Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ПЕТНАДЕСЕТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 5 декември 1997 г.
Открито в 16,05 ч.
05/12/1997
    Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев

    Секретари: Анелия Тошкова и Свилен Димитров

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам извънредното заседание с единствена точка от дневния ред:
    ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА БОРБАТА С ПРЕСТЪПНОСТТА И КОРУПЦИЯТА.
    Има думата господин Михаил Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин премиер Костов! Уважаеми колеги!  Аз също сигурно бих намерил много кусури на този доклад. Но те не говорят добре за парламента и по-добре да не казвам защо и колеги от нашата част на залата не се присъединиха единодушно към предлаганото от вас решение и направените изводи. Но именно в духа на конструктивизма искам днес да продължи този дебат.

    Искам да ви обърна внимание, че никой тук досега не каза, че става въпрос за престъпност и корупция в условията на преход; престъпност и корупция в условията на приватизация; престъпност и корупция в условията на разделение на властите; и на последно, но иначе на първо по значимост място, престъпност и корупция при политическо противопоставяне до крайната му фаза в обществото. Това е факт и никакви декларации за национално съгласие не могат да опровергаят този факт.
    Факт е и казаното от проф. Драганов, че твърде малко е мястото в този доклад, отделено за корупцията, и твърде механично се разделят престъпността и корупцията. На всички тук, в тази зала, трябва да ни е ясно, че всичко това или поне по-голямата част от него, което наричаме "корупция", са престъпни деяния. Колегата Шопова правилно ви каза, по чл. 201 - длъжностно присвояване, подкуп или някакви други описани макар и в онзи дореволюционен в 1989 г. Наказателен кодекс.
    И стои по-простичкият въпрос, който се страхувам, че днес го превръщаме в търсенето на "казиола пушчения". И ние го намираме, лесно го намираме. Ето, сега е съдебната власт.
    Аз съжалявам, че излезе министър Бонев. Искам да запитам дали като пишеше във вестниците, че има уволнени висши държавни служители и се намекваше за корупция, има започната предварителна проверка или стигаме дотам - да ги уволним? Нека да си отговорим и на този въпрос.
    Спор няма, колеги, че корупция има. Има я и в съдебната власт, има я и в изпълнителната власт. И ние тук, в тази зала, не можем на никого да докажем, че и тук няма такава, защото за корупцията винаги има две страни, също никой не го отчита - страни, които получават, и страни, които дават.
    Общественият морал в последните години се възпитава в тази насока. Всеки обикновен гражданин, който ни слуша сега, си казва: "Вие говорите срещу корупцията, но аз не мога да си извадя нотариален акт, без да си купя часа.", защото Законът за нотариусите сега е актуален, "Аз не мога да получа разрешение за износ, без да спечеля благоволението на висш държавен служител.". Респективно той не може да получи желания изход по делото си, ако не потърси някакви нелегални, извънзаконови, престъпни, корупционни подходи.
    Това е истината за нещата и само възможностите за наказване на магистратите нищо няма да решат, защото следващите след тях пак ще бъдат в тази среда и в тези условия.
    Защо в този доклад няма нищо за приватизацията? Защото това е една сфера, която много интересува обществеността; защото преразпределението на общественото богатство е най-плодната почва. То е като мицела за гъбата, за да никнат тези отношения, които днес се опитваме да анализираме, да обобщим и да посочим някакви мерки за тях.
    Защо комисията не прочете програмата, с която бе гласуван кабинетът, в която се казва, че трябва да се намалят лицензионните режими, и да анализира това, което приехме от май досега? На колко места ние въведохме лицензионни режими? На много, в много закони. Лицензионни режими, които не са атакуеми дори пред съдебната власт.
    Нима не мога да задам аз същия въпрос: "Господ ли стои над магистратите?" Господ ли стои над тези, които решават кой да бъде банкер, коя банка да бъде закрита или коя да бъде пусната? Господ ли стои над тях? Тогава вие приехте, че трябва да има засилен административен режим. Независимо в коя власт безконтролността води до условия за корупция.
    И за да завърша, искам да кажа още нещо. Нека тази борба против престъпността и корупцията да се води малко по-разумно. Нека тя да няма кампанийния характер, който наблюдаваме напоследък. Нека мнозинството малко повече да се вслушва в нашите предложения, те невинаги са политически и невинаги са насочени да доказваме някаква политическа правоверност.
    РЕПЛИКА ОТ СДС: Вие гласувате!
    МИХАИЛ МИКОВ: Ние гласуваме и ние не се срамуваме от това, което гласуваме. Имайте предвид и друго - в условията на преход. И е доказано в страните, намиращи се в такива условия от източния блок.
    Въпреки веселия дух, който предизвика изказването на господин Ганчев, аз от него ще повторя едно нещо - че тогава, когато има абсолютно политическо мнозинство, това също е една политическа причина за корупция, обективна. Народът е решил така. Има политическото мнозинство.
    Именно в тоя дух съвсем конструктивно за пореден път ви предлагам: нека днес не приемаме окончателно този доклад! Нека седнем още веднъж, нека огледаме ред аспекти, които в него са пропуснати, и ред неща, които са вписани и предизвикват смях понякога. Аз няма да търся сарказъма, да чета отделни пасажи и да ги анализирам внимателно. И нека да изработим наистина един доклад и да преценим оттук насетне накъде. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
    Реплика на господин Тодор Янев. И втора реплика - на господин Теодосий Стоилов. Но на СДС им остават 8 минути, така че правете сметка в изказванията си да бъдете по-пестеливи.
    ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Аз просто не харесвам внушението, което непрекъснато се прави, че, виждате ли, корупцията започва от времето на прехода. Ама това абсолютно не е така! Петър Младенов го каза ясно в доклада си 1989 г. Източените 12 млрд. долара - ето къде е започнала корупцията. А тази корупция просто е продукт на онази корупция. Това е положението, господа. (Единични ръкопляскания от мнозинството.)
    И много не обичам, като се каже така: "външният дълг". И това се премята: външен дълг така, външен дълг иначе. Аз тук призовавам, когато кажете "външният дълг", запетая, "който правителствата на Тодор Живков (да се чуе Тодор Живков) ни оставиха". Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от мнозинството. Възгласи: "Браво!")
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Янев.
    Господин Теодосий Симеонов - втора реплика.
    ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ (СДС): Уважаеми господин Миков, аз уважавам професионалиста във Вас, аз уважавам човека, който е готов винаги на един разумен диалог. Вие сте го показали неведнъж и в комисията, в която работим с Вас. Но нека да се върнем малко по-назад. Кое наложи създаването на тази комисия и кои бяха нейните функции? Какво тя трябваше да направи? Тя просто трябваше да изследва причините, които спират ефективната работа срещу престъпността като цяло. Комисията не беше създадена само за да анализира причините, които създават корупция. Че корупция има, ние от това не можем да избягаме, ние не можем да игнорираме този факт. Но има и още нещо. Ако Вие бяхте участвали в съставянето на този алтернативен доклад, аз мисля, че той щеше да бъде по-пълен и по-добър. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Теодосий Симеонов.
    Дуплика на господин Михаил Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателстващ.
    Уважаеми господин министър-председател! По отношение на първата реплика само искам да кажа, че не става въпрос за корупция, а става въпрос за обикновени престъпления, които Вие многократно по трибуни сте разправяли за тях. Но все пак искам да направя една малка забележка: да не стигаме дотам да говорим за външните дългове, кой кога точно ги е взимал, тук, в тази зала. Нека това реши господин Татарчев, там има образувани дела, защото този въпрос рискува да се превърне във въпрос на всеки парламент по отношение на всеки кабинет от преди.
    Закон за съдене на министрите България е имала. Мисля, че не е това темата и не бива да я дебатираме.
    По отношение на казаното от колегата Симеонов. Ако такава беше целта на комисията по проблемите на борбата с престъпността и корупцията, защо ние не дефинирахме предварително тази цел? Защото нека да се уважаваме и по внесените материали да правим дебат. Защото борбата с престъпността, и това го говорехме и по Наказателния кодекс, и по други закони, тя не върви само по линия на наказателното законодателство и репресията. Макар трудно да е финансовото състояние, трябва да се търсят някакви малки стъпки, мерки и за борбата с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, и за всички останали видове. Престъпността не е само тази, която може чрез магистратурата да бъде ударена. По тоя въпрос аз мисля, че нямаме различия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
    Има думата господин Христо Иванов.

    ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители!
    Аз разбирам основната цел, която стоеше пред въпросната комисия, чиято дейност обсъждаме днес - да открие тесните места в правоохранителната система, да се посочат резервите за синхронизиране на дейността на отделните власти и институции и да се дадат препоръки за законодателни и управленски действия.
    Далеч съм от мисълта, че Временната комисия по проблемите на борбата с престъпността е постигнала всички свои цели и че това е заключителният доклад, от който ще произтекат всички конкретни действия за скок в ефективността на борбата с престъпността. Това, което обаче трябва днес обективно да регистрираме е, че има едно сериозно сондиране на сложните проблеми, особено в борбата срещу организираната престъпност и има декларирана политическа воля, и при това, надявам се, от всички страни на този парламент, за реални действия.
    Докато мащабите и адаптивността на престъпността са в днешните размери, докато корупцията в държавната администрация и в политическите среди е предпоставка престъпния свят успешно да заобикаля законите на страната, в българския парламент трябва да действа Постоянна комисия по проблемите на престъпността и борбата с нея. Друг е въпросът дали това качество ще придобие сегашната временно съставена комисия или има възможност такива правомощия да бъдат прехвърлени върху съществуващи вече по силата на нашия правилник постоянни комисии в парламента.
    Докладът на комисията беше преди всичко насочен към идентифициране на проблемите. В доклада макар и в илюстративен план са посочени конкретни примери. Много от колегите ни също си послужиха с такива. Имаше определен опит да се обясни основната тежест на престъпността върху икономическия и личния живот на хората с елементарната битово-улична престъпност. Тя в никакъв случай не може да бъде подценявана и е едно огледало на сегашното социално-икономическо състояние, но тежестта на тази престъпност върху щетите, нанасяни върху икономиката, тоест относителният й дял в щетите, които се нанасят на българската икономика са несъизмерими с престъпността, която действа под организирани форми в икономиката, която има своите пипала в държавната администрация, в политическите кръгове.
    Днес не стана дума за един друг определен вид корупция - чисто политическата корупция, която разбира се има също своите икономически импликации. Аз ще си позволя да дам един пример за това. Нещо повече, имам основание да го дам, затова защото по време на приемане на доклада на Българска народна банка отправих един въпрос към тогавашния управител господин Филипов, на който той отговори некоректно или по-точно казано с лъжа.
    Съжалявам за това, че в този случай Жорж Ганчев е също герой, но ви уверявам, че това е случайно и той има съвсем епизодична роля.
    Аз смятам, че ние като парламент не трябва да избягваме от проблема свързан с мястото и ролята на Българската народна банка, на нейните ръководства, за възникването и ескалацията на банковата и финансовата криза. Всички знаем, че тази криза имаше фатални последици върху икономиката, тоест тя не беше чиста финансова криза, но директно удар върху себе си чувстват и всички български семейства. Изстраданите им спестявания изтекоха в нечии джобове, а това, което остана, беше смляно от предизвиканата от финансовата криза инфлация.
    Търсейки обяснения за някои действия на ръководството на БНБ, както вече споменах, господин Филипов се оплака в медиите, че върху него е упражняван политически натиск - върху него и върху ръководството на банката. В тази връзка при обсъждането на доклада аз си позволих да му задам въпроса дали тогава той е получавал от действащия премиер Жан Виденов разпореждания, в това число и мобифонни, с които го е притискал да взема решения против интересите и в разрез със задачите на Българската национална банка. Съжалявам, че тогава отсъствах в залата, но господин Филипов отрече да е имало такава намеса. За да ви докажа, че това беше една груба лъжа, ще ви спомена, че между двата тура на президентските избори, за пръв път Жан Виденов прие Жорж Ганчев. Срещата се състоя в НДК и поводът беше съвсем конкретен - молбата беше от телевизионния екран Жорж Ганчев да излезе и да оплюе тогавашния кандидат за президент Петър Стоянов - по думите на Жан Виденов, в негово лице да разобличи идващия на власт фашизъм.
    Споменавам това не защото става дума за синия кандидат за президент. Това е една пошлост, която би могла да важи и в другата посока. Тук цветовете нямат никакво значение.
    Ако се върнете към предизборната хроника преди втория тур, сигурно ще си спомните, че поръчката беше изпълнена, и то с всички възможни инсинуации, въпреки че Политическия съвет на Българския Бизнесблок излезе с официална декларация към своите членове и симпатизанти да се гласува по съвест.
    Разбира се, това не стана безвъзмездно. Жорж Ганчев иска от Виденов да нареди на управителя на Българска народна банка господин Филипов той да подпише документ за извършване на конкретна банкова операция в "Минералбанк", която знаете, че в този момент беше поставена под надзор. Жан Виденов реагира на секундата и разпореждането достигна до господин Филипов именно по мобифона.
    За мен не представлява интерес по какъв начин е осребрена услугата за въпросната политическа поръчка и мисля, че не е от интерес за Народното събрание, но сигурно е от интерес да се провери подписал ли е господин Филипов непосредствено преди втория тур на президентските избори разпореждания за финансови операции в "Минералбанк" и за какви точно операции става дума.
    Посочих този пример за намеса в работата на една независима национална институция, за да илюстрирам размерите и високата етажност на политическата корупция, начините по които тя загърбва интересите на държавата и данъкоплатците и се превръща, разбира се, в източник на доходи на някои политически играчи.
    Уважаеми дами и господа! Мисля, че е шанс на Тридесет и осмото Народно събрание, и същевременно негов дълг, както и дълг и шанс на това правителство не защото е правителството на Демократичните сили, а защото е сега действащото българско правителство, да предприеме всички необходими мерки и престъпността в България да бъде поставена на колене, за да се освободят от нейната парализираща хватка както икономическия, така и личния живот на хората. Ако в името на постигането на тази цел практиката в последствие ни убеди, че са нужни и промени в Конституцията, не трябва да изхождаме от презумпцията, че това е "свещена крава", която е недосегаема. Целта е действително в икономическия живот да се даде пълна свобода на тези, които са предприемчиви, за да дадем възможност да създадат социална среда, в която да се реализират и останалите.
    Аз ще подкрепя идеята за създаване на постоянна комисия, която не само да се занимава с проблемите по борбата с престъпността, но и със социален и психологически анализ на самата престъпност поне до момента, в който ние не сме се убедили, че нейните размери застрашават икономическата свобода и личния живот на хората в България. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
    За реплика думата има господин Стефан Стоилов.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Политиците могат да бъдат ругани и оплювани, но едва ли има под слънцето друга страна, където с такава лека ръка само за да може да се изгради конструкцията, която преследва оратора, може така да бъде оплюван един централен банкер. Няма такива страни!
    На доста голяма възраст съм, доста съм чел, най-малко поради това обстоятелство, но това, което Вие си позволихте сега, за да можете да поднесете на събранието и на слушателите Вашата конструкция, тряваше да оплюете централния банкер. Без доказателства!
    Най-меко казано това е неетично, господин Иванов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Господин Христо Иванов има думата за дуплика.
    ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Господин Стоилов, абстрахирам се от това кой е бил тогава действащият премиер. Меродавен е фактът, че главата на правителството дава разпореждания на управителя на Централна банка да се извършват определени операции, които не са в интерес нито на банката, нито на държавата като цяло.
