Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 28 април до 4 май 1999 г.:
Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори за сключване на гаранционно споразумение. Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение за даване на разрешение за провеждане на двустранни учебно-тренировъчни и наблюдателни полети през 1999 г., във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на договора "Открито небе". Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по национална сигурност и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Албания за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е на Комисията по външна и интеграционна политика.
Днес е първият пленарен ден от новия месец. Няма постъпили предложения по реда на чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има единствено предложение за дневен ред от Парламентарната група на СДС, въз основа на което е изготвен проектът за програма за работата на Народното събрание за 5 май 1999 г.:
1. Проект за решение за откриване на частно висше училище "Международен колеж" - Албена. Вносител - Министерският съвет.
2. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст, върнат от президента на Република България с Указ № 69.
3. Първо четене на законопроекта за националната стандартизация. Вносител - Министерският съвет.
4. Първо четене на законопроекта за статистиката. Вносител - Министерският съвет.
5. Второ четене на законопроекта за закрила и развитие на културата - продължение.
Има ли предложения по дневния ред за отпадане или разместване на точки? Няма.
Моля, гласувайте проекта за програма за работата ни на 5 май 1999 г.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Програмата е приета.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ЧАСТНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ "МЕЖДУНАРОДЕН КОЛЕЖ" - АЛБЕНА.
Има думата председателят на водещата Комисия по образованието и науката господин Георги Панев, да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
относно проект за решение № 802-03-22 за откриване на
частно висше училище "Международен колеж" - Албена,
внесен от Министерския съвет

На свое заседание от 23 септември 1998 г. Комисията по образованието и науката разгледа проект за решение № 802-03-22 за откриване на частно висше училище "Международен колеж" - Албена, внесен от Министерския съвет.
Комисията по образованието и науката приема мотивите за основателни и единодушно предлага на Народното събрание да разгледа и приеме предложения проект за решение." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Георги Панев.
Господин Панев, ако можете да кажете няколко думи за колежа.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Да, благодаря Ви, господин председател. Наистина няколко думи за колежа. В мотивите е посочено кога е основан - преди няколко години. Работи успешно с холандско участие. Той е за международен туризъм и мениджмънт, нещо, много важно само по себе си като материя.
Самият аз не съм бил в колежа, нямам впечатления. Но разговорите ми с министъра на образованието и науката и други лица показват, че колежът напълно отговаря на условията за един самостоятелен колеж. Осигурява добро образование и има много интензивно, не зная колко процента участие на холандската страна. Това е, което мога да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение?
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз мисля, че даже малко закъсняваме с това решение. Аз за този проблем зная може би отпреди 2 или 3 години. Наистина, това, което и господин Панев подчерта, вече имаме законово основание, за да можем да приемем това решение. Но този колеж е със съвместно участие и с методологическата помощ на холандската страна. В него има участие на водещи специалисти, включително и от София. И основната идея е да може този колеж, още един път подчертавам, с холандското участие и с туристическо ноу-хау от холандската страна да може да произвежда кадри в областта основно на туризма и в различни раздели на туризма. Кадри, които, поне аз имам уверение, разговарял съм с туристически компании, с туроператорски компании, включително наши кадри да работят както по отношение на специализацията, така и въобще в туристическия бизнес в холандската страна и в Белгия.
В колежа има възможност за разширяване на езиковата култура на кадрите, които се обучават. Има възможност за въвеждане на нови стандарти и нови технологии от туристическия бизнес.
Аз мисля, че сериозно нещо, много важно нещо е това, че финансово той е обезпечен и от акционерно дружество "Албена", туристическата компания "Албена". Включително "Албена" дава възможност и за практикуваща дейност на хората, които се обучават в колежа.
Трябва все пак да си даваме сметка, че тази колежанска форма на обучение в нашата страна е от няколко години, нямаме някакъв сериозен опит в това отношение и аз мисля, че трябва да подкрепим това решение, за да може това учебно заведение да заработи легитимно и наистина неговите продукти - неговите кадри, да бъдат полезни за българския туризъм.
Като казвам "за българския туризъм", още нещо ми се иска да кажа. Много актуално е в момента това, че на нашия туризъм, на нашата туристическа индустрия й трябват водещи кадри, кадри с опит, включително кадри, които са обучавани от такива съвместни учебни заведения, в които се ползва и европейският туристически опит. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Не виждам друг желаещ да се изкаже.
Чета проекта за решение:

"РЕШЕНИЕ
за откриване на частно висше училище "Международен
колеж" - Албена

Народното събрание на основание чл. 53, ал. 5 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование

Р Е Ш И:

1. Открива частно висше училище - колеж, с название "Международен колеж" - Албена, със седалище курортен комплекс Албена, община Балчик, и с предмет на дейност подготовка на кадри с висше образование до образователно-квалификационна степен "специалист" със срок на обучение три години.
2. Имуществото и финансирането на колежа се осигуряват от учредителите."
Моля, гласувайте решението.
Гласували 131 народни представители: за 130, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към втора точка:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ, ВЪРНАТ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С УКАЗ № 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преди да дам думата на председателя на комисията господин Лучников, за да докладва становището на комисията, ще прочета указа на президента, самия указ, без мотивите, тъй като от връщането мина доста време, просто за опресняване паметта на народните представители.

"УКАЗ № 69

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България,

ПОСТАНОВЯВАМ:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст, приет от Тридесет и осмото Народно събрание на 24 февруари 1999 г.
Издаден в София на 10 март 1999 г.
Президент на републиката: Петър Стоянов."
Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин председателю, дами и господа!

"ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията

ОТНОСНО: Указ № 69 на президента на Република България и мотиви към него, постъпил в Народното събрание на 11 март 1999 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст, приет от Народното събрание на 24 февруари 1999 г.

На редовно заседание, проведено на 1 април 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди Указ № 69 на президента на Република България и мотиви към него, постъпил в Народното събрание на 11 март 1999 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст, приет от Народното събрание на 24 февруари 1999 г.
Като се съобрази със становището, поискано от Министерството на финансите на основание чл. 65, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, комисията предлага § 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст, приет от Народното събрание на 24 февруари 1999 г., да получи следното съдържание:

"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. В чл. 59 от Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.) се създава т. 19:
"19. се внасят от Българския Червен кръст закупени от него:
а) стоки, специално пригодени за водно и планинско спасяване и гражданска защита;
б) моторни превозни средства и техника за нуждите му, ако са придобити с безвъзмездно предоставени за тази цел финансови средства."
Комисията, съобразявайки се с опасенията на Министерството на финансите за възможно злоупотребяване с дадените привилегии и някои техни неблагоприятни последици, предлага на народните представители да преценят още веднъж целесъобразността на предлагания § 3 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Съгласно чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще поставя на гласуване приетия от Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст.
Искам да напомня на народните представители, че приемането на ветото на президента означава гласуване отрицателен или въздържал се вот. А за отхвърляне ветото на президента са необходими 121 положителни гласа - гласуване "за".
Поставям на ново гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст, приет от Народното събрание на 24 февруари 1999 г.
Гласували 120 народни представители: за 5, против 30, въздържали се 85.
Законът не е приет.

Преминаваме към обсъждане на направеното в доклада от господин Лучников предложение за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст.
Господин Тодор Янев има думата.
ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Аз смятам, че сте разбрали, че връщането на поправката към Закона за Червения кръст, внесена от мен, от президента беше само в една точка, където текстуално не беше добре представен текста. След това този текст беше прецизиран със специалисти от Министерството на финансите и така, както го прочете господин Лучников, аз предлагам да бъде приет, защото той отговаря добре на духа на промяната, която се искаше.
Смятам, че е излишно да ви агитирам просто, защото Червеният кръст заслужаваше тази поправка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янев.
Други изказвания има ли? Ако няма други изказвания, моля господин Лучников да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за
Българския Червен кръст

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. В чл. 59 от Закона за данък върху добавената стойност, обн. "Държавен вестник" бр. 153 от 1998 г., попр. бр. 1 от 1999 г. се създава т. 19:
"19. се внасят от Българския Червен кръст за купени от него:
а) стоки, специално пригодени за водно и планинско спасяване и гражданска защита;
б) моторни превозни средства и техника за нуждите му, ако са придобити с безвъзмездно предоставени за тази цел финансови средства".
Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Искам още един път да напомня на народните представители нещо, че в приетия от нас на 24 февруари закон, сме приели четири параграфа - първия и втория не са оспорени и съгласно правилника тогава, когато върнатия закон от президента не е получил необходимото мнозинство и когато са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 69 като се гласуват само текстовете, които са оспорени. Тъй като § 1 и § 2 не са оспорени, а са оспорени § 3 и § 4, на нас сега ни предстои само да обсъдим и гласуваме това, което предлага комисията като нов текст на мястото на оспорените от президента параграфи.
Комисията предлага вместо § 3 и 4 само един - фактически § 4 отпада и това, което прочете господин Лучников е текста на новия § 3. Намираме се в процедурата на второ гласуване.
Има ли изказвания по предложената преходна и заключителна разпоредба като § 3? Няма.
Моля, гласувайте предложената преходна и заключителна разпоредба като § 3.
Господин Лучников, защо тук трябва да бъде: "Преходни и заключителни разпоредби"? Не е ли редно да бъде само едно от двете, защото разпоредбата е една - § 3? Аз моля все пак юристите да дадат мнение. Другите разпоредби са си към закона, а не са към законопроекта за изменение и допълнение.
В Закона за изменение и допълнение миналия път са били две преходни разпоредби - § 3 и § 4. Сега остава една, така че според мен, без да съм юрист, смятам, че заглавието трябва да бъде само: "Преходна разпоредба" с параграф един-единствен - трети - и поставям на гласуване предложената преходна разпоредба с номерация § 3, предложена от председателя на комисията господин Светослав Лучников.
Моля, гласувайте!
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Параграф 3, както и заглавието, са приети.

Преминаваме към следващата точка трета от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СТАНДАРТИЗАЦИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Има думата господин Никола Николов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 902-01-23 от 1 април 1999 г. за националната стандартизация, внесен от Министерския съвет

