Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Александър Джеров
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат колегите госпожа Юлия Берберян и господин Панчо Панайотов. Да им е честито! Желаем им всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Госпожа Берберян има и внук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да й е честит! Да й е жив и здрав! Това е най-хубавата новина.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 29 септември до 5 октомври 1999 г.
Проект за решение за отмяна на решението от 30 юли 1999 г., с което Народното събрание даде разрешение за задържане на народния представител Цветелин Кънчев, обвиняем по следствено дело № 115 от 1999 г. Вносител е Георги Дилков и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение за разрешаване изпращането на инженерен взвод от Българската армия на обучение в Кралство Холандия. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по национална сигурност.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно провеждане на учение на френски въоръжени сили на територията на Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по национална сигурност. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
И законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
По дневния ред има внесени две предложения:
От Парламентарната група на Демократичната левица да се включи като точка законопроектът за кредитиране на студентите и докторантите, с вносител Георги Първанов.
И предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили:
1. Законопроект за ратифициране на Договора за заем (проект "Български пазари на едро" - преработен инвестиционен план) между Република България и Европейската банка.
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези предписания.
На Председателския съвет, понеже по тези два законопроекта няма становище на водещата комисия, се съгласихме те да отпаднат.
Проектът за програма бе изготвен въз основа на следващите точки, а именно:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно провеждане на учение на френски въоръжени сили на територията на Република България. Вносител е Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии. Вносител е Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол за привилегиите и имунитетите на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество. Вносител е Министерският съвет.
4. Проект за решение за разрешаване изпращането на инженерен взвод от Българската армия на обучение в Кралство Холандия. Вносител е Министерският съвет.
5. Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. Вносител е народният представител Йордан Цонев.
6. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за народните читалища. Вносител е Министерският съвет.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве. Вносител е Министерският съвет.
8. Първо четене на законопроекта за отменяне на Закона за откриване на извънбюджетна сметка на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус. Вносител е Министерският съвет.
9. Първо четене на законопроекта за отменяне на Закона за създаване на фонд "Развитие на системата на народната просвета". Вносител е Министерският съвет.
10. Първо четене на законопроекта за Националния център за аграрни науки - вносител е Министерският съвет, и на законопроекта за Селскостопанската академия - вносител е народният представител Христо Стоянов.
11. Второ четене на законопроекта за кооперациите - продължение.
12. Парламентарен контрол.
Някой от вносителите на предложения, както и предложения за отпадане или промяна, желае ли думата?
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Госпожи и господа народни представители, Парламентарната група на Демократичната левица за 5 път прави искане пред вас да се включи в дневния ред и да се гласува законът, който сме внесли, а това е Законът за кредитиране на студентите и докторантите.
Кои са нашите аргументи отново да представим на вашето внимание включването му в дневния ред? Както ви е известно, учебната година във висшите училища започна, функционира.
Второ, сегашната система на кредитиране всъщност не работи. Тук и министри от тази трибуна признаха, че системата не функционира за кредитиране на студентите. Освен това, сега се разработва бюджетът за 2000 г. и той вече е в напреднал стадий. Доколкото разбираме, проектът за бюджет скоро ще бъде внесен и в парламента.
Именно тези въпроси около бюджета, включително и за кредитиране на студентите и докторантите, трябва да залегнат в бюджета за следващата година.
Ние проведохме дебати миналата седмица по този въпрос, чухме становища и мисля, че парламентът няма да изгуби кой знае колко време, а и да изгуби, това няма да бъде губене на време, а помощ на младите хора, които се обучават.
Затова, господин председателю и колеги народни представители, Парламентарната група на Демократичната левица настоява да се включи в дневния ред законопроектът за кредитиране на студентите и докторантите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване предложението на Демократичната левица за включване като точка от дневния ред - законопроект за кредитиране на студентите и докторантите.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 78, против 53, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте проекта за програма за работа през настоящата седмица така, както беше прочетен.
Гласували 150 народни представители: за 110, против 36, въздържали се 4.
Седмичната програма е приета.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА ОТНОСНО ПРОВЕЖДАНЕ НА УЧЕНИЕ НА ФРЕНСКИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има думата господин Дянко Марков да изнесе становището на Комисията по национална сигурност, която е водеща.
ДОКЛАДЧИК ДЯНКО МАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по национална сигурност

Със споразумението са уредени целите, редът, условията и времето на пребиваване на формирование на френските сухопътни войски при пребиваването му на територията на Република България и условията за ползване на военния полигон в Ново село и прилежащите му зони.
Статутът на френските въоръжени сили за срока на пребиваването им на територията на Република България се урежда в съответствие с разпоредбите на споразумението между страните - членки на НАТО и страните - партньорки, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили и допълнителния протокол, които препращат към разпоредбите на споразумението между страните от Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили.
На основата на този международен договор са уредени влизането и напускането на територията на страната на личния състав на френските въоръжени сили, освобождаването от мита и данъци на военната техника, въоръжението, бойните припаси и материалите, внесени временно за целите на учението, уреждането на щетите и отговорността за нарушения, настъпили в резултат на учението.
Условията за ползване на района на учението са регламентирани в приложенията към споразумението, които съставляват негова неразделна част. Приложенията уреждат оперативни, логистични, екологични и финансови аспекти на ползването на полигона.
Комисията, отчитайки мотивите на правителството, предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно провеждане на учение на френски въоръжени сили на територията на Република България, подписано на 23 септември 1999 г. в София.
Становището на комисията е прието на 5.10.1999 г. с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дянко Марков.
Становището на Комисията по външна и интеграционна политика ще изнесе господин Иван Николаев Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ:
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Закон № 902-02-59 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно провеждане на учение на френски въоръжени сили на територията на Република България, внесен от Министерския съвет на 30 септември 1999 г.

На заседание на 5 октомври 1999 г. съвместно с Комисията по национална сигурност Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно провеждане на учение на френски въоръжени сили на територията на Република България и прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно провеждане на учение на френски въоръжени сили на територията на Република България, подписано на 23 септември 1999 г. в София.
Председател (п) Асен Агов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно провеждане на учение на френски въоръжени сили на територията на Република България, № 902-02-59.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Дянко Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поради характера на предложения законопроект и почти абсолютното единодушие, с което се прие на първо четене, внасям процедурно предложение да бъде гласуван законопроектът и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението за преминаване към второ четене на законопроекта.
Гласували 106 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Има думата господин Дянко Марков да докладва законопроекта на второ четене.

ДОКЛАДЧИК ДЯНКО МАРКОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги!

"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението между правителството
на Република България и правителството на
Френската република относно провеждане на учение на френски въоръжени сили на територията на
Република България

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно провеждане на учение на френски въоръжени сили на територията на Република България, подписано на 23 септември 1999 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет и на второ гласуване.


Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА УЗБЕКИСТАН ЗА ВЪЗДУШНИ СЪОБЩЕНИЯ МЕЖДУ И ОТВЪД ТЕХНИТЕ СЪОТВЕТНИ ТЕРИТОРИИ.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Има думата народният представител господин Стефан Стоилов да изнесе становището на комисията. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ:
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 902-02-55 от 10 септември 1999 г. за ратифициране на Спогодбата между правителството на
Република България и правителството на
Република Узбекистан за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, внесен от
Министерския съвет

На заседание, проведено на 23 септември 1999 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за въздушни съобщения между и отвъд техните съответните територии, подписана на 7 май 1999 г. в Ташкент.
През последните години нашата страна активизира отношенията си с държавите от Централна Азия, включително и с Република Узбекистан. Предстои подготовката и подписването на редица договори и спогодби в областта на селското стопанство, паспортния режим, търговията, инфраструктурата и други, което е предпоставка за по-широко сътрудничество и съответно за увеличаване на пътникопотока между двете страни.
В този смисъл наличието на двустранна спогодба за въздушни съобщения има определено значение за развитие на отношенията в съответствие с новите реалности в двете страни. През 1995 г. Министерският съвет одобри проект за двустранна спогодба, като на преговорите през 1996 г. за основа се приема българският проект. Спогодбата съдържа обичайните за този вид договори разпоредби и регулации по откриването и експлоатацията на редовни международни линии.
Наличието на спогодба не е задължително условие за откриване на редовна линия, но с Република Узбекистан вече има подписан от 24 юни 1998 г. меморандум за развитие на чартърни полети и се водят разговори по експлоатация на редовна международна линия София - Ташкент - САЩ.
Спогодбата е разработена както на основата на международните изисквания, правила и препоръки, така и на основата на националното законодателство. Приети са основните положения на Чикагската конвенция и стандартите и препоръките на Международната организация за гражданско въздухоплаване за използване на еднообразни типови правила в международния въздушен транспорт.
На реципрочна основа добре са уредени въпросите относно реда за назначаване на превозвачите, техните права и задължения, взаимното освобождаване от митни сборове и такси, правата за продажба на транспортни документи и услуги, превода на печалбата, принципите за разпределяне на капацитета и процедурите по съгласуване на тарифите, задълженията за авиационна безопасност, начина на уреждане на спорове и други. Уговорено е правото на въздухоплавателните предприятия да откриват и поддържат представителства, като на тези предприятия се предоставя правото да експлоатират пунктове на съответните им територии, а за междинни и отвъдтериториални пунктове ще се договарят допълнително след проучване и оценка на икономическата ефективност за всяка линия, което ще се одобрява от въздухоплавателните власти. На тази етап икономически разчети не са правени, но те ще са необходими при подготовката на редовни линии, а подписването на спогодбата не е задължително условие, а само предпоставка за откриване на тези линии.
Спогодбата е в интерес на нашата страна и представлява елемент от системата на двустранните икономически отношения.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Иван Николаев Иванов да изнесе становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ:
"С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект № 902-02-55 за ратифициране
на Спогодбата между правителството на
Република България и правителството на
Република Узбекистан за въздушни
съобщения между и отвъд техните съответни територии,
внесен от Министерския съвет на
10 септември 1999 г.

На 17 септември 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 7 май 1999 г. в Ташкент.

