Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Анелия Тошкова и Свилен Димитров



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение т. 1 от дневния ред да бъде доклада на Временната комисия по проблемите на борбата с престъпността и корупцията и към тази точка да бъдат включени и двата проекта за решения на Народното събрание по този въпрос.
Срещу това предложение има ли възражения? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 145 народни представители: за 144, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
За процедура госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Правя процедурно предложение за директно излъчване по Българска национална телевизия и Българско национално радио на тази точка от дневния ред - докладът и дебатите около този доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли възражения? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
За процедура господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, госпожи и господа народни представители! Правя предложение да бъдат поканени в пленарната зала и да участват в дебатите председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Срещу това предложение има ли някой да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 161 народни представители: за 155, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Янков, господин Славов, господин Татарчев и господин Рашков.

Пристъпваме към първа точка от днешния дневен ред:
ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА БОРБАТА С ПРЕСТЪПНОСТТА И КОРУПЦИЯТА И ПО ДВАТА ВНЕСЕНИ ПРОЕКТА ЗА РЕШЕНИЯ, ВЪВ ВРЪЗКА С ТОЗИ ДОКЛАД.
Определям на парламентарна група по 30 минути.
Давам думата на председателя на Временната комисия госпожа Екатерина Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители, господин министър! С решение на 19 септември 1997 г. Народното събрание избра Временна комисия, която да проучи проблемите, на които се натъква борбата с престъпността и корупцията и да предложи мерки за тяхното отстраняване.
Това, което сега ще прочета, е докладът, който представя комисията. Докладът е подписан от 8 народни представители, т.е. има нужното мнозинство, за да може да се приеме за доклад на цялата комисия и затова аз си позволявам да го прочета точно като доклад на Временната комисия, която беше сформирана с решение на Народното събрание и като становище, което тя предлага, т.е. предложенията на финала - това са предложения, обсъждани в комисията.
Преди да започна четенето на доклада, искам да кажа за успокоение и на журналистите какви още материали са ползвани при изработването на доклада.
Освен материалите, които постъпиха от съответните служби, ползвани са материали от: изследователската служба на германския Бундестаг, доклад на Генералната дирекция "Изследвания на Европейския парламент", документи от конференцията на Интерпарламентарния съюз "Букурещ'95", доклад от 25 октомври 1997 г. от Триест на тема "Парламентите срещу организираната престъпност", материали от семинар на тема "Борбата с корупцията в държавното управление", проведен в София на 21 ноември 1997 г., материали на социологически агенции - сред тях на МБМД, на "Алфарисърч ЛТД", материали от бюлетини на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, решението на Министерския съвет от 12 декември 1996 г. за реформа на съдебната власт, както и работата на господин Любен Корнезов "Конституционни основи на гражданското съдопроизводство".
Това са допълнителни материали, които бяха ползвани при изработването на доклада, ползвайки най-доброто, което до този момент, поне това, което в България е постъпило, най-доброто, което е работено в областта на престъпността и корупцията и част от тези неща са залегнали в доклада.
Още в началото на мандата си временната комисия се обърна към различни министерства и ведомства да й бъде изпратена информация, необходима за работата й. До 3.12.1997 г. в деловодството на комисията са постъпили 96 входящи материали, от които 33 справки, информация, анализи, становища и предложения от различни институции на изпълнителната и съдебната власт, а 55 жалби и предложения от гражданите.
Временната комисия проведе 16 заседания. Бяха проведени срещи с ръководствата на Министерство на вътрешните работи, на Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция, на Главно управление "Митници", на Главно управление "Държавен финансов контрол, на службата за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения към Министерство на финансите, на Главна прокуратура и Съвета за криминологически изследвания, на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на Националната следствена служба. На тези срещи пред комисията бяха изложени проблемите, с които различните министерства и ведомства се сблъскват в борбата си срещу престъпността и корупцията, взаимодействието между различните министерства и ведомства, предложения за подобряване на законодателството и координацията. Бяха предадени на комисията и редица писмени материали.
На 28.11.1997 г. временната комисия проведе съвместно заседание с представителите на горепосочените институции. На 6 от своите заседания народните представители от временната комисия обсъдиха представените становища и предложения и проведоха дискусия, в резултат на която представяме на Народното събрание настоящия доклад.
Задачата на комисията беше да се запознае с работата на институциите и органите, имащи пряка връзка с борбата срещу престъпността и корупцията, да проследи структурите на тези органи и взаимовръзките между тях, да очертае основните проблеми и да предложи възможности за подобряване ефективността на работа посредством промяна в съществуващото законодателство и управленски решения. Комисията нямаше за цел да разглежда отделни случаи и да извършва анкети по тях. Това, което се опитваме в този доклад да представим, е очертаването на глобални проблеми, довеждащи до незадоволителен резултат в борбата с престъпността и корупцията, без да имаме амбицията, че поставянето на проблемите в доклада изчерпват темата.
За да може да се противодейства на престъпността, най-вече организираната, както и на корупцията, трябва да се познава самото явление. Всъщност престъпността и корупцията са взаимносвързани и не съществуват изолирано. Фаталистичното обяснение на "организираната престъпност" или което е още по-лошо - придаването й на ореол, просто помагат за укрепването на тези организации и правят невъзможно правилното разбиране на явлението и ефективната борба с него. Престъпните организации се състоят от хора, пари и политически връзки. Тези хора трябва да бъдат арестувани, парите - конфискувани, а връзките им с политиците - прекъснати. Престъпните организации могат да бъдат победени, но само ако с тях се действа непреклонно, с вътрешна координация и политическа решимост. Не е възможно борба с организираната престъпност да се води дезорганизирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина в залата, за да не бъда принуден да взимам мерки по отношение на някои колеги.
ДОКЛАДЧИК ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Там някой много го развеселява какво е това корупция и престъпна организация.
Организираната престъпност рутинно прибягва до сплашване и корупция. За големите престъпни организации насилието е последното средство поради видимото му въздействие върху външния свят и поради тревогата, която създава в общественото мнение и която кара властите да реагират чрез строги мерки. Насилието се използва от престъпността с цел налагане на правила в своя полза, за сплашване на конкуренти, както и институции и, разбира се, на обществото, което да привикне с мисълта, че това е нещо "нормално".
Много по-удобен начин за престъпните групировки е да се използват методите на корупцията. Увеличаващото се преобладаване на финансите в законната икономика оказва влияние върху мафиотската икономика. Престъпните организации са напълно интегрирани в този тип икономика. Те купуват и продават ценни книжа, спекулират с обменни курсове и търгуват на фондовата борса. С други думи, те не се държат по-различно от всеки друг законов инвеститор, като единствената разлика е в източника на парите, които инвестират. Причините, обуславящи тези огромни инвестиции на мафията на финансовите пазари, могат да се обяснят с основните им черти: трудността за свързване личността на инвеститора с инвестицията, гарантиране на анонимност при много от сделките, възможността за обединяване на международен пул от незаконни пари и за получаване на всички изгоди от данъчен рай, който осигурява пълната тайна на инвестициите.
В страните в преход от Централна Европа в този район се осъществява колосален процес на създаване на политическа демокрация и установяване на свободен пазар. Това се съпровожда от разбираемо подозрение, дължащо се на характера на предишните режими към по-строги полицейски мерки. Повечето от страните в региона трябва да се борят с богат и добре организиран противник. Но техните институционални инструменти все още не са добре разработени, те имат малък опит с пазарните механизми и ограничени средства за борбата с престъпността. Четирикратният ръст на регистрираната престъпност и предполагаемото увеличаване на латентната очертават безпрецедентна криза на морала и правото в България. Редица учени считат, че е налице срив на държавността и е нарушен интегритетът на обществото.
Криминогенната обстановка в страната се усложни и с появата на непознати форми на престъпни посегателства. Те засегнаха огромни материални активи и интересите на голяма част от населението и дестабилизираха държавата. Най-характерни са така наречената скрита приватизация, тоест преливането на държавни средства в паралелни частни структури. Псевдоикономическите субекти, известни като "пирамиди", акумулирали значителен финансов ресурс с престъпно кредитоотдаване, довело до срив в банковата система. Промените в икономиката и в нормативната уредба за данъчната и митническата материя създадоха условия за отслабване на регулативните механизми на държавата и за ниска събираемост на фискалните задължения. От неясното разграничаване на гражданско-правните и наказателно-правните отношения се възползваха престъпници с бели якички и възникна прослойка на така наречените кредитни милионери.
В периода на нестабилност на държавно управление и неясни правила в икономиката възникнаха, естествено, и първите престъпни организации, стъпващи на силови похвати, използващи агресивни и брутални методи за влияние. Дейността им беше облекчена от привличането на тяхна страна на лица, работили в системата на сигурността, разполагащи с информация за устройството и функционирането на държавата, както и с необходимите професионални знания. В същото време съпротивата срещу тях се изразяваше най-много в размахването на някакви списъци, палиативни мерки и дори негласна подкрепа чрез бездействие от страна на властта. Усещането за безнаказаност се създаде от обстоятелството, че и до този момент по данни на Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция не излежава присъда нито един крупен престъпник в областта на стопанските престъпления.

Според справка от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция относно следствените дела, добили по-голямо обществено значение, картината е следната:
1. Делото срещу Дилян Буновски - Дорон е разследвано и приключено в Националната следствена служба от следователя Иван Тороманов. Внесено е в Софийския градски съд с обвинителен акт и разглеждането е насрочено за месец март 1998 г.
2. Делото срещу Иво Карамански е разследвано в отдел 06 - Национална следствена служба, като от самото начало е възложено на следователя Иван Господинов.
По данни от заместник-директора Румен Георгиев, по време на разследването наблюдаващите прокурори непрекъснато са подменяни и делото многократно е връщано за доразследване по най-различни причини. Понастоящем делото е върнато неоснователно, поради което е направено възражение. Исканията на защитата са за отвод на следователя Господинов. В момента делото се намира при градския прокурор Нестор Несторов за становище.
3. Делата срещу Боян Петракиев - Барона са общо 6, като 3 от тях се намират при прокурора от Софийска окръжна прокуратура Евгени Христов. Едно от делата се намира в Сливница и е напълно изяснено - касае се за нанесен побой на митничар и причинена средна телесна повреда. Друго се намира в Софийска районна прокуратура и е за кражба на автомобил в Унгария, а шестото дело се намира в Районен съд - Сливница и е за хулиганство.
Прокурорът Христов е споделил, че има проблеми по трите дела, които са при него. Още преди 2 години е изпратена следствена поръчка в Югославия, но отговор по нея все още няма. По делото за грабежа на сръбските тираджии потърпевшите споменават и за други лица, които тогава е пропуснато да бъдат разпитани и са си заминали. Не е изпълнена и следствената поръчка за допълнителни въпроси към Любимко Радославлевич - похитения сърбин, който, вързан гол за дърво, е освободен от баретите. Друг проблем е петорната съдебно-медицинска експертиза, която се е произнесла за Петракиев, че той не е в състояние да бъде подложен на извършване на следствени действия в продължение на 6 месеца. Още преди да изтече срокът, Баронът е напуснал страната нелегално.
Изчаква се екстрадирането му от Чехия, за да се изготви обвинителен акт. И по шестте дела на Петракиев е определена мярка за неотклонение "задържане под стража".
4. Следствено дело N 2 от 1997 г. срещу Васил Чичибаба за зърнената криза се води в Главна прокуратура от група прокурори от отдел "Следствен". Деветмесечният срок за разследването изтича на 13 декември 1997 г.
5. Следствено дело N 1300 от 16 октомври 1997 г. по описа на Окръжната следствена служба - Пловдив е образувано по чл. 282, ал. 3 от Наказателния кодекс срещу длъжностни лица от ТС "Балканбанк", включително и срещу изпълнителния директор Иван Миронов. На 21 октомври 1997 г. е задържана Надежда Асенова Апостолова. Разследването се провежда от заместник-ръководителя на службата Марин Йовчев.
6. Следствено дело N 2641 от 1991 г. по описа на Окръжна следствена служба - Благоевград, е за предумишлено убийство, извършено в съучастие от две лица през месец юли 1991 г. Делото е било приключено през месец октомври същата година и изпратено в Окръжна прокуратура - Благоевград. От съдебно заседание делото е връщано два пъти за доразследване - последния път на 15 юли 1992 г.
От 21 декември 1992 г. делото, по което е следвало да се извърши съдебно-психиатрична експертиза и преразпит на някои лица, се е намирало при следователя Райко Попов. След намесата на Главно управление "Инспекторат", едва на 20 ноември 1997 г. - след 6 години и 4 месеца разследване - делото беше изпратено на Благоевградската окръжна прокуратура. Обвиняемите в престъпление "убийство", предизвикало изключително отрицателно отношение в обществеността, близо 5 години са на свобода. Мярката им за неотклонение е изменена от прокурор Снежана Кацарска.
7. По следствено дело N 210 от 1996 г. на Столичната следствена служба, следовател Маргарита Христова, Инспекторатът на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция извърши проверка и установи следното: делото неоснователно е изпратено на прокурора с предложение на предварителното производство. Прокурорът е приел, че няма основание за спирането му и е определил срок за предварително разследване 2 месеца. Въпреки това на 7 октомври 1997 г., т.е. 10 месеца, след като делото е върнато за допълнително доразследване, следователят Крум Милев е изготвил отново заключително постановление за спиране на делото на същото основание. С постановление от 6 ноември 1997 г. прокурорът от Софийската районна прокуратура К. Иванов отново е върнал делото за допълнително доразследване, тъй като не са изпълнени указанията на прокуратурата от 6 декември 1996 г.
Недоверието на обществеността към правоохранителната система при тези обстоятелства е напълно обяснимо.
Следва да се спомене, че съгласно изискванията на Европейската конвенция за правата на човека, всяка личност има право нейният случай да бъде разгледан справедливо, публично и в разумен срок от независим и безпристрастен трибунал, установен от закона (чл. 6, т. 1.).
Няма съвременна държава, която да е просперирала без ефективна съдебна власт.
Анализът на дейността на съдебните органи в настоящия момент сочи на:
- непрекъснато раздалечаване между регистрираната, разкритата и наказаната престъпност;
- натоварване на следствените служби с множество висящи предварителни производства;
- огромен брой висящи дела пред съдилищата;
- несвоевременно насрочване на делата;
- несвоевременно изготвяне на съдебните актове.
В последния пункт има значително подобряване след ефективната намеса от страна на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
Практически съдебната власт според Конституцията и Закона за съдебната власт е напълно независима. Не може обаче под формата на независимостта да не се контролира и търси отговорност от магистрата за несвоевременното насрочване на делата, изготвянето на съдебните актове, безпричинното отлагане на процесуални действия, спазване на предвидените в закона срокове и т.н. Това са действия по организацията на правораздаването, а не същинското упражняване на съдебна власт. Тази съдебна администрация, макар и извършвана от магистрати, подлежи на контрол по административен ред. Той би следвало да се осъществява от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, респективно от Висшия съдебен съвет в компетенциите му при решаване на кадровите въпроси.
Поставя се въпросът подлежат ли на парламентарен контрол ръководителите на тези ведомства по въпросите на съдебната администрация. Този въпрос не е изрично уреден в Конституцията (чл. 90). Според основния ни закон България е република с парламентарно управление. Парламентът е излъчен чрез прекия вот на народа, който е суверен на властта. От тази гледна точка целесъобразно е той да упражнява контрол върху административната дейност на органите на съдебната власт. И по-конкретно, спрямо ръководителите на тази власт относно съдебната администрация. В противен случай се оказва, че те са неконтролируеми, което нарушава баланса между властите. В тази насока Конституцията ни дава добра опора, като например актовете на Народното събрание се контролират от Конституционния съд за тяхната конституционосъобразност, а така също и от президента, който може да наложи отлагателно вето. Актовете на президента подлежат на контрол от Конституционния съд. Пълномощията на президента могат да бъдат прекратени при спазване на процедурата по чл. 103 от Конституцията. Актовете на Министерския съвет подлежат на контрол от Върховния административен съд. Членовете на правителството подлежат на парламентарен контрол, включително и с гласуване на недоверие.
В тази посока е и Решение N 6 от 22 април 1993 г. по конституционно дело N 4 от 1993 г. (ДВ, бр. 36 от 1993 г.), където изрично се подчертава: "В термина "разделение на властите", както и в много други правни термини, има известна условност, но той се употребява и днес по традиция, създадена под въздействието на определени исторически и политически фактори. Правното и политическото съдържание на термина "разделение на властите" се състои в това, че държавната власт има три основни сфери на проявление, възложени на три основни системи от органи, които са относително независими една от друга и функционират в определена взаимна връзка. Става дума за трите основни функции на държавната власт, т.е. разграничаване компетентността между трите групи органи, а не някакво тривластие, изключено в управлението на съвременната държава. Така схванато, разделението на властите е метод за оптимално функциониране на върховната държавна власт и средство за предотвратяване на евентуален произвол от страна на другите държавни органи, което рефлектира върху правата на гражданите. Научното обяснение изисква да се държи сметка и за това, че няма "Китайска стена" между различните власти, че те взаимодействат помежду си и че в последна сметка са проява на единната държавна власт и суверенитет. Тази е идеята, вложена в чл. 8 от Конституцията, който гласи: "Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна"." Това е краят на цитата от решението на Конституционния съд.

Както посочват нашите предшественици - "Несменяемостта на съдиите, която е предпоставка за едно добро и безпристрастно правораздаване, би изгубило своето значение да издигне авторитета и да обезпечи независимостта на съдебната власт, ако не би се упражнил един редовен и ефикасен контрол над работата в съдилищата и прокурорските надзори при тях". Това казва Габровски.
Сериозен проблем е липсата на хоризонтални връзки при конституирането на държавната власт. Всъщност основно властта е структурирана по вертикала и размяната на информация, предприемането на действия, подаването на заповеди, инструкции и т. н. става основно от горе на долу и обратно. Липсата на координация между властите се дължи на неизградени хоризонтални връзки между институциите, а там, където съществуват, то това се дължи на добра воля между ръководители на отделни органи. Връзката не се осъществява както на централно, така и на местно ниво.
Прави впечатление, че почти всички органи виждат решаването на проблемите в борбата с престъпността и корупцията само от своя гледна точка и преимуществено прехвърлят отговорността за затрудненията си на други звена. Предложенията, които се получиха в комисията, бяха използвани при дискусиите и решенията, като се опитахме да ги обобщим и поставим на принципна основа без вземане пристрастно страна в една или друга посока, а така също да погледнем държавнически на тях, осъществявайки взаимовръзката им.
Проблеми във връзка с взаимоотношенията между съдебната и изпълнителната власт, както и самостоятелното им функциониране, представени от различни органи пред временната комисия.

СПОРЕД ДОКЛАДА НА МВР

Ограниченият характер на правомощията на органите на МВР се изразява преди всичко и основно в обстоятелството, че тези органи нямат процесуално качество и съответни процесуални правомощия с всички произтичащи от това последици.
На практика и по закон органите на МВР извършват полицейска проверка относно наличието на достатъчно данни за извършено престъпление, като поначало действията им нямат процесуална стойност, а органите нямат процесуално качество. Известни възможности и правомощия в тази насока са дадени при изготвянето на веществени доказателствени средства (членове 111, 111а, 111б, 111в, 112, 113, 113а от НПК), при извършването на действия по разпореждане на органите на съдебната власт (членове 176, т. 7, 199, ал. 1 от НПК), при извършването на предварителна проверка с лимитивно определена компетентност (чл. 191 от НПК) и при действията по наказателни дела, за които не се предвижда предварително производство (членове 409 - 414 от НПК). Следва да се отбележи, че и в тези случаи органите на МВР нямат процесуално качество на органи на предварително разследване, а в случаите на чл. 409 - 414 от НПК действията им са ограничени до хипотезите на чл. 171, ал. 2 от НПК.
Статистически показатели за регистрираните при съответните полицейски органи съобщения за извършени престъпления от общ характер, така наречения заявителски материал, и изпратените по компетентност на прокуратурата преписки за продължаване на процедурата по осъществяване на наказателната отговорност. Използвани са данни за периода 1991 - 1996 г.
Общ брой на постъпилите заявителски материали:
1991 г. - 197 449;
1992 г. - 253 883;
1993 г. - 257 673;
1994 г. - 261 149;
1995 г. - 244 638;
1996 г. - 233 051.
За този период общият брой на заявителски материали възлиза на 1 млн. 378 хил. 132, от които 1 млн. 036 хил. 756 - за кражби, 36 хил. 154 - за грабежи, и 9 хил. 532 - за убийства и опити за убийства. За същия период полицията е работила по 69 хил. 711 преписки за икономически престъпления, от които 13 хил. 493 - за документални престъпления, 13 хил. 155 - за присвоявания, 10 хил. 647 - за измами, 3 хил. 560 - за безстопанственост, и 569 - за подкупи.
На прокуратурата, за образуване на предварителни производства, са изпратени общо 1 млн. 308 хил. 635 преписки, от които 1 млн. 246 хил. 894 за криминални престъпления и 61 хил. 741 - за икономически.
Разпределението по години е както следва:
Общ брой преписки, изпратени на прокуратурата:
1991 г. - 171 766;
1992 г. - 229 198;
1993 г. - 235 282;
1994 г. - 238 012;
1995 г. - 218 493;
1996 г. - 21 584.
Поради липса на връзка между отделните звена от правоохранителната система не може да се посочат точните данни по колко от преписките е образувано предварително производство, по кои е отказано, колко са приключени и т. н. Разполага се само с данни за образуваните наказателни дела от общ характер в съдилищата, които за периода 1993 - 1996 г. са 60 хил. 544, което съставлява 6,5 на сто от подадените в прокуратурата преписки. За сравнение, за същия период само МВР е изпратило 907 хил. 671 преписки.
Разпределението по години е както следва:
Брой новообразувани наказателни общ характер дела в съдилищата:
1993 г. - 9735;
1994 г. - 12 144;
1995 г. - 15 332;
1996 г. - 23 333.
Разликата между "изхода" на МВР и "входа" на съдилищата не може да се приеме като краен показател, тъй като прокуратурата и следствието могат да образуват наказателни дела не само по преписки, изпратени от органите на МВР.
Следва да се отбележи проблемът, че след образуване на следствени дела, службите на МВР не получават информация за тяхното по-нататъшно движение и извършените действия по тях. Това води до нарушаване на взаимодействието между оперативно-издирвателните служби и органа, осъществяващ разследването. Не се използва информация, която се намира в МВР, касаеща разследването, а от друга страна - МВР не може да използва информацията, получена при разследването. Това също води до непълнота на разследването и пропускане на възможността за изясняване на цялостната престъпна дейност на извършителите. Вследствие на структурна обособеност и независимост, липсата на разработени технологии и правила за движението на преписките и предварителните производства и разнопосочност на статистическата отчетност, няма обратна връзка, поради което за периода 1991 - 1996 г. МВР не разполага с данни за движението на 807 хил. 342 преписки (61,7 на сто от общия брой), изпратени на прокуратурата (768 хил. 686 - за криминални престъпления и 38 хил. 656 - за икономически престъпления).

Статистиката на съдебната система също не позволява да се проследи това движение, тъй като в нея се включват и дела по сигнали от други институции. Това води до непълнота на статистическите данни, което се отразява върху достоверността на направените въз основа на тях изводи и в крайна сметка - до управлението на системата.
През периода 1991-1995 г., периодът, характеризиращ се с нанесени огромни щети на държавата от неплащане на данъци, измами, фиктивни банкрути, скрита приватизация, неправомерно раздаване на кредити без гаранция, са свършени само 207 дела за тежки престъпления в сферата на икономиката или 7,5 на сто от всички първоинстанционни дела, подсъдни на окръжен съд. Това означава, че всеки окръжен съд средногодишно е свършил 1,5 дела за икономически престъпления. С осъждане са приключени едва 10 дела за престъпления по чл. 203 (присвояване), 4 - по чл. 206, ал. 4 (обсебване), 7 - по чл. 212, ал. 4 (документни измами) по данни на Националния статистически институт.
Огромна част от делата за престъпленията в икономиката изобщо не достигат в съда. Показателен е примерът в Пловдив, където от 39 преписки и предварителни производства по престъпления в банковата сфера само 4 са достигнали до съда.

Според становището на Националната следствена служба

От 1989 г. броят на престъпленията рязко се е увеличил и предварителните производства нараснаха от 77 115 на 300 000 бр. Основен дял от тях - 80 на сто, заемат престъпленията против собствеността - кражби, грабежи, присвоявания. Активизира се организираната престъпност. Зачестиха така наречените поръчкови убийства.
Средната натовареност на един следовател нарасна близо четири пъти - от 56 дела през 1989 г. на 196 през 1996 г.
Предварителни производства, приключени с мнения за предаване на съд: 1989 г. - 24 877, 1990 г. - 16 673, 1991 г. - 19 501, 1992 г. - 13 234, 1993 г. - 12 950, 1994 г. - 16 004, 1995 г. - 24 455, 1996 г. - 35 565.
Брой на обвиняеми лица през 1989-1996 г.: 1989 г. - 33 212, 1990 г. - 22 086, 1991 г. - 27 858, 1992 г. - 20 036, 1993 г. - 20 947, 1994 г. - 25 402, 1995 г. - 38 221, 1996 г. - 54 707.
Задържани под стража лица: 1989 - 3123, 1990 г. - 2821, 1991 г. - 4201, 1992 г. - 3846, 1993 г. - 3986, 1994 г. - 4088, 1995 г. - 5075, 1996 г. - 6116.
От посочените данни се вижда лека тенденция на увеличение на броя на делата и задържаните лица.
За първото полугодие на 1997 г. като първа инстанция са разгледани 12 279 наказателни от общ характер дела.
Проблеми на Националната следствена служба при взаимоотношенията им с други органи:

Министерство на вътрешните работи

1. Незадоволителна работа по възложени на МВР предварителни проверки. Не са издирени част от документите, доказващи престъпната дейност на пирамидите "Ийст Уест Интернешънъл", МЦС "България" и др. Не са успели своевременно да проучат оперативно значими факти за "силово" присъствие и контрол на някои групировки около тези структури, като например само една охранителна фирма е обезпечавала сигурността на офисите на всички финансови пирамиди в град Варна, но няма данни към онзи момент да е проявен оперативен интерес.
Липсата на необходимата съгласуваност и координация между икономическите направления на трите поделения на Министерството на вътрешните работи - ЦСБОП, Дирекция на националната полиция и Национална служба за сигурност по възложените от Главна прокуратура проверки в търговските банки, поставени под особен надзор, са довели до забавяне на приключването им с повече от една година.
2. За 1996 г. 75 на сто от общия брой на делата са приключили с мнение за спиране поради неиздирване извършителите на престъпленията. Невинаги са налагани запрещения за напускане на страната по чл. 7 от ЗПП, когато лица са обявени за издирване или са в неизвестност.
3. Различната система за отчитане на резултатите в МВР и следствието води до необвързаност с крайния резултат.
4. Правната и професионална квалификация на служителите.

Проблеми с Министерството на финансите

1. Материалите, получавани в следствените служби от ДФК, ГУДА и Главно управление "Митници" са не всеки път процесуално годни за незабавно започване на ефективно разследване.
2. Либералният режим на регистрация на търговските дружества и фирми и липсата на единна информационна система по регистрацията - фирмена, данъчна и митническа, създаде предпоставки за вписване на фирми "фантоми", които "изпомпват" значителни бюджетни средства.
3. Неупражняването на ефикасен митнически контрол, свързан с различните режими за внос и износ, липсата на унифицирана митническа нормативна база и на взаимна информираност между Главно управление "Митници" и ГУДА относно данъчно задължените субекти, извършващи външнотърговска дейност, създава възможности за неплащане на дължими митни сборове и ощетяване на фиска с десетки милиарди лева.

Министерство на външните работи

1. Ратифицирането на Конвенцията за екстрадиция от Република България даде възможност през последните три години чрез Интерпол да бъдат обявени за транснационално издирване множество обвиняеми. След задържането им в други държави и отправени искания за екстрадиция, консулските и дипломатическите ни представителства не съдействат в достатъчна степен на следствените органи за ускоряване на процедурите, каквато практика имат чуждите мисии в България.

Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция

1. Кадровият подбор на експертите се нуждае от актуализация и подобрение, както и актуализиране на тарифата за възнагражденията им.
2. Проверките от Инспектората да се задълбочат и да се внасят резултатите им във Висшия съдебен съвет с оглед кадрови решения.
3. Повишаване квалификацията на магистратите.

Министерство на здравеопазването

1. Да се създаде вътрешноведомствен контролен механизъм във връзка със зачестили случаи на подкуп и присвояване на лекарствени средства в здравните заведения.
2. Да се актуализира ценоразписът на наркотичните и други силно упойващи вещества, тъй като последното води до облекчаване положението на привлечените към отговорност обвиняеми лица по следствени и съдебни дела.
3. Актуализация на наредбата за съдебно-медицинските и съдебно-психиатричните експертизи.

СПОРЕД ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПРОКУРАТУРАТА ПО СЛЕДСТВЕНИЯ НАДЗОР

През отчетната 1996 г. са разследвани общо 284 314 предварителни производства. От тях 116 281 дела са били несвършени от 1995 г. и 168 063 са образувани през 1996 г.
Съществуващите различия с данните по Националната следствена служба се дължат на различията в методологията на отчитане на върнатите следствия и дознания за доразследване.
Със заключително постановление за съдене са приключили 30 592 дела (16,10 на сто от общия брой на приключилите дела при 10,80 на сто за 1995 г.), за прекратяване - 17 465 (9,4 на сто при 7,10 на сто за 1995 г.), за спиране - 136 891 (74,50 на сто при 82,10 на сто за 1995 г.).
По водените за разследване предварителни производства са били задържани 7244 лица, от които 360 лица - над 9 месеца. По отношение на 28 задържани лица наказателното производство е било прекратено поради липса на извършено престъпление, а против 68 лица наказателното производтво е прекратено поради недоказаност на повдигнатите и предявени обвинения. Твърди се в отчетните доклади, че са били налице достатъчно основания към момента за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" по отношение на посочените лица.

