Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Калчо Чукаров и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Вчера стигнахме до чл. 35.
"Чл. 35. (1) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция въз основа на мнението на Съвета по гражданството:
1. прави предложение до президента на Република България за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация, или
2. мотивирано отказва да направи предложение за издаване на указ на президента на Република България."
Предложение на народния представител Велко Вълканов: поставя въпроси разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 2: министърът на правосъдието "мотивирано отказва да направи предложение за издаване на указ на президента на Република България".
Това всъщност е един коментар на текста, а не е конкретно предложение.
Комисията не приема предложението на господин Вълканов, което впрочем и не съществува, и подкрепя текста на вносителя.
"(2) Ако отказът по ал. 1, т. 2 е по молба за придобиване на българско гражданство по натурализация или за възстановяване на българско гражданство по съображения, свързани с националната сигурност, мотивите съдържат само минимална информация.
(3) Отказът по ал. 1, т. 2, както и предложението за издаване на указ за отмяна на натурализация и за лишаване от българско гражданство се съобщават на лицето в 14-дневен срок от издаването по реда на Закона за административното производство.
(4) Отказът по ал. 1, т. 2 и предложението за издаване на указ за отмяна на натурализация или за лишаване от българско гражданство се обжалва пред Върховния административен съд при условията и по реда на Закона за административното производство."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 35, който става чл. 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има нещо неясно по предложението на господин Вълканов.
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Правя предложение чл. 35, ал. 1, т. 2 и алинеи 2, 3 и 4 да отпаднат. Всъщност това аз споделих с представители на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, когато обсъждахме този въпрос, тъй като този проблем, който третира този текст - чл. 35, допира до конституционните правомощия на президента.
Както ви е известно, колеги, въз основа на чл. 98, т. 9 от Конституцията единствено президентът в неговите президентски правомощия може да дава и възстановява българско гражданство, респективно да освобождава и лишава от него. Така че това негово правомощие, това негово право не може да бъде ограничено нито от министъра на правосъдието, нито от едно евентуално съдебно решение. Това е правомощие на президента, той решава. Разбира се, ако указът на президента е противоконституционен, единствено може да се атакува пред Конституционния съд.
Сега механизмът, който ни създава чл. 35, външно изглежда доста добър, демократичен, но това засяга именно тези правомощия на президента. За какво става реч? Става реч за това, че министърът на правосъдието и правната евроинтеграция може мотивирано да откаже да направи предложение за издаване на такъв указ. Този отказ на министъра на правосъдието подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, който решава окончателно въпроса. И проблемът спира дотук. Ако Върховният административен съд потвърди отказа на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, следователно лицето, което иска да придобие българско гражданство, се лишава от тази възможност.
И още нещо, което е в разрез с Конституцията, президентът се лишава от възможността да издаде указ за придобиване на българско гражданство. Според мен тук имаме едно неправомерно, неконституционно вмешателство както на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, така и на органите на съдебната власт, тъй като - пак повтарям - това правомощие на президента е неограничено. Той единствено има право да го упражнява.
Аз няма да се спирам на въпроса, който е по-голям - дали мястото на Съвета по гражданството е в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, тъй като текстовете вече са минали.
Затова предлагам: министърът на правосъдието може да направи предложение да се издаде указ или да мотивира защо не трябва да се издава указ. Но нищо повече. Президентът е този, който трябва да реши. Министърът не може да направи отказ за това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, аз смятам, че тези доводи, които изтъкна колегата Корнезов, са много сериозни и наистина текстът се нуждае от някаква допълнителна корекция. Ето как всъщност стоят нещата. Едно лице е поискало от президента да бъде удостоено с българско гражданство. Развива се едно правоотношение между това лице и президента. В някакъв момент от развитието на това правоотношение се намесва министърът на правосъдието и прекъсва по своя инициатива развитието на това правоотношение. Стига се до едно абсурдно състояние президентът да не знае, че е сезиран с искането за българско гражданство. Това е съвършено недопустимо ограничаване на правата както на лицето, поискало българско гражданство, така и на правата на президента.
Президентът във всички случаи трябва да знае, че има такова искане, той да бъде сезиран и той да бъде този, който ще откаже да предостави българско гражданство. Аз дори си поставям въпросът би ли могъл президентът, без дори да има предложение от министъра на правосъдието, да предоставя българско гражданство. Смятам, че Конституцията предоставя това правомощие на президента. Той не може да бъде ограничаван със закон.
Ето защо, уважаеми колеги, аз настоятелно моля този текст днес да не го решаваме, да не го приемаме. Нека комисията да се събере по-късно, да обсъди тези доводи, които ми се струват твърде сериозни, и тогава да го внесем за окончателно решаване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предлагам да направим следната редакция на чл. 35:
"Чл. 35. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция въз основа на мнението на Съвета по гражданството:
1. прави предложение до президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство."
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Съгласни сме. Другото следва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предлага се текстът да стане така:
"Чл. 35. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция въз основа на мнението на Съвета по гражданството прави предложение до президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация."
Другите текстове отпадат.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 154 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 3.
Член 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: С оглед на това, което приехме, се налага да се промени редакцията и на чл. 36. Предлагам той да звучи така:
"Чл. 36. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция прави предложение за издаване на указа по чл. 35 в срок до:
1. 3 месеца - по молбите на лица от български произход за придобиване на българско гражданство по натурализация или за възстановяване на българско гражданство;"
Предложение на господин Гиньо Ганев - думите "български произход" да се заменят с "българска народност".
Комисията не приема предложението.
"2. 3 месеца - по предложенията за придобиване на българско гражданство по чл. 17, както и за отмяна на натурализация или за лишаване от българско гражданство;
3. 6 месеца - по молбите за освобождаване от българско гражданство или за възстановяване на българско гражданство;
4. 18 месеца - по молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 36, който става чл. 35, като предлага в т. 4 думите "18 месеца" да се заменят с "12 месеца".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Аз не поддържам собственото си предложение. То беше едно ехо от законопроекта за българите в чужбина, който още не е приет и "българска народност" не е понятие за този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 36, който става чл. 35, с корекцията, направена от господин Лучников в първото изречение и в т. 4.
Гласували 150 народни представители: за 144, против 1, въздържали се 5.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 37. Придобиването на българско гражданство по натурализация, възстановяването на българско гражданство, освобождаването и лишаването от гражданство и отмяната на натурализация се извършват с указ на президента на Република България. Указът влиза в сила от деня на издаването му."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 37, който става чл. 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 37 има ли желещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте чл. 37, който става чл. 36, както е предложен от вносителя.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 38. (1) За промените в гражданството на лицата Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция издава удостоверение."
Предложение на господин Гиньо Ганев - в чл. 38, ал. 1 думите "Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция" се заменят с "общините".
Комисията не приема предложението.
"(2) След получаване на указа по чл. 37 (всъщност трябва да стане чл. 36) Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция уведомява:
1. общините или кметствата, където е постоянният адрес на лицата - за вписване на промените в гражданството в регистрите за гражданското състояние на населението;
2. Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи - за издаване или изземване на български документи за самоличност."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 38, който става чл. 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Оказа се, че тази документация е централизирана в министерството. Тези данни не стигат до общините. Аз оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Предложението се оттегля.
Моля, гласувайте чл. 38, който става чл. 37, така, както е предложен от вносителя.
Гласували 140 народни представители: за 138, против 2, въздържали се няма.
Член 38, който става чл. 37, е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 39. В Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция се водят:
1. дневник за молбите и предложенията за придобиване на българско гражданство, за отмяна на натурализация, за възстановяване, за освобождаване и за лишаване от българско гражданство;
2. регистър на лицата, придобили българско гражданство по натурализация;
3. регистър на лицата, загубили българско гражданство;"
Предложение на господин Гиньо Ганев - в чл. 39, т. 3 се изменя така:
"3. регистър на лицата, загубили българско гражданство, по инициатива на държавата;"
Комисията не приема предложението.
"4. регистър на лицата с възстановено българско гражданство."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 39, който става чл. 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Моето предложение беше във връзка с идеята, че гражданите могат и сами да кажат, че престават да бъдат български граждани. Приехме обратното, което аз подкрепям. Оттеглям предложението си. Трябва да има регистър за всички, които са загубили българско гражданство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Моля, гласувайте чл. 39, който става чл. 38, така, както е предложен от вносителя.
Гласували 142 народни представители: за 142, против няма, въздържали се няма.
Член 39, който става чл. 38, е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 40. (1) По молба на заинтересуваното лице Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция издава удостоверение за гражданство, в което се посочва дали лицето е или не е български гражданин съгласно регистрите, които се водят в министерството.
(2) Удостоверението по ал. 1 има срок на валидност една година от издаването му.
Чл. 41. (1) Информация за гражданството на лицата могат да искат:
1. лицето, данни за гражданството на което се съхраняват, а след смъртта му - неговите наследници;
2. органите на съдебната власт, министерствата и органите на местното самоуправление и местната администрация в рамките на своята компетентност и в случаите, определени със закон.
(2) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция осигурява опазването и съхраняването на документите, свързани с гражданството.
Чл. 42. Ведомствата, общините и кметствата са длъжни да предоставят на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция при поискване данни или становища във връзка с производството по българското гражданство."
По тези три текста няма направени бележки.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага текстовете да станат съответно чл. 39, 40 и 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте членове 40, 41 и 42, които стават съответно чл. 39, 40 и 41 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 133 народни представители: за 133, против няма, въздържали се няма.
Членове 40, 41 и 42, които стават съответно членове 39, 40 и 41, са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Допълнителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 1. При разногласия между родителите, както и при разногласие между непълнолетните и родителите или попечителите им в случаите по членове 19, 22, 29 и 30 (сега трябва да станат членове 18, 21, 28 и 29) спорът се решава от районния съд."
По текста няма бележки.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 1 има думата господин Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Става въпрос за § 1. Той третира, че когато има разногласие между родителите и има някакъв спор, този спор ще се реши от районния съд. Дотук добре и тук текстът спира. Този спор явно ще бъде решаван по реда и съобразно процедурата на Гражданско-процесуалния кодекс. Но ние приехме наскоро и от 1 април действа Гражданско-процесуалния кодекс и има триинстанционно производство - районен съд, дали ще се обжалва пред окръжния съд, окръжният съд на касационно обжалване пред Върховния касационен съд - триинстанционната система.
Поставя се въпросът този спор между родителите, който касае въпроса до статута, до правното положение на непълнолетни, следва ли да подлежи на едно триинстанционно, много тежко производство? Мисля, че не трябва. И за да бъдем наясно, според мен текстът трябва да звучи: "Спорът се решава от районния съд окончателно."
Следователно има ли спор родителите се отнасят до районния съд и районният съд окончателно решава въпроса по този спор. Няма да има възможност за по-нататъшно обжалване и с години влачене на делата. Мисля, че това е разумното. В противен случай трябва да използваме цялата процедура на ГПК, която е много тромава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Предложението е накрая на § 1 да се добавят думите "чието решение е окончателно".
Параграф 1 да придобие следното съдържание:
"§ 1. При разногласие между родителите, както и при разногласие между непълнолетните и родителите или попечителите им, в случаите по членове 18, 21, 28 и 29, спорът се решава от районния съд, чието решение е окончателно."
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 2. По смисъла на този закон:
1. "Лице от български произход" е лице, на което поне единият възходящ е българин.
2. "Лице постоянно живеещо в чужбина" е лице, което живее извън Република България повече от 9 месеца през всяка календарна година, освен ако пребиваването в чужбина е в изпълнение на държавна служба от лицето или съпруга му, или е свързано само с обучение."
Предложение на господин Гиньо Ганев:
Параграф 2 от Допълнителните разпоредби да добие следната редакция:
"§ 2. 1. Български гражданин по рождение може да бъде само лице, което в момента на раждането си по действащото към този момент българско законодателство придобива българско гражданство по произход или по месторождение.
2. Българин по произход е лице, което има поне един възходящ с българска народност и притежава българско национално съзнание, свързано с обективни критерии, отнасящи се до неговата идентичност. Българска народност има и лице, което е живяло или негов възходящ живее или е живял в земи, които са или са били в границите на България, или е признато за българин по българското законодателство, или според традициите."
Комисията не подкрепя това предложение, което й се струва твърде неясно.
Продължава текстът на § 2:
Същият § 2 да се допълни с определението: "Вътрешно законодателство включва всички видове текстове на националната законова система". Това е част от предложението на господин Гиньо Ганев.
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Аз ще оттегля цялото предложение, което бях направил преди това.
Колкото се отнася до български гражданин по рождение, изяснено е и в този закон, а произтича и от Конституцията.
А в т. 2 беше направен един опит да се отиде много далеч в теорията, като се вземат елементи от действащата конвенция, но сякаш не е за този закон.
Предлагам да подкрепим предложението, което се докладва от председателя на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 149 народни представители: за 143, против 6, въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Преходни и заключителни разпоредби
§ 3. С влизането в сила на този закон се възстановява българското гражданство на лица, които са лишени от българско гражданство по Закона за българското поданство от 1940 г. и по Закона за българското гражданство от 1948 г.
§ 4. Възстановява се българското гражданство на български граждани, освободени от българско гражданство, без да са направили искане за това, и изселили се в страни, с които България не е сключила изселнически спогодби, ако в едногодишен срок от влизането в сила на този закон направят формално искане до министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. Когато лицата живеят в чужбина, исканията могат да се правят чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България.
§ 5. Молбите, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат и решават при досегашните условия и по досегашния ред.
§ 6. Този закон отменя Закона за българското гражданство (Обн. ДВ, бр. 79 от 1968 г.; изм. бр. 36 от 1979 г.; бр. 64 от 1986 г. и бр. 38 от 1989 г.)."
В текста на вносителя има един § 7, който според мен вече е безмислен и трябва да отпадне. Защото ние още днес ще пристъпим към гласуване на Закона за чужденците, който отменя този закон, който тук се отменя.
Така че разпоредбата на § 7 става безсмислена.
"§ 8 - който става § 7 - (1) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция издава наредба за прилагането на глава пета.
(2) За извършваните действия и издаваните документи в производството във връзка с българското гражданство се събират такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет.
§ 9 - който става § 8 - (1) Този закон влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник".
(2) В срока по ал. 1 министърът на правосъдието и правната евроинтеграция и министрът на образованието и науката издават актове по прилагането на закона."
Параграф 10, който става § 9:
"§ 10. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 3, 4, 5, 6, § 7 отпада, § 8 става § 7, § 9 става § 8 и § 10 става § 9. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, по отпадането на § 7 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 7.
Гласували 141 народни представители: за 129, против 11, въздържал се 1.
Параграф 7 отпада.
Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 3, 4, 5, 6, § 8, който става § 7, § 9, който става § 8, и § 10, който става § 9, така, както са предложени от вносителя.
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 са приети.
С това е приет и целият Закон за българското гражданство.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, ВЪРНАТ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С УКАЗ N 362.
Има думата господин Лучников, председател на водещата комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията

На извънредно заседание, проведeно на 3 ноември 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди върнатите от президента текстове и направените по тях предложения от народните представители по Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Комисията взе решение да не се разглеждат и гласуват предложенията, които не са във връзка с върнатите от президента за ново обсъждане текстове.
Комисията предлага следния нов прочит на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
"§ 1. В чл. 3 ал. 3 се изменя така:
"(3) При окръжните съдилища има следствени служби."
Това е сегашният текст.
Предложение на Светослав Лучников:
Параграф 1 да се измени така:
"§ 1. В чл. 3 ал. 3 се изменя така:
"(3) В седалището на окръжните съдилища има следствени служби."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на госпожа Петя Шопова:
В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
Алинея 3 се изменя така:
"(3) В района на окръжните съдилища има окръжни следствени служби, които са юридически лица."
Създава се ал. 4:
"(4) В района на районните съдилища има районни следствени служби."
Комисията смята, че въпросът за юридическата личност на следствените служби се решава по-нататък в текста и там му е систематическото място.
В другото отношение предложението на госпожа Шопова се покрива с направеното преди това предложение. А колкото до това в районните съдилища да има следствени служби, въпросът е решен окончателно и не може да се преразглежда втори път.
Предложение на Димитър Луджев и Юнал Лютфи:
Параграф 1 се изменя така:
"§ 1. В чл. 3 ал. 3 се изменя така:
"(3) Следствените органи са обособени в Централна специализирана следствена служба и окръжни следствени служби."
Този въпрос също е решен по-нататък, когато се урежда въпросът за следствието, и няма смисъл да се обсъжда тук.
