Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Атанас Мерджанов




ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има народният представител Кемал Еюп. Да му честитим и да му пожелаем здраве и успех! (Ръкопляскания.)
Една информация. Знаете, че е открита подписка за набиране на средства за откупуване на преписа на История славяноболгарская, макар че вече се оказа, че има няколко преписа. На Председателски съвет взехме решение Народното събрание да участва с 5 млн.лв.
И последното съобщение. Господин Янаки Стоилов вчера заяви, че оттегля законопроекта за финансиране на здравеопазването. Но вносители са освен него и група народни представители. Така че за да има, ако това е, разбира се, волята на всички, реално и валидно оттегляне, трябва всички вносители писмено да заявят, че оттеглят законопроекта.

Днес продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, ако ми разрешите, едно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Във връзка с второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, моля в залата да бъдат поканени: Дора Андреева - заместник-министър на финансите, Мария Мургина и Стоян Дурин - началник-отдел "Национално счетоводство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение някой има ли? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 148 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Дора Андреева, госпожа Мария Мургина и господин Стоян Дурин.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вчера стигнахме до параграфи 4а и 4б.
Предложение на комисията за нови параграфи 4а и 4б:
"§ 4а. В чл. 6, ал. 1, накрая се поставя запетая и се добавя "които са задължителни за предприятията".
§ 4б. В чл. 8, ал. 1, т. 9 се изменя така:
"9. печат на предприятието при съставяне на фактури за продажби."
Няма други предложения за тези нови параграфи 4а и 4б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за нови параграфи 4а и 4б.
Гласували 137 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 4.
Параграфи 4а и 4б са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 5. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Активите и пасивите при тяхното придобиване се оценяват по историческата им цена. Тя е: стойност на придобиване, себестойност или справедлива стойност."
2. Досегашната ал. 5 става ал. 2 и в нея думите "покупната цена" се заменят със "стойност на придобиване".
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думата "имуществото" се заменя с "актива".
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
"(5) Справедливата стойност е сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив може да бъде погасен при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач. Тя е продажна стойност, борсова стойност или пазарна стойност."
6. Създава се ал. 6:
"(6) Активи и пасиви могат да се оценяват и по текуща стойност, когато това е предвидено в националните счетоводни стандарти."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
1. В § 5, т. 1, ал. 1, думите "историческата им цена" да се заменят с "възстановима пазарна цена".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Никола Николов:
1. В чл. 18, ал. 1, изречение второ се изменя, както следва:
"Тя е: цена на придобиване, себестойност или справедлива цена."
2. Досегашната ал. 5 става ал. 2 и думите "покупна цена" се заменят с думите "цена на придобиване".
3. Алинея 5 се изменя, както следва:
"(5) Справедливата цена е сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив може да бъде погасен при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяването на сделката купувач и продавач преди каквито и да е преговори. Тя е продажна цена, борсова цена или пазарна цена."
4. Създава се ал. 6 със следното съдържание:
"(6) Активи и пасиви могат да се оценяват и по текуща цена в случаите при условията, предвидени в националните счетоводни стандарти."
Комисията подкрепя предложенията, като в ал. 5 думата "заменен" да се замени с "разменен" и думите "преди каквито и да е преговори" да отпаднат.
Предложение на комисията за § 5:
"§ 5. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Активите и пасивите при тяхното придобиване се оценяват по историческата им цена. Тя е: цена на придобиване, себестойност, или справедлива цена".
2. Досегашната ал. 5 става ал. 2 и в нея думите "покупната цена" се заменят с "цена на придобиване".
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думата "имуществото" се заменя с "актива".
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
"(5) Справедливата цена е сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив може да бъде погасен при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач. Тя е продажна цена, борсова цена или пазарна цена."
6. Създава се ал. 6:
"(6) Активи и пасиви могат да се оценяват и по текуща цена в случаите при условията, предвидени в Националните счетоводни стандарти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Венцеслав Димитров, което комисията не подкрепя, някой ще вземе ли отношение? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 160 народни представители: за 24, против 98, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Никола Николов е прието.
Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 21.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 6. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Дълготрайни активи са:
1. материални - земи, гори, трайни насаждения, сгради, машини, съоръжения и оборудване, продуктивни и работни животни, транспортни средства, стопански инвентар и др.;
2. нематериални - разходи за учредяване и разширяване, продукти от развойна дейност, програмни продукти, патенти, фирмени и търговски марки и други прехвърляеми права по закон, лицензионни права, концесионни права, ноу-хоу и др.;
3. финансови:
а) дългосрочни инвестиции - дялове, акции, държавни ценни книжа, облигации и други финансови активи в инвестиционен портфейл със срок над 12 месеца и инвестиционни имоти;
б) дългосрочни вземания - със срок на изискуемост над 12 месеца;
4. положителна репутация."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Краткотрайните активи са:
1. материални запаси - материали, продукция, стоки, млади животни, животни за угояване и незавършено производство;
2. краткосрочни вземания - със срок на изискуемост до 12 месеца;
3. краткосрочни инвестиции - акции, държавни ценни книжа, облигации и други ценни книжа в оборотен портфейл със срок до 12 месеца, благородни метали и скъпоценни камъни, освен придобитите с цел дългосрочни инвестиции;
4. парични средства - в брой и по банкови сметки;".
Предложение на народния представител Никола Николов:
1. В чл. 19, ал. 3 думата "краткотрайните" се заменя с "краткотрайни".
2. В чл. 19, ал. 3, т. 1 след думата "стоки" се прибавя думата "амбалаж".
3. В чл. 19, ал. 3, т. 3 се изменя, както следва:
"3. краткосрочни инвестиции - акции, държавни ценни книжа, облигации и други ценни книжа в оборотен портфейл, които са леснопродаваеми, държат се с цел да се търгува с тях и се придобиват с цел да бъдат препродадени за срок до 12 месеца, благородни метали и скъпоценни камъни, освен придобитите с тях дългосрочни инвестиции."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 6:
"§ 6. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Дълготрайни активи са:
1. материални - земи, гори, трайни насаждения, сгради, машини, съоръжения и оборудване, продуктивни и работни животни, транспортни средства, стопански инвентар и други;
2. нематериални - разходи за учредяване и разширяване, продукти от развойна дейност, програмни продукти, разходи за подобрения (модернизация и реконструкция)"...
Чета отново т. 2. Думата "ремонт" в текста е сгрешена и отпада:
"2. нематериални - разходи за учредяване и разширяване, продукти от развойна дейност, програмни продукти, разходи за подобрения (модернизация и реконструкция) на наети активи, патенти, фирмени и търговски марки и други прехвърляеми права по закон, лицензионни права, концесионни права, ноу-хау и други, които се посочват в баланса, когато може да се докаже, че в бъдеще предприятието ще има стопанска изгода, както и да отговарят на други изисквания, посочени в Националните счетоводни стандарти;
3. финансови:
а) дългосрочни инвестиции - дялове, акции, държавни ценни книжа, облигации и други финансови активи в инвестиционен портфейл със срок на държане над 12 месеца и инвестиционни имоти;
б) дългосрочни вземания - със срок на изискуемост над 12 месеца;
4. положителна репутация."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Краткотрайни активи са:
1. материални запаси - материали, продукция, стоки, амбалаж, млади животни, животни за угояване и незавършено производство;
2. краткосрочни вземания - със срок на изискуемост до 12 месеца;
3. краткосрочни инвестиции - акции, държавни ценни книжа, облигации и други ценни книжа в оборотен портфейл, които са леснопродаваеми, държат се с цел да се търгува с тях и се придобиват с цел да бъдат препродадени за срок до 12 месеца, благородни метали и скъпоценни камъни, освен придобитите с тях дългосрочни инвестиции;
4. парични средства - в брой и по банкови сметки."
3. Създава се ал. 4:
"(4) Министерският съвет определя реда и начина на отчитане на дълготрайните материални активи и материалните запаси на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Националната разузнавателна служба."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 6 някой желае ли да вземе отношение? Не.
Моля, гласувайте § 6 така, както е предложен от комисията, с отпадането в ал. 2, т. 2 на думата "ремонт".
Гласували 159 народни представители: за 147, против 2, въздържали се 10.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 7. В чл. 21 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. В ал. 2, т. 3 думите "за отчетния период" се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения.
Моля, гласувайте § 7 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 144 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 7.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 8. В чл. 22 думите "продажната им цена" се заменят със "справедливата им стойност"."
Предложение на комисията за § 8:
Предлага думите "продажната им цена" да се заменят със "справедливата им цена".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по § 8? Не.
Моля, гласувайте § 8, както е предложен от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 135, против 1, въздържали се 13.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 9. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се алинеи 2 и 3.
"(2) Като разходи се отчитат и начисляваните провизии за трудносъбираемите и несъбираемите вземания в:
1. банките - съгласно Закона за банките;
2. останалите предприятия - съгласно националните счетоводни стандарти.
(3) Начислените лихви по заемите се отчитат като текущ финансов разход."
Предложение на народния представител Никола Николов:
1. В чл. 23 досегашният текст става ал. 1 и думата "финансови" се заличава.
2. В чл. 23 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Като разходи се отчитат и начисляваните провизии срещу рискови активи на:
1. банките и други небанкови финансови институции - съгласно Закона за банките, Закона за БНБ и други специални закони;
2. останалите предприятия - съгласно националните счетоводни стандарти."
3. Новопредложената ал. 3 отпада.
Комисията подкрепя предложението по т. 2 по принцип и не подкрепя предложенията по точки 1 и 3.
Предложение на комисията за § 9:
"§ 9. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
"Чл. 23. (1) Разходите се отчитат в три основни групи: разходи по икономически елементи (за материали, за външни услуги, за амортизации, за заплати и други възнаграждения на персонала, за социални надбавки и осигуровки и за други разходи), финансови разходи и извънредни разходи."
2. Създава се ал. 2:
"(2) Като разходи се отчитат и начисляваните провизии срещу рискови активи на:
1. банките - съгласно Закона за банките, Закона за Българската народна банка и други специални закони;
2. останалите предприятия - съгласно националните счетоводни стандарти."
3. Създава се ал. 3:
"(3) Начислените лихви по получените заеми се отчитат като текущ финансов разход."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Никола Николов в частта му, това са точки 1 и 3, които не са приети от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 27, против 40, въздържали се 76.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 9 така, както е предложен от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 7.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 10. Член 24 се изменя така:
"Чл. 24. (1) Паричните средства, вземанията и задълженията в чуждестранна валута се преоценяват по централния курс на Българската народна банка:
1. в банките - всеки работен ден;
2. в останалите предприятия - в края на всеки месец.
(2) Разликите при преоценките по ал. 1 се отчитат като текущ финансов разход или финансов приход."
Предложение на комисията за§ 10:
Подкрепя текста на вносителя, като:
1. В ал. 1 след думата "задълженията" да се добави "деноминирани".
2. В ал. 2 след думата "или" се добавя "текущ".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 10 така, както е предложен от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 11.
Параграф 10 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 11. Член 25 се изменя така:
"Чл. 25. (1) В края на годината дългосрочните инвестиции се оценяват по справедливата им стойност.
(2) Увеличението на балансовата стойност на дългосрочните инвестиции по ал. 1 се отчита като преоценъчен резерв. Всяко следващо намаление на тази стойност от преоценки е за сметка на този резерв. Ако то е по-голямо от създадения резерв за съответната инвестиция, намалението се отчита като текущ финансов разход.
(3) Остатъкът от преоценъчния резерв на отписана дългосрочна инвестиция се отчита като текущ финансов приход.
(4) Когато при оценката се намалява балансовата стойност на дългосрочните инвестиции и няма предходни увеличения, намалението се отчита като текущ разход.
(5) Следващото увеличение на стойността на дългосрочните инвестиции до размера на отчетените разходи по ал. 4 се отчита като текущ приход. Когато първоначалното намаление е отчетено като разход, който впоследствие е компенсиран с приход до пълния му размер, следващото увеличение се отчита като преоценъчен резерв.
(6) Разликите от продажбата и преоценката на дългосрочни инвестиции на инвестиционните дружества се отчитат като резерви. Намалението на стойността на дългосрочните инвестиции е за сметка на резерва или ако няма такъв, или той е недостатъчен, се отчита като текущ финансов разход."
Предложение на народния представител Никола Николов:
1. В чл. 25, ал. 1 думата "стойност" се заменя с думата "цена" и след нея се добавя "ако последната трайно се отклонява от отчетната".
2. В ал. 4 на чл. 25 след думата "текущ" се добавя думата "финансов".
3. В ал. 5 на чл. 25 думите "текущ приход" се заменят с "текущ финансов приход".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11 и предложението на народния представител Никола Николов без втората част на предложението му в точка 1, а именно добавянето на "ако последната трайно се отклонява от отчетната", и предлага ал. 1 да се измени така:
"(1) В края на годината дългосрочните инвестиции се оценяват по справедливата им цена."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля да гласувате предложението на народния представител Никола Николов в частта, която не се приема от комисията, а тя е в ал. 1 на чл. 25 след думата "цена" се добавя "ако последната трайно се отклонява от отчетната".
Гласували 136 народни представители: за 29, против 20, въздържали се 87.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 11, така както е предложен от вносителя, с предложената от комисията ал. 1 и с приетите предложения на народния представител Никола Николов в ал. 4 след думата "текущ" се добавя думата "финансов" и в ал. 5 на чл. 25 думите "текущ приход" се заменят с "текущ финансов приход".
Гласували 133 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 20.
Параграф 11 е приет с посочените корекции.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 12. В чл. 26 ал. 2 се изменя така:
"(2) Разходите за бъдещи периоди се посочват в актива на баланса като краткотрайни активи".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения.
Моля, гласувайте § 12, както е предложен от вносителя.
Гласували 139 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 9.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 13. В чл. 27 думите "продажни цени" се заменят със "справедливата им стойност"."
Предложение на комисията - подкрепя текста на вносителя за § 13, като в ал. 1 думата "стойност" се заменя с "цена".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 13 така, както е предложен от вносителя, с корекцията, направена от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 12.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 14. В чл. 29, ал. 2 т. 3 се изменя така:
"3. резерви и неразпределена печалба, трансформирани в капитал".
Предложение на комисията за § 14 - подкрепя текста на вносителя със следната нова редакция:
"3. допълнителен капитал, неразпределена печалба и резерви, без преоценъчния резерв, трансформирани в основен капитал"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 14 така както е предложена редакцията на чл. 29, ал. 2, т. 3 от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 15.
Параграф 14 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 15. В чл. 30 накрая се добавя "или по друг ред, определен със закон"."
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната нова редакция:
"§ 15. Член 30 се изменя така:
"Чл. 30. Предприятията създават резерви за сметка на балансовата печалба или по друг ред, определен със закон"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 15, както е предложен от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 12.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 16. Член 31 се изменя така:
"Чл. 31. (1) Краткосрочните инвестиции се оценяват в края на всеки месец по борсовата им цена, в случай че те са борсово продаваеми.
(2) Разликите при прилагането на ал. 1 се отчитат като текущи финансови разходи или финансови приходи"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16 със следните допълнения:
1. В ал. 1 преди думата "борсово" се записват думите "регистрирани на борсата и".
2. В края на ал. 1 преди думата "финансови" се записва "текущи"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 16, както е предложен от вносителя, с допълненията на комисията.
Гласували 135 народни представители: за 124, против 2, въздържали се 9.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 17. Член 33 се изменя така:
"Чл. 33. (1) Дълготрайните материални активи се преоценяват в края на всяка година, при условие, че процентът на инфлация за годината, обявен от Националния статистически институт на база потребителски цени, е над 33 на сто.
(2) Преоценка се извършва и в края на втората година, ако сумарният процент на инфлация е над 40 на сто, при условие, че не е извършена преоценка по ал. 1.
(3) Преоценката по алинеи 1 и 2 се извършва към 31 декември, както следва:
1. земите, горите и сградите се оценяват по справедливата им стойност;
2. всички останали дълготрайни материални активи се преоценяват на база коефициенти, определени от Националния статистически институт и от Министерството на финансите, обнародвани в "Държавен вестник" през декември на съответната година.
(4) Преоценката засяга с еднакви пропорции отчетната стойност и коректива на дълготрайните материални активи.
(5) Увеличението на балансовата стойност на дълготрайните материални активи се отчита като преоценъчен резерв. Всяко следващо намаление на балансовата стойност от преоценки е за сметка на този резерв. Ако то е по-голямо от създадения резерв за съответния дълготраен материален актив, намалението се отчита като други разходи.
(6) Преоценъчният резерв се трансформира в неразпределена печалба при отписване на съответния дълготраен материален актив"."
Предложение на комисията по § 17:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Дълготрайните материални активи, без земите и горите се преоценяват в края на всяка година с процент, не по-висок от процента на инфлацията за годината, обявен от Националния статистически институт на база потребителски цени".
2. Алинея 2 отпада.
3. Алинея 3 става ал. 2 и се изменя така:
"(2) Земите и горите се оценяват по справедливата им цена".
4. Алинеи 4, 5 и 6 стават съответно 3, 4 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя едно предложение и предварително се извинявам през колегите народни представители и по-специално, пред колегите от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, във връзка с текста, който предлага работната група.
Аз съм един от тези, които категорично подкрепиха и даже използвах този текст във вчерашната кратка дискусия по повод на справедливата и историческата цена, за да покажа, че ние всъщност осигуряваме един механизъм на почти автоматично ревалоризиране ежегодно на дълготрайните материални активи с индекса на инфлация.
Тази сутрин обаче, преглеждайки материалите около ревалоризацията, които са издадени на базата на постановление на Министерския съвет, се сетих за нещо, което имах намерение да предлагам и тогава в комисията. Сутринта направих консултации с Националния статистически институт. Консултирах се и с доц. Дурин. Става дума за следното.
Икономически много по-обосновано е, когато става дума за дълготрайни материални активи и за техните елементи, чиято стойност ние искаме да поддържаме актуализирана, да работим не с индекса на цените на потребление, а с индекса на цените на производителя - извинявам се, че нямах време да споделя и с председателя на комисията, тъй като беше ангажиран около докладване на текстовете. Това е по-обосновано от икономическа гледна точка и напълно осигурява оня ефект, който ние преследваме, с текста, който работната група предлага на вашето внимание. Този индекс се изчислява ежегодно така, както се изчислява и годишният индекс на цените на дребно, които се имат предвид, когато се говори за процента на инфлация.
Ако вие приемете тези съображения, тогава текстът ще звучи така:
"С процент, не по-висок от процента на увеличаване на цените на производител, обявен от Националния статистически институт".
Повтарям, съображенията са изключително в икономическа плоскост. Това са цени, по-близки до цените, по които се доставят елементите на дълготрайните материални активи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Извинете, бихте ли повторили пак.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Текстът, както върви от думата "с процент не по-висок от процента на..." и тук следва новият текст - "увеличаване на цените на производител, обявен от Националния статистически институт".
Смисълът на промяната е - заменяме процента на цените на дребно, индекса на цените на дребно - на инфлация, което обикновено се приема, с индекса на цените на производител. Изчислявам по утвърдена европейска методика от същия институт, от който се изчислява и индексът на цените на дребно.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Желае ли друг да вземе отношение? От вносителите има ли желаещи да вземат отношение?
Има думата госпожа Андреева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители, ние нямаме нищо против. Обсъждали сме този въпрос за прилагането цени на производителя, още когато подготвяхме ревалоризацията за тази година и по която работихме съвместно. Въпросът е дали да сме сигурни, че такава инфлация, на база цени на производител, се обявява, че тя е наистина реална, така че да бъдем справедливи и да се приближим повече до реалността. Ако господин Стоилов е категоричен и сигурен в това, не сме против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Стоилов да допълни още нещо.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател! Да, наистина не би трябвало да се отива към такава промяна, ако няма 100-процентова сигурност, че се изчислява този индекс така навреме, както се изчислява и другият индекс.
Само преди пет минути аз направих отново справка в Националния статистически институт и получих категоричното уверение. Аз самият съм работил с тези индекси, тези дни те бяха отново използвани, когато се води дискусията сега дали тези коефициенти за револаризиране, които предлага Министерството на финансите, трябва да бъдат използвани, или по-високи, или по-ниски. Това е така. Този индекс се изчислява така, както се изчислява индексът на цените на дребно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Моля, гласувайте § 17 така, както е предложен от вносителя с поправките на комисията и с текст на ал. 1, както следва: "Дълготрайните материални активи без земите и горите се преоценяват в края на всяка година с процент не по-висок от процента на увеличаване на цените на производител, обявен от Националния статистически институт."
Гласували 149 народни представители, за 148, против няма, въздържал се 1.
Параграф 17 е приет с посочените корекции.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 18. В чл. 36, ал. 2 думите "негови близки или на представител на общинския народен съвет" се заменят "а в случаите, когато лицето е починало - от наследниците му или представител на държавата, когато лицето няма наследници"."
Предложение на комисията за § 18:
"§ 18. В чл. 36, ал. 2 текстът след тирето се заменя със следния текст: "на наследниците му или представител на държавата, когато това е предвидено в закон"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 18, както е предложен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 14.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 19. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Счетоводният отчет трябва вярно и честно да представя имущественото и финансовото състояние на предприятието, получения финансов резултат и промените в паричните потоци"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 19, както е предложен от вносителя и приет от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 9.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 20. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а/ създава се нова т. 3:
"3. отчет за паричния поток (приложение N 3);"
б/ досегашната т. 3 става т. 4 и се изменя така:
"4. приложение."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Предприятията могат да съставят, да представят на статистическите органи и да публикуват алтернативни форми на счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и отчет за паричния поток, предвидени в националните счетоводни стандарти"."
Предложение на народния представител Никола Николов:
В т. 4 на чл. 40, ал. 1 думата "приложение" се заменя с думата "приложения".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 20:
"§ 20. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а/ създават се нови точки 3 и 4:
"3. отчет за паричния поток (Приложение N 3);
4. отчет за собствения капитал (Приложение N 4)"
б/ досегашната т. 3 става т. 5 и се изменя така:
"5. приложения."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Предприятията могат да съставят, да представят на статистическите органи и да публикуват алтернативни форми на счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал, предвидени в националните счетоводни стандарти."
3. Създават се алинеи 4 и 5:
"(4) При условия на свръхинфлация предприятията изготвят годишния счетоводен отчет съгласно националните счетоводни стандарти.
(5) Годишните счетоводни стандарти на предприятията, които подлежат на задължителна проверка и заверка, се представят до 30 юни на Българската търговско-промишлена палата"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 20, както е предложен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 7.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 21. Член 41 се изменя така:
"Чл. 41. (1) Съдържанието и формата на счетоводния баланс, на отчета за приходите и разходите и на отчета за паричния поток на банките, на застрахователните и инвестиционните дружества, на инвестиционните посредници и на бюджетните предприятия се определят в националните счетоводни стандарти.
(2) Съдържанието и формата на приложението към годишния счетоводен отчет на предприятията се определят от министъра на финансите и се обнародват в "Държавен вестник"."
Предложение на комисията за § 21:
"§ 21. Член 41 се изменя така:
"Чл. 41. (1) Формата и съдържанието на счетоводния баланс, на отчета за приходите и разходите, на отчета за паричния поток и отчета за собствения капитал на банките, на застрахователните и инвестиционните дружества, на инвестиционните посредници, на бюджетните и други предприятия се определят в националните счетоводни стандарти.
(2) Формата и съдържанието на приложенията към годишния счетоводен отчет на предприятията се определят от министъра на финансите, а за банките - от управителя на Българската народна банка и се обнародват в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 21, както е предложен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 3.
Параграф 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 22. В чл. 43, ал. 1, изречение второ след думата "консолидираните" се добавят "баланси и"."
Предложение на комисията за § 22:
"§ 22. В чл. 43, ал. 2, изречение второ, след думата "консолидираните" се добавя "счетоводни баланси и"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 22 така, както е предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 120, против 5, въздържали се 5.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 23. В чл. 48 се създава ал. 5:
"(5) Главен счетоводител може да бъде лице, което има висше икономическо образование."
Предложение на народните представители Цветелин Кънчев и Христо Иванов:
В чл. 48 ал. 5 се изменя така:
"(5)Главен счетоводител може да бъде лице, което:
- има висше или средно икономическо образование;
- има придобита счетоводна квалификация след най-малко едногодишен квалификационен курс към съответно учебно заведение."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 23:
"§ 23. В чл. 48, ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя "на синхронизирани оборотни ведомости за аналитичното и синтетичното отчитане и опис на неосчетоводените първични документи"."
Алинея 5 остава и това е предложение на комисията за поправка в ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте, първо, предложението на народните представители Цветелин Кънчев и Христо Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 25, против 59, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 23 с предложената от вносителя ал. 5 и с предложението на комисията относно ал. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 9.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 24. Член 50 се изменя така:
"Чл. 50. Предприятията могат да възлагат с договор осъществяването на счетоводството на:
1. физически лица, които отговарят на изискванията по чл. 48, ал. 5;
2. юридически лица или физически лица - еднолични търговци, лицензирани от Министерството на финансите, по ред, определен с наредба, приета от Министерския съвет."
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да се запази досегашният текст на чл. 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 24 от името на вносителите някой желае ли да вземе думата?
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 24.
Гласували 137 народни представители: за 121, против 4, въздържали се 12.
Предложението за отпадане на § 24 е прието.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 25. Оттук нататък вече параграфите ще се пренареждат с един назад. Аз ще ги чета, както са дадени от вносителя.
"§ 25. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изразът "без друго гражданство" се заличава.
2. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Специализирано одиторско предприятие може да бъде само търговско дружество по чл. 64, точки 1, 2 и 3 от Търговския закон със седалище в Република България и с предмет на дейност: проверка и заверка на годишни счетоводни отчети на предприятия и други дейности, свързани с осъществяване на счетоводството на предприятие, в което най-малко 51 на сто от капитала и гласовете при вземане на решения се притежават от дипломирани експерт-счетоводители, упражняващи правото да проверяват и заверяват годишни счетоводни отчети. В специализираните одиторски предприятия могат да участват и чуждестранни лица, на които е призната правоспособност в Република България за проверка и заверка на годишни счетоводни отчети."
3. Създават се алинеи 5 и 6:
"(5) Правоспособността на чуждестранните лица по ал. 4 се признава за страната от Института на дипломираните експерт-счетоводители:
1. след представяне на легализирани по съответния ред документи за придобита правоспособност и при условие, че отговарят на другите изисквания по националното си законодателство за извършване на проверка и заверка на счетоводни отчети, и
2. след издържан изпит по българското счетоводно, данъчно и търговско законодателство.
(6) Институтът на дипломираните експерт-счетоводители ежегодно до 31 март обнародва в "Държавен вестник" списък на дипломираните експерт-счетоводители и на специализираните одиторски предприятия."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, като:
1.  Алинея 4 се изменя така:
"(4)  Специализирано одиторско предприятие може да бъде само търговско дружество по чл. 64, точки 1, 2 и 3 от Търговския закон със седалище в Република България и с предмет на дейност: проверка и заверка на годишни счетоводни отчети на предприятия и други дейности, свързани с осъществяване на счетоводството на предприятие, в което най-малко 51 на сто от капитала и гласовете при вземане на решение се притежават от дипломирани експерт-счетоводители или дипломирани експерт-счетоводители и чуждестранни лица, на които е призната правоспособност за проверка и заверка на годишни счетоводни отчети по съответните законодателства".
2. Новосъздадената ал. 5 се изменя така:
"(5) Правоспособността на чуждестранните лица за проверка и заверка на счетоводни отчети по българското законодателство се признава от Института на дипломираните експерт-счетоводители, след успешно положени изпити, изискващи се и за българските експерт-счетоводители".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 25 с промените в ал. 1 и новосъздадената ал. 6 така, както са предложени от вносителя, и ал. 4 и новосъздадената ал. 5 така, както се предлагат от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 139, против няма, въздържал се 1.
Параграф 25 е приет по описания начин.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 26. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите "дипломиран експерт-счетоводител" се добавя "или от специализирано одиторско предприятие".
2. В ал. 1 т. 4 се отменя.
3. В ал. 2 думите "предприятията по чл. 2, ал. 2" се заменят с "и на специализираните одиторски предприятия".
Предложение на народния представител Никола Николов - ал. 3 на чл. 52 се изменя, както следва:
"(3) Възнаграждението за одиторската проверка се определя по договаряне между дипломирания експерт-счетоводител, респективно специализираното одиторско дружество, и проверяваното предприятие."

Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 26:
"§ 26.В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) след думите "дипломиран експерт-счетоводител" се добавя "или от специализирано одиторско предприятие";
б) точка 4 се отменя.
2. Алинея се изменя така:
"(2) Не подлежат на задължителна заверка от дипломиран експерт-счетоводител или от специализирано одиторско предприятие годишните счетоводни отчети на бюджетните предприятия. Те се заверяват от Сметната палата".
3. В ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя "над 50 на сто"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте, господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Само едно малко редакционно предложение, което смятам, че ще изчисти още по-добре текста, по-специално там, където в текста пише:
"Алинея 2 се изменя така:
"(2) Не подлежат на задължителна заверка от дипломиран експерт-счетоводител..." и т.н.
Според мен би трябвало да бъде:
"Не подлежат на заверка от дипломиран експерт-счетоводител или от специализирано одиторско предприятие годишните счетоводни отчети на бюджетните предприятия." Което значи нито на задължителна, нито на доброволна, за да не създаваме двусмислие. Мисля, че е ясно, за да не се създава възможност някой да си мисли, че след като не е задължителна тази заверка, може пък да има друг вариант - на доброволна, и да се правят нарушения.
Това, според мен, би трябвало да бъде прието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Моля, гласувайте първо предложението на народния представител Никола Николов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 30, против 37, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 26, както е предложен от комисията, като в ал. 2 отпада думата "задължителна".
Гласували 138 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 2.
Параграф 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 27. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя "пряко или чрез специализирано одиторско предприятие".
2. В ал. 3 думите "Министерството на финансите, съгласувано с" се заличават.
3. Създава се нова ал. 6:
"(6) Общото събрание взема решения при условие, че присъстват повече от половината от неговите членове. Той избира с обикновено мнозинство Управителния съвет и неговия председател, Контролния съвет, приема устава на Института на дипломираните експерт-счетоводители и професионално-етичен кодекс на дипломираните експерт-счетоводители."
4. Досегашната ал. 6 става ал. 7.
5. Създават се алинеи 8 и 9:
"(8) Членовете на Института на дипломираните експерт-счетоводители плащат встъпителна такса при приемането им в размер една минимална месечна работна заплата за страната и годишни такси в размер три минимални месечни работни заплати за страната.
(9) Дипломираният експерт-счетоводител се застрахова за рискове на своята професионална дейност. Минималният и максималният размер на застрахователната сума се определят от Института на дипломираните експерт-счетоводители."
Предложение на народния представител Никола Николов:
1. Алинея 3 на чл. 53 се изменя както следва:
"(3) Одиторската професия е саморегулираща се професия в определените от закона рамки. Институтът на дипломираните експерт-счетоводители изготвя национални одиторски стандарти за проверка на годишните счетоводни отчети."
2. Алинея 9 отпада.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, като предлага след думите "за проверка" да се добави "и заверка" и не подкрепя предложението по т. 2.
Предложение на комисията по § 27 - подкрепя текста на вносителя като:
1. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Одиторската професия е саморегулираща се професия в определените от закона рамки. Институтът на дипломираните експерт-счетоводители изготвя национални одиторски стандарти за проверка и заверка на годишните счетоводни отчети, които се обнародват в "Държавен вестник"."
Сега в залата правя добавката: "които се обнародват в "Държавен вестник"."
2. В новосъздадената ал. 8 накрая се добавя: "към датата на плащане".
3. В новосъздадената ал. 9 думите "и максималният" се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Гагаузов, заповядайте.
АСЕН ГАГАУЗОВ (ДЛ): Моето предложение се състои в следното - новопредлаганата ал. 6: "Общото събрание взема решения при условия, че присъстват повече от половината ..." и така нататък, поначало този текст се съдържа и в ал. 5 към чл. 53 с изключение на добавката тук: "професионално-етичен кодекс на дипломираните експерт-счетоводители".
Би било по-добре и текстът би станал по-компактен, ако разширим ал. 5 и прибавим: "и професионално-етичния кодекс на дипломираните експерт-счетоводители" и всичко останало да отпадне. Тоест, според мен ал. 6 може и да не влиза в закона, а към ал. 5 да се добави: "професионално-етичния кодекс на дипломираните експерт-счетоводители".
Това е моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гагаузов.
Иска ли някой да се изкаже по това предложение? Господин Цонев, ще вземете ли отношение?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз мисля, че можем да приемем това предложение, защото ал. 5 на сега действащия член гласи следното: "Общото събрание" и се изброяват функциите на общото събрание:
"1. избира управителен съвет и неговия председател;
2. избира контролния съвет;
3. приема устава на Института на дипломираните експерт-счетоводители."
И се предлага като т. 4 да се запише:
"4. приема професионално-етичния кодекс на дипломираните експерт-счетоводители".
Може да стане така. И в този случай ал. 6 ще отпадне.
В такъв случай т. 3 от § 27 ще бъде:
"3. В ал. 5 се създава нова т. 4 със следния текст:
"4. професионално-етичен кодекс на дипломираните експерт-счетоводители."
Господин председетал, ще уточним текста, който да поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме нашата работа с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 30 януари - 5 февруари 1998 г.:
Питане от народния представител Жорж Ганчев към Иван Костов - министър-председател на Република България, относно нецелесъобразното разпокъсване на курортните ресурси в Република България.
Питане от народния представител Стефан Нешев към Иван Костов - министър-председател на Република България, относно нарастване на външния и вътрешния дълг на страната и отношението на общия дълг на Република България към брутния вътрешен продукт за 1998 г.
И на двете питания следва да се отговори на 13 февруари.
Има изготвени писмени отговори:
Писмен отговор от министъра на културата Емма Москова на актуален въпрос на народния представител Стефан Мазнев.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на питане от народната представителка Дора Янкова.
И писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на актуален въпрос на народния представител Димитър Николов Димитров.
Заповядайте!
Ще започнем с отговорите на министъра на вътрешните работи господин Богомил Бонев на два актуални въпроса на народната представителка Татяна Дончева.
Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Първо искам да благодаря на Председателството, че беше така добро да размени реда за отговаряне и на министър Бонев, че прояви готовност в 11,00 ч. да бъде тук.
Уважаеми господин министър, в предаване по Българската национална телевизия на 14 ноември 1997 г. вечерта, Пресцентърът на МВР оповести, че при акция на СДВР - БОП, проведена в същия ден, са арестувани адвокатът Стоян Славчев Николов - бивш прокурор, и Валери Стефанов Иванов, които били оказали съпротива.
Моля да отговорите упражнявано ли е насилие от служители на МВР спрямо горните лица? На какво основание и с каква цел?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожа Дончева! Отговорът на Вашия въпрос е следният:
На 9 септември 1997 г. в Столичната дирекция на вътрешните работи е постъпила жалба от гражданина Петър Кръстев Петров за упражнен спрямо него и семейството му рекет. Като извършители на деянията гражданинът посочва бившия си съдружник Стоян Славчев Николов и гражданина Валери Стефанов Иванов. По случая е заведена преписка със съответния регистрационен номер и на основание чл. 191 от НПК е извършена предварителна проверка, при която е установено следното:
През месец юли 1997 г. тъжителят Петър Петров и Стоян Николов решили да прекратят сътрудничеството си. Повод за решението бил спор от финансов характер. По време на преговорите за подялба на имуществото на съсобствените фирми Стоян Николов, подпомаган от Валери Иванов, упражнил заплаха с палеж на жилището на съдружника си и придобил владението над собствена картина "Жени" от Владимир Димитров - Майстора заедно с документацията за нея.
По данни на тъжителя няколко дни по-късно спрямо него е упражнена заплаха за убийство с хладно оръжие от същите лица, в резултат на което Петров написал под диктовка договор за цесия, с който прехвърля свои права на вземания на стойност около 100 хил.щат.долара.
През месец ноември 1997 г. Стоян Николов и Валери Иванов предявили нови искания за имущество и ценности на бившата съсобствена фирма под заплаха с лишаване от живот на тъжителя Петров, като определили и час за среща за предаване на имущество в офиса на последния. Изхождайки от известните му факти за връзките на заплашващите го със силови структури, тъжителят незабавно уведомил извършилите проверката служители от Столичната дирекция на вътрешните работи.
На базата на получената информация и за недопускане извършването на тежко престъпление е организирана специализирана операция с участието на оперативни служители от Столичната дирекция на вътрешните работи. В посочения период от време Николов и Иванов посетили офиса на тъжителя, заключили входната врата отвътре и наредили на секретарката да напусне кабинета. В процеса на разговора посетителите упражнили насилие спрямо тъжителя Николов, който подал сигнал за помощ, чут от изчакващите в съседно помещение служители от Столичната дирекция и граждани-съседи.
Служителите се намесили незабавно, влизайки в кабинета с вик "Полиция! Не мърдайте!" и държейки с изпъната напред ръка служебните си карти. Николов и Иванов не се подчинили и направили опит да нападнат служителите, при което, в съответствие с чл. 12 от Наказателния кодекс и Закона за МВР, служителите са противодействали с физическа сила и са поставили белезници на лицата.
По случая е образувано предварително следствие N 570 от 1997 г. по описа на Първа районна следствена служба. Впоследствие то е изтеглено в Столичната следствена служба.
Спрямо извършителите е приложена мярка задържане под стража, заменена след осъществяване на неотложните следствени действия в гаранция по 20 млн.лв. за всяко лице.
Следствието в момента продължава. След слагане на белезниците насилие не е упражнявано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Бонев.
За реплика от 2 минути има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, умишлено избягах от казус между двама съдружници, които си делят имуществото и по което тепърва ще се установи докъде отношенията са граждански, докъде са наказателни, кой с кого е имал връзки - кой със силови структури, кой с министър-председателя и кмета на София, кой със Силвио Берлускони или с някой друг и кой чии протекции ползва в ситуацията...
Много се надявам, че действията на Вашето министерство не са плод на молбата на господин Петър Петров до министър-председателя един ден преди акцията, която той си е подписал, искайки лично съдействие: "спонсор и симпатизант на СДС от 1990 г."...
По-скоро ме интересуваха действията на Вашите служители, защото, когато имаш десетина полицаи, които излизат от съседните врати на хола, в който са се намирали Тодоров, Николов и въпросният Петров, за тези лица, които са прокурори, адвокати и както казвате Вие, имащи връзки със силови структури, макар че това е доста условно, те са в състояние да си дадат сметка колко са 2:10 срещу въоръжени полицаи и защо след като са им сложили белезници, боят е продължил?
Мога да Ви кажа даже какво е станало, защото те са бити часове наред, разкарвани са между няколко полицейски управления, разкарвани са два пъти в МВР-болница с много сериозни контузии на главата и тялото, черепно-мозъчна травма за Николов и т.н.
Боят е извършен, след като са сложени белезниците и се пита за какво са служителите на МВР? Ако твърдите, че има извършено престъпление - добре. То е работа на съдебната система. Задръжте лицата, вземете мярка, каквато намерите за необходима. Но недейте да прилагате насилие неизвестно с каква цел, защото в случая Вие дори показания на Николов не може да изтръгнете, освен да го биете за назидание, което аз не намирам за правомощие на МВР по Закона за МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Още един актуален въпрос - имате думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, вторият ми въпрос е на подобна тема. Касае 23 януари 1998 г., когато около 13,30 ч. служители от повереното Ви ведомство, возейки се в частния си автомобил, са спрели друг частен автомобил - "Пежо 205", в който са били лицата Николай Любенов Николов, Евгени Филипов Игнатов и Александър Христов Карайчев. Те са задържани.
Упражнявано ли е насилие от служители на МВР, на какво основание и с каква цел?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Дончева! На 23 януари 1998 г., около 13,30 ч. при провеждане на специализирана операция, полицейски служители на Пето районно полицейско управление при Столичната дирекция са предприели проверка на лек автомобил "Пежо 205", с държавен контролен номер, V се дава тук. При спиране на автомобила шофьорът и двамата пътници, единият от които облечен в полицейска униформа, направили опит за бягство, което наложило преследване, употреба на сила и помощни средства, в съответствие с чл. 78, ал. 1, т. 3 от Закона за МВР. Употребата на сила била преустановена незабавно, след поставяне на белезниците. Задържаните са отведени в Пето районно полицейско управление.
От проведените оперативни издирвателни мероприятия е установено, че това са лицата:
Евгени Филипов Игнатов. Роден на 23.08.1969 г. в гр. София. Има адрес. Известен на органите на полицията. Неосъждан. Облечен в полицейска униформа.
Николай Любенов Николов. Роден на 6.03.1959 г. в София. Има адрес. Осъждан за множество измами. Известен на полицейските органи.
Александър Христов Карайчев. (В частност, знаете кой е той, нали?) Александър Христов Карайчев е роден на 7.08.1972 г. в София. Регистриран е за извършени грабежи. Син на бивш началник Пресцентър на МВР.
Установено е, че за периода месец март - декември 1997 г. чрез спиране на ... уволнен от господин Соколов, между другото Установено е, че за периода месец март - декември 1997 г., чрез спиране на "Полицейска проверка" и под прикритието на неправомерно използваната полицейска униформа на различни паркинги в столицата, лицата са осъществили 27 кражби на вещи и пари от моторни превозни средства на обща стойност около 25 млн. лв.
По случая е образувано предварително производство в Трета районна следствена служба. Спрямо обвиняемите е приложена мярка за неотклонение задържане под стража. Мярката не е променяна, още са в ареста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Бонев.
За реплика има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора. Това, което до момента е установено, е, че едва ли специализирани полицейски операции вие извършвате с частните автомобили на вашите служители. Три денонощия тези лица са обикаляли различни районни управления в София без да има никаква взета мярка за ограничаване на придвижването - полицейска, прокурорска, каквато желаете.
Това нещо е недопустимо. Ако тези лица са извършили престъпление, действайте си по законния ред. Това, обаче, което сте искали от тях, по-точно Вашите служители и за което са ги били три денонощия, медицинската документация по случая ще ви предоставя писмено, след отговора на въпроса, са искали да признаят въпросните кражби, които и до този момент са само твърдени от полицията. И малко рехави като доказване. Но това е друг въпрос, да го оставим на органите на съдебната система.
Смисълът на днешните ми два въпроса към Вас беше да се разберем защо и докъде трябва да разследва МВР. Защото и тези случаи, и случаят в Добрич, при което за един тон боб полицията просто смля от бой един човек и той почина и други случаи показват, че вие използвате методи за изтръгване на признания, а не събирате доказателства.
Поради тази причина ние смятаме, че не може МВР да получи големи права в разследването. Защото просто не умеете да правите това. За бой на хора си има други хора, други процедури и други способи.
Но това, което правите, е насилие само в няколко насоки. Недопустимо е да се събират доказателства с тези средства.
Вярвам ще разберете и ще намалите настояването си да получавате все по-големи и по-големи права да разследвате. Защото случаят в Добрич, например, показа, че вие можете да изпълнявате и присъди, и да ги произнасяте. Но не това е целта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, изтече времето.
Има думата министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Госпожо Дончева, много съм Ви благодарен за двата въпроса. Давате ми възможност да кажа нещо, което обществото е крайно време да чуе.
Смятам, че сме доказали в случаи, включително и като този в Добрич, където престъпниците бяха пребили един пазач, Вие за него не се замислихте, доказахме, че имаме пълна нетърпимост и създаваме пълна нетърпимост в системата на МВР срещу всяка проява на ненужна бруталност и на насилие. Случаите, в които се установява това, незабавно са последвани от дисциплинарно уволнение, от административни санкции и се предават на Военна прокуратура. И са много повече отколкото през 1996 г. предадените случаи не защото не е имало насилие и тогава.
Всъщност България беше спомената в доклада на Държавния департамент на САЩ като нарушаваща човешките права в дейността на полицията, като страна, в която полицията упражнява насилие, заради 10 януари, когато полицията би невинни граждани пред парламента.
Но защо за мен е важен този въпрос? Защото Вие показвате, че за Вас са много важни правата на престъпниците.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Е!
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Обаче за Вас не са важни ... (Неразбираема реплика на госпожа Татяна Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, сега слушайте, както Вас ви слушаха.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: За Вас не са важни правата на жертвите.
Всъщност неефективното правораздаване нарушава правата на жертвите, госпожо Дончева. И е крайно време да разберете и да чуете, че на всеки 100 разкрити престъпници, само 4 стигат до наказателна присъда. Останалите продължават престъпната си дейност и увеличават броя на неразкритите престъпления.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Разкрити според Вас.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Крайно необходима е реформа в съдебната система. Но това може да стане радикално само с промяна на Конституцията. Отказът от това е в полза най-напред на престъпниците. Вашият отказ.
Отказът е в полза и на корупцията в правораздаването, госпожо Дончева.
Вие си въобразявате, че това е във Ваша полза. Отказът е пряко издевателство срещу жертвите и в крайна сметка срещу обществото. Рано или късно тази реформа ще стане, въпреки Вас. Колкото по-рано, толкова по-малка цена ще плати обществото. Вашата партия също. Защото само така ще докажете, че защитавате жертвите, а не престъпниците. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Бонев.
Пристъпваме към отговори на господин Александър Божков, заместник министър-председател и министър на промишлеността.
Има думата да развие своя актуален въпрос народният представител Георги Божинов, относно произведена продукция на ишлеме при временен внос на природен газ в "Химко" ЕАД, град Враца.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господа министри! Колеги народни представители! Уважаеми господин Божков! При отговор на депутатско питане господин Бакърджиев изнесе интересни факти и данни за сключени договори между "Булгаргаз", посредници с чужда регистрация и български химически предприятия. Научихме още, че в същото време, когато правителството декларираше, че ще води безмилостна борба с корупцията, а министрите повтаряха, че са против посредниците и ще ги премахнат от входа и изхода на държавните предприятия, съзнателно и съгласувано се е правило точно това, което на думи се отричаше.
От господин Бакърджиев научихме, че по данни на Вашето министерство резултатите от сделките за производство на изкуствени торове на ишлеме при временен внос на газ и многократното му прекупуване и препродаване са добри и всички са спечелили.
Торовите заводи, "Булгаргаз" и особено чуждестранните посредници има от какво да бъдат доволни. Разбира се, когато печелившите са толкова много, трябва да има и губещи. Това, безспорно, е българският данъкоплатец. Ощетена е приходната част на бюджета чрез играта в цените, странното ишлеме и невнесения ДДС при оформянето на временния внос на газа.
Уважаеми господин Божков, като сериозен специалист Вие не може да не знаете, че ако това, което държавата е загубила при тази сделка, е било цената, която държавата е била готова да плати за подпомагането на конкретните държавни предприятия. Вие сте могли да реализирате поне още две по-ефективни схеми, и то без посредници: първата - освобождаване по съответния ред на вноса на газ от ДДС и, втората - затваряне на ножицата на цените купува и продава за природния газ, с което биха се спасили и подпомогнали много други, бих казал, всички български предприятия - потребители на газта.
Данните и разчетите по тези въпроси са известни, аргументите "за" и "против" - също.
Ето защо моят въпрос към Вас като министър на промишлеността е друг. Интересува ме единствено схемата, по която е реализиран обявеният за пръв път временен внос на природен газ в България.
По-конкретно въпросите ми са следните:
- Какви количества газ е закупил през месеците септември, октомври, ноември и декември купувачът "Химко" ЕАД - Враца, от продавача "Хардланд инвестмънт" по силата на подписаното между тях и "Булгаргаз" тристранно споразумение?
- Какви количества газ е закупил и преработил комбинатът през същото време по друга линия и по друга схема?
- Каква част от газа, доставен (продаден) на "Химко" ЕАД от "Хардланд инвестмънт" е оформен като временен внос, цялото количество или само част от него?
И накрая питам: количеството газ, оформено за временен внос, закрито ли е с обратно изнесеното еквивалентно (в отговора на господин Бакърджиев този термин липсва), аз подчертавам, еквивалентно количество карбамит? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Има думата господин министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, преди да пристъпя към отговорите на Вашите въпроси, ще Ви информирам, че основното споразумение между "Булгаргаз" ЕАД и "Хардланд инвестмънт" ООД - Уайоминг, САЩ е подписано на 27 февруари 1997 г. и предвижда "Булгаргаз" ЕАД да продава на "Хардланд инвестмънт" част от предвидените за доставка през 1997 г. количества природен газ за торовата промишленост. Сключени са и тристранни споразумения и протоколи с химическите заводи, в които са договорени количествата, параметрите на преработката и условията на плащане.
Доставените от "Хардланд инвестмънт" количества природен газ за четирите торови завода през 1997 г. са около 26% от общото им потребление.
Условията, които са се оказали определящи за подписване от "Химко" ЕАД на 17 септември 1997 г. на договор с "Хардланд инвестмънт" за доставка на природен газ, са следните:
Първо. 1997 г. беще изключително тежка за производителите на азотни торове, в това число и за "Химко" ЕАД - Враца. Причините за кризата бяха главоломното падане на цените на международните пазари, най-вече в края на юни и началото на юли, когато за няколко дни цената падна с около 30 щ. долара на тон. Паралелно с това непрекъснато се повишаваше и цената на природния газ, с което дружеството стана неконкурентно на международните пазари.
Второ. През първото тримесечие на 1997 г. по време на хиперинфлацията "Химко" ЕАД натрупа огромна печалба от курсови разлики, което доведе до внасяне на около 16 млрд. лв. авансов данък печалба. Това изчерпа ресурса от оборотни средства.
Трето. При очертаващата се загуба от основна дейност и недостиг на оборотни средства дружеството трябваше да преустанови производствената си дейност. Спиране на производството би довело до сериозни негативни последици за националната икономика, като:
- затруднения в производствената дейност на редица други предприятия - потребители на продукцията на дружеството, като "Нефтохим" АД, "Свилоза" АД, "Агрия" АД и др.;
- силно социално напрежение в региона (в дружеството работят около 2400 души, Вие знаете това, работили сте в "Химко");
- отрицателно влияние върху преговорите за приватизация на "Химко" ЕАД.
Договорът на "Химко" ЕАД с "Хардланд инвестмънт" ООД е рамков. За всеки отделен месец количествата природен газ са се заявявали едностранно от "Химко", като по този начин предприятието не се е ангажирало в дългосрочен план към другата страна и е осигурявало поливариантност при определянето на доставчика.
Условията по договора определено са били благоприятни за "Химко" ЕАД, тъй като осигуряват:
- забавено плащане до 15-о число на следващия месец;
- избягване на курсови разлики и банкови разходи от продажба на валута;
- наказателната лихва при евентуална забава на плащанията, фиксирана на либор плюс 3 пункта годишно е около 10 пъти по-ниска от наказателната лихва при забава на плащания по държавни вземания;
- диверсифициране на риска от доставката на природен газ;
- неангажиране на оборотни средства за ДДС (около 2 млрд. лв. месечно, възстановими след износ на продукцията).
Не зная доколко, господин Божинов, сте запознат с този проблем, но считам, че в питането Ви има редица неточности и някои неверни твърдения.
Невярно е твърдението, че "Химко" ЕАД работи на ишлеме. Само договорът на "Химко" не е за ишлеме. Съгласно договора за доставка, "Химко" ЕАД е само и изключително купувач. Вносител на природния газ е "Химко" ЕАД и ако работеше на процесинг, дружеството не би могло да е вносител на нещо, което не е негово. Договорът между "Химко" ЕАД и "Хардланд инвестмънт" е договор за доставка, а не договор за процесинг. Същото се доказа и от намиращите се в дружеството фактури за всичко това.
Въпросът, който явно не се разбира от Вас, е този за учредяване на временен внос. Бих Ви посъветвал, господин Божинов, да се запознаете по-задълбочено със Закона за митниците и Правилника за неговото приложение, където изрично законово е уредена възможността за внос на стоки на режим "временен внос" за обработка и преработка.
За съответно закупените количества природен газ дружеството има издаден импорт-лиценз и редовно учреден временен внос с митнически декларации номера 7306, 7307, 7405, 7506 от 1997 г. Недопустимо е да се правят внушения с изказвания от рода на "оформено" като "временен внос", тъй като това създава абсолютно безпочвени съмнения, че вносът е някакъв друг вид, а само е "оформен" като временен. Такова определение не съществува, господин Божинов. Легалният термин е "учреден временен внос".
Не е вярно и твърдението, че бюджетът е ощетен с данък добавена стойност. Около 90 на сто от продукцията на "Химко" ЕАД е експортно ориентирана, поради което при стандартния режим бюджетът възстановява ДДС. При големия обем на експорт очевидно е негативното отражение върху икономиката на дружеството, ако същото трябва да блокира значителни оборотни средства за дълъг период от време.
На конкретните въпроси, поставени към мен, отговорите ми са:
 "Химко" ЕАД е закупил от "Хардланд инвестмънт" следните количества природен газ: септември - 33 млн. нормални куб. м; октомври - 27 млн. 506 хил. нормални куб. м; ноември - 36 млн. 26 хил. нормални куб. м; декември - 10 млн. нормални куб. м. Или общо 106 млн. 532 хил. нормални куб. м.
Количествата са заявени от "Химко" ЕАД едностранно на база на договор за доставка.
За същия период от време "Химко" ЕАД е закупил от "Булгаргаз" ЕАД следните количества: септември - 9 млн. 656 хил. нормални куб. м; октомври - 3 млн. нормални куб. м; ноември - 3 млн. нормални куб. м; декември - 28 млн. 234 хил. нормални куб. м. Или общо 43 млн. 890 хил. нормални куб. м.
Цялото количество природен газ, закупено от "Хардланд инвестмънт", е внесено от "Химко" ЕАД на режим временен внос.