Допуснати са случаи на връщане на предварителното производство за доразследване по дела, по които разследването е продължило повече от 5-6 месеца. Това е сериозна индикация, че наблюдаващият прокурор не е осъществявал в достатъчна степен ръководство и надзор за законност при водене на разследването по делата или за невъзможност да се изиска изпълнението на даваните указания за провеждане разследването по делата.
По отделни видове престъпления Главна прокуратура и Националната следствена служба разработват методически указания за провеждане разследването по делата: финансови пирамиди, по делата за престъпленията в банковата сфера, методика за разследване на катастрофи в ж.п.транспорта и др.
Отчитането на резултатите от дейността на следователите по броя на приключилите предварителни производства със заключително постановление за съдене освен положителен ефект създава и някои неблагоприятни последици. Работи се преимуществено по леките от фактически и правен състав дела; не се намира точната форма на отчитане и стимулиране разследването по сложните и тежки дела. Очевидно трябва да се намерят верните и точни критерии за отчитане и стимулиране дейността на следователите.
Според доклада не удовлетворява дейността в следните направления:
1. Все още ниският процент на разкриваемост - 44,9 на сто. Не са разкрити тежки криминални престъпления - убийства, грабежи, взломни и крупни кражби. Създава се в престъпния свят чувство за безотговорност и всепозволеност, водещи до демонстративна съпротива срещу органите на реда, до извършване на тежки брутални престъпления.
2. Не е настъпил прелом в подобряване на срочността и качеството на извършените предварителни проверки.
3. Не се ползват достатъчно ефективно предвидените по НПК възможности за по-активно участие на органите на МВР в разкриване и разследване на престъпленията.
4. Да се подобри организацията и се активизира приложното поле на полицейското разследване.
5. Да продължат усилията за намаляване броя на неприключените следствени дела и дознания.
6. По-действено и ефективно ръководство и надзор за законност на водените предварителни производства от страна на прокуратурата.
7. Проявяване на по-голяма прецизност и взискателност при решаване на приключените дела със заключителни постановления за спиране на предварителните производства.
8. Не се работи системно и активно по спрените предварителни производства.
9. Избирателно се провеждат разследванията. Не се изготвят планове и разследването се провежда стихийно и неритмично.
10. Не се проверяват възраженията и не се изпълняват исканията на обвиняемите и защитата им, което води до връщане на делата за доразследване.

СПОРЕД ДОКЛАДА НА МИНИСТЕРСТВОТО
НА ПРАВОСЪДИЕТО И ПРАВНАТА
ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ

Кадровото обезпечаване на съдилищата е един от основните проблеми на съдебната система през изтеклата 1996 г.
Общият брой на съдиите по щатно разписание е 1036, като от тях 985 са заети и 75 свободни.
В окръжните съдилища със свободни щатни бройки на съдиите е изплащано допълнително трудово възнаграждание до 25 на сто от предвиденото за незаетата длъжност след обосновано предложение на окръжните председатели.
Причина за напускане е преди всичко подаване на оставка. Пенсионирани са само 2, няма освободени поради липса на качества да изпълняват професионалните си задължения по чл. 131, ал. 1, т. 5 от Закона за съдебната власт.
Средномесечно постъпление на един съдия е 25,69 дела, а при изцяло попълнен щат от съдии и младши съдии - 22,05 дела, а като се изключат фирмените дела - по 11,07 дела (за 1995 г. това е равно на 11,68 дела месечно).
През 1996 г. окръжните съдилища са свършили 1764 първоинстанционни наказателни дела, от които в инструктивния тримесечен срок 980 дела или 55,68 на сто спрямо всички приключили дела. Този процент за 1995 г. е бил 61,34 на сто, а през 1994 г. - 66,9 на сто.
Незавършените дела през 1996 г. са 995 срещу 928 за 1995 г.
Отлагането на първоинстанционните наказателни дела е проблем в работата не само на окръжните съдилища. Олекват целите, посочени в чл. 36 от Наказателния кодекс за личната и генералната превенция, а такава е необходима в настоящия етап за борба с престъпността.
Налице са редица обективни причини, които възпрепятстват свършването на делата в едно или две съдебни заседания, но не са малко и такива от субективен характер, от организационен характер и други причини.
Така през 1996 г. от насрочените 3849 дела са отложени 2261 дела или това представлява 58,74 на сто.
През годината са постъпили и 3381 второинстанционни наказателни дела при 2840 за 1995 г. Свършени са 3298 дела и са останали несвършени към 1 януари 1997 г. 302 дела.
Като първа инстанция окръжните съдилища са свършили 90 827 дела, включително и фирмените, а през 1995 г. този брой е бил 106 606 дела. В тримесечен срок са свършени 76 690 или 84,44 на сто, а реално без фирмените дела - 39,18 на сто. През 1995 г. положението е било 88,25 на сто, а реално, без фирмените - 43,17 на сто. За последните 4 години се очертава тенденция към увеличаване забавянето при свършването на делата в този тримесечен инструктивен срок.
Второинстанционните граждански дела бележат известен застой с незначителни разлики. Свършени са общо 19 880 дела, а през 1995 г. - 20 173. Отлагането на този вид дела е също както и през 1995 г. Намалял е броят на несвършените дела в края на периода. И тук проблем е срочното изготвяне на съдебните актове.
Като организационен, но и като нормативен проблем е поставен в някои доклади (от съдилищата) и въпросът за несменяемостта на съдиите, като предлага увеличаване на срока за придобиване качеството "несменяем" или се предвидят хипотези за освобождаване на съдия, макар и вече "несменяем".
В окръжните и районните съдилища през първото полугодие на 1997 г. са постъпили 269 701 дела (наказателни, граждански и нотариални) или с 4,6 на сто повече в сравнение с първото шестмесечие на 1996 г.
През първото полугодие на тази година са постъпили повече първоинстанционни граждански и наказателни дела от общ характер в сравнение със същия период на предходната. Леко намаление бележат делата за извършени убийства и опити за убийства, делата по чл. 343 от Наказателния кодекс и по чл. 196а от НК. Увеличили са се делата за грабежи с 20,19 на сто.
Относително най-висок е делът на постъпилите дела по чл. 343 от Наказателния кодекс спрямо общопостъпилите наказателни дела. Следват делата за убийства (извършени опити за по чл. 115-118 от Наказателния кодекс) - 16,9 на сто, делата по чл. 199 от НК - 13,9 на сто.
В районните съдилища са постъпили общо 21 158 наказателни дела (има се предвид от общ характер, частен характер и наказателно-административен характер). В сравнение със същия период на миналата година тези дела са намалели с 5 на сто, но делата от общ характер са се увеличили с 11,8 на сто.
По делата от общ характер относително най-висок е делът на кражбите - 5947. Следват делата по чл. 343-346 от Наказателния кодекс и тези по чл. 149-152 от Наказателния кодекс.
Тревожи констатацията, че останалите в края на периода несвършени наказателни и граждански дела както в окръжните, така и в районните съдилища, са много.
Възможностите на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция на този етап като регламентация са ограничени. Те се свеждат по-скоро до констатации. Министърът даже не разрешава отпуските на магистратите, камо ли да може да въздейства по някакъв по-ефективен начин.
Правомощията и на Инспектората също са малки. Биха могли да се разширят възможностите за проверки. При една от последните проверки, извършена от Инспектората на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция в Кърджали и Плевен, са направени следните констатации:
До 22.10.1997 г. Регионалната дирекция на вътрешните работи е внесла предимно в районната прокуратура 69 преписки срещу различни лица, свързани с Ерджан Рашид. По образуваните 28 предварителни производства (следствени дела и дознания) окръжната следствена служба е приключила 9 с обвинително заключение за предаване на съд, 7 дела са на производство, а останалите 12 дела са прекратени или спрени.
Значителен брой дела са спрени от прокурора по предложение на следователя, на основание чл. 239, ал. 1 от НПК, т. е. поради това, че свидетел, чийто разпит е наложителен, отсъства продължително време от страната.
В разглежданите случаи обаче към делото е приложено само едно постановление на следователя за принудително довеждане на съответния свидетел. Поради това не става ясно как следователят от едно постановление за принудително довеждане на свидетеля (което сам е съставил), е стигнал до извода, че свидетелят се намира продължително време извън страната и че неговите показания са необходими за правилното решаване на делото. Очевидно се касае за грубо нарушаване на процесуалния закон. Данните са, че състоянието на престъпността и на правозащитната система в Кърджали е тревожно. Държавните органи се обвиняват взаимно, че са корумпирани и че обслужват интересите на престъпни групировки, като всеки твърди, че разполага с изобличаващи данни срещу останалите.
Плевен - показателни са два случая:
НДОХ 635 от 1995 г. на Плевенския районен съд е с 12 подсъдими, един от които е Димитър Стойчев (Мити Черния). Първоначално срещу него е взета мярка за неотклонение "задържане под стража". По-късно състав на Плевенския окръжен съд изменя тази мярка в парична гаранция 200 хил. лв. Подсъдимият Д. Стойчев се укрива и делото до днес не е завършено. Изменението на мярката е незаконосъобразно, тъй като съгласно тогава действащото законодателство, разпоредбата на чл. 152, ал. 3 от НПК, задържането на обвиняем, който е рецидивист, е безусловно задължителна. Подсъдимият Стойчев е бил осъждан 7 пъти преди този случай.
По НДОХ 1039 от 1996 г. в Плевенския районен съд, образувано срещу Борислав Сахатчиев, всички районни съдии са си направили отвод, тъй като Плевенският районен съд не може да образува състав, то по силата на чл. 36, ал. 2, т. 3 от НПК делото е следвало да се изпрати на Върховен съд, който да определи друг състав да разгледа делото. Вместо това, председателят на Окръжния съд е възложил делото на Районен съд - Червен бряг. В Районен съд - Червен бряг, променят мярката за неотклонение "задържане под стража" в "подписка". Разпореждането е атакувано от зам.-окръжен прокурор с частен протест и Ловешкият окръжен съд разглежда протеста и отменя разпореждането, с което е определена мярка за неотклонение "подписка". Междувременно обаче подсъдимият Б. Сахатчиев се укрива и делото е още висящо.

Изводи на Съвета за криминологиЧески
изследваниЯ към Главна прокуратура

Престъпността за 1996 г.

Причините за огромната разлика между броя на заявените и наказаните престъпления са следните:
1. Проблеми в разкриването на извършителите на преобладаващата част от регистрираните престъпни деяния. Макар че разкриваемостта на престъпленията, наречени в статистиката на полицията "криминални" да е по-голяма в сравнение с предходните години, тя е недостатъчна за нормалното осъществяване на наказателното правосъдие.
2. Забавяне на разследването и нарастване броя на неприключилите в срок предварителни производства, с което се е увеличил общият брой на делата, намиращи се у следователите. По този начин се създава нереална картина за действителната натовареност на следователите.
3. Нерешените наказателни дела с години от съда, поради отлагане на процесуално основание.
4. Фактори от обективен характер: регистриране като престъпления на деяния, извършени от наказателно неотговорни лица - малолетни, които през 1996 г. са 1527 лица, невменяеми и др. Поради това тези разкрити извършители не се включват в престъпленията, приключили с осъдителна присъда.
5. Престъпления, за които впоследствие е установено, че са извършени от военнослужещи, които са подсъдни на военните съдилища и не се наблюдават от Националния статистически институт.
Дейността на наказателното правораздаване е мудна, което е характерно и за предходния период. За това свидетелства фактът, че едва 11,7 на сто от престъпленията по делата, приключили с осъдителна присъда през 1996 г. са извършени през същата година, 40,7 на сто - през 1995 г., и 47,6 на сто - през предхождащите я години. В частност 7 на сто от престъпленията против личността са извършени през 1996 г., 40,8 на сто - през 1995 г., и 52,2 на сто - през предхождащата я година. Делата, приключили с осъдителна присъда за престъпления против собствеността са едва 10,2 на сто от деянията, извършени през 1996 г., 38,1 на сто от деянията са от 1995 г. и 52,1 на сто - от предхождащите я години. В сравнение с 1995 г. тези показатели не са се променили значително.

Структура на престъпността

През 1996 г. както при регистрираната, така и при наказаната престъпност, са престъпленията против собствеността. Сред регистрираната престъпност тези престъпления са с относителен дял 72,9 на сто, като се запазва проявяващата се през последните пет години тенденция към плавно намаляване. Престъпленията против собствеността, делата по които са завършили с осъдителна присъда, са с чувствително вариращ относителен дял след 1991 г. През 1996 г. те са съставлявали 52,1 на сто и са с 1 на сто по-малко от предходната година.
При регистрираната престъпност през 1996 г. второто място се заема от стопанските престъпления със 7,5 на сто, а при осъдената престъпност техният дял е 6,5 на сто. Тези престъпления заемат обаче второ място при наказаната престъпност с около три пъти по-висок относителен дял. Тази стойност превишава съответната за предходната година с 5 на сто.
Престъпленията против личността и през 1996 г. са на трето място при санкционираната престъпност, но с малко по-нисък дял от този за предходната година.

Престъпност в икономиката

Структуроопределящи са няколко вида престъпления:
1. присвояване;
2. измама и изнудване;
3. безстопанственост;
4. контрабанда;
5. подкупи.
В сферата на икономиката следва да се отбележи, че представата в България за стопанска дейност като далавера, връзки, подкупи и т. н. е в пълна противоположност на характерния за развитите страни законов ред, при който съществуват правила валидни и задължителни за всички. У нас законът се възприема като врата в поле - който е глупав, минава през нея, а умният е заобикаля. Проблемът с корупцията и престъпността всъщност опира и до моралните ценности на всеки един от хората, както и като поведенченски модел в обществото. За да бъдат убедени, а и принудени хората да спазват закона, трябва да се дават примери в тази посока на най-високо ниво. Политическа решимост и безкомпромисност в тази посока са абсолютно задължителни.
Въвеждането на валутен борд, въвеждането на по-строга финансова дисциплина представляваше едно добро решение в посока на преодоляването на корупцията и криминализацията на финансовата сфера.
Строгите правила в банковата, финансовата, застрахователната дейност създават гаранции за предотвратяване на случаите на преливане на държавни средства в частни лица.
Показателен в тази посока е случаят с Първа частна банка, в която са прелети според справка от Министерство на финансите: от БНБ, чрез рефинансиране - 70 млн. долара, от ДСК чрез рефинансиране - 13 млн. долара, от ДЦК (от бюджета по Закона за защита на влоговете) - 44 млн. долара.
Второ принципно решение представлява рязко ускоряване на процесите на приватизация и навлизането на чуждестранни инвестиции. Ако частната собственост преобладава в стопанството, то постепенно моделите на поведение ще се променят. Чуждестранните инвестиции носят със себе си нови правила на поведение и съвременна икономическа среда. За съжаление икономиката е силно инерционна система и негативните тенденции не се пречупват толкова лесно. България е още слабо позната и атрактивна на световните пазари. Възможността извършването на приватизацията да бъде съпроводена с корупция е реална. Факторът приватизация и чуждестранни инвестиции, като възпиращ фактор, ще подейства едва след определен период, когато реално започне да се усеща конкурентната среда. Следва да се знае, че престъпните организации и корумпираните служители ще оказват най-решителна съпротива на процеса на приватизация и привличане на инвестиции, поради обстоятелството, че ще бъде стеснена сферата им на влияние.
Големият проблем на борбата с престъпността в България е, че вече не става дума просто за противодействие на изолирани лица или група от хора, нито даже за срастването им с държавния апарат, а за един цялостен механизъм, който полага незаконността, спекулата и откровената кражба, като възможен път за натрупване на капитал. Eто защо акции от типа на "Комар 1", "Комар 2" и т. н. могат да имат смисъл, ако са брънка от една верига, която по замисъл и изпълнение би довела до взривяването на този механизъм. Осезателна е нуждата от една цялостна програма за борба с престъпността, а не като отделни, угасващи в пламъка на непосредствения си ефект акции. Прекъсването на веригата от действия от страна на само един от органите довежда до нефункциониращ организъм за противодействие и създава усещането за безпомощност на институциите. Факт е, че приоритет за общественото мнение продължава да бъде ограничаването, ако не изкореняването на корупцията сред държавните служители. Следователно, основен проблем за гражданите си остава оздравяването на структурите на самата държава.

Служба за предотвратяване и разкриване на
данъчни нарушения към Главно управление на
данъчната администрация при
Министерството на финансите

Службата за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения:
- извършва проверки за изпълнение на нормативните актове от данъчно задължените лица;
- извършва проверки за предотвратяване и разкриване на нарушения;
- издирва лица и имущества, които се укриват от данъчните органи.

Сходни служби и в други държави - САЩ (в резултат на тази служба е заловен Ал Капоне), Италия и Русия - тези служби са част от въоръжените сили, Гърция, Германия, Румъния - част от Министерство на финансите, но притежават всички права на националната полиция. В Германия съществуват както митническа, така и данъчна полиция, които упражняват контрол в областта на митническото и данъчно законодателство. Същите разполагат с правата на федералната полиция.
Като цяло няма развита страна без такава структура. Въпросът някъде е решен чрез единна финансова полиция, а другаде чрез две звена - данъчна и митническа полиция, независимо от техните наименования.
Тенденциите към либерализъм в европейските държави натежават в полза на неявните и невоенизирани структури за контрол, като дори се отхвърля определението "полиция", тъй като се приема негативно от обществото. И независимо, че звената във всички държави имат полицейски правомощия, обществото ги приема позитивно, тъй като приема основното задължение на гражданите - да си плащат данъците.
Законопроект за финансова (данъчна) полиция в различни варианти е подготвян неколкократно в Министерството на финансите.
Правомощията на служителите са недостатъчни в областта на валутния контрол, а за митническия контрол нямат въобще правомощия. Част от полицейските компетенции, които са необходими при изпълнение на служебните им задължения, въобще не са им дадени.
Предложения от службата - да се създаде главно управление за борба с финансовите нарушения и престъпления. То ще обхване както данъчните, така митническите и валутни нарушения и престъпления и създаването на такъв орган ще пречупи битуващото в обществото чувство за безнаказаност на извършителите на финансовите престъпления. Да се регламентира, че част от конфискуваното от службата имущество и от средствата при продажбата му се заделя директно за изграждането на материално-техническа база. Промени в Закона за данъчната администрация и законът за данъчното производство.
Практически службата функционира от началото на 1997 г., което означава, че дотогава фактически не е имало никакви действия по изграждането на тази служба. Активно участие службата е взела в акциите "Комар". Оказано е било съдействие от страна на службата за установяване произхода на средствата за закупуване на луксозни автомобили и за облагане на недобросъвестни данъкоплатци. Косвеният ефект от действията на службата се е отразил в повишаването на декларираните доходи и внесените данъци.
Службата се насочва към извършване на насрещни проверки на територията на страната за наличие на данъчни фактури по ДДС, за възстановяване на данъчен кредит, не внесен данък добавена стойност от фирми-фантоми и извършването на фиктивен внос.
- При съвместна проверка с военна полиция, Икономическа полиция, данъчна служба Елин Пелин и данъчна служба Горна Малина във военните складове на село Горна Малина са проверени общо 26 фирми, като три от тях се оказват фантомни. За резултатите от проверката е изпратен доклад до Софийска военна окръжна прокуратура.
- Във Варненска област е извършена пълна предварителна проверка на "Варненско пиво" ЕАД, "Варненско пиво" ЕООД и "Димят" ЕАД и са разкрити данъчни нарушения на стойност 133 млн. лв.
- Извършена е съвместно с РДВР проверка на "Хлебна мая" ЕАД, Русе. В резултат на това е установена система за източване на средства от дружеството. Общата сума на установените фиктивни фактури е за 20 млн. лв.
- При съвместна проверка на Регионално звено Русе, Националната служба за сигурност и РДВР на склад с перилни препарати на фирма от град Айтос е установен укрит приход, който по предварителни данни възлиза на 1200 млн. лв. В Русе съвместно с данъчна служба и сектор "Икономическа полиция" към РДВР са извършени проверки на 11 фирми в град Русе, Разград, Търговище и Силистра. Обобщената информация показа, че става въпрос за свързани сделки на фирми с цел ощетяване на бюджета. Извършени са фиктивни сделки между верига от фирми, с което досега установения приход е 1500 млн. лв.
Спазване изискванията на Закона за акцизите по отношение на използване на бандероли (цигари и алкохол):
- Проверка от Регионално звено гр. Русе със съдействието на Икономическа полиция и Районна митница, град Русе, е проведена крупна операция с цел да бъде спряно претоварването на 950 мастербокса цигари "Марлборо" на стойност 600 млн. лв. от софийски ТИР на румънски пътнически кораб.
- Извършени са проверки по транспортиране на акцизни стоки без необходимите придружителни свидетелства, необлепени акцизни стоки със задължителен бандерол или използване на фалшив бандерол. При тези проверки са съставени актове за нарушение и са иззети стоки за 642 млн. лв.
Спазване на разпоредбите при извършване на хазартна дейност, за наличието на лиценз и стикери:
За момента са извършени 137 проверки на обменни бюра и финансово-брокерски къщи и са съставени 94 акта за нарушение.
Наличието на функционирането на касови апарати с фискална памет по Наредба N 6 от 1997 г.
Извършени са 1836 проверки и са съставени 1287 акта за нарушение.
Издирване на лица и фирми, укриващи се от данъчно облагане със съдействието на Икономическа полиция, ЦСБОП и други държавни органи.
Към момента са установени 27 фирми-фантоми и се издирват 65 лица, укриващи се от данъчната администрация.
Спазване изискванията на Закона за сделките с валутни ценности и валутен контрол.
За момента са извършени 137 проверки на обменни бюра и финансово-брокерски къщи и са съставени 94 акта за нарушение.
Данъчни проверки в обекти под митнически контрол.
По събрана информация е извършено издирване на фирма ЕТ "РАМ-Иван Тодоров", съвместно с Икономическа полиция и представител на Столична районна митница е извършена проверка в групажен склад под митнически контрол. Установено е, че фирма "Скорпио шипинг" е приела стоката неправомерно, тъй като няма спедиционен договор с едноличния търговец и не е превозвач на стоката. Тъй като в едномесечния установен срок едноличният търговец не е внесъл дължимите митни сборове е извършена проверка и е установено, че на посочения адрес такава фирма няма. Извършена е оперативно-издирвателна работа, при която е установено, че собственикът на фирмата е напуснал страната на 3 май 1995 г. и не се е завърнал. Съвместно с органите на митницата стоката е иззета и оставена на съхранение на Столична митница. По установения ред митницата е извършила своите задължения по съставяне на съответните документи за одържавяване на стоката. По официалните фактури, представени пред митническите власти, стоката е на стойност 355 хил. 300 германски марки. Проверката установи, че оригиналните фактури са на стойност 1 млн. 355 хил. 300 германски марки, а фактурите, предоставени пред митницата са със занижена стойност, и дубликат.
Други проверки:
- В Регионално звено Пловдивска област по искане на РДВР - Пловдив, е извършен анализ на иззета документация на Приватизационен фонд "Тракия" Пловдив, по спазване на нормативните документи и счетоводните стандарти в дейността на приватизационните фондове. Изготвен е съвместен доклад. По писмено искане на ТУДА - Пловдив, е извършена проверка на ООД "Еуроком", съставени са два акта за нарушение и проекти за наказателни постановления за 2 млн. 270 хил. 950 лв.
- В Регионално звено Софийска област са извършени проверки по искане на ТУДА, Регионално звено Монтана и Транспортна полиция при Дирекция на националната полиция. Осъществен е контакт с началника на служба "Полиция" - Благоевград, с цел уточняване на взаимодействията и провеждане на съвместни проверки с РДВР - Благоевград, в това число и на транспортните средства. Подобни проверки на превозни средства и товари са извършени съвместно със служители на КАТ - Перник. Събрани са данни от счетоводството на Кооперативен пазар - град Перник, за фирми, търгуващи на пазара и наемащи повече от една маса. На тези фирми ще бъде извършена проверка за отразяването на тези разходи в счетоводните им регистри, а също така декларирани ли са доходи от дейността им на пазара. Започнала е проверка на фирми на чуждестранни граждани съвместно със служители на Регионално звено София-град.
В Регионално звено, Хасковска област, са извършени проверки на фирми и физически лица, осъществяващи търговска дейност на територията на общински пазари в Димитровград и Хасково. Съставени са 57 акта за нарушение на Закона за счетоводството. По сигнал на ЦСБОП съвместно с техни служители започна проверка на "Бъдещност" АД, Чирпан. Съвместно с органите на РПУ - Стара Загора, е проведена акция в заведения - сборища на наркомани.
Въвеждане на система за наблюдение и превантивен контрол на данъкоплатците за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения.
При извършване на проверките службата се е натъквала на обстоятелства, при които се предполага и участието на служители от държавни органи в неформални контакти и съмнения за корупция. Поради това, че на СПРДН не са дадени правомощия за събиране на допълнителни факти и доказателства за нелоялни действия от страна на служителите на данъчната администрация и други държавни органи - митници, общини, ХЕИ и други, такива действия не са предприемани.
От създаването на службата регионалните звена са извършили 4854 проверки, при които са съставени 4189 констативни протоколи и 2928 акта за нарушение.
С доклад са приключили 3303 проверки. През месец октомври са извършени 899 проверки, съставени са 710 констативни протокола и 556 акта за нарушение. От създаване на службата по искане на данъчни органи, проверките са съответно: от ГУДА - 738 бр.; ТУДА - 47 бр.; РДВР - 154 бр. Подобрено е взаимодействието при извършването на проверки, като съвместно с ТУДА са 257 бр. и с РДВР - 460 бр. Издадените наказателни постановления от ТУДА са 709 на стойност 125 млн. лв., влезли в сила са 274 наказателни постановления за 77 млн. лв.
В своята практика службата се насочва към предотвратяване и разкриване на крупни данъчни нарушения, обхващайки дейността на една или повече фирми на територията на цялата страна. Изразява се в едновременни проверки в офиси, магазини, складови и производствени помещения, с цел установяване на реалните обороти и укриване на приходи. В хода на проверките се изземват за проверка откритите доказателства (счетоводни документи, черно счетоводство и др.). Такава е извършената проверка на фирма "Елидис" ЕООД и ЕТ "Елидис", занимаващи се с внос и продажба на бяла домакинска техника и картон в цялата страна. Укритите доходи за 1996 г. са 200 млн. лв., а за първото шестмесечие за 1997 г. - 214 млн. лв., изразяващи се в издаване на фалшиви фактури, не внесен ДДС и данък общ доход. Докладът с иззетите доказателства за установени нарушения ще се предаде на съответното териториално данъчно управление и прокуратурата по компетентност.
При предвидени 405 служители по щат, в момента в службата наброяват 301 души. Екипите за проверка разполагат с 6 бр. автомобили. Липсата на компютри в регионалните звена не позволява изграждането на информационна система. Службата не разполага с нито един собствен факс-апарат. Няма свързочна техника. Служителите не са въоръжени, въпреки рисковият характер на работата си.
Проблеми:
Неразвита законова регламентация - само четири текста в Закона за данъчната администрация.
Правомощията са неясни в областта на валутния и митническия контрол. На служителите са необходими допълнителни компетенции като (това са предложения от самата служба):
- личен обиск на лица, когато има достатъчно данни, че у тях се намират вещи и документи, свързани с извършеното престъпление, да спират действията им при доказателства за нарушения и да ги задържат за предаване на полицията;
- да спират превозни средства, както и такива, които са спрени, паркирани или в престой, включително и в зоните за граничен или митнически контрол;
- да налагат запор или възбрана за обезпечаване на държавно вземане;
- да изискват писмени обяснения от проверяваните лица;
- задържане на лица, извършили данъчно, митническо или валутно престъпление и съществува непосредствена опасност да се укрият (задържаното лице да се предава на органите на МВР, като срокът за задържане не може да е по-дълъг от 24 часа);
- издаване на писмени разпореждания за спиране на правно действие за срок до 24 часа, когато от него могат да настъпят непоправими вреди за бюджета;
- изискване на съдействие от съответните компетентни органи за използване на специални разузнавателни средства;
- при изпълнение на служебните си задължения, органите на службата да ползват оръжие и други средства за лична защита, съобразно изпълняваните функции.
Спецификата на работата изисква повишаване на специалната подготовка на служителите.

ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ
"ДЪРЖАВЕН ФИНАНСОВ КОНТРОЛ"
КЪМ МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ

Най-често констатираните вреди от Държавен финансов контрол са следните:
- държавни предприятия и учреждения неправомерно и безлихвено кредитират частни фирми или им стават гаранти да получават банкови заеми, но след това не ги връщат, което поставя държавните предприятия в критично състояние;
- държавни фирми инвестират средства в губещи фирми в чужбина, от които те не получават никакви дивиденти;
- отписват се валутни задължения и се преоформят в държавен дълг задължения на приватизирани предприятия, които би следвало да бъдат за сметка на купувачите;
- държавни фирми участват в смесени дружества за съвместна дейност без отчет за резултата от дейността, в следствие на което печалбите отиват в частните съдружници, а загубите - за държавата;
- изплащат се милиони хонорари по граждански договори за консултации и други без данни какъв е видът, обемът и характерът на извършената работа и каква е ползата за съответното предприятие;
- без търг се дават под наем и аренда на безценица или се продават по занижени цени недвижими имоти, инвентар, машини и стоки, а се закупуват суровини и материали по цени, по-високи от пазарните и други;
- държавни фирми спонсорират разни организации (професионални и други видове, спортни клубове), което е неправомерно, защото предприятията са на загуба, не внасят задълженията си към бюджета и поради това нямат право да дават нито субсидии, нито дарения;
- губещи предприятия теглят значителни заеми, които вместо за производство използват за консумативни цели, натрупвайки значителни дългове.
В ревизионните актове изобилстват по данни на Държавен финансов контрол сделки, с които са причинени вреди на държавните фирми за милиарди левове, но за тях обикновено се налагат глоби и вредите остават невъзстановени. Причината - въпреки безспорното наличие на деликт, органите на Държавен финансов контрол нямат правно основание да търсят пълна имуществена отговорност, поради което налагат глоби. Налагането на глоби, вместо да се търси пълна имуществена отговорност, противоречи на деликтния характер на финансово-отчетната отговорност. В тези случаи финансово-контролните органи уведомяват принципала той да потърси пълната имуществена отговорност, но такава не се търси и вредите остават невъзстановени и извършителят ненаказан.
На практика сега пълна имуществена отговорност се търси само за липси, но не и за други видове вреди. Например за вреди, причинени от престъпление, наличието на престъпление предпоставя и обуславя търсенето на пълна имуществена отговорност. Тоест преди да се състави акта за начет, трябва да има влязла в сила присъда. Държавен финансов контрол обаче не е компетентен да се произнася има ли престъпление или не, а съставянето на акт за начет без влязла в сила наказателна присъда би било незаконосъобразно.
Обобщена справка за обездвижените и нерешени към 1997 г. актове за начет, изпратени на съда и прокуратурата - 1447 бр. за сумата 1 млрд. 207 млн. 879 хил. 240 лв.
Обобщена справка за обездвижените и нерешени ревизионни актове, изпратени на прокуратурата до 1997 г. - 557 бр. за сумата 3 млрд. 161 млн. 290 хил. 52 лв.
Характерни нарушения, констатирани от Държавен финансов контрол, предоставени на временната комисия в справка от МВР:
I. Отрасъл "Търговия, туризъм и услуги".
1. Липси от парични средства, материали и дълготрайни материални активи.
1.1. В агенция "Машиноекспорт-Мехикана" е установена липса на 13 бр. машини за 222 хил. 901 щатски долара, разходи по недокументирани счетоводни операции за 51 хил. 947 щатски долара, незаконосъобразно изплатени възнаграждения за 13 хил. 232 щатски долара. Съставен е акт за начет за 303 хил. 133 щатски долара срещу ръководителя на дружеството.
1.2. В дружество "Ориент-експорт-импорт" - Щутгарт са установени неправомерно отчетени разходи за 338 хил. дойче марки без да бъдат документирани, за което е съставен акт за начет за търсене на пълна имуществена отговорност срещу бившия ръководител. Акт за начет е изготвен за 329 хил. 929 дойче марки от неотчетена продажба на машини срещу бившия директор на дружество "Ирион кар" - Германия.
2. Неполагане на необходимите грижи за опазване на държавната собственост, сключване на неизгодни търговски сделки от търговските дружества, които накърняват техните имуществени интереси и приключват със загуба.
2.1. "Инко" ЕООД - София, е предоставил 1 млн. щатски долара като съучастие в "Инко-лореал", но няма отчитана никаква дейност. Други 500 хил. щатски долара са предоставени на "Техноложи систем" ЛТД, които не са възстановени.
2.2. Неефективно инвестиране в "Консорт интернешънъл" - САЩ, е направил "Хемус" ЕАД, където от дяловото участие не са получени дивиденти, а по осъществения износ за 115 хил. 235 щатски долара за времето от 1990 - 1992 г. търговските взаимоотношения на са уредени.
2.3. От "Пимекс" ООД не са уредени сделки с чуждестранни контрагенти за 653 хил. 833 щатски долара и 130 хил. 538 дойче марки, чийто произход е от минали години и са трудно събираеми. Освен това допуснато е като сделка между свързани лица да бъдат прехвърлени 4 млн. 140 хил. 88 лв. на частна фирма, в която имат дялово участие част от съдружниците на "Пимекс" с цел финансиране изграждането на жилищна сграда.
2.4. При ревизията на "Маймекс" ЕАД е установено, че бившият изпълнителен директор притежава 25 на сто дялово участие в "Кофимекс-Цуг" - Швейцария, като възползвайки се от това, е допускал умишлено отклоняване на валутни средства от осъществените търговски сделки в полза на частната фирма. Сделките с традиционните чуждестранни доставчици на медикаменти и консумативи "Лабораторал", "Миолнике" - Гърция, са префактурирани от посредническата фирма по пътя на прилагането на трансферни цени, при което е оскъпяван вносът в страната, а натуралните и стойностните рабати не са усвоявани от търговското дружество.
II. Отрасъл "Промишленост".
1. Финансовата ревизия на "Хатес" ЕАД - Харманли, е установила, че на частна фирма от град Силистра са продавани платове, без да са съставени фактури, удостоверяващи реализацията на продукцията.
2. При финансовата ревизия на "Агромашинаимпекс" ЕАД - клон Ловеч, е установено, че е сключен договор за посредничество между "Агромашинаимпекс" ЕАД - София, и едноличен търговец "Вълов-91" - Ловеч.
Реализира се продукция под фактическата й себестойност, рекламации, отбиви от цената, отписване на готова продукция по себестойност, по-висока от фактическата.
3. Ревизията на ЕООД "Калиакра" - Добрич, е установила, че наред с длъжността изпълнителен директор на ЕАД "Калиакра" - Добрич, Никола Денев Манковски е изпълнявал и длъжността изпълнителен директор в "Оливия" - Добрич, дружество, създадено по пътя на приватизацията от активите на ЕАД "Калиакра" - Добрич. По този начин "Оливия" само с едно префактуриране на стоките, без да извършва никакви разходи, с използване труда на служителите и активите на ЕАД "Калиакра" е реализирало неправомерен доход от разлика в цената в размер на 2 887 995 лв.
4. При извършената ревизия на "Кюстендилски плод" ЕАД - Кюстендил, се установиха слабости и нарушения в съставянето на фактурите, издавани на клиентите на предприятието, състоящи се от различия между първия екземпляр и копието под индиго.
5. В нарушение на разпоредбите на чл. 20 и чл. 37 от Закона за данъка върху добавената стойност фактурираните лихви и неустойки по договори с клиенти на клон "Енергоснабдяване" - Кюстендил, не са били прибавяни към стойността на сделката по основните фактури и върху тях не е начисляван ДДС.
6. При извършената ревизия на "Програмни продукти и системи" ЕАД за 1996 г. е установено, че е отчетен финансов резултат след данъчно преобразуване 10 328 000 лв. вместо следващият се 55 983 361 лв., в резултат на което са внесени по-малко 18 211 311 лв. данъци и 3 млн. 1588 лв. лихви за закъснение.
7. В "Тракия папир" АД - Пазарджик, през 1993 г. е била извършена застраховка "Живот" и "Злополука" на 120 работници и служители с посредничеството на "Сейф-инвест" в застрахователно дружество "Меркур" - Австрия. След две години ръководството на дружеството прекратява едностранно договора, съгласно клаузите на който загубва всички права за получаването на обезщетения по сключените застраховки. По този начин платените средства във валута на "Меркур" - Австрия, и неполучени до момента на ревизията, след прекратяването на договора ревизията ги третира като вреда общо в размер на левовата равностойност - 51 730 130 лв.
III. Характерни нарушения, свързани с бюджета.
1. При ревизията на Обединена болница град Стара Загора е установено, че се преведени авансово през 1994 г. на 11 фирми 2 333 151 лв. и през 1995 г. на 23 фирми 14 826 933 лв. Тези суми са отнасяни направо на разход в сметките от група 60 "Разходи по икономически елементи", без да е взето предвид фирмите извършили ли са услугите, за които са доставени материалните ценности.
2. През периода 1994-1996 г. в община Созопол са подписани над 300 договора за отдаване под наем на терени, сгради и земеделски земи. Договорите не са номерирани и регистрирани и не се контролира изпълняват ли се клаузите по същите.
През ревизирания период в 44 случая кметовете на населени места, без да са дадени правомощия от общинския съвет, са отдали под наем общинско имущество.
3. В районна митница град Кюстендил отнетите и изоставени в полза на държавата стоки не са заприходени и не се водят по счетоводните книги. Те се отчитат по митнически манифести само от завеждащия склада. На търг се продават само моторните превозни средства. За останалите стоки не е ясно как се определят цените и избора на купувача.
Поради неподадена информация от направление "Митнически и валутни нарушения" не са преведени в приход на бюджета получените суми от продадени изоставени стоки за 1 486 311 лв. от продадени отнети в полза на държавата стоки за 1 064 178 лв. Горните суми са внесени по направление по време на финансовата ревизия.
Поради несъздадена организация между направление "Обмитяване" и счетоводството не са приведени по принадлежност събраи митни сборове, възлизащи на 6 018 707 лв. Тази сума е внесена от различни фирми за мита, такси и ДДС, но поради неточно записване в приходните касови и безкасови платежни документи е осчетоводявана като "депозит".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Михайлова, ще ви помоля сега да си починете. Ще вземем редовната почивка. В 11,00 часа ще продължим с парламентарен контрол и след приключването на парламентарния контрол госпожа Михайлова ще продължи да чете доклада на комисията. До момента не е направено никакво друго процедурно предложение, а това е съгласно правилника.
Почивка до 11,00 часа. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Преминаваме към следващата точка:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 28 ноември до 4 декември т.г.
Питане от народния представител Кънчо Марангозов към Петър Бояджиев, министър на здравеопазването, относно структурната реформа в системата на здравеопазването в съответствие с изпълнението на Постановление N 124 на Министерския съвет от 1997 г.
Започваме с отговори на актуални въпроси към господин Веселин Методиев, заместник-министър председател и министър на образованието и науката.
Имат думата да развият своя актуален въпрос народните представители Бойко Великов и Велко Вълканов относно готовността на правителството да внесе законопроект за вероизповеданията.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Няма ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма ги, добре.
Актуален въпрос от народния представител Петър Василев Мутафчиев относно уволнението на директор на училище. Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър! С Ваша заповед РД-09-290 от 18 септември 1997 г. е назначена комисия със задача да извърши проверка на ръководно-контролната дейност на директора на СОУ "Проф.д-р Асен Златаров" в Първомай.
На 25-26 септември 1997 г. проверката е извършена от упълномощените от Вас лица, за което до момента не е представен констативен протокол в учебното заведение и общината. Вероятно това е нова практика, господин министър, в контролната дейност на Министерството на образованието и науката.
Учудващо е това, че проверяващите не са нанесли в специалната за целта, от задължителните документи, книга за контрол, т.е. времето на проверката, обект и предмет на проверката, срок за изготвяне на констативния протокол.
Комисията е направила и други нарушения. Тя не е счела за необходимо да поиска от директора писмено обяснение за т.нар. нарушения. И как би могла да го направи, след като не е запознала госпожа Христина Вълчева и колектива с констатациите от проверката.
Това явно, господин министър, обаче не Ви е попречило на 7.ХI.1997 г. да издадете заповед за прекратяване на трудовия договор с директора на СОУ "Проф. Асен Златаров" - поради липса на качество за ефективно изпълнение на работата.
Тази прибързаност ме кара да мисля, че причините за уволнението не са от професионален характер, а политически.
Обществена тайна в град Първомай е, че от м. юли ръководството на Съюза на демократичните сили подготвяше тази смяна. Вероятно е оказан и натиск върху Министерството на образованието и науката.
Моят въпрос към Вас, господин Методиев, е: смятате ли, господин министър, че констатираните нарушения от извършената проверка Ви дават достатъчно основание за отстраняване от длъжност на директора на СОУ "Проф. д-р Асен Златаров" в град Първомай?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Има думата господин Веселин Методиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! На основание чл. 35 от Закона за народната просвета и Инструкция N 1 от 23 януари 1995 г. за провеждане на контролната дейност в системата на народната просвета с моя заповед комисията извърши проверка на ръководно-контролната дейност на директора на СОУ "Асен Златаров" град Първомай, област Пловдивска, госпожа Христина Георгиева Вълчева.
В периода 1991-1997 г. не са извършвани проверки на ръководно-контролната дейност на директора в това училище и в този град.
На 25 септември 1997 г. с цел осъществяване на проверката в 14 часа комисията и началникът на Регионалния инспекторат на Министерството на образованието и науката в Пловдив посещават училище "Асен Златаров". В училището са посрещнати единствено от помощно обслужващия персонал и 2 учителки, на които току-що е свършил седмият час. След проведен разговор с тях им е обяснено, че след приключване на часовете всички естествено са си отишли. Следствие на тяхната молба служителите са поели ангажимент да потърсят госпожа Вълчева и помощник-директора.
От намиращите се в учителската стая материални книги за взетите часове се е установило, че същите не са заверявани от директора от началото на учебната година, че липсват подписи и внесен учебен материал на учителите за взетите часове, имената на отсъстващите по болест или в отпуск учители, а в материалната книга за началния курс е внесен учебен материал за 26 септември 1997 г. и толкова.
В хода на проверката на училищната документация се е установило, че госпожа Вълчева вече е подписала и заверила материалните книги, но въпреки стремежа й да контролира и съхранява според изискванията необходимата документация са се констатирали други нарушения на законови и подзаконови нормативни актове, отнасящи се до дейността й като директор.
При проверката на заповедната книга протоколите за резултатите от писмени и устни изпити на учениците на самостоятелна подготовка и съхраняваните писмени работи за учебната 1996-1997 г. се е установило, че:
1. Липсват 42 бр. писмени работи.
2. Не са спазени изискванията на Указание N 2 от 2 юни 1995 г. на министерството. Върху писмените работи има само рецензия на един от учителите и членовете на комисията не отразяват оценките си в отделен протокол.
3. Писмена работа по английски език е без оценка, а в окончателния протокол е отразена оценка "Отличен".

4. Със заповед от 17 януари 1997 г. са определени следните дати за изпити през януарската сесия..., а в протоколите резултатите от същите изпити не са записани на съответните дати.
5. В протоколите от юнската сесия за резултатите от писмените и устни изпити по определени предмети, фиксирани със заповед - не чета номерата им, защото няма смисъл, също не са проведени по изискванията на съответната наредба.
6. Учениците на самостоятелна подготовка нямат лични картони, а оценките им са отразени само в Книга за изпитите на частни ученици, задочници и явяващи се на приравнителни изпити на Министерството на народната просвета по стария образец.
В крайна сметка, заключението е, че не е изградена система за ред и отговорност при организацията и провеждането на изпитите с учениците на самостоятелна подготовка, което поставя под съмнение обективността на резултатите и отразените в документацията оценки.
От проверката на дневниците на паралелките се е установило, че съществуват коригирани срочни годишни оценки, без тези корекции да са заверени от директора и да са подпечатани с печата на училището.
От проверката на личните дела на учителите се е констатирало, че от месец април насам, а в отделни случаи - и от по-рано, липсват допълнителни споразумения за актуализиране на работната заплата, а в съществуващите такива единственото използвано кодексно основание е чл. 67 или 68, липсва чл. 119 и съответно постановление на Министерския съвет. Липсват длъжностни характеристики. Молбите за отпуски не са съхранени в личните дела, а се съхраняват в отделна папка. В личното дело на един от учителите съществува трудов договор, от който е видно, че той е назначен по чл. 68, т. 1 от Кодекса на труда, а трудовият договор не е подписан от директора и лицето и не е подпечатана с печата на училището, тоест на практика няма сключен договор, а назначението е отразено в трудовата книжка.
Обявите за свободните учителски места не са изпращани в регионалния инспекторат, което създава трудности при осигуряването на училището с правоспособни учители, особено по чуждия език.
Основният документ за всяко едно училище - Списък-образец N1 е ксерокопие, нечетивен и на практика е неизползваем.
Очевидната тенденция към намаляване приема на ученици от първи до девети клас е съпътстваща с неособено удачни опити, като въвеждане на паралелка с изучаване на изобразително изкуство при осъществен прием само на една паралелка или единичен опит с прием едва на 18 ученика в паралелка с предпрофесионална подготовка в девети клас.
Въз основа на направените констатации за професионалните качества и с оглед развитието на училището съм прекратил трудовия договор, сключен с госпожа Вълчева за длъжността "директор" на средното общообразователно училище "Асен Златаров" - град Първомай.
И тъй като в началото на Вашия въпрос Вие направихте и политическа оценка, аз искам само едно нещо да Ви отговоря в тази връзка извън онова, което е установено и което е направено като проверка.
Политическото влияние върху българското училище не започва от деня, в който аз съм се заклел пред вас да бъда министър на образованието и науката. То е започнало много, много отдавна и няма смисъл сега да спорим кога точно и кой е най-много виновен.
Предложените изменения на Закона за народната просвета, които бяха одобрени от правителството и ще бъдат на дневен ред за разглеждане в парламента, ще дадат възможност, първо, за децентрализация и поемане на отговорност от регионалните инспекторати за провеждането, според мен, на истински конкурси и за решаване на този проблем от гледна точка на професионалните качества наистина.
Искам да Ви уверя, господин Мутафчиев, че личната ми позиция като министър е, че професионализмът е нещо много важно, но за работа точно в учителската професия, особено за ръководител на училище, личните качества, умението да се работи с хора е не по-малко важно от професионализма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
За реплика има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Господин минстър, не мога да бъда доволен от Вашия отговр. Струва ми се, че ако Вие бяхте поискали обяснение от директора на училището, щяхте да добиете по-ясна представа за ситуацията и проблемите, които съществуват и за мерките, които се вземат за заздравяване на образователната система в това училище.
С тези изнесени аргументи в пленарна зала Вие отново доказвате, че уволнението на Христина Вълчева е политическо. Как може да се твърди, цитирам, че "през последните години не се преодолява тенденцията за рязко намаляване приема на ученици", след като фактите са съвсем различни? В първи клас при родени деца през 1990 г. 11, са приети 28. През 1989 г.: родени 22 деца, приети 46, през 1988 г. - родени 28, приети 42. Това означава, че училището е предпочитано от родители, живеещи в повечето райони на град Първомай.
Може ли без да има ясни приоритети и стратегия за бъдещето на училището, за което Вие обвинявате директорката, да са налице следните положителни резултати?
За учебната 1995-1996 г. от 36 завършили единадесетокласници, 28 са кандидатствали, от тях 23 са приети или това значи успеваемост 82%. През учебната 1996/97 г. успеваемостт на кандидатствалите във висши учебни заведения е 83 на сто.
В училището, господин Методиев, са разкрити нови паралелки: специализирана по фирмена администрация, специализирана по музика и със засилено изучаване на изобразителното изкуство. Интересен е наистина фактът защо комисията не Ви е уведомила за тези положителни неща.
Вашата заповед, господин министър, е в нарушение на чл. 33, ал. 3 от Кодекса на труда, тъй като директорката на училището е и секретар на общинското ръководство на Съюза на българските учители. Проблемът, господин министър, не е в това, че е уволнена само госпожа Вълчева. Проблемът е друг - че в Пловдивски окръг твърдо се насажда тенденцията от страна на Съюза на демократичните сили за политически чистки в целия окръг, което безспорно ще нанесе сериозен удар върху образованието в окръга. А дестабилизирането на образованието и нарушаването на личните права на гражданите е тежко нарушение и на Българската конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Представям ви възражение от страна на колектива за уволнението на директора, което говори, че директорката може да работи с учителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин министър Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Вие в репликата си на практика обвинихте цялото регионално ръководство на образованието в Пловдивски окръг, а аз мога да ви кажа, че точно обратно е мнението на учителските колективи в окръга. Няма искане за промяна в регионалното ръководство в Пловдив, дори и по политически причини. Така че не виждам наистина, честно да си призная, логика в това, което вие казвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Връщаме се на първия актуален въпрос от народния представител Бойко Великов. Заповядайте.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет! Преди месец мнозинството в Народното събрание реши по предложение на депутат от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили да отложи разглеждането на внесените от нас и други народни представители законопроекти, които са насочени към ограничаване на възможността да се злоупотребява от някои религиозни групи, секти с конституционно предоставената свобода на вероизповеданията. Мотивът бе, че предстои Министерският съвет да внесе законопроект за вероизповеданията, който ще реши всички въпроси, включително и поставените от нас за сектите.
С глед на възникналото положение ние Ви питаме, господин заместник-председател на Министерския съвет, в каква степен на подготвеност е разработваният от правителството законопроект за вероизповеданията и кога правителството възнамерява да го внесе в Народното събрание? Ние бихме приветствали възможно най-бързото приемане на законопроекта, защото неограничено действащите у нас секти поставят остри нравствени въпроси, чието решаване не търпи повече никакво отлагане.
Затова обаче ние бихме искали възможните законодателни инициативи на правителството да не се оказват пречка за упражняване на законодателна инициатива от страна на народните представители.

Има още една причина за внесения от нас актуален въпрос. Това бяха някои от изявленията на директора на Дирекцията по вероизповеданията, че този закон не е между приоритетните на правителството. На мен много ми се иска да чуя един отрицателен отговор от Ваша страна.
Не бих искал да кажа, че нашите законопроекти и актуалният ни въпрос са предизвикали една по-бърза реакция и вече в Комисията по правата на човека са внесени основни насоки, които са първата крачка към приемането на Закона за вероизповеданията. Затова аз все пак бих искал да чуя становището на правителството относно приоритетността на този закон и евентуалното му внасяне в Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Великов.
Има думата господин министър Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Великов, уважаеми госпожи и господа народни представители! На всички нас е известно тежкото стопанско и финансово положение, в което се намираше страната и въведеното ограничение от валутния борд, за да можем да се спасим от тежката криза, в която бяхме изпаднали през зимата на 1997 г. Всички ние и всички вие в парламента приехте Декларация за приоритетите, по които трябва да се работи за финансовата стабилизация и стопанското укрепване на България. Въпреки това правителството отчита засиления обществен интерес към религиозните проблеми, съзнава, че сега действащият Закон за вероизповеданията не е адекватен на демократичните промени, в сегашния си вид законът не може по ясен, справедлив и категоричен начин да уреди отношенията между държавата и религиозните общности, той не може да отговори на предизвикателствата на новото време, а именно: тежкото разделение на Българската православна църква и нахлуването на секти и нови религиозни движения. Без съмнение един нов Закон за изповеданията е необходим. Тази нужда се обуславя от важните обществени и социални задачи, които изповеданията са призвани да решават, свързани със съхраняването на морала и нравствените устои на обществото. В Министерския съвет е създадена работна група, която предложи текст за законопроект за вероизповеданията, съобразен с международните норми по правата на човека и в съзвучие с българската традиция. След като проучи световната и европейска практика в тази област, работната група е готова в най-кратък срок да изработи текста на законопроекта. Неговата основа е направена и предложена от Дирекцията по вероизповеданията.
Трябва да се отчита фактът, че религиозните убеждения са една изключително деликатна материя, засягаща правата на човека, в частност правото му на свободен избор на изповедание и неговото практикуване. Правото на изповедание е едно абсолютно основно лично право, непосредствено свързано с интимния духовен мир на човешката личност и поради това представлява ценност от висш порядък. Без гарантираното му упражняване е немислимо съществуването на гражданското общество.
Същевременно създаването на един нов закон, който да регулира отношенията между държавата и изповеданията трябва да отразява и националната политика в тази област. Всичко това налага широко обсъждане, при което представители на изповеданията, държавните институции, богословските среди, правозащитни и обществени организации да изложат своите позиции. В тази дискусия безспорно ще се сблъскат противоречиви интереси, но тези, които споделят виждането, че с един ограничителен закон ще се решат всички проблеми на вероизповеданията са, от една страна, а от друга страна са тези, които защитават крайно либерална позиция. Балансирането на двете полярни становища явно изисква време, в което би могло да се постигне необходимият обществен консенсус, без наличието на който един такъв закон няма да бъде достатъчно ефективен.
Тежък проблем е и дълбокото разделение в православната ни църква, което създава допълнителни трудности. То е заложено още във времето, когато българският патриарх и висшият клир се назначаваха с решение на Политбюро на ЦК на Българската комунистическа партия. Този въпрос е наследен от днешното правителство на Обединените демократични сили. Последните решения на Върховния административен съд дават възможност на изпълнителната власт да приключи спора дефинитивно в полза на едната страна. Правителството, вярно на политиката си за търсене на национално съгласие, засега се въздържа от подобни решения и действия. Двете противостоящи страни в Българската православна църква трябва да осъзнаят това, да направят трезва оценка на обществените очаквания и да предприемат нужните стъпки за своето единение във възможно най-кратко време.
В заключение мога да заявя, че правителството има готовност да внесе за разглеждане и обсъждане законопроект за изповеданията. Въпросът обаче не е в срока. Въпросът е в това - и аз се радвам, че в комисията е започнало вече това обсъждане - да се направи по-широко обществено обсъждане на всички въпроси, за да влезе по възможност в законодателната програма на парламента в неговата сесия през есента на следващата година. Да говорим за по-ранно разглеждане на Закон за изповеданията, според мен не е разумно.
И нещо в края, господин Великов. За тези шест месеца Дирекцията по вероизповедания успя да реши няколко от тежките проблеми, получени също като наследство в работата с религиозните общности. От една страна, бяха регистрирани формации, признати в демократичния свят с правата на религиозни общност, от друга страна, беше приключен един тежък конфликт с организация, ползваща се с авторитет и доверие в голяма част от света, каквато е "Свидетелите на Йехова", от трета страна, беше затворена страницата в един тежък спор между българските мюсюлмани. Така че дори и без наличието на един добър закон, когато има добра воля за работа, проблемите могат да бъдат решавани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
За реплика до две минути има думата господин Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин Методиев, аз съм само частично удовлетворен от това, което ми казахте, по няколко причини. Първо, зачестяват много често случаите на психическо и физическо насилие, на демонстративни ритуални убийства в страната. И това е известно на всички. Твърде много станаха семейните трагедии в България и все повече нараства общественото напрежение в отделни селища на страната. Сега действащото законодателство не дава никакви възможности да се ограничава действието на такива религиозни групи и секти. Освен това има религиозни групи, които действат без въобще да са регистрирани и изпълнителната власт няма възможност да реагира, или поне тя не предприема такива действия.
Аз лично смятам, че едно по-бързо приемане на този Закон за вероизповеданията ще даде добри условия за постепенно преодоляване на разкола в Българската православна църква. Тук няма да приема част от Вашите аргументи, свързани с балансиране на отношението, свързани с приемането на законопроекта. Да, обществен дебат е необходим, но има достатъчно случаи в световната практика, които показват добро решаване на проблема със сектите. Така че аз разчитам, имайки предвид обаче тези основни насоки, които са ни предоставени, че подходът, като един либерален режим, ще създаде доста проблеми и на нашето Народно събрание. Разбира се ние ще водим дискусия с обществото по проблемите на вероизповеданията, но не съм убеден, че с либерален режим ние можем да решим тези тежки проблеми на сектите, които съществуват днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Великов.
Актуален въпрос от народния представител Ахмед Доган и група народни представители. Кой ще го развие? Има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! В учебника по история за ХI клас, методическа единица "Националните и етническите проблеми през 1944-1989 г.", дял V от авторски колектив - кандидатите на историческите науки Искра Баева, Бойка Василева, Евгения Калинова и д-р, к.и.н. Стайко Трифонов четем:
"Смяната на имената на българските турци е съпроводена от разрастване на турското националистическо движение в България. На отделни места се провеждат терористични акции, които причиняват материални и човешки жертви. Създават се нови организации като "Турско националноосвободително движение в България", чийто лидер става Ахмед Доган. Тази организация поощрява турците към изселвания, зове към организиране на саботажи в производството за водене на "война без оръжие". Нейната крайна цел е извоюването на културна и политическа автономия и откъсване на цели райони от българската държава. След 10 ноември 1989 г. на основата на тази организация възниква Движението за права и свободи (ДПС)."