Предложение на госпожа Татяна Дончева:
Параграф 1 се изменя така:
"§ 1. В седалището на съда, който разглежда наказателни дела като първа инстанция, има следствени служби."
Това не може да се обсъжда, понеже противоречи на приетия текст от комисията, неоспорен от президента.
Комисията предлага § 1 със следната редакция:
"§ 1. В чл. 3 ал. 3 се изменя така:
"(3) В седалището на окръжните съдилища има окръжни следствени служби."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата госпожица Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател! Моля гледането на законопроекта днес да се преустанови и да го върнете в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията по следните съображения.
Всички постъпили предложения са по върнатите от президента текстове. Всички! Това е видно от раздадения Ви материал. Голямата част от тях изобщо не са подлагани на гласуване в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията под предлог, че се отклонявали от президентското вето.
Вижте чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Аз имам право да направя предложение по текста, върнат от президента. Дали председателят на комисията преценява, че моите мотиви са същите като на президента, дали те могат да бъдат само граматически или някакви други, той не може да прави такава преценка. Важното е аз да правя предложение по текста, който президентът е върнал. Абсолютно недопустимо е да влизат в пленарна зала за второ четене закони, в които не са прогласувани всички предложения. Право на мнозинството, разбира се, е да отхвърли част от предложенията или всички предложения, но то не може да откаже да се гласуват текстове.
Така че първото ми процедурно искане е да върнете законопроекта, защото три четвърти от предложенията, които са по текстовете, върнати от президента, изобщо не са подлагани на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Срещу това предложение за отлагане има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението за отлагане.
Гласували 201 народни представители: за 75, против 122, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, правя процедурно предложение, след като не се прие тези текстове да бъдат върнати за гласуване в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, по всеки един от тях да се даде възможност на народните представители да изразят не само своето отношение в дебата, което се подразбира, но и да бъде гласувано всяко едно предложение поотделно. Защото иначе вие може да обявите, че парламентът ще се занимава само с текстове, които са предложени от господин Лучников или от някое друго произволно избрано от вас лице, и така да облекчите до крайност процедурата по разглеждането на законопроектите.
Освен това искам да припомня в мотивите, че законът се връща за ново обсъждане и се обсъждат текстовете, които са оспорени от президента. С какви мотиви са върнати тези текстове, това вече е един отделен въпрос. Те могат да бъдат взети предвид или не от народните представители, които правят предложения. Но процедурата по второ четене е единствено ограничена от разпоредбите, които са оспорени от президента, а не от неговите мотиви. Преценката на мотивите е въпрос на преценка по целесъобразност, а не на процедура за обсъждане на тези нови предложения.
Затова нека тук по всяко едно от тях да бъдат изложени аргументите и всяко едно от тях да се гласува - а не както в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията нейният председател, разбира се, подкрепен от мнозинството, въобще по съображения за някаква допустимост отказа да се формира становище и да се гласува по тези предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов. Не може да се гласуват предложения, които противоречат на много текстове, които са приети и не са върнати от президента.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): На какво основание?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Това ще го преценим при гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да го преценим при гласуването. Има текст в правилника, който казва, че на първо четене по принцип... Ние имаме текстове, приети на второ четене. Там са посочени, да кажем, кои са следствените служби и не може сега, в нарушение и в противоречие с приети текстове, да гласуваме други текстове.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Отхвърлете ги на това основание, но не можете да откажете да ги гласувате.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, така ние прекратяваме дискусията, преди тя да е започнала. Това ще се изтъкне и ще се иска да има гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То не може да има дискусия, господин Стоилов, по един такъв въпрос.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, въпросът е принципен. Защото на нас като аргумент ни се излагат мотивите на президента, а не оспорените текстове. Това е разделната линия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не ви се излагат мотивите. Аз ви казвам какво се противопоставя.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Има текстове, върнати от президента без мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има, да. Ама вие в един текст, върнат от президента, не можете да си вмъквате всякакъв друг текст и да казвате, че това е по повод на този текст.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Защо да спорим? По параграфи 1 и 4 въобще няма мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Излишно е да спорим.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Преди да мотивирам моето предложение, искам само да припомня края на президентския указ. Той гласи:
"Уважаеми госпожи и господа народни представители, тези са мотивите ми да върна за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, като оспорвам разпоредбите на: параграфи 1, 4, 7, 9, 10, 23, 28, 30, 34, 35, 37, 39, 43, 46, 50, 53, 54, 55, 69, 71, 76 и 77".
Тоест двадесет и два параграфа от приетия от нас закон. Като имаме предвид този финал на президентския указ, на второ гласуване съгласно нашия правилник можем да правим предложния по тези параграфи.
Смятам, че с мотивите и особено с края на указа си президентът даде голям шанс на Народното събрание и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да балансира онези текстове, които той дискретно подсказа, че не отговарят на духа на Конституцията и на целесъобразното устройство на съдебната власт.
И затова аз предлагам в § 1, който е оспорен от президента, чл. 3, ал. 3 да се измени така:
"В района на окръжните съдилища има окръжни следствени служби, които са юридически лица."
Тук влагам два от мотивите на президента. Първият мотив е свързан с факта, че не може да има следствени служби при съдилищата, а просто следствените служби са равнопоставена част от независимата съдебна власт и затова те се наименоват и по същество като независими са окръжни следствени служби.
И вторият мотив на президента, че тези окръжни следствени служби трябва да бъдат юридически лица.
Аргументът на господин Лучников и може би на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, че в чл. 123, ал. 4 се урежда въпросът за това, че те са юридически лица, според мен е аргумент на правна техника. Там, където са общите положения, трябва да се посочи, според мен, и фактът, че окръжните следствени служби са юридически лица.
И второ, тъй като е оспорен § 1, аз правя още едно предложение - за създаването на ал. 4, свързана с доброто действие на следствените служби. Не повдигам въпроса за националното звено или Национална следствена служба, или Централна следствена служба, както правят другите колеги. Поставям въпроса за разследване на престъпленията там, където те стават - в районите на районните съдилища, както е във всички избирателни райони. И предлагам, ползвайки се от ветото на президента по § 1, да възстановим онзи баланс, който е необходим за разследването на всички престъпления, които засягат хората, и затова предлагам текст на ал. 4:
"В района на районните съдилища има районни следствени служби".
Този въпрос започва да се решава от чл. 3, така че, ако тук се приеме, след това аз съм направила предложение, за да рефлектира в целия закон.
Смятам, уважаеми дами и господа, че вашите избиратели поставят пред вас този въпрос и ви уверявам, че без районните следствени служби трудно ще стане борбата с престъпността там, където се извършват престъпленията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Да, има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа, предложението, което съм внесла по текста, гласи буквално следното:
"В седалището на съда, който разглежда наказателните дела като първа инстанция, има следствена служба".
Оставям на вас да прецените, независимо от лоялността ви към председателя на парламента и председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията дали това е текст, който противоречи на някакви принципи в закона. Той по никакъв начин не противоречи! И просто недоумявам как може по един чисто юридически закон най-юридическата комисия на парламента да си позволи това. Защото ако юристите тук си позволяват такова отношение към законите, ние не можем да искаме нищо друго от колегите, които нямат такава специалност и нямат никаква причина да проявяват уважение към закона и да смятат, че той е нещо важно, осигурило стабилитет на която и да било държава. Какъв е смисълът на това предложение?
Знам огромната амбиция на вносителите докрай да докажат, че само в окръжните градове трябва да има следствени служби. Проблемът обаче е чисто практически, колега с очилата, който очевидно нервничите. Има райони, които са компактни, където няма никакъв проблем да им сложиш следствената служба в окръжния град, наоколо има малки населени места, които са близко отстоящи, и те лесно ги обслужват. Нека колегите от Благоевград да попитат своите следователи - окръжни, районни и каквито си искат, колко километра трябва да извървяват за елементарно пътно-транспортно произшествие. Може ли да стане или не може? За колко време става? По-лесно ли става разследването на делата или по-трудно и какво следва от това?
Защото не е въпросът като някакви безмозъчни хора да бием с рога в стената, не знам защо хора на възраст това все още не са го разбрали, може би за да докажат правилото, че човек с годините става само по-възрастен, не и по-умен, обаче текстът, който е предложен, нито противоречи на някакви принципи в закона, нито с нещо променя идеята на вносителите Димов, Абаджиев, Величков и т. н., дава само възможности, които и президентът иска да ви посочи, за да се създадат малко по-добри предпоставки за премахване на недъзите на конструкцията, която сте заложили.
Факт е, че президентът по този параграф няма изложени мотиви и за първи път § 1 се среща накрая, в последното изречение на неговия указ, което на правен език означава две неща: първо, че президентът излага мотиви, за да не се счита, че той, ей така, немотивирано и по прищявка е върнал един закон, и, второ, защото липсата и наличието на мотиви не е предпоставка за валидност на акта му. Той е върнат по този параграф и ние трябва да се занимаем с обсъждането и окончателната му редакция.
Така че, моля ви, не злоупотребявайте с изречението в чл. 69, ал. 2, изречение последно: "Предложенията, които противоречат на принципите на приетия на първо гласуване законопроект не се обсъждат и гласуват". За каква несъвместимост с принципи става дума по този текст? Аз мисля, че колегите от Правната комисия би трябвало да се чувстват неудобно.
Моля да подложите предложението ми на гласуване. Ако искате, го отхвърлете. Това е ваше право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще бъде подложено на гласуване.
Първо по ред е предложението на госпожа Петя Шопова.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 167 народни представители: за 48, против 113, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Димитър Луджев и Юнал Лютфи.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 161 народни представители: за 47, против 111, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Предложение на народната представителка Татяна Дончева.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 173 народни представители: за 51, против 118, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Госпожа Петя Шопова прави предложение § 3 да отпадне.
Комисията не разглежда предложението, понеже то няма никаква връзка с оспорванията на закона, направени от президента на Републиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Параграф 3 не е върнат. Мога да Ви дам думата само по процедура.
За процедура - заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз се съгласявам с председателя на Правната комисия. Направих това предложение умишлено, за да покажа на колегите, които при предишното разглеждане на закона правиха предложения за второ четене, вън от тези от първо четене, какво означава това. Да го сравним с процедурата по президентския указ. И призовавам Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупуцията да не допуска такива нарушения, за да не се стига до вредни последици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Господин Лучников, имате думата по § 4.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 4 има предложение също от госпожа Петя Шопова - ал. 1 на чл. 18 да отпадне.
Комисията също не разглежда това предложение, понеже то не се отнася до забележките на президента, които се отнасят само по отношение на наименованието на прокурорите при Върховния касационен съд и прокурорите при Върховния административен съд. Той предлага да бъде "прокурорите при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура".
Предложение на Светослав Лучников, което именно текстуално привежда текста в съгласие с терминологията на президента: "Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, главният прокурор, Върховната административна прокуратура, апелативните съдилища и апелативните прокуратури избират делегати на отделни събрания".
Комисията подкрепя това предложение.
Предложение на Димитър Луджев и Юнал Лютфи - в изречение четвърто след думите "апелативните прокуратури" се добавя "и следователите от Централната и окръжните следствени служби", след което следва останалият текст.
Комисията не приема предложението, първо, защото не е във връзка със забележките на президента, и второ, защото начинът на представяне на следователите е уредено в отделен текст.
Предложение на Татяна Дончева по § 4 - изречение четвърто се изменя така: "Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, прокурорите при главния прокурор, Спациализираното бюро за разследване, апелативните съдилища и апелативните прокуратури избират делегати на отделни събрания".
Тук е вмъкнато "прокурорите при главния прокурор", каквито прокурори при главния прокурор няма, и "Специализираното бюро за разследване", каквото изобщо не съществува. А и да съществува, неговото място не е между върховните магистрати, които се третират в този текст.
Комисията предлага § 4 със следната редакция:
"§ 4. В чл. 18, ал. 1, изречение четвърто се изменя така:
"Върховният касационен съд, Върховният административен съд, главният прокурор, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, апелативните съдилища и апелативните прокуратури избират делегати на отделни събрания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложенията за § 4 има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа, проблемите по текста са следните.
Първо, доколко предложенията, които постъпват по текста, трябва да бъдат дословно и единствено съобразени само с онова, което президентът посочва като мотиви, е несъстоятелно нещо. Президентът не е длъжен да посочва мотиви.

Второ, ако посочва мотиви, не е длъжен да бъде изчерпателен.
Трето, съгласно правилника ние трябва да обсъждаме върнатите от президента текстове - да ги обсъждаме като текстове.
Следователно възражението, че ние трябвало само с оглед на граматическата страна на въпроса и промяната на терминологията да преправим текста, е нещо несъстоятелно и ако щете вредно за закона.
Очевидно идеята на президента, която и мнозинството е възприело с оглед на по-нататъшните промени е, че тъй нареченото бюро за разследване или следствена служба, специализирана следствена служба при Софийския градски съд - това е въпрос на наименование - той не е съществен, няма да бъде при Софийския градски съд. Ще бъде нещо обособено и самостоятелно. Няма да има ръководни функции по отношение на другите следствени служби, но няма да бъде при Софийския градски съд. И това ще бъде отделно звено. На следователите, които работят там, не може да се забрани да участват в избора на Висш съдебен съвет в частта за магистратската квота. Не може и не бива. В избора на представителите на магистратурата във Висшия съдебен съвет участват всички магистрати и е задължение на законодателя така да разпише правомощията, че всеки магистрат да участва в избора.
Непокрити остават две категории магистрати: едните са в това бюро ли ще го наречем, специализирана следствена служба, централна следствена служба, или както искате, но тези хора трябва да имат право да избират делегати.
Второ, кой е казал, че при главния прокурор не може да има прокурори? Ако кажем това, то наистина не е някъде изрично упоменато, но ние ще го поставим в невъзможност той да осъществява половината от конституционните си правомощия. Дали той ще има такива, колко - нека това да си го решава Висшият съдебен съвет, да си обсъждат щатове, структури с оглед необходимостта. Тя на Висшия съдебен съвет е много по-добре известна, отколкото на нас. Защо законът затваря това и когато след време те изпищят, че не може без такова звено, пак да поставяме закона на разглеждане и пак първо, второ четене, държавен вестник, укази... Защо?
Трето, вижте какъв нелеп текст: главният прокурор избирал делегати... Колко, какви? Това е много несериозно. Значи главният прокурор, както и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд трябва да бъдат просто един магистър с един глас, който ще участва в съответното събрание на някаква общност на магистратите, които избират делегати. Иначе какво се получава? Примерно председателят на Върховния касационен съд ще участва в Общото събрание на Върховния касационен съд заедно с още 100 съдии и там с мнозинство ще решават кои да бъдат делегати, а главният прокурор сам ще има онова, което имат 100 касационни съдии... (Реплики от СДС.) Да, колега Ляков, може да каже човек, който не е влизал в тази система, освен като гражданин. (Неразбираема реплика.) Не знам дали Вие сте доказателство за интелигентните хора, разбирам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте влиза в диалози.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това, което сме предложили в текста, първо, е точно по текста, който президентът е върнал. Второ, единственото, което постига, е да запълни някои пробойни в текста и в закона. Ваша работа е дали ще го приемете или отхвърлите. Но ако някой ми даде обратни доводи на тези, които ви излагам, аз много бих се зарадвала. Опасявам се обаче, че нямате такива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Друг иска ли да се изкаже по § 4.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Наистина не виждам каква е пречката да се приеме предложението на госпожа Дончева. Ако единствено ви смущава разликата в терминологиите, специализираното бюро за разследване може да бъде наречено специализирана следствена служба, както е по-нататък в закона. Текстът на госпожа Дончева обхваща всички магистрати, за да има всеки един от тях правото да участва в излъчването на делегати на посочените отделни събрания.
Госпожа Дончева вече посочи и това, че при главния прокурор вероятно ще има някакъв състав от прокурори, а дори и той да е сам, както може би вие си го представяте, има две възможности: да проведе събрание сам със себе си и да се предложи за делегат или пък от някакви други среди на магистратурата да избере за себе си един делегат, който да го представлява. В текста, който предлага комисията, трета възможност няма.
