Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Христо Димитров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден има колегата Йордан Цонев. (Ръкопляскания.) Да му е честито и всичко най-хубаво!
Ще започнем с едно решение за прекратяване пълномощията на народен представител.
"МОЛБА
от Цонко Илиев Цонев, народен представител
от Парламентарната група на СДС

Уважаеми господин председател,
Моля, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ми бъдат предсрочно прекратени правомощията на народен представител."

"РЕШЕНИЕ
за прекратяване правомощията на народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Цонко Илиев Цонев, народен представител от 26.Софийски многомандатен избирателен район."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение?
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 143 народни представители: за 137, против 1, въздържали се 5.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОСЕВНИЯ И ПОСАДЪЧНИЯ МАТЕРИАЛ.
Има думата председателят на водещата Комисия по земеделието, горите и поземлената реформа господин Владислав Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Моля, господин председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат във връзка с второто четене на Закона за посевния и посадъчния материал господин Георги Кирилов, заместник-министър на земеделието и горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Георги Кирилов в залата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Заглавието на закона е "Закон за посевния и посадъчния материал". "Глава първа - Общи положения".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.
"Чл. 1. С този закон се уреждат обществените отношения, свързани със сортоподдържането, производството, заготовката, разпространяването, търговията, съхраняването и контрола на посевния и/или посадъчния материал от земеделски растения и воденето на официалната сортова листа на Република България."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на закона, заглавието на глава първа и чл. 1, както са предложени от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на закона, на глава първа и текстът на чл. 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По глава втора няма предложения както по заглавието, така и по отделните членове.
"Глава втора
ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ"
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава втора.
"Чл. 2. Министърът на земеделието и горите провежда държавната политика в областта на сортоизпитването, производството и търговията с посевен и посадъчен материал."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
"Чл. 3. Министерството на земеделието и горите осъществява вписване на сортовете в официалната сортова листа на страната и контрол на посевния и/или посадъчния материал чрез Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, Изпълнителната агенция по лозята и виното и Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
"Чл. 4. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС):
1. извършва сортоизпитване и участва в процедурата по предоставяне на правна закрила на новите сортове растения и породи копринени буби;
2. води регистър за сортовете растения и съставя официалната сортова листа на страната;
3. контролира регистрираните пунктове за сортоизпитване, както и регистрираните сортоизпитатели;
4. сертифицира произведения посевен и посадъчен материал при спазване на приетите методи и схеми;
5. контролира качеството на посевния и посадъчния материал, който се произвежда, заготвя, разпространява, с който се извършва търговия в страната и който се внася и изнася;
6. контролира физическите и юридическите лица, които осъществяват полски инспекции или лабораторни анализи."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
"Чл. 5. Изпълнителната агенция по лозята и виното:
1. сертифицира произведения лозов посадъчен материал при спазване на приетите методи и схеми;
2. контролира качеството на лозовия посадъчен материал, който се произвежда, заготвя и разпространява в страната и който се внася и изнася;
3. контролира физическите и юридическите лица, които осъществяват полски инспекции и окачествяване на лозов посадъчен материал."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
"Чл. 6. Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия:
1. организира и извършва фитосанитарно наблюдение и контрол, прогноза, сигнализация, растителнозащитна диагностика, изготвя препоръки и осъществява технологичен контрол по опазване на семената и посадъчния материал;
2. организира и извършва фитосанитарен контрол и провежда карантинни мерки при вноса, износа, производството, съхраняването, търговията и движението на семена и посадъчен материал."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По заглавието на глава втора и членове от 2 до 6 включително, някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте заглавието на глава втора и членове от 2 до 6 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 21.
Заглавието на глава втора и членове от 2 до 6 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:
"Глава трета
КОНТРОЛНИ ИНСТИТУЦИИ"
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава трета.
"Чл. 7. (1) Физически лица - експерти, оправомощени от министъра на земеделието и горите, извършват полска инспекция на посевите и насажденията от земеделските растения.
(2) За извършване на полска инспекция се оправомощават лица, които:
1. имат висше агрономическо образование;
2. имат най-малко три години стаж по специалността
3. са завършили успешно курс на обучение за провеждане на полска инспекция, организиран от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол.
(3) Редът за оправомощаване на лицата се определя с наредба на министъра на земеделието и горите."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
"Чл. 8. Документи за качество на посевния и посадъчния материал, който се произвежда, разпространява и с който се извършва търговия в страната, се издават от акредитирани лаборатории."
Комисията подкрепя теста на вносителя за чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на глава трета и по чл. 7 и 8 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте заглавието на глава трета и чл. 7 и 8 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 124 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 27.
Заглавието на глава трета и чл. 7 и 8 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:
"Глава четвърта
ОФИЦИАЛНА СОРТОВА ЛИСТА"
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава четвърта.
Комисията предлага следната редакция на чл. 9:
"Чл. 9. (1) Официалната сортова листа включва сортовете растения, които могат да бъдат отглеждани и предлагани на пазара в страната.
(2) Министърът на земеделието и горите със заповед утвърждава вписване на сортове в Официалната сортова листа по предложение на ИАСАС.
(3) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол ежегодно издава Официалната сортова листа на Република България."
Комисията предлага следната редакция на чл. 10:
"Чл. 10. (1) Официалната сортова листа се състои от списък А, списък Б и списъци-приложения.
(2) В списък А на сортовата листа се вписват сортове, които са различими, хомогенни и стабилни и отговарят на изискванията за стопански качества за почвено-климатичните условия на Република България и се препоръчват за отглеждане на нейната територия.
(3) В списък Б на сортовата листа се вписват сортове, които са различими, хомогенни и стабилни, но не са изпитвани или не отговарят на изискванията за стопански качества за почвено-климатичните условия на Република България и не се препоръчват за отглеждане и търговия в страната.
(4) В списъците-приложения се вписват наложили се в практиката сортове (местни, общоизвестни), които не са изпитвани за различимост, хомогенност и стабилност, но отговарят на изискванията за стопански качества за почвено-климатичните условия на Република България и могат да бъдат отглеждани и предлагани на пазара в страната.
(5) В сортовата листа се посочват наименованието и годината на признаване и вписване на сорта, създателят на сорта, заявителят за вписване, притежателят на сертификат и лицето, което извършва поддържането.
Чл. 11. Редът за вписване и отписване на сортове в и от Официалната сортова листа, се определя с наредба на министъра на земеделието и горите."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.

Комисията предлага следната редакция на чл. 12:
"Чл. 12. (1) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол изготвя и съхранява досиета на заявените за изпитване сортове и ги предоставя на лицата, които имат основателен интерес.
              (2) По искане на заявителя на сорта описанието на методите и изходните форми остава поверително."
Комисията предлага следната редакция на чл. 13:
"Чл. 13. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол съставя бюлетини с резултатите от сортоизпитването на признатите и вписаните сортове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По глава четвърта някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта така, както е предложено от вносителя, чл. 9 и 10 така, както са предложени от комисията, чл. 11 така, както е предложен от вносителя, и чл. 12 и 13 така, както са предложени от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 17.
Заглавието на глава четвърта и членове от 9 до 13 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава пета - "Условия за сортоподдържане, производство и търговия".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава пета.
"Чл. 14. Условията за сортоподдържане се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
Комисията предлага следната редакция за чл. 15:
"Чл. 15. (1) Физическите и юридическите лица, които произвеждат, заготвят, разпространяват, търгуват и съхраняват посевен и посадъчен материал от земеделски култури, се регистрират в Национален регистър, който се води и съхранява в Министерството на земеделието и горите.
              (2) Редът за вписване, водене и заличаване от регистъра се урежда с наредба, издадена от министъра на земеделието и горите.
Чл. 16. (1) Лицата по чл. 15, ал. 1 ежегодно декларират пред звената на ИАСАС площите, които ще използват за производство на посевен и посадъчен материал по сортове и размножения.
             (2) Сроковете и редът за деклариране се определят с наредбата по чл. 15, ал. 2."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
Комисията предлага следната редакция на чл. 17:
"Чл. 17. (1) Производителите на посевен и посадъчен материал заявяват писмено в съответното кметство местоположението на площите за земеделски култури, които изискват пространствена изолация. По предложение на териториалното звено на ИАСАС кметът определя със заповед необходимия размер на пространствена изолация в съответствие с технологичните норми.
              (2) Когато са подадени заявления по ал. 1, които обхващат едни и същи площи, кметът на населеното място удовлетворява подаденото по-рано заявление.
              (3) Собствениците или ползвателите на земите, обхванати от пространствената изолация, не могат да засяват определените площи със съответните растения-опрашители.
              (4) При създаване на маточна база от безвирусни сортове и подложки се спазват изискванията за пространствена изолация.
              (5) Посевите, които са засети в нарушение на заповедта на кмета по ал. 1, се унищожават от служители на ИАСАС съвместно със службите на общинската администрация. Унищожаването е за сметка на нарушителя.
              (6) Министърът на земеделието и горите определя с наредбата по чл. 14 технологичните норми за пространствена изолация, реда и сроковете за подаване на заявления по ал. 1.
Чл. 18. (1) Посевен и/или посадъчен материал се предлага на пазара само, когато е от сортове, вписани в официалната сортова листа. 
             (2) Посевен и посадъчен материал от сортовете, невписани в официалната сортова листа, може да се внася за преразмножаване или за научни цели само с разрешение на министъра на земеделието и горите. Получените от преразмножаването на съответните сортове растения количества семена и/или посадъчен материал изцяло и задължително се изнасят извън страната."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 18.
Комисията предлага следната редакция за чл. 19:
"Чл. 19. (1) Посевен и посадъчен материал се предлага на пазара само, когато е произведен при спазване на методи и схеми, утвърдени в наредбата по чл. 14.
              (2) Предлаганият на пазара посевен и посадъчен материал трябва да съответства на изискванията за автентичност и сортова чистота и на технологичните характеристики за качество и здравно състояние."
Комисията предлага следната редакция за чл. 20:
"Чл. 20. Министърът на земеделието и горите при неблагоприятни климатични условия може да разреши разпространяването и търговията на семена и посадъчен материал с отклонение от минималните изисквания за качество. Условията и редът за даване на разрешение се определят с наредбата по чл. 14.
Чл. 21. (1) Посевният или посадъчният материал трябва да бъде придружен с документи и етикети, удостоверяващи неговата категория, автентичност и сортова чистота, както и технологичните характеристики за качество и здравно състояние.
             (2) Условията и редът за издаването на документи и етикети по ал. 1 се определят с наредба на министъра на земеделието и горите."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
Комисията предлага следната редакция на чл. 22:
"Чл. 22. (1) Посевният материал от всички категории се съхранява и предлага на пазара под формата на еднородни партиди в затворени опаковки и контейнери със затварящо се устройство, запечатани от инспектор на контролен орган или органи по чл. 4, 5 или 7.
               (2) Посадъчният материал от всички категории се съхранява и предлага на пазара под формата на еднородни партиди според вида, в затворени опаковки (бали) и в отворени опаковки (връзки), съответно етикетирани и пломбирани от инспектор на контролен орган или органи по чл. 4, 5 или 7.
               (3) Опаковките и контейнерите трябва да бъдат запечатани от инспектора на контролния орган или органи по чл. 4, 5 или 7 по начин, който не позволява да бъдат отворени, без да се наруши системата на затваряне или без да бъдат оставени следи по етикета или опаковката.
               (4) Опаковките и контейнерите, които са били пломбирани по реда на ал. 1 и 2, могат да бъдат пломбирани повторно само по същия ред, като се посочат датата на повторното пломбиране и инспекторът, който го извършва.
               (5) Етикетирането и опаковането на посевния и посадъчния материал се уреждат в наредбата по чл. 21, ал. 2.
Чл. 23. (1) Семената и посадъчният материал от внос трябва да отговарят на изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му.
             (2) Въз основа на международен договор, по който Република България е страна, могат да бъдат признати сертификати на семената, издадени в друга държава, или да бъдат сертифицирани семена, произведени в друга държава от сортове, вписани в официалната сортова листа на Република България.
             (3) Сертифицирането на семената, предназначени за реекспорт, не е задължително."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
Комисията предлага следната редакция за чл. 24:
"Чл. 24. (1) Семената и посадъчният материал от внос и за износ се придружават от фитосанитарен сертификат и документ за качество, издаден от официален контролен орган на страната-износителка.
              (2) Малки опаковки от цветя, зеленчуци и тревни смески, предназначени само за любителски цели, при внос се придружават от фитосанитарен сертификат и фирмен документ за качество.
              (3) Когато при осъществяване на граничен фитосанитарен контрол се установи, че внасяните семена и посадъчен материал не са вписани в официалната сортова листа, те се допускат в страната само при условията на чл. 18, ал. 2.
              (4) Не се допуска вносът на посевен и посадъчен материал, когато не са спазени изискванията на ал. 1, 2 и 3."



По чл. 25 комисията предлага следната редакция:
"Чл. 25. (1) Всеки производител, заготвител и търговец е длъжен да води книга за произхода и количеството на посевния и посадъчния материал, който произвежда и/или с който извършва търговия.
(2) Съдържанието и редът за водене на книгите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 14."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По глава пета някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на глава пета и чл. 14, както са предложени от вносителя, чл. 15, както е предложен от комисията, чл. 16, както е предложен от вносителя, чл. 17, както е предложен от комисията, чл. 18, както е предложен от вносителя, чл. 19 и 20, както са предложени от комисията, чл. 21, както е предложен от вносителя, чл. 22, както е предложен от комисията, чл. 23, както е предложен от вносителя, чл. 24, както е предложен от комисията, и чл. 25, както е предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 16.
Цялата глава пета, заглавие и членове от 14 до 25 включително, са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава шеста - Контрол на посевния и посадъчен материал".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава шеста.
"Чл. 26. (1) Контролните органи и институции по чл. 4-7 извършват проверки на производството, заготовката, разпространяването и търговията с посевен и посадъчен материал.
(2) Посевният и посадъчният материал подлежи на контрол за установяване на неговата автентичност, сортова чистота, технологични характеристики за качество и здравно състояние."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.
"Чл. 27. Органите на ИАСАС и ИАЛВ проверяват воденето и съхраняването на книгите по чл. 25."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27.
"Чл. 28. (1) Лицата, регистрирани по чл. 15, са длъжни да осигуряват на инспекторите на ИАСАС и ИАЛВ пълен достъп до местата, където се осъществява производство, разпространяване, внос, износ, транспорт и използване на семена или посадъчен материал.
(2) Физическите и юридическите лица, извършващи една от посочените в ал. 1 дейности, предоставят на контролните органи информация и всички документи, необходими за осъществяване на контрола, възложен им по закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По глава шеста някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на глава шеста и членове 26, 27 и 28, така както са предложени от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 17.
Заглавието на глава шеста и членове 26, 27 и 28 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава седма - Административнонаказателни разпоредби".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава седма.
Комисията предлага следната редакция на чл. 29:
"Чл. 29. (1) Който произвежда, съхранява, заготвя или извършва търговия с посевен или посадъчен материал, без да е регистриран в Националния регистър по чл. 15, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 5000 лева.
(2) Ако нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 5 хил. до 10 хил. лева.
Чл. 30. (1) Който не подаде в срок информацията по чл. 16, се наказва с глоба от 150 до 500 лева.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, му се налага имуществена санкция в размер от 300 до 1000 лева."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.
Комисията предлага следната редакция за чл. 31:
"Чл. 31. (1) Който наруши разпоредбата на чл. 18, се наказва с глоба от 1000 до 5 хил. лева.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, му се налага имуществена санкция от 2 хил. до 10 хил. лева.
(3) Посевният или посадъчният материал по ал. 1 и 2 се отнема и по преценка на контролния орган се унищожава или се използва за други цели."
За чл. 32 комисията предлага следната редакция:
"Чл. 32. (1) Който разпространява, заготвя или предлага на пазара неавтентичен или неокачествен посевен или посадъчен материал в нарушение на чл. 19, се наказва с глоба от 500 до 5 хил. лева.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, му се налага имуществена санкция от 2 хил. до 10 хил. лева.
(3) При извършване на три нарушения по ал. 1 или 2 нарушителят се заличава от Националния регистър за срок от три години.
(4) Посевен или посадъчен материал, който е неавтентичен и който не отговаря на минималните изисквания за качество, се отнема или се насочва по друго предназначение от контролния орган. Неокачественият посевен или посадъчен материал се задържа от контролния орган до неговото окачествяване."
Комисията предлага следната редакция на чл. 33:
"Чл. 33. (1) Който извършва търговия с посевен или посадъчен материал, непридружен от сертификат, включително и етикет в нарушение на чл. 21, се наказва с глоба от 500 до 5 хил. лева.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, му се налага имуществена санкция от 1000 до 8 хил. лева.
Чл. 34. (1) Който наруши правилата за опаковане или етикетиране на партида от посевен или посадъчен материал, се наказва с глоба от 500 до 5 хил. лева.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, му се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 хил. лева.
(3) При извършване на три нарушения по ал. 2 нарушителят се заличава от Националния регистър за срок от три години."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 34.
Комисията предлага да се създадат членове 35 и 36:
"Чл. 35. (1) Който наруши изискванията на чл. 25, се наказва с глоба от 200 до 2 хил. лева.
(2)  Когато нарушението по предходната алинея е извършено от юридическо лице, му се налага имуществена санкция в размер от 400 до 4000 лева.