Този текст, както и цялото съдържание на урочната единица, е не просто една лъжа, а е откровен акт на насаждане на етническа вражда. И не само, защото се премълчава истината за така наречения възродителен процес, който е разгледан единствено от ъгъла на разрастващ се някакъв турски национализъм, не само защото няма и ред за десетките избити мирни граждани от режима, за стотиците интернирани по лагери и затвори, за хилядите унизени и прокудени, а най-вече, защото обвиненията в сепаратизъм, за откъсване на цели райони от страната, представляват гавра с волята за обща държавност, която ние изпитваме. Отговорно заявявам: която воля изпитват 100 на сто от турците, родени в България.
Именно волята за обща държавност е квинтесенцията и на политическата сила Движение за права и свободи. Неслучайно светът отдавна призна и оцени миротворческата роля на ДПС, заговори за уникалния български модел за решаване на етническите проблеми и това е постижение на българската демокрация. ДПС днес, както винаги е било, е гарант за териториалната цялост, суверенитета и националната сигурност на нашата родина.
За съжаление, в България не са новост опитите за скриване на истината за така наречения възродителен процес, но опитът да се реабилитира това най-грозно събитие от близката ни история и то чрез учебник по история, вече е обществено опасен. Реална е опасността за превръщане на една лъжа в държавно изискване за знания на ученика.
Уважаеми господин министър, съгласен ли сте със съдържанието на урочната единица с цитираното заглавие от учебника по история за 11 клас, утвърден с писмо N 31-00-42 от 5 юни 1996 г. от тогавашния министър на образованието, науката и технологиите?
Приемате ли обвинението за сепаратизъм, за искане на политическа автономия, за откъсване на територии от България и тем подобни, с които биха се промивали мозъците на редица поколения млади хора? Ако не, какви действия бихте предприели?
Ние съзнаваме, уважаеми господин Методиев, че Вие не бихте могъл да носите пряка отговорност за актове, издадени от Вашия предшественик. Но чл. 77, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, който гласи: "До приемането на новите държавни изисквания за звания и умения, учебният план на средното общообразователно училище, на професионалните училища и учебните програми за общозадължителна подготовка се утвърждават от министъра на образованието и науката" ви дава право да ги коригирате. Смятаме, че истината очаква да го сторите.
Не крия, че очаквам отговор, който да бъде адекватен на политическата мъдрост и зрялост, проявена от турското население в България, които намериха сили в себе си да не издигнат лозунга на реваншизма, защото прозряха простата истина, че не българският народ носи отговорност за възродителния процес, а режимът. Благодаря, очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата господин министър Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Местан, уважаеми госпожи и господа народни представители! За първи път, отговаряйки на актуален въпрос на народен представител, ще започна с една уговорка, тъй като моята професия на историк просто ме предизвиква да го направя.
Питате защо е имало обвинения, че българските турци са искали автономия и сепаратизъм? Защо така пишат авторите на учебника по история? Защото, уважаеми господин Местан, тези хора са израснали в една система на образование, в която беше залегнал принцип, прокламиран от Пенчо Кубадински в края на 50-те години, че Кардъжалийски окръг трябва да стане износът на световната революция към Република Турция, да се откъсне от България и да стане Турска съветска социалистическа република ... (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
Това е казано на пленум на Централния комитет на Комунистическата партия. Не съм си го измислил аз. Но съм свидетел на системата на висшето образование по история и знам големите грижи, които трябваше да се преодоляват от редица преподаватели - чест и хвала на тях!, за да може да се учи история наистина така, както трябва. Защото в българския Софийски университет имаше професори, някои от тях и до ден-днешен, които преподават история и които са помогнали на такива като мене - по-млади, да овладеят донякъде поне уменията на историческото познание.
И втората уговорка, господин Местан. Аз съм изненадан от медийната атака, която вие проведохте по този проблем. Ние се познаваме добре, работим заедно в Комисията по наука и образование и аз мисля, че ако вие искахте категорично решение на този въпрос, вие знаехте предварително моето мнение: щяхте да го получите, а не аз да го научавам във въпрос тук, в парламентарния контрол и най-малкото от един разгромяващ спор между Вас и господин Стайко Трифонов - авторът на съответния текст по медиите. И всичко това в момент, в който в България е турският министър-председател и се подписа между другото и културна спогодба.
Така или иначе върху един тежък въпрос, върху един дълбоко морален проблем остана сянката на съмнение, че за всичко това има много голям политически мотив. Вие сте прави като депутати и като парламентарна група да го правите. Въпросът е само дали не изпадаме в позиция, в която на гърба на нещастието на десетки хиляди хора трябва да реализираме един политически ход с парламентарния контрол в деня, в който министър-председателят на една съседна страна е на посещение в София.
И на въпроса:
На основание обявения от Министерството на образованието и науката търг за написване на учебен комплекс по история за 11 клас и становищата на експертна комисия в състав: ст.н.с. д-р Георги Марков, проф. Васил Василев, проф. Румяна Радкова, доц. Милена Камакъмова, гл.ас. Цонка Късмякова, Красимира Михайлова и Мария Пиронкова, през април 1996 г. Министерството на образованието и науката е одобрило учебниците на три издателства по история за 11 клас:
1. На издателство "Просвета" с авторски колектив: Васил Гюзелев, Константин Косев, Милчо Лалков, Любомир Огнянов и Мария Радева.
2. На издателство "Анубис" с авторски колектив: Александър Фол, Йордан Андреев, Вера Мутафчиева, Райна Гаврилова и Иван Илчев.
3. На издателство "Отворено общество" с авторски колектив: Петър Делев, Петър Ангелов, Георги Бакалов, Цветана Георгиева, Пламен Митев, Стайко Трифонов, Искра Баева, Бойка Василева и Евгения Калинова.
И трите учебника отговарят на програмата за общозадължителната подготовка, а зная, че господин Местан прави разлика между общозадължителната и тази, която е избираема, която определя съдържателните параметри и цели на учебното съдържание, конкретните цели на обучението по история в 11 клас и основните изисквания за знания и умения, които ученикът следва да овладее и демонстрира при завършването на средното образование. Спазвайки изискванията в препоръката на министерството за учебен комплект по история за 11 клас, авторите са свободни при структурирането и избора на теми, очертаващи съдържанието на учебника.
Съдържанието на тази тема, която Вас Ви интересува, и цитираният текст са включени в рамките на три проблема и това са: македонският въпрос, проблемите на политиката към българските турци и българите мохамедани в периода 1944 - 1989 г., отношението на българската държава към отделните етноси, отношението на другата държава, която има етнос, към тях и състоянието на междудържавните отношения. Поставеният от Вас въпрос не засяга учебния план и учебната програма. Той засяга само текста в един от трите учебника.
За да бъда точен и кратък в края на отговора си, аз ще се ангажирам пред Вас, че тъй като това е материал от втория срок, ще подпиша указание, с което ще помогнем на учителите по история на България специално в разглеждането на "възродителния процес" и там ще отбележим две неща: първо, че това е една човешка драма на десетки хиляди хора в България, за която те нямат никаква вина, и второ, че подбудителите, създателите, организаторите и дейците на "възродителния процес" ще бъдат ясни, след като бъдат открити много архиви. Днес да се спекулира с един архивен масив, както е случаят с Главно следствено управление, а да не се познава цялата документация, например от архива на Комунистическата партия за периода 1984 - 1989 г., не дава възможност на един изследовател да направи точна преценка. Днес ние знаем само едно със сигурност - и това е трагедията на десетки хиляди хора.
Лично аз съм защитник на една стара теза в немската историография - че човек трябва да се занимава като историк с проблеми, събития и личности, които са били преди датата на неговото раждане. Затова си позволявам да препоръча на Стайко Трифонов да се занимава с неща, които са свързани с периода преди 1945 г., защото мисля, че той тогава е раждан.
Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Има думата господин Местан за реплика.
Лютви Местан (ОНС): Уважаеми господин Методиев, взимам думата, за да направя едно уточнение. Задаването на въпроса в деня на посещението на турския министър-председател е едно съвпадение. Ние този въпрос го внесохме миналата седмица. Искам да Ви уверя, че в плана на коректността поисках разговор с Вас далеч преди медиите да гръмнат по този деликатен въпрос. За съжаление може би поради Вашите ангажименти такава среща не можахме да проведем, като Ви уверявам - във вторник чаках известно време и пред кабинета Ви, поех риска да искам да Ви видя, преди да съм уговорил и срещата. Същото сторих и с политическата сила, която представлявате.
В този смисъл ние не търсим политически дивиденти. Задаваме въпрос, водени от единственото желание този процес да получи своята реална оценка и подобни разговори да не продължават да грозят социално-политическия пейзаж на страната. Защото и към Европа ние не можем да тръгнем с бацила на етническата вражда. Най-малкото всички сме отговорни да предпазим младото поколение от този бацил.
Смятам, че най-надеждната ваксина, с която бихме могли да се имунизираме, е истината за този процес. Тя - съгласен съм с Вас - не се съдържа в материалите на Главно следствено управление, защото документът не е единственият извор за изучаване на историята. Всички ние сме свидетели на този процес.
И отново се връщам към политическата зрелост и мъдрост на хората, които са ни изпратили тук. Те искат нещо много малко: ако не е възможно виновниците за този процес, а това е режимът - на мен ми напомниха да го назова точно, комунистическият режим - не могат да получат съдебно възмездие, то най-малкото трябва от тази трибуна да бъдат морално порицани, за да може изстрадалият народ, пострадалият от режима да получи поне моралното си удовлетворение.
Надявам се, че Вие наистина ще напишете това указание за втория срок. Надявам се, че ще направите и втората крачка - занапред да изчистите учебниците по история от тези недоразумения, за да могат моите деца, когато станат в 11 клас, да не учат от историята, че баща им е бил член на терористична организация. Защото това далеч не отговаря на истината.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата господин министър Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Именно в духа на толерантността, господин Местан, аз не отложих отговора на въпроса, което по правилника на парламента можех да го направя за другия път, а казах, че ще отговарям днес, за да не се изцяло политизира случаят. И аз мисля, че именно тези разговори тук, в пленарната зала, показват желанието да не се политизира случаят, а да се реши с оглед на една елементарна човешка справедливост, която дължи българската държава на обидените десетки хиляди хора, унижени и оскърбени. За мен това е проблемът, аз така го виждам в качеството си на министър на образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Има думата народният представител Георги Божинов да развие своя актуален въпрос към господин Иван Нейков, министър на труда и социалната политика, относно резултатите и изводите от проверката на министъра на труда и социалната политика в общини Бяла Слатина и Оряхово.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! На 13 ноември 1997 г. Вие лично посетихте общини Бяла Слатина и Оряхово и направихте проверка по сигнали на граждани и народни представители. След Вашето посещение и направените от Вас изявления в пресата се появиха тежки обвинения към кметовете и общинските съвети в общините Бяла Слатина и Оряхово. Ще приведа цитат от две изречения и три заглавия в подкрепа на тази мисъл:
Вестник "24 часа" от 14 ноември 1997 г. публикува статия със заглавие "Нейков вини кметове за помощи"; "Дума" - "Нейков вини кметове"; "Стандарт" от 14 ноември - "Мошеници". Две изречения от тази статия: "Общинарите в Оряхово и Бяла Слатина лъжат бедните, че правителството не е привело пари за помощи, съобщи междувременно вчера във Враца социалният министър Иван Нейков. Според него е престъпление да не се изплащат социални помощи на социално слабите и на всичко отгоре общинарите да ги лъжат, че пари за тях няма". Действително, много тежки квалификации и обвинения.
Ето защо, уважаеми господин министър, моят актуален въпрос към Вас е свързан със следното:
1. Какво е било изпълнението на държавната субсидия за двете общини към датата на Вашето посещение?
2. След Вашата проверка бихте ли потвърдили, че е имало общински средства на депозит.
3. Действително ли са били излъгани социално слабите, че парите са приведени, а кметовете не ги дават?
Завършвам своя актуален въпрос с надеждата за коректен отговор.
И понеже разполагам с още няколко секунди, бих искал да посоча общата рамка, в която се развива този проблем. Вярно е - и това е достойнство на правителството и на Министерството на финансите, - че в последните седмици кметовете на всички общини са уведомени точно на кой ден до края на м. декември колко средства ще им бъдат приведени, за да бъде изпълнена сто на сто предвидената бюджетна субсидия. Но е вярно и трябва да се признае, че през месеците август, септември, октомври и до датата на Вашето посещение в двете общини не бяха изпълнени предвидените графици за привеждане на субсидии. Това доведе до голямо напрежение в общините, доведе до неразплатени сметки, доведе до конфликти.

И когато по този въпрос се изостри политическата борба, трябва с помощта на фактите и аргументите да защитим своята теза. Защото тези хора имат освен избиратели - синове и внуци, които ги питат дали са лъжци и дали са престъпници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Има думата министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Божинов! На 13 ноември, по инициатива на господин Илия Петров, депутат от СДС от Врачански избирателен район, посетих общините Оряхово и Бяла Слатина. Срещнах се с десетки, десетки хора. Бяха много интересни срещи, много съдържателни. Казвахме си нещата право в очите.
Ползвам се от случая да благодаря на всички, с които се видях и за разговорите, и за препоръките, и за критиката, която отправиха. Наистина за мен това бяха две много полезни срещи.
Възможно е в моя отговор да преобладават малко повече цифрите. Но аз бавно ще ги казвам, за да можете и Вие да си ги запишете, за да могат и хората да разберат как стоят нещата.
Какво е било изпълнението на държавната субсидия, това е Вашият първи въпрос, към тези две общини около датата на посещението ми?
В Бяла Слатина към 13 ноември изпълнението на държавната субсидия е 77,8 на сто, а от общата субсидия, това е онази, която общините разпределят на базата на своите решения, изпълнението е 88,1 на сто.
Как стои същият проблем в Оряхово? Към 13 ноември изпълнението на държавната субсидия е 78 на сто, а на общата субсидия е 88 на сто.
Важният въпрос, който Вие поставяте, за наличните средства, т.е. тези средства, които са били собственост, с които са разполагали общините, средства, с които те трябва да плащат социалните помощи.
В община Бяла Слатина. Към 15 октомври общината е имала 72 млн. 600 хил.лв. налични средства. Какво става след един месец? На 17 ноември наличните средства са 55 млн. 116 хил.лв. Това са средствата на общината. Тоест, и през октомври, и през ноември месец, след малко ще говоря за сегашната ситуация, Бяла Слатина има тези пари.
Как стоят нещата в Оряхово? В община Оряхово към 15 октомври наличните средства са 51 млн., а към 17 ноември наличните средства вече стават 72 млн.лв. Тоест, и в Оряхово към средата на октомври, и към средата на ноември има достатъчно средства.
Какво направи правителството, респективно Министерството на финансите, през периода след месец ноември? Не го свързвам с моето посещение, в никакъв случай, това просто е политика на правителството.
За първи път от много години, аз познавам, струва ми се, социалната политика, която беше провеждана през последните години и мога да Ви кажа, че за първи път едно правителство, едно Министерство на финансите пое на гърба си ангажимент, който не е негов, пое на гърба си ангажимент да бъдат осигурени средства на всички общини, за да бъдат изплатени стари задължения на общините към хората, стари задължения към социално слабите.
Затова тази седмица бяха преведeни на община Бяла Слатина още, извън всичко останало, извън субсидията, която е по Закона за бюджета за 1997 г. 204 млн. 600 хил.лв., а на община Оряхово - още 38 млн.лв. За да бъдат, пак казвам, за да бъдат изплатени задължения, които не са реализирани от общините през минал период.
Струва ми се, че по този начин правителството отново доказва, че прави всичко възможно, и то в условията на валутен борд, в условията на трудностите, при които живее цялото общество, да даде възможност на общините, не да им пречи, а да даде възможност на общините да окажат максималната възможна помощ на социално слабите.
Вашият последен въпрос е: действително ли са били излъгани социално слабите, че парите са преведени, а кметовете не ги дават?
Аз предлагам, предполагам, че и Вие сам ще си дадете отговор на този въпрос на базата на цифрите, които Ви дадох.
Но, поставям се на мястото, приемам, че съм жител на тези общини, ако живея в тези общини. Бих искал да ви кажа, че хората, които така управляват парите на тези общини, не биха се ползвали с моето доверие. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
Има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Наистина ще Ви моля само за секунди, с които да изясня понятията и да съобщя цифрите.
Уважаеми господин Нейков! Вие сте сериозен професионалист и не можете да си служите с понятието "налични средства", вместо употребеното обвинение за "депозити". Когато се прави моментна снимка на финансовото състояние на сметките на общината, може действително да има средства в наличност, но те да се събират за онези приоритетни плащания по постанавлението на Министерския съвет за изпълнение на бюджета, по което перото, за което говорим, е трето след "Медикаменти и заплати". И ако кметът е събирал парите за падежа за заплати, които са преди социално слабите, никой няма право да лъже другите, че това са техните пари.
Този въпрос е принципен и той е на честта.
Второ. Не може да се служи с понятието "обща субсидия".
Каква е истината? Община Оряхово има от собствени приходи част 19 на сто и 81 на сто идват от държавната субсидия.
За община Бяла Слатина тя е 70 на сто от държавната субсидия и 30 на сто от собствени приходи.
Аз твърдя: цифри на честта, така ги приемете, от тази трибуна, че към датата на Вашата проверка държавната субсидия към община Бяла Слатина е изпълнена в размер на 70,34 на сто. Нека разликата, която Вие съобщихте и която аз обявявам да не се скрие зад понятието "обща субсидия". Аз твърдя, че изпълнението на държавната субсидия към датата на Вашата проверка е 70,34 на сто. Или това означава 274 млн. 754 хил.лв. неразпределени разходи и дългове, от които 183 млн. 960 хил.лв. за плащане на социално слаби.
Как стои и въпросът с община Оряхово, чийто кмет е тук...
ГЛАС ОТ МНОЗИНСТВОТО: Той не е кмет.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ... и иска да чуе от тази трибуна дали вярно е мошеник?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изтече времето.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Само една цифра, господин председател.
Сто петдесет и един милиона към 13 ноември са непреведените пари в тази община, а 51 млн.лв. е преизпълнението на собствените приходи. Тях, господин Нейков, не можете да ги изравните в обща субсидия, защото тези 51 млн.лв. са отишли за наказателни лихви, за неразплатените 151 млн.лв. от държавния бюджет.
И Вие не ми отговорихте: имате ли основание да се подпишете под думите, че общинарите на моя роден град Бяла Слатина и кметовете на двете общини са лъжци и мошеници?
ГЛАС ОТ МНОЗИНСТВОТО: Да.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това го казвате Вие, но подсурдинка.
ГЛАС ОТ МНОЗИНСТВОТО: Кметът е отстранен. Правете си изводи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Нейков за дуплика.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Господин Божинов, Вие използвате едно понятие, което на мен не ми е известно нито като юрист, нито като човек, който се занимава с бюджет - "цифра на честта". Такова нещо не ми е ясно.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Ако няма чест, се отказвам.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: За мен има верни и неверни цифри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, без реплики от залата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: По време на срещата специално в Оряхово с ръководството на общината, онова, което в момента изпълняваше функциите, те пред хората потвърдиха до лев цифрите, които казах и за онези, които са преведeни, и за онези, които са налични, и за процентите на изпълнение на субсидията.

Това, което Ви казах, съм го казал и в Оряхово, в залата, която беше пълна и където беше и общинското ръководство. Така че задълженията на държавата към двете общини са изпълнени в максимална степен.
Аз затова оставих на Вас да отговаряте на въпроса. Аз можех в тези зали, където хората изразяваха пред мен своето недоволство от общинските ръководства, с много по-остри думи да се обърна към общинските ръководства. Не го направих. Не го направих, защото не исках след моята среща да има врагове в тези градове. Исках да се намери диалогът, исках да се намери решението.
За мен е некоректно управление на пари в една община, когато в продължение на месеци се плаща по 25-30 на сто от помощите, на които хората имат право. Това какво е? Какво е това? (Реплика от ДЛ.)
Никакъв бюджет! Кое правителство по този начин, по който правителството, което управлява в момента, си изпълнява ангажиментите към общините? Кое правителство изпълни ангажименти на предишни правителства? (Реплика на Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Божинов, стойте мирен! Имахте думата, изказахте се.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Народът няма да стои мирен - това ще стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И народът ще стои мирен, бъдете спокоен!
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Аз не искам оценка от Вас на политиката, която води това правителство в социалната сфера. Искам хората да знаят, че България е в трудно положение и правителството прави всичко възможно да даде и повече от онова, което е обещало, за да стигне до хората. Затова е важно общинарите да се отнасят към всеки лев скъпернически, два-три пъти да гледат как да го използват, за да донесе доходи. Това е ролята на един общинар. Затова казах, че такова управление на пари, каквото имат тези общини, не се ползва с моето доверие като гражданин. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нейков.
Преминаваме към отговори на министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев.
Има думата народната представителка Елена Поптодорова да развие своя актуален въпрос относно лечението на настанените деца в санаториално училище "Йордан Йовков" - "Тузлата", град Балчик.
Заповядайте.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, по силата на Ваше решение от 26 август 1997 г. основното санаториално училище "Йордан Йовков" - "Тузлата", град Балчик преминава на сезонна работа. Тоест от 1 ноември до 30 април санаториумът ще бъде закрит.
Същевременно с решение на Министерството на образованието и науката от 14 октомври 1997 г. на основание на становището на Регионалния инспекторат на Министерството на образованието и науката в град Добрич училището продължава да функционира без допълнително предоставяне на средства, с изключение на горива и електроенергия. По този начин 70 деца с тежки заболявания на опорно-двигателния апарат, на нервната система и на дихателните пътища няма да получават съответно лечение на място. В резултат на решението на Министерството на образованието и науката, община Балчик чрез спонсори и дарения осигурява храната за децата. Открит остава жизнено важният въпрос за тяхното лечение, особено като се има предвид, че това е единственото санаториално училище в страната, в което при лечение се ползва естествена кал.
Готово ли е Министерството на здравеопазването и Вие лично да съгласувате действията си с Министерството на образованието и науката по начин, който да гарантира органичната връзка между лечение и образование на настанените в "Тузлата" деца? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Има думата министър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожа Поптодорова, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, едно уточнение, госпожа Поптодорова. Няма такова здравно заведение, което да се казва "санаториално училище" и да е на подчинение на Министерството на здравеопазването. Тук имате някаква грешка. Това е училище, което работи в санаториума и то не е на мое подчинение. Но общо взето нещата стоят така, както казвате Вие, до известна степен.
Става въпрос за санаториума, а не за училището, който разполага със 100 легла. Специализиран е за санаториално лечение и рехабилитация на деца с детска церебрална парализа и други заболявания на централната нервна система, състояния след полиомиелит и тежки ставни заболявания.
Сградата е много стара, нуждаеща се от реконструкция, неудобна за лечение на деца с двигателни нарушения. Ниска е използваемостта на апаратурата, нисък е и оборотът на леглата по профила на санаториум.
С оглед на по-добра използваемост на леглата се приемат деца с други заболявания през летния сезон и удължен престой над два месеца през есенно-зимния сезон, което не се налага по медицински показания.
В момента, искам да кажа, че този момент беше преди 2-3 седмици, се лекуват 63 деца, от които 10 в предучилищна възраст и 53 ученици от I до VIII клас. Ежемесечният разход за издръжка на санаториума през есенно-зимния сезон е около 27 млн. лева, от които близо 13 млн. са за гориво и електроенергия, осигуряващи се досега от Министерството на здравеопазването.
На базата на резултатите от акредитацията на санаторно-курортните заведения се предвижда преминаване към сезонна дейност на детския санаториум в "Тузлата", като контингентът деца, нуждаещи се от медицинска рехабилитация, се пренасочва към детския санаториум в Момин проход, който е профилиран за същите заболявания и ще работи целогодишно.
С оглед нормалното приключване на първия учебен срок, т.е. до края на 1997 г., Министерството на образованието и науката осигурява необходимите средства за гориво и електроенергия. От дарения са постъпили около половината от необходимите количества хранителни продукти, а останалите необходими средства са гарантирани от Министерството на здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бояджиев.
Госпожа Поптодорова, имате думата за реплика.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Мисля, че тези, заради които водим диалога с Вас, господин министър, не се интересуват от това как наричаме училището - санаториално училище или училище в санаториум, а е важно дали ще бъде осигурено лечението заедно с образованието на тези деца.
Вие съобщихте, че по същество то ще бъде преместено (имам предвид лечението) от "Тузлата" в Момин проход. Не мога да се произнеса по медицинските последици от това, тъй като, както вече казах, по документацията, която ми беше предоставена, където именно се говори за санаториално училище, от място, се твърди, че "Тузлата" е единственото място, където се прилага естествена лечебна кал. Ето защо, господин министър, аз си запазвам правото да продължа с питанията си към Вас в случай, че медицинските показания от това преместване в Момин проход, както и възможностите на родителите да осигурят лечение и образование на децата си при това ново решение на министерството, се окажат непосилни за тях и те отново ще потърсят намесата ми като техен народен представител. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Има думата господин министър Бояджиев за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Госпожа Поптодорова, аз си позволявам да направя допълнение към моя отговор, изхождайки от обстоятелството, че Вие не сте медик и не може да разберете някои от доводите на министерството, за да вземе това решение, които са само професионални.
Става въпрос за това, че това санаторно заведение за деца е в много тежки условия, едно; второ, то се е превърнало в социално заведение, защото тази група деца, повечето от тях са в такова състояние, че те нямат капацитет за подобряване на състоянието им. Така че те използват санаториума, както виждате, стоят по 2 месеца в санаториума не за да се лекуват, а за да го използват като социално заведение и там да провеждат своето учение и то при едни изключително лоши условия.
Що се отнася до медицинските резултати от това решение, то точно с това се съобразява - със здравето на децата. Този съвсем малък процент от деца, които все още могат да бъдат рехабилитирани, се насочват в едно много по-квалифицирано и с много по-добри условия за живот и за лечение и рехабилитация заведение, каквото е детският санаториум в Момин проход. Ние трябва да запълним и неговия капацитет, съгласете се.
Аз досега като лекар не съм видял някой човек - дете или възрастен - излекуван от лечебна кал. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бояджиев.
Има думата народният представител Кънчо Марангозов да развие своето питане.
Господин Марангозов, използвам случая да Ви кажа, че съм Ви върнал един актуален въпрос, отправен към министър-председателя, за да го приведете в съответствие с правилника.

КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Добре, ще го видя.
Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Министерството на здравеопазването получи безвъзмездно значителни средства от Европейския съюз в рамките на програма ФАР за целите на рационалното преструктуриране на системата по здравеопазване и за процеса на интеграция на България в европейските структури. На практика с тези средства се подпомага формулирането на приоритетите и цялостната здравна политика на Република България. Логично възниква въпросът за рационалното използване на финансовите средства по отделните проекти, реализирани от Министерството на здравеопазването.
Моето питане, господин министър, е: командировани ли са от Министерството на здравеопазването народни представители от Тридесет и осмото Народно събрание със средства на програма ФАР за обучение в чужбина, кои са те и какво е наложило това? Командировани ли са пенсионери, неработещи в системата на здравеопазването от програма ФАР и по какви причини? Как бихте мотивирали, господин министър, решението си с безвъзмездно отпуснатите средства от програма ФАР лица от посочените по-горе категории да бъдат командировани за обучение по програма ФАР, още повече, че от информацията, с която разполагам, е видно, че едни и същи лица са командировани многократно в чужбина с цел обучение в рамките на курсове, учебни пътувания, вместо техните места да бъдат ползвани от млади и перспективни управленски кадри? Не смятате ли, че това е прахосване на средства за екскурзии на точно определени лица, с които те придобиват допълнителни доходи за сметка на западноевропейския данъкоплатец в рамките на добра сума конвертируема валута?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата господин министър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Марангозов! Вашето питане се основава на факта, че чрез проектите, изпълнявани в областта на здравеопазването в нашата страна по програма ФАР на Европейския съюз, както Вие казвате, цитирам: "се подпомага формулирането на приоритетите в здравната политика на Република България". От своя страна аз бих добавил, че чрез изпълнението на тези проекти се решават не само въпроси на здравната политика, но и основни практически проблеми на здравеопазването, като например изграждането на системата за спешна медицинска помощ и нейното съоръжаване със съвременен медицински транспорт и комуникационна техника, реалното изграждане на системата за здравно осигуряване и редица други.
Споделям Вашата загриженост за рационалното използване на останалите финансови средства по отделните проекти, реализирани от Министерството на здравеопазването. В моя отговор ще изхождам именно от твърдението Ви за подпомагане на нашата национална здравна политика от проектите по програма ФАР.
По реда на Вашите въпроси и питания.
Командировани ли са от министерството със средства на програма ФАР народни представители от Тридесет и осмото Народно събрание за обучение в чужбина? Да, господин Марангозов, командировани са в различно време за по няколко дни членове на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта в работни групи заедно с други специалисти. Основание за това е, че именно народните представители от комисията трябва да се запознаят с новите тенденции в областта на здравната политика, за да могат да вземат и отстояват необходимите законодателни и други решения в областта на здравеопазването, както Вие отбелязвате - за интеграция на България в европейските структури. Ние трябва да сме благодарни на Европейския съюз и програмата ФАР, че предостави възможност на трима от двеста и четиридесет народни представители да се запознаят със здравните системи на някои европейски страни.
Командировани ли са по програма ФАР пенсионери, неработещи в системата на здравеопазването? Не. Определено мога да кажа, господин Марангозов, че не смятам във връзка с посочените от Вас случаи да има прахосване на средства за екскурзии на точно определени лица. Ако Вие възприемате участието във всяка такава мисия като екскурзия, то за членовете на работните групи това е отговорна работа, на базата на която са направени и разработени реални предложения, повечето от които вече са реализирани в практиката. И искам да добавя: повечето от състава на тези работни групи е определен преди няколко години, когато са започнали тези програми. Аз почти не съм направил промени в тях.
Накрая бих желал да използвам повода още веднъж да изразя нашата благодарност към европейския данъкоплатец, за когото Вие така похвално сте се загрижили, за средствата, които отделя за подпомагане на реформата в нашата страна.
Но не мога да не си припомня, че преди една година, през месец ноември, декември и януари Вие, доктор Марангозов, не сте били на държавна работа, били сте отстранен по съдебен път като директор на Районния център по здравеопазване в Бургас и сте бил зачислен със заповед на тогавашния министър на здравеопазването в едномесечен курс за управленски кадри, предназначен за висши администратори от системата на Министерството на здравеопазването, без да сте имал право на това в качеството си на лекар към Обединена работническа болница, Бургас. Този курс беше по проект на програма ФАР и също за сметка на европейските данъкоплатци. Обучението на един курсист в този курс беше твърде скъпо, господин Марангозов, и Вие не може да не знаете това. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Бояджиев.
Господин Марангозов, имате право на два уточняващи въпроса.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Ще отговоря след това.
Господин министър, като какви са били включени в групата колегите от парламента? Като парламентаристи? Това вдига извънредно много ранга на групата. Като експерти? Принизява ранга на групата. Или като екскурзианти? И все пак съобщете техните имена.
Второ, известно ли е на ръководството на Парламентарната група на СДС имат ли те мандат да представляват там парламента? Връща се някой от тях след една седмица. И колко струва, господин министър, цялостната тяхна екскурзия - така я наричам аз - до чужбина, защото някои са ходили по няколко пъти?
А колкото до моя курс, да, бях тогава лекар, но веднага след това отново бях директор на Районния център по здравеопазване. Ще Ви отговоря по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин Марангозов, интересувате се от имената на тези народни представители. Единият е заместник-председателят на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта доктор Михайлов, другият е доктор Брайнова, член на комисията, третият е също член на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта - доктор Димитър Игнатов, който е и член на Българския лекарски съюз. Касае се за еднократно заминаване на тези депутати, а не многократно, както Вие казвате. И по мое мнение резултатът от тяхното пребиваване за няколко дни там беше много добър и това си пролича при обсъждане на законопроектите, които ние внесохме.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Затова ли председателят на програма ФАР казва, че парите на програма ФАР не се употребяват както трябва в България?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Величкова, нямате думата.
Думата има господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Не съм удовлетворен от отговора на господин министъра, но смятам например, че доктор Димитър Игнатов не ходи за първи път в чужбина по такива поводи. Той е тук и може да го потвърди.
По-нататък, бих казал, че това нещо, на тази група от петнадесет души, струва на програма ФАР според мои скромни изчисления около 45 хил.долара.
Искам да кажа и друго. В момента, когато българското здравеопазване е в изключително критично състояние и когато Вие пускате наредба за заплащане в здравните заведения, която чакаме да бъде публикувана, се командироват хора, а аз знам, че когато се излезе с предложение пред програма ФАР, групите могат да бъдат намалени на 7-8, а не 15 човека, които да отидат, да проучат, да се върнат и да продължат обучението си. А според мен Вие като че ли се опитвате да печелите подкрепа по този начин в парламента с тяхното командироване.

