Председателствал: председателят Йордан Соколов

Секретари: Калчо Чукаров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 13, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на уважаемите народни представители за промяна в парламентарна група. Със заявление до мен вх. N 54-00-114 от 4 септември 1997 г. народният представител Георги Симеонов Агафонов от 27.Старозагорски многомандатен избирателен район заявява:
"Уважаеми господин председател, уведомявам Ви в знак на несъгласие с грубото погазване на Устава на Българския бизнесблок и правилника за работа на парламентарната група на партията и в съответствие с решението на Управителния съвет на "Фирмени братства" - Български бизнесблок, от 3 септември 1997 г. за установяване на демократичен ред и плурализъм в Българския бизнесблок доброволно напускам Парламентарната група на Българския бизнесблок."
По силата на чл. 12, ал. 2 от нашия правилник минималният брой народни представители за образуване на парламентарна група е 10. А съгласно ал. 4, когато броят на народните представители в една парламентарна група спадне под определения минимум, тя преустановява своето съществуване.
С напускането на Парламентарната група на Българския бизнесблок от народния представител Георги Агафонов членовете на тази парламентарна група стават 9.
По силата на правилника - чл. 12, ал. 4, Парламентарната група на Българския бизнесблок преустановява своето съществуване и губи всички свързани с това права - право на парламентарно време, право на участие в Председателския съвет и редица друга предимства.

Преминаваме към дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА.
Определям по 30 минути за всяка парламентарна група.
Господин Благой Димитров за процедура.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с гледането на законопроекта предлагам да бъдат поканени госпожа Марияна Лукова - заместник-министър на околната среда и водите и госпожа Катюша Димитрова - главен юрисконсулт на Министерството на околната среда и водите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение? Няма възражения. Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: 166 за, 1 против, 2 въздържали се.
Предложението е прието. Квесторите да поканят госпожа Лукова и главната юрисконсултка на министерството.
Водеща комисия е Комисията по опазването на околната среда и водите. Председателят на комисията господин Лъчезар Тошев има думата.
Моля парламентарните групи да ми предадат списък с желаещите да се изказват.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Становището на Комисията по опазване на околната среда и водите относно законопроекта за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, внесен от Министерския съвет, N 02-01-24 от 28 юли 1997 г. е следното.
Комисията по опазване на околната среда и водите на своите заседания на 29 юли и 3 септември 1997 г. разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.
Законопроектът беше представен от министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева и заместник-министъра на околната среда и водите госпожа Марияна Лукова, господин Мартин Дишовски, началник отдел "Управление на отпадъците", и господин Георги Джефезов, експерт в министерството.
В разискванията взеха участие и представители на неправителствени екологични организации.
Комисията приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване внесения законопроект.
Комисията смята, че правомощията на директорите на РИОС следва да се увеличат, за което на второ четене на законопроекта ще бъде внесено предложение.
Становището е подкрепено единодушно от присъстващите на заседанието народни представители с 13 гласа за. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
Има думата господин Тодор Павлов от Парламентарната група на СДС.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители. Безусловно Законът за ограничаване въздействието на отпадъците върху околната среда е един много важен и необходим закон. Това е така, защото досега тази материя се е третирала и уреждала с подзаконови нормативни актове и имайки предвид днешния момент, когато страната ни е много точно определила своята ориентация за евроинтеграция, и знаейки как отпадъците, тяхното производство и тяхното третиране, и тяхното обезвреждане е един глобален проблем, просто необходимостта от този закон е задължителна.
Няма да се спирам подробно на духа и идеите на закона. Господин Тошев ясно показа какво е отношението на комисията към него, но искам да отправя едно конкретно предложение по отношение на главата, третираща административно-наказателните разпоредби. Става въпрос за функциите и правомощията на районните инспекции по опазване на околната среда. В смисъла, в който те са дадени в закона, се появява един вид малко ограничение на техните правомощия - тези на кметовете на общините, и на мен конкретно ми се иска тези правомощия да бъдат малко разширени.

Тук в чл. 62, ал. 2 конкретно са дадени точно двете правомощия, които имат директорите на съответните районни инспекции по опазване на околната среда и бих желал тези техни правомощия да бъдат разширени и да обхващат правомощията, които имат съответните общински кметове, но върху територията на цялата РИОС. Разбира се, това предложение ще бъде внесено официално между двете четения.
Проблемът за отпадъците не е отсега, той е много отдавна. Смятаме, че бъдещето, както на Европа, така и на света, е именно в ангажиране на екологосъобразните мерки за очистване и за съхраняване както на живата природа, така и здравето и бъдещето на хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Павлов.
Други желаещи?
Има думата господин Стефан Гайтанджиев. Заповядайте!
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Законът за боклуците, както е популярно да се нарича законът сега с името Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, има едно странно и съдбовно влияние върху българските правителства. На практика разработването му започна още по времето на Беровото правителство и от екипа на министър Босевски. Когато този закон беше на фаза, когато тъкмо трябваше да влезе в парламента, професор Беров подаде оставка и законът не можа да влезе в парламента. Тоест, дълго време беше дооглеждан и беше настоявано от Министерство на околната среда по време на правителството на Демократичната левица да влезе. Беше предвиден даже в заседанието на Министерския съвет от 5 декември да бъде утвърден и да влезе в пленарната зала. За съжаление тогава правителството на Виденов подаде оставка.
Да се надяваме, че тази злокобна традиция на този закон няма да продължи и сега ще може правителството да разчита на безметежно съществуване, ако разбира се, парламентът съумее ефикасно и бързо да приеме закона. А че трябва да бъде приет подобен закон, смятам, че това е нещо, което всеки, който се е запознал с материала, ще прецени, че действително това е закон, който се основава на европейските норми. Той е съгласуван с много директиви на Европейската общност. На практика негова първооснова са подобни закони в Германия и Австрия.
Така че, след като няколко екипа вече се спират на подобен подход и на едно доста подробно дори според мен разписване на функциите и задълженията на отделните институции по третирането и ограничаване на вредното въздействие на отпадъците - тук става дума главно за твърдите промишлени и битови отпадъци, смятам, че действително не трябва да се внася излишна политизация в този закон. По мое убеждение той доста точно се опитва да хване правомощията и задълженията на министерството, на регионалните инспекции по околната среда и водите, на местната власт.