Чл. 36. (1) Който наруши изискванията на чл. 28 се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
(2) Когато нарушението по предходната алинея е извършено от юридическо лице му се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв."
И чл. 35, който става чл. 37:
"Чл. 37. (1) Нарушенията по тази глава се установяват с актове на длъжностни лица, определени от ръководителите на ИАСАС и ИАЛВ.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и горите или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 35, който става чл. 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По глава седма някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на глава седма така, както е предложено от вносителя, чл. 29 така, както е предложен от комисията, чл. 30 така, както е предложен от вносителя, чл. 31, чл. 32, чл. 33 така, както са предложени от комисията, чл. 34 така, както е предложен от вносителя, чл. 35 и 36 така, както са предложени от комисията и чл. 37, преномериран, така, както е предложен от вносителя като чл. 35.
Гласували 95 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 11.
Заглавието на глава седма и членове от 29 до 37 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:
"ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Апробация" е метод за определяне на идентичността, чистотата на сорта или вида, степента на заплевеленост и пораженията от болести и неприятели чрез преглед на растенията на полето в подходящ стадий на тяхното развитие.
2. "Земеделски растения" са растения от даден ботанически вид и род, които се отглеждат от човека, за да задоволяват определени негови потребности.
3. "Качество на посевен и посадъчен материал" е съвкупност от външни и вътрешни признаци и особености, по които се отличават семената и посадъчният материал и на които трябва да отговарят, за да попаднат в определена категория.
4. "Малки опаковки" са опаковки, съдържащи семена с максимално нетно тегло:
а) за зеленчукови и цветни видове - 50 гр от дребносеменни видове (с едрина на семето по-малка от размера на семената на пшеницата); 500 гр от едросеменни видове (с едрина на семето по-голяма от размера на семената на пшеницата);
б) за тревни смески - 1000 гр.
5. "Партида" е определено по маса (брой) количество от един и същ сорт, което може да бъде идентифицирано по своята еднородност и произход.
6. "Посадъчен материал" са цели растения или части от растения, както и присадени техни компоненти, предназначени за размножаване или за производство на плодни и декоративни растения.
7. "Посевен материал" са семена, плодове, съплодия или техни части в удобна за посев форма.
8. "Пространствена изолация" е разстоянието, ограничаващо чуждо опрашване, разпространение на болести и механично смесване.
9. "Сертификация на семена и посадъчен материал" е процедура, въз основа на която се дава писмено уверение (сертификат), че посевният и посадъчният материал съответстват на определени изисквания.
10. "Сорт" е растителна съвкупност в рамките на определен ботанически таксон (ботаническа единица от систематиката на растенията), която проявява признаците, характеризиращи даден генотип или комбинация от генотипове, различава се от всяка друга растителна съвкупност най-малко по един признак и притежава способността да се размножава в непроменен вид.
11. "Сортоизпитване" е дейност, свързана с извършване на пълна генетична, морфологична, биометрична, химикотехнологична, фито- и ентомологична, дегостационна, биологична, стопанска и производствена оценка на сортови растения, заложени в конкурсни опити при полски и лабораторни условия, с цел тяхното признаване и разпространяване.
12. "Сортоподдържане" е съвкупност от действия, извършвани по време на преразмножаване на сорта, които осигуряват еднаквост на всяка репродукция с първообраза му, вписан в официалната сортова листа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 1 на Допълнителната разпоредба някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте заглавието "Допълнителна разпоредба" и § 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 11.
Заглавието "Допълнителна разпоредба" и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Преходни и заключителни разпоредби". Комисията подкрепя предложеното заглавие от вносителя.
Комисията предлага следната редакция на § 2:
"§ 2. Правилникът за разпространението на генетически изменени висши растения, създадени чрез рекомбинантна ДНК технология (обн. ДВ, бр. 70 от 16.08.1996 г., изм. бр. 47 от 2000 г.) запазва действието си, доколкото не противоречи на този закон.
§ 3. Този закон отменя Закона за посевния и посадъчния материал (обн. Изв. на Президиума, бр. 13 от 14.02.1958 г., изм., ДВ, бр. 99 от 1963 г. и бр. 36 от 1979 г., бр. 103 от 1990 г., бр. 84 от 1996 г. и бр. 27 от 1998 г.)."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията предлага следната редакция за § 4:
" 4. В Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (обн. ДВ, бр. 84 от 4.10.1996 г., в сила от 4.01.1997 г., изм. и доп., бр. 27 от 10.03.1998 г., изм., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г.) се правят следните изменения:
1. Отменят се ал. 9 и 10 на чл. 38;
2. Отменя се т. 6 на § 1 от Допълнителната разпоредба.
3. Навсякъде в закона думите "Държавна сортова комисия" се заменят с "ИАСАС", думите "Министерството на земеделието и хранителната промишленост", "Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа", се заменят с "Министерството на земеделието и горите", а думите "министъра/ът на земеделието и хранителната промишленост" и "министъра/ът на земеделието, горите и аграрната реформа" се заменят с "министъра/ът на земеделието и горите".

"§ 5. В Закона за защита на растенията (обн., ДВ, бр. 91 от 1997 г., изм., бр. 90 от 1999 г.) навсякъде думите "Държавна сортова комисия" се заменят с "Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол".
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията предлага § 5 да отпадне.
"§ 6. Сортовете, вписани в Общия каталог на Европейския съюз, се вписват автоматично в списък "Б" на Официалната сортова листа на Република България, а когато отговарят на условията на чл. 10, ал. 2 - в списък "А" на сортовата листа".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.
"§ 7. Министърът на земеделието и горите издава в шестмесечен срок от влизане на закона в сила наредбите по чл. 11 и по чл. 15, ал. 2, в едногодишен срок наредбата по чл. 14, чл. 17, ал. 5 и по чл. 19, ал. 1 и до края на 2001 г. - наредбите по чл. 7, ал. 3 и по чл. 21, ал. 2."
Комисията предлага следната редакция на § 7, който става § 6:
"§ 6. Министърът на земеделието и горите издава в шестмесечен срок от влизане на закона в сила наредбите по чл. 11 и по чл. 15, ал. 2, в едногодишен срок наредбата по чл. 14, а в 18-месечен срок наредбата по чл. 7, ал. 3 и по чл. 21, ал. 2."
"§ 8. Изпълнението на закона се излага на министъра на земеделието и горите."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по Преходните и заключителни разпоредби?
Има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин председателю, по предложението на комисията за § 2 смятам, че трябва след текста да се добави: "и на Протокола за биологична безопасност към Конвенцията за биоразнообразието", тъй като междувременно Народното събрание ратифицира този протокол със закон и той има предимство пред онези норми на вътрешното законодателство, които противоречат. Смятам, че правилникът не може да противоречи на този протокол, който се занимава специално с генетично изменените видове. Мисля, че така би било напълно коректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби", както е предложено от вносителя, § 2 така, както е предложен от комисията с допълнението в края на неговия текст: "и на Протокола за биологична безопасност към Конвенцията за биоразнообразието", § 3 така, както е предложен от вносителя, и § 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 15.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и параграфи 2, 3 и 4 са приети.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 5.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Параграф 5 отпада.
Моля, гласувайте § 6 така, както е предложен от вносителя, като той става § 5, § 7, който става § 6, така, както е предложен от комисията, и § 8, който става § 7, така, както е предложен от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 8.
Параграфи 6, 7 и 8 на вносителя, които стават съответно 5, 6 и 7 са приети, а с това и целият законопроект.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И СОЦИАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ НА ИНВАЛИДИТЕ, с вносител Министерски съвет, и ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И СОЦИАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ НА ЛИЦА С УВРЕЖДАНИЯ, с вносител народния представител Стефан Нешев.
Моля госпожа Светлана Дянкова да докладва становището на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по труда и социалната политика по
законопроект за изменение и допълнение на Закона за
защита, рехабилитация и социална интеграция на
инвалидите, № 002-01-42 от 21 юли 2000 г.,
внесен от Министерския съвет, и по
законопроект за рехабилитация и социална интеграция
на лица с увреждания, № 054-01-76 от 22 юни 2000 г.,
внесен от Стефан Станчев Нешев

На 27 септември 2000 г. бе проведено заседание на Комисията по труда и социалната политика, с дневен ред:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, № 002-01-42 от 21 юли 2000 г., внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за рехабилитация и социална интеграция на лица с увреждания № 054-01-76 от 22 юни 2000 г., внесен от Стефан Станчев Нешев.
На заседанието присъстваха господин Иван Нейков - министър на труда и социалната политика, госпожа Татяна Василева - заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Весела Донкова от Министерство на финансите, представители на неправителствени организации.


