Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Виктория Василева и Атанас Мерджанов



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.


Първа точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Искам да ви предложа да поздравим народния представител Моньо Христов, който днес има рожден ден, и да му пожелаем всичко най-хубаво. (Ръкопляскания.)
За процедура има думата народният представител Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Този закон, който започваме да обсъждаме, предизвиква изключителен интерес в обществото. Поради това предлагам заседанието да бъде предавано директно по Българската национална телевизия.
Моля да подложите на гласуване моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Срещу това предложение някой желае ли да вземе думата?
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 200 народни представители: за 92, против 49, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Предстоящото заседание е посветено на приемане на второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Докладът на комисията е раздаден.
Започваме със заглавието - "Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета".
Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 150 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 4.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Първото предложение е на господин Младен Влашки. Създава се нов § 1, който да бъде § 1а:
"§ 1. В чл. 6 след думата "безплатно" да се добави изразът "в рамките на държавните образователни изисквания".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата по това предложение вносителят господин Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз оттеглям това предложение, тъй като текстът при тази промяна, която предлагам, всъщност започва да осъществява ограничение спрямо конституционния текст и той ще бъде противоконституционен. Затова го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението е оттеглено. Продължаваме с § 1 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 1. В чл. 7, ал. 2 се изменя така:
(2) Училищното обучение започва на 7 години, навършени в годината на постъпване в първи клас. В първи клас могат да постъпят и деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие по преценка на родителите им позволяват това."
Предложение на народния представител Велко Вълканов - ал. 2 на чл. 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Драгомир Драганов - § 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров - в чл. 7, ал. 2 след думите "родителите им" да се добавят думите "по решение на компетентните органи".
Комисията не подкрепя предложението.
Създават се ал. 3 и 4:
"(3) По решение на общините могат да се организират безплатни полудневни подготвителни групи към детските градини и за подготовката на децата за постъпване в първи клас към училищата.
(4) Съгласно заключенията на медико-педагогическата комисия за невладеещи добре български език деца и без необходимата зрелост за училищно обучение се организират подготвителни класове към училищата."
Предложениието за ал. 3 и 4 е оттеглено.
Предложение на народния представител Пламен Славов - § 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Младен Влашки - в чл. 7, ал. 2 второто изречение да придобие следния вид: "По желание на родителите или настойниците в първи клас могат да постъпят и деца, навършили 6 години към 31 март на текущата календарна година, ако физическото и умственото им развитие позволяват това и при условия и ред, определени с Правилника за приложение на закона".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Маргарита Петрова - в чл. 7, ал. 2 след думите "по преценка на родителите им" се добавят думите "или настойниците им".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Панев - в чл. 7, ал. 2 след думата "родителите" се добавят думите "или настойниците".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 1:
"§ 1. Чл. 7, ал. 2 се изменя така:
"(2) Училищното обучение започва на 7 години, навършени в годината на постъпване в първи клас. В първи клас могат да постъпят и деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие по преценка на родителите или настойниците им позволяват това."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Най-напред гласуваме предложенията за отпадане на предлагания текст - на Велко Вълканов, на Драгомир Драганов, на Пламен Славов.
Има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам да отпадне текстът на вносителя, както и текстът, предложен от комисията, по една проста причина - вижте колко хубаво, ясно и точно звучи в стария закон същото това нещо:
"Училищното обучение започва на 6 или 7 години по избор на родителите или настойниците".
Сравнете това кратко, ясно и точно изречение с описанията, които се дават в сегашното предложение. В края на краищата дайте да правим закон, а не да правим преразказ на хипотези какво ставало на 6, дали е умствено развит, дали е недоразвит, кой преценява и т.н. Вижте колко хубав текст е вложило Великото Народно събрание. Предполагам, че поне колегите от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, ще ме подкрепят, в името просто на стегнатия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата господин Пламен Славов, вносител на същото предложение.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Използвам това, че за първи път вземам думата на второто четене на законопроекта, за да изразя своето отношение, че големият обем на доклада - 88 печатни страници - на практика показва, че може би комисията направо трябваше да разглежда един нов проект за Закон за народната просвета.
На второ място, аз се надявам, че този закон, който оправдано предизвиква засилен обществен интерес, при второто четене ще ангажира вниманието на цялата пленарна зала и с активното участие на всички колеги народни представители ние ще имаме възможност на второ четене да гласуваме текстове, които няма да ни карат след време да се срамуваме и да обясняваме защо сме гласували точно по този начин.
Подкрепям казаното от колегата Драгомир Драганов, че досегашният текст в Закона за народната просвета е достатъчно точен, ясен и позволяващ свобода и отговорност при взимането на решението от страна на родителите или настойниците. Още повече, като се има предвид предлаганият вариант за 12-класно обучение, който позволява да се получи диплома за завършено средно образование.
В последна сметка и при досегашния вариант, и в предлагания нов текст въпросът се решава от родителите или настойниците, несъмнено като се изхожда от умственото и физическото развитие на детето. Затова и аз предлагам § 1 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата господин Цветан Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Текстът, който е предложен от вносителя - Министерския съвет, е коренно различен от този, който е в стария закон, по следните причини.
На първо място, в случая е дадено правилото. А именно правилото, че обучението започва от 7-годишна възраст. В стария закон беше фиксирано 6 или 7 години.
На второ място, тук е посочена и традицията в българското образование. А именно българската традиция в годините е доказала, че именно на тази възраст започва българското образование. Дай Боже след 5 или 10 години нещата да се променят и българското образование да започва и на 6 години, но това е съвсем друг проблем.
По-нататък са фиксирани изключенията. Тоест, че на 6-годишна възраст могат да постъпят и ученици, чието умствено или физическо развитие, по преценка на родителите или настойниците, позволява това. Именно това са мотивите, за да подкрепим текста на вносителя и на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, това, което беше казано току-що, е истина. Просто се променя законът. Професор Драганов искаше да омаловажи тази работа, но това е така. Ние се връщаме назад. Ние признаваме, че българските деца са недоразвити, което не е така. Българските деца по цял свят доказват, че са едни от най-интелигентните деца на света. Как може във Великобритания да започват на 5 години, в другите европейски страни да започват на 6 години, а ние да чакаме да видим кога българските деца ще се развият така, че да могат да започват на 6 години?!
Аз съм започнал на 6 години преди 9 септември. (Шум и весело оживление в СДС.) И все пак горе-долу съм се понаучил нещо. Може ли така да обиждате българските деца? По изключение трябва да се започва на 7 години. Изключението трябва да бъде 7 години. Не чакайте, че всички ще станат народни представители, та да започват толкова късно да учат. (Смях и весело оживление.)
Аз съм категоричен, че това показва едно неуважение към българската младеж, едно забавяне на нашето развитие и един прът в развитието на българската наука, култура и образование. Категоричен съм за това! При това го казвам не като външен наблюдател.
Аз съм провеждал експеримент от 1979 г. и знам какво значи това. И никой не може да отрече, че опитът да се въведе 6-годишно образование е положителен. И не обиждайте българските деца!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Има думата за реплика господин Джаферов.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Сендов! Предизвикахте ме да направя тази реплика. И аз много добре си спомням, че Вие бяхте един от авторите на това българските деца да започват обучението си от 6-годишна възраст.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Добре беше.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Сега ще ви кажа дали беше добре или не.
Мисля, че министерството в случая е право. Защото българските деца трябва да бъдат оставени да изживеят своето детство. (Весело оживление в блока на ДЛ. Единични ръкопляскания от СДС.)
Не се смейте!
Когато господин Сендов провеждаше експеримента е било запитано едно 6-годишно дете знае ли то кой е първият космонавт в света. Знаете ли какво отговорило то? - "Баба Яга". Благодаря ви. (Весело оживление в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джаферов.
Има думата господин Янев.
ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз взех думата инцидентно, като лекар, да ви кажа. Моите деца попаднаха точно в периода, когато ги взимаха на 6 години на училище. Дължа да ви кажа, че тогава те, децата на 6 години, заспиваха на чинчетата. Не са подготвени.
В по-далечното минало в българското образование имаше една много хубава дума за тези деца, които искат да се занимават преди училищната възраст. Тази хубава българска дума се казваше забавачница. Там се водеха децата, които имаха изявен интерес и там научаваха някои необходими работи, които ги подготвяха за училище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за реплика господин Георги Манов.
ГЕОРГИ МАНОВ (НС): Уважаеми господин Сендов, Вие споменахте, че сте внедрявали експериментална система. По едно стечение на обстоятелствата Вашият внук учеше с моя син в едно от основните училища, където се внедряваше тази система.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моят внук?
ГЕОРГИ МАНОВ: Да, беше в 127-мо училище.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но аз нямам внук. (Весело оживление.)
ГЕОРГИ МАНОВ: Нямате ли?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Освен да е някой, който още не съм го припознал. (Весело оживление.)
ГЕОРГИ МАНОВ: Тогава, какво да Ви кажа? Значи тогава вероятно не е ставало дума за Вас, а за някое от другите величия, които внедряваха системата. Но това в 127-мо училище беше станало нарицателно. Много бързо това момченце напусна експерименталното училище. А по силата на тогава действащото закрепостяване моят син така или иначе трябваше да си го образовам в къщи, тъй като тази експериментална система не доведе до нищо. (Ръкопляскания от СДС.)
Искам да кажа две думи - нека да престанем вече с експериментите с нашето поколение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Манов.
Има думата за дуплика заместник-председателят господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): По отношение на това, което казахте. Първо, експериментът, който беше проведен е успешен. Той е оценен от международни организации. Оценен е... (Смях и весело оживление в СДС.) Не се смейте, защото има факти. Много от вашите деца са учили по този експеримент и много съжаляват, че той е спрян. Той беше спрян, защото се смяташе, че е много либерален. Това беше първата птичка на демократизиране на българското образование. Първата! Питайте децата колко са били освободени. Беше направена точно, затова и едно от големите обвинения, което ми се отправяше и тук, и в някои други държави от тогавашния социалистически блок, че е американска система. Да, това са факти. (Неразбираеми реплики от СДС.)
Но аз няма да говоря за американската система. Това, което ви казвам, господа, е въпрос сериозен, не е политически. И това, че ние се връщаме назад за мен е много трагично, защото се връщаме към нещо, което не е приватизация или нещо друго, а това е най-важният капитал на българската държава - българските деца. Не обиждайте българските деца, че не са така интелигентни като тези от своите западни страни!
Нашите деца доказват, че са най-интелигентните след една-две държави, които няма да спомена. Не политизирайте този въпрос! Много ви моля, бъдете разумни, защото решаваме нещо, което не е поправимо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Има думата господин вицепремиерът и министър на образованието и науката Веселин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председателю, уважаеми колеги! Искам да напомня само две неща.
Първото е, че този текст е обсъждан от учителите. Това е мнение, изразено на различни събирания на българските учители, че това, което е продължавало като експеримент, не е оценявано положително от самите тях.
И второ, искам да прочета държавите в Европа, в които има подобна практика, каквато е и българската, която е съобразявана с традицията в съответната държава.
В Дания образованието започва на 6 или 7 години и продължава 12 или 13 години.
В Австрия образованието започва на 6 или 7 години и продължава 12 години.
В Швеция образованието започва на 6 или 7 години и продължава 13 години.
В Естония образованието започва на 6 или 7 години и продължава 12 години.
В Литва образованието започва на 6 или 7 години и продължава 12 години.
В Румъния образованието започва на 6 или 7 години и продължава 12 години.
Началото на образованието в средното училище не предполага отмяна, напротив, по-нататък в текстовете ще се види, на подготвителна част за образование още от 4-годишна възраст.
Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Друг желае ли да се изкаже по въпроса? Господин Войняговски, заповядайте.
ХРИСТО ВОЙНЯГОВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Дълго време се ширеше една максима - експериментите се правят не върху човеци, а се правят върху животни. И когато попитали един "Експериментът върху кой беше правен и кой ги измисля експериментите - учените или комунистите?" - беше отговорено - "Комунистите правят експерименти върху човеците".
Дълго време съм работил в образованието и затова взимам думата, уважаеми колеги. Шестгодишната възраст - ние трябва да дадем възможност на децата да изживеят детството си, а не да бързаме да ги вкараме в производството. Интимната мисъл беше: колкото може по-бързо да се изкара училището и да отиват да работят. Защото това се искаше - не учени хора, а се искаха хора, които да застанат пред струга, пред ралото и да работят.
Господин Сендов, моите уважения към него, навсякъде с насмешка се говореше за "сендовчетата". Това са тези деца, които бяха жертва на този експеримент, за който Вие говорите, че е бил много успешен.
Много ви моля, нека да бъдем милостиви към децата си и да направим това, което те искат. Нека да им дадем възможност да изживеят детството си, а колкото за това, че те са кадърни, във всички случаи тяхната кадърност ще бъде проявена тогава, когато те трябва да отидат на училищната скамейка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Войняговски.
Госпожа Станка Величкова има думата за първа реплика.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, колеги! Моята реплика е по-скоро като препоръка към господин Войняговски и въобще към залата във връзка със започването на обсъждането на законопроекта. Трябва да сме абсолютно наясно, че образованието не е на нито една политическа сила. Образованието е на България и въпросът е какъв законопроект ще направим сега, за да бъде за България и за бъдещето на България.
И много моля, горещо ви моля да престанем да говорим неща, които са позорни в случая, когато стане въпрос за образование. Престанете вече с тези идеологеми и стари схеми, за да не излезе така, че учениците да ни се смеят, че не сме на равнището нито на 6, нито на 7-годишните. Това е първото.
И второто, което искам да кажа, е, че спорът се измества. Спорът е в крайна сметка за това дали децата да почнат като долна граница задължително на 7 години или въобще да имат свободата те и родителите им кой както желае, кой както прецени да отиде в българското училище, било на 6, било на 7 години. И всякакви други внушения са нецелесъобразни.
И последното, което искам да ви препоръчам, е по повод статистиката, която даде господин министърът - това е така. Действително на Запад децата започват главно на 6-годишна възраст, а в някои страни вие чухте - на 5 и имат 12-годишно обучение. Но много ви моля, колеги, понеже ще влезем по-нататък в тънкостта на материята, правете разлика между 12 години и 12-и клас. Това са две различни неща.
Затова ви моля отсега нататък дайте спокойно да дискутираме и да не се обиждаме, защото не обиждате една или друга политическа сила, обиждате българските деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
За втора реплика думата има госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Господин председателю, уважаеми колеги, господин Войняговски! Аз моля да се съсредоточим върху текста на чл. 7. Господин Драганов и господин Славов предлагат стария текст, където е записано: "Училищното обучение започва на 6 или 7 години по избор на родителите или настойниците". Чисто.
Тук в новия текст се предлагат уговорки - че училищното образование започва на 7 години, навършени в годината на постъпването, в първи клас да постъпят на 6 години, ако физическото или умственото им развитие по преценка на родителите позволява това.
Значи в първия текст и досега е било така - след като родителят естествено преценява детето как се развива, той го дава на 6 или 7 години. И тук ви моля, след като примерно академик Сендов се изказа, да не правите политически популизъм. Вие влизате и търсите някакви стари идеологеми. Вземете текста на закона - стария и новия, и нека работим делово. Наслушахме се на партиен популизъм и не можем реално в залата да работим, няма работна обстановка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
За трета реплика господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Войняговски! Аз поисках да направя реплика към Вас, понеже съм малко притеснен. Преди малко чух министъра на образованието, който каза, че в развити и демократични страни имат право на избор. Тоест могат да преценят дали детето е подготвено и може да започне на 6-годишна възраст или не е достатъчно подготвено и трябва да започне на 7-годишна възраст, тоест те имат право на избор. Ние тук налагаме един императив, че трябва обезателно да започне на 7 години. Защо се налага този императив? И защо вие пренасяте оня виц, зад който заставам, че една обществено-политическа система, каквато беше болшевизмът и която аз отричам, беше наложена в обществото, без да бъде експериментирана, каква е връзката обаче с образованието не мога да разбера? Прав ли е господин Методиев като казва, че тези страни имат право на избор, а ние нямаме право на избор? И трябва ли Моцарт да бъде санкциониран, че е написал първата си музикална творба на 6 години? Ама бил е талантлив човекът. Защо трябва да спираме реалните таланти? И то законово да ги спираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
За дуплика има думата господин Войняговски.
ХРИСТО ВОЙНЯГОВСКИ (СДС): Искрено съжалявам, че съм разбран съвсем фалшиво за идеологемите, за политизацията и така нататък.
Уважаеми колеги, аз съм един от тези експериментални мишки или свинчета, който в разстояние на 15 години в училище е изпитал върху гърба си всички експерименти. Беше срочна система, беше шестобална, петобална и така нататък. България имаше една образователна система, с която тя се гордееше в цяла Европа. Ако вземете фирмата "Мерцедес", ще видите, че ключалките на автомобилите от 30 години не са сменяни, защото те са великолепни, те са издържани. И не трябва само да правим промени в името на промяната.
Това, което казват колегите - за избирателност - 6 или 7 години, този родител, който решава, че детето му е достатъчно зряло и че трябва да го лиши от детство, това е съвсем отделен въпрос. Но нека да не експериментираме с живата материя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря ви.
Има думата за процедура господин Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам дискусията по тази точка да бъде прекратена и да преминем към гласуване.
Текстовете са написани много ясно. Много правилно е, че родителите имат определени права кога да пуснат децата си да учат. Но аз се изкушавам тук, от тази трибуна да кажа нещо за нашето поколение. На повечето от нас социалистическото образование, което се получаваше в продължение на 45 години, е абсолютно ясно. Искам да припомня тук на една част от хората, че Вайсмарк, Мендел и Морган в продължение на 20 години бяха империалисти и заради това науката в целия източен свят загуби толкова много, толкова много, че и до ден днешен не можем да се оправим, въпреки че имаме хиляди професори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шишков. Срещу това предложение има ли желаещи?
Направено е процедурно предложение за прекратяване на разискванията. По правилник има право един народен представител, който е против това предложение, да се изкаже. Ако има такъв, да заповяда, ако не - подлагам на гласуване направеното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 136, против 35, въздържали се 5.
Предложението за прекратяване на разискванията е прието.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложенията на народните представители Велко Вълканов, Драгомир Драганов и Пламен Славов за отпадане на § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 78, против 108, въздържали се 3.
Предложението за отпадане не се приема.
Предложение на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров в чл. 7, ал. 2 след думите "родителите им" да се добавят думите "по решение на компетентните органи".
Поддържа ли се това предложение?
ДОНКА ДОНЧЕВА( ДЛ, от място): Да, поддържам го, няма да се изказвам, но ще гласувам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поддържа се, да.
Моля гласувайте предложението на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров.
Гласували 178 народни представители: за 53, против 111, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Младен Влашки за нов текст на чл. 7, ал. 2. Оттегляте ли го?
Предложението се оттегля.
Има две приети предложения.
Моля гласувайте § 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 178 народни представители: за 125, против 45, въздържали се 8.
Параграф 1 е приет.
За отрицателен вот има думата госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, съжалявам, че една голяма част от народните представители пропуснаха един рядък шанс, който се пада в тази зала, да решаваме с чувството за отговорност пред бъдещето на България и пропиляхме шансове младото поколение на страната ни да се развива своевременно, въведохме принципи на унифициране и непреднамерено се впуснахме в една излишна политизация. (Шум и изразено неодобрение в блока на СДС, реплики: "Стига, бе!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина.
ДОНКА ДОНЧЕВА: Ето защо този вот от 45 души говори, че се направи първата погрешна стъпка в този закон, с който сериозно трябваше да се заеме днес парламентът. (Шум и реплики в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин Панев, продължаваме с § 2.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 2. В чл. 8 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) В детските градини, училищата и обслужващите звена официалният език е българският. При обучението и възпитанието на децата и учениците ползването на българския език е задължително".
2. В ал. 2 думите "извън държавните училища в Република България" се заменят с "в общинските училища".
Предложение на народния представител Драгомир Драганов - в чл. 8, ал. 1 второто изречение да придобие следния вид:
"(1) Обучението и възпитанието на децата и учениците в тях осигурява усвояването на официалния книжовен български език".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Мюмюн Емин, Айруш Хаджи и Ахмед Юсеин - в ал. 1 на чл. 8 второто изречение да отпадне и алинеята да добие следния вид:
"(1) В детските градини, училищата и обслужващите звена официалният език е българският. Училищното обучение осигурява усвояването на официалния книжовен български език".
Алинея 2 на чл. 8 да придобие следния вид:
"(2) Учениците, които принадлежат към малцинства, освен задължителното изучаване на книжовния български език, изучават своя малцинствен език в общинските училища в задължителното учебно време при защита и контрол от страна на държавата".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Ахмед Доган и Лютви Местан - в ал. 1 на чл. 8 второто изречение да отпадне и алинеята да добие следния вид:
"(2) В детските градини, училищата и обслужващите звена официалният език е българският. Училищното обучение осигурява усвояването на официалния книжовен български език".
Алинея 2 на чл. 8 да придобие следния вид:
"(2) Учениците, които принадлежат към малцинства, освен задължителното изучаване на книжовния български език изучават своя малцинствен език в общинските училища като задължителен предмет при защита и контрол от страна на държавата".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народната представителка Станка Величкова - ал. 1 на чл. 8 придобива следното съдържание:
"(1) В детските градини, училищата и обслужващите звена официалният език е българският. Обучението и възпитанието в тях се провежда на книжовния български език".
Изречение второ е оттеглено, като предложението добива следния вид: "В ал. 1 на чл. 8 второто изречение отпада".
Комисията подкрепя предложението.
Създава се ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Училищното обучение осигурява усвояването на книжовния български език".
Комисията подкрепя предложението, като текстът става изречение второ на ал. 1 и след думата "осигурява" се добавят думите "условия за".
Алинея 2 става ал. 3, като след думите "своя майчин език" се прибавят думите "до 8-и клас включително".
Предложението е оттеглено.
Предложение на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров: в чл. 8, ал. 2 след думите "своя майчин език" се добавят думите "до 8-и клас и формите на СИП".
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Цветан Димитров: в чл. 8, ал. 1, второто изречение да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Панев: в чл. 8, ал. 1 да отпадне второто изречение.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Кети Граматикова, Мира Радкова и Иван Иванов: в чл. 8, ал. 2 думите "при защита и контрол от страна на държавата" да се заменят с думите "по програми и ред за финансиране, утвърдени от Министерството на образованието и науката".
Предложението е оттеглено.
Предложение на комисията за § 2:
"§ 2. В чл. 8 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) В детските градини, училищата и обслужващите звена официалният език е българският. Училищното обучение осигурява условия за усвояването на книжовния български език".
2. В ал. 2 думите "извън държавните училища в Република България" се заменят с "в общинските училища"."
Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Започваме с предложенията по § 2. Предложение на народния представител Драгомир Драганов.
Да, има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На мен ми е изключително приятно, че и колегите депутати Мюмюн Емин, Айруш Хаджи, Ахмед Юсеин, Ахмед Доган и Лютви Местан предлагат абсолютно същото, а именно: държавата да поеме ангажимент децата и учениците да усвоят книжовния български език.
Вижте какво предлага комисията: "Училищното обучение осигурява условия за усвояването..."
Следователно всеки един по места може да каже: в моето училище няма условия за усвояването и аз не съм длъжен да карам моите ученици да усвояват. Това е бягство на държавата и от Конституцията, където ясно и точно е записано кой е официалният книжовен език, бягство на държавата и от отговорност пред децата и аз ще бъда изключително изумен, ако вие го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
По това предложение някой друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов.
Гласували 175 народни представители: за 77, против 57, въздържали се 41.
Предложението не се приема. (Единични ръкопляскания от блока на БСП и коалиция.)
Предложение на народните представители Мюмюн Емин, Айруш Хаджи и Ахмед Юсеин.
Заповядайте по това предложение.