Единствената бележка е, че на моменти има пожелателен характер. Да кажем, че кметовете могат да осигурят средства за определени дейности по ограничаване на вредното въздействие. Това е хубаво пожелание, но не може да бъде задължение.
Смятам, че мога да изразя тук и становището и на Политическия клуб "Екогласност". Това е един необходим закон. Като цяло "Екогласност" застава зад него. Обръщаме се с апел и към нашата парламентарна група - на Демократичната левица, и към народните представители от Народното събрание по принцип да гласуват на първо четене за приемането на закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Други желаещи? Заповядайте.
Има думата господин Румен Такоров от Парламентарната група на Демократичната левица.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И аз също както преждеговорившите ще кажа, че законът е крайно необходим и запълва празнота в нашето законодателство. И аз като тях ще подкрепя и ще ви призова да подкрепим този закон.
Но като първи в тази посока, има и много несъвършенства и поставя доста въпроси пред нас. Ще направя опит да ги систематизирам в няколко.
На първо място, бих поставил проблема за заплащането на изхвърлянето, събирането, в това число превозването и съхраняването на твърдите битови отпадъци. Приходите и разходите, свързани с управлението на тази услуга, трябва да бъдат балансирани по отношение на приходите и разходите, тоест стойността на услугата трябва да се покрива изцяло от потребителя или от лицата, чиято дейност образуват отпадъците, а не чрез събиране на данъци и такси на основание чл. 4, ал. 2. А това са всички жители на населените места, в които има организирано сметоизвозване. В досегашната практика финансова помощ при изхвърлянето и събирането, в това число превозването и съхраняването на твърдите битови отпадъци, се оказваше изкуствено чрез завишаване промила на предприятията на територията на населеното място. Също така трудна е за възприемане и процедурата, според която всеки, който образува отпадъци, ще сключва договор с управомощеното лице или, както вече споменах, това са всички жители на населените места, в които има организирано сметоизвозване.
На второ място, същият проблем стои и при финансирането на складовете за твърди битови отпадъци. Защото ще са малко населените места, които ще се възползват от предимствата, позволяващи им чл. 33, или да влязат в списъка за целевите субсидии от Републиканския бюджет. Защото ще продължи да действа субективният фактор и тези, които успеят да влязат в тези списъци, няма да калкулират стойността на извършеното строителство. А всички, които имат да решават този проблем и не успеят да влезат в тези списъци, ще трябва сами да изграждат именно тези площадки за складиране на твърди битови отпадъци, чиято стойност задължително трябва да я калкулират в стойността на услугата. Или това е дискриминационно спрямо голяма част от населението на страната. Или на практика говорим, че този въпрос трябва да бъде решаван комплексно, но като че ли държавата отново бяга от решаването му и отново го вменява в задължение на общините на основание чл. 18.
Може да ви прозвучи като фиксидея, но аз съм за единна цена в цялата страна на тази услуга. Говоря предимно за сметосъбирането на твърди битови отпадъци от населението. Както вече виждаме, вече седем години нито един парламент не можа да реши въпроса с единната цена на водата в България, то това е още по-трудно - тази услуга да има единна цена в България. И да подкрепя с пример тази моя идея, ще кажа, че не виждам с какво са прегрешили жителите на едно населено място, които плащат двойно или тройно тази услуга в сравнение с жителите на други населени места, защото тяхното сметище е отдалечено на 30 км от населеното място поради невъзможност да се намери друг терен, където да бъде изградена тази площадка.

На трето място, не разбирам защо се отбягва прякото или обикновено управление от общините по дейностите на сметосъбирането, съхраняването и извозването на твърдите отпадъци, а се отива само на непряко или делегирано управление чрез концесия. По реда на глава осма от Закона за общинската собственост това е вменено в чл. 37, ал. 2 от проектозакона. Ами, ако положението на дадена община или тя самата не може да намери концесионер да осъществи за своя сметка тази услуга, или който няма необходимите средства, да направи необходимите инвестиции, то това неминуемо ще доведе отново общините чрез свои фирми или предприятия да извършват тази услуга, защото в противен случай отпадъците ще останат в населените места.
Мисля, че този подход е неправилен и на база на мисленето е създаден и чл. 9, който третира неизвестните причинители на отпадъци. Ами, ако е пряко управлението на този процес, се получава много интересна ситуация: кметът сам себе си трябва да уведоми за неизвестния извършител, да изчака един месец и тогава да плати разходите, които е направил за тези отпадъци, причинени от неизвестен извършител, и същевременно да понесе санкциите на чл. 5 от Закона за опазване на околната среда.
В закона има още много неточности и непълноти, като например на много места се говори за опасни отпадъци, но никъде не е формулирано кои са те.
Иска се разрешение за ползване на строеж един месец преди приемателната комисия, а то се издава след като е приключила работата на приемателната комисия или то е следствие от нея. Това е на основание на чл. 22, ал. 2, т. 3.
Не може общинските съвети да разрешават на притежателите на битови отпадъци само да ги превозват до определените за обезвреждане места, там, където има организирано сметоизвозване, защото ще настъпи пълен хаос. Това е предвидено в условията на чл. 18, но сме на първо четене и аз няма да навлизам в по-големи детайли, а ще спра дотук и още веднъж ще ви призова да подкрепим този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такоров. Други желаещи?
Давам думата на госпожа Марияна Лукова - заместник-министър на околната среда и водите. Заповядайте от името на вносителя.
МАРИЯНА ЛУКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Решаването на проблемите, свързани с управлението на дейностите по отпадъците е приоритетна задача във всички развити страни. Тези проблеми стоят с голяма тежест у нас и преодоляването им е част от глобалната стратегия на Министерство на околната среда и водите. Тези проблеми са част от създаването на една чиста околна среда. Комплексното управление е важен фактор за опазване на околната среда от тяхното вредно въздействие и съхранението на природните ресурси.
Предлаганият проект произтича непосредствено от целите на националната стратегия за околната среда в България и е разработен в изпълнение на програмата на Министерство на околната среда и водите в областта на законодателството. Проектът е и сред законодателните приоритети на правителството. При разработването му са използвани нормативни документи от законодателствата на Германия, Съединените щати, Япония, Австрия, Чехия, както и директивите на Европейския съюз по отпадъците.
Аз бих се спряла кои директиви на Европейския съюз са използвани.