Председател:
Асен Агов"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Има думата господин Кирил Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Спогодбата е разработена на основата и положенията на Чикагската конвенция и стандартите и изискванията на Международната организация за гражданско въздухоплаване и съответства на типовите разпоредби и условия за международен въздушен транспорт. Спогодбата отговаря на съвременните изисквания и съответства на потребността за разширяване на международните въздушни съобщения на Република България и за подобряване на икономическата ефективност от експлоатацията им.
Както споделиха и представителите на комисиите, защитени са правата и националните интереси на страната и на двете договарящи се страни, възможността за назначаване на едно или няколко въздухоплавателни предприятия за експлоатация на договорените линии, принципите на експлоатация, реципрочните условия за освобождаване на митни сборове, данъци и плащания на въздухоплавателните средства, тарифите за превоз за и от територията на страната, приложението на законите и подзаконовите документи на съответните страни. Това са основните предпоставки, които създават добри условия за развитие на въздушните ни съобщения с Република Узбекистан при доказана икономическа целесъобразност и съвременни технически възможности, разбирайте наличието на съвременен самолетен парк.
Поради това предлагам, уважаеми колеги народни представители, да подкрепим становището на двете парламентарни комисии и да приемем проектозакона за ратификация на Спогодбата с Република Узбекистан за въздушни съобщения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Някой друг желае ли да се изкаже? Не виждам.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии № 902-02-55, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедура господин Кирил Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение поради необходимостта наистина да се потвърди готовността и решението на парламента за ратификация на спогодбата да се предложи на гласуване законопроектът на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството на
Република България и правителството на Република
Узбекистан за въздушни съобщения между и отвъд
техните съответни територии
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 7 май 1999 г. в Ташкент."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.
Благодаря на министър Краус.

Преминаваме към трета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ ЗА ПРИВИЛЕГИИТЕ И ИМУНИТЕТИТЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ЧЕРНОМОРСКО ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО.
Водеща е Комисията по външна и интеграционна политика.
Има думата народният представител Иван Николаев Иванов да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: 
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Закон № 902-02-52 за ратифициране на
Допълнителния протокол за привилегиите и имунитетите на
Организацията за черноморско икономическо
сътрудничество, внесен от Министерския съвет на
11 август 1999 г.
На свое заседание от 30 септември 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на допълнителния протокол за привилегиите и имунитетите на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС) и прие следното становище:
1. Допълнителният протокол за привилегиите и имунитетите на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, изработен съгласно чл. 28 от Устава на ЧИС в съответствие с Конвенцията за привилегиите и имунитетите на Организацията на обединените нации от 13 февруари 1946 г., дава възможност на самата организация на страните-членки на ЧИС, както и на постоянния международен секретариат на организацията, за независимо упражняване на техните функции в съответствие с принципите и целите на ЧИС.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителния протокол за привилегиите и имунитети на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, подписан на 30 април 1999 г. в Тбилиси.
Председател: Асен Агов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не виждам.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на допълнителния протокол за привилегиите и имунитетите на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество № 902-02-52.
Моля, гласувайте!
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Иван Николаев Иванов.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Поради единодушното гласуване на предложения законопроект на първо четене и в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя предложение да се премине към обсъждане и гласуване на законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: 
"ЗАКОН
за ратифициране на Допълнителния протокол за
привилегиите и имунитетите на Организацията за
черноморско икономическо сътрудничество
Член единствен. Ратифицира Допълнителния протокол за привилегиите и имунитетите на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, подписан на 30 април 1999 г. в Тбилиси."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА ИНЖЕНЕРЕН ВЗВОД ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ НА ОБУЧЕНИЕ В КРАЛСТВО ХОЛАНДИЯ.
Водеща е Комисията по национална сигурност.
Има думата народният представител господин Нансен Бехар да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НАНСЕН БЕХАР: 
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение за разрешаване изпращането на
инженерен взвод от Българската армия на обучение в
Кралство Холандия, № 902-03-27, внесен от
Министерския съвет на 30.09.1999 г.
Комисията по национална сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 5 октомври 1999 г.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разреши изпращането на инженерен взвод от Българската армия на обучение в Кралство Холандия в състав до 40 души военнослужещи с личното си оръжие, боеприпаси и материални средства от 8 до 28 октомври 1999 г. във връзка с подготовката за участие на Република България в Многонационалните силни за стабилизиране в Косово - КФОР, по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО.
Становището на комисията е прието на 5 октомври 1999 г. с 10 за, 1 против, без въздържали се."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бях този член на комисията, който гласува против изпращането на български взвод на обучение в Кралство Холандия. Естествено, не поради това, че той може да бъде обучаван в пределите на Холандия, а преди всичко и най-вече, че подготовката му там е свързана с един недопустим според мен и погрешен акт и насока на нашата външна политика, а именно участието на български военни в умиротворителни акции на Балканите. Уморих се да повтарям в три парламента: България не трябва да изпраща военни части за умиротворяване на Балканите! Аз съм за това те да бъдат изпращани за умиротворяване вън от територията на Балканите - в Северна Ирландия, Корсика, Бретан и други части на света, но не и в Босна или в Косово.
КФОР в момента изпълнява функции, които като резултат са неблагоприятни за бъдещото развитие на политическите ситуации в региона. Практически КФОР изпълнява функцията да създаде втора албанска държава, да създаде прецедент за нарушаване суверенитета на независимите балкански държави и независимо от това какви оценки могат да бъдат давани на едно или друго правителство заради спазването на човешките права и възможните отношения и санкции дори, които международната общност или балканските държави може да имат към подобно правителство - става дума евентуално за отношението към политиката на Съюзна република Югославия, смятам, че категорично е политическа грешка български военни части да участват в умиротворяването на съседни региони. Гласувайки против, призовавам и вас, уважаеми колеги, да не подкрепите това решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване проект за решение за разрешаване изпращането на инженерен взвод от Българската армия на обучение в Кралство Холандия, № 902-03-27.
Моля, гласувайте!
Гласували 106 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 3.
Решението е прието.

Преминаваме към точка пета от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УРЕЖДАНЕ НА НЕОБСЛУЖВАНИТЕ КРЕДИТИ, ДОГОВОРЕНИ ДО 31 ДЕКЕМВРИ 1990 Г.
Има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 954-01-47 от 21 юли 1999 г. за
допълнение на Закона за уреждане на необслужваните
кредити, договорени до 31 декември 1990 г., внесен от
народния представител Йордан Цонев

На заседание, проведено на 16 септември 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за допълнение на Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г., внесен от народния представител Йордан Цонев.
Промяната се налага поради прекратяване на действието на Закона за финансовото оздравяване на държавни предприятия, който предвижда възможност при отписване на задължения на търговските дружества формираните допълнителни приходи да не се отчитат за нуждите на данъчното облагане. Към настоящия момент, при прекратяване на действието на закона и при наличието на дружества, които са в тежко финансово състояние и имат големи задължения, преоформени по реда на Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г., възникна необходимост от създаване на идентична разпоредба в този закон.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване, на което с 5 "за", 1 "против" и 3 "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за допълнение на Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г."
В заглавието трябва да се промени "1999" на "1990 г." Втората дата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за допълнение на Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. № 954-01-47.
Моля, гласувайте!
Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта за допълнение на Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 103 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 5.
Прието е предложението.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УРЕЖДАНЕ НА НЕОБСЛУЖВАНИТЕ КРЕДИТИ, ДОГОВОРЕНИ ДО 31 ДЕКЕМВРИ 1990 Г.
Има думата господин Йордан Цонев да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
"З А К О Н
за допълнение на Закона за уреждане на необслужваните            кредити, договорени до 31 декември 1990 г."

Следва изброяване на обнародванията в "Държавен вестник".
"Параграф единствен. В чл. 12а се създава ал. 5:
"(5) Отписаните задължения на дружествата по реда на този закон формират допълнителни приходи, които не се отчитат за нуждите на данъчното облагане."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте заглавието и параграф единствен на законопроекта.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преминаваме към точка шеста от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има думата господин Йордан Цонев да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 902-01-38 от 19 май 1999 г.
за изменение на Закона за народните читалища,
внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 27 май 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за изменение на Закона за народните читалища, внесен от Министерския съвет. Необходимостта от настоящия законопроект произтича от разпоредбите на § 9, ал. 1 и 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г., които предвиждат закриване на извънбюджетни сметки и фондове, както и приемането на нужните промени в закона, с които те са създадени.
С § 1 и 2 от законопроекта се отменят разпоредбите, с които се регламентира статутът на фонд "Читалища и читалищно дело" и се дава възможност български читалища извън територията на страната да могат да получават средства от този фонд.
Въз основа на проведеното гласуване, на което с 9 гласа "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за изменение на Закона за народните читалища на две четения в едно заседание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има и становище на Комисията по културата и медиите.
Има думата господин Константин Дочев да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ДОЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!

"С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроекта за изменение на Закона за
народните читалища, № 902-01-38, внесен от
Министерския съвет

На свои заседания от 27 май и 3 юни 1999 г., Комисията по културата и медиите разгледа законопроект за изменение на Закона за народните читалища под № 902-01-38, внесен от Министерския съвет. В обсъждането взеха участие и представители на ръководството на Министерството на културата.
Комисията се запозна с мотивите към проекта на закона за изменение на Закона за народните читалища. Подчертано бе, че внесените предложения се основават на разпоредбите за закриване на извънбюджетните сметки по силата на § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г. Единодушно бе мнението, че мотивите са безспорни с оглед необходимостта от синхронизация на промените в отделните нормативни актове от вътрешното ни законодателство.
Представителите на Министерството на културата също изразиха пълна подкрепа на инициативата на вносителя.
В изказванията по време на обсъжданията бе изтъкната значителната роля на читалищата за обогатяването на културния живот, за запазването на традициите на българския народ, за приобщаването на широката общественост към ценностите в областта на науката, изкуството и културата, за утвърждаването на националното съзнание. В тази връзка бе изказана препоръка за търсене на други възможности за финансиране на дейността на народните читалища. Изказано бе мнението, че търсенето на такива възможности следва да бъде в посока на предвидените от държавния бюджет средства по общини и в механизма на тяхното разпределяне, посочен в съответните наредби. Обърнато бе внимание, че някои разпоредби от сега действащия Закон за народните читалища дават възможност предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност да се разпределят между читалищата и да им се предоставят за самостоятелно управление.
С 8 гласа "за", без "против" и "въздържали се", комисията реши:
Комисията по културата и медиите подкрепя законопроекта за изменение на Закона за народните читалища № 902-01-38, внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го разгледат на първо четене.
Председател на Комисията по
културата и медиите: (п) Стоян Райчевски"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дочев.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Има думата господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз се изказвам, за да ви призова да подкрепите тази промяна в законопроекта, тъй като тя произтича от вече приетия законопроект за Републиканския бюджет. Всичко е съобразено с нашата нормативна уредба и мисля, че ще спазим срока, въпреки че малко позакъсняхме с приемането на този законопроект. Затова ви призовавам да го подкрепите, без да се колебаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Друг желае ли да се изкаже?
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за народните читалища, № 902-01-38, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 103, против 4, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на току-що гласувания на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 99 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Има думата господин Цонев.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
"ЗАКОН
за изменение на Закона за народните читалища
(обн. в "Държавен вестник", бр. 89 от 1996 г.,
изм. в бр. 95 от 1997 г.)
§ 1. Член 7 се отменя.
§ 2. В чл. 23 ал. 3 се отменя.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 3. Законът влиза в сила от 1 януари 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Обявявам 15 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Продължаваме нашата работа.
За процедура думата има господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, моля да бъде поканена в залата заместник-министър Русинова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Противно становище няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Райчевски да присъства на заседанието заместник-министърът на културата.
Гласували 88 народни представители: за 87, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля да бъде поканена в залата заместник-министърът.
Господин Цонев, много моля да продължим нашата работа.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз предлагам да гласуваме заглавието, § 1 и § 2 така, както ги прочетох, а § 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата по това предложение? Няма.
Поставям на гласуване законопроекта така, както беше докладван от председателя на комисията господин Цонев - заглавието, § 1 и § 2.
Моля да гласуваме!
Гласували 95 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 6.
Законът за изменение на Закона за народните читалища - заглавие, § 1 и § 2 са приети.