МЮМЮН ЕМИН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Според досегашния Закон за народната просвета и според правилника за неговото приложение майчиният език се изучава като свободно избираема подготовка, като СИП, а това, според мен, е неправилно и ще се обоснова защо.
Майчиният език не може да бъде равнопоставен с всеки друг СИП, защото той е включен в закона по силата на конституционна разпоредба. И при положение, че в дадено училище е заявено неговото изучаване, то по Конституция държавата трябва да осигури това обучение като редовен предмет. Това пряко засяга осигуреност с учители, с безплатни учебници и т.н. Тоест, предметът трябва да има статута на редовна учебна дисциплина. Това всъщност не отменя доброволния избор на децата - изучаването на майчиния език, както някои се опитват да се оправдаят.
Но веднъж избран, предметът вече не може да се третира като СИП. Нещо повече, когато един ученик избере предметът по майчиния език като СИП, а броят на тези часове в училищата са ограничени, той се лишава от правото на избор на други предмети, като свободно избираеми, например западни езици, за да може да разшири и надбяга своите знания в училище.
Ето защо, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз ви призовавам да подкрепите нашето предложение, което би било сигурен знак за промененото отношение на сега управляващото демократично мнозинство към въпроса за правата и свободите на лицата, принадлежащи към малцинствата в нашата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мюмюн Емин.
За първа реплика има думата господин Цветан Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Емин! Аз се боя, че Вашето предложение просто е невъзможно да се приеме. Мотивите ми са следните.
На първо място, Вие говорите за задължително учебно време при защита и контрол от страна на държавата. Ако разсъждаваме от понятието майчин език и приемем, че не само турският език е майчин, а и много други езици в Република България са майчини, това означава, че автоматически в задължителния учебен план ние ще вкараме 10, 15, а може би и 20 допълнителни задължителни учебни предмети. Получава се така, че майчиният език, ставайки задължителен, означава, че в един клас, в който има едно китайче, да речем другите 25 са българчета, всички 25 трябва задължително да изучават китайския език. Просто се получава едно изключително разминаване. Задължително учебно време означава онзи учебен план, който се изпълнява. А свободно избираема подготовка е тази, която се избира от учениците.
Разбира се, че майчиният език, според Конституцията, която дава право за изучаване на майчиния език, това може да става изключително в свободно избираемата подготовка. Другото е безумие. Невъзможно е от практическа гледна точка.
И понеже не взех думата за реплика да губя парламентарно време, що се отнася до предложението на професор Драганов, който избяга от залата, за осигуряването на изучаването на книжовния български език, аз следих много внимателно неговото изказване. Той направи четири правоговорни грешки според официалния книжовен български език. Означава ли това, че трябва да поставим под съдебна отговорност неговите учители? Не означава. Ние говорим за условия. (Единични ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Проблемът в този текст е не колко могат да бъдат китайците и колко могат да бъдат българите в един учебен клас. Проблемът е, че в този текст са заложени термини, които противоречат на българската Конституция и които господин Емин, може би съвсем съзнателно, не прочете напълно като свое предложение, тъй като те са противоконституционни.
В България Конституцията е ясна и точна - малцинства, малцинствени групи, следователно и малцинствен език няма. Въпреки подписването на Рамковата конвенция за малцинствата, която не е ратифицирана, не е в сила. Друг е въпросът при нейната ратификация каква интерпретираща декларация би могло да бъде направена и т.н.
Така че тези текстове, които вие предлагате, са противоконституционни. Това е един пореден опит на Движението за права и свободи през последните 7-8 години да пробута своята теза за наличието на малцинства в България и България като многонационална държава. Благодаря. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Има думата за реплика господин заместник-председателят Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моята реплика ще се състои в дословно прочитане на чл. 36, ал. 2 от българската Конституция, където е казано: "Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право, наред със задължителното изучаване на българския език, да изучават и ползват своя език".
Думата "задължително" се отнася само за българския език. А правото да се изучава майчин език е свещено право, заложено в Конституцията, и никой не може да го отнеме. Репликата ми се свежда до това, че вашето предложение, текстът, който предлагате, не отговаря на Конституцията, не е съобразен с Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Има думата за дуплика господин Мюмюн Емин.
МЮМЮН ЕМИН (ОНС): Уважаеми колеги, с нашето предложение ние не откриваме Америка, не говорим за нещо ново, което трябва да се въведе в българското училище. Практиката до 70-те години - в българското училище турският език се изучаваше като редовен учебен предмет и не пречеше нито на българчетата, нито на турчетата, нито на някой друг, който е избрал да изучава майчиния си език. Именно за това говорим, имаме опита и практиката от едно време, когато се е изучавал турският език. Всичко друго е демагогия и ограничаване правата на тези, които вече са избрали да изучават майчиния си език в училище. Аз в моите слова казах, че никой не може да задължи даден ученик да изучава майчиния си език. Но веднъж избрал да го изучава, то трябва да бъде както трябва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мюмюн Емин.
Друг желае ли да се изкаже? Има думата господин вицепремиерът и министър на образованието и науката Веселин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам все пак да напомня стария текст и новия и да обясня още един път мотивите. В стария текст е казано, че "учениците, за които българският език не е майчин, освен задължително изучаване на български език, имат право да изучават своя майчин извън държавните училища в Република България, при защита и контрол от страна на държавата".
В новия текст става дума за това, че освен задължителното изучаване на българския език имат право да изучават своя майчин език и се посочва "в общинските училища, при защита и контрол на държавата". Практиката от 1991 до 1997 г. - това колегите от Движението за права и свободи знаят много добре - непосочването къде е задължително мястото за изучаване, къде тези деца имат своето право и трябва да упражнят своето право, създаваше възможности на администрацията на народната просвета да отклонява осъществяването на правата. Сега тази възможност е избегната. Тоест направена е наистина една стъпка напред в гарантиране правата на тези български граждани. Така че тук изобщо не става дума за демагогия, а става дума за разумна промяна, която нито е радикална, за да създава настроения в обществото, нито пък цели да избяга от отговорностите на администрацията. Дава се възможност именно за по-голяма гаранция за изпълняването на човешките права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Пристъпваме към гласуване предложението на народните представители Мюмюн Емин, Айруш Хаджи и Ахмед Хюсеин.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Процедурно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Славов за процедурно предложение.

ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз правя предложение предложенията на колегите Мюмюн Емин, Айруш Хаджи и Ахмед Юсеин за ал. 1 и ал. 2 да се гласуват поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не зная дали имате предвид, че в самото предложение на комисията е възприето това, за което става дума в предложението на народните представители Мюмюн Емин, Айруш Хаджи и Ахмед Юсеин. И предлаганата ал. 1 гласи както те предлагат. Разликата е пак дали осигурява усвояването или условия за усвояването. Но по този въпрос ние вече гласувахме, когато гласувахме предложението на народния представител Драгомир Драганов. Така че всъщност проблемът е за ал. 2.
Ето защо предлагам да се гласува цялото предложение на народните представители Мюмюн Емин, Айруш Хаджи и Ахмед Юсеин.
Моля, гласувайте.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Тогава трябва да се гласува само ал. 2, щом отпада предложението на Драгомир Драганов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, отменете гласуването.
Вносителите приемат ли редакцията на ал. 1, която се предлага от комисията? Добре. Гласуваме само ал. 2 от предложението на народните представители Мюмюн Емин, Айруш Хаджи и Ахмед Юсеин. Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 18, против 133, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
След приключването на парламентарния контрол, ако остане време, ще продължим с второто четене на законопроекта за просветата.
Новопостъпили питания в периода 27 февруари - 5 март 1998 г.:
Питане от народния представител Велко Вълканов към Веселин Методиев - заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно духовно-нравствената обстановка в българското училище.
Получени са писмени отговори:
- от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Станка Величкова;
- от министъра на търговията и туризма Валентин Василев на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов.

Започваме с отговори на господин Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството.
Има думата да развие своето питане народната представителка Дора Янкова относно приватизацията на "Контролно-заваръчни устройства" ЕАД - София. Госпожа Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Бакърджиев - министър на регионалното развитие и благоустройството! С Решение N 402 от 18 декември 1996 г. на Агенцията за приватизация е открита процедура за приватизиране на "Контролно-заваръчни устройства" ЕАД - София. Изрично в решението е цитирано и основното положение от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, че се забранява извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на дружеството.
С Ваша Заповед N РД 02-14-1582 от 1 декември 1997 г. нареждате капиталът на "Водоканалинвест" ЕОД - София, да бъде намален с 1 млн. 54 хил. 240 лв. и съответно увеличен капиталът на "Контролно-заваръчни устройства" ЕАД - София, което представлява в дълготрайни материални активи административна сграда, намираща се на ул. "Узунджовска" N 12 в центъра на София.
Като имам предвид гореизложеното, Ви моля да ми отговорите законосъобразно ли е прехвърлянето на дълготрайни материални активи от едно предприятие в друго една година след решението за приватизацията на едното от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Има думата господин Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, аз ще Ви изложа фактологията, която е довела до логиката на съответните разпореждания.
Искам да Ви уведомя, че при издаването на Заповед N РД 02-14-1582 от 1 декември 1997 г. за намаляване капитала на "Водоканалинвест" ЕОД и увеличаване на капитала на "КЗУ" ЕАД - София, със стойността на дълготрайните материални активи, които представляват административната сграда на ул. "Узунджовска", е изхождано от следните съображения:
"Контролно-заваръчни устройства" ЕАД е правоприемник на активите и пасивите на държавната фирма "КЗУ", която е възникнала през 1987 г. чрез включване в състава й на три юридически лица - Стопанския комбинат "Контролно-заваръчни работи" - София, Технологически комбинат "Контролно-заваръчни устройства" и Централна комбинатска лаборатория за контрол и държавни изпитания на видове заваръчни съединения в строителството в София.
При отделянето си от ДСО "Монтажи" на 1 януари 1986 г., Стопанският комбинат "Контролно-заваръчни работи" не е придобил право на собственост върху ползваните от него помещения в административната сграда на ул. "165" N 3 (това е в бившата община "Изгрев"). Стойността на цялата сграда е включена в капитала на "Монтажи" ЕАД - София, за което с Решение N 676 от 17 февруари т. г. Агенцията за приватизация открива процедура за приватизация.
"Контролно-заваръчни устройства" ЕАД е плащало наем на "Монтажи" за ползваните от него помещения. Сградата, която споменах, на ул. "165" N 3, е ипотекирана във връзка с банкови гаранции и кредити и разпоредителни сделки с нея са невъзможни, без да се обезпечат взиманията на банките-кредиторки. При тези обстоятелства е очевидна липсата на сигурност за потенциалните купувачи на "КЗУ" ЕАД, че ще могат да приемат, да наемат или да се разпореждат с помещенията в цитираната сграда след приватизацията на "Монтажи" ЕАД.
Заеманите от "КЗУ" ЕАД части от сградата не са достатъчни за нормалното функциониране на дружеството. То притежава значителен числен състав - близо 1952 човека, и огромна по обем и разнообразна по характер дейност, по които причини възниква и необходимостта от притежаването на отделна, самостоятелна административна сграда.
Два етажа от сградата на ул. "Узунджовска", която Вие цитирате, по време на издаването на моята заповед вече са били освободени от Националния съвет по водите при Министерския съвет, който след извършване на структурни промени е преминал към Министерството на околната среда и водите.
Собственикът на сградата "Водоканалинвест" ЕОД има една специфична и твърде ограничена по своя характер дейност на един много незначителен числен състав - цифром и словом шестнадесет човека, по която и причина не може да ползва изцяло една 5-етажна сграда, съвсем логично.
Като по-подходящ и свързан паралелно с дейността на "Водоканалинвест" се явява възможността да се ползва един цял етаж от сградата на "Водоканалинженеринг" ЕОД - София, на бул. "Цар Борис III" N 136а, в която се помещава понастоящем.
С решение N 595 от 22 август 1997 г. на Агенцията за приватизация, като министър съм упълномощен да подготвя и сключа приватизационна сделка на "КЗУ" ЕАД - София. С т. 3 от същото решение съм упълномощен и да извършвам сделки по реда на чл. 21 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Аз искам малко да ви върна. При предоставянето на приватизационната сделка от Агенцията за приватизация е подготвена документация и правен анализ, които не са били достатъчно перфектни, и сега се налага отново да се преработва вече като орган по чл. 3 в моето министерство, да се изготви един нов правен анализ, за да се подготви сделката.
Когато разговарях с юристите, отговарящи за приватизационните сделки в моето министерство, те споделиха, че придобиването на дълготрайни материални активи на практика не е разпоредителна сделка. Разпоредителната сделка е: след придобиване на имущество тя да бъде продавана, отдавана под наем или да се разполага с нея. Придобиването има съвсем друг смисъл.