И по-нататък, аз не мога да се съглася да бъдат командировани по този начин хора в чужбина.
Колкото до представители на Българския лекарски съюз, които ходиха многократно, при обсъждането на законите стана ясно, че не всичко в тези закони и още повече снощният дебат, Вие видяхте, че не са написани в най-добрия вид тези закони.
Ето защо, господин министър, аз си запазвам правото да се обърна към делегацията на Европейския съюз за целесъобразността на разходите... (Реплики от мнозинството.) Ако трябва и към арменския поп ще се обърна, защото и той може да каже по-добре от Вас как трябва да се разходват средствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Току-що миналото питане и отговорът по него ме провокират да направя едно изявление.
Почти ежедневно получавам молби от народни представители да бъдат командировани в чужбина за сметка на най-различни програми и други институции. Досега не съм отказал такава командировка, когато не се изразходват средства на Народното събрание.
Но, ако зад становището на господин Марангозов стои Парламентарната група на Демократичната левица и е против такива командировки, аз ви обещавам, че занапред ще се съобразявам с това становище на вашата парламентарна група. (Ръкопляскания от мнозинството.)
РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Нашата не ходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не знам дали вашата не ходи повече от други някои.
Има думата народният представител Румен Такоров да развие своето питане към министър Бояджиев относно обект "Хирургически блок" - град Търговище. Заповядайте.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин Бояджиев! От 1977 г. в град Търговище е започнало строителството на обект "Хирургически блок" по разработен проект на научен институт по "Здравно строителство" - София от 1975 г. Проектът е разработен за 624 легла. Болничните стаи са с 2 и 3 легла и собствен санитарен възел.
В процеса на изграждането поради настъпили административно-териториални изменения и смяна на политиката в здравеопазването е взето решение в новоизграждащия се обект "Главен корпус" да бъдат настанени по-голяма част от стационарните отделения, а в съществуващата база да останат част от терапевтичните отделения и поликлиниката.
В момента проектът представлява пет взаимносвързани блока, всеки от тях по на девет етажа - сутерен, първи етаж - родилен блок, втори етаж - операционен и ОАРИЛ, трети етаж - инсталационен и от четвърти до осми етаж - стационар.
Въведени са в експлоатация следните подобекти:
Трафопост - 2 по 1000 квт - 2 броя;
Парова централа - работеща на природен газ;
Перилен блок;
Инсенератор;
Инженерна инфраструктура и вертикална планировка, включваща само територията на предадените обекти.
За завършването на целия обект е необходимо да се въведат в експлоатация следните подобекти:
Главен корпус - изпълнени са строително-монтажните работи в груб строеж, покривната хидроизолация, по-голямата част от вътрешните мазилки и шпакловки, частично В и К, ЕЛ и ОВ инсталации.
Хранителен блок - изпълнени са строително-монтажните работи в груб строеж, започнато е изпълнението на В и К, ЕЛ и ОВ инсталации.
В момента на целия обект не се работи поради липса на средства в община Търговище.
Господин Бояджиев, с писмо N 06-25-1 от 16 март 1996 г. на Министерството на здравеопазването са потвърдени "изключително големите потребности на здравеопазната система в общината" и се уведомява община Търговище, че през 1997 г. ще бъдат отпуснати приоритетно средства от държавния бюджет за строителни обекти в областта на здравеопазването. Но за съжаление нито в Закона за Републиканския бюджет за 1997 г., нито в проектобюджета за 1998 г. такива средства има.
Но за да стане по-ясно състоянието на здравеопазването в община Търговище ще посоча няколко данни.
Обединена районна болница град Търговище обслужва квалифицирано и със специализирана медицинска помощ регион Търговище с население над 150 000 жители и пряко община Търговище с население над 73 000 жители. Болницата разполага с 900 легла, разкрити на павилионна система, сгради, строени съответно 1921, 1928 и 1963 г. Част от легловия фонд е разположен в бараки, като например Центърът за психично здраве, част от Инфекциозно отделение и поликлиниката и база "Профилакториум" извън града. Болничната база е строена за 320 легла според съществуващите санитарно-хигиенни изисквания. В момента легловият фонд е нараснал трикратно на същата стационарна база, което доведе до нарушаване на санитарно-хигиенните изисквания.
Поликлиниката също е пренаселена и не дава възможност за разкриване на нови кабинети с оглед правилно регулиране на потока пациенти.
В поликлиниката и стационара на болницата са разкрити всички медицински профили, необходими за обслужването на региона. Дейността се осъществява от 914 души персонал: 188 лекари, от които 140 специалисти по различни профили, 470 медицински сестри, фелдшери, 158 санитари и 82 на сто друг персонал.
От изложеното дотук искам да ми отговорите, господин Бояджиев, сегашният екип застава ли зад констатациите в писмо N 06-25-1 от 16 март 1996 г. на Министерството на здравеопазването и ако не, какво е Вашето виждане за решаването на проблема с обект "Хирургически блок" и потребностите на здравеопазването от сграден фонд? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такоров.
Има думата министър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Такоров! Първо, искам да Ви уведомя, че Министерството на здравеопазването в момента няма пряко отношение към финансирането и строителството на тези обекти.
Строителството на "Хирургичния блок" в град Търговище започва през 1977 г., т.е. преди 20 години, и не само там, но и на още 9 такива обекта, започнати около този период, което е една, според мен, епопея на безразсъдното и разточително разходване на капитални средства. Вместо инвестиционният процес да се съсредоточи върху действително приоритетни здравни обекти, усилията и финансовите средства се разпиляват в редица мегаломански проекти. Такъв е и случаят с въпросния "Хирургически блок" в град Търговище и може би затова още не е завършил, за съжаление.
Тази недалновидна, меко казано, политика изправя днес правителството пред положение, при което само за довършването на тези обекти, не само Търговищкият, са необходими над 60 млрд.лв. и то по не съвсем актуализирани данни. При това искам да добавя - без доказана в някои случаи медицинска значимост.
Цитираното от Вас писмо от март 1996 г. на тогавашното ръководство на Министерството на здравеопазването не отразява нашите виждания за големите потребности на община Търговище.
Не отговаря на истината твърдението Ви, че през 1997 и 1998 г. средства не са предвидени въпреки всичко. До края на 1997 г. с отпуснатите финансови средства - 20 млн. лв., община Търговище следва да завърши подобект "Инсенератор" През 1998 г. за продължаване на строителството и завършване на подобект "Хранителен блок" , който обслужва целия болничен комплекс, се предвижда в законопроекта за бюджета една сума от 142 млн. лв. целева субсидия.
Що се отнася до цялостното завършване на обекта, това се определя в конкретния случай от финансовите възможности на държавата и община Търговище, а не от някакви измислени приоритети. За съжаление, господин народен представител, ние сме сега в една ситуация, при която нито можем да прекратим този строеж, нито виждаме особен смисъл от неговото довършване. И това е не само за Търговище. С възможностите, както вече Ви казах, ще трябва да продължаваме поне по подобекти да се завършват, защото в другия случая пък съществува една голяма опасност - това, което е направено, да се събори, да се разграби или да се разруши. И затова именно при оскъдните средства, все пак се заделят някакви средства, за да може да върви работата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бояджиев.
Има думата господин Такоров за два уточняващи въпроса.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господин Бояджиев, аз съм съгласен с някои от констатациите, които направихте. Това е точно така, както казвате, че в момента обектът е в състояние нито да се завърши, нито да не се влагат средства, защото само от атмосферните условия той след няколко години ще стане негоден за довършване на строителството и ще трябва да се разруши.
Но на базата на диалога, който водим, господин министър, може ли днешният диалог по проблемите на обект "Хирургически блок" и потребностите от сграден фонд на здравеопазването в регион Търговище да считаме като начало на едни сериозни разговори и съвместни действия между Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, община Търговище, за да бъде именно решен този наболял проблем в община Търговище, тъй като има някои дадености, с които този обект може да бъде подпомогнат при решаване на неговото завършване. Само ще спомена някои, като например, че на около 6 км от гр. Търговище има минерален извор с дебит 3,5 л за секунда, който със своите физико-химични показатели, вкусови качества, санитарно-химическа чистота и доказани лечебни свойства в областта на стомашно-чревните и бъбречни заболявания е включен дори в Българския държавен стандарт като минерален извор с национално значение. А в непосредствена близост до него е изградена и база за профилактика, която също може да се използва заедно в един комплекс с обекта "Хирургически блок". А да не забравяме и стратегическото място, в което се намира гр. Търговище. До него има и жп гара, първокласен път, летище и т. н.
Вторият ми уточняващ въпрос, господин Бояджиев, е какъв конкретен ангажимент ще поемете за решаването на този проблем и до края на мандата на това правителство ще се реши ли той, защото още, мисля, че не е късно да се направят промени в числата, написани в законопроекта за бюджета за 1998 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такоров.
Има думата господин министър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин Такоров, напълно приемам Вашата идея да се обсъдят тези въпроси съвместно с Министерството на финансите, с общините и с представители на Министерство на здравеопазването. Както виждате, ние полагаме, колкото можем усилия да продължава строежът.
Искам да обърна внимание, както вече казах, че това са не по-малко от девет обекта. Случаят в Ямбол например е много по-фрапантен. Там се строят два огромни корпуса, които могат да обслужат Балканския полуостров и малко повече от него. Но единият от тях, който е предостатъчен, даже е много, е почти пред завършване. Има само довършителни работи. Това го казвам не за друго, а защото искам да подчертая необходимостта от едно такова съчетано обслужване и начертаване на стратегия за действия, за да видим как да концентрираме на едно или на друго място неголемите, но все пак налични средства.
Имайте предвид, че ние сега предвиждаме в близките месеци да направим акредитация на бившите окръжни болници, включително и на Търговищката. Тогава ще сме наясно напълно с нуждите, които има Търговищкият район по отношение на болнични легла. Но аз съм съгласен, че нова болнична база е необходима. Друг е въпросът, че за тези 20 години е морално остарял и архитектурният проект, и проектът за апаратура и за обзавеждане. Това е също един проблем, който трябва да решаваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Бояджиев.
Има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Наистина, господин Бояджиев, в момента тече акредитация на болниците в България и предварителните виждания на ръководството на Обединена районна болница - гр. Търговище, е, че за провеждане на цялостна лечебна и профилактична дейност на болницата ще са необходими около 750 легла. Изключително е назрял въпросът за вземане на решения за болничната база. Не търпи отлагане изграждането и на психиатрично отделение, пребазирането на хемодиализния център, паралелно с редукцията на леглата и преструктурирането на отделните профили.
Но не съм съгласен с Вас, господин Бояджиев, че с тези средства, които се заделят от целевата субсидия на Републиканския бюджет, ще може да се построи този обект. Защото и в тазгодишния бюджет има заделени 280 млн. целева субсидия, въпреки че знаем належащите нужди от изграждането и на други обекти в общините. Но ако с темп, примерно, 150 - 200 млн. се заделят за изграждането на този хирургически корпус, то ще го изграждаме сигурно 50 - 60 години. Защото сте абсолютно прав - и по наши сметки окончателното завършване на този обект струва над 7 - 8 млрд. лв.
Затова нерешаването на тези проблеми е в крещящо противоречие със съществуващите санитарно-хигиенни норми и не дава възможност за реализацията на една съвременна хигиенна концепция за болниците.
Благодаря Ви. Ще разчитам разумът все пак да надделее.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такоров.
Последно за днешния парламентарен контрол е питане към министър Петър Бояджиев от народните представители Кънчо Марангозов и Асен Гагаузов относно закриване на санаториума в гр. Котел.
Има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Ръководството и Колегиумът на Министерство на здравеопазването с Решение N 14 от 5 август 1997 г. закрива Санаториума за детски церебрални парализи и заболявания на опорно-двигателния апарат в гр. Котел. Това здравно заведение е създадено през 1907 г. като детска белодробна болница. Заведението разполага с 240 легла, две неврологични отделения и едно ортопедично отделение, открит и закрит плувен басейн, зали за лечебна физкултура, фитнес, физиотерапия, спортна зала, тераси и т. н. Към здравното заведение има разкрито училище. Това е единственият център в Централна и Източна България за лечение на деца с детска церебрална парализа и заболявания на опорно-двигателния апарат. Известно е, че 4 - 5 на хиляда от новородените са с детска церебрална парализа. И още един факт - че около 16 - 17 на сто от тези, които трябва да постъпват във войската, са с нарушение в опорно-двигателния апарат.
Нашето питане, господин министър, е само финансови ли са били причините за закриване на санаториума в гр. Котел? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата министър Бояджиев.

МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Марангозов!
Реформата в санаториално-курортната система стартира през лятото на тази година след като беше разработена и приета методика за акредитация. В нея се включиха следните основни показатели: медицинска необходимост от подобно заведение, сграден фонд и отопление, състояние и използваемост на апаратурата, висши медицински кадри и брой специалисти, в т.ч. и според профила на курорта, използваемост на леглата, финансова издръжка за един леглоден. По тези показатели се формира комплексно оценка, която конкретно за санаториума в гр. Котел е незадоволителна.
Това беше основание да се предложи преустановяване дейността на санаториума като причините за това предложение не са само финансови, а свързани с цялостната дейност на санаториума и неговото място в здравеопазната система.
Следва да се има предвид също, че използваемостта на леглата спада, а през 1996 г. само 9 на сто от преминалите деца са с детска церебрална парализа. В около 2/3 от всички е изчерпан рехабилитационният потенциал и се нуждаят предимно от социална рехабилитация.
Освен това децата, нуждаещи се от медицинска рехабилитация ще бъдат пренасочени в детския санаториум в Момин проход, който ще функционира целогодишно.
Министерството на здравеопазването и община Котел търсят възможности за най-рационално използване на наличната база, в т.ч. преобразуване в социално заведение, търсене договори с фирми и граждани за съвместна дейност и други подобни, което остава до вземане на окончателното решение за бъдещето на сградния фонд и предназначението на обекта, той остава да функционира с 50 на сто бюджетна издръжка.
Искам да ви уведомя, че не само за санаториума в Котел, а и за други подобни заведения, в т.ч. и "Тузлата", и някои други, сега има една смесена работна група между наши експерти и такива от Министерството на социалните грижи, за да може на място да се прецени кои от тези заведения да преминат и да бъдат преустроени в социални домове, най-общо казано, с различно предназначение, и по какъв начин да стане това, така че затова не го закрихме дефинитивно, а докато се реши проблемът в този смисъл, в който ви споменавам, ние продължаваме да го субсидираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бояджиев.
За два уточняващи въпроса има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Аз не съм запознат в детайли с комплексната оценка, която е направена. Знам само един детайл от нея и в него е дадена много ниска оценка на климатичните условия в Котел. Ако и другите оценки са така направени, използваемостта пада. А тя пада поради липса на финансови средства. Това е ясно. И ето защо моят уточняващ въпрос е:
Господин министър, известно ли е на министерството колко в момента са децата в България с детска церебрална парализа и колко имат потребност от санаториално лечение? В този санаториум се прави и социална рехабилитация. Там има училище, което има именно такова значение. Освен това само деца с детска церебрална парализа ли могат да бъдат лекувани там? Това е единият ми въпрос.
Вторият въпрос: кметът на Котел, който е лекар, както и заместник-кметът, който също е лекар, доколкото разбрах, предлагат този санаториум да се преватизира. Това е чудесно. Промъкнаха се съобщения, че той има личен интерес в тази приватизация. Вярно ли е това и имате ли такива данни? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Думата има министър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин Марангозов, аз нямам никакви данни и не мога да Ви отговоря дали е вярно или не и какви намерения има кметът да участва в приватизацията. Аз лично имам намерение да предложа за приватизация редица заведения от такъв тип по принцип, а не специално за Котел. Може, ако дотам се стигне, и това да направим.
Въпросът за болните от детска церебрална парализа и за тяхната съвременна рехабилитация стои в момента на вниманието на министерството и мога да Ви уверя в това като педиатор.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Точно затова Ви зададох и въпроса!
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Точно защото това е един много голям медицински и социален проблем ние се заехме с тази задача.
Засега концепцията се очертава в следната насока: ние трябва да изградим не повече от 2 или 3 бази за лечение на детска церебрална парализа. Световният опит показва, че ние в много отношения чисто методологично изоставаме с изключение на един център, който се намира в София. Ние трябва да уеднаквим методиката, да настаним децата в нормални помещения, да сменим малко профила на персонала с цел рехабилитация именно, да въведем комплексни методи за лечение и в тази насока ние имаме предвид разкриването на още два центъра в някои от които дори да създадем възможности за временно пребиваване на децата и родителите им, т.е. майките, за да могат и самите майки да бъдат обучавани в една продължителна рехабилитация в домашни условия също. То не може да става само в медицинско заведение, трябва да се работи непрекъснато с тези деца.
Една от идеите, е която още не е реализирана - в Банкя една част от детския санаториум, който сега много лошо се използва, да бъде преустроен в такъв център. Банкя е подходящо място по много причини.
И нещо повече сме направили в тази насока - ние вече имаме договореност с организация от Бавария, от Мюнхен, която ще обзаведе със съвременни физиотерапевтични и кинезитерапевтични средства и уреди един такъв нов център. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бояджиев.
Думата има господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Все пак аз, господин министър, не разбрах колко са децата, които имат потребност...
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ (от място): Е, не мога да Ви ги кажа точно в момента.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Благодаря. Но такъв беше и отговорът на Елена Поптодорова - всичко се насочва към Момин проход, в едната част на България. Имайте предвид какво ще струва това на родителите, когато трябва и те да бъдат настанени в санаториума. Ще може ли Момин проход да поеме целия този поток от деца и младежи?
Още нещо има - получи се социално напрежение в този малък град. В този санаториум работят 270 граждани на град Котел. За един 6-хиляден град изведнъж да останат 270 граждани без работа - това е огромна цифра! Аз съм работил в малък град и знам какво представлява това за града. Може би това решение, което е взето, доколкото прочетох в пресата за 50 на сто държавна издръжка, е взето и под натиска на Министерството на образованието и на тристранната комисия някаква. Така прочетох в пресата, господин министър, че се намесило Министерството на образованието. Журналистите, или не знам кой, но това се прокрадна в пресата. Ето защо, за да не се създават такива настроения, такива социални напрежения, както сред колективите, така и сред родителите, дори и малко деца да са се лекували там, според мен най-напред трябва да се мисли преди да се действа, а не обратното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Приключихме с парламентарния контрол.

Връщаме се на:
ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА БОРБАТА С ПРЕСТЪПНОСТТА И КОРУПЦИЯТА.
След неговото прочитане ще има половин час почивка.
Има думата госпожица Екатерина Михайлова.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Благодаря, господин председател. Преди да продължа да чета искам да направя едно процедурно предложение - да се удължи с два часа пленарното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 105, против 20, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Има думата госпожица Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ "МИТНИЦИ"

Контролен орган, главно върху вноса и износа на стоки. Работата им е свързана с много други контролни служби - поделения на Министерството на вътрешните работи (гранична полиция, обединяваща и паспортния контрол, ЦСБОП, НСС), Държавен ветеринарно-санитарен контрол, фитосанитарен контрол, служби на Министерството на транспорта, събиращи пътни таксти, и т.н.
В Главно управление "Митници" има създадена служба Инспекторат, която да разследва и случаите на корупция вътре в управлението. На практика сега е започнала по-ефективно да действа и да прави вътрешни разследвания.
Съществува също така и служба за предотвратяване и разкриване на митнически нарушения и престъпления. В много страни съществува и митническо разследване, което се извършва в случаите на по-леки престъпления, и по този начин разтоварва работата на следствието.
Създаден е консултативен съвет между ръководителите на отделните служби за координация на работата им, но той съществува не на базата на нормативен акт, а на спорузамувяне на добра воля.

Корупция

Политическата корупция в либералните демокрации се характеризира с два фундаментални аспекта: злоупотреба с доверието и опита да се установи контрол (монопол) върху политическата арена посредством недемократичното използване на властта и влиянието. В такъв контекст политическата корупция не води непременно до лично облагодетелстване. Една от основните черти на наскоро разкрити случаи на корупция в различни страни се оказа облагодетелстването на политическите партии.
На заседание на Съвета на Европа през юни 1994 г. е предоставен доклад, който дефинира корупцията като "поведение на лица, натоварени с обществени и частни функции, които нарушават задълженията си, за да получават неправомерни облаги, независимо от какво естество са тези облаги".
Относно проблема на дефинирането Джон Гарднър от Университета в Илинойс по време на дискусия на международна конференция против корупцията описва шеговито понятието корупция по следния начин: "Всичко, което не може да се изяде и изпие за 45 минути, е корупция".
Правилата за поведение на депутатите от Бундестага се оказват все по-велекодушни, отколкото в други западни демокрации. По-висока е степента на прозрачност на доходите на парламентаристите в САЩ, където съгласно "Етик анд гавермент акт" от 1988 г. са въведени в голям обхват задължения за деклариране на доходите. Това се отнася и за Великобритания, където обаче за разлика от САЩ не е задължително съдействието при попълване на публикувания ежегоден подробен регистър за материалното състояние на депутатите.
Няколко възможни причини и условия за корупция:
- упадък на основните морални ценности, включително поради липса на примери;
- отслабване на морала на държавния служител;
- използване на поста;
- експанзия на администрацията;
- липсваща чувствителност;
- сравнително лесно достъпни пари от държавни и общински бюджети или от частни капитали;
- стремеж към политическа или икономическа власт за неправомерно постигане на лични облаги;
- засилваща се конкуренция в икономиката, включително и чрез деформация на конкуренцията поради корупция;
- лошо управление.
При корупцията в полицията и правоохранителните органи имаме работа обикновено с местни величия от регионалната креминална сцена. Те или целенасочено се стремят да окажат въздействие върху текущото наказателно производство, или целят информационно превъзходство в рамките на организираната престъпност, което би улеснило извършването на криминални действия.
Вътрешните контролни служби биха могли да имат не само оправдателна функция, в тях трябва да бъдат включени професионалисти с опит и не само с правни и административни познания, но и с технически познания. Само по този начин те ще се превърнат в сериозно възприемана контролна инстанция вътре в държавната администрация, както и по отношение на участниците в конкурсите в икономиката. Една вътрешна контролна служба освен това по принцип не би трябвало да бъде разбирана само като доверителна административна контролна инстанция, но, така да се каже, и като "преддознавателна служба" на прокуратурата. С други думи, тя трябва да контролира не само текущи процеси, но и да верифицира също така постъпващи сигнали за подозрителни обстоятелства, да установява състоянието на нещата и при необходимост да докладва. Публикуването на резултатите от дейността на такива служби би могло да окаже въздействие, което не бива да се подценява.
Освен това би следвало да се спомене и необходимостта от оптимална прозрачност на действията на администрацията. За гражданина и, разбира се, за самия служител от ведомството кадровите структури, компетенциите и процесите на вземане на решения следва да бъдат напълно прозрачни. При това администрацията би следвало да подходи в комуникациите си с гражданите като партньор, а не да застава в ролята на опоненет.
Ротацията на кадрите и разделянето на задачите в зависимост от значимостта на дейността, изложена на риск от корупция, са подходящи средства за противодействието на корупционни структури. В случая не бива да се изпуска от внимание, че с това кръгът на служителите, подложени на риск, нараства дори и ако те са подложени на въздействието на търсещия влияние само в рамките на един ограничен период от време.
Това налага извода, че все по-наложително е извършването на радикална административна реформа, която не трябва да се отлага във времето и да не се свежда до палиативни решения.
Чрез ключовите думи "чисти ръце в управлението" трябва накратко да изразим един критичен пункт, който е от особено значение за разузнаването и откриването на корупцията в по-големи организационни единици: сигнали за корупция следва да се очакват най-вече от източници вътре във ведомството. Независимо от това че на подаващия сигнала, който сам е могъл да се постави в положение на наказуем, трябва да се осигури достъп до "Хотлай", тоест съобщаване на обстоятелствата директно на ведомственото ръководство или на вътрешна контролна служба, като се заобиколи служебният път, възниква въпросът как могат да бъдат отстранени свързаните с това лични и служебни вреди на информиращия.
От наблюденията става ясно, че не концентрацията на власт, "силната държава" във всичките й разновидности, а децентрализацията на властта може да държи по-успешно корупцията в шах.
Институционализираните мерки за борба с корупцията могат да имат успех само тогава, когато:
1. случаите на корупция се разследват от различна от засегнатата институция, и
2. прокарването на отхвърлящи корупция норми се подкрепя от готова да ги приема общественост.
Изгледите за успех в общата борба срещу корупцията биха били значително по-добри, ако действията са насочени не само срещу виновниците и техните полета на действие, но и срещу определени благоприятстващи корупцията тенденции на обществено развитие. Следователно борбата с корупцията би трябвало да се разглежда като задача на цялото общество. Единичните действия на наказателните органи без съмнение са обречени на неуспех. Задача на прокуратурата, следствието и полицията би трябвало да бъде участие в съвместната успешна борба срещу корупцията.
Корупцията се улеснява и от факта, че се контролират по-скоро процедурите, а не резултатите. С корупцията също трябва да се води борба, като се обучават младите поколения да уважават правовата държава и да виждат в нея белег на доверие в едно общество, ръководено и основано на правила и стойности.
Липсата на държавност в България създаде българската организирана престъпност, както и благоприятна почва за корупция. При разграждането на тоталитарния репресивен апарат и желанието да се освободи икономиката от опеката на държавата се създаде правен и институционален вакуум в обществото. Той предизвика появата на силови и сенчести групировки, които запълниха това празно пространство. Недостатъчно правно регламентираните или неясно изяснени превантивни и контролни механизми на държавата позволиха да не може достатъчно ефективно да се противодейства на негативните явления, станали обществено известни в страната.
Шансът на българската престъпност е в липсата на държавност, шансът на държавата е в укрепване на нейните институции.
По време на работата си комисията констатира, че за първи път и трите власти коментираха проблемите си съвместно и поставяха своите виждания за недостатъците, отнасящи се до по-доброто функциониране на органите, които имат правомощия в областта на борбата с корупцията и престъпността.