Може би оставайки в пределите на президентското вето така, както вие го тълкувате, тук единствено можем да променяме запетаи и съюзи. Но дори в предложението на комисията бяха отправени такива забележки по време на заседанието на Правната комисия и виждам, че даже съюзите и запетаите трудно се променят. Но се опасявам от нещо по-сериозно: че така възприемано, президентското вето води до един обществено-политически абсурд, че превръщате президента в най-високоплатен и високопоставен редактор в страната. Отделен въпрос е, че ограничеността на неговото вето също съдейства той да изпадне в тази роля, но нека парламентът да използва процедурата, за да направи нещо по-добро от този недобър закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Преди гласуването само искам да обърна внимание на народните представители, че в § 4 се изменя само изречение четвърто в чл. 18, ал. 1. В първото изречение, което остава, е казано "отделни събрания на съдиите, прокурорите и следователите". Там не е казано при окръжните. Текстът е общо за всички следователи. Аз бях изпаднал в грешка, че е само за окръжните и че всъщност Специализираната следствена служба няма да бъде представена.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Пише "от района на съответния окръжен съд".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението на комисията е да се добави "и Специализираната следствена служба". Просто на мястото на Националната следствена служба идва новото звено.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Петя Шопова за отпадане на § 4.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението се оттегля.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Димитър Луджев и Юнал Лютфи.
Гласували 139 народни представители: за 34, против 104, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Татяна Дончева.
Гласували 158 народни представители: за 46, против 110, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията, като след думите "апелативните прокурори" се добавят думите "и Специализираната следствена служба" и текстът става: "... апелативните съдилища, апелативните прокурори и Специализираната следствена служба избира делегати на отделни събрания".
Гласували 117 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 3.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложението на госпожа Петя Шопова да отпадне т. 3 в чл. 27 не се разглежда от комисията, тъй като няма връзка с предложенията на президента.
По § 7.
"§ 7. Член 30 се изменя така:"
Тук има няколко предложения, които са съвпадащи, макар и направени с различна фразеология. Каква е идеята? Съобразявайки се с предложението на президента, ние отнемаме правомощията на председателя на Върховния касационен съд да прави предложения за назначаване на директорите на Специализираната следствена служба и на окръжните следствени служби и прехвърляме тези правомощия към главния прокурор, нещо, което се пледираше и се прилагаше от всички. И обясняваме в края на последната буква "а" на чл. 30, ал. 1, че Специализираната следствена служба не е при Софийския градски съд, което поначало дразнеше. Затова навсякъде то отпада.
Това са по същество предложенията. Всички други предложения фактически са приети с това, което предлага комисията като нова редакция на текста.
При това положение предлагам да преминем направо към гласуване на новата редакция на чл. 30, която според мен интегрира в себе си всички направени предложения, макар и казани с различни думи.
Ще прочета § 7:
"§ 7. Член 30 се изменя така:
"Чл. 30. (1) Предложенията за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 27, ал. 1, т. 3 и за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 27, ал. 1, т. 4, се правят до Висшия съдебен съвет, както следва:
1. от председателя на Върховния касационен съд:
а) за заместник-председателите, председателите на отделения и за съдиите от същия съд;
б) за председателите и заместник-председателите на окръжните, военните и апелативните съдилища;
2. от председателя на Върховния административен съд - за заместник-председателите, председателите на отделения и за съдиите от същия съд.
3. от главния прокурор:
а) за прокурорите от Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, окръжните, военните и апелативните прокуратури;
б) за директора на Специализираната следствена служба и за директорите на окръжните следствени служби;
4. от ръководителите на прокуратурите при военните и апелативните съдилища - за прокурорите от тези прокуратури и военните следователи;
5. от ръководителите на прокуратурите при окръжните съдилища - за прокурорите от прокуратурите при окръжните и районните съдилища;
6. от председателите на военните и апелативните съдилища - за съдиите от тези съдилища;
7. от председателите на окръжните съдилища:
а) за съдиите от окръжните и районните съдилища;
б) за председателите и заместник-председателите на районните съдилища от района на окръжния съд.
8. от директора на Специализираната следствена служба и от директорите на окръжните следствени служби - за съответните следователи при тях.
              (2) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция може да прави предложения пред Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 1, 3 и 4 за всички длъжности на съдиите, прокурорите и следователите.
              (3) Решенията по чл. 27, ал. 1, т. 4 се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет при тайно гласуване.



(4) В изпълнение на решенията на Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 4 лицата, които са направили предложенията по ал. 1, т. 1, буква "а", точки 2, 3, 4, 5 и 8, издават заповеди, а по т. 1, буква "б", точки 6 и 7 заповедите се издават от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всъщност предложенията за отпадане са приети. Предложенията за промяната на органа, който прави предложения за следователите и за директора на Специализираната следствена служба, също са приети.
Някой иска ли да се изкаже по § 7?
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. На пръв поглед са приети, но има няколко варианта в предложенията.
Първо, по чл. 30, ал. 1, т. 1, буква "в". В сега предлагания текст, който беше върнат от президента, председателят на Върховния касационен съд правеше предложение за директора на тази специализирана следствена служба и за директорите на следствените служби при окръжните съдилища. Според мен от юридическа гледна точка, след като президентът наложи своето право на вето по силата на чл. 101 от Конституцията и във връзка с чл. 71 от нашия правилник, де юре този текст е отпаднал, тъй като не е събрал 121 гласа от народните представители. Всъщност се връщаме към първото четене, т.е. така, както е предложен законопроектът от Министерския съвет, а той е § 5. Така че не е необходимо да се гласува отпадането на един текст, който всъщност не съществува в правния мир. Него го няма, след като не е преодоляно ветото на президента.
По-съществен, а не по-малко съществен, разбира се, е и първият въпрос, но той е типично юридически, е въпросът кой да прави предложенията за директора на Специализираната следствена служба, респективно за директорите на окръжните следствени служби. С премахването, колеги, на районните следствени служби и Националната следствена служба всъщност следствието остана само в хоризонтал, само звена - окръжни следствени служби, специализираната следствена служба има нещо като ранг на окръжна следствена служба, без да имат нито процесуална, нито някаква друга административна връзка помежду си. Всъщност имаме 29 окръжни следствени звена, без да има йерархия помежду им. Те ще бъдат само в хоризонтала. Обаче на мен не ми е известна някаква система в света, която няма връзки помежду си, а е само по хоризонтал, да може да се управлява.
Предложението, което съм направил, е все в тази връзка и с тази идея - да създадем съответна връзка между отделните следствени звена. И в тази връзка - пак повтарям - това е § 7, всъщност чл. 30, ал. 1, т. 3 - главният прокурор да има право да прави предложение за назначаването, респективно освобождаването и т.н. на директора на Специализираната следствена служба. Това да бъде в правомощието на главния прокурор. Няма защо да мотивирам това предложение, тъй като всички предложения са горе-долу в тази посока.
Поставя се въпроса обаче за другите 28 директори на следствени служби - кой да прави предложение пред Висшия съдебен съвет за тях. Мисля, че много по-целесъобразно и много по-правилно е директорът на Специализираната следствена служба да има право да прави предложения за тези директори на окръжните следствени служби, което съм развил в т. 8 на ал. 1 на чл. 30. По този начин, макар и по косвен път, все пак създаваме някаква връзка между отделните следствени звена, за да могат те в края на краищата да бият в едно - борбата срещу престъпността. Иначе аз не си я представям. А съм убеден, че само след месец, ако не се приеме това, ще трябва да изменяме отново закона, за да създадем йерархия вътре в самите следствени служби. Вижте съдилищата: има районни, окръжни, апелативен и върховен. Имаме пирамида. В прокуратурата е също така. Имаме една пирамида начело с главния прокурор, или Главна прокуратура. В следствието няма такова нещо. Следствията уж бяха към съдилищата. Вече не са към съдилищата. Всяко от тях става отделно юридическо звено. Как може да функционира Ямбол, примерно, отделно от Бургас или отделно от Специализираната следствена служба?
Та предложенията ми са в тази насока. Моля, господин председателю, да ги предложите на гласуване. Поне от моя гледна точка съм убеден, че те са целесъобразни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Думата има госпожа Дончева. Госпожо Дончева, Вашите предложения са приети по същество.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): В голямата си част - да, господин председателю. Предложенията са приети, те са терминологични и са по цялата йерархия на магистратурата.
Не е прието едно предложение и не е подложено на гласуване, макар да е по текста, под предлог, че президентът не е излагал мотиви за това. Онова предложение, което не е прието, е на страница 9 и касае чл. 30, ал. 2. Параграф 7 е целият чл. 30, а не част от него. Така че няма основание то да не е подлагано на гласуване в Комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията, нито да не се подложи на гласуване днес. То касае правомощията на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция да прави предложения пред Висшия съдебен съвет за всички длъжности на съдиите, прокурорите и следователите. Това означава, че министърът на правосъдието, като част от изпълнителната власт, съвместява суперкадрови функции. Несъстоятелно е обяснението, че той само предлага. Всеки един от административните ръководители, изписани в чл. 30, ал. 1, точки от 1 до 8, само предлага. В крайна сметка решава Висшият съдебен съвет. Но министърът на правосъдието с така разписани правомощия по ал. 2 съдържа суперправомощия, каквито няма нито един от магистратските началници, той да кадрува цялата система. Това нещо е пряка намеса на изпълнителната власт в съдебната и то по едно от най-чувствителните й места.
Аз смятам, че този текст е категорично противоконституционен. Освен това той влиза във върнати от президента текстове на § 7, така че съм предложила ал. 2 да отпадне, а ал. 3 и 4 така, както са изписани на стр. 11, да станат съответно ал. 2 и ал. 3.
Второто нещо, на което искам да се спра, е повдигнатият от колегата Корнезов въпрос - какво остава от следствието и кой трябва да се занимава със субординацията на звената му. Докато бяхме изписали в предишната редакция на закона - при съдилищата, ние много спорихме през лятото до каква степен те ще са при съдилищата, кой ще отговаря за тяхната организация, за онова, което е тяхна ежедневна дейност, ако щете за трудовата им дисциплина, за това да си пишат делата и т.н. Не е достатъчно само да кажеш, че централното звено няма да има никакви функции по отношение на отделните териториални звена. Представете си, всеки в рамките на системата, в която е работил, какво означава това. Означава живо въплъщение на принципа "Бог високо, цар далеко". И всеки да си прави каквото иска. Има съзнателни хора, но има и такива, които не могат много да се свържат със съзнание и с добра организация.
Ревизиите, които са предвидени в Инспектората, са нещо, което ще се прави веднъж на година-две. Това не може да осигури добрата им работа. В същото време и по редакцията, която сме предложили и която предлага сега Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, на чл. 30, излиза, че главният прокурор ще има сериозните кадрови функции - да предлага директора на Специализираната следствена служба и директорите на окръжните специализирани служби. Това обаче означава, че при главния прокурор трябва да има съответно кадрово звено, което да събира тези материали, да следи работата им, евентуално да предлага за наказание и т.н. Докато при министъра на правосъдието има такава служба и той има такива суперфункции, на главния прокурор се дават функции, а в предишния член, който обсъждахме - § 4, вие оставихте главния прокурор сам и отивате докрай в разбирането си, че при него няма да има друг прокурор. Е, добре, ето ви един пример за дейност, която главният прокурор трябва да осъществява, трябва да има звено към него и това звено в една такава система е от прокурори. Може да има и технически сътрудници, но трябва да има и прокурори. Ето ви един пример за необходимост при главния прокурор заради функции, които законът и Конституцията му дават, да има прокурори.

Така че на първо време ви моля да приемем чл. 30, ал. 1 във вида, в който е предложен от комисията, да подложите на гласуване отпадането на ал. 2 и наистина да преосмислите редакцията на този текст, който гласувахме преди малко. Защото пак създава един правен и житейски абсурд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата госпожа Петя Шопова - заместник-председател на Народното събрание.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Голяма част от моите предложения също са приети, но аз искам да предложа две редакционни поправки в точки 4 и 5, и да направя едно предложение за отпадане.
Смятам, че в този вид точки 4 и 5 не са съобразени с новата терминология. Предлагам точки 4 и 5 да гласят:
"4. от военните окръжни прокурори и апелативните прокурори - за прокурорите от тези прокуратури и военните следователи;
5. от окръжните прокурори - за прокурорите от окръжните и районните прокуратури;".
Така ще избегнем старата терминология.
Аз смятам, че това могат да бъдат редакцонни поправки, като се съобразим и с указа на президента и мотивите в него, и с предишните гласувания.
Освен това настоявам да се гласува отпадането на ал. 2. Освен аргументите, които изтъкна госпожа Дончева за изключителните правомощия, които се предоставят на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, смятам, че трябва да се посочи непременно, че той се превръща в основен кадровик на съдебната система, че той само председателства, а всъщност се превръща в председател, и то в суперпредседател на Висшия съдебен съвет. Освен това, забележете, ал. 2 има връзка с ал. 4 - лицата, които правят предложенията по т. 4, издават и заповедите. Фактически министърът ще бъде този, който ще подбира магистратите, ще прави предложенията за тяхното назначаване, повишаване, понижаване и освобождаване, и ще издава заповедите за назначаване. Тоест той ще играе ролята на работодател, което представлява грубо вмешателството на изпълнителната власт в работата на съдебната власт.
Смятам, че това засяга не само това парламентарно мнозинство и това правителство, а и всяко следващо парламентарно мнозинство и затова предлагам на основание противоречие с принципа за разделение на властите в Конституцията ал. 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Велислав Величков има думата.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук се каза, че президентът връща текста на чл. 30 и затова ние имаме право да правим предложения по него и да го обсъждаме - § 7. В скоби на § 7, тук пред мен е президентският Указ N 362, изрично пише: "Чл. 30.(1)". Всички мотиви на президента на Република България са свързани с ал. 1 на чл. 30, тоест ал. 2 нито е върната, нито има мотивация за нейното връщане от страна на господин президента.
В това отношение аз протестирам срещу спекулирането с мотивите и с президентския указ, което се прави от госпожа Дончева и от госпожа Шопова.
На второ място, категорично не мога да се съглася с тези изявления, че министърът на правосъдието се превръщал в главен кадровик на съдебната система. Много пъти се чуват, включително и извън България, тези съображения. Не може да бъде главен кадровик лице, което не назначава и дори не гласува за своите предложения. Това че той има право да предлага, не означава, че той определя какви да бъдат длъжностите на магистратите, нито че той ги избира. Свещено право, гарантирано в закона, е на Висшия съдебен съвет да направи този избор. И аз не виждам какво ни е страх от това, че министърът на правосъдието има право да прави предложения. Да не забравяме, че това е министърът на правосъдето, а не примерно министърът на регионалното развитие и той председателства Висщия съдебен съвет, без да гласува в него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря на колегата Величков. Вие сте прав по мотивите. Обаче вижте какво казва президентът в диспозитива - той оспорва § 7. Би било стриктно и можем да предложим на президента и на неговите юридически съветници в бъдеще, когато оспорват отделни параграфи, да посочват и текстовете, за да не влизаме в тези дискусии.
Така че, колкото аз съм права, толкова и Вие сте прав. И затова пленарната зала ще вземе решение с гласуване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Чете се диспозитивът!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Диспозитивът се чете, но се четат и мотивите към диспозитива, защото те обясняват диспозитива. В самите мотиви повече от ясно е не само защото в заглавието на президентския указ в скоби е казано чл. 30, ал. 1, но се казва, че той не оспорва втората алинея.
ТАТЯНА ДОНЧВА (ДЛ, от място): А там, където няма мотиви въобще, а е върнал параграф?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако няма мотиви, връща целия параграф. Но където има мотиви и обясняват волята на президента...
Съществено е предложението на народните представители Татяна Дончева и Любен Корнезов, които са еднопосочни - за § 7, чл. 30, ал. 1, т. 8: "8. от директора на специализираното бюро за разследване" (това няма да е така, специализираната следствена служба е) - за следователите в тази служба и за директорите на окръжните следствени служби."
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 150 народни представители: за 35, против 114, въздържал се 1.
Не поставям предложението за отпадане на ал. 2.
Следващото предложение на госпожа Дончева е прието.
Моля, гласувайте § 7 с редакционните поправки на точки 4 и 5, както бяха направени от госпожа Петя Шопова.
"4. от ръководителите на военните апелативни прокуратури - за прокурорите от тези прокуратури и военните следователи;
5. от ръководителите на окръжните прокуратури - за прокурорите от окръжните и районните прокуратури."
Гласували 121 народни представители: за 118, против 3, въздържали се няма.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: В § 9 става въпрос дали инспекторатът към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция има право да проверява и да контролира дейността на върховните магистратури. Всички предложения са в един смисъл - че трябва да се възстанови старата ал. 2 на текста, според която инспекторатът няма това право.
Има едно-единствено различие между различните предложения - господин Корнезов предлага между тези звена, чиято дейност не може да бъде контролирана от инспектората при Минитерството на правосъдието и правната евроинтеграция, да се включи и специализираната следствена служба.