В този контекст министърът на регионалното развитие и благоустройството има правата да упражнява като представител на държавата и като едноличен собственик на капитала и на КЗУ, и на "Водоканалинвест" дълготрайните материални активи. В правомощието на съответния министър е както да увеличава, така и да намалява капитала на двете дружества в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 4, чл. 147, ал. 2 и чл. 199, ал. 1 от Търговския закон.
Издадената заповед е в съответствие с правата, дадени с правилника за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията.
По изброените дотук причини заповедта, която е цитирана от 1 декември 1997 г. за увеличение на капитала на КЗУ и намаляване на капитала на "Водоканалинвест" е съвсем законосъобразна.
Аз искам към фактологията да добавя и няколко допълнителни разсъждения. Вече има проявен интерес и от български, и от чуждестранни представители за сделка по приватизация на КЗУ. Мисля, че е съвсем логично, когато говорим за едно такова предприятие, което в последните три-четири години е значително декапитализирано, ние да го направим и по-интересно, и по-изпълнено със съдържание, за да реализираме една печеливша за държавата ни сделка. Не са нарушени правата нито на тези, които на практика за заемали някакви помещения в сградата, в която сега е настанена администрацията на КЗУ. Напротив, даваме възможност да се реализира една полезна за държавата ни сделка. Разбира се, че интересът аз си обяснявам с това, че се извършва едно реално преместване и преструктуриране на администрацията на предприятието. Бъдете убедена, че всичко се прави от най-добри подбуди. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Госпожа Янкова, имате право на два уточняващи въпроса.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, благодаря за това, което споделихте по въпроса ми.
Искам да Ви задам два уточняващи въпроса.
Слушайки Ви, ако правилно съм разбрала, Вие имате ли зададено условие, че покупката на КЗУ ще се направи, ако то бъде заедно със сградата на "Узунджовска" N 12?
Мен лично ме притеснява, макар, знаейки перфектността на издадената от Вас заповед, че стойността на сградата е около 1 млн. и 54 хил. лв. и тъй като е в идеалния център на София, това по сегашни пазарни цени ще бъде според мен около сто пъти, приблизително около сто пъти повече, така че първият ми въпрос е - имате ли поставено условие, че ще се приватизира КЗУ, тоест ще се закупи, което вече е в Агенцията за приватизация, само ако дадете сградата на "Узунджовска" N 12?
Вторият ми уточняващ въпрос е - Вие споделихте за "Водоканалинвест", за малкото служители и това действително е така, но нямайки никаква технологична и финансова връзка, Вие лично по своя преценка като министър на регионалното развитие ли преценихте, че точно тази сграда трябва да се даде към КЗУ, може би сделката да стане по-атрактивна или по-привлекателна.
Това са двата ми уточняващи въпроса.
И по-нататък, в хода на втория ми въпрос като уточнение - подведомственото Ви "Водоканалинвест" - каква ще бъде съдбата му? То ще има ли действително сграда?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Има думата министър Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаема госпожо Янкова, не бива да храните някакви съмнения относно бъдещето на сградата или около стойността, по която е отчислен като дълготраен материален актив от "Водоканалинвест".
Първото тримесечие на тази година е задължително извършването на преоценки на дълготрайните материални активи и тази стойност, която е била тогава - 1 млн. и добавки, в никакъв случай няма да е стойността, по която би вървяла като актив тази сграда.
Аз не бих казал, че има конкретен интерес за сградата. Има проявен интерес от потенциални купувачи към самото предприятие "Контролно-заваръчни устройства".
Мисля, че е съвсем естествено, когато някой реализира инвестиции в закупуването на такова предприятие, той да има гаранциите и за условията, в които бъдещото му предприятие ще може да работи.
Колкото до втория Ви въпрос - "Водоканалинвест", те в момента се помещават в сграда и държат един етаж, който според мен е съвсем достатъчен като условие, като възможности за работа.
А колкото до бъдещето на "Водоканалинженеринг" - това е една отделна според мен тема. Аз съм готов с Вас да я коментирам, разбира се, не тук в момента от тази трибуна. Цялостната програма, която има нашето министерство за стабилизация на част от предприятията и за приватизация на друга част, разбира се, е на Ваше разположение и аз никога няма да Ви откажа да Ви подам тази информация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бакърджиев.
Има думата госпожа Янкова да изрази отношение по отговора.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Господин Бакърджиев, благодаря за информацията, която получихме.
В крайна сметка и в хода на приватизацията на КЗУ за нас ще бъде интересен купувачът, това първо.
И второ, аз мисля, че и Вие като министър на "Водоканалинвест" ще създадете необходимите условия "Водоканалинвест" като подведомствено Ви дружество то да може да работи - както споделихте, то реално в момента има такова помещение, което Вие сте му определили.
Бях силно обезпокоена от това и това беше мотивът ми да Ви задам въпроса, виждайки тази Ваша заповед с цената на една сграда в идеалния център на София на стойност 1 млн. лева... Сега разбирам, че ще бъде преоценена, но в крайна сметка мисля, че срокът беше доста по-рано - към 30 януари може би, но надявам се на Вашата добросъвестност, на Вашия контрол, както и отношението от моя страна, че ще се интересувам и ще проявявам интерес към това как ще се движат тези всички разпоредителни сделки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Има думата народният представител Евгени Димитров, за да развие своя актуален въпрос към Александър Божков, заместник-министър председател и министър на промишлеността, относно състоянието на НИХФИ. Заповядайте.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги, господин Божков!
На 16 октомври 1997 г. Ви зададох актуален въпрос относно извършените съкращения в НИХФИ. Отговор на моя въпрос получих едва на 14 ноември 1997 г. и то непълен поради факта, че по време на парламентарния контрол научихте от мен нови факти за извършените съкращения в НИХФИ.
В тази връзка Вие поехте ангажимент да извършите отново проверка, отнасяща се до състоянието на института, и ме информирате лично. За жалост, до настоящия момент от Вас нямам никакъв отговор, а процесът на унищожаване на НИХФИ продължава, както са започнати и дела от уволнените служители.
В тази връзка Ви моля да ме информирате дали са взети някакви мерки, свързани със спиране разрухата на НИХФИ и съответно стабилизирането му като водещ институт във фармацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров!
Преди да отговоря на Вашия актуален въпрос за състоянието на Научноизследователския химико-фармацевтичен институт, бих искал да обърна внимание, че не е правилно да квалифицирате всички прекратявания на трудови договори като съкращения. В действителност така, както обясних и в отговора си на Вашия предишен актуален въпрос, само 11 служители са освободени по чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда поради съкращение. Останалите 12 души са освободени по чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда, което основание е съвсем различно от цитираното по-горе.
Единственото изискване за прекратяване на трудовия договор в този случай е сключването на договор за управление на предприятието. По този начин се дава право на новия изпълнителен директор да формира свой управленски екип, който да осъществи развитието на дружеството в съответствие с програмните приоритети на правителството. Естествено, че те са различни от тези на предишното социалистическо правителство. От освободените 9 старши научни сътрудници, 8 са навършили възраст и трудов стаж за пенсия.
В момента има заведени десет трудови дела, но за тях ръководството на НИХФИ счита, че са спазени всички изисквания на Кодекса на труда, както и на действащия колективен трудов договор в дружеството. Единствен компетентен, разбира се, да реши спора, е съдът.
Уведомявам Ви, че твърдението в репликата Ви от 14 ноември 1997 г., че всички десет секции с нулеви договори за външно изпълнение на поръчки са останали в НИХФИ, а тези с положителен икономически принос са съкратени, е невярно. В действителност нито една секция от института не е съкратена.
Относно конкретния Ви въпрос за вземане на мерки за спиране на разрухата в НИХФИ, ще Ви посоча следните данни.
Ръст в средномесечното производство през второто полугодие в сравнение с първото полугодие на 1997 г., което в натура от 10,6 млн. броя таблетки е увеличен на 13,3 млн. броя, а през месец януари 1998 г. достига 13,9 млн. броя таблетки. Приходите от средномесечните продажби нарастват от 404 млн. през първото полугодие на 475 млн. през второто полугодие на 1997 г., а през месец януари 1998 г. са в размер на 578 млн.лв. Печалбата през второто полугодие на 1997 г. - за да не се объркваме, изразено в доларов еквивалент - е с 24,1 на сто по-висока от тази за първите 6 месеца на годината. Рентабилността от продажби през второто полугодие е 6,1 на сто срещу 5,1 на сто през първото полугодие на 1997 г. при 3,7 на сто за 1996 г.
Подобреното финансово-икономическо състояние е позволило през второто полугодие на 1997 г. да се отделят около 30 на сто повече средства за научна дейност, отколкото през първите 6 месеца на 1997 г.
Както Ви е известно, избраното от общото събрание ново ръководство на НИХФИ АД управлява дружеството от месец август 1997 г. Горните данни показват красноречиво настъпилите положителни промени.
През 1997 г. НИХФИ е внедрил 3 възпроизведени субстанции, 11 възпроизведени лекарствени форми, 1 нов оригинален продукт за лечение, усъвършенствани са една технология за субстанция и две за лекарствени форми. Резултатите от успешната научна, производствена и търговска дейност са повлияли благоприятно и върху трудовите възнаграждения на служителите. При 91 щатски долара през месец януари и 129 щатски долара през месец август, когато е сменено ръководството, в края на годината средната работна заплата достига 164 щатски долара.
Господин Димитров, представените данни за състоянието на дружеството показват, че НИХФИ АД не е в процес на унищожаване, а в процес на стабилизиране. Институт, който се самоиздържа и води активна научноизследователска дейност, очевидно има бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Димитров, имате право на реплика до 2 минути.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Господин Божков, много Ви уважавам и знам, че сте точен колега и партньор. Но ако Ваши служители бяха направили проверка в НИХФИ, нямаше да бъде тази информация, защото тази информация е направена след събранието на Борда на директорите от 27-ми и тя не показва действителното състояние на НИХФИ.
Първо, реализираните продажби са на основата на стари разработки. Уволненията продължават, те са факт, но както казахте, съдът ще се произнесе.
Говорим за съкращение на НИХФИ. Как ще обясните тогава факта, че се правят съкращения в НИХФИ, а в същото вреве в Бюрото по труда в община "Триадица" се обявяват свободни места за набиране на мигистрати-фармацевти? Нарушава се организацията и нормативната документация съгласно изискванията на НИЛС и Комисията за лекарствени средства.
Определено от чуждите партньори, в случая фирма "Янсен", има конкретно запитване във връзка с правомощията на български специалисти във фармацията, които могат да контролират производството на низорал. Ако тази справка не бъде получена и тези хора не са квалифицирани и одобрени от "Янсен", белгийската фирма, която е третата в света водеща фирма по отношение на фармацията, не е изключено да бъде отнет лицензът и възможността ние да произвеждаме низорал като субстанция. С уволненията се махат определено оторизирани хора от "Янсен". Тук вече говоря за доверие, но това е друга тема.
И друго. Реализацията на пазара в момента от НИХФИ не е реална. Умишлено се повдига цената с около 250 долара на една от субстанциите на низорал, с което той става автоматически неконкурентен на българския пазар и губене на българския пазар.
По отношение на резултатите за първото тримесечие - януари и февруари, които съобщихте. Не мога да ги приема като точни поради простата причина, че фонд "Работна заплата" за третото и четвъртото тримесечие не се изплаща, а в същото време се правят капитални ремонти. Много интересно как и откъде НИХФИ, без да има реализация, има средства за такива ремонти. Или може би има някаква друга дейност, която НИХФИ реализира?
Да, интересно, Бордът на директорите като състав е много интересен. И тук прави впечатление влизането на двама човека - Петър Вълков, шеф на Централната химическа лаборатория на митниците и Емил Желев, началник на отдел "Психотропни вещества" в НИЛС. Може би това ще бъде новата насока на НИХФИ, но това е вече тема на управляващите, Вие ще решите. Защото НИХФИ разполага с определени възможности и техника и без никакъв проблем могат да се произвеждат субстанции, които са забранени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров, вече просрочвате времето с цяла минута.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, ще извинявате.
И другото, за което говорихте, програмата на НИХФИ. На последното заседание от 27 февруари 1998 г. не мога да си обясня тогава постъпката на изпълнителния директор, който прави предложение на Научно-техническия съвет на НИХФИ, НИХФИ да се преобразува в Републикански център за природни продукти, парфюмерийно-козметични и средства за хигиена на устата. И дава декларация за поверителност. Тази декларация, господин Божков, ще Ви я дам. Става въпрос за поверителност на една-единствена лаборатория - аналитична, която е на входа и на изхода на НИХФИ. Значи говорим за един контрол, който ръководството на НИХФИ се опитва просто да прескочи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Желаете ли думата за дуплика, господин заместник министър-председател? Имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Господин Димитров, аз първо ще Ви предам едно писмо от Научно-техническия съвет на НИХФИ, което е във връзка с Вашия въпрос и в което мисля, че се дава доста подробен и аргументиран отговор на това, за което Вие говорите. Тук имам и становище на синдикатите по отношение на трудовите взаимоотношения, заплатите и т.н., което също показва, че това, което говорите, не отговаря на истината.
Но аз ще Ви помоля само едно нещо: моля Ви, кажете най-после името на човека, който е бил уволнен и за когото Вие толкова много държите да бъде върнат на работа, да го върнем на работа и да престанем да занимаваме целия български народ с уволненията в НИХФИ. Защото е очевидно, че става въпрос за някой, който е свързан с фирмата "Янсен", с низорал. Кажете кой е този човек най-после, ще го върнем на работа и няма да губим нито времето на народните представители, нито времето на българските граждани, нито радио- и телевизионно време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Актуален въпрос от народния представител Драгомир Драганов относно работните заплати на младите преподаватели, научни работници и специалисти от висшето образование към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Веселин Методиев.
Думата има господин Драгомир Драганов.

ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Методиев! Предполагам, че господин министърът доста по-добре от мен е запознат с проблемите относно заплащането на труда на младите научни работници - преподаватели и специалисти. Няма да цитирам наредбите, тъй като Вие ги знаете доста по-добре от мен, нищо че едната от тях е от вашия предшественик. И наистина моят актуален въпрос е възнамерява ли Министерството на образованието и науката и лично Вие като министър на образованието да предприемете мерки за преодоляване на несъответствията между коефициентите спрямо минималната работна заплата в сферата на висшето образование и тези в сферата на средното образование? Едва ли трябва да се аргументирам, Вие също много добре знаете, че без висше образование няма да има и средно образование, а с категорията на младите преподаватели и научни работници, която е на изчезване, ние наистина поставяме под съмнение континюитета и процесите на възпроизводство и обновяване на научния и преподавателския ни потенциал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми проф. Драганов, прав сте, че аз трябва да познавам по-добре заплащането на младите преподавателски кадри, а Вие сигурно познавате по-добре на по-възрастните, тъй като сте ми бил асистент.
Величината на коефициентите за определяне на основните работни заплати е определена с Постановление на Министерския съвет N 14 от 23 януари 1998 г. Основното предназначение на коефициентите е индивидуалните основни месечни работни заплати по трудов договор да не бъдат по-ниски в размерите от равнището, регламентирано в този нормативен документ. За системата на средното образование механизмите за определяне на началните, основните и брутните работни заплати, както и допълнителните възнаграждения по видове и размери, са приети с Наредба за работната заплата в средното образование, утвърдена от министъра на образованието и науката. Работната заплата на длъжност учител има както минимални, така и максимални ограничения. Поставена е в зависимост от по-висока лична квалификация и годините трудов стаж по специалността. Едно от изискванията за придобиване на по-висока лична квалификация са именно годините на трудов стаж, като минималният брой за най-високата квалификационна степен е седем, а за най-ниската - една.
Във висшите училища работодателите имат право да конкретизират и увеличават основните и брутни заплати по длъжности и размери, както се договорят със синдикатите и в зависимост от редица вътрешни правила за работната заплата и колективните трудови договори. И това е съществената разлика между механизмите за определяне на работната заплата в средното и във висшето образование.
Същевременно важно е да се посочи, че във висшето училище определянето на средните брутни работни заплати на едно лице се извършва автономно по силата на Закона за висшето образование, което дава възможност в рамките на разполагаемите средства за работна заплата да се формират по-високи основни заплати, без за това е е необходима промяна на коефициентите и началните работни заплати и без да е свързано с изискването за трудов стаж, както е при учителите.
На този етап възможностите за решаване на въпросите по определяне на трудовите възнаграждения на научно-преподавателския персонал са в самите висши училища, тъй като това произтича от дадените им права от Закона за висшето образование. Предполагам, проф. Драганов, че основните проблеми, с които сте се сблъсквали Вие лично, произтичат и от проверките, които извърши Сметната палата и все още ранния етап, в който висшето училище работи автономно финансово. Това е в рамките на последните две години. Естествено и логично е да се очаква, че все още финансовото управление на висшите училища страда от някои недостатъци. Но създадената нормативна база предполага възможности за профилирано, специфично и точно определяне на работните заплати на научните работници, специалисти и млади преподаватели във висшето училище в зависимост от приноса, който е оценен от съответното университетско звено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Драганов, имате право на реплика.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин Методиев, съгласно чл. 92 от Закона за висшето образование Министерският съвет приема Правила за определяне на възнагражденията на работещите в държавното висше училище. А от Вашия отговор като че ли аз останах с впечатлението, че Вие връщате топката към самото висше училище. А, пак казвам, тук няма нито политика, нито популизъм. Вие много добре знаете колко зле платени са нашите млади кадри в науката. Ще приема, че във Вашия отговор се дава някаква надежда, че министерството ще предложи в този правилник и наистина чрез него ще се регламентират още по-добре и още по-ясно критериите, за да можем да запазим приемствеността в научните школи. Вие преди да станете политическо лице като мен работехте в науката и сам съзнавате, че трябва да се запази тази приемственост. Но това трябва да стане и чрез подобряване на материалното стимулиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Дуплика на вицепремиера.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Сегашните нормативни уредби във финансово отношение, пак повтарям дават възможност единствено и само за увеличаване на минималния праг. В максималния праг, независимо от това дали наредбата ще бъде усъвършенствана или не, няма да има ограничения. И това задоволява автономията на висшето образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер. Министърът на финансите помоли за едно малко разместване, министърът на транспорта - също, поради техни ангажименти. Така че най-напред сега ще отговаря господин министър Краус.
Има думата господин Козалиев да развие въпроса си относно уволнението на д-р Иван Паунов, директор на Транспортна ХЕИ в град София, към министъра на транспорта, господин Вилхелм Краус.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Уважаеми господин министър! С Ваша Заповед N 299 от 26 февруари 1998 г. уволнявате д-р Иван Паунов, директор на Транспортна ХЕИ - София. Започнал 1976 г. работа в Регионалната ХЕИ, от 1979 г. постъпил като научен сътрудник в Транспортния медицински институт, защитил дисертация и назначен през, забележете, 1994 г. за директор Транспортна ХЕИ в София, без да е наказван или предупреждаван, без да се води какъвто и да е разговор от Ваша страна с него, изведнъж д-р Паунов е уволнен по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда. В същото време няма яснота по преструктурирането на Транспортна ХЕИ, а д-р Паунов предлага няколко варианта за това. Предлага, но няма кой да отиде, за да го изслуша по този въпрос. Ето защо Ви задавам въпроса какво Ви дава основание за уволнението на д-р Паунов сега и точно по чл. 328, ал. 1, т. 5?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Козалиев.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Козалиев! В рамките на транспортното здравеопазване се извършва и цялостния санитарен надзор над всички транспортни обекти, на пътническия трафик и граничните медицински пропускателни пунктове. Тази дейност се осъществява от транспортното ХЕИ с пет клона в страната и седалище в София. Тя се ръководи административно от Министерството на транспорта, а методически - от Министерството на здравеопазването.
На конкретния Ви въпрос. Да, д-р Паунов беше освободен по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда поради липса на качества. Д-р Паунов не показа необходимите качества. Когато при обсъждане точно на структурната реформа на здравеопазването, като наш представител, представител на Министерството на транспорта, в смесените работни комисии с Министерството на здравеопазването, съвсем тенденциозно попречи на работата на тази смесена комисия и създаде предпоставки за неефективното завършване на работата на комисията. Не показа качества и при ръководството на здравното заведение, което му беше поверено. Не следеше за стриктно провеждане на държавния санитарен контрол, а това е основна функция. Противопоставяше се на решенията на ръководството на министерството, свързани със структурната реформа. Създаваше условия за пораждане на напрежение в колектива и в резултат на това на занижаване на трудовата дисциплина.
За неадекватното за един ръководител поведение д-р Паунов е получавал системно забележки и препоръки от началника на управление "Транспортно здравеопазване" на Министерството на транспорта - д-р Христова. Такива са мотивите, изложени и в докладната записка на д-р Христова, в която ми беше предложено да освободя от длъжност д-р Паунов.
Приех мотивите на д-р Христова. Убеден съм, че и Вие бихте постъпили като мен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Козалиев, имате думата за реплика.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър. Аз обаче се учудвам, че с д-р Паунов не е воден никакъв разговор от Ваша страна или от Вашата заместничка, която отговаря по тези въпроси, а единствено с него е разговаряла д-р Христова.
Освен това, ако погледнем всички показатели - те са тук, в тази папка - ще видим, че през миналата и по-миналите години нямаме никакво основание да считаме, че д-р Иван Паунов не си е гледал работата. Той няма нито едно наказание през тези години, нито една забележка, направена по този повод. Вярно е, че има особено мнение по преструктурирането, но това не означава, че като имаш особено мнение, трябва да бъдеш уволнен.
Второ, аз мисля, че не липсата на качества, а това, че д-р Паунов прояви и една доблест, едно високо качество, което рядко хора в сегашното време проявяват. Той не изпълни една политическа поръчка. Той не искаше да уволни тези, за които д-р Христова му беше поръчала. Между тях и шефовете на служби от някои гранични контролно-пропускателни пунктове. Например д-р Селеменчев, шеф на службата в Капитан Андреево. Един председател на общински съвет, един дългогодишен лекар и доказан професионалист. Така че не смятам, че само това са причините. Може би това, че не сте направили съответните разговори с д-р Паунов, ясно показва, че наистина той е бил неудобен. Не защото ще бъде преструктурирано неговото звено, а просто, защото не изпълни всичко онова, което д-р Христова по най-ултимативен начин е поставила пред него - в някакъв си двудневен срок да уволниш този, този и този. Той прояви доблест и качества.
Аз мисля, че ако разгледате подробно документите и показателите, Вие бихте могли да намерите основание, за да отмените тази заповед, която за мен просто не е на мястото си.
Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Козалиев.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин Козалиев, длъжен съм да Ви кажа, че моето разбиране за ниво на компетентност напълно се покрива с това, което Вие казахте. Тоест, че началник на управление в министерство, според мен, е достатъчно високо ниво, за да се налага да се правят някакви изводи. Струва ми се, че министърът трябва да се доверява на своите първи помощници, а това са началниците на управления.
Още нещо. Вероятно Вие имате повече информация от мен за това, че трябва да бъде уволнен този или друг служител в транспортното ХЕИ. Аз такава информация нямам, но Ви уверявам, че ако има подобни прояви - мисля, че казахте д-р Селеменчев - не знам къде работи, и него ще освободя. Уволненията не са политически. Няма да си отменя заповедта. Бъдете спокоен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на транспорта Вилхелм Краус от народния представител господин Кирил Йорданов относно Наредба N 2 от 1997 г. на Министерството на транспорта.
Имате думата, господин Йорданов.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, на основание чл. 39, във връзка с § 3 от Закона за движение по пътищата, на 23 април 1997 г. издадохте Наредба N 2, публикувана в "Държавен вестник" N 36. Още с появата си тя породи противоречиви реакции сред шофьорите на таксита в гр. Варна, а убеден съм и сред техните колеги от различни градове на страната. Бяха проведени поредица разговори с представители на ръководеното от Вас министерство, които не доведоха до промени в Наредба N 2.
Това даде основание, съгласно чл. 3 и чл. 12 от Закона за Върховния административен съд, да се иска отмяна на въпросната наредба от Върховния административен съд. В жалбата са визирани следните няколко основни момента:
Член 7, ал. 1, т. 1, 3 и 4, за които се твърди, че са в противоречие с чл. 48, ал. 1, т. 3 от Конституцията на Република България и ограничават правото на труд на гражданите.
Посочено е и друго противоречие с основния закон, поради поставяне водачите на таксиметрови автомобили в нееднакви условия за стопанска дейност с останалите водачи от обществения транспорт - чл. 19, ал. 2.
Твърди се също така, че чл. 8 и 9 от наредбата при определяне на стандарта за таксиметрови автомобили се изземват права от компетенциите на Комитета по стандартизация и метрология, а също и овластяването на общините да налагат наказания, което е в правомощията на регионалните центрове и инспекции.
Нещо повече, на 20 февруари т. г. на общо събрание на Съюза на частните превозвачи "Авто" беше взето решение на 6 март, т. е. днес, да започнат протестни действия, изразяващи се в блокиране на улици и площади.
Лично аз, като юрист, имам правна оценка за явлението, както и за произтичащите от това задължения за органите на реда и искрено се надявам в последния момент да е настъпила промяна в решението на стачния комитет или напредък в разговорите с Вас, тъй като е очевидно, че общественият ред би бил смутен, комуникациите затруднени, с последици за много граждани на гр. Варна.
Ето защо, уважаеми господин министър, аз изпълнявам молбата на тези хора и Ви задавам следния въпрос, с искрена надежда Вашият отговор да внесе необходимото спокойствие.
Как гледате на възможността за промени в Наредба N 2, евентуално на кои текстове от нея?
Какво може да се направи, за да спадне общественото напрежение?
А също така бих искал да чуя Вашето мнение за евентуална промяна в Закона за облагане на физическите лица, относно патентния данък в насоките, посочени в писмо до Вас от Съюза на частните превозвачи, в резултат на Ваши и на Министерския съвет законодателни инициативи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Йорданов! Първо, искам да Ви благодаря, че чрез отговора на поставения от Вас актуален въпрос от трибуната на Народното събрание категорично мога да заявя, че в нашата изстрадала страна започна процесът на решително въвеждане на ред и в транспортния отрасъл. Години наред таксиметровата дейност беше оставена на произвол, без контрол, без никакви правила, без приходи от дейността в бюджета, без изисквания към автомобилите, шофьорите, превозвачите и т. н. За същия период микробуси и маломерни автобуси под прикритието на таксиметрова дейност извършваха нелоялна конкуренция на превозвачи, спечелили чрез конкурс градски, междуселищни или междуобластни линии за превоз на пътници. Използват се всевъзможни таксиметрови апарати с корекционни коефициенти, различни прибори за въздействие, с цел максимална кражба от пътниците.
Питате ме, уважаеми господин Йорданов, как преценявам приложението на наредбата? Преценката ми е, че Наредба N 2 осигурява ред, сигурност и безопасност както за превозвачите, така и за пътниците.
Нека се опитам да Ви обясня философията и духа на наредбата. Преди всичко тази наредба е изцяло хармонизирана с европейските правила и принципи за осъществяване на таксиметровата дейност. Освен това са гарантирани взаимният интерес на държавата, лицата, готови правомерно, подчертавам, правомерно да осъществяват таксиметрова дейност и ползващите услугите.

