Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпило е писмо до председателя на Народното събрание от Централната избирателна комисия и е изпратено Решение № 312 от 14 март 2000 г.
"На 9 март 2000 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Благой Николаев Димитров, избран с листата на коалиция "Обединени демократични сили - СДС, ДП, БЗНС, БСДП" в 3.многомандатен избирателен район - Варненски.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия
Р Е Ш И:
Обявява за избран за народен представител в 3.многомандатен избирателен район - Варненски, Димитър Георгиев Желев, ЕГН 4004280988 от коалиция "Обединени демократични сили - СДС, ДП, БЗНС, БСДП"."
Моля квесторите да поканят господин Желев в залата, за да положи клетва.
(Всички народни представители стават. Димитър Желев застава на трибуната и повтаря клетвата след председателя Иван Куртев.)
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!". (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Честито, господин Желев!
Постъпили законопроекти и проекторешения от 29 март до 4 април 2000 г.:
Проект за решение за даване на съгласие за сключване на кредитно споразумение между Република България и японската банка за международно сътрудничество. Вносител - Министерски съвет. Проекторешението е разпределено на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за измерванията. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение за даване на разрешение за пребиваване на румънски военни кораби във вътрешните морски води на Република България за участие в учението на Военноморските сили на Република България в духа на инициативата "Партньорство за мир" - "ЩОРМ 2000". Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по национална сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносител - Александър Томов. Водеща комисия - Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за ратифициране на втория допълнителен протокол към Споразумението за многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по национална сигурност. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за заем между банката за развитие на Съвета на Европа и Република България (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси"). Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Законопроектът е разпределен и на Комисията по опазване на околната среда и по външна и интеграционна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Вносител - Пламен Марков. Водеща комисия - Комисията по труда и социалната политика.
Проект за решение за избиране на управител на Националния осигурителен институт. Вносител - Светлана Дянкова.
Законопроект за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения. Вносител - Стоян Райчевски. Водеща комисия - Комисията по културата и медиите.
Днес е първият ден от месеца, в който се провежда заседание, и съгласно чл. 39, ал. 7 предложенията се правят от парламентарните групи по реда на ал. 7. Но такива не са постъпили, поради което ви съобщавам само предложенията, които са постъпили по ал. 3 на чл. 39:
- от народния представител Свилен Димитров, който предлага точка в дневния ред - проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях;
- предложение от народния представител Румен Такоров като точка в седмичната програма да бъде включен проект за решение за избиране на временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси;
- и предложение от госпожа Екатерина Михайлова:
1. Проект за решение за даване на разрешение за провеждане на двустранни учебно-тренировъчни наблюдателни полети през 2000 г. във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на договора за установяване на режима "Открито небе", подписан на 24 март 1992 г. в Хелзинки. Вносител - Министерски съвет.
2. Второ четене на законопроекта за държавния протокол.
3. Предложение за избор на управител на Националния осигурителен институт. Вносител - Министерски съвет.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители - Министерският съвет и народният представител Михаил Миков.


6. Проект за решение за даване на съгласие за сключване на Кредитно споразумение между Република България и Японската банка за международно сътрудничество. Вносител - Министерският съвет.
7. Проект за решение за даване на разрешение за пребиваване на румънски военни кораби във вътрешните морски води на Република България за участие в учението на Военноморските сили на Република България в духа на инициативата "Партньорство за мир - ЩОРМ 2000". Вносител - Министерският съвет.
8. Законопроект за ратифициране на Договора за заем (структурен заем за подкрепа на околната среда и приватизацията) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител - Министерският съвет.
9. Законопроект за ратифициране на Втория допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа. Вносител - Министерският съвет.
10. Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси"). Вносител - Министерският съвет.
11. Първо четене на законопроекта за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и съобщенията и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия. Вносител - Министерският съвет.
12. Парламентарен контрол.
Имате думата по предложенията за дневния ред.
Има думата господин Свилен Димитров.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На 17 ноември миналата година група народни представители от Демократичната левица внесохме проект за решение за Временна комисия за проучване хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях. Мисля, че на мен се пада честта за 17 път да поставя като точка от дневния ред това предложение, чиято актуалност смятам, че все още не е отминала. Ще напомня само на колегите, че тази комисия се състои от 12 народни представители - 6 от Съюза на демократичните сили, 3 от Парламентарната група на Демократичната левица и по един представител на Обединението за национално спасение, Народен съюз и Евролевицата.
Въпросите за приватизацията намират все по-често отразяване в медиите. Всеки един от нас, като народен представител, е запознат с много от случаите за нарушаване на подписани закони, на анекси към подписани договори за приватизация. И затова отново подновявам искането на парламентарната група проектът за решение за временна комисия да влезе като т. 1 от дневния ред за седмицата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в програмата на Народното събрание за седмицата от 5 до 7 април 2000 г. да бъде включен като точка от дневния ред: Проект за решение за избиране на Временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси, внесен с № 054-02-40 от 17 март 2000 г. с вносител народният представител Любен Корнезов.
Уважаеми колеги, не мога да разбера защо няколко пъти тази прекрасна идея иска да се провали в тази пленарна зала? Защото всичкото, което изтече по медиите - за венецианските мозайки, за мраморите, за джиповете, ако не е вярно, вие ще имате пълното право да натриете носа на постоянно съмняващата се опозиция. Но ако излезе вярно, съмненията за комисионни и корупция си остават и те все повече и повече се задълбочават.
Аз зная, че и Вие, господин председател, и вие, колеги, постоянно пътуваме из страната и разликата между всички сгради, движими имущества - имам предвид леки автомобили - на всички държавни структури се различават коренно от тези на общините. Защото навсякъде в България на областните администрации, на здравноосигурителните каси, на данъчните управления, навсякъде се подмени дограмата с алуминиева. Това ли беше най-важното, което трябва да се направи през този период, когато лекарите и учителите не си получават заплатите в България, когато 80 на сто от народа мизерства? Нима това е най-важното? Вчера в пресата изтече, че дори и министърът на земеделието и горите ходи в София с джип. То, че София е разорана - разорана е, но чак да я взема като нива просто не мога да си го помисля. И защо трябва, когато на някой от шефовете на Здравноосигурителната каса му откраднат джипа, пак да разберем, че на него не му е необходим такъв скъп и луксозен автомобил? Защо трябва да тънат всички тези неща в лукс? И нима не е време ние самите да проверим тези суми, които сме гласували, дали наистина са били правилно определени и дали са отишли точно по местата, за които те са определени? Благодаря. (Неразбираема реплика от Иван Глушков.)
Добре, господин Глушков, че сте разбрали. Идете и го проверете. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Има ли други предложения по дневния ред за промени на точки или за отпадане? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Свилен Димитров.
Гласували 185 народни представители: за 80, против 99, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Румен Такоров.
Гласували 173 народни представители: за 71, против 92, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте седмичната програма на Народното събрание така, както е предложена от госпожа Екатерина Михайлова.
Гласували 183 народни представители: за 120, против 37, въздържали се 26.
Седмичната програма на Народното събрание за периода от 5 до 7 април е приета.

Първа точка от програмата е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ДВУСТРАННИ УЧЕБНО-ТРЕНИРОВЪЧНИ НАБЛЮДАТЕЛНИ ПОЛЕТИ ПРЕЗ 2000 Г. ВЪВ ВРЪЗКА С ПОДГОТОВКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА РЕЖИМА "ОТКРИТО НЕБЕ", ПОДПИСАН НА 24 МАРТ 1992 Г. В ХЕЛЗИНКИ.
Има думата господин Нансен Бехар - заместник-председател на Комисията по национална сигурност, да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НАНСЕН БЕХАР:
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за решение за даване на
разрешение за провеждане на двустранни
учебно-тренировъчни наблюдателни полети
през 2000 г. във връзка с подготовката на
Република България за изпълнение на
Договора за установяване на режима
"Открито небе", подписан на 24 март 1992 г.
в Хелзинки, № 002-03-4, внесен от
Министерския съвет на 27 март 2000 г.

Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на Договора за установяване на режима "Открито небе", да разреши:
1. Провеждането на учебно-тренировъчни наблюдателни полети с военен самолет Ан-30 на Военновъздушните сили на Република България, без въоръжение, над територията на: Великобритания - от 17 до 25 юли 2000 г., с 24 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда; Федерална република Германия - от 25 юли до 4 август 2000 г. (резервен период - от 31 юли до 11 август), с 24 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда; Кралство Испания - от 5 до 10 юни 2000 г., с 21 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда; Република Гърция - от 15 до 19 май 2000 г., с 18 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда.
2. Провеждането на учебно-тренировъчни наблюдателни полети над територията на Република България: на военен самолет Andover СМ.k.1 на Великобритания, без въоръжение, с 15 невъоръжени военнослужещи на борда - от 11 до 15 септември 2000 г.; на военен самолет С-130Н на Кралство Испания, без въоръжение, с 21 невъоръжени военнослужещи на борда - от 11 до 16 април 2000 г.; на военен самолет С-130Н на Република Гърция, без въоръжение, с 18 невъоръжени военнослужещи на борда - от 26 до 30 юни 2000 г.
3. Участието в учебно-тренировъчен наблюдателен полет над територията на Република България на борда на военен самолет Ан-30 на Военновъздушните сили на Република България на 15 невъоръжени военнослужещи като представители на полета от Федерална република Германия - от 30 октомври до 10 ноември 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Имате думата.
Не виждам желаещи да се изкажат.
Ще прочета проекта за решение:
"РЕШЕНИЕ
за даване на разрешение за провеждане на
двустранни учебно-тренировъчни наблюдателни
полети през 2000 г. във връзка с подготовката на
Република България за изпълнение на Договора за
установяване на режима "Открито небе", подписан
на 24 март 1992 г. в Хелзинки

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на договора за установяване на режима "Открито небе" разрешава:
1. Провеждането на учебно-тренировъчни наблюдателни полети с военен самолет Ан-30 на Военновъздушните сили на Република България, без въоръжение, над територията на: Великобритания - от 17 до 25 юли 2000 г., с 24 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда; Федерална република Германия - от 25 юли до 4 август 2000 г. (резервен период - от 31 юли до 11 август), с 24 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда; Кралство Испания - от 5 до 10 юни 2000 г., с 21 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда; Република Гърция - от 15 до 19 май 2000 г., с 18 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда.
2. Провеждането на учебно-тренировъчни наблюдателни полети над територията на Република България: на военен самолет Andover СМ.k.1 на Великобритания, без въоръжение, с 15 невъоръжени военнослужещи на борда - от 11 до 15 септември 2000 г.; на военен самолет С-130Н на Кралство Испания, без въоръжение, с 21 невъоръжени военнослужещи на борда - от 11 до 16 април 2000 г.; на военен самолет С-130Н на Република Гърция, без въоръжение, с 18 невъоръжени военнослужещи на борда - от 26 до 30 юни 2000 г.
3. Участието в учебно-тренировъчен наблюдателен полет над територията на Република България на борда на военен самолет Ан-30 на Военновъздушните сили на Република България на 15 невъоръжени военнослужещи като представители на полета от Федерална република Германия - от 30 октомври до 10 ноември 2000 г."
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 135 народни представители: за 122, против 5, въздържали се 8.
Решението е прието.

Втора точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ПРОТОКОЛ.
Моля господин Асен Агов да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председателю!
Първо, искам да направя едно процедурно предложение - да поканим в залата господин Иван Пировски - директор на Дирекция "Държавен протокол" в Министерството на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде поканен господин Иван Пировски.
Гласували 108 народни представители: за 102, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Иван Пировски в залата.
Господин Агов, имате думата.

ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители,

"ДОКЛАД
на Комисията по външна и интеграционна политика относно
проект за Закон № 902-01-15 за Държавния протокол,
внесен от Министерския съвет на 9 февруари 1999 г.

ЗАКОН
ЗА ДЪРЖАВНИЯ ПРОТОКОЛ".

Комисията подкрепя заглавието, предложено от вносителя.

"Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ".

Комисията подкрепя заглавието на глава първа, предложено от вносителя.
"Чл. 1. Този закон урежда организацията и реда на изпълнение на Държавния протокол."
Комисията подкрепя и този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Моля, гласувайте заглавието на закона, заглавието на глава първа и чл. 1 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 6.
Заглавието на закона, заглавието на глава първа и чл. 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: "Чл. 2. Държавният протокол е система от правила, която включва:
1. изискванията за осигуряване на официалната дейност на дипломатическите и консулските представителства на територията на Република България съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения и Виенската конвенция за консулските отношения;".
Предложение на народния представител Асен Агов:
Член 2, т. 1 да стане чл. 2, ал. 1 като се измени така:
"Осигуряването на официалната дейност на дипломатическите и консулските представителства на територията на Република България съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения и Виенската конвенция за консулските отношения."
Господин председател, уважаеми колеги, искам да направя тук едно уточнение - след справка с Правния отдел на Народното събрание аз оттеглям предложението си да се смени номерацията и предлагам да остане номерацията, направена от вносителя, тоест т. 1 и т. 2 като отстоявам текста, който съм внесъл.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Асен Агов.
По точка 2: "реда за организиране и провеждане на посещение на официални срещи" - това е пак мое предложение и то е подкрепено от комисията, като се спазва номерацията, предложена от вносителя.
"3. провеждането на официалните церемонии на територията на Република България".
Комисията подкрепя и това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението е пак на господин Асен Агов.
Имате думата по чл. 2.
Комисията е приела и по трите точки предложенията на господин Агов и ги е подкрепила.
Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: "Чл. 3. Държавният протокол се осъществява от Дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи".
Комисията подкрепя текста, предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 5.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: "Глава втора - Държавен протокол".
Комисията подкрепя заглавието на глава втора, предложено от вносителя.
"Чл. 4. Държавният протокол включва дипломатическия протокол и държавния церемониал".
Комисията подкрепя текста, предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Моля, гласувайте заглавието на глава втора и чл. 4 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Заглавието на глава втора и чл. 4 са приети.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: "Чл. 5. Дипломатическият протокол включва дейностите по дипломатическия церемониал и дипломатическото протоколно обслужване."
Тук има серия от предложения, които съм направил, господин председател, уважаеми колеги, по номерацията. Всичките тези предложения са приети от комисията, така че аз ще чета предложенията, приети от комисията:
"Чл. 5. Дипломатическият протокол включва дейността по дипломатическия церемониал и дипломатическото протоколно обслужване".
"Чл. 5. (1) Дипломатическият церемониал обхваща официалната дипломатическа кореспонденция на президента на Република България, на председателя на Народното събрание, на министър-председателя и на министъра на външните работи, както и дипломатическите церемонии".
"Чл. 5. (1) 1. Официалната дипломатическа кореспонденция включва поздравления по случай националните празници, встъпване в длъжност и нови назначения на чуждестранни високопоставени лица, официални послания по различни поводи и съболезнователни телеграми и писма".
"Чл. 5.  (1) 2. Дипломатическите церемонии включват посрещане на чуждестранни посланици при първото им влизане в страната и изпращане при окончателното им отпътуване, връчване на акредитивните им писма, подписване на официални документи и организиране на официални приеми с участието на дипломатическия корпус".
"Чл. 5. (2) Дипломатическото протоколно обслужване е дейността, свързана с осигуряване спазването и контрола на дипломатическите привилегии и имунитети, както и с отношенията между чуждестранните дипломатически и консулски представителства и органите на държавната власт в Република България".
Комисията подкрепя всички тези предложения за промяна на номерацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Моля, гласувайте чл. 5 така, както е предложен от вносителя и с номерацията в самия член, предложена от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 3.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: "Чл. 6. (1) Държавният церемониал включва организирането на посещенията и официалните срещи у нас на държавни глави, председатели на парламенти, правителствени ръководители и министри на външните работи, посещения в чужбина на президента на Република България, на председателя на Народното събрание, на министър-председателя и на министъра на външните работи на Република България, както и на официалните церемонии с тяхно участие на територията на страната".