И това, което предлагаме, е опит комплексно да бъдат разглеждани въпросите на координацията и контрола на властите в борбата им с престъпността и корупцията.
1. Стратегия за борба с престъпността и корупцията.
1. 1. Създаване на национална стратегия за борба с престъпността и корупцията, определяща държавната политика в тази област.
1.2. Създаване на постоянна парламентарна комисия по проблемите на борбата с престъпността и корупцията. Съставът на комисията, подобно и на временната комисия, би трябвало да включва председатели на парламентарни комисии, които имат най-пряка връзка с проблемите. Функциите на комисията би следвало да бъдат не в областта на конкретното разглеждане на постъпващите законопроекти като законодателен процес, а като концепция относно координацията и контрола на органите, имащи отношение в борбата с престъпността и корупцията.
1.3. Да се провежда държавна политика за запознаване на обществеността с възможностите на всеки един от органите, занимаващи се по някакъв начин с контролни функции. Хората трябва да знаят към кого да се обърнат, за да защитят правата си и да поискат проверка на данни.
2. Промени в законодателството.
2.1. Проблемите, свързани с възможностите за по-строг контрол и налагането на дисциплинарни наказания на магистратите бе разгледан в два аспекта и поради непостигането на съгласие в комисията, предлагаме за дискусия и двете тези. Едната теза е, че освен промяна в Закона за съдебната власт е наложителна промяна и на Конституцията, а другата теза е, че са достатъчни само изменения в Закона за съдебната власт:
- Промяна на Конституцията на Република България в чл. 129, ал. 3, където да се създаде ново основание за освобождаване на магистратите в посока на уронване престижа на професията при поредица от дисциплинарни нарушения или крещящи и щокиращи обществеността случаи. Това основание не следва да се въвежда без допълнителна регламентация в Закона за съдебната власт, където да съществуват гаранциите, че след сериозна и аргументирана проверка Висшият съдебен съвет може да стигне до такова крайно решение. Целта е контрол на самата съдебна власт от самата нея. Драстичните случаи на произвол в поведението и дейността от страна на магистратите би трябвало да могат да понесат най-тежкото наказание, изразяващо се в отстраняване от длъжността им. Запазването им на работа води до деморализиращ ефект и вътре в съдебната власт, а и сред обществото.
- В Закона за съдебната власт следва да се разшири кръгът от лица, които имат възможността да възбуждат дисциплинарни производства. Според сега действащите текстове процедурата е доста ограничена. Разширяването на вида наказания, които могат да се налагат, ускоряване на дисциплинарните производства, периодичен контрол върху дейността на магистратите ще доведат практически до резултат, при който провинил се магистрат да получава ефективно и бързо наказание, без това да води до отстраняването му от съдебната власт.
2.2. В Закона за съдебната власт да се усъвършенстват статутът и изискванията за стаж на военните магистрати.
2.3. Да се засилят функциите на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция - да може да внася предложения за възбуждане на дисциплинарни производства срещу съдиите, прокурорите и следователите във Висшия съдебен съвет. Същият задължително да дава становище в случаите на назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност от Висшия съдебен съвет на магистратите. Законодателно да се утвърди ролята на министерството в кадровата, административната и финансовата дейност на съдилищата.
2.4. Повишаване ролята на Инспектората към Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция при извършване на проверки върху дейността на правораздавателните органи. Да се усъвършенства статутът на съдебните инспектори.
2.5. Неотложни изменения в НПК:
- По дела срещу неизвестен извършител, подсъдни като първа инстанция на районния съд, образуването на предварителното производство да става след като органите на МВР установят кой е извършителят на престъплението. По този начин ще се подобри взаимодействието между оперативните служби и следствието и многократно ще се увеличи възможността за разкриване извършителите на престъпления.
- Усъвършенстване разпоредбите на чл. 409 от НПК.
2.6. Със законов текст да се регламентира задължителното координиране на действията на МВР, следствие, прокуратура на базата на инструкция, която да се изготвя и подписва от ръководителите на съответните звена. Досегашните опити за издаване на подобна инструкция са имали частичен успех. Само законов текст би могъл да гарантира на първо място издаването на такава инструкция, а освен това да гарантира изпълнението й от всички звена.
2.7. Нов Закон за политическите партии и регламентиране реда за финансирането им. Сметната палата, контролирайки бюджета, ще контролира и финансирането на политическите партии.
Финансирането на политическите партии е една от областите, в които най-често се среща феноменът корупция в съвременната демокрация. Ефективната борба срещу корупцията е свързан и с този проблем, като трябва да бъде разумно регламентиран при осигуряване на необходимата прозрачност с оглед защитата на обществения интерес и по отношение на донорите.
2.8. В най-къси срокове да се извърши промяна на законодателството в посока на по-ефективна дейност на финансово-контролните органи в следните посоки:
- промени в Гражданско-процесуалния кодекс, ускоряващи производството по актовете за начет;
- при вреди, причинени от деликт, гражданската отговорност да се търси отделно и независимо от наказателната;
- регламентиране възможността за налагане на обезпечителни мерки - възбрана и запор върху имуществото и на трети обогатили се лица.
2.9. За подобряване на взаимодействието между структурите в Министерство на финансите бяха застъпени две тези. Според едната - да се подготви отделен законопроект, който да създаде възможност на базата на съществуващите структури в Държавен финансов контрол, Службата за предотвратяване и разкриване на данъчните нарушения, както и Службата за разкриване и предотвратяване на митнически и валутни нарушения, които се намират в Министерство на финансите, но са към различни главни управления, структурирането на отделно звено, което да позволи по-добра координация между контролните органи и разширяване на правомощията им.
Създаването на отделно звено за предотвратяване и разкриване на финансови, данъчни, митнически и валутни нарушения ще подобри взаимодействието им. Висок процент от образуваните наказателни производства по стопански престъпления водят началото си от финансови проверки.
Да се разширят правомощията за финансов контрол и върху частните фирми. Създаването на този орган да стане със закон и той да има правото да разследва всеки, в това число депутати, министри, магистрати за извършени от тях нарушения, което да бъде изрично записано, макар че и сега няма такава пречка. Текстът обаче може да изиграе превантивна роля.
Втората теза застъпва позициите, че не е необходима промяна в структурите на Министерството на финансите и на базата на сега съществуващите с предоставянето и на допълнителни права може да се постигне по-ефикасен финансов, данъчен, митнически и валутен контрол.
2.10. Да се извърши радикална административна реформа и приеме Закон за длъжностите и цензовете. Намаляване до минимум регламентирането на случаите, в които се издават разрешителни. Предпоставка за корупция съществува винаги, когато има разрешителен режим. Предпоставка за намаляване на корупцията е либерализирането на законодателството.
2.11. Да се създаде публичен ежегоден регистър за деклариране имуществото и доходите на народни представители, министри, магистрати. Декларирането на имуществото да се направи пред ръководните органи за всяка една от властите в рамките на първия месец на всяка календарна година. Публичността играе доказано бърз и превантивен ефект.
3. Препоръки към съдебната и изпълнителната власт.
3.1. Наложително е създаването на единна методология на статистическа отчетност и единна информационна база. Статистиката на разкрити престъпления в МВР, както и ДФК, ГУДА и ГУ "Митници", от една страна, и съдебната система, от друга, е на база различна методика. Вследствие на това не се добива вярна картина за ефективността на съответните органи. Различната система за отчитане води до необвързаност с крайния резултат. Неизвестността от движението на преписките деморализира и лицата, работещи в съответните органи, които не могат да проследят крайния ефект от труда им. Дори вътре в самата система е твърде сложно да се проследи движението на делата като статистическа информация.
3.2. Да се създаде единна информационна система по регистрация (фирмена, данъчна и митническа), за да се предотвратят предпоставките за вписване на фирми "фантоми".
3.3. Да се стимулира издаването на методически указания относно действията и познанията на лицата, работещи в следствието, прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, Държавния финансов контрол, Главно управление "Данъчна администрация" и Главно управление "Митници" с цел подготовка на процесуално годни материали, които да дадат възможност за ефективно разследване.
3.4. Да се изградят вътрешноведомствени контролни служби за разследване на корупция вътре в органите, а където ги има - да се укрепят. На места съществуват инспекторати. Информацията, с която разполагат, трябва да могат да предоставят директно на министъра, за да не спира на по-ниски звена. Проблемът е контрол върху контрола. Следва да се създаде защитна мрежа - парламентарен контрол, предоставяне на информацията на прокуратурата или на финансово-контролните органи.
3.5. Да се извърши проверка на всички спрени и прекратени дела, евентуално и случаите, в които е изменена мярката за неотклонение "задържане под стража". Проверката да се извърши от Инспектората на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
3.6. Да се извърши преглед на законите и подзаконовите нормативни актове, за да се прецени как една или друга правна норма действа на обществения и икономическия живот. Такъв анализ да се извършва и на внасяните законопроекти.
3.7. Когато и където е възможно, да се приложи ротация на кадрите. Доказано средство в борбата с корупцията е ротацията. Проблемът с осъществяването й е в две посоки - финансов и кадрови. Осигуряването на нормални битови условия на хората, а и на семействата им, които може да бъдат местени, е сериозен материален въпрос. Освен това има населени места, в които изборът на кадровия потенциал е много ограничен.
3.8. Да се актуализират списъците на експертите и начинът на заплащането на възнаграждението им. Кадровият подбор се нуждае от осъвременяване. В настоящия момент се работи с едни и същи лица, които в не по-малка степен от всички останали са подложени на рисковете да се поддадат на корупция. Познаването на факта, че решаването в много случаи зависи от дадената експертиза и ограничения кръг от лица, които извършват тези експертизи, е реална предпоставка за опити за злонамерено вмешателство от страна на заинтересовани лица.
3.9. Да се организират и провеждат квалификационни курсове и семинари от изпълнителната и съдебната власт. Да се обучават кадрите за самите явления (престъпност, корупция) и начините да им се противопоставят.
3.10. Да се осигури техника и прилично възнаграждение."
Следват подписите на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Едно съобщение: след пленарното заседание ще има заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Както беше обещано, половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава. За процедура има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, имам внесен доклад с характера на особено мнение. Във всички случаи в парламента е бил слушан такъв. Моля да не забранявате на опозицията да изнесе това, което е написала. Ако искате го приемете, ако искате - за сведение, ако искате - без сведение, но недейте с процедурни хватки, които в правилника не съществуват, да отклонявате тази възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Още не сте чули мнението ми и вече говорите за процедурни хватки. Правилникът е много категоричен и ясен и аз обичам да го чета на залата. Член 30 гласи:
"Чл.30. (1) Временни комисии се образуват по конкретен повод за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети.
             (2) Временните комисии се избират...
     (4) Правилата за работа на постоянните комисии се прилагат и по отношение на временните комисии."
Следователно оттук се препращаме към чл. 28, където в ал. 1 е казано: "Докладите на постоянните комисии се правят от техните председатели или от определен от комисията докладчик".
Следователно една комисия - временна или постоянна, не може да има два доклада и такава практика не е имало. Съдоклади в нито един парламент не е имало. Разбира се, опозицията или депутати от опозицията, ако са на различно становище, в рамките на определеното за парламентарната група време могат да прочетат не един, а повече доклади.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Господин Куртев, винаги допълнителните доклади са слушани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нищо не пречи, госпожо Дончева, да дойдете и да го прочетете.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Времето, господин председател, нищо друго. За времето става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Давам думата най-напред на господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Преди всичко искам да се извиня за това, което ще кажа, на всички тези честни магистрати, които съгласно закона и съгласно принципите на правото си вършат сериозно и отговорно работата и вероятно незаслужено ще понесат негативите от това, което ще се чува в пленарна зала. Да, такива хора безспорно има. Но тези хора ще понесат отговорността и пасивите заради други, които на този етап не си вършат както трябва работата.
Доста цифри и факти изнесе госпожица Михайлова в доклада на анкетната комисия. Тези факти, сами по себе си многозначителни, звучат драматично, затова защото зад тях стоят човешки съдби. И аз искам да подкрепя тези факти с някои от данните, с които разполага комисията, която имам честта да оглавявам.
От постъпили до този момент в комисията 812 жалби, повече от една трета - около 32 на сто, са жалби не само срещу съдебната власт, но и срещу правоохранителните органи. За съжаление това са факти. Наистина Народното събрание не може да се намесва. Такъв е конституционният ред в страната. Но аз питам дали този ред е в полза на обществото, в полза на тези оскърбени и омъчнени хора, които чакат правосъдие, които чакат достойно възмездие за нанесените им вреди от какъвто и да било характер.
Повече от 150 дела са неприключени в предвидения двегодишен срок, повече от 50 жалби - говоря за жалби, подадени в комисията - има по повод прекратено производство или по-точно за необходимостта от пълна проверка; забавяне на ход на съдебни дела с години - над 60 жалби; има ред драстични примери, в които се елиминират доказателствени материали и свидетелски показания в полза на извършителите на деянието и там нещата са най-драматични.
Не искам да се спирам на подробности, защото те биха звучали унизително за тези, които са част от съдебната система, но си вършат работата. Но такива факти има много.
Заключението, уважаеми дами и господа народни представители, е едно. И това заключение не е мое, това заключение е на българския народ. Госпожица Михайлова в доклада си имаше фраза, че няма китайска стена между отделните власти в държавата. Но впечатлението у хората е, че има китайска стена между правораздавателните органи и обществото. Това е впечатлението. И същевременно, че в тази китайска стена има широки пробойни точно за тези, които пристъпват закона.
Какво се получава на практика - че съдебната система или една част от нея, тази, за която става дума, генерира с поведението си престъпност, уважаеми колеги. И това са безспорни факти. Както е безспорен и фактът, че на много места местните управници в лицето на местната власт с поведението си, с престъпването на закона в определени случаи вършат същото, тоест подпомагат и генерират престъпност, като създават усещане за ненаказуемост.
Примерът е заразителен. И от тази гледна точка с чиста съвест, коректно към тези, които са ме пратили тук, и към хилядите хора, с които съм разговарял и на улицата, и в приемната, и в комисията, заявявам: тази несменяемост, за която Конституцията ни повелява да приемем като факт, е изпреварила времето си. Голяма част от магистратурата е недорасла за този безспорно демократичен принцип. И аз съм един от хората, които твърдо заставаме на позицията, че в този й аспект Конституцията трябва да бъде променена.
Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
За реплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, от тази трибуна се казаха тежки думи срещу съдебната власт, изнесоха се и цифри.
Господин Сунгарски, вярно е, голяма част от жалбите в комисията, да, вярно е, 32 на сто са в областта на съдебната власт, но нито Вие, нито комисията е проверила дали тези жалби са основателни или не. Такава проверка не е правена.
Освен това трябва да Ви е известно, че по всяко едно дело независимо от решението му винаги има недоволна страна, защото в гражданското дело едната страна губи, другата евентуално печели. А в наказателния процес всички поначало са недоволни от съдебния акт. Така че не можем да хвърляме така леко обвинение върху съдебната власт.
Във Вашето заключение Вие казахте, и с това ще приключа, че Конституцията е изпреварила времето си, във връзка с несменяемостта. Аз се опасявам, господин Сунгарски, че Конституцията е във времето си, а Вие изоставате от това време. (Единични ръкопляскания от ДЛ, възгласи: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Други реплики има ли?
Господин Сунгарски, ако искате дуплика, имате думата.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Господин Корнезов, аз ще започна отзад напред. Вие прекрасно знаете в кой момент и в състоянието на какви ерупции в обществото беше гласувана тази Конституция. Знаете една от целите на тази Конституция да закрепи тези хора, които на времето бяха старателно подбирани от страна на Компартията, за да попаднат във висшите ешелони на съдебната власт.
Така че кой е изпреварил времето си оставям на обществото да прецени само. Но Вие с изказването си тотално разбихте тезата, която в продължение на много години лансирахте, че съдебната власт в страната била синя и аз Ви благодаря.
А що се касае до това дали е проверила комисията как стоят нещата, аз ще Ви кажа на Вас като съдия един само факт, а Вие за себе си преценете дали е верен. Един човек е пребит, затова защото е подал жалба срещу своите съкварталци за незаконно строителство. Пребит е от тях. След като е пребит и то пред очите на много хора, вместо да се проведе предварително производство и виновниците да бъдат наказани, му се спретва пътно-транспортно произшествие, господин Корнезов. И там липсва констативен акт, направен от органите на Пътната полиция, а се явява дежурен следовател без никакви свидетели. Свидетелските показания, дадени коректно, са елиминирани в полза на протокол за пътно-транспортно произшествие без свидетели. Ако това не ви говори за какво става дума, здраве му кажи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Има думата госпожа Татяна Дончева:
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Благодаря на председателстващите на парламента, които извън всякакъв правилник забраниха четенето на особеното мнение по доклада. Ако Вие се страхувате от аргументи по един проблем, който е страхотен, залива страната и който ще бъде проблем на всяко правителство, спрете дискусията. Ако Вие мислите, обаче, че водени от началото на господин Сунгарски ще Ви вляза в тона и ще профанирам един въпрос, защото някой ми е поръчал теза, съжалявам много, няма да изпълня такива очаквания.
Проблемът с престъпността, която ескалира след 1990 г., е проблем на икономическата и социална ситуация в страната. Не е проблем на борбата с нея толкова и само. Не можем да направим от цялото общество престъпници, когато икономическата и социалната ситуация генерира престъпност. И ако някой иска да се справи особено със стопанската престъпност, не е въпросът да издига клади и ешафоди, а да прави ясен, правилен, точен икономически регламент.
Когато седем години всяка година по три пъти поне си сменял икономическите правила, си постигнал точно три неща:
1. Няма яснота у гражданите какво трябва да се спазва.
2. За ония, които проявяват специален интерес, има яснота, но те не желаят да го спазват, защото след 2 - 3 месеца то бива променяно.
3. Проблем за правозащитната система става доказването на умисъла на стопанското престъпление.
Не 20 страници примери на финансов контрол, до Коледа да си разказваме примери, това няма да реши нищо от нашия проблем.
Повярвайте ми, всеки човек може да стане престъпник - и най-съвестният, поставен в различна ситуация. И не искайте да започвате с наказанието, а със системата в държавата, която да тласка гражданина към едно разумно и законосъобразно поведение в своя полза и в полза на държавата.
Така че започвайки борбата с престъпността, да тръгнем от тези икономически закони, които и в момента вървят на конвейер - недомислени, недоправени, нелогични, в някои случаи безумни!
Що се отнася до правозащитната система. Когато търсите какво потиска българина като феномен престъпност, вижте статистиката. Седемдесет и пет на сто от регистрираните престъпления са кражби. Те не са стопански престъпления, не са свързани с никаква мафия и организирана престъпност, но засягат огромен брой хора.
Първият удар, който трябва правителството да нанесе, който и да го оглавява, която и политическа сила да го излъчи, е там. Когато 75 на сто от извършителите на кражби остават неразкрити, Вие рискувате за всеки човек да създадете опасност, че неговият дом ще бъде ограбен, че извършителят няма да бъде разкрит, че това ще се отнася за съседа, за братовчеда и т. н.
Българинът не се интересува дали ще бъде осъден Дилян Дорон толкова, колкото се интересува, ако му вземат колата, ще му я върнат ли, ще трябва ли да си слага решетки на прозорците и ще трябва ли да си купи блиндирана врата за 700 долара. Когато това е стратификацията на престъпността и когато съотношението между различните стратификационни скали е 75 на сто кражби, 7 на сто стопанска престъпност, е ясно, че големият обществен ефект ще бъде даден от борбата срещу кражбите, а не от борбата срещу стопанската престъпност.
Борбата срещу кражбите не изисква суперинтелектуални изисквания. Изисква добър агентурен апарат, който не може да стане при оперативните работници за по-малко от 6 - 7 години време. И не може при този безкраен кадрил в службите на МВР, който се наблюдава от 7 години, да искаме добри оперативни работници, които, когато е станала кражбата във Видин, казвам примерно, той веднага да знае кои са неговите агенти сред крадците, кои сред вещните укриватели на крадени вещи и т. н.
Така че нека да се заемем с въпроса оттам, а не да си измисляме мними теми и да произвеждаме идеологеми и разни кухи думи, защото просто това не решава никакъв проблем.
Прав е господин Корнезов, като казва: "В съда всички са недоволни: по наказателните дела подсъдимият, че е осъден много; гражданският ищец - че са му присъдили малко обезщетение, че малко е наказан подсъдимият; в гражданските дела - загубилата страна." Недейте да търсите проблема там, където не е, защото няма да го решите. Може да си решите други въпроси, заради които бе поръчана тази комисия, но генералния въпрос няма да решите.
На следващо място е стопанската престъпност. Всичко опира в регламента и във възможността тя да бъде подложена на предварителна превенция, което пак касае оперативните служби и финансово-контролната система. И всичко това се постига не с взаимодействие на базата на обща шапка и общ началник. Това никъде не е постигнато. Няма човек, който да може да ръководи необятна структура, нито необятен кръг проблеми.
Господин Костов, може да Ви звучи като закачка, но един Ваш предшественик се беше встрастил в банковата система. В крайна сметка се съсипа банковата система, държавата и той самият в политиката. Моля Ви, не се захващайте така със съдебната система. Резултатът ще бъде същият и за държавата, и за Вас. Казвам Ви го с най-добри чувства.

Ефективността на съдебната система е проблем, който също трябва да бъде решаван. Но той не бива да бъде решаван за сметка на борба с изпълнителната и законодателната власт.
Проблемът разкриваемост съществува и там. И проблемите с редица неща, които са технократично изпълнение на наказателния процес. Те касаят МВР, Министерството на здравеопазването, Министерството на външните работи и т.н. Така че този процес трябва да се оптимизира оттам.
Първо, по разкриване на извършителите. Колосален става броят на спрените срещу неизвестен извършител дела. Това създава чувството за безнаказаност. И затова са необходими мерки и в съдебната система, и в изпълнителната власт.
Затова в нашия доклад има предложение в тази насока към Министерския съвет.
Повярвайте ми, господин Костов, практиката 1987 г., когато също имаше такъв проблем показа, че с едни упорити усилия той може да бъде решен.
Защо съм срещу промяната на Конституцията? Когато има етнизиране на престъпността в България, когато ромската престъпност към българската е 20:1, когато условията, в които са поставени тези хора, ги тласка към престъпността, когато 98 на сто от тях извършват престъпления, несменяемостта на магистратите не им върши никаква работа. Но вършат социалните програми и работата там.
Всякакви кадрови промени раждат само несигурност. Вижте цифрите. Големият срив в съдебната система в 1992 и 1993 г. дойде от кадрила. Вижте разликата в показателите: предварителни производства, приключени с мнения за 1989 г. - 24 877; в 1993 г. - 12 950; в 1996 г. - 35 565.
Съдебната система се стабилизира благодарение на няколко неща. Първо, хората, които изпратихте да я оглавят, малко влязоха "в час". По чистото администриране на системата. Вярвам, че и Вие ще признаете, че когато бяхте министър за първи път, можехте по-трудно да управлявате Вашето ведомство, отколкото днес, когато вече сте го управлявали.
Второ, хората, които бяха подбрани, вече натрупаха няколко години професионален стаж. И това има огромно значение за магистратската институция. Не може човек с 3 години стаж, каквито са 60 на сто от следствието, да ги изпратите срещу опитни престъпници. Това е да изпратим отбора юноши - младша възраст на световното първенство по футбол. На последно място сме, от всяко положение! Казвам Ви го с най-искрено желание да помогнем проблемите да бъдат решавани. Не да бъдат профанирани. Чуждият опит може да бъде заимстван, няма да откриваме водата. Ще питаме и господин Савона, ще питаме и други специалисти. Но анализът на криминогенната ситуация в България трябва да си направим ние. А това не правим.
Какво правим? Поръчваме си задание. Благодаря на господин Сунгарски за встъпителното му изказване. Защото то само подкрепи опасенията на опозицията, че тази комисия беше създадена за един параван, за три законодателни промени, които някой някъде е поръчал. Те са видни от исканията на МВР, в които се сочи, че предпоставките за негативното развитие на борбата с престъпността са непосредствено заложени в мястото и правомощията на независимите едно от други структурни звена, от които е изградена правозащитната система.
Липсва единен контрол върху действията на независимите един от друг органи на изпълнителната и съдебната власт.
Моля ви, не ме карайте да слушам "от името на Съюза на демократичните сили, в лицето на неговия председател", че властта в държавата била единна и неделима и разделението било само механично. От тази единна власт се ражда само тоталитарна система. Не отивайте в тази крайност. Никой няма интерес. Човекът, който ръководи общо изпълнителната, законодателната и съдебната власт да ви поръчва кой да бъде съден, за какво да бъде съден, кое дело да бъде прекратено и как. Това просто сме го гледали. И не отивайте там. (Ръкопляскания в лявата страна на залата.)
ГЛАС ОТ МНОЗИНСТВОТО: Правили сте го, не сте го гледали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Виждам две вдигнати ръце за реплики. Сега ще ви дам думата за реплики.
Преди това обаче, искам да направя едно добро съобщение, за тези, които не знаят. Убиецът на войника пред Японското посолство е заловен днес. (Ръкопляскания в залата и възгласи: "Браво!".)
Има думата господин Цоньо Ботев за реплика.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Дончева, във Вашето изказване Вие се опитахте да направите нещо, което въобще не е необходимо на България. Опитахте се да отклоните въпроса, който в момента разглеждаме. Вие искате в момента да разглеждаме как да се справим с една престъпност, която много лесно може да бъде преодоляна и искате да не се занимаваме със създадената от вашата партия мафия.
Така че, ние няма да позволим да се отклонява тази тема от вниманието на обществеността, защото тя е много сериозна. Защото все още кръстниците на мафията не са излезли на повърхността, те стоят в сянка. И може би това искате да стане - да не говорим за мафия, да не говорим за тези големи проблеми, които съсипаха България, а да говорим за някакви странични проблеми, които са на повърхността и които могат да бъдат решени, ако се вземат мерки за другото.
Мога да Ви кажа и друго. Вие защитавате онези хора, които наистина изпълняват политически поръчки в съдебната система. Защото повечето от тях, да не кажа всичките, бяха членове на БКП.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Кой? Кой? Име!
ЦОНЬО БОТЕВ: Защото... Защото... Да, има много имена. Ами ще ви кажа, включително и един от заместник-главните прокурори на републиката Димитър Димитров, беше член на Окръжния комитет на БКП в Габрово.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Той не е изпълнявал политическа поръчка.
ЦОНЬО БОТЕВ: Той може да не изпълнява, но има много хора, които изпълняват политически поръчки. И това е известно. Да, много просто ги изпълняват. Ето, вземете прокурорчето от Габрово - Христо Христов, което все пак намерихме начин да се махне от прокуратурата. Защото той направи много бели в Габровско.
Много ви моля, не се опитвайте да отклонявате тежките проблеми на обществото с изказвания като Вашето.
И накрая ще Ви припомня, че неслучайно и Вие отпаднахте от прокуратурата, защото Вас Ви махнаха поради некомпетентност. (Смях в залата. Частични ръкопляскания в мнозинството.) И по-добре не ни поучавайте тук. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ботев.
Втора реплика - господин Петко Проданов.
ПЕТКО ПРОДАНОВ (СДС): Господин председател! Господин министър-председател! Госпожо Дончева, Вие казахте, че обществото не се интересува от това дали ще бъде осъден Делян Дорон, а се интересува от това дали ще му върнат колата. Аз мисля, че обществото се интересува от това наистина дали ще бъде осъден Делян Дорон. Защото ако Делян Дорон бъде осъден, обществото ще е сигурно, че ще му бъде върната колата, откраднатата. И не само това, обществото ще бъде сигурно и спокойно, че няма кой да му открадне колата.
И в цялото си изказване Вие направихте един миш-маш от догадки и съждения, чрез които искате да скриете генезиса на тази престъпност, която в момента се развива в България. А генезисът е цялото това изградено обществено развитие от 50 години насам. И затова, че действително Българската комунистическа и социалистическа партия е виновна за цялото това състояние, в което сега се намира държавата ни и за всички усилия, които полагат правителството и парламентът да я изведат от това състояние. Виновни сте. И затова винаги, когато застанете на тази трибуна, съветвам Ви да започвате с думите: "Виновни сме". И оттам можете да продължите. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Проданов.
За дуплика има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Ако аз не разбирам от тези проблеми, е много добре за вас. Опасявам се обаче, че не е това впечатлението в много хора. Ако мислите, че от онова, което ви казах и което сме написали в особеното мнение към доклада, което ще дадем на министър-председателя, има рационално зърно, което може да го ползва, добре.
Проблемът няма да бъде решен при това правителство. Той е огромен по мащаби, независимо кой какво обещава.
И това, което ние искаме, е да се постигне една приемственост в усилията, която, вярвайте ми, дълго време няма да дава резултат. И ще го даде изведнъж при натрупване на няколко показателя.
Да се профанира и идеологизира проблемът, само ми напомня за оня виц, който ви разказах за Хрушчов и двете пуйки. Хрушчов, когото в Америка бяха питали: "Какви са тези пуйки по своята същност - капиталистически или социалистически?"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин Корнезов, аз не разбрах господин Вълканов сега веднага ли иска думата от името на парламентарна група или като дойде отново ред на групата?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Не от името на парламентарна група, във времето на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Във времето, но като дойде отново ред на групата, а не веднага. Да, добре. Понеже вече обявих, че ще говори госпожа Петя Шопова.
Имате думата, госпожо Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Заставам на тази трибуна с голяма доза притеснение, защото се страхувам, че днешният разговор може да не бъде този, който аз съм очаквала.
Вярно е, че в българския парламент не са провеждани много разговори по проблемите на борбата с престъпността, но вярно е, че парламентарната демокрация означава съчетаване интересите на обществото чрез парламентарно представените политически сили за стигане до общи изводи, които да съдействат за нормалното обществено развитие.
Вероятно като заместник-председател на комисията и като юрист, който иска тези въпроси да бъдат решени, защото те са болни вече седма година в България, аз си представях, че нещата ще изглеждат по друг начин. И от три дни съм безкрайно обезсърчена от факта, че изводите на нашата комисия се превръщат отново в терен, в пространство, в което всяка от политическите сили, или някои от политическите сили, искат да докажат колко по-прави са от другите политически сили. Това е много недалновидно и това е много обезсърчително.
Българските граждани очакват от нас да им кажем как трябва да бъдат сигурни, че животът и здравето им ще бъдат запазени, ще бъдат опазени. Българската правораздавателна система очаква от нас да кажем с какво ще подобрим законодателството, а нашите избиратели очакват да видят нашите обединени усилия срещу един от най-страшните бичове на нашето общество - престъпността.
В някои от анкетите хората сочат, че не е толкова страшно, че няма средства, макар че е страшно, че са гладни. Най-страшното е, че в България няма ценности и престъпността ни залива.
Искам да ви кажа съвършено откровено, че до 1989 г. ние бяхме от страните с най-нисък коефициент на престъпност, което е естествено за една тоталитарна система, но вероятно е било свързано и с народопсихологията.
Какво стана след 1989 г.? И аз веднага ще ви кажа: освен социалните, освен икономическите причини, има две други причини, които сме длъжни заедно с вас да третираме.
Първата от тях е законодателните решения и решенията на изпълнителната власт, но не нови решения на всеки нов парламент, нови решения на всяко ново правителство, а единна стратегия за борба с престъпността на Република България, около която да сме се обединили, и която всеки следващ парламент, и всяко следващо правителство, под обществен контрол, да спазва.
Питам се дали Тридесет и осмото Народно събрание може да започне, да направи първата крачка. Дано днешният разговор и изводите от днешния разговор не покажат, че ние не сме в състояние. Ако ние не сме в състояние, какви парламенти трябва да излъчи България и какви народни представители, за да го направим?
Задавам тези въпроси, защото съм обезпокоена, че не търсим решенията, а търсим причините, за да обясним отново, че борбата с престъпността много тежко се води. Контролът върху престъпността е свързан със законодателството, с изпълнителната власт и с въпроса, за който исках да говоря - с въпроса за морала!
Има нещо в България, което сега трябва да си кажем - чувство за безнаказаност, освен това укоримост към криминалните престъпления и освен това казване, че когато стават престъпления в икономиката, когато става дума за изтичане на средства, когато става дума за ползване на уж пазарните механизми, които са псевдопазарни, това е похвално, това е насърчително.
Не знам дали сте се замисляли по този въпрос, но интелектуалците на България са се замислили, тоест кое е позволено от закона, кое е онова, което трябва да се спазва, какви са ценностите на обществото, които трябва да се спазват? И всички ние, като държавници, като политици, народни представители, министри, членове на държавната администрация, представители на местната власт, имаме ли тази единна скала на ценностите и работим ли заедно, за да я осъществяваме тази скала на ценностите? Защото, какво е борбата с корупцията и борбата с престъпността, ако не е обединяване на усилията на хора, които имат правосъзнание, което почива на една обща основа? Какво е правосъзнанието на всеки от нас поотделно и на всички нас, взети заедно?
И стигам до основния въпрос - имаме ли политическата воля да се борим с престъпността?
Ако днес не вземем решенията, които обществото очаква от нас, значи нямаме политическата воля. Ако днес вземем решенията, които обществото очаква от нас, значи имаме политическата воля.
Освен това, искам да кажа, че не се чувствам употребена в никаква комисия. Аз съм била неин заместник-председател и през цялото време сме се срещали с хората от магистратурата. Проведохме сериозни разговори. Проведохме общ професионален разговор с тях. Изводите на комисията, на официалния доклад и изводите на колегите от БСП не се различават. Напротив, препоръките и към законодателната, и към изпълнителната власт са едни и същи. Тогава за какво се състезаваме? Питам, за какво се състезаваме?
Престъпността не е нито синя, нито червена, нито зелена! Престъпността е нещо много страшно, срещу което трябва да обединим усилията си. Моля ви да спрем да обясняваме нещата толкова едноизмерно: и с ръководството само на някого, и със събитията, свързани с биографиите на някого, и да не обиждаме магистратите и самите себе си, а да решим какво да направим и тези, които имат поведение, което не съответства на морала и законите, да бъдат отстранени.
Какво искам още да ви кажа? В комисията взехме два вида решения: по стратегията и по необходимите промени.
По стратегията се обединихме около следното - обединихме се, никой не възрази - първо, необходима е национална стратегия за борба с престъпността. Тя не може да бъде акт само на парламента. Тя трябва да бъде акт на законодателната и изпълнителната, да бъде направена със съдействието на съдебната власт. При разработването на тази стратегия да участват сериозни експерти, защото в България има и много добри криминолози, много добри психолози и социолози. И тази единна стратегия за борбата с престъпността да включва всичко - и икономическите мерки, и социалните мерки, и контрола чрез законодателството, и ангажиментите на законодателната и изпълнителната власт. Ето за това става дума.
И тъй като ние сами няма да можем да я направим като парламент, ние я предлагаме като перспектива.
Но, второ, ние се ангажираме като парламент и предлагаме да се създаде една постоянна комисия, която да се занимава с наказателната политика, което че рече не само законите, свързани с борбата с престъпността, тоест наказателните, но и анализ на всички останали закони, пропуските в които могат да произведат престъпност.
Освен това с колегите от магистратурата установихме, че машината на правосъдието не работи добре, защото имаме много тежък, много тромав и много несъответен на времето наказателен процес. Нашият наказателен процес трябва да стане по-динамичен, по-евтин. Той сега е много скъп, а е безкрайно неефективен. И трябва да вземем най-доброто от традицията, но и да се огледаме с отворени очи и да го направим толкова динамичен, че от момента на извършване на престъплението до налагане на наказанието да има един разумен срок. За най-тежките престъпления по мои лични изчисления той може да бъде максимум година.
Сам обаче Наказателно-процесуалният кодекс не може да бъде приет, затова заедно с него трябва да бъде приет и Материалният наказателен закон, в който да се опишат видовете престъпления и наказания, да се декриминализират някои деяния, да има по-проста система за наказания, да се види системата на наказанията в България, за да очакваме, че хората, които са били в местата за лишаване от свобода, след това ще могат да се интегрират в обществото. И тези три закона да почиват върху принципите на една обща наказателна политика.
Ние ви предлагаме бъдещата постоянна комисия на Народното събрание да се занимава с тази наказателна политика. Както има Комисия по икономическата политика, по социалната, може да има и по наказателната политика, като тук включваме и борбата с корупцията.
Какво е корупцията - два вида престъпления - подкуп и престъпление по служба. Всичко останало са просто украси около тези престъпления.
Следващото, около което се обедини комисията, вече е от гледна точка на непосредствените задачи - те са две и са свързани с нас и с изпълнителната власт, на съдебната власт само можем да предложим някои неща.
Какво предлагаме на себе си? Две незабавни изменения в законодателството - първо, в Закона за съдебната власт. Онова, което ни безпокои, освен ритъма на процеса, е чувството на недосегаемост на някои магистрати и фактът, че дела не се решават с месеци, с години.
Като адвокат, който се е занимавал с наказателни дела, искам да ви кажа, че някои от обвиняемите и подсъдимите, от обвиняемите, мечтаят само за едно, става въпрос за задържаните под стража, те искат съд. Те не искат нищо друго - нито леко наказание, нито някой да им съдейства. Те искат да се насрочи тяхното съдебно дело.
Ето това трябва да направим. И магистратите, които не изпълняват ангажиментите си в срок, или нарушават морала на магистрата, да понесат своята дисциплинарна отговорност. Всички колеги от съдебната система са съгласни с това. Затова Законът за съдебната власт трябва да претърпи изменение в смисъл да се даде възможност освен ръководителите на съответните звена на съдебната система, които като че ли понякога се колебаят да внесат подобни предложения във Висшия съдебен съвет, това да прави и министърът на правосъдието, който да има право по всеки дисциплинарен казус да се произнася чрез своя инспекторат.
Дори отиваме още по-нататък. Може би при изменението на закона ще обсъдим възможността и други членове на Висшия съдебен съвет да внесат подобни предложения. Освен това самите магистрати предложиха вместо да изменяме Конституцията, за което сега няма условия и което би се възприело като накърняване на независимата съдебна власт, дисциплинарните производства да бъдат олекотени - те сега са много тежки - и, второ, наказанията да бъдат още по-сериозни: понижаване не в една, а в две степени, увеличаване срока за това дисциплинарно наказание на година - две, колкото е необходимо. Не мога да си представя толкова безочливи магистрати, които след подобни дисциплинарни наказания, да не могат да вършат своята работа. И ще ви кажа съвършено откровено: ако видим във времето, че този закон не работи по този начин, аз ще съм първият юрист, който ще каже: дайте да изменим Конституцията от гледна точка на несменяемостта. (Ръкопляскания от СДС.) Не ми ръкопляскайте, не го предлагам днес. Предлагам го само като алтернатива, която ще бъде допълнение към действащия и изменен Закон за съдебната власт. Ако достатъчно добре сте разбрали какво казах.
И второто, което незабавно трябва да направим според мен и заради което срещам опоненти от среди, които не съм предполагала, че ще бъдат опоненти, това е изменение на Наказателно-процесуалния кодекс. Благодарна съм на госпожа Дончева, че така подробно обясни кои са спрените наказателни производства, за какви престъпления и срещу кого. 75 на сто от престъпленията са спрени понеже не е открит техният извършител. Обикновено това са не тежките престъпления. Обикновено това са кражбите. Тоест това са масовите престъпления, които засягат всеки гражданин. Вие ще кажете: защо. Моят личен отговор и отговорът на нашата комисия, а също така на служителите от МВР, на ръководството на МВР и на следствието, и на практиците е следният: защото, когато стане престъплението, оперативният работник регистрира факта, пуска си картончето, след което делото отива при следователя. Следователят е безкрайно натоварен. По закон връзката между следовател и оперативен работник не е такава, която да мотивира оперативния работник, в случая по криминална линия, да продължи да работи по това дело. Затова, макар че съзнавам, че нарушавам класическите разбирания за принципите на наказателния процес и защото това предложение се прави от 1993 г. от екипите на ръководството на Министерството на вътрешните работи, с които аз лично съм работила като народен представител, ние предлагаме едно решение, което изглежда много революционно, а всъщност е много продуктивно.
Вие питате къде е спирачката, която трябва да дръпнем. За мен спирачката се състои в следното: оперативният работник по закон придобива правата да продължи да разследва това престъпление докато открие извършителя на престъплението. Не е толкова революционно. Няма нашите професори да бъдат скандализирани, ако разберат какво правим. Защото нуждите на обществото са такива. След това той предава материалите на следователя и следователят продължава класическата дейност такава, каквато я познаваме в нашия Наказателно-процесуален кодекс. Правата на човека няма да бъдат накърнени. Оперативният работник ще бъде мотивиран. А следователите, уважаеми колеги, ще разкриват тежките престъпления, умишлените убийства, грабежите и особено стопанските престъпления, за които трябва много подготовка, много време, огромни експертни групи, огромно количество време за да се разследват материалите и да се прочетат. И тогава оперативните работници в Икономическата полиция и следователите, и оперативните работници в Криминалната полиция, които се занимават с тежките престъпления, ще имат много по-голяма възможност да работят.
Като член на комисията аз съм внесла това предложение, пак казвам, съчетано с двете ведомства, защото съм дълбоко убедена, че заради предразсъдъци по отношение на наказателния процес и заради криворазбрани конфликти между отделните институции ние няма да направим най-важното - да отпушим наказателния процес. Ето, ние и аз ви предлагаме това. По делата срещу неизвестен извършител - подсъдни като първа инстанция на районния съд, а служителите на МВР и другите органи, които провеждат предварителната проверка, да имат възможност да извършват разкриване и разследване до откриване на извършителя, след което да предадат материалите на следователя. Ако той сметне, че качеството на работа не е достатъчно, да ги върне те да доразследват, след което да му ги върнат и той да продължи нататък, пак казвам, класическата дейност.
Аз бих отишла и по-напред. Бих казала на прокурора, но не искам докрай да скандализираме аудиторията, която може би още не е узряла за тази тема. Но искам да ви кажа съвършено откровено: ако не тръгнем към тази стъпка, можем след 3 години да приемем нов Наказателно-процесуален кодекс, обаче разследването на тези престъпления, за които говорим, количеството на престъпленията с неизвестен извършител ще се увеличи.
Така че трябва да намерим връзката между правната норма, обществените необходимости и нашите уж класически разбирания за наказателния процес.
И последното, което искам да ви кажа, тъй като знам, че магистратите днес ни гледат и слушат, освен гражданите на България, ние трябва да бъдем много внимателни в отношенията си със съдебната власт. Защото това, че те дойдоха миналия път в залата беше жест на добра воля. Защото това, че те дойдоха в комисията, наречена "антимафия", също беше жест на добра воля. Те въобще не са длъжни да идват на разговорите с нас, но те знаят, че това е обществената необходимост.
Искам да заявя пред тази зала: връзката между законодателната и изпълнителната власт се осъществява чрез Висшия съдебен съвет. Нека да бъдем наясно с това. И онзи представител на изпълнителната власт, който има най-тежката и най-важна задача, е министърът на правосъдието. Защото ние приемаме законите, защото сме излъчили правителство, защото това правителство има министър на правосъдието и защото този министър на правосъдието е онази връзка, която показва разделението на властите, но не абсолютното, а връзката между тези власти. Като председател на Висшия съдебен съвет той има немалко правомощия. Ние искаме да му дадем още. Но трябва, колеги, да уважаваме магистратурата и да си говорим с нея чрез Висшия съдебен съвет и чрез неговия председател. Мисля, че така всички ще бъдем спокойни и ще можем да кажем, че сме в парламентарна демокрация, в която има разделение на властите и при която се спазват принципите.
Повече не искам да говоря. Искам да ви уверя в следното: останала ми е малка доза оптимизъм, че Тридесет и осмото Народно събрание ще обедини усилията на политическите сили за решаване въпросите на борбата с престъпността. В противен случай ние всички трябва да си подадем оставката, да се разпусне парламентът и да се свика Тридесет и деветото Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Давам думата на господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин министър, драги колеги! Безспорно този въпрос е много важен, много голям и много опасен за нашата държава. Но аз съм убеден, че в тази малка държава може да се справим лесно с престъпността, ако се тръгне от нейните корени. На никой не е чуждо и всеки знае, че основните корени на престъпността в България са финансово-икономически. Още преди 6 - 7 години, когато се дадоха безотговорно и безконтролно огромни кредити, без да бъдат върнати, когато се правеха приватизации под масата с огромни подкупи, отделни хора или групи от хора натрупаха много средства и започнаха да пилеят пари, за които не са вложили капчица пот, за корумпиране на служители от МВР, съдебната система, прокуратурата, за създаване на огромни фирми с неясна дейност, за поръчкови убийства, дори за контрол над цели региони на нашата държава.
Всичко това доведе до огромна престъпност. Убеден съм обаче, че ако МВР и останалите органи - съдебна система и прокуратура - тръгнат заедно и безкомпромисно да намерят тези корени и да открият хората, които са натрупали тези пари, аз съм твърдо убеден, че борбата с престъпността в България ще бъде решена успешно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата господин Теодосий Симеонов.
ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз имам желание да развия това, което обаче колежката Петя Шопова успя и направи пред вас по един достоен и блестящ начин. Комисията работи изключително добросъвестно през цялото това време, реализира тези срещи с отделните представители на институциите и направи нещо, което не беше правено много години - събра на едно място всички представители на институциите и ги изслуша, след което направи изводи в доклада, който беше прочетен от госпожа Михайлова.
Аз изцяло одобрявам този доклад. Аз съм дал своята дан за него и подкрепям направените в него изводи и предложения за решения. Надявам се това да сторите и Вие.
На какво основно се натъкнахме? Липса на координация между отделните институции. Дали това е правено съзнателно или не, може би е въпрос на още един анализ. Но нека наистина не политизираме този проблем. По един несъмнен начин установихме, че липсва една единна информационна система между институциите, която наистина трябва част по-скоро да бъде направена. И това аз очаквам, че правителството ще стори.
Установихме, че има слабости в работата на отделните звена може би поради липсата на тази координация, поради липсата на единна информационна система.
Аз се учудвам на патетичната реч на колежката Дончева и нейния едва ли не упрек, укор към нас. Тя непрекъснато повтаряше: не правете това или не правете онова; направете това или направете онова. А всъщност ние сме един парламент и тя би трябвало да се чувства еднакво съпричастна към проблемите на народа ни и на нейните избиратели, които са българи, така както са българи и нашите избиратели, които са един народ. Тя едва ли не обвини и дясната част на залата за срива на съдебната система. Колежке Дончева, припомнете си кое доведе до срива на съдебната система. Първо, т.нар. деполитизация. Защото и децата знаят, че магистрат не можеше да стане друг освен член на БСП или който обезателно да има родители активни членове на БКП, който да бъде одобрен от Окръжния комитет на партията в лицето на Военно-административния отдел. И след като беше приет Законът за адвокатурата и беше направена т.нар. деполитизация, много от довчерашните магистрати си събраха набързо чантичките и слязоха долу в адвокатурата. Това е истината! В магистратурата останаха най-почтените хора и най-непочтените. Това е истина, която всички работещи юристи знаем.
Уважаеми госпожи и господа! Наистина днес ние трябва да вземем едно трудно, трудно за мнозина, но необходимо за всички българи решение. Ние трябва да подкрепим този доклад, трябва да подкрепим решенията и изводите, които са направени в него.
За какво става дума? Аз в никакъв случай не мога да кажа и не бих си позволил този лукс да обявя, че причина за престъпността в България е само несъвършенството на съдебната власт, на магистратурата. Не, в съдебната власт, в магистратурата работят хиляди честни, изключително честни и почтени хора. Но за жалост зад тази несменяемост, която им гарантира Конституцията, в нея работят и хора, които не би трябвало и час повече да бъдат в нея.
Какви са възможностите? За жалост, в момента от законодателството, което има - Закона за съдебната власт и Конституцията - няма каквато и да било възможност тези хора да бъдат отстранени, повече да не правят поразии. Да, със своето бездействие или с лошите си действия те правят поразии, те създават една потенциална престъпност. Те защитават престъпността. Това е истината и трябва да го признаем, колкото и да ни е неприятно. (Частични ръкопляскания в СДС.)
Аз ще си позволя да цитирам няколко текста. В Закона за съдебната власт има една невероятна колизия. Тя се съдържа в разпоредбите на чл. 131 - условия за освобождаване от длъжност. Такъв текст има, обаче съгласно чл. 129 от Конституцията всеки магистрат, който е навършил 3 години работа в магистратурата, е несменяем. Той може да си отиде само тогава, когато пожелае. Той може да се дискредитира пред обществото, той може да се омаскари, той може да стане прицел за обществено негодувание, но ще си отиде само тогава, когато той си поиска, а не тогава, когато трябва да си отиде, тогава, когато хората не го искат, тогава, когато наистина може би той трябва да бъде не само отстранен, трябва да бъде и съден. (Частични ръкопляскания в СДС.)
Какво да кажем за безобразия, които са известни на всички? Съдията Златев от Новозагорския районен съд - един изключително скандален съдия. Внесено е предложение във Висшия съдебен съвет за доказани престъпления, за корупция, за престъпления по 282 - никой не му сваля имунитета, камо ли да бъде отстранен.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Няма доказателства.
ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Колега Корнезов, ние поне двамата с Вас не бива да си казваме това. Поне ние двамата не бива да си го казваме.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Аз не съм видял доказателствата. Ти видял ли си ги?
ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Съдията от Тополовградския съд, който отказва да образува дела. Този човек върши едно от най-големите престъпления - отказ от правосъдие. И никой не може да му подири сметка по никакъв начин.
Наскоро от пресата станаха известни много факти в Плевенската магистратура. И точно на базата на това ограничение, което има в Конституцията и в Закона за съдебната власт, никой нищо не може да направи на тези хора.
Бяха посочени няколко имена, които аз не искам да назовавам сега, които съдействаха на едни невероятно скандални престъпници. Дори им дадоха възможност те да излязат от ареста и лекичко да си приберат парите и да отидат далеч зад граница. И никой не може да каже къде са точно те сега.