Наредба N 2 е съгласувана с всички заинтересовани ведомства, в това число, разбира се, и Министерството на вътрешните работи, и Министерството на финансите, и Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. Проектът на наредбата беше няколко пъти широко обсъждан с превозвачи, синдикалисти, представители на общини, както и специалисти извън системата на Министерството на транспорта.
Позволявам си да Ви запозная с някои статистически данни, резултат от приложение на наредбата. До този момент, а моментът беше миналия петък, 35 000 водачи успешно преминаха психологическото изследване. Тридесет и три хиляди и петстотин водачи издържаха изпит за водач на лек таксиметров автомобил. Тридесет и четири хиляди и петстотин броя автомобили получиха удостоверения за годност на лек таксиметров автомобил.
Тези данни, както и всичко казано дотук, еднозначно потвърждават, че наредбата се приема от превозвачите. Или всички, които работят коректно в професията таксиметров шофьор, подкрепят реда, въведен с наредбата. Щеше ли да се ползва наредбата с тази подкрепа, ако в нея съществуват хипотези, които лишават до живот от правото да извършват таксиметрова дейност?
Надявам се, че ще се съгласите с мен, че нямам основание да изисквам промяна на действащата наредба, още повече, че тя по никакъв начин не противоречи на Конституцията и в никакъв случай не може да бъде предпоставка за възникване на социално напрежение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Йорданов има думата за реплика.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър, за Вашия отговор, който, надявам се, в момента чуха в своите автомобили хиляди таксиметрови водачи, отговор от компетентен орган, издал Наредба N 2.
Действително съгласно чл. 39 от Закона за движение по пътищата Вие определяте условията, реда и документите за извършване на обществен превоз на пътници. Поради краткото време от 2 минути, с което разполагам, ще се спра на два текста от Наредба N 2 и ще предам молбата на таксиметровите водачи до Вас.
Съгласно чл. 7, ал. 1 водачът на таксиметровия автомобил трябва да отговаря на 5 условия. Две от тях обаче - "3. да не е осъждан за престъпления от общ характер, както и да са изминали най-малко 3 години след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, лишаване от право да управлява моторно превозно средство" - противоречат на основните принципи на правото по следните съображения.
Първо, забраната за едно нарушение да се налагат две наказания. Отпадането на елемент от състава води до отнемането на удостоверението за водач на таксиметров автомобил или до невъзможност за началното му издаване и това му придава санкционен характер.
На второ място, нарушена е преценката за обществената опасност на водача: първо, защото той продължава да бъде в движение като обикновен водач, но като обикновен водач. И второ, той е изтърпял вече съответното наказание, предвидено в закона и наложено му от компетентен орган, а лишаване от право да се упражнява професия е предвидено в Наказателния кодекс и се налага само от съда.
На трето място, въпросното наказание се налага за срокове от 3 месеца до 3 години, а в наредбата срокът е най-малко 3 години, което дебалансира преценката за размера на срока.
На четвърто и на последно място, съгласно чл. 5 от Наредба N 2, превозвач може да бъде лице, регистрирано като търговец. Тези условия са предвидени в Търговския закон. В него ограничения от типа на предвидените в Наредба N 2 липсват или с нормативен акт от типа на наредбата не могат да се дерогират законови разпоредби.
Това са моите забележки към наредбата. Другите, както видяхте, аз цитирах, а сега искам да Ви предам и тяхната молба, която е в следните няколко насоки.
За изменение на закона в частта на чл. 32, ал. 1 за намаляване размера на патентния данък, съобразен с доходите на лицата, извършващи транспортна дейност. В тази насока предлагат размерът на данъка да бъде определен на база данък общ доход за 1997 г., увеличен с коефициента на инфлационните процеси за същата година. При определяне размера на данъка да се направи по-голяма диференциация между различните по тонаж превозни средства.
Това е молбата на таксиметровите водачи, господин министър. Благодаря Ви за отговора. Надявам се, те чуха Вашия отговор и това ще спомогне за нормализиране, не бих казал, че са затруднени, но смутени обществените отношения във Варна, свързани с лекия таксиметров превоз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Господин министър? Не желаете дуплика.
Преминаваме към актуални въпроси към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов.
Първият актуален въпрос е от народния представител Иван Костадинов Иванов относно освобождаването на изпълнителния директор на "Сортови семена - Екогея" АД, Русе.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! С Ваша Заповед N РД 40-28 от 2 февруари 1998 г. сте освободил изпълнителния директор на акционерно дружество "Сортови семена - Екогея" - Русе, господин Станчо Николов. В заповедта не са посочени нито основанието, нито причините за това уволнение. Самата заповед не е връчена, а е изпратена по пощата.
Дружеството е създадено в края на 1996 г. като обединение между "Екогея" - Русе, и "Сортови семена" - Русе.
Когато господин Станчо Николов поема и "Сортови семена", работещите там не са получавали заплати 4 месеца, въпреки че размерът им е бил половината от средната работна заплата за страната. Задълженията са били повече от 18 млн.лв. през 1996 г. През миналата година дружеството се стабилизира. Изплатени са старите задължения, производството на семена се увеличава два пъти, организирано от земеделски кооперации, частни сдружения и на наети от Държавния поземлен фонд площи и задоволява потребностите от качествен материал на земеделските производители.
Дружеството завършва годината с печалба от 32 млн.лв. Няма задължения към общественото осигуряване, бюджета, фонд "ПКБ". Заплатите на заетите достигат средната за страната. Те получават социални придобивки, вече липсващи в болшинството от фирмите - безплатна храна, карти за пътуване, безплатно медицинско обслужване.
Станчо Николов е опитен стопански ръководител в областта на земеделието, общински съветник, председател на Постоянната комисия по земеделие към Общински съвет - Русе.
На 28 август миналата година сменяте всички останали членове на Съвета на директорите без Станчо Николов, с когото преподписвате договор за управление. Това според мен е Ваше признание, че той добре си върши работата. Затова е странно, че само 5 месеца след това, въпреки че дружеството върви нагоре, Вие решавате да го уволните. Работниците и служителите са разтревожени от това Ваше решение, затова са се и подписали без изключение под искане до Вас да преразгледате своята позиция. Знаят и за Вашите намерения там да назначите външен за дружеството човек без никакъв стопански опит.
Затова Ви моля, господин министър, да отговорите на следния актуален въпрос: кои са причините и мотивите Ви за прекратяване на договора за управление на акционерното дружество "Сортови семена - Екогея" - Русе, с неговия изпълнителен директор? Посещавали ли сте дружеството и запознахте ли се с постигнатите икономически резултати, преди да издадете своята заповед? Ще уважите ли желанието на всички работници и служители за отмяна на тази заповед? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Изглежда е желязна традицията управляващите кръгове на политическата сила, която Вие представлявате, да оказва натиск върху изпълнителната власт, когато бъдат предприети административни мерки срещу ваши представители. Още преди Вашия актуален въпрос лично до мен беше изпратено писмо от кмета на община Русе, в което настоятелно бях увещаван да преразгледам мотивите за освобождаването от длъжност на изпълнителния директор на "Сортови семена - Екогея" АД, господин Станчо Николов, тъй като, цитирам: "Той и преди 10 ноември е бил репресиран от предишната власт."
Вашият актуален въпрос, господин Иванов, също цели преразглеждане и отменяне на издадената от мен заповед, тъй като Вие изтъквате факти и аргументи, които говорят за определени положителни професионални характеристики. А както е естествено, може би и не сте запознат, премълчавате някои от негативните оценки в работата на бившия изпълнителен директор.
В министерството и в ръководството на холдинг "Сортови семена" по мое разпореждане беше направена проверка, която установи следното.
Станчо Станчев е изпълнителен директор от края на 1996 г. По време на своето управление той допуска доста слабости, някои от които ще ви цитирам.
Първо, неправилно проучване и планиране семепроизводството, което е довело до свръхнатрупване на семена от царевица и пшеница за сметка на недостиг на семена от соя, слънчоглед, леща, фасул, люцерна. Този факт изпълнителният директор сам потвърждава в обяснителната си записка до Териториалното управление "Държавен финансов контрол", град Русе, когато беше направена проверка по мое нареждане.
Второ, намален е оборотът и са натрупани загуби от търговията с торове и препарати поради селективно отпускане на дългосрочни консигнации в полза на определени клиенти и на съответно незадоволяване на доставчици, което е довело до загуба на доверието от страна на последните.
Трето, извършени са неизгодни търговски сделки с пшеница за посев - първо размножаване, и при проверката на Териториалното управление "Държавен финансов контрол" става ясно, че от селскостопански производители са закупени 703 401 т пшеница на цена средно 230-240 хил. лв. за тон. Обърнете внимание, господин Иванов, че преди това на съвет на директорите е взето решение тези семена за посев да не се продават на цени по-ниски от 340 хил. лв. за тон предвид високите производствени и заготвителни разходи. Въпреки това, както е видно от приложената към ревизионната записка справка, след около месец и половина господин Станчев е продал 107 852 кг семена по 228 хил. лв. за тон, сиреч по-малко с около 100 хил. лв. на тон от определената от съвета на директорите цена.
Веднага след извършената продажба, която сама по себе си предизвиква определени съмнения, изпълнителният директор се опитал да се презастрахова, като е внесъл предложение в съвета на директорите да се приеме разрешението за продажба на тази ниска цена, като по този начин той се опитва да легитимира вече извършено от него действие. Такова разрешение съветът на директорите не е пожелал да му гласува и от сделката се вижда, че дружеството е на загуба.
Уважаеми господин Иванов, направената проверка не дава само едностранчиви резултати за професионалните и лични качества на господин Станчев. Бяха изтъкнати и някои от положителните страни на неговата работа като ръководител, поради което аз, без да си позволявам да администрирам, ще предложа на борда на директорите той да остане в борда, но да не бъде изпълнителен директор, защото вече е освободен от тази длъжност. Уверявам Ви, това го правя не под натиска, а просто защото имам желание да се съобразя с мнението на колектива на "Сортови семена - Екогея" АД, Русе, което е мотивирало своите искания с професионалните качества на бившия си директор и също така с малкото месеци, които му остават до пенсия.
Благодаря ви. Мога да Ви предоставя проверката и резултатите от ревизията на Държавен и финансов контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за реплика, господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър! Аз мисля, че проблемите, които възникват понякога при Вас, когато извършвате кадрови промени, се дължат най-вече на факта, че предварително не се запознавате с условията и мненията на колектива. Ако бяхте го направили, нямаше да предприемете тези мерки. Не Ви ли се струва странно едно такова решение: казвате, значи той нещо там нарушавал, но вие искате да го оставите в борда на директорите, само че да не е изпълнителен директор. Това, което прочетохте, аз знам кой Ви го е готвил - областната земеделска служба, която отдавна се опитва да махне Станчо Николов.
Дори Ви предлагам, ако можете да ми предоставите сериозни документи, особено за твърдението, че не са реализирани семена, по чия причина - у директора на "Сортови семена" ли е причина, че през есента не успяхте да засеете в България? Изведнъж ще се окаже, че Станчев е виновен за това, че не е могъл да реализира семената. Много странно, господин министър.
Извинявам се, но като към по-млад човек бих си позволил един съвет. Наистина ходете повече в страната, но не само на предизборни събрания и на партийни срещи, а говорете с производителите и тогава формирайте и вземайте своите управленчески решения.
Използвам възможността да Ви предам такива покани:
- от Сливо поле и Биргово, Русенско, Ви канят, за да Ви попитат защо на частните стопани, обработващи сами земята си, се предоставят средства от Държавен фонд "Земеделие", а на тези, които са в кооперации, не се предоставят;
- от Две могили, Русенско, искат да Ви попитат защо сменихте опитния секретар на поземлената комисия, а назначихте току-що завършил студент, не знаят дали бързате със земеразделянето или искате да обучавате партийните си кадри;
- от Бяла, Русенско, искат да Ви питат защо върнахте в борда на Беленската мандра бившия изпълнителен директор, който беше уволнен за това, че завлече мандрата с един камион сирене;
- от Ценово, Русенско, искат да Ви попитат защо назначихте за секретар на поземлената комисия човек със средно спортно образование, въпреки че бяхте предупреден, изключен от училище, многократно уволняван от работа, лежал в затвора за кражба...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Изтече Ви времето, господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, само за последно изречение Ви моля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Още повече, че отдавна не говорите по темата. Това не е реплика на поставения от Вас въпрос, а това е друга тема.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Това е по повод точно на отговора на господин министъра.
Завършвам с последни изречения. Аз Ви моля, господин министър, да прекратите с кабинетния стил на управление - да пращате заповедите по пощата. Мисля, че това ще Ви създаде проблеми като министър. Не че толкова съм загрижен за Вашето политическо бъдеще, но съм загрижен за бъдещето на българското земеделие. Надявам се, че Вие също сте!
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Аз се надявам, че на господин Иванов, след като се запознае с резултатите от финансовата ревизия, ще му се изясни точно ситуацията.
По въпроса, че аз съм склонен да направя един жест на един човек, на когото му предстоят три месеца до пенсиониране и затова ще предложа да остане в борда на директорите, смятам, че това не е необходимо да го коментираме.
А доколко е засято, господин Иванов, като пътувате с един автомобил към Русе, огледайте се от двете страни на пътищата и ще видите нивите, които зеленеят. На другия Ви въпрос - защо не даваме на кооперациите кредити, сигурно тези кооперации не са си върнали кредитите към Държавен фонд "Земеделие" и вече по съдебен път ще си ги потърсим.
Много въпроси ми отправихте. Ако искате, ние и без това в петък вече имаме традиция тук да отговаряме - и това е нашата работа, задайте ги поотделно. На всеки един ще получите компетентен отговор.
Не се притеснявайте за моето политическо бъдеще. Съжалявам, че нямам възможност да ходя на крак на директорите да им връчвам заповедите за уволнение. Мисля, че няма да мога да създам такава организация и затова ще продължим така да ги изпращаме. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов от народния представител Венко Вълчев относно създалите се предпоставки за унищожаване на птицевъдството в България.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Да, доста страшно звучи въпросът, но така съм го озаглавил.
Уважаеми господин министър! Вие знаете, че в последните месеци птицевъдството в България е подложено на изключително тежки удари, които могат да доведат наистина до пълното му унищожение. Цените, по които се реализира основният продукт - грил, първо, спаднаха от 3900 лв. за килограм през август 1997 г. до 2850 лв. за килограм през януари 1998 г. при себестойност за производство на 1 кг птиче месо от 3200 лв. за килограм. Гарантираната загуба при тези условия за производителя е около 300 хил. лв. на тон птиче месо, а наличните количества нереализирана продукция в страната вече надхвърлят 3000 т.
В същото време страната е наводнена с внос на птиче месо главно от САЩ, Турция, Гърция и Холандия, като много от опаковките не отговарят и на БДС 21180 от 1974 г.
Причината за кризата в нашето производство обаче не е в конкурентоспособността на българския производител, а в липсата на ефективен контрол за спазване на действащата митническа тарифа от вносителите на птиче месо. При нормален внос след плащане на всички мита и такси цената на вносното пилешко месо не би могла да бъде по-ниска от 3600 лв. до 4900 лв. за килограм в зависимост от страната, от която се внася. Вносителите обаче предлагат своите разфасовки по 2800 лв. за килограм с ДДС.
Уважаеми господин министър, световната практика показва, че неконтролируемият внос на така нареченото червено птиче месо от САЩ унищожава вътрешното производство за не повече от една година.
Моят актуален въпрос към Вас е: какви мерки ще вземе Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа за запазване интересите на българските производители на птиче месо, за гарантиране ефективен контрол по изпълнение на действащата Митническа тарифа на Република България от вносителите на птиче месо, за гарантиране равнопоставеността по изпълнение на Българските държавни стандарти, касаещи птиче месо както от българските производители, така от вносителите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълчев! Вярно е, че през последните два месеца възникнаха някои проблеми при реализацията на пиле-грил първо качество и разфасовано замразено пилешко месо.
В Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа постъпиха оплаквания от Съюза на птицевъдите, от Централния кооперативен съюз и от други сдружения на производители, в които се сигнализира за продажби на вътрешния пазар на вносно птиче месо и яйца на дъмпингови цени.
Искам да ви уверя, че министерството не по-малко е загрижено за състоянието на птицевъдите и на преработвателите на птиче месо в нашата страна. Анализирайки състоянието на вътрешния пазар на птиче месо по цялата верига - от производителя до потребителя, се стига до заключението, че за да се продава вносно птиче месо на българския пазар на цени по-ниски от вътрешните, са налице груби нарушения от страна на фирми-вносителки, които заобикалят по един или друг начин митническите разпоредби.
Кои са основните предпоставки, довели до налагането на този извод?
Първо, действащите в момента мита за птиче месо в Митническата тарифа на Република България са: за пиле-грил - първо качество - 74 на сто от митническата облагаема стойност или минимум 300 екю на тон; за разфасовано замразено пилешко месо - 74 на сто от митническата облагаема стойност; тарифната квота e в размер на 1500 т с преференциално мито 55 на сто от митническата облагаема стойност или 650 щатски долара на тон.
Второ, конюнктурата на международните пазари, които са основни износителки на птиче месо за нашата страна. Цената на бройлерите в страните от Европейския съюз е около 1450 дойче марки за тон. В Съединените щати са 700 долара за тон. При начисляване на всички такси и мита, включително и транспортните разходи, се формира цена на вносното птиче месо с ДДС около 3800 лв. за килограм при мито 74 на сто и около 3400 лв. за килограм при преференциално мито 55 на сто или минимум 650 щатски долара за тон.
Трето, цените, на които се реализира птичето месо местно производство на вътрешния пазар, вероятно информацията, с която разполагате за килограм птиче месо 3200 лв., е за произведени количества в по-ранен период. В момента предвид наблюдавания спад на цените на фуража по данни на самите производители себестойността на продукцията им е в размер на 1961 лв. за килограм. Седемдесет и пет на сто от разходите за килограм птиче месо е обвързана с цената на фуража. По последни данни изкупната цена за килограм живо птиче месо се движи около 2100 лв. или около 2688 лв. кланично тегло. Цената на едро е около 3200 лв.
Следователно при спазване на всички условия по вноса и редовно обмитяване птичето месо би следвало да се предлага на вътрешния пазар на цени, по-високи от цените на местните производители. Въпреки че осъществяването на ефективния митнически контрол не е пряко в моите компетенции, Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа като основен защитник на интересите на българските производители на земеделска продукция незабавно реагира след постъпване на тревожните сигнали. Мерките, които бяха предприети за решаване на проблема при реализацията на птиче месо - българско производство, са следните:
Първо. Докладна записка до господин Муравей Радев - министър на финансите, и господин Пламен Минев - началник Главно управление "Митници", с информация за състоянието на пазара на птиче месо и необходимостта от налагане на строг и ефективен митнически контрол за спазване на Митническата тарифа на Република България.
Второ. Заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, с която се нарежда Националната ветеринарномедицинска служба да засили контрола над вносното пилешко месо, като се съблюдава спазването на Българския държавен стандарт и с тази заповед е наредено да започнат масирани проверки на магазинната мрежа, складовете на едро и птицекланиците по отношение наличието на птиче месо от внос.
Трето. Писмо до господин Богомил Бонев - министър на вътрешните работи, с молба органите на Министерство на вътрешните работи да започнат съвместни проверки с цел по-бързото разрешаване на възникналия проблем.
Уважаеми господин Вълчев, като споделям напълно Вашата основателна тревога, че неконтролируемият внос на птиче месо силно ощетява нашето родно производство и най-вече българските птицепроизводители, аз се надявам, че с помощта и решителната намеса на споменатите от мен институции проблемът много скоро ще бъде решен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Вълчев, искате ли думата? Заповядайте.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Благодаря, господин министър. Напълно съм удовлетворен от отговора, който получих. Предполагам, че ще бъдат удовлетворени и производителите на птиче месо в България като отношение. Аз се надявам, че тези мерки ще дадат и реален резултат наистина да се реши въпросът, който действително за няколко месеца ги постави в много тежко положение.
Вашите разчети, които цитирахте тук, почти напълно се покриват с това, което имам и аз, само с една забележка. Действително, че фуражите са основната част от това, което формира себестойността, но далеч не е само то. Защото за да започне да се храни, най-напред трябва да изскочи едното пиленце. А еднодневното пиле, самото то струва 600 лв. Разходите за угояване, разходите за клане и преработка, другите разходи и тези 1900 лв., които Вие цитирате, в крайна сметка формират наистина една себестойност, която надхвърля трите хиляди лева.
Но в рамките на тази загриженост, която Вие тук изразихте, и на мерките, които декларирате, че предприемате, аз се надявам, че наистина в скоро време нещата ще се променят по отношение конкурентоспособността на българското птиче месо и контрола по вноса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Следващият актуален въпрос е от народния представител Йордан Бакалов относно финансовото състояние на общините към министъра на финансите господин Муравей Радев.
Имате думата, господи Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин Радев! Моят актуален въпрос е следният: какво е финансовото състояние на българските общини от началото на годината до този момент?
Отправям въпроса във връзка с информацията, че на последния Консултативен съвет по национална сигурност при президента на Република България народният представител Георги Първанов е внесъл документ, в който твърди, че финансовото състояние на общините и критично и това застрашава националната сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бакалов! Действително преди десетина дни господин Първанов внесе един доклад в Консултативния съвет по национална сигурност при президента на Република България. В този доклад, или по-точно чрез него, аз смятам, че господин Първанов направи един изключително неумел и несръчен опит да нагнети напрежение в България в един момент, когато това най-малко беше необходимо на страната.
Аз съм убеден, че този въпрос, който той постави с това свое писание, ще има обратен, бумерангов ефект както към него, така и към неговата партия. Защото това писание в крайна сметка е една пълна глупост и го казвам съвсем отговорно. След малко вероятно вие самите ще разберете, че това е точно така.
И аз изобщо не бих обърнал внимание, господин Бакалов, на това писание, ако то не беше внесено в най-високото място на административната йерархия в България, каквато е президентът, и ако това писание не беше внесено от лидера на главната опозиционна партия - Българската социалистическа партия.