Преминаваме към точка седма от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Втората комисия е Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Моля господин Цонев да докладва становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 902-01-40 от 19 май 1999 г. за
изменение и допълнение на Закона за народното
здраве, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 27 май 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве, внесен от Министерския съвет.
Настоящите промени са наложени от разпоредбите на § 9, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г., въз основа на които от 1 януари 1999 г. се закриха извънбюджетните сметки и фондове, в това число и тези към Министерството на здравеопазването и към здравните заведения, открити на основание на Закона за народното здраве.
Въз основа на проведеното гласуване - 9 "за", без "против" и "въздържали се" - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве на две четения в едно заседание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
След това ще направите предложението за второ четене.
Следващото становище е становището на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Доктор Марангозов, заповядайте да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за изменение и допълнение на
Закона за народното здраве, № 902-01-40, внесен от
Министерския съвет на 19 май 1999 г.

На заседание, проведено на 26 май 1999 г., Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 19 май 1999 г. В заседанието участваха заместник-министрите на здравеопазването доц. д-р Петър Денчев и д-р Стойчо Кацаров, експерти от Министерството на финансите и представители на синдикатите на здравеопазването.
Настоящият законопроект е съобразен с § 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г., с който, считано от 1 януари от 1999 г. се закриха извънбюджетните сметки и фондове, включително и към Министерството на здравеопазването, и към здравните заведения, открити на основание на Закона за народното здраве. Той се явявя необходимо допълнение към пакета законопроекти, гарантиращи извършването на финансовата реформа в здравеопазването.
Народните представители изразиха мнението, че съществуващите към някои здравни заведения помощни стопанства, където трудотерапията е един от методите на лечение, би следвало да имат гарантиран механизъм за заплащане труда на пациентите.
На задълбочена дискусия бе предложена и ал. 2 на § 2 от законопроекта, като се наложи мнението за необходимостта да се гарантира, че администрираните от общините приходи от платени медицински и немедицински услуги, дарения и други източници за здравните заведения, ще се разпределят именно за дейностите в тях. Поради това народните представители приемат с известни резерви съдържанието на ал. 2 от § 2.
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по здравеопазването, младежта и спорта с 9 гласа "за" и 1 "въздържал се" взе следното решение:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 19 май 1999 г.
Председател: доц. д-р Борислав Китов,
                        д. м. н."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Марангозов.
Откривам разискванията по законопроекта.
Имате думата, д-р Марангозов, вече като изказване.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Виждам, че господин Йордан Цонев е тук. Имам да му връщам една закачка. Той каза, че винаги, когато говоря по финансови въпроси, му вдигам топката. Не се опасявам да вдигна и този път топката, но когато някой път тя се забива, излиза извън игралното поле или в блокада и става обратна точка за този, който я е забил.
Аз не възразявам и затова гласувах "въздържал се" в комисията, имайки предвид, че редица извънбюджетни сметки и редица фондове не се използват по предназначение. Още повече, че това беше констатирано от проверките на Сметната палата и от проверките на Държавен финансов контрол.
Но гласувах "въздържал се" по отношение на принципа. Не бяха закрити всички сметки на всички министерства, а беше проявена определена изборност към определени министерства, още повече за едно министерство, където тези две сметки - едната беше за профилактика, а другата, доколкото си спомням, за изпитание на нови лекарства - и се възлага на министъра да администрира с тези сметки. На мен ми се струва обаче, че в закона и в по-нататъшните разпоредби липсва необходимата прозрачност как тези средства се изразходват. Това беше едно мое становище да гласувам "въздържал се" по приемането на тези текстове.
Да се надяваме, господин Цонев, че тази година в бюджета всички извънбюджетни сметки ще бъдат закрити. Не ми отговаряте, сигурно пак няма да бъдат закрити всички. Добре, освобождавам Ви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи да вземат думата по разглеждания законопроект? Както виждате, министърът на здравеопазването доц. Бояджиев присъства в залата.
Господин Цонев има думата за реплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Марангозов, пак правите същото. За Ваше най-голямо съжаление винаги е така. Вие казвате, че липсва прозрачност при разходването на средствата от извънбюджетните сметки сега, след като са закрити. Запитайте Вашите колеги - финансисти и икономисти от вашата група, защото предполагам, че на тях им вярвате, тези сметки се закриват, това преструктуриране, което направихме в бюджета със закриване на фондове и извънбюджетни сметки цели само и единствено това - да се повиши прозрачността и контролът при разходването на тези средства. Защото когато се набират и разходват в извънбюджетни сметки, те се разходват, не казвам неправомерно, просто се разходват по други правила и в повечето случаи липсва точно прозрачност. С въведеното структурно изменение в бюджета чрез закриване на фондове и сметки се цели и се постига, твърдя това, именно повече прозрачност и повече целесъобразност при разходването на тези средства. Защото, погледнати една по една, погледнати аналитично, те не говорят нищо. Но погледнати общо като сума, в бюджета всички фондове и сметки са колосална цифра за българския бюджет. И затова се наложи да се направи това преструктуриране, в това число и конкретно за тези, за които говорите.
Дотолкова, доколкото говорите, че са избирателно, не, не са избирателно. Просто тези структурни промени в бюджета ще продължат и през тази година. Направи се на стъпки, на етапи, защото не е възможно да стане изведнъж. Това се преценява от експертите на Министерството на финансите и от съответните отдели на министерствата, така че искам да Ви успокоя, ние ще вървим в тази посока, а не в обратната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве № 902-01-40, внесен от Министерския съвет.
Гласували 108 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 12.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народното здраве е приет на първо гласуване.
Господин Цонев, имате думата за процедурно предложение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на току-що гласувания на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Противно становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Йордан Цонев да преминем към второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.
Моля, гласувайте!
Гласували 105 народни представители: за 85, против 15, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ.
Господин Цонев, имате думата да докладвате съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
"З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за народното здраве

§ 1. Член 105б се изменя така:
"Чл. 105б. Министерството на здравеопазването е администратор на приходите от наложени глоби и имуществени санкции по този закон.
§ 2. Параграф 8 от Допълнителните разпоредби се изменя така:
"§ 8. (1) Министерството на здравеопазването и здравните заведения на централно подчинение са администратори на приходите от платени медицински и немедицински услуги, от дарения, за които няма волеизявление да се съхраняват в отделна банкова сметка, и от други източници. Министерството на здравеопазването включва тези средства в бюджетите на здравните заведения по пълна бюджетна класификация.
(2) Общините са администратори на приходите от платени медицински и немедицински услуги, дарения и други източници за здравните заведения, финансирани от общинските бюджети.
(3) Министерствата и ведомствата, в системата на които има здравни заведения, са администратори на приходите от платени медицински и немедицински услуги, дарения и други източници."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Йордан Цонев.
Имате думата за разисквания по докладвания законопроект на второ четене.
МИХАИЛ КАРАФЕЗОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз искам да предложа процедурно в текстовете на § 2, там където има промяна на § 8, алинеи 1, 2 и 3, навсякъде думата "здравните", която се отнася за заведения, да бъде заменена с думата "лечебните".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата министърът на здравеопазването доц. Петър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доктор Карафезов, аз мисля, че това не е добро предложение, защото в здравните заведения се включват лечебни и нелечебни заведения. Те имат много големи извънбюджетни сметки и фондове, които се попълваха досега например от хигиенно-епидемиологичните станции, от Научния институт по заразни и паразитни болести, които произвежда ваксини и серуми, и редица други институции, които набират средства.
Ето защо правилно е посочено в законопроекта "здравни заведения", което е по-общото понятие. Това не се отнася само за лечебните заведения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
Постъпило е предложение от господин Карафезов за заместване в § 2, засягащ § 8, в алинеи 1, 2 и 3 за заместване на думата "здравните" с "лечебните".
МИХАИЛ КАРАФЕЗОВ (СДС, от място): Оттеглям го, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Предложението е оттеглено.
Поставям на гласуване на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве - заглавието, параграф 1 и параграф 2, както беше докладвано от председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Гласували 106 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 16.
Законът за изменение и допълнение на Закона за народното здраве е приет на второ четене.
Благодаря, господин министър.
Давам редовната почивка до 12,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Следва точка осма от програмата:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТМЕНЯНЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТКРИВАНЕ НА ИЗВЪНБЮДЖЕТНА СМЕТКА НА БЮРОТО ЗА ОБСЛУЖВАНЕ НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИЯ КОРПУС.
Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Моля господин Йордан Цонев, председател на комисията, да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-01-41 от 19 май 1999 г.
за отменяне на Закона за откриване на извънбюджетна
сметка на Бюрото за обслужване на дипломатическия
корпус, внесен от Министерския съвет
На заседание, проведено на 27 май 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за отменяне на Закона за откриване на извънбюджетна сметка на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус, внесен от Министерския съвет.
Отменянето на закона е в изпълнение на императивните разпоредби на § 9, алинеи 1 и 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България.
Въз основа на проведеното гласуване с 9 "за", без "против" и "въздържали се" Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за отменяне на Закона за откриване на извънбюджетна сметка на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус, обнародван в "Държавен вестник" бр. 13 от 1997 г., на две четения в едно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Откривам разискванията по първото четене на законопроекта.
Моля народните представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта, да представят списък с имената си.
Има ли желаещи? Няма.
Поставям на първо четене законопроекта за отменяне на закона за откриване на извънбюджетна сметка на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус № 902-01-41, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 107 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 9.
Законопроект № 902-01-41 от тази година за отменяне на Закона за откриване на извънбюджетна сметка на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус е приет на първо четене.
Господин Цонев, имате думата за процедурно предложение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на току-що гласувания законопроект на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Йордан Цонев да преминем към второ четене на законопроекта за отменяне на Закона за откриване на извънбюджетна сметка на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус.
Гласували 94 народни представители: за 84, против 5, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта за отменяне на Закона за откриване на извънбюджетна сметка на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус.
Господин Цонев, моля да докладвате съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"ЗАКОН
за отменяне на Закона за откриване на извънбюджетна
сметка на Бюрото за обслужване на дипломатическия
корпус
Член единствен. Този закон отменя Закона за откриване на извънбюджетна сметка на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата при второто четене на докладвания законопроект?
Поставям на второ гласуване законопроекта за отменяне на Закона за откриване на извънбюджетна сметка на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус, внесен от Министерския съвет.
Гласували 101 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 9.
Законът за отменяне на Закона за откриване на извънбюджетна сметка на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус е приет на второ четене.