Министърът на труда и социалната политика представи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, внесен от Министерския съвет. Той подчерта, че от приемането на закона в края на 1995 г. и през времето на неговото прилагане е натрупан много опит, приети са редица закони, които уреждат основните социални сфери. Напреднал е изключително много процесът на интегриране на България към Европейския съюз и в хода на тази дейност са поставени нови изисквания пред законодателството за съобразяването му с европейските стандарти.
В предложенията за неговото изменение и допълнение са запазени философията и принципите на които се основава законът, като се цели по-ефективното му действие спрямо хората с увреждания. Конкретизирани са условията за трудоустрояване при обичайни и специални условия на труд. Месечните добавки за децата с трайни увреждания се обвързват с гарантирания минимален доход. Определят се органът, условията и редът, при които гражданите с трайни увреждания могат да получат жилища и да ползват кредити при облекчени условия. Предвижда се промяна в механизмите за набиране и разходване на средствата от фонд "Рехабилитация и социална интеграция", включват се нови източници за приходи във фонда според европейската практика. Предлага се промяна в управлението на фонда, като той преминава на подчинение на Министерството на труда и социалната политика.
Социално-икономическата защита на хората с увреждания е уредена със Закона за социално подпомагане, Кодекса за задължително обществено осигуряване, Закона за здравното осигуряване, Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, поради което свързаните с тези закони текстове в Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите се предлага да отпаднат.
В процеса на разработване на закона са проведени консултации в Тристранния съвет за социално сътрудничество, с отделни организации на и за инвалиди, като предлаганите промени са за доближаването в максимална степен до очакванията и предложенията на тези организации. Със законопроекта се създава по-добро оперативно управление на институциите и процесите, свързани със защитата, рехабилитацията и социалната интеграция на инвалидите.
Законопроектът е съгласуван с всички министерства и ведомства, които са ангажирани с неговото приложение.
Народният представител Стефан Нешев представи Закона за рехабилитация и социална интеграция на лица с увреждания. Той отбеляза, че законопроектът, внесен от него, е изработен от няколко граждански организации на лица с увреждания, една от които е Центърът за независим живот. Предложеният законопроект е бил за изменение и допълнение на съществуващия Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, но поради това, че броят на предлаганите промени е голям, народният представител го е представил като един самостоятелен нов закон. Налице е принципна разлика в терминологията - да се замени понятието "инвалиди" с "хора с увреждания".
Бяха изслушани мотиви по философията и принципите на законопроекта, предложени от неправителствени организации, работили по проектозакона. Според тях основните разлики са в това, че ролята на съществуващия закон е да осигури онези компенсаторни механизми, от които се нуждаят хората с увреждания, предвид увреждането, с което не се нарушава правото им на достъп, а се гарантира това право, до всички останали социални системи, до които имат достъп и хората без увреждания. Предлаганият законопроект съдържа недискриминационна норма, която е изискване на Европейския съюз, според която хората с увреждания имат равни права с останалите граждани. Другата разлика е, че се предлага създаването на Агенция за рехабилитация и социална интеграция към Министерския съвет, която да бъде оперативният орган за изпълнение политиката на изпълнителната власт, да координира дейността на държавните институции и ведомства за осъществяване на дейностите. Освен това агенцията се предвижда да разработва и предлага на Министерския съвет подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на закона, след като ги съгласува с Националния съвет за рехабилитация и социална интеграция и съответните министерства и ведомства.
С проектозакона се предвижда учредяването на специализирана парично-предметна лотария, като освен от нея, средствата на агенцията ще се набират от целева ежегодна субсидия от държавния бюджет в размер на 0,1 на сто от брутния вътрешен продукт, от извънредни тиражи на лотарии и на Спортния тотализатор. Председателят на агенцията се предвижда да се назначава от министър-председателя, а редът и начинът за управление да се определят с акт на Министерския съвет. Предвижда се отмяната на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите и свързаната с него нормативна уредба.
В проведените разисквания бе отбелязано, че при съпоставка двата проекта съдържат над 35 члена, които дефинират идентични принципи и формулировки. Това съвпадение се дължи на факта, че двата законопроекта са разработени на една много широка обществена основа и разбиране, чрез оптимизиране на нормативната уредба да се създават приложими и ефективни механизми за цялостна закрила и интегриране на гражданите с увреждания. Бе прието, че това е израз на постигането на общо разбиране относно ефективност в разработването на такива ясни норми, които да доведат до значително подобряване на административното им прилагане.
Като едно от основните различия бе посочена не само отмяната на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, който с предложените изменения и допълнения ще изпълни все по-обхватно целите и задачите на държавната политика по цялостна интеграция и социална закрила на гражданите с увреждания.
Не е посочен видът на Агенцията за рехабилитация и социална интеграция към Министерския съвет, предвидена в законопроекта на народния представител Стефан Нешев.
В чл. 54, ал. 1 на Закона за администрацията е посочено, че "Изпълнителната агенция е администрация за осъществяване на административно обслужване и свързаните с това дейности към определен министър". В чл. 54, ал. 6 е дадена възможност в наименованието на изпълнителната агенция да не се изписва прилагателното "изпълнителна". Ако става дума за такава агенция, следва, че няма разлика фонд "Рехабилитация и социална интеграция" и аналогичната агенция по проектозакона на народния представител Стефан Нешев, да са на подчинение на министъра на труда и социалната политика. От друга страна обаче, там се предвижда нейният председател да се назначава от министър-председателя, което насочва отново към държавна агенция. В Закона за администрацията според чл. 47, ал. 1 "Държавна агенция е администрация на пряко подчинение на Министерския съвет за изпълнение на дейности, които не се осъществяват от министерство."
Цялостната политика по отношение на законодателството в социалната сфера и неговото прилагане е от компетенциите на Министерството на труда и социалната политика, така че в този смисъл и в тази му част проектозаконът не е съотносим към съществуващата нормативна уредба и предлаганото не може да бъде реализирано на практика.
Бяха изразени мнения по институционалното и финансово осигуряване на разглежданите проекти, като бе изтъкнато становището, че в това отношение законопроектът за рехабилитация и социална интеграция не е дефиниран.
След приключване на разискванията и проведено гласуване Комисията по труда и социалната политика прие следните становища:
1. С 13 гласа "за" и 1 "въздържал се" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите № 002-01-42 от 21 юли 2000 г., внесен от Министерския съвет.
2. С 4 гласа "за", 1 "против" и 6 "въздържали се" предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване законопроекта за рехабилитация и социална интеграция на лица с увреждания № 054-01-76 от 22 юни 2000 г., внесен от народния представител Стефан Станчев Нешев".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
От вносителите иска ли някой думата?
Господин Стефан Нешев има думата като вносител.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз първо искам да изразя задоволството си от становището на комисията, което беше коректно и отрази доста от истините по двата законопроекта. Въпреки всичко ще си позволя да кажа няколко думи като преди това благодаря, че беше отбелязано, че този законопроект, който внасям не е мой интелектуален продукт, а е продукт на Центъра за лица с увреждания и на Асоциацията на студентите с увреждания. Бих желал да спомена и имената на Капка Панайотова, Анна Янина и Мария Петрова, които показаха една висока квалификация и отговорност към собствената си съдба като консуматори на тази материя и активно са разработили този законопроект.
Беше отбелязано, че двата законопроекта си приличат в голяма част от предложените за изменение и допълнение на съществуващия закон членове. Това мисля, че е нормално, но за да бъда коректен към лицата, на които внасям проекта - той беше внесен преди да бъде внесен законопроекта на Министерския съвет. И понеже съм бил винаги в коректни отношения, в добро партньорство с министъра на труда и социалните грижи, с Комисията по труда и социалната политика, аз предоставих техния проект, за да го имат предвид при това, което те предлагат, да има една съгласуваност в работата, така че не смятам, че елементите на гражданското общество, които отразяват интересите на лицата с увреждания са били плагиатни по отношение на законопроекта на Министерски съвет. Не казвам и обратното, но искам да покажа, че техният продукт е лична творческа позиция.
Второто, което искам да отбележа - моята вина за това, че не внесох законопроекта като изменение и допълнение на съществуващия закон, а като нов закон е за това, защото в битността си съм дисциплиниран човек и изпълнявам действащите нормативни уредби на България, съгласно една неотменена такава нормативна уредба - закон, който има над една трета поправки вече не може да бъде закон за изменение и допълнение, а трябва да бъде внесен като нов закон. Малко съм притеснен от услугите, които ползва Министерския съвет в лицето на своя Правен отдел, че не са отбелязали този факт на несъвпадение с действащата правна уредба и Министерският съвет внася закон за изменение и допълнение, макар че 72% от действащия сега закон се поправя с внесения закон за изменение и допълнение, така че може би това е коректно - да не бъде закон за изменение и допълнение, а да бъде един нов закон, независимо кой от двата има по-голяма тежест.
Господин министър, аз ще си позволя да прочета от мотивите на разработчиците на законопроекта, който съм внесъл елемента, отнасящ се до Агенцията за рехабилитация и социална интеграция. Мисля, че това е коректно. Нека и народното представителство да се запознае с причинността, заради която те искат въвеждането на такъв административен орган.
"Предложението за преструктуриране на фонд "Рехабилитация и социална интеграция" към Министерския съвет в Агенция за рехабилитация и социална интеграция е мотивирано от факта, че фондът е по дефиниция финансова институция, който управлява средствата с цел увеличаването им. Необходимо е задължително условие за ефективното функциониране на такава институция наличието на борса и активен финансов пазар, където инвестирани средства на фонда носят печалби, които увеличават активите. От друга страна е необходима адекватна законова уредба, която да дава възможност за подобни борсови операции без излишен риск за институцията, но и при разумна свобода на инвестиране. Всичко това липсва в момента. Институцията наречена "фонд" е просто една извънбюджетна сметка въпреки новата, добра практика на правителството да не поддържа такива.
Нещо повече, дейността на фонд "Рехабилитация и социална интеграция" през последните две години показва, че паричните постъпления в него идват само и единствено от Републиканския бюджет. Агенцията за рехабилитация и социална интеграция би следвало да е политически и административен орган на Министерския съвет, който да осъществява политиката на правителството за интеграция на хората с увреждания чрез специални програми, основани върху проучвания и ясно поставени цели. Именно агенцията трябва да бъде отговорна за включването на интеграционни елементи във всички сфери на публичната политика, а не само в сферата на социалното подпомагане. Нейните правомощия включват координация и изпълнение на политически решения от компетенции и на други ведомства, които да бъдат в съзвучие с общата политика за интеграция."
Бях задължен да прочета това, за да имате представа какви са мотивите на тези, които реално ползват този закон за интеграция на хората с увреждания.
От друга страна няма да бъда многословен, но, господин министър, искам да споделя нещо с Вас, като се надявам, че това, което ще кажа няма да влоши добрите отношения, които имам изградени с Вас и сътрудничеството, което имам.
Аз, след приключването на дебата в комисията, тръгвайки си си мислех - аз ако съм министър как бих реагирал. И трябва да Ви призная, че щях да инициирам водещ проект да бъде този на гражданските движения, защото си мисля, че политикът трябва да бъде комуникативната връзка между гражданското общество и управлението като Ви давам честната си дума, че по характер не съм човек, който се отказва от принципи, които искам да бъдат заложени в управлението. С инструментариума на парламентаризма и на мнозинството си щях да променя онези членове от предложения от гражданското общество законопроект така, че да не изменя на собствената си теза за управление и за ценностна система. И може би така щяхме да спечелим общо като политици повече и да покажем, че ние забелязваме труда и желанието на гражданското общество да се впише в самоопределянето на собствения си живот.
Бих искал да приемете бележката ми като най-добронамерена.
С това ви благодаря за вниманието. Остава да ви призная, че съм благодарен на онази част от членовете на комисията, които подкрепиха законопроекта. Искам да благодаря и на председателя на комисията, че разбра желанието да бъдат внесени между първо и второ четене от тези граждански общества техните предложения, които те смятат, че особено са важни за реализацията на своята си дейност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата министър Нейков. (Народният представител Велко Вълканов иска думата.)
За какво, господин Вълканов? Ако е за изказване, нека чуем вносителите. Господин Нешев и господин министърът са вносители.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! През месец декември 1995 г. парламентът прие Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите и с него беше сложено едно ново начало на законодателно уреждане на проблемите на една значителна част от българските граждани.
От влизането в сила на този закон вече минаха пет години. През този период бяха създадени редица нови закони в социалната сфера, които по един нов начин уреждаха едни или други въпроси, които са отразени в Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите.
Пак през този 5-годишен период Конституционният съд се произнесе по част от текстовете на закона, приет 1995 г. и внесе своя принос в действащата уредба.
Петгодишната практика на приложение на закона показа нови добри решения, създадоха се нови десетки организации на инвалиди, организации за инвалиди, натрупахме опит като администрация в приложението на закона и тази практика роди нови идеи, нови предложения.
В същото време точно приложението показа норми, които имат определено декларативен характер и не биха могли, имайки предвид възможностите на цялото ни общество, да бъдат реално приложими в сегашните, изминалите пет години, както и в следващите години.
През този 5-годишен период изключително динамично се развиха процесите в България, свързани с евроинтеграцията. Това постави като много важен аспект създаването на новото законодателство, насочено в защита на инвалидите, поставянето в основата му на европейските стандарти.
Всичко това доведе до една продължителна дискусия, може би повече от една година, в която участваха не само представители на изпълнителната власт, а участваха значителен брой организации на инвалиди и за инвалиди, както в Националния съвет, така и извън него. В резултат на тази съвместна дейност беше създаден настоящият проект за изменение и допълнение на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, който представям на вашето внимание.
Вероятно, както във всеки закон, но още повече във всеки социален закон, ще има нови и нови идеи, нови и нови предложения. Ако обърнете внимание - социалната сфера е една от най-динамичните в законодателно отношение и това е нормално.
Тук искам да обърна внимание, че в текста на предложения от правителството проект са залегнали идеите, повтарям, на десетки организации. В това число при мен има официално становище - предложение на организациите, които са предложили проекта, внесен от господин Нешев и една немалка част от техните предложения директно са включени в предложения ви проект.
Убеден съм, уважаеми народни представители, че приемането на проекта, предложен от Министерския съвет, ще създаде по-ефикасна система за работа за и с хората с увреждания, ще създаде нови, по-добри практики и по този начин ще направим една естествена стъпка към усъвършенстване на вече действащото законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За изказване има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Отдавна имаше нужда от една нова уредба на тази материя и ето че най-после това стана. Но възниква най-напред един такъв правен проблем - внесени са два законопроекта, единият от които за изменение и допълнение на действащия закон, а другият - за самостоятелна уредба на съответната материя.
И се питаме сега какво всъщност ще направим ние? Нали когато се урежда една и съща материя, се изработва един общ законопроект? Но какъв ще бъде крайният продукт на нашата законодателна дейност? Нов самостоятелен закон ли ще приемем или пък закон за изменение и допълнение на действащ закон? Това е правният въпрос, който ще решавате вие.
Аз лично смятам, че е много по-целесъобразно да се приеме самостоятелен закон. Не само защото, както изтъкна колегата Стефан Нешев, в случая става дума за едно много широко изменение, което надхвърля вече две трети от текстовете на закона, но и защото наистина ние се нуждаем от нова уредба, самостоятелна уредба на тези толкова важни въпроси. Отдавна хората чакат някаква промяна в това отношение и ние трябва да я поднесем.
Обаче не бива да се задоволим с това да направим някакви промени в структури, във въпроси, които нямат непосредствено отношение към социалното битие на хората с увреждания. Ние трябва да направим законопроект, който ще подобри социалния статус на тези хора. Ако ние не направим това, все едно че нищо не сме направили.
Така че аз настоявам, уважаеми колеги, ние да приемем нов Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Това трябва да бъде нашето решение. Всичко останало ще бъде една палеативна, непълна, незавършена мярка, която няма да има необходимия социален ефект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата господин Ангел Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги народни представители! На нашето внимание са представени за разглеждане два законопроекта, уреждащи проблемите на защитата, рехабилитацията и социалната интеграция на лицата с увреждания. Законопроектът, внесен от Министерския съвет, въвежда една по-добра систематизация на правната уредба, касаеща проблемите на лицата с увреждания, като е взето предвид, че в разработваното от първоначалното приемане на закона до днес действащо законодателство са уредени отделни проблеми от тази област.
Самото приемане на термина "лица с увреждания", вместо досегашния "инвалиди", показва стремеж към възприемане и прилагане на принципите и подходите, заложени в основните международни и европейски документи, които се отнасят до тази материя, а именно: Стандартните правила за равнопоставеност и равни шансове на лицата с увреждания, приети от Генералната асамблея на ООН на 20.12.1993 г.; Резолюцията на Съвета на Европа от 20.12.1996 г. за равенството на възможностите за лицата с увреждания; Резолюцията на Съвета на Европа от 17.06.1999 г. за равните възможности при наемане на работа на лицата с увреждания.
Акцентът при този подход на третиране на проблемите е, че на лицата с увреждания се гледа като на равнопоставени граждани, които участват заедно с останалите в обществения живот. Стремежът е да се създават възможности за участие във всички системи на обществото, като средата се адаптира с оглед на индивидуална оценка и компенсиране на дефицита на лицата с увреждания.
С предложените изменения и допълнения законът отговаря по-добре на препоръките на правило 15 от Стандартните правила на ООН, а именно да се приложи комбинация от различни подходи при създаване на националното законодателство по отношение на лицата с увреждания.
Така социално-икономическата защита на лицата с увреждания е вече уредена със съответните специални закони, приети от това Народно събрание, а именно: Закона за социалното подпомагане, Кодекса за задължително обществено осигуряване, Закона за здравното осигуряване, Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. Този подход решава въпросите интегрирано за цялото общество, част от което са лицата с увреждания. При това естествено са отпаднали и някои членове на сега действащия закон.
С предложените изменения и допълнения се прави една значителна стъпка в посока на преминаване от досегашния така наречен медицински подход към съвременния социален подход към тези проблеми. Правото на трудоустрояване се урежда в Кодекса на труда и Закона за държавния служител, а не както досега с наредба на Министерския съвет, което дава по-големи гаранции за реализирането на това право.
Уважаеми колеги, бих желал да се спра на един съществен момент, който би трябвало да намери място в закона. Става въпрос за постановяване в закона на недопустимостта на дискриминация по отношение на лицата с увреждания. На ниво Европейски съюз проблемите за предприемане на подходящи действия срещу дискриминацията изобщо и в частност на основата на наличие на уреждания се третират от чл. 13 на Договора от Амстердам от 1997 г.
На този проблем са посветени редица резолюции на Съвета на Европа, като тази от 20.12.1996 г., в която се казва: "Вземайки предвид, че целите, поставени в тази резолюция за изравняване на възможностите за лицата с увреждания и за слагане край на негативната дискриминация, са без ущърб за правото на всяка държава-членка да формулира свои собствени норми и мерки за достигане на казаните цели, в съответствие с принципа на субсидираността и на пълната степен, която ресурсите на обществото позволяват, държавите-членки декларират тяхната обвързаност към принципа за избягване и елиминиране на всяка форма на негативна дискриминация само въз основа на наличие на увреждания.
Този проблем във Великобритания се третира от специален изключително подробен закон за дискриминацията поради увреждания, приет през 1995 г.
С оглед на това, че България е в процес на преговори за присъединяване към Европейския съюз, смятам за наложително в закона да намери място норма, която да не допуска дискриминация поради наличие на увреждане, за което ще направя съответното предложение след приемането на законопроекта на първо четене.
Що се отнася до законопроекта на колегата Нешев, който отменя сегашния закон, въпреки че при съпоставката има твърде много общи неща между двата проекта, ще се въздържа да го подкрепя, както направих и в комисията, поради неясния статут и неубедително аргументираната необходимост от създаването на една нова агенция за рехабилитация и социална интеграция към Министерския съвет.
Призовавам да се приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, внесен от Министерския съвет, като народният представител Нешев направи своите предложения за заместващи текстове в сроковете, които ще бъдат приети днес. Така по-бързо ще се стигне до приемане на измененията, още повече, че имам съмнение дали може в случая да се прави обобщен законопроект за второ четене, такива съмнения изрази преди малко и господин Вълканов, тъй като в проекта на господин Нешев има норма, с която се отменя сега действащият закон, към който Министерският съвет е предложил своите изменения и допълнения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
За реплика - господин Иван Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Имам кратка реплика към господин Балтаджиев.
Господин Балтаджиев, Вие говорите за лица с увреждания, а в закона на Министерския съвет се говори навсякъде за инвалиди. Отново ще повторя: Вие говорите за лица с увреждания, а в закона на Министерския съвет навсякъде се говори за инвалиди.
Моята реплика към Вас е: за едно и също ли става дума, за различни закони ли говорите или нещо не се разбра в залата? Това е моята кратка реплика към Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Искате ли дуплика, господин Балтаджиев? Имате думата.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Много се извинявам, колега Борисов, но Вие явно не сте прочели § 1 на внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Естествено, Министерският съвет не може да си позволи да предложи изменения към несъществуващ закон. Но вижте какво казва § 1: "В наименованието на закона думата "инвалид" се заменя с "лица с увреждания"." И т.н., и т.н. - всичко нататък следва същата логика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
Има ли други изказвания?
Госпожа Емилия Масларова има думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно един законопроект, касаещ проблема на хора в една изключително деликатна ситуация, каквито са хората с увреждания, е законопроект необходим, наложителен, който, разбира се, поставя всички нас в ситуация да бъдем достатъчно отговорни и внимателни, когато гласуваме и приемаме такива нормативни документи.
Преди малко министър Нейков каза, че през 1995 г. е приет такъв закон, в който има доста пожелателни текстове, които така или иначе не работят. Именно от тази гледна точка ми се струва, че ако се направи крачка напред в едно такова законодателство, то само би могло да подпомогне близо 800-те хиляди вече, които са хора с увреждания в страната и които касаят близо една десета от населението в България.
Аз в комисията подкрепих и двата законопроекта с надеждата, че ще можем между първо и второ четене да подкрепим това, което е най-рационалното, и това, което считаме, че не е достатъчно обосновано, аргументирано, ненужно е, тежащо на законопроекта, да бъде отстранено.
Аз и сега ще подкрепя и двата законопроекта, защото съм дълбоко убедена, че това, че има агенция или няма агенция ние го оправяме в делови порядък и не е най-фаталното. И просто се учудвам от едно такова тотално отричане на всичко, което се внесе още на първо четене, да не се придвижва повече.
Но аз заставам на тази трибуна със съзнанието, че ние сме далеч все още от един добър закон за хората с увреждания в Република България. Имам предвид това, че една голяма част от тях, както и, разбира се, хора, които нямат увреждания, но тези специално са на полето на безработицата. Имам предвид, разбира се, че не в този закон, но че ние сме длъжници за тяхната социологизация и най-вече интеграцията им в обществения живот като хора, които биха могли да дадат нещо с ограничените физически ресурси, с които те разполагат, но така или иначе те да бъдат хора пълноценни, а не да лежат единствено и само на някакви социални помощи.
Мисля си, че няма може би да стигне време на нашия парламент за това, но ние оставаме в дълг особено що се касае до хората, които са трудоустроени, до тяхната възможност да се реализират и до механизмите на държавата като цяло. Защото това е държавна политика, това не може да бъде политика на едно или друго правителство, това просто е политика на една държава за тези хора. Ние трябва да търсим възможно най-добрите варианти за тяхното интегриране и за стимулиране на работодателите в максимална степен за подпомагане на хората, които са с увреждания.
Така че, независимо че становището на комисията беше просто на ръба на баланса, аз апелирам към колегите в залата да подкрепим и двата законопроекта, за да можем в комисията действително да изработим спокойно един законопроект, а не просто да отхвърлим единия, защото той е представен от представител на опозицията, а не от представител на управляващото мнозинство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Госпожа Светлана Дянкова има думата.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Безспорно това, което ние днес правим - приемаме уредба, която да подобрява състоянието и живота на една немалка част от нашите съграждани, е един много важен политически факт. Но аз не искам да се преповтаря онази дискусия, която водихме в Тридесет и седмото Народно събрание, защото това е отличителният белег на политиката, която провеждаше Тридесет и седмото Народно събрание, за чест на Тридесет и седмото Народно събрание.
Използвам този повод, за да направя и една малка реплика на господин Вълканов, който казва, че трябва да имаме нова уредба - нова уредба, изразена чрез нов закон.
Законът за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите всъщност е нов. Аз затова споменах Тридесет и седмото Народно събрание, защото той е един от наистина новите закони в България - този закон е само на няколко години. И аз действително не мисля, че би трябвало сега отново Тридесет и осмото Народно събрание да се ангажира с изработването на съвсем нов Закон за защита на хората с увреждания.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Още повече, че той не дава нищо ново.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Да, наистина това, което господин Стефан Нешев предлага, всъщност не допринася за това да има нов закон, а допринася за това да бъде усъвършенствана уредбата, която вече е направена със Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите.
Аз мисля, че не ни е необходим нов закон. Мисля си, че всички тук сме убедени, че са необходими нови, ефективни управленски решения, за да могат наистина хората с увреждания да имат по-добрия начин на живот.
В дългите разговори, които и аз съм водила с инвалидите и с представителните организации на и за инвалидите, самите те казват, че не биха искали да бъдат обгрижвани до такава степен от държавата. Те искат да имат възможност за избор, искат да имат възможност да участват в социализирането си заедно с държавата, заедно с неправителствените организации. Те не искат да бъдат третирани като единствено и само консуматорски контингент, по техните изрази. Това са техните изрази. Те не искат да бъдат онзи контингент на държавата, за който държавата непрекъснато и само да дава пари. Те искат отношение, искат възможности за избор, искат наистина да участват в този процес на социализиране заедно с държавата, като равноправен субект в тази държава.
Затова аз казвам, че не ни е необходим нов законопроект. Необходимо ни е да усъвършенстваме този, който съществува, и ни е необходимо всички заедно да взимаме онези управленски решения, с които действително да се подобрява статусът и процесът на социализиране на тези хора в нашето общество.
А колкото до спорния въпрос дали тези хора, които са в неравностойно положение, трябва да бъдат наричани "лица с увреждания", аз съм от тази група народни представители, които смятат, че думата "инвалид" е получила гражданственост в нашето общество. Нашето общество реагира с доброжелателство и добронамереност към инвалидите, докато думата "увреден", както самите инвалиди искат да се именоват, се приема със смесени чувства. Защото докато се разбере за какво увреждане става дума, аз си мисля, че ще мине много дълго време обществото ни и всички ние да свикнем с това, че действително това са хора с увреждания. Но има и много други хора с увреждания, които едва ли би трябвало да бъдат предмет на този закон. И може би наистина отново ще трябва да се говори с организациите на инвалидите, защото знам, че от тях също има такива организации, които добре възприемат наименованието "инвалид", защото в него те виждат определение на човек с намалена или напълно загубена работоспособност. Те не искат да бъдат определяни като увредени хора, като повредени хора. Но аз предлагам този спор да остане в комисията, когато гледаме закона за второ четене, и действително да вземем онези решения, с които ще бъдем единствено и само в помощ на инвалидите, ще решаваме техни проблеми, а няма да им създаваме такива. И дано наистина не влезем в конфликт по някакъв начин, в конфликт на интереси с организациите на инвалидите, защото - съгласна съм с госпожа Масларова - много е деликатна тази материя и са необходими много умели и премислени действия от нас, за да балансираме и техните искания, и управленските решения, които ние им предлагаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
За реплика има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не виждам защо ние спорим дали законът е нов или не е нов, но има нормативни документи, които налагат това действително да е нов закон. По Закона за нормативната уредба един закон може да се изменя и допълва, когато в него се сменя една трета от материята. Ние сега от 64 члена сменяме над 45, това са над 70 на сто, което значи, че ние с вас, законодателите, нарушаваме един нормативен документ. Това е проблемът.
Освен това нека не забравяме, че през 1995 г. за чест на Тридесет и шестото Народно събрание имаше такъв нов закон, но социалната обстановка е съвсем различна. Ето, ние си говорим за нови, по-модерни и по-действащи ефективни управленски решения. Такива управленски решения стават на базата на промяната на нормативните документи. И след като ние сменяме 70 на сто от текстовете на закона, независимо че той е сравнително нов, ние трябва да се ориентираме към един нов закон. Няма нищо страшно в това. Стига той да е по-добър, стига да е по-полезен за хората. От тази гледна точка няма никакъв проблем законът да е нов. Просто усъвършенстваме стария, усъвършенстваме в много по-голяма степен, отколкото нормативите регламентират, за да бъде той само изменен и допълнен. Това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
За дуплика има думата госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Никак не ми се иска да формализираме този сбор, просто аз искам да припомня, че в Закона за нормативните актове това, което казвате Вие, госпожо Масларова, не е императивна уредба. Може да се прави, но може и да не се прави нов закон. Това е едно, ако си говорим на чисто правен език.
Второ, аз пък искам да Ви попитам какво е новото в новия закон, нали е съществуването единствено и само на нова агенция? Какъв ще бъде приносът на този нов закон към досега съществуващата уредба, която прави Законът за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите? Нов закон, с който да направим една нова агенция - това е приносът на новия закон. Всичко друго е повторение на досега съществуващия закон и на тези постановки, които е направил и Министерският съвет като вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Заставам пред вас като един от хората, които в предишното Народно събрание заедно с господин Куртев и други колеги народни представители пое отговорността и днес може с гордост да каже, че беше изработен наистина един съвременен закон. Заедно с това да кажа също така ясно, че в комисията поставих първия за мен принципен въпрос - разполагаме ли с цялата онази информация от онези, които са оторизирани да изпълняват закона, няма да ги изброявам, за да можем да преценим всяко едно от предложенията доколко е обосновано. И веднага ще цитирам госпожа Дянкова: доколко с новите разпоредби подобряваме състоянието и живота на тази действително голяма част от българския народ. Ако бях малко по-рязък в отделни реплики към отделни колеги, то се ръководех именно от това. Защото наистина ние не можем да разчитаме само на честната дума на госпожа Татяна Василева - тя днес отсъства - от името на министерството или на други такива, без да сме видели тази информация, която е нужна на всеки един народен представител от комисията, да сме убедени, че наистина тези отношения се уреждат по по-добър начин.
Искам да кажа, че онзи консенсус, провокиран тогава от господин Иван Куртев в предишното събрание да направим по-добър закон, след това в известна степен претърпя промени. Не искам да упреквам лично господин Куртев, но ние направихме промени, или по-точно вие като мнозинство, в закона, които касаят финансирането. Имаше едно решение на проблема във връзка с фонда, който се създаде, да се осигуряват средства от брутния вътрешен продукт, достатъчно, за да могат да се решават тези задачи, които са поставени в закона. Вие ограничихте това право.
Искам да кажа обаче, че в Тридесет и седмото Народно събрание имаше последователност в рамките на изменения в няколко закона, например в Закона за уреждане на обслужваните кредити около 100 млн. марки бяха уредени на кооперациите за инвалиди - нещо, което беше пренесено в данъчните закони. Но за съжаление - повтарям - сегашното Народно събрание, имам не само този пример за бюджета, а и други, не продължава тази консенсусна политика, която възприехме. Вярно е, когато управляваш, е много трудно да разпределиш по най-добрия начин ресурсите. Но ето това е, което много пъти и аз, и колегата Нешев, и други, които са взимали отношение по тези проблеми в парламентарния контрол, сме поставяли и което и днес стои.
Доколко тези изменения, които Министерският съвет предлага, въпреки своето количество са нови? Мога да кажа, че една голяма част от тях са редакционни, защото спорът за понятията "инвалиди" и "лица с увреждания", разбира се, той не е несъществен, но изразът "лица с увреждания" се вкарва в много от текстовете и това създава впечатление за голямо количество на извършени промени.

