Председателствували: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Думата има господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди половин век на днешния ден 5 юни 1947 г. в тази пленарна зала бе извършен един от най-позорните, най-тираничните политически актове в цялата парламентарна история на България. В 0,00 часа бе снет депутатския имунитет и заобиколен от група сатрапи на бившата Държавна сигурност с белезници на ръце, с черна камионетка бе откаран от Държавна сигурност и след малко повече от три месеца и половина, на 23 септември същата година бе окачен на въжето полумъртъв секретарят на Българския земеделски народен съюз, лидерът на тогавашната опозиция, водач на демократичната общественост в България Никола Петков.
И всичко това стана, защото тогава съдбините на България се решаваха не тук от София, а на хиляди километри, в червения Кремъл, и не от български политици, а от големите сатрапи на терора, корифеите на политическите репресии и разправи Сталин, Берия, Молотов, Вишински. Политическият терор и политическите репресии бяха издигнати в ранг на държавна политика и десетилетия наред редица страни си служеха с тях като средство за управление.
И ако днес ние припомняме всичко това, не е защото искаме възмездие, не е защото търсим отмъщение. Ние припомняме всичко това и отново отваряме тази черна страница в българската политическа история, за да я прочетем отново и с общи усилия да направим така, че да заглъхнат отново злокобните викове за някакъв болшевишки червен реваншизъм, отново всичко да бъде прекъснато и повече да не слагаме грозния, лошия позор върху измъченото лице на България.
Повече от всякога днес България се нуждае от политическо единомислие. Повече от всякога днес интересите на България налагат всички ние тук - депутати, политици, всички ние да обединим целия интелектуален, физически, културно-духовен, душевно-духовен потенциал на България и с общи усилия да намерим истинския изход за страната.
Поклон пред величавите образи на Никола Петков, Коста Лулчев и на всички репресирани и загинали политици от червения болшевишки терор! Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Госпожа Анастасия Мозер има думата.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да добавя само още нещо към току-що казаното, защото този ден наистина е съдбоносен за България, защото това, което казва тогава, през този ден Никола Петков, е съдбата на България, съдбата на демокрацията в България. Малко преди той да бъде отведен от Народното събрание, точно от това Народно събрание, Никола Петков заявява на министър-председателя Георги Димитров и на другите комунисти в залата нещо, което е много важно и за нас днес. Той казва: "Господа, с омраза не се управлява! Който управлява с омраза, с омраза ще си отиде!"
И аз искам да добавя още нещо, думите с които той си отива, които са: "БЗНС ще остане на същите позиции и вие се лъжете, ако мислите противното. Няма да намерите нито един от опозицията, който да стане ликвидатор на организацията на българските селяни и на най-големия българин Александър Стамболийски. Аз завършвам, господа народни представители, и с радост отивам в затвора. През 1938 г. същото Народно събрание ме изхвърли за борбата ми в защита на правата и свободите на българския народ и за борбата срещу личния режим. Щастлив съм, че имам честта да последвам съдбата на своя брат и баща и да дам свободата си, ако е необходимо и живота си за българския народ. Да живее Българския земеделски народен съюз!"
Всички знаем, че след скалъпения съдебен процес Никола Петков е обесен на 23 септември 1947 г.
Искам също така да кажа, че с разтурянето на БЗНС и на парламентарната група на опозицията, фактически и затова ние този ден го отбелязваме така конкретно и категорично, защото тогава се слага основата на тоталитаризма в България.

И аз предлагам с едноминутно мълчание и ставане на крака да отдадем почит на най-достойния демократ на България.
Моля Ви, господин председател! (Всички стават прави. Едноминутно мълчание)
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря и аз на всички.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: И само още една минута. Уважаема госпожо Екатерина Михайлова, Никола Петков е стоял точно на Вашето място в това Народно събрание и аз предлагам от днес до 23 септември това място някак си да служи и да бъде пред очите на всички нас и да ни напомня за подвига на Никола Д. Петков. Благодаря ви. (Частични ръкопляскания в СДС)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Продължаваме с точка първа от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА
Моля председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да продължи доклада.
Преди това за процедура давам думата на господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера в края на удълженото работно време Народното събрание набързо, по стахановски гласува един изключително важен въпрос за България. Беше гласуван ключовият въпрос на финансовата стабилизация и на бъдещата икономическа политика на страната в следващите няколко години. Беше гласуван въпросът, по който ние всички сме изразили съгласието и позицията си, въпрос, който беше ключов и в декларацията от 4 февруари, и в гласуваната тук от това Народно събрание Декларация за национално съгласие. Въпрос, който не може да бъде гласуван и приет без дебат, без обосновка, без присъствие на вносителите в пленарната зала. Народното събрание не може да се превръща в поръчков изпълнител на определени поръчки на правителството без съответната обосновка за тях. Много ви моля, имайки предвид важността на проблема, важността за бъдещето на България, на дискусията по въвеждането на валутния съвет в страната, да прегласуваме след обстоен дебат предложението на Министерския съвет и след обстойна обосновка на предложението на Министерския съвет чл. 30 от Закона за Българската народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правилникът изобщо не позволява подобна процедура. Аз бих помолил всички колеги, които правят процедурни предложения, да се запознаят със съответните текстове на правилника, за да не изпадаме в положение само да губим време.
За процедурно предложение има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с разглеждането на Закона за Българската народна банка аз моля да бъдат поканени господата Ангарски, Стратев и Валери Димитров - представители на Българската народна банка, за да можем да използваме техни експертни становища при гледане на текстовете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И аз благодаря. Мисля, че те са поканени за гледане на второ четене на закона и не е необходимо да ги каним за всяко заседание специално.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Вчера приключихме с гласуването на чл. 32.
"Чл. 33. Българската народна банка има право да извършва:
1. кредитни операции срещу обезпечение;
2. сделки с благородни метали;
3. сделки с чуждестранни валути;
4. сделки с депозити и финансови инвестиции;
5. операции, свързани с платежния оборот;
6. комисионни сделки;
7. банкови сделки с чужбина."
Предложение на народния представител Атанас Папаризов - в чл. 33 точка 4 се изменя така:
"4. сделки с депозити и финансови инвестиции, с изключение на депозити в чуждестранна валута в местни банки".
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Папаризов има думата като вносител на предложението.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз оттеглям това свое предложение, защото то е отразено цялостно в чл. 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
По чл. 33 други желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 193 народни представители, за - 192, против - няма, въздържал се - 1.
Член 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 34. Ал. 1. Българската народна банка не може да предоставя кредити на банки освен в случаите по ал. 2.
Ал. 2. При възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система, Българската народна банка може да предоставя кредити в левове на платежоспособна банка за срок не по-дълъг от три месеца, ако те са напълно обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързоликвидни активи. Условията и редът за отпускане на тези кредити се определят в наредба на Българската народна банка.
Ал. 3. Предоставяне на кредити по ал. 2 може да се извършва само до размера на превишението на левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв спрямо общата сума на паричните задължения на Българската народна банка."
Предложение на народния представител Атанас Папаризов - в чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
"1. Създава се нова ал. 2а:
"Ал. 2а. Възникването на ситуация на ликвиден риск, застрашаващ стабилността на банковата система, се определя от Управителния съвет на Българската народна банка по предложение на двамата подуправители, отговарящи за управление "Банков надзор" и "Банково"."
2. В ал. 2 в края на изречение първо точката се заменя със запетая и се добавя "платими в свободно конвертируема валута".
Комисията подкрепя по принцип това предложение.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов - в чл. 34 алинея 3 се изменя така:
"Ал. 3. Предоставяне на кредити по ал. 2 може да се извършва само до размера на частта на международния валутен резерв на Българската народна банка, предназначен за покриване на 20 на сто от депозитите в търговските банки".
Комисията не подкрепя това предложение.

Предложение на комисията за чл. 34 с текстовете, които се подкрепят.
"Чл. 34. Ал. 1. Българската народна банка не може да предоставя кредити на банки освен в случаите по ал. 2.
Ал. 2. При възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система Българската народна банка може да предоставя кредити в левове на платежоспособна банка за срок не по-дълъг от 3 месеца, ако те са напълно обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързо ликвидни активи. Условията и редът за отпускане на тези кредити, както и критериите за установяване наличието на ликвиден риск, се определят в наредба на Българската народна банка.
Ал. 3. Предоставяне на кредити по ал. 2 може да се извършва само до размера на превишението на левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв спрямо общата сума на паричните задължения на Българската народна банка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Папаризов, вносител на предложения за изменения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председател, действително, по време на заседанието на комисията, бе прието, че трябва да бъде ясно кой определя тази ситуация на възникване на ликвиден риск, тъй като е много важно оттук нататък за ясно разграничаване на отговорностите.
Първоначалното предложение имаше за цел това да го прави Управителният съвет, тъй като след като ще се предоставят кредити, като кредитор от последна инстанция на банки, които имат ликвидни затруднения, но са платежоспособни, редно е по въпроса да вземат отношение двамата подуправители - този, който отговаря за "Банков надзор" да потвърди, че съответната банка е платежоспособна. Тоест, тя има положителна нетна стойност, има достатъчно ликвидни активи, но в момента, поради една или друга причина, разбира се, предпочита да получи кредит, за да плаща на своите гишета.
Представете си ситуация, когато те разполагат с долари, но в момента курсът на долара е паднал към марката. Естествено е, че те няма да ги обърнат, ще изчакат един месец, ще вземат кредит и ако трябва ще се удовлетворят от този кредит. Тоест, решението не трябва да бъде само на представителя на банковото управление.
Това поначало се прие, но част от вносителите и специално господин Ангарски възрази да има такава широка компетентност. Тогава се прие да се запише, че това става по решение на подуправителя, отговарящ за банковото управление. Съществуват тези два варианта. Редно е един от тях да запишем в закона, за да не оставяме този важен въпрос след това на усмотрението на Управителния съвет. Вие преценете кой ще взима това решение - че възниква тази ситуация.
Но, моля, както и по принцип, комисията реши, да се допълни текстът с ал. 2а или в този вариант, в който аз съм го предложил, или че се определя от подуправителя, отговарящ за управление "Банково". Но все пак трябва да е ясно кой взима това решение - Управителният съвет, подуправителят ли, за да бъде след това под прозрачен и ясен контрол Българската народна банка. Да не се връщаме отново към неясни отговорности.
Мисля, че беше прието и това допълнение в ал. 2 след "други подобни бързо ликвидни активи" да се запише, че са платими в свободно конвертируема валута. Тук се имат предвид именно брейди облигации, които може да притежава една банка, дори зункове, а не някакви други във валута деноминирани, а не някакви други активи. Така че, моля, все пак и това да бъде отразено като решение, което по принцип комисията одобри.
Искам да напомня обаче, че по време на дискусията, пък и тогавашният министър на финансите в писмен вид беше предложил да се запише, че тези кредити не могат да бъдат продължавани, че не може да се дават два кредита на една и съща банка по едно и също време. Тези въпроси не знам защо останаха някак си извън вниманието на комисията, но бяха направени такива предложения в самата дискусия на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение към чл. 35 е свързано с предложението, което беше разгледано във връзка с чл. 20 и чл. 29. Съвършено ясно е, че неприемането там - към чл. 20, обуславя отпадането му и тук.
Ползвам се от случая, за да ви обърна внимание, че ние пропуснахме една възможност и дано след време не съжаляваме за това - да направим по-ефикасен механизма на функциониране на борда, съдържащ повече елементи на сигурност, на стабилност. Всеки изминал ден и запознаването с все повече и повече материали и опита на други страни засилва основанията да се смята, че вграждането на такива елементи, които осигуряват по-голяма стабилност е необходимо на такива буфери, на такива амортисьори. Дано не се налага да съжаляваме за това, че сме изтървали възможността за вграждането на такива елементи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако съм Ви разбрал правилно, не поддържате предложенията си?
СТЕФАН СТОИЛОВ (встрани от микрофоните): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов.
В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2а:
"Ал. 2а. Възникването на ситуация на ликвиден риск, застрашаващ стабилността на банковата система се определя от Управителния съвет на Българската народна банка по предложение на двамата подуправители, отговарящи за управление "Банков надзор" и "Банково"."
Моля, гласувайте!
От общо гласували 180 народни представители, за - 57, против - 84, въздържали се - 39.
Предложението не се приема.
Второ предложение:
В ал. 2, в края на изречение първо точката се заменя със запетая и се добавя "платими в свободно конвертируема валута".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 183 народни представители, за - 61, против - 83, въздържали се - 39.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 34 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 179 народни представители, за - 147, против - 6, въздържали се - 26.
Чл. 34 е приет.


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 35. Ал. 1. Ако кредитът срещу обезпечение не бъде върнат в срок, Българската народна банка има право без съдебна намеса да продаде полученото обезпечение. От реализираните от продажбата суми се удовлетворяват всички вземания на банката относно кредита, лихвите и разноските, а разликата се отнася по текуща сметка на кредитополучателя.
Ал. 2. Банката може да не продаде обезпечението по неизплатен дълг и вместо това да поиска принудителното изпълнение да се насочи срещу друго имущество на длъжника."
Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
В чл. 35 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, в първото изречение преди думите "съдебна намеса" се добавя "предварителна".
2. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Ако реализираните от продажбата на залога суми са недостатъчни за удовлетворяване на всички вземания на банката относно главницата на кредита, лихвите и разноските, тя може да поиска принудителното изпълнение да се насочи и срещу друго имущество на длъжника".
Комисията не подкрепя предложението по точка 1.
Предложението по точка 2 се подкрепя по принцип, като ал. 2 се заличава.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 35 ал. 2 се изменя така:
"Ал.2. Банката не е длъжна да се удовлетвори с реализирането на даденото обезпечение по неизплатения дълг. Тя може да насочи принудителното изпълнение срещу всяко имущество на длъжника."
Това предложение не се подкрепя предвид на това, че комисията предлага цялата ал. 2 да отпадне.
И ако искате, да прочета предложението на комисията за чл. 35 с една-единствена алинея:
"Чл. 35. Ако кредитът срещу обезпечение не бъде върнат в срок, Българската народна банка има право без съдебна намеса да продаде полученото обезпечение. От реализираните от продажбата суми се удовлетворяват всички вземания на банката относно кредита, лихвите и разноските, а разликата се отнася по текуща сметка на кредитополучателя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. По чл. 35? Господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е един вариант за решаване на проблема, става дума за ал. 2, и ако господин Лучников не настоява на своя вариант на ал. 2, аз съм също готов да оттегля моя вариант, за да остане текстът само с една алинея.
Но не е нормално в един закон да се предвижда, че няма да се използва първокласното обезпечение, а ще се използва нещо друго. Имаме такива примери от 1995 и 1996 г., които доста зле се отразиха на банковата система, пък и не само на нея.
Но все пак предложението по ал. 1 да се добави преди "съдебна намеса" - "предварителна", предполагам тук ще кажат и тези, които са специалисти, означава, че банката без да се обръща към съда може да се удовлетвори с обезпечението, но естествено според мен не могат да се лишат от права търговските банки след това да се обърнат в съда, в случай, че това е направено по начин, по който са й нанесени вреди или има някакви такива последствия. Не знам дали ще го приемете, като гледам Закона за банките и това, че те нямат право дори да се обърнат към БНБ в редица случаи да се жалват, може би затова думата "предварителна" не се приема, но това е една нова практика, която поставя в доста неравнопоставено положение двете страни - Народната банка и търговските банки.
Затова настоявам за предложението си по ал. 1 да се гласува, тоест думата "предварителна" да се добави преди "съдебна намеса".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! По отношение правото на банката да се удовлетвори предварително като продаде заложената вещ или заложените книжа това всъщност е едно приложение на правилото, което ние приехме миналата година в Закона за особените залози. Ние не правим никакво изключение, нищо ново не въвеждаме и не трябва да лишаваме банката от тази възможност.
Аз обаче настоявам да се впише ал. 2 в по-точния израз, който се съдържа в моето предложение. Защо?
В теорията има известен спор дали приемането на обезпечение във форма на залог или дори при форма на поръчителство задължава кредиторът да се обърне непременно към използване на този специален залог, на това обезпечение и да се пресече възможността да използва общото си право да насочи изпълнението си към друго имущество на длъжника.
Напоследък в банковата практика се забелязва, особено исторически са натрупани много съмнителни залози от съмнителни ценности, които банката просто е приемала малко лековерно. И сега се правят опити да й се възрази да не може да се удовлетвори с насочване на изпълнението спрямо останалото имущество на длъжника и да се ограничи към използването на обезпечението, което ви казвам често пъти буди съмнение.
Затова нищо няма да попречи, ако ние уточним този въпрос именно в този закон, който урежда специалните права на банката, да се обезпечава за своите вземания и да дадем възможност тя да насочва изпълнението си спрямо останалото имущество на длъжника, ако удовлетворяването й чрез използването на специалното обезпечение ще й създаде извънредно големи или по-големи затруднения, отколкото нормалния път.
Смятам, че това не е излишно и моля да се приеме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Ако разрешите, просто една реплика към господин Лучников. По същество този текст, който аз предлагах, точно това означава, че задължително първо трябва да се използва обезпечението, което е валута или злато, или облигации, които са свободно прехвърляеми. Аз не можах да схвана дали Вие възразявате, че то трябва да се използва и чак тогава, ако то е недостатъчно, защото може курсови разлики да са се получили, то да е било примерно в брейди-облигации, да им е паднала цената. Ако това имате предвид, то аз мисля, че ал. 2 в редакцията, която я предлагам, е по-ясна. При Вас има алтернативност, докато в моето предложение има последователност - първо, обезпечението, след това друго имущество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Други желаещи? - Няма.
Поставям на гласуване първо предложението на народния представител Атанас Папаризов в ал. 1 в първото изречение преди думите "съдебна намеса" да се добави "предварителна".
Моля, гласувайте.
От общо гласували 181 народни представители, за - 64, против - 109, въздържали се - 8.
Предложението не се приема.