    Когато аз твърдя, че такова разпореждане е дадено, аз нося цялата отговорност за това, което казвам, а останалото бяха няколко формулирани от мен въпроса, а именно: да се провери дали в навечерието на втория тур на президентските избори господин Филипов е подписвал разпореждания, свързани с "Минералбанк".
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Провери и тогава говори!
    ХРИСТО ИВАНОВ: Има си органи, господин Стоилов, които ще проверят това.
    И най-важното, в каква посока са тези решения и подписани документи във връзка с "Минералбанк", защото мога да ви кажа, че имаше публикации в пресата от страна на подуправители на банката, които декларираха в пресата, че върху тях се упражнява политически натиск за решаване на този въпрос и те отказват да го решат. Но в последтвие въпросът беше решен, господин Стоилов!
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): И преди е било така! И сега е така!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Иванов. (Шум и реплики в залата.)
    Господин Никола Николов има думата.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господин министър, уважаеми колеги! През последните години престъпността отслаби властта в държавата. Нейната безнаказаност намали според мен респекта към съдебната власт, а доверието в законодателния орган, че той е способен да защити обществото, спадна катастрофално. Безсилието на изпълнителната власт се подхранваше и се мотивираше според мен от корупция. Затова аз искам да се спра главно на многото лица на корупцията.
    Първият и най-опасен вид корупция, с най-значителни щети за обществото е корупцията във финансовите институции. Примерът е прост: БНБ лицензира банка, тя получава рефинансиране, раздава лоши кредити, фирмите, които ги ползват изчезват и банката фалира. Това е най-простата схема, по която беше разрушен финансовият пазар. Пазарни механизми се използват, но с напълно кухо съдържание. Например Българската народна банка рефинансираше Първа частна банка по кредити за едноличен търговец Веска Меджидиева срещу сконтирани полици. Технологично това е наред. Но какво значат сконтирани полици на един едноличен търговец, когато Веска Меджидиева е в ЮАР? При този тип корупция според мен е трудно или даже невъзможно рязкото разграничаване между лобирането, в балканския смисъл, разбира се, на тази дума, и корупцията. Политиците лобираха за създаването на банки пред Българската народна банка. Създадените банки отпускаха кредити на свързаните с политиците фирми. Разбира се, край на тази система, на този тип корупция се сложи след въвеждането на валутния съвет, който беше крайна ограничителна мярка за въвеждане на финансова дисциплина у нас. Разбира се, проблемът сега е главно в затягане на банковия надзор.
    Вторият тип корупция според мен е корупцията със социални мотиви. Това е изключително разпространената форма, когато структуроопределящи предприятия, например като Кремиковци и "Плама" вместо да се фалират, се маскираха зад тезата, че те не могат да фалират, защото много хора ще останат на улицата, или те не могат да се продадат, защото те са националната икономика. За предприятията се уреждат нови кредити, частните фирми прибират своята част от парите чрез доставки и пласмент, а държавните предприятия задлъжняват и потъват.
    Организираните мащаби на корупцията във финансовите институции и корупцията със социални мотиви - тези два примера, които дадох преди малко - позволиха отношенията между финансовата система и администрацията да се мафиотизират. Създаде се прослойка, паразитираща от такова преразпределение на спестяванията, което доведе до изтичане на много пари от банките. И в крайна сметка това причини финансовата криза от края на миналата и началото на тази година. Според мене това са двата вида корупция с най-тежки щети за обществото.
    Друг тип корупция е корупцията на координация между различни представители на администрацията. Например при нарушаване на югоембаргото или при всяка контрабанда на акцизни стоки, въобще при всяка контрабанда, за да се осъществи е нужна координация между някои органи на МВР, например БДЖ и митнически служители. Това е най-опасното мафиотизиране на администрацията, защото корумпираните служители се коалират и корумпират висшестоящите си. Когато организацията придобие достатъчно голям мащаб, този тип организация придобие достатъчно голям мащаб, самите те търсят и създават покровители на високите етажи на властта. Тогава например се появява проблемът с уволненията на някои служители, които веднага си намират защитници.
    Третият вид корупция е корупцията, която се упражнява от силовите групировки - силова корупция. Там всичко е ясно. Там се капитализира от страха. Те не плащат, а плашат, за да получат определена услуга от администрацията. Разбира се, политическата корупция е една от този тип деяния, които според мен са много опасни. Политическата корупция това е при финансиране на политическа дейност от фирми, които след това очакват да получат всякакви политически услуги.
    Какво трябва да направим, за да се промени това? Според мен първо трябва да се разруши представата, че най-много ще пострадат дребните риби, а големите ще стоят безнаказани. Според мен психологическата битка, че държавата е мафиотизирана и че има безнаказаност още не е спечелена. Трябва да се преодолее възможността правораздавателните и финансовите власти да се блокират взаимно. По тази причина нито един голям случай не може да приключи, защото ако някоя от страните атакува извършител на някакво престъпление, винаги другата страна я блокира и го защитава. За това има безброй примери. Според мен трябва да има и примери за назидание и между корумпираните политици.
    Когато започна работа нашата комисия, имаше надежда, че заставаме заедно срещу престъпността - политиците със силата на съгласието, правителството със силата на властта, съдебната власт със силата на закона. Беше заявена воля за необходимия синхрон между властите за борбата срещу престъпността. Декларирано беше разбирането, че от напрежението между институциите произтича и слабостта на държавата в борбата с престъпността. Имаше надежда, че може да се постигне съгласие за малки, но необходими промени в Конституцията, които трябва да дадат възможност за освобождаване на магистрати за груби или систематични дисциплинарни нарушения, включително и действия, несъвместими с професията, което безспорно би укрепило и принципа за несменяемост на магистратите. Нашата комисия заработи за изясняване на механизмите за разрушаване на синхрона между властите и за намаляване на напрежението между институциите. Тези усилия обаче за съжаление мобилизираха волята за противодействие за промяна на Конституцията, което доказа, че организацията на обществото в борбата му с престъпността не е добра. Затова сега изглежда малко вероятно да има мнозинство в Народното събрание, за да променим Конституцията. Но аз съм убеден, и изказвам своето убеждение от тази трибуна, че в Тридесет и деветото Народно събрание ще има необходимото мнозинство от народни представители за промяна на Конституцията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
    Реплика от господин Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Изслушах с интерес опита за анализ на формите на корупция и престъпност и все повече и все по-тягостно у мен става чувството за нашата искреност в желанието ни да се борим с престъпността и да избавим обществото от нея. Аз очаквах, господин Николов, да чуя от Вас още един пример: когато за един обект е наддавано, когато първият е дал 500 млн., когато министърът е отказал да подпише на първия, а го е дал на втория за точно половината от това. Тревожи ли Ви Вас това? Случаят е разградски. Ние с теб го знаем много добре. Ние сме били депутати от този район. Защо не анализирате и тази ситуация?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
    Искате ли дуплика, господин Николов? Имате думата.

    НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин Божинов очевидно говори за някакъв конкретен случай, за който може да ползва своето право на парламентарен контрол и да попита отговорния според него за едно подобно решение.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Да, за МТС в Разград.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
    Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на правителството искам да заявя, че ние приемаме доклада на Комисията за борба с престъпността и корупцията, неговите изводи и препоръки. Считаме, че те са правилни и навременни. Ще изпълним всичко, което вие ще решите тук, ще анализираме най-внимателно изводите от доклада и всичко, което се очаква от изпълнителната власт да бъде направено в борбата срещу престъпността и корупцията, ние ще го направим. Уверявам ви най-искрено в това.
    На второ място, искам да изразя и своето учудване от това, че Парламентарната група на Българската социалистическа партия написа доклад, в който се повтарят изводите, част от изводите, всъщност по-слабата част от изводите, ако искаме да бъдем точни, по-слабата част от препоръките и се оформят като отделен доклад с цел да не бъде подписано или да не бъдат подкрепени някои от силните препоръки на комисията като цяло. В това нещо има определена логика. Логиката може да бъде проследена, независимо че не можах да присъствам през цялото време, може да бъде проследена в поведението именно на Парламентарната група на Българската социалистическа партия и изказвания на нейните представители.
    Аргумент номер едно за такова поведение е тезата, която беше защитена тук, че истинският проблем на престъпността е дребната масова престъпност, кражбите. Вярно е, че кражбите са бич за обществото, вярно е, че хората са унизени най-много, когато са обект на кражби. Но аз искам да попитам тези ли хора, които крадат от нивите, тези ли хора, които крадат крави и говеда, тези ли, които разбиват леките автомобили, тези ли, които влизат в жилищата и заграбват звукозаписни и звукопроизвеждащи уредби и телевизорчета, тези ли хора подкупват митничарите? Те ли правят каналите за износ на леки автомобили? Тези хора ли подкупват данъчните агенти? Тези хора ли подкупиха банките и взеха огромни кредити, които не бяха върнати и впоследствие бяха записани като държавен дълг? Тези ли хора претендираха за властта в държавата? Те ли бяха направили едно правителство на България свой васал? Тези ли хора, които се опитаха да сложат ръка върху най-печелившите и изконно национално принадлежащите стопански активи на страната, тези ли хора са същите? Това ли е опасността за страната?
    Ето го факт номер едно, ето откъде се бяга.
    Ако Българската социалистическа партия чрез парламентарната си група иска да избяга от тези въпроси, не е много сръчен начинът да се поставя по този начин истинският проблем. Опитът да бъдат сменени акцентите на работата на комисията и нейните изводи е всъщност опит политически да се манипулира и в неправилна посока да се насочи енергията на обществото.
    Вторият фактор, който аз наблюдавам с огорчение, това е ехидността, стремежът да се осмее, да се направи на памфлет, на бутафория един изключително важен, съдбоносен за държавата въпрос. На мен лично тук ми вгорча, слушайки такива опити. Не знам как ще сте чувствали вие, но по такава тема да се прави опит и то крайно нескопосан да се иронизира, да се осмива, за мен беше крайно нелепо поведение. Но то има определено обяснение. Кой иска да се държи по този начин? Гузният! Гузният се държи точно по този начин в момента, в който му се посочват кривиците. Ако вие имахте истински сериозно отношение по този въпрос, ако вие не сте гузни, ако тук в Народното събрание няма гузни народни представители, вие трябва да застанете всичките, ние всички трябва да застанем в една редица срещу престъпността (ръкопляскания в мнозинството), а не едни да обръщат гръб на колегите си и да насочват стрелите на присмеха срещу тези, които се опитват да посочват пътя за борба с корупцията и с престъпността, и с организираната престъпност.
    Това е факт номер две.
    Факт номер три - това е пълният отказ от анализа на изминалия етап. Седем години правителства в България - кои по-добре, кои по-зле - са се опитвали да се справят с този въпрос. Има многобройни документи, оставени от тези правителства. Има много опити - по-успешни или по-неуспешни - за борба с корупцията. Ние не можем да се отречем от всичко това. Тук виждаме пълно нежелание например да се извлекат поуки от собствения, макар и горчив, макар и неуспешен управленски опит от страна на Парламентарната група на Демократичната левица.
    Аз мисля, че ви запознаха със собствените ви документи, напомниха ви собствените документи. Ако по различен път правителства на Република България стигат до едни и същи изводи или до много сходни изводи, това трябва да отрезвява много хора в тази зала, когато става въпрос за това какъв бич са престъпността и корупцията в страната. Точно това трябва да ви кара да се отказвате от дребно политиканстване и партизанстване на тази тема! Аз не виждам за съжаление точно такава нагласа у всички народни представители.
    За още по-голямо съжаление аз виждам как се формира един нелицеприятен алианс между политиканстващи фигури или политици, ако щете, но политиканстващи, които се опитаха да изкривят идеите на комисията, които влязоха в един такъв неприличен съюз с разбрали-недоразбрали магистрати и решиха по този начин да упражнят противодействие по отношение на една много проста теза. Темата е кога българският народ ще се усети удовлетворен, кога той ще каже, че има успех в борбата с корупцията и с престъпността? Кога? Когато види хора в затвора. (Ръкопляскания в мнозинството.) Може ли някой от вас тук да каже, че при друг резултат българинът ще каже, че е удовлетворен? Когато примерно изпълнителната власт вземе и конфискува някаква контрабандно внесена стока, това българският народ ще го разбере ли като удовлетворение на неговите щения? Никога!
    Ето защо вие тук сте длъжни да мислите за това съдебната система да работи ефективно. Вие трябва да накарате съдебната система да работи ефективно, а не да създавате алиби на съдебната система, на правораздавателните органи да се крият зад вас. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    Каква е простата теза: има ли съдебна власт, има ли съдебна власт в страната, кой упражнява съдебната власт, кой контролира магистратите, кой носи отговорността за действията на съдебната система?
    Аз няма да заставам в позата на щрауса и да се крия тук, защото, както всеки един от вас, съм ходил сред хората и съм искал тяхното доверие с открито лице. Не искам да свеждам лицето си сега пред който и да е въпрос. Питам - има ли съдебна власт в момента в страната, стисната като юмрук, отговорна, която държи за ефективната работа, която носи отговорност? Има ли я тая съдебна власт? Питам - тя упражнява ли се сама, контролира ли се?
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Кой я назначи?
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Е, това са други въпроси. Кой я е назначил, как е конструирана, как функционира, от какви части се състои и кои хора я упражняват, това са все маловажни въпроси.
    Аз питам, кой е заинтересован да няма съдебна власт в страната или съдебната власт да не действа ефективно? Кой е заинтересован от това тя да е маломощна, да е разконцентрована, да не е централизирана и да не упражнява силния контрол върху магистратите? Кой е заинтересован от това? Само престъпният свят. Изводът ни е - само престъпният свят и тези, които го подкрепят. (Ръкопляскания от СДС.)