В близо десетина пункта в това свое писание господин Първанов се опитва да доказва, че националната сигурност на България е застрашена от критичната ситуация, създадена в общините поради липса на достатъчно финансови средства. Това е основният мотив на това писание.
Аз помолих господин Първанов да се обърне с такъв въпрос към мен миналия петък, този петък. Той обеща, но явно не го стори поради факта, че може би е осъзнал безсмислието на това свое писание. И все пак, добре е да знаете за какво точно става дума.
В това писание, уважаеми народни представители отляво, има няколко, бих казал, смехотворни твърдения. Едно от тях например е, че дружествата по ВиК не съгласували със съответните кметове увеличението на цената на водата в съответния район и това представлява пряка заплаха за националната сигурност в страната. Представяте ли си? Или пък, че приватизирането на общинските аптечни предприятия ликвидират тази форма на аптечна дейност. Разбира се, че ще я ликвидират. Държавната или общинската форма чрез приватизация става частна. Това е повече от логично. Но да се изведе и извод от това, че по някакви причини се забавя актуването на някои общински имоти и това води пряко до забавяне на общинската приватизация и се поставя под съмнение изпълнението на Програма 2001 на управляващото мнозинство, извинете, но в това писание това е мотив, който е изложен, за да доказва, че националната сигурност на България е застрашена. Разбирате ли какво пише в този документ?
Казва се също така, че общините щели да бъдат много ощетени затова, че трябвало да увеличат малко разходите си по заплати на няколко допълнителни сътрудници във връзка с обработването на данъчните декларации, които тази година еднократно се налага да бъдат обработвани във връзка с имуществените данъци. Чие задължение е това и чии са приходите в резултат на тази данъчна реформа? Многократно увеличени отпреди. Точно за общините става дума. И ако те не се погрижат тези постъпления да дойдат по-рано, кой друг би трябвало да го направи? Но и това е едно съображение в така наречената теза за застрашената национална сигурност.
Има обаче някои мотиви, които не са толкова смехотворни, а са откровена лъжа. Например, териториалните данъчни управления не подавали достатъчно навреме сведения на общините, за да могат те да изготвят своите бюджети в частта "Собствени приходи". И това е абсолютно невярно, тъй като в законните срокове всички териториални данъчни управления са подали необходимата на общините информация в този смисъл.
Има обаче още един много сериозен въпрос, който преследва и други цели. Казано е, че продължава практиката на даване на някои решения от централната власт, без те да бъдат обезпечени със съответните ресурси и че ресурсното обезпечаване се поема от общинските бюджети в нарушение на правилата. Точно така е. Точно това беше системата на управлението на Българската социалистическа партия. Но аз ви заявявам, че откакто съм министър на финансите на Република България, такъв акт до този момент няма и няма да има. Става дума за едно споразумение и едно обръщение от министъра на просветата, съвместно със синдикатите в България, в което е казано, че се призовават общините да изплатят допълнителното материално стимулиране за миналата година до 15 февруари. И в това писание при призидента се твърди, че това ще бъде от ресурс от тази година и че това е нарушение на действащото законодателство. И аз казвам: да, точно така е. Нарушение е действително, ако обаче министърът си е позволил да напише подобно нещо и до общините. Аз притежавам конкретното обръщение, мога да го дам и да видите за какво става дума. Там е казано така: "До 15 февруари се призовават онези общини, които не са изплатили подобно допълнително материално стимулиране" - и забележете - "в съответствие с Постановление 404 на Министерския съвет". А то гласи ясно и категорично, че такова възнаграждение се полага само на онези общини, които имат собствена икономия от разходите за 1997 г. и нямат неразплатени разходи за същата година. И това вече е една измама в писанието на господин Първанов и изцяло не отговаря на истината. Всеки, който може да чете, може да го провери и да разбере, че това, което казвам, е така.
Отива се обаче още по-нататък в опита за дезинформация. Казва се следното: тази година едно Постановление N 14 на Министерския съвет от месец януари увеличи работната заплата в страната в бюджетната сфера с определен процент - 7 процента. Казва се, че отново държавата с чужда пита помен прави, като не дава необходимия ресурс на общините, за да поемат това увеличение на работната заплата. Аз много исках господин Първанов да е тук и друг път, когато пише такива работи, да пита своите колеги от БСП, които са в Бюджетната комисия и те да му обяснят, че в бюджета за 1998 г. всички тези увеличения са планирани, те са разчетени и се съдържат в масата на работната заплата, която е разчетена за 1998 г. Там има една формула и хората от тази Бюджетна комисия добре знаят, че бюджетите се изчисляват с една формула, която има: К-1 + К-2 + К-3. Тази година има още едно ново К, наречено К-5. Това К-5 означава индексиране на работната заплата в съответствие с пропорциите, които са заложени в бюджета. Затова ви казвам, че това, което е написано в това писание до президента е една откровена измама.
Освен тези откровени лъжи аз твърдя, че има и цинични мотиви в тези десетина пункта, с които се обосновава тази заплаха за националната сигурност на България. Кои са те, циничните? Това, че късното обнародване на постановлението, с което се регламентира изпълнението на държавния бюджет за 1998 г., твърди се в него, че е обезсмислило ранното приемане на бюджета за 1998 г. Има такова твърдение в това писание и аз казвам, че това е цинизъм. Точно онези управляващи, които редовно приемаха през май или през юни своите бюджети за съответната година, да казват, че е закъсняло приемането на постановлението, издадено точно един месец след приемането и обнародването на държавния бюджет в съответствие с всички законни срокове. Просто това не биваше да го пишете.
Отделно от това се атакува патентният данък не като размер, дори не и като форма, а по-скоро като замисъл. Защото, извинете, но аз не разбрах какво господин Първанов влага в следното изречение... (Реплики от ДЛ.) Тук ви цитирам: "Тези патентни данъци са социално...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие не отговаряте на господин Първанов, господин министър, а отговаряте на господин Бакалов.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз отговарям на зададен въпрос, който третира тази материя. (Реплики от ДЛ.) Разбирате ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин министър, Вие дискутирате един документ, който не е представен на народните представители, който не е изпратен в Народното събрание, а е изпратен на президента.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Точно там, където не му е мястото е изпратен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Избирателно диктувате. Аз смятам, че това е непочтено.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, аз обхващам абсолютно всички пунктове - десет на брой, и нищо избирателно не вземам от това. Точно точка по точка обяснявам на хората за какво става дума. Народните представители ме питат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Този документ не е представен в Народното събрание.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: ... и аз им отговарям, господин председателю. (Реплики в залата.)
Както и да е. Искам да ви помоля да потърпите малко по един въпрос, който е много важен и вероятно ще представлява интерес за вас. Изключителен интерес, тъй като е свързан директно със състоянието на общините в момента в България. Надявам се, че това ще ви задоволи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това да чуем, това е въпросът.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ето сега започваме да говорим за състоянието на общините в България. С това ще завърша, защото то е най-важното и то също е вписано там вътре. Две неща се оспорват. Едното е, че собствените приходи на общините днес са в катастрофално състояние, недостатъчни са.
ГЛАС ОТ МАЛЦИНСТВОТО: Истина е.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ами ако имате глава на раменете си, след малко ще разберете дали е истина, ако чуете числата.
ГЛАСОВЕ ОТ МАЛЦИНСТВОТО: Е-е-е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, моля за тишина. Отговаря се на въпрос.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз бих ви помолил да си записвате, защото това, което кажа сега, ще бъде нещо, което трябва да познавате като народни представители.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Недей обижда.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Казвам ви следното. Обвинението е, че собствените приходи са недостатъчни, първо. И второ, че субсидията, държавната субсидия е в намален размер и се дава неритмично на съответните общини.
Аз все пак бих желал вие сами да отсъдите дали това е така, като чуете няколко съпоставки и няколко числа, които са много важни и които ръководството на Асоциацията на общините в страната прие като абсолютни числа. Моля ви да ги чуете и вие.
Става въпрос за следното. Има едно твърдение, което просто искам да разсея, защото то в национален мащаб се тиражира от най-различни страни и аз твърдя, че то не е вярно. Твърдението е, че видите ли, в резултат на данъчната реформа, в резултат на тези нови данъчни декларации, които за пръв път вече дават един, бих казал, нов данъчен кадастър на имотното състояние на българина, и това е нещо, което трябва да го има в страната, та тези имуществени данъци се отлагат някъде за май и юни, а не през януари и февруари, когато им е времето да постъпят, поради което общините са в едно много неизгодно финансово състояние точно в първата част на годината.
Искам да знаете за какво става дума. Тези имуществени данъци, за които твърдите, са за цялата година 22 млрд. лв. Тази година се планира да постъпят 22 млрд. лв. от имуществени данъци в общините. От тези 22 млрд. лв. 75 на сто са данъци, които плащат юридическите лица и фирмите и едноличните търговци за своите сгради, не гражданите. Гражданите са останалите 25 на сто и само те могат да забавят своите плащания, тъй като този режим не се променя за останалите. Сиреч, всички предприятия, всички фирми си плащат по същия начин, както и миналите години, в същите срокове, своите имуществени данъци - 75 на сто, от тези 25... Или останалите 25 на сто представляват 5,5 млрд. лв., които биха се забавили няколко месеца.
Знаете ли колко е масата на собствените приходи през 1998 г. на общините? - 835 млрд. лв. И тези 5,5 млрд. лв. са 0,66 на сто от собствените приходи, по-малко от 1 на сто.
Щели да се забавят. Но това забавяне многократно ще бъде компенсирано от това, че другите данъци не само че ще бъдат дадени навреме, те ще бъдат в много по-голям размер от предишни години, в много по-голям размер в резултат на ревалоризацията, която увеличава многократно стойността на сградите и съответно и данъкът, който постъпва. И при равни условия за минали години постъпленията от имуществени данъци сега, първото тримесечие и второто тримесечие ще бъдат много повече, отколкото минали години. И това ви го казвам съвсем отговорно, защото тази тенденция вече е пречупена и в момента имуществените данъци, като процент от всички постъпления за годината, са в по-голям размер от миналата година. Това е към края на месец февруари.
Така че, казвам ви, този довод вече не може да съществува изобщо като довод.
Вие казвате и друго в това Ваше писание, което, уважаемият от мен народен представител ме пита: "Това е субсидията, защо тя не е равна и симетрична по месеци?". Ами че тя просто никога не е била такава и никога няма да бъде равна на една дванадесета от всеки един месец по хиляди причини. И вероятно хората от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол много добре знаят точно защо това е така. Но да кажем, че тя ще бъде една дванадесета, което подчертавам, е абсолютно неиздържано от всякаква гледна точка.
Какво е забавила държавата тези първи два месеца? Аз ще ви кажа. Онова, което държавата е превела за първите два месеца на общините, е 11 на сто към цялата годишна маса на субсидията, при 3 на сто за милата година, които са получили. И това се изважда като нов мотив, че видите ли, сега при 11, това е почти четири пъти повече, отколкото преди в относителен размер, защото абсолютните величини тук не играят, не дават ясна представа. Мога и тях да ви ги кажа, ако искате. Но относителният размер дава тенденцията и съпоставимостта на тези величини миналата и тази година. Четири пъти повече е дадена субсидия. И независимо от това ние поехме ангажимент пред Асоциацията на общините в България, че и следващите няколко месеца ще им даваме точно по една дванадесета, въпреки че няма никакво обективно основание за това, плюс 2 на сто над тях за онези общини, които наистина са в тежко финансово състояние. Има и такива, никой не го отрича. Но да се прави генерален извод, че това финансово състояние на общините сега в момента заплашва националната сигурност, извинете, аз просто не мога да го приема.
Сега ще ви съобщя още няколко факта. И вие ще видите, че ако общините са в тежко състояние, ако общините не са в добро състояние и това сигурно е така и всеки го знае, аз твърдя нещо категорично: никога общините не са били в по-малко тежко състояние от днес, никога, като цяло в страната. Вярно е, че има някои общини с по-добри резултати, други някои - с по-слаби, с по-лоши резултати. Но знаете ли в момента колко е касовата наличност на средства, всеки божи ден в общините като цяло? Ами те разполагат с 30 млрд. лв., около 30 млрд. лв., плюс минус 1-2, в течение на дните. Касовата наличност знаете ли колко беше миналата или по-миналата година? Няма да ви говоря. Цялата месечна субсидия е 35 млрд. лв., една дванадесета, която държавата дава на общините като цяло, а те всеки божи ден имат около 30 млрд. лв. на разположение. За каква финансова катастрофа говорим, аз недоумявам.
Едни общини правомерно са изпълнявали своите задължения, а има други, и то е много интересно да знаете кои точно общини какво са пренареждали по отношение на приоритетите. Предполагам поне това знаете, че една община трябва да изразходва своите средства, съгласно закона, в определен приоритетен ред: най-напред са разходите за медикаменти, след това за работни заплати, на трето място за социални разходи и след това всичко останало, и най-накрая за капитални вложения.
Извинете, но в момента, имам сведения към 31 януари, около 1,7 млрд. лв. са неразплатените разходи за медикаменти в България от общините. За 1,7 млрд. лв. те са взели лекарства и медикаменти и не са ги платили. И в същото време, това е приоритет номер едно и всяка стотинка първо там трябва да отиде, и в същото това време общините за 820 млн. лв. са направили разходи за капитални вложения - последният от тези приоритети. Разбирате ли какво става? Значи става така, че собствените пари отиват за капитални вложения, първият приоритет си остава непокрит, там се получават големи разходи неразплатени и после държавата ги плаща.
Е, миналата година направихме това нещо, разплатихме натрупаните с години наред такива неразплащани разходи от тези приоритети, но този път вече няма да се получи. И онези, които са си позволили да насочат своите средства в неприоритетни насоки, ощетявайки приоритетните, просто ще носят отговорност пред закон.
И не само това. Някои от тях са си позволили да държат собствените си пари на депозит. Имат депозити, общински пари стоят на депозити, а общината няма пари за заплати. Аз нямам квалификация за подобни действия. Там ще бъдат извършени съответните проверки и от Сметната палата, и от Държавен финансов контрол. И ви обещавам първо, публичност и гласност за тези нарушения, навсякъде където ги има и търсене на съответната административна отговорност от отговорните лица.
На всичко отгоре тази година, за разлика от всички други години, с повече от 100 млрд.лв. са облекчени разходите на общините за 1998 г. Това са разходи, които държавата пое миналата година срещу отоплението, осветлението, ел.енергията и някои други разходи на здравеопазването, на образованието и на социалните домове. Точно тези разходи сега няма да се извършват от средствата, които и без друго са в сегашните бюджети. Това е една скрита субсидия от, твърдя, над 90 млрд.лв., които са икономия и облекчават финансовото състояние на общините.
Извинете, но при тази картина, в тази ситуация да се твърди, че общинското положение е заплаха за националната сигурност!... Вие сами отсъдете!
Господин Първанов накрая завършва своето писание, като казва, че "Така очертаващата се дестабилизация на местната власт в условията на тежка социална зима през 1998 г. представлява вече заплаха за сигурността на цели региони. Всичко това налага Консултативният съвет да вземе отношение, да се произнесе по необходимите действия за излизане от очертаващата се критична ситуация." Има ли критична ситуация - аз оставям на Вас, на Вашите познания, на Вашата съвест, сами да прецените.
Уважаеми господа народни представители! Неведнъж и два пъти се очертаваше апокалиптична картина за България - най-напред есента миналата година, след това зимата тази година. Сега вече идва пролетта и по стар навик, когато нещо го няма, БСП си го измисля. Ето и този апокалипсис, за който става дума, и тази национална сигурност, за която става дума.
Аз бих посъветвал писателите на подобни неща по-нататък да не си губят времето с това, а да го оползотворят, като прочетат малко по-внимателно и по-задълбочено отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1996 г., което няколко пъти казах, че е един документален, безпристрастен израз на пълната катастрофа на управлението на БСП през 1996 г. Там има място за дебатиране, уважаеми народни представители от Демократичната левица. Там вие, ако имате, разбира се, това желание и това време, да влезете по-дълбоко в тези анализи, в тези посоки, в тези тенденции, които там са очертани, вие ще разберете, че може би тогава, когато толкова много си сбъркал, когато толкова много беди си донесъл на България, някак си добре е малко по-голяма скромност да имате по тези въпроси. (Недоволство в ДЛ. Реплики: "Стига вече!") Малко по-скромно. Това е нещо, което много ви липсва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, министър Радев. Благодаря за просторното изложение, което сигурно е изслушано не само от нас с интерес. Но съм длъжен да Ви напомня, че чл. 77, ал. 3 предвижда министрите да дават отговори в рамките на 10 минути.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Колко бяха моите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вашите бяха някъде към 23 минути.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Другият път ще ги намаля.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Явно въпросът е бил много важен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не съм Ви дал думата още. (Обръща се към народния представител Йордан Бакалов.)
Въпросът беше много важен. Аз смятам, че никой не би си позволил да Ви прекъсне, но това ограничение е сложено в това Народно събрание. В предишното Народно събрание го нямаше и аз смятам, че съм този, който може да го напомни.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Аз искам да благодаря на господин министър Радев за обстоятелствения отговор и да се обърна към лявата страна на парламента и да им зачета още един път въпроса.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Не се казва "зачета", а "прочета"!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще накажа някой от левицата! (Весело оживление.)
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Ами истината боли! Истината боли, какво да направим сега? Така или иначе е хубаво да слушате какво съм питал, за да няма спорове.
Какво е финансовото състояние на българските общини от началото на годината до този момент? Получи се отговорът.
Отправям въпроса във връзка с информацията, че на последния Консултативен съвет по национална сигурност при президента на Република България народният представител Георги Първанов е внесъл документ, в който твърди, че "финансовото състояние на общините е критично и това застрашава националната сигурност". Така или иначе отговорът трябваше да се състои точно на основата на този документ. Затова аз съм много благодарен на господин министър Радев. Благодаря, че го изслушахте и вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към актуални въпроси, зададени към министъра на труда и социалната политика Иван Нейков.
Давам думата за актуален въпрос на народния представител Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Преди да развия актуалния си въпрос, все пак ще взема отношение по процедурата, на която току-що бяхме свидетели.
Ние бяхме свидетели на една злоупотреба с парламентарния контрол преди всичко от страна на задалия актуалния въпрос, защото, ако действително искаше да се състои една смислена дискусия, той трябваше да предложи дебат по този въпрос и да предложи да бъде разпространен материалът, внесен от господин Първанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да преминете към въпроса.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И второ, вече в своя отговор господин министърът не само че два пъти повече, а и отгоре прехвърли определеното време за отговор, но първо си позволи квалификации, които не правят чест на който и да е министър, обвинения в лъжи, в цинизъм, едно назидателно отношение към Народното събрание, което не е уместно. Но по-същественото е, че той призова...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Пирински, да не правим още нарушения! Моля, задайте си актуалния въпрос!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имам процедурно предложение. Той предложи да се състои дискусия по отчетите по държавния бюджет и за 1996 г., и за предходните години. Трябва да знае господин Радев, а и Народното събрание, че вече две седмици такова предложение не се прави от мнозинството по непонятни за нас причини. Ние в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол съгласувахме становище, приехме го и има готовност за такава дискусия, но неизвестно защо мнозинството именно бяга от нея.
Така че аз предлагам и на господин министъра, и на мнозинството следващата седмица да залегне в дневния ред на Народното събрание обсъждането на отчетите на бюджетите и за 1992, и за следващите години, и 1996 г. включително. Защо?...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Пирински! Господин Пирински, все пак процедурата си е процедура.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин председател, Вие сте прав, както обикновено, процедурата си е процедура. Надявам се, че ще я използваме за смислени дискусии в Народното събрание, а не за взаимни обвинения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Така спекулирате с моето добро отношение към Вас.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Надявам се, че не съм прехвърлил границата. Затова минавам към въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И сега съм длъжен да дам думата на министъра, защото още не сте започнали...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ето, сега го правя.
Уважаеми господин министър, имате ли информация...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Пирински, сега ще изчакате министърът да отговори на това, което Вие казахте, тъй като трябва да балансираме.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: А, министър Радев, извинявам се, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Пирински! Аз не съм имал намерение никого да обиждам. Аз квалифицирах едно писание в една, според мен, достатъчно ясна и точна форма...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Обидна.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ами истината боде в очите. Вярно, може да е и обидна, но са смехотворни тези твърдения, както другите, които нарекох "откровена лъжа", са точно такива, и накрая онези, които Ви казвам, че просто в последната си част са цинични. Аз не се отказвам от това, мога да го докажа и смятам, че го доказах на онези, които чуха и разбраха за какво става дума. Те просто други термини нямат.
Колкото за дебата по отчета на бюджета за 1996 г., а и предишните години, вие като парламентарна сила направихте всичко възможно това да не се състои...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Нищо подобно!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: По времето, когато бяхте дали вот на недоверие, точно тогава Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол беше готова и вие намерихте хиляди процедурни начини и способи да го отложите, само и само да не се гледа преди вота на недоверие, който бяхте задали към днешното правителство. И, ей Богу, аз добре разбирам защо го направихте, и не само аз. Кога по-нататък ще се гледа, аз съм последният, който може да каже. Това ще решите вие, господа народни представители, но според мен това не трябва много да се бави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Приключихме с това отклонение от процедурата.
Има думата народният представител Георги Пирински да постави актуалния си въпрос към министър Нейков.


ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин министър, имате ли информация за драстични нарушения на елементарните условия на труд в редица фирми с гръцко и друго чуждестранно участие в общини Сандански, Петрич, Гоце Делчев, Хаджи Димово, Гърмен, Сатовча и други и ако разполагате с такава, бихте ли я съобщили пред Народното събрание? Защо компетентните органи по труда в редица случаи се оказват неспособни да осигурят спазване на нормите на трудовото законодателство и каква възнамерявате да предприемете за гарантиране правата на работещите в такива фирми?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Пирински!
По повод отправеното от Вас запитване искам да ви уведомя за следните данни и обстоятелства.
На територията на Благоевградския регион функционират общо 512 фирми, които са създадени с чуждестранно участие, тоест с чужди инвеститори в тях. От тях 53 на сто са фирми, в които има и гръцко участие, тъй като вие посочвате конкретно във вашия въпрос и такава форма на собственост. Основната дейност на тези фирми с чуждестранно участие е насочена в шивашкото производство и в дървообработването. През периода 1997 до февруари 1998 г. Районната инспекция по труда в Благоевград е извършила 506 проверки по безопасни и здравословни условия на труд и по спазване на трудовото законодателство. За установените по време на тези проверки нарушения са издадени 52 наказателни постановления.
Какви нарушения преобладават и то по-специално във фирмите, които са с чуждестранно участие, в това число и с гръцко участие? Преобладават нарушения във връзка с несвоевременно изплащане на положен извънреден труд, нарушава се нормативната уредба, по силата на която се искат съответните разрешения за полагане на извънреден труд. В някои случаи в нарушение на нормативните изисквания не са определени работни места, подходящи за заемане от трудоустроени, от бременни или от майки.
В голямата част от проверените фирми с чуждестранно участие не са изградени групите и комитетите по условия на труд, съгласно изискванията на закона за здравословни и безопасни условия на труд. Както ви казах, за констатираните нарушения са издадени 52 наказателни постановления. От тях 28 са на работодатели във фирми с чуждестранно, в това число и с гръцко участие.
Ако ми позволите, бих Ви посочил няколко конкретни примери. Да речем, при извършена проверка от Районната инспекция по труда в Благоевград във фирма "Лиза интернешънъл" в село Дебрен, община Гърмен е установено, че работят непълнолетни лица над установеното работно време за непълнолетни лица и че полагат извънреден труд. На работодателя е наложена съответната санкция.
Във фирма "Метко" ООД, община Сатовча, във фирма "Дариос" ООД, село Марикостиново, община Петрич, във фирма "Александър и Дими", община Сандански, във фирма "Спейс" ЕООД, Гоце Делчев е констатирано, че е нарушена Наредба N 1 на Министерството на труда и социалните грижи, тогава такова е било името на министерството, и Министерството на здравеопазването за установяването на данните за безопасни и здравословни условия на труд, тоест не са извършени необходимите измервания на параметрите на факторите на работната среда, за което работодателите съответно са глобени - наложена им е административна санкция.
Това, което прави впечатление е, че по време на проверките и то в повечето от проверените предприятия с чуждестранно участие работниците заявяват, че в част от тези фирми работодателите не определят трудовите възнаграждения в размер, съответстващ на характера на извършената работа от страна на работниците и служителите. В същото време проверките констатират, че навсякъде в тези случаи се спазва изискването на чл. 245 от Кодекса на труда, а именно за гарантирано изплащане на минималната работна заплата. Вие разбирате, че такъв проблем като размера на възнаграждението не може да бъде предмет на административна санкция и административен контрол, тъй като то е резултат от колективното договаряне в едно или друго предприятие или от индивидуалния трудов договор.
Въпросът, който Вие поставяте, има и една друга важна страна. Анализите показват, че фирмите с чуждестранно участие - с преобладаващо гръцко участие, са създадени с гръцки акционери, с гръцки капитал, гръцки инвеститори, но техните работодатели са български граждани. Всъщност онези лица, които са отговорни пред контролните органи по труда, са български граждани.
Когато подготвяхме отговора на вашия въпрос, както и по време на самите проверки от страна на Районната инспекция по труда в Благоевград, поисках да бъде направена преценка може ли да се говори, може ли да бъде направен такъв анализ, който да покаже, че сме изправени пред ситуация на чувствителна разлика, осезаема или драстична, няма значение, но някаква разлика между условията на труд в предприятията, в частните фирми с участие на чуждестранни инвеститори, и фирмите, които са изцяло с българско участие.
Значи, не може да бъде направен абсолютно такъв извод. Има разлика в честотата на различните нарушения. Например, във фирмите, създадени с гръцко участие, много по-често срещано нарушение е неправомерно полагане, в смисъл в разрез с изискванията за полагане на извънреден труд, и забавяне на изплащането на извънредния труд. Това нарушение много по-рядко се среща във фирми с българска собственост, с българско участие. В същото време прави впечатление - искам да го посоча, че във фирмите с чуждестранно участие, говоря за проверените фирми с чуждестранно участие, на практика почти във всички се констатира наличие на съответните писмени трудови договори, с които работят работниците - нещо, което се среща по-често като нарушение, тоест работата без писмен трудов договор във фирми с българско участие.
Аз искам в заключение да Ви благодаря за конкретния и коректния въпрос, който поставяте. Проверките в Благоевград от страна на Районната инспекция по труда продължават с нарастваща активност. Проверките стават както въз основа на инициатива на самата инспекция, включително и внезапни - Благоевград е един от първите региони, където преминаваме и към така наречените нощни проверки - там, където се полага нощен труд, за да се провери на място как се полага трудът и при какви условия. Едновременно с това приемаме сигнали от работниците, от синдикатите.
Аз искам да се обърна и към Вас, и към всички народни представители - ще ви бъдем наистина благодарни за сигнали, които отправите към министерството, към инспекцията за това, че ваши избиратели от вашите райони са констатирали или са свидетели на нарушения. Това ще подпомогне изключително много контролната ни дейност.
Накрая искам да Ви уведомя, че този въпрос както за глобалната контролна дейност, така и за работата във фирми с чуждестранно участие, е обсъждан и продължава дискусията по него в Националния съвет по условия на труд, с участието на социалните партньори и той продължава да стои на нашето внимание.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Георги Пирински да изрази отношението си към отговора.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър. Благодарен съм за информацията, която изнесохте, за обективните данни, които съобщихте.
Бих направил следните коментари.
Преди всичко ми се струва, че картината на степента на нарушаването и на условията на труда, и на трудовоправното законодателство е по-драстична, по-тежка, отколкото прозвуча във Вашите думи.
Даже и вчера имаше в печата съобщения за колектива на една фирма, която за два часа е преградила главния път "Е-79", именно в резултат на непоносими условия на труд.
На много места се създава едно впечатление като че ли няма власт, няма контрол, който да види далеч над регулираното 8-часово работно време, произвола и заплащането, за което и Вие загатнахте, и т. н.
Тази картина, разбира се, не може да бъде вменена във вина на Главната инспекция по труда, защото общините, за които става дума, поначало са към критичните общини в България, онези, които наистина са поставени в много тежки условия. И напразно се тълкува и от министъра на финансите състоянието на общините в един абстрактен и обобщаващ план. Защото това са общини, в които хората, включително които ги следят и във финансовото им състояние, споделят констатацията, че те са заплашени и обезлюдяване, и от навлизане на много осезаеми чужди влияния - не само в икономиката, а също така в образованието, в бита и т. н.
Това, което бих поставил и като предложение. Аз съзнателно споменах аспекта с чуждестранно участие и гръцко участие, защото в средствата за масова информация, във вестниците получават гласност преди всичко случаи на нарушения...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако ми разрешите една минута, господин председател, просто в план на предложения към министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поради това че зададохте въпроса много кратко, можете да използвате сега една минута повече.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Става дума за следното. Има една чувствителност към фирмите със смесено участие и чуждестранните фирми. Има един риск да се получи една нагласа и настроение против чуждестранните инвеститори. Мисля, че правителството има и тази задача - да влезе да речем в контакт със Сдружението на индустриалците от Северна Гърция и да разгледа заедно с тях случаи на драстично нарушение от фирми с гръцко участие.
По-нататък, струва ми се, че правителството би трябвало да разгледа програми за алтернативна заетост в тези отрасли, в тези общини, които не костват чак толкова много средства. Защото очевидно е, че нормата на печалба в тези предприятия е твърде висока. Ясно е, че в случая на практика става дума за една изключително висока степен на експлоатация на наемен труд. Според мен е напълно възможно да се създадат програми за ангажиране на тази работна ръка при едни нормални условия, с една нормална рентабилност и при една защита на държавата. Благодаря Ви още веднъж за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин министър Нейков, заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин Пирински, искам пак да внеса коректност и конкретност в позицията. За това, което казахте, аз вече имам информация Отново сме извършили проверка по повод на реакцията на група работници, които са протестирали срещу своя работодател. Във фирма с гръцко участие е протестът и е за размера на работната заплата. Значи не става дума за нарушения на трудовото законодателство, които подлежат на контрол от инспекцията. Размерът на трудовото възнаграждение е предмет на преговори между работника или синдикатите и работодателя. Това е нещо, което е резултат на договаряне между тях. Аз не отричам, че в едни или други преговори едната или другата страна може да постигне по-изгодна за нея позиция, но, пак повтарям, не е възможен и не е законен, въобще е абсурден контрол от страна на инспекцията, която да определя какво възнаграждение да получава един работник. Това не е възможно.
Колкото до контактите и Вашето впечатление за драстичността на нарушенията, пак повтарям, ние провеждаме срещи с всички работодатели на проверените фирми. Няма основание да се твърди, че гръцките фирми в България имат някакво абсолютно нихилистично отношение към законодателството. Такава оценка не може да бъде направена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към госпожа Евдокия Манева, министър на околната среда и водите, от народния представител Любомир Божков относно екологичната обстановка в гр. Силистра и политиката на правителството и министерството за решаване на проблема.
Заповядайте, господин Божков.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, първо искам да Ви благодаря за писмения отговор, който получих от Вас.
Въпросът ми е съвсем добронамерен, тъй като замърсяването на околната среда и обгазяването на гр. Силистра, трансграничното замърсяване от завода в гр. Калараш, Република Румъния, не разделя хората по цветове. Затова и въпросът ми въобще няма никаква политическа окраска в този смисъл.
От 11 години екологичният проблем в гр. Силистра силно разтревожи нашата общественост. Продължава системното обгазяване на града от Металургичния комбинат "Сидерка", гр. Калараш, Република Румъния. Атмосферата в Силистра ежедневно се замърсява с феноли, сероводород, амоняк, азотни окиси, пирити и др. Изводите, които се правят от експертите, са особено тревожни. В Силистра се правят замервания от два пункта на обгазяването и различни вредни съставки на въздуха, включително и с модерната апаратура "Обсис", но от това, разбира се, въздухът не става по-чист. Съществуват сериозни опасения за здравето на населението.
Оценката на здравния риск, извършена от компетентните специалисти преди година, показват силно увеличение на честотата на острите и хронични заболявания на дихателната система, на някои заболявания на кръвотворната, сърдечносъдовата и нервната система.
Решаването на проблема има няколко аспекта: междуправителствени решения, свързани с установяването на различните стандарти в Република България и Република Румъния, за да има съпоставимост на резултатите, които се замерват; правителствена регионална политика за Силистра; размяна на експерти от сродните министерства на двете страни и подкрепа на Европейския съюз с оглед финансирането на конкретни проекти.
И в тази връзка въпросите ми към Вас, госпожо министър, са следните:
Каква програма има вашето министерство? Какви конкретни проекти се предвиждат в близко време за разрешаване на изключително острия проблем с трансграничното замърсяване на въздуха на гр. Силистра? Какви международни и междуправителствени контакти са осъществени с нашата съседка Румъния за разрешаването на екологичния проблем? Какви срокове и какви средства са предвидени за това? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Божков.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божков, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вашият въпрос засяга многогодишен изключително чувствителен за населението на гр. Силистра проблем за чистотата на въздуха, поради който районът на града през 1994 г. беше обявен за гореща екологична точка. Този факт определя и отношението на ръководството на Министерството на околната среда към проблемите на града. Както в Програма "2001" на правителството, така и в програмите и плановете на министерството действията в районите, обявени за горещи точки, а такива са 14, са действия с подчертан приоритет.
Какво е направено и какво предстои да се направи, за да се решават екологичните проблеми в Силистра?
Първо, идентифицирани са източниците на замърсяване и е създадена система за мониторинг. В общия българо-румънски участък на р. Дунав в градовете Силистра и Калараш са установени общо седем промишлени предприятия, замърсители на атмосферния въздух. От българска страна това са: "Меком", "Фазер лекс", "Оргтехника", "Млекси" и "Стомана". Предприятията в момента работят с капацитет между 20 и 50 на сто от възможния, а "Меком" не работи. Най-значителен замърсител е "Стомана". От румънска страна най-значителен замърсител е Металургичният комбинат "Сидерка" и Целулозно-хартиеният комбинат. Общо те замърсяват въздуха с прах, серен двуокис, азотен двуокис, сероводород и фенол. Тези замърсители се контролират в три пункта на Националната система за мониторинг.
Концентрациите на първите три замърсителя не представляват проблем и са в нормите на пределно допустимите концентрации. Най-сериозен е проблемът със замърсяването на въздуха с фенол и сероводород от Металургичния комбинат "Сидерка". През последните три години системно са констатирани превишения на максималните еднократни пределно допустими концентрации. Така за 1997 г. от 1000 проби, направени в този район, 25 от пробите за фенол и 19 от пробите за сероводород са над максимално допустимите максимални концентрации. А през първите два месеца на 1998 г. от 160 проби 10 на сто за фенол и 6 на сто за сероводород също са над максималните пределно допустими норми.
На второ място, за решаването на общите проблеми е създадена междуправителствена българо-румънска комисия по опазване на околната среда, която досега е провела три сесии. Още на първата сесия, която се е състояла през 1993 г., е подписан от двамата министри на околната среда Меморандум до Европейския съюз за отпускане на финансова помощ и предприемане на ефективни мерки за технологична реконструкция на замърсителите.