Комисията не подкрепя това предложение и предлага да се възстанови ал. 2 с текст, който тя предлага, а именно:
"(2) Инспекторатът не проверява дейността на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 9 има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря ви, господин председателю. Всъщност при приемането на закона и от тази трибуна, и в Правната комисия многократно заявявахме, че не е целесъобразно и никога не е било Инспекторатът към Министерството на правосъдието да проверява най-висшите звена в съдебната йерархия - това са Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Главната прокуратура. Но просто преди секунди господин Лучников каза, че всъщност с това предложение, което прави Правната комисия, възстановяваме стария текст. Господин Лучников обаче не е точен, защото в досега съществуващият, даже и в момента съществуващият текст, и Националната следствена служба не подлежеше на контрол от Инспектората.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вече няма такава.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, аз казвам, към момента. Още не е закрита.
В тази връзка е и моето предложение - че Инспекторатът няма право да проверява както Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, разбира се, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, включително и тази специализирана следствена служба.
Всъщност тези звена, за които са изброени, включая и специализираната следствена служба, това са всъщност висшите магистрати в България, бих казал. Там, би следвало, пък и е така, имат най-добрите български юристи, съдии, прокурори, следователи. Мисля, че Инспекторатът няма да постигне нищо, ако дадем възможност на инспектора от Министерство на правосъдието, който практически, а и теоретично е орган на изпълнителната власт, да отива да проверява следователите от следствената служба кога са образували едно дело, как се води следствието и така нататък. Това по-скоро ще създаде много повече проблеми, отколкото да реши.
Затова моето предложение е, наред с другите органи, които са изброени, и специализираната следствена служба да не подлежи на контрол от Инспектората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата за изказване госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, съобразявам се с обстоятелството, че колегите Луджев и Лютфи отсъстват от залата. Но понеже тяхното предложение остава неизвестно, а ми се струва, че в него има рационални неща, мисля, че можем да го обсъдим малко по-детайлно.
Проблеми със срочност, бързина и организация на работа има и на най-високите магистратски инстанции. Само който не е стигал до Върховния съд, не знае колко време се чака за насрочване и колко време - за писане на дела. Това, че те трябва да останат автономни от обичайната инспекторска проверка, аз възприемам. Но трябва да има и механизми, които съответно да отстраняват недостатъци в работата им, когато има такива. Защото всички, които сме работили в тази система, знаем, че до преди година имаше съдии с по неколкостотин ненаписани дела във Върховния касационен съд. Вижте какво предлагат колегите и то по някакъв начин се пасва с текста нататък.
Те предлагат специализираната следствена служба не да не бъде проверявана въобще, а да й бъдат правени ревизии както на върховните административни и касационни, прокурорски и съдебни инстанции. Да се ревизират от главния инспектор и двама съдии, съответно прокурори, съответно следователи, посочени по реда на чл. 89, т. 4, който в закона гласи следното: "Пленумът на Върховния касационен съд определя за срок от две години съдиите от своя състав, които ще извършват ревизии на съдиите от Върховния касационен съд". Респективно по тоя начин определени прокурорите, респективно следователите. Аз не виждам нищо лошо в това. Хем не може само изпълнителната власт да инспектира, а при конфликтни отношения да се сипят обвинания, че те си пречат на работата едни на други, хем има и механизъм, в който участва и представител на министерството в лицето на главния прокурор, но участват и съответно определени магистрати от съответните звена.
Моля ви да не отхвърляме така механично предложението, само защото колегите ги няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Димитър Луджев и Юнал Лютфи.
Гласували 149 народни представители: за 24, против 121, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 154 народни представители: за 31, против 123, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 9 така, както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 123, против няма, въздържали се няма.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 10 третира въпроса за условията, на които трябва да отговаря главният инспектор в Инспектората. Там беше допусната една неточност в редакцията, която ние с допълнителен доклад на комисията предложихме да се изправи, и тя стана също обект на забележка от страна на президента. Става въпрос за това какво трябва да бъде едно лице, за да бъде назначено за главен инспектор.
В това отношение има направени редица предложения, които са почти идентични, с изключение на това, което предлага господин Корнезов, а именно: той иска за главен инспектор да се назначава не само лице, което отговаря на изискванията за заемане на длъжността съдия във Върховния касационен и Върховния административен съд, а да има и нещо повече, да има 15 години юридически стаж, от които 10 години като съдия или прокурор.
Колкото до предложението на госпожица Дончева да отговаря на изискванията за съдия и за прокурор, няма смисъл да се повтаря, защото тези изисквания са идентични.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 10 господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Многократно съм го казвал и сега ще го повторя, че аз съм за един много силен, авторитетен Инспекторат към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. Това е необходимо за самата съдебна система. Но авторитетът на този Инспекторат, разбира се, зависи от неговата дейност, но в много голяма степен зависи и от главния инспектор, от неговия ръководител. Той трябва да бъде лице, което да се ползва с авторитет сред юридическата гилдия, да бъде от самата юридическа гилдия. И затова предлагам поне юридическите критерии, за да бъде едно лице избрано, или по-точно назначено за главен инспектор, е той да има минимум 15 години юридически стаж.
Като посочвам тези 15 години, те са приблизително толкова и за изискванията за съдия във Върховния касационен или Върховния административен съд. Но 15-те години не съм ги предложил случайно, защото примерно 15 години се изисква юридически стаж на едно лице, за да стане член на Висшия съдебен съвет. Петнадесет години се искат също и за един юрист да бъде назначен или избран в Конституционния съд и т.н. Така че 15-те години е един срок, едни години, които са даже и конституционно определени за определена категория юристи.
Но струва ми се, че само 15 години юридически стаж не е достатъчен. Според мен от тези 15 години трябва поне 10 години този главен инспектор да е бил съдия или прокурор. Защото има възможност едно лице да има 15 години юридически стаж, но той просто да не е стъпвал даже в съдебната зала, да не е решавал нито едно дело в живота си. Е, как той ще отиде да проверява делата и магистратите, включително вече приехте и от Специализираната следствена служба, от апелативните съдилища, когато самият той никога не е решил едно дело? Все едно, че един лекар, може да е прекрасен лекар, но ако той не е хирург, трудно би могъл да проверява работата примерно на хирурзите. Това е недопустимо. (Реплики от блока на СДС.) Не обиждам никого. Лекарите също имате специализация в една или друга област. Така е и с юристите.
Затова предлагам главният инспектор, за да бъде назначен по процедурата от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция с процедурата от Висшия съдебен съвет, да има минимум 15 години юридически стаж и поне 10 години като съдия или прокурор. Това е в интерес на самия Инспекторат и на самата съдебна система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Госпожа Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю! Освен тази промяна, по предложение на господин Лучников е направена и промяна на ал. 6. Тази ал. 6 е използвана от президента само за да се позове на обстоятелството, че в закона е създадено противоречие между ал. 3 и ал. 6. Но той няма никакви мотиви за връщане на ал. 6. Вижте какво се казва в неговия указ:
"Ето защо намирам за необходимо в чл. 36, ал. 3 да се установи задължително изискване за главен инспектор да се назначава само такова лице, което отговаря на изискванията за заемане на длъжността съдия във Върховен касационен съд или Върховен административен съд."
Защо тогава внасяте изменение и на ал. 6, след като президентът я няма предвид в мотивите? Неговите мотиви са само да се фиксира категорично изискването за заемане на длъжност.
И това, което предлага господин Лучников и, разбира се, комисията е приела, е от досегашния текст да отпадне "главният инспектор запазва статута си на несменяемост". Той може да няма такъв статут, ако не работи в съдебната система, и да е имал, ако работи. Но защо предлагате изречението да отпадне?
Първо, с оглед на ветото, защото сте възприели, че едва ли не само каквото президентът е написал като мотиви трябва да бъде отразено, т.е., както казва колегата Стоилов, сте го превърнали в най-високостоящия редактор, а от друга страна пък, защо по същество предлагате това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Поставям на гласуване § 10, но само неговата ал. 3, така както е в мотивите на указа на президента:
"За главен инспектор се назначава само лице, което отговаря на изискванията за съдия във Върховния касационен или Върховния административен съд".
Лично моето становище е, че може да се допълни, както е предложението на госпожица Дончева: респективно прокурор във Върховния касационен или Върховния административен съд, прокуратурите, макар че изискванията са същите, но по-прецизно ще бъде.
Първо гласуваме предложението на господин Любен Корнезов за чл. 36, ал. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 31, против 110, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 10 само ал. 3, както се предлага от комисията, с добавката "респективно прокурор от Върховната касационна или Върховната административна прокуратура".
Гласували 145 народни представители: за 144, против няма, въздържал се 1.
Параграф 10 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата господин Лучников, за да докладва § 23.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 23 има предложение на Светослав Лучников - думите "Върховния касационен съд" се заменят с "Върховната касационна прокуратура".
Има предложение на Татяна Дончева:
"(3) В заседанията на Общото събрание на колегиите участват като изразяват становище и прокурорите от Върховната касационна прокуратура".
Комисията не подкрепя предложението, защото то просто се различава само редакционно от другото и предлага ал. 2 да се отмени, а в ал. 3 думите "участват като изразяват становища и прокурори от Главна прокуратура" се заменят с "участва заместник-главният прокурор или прокурор при Върховната касационна прокуратура".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По-точно е "прокурор от Върховната касационна прокуратура".
По § 23 има ли желаещи за изказване?
Госпожа Дончева, поддържате ли Вашето предложение?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Да, да!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народната представителка Татяна Дончева.
Гласували 122 народни представители: за 19, против 99, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 23 както е предложен от комисията...
За процедура има думата госпожа Татяна Дончева.
Отменете гласуването! (Госпожа Татяна Дончева уточнява предложението си с господин Светослав Лучников.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 23 така както е предложен от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 112, против 4, въздържали се 4.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 28 касае чл. 111.
Предложението на президента касае само промяната на наименованието на прокурори при касационния съд, прокуратура при касационния съд и прокуратура при административния съд, като се предлага те да станат Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура. Това е предметът и на моето предложение.
Предложението на Луджев и Лютфи, предложението на Татяна Дончева фактически променят съдържанието на гласувания вече текст, който не е предмет на забележка от страна на президента.
Затова аз предлагам да се приеме предложението на комисията, което гласи:
"§ 28. Член 111 се изменя така:
"Чл. 111. (1) Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, апелативни прокуратури, военноапелативни прокуратури, окръжни прокуратури, военноокръжни прокуратури и районни прокуратури.
(2) Главният прокурор ръководи прокуратурата, подпомаган от заместник-главните прокурори при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура.
(3) Към Върховната касационна прокуратура има Съвет за криминологически изследвания."
Текстовете променят само понятията за Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 28 има ли желаещи за изказване?
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С цялото ми уважение към господин Лучников, не мога да се съглася, че въпросът е само терминологичен, той е същностен - по § 28 и затова, макар че не съм правила предложения, искам да кажа в пленарната зала нещо, което да се запише и в протокола.
Когато правихме дискусията с магистратите и обсъждахме как трябва да изглеждат структурите, имайки предвид и предложенията на колегите от мнозинството, самите магистрати, при това хора не само работили в системата на прокуратурата, а и на съдилищата и следствието, предложиха Съветът за криминологически изследвания да бъде към главния прокурор. Това че главният прокурор ще осъществява своята дейност чрез заместник-главните прокурори е очевидно, тъй като такава е структурата на прокуратурата, но вижте колко разумно е предложението на колегите Димитър Луджев и Юнал Лютфи, по-специално по ал. 2. То гласи:
"(2) На подчинение непосредствено на главния прокурор има Съвет за криминологически изследвания и отдели, които изпълняват общи за цялата прокуратура задачи."
Тези от вас, които са запознати с работата на Съвета за криминологически изследвания знаят, че той има голямо значение за проследяване динамиката на престъпността и оттам за изводите, които трябва да се направят. Главният прокурор като човек, който стои начело на системата, би бил подпомогнат по този начин от Съвета за криминологически изследвания, както и от отдели, на които той да възлага задачи.
Не трябва да се стига до абсурд, при който да се разделя прокуратурата само на касационна и апелативна. Лично аз не отричам това. Самите магистрати казаха, че това е нормално и полезно, но главният прокурор да бъде лишен от допълнителни механизми и от органи, които с нищо няма да накърнят тази философия на разделение на Върховната касационна и Върховната административна прокуратура, е просто нецелесъобразно и е само едно желание главният прокурор да бъде ограничен в своите възможности. Но, извинете, ако искате да бъде ограничен днешният главен прокурор, ще искате ли и утрешният да бъде ограничен? Не трябва "интуито персоне" да се решава този въпрос, а за главния прокурор на Републиката, който да има нормални възможности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Госпожица Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! По този текст господин Лучников пак оспорва правото ми да правя предложения, защото президентът бил само редактор.
Аз неведнъж изложих обратни съображения, но искам да ви дам няколко във връзка с конкретния текст.
Моят конкретен текст е направен по канавата на стария текст на чл. 111, като в ал. 1 както аз, така и господин Лучников, сме изписали новите наименования в абсолютно съответствие с мотивите на презцидента и разминаване няма.
Първото разминаване е в ал. 2. Това, което предлага господин Лучников: главният прокурор, ако води прокуратурата, подпомаган от заместник-главни прокурори при Върховната касационна и административна прокуратура. Това, което предлагам аз, е взето в голяма степен от стария текст на ал. 3 на предишната редакция: главният прокурор ръководи прокуратурата, подпомаган от заместник-главни прокурори. При главни прокурори във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура могат да се създават отдели и други организационни звена. Ето това е един спорен текст в тази алинея. Обаче защо той, според господин Лучников, не отговаря на президентското вето, когато във ветото на президента - § 46, където той обсъжда ранговете на прокуратурата казва така: също така намирам за необходимо в т. 5 на чл. 143 да се запази досега съществуващият ранг на прокурорите и в съответствие с установените длъжности в точки 3 и 7 да се установи ранг "завеждащ отдел" във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура?
Излишно е да ви обяснявам, че за да има ранг "завеждащ отдел", трябва да има отдел и че както във Върховния касационен и Върховния административен съд има отделения, които са по групи дела, съвсем логично и удачно е такива звена да има и към съответната прокуратура. Не виждам нищо нито в противоречие с ветото, нито в противоречие със стария текст, нито пък виждам житейско обяснение на факта да се отрича възможността на административните ръководители да си направят отдели и някаква смислена структура.
Алинея 3 - сектора по криминологични изследвания, е в съответствие със старата ал. 4. Към Главна прокуратура е Съветът за криминологични изследвания. Този съвет съществува, никой не оспорва неговата необходимост. Въпросът е към кого да го сложим. Няма никаква логика да бъде нито към Върховната касационна прокуратура, нито към Върховната административна прокуратура. Защото това са прокуратури, които се занимават изключително с делата на съда. Ето това е още едно звено, което показва необходимостта при главния прокурор да има прокурори, например, за Съвета по криминологични изследвания. Иначе няма никаква логика да ги сложим в едно от двете - касационната или административна прокуратура. Просто криминологичните изследвания са нещо друго. Те не работят с тези дела. Те работят със следствието, събират информация от МВР, правят изследвания и т.н. Нямат нищо общо като дейност и няма защо да бъдат сложени нито в едната, нито в другата прокуратура.
В ал. 4 прокурорите са приравнени по длъжност на съдиите, нещо, което го имаше в старата ал. 6, и аз не виждам всъщност какво противоречи на какъвто и да било принцип. Нашият сегашен текст, който президентът е разписал, изложил е мотиви, да, част от тях са терминологични - как да се казват в ал. 1 прокуратурите. Но какво бърка това на останалото?
Така че аз ви моля да подложите на гласуване този текст и ако намирате, господин председателю, че в доводите ми има достатъчно много разум, да упражните известно влияние да не подхождаме така към текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Друг желае ли да се изкаже?
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Димитър Луджев и Юнал Лютфи.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 28, против 110, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на госпожица Татяна Дончева.
Гласували 147 народни представители: за 38, против 105, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 28 така, както е предложен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 5.
Параграф 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 30 има предложение от Светослав Лучников думите "Главната прокуратура" да се заменят с "Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура".
Комисията подкрепя това предложение.
Има предложение на народната представителка Татяна Дончева думите "Главна прокуратура" да се заменят с "административните служби при главния прокурор, Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура".
Комисията не подкрепя това предложение.
По ал. 2 и ал. 3 отново Лучников предлага "Главна прокуратура" да се замени с "Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура".