На редовното си заседание, проведено на 21 април 1999 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за националната стандартизация.
Необходимостта от приемането на Закон за националната стандартизация се налага от обстоятелството, че сега съществуващата нормативна уредба не отговаря на настъпилите икономически промени в страната, както и от изискването за хармонизация с правото на Европейския съюз.
Предлаганият законопроект урежда обществените отношения, свързани с националните стандарти, като осигурява възможност за преход от държавна към обществена стандартизация, постигане на по-добра информираност на обществото за процесите, свързани със стандартизацията, мотивиране на икономическите субекти доброволно и на основата на принципа на общото съгласие да участват в процеса по стандартизация, въвеждане чрез българските стандарти на съвременни технически постижения, осигуряване защитата на живота и здравето на хората и опазването на околната среда, и създава предпоставки за приемане на Република България като пълноправен член на европейските организации по стандартизация.
Законопроектът ще съдейства за повишаване конкурентноспособността на българските стоки. Той е съобразен с правото на Европейския съюз и със Закона за държавната администрация.
В хода на дискусията народните представители поставиха въпроси за степента на съответствие на законопроекта с правото на Европейския съюз и хармонизирането на техническите национални стандарти с тези на Европейския съюз, необходимостта от по-голямо конкретизиране на функциите на Държавната агенция по стандартизация и метрология, защитата на потребителя.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за националната стандартизация, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За процедура има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам в залата да бъде поканен председателят на Комитета по стандартизация и метрология господин Цоньо Ботев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Дянкова в залата да бъде поканен господин Цоньо Ботев.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля господин Ботев да заповяда в залата.
Имате думата за изказвания.
Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колеги, на вниманието ни е представен Закон за националната стандартизация - закон, който, струва ми се, влиза своевременно във връзка с няколко основни момента. Аз преди всичко искам да подчертая, че в момента върви процесът по двустранния аналитичен преглед за законово съответствие в Европейския съюз специално за България - така нареченият "скрининг". По въпроса за стандартизацията много сериозно внимание няколко пъти ни се обръща в Съвместния парламентарен комитет - България - Европейски съюз и струва ми се, че той е залегнал в някои от препоръките на Съвместния парламентарен комитет.
Така че с разглеждането на този законопроект и приемането на закона ние ще отговорим на изискванията на скрининга. Аз в момента, с риск да бъда малко неточен, се мъча да си спомня, че точно проблемът по стандартизацията, този раздел, тази глава от скрининга предстои да бъде гледана може би до месец - месец и половина. Така че доста актуален е проблемът по стандартизацията и аз мисля, че своевременно Министерският съвет е реагирал и е внесъл в Народното събрание Закона за националната стандартизация.
Вторият основен момент, който предопределя това своевременно разглеждане, това е създаването на възможност за конкурентноспособност на нашата икономика, конкурентноспособност на нашите производители, на нашите стоки във връзка със стремежа на България за пълноправно членство в Европейския съюз. Затова защото в Европейския съюз много често проблемите със стандартите опират до разпределението на квоти по отделните пазарни сектори.
Искам да дам един пример в това отношение, който вероятно индиректно опира до националната стандартизация - проблемът с бирената война между Дания и Германия. Това е любопитен факт. Искам да обърна внимание на този проблем, защото чрез стандарти например в Дания, чрез закон е прието, че не може да се продава бира в консервни кутии, а само в бутилки. В същото време в Германия се приема подобен акт, само че бирените производители трябва да използват единствено и само естествени съставки на производството. И виждаме как чрез такива нормали, това са стандартни нормали, отраслови стандарти, се излиза от един, бих казал, пазарен конфликт.
Така че изключително важно е ние да въведем принципи на националната стандартизация, за да дадем възможност на определени степени свобода на нашите производители да реагират гъвкаво и да бъдат конкурентноспособни.
Като давам този пример за бирената война, това нещо може да се разпространи във всички пазарни сектори, но като че ли най-съществено в Закона за стандартизация това е доброволният характер на създаване и прилагане на българските стандарти. Значи досега по българските държавни стандарти имаше задължителен характер и това създаваше изключително големи пречки на нашите производители в експорта към конкретни пазари. С въвеждането на доброволния характер чрез този закон се създава възможност за по-гъвкаво реагиране на нашите производители.
Втори основен акцент, момент, принцип в закона е въвеждането на възможност за добра информираност на всички заинтересовани субекти от националната стандартизация. Аз даже мисля, че това е изключително важно, нещо, което досега като принцип в националната стандартизация го нямаше, наред с доброволния характер, разбира се, по създаването и прилагането на стандартите.
Когато говорим за доброволност и прозрачност, все пак трябва да обърнем внимание на нещо изключително важно - възможността за фирмена стандартизация. Аз това го казвам във връзка с доброволния характер и възможността за определен толеранс на отрасловите нормали. Например, чрез фирмена стандартизация може на базата на доброволния характер да имаме управление на различни нива управления чрез стандартизация на качеството на производството. Тук трябва да отбележим, че във водещи европейски и световни компании, в някои от водещите компании в областта на електрониката, на автомобилостроенето, има изключително завишени стандартни изисквания по отношение на управлението на качеството на производството. И според мен точно в този аспект законът отговаря на това пазарно предизвикателство.
Сериозен е проблемът по опазването на околната среда, живота и здравето на хората. Законът отговаря и на това изискване. Впрочем това изискване е и на Европейския съюз - стандартите задължително да отразяват изисквания по опазване на околната среда, живота и здравето на хората. В края на краищата законът ще даде възможност за ускорено въвеждане на европейските стандарти, като български имам предвид, и България, разбира се, да бъде приета като пълноправен член на европейските организации по стандартизация.
Тук в закона се запазва обозначението "БДС". В мотивите, разбира се, има някои съображения, главно това, че БС е запазено като абревиатура за британските стандарти.
Аз лично смятам, че може да се помисли, тук е и господин Ботев, това "БДС" да бъде заменено да речем с "БНС" - Български национален стандарт. Защото духът на закона всъщност изключва държавната стандартизация. Ние с този закон премахваме държавната стандартизация. Самият факт, че въвеждаме доброволност на стандартите и въобще принципите на стандарта, аз смятам, че абревиатурата няма да отговаря на духа на закона и в това отношение може би трябва да се помисли все пак да има някакво съответствие, ако, разбира се, технологически е възможно, не създава пречки по-нататък в нашето участие в европейските и световни организации по стандартизация.
Разбира се, трябва да се отбележи фактът, че чрез чл. 35, 47 и 48 от Закона за администрацията и с този закон се дава възможност за преобразуване на Комитета по стандартизация и метрология в държавна агенция. Това всъщност беше казано и в комисията и с това ние отговаряме на изискванията на Закона за държавна администрация във връзка с въвеждането на държавни регулаторни органи. И всъщност новата Агенция за стандартизация се явява точно такъв държавен регулаторен орган.
Наред с Държавната агенция по стандартизация и метрология се създава Национален консултативен съвет по стандартизация. Той всъщност представлява един орган, в който са представени всички заинтересовани участници, субекти при създаването на българските стандарти. И аз мисля, че това отговаря на принципа за прозрачност, доброволност, информираност на заинтересованите страни от стандартизацията.
В мотивите на вносителя са цитирани съответните европейски директиви, които определят процедури по отношение на осигуряване на информация, резолюции, меморандуми и прочие по европейска стандартизация. Аз не искам да се спирам на това.
В края, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз смятам, че законопроектът на първо четене трябва да бъде подкрепен. Разбира се, между двете четения вероятно ще има забележки. Аз все пак искам да чуя мнението на господин Ботев по абревиатурата. За мен е важно това нещо. Защото, още един път казвам, това не съответства на принципите, които въвеждаме с новия закон, доколко е възможно, възможно ли е?
Правя конкретно предложение - БНС да бъде нашата абревиатура, която ще представяме в европейските организации. Законопроектът може да бъде подкрепен и между двете четения вероятно някои технически неща могат да бъдат изгладени. Важен закон, актуален закон, който, още един път искам да подчертая, трябва да бъде приет както на първо, така и на второ четене във връзка със скрининга, който тече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
За изказване има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пред нас е един законопроект, който всъщност довършва регламентацията на Държавната агенция по стандартизация и метрология. Ние приехме преди няколко месеца Закона за метрологията, който беше доста обемист, и всъщност отразяваше новата икономическа ситуация в страната. В момента гледаме Закона за националната стандартизация. Старият закон всъщност рязко се отличаваше и разграничаваше от икономическите условия в страната, както и от европейските принципи за стандартизация.
Кое е най-главното? Тук най-главното е, че вече отпада задължителният характер на стандартизацията. Той става доброволен.
Второто основно качество е, че това става обществена дейност - стандартизацията, и съответно се регламентира по какъв начин трябва да се извършва тази обществена дейност.
Третото важно условие е ускорената процедура по прилагането на европейските и международните стандарти, което е действително важно за нашата страна, тъй като ние имаме да извършим огромен обем работа по уеднаквяване на нашите стандарти с тези на Европейския съюз, като едно от условията за влизане в Европейския съюз - техническо условие, и тези на международните стандарти.
Основното в закона е създаването и регламентирането на органите и начина на работа на ниво държава. Надолу нещата са оставени свободни по отношение на обществената дейност, по отношение на междуфирмената стандартизация. Аз мисля, че това е нормално на този етап от развитието и още повече, че ако тази свобода се използва рационално, би се развила една много добра система за установяване на правила и норми на производство и на стандартизация.
Законът е необходим. Той в този минимален обем почти покрива всичките проблеми на стандартизацията. Аз мисля, че трябва да го подкрепим на първо четене единодушно, тъй като изцяло отговаря на европейските норми и стандарти и ще позволи много бързо в България да се въведат новите пазарни правила за работа на икономиката.
Почти нямам забележки. Абревиатурата според мен няма никакво значение. Правилно се определя срок от една година за задължително действие на стандартите, които се отнасят по отношение на качеството на храните, на безопасност на труда, на безопасност на хората - това е нормално. Ние гледахме и Закона за храните, където бяха отразени тези работи, и мисля, че това е в хармония с досегашната законодателна дейност на Народното събрание и трябва да бъде подкрепен.
Парламентарната група на Евролевицата ще го подкрепи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата председателят на Комитета по стандартизация и метрология господин Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес на първо четене вие разглеждате Законът за националната стандартизация. Един закон, който има една тежка съдба. От 1992 г. досега са разработени 23 варианта на този закон и чак сега той успя да влезе в пленарна зала на Народното събрание, което показва деликатността на материята и сложността - със сравнително малко клаузи и членове на закона да се каже всичко, което е необходимо.
Аз съм благодарен на досега изказалите се народни представители за това, че правилно са разбрали и оценили както съдържанието на закона, така и неговия дух. Защото най-важното в случая, това е да се въведат онези европейски виждания, разбирания за това какво представлява стандартизацията.
Първо, искам да кажа, че този закон обхваща само националната стандартизация и извън обхвата на закона е фирмената, отрасловата, ведомствената стандартизация, която вече не подлежи на някакъв контрол или на някаква държавна намеса, или на нещо друго. Това си е работа на самите фирми и въобще не обхваща закона.
Другото, което е много важно, е свързано с името БДС, което повдигна господин Благой Димитров. Аз ви моля тогава да не го възприемате като абревиатурата Български държавни стандарти, а като Български действащи стандарти. Още повече, че България в Международната организация по стандартизация ISO не е известна като Комитет по стандартизация и метрология (КСМ), или по някакъв друг начин, а е известна като БДС. И когато представителят на България в тия международни организации гласува, той гласува като представител на БДС. Така че една промяна на абревиатурата може да доведе до големи сътресения и недоразумения не само в България, а и в международен мащаб.
Затова ви моля да оставим абревиатурата. Не е толкова важно дали "Д"-то се чете или не, това е нещо, което вече се е утвърдило, което е познато и прието от целия свят. Така че ви моля наистина тази буква "Д" да я възприемете като "действащ" стандарт, а не като "държавен".
По-нататък това, което е най-важно в закона, наистина е въвеждането на доброволността на стандартите. Това е необходимо, защото в края на краищата производителят решава дали да изпълнява всички стандарти или да изпълнява само онези стандарти, които счита за необходимо. Производителят решава по какъв начин да намери своето място на пазара. И все пак от практиката, която досега е известна в Европа, се доказва, че обявяването на доброволност стандартите не значи, че стандартите не се изпълняват. Напротив, ефектът е обратен и в тези случаи се оказва, че без някакъв контрол самите производители, за да останат на пазара и за да бъдат конкурентоспособни, прилагат стандартите и то в пълната им цялост.
Що се отнася до стандартите, които имат изисквания за безопасност, те ще продължат да бъдат задължителни като в сегашния закон в Преходни и заключителни разпоредби ние сме дали една възможност да се направи един списък на тези стандарти, които имат такива изисквания. Една година те да продължат да бъдат задължителни и в рамките на тоя срок, чрез нормативни актове да бъдат упоменати тези изисквания, за да могат да останат задължителни и в бъдеще, но не като стандарт, а като нормативен акт. Това е другото съществено нещо в този закон и това е точно съобразно европейската практика.
Другите важни неща, това са принципите, на които се подчинява националната стандартизация, а именно принципите на доброволност, публичност, равнопоставеност и общо съгласие на всички заинтересовани страни. Имаше много опоненти на закона, които смятаха, че едва ли не националният орган по стандартизация трябва да бъде отделен от държавата, да стане частно-правен субект. В момента се оказа, че повечето страни, особено в преход, не могат да си позволят това нещо поради задължителното въвеждане на европейските стандарти. И ако го няма контролът, който е необходим, особено по създаване на националната програма, има голяма опасност много дълго време да не могат да бъдат приети онези 80% от европейските стандарти, които дават възможност на България да кандидатства за пълноправен член на Европейската организация по стандартизация. Така че ние сме се опитали да направим така, че законът да не противоречи на европейските изисквания, а в същото време да даде възможност за по-бързото въвеждане на европейските стандарти, за да може България по-бързо да кандидатства за член на CEN и по този начин да изпълни едно от изискванията за членство в Европейския съюз.
Готов съм да отговоря на всички ваши въпроси, ако има такива. Само бих казал, че новото и много важно нещо, което е въведено, това е Националният консултативен съвет, който фактически би трябвало да се превърне в органа, който диктува политиката за въвеждане на стандартите. Той е с представители от много ведомства и неправителствени организации и по този начин се дава възможност да има някакъв контрол и върху дейността на техническите комитети.
Един от големите проблеми в България, свързан с техническите комитети, това е че все още българските производители не могат да схванат, че участието им в технически комитети и финансирането на разработване или на въвеждане на един стандарт е един вид инвестиция. Защото в края на краищата те са ползвателите, те са тези, които имат нужда от стандартите и в цял свят практиката е такава - самите производители да финансират разработването и въвеждането на стандарти както в националната стандартизация, така и в европейските и в международните стандарти.
Надявам се, че в близко бъдеще след приемането на този закон нашите производители, особено онези, които имат експортно ориентирана продукция ще осъзнаят тази необходимост и в техническите комитети ще почнат да въвеждат и този принцип за финансиране и разработване на стандартите. Може би трябва да спра дотук.
Наистина, другото важно е, че може би ние сме едни от първите, които се опитваме да изпълним Закона за администрацията, като искам да ви кажа, че съгласно Закона за администрацията в момента се подготвя и постановление, с което да се приеме новата структура на сегашния комитет като Държавна агенция за стандартизация и метрология. Опитваме се да направим така, че това постановление да бъде прието успоредно с приемането на второ четене на Закона за националната стандартизация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цоньо Ботев.
Преди да продължим искам да направя едно уточнение по предишната точка, тъй като съм допуснал една словесна неточност.
Върнатият от президента закон се отнасяше само за § 3 от Преходните разпоредби. Аз споменах и § 4. Просто за протокола, споменаването ми на § 4 е една неточност. Да се има предвид само § 3.
Има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Ще бъда съвсем кратък. Искам просто да обърна внимание върху онова влияние, което ще има Законът за стандартизацията.
Вие знаете, че през последните 7-8 години българското производство беше изолирано от износ поради една проста причина, че нищо не беше направено за синхронизация между стандартите на страните, към които ние искаме да изнасяме. За осемте години, както каза Цоньо Ботев, не беше подготвен този законопроект, въпреки че е имало 22 или 23 проекта на закона. И това е едно препятствие пред българските стоки в Европейския съюз и на други пазари, които вие знаете, че нетарифните ограничения се състоят главно в това - защитата на пазара в тези страни, е главно защита чрез стандартите. Така че този законопроект отваря възможността оттук нататък да започне наистина една сериозна техническа работа по синхронизация на българските стандарти с тези от Европейския съюз, като това ще се превърне в основната възможност българските стоки да присъстват, разбира се, конкурентни по цени, но и конкурентни и по качество, на тези пазари.
Затова обръщам внимание на уважаемите колеги за важността на този законопроект, който създава тази правна норма, чрез която българското производство да продължи да присъства на тези пазари и да завоюва, разбира се, нови пазари там, където ние имаме двустранни споразумения с европейските страни или с други страни за безмитна търговия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Георги Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател! Да, тук чух една реплика: "Нали щяхте да напускате?" Ние действително няма да участваме днес в работата на парламента, но ние следим, и то много внимателно, онова, което парламентът ще решава и имаме своите становища и предложения по всеки един от законопроектите.
По този законопроект за стандартизацията бих искал да кажа няколко думи.
И законът, и проблемът за стандартите е жертва, господин председателю, на тази продължаваща вече много години в България политическа конфронтация и прекомерна, най-меко казано, политизация на всеки един проблем от нашия обществен и икономически живот.
Тук и господин Николов току-що спомена, че през последните осем години нищо не е направено. Господин Цоньо Ботев спомена същото. Но нека сме наясно защо това е така. Защото в ранните етапи на новата ни демокрация цареше едно мнение, че всякакъв стандарт е ограничение на свободата, че демокрацията означава, че всичко върви, че всичко може, че няма правила, а има свобода на личното и групово поведение. Съюзът на демократичните сили в онези години, госпожо Мозер, беше на мнение да се приватизира и цялата стандартизационна дейност. Самият господин Ботев, ако го слушахте, а не четехте вестника, щяхте да отбележите, че спомена, че е имало идея всичко да се приватизира - да няма Комитет по стандартизация, да няма въобще норми, които да са задължителни. Доста дълго време ни трябваше, за да стигнем до разбирането всички днес, че не можем да говорим за Европа без стандарти, не можем да говорим за пазарна икономика без стандарти, не можем да смятаме, че имаме каквато и да е нормално функционираща държава, без съвременен Закон за стандартизацията и органи, които да следят за неговото адекватно прилагане.
Господин председател, истината е, че при последните скрининги, така наречените прегледи за сравнение на българското с европейското законодателство, една от областите, в които се очерта най-голямо изоставане, е областта на стандартизацията. Стана ясно, че тези години безхаберие в тази област не са минали незабелязано и без щета, и то много сериозна. И днес ние в тази област имаме за задача не просто да приемем един закон, а да създадем в икономиката и у обществото нагласата и разбирането, че е необходимо да се спазват стандартите. Трябва също да намерим верния баланс между задължителните и незадължителните, доброволните стандарти, които да възприеме един или друг производител. Защото няма да е правилно ние да се хвърлим сега пък в прекомерното одържавяване на проблема, в нова етатизация на тази област. Трябва да преценим за българската икономика в светлината на европейските стандарти докъде да се разпростира задължителният и откъде да има свобода производителят да възприеме или да не възприема даден стандарт.
Всички тези въпроси искат внимателна, професионална обработка. За съжаление с решенията, които мнозинството вчера наложи по един съдбовен за България въпрос, днес парламентът не е в състояние да води такава работа и ние не можем да участваме в тази работа днес. Но ние имаме намерение да подготвим писмено своите предложения за второ четене и тогава, когато преценим, че ще се върнем и ще участваме в работата, да ги защитаваме и в комисиите, и в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Виждам, че има желаещи за реплики.
За първа реплика има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин Пирински, аз обикновено не правя реплики от сорта на тази, която сега ще направя. Истината е, че конфронтационният дух в българския обществен живот беше поддържан от БСП, включително и в този момент. Очевидни са щетите за България от това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За втора реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Пирински, колеги! Аз съм изненадан от разбирането на господин Пирински за принципа на доброволност на стандартизацията - че всичко може, как го казахте, господин Пирински - че всичко е възможно в областта, примерно, на производството. Такова разбиране Съюзът на демократичните сили никога е нямал. Съюзът на демократичните сили винаги по отношение на стандартизацията е имал схващане, че принципите на Европейския съюз във връзка със скрининга - Вие го подчертахте - принципите на другите демократични пазари - а основно това е принципът на доброволност - трябва да залегне и да бъде възприет този принцип в българското законодателство и то точно във връзка със скрининга и мисля, че даже малко закъсняхме. Наистина, аз съм съгласен - осем години - този въпрос не е решен.
Но, уважаеми господин Пирински, доброволността цели две основни неща: конкурентоспособност на нашите стоки, на нашите производители и увеличаване на експортната възможност. И аз тук в малкото време, което имам, искам да дам един пример с фирмената стандартизация. Аз досега можех, да речем, да имам клас на гладкост за някои детайли, за който Държавният стандарт ме задължава. И аз с този задължителен стандарт съм неконкурентоспособен, да речем, на немския пазар. С принципа на доброволност аз вече мога да имам завишени стандарти по отношение на управлението на качеството в моето производство, с което аз увеличавам както конкурентоспособността на моята компания, на моето производство, така и експортната възможност. И това е схващането на Обединените демократични сили, на Съюза на демократичните сили. Това схващане е било винаги такова. Тук не става дума за някакви политически интерпретации, а става дума за технология, за пазарни отношения, за финансово-технологични проблеми.
И аз ви моля да не профанизирате разговора (председателят подава звуков сигнал, че времето е изтекло)- да, господин председателю, свършвам - да излезете от сферата на политическата псевдоеуфория, която Ви вълнуваше. Вие в момента нямате нито един представител. Аз не мога да разбера какви са Вашите мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров, времето Ви свърши.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председателю, свършвам.
Просто не профанизирайте разговора. Става дума за технически проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не става дума за профанизиране. Моля, без такива изрази.
Господин Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин Николов, всеки има своето мнение за това кой е източник на конфронтацията.
Но едно искам да Ви кажа, че ние сме били готови на сериозен диалог, а СДС е възприемал тезата, повече или по-малко, като говориш с мен, ще мълчиш, тъй като "вината", "45-те години" и т.н.
Ето защо, ако вие сериозно искате да излезем от тази конфронтация, която безспорно вреди във всяка една област, вие трябва да покажете, че сте готови на сериозен разговор.
По отношение на господин Димитров. Господин Димитров, аз съм готов да приема тази позиция, която Вие изложихте като позиция на новите Обединени демократични сили. Но в ранните етапи на демокрацията, повтарям, политизацията, която владееше, беше свързана с една криворазбрана представа за демокрацията. И тя се отрази и в областта на стандартите. Това имам предвид, но приемам Вашия апел, може би не тази дума, но да седнем и да направим хубав закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за националната стандартизация с № 902-01-23, внесен от Министерския съвет.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата, четвърта точка в днешната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СТАТИСТИКАТА.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Моля господин Николов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 902-01-18 от 19 февруари 1999 г. за статистиката, внесен от Министерския съвет