Второ предложение на народния представител Атанас Папаризов:
Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Ако реализираните от продажбата на залога суми са недостатъчни за удовлетворяване на всички вземания на банката относно главницата на кредита, лихвите и разноските, тя може да поиска принудителното изпълнение да се насочи и срещу друго имущество на длъжника."
Моля, гласувайте!
От общо гласували 180 народни представители, за - 58, против - 96, въздържали се - 26.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 35, ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Банката не е длъжна да се удовлетвори с реализирането на даденото обезпечение по неизплатения дълг. Тя може да насочи принудителното изпълнение срещу всяко имущество на длъжника."
Моля, гласувайте.
От общо гласували 178 народни представители, за - 44, против - 39, въздържали се - 95.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 35 така, както е предложен от комисията - с една алинея.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 170 народни представители, за - 151, против - 3, въздържали се - 16.
Текстът на чл. 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 36. Българската народна банка обявява основния лихвен процент за съответния период съгласно определена от управителния съвет методика и го обнародва в "Държавен вестник".
Няма други предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 36.
От общо гласували 173 народни представители, за - 169, против - 3, въздържал се - 1.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 37. Ал. 1. Всички нереализирани финансови резултати на банката, възникващи от изменения в оценката на банковите активи или задължения в злато или изразени в злато или в чужди валути в резултат на промяна в цената или в обменните курсове на златото или чуждата валута по отношение на лева, се отнасят по специална резервна сметка. Освен за целите по ал. 2, сумите по тази сметка могат да се използват и за покриване на други загуби на банката.
Ал. 2. Загубите, възникващи от промените по ал. 1, се погасяват с кредитното салдо по специалната резервна сметка, а ако салдото по тази сметка и по сметката на фонд "Резервен" е недостатъчно за покриване на такива загуби, Министерският съвет предоставя в собственост на банката олихвяеми и прехвърляеми ценни книжа в размер на недостига. Предоставените ценни книжа се изплащат от годишното превишение на приходите над разходите на банката."
Предложение на народния представител Атанас Папаризов.
Чл. 37 се изменя така:
"Чл. 37. Ал. 1. Всички печалби на банката, възникващи от изменения в оценката на банковите активи или задължения в злато или изразени в злато или в чужди валути в резултат на промяна в цената или в обменните курсове на златото или чуждата валута по отношение на лева, се отнасят по специална резервна сметка на съответното управление.
Ал. 2. Загубите, възникващи от промените по ал. 1 се погасяват с кредитното салдо по специалната резервна сметка на съответното управление, а ако салдото по тази сметка е недостатъчно, те се покриват от фонд "Резервен"."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 37, ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Загубите, възникващи от промените по ал. 1, се погасяват със средства от специалната резервна сметка, а ако те и тези по фонд "Резервен" не са достатъчни за покриване на такива загуби, Министерският съвет предоставя в собственост на банката олихвяеми и прехвърляеми ценни книжа в размер на недостига. Предоставените ценни книжа се изплащат от годишното превишение на приходите над разходите на банката."
Предложение на комисията:
Предложението се подкрепя, като думата "от" на втория ред се заменя с "по".
Окончателен вариант, който комисията подкрепя за чл. 37:
Подкрепя се текстът на вносителя със следната редакция:
"Чл. 37. Ал. 1. Всички нереализирани печалби на банката, възникващи от изменения в оценката на банковите активи или задължения в злато или изразени в злато или в чуждестранни валути в резултат от промяната в цената или в обменните курсове на златото или чуждестранната валута по отношение на лева, се отнасят по специална резервна сметка. Освен за целите по ал. 2 сумите по тази сметка могат да се използват и за покриване на други загуби на банката.
Ал. 2. Загубите, възникващи от промените по ал. 1, се погасяват със средства по специалната резервна сметка, а ако те и тези по фонд "Резервен" не са достатъчни за покриване на такива загуби, Министерският съвет предоставя на банката олихвяеми и прехвърляеми ценни книжа в размер на недостига. Предоставените ценни книжа се изплащат от годишното превишение на приходите над разходите на банката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Папаризов, вносител на предложение.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С вчерашното си гласуване по чл. 29 мнозинството не пожела да има ясна прозрачност и отделно отговорност за сметките на двете управления - това, което се занимава с паричния съвет - "Емисионното", и "Банковото". Така че логично е, че то ще отхвърли и предложението да има две отделни сметки за курсовите разлики на средствата на Емисионното и Банковото управление. Така в обща сметка в едномесечните отчети няма да бъде ясно БНБ дали държи своите средства в слаби валути. Вие помните колко спорове имаше по тази неудачна идея на БНБ преди две години да вложи своите пари във финландски, шведски валути и т.н. Това ще може да продължи спокойно без обществото да може да го коментира.
Но поне ви моля да гласувате отпадането на изречение второ на чл. 37, ал. 1, което буди доста сериозни съмнения. Това са сметки за курсови разлики от нереализирани печалби. Тоест днес доларът е 100 лв., а утре е 110 лв. Тази печалба от 10 лв. се записва в сметката.
Но много ми е интересно за какво тя може да се използува, освен за целите по ал. 2, т.е., когато доларът стане 90 лв., нали, покрива се тази разлика, или когато друга валута пък, примерно шведската крона, от 100 стане 90 лв. Но какво ли означава това, освен за целите по ал. 2 - "сумите по тази сметка могат да се използуват и за покриване на други загуби на банката"? Предлагам поне този текст да отпадне, тъй като е ясно, че няма да приемете да има две отделни сметки за курсовите разлики за валутата, с която работят двете управления. Благодаря.
В заключение предлагам само това да се гласува - отпадането на изречение второ от ал. 1 на чл. 37, както е предложено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Цонев иска думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Искам да отправя реплика към господин Папаризов. Не съм съгласен с констатацията в неговото изказване, че "мнозинството не пожела достатъчна прозрачност". Мнозинството прие да има достатъчна прозрачност и аргумент за това е и решението на комисията, че ще се публикуват отдeлни баланси на всички управления. Ние просто смятаме, че предмет на този закон не могат да бъдат и сметките. Значи, ако приемем, че и сметките ще бъдат предмет на този закон, след това трябва да уточним и аналитичните, и синтетичните и въобще да влезем в теорията на счетоводството. Има достатъчна прозрачност, нека не правим такива констатации - "Мнозинството не пожела да има прозрачност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Една дуплика може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председателю. Все пак бих помолил господин Цонев да ми обясни като се публикува балансът на Емисионното управление, в което не се отразяват курсовите разлики по активите на това управление, които са настъпили през месеца, тъй като в света взаимоотношенията между марката, между долара, между слабите валути се менят, доходността от ценните книжа се мени и нормално е да се реагира бързо на това, как този, който чете баланса, ще се ориентира каква политика през този месец се води от Българската народна банка, за да оптимизира своите активи във валута, след като тази сметка няма да бъде публикувана - за курсовите разлики.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (встрани от микрофоните): Трябва ли да отговоря?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не може.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защото мога да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Реплика на дупликата няма.
Подлагам на гласуване... Друг някой иска ли думата? - Господин Стратев иска думата, заповядайте.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, бих искал просто да обърна внимание по въпроса за липсата на прозрачност и да внеса някои пояснения - че всъщност това е най-прозрачният начин, по който би могло да се изрази и в закона чл. 29 - "Общата сума на паричните задължения...", за който вчера стана дума и имах възможност да кажа няколко думи. Искам още един път да се върна на този проблем, просто за да внеса допълнителна яснота.
Ако бяхме записали и народните представители бяха приели в чл. 29, че общата сума на паричните задължения на БНБ не може да превишава левовия еквивалент на брутния международен резерв и т.н. по обособения баланс на управление "Емисионно", това означава на практика, че не се гарантира и не се изключва възможността Банковото управление да емитира пари. Това е най-прозрачният начин, по който може да се изпише, а именно: всички парични задължения на БНБ, всички, независимо на кое управление, с изключение на две, аз вчера ги посочих, това е Международният валутен фонд и в Преходните разпоредби има още едно изключение, се покриват с брутни международни валутни резерви.
Ако ние напишем всички парични задължения на БНБ, ако напишем само паричните задължения на Емисионното управление, това означава, че кой ще покрие... предотвратява ли се възможността на Банковото управление да емитира пари и неговите задължения кой ще ги покрие?
Така че според мен просто не е ясно. Това е най-ясният начин и затова сме го направили така и не сме използували разделените думи - управление "Емисионно" и управление "Банково". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стратев.
Други желаещи? - Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов. Да, той всъщност го оттегля. Има направено от същия народен представител - господин Атанас Папаризов, предложение за отпадане на второто изречение на ал. 1, чл. 37, а именно:
"Освен за целите по ал. 2, сумите по тази сметка могат да се използуват и за покриване на други загуби на банката".
Моля, гласувайте.
От общо гласували 179 народни представители, за - 59, против - 100, въздържали се - 20.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Руси Статков - чл. 37, ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Загубите, възникващи от промените по ал. 1, се погасяват със средства от специалната резервна сметка, а ако те и тези по фонд "Резервен" не са достатъчни за покриване на такива загуби, Министерският съвет предоставя в собственост на банката олихвяеми и прехвърляеми ценни книжа в размер на недостига. Предоставените ценни книжа се изплащат от годишното превишение на приходите над разходите на банката".
То е взето предвид с една промяна само в ред втори - предлогът "от" става "по", но понеже господин Статков не го е... Не го поддържате? Добре.
РУСИ СТАТКОВ (от място): Не, то е прието от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тази корекция Вие приемате ли я? "От" става "по". Да.
Тогава подлагам направо на гласуване текста на чл. 37, така както го предлага комисията. Моля, гласувайте.
От общо гласували 173 народни представители, за - 170, против - няма, въздържали се - 3.
Член 37 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 38. Българската народна банка може:
1. да купува и продава златни монети, кюлчета или други благородни метали;
2. да купува, продава или сключва сделки в чужди валути, като използва за тази цел всички средства, обичайно ползвани за такива сделки;
3. да открива и поддържа сметки при международни финансови институции, централни банки и други финансови институции извън страната;
4. да открива и поддържа сметки и да действа като представител или кореспондент на международни финансови институции, централни банки и други финансови институции извън страната."
Предложение на народния представител Константин Дочев:
"В чл. 38 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
"1. да купува златни и сребърни антични, средновековни и модерни монети, монетовидни паметници и кюлчета от злато и сребро, както и други предмети от благородни метали при условия, определени от Управителния съвет и със съдействието на професионални експерти от АИМ (Археологически институт с музей) при БАН и Министерството на културата;
2. Създава се нова точка 2:
"2. да продава златни и сребърни модерни български и чуждестранни монети и монетовидни образци при условия, определени от Управителния съвет. Продажбите да се извършват постоянно или периодично с организирането на търгове (аукциони) и съответната информация за тяхната нумизматична стойност и предлагани базови цени;".
3. Досегашните точки 2, 3 и 4 стават съответно 3, 4 и 5."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на комисията за чл. 38 - подкрепя текста на вносителя, като точка 2 се изменя така:
"2. да купува, продава или сключва сделки в чуждестранни валути, като използва за тази цел всички средства, обичайно ползвани за такива сделки;"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли желаещи да се изкажат по чл. 38? - Господин Дочев.
КОНСТАНТИН ДОЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, почитаеми колеги народни избраници! Оттеглям своето предложение, тъй като въпросът е твърде важен, но явно все още има несъвместимост, несъгласуваност с някои закони с опазване на движимите и недвижимите паметници на културата, както и някои все още неиздадени правилници и наредби. Така че този въпрос може би ще остане за по-късно време, а вероятно Българската народна банка, както и Управителният съвет, както и началникът на отдел "Емисионен" ще решат този въпрос с вътрешни правила или решения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дочев.
Други желаещи няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 38 така, както е внесен от вносителя с корекцията на т. 2, предложена от комисията. Моля да гласувате.
От общо гласували 176 народни представители, за - 175, против - няма, въздържал се - 1.
Член 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 39. Българската народна банка приема за съхранение при условия, определени от Управителния съвет, благородни метали, ценни книжа и други ценности. Тя има право да прекрати едностранно задълженията си на депозитар, като уведоми с писмено предизвестие от 14 работни дни депонента, след което може да прехвърли за негова сметка и риск на изтеглените от съхранение ценности в общите публични складове."
Няма други предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма желаещи да се изкажат.
Подлагам на гласуване чл. 39 така, както е редактиран от вносителя. Моля да гласувате.
От общо гласували 166 народни представители, за - 164, против - няма, въздържали се - 2.
Член 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 40. Ал. 1. Българската народна банка приема от банките, от Министерския съвет и от общините парични депозити по текущи или срочни сметки при условия, обявени от Управителния съвет.
Ал. 2. Банката може да отклони искане за откриване на текуща или депозитна сметка, както и да закрие такава сметка след писмено предизвестие до титуляра със срок 14 работни дни, без да обяснява причините за своите действия.
Ал. 3. При определени от нея условия Българската народна банка може да открие сметки на инвестиционни посредници по смисъла на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества за извършване на сделки с държавни ценни книжа."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
"В чл. 40, ал. 1, думите "Министерския съвет и общините" се заменят с "Министерския съвет, министерства и други ведомства, международни финансови институции, както и от общините".
Комисията подкрепя това предложение.
Ще прочета текста на чл. 40 така, както се подкрепя от комисията:
"Чл. 40. Ал. 1. Българската народна банка приема от банките, от Министерския съвет, министерствата и други ведомства, международни финансови институции, както и от общините парични депозити по текущи или срочни сметки при условия, обявени от Управителния съвет.
Ал. 2. Банката може да отклони искане за откриване на текуща или депозитна сметка, както и да закрие такава сметка след писмено предизвестие до титуляра със срок 14 работни дни, без да обяснява причините за своите действия.
Ал. 3. При определени от нея условия Българската народна банка може да открие сметки на инвестиционни посредници по смисъла на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества за извършване на сделки с държавни ценни книжа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Комисията е приела предложението на народния представител Йордан Цонев. Подлагам на гласуване текста на чл. 40 така, както беше прочетен и предложен от комисията. Моля да гласувате.
От общо гласували 177 народни представители, за - 174, против - няма, въздържали се - 3.
Член 40 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 41. Ал. 1. С цел да улесни безналичните плащания, Българската народна банка може да организира и управлява платежни системи и клирингови служби, както и да издава наредби, уреждащи създаването и функционирането на такива системи и служби.
Ал. 2. Банката има право като комисионер да извършва инкасови сделки".
Няма други предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли желаещи да се изкажат? - Няма.
Подлагам на гласуване чл. 41 в редакцията на вносителя и приет от комисията.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 174 народни представители, за - 172, против - няма, въздържали се - 2.
Член 41 е приет. С това е приета и цялата глава пета.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава шеста. Взаимоотношения с банките".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието има ли желаещи да се изкажат? - Няма.
Моля, гласувайте глава шеста - "Взаимоотношения с банките".
От общо гласували 167 народни представители, за - 166, против - няма, въздържал се - 1.
Заглавието на глава шеста е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 42. Ал. 1. Българската народна банка:
1. определя задължителните и минимални резерви, които банките са длъжни да поддържат при нея, метода за изчисляването им, както и условията и случаите за плащане на лихва върху тях;
2. утвърждава други условия и изисквания за поддържане стабилността на кредитната система.
Ал. 2. Банка, която не поддържа определените задължителни минимални резерви, заплаща наказателна лихва върху сумата на недостига за времето до неговото покриване в процент, не по-голям от двойния размер на основния лихвен процент на Българската народна банка."
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 42, ал. 1, т. 1 се изменя така:
"1. определя задължителните и минимални резерви, които банките са длъжни да поддържат при нея, в размер до 15 на сто и метода за изчисляването им".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 42, ал. 1, т. 1 след думата "определя" и в т. 2 след думата "утвърждава" се добавя "с наредба".
Комисията подкрепя това предложение.
Окончателния текст, който комисията подкрепя и предлага за чл. 42, е следният:
"Чл. 42. Ал. 1. Българската народна банка:
1. определя с наредба задължителните и минимални резерви, които банките са длъжни да поддържат при нея, метода за изчисляването им, както и условията и случаите за плащане на лихва върху тях;
2. утвърждава с наредба други условия и изисквания за поддържане стабилността на кредитната система.
Ал. 2. Банка, която не поддържа определените задължителни и минимални резерви, заплаща наказателна лихва върху сумата на недостига за времето до неговото покриване в процент, не по-голям от двойния размер на основния лихвен процент на Българската народна банка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По чл. 42 има ли бележки?
РУСИ СТАТКОВ (от място): Приемам предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване чл. 42, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 164 народни представители, за - 161, против - няма, въздържали се - 3.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 43. Българската народна банка съставя платежния баланс на страната. За целта всички държавни и общински органи и юридически и физически лица са длъжни да предоставят на Българската народна банка информация по определен от нея ред."
Няма други предложения по чл. 43.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не виждам желаещи за изказване по чл. 43.
Подлагам на гласуване чл. 43, както е внесен от вносителя.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 164 народни представители, за - 163, против - няма, въздържал се - 1.
Член 43 е приет, а с това и глава шеста.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава седма - Отношения между Българската народна банка и държавата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли бележки по заглавието? - Няма.
Моля, гласувайте заглавието на глава седма.
От общо гласували 163 народни представители, за - 162, против - няма, въздържал се - 1.
Заглавието на глава седма е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 44. Ал. 1. Българската народна банка е официален депозитар на държавата.
Ал. 2. Банката организира и осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет чрез търговски и други банки.
Ал. 3. Банката при договорени с министъра на финансите условия действа като агент по държавни дългове или по дългове, гарантирани от държавата.
Ал. 4. Банката може да действа като представител на Министерския съвет за цели и при условия, определени от нея и от Министерския съвет."
Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
В чл. 44, ал. 2 се добавя изречение второ:
"Операциите по касовото изпълнение на бюджета се извършват от банките безплатно".
Предложение на комисията:
Предложението се подкрепя със следната редакция:
"Операциите по касовото изпълнение на бюджета се извършват от Българската народна банка безплатно".
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 44 алинея 2 се изменя така:
"Ал. 2. Банката организира и осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет чрез търговски и други банки. Операциите по касовото изпълнение на бюджета се извършват безплатно".
Комисията подкрепя това предложение, ако се отнася само за Българската народна банка.
Предложение на комисията за чл. 44:
"Чл. 44. Ал. 1. Българската народна банка е официален депозитар на държавата.
Ал. 2. Банката организира и осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет чрез търговски и други банки. Операциите по касовото изпълнение на бюджета се извършват от банките безплатно.
Ал. 3. Банката при договорени с министъра на финансите условия..." (Аз мисля, че тук става въпрос за банката - безплатно. Значи операциите по касовото изпълнение на бюджета се извършват от банката безплатно...)
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (от мястото си на заместник-председател): Тук сте повторили това на Папаризов, а трябва Вашето предложение - от Българската народна банка се извършват безплатно.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: От банката, защото преди това е казано за Българската народна банка.
"Операциите по касовото изпълнение на бюджета се извършват от банката безплатно." Има се предвид Българската народна банка.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Това не е така. Има се предвид старият текст - от всички банки...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Понеже дойдохте по средата на четенето, може би не чухте, господин Папаризов, че комисията не подкрепя да заковаваме в този текст, че и търговските банки го извършват безплатно.
Искам да уведомя народните представители, които не участват в заседанието на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, че действително всички търговски банки го извършват безплатно и имат интерес да го извършват, но ние не желаем да ги задължаваме в този закон. Право на търговските банки е да си определят кое ще извършват безплатно и кое не. Но за Българската народна банка определяме в този закон, че е безплатно.
Това е смисълът, който комисията влага при приемането или отхвърлянето на единия и другия текст. Затова текстът на ал. 2, изречение второ е: "Операциите по касовото изпълнение на бюджета се извършват от банката безплатно."
"Ал. 3. Банката при договорени с министъра на финансите условия действа като агент по държавни дългове или по дългове, гарантирани от държавата.
Ал. 4. Банката може да действа като представител на Министерския съвет за цели и при условия, определени от нея и от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги.
Съгласно правилника водещата комисия е длъжна да има стенограма за дискусията си в нея. Аз все пак присъствах на тази дискусия и зная, че завършихме с решение да се запази старият текст: "от банките", така както е в Закона за Българската народна банка.
Аз не мога да допусна такава практика, да се докладва нещо, което не е било на комисията. Все пак трябва да работим коректно в този парламент. И настоявам тази стенограма и този раздел да бъде раздаден на народните представители. Мисля, че минаваме всички досега нормални практики в българския парламент.
ГЛАС ОТЛЯВО: Правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви за оценката, господин Папаризов. Ще се запознаете със стенограмата. Решението, което прочетох, е коректно. Така е записано. Аз също имам добра памет и си спомням, че много широко дискутирахме дали трябва да задължим и търговските банки да извършват безплатно или не. И в крайна сметка стигнахме до решение, че в този закон можем да кажем, че само Българската народна банка го извършва безплатно.
Ако във Вас е останало впечатлението, че не е така, ще направим справка със стенограмата. Не възразявам. Но пак Ви моля, не правете такива констатации, защото аз не си позволявам и никой друг да прави такива констатации. Ако започнем всички по този начин да си позволяваме, мисля, че тонът ще бъде друг в залата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, вижте как е в текста. Той неслучайно технически е оформен в множествено число. Защото това беше и решението на комисията. А това, че от предварителния протокол просто са преписани тези предложения, които работната група дотогава беше приела механично или не приела, сега... много съжалявам. Мисля, че в комисията това решение беше взето. То беше много дълго обсъждано. И това, което четем всички на стр. 40, е точно това, което реши комисията.
Не може в хода на доклада да се променя решението на комисията. Аз не зная някой да има такова право. Така е записано. И това е раздадено на всички вас.
Предложение на комисията: "Операциите по касовото изпълнение на бюджета се извършват от банките безплатно".
Съжалявам, но това бяха предложения, които е подкрепяла работната група в предишния раздаден текст и чисто механично така са били преписани.