Предложение на народната представителка Елена Поптодорова:
В чл. 6, ал. 1, след думата "включва" да се добави "координирането и".
Комисията отхвърля предложението на народната представителка Елена Поптодорова.
Предложение на народния представител Александър Лилов:
Член 6, ал. 1 да се измени така: ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: То е прието, господин Агов. Приетите не ги докладвайте.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: То е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако го има после в предложението на комисията, не е необходимо да го четете, но ако не сте го цитирали по-нататък, ще трябва да го прочетете.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Ще трябва да го прочета, и аз така мисля, като трябва да се направи една правно-техническа корекция, предложена от Правния отдел след "президента" да се добави "на Републиката".
Предложението на народния представител Александър Лилов е:
"Чл. 6. (1) Държавният церемониал включва организирането на посещенията и официалните срещи у нас на държавни глави, председатели на парламенти, правителствени ръководители и министри на външните работи, посещения в чужбина на президента на Република България, на председателя на Народното събрание, на министър-председателя и на министъра на външните работи на Република България, както и на официалните церемонии с участието на президента на Републиката, председателя на Народното събрание и министър-председателя."
Предложение за ал. 2, което е направено от мен и е прието от комисията:
 "(2) Посещенията са:
1. държавно посещение - на ниво държавен глава; посреща се с военни почести и с червена пътека, изпълняват се националните химни, дава се официална вечеря; продължителността е до три дни с възможност за посещение в провинцията;"
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя, като предлага следната нова редакция на чл. 6, ал. 2, т. 1:
"1. държавно посещение - на ниво държавен глава. Посрещането в Република България е с военни почести и с червена пътека, изпълняват се националните химни, дава се официална вечеря; продължителността е до три дни с възможност за посещение в провинцията;"
Предлагам този текст да бъде гласуван, господин председателю.
"2. официално посещение - на ниво държавен глава, председател на Народно събрание, министър-председател или министър на външните работи; дава се официален обяд или вечеря; продължителността е до три дни, като държавен глава и министър-председател се посрещат с военни почести и с изпълнение на националните химни;"
Предложение на народната представителка Мария Брайнова и народния представител Ангел Балтаджиев:
В чл. 6, ал. 1, т. 2, след думите "председател на Народното събрание" се добавят думите "председател на Конституционен съд", след което текстът продължава.
Комисията отхвърля предложението на народните представители Мария Брайнова и Ангел Балтаджиев и подкрепя текста на вносителя.
"3. работно посещение - осъществява се на всички нива, посочени в т. 2, с продължителност до два дни и с протоколно обслужване според конкретния случай;
4. частно посещение - осъществява се на всички нива, посочени в т. 2, с продължителност и с протоколно обслужване според конкретния случай.
 (3) Продължителността по ал. 2 се отнася само за официалната (работната) част от програмата, като времето за пътуване и общата продължителност на посещението зависят от конкретния случай и се договарят на двустранна основа.
 (4) Посещенията у нас на чуждестранни делегации на ниво министър или друг висш държавен орган, както и на наши делегации на такова ниво в чужбина се осъществяват по програми, изготвяни от отделите за международни връзки и протокол на съответните държавни институции.
 (5) Официалните срещи се организират:
1. между президента на Републиката, председателя на Народното събрание или министър-председателя и гостуващ у нас държавен глава, председател на парламент, правителствен ръководител, министър на външните работи или ръководител на международна организация;"
Предложение на народните представители Мария Брайнова и Ангел Балтаджиев:
В чл. 6, ал. 5, т. 1, след думите "председател на парламент" се добавят думите "председател на Конституционен съд", след което текстът продължава.
Комисията отхвърля предложението на народните представители Мария Брайнова и Ангел Балтаджиев и подкрепя текста на вносителя.
"2. между министъра на външните работи и гостуващ у нас министър на външните работи или ръководител на международна организация.
 (6) Официални церемонии се провеждат при официални празници, при честване на исторически събития и личности, както и по инициатива на органите на държавната власт, на които присъстват президентът на Републиката, председателят на Народното събрание или министър-председателят, заедно или поотделно. На тези церемонии се кани и дипломатическият корпус."
Предложение на народните представители Мария Брайнова и Ангел Балтаджиев:
В чл. 6, ал. 6, изречение второ, текстът след думата "церемонии" се заменя със "се канят конституционните съдии и дипломатическият корпус".
Комисията отхвърля предложението на народните представители Мария Брайнова и Ангел Балтаджиев и предлага следния нов текст за чл. 6, ал. 6:
 "(6) Официални церемонии се провеждат:
1. на националния празник - 3 март;
2. на официални празници, при честване на исторически събития и личности;
3. по инициатива на органите на държавната власт."
Комисията предлага да се създаде нова ал. 7 в чл. 6 със следния текст:
 "(7) На официалните церемонии по случай националния празник на Република България присъстват президентът на Републиката, председателят на Народното събрание и министър-председателят. На официалния прием, организиран от президента на Републиката по случай националния празник, присъстват председателят на Народното събрание, министър-председателят и министърът на външните работи."
Тук заменяме "официалния" с "държавния прием". Това е пак правно-техническа редакция.
Комисията приема, в съответствие със становището си за първо четене на законопроекта, предложеното от вносителя предложение за подреждане на официалните лица и на органите на държавната и местната власт в Република България да бъде неразделна част от закона като нова ал. 8 в чл. 6 със следния текст:
 "(8) Когато присъстват едновременно на официални церемонии на територията на страната, официалните лица заемат място съгласно следното подреждане: ..."
Има предложение на Правния отдел "Подреждане на официалните лица" да отпадне - аз мисля, че това е добро предложение, не виждам никакви спорни моменти в него - и алинеята да продължи със списъка.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Кое да отпадне?
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Да отпадне изречението "Подреждане на официалните лица", защото долу в текста отново става дума за официалните лица.
Тоест, ал. 8 да гласи:
 "(8) Когато присъстват едновременно на официални церемонии на територията на страната, официалните лица заемат места съгласно следното подреждане: ..." Има една тавтология, която според мен е излишна.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Проблемът е в т. 3 - подреждане на органите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, дотам не сме стигнали, това е предишното. (Реплика на Атанас Папаризов.)
Не, не разбрахте господин Агов. Той каза: текстът на ал. 8 да гласи така:
 "(8) Когато присъстват едновременно на официални церемонии на територията на страната, официалните лица заемат места съгласно следното подреждане: ..." и започва: 1, 2, 3..., като отпадат думите "Подреждане на официалните лица".
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин Папаризов, нека да обясня и аз. По-нататък ще видите, че Правният отдел е направил редица правно-технически редакции, които сменят цялата номерация, създават се нови членове, аз ще ги докладвам. Така че няма объркване, по-нататък ще видите логиката...
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Прочетете го цялото.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Да, ще го прочета цялото, за да има яснота.
Значи, господин председателю, аз предлагам - заедно с правно-техническата редакция да чета готовия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, да, заедно, готовия текст.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ:
"(8) Когато присъстват едновременно на официални церемонии на територията на страната, официалните лица заемат места съгласно следното подреждане:
1. Президентът на Република България
2. Председателят на Народното събрание
3. Министър-председателят
4. Вицепрезидентът на Република България
5. Патриархът на Българската православна църква
6. Кметът на общината, в която се провежда церемонията
7. Ръководителите на чуждестранните представителства по реда на тяхното акредитиране
8. Председателят на Конституционния съд
9. Заместник-председателите на Народното събрание
10. Председателите на парламентарни групи в Народното събрание
11. Министрите
12. Председателите на постоянни комисии в Народното събрание
13. Народните представители
14. Председателят на Върховния касационен съд
15. Председателят на Върховния административен съд
16. Главният прокурор
17. Бившите президенти на Република България
18. Бившите председатели на Народното събрание на Република България
19. Бившите министър-председатели на Република България
20. Бившите председатели на Конституционния съд
21. Началникът на Генералния щаб на Българската армия
22. Управителят на Българската народна банка
23. Председателят на Сметната палата
24. Областният управител на областта, в която се провежда церемонията
25. Официалните длъжностни лица от администрацията на президента на Републиката, Народното събрание и Министерския съвет
26. Председателят на общинския съвет на общината, в която се провежда церемонията.
27. Заместник-министрите
28. Ръководителите на държавни агенции и други органи на изпълнителната власт
29. Директорите на НРС, НСС, НСО и началниците на главните щабове на видовете Въоръжени сили
30. Директорът на Дирекция "Държавен протокол".

(9) 1. Кметът на общината има позицията си по ал. 8 поради ролята си на домакин на церемонията по линия на местната власт.
      2. Ръководителите на дипломатическите представителства заемат отделно място вдясно от президента на републиката и българските официални лица.
      3. Бившите президенти на републиката, министър-председателите и председателите на Народното събрание заемат отделно място вляво от президента и официалните лица.
      4. Специално поканените от домакина на церемонията представители на духовни общности, академичната и културната общност, както и на неправителствените организации заемат място вляво от президента на републиката и официалните лица."
Ще прочета текста с правно-техническите корекции:
"4. Специално поканените от домакина на церемонията представители на духовни общности, академичните и културните среди, както и на неправителствените организации заемат място вляво от президента на републиката и официалните лица.
 5. Българските официални лица заемат последователно местата отдясно и отляво на президента на републиката, като в зависимост от броя на участващите в церемонията могат да се разположат и в няколко реда.
 6. Когато на церемонията присъстват чуждестранни гости, те заемат място непосредствено отдясно на домакина си от българска страна.
 7. Не се допуска преотстъпване на местата в индивидуалното подреждане от титуляр на заместник.
 8. Пристигането на мястото на церемонията е в обратен ред, а напускането - в прав ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По прочетения текст и направените предложения има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, аз участвах в част от дискусията в комисията, председателствана от господин Агов, и съобразно първоначалните идеи според мен са направени много добри корекции. Но поради идеята законът да не се следва от правилник, тук има детайли, които никак не разбирам защо трябва да се намират в този закон.
Чета ал. 4: "Посещенията у нас на чуждестранни делегации на ниво министър или ръководител на друг орган на държавната власт, както и наши делегации на такова ниво в чужбина, се осъществяват по програми, изготвяни от отделите за международни връзки и протокол на съответните учреждения". Непременно ли това трябва да се каже тук? Трябва да се каже, че се изготвят по програми, изготвени от съответните държавни институции. Дали ще бъде точно този отдел, дали той точно така ще се казва или пък ние искаме да принудим по този начин даденото учреждение да има в щата си такъв отдел с такова наименование? Може да има един служител, може да бъде по съвместителство. Тук трябва да се посочи юридическото лице, а не непременно службата, която ще се занимава с този детайл. Искам това да се разбере не поради други причини, а поради законодателна техника.
С други думи, предложението ми е текстът в ал. 4 да стане така: "... се осъществяват по програми, изготвени от съответните държавни институции". Дали ще го прави Секретариат или ще го прави един отдел за международните връзки, това е друга тема и тя не е за текста.
Втората ми бележка е по ал. 8 - подреждането на официалните лица. Аз лично съм доволен от това почти финално подреждане, но искам да задам един въпрос повече на себе си, а в същото време на глас. Точка 21 - началникът на Генералния щаб на Българската армия стои зад бившите председатели на Конституционния съд, които са всъщност един спомен за институцията. А това е ръководна длъжност в действащата йерархия на властта. Аз не знам, господин Агов, кой е дал този съвет. Може би има някакви аргументи, които са вън от мен, дано не са вън от Вас. Повтарям, в т. 21 началникът на Генералния щаб на Българската армия е след бившите председатели на Конституционния съд. В историята на нова България се намират 4-5 такива председатели. Защо те ще стоят пред това действащо лице, не мога да разбера. А Вие знаете, че в йерархията на държавно-военната структура началникът на Генералния щаб как има функции, много често успоредно или нюансирано заедно с министъра на отбраната.
И не мога да го номерирам, господин Куртев, защото не знам как стана преномерирането, но третата ми бележка е по следния текст: "Специално поканените от домакина на церемонията представители на духовни общности, академичната и културна общност, както и на неправителствени организации заемат място вляво от президента". Това "неправителствени организации" - кой ще определи кой ще ги кани? Вие знаете ли колко са те днес? Те са 4000. Утре ще станат и повече. Ще правим специален закон. Така някак нехарактеризирано, общо неправителствените организации, ще стигнем до една обикновена Фондация на пчеларите. И кой е домакин на обществото? Вие виждате, че много често кметът изпълнява ролята на домакин. В т. 2 се казва: "Кметът на населеното място заема позицията си в ролята на домакин на церемонията". И ако този кмет е домакин на церемонията, той е тъкмо този домакин, който определя кои неправителствени организации ще покани. Това е един много широк марж, една много широка дискреция и мисля, че Държавният протокол напуска принципите, които трябва да го ръководят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
Господин Асен Агов има думата.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин председателю, уважаеми колеги! Дълго дискутирахме всички тези подреждания, този каталог, както го нарича колегата Ганев. И вероятно колкото повече дискутираме, толкова по-сложна ще става тази дискусия и толкова по-невъзможно ще бъде решението на въпроса. Защото тази дискусия предизвиква интерес у всеки, който е в този каталог, не говоря конкретно за Вас, и всеки, който е в този каталог, иска да бъде по-напред, пред другия. И настъпва една изключително трудна за решаване дилема. Ние да сложим един път ред, с някои компромиси, които впрочем постигнахме в комисията и постигнахме с различните институции в държавата, или да се опитваме да налагаме волята на всеки, което прави невъзможно решаването на задачата. Аз лично съм на мнение, че ние сме подготвили един списък, който максимално добре отразява точно онзи компромис, който беше постигнат в комисията и който беше постигнат в разговорите с институциите.
Конкретно по въпросите защо 20-та позиция е на бившите председатели на Конституционния съд, а 21 - на началника на Генералния щаб на Българската армия. Обърнете внимание обаче, колега Ганев, по-нататък имаме други действащи лица - управителя на Централната банка, председателя на Сметната палата. Конституционният съд, както впрочем дискутирахме и в самата комисия, е една много особена институция в България. Конституционният съд е една изключително авторитетна институция в България и според нас тя трябва да присъства тук в подреждането, в този каталог, както вие уместно го наричате, тя трябва да присъства навсякъде на видно място. Тоест, там, където са и бившите председатели на Народното събрание, където са и бившите министър-председатели. И аз ви моля да приемете този аргумент. Ние трябва да отдаваме почит към една институция, макар и в бившите й качества, когато честваме своите празници. Тя е институцията, която ние не оспорваме, тя е институцията, която в крайна сметка, съгласни или несъгласни с нейните решения, ние ги приемаме безусловно. Изхождайки именно от тези разсъждения, сме поставили началника на Генералния щаб след бившия председател на Конституционния съд.
Аз моля да не оспорваме този списък повече, това е горещата ми молба към всички народни представители. Разбира се, бихме могли да помислим как той да се подобри, но във всеки случай знам колко трудно стигнахме до този списък.
По отношение на домакинството. Очевидно домакинът е онзи, който кани. Ако президентът на републиката кани или министърът на външните работи кани, той е домакинът. Обърнете внимание, Вие прочетохте за кмета на населеното място. Но той е домакин на церемонията по линия на местната власт. И в крайна сметка неправителствените организации, които са канени, са по усмотрение на домакина. Естествено, че няма да поканят пчеларите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Защо не?
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Добре, вземам си думите назад. Във всеки случай Българският Червен кръст е една много значителна организация.
Следователно нека да оставим свободата на домакина той да определи кого да покани. В крайна сметка ние със закон не можем да му определяме. Определили сме му със закон, че на държавния прием на президента присъстват министър-председателят, министърът на външните работи и председателят на Народното събрание и мисля, че това е достатъчно. Нека да не му връзваме ръцете. И най-накрая, в Заключителните разпоредби вероятно сте обърнали внимание, че пише, че изпълнението на този закон се възлага на Министерството на външните работи, което решава въпроса за това дали да назоваваме отдела или да не го назоваваме. Ако преценят народните представители, може и да не назоваваме отдела "Държавен протокол", но е хубаво това да бъде фиксирано, за да няма непрекъсната променливост в решаването на тези въпроси. В крайна сметка това е един закон, който вероятно няма да бъде пипан дълги години.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Господин Агов, имате ли коментар по ал. 4?
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Да, прав сте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Преди да продължим, искам да насоча вниманието на народните представители към това, че фактически позиция 21, за която говори господин Гиньо Ганев - началник на Генералния щаб, следва позиция 16 - главният прокурор. В следващите - 17, 18, 19 и 20 от следващата ал. 9 става ясно, че присъстват отляво на официалните лица. С други думи, не действащите, бившите президенти, министър-председатели, председатели на парламенти и на Конституционния съд не са там, където е началникът на Генералния щаб и главният прокурор, същинските официални лица, а вляво от тях. Мисля, че по този начин получавате отговор, господин Ганев.
Имам едно питане към господин Агов: в ал. 9, т. 3, която изрежда бившите президенти, министър-председатели и председатели на Народното събрание, че заемат отделно място, не чух там да споменете председателите на Конституционния съд. Ако ги няма, трябва да ги има там. Говоря за новата ал. 9, предишната т. 2, в т. 3.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Да, приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Ангел Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю.
В нашите предложения с колежката Брайнова сме се ръководили от това институцията Конституционен съд да заема подобаващо място в официалните церемонии, които се провеждат в нашата страна. Тъй като първите две наши предложения - по чл. 6, ал. 2, т. 2 и по чл. 6, ал. 5, т. 1, явно по други съображения не могат да бъдат приети, аз ги оттеглям, тъй като там се касае за междудържавни отношения и Държавен протокол на друго ниво. Но аз съм доволен от това, че нашето предложение по чл. 6, ал. 6 е прието, тъй като в списъка на официалните лица институцията Конституционен съд е заела подобаващо място под № 8. Но имам едно предложение. Тъй като в Конституционния съд според неговия правилник всички съдии имат еднакъв статут и са равнопоставени, то вместо т. 8 "Председателят на Конституционния съд", да бъде записано "Съдиите в Конституционния съд".
Считам, че е целесъобразно т. 20 да бъде "Бившите съдии в Конституционния съд", всички бивши съдии в Конституционния съд, тъй като според Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд, чл. 5, тези съдии в Конституционния съд имат еднакъв статут и са равнопоставени.
И това, което господин Куртев преди малко забеляза - в т. 3 на ал. 9 би трябвало да влезе и тази т. 20, която е "Бившите президенти, министър-председатели, председатели на Народното събрание и бившите съдии от Конституционния съд". Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Да защитя честта на Конституционния съд с две думи. Господин Балтаджиев всъщност каза основните аргументи, които и аз щях да изтъкна. Но господин Балтаджиев каза за Правилника за работата на Конституционния съд. Статутът на конституционните съдии, включително и на председателя на Конституционния съд, е уредена в Закона за Конституционния съд. В Закона за Конституционния съд е казано, че конституционните съдии, т.е. 12-те съдии, имат статута, т.е. правното положение на председателя на Народното събрание. Даже председателят на Конституционния съд получава възнаграждение, което е определено в Закона за Конституционния съд, което е средноаритметично между заплатата на председателя на Народното събрание и на президента. Следователно получава даже малко повече от председателя на Народното събрание.
Така че статутът на конституционните съдии, включително и на председателя на Конституционния съд, е уреден със закон и би следвало този статут вече да намери отражение и в този протокол. Мисля, че в т. 8 трябва да бъдат включени не само председателят, но и конституционните съдии, тъй като всички те имат еднакъв статут. Междупрочем председателят на Конституционния съд е пръв между равни, той няма повече права, отколкото всеки един конституционен съдия.
Що се отнася до това, което каза господин Гиньо Ганев, а господин Куртев уточни, от позиция 17 до позиция 20 всъщност това са недействащи гости, които са заемали съответните длъжности преди това. Така че мисля, че и в т. 20 би следвало да бъдат включени всички конституционни съдии, които имат еднакъв статут, а не само председателят. Разбира се, с всички уважения към началника на нашия Генерален щаб, който е действащ офицер и пряк ръководител на Българската армия. Но тук в края на краищата има и протокол. Това всъщност са почетни церемонии, кой къде да застане, и едно уважение към тези хора, които са работили за България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За реплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Аз предполагам, че Комисията по външна и интеграционна политика е търсила някакъв компромис и затова е предложила само председателят на Конституционния съд. Не възразявам там да бъдат включени и другите членове на Конституционния съд, но тогава те трябва да отидат след народните представители.
Защо? - Не заради заплатите, а защото дипломатическият протокол е един израз на представителността и публичността в държавата. Не случайно президентът като държавен глава, който олицетворява единството на нацията, е избиран от всички граждани начело. След това трябва да бъдат председателят на Народното събрание, председатели на комисии и депутати, така както е предвидено, защото те също са изборни лица.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: И председателят на Народното събрание също е примус интер парис (primus inter paris).
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Точно така.
Следователно, принципът на протокола е колкото по представителни са тези лица, тоест отколкото по-широк кръг гражданите се избират, толкова по-напред трябва да бъдат в този протокол. Той не подрежда лицата според решенията, които те вземат в структурата на държавната власт, независимо от това, че Конституционният съд се произнася по някои от решенията и на президента, и на парламента, и на правителството.
Мисля, че трябва да бъде запазен принципът, който предлага Комисията по външна и интеграционна политика. И дори, ако направим една анкета, ще видите, че много от хората въобще не познават членовете на Конституционния съд, защото такова е естеството на неговата дейност. Хората трябва да видят тези лица, на които те преди всичко възлагат определени ангажименти по същество, и този протокол трябва да изразява адекватно тази публичност и представителност на лицата, които имат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За втора реплика има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Много се обсъждаше този въпрос, господин председателю, и аз ярко подкрепям само председателя на Конституционния съд. Другото ще ни доведе до едни други съмнения, които мога и сега да развия.
Какво значи в т. 10 - "председатели на парламентарни групи"? Парламентарните групи изобщо не са понятие на българската Конституция. Те са за едно партийно удобство. Ще съставим утре една парламентарна група с 10 души - коректно е, правилникът го позволява - и изведнъж нейният председател ще отиде преди министрите.
Вижте, министрите в парламентарната държава се избират от Народното събрание, но веднъж избрани те имат онзи внушителен статут, който е развит в цяла глава на Конституцията, наречена "Министерски съвет". Така че много да сме внимателни в това отношение. И не може, повтарям, председателят на една парламентарна група - това не е опозицията, господин Агов, както в ония западни страни, където има голям брой на това представителство. Нашите парламентарни групи могат да бъдат от няколко души, както Вие знаете. И сега са десет, а имаше време, когато бяха и осем. И те да се наредят преди министрите, това просто не е възможно.
Аз се извинявам, господин Куртев, че репликата ми не е точно по това, което каза господин Корнезов. Аз по него се произнесох само в полза на председателя, но ползвам случая, да поставим и този въпрос, без да правим криза от него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
Имате думата, господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Дуплика към Янаки Стоилов. Разбира се, аргументите, които господин Стоилов изтъкна тук, заслужават внимание. И основният аргумент е, че колкото дадена длъжност или лице се избира от по-широк кръг избиратели, то би следвало да бъде и по-напред в този протокол. И затова неговият аргумент е, че народните представители, които се избират от целия народ, би следвало да бъдат и по-напред от съдиите в Конституционния съд.
Да, но ако спазваме само този критерий, то би следвало тогава пък министър-председателят, който се избира само от Народното събрание... Една трета от съдиите също се избират от Народното събрание. Така че надали това трябва да бъде основният критерий за подреждането на лицата, които са по този протокол.
Що се отнася до казаното от Гиньо Ганев. То всъщност не беше реплика спрямо това, което казах, но се възползвам от възможността да отговоря в тази насока и да изразя някакво несъгласие.
Вижте, парламентарните групи, като парламентарна група е конституционно - и понятие, има и съответните права. И нашият парламент функционира и на основата на парламентарните групи. Защото парламентарната група като група, макар и да не е юридическо лице, има своите права в конституционното право и по-точно в парламентарното право. Така че не виждам пречка председателите на парламентарните групи да бъдат също посочени. Друг е въпросът дали трябва да бъдат преди или след министрите. Е, струва ми се и на мен, че би следвало да бъдат след министрите, а не преди тях.
И все пак, ако тук има специалисти по протокола и са уточнили този порядък, дайте да го гласуваме, защото всеки един от нас може да стане и да започне да прави предложения кой да мине напред, кой назад, кой да отпадне и в края на краищата не можем да съставим този протокол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ние в комисията доста говорихме по този въпрос. За пълнота искам да кажа, че сегашното подреждане в голяма степен е и в резултат на приемането на предложението, което направихме с господин Башикаров, и то е отразено в този текст.
Ако ще се гласува за членовете на Конституционния съд, искам да напомня, че ние предложихме не само бившите министър-председатели, но и бившите министри да бъдат канени, защото по същата логика както Конституционният съд е колективен орган, така и Министерският съвет е колективен орган. Но комисията в дискусията реши да останат само председателите и ние не възразихме.
Ако се настоява, и ако господин Балтаджиев настоява да се гласува неговото предложение, аз бих искал да напомня, че и нашето предложение включваше, но то просто не е напечатано, тъй като беше част от приложението, не само бившите министър-председатели, но и членовете на правителствата.
Моля Ви да подложите това на гласуване, ако се гласува и за членовете на Конституционния съд.
Искам да направя една малка редакционна поправка в този текст - "специално поканените от домакина лица". Правилно е - "представители на духовни общности, академичната и културната общност, както и на неправителствени организации". Няма нужда да членуваме "неправителствените организации", защото очевидно само някои неправителствени организации ще бъдат поканени. Моля и там да отпадне пълният член в сравнение с текста, който ви е раздаден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Веселин Методиев има думата.