В съответствие сме с правото на Европейския съюз в областта: директива на Европейския съюз N 75-442 от 15 юли 1975 г.; наредба на съвета N 259-93; решение на съвета N 3-94 от 20 декември 1993 г., както и на международните договори, на които Република България е страна. Това е Базелската конвенция, която е в сила от месец май 1992 г.
Подготвеният закон ще запълни празнотите в законовата база и ще регламентира управлението на отпадъците, ще спомогне за подготовката на страната за включване в европейските и световни структури и договорености, ще донесе това, че решаването на проблемите, свързани с управлението и действието на отпадъците да бъдат елемент от концепцията за устойчиво развитие.
Какви са целите, които законопроектът всъщност осигурява?
Първо, не застрашава човешкото здраве, не замърсява околната среда и не причинява замърсяване или вредни въздействия върху животинския и растителен свят.
Второ, предлаганият законопроект води към намаляване количеството и опасните отпадъци както при образуването, така и при производството на стоки, които след употреба се превръщат в отпадъци.
Трето, създава предпоставки за повторна употреба и рециклиране и безопасно крайно обезвреждане.
Новите моменти, които характеризират управлението на дейностите по отпадъците са следните:
- определя се собственикът на отпадъците и компетентните органи за управлението им с техните задължения и отговорности;
- въвежда се пълна законова забрана за изхвърляне на отпадъци на неразрешени за това места и при неспазване на определени от компетентните органи условия;
- поставят се дейностите по третиране на отпадъците на разрешителен режим;
- нов режим върху трансграничния превоз на отпадъци, с което се цели хармонизиране на българското законодателство с изискванията на Базелската конвенция, по която България е страна;
- регламентиране на дейностите, свързани с отчетност, планиране и контрол на отпадъците;
- заплащане на всички видове разходи по третиране на отпадъците от собственика, което е основен принцип в другите развити страни;
- създаване на икономически стимули за лица, извършващи дейности, свързани с намаляването и обезвреждането на отпадъците;
- налагане на строги санкции за неизпълнение на закона.
За физически лица глобата е в размер от 50 хиляди до половин милион лева. Глоба, съответно имуществена санкция, за еднолични търговци, респективно юридически лица - в размер от 100 хил. до 2 млн. лв. При определени нарушения глобата може да достигне от половин милион до 5 млн. лв. Глоба в размер от 100 хил. до 2 млн. лв. за длъжностни лица.
Уважаеми дами и господа народни представители! С този закон управлението на дейностите по отпадъците се поставя на нова основа, която създава предпоставки за формиране на цялостна нормативна уредба в тази сфера и осъществява ефективен контрол върху причинителите на отпадъци и инсталации за третирането им на територията на Република България.
Искам с няколко думи да спомена, че преждеговорившите, които се изказаха тук, и направените предложения за даване на по-големи правомощия на РИОС или в съответствие на това, което кметовете притежават като правомощия, Министерство на околната среда и водите изразява съгласието си тези правомощия да бъдат увеличени. Всяко подобрение, което би могло да бъде внесено на второ четене в законопроекта, което, смятам, всички сте убедени, че е абсолютно необходимо, би било добро. Този законопроект е един належащ за нашето законодателство, и бих казала, закъснял вече законопроект. Затова моля уважаемите народни представители да го приемат на първо четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Лукова. Заповядайте, господин Смоленов.

ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата, за да дам някои насочващи съображения на тези, които биха искали да включат поправки и допълнения към текстовете на законопроекта предвид на неща, които още от времето на добрата стара разбита, но не съвсем докрай "Екогласност", вълнуват нашата общественост.
Проблемът за транграничните замърсявания също има пряко отношение към вноса на отпадъци и в този смисъл трябва да намери някаква форма на реагиране. Проблемът за другия внос - неофициален, официален, лобистки обезпечен, подплатен с комисионни или не - внос на отпадъци, е сериозен за всички слаборазвити страни, към които ние за съжаление се движим с определена скорост. Нека да намерим начин в закона да има достатъчно ясни гаранции срещу изкушенията в България, на нашата територия да бъдат внасяни, складирани или дори само транспортирани през нашата територия особено опасни отпадъци от продуктивната дейност на по-високоразвити или по-платежоспособни страни.
ОБАЖДАТ СЕ: Има забрана.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Знам, но искам освен забраната, която е законодателна санкция, да има и механизми за контрол, механизми за предотвратяване, защото знаете, че в живота стават и неща, които са забранени. Това е форма на престъпност и в този смисъл аз искам да се гледа на вноса на особено опасни отпадъци на наша територия като на особено тежки престъпления срещу българския народ.
Искам да помоля колегите да помислят и по такива важни неща, като складирането или евентуалното експулсиране (казвам го условно) от територията на страната ни на радиоактивните отпадъци.
Това са нещата, по които аз самият също искам да направя някои бележки и допълнения. Моля колегите да отчетат тази подробност и се обръщам към всички членове на бившата "Екогласност" във всички съществуващи в момента парламентарни групи да си спомнят нейния дух, защото разбиването на една структура не означава, че са разбити нейните членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Други желаещи да се изкажат? Не виждам.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.
Моля, гласувайте.
Гласували 198 народни представители: 197 за, 1 против, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поради изчерпване на дневния ред, с изключение на парламентарния контрол, обявявам почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Пристъпваме към
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 1 септември до 4 септември:
- питане от народната представителка госпожица Екатерина Михайлова към Иван Костов - министър-председател на Република България, относно борбата с престъпността и корупцията;
- питане от народния представител господин Румен Овчаров към Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно състоянието, проблемите и управлението на енергийния отрасъл.
Има постъпили:
- писмен отговор от министъра на финансите господин Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Руси Статков;
- писмен отговор от министъра на финансите господин Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Атанас Богданов;
- писмен отговор от министъра на финансите господин Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Тодор Костадинов.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговор със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на актуални въпроси от народните представители Яшо Минков, Иво Атанасов и Атанас Богданов и на питане от народния представител Яшо Минков;
- министърът на здравеопазването Петър Бояджиев на питане от народния представител Иван Зънзов;
- министърът на околната среда и водите Евдокия Манева на актуален въпрос от народния представител Валентин Симов;
- министърът на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос и питане от народната представителка Емилия Масларова;
- министърът на търговията и туризма Валентин Василев на актуален въпрос от народната представителка Дора Янкова.
