Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Благовест Сендов и Петя Шопова

Секретари: Васил Клявков и Свилен Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам извънредното заседание.
Две съобщения:
Избрано е ново ръководство на Парламентарната група на Демократичната левица в състав: председател - Георги Първанов, заместник-председатели - Георги Пирински, Любен Корнезов, Румен Овчаров, Стефан Гайтанджиев и Татяна Дончева; секретари - Евгени Кирилов, Иван Костадинов Иванов, Любомир Пантелеев, Михаил Миков и Емилия Масларова.
Това е едно съобщение от господин Георги Първанов, като председател на Парламентарната група на Демократичната левица. Това го приемам като съобщение по силата на нашия правилник, макар че не може да не ми направи впечатление, че в подадената от господин Георги Първанов молба ме уведомява, че на заседание на Висшия съвет на БСП Парламентарната група на Демократичната левица и Националния съвет на политически клуб "Екогласност", и на Общото събрание на парламентарната група е избрано ново ръководство.
Считам, че ново ръководство на парламентарна група трябва да се избира от парламентарната група, а не от политическото ръководство на съответната партия.
Получен е Указ № 175 на президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за държавния служител, приет от Народното събрание на 16.06.1999 г., и мотивите към указа.
Този указ е разпределен на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Дневният ред за днешното извънредно заседание по силата на нашия правилник е приет.
1. Законопроект за промишления дизайн.
2. Законопроект за топологиите на интегралните схеми.
3. Законопроект за марките и географските означения.
4. Проект на Данъчен процесуален кодекс.
Вносители на всички тези четири законопроекта е Министерският съвет и те се поставят на първо четене.
5. Второ четене на законопроекта за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.

Преминаваме към първа точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН.
За процедура думата има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колеги, и по трите законопроекта - Закона за промишления дизайн, Закона за топологията и интегралните схеми и Закона за марките и географските означения, отношение има Патентното ведомство.
В тази връзка, господин председателю, правя процедурно предложение в залата да бъдат поканени госпожа Кармелита Недялкова - заместник-председател на Патентното ведомство, и госпожа Щиряна Вълчанова - юрисконсулт на Патентното ведомство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 174 народни представители: за 156, против 6, въздържали се 12.
Моля квесторите да поканят госпожа Недялкова и госпожа Вълчанова в залата.
Има думата председателят на водещата комисия, а това е Комисията по икономическата политика, господин Никола Николов да докладва становището й.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-01-13 от 8 февруари 1999 г.
за промишления дизайн, внесен от Министерския съвет

На редовното си заседание, проведено на 24 март 1999 г. , с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за промишления дизайн.
Приемането на нова нормативна уредба на промишления дизайн се налага както от обстоятелството, че понастоящем действащият Закон за търговските марки и промишлените образци е твърде остарял и отразява други обществено-икономически отношения, така и от ангажиментите на България с оглед на асоциирането й към Европейската общност, членството й в Световната търговска организация и международните договори в областта на промишления дизайн.
Представеният законопроект за промишления дизайн ще стимулира производството в страната и ще съдейства за привличане на интереса на чуждестранните инвеститори.
Достойнство на законопроекта е, че за разлика от Закона за търговските марки и промишлените образци, той определя уредбата на промишления дизайн от тази на марките, които са включени в отделен нормативен акт. Законопроектът заменя понятието "промишлен образец" на Закона за търговските марки и промишлените образци с установеното в българската и международната практика понятие "промишлен дизайн".
Той внася съществени изменения в концепцията за закрила на дизайна. С него се осигурява защита на всички външни характеристики на даден продукт, като не са изключени чисто техническите и функционално-определените аспекти на дизайна. Уредено е правото на авторство и са установени два критерия за регистрация на промишления дизайн - новост и оригиналност. Продължен е срокът, през който може да се получи закрила. Подробно е уредено производството за регистрация в Патентното ведомство. Създаден е режим на така наречената "множествена заявка", която е неизвестна на действащото право. Уредени са правилата за международно заявяване на промишления дизайн. Законопроектът е съобразен с правото на Европейската общност.
При обсъждането на законопроекта народните представители поставиха въпроси относно необходимостта от заменяне на термина "промишлен образец" с термина "промишлен дизайн", режима на служебния дизайн и ролята на недържавни структури за развитието на дизайна.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за промишления дизайн, внесен от Министерския съвет." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В самото начало бих искал да кажа, че в този и в следващите два закона става дума за доста технически и експертни въпроси, по които навярно има и спорни мнения. И навярно различните специалисти, които бихме поканили, биха оценили по различен начин едни или други термини, едни или други решения.
Става дума за това, че от досегашния Закон за търговските марки и промишлените образци от 1967 г., който има 56 члена, вносителите ни предлагат три законопроекта, много по-детайлно разработени, в много по-голямо съответствие с международната практика, с изисквания, които са станали актуални през последните години.
В същото време, въпреки много сериозната подготвителна работа, за която съм информиран, продължава да има въпроси, които си струва да бъдат обсъдени в един план от гледна точка на досегашната практика в България - току-що засегнатия от председателя на комисията въпрос за думата "промишлен образец", която се прилага досега, или за "промишлен дизайн", както се предлага за в бъдеще, това ли е най-подходящото решение?
И втората група въпроси, които следва да бъдат обсъдени във връзка и с трите законопроекта, по-скоро са въпроси не толкова на Икономическата, колкото на Законодателната комисия. Става дума във всички области, където има нарушения на права - по отношение на търговската марка, на промишления дизайн, на авторското право, да има някаква сходна процедура за граждански искове, за административни процедури и за наказателни процедури.
Мисля, че е хубаво, понеже предстои да се гледа и този законопроект - за авторското право, по който пък има доклад от господин Райчевски, в крайна сметка Правната комисия под ръководството на господин Лучников да прегледа днешните три закона за авторското право именно в тези им разпоредби, които са свързани с материя, която не е нито образователна, нито икономическа, а е по-скоро юридическа.
Това са първите ми две най-общи бележки - че става дума за доста конкретни неща, по които може да има различия, и второ, че има правни въпроси, които следва да бъдат уеднаквени.
И аз моля, след като обсъдим всички законопроекти, да прецените каква процедура може да се използва освен от Икономическата комисия по отношение на традиционните въпроси на материята, да се включат колегите-юристи по административно-наказателните, гражданско-процесуалните и т.н. разпоредби на всички тези законопроекти.
Свършвам с тези уводни думи, които според мен са еднакво валидни и за трите законопроекта и бих искал да кажа дотолкова, доколкото навремето института, който се занимаваше с промишления дизайн, остана без стопанин, не го искаше Министерство на индустрията, приюти го Министерството на търговията и имах възможност да установя, че това не е чисто техническа работа, но и в много отношения творческа работа, затова си позволявам да ви предложа да се преосмисли въобще това определение на промишления дизайн, което се дава в нашия законопроект още в чл. 3. Говори се за оформяне на външен вид на продукт, а все пак става дума не за всеки продукт, а само за изделия, които може, така да се каже, да се подчинят на една художественотворческа работа. Едва ли можем да говорим за дизайн, продукт в смисъл на суровина, на първичен продукт и в този смисъл може би е добре навсякъде в законопроекта да не се говори за продукт, а да се говори за изделие, да се каже, че става дума за дизайн. Аз смятам все пак, че става дума за образец на изделия, а не толкова на продукти. Някои от продуктите са и чисто природни и те нямат нужда от свой дизайнер.
В този смисъл определението тук би трябвало да има повече елементи, които съдържат не толкова техническата страна на въпроса, колкото и творческата страна на цялата тази процедура да се подготви един промишлен образец.
Смятам, че става дума за образец, защото дизайн или десен е свързан преди всичко с това, което е двумерно, което поне на френски е нещо, което може да се изрази върху един плат. Да, това са въпроси, както господин Димитров казва, по които може да се спори.
В нашия закон вместо традиционната за България дума "десен" е възприета думата "рисунък", както личи вече от чл. 32. Но това са неща, които едва ли могат да се обсъдят в пленарната зала. Ясно е, че в България има една определена практика. Тя говори за промишлени образци. Под десени разбира за разлика от модели двуизмерни рисунки, а не триизмерни и това са неща, които ние едва ли можем да решим тук, в пленарната зала. Аз не бих се задълбал в този спор - образец или десен, накрая конвенцията, Спогодбата от Локарно, за която се говори в чл. 32 - спогодба за моделите и рисунките ли е, или е спогодба за моделите и десените. Затова предлагам тези въпроси да се видят в Икономическата комисия с участието на широк кръг от специалисти.
Но освен този тип въпроси, където според мен законът е отишъл много към техническата страна и въобще е забравил творческата по отношение на дизайна, има някои други текстове, които се повтарят във всички закони и е редно да се видят от юристи. Например в чл. 24 се говори, че всички права в този закон, доколкото в него не е предвидено друго, могат да се прехвърлят. Допускам, че става дума за всички права без правото на авторство, което очевидно не може да се прехвърля и следователно трябва да се добави.
Говори се за изключителна и не изключителна лицензия или лиценз в този и в другите два закона. Освен тях има лицензии дори изключителни, които не се разпростират на територията на цяла България, а на част от България. Има и пълни и непълни лицензии, тоест неща, които трябва да се добавят.
Има един текст, който сигурно правно е спорен - че ако не е записано в дадена лицензия каква е тя, трябва да се смята за неизключителна. Мисля, че такъв бланков текст също ще породи съмнения.
Давам тези няколко примера, само за да потвърдя това, че става дума за един закон, който изисква много детайлна експертна работа, много работа е свършена по признание на всички специалисти и по трите закона, но решенията, до които е стигнато, може би не са най-безспорните. Затова отбелязвайки, че ще подкрепя по принцип закона, още веднъж призовавам и председателя на комисията, специално при подготовката му за второ четене, да покани един широк кръг специалисти, каквато е била практиката и при подготовката на закона, а по отношение вече на тези разпоредби, които са наказателни, гражданско-правни и административно-правни, просто да поработим заедно с водещата комисия. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
И трите законопроекта са разпределени на Комисията по икономическата политика като водеща. Разпределени са обаче и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, но от нея няма становище. На мен ми се струва, че при второто четене трябва наистина да се включи и правната комисия, защото има чисто правни положения, които трябва да бъдат огледани.
Има думата господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Целта на представения на нашето внимание законопроект за промишления дизайн безспорно е хармонизирането на нашето законодателство в тази област с това на водещите в Европа страни в областта на промишления дизайн, в областта на индустриалната собственост, както и изпълнение на задълженията, които произтичат за нас от членството ни в Световната търговска организация и от статута ни на асоцииран член на Европейския съюз.
В това отношение искам да кажа, че в момента правната регламентация се основава на един закон, който е в сила повече от 30 години. Това е Законът за търговските марки и за промишлените образци, който е в сила от 1 януари 1968 г.
Силно променената обществено-икономическа обстановка в страната в последните десет години, както от друга страна и поетите от нас международни ангажименти, налагат очевидно осъвременяването на тази нормативна база. И това именно съвпада с постъпилия за разглеждане Закон за промишления дизайн.
В това отношение преди всичко искам да кажа, че законопроектът се явява от голяма важност за създаване на правна защита и гаранции, които да съдействат за развитието на производството, за насърчаване на чуждестранните инвестиции, както и за насърчаване на икономическата активност в страната. Едновременно с това ще се отговори и на поетите от българска страна ангажименти, свързани с международните норми, с правото в Европейския съюз, с Хагската спогодба за международно заявяване на промишлените образци и особено важно със Споразумението за търговски аспекти на правата върху интелектуалната собственост.
От представения ни законопроект, който наистина притежава една съвсем нова принципна основа, бих желал да изтъкна само няколко момента, които характеризират и неговата значимост.
Преди всичко, създадени са съществени изменения в концепцията, които водят до една много по-силна защита на интелектуалната собственост, в случая на промишления дизайн. А именно:
Закрила на всички външни характеристики на даден обект. Не се касае за техническите характеристики, които са най-често обект на изобретения и на патент.
Второ, дефинирано е правото на авторство и други права, които създателят на промишлен дизайн има, както и средствата за тяхната защита.
На трето място, дефинирани са критериите за регистрация на промишления дизайн, а това са новост и оригиналност. Тоест, системата е значително опростена в това отношение.
На четвърто място и в известна степен по този начин бих отговорил на господин Папаризов, дефинирано е изображението като основен фактор за определяне на обхвата на правната защита.
Има, разбира се, и други достойнства, но до голяма степен в становището на водещата комисия те бяха изтъкнати. Това, което обаче бих желал да кажа в моето изказване, тъй като ние провеждаме обсъждане на първо четене, е какво според мен липсва и трябва да влезе в закона между първо и второ четене, за което аз ще направя и съответни предложения. Преди всичко това са мерките за граничен контрол. Мерките за граничен контрол се налагат от необходимостта за защита на правата върху регистриран дизайн още на границата на Република България с цел да не се допусне навлизане на стоки в търговската мрежа, изработени при нарушение на чужди права. Това, между другото, отговаря напълно на поетите от нас международни задължения. И освен това в закона липсва и материя, която е свързана с административно-наказателната отговорност и предвидените във връзка с това санкции. Смятам, че по тези два въпроса би могло да се постигне съгласие в комисията с оглед по-голяма всеобхватност на закона.
При всички случаи, независимо от направените забележки, искам да заявя, че законопроектът за промишления дизайн наистина допринася за едно по-цялостно и модерно регламентиране на въпросите за интелектуалната собственост, отговаря на съвременните международни изисквания и е в интерес на бъдещото икономическо развитие на страната ни. Ето защо това ми дава основание да подкрепя предложения законопроект на първо четене и заедно с това да апелирам към народните представители поради важността на законопроекта и неговото съгласуване с международните норми и ангажименти на България, да го подкрепят и в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Друг желае ли да се изкаже? Не виждам желаещи.
Преминаваме към първо гласуване на законопроект за промишления дизайн № 902-01-13, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 149, против 1, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ТОПОЛОГИИТЕ НА ИНТЕГРАЛНИТЕ СХЕМИ.
Има думата председателят на водещата Комисия по икономическата политика господин Никола Николов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 902-01-14 от 8 февруари 1999 г. за топологиите на интегралните схеми, внесен от Министерския съвет