На редовното си заседание, проведено на 21 април 1999 г., с участието на председателя на Националния статистически институт, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за статистиката. Необходимостта от приемането на нов закон за статистиката се налага от това, че сега действащия едноименен закон е устройствен. Липсва пълна нормативна уредба за взаимоотношенията между органите на статистиката, юридическите и физическите лица, както и подробна регламентация за извършването на статистическата дейност.
Законопроектът е изработен в съответствие с препоръките в "Програма 2000" относно необходимостта от допълнително изясняване на някои въпроси, свързани с безпристрастността, прозрачността и поверителността на статистическата информация.
Законопроектът е изготвен след обстойно проучване на съответното законодателство в редица европейски страни.
Законопроектът регламентира, обхваща и съдържанието на единния регистър на организациите и лицата, осъществяващи стопанска и друга дейност на територията на Република България, така наречения БУЛСТАТ, другите статистически регистри, водени в страната, както и взаимоотношенията между БУЛСТАТ и други регистри и информационни системи.
Със законопроекта се цели провеждането на статистическата дейност в съответствие с принципите на конфиденциалност, публичност, безпристрастност, надеждност, ефективност, независимост и адекватност.
Законопроектът за статистиката създава правна рамка за изграждане и поддържане на единна информационна система за противодействие на престъпността, като очертава ролята на Националния статистически институт като организатор и координатор на системата.
В хода на дискусията народните представители поставиха въпроси за липсата на сертификат за съответствие на представения законопроект с европейското право, необходимостта от промяна статута на Националния статистически институт, контрола върху обработката на статистическите данни, възможностите за пазарна реализация на статистическия продукт, липсата на административнонаказателна отговорност за лицата, които не дават информация.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за статистиката, внесен от Министерския съвет." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Колеги, имате думата за изказване.
Има думата за процедура господин Стефан Нешев.
СТЕФЕН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение да се допусне в залата ръководството на статистическия институт при разглеждането на Закона за статистиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Да, благодаря на господин Стефан Нешев.
За уточнение има думата Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Аз ще направя само едно уточнение във връзка с процедурата. Предложението ми е господин Александър Хаджийски да бъде поканен в залата и госпожа Георгиева, която е главен юрист на Националния статистически институт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря за уточнението.
Противоположно становище? Не виждам.
Моля, гласувайте за допускане в залата на господин Хаджийски и госпожа Георгиева.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят в залата господин Александър Хаджийски и госпожа Георгиева.
Започваме разискванията.
Давам думата на господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Искам първо да декларирам, че ще подкрепя законопроекта на първо четене, но ще направя само критичните си бележки. Не искам да хваля това, което е в закона, излишно е.
Започвам с първата моя позиция. Мисля, че не е целесъобразно Националният статистически институт, независимо че ще стане агенция, да бъде подвластен на онази институция в България, чрез която се проверява нейната дейност. Имам предвид Министерския съвет и изпълнителната власт. Много е притеснително, независимо при каква конфигурация и при какви управляващи политически сили, институцията да бъде зависима от тези, чрез които се проверява тяхната дейност.
Лично аз се съмнявам, че ако съм директор на Агенцията за статистика, бих си позволил да изнеса фактология или данни, показващи недоброто оперативно ръководство на моя работодател. Това са нормални неща.
И именно може би затова в миналото законодателят е дал възможността планът и отчетът на Националния статистически институт да се приемат от Народното събрание - един орган, който се смята, че стои над политическите пристрастия и изпълнителната власт и който може да се смята, че е независим в държавата.
Втората ми сериозна бележка е, че по-голямата част от законопроекта е структурна. Той определя кой какъв ще бъде и какво ще прави, а функционалността на начина, по който ще се събира, обработва статистиката, е по-слабо застъпена.
И аз даже си позволявам да се обърна към ръководството на Националния статистически институт, нека тази част между първо и второ четене с вашия професионален опит, с възможностите, които има институтът, да бъде допълнена. Не е добре регламентирана функционалната дейност в сега предложения закон и аз това го намирам като една от слабостите на института.
Като изключа тези две бележки, които направих, смятам, че другото е стойностно, другото е развитие и затова ще подкрепя на първо четене законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Стефан Нешев.
Има думата за процедура госпожа Татяна Дончева.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаема госпожо председател, моля да обявите поименна проверка на кворума. В залата няма повече от 30 души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дончева.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Това е малко нагличко, след като вас изобщо ви няма.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Важното е вас да ви има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Поискана е проверка на кворума. Моля да се направи проверка на кворума чрез компютризираната система.
Благодаря на госпожа Дончева за предложението. Това опреснява работата на парламента.
Регистрирани чрез компютризираната система - 148 колеги.
Много ви моля да няма толкова голямо движение, че да се създава друго впечатление.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, прави ми впечатление, че в залата току влиза по някой комунист, иска проверка на кворума и виждаме, че комунистите имат само един човек и всички други присъстват. В същото време текат много важни закони.
В момента на нашето внимание, уважаеми госпожи и господа народни представители, е Законът за статистиката - един изключително важен закон, който закон отменя Закона за статистиката от 1991 г. Впрочем Законът за статистиката от 1991 г. урежда единствено статута на Националния статистически институт, а в предлагания на нашето внимание Закон за статистиката, който ще отмени стария закон, се въвеждат някои основни принципи, явяващи се гаранции за верността, за достоверността и за адекватността на данните на информацията, тъй като аз много пъти, когато сме гледали отчети на Националния статистически институт - както в този състав на Народното събрание, така и в миналия парламент - съм споменавал, че би трябвало да гледаме на информационните продукти на Националния статистически институт като едни изходни данни на един математически модел и адекватността на данните зависи от три фактора. Първо, доколко верни са входните данни. (Реплики от СДС към господин Петър Мутафчиев, който е седнал на банката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Димитров, извинявайте. Колеги, много ви моля. Има ръководещ заседанието. Спокойно.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Ами да му направи бележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Мутафчиев, ще Ви помоля да седнете нормално.
Продължавайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: И доколко, разбира се, моделът работи адекватно, вярно. Още повече, че в момента нашата икономика се намира в икономика на преход, тоест този условно казано математически модел, трябва да бъде адаптиран. Той работи в условията на един, бих казал, квазистационарен процес. Процес, при който основните параметри търпят промени, доста динамични промени за къси интервали от време.
В предлагания на нашето внимание закон, уважаеми госпожи и господа, се обръща внимание на няколко основни принципа. Аз вече споменах адекватност между информацията, която предлага Националният статистически институт, и процесите, които протичат. Процесите в най-общ вид трябва да съответстват, разбира се, на информацията за тях.
Няколко основни момента има в законопроекта, на които искам да се спра. Първият основен момент, това е задължителното предоставяне на данни. Задължителното предоставяне на данни е важно с адекватността, свързано е с адекватността на информацията и процесите. Но нещо друго е по-съществено във връзка със задължителното предоставяне. Това е защитата на персоналните данни, регламентирано в чл. 22 от предоставения на нашето внимание закон. Има и една санкция в чл. 55 по отношение на поверителността.
Впрочем по отношение на задължителното предоставяне на данни и защитата на персоналните данни бяха изказани съображения, имаше мнения в Комисията по икономическата политика и аз смятам, че това са най-важните, основни принципи, които представляват новост в този закон и не бяха на вниманието на сега действащия Закон за статистиката от 1991 г.
Много важен елемент, важен приоритет това е публичността на данните. Публичността на данните, може би пак и отново трябва да се свърже със задължителното предоставяне и защитата на персоналните данни, защото публичността трябва да бъде гарантирана при запазване на поверителността за персоналните данни на фирмите. Даваме си ясно сметка, че е възможно - това и господин Нешев подчерта преди малко, аз съм съгласен, че недобросъвестно по някакъв начин могат да изтекат, да речем, данни, информация, които представляват фирмена тайна. В това отношение обаче законът има защитен механизъм. Аз споменах чл. 22 и санкцията съгласно чл. 55, така че законът гарантира публичност на данните при запазване на конфиденциалност на професионалните данни и невъзможност да изтича информация, която представлява фирмена тайна за даден стопански субект и недобросъвестно използване оттам нататък на данните.
Уважаеми госпожи и господа, аз мисля, че тези основни неща, които споменах, а именно адекватността, задължителното предоставяне, защитата на професионалните данни и публичността на данните са реперите, основните принципи, залегнали в закона. Всъщност те дават и новия смисъл на цялата технология на националната статистика - това, което не присъстваше в стария закон. Затова моето предложение е да подкрепим законопроекта на първо четене и вероятно между двете четения ще има някои забележки. Всъщност нещата бяха казани в Комисията по икономическата политика при разглеждането на закона. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
За процедура има думата господин Петър Мутафчиев.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение да се направи поименна проверка на кворума. Не може в един момент, когато мнозинството твърди, че в парламента се разглеждат най-важните закони, в залата да има само 45 човека. Моля да повторите процедурата за проверка на кворума. В противен случай ще остана с убеждението, че синьото мнозинство при вчерашното гласуване беше потиснато от техните партийни лидери, за да вземем едно решение, пагубно за България, а днес с тяхното отсъствие те подкрепят нашата позиция за категорично противопоставяне на този престъпен акт. Благодаря ви. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, от място): Предлагам това да се махне от протокола, защото няма нищо общо с темата, която разискваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Мутафчиев, правилникът, правилникът и пак правилникът. Само преди няколко минути госпожа Петя Шопова направи един жест и след като беше поискана проверка на кворума не по реда, който предвижда правилникът - от член на ръководството на групата, тя направи жест и направи проверка. Само преди 2 минути. Сега Вие повтаряте своето искане, без да имате право да направите такова искане. Ако 58 депутати от БСП влязат в залата днес, за да иска всеки един по един път проверка на кворума, това само ще бъде очевидното желание да се саботира работата на парламента.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Искам думата за нова процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма да Ви дам повече думата.
За процедура има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Аз искам думата за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заповядайте, за нова процедура.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Господин председател, тъй като винаги Вие сте се показвали като защитник на нашия правилник в Народното събрание и съм убеден в това, то тогава моля Ви... (Неразбираема реплика на народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, моля Ви се, напуснете залата, за да не Ви изпъдя.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тогава, моля, накажете народните представители съобразно правилника за това, че гласуват с чужди карти на народни представители. Кажете ми, след като господин Савов е регистриран, къде е в момента? В залата ли е или някъде другаде? Тогава госпожа Мозер нека да си понесе последствията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви и моля само да не изземвате правата на председателя.
За нова процедура - господин Благой Димитров, но нека да е процедура, а да не се повеждаме по провокациите.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вчера бяхме свидетели как Комунистическата партия бойкотира националните интереси на страната...
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Коя е тази партия?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Днес сме свидетели как същата тази партия иска да бойкотира работата на парламента. В момента гледаме изключително важни закони, обаче комунистите въобще не ги интересува парламентарният процес. Тях ги интересува да бойкотират непрекъснато работата на парламента.
Уважаеми господин председателю, моето процедурно предложение, тъй като от Парламентарната група на Демократичната левица има само един човек, още повече, че са с дънки, без вратовръзки и прочие, не спазват установените правила в пленарната зала, моля Ви, господин председателю, да въведете ред в залата и да не допуснете комунистите да провокират дейността на пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров, и това не е процедура.
Принуден съм да кажа една неприятна истина. По този начин някои депутати от Демократичната левица си възстановяват надницата днес, защото всяко едно заставане на трибуната, независимо дали са регистрирани или не, означава, че той участва в заседанието и фактически нарушава бойкота. Причината е финансова.
Има думата за изказване господин Атанас Папаризов. (Оживление.)
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Груби материалисти.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Ще ми разрешите да не си поставям картата, защото не идвам тук да си регистрирам надницата, а като човек, който доста отдавна се занимава с икономика в България и който иска да вземе отношение по законопроекта за статистиката. Както би казал господин Благой Димитров, още един комунист идва тук все пак да си каже мнението по един закон, който ще влияе на бъдещето на България. И ще ми дадете възможност да взема отношение към законопроекта, който разглеждате в момента. (Неразбираема реплика на народния представител Михаил Миков.)
Господин Миков, след като свърша, ако обичате. След като свърша, може да продължите този дебат има ли хора в залата или няма. За всички е очевидно, че такива хора достатъчно няма.
Най-страшното обаче е, господин председател, че през последните две седмици заедно с проблемите, които вълнуват целия български народ - за войната и мира, за бъдещето на България, в залата влизат закони...
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Да си сложи картата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Добре, слагам си картата, но не я бройте за надница. Няма да използвам повече от времето, полагащо се на групата ми.
В залата влизат закони, които по същество ни пращат точно в това време, за което говори господин Благой Димитров - комунистическото време. Нека си спомним за Закона за държавните поръчки или сега наречени обществени поръчки. Какво своеволие, какъв произвол за изпълнителната власт! Нека да видим пред нас Закона за статистиката, за който дойдох тук да взема отношение.
Години наред в България се работи по създаването на една нова, адекватна на международните норми статистика. Статистика, която да дава възможност в условията на пазарно стопанство да се набира информация не по централизиран комунистически, както би казал Благой Димитров, път, а на основата на правила, които действат за пазарните субекти.
Първите стъпки за такъв закон, за такава статистическа информация бяха направени още във Великото Народно събрание. Беше създаден орган, който действително по своя статут да осигурява доколкото се може прозрачност и независимост на анализа на статистическата информация. Бяха създадени правила за избиране на ръководството на този орган и за ролята на парламента в контрола над този орган. Бяха направени първите стъпки, за да се създаде национална статистика, съответстваща на системата на националните сметки, за да може анализите на икономическото състояние в България да бъдат съпоставими с тези в други страни - не само в Западна Европа, но и в другите страни в преход, за да можем да анализираме как вървят тези сложни промени, които се осъществяват в страната.
В последните 2 години беше подготвен един проект за нов закон, който да осигури именно събирането на статистическа информация от всички субекти, включително и частни. Беше ясно, че само с постановления на Министерския съвет този въпрос не можеше да се решава, още повече, че всеки един Министерски съвет като част от изпълнителната власт невинаги отдаваше приоритет на предложенията на комитета или органа, или както го наречете, по статистика. Беше подготвен законопроект с понятия, които да приближат нашите статистически понятия към международните, със система за събиране на информация, която да приближи нашата информация по достоверност, прозрачност и задължителност с международната, със специални задължения по статистическата дейност, достъпа до данните и тяхното съхранение, които да обезпечат тази независима информация да бъде използвана по начин, полезен за обществото, да бъде съхранявана и да не може в бъдеще да бъде манипулирана по начин, който да отговаря на едни или други управляващи, на едни или други моментни интереси.
Какво е моето съжаление да видя, че в залата сега се предлага не такъв законопроект, който да приближи нашата статистика до международните норми, да продължи процеса, осъществяван през последните 10 години, а един устройствен закон, който да върне статистиката отново в комунистическото време, за което най-много тук говори господин Благой Димитров, да го направи основно орган на изпълнителната власт, отново шефът на статистиката преди да си публикува информациите да докладва на министър-председателя или на определен от него заместник, отново да получи поръчка как точно едни данни да бъдат представени и как точно да не бъдат представени...
Тъй като за съжаление ние всички в тази зала добре си спомняме това време, когато органът беше подчинен на правителството и добре знаем защо Великото Народно събрание направи от статистиката независим орган, не можем да не изразим съжаление за предлагания ни законопроект. Не така България може да отчете развитие, завършване и прогрес в рамките на реформата. Много жалко е, че на близо десетата година от промените ние в тази седмица гледаме отново един закон, който да може да ни осигури начин да представяме държавата по начина, който е изгоден за дадена изпълнителна власт.
Дами и господа, това не е възможно. Дори така да бъде променен законът, дори така да бъде превърнат този орган в една поредна агенция, която да обслужва интересите на изпълнителната власт, независимо кой я ръководи, няма да могат да бъдат скрити дълбоките проблеми, които съществуват в българската икономика.
И аз още веднъж искам да ви кажа, че нашата позиция и по този въпрос ще бъде такава - да дадем своите предложения за второто четене, да се опитаме да търсим в комисията едно решение, което да отговаря на днешните съвременности. Не е възможно към икономиката да гледаме по начина, по който гледаме в последно време. Чиновникът има право, изпълнителната власт пък трябва да си осигури начин всичко това, което тя желае, да бъде казано, да бъде публикувано в средствата за масова информация.
Още веднъж се обръщам към вас с молба да разберете, че българската икономика, особено в този труден момент, се намира пред едни много сериозни изпитания. Дали всички ние ще заговорим за тези изпитания? Да, в момента има резерви. Всички говориха колко милиарда са в момента. Има резерви, има възможности. Три месеца да се правим, че не виждаме изпитанията, дори може би шест месеца. Но след шест месеца ако решим да търсим националното решение, обективното, отговорно решение, с участието на всички, ще бъде много късно.
Затова ви моля да не се опитвате тези дни, когато една политическа сила изразява своя протест към решението на парламента, да прокарвате закони, които не са доработени, които ни връщат в миналото и които след това ще бъдат пречка за всички нас да намерим онова националноотговорно решение, което, убеден съм, предстои да вземем, ако милеем за своята държава в областта на икономиката през близките месеци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов. Искам да кажа на господин Папаризов, че ако има депутат, в който не се съмнявам, че е дошъл тук да свърши някаква работа, а не по други причини, това сте точно Вие, господин Папаризов, от Вашата парламентарна група. Така че това, което казах преди това, в никакъв случай не с отнася за Вас.
За реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Папаризов, колеги! Аз първо ни най-малко не се съмнявам в добронамереността на господин Папаризов. Ние работим в Комисията по икономическата политика според мен по един технократски начин. Изразявали сме становища. С господин Папаризов работим и в съвместен парламентарен комитет.
Но, господин Папаризов, към края на 1996 г. България имаше една криминогенна икономика, една икономика с огромни сенчести пазарни сектори. И по стария закон аз съм питал тук, в тази зала, и в Икономическата комисия тогавашния председател на института господин Захари Карамфилов, колко процента в даден пазарен сектор, например за комуникационния пазар - колко абонати гледат незаконно телевизия. И господин Карамфилов многократно не е могъл да ми даде конкретни данни, конкретни числа в това отношение.
ИВАН ДИМИТРОВ БОЙКОВ (ЕЛ): Сега дават ли Ви?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да, сега имаме такива данни, господин Бойков!.
Така че този принцип, залегнал тук, в новия закон, по-точно система от принципи, които изискват задължително даване на информация, които изискват публичност на информацията, които изискват адекватност на данните на входа и на изхода, точно гарантират една информационна картина, която е необходима на изпълнителната власт, необходима е на депутатите, необходима е на стопанските субекти, за да могат те да се ориентират в пазарната и икономическата среда, в която живеят и в която работят.
И аз съм убеден, че точно този закон е адекватен и съответства на изискванията. Точно този закон гарантира адекватност на данните. Ние трябва да променим този закон, защото още веднъж казвам, старият закон регламентираше единствено статута и правомощията на Националния статистически статут. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Папаризов! Аз уважавам Вашия професионализъм и това, че Вие влязохте днес тук, за да вземете професионално отношение по разглеждания наистина важен закон.
Това обаче не мисля, че може да оправдае колегите от Вашата парламентарна група, които обявяват за маловажен дневния ред винаги, когато той не им харесва. Искам тук да напомня на Вас и на Вашите колеги, ако някой от тях ме чува, че миналата седмица пак бяха обявени за маловажни гледаните закони в дневния ред, а единият от тях беше законопроектът за бежанците, чиито вносители бяха господин Георги Първанов, господин Евгени Кирилов и Ваши народни представители. Точно в момента, в който този закон беше възможно най-актуален и то внесен от Ваши народни представители законопроект, той беше обявен за маловажен. И това беше направено публично. И Вашата група напусна публично и не участва в обсъждането по собствения си закон.
Така и сега, тази седмица, по изключително важните закони за стандартизацията и за статистиката, депутатите от БСП отново предпочитат да скандират разни лозунги навън и идват тук по дънки да правят проверки на кворума, вместо да се включат отговорно в обсъждането. Само че има една поговорка, че "петима Петко не чакат". И парламентът не може да спре своята работа само заради това, че депутатите от БСП са решили да направят бойкот. Това означава ли, че ако вие направите бойкот до края на мандата, ние не трябва да заседаваме? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Но, господин Величков, господин Папаризов едва ли носи отговорност за действията на групата и на другите депутати.
Имате думата за дуплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Първо, благодаря все пак за признанието, че се стремя да си върша работата в парламента. Предполагам обаче, че огромна част от народните представители именно затова сме дошли да бъдем тук, така че не го намирам като нещо необичайно или нещо изключително. Напротив!
Все пак, господин председател, Парламентарната група на Българската социалистическа партия, към която и аз принадлежа, на Демократичната левица, се намира да разговаря със своите избиратели по най-важния въпрос, който вълнува днес всеки българин. И не е редно това нейно решение и тези нейни контакти с избирателите тук да бъдат иронизирани. Мисля, че поне не с ирония се отнасяхме към вас, когато по подобен начин бяхте избрали по други въпроси да контактувате със своите избиратели. Вие, разбира се, може да не сте съгласни с нас, но трябва да уважавате нашите решения.
Второ. Господин Величков, Парламентарната група не е казала за днешните закони, че не са важни. Напротив, те са изключително важни! И по предишния закон представител на ръководството на нашата група заяви, че ние ще представим нашите бележки за второто четене.
И моля тук да си спомним за тези дълги обсъждания в парламента, когато представител на вашата група, той също често ходеше с дънки, сложи един свой роднина за шеф на стандартизацията и ни докарваше дотам, че да се опитваме да отменим въобще закона и да премахнем този орган. Слава Богу, господин Димитров, председателят на Комитета по стандартизация спомена за това, макар и не толкова пряко в своето изказване. Макар да не бях в залата, аз внимателно слушах господин Ботев. Така че нека да не разделяме нещата по начина, по който вие искате да ги разделите - на хора, които милеят за страната си, и на хора, които не милеят. Напротив, мога да ви уверя, че предложенията, които ще направим, ще бъдат много сериозни, както винаги. И точно свързани с тези важни въпроси от дневния ред на българската икономика.
Но нека все пак имаме възможност и ние отстояваме да се уважава това наше право - по най-важния въпрос на обществото да действаме така, както позволява нашата съвест на народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Йордан Нихризов има думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Извършващият се преход към демокрация и пазарна икономика определя и изискванията за принципно нов подход при регламентирането на взаимоотношенията в областта на статистическата дейност. В световен мащаб е известно, че развитието в областта на статистиката е също динамично. Това се определя преди всичко от необходимостта за осигуряване на сравнителни данни за управлението на социалноикономическите явления и процесите в глобален аспект.