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, слушах внимателно дискусията и мисля, че сме на път да попречим на добрата работа, която е свършена от комисията. Защо?
Първо, има един основен принцип и той е с развитието на институциите, тоест, залегнали в историята на институциите, на уважение към водещата институция, според Конституцията, а в България това е Народното събрание. И тук това е спазено изцяло.
Второ, за министрите нашата Конституция изрично не упоменава, че те са народни представители. Така че да ги местим напред според мен не е коректно по Конституция. Ако те бяха изрично народни представители, имат този статут, както в част от европейските държави, тогава - да. Значи тук комисията пак си е свършила работата.
За Конституционния съд можем да започнем дискусия само при условие, както и колегите Стоилов и Корнезов се изказаха, да започнем един дебат, който по-скоро е за комисия, а не за пленарна зала, дали в нашата Конституция Конституционният съд е зареден вътре в себе си с идеята на двукамарната система или не. Ако някак си стигнем до съгласие по тази тема, тогава да почнем да търсим мястото в протокола. Защото, така или иначе, този дебат е някак си неосъществен в България - и в Учредителното събрание преди 120 години, и във Великото Народно събрание през 1991 г., този дебат така и не се състоя.
Самата идея на Конституционния съд също е предпоставена от двукамарността, от напускането на аристокрацията в управлението на европейските държави в ХVlll и ХlХ в., всичко това си има своята приемственост. Най-много от всичко има приемственост държавният протокол. Тук се обръщам към господин Агов, тоест тези експерти, които са помагали, би трябвало да се вслушаме в техните думи, тъй като протоколът е една много здрава традиция на съответни държави. За съжаление в България, поради естеството на нашата история, модерна, нямаме такива устойчиви понятия.
В крайна сметка моето предложение, господин председател, е да се приеме предложението на комисията. Аз внимателно следях дебата и мисля, че колегите в комисията са постигнали максимума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Методиев.
Реплика от господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Аз благодаря за тази подкрепа от господин Веселин Методиев. Тя ни беше необходима, защото наистина имаше опасност да влезем в дебат, който вече възпроизвежда дебата в комисията. Аз се присъединявам към апела на колегата Методиев: нека да приемем нещата такива, каквито са. Защото започват да възникват много въпроси.
Например основният въпрос - лидерите на опозицията. Ние вкарахме председателите на парламентарните групи, защото в България има опозиция и опозицията има своята особена политическа роля, макар нейните председатели да са едно политическо досто, както много удачно ги нарича господин Ганев. Но, ако ние не дадем онова място на опозицията, видно, и не постигнем тази конвенция в този парламент помежду си, тогава ние просто не вярваме в демократичната държава.
Затова аз съм категорично за това председателите на парламентарните групи, колкото и да е малка тази група, тя отразява волята на нашите избиратели, нека да вкараме и председателите на парламентарните групи.
Колеги, аз моля да се ориентираме към приемането на нещата така, както са докладвани от комисията. Вярвайте ми, много добронамерени усилия и много спорове по същество преминаха през нашата работа, за да стигнем до този резултат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Господин Юсеин има думата.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, господин председател на Комисията по външна политика! Днес специално оставам с недоумение, затова защото узаконяваме нещо, което досега от няколко месеца се върши. Имам претенции към бившите министър-председатели преди 1989 г. Не може господин Георги Атанасов да бъде включен в това число. Абсолютно не съм съгласен и с предложението на господин Папаризов за министрите. Ами Георги Танев, бившият министър на вътрешните работи, да се изтапанчи в Джебел на тържество! Някак си нещата не се връзват. И сега узаконяваме това, което направи президентът и министър-председателят на 3 март, като покани бившия министър-председател на Република България Георги Атанасов. Вместо да го съдят за този период, каквито неща имаше в страната ни, ние го... Извинявайте, но не го възприемам това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юсеин.
Откога сме Република България? Преди това бяхме Народна република и мисля, че тук нещата вече са изчистени по този начин, след като става дума за президенти, министър-председатели и председател на Народното събрание на Република България. (Шум и реплики в залата.) Ами едното е Народна република България, а другото е Република България.
Има ли други изказвания? Няма.
Нека да обобщим нещата и да видим какво имаме да гласуваме и какво нямаме. Започвам подред текста, а не по реда на изказванията.
Най-напред има едно предложение на госпожа Елена Поптодорова към ал. 1, след думата "включва", да се добави "координирането и...".
Предложението на госпожа Поптодорова не е прието от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 109 народни представители: за 9, против 76, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Господин Ангел Балтаджиев и госпожа Мария Брайнова оттеглиха две от своите предложения.
Към ал. 4 имаше предложение на господин Гиньо Ганев да отпаднат думите "отделите за международни връзки и протокол на".
Мисля, че това е едно разумно предложение. В закона не е редно да посочваме дали отдел, дали управление, а институцията - така, както предлага господин Ганев.
Ако не възразявате, да не подлагам на отделно гласуване, а просто при гласуването после го приемаме като редакционна поправка. Не виждам възражения в залата. Значи приемаме отпадането на тези думи като редакционна корекция.
Следващото предложение на господин Балтаджиев и госпожа Брайнова е в ал. 6 да се добавят думите "се канят конституционните съдии и дипломатическият корпус".
Държите ли на това предложение, господин Балтаджиев?
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Фактически това предложение се модифира в предложението в т. 8 на ал. 8 "председателят на Конституция съд" да бъде заменен със "съдиите в Конституционния съд", което има същия ефект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, това ще го гласуваме после, като стигнем до тези предложения.
Стигаме до ал. 8, където бяха направени някои предложения.
Първото от тях е в т. 8, вместо "председателят на Конституционния съд" да стане "съдиите от Конституционния съд".
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Това е диспропорция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това предложение беше направено от господин Балтаджиев и то се отразява в т. 8. Те са го правили към друг текст, а сега тук при наличието на тази ал. 8.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Брайнова и Балтаджиев думите "председателят на Конституционния съд" да се заменят със "съдиите от Конституционния съд", като осма позиция.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): В света го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма го в света, аз съм съгласен и затова ще гласувам против, но да не звучи като агитация.
Направено е предложението и аз не мога да не го поставя на гласуване.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 142 народни представители: за 29, против 34, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Господин Ганев, предполагам, че оттегляте Вашето предложение за отпадане на т. 10? Сигурно Ви убедиха, че парламентарните групи е добре да присъстват? Благодаря ви.
При това положение отпада необходимостта да гласуваме предложението и по позиция 20, защото за Конституционния съд вече гласувахме.
Мисля, че ще приемете като редакционна поправка - защото според мен е пропуснато - в ал. 9, т. 3 да бъдат и бившите председатели на Конституционния съд. Фактически това са корекциите.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Има още една - да отпадне членуваната форма в "неправителствените".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да - членуването, да. Това също няма да го гласуваме, господин Папаризов. Приемаме го като техническа поправка. Абсолютно прав сте. В т. 4 на ал. 9 думата "неправителствените" не трябва да бъде членувана.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Мога ли да отбележа нещо като докладчик?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: В ал. 7 изречението "На официалния прием, организиран от президента на републиката..." да бъде "На официалния прием, даван от президента на републиката...".
Това също е една редакционна поправка. Предлагам да не я гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, това е правилно.
Няма други предложения.
Моля, гласувайте текста на чл. 6 така, както е предложен от комисията, с тези редакционни поправки, които приехме.
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Предлага се създаването на нов чл. 6а:
"Чл. 6а. Подреждането на държавните органи и институции е следното:
1. Президент на републиката;
2. Народно събрание;
3. Министерски съвет;
4. Конституционен съд;
5. Върховен касационен съд;
6. Върховен административен съд;
7. Главен прокурор;
8. министерствата - по реда, определен от Народното събрание;
9. Висш съдебен съвет;
10. Генерален щаб на Българската армия;
11. органи, създадени със закон;
12. органи, създадени с акт на Министерския съвет;
13. областен управител;
14. кмет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Агов.
Желае ли някой от колегите да вземе отношение по новия чл. 6а?
Има редакционна поправка - т. 7 е "главен прокурор" съгласно Закона за съдебната власт.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Аз така го прочетох, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Да, точно така.
Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте новия чл. 6а.
Гласували 106 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 2.
Член 6а е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: "Глава трета - Организация на дейността на Държавния протокол".
Комисията подкрепя заглавието на глава трета, предложено от вносителя.
"Чл. 7. (1) Дирекция "Държавен протокол" координира дейността от протоколен характер и взаимодействието на отделите, отговарящи за протокола при администрацията на президента на републиката, Народното събрание и Министерския съвет."
Има предложение от народната представителка Елена Поптодорова:
В чл. 7 - към ал. 1 - накрая да се добави следното ново изречение:
"Дирекцията съгласува целесъобразността и времето на посещения на равнище президент на републиката, председател на Народното събрание, министър-председател, министър на външните работи, председател на Комисията по външна и интеграционна политика на Народното събрание."
Има предложение от народния представител Асен Агов:
В чл. 7 ал. 1 да гласи така:
"(1) Дирекция "Държавен протокол" координира дейността от протоколен характер на администрацията на президента на републиката, Народното събрание и Министерския съвет."
Комисията подкрепя предложението на народния представител Асен Агов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Алинея 2?
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: По ал. 2 има предложение от народния представител Асен Агов, което е подкрепено от комисията - ал. 2 да отпадне и след това да се промени номерацията на всички алинеи.
Затова ще ги прочета.
Предложената от вносителя ал. 3 предлагаме да стане ал. 2 и да гласи:
"(2) Отдел "Протокол" на Народното събрание изпълнява цялостната протоколна дейност на Народното събрание. Съвместно с дирекция "Държавен протокол" отделът подготвя и изпълнява протоколната част от официалните посещения у нас и в чужбина на председателя на Народното събрание, както и участието му в официални церемонии на територията на страната."
По тази ал. 3 има предложение на народния представител Асен Агов да отпадне, което е прието от комисията.
По ал. 4 също има предложение от народния представител Асен Агов за отпадане на тази алинея, което е прието от комисията.
Прието е и предложението на Асен Агов чл. 7, ал. 5 да стане чл. 7, ал. 2 и да гласи следното:
"Чл. 7. (2) Службите, отговарящи за протокола в органите на държавната власт, изпълняват самостоятелно протоколната си дейност, като при необходимост получават съдействие от дирекция "Държавен протокол"."
Има предложение на народната представителка Елена Поптодорова:
В чл. 7, ал. 5 след думата "дейност" съществуващият текст да бъде заменен със следния: "..., като съгласуват официалните посещения, които се организират, с дирекция "Държавен протокол"."
Комисията е отхвърлила предложението на народната представителка Елена Поптодорова.
Следователно, за да обобщя нещата, госпожо председател, ще кажа, че чл. 7 има само две алинеи съгласно приетите от комисията предложения и аз предлагам да се гласуват тези две алинеи, както и предложението на народния представител Елена Поптодорова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Агов.
Желае ли някой от колегите да вземе отношение по чл. 7? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване най-напред предложението на народната представителка Елена Поптодорова в чл. 7 ал. 5 да има нов текст. Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 19, против 45, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване наименованието на глава трета и чл. 7 с двете алинеи така, както беше докладван от господин Агов.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Наименованието на глава трета и чл. 7 са приети.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Комисията е приела предложението на народния представител Асен Агов чл. 8 да гласи така:
"Чл. 8. Службите, отговарящи за протокола в администрацията на президента на републиката, в Народното събрание и в Министерския съвет, изпращат в дирекция "Държавен протокол" програмите за официални срещи, посещения и церемонии с участието на президента на републиката, председателя на Народното събрание и министър-председателя или когато се кани дипломатическият корпус."