А този районен прокурор в Сандански, за който не веднъж беше писано - който се къпе в шадравана на града, който уринира в него публично, който влиза вътре да лови рибките, който танцува със стриптизьорката в бара и се съблича? И пак чл. 129 от Конституцията го защитава и не разрешава той да бъде уволнен. Той ще си отиде тогава, когато поиска. Това е искано от обществеността в града, но той казва: "Не, аз ще стоя дотогава докато поискам". Ето, ако това не е наглост, здраве му кажи.
Уважаеми колеги, несъмнено трябва да си стигне до това решение. Изходът е един - съдебната система трябва да има възможност да се самоконтролира и това трябва да стане с една промяна, с едно допълнение на Конституцията. Член 129, ал. 3 трябва да дава възможност за отстраняване от съдебната власт на хора, които са доказали своята непригодност към нея.
Ако днес една част от народните представители все още разсъждават над това, нека те да не го правят твърде дълго, защото обществото няма да ни прости. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Теодосий Симеонов.
Има думата господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин премиер. Допреди малко, преди да чуя господин Симеонов, аз мислех, че сме се събрали тук, за да обсъдим как да смажем престъпността. Сега останах с впечатление, че той ни предлага как да смажем магистратурата. Мисля, че ако направим това, ще направим грешка. (Неодобрителни възгласи и неразбираеми реплики от СДС.)
Оттук нататък няма да бъда толкова краен. (Неразбираеми реплики от Орфей Дуевски.)
Ако се опитваш да привлечеш вниманието ми, не викай от място! Погледни ме само. Аз съм човек, който тутакси ще разбере за какво става дума и ще сляза.
Няма никакво съмнение, че докладът е плод на един сериозен труд. Но също толкова несъмнено е, че част от твърденията и формулировките в него са твърде съмнителни от гледна точка на здравия смисъл. Още в средата на втора страница от доклада авторите оповестяват, че правят опит да очертаят глобалните проблеми, довели до незадоволителните резултати в борбата срещу престъпността. А няколко реда по-долу уместно добавят, че за целта е добре да се познава самото явление и тутакси се захващат с тази не лека задача.
Фаталистичните обяснения, придаващи ореол на престъпността са отхвърлени с един замах, след което ни се сервира в свободно насипно състояние и самата дефиниция за престъпна организация, която, според мен, поразява с непринудената си афористичност.
Престъпните организации, твърдят авторите - както се оказа български и италиански - се състоят от хора, пари и политически връзки. Логиката наистина е неопровержима, а комисията е забелязала нещо недостъпно за простосмъртните зрящи - че престъпните организации се състоят не от маймуни, мутри или говеда, а от хора.
Също толкова безспорен е и втория компонент - парите. Колкото до третия, авторите навярно са искали да кажат не политически връзки, а връзки с политиците. Защото връзките на престъпността с представителите на властта, в т. ч. на държавната власт, не са политически нито по своя характер, нито по своето съдържание, а още по-малко по форма. С този безценен ориентир в джоба човек може с едно движение на мисълта, а дори и без да мисли, да се идентифицира с шетащите наоколо банди. Веднага се вижда, че почти няма на този свят структура, организация или общност, които да не съдържат въпросните три компонента. Такива очевидно са както пчеларските дружества, така и Задругата на занаятчиите и най-вече самия парламент.
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (От място): Това е гавра.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Такава е дефиницията, господин Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Пантелеев, много Ви моля! (Неодобрителни възгласи от СДС.)
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Такава е дефиницията. Така сте написали дефиницията, господин Костов. Не става за работа.
Малко по-нататък в същия този доклад е казано, че не е възможно борбата с организираната престъпност да се води дезорганизирано. От тази проницателна ремарка автоматично следва, че не е изключено поне с неорганизираната престъпност да се воюва неорганизирано.
В следващият пасаж - анализът на престъпния феномен, се стига до още по-смайващи заключения. Цитирам:
"Организираната престъпност рутинно прибягва до сплашване и корупция. За големите престъпни организации насилието е последното средство, поради видимото му въздействие върху външния свят и поради тревогата, която създава в общественото мнение и която кара властите да реагират чрез строги мерки".
От този текст става ясно, че според авторите, сплашването и насилието са различни неща. Нещо повече, те твърдят, че насилието е последното средство, с което си служат престъпните организации. Но това просто не е вярно.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Не сте чели доклада. Насилието е първото средство, с което започваме.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Така сте написали - че е последното. Друг е въпросът, че насилието придоби според различните случаи, различни форми - от баналното сплашване, през корупцията, икономическия натиск, до бруталното убийство. Това първо.
Второ, казано накратко излиза, че престъпните организации се въздържат от насилие, защото властите, когато решат могат да ги вземат на мушка. Ако това наистина е така, изходът е повече от лесен. Остава да внушим на специализираните органи, че насилието не е последен, а основен метод на престъпността. Такава е логиката на това, което сте написали. Не съм го писал аз.
ОРФЕЙ ДУЕВСКИ (СДС, от място): И това, което четеш не си го писал ти.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Ами може и аз да не съм го писал, но това трябва да се провери.
ОРФЕЙ ДУЕВСКИ (СДС, от място): То ти личи.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: На трета страница пък е написано, че увеличаващото се преобладаване в законната икономика оказва влияние върху мафиотската икономика. А престъпните организации са напълно интегрирани в този тип икономика. Никак не се разбира в кой точно тип икономика са се внедрили групировките - в законната или в мафиотската, или внедрявайки се в законната са я направили мафиотска. Също не е ясно какво би станало при неувеличаващо се преобладаване или при увеличаващо се непреобладаване на финансите в законната икономика. При всички случаи обаче е ясно, че сме спрели на крачка от радикалния изход. А той е, че ако прекратим изцяло финансирането на законната икономика, по принципа на скачените съдове, ще умре и мафиотската. (Неразбираеми реплики от СДС.) Така излиза от текста и затова съм длъжен да го кажа.
Уважаеми колеги, аз отлично разбирам какво точно са искали да кажат авторите на този доклад - български или италиански, но те са казали не точно това, което са искали. На някои тези бележки могат да се сторят дребнави, но когато става дума за един толкова важен документ, работен в продължение на толкова дълго време, когато става дума за това, да се дефинира обекта, с който ще воюваме, всяка дума трябва да тежи на мястото си. Мисля, че комисията ще направи всичко необходимо, за да прецизира, съобразно изискванията на здравия смисъл и логика, този доклад в следващите дни. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата за реплика госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата не за друго, а защото ми се струва, че сме се събрали да говорим по един много сериозен въпрос. По този сериозен въпрос мисля, че сериозно трябва да говорим.
Това, което в момента беше изказването на господин Пантелеев, е един опит сериозните проблеми на обществото да бъдат иронизирани, да бъдат принизени и да се правим, че не виждаме какво се е случвало. Много лесно е това да се прави. Само че от това не печели никой, а най-малко БСП. С подобни изказвания създава образа на доста жалка позиция. Ако това е позицията на БСП, горко й на БСП. Просто на мен ми беше неудобно да слушам. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Има думата за втора реплика господин Теодосий Симеонов.
ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ (СДС): Неуважаеми, господин Пантелеев, Вие сте недобросъвестен не само, но Вие изглежда сте и неграмотен. (Весело оживление и смях в СДС.) Това, което Вие ми преписахте като внушение, аз изобщо не съм го направил. Ако Вие бяхте слушали и имахте малко повечко познания, вероятно нямаше да кажете това.
Аз не съм казал, че гвоздея е магистратурата. Аз казах нещо друго - че подкрепям изцяло становищата на госпожа Шопова, която подробно разви тезата, която единодушно комисията възприе, но допълних за магистратурата защо трябва да стане това. Защо ли? Защото тя произвежда крайния продукт от едно правораздаване - съдебната система, господин Пантелеев. Почетете малко и ще научите някои неща. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Симеонов.
Има думата за трета реплика господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър председател, господин министър, уважаеми колеги! Господин Пантелеев, направихте един литературен анализ на доклада. Направихте литературен анализ, но пропуснахте страници 25, 26, 27, където като съберете сумите, са милиарди левове. Аз ще Ви запитам следното нещо - когато след седмица говорим за бюджета искам да знам Вашето мнение - искате ли тези суми да постъпят в държавната хазна, откъдето са ограбени или не искате да постъпят? Искате ли да има социална защита, за която ще се борите или не искате? Защото литературни анализи могат да се правят и на най-различни статии. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз също Ви благодаря.
Има думата за дуплика господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Госпожице Михайлова, аз не виждам никакви различия между това, което аз казах, и това, което Вие искате. Само че в доклада тези неща не са написани достатъчно сериозно и отговорно и това може да се види с просто око. Никой не е против това да воюваме с престъпността, но ако трябва да опишем този обект, нека да го направим достатъчно убедително. Това според мен не е станало. Нищо повече не исках да кажа с това, което прочетох. (Реплики от Екатерина Михайлова.) Това е моето мнение.
Вие пледирахте за сериозност. Аз също пледирах за сериозност, когато работим с текстове. Наистина трябва да призная, че действително съм профанирал допълнително това, което и без друго не е казано добре. Това е мой грях, но аз исках да ви обърна внимание върху това. Извинявайте, ако лично съм Ви обидил.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Не сте ме обидили, жалко за БСП.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Не, тази песен ние сме я слушали многократно. Ние винаги се връщаме в историята, винаги БСП е виновна...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля ви!
Има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин Бонев! Парламентарната група на Обединението за национално спасение приема доклада на Временната комисия за сведение, като благодари на различните институции, съдействали за работата на комисията.
В този доклад са застъпени различни по характер тези, някои от които определено си противоречат, поради което е трудно той да се подпише и подкрепи еднозначно.
Докладът напомня на сбор от констатации на контролни органи и институции, обикновено оневиняващи съответната система и факти, за които медиите са ни информирали отдавна.
Смятаме, че докладът на специалната комисия на Народното събрание, добил популярност с наименованието "антимафия" можеше да изглежда и по друг начин. В него трябваше да чуем по-ясен анализ на истинските причини, довели до такъв бум на престъпността и на корупцията в икономически, социален и дори политически аспект, да чуем кои са характерните за България проявни форми на престъпност и корупция и кои са силите, заинтересовани от подобна ситуация.
Каква обективна оценка да се даде на различните контролни органи и институции, както и на техните основни пропуски и слабости. Можеше да се помисли и за персонална оценка на лицата, които ръководят тези контролни органи, да се откроят основните проблеми в дейността им и какви спешни мерки би трябвало да предприеме Народното събрание, за да помогне за повишаване на тяхната ефикасност. Вместо това се внушава идеята, че панацеята е промяна на Конституцията на Република България, а не в мерките от законодателен, организационен и административно-управленски характер, които биха изиграли по-бърза и ефикасна роля.
Последната констатация да не се променя Конституцията се споделя от почти всички ръководители на институции, участвали на общата среща миналия петък, 28 ноември.
Ние сме против промяната на Конституцията, защото промяната например на чл. 129, ал. 3 ще накърни най-важната гаранция на демократичното общество - независимостта на съдебната власт. Не смятаме, че по този начин ще подобрим борбата с престъпността. Съществуващата законова база и сега дава достатъчно възможности за контрол, включително върху съдебната система, но те не се използват ефективно.
Член 129, ал. 3 от Конституцията не означава недосегаемост на магистратите и урежда условията, при които те биха могли да бъдат освободени. Но принципът на несменяемост следва да се запази именно защото не означава невъзможност да бъдат освободени, а е по-скоро принцип, гаранция и защита срещу опасността отново да се възцарят елементите на полицейска държава.
Твърди се, че няма контрол върху дейността на магистратите, че законите не са добри. Но не по-малко интересен е въпросът направихме ли необходимото да използваме ефективно сега действащите норми.
Разбира се, Обединението за национално спасение ще подкрепи всички разумни предложения за промени в законодателната система, които целят повишаване ефективността на съдебната власт. В тази връзка ние смятаме, че отдавна е дошло времето да се промени завареното законодателно положение, но законите не трябва да се променят на парче, за да не се стига до абсурди. Смятаме, че тъкмо забавянето на тази подмяна създаде абсурда всеки да си мисли, че може да използва съдебната система за политически цели.
Искам още веднъж да подчертая, че ние смятаме оспорването на едно от постиженията на демокрацията - несменяемостта на магистратите и желанието Конституцията да се промени в тази й част, би ни върнало в 1971 г. при Конституцията на победилия социализъм, във времето на така нареченото "телефонно право". Помним кои и как диктуваха съдебните решения на магистратите и какво трябваше да направи последният, за да оцелее.
Смятаме, че не би трябвало да възкресим това, за което смятахме, че вече осма панахида сме отслужили.
За нас е неприемливо и предложението за така наречената финансова полиция. Да създадем още една финансова контролна институция ще е твърде много за страна като България. С факта на създаването й ще се появи още един орган, който да ни се оплаква, че законът му е несъвършен, а правомощията малко и т.н. Може би ще създадем още един орган, който да се намеси и в борбата за власт, а защо не и в борбата за разпределение и заемането на нови пазарни ниши на пазара на корупцията. Наистина в редица държави съществуват подобни структури, но нашето становище е, че в България все още не са узрели условията за изграждането на подобна институция. Ние и сега имаме икономическа полиция и редица специализирани финансови контролни органи - Държавен финансов контрол, данъчната администрация, митническа администрация, контролни органи на осигурителния институт и т.н.
Необходимо е само в рамките на разумното да повишим техните правомощия, да направим необходимото и възможно те да координират и синхронизират дейността си, а ако се налага, да разширим административно-наказателните им възможности и завишим налаганите от тях санкции.
В доклада се правят нелоши предложения в това отношение, които ние определено подкрепяме.
Тук искам да подчертая, че пропуск на комисията и оттам недостатък на доклада е, че не бе потърсено и становището на Сметната палата. Това би ни дало възможност да добием представа и за начините на разграбване на държавно и общинско имущество, разпиляването и "приватизирането" на бюджетни средства, за лошата финансова дисциплина в бюджетната сфера.
Във връзка с предложенията за създаване на финансова полиция искаме да добавим, че на нас ни трябват реални резултати в борбата с престъпността и корупцията сега, а не след година и повече. Създаването на този нов орган иска много време, докато се стигне до реални резултати, а може би и много средства, в същия момент ще се разбият действащи контролни структури. Такива експерименти би трябвало да предприемаме с повече предпазливост.