Мисля, че трябва да се направи справка в стенограмата. Има запис от заседанието на комисията и не е редно така да се докладва нещо, което не е правено там. Аз гарантирам това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Очевидно е, че спорът трябва да се реши в самата комисия. Ние тук ще вземем отношение, като гласуваме единия или другия текст.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов:
"В чл. 44, ал. 2 се добавя изречение второ: "Операциите по касовото изпълнение на бюджета се извършват от банките безплатно."
Моля, гласувайте!
От общо гласували 178 народни представители, за - 56, против - 106, въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Руси Статков: "В чл. 44 ал. 2 се изменя така:
"Чл. 44. Ал. 2. Банката организира и осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет чрез търговски и други банки. Операциите по касовото изпълнение на бюджета се извършват безплатно."
Моля, гласувайте!
От общо гласували 188 народни представители, за - 56, против - 97, въздържали се - 35.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 44 така, както е предложен от комисията, с направената корекция в ал. 2, изречение второ...
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Кой прави тази корекция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Корекцията е направена устно тук от председателя на комисията и кореспондира на предишния текст на приетото от комисията становище по предложението на господин Атанас Папаризов, като второто изречение на ал. 2 гласи: "Операциите по касовото изпълнение на бюджета се извършват от банката безплатно".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 176 народни представители, за - 134, против - 26, въздържали се - 16.
Член 44 е приет.
Има думата господин Шопов за отрицателен вот.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Явно, че се нарушава нещо от нашия правилник и от маниера на работа, нормалното поведение, което трябва да съблюдаваме в парламента. Аз съм изненадан, че текстът, който се предлага тук от господин Цонев, така фриволно се предлага, след като се каза, че има друго решение на комисията, и ви моля за няколко неща. Първо, моля да прегласуваме чл. 44. Моля да се даде почивка, за да се предостави на народното представителство стенограма от заседанието на комисията и да се уверим сами в истинността на това, което се твърди, за да работим безотказно нататък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Давам 15 минути почивка. (Звъни)