Вижте § 1 - там се вкарва понятието "лица с увреждания"; в § 2 - отново; в § 3 - също; в § 4 - също; в § 5 - също; в § 6 - също. Няма други промени. Разбира се, тук се въвежда новото понятие "социална рехабилитация" вместо "медицинска рехабилитация" с претенциите то да бъде по-добро от гледна точка на тези документи, за които говори доц. Балтаджиев. Това е въпрос, който действително ние в комисията трябва да преценим по най-добрия начин, но не е такъв, че да ни противопоставя и да се разбива консенсусът. Има обаче други въпроси, които действително трябва да бъдат подложени на преценка от гледна точка на претенцията, която госпожа Дянкова постави с измененията - подобряване на живота на хората с увреждания или инвалидите.
Аз ще се спра на някои от разпоредбите, в които считам, че претенцията на вносителя и тази, която госпожа Дянкова изразява, се разминават с действителността.
Параграф 7, който изменя чл. 6. В чл. 6 става дума за мерки, които са на държавните органи в различни области по предотвратяване на уврежданията. Тук например отпадат мерки, които са свързани със защитата на майчинството и детството. Тези въпроси ние не сме ги уредили. И за съжаление един от законопроектите, който имаме, остана и зацикли в комисията. И колкото и да има претенции вносителят, че в други закони, а не в специалния ще се решат или са се решили някои въпроси по по-добър начин, едно такова императивно записване тук или, по-точно, както беше записано, трябва да си остане. Защото това е един много голям проблем, надявам се, че всички го разбират.
Параграф 11. Отменя се чл. 9. Претенцията на вносителя е, че с тази материя се занимава Законът за здравното осигуряване. Моят въпрос обаче е доколко ние сме сигурни, че в Закона за здравното осигуряване този въпрос се решава по по-добър начин? За себе си все още нямам утвърдителен отговор.
Параграф 13. Наистина обсъждаме една много деликатна материя, има претенции да не обиждаме хората с увреждания или инвалидите. Предложението тук е обучението на децата да става заедно с другите деца. Това е добре. Но същевременно аз не намирам за обяснимо отпадането на изискванията, които не са обидни, те са необходими, за да се чувстват тези деца равнопоставени, а именно приспособяването на училищната и околната среда, които съществуваха досега в чл. 12, ал. 1, използване на специализиран квалифициран персонал, даже, ако щете, известна адаптираност на методиките и организацията на учебния процес, нищо, че са заедно. Има го и в още една алинея, но не искам да губя времето на колегите. Просто не намирам за добре отпадането в този чл. 12 на някои от тези начини на решение. Защото, повтарям, не може да декларираш една цел, без да се разреши, господин министър. Тя ще си остане само декларативна. Хубаво е, чудесно е да бъдат в тази среда, обаче без приспособяване, без промяна не може. Ние всички сме гледали един американски филм, в който един инвалид имаше достъп до всякъде. И той се чувстваше равностоен. Обаче и околната среда, и жилището му, и т.н. се промениха. Това се отнася и за училището. Сега просто да отпадне - не може да стане така! Ще си остане една гола декларация претенцията, която имате като вносители.
Параграф 15. Алинея 2 внася една много сериозна промяна, която предлага изменение на чл. 14 - вместо общинските съвети да организират центрове за развитие на професионалните умения и т.н. на безработните инвалиди или лица с увреждания, е записано "Националната служба по заетостта". Добре, чудесно! Но няма развитие по-нататък. Откъде ще дойде финансирането? Националната служба по заетостта изпитва огромен недостиг на средства. Знаете какво е състоянието на фонд "Професионална квалификация и безработица". И за съжаление стана така, че хората, които са безработни, не могат да отидат да се разписват. Аз няколко пъти се обърнах към господин Нейков, този въпрос трябва да се уреди по друг начин - да отидат на място хората от бюрата по труда при тези, които всъщност нямат никакви доходи. Давам го само като пример - че да се осъществи тази дейност, господин министър, са нужни много средства, които очевидно трябва да бъдат разписани. А те не са разписани.
В § 18 се изменя чл. 17, като отпада ал. 3. А ал. 3 говори за работодателите, които осигуряват условия за повишаване на квалификацията и преквалификацията на инвалидите. Казва се, че това се стимулира със средства от фонд "Рехабилитация и социална интеграция" на инвалидите. Ще кажете веднага: ама, ние с новия Закон за закрила на безработицата, който се прие след този закон, решихме този въпрос. Не, не е решен въпросът. Това са две отделни възможности, които би трябвало да продължат да съществуват. От два различни източника трябва да бъдат стимулирани работодателите да осъществяват тази дейност - и от фонд "ПКБ" по линия на Закона за закрила на безработицата, и оттук. За да можем да имаме по-голям ефект и в края на краищата да реализираме онези цели, които вносителите декларират.
Член 18. Трябва да се помисли дали този член трябва да отпадне и какво по-добро го заменя.
Въобще в този раздел се отива на едно отпадане на определени изисквания към държавата, нейното ангажиране във връзка със специализирани предприятия за инвалиди, отпадат изискванията към предприятията, които трябва да приемат на работа такива лица. Имаше един задължителен минимум, сега този задължителен минимум отпада и се разчита единствено и само на фонд "ПКБ" и средствата, които ще даде, за да може да се наемат на работа такива лица.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Това е преференция!
РУСИ СТАТКОВ: Която преференция, уважаема колежке Тоткова, е съществуваща, но ако Вие съпоставите колко работни места са реализирани с нея, няма да сте така оптимистично настроена и да ме репликирате. Защото нека да я има и да бъде по-голяма, но заедно с това да остане и този минимум пред работодателите по сега действащите разпоредби. Прочетете го внимателно. Знаете също така, че трябва да има и други възможности. Аз съм съгласен да поговорим по-подробно с Вас и в комисията, но не бива сега да отнемаме време, тъй като повечето от колегите народни представители не са запознати с проблема.
По-нататък отново има редакционни промени. Продължавам с тези разпоредби, с които смятам, че положението се влошава. В § 30 се отменя чл. 38. По-нататък в § 31 се отменя чл. 39. Параграф 32 изменя чл. 40. В тези два отменени члена - чл. 38 и чл. 39 - става дума за социалното подпомагане на инвалидите. Изглежда, че претенцията на вносителите е, че със Закона за социалното подпомагане тези въпроси се решават по-добре. Аз определено смятам, че тези въпроси не се решават по-добре. И това, че когато приехме Закона за социалното подпомагане, не отменихме тези текстове, говореше и говори за едно по-добро разписване на тези въпроси в специалния закон, говори за едно по-добро решаване финансирането на тези дейности. Отпадането им сега означава отказ, пореден отказ на правителството за подобряване живота на инвалидите. Защото изменението на чл. 40, въвеждането на гарантирания минимален доход, а не база минималната работна заплата и процент от гарантирания минимален доход, ако си направите сметката, най-малкото е запазване на лошото състояние, ако не и влошаването му. А ние говорим за това, че ще въведем такива разпоредби и отношения, които ще подобрят положението. Не се подобрява положението.
С § 34 се отменя чл. 44. Тук отново става дума за услугите, които се предоставят на тази група. Да, трябва да бъдат интегрирани. Но с отмяната на тези услуги, които включват гледане на инвалиди по домовете, домашния социален патронаж, обществените трапезарии и диетични столове, дневни центрове за занимания, специализирани магазини, битови и комунални услуги - ще кажете: има ги в Закона за социалното подпомагане. Няма ги. Там има една обща разпоредба за услуги по принцип. А специализираният закон задължава. Той изисква. Това са императивни разпоредби, те не са пожелателни. И правилно ги прави. Повтарям, без да обижда когото и да било, защото в края на краищата този, който е в по-добро състояние - има такива единици - и финансово, и друго, той търси. А мнозинството - 99,9 на сто - от тази огромна група от българския народ, казвам за съжаление, e в страшно тежки условия.
"§ 36. Изменя се чл. 46" - става дума за предоставянето от общините на жилища от общинския жилищен фонд. Тук се приравняват условията на достъп с всички други. Досегашният текст изискваше, определяше преференция за лицата, които са с увреждания или за инвалидите. И това беше правилно да бъде така. Сега отпада. А като знаем въобще тежкото положение и в жилищното строителство, липсата на държавна жилищна политика, тук се получава един страшен удар върху инвалидите или лицата с увреждания. Страшен, както и за образованието, междупрочем. С предложението на Министерския съвет отпада възможността тези лица с увреждания и инвалиди, които са издържали успешно изпитите във висши учебни заведения, да бъдат приети. Отива се на общия ред. Ще кажете отново: няма дискриминация. Но вижте, в името на криворазбраната нова терминология ние не създаваме по-добри условия.
По големия въпрос, по който в комисията много се разискваше и за който тук много се говори - за фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите". Господин Нейков, когато в комисията опонираше на господин Нешев и на авторите на законопроекта, представители на Центъра за независим живот - на една от организациите на инвалидите, много правилно каза онова, което ни ръководеше като философия при създаването на действащия закон, а именно ангажиране на Министерския съвет, не на отделно министерство, а на Министерския съвет със създаване на политика и нейното изпълнение, контрол и съответно финансиране. То да бъде уредено с такъв фонд, който да е към Министерския съвет.
В последната година се проточи една сага, буквално сага, в много вестници за големия "злосторник" - един инвалид, който е шеф на този фонд, и неговите контрольори, които не могат да го обуздаят. А същевременно те взимат решения. И на мен ми е било много чудно как става тези неща. Не съм убеден, напротив, по-скоро съм склонен да разбера този човек, той е икономист, работи в Икономическия институт на БАН, един човек с увреждания, че няма достатъчно средства за всички онези неща, които трябва да реализира фондът. По-скоро точният израз е "мизерни са средства". И когато в Закона за държавния бюджет за поредната година сме предлагали и вие от мнозинството сте гласували за много по-малко средства, да се черни този човек по този начин, по който става, аз не съм съгласен. Защото многоуважаваната госпожа Татяна Василева като представител на министерството е член, там са и други членове. Всички тези решения се взимат не от един човек. И ако той си е купил кола, Боже мой, той е подражавал на много други ведомства, които си купиха коли и чиито началници станаха министри. Да не говорим за Здравноосигурителната каса и т.н. Ако това е проблемът той да бъде подгонен...?
Така че този въпрос не е за да се спори просто. Това е въпрос на философия. Министерският съвет или ще продължи да носи отговорност за формирането на политиката, или топката ще се прехвърли на господин Нейков. А аз междупрочем му казах, че този горещ картоф, който му подхвърлят, ще бъде поредната атака срещу него от хора, които са вътре в СДС. Поредната атака, защото няма да може да се справи с него. Не че не иска. Аз не смятам, че по този проблем господин Нейков се е дезинтересирал. Напротив. Разбирам, че на него му е трудно по другите проблеми да се справи. И този допълнително ще му дойде като воденичен камък.
Така че, казвам откровено това, което до този момент съм съпоставял. Ще продължа с още две неща.
В Допълнителните разпоредби се въвеждат нови понятия - какво се разбира под "лица с увреждания" и за "лица с трайни увреждания". Трябва да има синхрон. От няколко месеца във връзка с Кодекса за задължителното обществено осигуряване много инвалиди са подложени на огромен тормоз, за да си препотвърдят документите. Особено има такива хора, за които е смешно да се иска пререгистрация. Те са I група инвалиди и да ходят и да се смята, че те могат да подобрят положението си - това е просто подигравка. Или може би някой се съмнява, че тепърва са се подобрили, а те са с над 90 или 100 процента инвалидност, някои са напълно парализирани. Ето тук отново въпросът опира до синхрона, до философията и връзката с други закони.
Аз нямам отговор доколко единият закон, който са го правили в едно министерство, или в Националния осигурителен институт, или някъде другаде, е синхронизиран с този. Ние ще продължаваме ли да плащаме като народни представители данък на липсата на философия в отделни области и клонове, ако щете, на правото и съответно ние тук да работим на парче? Не би трябвало така да бъде.
Уважаеми господин председател, колега народен представител Куртев, аз считам, че ние с Вас, а и другите, които са били народни представители в Тридесет и осмото Народно събрание, не трябва да допуснем влошаване, ние трябва да търсим, и се обръщам към всички, подобряване на тази материя и се надявам да получа такава подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Руси Статков ме предизвиква да взема думата, защото ме цитира многократно.
Аз приветствам това, че Министерският съвет и Министерството на труда и социалните грижи искат да подобрят приетия през 1995 г. закон. Законът, който беше приет през 1995 г., крайният резултат, това, което се прие, се разминаваше много с онова, което аз бях внесъл. Господин Статков, нека да си припомним и това нещо. И то беше насочено именно в онази посока, която сега, с новите промени, предложени в закона, се старае да бъдат регулирани нещата, не знам в каква степен.
Какво по-точно имам предвид?
Със Закона за инвалидите, независимо как ще се наричат те и независимо как ще се нарича законът, не трябва да се решават, това е било винаги моето убеждение, въпросите за тяхната социална защита. Това е нещо, което ще се реши с други закони. Не трябва да се решават въпросите за тяхното образование. Това е нещо, което също се решава с други закони. Или въпросите за тяхното здравно осигуряване.
Законът за инвалидите трябва да има съвсем друго предназначение. И неслучайно, когато навремето, преди пет години, приемахме този закон, вече при самото гласуване на второ четене беше добавена и думата "защита".
За каква защита става дума? Става дума за защита на техните права, за онова те да бъдат равнопоставени, да не бъдат дискриминирани по никакъв начин.
Втората част от заглавието на закона беше "рехабилитация". Ясно за каква рехабилитация става дума.
И третата - "за социална интеграция". Сега с намерението да бъдат диференцирани по някакъв начин инвалидите, защото има инвалид, който изобщо не се нуждае от социална защита, има инвалиди с по няколко магазина на главната улица. Каква социална помощ ще му даваме и защо той трябва да влиза в закона под общото наименование "инвалиди"? В същото време има инвалиди, които се нуждаят от много сериозно подпомагане - и социално, и материално. Но това ще се реши с друг закон. (Реплика на Велко Вълканов от място, която не се разбира.)
Съгласен сте с мен, господин Вълканов, нали? Не, не сте съгласен. Е, ето тук е вече различието във философията на този закон. Каква трябва да бъде философията на този закон? С един специален закон, какъвто е този, да искаме да разрешим всички проблеми! А те се решават с останалите закони.
Искам съвсем накратко да се спра и върху това как да бъдат наречени. В крайна сметка нека да предоставим на самите инвалиди да изберат как да бъдат наричани - дали "лица с увреждания, с трайни увреждания" или "инвалиди". Аз не знам тогава военноинвалидите пък как ще ги наричаме - "увредени от войните" или "трайно увредени от войните", но това нека го решат те. Когато ще го решават те обаче, да го решат ония действителни организации на инвалидите, а не организации, които аз, може да прозвучи малко грубо, наричам измислени.
Аз съм работил с инвалиди 30 години и в България са четири традиционните организации на инвалиди и онези, които имат реален членски състав и които развиват реална дейност - Съюзът на инвалидите, Съюзът на глухите, Съюзът на слепите и Съюзът на кооперациите на инвалидите. Това са хората, които най-добре могат да преценят кой термин да се използва. Аз доколкото знам те са за запазване на досега действащия термин "инвалиди", защото в България той не носи нищо отрицателно, напротив. Аз съм съгласен с госпожа Дянкова, че ако сега се възприеме и започнем навсякъде да използваме "лица с увреждания", "увреден" на български звучи по-грозно, по-неприятно, отколкото думата "инвалид".
Не беше решен с предишния закон въпросът и за фонд "Рехабилитация", който аз и сега не виждам да се решава нито с един от двата законопроекта. Фонд "Рехабилитация" според вижданията на авторите на най-първия законопроект, на който и аз бях вносител, виждаха ролята на този фонд да подпомогне точно рехабилитацията на хората с увреждания, нека и аз да използвам този термин сега, а не да субсидира дейността на техни производствени предприятия, независимо как се наричат. Но в закона остана и сега в измененията продължава да стои един текст, който се запазва, и където се предвижда за какво се разходват средствата на фонда. Там е предвидено да се субсидират предприятия, цехове и кооперации на инвалидите.
Ако ще трябва да се оказва някаква помощ, да се дават някакви преференции на тези предприятия, нека пак да стане с други закони. Но пари, които поначало би следвало да отидат, за да му се помогне да си купи инвалидната количка, да си купи слуховия апарат, да се снабдят слепите с онази нова техника, а не само с шилото и с брайла, както едно време пишеха, сега всичко това е с компютри, по съвсем друг начин става, да се помогне с фонда именно за рехабилитация, която ще помогне на тези хора да се интегрират в обществото. Ако ние от фонд "Рехабилитация" субсидираме предприятията и кооперациите за инвалиди, нищо не правим. Дори не знаем къде отиват тези пари. Но понеже стана въпрос за пари, аз и с господин Статков, нека и него да го цитирам сега, съм говорил при приемането на държавния бюджет за тази година. Предстои да приемем бюджета за 2001 г., нека и там да се дадат пари на наистина реално съществуващите организации.