Комисията е приела чл. 9 да бъде със следната редакция:
"Чл. 9. Въз основа на изпратените програми Дирекция "Държавен протокол" съставя, съгласува и актуализира цялостната протоколна програма на президента на Републиката, председателя на Народното събрание, министър-председателя и министъра на външните работи и координира изпълнението й".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Агов.
Има ли някой от колегите да желае да вземе отношение по чл. 8 и чл. 9 от закона? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 8 и чл. 9 така, както се предлагат от комисията, с редакционното уточнение "президента на Републиката" във всички текстове.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Членове 8 и 9 са приети.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Има една заключителна разпоредба, възприета от комисията и тя е следната:
"Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Изпълнението на закона се възлага на министъра на външните работи."
Има и предложение на народната представителка Елена Поптодорова - да се създаде нов § 2 в Заключителните разпоредби:
"§ 2. Дейността в държавния протокол се извършва от служители с дипломатически ранг, чийто статут се определя от отделен законодателен и/или нормативен акт за дипломатическата служба."
Комисията отхвърля предложението на народната представителка Елена Поптодорова.
Повтарям, госпожо председател, комисията е възприела да има един-единствен параграф от Заключителните разпоредби, който гласи, както го цитирах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Агов.
Желае ли някой да вземе отношение по Заключителната разпоредба? Не.
Поставям на гласуване най-напред предложението на народната представителка Елена Поптодорова за създаване на § 2 в Заключителните разпоредби.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 17, против 60, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за наименованието "Заключителна разпоредба" и параграф единствен, както бяха предложени от господин Агов.
Гласували 93 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3.
Заключителната разпоредба е приета и с това целият Закон за държавния протокол.
От името на парламентарна група има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Евролевицата искам да ви прочета следната декларация:
"Вчера, 4 април 2000 г., Министерският съвет сезира три от постоянните комисии на Народното събрание във връзка с продажбата на 51% от акциите на БТК.
Оставяме настрана факта, че този подход няма никакви правни последствия, ясно очертани в чл. 23, ал. 1 и 2 от нашия правилник. Далеч по-важни са въпросите по същество, които възникват около тази сделка.
Първо. БТК е едно от най-запазените, най-печелившите и най-перспективни държавни предприятия и продажбата на 51% от акциите й едва ли е най-наложителното действие на изпълнителната власт в момента. Само за миналата година, например, БТК е формирала печалба от над 100 млн. долара.
Второ. Съхранявайки и развивайки БТК, България, предвид географското си положение, би могла да се превърне в комуникационния център на Балканите.
Трето. Реалната стойност на компанията след извършената в последните години модернизация по експертни данни е около 4 млрд. долара, което означава, че постигнатата продажна цена на 51% от акциите, е повече от три пъти по-малко от действителната.
Освен това тази цена е обвързана с продължаващо монополно положение на бъдещи собственици върху най-перспективните сфери на развитието на ХХl век - комуникациите.
Всичко това, както и самият начин, по който бяха водени преговорите по сделката - не по установения от закона ред, и от определения от закона орган, а от някакви работни групи, поставя под съмнение положителните за България последствия от самата сделка.
Поради това Парламентарната група на Евролевицата заявява, че няма да подкрепи предлаганите от изпълнителната власт законодателни промени във връзка със сделката, както и самата сделка за продажба на 51% от акциите на БТК.
Съзнавайки своята голяма отговорност пред нацията, Парламентарната група на Евролевицата ще внесе по установения ред още днес предложение за създаване на временна анкетна комисия, която да проучи и се произнесе по случая с продажбата на 51% от акциите на БТК." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ИЗБОР НА УПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ.
Когато четох дневния ред, казах, че вносител е Министерският съвет. Но междувременно постъпи и второ предложение - от господин Румен Овчаров и от името на Парламентарната група на Демократичната левица, което после ще докладвам.
Сега има думата председателят на Комисията по труда и социалната политика госпожа Светлана Дянкова да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"СТАНОВИЩЕ
по предложение за избор на управител на Националния
осигурителен институт № 002-00-11 от 10.03.2000 г., внесено от Министерския съвет
На заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 28 март 2000 г., бе разгледано предложение № 002-00-11 от 10 март 2000 г., внесено от Министерския съвет, за избор на управител на Националния осигурителен институт.
На заседанието присъстваха министърът на труда и социалната политика господин Иван Нейков, господин Николай Николов - досегашен управител на Националния осигурителен институт и след изтичане на мандата, изпълняващ тази длъжност, и господин Йордан Христосков, чиято кандидатура за управител на НОИ е предложена от Министерския съвет.
В хода на проведените дебати министърът на труда и социалната политика изтъкна значението на дейността на Националния осигурителен институт в цялата социална система на страната. В приетия от Народното събрание Кодекс за задължително обществено осигуряване се предвижда създаването на автономен, отделен от Републиканския бюджет Национален осигурителен институт. Създаденият модел на социално осигуряване отговаря на конкретните условия в страната. Оценките, давани от Световната банка и други международни организации, го определят като добър и успешен. НОИ поема нови ангажименти по отношение на здравното осигуряване, на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, по осигуряването за професионална квалификация и безработица.
Непрекъснато е взаимодействието между Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт като финансовоосигуряваща социалната политика институция. Изградената в страната система на пенсионно осигуряване успя да издържи в годините на хиперинфлацията, преминала е през много финансови затруднения, като налице са съвместни действия и подкрепа от страна на Републиканския бюджет за бюджета на НОИ в трудните моменти на кризата.
Изграденият модел на Националноосигурителен институт е резултат от демократичното развитие на България и един от най-сполучливите сред страните, кандидати за членство в Европейския съюз.
В ход е функционирането на персоналния регистър на осигурените лица, връзката между Централното управление и териториалните поделения на НОИ в страната, възможността за контрол върху осигурителните плащания, посредством индивидуалните сметки на работодателите и др. В този смисъл, за управлението на Националния осигурителен институт са необходими широки познания както в социалната сфера като цяло, така и на системата на социалното осигуряване в частност, за да бъде осъществено разбирането на Националния осигурителен институт в синхрон с останалите осигурителни системи, данъчната система, здравноосигурителните системи и осигуряването при безработица.
Бе разгледана биографичната справка на господин Йордан Христосков. Предложеният от правителството за управител на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков обяви мотивите за своето съгласие да приеме предложението за управител на Националния осигурителен институт - добрата законодателна основа, регламентираща статута на Националния осигурителен институт, трипартитния принцип на Надзорния съвет, Институтите по социалното осигуряване, познанията на социалното осигуряване на теория и на практика, административния опит в областта на труда, социалната политика, осигуряване и др. Той изрази също своите програмни виждания за дейността си, ако бъде избран за управител на Националния осигурителен институт.
След проведено гласуване с резултати: "за" - 10 гласа, "против" и "въздържали се" - няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
"Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, да вземе следното решение:
Избира за управител на Националния осигурителен институт Йордан Атанасов Христосков."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Както казах, освен предложението на Министерския съвет, постъпи и предложение от господин Румен Овчаров за управител на Националния осигурителен институт Парламентарната група на Демократичната левица предлага господин Минчо Боев Коралски.
Това са двете предложения. Имате думата.
Има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Както чухте, Парламентарната група на Демократичната левица предлага още една кандидатура за член на Управителния съвет на Националния осигурителен институт - тази толкова значима институция в нашата страна. Ще ми позволите, тъй като госпожа Дянкова представи кадрова справка на господин Христосков, аз съвсем накратко да запозная народните представители и с нашите мотиви, и кадровата справка на господин Минчо Коралски.
Минко Коралски е с висше образование, завършил е "Право" в Софийския университет. От 1980 до 1985 г. господин Коралски е специалист в Главно управление "Социално осигуряване". От 1985 до 1989 г. той е главен специалист пак в Главно управление "Социално осигуряване", председател е на Комисията по социално осигуряване до 1990 г.
От 1990 до 1992 г. той е заместник-председател на тогавашния Комитет по труда и социалното дело и заместник-министър на труда и социалните грижи.
1992-1993 г. той е експерт към Социалната комисия на Народното събрание. До 1994 г. е и секретар на Съюза за стопанска инициатива на гражданите. След пребиваването си в Тридесет и седмото Народно събрание за година и половина той става министър на труда и социалните грижи.
Господин Коралски от 1997 до 1998 г. е бил и главен директор на Главна дирекция "Социалноосигурителна политика" в Националния осигурителен институт. В момента е адвокат.
Искам да кажа, че той има специализации по безопасност на условията на труд и управление на персонала, както и в годините между 1990 и 1992 г. е член на Бюрото на Международната асоциация по социално осигуряване.
Уважаеми колеги, вие сами от тази справка разбирате, че господин Коралски е минал през всички йерархически нива в областта на социалното осигуряване. Мисля, че всички ние знаем, че по негово време, когато той беше първият шеф на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, Националният осигурителният институт се отдели от държавния бюджет и стана самостоятелна независима институция. Тогава за първи път се въведе индивидуалният коефициент на пенсиите, създаде се и първият професионален фонд на педагозите в България, въведоха се термини като "лична осигурителна вноска", като "осигурителен доход".
Разбира се, мисля, че всички знаете, и току-що госпожа Дянкова посочи това, че Националният осигурителен институт е институцията, която издържа хиперинфлацията. Точно тогава, в края на 1995-1996 г. Националния осигурителен институт имаше за първи път от своето съществуване и свой резерв във фонда на осигурителните плащания.
Мисля, че си спомняте и това, че когато господин Коралски беше министър и шеф на Надзорния съвет, беше сключен и заем със Световната банка за финансиране реформите в социалното осигуряване, които започнаха тогава. И всички ние сме свидетели, че има позитивна оценка на тези реформи.
Господин председател, струва ми се, че качествата и на двете кандидатури за управители на Националния осигурителен институт са безспорни. И моето още едно предложение, освен това, е да бъдат поканени в залата господин Христосков и господин Коралски и ние да изслушаме техните виждания за това как биха ръководили и развивали Националния осигурителен институт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Тя направи процедурно предложение за поканване в залата на господата Христосков и Коралски. Има ли противоположно становище? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Емилия Масларова да бъдат поканени в залата господата Христосков и Коралски.
Гласували 142 народни представители: за 115, против 15, въздържали се 12.
Предложението се приема.
Моля квесторите да поканят в залата господин Йордан Христосков и господин Минчо Коралски, ако са тук.
Имате думата.
Има думата господин министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Изборът на управител на Националния осигурителен институт има своя и рутинен елемент, има и своя особен характер, защото Народното събрание трябва да определи ръководителя на една от най-важните институции в сферата на социалната политика. Изборът на управител трябва да създаде и организационните, и личностните, и политически гаранции за успеха на пенсионната реформа, която заедно започнахме. От тази гледна точка изборът на господин Христосков носи със себе си тези гаранции, защото в продължение на много години, не зная честно казано по какви причини, беше подминаван въпросът за реформата в пенсионната сфера. Търсеше се възможност някак си от само себе си нещата да се решат. Не искахме да погледнем вътре в проблема, ако щете дори да бръкнем в раната, в резултат на което загубихме наистина много време. И това е една от причините да отидем на една наистина радикална промяна в пенсионния модел на България.

Участието на господин Христосков в подготовката на новия пенсионен модел е не само негов личен принос. То е пренасянето на философията на модерните пенсионни системи в цял свят в българската реалност, в българската действителност. От тази гледна точка изборът на господин Христосков е логично и естествено продължение на реформата,която започнахме (реплики от ДЛ) и с това искаме да гарантираме успеха на тази реформа. Според нас, според вносителя, неговият избор дава тази гаранция. Затова ви моля да подкрепите избора на господин Христосков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Други изказвания?
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми господин министре, дами и господа народни представители! Ползвам казаното преди мен от господин министъра и бих искал да чуя едно становище най-вече от господин Христосков, доколкото неговото име все пак се свързва с това, което в момента се върши и се отчита като реформа в социалното осигуряване. Вие всички четете вестници и усещате, че има някакви обществени движения, които в крайна сметка могат да компрометират реформата.
За провеждането на всяка една реформа е изключително важно доверието на гражданите в нея. В тоя смисъл аз бих искал да чуя мнението по няколко въпроса, по които има сериозно напрежение в обществото. Става въпрос специално за допълнителното задължително осигуряване, за осигуряването на свободните професии, за осигуряването на земеделските производители. Вие не можете да не се съгласите с мен, че в обществото има напрежение по тези въпроси и то въпроси от провеждането на реформата, а не защото тя не се провежда.
Нека да видим какви са позициите, защото аз знам, че Националният осигурителен институт няма правото на законодателна инициатива. Но той в крайна сметка на експертно равнище трябва да подаде информация на правителството, което пък да упражнява правото си на законодателна инициатива. Пък и не само на правителството, а и на нас, народните представители.
В тоя смисъл искам да чуя становището и на господин Христосков за всички тези промени в законите, които сега предизвикват обществено напрежение. Вижда ли той възможности за промени, които да повишат доверието на гражданите в тъй наречената реформа в социалното осигуряване? Виждат ли се грешки в тази насока, които са причина за едно обществено напрежение? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Ще дам думата на господин Христосков, но приемането на законите е наша работа и какви ще бъдат законите, ще решим ние, а господин Христосков или господин Коралски - който и да е от двамата, само ще ги изпълнява.
Господин Йордан Нихризов има думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще започна точно оттам, където завърши господин Куртев - че законите, които се пишат в България, са наше дело и фактически оттам нататък хората, които влизат в държавната администрация, за какъвто избор ние говорим днес, са длъжни да изпълняват тези закони, тъй като те са актове на Народното събрание. В този смисъл ние сме поставени пред две кандидатури и на мен ми беше много интересно защо колегата Миков постави въпроса изборът, който ще бъде направен от нас - кандидатурата, дали определя философията на реформата, на законодателството или не е съгласна с тази реформа. И аз си представям какъв е случаят, когато този, който ръководи Националния осигурителен институт, в един определен момент се окаже, че не желае да провежда реформата в осигуряването...
Пред нас има две кандидатури - едната е на господин Христосков, която вече беше представена от министър Нейков - човек, участвал в изработването на нормативните документи по провежданата реформа. Виждам, че господин Корнезов се усмихва. Да, господин Коралски също има качества, които бяха посочени от госпожа Масларова. (Реплики от ДЛ.)
Но тук възниква следващият въпрос. Господин Коралски беше представител на едно правителство - на господин Жан Виденов, което провеждаше един тип политика и този тип политика, както видяхме, ни докара до зимата на 1997 г. За усмивката бих казал: извинявайте, толкова ли е малък потенциалът, за да сложим отново една кандидатура, за която да зададем въпроса: ще изпълнява ли политиката от 1997 г.? (Реплики от ДЛ.)
Защото аз бих продължил с контравъпроса на господин Миков. Той зададе въпроса: каква политика ще провежда управителят на НОИ. И разбирам, че идеята на БСП е това да бъде политиката от времето на Жан Виденов.
Поради моето несъгласие за връщането на колелото назад, аз лично ще подкрепя кандидатурата на господин Христосков, защото смятам, че хората, които трябва да довършат реформата, които трябва да оглавят Националния осигурителен институт, трябва да имат виждания, които са насочени към бъдещето, а не да бъдат свързани с миналото. Благодаря ви.(Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
Първа реплика - госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Колега Нихризов, аз съм озадачена от Вашето изложение, защото от една страна казвате, че няма да противопоставяте кандидатурите, а след това излизате с елементарни фарсове и доводи.
БСП има достатъчно кадри, ако така трябва да разсъждаваме (реплики от СДС) и тези, които са кадърни, в които вярваме и в тяхното перспективно виждане по отделната проблематика, ние ви предлагаме.
Трябва ли да обяснявам, че реформата в осигуряването започна от господин Коралски? Трябва ли да обяснявам, че първият самостоятелен фонд - Учителският пенсионен фонд, първият от всички бивши соцстрани, е дело на господин Минчо Коралски? Трябва ли да питам тогава аз, че щом като толкова елементарно правите аналогии, защо посланикът в Щатите е Филип Димитров? Това ли да ви питам?
Следователно, бъдете с необходимото нормално мислене... (Неразбираема реплика на народния представител Христо Христов.) Моля, не ми подвиквайте, защото не се намирате на мач. Мачът е късно тази вечер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Христов, моля!
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: И второ, искам да ви кажа, че не одобрявам позицията на господин Нейков. Той в случая заема страна. Той е длъжен да работи с всеки, който българският парламент удостои със своя избор. Така че тези, които вчера са дошли от Долно нанагорнище, да не се държат като гамени. (Неразбираема реплика на господин Христо Христов, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Моля за спокойствие. Моля да не изостряте дебата. Моля да не се използват някои думи.
Има думата госпожа Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Струва ми се, че Националният осигурителен институт е институция толкова сериозна, че реформите, които той изпълнява, трябва да бъдат осъществявани с таланта на целия народ. В този смисъл аз не приемам виждането, че за председател на този институт трябва да бъдат назначавани само лоялни на една политическа партия хора.
На второ място, искам да припомня, че по времето, когато господин Коралски беше министър, мнозинството в Тридесет и седмото Народното събрание отдели Националния осигурителен институт от държавния бюджет. Тогава социалната реформа навлезе в качествено нов етап.