Заповядайте, от името на парламентарна група.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): По време на парламентарния контрол няма право.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Четете правилника, господин Лучников.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Демократичната левица искам да изразя нашето несъгласие, бих казал възмущение, от начина, по който ръководството на Съюза на демократичните сили и по негово указание ръководството на Народното събрание подреждат и допускат за отговори в пленарната зала актуалните въпроси и питанията на народните представители.
Законно, в съответствие с правилника, на 2 и 3 септември депутати от Парламентарната група на Демократичната левица внесоха три въпроса, отнасящи се до състоянието и провежданата от управляващите политика в мини "Бобов дол". Подобни въпроси бяха внесени и от депутати от други парламентарни групи. Въпросите не са свързани с работата на правителствената комисия, разследваща аварията. Те не касаят обстоятелствата на самата авария. И затова работата на комисията не може да бъде аргумент за тяхното отлагане. Опитите тази актуална за обществото тема да бъде изместена от други важни, но в никакъв случай не толкова злободневни въпроси, особено като се има предвид, че внесеното от госпожа Екатерина Михайлова питане ще прерасне, вероятно по ваше искане, в дебати, т. е. ще бъде зает и следващият ден за парламентарен контрол, говорят само за едно - за вашия страх, господа управляващи, да отговорите тук за истинските проблеми на енергетиката и въгледобива, за вашата морална недостатъчност да поемете политическата и морална отговорност за това, което става в страната и в частност в енергийния отрасъл.
Бягството от истината, от отговорите на реалните проблеми ще ви спаси от нелицеприятната дискусия днес, може би и следващата седмица, но то няма да реши проблемите. Въобще, за ваше съжаление, илюзорният, бягството от реалностите, преживяването в измисления от вас илюзорен и безпроблемен медиен свят, опитите да вкарате целия народ в тази измислена действителност, се оказаха неуспешни. Времето на илюзиите свърши. И вие трябва да отговаряте. И колкото по-скоро, толкова по-добре.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Ти беше министър на енергетиката.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Трябва да отговаряте днес или утре, но не след две седмици. Защото с глупавите и необмислени изказвания за закриване на мини вие в никакъв случай не облекчавате страданията на хората в региона. Напротив, задълбочавате ги. (Реплики от СДС.)
Затова много ви моля, господа управляващи, Вас, господин Костов, и Вас, госпожо Михайлова, подкрепете духовно господин Бакърджиев. Нека намери малко остатъци от своята самонадеяност и самочувствие, да дойде тук и да отговори. Да отговори на въпросите, които сме му поставили за състоянието на отрасъла, за който той отговаря. (Реплики от СДС.) Защото, когато аз отговарях, съм ви отговарял на въпросите. (Реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека не се крие зад елементарни лъжи във вестниците и зад евтини политически инсинуации. Защото нещата, както той обича да се изразява, са много простички и много яснички. Той просто трябва да дойде тук и ясно да каже поема или не поема политическата отговорност за своята некомпетентност и безотговорност. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС, от място): А съдебната отговорност от вашето правителство кой ще я поеме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Господин Овчаров, когато един народен представител не познава правилника не е толкова страшно, но когато една парламентарна група не познава правилника вече не е добре. Отлагането на отговорите не е въз основа на дейността на някаква правителствена комисия, а въз основа на правилника, който дава това право на всеки един от министрите. Този правилник е приет и с вашите гласове, така че би трябвало и на себе си да се сърдите, ако смятате, че правилникът не би трябвало да дава такава възможност.
Госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Аз също вземам думата от името на парламентарна група. Смятам, че след това изказване на господин Румен Овчаров, би трябвало все пак да взема думата и да отговоря на някои от обвиненията, които се отправиха от името на господин Овчаров, и то от името на цялата парламентарна група.
По време на консултативния съвет, който се проведе в началото на седмицата при президента на Република България, беше постигната договореност и съгласие от абсолютно всички политически сили, от всички представители на властта за това, че трагедията в мини "Бобов дол" е толкова голяма, че не бива никой да си позволява да прави политически актив, или пропаганда с трагедията. По същия начин постигнахме съгласие и по време на Председателския съвет, който се проведе при председателя на Народното събрание в сряда, в началото на откриването на сесията на Народното събрание. Тогава всички се съгласихме и отчетът, и изказванията на парламентарните групи, и политическите заявки да бъдат направени в предстоящата сряда затова, защото още страната беше в траур и не биваше да се преиграва. За съжаление, всички спазиха тази уговорка, изключая председателя на Парламентарната група на Демократичната левица. На два пъти всъщност, а и днес случаят, трагедията с мини "Бобов дол" се използва за политическа пропаганда. За съжаление, толкова голяма е трагедията, че ми се струва, че по този начин всъщност пасивите остават за тези, които го използват.
Затова дали ще има отговор на актуален въпрос, наистина по правилника е казано кога се отговаря и как се отговаря. Аз искам да успокоя Народното събрание, че в никакъв случай мнозинството няма да допусне да се отлага парламентарният контрол или процедурите, които използва, да пречат за отговор на другите въпроси, които се задават от народните представители. Дори и да стигнем до разискване - най-вероятно ще стигнем, защото наистина темата за престъпността и корупцията е злободневна и важна тема - това няма да изземе времето за парламентарен контрол, защото пак в правилника пише колко време са тези дебати. И те не изземват цялото време на парламентарния контрол.
Именно затова взех думата, защото прозвучаха няколко неистини, неточни неща, които, разбира се, защото върви пряко предаване, затова явно беше поискана думата от името на парламентарна група, не трябва да създават заблуждение сред българските граждани. Има възможност да се отговори на вашите въпроси и аз вярвам, че вицепремиерът Евгений Бакърджиев ще ви отговори в най-скоро време. Не бива да се опитва да се хвърлят във въздуха спекулации и да се казва, че няма да се стигне до отговори. Отговори ще се получат, но е записано как става всичко това. Няма да си позволим - аз пак казвам това, от името на управляващото мнозинство - това, което правеше управляващото мнозинство в Тридесет и седмото Народно събрание, когато понякога имаше цял месец, и два, и три месеца, в които не се отговаряше. Може със съвсем конкретни данни да го изнесем. Има го в стенограмите, има го в данните на Народното събрание, за да се получи отговорът. И актуални, и злободневни въпроси се отлагаха с месеци. А да не говорим, че имаше случаи, когато цял месец вашето мнозинство, на БСП, не допускаше никакъв, никакъв парламентарен контрол. Дори по едно време имаше идея парламентарният контрол да бъде на закрити заседания, или да не се предават пряко по телевизията, да бъде само в писмена форма. Слава Богу, това не стана.