На редовното си заседание, проведено на 24 март 1999 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за топологиите на интегралните схеми.
Представеният законопроект е важна и неразделна част от пакета закони, които правителството предлага за завършване на правната реформа в областта на индустриалната собственост. Значението на този обект на индустриална собственост се определя както от наличието на добре развита материално-производствена база за полупроводникови схеми и елементи, така и от създадения научен потенциал. Приемането на легален режим на топологиите на интегралните схеми се налага от ангажиментите на България с оглед на асоциирането й към Европейската общност, членството й в Световната търговска организация и двустранната спогодба, сключена между правителството на Република България и правителството на САЩ през 1991 г. Предоставянето на закрила на топологиите ще гарантира правата на българските и чуждестранните създатели на интегрални схеми.
Законопроектът осигурява закрила на оригинални топологии на интегрални схеми след регистрация в Патентното ведомство. С регистрацията се предоставя изключително право на създателя на топологията, което може да бъде упражнявано в 10-годишен срок след датата на подаване на заявката или от датата на първото търговско използване на топологията. Законопроектът регламентира закрила и на служебната топология. Друго негово достойнство е въвеждането на подробен режим относно производството по регистрация на топологиите. Осигурена е защита на правоимащите лица.
При обсъждането на законопроекта народните представители поставиха въпроси относно понятието "интегрална схема" и необходимостта да се осигури защита и на интегрални схеми без активни елементи. Предложено беше легалната дефиниция на интегралната схема да бъде подобрена, така че да се разграничава хибридната от монолитната интегрална схема.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за топологиите на интегралните схеми, внесен от Министерския съвет."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Имате думата за изказвания.
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Още веднъж искам да кажа, че въпросите са изцяло експертни, но ще си позволя да засегна само един от тях, извън дефиницията на интегралните схеми. Разбира се, отново и за този закон важи подкрепата като цяло на първо четене и необходимостта правните аспекти да се уеднаквят.
Все пак законът според мен и според експерти, с които съм се консултирал, рискувам да създам смут, но би трябвало да се казва не "за топологиите", а "за топографиите на интегралните схеми". Защо да се използва думата "топографии"? Това наименование отговаря на възприетия понятиен апарат в тази област в теорията и в досегашната практика на нашето законодателство, а също така и на Световната организация за интелектуална собственост. По-скоро се разбира, че това би трябвало да е така, защото става дума за описание на разполагане на обекти върху дадена плоскост или повърхнина. В подобни случаи се говори за топография, а не за топология. В случая се касае за описание на начина на разполагане на чипове, полупроводници и пр. в дадена интегрална схема. А думата "топология" се използва обикновено, когато се говори за разполагане на думи, букви, слова и т.н.
Това е едно от разбиранията на въпроса и аз в самото начало казах, че всички изказвания по тази тема са условни. Държа и това разбиране да бъде обсъдено в комисията. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, много се радвам, че имам възможност да се изкажа по законопроект, който няма никакъв политически оттенък. Това ми дава възможност категорично да се противопоставя на мнението на господин Папаризов. (Оживление.)
Топологията е математическа наука, която се занимава със свързаността - понятие за свързаност. От гледна точка на топологията кръгът и квадратът не се различават. Топологически еквивалентни са като очертания, примерно, буквата Р и буквата Б, защото имат едно затворено кръгче и една опашка. Как ще завъртите тези неща, за топологията няма никакво значение.
Що се отнася до това дали да се нарича топология или топография, аз съм на категоричното мнение, че трябва да се нарича топология, защото основното е как са свързани, а не как са разположени. Докато за топографията има значение кое е отляво, кое е отдясно, кое е отпред, кое е отзад и т.н., за топологията има значение само кое как е свързано. Нищо друго не играе роля.
Аз смятах да се изкажа по този законопроект и преди заявлението на господин Папаризов. Радвам се, че съгласно сертификата за съответствие всичко в този законопроект е съобразено с европейското законодателство. Смятам, че този законопроект не трябва да открива велосипеда отново. Сигурно има много такива съвършени закони в Европа и в други страни.
Това, което обаче искам да кажа, съдържателно е: смятам, че не трябва да бъде Закон за топологиите на интегралните схеми, а Закон за топологията на интегралните схеми, защото една интегрална схема има определена топология, а няма много топологии. Тя има един начин на свързване на елементите в интегралната схема. Всъщност интегралната схема не е нищо друго, освен една програма, която е изразена в хардуер, в твърдо тяло и тъй като програмите не се патентоват, патентоват се чиповете, които изразяват някакви програми. Според мен този закон би трябвало да се нарича Закон за топологията на интегралните схеми.
Според мен е задължително този законопроект да бъде погледнат още веднъж от специалисти. Той сигурно е гледан и правен от специалисти, но мен ме смущават някои формулировки. В чл. 17 се казва, че правото на притежателя не се разпростира върху възпроизвеждането изцяло или на част от регистрираната топология чрез включването й в интегрална схема или по друг начин... Правото не се разпростира върху нейното използване, но се казва: "с изключение на тези части от нея, които не са оригинални...". Следователно върху тези части, които не са оригинални, правото се разпространява, а върху тези, които са оригинални - не се разпространява... Много вероятно е тук изразът да не е "правото на притежателя не се разпространява", а "правото на притежателя се разпространява", но това в един закон е доста сериозен недостатък.
Също така смятам, че много сериозно трябва да се погледне съдържанието на чл. 18, който се отнася до притежателя: "Притежателят на правото върху топология не може да забрани използването в търговската дейност, освен ако вече тя е на пазара..." Смятам, че тук много внимателно трябва да се проверят тези неща.
Всъщност този законопроект е пар екселанс един законопроект, свързан с интелектуалната собственост. Смятам, че тази материя е достатъчно добре премислена в европейското законодателство и ние няма да прибавим нещо ново. Единственото, което можем да направим, е да сбъркаме с превода в някои части, както стана въпрос по отношение на топология и топография. Моето мнение е, че думата "топология" тук е съвсем на място, но в заглавието трябва да бъде в единствено число и трябва да се видят тези текстове, в които според мен има нещо сбъркано, но то е техническа грешка, каквато обаче не трябва да има в един закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колеги, аз най-напред искам да започна с няколко думи, свързани с изказването на господин Папаризов в смисъл, че патентното законодателство винаги е било обект на инженерната мисъл. Даже вероятно още, а и в миналото, патентно дело като дисциплина обикновено се изучава и изследвания в тази област се правят във висшите технически учебни заведения. Разбира се, съм абсолютно съгласен с това, че отделни текстове, свързани с правна материя, трябва да се апробират през Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, но това може да стане между двете четения. Има народни представители юристи и ако наистина има някакви неточности и в трите законопроекта, които гледаме днес, не само законопроекта за топологията на интегралните схеми, тези неща между двете четения могат да бъдат изчистени. Затова не бива в момента да се развива тезата, че непременно законопроектът трябва да се разгледа в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Може би между двете четения да има само едно апробиране през Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам да спомена, че с тези три законопроекта, а не само този законопроект, който е на нашето внимание в момента, се запълва една много сериозна празнота в патентното законодателство на нашата страна. Отделен е въпросът, че тук говорим за хармонизация с европейското законодателство. Преди малко разгледаният закон е във връзка с поети от страната ни международни ангажименти във връзка с промишления дизайн - ние сме членове на Световната търговска организация. Но общо взето и този законопроект конкретно запълва една празнота по отношение на закрилата на интелектуалната собственост в областта на високите технологии. Във връзка с това искам да спомена, че този закон създава правна защита за български фирми, включително малки и средни фирми, които се занимават с високи технологии. Законът защитава нашите производители, нашите частни компании, а ние имаме частни компании, имаме специалисти в областта на високите технологии, в областта на електрониката. С този закон законодателят, изпълнителната власт - Министерският съвет е вносител на трите законопроекта, отговаря на редица предизвикателства, които дава пазарната среда.
Абсолютно съм съгласен с тезата, която беше изразена от акад. Сендов за това как трябва да се интерпретира топография или топология. Тук наистина става дума за твърдотелни елементи и начин на свързване на даден модел в единен твърдотелен елемент. Разбира се, тук има и редица нови технологии - биотехнологии, хибридни интегрални схеми и пр., но това са значително конкретни неща. Аз не искам да влизам в частен порядък.
Но, с няколко думи, какво означава за народните представители, тъй като това е много конкретна материя, или какво определя топологията на интегралната схема? Две много съществени неща - бързодействието на интегралната схема. Това е един много сериозен параметър. И в много голяма степен от топологията на интегралната схема зависи топлоотделянето. По-точно топлоотдаването, охлаждането на интегралните схеми. В тази връзка много сериозно топологията е обект на т.нар. промишлен шпионаж. Аз мога да ви кажа, че има случаи от 70-те, пък и от 80-те години - тогава, когато особено големи интегрални схеми са буквално рязани, заснимани точно във връзка с изясняването на топологията. Например такъв случай имаше фирмата "Интел" и определени опити на старата съветска система да могат да копират интелските микропроцесори. Обаче така или иначе не успяха с тези упражнения. Тоест, нещата са свързани с промишления шпионаж и в тази връзка много добре е отбелязано в закона, че нашите компании и нашите производители, законът дава защита на нашите производители във връзка с чужди юридически лица - производители на интегрални схеми, в които България е страна.
Аз имам, разбира се, и някои забележки, особено по легалната дефиниция. То е отбелязано и в становището на комисията за интегрална схема. Аз считам, че дефиницията не е пълна, тъй като например с тази дефиниция изключваме интегрални схеми, които представляват резистивни или капацитивни матрици без активен елемент. Там изрично е упоменато, че трябва да има активен елемент. И аз мисля, че можем заедно с вносителите да разширим понятието. Още повече, споменах, че вече има биотехнологии, биочипове, които се занимават особено с памети на протоплазмено или хемоглобинно ниво, биотехнологии, които също са изключени от тази дефиниция в момента.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, аз мисля, че много навреме разглеждаме и трите законопроекта. И ще призова народните представители да подкрепят на първо четене проектозакона за топологията на интегралните схеми. Впрочем, като казвам Закона за топологиите на интегралните схеми, съгласен съм с акад. Сендов по отношение на забележката - множественото число тук не е уместно. Вероятно е техническа грешка и трябва да се поправи между двете четения. И наистина с едно добро апробиране от юристите на тези правни текстове, тъй като наистина патентното право е нещо много сериозно, защото защитава частната собственост на технокрацията, аз мисля, че всички можем да подкрепим законопроекта на първо четене. България ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата проф. Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за топологията на интегралните схеми е един частен случай на защита на интелектуалната собственост, която днес тя - интелектуалната собственост - на практика е в основата на развитието на страните и на богатството. Така например вие вероятно знаете по класацията на Агенцията "Форбс" двама души от Майкрософт - Бил Гейтс и Пол Гарднър притежават богатство, изразено в долари, повече, отколкото всички, взети заедно, собственици или дистрибутори на петрол, газ, диаманти и злато. Това означава на практика, че днес нашето общество е готово и търси интелектуална собственост и е готово да заплаща за нея. Това, разбира се, определя, според мен, особената важност на подобни закони, свързани с интелектуалната собственост. Всяка модерна държава в своето законодателство определя специално внимание именно поради това, което казах преди малко. За нашата страна обаче значението на Закона за топологията на интегралните схеми е свързано: първо, със сравнително добре развитата материално-техническа база за полупроводникови схеми; второ, добър научноизследователски потенциал, създаващ значими собствени разработки; трето, повишаване на възможността за трансфер на технологии, ноу-хау, за производството на интегрални схеми и на съответно инвестиране в този атрактивен отрасъл на индустрията; и четвърто, по-нататъшна хармонизация с международното законодателство.
В Допълнителна разпоредба към закона е дадена дефиниция на интегрална схема и топология на интегрална схема. Интегрална схема е "изделие с активни и пасивни елемента за изпълнение на електронни функции, реализирани неразделно върху обща подложка". С подходящи технологии, които днес е прието да се наричат "високи", в кристалната решетка на подложката се имплантират чужди атоми с определено пространствено разположение, които заедно с локално променените физически свойства изграждат комбинацията от активни и пасивни елементи за изпълнение на желаната електронна функция. Именно това уникално - триизмерно разположение на елементите - представлява и топологията на интегралната схема - предмет на защита на настоящия проектозакон.
Последният е много добре структуриран в четири отделни глави, с Допълнителни, Преходни и заключителни разпоредби. Изпълнението на този закон се възлага на Патентното ведомство.
При второто четене могат да бъдат направени редица поправки, които да подобрят звученето на закона, както и между колегите да бъдат изяснени някои терминологии, за които сега стана въпрос, например топография, топология, дали да бъдат в единствено или в множествено число, например топологията или топологиите и т.н. Както, разбира се, и други.
Аз обаче намирам предложения проектозакон за добър и затова се обръщам към вас, дами и господа, да гласувате с "да" за този закон, така както ще гласувам и аз.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юлиян Буров.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата заместник-председателят господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбира се, най-малко бих си позволил да дискутирам върху специалната част на този законопроект. Има обаче няколко правни въпроси, които мисля, че трябва да бъдат обсъдени в бъдеще. Бележките, които ще направя тук, всъщност важат и за преди това приетия законопроект, защото има принципни положения, които винаги трябва да имаме предвид.
Първо една бележка, ако не съм прав, специалистите ще моля да ме извинят. Става дума за чл. 31, ал. 1. Говори се, че срокът по чл. 27 може да бъде продължаван с три месеца до два пъти. Какво налага това? Няма ли да бъде едно прекалено удължаване? Питам като юрист, който винаги е държал на по-бързо ликвидиране на процедурите. Пак казвам, - ако действително по съществото на въпроса това се налага, аз не бих поддържал това свое виждане.

Но все пак условията, поставени в чл. 26, ал. 1 не са такива, които ще трябва да наложат заявителят да чака девет месеца, за да може да предяви своите претенции.
Аз главно искам да се спра върху глава четвърта - гржданско-правната защита, която се урежда в чл. 32 до чл. 38 включително.
Тук бих помолил за една коренна преработка. Говори се немного перфектно в чл. 33, ал. 1 - право на иск за нарушение има притежателят. Какво значи то? Право на иска за нарушение няма. Би трябвало да го формулираме евентуално така, както това е заложено в чл. 32, защото в правото всеки текст е самостоятелен и когато чета един член, не трябва да търся в него смисъла, който той евентуално би имал.
На второ място говорим в чл. 34 за искове за нарушение. Исковете в правото биват три вида, други видове няма. И следователно на базата на тези три вида, изучавани в гражданско-процесуалното право бихме могли да кажем в чл. 34 - при специалния иск в чл. 33 какво може да се релегира или какви оплаквания могат да се правят, какво може да се атакува.
И бих се замислил дали в т. 3 на ал. 1 на чл. 34 има обезщетения за вреди или евентуално и за пропуснати ползи. Това са въпроси за размишление. Защото когато бих седнал със специалистите по този въпрос, може би ще бъда по-конкретен. Аз се пазя винаги от това да нахлуя в област, която не е позната за юристи. Разбира се, по такива въпроси трябва да се пазим да даваме съответните препоръки.
Но все пак ми се струва, че бихме могли да направим някаква корекция в чл. 34 и съответстващия му текст в преди това приетия закон.
Също така у мен се пораждат мисли по чл. 34, ал. 2, т. 2 - публикуване на решението на съда в два всекидневника, за сметка на нарушителя. Налага ли се, необходимо ли е, полезно ли е? Просто питам колегите, които са специалисти в тази област, за да не се върнем към социалистическото законодателство, когато, като се развежда едно лице, ще бъде обявен разводът му до колектива, за да научи, че някой се е развел. Тук не зная дали бих могъл да правя такъв паралел или просто не се налага да правим такива оповестявания в ежедневната преса.
Разбира се, имам още много конкретни бележки. Аз си позволих тук само принципно да застана на това виждане.
Съгласен съм с господин председателя на Народното събрание глава четвърта да бъде предоставена на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, за да може да се вземат съответните решения. Или просто тази комисия да поеме ангажимента да преработи глава четвърта така, както би било правилно и от гледище на Гражданско-процесуалния кодекс, и с оглед въобще на гражданско-правната защита на накърнени субективни права. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джеров.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Преди всичко ще си позволя да изкажа една похвала, макар че не зная дали е коректно, към вносителите. Явно към законите, които преди приехме на първо четене за промишлените тайни, а сега за топологията на интегралните схеми е вложено достатъчно усърдие и са се отнесли доста прецизно. Защото и двата законопроекта показват едно качествено ниво, за което си позволявам да им изкажа своята лична благодарност.
Искам да оспоря виждането на Благой Димитров, че патентното дело е дело на инженерите. Самият аз съм инженер. Но формализмът е дело на правистите. И как формално ще бъде описан един закон, нека правистите го решат. Затова аз по тази форма не бих взел отношение, защото ще попадна в несвойствена среда.
Но ще си позволя, макар че зная, че е твърде притеснително, да кажа следното. Господин акад. Сендов, аз мисля, че една интегрална схема не е единствена при решението на една цел или една функция, която трябва да изпълни. Една цел може да бъде решена с няколко интегрални схеми. Затова не е ли по-добре да бъде "топологиите"? Защото може да поискаме защита на няколко схеми, макар да решават една цел или да изпълняват една конкретна функция.
Завършвам с това, че законите ни дават голям шанс да защитим научни продукти, които тепърва ще представляват развитие на икономиката ни върху информацията и върху управлението. И това означава, че ще бъдем в крак с развитите страни в света.
Ще подкрепим законите.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Господин Нешев, няма да се заяждам, просто искам да обясня за какво става въпрос. Съгласен съм с Вас, че една и съща задача може да се реши по различни методи. Един чип, който осъществява една определена функция, може да бъде конструиран по един начин или по друг начин и да дава един и същ резултат. В практиката даже, обикновено когато се решават много отговорни задачи, се дава на двама програмисти да направят отделни програми съвсем независимо и да сравняват дали се получава един и същ резултат.
Така че всеки отделен чип има своя топология. А може с различни топологии да се реши една и съща задача. Затова смятам, че тук няма спор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Друг желае ли да е изкаже?
Преминаваме към първо гласуване.
Моля, гласувайте законопроект за топологиите на интегралните схеми № 902-01-14, внесен от Министерския съвет.
Гласували 145 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към трета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ.
Има думата председателят на водещата Комисия по икономическата политика господин Никола Николов, да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-01-9/8.02.1999 г.
за марките и географските означения, внесен от Министерския съвет