Подготвено е и проучване, което е било финансирано от Европейския съюз, за да се определят приоритетните действия от двете страни. Идентифицирани са седем проекта за България на обща стойност 3 млн. 635 хил. екю и четири проекта за Румъния на обща стойност 6 млн. 950 хил. екю, както и 500 хил. екю за изграждане на общ мониторинг и контрол на трансграничните преноси. С това проучване е оценено, че реконструкцията на Металургичния комбинат "Сидерка" в Калараш, за да намали замърсяването на въздуха, трябва да получи помощ в размер на 3 млн. 200 хил. екю, а за другия основен замърсител, Силистренската фирма "Стомана" - 450 хил. екю и 100 хил. екю за премахване на замърсяването от локалните отопления.
До този момент за съжаление нямаме отговор, няма положителен резултат от Европейския съюз.
Една от първите задачи на ръководството на Министерството на околната среда беше да възобнови работата на Междуправителствената комисия и отново да се постави въпросът за намиране на финансови източници за подпомагане на реализацията на проектите, независимо че това последно задължение не е задача на Министерството на околната среда, а това е задача на съответните фирми и отраслови министерства. Независимо от това при подготовката на плана за финансиране от програма ФАР за 1998 и 1999 г. ние включихме като наше предложение по линията на програма ФАР на Министерството на околната среда да бъде финансирана реконструкцията на "Стомана" с 450 хил. екю и очакваме до края на месец юни да получим потвърждение за това финансиране. Проектът е добър и мисля, че няма основание да бъде отхвърлен този път.
След продължително прекъсване на 22 януари 1998 г. се проведе и Третата сесия на Междуправителствената българо-румънска комисия по опазване на околната среда. На нея се споразумяхме за няколко изключително важни проблема и предпоставки за решаване на проблемите в региона на град Силистра.
На първо място се споразумяхме да се организира провеждането на единен мониторинг, почиващ на единни методики и осигуряващ сравнимост на данните за емисиите от промишлените предприятия. Както вече Вие споменахте във Вашия въпрос, в момента двете страни използват различни методики и си служат с различни данни, когато трябва да коментират общите проблеми за замърсяване на въздуха.
На второ място, създаде се съвместна работна група, която следва да разработи техническите решения, свързани с единния мониторинг, а именно да установи методите, които да бъдат еднакви за двете страни, да идентифицира оборудването, с които ще се мери, да се установи кои замърсители ще се измерват едновременно и в двете страни. В момента, както споменах, има пълен разнобой в тази дейност, което изключително усложнява решаването на споровете в тази област.
И, на трето място, реши се да се възобнови искането към Европейския съюз за финансиране на идентифицираните през 1993 г. проекти. Както България, така и Румъния изпитват финансови затруднения и мисля, че на този етап без финансова подкрепа от Европейския съюз трудно бихме могли да очакваме рязка промяна в обстановката. Проблемите обаче, които са идентифицирани, проектите, които са разработени, изцяло се вписват в Дунавската програма и ние се надяваме, че след като вече измина нейният подготвителен етап и се пристъпва към конкретно финансиране на инвестиционни проекти, с помощта на Германия, въпрос, който вече беше поставен при нашите разговори за сътрудничество в областта на околната среда, ние ще можем да получим исканата помощ.
Подчертано важно постижение на януарската сесия на Междуправителствената комисия беше изразената воля от двете страни за решаване на екологичните проблеми в процеса на приватизация. Предпоставка за това е Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен аспект, която България е ратифицирала, а Румъния се очаква да я ратифицира до края на месец май. По този начин на една солидна правна основа ще се постави задължението на двете страни да предприемат мерки и да уведомяват обществеността за действията си за намаляване на екологичните рискове и рисковете за населението.
Изразена беше готовност също така в приватизационните договори да намерят място задължения за намаляване на екологичните рискове. За съжаление тази процедура не е много добре обезпечена нормативно в Румъния, при нас проблемите са по-добре решени, но независимо от това ние се споразумяхме при предстоящата приватизация на "Сидерка" да се заложат изискванията за реконструкция на предприятието.
За сериозната ангажираност на двете страни за решаване на насложилите се от години екологични проблеми свидетелства и подготвящата се среща на министрите на околната среда, която ще се състои в началото на май. Това е среща не представителна, това е делова среща, на която ние ще продължим преговорите за реализацията на конкретните проекти за опазване на околната среда в българо-румънския участък на река Дунав. Надявам се, че нашите усилия ще бъдат подкрепени с аналогични действия от местната власт. Аз намирам, че при решаване на тези проблеми местната власт има също своите отговорности и необходимост от активни действия.
Имам всички основания да изразя увереност, че въпреки сериозните трудности в бъдеще обстановката в Силистра ще бъде променена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Божков, имате думата за реплика.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Госпожо министър, аз Ви благодаря за този отговор. Той ме задоволява дотолкова, доколкото тази информация е почти известна на българската общественост. Зная, че проблемът не зависи изцяло само от вашето министерство. Вие малко трудно ще го решите съвсем сами. Единадесет години силистренската общественост очаква да се реши този въпрос. Този въпрос аз ще го задавам на всеки един министър на околната среда независимо от чие правителство е той, защото силистренската общественост очаква кога най-после ще диша чист въздух. Защото, както казахте преди малко във Вашия отговор, и България, и Румъния са в крайно затруднено финансово положение, но ще зависи много също така и от усилията на самото наше правителство до каква степен ще успее да убеди европейските структури. Защото Европа веднъж даде средства за Единбургския университет, който направи едни изследвания и в края на краищата се оказа, че не румънската страна, а ние, нашите предприятия замърсяват въздуха в Силистра. И това беше засега единствената помощ.
Надявам се, че тези проекти, за които говорите, наистина ще бъдат осъществени. И, както казах, макар и нашега, вярно е, че всички пътища към ада са осеяни с добри намерения, но аз се надявам, че в близко време, както вие казахте, Силистра ще диша наистина чист въздух, защото населението намаля от 60 на 35 хил. души благодарение на замърсяването на въздуха и безработицата в града.
Благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин Божков, аз мисля, че се опитах в своето изложение да спомена, че не става дума за намерения, а за конкретни действия. И това, което сме предприели и което вече е постигнато, са неща, които изобщо не са били решени през последните години. И аз наистина смятам, че имаме основание да очакваме рязка промяна в близко бъдеще. И се надявам, че скоро ще ви бъде отнета възможността и основанията да задавате подобни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Последният актуален въпрос е към господин Петър Бояджиев - министър на здравеопазването, от народните представите Петър Мутафчиев и Асен Гагаузов относно бъдещето на общинските аптечни дружества.
Господин Гагаузов, имате думата.

АСЕН ГАГАУЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Господин Бояджиев, мисля, че въпросът, който поставяме тук с колегата, е един много важен въпрос, който засяга абсолютно всички общини. Ще бъда кратък в неговото задаване.
С приемането на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманитарната медицина на общините бяха предоставени за безвъзмездно ползване аптеките, намиращи се на тяхна територия. На тази база бяха създадени общински аптечни дружества, които осъществяват социалната политика на общините по задоволяване на населението с необходимите им лекарствени средства.
Господин министър, нашият въпрос към Вас е - след приетото решение за приватизация на държавните аптечни предприятия, тоест тези, които в момента осъществяват търговията на едро с лекарства, възнамерявате ли да прехвърлите безвъзмездно собствеността на предоставените за ползване от общините аптеки в тяхна собственост? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гагаузов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев, уважаеми господин Гагаузов! Съгласно програмата за приватизация на Министерството на здравеопазването се продават само пакети от акции и дялове на търговските дружества, а не аптеките, предадени на общините за безвъзмездно ползване. В министерството не се обсъжда вариант предадените на общините аптеки да са предмет на приватизационна сделка.
Следва да се прецени внимателно целесъобразността от механичен подход за решаване на въпроса чрез безвъзмездното прехвърляне на собствеността на държавните аптеки на общините. Освен пречките, свързани с правото на министъра на да се разпорежда с една корпоративна, а не държавна собственост, такова решение би имало силно негативни последици за работещите държавни дружества до тяхната декапитализация и противоречи на дадените на министъра правомощия, като принципал на тези дружества.
Във връзка с това Министерството на здравеопазването провежда и ще продължава да провежда конкретни диалози с общинските власти за перспективите на тяхната политика по отношение на общинските аптечни дружества.
Сега се намираме в една особена ситуация. Както Вие споменахте, съгласно закона, който цитирахте, собствеността е държавна, но правото на ползване е прехвърлено на аптеките по силата на закона. Няма пречки министерството, респективно държавата, да продава аптеките, независимо, че те са прехвърлени за ползване на общините. Но това би поставило в много лоша ситуация както общините, така и лицата, които биха закупили тези аптеки, защото трябва помежду си да решават, и то сигурно в съда, едни взаимоотношения, които преди това са установени със закон.
Ето защо в момента ние не продаваме такива аптеки, които са в рамките на общинските дружества. Предстои, както знаете, включено е в законодателната програма и на Министерския съвет, и на Народното събрание изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина, където тези отношения - собственост, функция, дейност - ще бъдат вероятно променени и едва тогава ние ще отидем към решаване на тези проблеми.
Още отсега искам да заявя, че ние и в момента водим разговори и там, където стигаме до съгласие с оглед действително нуждите и функцията, които изпълняват аптеките в рамките на тези общински дружества, постигаме съгласие с кметовете. Но когато обсъждаме евентуалните промени в закона, ние обезателно ще се съобразим със становището на сдружението на общините в България. Така че поне засега считам, че няма място за безпокойство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин министър.
Господин Гагаузов, имате думата.
АСЕН ГАГАУЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин Бояджиев, с така направеното уверение от Ваша страна, аз мисля, че се въвежда известно успокоение сред хората, които се занимават с проблемите, свързани с дейността на общинските аптеки. Искам да Ви кажа и някои неща, които мисля, че са важни точно в този момент, в който ние разглеждаме този въпрос.
Предстои разглеждане на промяна в Закона за държавната и общинска собственост. Това, което каза и заместник-председателят на Министерския съвет господин Бакърджиев, че ще бъдат преотстъпени от страна на държавата в полза на общините редица обекти, които представляват изключително общински интерес, а не толкова държавен, в тази светлина аз мисля, че съгласувано, разбира се, с Асоциацията на общините, бихте могли да направите такова предложение, което ще бъде само в полза на общините.
Освен това, затруднението по експлоатацията на тези обекти произтича и от факта, че много от тях вече се нуждаят от основен ремонт, модернизация и реконструкция, а те не са в баланса на общинските предприятия, което на практика не им позволява да извършват разходи по обновяването на тези аптеки.
Другото, което е основен повод за задаването на този въпрос, е, че назначените оценители по извършването на приватизация на аптечните дружества включват в правния анализ и извършват оценки на тези аптеки, което създава един допълнителен смут в хората, които работят по места в аптеките.
Аз Ви благодаря за успокоението, което Вие дадохте, че те не са предмет на приватизация. Разбира се, с тези препоръки, които направих, ще Ви бъдем много задължени, ако тези аптеки бъдат прехвърлени наистина в собственост на техните ползватели, а именно общинските фирми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гагаузов.
Има думата господин министърът за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин Гагаузов, аз искам да направя само едно уточнение. Аз вече декларирах и продължавам да държа на това, че ние с общините ще намерим съвместно най-доброто решение. Но имам само една забележка към Вас.
Аз не считам, че е работа на общините да се занимават с аптечно дело и в никакъв случай не считам, че ние като принцип трябва да възприемем да даваме някакви преференции на общините пред евентуалните частни собственици. Най-малкото, трябва да ги поставим на равноправни основи.
Искам да Ви обърна внимание, че сега има много големи противоречия даже в този закон. Сега действащия закон забранява да има вериги от аптеки. Тоест, един аптекар не може да има две аптеки. А общината прави верига от аптеки. Това е алогично. В София, например, има шестдесет и няколко аптеки, които са на един собственик, тоест използват се от една и съща общинска фирма. Това е едно противоречие.
Второ, това прехвърляне на дейности може би е било продиктувано и в онзи момент, когато на аптеките е отреждана по-голямата социална роля. Знаете, че тогава общините бяха в много тежко състояние. Не можеха да изплащат лекарствата по съответните наредби, декапитализираха се, частните аптеки затвориха врати, натрупаха се дългове, които след това общината дали ги е поела или не, не зная точно. Вероятно ги е поела. Тоест, това подчертано социално значение на тези общински аптеки сега вече отстъпва до известна степен. Разбира се, общински аптеки ще има, частни аптеки ще има и всякакви други.
С тази дуплика исках да Ви обърна внимание на едни трудности и несъответствия, дори парадокси, които сега съществуват. Второ, да Ви обърна внимание, че ние разглеждаме собствеността равноправна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министър Бояджиев.
С това приключи парламентарният контрол.