След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (Звъни): Откривам заседанието.
Моля народните представители да заемат местата си.
Продължаваме с чл. 45.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Има предложение за прегласуване. Нека изчакаме стенограмата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Цонев, имате думата. (Шум и реплики от блока на Демократичната левица)
ИВАН КУРТЕВ (встрани от микрофоните): Сега ще Ви обясня, защото имате юрист до Вас, а не четете правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Продължаваме с чл. 45.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Искам думата за процедура! Процедура! Така не може!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура? - Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Толкова важен и сериозен въпрос не може да бъде и не бива да бъде подминат с такава лекота и с формални оправдания и обяснения. Лично мен не ме задоволи нито обяснението на господин Куртев, което получих преди малко, че законът бил за Българската народна банка, а това, което стана предмет на спора било свързано с търговските банки, защото вижте - в ал. 2 пише: "Банката организира и осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет чрез търговските и други банки". И се пояснява: "Операциите по касовото изпълнение на бюджета се извършват от банките безплатно". Тук не можете да го разделите.
Научавам тук от други разговори по време на почивката, че било препоръка. Ами, ако е така, кажете го. Кажете го и да признаем, че се ръководим безпрекословно от чужди и други препоръки.
Затова аз предлагам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Чакаме да чуем процедурното Ви предложение!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Процедурното ми предложение е да получим стенограмите и да прегласуваме този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо това не е никакво процедурно предложение. Прегласуването зависи от мен. Не приемам прегласуване.
В правилника има начин, по който всяка парламентарна група може да се снабди с всякаква стенограма, която ги интересува. Това също не е въпрос, който ще се решава в пленарна зала.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (встрани от микрофоните): Втора процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповадяйте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): В знак на протест личен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, кажете процедурно предложение!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ... по начина, по който водите заседанието, аз няма да участвувам повече в гласуването по този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Благодаря Ви.
Докладвайте чл. 45.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 45. Банката е независима от указания на Министерския съвет и на други държавни органи при изпълнение на дейността си".
Комисията подкрепя този текст. Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте за чл. 45.
От общо гласували 168 народни представители, за - 154, против - 3, въздържали се - 11.
Член 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 46. Ал. 1. Българската народна банка не може да предоставя кредити под каквато и да било форма на държавата или на държавни институции, освен кредити за сметка на покупки на специални права на тираж от Международния валутен фонд, предоставени от Управителния съвет при следните условия:
1. решението на Управителния съвет да е взето не по-късно от 7 дни след датата на съответната покупка на специални права на тираж от Международния валутен фонд;
2. срокът за ползуване на заема от държавата е до 90 дни след датата на съответната покупка на специални права на тираж от Международния валутен фонд;
3. плащанията по главницата и лихвите се извършват в срокове не по-късно от датите, на които следва да се извършат съответните плащания от Българската народна банка към Международния валутен фонд и в необходимите за плащанията размери.
Ал. 2. След изтичането на срока по ал. 1, т. 2 правото на държавата върху неизползуваната част от разрешения кредит се погасява."
Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
В чл. 46, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думите "Международния валутен фонд" се добавя "и на дългосрочни кредити от официални кредитори за подпомагане на платежния баланс".
2. В т. 2 в края се добавя "или след датата на превода в Българска народна банка на средствата по съответния заем".
3. В т. 3 в края се добавя "или след датата на превода в Българска народна банка на средствата по съответния заем".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Светослав Лучников: в чл. 46:
1. Ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. Българската народна банка не може да предоставя кредити под каквато и да било форма на държавата или на държавни институции, освен за специални права на тираж от Международния валутен фонд. Управителният съвет предоставя тези кредити при следните условия".
2. В т. 1 думите "на Управителния съвет" се заменят с "трябва да".
Предложението не се подкрепя от комисията.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов:
В чл. 46 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. Българската народна банка не може да предоставя 4 месеца след датата на влизане на този закон в сила на кредити под каквато и да е било форма на държавата или на държавни институции, освен кредити за сметка на покупка на специални права на тираж от Международния валутен фонд, предоставени от Управителния съвет при следните условия".
2. Създава се ал. 3:
"Ал. 3. Получените по ал. 1 до 4 месеца от датата на влизане на този закон в сила кредити се погасяват до 8 месеца след същата дата".
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата по чл. 46.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Папаризов оттегля предложението си.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): И аз оттеглям предложението си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Лучников си оттегля предложението.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Направеното към този член предложение се вписва в рамките на общата философия за залагане в системата на борда на преходни елементи, на буфери.
Проектобюджетът, който ще получим следващата седмица - всички ще се убедят - е проект, който съдържа една силна рестрикция. Много от бюджетните сектори са не на границата, а под границата, както беше междупрочем и миналата година - критичната граница на това да се издържи.
Ще повторя някои изказани пред вас мисли, че от никаква гледна точка не е желателно именно в първите месеци да се получи пропукване, което да породи социално напрежение. И залагането на една ясна система на кредитиране от Централната банка в такива критични случаи е за предпочитане пред онова, което ни се предлага като успокояващ момент, че има средства, че могат да бъдат привлечени средства. При една разписана технология това в никакъв случай няма да срине борда, няма да наруши основния механизъм и правилата, които се имат предвид да бъдат заложени в неговата основа. Това е смисълът на моето предложение.
Срокът е именно срок, който засяга първите най-тежки месеци и аз за разлика от много други, които се поддават на прекаления оптимизъм, че има достатъчно пари, че всичко е гарантирано, смятам, че както казва народът - да си вържем гащите - и по тази линия това никак не е зле. Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли други желаещи за изказване? - Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефан Стоилов ал. 1 да се измени така: "Българската народна банка не може да предоставя четири месеца след датата на влизане на този закон в сила кредити под каквато и да било форма на държавата или на държавни институции освен кредити за сметка на покупка на специални права на тираж от Международния валутен фонд, предоставени от Управителния съвет при следните условия:"
Моля, гласувайте.
От общо гласували 180 народни представители, за - 57, против - 106, въздържали се - 17.
Предложението не се приема.
Предложение от същия народен представител: създава се ал. 3... Предложението се оттегля.
Подлагам на гласуване текста на чл. 46 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията. Моля, гласувайте.
От общо гласували 168 народни представители, за - 125, против - 2, въздържали се - 41.
Член 46 е приет, а с това и цялата глава седма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Глава осма - "Отчетност и баланс".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието няма желаещи да се изкажат.
Подлагам на гласуване заглавието на глава осма - "Отчетност и баланс". Моля, гласувайте.
От общо гласували 161 народни представители, за - 158, няма против, въздържали се - 3.
Заглавието на глава осма - "Отчетност и баланс" е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 47. Българската народна банка води счетоводство, което вярно отразява нейните операции и финансово състояние, в съответствие с утвърдената международна счетоводна практика."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 47 думата "вярно" се заличава.
Комисията подкрепя това предложение.
Предложението на народния представител Руси Статков е същото.
Редакцията на чл. 47 се изменя така:
"Чл. 47. Българската народна банка води счетоводство, което отразява нейните операции и финансово състояние по Закона за счетоводството и в съответствие с утвърдената международна счетоводна практика."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата има господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги! Мисля, че тук има излишни думи. Ясно е какво отразява счетоводството. Сега ние тук с едно подчинено изречение не можем да опишем точно за какво се води счетоводството. Това "вярно" беше излишно, но мисля, че можем да махнем и друго и текстът на този член да стане по-прост.
"Българската народна банка води счетоводство съгласно (или съобразно) Закона за счетоводството в съответствие с международните стандарти".
Така става по-просто. Мисля, че поправките не са съществени, те са редакционни и не изменят смисъла. Напротив, доуточняват го и премахват някои излишни думи. "Което отразява нейните операции" - ясно е, че счетоводството ще отразява приходи, разходи, баланс и т. н. Това е ясно.
Предлагам да го запишем така:
"Българската народна банка води счетоводство по Закона за счетоводството и в съответствие с международните стандарти". Защото и това "утвърдената международна счетоводна практика" мисля, че не е съвсем точно, защото тя е най-различна. Тук има една практика, там има друга. Банката не може да води счетоводството съобразно цялата практика. Значи да стане: "по Закона за счетоводството и в съответствие с международните стандарти". Ако го приемете, мисля, че е по-точно.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз съм съгласен с предложението на господин Венцеслав Димитров, тъй като поправката наистина е редакционна и мисля, че е по-вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други желаещи? - Няма.
Подлагам на гласуване чл. 47 с редакционната поправка, както следва: "Българската народна банка води счетоводство по Закона за счетоводството и в съответствие с утвърдените международни стандарти".
Моля, гласувайте.
От общо гласували 174 народни представители, за - 173, няма против, въздържал се - 1.
Член 47 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 48. Финансовата година на Българската народна банка започва на 1 януари и завършва на 31 декември."
Няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте за чл. 48 така, както беше прочетен.
От общо гласували 170 народни представители, за - 169, няма против, въздържал се - 1.
Член 48 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 49. Ал. 1. Разходите на Българската народна банка се извършват съобразно годишния бюджет, приет от управителния съвет на банката.
Ал. 2. Разходите по управлението се извършват по решение на управителя или на упълномощен от него подуправител.
Ал. 3. Отчетите по бюджетните разходи на банката заедно с надлежните оправдателни документи се проверяват от комисия, назначена от председателя на Сметната палата, която изготвя специален доклад за резултатите от проверката. Отчетът по бюджетните разходи на банката се представя в Народното събрание едновременно с годишния й отчет."
Предложение на народния представител Руси Статков - в чл. 49, ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. Разходите на Българската народна банка се извършват съобразно годишния бюджет, приет от Народното събрание".
Комисията подкрепя това предложение.
Редакцията на чл. 49, предложена от комисията, е следната:
"Чл. 49. Ал. 1. Разходите на Българската народна банка се извършват съобразно годишния бюджет, приет от Народното събрание.
Ал. 2. Разходите по управлението се извършват по решение на управителя или на упълномощен от него подуправител.
Ал. 3. Отчетите по бюджетните разходи на банката заедно с надлежните оправдателни документи се проверяват от комисия, назначена от председателя на Сметната палата, която изготвя специален доклад за резултатите от проверката. Отчетът по бюджетните разходи на банката се представя в Народното събрание едновременно с годишния й отчет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги! Аз мисля все пак, че бихме могли да положим малко повече усилия да оправим текста, защото сега изглежда, че нямаме много време да дебатираме този закон, но аз виждам, че тук има някои неточности, които би трябвало да бъдат отстранени.
Например, ал. 1. Хубаво, вече бюджетът се приема от Народното събрание. Много е важно обаче за нас самите да добавим, че това става по предложение на управителя, тоест някой народен представител сам не може да предложи бюджет на банката. Както бюджетът на държавата се предлага само от министър-председателя и от правителството, така и бюджетът на Народната банка може да се предложи само от управителя. Още повече, че в началото ние сме записали, че управителният съвет приема бюджета. Управителят го внася в парламента ...
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Министърът на финансите трябва да го предложи, така е по Конституция.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, банката е независима институция.
Вижте какво ви предлагам: разходите на Българската народна банка се извършват съобразно годишния бюджет, приет от Народното събрание по предложение на управителя. Тоест заковава, че само управителят може да внесе бюджета на Българската народна банка. Не може примерно господин Папаризов да предложи някакъв бюджет или някой друг и да се конкурират.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Само министърът на финансите може, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Това е за държавния бюджет, господин Папаризов. А ние казахме, че Българската народна банка е нещо различно от държавата. Вижте по-нататък по отношение на собствеността - казва се, че собствеността е различна...
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Конституционният съд какво е?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Папаризов, Вие сте тук от толкова време народен представител, спомняте ли си някога ние тук в тази зала да сме обсъждали бюджета на Българската народна банка? Не, защото имаше друг орган, който го обсъждаше. Сега този орган се премахва и заместник се явява парламентът като орган, който ще приема бюджета. Защото иначе се получаваше така, че управителният съвет сам си приема бюджета и сам го изпълнява.
Предложението, което е направено от господин Руси Статков, е много хубаво. Не го правим нещо различно, просто уточняваме, че може да го внася само управителят. Това е моето предложение - в ал. 1 след думите "приет от Народното събрание" да се допълни "по предложение на управителя".
Другото ми предложение е ал. 2 да отпадне. Тя е направо излишна алинея. Ясно е как се извършват разходите във всяко учреждение. Има си управител, управителен съвет, управителят се разпорежда, той е шеф там. Както тук имаме председател на парламента и той решава, той утвърждава къде какви разходи да се правят. Съвършено излишен е този текст. Сигурно има и други такива текстове, но аз предлагам ал. 2 да отпадне. С това въобще няма да се промени смисълът на закона, но ще стане по-стегнат, няма да има излишни думи.
В ал. 3 пише, че отчетите на бюджетните разходи на банката, заедно с надлежните оправдателни документи се проверяват от комисия. Може би трябва да се запише разходни документи или документи за разходите, но оправдателните документи какво са? Като че ли някой трябва да се оправдава за отсъствие или нещо друго. Оправдателни не е точната дума в случая.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Достатъчно е да се каже, че разходите се проверяват от Сметната палата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Разбира се, ясно е, че Сметната палата влиза и гледа всички първични документи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предлагате да запишем разходни документи ли?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Просто махнете думата оправдателни. Тази дума да отпадне. Даже може и цялото изречение да отпадне заедно с надлежните документи. Ами те са длъжни да правят това и по Закона за Сметната палата, и по Закона за Българската народна банка, даже и нищо да не запишем тук. Но някои искаха да се запише, понеже аз повдигнах въпроса кой ще им проверява разходите. Сметната палата ги проверява, това е добре.
Колеги, искам да обърна внимание на още нещо извън текста, по него няма да правя повече предложения, но има нещо, което ние не сме определили тук, въпреки че го решихме в комисията. Това е кой ще определя заплатата на управителя и на подуправителите. Защото има клауза, че управителният съвет определя заплатите на служителите. Това - хубаво. Но управителният съвет сам на себе си не може да определи заплатите. Ние приехме в комисията една основна постановка, че заплатата на управителя е равна на тази на председателя на Народното събрание. Може, разбира се, и на министър-председателя, даже и на президента. Приехме това, а подуправителите да получават 95 на сто, защото сега няма орган, който да определя заплатите.
Моля ви се, господин Цонев, да помислим къде да сложим това, защото иначе ще оставим празнота в закона. Аргументът е, че не можем да намерим банкери да работят за тази заплата. Е, как намираме хора за министър-председател, за председател на парламента, как намираме човек за президент, който работи с тази заплата, а този банкер, видите ли, той е много квалифициран, ще отиде в някоя частна банка да получава двойно повече! Или казват така: ама той е много квалифициран и може да иде в частна банка, а президентът не може да си намери частна държава, за да взема двойно по-голяма заплата. За мен това са смешни аргументи, с които не би трябвало да се съгласяваме.
Предлагам да видим дали в преходните разпоредби или, ако се наложи, да допълним чл. 23, където му беше мястото, има още време да се гласува този закон, още повече, че в комисията го обсъдихме. Или като свършим текстовете, да приемем този текст като ал. 1 или ал. 4 на чл. 23. Аз се изненадах, че не сме го приели, защото отсъствах при приемането. Благодаря ви.
Повтарям конкретните промени, които предлагам в този текст:
В края на ал. 1 след "Народното събрание" изречението да продължи с израза "по предложение на управителя".
Алинея 2 да отпадне.
В ал. 3 да отпаднат думите "заедно с надлежните оправдателни документи" и да стане: "Отчетите по бюджетните разходи се проверяват от Сметната палата". И толкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Корнезов за реплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, правя реплика относно предложението на господин Димитров за чл. 49, ал. 1, където той предлага този бюджет да бъде внесен от Народното събрание по предложение на председателя на Българската народна банка. Аз разбирам, че това предложение е целесъобразно, разумно, но за мен е противоконституционно. Защото Конституцията в чл. 87 казва, че законодателна инициатива имат само народните представители и Министерският съвет. Други органи и лица нямат право да сезират пряко Народното събрание и Народното събрание да взема становище по техни предложения. Проблемът стои не само за Българската народна банка, а и за Конституционния съд, който има самостоятелен бюджет. Но председателят на Конституционния съд не може пряко да сезира Народното събрание. Така стои въпросът и със самостоятелния бюджет на съдебната власт.
Разбирам целесъобразността на Вашето предложение, господин Димитров, но от конституционна гледна точка това е невъзможно. При дадената ситуация, ние не можем да изменяме сега Конституцията или да я допълваме, остава Министерският съвет да внася за одобрение годишния бюджет на Българската народна банка. Друг конституционен път няма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Лучников има думата за процедурно предложение.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Позволявам си да отправя едно искане към председателя на Народното събрание - да спазва правилника.
Не можем да разглеждаме предложения, които не са направени писмено, за второ гласуване. Или ще спазваме дисциплината, или ще протакаме законите, доколкото ни се струва за възможно. Не може тази работа да става! Колкото и да са целесъобразни предложенията, господин Димитров да е бил любезен да ги направи писмено.
Аз протестирам и смятам, че не бива да се разглеждат такива предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Председателят щеше да наруши правилника, ако подложи на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров по първата алинея, но понеже няма да го направя, няма да наруша правилника.
От страна на господин Венцеслав Димитров бяха направени предложения, които могат, съобразно правилника, да се правят и устно.
Първо, за отпадане на ал. 2. Моля, гласувайте.
От общо гласували 176 народни представители, за - 48, против - 81, въздържали се - 47.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров за отпадане в ал. 3 на думите "заедно с надлежните оправдателни документи" и "комисия, назначена от председателя на".
Или прочитам текста, който остава, след отпадането на тези думи:
"Ал. 3. Отчетите по бюджетните разходи на банката се проверяват от Сметната палата, която изготвя специален доклад за резултатите от проверката. Отчетът по бюджетните разходи на банката се представя в Народното събрание едновременно с годишния й отчет."
Моля, гласувайте!
От общо гласували 181 народни представители, за - 172, против - 3, въздържали се - 6.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване целия чл. 49 и го прочитам за яснота:
"Чл. 49. Ал. 1. Разходите на Българската народна банка се извършват съобразно годишния бюджет, приет от Народното събрание.
Ал. 2. Разходите по управлението се извършват по решение на управителя или на упълномощен от него подуправител.
Ал. 3. Отчетите по бюджетните разходи на банката се проверяват от Сметната палата, която изготвя специален доклад за резултатите от проверката. Отчетът по бюджетните разходи на банката се представя в Народното събрание едновременно с годишния й отчет."
Моля, гласувайте!
От общо гласували 176 народни представители, за - 175, против - няма, въздържал се - 1.
Чл. 49 е приет.
Половин час почивка. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Господин Цонев давал интервю. Стигнахме до чл. 50.
От името на комисията може да докладва, ако има готовност, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми колеги, докладвам чл. 50.
"Чл. 50. Ал. 1. Българската народна банка:
1. публикува всяка седмица баланса на управление "Емисионно", което отразява състоянието на основните му активи и пасиви, включително брутния международен валутен резерв по чл. 29, ал. 3 и общата сума на паричните задължения по чл. 29, ал. 2;
2. обнародва в "Държавен вестник" състоянието на основните си активи и пасиви при приключването на всеки месец, годишния счетоводен баланс и сметката "Печалби и загуби" на банката.
Ал. 2. Формата и съдържанието на консолидирания баланс на Българската народна банка се определят в издадена от нея наредба и трябва да съответстват на изискванията на международно приетите счетоводни стандарти.
Ал. 3. Годишният счетоводен отчет на банката се заверява от международен одитор и се публикува заедно с одиторския доклад в съответствие с изискванията на международно приетите счетоводни стандарти.
Ал. 4. Международният одитор се избира от Управителния съвет въз основа на проведен публичен търг."
Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:
"1. В ал. 1, точка 2, след думите "на всеки месец" се добавя "като се представят и обособените сметки на управление "Емисионно" и управление "Банково".
2. В ал. 2, след думите "на Българската народна банка" се добавя "както и обособените сметки на управление "Емисионно" и управление "Банково".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 50, ал. 40, след думите "се избира" се добавя "за срок от три години".
Комисията приема предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 50, ал. 1, т. 2 се изменя така:
"2. обнародва в "Държавен вестник" състоянието на основните си активи и пасиви при приключването на всеки месец, като показва поотделно баланса на управление "Емисионно" и управление "Банково". Обнародва и годишния счетоводен баланс и сметката "Печалби и загуби" на банката."
Комисията не приема предложението.
Предложение на комисията за чл. 50:
"Чл. 50. Ал. 1. Българската народна банка:
1. публикува всяка седмица баланса на управление "Емисионно", който отразява състоянието на основните му активи и пасиви, включително брутния международен валутен резерв по чл. 29, ал. 3 и общата сума на паричните задължения по чл. 29, ал. 2;
2. обнародва в "Държавен вестник" състоянието на основните си активи и пасиви при приключването на всеки месец, като се представят и обособените баланси на управление "Емисионно" и управление "Банково" и годишния счетоводен баланс и сметката "Печалби и загуби" на банката.
Ал. 2. Формата и съдържанието на консолидирания баланс на Българската народна банка, както и обособените баланси на управление "Емисионно" и управление "Банково" се определят в издадена от нея наредба и трябва да съответстват на изискванията на международно приетите счетоводни стандарти.
Ал. 3. Годишният счетоводен отчет на банката се заверява от международен одитор и се публикува заедно с одиторския доклад в съответствие с изискванията на международно приетите счетоводни стандарти.
Ал. 4. Международният одитор се избира за срок от три години от Управителния съвет въз основа на проведен публичен търг."
Това са текстовете и предложената редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Предложение на народния представител Атанас Папаризов. Заповядайте!
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател! Ето още един пример, където поради късния час докладът на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол не е коректен. Действително на самото заседание бяха приети всички мои предложения, като думата "сметка" е заменена с думата "баланс" и това, както виждате, е отразено в предложението на комисията.
Така че предложенията, направени от мен, са приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Статков, също вносител на предложение.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Действително, аз и вчера го казах, работната група беше внесла едни текстове, след това комисията едни прие, други - не и може би в резултат на тази нощна работа, когато е трябвало да се довърши, доста са грешките. Най-фрапиращото е, че моето предложение е прието почти дословно.
Така че аз не ставам, за да го аргументирам. То е прието. Мисля, че и по-нататък имаше на още две-три места...
Може би за в бъдеще - аз в първите дни го предложих, ние трябва да оптимизираме своята работа така, че да не допускаме напрежение в залата, както и днес стана. Използвам случая, защото това не е желателно, а и ние самите не търсим от подобно нещо каквито и да са дивиденти. Мисля, че колкото и да ни е напрегната работата, не бива да допускаме - особено във водещите комисии, подобни грешки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
При това положение предлагам за гласуване текста на чл. 50 така, както е предложен от комисията и както беше прочетен от господин Стефан Стоилов.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 160 народни представители, за - 156, против - няма, въздържали се - 4.
Член 50 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 51. Българската народна банка представя на Народното събрание два пъти годишно и публикува отчет, в който прави преглед и оценка на дейността си през предходния период."
Няма други предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На мен ми се струва, че текстът е граматически неиздържан. Не знам дали не може редакционно да се подобри.
Има думата господин Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Действително тук може да се избегне известна тромавост, като се внесе още едно изречение:
"Чл. 51. Българската народна банка представя на Народното събрание два пъти годишно отчет, в който прави преглед и оценка на дейността си през предходния период. Този отчет се публикува."
С ново изречение - така мисля, че най-добре ще стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря Ви. Чета текста на чл. 51, преди да го подложа на гласуване:
"Чл. 51. Българската народна банка представя на Народното събрание два пъти годишно отчет, в който прави преглед и оценка на дейността си през предходния период. Този отчет се публикува".
Моля, гласувайте.
От общо гласували 167 народни представители, за - 165, против - 1, въздържал се - 1.
Член 51 е приет.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Процедура, господин председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, процедура, господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, на основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам удължаване на работното време с два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. По това предложение има думата господин Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, аз не разбрах дали искането е само за тази точка, за приключването на тази точка, и второ, нарушава се работата на комисията, която съвсем не е маловажна. Вие, уважаеми колеги, знаете това. Вчера се получи това нещо, не би трябвало и днес да се получава.
Затова аз възразявам срещу направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, моля, гласувайте за направеното предложение за удължаване с два часа на днешното заседание.
От общо гласували 175 народни представители, за - 125, против - 44, въздържали се - 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 52. Българската народна банка представя в Народното събрание годишния отчет за своята дейност, годишния си счетоводен отчет, заедно с одиторския доклад по чл. 50, ал. 3 и отчета за изпълнението на бюджета си в срок не по-късно от 30 април на следващата година".
Няма други предложения по този член. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, преди да го гласуваме, може би един въпрос към вносителите. Току-що в предишния член ние говорихме за отчета, който се представя и се публикува. Сега тук говорим за сроковете. Но каква е съдбата на другите актове? Счетоводният отчет мисля, че също се публикува. Одиторският доклад публикува ли се или не? Просто този въпрос не е много ясен за мен. Каква е разликата между двата текста? Дали само срокът се визира във втория текст или другите документи, които се упоменават, не е задължително да се публикуват? Не ми е много ясен смисълът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От вносителите някой иска ли да вземе отношение? Господин Стратев.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Благодаря, господин председа-телю. Уважаеми народни представители, става дума общо взето за различни неща. В чл. 51 се представят отчетите на БНБ относно провежданата от нея дейност през предходния период и тези отчети също се публикуват, докато в чл. 52 на Народното събрание се представя не само отчета за дейността, но и годишния счетоводен отчет с одиторския доклад, отчета за изпълнението на бюджета в срок не по-късно от 30 април на следващата година. А какво се публикува е посочено в чл. 51, тоест отчетът се публикува.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Тоест те не се публикуват?
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря за разяснението. Подлагам на гласуване чл. 52. Моля, гласувайте.
От общо гласували 162 народни представители, за - 157, против - няма, въздържали се - 5.
Член 52 е приет, а с това и цялата глава осма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава девета - Административно-наказателна отговорност".
Има предложение на комисията глава девета да стане глава десета, а глава десета става глава девета. Това е по изискването на колегите от отдел "Нормативни актове". Те казаха, че било по-редно глава девета да бъде десета, да се разменят местата на двете глави. Затова ние го предлагаме на вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение - глава девета и десета да разменят местата си, като глава десета - "Други разпоредби" да стане глава девета, а глава девета - "Административно-наказателна отговорност", да стане глава десета.
Няма желаещи. Моля, гласувайте.
От общо гласували 168 народни представители, за - 162, против - 3, въздържали се - 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към глава девета със заглавие "Други разпоредби".
Има ли желаещи да се изкажат по заглавието? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 151 народни представители, за - 147, против - 3, въздържал се - 1.
Заглавието е прието.
Всички текстове ще трябва да се преномерират, като чл. 55 става чл. 53 и продължава в тази глава до чл. 61.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава девета - "Други разпоредби".
Чл. 53. Налагането на запор, извършването на принудителни действия и учредяването на залог върху съхраняваните в Българската народна банка пари и ценни книжа се допускат само ако не засягат права на банката, свързани с това имущество."
Няма други предложения по този член.
Комисията подкрепя текста на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма желаещи да се изкажат.
Моля гласувайте за предложения текст на чл. 53.
От общо гласували 155 народни представители, за - 151, против - 3, въздържал се - 1.
Член 53 е приет.
Член 54.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 54. Ал. 1. Българската народна банка може да извършва прихващания със свои вземания, срокът на които не е настъпил, когато банката или друга финансова институция е започнала ликвидиране на своята дейност или е прекратила плащанията по задълженията си, както и в случаите, когато Българската народна банка има право да събира предсрочно вземанията си.
Ал. 2. Българската народна банка има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка, с което се установяват неплатените й и в срок вземания, включително дължимите лихви."
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 54, ал. 1 след думата "прихващания" се добавя "на задълженията си".
Комисията подкрепя това предложение.
При тази ситуация чл. 54 добива следния вид:
"Чл. 54. Ал. 1. Българската народна банка може да извършва прихващания на задълженията си със свои вземания, срокът на които не е настъпил, когато банката е започнала ликвидиране на своята дейност или е прекратила плащанията по задълженията си, както и в случаите, когато Българската народна банка има право да събира предсрочно вземанията си.
Ал. 2. Българската народна банка има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка, с което се установяват неплатените й в срок вземания, включително дължимите лихви."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Предполагам, че е редакционно - не "на задълженията си", а "на задълженията към нея" със свои вземания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, нейните задължения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нейните задължения, да, извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля да гласувате за чл. 54 в прочетената редакция.
От общо гласували 154 народни представители, за - 153, против - няма, въздържал се - 1.
Член 54 е приет.
Член 55.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Извинявайте, може ли все пак да се върнем на предишния член, защото това са задължения на друга банка. Да помислим за "си" и "нея".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, на мен ми се струва, че не се разбира - и задълженията и вземанията са все на Българска народна банка, и затова тя може да прихваща. Това не са задължения към нея и нейни вземания.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вносителите може ли да пояснят? Става дума за бившия чл. 56, който сега се преномерира на чл. 54. Не е ясно. Питат колегите дали става въпрос за задължения на банката, или за задължения на други банки към нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да става дума, прощавайте, за задължения на други банки към нея. Банката има задължения, но има и вземания. И макар че срокът не е настъпил, тя има право да прави прихващания.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Тогава трябва да бъде "прихващания на вземания срещу задължения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Същото е. По дефиниция прехващането на вземания са задължения, но все на едно и също правно лице.
Имате думата.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Благодаря, господин председател.
Значи, задълженията на банката, както уважаемият господин председател обясни, нейните вземания са задължения на други... Тя има задължения, има и вземания. Те взаимно се прихващат. А това, което смущава господин Корнезов "банка" е друга банка, защото ако е "банката" е съвсем друго. Не се отнася към БНБ. Българската народна банка може да извършва прихващания, когато банка е започнала ликвидиране на своята дейност. Тя има вземания или задължения съответно към банка. Това е смисълът. Аз мисля, че е напълно ясен. (Реплики от опозицията)
Тя прихваща задълженията със свои вземания. Тя има задължения, а има и вземания към нея. Вземанията към нея са задължения, погледнато от друга гледна точка.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 55. Ал. 1. Българската народна банка не може да придобива недвижими имоти и вещни права освен за:
1. задоволяване на служебните си нужди и за жилища за своя персонал;
2. предпазване от загуби във връзка с кредитни сделки.
Ал. 2. Банката е длъжна да се освободи от собствеността върху недвижимите имоти по ал. 1, т. 2 в срок от пет години".
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 55, ал. 2 думите "пет години" се заменят с "три години".
Комисията подкрепя това предложение и редакцията става: "три години след придобиването им".
Има и още едно предложение - на народния представител Руси Статков:
В чл. 55 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 се изменя така:
"1.  задоволяване на служебните си нужди и за ведомствени жилища на своя персонал;"
2. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Банката е длъжна да се освободи от собствеността върху недвижимите имоти по ал. 1, т. 2 в срок от три години след невъзможността да се обслужва кредитът".
Това е същото като предишното, само че има друга редакция.
Предложение на комисията:
Предложението по т. 1 се подкрепя, като думите "на свое" се заменят с "за своя".
Предложението по т. 2 се подкрепя по принцип.
Ще прочета цялостната редакция на чл. 55 като предложение на комисията:
"Чл. 55. Ал. 1. Българската народна банка не може да придобива недвижими имоти и вещни права освен за:
1. задоволяване на служебните си нужди и за ведомствени жилища за своя персонал;
2. предпазване от загуби във връзка с кредитни сделки.
Ал. 2. Банката е длъжна да се освободи от собствеността върху недвижимите имоти по ал. 1, т. 2 в срок от три години от придобиването им".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И двете предложения са съобразени - вносителите очевидно са удовлетворени.
Подлагам на гласуване чл. 55 така, както беше прочетен от председателя на комисията.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 160 народни представители, за - 158, против - няма, въздържали се - 2.
Член 55 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 56. Ал. 1. Българската народна банка има право на собственост върху притежаваните и придобиваните от нея вещи, която е отделна от държавната собственост.
Ал. 2. Придобиването на недвижими и движими вещи и разпоредителните действия с тях се извършват от управителя на Българската народна банка или от упълномощено от него длъжностно лице по определен от Управителния съвет ред, съответстващ на установения в Закона за държавната собственост."
Няма други предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма желаещи да се изкажат.
Подлагам на гласуване чл. 56, както е предложен от вносителя и приет от комисията.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 160 народни представители, за - 157, против - 1, въздържали се - 2.
Член 56 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 57. Освен в предвидените в този закон случаи, Българската народна банка не може:
1. да отпуска кредити или да купува ценни книжа или други прехвърляеми инструменти;
2. да поддържа депозити, деноминирани или платими в левове;
3. да поддържа каквито и да е депозити при местни лица."
Няма други предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли желаещи да се изкажат? - Няма.
Моля, гласувайте чл. 57, както е предложен.
От общо гласували 160 народни представители, за - 159, против - няма, въздържал се - 1.
Член 57 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 58. Българската народна банка може да учредява или да участвува в дружества във връзка с осъществяваната от нея дейност."
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 58 се добавя изречение второ: "Тя не може да участвува в дружества като неограничено отговорен съдружник".
Предложение на комисията: предложението се подкрепя.
При това положение текстът на чл. 58 придобива следния вид:
"Чл. 58. Българската народна банка може да учредява или да участвува в дружества във връзка с осъществяваната от нея дейност. Тя не може да участвува в дружества като неограничено отговорен съдружник."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този текст има ли желаещи да се изкажат? - Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
От общо гласували 164 народни представители, за - 163, против - няма, въздържал се - 1.
Чл. 58 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 59. При Българската народна банка се създава специализиран банков архив с постоянен състав на документите. Редът за обслужване на потребителите се определя от Управителния съвет на банката."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложение няма. Моля, гласувайте чл. 59 така, както е предложен от вносителя и приет от комисията.
От общо гласували 163 народни представители, за - 161, против - 1, въздържал се - 1.
Чл. 59 е приет.
Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Много се извинявам и за да мога да направя процедурно предложение, съответствуващо с правилника, да се върнем на чл. 54. И понеже не е ясно дали това са задълженията "си" или "към нея", ако приемете, да направим една редакционна поправка в стил на господин Димитров - да остане там "прихващания на задължения". Нека след това внимателно юристите го изтълкуват и да видят дали са "си" или "към нея". Просто да остане неопределена формулата - "прихващания на задължения със свои вземания", за да не направим някаква грешка. Тоест да няма нито "си", нито "към нея" и да оставим внимателно да се види за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Грешка не може да стане. Никой не може да прихваща с чужди задължения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вижте, логиката на този текст, ако видите и стария, е, че БНБ може предсрочно да вземе тези средства, които й се дължат, в два случая - когато това е предвидено по някакъв закон или на друго основание или когато една банка фалира. С нищо БНБ не може да бъде задължена към търговска банка, освен с новия текст, който въведохме, че фактически тя безплатно ще обслужва бюджета, а ще плаща на търговските банки след това. Тоест това е единственото възможно задължение - сумите по обслужване на бюджета. До този момент, до онази редакция, която приехме, просто няма такъв случай, когато БНБ дължи нещо на търговска банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към чл. 60. Има думата господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 60. Българската народна банка се освобождава от заплащане на държавни и местни данъци и такси, както и от мита по вноса и износа."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения по този текст. Моля, гласувайте.
От общо гласували 157 народни представители, за - 155, против - няма, въздържали се - 2.
Чл. 60 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 61. Българската народна банка приема наредби за прилагането на този закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други предложения няма. Моля, гласувайте.
От общо гласували 165 народни представители, за - 163, против - няма, въздържали се - 2.
Чл. 61 е приет, а с това и глава девета.
Преминаваме към глава десета - "Административно-наказателна отговорност".
По заглавието няма други предложения.
Моля, гласувайте заглавието на глава десета.
От общо гласували 159 народни представители, за - 158, против - няма, въздържал се - 1.
Заглавието на глава десета - "Административно-наказателна отговорност", е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 62. Лицата, извършили нарушение по този закон, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват с глоба в размер от 5 до 30 минимални месечни работни заплати, установени от Министерския съвет."
Предложение на народния представител Руси Статков:
Чл. 62 се изменя така:
"Чл. 62. Лицата, извършили нарушение по този закон, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват с глоба в размер от 6 до 35 минимални месечни работни заплати, установени от Министерския съвет."