На редовното си заседание, проведено на 24 март 1999 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за марките и географските означения.
Приемането на нов легален режим на марките се налага както от обстоятелството, че понастоящем действащият Закон за търговските марки и промишлените образци е твърде остарял, така и от ангажиментите на България с оглед асоциирането й към Европейската общност и членството й в Световната търговска организация. Законопроектът е част от пакета закони, с които ще се завърши правната реформа в областта на индустриалната собственост.
Представеният законопроект дава закрила на марките и географските означения, която е отделена от тази на промишления дизайн. От друга страна, той разширява обектите за закрила, като освен търговски марки и марки за услуги, урежда като обекти на индустриална собственост и колективните и сертификатните марки. Предметът на законопроекта е разширен и с оглед на географските означения, които, освен наименованието за произход, включват и географските указания.
Друго достойнство на законопроекта е въвеждането на подробен режим относно производството по регистрация на марките и географските означения. Разширени са възможностите за защита на правоимащите лица. Законопроектът е съобразен с нормите на правото на Европейската общност.
При обсъждането на законопроекта народните представители поставиха въпроси относно необходимостта от заменяне на термина "търговска марка" с термина "марка" и на термина "наименование за произход" с термина "географско означение" и сроковете за закрила.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за марките и географските означения, внесен от Министерския съвет." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други становища няма.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Определям по 30 минути на парламентарна група.
Господин Папаризов, заповядайте.
Моля желаещите да се изкажат да дадат знак.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително тези три законопроекта, по които, вече за втори път казвам, е работено много подробно и внимателно, засягат една динамична материя, която изисква и подобни обсъждания на тези, които и досега прозвучаха. Аз лично на Вас Ви благодаря за коментарите по моето изказване по предишния закон. Мисля, че понякога е полезно в парламента да обсъждаме и такива специализирани въпроси, не само типичните досега за пленарната зала.
Бих искал освен тези бележки, които са идентични по трите закона, да засегна един въпрос, който си струва да бъде разгледан. В чл. 42, когато се говори за разглеждане на спорове, и създаденият за това специален отдел към патентното ведомство според мен получава извънредно големи права, които не са типични за какъвто и да е орган. Тоест съставите, които се определят за разглеждане на споровете съгласно ал. 3, се назначават от председателя на патентното ведомство, което е безспорно, но краят на изречението не смятам да е редно да бъде в закон, който изрично им делегира правото да вземат решения. Мисля, че крайното право, въпреки всичко, трябва да остане на председателя на патентното ведомство. Ако той в някои случаи им делегира това право, едва ли то трябва да става по силата на самия закон. Председателят на ведомството трябва да преценява това случай по случай, а не това да произтича от закона. Това ми е първата бележка.
Второ, бих искал да продължа тези мисли, които разви проф. Джеров - разбира се, от юридическа гледна точка той е много по-точен - във връзка с правото на иск с гражданско-правната защита. В този закон става дума за чл. 76. Той постави на обсъждане редица от текстовете в чл. 76, аналогичния член. Но и във връзка с ал. 2 не оспори това, което е изключително важно, че едновременно с иска по ал. 1, този, който отправя такъв иск, има право да поиска и преработване или унищожаване на предмета на нарушението. Значи излиза, че в рамките на гражданския иск може да се поиска тази стока, която е произведена с неправилно използване на марка, да бъде унищожена, докато това не може да се направи съгласно, ако правилно чета сега, тези процедури, които започва държавата. Да кажем, в чл. 81, където става дума за административно-наказателните разпоредби, се казва в ал. 2, че предметът на нарушението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, но не се продължава текстът с това право този, чиито права са нарушени, да поиска унищожаването, да кажем, за негова сметка на тази вещ.
Случаят не е хипотетичен. Спомням си, че поне два пъти този проблем с добросъвестността на държавните органи е възникнал. Както възникна при това правителство, така възникна и при предишното, например с решенията за конфискация на едни известни цигари, три седмици ли, какви бяха, когато беше докладвано, че са унищожени, но на това унищожаване на присъстваше представител на фирмата и остана едно съмнение, че може и да не са унищожени. Така се случи в началото на 1996 г. или в края на 1995 г. Подобен въпрос възникна 1997 г.
Би било редно тази логика, която има в закона вече по отношение на гражданските искове в чл. 76, да бъде проведена и по отношение на административно-наказателните разпоредби в чл. 81. Разбира се, това трябва да става по искане на засегнатата страна и сигурно трябва да бъде за нейна сметка, когато извън традиционната процедура, когато се конфискува една вещ, и, мисля, се даваше на общините досега, разбира се, тук юристите трябва да кажат, не винаги беше ясно след това какво става с вещта. Тя може да се продаде понякога по сега действащото законодателство. Очевидно това не би трябвало да е приложимо за едни фалшиви, за едни ментета, да кажем, едни цигари ли ще бъдат, уиски или друга подобна стока, която, ако по този начин се продава в страната или минава през границата и тя е фалшива, то очевидно производителят на истинската стока може би ще настоява фалшивата стока да бъде унищожена и може би и той да поеме да участва в това или за негова сметка да бъде преработена.
В този смисъл аз се обърнах към колегите от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да потърсим тези решения, които да бъдат едни и същи във всички закони от този тип, в трите, разпределени на Комисията по икономическата политика, и в този по авторското право, разпределен като водеща комисия, мисля, на Комисията по културата и медиите. Подобни текстове мисля, че има във всички тези закони и само бихме спечелили от едно общо решение, което да бъде отразено във всички от тях.
Благодаря Ви, господин председател. Има и доста други, пак технически въпроси, които мисля, че са въпроси на обсъждане в комисията. По принцип отново бих искал да кажа, че ще подкрепя закона на първо четене, но моля по този раздел действително да работим с колегите юристи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Благой Димитров. Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! На вниманието ни е представен закон за марките и географските означения. Аз искам много накратко да дам само може би три или четири акцента, които според мен са изключително важни като мотив да бъде подкрепен този закон. Аз се радвам, че и предните два законопроекта бяха подкрепени единодушно от пленарната зала.
Преди всичко, уважаеми колеги, е важно това, че този закон за марките и географските означения всъщност преустановява действието на един, бих казал, архаичен закон - Закона за търговските марки и промишлените образци, който е от 1968 г. Разбира се, законът за търговските марки и промишлените образци беше съобразен с други икономически и социални условия и вероятно 10 години след прехода в България, вече при нови пазарни и социални условия, законодателят трябваше да реагира и да съобрази правния мир в страната с тези нови условия.
Аз не искам да коментирам това, че в пазарната среда вече има преобладаващо количество частни субекти. Разбира се, ние в момента сме с действащ, бих казал, модерен Търговски закон и в тази връзка е много своевременен предложеният от Министерския съвет на Народното събрание закон за марките и географските означения.

На трето място ми се иска да спомена това, че България е член на Световната търговска организация и законите в тази област трябва, и тук, в мотивите е записано - споразумението, свързано с търговските аспекти на правата върху интелектуалната собственост ТРИПЕС, трябва да бъдат съобразени в законов аспект с тези дадености.
И може би на последно място, за да не бъда много пространен, това е фактът, че законопроектът за марките и географските означения е абсолютно хармонизиран с европейското законодателство. Тук, в мотивите е видно, че е съобразен с Първата директива на Съвета на Европейската общност за хармонизация на законодателствата за марките на страните-членки и с Правилника на Съвета на Европейската общност 40-94 от 20 декември 1993 г.
Разбира се, трябва да се подчертае, че целта на законопроекта е привеждане на правната регламентация на марките и географските означения с изискванията на Европейската общност. Може би, за да има звучене в закона във връзка с нещата, които протичат, трябва да спомена, че в момента тече двустранен аналитичен преглед България - Европейски съюз, който трябва да привърши до края на годината и тези три законопроекта - вече двата ги приехме на първо четене - са в пряка връзка със скрининга. В пряка връзка са, защото многократно в Европейския парламент и в Съвместния парламентарен комитет България - Европейски съюз е поставян въпросът за защита на интелектуалната собственост във връзка с тези три законопроекта.
Ние, разбира се, в практически аспект решихме много сериозни въпроси - например, въпроса с производството на тези компактдискове. Много сериозно беше поставен този въпрос и може би точно в тази връзка, в това практическо измерение, трябва да бъдат разглеждани трите законопроекта.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз пледирам от всички парламентарни групи, от всички народни представители за подкрепа на Закона за марките и географските означения, тъй като предизвикателствата на времето, новите социално-пазарни условия изискват съобразяването на законите за защита на интелектуалната собственост да влязат час по-скоро и да бъдат, бих казал, една протекция за нашите производители.
Аз мисля, че законодателят беше досега длъжник на тези субекти в България, които се занимават с разпространението, с генерирането на интелектуална собственост и с приемането на тези три законопроекта и в частност на Закона за марките и географските означения ние ще откликнем на предизвикателствата на времето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Димитров.
Думата има народната представителка Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Както вече беше изтъкнато от моите колеги, сега действащия Закон за търговските марки и промишлените образци действа вече в продължение на тридесет години и разглежданите от нас днес законопроекти, в това число и приетите на първо четене Закон за промишления дизайн и Закон за топологията на интегралните схеми и сега - Законът за марките и географските обозначения, всъщност има една основна задача - да уреди законовата уредба на тези три различни обекта на интелектуална собственост - търговските марки, промишлените образци и наименованията на произхода, което да съответства на днешните социално-икономически условия и на днешното ниво на научно-техническия прогрес.
Предложената уредба на марките отговаря на изискванията на Европейската общност и на Световната търговска организация. Аз неслучайно повтарям това, защото това съответствие е една много важна предпоставка за интегрирането ни в европейските структури.
Разглежданият законопроект за марките и географските обозначения предлага съвременен модел за регистрация и закрила на марките и географските означения като едни от най-разпространените обекти на интелектуална собственост не само в нашата страна.
Много важно е чрез този закон да се постигне една наистина модерна законова рамка, която да урежда тази материя, да урежда реда и условията за пораждане и защита правата на регистрираните марки и географски означения.
Всички коментари, които бяха направени от колегите във връзка и с трите законопроекта мисля, че между първо и второ четене трябва да се ръководим от едно, а именно, че от особена важност е създаването на ясни процедурни правила и механизми за работа и контрол на патентното ведомство. Освен това много важно е според мен да се създадат ясни критерии, изискващи и гарантиращи бързина, точност и обективност. Това наистина е важно, за да има доверие и за стимулиране на стопанските обекти да разбират и да се ползват от възможностите за закрила на интелектуалните права, защото се очаква тези права все повече да бъдат обект на сериозни икономически интереси. И нашата нормативна уредба трябва да бъде подготвена да отговаря именно на тези нови потребности на днешния ден.
Аз съм убедена, че между първо и второ четене всички бележки ще бъдат отразени и наистина законопроектите ще отговарят на изискванията на всички нас, така че да отговорим на потребностите, които поставят пред нас Европейският съюз и Световната търговска организация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други желаещи има ли? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за марките и географските означения.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 155, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА ДАНЪЧЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Давам думата най-напред на председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.

"С Т А Н О В И Щ Е
по проекта на Данъчен процесуален кодекс № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 20 май 1999 г.

На заседание, проведено на 3 юни 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди внесения от Министерски съвет проект на Данъчен процесуален кодекс.
От името на правителството проектът бе представен от господин Муравей Радев - министър на финансите, и от госпожа Дора Андреева - заместник-министър на финансите и Началник на Главно данъчно управление.
Министърът на финансите господин Муравей Радев обоснова необходимостта от изработването и приемането на такъв кодекс и запозна членовете на комисията с философията и основните принципи, върху които е изграден Данъчният процесуален кодекс.
Те подчертаха, че с приемането на материалните данъчни закони приключи основният етап на данъчната реформа в страната. В известен смисъл обаче тези закони влязоха в противоречие с някои постановки на действащите закони - за данъчното производство, за данъчната администрация, за събирането на държавните вземания. Тези закони вече не отговарят на съвременните изисквания и цели на финансовата политика на държавата.