Аз ви казвам, че ще имаме парламентарен контрол, ще получите отговорите си. Не бива с една трагедия да се злоупотребява и да се прави политически популизъм. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Само питам, господин председател, дали моят въпрос, моето питане към министъра на отбраната сте го включили, аз не чух?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз още не съм казал на кои питания ще се отговори, казах на кои няма да се отговори.
Има думата господин министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги народни представители! За да не се разбират неправилно действията на спикера, на водача на мнозинството в Народното събрание и на министър-председателя, предлагам, ако Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание позволява, питането за престъпността да бъде отложено за следващия път. Така ще има възможност тогава да се отговори и от страна на господин Евгений Бакърджиев, да не се смята, че неговите отговори ще бъдат изместени от дебата.
Не мога обаче да оставя бeз последица изказване от типа на това, което си позволи господин Овчаров. Господин Овчаров, загрижеността на кабинета пролича по това, че часове след аварията ние всички бяхме там, включително и господин Евгений Бакърджиев, който прекоси цяла България, за да бъде вечерта на мястото на трагедията. Тогава, когато вие веехте байряци в Борован, червени, ние бяхме на мястото на трагедията. (Неразбираеми реплики на несъгласие от страна на БСП.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Това са лъжи.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: И сме поели своята отговорност пред очите на самите хора там на място. Ако вие бяхте поне малко загрижени, истински, поне един ваш народен представител щеше да бъде там, на мястото на трагедията.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Вие знаете, че имаше.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Нямаше такъв народен представител.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Беше господин Ерменков.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Беше господин Ерменков, чест му прави на господин Ерменков, председателят на Комисията по енергетика и енергийните ресурси при Народното събрание, депутат от Евролевицата, който беше там на място и непрекъснато следеше и нашите действия. И аз вярвам, че от него също ще се получи истинска информация за това, което стана.
Това, което обаче Вие си позволявате, е под достойнството на всеки уважаващ се политик. Искам просто да го знаете. (Ръкопляскания в СДС.) Още повече, че бяхте министър, когато имаше такава катастрофа. И всички ние помним Вашето поведение по този повод.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Не е имало такава катастрофа, господин премиер. (Продължават ръкоплясканията в дясната страна на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иван Костов.
Съгласно правилника, чл. 79, ал. 2, министър-председателят, заместник министър-председателите или отделните министри могат да поискат продължаване на срока, но не повече от 7 дни от срока, определен по ал. 1. Така че в правото на министър-председателя е да поиска отлагане на отговора на питането на госпожица Екатерина Михайлова. Щом това се направи, днес няма да има отговор от министър-председателя на това питане.
Има две точки за днешния парламентарен контрол:
1. Отговор на господин Иван Костов, министър-председател на Република България на актуален въпрос на народния представител Осман Октай, относно протоколно решение на Министерския съвет за даване съгласие по принцип за откриване на ГКПП - Лесово - Хамзабейли.
2. Отговор на господин Георги Ананиев, министър на отбраната на питане от народния представител Дянко Марков, относно предсрочно съкращаване на командния състав в Българската армия.
Има думата народният представител господин Осман Октай да развие своя актуален въпрос към министър-председателя.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Господин председател! Господин министър-председател! Уважаеми колеги!
Аз отправих моя актуален въпрос като единствен народен представител на ОНС от Бургаска област още на 23 юли 1997 г., преди предстоящата среща на държавния глава Петър Стоянов в Република Турция. Тогава нямаше възможност да се реагира бързо с отговор. И аз се възползвам днес и благодаря, че ми се дава възможност да отправя своя актуален въпрос.
Уважаеми господин министър-председател! В съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание най-учтиво Ви моля да отговорите на един въпрос, отнасящ се до следното: Министерският съвет, с Протоколно решение от 29 юли 1993 г., Протокол N 68, дава съгласие по принцип за откриване на ГКПП - Лесово, Република България - Хамзабейли, Република Турция, като се възлага на Министерството на външните работи да проведе преговори със съответните официални органи на Република Турция.
Тогавашното Министерство на териториалното развитие и строителството с Договор N 52 от 28 декември 1993 г. възлага на Националния център по териториално развитие и жилищна политика да разработи териториално-устройствени и градоустройствени проучвания за откриване на ГКПП между България и Турция при село Лесово, Елховско и влиянието на новия международен път Ямбол-Одрин върху развитието на прилежащите гранични територии на Елховската община.
Последните трима областни управители на Бургаска област и кметът на град Елхово провеждат редица срещи с високопоставени представители на заинтересованата регионална турска администрация.
Проучванията, по моя информация изпълнени задълбочено и всестранно, на високо професионално ниво, по недвусмислен начин доказват правилността на решението за откриване на ГКПП - Лесово-Хамзабейли на меридиалното транспортно направление север-юг Одеса-Силистра-Дуранкулак-Ямбол-Одрин-Стамбул. То показва, че за страните от Източна Европа, Турция и държавите от Близкия и Средния Изток е база за развитие както на нови пазари, така и на възможности за нови икономически инициативи, инвестиции и партньорства.
Транспортното направление Одеса-Силистра-Ямбол-Одрин с откриването на ГКПП - Лесово-Хамзабейли ще създаде условия за активизиране развитието на малкия и средния бизнес в този изоставен досега от властта регион на страната, за засилване на икономическите интереси от трети страни и фирми, и възможности за привличане на чужди инвестиции.
Едва ли си струва да добавя повече какво значение за този беден район на България би имало функционирането на този коридор и в частност откриването на контролно-пропускателния пункт. Не ми се ще да споменавам за злополучната от близкото минало така наречена Програма "Странджа-Сакар", нито пък за безхаберието на предишното правителство както по отношение на този красив български край, така и за развитието на българо-турските отношения.
През декември 1994 г. на ниво заместник-министри на външните работи на двете страни в град София се проведе среща на делегации на Република България и на Република Турция. На срещата е постигнато съгласие за откриване на граничния контролно-пропускателен пункт. Има подписан протокол за това.