Според мен чл. 53 на досега действащия закон, в който не е предвидена нито от господин Нешев, нито от Министерски съвет някаква корекция, ще трябва да бъде пипнат и коригиран. Там се предвижда в държавния бюджет да се заплануват средства за националнопредставените организации. А по правилника на Министерския съвет или на министерството, вече не помня, се определя кои са тези националнопредставени организации. Но ако погледнете в Закона за държавния бюджет, ще видите, че са изредени десетина организации, а аз ви казвам, 30 години съм работил с глухи, половината от тях не ги знам изобщо какви са и с какво се и занимават и кой членува в тях. Направо, според мен, измислени организации, на които ние с държавния бюджет даваме пари, вместо да дадем на Съюза на глухите, на слепите или на инвалидите, където наистина членуват хора с увреждания.
Моят апел към комисията е при работата за второ четене да се помисли и върху чл. 53 или пък министерството да помисли по този правилник как става - кои са тези националнопредставени организации, които участват в ръководството на фонда. Сега виждам, че в новия закон не е предвидено те да участват, по друг начин ще се определя ръководството, но чл. 53, който ни задължава да включим в държавния бюджет средства за националнопредставените организации, остава. Така че и там ще трябва също да се коригира по някакъв начин, за да не отиват пари в организации, които се състоят от няколко човека. Най-често това са организации не на инвалиди, а за инвалиди или пък организации... Идвали са и при мен, аз не искам да ги засягам, но ето, да кажем, на слепо-глухите. Идвали са при мен и ме убеждават, че са 1000 души. Какви 1000 души, когато никога в България слепо-глухите не са били повече от десетина най-много? Но никой не може да попречи да се създадат подобни организации, да се занимават с такава дейност. Чудесно, нека да се занимават с благотворителна дейност, с грижи за хората с увреждания, но не да го правят за сметка на реално съществуващите организации и като накърняват средствата, които държавата чрез държавния бюджет отпуска на тези утвърдили се няколко организации с дългогодишна история, с много редовни членове в тях.
Аз едва ли ще мога да направя предложение за второ четене, но предполагам, че от идеите, които тук нахвърлих, комисията може да се съобрази с някои от тях и при подготовката на закона за второ гласуване, да бъдат използвани. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин заместник-председателя.
Господин Руси Статков има думата за реплика на господин Куртев.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! Господин Куртев постави много въпроси на размисъл, които аз не бих искал да оспоря по отношение на финансирането, защото ние действително сме водили разговор как се ползват тези пари. Става дума със Закона за държавния бюджет за организациите, които са представителни. Но бих искал да кажа принципно, господин Куртев, и да припомня, че когато ние се договорихме в предишното Народно събрание в комисията тогава за общ законопроект и Вие тогава дадохте един вариант с нищо не съм Ви ощетил, защото аз поех ангажимента заедно с колегата Добри Тодоров от Видин да изчислим, тъй като се изискваше все пак икономическа обосновка някои неща да бъдат по-добри. И ние не сме го влошили, а предложихме още неща. Така че не са отпаднали идеи, които са внесени с този вариант, а напротив, бяха добавени идеи. И после и като ръководител на работната група се постарах всички предложения да бъдат отразени.
А ако Вие считате, че някаква идея е отпаднала тогава, призовавам Ви, не се отказвайте сега между първо и второ четене. Предложете я, аз ще я подкрепя, ако има нещо такова, за да не ми тежи на съвестта. Но аз съм убеден, че я няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Иван Куртев за реплика.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Статков! Промените, които бяха направени, бяха точно в духа, във философията на закона. Онзи стар начин на отношение към инвалидите намери място в закона - да се гледа на тях като на едно цяло, като на хора, които да ги бутнем някъде в дъното, много много да не ги показваме и държавата да се грижи за тях, за оказва помощ. Отпаднаха точно неща, които сега намират, според мен, приложение, като се насочва социалната закрила, подпомагането на тези хора в онези ведомства и чрез онези закони, където би трябвало да бъде, а този закон да решава глобалните, общите неща, нещата, свързани с правата на инвалидите, със създаване на възможности за тях да се развият като пълноценни граждани и на общество, и на нация, и на държава, а не да чакат на някаква помощ и да живеят от подаяния. Това е голямото различие. (Неразбираема реплика от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин заместник-председател.
Други желаещи да вземат думата има ли?
Госпожа Росица Тоткова има думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Аз мисля, че по въпроса, който ние днес разглеждаме, а именно - възможностите, които може да даде и да гарантира Народното събрание за подобряване на живота, на присъствието, на участието на хората, които имат някакви увреждания, някаква степен на инвалидност в обществения живот, в икономическия живот, в социалния живот е наистина много важен. И аз искам да вярвам, че в дискусията, която ще проведем между първо и второ четене и най-вече в комисията усилията на всички колеги ще бъдат насочени именно в тази посока - как ние, народните представители, можем да допринесем, с какви норми можем да допринесем за това пълноценно участие на хората, които по едно или друго стечение на обстоятелствата имат различна степен на увреждане.
И в този смисъл си мисля, че е излишно да поляризираме дискусията, защото това, което ни е предложено днес за разглеждане в Народното събрание и това, което предлагате Вие, господин Стефан Нешев, като вносител на законопроект, изработен от такъв съюз - Съюза за независим живот, и това, което предлага Министерският съвет, всъщност изразява една философия. Това е философията, която ви беше представена много блестящо от господин Иван Куртев. Това е закон, в който трябва да бъдат решени въпросите, свързани с участието на хората с увреждания в обществения живот на нашата страна. Как да им дадем тези възможности, как да гарантираме тези възможности. Вярно, за чест на Тридесет и седмото Народно събрание, за едната чест беше приет един социален закон и това е Законът за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. (Неясна реплика от блока на ДЛ.) Да, има и още един закон - Закон за отделяне на фонда "Обществено осигуряване" от държавния бюджет. Но това не е социален закон в смисъла, в който ние говорим тук за социална политика. Още повече, че тези, които го бяха прибрали, трябваше да го разделят.
Но през това време, откакто започна работа Тридесет и осмото Народно събрание, както вие много добре знаете, бяха приети много други социални закони. И тези закони трябваше да уредят отношенията в Република България в различните сектори на обществения живот. И аз искам да припомня тези закони: Законът за социалното подпомагане, Законът за защита при безработица, Кодексът за задължително обществено осигуряване и сега, предстоящите промени в Кодекса на труда, които ние обсъждаме на второ четене в комисията. Всички тези закони уреждат взаимоотношенията в отделни сектори. И точно там трябва да се намери мястото и на тази част, на тази група от българското общество, която дълго време беше наричана "контингент". И аз трябва да ви кажа, че макар че не приемам тяхното желание законът да се нарича Закон за лица с увреждания, аз ги разбирам, защото дълго време беше насаждано едно, как да се изразя, обидно, снизходително отношение към хората, които са инвалиди. Това е плод на едно обществено отношение, което е култивирано в българския гражданин, за съжаление. И ние всички трябва като граждани на нашата страна да изкореняваме точно това отношение, за да приемаме хората такива, каквито са, такива, каквито са ги създали Господ или обстоятелствата на техния живот. Затова тези въпроси, които са свързани с уреждането на отделните елементи в участието на тези хора в социалното подпомагане, с възможностите за включването им в трудовия процес трябва да бъдат уредени на друго място - в тези специални закони, а тук средствата, които се предвиждат в този закон от фонд "Условия на труд" всъщност трябва да бъдат насочени да решават друг проблем на хората, свързан с тяхната интеграция и рехабилитация.
И да се върна отново на това - какво искаме ние днес? Аз мисля, че и отляво, и отдясно искаме едно и също. Има едно нещо, което е различно. Господин Велко Вълканов го каза много добре. Ние структурна промяна ли искаме, или искаме да подобрим положението на хората? Ние не искаме структурна промяна. Нали така, господин Вълканов? Искаме да подобрим положението на хората. Ами тогава, като не искаме структурна промяна, защо трябва да подкрепим законопроекта на господин Нешев, след като единственото различно, което той предлага, е структурната промяна? Аз, повярвайте ми, ако той беше предложил закон за изменение и допълнение на Закона за защита на инвалидите, както е популярен, аз щях да го подкрепя, защото в 90 на сто от текстовете това, което той предлага, съответства на това, което предлага Министерският съвет. И това е съвсем естествено, защото този закон, аз може и да не бъда съвсем точна, но доколкото знам още през м. юли е бил готов. Той е резултат на много дълги и продължителни обсъждания, които са правени точно с хората, които очакват решаването на техните проблеми в този закон.
Именно по тяхно искане, по тяхно настояване е възприета тази нова философия. Така че тук всъщност няма различия. И аз искам всички да разберат това. Няма различия! Различията са в това да има ли агенция или да няма агенция. Ако има агенция, трябва да създадем териториални структури. А съществуването на една такава агенция би било оправдано, ако тази агенция се занимава с всички проблеми, свързани с инвалидите - и с трудоустрояването, и с посредничество при намиране на работа, и със социално подпомагане, и с какво ли не още, което е свързано с другите закони.
Искам да повторя още веднъж, защото някои от колегите може би са смутени и притеснени, всъщност единственото различие е в това да има или да я няма тази агенция. Това е единственото различие. Така че, господин Вълканов, аз се радвам, че моето мнение в случая съвпада с Вашето. Важното е, колеги, да не използваме тази тема за популизъм. Това е важното. Важното е да намерим ресурсите, правните решения, за да можем да допринесем нещо, за да имат тези хора по-голяма възможност, да им осигурим по-добър достъп до околната среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Господин Вълканов имате думата за реплика.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, аз наистина се радвам, че нашата дискусия протича много приятно, без политизиране, съвсем предметно.
Искам да кажа, колежке, че наистина съм съгласен с Вас по много въпроси. Искам обаче да отбележа още едно различие, което ми се струва, че е налице - има различие по въпроса за обема на правната уредба. Аз съм привърженик на една много по-широка уредба. Искам да се кодифицира цялата материя, така че когато инвалидът вземе закона, там да намери отговор на всички свои въпроси, а не да се пита къде този въпрос е уреден, в кой закон и да търси множество други законови и подзаконови актове. Не е целесъобразно. Нищо не ни струва да съберем тази материя на едно място. Това страшно много ще улесни хората, които се нуждаят от нашата помощ, от нашата нормативна помощ.
Така че по този пункт аз мисля, че трябва сериозно да се поработи и аз бих помолил, господин Нейков, да обсъдите този въпрос и да видите дали наистина не бихме могли да кодифицираме материята, да съберем на едно място всички тези въпроси, решени нормативно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Вълканов.
За втора реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители, колежке Тоткова!
И Вие, и господин Куртев изказахте на глас, публично една философия, която граничи с дарвинизъм. Не е популизъм, а дарвинизъм. Вие казахте следното...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Статков, Вие правите реплика на госпожа Тоткова, а не на господин Куртев.
РУСИ СТАТКОВ: На госпожа Тоткова, тя продължи с тази философия.
Ние уреждаме, казахте, на друго място тези отношения. А философията, която беше на досега действащия закон, е да се кодифицира цялата материя. И второ, вие не я уреждате тази материя по никакъв начин по-добре от тази, която отменяте тук. И това си е чист дарвинизъм, защото казвате: инвалидите да бъдат горди. По-точно карате хората с увреждания да бъдат горди - горди да бъдат в мизерия, горди да умират. Не се смейте, господин Нейков! Другото е рязане на всичко онова, което по Конституция - защото в Конституцията е записано - трябва да се реализира в другите закони. В ония специални закони, за които тук така се прехласвате. Колко от тези специални закони, които действат 2-3 години, са подобрили положението? Нито един!
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): Как можеш така да приказваш? Отвори си очите!
РУСИ СТАТКОВ: Така че слагате началото или по-точно продължавате дарвинизма в българското общество спрямо инвалидите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
За трета реплика има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожа Тоткова! Няма да Ви правя реплика по казаното по предложените законопроекти, но искам все пак да ми отговорите на един въпрос. Самата Вие казахте, че приемате 90 на сто от текстовете на законопроекта, който е предложен от господин Нешев. Добре, няма ли да е по-правилно да приемем този законопроект и на второ гласуване да направим един общ, да стане един добър...
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Не може.
РУМЕН ТАКОРОВ: Защо да не може?
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): Защото единият отменя другия.
РУМЕН ТАКОРОВ: Как ще отменя другия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля ви без отговори от място.
РУМЕН ТАКОРОВ: Добре, 90-те на сто от текстовете какво ще ги направите? С предложения ще ги вкарате и да подобрите закона, предложен от Министерския съвет? Защо е това? Аз просто се изненадвам от този начин на вашето мислене, на цялата ви парламентарна група.
И вие отсичате: да, 90 на сто от този законопроект нас ни удовлетворява, но ние няма да го приемем. Защо? Питам ви защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Госпожа Тоткова, имате право на дуплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Добре, че нямате право на четвърта реплика.
С господин Руси Статков просто не искам да споря, защото той понякога ме принуждава да употребявам изрази, които аз нямам в речника си.
Но на господин Такоров ще отговоря съвсем сериозно.
Това наистина е един въпрос, който стоеше пред нас, аз го казах и на господин Нешев: "Вие ме поставяте на изпитание как да гласуваме в този случай!". И това го казах пред всички колеги в комисията. Но ние не можем да подкрепим един закон, който отменя този, който е предложен от Министерския съвет и който в голяма степен се доближава до това, което той е предложил. Със сега съществуващия закон и това, което е предложил господин Стефан Нешев. И затова се опитах най-добронамерено на вас да Ви обясня това, че разликата е единствено в тази агенция.
Аз не бих подкрепила съществуването на агенция, била тя държавна или изпълнителна агенция. Защото тази агенция само ще доведе до нов административен апарат, до това, че трябва да бъдат изградени нови териториални структури. И аз не мога да си представя с какво ще се занимават тези структури, след като има структури на социално подпомагане, след като има структури на Националната служба по заетостта, след като има структури на Националния осигурителен институт. Всички тези структури ги има! И защо ние трябва да създаваме една нова, която не се знае точно с какво ще се занимава тази структура. Вместо тези пари за създаване на такива структури, защото те ще бъдат поне от един човек, ако не и повече, да отидат при самите хора. Нали за това говорим, че искаме хората да живеят по-добре! И това е отговорност на всички, не само на СДС! На всички е отговорност! Защото ние знаем здравите хора как живееха в края на 1996 г.! Здравите как живееха! А вие представяте ли си как живееха инвалидите тогава? И сега искате отново... (Шум и реплики от ДЛ.) Същото искате. Е, няма да стане! Просто го забравете! (Реплики от ДЛ.)
Аз не исках да повишавам тон. Благодаря, че ми направихте забележка. Но вие просто се държите по начин, който е недостоен. (Реплики от ДЛ.) Недостоен е! Вие трябва да знаете, че нашата обща грижа са тези хора - не да ги изолираме някъде по планините никой да не ги вижда и да не знае, че има такъв проблем в България, а да им дадем възможност те да участват, заедно с всички хора, в обществения живот.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Има ли други желаещи да вземат думата по разглежданите законопроекти? Ако няма, пристъпваме към гласуване на двата законопроекта. Ще ги поставя на гласуване в поредността на постъпване.
Първия законопроект, който поставям на гласуване, това е Законопроектът за рехабилитация и социална интеграция на лица с увреждания № 054-01-76, внесен от народния представител господин Стефан Нешев.
Моля да гласуваме законопроекта.
Гласували 166 народни представители: за 59, против 61, въздържали се 46.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите № 002-01-42, внесен от Министерския съвет.
Гласували 112 народни представители: всички са гласували за.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, внесен от Министерския съвет е приет на първо гласуване.
Господин Статков поиска думата за процедура.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Госпожа Дянкова е поела ангажимент и е изпратила до организациите на инвалидите и до други, които трябва да дадат информация, искане за такава. Предлагам да удължим времето между двете четения, за да можем да разполагаме с тази информация след две седмици.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): Руси, ако твоите предложения се приемат, няма да има нито един закон, станал факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Противно становище има ли?
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за удължаване срока за даване на предложения по приетия законопроект на две седмици.
Гласували 153 народни представители: за 66, против 74, въздържали се 13.
Не се приема предложението на господин Руси Статков и остава общият срок по правилника.
Давам почивка от половин час до 12,15 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.