Преминаваме към точка девета от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТМЕНЯНЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ФОНД "РАЗВИТИЕ НА СИСТЕМАТА НА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА".
Вносител е Министерският съвет.
Водеща комисия, определена от председателя на Народното събрание, е комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има думата господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-01-20 от 23 март 1999 г. за
отменяне на Закона за създаване на фонд "Развитие
на системата на народната просвета", внесен от
Министерския съвет.
На заседание, проведено на 27 май 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за отменяне на Закона за създаване на фонд "Развитие на системата на народната просвета", внесен от Министерския съвет. Отменянето на закона е в изпълнение на императивните разпоредби на § 9, алинеи 1 и 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавен бюджет на Република България.
Въз основа на проведеното гласуване с 9 "за", без "против" и въздържали се" Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за отменяне на Закона за създаване на фонд "Развитие на системата на народната просвета", обнародван в "Държавен вестник" бр. 36 от 1998 г., на две четения в едно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Преминаваме към разисквания.
Господин Славов, имате думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз смятам, че по тази точка от дневния ред няма така бързо и механично да гласуваме, както направихме по предишните, независимо че господин Цонев като председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол веднага би казал, че нещата са предопределени, след като вече е гласуван Законът за държавния бюджет за 1999 г. и че в момента правим нещо, което закономерно слага точка на идеята, която беше приета единодушно и в Комисията по образованието и науката, и тук, в пленарна зала, преди година и половина.
И затова аз ще си позволя отново да се обърна към вас с мисълта, че специално в системата на народната просвета днес повече от всякога са необходими грижи от страна на държавата, в това число и от страна на българския парламент. И една от възможностите тези грижи да бъдат реализирани на практика беше именно създаването на този фонд, който стана реалност в нашата държава преди година и половина.
Смятам, че за вас ще бъде интересно още веднъж да чуете мотивите, с които и вносителите, представителите на мнозинството в Народното събрание - господата Цветан Димитров и Георги Панев, който е и председател на Комисията по образованието и науката, предложиха на вниманието на всички народни представители законопроект за създаване на фонд "Развитие на системата на народната просвета" в началото на февруари миналата година. Тези мотиви до голяма степен съвпадат и с мотивите, изложени в становището на комисията, което беше предложено на вниманието на народните представители, когато ние на първо четене разглеждахме приемането на този законопроект и създаването на този фонд, а именно, че създаването на фонд "Развитие на системата на народната просвета" е необходимо и навременно и ще реши редица съществуващи досега затруднения и проблеми, свързани предимно с изграждането и реконструкцията на материално-техническата база в системата на народната просвета, дейностите по привеждането на организацията и съдържанието на учебния процес в съответствие с европейските изисквания, квалификацията и преквалификацията на педагогическия персонал, стипендиите и дейностите за реализация на личностните качества и изяви на учениците. Този фонд, както е записано в мотивите и на вносителите, и в становището на Комисията по образованието и науката, ще спомогне за ангажиране на обществото с проблемите на възпитанието, обучението и образованието на младите хора.
Затова именно Комисията по образованието и науката тогава единодушно подкрепи внесения законопроект, а това единодушие беше демонстрирано и тук, в пленарна зала. Затова лично за мен е много интересно, преди да гласуваме на първо четене предложения законопроект, ние да се опитаме да си отговорим на въпроса: какво се промени в условията за функциониране на системата на народната просвета през последната година и половина, та се налага сега да се закрива тази извънбюджетна сметка, която на практика обезпечава функционирането на фонда?
Аз смятам, че днес - година и половина след приемането на този законопроект, основанията да съществува такъв фонд и да съществува такава извънбюджетна сметка са много по-сериозни, отколкото тогава, когато ние приемахме законопроекта на първо четене в пленарна зала. Защото днес условията за функциониране на системата на народната просвета, условията, в които работи средното образование в нашата страна, станаха още по-тежки, натрупаха се още повече проблеми и те са проблеми предимно от финансов и материален характер.
Аз не мога да приема по никакъв начин, че в мотивите на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, която сега е водеща, но когато приемахме законопроекта на господата Димитров и Панев, водеща комисия беше Комисията по образованието и науката, да се говори за изпълнение на императивни разпоредби. За мен е интересно ние днес да си дадем сметка кое за нас в по-голяма степен има и притежава императивен характер - дали определена финансова целесъобразност, която вече е реализирана със Закона за държавния бюджет за 1999 г., или реалностите, в които съществува днес българското училище? И това, което е желание за реализация и от страна на директорите на училища, и на учителите, и на училищните настоятелства, и на учениците, и на техните родители, тоест на цялото общество. Коя сила на императивност тук в случая е определящата и коя ние трябва да вземем под внимание?
И можем ли с лека ръка, след като в пленарна зала единодушно сме подкрепили един законопроект, аплодирайки идеята и факта на неговото приемане, да лишим българското училище и системата на народната просвета от възможности за финансова и материална подкрепа, от които те днес се нуждаят изключително много?
Затова аз не мога да подкрепя законопроекта, който е внесен за закриването на тази извънбюджетна сметка, както и за отменянето на закона за създаването на фонда, защото смятам, че е въпрос на принципи ние да отстояваме последователни позиции. А последователната позиция изисква от нас по никакъв начин да не подлагаме на съмнение единодушната подкрепа, която сме реализирали и демонстрирали тук, в пленарна зала преди година и половина.
Затова аз ще гласувам "против". Надявам се, че в този случай и колегите от мнозинството, които са членове на Комисията по образованието и науката, няма безмълвно да приемат направеното предложение, а ще изразят позицията, която тогава изразиха в комисията и тук, в пленарна зала, а тя е позиция, която е в подкрепа на този фонд и на неговото съществуване, и на неговото утвърждаване и развитие, а не на неговото закриване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Славов за направеното изказване.
Други желаещи да вземат думата?
Господин Йордан Цонев има думата за реплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, уважаеми колега Славов! Ако бяхте дошли да поговорим преди да се изкажете, може би щяхме да спестим седем минути от времето на Народното събрание. Защото всичко това, което казахте, няма никаква връзка с отменянето на закона за създаване на фонда и на съответната сметка. Защото ние в момента отменяме закона за създаването на този фонд, което не означава, че парите по тази сметка и по този фонд са взети или са ликвидирани. Напротив, ако добре забелязвате, ние го правим в много такива фондове и в много извънбюджетни сметки. Това е във връзка, пак ще повторя, с преструктурирането на държавния бюджет за повече прозрачност. Защото това, че една извънбюджетна сметка се закрива, не значи, че средствата по нея се отклоняват от предназначението. Напротив, те си влизат в бюджета на съответното министерство и се разходват вече като бюджетни.
Така че, ако желаете, аз мога да Ви покажа за какво са разходвани купища пари по такива извънбюджетни сметки, нямащо нищо общо разходване с целите, докато, влизайки вече в бюджета, те се разходват съобразно волята на първостепенния разпоредител с бюджетни средства или съобразно волята на Народното събрание при съставянето на съответния бюджет.
Така че може би Вие смятате, че е добре да има извънбюджетни сметки и фондове, но ние смятаме, че не е добре. Ако има пари, те да бъдат в съответните бюджети и да бъдат разходвани за развитие на системата на народната просвета или, както Вие искате, нямаме нищо против. Напротив, ние сме "за" и ще продължим да даваме пари там, доколкото са възможностите на държавата. Но извънбюджетни фондове, които някои разходват по някакви си свои критерии, това не съответства на строгия финансов ред, който налага и валутният борд, а и ние сами си налагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Имате право на дуплика, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Госпожи и господа народни представители! Аз не мога да се съглася с Вас, господин Цонев, че именно по този начин се гарантират прозрачност и контрол. Напротив. Точно по този начин се ограничава твърде сериозно възможността за прозрачност и контрол на начина, по който се изразходват средства, които влизат в бюджета на съответното министерство. Когато има отделна сметка, както беше направено в случая, тогава възможността за контрол е много по-голяма.
Веднага Ви питам: защо още когато приемахме закона за формирането на такъв фонд, ние тогава решихме да има извънбюджетна сметка? Защо още тогава примерно не казахме, че този фонд не е необходим и е по-добре парите направо да влизат в министерството така, както се прави в момента? Значи целесъобразността тогава е била налице и тя е била ръководена от здравия разум и логиката на упражняването на контрол върху тези средства.
Така че в случая аз смятам, че става точно обратното - намалява се възможността и за прозрачност, и за контрол на тези средства, които влизат в бюджета на министерството и вместо да бъдат използвани по предназначение така, както беше изложено в мотивите на вносителите и на комисията при първото четене на законопроекта - преди всичко за развитие на материално-техническата база и за подпомагане на различни дейности в системата на народната просвета - те в рамките на министерството да бъдат използвани по нецелесъобразност, дори да бъдат използвани за работни заплати.
Смятам, че в случая не е необходимо да се правят паралели с други извънбюджетни сметки, при които вероятно е имало нарушение.
Този фонд беше създаден с чисти намерения и с ясното съзнание, че се прави нещо изключително полезно и изключително добро за българското училище и за българското средно образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли други народни представители, които да желаят да вземат думата? Няма.
Приключваме разискванията.
Поставям на първо гласуване законопроекта за отменяне на Закона за създаване на фонд "Развитие на системата на народната просвета", внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 100 народни представители: за 87, против 12, въздържал се 1.
Приет е на първо четене законопроектът за отменяне на Закона за създаване на фонд "Развитие на системата на народната просвета", внесен от Министерския съвет.
Господин Цонев, за процедурно предложение ли искате думата? Имате думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на току-що гласувания на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря за направеното предложение.
Има ли обратно становище? Няма.
Поставям на гласуване направеното предложение от господин Йордан Цонев - да преминем към второ четене на законопроекта за отменяне на Закона за създаване на фонд "Развитие на системата на народната просвета".
Гласували 96 народни представители: за 81, против 15, въздържали се няма.
Приехме предложението за поставяне на второ четене на законопроекта.
Господин Цонев, много моля да докладвате съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги!