За нас особено важно на сегашния етап е присъединяването ни към Европейския съюз. Това разширяване на Европейския съюз се извършва с привличане на страните от Централна и Източна Европа към него. По този път на европейска интеграция ние трябва да направим надеждни статистическите данни за провеждането на политиката и за изискванията, които има европейският паричен съюз, единният пазар и общата селскостопанска политика.
Предложеният пред нас проект за статистиката цели именно пълно привеждане на статистическата дейност в съответствие с принципите на независимост, безпристрастност, надеждност, ефективност, адекватност и поверителност.
Аз няма да политизирам този закон, тъй като фактически неговите основни цели са именно приближаване към европейското законодателство.
Досега действащият закон позволяваше единствено да се отразяват процесите, които са свързани с държавната собственост. Доста бяха критиките по този повод, свързани с невъзможността да се получават данни за частния сектор, за другите части в икономиката.
Регламентираното в чл. 20 от законопроекта задължително участие в статистическите изследвания на юридически лица и на физически лица, извършващи стопанска дейност, според мен ще позволи да бъдат обхванати както държавния, така и развиващия се частен сектор. Както се вижда от разпоредбите, тук дори е предвидено даването на информация за статистика и от земеделските стопани.
Задължително е предоставянето на данни, включени в националната програма, която ще се разработва след отчитане на потребностите от конкретна информация на широк кръг потребители.
Националната програма за статистически изследвания, съобразно законопроекта, се съставя от един специализиран орган, който е Националният статистически съвет. Той следи за изпълнението. А самият състав, който е разнороден, на Националния статистически съвет, позволява да бъдат включени в програмата съответно изследвания във всички специфични области. Това дава възможност за проследяване на обществено-икономическото състояние на страната.
Аз смятам, че със създаването на Националния статистически съвет и Националната програма за статистически изследвания фактически се премахва съществуващият до момента монопол на Националния статистически институт, като единствен орган на статистиката, който преценява потребностите от статистическа информация и провеждането и нейното набиране.
В предложения проект е даден статут на органа на статистиката, на всички звена, министерства, ведомства и структури на държавната и местната администрация, които ще извършват статистическа дейност. Това, разбира се, е посочено в чл. 3 на предложения ни законопроект.
В същото време Националният статистически институт запазва функциите на координатор на статистическата дейност в държавата и е официален източник на статистическа информация.
В предложения ни законопроект са разгледани още единният регистър Булстат, връзките с ведомствените регистри, единната система за информация за противодействие на престъпността и т.н.
Аз вярвам, че колегите ще вземат отношение и по тези въпроси.
И за да бъда сравнително кратък, считам, че предложеният ни Закон за статистиката дава основание ние да го подкрепим на първо четене, като всички допълнения и предложения между първо и второ четене могат само да подобрят неговите отделни детайли.
Така че аз ви призовавам да подкрепим Закона за статистиката на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Нихризов.
Думата има народният представител Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Няма спор, че законът е разработен професионално. Има спор, който се усети в залата по отношение на това как ще се събира информацията, как ще се преработва и кой ще я получава.
И основният спор, който е тук, и който звучи между изказванията, е кой ще контролира информацията. Досега Националният статистически институт беше орган към Народното събрание и подлежеше на контрол от страна на Народното събрание. В момента, в който Агенцията за статистиката по този закон стане поделение на Министерския съвет, оттам нататък народните представители няма да имат достъп и пряк контрол върху тази агенция. Всичко отива опосредствено през министър или министър-председателя.
Огромен е въпросът за контрола на информацията особено за държавите в преход. Аз не искам да обвинявам никого, нито да ги подозирам в черни помисли, но винаги съществува вероятност тази информация, по начина по който е регламентирана тук, да може да се изкривява и да се премълчава или да се тълкува в полза на тези, които я събират и контролират. Така че това стои недоизказано тук в този закон.
Аз не зная какво налага промяна на статута на Националния статистически институт в момента. Чух едно изказване на сегашния председател господин Хаджийски в Комисията по икономическата политика, че му било много трудно да събира информация от министерствата. А сега, като застанали под едно общо управление, това щяло да стане много добре.
Според мен това е несериозно. Защото информацията се събира и регламентира по закон или с наредба и няма значение в какво ведомство са субектите, които дават информация, след като има наредба или закон. Или го спазват, или не го спазват. Така че още един път ви казвам, основният въпрос е този, това е основният въпрос, който притеснява.
Това, което казвате, колеги, за интеграция в Европейската общност и т.н. Има различни статути на този Национален статистически институт и това колегата Хаджийски също ни го каза. Има държави в преход, които точно така са регламентирани, както е сега в България. И тези държави в преход не са в упадък, нито са в състояние на стабилизация, на икономически растеж, а са държави, които ще се присъединят в най-близко бъдеще към Европейския съюз. И това са също държави в преход. И там не са почувствали нуждата от създаване на точно такъв тип управленческа структура на информацията.
Много внимателно трябва да помислим върху тези неща. Защото в този закон се определя един статут на председателя на Националния статистически институт, който е за два мандата по седем години и който по същество е статут като шеф на конституционен съд. Тоест пълна несменяемост за 14 години.
Извинявайте, но между едното и другото няма корелация. По същия начин, междупрочем вие сте последователни, по същия начин подходихте и по Закона за далекосъобщенията, където също създадохте такъв орган. По същия начин подходихте и към серия други закони.
Аз разбирам вашата последователност. Но си помислете внимателно по-нататък какво ще се получи. Тази стабилност на събирането и на работата с информацията е стабилност илюзорна. Тя може да отиде в друга посока. И това е големият проблем, който би трябвало сега да ни гледа в закона. Иначе нещата са разработени добре. Как се събира и как се работи с тази информация, кой има право да работи с тази информация, докъде има право да влиза в тази информация. Това го разбирам.
Имам обаче някои сериозни забележки или по-скоро неясноти в закона. Кому е нужен този Висш статистически съвет, че трябва да го пишем в този закон? Ами, господин Хаджийски, като искате да си създавате такъв закон, си го направете вътрешно с наредба. Той няма никакви функции, освен да ви съветва, като гледам тук какво пише в закона. Пише, че вие си ги избирате 20-35 души и водещи специалисти. Какво от това? Ами изберете си ги, защо трябва да го пишем в закона. Създавайте си всякакви съвети и органи вътре във вашето ведомство и си работете. Това е ваше право на административен ръководител. Що за закон е този, в който пише такива общи неща? Абсолютно никакво... Съвещателен орган. Ами съвещавайте се. Защо ви е Национален статистически съвет, в който участват представители на министерствата? Нали затова влизате под шапката на Министерския съвет, за да може да си координирате работата?
Изредили сте тук всичките министерства, а сте вкарали и банката даже.
И така, сериозна регламентация има. Аз разбирам, че трябва да има национална програма, за това съм съгласен. Националната програма си я правете вие по какъвто искате канал и по какъвто искате ред и си я предлагайте на Министерския съвет да ви я одобрява по този закон, но тези два органа, според мен, са напълно излишни. Те създават някаква илюзорна представа, че има някакво по-общо начало, по-общо ръководство на цялата система, но не личи от текстовете в закона.
Приветствам това, че трябва да има единна информационна система в страната. И тук пак идва точката на моите опасения - кой ще управлява, регламентира и ще дава информация от тази единна информационна система. Защото тя вече тук обхваща и съда, тя вече обхваща и органи, които са формално извън изпълнителната власт.
Даже сте стигнали дотам - да вкарате Народното събрание като междуведомствен орган. Аз това не го разбирам, господин Хаджийски. Вижте чл. 51, ал. 1 - "Методическото ръководство по изграждането и поддържането на Единната система за противодействие на престъпността" - много голямо заглавие. Значи вътре участват Върховният касационен съд, Висшият съдебен съвет и Народното събрание. Това е несериозно, господин Хаджийски. Народното събрание може да контролира, но не може да участва в работата по действия, които касаят изпълнителни действия. А от друга страна липсва общественият контрол върху вашата дейност. Никъде в закона не е казано по каква схема и по какъв начин може да се упражнява контрол върху вашата дейност. Просто няма такъв контрол върху вашата дейност. Нали си представяте какво се получава в една безконтролна дейност в една държава на преход? Хубаво, може би ще управлявате 10 години - дай Боже - колкото там изкарате по мандат. Ами ако дойдат други, които не мислят като вас? Къде са гаранциите в този закон, че това няма да се ползва за тесни интереси, не казвам какви?
Много внимателно трябва да се борави в материя, особено в материя, която работи с информация. А вие всъщност концентрирате цялата информация на държавата във всички области в едно ведомство към Министерския съвет. Плюс това, Единната информационна система за противодействие на престъпността - общо взето не е казано какъв е достъпът до нея. Пише, че ще бъде с наредба на Министерския съвет. Народните представители ще имат ли достъп до тази информация?
Не трябва да приемаме закони, особено такива закони, в които оставяме по-нататъшна регламентация с наредби на Министерския съвет. Ами какъв е смисълът от цялата тази работа? Значи събираме информацията на едно място, всички дават информацията, задължени са да я дават, тя се обработва там, обаче достъпът го регламентира този, който събира информацията, и край.
Тези неща трябва да са разработени в закона, за да е ясно за какво става въпрос, за да се затвори цялата схема, целият кръг на информацията.
Освен това ние приемаме този Закон за статистиката при липса на регламентация на информацията, на достъпа до информация в страната. Ние продължаваме да не откриваме въпроса що е държавна тайна - тук става въпрос за това в този закон - що е това държавна тайна, докъде се простира тя, за какво става въпрос. Работим по едни безумно стари нормативи и условия.
Така че цялото това законодателство трябва да влезе в един общ пакет. Иначе такъв тип закон, в който е регламентирано събиране, а няма регламентиран достъп до информацията... Той в общи линии е регламентиран - до коя информация има достъп, кой има достъп и т. н., но другите? Това са сериозни неща, особено за такава материя. Наистина законът е много сериозен и за мен тези въпроси, които ви зададох сега, остават открити.
Има един огромен въпрос, който и тук го има, в този закон, но който ние като законодатели като че ли го пренебрегваме. И трябва да ви кажа, че в тази именно насока има вече рецидиви. Това е въпросът за наредбата с тарифите, които се определят от Министерския съвет, за плащане на достъп до нещо, което произтича от закон.
Този е седми или осми закон, който приемаме и в който казваме, че достъп до еди какво си ще се определи с тарифа с наредба на Министерския съвет. Аз не знам дали сте наясно, но се получават жестоки рецидиви. Например собствениците на крайпътни заведения по Закона за пътищата плащат безумни суми за това, че са там някъде до пътя и имат отклонение от пътя. Или пък собствениците на търговски обекти плащат безумни суми за регистрации и такси по Закона за туризма.
Мисля, че и тук има някаква регламентация за суми.
Вижте, една от пречките за получаване на информация може да бъде и високата тарифа за получаване на информация. Този въпрос също е открит и го даваме някой друг да го решава. Но нека да го решава Министерският съвет! Трябва да има някакви принципи и някакви регламентации как да го реши, тоест, от къде до къде да играе.
А всичките други аргументи за европейската интеграция - как да влезем с този закон, с друг закон - там тълкуванията са безкрайни, всеки от своя ъгъл ги тълкува. Общо взето се получава така, че има позоваване на конвенции и на решения на Съвета на Европа, но частично и вече за кой ли път го констатираме това. Аз не говоря пряко за този закон сега, в момента, но мисля, че трябва да отпаднат тези текстове в мотивите на вносителите, защото е смешно да се приема едно, а друго да не се приема от тези конвенции и да се правят едностранчиви закони.
Аз ще внеса и формално предложение: понеже законът е много важен и трябва доста да поработим по него, госпожо председател, между първо и второ четене да се удължи срокът с две седмици извън нормалния срок. Ще ви моля, колеги, да ни дадете това време за работа по този закон, за да можем сериозно да се опитаме да променим някои неща в посока на това, което ви казах и аз, и другите колеги. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря, господин Бойков. Предложението Ви ще подложа на гласуване, като приключим с разискванията.
Думата има народният представител Тодор Янев.
ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да споделя накратко нещо за статистиката. Битуваше една фраза в миналото, че статистиката се явява като един верен сбор от неверни данни. Това, за съжаление, беше така и ние до голяма степен бяхме проводници, защото първичната информация в статистиката не беше вярна. А първичната информация е основната. Тя трябва да е вярна, точна и най-важното - истинска. След това тя се всмуква от електронните машини и горе отиват едни данни, върху които се градят вече неща, които не почиват на истината.
Един пример от моята практика. Какво правехме в медицината? Ние бяхме всички чиновници и бяхме длъжни да защитаваме своята работа и своето място много пъти чрез подаване именно на тези неверни данни. Еди-колко си прегледа, еди-колко си манипулации, еди-колко си леглодни - това винаги имаше начин да бъде съобщено нагоре не в истинския си вид. И благодарение на това се изграждаха огромни, да кажем, болници, които сега стоят празни и ние дори се чудим какво да ги правим.
Затова аз искам и вярвам, че в новия закон първичната информация ще бъде контролирана и тя ще бъде истинска, защото тя е основата, за да се изгради една действително вярна статистика, която да представи вярната картина на нещата, основната информация, която получаваме от първоначалния източник.
Ние ще подкрепим новия законопроект, разбира се, с доброто пожелание данните, които постъпват в статистическите институти, да бъдат подавани отдолу в един действително истински и верен вид. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Янев.
Думата има проф. Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Още в началото, когато България стъпваше на пътя на демокрацията и пазарното стопанство, редица международни експерти поставяха въпроси за единна идентификация на стопанските субекти в Република България. У тях будеше недоумение фактът, че една и съща фирма има толкова различни идентификационни кода, в колкото информационни системи е вписана. При това ставаше дума за регистри и база данни, поддържани от структури на държавната власт, като: данъчен регистър, търговски регистър, митнически регистър, регистър на осигурителите, регистър "БУЛСТАТ" и т. н.