Пак по същото време беше теглен заем от Световната банка за реформите в социалното осигуряване; пак по същото време бяха получени заемите, с които на безработните лица се изплащат 1 млн. лева за започване на собствен бизнес - средства, които вече са на изчерпване и по нищо не личи, че сегашното правителство има ресурси, за да осигури средства за осигуряване на бизнес за хората, които остават без работа, а те никак не са малко; пак по същото време бяха получени помощите от Европейския съюз или прословутите екюта; пак по същото време, за да не повтарям изложението, което направи госпожа Масларова, се въведоха нови, модерни понятия и започна да работи с тях българското обществено осигуряване, така че няма никакви основания да подценявате кандидатурата на господин Коралски. Струва ми се, че тази кандидатура е изпитание за вашата обективност. Дано го издържите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Митева.
За трета реплика думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Нихризов, във Вашето изказване пролича една голяма обърканост. В началото казахте: ние пишем законите, после казвате - господин Христосков ги е писал. Обърканост! Може би се дължи на преумора или неориентираност.
Аз искам само едно - да чуем двамата кандидати какво мислят за реформата - такава, каквато е. Пак казвам, не мислете, че няма обществени настроения срещу тази реформа и ние като националноотговорен парламент сме длъжни да дадем отговор на тези обществени настроения.
И не може да се изолира дейността на Националния осигурителен институт като някакъв сляп изпълнител на всичко, което се приема тук. Най-нормалното е ние да бъдем в диалог, независимо кой ще бъде шеф на този институт, защото той ще бъде най-близко до проблемите.
Аз разбирам, че вие гласувате всичко, което ви се даде, но вслушвайте се в гласовете, които хора извън тази зала често казват за тази законодателна продукция, която ние приемаме. Единствено в този смисъл смятам, че трябва да чуем и двамата кандидати.
Смятам, че е хубаво и лошо това, че всеки от тях има своята история, има своята биография. Никой не може да избяга от нея, но завъртането на политически изтъркания вече лозунг: правителството на Жан Виденов е контрапродуктивно за самата реформа, която вие в момента сте поели, и сериозната отговорност в по-висока степен, защото сте мнозинство, за да проведете, така че нека да чуем какво мислят те по тези въпроси.
Аз поставих няколко конкретни въпроса. Не чух нищо по тях вие да кажете. Жан Виденов и прочие... Не с тоя номер вече! 2000-та година сме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Жан Виденов е част от българската история и докато има българи, ще говорим за Жан Виденов! (Шумни реплики на неодобрение от опозицията.)
И Филип Димитров е част от българската история и то добра част от българската история!
Господин Йордан Нихризов има думата за дуплика.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Миков, ще започна отзад напред. Винаги, когато един човек се занимава с юридическа практика, той обръща думите на обратната страна, но аз исках да кажа - точно това, което Вие зададохте като въпрос - ще одобрява ли реформата ръководителят на НОИ, без да зададете името на човека, който ние в момента ще изберем. Това беше подтекста на Вашето изказване - доколко тази реформа е качествена, доколко не е качествена и оттам-нататък ще работи за тази реформа или против тази реформа избраното лице. Дали човекът има качества - това е отделен въпрос, който всички ние ще преценим. И нямам нищо против всеки от кандидатите да посочи своите положителни страни, своите заслуги.
А господин Нейков, госпожо Величкова, има право да защитава кандидатурата на този човек, който е предложил за председател на съответната институция.
И всеки от нас не трябва да запушва едното си ухо и да слуша само това, което му се говори в другото. Да, вярно е, вие имате позиция и както виждате аз забравих да кажа някои неща, с които вестниците през 1997 г. пълнеха страниците за тогавашното социално министерство, но предполагам, че хората, които ни слушат, не са забравили това време и ние не трябва да бъдем членове на клуб "Къса памет", иначе този клуб "Къса памет" няма да ни доведе до добри резултати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
Има ли други изказвания? (Шум и реплики в залата.)
Ако господин Христосков и господин Коралски искат да кажат нещо, винаги ще им дам думата, но ние не можем да ги задължим, те не са длъжностни лица и ако те не желаят да вземат думата, аз няма да ги насилвам, защото не можете да ми посочите текст от правилника, по който да задължа който и да е български гражданин да дойде и да говори от тази трибуна.
Господин Тодор Великов иска думата.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! След като се казаха тук такива слова за господин Коралски аз пък искам да кажа защо няма да гласувам за него и защо призовавам залата да гласува за господин Христосков.
През 1996 г. аз бях директор на едно социално заведение, което беше под опеката на господин Коралски. Казва се: социално учебно професионално заведение. То беше на подчинение на "Социални грижи". Тогава аз поисках една проверка от Министерството на труда и социалната политика. Това е през 1996 г. Поисках да направят проверка какъв е хранодена на децата, които се хранят там. Оказа се, че храноденът беше 31 лева. В същото това време аз направих проверка в затвора в град Ловеч, където няма социално слаби деца. Храноденът беше 75 лева. В настоящия момент сега учебно-професионалните заведения се намират в много добра кондиция, много добре са поддържани и това не е заслуга ваша или на господин Коралски, това е заслуга на правителството на Република България. Ето затова аз призовавам всички трезвомислещи хора да подкрепят наистина господин Христосков и да не гласуват за господин Коралски. Благодаря за вниманието. (Шум и реплики от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Великов. Вече замириса на предизборна агитация.
Има ли други от народните представители, които искат да вземат думата? Не.
Някой от двамата кандидати иска ли думата?
Господин Христосков има думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Откакто се занимавам със социална политика винаги съм изповядвал философията, че социалното осигуряване представлява един вид обществен договор между хората във всяка страна - договор, в който се спазват принципите на солидарността - солидарност между поколенията, солидарност между работещи и хора в риск, солидарност между хора с по-високи доходи и хора с по-ниски доходи.
Кодексът за задължително обществено осигуряване, който вие приехте всъщност регламентира тези правила на този обществен договор. В рамките на този обществен договор и в рамките на Кодекса за задължително обществено осигуряване, Националният осигурителен институт е само един посредник. Той е една институция, който служи на хората в спазването на обществения договор. Той е една институция, която изпълнява приетите закони в тази зала.
В това отношение моята работа в Националния осигурителен институт, ако ми бъде гласувано доверие, ще бъде подчинена именно на тази философия - служене - служене на осигурените лица, на осигуряващите се, на осигурителите, на всички, които се възползват от системата на социалното осигуряване, а това, както казват запознатите в тази област са хората още преди тяхното раждане, още по време на бременността до тяхната смърт. Това е институция, която обслужва цялото население на страната.
Що се отнася до моето участие в подготовката на Кодекса за задължително обществено осигуряване, а преди това и по Закона за доброволното допълнително пенсионно осигуряване, който е неотменима част от новата философия, от новата система за социално осигуряване в България, аз бях ръководител на работната група, която подготвяше първо стратегията за изработването на тези документи, след това и проектите на тези документи, но в никакъв случай и самите документи. Естествено, в крайния си вид това е дело на Министерството на труда и социалната политика и на правителството като вносители, впоследствие и на Комисията по труда и социалната политика, където тези закони бяха доработвани и които бяха естествено усъвършенствани и в края на краищата това е ваше общо дело и аз съм длъжен, ако бъда избран на тази длъжност - управител на Националния осигурителен институт, да изпълнявам тези закони.

Все пак онова, което искам да кажа, е, че аз споделям философията и изповядвам тази философия, защото, малко нескромно казано, съм вградил частица от себе си.
Две думи за самата философия, заложена в Кодекса за задължително обществено осигуряване и частта, по която основно ми бяха зададени конкретни въпроси от господин Миков - за пенсионното осигуряване.
Всяка реформа има в себе си няколко основни пункта, които дават възможност на системата, която съществува в момента и която, ако не беше проведена тази реформа, убеден съм, отиваше към катастрофа - нещо, което се случва наоколо, в страни около България, които не провеждат тези реформи. Значи онези основни моменти са следните: пряка зависимост, пряк интерес на хората да участват в осигуряването, за да може, когато изпаднат в съответния риск, старост, инвалидност, смърт, бременност и т.н., да получат адекватно обезщетение, адекватно възмездяване. Тази философия е заложена в закона и аз я изповядвам.
По какъв начин ще я следвам? Като, както казах, обслужваме хората, като ги убедим в предимствата за участие в социалното осигуряване. А там, където се нарушава, естествено, законът и където има явно бягство от отговорност, благодарение на кодекса, който вие гласувахте, институцията е упълномощена, за да упражни правото си на административен контрол, за да упражни правото си да наложи съответните икономически и административни санкции за онези, които нарушават закона. Именно в тази посока ще работя.
Другият основен момент, който е заложен в кодекса и който също беше включен във въпросите на господин Миков, е наличието на втори стълб на задължително допълнително осигуряване. Искам отново да кажа, че допълнителното осигуряване не означава допълнително бреме. Това е част от осигурителните вноски, които всеки плаща, но вече тези вноски се капитализират и отиват във фондове, които се управляват, средствата в които нарастват и които дават възможност на хората да получат втора допълнителна пенсия или пенсия за ранно пенсиониране при работещи при условията на първа и втора категория труд. В това отношение смятам, че Националният осигурителен институт трябва да изиграе своята роля по събираемостта на вноските, първо, и, второ - като институция, партнираща на онези организации, които ще управляват тези пенсионни фондове.
Отново се връщам на това - основното в моята работа ще бъде служене, облекчаване на процедурите на онези, които участват в осигуряването. И в това отношение на въпроса, зададен за самоосигуряващите се лица и за земеделските стопани, бих отговорил по следния начин. Преди няколко дни, във връзка с дебатите, които се водят за самоосигуряващите се лица и дали те трябва да правят задължителни осигурителни вноски, аз отново прегледах една фундаментална книга, която представлява опита на всички страни в социалното осигуряване и социалното осигуряване в света. Тенденцията в почти всички страни е самоосигуряващите се да бъдат включени, да бъдат интегрирани в системата на задължителното обществено осигуряване. Всички страни, които са направили реформа, подобна на нашата, или които правят промени в своето законодателство, включват самоосигуряващите се в задължителното обществено осигуряване. Дали на отделен режим с отделни фондове, или интегрирано в общия режим, както е при нас - това е тенденцията, която съществува. Мисля, че България най-малко би си позволила да остави на свободен режим самоосигуряващите се на избор, подобно на доброволното пенсионно осигуряване, имайки предвид, че доскоро категорията самоосигуряващи се лица, или по-скоро самонаети лица, не съществуваше.
Същевременно, тъй като нашата система е преразпределителна, тя е разходно-покривна система, преразпределя от икономически активните лица в момента към пенсионерите, към онези, които вече са в пенсионна възраст, ние в тази категория пенсионери имаме хора, които са били шофьори, сега шофьорите на таксита са частни лица - какво означава, че те няма да участват в осигуряването ли? Там има адвокати, там има хора на свободни професии, които преди това са били наемни работници, които са изпълнили своя дълг спрямо предишното поколение пенсионери, плащайки и всички участвайки в осигурителната система.
Що се отнася до един конкретен случай - земеделските стопани - в работната група, а впоследствие и в парламента, в Комисията по труда и социалната политика беше намерен възможно най-облекчения режим. Те се осигуряват на една минимална работна заплата.
Завчера, когато в комисията беше обсъждана моята кандидатура, отново беше поставен този въпрос. Тук може би и господин Коралски ще си спомни, проблемът за осигуряването на тютюнопроизводителите, на земеделските стопани на един етап ние го обсъждахме - да бъде потърсена субсидия, да бъдат потърсени други източници, с които хората да бъдат подпомогнати в техните осигурителни вноски. И доколкото ми е известно, вече господин Нейков провежда такива разговори.
Тоест, ние не трябва да вървим към изключване на хората от осигурителната система. Напротив, ние трябва да ги интегрираме в тази осигурителна система, за да може по този начин, участвайки, при настъпване на съответния риск те да разчитат на адекватен заместител на техните доходи.
Приключвайки, просто думите, които в момента ми идват наум, са доверие и отговорност. Аз ще благодаря, ако вие ме удостоите с вашето доверие. Срещу това, естествено, ще предоставя своята отговорност. И казвайки думата "отговорност", смятам, че тази отговорност е двустранна. Отговорност носи и онзи, който дава доверие. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христосков.
Господин Статков, понеже чухме единия кандидат, нека да чуем и втория, ако иска думата, и след това ще дадем думата пак на народни представители.
Искате ли думата, господин Коралски? Заповядайте.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително днешният ден е изключително важен не толкова за кандидатите, един от които съм аз, той е важен действително за това да продължи реформата в социалното осигуряване.
Нормално е, когато става въпрос за парламент, тук да има повече политика и чисто професионалните ежедневни проблеми да са малко по на заден план. Но аз мисля, че политиката, която е в областта на националната и социалната сигурност, не може да бъде приоритет, не може да бъде ангажимент единствено на една управляваща сила, която и да било тя. Тя не може да бъде конюнктурна в зависимост от това кой има мнозинство в тази зала.
Очевидно е, че и за националната, и за социалната политика е необходимо да има една националноодобрена, приемлива от всички стратегия, тъй като - ще опитам да върна жеста на господин Христосков - всички професионалисти в тази област знаят, че една реформа се прави за 50 години. Проверете колко правителства, колко режими и строеве могат да се сменят за това време. От тази гледна точка политиката, разбира се, е важна, но отделянето на Националния осигурителен институт от правителството и подчиняването му на Народното събрание имаше и тази цел - да се намали партийното влияние, партийното назначение. И затова този институт, който имах удоволствието да предложа като законопроект на Народното събрание и той прие, формата на управление при него е трипартизъм, а този трипартизъм защитава интересите не на отделна политическа партия, а интересите на работодателите, на осигурените. Разбира се, има и представители на правителството, които би трябвало да наблюдават тези изключително важни процеси.
Така че дали кандидатурата е оцветена партийно или не, разбира се, има значение все още в България, но ако някой се притеснява за това, че мога да проявя уклон, бих се обърнал към колегите, с които работихме в предишната комисия - уважаваните от мен госпожа Дянкова, господин Сунгарски. Те знаят как се работеше там. Вие може да проверите как са приемани социалните закони, колко са гласували "за" и колко са гласували "против".
Аз също взех участие в обсъждането на осигурителния кодекс и мисля, че бях много добронамерен, когато правех своите забележки. И се притеснявам, че някои от опасенията се сбъднаха. Но така е, в една реформа не може да се налучка веднага най-точният тон.
Що се касае за партийната оцветеност, и с това ще приключа по партийните въпроси, тук е и уважаваната от мен госпожа Тоткова, която също работеше в системата на Министерството на труда и социалните грижи, беше шеф на Бюрото по труда в гр. Разлог, беше шеф на СДС в гр. Разлог и тя много добре знаеше, че изкара на този пост и след като господин Коралски вече не беше министър, въпреки че имаше натиск. И тя го знае и ми е благодарила за това. При мен професионализмът винаги е бил на първо място.
А сега да се спра малко върху онова, което трябва да се прави в областта на социалното осигуряване, ако аз спечеля вашето доверие. Няма да ви говоря за стратегическите насоки, те са заложени още тогава, когато подписахме споразумението със Световната банка. Там има точно очертани периоди, подходи и това какво трябва да се направи, за да се дадат парите. Очевидно е, че нито аз, нито господин Христосков, нито господин Нейков след подписването на този договор, който ни ангажира като държава, може да направи кардинални завои. И аз се радвам, че по мое време беше заложена посока, която се следва и досега.
На второ място, след като стратегията е ясна, мисля, че е изключително важно да се започне да се работи още от следващия ден от избора на управител на Националния осигурителен институт за укрепване на системата. Скандалите, които се развиха в края на миналата година и началато на тази година около Националния осигурителен институт, дестабилизират системата. И аз мисля, че ангажимент на всеки управител, първо, е да въдвори ред в тази къща, да вдъхне спокойствие и увереност на хората, които работят там. Няма да крия, че с някои от тях работя вече 20 години, голяма част от тях са и мои лични приятели. Вие виждате, аз съм вече 20 години в тази система, но тези хора в момента са разколебани.
На следващо място, Националният осигурителен институт ясно трябва да покаже къде взетите решения с осигурителния кодекс и с поднормативните документи, които за съжаление в момента се опитват да законодателстват, са недобре решени. И аз се радвам, че в дневния ред на Народното събрание има промяна на осигурителния кодекс, с която да се оправят нещата, от които действително обществото вече започна да се дразни. В края на краищата реформата се прави заради гражданите, а не заради НОИ или заради парламента.
На следващо място, смятам, че Националният осигурителен институт би трябвало активно да съдейства на правителството в провеждането на една друга политика, която винаги е посочвана като слабост - и на нашето правителство, и на това правителство, а вероятно и на следващото правителство, ако не се вземат мерки. Това е да се обвърже социалната реформа с реформата в данъчната област, реформата в социалната област със здравноосигурителната реформа, тъй като ние се намираме в държава, която е с изключително ограничен ресурс, а ние наблюдаваме, че започва една тенденция на разпиляване на средства за информационна система, за административно обслужване, за банково и друго. Следователно, колкото и да бъде лишен от правото на законодателна инициатива, Националният осигурителен институт все пак е онзи орган, който трябва да подскаже както на правителството, така и на Народното събрание, и най-вече на Народното събрание, тъй като това е негов орган - управителят се избира от него, за това по какъв начин да се спечели доверието на обществото за тази изключително важна реформа.
Имал съм възможности и от тази трибуна да кажа, уважаеми дами и господа, че и най-болният мозък не може да роди идеята за разделяне на пенсионерите на сини и червени, на социално слабите на сини и червени. За съжаление социалната област е областта, която най-лесно води до изборни победи, но за съжаление и първата, която се противопоставя, когато определена политическа сила пада от власт. И мисля, че политиците и от двете страни дължат нужното уважение на тази реформа, на хората, които работят. И аз смятам, че ако вие ме изберете за управител на Националния осигурителен институт, аз ще имам възможност реално да докажа правотата и честността на думите, произнесени от мен сега. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Коралски.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Исках думата веднага след господин Христосков, защото бях, меко казано, смутен от неговото встъпление. И не виждам, господин Христов, основание да се смеете, ако сте слушали внимателно това, с което господин Христосков започна. А той започна с явно нарушение на Конституцията. Защото, господин Нейков, и Вие се усмихвате, чл. 51 на Конституцията казва, че гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане, право!
РЕПЛИКА ОТ СДС: Разбира се!
РУСИ СТАТКОВ: Щом като се разбира, за какъв обществен договор става дума, в който задължавате гражданите за нещо, за което имат право? Ако вие добре познавате Конституцията и я защитавате, няма да се смеете така и да не подлагате, меко казано, най-малкото на съмнение тази философия, която в момента действително се отрича не само от юристите в България, не само от свободните професии, а и от много други. Защото не е единствено това нарушение на Конституцията, което е заложено в социалноосигурителния кодекс. Защото има нарушение на правата на гражданите, като едни са поставени в едно положение, други - в друго. И това е в няколко разпоредби на този кодекс. (Шум и реплики от СДС.) И който от вас подвиква в момента, той подвиква не срещу мен, а срещу Конституцията на Република България. (Шумът и репликите продължават.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не пречете на господин Статков!
РУСИ СТАТКОВ: Аз мисля, че Конституционният съд, разбира се, го има, но има и народни представители, които са се клели в Конституцията. И не е нужно непрекъснато да пращаме в Конституционния съд тези закони, които вие правите, уважаеми господа и дами отдясно.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Хайде по-кратко!
РУСИ СТАТКОВ: Мисля, че вашето желание за краткост говори за това, че вие имате нетърпимост към Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, оставете Конституцията, в момента обсъждаме избор на управител на Националния осигурителен институт!
РУСИ СТАТКОВ: Уважаеми господин председател, именно защото обсъждаме избора на управител, който кандидат-управител представи своите виждания, за това и говоря в момента, че не може в края на краищата, каквито и симпатии да имаме или политически пристрастия, да слушаме спокойно как се нарушава Конституцията в едно встъпление и да не реагираме на това. Не бих станал да реагирам, ако нямаше такова явно и драстично нарушение на Конституцията.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Стига с тази Конституция!
РУСИ СТАТКОВ: Какво значи "Стига с тази Конститутия!", бе, колеги отдясно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Конституцията не е тема.
РУСИ СТАТКОВ: А кое, вашето управление ли? (Силен шум и реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина! Госпожо Тоткова, господин Шишков, правя ви бележка.
А Вие се върнете към темата, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Вътре в темата съм и виждам, че мнозинството непрекъснато иска да прехвърли нещата там, където не са. Защото наистина ние трябва да работим на основата на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, с Конституцията свършихме, отнех Ви думата.
РУСИ СТАТКОВ: Не можете да ми я отнемете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Мога да Ви я отнема, защото се занимавате с нещо, което е извън темата. Господин Статков, моля Ви, напуснете трибуната. Три пъти Ви предупредих, за да Ви върна към темата.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Господин Христо Войняговски има думата.
ХРИСТО ВОЙНЯГОВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще бъда съвсем кратък и няма да задълбавам нещастната българска Конституция, която я подмятат някои хора наляво - надясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Без квалификации на Конституцията, господин Войняговски.
ХРИСТО ВОЙНАГОВСКИ: Това, което бих желал да споделя с Вас, е: моите служебни ангажименти в разстояние на един дълъг период ми дадоха възможност да работя с господин Христосков. Това е един човек, при който действително словата бледнеят, но делата са над всичко! (Ръкопляскания, "Браво! Браво!", в ДЛ.) Той е един човек, който действително заслужава нашето доверие и аз с удоволствие ще гласувам за него, както апелирам и към моите колеги.
А колкото до другия кандидат, бих споделил само нещо, доколкото не ме лъже паметта. В едно интервю, когато беше поставен въпросът, че има гладуващи и мизерстващи в България, той каза: вие не сте видели глад, сомалийски глад! Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Войняговски. Дай Боже, да не виждаме сомалийски глад.
Има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз искам да направя едно много кратко изказване и ще призная, че съм провокирана от колегите от БСП. Действително днес имаме да направим нашия избор за управител на Националния осигурителен институт. Тук, в тази зала, много пъти е говорено за това каква реформа се прави, кой прави реформата, кой поема отговорността за тази реформа, колко е важно тя да бъде направена. Не мога да се съглася с твърденията, че реформата е била започната някъде в годините назад, защото аз съм от народните представители от Тридесет и седмото Народно събрание, които много добре знаят какво беше направено в социалната сфера като реформа. Имаше точно два закона, които бяха приети - единият беше Законът за инвалидите, а другият беше за Фонд "Обществено осигуряване". Това обаче не означава, че се правеше реформа. Това обаче не означаваше също, че господин Коралски или който и да е друг от тогавашните управляващи имаха нещо общо с реформата, която днес се прави. Аз не знам как господин Коралски може да има самочувствието да поиска да бъде управител на Националния осигурителен институт, когато той не е съгласен с реформата, с основите на реформата, която в момента върви. Аз не знам как това би могло да стане, когато той не познава закона, кодекса за осигуряването. Аз не знам как би могло да стане той да бъде управител на Националния осигурителен институт, когато той излезе по страниците на нашия печат и говореше за това, че този кодекс не струва, че този кодекс трябва да се поправи, за това, че трябва да има някакви други измислени неща от него. Аз не знам как би могло да стане това. Как той, който не е съгласен и който не стои в разбиранията си с това каква реформа правим, би могъл да управлява Националния осигурителен институт. Защото в този кодекс са дадени много големи права на управителя, на подуправителя, много голяма е функцията на Националния осигурителен институт за реформата. Това не е просто едно място, което трябва да се заеме от човек, който е без работа или нещо подобно. Трябва да бъде изключителен професионалист и наистина трябва да познава политиката на тази реформа, и наистина трябва да познава и политиката на Националния осигурителен институт.
А колкото до тези злоупотреби, които господин Руси Статков прави, аз само искам да му кажа по повод на Конституцията и по повод на закона: господин Статков, и в 1995, и в 1996, и в 1997 г. действаше същата Конституция. Но тогава имаше други хора, които се занимаваха със социалната политика. Тогава как не говорихте, че господин Коралски нарушава конституционните права на хората в България? Тогава как наистина премълчавахте всички тези неща, а днес интересно, си служите само с тази Конституция! Служете си, но трябваше и тогава да си служите с тази Конституция, тя е една и съща. Няма нищо по-добро и по-почтено от това един политик да бъде последователен, един политик да бъде почтен не само пред своята парламентарна група, но пред Народното събрание и пред хората, които са го избрали. Защото всичко друго, което вие твърдите днес тук, не е нищо повече от една политическа спекулация. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
За реплика има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Аз съм втрещен от госпожа Дянкова. Госпожа Дянкова, Вие се държите по-комунистически и от комунистите. Не може така болшевишки да се тръгва да се омерзяват хора, вместо да защитите достойно своя кандидат. На какво прилича това? На какво прилича това? Вашето изказване е много мерзко. Научете си урока, господин Коралски е адвокат, работи като успешен адвокат в момента, аз не съм му апологет тук, нито съм го предложил. Но в този парламент цялата тази болшевишко-комунистическа двубойна престрелка трябва да спре. Вие омерзявате хората тук, които наистина работят за България и Ви слушат. Просто така не може! Откъде накъде с такива мерзки удари под пояса Вие ще атакувате опонента? На какво прилича това? На кого помага това? В миналия парламент ме изгонихте от парламента, защото съм бил американски гражданин. В Страсбург ви казаха, че сте нарушили закона, някой да ми се е извинил от вас? - Не! Добре, аз ви простих, но може би други хора няма да ви простят. Така не може! Извинете се на господин Коралски и направете едно демократично избиране на шеф на НОИ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
За втора реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Госпожо Дянкова, Вие изказахте три тези и трите са неверни. Или поне ако бяхте слушали внимателно, щяхте да се убедите, че е така. Защо? Защото Вие завършихте с упрек към мен, че онова, което е правено преди, е същото, каквото е сега. Следователно, ако е правено същото, каквото е сега, няма в какво да упреквате господин Коралски.
Второ. Никой от вас не може да упрекне когото и да е от нас и да търси последователност в това, което приемаме като закони и в съответствие с Конституцията. Ако вие считате, че такъв упрек е нещо сериозно, аз мисля, че не е. И най-малкото, действително не трябва да се изпада в крайност и да се говори с такова настървение.
Трето. Що се касае до моите лични позиции, те са на разположение на всеки един от предишния и сегашния парламент и най-малкото бих искал за това да говоря. Последователен съм и, госпожо Дянкова, Вие го знаете най-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За трета реплика има думата госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Дянкова, аз имам реплика към Вас, защото на мен ми се струва, че Вие не оценихте по достойнство това, което казаха двамата господа, присъстващи днес в пленарната зала - господин Христосков и господин Минчо Коралски. Аз слушах внимателно и двамата и моето впечатление е, че ние всъщност днес имаме един кандидат за управител на Националния осигурителен институт и това е господин Христосков, който говори за това, че трябва да се изпълнява законът и за това, че ние трябва да прилагаме законовите норми, които всички, в това число и с гласовете на колегите от БСП, гласуваме в пленарната зала.
От изложението на господин Коралски аз останах с впечатление, че той е кандидат за социален министър. Аз ще гласувам за кандидата за управител на НОИ. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
За дуплика има думата госпожа Дянкова.

СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Господин Ганчев, аз определено мисля, че няма да приема Вие да ме учите на поведение в тази зала.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Поздравявам Ви.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Просто няма да приема точно Вие да ме учите на поведение. Вие, който много често използвате тази трибуна, за да правите собствената си политическа реклама и да правите някакви неща, подобни на друго, но не и на парламентарно поведение. Така че смятам с това да завърша дупликата си към Вас.
Колкото до другите реплики, бих искала да кажа, че господин Коралски си има своите качества. Вярно е, има една добра професионална справка за него, но господин Коралски е известен с нещо, което никой, господин Коралски, няма да забрави в държавата. Разбирате ли? Просто никога никой няма да забрави. Вие от тази трибуна казвахте: "България потъва, но не й личи.". Спомняте ли си? И аз си мисля, че и Националният осигурителен институт просто няма да бъде мястото, където да можете да правите Вие Вашата политика. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
За процедура - господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Правя процедурно предложение да прекратим дискусията и да преминем към гласуване. И господин Христосков, и господин Коралски имат своите достойнства Това са две достойни кандидатури и нека да не ги унижаваме тук с нашето не толкова тактично поведение. Благодаря. ("Браво, браво!" от СДС. Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има ли противно становище?
Имате думата, господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Да, наистина спорът трябва да бъде не личностен. Двамата кандидати са пред нас. Те изказаха своите виждания по въпроса за начина на ръководенето на НОИ. Въпросът е много по-дълбок и аз не искам изобщо да не спира този дебат и пак да го подновим, защото съм впечатлен от думите на господин Коралски, че продължава същата политика. Ами точно защото продължаваше същата политика от 1996 г., вижте какво направи НОИ със Здравния закон, със здравното осигуряване - не можа да си събере вноските. Предишният директор - господин Николов, от тази трибуна излъга два пъти. От радиото и телевизията излъга два пъти, че ще събере 220 млн. нови лева за миналата година. Къде са тези милиони?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Отклоняваш се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Игнатов, правя Ви забележка за отправяне на обидни думи към който и да е български гражданин. От тази трибуна - не може! По адрес на господин Николов - излъгал два пъти.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Излъгал е, разбира се. Как да не е излъгал?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, моля Ви, за да не Ви отнема думата.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: И таз добра.
Аз няма да се извиня за думите, защото това са факти, които ще видите на 1 юли. И тогава ще ми кажете кой лъже. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Игнатов.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Любен Корнезов за прекратяване на разискванията.
Гласували 188 народни представители: за 181, против 3, въздържали се 4.
Предложението е прието.
В съответствие с чл. 55, ал. 2 от правилника, когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им.
Поставям най-напред на гласуване

"Проект


Р Е Ш Е Н И Е
за избиране на управител на
Националния осигурителен институт

Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на република България и чл. 37, ал. 1 от Кодекса за задължително обществено осигуряване

Р Е Ш И:

Избира за управител на Националния осигурителен институт ЙОРДАН АТАНАСОВ ХРИСТОСКОВ."