Впоследствие са проведени срещи между експерти на двете страни. Като резултат са съгласувани и определени двустранно параметрите, мястото на свързване на пътищата и режима на работа на граничния контролно-пропускателен пункт.
Господин министър-председател, от казаното дотук става ясно, че в периода 1993 - 1997 г. има нещо направено по повдигнатия от мен проблем, но то в никакъв случай не е достатъчно. На мен ми е известно, че изграждането и функционирането на един граничен контролно-пропускателен пункт не е елементарен въпрос. Към него имат отношение не само едно министерство или ведомство и затова се обръщам именно към Вас с молба да ми отговорите на следните по-конкретни въпроси:
1. Има ли двустранно подписан документ между правителствата на Република България и Република Турция за задълженията между двете страни по изграждането на граничния контролно-пропускателен пункт, както и за крайния срок за откриването му? Ако такова споразумение няма, възнамерявате ли да подпишете такъв документ и кога и с какъв краен срок за пускане в експлоатация на граничния контролно-пропускателен пункт?
2. Има ли акт на Министерския съвет, с изключение на протоколното Решение от 1993 г. за изграждане на граничен контролно-пропускателен пункт, който да възлага изпълнението на определени задачи на министерства и ведомства, имащи отношение както към изграждането, така и към функционирането на този граничен контролно-пропускателен пункт?
3. Ще предприеме ли Вашето правителство някакви мерки и какви ще бъдат тези мерки за организиране на финансовото обезпечаване изграждането на този граничен контролно-пропускателен пункт и свързаната с него инфраструктура, в това число с привличане на наши и чужди инвестиции, както и за подкрепа на усилията на местната власт за ускоряване изграждането на граничния контролно-пропускателен пункт при село Лесово? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Октай, разполагахте с три минути съгласно правилника.
ОСМАН ОКТАЙ: Да, благодаря Ви, че ми дадохте думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Октай! С протоколно Решение от 29 юли 1993 г. (Протокол N 68) Министерският съвет дава принципно съгласие за откриването на нов граничен контролно-пропускателен пункт Лесово, община Елхово - Хамзабейли, вилает Алала паша, Република Турция. На това основание Министерството на териториалното развитие и строителството тогава, през месец декември 1993 г. възлага на Националния център по териториално развитие и жилищна политика да разработи териториално-устройствени и градоустройствени проучвания на ГКПП (граничния контролно-пропускателен пункт) Лесово - Хамзабейли. Направените проучвания доказват необходимостта от изграждането на нова трансгранична пътна връзка и ГКПП между двете страни по направлението на главен път I-7 Елхово - Ямбол - Шумен - Силистра - Калараш (Румъния), който да поеме и разтовари особено интензивното движение по направленията II-55 Свиленград - Нова Загора - Велико Търново - Русе и I-5 Свиленград - Димитровград - Стара Загора - Габрово - Велико Търново - Русе. Теренните условия дават възможност за изграждане на първокласен път с много добри технически параметри.
На срещата на заместник-министрите на външните работи на Репулика България и Република Турция, проведена на 12 и 13 декември 1994 г. в София, е постигнато съгласие за откриване на нов граничен контролно-пропускателен пункт между двете страни. На работни срещи на експерти от двете страни, състояли се на 14 и 15 март 1995 г. и 25 и 26 януари 1996 г. са уточнени техническите въпроси по изграждане на пътните подходи и на местоположението на зоната на ГКПП. Взето е решение за мястото на точката на пресичане на границата и нейното стабилизиране и обозначаване.
По данни на експерти и участници в работните срещи, турската страна има голяма степен на проектна готовност за пътна връзка Одрин - Лала паша - Хамзабейли - Лесово (България) и за площадката на граничния контролно-пропускателен пункт. Независимо от извършените действия, липсваше основният документ, регламентиращ ясните задължения на двете страни, а именно междуправителствената спогодба.
На заседанието си на 24 юли 1997 г. Министерският съвет обсъди и прие проект на спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Турция за откриване на нов граничен контролно-пропускателен пункт и пътна връзка между двете страни и възложи на господин Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността, да проведе разговорите с турската страна и да подпише спогодбата от името на правителството на Република България. По време на посещението на господин Петър Стоянов - президент на Република България, и на официална българска делегация в Република Турция от 28 до 30 юли 1997 г. бяха проведени разговорите и спогодбата бе подписана.
Съгласно чл. 1 от спогодбата договарящите се страни в срок не по-късно от края на 1999 г. всяка на своя територия ще открие нов ГКПП и ще изгради пътна връзка, свързваща градовете Ямбол и Елхово на територията на Република България с градовете Лала паша и Одрин на територията на Република Турция.
За българската страна ангажиментите по изграждането на пътната връзка са на Главно управление на пътищата. Предварителните проучвания за пътните варианти на измененото ново трасе на I-7 път Елхово - Мелница - Гранитово - Лесово, границата, са завършени. В момента се изготвя работният проект по избрания вариант.
Въпросът за изграждането и модернизацията на ГКПП като имоти публична държавна собственост по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Закона за държавната собственост, както и за тяхното стопанисване с оглед обществените потребности от национално значение, се разглежда в Постановление N 213 от 15 май 1997 г. на Министерския съвет ("ДВ"/41 от 1997 г.) и приетата Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове. Съгласно чл. 4 и чл. 5 от наредбата посочените специализирани органи на Министерството на вътрешните работи, Главно управление "Митници" от Министерство на финансите, Министерството на транспорта, управление "Пътни такси и разрешителен режим", Министерството на земеделието, горите и поземлената реформа, Министерството на здравеопазването и на Комитета по стандартизация и метрология изпълняват строителството на нови сгради и съоръжения, както и разширението и реконструкцията на съществуващите такива, след съгласуване с Министерството на вътрешните работи, с оглед спазването на технологичния ред на работа в защитата на националната сигурност, в борбата с престъпността, опазването на обществения ред и сигурност, охраната на зоната и държавните граници към нея.
Министерствата и ведомствата, които ръководят органите за граничен контрол, осигуряват средствата и осъществяват надзор върху строителството, разширението и реконструкцията на сградите, надземните и подземните съоръжения, трасетата и инженерната инфраструктура, необходима за експлоатацията им. Привличането на инвестиции по изграждането на подходните пътища и техническата инфраструктура ще се извършва от съответните министерства и ведомства при спазването на Закона за държавната собственост, Закона за концесиите и Закона за териториалното и селищно устройство, както и Правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищно устройство.