Особено усърдни в борбата с нашите нрави и традиции бяха експертите на Международния валутен фонд по понятни причини. Въпреки това годините идваха и си отиваха, правителствата също, а президентите на фирмите продължаваха да пътуват с куфарчета, пълни с идентификационни карти и всевъзможни регистрационни номера и документи. Трябваше да дойде миналото лято, когато най-после задачата за внедряване на единен идентификационен код на стопанските субекти, осъществяващи дейност на територията на Република България беше включена в матрицата на 3-годишното споразумение с Международния валутен фонд. Тази задача беше възложена за разработка и изпълнение на Националния статистически институт.
Описаният в раздел II на глава седма от разглеждания Закон за статистиката регистър "БУЛСТАТ" е едно решение на задачата. Не е необходимо да говорим за ползата от окончателното разбиване на информационния феодализъм, настанил се трайно у нас. Даже само фактът, че всички други регистри и информационни системи ще реферират за идентификация на субектите, един и същи регистър ще осигури качествено ново ниво на прозрачност и детерминираност в стопанския живот. Задължителността на вписванията в новия регистър и тясното обвързване на "БУЛСТАТ" с регистрацията на търговците в съда, ще създаде база от данни, включваща всички легитимни участници в стопанския живот.
Реализирането на тази база данни с най-съвременни технически и технологични средства, както и гарантираният от чл. 42, ал. 3 свободен достъп на всеки до вписваните в регистър "БУЛСТАТ" обстоятелства, ще дефинират своеобразен информационен център, към който всеки може да се обърне за проверка на бъдещия си делови партньор. Тези нови информационни възможности очевидно ще допринесат и доведат до рязко подобряване на стопанския живот и климат у нас.
Регистърът ще бъде от голяма полза и за чужди инвеститори и бизнесмени, които са свикнали на други правила на водене на бизнеса, включително задължително възможността за подробно, независимо и обективно представяне на деловите партньори. Те ще могат да ползват това, а досега те се учудват от отсъствието на тази възможност в България.
Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, даже ако новият Закон за статистиката решаваше само тези два дългогодишни проблема - единната идентификация на субектите и възможността да направиш обективна справка за всеки участник в бъдещите делови взаимоотношения, той си струва да бъде подкрепен, което и ще направя аз, гласувайки за приемането му на първо четене.
И заедно с това бих искал, разбира се, да се обърна с една молба към председателя на Националния статистически институт относно промяната в статута, т.е. прехвърляне на избора на ръководството, както и отчета на дейността на Националния статистически институт и одобряването на неговата програма като компетенция на Министерския съвет. Най-малкото, поне като статистика да разберем в света тази практика каква е - колко такива национални статистически институти са към Министерски съвет, към парламентите или към други такива институции. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
За реплика думата има господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми колега Буров! Всъщност няма кой знае какво значение към кого ще бъде този институт, към кого ще бъде събирана информацията. Въпросът е какви са схемите и какви са гаранциите за използване, събиране и употреба на информацията и регламентацията. Аз също се интересувах внимателно къде се намират тези институти и към кого. В края на краищата стигнах до извода, че няма значение към кого ще се намират. Въпросът е в конкретния момент, в конкретната ситуация като в България към кого трябва да са. Общата статистика е интересна - повечето институти се намират към министерските съвети. Въпросът е, че там, в тези държави, са регламентирани начинът на ползване и начинът на контрол върху информацията, а в България като че ли този процес още не е завършил. Това е проблемът, може би.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
За дуплика има думата господин Юлиян Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): В действителност аз не зная каква е точната статистика и затова помолих господин Хаджийски... И частично вече ми отговорихте, че практиката, по-разпространеният вариант е те да бъдат към Министерския съвет.
И тогава вече идва вторият проблем - за прозрачност, за сигурност и за всичкото това, за което ние говорихме. Лично аз имам чувството, че не би трябвало да се безпокоим, тъй като това с общи усилия можем да го направим на второто четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
Председателят на Националния статистически институт - господин Александър Хаджийски, има думата.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Преди да се опитам съвсем накратко да изложа принципите, които сме се опитали да заложим в този закон, трябва да отговоря на най-често повдигания тук въпрос - за смяна статута на института. Наистина, той има възможност да бъде на много места, но не искам да оспорвам едно или друго становище, а ще изложа нашите мотиви, за да бъде предложено такова решение на въпроса.
Първо, малко статистика - в 84 на сто от света статистиката е към изпълнителната власт. Само в 16 страни, и аз ще ги изброя - това са: България, Чехия, Унгария, Нова Зеландия, Филипините, Полша и Словения - са към Народното събрание. Има и към Президентството... Тоест, въпросът е решен по различни начини. Но това не е толкова важно, както се каза и в залата.
Мотивите, за да предпочетем този вариант - първото нещо е, че огромната част от тази информация, която произвежда институтът, се използва от изпълнителната власт. Това е безспорно. И то за вземане на управленски решения.
Второто - той трябва да произвежда все пак оперативна информация. В момента, когато ние сме към парламента, както е в случая, парламентът по своята същност е призван да решава други задачи, което налага по-бавен темп на работа. Ще ви напомня случая от съвсем наскоро - с приемане плана и отчета на института. Въпреки, че го бяхме внесли навреме поради голямата заетост на парламента, той се прие преди един месец, което затрудняваше работата, разбира се.
Наистина, стои въпросът за независимостта. И затова е вмъкнат този член - за мандатност на председателя, т.е. той да не зависи толкова пряко от работодателя си, а да има известна независимост. Пак казвам, че този въпрос може да бъде решен по различни начини.
Изложих нашите мотиви. Може би в комисия, когато говорим, ще ги развия по-подробно, за да не занимаваме цялата зала с този въпрос.
Друг въпрос, който е много съществен, това е въпросът за достъпа до информация. Призванието на института е да произвежда информация и мисля, че в този закон точно е отразено - тази информация, която се получава чрез приетия план за работа на института и обявената в закона публичност е достъпна до всички. Това е и начинът на контрол - всеки, който поиска да получи някаква информация от изследователски задачи, които са включени в плана, той ще я получи безплатно, тъй като институтът се финансира от бюджета. Това е залегнало в закона, а и това е начинът за контрол, който се оказва - всеки, който иска информация, той ще я получи.
Преминавам към принципите. В закона сме се опитали много точно да се разграничи публичната и личната информация. В този закон не стои въпросът за държавна тайна или някои други неща, просто тази информация, която е лична, това е спорният въпрос навсякъде по света, никой няма достъп до нея. Тя се взема, обобщава и чак когато бъде обобщена, може да бъде предоставена на всеки. Конфеденциалността е залегнала много плътно. Второ, и това се отнася за регистрите, за които говорихме, много точно в самите регистри е показано коя част е публична, коя е за служебно ползване, по коя няма право никой да прави справки. Това също е европейски принцип за защита на конфеденциалността на информацията. И третото нещо, на което искам да ви обърна внимание, в този закон ние сами се опитваме да премахнем монопола на Института по статистика върху статистиката. Тук се изпада в парадоксални ситуации, например Институтът по статистика да събира данни за броя на учениците, с които данни естествено Министерството на образованието и науката разполага. Това води до дублиране на информацията.
Тоест, когато в този закон се признае, че тази информация, която се събира в Министерството на образованието и науката, е официална, то тя ще бъде предоставена и използвана вече за други цели, но няма да се събира отново от нас. Затова е необходим и този Национален статистически съвет за координиране на тази обща работа.
Вярно е, че в закона, опитвайки се да има приемственост, оставихме и стария съвет, който е консултативен орган. Разбира се, вярно е, че той може да бъде създаден и без да съществува в закона. Но колкото повече навлизам в работата, толкова повече се убеждавам, че статистиката е много всеобхватна - като се започне от чисто икономически задачи и събиране на всякаква информация, мине се през демографски и се свърши с данни за околната среда. Това не е по силите нито на един човек, нито на отделни специалисти. Такива неща могат да се решават само от доста голям кръг учени. Но вярно е, че този съвет може да бъде създаден и без да фигурира в закона.
И най-важното изменение, което съществува в закона, на което предлагам всички да обърнете внимание, това е обхватът на статистическите изследвания. Досега критиката към статистиката е оправдана, че се наблюдаваше все по-плътно намаляващият обществен сектор, а частният сектор оставаше извън наблюдение. Това е вярно. В новия закон не се прави разлика между стопанските субекти - държавни или частни, а са подложени на един и същи режим.
И последното, което искам да кажа, връщайки се към това, с което започнах, което и д-р Янев засегна, че статистиката може да работи, само когато получава верни данни. Тоест ако данните, които ни се предоставят, са верни, тогава и резултатите при добросъвестност ще бъдат верни. В новия закон е обърнато внимание точно на това - с административни разпоредби и наказания тези хора, които са длъжни по закон да предоставят информация, да я предоставят точно и ясно и навреме.
Това са принципите, повтарям ги: обхватът на регистъра, публичността, конфеденциалността и премахване на монополизма. Някои въпроси, разбира се, търпят и други решения. Надявам се, че при второ четене колегите ще направят предложения в комисията, за да ги отразим в закона и той да стане още по-добър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Хаджийски.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за статистиката № 902-01-18, внесен от Министерския съвет.
Гласували 118 народни представители: за 117, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има предложение от господин Иван Бойков за удължаване на срока за писмените предложения с две седмици.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на срока за писмените предложения за второ четене с две седмици.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието със следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА.
Има думата да докладва председателят на водещата Комисия по културата и медиите господин Стоян Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:
"Чл. 9. (1) Регионалните културни институти са юридически лица, които осъществяват културна дейност на територията на една или повече области.
(2) Регионалните културни институти се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на културата, съгласувано с областния управител след решение на общинския съвет, на чиято територия са седалищата им.
(3) Регионалните културни институти се финансират от общините, на чиято територия са седалищата им, като за тяхната издръжка се осигуряват допълнителни средства от републиканския бюджет.
(4) Размерът на допълнителните средства от републиканския бюджет по ал. 3, се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България по предложение на министъра на културата."
Предложение от народния представител Юрий Юнишев - в чл. 9, алинеи 1,2 и 3 думата "регионални" да се замени с "областни".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Дочев, Бешков и Сашо Стоянов - в чл. 9, ал. 1 се прави следното изменение: вместо "на една или повече области" се записва "на повече от една област".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Младен Влашки:
В чл. 9, ал. 1 отпада фразата "една или" и се заменя с "повече от една".
В ал. 2 се добавят изреченията: "С решението на общинския съвет се определят структурата, численият състав и предоставените им средства. С акт на Министерския съвет се определя дейността и територията, на която тя се осъществява."
Комисията не подкрепя предложението. В чл. 9, нова ал. 4 със следния текст (сегашната ал. 4 става ал. 5): "...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това предложение е оттеглено.
ДОКЛАДИЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Да, прощавайте, това предложение е оттеглено.
В ал. 4 се добавя ново първо изречение: "За издръжката на регионалните културни институти се осигуряват целево допълнителни средства от републиканския бюджет.".
Създават се нови алинеи 5, 6 и 7.
"(5) При необходимост от допълнително осигуряване на средства за регионалните културни институти се сключват договори между общините и/или областните управи, на чиято територия са седалищата им, с общините, които биват обслужвани.
(6) Директорите на регионалните културни институти се назначават от кметовете на общините, на чиято територия са седалищата им, след провеждането на конкурс.
(7) Условията на конкурса се съгласуват с Министерството на културата.".
Комисията подкрепя предложенията по принцип за ал. 4 и за ал. 6 и ал. 7.
Предложение от народния представител Ева Жечева, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Мерджанов и Пантелеев, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Димо Димов - чл. 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на комисията по чл. 9:
"Чл. 9. (1) Регионалните културни институти са юридически лица, които осъществяват културна дейност на територия, определена с акта на учредяването им.
(2) Регионалните културни институти се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на културата, след съгласувано с областния управител решение на общинския съвет, на чиято територия са седалищата им.
(3) Регионалните културни институти се финансират:
1. от общините, на чиято територия са седалищата им, като за тяхната издръжка се осигуряват целево допълнителни средства от републиканския бюджет;
2. от вноски, които могат да правят в бюджетите им и общините, на чиято територия регионалните културни институти развиват дейност, като техният размер се определя ежегодно с решение на съответните общински съвети.
(4) Размерът на допълнителните средства от републиканския бюджет по ал. 3 се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, по предложение на министъра на културата."
Господин председател, използвам случая да направя едно уточняващо предложение към ал. 4 - след изразът "ал. 3", да се добави "т. 1", защото тя изяснява точно материята, към която се отнасяме. Тоест, след "ал. 3" да се постави запетая и да се запише "т. 1".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 9 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Младен Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Имам две неща, които трябва да кажа по чл. 9.
Първо, в ал. 1 е пропусната следната фраза: след "са юридически лица" е пропусната фразата "със самостоятелен бюджет". Това вероятно е технически пропуск и може да бъде доказано след се видят всички онези членове, с които се определя механизмът, върху който съществуват отделните културни институти. Ще видим, че ние говорим за държавните, които са на бюджетна издръжка, като второстепенни разпоредители с кредит, а за общинските или регионалните - като такива, които са на самостоятелен бюджет.
Моля, това да бъде прието като редакционна поправка, тъй като, ако не бъде прието, ще се създаде изключителна неяснота за това как работят тези регионални институти и на какъв механизъм биват финансирани.
Второ. В предложението, което съм направил има две точки, които комисията подкрепя по принцип - това са ал. 6 и ал. 7, които казват:
"(6) Директорите на регионалните културни институти се назначават от кметовете на общините, на чиято територия са седалищата им, след провеждането на конкурс.
(7) Условията на конкурса се съгласуват с Министерството на културата."
След това обаче в становището на комисията тези две подкрепени по принцип точки липсват, а те всъщност доработват самия член, за да бъде идентичен с онези, които определят общинските културни институти и определят по принцип механизма, по който бива избирано ръководството на един институт.
Това са моите забележки. Моля да бъдат подложени на обработка от колегите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Влашки.
Има думата господин Спасов.