Внесеният проект на Данъчен процесуален кодекс отстранява противоречията в тях и обобщава положителния опит от досегашната данъчна практика у нас. Проектът представлява първа крачка към по-нататъшното кодифициране на цялото данъчно законодателство у нас, което ще бъде завършващ етап на реформата в данъчната система.
Предложеният Данъчен процесуален кодекс е съобразен с европейското законодателство и с практиката в областта на данъчното производство и организацията на данъчните им системи. В проекта са отчетени съображенията на експертите от Международния валутен фонд и от други европейски финансови институции.
Госпожа Дора Андреева в своето изложение се спря на основните моменти в структурата и съдържанието на проекта, като изтъкна, че основната цел на кодекса е повишаване на събираемостта на публичните вземания. Важен фактор в тази насока е оптимизирането на организацията и структурата на данъчната администрация и подобряване взаимодействието й с другите органи на държавната администрация за цялостно усъвършенстване процеса на данъчното производство. Предвижда се данъчната администрация да бъде своевременно уведомявана при всички случаи на заличаване и преобразуване на търговци и на юридически лица, които не са търговци. Предвижданата структура ще осигури цялостно повишаване на ефективността на финансовата администрация. Правата и отговорностите на органите на данъчната администрация са детайлно уредени. Либерализира се режимът за подаване на данъчни декларации и заплащане на дължимите данъци. Допуска се извършване на корекции в данъчните декларации по преценка на самия декларатор, без това да води до санкции за него. Предвижда се откриване на данъчна сметка на всеки данъчен субект.
За първи път се прави разграничение между публичните и частните вземания на държавата и общините. По реда, предвиден в кодекса, се събират само публичните държавни и общински вземания. Уредени са изчерпателно актовете, въз основа на които се допуска събирането на публични вземания, с което се гарантират правата на задължените лица.
Създава се Агенция за събиране на публичните вземания като юридическо лице към Министерството на финансите с териториални подразделения в страната. Тя ръководи, организира и обезпечава дейността на публичните изпълнители, извършва публична продан на всички движими и недвижими имоти, обект на принудително изпълнение за публични вземания. С това ще се преодолее един от големите проблеми на реализацията на публичните вземания и ще се създаде истински пазар за вещи - втора употреба, с адекватни и справедливи цени, което ще защити интересите на бюджета и на длъжниците.
По представения проект се проведе задълбочена дискусия.
1. Изказалите се народни представители изразиха единодушно одобрение на основните моменти в структурата и разпоредбите на Данъчния процесуален кодекс. Отбелязана бе неговата актуалност и необходимост. Подчертани бяха положителните страни на проекта, както и въпросите, които се нуждаят от допълнително прецизиране преди окончателното приемане на кодекса.
2. Подкрепя се предложението за създаване на Агенция за публични вземания, но се предлага да бъдат прецизирани някои от текстовете и разпоредбите на проекта, за да се осигури по-добра координация между агенцията и другите институции.
3. Предложено бе структурата на данъчната администрация да бъде точно регламентирана в самия кодекс, а да не се отклонява за уреждане с подзаконов нормативен акт.
4. Поставен бе въпрос убедени ли са вносителите на проекта, че в него са заложени всички предпоставки, за да не се повтарят съществуващите слабости в данъчното производство.
5. Предложено бе да се вземат допълнителни мерки за подобряване подбора и квалификацията на данъчните служители.
Изчерпателни отговори по поставените въпроси и изразени становища дадоха министърът на финансите Муравей Радев и заместник-министър госпожа Дора Андреева.
Въз основа на резултатите от гласуването - 10 гласа "за", и 1 "въздържал се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене законопроекта за Данъчен процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет на 21 май 1999 г., като определи удължен срок от три седмици за представяне на предложения по проекта за второ четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за Данъчен процесуален кодекс,
№ 902-01-46, внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 3 юни 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за Данъчен процесуален кодекс, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъства госпожа Дора Андреева, заместник-министър на финансите, заедно с експерти, работили по законопроекта, и господин Йордан Цонев, председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроектът бе представен от госпожа Дора Андреева, която аргументира необходимостта от кодифициране на устройствените и процесуални закони по събирането на данъците и другите публични държавни и общински вземания. Тя подчерта някои от новите моменти в предлагания кодекс.
- За първи път са регламентирани подробно издаваните данъчни актове.
- Уредено е производството по регистрацията на данъчните субекти.
- Съществена новост е уредбата на данъчния адрес.
- Уредена е обща давност за погасяване на правото на започване на производство по издаване на данъчен акт, както и давността за погасяване на данъчното задължение.
- Предложени са изчерпателно процедурни правила по административното и съдебното обжалване на данъчните актове.
- Съществена новост е учредяването на Агенция за публичните вземания, на която да бъде възложено събирането на данъците и другите публични вземания.
- В отделни глави са уредени обезпеченията на публичните вземания, доброволното им изпълнение, както и тяхното разсрочване и отсрочване.
- Приети са целесъобразните препоръки на международните финансови институции по структурата и организацията на данъчната администрация.
По законопроекта бяха изказани някои принципни съображения. Изразиха се безпокойства, че в някои случаи той дава прекалени предимства на данъчната администрация пред данъчно задължените лица. Подчерта се, че не могат да се възлагат задължения на данъкоплатците по даване сведения с актове на изпълнителната власт и че това трябва да стане само със закон. Обърнато бе внимание, че предвидените правила за обезпечаване на данъчните и другите публични вземания могат да създадат значителна трудност за дейността на стопанските субекти. Изказа се безпокойство да не би задълженията на трети лица да предоставят сведения на данъчните органи да засегне тайната на влоговете. За избягване на такава възможност е необходимо изрично да се предвиди, че банките не са длъжни да дават сведения за авоарите на своите клиенти.
Комисията реши с 9 гласа "за" и 3 "въздържали се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за Данъчен процесуален кодекс № 902-01-46, внесен от Министерския съвет." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Лучников.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Определям по 30 минути на парламентарна група.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Правя процедурно предложение във връзка с първото четене на законопроекта за Данъчен процесуален кодекс в залата да бъде поканен господин Ангел Савов, заместник-началник на Главно управление "Данъчна администрация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против това процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 104, против 9, въздържали се 4.
Предложението се приема. Моля да поканите в залата господин Ангел Савов.
Давам думата на народния представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, акад. Сендов! Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Несъмнено е, че всеки опит за кодификация е добър за нашето законодателство. Колкото повече усилия полагаме да се събират нормите от една материя на правото в един закон, толкова по.добре. Друг е въпросът дали това винаги е удачно и дали винаги се прави цялостно и пълно. И именно в тази насока ще бъде моето по-нататъшно изложение с единственото намерение всичко това, което казвам, да бъде отчетено при второто четене на закона и да се направи опит за създаване на един закон, който, от една страна, ще бъде по-близко до гражданите, ще мисли за техните проблеми, от друга страна - ще създава една процедура по събирането на данъците, която ще осигурява на държавата събиране на тези вземания.
Лично аз бих имал някои възражения срещу структурата, срещу систематиката на подредбата. На първо място, смятам, че е удачно данъчната администрация като уредба по дял пети, чл. 231 да отиде в началото, веднага след уредбата на данъчните субекти. Всъщност това са двете страни на данъчното правоотношение. От една страна са данъчните субекти, които още в самото начало, след общите правила, са уредени в глава четвърта, след това чак в чл. 231, глава двадесет и първа започва разписването на статута и функциите на данъчната администрация. Мисля, че систематиката на закона би спечелила, ако уредбата на данъчната администрация бъде изтеглена веднага след данъчните субекти.
Кое е следващото, което ме впечатлява, по отношение на систематиката. На много места в този закон има създадена собствена процедура, като вносителят е използвал във висока степен познати правила от Гражданскопроцесуалния кодекс. Но в същото време не е успял да изчерпи всички варианти на процедурата и все пак ще се налага субсидиарното използване на Гражданскопроцесуалния кодекс. В този смисъл е добре или ясно да се отграничат процедурите, или да се разпише изчерпателно всичко така, че да се знае, че когато има данъчно производство, се върви по този Данъчен процесуален кодекс. Защото, щем не щем, пак ще се налага да се ползва Гражданскопроцесуалният кодекс. Тогава е малко безсмислено някои текстове, съществуващи като уредба сега в ГПК, да се трансформират и да се преписват пак тук специално за нуждите на данъчния процес. Има и буквално преписани текстове, нещо, което мисля, че е малко ненужно, освен ако трябва да увеличи съдържанието и обема на приемания от нас днес закон.
Следващата ми забележка касае специално чл. 62 и чл. 107, ал. 2, по един въпрос, който, мисля, че трябва да се отбележи на първо четене - да се направи едно по-ясно разграничение между данъчни актове и данъчни ревизионни актове. Аз нямам съмнения, че тези, които са писали закона, правят това разграничение, но начинът, по който е формулирано в чл. 62, респективно чл. 107, ал. 2, като че ли дава някакво смущение в съотношението на двете понятия. Кое понятие е родово? Несъмнено - данъчните актове. Кое понятие е видово? - Несъмнено - данъчните ревизионни актове.
По-нататък забележките ми са свързани с това, което споменах и в началото - да имаме един Данъчно-процесуален кодекс, Данъчно-процесуален закон, който във висока степен държи освен за интересите на фиска, на хазната, и за интересите на гражданите. Защото аз няма да крия, пък и вие всички знаете, че понякога данъчните злоупотребяват с правата, които им предоставя законът. В този смисъл е добре по чл. 68 да се предвиди някакъв срок. За какво става въпрос? Става въпрос за данъчната ревизия. Тази данъчна ревизия понякога може да бъде възложена и от самия субект, той да поиска да му бъде извършена данъчна ревизия. Но поради някакви причини - липса на хора, липса на средства, липса на време - данъчният орган да проточи извършването на тази данъчна ревизия и по този начин да причини някакви щети на субекта, поискал данъчната ревизия. Нека по този текст да запишем един законов срок, в който данъчният орган да е длъжен да назначи ревизията. По този начин ще бъдат по-добре защитени интересите на данъкоплатците.
Има един друг принципен въпрос, свързан с една по-голяма яснота и по-голяма изчерпателност на законовата уредба, а това е въпросът кой издава данъчния ревизионен акт по чл. 68, чл. 107 и следващите. Досега ние знаем, че това го върши началникът на данъчната служба или неговият заместник. Тук като че ли има възможност и други лица да издават данъчния ревизионен акт. По мое мнение не е указано изрично. И ако много ниско в данъчната йерархия се свали възможността за издаване на данъчен ревизионен акт, то тогава във висока степен ще се ограничи възможността за вътреведомственото обжалване в рамките на данъчната администрация. Или обратното, ако се качи пък по-нависоко.
По чл. 71 е предвидена необжалваемост. Една лоша практика, която вие като мнозинство приехте по доста закони и която практика Конституционният съд напоследък, пък и не само напоследък решително отхвърля. Имам предвид необжалваемостта на административните актове по Закона за приватизация. В чл. 71 е предвидено актовете и отказите на данъчните органи за назначаване, отлагане, спиране и възобновяване на данъчна ревизия да не подлежат на обжалване. Защо е необходимо приложението на чл. 120 от Конституцията по отношение на тези актове на данъчната администрация за назначаване на ревизия? Искам аз да ми се направи данъчна ревизия, за да съм чист пред данъчните. След като ми откаже данъчният, той ще може след време или по някакви други причини да ме притеснява. Нека, както казах преди, да има срок, в който той да ми каже: ето, господин Миков, на еди коя си дата ще Ви изпратим ревизията. И в случаите, когато той ми откаже да ми извърши ревизия, аз да мога да обжалвам.
Следващият принципен въпрос, свързан с една по-голяма яснота, е във връзка с чл. 102. Член 102, касаещ по-общия въпрос - за протокол за действия на данъчните органи и други документи. Изчерпателно е изброено какво се посочва, но е пропуснато да се посочи по чия заповед се извършва това данъчно действие. Мисля, че е същностен въпрос. Виждам усмивката на господин Савов, може би той ще сподели своето мнение и какво са имали предвид при изработването на кодекса. Тоест в този протокол е добре да се описват всички останали факти, да се опише и по чия заповед се извършва всичко това.
По-нататък ще ви обърна внимание на чл. 109, ал. 7, където е уреден един въпрос от особено значение за данъкоплатците. За разлика от досега действащата уредба по Закона за данъчното производство - чл. 15 и следващите, където е необходимо мотивиране, тук актуалният ни вносител е ползвал една стара фигура от социалистическо време на обратната доказателствена тежест, позната в Закона за държавен и финансов контрол. Доцент Кучев доста ни е обръщал внимание, пък и по ГПК сме го учили още веднъж.
Защо? Значи ли това, че държавата презумира, че всеки данъкоплатец е недобросъвестен? Или данъкоплатецът ще дава пари за издръжка на данъчните, а на всичкото отгоре той ще тича да си доказва правата. Доста спорно е дали можем днес, в условията на демократична и правова държава, да възприемем този подход. Той е същностен за законопроекта - обърната доказателствена тежест. Тоест, данъчните пускат нещо, без да е необходимо да го доказват, а данъкоплатецът - данъчният субект, ще тича след това да оборва констатациите на данъчните. Нещо, което лично аз не мога да приема.
Друго е било времето, в което е създаван Държавният финансов контрол, друг е бил подходът, съвсем други са били социално-икономическите условия, съвсем друга е била правната уредба в обществото, за да можем сега, на прага на ХХI-я век, когато твърдим, че сме демократична и правова държава, ние да си позволяваме тук да се обръща доказателствената тежест.
И, господин Цонев, реформата, която почна преди идването на това правителство, имаше по-друг подход по този въпрос. Сега се връщаме към нещо, което никак не може да се нарече, че съответства на пътя, който сме възприели.
По чл. 112 отново възниква въпросът за срока, в който се извършва ревизията, и най-вече ал. 7 - "Отказът за частично или изцяло връщане или прихващане може да се обжалват по реда за обжалване на данъчните актове.".
Тук възникват поне два въпроса - да бъде въведен срок, пак в закона, а не това да се оставя на данъчния, и въпросът за въвеждане на мълчаливия отказ като ефект на една обвързана компетентност. Поне аз не го виждам, защото господин Савов ми каза, че го има. Възможно е? Дано!
Следващият принципен въпрос - за събиране на вземанията - чл. 115 и чл. 2 - Закона за събиране на държавните вземания, стар, и връзката му със сегашния чл. 137 от Данъчно-процесуалния кодекс. Необходимо е при всички случаи т. 2 да се отнася и в хипотезите на т. 1. Тоест, данъчното задължение се изменя на следните основания:
1. когато се открият нови обстоятелства;
2. когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показания на свидетели и прочие, и прочие други доказателства.
Целта е една-единствена - да има стабилен акт. Иначе той може да бъде атакуван в бъдеще.
Следващият въпрос, пак свързан с това Данъчно-процесуален кодекс за данъчните чиновници или за гражданите правим, е свързан с чл. 171. Там се предвижда едно обезщетение за причинени вреди - "Ако актът, установяващ публично задължение, по който е допуснато обезпечението, бъде отменен, или ако не бъде връчен в предвидения в този кодекс срок, длъжникът може да поиска да му бъдат заплатени причинените вследствие на обезпечението вреди.".
Нека да конкретизираме по кой ред - по ГПК или по Закона за отговорност на държавата, ще бъдат вредите в този случай? Лично аз предпочитам варианта на Закона за отговорност на държавата, където редът е по-експедитивен и по този начин пък ще стимулираме обратно данъчната администрация по-бързичко да действа, защото зад административнонаказателните, в определени случаи и тя носи отговорност. Тоест, да се направи някаква такава обвръзка.
Принципен въпрос, свързан с новия закон е въпросът за данъчната администрация и въпросът за нейната самостоятелност - доколко данъчният орган ще бъде самостоятелен в своите действия? И ако ние по Закона за съдебната власт предвидихме, че по-горестоящият прокурор не може да изземва преписката и да я решава по същество, тук сме предвидили едва ли не неограничена възможност по-висшестоящият началник една или друга преписка да изземе от по-долния чиновник в данъчната администрация, когато става въпрос за някой човек, близък до властта или до данъчната администрация, и на който трябва да му услужим, на който не можем да му гарантираме, че точно този чиновник, на когото се е паднала преписката, ще действа благоприятно по отношение на него. Много съмнения ще породи този текст, ако остане в този му вид.
И пак ви казвам, той ще влезе в грубо противоречие с прокламираната в чл. 7 самостоятелност - "Данъчната администрация и публичният изпълнител изпълняват своите функции самостоятелно и само въз основа на закон.". Е, как самостоятелно, като всеки момент началникът може да му изземе преписката по-нагоре? Какво му е самостоятелното? Или да се махне този принцип на самостоятелност, да се отиде само на варианта йерархичност. Но аз мисля, че мнозинството ще търпи много укори и съмнения, ако остави този текст или приеме такова законово решение.
Има един принципен въпрос, който според мен трябва да се погледне още веднъж и да се реши така, че да не се превърне въвеждането на Данъчно-процесуалния кодекс в действие в пореден хаос за изстрадалия данъкоплатец и за обърканите данъчни служители.
Обръщам ви внимание, че в много материално-правно данъчни закони има процесуални норми, по отношение на които ми се струва, че вносителят не е обсъдил паралелното действие на онези процесуални норми и тези процесуални норми, които ще се приемат с този закон. Необходимо е да се седне, да се види и това да се изчисти в Преходните и заключителни разпоредби, така че да няма двойнственост в режима, хаос в данъчните служби и псувни от страна на българския данъкоплатец.
Това бяха накратко моите бележки. Благодаря ви за вниманието и търпението и се надявам, че те ще бъдат взети предвид за второ четене. Още веднъж, желая тази поредна стъпка на реализиращата се реформа, нека да не страдаме от илюзията, че реформата започва или свършва с някого, ще доведе до едно данъчно законодателство, по-разбираемо за българския гражданин, пък и за данъчните, които го прилагат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Действително законопроектът за данъчен процесуален кодекс, който ни е предоставен, за една голяма част от колегите представлява определена трудност. Давам си сметка като неюрист, че също така, взимайки отношение по него, може да предизвикам известни коментари може би за прецизност от юристите, но се постарах, като човек, който работи с тази материя, да потърся онези проблеми и онези позиции, които според мен са нужни, от гледна точка на претенцията за първи път да бъде създаден такъв закон.
Наистина амбицията на вносителите е голяма да има данъчен процесуален кодекс, бих казал, че има сигурно и по-голяма - за общ данъчен кодекс, но нека да вървим по етапи. Според мен много важно е днес да отговорим на първия принципен въпрос: за колко време правим този Данъчен процесуален кодекс? Защо?
Защото, уважаеми колеги, този данъчен процесуален кодекс се прави днес в условията на променящо се законодателство, което е свързано с него. Например все още ние нямаме гражданскопроцесуален кодекс, а се говори, че ще има нов. Той ще даде своето отражение.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Дано да няма.
РУСИ СТАТКОВ: Дано да няма - казва господин Миков, но говоря за това, че имаме много неустановено законодателство, което има пряка връзка с Данъчно-процесуалния кодекс. В този смисъл наистина стои въпросът - дали по-дълготрайно и от гледна точка на присъединяването към Европейския съюз ние решаваме тези въпроси?
Бих искал да кажа, че в известна степен и в този материал, който ни е предоставен, в законопроекта, личи желанието да се отразят някои от изискванията на европейското законодателство. Също така и измененията, които са настъпили във важни закони, свързани с кодекса. Например Законът за администрацията има широко отражение.
Но същевременно бих искал да кажа, че много от въпросите, които аз като неюрист, разбира се, задавайки си и работейки с тази изключително широка материя, защото става дума за един подклон на финансовото право, който е във връзка с административно право, с Граждански процесуален кодекс, с много други неща и, разбира се, е много трудно за неправист да се ориентира, но аз смятам, че сме далеч от онзи данъчен процесуален кодекс, който би трябвало да приемем. Имаме основа, обаче сме много далеч от това, което поне моите амбиции виждат, и, разбира се, експертите-юристи, и тези, които работят в данъчната администрация, поставят като проблеми.
Ще започна от предмета. Тъй като колегата Миков говори по много от нещата, които бих искал да кажа, ще се постарая да наблегна на тези, на които считам, че не беше отделено внимание.
Според мен в предмета на законопроекта трябва да влезе и онова производство, което е свързано с установяване на данъчните нарушения и налагане на санкции. По същество то го има в края, но не е така добре развито. За да има една пълнота и фактически, като започна от общите понятия, принципи, минавайки през това, което колегата Миков каза, преструктуриране и извеждане на преден план субектите, продължавайки по-нататък производство по данъчна регистрация, производство по извършване на ревизии и проверки, производство по издаване на данъчните ревизионни актове - тук е разграничаването, производството по обжалването на тези актове, производството по изпълнение на актовете, производството по налагане на обезпечителни мерки и по установяването на нарушения и налагане на санкции плюс ето това производство, за да имаме пълния, така да се каже, вид на един данъчен процесуален кодекс. И в този смисъл предметът трябва да има такава промяна.
На следващо място, в принципите колегата Миков постави този въпрос. Аз бих искал да продължа, въпреки че направих уговорка, че няма да повтарям нещата, но от гледна точка именно на изясняване и допълване на много съществени за мен поне неща. Значи, основните начала или принципите на данъчния процес, както са развити в глава втора, страдат в онази част, когато разглеждаме принципа самостоятелност, от алинея, която изрично да посочи именно тази самостоятелност на данъчен орган на различно ниво. А именно, в отделна алинея трябва да има текст, че данъчен орган от по-висока степен не може да изземва за решаване въпрос от орган, овластен за неговото разглеждане и решаване, за да няма двусмислие и да няма такъв коментар, какъвто направи колегата Миков.
След това според мен трябва да се определят по-точно записаните начала или принципи. Има известна празнота, например липсва принципът равенство на страните, който трябва да бъде развит особено в онази част, който дава равни професионални възможности на страните. Това го няма.
Липсва също така принципът за бързината и професионалната икономия. Има, разбира се, тук един принцип или начало за оценка на ефекта, но той е много кратко даден. А тези неща трябва да бъдат изведени, за да може на тяхна база след това да няма двусмислие, да има ясни разпоредби в по-нататъшните части на този процесуален кодекс.
Мисля, че по-нататък, вървейки по законопроекта, трябва ясно и точно да се определи, въпреки че е направен опит на досегашния закон за събиране на държавните вземания, въпроса за определението за публични, държавни и общински вземания. Тук има непълноти, има опит за изброяване, а след това опит за обобщаване, което според мен е противоречиво. Или трябва единият подход да се възприеме, или другият.
По-нататък по отношение на другите въпроси, които по текста съм си записал.
Прави се сериозен опит на базата на онези миналогодишни баталии и проблеми, които възникнаха с местните данъци и такси, на базата на записани текстове в ДДС, в акцизи, свързани с процесуалната страна, а не с материалната, да намери отражение и тук. Това не може да се отрече, но действително има все още, поне според мен, разминаване в тези процесуални разпоредби и в онези материалните закони, свързани с данъчното законодателство, които са записани като текстове. Аз на няколко места поне, засичайки с новите текстове и сега действащи в тези материални закони, се натъкнах на противоречие в тази част.
Например за данъчните декларации. Изпращането по пощата, по електронен път или подаване чрез банки. Това е нещо добро, което е записано, обаче позовавайки се на измененията в материалния закон миналата година, и в материалните закони, се сблъскваме с реалността. Ние нямаме нито техническа съоръженост на данъчните администрации, нито технологична, ако щете, от една страна, от друга страна, нямаме социалистически банки, които да извършват безплатно услуги. А както е дадена тук разпоредбата, тя в този вид е неработеща. И това не е чисто и просто технически въпрос, а той е принципен въпрос и трябва съответно да има и принципни решения по него.
Мисля, че що се касае до въпроса за чл. 71, разговаряйки с данъчните, необжалваемостта тук не е проблем. По-скоро има проблем с нея в други разпоредби, които по-нататък са записани, и именно в тях трябва да се прецизира и да се даде възможност действително за равнопоставеност на страните в един данъчен спор и същевременно за съдебен контрол. Съдебен контрол, който да преодолее, бих казал, диспропорциите в момента, които са дадени в правата. Защото формално се хвърлят много текстове, които говорят за определени права на данъкоплатците, обаче по същество няма ясна и изчистена материя в това отношение и разпоредби.