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на госпожица Татяна Дончева в чл. 114, ал. 3 думите "Главна прокуратура" да се заличат.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Димитър Луджев и Юнал Лютфи, които предлагат прередактиране на текстовете, които уреждат правомощията на Главна прокуратура. Те нямат нищо общо с бележките на президента и затова комисията не ги разгледа и не взе отношение към тях.
Комисията предлага § 30 със следната редакция:
"§ 30. В чл. 114 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите "Главната прокуратура" се заменят с "Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура".
2. В ал. 3 думите "Главна прокуратура" се заменят с "Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура" и думите "в закон не е предвидено друго" се заменят с "това е предвидено в закон".
3. В ал. 4 думите "в отделните" се заменят с "на останалите".
4. Създават се ал. 5 и 6:
"(5) Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.
(6) Главният прокурор изготвя и внася във Висшия съдебен съвет годишен доклад за дейността на прокуратурата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 30 има ли желаещи за изказване?
Госпожица Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа? Параграф 30 не е мъчен текст, за да спорим толкова много. Обаче това, което аз съм предложила - за замяна на думите "Главна прокуратура" с "административните служби при главния прокурор, Върховната касационна и административна прокуратура", кореспондират с предишната редакция на текста, която е:
"Главният прокурор организира и разпределя работата на заместник-главните прокурори, назначава и освобождава служителите в Главна прокуратура".
В двете големи прокуратури и при главния прокурор има не само магистрати, с чието назначаване и освобождаване се занимава Висшият съдебен съвет. Има прости технически лица. Ако не предвидим възможност главният прокурор да назначава шофьора и секретарката си, значи той дори и такива не може да има, нещо, което лично на мен ми се вижда нелепо. Служителите в Главна прокуратура имат, разбира се, аналог в думата "служителите при главния прокурор, Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура". Ако смятате, че това е по-точно - "служителите в ...", нямам нищо против с редакционна промяна да го направим така, но при главния прокурор просто трябва да има технически служители - поне шофьор и секретарка.
Що се отнася до другото ми предложение, то е просто да се премахне думата "Главна прокуратура" от ал. 3, защото вижте какъв текст поправяме:
"Главният прокурор има право да възлага свои правомощия на заместник-главните прокурори при Главна прокуратура".
Значи какъв е вариантът? Или да заменим механично "Главна прокуратура" с "Върховна касационна и Върховна административна", или тъй като горе сме определили, че главният прокурор има заместник-главни прокурори при тази и при онази прокуратура, да приемем, че ние вече сме го дефинирали - това са заместник-главните прокурори, или навсякъде да слагаме този тромав израз. Да оставим само заместник-главните прокурори, по-горе сме ги определили - че това са при касационния и при административния съд.
Що се отнася до другото предложение на комисията - в ал. 2 и ал. 4 думите "в отделните" да се заменят с "на останалите", не ми е много ясно как можете да направите това при досегашното ви тълкуване. Ето ви чл. 114 в старата редакция. Вие вече сте направили такова гласуване предишния път. Сега какво променяте? Думите "главна" се заменят с "така", а думите "в закона не е предвидено друго" се заменят с "това е предвидено в закон". Нали вече сме приели тази редакция в текстовете предишния път? Защо сега пак...?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Ние потвърждаваме.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Защо...?В тази част нали няма мотиви на президента за оспорване?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Само за яснота го пишем, за да бъде ясно.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: А, за яснота, добре.
Така че Ви моля да гласувате предложенията ми и да ги приемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря на госпожица Дончева.
Ще гласуваме първото предложение на госпожица Татяна Дончева - за втората алинея на чл. 114.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 35, против 107, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте второто предложение на госпожица Татяна Дончева - за ал. 3 на чл. 114.
Гласували 136 народни представители: за 32, против 98, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Димитър Луджев и Юнал Лютфи.
Гласували 135 народни представители: за 27, против 101, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 30, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Параграф 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 34. Касае се само за една формална промяна за съобразяване със забележките на президента.
Досегашният текст "При Софийския градски съд се създава Специализирана следствена служба..." се заменя със "Създава се Специализирана следствена служба...".
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Димитър Луджев и Юнал Лютфи за основно цялостно прередактиране на чл. 122, което няма нищо общо с бележките на президента и с предмета на настоящото разискване, затова комисията не го разглежда.
Има предложение на народната представителка Татяна Дончева в § 34 чл. 122 да се измени така:
"Чл. 122. (1) Разследването по дела с особена фактическа и правна сложност на територията на страната, както и по дела за престъпления, извършени в чужбина или образувани по договори за правна помощ с други държави, се осъществява от Специализираното бюро за разследване.
(2) Специализираното бюро за разследване е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София."
Комисията не приема предложението, защото някои от тези въпроси са вече решени, а други са само въпрос на прередактиране.
Комисията предлага § 34 със следната редакция:
"§ 34. В чл. 122 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Създава се Специализирана следствена служба, която в предвидените от закона случаи осъществява разследване по дела с особена фактическа и правна сложност на територията на страната, както и по дела за престъпления, извършени в чужбина или образувани по договори за правна помощ с други държави."
3. Алинея 4 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 34? Има думата госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Съществените различия между моето предложение и това на господин Лучников и комисията е в ал. 2 във фразата "в предвидените от закона случаи осъществява" и в т. 3, където се определя статутът на тази специализирана следствена служба. В останалото нещо - за кръга дела, с които службата ще се занимава, дела с особена фактическа и правна сложност на територията на страната, дела за престъпления в чужбина и дела, образувани по договори за правна помощ, нямаме разлика.
Защо мисля, че текстът, който ви предлагам, ще свърши повече работа в момента? Когато кажем, че тя осъществява това в предвидените от закона случаи, означава, че трябва да предвидим това занапред. Това "занапред" ще стане с новия Наказателно-процесуален кодекс. Такъв няма да има до няколко месеца. И се поставя въпросът какво става с делата, които в момента се намират в Националната следствена служба, която трябва да бъде разформирована в тридневен срок от влизане на закона в сила. Дори някой да продължава да си разследва по собствено желание, неговите следствени действия няма да имат никаква правна сила. Никой не казва къде ще отидат тези дела, а това са много дела с много големи интереси. Не зная дали господин Панев чете това във вестника, който си чете, обаче аз се опасявам, че ние ще сме изправени пред много по-тежка ситуация от тази през миналата година, при която министър-председателят поиска ние много спешно да се занимаваме с едни арестанти, които много спешно трябва да пуснем. Само ви припомням случая, когато изменихме НПК, казахме, че който е лежал до еди-колко си време, ще спре да стои задържан под стража, и се оказа, че това са много хора. И пред угрозата да търпи упрек, че правителството пуснало престъпниците, министър-председателят предпочете да възложи на Митко Абаджиев една промяна на НПК. И Митко Абаджиев я внесе, а вие я приехте. Сега обаче ще стане дума за няколко хиляди дела с много висока сложност и с много високи интереси, за които никой не казва какво става с тях.
Затова ви предлагам такава редакция: създава се службата, работи по закона, осъществява разследване по дела с висока фактическа и правна стойност, за да имаме модус към новата служба да прикачим делата на старата, докато решим въпроса с НПК.
И другото, ал. 4, съгласно това, което предлага господин Лучников и комисия, се отменя. Тя гласи, че тази следствена служба е юридическо лице. Но това нещо е абсолютно съобразено с президентското вето така, както е написано на стр. 3 на бр. 120 на "Държавен вестник". Така че не виждам причини тук да отменяте алинеята.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Писали сме го в отделна алинея, че са юридически личности - и специализираното, и всички окръжни следствени служби. Четете внимателно текста по-нататък, преди да губите времето на Народнто събрание.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин Лучников, вашето време винаги е загубено. За да ви бъде спестено, вие ни предложихте три четвърти от предложенията в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте да влизате в пререкания помежду си, моля ви!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Нали ще ви попитаме защо тогава днес в пленарната зала гласуваме текст по текст? Очевидно председателят Соколов търси модус да ви измъкне от това не особено лицеприятно за вас положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Никого не измъквам.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Димитър Люджев и Юнал Лютфи по § 34.
Гласувли 135 народни представители: за 35, против 98, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на госпожица Татяна Дончева.
Гласували 140 народни представители: за 33, против 107, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 34, както е предложен от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Параграф 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 35. Трябва също да се замени "Специализираната следствена служба при Софийския градски съд", като отпаднат думите "при Софийския градски съд". Затова се предага ал. 1 да получи следната редакция:
"(1) Специализираната следствена служба и окръжните следствени служби се ръководят от директори".
Комисията приема предложението.
Има паралелно предложение на госпожица Дончева, но тя държи да се нарича не "Специализирана следствена служба", а "Специализираното бюро за разследване" - терминология, която вече беше изоствена от закона.
Предлага се също така в съответствие с внушенията на президента да се каже изрично, че специализираната следствена сужба и окръжните следствени служби са юридически лица. По този въпрос госпожица Дончева вече разбира аргументацията, с която аз съм съгласен, но тя е отразена в този нов текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е предложение за нова ал. 4?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да, за нова ал. 4.
Има предложение на Димитър Луджев и Юнал Лютbи за ново прередактиране на чл. 123, което комисията не разглежда и не приема, като нямащо нищо общо с предмета на нашето днешно разглеждан
При това положение комисията предлага § 35 със следната редакция:
§ 35. Член 123 се изменя така:
"Чл. 123. (1) Специализираната следствена служба и окръжните следствени служби се ръководят от директори.
(2) Директорите:
1. представляват следствената служба;
2. правят предложения пред Висшия съдебен съвет за определяне на броя на следователите, както и за тяхното назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност.
3. внасят във Висшия съдебен съвет проект за бюджет на следствените служби;
4. осъществяват организационно, административно и методическо ръководство на следователите, като осигуряват и спазват установените в закона изисквания за тяхната процесуална и оперативна самостоятелност;
5. отговарят за дейността на съответните служби и отдели;
6. извършват предварително следствие и разпределят делата между следователите;
7. назначават и освобождават от длъжност служителите в съответните следствени служби.
(3) Директорите на следствените служби мога да възлагат някои от правомощията си на заместник-директорите, когато със закон не е предвидено друго.
(4) Специализираната следствена служба и окръжните следствени служби са юридически лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Госпожице Дончева, Вашето предложение не е редно да го гласуваме, защото "специализирано бюро" е отпаднало като терминология в предишните текстове.
Поставям на гласуване предложението на господата Димитър Луджев и Юнал Лютфи.
Гласували 120 народни представители: за 10, против 108, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 35 така, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграф 35 е приет.


ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 37 пак става дума за заместване на думите "директор на Националната следствена служба" с "директор на Специализираната следствена служба при Софийския градски съд", което да се съобрази с отпадането на прикачването на Следствената служба към Софийския градски съд.
По-нататък се предлага замяна на думите "прокуратурите при Върховния касационен съд" и "заместник-главен прокурор при Върховния административен съд" с "при Върховната касационна прокуратура и заместник-главен прокурор при Върховната административна прокуратура".
По-нататък са също такива терминологични предложения, които комисията приема. Между другото няма други предложения.
Комисията предлага § 37 със следната редакция:
"§ 37. В чл. 125 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите "директор на Националната следствена служба" се заменят с "директор на Специализираната следствена служба".
2. В т. 2 след думите "заместник-главен прокурор" се добавя "при Върховната касационна прокуратура и заместник-главен прокурор при Върховната административна прокуратура", а думите "заместник-директор на Националната следствена служба" се заменят със "заместник-директор на Специализираната следствена служба".
3. Точка 3 се изменя така:
"3. председател на отделение Върховния касационен съд и Върховния административен съд, завеждащ отдел при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура, ръководител на отдел в Специализираната следствена служба".
4. В т. 4 думите "в Главната прокуратура" се заменят с "Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура".
5. В т. 6 думите "и заместник-ръководител на Централен специализиран отдел в Националната следствена служба" се заменят с "и заместник-ръководител на отдел в Специализираната следствена служба".
6. В т. 7 думите "следовател в Централен специализиран отдел на Националната следствена служба" се заменят със "следовател в отдел на Специализираната следствена служба".
7. В т. 8 думите "ръководител на окръжна следствена служба" се заменят с "директор на окръжна следствена служба".
8. В т. 9 думите "заместник-ръководител на окръжна следствена служба" се заменят със "заместник-директор на окръжна следствена служба".
9. В т. 11 думите "и ръководител на районна следствена служба" се заличават.
10. В т. 12 думите "и заместник-ръководител на районна следствена служба" се заличават.
11. В т. 13 думите "и следовател в районна следствена служба" се заличават."
Други предложения по този въпрос няма. Комисията е приела направените предложения и моли да се гласува предложеният от нея текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте § 37 така, както е предложен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Параграф 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 39 има  предложения на Светослав Лучников:
В чл. 127, ал. 1 думите "в следствена служба при окръжен съд" се заменят с "в окръжна следствена служба".
Комисията подкрепя предложението.
По-нататък в чл. 127, ал. 3 - думите "при Софийския градски съд" се заличават.
Комисията подкрепя и това предложение.
В чл. 127, ал. 4 думите "при Софийския градски съд" се заличават, а думите "в прокуратурите при Върховния касационен съд и Върховния административен съд" се заменят с "във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура".
Комисията подкрепя предложението.
Предложението на Димитър Луджев и Юнал Лютфи по § 39 е в чл. 127, ал. 5 думите "юрисконсулт и правен съветник в държавно и общинско учреждение" да се заличат.
Комисията не приема това предложение.
Предложение на Светослав Лучников - в чл. 127, ал. 7 думите "следствените служби при окръжните съдилища" се заменят с "окръжните следствени служби".
Комисията подкрепя предложението.
При това положение комисията предлага § 39 със следната редакция:
"§ 39. Член 127 се изменя така:
"Чл. 127. (1) За съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура, както и за следовател в окръжна следствена служба, се назначава лице, което има най-малко 2 години стаж. По изключение може да се назначи лице и без изисквания стаж.
               (2) За съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 5 години стаж.
               (3) За съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура и следовател в отдел на Специализираната следствена служба се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж.
               (4) За съдия във Върховния касационен съд и Върховния административен съд, директор и ръководител на отдел в Специализираната следствена служба, както и за прокурор при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 12 години стаж.
               (5) За стаж по ал. 1-4 се зачита прослуженото време като съдия, прокурор, следовател, адвокат, младши съдия, младши прокурор, съдия-изпълнител, нотариус, съдия по вписванията или помощник-нотариус, научен работник по правни науки, съдебен инспектор, експерт по законодателството, правни експерти в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, правителствените агенти, съагенти, съдебни кандидати, юрисконсулт и правен съветник в държавно и общинско учреждение.
               (6) За заемане на длъжност по ал. 3 кандидатът трябва да има най-малко 3 години от предвидения стаж, а по ал. 4 - 5 години стаж като съдия, прокурор, следовател или адвокат.
               (7) Изискванията по ал. 2-6 се прилагат съответно и за ръководителите на окръжните съдилища, окръжните прокуратури, окръжните следствени служби, апелативните съдилища, апелативните прокуратури, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор и заместник-главните прокурори."
Всъщност в текста са приети всички предложения, с изключение на това на господата Димитър Луджев и Юнал Лютфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Поставям на гласуване предложението на господата Димитър Луджев и Юнал Лютфи.
Гласували 127 народни представител: за 42, против 84, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 39, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Парграф 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 43 има едно единствено предложение, което е прието от комисията и тя предлага в чл. 139 да се направят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите "директорът на Националната следствена служба" се заменят с "директорът на Специализираната следствена служба при Софийския градски съд".
2. Ал. 1 става ал. 2, която има непроменено съдържание от досегашното и смятам, че не трябва да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Поставям на гласуване § 43, както е предложен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Параграф 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 46 има направени редица предложения, всички от които са приети от комисията, с изключение на това на народните представители Димитър Луджев и Юнал Лютфи - в чл. 143, т. 4 да се добави "и ръководител на отдел в Централната специализирана следствена служба".
Останалите предложения са приети и комисията, приемайки ги, предлага следната редакция на § 46:
"§ 46. Чл. 143 се изменя така:
"Чл. 143. Установяват се следните рангове за съдиите, прокурорите и следователите:
1. съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура;
2. съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба;
3. съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура и следовател в Специализираната следствена служба;
4. съдия във Върховния касационен съд и Върховния административен съд, прокурор при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура, ръководител на отдел в Специализираната следствена служба;
5. председател на отделения във Върховния касационен съд и Върховния административен съд, завеждащ отдел при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата госпожица Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Лучников, установих, че сте приели предложението и даже сам сте направили предложение за въвеждане на ранг "завеждащ отдел" във Върховната касационна и Върховната административна прокуратура. Преди това бяхте направили в текста за длъжности да има и такава длъжност. Питам тогава: защо преди половин час, когато гласувахме да има там отдели, гласувахте против? И защо в комисията сте предложили да няма отдели, като сам предлагате да има длъжности "завеждащ отдел" и ранг "завеждащ отдел" в тези две прокуратури?