    Част от вас успяха да измамят една група магистрати и да им внушат, че ние едва ли не искаме да поставим под контрол съдебната власт. Много лековерни бяха наистина тези хора. Наистина употребихте част от тях, но успяхте да им внушите, че някой като че ли посяга. Да, посяга се на безконтролното поведение на отделния магистрат. Но, ако се приеме идеята, за която комисията настоява в един от вариантите си, съдебната власт ще се засили. Тогава никой няма да смее да се държи така, както бяха дадени примери. Всеки ще бъде отговорен, всеки ще знае, че ще има санкция зад гърба си, всеки ще знае, че има своя власт - съдебна, която винаги ще го санкционира отгоре. И тогава няма да връща дела, няма да има отказ от правосъдие, няма да има това поведение, което насърчава престъпниците по места.
    Аз много ясно искам да кажа пред обществото - искам да разделя отговорностите пред очите на българската общественост. И ако ще поставяме въпроса така за независимата съдебна, независимата изпълнителна власт, аз, в качеството си на министър-председател и в качеството си на народен избраник, искам съдебната власт да вкарва престъпниците в затвора. Това искам аз. (Бурни ръкопляскания от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Янаки Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, разбирам ангажимента на министър-председателя, който има международна среща. Той пълноценно участва в дискусията. Искам да започна своето изказване, още повече, че то е заключително, в рамките на времето на Парламентарната група на демократичната левица с две категорични и, смятам, заявления.
    Първото е, че ние еднакво сериозно се отнасяме както към масовата криминална престъпност, така и към организираната престъпност и корупцията. Ако е оставено погрешно впечатление или ако са интерпретирани неправилно споделени идеи, нека това повече да не бъде използвано и смятам, че по този въпрос воля трябва да изрази целия български парламент.
    Второто заявление е в някаква степен от личен характер, тъй като министър-председателят говореше за гузна или чиста съвест. Мисля, че по обективни причини, мога да претендирам, че в своята политическа дейност имам основание да бъда много по-малко гузен.
    Аз очаквах от господин Костов, без да оспорвам като цяло неговото изказване, независимо, че той е излъчен и подкрепян от мнозинството, че не аз, а той трябваше да призове двете страни на залата да сближат своите позиции. И наистина не обяснението отново да бъде давано от позициите само на един партиен лидер, а наистина от позициите на всички държавници и институции, които трябва да бъдат обединени в тази борба.
    Няма да коментирам повече доклада. Не подценявам усилията, които са вложени в него. Но нека да си даваме сметка, че качеството на този доклад не съответства на сериозността и сложността на проблема. Смятам, че много по-добре щеше да бъде, ако докладите на отделните ведомства бяха дадени в приложение, парламентът по-ясно посочи проблемите в своето виждане, за да се стигне и до много по-синтетично излагане на изводите, които са формулирани като предложения.
    Наистина на моменти се остава с впечатление, че не е много ясна разликата между организираната престъпност и корупцията, и мафията. Те са свързани, но те изискват и специфичен подход. Аз ще се спра на заключенията на двата доклада, които са направени като предложения.
    В значителната част от докладите и от проектите за решения изводите са съвместими или съвпадащи. Така например може да се използва предложението на мнозинството за някои допълнения, по отношение разширяване пределите на дисциплинарното производство спрямо магистратите; възможностите на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция да дава мнение при обсъждане на кадровите предложения. Заслужава внимание и проблема за финансирането на партиите, но той трябва да бъде свързан и с един друг въпрос, който засега не се повдига - с откритост и лимитиране на разходите, за да не се създава впечатление, че при неколкократното намаляване на чуждестранната помощ през идущата година, част от тези средства ще бъдат преразпределяни през роднински формации и фондации, свързани с високопоставени държавници.
    От доклада на Демократичната левица мисля, че трябва да възприемете същественото допълнение за контрола върху приватизацията. Публична тайна е, че през последната година комисионните за сключване на приватизационни сделки са нараснали почти двукратно.
    Ето тези проблеми трябва да ни карат да се тревожим общо, че корупцията се вкоренява. Тя вече се структурира и оттук нататък ще бъде още по-трудно, за който и да е след нас, да се бори с нея.
    Ще отбележа една празнота, която трябва да се попълни. Тя не е единствена, но една от тях е много важна - конкуренцията на интереси. Нищо не се говори за нея. От нея произтича необходимата несъвместимост на функции и длъжности. Например участието на депутати и висши представители на изпълнителната власт в управителни и надзорни органи на търговски дружества.
    ЦОНЬО БОТЕВ (СДС, от място): Кои депутати участват?
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Такава забрана си спомняте, че беше предложена да се гласува в Правилника за организацията и дейността на този парламент. Вие отговорихте, че сте дали обещание пред Координационния съвет. Нещо, което според мен, не легитимира тази воля като воля на държавните институции. (Неразбираеми реплики от СДС.)
    Примерите ще бъдат твърде неблагоприятни. Затова аз не искам да се конфронтирам. Какво означава един заместник-министър да се предлага за участие в управително или надзорно тяло на една търговска банка? Редно ли е това нещо и няма ли конкуренция на интереси? Не искам да се впускам като вас в сюжети, защото проблемът е много по-сериозен и той не идва от сегашното управление. Но нека да се постараем да преодоляваме едно наследство, което се е насложило за тези години на прехода, а не да се задълбочава. Нека да погледнем на разделението на властите в по-широк контекст. Не само като разделение в рамките на държавната власт, а разделението на обществените власти - икономическа, политическа, административна, медийна. За да не се оказва, че този, който държи един ресурс - например капиталовия - ще диктува и политиката, и управлението, и медиите. Това всъщност е световен проблем. Но България също трябва да го решава от своите позиции.Затова приемам, че е случайно, че думата корупция в съответния раздел е изписана с най-дребния шрифт. Случайно, да.
    Нека да имаме поука от италианската политическа практика, която в резултат на наслагването и увеличаването на корупцията в един момент срути почти целия политически елит и почти всички традиционни политически партии.
    Нека да си даваме сметка, че понякога съществуват наглед незначителни, но много по-практически индикатори за това къде са насочени интересите на различните хора. В никой случай аз не проповядвам ксенофобия или някаква ограниченост. Но забележете, ако един човек, неговото семейство или други тясно свързани с него хора имат имущества предимно в чужбина или почти всички негови близки трайно са се установили и свързват своето бъдеще, а той участва в управлението на икономиката, или в държавни структури, винаги се поставя въпросът, след като той веднъж си отиде, кое ще бъде следващото негово място. И тези примери вече са се потвърждавали в предишни управления.