Предложение на комисията:
Предложението се подкрепя.
Има една редакционна бележка от страна на комисията. Ще прочета предложението на комисията за чл. 62:
"Чл. 62. Лицата, извършили нарушение по този закон, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват с глоба в размер от 6 до 35 минимални месечни работни заплати за страната, към датата на извършване на нарушението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли други предложения? - Няма.
Моля, гласувайте текста на чл. 62 така, както е предложен от комисията.
(Атанас Папаризов се обажда от място)
Моля, отменете гласуването.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако са минимални, се определят от Министерския съвет. Ще го вложим в текста. Понеже става въпрос за минимални, трябва да остане текстът: "определени от Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще прочета текста на чл. 62:
"Чл. 62. Лицата, извършили нарушение по този закон, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват с глоба в размер от 6 до 35 минимални месечни работни заплати, определени от Министерския съвет към датата на извършване на нарушението."
Моля, гласувайте.
От общо гласували 171 народни представители, за - 171, против и въздържали се - няма.
Член 62 е приет.
Моля, прочетете текста на чл. 63.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 63. Ал. 1. Актовете за констатираните нарушения по чл. 62 от този закон се съставят от оправомощени от управителя на Българската народна банка лица, а наказателните постановления се издават от управителя на Българската народна банка или от оправомощено от него длъжностно лице.
Ал. 2. Установяването на нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 63.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения по този текст.
Моля, гласувайте за чл. 63 така, както е предложен.
От общо гласували 171 народни представители, за - 171, против и въздържали се - няма.
Текстът на чл. 63 е приет.
Преминаваме нататък.
Допълнителна разпоредба.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искам да направя едно уточнение. В хода на гласуването отпадна чл. 24, поради което ще има преномериране.
"§ 1. Под "спот валутен курс" се разбира цената, определена за сделки с валута с незабавно прехвърляне чрез банков превод в рамките на периода, определен от закона или в правилата на банковата практика."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): "Определен със закон", а не "от закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, чисто редакционна бележка. Ако се запише "от закона", може да се разбира и от този закон. Ето защо по-добре би било да се запише "определен със закон". Има се предвид там Законът за банките по същество. Ако приемете това редакционно допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Разбирам, че се приема редакционното предложение.
Моля, гласувайте текста на § 1 от Допълнителната разпоредба, с корекцията, която беше направена.
От общо гласували 164 народни представители, за - 163, против - няма, въздържал се 1.
Текстът на § 1 от Допълнителната разпоредба е приет.
Преминаваме по-нататък.
"Преходни и заключителни разпоредби".
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 2. Мандатът на заварените при влизането в сила на този закон управител, подуправители и други членове на Управителния съвет се прекратява."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За прецизност предлагам да гласуваме заглавието "Преходни и заключителни разпоредби", като наименование.
От общо гласували 169 народни представители, за - 168, против - няма, въздържал се - 1.
Заглавието е прието.