БОРИС СПАСОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Не искам да възразявам на господин Младен Влашки, но в ал. 3 категорично е казано как се финансират регионалните културни институти, а именно от общините, на чиято територия са седалищата им, както и от вноските, които могат да правят бюджетите им, на чиято територия регионалният културен институт развива дейност.
Но напълно съм съгласен с допълнителните ал. 6 и 7, които предлага господин Влашки. Така че много моля да се гласуват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Господин Димов има думата.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Господин председател, госпожо министър, колеги! Аз съм направил предложение чл. 9 да отпадне. Бих искал да се аргументирам.
Поначало намирам едно увлечение в закона за прекалено формулиране на видовете институти. За съжаление тези, които тепърва ще се създават - частните културни институти, са отбелязани само с едно изречение и са прехвърлени към един закон, който само затруднява тяхната дейност.
В чл. 9, ал. 1 има според мен едно противоречие. Не може за културна дейност да се определя територия, на която да работят културните институти. Един общински културен институт спокойно може да покрие в зависимост от проекта, който ще разработва, и цялата територия на страната. Какво значи? Един културен институт работи само в общината, друг работи само в региона или областта, или две области, а националните покриват цялата страна? Това за мен е един от абсурдите на цялата система.
Именно затова аз предлагам чл. 9 да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми професор Димов! Регионалните културни институти имат точно определен регион и територия, които те трябва да обслужват и, както е казано в законопроекта, този регион, тази територия се определят с актовете на учредяването им. Не е казано, че това са непременно общини, области и някакви други административни единици. Вие сте прав може би, когато става въпрос за един културен институт, чиято основна функция е изпълнителската, било то филхармония, опера или театър. Но когато става въпрос за културен институт, който съхранява и проучва паметниците на културата, а неговите задължения не са само да ги експонира в музеите, а и да осъществява надзор по тяхното опазване, то регионът трябва да бъде точно определен, за да няма смесване на функции, за да няма региони или райони, които остават непокрити от надзора на определен такъв културен институт, било то музей, било то галерия.
Това е имал предвид законодателят, затова е определил в предложението си и такива регионални структури. Националният, разбира се, обхваща цялата територия. Това е не само ниво, но то е и компетенции по цялата национална територия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата министър Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Член 9 е един твърде важен член в законопроекта. Той формулира и поставя на определено ниво онова, което сега не е достатъчно разчленено и не е ясно. Защо? Мълчаливо, без законов акт всички културни институти, освен националните, които вървят също по една неясна система, всъщност са станали общински. Тази "равнопоставеност" не е адекватна на нивата на тези институти. Една великолепна библиотека в Пловдив със стари традиции, която винаги е имала регионални функции, сега вегетира, само защото въпреки потенциала, който съдържа, тя действително, професор Димов, работи в рамките на общината. Един великолепен музей във Варна, който далеч надхвърля рамките на общината, всъщност е затворен в рамките на общината. Забележете, че тук Републиканският бюджет се натоварва с допълнителни функции, за да могат тези стари, с дълбоки корени в културата, в регионалната култура институции да добият един допълнителен стимул, една допълнителна помощ, която държавата, а не общините дават.
В този смисъл аз решително настоявам народните представители преди да гласуват да имат предвид и моята защита на този член.
Позволявам си да се присъединя към предложените от народния представител господин Младен Влашки допълнения за самостоятелния бюджет. Да, наистина това е имплицитно някъде вътре, но нека да се каже. Знаете колко трудни са нещата с бюджетите.
Освен това този бюджет е сборен. Тук единствено държавата допълнително дава. Затова той ще се формира по един друг път и аз се надявам, че това е достатъчна защита за това допълнение, което смятам за редакционен пропуск. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Димов, ако в чл. 9, ал. 1 се каже: "Регионалните културни институти са юридически лица, които осъществяват културна дейност основно на територия, определена с акта за учредяването им."? Тоест, това им дава възможност вече да си осъществяват, разбира се, културна дейност и извън тази територия, както пък и други културни институти на тяхната територия да осъществяват културна дейност.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ, от място): Господин председател, общински културни институти има навсякъде по света. Но никъде те не са ограничавани в своята територия. Те получават също помощ основно от бюджета, както и по силата на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прав сте, но един общински културен институт с факта, че е общински, вече се знае за коя община е, докато един регионален, след като идеята е да не съвпада с административна единица, е хубаво да има определена територия, а не да се разбира, че само на тази територия може да развива дейност. А че основната си дейност там осъществява.

ДИМО ДИМОВ (ЕЛ, от място): Когато става дума за културната дейност, аз твърдя, че един областен културен институт може да получи помощ, достатъчна, за да осъществява дейността си. Затова казвам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може, няма пречка.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ, от място): ... на закона с импровизации, които на практика нямат смисъл, защото всеки има право да изпълнява културни проекти. А това няма да увеличи... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, но това е друга категория, която ги разграничава от общинските.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Просто не като реплика, проф. Димов, а като едно уточняване. Значи тези културни институти имат своята определена територия не само по отношение на проектите, които те получават и за които кандидатстват. Ако се касаеше само за проектите, може би имат основание Вашите бележки, но тук става въпрос за територия, която те трябва да покриват като обслужване. Става въпрос за библиотеки, за музеи, за галерии, където имат компетенции по охраняването, по опазването, по популяризирането или обслужването на населението - нещо, което те задължително трябва да го правят на определен обхват, а извън него просто е въпрос на договореност, въпрос на техни възможности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да. Благодаря.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Появиха се някои спекулации, за съжаление от най-високо място, относно присъствието на двама-трима от нас днес в пленарната зала.
Искам да кажа, че ако в главите на някои депутати се въртят само надници и "БМВ"-та, то при всички случаи тези глави не са на депутати от Демократичната левица.
Ние дойдохме тук да защитим становищата на изтъкнати български интелектуалци по окончателния вариант на законопроекта за закрила и развитие на културата.
Както вече имах възможност да съобщя, на 23 март 1999 г. - първия ден на войната, когато някои мислеха как България да се върже за НАТО, други мислехме как да се спасява българската култура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, че сте вие, че иначе тя щеше да загине.
ИВО АТАНАСОВ: И аз обещах на тези интелектуалци, че ще отстоявам техните предложения в пленарната зала. Това обяснява моето присъствие тук.
Що се отнася до надниците, първо, депутатите минаваме за богати хора и тези надници не са никакъв проблем.
Второ, писмено днес тези няколко депутати, които сме в залата, се отказахме от надниците си със специално писмено обръщение до Вас, уважаеми господин председателю.
Но по предложенията по чл. 9. Един от великолепните български поети Петър Караангов каза и аз напълно подкрепям неговите думи по отношение на чл. 9, ал. 2, че "Регионалните културни институти се създават, преобразуват, закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на културата, съгласувано с областния управител с решение на общинския съвет, на чиято територия е.
Следователно, органът на властта - общинският съвет, който е избираем и който има независимо управление, може да вземе решение, след като го съгласува с областния управител. Това ни се струва алогично от гледище на правния мир."
Край на цитата на господин Петър Караангов.
На мен също ми се струва за алогично от гледна точка на правния мир - значи избираемият орган да съгласува с назначаемия орган. Но ако един регионален културен институт се простира на територията на повече от една област, то тогава кой именно областен управител ще питаме за съгласуване, тъй като в ал. 2 е записано: "с областния управител", а не "с областните управители", например? Виждаме, че този текст не е достатъчно прецизен.
По отношение на финансирането. Това е ал. 3. Професор Драгомир Ненов, който доскоро беше председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци, казва:
"Записано е - казва той - че регионалните културни институти се финансират от общините, на чиято територия са седалищата им, като за тяхната издръжка се осигуряват целево допълнителни средства от Републиканския бюджет. Вноски в бюджетите могат да правят и общините, на чиято територия регионалните културни институти развиват дейност. Това "могат" - казва проф. Ненов - е много платонично. Аз предлагам да се махне и текстът да остане в следния вид:
"Вноски в бюджетите правят и общините, на чиято територия регионалните културни институти развиват дейност."
Лично аз съм говорил - казва проф. Ненов - с много кметове - на Севлиево, на Добрич, на Велико Търново, на Разград, на Стара Загора и т.н. Всички те са готови да подпомагат културата, но нямат достатъчна, така да се каже, законова база, която да им разрешава това. И аз, освен че предлагам да се махне това "могат", искам текстът да се допълни с "Техният размер се определя ежегодно въз основа на сключени договори между общината, на чиято територия е седалището на регионалния културен институт и другите общини от региона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате ли предложение за това?
ИВО АТАНАСОВ: Сега ще кажа. Тоест, кметът на града, в който...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не! Имате ли предложение? Ако нямате направено предложение, сега това, че някой виден интелектуалец е направил предложение, няма да го разглеждаме.
ИВО АТАНАСОВ: Зная, зная точно това искам да кажа - че последното предложение на проф. Ненов няма как да влезе от гледна точка на нашия правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, Вие сте могли да го направите. Защо да няма как да влезе?
ИВО АТАНАСОВ: Да, тези от тях, които получих преди изтичане на срока, съм ги направил.
Боя се, че ми отнемате време, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, ще Ви го удължа, но недейте ни губи времето, че някой направил предложение, което не е направено по надлежния ред и изобщо не можем да го разглеждаме.
ИВО АТАНАСОВ: Добре, но аз се изказвам. Ето, 40 секунди вече ми отнемате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще Ви удължа времето с 40 секунди.
ИВО АТАНАСОВ: Аз искам да завърша с едно изречение.
Зная, че това, последното предложение, не може да бъде включено. Именно заради това, поради несъвършенствата на проекта, тези интелектуалци искаха в писмо до Вас даже отлагане на гледането на законопроекта.
Но думата "могат" може да се махне, за да няма това модално звучене на сегашния текст. То да бъде с едно по-категорично звучене. Смятам, че няма пречки думата "могат" да се махне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, има думата за първа реплика заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз не зная господин Атанасов с кого се е съветвал, но това е един въпрос, свързан с управлението на културните дейности и като депутат от Русенски избирателен район искам да ви кажа, че примерите, които даде министър Москова са изключително основателни.
Русенската библиотека е регионална и аз не мога да кажа колко регионална, тъй като пряко не се занимавам с териториалното деление, но за да се създаде тя като регионален културен институт, правилата, които се предлагат, са свързани с общинския съвет в Русе, с един или няколко областни управители, тук може да се увеличи броят им, тъй като областите сега станаха повече, и, естествено, с активното участие на Министерството на културата. В противен случай тези регионални културни институти се финансират само от общините, те нямат тези възможности и затова аз подкрепям принципа на вносителите и възразявам на направеното от господин Атанасов предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Първо има думата за дуплика господин Атанасов. Заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаема госпожо Шопова, съветвах се с хора като Веселин Тодоров от група "Фактор", Георги Константинов, Петър Караангов, проф. Драгомир Ненов, проф. Георги Костов, арх. Христо Генчев, Георги Йорданов, проф. Лазар Николов, Александър Радославов, Александър Миланов, Александър Жеков, Марко Стойчев, Борислав Шаралиев, Аня Пенчева, Виолета Гиндева и т.н., и т.н.
Но това не е важно. Тук усещам едно желание от страна на госпожа министър Москова да постигнем съгласие. Доколкото разбирам тя е склонна думата "могат" да се премахне. По този начин се получава един задължителен характер на текста в ал. 3 и мисля, уважаеми господин председателю, че можем да постигнем една обща позиция по този въпрос. За друго не настоявам в момента.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Искам да направя едно уточнение. Става въпрос за ал. 3, т. 2, по която колегата Иво Атанасов направи предложение, което се подкрепя вероятно от много от нас: да отпаднат думите "могат да" и текстът да стане: "от вноски, които правят в бюджетите им и общините". Ако отпадне този израз, това не задължава непременно общините, но дава възможност по тяхна преценка общините по-свободно да взимат такива решения. Мисля, че можем да подкрепим това предложение, ако няма сериозни възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Господин Любомир Пантелеев има думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, взимам думата по повод ал. 2 на чл. 9 и специално за израза "след съгласувано с областния управител решение на общинския съвет", за което вече стана дума. В известен смисъл освен съдържателните несъгласия с една такава процедура, записаният текст в голяма степен е доста безсмислен, тъй като става дума за съгласуване на решение на общинския съвет с областния управител. Но ако има готово решение на общинския съвет, какъв смисъл има това решение да се съгласува и каква е тази процедура? Би могло да се съгласува намерението, проекторешението, но готовото решение, ако не харесва на областния управител, той има правото да го атакува по съответния ред, както всяко друго решение на общинския съвет. Затова ние или би трябвало да изменим този текст, ако вносителите държат да го съхранят, или да отпадне. Не виждам смисъл решението на общинския съвет постфактум да бъде съгласувано с областния управител, а точно така е написано.
Ето защо предлагам този текст да отпадне или да се коригира: или намерението да се съгласува, или, ако министър Москова би желала или който и да било министър на културата да съгласува това си предложение предварително с областния управител, да го направи. Така, както е написано, няма особен смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Госпожа Ева Жечева има думата.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Мисля, че достатъчно дълго сме дискутирали чл. 9, ал. 2 относно начина и реда на създаването на тези регионални културни институти и мнението на областния управител, след като е от изпълнителната власт, не може да бъде пренебрегвано. Мисля, че съвсем ясно и точно са формулирани нещата. Те имат своята логика и последователност.
Искам само да допълня ал. 3, т. 2: "вноски, които могат да правят в бюджетите им общините". Ние не можем да задължаваме общините да правят вноски, тъй като техните бюджети са по друг закон, господин Райчевски. Затова изразът "могат да" трябва да остане.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Колега Жечева, с този законопроект ние не задължаваме общините. Те могат да правят вноски, могат и да не правят в зависимост от това как общинските съвети ще решат и планират бюджета си. Това не е задължение за тях. Не е казано "вноски, които се осигуряват".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Москова, в чл. 9, ал. 2 се казва, че регионалните културни институти се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет. Областният управител е орган на Министерския съвет. Защо трябва да се съгласува с него? Ако Министерският съвет иска или не иска, ще си реши въпроса. Той може да се допита до областния управител.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Смисълът на това е поредна пречка срещу евентуален волунтаризъм на който и да било министър. Следователно той е длъжен, разбира се преди да внесе решението, господин Пантелеев, да съгласува нещата и с областния управител. Става дума за вноска от републиканския бюджет. Виждате къде участва изпълнителната власт и това тук е специалното. Но Вие сте прав, че съгласуването става преди.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Преди няма решение.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Напротив, Вие го тълкувате така. Погледнете го, моля, внимателно и ще видите, че за да внесе министърът в Министерския съвет предложението, трябва да е извървян целият този път от решението на общинския съвет, без което не може, това е местното самоуправление, а също и задължителното съгласуване с областните управители.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Кой съгласува с областните управители?
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Онзи, който внася, естествено. Тоест, те са казали своите съображения на съответния министър, който и да е той. Аз държа на това. Предложението внася министърът, но за общинския съвет това е решение. Общинският съвет не може да прави предложение пред министъра. Той решава, това е друга власт.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Значи се съгласува предложението на министъра.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: То се вижда вътре, добър е текстът. Вижте го: "Министърът го внася, съгласувано с областните управители".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нека да го изясним.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Министърът може да го направи и без да го има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава стилно не е правилно.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Министърът на културата прави предложението след съгласуване с областния управител и след решение на общинския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава е по предложение на министъра на културата, съгласувано с областния управител, след решение на общинския съвет. Това променя, тоест, министърът съгласува, а не общинският съвет. Това ще го оправим.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Младен Влашки има думата.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожо министър, уважаеми колеги! Аз подкрепям тази поправка и мисля, че това беше смисълът на дебата.
Аз подкрепям да отпаднат думите "могат да". Като законодатели мисля, че можем да бъдем по-категорични и по-ясни в този текст на закона и да не оставяме възможността могат или не могат. Може би това не е най-финансоемката сфера, в която проблемът с общинските бюджети и финансирането стои доста сложно. Тук примерът беше даден с регионалната библиотека в Пловдив и искам да кажа, че тя наистина работи, но не само за града. Наистина тя работи за всички студенти, които са от цяла България. Тъй като тя единствено има определени фондове, работи за хора, които идват от община Асеновград, община Перущица и т. н.
Таксата, която плащат хората, за да ползват тези услуги, е дотирана, тя е изключително ниска. В този случай община Пловдив в своя бюджет се натоварва изключително много за сметка на останали общини, които ползват тази услуга. Заради това мисля, че тук можем да бъдем категорични и поне в тази сфера да внесем този порядък и да изискваме останалите общини да участват, т. е. да бъдат съпричастни към този бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Влашки.
Пристъпваме към гласуване.
Гласувайте предложението на народния представител Димо Димов целият чл. 9 да отпадне.
Гласували 100 народни представители: за 11, против 87, въздържали се 2.
Предложението не се приема.