Според мен много сериозен проблем е този, свързан с правната защита и аз бих искал да продължа в тази посока, защото имам много бележки, но виждам, че и времето напредва.
Ако ние сравним досегашното законодателство, ще отчетем, че има прогрес. Прогрес в това на базата на Закона за данъчното производство, на базата на измененията от миналата година в материалните закони да се конкретизират определени текстове.
Но аз тук ще споделя това, което и колегата Миков каза, че това е недостатъчно, и че простият цитат на Гражданско-процесуалния кодекс, на отделни членове, не е решение, още повече, уважаеми колеги, в духа на евентуални някакви изменения на Гражданскопроцесуалния кодекс.
Значи ако ние наистина държим да направим работещ Данъчно-процесуален кодекс, то би трябвало тази материя по правната защита и по съдебния контрол да я разпишем много по-конкретно, бих казал в една максимално голяма пълнота.
Тук за мен възниква следния въпрос. Той може да има и технически характер, но за мен е принципен - за възможността съдебната система да си свърши работата по най-добрия начин и законодателно решение на този проблем. Защо?
Проучвайки опита на Франция и Германия, в Германия има финансов съд, във Франция, Венци ти си тук вече, има една система, която е много интересна. Ние сме взели една част от нея. По същество тя има административна част, каквато и ние имаме при обжалване и спорове, свързана с шефовете на определената дирекция, ако си служим с новите термини по Закона за администрацията, досега нали бяха и все още са други наименованията, и на следващо място вече се отива, минавайки през тази административна система, в съдебната.
Но, забележете, има много интересен момент между двата акта, който при нас го няма. А имаше обещания, господин Савов, да го има.
Значи във Франция има една комисия, която е на ниво департамент. В тази комисия влизат председател, съдия, трима представители на данъчната администрация и четирима данъкоплатци - представители на данъкоплатците. Значи Вие обещавахте омбудсман. Ако тази институция някого блазнеше, мен не ме е блазнила никога, защото един или двама човека не могат да свършат работа. Но комисията във Франция, която се явява междинно звено между административното обжалване и съдебното, според мен си заслужава като идея да бъде обсъждана между двете четения, за да може наистина да се намери по-добро решение.
Въпросът за вземанията и новото решение, което вие, агенцията, предлагате.
Идеята да се структурира нова институция, която да поеме събирането на публичните вземания, е в този вид недобре развита и недобре защитена. Значи вие предлагате агенция като структура от Закона за администрацията, която обаче, бидейки към Министерството на финансите, се явява някакъв хибрид. Нейният правилник ще го прави Министерския съвет, а тя ще бъде в рамките на Министерството на финансите. Нещо, според мен, не пасва на новото виждане на Закона за администрацията.
Тук, господин Савов и уважаеми колеги, трябва да изходим от традициите, които имаме досега. А традициите бяха данъчната администрация да решава този въпрос. Това е едното, на което трябва да стъпим.
И второто. Вие поставяте определени функции в противоречие - тези, които ще реализира агенцията, и тези, които остават за нашата администрация. Например прихващането. Прихващане давате възможност да извършва и агенцията, и данъчната администрация, без да има принципно изчистване как това ще стане. Разговаряйки с представители на данъчната администрация те поставиха този въпрос като много сериозен, защото в този вид поне е неясен.
Принципът за солидарното действие при публичните вземания. Един принцип, който според мен - неюриста, противоречи на Конституцията. Противоречи на Конституцията, защото, уважаеми колеги, в Конституцията е записано как се реализират или по-скоро какво означава данък. А тук се предлага по същество да се извърши нещо, което противоречи на този заложен в Конституцията принцип. И това го има сега в Закона за събиране на държавните вземания и се пренася отново в Данъчно-процесуалния кодекс, а противоречи на Конституцията.
Няма да се спирам подробно на много принципни неща, свързани с ново виждане за търговете, за онази продан, която ще се прави в постоянно действащи форми, защото се явяват някои неща, които мен лично ме смущават от гледна точка на процентите, с които ще се обезценява стоката, или това, което се предлага на такава продан - вещта. Много ме смущава разсрочването. Значи тук се получава ново противоречие с Конституцията - разсрочване на огромни суми. Става дума за 100, 200 и 300 млн. За две години!
Господин Савов и уважаеми колеги, това по същество е данъчна преференция! Това противоречи на Конституцията с тези огромни суми. Огромни са!
Много са и смущенията ми в онази част, за която много пъти уж говорихме, свързана с данъчната администрация. Отново се тръгва на експерименти - експерименти след закриването на данъчните служби сега във връзка с това, което се дава като възможност на министъра без ясни критерии за структурата на администрацията от гледна точка на териториалното деление. Това липсва. И ще се окажат може би цели райони без такава администрация, ако това бъде пропуснато.
Също така смущава ме и опитът да се дадат нови права на хората, които са в данъчната администрация, които до този момент ги нямаше, за участие в различни управителни съвети.
От гледна точка на особения статут на данъчния служител, според мен, такова едно либерализиране, меко казано, не е в посока на концентрация на данъчните служители върху огромните, отговорните функции, които имат. Ние трябва да помислим по-сериозно за тяхното стимулиране, но едва ли пътят, който вие сте отворили - за вкарването в различни управителни съвети и оттам допълнителното заплащане, е решение. Тук например има един много сериозен въпрос, който не е намерил решение, а трябва да намери - за командировките. Не извън службата и ТДУ-то, а в рамките, защото те са в различни общини и сега командировъчни не им се плащат. Хубаво се предлага да бъдат застраховани със застраховка "Живот", но това не компенсира другото.
Бих могъл, разбира се, по още неща, свързани с така предложения проект за Данъчно-процесуален кодекс да споделя своите бележки и предложения, не искам обаче да отнемам повече време, ще направя между първо и второ четене своите предложения. Бих искал да кажа, че ние се нуждаем не формално, а от един добре подготвен закон и една седмица няма да ни свърши работа. Една седмица като срокове между двете четения... (Реплика от блока на ДЛ, която не се разбира.)
Да, значи завършвам с това, че предстои още много работа, и се надявам, че днес като се въздържа с гласуването си, няма да бъде изтълкувано превратно. Имам желание да помогна да свършим тази работа, но не бих могъл на първо четене в този вид да го подкрепя. Не съм против, има нужда, ще се въздържа с желанието да свършим по-добре работата между двете четения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
За реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми колега Статков! Става въпрос за чл. 71. Вие казахте, че не е толкова важно. В момента по 5-6 месеца се бави назначаването на данъчна ревизия. Как да не е важно, когато става въпрос за доста сериозни интереси, става въпрос за тормоз понякога. Хайде да не е тормоз, а за една немарливост от страна на данъчните, от които данъчните субекти търпят някакви вреди.
Но искам да обърна внимание на още нещо, защото Вие споменахте за правовостта в отношенията между данъчните субекти и държавата. В никакъв случай аз не мога да приема чл. 238, където е прогласено, че ГДУ-та, - тези, които се занимават с материята знаят какво значи ГДУ - ГДУ-тата са по-силни от закона. Това ще го атакуваме пред Конституционния съд пар екселанс. Още отсега да си знаем тази работа. "Главният директор дава становище и указания за единно прилагане на данъчните закони и нормативните актове по прилагането, които са задължителни за данъчните органи. В случаите когато акт на данъчната администрация не е съобразен със становището по прилагане на данъчния закон, висшестоящият данъчен орган прилага пряко становището." Каква правова държава ще бъдем ние? Просто този текст трябва да изчезне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! По първия проблем на несъгласие, който господин Миков изрази, за чл. 71 в законопроекта, за необжалваемост на актовете и отказите на данъчните органи за назначаване, отлагане, спиране и възобновяване на данъчна ревизия, че не подлежат на отлагане. Действително аз имах сериозен разговор с данъчни специалисти. И поведох този разговор точно смутен от това, че се предлага необжалваемост. Споделих преди малко с вас откровено, че като че ли се опитаха и ми дадоха доста аргументи и ме полуубедиха.
Разбира се, господин Миков, Вие сте прав, че отлагането, спирането, възобновяването, назначаването, въпреки че има разпоредби в други части на законопроект, не е така добре разработено, че да може да подтиква администрацията, да й пари разпоредбата зад гърба, за да не става така, че по нейна вина да се допуска именно този процес на петте месеца.
Аз по-скоро съм склонен да поработим върху другите разпоредби, за да сме сигурни, че там сме балансирали нещата, господин Савов. И на тази основа, дори да остане необжалваемост, но да поработим по тези неща.
Другият момент, който е свързан с правата на дирекциите, главната и т.н. Наистина - и аз го казах в началото - трябва да има балансираност. Не формално права, които в много медии се написаха, че можеш да си разсрочиш, че еди-какво си, които са пуснати пропагандно на субектите в лицето на данъкоплатците, а действително реални права от едната страна на данъкоплатците и възможности, въпреки че става дума тук за властнически метод в реализацията на тези отношения. Но от гледна точка именно на спора равнопоставеност. И аз неслучайно споделих, че мен лично не ме удовлетворява този баланс за равнопоставеност. И затова исках и се надявам, че между двете четения ние ще намерим по-добри решения в уреждането на тези спорове в онази част, която вие сте пропуснали, не зная защо, въпреки голямата реклама, за гражданския защитник. Аз мисля, че или френската комисия, или други неща биха могли да бъдат решение. Но всичко това, разбира се, предстои.
Така че надявам се, че вие няма да приемете тези бележки закачливо, а съвсем сериозно, защото има и още други. Повтарям, че има още други, които са с тази насоченост - да направим един работещ, ориентиран напред, а не само за днес и утре законопроект, а и по-напред, за да можем действително да имаме самочувствие, господин Савов, че сме си свършили добре работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Друг желае ли да се изкаже? Не виждам.
Преминаваме към първо гласуване.
Моля, гласувайте проекта на Данъчен процесуален кодекс № 902-01-46, внесен от Министерския съвет.
Гласували 176 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 49.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение да удължим срока за предложение между първо и второ четене с три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: С още три?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Максималният предвиден в правилника срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 166 народни представители: за 162, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Почивка до 18 ч. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ Продължаваме заседанието.
Преминаваме към последната точка от дневния ред на извънредното заседание:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ДОБРОВОЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ.
Има думата председателят на водещата Комисия по труда и социалната политика госпожа Светлана Дянкова да докладва.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Благодаря, господин председател!
"Д О К Л А Д
по законопроекта за допълнително доброволно пенсионно осигуряване № 802-01-39 от 11 юни 1998 г. - за второ гласуване

Уважаеми господин председател, на проведени десет редовни и три извънредни заседания Комисията по труда и социалната политика обсъди приетия от Народното събрание на първо гласуване законопроект за допълнително доброволно пенсионно осигуряване № 802-01-39, внесен от Министерския съвет, постъпилите писмени предложения от народни представители, както и направените предложения по време на заседанията.
Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на
"ЗАКОН
ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ДОБРОВОЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ".