Правителството ще направи необходимото за активизиране на преговори за предоставяне на средства по ФАР-програмите и по инициативите за облекчаване и унифициране на митническите услуги.
Вярвам, че сте доволен от отговора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Господин Октай, имате право на реплика, ако искате, до две минути.
ОСМАН ОКТАЙ: Господин председател, господин министър-председател! Изключително Ви благодаря за изчерпателния отговор. Приемам изключително удовлетворяващия мен Ваш отговор като загриженост на правителството за двустранното развитие между Република България и Република Турция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Октай.
Има думата да развие своето питане народният представител господин Дянко Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми господин министър Ананиев, уважаеми колеги! Необходимостта от съкращаване на командния състав в Българската армия тревожи значителна част от българското офицерство, което по образование и достойно се е посветило на военното поприще. Тревогата идва от опасенията, че съкращенията и уволненията ще засегнат предимно хора, които не би трябвало да бъдат отстранени от Българската армия, а ще останат на служба други, които би следвало да я напуснат.
Във връзка с това моля Ви да отговорите на следните ми въпроси.
Първо, на какви офицерски длъжности и колко са назначените лица без висше образование?
Второ, ще промените ли класификатора на длъжностите, така че той да стане неотменна част от правилника за кадрова военна служба и в него, както и в Закона за отбраната и въоръжените сили да залегне изискването за висше образование при заемане на всяка офицерска длъжност без никакви уговорки за заварено положение?
Трето, при растящата безработица сред млади инженерни кадри и предстоящите съкращения в армията допустимо ли е заемането на офицерски длъжности от лица без висше образование или с придобито в политическите профили на висшите военни училища? Известно ли Ви е, че длъжности, изискващи военна академия, се заемат от лица, завършили Венно-политическия факултет на Военната академия, ползващ се в офицерските среди с прозвището Военнопочивен факултет?
Като имате предвид следните обстоятелства:
а/ в кадровата политика сега основно изискване е съответствието по завършена военна академия, безразлично каква, а не по образование, тоест игнорира се Законът за отбраната и въоръжените сили с уговорката, че това е заварено положение,
б/ правилникът за службата на офицерите, който не бе отменен до 1996 г., не разрешаваше прием във Военната академия на офицери, нечленуващи в БКП и/или характеризирани зле от партийните организации и политотдели, с което се осигуряваше задълго партийната принадлежност на висшия команден състав на българската армия,
в/ в разузнавателното управление на Генералния щаб, както е в системата на Военното контраразузнаване в кадрово отношение не е настъпила никаква съществена промяна, а зорко се поддържа приемственост с по-млади хора, но принадлежащи към гилдията Тодор Живков, Джуров, Семерджиев, че от тези кадри планово се изпращаха за квалификация в престижни военно-учебни заведения на Запад, а офицери, които искрено и открай време последователно стоят на демократични позиции и за деполитизация, департизация на армията, биват системно пренебрегвани и мнозина от тях дълги години стоят замразени на ниски длъжности,
г/ че всичко гореизложено ще разшири войсковата територия, владяна и контролирана от само привидно деполитизаната комунистическа каста в българската армия, моят последен и най-важен въпрос към Вас е:
Ще имате ли волята, възможностите и програма за действие при съкращенията на командния състав българската армия да бъде освободена от привилегированата доскоро и все още партийно принадлежаща номенклатура на остатъчната БКП, а да бъде затвърдено положението на истински родолюбивото, демократично и професионално достойно българско офицерство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марков.
Има думата господин Георги Ананиев - министър на отбраната.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Марков!
Дълбоката структурна реформа в българската армия, която ще се проведе в Министерството на отбраната, се очаква от цялото българско общество. Необходимостта от нейното провеждане произтича преди всичко от обективната потребност да изградим модерна и боеготова армия, адекватна на новите геополитически реалности, защитник на националните интереси.
Други фактори за това са декларираното от всички български институции желание за присъединяване към НАТО, спазването на Договора за ограничаване на въоръжените сили в Европа, високата мирновременна готовност на въоръжените сили на съседните държави, постоянната тенденция на намаляване на наборния контингент, настъпилите изменения в икономическото състояние на държавата и свързаната с това възможност за материално-техническо осигуряване на Българската армия.
При осъществяването на реформата наред с редица други действия ще се наложи и оптимизиране на числения състав на армията, което неминуемо ще доведе и до неговото намаляване. Това е необходима крачка към повишаване на бойната и мобилизационна готовност на частите и подразделенията на Българската армия и изпълняването на нейната основна задача - защита на териториалната цялост на страната.
Структурната реформа ще се извършва на основата на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на произтичащите от него нормативни актове. Действащата нормативна уредба не предвижда възможност за освобождаване от кадрова военна служба на кадрови военнослужещи освен на основанията, предвидени в чл. 128 от Закона за отбраната и въоръжените сили.
Уважаеми господин Марков, на първия поставен от Вас въпрос - на какви офицерски длъжности и колко са назначените лица без висше образование - компетентните органи в Министерството на отбраната предоставят следната информация.
До влизане в сила на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и правилника за кадровата военна служба през 1996 г. офицерският състав на действителна военна служба в Българската армия се е попълвал на основание т. 2 от Правилника за преминаване на военната служба и за отчетността на офицерския състав на действителна военна служба и организиране на кадровата работа в Българската народна армия в мирно и военно време от: военнослужещи, които са завършили успешно военни училища, граждански лица, завършили висшите учебни заведения, имащи офицерско звание от запаса, свръхсрочнослужещи от сержантския състав със средно образование, не по-възрастни от 28 години, прослужили във въоръжените сили 4 години по удостояване и след завършване на краткосрочен курс по специалността, и офицери от запаса.
Както е видно, последните две условия са давали нормативната възможност за приемане на действителна военна служба и на офицери, които нямат висше образование. В момента в Българската армия офицерите без висше образование са 2,5 на сто от целия офицерски състав. По длъжности се разпределят както следва: приравнени на длъжност до командир на рота - 1,1 на сто; приравнени на длъжност до командир на батальон - 0,66 на сто; приравнени на длъжност до командир на полк - 0,4 на сто; приравнени на длъжност командир на бригада и по-високи - 0,27 на сто. Останалите 97,5 на сто са офицери с висше образование.