    Ето това са дълбоки въпроси. А различията не са много на брой, но смятам, че са по два важни въпроса.
    Единият е за евентуалната промяна в Конституцията. Преди вас, може би преди две-три години, и заради това, че знам процеса, в който се създаваше Конституцията, съм си задавал въпроса, включително и публично, няма ли да се наложи в някакъв момент да бъдат преобсъдени съотношенията и правомощията на различните институции в рамките на съдебната власт? Но нека да тръгнем сега по другия път - да изчерпим всички законови възможности, да използваме възможностите за подобряване на управлението и взаимодействието и ако наистина този модел продължава да дава сериозни спънки, тогава вече да пренесем този дебат, но не само върху крайно недостатъчния фрагмент несменяемост, не там. Вие искате да промените един пункт от Конституцията без да давате отговор на въпроса: как си представяте цялата конструкция на тази власт? Защото наистина в нея има съчетание както на утвърдени стериотипи от миналото, така и на нови решения, някои от които наистина трудно се съчетават.
    Аз ще посоча един пример не като упрек към някоя институция, а затова, че сигурно заслужава обсъждане въпросът целесъобразно ли е прокуратурата да съчетава едновременно ръководството и надзора на предварителното производство, обвинителната функция, извършването на следствени действия, тоест почти всичко. Но вие поотделно трябва да кажете какво е мястото на следствието. То ли ще излезе на преден план? И не е въпросът да тласкаме нещата към Министерството на вътрешните работи само, а защо да речем да не се направят, както е практиката, оперативно-следствени групи, но под ръководството на следователя и там да бъдат привлечени полицейските органи в събирането на материали - възможности, които и сега съществуват и които законово могат да бъдат подобрени и увеличени.
    Подобно е положението и със структурата и функциите на така наречената финансова полиция. В много отношения тя остава неизяснена за самите застъпници на идеята. Вие казвате: приемете я. Нека да се види какви са целите, как тя ще бъде разположена в държавната структура, какво ще прави, за да може тогава да се каже има ли други идеи, какви са те и как ще бъдат обсъждани за в бъдеще.
    Предлагам тези спорни въпроси да се отбележат само в аналитичната част на доклада и обсъжданията по тях да продължат, а решенията да ни обединят в тези точки, които са повече, които могат да бъдат взети почти без отлагане и по които да се работи.
    Затова се спирам накратко само на въпроса за начина на приключване на дейността на комисията.
    След изготвянето на официалния и паралелния вариант, а той неизцяло е алтернативен, само за няколко дни можеше да се изготви общ доклад и решения чрез насрещни усилия на мнозинството и на опозицията. Така или иначе този резултат в момента е налице. Нека да го оползотворим и мисля, че сега остава да бъде направено финалното усилие - тези хора, които писаха единия документ и другия документ, да се съберат, да напишат това, което е общото като решение, да включат проблемите, за които говориха и другите в по-нататъшния анализ и така да се покаже, че парламентът има обща воля. Иначе днес всеки ще гласува своя проект за решение със своите основания.
    Аз затова ви предлагам този път да се освободим от двойните стандарти, може би от недостатъчната политическа култура към търсене на съгласие, но особено от известна неискреност, непоследователност и двойни стандарти.
    Само телеграфни примери.
    Трябва да отчетем, че за първи път беще осъществено реално взаимодействие между всички органи при иницииращата и посредническата роля на парламента и на сегашното мнозинство по разбираеми причини защо то можа да направи тази необходима стъпка. Но спомнете си каква беше вашата собствена позиция в предишния парламент, когато се пледираше не просто за несменяемост и независимост, а едва ли не за недосегаемост на всички магистрати и на цялата съдебна власт. Спомнете си за противоречивата дискусия в течение само на една година на медийния закон, който от лош стана добър, или поне удобен да бъде използван.
    Накрая, спомнете си за различното отношение към националния кадрови потенциал, когато махат нашите кадри, ние можем да вдигнем шум до Бога. Когато сега много по-масово се подменят кадри, това е в рамките на демократичната политика.
    Ето този апел трябва да обединява всички и тези действия да бъдат постепенно оставени в миналото.
    И преди да завърша - разликата в предпоставките на двата доклада. Те са в открояване на криминогенните фактори. Единият, за който ние пледираме в по-голяма степен, поставя на преден план икономическите и социалните условия. Преразпределението и присвояването на собствеността даже са основната причина за крупната стопанска престъпност, не толкова темите за досиетата, за кредитните милионери, от които виждате, че почти нищо сериозно повече няма да излезе.
    Въведоха се специалните разузнавателни средства. Нека да се види в скоро време колко дела по тях са осъществени и са предадени за по-нататъшно разглеждане, за да няма съмнение, че тези средства се използват за други неща, не по тяхното законово предназначение.
    Бедността и неравенството. В България само за последните седем-осем години от три пъти разлика между 20 на сто най-бедни и най-богати, сега тази разлика между тези две донякъде полярни групи е достигнала между шест и осем пъти.
    Може ли в едно общество на несправедливост, на неравенство и мизерия да не се пораждат пък условията за другата, масова престъпност, за която се говори.
    И ролята на държавата. Има прозрени вече истини - последствията от политиката на отрицание, на безогледно разграждане на държавни стопански структури и разхищаване на националните кадри.
    Ето, добре е, че днес в доклада признавате, че тази разрушителна линия, която носеше до голяма степен патоса, тук вече можем да кажем, предимно на вашите действия, не само е изчерпана, но тя съдържа и част от тези последици в цитираните статистически данни за най-големия срив на съдебната система през периода 1992-1993 г. И не ни карайте повече ние да носим отговорност за тези ръководители на отделните съдебни власти, които в крайна сметка знаем, че произлязоха от вашите среди. (Реплики и оживление от мнозинството.)
    Защото знаете как беше подменен съдебният съвет, но да не злоупотребявам.
    Ние ще ви подкрепяме, когато укрепвате държавата, и като администрация, и като, даже да кажем, силов апарат, но силна и модерна държава, а не държава на ХIХ век. Защото иначе има опасност, вместо ние да изградим модерна държава, да останем в пределите на предишния век. Къде са усилията през последните години за създаване на стратегическо планиране, технология и информация за развитие на човешките ресурси, тоест за заетост, здравеопазване, образование.
    Ето по тези въпроси ние трябва да мислим заедно и затова аз ви предлагам да се отложи до следващия петък, не по-късно, окончателното приемане на доклада и на решението, като в него се направят уточнения и допълнения, за да се стигне до възможните общи заключения.
    Второ, ако се приеме създаването на постоянна комисия, а тя би следвало да има и законодателни функции, тъй като по този ред се създават комисиите, да се промени отчасти предмета на дейността на правната комисия и тази, която се занимава със законодателството срещу корупцията.