До настоящия момент е закрит временен внос чрез обратен износ на продукция - урея и стоков амоняк, равностойна на 23 млн. 284 хил. нормални куб. м. Изнесена е продукция и са внесени за оформяне в Митническо бюро - Враца, документи за обратен износ на стоки, равностойни на 5 млн. 398 хил. нормални куб. м, което на практика означава, че е закрит с обратен износ около една трета от внесения природен газ чрез "Хардланд инвестмънт" ООД.
В процес на договаряне е сделка за износ на по-голямо количество урея в периода края на януари - началото на февруари, което е равностойно на около 17 млн. нормални куб. м. Закриването на временния внос на природен газ с обратен износ на продукция е съгласно приетите разчети и ще приключи в законно установения срок.
В заключение искам още веднъж да подчертая, че с вноса на природен газ "Химко" АД с нищо не е ощетил приходната част на бюджета. Напротив, с внесените количества газ "Химко" АД е предотвратил спирането на производствената си дейност и макар че е преминал на намален капацитет, е запазил пазарите си както в страната, така и в чужбина, осигурил е необходимите средства за изплащане на работните заплати и е съхранил интереса за приватизация на 57 на сто от капитала на дружеството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата за реплика господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Божков, в цитираният от Вас договор действително няма понятието "ишлеме". Но ако погледнете документ N 344 от 10 септември 1997 г. като анекс към подписания договор - така ли е господин Луджев? - е формулирано...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Вие заедно с господин Луджев ли задавате въпроса си?...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не, аз от неговото питане получих данни...
Става ясно, че е на ишлеме. И ако е на ишлеме, аз Ви питам - доказало ли е "Химко" разходите си за единица продукция и платено ли му е от този, който му поръча ишлемето. И ако - да, как стана така, че от тези 35 млрд. лв. печалба, натрупани в началото на годината, 12 млрд. бяха стопени и задълженията нараснаха с 11 млрд.? Тоест, при работа на ишлеме предприятието губи 23 млрд., щом трябва да му се платят всички разходи...
И второ. Вие ми отговорихте в метричната единица "нормални куб. м". На мен ми се струва, че при реализирането на временния внос, уважаеми господин Божков, е работено с категорията от физиката "идеален газ". Това е едно абстрактно понятие, при което при промяна на условията не се променят параметрите на газта.
Моята информация, господин Божков, е че е платен временният внос върху 20 млн. нормални куб. м, каквото количество газ е влизало в комбината. Този газ е платеният на временен внос. Каквато продукция е произведена и е изнесена, тя е продукцията, която е за временен внос. Каквото ново количество газ е постъпвало, то отново е количеството, за което е платен временният внос. Аз Ви питах за тези цифри, за да разбера дали е участвал инженер-химик в разработването на схемата. Ако беше, той щеше да Ви каже, че технологично потокът се разделя на две - едната част отива за процеси, в които в никакъв случай не може да бъде оформено като временен внос, тъй като след като е изгорял по трансграничен път, отива в други страни, а не през митниците, господин Божков.
И последно. Това технологично съотношение е различно от онова, което пресмятайки тук от данните, които ми дадохте, то е различно от количеството, внесено от "Хартланд" и купено от "Булгаргаз" директно на онова технологическо количество. И аз исках да разбера как е оформен точно временният внос, как са преодолени тези технологични особености и не водят ли точно те до загубите на 23 млрд. от сметките на предприятието в резултат на тази сделка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
За дуплика има думата господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Господин Божинов, изключително съм благодарен за тези данни, които изнесохте току-що. Ще ползвам стенограмата и се надявам да ги оформите в подходящ въпрос, за да мога да им отговоря, тъй като сега не е питане, а актуален въпрос. Ако беше питане, имах право да Ви отговоря на два допълнителни въпроса. Вие зададохте някъде около десетина допълнителни въпроса. Аз ще се подготвя. Оформете ги, моля Ви се, като въпрос, за да мога да Ви отговоря. Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата народният представител Йордан Нихризов, за да развие своя актуален въпрос към министър Божков относно процеса на приватизация и реалната стойност на приватизационните сделки.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божков. Моят актуален въпрос е свързан с един от приоритетите на правителството. Това е програмата за процеса на приватизация.
В последно време в средствата за масова информация съществува твърдението, че процесът на приватизация у нас се забавя. Употребява се дори понятието "муден процес". Като причина се изтъква стремеж за преднамерено толериране на работническо-мениджърската форма. Съществуват обвинения за партийни пристрастия. Паралелно с това се твърди, че предприятията се разпродават на безценица.
Предвид широтата на темата аз няма да изреждам пред вас всички заглавия на публикации, разглеждащи конкретните случаи. Все пак ще си позволя да илюстрирам казаното дотук с един конкретен и комплексен пример.
В бр. 210 от 1997 г. на вестник "Дума" в материал под заглавие "Потайните далавери с "Гарант", с. Овчарово" се визират резултатите от журналистическо разследване, изказват се мнения по отношение почтеността на сделката за продажба на 80 на сто от акциите на "Гарант филтър" ЕАД.
Няколко месеца по-късно в бр. 30 от 1998 г. на в. "24 часа" в друг материал се излагат подобни данни, като вече съществува твърдение, че е имало оферта, неспечелила, с 62 хил. долара по-висока, отколкото спечелилата оферта на "Булфилтър" ООД на сумата 617,5 млн. лв. Не са избегнати обвиненията за партийни пристрастия.
Моят конкретен въпрос е следният: Вярно ли е, че има забавяне на темповете в процеса на приватизация в последните месеци и има ли някаква връзка между това и твърденията за предпочитаната форма на приватизация. Има ли данни за сделки, сключени под реалната пазарна цена на приватизиращите се предприятия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нихризов.
Има думата господин министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Нихризов. Аз бих искал да разделя въпроса Ви на три, ако ми разрешите: дали приватизацията е партийна, дали приватизацията е евтина и дали приватизацията е бавна.
Отговарям по ред, защото единственото обвинение, което съм чул до момента открито от страниците на един партиен орган е за партийна приватизация на "Гарант филтър", Овчарово. Досега друго такова не съм чувал, затова се спирам само на него. Останалото са общи приказки.
Ще Ви дам съвсем конкретни цифри, за да не губя времето на народните представители.
Процедурата за приватизация на "Гарант филтър" е обявена на 24 април 1997 г. В определения срок три фирми подадоха оферти.
Едно от предложенията - на "Булфилтър" ООД, е превъзхождащо останалите по всички показатели - за 76 на сто от акциите на "Гарант филтър" цената, предложена от "Булфилтър" е 621 млн. 680 хил.лв., от кандидат N 2 - 500 млн. лв., от кандидат N 3 - 501 млн. и 500 хил. лв.
Размер на бъдещи инвестиции: "Булфилтър" - 115 хил. долара, кандидати NN 2 и 3 - по 64 хил. долара.
Погасяване на задълженията: "Булфилтър" до края на 1997 г., а другите кандидати - до 30 юни 1998 г.
Произход на средствата - "Булфилтър" - собствени средства на съдружници, а кандидати NN 2 и 3 - кредити.
Референции: "Булфилтър" - референции от Обединена българска банка, Българо-руска инвестиционна банка и фирми-партньори, а другите два кандидата не са представили референции.
Въпреки категоричните предимства на една от трите оферти екипът на Министерството на промишлеността, водещ преговорите, дава възможност на всички кандидати да преработят и подобрят предложенията си. В резултат на 8 юли класирането изглежда така:
По показател "цена" - "Булфилтър" - 637 млн. и 500 хил. лв., кандидат N 2 - 602 млн. лв., кандидат N 3 - 501 млн. и 500 хил. лв.
Ангажименти за инвестиции: "Булфилтър" - 115 хил. долара, кандидат N 2 - 68 хил. долара, кандидат N 3 - 310 хил. долара.
Доказателства за платежоспособност: "Булфилтър" - неотменяема банкова гаранция от ОББ, удостоверение от Българска пощенска банка за наличие на средства по сметки на съдружниците, кандидат N 2 - никакви доказателства, кандидат N 3 - писмо от Евробанк, с което банката изразява готовност да кредитира кандидата - обърнете внимание - в следприватизационния период, а не да финансира приватизационната сделка.