Моля, гласувайте проекта за решение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Не е ли обратното?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не - по реда на постъпване. А след това, ако не се приеме, се гласува и второто. Затова цитирах и текста от правилника.
Гласували 204 народни представители: за 144, против 40, въздържали се 20.
Решението е прието. (Ръкопляскания от СДС.)
Едно съобщение:
През почивката в Клуба на народния представител ще се открие изложба на Десислава Минчева и Кирил Матеев на живопис и склуптора. Двамата творци канят народните представители да присъстват на откриването на изложбата.
Почивка до 12,30 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Преминаваме към точка четвърта:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ.
Моля господин Никола Николов да докладва законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги! Комисията по икономическата политика предлага "Закон за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 1 има предложение на народните представители Айруш Хаджи и Лютви Местан, което е прието от комисията.
Предложение на комисията:
"§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Министерският съвет утвърждава национална стратегия за развитието на тютюнопроизводството по предложение на министъра на земеделието и горите."
2. В ал. 3 думите "областните администрации" се заменят с "областните управители"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 2 има предложение от народния представител Владислав Костов, което е прието.
Предложение на комисията:
"§ 2. Член 4 се изменя така:
"Чл. 4. Производството на тютюн се извършва от тютюнопроизводители, регистрирани по този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Желае ли някой от колегите да вземе думата по § 2? Не виждам.
Моля, гласувайте § 2 така, както се предлага от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Параграф 2 е приет.
За процедура думата има господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като въпросът е изцяло от компетенциите на Министерството на земеделието и горите, аз предлагам да поканим в залата господин Георги Каркъмов - заместник-министър на земеделието и горите, и господин Атанас Русинов - изпълнителен директор на Фонд "Тютюн".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Агов.
Има ли противоположно становище? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението за поканване в залата на заместник-министър Георги Каркъмов и господин Русинов.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля квесторите да поканят в залата господата Каркъмов и Русинов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 3 има предложение на народните представители Айруш Хаджи и Лютви Местан:
"В § 3 чл. 5 не се изменя и допълва, като остава сегашният текст на закона."
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Владислав Костов, което е прието.
Предложение на комисията:
"§ 3. Член 5 се изменя така:
"Чл. 5. (1) Всяка година до 15 януари по предложение на Фонд "Тютюн" министърът на земеделието и горите определя със заповед количествата, районите, типовете, произходите и сортовете за производство на тютюн.
(2) Разпределението по ал. 1 по общини се извършва при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на закона.
(3) Въз основа на разпределението по ал. 2 и районирането на произходите, всяка година до 15 февруари кметът на общината със заповед определя: по населени места в общината - количествата, типовете, произходите и сортовете за производство на тютюн; по производители - квотите за производство на тютюн, площите, типовете, произходите, сортовете и количествата за производство на тютюн. Заповедта се представя във Фонд "Тютюн" до 20 февруари.
(4) Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник".
(5) Всяка година до 1 декември купувачите на тютюн заявяват във Фонд "Тютюн" необходимите им за договаряне и изкупуване количества по общини, типове, произходи и сортове за следващата година.
(6) Тютюнопроизводителите до 15 ноември на текущата година подават заявления в общината по местопроизводството за количествата тютюн по типове, произходи и сортове.
(7) В срока по ал. 5 кметовете на общините представят във Фонд "Тютюн" обобщени данни за заявените по ал. 6 количества по типове, произходи и сортове.
(8) Предложението на Фонд "Тютюн" до министъра на земеделието и горите се изготвя въз основа на информацията по ал. 5 и ал. 7.
(9) Кметът на общината определя със заповед комисия, която извършва до края на м. юли проверка на разсадените от регистрираните тютюнопроизводители площи и дава заключение относно спазването на квотите за производство на тютюн по ал. 3. В срок до 15 август резултатите от проверката се изпращат във Фонд "Тютюн"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Желае ли някой от колегите да вземе отношение по § 3? Не виждам желаещи.
Най-напред поставям на гласуване предложението на народните представители Айруш Хаджи и Лютви Местан, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 16, против 52, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 3 така, както се предлага от комисията и както беше докладван от господин Николов.
Гласували 72 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 5.
Параграф 3 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 4 има предложение на народния представител Владислав Костов, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 4. Член 6 се изменя така:
"Чл. 6. (1) В общините и във фонд "Тютюн" се води регистър на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн по образец съгласно Приложение № 1.      
            (2) Кметът на общината определя длъжностно лице, което води регистъра по ал. 1.
            (3) На всеки регистриран тютюнопроизводител се издава удостоверение за регистрация, в което се вписва разпределената му квота по ал. 3. Удостоверението се издава от кмета на общината в два екземпляра до 20 февруари."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Желае ли някой думата по § 4? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 4 така, както се предлага от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 5 има предложение на комисията:
"§ 5. В чл. 7 ал. 2 и 3 се изменят така:
"(2) Средствата за производство на тютюневи семена от сортове тютюн, включени в заповедта по чл. 5, ал. 1, се осигуряват от фонд "Тютюн".
 (3) Производството на тютюневи семена се извършва от физически и юридически лица, регистрирани в публичен национален регистър, който се води и съхранява от Министерството на земеделието и горите, а семената се раздават на тютюнопроизводителите от кмета на общината, в която се регистрират."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Има ли желаещи за изказвания по § 5? Не виждам.
Моля, гласувайте § 5 така, както се предлага от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 6. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата "тютюн" се добавя "и тютюневи семена".
2. Алинея 2 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте § 6 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 7 има предложение на народния представител Владислав Костов, което е прието по принцип.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 7. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "или от упълномощени от тях лица съгласно действащите държавни стандарти и ред, установен с договора между страните" се заменят с "по ред, определен в договора между тях или от упълномощени от страните длъжностни лица и съгласно минималните качествени изисквания, съгласувани с качествена класификация с минимум от три класа, определени в правилника за прилагане на закона".
2. Създава се ал. 2:
"(2) Данните по окачествяването на тютюна при изкупуването му се вписват в предавателно-приемателен протокол по образец - Приложение № 2."
3. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5, като в ал. 4 думите "по ал. 2" се заменят с "по ал. 3", а в ал. 5 думите "Комитета по стандартизация и метрология" се заменят с думите "Държавната агенция по стандартизация и метрология"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Желае ли някой думата по § 7? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 7 така, както се предлага от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 8. Член 10 се изменя така:
"Чл. 10. Всички разходи, свързани с окачествяването на тютюна, с изключение на тези по чл. 9, ал. 3 и 4, са за сметка на купувача."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте § 8 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 9 има предложение на народния представител Атанас Папаризов, което в първата си част е прието от комисията, а по втората е оттеглено от народния представител.
Има предложение на народните представители Айруш Хаджи и Лютви Местан:
В § 9, чл. 11 ал. 6 се изменя така:
"(6) Купувачите се задължават да изкупят договорените количества тютюн и до 30 на сто от предвидените в повече количества от същите площи."
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Владислав Костов, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 9. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създават изречения второ и трето:
"Не могат да се сключват договори без удостоверение за квота. Лицата по ал. 1 са длъжни да предложат на производителите договори в съответствие с получената от тях квота."
2. Досегашната ал. 3 се отменя.
3. Създават се нови ал. 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11:
"(4) Страните не могат да сключват договорите по цени, по-ниски от минималните изкупни цени.
 (5) В договора страните предвиждат компенсация за тютюнопроизводителя, равна на индекса на изменение на цените на производител за селскостопанските стоки при просрочване на срока на плащане на изкупения тютюн.
 (6) Страните по договора задължително договарят авансово плащане, не по-малко от 20 на сто от стойността на тютюна, платимо при сключването на договора. При виновно неизпълнение на договора от страна на купувача авансово платената цена се смята за задатък. При виновно неизпълнение на договора от страна на тютюнопроизводителя авансовото плащане се възстановява от фонд "Тютюн" до размера на премиите, които се дължат на съответния производител.
 (7) Купувачите се задължават да изкупят договорените количества тютюн и до 20 на сто от произведените в повече количества от същите площи.
 (8) Изкупуването се извършва до 1 март на следващата година.
 (9) Купувачът в срок до 7 работни дни след сключването на договора по ал. 2 го представя във фонд "Тютюн" и в общината, в която е регистриран тютюнопроизводителят, за вписване в регистъра по чл. 6, ал. 1.
 (10) Кметът на общината до 15 април представя обобщена информация на фонд "Тютюн" за сключените договори по населени места, тютюнопроизводители, типове и произходи.
 (11) Ежегодно до 30 април купувачите представят във фонд "Тютюн" информация относно изкупените количества тютюн по типове, произходи, качество и цени, по които е изкупен."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря.
Чисто редакционно, господин председател, е моето предложение, прието по принцип, но в ал. 6 би било по-добре да се каже: "При виновно неизпълнение на договора от страна на тютюнопроизводителя авансовото плащане се възстановява...", да се добави: "на купувача от фонд "Тютюн"..."
То това се има предвид, но мисля, че би трябвало да се каже - "до размера на премиите, които се дължат на съответния производител".
Благодаря на господин Папаризов.
Господин Николов - също за редакционна корекция.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: След като господин Папаризов обърна внимание върху този текст, на мен ми направи впечатление, че ние трябва да запишем и в края на изречението, че останалата част се дължи от тютюнопроизводителя. Просто да запишем: "които се дължат на съответния производител, а останалата част се възстановява от тютюнопроизводителя".
Става дума за останалата част от авансовото плащане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прочетете цялото второ изречение с двете корекции, за да го отбележим.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "При виновно неизпълнение на договора от страна на тютюнопроизводителя авансовото плащане се възстановява на купувача от фонд "Тютюн" до размера на премиите, които се дължат на съответния производител. А останалата част се възстановява от тютюнопроизводителя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Така ще изглежда второто изречение на ал. 6.
Има ли изказвания? Има едно предложение, което не е прието от комисията.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Айруш Хаджи и Лютви Местан.
Гласували 90 народни представители: за 13, против 22, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 9, така както е предложен от комисията, и с редакционната корекция в ал. 6.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 10 има предложение на народните представители Хаджи и Местан: в § 10, чл. 12, ал. 3, изречение второ не се заличава, като остава сегашният текст на закона.
Комисията не подкрепя това предложение.
И предложение на комисията:
"§ 10. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите "действащите държавни стандарти" се заменят с "минималните качествени изисквания, съгласувани с качествена класификация, с минимум от три класа, определени в Правилника за прилагане на закона".
2. В ал. 3 изречение второ се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Айруш Хаджи и Лютви Местан.
Гласували 85 народни представители: за 6, против 23, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 10 така, както е предложен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 11. Чл. 13 се изменя така:
"Чл. 13. (1) Тютюнопроизводителите са длъжни в 10-дневен срок след предаването на тютюна да представят в общината, в която са регистрирани, данни за количеството, типа и произхода на предадения тютюн.
 (2) Кметът на общината ежемесечно предоставя на министъра на земеделието и горите данни за количеството предаден тютюн по типове и произходи."
Предложение на народните представители Хаджи и Местан в § 11, чл. 13 се изменя така:
"Чл. 13. (1) Купувачите са длъжни в 10-дневен срок от изкупуване на тютюна да представят в общината данни за количеството, типа и произхода на изкупения тютюн.
 (2) Кметът на общината ежемесечно предоставя на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа данни за количеството предаден тютюн по типове и произход."
Комисията не подкрепя предложението на нашите колеги, а подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Лютви Местан има думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, нашето предложение е задължението по чл. 13, ал. 1 да бъде не на тютюнопроизводителите, а на купувачите и ще се мотивирам защо.
Ако остане предложението на вносителя, аз не си представям как ще се изпълни това задължение от страна на тютюнопроизводителите, а от това задължение произтича и изпълнението на задълженията от страна на кмета по следващата алинея.
Вие добре познавате реалностите в Югоизточните Родопи, например, където основният поминък е тютюнопроизводството и си представям следната ситуация: тютюнопроизводителят само и само, за да предаде тази информация, за да изпълни задължението си по този закон към кмета на общината, той трябва да направи извънредни разходи, включително това са автобусните билети от населеното място до общинския център. Този разход се оказва непосилен за редица наши тютюнопроизводители, поради което те даже не се регистрират в бюрата по труда, тъй като не могат два пъти в месеца да намерят необходимите средства, за да пътуват до общината.
Какво пречи да се приеме нашето предложение това да бъде задължение на самите търговци? Още повече, че по неизпълнението на това задължение тютюнопроизводителите няма как да бъдат санкционирани, докато лицензираните купувачи на тютюни се броят на пръсти.
Така че аз ви моля още веднъж да преосмислите позицията си и наистина това задължение да се прехвърли от тютюнопроизводителите към купувачите, поради още една причина - че за тях не представлява никакъв проблем една информация, с която и без това разполагат в обобщен вид, да я предоставят на кмета. Защото ако 28 хил. тютюнопроизводители от Кърджалийска област само предадат тази информация, представете си каква работа отваряме за общинската администрация да отчитат подадената информация от страна на отделни семейства - производители. Докато търговецът поначало ще разполага с тази информация в синтезиран вид, защото те ежедневно правят рекапитулация на закупените количества тютюни.
Убеден съм, че ще премислите позицията си и ще подкрепите нашето предложение. То просто е логично и се налага от самосебе си. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
От министерството искате ли да вземете отношение по този въпрос? Не.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Не е лошо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Господин председател, действително е редно преди да гласуваме, да помолим представителите на министерството да вземат отношение, защото господин Местан е напълно прав. От всяка практическа гледна точка текстът, който той предлага, би могъл по-реално да действа. Може би има и друга форма - по някакъв начин да се набира информация и от двете страни. Но във всеки случай тези, които купуват тютюна, много по-точно и регулярно биха давали информация. Може би трябва да се подкрепи това предложение и аз се обръщам с молба към вносителя също така да вземе отношение, тъй като от практическа гледна точка е много по-реално и възможно такава информация да се набере от самите купувачи и търговци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Други изказвания има ли?
Ще помоля все пак от министерството да вземете отношение по въпроса, защото и мен ме смущава как ще се събира информацията от няколко десетки хиляди души и кой ще я обработва.
Има думата изпълнителният директор на Фонд "Тютюн" господин Атанас Русинов.
АТАНАС РУСИНОВ: Аз считам, че в предложението на народния представител господин Местан се съдържат достатъчно мотиви, за да бъде то прието като логично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Русинов.
Оказва се, че вносителят не възразява на текста, предложен от народните представители Айруш Хаджи и Лютви местан.
Поставям на гласуване тяхното предложение.
Гласували 139 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 3.
Предложението на народните представители Айруш Хаджи и Лютви Местан за § 11 е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 12 има предложение от народния представител Атанас Папаризов:
"В § 12, чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 след думите "по ал. 1" се добавя "от всички участници в съответния конкурс".
2. В ал. 5 думите "в който със собствени средства могат да участват и други лица освен лицата по чл. 11" да отпаднат.
3. Алинея 6 да отпадне."
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 12. Член 14 се изменя така:
"Чл. 14. С решение на Министерския съвет Фонд "Тютюн" може да финансира изкупуването на произведения по договор, но неизкупен тютюн."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Господин председател, мисля, че много по-коректен беше досегашният текст. Моите предложения бяха да не отпадат някои основни принципи, които съществуваха при изкупуването на тютюна.
Този нов текст сега - с решение на Министерския съвет Фонд "Тютюн" да може да финансира изкупуването на произведения по договор, но неизкупен тютюн, мисля, че поставя тютюнопроизводителите в много по-неясно положение от това досега. Имаше ясни правила и затова съществуваха средствата, които се набираха във Фонд "Тютюн" - за неизкупения тютюн, който е бил преди това в рамките на квотите. Държавата е имала някакъв ангажимент. Сега, с този текст, казваме, че тя може да има ангажимент, може да няма ангажимент. Във всеки случай мисля, че това е доста голямо отклонение дори от първоначалното предложение на Министерския съвет, който не искаше да прави такива радикални промени по отношение на функциите на Фонд "Тютюн".
Съвсем не мога да подкрепя новия вариант на чл. 14. Настоявам да се гласува, доколкото това е възможно, първоначалният текст с тези по-малко изменения, които бях предложил. Отива се към доста несигурност по отношение на тютюнопроизводителите. Какъв е смисълът в крайна сметка тогава от Фонд "Тютюн", ако той ще се използва по основното му предназначение ежегодно по решение на Министерския съвет? Аз просто не мога да схвана този нов текст, който се появи в комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Никола Николов има думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Този нов текст в чл. 14 урежда възможността Фонд "Тютюн" да изкупува произведения по договор, но неизкупен тютюн. За това става дума - това е само една малка част от функциите на Фонд "Тютюн" - най-спорната част може би от неговите функции. С далеч по-опростения текст ние създаваме много по-големи възможности на Фонд "Тютюн" да участва в пазара на тютюни, като останалите негови функции, така както са записани и в основния закон, и в тези промени, си остават.
Няма връзка и не бива да се счита, че ще се занимава само с изкупуване на произведения по договор, но неизкупен тютюн. Напротив, той ще се занимава с всичко останало, но в оная част на неговата дейност, където беше разписана доста сложна процедура, по която ние много внимателно работихме в комисията, където се оказваше, че той за своя сметка не може да изкупува тютюни, може обаче да финансира трети лица, които изкупуват тютюни, и т.н. След приватизацията на "Булгартабак" цялата тази процедура се оказа безсмислена, защото в момента изкупените със средства на Фонд "Тютюн" тютюни се държат и са в базата на "Булгартабак". След приватизацията на "Булгартабак" очевидно ние не бихме могли да задължаваме това търговско дружество да съхранява тези тютюни или пък да го насърчаваме да участва на пазара на тютюни. То само ще избира своето поведение. Сега Фонд "Тютюн" се преориентира към фонд, който ще подпомага тютюнопроизводителите и съвсем коректно са разписани тези негови функции в целия закон с направените поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Лютви Местан има думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, благодаря на господин Николов за разяснението, но все пак остава въпросът кога ще се провеждат тези конкурси и доколко провеждането на тези конкурси няма да отлага достатъчно дълго във времето реализирането на тютюните, които към месец април и май вече започват да влошават значително качествата си. Освен това тези конкурси ще се провеждат по установени правила и процедури. Има възможности за съдебно оспорване на решенията и така изкупуването на договорираните, но неизкупени или произведените над договорираните количества тютюни и тяхното изкупуване практически може да се отложи много сериозно във времето. По тази причина аз съм склонен да приема аргументите на господин Папаризов или ви моля най-малкото да дадете още малко разяснения на нашите колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Реплика на господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Искам да отправя реплика към господин Местан - ако той е мотивиран да не подкрепя предложението на комисията, аз тогава го моля да прочете предходния параграф, където ясно е записано, че недоговорения и договорен, но неизкупен тютюн се изкупува до 1 март.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Искате ли думата за дуплика? Не.
Господин Папаризов, съгласно правилника най-напред трябва да гласуваме алтернативното предложение. То е на комисията и ако то не бъде прието, тогава вече ще гласуваме Вашите предложения към текста на вносителя и текста на вносителя. Така е по правилник.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 12.
Гласували 119 народни представители: за 92, против 19, въздържали се 8.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 13 има предложение на комисията:
"§ 13. В чл. 15 думите "изискванията, установени от държавни стандарти" се заменят с "минималните качествени изисквания, съгласувани с качествена класификация, с минимум от три класа, определени в Правилника за прилагане на закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Няма изказвания.
Моля, гласувайте § 13 така, както е предложен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 5.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 14 има предложение на народните представители Хаджи и Местан:
В § 14 чл. 17 не се изменя и допълва, като остава сегашният текст на закона.
Комисията не приема предложението.
Има предложение на народния представител Владислав Костов:
В § 14, чл. 17 ал. 1 да отпадне.
Комисията не приема това предложение.
Има предложение на народния представител Атанас Папаризов.
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението във втория му вариант, така както е направено от нашия колега.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 14. Член 17 се изменя така:
"Чл. 17. (1) Всяка година до 31 януари по предложение на министъра на земеделието и горите Министерският съвет определя минимални изкупни цени на тютюна по типове, произходи и класи.
 (2) Предложението по ал. 1 се изготвя от фонд "Тютюн".
 (3) Министерският съвет приема методика за определяне на минималните изкупни цени, която отговаря на следните критерии:
1. разходи за производство на тютюн по типове и произходи;
2. разходи за промишлена обработка, съхранение и заготовка на манипулирания и ферментирал тютюн за реализация;
3. равнище на експортни цени на българските тютюни и пазарна конюнктура;
4. постигане на квотите за производство на тютюн, приети със стратегията за развитие на тютюнопроизводството.
 (4) Минималните изкупни цени се обнародват в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Местан има думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, може би това е една от най-съществените промени в предложения проект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
Има две много съществени изменения в сравнение с досегашния текст - първото е, че предложението за минимални изкупни цени се прави от фонд "Тютюн" вместо от министъра на земеделието и аграрната реформа.
Второто изменение вече пряко засяга - не, аз ще бъда по-директен - отнема една от най-важните привилегии, които произтичат от досега действащия Закон за тютюнопроизводителите, а именно задължението на Министерския съвет два пъти годишно, съответно към 15 юли и към 15 октомври, да индексира минималните изкупни цени в съответствие с официално обявената инфлация за страната.
Защо посягаме - аз не бих го определил като привилегия - на тази необходимост? Виждате, че например досегашните изкупни цени са на нивото им от 1997 г. като по отношение на произход "Джебел басма" даже имаме намаление на изкупните цени. Нима от 1997 г. насам нямаме инфлация?
Когато изкупните цени са константа, а инфлацията е факт, крайният резултат от това нещо е един непрекъснат процес на обедняване на тютюнопроизводителите. И това е факт. Това е основната причина за много сериозния отлив от тютюнопроизводство, съчетан с несигурността в резултат на отказа на почти всички търговци да сключват договори с тютюнопроизводителите, което е факт и през тази година.
Задължението на Министерския съвет да индексира минималните изкупни цени и то по предложение точно на министъра на земеделието и горите според нас трябва да остане особено сега, когато по Кодекса за задължително обществено осигуряване тютюнопроизводителите изпадат в една още по-сериозна, бих казал парадоксална ситуация. Защото, ако направим един елементарен анализ на средните доходи на едно семейство тютюнопроизводители и отчетем неизбежните 50 на сто разходи за производство и задължението им да плащат 6 на сто здравни осигуровки върху две минимални заплати и 35 на сто обществени осигуровки върху една минимална заплата, правя връзката, ще се окаже, че ние сме в режим на тотално разрушаване на трудовата парадигма. Няма да останат и стотинки за изхранване на семейството! Няма да останат стотинки, защото аз мога да се осигуря, ако имам възможност да заделя част от доходите си, а тук в някои случаи ще бъдем в режим на доплащане на тези осигуровки, които по закон тютюнопроизводителите вече дължат.
Тази тема е много чувствителна. Даже в условия на валутен борд, в условия на овладяна инфлация има инфлационни процеси, които се движат нагоре и предвид това, за да не доубием окончателно тютюнопроизводството, което е единствен поминък на десетки хиляди семейства в България, аз предлагам да приемете предложението ни да остане старият текст от сега действащия закон, в който е предвидена възможност, тоест за задължение за индексиране на минималните изкупни цени на тютюните. Друг е въпросът, че през последните три години това не се изпълняваше. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Господин Атанас Папаризов има думата.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение, което частично е прието, целеше фактически да реши един от проблемите, за които говори господин Местан - да не остава този процес някак си отговорност на Фонд "Тютюн", а да бъде отговорност на министъра и на Министерския съвет като цяло. Но, разбира се, ако вие подкрепите запазването на досегашната практика, тя ще бъде най-справедлива.
Аз искам да отбележа, че, разбира се, първо ще гласувам за предложението на господин Местан, което най-пълно защитава интересите на тютюнопроизводителите. Но ако то не бъде прието, в тази си част, в която моето предложение е прието, поне ще дава възможност да не се прехвърля въпросът изцяло във Фонд "Тютюн" и да се запази в някаква степен отговорността на Министерския съвет, като се вземат предвид всички участници в търговията. С тези четири критерия за методиката се дават в известна степен възможности да се търсят малко по-широки критерии при определянето на цените. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
За изказване има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Наистина в § 14 се определя онази най-чувствителна тема за тютюнопроизводителите, наречена "минимални изкупни цени". А минималните изкупни цени се оказва, че са онези цени, които ориентират пазара в България, защото значителна част от тютюна в България, понеже е договорен или пък произведен без договор, се изкупува от Фонд "Тютюн".
Това, което ние се стремим да направим, е да направим така, че тютюнопроизводителите в страната да станат конкурентни, сиреч, те да успяват да продават на пазара и да намират срещу своята стока платежоспособно търсене.
Какво е състоянието в момента? Ако "Булгартабак" произвежда или потребява около 50 000 или малко над 50 000 т тютюни, в момента Фонд "Тютюн" и "Булгартабак" са се заредили точно с 50 000. В същото време е отпусната квота за тази година пак 50 000. Сиреч, ние винаги имаме един излишък на предлагането и този излишък на предлагането предопределя ценовата политика и въобще цените на пазара.
Какво изменяме сега с нашето предложение, на комисията? Ние предлагаме онези ориентири, по които да бъде изготвена минималната изкупна цена, чрез методика, приета от Министерския съвет. Тези критерии са следните: разходи за производство на тютюн по типови произходи; разходи за промишлената обработка, съхранение и заготовка; равнище на експортните цени на българските тютюни и пазарната конюнктура и постигане на квотите за производство на тютюн, приети със стратегията за развитие на тютюнопроизводството. С тези основни критерии държавата ще определи минималните изкупни цени, които ще бъдат задължителни за купувачите да подписват с тютюнопроизводителите такива договори.
Ако ние измислим някакви цени, които не са поносими и не срещнат платежоспособно търсене, очевидно няма да се изкупят тези тютюни, защото в България ви казах, че има излишък от тютюни точно за едногодишна работа на нашата тютюнева промишленост. Аз моля това да бъде разбирано, това пазарно поведение да ви накара и вие да разберете смисъла, който ние влагаме.
В предния параграф ние създадохме възможност на изкупените тютюни, на този пазар да участва Фонд "Тютюн", като стимулира, разбира се, пазара. Така че връзката между предходните приети текстове и тази за минималните цени е съвсем ясна. И точно това е механизмът, по който ние ще създадем пазар на тютюните, който да среща търсене, но платежоспособно.
В момента чрез Фонд "Тютюн" се купуваха тютюни и се презареждаше "Булгартабак", бидейки държавно предприятие и държавата вменявайки му някаква социална функция. Оттук нататък, като това не е така, би следвало ние да укрепим пазара. Това са мерки за укрепване на пазара. Така схващайте промените в този закон. Иначе, след приватизацията и при този излишък на тютюни, в България наистина ще настъпи по естествен път нулева година на производство, което в никакъв случай не е желателно, ние не го желаем, и Фонд "Тютюн" ще изпълни своята роля на насърчаване на пазара по механизмите, които ние сега записваме. Моля върху това да обърнете внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Реплика от господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Николов, слушах с внимание Вашите аргументи. И все пак, тютюнът в пазарни условия наистина трябва да се превърне в пазарна суровина. Но този тютюн никога няма да бъде единствено и само пазарна суровина, защото е стратегическа. Тук няма да минем без ясни задължения на държавата спрямо тютюнопроизводителите, защото това е единствен поминък за около 100 000 семейства, ако се ангажират да работят - сега са по-малко, наистина - и докато не им предложим алтернатива, а такава няма, защото в тези райони не е изградена даже елементарната инфраструктура, за да може да разчитат на други инвестиции, към тези критерии, които прибавихте, трябва да присъства още един - екзистенц-минимумът за биологическото оцеляване на тютюнопроизводителите. А това аз наричам минимална изкупна цена, която трябва да се актуализира спрямо едни или други по-нормални или екстремални инфлационни условия. Това е задължително, защото, ако ние оставим единствено на пазара да реши въпроса с минималните изкупни цени, при неблагоприятна пазарна конюнктура това означава тотален крах на тютюнопроизводството и биологическо неоцеляване, аз Ви уверявам. И моята прогноза, за съжаление, аз бих искал да не се сбъдне, но ние за 2000 г. ще реализираме абсолютен рекорд на спад на тютюнопроизводството именно, защото хората вече частично са запознати и с тези законодателни намерения, които днес ще се превърнат във факт за мое голямо съжаление.
Съгласен съм с пазарните механизми, но трябва да ги съчетаем по някакъв начин с неизбежните регулаторни функции, от които държавата не трябва да бяга било чрез прехвърляне на отговорности от министъра към фонда, или чрез въвеждането на подобни мерки в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Господин Атанас Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Именно поради това, че пазарът на тютюн е много сложен и в съседните страни тютюнът се субсидира, досега по закона минималните изкупни цени изпълняваха и една определена функция на гаранция за субсидиране на производството тогава, когато по тези цени не може да се сключи договор и не бъде изкупен тютюнът до 31 март. Фактически Фонд "Тютюн" изкупуваше по тези цени неизкупения тютюн и вече тази цена служеше като основа за субсидия, за дотация за производството. Това беше направено именно поради факта, че производството и продажбата на тютюн в нашата страна, освен чисто икономически, има и социални функции, тъй като в едни райони със смесено население той е основен поминък. И ако и този поминък някак си не може да бъде заплащан, бихме били в състояние на много сериозни икономически последствия за живеещите в тези райони.
Не само, че се отмени чл. 14, но в следващия параграф тези минимални изкупни цени вече няма да са и задължителни, когато Министерският съвет реши да прилага досегашния чл. 14. Създава се много сложна ситуация, при която тези минимални изкупни цени просто стават декларативни и оттук нататък те загубват изцяло функцията си за неизкупените количества да се превръщат по същество в една гаранция за субсидия за производството. Не може да не се съобразим с тази особеност на закона и тези цени, когато до нас в Гърция тютюнопроизводителите получават сериозни производствени субсидии.
Затова аз бих искал господин Николов да преосмисли този факт, който декларира пред нас, че законът ще се стреми да превърне минималните изкупни цени в някаква чисто пазарна категория. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Думата за трета реплика има господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Николов! Онзи ден имах среща с тютюнопроизводители и те ми казаха, че в парламента витаел духът, че комунистите такива, комунистите онакива. Казаха, че през 1981 г. са получавали и продавали тютюн за 5 лева, а хлябът е бил 15 стотинки. Сега го дават за 2,50 лева, 10 на сто от това, което продават, е пясък. И тук, в т. 4 се говори за някакви стратегии. Това ли е стратегията?
Как аз ще осъществя парламентарния контрол и питанията, които трябва да отправям, ако нашите избиратели не са доволни от цената на тютюна? Нямам право да питам Фонд "Тютюн". Не мога да разбера: държавните служители, пенсионерите, всички граждани в страната, и аз желая да бъде така - получават някакви индексации върху заплати, върху пенсии и т. н., а тези хора с така приетите членове направо ги унищожаваме. Унищожаването обаче ще вреди както на тютюнопроизводството като стратегическа суровина и за държавния бюджет, така и на другото перо на държавния бюджет - всички тези хора ще отидат и ще се залепят за вратите на "Социални грижи". Ще се откажат, защото няма други, алтернативни култури, които да растат в тези региони.
Така че нещата са много оплетени. Ние държим индексацията на цените на тютюна да бъде както досега - два пъти, макар че и това не се спазваше, и да бъде по старите клаузи на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юсеин.
За дуплика има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз искам да отговоря на репликите. Първо, аз не виждам каква е тезата, когато ви казвам, че в ал. 3 ние записваме, че ще приемем методика, която обаче ще почива на тези критерии. Вие не атакувате критериите, а атакувате за това, че ще има минимални изкупни цени или че те ще бъдат индексирани. Просто не мога да разбера каква е логиката. Истината е, че когато има такава методика и когато тя се определя от Министерския съвет, ние не знаем с вас дали цената ще бъде по-ниска или по-висока от тази, за която Вие говорите - 2,50 лева. Във всеки случай обаче методиката ще бъде ориентирана така, че да може да създава пазар на тютюна. Аз говоря за това. Защото каква е файдата да има една минимална изкупна цена, която е далеч над пазарната цена в момента, и цялата политика да се реализира само с това, че не се изкупуват тютюните и Фонд "Тютюн" влиза в този защитен механизъм на изкупуване на неизкупени тютюни. Каква е ползата за тютюнопроизводителите от това? Аз не виждам. Имат ли те по-голяма полза от това да бъдат по-конкурентни, да успяват да продават своите тютюни на купувач, който има пари да им плати веднага, и да изчезнат всички тези проблеми, с които ние сега с вас се сблъскваме?
Логиката, която Вие защитавате в момента, наистина е логика, която може да звучи добре на незапознатите с проблема, но точно на Вас, на депутати от региони, в които всеки ден се сблъсквате с проблемите на тютюнопроизводителите и познавате тези проблеми... А техните проблеми са, че в момента в България няма платежоспособно търсене на тютюни. Въпросът е да направим по-конкурентни тютюнопроизводителите. Механизмите са записани в тези промени. Съществуват механизмите на премиите и в този закон, и тютюнопроизводителите ще бъдат премирани, ще получават до 20 на сто кредити, и ще бъдат раздавани семена - това, което беше предвидено. Сиреч, тютюнът наистина е стратегическа суровина, към която правителството се отнася, и към производителите, много по-специално, отколкото към другите производства. Затова и разглеждаме поправки в този закон. Искам това да бъде ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Христо Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Слушах внимателно господин Николов и ако трябва да бъда честен, бих казал, че той разглежда нещата съвсем точно по пазарната схема. Този проблем за тютюна обаче не може да го подложим на този етап на пазарната схема.
И аз съм малко учуден от следното. За да дойдем до този член, който днес се отменя или се отхвърля и се защитава от господин Местан, имах задължението на базата на три закона да дойдем до тази част и успях да доведа тази част в този текст на закона най-много със съдействието на тогавашната опозиция, сега управляващи. И съм изненадат, когато вие защитавате тази постановка - да влезе законът по този начин, беше защитаван от колегите ми отдясно.
Затова аз имам процедура, господин председател. Не би било възможно господин Николов сам да взема решение. Нека да отложим гласуването по този член, да дадем възможност на господин Николов да направи допълнителни разговори и тогава още един път да се върнем на тази част на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Думата за противно становище има господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин Стоянов, аз бих се съгласил с Вас, ако по този член не беше достатъчно дискутирано, включително в Комисията по икономическата политика, ако не бяха настъпили промените, за които настояваше и опозицията, а именно да запишем критериите, на които ще отговаря методиката за минималните изкупни цени. По този начин ние правим абсолютно прозрачен начинът, по който взема решение Министерският съвет за минималните изкупни цени. За това става дума тук и аз не мога да разбера защо Вие считате, че текстът на чл. 17, както е предложен от комисията, противоречи по някакъв драстичен начин на сега действащите норми по чл. 17. В сега действащия чл. 17 е казано ясно, че ще има методика, по която Министерският съвет ще определя минималните изкупни цени, че ще има минимални изкупни цени, че те ще бъдат обявявани, само че там има индексация, а в момента ние не предвиждаме такава индексация по простата причина, че тази методика, която Министерският съвет трябва да приеме за определяне на минималните изкупни цени, има динамичен параметър. Равнището на експортните цени и пазарната конюнктура са един динамичен параметър, което означава, че вероятно два пъти годишно или най-малко един път годишно ще бъдат определяни тези изкупни цени.
Така че не разбирам логиката на това Вие да считате, че двата текста много драстично се разминават. Затова аз съм против предложението за отлагане разглеждането на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Стоянов за отлагане на § 14.
Гласували 105 народни представители: за 29, против 50, въздържали се 26.
Предложението не се приема.