    И на трето място - последно, да се даде възможност на ръководителите на отделните органи на съдебната власт, ако желаят, да направят свои предложения към този проект за решение, с които ние, ако сметнем, можем да се съобразим.
    Това е моето предложение, господин председател, за да бъдат убедени не само повечето избиратели, а и българските граждани, че нашите действия ще бъдат почти толкова, колкото бяха многото ни думи. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
    С неговото изказване беше изчерпан списъкът на желаещите да се изкажат народни представители.
    Има внесени два проекта за решение. Единият проект, както виждам, е от 8-те члена на Временната комисия, които са подписали доклада.
    Другият проект е от 3-мата нейни членове, които не са го подписали.
    И остава 11-ят член - представителят на ОНС.
    Има изключително сходство между двата проекта и на мен ми се струва, че ние още днес можем да приемем един общ проект, който да стане решение на Народното събрание.
    Аз ще си позволя само, преди да пристъпим по същество, да кажа няколко думи. В единия проект се казва:
    "Приема доклада на Временната комисия, избрана с решение на Народното събрание на 19 септември 1997 г. и направените в него препоръки."
    Във втория проект се казва:
    "Приема за сведение докладите на Временната комисия, избрана с решение на Народното събрание от 19 септември 1997 г. и направените в тях препоръки."
    Точка втора и в двата проекта:
    "Народното събрание да създаде постоянна комисия по въпросите за борбата с престъпността и корупцията в съответствие с чл. 17 от правилника."
    "Народното събрание да създаде постоянна комисия по въпросите на борбата с организираната престъпност и корупцията в съответствие с чл. 17 от правилника, като се определят точно нейните правомощия. Да включи приоритетно в законодателната си програма законите, свързани с борбата с престъпността и корупцията, препоръчани в доклада на временната комисия."
    В другия проект текстът е:
    "Необходимо е приемане на новите процесуални закони, осигуряващи реформата и правораздаването, като се гарантира бърз и икономичен процес."
    Има известни редакционни различия в останалите точки. Аз ще си позволя да информирам Народното събрание, че на заседание на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили се реши т. 3, 4, 5 и 6 от проекта на народните представители от Демократичната левица да бъдат приети с едно допълнение в т. 4: "Да се задължи Министерският съвет да разработи и внедри единна информационна система за противодействие на престъпността" и да се добави "Националният статистически институт и със съдействието на съдебната власт".
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Защото те не могат сами да го изградят.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Струва ми се, че ако започнем да гласуваме една по една точките, просто в рамките на съвсем кратко време можем да приемем един общ проект за решение, което ще бъде един добър знак за Народното събрание и за нашите избиратели.
    Госпожа Шопова има думата.
    ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се присъединявам към предложението на председателя на Народното събрание да гласуваме точките поотделно, като искам да направя едно допълнение в т. 1 от проекта за решение, който е внесен от комисията. Той гласи:
    "Приема доклада на Временната комисия, избрана с решение от 19 септември 1997 г. и направените в него препоръки", аз ви предлагам да добавим "с техните варианти". Тъй като в изводите ние даваме по някои от решенията два варианта, нашата парламентарна група подкрепя едни от вариантите, Парламентарната група на Народния съюз - други, на Демократичната левица - трети, мисля, че това би бил обединяващ текст - допълнение "с техните варианти", като се съгласявам с направеното предложение от господин Соколов - да приемем т. 3, 4, 5 и 6 от предложението на колегите Корнезов, Дончева и Добрев.
    Аз мисля, че т. 5 така, както е записана в тяхното решение - да задължим само Министерския съвет да създаде единна национална стратегия за противодействие на престъпността, излиза извън идеите на комисията. Комисията искаше националната стратегия да не бъде само на изпълнителната власт, а да бъде национална, т.е. Министерският съвет да подготви проект за национална стратегия. Ако го възприемете, разбира се, не настоявам, но мисля, че това е по-добрият вариант.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нека да я създаде, пък ние ще я приемем.
    Обявявам 10 минути почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
    Въз основа на проведените консултации, чета обобщен проект за решение:

    "Р Е Ш Е Н И Е
    за мерки в борбата с престъпността и корупцията

    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 73 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

    Р Е Ш И:

    1. Народното събрание да създаде постоянна комисия по въпросите за борбата с престъпността и корупцията в съответствие с чл. 17 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, която въз основа на доклада на Временната комисия, избрана с решение на Народното събрание от 19.09.1997 г. и направените в него препоръки, да продължи дейността по този проблем.
    2. Да се създаде публичен регистър за ежегодно деклариране на имуществото и доходите на народни представители, министри, областни управители, кметове, магистрати и други лица, заемащи висши държавни постове.
    3. Задължава Министерския съвет и Националния статистически институт, със съдействието на съдебната власт да разработят и внедрят единна информационна система за противодействие на престъпността.
    4. Задължава Министерския съвет да създаде единна национална стратегия за противодействие на престъпността.
    5. Задължава министъра на вътрешните работи да предприеме необходимите организационни и кадрови мерки за подобряване разкриваемостта на престъпленията и подобряване


    на оперативно-издирвателните мерки при разследванията на дела срещу неизвестен извършител.
    6. Народното събрание да включи приоритетно в законодателната си програма законите, свързани с борбата с престъпността и корупцията, препоръчани в доклада на Временната комисия.
    7. Докладът на Временната комисия да се изпрати на Министерския съвет, на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд, на главния прокурор и на директора на Националната следствена служба."

    Моля, гласувайте проекта за решение.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Моля да имате предвид и моя глас, господин председател, защото нямам карта.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще го прибавя.
    Гласували 187 народни представители: за 187, против и въздържали се няма. (Продължителни ръкопляскания.)
    Благодаря на всички колеги за полезната и упорита работа!

    Няколко съобщения:
    Комисията по културата и медиите ще проведе заседание на 8 декември, понеделник, от 13,00 часа в зала 134.
    Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание днес, петък, - не зная дали ще го проведе - в зала 248.
    Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 10 декември, сряда, от 15,00 часа в зала 142.
    Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 10 и 11 декември, сряда и четвъртък, от 14,30 часа в зала 130.
    Комисията по енергетика и енергийни ресурси ще проведе заседание на 11 декември, четвъртък, от 15 часа в зала 134.
    Следващото заседание ще бъде извънредното заседание на 9 декември от 14,00 часа при приетия дневен ред.
    Закривам заседанието. (Звъни.)



    (Закрито в 18,02 ч.)




    Председател:
       Йордан Соколов


    Заместник-председател:
          Иван Куртев
         
       

    Секретари:
    Анелия Тошкова

    Свилен Димитров  
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