Поради това нека с политическа воля направим всичко възможно да поставим на крака съществуващите структури, да им дадем по законодателен път допълнителни правомощия, да ги укрепим, включително и финансово. Предлагаме в Закона за съдебната власт да бъде включена норма, която да уреди изслушването на ръководителите на включените в съдебната власт институции по определени проблеми от тяхната дейност.
Парламентарната група на ОНС приветства започналия дебат по проблемите на престъпността, защото смятаме, че е добре да се чуят различни експертни мнения за начините и пътищата за ефективно противоборство срещу това най-страшно зло на обществото и в тази връзка имаме и други предложения, които ще внесем по установения ред. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Местан.
За реплики? Не виждам желаещи.
Има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, очарователни дами народни представителки, уважаеми господа, уважаеми господин министър! В Етнографския музей в Пловдив се съхранява едно уникално писмо от една филибешка госпожа от Възраждането, която пише на своя съпруг във Виена: "Мили ми съпруже, зафатам се да ти пиша, щото нямам какво да правя. Спирам се да ти пиша, щото нямам кво да ти кажа".
Ако ние бяхме подходили несериозно към доклада на комисията, може би с това щях да свърша изказването си. Аз обаче подхождам много сериозно към този доклад.
Искам да започна с това, което в него ми хареса. В него има някои наистина много верни, много точни постановки. Това е, на първо място, идеята за по-голям административен и какъвто и да било друг контрол върху независимата съдебна система. Аз, между другото, съм напълно съгласен с господин Местан, че и в сега действащото законодателство има достатъчно, неизползвани може би, но достатъчно хватки за по-сериозен контрол. Аз, между другото, и ще подкрепя всяко едно законодателно предложение за засилване и опростяване на този контрол върху независимата съдебна система. Все пак тя, макар и независима, не е на Луната, тя е тук, в България и е част от държавната система на България.
Много ми хареса и тази постановка за страха на чуждестранните инвеститори от навлизане в България. Повече щеше да ми хареса, ако бях прочел и още нещо. Чуждите инвеститори не се страхуват от мафията, те се страхуват от корупцията сред държавния апарат. И се страхуваха и преди, и се страхуват и сега - след 19 април 1997 г.
Един мой приятел, чужд, потенциален инвеститор ми го каза много точно: "Не ни е страх от мафията, нейните пари са в нашите банки. Страх ни е от вашите чиновници".
Това може би трябваше да бъде също ясно и точно казано в доклада.
Абсолютно категорично и решително подкрепям и идеята за създаване на единна структура - информационна, координационна и всякаква, за борба срещу корупцията. Това е много важно.
В същото време обаче в доклада има най-малко четири неща, които ме смущават. Това е, на първо място, фактът, че според мен докладът е доста избирателен. Доста избирателен и като упреци, и като примери, които се поднасят в него. Съжалявам, че го няма господин Сунгарски тук. Той със своето изказване потвърди първото ми съмнение, че не върви в цял един доклад да се отправят упреци главно, да не кажа и само, срещу съдебната система. Не е само тя виновна.
Използвам случая, че тук е господин Бонев, да го попитам. Защо примерно не предложихте на временната комисия тази история с Бургас и с уволнението на шефа на Службата за сигурност в Бургас Калин еди кой си? Там, доколкото знам, са намесени и митници, и служби за сигурност, т. е. Ваши подчинени, и разбира се, и някои правителствени чиновници или поне хора от управляващото мнозинство. Да, допреди две седмици, доколкото си спомням, но мисълта ми е тази, че не само съдебната система носи всичките грехове на организираната престъпност или на нерешителността в борбата, на връзките между организираната престъпност и държавния апарат, т. е. така наречената корупция, както и на последиците от всичко това.
На второ място, примерите, които се дават в доклада, са все едно, че четеш вестникарски сводки, извинявайте, с някои, разбира се, дребни детайли - за не знам си коя проверка. Всичко това го знаеме - и дорони и барони - ние го знаем.
И третото, което ме смущава, аз това искам да попитам: защо оставам с впечатление, че според доклада като че ли, ако не действията на мафията, то поне корупцията май свършва на 19 април 1997 г.? Няма ли и след това случаи, които да бяха вкарани в доклада? Няма ли неща, които обществото знае? И с това е свързано и четвъртото ми съмнение - защо е толкова слаба и горе-долу общообразователна частта за корупцията в доклада? Аз лично бих искал да видя нещо много по-сериозно и подплатено с достатъчно данни.
И разбира се, след като изразявам тези съмнения, логично би трябвало да заключа, че от едни по принцип верни теоретически постановки, които се дават в доклада, фактически се вадят някои или редица неточни изводи и предложения. И ще започна с първото - най-лесното. Защо ни е тази постоянна комисия, която се предлага в решението да се създаде? Ако погледнете по-внимателно какво пише, тя трябва да изработва - не да изработи, да изработва концепция. Ами ако този парламент се запази още три години и половина, както е нормално, тя три години и половина ще изработва тази концепция ли за борба с престъпността? Не е ли по-логично да се възложи на парламентарния контрол, да се възложи на комисията на господин Лучников да се справи с тези работи?
Второ, говоря все в линията на неточните изводи и предложения, ами има един шифър, един ключ за разбиране както на идеята за създаване на тази комисия, така и на резултатите от нейната работа. Този ключ или този шифър се казва промяна на Конституцията. Няма какво да го увъртаме.
Аз искам да кажа, че Евролевицата по принцип не фетишизира Конституцията. Макар че смятаме, че тя е достатъчно добра, ние може би най-добре знаем къде и как трябва да се пипне. И ние даже бяхме готови, ако не бяхме намерили хватките за промяна на идеята за собственост върху горите, щяхме да подкрепим промяната. Ако не бяхме намерили хватките чужденци да имат правото да купуват земя, щяхме да подкрепим и това. Но аз лично никога няма да подкрепя в този момент - в този момент, идеята за промяна на Конституцията с оглед посегателство върху независимата съдебна власт. И няма да го подкрепя по две причини. Първо, като представител на Евролевицата. Представете си в Европа, която наистина свято тачи независимостта на съдебната власт, как ние ще изглеждаме в очите на тази Европа при положение, че посягаме точно върху независимостта на съдебната власт. Това е едно.
И второ, досега, седем години, никое правителство и никое мнозинство не си позволи в своя изгода да посегне върху единственото нещо, което все още остава извън стремежа към свръхцентрализация на властта в ръцете на това управляващо мнозинство.

Много интересно в доклада е поставен въпросът за нов Закон за политическите партии и по-специално за финансирането на политическите партии. И ако той беше развит в правилна посока, аз категорично щях да застана зад една такава идея. Само че в тази идея остава една огромна дупка. Тя е свързана с фондациите. Нищо не се казва за фондациите, които стоят в политическите партии. Вие имате една фондация, не зная дали вие, или другите от... (реплики от ДЛ), добре. И вие имате две фондации. (Реплики от СДС.)
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): А вие имате пет.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Ние нямаме. (Смях и оживление в залата.) Не, вие много добре знаете за кои фондации става дума и вие, и вие. (Оживление в залата.) И много добре знаете откъде ви идват парите, особено вие (сочи към блока на ДЛ), за тях аз знам. За вас и вие знаете. (Сочи блока на СДС.) Но този въпрос го няма в доклада. И при това положение аз си мисля, че трудно бих подкрепил една такава сурова идея, без да е детайлизирана както трябва.
Още нещо, което ме смущава в доклада. Там се пише: "за подобряване на взаимодействието между структурите на Министерство на финансите". Тоест, това е вариант на идеята за създаване на финансова полиция.
Първо, откровено казано мен ме плаши да засилваме прерогативите на Министерство на финансите със създаване и на финансова полиция. То има вече достатъчно прерогативи и ако му се добавят и тези да осъществи нещо като полицейска финансова служба, ще стане много страшно.
Второ, имам право да се обидя и да ви попитам: а когато Евролевицата преди месец и половина внесе един Закон за национално бюро за разследване, който в доклада почти буквално е преписан, само където се казва, че ще бъде някаква финансова полиция, защо не приехте нашата идея? Тя беше точно срещу корупцията и срещу организираната престъпност. Значи някой от вас се страхува от един такъв орган, който наистина да е независим и наистина да е национален. Тук, между другото, в списание "Социалдемокрация" се обяснява кой се страхува от Националното бюро за разследване. Ще го подаря на господин Бонев. (Подава на министър Бонев списанието.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Това е реклама.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Когато се говори истината, това не е реклама. Когато се лъже, тогава е реклама. Както и да е.
Между другото, има още нещо в доклада, което наистина ме смущава. Няколко пъти се повтаря за тази прословута ротация на кадрите. Това как да го разбирам? Това метлите ли са, периодически сини и червени, или това наистина е ротация? Ако наистина е ротация, веднага бих попитал членовете на комисията, които са написали доклада: "А какво стана с онзи човек с куфарчето? Защо не го ротирахте него? Защо той си остана неротиран, а ротирахте маса други кадри, за които нямаше такива данни?" Разбира се, аз мога да задавам още страшно много такива въпроси, свързани с конкретни примери. И то конкретни примери, пак ви казвам, след 19 април 1997 г. И то примери, свързани главно с корупцията сред държавния апарат. Но, за да не ви отнемам повече време, ще кажа само това: аз съм категорично за засилване на административния контрол върху действията на съдебната власт, на съдебната система, аз съм категорично за по-голяма прозрачност в работата на държавната администрация, но аз категорично не мога да подкрепя това да става чрез някакви комисии и особено това да става чрез пипане в основния закон на Република България. Той е едно от малкото свестни неща, които са ни останали и които никой не е посмял да промени. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ЕЛ и ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър, колеги! Тъй като много прекрасни юристи и специалисти говориха преди мен, аз - лаикът, не мога да добавя нищо към техния опит и професионализъм. Мога само от моите 58 години из доста страни в света може би да помогна с някои напомняния и мнения. И може би господин министърът ще използва някои от тях.
Господин Рудолф Джулиани в Ню Йорк пое с голямата тояга корумпираната, позната по цял свят Ню Йоркска полиция, и за по-малко от 2 години намали престъпността с 40 на сто в щата, който се славеше като най-ужасния, като най-невероятно изчанчения, пълен с наркотици и т.н. В същото време във Вашингтон порасна престъпността през същите тези две години с 40 на сто. Четиридесет процента намаление в единия и 40% увеличение в другия. (Весело оживление) Господата, понеже не са артистични и театрални, не обичат жестовете. Господа, аз не съм виновен, че вие сте скучни и в живота. (Смях в залата.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): В живота не сме!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Моят съселянин има да каже нещо. Кажи, мъж! (Силен смях в залата.) Кажи, мъж! А, благодаря. Сладур! (Силен смях в залата.) Да ти имам връзката!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Ганчев, много Ви моля!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Цитирам господин Джулиани, тъй като това, което казвам, може би ще стимулира един млад, активен, опитен министър на МВР да провери случая. Може би чрез използване на опита на другите и ние може да подобрим нашия хал. Добре платена полиция, митници и високи чиновници е един от начините (оживление в залата) за борба срещу престъпността. Какво си говорим празни приказки тук цял след обяд? Аз съм полицейско чадо, моята приятелка, нейният баща беше генерал в полицията, умря без да си плати апартамента 1980 г. и ви казвам, като две полицейски чада: добре платена полиция, добре платена армия и високите чиновници и митничари могат да направят реда в България възможен. Дотогава корупция ще има и колкото и приказки да се изприказват в тази зала, това е реалността.
Затова ние трябва да се върнем, господа управляващи, към производството, а не да ни правите неоколониална държава, да си плащаме външния дълг и вие да служите на тези, които ви поставиха на власт! (Силен шум и реплики в залата.) Това го запомнете от мен! Неоколониална държава, която служи само за изплащане на този трагичен външен дълг, а не връщане към производството, не абсолютна, казвам абсолютна подкрепа на българския дребен, среден семеен бизнес, национален капитал.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Към тях гледай! (Сочи блока на ДЛ.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Те ме чуват добре. Вие сте управляващите. Вас ви гледам в очите и то доста строго! (Весело оживление.) И Теодосий Симеонов каза някои точни неща тук. Затова на тези компетентни хора между вас аз говоря с апломб и с патос, но и със симпатия там, където може да извлечете поуката от мнението на опозицията. Днес господин Агов каза на турската делегация в Комисията по външна политика, че господин Кирилов от БСП бил опозицията. Каква опозиция е господин Кирилов в сравнение с един Жорж Ганчев и БББ? (Весело оживление и ръкопляскания.) Каква опозиция?
Аз ви говоря от позицията на една трезва и добронамерена опозиция. Но тя ще бъде жестока там, където нарушите закона и ако го нарушавате прекалено много, рано или късно ще трябва да отговаряте пред Кумчо Вълчо! (Силен смях в залата.) Рано или късно!

Продължавам в същия ред на мисли, тъй като без хумор при телевизорите и радиопредавателите ще заспят нашите хора долу по места. (Оживление.)
Само една голяма коалиция може да позволи промяна на закона. Само една голяма коалиция може да ви позволи промяна в Конституцията, тъй като вие доказахте, че се почерпихте с много, много поправки, все в полза на "Раковски" 134 - главно вашия военен министър, главно Военната полиция в джобчето "Раковски", контраразузнаването военното - в джобчето "Раковски" и тъй нататък, и тъй нататък... Само една широка коалиция може да ви позволи и то с право тогава надпартийно да се контролират тези господа - магистратите и други, за които иде реч днеска.
Аз от години се боря за неразривна връзка между полиция, следствие, прокуратура и съд - постоянно да си помагат, постоянно да си дават рамо, сериозно да се уважават и да стимулират работата си един на друг. Но затова говори Петя Шопова в най-професионални краски и аз не мога да кажа нищо повече от това, което тя ви обясни.
За бандитизма и инвестициите. Никой от вас не е привикал шефа на СИК Краси Маринов-Маргина и Руснака и тем подобни. Аз ги привиках преди три години в моя офис и им казах: "Инвестирайте в "Кремиковци" или ще ядете бой рано или късно!" (Силен смях в залата.) Проверете дали е факт. Проверете дали е факт и то знаете ли къде? Във Феросплавния завод, където до безкрай може да се произвежда, до безкрай може да се изнася в чужбина и пазарът никога не свършва. Искам това да го знаете. Казвам го нарочно, за да знае и господин министърът.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Там те инвестираха и много откраднаха.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Благодаря много. Не трябваше да им позволявате да откраднат.
Други едни момченца във Виена на име Огнян Дойнов, на име Бисер Димитров - седнахме на вечеря и единият беше привикан от Франция да дойде - господин Бисер Димитров, за да ми обяснят на мене защо не работят за Отечеството, защо не инвестират в България. (Весело оживление.)
Знаете ли какъв беше отговорът? Че вие не можете да ги върнете в България, че те са в сферата на ненаказуемостта. Единия го питах: "Защо не работиш в България щом си такъв голям специалист, а работиш с "Збрьовка", с чехите или ти с "Нордекс" - фирмата на КГБ? Защо не си дадете опита, знанията и връзките в България?"
Отговор: защото кокошкарски някой ми търси отговорност за някаква си моя къща в Бояна, която съм я продал на двама души едновременно, което не е вярно...
Значи ние големите ни "специалисти" нито можем да им вземем парите и да ги докараме да инвестират в България, нито можем да ги накажем чрез закона. Искам това да го знаете. Давам ви ги тези примери, за да ги осмислите. (Силен смях в залата.)
За местните феодали, двама от които се опитаха да си купят Българския бизнесблок - един от Златица и един от Кюстендил, на които много от вас и вашите хора помагат и помогнаха. Ще ви кажа: тия момченца на съвет при нас в Бизнесблока от фирмените братства казаха, че никога не са били по-добре третирани, отколкото сега при СДС и обичат господин Божков и цялата компания там приватизационна... (Силен смях в залата.) Те са влюбени. Те са влюбени в момента. Те ни обявиха, че никога не са живели по-добре и не са взимали повече спокойно на търгове.
Откъде са дошли тия пари? Може би от предишния режим. Може би и там са лапали. Може би от правителството на Беров - и там във вакуума са трупали. Значи осем години ние им позволихме да крадат българина и да акумулират средства. И сега в политиката те са ош-беш с най-високите етажи на властта.
Искам това нещо, когато го слуша обикновеният българин долу и когато се протоколира, един ден да стане достояние на следващите след нас в този парламент.
За фондациите: Бизнесблокът няма фондация, Бизнесблокът няма фирма. (Весело оживление сред мнозинството.) Повтарям: Бизнесблокът не може да има нито фондация, нито фирма докато аз съм председател само по една причина. Двадесет и пет години мене ме учиха в Англия и Америка, че не можеш да бъдеш едновременно в политиката и в бизнеса. Това е отговорът.
Отговорът момче, е, че аз нямам фирма. Следи ми устните. Нямам фирма. (Смях.) Но на фирмаджиите при нас ние им даваме рамо, защото без дребния и средния семеен бизнес няма оборот, а оборотът пълни хазната, не вашите варварско високи данъци. Благодаря много. (Оживление сред мнозинството, единични ръкопляскания от ДЛ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Реплика - господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ганчев! Много ми харесва артистичният стил, в който повдигате духа на залата в края на работната седмица и на работния ден и съм съгласен с някои от нещата, които казахте. Затова взимам думата, за да направя тази реплика.
Съгласен съм с това, че когато ние сгрешим - и ние, като управляващи, и опозицията - всички се изправяме в един момент пред Кумчо Вълчо. Само не съм съгласен, че Кумчо Вълчо сте Вие. Кумчо Вълчо е народът. Негово величество народът, както понякога казваме - избирателят.
Не чух да кажете пред кого, кой е Кумчо Вълчо на съдебната система? Може ли да има в страната институции, които да нямат своя Кумчо Вълчо? Суверенът да не може да се изказва за тях? Това искаме да запитаме добронамерено. Затова направихме тази комисия, колежке Дончева, не, за да изпълняваме поръчка. И дори не знаете, че комисията възникна по един съвсем друг начин, не по този, по който Вие си мислихте. Не за това направихме комисията, а за да попитаме тази съдебна система тя ще каже ли на нас, законодателите, с какво можем да помогнем тя самата да се самокоригира, тя да си бъде корективът? Или, как ще застане тя пред суверена, как ще попита за неговото доверие?
Ние се изправяме периодично, понякога и по-често, отколкото предвижда Конституцията пред този суверен. Те пред кого се изправят ако сгрешат? Да речем, че не грешат, а ако сгрешат - пред кого? Пред себе си. Обръщат се един към друг и започват да си говорят.
Ето затова говорим и не злонамерено, а искаме да запитаме, искаме заедно да изработим този коректив - кой ще бъде корективът на съдебната система? Ето затова иде дебатът. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Реплика ли искате, господин Иванов? Втора реплика на господин Жорж Ганчев от господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обещавам, че ще повтарям тази реплика всеки път, когато Жорж Ганчев има наглостта да говори за законност, ред и борба с престъпността. (Ръкопляскания и весело оживление от мнозинството.) Защото това е човек, който дава поръчка да бъдат пребивани хора, да бъдат пребивани народни представители така, че да не могат да се върнат в залата. В същото време седмици наред той ходи из страната и разпространява слухове, че същите тези народни представители избирателите искали да ги линчуват и той едва ги удържал. И това ако не е Гьобелсова пропаганда?!
Господин Ганчев, Вие сте кафяв и всеки път, когато излезете тук, от тази трибуна да говорите за борбата с престъпността, за това, че законът е голямата тояга, аз ще напомням на този народ какъв демагог сте Вие, какъв опасен човек сте Вие! (Ръкопляскания от мнозинството.) Докато има хора като Вас в политиката, ние сме далеч от Европа, далеч от успехите в борбата с престъпността. Когато Вие напуснете политическия живот, тогава в България може да има надежда, че ще се борим успешно с престъпността и че политическият ни живот е нормализиран, че ние сме близко до Европа.
И, господин Ганчев, всеки път, когато застанете на тази трибуна и се усмелите да се представите като борец срещу престъпността, ще Ви напомням, че Вие сте човек, който дава поръчки да бъдат пребивани хора, народни представители. Да, господин Ганчев, това сте Вие! Кафяв! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
Има ли други реплики към господин Ганчев? Няма.
Имате право на дуплика, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Аз няма да коментирам господин Христо Иванов, тъй като, когато никакво добро в България остава ненаказано, когато един човек излиза и прави такива изявления, той трябва само в съда да докаже тези неща и тези обвинения. Дотогава коментар към политически трупове, които съм вкарал в парламента от улицата, аз нямам. (Веселост в залата.)
Много е важно само да се разбере - че "крадецът вика дръжте крадеца" е една стара балканска практика. Ние сме поканили двама колеги, точно двамата феодали - единият от Златица, другият от Кюстендил, и ще си ги осъдим.
Господин Иванов, наистина, тъй като има запис вече, ние ще Ви дадем под съд, за да докажете това, което казвате днес. Но важният момент тук е следният. Господин Цонев, прав сте напълно в търсенето на Кумчо Вълчо. Това е сериозният момент. Наистина два пъти съм бил при Татарчев, за да му кажа да си подадат ръка с министъра на вътрешните работи (веселост) и два пъти съм говорил с министъра на вътрешните работи, два пъти - казвам, - че наистина трябва да има пълна корелация между полиция, следствие, прокуратура и съд, за да може някак си нещата да потръгнат. Аз имах предвид малко по-голям Кумчо Вълчо - Народният блок от 1931-1934 г. ще стане отново реалност, ако ние не можем да удържим икономическия спад като една голяма снежна топка по склона на планината. А ние в момента стремглаво вървим надолу чрез тази ужасна престъпност и липса на производство, нашият износ намалява, вносът на нови технологии, демографският проблем и много, много други.
Ще завърша само с едно изречение. Господин Арсенис, бившият министър на отбраната на Гърция, ми каза, че сега е шеф на науката и образованието само по една причина - да задържи младите гърци в Гърция да търсят кариера в отечеството си. Защото иначе неговата нация за ХХI век нямала шанс. И затуй борбата срещу престъпността и всички други неща, които сега споменах, са комплексен въпрос и всички ние трябва да ги решаваме заедно. Затова за мен няма червени и сини, има само България, Бог и - (обръща се към народния представител Йордан Цонев) кажи Бизнесблок, чакам те! Благодаря. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
За процедура има думата господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Искам да направя процедурно предложение за извънредно заседание от 16,00 ч. с една-единствена точка - продължаване на дебата до приключване и гласуване на доклада.
Същевременно имам още една процедура за допълнително гласуване - предлагам извънредно заседание на Народното събрание във вторник на 9 декември 1997 г. от 14,00 ч. с дневен ред:
1. Второ четене на Законопроекта за МВР, продължение.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, продължение.
3. Решение за избор на членове на Националния съвет за радио и телевизия, прекалено любопитна точка.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите, второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли?
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Предлагам на извънредното заседание във вторник т. 1 да бъде Законът за Върховния административен съд. Останаха около 15 текста, работа за не повече от 45 минути. Няма спорни въпроси. Просто законът е крайно необходим. Предлагам това да бъде точка първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Сунгарски за извънредно заседание днес, 5 декември, от 16,00 ч. с една-единствена точка: Доклад на Временната комисия по проблемите на борбата с престъпността и корупцията.
Гласували 171 народни представители: за 142, против 19, въздържали се 10.
Предложението се приема.
Второто процедурно предложение на господин Сунгарски е за извънредно заседание на 9 декември от 14,00 ч. с дневен ред:
1. Закон за Министерството на вътрешните работи.
2. Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
3. Решение за избор на Национален съвет за радио и телевизия.
4. Продължаване второто четене на Закона за нотариусите.
Поставям на гласуване най-напред предложението на господин Сунгарски, а след това - предложението на господин Корнезов.
Моля, гласувайте най-напред предложението на господин Сунгарски.
Гласували 171 народни представители: за 120, против 9, въздържали се 42.
Предложението е прието.
Има предложение от господин Любен Корнезов за още една точка от дневния ред - т. 1 да бъде Законът за Върховния административен съд. Но, господин Корнезов, ако го гласуваме като т. 1, очевидно няма да мине, докато виждам готовност да бъде приет като част от дневния ред.
Затова подлагам на гласуване предложението на господин Корнезов Законът за Върховния административен съд да бъде т. 4 от дневния ред.
Гласували 168 народни представители: за 156, против 5, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Във вторник, 9 декември, от 14,00 ч. ще има извънредно заседание с дневен ред от изредените пет точки.
Има думата народният представител Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Малко се разведри атмосферата, но аз мисля да минем в по-сериозната част на дебата по доклада на Временната комисия за борба с престъпността и корупцията.
Искам да започна с една реплика, подадена от госпожа Петя Шопова, нещо, с което аз съм абсолютно съгласен - просто Тридесет и осмото Народно събрание трябва да покаже има ли ясна политическа воля, след като постави за свой приоритет в работата си борбата с престъпността и корупцията, дали след този доклад ще последват съответните законодателни промени. Аз лично твърдя, че трябва да има и конституционни, за да не остане това само един доклад на една добре свършила работата си комисия.

Оттук нататък трябва да настъпят последиците от този доклад, тъй като той безспорно е закъснял. Но, както се казва: по-добре късно, отколкото никога. Истината е, че няколко поредни народни събрания не свършиха своята работа по борбата с престъпността и законодателните инициативи в тази област. И Тридесет и осмото Народно събрание беше в една доста трудна задача именно сега да постави този приоритет и да реши основните проблеми на борбата с престъпността. Тези проблеми са трупани в годините, те се намират и в законодателството, намират се и в системата на функциониране на всяка една от властите.
В това отношение аз подкрепям голяма част от препоръките, които комисията е направила в своя доклад, а именно: създаването на национална стратегия за борба с престъпността и корупцията, определяща държавната политика в тази област; промените в Наказателно-процесуалния кодекс, които се предлагат, с оглед по дела срещу неизвестен извършител, подсъдни като първа инстанция на районния съд; образуването на предварителното производство да става след установяването от МВР на конкретния извършител на престъплението; разширяване обхвата и приложното поле на чл. 409 в НПК, така нареченото бързо производство.
Подкрепям засилване функциите на министъра на правосъдието, за да не бъде той една просто козметична фигура, който се избира от Народното събрание, но няма реалните права в борбата с престъпността. Той трябва да внася предложения за възбуждане на дисциплинарни производства срещу съдиите, прокурорите и следователите в Висшия съдебен съвет. Той трябва да дава становище в случаите на назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност от Висшия съдебен съвет на магистратите. Трябва безспорно да бъде повишена ролята на Инспектората към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
Подкрепям напълно предложението за създаване на нов орган, който да има изключително големи правомощия във финансовата област за предотвратяване на конкретни данъчни, финансови, валутни и митнически нарушения, за разследване, включително на политици, магистрати, кметове, администратори, които през последните години може би неволно, а може би някъде и нарочно бяха част от тази организирана престъпност, когато със своето действие или бездействие я подпомагаха.
И не виждам реалните причини някой да се страхува от създаването на този орган. В крайна сметка той ще бъде под абсолютния контрол именно на Народното събрание в една държава, която е парламентарна република и където ние идваме тук по желанието на суверена, с избора на народа.
И аз зная, че БСП се обявява против създаването на този орган. Но, четейки техните алтернативи, като основен партиен документ за 1997-1998 г., вътре има едни текстове, в които се казва: "Да се изготви с широко обществено участие Национална програма за контрол върху отношенията на държавниците, политиците, магистратите и висшите чиновници с организираната престъпност, мафиотските структури и рисковите групировки, както и да се проведе и да се огласи тяхното имуществено състояние, да се осъществява държавен контрол както върху връзките на политически партии и синдикални организации и творчески съюзи и граждански сдружения с идеална цел, с икономически рискови групировки, така и върху начините на финансирането им."
Това е партийният документ на БСП. И аз не зная кога в случая се казва истината - в алтернативите или в алтернативния доклад, който са приготвили членовете на комисията от страна на БСП. Защото широка обществена дискусия може да има, но наша задача е тук, в Народното събрание, да измислим и да дадем конкретните правомощия на този орган. Затова са делегирани на нас правата от страна на нашите избиратели, за да решим ние проблемите, а не да свеждаме проблема обратно долу при тях.
В това отношение аз подкрепям и промените в Закона за съдебната власт, за увеличените възможности за налагане на дисциплинарни наказания на съдии, следователи, прокурори и т.н.
Тези промени са безусловно необходими, но аз твърдя, че те не са достатъчни. Защото, както каза господин Теодоси Симеонов, тогава когато имаме един безспорно корумпиран магистрат, надявам се тези случаи да са изключително малко, но те хвърлят кал върху цялата съдебна система, един следовател, прокурор, който не гледа своята работа или я гледа, защитавайки някои чужди интереси, а не държавните интереси, тогава каква е системата за неговото отстраняване? Или той трябва да бъде вътре в системата, да му се намалява заплатата, да се преназначава, докато бъде принуден сам да се откаже? Не, господа, той няма да се откаже, защото на него му се плаща, за да стои там. Има за съжаление и такива държавни чиновници, и такива магистрати в съдебната власт.
И аз тук искам да дам някои примери с Пловдив, тъй като аз съм народен представител оттам - колко банкови и финансови престъпления трябваше да станат, колко преписки и проверки трябваше да бъдат образувани срещу финансови институции, за да не бъде решена нито една от тях. Напротив, кой продиктува освобождаването на най-големия местен фараон Христо Александров от ареста? Кой изтегли делото "Тракия-банк" в Главна прокуратура? Кой изтегли делото "Балканбанк" в Главна прокуратура? Че само в делото с "Балканбанк" има установени неправомерно раздадени кредити за 3 млн.долара на една единствена частна фирма, два кредита, всеки един от които поотделно надхвърля 25 на сто от собствените активи на банката, което е грубо нарушение на тогава действащия Закон за банките и кредитното дело.
И тогава, когато има ясно становище на окръжната следствена служба, когато окръжна прокуратура е отказала да измени мярката за неотклонение, окръжният съд - също, Главна прокуратура изтегля делото и хората излизат на свобода. И може ли един, двама, или трима прокурори в Главна прокуратура по този начин да се подиграват с труда на полиция, следствие и т.н.? Може ли да има безконтролност? Може ли дори прокурори, включително и Главният прокурор да правят изявления в смисъл: "Над нас е само Господ."? Защото независимостта на съдебната власт не означава безконтролност, не означава безотговорнсост.
Аз съм изцяло за тази независимост. Но тази независимост трябва да бъде съчетана с възможността на един ефективен вътрешен контрол в рамките на самата съдебна власт. Нека Висшият съдебен съвет преценява основанията. Нека разширим кръга на лицата, които могат да го сезират за нарушения на съответните магистрати. Нека той сам преценява тези основания. Но да има възможност при доказани нарушения, при доказано безхаберие и негледане на служебните задължения, при доказани връзки с групировки и фирми да отстранява следователи, прокурори и дори съдии. Защото тези хора не работят за съдебната система. Те не работят за държавата, те работят против своя народ, те работят против авторитета на самата съдебна система.
И в крайна сметка Конституцията не е свещена крава. Това, че тя е приета, не значи, че тя никога не може да бъде изменена.
И аз съм сигурен, че с госпожа Шопова след няколко месеца може би ще стигнем до общия извод, че чл. 129, ал. 3 от Конституцията се нуждае от промяна и че вътре може да бъде записано, че и по непригодност могат да бъдат освобождавани магистрати.
Накрая искам да кажа, че аз прочетох много внимателно алтернативния доклад на народните представители от БСП в комисията. И мисля, че голяма част от изводите в основния доклад се съдържат и в техния алтернативен доклад. Разбира се, не най-радикалните, но огромната част от изводите.
И се чудя какъв беше смисълът на този алтернативен доклад? Той ражда само една излишна политическа позиция в един проблем, който трябва да бъде чисто държавнически, едно излишно политическо противопоставяне, което бележи точка, но за престъпниците, не за законодателната, не за изпълнителната, не за съдебната власт.
И ако ние действително искаме да поведем борба с престъпността, в близките месеци трябва много внимателно да анализираме и да приведем в действие препоръките на тази комисия, която по мое лично мнение, си е свършила добре работата.
И още нещо. Аз поддържам предложението тази комисия да стане постоянна дотогава, докато бъде осъществен действително добрият синхрон между законодателната, изпълнителната и съдебната власт в борбата с престъпността, дотогава, докато действително ние, като Народно събрание, свършим нашата си работа с промените в законите така, че те да работят ефективно срещу престъпниците, а не да ги улесняват. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 16,04 ч.)




Председател:
  Йордан Соколов


Заместник-председатели:
   Иван Куртев

  Александър Джеров


Секретари:
         Анелия Тошкова

        Свилен Димитров