Предложение на народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров: заглавието на законопроекта да се измени и да стане "Закон за доброволно пенсионно осигуряване". Навсякъде в текста на законопроекта да отпадне думата "допълнително".
Комисията по труда и социалната политика не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров.
Гласували 131 народни представители: за 41, против 76, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта, както е предложено от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 90, против 12, въздържали се 7.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "ГЛАВА ПЪРВА - ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ".
Няма постъпили предложения по наименованието на глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава първа, както е предложено от вносителя.
Гласували 119 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 2.
Заглавието на глава първа е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 1 има постъпило предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция за чл. 1:
Член 1 се изменя, както следва:
"Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с:
1. допълнителното доброволно пенсионно осигуряване (ДДПО);
2. учредяването, лицензирането, преобразуването, прекратяването и ликвидацията на пенсионно-осигурителните дружества;
3. учредяването, управлението и прекратяването на доброволните пенсионни фондове;
4. държавния осигурителен надзор върху дейността по допълнителното доброволно пенсионно осигуряване;
5. защитата на осигурените лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма други предложения.
Моля, гласувайте чл. 1, както е предложен от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 2 има постъпило предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров, което комисията е подкрепила по принцип.
Постъпило е предложение от народната представителка Емилия Масла рова, което също е подкрепено по принцип от комисията.
Има и предложение от народния представител Светлана Дянкова, също подкрепено от комисията по принцип.
Предложението на народните представители Емилия Масларова и Ангел Балтаджиев също е подкрепено по принцип.
Комисията предлага чл. 2 да се измени, както следва:
"Чл. 2. Този закон цели да създаде условия за развитието на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, като една от възможностите за получаване на допълнителна пенсия от българските граждани и законно живеещите в България чужди граждани, чрез поощряване на целевата спестовност и стимулиране на социалните инициативи на работодателите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 2 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 2, както е предложен от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 3 има постъпило предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров.
Това предложение е подкрепено от комисията по принцип.
Комисията предлага чл. 3 да се измени, както следва:
"Чл. 3. Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване е дейност по набирането на доброволни пенсионноосигурителни вноски в доброволен пенсионен фонд, управлението на средствата в доброволния пенсионен фонд и изплащането на допълнителни пенсии при настъпване на осигурителни случаи, предвидени в този закон и определени в осигурителните договори."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 4 има постъпило предложение от народния представител Ангел Балтаджиев. Предложението е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров.
Предложението е подкрепено по принцип от комисията.
И предложение на народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров.
Комисията не подкрепя това предложение. То се отнася за отпадането на ал. 2 на чл. 4.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика - чл. 4 се изменя, както следва:
"Чл. 4. (1) Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване се осъществява при спазването на принципите на:
1. доброволност на участието;
2. юридическа самостоятелност на пенсионноосигурителното дружество и на доброволния пенсионен фонд;
3. прозрачност, разделност и изключителност на дейността;
4. режим на разрешителност;
5. задължителна периодична отчетност и разкриване на информация;
6. лоялна конкуренция между пенсионноосигурителните дружества.
 (2) Средствата на доброволния пенсионен фонд се управляват с грижата да добър търговец при спазване принципите на надеждност, ликвидност, доходност и диверсификация в интерес на осигурените лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "Средствата на доброволния пенсионен фонд" или "от"?
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Те са "на". Те са собственост на хората.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: От фонда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Този фонд няма ли средства? Тези средства са на фонда. Като са вкарани във фонда... Струва ми се, че е по-правилно "средствата на фонда".
По предложението на народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров за отпадане на ал. 2 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Димитър Димитров.
ДИМИТЪР НИКОЛОВ ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, колеги! Вероятно сте забелязали, че между първо и второ четене бяха направени значителни промени в така приетия закон на първо четене от вносителя и от много народни представители.
Нашето предложение касаеше фактически варианта от първо четене, преди разделяне на пенсионноосигурителните дружества и пенсионноосигурителния фонд. При такова развитие на закона, оттеглям предложението, което е направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Моля, гласувайте чл. 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Чл. 5. Постъпили са предложения на народния представител Ангел Балтаджиев.
Предложенията са подкрепени по принцип.
Предложение на народния представител Христо Иванов.
Предложението също е подкрепено.
И предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров за отпадане на ал. 2 на чл. 5.
Комисията по труда и социалната политика не подкрепя предложението.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика - чл. 5 се изменя, както следва:
"Чл. 5. (1) Всяко физическо лице, навършило 18 години, може доброволно да се осигурява или да бъде осигурявано в доброволен пенсионен фонд чрез пенсионноосигурително дружество, при условията и по реда на този закон.
            (2) Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване е персонално. Всеки осигурен в доброволен пенсионен фонд има индивидуален осигурителен номер и индивидуална осигурителна партида."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поддържате ли предложението? (Към народния представител Димитър Димитров.)
Предложението за отпадане на ал. 2 се оттегля.
Моля, гласувайте чл. 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 6 е постъпило предложение на народния представител Христо Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 6:
"Чл. 6. (1) Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване се осъществява на принципа на предварително определени в договора с пенсионноосигурителното дружество осигурителни вноски.
            (2) Вноски по ал. 1 могат да правят самите осигурени лица, техните работодатели и други осигурители в полза на осигурените лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 120, против 1, въздържали се няма.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 7 са постъпили предложения от народните представители Ангел Балтаджиев, от госпожа Емилия Масларова и от господин Венко Вълчев.
Предложенията са подкрепени от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 7:
"Чл. 7. (1) Натрупаните средства на осигуреното лице се капитализират в индивидуална партида в доброволния пенсионен фонд. Не се допуска преразпределяне на средства между индивидуалните партиди.
            (2) Не по-малко от 90 на сто от дохода, реализиран от инвестираните средства на доброволния пенсионен фонд, се разпределят по индивидуалните партиди пропорционално на техния дял в масата от активите на фонда.
            (3) Осигурените лица имат право на разпореждане със средствата в индивидуалните партиди при условията и по реда на този закон, правилниците на дружествата и осигурителните договори."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всички предложения са приети.
Моля, гласувайте чл. 7 така, както е предложен от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Член 7 е приет. 
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 8 е постъпило предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е одобрено от комисията.
Комисията предлага следния текст на чл. 8:
"Чл. 8. (1) Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване покрива осигурителните случаи старост, инвалидност и смърт.
(2) При настъпване на някои от посочените в ал. 1 случаи осигуреният, неговите наследници или посочените в договора лица имат право на свободен избор между съответния вид пенсия по условията на този закон, на еднократно или разсрочено изплащане на набраните средства по индивидуалната му партида.
(3) Пенсиите се определят на основата на натрупаната сума в индивидуалната партида от направените вноски и доходите от тяхното инвестиране, намалени с таксите и удръжките, предвидени в този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 8 така, както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 2.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 9 има постъпило предложение от народния представител Ваньо Цонов, което е прието от комисията.
Комисията предлага следния текст на чл. 9:
"Чл. 9. Държавата осъществява ефективно регулиране и контрол върху дейността на пенсионноосигурителните дружества и доброволните пенсионни фондове с цел защита интересите на осигурените."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 9 така, както е предложен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Глава втора - Пенсионноосигурително дружество".
Има предложение на народния представител Росица Тоткова за изменение на заглавието на глава втора, както следва: "Пенсионноосигурително дружество и доброволен пенсионен фонд".
Комисията е подкрепила това предложение.
Има предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров, което не е подкрепено от комисията, за промяна на заглавието на главата.
От същите народни представители има и предложение за създаване на нов раздел към тази глава, което също не е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика:
Заглавието на глава втора се изменя, както следва:
"Пенсионноосигурително дружество и доброволен пенсионен фонд".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли предложение по заглавието на глава втора?
Предложенията се оттеглят.
Моля, гласувайте заглавието на глава втора така, както е предложено от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава втора е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следват предложения на народния представител Христо Иванов за създаване на два нови члена - чл. 9а и чл. 9б.
Това предложение е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създадат нови членове 9а и 9б със следния текст:
"Чл. 9а. (1) Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване се осъществява чрез участие в доброволни пенсионни фондове, които се учредяват и управляват от лицензирани пенсионноосигурителни дружества.
(2) Пенсионноосигурителното дружество и доброволният пенсионен фонд са отделни юридически лица.
Чл. 9б. (1) Доброволният пенсионен фонд е юридическо лице с променлив брой осигурени лица. Активите на доброволния пенсионен фонд се състоят от паричните вноски на осигурените лица и дохода, реализиран от тях, намалени с таксите и удръжките, предвидени в този закон.
(2) Доброволният пенсионен фонд не носи отговорност за задълженията на пенсионноосигурителното дружество.
(3) Осигурени чрез доброволен пенсионен фонд са лицата, на чието име и на чиято сметка се внасят (извършват, правят) парични вноски за допълнителна пенсия, при условията и реда на този закон и актовете по прилагането му, правилника на пенсионноосигурителното дружество и осигурителния договор.
(4) Натрупаните суми по индивидуалната партида в доброволния пенсионен фонд не подлежат на запор и принудително изпълнение.
(5) Не могат да се придобиват по давност активи на доброволния пенсионен фонд.
(6) Реализираният от доброволния пенсионен фонд доход съгласно чл. 7, ал. 2 се разпределя между осигурените лица пропорционално на техния дял от масата на активите на фонда."
И съответно чл. 9а става чл. 10, чл. 9б става чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предлагам да отпадне алинеята, в която се забранява да се придобиват по давност имущества на доброволните фондове.
Ние решихме вече, че всичко може да се придобива по давност, с изключение на публичната собственост на държавата и на общините. По този начин ние създаваме, в края на краищата една привилегия за създаване на частно правно сдружение, която нарушава равнопоставеността на гражданите, а оттам и Конституцията. Затова предлагам тази алинея да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Светослав Лучников за отпадане на ал. 5 на чл. 9б.
Гласували 144 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 17.
Алинея 5 отпада.
Моля, гласувайте предложените от комисията членове 9а и 9б.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 8.
Член 9а, който става чл. 10 и чл. 9б, който става чл. 11, са приети.
По-нататък ще се движим по номерацията на вносителя, но ще бъдат преномерирани всички следващи текстове.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 10.
Има постъпило предложение на народния представител Светлана Дянкова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 10 със следния текст:
"Чл. 10. (1) Пенсионноосигурителните дружества са акционерни дружества, които са регистрирани по Търговския закон и са лицензирани по реда на този закон.
(2) Пенсионноосигурителните дружества имат за предмет на дейност единствено пенсионно осигуряване, уредено в закон.
 (3) Пенсионноосигурителните дружества не могат да извършват търговски сделки, които не са пряко свързани с дейността им по ДДПО.
 (4) Пенсионноосигурителните дружества могат да създават сдружение с нестопанска цел за представяне на свои общи интереси и за реализация на общи проекти.
 (5) Пенсионноосигурителните дружества нямат право да участват в граждански дружества, в консорциуми и в търговски дружества като неограничено отговорни съдружници."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 10 на вносителя, както е предложен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 11.
Има постъпило предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага текста на чл. 11:
"Чл. 11. (1) Търговското наименование на пенсионноосигурителното дружество задължително съдържа в комбинация думите "пенсия" и "осигуряване".
(2) Лица, които не притежават лиценз за извършване на дейност по допълнително доброволно пенсионно осигуряване, не могат да използват в своето наименование в комбинация думите "осигуряване" или "пенсия"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 11, както е предложен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 12 има постъпили предложения от народните представители: Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров, които са подкрепени от комисията; от госпожа Емилия Масларова, което също е подкрепено; от господин Венко Вълчев, което е подкрепено по принцип; още едно предложение от народния представител Венко Вълчев, което не е подкрепено от комисията - за корекция на ал. 2; предложение от Христо Иванов, което е подкрепено от комисията.
Предложението на комисията е:
"Чл. 12. (1) Учредители и акционери на пенсионноосигурителното дружество могат да бъдат български и/или чуждестранни физически и юридически лица.
(2) Чуждестранни лица могат да бъдат учредители на пенсионноосигурително дружество, ако са регистрирани като осигурителна, застрахователна или финансова институция по националния им закон и ако представят банкови референции от първокласна чуждестранна банка, потвърдени от Българската народна банка.
 (3) Минималният размер на капитала на пенсионноосигурителното дружество е 3 (три) млрд. лева в пари.
 (4) Капиталът трябва да е изцяло внесен към момента на подаване на заявлението за получаване на лицензия за извършване на дейност като пенсионноосигурително дружество."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има неприето предложение само на народния представител Венко Вълчев - в чл. 12, ал. 2, след думите "по националния им закон" да се сложи запетая и да се впише изразът "ако са регистрирани като юридически лица по българското законодателство".
Има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги! Аз искам най-напред да ви припомня за какъв вид стопански структури сега, в момента обсъждаме регламентацията. Става въпрос за пенсионноосигурителни дружества и фондове, които засягат с дейността си огромен брой хора. Става въпрос за дружества, които съществуват във времето обикновено над 100 години, стотици години, ако разбира се са сериозни дружества. Става въпрос за дружества, които акумулират в себе си огромни ресурси - ресурси, които инвестират някъде.
Очевидно българският пазар на пенсионните услуги ще бъде слаб пазар. Но все пак биха могли от него да се заинтересуват и чуждестранни субекти. Разсъждавайки по този начин, на мен ми се струва, че регулаторните механизми, чрез които ние бихме се предпазили от евентуално недобросъвестно участие на външни инвеститори на този пазар, не са достатъчни.
Тук се предлагат два текста, които предвиждат като предпазна мярка тези външни юридически лица да бъдат регистрирани като осигурители по тяхното законодателство, по законодателството на съответната държава и ако са регистрирани, да бъдат допуснати да осъществяват тези услуги и в България.
Разбира се, националните закони са нещо, което... Ние дължим уважение на всяка една страна, но има различни страни. Ако това е, да кажем, едни Съединени щати или една Англия, или дори една Чехия - да. Но има страни като Албания, има страни като остров Ман, където, знаете, е раят на обшорните компании.
Аз смятам, че това е далеч недостатъчно като предпазна мярка. Затова моето предложение е да сложим запетая и да запишем, че тези чуждестранни лица задължително трябва да се регистрират и по българското законодателство. Разбира се, регистрацията не би могла да ги затрудни като чисто юридически акт. Въпросът е, че с регистрирането и с въвеждането на тази компания в нашите регистри, оттук нататък тези чуждестранни лица стават контролируеми, те стават ясни и подлежат на всичките тия проверки и задължително даване на информация по нашето българско законодателство и на данъчни органи, и на органите, свързани със спазването на Закона за прането на мръсни пари, и с въпроса за необслужваните кредити и т.н.
Аз оставям настрана и въпроса къде тези чуждестранни лица ще инвестират набраните от нашите пенсионери средства. Пак повтарям, това за нашите мащаби са огромни средства.
Ако тези чуждестранни лица не са регистрирани като български компании и съответно по българското законодателство да е регламентиран въпросът за реинвестицията на печалбите, опасявам се, че тези компании няма да инвестират в нашата икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Моля, когато вземате отношение по поставения въпрос, да имате предвид няколко неща.
Първо, българската икономика е отворена пазарна икономика и ние не можем да създаваме изкуствени пречки пред външния капитал. Така както искаме да идват чуждите инвестиции, така трябва да им създаваме условия да идват, от една страна.

Второ, от чисто формално правна гледна точка предложението на господин Вълчев мисля, че трябва да бъде преразгледано и от самия него просто, защото се получава правен нон сенс.
Ако едно чуждестранно юридическо лице, което казваме, че може да инвестира в доброволно пенсионно осигуряване, се регистрира по българското законодателство, то вече е българско, то има статута на местно юридическо лице, което формално ще означава забрана за инвестиции от страна на външен капитал.
От друга страна, имайте предвид, че доброволното пенсионно осигуряване не е откритие на българската правна или финансова практика и мисъл. Това е система за спестяване, система за осигуряване, която е създадена точно от външния капитал, създадена е извън България. Има компании със столетна история, които функционират в тази система.
На трето място, ако обърнете внимание на текста, ние говорим само кои могат да бъдат учредители, но всеки един от тях бил той българско или чуждестранно юридическо лице, подлежи на пълен контрол от страна на институциите за осигурителен надзор и трябва да получи лиценз, независимо от произхода на капитала, така че е без значение кой е учредителят, всички останали преминават по един и същи ред, така че и чуждестранно юридическо лице да създаде доброволен пенсионен фонд, дружество за доброволно пенсионно осигуряване, то трябва да бъде лицензирано и след това трябва да инвестира събраните пари по реда, който законът ще предвиди, така че няма значение какъв е произходът на капитала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
Има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам оттук насетне да приемем това като правило, но имайки предвид деноминацията на стойностите при паричното изплащане - не казвам деноминацията на лева, тъй като за мен това е правен абсурд - да се говори, че българският лев е деноминиран, той просто е български лев, а тук става въпрос за деноминация на стойности при парични разплащания, предлагам да го поправим още сега - в чл. 12, даден от комисията, сегашен вече преномериран чл. 14, ал. 3: "Минималният размер на капитала на пенсионноосигурителното дружество е 3 млн. лева в пари".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, правилно, законът ние ще го приемем след 5 юли, така че се приема предложението.
Моля, гласувайте неприетото предложение на народния представител Венко Вълчев.
Гласували 134 народни представители: за 34, против 88, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 12 така, както е предложен от комисията, като в ал. 3 сумата е "3 млн. лева".
Гласували 133 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 3.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 13 има предложение от народния представител Венко Вълчев, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Ако можете да прочетете и предложението, което не е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложението е за създаване на нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Пенсионноосигурително дружество е публично дружество и подлежи на контрол по общия ред от Комисията по ценни книжа".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: И текста, който подкрепя комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Пенсионноосигурителното дружество може да издава само поименни безналични акции с право на един глас" - това е първата алинея.
И втората алинея: "Пенсионноосигурителното дружество не може да издава облигации".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Думата има народният представител Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, логиката, от която съм се водил за това предложение, е абсолютно идентична, както и с това, което току-що отмина. Просто, в България няма друга сфера, която да е подложена на по-стриктен контрол от публичните дружества и контрола, който осъществява Комисията по ценните книжа, със сегашното си наименование.
Плюс това няма по-висок, да го нарека, статус на откритост, на перфектност по отношение и на документация, и на дейност на дружества от тези публични дружества. Затова и името им е "публични".
Смятах, че е напълно естествено този тип дружества да бъдат на това ниво на публичност и на това ниво на сигурност. Виждам обаче, че това не се приема от вносителите. Аз не бих желал да се мъча да приема някаква собствена политика в тази област, затова ако това разбиране не среща разбирането на вносителите, аз оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Вълчев.
Министър Иван Нейков има думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Вълчев! В никакъв случай не искаме да останете с впечатление, че не се стремим да постигнем максимален контрол върху пенсионноосигурителното дружество. Обратно, аз напълно споделям философията на това, което Вие предлагате, но статутът на публичното дружество въобще, както и неговият контрол се урежда в Закона за предлагане на ценните книжа. Така че ще създадем известен проблем, ако тук препращаме към комисията. Този въпрос се решава в закона и то точно за предлагане на публични книжа, и то точно в тази посока, за която Вие говорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Нейков.
Желае ли някой друг от колегите да вземе думата?
Госпожа Дянкова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми колега Вълчев, аз мисля, че след като вече дълго коментирахме в нашата комисия за състоянието на дружествата и след като провъзгласихме основните принципи на този закон, струва ми се, че тези дружества са подложени на един изключителен контрол и от страна на държавата. Вие знаете, по-нататък следват много текстове, с които ние казваме по какъв начин и как ще контролираме тези дружества, защото сме се водили изключително и само от презумпцията да не се компрометира тази дейност в нейното начало, а именно дейността по доброволното пенсионно осигуряване, което ще се извършва от тези дружества. Това беше един от мотивите, заради който комисията всъщност не подкрепи Вашето предложение, а имаше и още един мотив, че контролът от страна на Комисията по ценните книжа би могъл да създаде едни доста утежнени разходи за тези пенсионни дружества, които така или иначе ще имат достатъчно много разходи, достатъчно много отговорности, когато започват да се лицензират и когато започват да извършват своята дейност.
За всяка една промяна, съгласете се, която ще настъпи в тези пенсионноосигурителни дружества, те би трябвало да заплащат определени такси, определени удръжки и в Комисията по ценните книжа, което ние сме предвидили в края на краищата да правят по разпоредбите на нашия закон с контролните функции, които ние сме отредили на държавата да прави. Това бяха основните мотиви, заради които всъщност комисията не се обедини около Вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
За реплика думата има господин Венко Вълчев.

ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Аз оттеглих предложението си и всъщност дебат ни би трябвало да има, но след две такива тежки изказвания ще кажа само две-три думи.
Опасявам се, че причината за неприемането на това предложение беше точно това, което казахте, госпожо Дянкова, с последните си думи - тези такси и тези разходи, които ще трябва да направят дружествата. И мисля, че комисията се поддаде на натиска на дружествата, които защитиха добре в случая своите корпоративни интереси.
Аз обаче пак искам да подчертая, че става въпрос за особен тип дружества. Тези дружества ще съществуват стотици години. Да правим дребни сметки и то по отношение точно на контролните функции, от които се гарантира сигурността на стотици хора, които ще получават пенсиите си от тях, мисля, че не е коректно. А със самата ал. 1, в която се казва, че дружеството може да издава само безналични акции и с право на един глас, това е половин признание, че тези дружества са публични - точно безналичните книжа с право на един глас, акциите, които издава едно публично дружество. Освен това публичността на дружеството означава, че то по принцип се котира на борсата. В цял свят дружество, което не се котира на борсата, е дружество от втора-трета категория. Аз не бих искал тези наши български дружества да изглеждат така в очите на международния капиталов инвеститор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Вълчев.
За дуплика има думата госпожа Светлана Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Господин Вълчев, Вие ме провокирахте с направеното съждение, че комисията се е поддала на някакъв натиск на пенсионните фондове. Вие знаете, че това не е така, тъй като приемаме, че засега пенсионни дружества минали по нашия закон, лицензирани и започнали дейността си, няма, тъй като законът не е в сила. Това, което сме правили в комисията, е съвсем експертно и много добронамерено да изслушваме всички предложения от всички възможни заинтересовани страни, тъй като сме си давали ясна сметка за това, което Вие казвате, че правим един закон, с който осигуряваме дейността на дружествата за пенсионно осигуряване за стотици години напред. Дано да е така. Дано да сме направили такъв закон. И фактът, че по такъв начин се приема законът, и че избрахме за наша основна позиция сигурността, която отначало докрай преследва законът и е основен принцип в закона, а не рискът, мисля, че не Ви дава основание да говорите, че сме се поддали на натиска на някой друг или на няколко пенсионни фонда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Не виждам други желаещи за изказване.
Господин Вълчев, няма да подлагам на гласуване Вашето предложение, тъй като Вие го оттеглихте.
Моля, гласувайте текста на чл. 13 така, както се предлага от вносителите и се подкрепя от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 10.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 14 - има предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага текста на чл. 14, както следва:
"Чл. 14. (1) Приходите на пенсионноосигурителните дружества се формират от такси и отчисления, определени в този закон, както и от управлението на собствените активи.
(2) Пенсионноосигурителното дружество може да разпределя печалба между акционерите си от управлението на Доброволния пенсионен фонд и на собствените си активи по реда на Търговския закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте текста на чл. 14, така както се предлага от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 15.
Предложение от народния представител Ваньо Цонов, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров, което по принцип се подкрепя от комисията.
Предложение от народния представител Емилия Масларова, което също е подкрепено по принцип.
Предложение от госпожа Масларова - в т. 2 на ал. 1 след думата "лицензия" да се добави "се получава по желание на дружеството".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров за отпадане на т. 2 в ал. 1, което е подкрепено от комисията.
Предложение от същата група народни представители за отпадане на цялата ал. 2.
Комисията също е подкрепила това предложение.
Предложение на народния представител Венко Вълчев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 15:
"Чл. 15. (1) За да осъществява дейността си, пенсионно-осигурителното дружество трябва да получи пенсионна лицензия от Държавната агенция за осигурителен надзор.
(2) Пенсионната лицензия дава право за учредяване на доброволни пенсионни фондове и управление на активите им, включително за сключване на осигурителни договори и набиране на осигурителни вноски, както и за изплащане на пенсии на осигурените лица.
(3) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да сключи договор с един или повече лицензирани инвестиционни посредници за извършването на сделки с ценни книжа, свързани с управлението на активите на доброволен пенсионен фонд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Предложението на госпожа Масларова е да се добавят думите "се получава по желание на дружеството и".
Благодаря на госпожа Масларова, тя оттегля предложението си, тъй като то е било свързано с предишния текст.
Желае ли някой от колегите да вземе думата по чл. 15? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на чл. 15, така както се предлага от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 16 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, а той е:
"Чл. 16. Пенсионноосигурителното дружество се управлява по едностепенна или двустепенна система, съобразно Търговския закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля гласувайте текста на чл. 16, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 2.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 17 има предложение от народния представител Светлана Дянкова - подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров - подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Велко Вълчев - неподкрепено от комисията.
Предложение на народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров за изменение на т. 9, ал. 1 в чл. 17 - неподкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Емилия Масларова за корекция на ал. 3 в чл. 17 - неподкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Венко Вълчев за добавяне в ал. 3 на чл. 17 на нови думи - неподкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Ангел Балтаджиев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 17:
"Чл. 17. (1) Членове на управителните или контролните органи на пенсионноосигурителното дружество могат да бъдат физически или юридически лица. Членовете-физически лица и представителите на юридическите лица трябва:
1. да имат висше образование;
2. да не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер;
3. да не са били членове на управителни или контролни органи или неограничено отговорни съдружници на търговско дружество или кооперация, прекратени поради несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор или се намират в производство за обявяване в несъстоятелност.
4. да не са били членове на управителни или контролни органи на търговски банки, които са били обявени в несъстоятелност или се намират в производство за обявяване в несъстоятелност;
5. да не са лишени от правото да заемат материалноотговорна длъжност;
6. да не са съпрузи или роднини до трета степен включително, по права или съребрена линия или по сватовство помежду си;
7. да не са членове на управителен или контролен орган на друго дружество със същия предмет на дейност;
8. да не са физически лица и членове на управителни и контролни органи на юридическите лица, включени в списъка по Закона за информация относно необслужваните кредити;
9. да не са извършвали и да не извършват охранителна или сходна на нея дейност;
10. да не са били съдружници или акционери, както и членове на управителен или контролен орган на търговско дружество, упражняващо охранителна или сходна на нея дейност.
(2) Член на управителен или контролен орган на пенсионноосигурителното дружество не може да бъде съдружник или акционер, член на управителен или контролен орган или служител на инвестиционен посредник по чл. 18, ал. 1 или на свързано с него лице.
 (3) Членовете на управителен или контролен орган на пенсионноосигурителното дружество и свързани с тях лица не могат да бъдат страна по сделки с пенсионноосигурителното дружество освен в качеството им на негови акционери или осигурени в управлявания от него фонд.
 (4) Председателят на Управителния съвет, председателят на съвета на директорите, изпълнителният директор и актюерът трябва да отговарят на условията по ал. 1 и 2 и да имат постоянно местожителство или постоянно пребиваване в страната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Предложението на господин Вълчев, което не се приема, е в т. 9 да се добавят думите "освен в случаите, когато са уредили задълженията си".
Предложенията на господата Школагерски, Статков и Димитров в т. 9 е: "да не са физически лица и членове на управителните и контролните органи на юридическите лица, включени в списъка по Закона за информация относно необслужваните кредити, освен в случаите, когато са уредили задълженията си".
Предложението на госпожа Масларова е да се добави "освен в случаите по чл. 26 от закона".
На господин Венко Вълчев предложението е да се добавят думите "и/или гарантиране".
Има думата господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Член 17, ал. 1, т. 9 внася ограничителни условия за участие в ръководните органи на пенсионноосигурителното дружество на лица, засегнати от Закона за информация относно необслужваните кредити. Това по принцип е правилно и ние го поддържаме. Но в случая не се прави разлика между лица, които съзнателно са търсили злоупотреба с кредитите, и лица, които са икономически активни, но не са преценили риска от ползването на кредита през последните години. Ние сме свидетели през последните десет години на доста динамична икономическа обстановка, която трудно можеше да бъде прогнозирана. И е естествено част от тези икономически активни лица да не са били преценили точно риска. Ние предлагаме да не бъдат поставяни всички тези хора под един общ знаменател. Затова считаме, че лица, които не са преценили добре риска, които не са обслужвали навреме кредита, но въпреки всичко са уредили задължението си, не бива да попадат под тези общи ограничителни условия. Затова предлагаме чл. 17, ал. 1, т. 9 да се измени и да стане: "да не са физически лица и членове на управителни и контролни органи на юридическите лица, включени в списъка по Закона за информация относно необслужваните кредити, освен в случаите, когато те са уредили задълженията си". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Димитър Димитров.
Думата има господин Велко Вълчев.
ВЕЛКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги! Аз трудно бих могъл да добавя нещо повече към аргументацията, която преди малко изложи господин Димитров. Може би само като една надежда, че все пак вносителят има предвид една такава процедура - че един човек, който е бил включен в списъка за неуредените кредити и след това си уреди кредита, че след това автоматично вече престава да бъде включен в списъка и по този начин отпада и забраната той да участва в ръководството на такива дружества. Ако не е така, ние просто ще изпаднем в някакъв парадокс, някакво доживотно клеймо, което според мен е напълно ненужно.
По отношение на второто предложение, което се води тук на мое име, на мен ми се струва, че има някакво недоразумение, тъй като се получава някаква безсмислица. Може би е станала грешка при печатането, може и по моя вина да е, не знам, но аз го оттеглям, тъй като то очевидно е нелогично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Вълчев.
Госпожа Дянкова има думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Разбира се, че и господин Димитров, и господин Вълчев са прави по отношение на хората, които в един момент са били неизправни и след това са намерили онези възможности, за да бъдат хора, а не преследвани от закона и т.н. Но аз искам да припомня чисто социалната и донякъде и морална дискусията в комисията, където ставаше дума в края на краищата за това, че обществото ни е изключително чувствително в последните години към кредитните милионери. За тази категория от хора става дума. Знам, че има хора, които са излезли от този списък на кредитните милионери и следва да се приеме, че те са уредили задълженията си навреме към държавата и към гражданите евентуално, но все пак тогава ние преценявахме евентуалните морални щети, което може да предизвика името и появяването на такова лице в управителните и в контролните органи на пенсионноосигурителното дружество. И заради това всъщност ние не приехме тези предложения и поставихме строгата, на пръв поглед, санкция в нашия закон тези хора, които ще управляват пенсионноосигурителните дружества, да не бъдат, бих могла да кажа, с някакво белязано минало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Светлана Дянкова.
За реплика има думата госпожа Татяна Дончева.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа, използвам правото на реплика, за да не губя време в изказване.
Всички, тъй наречени едри риби от кредитните милионери, продължиха да управляват онова, което управляваха и преди това, с пълномощни или под формата на прокуристи. Моралните норми в закона са хубаво нещо, но най-хубавото нещо, и вярвам, и господин министърът ще подкрепи, са ясни критерии към лицата, които могат да управляват нещо.
В правото от много години е възприето, когато си длъжник или управляваш едно юридическо лице-длъжник, да имаш известни ограничения при боравенето с други пари. Когато акционерите от такива големи фондове и големи предприятия решават кого да избират за разпоредител със средствата, те, разбира се, се съобразяват и с тези обстоятелства от биографията на лицата. Но нека това да не бъде едно законово изискване, което е псевдо. Ако човекът е платил дълговете - нека да е платил. Ако те желаят да се съобразят с обстоятелството - нека се съобразят. Но нека да не превръщаме този списък в едно клеймо, защото то е доста измислено и в него имаше и доста директори на държавни предприятия, които в крайна сметка не бяха взели парите за себе си, даже не бяха и рискували бизнеса си за себе си, а бяха платили заплатите, тока и другите консумативи на предприятията, които ръководят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дончева.
За втора реплика има думата господин Димитър Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Аз бих приел тези критерии, ако ставаше дума за един монополист. Ако ставаше дума примерно за здравноосигурителната каса, за която гражданите нямат право на избор. Те така или иначе трябва да използват една такава структура. Но в случая става дума за нещо друго - за едно многообразие от пенсионноосигурителни дружества и лично волеизлияние на отделния гражданин дали въобще ще прави вноски за допълнителна доброволна пенсия и ако реши да прави такива вноски къде, в кое пенсионноосигурително дружество.
Естествено, че ако в ръководството на това пенсионноосигурително дружество има лице със скандална слава, независимо дали то е в този списък, независимо дали е уредило задълженията си или не, гражданинът ще прецени, че това е рисково пенсионноосигурително дружество и няма да дава своята вноска в тази структура. Но дайте да дадем възможност на хората те да преценят.
И отново повтарям, че с тези текстове ние фактически слагаме клеймото, както каза и колегата Вълчев, на една категория икономически активни лица, които през тези години са търсили възможност за реализация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за дуплика госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Аз не си мисля, че правим нещо много страшно с тези ограничения, които слагаме в тези текстове, нито пък ограничаваме правото на хората да избират всъщност дружеството, в което те ще бъдат осигурени лица. На тези хора от този списък, за който вие пледирате, не са им забранени никакви други дейности, действително ако във времето те са върнали своите взимания, уредили са своите задължения и т.н. Но просто заради това, да не се компрометират пенсионните фондове, ние си позволихме да поставим тези тежки условия. Мисля, че на тези икономически активни хора им се отдава възможност да правят друг вид икономика, и друг вид инвестиции, и друг вид бизнес, но не би било редно да правят пенсионният бизнес, защото и това е бизнес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Не виждам други желаещи за изказване
Пристъпваме към гласуване.
Най-напред подлагам на гласуване предложението на народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров да се измени т. 9, която би станала т. 8 с допълнението "освен в случаите, когато са уредили задълженията си".
Гласували 108 народни представители: за 36, против 71, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Емилия Масларова - в чл. 17, ал. 3 след "негови акционери" да се добави "освен в случаите по чл. 26 от закона".
Гласували 113 народни представители: за 28, против 84, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 17, така както се предлага от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 15.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 18 има предложение от народния представител Светлана Дянкова за отпадане на ал. 3, което е прието от комисията.
Комисията предлага текста на чл. 18:
"Чл. 18. (1) Изборът на инвестиционен посредник се одобрява от органите на управление на пенсионноосигурителното дружество.
(2) Отношенията между пенсионноосигурителното дружество и инвестиционния посредник (посредници) се уреждат с писмен договор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте текста на чл. 18, така както се предлага от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 14.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 19 има предложение от народния представител Ваньо Цонов за отпадане на чл. 19, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Емилия Масларова, което също не е подкрепено от комисията.
Предложението на комисията е за отпадане на чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Димитров и госпожа Масларова оттеглят предложенията си.
Желае ли някой от колегите да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте за отпадането на текста на чл. 19, така както предлага комисията.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Член 19 отпада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 20 има предложение на народния представител Ваньо Цонов за отпадане на чл. 20, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Емилия Масларова, което не е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 20 да отпадне.
Тук искам да кажа само, че логиката на отпадането на членове 19 и 20 всъщност се основава на новата конфигурация, която вече направихме от началото на закона.
Пенсионноосигурителното дружество, което управлява активите на пенсионния фонд, е специфично управляващо дружество в края на краищата, а инвестиционният посредник изпълнява нарежданията на пенсионноосигурителното дружество, така че не може той да използва имуществото и активите на пенсионния фонд за гарантиране. Не може да управлява нещо, което в края на краищата не е негово. Наличието на този чл. 19, който ние току-що отменихме - искам да се мотивирам защо предложението на комисията беше да отпадне също и чл. 20 - обезмисля приетото разделяне на пенсионноосигурителното дружество от пенсионния фонд в предишните членове.
Всъщност, това е новото, което в закона, приет на първо четене, го нямаше като философия.
Искам да кажа, че този текст е съгласуван с членовете на Комисията по икономическата политика и със Закона за публичното предлагане на ценните книжа. Аз наистина моля да бъде подкрепено отпадането на чл. 20 по същата логика, по която отпадна и чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Госпожо Масларова, Вашето предложение?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Оттеглям го, защото няма логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Вие го оттегляте. Няма логика.