Започваме подред с предложенията. Моля, гласувайте предложението на народния представител Юрий Александров-Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се. Благодаря.
Предложението на народните представители Константин Дочев, Людмил Бешков и Сашо Стоянов.
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ (СДС, от място): Оттегля се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се.
По предложението от народния представител Младен Влашки има оттеглена част и приета част.
Моля, гласувайте отпадането в ал. 1 на фразата "една или", която се заменя с "повече от една" и предложението за ал. 2.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС, от място): Оттеглят се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттеглят се и двете. Добре.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Младен Влашки за нова ал. 5, която не се подкрепя от комисията.
В ал. 4 ново първо изречение поддържате ли? По принцип е прието.
За ал. 5 предложението се оттегля. Така ще запишем.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Младен Влашки за нови алинеи 6 и 7, които евентуално ще станат алинеи 5 и 6.
Гласували 104 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иво Атанасов. В текста на комисията чл. 9, ал. 3, т. 2 да отпаднат думите "могат да".
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Това е предложение на министър Москова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласували 102 народни представители, за 88, против 14, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега някои чисто редакционни допълнения преди гласуването.
В чл. 9, ал. 1, след думите "културна дейност" се добавя думата "основно" на територия, определена с акта на учредяването им".
В ал. 2, след думите "министъра на културата" отпада думата "след", а след думите "областния управител" се добавя думата "след".
И ал. 2 става:
"(2) Регионалните културни институти се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на културата, съгласувано с областния управител, след решение на общинския съвет, на чиято територия са седалищата им."
И в ал. 4 след думите "по ал. 3" се добавят думите "т. 1."
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Пропуснахме "на самостоятелен бюджет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И в чл. 9, ал. 1, след думите "юридически лица", се добавят думите "със самостоятелен бюджет".
Моля, гласувайте чл. 9 така, както е предложен от комисията, с направените корекции и с вече приетите нови алинеи 5 и 6.
Гласували 110 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 5.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:
"Чл. 10. (1) Частните културни организации се създават, преобразуват и прекратяват по инициатива на физически и частни юридически лица по реда на Търговския закон или по Закона за лицата и семейството.
(2) Творческите съюзи са доброволни сдружения с нестопанска цел, които обединяват лица, извършващи сродна творческа дейност. Творческите съюзи могат да приемат тарифи за минималните размери на възнаграждението на своите членове, упражняващи свободна професия."
Предложение от народния представител Юрий Александров-Юнишев - в чл. 10, ал. 1 след израза "физически и" да се добави "или".
Комисията подкрепя предложението.
В чл. 10, ал. 2 след думата "дейност" се поставя запетая и се добавя изразът "след регистрация по Закона за лицата и семейството". Второто изречение в тази алинея да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Константин Дочев, Людмил Бешков и Сашо Стоянов - в чл. 10, ал. 2 след "упражняващи свободна професия" се добавя "не по-ниски от определените в чл. 20 от закона".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Ева Жечева - чл. 10, ал. 2 се заличава и се създава нов член в Глава трета.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Лютви Местан - в чл. 10 ал. 2 изразът "доброволни сдружения" се заменя с "организации с нестопанска цел".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Младен Влашки - в чл. 10, ал. 2 в края на второто изречение се добавя: "не по-ниски от тези по чл. 20а".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
От второто изречение на чл. 10, ал. 2 отпада изразът: "упражняващи свободна професия". Добавя се ново изречение: "След утвърждаване на тарифите от Министерството на културата, те стават задължителни за всички възложители на културни продукти".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димо Димов - чл. 10, ал. 2  да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на Комисията по културата и медиите за чл. 10:
"Чл. 10. (1) Частните културни организации се създават, преобразуват и прекратяват по инициатива на физически и/или частни юридически лица по реда на Търговския закон или по Закона за лицата и семейството.
(2) Творческите съюзи са доброволни сдружения с нестопанска цел, регистрирани по съответния ред. Те обединяват лица, осъществяващи сродна творческа дейност."
Правя едно предложение, господин председател, в ал. 2 след думите "сродна творческа дейност" да се добави "в областта на културата". Защото, ако не направим това допълнение, не става съвсем ясно за какъв вид дейност ние даваме тези права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги! В чл. 10 става дума за нещо много важно. Аз искам да аргументирам предложенията.
В ал. 1 на този член се третират частните културни организации. В тази сфера работят няколко десетки фондации, институции и сдружения. Може да се каже даже, че едно от най-интересните явления в нашия културен живот през последните години е тъкмо частната културна институция.
Тези частни културни институции засега нямат никаква държавна подкрепа. Те са третирани само с десетина думи в този закон - в ал. 1, обратно на разточителното изложение, що се отнася до структурите на Министерството на културата. А тези организации съвсем не са маловажни и незначителни. Да не говорим за тяхното обществено въздействие и влияние. Много интересно е, че те разполагат със значителни ресурси.
Проблемът за финансирането на тези частни институции е може би най-тежкият и най-болезненият. По-чевръстите и по-практичните между тези частници успяват да реализират някакви приходи. И тук обръщам внимание, че тези институции, съгласно чл. 10 на нашия закон, трябва да бъдат регистрирани по Търговския закон и по Закона за лицата и семейството.
За данъчните инспектори в действителност няма никакво значение. И в двата случая тези организации биват третирани като търговски организации. Те по абсолютно нищо не се различават от всеки един вносител, износител, търговец, прекупвач и т.н. Ако това е така, въобще не е необходимо те да бъдат споменавани в закона, тъй като всеки един е в състояние да регистрира в България каквото и да е, изхождайки от възможностите на Търговския закон.
И може би затова господин Райчевски добави нещо преди малко, което аз не успях добре да чуя. Но тези частни културни институции, които в голямата си степен са непечеливши, не разпределят никаква печалба и незаслужено биват подлагани на един данъчен режим, който е жесток.
Изхождайки от това, че те са сдружения с идеална цел в голямата си част, смятам, че тези институции трябва да бъдат регистрирани по друг, а не по описания начин чрез Търговския закон и Закона за лицата и семейството. Най-добре би било да се въведе понятието "непечеливша дейност" и въпросните 20-30-40 процента данъци да се върнат обратно в научния или културния оборот на подобни частни сдружения.
Така че изясняването и развитието на статута на частната културна институция е нещо, което не е направено в този закон, а трябва да бъде направено. Това трябва да бъде направено, то би отличило настоящия закон от практиката през последните десетилетия. Защото, искрено казано, по дух, по настроение, по излъчване този закон не предлага абсолютно нищо ново в сравнение с онова, което се правеше през последните десетилетия - един етатизъм, който в случая е прекалено обсебващ по отношение на културната традиция.
Заставам напълно зад мнението на арх. Христо Генчев, с който си послужих в аргументацията си по чл. 10, ал. 1.
Що се отнася до ал. 2, отдавна, отдавна са възразили, и то писмено, от Съюза на българските художници, Съюза на филмовите дейци, Съюза на артистите в България, Съюза на българските композитори, Съюза на музикалните и танцовите дейци и Сдружението на българските писатели, че творческите съюзи са сдружения на създателите на култура и наред с упоменатите права следва да имат статут на участници в управлението на културата, в какъвто смисъл са основните мотиви на Закона за децентрализиране на това управление от държавните структури.
Тук в ал. 2 само се споменават творческите съюзи, без да става ясно те ще имат ли някакво участие в управлението на културата и без да става ясно какво ще бъде тяхното взаимодействие, например, с Министерството на културата.
Това прави текста до голяма степен ненужен. Аз не искам да ме разберете, че ал. 2 не трябва да съществува, напротив, аз я поддържам, но тя не е достатъчна. За съжаление на този етап не може да се добави нещо, тъй като нямаше добра воля по време на първото четене, в периода между първото и второто четене.
И завършвам, тъй като времето ми изтича. Не виждам защо не трябва да има тарифи, както е нашето предложение, за минимално възнаграждение на творческия труд. Така, както има минимална работна заплата, както тя се спазва в другите сфери на живота в България, защо в културата да нямаме някакви минимални тарифи, които да се спазват?
Аз зная, че и уважаваният проф. Димо Димов има някои аргументи в тази посока, че не трябва да има минимални тарифи поради определени затруднения, които се създават. Но смятам, че затрудненията са по-малко в сравнение с облекченията, които един такъв текст би донесъл на представителите на българската култура. Благодаря ви, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този текст предизвика много остра дискусия в комисията и тя подкрепи предложението на проф.Димов. Но аз искам да ви обърна внимание, че в законопроекта, в текста на вносителя има изрично записано, че "творческите съюзи могат да приемат тарифи за минималните размери на възнагражденията на своите членове, упражняващи свободна професия".
Аз лично намирам този текст за удачен и бих го подкрепил. И моля все пак, мисля че е целесъобразно, тук още веднъж да направим дебат. Нека вносителите "за" и "против" да защитят своите тези, за да не оставим ал. 2 така, като че ли да бъде само една дефиниция.
Приемам аргументите и на проф. Димов. Но, както чувам, и от Министерството на културата също са склонни да защитят своя първоначален текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата господин Димо Димов.


ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
Господин Райчевски, Вие сте гласували за тази промяна. Сега не се обръщайте, както някои казват, като не знам каква лопата от това, което е прието от комисията.
Тези дни имах един проблем с един художник. Едни тарифи, които не са одобрени от никого, ни бяха представени, тоест одобрени от творчески съюз, които узаконяват бездарието. Бяха ми поставени условия за един проект на едно издание и със зъби и с нокти се разправяхме два часа. Аз, разбира се, накрая не приех проекта и заради тарифите, и заради всичко друго и казах на господина да си върви. Това бяха пазарни отношения и с нищо аз не бях задължен да приема бездарието.
Ако ние оставим текста, който беше първоначално внесен, това значи, че всички ще имат претенции, че са гениални и всеки творчески съюз ще вдига все повече и повече тарифите си, всяко професионално сдружение.
Това не са пазарни отношения. Пазарът значи оценка на обществото за един труд - дали го приема и колко го оценява, доколко може да се продаваш и доколко не може да се продаваш.
Не ми се иска повече да говоря на тази тема, макар че тя е основна за настоящия закон, в който пазарните отношения никъде не са поставени и никъде не са защитени. Твърдя го и смятам, че това е една от големите слабости на закона.
Самият факт, че само тук се споменават частните културни организации като такива, но те се отнасят към съвсем друг закон - давам право на господин Иво Атанасов - прави този чл. 10 излишен.
С моето предложение по ал. 2 на чл. 10 смятам, че моето тълкувание е такова, че то действително показва несъстоятелността на този член. Не може от всички видове културни организации да отличим творческите съюзи. Това, според мен е остатък от едно старо мислене.
Голямата трагедия на нашите творчески съюзи в момента се състои в това, че някои от тях успяха да се приобщят към синдикалните организации, но не успяха да се освободят от думичката "творчество", за да покажат, че все пак те не са чисти синдикални организации, а са и нещо друго.
Но аз питам: след 1990 г. насам съществуват толкова сдружения с идеална цел, които се занимават с изкуство, и толкова фондации, тъй наречените организации от третия сектор. Ако ние тук оставим специално да отбележим творческите съюзи, ние им даваме едно психологическо предимство. Вече десет години пазарът и свободните творци, неучастващи в такива творчески съюзи, се борят за равно положение.
Казва ли нещо ново тази ал. 2 - "Творческите съюзи са доброволни сдружения с нестопанска цел, регистрирани по съответния ред."? Тоест, те частни организации ли са или не? По смисъла на закона - да, че се обединяват лица, осъществяващи сродна творческа дейност. Ами какво от това? И в други организации от третия сектор се обединяват лица в името на една идея или в името на защита на един труд.
Така че аз ви моля, не оставяйте този архаизъм от минали времена да съществува. Творческите съюзи нямат никакви предимства пред закона от всички други частни организации. Или ако ще остане формулата за частните културни организации, аз предлагам да се възприеме това, което господин Иво Атанасов каза - действително в този закон да влязат преференции за тези организации. Но тъй като е ясно, че преференции не се дават, аз даже бих разширил нещата: този чл. 10 е абсолютно излишен и аз ще гласувам против него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да разбирам, че предлагате отпадането на целия чл. 10.
ДИМО ДИМОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Госпожа министър Москова има думата.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По реда на изказани мнения по този член.
Господин Иво Атанасов, Вие поддържате обратното мнение на проф. Димов. Естествено, че имате право на това. Ние сме намерили може би онзи баланс, който е необходим между традицията на връзките между творците в България и онова, което наричаме свободен, напълно свободен пазар.
Затова аз поддържам, но ще обясня следното. За да има пазар, трябва да има субекти. Това обяснявах многократно тогава. В частта "Ред" - устройствена част на закона, ние определяме субектите. Защото много пъти трябваше да отговарям защо има такава устройствена част. Сега няма ясни субекти.
Още в принципите е провъзгласено: равнопоставеност между държавни, общински и частни културни институти или организации. Следователно частните организации като субект, който се явява равнопоставен за участие с програми и проекти - забравяте, че законът има и по-нататъшни текстове и части, тоест те като субект са упоменати. Те имат същата част освен в принципите, по-късно и при икономическите условия, които подкрепя и предлага този закон. Следователно те са субект. За първи път те са субект на един културен закон и аз обясних защо - за да могат да ползват условията. Забравяте, че има и други членове по-нататък.
Що се отнася до творческите съюзи. Вижте, това е наистина една традиция в България. Далеч съм от мисълта, че във времето значителна част от тях не са деградирали. Част от тях дори са се маргинализирали. Това обаче доведе логично и нормално до тяхното роене. Хора, които искат доброволно да имат своята общност, тя, освен че е синдикална, е и по сродна дейност. Впрочем такива неща съществуват не само у нас.
Следователно една традиция е намерила своето развитие в условията, при които сега живеем, вече при променените и бъдещи условия. Следователно няма защо да поставим бариера - те не са нужни. Виждате условията, при които те са поставени. Те не са преференциални, но факт е, че макар и в разроените съюзи, а това е естествен процес, те по-нататък - и тук отговарям на господин Атанасов - в чл. 15 и в чл. 25, значи едното е при участието им в обществено-експертните съвети и комисии на министерството, което е много важно, това е обществената база - изрично са споменати и те като участие.
Член 25 - те участват в ръководството на фонд "Култура", което е изключително важно. Следователно недейте разглежда текста, който посочва субекта, с неговото всъщност по-нататъшно развитие и участие в други текстове. В този смисъл отново поддържам позицията, която министерството е изградило. Тя е балансирана, тя не ги отхвърля. Обясних защо. Тя позволява те също да защищават своите членове на свободни професии.
Проф. Димов, Вие сте прав - това също са пазарни условия. Те на Вас Ви предлагат продукта. Самият творец не винаги има възможността да се защити. Но творческите съюзи са от членове, не от хора, които нямат тази професия. Това не са външни хора. Следователно те отговорно ще защитят или няма да защитят една позиция. А Вие, който сте другият субект по договора, ще приемете или няма да приемете. Но правото общността да се защити такава, каквато тя се е видяла, е във всички случаи едно изконно тяхно право, което ние си позволяваме да поставим тук. Вие имате своите причини да не подкрепяте това и това е разбираемо, но, повтарям, това е вид защита. Не са преференции, това са права, без на другия субект, с когото се сключва договор, да му бъдат налагани определени тарифи, ако държавата участва.
Ако държавата участва - и тук отговарям на господин Атанасов - ние говорим против етатизма, а той казва: нека държавата определи най-ниските тарифи. Това би било ужасно. И тогава вие щяхте да имате право да възразите на това, но тук са се очертали два субекта - онзи, с когото договаря членът на творческия съюз, но той предпочита да бъде представен от своята общност, малка или голяма. Къде е причината това да му бъде отнето?
Това са нещата, които аз казвам. Затова и настоявам да бъде дадено. То е диспозитивно - правото на творческите съюзи - това е нашето предложение, могат да определят минималните. Това пък е защита срещу онова ниско заплащане, което онези, които имат пари, поради недоброто състояние на определени творци, да могат под достойнството, под достойнството и на творчеството им и на личността им, да си позволяват да предлагат цени, които наистина са недопустими. Това е също една бариера, но тук държавата няма място. Значи, зависи от мощта на съюза, от неговите аргументи, от културния продукт, зад който те стоят. И те имат право да го защитават.
Това са моите позиции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Москова.
Господин Димов, Вие направихте своето изказване, а реплика на министър няма.
Аз след малко ще предостъпя на госпожа Шопова ръководството и ще се изкажа точно по това, което Вие сега искате да кажете, уверявам Ви.
Господин Юнишев има думата.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги!
Госпожа Москова просто изказа вече една част от моето становище, което смятах да изложа пред вас по отношение на съществуването на чл. 10, ал. 1 и 2. Да, тази аргументация е абсолютно необходима точно тук, в този закон.
Що се отнася до казаното от господин Атанасов, че записаното във второто изречение на ал. 2 трябва да остане вътре - това, което засяга определянето на някакви минимални тарифи за минимални възнаграждения - не, не е необходимо да има такова вписване, защото творческите съюзи със своя учредителен акт или устав при самата регистрация могат да определят каквито намерят за добре тарифи за възнаграждение на своите членове - било то минимални, максимални и т. н. Не е необходимо държавата да има вмешателство в тези частни образувания.
Аз искам да обърна внимание и към бъдещата работа на комисията - анализирайки приемани и неприемани мои предложения по този закон, както в чл. 7, така ще видите и в бъдещия чл. 25, ал. 3, а така и сега се оказва, че второто ми предложение е прието по същество. Първото изречение от второто ми предложение по принцип е прието, а второто изречение - изцяло. Следователно, не съм виждал другите предложения - там, където комисията твърди, че не ги приема. Не говоря само за моите, но и за другите предложения, на другите депутати. При такива вписвания така неточно се получава просто губене на време тогава, когато колегата става и защитава тук своето предложение по материята. След това се налага гласуване - пак губене на излишно време. Ето защо би трябвало записите по стенограмите да бъдат по-точни при работата в комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Господин Влашки има думата.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз искам да подкрепя, тъй като тук очевидно започна дискусия по това изречение - творческите съюзи, които приемат тарифи за минимални размери на възнагражденията. Искам да подкрепя оставането на този текст така, както е бил внесен от вносителя, да бъде запазен и като решение на комисията. Защо?
След като стана ясно, че в устройствената част на този закон се формулират субектите, които участват в - нека да го наречем така - пазара на изкуствата, то механизмът, в който един творчески съюз създава свои минимални тарифи, е механизъм, който не е насочен към самите пазарни отношения. Той е механизъм, който е насочен към регулиране на отношения вътре в гилдии, на създаване на подобни отношения. Той само предизвиква тези неща. Ние не очакваме, че с влизането в сила на закона на следващия ден творческите съюзи ще вземат едни тарифи и пазарният механизъм ще заработи. Не очакваме това.
Очакваме обаче с вкарването на този член да започнат механизми, които текат в самите творчески съюзи, тоест творците да се ориентират към това - има ли необходимост те да участват в творчески съюзи, в кои точно, дали те би трябвало или могат самостоятелно да излизат на пазара. И ако ние задължим чрез този текст, аз дори предлагам, но това ще го кажа накрая, ние задължим творческите съюзи да създадат тези тарифи без те да са задължителни за пазара, това вече задвижва целия процес, в който хората започват да се определят - в този съюз, в другия съюз... Те самите като членове на съюза имат интерес да участват в изработването на тези тарифи, защото вие знаете сега как става - ръководството на съюза определя тарифа и неговите членове дори и не знаят каква тарифа е определена. А когато ги засяга като участници в този пазарен процес, те просто ще трябва да участват в този процес. Това е смисълът на оставането, според мен, на това изречение и аз апелирам то да бъде подкрепено, като правя следното предложение - да отпаднат думите "могат да" - "Творческите съюзи приемат тарифи за минималните възнаграждения на своите членове, упражняващи свободна професия". Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Влашки.
Госпожо Шопова, моля да ми дадете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Думата има заместник-председателят на Народното събрание господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз вземам думата, за да се изкажа по предложението за отпадане на ал. 2, защото така, както е предложена от вносителя с предложението на господин Райчевски да бъде обсъдено и предложението на вносителя и евентуално гласувано и прието с определяне на минимален размер на възнагражденията и така, както пък и предлага господин Иво Атанасов - да бъдат задължителни тарифите за всички възложители на културни продукти - и едното, и другото само може да подкрепи псевдокултурата, а не истинската култура.
Аз съм сигурен, че проф. Димов и без да членува в никакъв творчески съюз, и без да има никаква тарифа, няма да търси закрила от никого, защото е творец.
Дори и преди 10 ноември имаше качествени творци във всички области, които без да членуват в творчески съюзи, са успявали да напишат и да издадат и книги, и музикални творби, и като художници да се изявят.
Изобщо, при приемането на този закон на мен ми се струва, че все още в него има много неща, които, както много сполучливо каза и госпожа министър Москова, са попаднали тук само заради традицията.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Традицията е важна!
ИВАН КУРТЕВ: Традицията е важна, но тази традиция е една традиция, която беше градена 45 години. Четиридесет и пет години имам аз предвид - традиция, която поощряваше посредствеността! И в България имахме Съюз на писателите от неколкостотин, може би повече от хиляда души, но ако ви попитам в тази зала, едва ли знаете имената на повече от 10-15 от тези писатели и едва ли сте чели повече от пет от тях. Така беше и в много други области на културата.
Не виждам защо ще трябва с някакви подобни текстове ние да поощряваме тази посредственост. Аз съм доволен - погледнах и по-нататък - чл. 25, че някои от предложенията на вносителя - ето, например, там има едно предложение за управителния съвет на фонда. Отпаднало е едно предложение на вносителя за двама изтъкнати интелектуалци. Слава Богу, че го няма, защото щях да ви питам в светлината на предишните няколко дни кой е изтъкнатият интелектуалец - дали Вера Мутафчиева или Светлин Русев, защото прочетох, че и единият не е интелектуалец, и другият не бил интелектуалец! Слава Богу, това поне е отпаднало, въпреки че е в чл. 25.
Творецът никой не може да го определи дали е изтъкнат или не е изтъкнат. Определя го точно пазара с оглед на търсенията на неговия културен продукт. И никаква такава защита от творчески съюз или никой не може да ми попречи на мен и на вас тук, ако решим, да направим един творчески съюз. На какво основание може да ни се попречи и на какво основание пък после ние ще претендираме да защитаваме нашите членове освен точно на това - по някакъв начин да се поощрява, да се защитава посредствеността.