"З А К О Н
за отменяне на Закона за създаване на
фонд "Развитие на системата на народната
просвета"

Член единствен. Отменя се Законът за създаване на фонд "Развитие на системата на народната просвета", ДВ, бр. 36 от 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли желаещи да вземат думата при второто четене на законопроекта? Няма.
Поставям на второ гласуване законопроекта - заглавието и член единствен, така, както те бяха докладвани от господин Йордан Цонев.
Гласували 114 народни представители: за 85, против 29, въздържали се няма.
Законът за отменяне на Закона за създаване на фонд "Развитие на системата на народната просвета" е приет.

Преминаваме към десета точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ЦЕНТЪР ЗА АГРАРНИ НАУКИ, с вносител Министерският съвет И НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА АКАДЕМИЯ, с вносител народният представител Христо Стоянов.
Това са два законопроекта. Ще ги поставя в поредността на внасянето им в канцеларията на Народното събрание.
Първият законопроект, който е внесен на 5 ноември 1998 г., е законопроектът на господин Христо Стоянов - законопроект за Селскостопанската академия. Разпределен е на Комисията по образованието и науката и на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Моля господин Георги Панев да докладва становището на Комисията по образованието и науката по законопроекта на господин Христо Стоянов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин председател, становището на Комисията по образованието и науката е общо за двата законопроекта. Така че, може би трябва да съобщите и втория законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, щом е общо, ще чуем общото становище по двата законопроекта на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ:

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по образованието и науката

ОТНОСНО: законопроект № 854-01-113 за Селскостопанската академия, внесен от Христо Стоянов, законопроект № 902-01-27 за Националния център за аграрни науки, внесен от Министерски съвет.

На свое заседание от 27 май 1999 г. Комисията по образованието и науката разгледа законопроект № 854-01-113 за Селскостопанската академия, внесен от народния представител Христо Стоянов и законопроект № 902-01-27 за Националния център за аграрни науки, внесен от Министерски съвет.
В мотивите към законопроекта за Селскостопанската академия е посочено, че целта на проекта е уреждането на ефективно управление на научноизследователската, научно-приложната и производствената дейност на академията. Проектът запазва академичната автономия, определя структурата на академията, включваща основни и обслужващи звена, посочва източниците на финансиране и регламентира правото на собственост, на сертификати, патенти и други като резултат от създаване на нови сортове растения, породи животни и така нататък.
Комисията по образованието и науката е на мнение, че заложените принципи и идеи не се различават съществено от настоящата организация и управление на академията, не отговарят на новите икономически условия и изисквания на съвременното общество и не водят до реализация на необходимостта от преструктуриране и развитие на институциите в аграрната наука.
Освен това няма логично основание аграрната наука да се обособи в отделна академия на същите принципи, на които почива Българската академия на науките, която обхваща дейностите и структурите на всички останали науки.
Вторият законопроект, внесен от Министерския съвет, превръща Селскостопанската академия в Национален център за аграрни науки към Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа. Целта на проекта е да се създаде нова организация за научни изследвания и приложна дейност в областта на земеделието, животновъдството и хранително-вкусовата промишленост, която да позволи гъвкаво управление и координация, адаптивност към пазарната среда и финансиране на научните изследвания на конкурсна основа.
Националният център за аграрни науки ще се ръководи от управителен съвет, в който участват и представители на висшите училища със селскостопански профил. Изграждането на технологични звена от нов тип ще способства за синхронизиране и интегриране на българското селско стопанство към това на европейските страни.
На дискусията по двата законопроекта бяха изложени противоположни мнения относно бъдещия статут на академията, създадена и действаща нормативно досега съгласно Указ на Държавния съвет от 1952 г. Според част от мненията промяната на обществените отношения и собствеността върху земята изискват радикална промяна на статута в духа на законопроекта за Националния център за аграрни науки. Според други мнения този законопроект води до администриране в науката, тъй като липсва изборност, мандатност и се пренебрегва академичната автономия, чиито принципи са застъпени в законопроекта за Селскостопанската академия.
С 1 глас "за", 5 гласа "въздържал се", 5 гласа "против" Комисията по образованието и науката предлага законопроектът за Селскостопанската академия да не бъде приет на първо четене.
С 10 гласа "за" и 1 глас "против" Комисията по образованието и науката предлага законопроектът за Националния център за аграрни науки да бъде приет на първо четене."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Панев за изразеното становище по двата законопроекта.
Втората комисия, която е натоварена от председателя на Народното събрание да даде становище, е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Давам думата на нейния председател господин Владислав Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа
ОТНОСНО: законопроект за Националния център за здравни науки № 902-01-27, внесен от Министерски съвет на 23 април 1999 г, и законопроект за Селскостопанска академия № 853-01-113, внесен от народния представител Христо Николов Стоянов на 4 ноември 1998 г.

Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа на свое заседание, проведено на 13 май 1999 г., обсъди законопроект за Националния център за аграрни науки № 902-01-27, внесен от Министерски съвет, и законопроект за Селскостопанска академия № 853-01-113, внесен от народния представител Христо Николов Стоянов.
В работата на комисията взеха участие представители на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха становище по двата законопроекта, както следва:
Първо, по законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Земеделието е в процес на преструктуриране, а това налага адекватни промени в структурата на управление на обслужващите го аграрни науки.
Безспорна е необходимостта от цялостно обновяване на нормативната база за изграждане на нов тип научно-технологични звена, които се подпомагат на конкурсни начала както от българската държава, така и чрез участие в проекти за наука и технологии, които се финансират от Европейския съюз. Изграждането на технологични звена от нов тип ще способства за синхронизирането и интегрирането на българското земеделие към това на страните от Европейския съюз.
Със законопроекта се цели да се осъществи структурната реформа и да се създаде нова организация на аграрната наука чрез Националния център за аграрни науки. Той ще бъде юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, като контролът върху центъра се съгласува с Министерство на образованието и науката.
Създава се Национална служба за съвети в земеделието като самостоятелно юридическо лице към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, което има за цел по-активно научно, информационно и практическо подпомагане на земеделските производители.
Второ, по законопроекта, внесен от народния представител проф. Христо Стоянов.
Предложеният законопроект е принципно различен от законопроекта на Министерския съвет. Заложените в него принципи и идеи не се различават съществено от съществуващата сега организация на Селскостопанската академия, която безспорно се нуждае от промени. Законопроектът не предлага промени в организацията, структурата, управлението и развитието на аграрната реформа, което не води и не обезпечава необходимите промени, свързани с осъществяването на преструктурирането на земеделието.
Законопроектът не предвижда рационални и работещи механизми в съответствие с новите икономически условия и изискванията към аграрната наука.
След станалите разисквания и на основание чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното
СТАНОВИЩЕ:
1. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за Националния център за аграрни науки № 902-01-27, внесен от Министерски съвет на 23 април 1999 г.
2. Предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване законопроекта за Селскостопанска академия № 853-01-113, внесен от Христо Николов Стоянов на 4 ноември 1998 г.
В подкрепа на законопроектите гласуването е както следва:
По т. 1 - за проекта на Министерския свет - 10 гласа "за", 4 гласа "против" и 1 глас "въздържал се", или той се приема от комисията.
И по т. 2 - законопроекта на Христо Николов Стоянов, който се отхвърля от комисията, гласуването е: 5 гласа "за", 9 гласа "против" и 1 глас "въздържал се"."
И едно процедурно предложение. Моля за участие в дебатите да бъде допуснат в залата и заместник-министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Георги Кирилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов за изнесеното становище.
Той направи и процедурно предложение в заседанието да присъства заместник-министърът на земеделието, горите и поземлената реформа господин Георги Кирилов. Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението господин Георги Кирилов - заместник-министър на земеделието, горите и аграрната реформа, да присъства в пленарната зала при разглеждане на тази точка от дневния ред.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. Моля квесторите да поканят заместник-министър Кирилов да влезе в залата и да присъства на разискванията.
Чухме становището на двете комисии по двата законопроекта. Откривам разискванията. Моля, народните представителите, които желаят да вземат думата, или да вдигнат ръка, или да представят списъци на парламентарните групи.
Има думата господин Кръстьо Трендафилов от Парламентарната група на Демократичната левица.
Не давам думата на проф. Стоянов, тъй като същият не е в залата.

КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Днес обсъждаме един законопроект, който има съществено значение за развитието на селскостопанската наука в бъдеще и за развитието на отрасъла "Земеделие и хранителна промишленост" в следващите години. Мисля, че това, което днес ще направим - убеден съм, че законопроектът ще бъде приет на първо четене, тъй като това е волята на мнозинството...
Но каква е ситуацията? Всъщност реално Селскостопанската академия беше закрита през миналата година. Тя реално не е вече първостепенен разпоредител с бюджета. Нейният бюджет беше категорично орязан - с 33 на сто от субсидията. Наложи се още по времето на изпълнението на този бюджет за 1999 г. да има две съкращения - едното с 10, другото с 25 на сто. Те даже и в момента не са в състояние да изплатят онова, което като законово обезщетение трябва да се даде на съкратените от всички звена на академията: научни работници и помощен персонал, тъй като става дума за 700 млн. лв., а това е почти месечният дял на субсидията, която академията получава от държавния бюджет.
Декларациите, които се направиха тук, от тази трибуна, когато се приемаше бюджетът, че видите ли, това е нормално, че тя ще бъде финансирана на отделен ред в Министерството на земеделието и че в никакъв случай няма да се ограничат възможностите на Селскостопанската академия, реално не се осъществиха. Сега голяма част от звената постепенно вече са ликвидирани и в близко бъдеще - до края на годината, една част от тях вече няма да съществуват реално.
Когато трябва да се преструктурира едно такова научно звено с доказан авторитет вътре и вън от страната, би трябвало да се изходи от оценката за тази институция, каква е била досега и от каква структурна и законова промяна се нуждае. Съжалявам, че някои колеги, които имат пряко отношение към отрасъл "Земеделие", твърде малко познават онова, което е направено в Селскостопанската академия и с лека ръка са съгласни да стане тази промяна.
В областта на генетиката досега нашата академия има разработени нови молекулярни, биохимични, генетични, цитогенетични и други изследвания, които имат значение не само у нас, а и в чужбина. Създадени са нови форми растения с ценни биологични и стопански качества, каквито вероятно в близките години ще търсим да внасяме отвън.
В областта на растителната генетика ресурсите, които се съхраняват, които са изучени, обогатени и съхранени за поколенията, са над 50 хиляди броя, от които повече от 5 хиляди са нови, български, създадени в този период.
Създадено е ново поколение висококачествени селекционни материали за бъдещето и са признати 260 нови сорта и хибриди. Голяма част от тези сортове пшеница, царевица, слънчоглед, захарно цвекло, тютюн, домати са разпространени и търсени - забележете! - в Европа и в целия свят. От една страна, близо 100 на сто от онова, което е посадъчен материал в България, са български сортове (с малки изключения) и в същото време слънчогледът, нашите сортове се котират много добре почти в цяла Европа и дори в САЩ, където е силно развита тази култура. Пшеницата се търси в Турция, Гърция, Македония, Украйна. Памукът - в Гърция, Турция, Македония, Украйна, Узбекистан, Русия - там, откъдето ние внасяме сега памук. Същото се отнася и за царевицата и особено за овощните култури, където трябва да търсим нашата ниша на пазара именно, а не в зърнените култури.
В същото време в областта на агротехнологиите особено сега, когато основната част от земята се обработва в частните земеделски стопанства от арендатори, от кооперации и сдружения, в които недостатъчно е навлязла селскостопанската наука поради това, че голяма част от специалистите вече пряко не се занимават с производство на земеделска продукция, тези разработки са особено необходими. Те са съобразени с конкретните условия - почвени, климатични, изисквания на сортовия състав и т.н.
В областта на растителната защита са създадени повече от 40 образци на високоманеврени транспортни агрегати за обработка на земята. Всичко това е създадено от селскостопанската наука.
В животновъдството има седем породи говеда, а ние внасяме сега непрекъснато и то на високи цени; десет породи овце, а те са почти на изчезване в България. От 9 млн. овце вече сме слезли под 2,5 млн. Създадени са породи свине, кози, биволи, които също вече са вид, който трябва вероятно да се защитава със закон.
Съобщавам тези неща не за да ви агитирам, а за да кажа, че и в областта на растениевъдството, и в областта на животновъдството, и в областта на хранително-вкусовата промишленост, която в момента по пътя на приватизацията би трябвало да се преструктурира и технологично, и продуктово, Селскостопанската академия ни предлага конкретни решения.
И сега виждате ли какво става? Заради това, че ние като държава и като народ не сме създали условия тези постижения на науката да се използват максимално, сега трябва да унищожаваме, тоест да преструктурираме науката, а не даваме отговор защо тези постижения не са достояние на обикновения производител и защо не носят доходи от една страна на тези, които се занимават със земеделие, а от друга страна - на държавата като държава, защото източникът на доходи - земята, е едно от Бога дадено средство, което ние сме длъжни да използваме рационално.
Особено добре в последните години Селскостопанската академия се зае със създаването на звената за научно обслужване. Сега в законопроекта на Министерския съвет се предлага отделно административно звено към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, докато в този момент голяма част от базите, от институтите са поели това като приоритетно задължение и го вършат, и е нормално да го вършат дори когато са субсидирани от държавата, защото това е въпрос на държавна политика. Иначе ще получаваме заеми от Запада, за да ни провеждат курсове и да ни показват нагледно как се обработват материалите, когато Селскостопанската академия има повече от 223 демонстрационни полета и ферми, в които нашите земеделски производители могат винаги, по всяко време, на български език достъпно да изучават и да се запознават с изискванията, с технологията, с опазването на растенията и животните, както е необходимо да става това, за да се получи съответната висококачествена продукция.
Не ми е понятно това нещо. Не мога да разбера защо усилията на академията от 1992 г. да се преструктурира наистина... Аз не споря по това, че трябва да се направят промени в академията. Категорично съм за това, че академията трябва да се преструктурира. Но усилията, които се правят от академията от 1992 г. досега: със съкращение на персонала близо 50 на сто, с изменения на юридическия статут на институтите и на отделните бази, с достигането на един висок процент на самоиздръжка, надхвърлящ вече 75 на сто, това не ми е понятно!
Не ми е понятно и другото. Сравняват ни с Холандия. Казват, в Холандия имало такъв център. Извинявайте, Холандия е селскостопанска държава, която няма нищо общо с нас - с видовото разнообразие, с почвеното разнообразие, с всичко онова, което би могла да даде нашата земя. Там е нещо съвършено различно.
Казва ни се, и тук в становището на господин Панев се казва, че не би било редно да съществува академия, след като има академия в България. Аз не знам дали всичко, което е създадено у нас трябва да го отречем. И да кажем: "Щом като на други места няма академия, а в България има, то и тук, в България не трябва да има". Едва ли името е това, което ще реши статута на тази институция.
Аз лично не мога да приема начина, по който се постъпва със Селскостопанската академия и по едно друго съображение. Държавата би трябвало да бъде основният поръчител на проекти, т.е. - на разработки и основният платец. Разбира се, когато тази държава има стратегия за развитие на отрасъла, тя трябва да поръча както фундаменталните изследвания, така и приложната дейност, която би трябвало да се развива като технологии, опазване и т.н.
И тук конкурсното начало абсолютно не пречи. Напротив. И сега академията участва в повече от 140 разработки на проекти с участието на външни инвеститори. Участва, разбира се, и в разработката на проекти в България. Но нищо не пречи това нещо да се регламентира. Аз мисля, че пречката е единствено в това, че ние нямаме яснота. И че държавата не е наясно какво и къде е основната насока, в която трябва да се развива България като един сериозен производител на земеделска продукция. И вместо да си изясним тези неща и да видим какво наистина можем да отделим, за да се разработват такива проекти и, разбира се, да ги защитават научните институти и този, който спечели, да получава тези пари, ние тръгваме да преструктурираме звената и да ги правим нещо съвършено различно и не в близката традиция в развитието на науката в България.
Имам и някои съвсем принципни съображения. Отнемането на академичната автономия... Тук има хора, които се занимават с наука. Вероятно те по-добре от мен могат да защитят тази теза. Но аз не мога да приема, че един назначаем орган, дали той ще бъде този, който ще оглавява Националния център за аграрна наука, назначен от политическото лице, в случая от министър-председателя, или ще бъде директор на институт, мисля, че най-нормалното нещо е институтите да се оглавяват от водещите учени. И неслучайно в света се казва институтът на еди-кой си. И в случая трябва политическото лице, умишлено подчертавам - политическото лице, защото министър-председателите са сменяеми хора. Днес е един, утре е друг. Всеки има мандат. И в тази мандатност той ще се налага да променя статута, да променя състава. Това за мен е неразумно.
И защо тази част от академичната общност трябва да бъде подчинена по един такъв некоректен административен начин в състава на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Не смятам това за разумно. А то е и в противоречие с "Програма 2001".
Или да вземем въпроса с неясния статут на регионалните центрове. Вижте, вече в системата на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа аз лично не знам колко са, вероятно колегите от министерството знаят, колко са агенциите и центровете, които създаваме и в центъра, пряко подчинени на министерството и вече надолу по веригата. И не знам дали това е най-разумното, при положение че имаме такива бази с материално-техническа база, с кадрови потенциал, които функционират и които изпълняват поне на този етап добросъвестно тези свои функции. Такива са моите впечатления.
Законът, който предлага Министерският съвет, не решава и основния въпрос - за финансирането на селскостопанската наука, тъй като поначало проблемът с конкурсното и проектоконкурсното начало у нас не е регламентиран добре. В този смисъл аз не мога да подкрепя този проект. Проектът на проф. Христо Стоянов се опитва да съхрани част от онова, което досега е било като традиция в развитието на селскостопанската наука през последните години. Той също се нуждае от сериозни подобрения. Но той все пак отговаря на онова, което имаме и търси неговото развитие. И чрез обогатяване на този законопроект бихме могли наистина да усъвършенстваме чрез една реформа дейността на Селскостопанската академия.
В противен случай, уважаеми колеги, ние отиваме към едно администриране, което в никакъв случай няма да доведе до подобряване на изследователската и приложната дейност, която извършват тези институти.
А с това, което става тази година - с разсипването на институтите, с неплащането на заплатите, за мен това е продължение на тази обхванала ни, не знам дали нацията ни е увредена или има нещо в нас тук, които се смятаме за националноотговорни политици - всичко, което е създадено досега, да се разрушава. Не мога да си обясня този нагон, който съществува и който ни води до разсипване на неща, които в никакъв случай няма да ни дадат възможност бързо да напреднем в една област, която за мен е изключително важна, тъй като земеделието е отрасълът, който може, трябва и е в състояние да осигури доходност на една огромна част от българското население. А без наука на този етап това просто е невъзможно. Без наука ще продължават нашите селскостопански производители да се лутат, включително и в тази сложна, все още неизяснена пазарна ситуация, в която се намираме. И това в никакъв случай няма да помогне за развитието на целия отрасъл. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Кръстьо Трендафилов.
Има думата господин Владислав Костов за реплика.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Аз не зная, господин Трендафилов, дали Вие съзнателно, очевидно съзнателно смесвате две неща - наука и академия. Никой няма намерение да разрушава науката. Науката ще се развива. И науката ще се прави в научните институти, а не в така нареченото паразитно и ненужно звено, наречено по тоталитарно време академия и все още продължаващо да се нарича така. Едно изпразнено от съдържание название, което в никакъв случай не подпомага развитието на науката, а тежи на цялата наука със своите административни похвати и кадрови решения, които не са в полза на развитието на науката.
Напротив - науката ще се развива! И със създаването на този център ще се освободят силите на научните работници да творят наука. Това е целта на работата! И затова се създава този закон.
А законът в същността си може да бъде управляван и от хабилитирано лице, което да извършва някаква административна работа по отношение на обединяването на задачите на отделните институти. Но отделните институти, естествено, ще се ръководят от съответни лица, които са доказали своите възможности да ръководят науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Втора реплика на господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Трендафилов, проблемът, който обсъждаме, е всъщност проблем на структурната реформа в един тесен отрасъл. Но това е проблем на структурната реформа.
Какъв е смисълът на структурната реформа? Привеждане в съответствие на човешкия ресурс и неговите функции със собствеността, с това, което той управлява, и разбира се с финансовия ресурс, който обезпечава това управление.
Аз се страхувам, че на много места има дисбаланс между тази функционална зависимост. И точно тук, това преди малко и господин Костов спомена, се ликвидира този дисбаланс. Ето, самият проф. Стоянов по линия на парламентарния контрол спомена, че между три и пет пъти, струва ми се, са намалени поливните площи в страната, имаше питане до премиера, човешкият ресурс по отношение на тези хидромелиоративни съоръжения бил съхранен. Ставаше дума за 3 хил. човека. Значи те не са бутнати. И това е всъщност преструктурирането в областта на аграрната наука.
В момента така или иначе ходим по селата, макар и предизборно, но според мен големият смисъл на тези ходения е да видим какви са проблемите. Хората се оплакват в селата предимно от това, че нямат оперативна информация какво да правят. Ето, например производителите на краставици миналата година. Значи хората нямат пазарни инстинкти. Те се оплакват.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): : Пари нямат! Пари нямат!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Значи те вероятно и тези, които имат пари, нямат пазарна екстраполация за догодина. Те нямат информация примерно за световните борси какви са цените. Аз ви казвам какво на мен ми казват хората. И според мен, аз така виждам приложния характер на аграрната наука. На тези пазарни предизвикателства в момента тази структура, наречена "академия", не отговаря.
А що се отнася до проектите, наистина по линия на Европейския съюз, пък и американски фондове отпускат такива проекти и аз мисля, че точно едно такова оперативно звено може да подпомага, впрочем и неправителствените организации може би трябва да се ангажират за решаването на тези информационни задачи в аграрната област да се усвояват средства така впрочем, както прави Гърция. Гърция в това отношение се държи изключително адекватно и аз мисля, че там трябва да бъдат насочени усилията на нашите специалисти в областта на аграрната наука.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
За трета реплика - заповядайте, имате думата.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Трендафилов, Вие в защита на Вашата теза направихте един исторически обзор на постиженията, които има аграрната наука у нас, в България. На практика това едва ли някой може да го отрече и едва ли поводът е представянето на един закон, който цели просто нови функции, нови структури и който изобщо не засяга развитието на науката, включително и аграрната наука.
Днес светът търпи огромни промени, не само в България. Всичко е подчинено на една проста цел - висока ефективност. Така че от тази трибуна Вие да говорите, че тези научни постижения, които ги има, в бъдеще този закон ще ги отрече, тоест няма да има условия - това просто не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Буров.
Господин Кръстьо Трендафилов, имате право на дуплика.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Малко ми е неудобно да отговоря на господин Костов. Господин Костов, Вие смесихте две неща - едно ненужно звено, каквото е шапката на академията, и работата на академията чрез нейните институции, бази, изследователски станции и т. н.
Аз определено смятам и го казах, че промяна трябва да има, но не бива да се разрушава нещо, което е направено. А в случая законът върви към такова разрушаване. И дай Бог да не стане. Аз ще бъда първият, който ще приветствам тази работа. Но това, което е записано, това, което стана миналата година с бюджета, и това, което сега става, уважаеми колеги, само до края на годината маса звена ще престанат да функционират въобще. Ще престанат да функционират! Вие ще кажете, че това е във връзка с ефективността. Съмнявам се.
Господин Благой Димитров говори тук за пазарната ориентация. Вижте, нашите институции в системата на академията имат сериозна пазарна ориентация и част от техните разработки не случайно се купуват в чужбина. Аз питам: колко са нашите поръчки към тези институти именно за разработка на такива неща, които ще обслужват нашите селяни? Ами, няма ги! И ние сега вместо да се сърдим на нас си, се сърдим на институтите. Ето това не ми е приятно.
А що се отнася до пазарната информация, трябва да знаете, че в системата на министерството, със съдействието на ВАК, има така нареченото САПИ, което дава ежеседмична пазарна информация. Въпросът е, че тя не стига. Защо не стига?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Не стига до хората.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: А така. Виновен ли е САПИ? Не е виновен. Прави го ежедневно, непрекъснато, наблюденията се правят. И тук пак ние, в случая държавата като структура трябва да създаде тази ретранслация от САПИ до...
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Информацията се купува.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: А-а-а, даже да се купува, трябва да се създаде механизмът. Тогава, когато казваш на едно дете, че медът е сладко нещо, докато не му намажеш устните и да си ги оближе, то не може да разбере, че е сладко. Следователно трябва да направим така, че да стига тази информация. А нея я има.
И за ефективността. Вижте, аз не смятам, че когато назначаваш един научен работник, той работи по-ефективно, отколкото когато е избран. Може да не съм прав. Дано назначаемите чиновници да бъдат по-добри изследователи, отколкото избраните хабилитирани научни работници. Но аз не вярвам в тази работа. Поне досега никъде тази практика не е показала, че тя е нормална.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Трендафилов за дупликата.
Има ли други народни представители, които искат да вземат думата? Има ли желаещи да вземат думата по двата законопроекта, които са включени в тази точка от програмата? Не виждам желаещи.
Ще поставя на гласуване двата законопроекта, както казах в началото, по реда на тяхното постъпване в архива на Народното събрание.
По поредност първи е законопроектът за Селскостопанската академия под № 854-01-113, внесен от проф. Христо Стоянов на 4 ноември 1998 г.
Поставям на гласуване законопроекта на господин Христо Стоянов.
Гласували 127 народни представители: за 29, против 84, въздържали се 14.
Законопроектът за Селскостопанската академия под № 854-01-113, внесен от проф. Христо Стоянов, не се приема.