До влизане в сила на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България основната част от офицерския състав се е подбирала от завършилите висши военни и граждански училища, а след влизане на закона в сила на кадрова военна служба не са приемани офицери без висше образование.
Вторият Ви въпрос е ще се промени ли класификаторът на длъжностите, така че той да стане неотменна част от правилника за кадровата военна служба.
Информирам Ви, че в момента се разработват нови таблици за основните и междинни командни длъжности, приравнени към военните звания и необходимата образователно-квалификационна степен. Определят се шифри за образователно-квалификационна степен, научно звание, основна военна квалификация и следдипломна квалификация. Регламентиращи документи при разработването на новите таблици са: първо, държавният регистър на образователно-квалификационните степени по специалности във висшите училища на Република България; второ, Законът за висшето образование и, трето, Законът за научните степени и звания.
Що се отнася до мнението Ви, господин Марков, че в Правилника за кадровата военна служба трябва да залегне изискването за висше образование при заемането на всяка офицерска длъжност, без никакви уговорки за заварено положение, съм длъжен да поясня: след влизане в сила на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на основание § 3, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби офицерите и сержантите, а за Военноморските сили - старшините, заварени на действителна военна служба към момента на влизане на закона в сила се считат за кадрови военнослужещи. С тях се сключват договори, като министърът или упълномощените от него лица не могат да откажат сключването на договор.
За да бъде променено това условие е необходимо да се промени и нормативната уредба. По силата на този параграф, независимо от образователния ценз, който притежават кадровите военнослужещи, се сключват договори и те остават на кадрова военна служба.
На основание чл. 56, ал. 1 от Правилника за кадровата военна служба със заповед на министъра на отбраната са утвърдени основните и междинни командни длъжности и приравнените на тях длъжности в системата на Министерството на отбраната. На основата на тези изисквания са разработени и новите щатове в Българската армия.
При сегашната годишна разстановка на кадрите с шифрограма на началника на Генералния щаб е заповядано строго да се спазват изискванията, залегнали в щатовете за образователен ценз и професионална квалификация.
Позовавайки се на изискванията на Закона за отбраната и Въоръжените сили ръководството на министерството е на мнение, че няма основание да се освобождават спешно офицери, които са приети по силата на Закона за всеобщата военна служба и са доказали своите професионални качества. Процесът на реформата в Българската армия ще се извършва професионално и с необходимата за това приемственост.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за политическите партии Българската армия е деполитизирана, като част от политическите офицери са освободени от действителна военна служба по тяхна молба. Останалите, след подписването на декларация, съгласно чл. 14 от същия закон, са назначени на строеви и щабни длъжности, които съответстват на придобитата им военна квалификация от военните училища или след завършване на курсове за преквалификация.
Разработените нормативни документи за заемане на длъжност се отнасят с еднаква сила за цялата структура на Министерството на отбраната, включително и за Разузнавателно управление на Генералния щаб и за управление "Военно контраразузнаване". Кадровите военнослужещи, които не отговарят на изискванията за военна и научна квалификация могат да бъдат назначавани на длъжност след обсъждане от военните съвети на видовете въоръжени сили само при липса на алтернативна кандидатура и единствено по чл. 86 от Правилника за кадровата военна служба, а именно като временно изпълняващи длъжността за срок от една година, но за не повече от общо две години.
Ръководството на Министерството на отбраната вярва в професионалността, коректността и толерантността на личния състав на Българската армия. Исторически българското офицерско войнство е засвидетелствало своето родолюбие, изпълнявайки основната си задача в защита на отечеството. И ако ние можем да променим Българската армия като я усъвършенстваме и поставим на основата на европейските стандарти, то това можем да направим днес и утре. От миналото ни остава само да се учим.
В заключение, уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да ви уверя, че въпреки всички трудности и предизвикателства на времето, ръководният екип на Министерството на отбраната е твърдо решен да доведе до успешен край структурната реформа в Българската армия. За тази цел ще търсим най-широка парламентарна и обществена подкрепа.
Освобождаването от кадрова военна служба ще става само като строго се спазва Законът за отбраната и въоръжените сили, Правилника за кадровата военна служба и другите нормативни документи, които регламентират системата от критерии за оценка на личния състав на Българската армия и Министерството на отбраната. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Ананиев.
Господин Марков, имате право на два уточняващи въпроса, ако желаете.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър Ананиев! Аз Ви благодаря за труда, който Вие и Вашите сътрудници от Министерството на отбраната и Генералния щаб са положили, за да отговорят на поставените от мен въпроси. В броя на поставените въпроси, в точка 4 от моето питане, не съм получил отговор. Смятам, че Вашето изложение, колкото и да беше добросъвестно и изчерпателно, не съдържаше отговор на тях.
Но веднага искам да ви кажа - аз поставих това питане не защото лично аз по някаква моя материална заинтересованост съм засегнат. Аз отдавна съм освободен, много рано, от Българската армия. Но аз бих бил много щастлив, ако Вашият отговор, както и моето питане, които сигурно ще стигнат до големия брой военачалници в Българската армия, ако те останат задоволени, удовлетворени от това, което чуха днес в залата при провеждането на парламентарния контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марков.
С това приключихме с парламентарния контрол.
Няколко съобщения:
1. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание на 9 септември, вторник, от 13,00 ч., в зала N 248 на пл. "Ал. Батенберг" N 1.
2. Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 11 септември, четвъртък, от 15,00 ч., в зала N 248 на пл. "Ал. Батенберг" N 1.
3. Комисията по национална сигурност ще проведе заседание на 10 септември, сряда, от 14,00 ч., в зала N 232 на пл. "Ал. Батенберг" N 1.
4. Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 10 септември, сряда, от 15,00 ч., в зала N 356 на пл. "Ал. Батенберг" N 1 при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве, внесен от Михаил Михайлов и група народни представители - второ четене.
2. Запознаване с целите, програмата и определяне на участници във второто издание на Балканския младежки фестивал от 17 до 22 септември в град Габрово.
3. Разни.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде на 10 септември 1997 г. от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

Закрито в 11,55 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

СЕКРЕТАРИ:
Калчо Чукаров

Атанас Мерджанов