Дванадесета точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ НАД ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА, ОГНЕСТРЕЛНИТЕ ОРЪЖИЯ И БОЕПРИПАСИТЕ.
Има думата господин Ангел Найденов, за да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ:

"Д О К Л А Д
за второ четене относно законопроект за изменение
и допълнение на Закона за контрол над взривните
вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите
№ 002-01-27, внесен от Министерския съвет
на 12 юни 2000 г.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите е приет на първо гласуване от Народното събрание на 6 юли 2000 г.
В срока по чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не са постъпили писмени предложения от народни представители.
На основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по национална сигурност обсъди предложения законопроект на свое заседание на 20 юли 2000 г. Комисията по национална сигурност реши да предложи на Народното събрание следния
"З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за контрол над
взривните вещества, огнестрелните оръжия и
боеприпасите"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Докладвайте всичките параграфи - виждам, че няма предложения по тях.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ:

"С т а н о в и щ е
на Комисията по национална сигурност

Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
"§ 1. Член 9 се отменя."
Становище на комисията:
Приема текста на вносителя.
"§ 2. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В т. 1 след думата "предварително" се добавя "или полицейско".
2. В т. 2 думите "данъчнооблагателен акт" се заменят с "данъчен ревизионен акт"."
Становище на комисията:
Приема текста на вносителя.
"§ 3. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите "данъчнооблагателен акт" се заменят с "данъчен ревизионен акт".
2. В т. 2, буква "а" след думата "предварително" се добавя "или полицейско"."
Становище на комисията:
Приема текста на вносителя.

"Заключителна разпоредба"
Становище на комисията:
Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
"§ 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Становище на комисията:
Приема текста на вносителя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Найденов.
Имате думата, колеги.
Моля, гласувайте заглавието на закона и § 1, 2, 3 и 4 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона с неговите четири параграфа е прието на второ гласуване.

Точка тринадесета от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Водеща комисия е Комисията по културата и медиите.
Господин Райчевски, имате думата, за да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:

"С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за авторското право и сродните му права, внесен
от народния представител Стоян Райчевски

На свое заседание, проведено на 7 септември 2000 г., Комисията по културата и медиите разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
В дискусията участваха представители на ръководството на Министерството на културата, Българската национална телевизия и други заинтересовани институции.
След като се запозна с мотивите на вносителя, комисията обсъди предлаганите промени и ги прие за целесъобразни. Отбелязано бе, че те отразяват една обективно назряла необходимост, свързана с преуреждането на заварените от действащия Закон за авторското право и сродните му права правоотношения.
В съответствие с конституционните принципи за равенство пред закона, законопроектът предвижда осигуряване на еднакви фактически и правни условия за авторите на филми, създадени преди 1993 г. В същото време, чрез предоставяне управлението на продуцентските права върху тези филми на държавна институция, а именно Националния филмов център, се отдава приоритет на обществения интерес и се създава гаранция за съхраняване на националното културно-историческо наследство.
Подчертано бе, че законопроектът е в съзвучие със Закона за закрила и развитие на културата и отразява тенденциите в действащото европейско законодателство в тази област.
Проведено бе гласуване и с 9 гласа "за", без "против" и "въздържал се" бе прието следното

Р Е Ш Е Н И Е:

Комисията по културата и медиите подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 054-01-42, внесен от Стоян Райчевски на 17 април 2000 г. и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Като вносител, искате ли думата?
Имате думата, господин Райчевски, като вносител на законопроекта.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като вносител на законопроекта ще припомня и ще запозная народните представители с някои от основните мотиви, които ме накараха да внеса този законопроект. Това бе също и волята на голяма част от тези съсловия, които са пряко заинтересовани от уреждането на тази правна материя, а именно филмовите продуценти.
Законопроектът третира изменение в режима на авторските права върху заварените филми и други аудиовизуални произведения. Последните изменения на действащия Закон за авторското право и сродните му права предвиждат авторските права върху такива произведения да траят 70 години след смъртта на последния преживял измежду авторите, а именно режисьорът, сценаристът, композиторът, операторът и други. Това на практика засяга всички български филми, създадени през ХХ век и прави особено важен въпроса за преуреждането на правата върху тях в съответствие с европейските стандарти.
Законът за кинематографията от 1948 г. фактически национализира всички създадени дотогава български филми, заедно с правата върху тях. След това действащият от 1951 г. Закон за авторското право предоставя авторското право върху филмите в полза на Българска кинематография, а след изменението му през 1972 г. - на предприятието, което е произвело филма. Такива предприятия през това време са били главно студиите - "Бояна", "София" и "Време", както и Българската национална телевизия.
По силата на действащия от 1993 г. закон всички заварени авторски права останаха на тези, които ги бяха придобили преди това. На практика обаче авторите, по-конкретно режисьорите, сценаристите и операторите на филмите, създадени след 1993 г. имат авторско право върху тях, а авторите на филмите, създадени преди това - нямат. Това положение, неизбежно досега, вече може да се промени, тъй като последните изменения в Закона за авторското право и сродните му права въвеждат още една нова фигура на оригинални титуляри на тъй наречените сродни права на авторското, а именно филмовият продуцент. Следователно, правата на предприятията, произвели филма преди 1993 г. могат вече да бъдат трансформирани в продуцентски, сродни права. И тогава на авторите ще могат да бъдат възвърнати същинските авторски права върху същите филми.
Това означава, че схемата, която е възприета за новите филми, а това е европейската схема, ще бъде възпроизведена и при старите. Ще се възстанови една справедливост.
Същевременно следва да се има предвид, че ако всички производители получат продуцентските права, това крие опасност в случай на приватизация на студиите тези права да попаднат под контрола на фирмата-приватизатор.
Ето защо с оглед на съхраняването на националното културно наследство би трябвало продуцентските права върху филмите, произведени от Българска кинематография "Бояна", "София" и "Време" да преминат към Националния филмов център. Предвижда се и шестмесечен гратисен период, през който сдобиващите се сега с нови права върху стани фирми ще уредят поновому отношенията помежду си.
Аз използвам правото си да представя законопроекта и да кажа няколко думи в негова подкрепа, като ви призова да го подкрепите на първо четене. Уверявам ви, че ще се съобразим, комисията и аз лично, с всички предложения, които бъдат направени за неговото усъвършенстване.
С този законопроект, уважаеми дами и господа, ще бъде поправена една несправедливост, която в поправките, които приехме в Закона за авторското право и сродните му права, създава спрямо производителите на филми от един по-ранен период. С това ние фактически ще извършим и една реституция на интелектуални права - нещо, което досега почти не е правено. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Имате думата. Няма желаещи за изказване.
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 140, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Последната точка от днешния дневен ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Има думата госпожа Мария Стоянова да докладва.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Предлагам на вашето внимание за второ гласуване доклад от председателя на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството Илиян Попов относно Законопроект за устройство на територията № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на 23 август 2000 г.
"ЗАКОН
за устройство на територията".
Предложение от народните представители Свилен Димитров и Петър Мутафчиев наименованието на закона да се промени и да стане: "Закон за строителството и устройството на територията".
Комисията не подкрепя предложението, подкрепя наименованието на закона, предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Стоянова.
Моля, ако имате и процедурно предложение, направете го сега.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: Да. Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в заседателната зала да присъстват заместник-министър Ваня Зегова и Деян Златешки - сътрудник в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъдат допуснати госпожа Зегова и господин Златешки.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят госпожа Зегова и господин Златешки в залата.
По заглавието на закона има ли изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Свилен Димитров и Петър Мутафчиев за заместващо заглавие.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 28, против 67, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от вносителя.
Гласували 84 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 19.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: "Част първа - Основи на устройството на територията".
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за Част първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на Част първа така, както е предложено от вносителя.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на Част първа е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: "Глава първа - Предмет, цели и обхват".
Има предложение от народния представител Тодор Костадинов, който го оттегля.
Комисията предлага следното заглавие на Глава първа: "Общи положения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на Глава първа така, както е предложено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на Глава първа е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: "Раздел l - Предмет и цели".
Комисията предлага Раздел l и заглавието му да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заглавието - да, защото така, както е написано, - "Раздел l и заглавието му"... Текстовете от раздел l остават. Фактически отпада заглавието.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: Да, именно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията да отпадне заглавието "Раздел l".
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Заглавието "Раздел l - Предмет и цели" отпада.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: Предложението от народните представители Свилен Димитров и Петър Мутафчиев по чл. 1 беше оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Комисията подкрепя предложението на господин Тодор Костадинов и предлага нова редакция на чл. 1.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: Комисията предлага следната редакция на чл. 1:
"Чл. 1. С този закон се урежда устройството на територията на Република България, което обхваща:
1. дейности по използване, опазване и застрояване на поземлените имоти в съответствие с предназначението им по действащите устройствени схеми и планове;
2. технически и административни дейности и актове за създаването на устройствени схеми и планове, включително и за тяхното реализиране."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Стоянова.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: Относно чл. 2 -комисията предлага чл. 2 да отпадне.
Предложенията от народните представители Свилен Димитров, Петър Мутафчиев и Тодор Костадинов бяха оттеглени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Стоянова.
Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 2 да отпадне.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Член 2 отпада.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: "Раздел ll - Обхват".
Комисията предлага "Раздел ll" и заглавието му да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Виждам, че комисията предлага и отпадането на чл. 3.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: Да. И предложението на господин Костадинов е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Така че поставям на гласуване предложението на комисията да отпадне заглавието на Раздел ll и чл. 3.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Заглавието на Раздел ll и чл. 3 отпадат.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: "Глава втора - Органи по устройство на територията".
Комисията предлага глава втора и заглавието й да отпаднат.
"Раздел първи - Държавни органи по устройство на територията".
Комисията предлага раздел първи и заглавието му да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията да отпаднат заглавията на глава втора и на раздел първи.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Заглавията на глава втора и на раздел първи отпадат.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Тодор Костадинов: в глава втора, раздел първи се създава чл. 3а със следното съдържание:
"Чл. 3а. Държавен орган по устройство и строителство на територията е министърът на регионалното развитие и благоустройството."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Стоянова.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Костадинов за създаването на нов чл. 3а.
Гласували 95 народни представители: за 22, против 71, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: Комисията предлага следната редакция на чл. 4, преномериран в чл. 2:
"Чл. 2. Министерският съвет определя основните насоки и принципи на политиката по устройство на територията и приема решения за финансиране на дейностите по устройство на територията."
Има предложение от народния представител Тодор Костадинов за отпадане на чл. 4, което не се подкрепя от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Стоянова.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Костадинов за отпадане на чл. 4.
Гласували 109 народни представители: за 22, против 86, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 4, който става чл. 2, както е предложен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 14.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: По чл. 5 има направено предложение от народния представител Тодор Костадинов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 по принцип и подкрепя предложението по т. 2 и 3.
Комисията предлага следната редакция на чл. 5, преномериран в чл. 3:
"Чл. 3. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството ръководи осъществяването на държавната политика по устройство на територията, координира дейността на централните и териториалните органи на изпълнителна власт, на органите на местното самоуправление и местната администрация, извършва методическо ръководство и упражнява контрол върху цялостната дейност по устройство на територията чрез Дирекцията за национален строителен контрол.
(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството назначава Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика и организира неговата работа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Стоянова.
Няма желаещи да вземат думата.
Няма неприети предложения.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 3 в докладваното съдържание.
Гласували 88 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 8.
Член 3 в редакцията, предложена от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: Има предложение от народния представител Тодор Костадинов чл. 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 6, преномериран в чл. 4:
"Чл. 4. (1) Областният управител провежда държавната политика за устройство на територията в съответната област.
(2) В зависимост от устройствените цели и задачи от областно и междуобщинско значение областният управител може да назначава областен експертен съвет по устройство на територията и да организира неговата дейност за изпълнение на функциите, предоставени му с този закон. Съставът на областният експертен съвет се определя според характера на разглеждания проект."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Стоянова.
Господин Костадинов, имате думата, Ваше е предложението за отпадане на предложената редакция на чл. 6 на вносителя.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Искам да кажа няколко думи, които според мен са много важни за самия законопроект, който третира една много сложна и разностранна материя. Този законопроект, за да влезе в залата в този си вид, претърпя много промени, които бяха направени със съвместните усилия на членовете на комисията, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това е една добра стъпка. Разбира се, моето дълбоко убеждение остава, че този законопроект е твърде противоречив и като обхват на материята. Тази материя би трябвало да се регулира от два закона - от Закон за устройството и от Закон за строителството. Ще срещнем много противоречия по-нататък в самите текстове. В края на краищата обаче той е необходим и ми се струва, че и тук трябва да положим усилия, за да го усъвършенстваме.
Какво се забелязва в конкретния случай? В първите 3-4 члена предложенията, които се правят от представителите на опозицията, под тях се пише, че се подкрепят по принцип или че авторите ги оттеглят, а в края на краищата се получава така, че в резултат на тези предложения настъпва съвсем друга редакция на текста, който върши определена работа.
Освен това, ако видим вече приетия чл. 2, всъщност това е предложението, което е залегнало в чл. 3. Не знам как ще върви по-нататък четенето. Не знам колко от нас ще успеят през цялото време, докато минем тези 300 члена и параграфа, да задържат вниманието си и да търсят връзка между приети глави, раздели и норми преди това, но ми се струва, че това противоречие на законопроекта ще остане до неговия край.
Сега на конкретното ми предложение. В този закон продължава да се набляга главно и изключително на държавните органи. Непрекъснато се декларира ролята на органа на местното самоуправление, но на практика тази роля често пъти се показва формално. В този случай аз правя предложение да отпаднат тези задължения на областния управител, тъй като той е административен представител на органа на централната изпълнителна власт - Министерския съвет, и не е необходимо да се правят отделни норми за него, а е по-важно следващото, което изисква един нов член - да се дадат правомощия на общинските съвети и на кметовете, доколкото те са органи на местното самоуправление и на местната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е следващото Ви предложение за създаване на нов чл. 6а.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Понеже ми се струва, че няма да стигнем до него, затова си позволих да свържа двете предложения.
Политиката на държавата безспорно трябва да залегне в нормите, държавата води в устройството на територията, но това не би трябвало да става по никакъв начин без активното участие и без правомощия на органите на местно самоуправление.
Това са двете идеи, които опират до предложение да отпадне за областния управител и да се създаде нов член, свързан с правомощията на общинския съвет и кмета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Костадинов за отпадане на чл. 6, предложен от вносителя.
Гласували 89 народни представители: за 34, против 50, въздържали се 5.
Предложението на господин Костадинов за отпадане на чл. 6 по номерацията на вносителя не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 4.
Гласували 86 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 8.
Член 4 в редакцията, предложена от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Тодор Костадинов - създава се чл. 6а със следното съдържание:
"Чл. 6а. Общински органи по устройство на територията са:
1. общински съвет;
2. кметът на общината."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, госпожа Стоянова.
Господин Костадинов защити предложението си.
Моля, гласувайте предложението, направено от господин Тодор Костадинов, за създаване на нов чл. 6а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 21, против 74, въздържал се 1. Предложението на господин Тодор Костадинов за създаване на нов чл. 6а не се приема.
Имате думата, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА:
"Раздел II
Общински органи по устройство на територията"
Комисията предлага раздел II и заглавието му да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на заглавието на раздел II и самия раздел II.
Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
Приема се отпадането на раздел II и заглавието на раздела.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: По чл. 7 има предложение на народните представители Свилен Димитров и Петър Мутафчиев - подкрепено по принцип.
Същото е с предложението на господин Тодор Костадинов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народния представител Методи Андреев - оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 7, преномериран в чл. 5:
"Чл. 5. (1) Общинските съвети и кметовете на общините в рамките на предоставената им компетентност осъществяват дейности по устройство на територията на съответната община.
(2) Главният архитект на общината (района) провежда и контролира действията по устройство на територията според предоставените му правомощия по този закон.
(3) Главният архитект на общината (района) се назначава въз основа на конкурс. За общините с население над 30 хил. жители главният архитект трябва да има най-малко три години трудов стаж по специалността.
(4) Кметът на общината (района) назначава общински (районен) експертен съвет по устройство на територията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Стоянова.
Имате думата, господин Димитров.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, може би сами усещате объркването, което се получава при разглеждането на този законопроект, тъй като голяма част от нашите предложения, направени по първоначалните текстове на законопроекта, като че ли в един момент нямат нищо общо с предложението на комисията. И господин Костадинов отбеляза, че текстовете на комисията са по същество една втора разработка на законопроекта. И това трябва да е ясно на народните представители.
Конкретно по чл. 7. Много фино е писано, че комисията подкрепя предложението на народните представители Димитров и Мутафчиев. А то просто не е така!
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: По принцип.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ: По принцип, но е много важно какво подкрепя в този принцип. Защото ако обърнете внимание, нашето второ предложение тотално се различава от това, което комисията впоследствие и изписала. Аз няма да ползвам по-нататък името на комисията, защото все пак тя е уважаван орган, а ще ползвам така наречената работна група, тъй като това са текстове на работната група. В новия чл. 5, ал. 3, се казва, че за общини с население над 30 хил. жители главният архитект трябва да има най-малко три години трудов стаж. Това е много хубаво, това по принцип е едно умерено изискване и отговаря на необходимостта от някакви професионални критерии за заемане на тази длъжност. Но в същото време ние оставяме една голяма част от общините - малките общини - извън това изискване. Тоест в малките общини главният архитект може да е току-що завършил, да е един много талантлив архитект, който обаче си няма хал-хабер от териториално-селищно устройство и няма необходимата професионална и житейска практика. И ние оставяме този човек да ръководи една доста сложна и отговорна дейност в общината.
Аз искам да насоча вашето внимание върху този проблем. В комисията бяха изнесени аргументи, че, виждате ли, малко са специалистите в страната и особено тези, които са добри специалисти и отговарят наистина на изискванията за заемане на такава длъжност, те много трудно се ориентират към малки общини, които обикновено са планински общини, погранични общини и други проблемни райони. Но всички ние много добре познаваме и настоящата практика - че обикновено в такива общини главният архитект е на граждански договор. Той посещава общината може би един - два пъти седмично, върши своята работа и аз мисля, че я върши достатъчно компетентно и достатъчно добре професионално.
Разбирате ли? Аз тук пледирам ние да не сваляме професионалните критерии за заемането на такава длъжност, независимо от това, че наистина има проблемни общини. Там има други механизми за решаване на проблема. Един от тях е гражданският договор, който аз посочих. Иначе, мисля, че отиваме в една твърде погрешна посока.
Тези, които познават законопроекта, в по-нататъшното му развитие ще видят, че има и доста други смущаващи моменти - че единствено върху главния архитект като одобряващ инвестиционните проекти, фактически остава голямата отговорност за качеството на тези проекти, за качеството на строителството и всички други градоустройствени въпроси в тази община. Ако погледнем законопроекта по-нататък, ще видим, че например за масовото строителство, нискоетажното строителство - това, което е в момента - отпаднаха всички форми на контрол. Тоест, единствено главният архитект с подписа си ще заверява качеството на инвестиционните проекти. И ако този човек няма необходимите професионални качества - такива, от каквито ние на практика с ал. 3 го освобождаваме - остава така, че в малките общини може да се строи всичко по какъвто си искат начин. Няма да ви давам примери със Стражица. Няма да ви давам примерите със земетресението в съседна Турция, за да изостря вашето внимание върху този проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Димитров, ако разбирам правилно изказването Ви, Вие предлагате в ал. 3 думите "с население над 3 хил. жители" да отпаднат.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ: "За общините с население над 30 хил. жители" да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Костадинов има думата.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като продължение на мнението, което защити колегата Свилен Димитров, искам да погледнем този член - сега вече под № 5 - да го погледнем и от другата страна. Продължава да се задълбочава тенденцията общинският съвет да не бъде сериозен фактор и орган в устройството на територията. Нещо повече. Позволява се в ал. 2 да се абсолютизира съсловен представител, което е изключително важна фигура - главният архитект - и да се абсолютизира присъствието на чиновника в органи на самоуправление и в органи на местната власт. Видите ли, кметът е избран пряко. Общинският съвет е избран с листи. Но това са изборни органи. Главният архитект е чиновник. Той се назначава, макар и с конкурс, а да не говорим за тези главни архитекти в градовете с районно деление, където пък самите кметове се избират от общинските съвети, което си е вид назначение. Значи самият чиновник става фактор, по-голям от изборния орган.
Ако тази логика се продължи, при следващия закон може би ще се появи главният счетоводител да играе същата роля, само че по линия на Министерство на финансите. Пак казвам, ролята на главния архитект е изключително голяма. Необходимостта съсловието да защитава своето присъствие трябва да бъде уважена. Но това можеше да се запише и да бъде ефективно, ако примерно бяха прочетени и бяха разгледани по-сериозно предложенията, които правя - не защото аз ги правя. Но предложенията, които правя, са за ролята на архитекта в контекста на ролята на общинския съвет и на кмета и на това, че главният архитект действа съобразно правилника за работата, който приема общинският съвет. Докато тук, в ал. 2, се приема норма, която дава на главния архитект да провежда и контролира действията по устройство на територията.
В досегашния ЗТСУ е ясно защо е записано. Но в този закон нещата не са ясни. Възможно е, ако се приеме тази норма, да се получи един субективизъм, който да монополизира съответния главен архитект, да монополизира развитието на територията на една община, а това може да доведе и до дефекти, диспропорции, а нека да си кажем - и до корупция.
Затова тук даже ми се струва, че този текст е трудно да го оправим сега в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Костадинов, благодаря Ви. Вие отправихте критични бележки. Аз съм длъжен да поставя на гласуване на второ четене Вашите предложения. Моля Ви, формулирайте ги.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Предлагам ал. 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, благодаря. Това вече е предложение.
Заповядайте, колега. Имате думата.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ (СДС): Колеги, аз съжалявам, че късно дойдох в парламента, защото можех според мен да помогна на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството точно при разглеждането на този законопроект, защото аз от 1972 г. работя в Дирекцията за национален строителен контрол и в момента съм държавен териториален инспектор за Източна България.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Как така? Нямате право на това!
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Говоря извън парламента. Разбрахте ме какво искам да кажа. Става дума едновременно заемам длъжност, който те ми пазят, докато свърши мандатът ми в парламента. Така сте съгласен, нали?
Мисълта ми е следната. С критиките към закона, когато току-що сме започнали да го гледаме, според мен ще имаме достатъчно време да се занимаваме. Това, което наистина не е в ред, е наша работа да го оправим. Защото за мен като чисто техническо лице това е един чисто технически закон и е по-хубаво в него да не търсим политическа насоченост, а да гледаме да направим така, че работата на областите, на общините и на самите граждани да бъде много по-лека, по-удобна и да не отнема толкова много време, колкото отнема в момента на гражданите, за да си свършат работата.
Затова предлагам да разглеждаме законопроекта по точки, а не да съдим изобщо за закона, като подкрепям съответно предложението на колегите, които се изказаха преди мен по отношение на 30-те хиляди души. Аз също съм за отпадане на ограничението за община с 30 хил. души да се изисква тригодишен трудов стаж на архитекта. Според мен архитектът трябва да има наистина един много добър поглед върху нещата, както беше в бившия Закон за териториално и селищно устройство, който сега се преобразува чрез нов закон в Закон за устройство на територията. Архитектът трябва да има достатъчно стаж, за да може да обхване тази материя. Тя е много сложна. И който се е занимавал с нея, знае това много добре. Не можем да се доверим на един архитект, който току-що е завършил, със знанията, които е получил в института, да може да ръководи например действията по жалби на гражданите в областта на териториалното и селищно устройство. Трябва да има известен опит от практиката.
Моето конкретно предложение е в чл. 5, т. 3 да отпаднат "30 хил. жители". Смятам, че по този начин ние ще направим в общините по-професионална работата на архитектите и ще бъде в интерес на гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря ви.
Други желаещи да вземат думата има ли? Няма.
Ще поставя на гласуване първо двете предложения за отпадане.
Първото предложение, което направи господин Димитров, беше за отпадане на ал. 2 в чл. 5.
Моля, гласувайте!
Гласували 96 народни представители: за 33, против 61, въздържали се 2.
Предложението за отпадане на ал. 2 не се приема.