Моля, гласувайте за предложението на комисията чл. 20 да отпадне.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Член 20 отпада.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 21.
Има предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Венко Вълчев, което не е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика:
"Чл. 21. (1) Безналичните ценни книжа, с изключение на държавните ценни книжа, притежавани от пенсионноосигурителното дружество и от доброволния пенсионен фонд, се вписват в регистъра на централния депозитар. Паричните средства и други ценни книжа на пенсионноосигурителното дружество и доброволния пенсионен фонд се съхраняват в банки-депозитари, които извършват плащанията за сметка на пенсионноосигурителното дружество и доброволния пенсионен фонд.
(2) Отношенията между банките-депозитари по ал. 1 и пенсионноосигурителното дружество се уреждат с писмен договор.
(3) Банката-депозитар не може да бъде едно и също лице или свързано лице с инвестиционния посредник.
(4) Банката-депозитар не може да бъде кредитор или гарант на пенсионноосигурителното дружество и доброволния пенсионен фонд, освен за вземанията си по договорите за депозитарни услуги.
(5) Банката-депозитар отделя паричните средства на пенсионноосигурителното дружество и доброволния пенсионен фонд от собствените си активи и ги отчита отделно. Банката-депозитар не отговаря за задълженията си към своите кредитори с паричните средства, които дължи на пенсионноосигурителното дружество и доброволния пенсионен фонд.
(6) Банката-депозитар е длъжна:
1. да превежда в рамките на обичайните срокове плащанията, свързани със сделки с активите на пенсионноосигурителното дружество и доброволния пенсионен фонд, за които е получила нареждания;
2. да се разпорежда с поверените й активи на пенсионноосигурителното дружество и доброволния пенсионен фонд само по нареждане на оправомощените от пенсионноосигурителното дружество лица. Когато тези нареждания противоречат на закона, на устава или на правилника на пенсионноосигурителното дружество, или на договора за депозитарни услуги, те не се изпълняват;
3. да се отчита редовно пред пенсионноосигурителното дружество за поверените активи и извършените операции;
4. да информира Държавната агенция за осигурителен надзор при констатирани нарушения на разпоредбите на този закон.
(7) Банката-депозитар съдейства на пенсионноосигурителното дружество и доброволния пенсионен фонд за получаване на информация и участие на общи събрания на емитентите, в чиито ценни книжа те са инвестирали, както и да поема други задължения, свързани с поверените активи, съгласно сключените договори. Възнаграждението на банката-депозитар не може да надвишава обичайното за извършваните услуги.
(8) Договорът с банката-депозитар може да бъде прекратен от пенсионноосигурителното дружество с едномесечно предизвестие, а от страна на банката-депозитар - с двумесечно предизвестие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Вълчев, желаете ли думата?
Думата има народният представител Венко Вълчев, който е направил предложение.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги! Когато правих това малко предложение, аз го разглеждах като чисто редакционно - замяната на думата "редовно" с "ежедневно", доколкото думата "редовно" е много неясна. Със самия факт обаче на неприемането на това предложение очевидно комисията го тълкува не като редакционно, а като предложение по същество. Аз наистина не мога да разбера логиката, поради която то не е прието. За съжаление аз не съм участвал на това заседание.
За какво става дума? Става дума за необходимостта банката-депозитар да дава информация на собственика на средствата с една достатъчна степен на периодичност. В този случай според мен думата "редовно" е драстично неприемлива. Какво значи "редовно"? На месеца - един път, на седмицата - един път. Това са невероятни неща. Ежедневно - поне казват, че всеки ден задължително тази банка трябва да дава информация какво е състоянието и какви операции са били направени. За мен това е задължително, освен ако под "редовно" не се имат предвид по-чести периоди от деня. Нали, ако е два пъти на ден, това бих го разбрал, но ако е повече от един ден, това просто е недопустимо при финансови операции. Вижте, за един ден могат да станат много интересни неща.
За сравнение искам да ви кажа, че инвестиционният посредник, който е професионалист в тези дейности на нашия капиталов пазар, той е задължен по закон да дава всеки ден, в края на деня пред Комисията по ценни книжа информация за сключените сделки, които е направил. И това, забележете, пред една комисия, която е държавен орган и която няма материален интерес към сключените сделки. Тя просто като държавен орган събира информация и все пак прави един контрол. А в случая става въпрос за собственика на тези средства и той да няма информация всеки ден какво е състоянието в тази банка-депозитар.
Според мен, нека да сложим думата "ежедневно".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Вълчев.
Други колеги желаят ли думата? Не виждам.
Моля, гласувайте замяната на думата "редовно" с думата "ежедневно".
Гласували 143 народни представители: за 58, против 79, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 21 така, както се предлага от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 91, против 2, въздържали се 25.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 22 има предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е прието от комисията, предложение от господин Школагерски, Руси Статков, Димитър Димитров, което е оттеглено.
И предложението на комисията за чл. 22 е следното:
"Чл. 22. (1) Актюерското обслужване на пенсионноосигурителното дружество и доброволния пенсионен фонд се извършва пряко от лицензиран актюер, с който пенсионноосигурителното дружество сключва трудов договор."
За ал. 2 комисията подкрепя текста на вносителя, който е:
"(2) Лицензирането на актюери се извършва по ред и начин, определени от Държавната агенция за осигурителен надзор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Не виждам желаещи да се изкажат по чл. 22.
Моля, гласувайте текста на чл. 22 така, както се предлага от вносителя с корекциите на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Член 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 23 има предложение от народния представител Ангел Балтаджиев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 23, както следва:
"Чл. 23. (1) Пенсионноосигурителното дружество развива своята дейност съгласно разпоредбите на този закон и в съответствие с устава и правилника си.
              (2) Уставът на пенсионноосигурителното дружество регламентира дейността и управлението му в съответствие с изискванията на Търговския закон и на този закон.
              (3) Правилникът на пенсионноосигурителното дружество се приема от органите на управление и трябва да съдържа:
1. условията за доброволното пенсионно осигуряване;
2. осигурителните случаи, при чието настъпване осигуреното лице получава право на допълнителна пенсия;
3. видовете пенсионни схеми и тяхното описание;
4. условията и реда за сключването на осигурителни договори и реда за измененията и допълненията в тях и условията за тяхното прекратяване;
5. реда за набиране на осигурителни вноски;
6. условията и реда за водене на пенсионни партиди и за предоставяне на осигуреното лице на извлечения от тях;
7. начина за разпределяне на дохода от инвестиране на активите на доброволния пенсионен фонд;
8. размера на таксите и удръжките, събирани от пенсионноосигурителното дружество;
9. условията, реда и сроковете за изплащане на допълнителна пенсия;
10. условията, реда и сроковете за прехвърляне или изтегляне на натрупаните средства по индивидуалните партиди или на част от тях;
11. методите и честота на оценка на активите на доброволния пенсионен фонд;
12. правата и задълженията на пенсионноосигурителното дружество, осигуреното лице, работодателите и на другите осигурители;
13. условията и реда за извършване на изменения и допълнения в правилника.
    (4) Измененията и допълненията в правилника на пенсионноосигурителното дружество влизат в сила след предварително одобрение от агенцията. Агенцията издава или отказва да издаде одобрение в срок от един месец от получаване на заявлението, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи - от получаването им. Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в 7-дневен срок.
    (5) При несъгласие с измененията и допълненията на правилника, осигурените лица могат да прекратят договора си с пенсионноосигурителното дружество след едномесечно писмено предизвестие. В тези случаи осигурените лица имат право на еднократно изплащане на набраните средства по индивидуална партида или на прехвърлянето им в друго пенсионноосигурително дружество в едномесечен срок след депозиране на писменото предизвестие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте текста на чл. 23 така, както се предлага от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 24 има постъпили предложения от народния представител Светлана Дянкова, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Венко Вълчев, което не е подкрепено.
Предложение от народния представител Емилия Масларова, което не е подкрепено от комисията.
И предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 24:
"Чл. 24. (1) В съответствие с устава и правилника пенсионноосигурителното дружество е длъжно:
1. да изпълнява дейностите си в съответствие с този закон;
2. да запознава осигурените лица, работодателя или друг осигурител с правилника и с всички негови изменения и допълнения;
3. да предоставя на осигурените лица извлечения от техните пенсионни партиди най-малко веднъж годишно;
4. да предоставя на осигурения при поискване информация за индивидуалната пенсионна партида, за размера на таксите, за направените удръжки върху вноските и върху средствата по индивидуалната партида;
5. да изплаща допълнителна пенсия на осигуреното лице в съответствие с условията на осигурителния договор;
6. да изплаща или да превежда натрупаната сума по индивидуална партида в друго пенсионноосигурително дружество в съответствие с условията на осигурителния договор;
7. да не взема едностранни решения, нарушаващи правата на осигурените лица, на работодателя и на други осигурители;
8. да не рекламира продукти и услуги, които не предоставя в момента, както и бъдеща доходност;
9. да не включва в рекламната си дейност лотарии;
10. да не изплаща от доброволния пенсионен фонд или за сметка на пенсионноосигурителното дружество други суми или добавки, освен предвидените по този закон пенсии, еднократни или разсрочени плащания;
11. да не предоставя на осигурените лица за сметка на доброволния пенсионен фонд или на пенсионноосигурителното дружество стоки или услуги безвъзмездно или срещу привидна цена, с изключение на рекламни предмети с незначителна стойност и с ясно посочване на рекламиращото пенсионноосигурително дружество и доброволен пенсионен фонд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Корекцията, която господин министърът прави, е, че е една алинея и затова няма нужда от изписването и започваме с изписване на точката.
Благодаря, господин министър.
Сега пристъпваме към обсъждане на предложенията, които не са приети и на целия текст на чл. 24.
Желае ли някой от колегите да вземе думата? Господин Вълчев, желаете ли? Оттегляте предложението.
Госпожо Масларова? И Вие го оттегляте.
Моля, гласувайте чл. 24 така, както се предлага от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 25 има постъпило предложение от народния представител Ангел Балтаджиев, което е прието от комисията.
Комисията предлага чл. 25 със следното съдържание:
"Чл. 25. (1) Пенсионноосигурителното дружество не може да предоставя на трети лица информация за осигурените лица и за осигурителите, с която разполага.
(2) Информация за размера на осигурителните вноски и за плащаните допълнителни пенсии, както и извлечения от пенсионни партиди, се предоставя на трети страни в съответствие с действащото законодателство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Нека да прибавя само една малка редакционна бележка. Нека в ал. 2 да бъде "на трети лица", както е в ал. 1. "Трети страни" е нещо съвсем друго. Нека да бъде "трети лица" - устойчив термин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Мисля, че всички се съгласяваме с това предложение.
Моля да гласувате за текста на чл. 25 така, както се предлага от комисията с уточнението на господин Миков в ал. 2 "трети лица", а не "трети страни".
Гласували 125 народни представители: за 122, против 3, въздържали се няма.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 26 има предложение от народния представител Светлана Бончева, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров, което също е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Венко Вълчев, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Емилия Масларова, което не е подкрепено от комисията.
И предложение на комисията за чл. 26:
"Чл. 26. (1) Пенсионноосигурителните дружества могат да ползват при сключване на осигурителни договори осигурителни посредници - физически и/или юридически лица.
(2) Не може да бъде осигурителен посредник лице, което е извършвало или извършва охранителна или сходна на нея дейност, включително лице, което е било или е съдружник или акционер, както и член на управителен или контролен орган на търговско дружество, упражняващо охранителна или сходна на нея дейност.
(3) Осигурителният посредник не може да работи за повече от едно пенсионноосигурително дружество.
4) Пнсионноосигурителното дружество снабдява всеки осигурителен посредник, съответно негов служител с документ, който го легитимира при упражняване на дейността му. Образец на легитимационния документ се депозира в Държавната агенция за осигурителен надзор.
(5) Пенсионноосигурителното дружество представя на Държавната агенция за осигурителен надзор списък на осигурителните си посредници. Промените в списъка се съобщават на агенцията в 15-дневен срок."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желае ли някой от колегите думата?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Предложението на госпожа Масларова е оттеглено.
Има думата народният представител Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Излизам на трибуната само, за да се опитам да обясня защо съм предложил този малко сложен текст, който аз оттеглям оттук, не бях на заседанието на комисията.
Идеята ми е била тези посредници да не бъдат само физически лица или лица, регистрирани по Търговския закон, а да се даде възможност и различни нетърговски организации, неперсонифицирани дружества, консорциуми, които не работят по Търговския закон, но извършват стопанска дейност, да имат възможност да бъдат такива посредници. Но след като това не се приема, аз оттеглям предложението, то не е толкова съществено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Вълчев.
Моля да гласувате за текста на чл. 26 така, както се предлага от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров за включване след чл. 26 на нов раздел II със заглавие "Взаимноосигурителна кооперация" и с нови членове.
Комисията не е приела това предложение за създаване на нов раздел II.
Предложение на народния представител Светлана Дянкова за създаване на нови членове 26а, 26б и 26в.
Комисията е подкрепила това предложение.
Комисията предлага да се създадат нови членове 26а, 26б и 26в със следното съдържание:
"Чл. 26а. (1) Учредител на доброволен пенсионен фонд може да бъде само пенсионноосигурително дружество.
(2) Доброволният пенсионен фонд се учредява с решение на управителните органи на лицензирано песионноосигурително дружество, в тримесечен срок от получаването на лицензията.
(3) Едно пенсионноосигурително дружество може да учреди само два доброволни пенсионни фонда - един с парични средства и един с инвестиционни бонове.
(4) Управлението и представителството на доброволния пенсионен фонд се осъществява от управителните органи на пенсионноосигурителното дружество.
(5) Наименованието на доброволния пенсионен фонд задължително съдържа в комбинация наименованието на пенсионноосигурителното дружество и думите "доброволен пенсионен фонд". Наименованието на доброволния пенсионен фонд с инвестиционни бонове, задължително съдържа в комбинация наименованието на пенсионноосигурителното дружество и думите "доброволен пенсионер фонд с инвестиционни бонове".
(6) Други лица не могат да използват в своето наименование в комбинация или поотделно думите по предходната алинея.
(7) Наименованието, седалището и адресът на управление на доброволния пенсионен фонд задължително съвпадат с наименованието, седалището и адреса на управление на пенсионноосигурителното дружество.
(8) Доброволните пенсионни фондове нямат право да учредяват или да участват в сдружения с нестопанска цел, граждански дружества и търговски дружества."
Съответно този член, ако бъде приет, ще стане чл. 27.
"Чл. 26б. (1) Решението по чл. 26а, ал. 2 се взема с единодушие от всички членове на управителните органи на пенсионноосигурителното дружество, трябва да е и в писмена форма и да съдържа:
1. наименованието, седалището и адреса на управление на доброволния пенсионен фонд;
2. наименованието, седалището и адреса на управление на учредителя - пенсионноосигурителното дружество;
3. начинът на управление и представителство;
4. условията за осигуряване в доброволния пенсионен фонд, правата и задълженията на осигурените;
5. правата и задълженията на пенсионноосигурителното дружество по управлението на дейността на доброволния пенсионен фонд.
(2) Доброволният пенсионен фонд се вписва в съответния регистър на окръжния съд по неговото седалище.
(3) Доброволният пенсионен фонд възниква като юридическо лице от момента на вписването по ал. 2.
(4) Вписването се извършва по подадено от управителните органи на пенсионноосигурителното дружество заявление, което съдържа наименованието, седалището и адреса на управление на доброволния пенсионен фонд. Към заявлението се прилагат:
1. наименованието, седалището и адреса на управление на пенсионноосигурителното дружество, учредило доброволния пенсионен фонд;
2. решението за вписване и лицензията на пенсионноосигурителното дружество за извършване на дейност по допълнително доброволно пенсионно осигуряване;
3. решението на управителните органи на лицензираното пенсионноосигурително дружество за учредяване на доброволен пенсионен фонд;
4. трите имена и ЕГН на лицата, които управляват и представляват пенсионноосигурителното дружество.
(5) В регистъра на окръжния съд се вписват наименованието, седалището и адреса на управление на доброволния пенсионен фонд, както и данните по точки 1 и 4 на предходната алинея.


Чл. 26в.(1) Осигурените лица в доброволния пенсионен фонд се представляват от Консултативен съвет.
(2) Съставът и функциите на Консултативния съвет се определят в правилника на пенсионноосигурителното дружество."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Димитров, Вашето предложение?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте текстовете на чл. 26а, 26б и 26в, както се предлагат от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Членове 26а, 26б и 26в са приети.
Уважаеми колеги, мисля, че добре работихме днес. Вече наближава краят на работното време.
Няколко съобщения:

Комисията по икономическата политика ще заседава на 7 юли, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад" с дневен ред:
1. Изслушване на информация за принципите на ценовата политика на "Булгартабак" от господин Христо Михайловски, заместник-министър на търговията и туризма.
2. Представяне и обсъждане на законопроекта за виното и спиртните напитки, внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на законопроекта за публичното предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет.
Комисията по национална сигурност също утре, сряда, от 15,00 ч. ще проведе заседание в зала 232 на пл. "Батенберг" 1 при обявен предварително дневен ред.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре, 7 юли, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 19,57 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Благовест Сендов

Петя Шопова

Секретари:
Васил Клявков

Свилен Димитров