Моля, гласувайте параграф 2 така, както е предложен и подкрепен от комисията.
От общо гласували 166 народни представители, за - 163, против - няма, въздържали се - 3.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 3. До формирането на органи за управление на Българската народна банка съгласно изискванията на закона функциите им се осъществяват от заварения при влизането му в сила Управителен съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По параграф 3 няма предложения. Моля гласувайте така, както е предложен и подкрепен от комисията.
От общо гласували 168 народни представители, за - 164, против - няма, въздържали се - 4.
Праграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 4. Членовете на първия Управителен съвет, формиран съгласно този закон, се избират, съответно назначават, за следните срокове:
1. управителят - за шест години;
2. един от подуправителите - за две години, вторият - за четири години, и третият - за шест години;
3. един от останалите членове - за една година, вторият - за три години, и третият - за пет години."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Тук може би трябва да уточня за колегите, на които, мисля, че на господин Лучников и на господин Статков, беше отхвърлено предложението при прекратяване на мандата да се избира за пълен мандат новият член по тази причина, защото ще се наруши принципът, който се залага в този параграф 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Много се извинявам, но една редакционна бележка. Тъй като в Бюджетната комисия много колеги считаха, че думата "останали" е пейоративна, затова я заменете с "другите членове". В нея се намираше някакъв такъв оттенък в точка 3. Да стане: " един от другите членове".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По Вашето предложение аз бих го направил не "един от другите", а "от другите членове един - за една година...".
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Даже "от тримата други членове един - за една година, вторият - за три години, третият - за пет години".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Един - за една година, вторият - за три години, третият - за пет години.
Да, заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имам един въпрос и към вносителите, който все пак може би е добре ние да обсъдим. Не е ли редно отсега да решим по функции кой от подуправителите е за шест, кой - за четири, кой - за две години? Очевидно ние няма да решаваме въпроса в зависимост от имената, а трябва отсега да предвидим логиката, защото когато ни се представят съответните имена, ние ще спорим кой от тримата за колко години го избираме, по какъв критерий. Може би е най-логично самите вносители, ако най-важна институция е паричният съвет, този подуправител от самото начало да е за шест години. После да се прецени кой на банковия надзор или на банковото да бъде за четири години. Но може би този въпрос трябва да се реши тук, за да не изпаднем в една много сложна ситуация при избора. Ако изхождаме от критериите за функциите, мисля, че това може да се определи още тук, а не да бъде свързано после и да се приема от отделните хора като някакво отношение към самите тях.
Предлагам да обмислим това, преди да гласуваме текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря.
Аз бих помолил вносителите да вземат отношение, защото наистина текстът е непълен. Има останали членове, които може да се посочват с акта, да кажем, за тяхното избиране или назначаване или по жребий.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Идеята беше определянето им да става с акта на тяхното избиране или назначаване. Но това, което Вие казахте, в него има резон и аз не възразявам да го обсъдим. Ако можем още сега да кажем кой за колко години, това действително... Не знам, да го обсъдим, добре. Иначе трябва да го обсъдим, когато внесем предложението за избиране или когато съответно президентът ги назначава.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Тогава, прощавайте, ще се приеме като персонално отношение, а ние го решаваме заради същността на функцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): От логиката на закона, ако разрешите, понеже господин Цонев подкрепи да обсъдим този въпрос тук, може би за най-дълго трябва да бъде подуправителят за Емисионното управление, следващото да е за Банковия надзор, защото той се развива и за най-кратко - за Банковото, тъй като там все пак се дават кредити при ситуация на ликвиден риск. Това за мен следва от логиката на закона. Нито знам как ще са подредени хората, нито... За другите трима - президентът ли да прецени, вие решете.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям това предложение. Тоест, подуправителят на Емисионното да бъде за срок от 6, на Банковия надзор - за срок от 4, на Банковото управление - за срок от 2 години. Останалите трима члена, президентът с акт на назначаването да ги определи кой за колко време ще бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Куртев има думата.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Аз искам да ви върна към чл. 12, където е посочен мандата на членовете на управителния съвет, а той е 6 години. Следователно, този проблем сега възниква пред нас и той неслучайно е в Преходните и заключителни разпоредби, само за тези, които са за първия мандат. И за да се получи по-нататък едно застъпване на хора с различен мандат, затова в този случай става дума за 6, 4 и 2 години, поради което мисля, че текстът си е много добър и единственото, което трябва да се направи е това, което предложи преди малко господин Соколов, така че не е необходимо да се обвързва с функциите, а в акта на избиране или назначаване да бъде посочен срокът, за който се избира или назначава този член на управителния съвет. Безспорно е, че ще бъде личност и че ще бъде свързано с определено лице, защото лица ще избираме, няма да избираме длъжности. Така че след като в чл. 12, ал. 4 е казано: "Мандатът на членовете на управителния съвет е 6 години", тук, в Заключителната разпоредба идеята на господин Соколов мисля, че е достатъчна, за да изчисти текста като се добави това изречение, с което мандатът на първите членове на управителния съвет да бъде обвързан с решението за тяхното избиране или заповедта за тяхното назначаване.
И виждам одобрение от страна на специалистите. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, опираме до вносителите. Тук са хора, които идват от името на вносителя.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, всъщност аз какво бих могъл да кажа? Господин Куртев напълно ясно се изрази и това е всъщност логиката на законопроекта - създава се възможност за един ротационен принцип. По-нататък вече всички следващи мандати са по 6 години, но по този начин става приемственост в рамките на управителния съвет, а не всички изведнъж да се махнат и всички да са нови. По този начин се цели да се постигне един ротационен принцип, затова е направена такава стълбица 2-4-6: за управителя - 6, за подуправителите - съответно 2, 4 и 6 години и така става една приемственост в рамките на управителния съвет.
Понеже възниква въпроса кой за колко години - това ще стане с акта на Народното събрание, съответно с акта на президента, компетентният орган по чл. 12 ще реши всеки от подуправителите, които избира или назначава съгласно съответните разпоредби на закона - подуправителя, примерно, който се избира за еди кое си управление, го избира лицето Хикс за 2 години, за 4 години, за 6 години - това се решава със самия акт на избирането, разбира се назначението. Това вие можете и предварително, преди избора да се определи кое управление за колко години да е първоначално. Това едва ли е толкова важно. Аз предполагам, че всеки от подуправителите, които ще бъдат, ще бъдат предупредени предварително и ще бъде ясно за колко години е всеки, така че не е толкова важен този проблем. (Шум и реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Тогава аз чета текста на § 4: "Членовете на първия управителен съвет, формиран съгласно този закон се избират, съответно назначават за следните срокове: управителите - за 6 години, един от подуправителите - за 2 години, вторият - за 4 години, а третият - за 6 години. От другите членове един за 1 година, вторият - за 3 години, третият - за 5 години като определянето им става с акта за тяхното избиране или назначаване". (Шум и реплики в залата)
Господин Гайтанджиев има думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това не е толкова удобно. Винаги ще се намесят лични пристрастия, затова предлагам един по-ефективен метод, който е взаимстван от практиката на Конституционния съд.
Когато Великото Народно събрание приемаше Закона за Конституционния съд се установи, че първите мандати влизат в едни противофази съответно жребий определи кой от членовете на Конституционния съд ще напусне съответно след 1, 2 или 3 години.
Моето предложение конкретно е - към досегашния текст на § 4 да се добави една точка 4, която да гласи: "Мандатът на всеки от членовете на управителния съвет се определя чрез жребий след изтичане на минималния срок, съответно след 1 и 2 години".
Това означава, че след 1 година за останалите членове, които не са подуправители, се тегли жребий. Всеки от тях знае за колко време ще остане той или пък другите. За подуправителите - по същия начин - след 2 години се тегли жребий. Който отпадне - отпадне, който остане - за 6, който - за 4... По същия начин е решен проблема и в Конституционния съд. Смятам, че това е единствено справедливата процедура.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (встрани от микрофоните): В Конституционния съд обаче имат еднакви функции, тук всички са с различни функции!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи, има две предложения - едното е определянето да става с актовете за тяхното избиране или назначаване, другото е - само за членовете на управителния съвет - чрез жребий. (Шум и реплики в залата)
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (встрани от микрофоните): И третото е - подуправителите отсега да ги определим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Третото е подуправителите отсега да ги определим съобразно функциите им. По-разумно е да няма жребий, особено за подуправителите. По-редно е ние тук да решим.
Господин Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз приемам бележката на господин Куртев, че с първия мандат се започва ротационния принцип, но аз съм притеснен от предложителя, който не аранжира функции, а иска да аранжираме имена. Аз мисля, че големият мандат трябва да бъде съобразно аранжирането на функциите на подуправител и да го обявим предварително, да покажем замисъл, че ние даваме големия мандат не на личност, а на функция, която трябва да бъде по-дълго време упражнявана в банката. Благодаря.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: При положение че ние сме казали, че освен първия мандат всички останали са равни, как с акта от първия мандат ще определим на кое ние по принцип даваме предимство? Ние казваме, че са еднакви, че са еднакво значими, но просто заради ротацията трябва да бъдат 2-4-6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, може ли да се обединим около това сега да определим за подуправителите, съобразно функциите им?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Дали ще ги определим днес или утре, аз мисля, че не е толкова важно. Да ги опредeлим днес. Това предлагам аз. Ето сега, както се предложи тук, виждам, че не възразяват и вносителите, казваме на кой от подуправителите колко ще бъде първият мандат. И предложението, което се направи - 6 години на "Емисионното", 4 - на "Банков надзор" и 2 - на "Банково" управление, аз лично подкрепям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля да гласуваме това предложение за подуправителите, т.е. предложението за т. 2.
Шест години за подуправителя на "Емисионно" управление, 4 години за "Банков надзор" и 2 години - "Банки".
Моля, гласувайте.
От общо гласували 173 народни представители, за - 158, против - 7, въздържали се - 8.
Предложението за изменение на т. 2 на § 4 е прието.
Остава т. 3 - за другите членове, от които единият - за една година, вторият - за три години и третият - за пет години. Има предложение това да стане или с жребий, или с акта за тяхното назначаване, т.е. президентът още с назначаването им да определи кой за колко време се назначава. Можем ли да се обединим около това предложение?
Ще подложа и двете предложения на гласуване.
Който е съгласен т. 3 да стане: "От другите членове: един - за една година, втори - за три години, третият - за пет години, като определянето им става с акта на тяхното назначаване", моля да гласува.
От общо гласували 165 народни представители, за - 144, против - 10, въздържали се - 11.
Приет е текстът на § 4.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 5. Този закон отменя Закона за Българската народна банка, обнародван в "Държавен вестник", бр. 50 от 1991 г., изменен бр. 23 от 1996 г."
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 2, а § 2, 3 и 4, стават съответно § 3, 4 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще подложа § 5 на гласуване, но ми се струва, че той не трябва да е § 5, а трябва да си е последен. Ще видим кой номер ще вземе.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 163 народни представители, за - 161, против - няма, въздържали се - 2.
Параграфът е приет.
А сега има предложения за нови параграфи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: При положение че този параграф стане последен, новите ще бъдат § 5, 6, 7 и 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нека сега да не им определяме номерацията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев:
Създават се нови параграфи, условно чета, 6, 7, 8, 9 и 10, като досегашните § 6 и 7 стават съответно § 11 и 12.
"§ 6. Издадените от Българската народна банка наредби по прилагането на отменения Закон за Българската народна банка запазват действието си, доколкото не противоречат на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Условно предложеният § 6 - "Издадените от Българската народна банка наредби по прилагането на отменения Закон за Българската народна банка запазват действието си, доколкото не противоречат на този закон". Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 166 народни представители, за - 165, против - няма, въздържал се - 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 7. В Закона за устройството на държавния бюджет, обнародван в "Държавен вестник" бр. 67 от 1966 г., се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3 се създава нова ал. 5:
"Ал. 5. Българската народна банка може да предоставя кредити на държавния бюджет при условия и ред, определени в Закона за Българската народна банка".
2. Чл. 32 се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този параграф няма желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Не е ли добре да повторим текста от закона, към който правим това препращане? БНБ предоставя кредит не за своя сметка в този случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има го в чл. 46. Защо да го повтаряме? Мисля, че може да остане така - при условия и ред, определени в този закон.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 162 народни представители, за - 127, против - 9, въздържали се - 26.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 8. В общата сума на паричните задължения на Българската народна банка по чл. 29, ал. 2, т. 2 не се включват поетите от нея задължения преди 31 декември 1996 г. с първоначален срок за плащане над 2 години."
Искам да ви поясня - ако в текстовете ви е отпечатано т. 3, това е грешка, в чл. 29, ал. 2 няма т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание имам право да направя предложение за отпадането на този текст. Лично аз не приемам тази постановка депозитът на Булбанк, който се има предвид и с който се уредиха въпросите на редица търговски банки, сега да не се счита за основно задължение на Емисионно управление и да не се поддържа ликвидност по този депозит, а да бъде включен в Банково управление и по този начин при една немного солидна кредитна политика да застрашим и Булбанк.
Така че предлагам § 8 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Желаещи да се изкажат по това предложение? - Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на господин Папаризов за отпадане на условно наречения § 8.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Да чуем мнението на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз казах - комисията подкрепя тези параграфи, които чета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 8.
От общо гласували 176 народни представители, за - 57, против - 109, въздържали се - 10.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля, гласувайте § 8.
От общо гласували 179 народни представители, за - 139, против - 35, въздържали се - 5.
Параграф 8 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 9. Увеличението на капитала на Българската народна банка от 200 млн. лева на 20 млрд. лева е за сметка на фонд "Резервен" на Българската народна банка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма бележки по този параграф.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 162 народни представители, за - 156, против - 1, въздържали се - 5.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 9. Изпълнението на закона се възлага на Управителния съвет на Българската народна банка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 165 народни представители, за - 161, против - няма, въздържали се - 4.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Руси Статков:
Създават се нови параграфи 6а и 6б.
Отново казвам, че номерацията е условна, тъй като ще се пренарежда.
"§ 6а. До влизането в сила на нов Закон за банките, лицензирането се извършва в съответствие с действащия Закон за банките и кредитното дело.
§ 6б. До приемането на нови наредби на Българската народна банка се запазва действието на досегашните, когато не противоречи на разпоредбите на този закон."
Предложение на комисията:
Предложението за нов параграф 6а не се подкрепя, а предложението за нов параграф 6б се приема по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ние приехме вече подобен текст на 6б.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно затова казвам, че параграф 6б се приема по принцип, а параграф 6а не се приема от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, поддържате ли параграф 6б, защото ние приехме вече параграф с подобен текст? (Неразбираема реплика от Руси Статков)
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз искам да ви обърна вниманието, че ние с един параграф от Допълнителните разпоредби дадохме правомощия на сегашния управителен съвет да функционира до избирането на нов управител, подуправители и членове на Управителния съвет.
Волно или неволно, те могат да отнемат лиценз или да дадат лиценз без да носят отговорността за това. Това означава, че аз искам да ви обърна вниманието, че те трябва да го правят съобразно някакви обективни критерии. И ако не приемем този, предложен от господин Статков, параграф, има опасност да оставим техните действия в този междинен период да бъдат подчинени само на субективизъм. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Няма опасност. Веднага ще назначим новите.
СТЕФАН НЕШЕВ: Ами утре да ги назначим, господин Лучников. Мисля, че се отнесох коректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз благодаря на господин Нешев, но не разбрах какво беше предложението. Вие казахте само каква опасност има.
СТЕФАН НЕШЕВ (от място): Подкрепям да има такъв параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Кирилов.
ИВАН КИРИЛОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, една редакционна поправка към предложението на народния представител Руси Статков по параграф 6б.
"§ 6б. До приемането на нови наредби на Българската народна банка се запазва действието на досегашните, които не противоречат на разпоредбите на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, то е прието. Той не го поддържа, защото ние го приехме.
Поставям на гласуване само параграф 6а от предложенията на народния представител Руси Статков.
"§ 6а. До влизането в сила на нов Закон за банките лицензирането се извършва в съответствие с действащия Закон за банките и кредитното дело."
Моля, гласувайте!
От общо гласували 176 народни представители, за - 52, против - 110, въздържали се - 14.
Предложението не се приема.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (от място): Е, как ще се приеме?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако трябва да кажа нещо за успокоение, бъдете сигурни, че моментът на влизане на този закон в сила ще съвпадне с момента на назначаване на новото управително тяло, за да нямате притеснения.
Предложение на народния представител Йордан Цонев за нов параграф 10:
"§ 10. В срок до 14 дни след влизането на закона в сила вземанията на Българската народна банка от държавата, както и други активи на банката, свързани със задължения на държавата към външни кредитори, се реструктурират съгласно договори, сключени между управителя на банката и министъра на финансите."
Комисията подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По параграф 10 няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте за параграф 10 така, както беше прочетен от вносителя.
От общо гласували 172 народни представители, за - 159, против - 2, въздържали се - 11.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 7. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Предложение на народния представител Руси Статков:
§ 7 се изменя така:
"§ 7. Законът влиза в сила от 30 юни 1997 г."
Комисията подкрепя предложението на вносителя и не подкрепя предложението на господин Статков. (Реплики от залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имаше още едно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев за нов § 11:
"§ 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на чл. 29, 30, 31, 32 и 50, които влизат в сила от 1 юли 1997 г."
Комисията подкрепя това предложение.
Искам само да уточня, че така изброените членове, ако при пренареждането променят номерацията, ще бъдат променени и тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, като вносител на предложение.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Последното предложение на господин Цонев подсказва, че моето предложение е било правилно. Така че по същество комисията не го е отхвърлила, а по-скоро е конкретизирала някои членове, които действително трябва да влязат в сила много бързо. Това беше смисълът и на моето предложение. (Ръкопляскания)
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Факт, че е така, но ще добавя само, че избрахме тези членове да влязат в сила от 30-и, които касаят на практика борда, а останалата част сега, за да можем да назначим управително тяло и то да подготви банката за действие при валутен борд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Подлагам на гласуване параграфа със следния текст:
"Законът влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на членове 29, 30, 31, 32 и 50, които влизат в сила от 1 юли 1997 г."
Моля, гласувайте.
От общо гласували 183 народни представители, за - 181, против - 1, въздържал се - 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искам да направя, уважаеми колеги, още едно предложение. Не е правено в комисията, но господин председателят ми подсказа, че текстът на чл. 6, ал. 2 гласи: "Българската народна банка има печат със своето наименование и с изображение на герба на Република България". При положение че не сме приели Закон за държавния герб, предлагам като § 12 следния текст:
"§ 12. До гласуване на Закон за държавния герб Българска народна банка запазва досегашния си печат".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте за предложението.
От общо гласували 174 народни представители, за - 147, против - 1, въздържали се - 26.
Параграфът е приет.
С това е приет и целият Закон за Българска народна банка.
Благодаря на всички народни представители. (Ръкопляскания)

И сега, колкото и да сме изморени, преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЕНСИИТЕ - нещо, което трябва да направим днес, ако искаме хората от 1 юли да могат да получат новия размер на пенсиите си.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма ли да има малко почивка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Двадесет минути почивка. (Звъни)

След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (Звъни): Откривам заседанието.
Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЕНСИИТЕ.
Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Има думата госпожа Дянкова, председател на комисията, да огласи становището.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател! Преди да запозная народните представители със становището на Комисията по труда и социалната политика, правя процедурно предложение в залата да бъде поканен господин Николай Николов, председател на Националния осигурителен институт.
Моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте за това предложение.
От общо гласували 139 народни представители, за - 138, против - няма, въздържал се - 1.
Предложението е прието.
Моля да бъде поканен господин Николов.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Становище по Законопроект за изменение на Закона за пенсиите N 02015, внесен от Министерския съвет на 27 май 1997 г.
На 3 юни 1997 г. се проведе заседание на Комисията по труда и социалната политика, на което беше обсъден внесеният от Министерския съвет Законопроект за изменение на Закона за пенсиите.
На заседанието присъствуваха министърът на труда и социалната политика, господин Иван Нейков, председателят на Надзорния съвет, управителят и главният директор на Националния осигурителен институт, представители на Конфедерация на труда "Подкрепа", Българската търговско-промишлена палата и Българската стопанска камара. Поканените представители на синдикалните и работодателските организации предоставиха своите писмени становища по Законопроекта за изменение на Закона за пенсиите.
Законопроектът предизвиква силен обществен интерес, защото засяга определянето на размерите на доходите от пенсии на значителна част от българското население.
Индивидуалният коефициент, който актуализира ежегодно размерите на пенсиите за трудова дейност съобразно размерите на средната работна заплата за страната, беше въведен през 1996 г. Високата за нашата страна инфлация през 1996 г. и особено в началото на тази година направи неприложим установеният с чл. 46а от Закона за пенсиите механизъм за определяне стойността на индивидуалния коефициент.
Ето защо в условията на извършените значителни увеличения на заплатите и нарушените съотношения между тях беше необходимо Министерският съвет спешно да предложи нов начин за изчисляване на индивидуалния коефициент и осъвременяване на пенсиите.
Със законопроекта се предлага определянето на индивидуалния коефициент като средно претеглена величина от установените му размери за два периода - до края на миналата година и след 1 януари 1997 г. За 1997 г. - втората величина на коефициента, ще се определи на основата на средната месечна брутна заплата за страната за първото тримесечие на тази година. Освен това в законопроекта се предлагат съществени промени в досега установения начин за определяне на средната месечна брутна заплата, която се използува за ежегодното актуализиране на пенсиите.
След направените обсъждания на законопроекта народните представители от комисията единодушно подкрепиха предложения проект от Министерския съвет и предлагат бързото му включване в дневния ред на пленарните заседания на Народното събрание за приемането му на първо и второ четене още през тази седмица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
От името на вносителя, господин министър, искате ли да кажете нещо?
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ (от място): Изложението беше изключително изчерпателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви.
Пристъпваме към първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за пенсиите. Определям по 30 минути време на всяка парламентарна група. Моля да ми бъде даден списък с желаещите за изказвания.
Има думата народният представител Ваньо Цонов от СДС.
ВАНЬО ЦОНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Смятам, че всички ще се съгласим с факта, че моделът на пенсионното осигуряване, който съществува в България, вече е изчерпан. Законът за пенсиите, който е приет през 1957 г. и регламентира начина на пенсиониране на трудещите се, е износен отдавна.
Имайки предвид многото поправки, които са правени, забележете, над 50, от неговото създаване, ми дава основание да смятам, че се нуждаем от нова форма, от нов начин и нова философия при решаване на въпросите, свързани с пенсионирането на хората. И този нов подход е част от новата философия на управляващото мнозинство и правителството, която философия е свързана и с цялостна промяна на социалното осигуряване като система.