След всичко чуто, надявам се, че разбирате защо екипът на министерството е взел решение именно "Булфилтър" да стане собственик на 76 на сто от "Грандфилтър", Овчарово. Числата и фактите просто нямат и не могат да имат цвят - нито син, нито червен, нито някакъв друг.
Що се отнася до обвиненията, че насърчавам работническо-мениджърската приватизация, аз съм изключително доволен, че ме обвиняват за това. Не мога да приема сериозно това обвинение, след като тук, в тази зала, практически единодушно в края на миналата година всички парламентарни групи подкрепиха промените в Закона за приватизацията, които подкрепят и стимулират работническо-мениджърската приватизация. Дай Боже, да има повече такива приватизации. Това е една особено подходяща форма за смяна на собствеността особено за по-малки предприятия.
В министерството наистина се натъкнахме и на съмнителни, полулегални и нелегални сделки с работническо-мениджърски екипи и други. Но това са сделки, подготвени и подписани в друго време и от други министри. Истината за тях обаче излиза наяве едва сега. Такъв е случаят например с "Винпром", Свищов - една много дълга и много странна приватизация. Процедурата за това предприятие е открита още на 31 август 1994 г., но събитията започват да се развиват в края на 1996 г., когато на 28 октомври министърът на земеделието и хранителната промишленост, депутат от левицата в парламента - Кръстьо Трендафилов, нарежда 80 на сто от дружеството да се продадат чрез публично оповестен конкурс. На конкурса се явяват двама кандидати - "Винарна Свищов" ЕОД, Дружеството на мениджърите и работниците на "Винпром", Свищов и "Евбанк България" ЕОД. Офертите са отворени на 6 декември 1996 г. Разликата в предложенията е впечатляваща: в офертата на "Винарна Свищов" цената е 901 млн.лв., а "Евбанк" дава 1 млрд. 362 млн.лв., с 461 млн.лв. повече. Това е все пак през 1996 г. Но 12 дни по-късно, на 18 декември конкурсът е анулиран. Такова е решението на комисията, провеждала конкурса, защото предния ден в централния печат са били изнесени данни за предложените цени, което противоречи на Наредбата за реда и условията за предоставяне на информация при продажбата по Закона за приватизацията и Наредбата за конкурсите. И кой мислите е нарушителят на наредбите, изнесъл преждевременно информацията? Не друг, а самият министър на земеделието и хранителната промишленост Кръстьо Трендафилов, който избързал да съобщи на пресконференция в Министерския съвет кой кандидат колко дава. Министърът охотно признава, че е сбъркал, уважава мнението на комисията и със своя заповед от 18 декември 1996 г. анулира конкурса с оглед да не се опорочи сделката. Два дни по-късно, на 20 декември, господин Трендафилов отново нарежда да се извърши продажба на 80 на сто от капитала на "Винпром", Свищов чрез публично оповестен конкурс. Този път дружеството на колектива, разбира се, е вече без конкуренция и на 5 февруари 1997 г., един ден след 4 февруари, министър Трендафилов подписва заповед, с която обявява единственият кандидат "Винарна Свищов" за победител в конкуса, въпреки редица подозрителни неточности и пропуски в офертата. Ето някои от тях. В предложението на "Винарна Свищов" са посочени три източника на финансиране на сделката: кредит от Централната кооперативна банка, собствени средства и положителни разговори с Европейската банка за възстановяване и развитие "Лондон". Оказва се обаче, че истинската схема за финансиране няма нищо общо нито с Централната кооперативна банка, нито с Европейската банка за възстановяване и развитие, а на всичкото отгоре и доста понамирисва. Истинският източник на парите за приватизацията на "Винпром", Свищов се оказва "Металинвест - Теодоси Константинов" ЕОД, Велико Търново. Това става ясно от договора за учредяване на дружеството между въпросната частна фирма и "Винарна Свищов", подписан на 26 февруари 1997 г. Документът предвижда създаване на съвместно земеделско предприятие. Едно от задълженията на "Винарна Свищов" по този договор е да продължи и конкретизира разговорите с Програма ФАР и Европейската банка в Лондон, които имат депозирани писма за намерения по отношение на финансирането и консултирането на проекти по създаването на лозови масиви. Сами разбирате, че банкерите в Лондон не са и подозирали, че трябва да финансират приватизацията на "Винпром", Свищов, както декларират в офертата си шефовете на "Винарна Свищов".
Според договора на съвместното дружество "Металинвест - Теодоси Константинов" трябва да осигури безлихвени заеми на "Винарна Свищов" за участие в конкурса за приватизация на "Винпром", да осигури парите за депозит за участие, както и за първата вноска при успешно участие в конкурса, да финансира текущите разходи на купувача до получаване на първите приходи, да отпусне безлихвен заем на колектива за изкупуване на полагащите му се преференциални 20 на сто от капитала на "Винпром". Договорът предвижда разходите на "Металинвест - Теодоси Константинов" впоследствие да се капитализират, вместо да ги връща на кредитора си-партньор. "Винарна Свищов" трябва да ги внесе като уставен капитал на "Металинвест" в смесеното дружество. Сами разбирате защо кандидатът-купувач "Винарна Свищов" не е представила на конкурсната комисия този предварителен договор, а е посочила съвсем други, неистински източници на финансиране.
Според последвала проверка на органите на МВР този случай е класически пример на приватизация чрез подставено лице, като мениджърският екип е прикрил истинската страна по сделката "Металинвест - Теодоси Константинов". Странно е също, че при повторния конкурс комисията изобщо е приела и разглеждала офертата на "Винарна Свищов" ЕОД, при положение че са липсвали ред документи, легитимиращи кандидата. Тук са изредени всички документи, няма да ви ги чета, но те са много впечатляващи. Липсата дори на един от тези документи е била достатъчно основание офертата на кандидат-купувача да не бъде разглеждана.
Няма да продължавам с другите въпросителни по тази сделка, като например как оценката на "Винпром Свищов" е била 610 млн.лв., при условие че в същото време предприятието е имало гарантирани вземания за над 1,2 млрд.лв. и дали това е реална оценка, при положение че според служители на "Винпром" само в периода 1 януари - 6 март 1997 г. печалбата на дружеството е била над 630 млн.лв. Толкова за случая със Свищовския "Винпром".
И тъй като сме на вълната на "Винария" от онзи ден, ще продължа с един друг интересен случай - "Гъмза Плевен". Искам да започна с това, че в България има два еднакви винзавода - в Плевен и в Русе. Те са технологично еднакви, по размер еднакви, разбира се, различно са били управлявани. Но общо взето са сравними. В момента приключва сделката по приватизацията на "Винпром Русе" и цената там е над 10 млн.долара. Познайте за колко е продаден същият "Винпром" в Плевен? За нула лева. Цената на сделката е нула лева. Тук случаят е по-интересен. Това е един от любимите на Виденовото правителство начини за скрита приватизация - създаване на смесено дружество. Този път обаче моделът е модифициран и не е чрез увеличение на капитала, а чрез източване на капитал. Първоначално "Гъмза Плевен" е било обявено за приватизация, но процедурата е прекратена, след като на 3 октомври 1996 г. тогавашният министър на земеделието и хранителната промишленост, познайте кой, отново Кръстьо Трендафилов изпраща писмо в Агенцията за приватизация. Той настоява изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Веселин Благоев да спре процедурата, защото имало кандидати за създаване на смесено дружество. Ето каква е новаторската схема за източване и приватизиране на държавни активи. Държавно предприятие "Гъмза" и частното ООД "Алко" правят смесено дружество "Гъмза 1922". Джойнт венчърът е регистриран в София с капитал 569 млн.лв. В него държавното винарско предприятие участва с апортна вноска на стойност 273 млн.лв., представляваща 48 на сто от капитала, а "Алко" държи другите 52 на сто срещу парична вноска в размер на 269 млн.лв. Както става ясно от списъка на апортните вноски, "Гъмза Плевен" също стои зад смесеното предприятие с 80 на сто от всичките си дълготрайни материални активи. С други думи, 80 на сто от "Гъмза" са оценени за скромните 273 млн.лв. В тези проценти влизат имот с площ 94 500 кв.м, застроен с 37 броя сгради, между които: две изби, дестилерия, спиртоварна, ракиджийница, оцетна фабрика, складове, гараж, стол и бензиностанция. Втори имот - с площ 8 хил.кв.м, на които са разположени изба и ракиджийница, машини и съоръжения, сред които най-важните производствени линии, три автобуса "Чавдар", 3 20-тонни автоцистерни "Мадара", багер "Беларус", фадрома и още, и още. И отново повтарям, всичко това е оценено за символичните 273 млн.лв. Питам: какво тогава остава в самото държавно предприятие и какво би могло да произвежда то, след като основните му производствени мощности отиват в смесеното дружество "Гъмза 1922"? Защо всъщност "Алко" и държавно предприятие правят смесено дружество "Гъмза 1922" и с какво се занимава то? Предметите на дейност на "Гъмза" и "Гъмза 1922" напълно се покриват: производство на вина, ракии и други спиртни напитки. И двете "Гъмзи" се ръководят от един и същи изпълнителен директор. Нещо повече, за счетоводствата и на двете дружества се грижат счетоводителите на държавната фирма. В Министерството на промишлеността има информация за преминаване на сделките на смесеното дружество през държавното, за да се спести заплащането на акцизи.
В устава на смесеното акционерно дружество подробно е записано, че решения за увеличаване на капитала, промени на устава и преобразуване на дружеството се вземат с обикновено мнозинство, а това е нарушение на чл. 230, ал. 2 от Търговския закон.
Искам да отбележа по този повод, че в ръководеното от мен министерство сделките за винпромите са сред най-успешните, сключени през последната година. Ще изброя само: "Винпром" - Дамяница, сделка за 5,3 млрд.лв., винарска къща "Сакар" - сделка за 5,2 млрд.лв., "Винпром" - Попово, сделка за 2,9 млрд.лв., "Винпром" - Велико Търново, 2,5 млрд.лв., "Винал" - Ловеч, 2,3 млрд.лв.
Сред най-скъпите сделки в министерството има и такива с участие на работническо-мениджърски екипи. Между тях е най-голямото в историята на Министерството на промишлеността - Пазарджишкият консервен комбинат "Марица КК" - сделка за 11,29 млрд.лв., за пивоварната в Мездра - "Леденика", за над 8 млрд.лв., за ловешкия винзавод "Винал" за 2,3 млрд.лв.
Тези сделки съвсем ясно отговарят на въпроса дали Министерството на промишлеността продава държавна собственост на безценица. Но ще ви дам още доказателства за качеството на приватизацията.
През изтеклата година екипите на министерството в повечето случаи успяваха да постигнат цена, значително надвишаваща оценката и първоначалната цена. Тук имам няколко сравнителни таблици, ще ви прочета само няколко интересни цифри.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Да не издадете само някоя тайна.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Не, това са приключени сделки, господин Миков, не се безпокойте!
В отрасъл машиностроене през 1996 г. примерно министър Дачев е продал "Джебел" ЕООД - Джебел, направили сме приравняване към щатския долар, за да може да се направи сравнение, при цена на една акция 6 долара и 11 цента; "Кирково" ЕООД - Кирково, - при цена 5 долара и 98 цента.
През 1997 г. Министерството на промишлеността е продало "Индустриалтехник" за 29 долара на една акция; "Ямбол авторемонт" за 16 долара и 5 цента на една акция; и "Техноинвест" ЕООД за 19 долара и 9 цента на една акция.
Значи средно около 4 до 8 пъти по-висока цена.
Шивашка промишленост: през 1996 г. Министерството на промишлеността при управлението на Жан Виденов е продало примерно, между другото, трябва да ви кажа, че много трудно беше да съберем сделки, защото почти не е имало приватизация през това време, "Черита" ЕООД - Чирпан, при 10 долара цена на акция; "Яница" - Елхово, 4,6 долара на една акция.
През 1997 г.: "Актуална мода Търновград" при управлението на нашето правителство при 18 долара на една акция; "Младост" - Върбица - 30 долара на акция.
Текстилна промишленост: в 1996 г. при правителството на Жан Виденов "Яна '91" - Ваклиново, 9,88 долара на акция; "Гергана" - Димитровград, 3,61 долара на акция.
В 1997 г. по времето на нашето правителство: "Тракийски памук" - Стара Загора - 27 долара на акция; "Христо Ботев" - Варна - 26 долара на акция.
Хранително-вкусова промишленост, оставям винпромите настрани: "Троянски колбас" - Троян, е продаден през 1996 г. при средна цена 3,73 долара на акция; "Топалица" - Карлово, 4,8 долара на акция.
Само за сравнение: "Марица" - Пазарджик, през тази година - 46 долара на акция.
Може би най-драстични са разликите в мебелната промишленост: през 1996 г. "Хемус" - Троян, е продаден за 8 долара на акция, а тази година "Фурнир" - София, за 33 долара на акция; "Борела" - Севлиево, за 25 долара на акция; "Мебел Рустик" - София, за 29 долара на акция.
И ако махнем обособените обекти, само целите предприятия - за последния въпрос дали е бавна или бърза приватизацията, господин Нихризов, през периода 1993, 1994, 1995 и 1996 г. за цели предприятия в Министерството на промишлеността са сключени общо 96 сделки; за периода 1 февруари 1997 до 1 февруари 1998 г. са сключени 206 сделки.
Мисля, че това дава отговор на Вашите въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата за реплика господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Благодаря Ви, господин министър. Аз ще използвам времето за две предложения към ръководеното от Вас министерство. Разбира се, процесът на приватизация вълнува всички граждани, така че и в днешен ден, и вчера има публикации по конкретни приватизационни сделки и претенции във връзка с технологии, които Вие в момента ни съобщихте, как някои се опитват да заобиколят законодателството.
Във връзка с това първото мое предложение към ръководеното от Вас министерство е своевременно да реагира на всяка подобна публикация и на твърдения в пресата. Това би било добре във връзка и с процеса на прозрачност, който се декларира.
Вторият момент е свързан с наличието на списъка на кредитните милионери. Предвид на факта, че сега ще извършваме промени в Закона за приватизацията аз бих ви препоръчал да подкрепите едно предложение за изменение в закона, с което органът по чл. 3 например да извършва задължителна проверка и за кредитните милионери, които участват, може би и чрез подставени лица, в един процес на приватизация.
Смятам, че това също ще спомогне за откритостта на приватизацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нихризов.
Има думата за дуплика господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Нихризов, благодаря Ви за първото предложение. За голямо съжаление в момента Министерството на промишлеността сключва на ден между пет и десет сделки. Така че пресата просто едва ли ще погълне такава информация. Приватизацията се превръща в ежедневие и вече не е особено интересна. Но ще реагираме, когато има несправедливи обвинения.
По отношение на второто Ви предложение. Ние вече в Министерството на промишлеността сме включили в компютърната база данни материалите, които бяха предоставени със списъка на кредитните милионери, и проверяваме всеки кандидат дали присъства в този списък. За голямо съжаление, Вие най-добре знаете, много често те се явяват сега под други имена, с други фирми, с подставени лица и ще бъде доста трудно да се преборим. Правим всички усилия, разбира се. Надявам се и законодателно да намерите като народни представители решение на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Последният актуален въпрос към господин Божков е от народния представител Георги Михайлов относно приватизацията на Захарния завод в Долна Митрополия.
Заповядайте, господин Михайлов, да развиете въпроса си.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божков! В Захарния завод - Долна Митрополия, назрява конфликт. Уволнени са десетки работници с дългогодишен опит и искрено желание да помогнат за възстановяването на завода, в който са работили през целия си трудов живот. Опасяваме се, че тяхното уволнение не е случайно, а е във връзка с ликвидацията на Захарния завод и продажбата на печелившите цехове, които произвеждат захарни изделия.
Мнението на работещите в завода е, че такава ликвидация на основното производство и разпродажбата на печелившите цехове е крайно неизгодно преди всичко за държавата. Известно е, че Захарният завод е най-новият на територията на Република България. Намира се в традиционно силен цвеклопроизводителен район и е предприятие с утвърдено реноме на захарния пазар. Ликвидацията на захарното производство в Долна Митрополия ще остави много хора без препитание и много семейства в целия регион без доходи. А продажбата на печелившите цехове обслужва интересите на ограничен кръг от няколко човека.
Ето защо Ви моля, господин министър, да отговорите какви са намеренията за приватизацията на Захарния завод в Долна Митрополия? Има ли подходящи оферти и прави ли необходимото повереното Ви министерство, за да не се стигне до скрита приватизация чрез обособяване на отделни части и тяхната разпродажба под масата или до избор на несъстоятелни купувачи, които да доунищожат утвърдилия се не само на българския пазар завод? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Михайлов.
Има думата господин министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Михайлов, искам да Ви успокоя, не се притеснявайте! С решение на Агенцията за приватизация от юли 1997 г. е открита процедура за приватизация до 75 на сто от акциите на "Българска захар", така че е невъзможно да се продават обособени обекти, става въпрос за продажба на акции.
След промяната на закона е упълномощено да извърши тази приватизация Министерството на промишлеността.
Искам да ви уверя, че цялата първична документация се намира в министерството, както и предложенията на потенциалните купувачи.
Въз основа на обявения от Министерството на промишлеността конкурс за оценители е възложена и вече е изготвена приватизационната оценка, правен анализ и информационен проспект. Последните са представени на 9 януари 1998 г. от оценителски екип и предстои приемането им от комисията по приемане на оценки към Министерството на промишлеността в периода от 12 до 16 февруари 1998 г.
След определяне на метода за продажба на дружеството от комисията за приемане на оценки екипът, който ще осъществи приватизационната сделка, ще осигури необходимите условия за максимална прозрачност и равнопоставеност на потенциалните купувачи по начина за водене на процедурата по продажбата, многократно вече реализиран от Главно управление "Приватизация" към Министерството на промишлеността. Същият екип предварително проучва и създава база данни за кандидатите, закупили офертни документации.
Считаме, че скритата приватизация не е и няма да бъде метод на работа на сега действащия екип от служителите на Главно управление "Приватизация" към Министерството на промишлеността.
Тук искам да използвам случая, първо, да изкажа публично своята благодарност към хората, които работят в този екип и които създадоха една абсолютно прозрачна процедура. Сделките дори се сключват в присъствието на журналисти, за да е сигурно, че няма нищо тайно. Освен това да ви кажа, че специално пък за завода в Долна Митрополия до момента имаме постъпили 6 оферти от български и чуждестранни купувачи, което прави практически невъзможно сделката да стане скрито или под масата, тъй като всички те ще присъстват и ще участват равнопоставено при кандидатстването си за закупуване по метода, който ще бъде избран. Не се притеснявайте, можете да присъствате и Вие. Заповядайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата за реплика господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър. Като имам предвид това, което казахте в отговор на предния въпрос и това, което сега казахте, в отговор на моя въпрос, звучи твърде розово това, че всичко в...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Просто е вярно.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Да, благодаря, че казвате, че е вярно. Още повече, че то прозвучава днес, в деня на парламентарния контрол.
Искам да ви кажа, че в Плевен нещата около Захарния завод звучат по друг начин. Аз ще Ви бъда благодарен, ако наистина това, което Вие казахте, се осъществи в Долна Митрополия и нещата станат така, както Вие ги казахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Михайлов.
Има думата народният представител Драгомир Драганов да развие актуалния си въпрос към господин Муравей Радев, министър на финансите, относно несъответствия между Закона за застраховането и Правилника за устройството и дейността на Дирекцията за застрахователен надзор.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми господин Радев! Моят актуален въпрос е във връзка с предстоящото лицензиране на застрахователните компании.
В чл. 10, ал. 1 на Закона за застраховането пише:
"Председател на управителен съвет, на съвет на директорите, изпълнителен директор и актюер може да бъде лице, което има висше икономическо или юридическо образование".
В чл. 12, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Дирекцията за застрахователен надзор обаче четем, че към писменото заявление за издаване на разрешение за застраховател се прилагат документи, удостоверяващи изпълнението на изискванията на чл. 10 от Закона за застраховането, за членовете на управителните и контролните органи и нотариално заверено копие от дипломата за завършено висше икономическо или юридическо образование - пак за членовете на управителните и контролните съвети.
Видно е, господин министър, че между чл. 10, ал. 1 от закона и чл. 12, ал. 2 от правилника има очевидно несъответствие. В първия случай - висше икономическо или юридическо образование се изисква само за председателя на управителния съвет или на съвета на директорите и за изпълнителния директор, а във втория, тоест в правилника, за всички членове на управителните и контролните органи.
Моят актуален въпрос към Вас е - как и защо е допуснато подзаконов нормативен документ да има разширително действие спрямо Закона за застраховането? И кой е допуснал това - Министерството на финансите, Министерският съвет или някоя друга инстанция? Освен това, по каква логика за всички членове на управителните и контролните органи се иска задължително само висше икономическо или висше юридическо образование, след като над 70 на сто от обектите за застраховане са производствени предприятия, стопански сгради, съоръжения и други и технологичните рискове трудно биха могли да се определят от лица без висше технологично образование? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата господин министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Драганов! Вие задавате един въпрос, според който на пръв поглед сякаш има разлика между един нормативен акт с по-висша степен на законност и един нисш по отношение на него. Твърдите, че има противоречие между един член на закона и друг член на един правилник за действието на дирекцията, която трябва да изпълнява този закон. Ако сравните тези текстове в механичен порядък, сигурно изводът, който правите, се налага от само себе си. Ако обаче прочетете много задълбочено и внимателно закона и се постараете да вникнете в смисъла и в духа на този закон и в текста на няколко други членове - не точно този, който цитирате - ще разберете, че замисълът на законодателя е точно такъв. Тоест, тези необходими изисквания да се прилагат не само за ръководителите на тези управителни надзорни органи, а и за самите членове. В подкрепа на тази моя теза ще Ви приведа следните доводи.
Ако погледнете разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 6, която казвате, че е плод на недоглеждане, тя всъщност е един резултат на цялостното тълкуване на този Закон за застраховането, който в чл. 26 на Закона за застраховането - в него са изброени документите, които следва да бъдат представени към искането за издаване на разрешение за извършване на застрахователна дейност - там има една точка 7, която казва, че към заявлението и документите, установяващи изискванията по чл. 10 за органите на управление и актюера. Тоест, тук законодателят не отделя ръководителите на тези два органа от членовете и говори обобщено за всички тези, които присъстват както като ръководители, така и като членове на тези два органа. Така че всички те включително трябва да отговарят на изброените в чл. 10 критерии, включително тук вече е и критерият за образование.
По-нататък. Още по-категорична в този смисъл е нормата на чл. 30, т. 1 от Закона за застраховането, която позволява на Националния съвет по застраховане да откаже издаването на разрешение, когато лице, което участва в управителен или контролен орган на застрахователя или актюера, не отговаря на изискванията на чл. 10 и чл. 13 от закона. Тоест, не се прави пак отново разлика между изпълнителните директори, председателите на управителните и контролните съвети, от една страна, и членовете на тези съвети, от друга. Нормата препраща към целия чл. 10, а не само към неговата ал. 3, която третира въпроса само за членовете на тези съвети.
В полза на това тълкуване, което сега защитавам, са и разпоредбите на алинеи 2 и 3 на чл. 10 от Закона за застраховането. Щом като към ръководителите на клонове са поставени изисквания за определен образователен ценз, още по-голямо основание е при наличието на разпоредбата на тези членове - 26, т. 7 и чл. 30, т. 1, за които говорих, - тези изисквания да се прилагат и за членовете на управителните и контролните органи на застрахователните дружества.
Смисълът на всички тези правни норми е точно в това, да бъде осигурено високо професионално управление на застрахователните дружества, което в крайна сметка е една от гаранциите за стабилността на целия застрахователен пазар.
Предвид на всичко това аз смятам, че няма колизия между текстовете на тези два нормативни документа.
Втората част на Вашия въпрос е свързан с това: защо само икономисти и юристи. Ами тук става въпрос не въобще за членове, които работят в тези застрахователни дружества - служители, специалисти, тук става дума само за ръководните органи. Ръководните органи имат точно определени функции. Те организират, ръководят, управляват, взимат управленски решения за дейността на това дружество като цяло и в перспектива.
Разбира се, че Вие сте абсолютно прав, твърдейки, че са необходими най-различни специалисти да взимат участие в този процес. Но тези специалисти, за които Вие говорите, във всички случаи тяхното приложно поле, тяхната дейност не е необходимо да бъде в управителния съвет, а там, в експертните групи, в специалистите, в онези, които трябва да преценят кое колко струва, кое как да се направи и да предложат съответните решения.
Така че абсолютно прав сте, че тази дейност, за която питате, трябва да я има и я има. Но още веднъж казвам, това, за което Вие говорите, се отнася за управителните съвети и органите на управление. А законодателят много ясно е подчертал, сметнал е за необходимо тези органи да притежават определена квалификация и тя е икономическа или юридическа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
За реплика има думата господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин Радев! Доколкото разбрах, Вие ще оставите писмено Вашите съображения и аз, разбира се, ще се запозная с най-голямо удоволствие с тях. Но все пак мен ме смущават поне три неща.
Първото е съвсем конкретно, свързано с това, за което Вие говорихте, тоест за философията или за логиката на целия закон. Значи аз не мога да разбера що за логика е това при положение, че в момента тече процес на набиране на акционерен капитал, свързан с изисквания на закона за увеличаване на уставния капитал на застрахователните дружества. Този процес много силно се затруднява от факта, че капитал с производствен произход най-често се управлява от лица с висше техническо образование, а те на свой ред нямат интерес да инвестират в дружества, които не могат да участват пряко в контрола и управлението на капитала чрез членството си в съвета на директорите, управителен съвет и така нататък. Тоест това ли е целта - да затрудните процеса на набиране на акционерен капитал, да го наречем, за нормалните застрахователни дружества и да останат онези, които са свързани със силовите групировки?
Това е първото, което не мога да разбера в логиката на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Драганов, прощавайте, ама към министъра ли ще отправяте въпрос за логиката на закона?
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Ами министърът тълкува в момента закона, въз основа на един правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Народното събрание тълкува законите, а министърът ги прилага.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Народното събрание много ясно и точно е казало в чл. 10, ал. 1 от закона, че "изискването за висше икономическо или юридическо образование е само и единствено за председател на управителен съвет, председател на съвета на директорите, изпълнителен директор и актюер". Това е казано и не визира членовете на управителните съвети.
Така че Народното събрание си е свършило работата, правилникът не си е свършил работата.
Аз тук задавам вече втория си въпрос в по-общ план. В една република с парламентарно управление докога законът ще бъде врата у поле, през която ще минават само, в случая, народните представители, а с всякакви правилници изпълнителната власт ще си тълкува закона така, както й е изгодно.
И третото, което се осмелявам да напомня, е, че правилникът в този му вид наистина влиза в остра колизия с Конституцията и по-специално с чл. 19, ал. 2, който казва: "Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност".
В правилника това го няма, господин Радев. Аз наистина не мога да приема тези аргументи. Пак ви казвам, ще се запозная със съдържанието на Вашия писмен отговор, но все пак оставам с едно дълбоко съмнение, че чрез един подзаконов акт се изкривява логиката и смисъла на закон, утвърден от Народното събрание на една република с парламентарно управление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика думата има министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Драганов! Вие казвате, че не разбирате логиката на наредбата. Аз пък твърдя, че Вие чудесно разбирате логиката и на закона, и на наредбата.
И ако трябва още един път пред всички да кажа онова, което Вие много добре знаете, то е следното: точно този закон и точно тази наредба третират един изключително важен за нашето общество въпрос - въпросът със застрахователния бизнес.
Тук не става въпрос за търговия със зеленчуци, господин Драганов. Тук става въпрос за застрахователен бизнес и както законът, така и тази наредба, за която Вие сега говорите, са насочени към едно нещо, имат една-единствена основна цел, а тя е: в застрахователните дружества, по-точно, в ръководните органи на застрахователните дружества да няма лица, да кажем, със спортно образование или което е още по-лошо, лица със спортни фигури без никакво образование. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Не знаех, че в МЕИ дават спортно образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Муравей Радев.
Пристъпваме към отговори от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, господин Венцислав Върбанов.
Думата да развие своя актуален въпрос има народният представител Методи Андреев относно рекултивация на 1350 декара земи в района на село Катуница, област Пловдивска.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! На 28 юни 1994 г. в град София е сключен договор между "Земинвест" ЕООД при Министерство на земеделието и "Пътстрой" ООД - град Пловдив за извършване на инженеринг за обект "Рекултивация" - село Катуница. Обектът за съжаление досега не е завършен. Вложени са огромни средства, а резултатът е нищожен. Не са направени и необходимите хидромелиоративни съоръжения за защита на рекултивираните площи от наводнения. Поради това районът на рекултивация в село Катуница е бил наводняван досега на два пъти - през 1996 г. и през 1997 г. Очаква се ново наводнение и през 1998 г.
Самата история от възлагането на проектирането до сегашното печално състояние на обекта е изпълнена с много въпросителни. Например, имало ли е предварителни проучвания, фирмата-изпълнител частна ли е, или е държавна, имало ли е тръжна процедура за инженеринга, имало ли е постоянен щатен инвеститорски контрол на обекта, защо не е обезопасен обектът по подходящ начин срещу наводнения и така нататък, и така нататък?
Господин министър, правено ли е във Вашето министерство някаква сметка колко струва на държавата един декар рекултивирана земя от този обект по сегашните цени? Този обект е паметник на безотговорността на някои служители, превърнали се в основни средства на Вашето министерство. Разбира се, тези хора са назначени много преди Вие да станете министър, учени са от лоши учители на лоши неща и резултатите от тяхната дейност са налице.
Затова, господин министър, ето и моят актуален въпрос: има ли извършена проверка за обект "Рекултивация" - село Катуница? Установени ли са злоупотреби и има ли виновни за състоянието на обекта? Каква ще е стратегията на Вашето министерство във връзка с въпросния обект?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Андреев.
Има думата министър Върбанов.

МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Андреев! Наистина обектът в района на село Катуница, област Пловдивска е паметник на безотговорността на бивши служители във ведомството, което аз управлявам. Прав сте, господин Андреев, че такива специалисти са назначени много преди аз да стана министър, че са учени от лоши учители, на лоши неща и че резултатите от тяхната дейност, уви, са налице. Налице е така нареченият "рекултивиран обект" в село Катуница. Както в една капка роса може да се отрази цялото небе, така и в този конкретен случай, за съжаление, се отразяват отговорни бездействия и отговорни действия на държавни и частни фирми.
Случаят си има своя предистория. В началото на 1994 г. Министерството на земеделието възлага изработването на предварителни проучвания за обекта на "Пътстрой" ООД, град Пловдив, частна фирма. Въз основа на тях е обявен търг за неговото проектиране и строителство. На 9.06.1994 г. на заседание на тръжната комисия, назначена със заповед на заместник-министъра на земеделието, са разгледани постъпилите оферти за инженеринг на обекта в село Катуница. Участвали са общо шест фирми и естествено, търгът се печели от споменатата вече фирма "Пътстрой", на която, както вече казах, са били възложни предварителните проучвания и с която можем да се досещаме само, че са постигнати предварителни споразумения.
Фирмата предлага да изработи обекта за 46 млн. лв. с частичен пуск до края на 1994 г. на 160 дка и, обърнете внимание, с изграждане на бетонова подпорна стена. В решението на тръжната комисия е записано, че фирмата е спечелила офертата за проекто-проучвателните работи на стойност 211 950 лв., и за строителство за 4 млн. 950 хил. лв. Протоколът, с който разполагаме в момента, е нередовен, защото под него липсват всякакви подписи. Редовен протокол така и не се намери в министерството, в отдела "Инвестиционна политика", нито в "Земинвест" ООД град София. Любопитно е, че на същата дата -9.06.1994 г., е сключен още един договор - за проучване и проектиране, този път между "Пътстрой" ООД, Пловдив и "Земинвест" ООД, като в договора, забележете, вече няма клауза за изграждане на бетонова подпорна стена. След около един месец експертен технико-икономически съвет при Министерството на земеделието приема направената проектна разработка, в резултат на което е сключен договор за строителството между споменатите вече фирми - "Земинвест" и "Пътстрой". До края на годината за строителството на обекта са усвоени 5 млн. 842 хил. лв., като с протокол на приемателната комисия Акт 16 от 28 декември 1994 г. са приети 80 дка рекултивирана площ. През следващата година са усвоени средства за 10 млн. 47 хил. лв. за 160 дка, приети с Акт 16 от 28 декември 1995 г. Междувременно са сключени още два договора за техническа помощ, естествено, отново между "Земинвест" и "Пътстрой". Първият е с дата 15 декември 1994 г. на стойност от 100 хил. лв., вторият - през месец април 1995 г. на стойност 200 хил. лв. Техническата помощ включва: консултации, трасиране, подготовка на документацията, скици и работни чертежи. Сключването на такъв договор е меко казано съмнително, тъй като според него излиза, че инвеститорският контрол се възлага на самия изпълнител. През следващата - 1996 г., е култивирана площ от 30 дка на стойност 18 млн. 425 хил. лв. По силата на допълнителни анекси към основния договор и поради това, че обектът е преходен, през 1997 г. са били платени още 20 млн. за нови 10 дка.
В резултат, към днешна дата са рекултивирани общо площи от 280 дка на стойност 54 млн. 565 хил. лв. Тази сума, преведена към доларовата й равностойност за съответните периоди е равна на 284 хил. долара или средно по 1014 долара на декар. Повтарям, уважаеми господин Андреев, по 1014 долара на декар. А Вие и народните представители преценете сами как изглежда този договор.
Държа да кажа, че нарушенията на почвения слой на землището в село Катуница са извършени от СОО "Инертни материали" към тогавашното Министерство на териториалното развитие и строителството. Следователно не ние, а това ведомство е трябвало да финансира рекултивацията съгласно чл. 20 от действащия Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата и действащия в момента Закон за защита и опазване на земеделските земи - чл. 8, ал. 2. Действително, както твърдите Вие, районът на рекултивацията е бил наводняван. Обектът и в момента не е защитен от нови наводнения, тъй като, както разбрахте от началото на моя отговор, в договора липсва клаузата за изграждане на бетоновата подпорна стена. Теренната кота на рекултивацията не е съобразена с водните нива на река Чая, от която обектът е отделен само със земно-насипна дига. Не е третиран и въпросът за отводняването на наводнените площи. Логично е било и изграждащата се корекция на река Чая и рекултивационните площи да се разглеждат комплексно. Но за това са били нужни съвестни, отговорни ръководители.
Допуснатите явни грешки и нарушения рефлектират и в момента като бумеранг и компрометират вложените десетки милиони грешни български лева.
При направената проверка на 31.10.1997 г. от представители на нашето ведомство - началника на управлението, началник на отдел и експерти, беше установено, че в заповедната книга на обекта има общо пет заповеди, като три от тях за 1994 г. са подписани от инвеститорския контрольор Красимир Пенев, и две заповеди - през 1995 г., подписани от Румяна Митева, и двамата от "Земинвест" ООД.
Самоконтролът, както виждате, е дал своите резултати.
При направения оглед беше установено, че положеният хумусен пласт е облагороден с голям процент чакъл. На участъка с рекултивираната площ - около 50 дка, има избуяла растителност, бурени и треви. Всъщност тя не е в състояние за земеделско ползване. Дигата на река Чая е прорязана с цел отводняване на площите от рекултивацията, поради което беше наредено незабавно нейното възобновяване за сметка на изпълнителя - "Пътстрой".
На 27 ноември беше извършена нова проверка от отдел "Инвестиционна политика" към нашето министерство. Установи се, че засипването на въпросната дига не се извършва по необходимата технология. Наредено бе възстановяването й да се извърши по специално предписание на специалисти на "Напоителни системи", град Пловдив. Няколко дни по-късно е извършена и експертиза на рекултивираните площи от Националната почвена служба към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Проучената площ се квалифицира като рекултивирана, забележете, осма категория с каменистост по повърхностния хоризонт от 3 до 7 на сто. Установено е, че хумусният слой варира от 25 до 50 см при средна мощност 35 см.
Същата година е направена и проверка от Сметната палата, която, забележете, не е констатирала никакви нарушения.
Но тъй като Вие вече зададохте въпроса за нарушенията и питате установени ли са злоупотреби и има ли отговорни за това състояние на обекта, аз Ви съобщавам и виновните. На първо място, инвеститорът - Министерство на земеделието и хранителната промишленост. На второ място, инвеститорският контрол - "Земинвест" ООД, град София. На трето място, "Пътстрой" ООД, Пловдив.
Част от служителите в нашето министерство, включително началника на отдела, отговарящ за обекта, вече са уволнени.
С наше писмо от 26.11.1997 г. до "Земинвест" ООД е наредено да се извършат необходимите процедури за спиране на обекта.
Такава е стратегията ни във връзка с този толкова, дай Боже, нетипичен обект, какъвто е рекултивацията на село Катуница. Финансирането му засега е прекратено до изясняване на възможностите за отстраняване на изложените проблеми и за доказване на икономическата целесъобразност от неговото продължаване. Останалото, според мен, би трябвало да се предаде на вниманието на съответните компетентни органи и изцяло е в техни ръце.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Върбанов.
За реплика има думата господин Андреев. Заповядайте!
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин министър! Аз съм доволен от Вашия отговор. Той беше изчерпателен, беше точен, честен и коректен и това, което знам, всъщност се потвърди от Вашия отговор.
Затова моята препоръка към министерството е действително да сезира прокуратурата за това, което е установило като нарушение.
Благодаря и за категоричния начин, по който са наказани виновниците, които имат отношение към случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Андреев.
Има думата народният представител Бойко Великов да развие своя актуален въпрос към министър Върбанов относно обединяването на аграрни фирми от град Велико Търново.

БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Моят актуален въпрос е свързан с обединяването на две агрофирми в община Велико Търново, а именно "Агромеханизация" и "Земя '90" в ново акционерно дружество - "Земя '98".
Аз изразих съмнение в целесъобразността на това Ваше решение, защото и двете дружества - "Агромеханизация", с управител Стоян Острев, и "Земя '90", с управител Стефан Ванков, през последната година имат много добри икономически резултати.
"Агромеханизация" има печалба за 1997 г. в размер на 311 млн. лв., средномесечно възнаграждение 147 хил. и 500 лв., а в началото на тази година средното възнаграждение надхвърля 200 хил. лв.
Прави впечатление също така увеличаването на броя на работните места с около 10 на сто. Натуралните показатели също са достатъчно красноречиви: обработените площи за 1997 г. са удвоени.
Другото агродружество - "Земя '90", има печалба от 90 млн. лв. за 1997 г., което е 18 пъти по-високо от 1996 г. Средната работна заплата е достигнала 160 хил. лв. Запазен е броят на работните места. Брутните размери на приходите са достигнали 785 млн. лв., което е увеличение повече от 10 пъти в сравнение с 1996 г.
Обединяването на двете агродружества води до смяната, разбира се, и на двамата утвърдени управители, като доказани специалисти - Стоян Острев и Стефан Ванков, успели след много трудности да изведат тези две дружества от тежкото положение, в което са били преди това.
И на двете дружества Вие благосклонно предлагате на техните управители да останат в новото акционерно дружество "Земя '98", вероятно със срочни договори, които обикновено скоро изтичат. С това кадровите кадрили под диктовката на местното ръководство на БЗНС продължават. За председател на борда на директорите с Ваша заповед е утвърден заместник-председателят на БЗНС - Велико Търново, господин Стефан Райков, който е на 70 години. Прави впечатление, че същият е член на Управителния съвет на частната кооперация "Чемерика" - Горна Оряховица, която случайно се оказва длъжник на едно от дружествата, които влизат в новото акционерно дружество. Новоназначеният изпълнителен директор само шест дни след издаване на заповедта му се оказва неудобен за председателя на борда и той съвсем противозаконно го отстранява. Така господин Райков действа в дружеството като негова бащиния. За да сплаши и подчини работниците в дружеството, той нарежда да се заменят трудовите договори на всички със срочни едномесечни. Това естествено предизвиква тяхното остро недоволство и те приемат декларация, която е адресирана до министър-председателя и до Вас, господин министър. В нея те изнасят конкретни данни за безобразията и нарушенията на председателя на Съвета на директорите. Ще цитирам само един откъс от декларацията:
"Със своята некомпетентност председателят на съвета на директорите води двете печеливши дружества към ликвидация".
Мисля, че коментарът е излишен. Под декларацията стоят подписите на всички работещи в дружеството, независимо от заплахите за уволнение.
Моят допълнителен въпрос е: докога ще продължават тези смени на политическа основа и докога печеливши предприятия ще се водят към ликвидация под формата на преструктуриране? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Великов.
Има думата господин министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Великов! Аз първо искам да Ви помоля, а и всички народни представители, когато се задава един въпрос, той да бъде ясно формулиран, защото при мен е пристигнал Вашият въпрос с формулировката, отнасяща се до самата целесъобразност за обединяването на двете предприятия, а Вие тук ми развивате въпрос какво е направил председателят на борда на директорите. И аз в момента не мога да нося отговорност за действията на председателя на борда на директорите, но това нещо може да се провери и могат да се вземат мерки, ако нещата стоят по този начин, по който Вие ги казвате.
Относно целесъобразността на обединението на двете предприятия. В нашето министерство много бързо предприятията, които подлежат на приватизация, са вкарани в процедура за приватизация. Има една категория предприятия, които са с капитал под 10 - 12 милиона. За да може по-бързо тези предприятия да бъдат приватизирани, да могат по-бързо те да влязат в процедурата, на много места се налага да бъдат обединени. Това, че на Вас не Ви харесва, че не могат да останат и двамата директори, които явно са ваши симпатизанти или ваши съпартийци, това е друг въпрос.
На основание чл. 10, ал. 1 от Правилника за реда за упражняване на правата на собственост на държавата на държавните предприятия, приет с Постановление N 7 на Министерския съвет от 25 януари 1994 г., и в съответствие с разпоредбите на Търговския закон, в правомощията на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа като едноличен собственик на капитала е да решава по целесъобразност и в движение въпроса за преструктурирането и по-нататъшното развитие на държавните дружества в системата на министерството. Това са и мотивите за сливане на двете великотърновски дружества с ограничена отговорност - "Агромеханизация" с капитал 11 млн. 405 хил. лв. и "Земя '90" с капитал 10 млн. 560 хил. лв.
Новото акционерно дружество "Земя '98" ще даде една възможност за по-пълно използване на производствените мощности, по-добро поддържане на селскостопанската техника, навременно осигуряване с резервни части, подобряване на комплексните услуги и т.н., и т. н.
В края на Вашия отговор Вие просто казвате, че се съмнявате в целесъобразността на това преструктуриране и последвалите го кадрови решения.
Аз, господин Великов, не искам да Ви обяснявам повече какво съм имал предвид, защото законът ми дава право да вземам решение по целесъобразност. Вие се съмнявайте, а можете да продължите да се съмнявате, никой не иска да Ви отнеме това право. Но нещата стоят такива, каквито са: няма да има две предприятия, ще бъде едно предприятие! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Върбанов. За реплика има думата господин Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, аз не съм удовлетворен от това, което ми казвате като мотиви, свързани с Вашите правомощия по закона, защото за мен е ясна истинската причина, която води към обединяването на двете агродружества.
На първо място ще посоча това, че за пореден път се уреждат "нашите хора" за директори или в съвета на директорите, защото Вие споменахте част от моя актуален въпрос, но не споменахте другата част, където аз говоря за кадровите решения, които Вие сте взели. И тук не се съобразявате нито с възрастта, нито с квалификацията на тези, които назначавате.
Колкото до приватизацията, искам да отбележа следното: Вие много добре знаете, че в "Агромеханизация" приватизация е започната. И тук Вашият аргумент, че тази приватизация ще се завърши по-бързо, след като бъдат обединени, за мен е непълно несъстоятелен, защото в края на миналата година документи за работническо-мениджърска приватизация на "Агромеханизация" при вас, в министерството, вече са постъпили. Така Вие спирате приватизацията, която е започнала в едно от дружествата, с увеличаването на капитала, което по същество става, и давате възможност, другата цел, която, според мен, се постига с обединението, за истинска приватизация, но приватизация, направена от вашите хора - тези, които са назначени в новото акционерно дружество.
И на четвърто място като цел за това обединение - да се оправдаят дребни далаверки, които са направени, на част от тези, които влизат в съвета на директорите, свързани с кооперацията "Чемерика".
И аз като работниците от дружеството се надявам, че ще обсъдите разумните предложения, които са направени в декларацията, за която споменах, и е изпратена до Вас след протеста, направен от работниците и служителите на новото акционерно дружество, и се надявам Вие да уважите техните искания, защото, смятам, че са справедливи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Великов.
Има думата министър Върбанов за дуплика.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Великов, сега вече ми се изяснява защо само във вашия окръг има протести при вземането на някакви решения от наша страна. Всеки ден ние обединяваме предприятия, всеки ден подменяме директори там, където не си вършат работата и никъде няма социално напрежение, никъде няма стачки, живи вериги и не знам какви още протести. Само във Великотърновски окръг постоянно има някакво напрежение, явно е, че има някой, който ходи и постоянно ръчка хората, за да има такова напрежение.
Искам да Ви кажа и нещо друго. Помолих Ви в началото да формулирате въпросите си, защото в писмен вид Вие ми задавате един въпрос, а излизайки на трибуната, започвате да развивате други въпроси.
По отношение на това, че колективът на едно предприятие е пуснал писмо за намеренията за закупуване на предприятието, това не значи, че предприятието е обявено в процедура. Моля Ви, четете законите! Едно предприятие се обявява в процедура със заповед на министъра и досега такава заповед не е издадена.
А всеки български гражданин, който има фирма, може да пусне писмо за намерения до съответното министерство и да поиска, да изрази своите намерения за закупуване на съответното предприятие. Това обаче все още нищо не значи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Последният за днес актуален въпрос е от народния представител Стефан Нешев към министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков относно жизнения стандарт на пенсионерите по инвалидност първа група.
Има думата господин Стефан Нешев да развие питането си в рамките на три минути.

СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Ангажирам се с този въпрос, като председател на Националното движение за социален хуманизъм и депутат в парламентарната група на една бъдеща партия, изграждаща се върху ценностната система на европейската социалдемокрация. Повод за този актуален въпрос е изпратеното до мен и приложено представено Ви писмо от господин Стефан Кръстев Станев от гр. Варна, - господин министър, надявам се, че администрацията Ви е предоставила ксерокопие - когото лично не познавам, но чиято съдба е в политическите цели за устройство на обществото, които трябва да се формират в България, съгласно ценностната система, която изповядвам.
Днес, през 1998 г., когато светът е в постиндустриалното общество и навлиза в информативното такова, когато преобладаващото мнозинство от страните в Европа живеят с тази нагласа, в България един пенсионер - инвалид първа група, с 27 години трудов стаж в химическата промишленост, има месечен доход от 42 500 лева.
Както Ви е известно, на инвалидите първа група е забранено ангажирането с допълнителна работа, тоест, допълнителни доходи, а здравословното им състояние предполага постоянна медикаментозна поддръжка. Сумата от 42 500 лева в натурално изражение може да се представи така: 15 хляба по 570 лева, което прави 8500 лева; 30 броя кисели млека по 500 лева, или 15 000 лева; 2 кг месо по 8000 лв. е 16 000 лева, което представлява 66 грама дневно; и 1 кг сирене по 4350 лева равно на 4350 лева, или 33 грама също дневно.
При тези разходи, гарантиращи едно мизерно съществуване, без зеленчуци, плодове, градски транспорт, без животоподдържащите лекарства, без отоплението, без осветление, без възможност да изпълнява и родителската издръжка, този български гражданин е вече с 1350 лева в преразход.
Както вече заявих на министър-председателя Иван Костов, българската държава и българското правителство не предполагат достатъчно грижи за най-уязвимата част от обществото - инвалидите. По моя преценка правителството, в това число колегите Ви от промишлеността, търговията и туризма, земеделието и транспорта трябва да извършат необходимите управленчески действия за повишаване брутния вътрешен продукт, съпътстващия го национален доход и валутен резерв, за да може да се гарантира една справедлива социална политика в България, даваща достоен живот на всеки български гражданин.
Господин министър, към този текст влагам много голям акцент, че не е Ваше дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, привършвайте, защото вече просрочихте времето, а още не сте си задали въпроса.
СТЕФАН НЕШЕВ: Моят актуален въпрос е: Вие, като министър на труда и социалната политика, какви реални действия ще предприемете през 1998 г., за да се прекрати финансовата несъстоятелност, в която живеят инвалидите в България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин министър Нейков.
Господин Нешев, тук всеки от нас задава своите въпроси само в качеството си на народен представител, а не като председател на едно или друго нещо, или пък още по-малко като депутат от бъдеща партия.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Записано е като депутат, но имам и други...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, "в парламентарната група на една бъдеща партия".
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Господин председател, опитайте се да бъдете председател на цялото Народно събрание, а не на парламентарната група на СДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но не мога да съм председател на бъдещи партии. (Весело оживление.)
Имате думата, господин Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, благодаря Ви.
Господин Нешев, уважаеми дами и господа! Един от основните приоритети на Министерството на труда и социалната политика и на правителството е да бъде в максимално възможната степен защитено правото на инвалидите да имат същите шансове и възможности като здравите за пълноправно участие във всички сфери на обществения живот. Правителството подкрепя приетите от Генералната асамблея на ООН стандартни правила за обезпечаване на равни възможности на инвалидите и именно тези стандартни правила са в основата на нашата политика. Ето някои по-важни аспекти на тази политика.
В Правилника за социално подпомагане е отделено специално място на инвалидите чрез предоставянето на облекчени условия за месечни помощи, чрез облекчен достъп до целева енергийна защита, чрез облекчени условия за достъп до спешната европейска помощ. Искам да обърна внимание, че от 1 януари 1998 г. се повиши месечният доход, при който инвалидите могат да получават целева помощ, на 57 226 лева. В този доход не се включва добавката, която инвалиди първа група, с първа група инвалидност, с право на чуждестранна помощ получават в размер на 22 762 лева. Тоест, инвалид първа група с чужда помощ с доход до 80 хиляди лева има право да получи целева помощ. Тази тенденция ще продължи и през 1998 г., за да бъдат създадени още по-благоприятни условия за подпомагането на инвалидите. Междупрочем, господин Станев, на чието писмо Вие се позовавате, нееднократно е упражнявал правото си на социално подпомагане и социална помощ, което е получавал от Общинския център за социални грижи в гр. Варна.
Друг аспект на политиката на подпомагане на инвалидите, това са транспортните услуги, които те при определени условия ползват безплатно или частично платено - транспортно обслужване по железопътния и по автобусния транспорт.
Бих обърнал внимание и на друг аспект, а това е правото на инвалидите на безплатно или частично платено получаване на помощни средства в зависимост от тяхната инвалидност, които средства се покриват от републиканските бюджети, от общинските бюджети, от бюджета на Националния осигурителен институт. Освен това съществуват и десетки други програми за подпомагане на инвалидите, сред които бих посочил и програмата, която се реализира на базата на средства, предоставени от самото Народно събрание в края на 1997 г.
Господин Нешев, мисля, че не е коректна информацията за това, че инвалидите, включително и господин Станев, са лишени от животоподдържащи средства. На болните с диагноза "исхимична болест и прекаран миокарден инфаркт при наличието на сърдечна недостатъчност", каквато диагноза има господин Станев, бюджетът, съгласно Наредба 12 на Министерство на здравеопазването заплаща определен лимит животоспасяващи средства и то независимо от дохода на гражданите.
Господин Нешев, действително сумата от 42 500 лева е нисък доход и по това никой не спори. Затова вярвам, че господин Станев, както сам посочва, изпитва затруднение, когато плаща за платеното висше образование на сина си по 250 хиляди лева на семестър. Но трябва да е ясно, че размерите на пенсиите се определят по едно значително остаряло пенсионно законодателство, поради което в законодателната програма на правителството се предвижда до края на годината да бъде разработен и да бъде предложен на вниманието на Народното събрание проект за нов закон за пенсиите. С този закон ще бъдат решени и част от проблемите, които поставят в питането си за пенсиите на инвалидите. Независимо от това обаче и за вбъдеще ще се държи сметка за един от основните принципи на общественото осигуряване, а именно размерът на определената пенсия да бъде в зависимост от получаваното преди това възнаграждение и придобития трудов стаж. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Нейков.
Има думата за реплика господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин министър, ние в един период от време бяхме заедно в позициите си, че социалната справедливост е един важен фактор за регулиране на общестото. Днес Вие трябваше, след като Ви предоставих писмото, да кажете, че човекът лъже или че информацията в него е вярна. А там пише, че той не получава социална помощ, защото общият му доход със съпругата е 91 хиляди, а Вие сте разпоредили, че социална помощ може да се дава на семейство, което има до 81 хиляди лева.
Второ, в писмото пише, че той не получава карта за градски транспорт и не получава тези животоспасяващи лекарства, които отговарят на неговата болест. Именно затова ви предоставих писмото, за да не се упрекваме в некоректна информация. Или аз лъжа, или човекът, който е написал писмото. Аз мисля, че никога не съм Ви давал повод да пледирате, че аз лъжа. Но аз бих застанал винаги зад тези хора, които са нещастни и към които нашата държава, нашето общество и правителството, в което Вие участвате, а и всяко следващо правителство трябва да проявява грижите за тяхното нормално житейско обезпечаване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата министър Нейков.




















МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Господин Нешев, Ваше е заключението, че някой лъже. Не съм споменавал, че нито в питането, нито в писмото на господин Станев има нещо, което е лъжливо...
Аз Ви казах условията, при които инвалидите I група ще получават помощ. Казах и това, че животоспасяващите лекарства се дават независимо от доходите на човека, ако той страда от определени заболявания.
И ако Вие смятате, че някъде в света има държава, която въобще без условия предоставя помощи, независимо дали човек е инвалид или не, това означава, че ние не познаваме по еднакъв начин с Вас социалната практика по света.
Твърдя, че начините, по които се подпомагат инвалидите в страната, са по-добри и достъпът им е по-лек до подпомагането, отколкото на здравите хора. Това според мен е израз на политика за защита на интересите на инвалидите. Благодаря ви.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Ваньо, ти говориш в бъдеще време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
Приключваме с парламентарния контрол.