Просто мисля, че ние правим едно много съмнително по стойност законодателство. Или някой не разбира за какво става дума, или просто не разбираме нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Димитър Луджев и Юнал Лютфи.
Гласували 114 народни представители: за 7, против 106, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 46, както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Параграф 46 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 50 има две предложения - от мен и от госпожица Дончева, които по изключение съвпадат напълно.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 50 със следната редакция:
"§ 50. В чл. 165 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "утвърждава специална програма" се заменят с "издава наредба".
2. В ал. 2 думите "прокурор от Главна прокуратура" се заменят с "прокурор при Върховната касационна прокуратура"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 50, както е предложен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Параграф 50 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 53. По чл. 169 има много предложения, които трябва да разгледаме.
Госпожа Петя Шопова предлага в чл. 169, ал. 1 т. 1 да отпадне. Предлага се да отпадне наказанието "предупреждение". Не мога да разбера мотивите за това.
Има предложение на госпожа Петя Шопова в чл. 169, ал. 1 да отпадне т. 5 - "преместване в друг съдебен район за срок от три години". Това вече заслужава да бъде обсъдено.
Същото предложение правят народните представители Димитър Луджев и Юнал Лютфи.
Има предложение на народния представител Любен Корнезов ал. 2 да отпадне. Тя е отпаднала с ветото на президента. Струва ми се, че тук по принцип трябва да се съгласим, че ветото на президента не отменя текстове. Ветото на президента само връща текстове за ново разглеждане. Така че последната дума ще има пак Народното събрание, а няма автоматично прилагане на ветото на президента като отменящо текстовете основание.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на госпожа Петя Шопова:
В чл. 169 ал. 2 да се измени така:
"(2) На несменяемите съдии, прокурори и следователи не може да се налага дисциплинарно наказание уволнение."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димитър Луджев, Юнал Лютфи и Татяна Дончева: да отпаднат думите "освен при нарушаване на положената клетва", т.е. че не може да се налага наказание "уволнение" за несменяемите съдии, освен при нарушаване на положената клетва.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложението на Татяна Дончева е думите "освен при нарушаване на положената клетва" да отпаднат.
Тук има предложение и на Светослав Лучников, което комисията приема, а то е към чл. 169, ал. 3 да се прибави ново изречение:
"(3) Когато в дисциплинарното производство се установи, че извършените нарушения или действия по чл. 168 имат характер и на тежко умишлено престъпление от общ характер, Висшият съдебен съвет отнема имунитета и отстранява провинения съдия, прокурор или следовател от длъжност съгласно чл. 27, ал. 1, т. 6 до окончателното решаване на случая от съда. В такъв случай дисциплинарното дело се предава на прокурор, определен от Висшия съдебен съвет."
Тук дължа да дам едно обяснение, за което ме задължава добросъвестността ми на председател на комисия. Въпросът за това дали един съдия, прокурор или следовател може да бъде уволняван дисциплинарно поради нарушаване на положената клетва се разисква в комисията. Наложиха се две гласувания - при едното гласуване за отпадането на тези думи "освен при нарушаване на клетвата" гласуваха шест души, а шест се въздържаха.
Наложи се второ гласуване по предложение на народния представител Георги Дилков. Тогава за отпадането на текстовете гласуваха шест народни представители, а седем се въздържаха.
При това положение обаче комисията реши да предостави въпроса за решаване от пленарната зала. Смятам, че най-добросъвестно и коректно предавам това, което се реши в комисията. Затова ви моля да вземете становище по тези въпроси и да вземете решение по съвест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Всъщност господин Лучников много точно и много коректно докладва това, което се разискваше в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Това е един от основните текстове, по които президентът наложи вето - става въпрос за клетвата и нарушаването на клетвата може ли да води до дисциплинарно уволнение, включително и на несменяемите магистрати.
Ще започна отново и с това, което господин Лучников докладва пред вас. Президентът със своя указ наложи вето върху чл. 169, ал. 2 - това е за клетвата. При гласуването тук преди седмица всъщност Народното събрание не подкрепи законопроекта, включително и в този текст, т. е. нямаше 121 гласа така, както изисква Конституцията и по-точно чл. 101. С други думи, ако мога образно да се изразя, ветото беше уважено.
По силата на нашия правилник - чл. 71, също минаваме между първо и второ четене, където могат да се правят предложения.
Следователно аз още веднъж от тази трибуна искам да заявя, че считам, че с ветото на президента и неговото непреодоляване де юре, юридически и фактически, ако щете, ал. 2 на чл. 169 е отпаднала. Тя не може да се гласува тук още веднъж да отпадне, тъй като ще гласуваме два пъти по едно и също вето.
Обърнете внимание, преди почивката възникна точно същият въпрос. Тогава председателстваше господин Соколов. Това беше по § 7, където ставаше въпрос кой има право да предлага директора на специализираната следствена служба и респективно директорите на окръжните следствени служби. Това мое възражение господин Соколов го прие и въобще не подложи на гласуване този текст, защото автоматично де юре, юридически, то беше отпаднало.
Първото ми възражение - въобще не може да се гласува още веднъж ал. 2, тъй като самото Народно събрание не е преодоляло ветото на президента. Това е от формалната страна, която разбира се е и юридическа.
Второ - считам обаче, че това, което е направил като предложение господин Лучников, ако следваме логиката досега, която се развива и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, и тук, от първите текстове, въобще също не може да бъде подложено на гласуване, тъй като чл. 169 в приетия закон, но непубликуван и върнат, въобще няма трета алинея. Говоря за чл. 169. Господин Лучников прави нещо ново и ни го предлага във връзка с имунитета, което президентът нито е имал предвид, нито е имал възможност да го има предвид, тъй като такъв текст няма. Всъщност сега тук, на трето четене, правим един нов текст, върху който няма наложено вето. Разбира се, че това пък е абсолютно, абсолютно недопустимо.
Но по същество - вече относно материята. Ясно е, че нарушаването на клетвата и оттук уволнение дисциплинарно е в грубо нарушение на чл.129, ал. 3 от Конституцията, където изрично изчерпателно, да не ви ги повтарям, многократно сме ги казвали, при какви условия може да бъде уволняван един магистрат.
Второ, самият президент в своя указ, който е публикуван в "Държавен вестник", изрично казва, че това е противоконституционно въз основа на Конституцията. Как можем ние още веднъж да гласуваме един такъв текст?
И що се отнася до предложенията, които сега са вмъкнати в тази втора алинея, че може дисциплинарното производство да се развие в едно отнемане на имунитета, и - забележете - самият Висш съдебен съвет да определя кой прокурор да води това следствие. Ами, Висшият съдебен съвет къде се вмесва в работата на съдебната власт? Висшият съдебен съвет не е правораздавателен орган. Той - какво - ще има свои доверени прокурори, на които ще възлага поръчки, за да извършат някакво разследване? Това не почива на никаква правна логика. Просто то срива принципите за разделението на властите.
Аз не отричам - има един проблем и аз съм го описал в една своя монография "Конституционни проблеми на гражданското правораздаване".
Действително положението е такова, че главният прокурор, който прави предложения за снемане на имунитета при извършване на тежко престъпление на магистрат - това е уредено в чл. 27, т. 6, и Висшият съдебен съвет, разбира се, когато има достатъчно данни, може да снеме такъв имунитет, но се получава - това е проблемът - че главният прокурор, ако извърши престъпление, няма кой да направи евентуално предложение за него за снемане на имунитет. Това, което се предлага от господин Лучников и го виждам включено в ал. 2, въобще не ни решава въпроса. Трябва да има образувано дисциплинарно производство, за да се стигне евентуално без предложение на главния прокурор за снемане на този имунитет.
И приключвайки, благодаря ви, че 12 - 13 секунди превишавам времето - въобще ал. 2 не може да бъде гласувана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова има думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да се извиня, че в моето предложение има техническа грешка и тя беше правилно забелязана от господин Лучников. Аз предлагам да отпадне т. 2, а не т. 1 на чл. 169. Аргументът ми е, че намаляването на трудовото възнаграждение до размер не по-малък от минималната работна заплата не е дисциплинарно наказание, което би имало смисъл, тъй като неповишаването в ранг и длъжност за срок от 1 до 3 години води до същия резултат, така че моля за извинение, господин Лучников, за т. 2 става въпрос.
Второ, което предлагам, е да отпадне т. 5 - преместването в друг съдебен район за срок от три години. Много сме дискутирали по този текст. Смятам, че с такава санкция няма да бъдат стимулирани магистратите да работят по-добре.
Другият въпрос, който искам да поставя на вашето внимание, е това, че аз съм посочила един нов текст на чл. 169, ал. 2, тъй като смятам, че ние стриктно трябва да се водим от президентското вето. Искам да ви го припомня: т. 7 от указа - § 53, чл. 169, ал. 2: съгласно чл. 129, ал. 3 от Конституцията - казва президентът и цитира - съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми след навършване на тригодишен стаж на длъжността, която заемат. Те се освобождават от длъжност само при пенсиониране, подаване на оставка, при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, както и при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година.

След това президентът продължава: "Конституционният законодател изчерпателно е посочил основанията, при наличието на които несменяемият магистрат може да бъде освободен от длъжност. Тези основания са посочени на конституционно ниво и е недопустимо тяхното допълване в закон. Допълненото в закона основание за уволнение поради нарушаване на положената клетва е твърде общо по съдържание. Това основание би създало условия както за субективни преценки, така и за противоречиво прилагане. Но дори и да беше по-конкретизирано, същностният ми мотив да оспоря тази разпоредба е конституционната норма на чл. 129, ал. 3". Тоест президентът, държавният глава и юристът Петър Стоянов, казва на Народното събрание: уважаеми колеги, тази норма е противоконституционна. Аз я оспорвам изцяло, тъй като чета Конституцията като държавен глава, както е написана. Ако искате, съобразете се.
И аз, следвайки логиката на президента, казвам същото: уважеми колеги, направила съм това предложение, другото би било противоконституционно. Ако желаете, съобразете се както с президентското вето, така и с моето предложение.
Що се отнася до ал. 2, която има една много интересна редакция, аз тук забелязвам някои неща, които ме смущават. Първото, което ме смущава, е, че от едно дисциплинарно производство може да се стигне до снемане на имунитета и до отстраняване от длъжност. Смятам, че това е недопустимо. И въобще, ако мнозинството иска да приеме такова допълнение, трябва да се запише, че има искане за възбуждане на наказателно производство. Да, деянията, които са се считали за дисциплинарни нарушения, може да се окажат престъпления, но трябва да има искане за снемане на имунитета, снемане на имунитета въз основа на искане за възбуждане на наказателно производство и едва след това да има последиците, които се предлагат от комисията - този магистрат да бъде освободен от длъжност. В редакцията, която виждам сега, аз виждам една последица от дисциплинарно производство на снемане на имунитет, което смятам, че е конституционно недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Господин Георги Дилков има думата.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз моля да бъда разбран правилно, това го заявих и в комисията и прави чест на председателя на комисията, че посочи този факт. Непосредствено след него аз напуснах заседанието на комисията, тъй като на практика имаше колеги от дясната страна на залата, които, както президентът, така и изказалите се двама преди мен колеги, заявиха, че това е противоконституционна норма. В чл. 129 изрично е казано: само в тези случаи. Президентът обръща внимание, че това е противоконституционна норма и въпреки всичко и сега господин председателят на комисията опитва да манипулира мнозинството, извинявайте господин председател, тъй като аз съм убеден, че независимо от изказалите се колеги, независимо от моето изказване, ако вие продължавате да настоявате за тази норма, тя ще стане законна норма.
Аз ви помолих и в комисията: оттеглете си текста. Не може да бъде различен аршинът ви, господин председател. Не може досега да извършваме само една чисто коректорска дейност по указа на президента и да отхвърляте всички други предложения, които според вас са извън указа, не са посочени. И изведнъж точно в тази най-сериозна норма, върната от президента - аз бих казал, че това е основанието според мен прездентът да ви върне този закон. И ако вие не приемете това основание, значи вие искате да докажете, че неслучайно във вторник му беше казано на президента да не връща и третия закон. Значи вие искате да кажете, че независимо от неговото вето, което вие самите гласувахте, отново ще приемете тази норма. Ужасно е това, уважаеми господин Лучников. На всеки втори ред има Ваше предложение и то е чисто редакционно.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): Това отрицателен вот ли е? Ние още не сме гласували.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Нищо, аз ви приканвам той да оттегли предложението си. Аз го казах и в комисията. Приканвам го да го оттегли, защото, вкарвайки го, може би ще го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Георги Дилков.
Господин Абаджиев има думата.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз се учудвам от патоса, с който говориха господин Дилков и колегите досега. Очевидно те не са свикнали с възможността да се вземат решения на базата на дискусията и предполагат определени решения. А наистина в сегашния политически живот решенията могат да се вземат и по друг начин, а не както са се вземали по време на вашето мнозинство.
Така или иначе по текста, който е предмет на дискусията, по чл. 169, ал. 2 аз се присъединявам и приемам аргументите на господин Лучников, че има противоречие между фактическия състав за встъпване в длъжност на един магистрат и основанията за неговото освобождаване съобразно Конституцията. Но аз считам, че ние сме ограничени и трябва да вземем своето решение съобразно разпоредбите на Конституцията.
Наистина аз приемам мотивите на президента и считам, че тези основания са стриктно лимитативно определени в чл. 129, ал. 3 от Конституцията. Ние, приемайки възможността за дисциплинарно уволнение при нарушаване на клетвата, създаваме възможност за нови основания извън тези, които са в чл. 129, ал. 3. Единствено основанието, което е свързано с присъда за умишлено престъпление, може да се приеме като основание, което по принцип е и нарушаване на клетвата. Но общият израз "нарушаване на клетвата" създава възможности за излизане от статута на несменяемост, който конституционно е развит в текста на чл. 129, ал. 3 от Конституцията.
Ето защо аз считам, че ние трябва, въпреки становището на комисията, да подкрепим предложенията, които по принцип са идентични, на госпожа Шопова, на господин Луджев, на господин Лютфи, на госпожица Татяна Дончева.
Имам и едно процедурно предложение - Народното събрание да вземе решение за удължаване на работното време до приключване на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Абаджиев. Някой желае ли да изкаже противно становище на процедурното предложение?
Госпожица Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, не ви оспорихме нито съкращаването на времето за предложения, нито извънредното заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията във вторник, независимо, че то просто разби графика ни за работа в избирателните райони, защото, щом сте си го наумили, ще го направите.
Щом сте решили да удължавате работното време - удължете го, но първите комисии започват в 14,30 ч. Поне отменете комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева. Това е работа на председателите на комисиите.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Абаджиев за удължаване на работното време до приключването на тази точка в рамкита на два часа.
Гласували 153 народни представители: за 110, против 43, няма въздържали се.
Предложението е прието.
Има ли други изказвания по § 53?
Госпожица Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Няма да повтарям господин Абаджиев досежно първото изречение на ал. 2, което касае нарушаването на положената клетва. Под формата обаче на второ и трето изречение на същата ал. 2 е вкарана една цяла процедура, която няма нищо общо с основните принципи на правораздаването. Освен това тя не се визира по никакъв начин от ветото на президента и аз Ви моля, господин председателю, да направите това, което и господин Соколов направи преди почивката, като изобщо не допусна гласуване на текст, излизащ извън ветото.
Този текст излиза извън ветото и по принципите, които урежда. В Република България има само един орган, който може да възбуди срещу вас наказателно производство, ако има достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Никой друг. Това, което тук е изписано, дава право на Висшия съдебен съвет да прави същото. Което не е възможно. Няма как от една дисциплинарна процедура по този механизъм да се стигне до отнемане на имунитет и до предаване делото на прокурор. Първо, защото няма дело преди прокурорът да го е образувал, второ, защото не Висшият съдебен съвет е този, който казва има ли достатъчно данни за извършено престъпление или не. Той може, ако се натъкне на такова нещо, да изпрати по компетентност на прокурора въпроса, без да се занимава по никакъв начин нито с отстраняване от длъжност, нито с обвиняване. Ако прокурорът прецени, че има основание за образуване на дело, чрез главния прокурор се внася искането, снема се имунитет и се започва производството. А не обратното.