На проведеното заседание на Комисията по труда и социалната политика по време на разговорите, които водихме, се оформи като нагласа у членовете на комисията и от страна на представителите на министерството, че наистина се нуждаем от нов Закон за пенсиите, който да отговаря на съвременните изисквания на нашия обществено-икономически живот и на западноевропейските стандарти, към които се стремим.
Аз и моите колеги от СДС същевременно си даваме сметка, че подготовката на един такъв закон изисква време, задълбочено и обстойно проучване и анализиране на икономическите и социални моменти. Така че, когато бъде внесен за разглеждане и се приеме, да не се окажем отново със закон, както от 1957 г., който веднага да променяме.
Именно в тази връзка това, което Министерският съвет внася като проект за изменение на Закона за пенсиите, цели да изглади временно, разбира се, докато бъде внесен нов Закон за пенсиите, несъответствието между размера на работните заплати и пенсиите, които се получават.
Всички знаем, че това несъответствие се дължи на инфлационните процеси, настъпили през 1996 г. и първите два-три месеца на 1997 г. С приетия със Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите от 1996 г. чл. 46а се въведе механизъм за осъвременяване на пенсиите за трудова заетост, изчислени от трудово възнаграждение или от осигурителен доход чрез индивидуален коефициент всяка календарна година. Този механизъм позволява размерите на пенсиите ежегодно да се привеждат в съответствие с новите размери на средната работна заплата за страната.
Съгласно сега действащия чл. 46а от закона, осъвременяването на пенсиите се извършва като индивидуалният коефициент се умножи със средната месечна брутна заплата за страната, обявена от Националния статистически институт за трите календарни години, предхождащи осъвременяването. Ако оставим да действа Законът за пенсиите в тази негова част така, както е приет през 1996 г. от Тридесет и седмото Народно събрание, има опасност да обречем 2 млн. и 400 хил. пенсионери на пенсии, които ще са по-малки от това, което те са получавали през последните три месеца.
Смятам, че поправките в Закона за пенсиите, които внася сега Министерският съвет, гарантират по-добра пенсионна защита, както и частично отстраняват несправедливостта при формиране на индивидуалния коефициент за пенсионерите след 1 януари 1997 г. Дава се възможност осъвремененото трудово възнаграждение, върху което се определя пенсията, да се изчислява като индивидуалният пенсионерски коефициент се умножи по средната работна заплата за годината, предхождаща актуализацията.
Смятам, че скъсяването на базисния период от 3 на 1 година е прогресивна стъпка и то именно по отношение на гъвкавостта при индексирането на пенсиите.
Нов положителен елемент в предлаганите изменения е и новият начин за изчисляване на индивидуалния пенсионен коефициент за пенсионираните след 1 януари 1997 г. Коефициентът ще се смята като средно претеглена стойност на две съотношения. Едното е средното възнаграждение на пенсионирания за трите избрани години преди 1997 г. към средната заплата за страната през избрания период, а другото съотношение ще се изчислява по същата формула, но за месеците след 1 януари, първото тримесечие.
Ако се остави да действа сегашната методика, която всъщност е едно механично пресмятане, сериозно се ощетяват пенсионираните след 1 януари тази година, особено ново- пенсионираните държавни чиновници, чиито заплати сериозно изостанаха от средните за страната през първите три месеца.
Смея да твърдя, че приемането на поправките в чл. 46а от Закона за пенсиите ще бъде в духа на изравняване правата на пенсионираните преди и след 1 януари 1997 г.
Уважаеми дами и господа! Вярно е, че поправката на чл. 46а от Закона за пенсиите, която предлага Министерският съвет, не може да реши натрупаните проблеми с пенсионното осигуряване. Но нейната най-важна цел, според мен, е още през юли възрастните хора - нашите бащи и майки, баби и дядовци, да получат актуализирани пенсии. Същевременно тези изменения са и първата стъпка към един нов Закон за пенсионното осигуряване, отговарящ на западноевропейските стандарти за осигуряването.
В заключение, призовавам всички народни представители да гласуваме направеното предложение за изменение на Закона за пенсиите в чл. 46а на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонов.
Има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Въведеният през 1996 г. механизъм за ежегодно осъвременяване на пенсиите с един индивидуален коефициент за всяка календарна година, който беше направен с изменението на Закона за пенсиите, създаде една добра основа за ежегодно превеждане на размера на пенсиите в съответствие с новите размери на средната работна заплата за страната. Предвиждаше се осъвременяването да се извършва на база средна месечна работна заплата за три календарни години, предхождащи годината на осъвременяването, и ако това е за 1996 г., това бяха годините 1995, 1994, 1993 при една средна заплата 5217 лв. и евентуално, ако някой от нас има коефициент 2, се получава една база 10 424 лв., умножава се съответно по коефициентите и така се получаваше размера на осъвременената пенсия на базата на индивидуалния коефициент.
Както каза и колегата преди мен, както е написано и в мотивите на вносителя на законопроекта за изменение на закона и на чл. 46а, предвид ръста на инфлацията и изоставането на ръста на пенсиите от ръста на средната работна заплата, този механизъм в частта му за период от три календарни години е твърде несправедлив и вече неподходящ. Затова е предвиден да бъде заменен с една календарна година, предхождаща периода на осъвременяването, в случая тук става въпрос 1997 г. да се вземе база 1996 г.
С проекта се предлага и един нов начин за изчисляване на индивидуалния коефициент, като една средна претеглена величина на стойностите му за два периода. Единият е до края на 1996 г. и другият - в началото на 1997 г.
Еднократно се предвижда в закона за 1997 г. осъвременяването да стане на база на средната работна заплата за страната за първото тримесечие на 1997 г. Има логика еднократно да приемем такова решение, което да бъде съотношено към доходите, да бъде съпоставено с ръста на средната работна заплата през 1997 г., тъй като ако се върнем на размера на средната работна заплата за 1996 г., която е 13 268 лв., това значи някои от пенсионерите да получат по-малки пенсии, отколкото са получавали досега.
В комисията обсъдихме тези варианти и, разбира се, ние приехме становище, но, за съжаление, там не присъстваха представители на Съюза на пенсионерите. Те имат едно предложение, което аз искам да оформим, господин председател, веднага, за да може да мине и на второ четене. Предполагам, че господин Нейков и господин Николов ще си кажат становището по него - да вземем за база не средната заплата за първото тримесечие на 1997 година, а да вземем последните три месеца, за които има официални статистически данни. Това са средната работна заплата май, април и март. Тъй като при това положение ръстът на пенсиите, както се предвижда досега, вместо 14 на сто ръст на средните пенсии с този закон, който ще гласуваме, ние ще имаме един ръст на пенсията около 16,2 на сто. Мисля, че това би било добре за българските пенсионери.
Освен това при една такава промяна средната пенсия се предвижда сега да стане 46 874 лева, социалната пенсия ще бъде 27 000 лева, а максималната - 81 000 лева. Това значи, че ние ще дадем малко по-висок процент на тези пенсии, имайки предвид и това, че само за храна, и то включени в потребителната кошница, и то за пенсионер, в първите пет месеца, за месец май, при цените, които имаме в момента, на един пенсионер са му нужни около 70 хиляди лева. И тъй като все пак ние нямаме представа какво е натрупването на пенсионерите в границата между минимална и средна пенсия и средна и максимална пенсия, смятам, че народните представители ще можем да направим това още сега и да дадем шанса на повече пенсионери да получат малко по-висок доход. Още повече, че при сегашните поправки в Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, които ние ще направим в чл. 46, уважаеми колеги, така или иначе при всичките ни желания и предполагам желанието на вносителя, около 11-12 на сто от пенсионерите, по-точно от пенсиите, ще останат на същото равнище, каквото е било до 1 юни.
По този закон аз искам да кажа и някои общи съображения, които смятам, че ще бъдат в унисон с необходимостта много бързо да се приеме един нов Закон за пенсиите, цялостен, съвършено нов и осъвременен, тъй като на този ние всъщност правим една козметична промяна.
Какви са моите съображения? Най-напред, смятам, че трябва да се следи динамиката на средствата в Националния осигурителен институт и основанието ми за това е, че динамиката на ръста на средната работна заплата невинаги гарантира ръст и на средната пенсия. Освен това, първите четири месеца на годината имаме един сериозен спад на производството в страната, което реално рефлектира и ще рефлектира върху осигурителните вноски и осигурителните плащания.
Бихме могли, разбира се, да дискутираме и въпроса за създаване на зависимост при определяне индивидуалния коефициент и на базата на съотношението между средномесечните задължителни и доброволни плащания, които се предвиждат в чл. 147, ал. 1 от Кодекса на труда, но мисля, че това не трябва да бъде предмет на сегашното ни обсъждане.
Така че аз правя едно предложение, което моля, господин председателю, обръщам се и към председателя на комисията, в заключителните разпоредби: "§ 2. За 1997 година осъвременява-нето на пенсиите по чл. 46а и чл. 46б, ал. 2 се извършва от средната брутна заплата за страната за месеците май, април и март за 1997 година, обявени от Националния статистически институт".
Мисля, че няма да има пречка да го приемем веднага и на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, законопроектът, който обсъждаме, е един от най-често променяните закони при нас и тази промяна, която предстои да приемем, ние я разглеждаме като една от тези поредни текущи необходими промени, като в същото време съзнаваме, че цялостното осъвременяване на законодателството по въпроса за пенсиите тепърва предстои и Евролевицата има сериозни намерения и амбиции да участва градивно и активно в този процес.
Ние подкрепяме необходимостта от това временно решение на проблема, продиктувано от процесите, които протичат и протекоха в страната особено през последните месеци. Смятаме, че предвиденият начин за осъвременяване на пенсиите ще реши проблемите и то проблемите на пенсионерите - не толкова с повишаване на техните пенсии, тъй като този проблем все пак по някакъв начин беше решен от временното правителство с предоставянето на тези суми, колкото ще реши въпросът за по-справедливото разпределение на тези суми, тъй като те досега бяха раздавани на глава, а сега, с текстовете на предлагания законопроект, те ще се раздават по определен по-справедлив начин.
В същото време ние смятаме, че има два момента, които съвпадат почти с това, което говори ораторът преди мен. Наистина, създава се една възможност за една група от пенсионерите, а тази възможност не е само теоретична, въз основа на тези осъвременявания една група пенсионери да не получат увеличение на своите пенсии. Разбира се, причина за това ще бъде не несправедливостта на предлагания законопроект, колкото самият факт, че сумите бяха давани досега на глава и всъщност тези хора, на които е била надценена сумата, която им е давана, сега ще понесат един негативен резултат. Но въпреки това, предполагам, всички ние ще бъдем засипани от писма точно от този кръг хора.
И другото е във връзка с определянето на базата. Наистина тази база - първото тримесечие, според мен подлежи на разсъждение дали да бъде първото тримесечие. Вие всички се сещате, че всъщност увеличаването на заплатите тази година приключи с месец април. Вие знаете, представители на Евролевицата неведнъж изразяваха своето мнение за това как ние възприемаме особено последното увеличение на заплатите през месец април и то по причини, не че не искаме хората да получават повече доходи, но когато се тръгне по една логика, като се каже "а", има "б", "в" и т.н. Така че сега, след като сме възприели тази логика, ние смятаме, че трябва да я приложим и по отношение на пенсионерите. Затова нашето принципно предложение е в базата да се включат първите четири месеца. Смятаме, че през май тази тенденция спадна. Смятаме, че януари, февруари, март и април ще решат проблема справедливо. Ако трябва още тук, сега, да изчета или да предложа в писмен вид това предложение, доколкото разбирам предстои да се гласува предложение да преминем веднага към второ четене. Ето как изглежда предлаганият от нас текст:
"Осъвременяването на пенсиите по реда на чл. 46а за 1997 година се извършва авансово от 1 юли 1997 година на основата на обявената от Националния статистически институт средномесечна работна заплата за страната за първото тримесечие на годината и се разчита окончателно, заедно с пенсиите за месец август въз основа на отчетената от Националния статистически институт средномесечна работна заплата за страната за четирите месеца от началото на 1997 година."
Защо казвам авансово? Защото предполагам, че Националният статистически институт едва ли е готов с разчетите си за април. Това е нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Вече се спомена няколко пъти, че с поправката на Закона за пенсиите, която беше внесена чрез чл. 46а през 1996 г., се прие механизъм за ежегодно осъвременяване на пенсиите от 1 юли на всяка текуща година. Осъвременяването се извършва съгласно този механизъм чрез въвеждането на така наречения индивидуален коефициент.
Ние оценяваме като положително въвеждането на един такъв критерий, защото смисълът на този коефициент е да отразява индивидуалния принос на дадено лице към обществото или, ако искате, към обществения продукт, доколкото, разбира се, средната работна заплата и работната заплата на даденото лице реално отразяват този принос.
Но така или иначе чрез индивидуалните коефициенти се създава една скала, която обективира до голяма степен приноса на всеки пенсионер, откъсва го от историческото време, в което е работил и му придава един актуален смисъл. Ето защо въведеният в чл. 46а механизъм за осъществяване на една перманентна актуализация на пенсиите е принципно справедлив и отговаря на европейските тенденции да се обвърже пенсията с размера на актуалната средна заплата за страната. За база при това, както се спомена вече, се взимаше средната брутна заплата за последните три години, които предхождат осъвременяването на пенсиите.
Оказа се обаче, че въпреки този добър замисъл на въпросния механизъм, той не работи в динамични условия на бурна инфлация, каквато преживяхме в края на 1996 и началото на 1997 г. Нещо повече, той доведе до занижаване на нивото на индивидуалните коефициенти, а с това практически и до едно необективно, несправедливо подценяване на приноса на отделните лица чрез занижаването на техния индивидуален коефициент. Това, разбира се, рефлектира и в понижаването на размера на осъвременената пенсия.
За да се отстрани този дефект, се наложи промяна във формулата за изчисляване на индивидуалния коефициент. За тази цел периодът беше разделен на два подпериода: преди 1 януари 1997 г. и след 1 януари 1997 г., като за всеки един от тези два подпериода беше изчислен отделен коефициент. След това в един общ инвидидуален коефициент тези два коефициента бяха внесени с тяхната относителна тежест, която отговаряше на продължителността на двата подпериода.
Второто подобрение, което се предлага освен новата формула за изчисляване на индивидуалния коефициент, това е средната месечна брутна заплата да се определи само на базата на предходната една година, а не на базата на три предходни години, какъвто беше текстът на стария проект.
Възникналата днес необходимост за аварийно адаптиране на пенсионния закон към динамичните промени на работните заплати и на инфлацията, е само един от индикаторите за несъвършения характер на Закона за пенсиите. Няма съмнение, че в сферата на социалното законодателство като цяло са нужни коренни промени. Нанесените досега десетки поправки на Закона за пенсиите се дължат на неговата остаряла философия, която датира от средата на този век. В този закон са заложени гнили принципи, като например свързаните със старата политика на поддържане на мнима работна заетост.
Друг един сериозен проблем са и високите осигурителни вноски. Всички знаем, че те се отразяват негативно върху нивото на работната заетост, водят до по-висока цена на стоките и услугите и в крайна сметка са спирачка за инвестиции. Ето защо ние очакваме правителството да внесе своевременно нов модерен Закон за пенсионно осигуряване.
Разбира се, днешната поправка е наложителна и спешна. Аз искам тук да поздравя министър Нейков за неговата спешна намеса, както, разбира се, и колегите от комисията, които реагираха бързо и единодушно подкрепиха проекта.
Проектът беше разгледан и в Парламентарната група на Българския бизнесблок. Беше приет без възражения и оценен също като спешен.
Във връзка с предложенията, които направиха колегите - базата през 1997 г. да се разпростре не само върху първите три, а върху първите четири месеца, това, разбира се, е положително и би довело до едно по-голямо среднопроцентно увеличение на пенсиите след актуализацията им след 1 юли, но аз смятам, че е целесъобразно да чуем както министъра, така може би и шефа на Националния осигурителен институт, за да видим как изглеждат нещата с техния бюджет.
Като имам предвид огромния масив от данни, които трябва да се обработят до 1 юли 1997 г., за да може хората от третата възраст навреме да получат своите осъвременени пенсии, обръщам се към всички народни представители в залата да подкрепим внесените поправки към Закона за пенсиите и да направим всичко възможно да съкратим традиционния срок до второто четене на проекта. Благодаря. (Единични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
В предадените ми списъци са записани още трима оратори от Парламентарната група на СДС и двама от Парламентарната група на Демократичната левица. Очевидно е желанието, ако може днес да бъде приет този законопроект, за да може наистина от 1 юли пенсионерите да получат своите увеличени пенсии. Затова бих призовал колегите, които искат да вземат отношение, разбира се, без да мога да ограничавам правото от 30 минути на парламентарна група, да се съсредоточат евентуално за второто четене. Ако колегите не възразяват, ако записалите се отказват, можем направо да гласуваме законопроекта на първо четене и да можем да преминем към второто четене.
Има ли желаещи да се изкажат? - Няма. Благодаря на всички за това.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение на Закона за пенсиите.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 175 народни представители, за - 174, против - няма, въздържал се - 1.
Законопроектът за изменение на Закона за пенсиите е приет на първо четене.
Госпожа Дянкова за процедурно предложение.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам предвид това, което се случи до този момент в залата - единодушието, с което законопроектът беше гласуван най-напред в комисията, и положителните становища, които тук се изразиха от почти всички оратори, а също и факта, че наистина ни трябва технологично време за изчисляване на пенсиите и за осъвременяването им, за да бъдат те при хората на 1 юли 1997 г., и предлагам въз основа на чл. 66, ал. 2 да преминем към второто четене на законопроекта. Този текст от правилника гласи: "Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Противно мнение има ли? - Няма.
Моля, гласувайте за направеното предложение за второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за пенсиите.
От общо гласували 166 народни представители, за - 160, против - няма, въздържали се - 6.
Предложението е прието.