Следва второто предложение - за отпадане в ал. 3 на думите "с население над 30 000 жители".
Моля да гласуваме това предложение, което беше направено и аргументирано. (Реплика на Свилен Димитров от място, която не се разбира.)
Нека да го гласуваме, редакционно ще се оправи, господин Димитров.
Гласували 90 народни представители: за 83, против 4, въздържали се 3.
Предложението за отпадане в ал. 3, изречение второ "с население над 30 000 жители" се приема.
При това положение поставям на гласуване предложения от комисията чл. 5 без думите в ал. 3 "с население над 30 000 жители".
Гласували 79 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 10.
Член 5 в редакцията, предложена от комисията, с отпадане на думите "с население над 30 000 жители", е приет.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имате думата, господин Димитров.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние наистина вървим по една неизползвана досега практика в парламента. По нашия правилник би трябвало да обсъждаме и да гласуваме предложенията на всеки един народен представител - такива, каквито са направени, плюс предложенията на комисията. Досега ние се занимаваме само с предложенията на комисията, които аз наричам предложения на работната група. По този начин не бяха обсъдени предложенията на господин Костадинов, нашите с господин Мутафчиев. Мисля, че това е в нарушение на правилника и нека да се върнем към процедурните правила. (Реплика на Георги Панев от място, която не се разбира.)
Но ние имаме правила. Нека да ги използваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Димитров. Това е Вашето изказване, нали? Благодаря Ви.
Не забравяйте, че трябва да спазвам правилника. Докладът е на комисията и когато комисията докладва, че едно предложение е прието по принцип, аз нямам право да го поставям на гласуване. Аз поставих на гласуване направените в заседанието предложения за отпадане на текстовете съвсем коректно.
Госпожа Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Тодор Костадинов: създава се чл. 7а със следното съдържание:
"Чл. 7а. (1) Органите по чл. 3а и чл. 6а, т. 2 могат да създадат експертни съвети.
              (2) Експертните съвети извършват консултативна дейност за органите, които са ги създали."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, госпожа Стоянова.
Няма желаещи да вземат думата.
Моля да гласуваме направеното от господин Тодор Костадинов предложение за създаване на нов чл. 7а, което предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 27, против 54, въздържали се няма.
Предложението на господин Тодор Костадинов за създаване на нов чл. 7а не се приема.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: "Раздел III - "Експертни съвети по устройство на територията".
Комисията предлага раздел III и заглавието му да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Моля да гласуваме предложението на комисията за отпадане на раздел III и заглавието му.
Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.
Раздел III и заглавието отпадат.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: Предложение от народните представители Свилен Димитров и Петър Мутафчиев по чл. 8.
Вносителите оттеглят предложението си по т. 1.
Комисията подкрепя предложението по т. 2 по принцип.
Предложение от народния представител Тодор Костадинов.
Комисията подкрепя предложението на Тодор Костадинов по принцип.
Предложение от народния представител Методи Андреев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народния представител Дора Янкова.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага следната редакция на чл. 8, преномериран в чл. 6:
"Чл. 6. (1) Националният експертен съвет по устройство на територията и регионална политика, областните и общинските (районните) експертни съвети по устройство на територията извършват консултативна и експертна дейност.
             (2) В състава на експертните съвети по ал. 1 могат да се включват и специалисти извън администрацията, към която са създадени.
             (3) За работата на експертните съвети по ал. 1 могат да се предвиждат средства по съответните бюджети.
             (4) Съставите на експертните съвети се определят според характера на обектите - предмет на разглеждане.
             (5) Експертният съвет на общината (района) по устройство на територията е в състав най-малко от:
1. главният архитект на общината (района);
2. геодезист от общината (района);
3. юрисконсулт на общината (района) или друго лице с юридическо образование;
4. представител на регионалната служба по кадастър;
5. представители на заинтересованите централни и териториални администрации, специализираните контролни органи и експлоатационните дружества, с които се съгласуват проектите за устройствени схеми и планове и инвестиционните проекти;
6. представител, определен от Съюза на архитектите в България и от Камарата на архитектите в България;
7. представител, определен от Съюза на строителните конструктори в България, от Българската строителна камара и от Научно-техническия съюз по строителство.
 (6) Експертният съвет взема решение след задължително произнасяне на лицата по ал. 5, т. 1, 2, 3, 4 и 5.
            (7) При разглеждане на изменение на действащия устройствен план по преценка на главния архитект на общината (района) в състава на експертния съвет се включва авторът на действащия устройствен план."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Стоянова.
Господин Костадинов, имате думата.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз преди малко не взех думата да подкрепя предложението си за общински съвет, защото фактически в окончателната редакция на този член той съществува. Но бих искал да насоча вашето внимание и да помоля за разбиране. Това е експертен съвет към общината по устройство на територията. А ако погледнем т. 6 и т. 7 на ал. 5 ще видим, че в този съвет основателно присъстват от Съюза на архитектите, от Камарата на архитектите. Има представители от Съюза на строителните конструктори, на Българската строителна камара, на Института по строителство. Няма представители на Сдружението на урбанистите в България. А това е експертен съвет по устройство на територията. Урбанистите-архитекти са като другите, но имат определена специализация, която ги прави по-различни, а тя е тъкмо специализацията им по устройство на територията.
И затова настоятелно ви моля да проявите разбиране. Може би в комисията сме пропуснали този момент. Мисля, че го дискутирахме. В т. 6 след думите "Камарата на архитектите в България" да запишем "Сдружение на урбанистите в България". Това само може да помогне на експертните съвети на общините и в никакъв случай няма да попречи на тях, нито пък ще внесе някакви конфликти в това отношение между това сдружение и Съюза на архитектите в България, както и с Камарата. Това са колегиални структури, колегиални взаимоотношения, аз съм дълбоко убеден в това. И моля да подкрепите едно такова допълнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Има думата господин Димитър Желев.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ (СДС): Благодаря. Въпросът ми е само това: в самото Сдружение на урбанистите, което аз не познавам, има ли структури по области и по общини в България или то действа само в София? Това беше само въпросът ми. Извинявам се, че само заради това трябваше да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Желев.
Други изказвания?
Не много в духа на правилника ще си позволя да поставя на гласуване допълнението, което предлага господин Костадинов в т. 6 да се включат представители на Сдружението на урбанистите.
Моля да гласуваме това допълнение. Пак казвам, не много съобразно правилника, но понеже законът е малко по-специален, затова си позволявам да го поставя на гласуване.
Гласували 88 народни представители: за 65, против 22, въздържал се 1.
Предложението на господин Костадинов се приема, с което се допълва т. 6 на ал. 5.
Поставям на гласуване чл. 6 така, както е предложен от комисията, с приетото току-що допълнение.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Член 6 с приетото преди малко допълнение е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: "Раздел IV - Органи за административен контрол по устройство на територията".
Комисията предлага раздел IV и заглавието му да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля да гласуваме предложението на комисията.
Гласували 73 народни представители: за 58, против няма, въздържали се 15.
Отпадането на раздела и заглавието му са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Костадинов - чл. 9 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Комисията предлага текстът на чл. 9 да се премести в част 5, глава 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Костадинов?
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ, от място): Давам съгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Съгласен сте. Тогава няма да поставям на гласуване, защото ще стигнем до съответния текст там, където той ще бъде поставен.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: "Раздел V - Органи за съдебен контрол".
Комисията предлага раздел V и заглавието му да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на раздела и заглавието.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Приема се предложението на комисията за отпадане на раздел V и заглавието.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: Комисията предлага текста на чл. 10 да се премести в част V, глава 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: След като приехме това предложение, това следва.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: "Глава трета - Предназначение на териториите и поземлените имоти".
Комисията предлага глава трета да стане глава втора и подкрепя заглавието на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване предложението на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Приема се предложението на комисията глава трета да стане глава втора с посоченото от вносителя заглавие.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: "Раздел I - Основно предназначение на териториите".
Комисията предлага раздел I и заглавието му да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, госпожа Стоянова.
Няма желаещи да вземат думата.
Моля да гласувате предложението на комисията за отпадане на раздела и заглавието му.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Разделът и заглавието отпадат.
Като поставям на гласуване отпадане на раздел, не разбираме отпадане на съдържанието, а на самостоятелната структурна единица.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: Комисията предлага следната редакция на чл. 11, преномериран в чл. 7:
"Чл. 7. Според основното им предназначение, определено с устройствените схеми и планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии и нарушени територии за възстановяване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Не виждам желаещи да вземат думата.
Моля да гласувате предложението на комисията за съдържанието на чл. 7.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Член 7 в редакцията, предложена от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: "Раздел втори - Конкретно предназначение на териториите и поземлените имоти".
Комисията предлага раздел втори и заглавието му да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Стоянова.
Моля да гласувате предложението на комисията за отпадане на раздел втори и заглавие, пак казвам, като самостоятелна структурна единица.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Раздел втори и заглавието му отпадат.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Тодор Костадинов по чл. 12, което е оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 12, преномериран в чл. 8:
"Чл. 8.  Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде:
1. в урбанизирани територии или в отделни урегулирани имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за паркове и градини, за движение и транспорт, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други;
2. в земеделски територии - за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и др.) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и др.);
3. в горски територии - за гори (дървопроизводителни гори, защитни гори, рекреационни гори и др.) и горски земи (поляни, земи, заети от храсти, скали и др.);
4. в защитени територии - за природозащита (природни резервати, национални паркове, природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности, буферни зони, плажове, дюни, водоизточници със санитарно-охранителните им зони, водни площи, влажни зони, защитени крайбрежни ивици) и за опазване на обектите на културно-историческото наследство (археологически резервати, отделни квартали или поземлени имоти в населени места с културно-историческо, етнографско или архитектурно значение);
5. в нарушени територии - за възстановяване и рекултивация на кариери, рудници, насипища, хвостохранилища, депа за отпадъци, свлачища, срутища и др."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Стоянова.
Господин Костадинов, имате думата.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Само за прецизност, за коректност аз не съм си оттеглил предложението, напротив, то се съдържа в т. 3 на комисията. Идеята беше, че думата "храсти" не може да определи територия. Но това е отразено в текста и фактически е взето предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Моля да гласувате предложеното от комисията съдържание на чл. 8.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Член 8 в редакцията, предложена от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: "Раздел трети - Промяна на предназначението на територии и поземлени имоти".
Комисията предлага раздел трети и заглавието му да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на раздел трети и заглавието му.
Гласували 72 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 4.
Предложението на комисията за отпадане на раздел трети и заглавието му са приети.



ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: По чл. 13 предложението на народния представител Тодор Костадинов е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 13, преномериран в чл. 9:
"Чл. 9. (1) Промяна на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване може да се извърши само въз основа на действащ подробен устройствен план.
(2) Не може да бъде променяно предназначението на съществуващи озеленени площи или на части от тях, представляващи публична държавна или публична общинска собственост.
(3) Промяна на предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в устройствени планове за озеленени площи за широко обществено ползване извън случаите по ал. 2 се разрешава от съответния общински съвет.
(4) В територии без устройствени планове за предназначение на поземлените имоти се счита фактическото им ползване, доколкото то не противоречи на закон и може да се променя с цел застрояване само въз основа на подробен устройствен план."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Стоянова.
Думата има господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги, въпреки че никога не съм искал да се унищожават зелени площи на територията на страната, мисля, че този текст, както е написан, няма да е действащ поне в следващите 5-6 или 10 години, защото не може да се напише, че не може да бъде променяно предназначението на съществуващи озеленени площи или на части от тях, представляващи публична държавна или общинска собственост. Този текст автоматично е пренесен от стария Закон за териториалното и селищното устройство.
В момента мога да ви кажа, че има машини дори и на територията на България, които могат да вземат едно дърво с необходимата му пръст и да го преместят в другата част на гората, където няма да се наруши именно съотношението между зелена площ и урбанизирана площ от населеното място. И аз ви питам: ако в новия подробен устройствен план, който ще трябва да се направи, трябва да се направи една улица, за да се достигне до изискванията на увеличения трафик, който ще съществува в това населено място, и тази улица трябва да се разшири, а от едната страна я подпира именно такава зелена площ, но има възможност по-нататък тази зелена площ да бъде разширена по някакъв начин, но за да се промени класът на тази улица трябва да се съборят цяла редица от масивни постройки - това просто не е възможно да стане. И смятам, че тук сме мислили пак по стария стереотип: да забраним без да мислим. Нали този подробен устройствен план се приема от експерти, приема се от специалисти и накрая се одобрява от общинския съвет. И както е написано в ал. 3, че промяната на предназначението става само с решение на общинския съвет, това според мен устройва всички, защото подробният устройствен план отново се одобрява от общинския съвет. Ако те не са хората, които ще се грижат за собствената си територия, извинявайте, може и по-грубо да прозвучи, но хората от населеното място ще ги набият с тояги, ако искат да им вземат зелените площи, които са крайно необходими на живеещите в тези райони.
Затова аз мисля, че тази забранителна мярка просто няма да действа. Тя ще създаде много проблеми, както в други закони, които внасяме в Народното събрание: вкарваме забранителен режим и след два месеца сменяме забранителния режим с разрешителен, какъвто може би следващата или по-следващата седмица ще стане в изменението на Закона за пътищата. Казахме, че това са европейски норми, европейски стандарти на мислене, европейски текстове. Оправдахме се с европейските стандарти и европейското мислене, а след три месеца казахте: хайде, хоп, няма да е така...
Защо? Дайте да не правим повече такива грешки. Затова формалното ми предложение, господин председател, е ал. 2 да отпадне от този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Такоров за отпадане на ал. 2.
Гласували 141 народни представители: за 72, против 68, въздържал се 1.
Предложението се приема - ал. 2 отпада.
Господин Желев има думата за процедурно предложение.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ (СДС): Струва ми се, че този път не се разбра точно за какво гласуваме. Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Желев направи процедурно предложение, което се приема.
Поставям на прегласуване предложението ал. 2 да отпадне.
Гласували 141 народни представители: за 82, против 58, въздържал се 1.
Предложението за отпадане на ал. 2 се приема със съвсем категоричен резултат.
За процедурно предложение думата има господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател, но за да бъдем стриктни, трябва да гласуваме преномерация на алинеите: ал. 4 да стане ал. 3, а в текста на вече новата ал. 2 да отпадне изразът "по ал. 2".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Такоров, това е наше задължение. Прав сте.
Поставям на гласуване чл. 9 в редакцията, предложена от комисията, със следните уточнения:
В ал. 1 думите "може да" да отпаднат - това е редакционна промяна, и изразът става: "застрояване се извършва".
Алинея 2 е отпаднала.
Алинея 3 става ал. 2.
Алинея 4 става ал. 3.
И в бившата ал. 3, сега ал. 2, изразът "извън случаите по ал. 2" отпада.



Моля да гласуваме чл. 9, предложен от комисията, с тези промени и уточнения.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Член 9, предложен от комисията, е приет с отпадане на две думи в ал. 1 така, както предложих, с отпадналата ал. 2, с ал. 3, която става ал. 2 и в нея отпадат думите "извън случаите по ал. 2" и ал. 4, която става ал. 3.
Госпожо Стоянова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: Глава четвърта...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожо Стоянова, аз бих предложил да спрем дотук, да приключим работата. Благодаря Ви за участието. Стигнахме до глава четвърта.
Утре е петък. Съобщенията за парламентарния контрол на 6 октомври 2000 г., петък, от 11,00 ч.:
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Лютви Местан и Ахмед Юсеин и Иван Зънзов.
Министърът на отбраната Бойко Ноев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Ангел Такев.
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иван Тодоров и Петър Башикаров и на питане от народния представител Георги Дилков - Лорда.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на седем актуални въпроса от народните представители Михаил Миков - 2 въпроса, Татяна Дончева, Драгомир Шопов, Иво Атанасов, Методи Андреев и Георги Пирински и на три питания от народните представители Лъчезар Тошев, Тодор Костадинов и Ремзи Осман и Руси Статков.
Министърът на правосъдието Теодосий Симеонов ще отговори на актуален въпрос от народните представители Стефан Нешев и Любен Корнезов.
Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Росица Тоткова, Орфей Дуевски, Панайот Ляков.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Емилия Масларова, Ахмед Юсеин и Александър Томов и на питане от народния представител Асен Христов.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Иван Зънзов, Георги Дилков - Лорда и Руси Статков.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Иван Костов - на две питания от народните представители Лъчезар Тошев и Стефан Нешев и Иван Борисов;
- министърът на културата Емма Москова - на актуален въпрос от народния представител Димо Димов;
- министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов - на два актуални въпроса с писмен отговор от народните представители Иван Борисов и Иво Атанасов.
На основание чл. 81, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствие на народния представител Велислав Величков от заседанието, се отлагат отговорите на две негови питания - към министъра на правосъдието Теодосий Симеонов и към министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев и министърът на външните работи Надежда Михайлова.
И едно съобщение:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе извънредно заседание днес, 5 октомври, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142.
Следващото заседание ще бъде утре, петък, в 9,00 ч. Ще продължим с програмата на Народното събрание.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 14,00 ч.)




Председател:
           Йордан Соколов


Заместник-председатели:
             Иван Куртев

           Александър Джеров


Секретари:
        Христо Димитров

      Атанас Мерджанов