Така че ви моля по първата част да приложите аргументите на колегата Абаджиев, а втората да не подлагате на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Има ли други изказвания?
Ще пристъпим към гласуване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Какво ще гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Всички предложения, които са правени.
Но преди да пристъпим към гласуване искам да кажа следното. Много ме затруднявате вие, юристите, защото пледирате в зависимост от това, в което искате да ни убедите, всеки път различно. Тук се говореше, че не могат да се приемат нови алинеи. В § 35 вече гласувахме създаване на нова алинея и тогава никой не възрази. А сега се говори, че не може. Погледнете новосъздадена ал. 4 на § 35!
След това. Господин Корнезов поставя въпроса, че ал. 2 поначало отпадала, априори, а в същото време вашите колеги, господин Корнезов, правят предложения за изменение на ал. 2. Тя или е отпаднала и трябва да се предложи нов текст, или не може да отпада от този текст, след като изобщо не е приета.
Така че, недейте ни затруднява! Освен мен в тази зала не са юристи по-голямата част от народните представители и се мъчим да разсъждаваме с нормалната човешка логика, за да не изпаднем в някои затруднения.
И последно. Всичко, което е предложено, освен по параграфи, които не са оспорени от президента, до този момент е поставено на гласуване. Не е направено изключение. Волята на парламента е да отхвърли това, което не приема. Просто ще си вървим по процедурата, по която досега сме вървели.
И тъй като приемам, че моето изказване беше по процедурата и предполагам, че ще имате някакви възражения, давам думата на господин Корнезов, за да изчистим въпроса.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Аз също вземам думата по процедура. Всички си спомняме, ако трябва, нека да отворим стенографския протокол отпреди почивката - § 7, чл. 30, ал. 1, т. 1, буква "в". Имаше предложение за отпадане на този текст от господин Лучников, Петя Шопова, Юнал Лютфи, Татяна Дончева и т.н. за отпадане на този текст, по който беше наложено вето на президента. Народното събрание се съгласи и тези предложения въобще не бяха гласувани, защото се прие, че априори, както вие казахте, аз го казвам де юре, след като ветото не е преодоляно, текстът се счита за неприет, че не съществува и преминаваме всъщност на основата на първо четене на законопроекта. А там няма такъв текст. Вижте стенографския протокол преди час и половина.
От тази гледна точка, господин председателю, въобще не можете отново да поставите на гласуване да отпадне един текст, който не съществува. Разберете, това го направихме преди час и половина. И мисля, че не сгрешихме, това е правилното решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов, предложенията на господин Луджев, на госпожица Дончева за отпадане на думите "освен при нарушаване на положената клетва..." са приети в този текст, който вие казахте, че изобщо не е отпаднал. Тогава какво предлагаме? Затова ви моля вие, юристите, да не ни обърквате напълно, ами да направите нещата така, че да има логика и в това, което и вие предлагате, и да се подчиняваме на някакви правила.
За процедура има думата госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Точно защото логиката, която аз съм следвала е такава, аз предлагам нов текст на ал. 2, тоест няма текст, ветото е преодоляло този текст и затова аз давам позитивния текст, позитивна редакция на текста, докато колегите Лучников и Дончева са боравили със стария текст. Смисълът е един и същи. Значи ако те искат да подкрепят смисъла на своето предложение, могат по моя позитивен текст да гласуват.
Тоест процедурата ми е да гласуваме текстове, които са формулирани като за второ четене. Това е според мен юридическата логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова. Точно затова не цитирах нейното предложение преди малко, когато посочих несъответствието.
Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вече започнахме да навлизаме в сферата на театъра на абсурда. Алинея втора гласи, че на несменяем съдия, прокурор и т.н. не може да се налага наказание уволнение. Това е старата алинея, тя е гласувана обаче и в новия текст, само че има поставена една запетайка и се добавя "освен в случаите на нарушаването на клетвата". Президентът оспорва думите след запетаята. В първата си част текстът остава, господин Корнезов, и той си съществува като текст. Вие нямате право да го подменяте сега, защото той не е оспорен в тази му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожица Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин председателю, искам да Ви обясня защо Вие не сте прав, трактувайки § 35 и мъчейки се да извличате аргументи от него. Президентът изрично е третирал въпроса на стр. 3 на "Държавен вестник", бр. 120, за членове 122 и 123. Член 123 е точно въпросният § 35 и точно в смисъла, че Специализираната следствена служба и окръжните следствени служби трябва да се обособят като отделни юридически лица. Моят спор с господин Лучников беше само следният: дали в чл. 122 като последна алинея да напишем, че Специализираната служба е юридическо лице или да го оставим в чл. 123 като последна алинея. Но той в никакъв случай не е пример, че и дори когато нямало алинеи, ние сме ги измисляли.
Така че аз ви предлагам да постъпите като господин Соколов и втората част на текста, в който е цялата процедура за снемане на имунитет от Висш съдебен съвет, въобще да не я подлагате на гласуване.
По първата част на въпроса. Наистина ветото на президента не е предоляно. Така че текстът така, както е предложен, както е приет от нас през лятото, следва да отпадне. И остава онази стара редакция на текста, която е предишната редакция на закона и която е до точка - не може да се налага наказание уволнение. Без добавката.
Аз направих това предложение, защото просто се усъмних, че днес, тъй като не сме изчистили процедурата, защото това е първото вето, с което се занимаваме, тъй като в миналия парламент всички вета са механично отхвърлени - още във фазата на преодоляване на ветото, че ще стигнем до тези спорове, предпочетох да има и форма, при която няма да можете да кажете: вие не сте направили предложение, поради което няма да го обсъждаме. Но аз също смятам, че ветото на закона не е преодоляно и текстът не може да бъде така допълван, както предлага господин Лучников.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
За процедура има думата госпожица Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което ме накара да взема думата, е фактът, че ние тук спорим вече около 15 минути как точно да бъде. Опасенията ми са, че, ако не стигнем до гласуване дали да отпадне този текст или не, спорът ще си продължи дали всъщност е отпаднала тази част от текста или не.
Не си спомням точно как е процедирал господин Соколов. Може би е процедирал по начина, по който Вие казвате. Но след като съществува спорът, мисля, че няма да допуснем грешка, ако волята бъде потвърдена. Това ще е по-малкото нарушение, отколкото да го оставим като спорно в правното пространство. По-лесно ще бъде, ако два пъти сме казали, че приемаме ветото. Това няма да създаде никакъв проблем по-нататък.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Това е прецедент.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Явно спорим в момента. Да, прецедент, но ще имаме и единия, и другия. Разбирам Ви, но фактът, че спорим в момента създава вероятността да спорим и накрая какво се е случило. Мен това ме опасява, че ще останем да си спорим какво ще излезе в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложенията на господин Луджев, Юнал Лютфи и на госпожа Петя Шопова за отпадане на т. 5 от ал. 1, която гласи: "Преместване в друг съдебен район за срок до 3 години". Чета, за да знаете какво гласувате.
Гласували 175 народни представители: за 52, против 120, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Петя Шопова в чл. 169 ал. 2 да се измени така: "На несменяемите съдии, прокурори и следователи не може да се налага дисциплинарно наказание "уволнение"."
За пояснение, това фактически е първоначалният текст на закона. Като гласувате сега положително или отрицателно, ще разрешите проблема със следващите гласувания.
Гласували 172 народни представители: за 95, против 59, въздържали се 18.
Предложението се приема.
При това положение става безпредметно да се гласува предложението на господин Юнал Лютфи и господин Димитър Луджев, и на госпожица Дончева за отпадане.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин председателю, аз обаче държа да подложите на гласуване моето предложение за второ изречение към този текст, което гласи: "Когато в дисциплинарното производство се установи, че извършените нарушения и действия по чл. 168 имат характер и на тежко умишлено престъпление от общ характер, Висшият съдебен съвет отнема имунитета и отстранява провинения съдия, прокурор или следовател от длъжност, съгласно чл. 27, ал. 1, т. 6 до окончателното решаване на случая от съда". Ние предоставяме на съда да реши въпроса. В такъв случай дисциплинарното дело се предава на прокурор, определен от Висшия съдебен съвет. Явно защо - защото може този прокурор, на чиято подсъдност е делото, да бъде заинтересован да не се реши то и да не се повдигне обвинението. Така че този текст има право да бъде гласуван, защото той замества ветото на президента. Президентът в своите мотиви казва, че той няма нищо против да се вземат санкции срещу провинени съдии, прокурори и следователи, но да не се уволняват, понеже това нарушава Конституцията. Тук няма нарушаване на Конституцията, а влизаме в рамките на закона.
Аз държа да се гласува моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще го гласуваме, но дебати повече няма да има. Отдавна сме в процедура на гласуване. Това беше дебатирано, имаше изказване. Сега вече в процедура на гласуване ли сме или не?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Господин Лучников в качеството си на какво прави това изказване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Точно затова му направих забележка и го прекъсвам, защото е достатъчно, че го прочете. Прочете го, за да припомни текста. Нали преминахме към гласуване и вече гласувахме определени алинеи?
Поставям на гласуване предложението на господин Лучников, това, което той прочете, като втора част на ал. 2.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Каква е тази нова процедура, която си измислихте? Не може така! (Шум и неразбираеми реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Всички направени предложения ги гласуваме.
Гласували 157 народни представители: за 121, против 35, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Има думата за процедура госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, моля за процедура за прегласуване на две основания. Първо, ние не се уточнихме дали текстовете, вън от ветото на президента, ще бъдат гласувани. Аз сутринта се съгласих 3-4 мои предложения да не бъдат гласувани, тъй като са вън от ветото, сега Вие подложихте на гласуване текстове, които господин Соколов не подлагаше на гласуване, тъй като са вън от ветото.
И второ, тук се гласува връзка между дисциплинарно и наказателно производство, при която няма искане за снемане на имунитет, съгласно процедурата на приетия от мнозинството чл. 27, ал. 1, т. 6. Това е абсурд, това е противоконституционно.
Моля Ви за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на прегласуване предложението на господин Светослав Лучников.
Гласували 187 народни представители: за 125, против 62, въздържали се няма.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от СДС.)
Поставям на гласуване § 53 така, както е предложен от комисията и с приетата ал. 2, както стана по предложението на госпожа Шопова и на господин Лучников.
Гласували 137 народни представители: за 125, против 11, въздържал се 1.
Параграф 53 е приет.
Има думата за обяснение на отрицателен вот госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може би, както каза господин Лучников, това е върхът на парадокса. Моето предложение е прието, а аз гласувах "против", но това е заради следващото изречение. Ако имахме нормални условия за работа, аз щях да допълня това, което предлага господин Лучников, със следното: "Когато в дисциплинарното производство се установи, че извършените деяния по чл. 168 имат характер и на тежко умишлено престъпление от общ характер и има искане за снемане на имунитета по чл. 27, т. 6, Висшият съдебен съвет снема иминутета, отстранява провинилия се съдия" - и така нататък. Това е нормалното. Волята, която съществува, мисля, че е обща и не бива да правим текстове, за които не сме имали възможност предварително да изразим отношението си, за да бъде прецизен текстът.
Превръщането на дисциплинарно производство в производство по снемане на имунитет за наказателно дело е просто противоконституционно и заради изречение второ гласувах "против".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За втори отрицателен вот думата има господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Аз съм стъписан, тъй като чух някакъв колега от СДС да казва: "Секирката, секирката". Какви са тези изпълнения бе, колега? Тук поляризираме отново на червени и сини. И червени, и сини сте виновни 10 години. Какво? С нищо не сте различни. Оттам произлизате.
По отношение на закона. (Шум и реплики от мнозинството.) Ти много добре знеш, че оттам произлизате.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Ти откъде си?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Едно момченце пита аз откъде съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, не влизайте в диалог.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Двадесет и пет години в самоизгнание, левак. (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, отнемам Ви думата, напуснете трибуната.
(Жорж Ганчев продължава да говори при изключени микрофони.)
Напуснете трибуната, господин Ганчев. Нямате право да обиждате.
(Жорж Ганчев продължава да говори при изключени микрофони.)
Господин Ганчев, отнел съм Ви думата.
Има ли друг, който желае отрицателен вот?
За процедура думата има господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю! Вие спазихте процедурата и подложихте на прегласуване текста, но явно има някаква грешка или някакъв технически проблем в системата за гласуване. Тук от нашата парламентарна група виждаме, а и не само от нашата, че явно при част от апаратите натискаш едно копче, а излиза друго. (Бурен смях от мнозинството.) Има някаква грешка в техниката. (Смях и ръкопляскания от мнозинството.) Знам, че ще го приемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, подложете го още веднъж на гласуване. (Бурен смях и ръкопляскания от мнозинството.) Ръкопляскайте, ръкопляскайте, но аз от тази трибуна заявявам, че това, което приехте, е противоконституционно и ни давате възможност да го атакуваме пред Конституционния съд. Сега се смеете, но се смеете над собственото си падение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Корнезов, уредбата половин час преди това пак сигурно не работеше, когато и там бяха заспали 20 души. За съжаление, това е парламентът.
Господин Лучников, продължете с докладването.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 54, чл. 171 има направени редица предложения, които са приети от комисията, с изключение на предложението на Димитър Луджев и Юнал Лютфи от чл. 171, ал. 1, т. 1 да отпадне.
А т. 1 гласи, че "Дисциплинарни наказания могат да се възбуждат по предложение на:
1. членове на Висшия съдебен съвет - за всички съдии, прокурори и следователи;"
Юнал Лютфи и Луджев искат това положение да отпадне.
Освен това, те искат да се добавят нови точки 7 и 8, че:
"7. от председателя на Върховния касационен съд и Върховния административен съд - за съдиите от съответните съдилища;
8. от главния прокурор и за заместник-главните прокурори..." и така нататък.
Тези текстове са излишни, защото както председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, така и главният прокурор са членове на Висшия съдебен съвет и те като такива имат право да правят съответните предложения.
При това положение, тъй като ние сме възприели останалите направени предложения по принцип, комисията предлага в § 54, чл. 171 да се измени така:
"Чл. 171. (1) Дисциплинарното производство се възбужда по предложение на:
1. членовете на Висшия съдебен съвет - за всички съдии, прокурори и следователи;
2. председателя на окръжен съд - за съдиите от съответните районни съдилища;
3. председателя на апелативен съд - за съдиите от съответните окръжни съдилища;
4. окръжния прокурор - за прокурорите при съответните районни прокуратури;
5. апелативния прокурор - за прокурорите при окръжните прокуратури;
6. директора на окръжната следствена служба - за следователите в окръжната следствена служба;
7. директора на специализираната следствена служба - за следователите от тази служба.
(2) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция може да прави предложение за възбуждане на дисциплинарно производство срещу всички съдии, прокурори и следователи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата има госпожа Петя Шопова - заместник-председател на Народното събрание.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, аз подкрепям предложението на комисията и не мога да се съглася с колегите Димитър Луджев и Юнал Лютфи, защото ако въобще трябваше да се изменя Законът за съдебната власт, както стана, то това изменение беше свързано с дисциплинарните производства.
Какво се оказа дотук в работата на Висшия съдебен съвет? Че ръководителите на съответните звена, съответно главният прокурор, ръководителите на съдилищата, в по-малка степен директорът на Националната следствена служба, не предлагат своите хора за дисциплинарни наказания. А членовете на Висшия съдебен съвет често пъти се сблъскват със случаи, които представляват дисциплинарни нарушения. Затова съвсем справедливо и решенията на временната комисия "Антимафия" бяха такива - Висшият съдебен съвет, членовете на Висшия съдебен съвет да имат това право.
Така че, стриктно погледнато от юридическа гледна точка, може би колегите Лютфи и Луджев са прави, ако всеки ръководител на ведомство си изпълнява задълженията. Но при сегашната ситуация, това е една превантивна мярка, която според мен ще даде резултат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Поставям на гласуване предложението на Димитър Луджев и Юнал Лютфи за отпадане на т. 1 от ал. 1.
Гласували 116 народни представители: за 3, против 108, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване второто предложение на народните представители Димитър Луджев и Юнал Лютфи за създаване на нови точки 7 и 8.