Преминаваме към второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за пенсиите.
Думата има министърът на труда и социалната политика господин Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Искам, преди да взема отношение по направените предложения, да изкажа своята благодарност и като министър, и като човек за изключителното разбиране, което проявихте, и в рамките на тази много натоварена програма, свързана с приемането на законите за валутния борд, да намерите и времето, и силите да гласувате изменението на Закона за пенсиите, който се очаква от два и половина милиона ваши избиратели.
Всяка една нормална, цивилизована държава има своя пенсионно-осигурителна система и някакъв механизъм за актуализиране и осъвременяване на пенсиите през годините. С подобен механизъм разполага и българската пенсионно-осигурителна система, който, разбира се, във времето трябва да бъде усъвършенстван. Това, което предлагаме в момента, е да се постигне максимално възможното и от гледна точка на финансовото положение на пенсионния фонд, и от гледна точка на законодателството усъвършенстване на механизма за актуализиране на пенсиите.
Ако вие приемете предложения вариант, това означа, че ще приближим в максимална степен размера на пенсиите до размера на осигуровките, които се правят, т. е. ще създадем адекватна връзка между размера на средната заплата и размера на средната пенсия.
Ако вие приемете това предложение, ние ще изправим и още една деформация, натрупана във времето в пенсионно-осигурителната система - ще бъде съобразено със закона съотношението между най-ниската и най-високата пенсия, така че хората, които са правили по-големи осигуровки, работодателите, които са отчислявали по-големи вноски за сметка на по-високите заплати, които са плащали, да могат по този начин да гарантират на своите бивши работници по-високи пенсии.
В същото време, без да обсъждам мотивите за направените предложения за изменение с предложения законопроект, не бих могъл да защитавам тяхното приемане. Защото изчисленията, които се правят, за да бъдат актуализирани размерите на пенсиите, са изчислени на базата на статистическата информация, предоставена от Националния статистически институт. Тази информация се събира и изчислява на тримесечие, на полугодие и на цяла година. В момента Националният осигурителен институт, както и самите вие разполагате с официални данни единствено за първото тримесечие на 1997 г. Официални данни за останалите периоди - бяха направени две предложения: за периода март, април и май или за периода януари, февруари, март и април - няма и няма да има в следващите няколко месеца.
Искам да ви обърна внимание на факта, че официалните данни на Националния статистически институт за първото тримесечие бяха публикувани, бяха обявени в края на м. май, т. е. разстоянието е около два месеца. Това означава най-малкото, че ако вие приемете някое от тези предложения, актуализирането ще бъде отложено най-рано за есента, което вече ще означава нарушение на нормата на Закона за пенсиите, предвиждаща актуализиране от 1 юли.
В същото време бях смутен и от едно вътрешно противоречие в част от изказванията, а именно - изразяват се опасения, че ще бъдат намалени вноските поради стагнация в реалната икономика и в същото време се правят предложения за увеличаване размера на актуализираната сума към пенсиите. Просто не е възможно и ще застрашим финансовата стабилност на Националния осигурителен институт, ако търсим възможности за увеличаване на пенсиите, без да има съответните постъпления от страна на осигурителите - работодателите и работниците.
Затова отново изразявайки своята благодарност към добрата воля, която проявихте, призовавам да гласувате проекта на закона такъв, какъвто беше внесен от председателя на Комисията по труда и социалната политика госпожа Дянкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата председателят на Комисията по труда и социалната политика госпожа Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"З А К О Н
за изменение на Закона за пенсиите
§ 1. Чл. 46а се изменя така:
"Чл. 46а. Ал. 1. Пенсиите за трудова дейност, изчислени от трудово възнаграждение или от осигурителен доход, се осъвременяват всяка календарна година чрез индивидуален коефициент.
Ал. 2. За изчисляване на индивидуалния коефициент се определят:
1. съотношението между средномесечното брутно възнаграждение или осигурителен доход, от които се изчислява пенсията за периода до 31 декември 1996 г., и средната месечна брутна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт;
2. съотношението между средномесечното брутно възнаграждение или осигурителен доход, от които се изчислява пенсията за периода след 31 декември 1996 г., и средната месечна брутна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт.
Ал. 3. Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от съотношенията по ал. 2 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сбора на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода.
Ал. 4. Когато лицата не са работили след 1 януари 1997 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението в ал. 2, т. 1, а когато базисният период е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението в ал. 2, т. 2.
Ал. 5. Осъвременяването се извършва, като коефициентът по ал. 3 или ал. 4 се умножи по средната месечна брутна заплата за страната, обявена от Националния статистически институт за календарната година, предхождаща годината на осъвременяването, след което пенсията се определя от осъвремененото възнаграждение при условията на този закон.
Ал. 6. Осъвременената пенсия не може да бъде по-малка от получаваната пенсия до датата на осъвременяването.
Ал. 7. Пенсиите, отпуснати по чл. 12, по раздел пет, както и по отменените Закон за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори и Закон за общественото осигуряване от 1949 г., и пенсиите, отпуснати от Президиума на Народното събрание и от Държавния съвет на НРБ, които не са изчислени от трудово възнаграждение, се осъвременяват всяка календарна година с коефициент, равен на 80 на сто от средното увеличение на пенсиите по ал. 1.
Ал. 8. Пенсиите за особени заслуги към държавата и нацията се осъвременяват всяка календарна година, като размерът им се определя в максималния размер по чл. 47в.

Ал. 9. Размерът на пенсиите, отпуснати по чл. 28 и чл. 30а не може да бъде по-малък от размера на социалната пенсия.
Ал. 10. Наследствените пенсии се осъвременяват, като се определят от осъвременения размер на личната пенсия на наследодателя.
Ал. 11. Когато се получава повече от една пенсия, осъвременява се всяка една от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Най-напред по заглавието - Закон за изменение на Закона за пенсиите.
Моля, гласувайте заглавието.
От общо гласували 168 народни представители, за - 167, против - няма, въздържал се - 1.
Текстът на заглавието е приет.
По § 1, чл. 46а:
Текстът се изменя така, както беше прочетен.
Има ли желаещи да се изкажат? - Няма.
Моля гласувайте текста на § 1 на Закона за изменение на Закона за пенсиите.
От общо гласували 164 народни представители, за - 163, против - няма, въздържал се - 1.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Заключителни разпоредби.
§ 2. За 1997 г. осъвременяването на пенсиите по чл. 46а и чл. 46б, ал. 2 се извършва от средната месечна брутна заплата за страната за първото тримесечие на 1997 г., обявена от Националния статистически институт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 2, след направените разяснения от господин министъра, има ли предложения.
Има думата господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър.
Обща е оценката, че ние правим една наложителна крачка, но не отиваме докрай в справедливото решаване на въпроса. И това никой няма да оспори. Мисля, че и господин министърът няма да го оспори. Възможно най-близо ние ще бъдем до справедливото решение, ако можем да направим това осъвременяване на базата на средната заплата за второто тримесечие. И, повтарям, понеже това не се оспорва, а технически сме затруднени, може ли, господин министър, да се отиде и към един запис, който ангажира с вота на народните представители министерството през месец септември да направи преизчисление за това осъвременяване, на базата на средния показател за работната заплата за второто тримесечие? Или нещо подобно във вариант, който вие смятате за законодателно-технически по-удачен, или госпожа Дянкова?
Но тогава ние наистина изцяло реализираме това, което изповядваме като убеждение, че ако ще правим такова осъвременяване, толкова повече че никой няма да оспори. В течение на зимно-пролетните месеци се получи едно драстично изоставане на доходите от ценовите равнища, които се родиха в резултат на хиперинфлацията. И много добре е, че временното, служебното правителство, направи крайно необходимата стъпка за първото сближаване. И отварям една скобка, в тази връзка аз не съм споделял, и сега не споделям, правил съм изявления за това, че някои политически сили, някои политически дейци възразяваха срещу това.
Отговорите на господин Софиянски бяха абсолютно справедливи и точни.
Така че ние сега да поемем този ангажимент за едно преизчисляване на осъвременяването през месец септември или в подходящ месец. Но вече ние решаваме изцяло въпроса. Това е смисълът на предложението, което правя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин министърът.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители.
Аз искам първо да внеса спокойствие във вас, че размерът на средните работни заплати през второто тримесечие, както и през следващите тримесечия на 1997 г. ще бъдат взети предвид при актуализацията на пенсиите към 1 юли 1998 г., тоест онези осигурителни вноски, които ще бъдат събрани и акумулирани във фонда, те ще дадат своето отражение, няма да бъдат загубени. Но за да стане това, което току що беше предложено за едно второ актуализиране в рамките на една и съща година, трябва да има ново изменение на закона.
Освен това трябва да е ясно, че не министерството, не правителството е това, което единствено решава какво да стане с размера на пенсиите. Националният осигурителен институт е автономен институт, който на базата на собствените приходи, на базата на разходите, които прави за пенсии, може да води и финансовата политика.
От тази гледна точка от днешна дата ми се струва не много разумно да възлагаме на Националния осигурителен институт да извършва такава актуализация към 1 септември.
Моето предложение е на базата на направените към този момент разчети и максимално възможните финансови ресурси на Националния осигурителен институт да бъде гласуван този текст. А ако такива ресурси се окажат налице, те могат да бъдат използвани в един по-късен момент, включително и преди следващото актуализиране от 1 юли 1998 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министъра.
Заповядайте, господин Петров.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, бих могъл да се противопоставя на предложението както на госпожа Масларова, така и на господин Стоилов за преизчисляване въз основа на последното тримесечие. По простата причина, че независимо от факта, че лично господин Стоилов тогава е бил против нападките, всеобщо беше мнението, че господин Софиянски води една проинфлационна политика.
Сега вие се опитвате, простете, да правите с чужда пита помен. Защото на българските пенсионери трябва да бъде ясно следното. Изчислението на техните пенсии ще се базира както върху жилото на Жан Виденов, така и върху меда на Стефан Софиянски. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги.
Не от любов към репликите, аз не съм от тези, които често стават за реплики, но това е абсолютно несправедливо. Всички авторитетни икономически центрове в страната, а тук до нас сега в залата е и министърът, който преди това беше синдикален деец, от доста много време се доказва, че не доходите, в това число и пенсиите са проинфлационният фактор в България.
Така че вие говорите нещо, което не се потвърждава от българската икономическа действителност. И това, което всъщност беше пледирано в две изказвания, е опит да се отиде към по-пълно реализиране на намеренията на парламента и нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Мен ме учудва процедурата, по която върви обсъждането. Въпреки много краткото време, ние се постарахме в писмен вид да предложим за второ обсъждане нашето предложение. Председателят на комисията би трябвало да го прочете и да вземе отношение по него. Вместо това дискусията тръгна по един друг ред. Това налага аз още веднъж да напомня за същността на нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще го прочете председателят на комисията, но имаше изказвания, имаше реплика. Така че не може преди това да бъде прочетено Вашето предложение.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Добре, аз искам само да напомня, въпреки всичките ми уважения към мнението на министъра и артгументите, които той изложи. Ние предлагаме изплащането на пенсиите да не се забавя, напротив, то да се изплати в максимално кратки срокове въз основа на авансово отчитане и изчисляване на тези заплати на база заплатата от първото тримесечие. Но окончателното разчитане да стане именно есента, понеже е ясно, че тогава ще излязат сметките на Националния статистически институт.
Аз мисля, че има такава възможност и това е ставало неведнъж по отношение на пенсиите. Изплащат се и след това с по-късна дата стават доплащанията, тогава, когато бюджетът ще има достатъчно средства. Просто аз ви моля, недейте да търсите политизиране на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Заповядайте, госпожо Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Господин Вълчев, аз мисля, че за друго ще вземете думата, но съвсем коректно Вие внесохте наистина писмено предложението и аз го предлагам на залата. Предложението е:
"В Заключителните разпоредби параграф 2 да добие вида:
"§ 2. Осъвременяването на пенсиите по реда на чл. 46а за 1997 г. се извършва авансово от 1 юли 1997 г. на основата на обявената от Националния статистически институт средномесечна работна заплата за страната за първото тримесечие на годината и се разчита окончателно заедно с пенсията за месец август въз основа на отчетената от Националния статистически институт средномесечна работна заплата за страната за четирите месеца от началото на 1997 г."
Това е предложението на господин Венко Вълчев за промяна на § 2. Аз мисля, че се чуха достатъчно аргументи в залата - и от министър Нейков, и от нашите колеги - и затова, господин председател, моля Ви да подложите на гласуване поправката на § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Венко Вълчев, прочетено от председателя на комисията. Моля, гласувайте!
От общо гласували 178 народни представители, за - 41, против - 119, въздържали се - 18.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 2 така, както е внесен от вносителя:
"§ 2. За 1997 г. осъвременяването на пенсиите по чл. 46а и чл. 46б, ал. 2 се извършва от средната месечна брутна заплата за страната за първото тримесечие на 1997 г., обявена от Националния статистически институт."
Моля, гласувайте!
От общо гласували 171 народни представители, за - 160, против - 3, въздържали се - 8.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "§ 3. Този закон влиза в сила от 1 юли 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не виждам предложения по този параграф. Моля, гласувайте § 3 - "Този закон влиза в сила от 1 юли 1997 г.".
От общо гласували 170 народни представители, за - 169, против - няма, въздържал се - 1.
Параграф 3 е приет, а с това и Законът за изменение на Закона за пенсиите. (Ръкопляскания)
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Господин председател, позволете ми от името на комисията и от мое име да благодаря на всички народни представители за голямата добронамереност, която проявиха, и за това, че макар и по изключение приехме на първо и на второ четене тази поправка в закона. Аз мисля, че и благодарностите на пенсионерите ще бъдат също към цялото Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Куртев за няколко съобщения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Още малко търпение. Утре, както знаете, е ден за парламентарен контрол.
Заместник-министър председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на питане на народния представител Иван Иванов.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на актуални въпроси от народните представители Емилия Масларова и Иван Цонев.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Асен Гагаузов.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Асен Гагаузов.
Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Илия Баташки.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: министър-председателят на Република България Иван Костов на отговора на актуалния въпрос от народния представител Любомир Божков и министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на отговора на актуалния въпрос от народния представител Донка Дончева.
Задал е актуален въпрос и народният представител Андон Данаилов към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, но този въпрос е постъпил след определения в правилника срок и затова утре няма да може да му бъде отговорено.
И няколко съобщения за заседания на комисии:
Комисията по външна и интеграционна политика днес няма да има заседание. То ще се проведе утре от 10,30 часа в почивката (в петъците почивката е от 10,30 до 11,00 ч., когато има парламентарен контрол) в зала "Запад".
Във връзка с удължаването на днешното работно време Комисията по културата и медиите днес няма да има заседание.
Същото се отнася и за Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Същото се отнася и за Комисията по труда и социалната политика.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще има заседание във вторник, 10 юни 1997 г., от 14,00 ч. в зала "Запад".
Закривам заседанието. (Звъни)


Закрито в 15,55 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев

СЕКРЕТАРИ:
Виктория Василева

Атанас Мерджанов