Продължаваме работата по:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Моля господин Панев да продължи с докладването.
Преди парламентарния контрол започнахме работа по § 2. Две от предложенията бяха гласувани. Сега сме на предложението от народните представители Ахмед Доган и Лютви Местан. Не виждам господин Доган и затова ще дам думата на господин Местан.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Правото на малцинствата да изучават своя език в училище е фундаментално право и основен израз на зачитането на правата и свободите им. Неслучайно редица текстове в международните документи - от Всеобщата декларация за човешки права до Рамковата конвенция включително имат пряко отношение към този проблем. Всички тези документи в различна степен декларират правото на малцинствата да запазят своята идентичност. Това право може да бъде напълно реализирано само ако те придобият добри познания по майчиния си език по време на образователния процес, без, разбира се, това да снема отговорността им да се интегрират в обществото чрез изучаване на официалния език.
Бих искал съвсем открито да поставя въпроса дали в България практиката за обучение по майчин език съответства на реалната европейска практика и на духа на международните договорености и стандарти. За съжаление, отговорът е "не". Твърдението на официалните държавни институции, че в България този въпрос е решен, не отговаря на истината. Напротив, България е от малкото страни, в които е наложена порочната практика на факултативно обучение по майчин език извън редовната учебна програма.
Нещо повече. Вече 8 години чрез подзаконов нормативен акт - Правилника за приложение на Закона за народната просвета, практически се нарушава чл. 36, ал. 2 от Конституцията на Република България, в резултат на което значителна част от лицата, принадлежащи към малцинства, са лишени от право да изучават езика си. Възможно е една подобна категорична теза да смути някого и затова позволете ми да я развия чрез привеждане на конкретен доказателствен материал. Още повече, че в обществото има изградени стереотипи на негативно отношение, именно защото то не разполага с достатъчна информация.
С чл. 36, ал. 2 от Конституцията се постановява правото на изучаване на майчин език. Законът за народната просвета практически повтаря този текст, но в Правилника за приложение на този закон консумирането на конституционното право по един недопустим начин се рамкира допълнително и се обвръзва с допълнително условие - могат, при условия, че има желаещи най-малко за една група.
Питам: ако човек не може да избира мястото на своето раждане и своите родители и ако в съответното населено място няма достатъчен брой деца за сформиране на една група, а нормата е 13 деца, останалите примерно 5-6-10-12 деца могат ли да консумират конституционното си право? Не могат. И тези случаи не са единици. Това е повсеместна практика на нарушаване на Конституцията. Така се накърнява както правото на индивида, така и върховенството на основния закон.
Твърде интересни са и някои други практически аспекти на приложението на конституционната норма, с които за съжаление няма време да Ви запозная. Но това, че майчиният език се изучава извън редовната учебна програма, като правило в обратната смяна на ученика, е най-малкият проблем. По-важно е, че са създадени условия за една недопустима конкуренция между майчин език и чужди езици. Съгласно учебния план от първи до четвърти клас единствената възможност за изучаване на чужд език е в часовете по СИП. И ако ученикът е избрал да учи като СИП майчиния си език, той практически е лишен от възможността да учи западен език без, разбира се, някой да му пречи да избере западния.
Прав беше колегата Емин, когато каза, че различните СИП-ове даже не могат да бъдат равнопоставени, тъй като СИП - майчин език произтича от върховния закон - Конституцията.
Искам откровено да ви кажа, че ние в България не искаме нищо повече от това, което искаме като български политици за представителите на българското национално малцинство извън пределите на страната. Няма да ви губя времето и да ви запознавам с моменти от речта на уважаемия господин вицепремиер по време на откриването на Българския културно-информационен център в Цариброд, когато той каза, че ще настоява българският език в сръбските училища да се изучава като задължителен предмет. Ние подкрепяме тези негови усилия, защото те са в пълно съгласие именно със съществуващата реална европейска практика. Но ако същото право не признаем тук, в страната, ще накърним именно интереса и на българското национално малцинство извън пределите на страната.
Затова, понеже времето ми изтече, ви призовавам към повече откритост, към волево усилие да се преодолеят емоционалните наслоения и изградените негативни стереотипи и да подкрепите нашето предложение. Ние сме открити за едни или други редакционни бележки, разбира се.
Искам в заключение да кажа само това, че статутът на задължителен предмет съвсем не означава превръщането на едно конституционно право в задължение, тъй като ние сме категорични, че майчиният език ще се изучава само от тези, които го желаят, но като предмет в редовната учебна програма. Едно положително гласуване ще бъде знак, че сте скъсали с порочната практика, наложена през 1990 г. от тогавашното управляващо мнозинство, и ще бъде реален израз на усилията ни наистина не на думи, а де факто да хармонизираме правната си система с европейската правна система, норми и стандарти.
Благодаря за вниманието и ви призовавам към повече воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Реплика от господин Цветан Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Местан! Във Вашата реч прозвучаха няколко момента, които искам да оборя с факти и аргументи, не с думи, не с пропаганда. Просто моля, нека образованието да не го превръщаме в политически форум. Това беше в началото като апел към всички народни представители.
На първо място, естествено в Конституцията е дадено право, ние не говорим за императивна форма, имат право да изучават своя майчин език.
Второ, ние в момента приемаме Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вие говорите за правилника. А нали чрез промяната на закона ще се промени и правилникът.
На трето място, ние тук вкарваме текст, според който майчиният език се изучава в общинските училища, което означава поемане на ангажимент от държавата към тези, които искат да изучават своя майчин език. Всичко друго е въпрос на нормативи, правила и възможности.
Аз Ви дадох предния пример и просто завършвам моята реплика със следното: къде е задължителен на друго място българският език, освен в България? Посочете ми една друга страна. Аз не мога да Ви посоча. Няма задължителен.
Така че не може в задължителната програма да влезе такъв учебен предмет.
И на трето място, СИП също влиза в задължителната подготовка, въпреки че е свободно избираема. Но това е факултативна подготовка и естествено е там да намери своето място изучаването на майчиния език. Просто Ви моля, не превръщайте в политически въпрос нещо, което ние решихме много елегантно и много точно.
А що се отнася до изявлението на вицепремиера, той ще Ви отговори каква е Конституцията на Сърбия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цветан Димитров.
За дуплика думата има господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин Димитров, не само политически, но етнополитически нюанси се съдържат именно във Вашата реплика. Аз приведох примери за двоен стандарт. Вие не пожелахте да го оборите. Много ми е любопитно тази теза да бъде оборена. Привеждам Ви конкретни примери за нарушаване на върховния закон - също не взимате отношение по този въпрос. Вие ми отговаряте с добре познати клишета. Аз мога да Ви посоча десетки примери от реалната европейска практика. За съжаление, нямам време. Ще Ви дам само един простичък пример. Унгарското национално малцинство в една Румъния изучава не само майчиния си език в редовната учебна програма, а и всички останали предмети на своя матерен език. И когато наскоро румънският парламент промени закона - декрета на президента Константинеску, и задължи унгарците да изучават поне два от предметите - история и география на Румъния, на официалния румънски език, световната общественост надигна вой до небесата, че чак се заговори за национализъм от страна на управляващото коалиционно правителство в Румъния. Ние в България не поставяме подобен въпрос. За нас обучението по майчин език не е въпрос на самоцел, на капсулиране, а е въпрос, дълбоко интеграционен, но интеграция между не само пълноправни, а и пълноценни личности.
В този смисъл правото на изучаване на майчиния език, освен че е свещено право, е едно задължително условие за нормалното развитие на личността. Казах Ви вече, че СИП-ът като форма, независимо как ще се опитаме да решим този въпрос в правилника, не създава нормативна база този въпрос да се реши адекватно. Напротив, създава условия за по-нататъшно нарушаване именно на Конституцията. Защото за СИП са необходими 13 деца. Как ще гарантирате правото да се консумира това конституционно право, ако желаещите не са 13, а 12? Не отговаряте и на този въпрос.
Много Ви моля, нека на въпроса да погледнем едно към едно като чисто образователен проблем. Отговорете на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Господин министърът иска думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Местан! В официалния книжовен български език има една думичка, която е много хубава, и е редно да я използваме и в парламента. Думичката е "благодаря".
На Ваш въпрос тук в залата по повод на учебник по история аз поех ангажимента - аз съм си изпълнил този ангажимент. Ако искате, на следващото заседание можем да прочетем от трибуната на парламента какво ще съдържа инструкцията за обучението на децата в края на април и началото на май по тези уроци, за които коментираме. Нападките Ви към правителството не правят чест на обсъждането на закона и опитът непрекъснато да влизаме в политиката и да излизаме от нея и да говорим за образование е изключително некоректен.
В Западните покрайнини, територия, която е получила наименованието си след 1919 г. по силата на международни договори и където живее българско население, от тази 1919 г. до днес съществува една многонационална държава. Тази многонационална държава има своята конституция и е минала през различни форми на управление - през опити за демокрация, парламентарна монархия, през комунистическа диктатура, през някакъв особен тип, съветскоподобно управление и пр.
В проблема, на който искате отговор, в Съюзна Република Югославия най-трудното е именно изключително точните формулировки в Конституцията и законите и тяхното неспазване от администрацията. Няма двоен стандарт. Тук говорим за една точна формулировка, в която поемаме истинския ангажимент, триален - казваме къде го поемаме - в общинската училищна мрежа, и говорим за това впоследствие администрацията на народната просвета реално да претвори този текст в учебна действителност.
Думичката "СИП" пък изобщо не е използвана в текста на закона, а Вие в изказването си правите цяла пледоария.
Ето защо дискусията в комисията подсказа различните възможности и форми да се направи това, което Вие защитавате - права на гражданите. Никой не го отрича. Една богата и хубава фраза в закона може да остане съвсем мъртва, ако няма политическа воля това нещо да бъде приложено. Ако Вие искате отново да се върнем на темата и да правим дискусия защо не е приложено досега, то не съм аз подходящият обект за тази дискусия. Просто моите ангажименти към българското образование като министър са от десетина месеци, а това, за което Вие говорите, е преди тези десет месеца.
И накрая, не само Вие, но и другите колеги от комисията, и от опозицията, и от Парламентарната група на Демократичната левица - за това има стенограми, благодарихте и аз съм благодарен, че ми благодарихте затова, че не е имало искане, когато броят на паралелката не покрива норматива, именно по същия този правилник министърът да подпише възможност паралелката да е с по-малко деца. Не е имало такова искане от български народен представител, независимо дали той е от мнозинството или от опозицията, именно знаейки особеностите на различните региони, проблемите с пътуванията и проблемите на училищната ни мрежа.
Аз сега пред Вас гарантирам, и то не в интервю, а в пленарната зала на българския парламент, че всички тези правила, които са необходими, ще бъдат включени и те ще действат, за да не е това само един спор и един дебат тук в залата, а след това да си отидем оттук и да не свършим никаква работа с едно много красиво изречение.
Пак казвам, направена е много важна крачка по пътя на установяването на гарантирана защита на правата и то не на малцинствата, господин Местан. Аз съм голям противник на това да не се казват нещата с точните им думи. В България нямаме малцинствен проблем. В България имаме тежък, наследен от тоталитаризма проблем, който се нарича "български турци", хора, български граждани, които имат турско самосъзнание. И това е истината. Там е проблемът и ние трябва с този проблем да се справим, а не да заобикаляме чрез общи нормативи, чрез общи думи и да не казваме какво е точно в сърцето на тези неща. И аз поемам този ангажимент пред Вас и когато не го изпълнявам, Вие имате основанието вече да критикувате и мен, и правителството. Но тук нямате такова основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Методиев.
Първото предложение по ал. 1 на чл. 8, което са направили народните представители Ахмед Доган и Лютви Местан, беше вече гласувано. То съвпада с предложенията на Драгомир Драганов и на Мюмюн Емин, Айруш Хаджи и Ахмед Юсеин. То фактически влиза и в предложението на комисията.
Господин Местан, ще поставя на гласуване само второто Ви предложение, ако не възразявате.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС, от място): Може ли едно пояснение, господин председателю?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, направете го.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Стана ясно, че този текст вече е гласуван, но за протокола все пак аз бих искал да се чуе още един мотив в полза на нашето предложение, което съвпада с предложението и на господин Драганов. Разликата е твърде съществена.
"Училищното обучение осигурява усвояването на официалния книжовен български език" е в пълно съгласие с друг текст от проекта - за държавните образователни изисквания. Държавно образователно изискване е осигуряването на усвояването на българския книжовен език, а не създаването на условия за това. Защото ако се промени текстът и е задължение само създаването на условие, то ще бъдем изправени пред ситуация, при която отделният индивид, личността може и да няма задължението да усвоява официалния книжовен български език.
В нашия вариант това задължение е както за държавата, така и за всеки отделен индивид, всяка отделна личност - да изпълни своето конституционно задължение да усвои книжовния български език. Защото в противен случай може да има оправдание: аз не усвоих книжовния български език, тъй като не ми бяха създадени условия за това така, както аз го разбирам.
Затова, въпреки всичко, Ви моля за прегласуване на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма прегласуване, просто ще поставя на гласуване вашите две предложения, въпреки че няма никакво конституционно задължение към никой българин да бъде задължен да усвои книжовния език. Има голяма част, които не са го усвоили.
Поставям на гласуване предложението на господата Ахмед Доган и Лютви Местан за отпадане на второто изречение от ал. 1 и за новия текст, който те предлагат, вместо отпадналия.
Гласували 164 народни представители: за 24, против 82, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
И следващото предложение е за ал. 2 на чл. 8 пак на народните представители Ахмед Доган и Лютви Местан. Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 20, против 97, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Предложението на госпожа Станка Величкова е подкрепено от комисията и съвпада с още други предложения.
Предложението ал. 2 да стане ал. 3, като след думите "своя майчин език" се прибавят думите "до 8 клас включително", е оттеглено.
Предложението от народната представителка Донка Дончева и народния представител Димитър Димитров също е оттеглено.
Предложението на господин Цветан Димитров и господин Георги Панев съвпада с това на госпожа Станка Величкова и е прието.
Предложението на народните представители Кети Граматикова, Мира Радкова и Иван Иванов е оттеглено.
Така че остава да гласуваме предложението на комисията за § 2 и тъй като мина доста време откакто беше прочетен този текст, ще ви прочета предложението на комисията.
"§ 2. В чл. 8 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) В детските градини, училищата и обслужващите звена официалният език е българският. Училищното обучение осигурява условия за усвояване на книжовния български език".
2. В ал. 2 думите "извън държавните училища в Република България" се заменят с "в общинските училища".
Моля, гласувайте предложения от комисията текст на § 2.
Гласували 161 народни представители: за 143, против 15, въздържали се 3.
Параграф 2 е приет.
Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! За пореден път се убеждавам, свидетел съм в четвърти парламент, че нито една политическа сила в България не поема отговорността за разрешаване на въпроса, на проблема с изучаването на майчиния език.
Съюзът на демократичните сили винаги преди изборите обещава на малцинствата в България, че ще подкрепи всяко искане в тази насока, включително в Кърджалийски и в Разградски регион, ненапразно там включиха в листите господин Гюнер Тахир, че проблемът с изучаване на майчиния език ще бъде разрешен.
Уважаеми господин министър, до 1975 г. майчиният език се изучаваше задължително четири часа в учебната програма. От 1975 г. насам не се намери нито едно правителство. От една страна, в края на ХХ век ние се стремим да се интегрираме със страните от Европейския съюз, от друга страна, се разминаваме в ценностите, които при нас са приложими, и с ценностите, към които се стремим.
В никакъв случай, какъвто и да е текст да е приет, Парламентарната група на СДС, колегите от другите парламентарни групи, които гласуваха за този текст на комисията и отхвърлиха предложенията на колегите от Парламентарната група на ОНС, в никакъв случай не могат да разрешат този въпрос и за пореден път те показаха, че не желаят българските граждани от малцинствата - около 60 хил. деца от турски произход, около 5 хил. от арменски произход и от други малцинства. Че не са желани български граждани - аз такъв извод си направих за пореден път в българския парламент. За пореден път всички политически сили манипулират малцинствата в България и може би имат една-единствена цел - те не са желани в България, ние така можем да разрешим националния въпрос. Запазвайки моите най-добри чувства към министъра на образованието и мисля, че този проблем не е само проблем на Министерство на образованието, а е и проблем на цялото Народно събрание. Този въпрос трябва да се реши с консенсус, не да бягаме, не да се крием. Ние се връщаме назад даже повече и от Тодорживковото време.
Мой колега от СДС в момента ме репликира. Нека да обясни на турското малцинство желае ли да се изучава майчиният език четири часа в учебната програма. Ние искаме да бъде под контрола на държавата, а не в джамията, защото знаем кои ще контролират там. Искаме да бъде под контрола на държавата, но в учебната програма. Не седми и осми час, господин Димитров, защото едно момче или едно момиче седми час няма да избере да изучава майчиния език. Едно арменче няма да избере да изучава в седми час, естествено няма да желае. Може би това целите в края на ХХ век.
Благодаря ви, запазвайки моите най-добри чувства към господин министъра. Може би е време с консенсус да се разреши този въпрос или всички политически сили много открито трябва да кажат когато сме тръгнали към Европейския съюз желаем ли да разрешим този въпрос. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от страна на депутати от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Осман.
Господин министър, ще Ви дам думата, но вече много просрочихме времето.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Ремзи Осман, благодаря Ви за добрите думи към мен. Аз имам една молба към Вас: не ни връщайте към практиката на Тодорживковото време и примерите оттам не са най-добрите, защото знаете, че всичко това беше една велика демагогия, за да нанесе един жесток антихуманен удар точно върху тези хора в България в края на 80-те години. (Ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Две съобщения:
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание на 11 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще заседава на 11 март, сряда, от 16,00 ч. в зала 134.
Следващото заседание на Народното събрание е на 11 март, сряда, от 9,00 ч.
А утре парламентът отново ще бъде отворен за посещение на гражданите.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 14,05 ч.)



Председател:
                     Йордан Соколов


Заместник-председатели:
                                           Иван Куртев

                                           Благовест Сендов


Секретари:
                  Виктория Василева

                 Атанас Мерджанов