Затова аз изцяло подкрепям идеята за отпадане на ал. 2 и, признавам си, че твърде много се колебая дали да не подкрепя и предложението на професор Димов за отпадането и на ал. 1. Защото ал. 1 само повтаря неща, които ги има в други закони. В крайна сметка, няма нищо страшно в това, че повтаря Търговския закон и Закона за лицата и семейството, но създаването на частните културни институти е нещо, което трябва да разглеждаме в една по-нова светлина с оглед на отърсването от някои ненужни традиции от последните 45 години. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Куртев.
Госпожа Ева Жечева има думата.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз съм вносител на предложение по този член, предложени, което комисията не подкрепи. Ще се мотивирам пред вас. Всъщност моето предложение за отпадане на ал. 2 от чл. 10 и преминаването като нов член в глава трета бе направено по съображение, че по уставите, които имат творческите съюзи и с тези устави, регистрирани по Закона за лицата и семейството, те всъщност не отговарят на формулировката, която ние сме записали в Преходните разпоредби, а именно за културна организация, че културната организация е създадена с акт на орган на изпълнителната или местната власт, чийто предмет на дейност е създаването, разпространението и опазването на културни ценности. По смисъла на уставите, които имат, творческите съюзи всъщност не създават културен продукт, а те са създадени във връзка със закрила на творците, създаващи културни продукти. И именно това ме накара да направя предложението и творческите съюзи да бъдат към глава трета - "Органи и организации за закрила на културата".
Аз мисля, че съвсем ясно и точно съм формулирала тези въпроси, по които се дебатираше сега, за минималните тарифи. Моето предложение, което е направено, след като бъде създаден евентуално нов член в глава трета, те не само да приемат, а и да могат да съгласуват тези минимални тарифи с различните организации-ползватели. Защото само приемането като акт просто няма да има своята ефективност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Жечева.
Други колеги желаят ли да вземат отношение? Не виждам. Започваме гласуването.
Най-напред подлагам на гласуване предложението на професор Димо Димов за отпадане на целия чл. 10.
Моля, гласувайте!
Гласували 116 народни представители: за 21, против 72, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението за отпадането на ал. 2 на чл. 10, като тук са и предложението на господин Куртев, и на госпожа Жечева, макар че тя има предвид друго систематично място, но все пак трябва да отпадне тук, и на професор Димо Димов.
Моля, гласувайте!
Гласували 115 народни представители: за 52, против 49, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Господин Юнишев, поддържате ли второто си предложение?
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ ЮНИШЕВ (СДС, от място): Не, то е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Дочев, господин Бешков и господин Стоянов оттеглят предложението си. Благодаря.
Предложението на господин Лютви Местан - той предлага в чл. 10, ал. 2 изразът "доброволни сдружения" да се замени с "организации с нестопанска цел". То всъщност е прието, фактически се е съчетало, няма да го гласуваме.
Предложението на господин Младен Влашки да се добави "не по-ниски от тези по чл. 20а".
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Предложението на господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев гласи, че се добавя ново изречение "След утвърждаване на тарифите от Министерството на културата те стават задължителни за всички възложители на културни продукти."
Моля, гласувайте за това предложение на господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев.
Гласували 102 народни представители: за 8, против 89, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Има предложение от вносителя и от господин Младен Влашки ал. 2 да остане във вида, предложен от вносителя, като господин Влашки предлага да отпаднат думите "могат да".
Госпожо министър, Вие съгласна ли сте с това предложение на господин Влашки?
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Тъй като това са творчески организации, никой не може да ги задължи. Предпочитам да остане формулировката такава, каквато е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Вие предпочитате да остане изразът "могат да".
Колеги, моля, гласувайте редакцията на чл. 10, ал. 2 така, както се предлага от вносителите и се поддържа от господин Младен Влашки.
Гласували 108 народни представители: за 93, против 6, въздържали се 9.
Алинея 2 се приема във вида, в който е предложена от вносителите.
Има думата за отрицателен вот господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Господин председател, гласувах отрицателен вот не само защото в комисията ние се обединихме около това да няма определена минимална тарифа, а защото съм убеден, че по този начин ние нарушаваме много съществени пазарни принципи. Но в края на краищата приемам волята на мнозинството.
Искам да ви напомня, че направих предложение към ал. 2 да бъде разширено изречението "в областта на културата". След точката да се добави изразът "в областта на културата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви.
За отрицателен вот има думата господин Иван Куртев.

ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, моят отрицателен вот е свързан и с процедура - предложение за прегласуване, защото това, което сега приемаме: "с минимално възнаграждение", което да определя творческия съюз, прави нещо съвсем неразумно. Представете си го на практика какво означава - минимална цена за разказ еди-колко си хиляди лева, минимална цена за естрадна песен еди-колко си хиляди лева, за графика еди-колко си хиляди и т.н. Това не са адвокатските възнаграждения, където се определят минимални цени с оглед и опазване интересите на клиента. Волю-неволю почти всеки човек трябва да се изправя понякога и да се сблъска с необходимостта да използва услугите на адвокат. Но тук дори няма да се помогне на творците с това нещо, защото ако се приемат някакви такива минимални възнаграждения, те просто ще направят непродаваема продукцията им. И то точно на онези, които по някакъв начин, чрез приетото досега се търсят да бъдат защитени от творческите съюзи.
Затова аз предлагам и процедурно да прегласуваме и да остане текстът, който е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Куртев.
Има думата за противоположно становище господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю Куртев, не виждам защо трябва да се прегласува този текст. Не е затова, че не сме разбрали какво гласувахме. Ние току-що утвърдихме правото на творческите съюзи да предлагат и министерството да утвърждава минимални тарифи за авторските възнаграждения. Това е първият добър текст от законопроекта дотук. Защо трябва да го махнем и какво Ви смущава толкова, че ще има такива минимални възнаграждения?
Вие казвате, че продуктите ще станат непродаваеми. Но тези минимални възнаграждения ще бъдат направени по такъв начин, че да бъдат продаваеми. И именно променяйки минималните тарифи държавата ще осъществява своята културна политика. Защото освен своите върхове, които всяка национална култура има, за да са налице тези върхове е необходима една много широка база. И няма как да има култура, съставена само от върхове. Ето защо за защита именно на тази база са нужни някакви минимални възнаграждения.
Аз недоумявам защо приемаме за нормално адвокатите да имат тарифи, сякаш те са най-бедното съсловие, а творците да нямат минимални тарифи?! Не е ли тази логика прекалено странна? Значи тези, които минават за много богати, а това не е и лъжа, ще имат някаква защита за своя труд. А творците, които не могат да свързват двата края да нямат такава защита.
Затова аз ви моля да не прегласуваме текста, а да остане така, както вие благоволихте да го гласувате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Господин Атанасов, адвокатите имат нужда от изкуство и изкуството има нужда от адвокати. Да не ги противопоставяме.
Подлагам на прегласуване чл. 10, ал. 2 така, както се предлага от вносителя с допълнението "в областта на културата".
Прегласуваме чл. 10, ал. 2 така, както се предлага от вносителя, но не се подкрепя от комисията - с тарифите, чета:
 "(2) Творческите съюзи са доброволни сдружения с нестопанска цел, които обединяват лица, извършващи сродна творческа дейност в областта на културата. Творческите съюзи могат да приемат тарифи за минималните размери на възнагражденията на своите членове, упражняващи свободна професия."
Прегласуваме този текст.
Гласували 116 народни представители: за 94, против 14, въздържали се 8.
Текстът на чл.10, ал. 2 е приет така, както се предлага от вносителите.
Сега ще подложа на гласуване чл. 10, ал. 1, който гласи:
  "(1) Частните културни организации се създават, преобразуват и прекратяват по инициатива на физически и/или частни юридически лица по реда на Търговския закон или по Закона за лицата и семейството."
Това е текст, който се предлага от комисията и се подкрепя от вносителите.
Гласували 95 народни представители: за 94, против 1, въздържали се няма.
Член 10, ал. 1 е приет.
По този начин е приет целият чл. 10.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 11. Културните организации със смесено участие се създават между държавата, общините, юридически и физически лица, или между някои от тях."
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - в чл. 11 досегашният текст става ал. 1 и се добавя нова ал. 2:
 "(2) Културни организации със смесено участие могат да се образуват и с чуждестранни организации - юридически и физически лица."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димо Димов - създава се нов чл. 11 със следния текст:
"Чл. 11. Средните училища по изкуствата и културата осигуряват условия за подготовка и обучение на специалисти в областта на културата. Те са под прякото методическо ръководство на Министерството на културата и се финансират от неговия бюджет."
Старият чл. 11 става чл. 11а.
Комисията подкрепя предложението, като се намери по-точно систематично място към чл. 12.
Становище на комисията за чл. 11:
"Чл. 11. (1) Културните организации със смесено участие се създават между държавата, общините, юридически и физически лица, или между някои от тях.
 (2) Отношенията между страните по ал. 1 се уреждат с учредителния акт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има ли желаещи за изказване по чл. 11? Няма желаещи.
Най-напред поставям на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев.
Гласували 87 народни представители: за 4, против 78, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 11 така, както е предложен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против няма, въздържали се няма.
Член 11 е приет.
Има думата за процедура господин Стоян Райчевски.

ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, моля да прекратим дебатите и гласуването по законопроекта, тъй като в следващия чл. 12 се третира една доста отговорна материя, включително и проблема с училищата по културата. А времето, което остава, е много кратко, за да направим много сериозен обстоен дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Стоян Райчевски за прекратяване работата по тази точка.
Гласували 93 народни представители: за 90, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Съобщения:
1. Комисията по труда и социалната политика отменя обявеното за днес заседание.
2. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите отменя насроченото за днес заседание.
3. Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството отменя днешното заседание.
4. Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 11 май, вторник, от 10,00 ч.; на 12 май, сряда, от 15,00 ч. и на 13 май, четвъртък, от 15,00 ч., в зала 142.
5. Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе заседание на 12 май, сряда, от 15,00 ч., в зала 248.
Следващото заседание на Народното събрание е на 12 май, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,48 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Петя Шопова
Секретари:
Виктория Василева

Ивалин Йосифов