Гласували 120 народни представители: за 5, против 109, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 54 така, както е предложен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Параграф 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 55. По чл. 172 има едно единствено предложение, което е прието от комисията и тя предлага следната редакция:
"§ 55. Чл. 172 се изменя така:
"Чл. 172. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция може да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните и апелативните съдилища, на прокурорите от районните, окръжните и апелативните прокуратури, на следователите при Специализираната следствена служба и окръжните следствени служби за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата, за което уведомява Висшия съдебен съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 55 така, както е предложен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Параграф 55 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 69 има предложение от народната представителка Татяна Дончева: в чл. 190, ал. 2, т. 4 думите "и за директорите на следствените служби" се заличават.
Става въпрос кой разрешава ползването на отпуск.
Другите предложения са приети, с изключение на терминологичното предложение, пак на госпожица Дончева, за Специализираното бюро за разследване и окръжните следствени служби.
Комисията предлага § 69 със следната редакция:
"Чл. 69. В чл. 190 се правят следните изменения и допълнения.
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Ползването на отпуск, освен при време на нетрудоспособност, се разрешава:
1. от председателя на окръжния съд - за съдиите от окръжния съд и от съответните районни съдилища;
2. от окръжния прокурор - за прокурорите при окръжните и районните прокуратури;
3. от директора на следствената служба - за съответните следователи;
4. от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция - за председателите на окръжните и апелативните съдилища и за директорите на следствените служби;
5. от председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд - за съдиите от съответния Върховен съд;
6. от главния прокурор - за ръководителите на Върховната касационна прокуратура, на Върховната административна прокуратура, на апелативните и окръжните прокуратури."
Единственото различие е, че госпожица Дончева предлага опуските на директорите на окръжните следствени служби да се разрешават от главния прокурор, а според текста на комисията - от министъра на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Госпожа Петя Шопова има думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Зная, че вече всички сме уморени, но смятам, че трябва много внимателно да се вгледаме в предложенията на госпожа Татяна Дончева, т.е. отпуските на ръководителя на Специализираната следствена служба и на окръжните следствени служби да се разрешават от главния прокурор. Ще кажете защо. Защото преди известно време беше гласуван текстът на чл. 30, при това ни го предложи комисията в съответствие с ветото на президента.
В чл. 30, ал. 1, т. 3, буква "б" от новия текст е текстът, съгласно който предложението за това кой да бъде директор на Специализираната следствена служба и на окръжните следствени служби се прави от главния прокурор. Президентът каза, че това не трябва да бъде председателят на Върховния касационен съд и с консенсус и в залата, и в комисията се прие, че това трябва да бъде главният прокурор.
Логично е човекът, представителят на институцията, който предлага назначаването, а след това ще следи и служебната кариера в по-голяма степен на тези магистрати, той да разрешава отпуските. Каква е връзката между министъра и следователите? Аз смятам, че няма такава връзка.
Моля ви да подкрепите предложенията на госпожа Дончева. Смятам, че в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията връзката с чл. 30 не е била направена. Ако беше направена, Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията мисля, че щеше да подкрепи тези предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Петя Шопова.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Татяна Дончева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласували 123 народни представители: за 12, против 128, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 69 така, както е предложен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Параграф 69 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Парграф 71 третира само един единствен въпрос, който беше оспорен от президента - кой да упражнява изпълнението на бюджета на съдилищата освен на върховните магистратури.
Досега текстът гласеше така:
"Изпълнението на бюджета се извършва самостоятелно от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор и Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция за останалите съдилища и следствени служби."
Президентът оспори това положение и тогава госпожа Петя Шопова предложи Висшият съдебен съвет - за всички останали съдилища, прокуратури и следствени служби. Вместо министъра на правосъдието - Висшият съдебен съвет.
В разискванията в комисията се изказаха редица сериозни съображения против приемането на това предложение. Висшият съдебен съвет няма своя администрация, няма свои финансови служби. Той по закон се обслужва административно от Министерството на правосъдието. Така че и да му се възложи на него изпълнението на бюджета, то административно пак трябва да се извършва от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.

И затова комисията предлага да се остави положението, при което министърът на правосъдието и правната евроинтеграция изпълнява бюджета на останалите съдилища и следствени служби без, разбира се, различните магистратури, за които се каза.
Никой не оспори да остане второто изречение на текста, а именно, че "министърът на правосъдието и правната евроинтеграция дава становище при съставянето на бюджета и наблюдава изпълнението му".
Сега при това положение трябва да ви обясня, че ако ние приемем текст, който се противопоставя на предложението на президента, този текст трябва да бъде приет със 121 гласа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да благодаря на председателя на комисията господин Лучников за изключително стриктното докладване на текста и за факта, че практически моето и неговото предложение съвпадат, защото те следват ветото на президента.
Искам да ви припомня какво казва президентът в мотивите си, за да вземе залата правилното решение. Президентът казва така:
"Конституционната норма на чл. 117, ал. 3 гласи, че съдебната власт има самостоятелен бюджет. В Решение N 18 от 1993 г. Конституционният съд постанови, че органите на изпълнителната власт не упражняват компетентности в процеса на съставяне...", забележете, "изпълнение и отчитане на бюджета на съдебната власт. Тези органи само включват бюджета на съдебната власт, като съставна част на годишния общодържавен бюджет, който Министерският съвет внася в Народното събрание".
Министерският съвет постъпва точно така.
"Смятам (казва президентът), че самостоятелността на бюджета на съдебната власт ще бъде законово гарантирана, ако изпълнението на бюджета за съдилищата без Върховния касационен и Върховния административен съд и следствените служби, включително Специализираната следствена служба, се извършва от Висшия съдебен съвет, а не от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. В този смисъл е и уредбата за организиране изпълнението на бюджета на съдебната власт - в чл. 28, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет."
Значи президентът сочи три основания - Конституцията, решение на Конституционния съд, Закона за устройство на държавния бюджет. Смятам обаче, че е целесъобразно и в интерес на съдебната власт министърът на правосъдието и правната евроинтеграция да дава становище при съставянето на бюджета и да наблюдава изпълнението му.
Ето какво предлагам аз, следвайки стриктно ветото на президента - чл. 126 ал. 1 се изменя така:
"(1) Съдебната власт има самостоятелен бюджет, който се съставя, разпределя и контролира от Висшия съдебен съвет. Изпълнението на бюджета се извършва самостоятелно от Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Висшия съдебен съвет за всички останали съдилища, прокуратури и следствени служби. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция дава становище при съставянето на бюджета и наблюдава изпълнението му".
Аргументът, че няма администрация, която да върши тази работа, е несериозен. Ако следваме стриктно решенията на Конституционния съд, ветото на президента и волята ни разделението на властите да бъде прокарано и по отношение на бюджета на съдебната власт, администрация винаги може да се гласува. Така че този аргумент на практиците смятам за съвършено несъстоятелен. Знам, че той е изказван както от сегашното мнозинство, така и от предишното, но може би защото не сме били в никакви мнозинства, ние сме по-свободни да изразим едно отношение, което изцяло да подкрепи ветото на президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Мисля, че тук не става въпрос за мнозинства, а да намерим едно рационално, целесъобразно разрешение на проблема. Аз разбирам мотивите на президента да няма внушения, намеса в независимостта на съдебната власт и затова той е наложил вето в тази му част, т.е. изпълнението на бюджета на окръжните и районните съдилища да бъде предоставено на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
Лично аз не виждам елементи на някаква противоконституционност на този текст, включително и с решението от 1993 г., в което съм участвал. Този проблем не беше поставен пред Конституционния съд, когато разискваше самостоятелността на бюджета на съдебната власт. И въпросът е, колеги, прагматичен, просто практически. Винаги съдилищата, независимо колко са, имат общи разходи, които трябва да бъдат направени. Примерно еднакви образци за призовки, за преписи от решения, протоколи, съобщия и т.н., които трябва да бъдат унифицирани. Плюс това трябва, примерно, и сега се работи върху единна програма на съдебното деловодство. Тя не може да бъде една за един съд, друга за друг съд и т.н. Значи трябва общите разходи за всички съдилища да бъдат направени. Всичко това трябва да се координира. Досега е правено от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция и аз не смятам, че това е била някаква намеса в работата на съдилищата. Много по-рационално е, а това го чухме и от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, включително и от министъра, че тази дейност може да се върши и трябва да се върши от Министерството на правосъдието. Противното означава Висшият съдебен съвет не само да създава своя администрация, но тук има колеги също практици, нека и те да го кажат, да създадем десетки проблеми от прагматичен характер, които и в момента съществуват, за да функционират нормално съдилищата.
И приключвам, бюджетът, вие знаете, в края на краищата ние го гласуваме колко е за съдебната власт, включително и по пера. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция няма възможност да манипулира този бюджет. Той просто фактически, технически, заедно със службите си, разбира се, го изпълнява. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Някой друг желае ли думата? Заповядайте.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Въпросът, който се поставя тук е много сериозен, имаше дебати в комисията и искам да споделя с всички вас, че по него всички политически сили имаме единно становище, което е доста добро постижение. Аз ще кажа само това, което изтъкнах като мотив и в комисията, тъй като това е предмет на ветото на президента и трябва опредeлено мнозинство, за да бъде прието, въпросът, според мен, е ние да дадем отговор дали този текст е противоконституционен или не. Защото въпросът за целесъобразност е въпрос, който ще го реши Народното събрание. Аз смятам, че този вид решение не е конституционно несъобразно, защото, ако забелязвате в първото изречение на предложения ви текст, изрично сме казали, че съдебната власт има самостоятелен бюджет, който се съставя, разпредeля и контролира от Висшия съдебен съвет, с което ние по никакъв начин не се намесваме в съставянето и предложението за гласуване от Народното събрание, от страна на Висшия съдебен съвет.
Въпросът е сериозен, защото ако ние не гласуваме този текст, съществува реалната, чисто практическа невъзможност да се разпределят по същество чисто технически сумите по отношение на съдилищата. Това означава Висшият съдебен съвет да състави собствена администрация, собствени банкови сметки, собствено счетоводство, да намери специалисти, които да провеждат например търговете за снабдяване с компютри - нещо, което аз просто не виждам на практика как ще стане. Министерството на парвосъдието и правната евроинтеграция е този орган, който има и необходимият апарат, и необходимите технически сътрудници да извършват тази чисто изпълнителска и техническа дейност.
Затова свършвам дотук и ще гласувам за този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Използвам възможността да репликирам колегата Рафаилов и да кажа, че това, че текстът е съществувал в този вид не означава, че в един момент не трябва да се спираме на него, както прави президентът.
Второ, Вие си противоречите. Висшият съдебен съвет прави по-сложното. Вие знаете как става практически - той съставя бюджета. Отделните части на съдебната власт - съда, следствието и прокуратурата правят проектобюджета, а след това той се гласува във Висшия съдебен съвет, за което не им е необходима специална администрация.
Искам да ви припомня решението на Конституционния съд и се удивлявам, че господин Корнезов се позовава на него в другия смисъл. То гласи: "Органите на изпълнителната власт не упражняват компетентности в процеса на съставяне и изпълнение", - ние спорим за изпълнение - "отчитане на бюджета" и т.н.
Следователно, ветото на президента е свързано с това решение на Конституционния съд и Закона за устройство на държавния бюджет. След като го състави, той може да се занимава и с изпълнението му. А министърът, естествено, не може да бъде безразличен. Но президентът дава тази възможност, като предлага той да наблюдава изпълнението му. Аз не възразявам така, както споделихме с господин Соколов, да се каже "той подпомага изпълнението му", обаче самото изпълнение трябва да се осъществи от Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За дуплика има думата господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема колежке Шопова! Аз се учудвам, защото това конституционно решение, което Вие току-що посочихте, касае бюджета на Висшия съдебен съвет, а не на съдебната власт.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: То е свързано.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Не е свързано. Искам да ви кажа, че Министерство на правосъдието представлява необходимата трансмисия за привеждане на сумите по направление по бюджет, който е одобрен от Народното събрание, предложено от Висшия съдебен съвет. Без тази трансмисия ние не можем. И цитираното решение няма нищо общо с предложението, което е на вашето внимание. Закупуването на материали, изпращането им по съдилищата, провеждане на търгове, закупуване на необходими технически пособия - всичко това са дейности, които само Министерство на правосъдието може да прави в изпълнение на вече одобрения бюджет, което не е намеса в бюджета на съдебната власт.
Аз не зная колежката Шопова дава ли си сметка, ако всичко това прави Висшият съдебен съвет, какво ще се получи? Аз твърдя, че той не може да се справя с тези задачи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз съм напълно убеден, че решението, което възлага изпълнението на бюджета на съдилищата, без върховните магистратури на Вивсшия съдебен съвет е просто един абсурд. Той не може да се справи с тази работа. А и досега винаги бюджетът се е изпълнявал от Министерството на правосъдието и никому не е дошло на ума да го упрекне в противоконституционност.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: На президента му е дошло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, пристъпваме към гласуване.
Аз ще си позволя да изложа едно свое виждане, което малко се различа от това, което каза господин Лучников. При сегашното гласуване, според мен, не са необходими 121 гласа. 121 гласа са необходими, когато се произнасяхме по ветото на президента. Сега вече ние гласуваме конкретен текст, който е различен, може да е същия като втория, може да е различен - в случая е различен, така че ние сме свободни да си го приемем с обикновено мнозинство.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Не е различен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Дори и да не е различен. Ние сме се произнесли. Не събрахме 121 гласа при първото обсъждане и затова сега, съгласно нашия правилник, се движим по чл. 69.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Проблемът не е в текста. Принципен е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, ако можем да ги съберем, няма да е лошо. (Весело оживление.)
Подлагам на гласуване предложението на заместник-председателя госпожа Петя Шопова. Моля да гласувате.
Гласували 140 народни представители: за 11, против 124, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Димитър Луджев и Юнал Лютфи. Моля да гласувате.
Гласували 128 народни представители: за 1, против 127, въздържали се няма.
Предложението се отхвърля.
Предложение на народната представителка Татяна Дончева. Моля да гласувате.
Гласували 129 народни представители: за 1, против 127, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 71 така, както е предложен от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 131, против 1, въздържали се няма.
Параграф 71 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 76 има само едно предложение, което е прието и комисията предлага следния текст:
"§ 76. Районните следствени служби преминават с щата и имуществото си към съответните окръжни следствени служби."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 76 така, както е предложен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 128, против 1, въздържали се няма.
Параграф 76 е приет.
За обяснение на отрицателен вот има думата госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Сега беше направена само една редакционна поправка, но по същество този текст е много сериозен, засяга същността на организацията на следствените служби, засяга районните следствени служби във вашите избирателни райони. Отново повтарям, затова гласувах против, че смятам за изключително неправилно закриването на районните следствени служби. Още от първата ви приемна при вас ще започнат да идват граждани и следователи, които да ви казват, че новата организация затруднява разследването на престъпленията. Имайте го предвид. Дано да не се наложи много скоро да приемаме Закон за създаване на районните следствени служби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 77 има едно единствено предложение, което комисията приема и предлага § 77 със следната редакция:
"§ 77. Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура, окръжните следствени служби и Специализираната следствена служба се изграждат до два месеца от влизането на този закон в сила по предварително подготвени и приети от Висшия съдебен съвет щатни бройки. Висшият съдебен съвет може сам и по своя инициатива да ги изгради."
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 77 така, както е предложен от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Параграф 77 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Членовете на Комисията по правните въпроси и законодателство против корупцията да заповядат на редовното заседание на комисията в зала 356.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Съобщения за парламентарен контрол на 6 ноември 1998 г., петък.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на питане от народния представител Иван Костадинов Иванов.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Стефан Нешев и Татяна Дончева.
Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отгови на четири актуални въпроса от народните представители Велислав Величков, Драгомир Драганов, Александър Томов, Иван Бойков и Петър Мутафчиев и на две питания от народните представители Румен Овчаров и Стефан Нешев.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Пламен Славов.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на шест актуални въпроса от народните представители Георги Пинчев, Златко Златев, Любомир Божков, Илия Баташки, Тодор Костадинов и Станимир Калчевски и на две питания от народните представители Петър Башикаров и Донка Дончева.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на питане от народния представител Панайот Ляков.
Министърът на транспорта Вилхелм Краус ще отговори на питане от народния представител Яшо Минков.
Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на питане от народния представител Асен Христов.
В заседанието за парламентарен контрол не може да участва министър-председателят на Република България Иван Костов поради отсъствие от страната.
На основание чл. 81, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствие на народния представител се отлага отговорът на заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на питане от народния представител Елена Поптодорова.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 6 ноември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,47 ч.)


Председател:
   Йордан Соколов

Заместник-председател:
  Иван Куртев

Секретари:
         Калчо Чукаров

        Камен Костадинов