Връщаме се отново към:
ВТОРОТО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля господин Цонев да дойде в залата и да продължи с докладването на законопроекта.
Стигнахме до § 27 - трябваше да се уточнят някои неща преди гласуването.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще прочета отново § 27, тъй като имаше някои неща, които не бяха ясни. Това е окончателното предложение на комисията:
"§ 27. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя "пряко или чрез специализирано одиторско предприятие".
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Одиторската професия е саморегулираща се професия в определените от закона рамки. Институтът на дипломираните експерт-счетоводители изготвя национални одиторски стандарти за проверка и заверка на годишните счетоводни отчети, които се обнародват в "Държавен вестник."
3. В ал. 5 се създава т. 4:
"4. приема професионално-етичният кодекс на дипломираните експерт-счетоводители".
4. Създават се ал. 7 и 8:
"(7) Членовете на Института на дипломираните експерт-счетоводители плащат встъпителна такса при приемането им в размер на една минимална месечна работна заплата за страната и годишни такси в размер три минимални месечни работни заплати за страната към датата на плащане.
 (8) Дипломираният експерт-счетоводител се застрахова за рискове на своята професионална дейност. Минималният размер на застрахователната сума се определя от Института на дипломираните експерт-счетоводители".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз считах, че по този закон сме постигнали максимално съгласие в комисиите и затова, честно казано, се ангажирах с други неща. Но се оказа, че в комисията се договаряме едно, друго се получава на практика.
Аз ще предложа в края, ако има време, да прегласуваме независимо от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание един текст, свързан с образованието на главните счетоводители, тъй като решението на комисията беше, че остава старият текст. Вие сте подведени не знам по какви причини за нещо, което от всички страни се договорихме единодушно.
Второто, за което се договорихме и за което станах, господин председател, е свързано с ал. 6. Ние се уточнихме, че в рамките на този закон няма да регламентираме какво прави Общото събрание на дипломираните експерт-счетоводители. Просто се разбрахме, че това отпада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Отпада.
РУСИ СТАТКОВ: Не е отпаднало тук. Така беше прочетено, господин председател.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Прочетено е, че отпада.
РУСИ СТАТКОВ: Моля ви се, нека да бъдем точни. Аз поне не го разбрах така.
Молбата ми е ние да не следим един за друг. След като сме се уточнили в комисията, нека да бъдем точни и да спазваме това, което сме се уточнили, за да не подвеждаме и колегите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Явно отсъствие от залата Ви е попречило да проследите дебата. По предложение на господин Гагаузов стана гласуване и т. 6 отпадна, така че въпросът е решен.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Нека тогава да прегласуваме и за главните счетоводители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прегласуване може да се поиска само непосредствено след гласуване на определен член. Ако е пропуснато това време по каквато и да е причина, дори и да го предложите, аз не мога да го поставя на прегласуване.
Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване текста на § 27 в окончателната редакция, която ни беше предложена от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 4.
Параграф 27 е приет.
Господин Цонев, моля докладвайте § 28.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 28. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнение:
1. В ал. 1 след думите "дипломираният експерт-счетоводител" се добавя "или специализираното одиторско предприятие".
2. Алинеи 2 и 3 се отменят.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 2, като в т. 1 след думите "задачи по" думите "ал. 3" се заличават.
4. Създават се алинеи 3, 4, 5, 6 и 7.
"(3) Специализирано одиторско предприятие не може да извършва заверки на годишните счетоводни отчети на предприятие, с което то или негов съдружник е свързано лице по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон.
(4) Дипломираните експерт-счетоводители заверяват годишните счетоводни отчети от свое име с личния си подпис и печат.
(5) Специализираните одиторски предприятия заверяват годишните счетоводни отчети с печата на предприятието и с личния подпис и печат на осъществилия проверката дипломиран експерт-счетоводител.
(6) При заверката на годишните счетоводни отчети подписът и печатът се поставят върху всички елементи без приложението и се съставя доклад за заверка, за заверка с резерви или за отказ за заверка.
(7) При публикуване на годишния счетоводен отчет се посочват името на дипломирания експерт-счетоводител или на специализираното одиторско предприятие, извършили заверката, и заключението от доклада."
Предложение на народния представител Никола Николов.
1. Алинея 1 на чл. 54 се изменя, както следва:
"(1) Въз основа на одиторската проверка на годишния счетоводен отчет на предприятието дипломираният експерт-счетоводител, респективно специализираното одиторско предприятия, изразява независимо становище, относно достоверното представяне на имущественото и финансовото състояние на предприятието, получения финансов резултат и промяната в паричните потоци в съответствие с националното счетоводно законодателство и професионалните одиторски стандарти."
2. Досегашната ал. 4 става ал. 2, като:
- т. 1 се изменя, както следва:
"1. Работи по трудов договор, и освен в Института на дипломираните експерт-счетоводители или в специализирано одиторско предприятие."
- В т. 2 думите "или акционер" отпадат.
3. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Не се отнема правото на дипломираните експерт-счетоводители да бъдат одитори на предприятия, ако те са:
1. собственици на акции в предприятието, освен в случаите, когато участват в управлението му;
2. кредитори на предприятието."
4. Алинея 3 става ал. 4, ал. 4 става ал. 5, ал. 5 става ал. 6 и се изменя, както следва:
"(6) Специализираните одиторски предприятия заверяват годишните счетоводни отчети от името на предприятието с печата на същото, като последните се подписват от управляващия и дипломирания експерт-счетоводител, извършил проверката."
5. Алинея 6 става ал. 7, ал. 7 става ал. 8.
Предложение на комисията:
1. Подкрепя предложението по т. 1.
2. Не подкрепя предложението по т. 2.
3. Подкрепя предложението по т. 3.
4. Подкрепя предложението по т. 4, относно ал. 6.
Предложение на комисията за § 28:
"§ 28. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Въз основа на одиторската проверка на годишния счетоводен отчет на предприятието дипломираният експерт-счетоводител, респективно специализираното одиторско предприятие изразява независимо становище, относно достоверното представяне на имущественото и финансовото състояние на предприятието, получения финансов резултат и промяната в паричните потоци в съответствие с националното счетоводно законодателство и професионалните одиторски стандарти."
2. Алинеи 2 и 3 се отменят.
3. В ал. 4, т. 1 думите "в Министерството на финансите за изпълнение на задачи по ал. 3, по чл. 41, чл. 53, ал. 3 и § 8 от Допълнителните разпоредби" да отпаднат.
4. Създават се алинеи 5, 6, 7, 8, 9 и 10, със следното съдържание:
"(5) Не се отнема правото на дипломираните експерт-счетоводители да бъдат одитори на предприятия, ако те са:
1. собственици на акции в предприятието, освен в случаите, когато участват в управлението му;
2. кредитори на предприятието."
(6) Специализирано одиторско предприятие или дипломиран експерт-счетоводител не могат пряко или косвено - чрез свързани лица, да извършват проверка и заверка на годишни счетоводни отчети на предприятия, ако осъществяват счетоводството на същите предприятия по смисъла на чл. 50 от настоящия закон.
(7) Дипломираните експерт-счетоводители заверяват годишните счетоводни отчети от своя име с личния си подпис и печат.
(8) Специализираните одиторски предприятия заверяват годишните счетоводни отчети от името на предприятието с печата на същото, като последните се подписват от управляващия и дипломирания експерт-счетоводител, извършил проверката.
(9) При заверката на годишните счетоводни отчети подписът и печатът се поставят върху всички елементи без приложението и се съставя доклад за заверка, за заверка със резерви или за отказ за заверка.
(10) При публикуване на годишния счетоводен отчет се посочват името на дипломирания експерт-счетоводител или на специализираното одиторско предприятие, извършили заверката, и заключението от доклада."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Колеги! За да бъдем прецизни в това, което правим окончателно, тъй като се смениха и две алинеи, в досегашната ал. 7, която стана ал. 9 е записано "без приложението", а ние вече приехме да има приложения. Тоест моето предложение е да се запише "без приложенията". Така ще спазим приетия вече текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване § 28 така, както беше докладван от комисията, с допълнението, което направи господин Руси Статков, и което председателят на комисията приема.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Параграф 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Никола Николов за нов § 28а:
"§ 28а. Член 55 се изменя както следва:
"Чл. 55. Дипломираните експерт-счетоводители и специализираните одиторски предприятия носят имуществена отговорност за вредите, които са причинили на своите доверители, ако същите са пряка и непосредствена последица от техни умишлени действия и поведение. Дипломираните експерт-счетоводители и специализираните одиторски предприятия не подлежат на съдебни искове по дела за нанесе вреди, произтичащи от техни законови задължения."
Комисията подкрепя предложението, като предлага следната нова редакция:
"Чл. 55. Дипломираните...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Извинявайте, господин Цонев. Най-напред трябва да бъде "§ 28а. Член 55 се изменя, както следва:" и след това вече следващият текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя предложението като предлага следната нова редакция на § 28а. Член 55 се изменя, както следва:
"Чл. 55. Дипломираните експерт-счетоводители и специализираните одиторски предприятия носят имуществена отговорност за вредите, които са причинили на своите доверители, ако същите са пряка и непосредствена последица от техни умишлени действия или бездействия. Дипломираните експерт-счетоводители и специализираните одиторски предприятия не подлежат на съдебни искове по дела за нанесени вреди, произтичащи от законовите задължения на одитора."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложения нов § 28а.
Моля, гласувайте за § 28а така, както е предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 129, против 1, въздържали се няма.
Параграф 28а е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага създаването на нов § 28б със следното съдържание:
"§ 28б. Чл. 55а се изменя така:
"Чл. 55а. По прилагането на тази глава Институтът на дипломираните експерт-счетоводители изготвя наредба, която се одобрява от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за новия § 28б.
Отменете гласуването, тъй като господин Статков дойде в залата. Иска да вземе отношение и аз не мога да му откажа.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Благодаря още веднъж на господин председателстващия.
Аз мисля, че прецизността трябва действително да бъде спазвана и за следното. Предлага се да приемем: "По прилагането на тази глава Институтът на дипломираните експерт-счетоводители изготвя наредба, която се одобрява от Министерския съвет.". Аз мисля, че не "одобрява", а "приема" от Министерския съвет. Затова предлагам, за да бъдем точни: "... наредба, която се приема от Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вместо "одобрява" - "приема". Точно така. Ако не я приеме, ще направят нова наредба.
Поставям на гласуване § 28б така, както е предложен от комисията, и с корекцията, предложена от господин Статков.
Гласували 127 народни представители: за 125, против 1, въздържал се 1.
Параграф 28б е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 29. В чл. 57а се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите "ал. 2" се заменят с "ал. 6".
2. В ал. 2 думите "ал. 4" се заменят с "ал. 2".
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага да се създаде нова т. 3:
"3. В ал. 5 думите "Върховния съд" да се заменят с "Върховния административен съд"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате § 29 така, както е предложен от комисията, с тази корекция - тъй като във вашите материали пише "Върховния касационен съд", а господин Цонев докладва "Върховния административен съд".
Гласували 124 народни представители: за 123, против 1, въздържали се няма.
Параграф 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 30. В § 4а от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите "чл. 5, т. 9" се заменят с "този закон".
2. Създават се алинеи 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10:
"(2) "Документална обоснованост" по смисъла на чл. 5, т. 1 е документирането на всяка стопанска операция чрез счетоводен документ.
(3) "Текущо начисляване" по смисъла на чл. 5, т. 7 означава, че приходите и разходите от сделките и събитията се отразяват счетоводно в момента на тяхното възникване независимо от момента на получаването или плащането на парични средства и се представят в счетоводния отчет за същия период.
(4) "Действащо предприятие" по смисъла на чл. 5, т. 5 означава, че предприятието не предвижда или няма необходимост да се ликвидира или да ограничи съществено мащабите на своята дейност в период минимум до една година.
(5) "Текуща стойност" по смисъла на чл. 18, ал. 6 е стойността, която би се платила за придобиване на даден актив в текущия момент, както и недисконтираната стойност, която би се платила, за да бъде погасен даден пасив в текущия момент.
(6) "Положителна репутация" по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 4 е превишението на разходите по придобиването над дела на придобиващия в справедливата стойност на придобитите разграничими активи и пасиви.
(7) "Инвестиционен имот" по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 3, буква "а" е земя и/или сграда, които не се ползват в процеса на дейността на инвестиращото предприятие.
(8) "Предимство на съдържанието пред формата" по смисъла на чл. 5, т. 10 е сделките и събитията да се представят в годишния счетоводен отчет в съответствие с тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма.
(9) "Вярно и честно представяне" по смисъла на чл. 5, т. 11 е обективно и непреднамерено да се представят сделки и събития в счетоводните отчети.
(10) "Същественост" по смисъла на чл. 5, т. 12 е степента на полезност на счетоводната информация в счетоводните отчети за вземането на управленски решения."
Предложение на комисията по § 30:
1. В ал. 2 да се добави следният текст: "Документалното обосноваване на стопанските операции следва да осигури последователното прилагане на принципа на начисляването, изяснен в § 4а, ал. 3. При издаването (получаването) на документ с дата от отчетен период, следващ периода на осъществяване на стопанската операция, следва да се даде предимство на принципа на начисляване. За целта е възможно да се изготви временен или междинен документ, който да отразява стопанската операция в периода, когато е възникнала. При документирането на вътрешни за предприятието операции се попълват наличните съгласно чл. 8 от Закона за счетоводството реквизити."
2. Да се разменят местата на новите алинеи в т. 2, както следва:
- ал. 4 става ал. 3;
- ал. 3 става ал. 4;
- ал. 8, 9 и 10 стават съответно ал. 5, 6 и 7;
- ал. 5 става ал. 8 и думите "Текуща стойност" се заменят с думите "Текуща цена";
- ал. 6 става ал. 10;
- ал. 7 става ал. 9.
3. В ал. 10 след "счетоводните отчети" се поставя точка и останалият текст отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване § 30 така, както е предложен от вносителя, с направените изменения от комисията, които господин Цонев ни докладва.
Гласували 135 народни представители: за 130, против 2, въздържали се 3.
Параграф 30 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 31. Параграф 9 от Допълнителните разпоредби се отменя".
Комисията не подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 31:
"§ 31. В § 9 думите "висшите учебни заведения" се заменят с "висши училища, от Института на дипломираните експерт-счетоводители".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По този параграф няма изказвания.
Моля да гласувате за § 31 така, както е предложен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 121, против 3, въздържали се няма.
Параграф 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 32. Приложение N 1 към чл. 40, ал. 1, т. 1 се изменя така:"
Предлагам Ви, господин председател, съдържанието на § 32, което представлява приложение N 1 да го приложа към стенограмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: То, няма и начин да го прочетете. Само прочетете предложението на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложението на комисията е:
1. В актива на баланса раздел Б, група II, точка 4 думата "такси" се заменя с думата "права".
2. В актива на баланса, раздел В, група II, точка 4 добива следната редакция:
"4. вземания по предоставени търговски заеми".
Това е предложението на комисията за изменение на приложение N 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По § 32 няма изказвания.
Поставям на гласуване § 32 така, както е предложен от вносителя, с двете корекции, предложени от комисията и формата на баланса, което представлява приложението, да бъде предаден и приложен към стенограмата.
Гласували 125 народни представители: за 122, против 2, въздържал се 1.
Параграф 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§  33. Приложение 2 към чл. 40, ал. 1, т. 2 се изменя така:".
Прилагам цялото приложение към стенограмата от заседанието.
В края комисията подкрепя текста на това предложение, като предлага само едно изменение - в заглавието думата "към" да се замени с "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По § 33 има ли изказвания?
Преди да го поставя на гласуване, искам да ви кажа, че току-що разменихме мисли с господин Сендов. Ще трябва да помислим и да видим какви са възможностите евентуално да се направи някое табло в залата, на което в случаите, когато са такива таблици или приложения, които няма как да бъдат прочетени, поне да бъдат прожектирани, така че депутатите да имат визуална представа.
Поставям на гласуване § 33, който по същество представлява приложение N 2 - формата за отчитане на приходите и разходите - така както е предложен от вносителя, с корекцията от комисията в заглавието думата "към" да се замени със "за".
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Параграф 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 34. (1) Предприятията извършват ревалоризация на активи и пасиви към 31 декември 1997 г. по ред, определен от Министерския съвет.
   (2) Преоценъчният резерв, формиран в резултат на ревалоризацията на активите и пасивите, се използва до изчерпването му в следната последователност:
1. за увеличаване на основния капитал до изискуемия по закон минимум.
2. за покриване на финансови разходи за бъдещи периоди към 31 декември 1996 г., формирани от преоценката на задълженията в чуждестранна валута;
3. за покриване на непокрити загуби от минали отчетни периоди.
(3) Остатъкът от формирания по ал. 2 резерв се използва за увеличаване на основния капитал.
(4) Увеличението на основния капитал по ал. 2, т. 1 и по ал. 3 се извършва чрез увеличаване на дяловете или стойността на акциите на съдружниците, съответно на акционерите.
(5) Когато след прилагането на ал. 2, т. 2 останат непокрити финансови разходи за бъдещия периоди, те се разсрочват за пет години.
(6) Бюджетните предприятия отчитат резултатите от ревалоризацията на дълготрайните активи като устойчиви пасиви.
(7) Предприятията, които прилагат едностранно счетоводно записване, отразяват резултатите от ревалоризацията в регистрите за хронологично и систематично отчитане.
(8) Резултатите от ревалоризацията на активите и пасивите и използването на преоценъчния резерв се отразяват в годишния счетоводен отчет към 31 декември 1997 г.".
Предложение на комисията:
"1. В § 34 ал. 1 отпада.
2. Алинея 2 става ал. 1 със следното съдържание:
"(1) Преоценъчният резерв, формиран в резултат на ревалоризацията на активите и пасивите към 31 декември 1997 г., се използва до изчерпването му в следната последователност:
1. за увеличаване на основния капитал до изискуемия по закон минимум, с изключение на банките;
2. за покриване на финансови разходи за бъдещи периоди към 31 декември 1997 г., формирани от преоценката на задълженията в чуждестранна валута;
3. За покриване на непокрити загуби от минали отчетни периоди".
Трето предложение на комисията: ал. 3 става ал. 2 със следния нов текст:
"(2) Остатъкът от формирания по ал. 1 резерв се използва за увеличаване на собствените резерви".
4. Алинея 4 става ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Увеличението на основния капитал по ал. 1, т. 1 се извършва чрез увеличаване на дяловете или стойността на акциите на съдружниците, съответно на акционерите".
5. Алинея 5 става ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Когато след прилагането на ал. 1, т. 2 останат непокрити финансови разходи за бъдещи периоди, те се разсрочват за пет години или пропорционално на погасяваните валутни задължения, отразени в счетоводния баланс към 31 декември 1997 г."
6. Алинеи 6, 7 и 8 стават съответно алинеи 5, 6 и 7."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев. Не виждам народни представители, които да искат да се изкажат.
Поставям на гласуване заглавието: "Преходни и заключителни разпоредби" и § 34 така, както е предложен от вносителя и с корекциите, предложени от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Параграф 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 35. (1) В чл. 47, ал. 1, т. 9 от Закона за банките се заличава.
(2) В чл. 60, ал. 1 от Закона за банките (ДВ, бр. 52 от 1997 г.) думите "установените счетоводни принципи и стандарти" се заменят със "Закона за счетоводството, националните счетоводни стандарти и националния сметкоплан."
Предложение на комисията за § 35:
"§ 35. В Закона за банките (ДВ, бр. 52 от 1997 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 47, ал. 1, т. 9 се отменя.
2. В чл. 60, ал. 1 думите "установените счетоводни принципи и стандарти" се заменят с думите "Закона за счетоводството, националните счетоводни стандарти и националния сметкоплан"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване § 35 така, както е предложен от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Параграф 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: В § 35, ал. 1 след "Закона за банките" е добре пак да бъде цитиран "Държавен вестник".
"§ 36. Чл. 66, ал. 5 от Закона за застраховането (обн., ДВ, бр. 86 от 1996 г.; доп., бр. 1 от 1997 г.; бр. 21 от 1997 г. - Решение N 6 на Конституционния съд от 1997 г., и бр. 58 от 1997 г.) се изменя така:
"(5) Застрахователните дружества водят счетоводството си съгласно изискванията на Закона за счетоводството, националните счетоводни стандарти и националния сметкоплан."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за предложения от вносителя § 36.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Параграф 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 37. Разпоредбите на чл. 2, ал. 2 се прилагат за поделенията на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи на бюджетна издръжка до 1 януари 1999 г."
Предложение на народния представител Никола Николов:
В § 37:
1. Срокът "1 януари 1999 г." да се замени с "31 декември 2000 г.".
2. Към същия параграф накрая се добавя ново изречение:
"Министерският съвет определя вида и начина на отчитане на дълготрайните материални активи и материалните запаси на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Националната разузнавателна служба."
Предложение на комисията:
Предложението на народния представител Никола Николов се подкрепя, като се предлага следната редакция:
"§ 37. За поделенията на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи на бюджетна издръжка разпоредбите на чл. 2, ал. 2 се прилагат от 1 януари 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложения от комисията текст на § 37.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Параграф 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложението за § 37а се оттегля. На негово място остава предложението за § 37б. Има и едно предложение, което го дадоха от Сметната палата и което е съгласувано с нас, за нов § 37а на мястото на оттегления § 37а.
"§ 37а. В Закона за данъчната администрация (обн., ДВ, бр. 59 от 1993 г., изм., бр. 19 от 1996 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 17 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думата "фонд" се заменя с "извънбюджетна сметка";
б) в ал. 2 и 3 думата "фонда" се заменя със "сметката".
2. В § 4 от Преходните и заключителни разпоредби думата "фонд" се заменя с "извънбюджетната сметка"."
Това се налага поради това, че в Допълнителната разпоредба на Закона за устройството на държавния бюджет "фонд" е финансово-правна форма, чрез която се регламентират извънбюджетните приходи и разходи на държавните органи и бюджетните организации, отношенията им с държавния бюджет във връзка със задачи от национален характер. "Извънбюджетна сметка" съгласно т. 12 от горепосочената разпоредба е финансово-правна форма, чрез която се регламеннтират извънбюджетните приходи и разходи, с които държавните органи и бюджетните организации могат да се разпореждат за съответната бюджетна година в рамките на своята компетентност. Така че това предложение е във връзка с това, което ние вече определихме в Закона за държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по новопредложения от комисията § 37а? Няма.
Моля да гласувате за § 37а така, както е предложен от комисията и беше съобщен от господин Цонев.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Параграф 37а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията за създаване на § 37б:
"§ 37б. В Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ., бр. 115 от 1997 г.) в чл. 23, ал. 2 се създава нова т. 23:
"23. Облагаемата печалба се увеличава с преоценъчния резерв от прилагането на чл. 33, ал. 5 от Закона за счетоводството."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване новия § 37б, предложен от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 23.
Параграф 37б е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 38. Законът влиза в сила от 1 януари 1998 г., с изключение на § 23, който влиза в сила от 1 януари 1999 г."
Това е текстът на вносителя. Комисията не го подкрепя.
Предложение на народните представители Цветелин Кънчев и Христо Иванов - в § 38 се добавя "и § 24, който влиза в сила в съответствие със сроковете, определени от наредбата на Министерския съвет".
Комисията не подкрепя предложението, защото комисията прие да отпадне лицензирането (§ 24).
Господин председател, ще прочета предложението на комисията за § 38. Няма да чета текста, както е изписан във Вашия материал, а ще прочета текста, който всъщност комисията предлага и който ние гласувахме, но не е отразен тук:
"§ 38. Законът се прилага от 1 януари 1998 г., с изключение на § 23 относно чл. 48, ал. 5, и § 28 относно чл. 54, ал. 2, т. 1, които се прилагат от 1 януари 2000 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин заместник-председателят Сендов има думата.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Моля юристите да кажат може ли един закон да влезе в сила и да не се прилага. Според мен ние винаги казваме: законът влиза в сила от еди-коя си дата и прави изключение за някои текстове от закона, които влизат в сила по-късно или по-рано.
Така че според мен вместо "законът се прилага" трябва да бъде "законът влиза в сила от еди-коя си дата".
И ал. 2 - за Министерството на отбраната и еди-кои си влиза в сила от еди-кога си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Христо Иванов има думата.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми колеги, предложението, което бяхме направили ние, отпада и всъщност е логично да отпадне, след като в първото ни предложение, което се отнасяше до § 23, не беше прието като основен критерий за главен счетоводител да се счита неговата квалификация като счетоводител. Това означава да се признае квалификацията и на тези, които имат средно образование, включително и на такива, завършили друго висше образование, но абсолвирали съответен квалификационен едногодишен курс към оторизирани за целта висши учебни заведения.
Каква беше идеята да се разшири възможността за длъжността главен счетоводител и върху лица, които нямат специално висше образование в тази сфера? Съображенията бяха, че в България при тази териториална разпокъсаност, при тази диверсификация на фирмите с най-различен мащаб, сигурно ще бъде трудно и проблематично да се осигурят на този етап главни счетоводители с посочените изисквания в проекта, който всъщност вече беше и гласуван.
Но тази скоба, която сега се отваря с възможността законът да влезе в сила в тази му част от 2000 г., и тук подкрепям господин Сендов, да се използва точно терминът "влизане в сила", до 2000 г. се създава един преходен период, който ще даде възможност на фирмите да се адаптират. Защото днес фирмите, особено малките и средните, които изпитват определени обективни затруднения, ако трябва да бъдат натоварени и със заплащането на един главен счетоводител допълнително, представете си един едноличен търговец, примерно таксиметърджия, който трябва да плаща по трудов договор на главен счетоводител с такава квалификация, сигурно няма да бъде по силата на неговите финансови възможности.
Така че отпадането на нашето предложение до известна степен се компенсира с прочетеното като последно предложение на господин Цонев за влизане в сила на § 23 от 2000 г. и аз ви призовавам да подкрепим всички това предложение за разсрочване на влизането в сила на закона в тази му част. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз не бих искал да оспорвам последното, което се прочете от господин Цонев, защото за мен то се явява компромисен вариант, след като вече нещо друго, което наистина бяхме уточнили, е решено. Затова ви призовавам точно това, което прочете най-накрая, защото ако гледате материала, който имате, ще се объркате, даже, ако се налага господин Цонев да го прочете още веднъж, за да не излезе, че някой е манипулиран. Става дума принципно след като веднъж вече в залата днес е гласувано към главните счетоводители да има изискване по новия Закон за висше образование, то да бъде отложено с две години.
Така че това е едно компромисно решение, господин Цонев. Казвам това, за да не се подведат колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков, но аз мисля, че колегите са наясно. Има единодушие от всички страни на залата по последния текст, който беше прочетен от господин Цонев. Той е влязъл в стенограмата.
Подлагам на гласуване § 38 в последната, окончателна редакция, която ни прочете господин Цонев.
Гласували 159 народни представители: за 159, против няма, въздържали се няма.
Параграф 38 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.
Съобщения:
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание на 10 февруари, вторник, от 13,00 ч. в зала 248.
Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще проведе заседание на 11 февруари, сряда, от 16,00 ч. в зала 134.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава на 11 февруари, сряда, от 15,00 ч. в зала 456.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание на 11 февруари, сряда, от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 10 февруари, вторник, и на 11 февруари, сряда от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание на 11 февруари, сряда, от 15,00 ч. в зала 232.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 11 февруари, сряда, от 15,00 ч. в зала 130.
За информация ви съобщавам, че утре сградата на Народното събрание за втори път ще бъде отворена за посетители от 9,00 до 16,00 ч.
Следващото заседание на Народното събрание е в сряда, 11 февруари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни)



(Закрито в 13,55 ч.)




Председател:
  Йордан Соколов



Заместник-председател:
 Иван Куртев



Секретари:
         Виктория Василева

        Атанас Мерджанов