Поставям на гласуване предложението на народните представители Айруш Хаджи и Лютви Местан за отпадане на § 14.
Господин Местан, Вие сте го формулирали другояче - "да се запази текста", но това означава отпадане на § 14.
Гласували 95 народни представители: за 32, против 43, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Следващото предложение ме затруднява много. Господин Владислав Костов е предложил отпадане на ал. 1, но ал. 2 се позовава на ал. 1. И, ако приемем неговото предложение, се получава безмислица в текста. А той не е предложил отпадането и на ал. 2.
Господин Николов, какво да правим предложението на господин Костов, след като той предлага отпадане на ал. 1, но не предлага ал. 2, а ал. 2 се позовава на ал. 1? - Не можем да гласуваме такова предложение, защото то става безмислено.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Не го подлагайте на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз няма да поставя на гласуване предложението на господин Владислав Костов.
Предложението на господин Папаризов е прието по принцип.
Поставям на гласуване § 14, така както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 87, против 6, въздържали се 15.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 15 има предложение на народните представители Айруш Хаджи и Лютви Местан - в § 15 чл. 18 не се изменя и допълва, като остава сегашният текст на закона.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Атанас Папаризов - в § 15, чл. 18 ал. 2 да отпадне.
Комисията приема предложението.
Предложение на народния представител Владислав Костов - в § 15, чл. 18, ал. 2 накрая се добавя ", ал. 1 и ал. 5".
Комисията не приема това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 15. Член 18 се изменя така:
"Чл. 18. Минималните изкупните цени се прилагат за тютюни, произведени съгласно изискванията на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Лютви Местан има думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, всъщност ние направихме това предложение най-вече заради ал. 2. И независимо, че комисията е приела предложението за отпадането на ал. 2, на мен все пак са ми много интересни мотивите да се внесе подобна опасна, а бих казал, в случая и престъпно предложение - минималните изкупни цени да не важат в случаите на чл. 14, който урежда закупуването на недоговорираните и договорираните тютюни след 1 март. Това, според мен, издава една друга философия на закона, която аз дълбоко не мога да приема. И слава Богу, че поне ал. 2 на този чл. 15 ще отпадне, защото оставането му вече би означавало още нещо.
От една страна говорим, че имаме тютюни за още една година за преработвателните предприятия. Аз съм съгласен, господин Николов. Но миналата седмица изтече информация по медиите, че "Булгартабак" за 1998 г. е реализирал чиста печалба от 36 млрд. стари лв., а за миналата година - от 45 млрд. Аз знам, че дейностите на "Булгартабак" са много по-широки. Там е и цигарената индустрия. Но все пак тези дейности се базират на тази основна суровина - тютюна. И тук някъде връзката се къса и обикновените тютюнопроизводители, които са чели тази информация, чакат отговор на тези въпроси. В този закон, измененията му, определено не дават тези отговори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
За реплика има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин Местан, искам да отправя една реплика към Вас, че това е все едно да чукаш на отворена врата.
Комисията не е приела предложението на Министерския съвет и не виждам обосноваването освен за личното его на подобна теза като тая, която Вие изказахте току-що. Значи ние не сме приели, действително считаме, че фонд "Тютюн" трябва да работи на минималните цени, в смисъл да изкупува на минималните цени, а още повече че фонд "Тютюн" прави това предложение за минималните изкупни цени. Значи няма друга логика, по която той да изкупува на друга цена, защото това означава да прилага два различни стандарта - един път пред Министерския съвет и за другите купувачи на тютюн той да определя една минимална цена, а пък когато се наложи той да изкупува - той да прилага друга цена, очевидно по-ниска от минималната. Ето, тази логика водеше колегите в Комисията по икономическата политика да не приемат това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Атанас Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Получи се така, че в крайна сметка комисията, след като прие моето предложение да отпадне ал. 2, по същество приема и предложението на господата Хаджи и Местан, защото фактически отпадна тази възможност, която, както и господин Местан каза, беше много опасна - да не се прилагат задължително минималните цени. Това стана все пак след една сериозна дискусия, но в крайна сметка текстът, който приехме за чл. 14, все пак остава една много широко отворена врата - Министерският съвет да не реши да го изкупува. Така че действително минималните цени са в сила и това е много добре. Но този вариант, който приехме на чл. 14, фактически намалява смисъла на тези цени, ако Министерският съвет взима това решение случай по случай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Събин Касабов има думата.

СЪБИН КАСАБОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да взема думата по този въпрос, като изразя едно опасение. Настоящият законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна регламентира по друг начин самата технология по предоставянето на квоти и на отделния тютюнопроизводител. Значи, след отпускането на квоти за общините, общинският кмет издава удостоверение за квота. Опасението ми е следното - че след като приемем законопроекта, той ще бъде обнародван в "Държавен вестник", но действието на закона, който сега ще приемем, и неговите разпоредби ще бъде след деня на обнародването. А всички знаем, че по действащия закон срокът за сключения договор е до 31 март. Имам информация, че не навсякъде е приключило договарянето за тютюните. Тогава ще се получи едно напрежение. Количествата тютюни, които оттук нататък ще договорят търговците, за тях ще важат ли тези разпоредби или не? Не би трябвало да важат, тъй като, предполагам, че те ще ги сключват със задна дата. Тъй като, ако ги сключат към днешна и по-нататъшна дата, те ще нарушат разпоредбите на предходния законопроект. Оттук нататък се опасявам, че има възможност да останат хора, които няма да успеят да сключат договори - за тази година говоря. И, неуспявайки да сключат договори, ако приемем текста на чл. 18, който сега се предлага - за минималните изкупни цени: "минималните изкупни цени се прилагат за тютюни, произведени съгласно изискванията на този закон" - тези хора ще бъдат ощетени.
Аз бих се съгласил и подкрепям предложението на комисията за чл. 18, но при условие, че хората, които тази година сключат договори, за тях да важат разпоредбите, които вече приехме, защото има опасност да останат голяма част от хората без договори. И какво става оттам нататък? Оставяйки без договори, фирмите ще им ги изкупят на някакви цени. Това е опасението ми. Ако бяхме приели закона един месец по-рано, място за притеснение нямаше да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Касабов.
Да, има начин това да се реши в Преходните разпоредби - за действието на този член, от кога да бъде.
Заповядайте, господин Русинов.
АТАНАС РУСИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Искам да направя едно пояснение, с което се надявам да разсея съмненията на народния представител господин Касабов, пък и на всички останали, тъй като досега действащия закон предвижда договарянето да се извърши до 31 март. Тоест, срокът изтече.
Няма никакъв проблем разпоредбите, които предвижда законопроектът за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия да бъде приложен и след това - за регистрацията на тези договори, за последиците, които те носят, и пр., тъй като не се променя срокът за договаряне. Договарянето и сключването на договори, като изискване към този процес на изкупуване, съществува и в предишната разпоредба, съществува и в тази разпоредба. И аз не виждам да породи някакви рискове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Русинов.
Други желаещи да се изкажат?
Ще наруша правилника и ще дам отново думата на господин Касабов, защото изглежда, че иска да доразвие нещо по този въпрос.
СЪБИН КАСАБОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги!
Господин Русинов, искам да допълня нещо. Законът за тютюна и тютюневите изделия беше нарушен. Квотите за разпределение по типове, произход и класи по районите пристигнаха при общините сравнително късно. Още повече, че забавянето на приемането на законопроекта накара голяма част от търговците - някои от тях умишлено забавиха договорите, а друга част стартираха за разлика от предишни години много бързо. Бързаха да предложат договори, в които да изпреварят действието на разпоредбите на закона, който сега приемаме - за 20-процентовото авансово плащане авансово при сключване на договор, и договарянето на 20 процента, както е одобрила комисията за изкупуване на количества. Значи, 20 процента над договорените. Това е големият въпрос - кога ще влязат те в сила? Сега част от закона ще действа от деня на обнародването му. А тези разпоредби, които са много съществени и които много интересуват хората, какво ще стане с тях? В случая тютюнопроизводителите са ощетени. Още повече всички знаете, че имаше известна неяснота относно проблема за осигуряването на частните земеделски стопани, които вече, за щастие, се изчистват и ще бъдат решени в тяхна полза. Така че нека да не гледаме едностранно на нещата. Трябва да има възможност. Всъщност аз и за това пледирам. За съжаление, нямам право да предложа по време на заседание нов текст, но ако има някакъв начин, ако всички са съгласни, мисля, че това ще бъде редно и ще бъде от полза както на тютюнопроизводителите и на търговците, така и на Фонд "Тютюн", и на Министерството на земеделието и горите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Касабов.
Господин Николов, искам да Ви помоля - има време, ние и днес няма да свършим закона - да обсъдите, преди да приключим закона, това, което каза господин Касабов, и с представители на министерството и ако се налага в една от заключителните разпоредби ... Сега да приемем текста, а когато стигнем до приемането на Преходните и заключителни разпоредби, ако се налага, тогава да се уточни от кога влиза в действие този текст.
Възразявате ли да процедираме по този начин?
СЪБИН КАСАБОВ (СДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре.
По чл. 18 има предложение от народните представители Айруш Хаджи и Лютви Местан за отпадане на § 15.
Да го поставя ли на гласуване, господин Местан, след обясненията?
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС, от място): Не, не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има предложение на господин Владислав Костов, но то се отнася към ал. 2 и ако ние приемем текста на комисията, гласуването става също безпредметно.
Моля, гласувайте § 15, така както е предложен от комисията, а проблемът, поставен от господин Касабов, ще го обсъдят и ще го решат допълнително.
Гласували 117 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 22.
Параграф 15 е приет.

Съобщения:
Комисията "Съвет по европейски въпроси" ще проведе заседание днес от 13,00 ч. - това или е грешно, или са нарушили правилника - в зала "Запад", при следния дневен ред:
Изслушване на главния преговарящ господин Александър Божков във връзка със започване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес от 14,30 ч. в зала "Изток".
Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала № 134.
Комисията по културата и медиите ще заседава утре, четвъртък, от 15,00 ч. в зала № 134.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 6 април, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 14,00 ч.)

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Петя Шопова

Секретари:
Виктория Василева
Камен Костадинов