Поставям на гласуване втория законопроект - това е законопроектът за Националния център за аграрни науки под № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 23 април 1999 г.
Моля да гласуваме.
Гласували 133 народни представители: за 102, против 31, въздържали се няма.
Законопроектът за Националния център за аграрни науки под № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 23 април 1999 г. е приет на първо четене.
Изчерпана е и тази точка от дневния ред.

Преминаваме към последната, единадесета точка, от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КООПЕРАЦИИТЕ.
Трябва да продължим с глава четвърта, чл. 27.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
Стигнахме до чл. 27 от раздел IV "Контролен съвет" със заглавие на чл. 27: "Състав".
"Чл. 27. (1) Членовете на Контролния съвет се избират за срок от три години измежду членовете на кооперацията. Контролният съвет избира от състава си свой председател.
(2) Не могат да бъдат членове на Контролния съвет лица, посочени в чл. 20, ал. 2, както и кооператори, които заемат или са заемали през предходната година материалноотговорна или отчетническа длъжност в кооперацията или са били членове на управителния съвет.
(3) За членовете на Контролния съвет се прилага чл. 20, ал. 3 и 4".
Има предложение на народните представители госпожа Мария Брайнова и господин Ангел Балтаджиев:
"(3) За членовете на Контролния съвет се прилага чл. 20, ал. 3".
Това значи, че в кооперациите на инвалиди не е необходимо половината от членовете да бъдат инвалиди.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 27 като предлага в ал. 3 думите "ал. 3" да се заменят с "ал. 2". Това просто е една техническа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Д-р Мария Брайнова оттегля предложението и при това положение поставям на гласуване предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя по чл. 27, като в ал. 3 думите "ал. 3" се заменят с "ал. 2".
Моля да гласуваме текста на вносителя с корекцията на комисията по отношение на чл. 27 и заглавие "Състав", и още по-горно заглавие: "IV. Контролен съвет".
Гласували 87 народни представители: за 83, против 3, въздържал се 1.
Заглавието "IV. Контролен съвет" и чл. 27 със заглавие и с корекцията на комисията, са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Правомощия
Чл. 28. (1) Контролният съвет проверява дейността на кооперацията и отчита своята работа пред общото събрание.
(2) Членовете на Контролния съвет могат да участват в заседанията на управителния съвет със съвещателен глас.
(3) Когато установи съществени нарушения на закона или устава, допуснати от управителния съвет и в случаите по чл. 16, ал. 3, Контролният съвет свиква общото събрание.
(4) За членовете на Контролния съвет се прилагат разпоредбите на чл. 24". (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Мога ли да помоля за тишина! Колегите, които искат да проведат разговор, моля да излязат навън.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има предложение на народния представител Руси Статков в чл. 28 да се създаде ал. 5:
"(5) Към Контролния съвет могат да се изграждат финансово-контролни звена от лица, притежаващи необходимата квалификация."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Калчо Чукаров и Моньо Христов:
В чл. 28 да се създаде ал. 5:
"(5) Председателят на Контролния съвет в случаите на констатирани от съвета нарушения по чл. 24 предприема действия по реда на ГПК за реализиране на предвидената в закона имуществена отговорност. В случаите, че е налице съмнения, че с извършеното от лицата по чл. 24 нарушение е осъществен фактически състав на предвиденото в Наказателния кодекс престъпление, председателят на Контролния съвет е длъжен да предаде наличната информация на компетентните органи."
Комисията не подкрепя предложението, понеже просто юридически то е неосъществимо.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Лучников, впрочем няма да коригирам текста, защото ще го поставя на гласуване. Става дума, че предложението на двамата колеги: "в случаите, че е налице съмнение", би трябвало да е: "в случаите, че са налице съмнения", но това вече е въпрос на граматическо уточнение.
Има две неприети предложения. Първото неприето предложение е предложението на господин Руси Статков. Има ли желаещи да вземат отношение по него? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков.
Гласували 77 народни представители: за 17, против 59, въздържал се 1.
Предложението на господин Руси Статков не се приема.
Второто предложение е на господата Калчо Чукаров и Моньо Христов.
Желаещи да вземат отношение по него няма.
Поставям на гласуване предложението на господата Калчо Чукаров и Моньо Христов.
Гласували 80 народни представители: за 4, против 33, въздържали се 43.
Предложението на господата Калчо Чукаров и Моньо Христов не се приема.
Поставям на гласуване текста на вносителя по чл. 28, който е подкрепен от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Член 28 със заглавието и с четирите алинеи е приет.



ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Раздел IV - Имущество, разпределение на доходите, данъци." Член 29 със заглавие "Имущество".
Към този текст има две предложения на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов, които комисията подкрепя по принцип.
Комисията, приемайки тези предложения, предлага следната, подобрена редакция на чл. 29:
"Чл. 29. (1) Имуществото на кооперацията се състои от право на собственост и от други вещни права, вземания, права върху обектите на интелектуална собственост, ценни книги, дялови участия в дружества и от други права и задължения.
              (2) Имуществото на кооперацията се управлява само от кооператорите чрез нейните органи. Дяловият капитал на кооперацията е разпределен в дялове между членовете й.
              (3) Имуществените дялове на кооператорите се актуализират всяка календарна година съобразно дяловия капитал от предходната година и се вписват в книгата за регистрация на кооператорите.
              (4) Имуществените дялове се увеличават или намаляват съобразно заделените средства за инвестиции, намаляване на стойността на имуществото поради бракуване и други, изплащане на имуществени дялове на напуснали членове на кооперацията.
              (5) Имуществените дялове се изплащат на напусналите кооператори в продължение на 3 години." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Желаещи да вземат думата?
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Лучников, дами и господа народни представители! Ако аз приемам текста на вносителя, т.е. чл. 29, ал. 1 и 2, не мога да приема решението, което ни се предлага от уважаемите колеги Калчо Чукаров и Моньо Христов. Представете си колко кооперации има в България и до какво ще води тази ежегодна актуализация на капитала като човешки усилия и като разходи за тези кооперации, за да може всяка година да се отбелязва повишаването или намаляването на дела. Знаем, господин Лучников, че в акционерните дружества акциите имат своя номинал независимо от имущественото движение, което, разбира се, че се отразява по баланс. Една такава процедура, каквато е предвидена тук в ал. 3 и 4 - ал. 5 я приемам, - но да се актуализират всяка календарна година... Първо, балансите на кооперациите не излизат всяка календарна година, а излизат към месец април. Това значи, че към месец декември, но това пък ще бъде следващата година, съобразно дяловия капитал от предходната година. Как? Ще му се слага някакъв коефициент ли, оценка на вземанията ли ще се прави, на инвестициите и всички такива неща? Ако се прави оценка, значи трябва да се вземат специалисти, които да направят тази оценка. Трябва да им платят. Аз не мога чисто фактически да си представя защо е необходимо това. То може би е, за да следят кооператорите по-добре какво става в кооперацията, но те могат да следят това на общите събрания, а не чрез едно отразяване - ежегодно запис в книгата на регистрираните дялове, колко точно им е дялът. И сами разбирате, че ако има кредити... Това са чисто счетоводни операции. Тази предвидена процедура само ще затрудни тези стопански структури независимо дали те са земеделски кооперации или някакви други кооперации. Особено, ако става въпрос за кооперации с голям брой членове, с някакво по-сложно разпределение на дяловете. Примерно, 2000 души по 5 дяла. На всеки ще се записва всяка година. Няма никаква полза от това.
Аз съжалявам, че в момента няма никой от вносителите, за да ни посочат какви са били мотивите, аргументите, за да искат едно такова решение. Затова апелирам да не приемаме тези текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Миков, Вие предлагате отпадане на ал. 3 и 4? Благодаря, правилно съм Ви разбрал.
Други народни представители, които искат да вземат думата?
Професор Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, ще направя едно предложение, което общо взето е компромисно. Изхождам от това, че щом комисията предлага този текст, мнозинството ще гласува и ще направи грешка. Няма да повтарям изложените съображения за всичко онова, което би съпровождало ежегодно актуализиране на тези дялове. То струва и пари. А кооперациите и сега, и в обозрима перспектива във финансово отношение ще бъдат слабосилни с малки изключения.
Компромисното ми предложение се свежда до това: ако искате да има такава актуализация, да я сложим на 5 години веднъж. Предлагам ви нещо компромисно, т.е. да бъде за определен период от време. Тези счетоводни операции да се правят на 5 години, съответно разходите, които те влекат след себе си.
А при ал. 5 - "Имуществените дялове се изплащат на напусналите кооператори при съответна актуализация в продължение на 3 години". Човекът напуска и трябва да се направи тази актуализация, като се изхожда от баланса и движението на активите. Така правим голяма икономия на средства, не натоварваме с тези неща кооперациите и в определена степен откликваме на това желание да се извършва това актуализиране.
Моля ви, помислете и може да се отиде към нещо от този род, което е компромисно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Думата за реплика има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин Джеров! Аз разбирам компромисния дух, който се опитва да намери проф. Стоилов, но въпросът не е количествен - на 1, на 3, на 5, на 10 години. Въпросът е от качествен характер - дали това е необходимо или не е. Така че в този смисъл аз не бих приел, проф. Стоилов, прощавайте, един такъв компромис заради самия компромис.
Още веднъж ще повторя: съотношението на тези дялове в проценти няма да се промени. И това, че ще се впише в книгата към Нова година, че ако стойността на дяловете е била 1000 лв. единият дял и Михаил Миков е имал 3 дяла - 3000 лв., на 5 януари с първата операция по сметките на кооперацията това ще се е променило. Тоест, съвсем излишно е било това записване за календарната година, ненужно.
Не се постига нищо с този механизъм на актуализация. След като се води едно нормално счетоводство по правилата на Закона за счетоводството, винаги може да отиде кооператорът, да вземе баланса, да види състоянието, да прецени колко дяла има и съответния процент. При тази актуализация съотношението между отделните дялове в проценти няма да се промени и плюсовете и минусите ще се отразяват върху цялото имущество, респективно върху всеки дял поотделно. Тоест, след като съотношението в дяловете между кооператорите няма да се влияе от тази операция, тази игра със записването само се превръща в един по-скоро ненужен механизъм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
Освен предложението на комисията, докладвано от господин Лучников, постъпи предложение на господин Миков за отпадане на ал. 3 и 4.
Предложението на проф. Стоилов не мога да поставя на гласуване съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля, гласувайте предложението на господин Миков за отпадане на ал. 3 и 4 от предложения текст от комисията.
Гласували 125 народни представители, за 38, против 82, въздържали се 5.
Предложението за отпадане на ал. 3 и 4 не се приема.
Поставям на гласуване раздел IV със заглавието и чл. 29 със заглавието в неговите пет алинеи.
Гласували 77 народни представители: за 69, против 8, въздържали се 8.
Раздел IV със заглавието и чл. 29 със заглавието са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 30 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"Източници на средства
Чл. 30. Източници на средства на кооперацията са:
1. встъпителни вноски на членовете;
2. дялови вноски на членовете;
3. допълнителни и целеви вноски на членовете;
4. доходи от дейността;
5. заеми;
6. други постъпления."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата по този текст? Няма.
Поставям на гласуване чл. 30 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Член 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 31 има няколко предложения, които комисията приема и включва в предлагания от нея текст, и няколко предложения, които комисията не подкрепя.
Ще ви прочета само предложенията, които не са подкрепени от комисията:
Предложение на господин Никола Николов и предложение на Христо Стоянов и Иван Колев - ал. 3 да отпадне.
Предложение на господин Янаки Стоилов - в чл. 31, ал. 3 да се измени така:
"(3) Кооперацията може да ползва земеделска земя, която е собственост на:
1. членове на кооперацията - срещу предоставяне на рента, размерът на която се определя от общото събрание на кооперацията или въз основа на договор за аренда или наем, сключен в писмена форма;
2. лица, които не са членове на кооперацията - само въз основа на договор за аренда или наем, сключен в писмена форма."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на Александър Каракачанов - в чл. 31, ал. 3, изречение второ да отпадне, а именно: "Кооперацията може да ползва земеделска земя само по договор за аренда и наем, сключен в писмена форма".
Комисията не подкрепя това предложение.
Второ предложение на господин Каракачанов - в чл. 31 да се създадат нови ал. 4, 5 и 6, като досегашните ал. 4, 5 и 6 станат съответно ал. 7, 8 и 9:
"(4) Кооперации за съвместна обработка на земеделски земи по смисъла на чл. 8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи могат да ползват земеделска земя само по договор за аренда, наем или срещу заплащане на рента.
(5) Договорите за аренда се сключват съгласно изискванията на Закона за арендата. Договорите за наем трябва да бъдат сключени в писмена форма. Ползването на земя срещу заплащане на рента се предоставя с декларация, към която се прилага документ за собственост и се съставя акт, подписан от собственика и председателя. Договорите за наем и актовете се вписват служебно от съдията по вписванията по молба на председателя на кооперацията.
(6) При прекратяване на членството договорите за аренда и наем се прекратяват по право. Предоставената земя в случаите на ал. 3 се връща след прибиране на реколтата в границите, посочени в документа за собственост. За този период се дължи обезщетение в размер на рентата или уговореното в договорите за наем и аренда."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 31 със следната подобрена редакция:
"Вноски на членовете
Чл. 31. (1) Всеки член на кооперацията прави задължително встъпителна и дялова вноска, чийто размер, редът за внасяне и форма се определят в устава. В устава може да се определи минимален или максимален размер на дяловата вноска.
(2) Сумата от дяловите вноски образува началният дялов капитал на кооперацията.
(3) Имуществените дялове на членовете образуват дяловия капитал на кооперацията.
(4) Собственост и вещни права върху земеделска земя не могат да се внасят в имуществото на кооперацията или да се учредяват в нейна полза. Кооперацията може да ползва земеделска земя на своите членове само по договор за аренда и наем, сключен в писмена форма.
(5) Имущественият дял на кооператора не подлежи на запор и принудително изпълнение за негови задължения.
(6) Членовете на кооперацията могат да й предоставят средства под формата на заем, който не се отразява на дяловия капитал на кооперацията.
(7) Размерът на лихвите по заемите по ал. 5 се определя от общото събрание на кооператорите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Тук има много предложения, с някои съм съгласен, с други не съм, но ще коментирам само подобрената редакция на това, което се предлага.
Спорът за това, че земята не трябва да се внася като дялов капитал е безпредметен, тъй като тя никога досега не е била част от дяловия капитал. Мен ме смущава единствено в ал. 4 думичката "само" в израза "по договор за аренда и наем". Голяма част от член-кооператорите са хора, които са в градовете и за тях просто е задължително да има договор за аренда или за наем. За предпочитане, разбира се, е договор за аренда, за да може кооперацията да стопанисва тази земя в интерес на подобряване на нейното почвено плодородие и така нататък, да влага инвестиции и прочие. Но има една друга категория хора, които са си на село и за едната част от земята те могат да сключат договор за аренда или за наем, но за другата част, по която се върши механизирана услуга - засява се царевицата, окопава се и така нататък, тоест цялата механизирана дейност се извършва и накрая кооператорът отива да си прибере реколтата, тук вече нещата стават сложни. Какъв договор ще има с кооперацията? Договор за механизирана услуга само? Ако е само така, това не значи, че той е дал земята си в кооперацията. И тогава тези парчета земя могат да бъдат на сто места в населеното място. Това автоматично изключва за част от тях да бъде извършена такава механизирана услуга.
Заради това предлагам поне това да се приеме - да отпадне думичката "само", за да има една възможност и по друг начин, не само под аренда или под наем, а и чрез даване на земята за механизирани услуги, тоест друг вид договори да се сключат за земята. Иначе това ще създаде много трудности. В голяма част от кооперациите 50 на сто от земята се обработва като лично ползване, тъй като по този начин те контролират добива и осигуряват зърно за гледане на животните в личния двор.
Другите неща ги приемам и смятам, че текстът може да бъде приет. Но това ограничение ме притеснява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Господин Лучников има думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Какво се има предвид с ал. 4? Кооперацията може да ползва за себе си, господин Трендафилов, земеделска земя само с договор за аренда и наем. Това не значи, че тя не може да извърши услуга върху земите, които са останали частни и се използват от техния собственик, частник. Затова те ще сключат някакъв друг вид договор, вероятно договор за механична обработка. Но кооперацията за себе си, за своя полза, за да присвои тя продукта, може да го направи само ако има договор за наем или аренда. Това е смисълът на тази алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Ще поставя първо на гласуване неприетите предложения.
Първото предложение е на господата Никола Николов, Христо Стоянов и Иван Колев за отпадане на ал. 3.
Гласували 75 народни представители: за - няма, против 61, въздържали се 14.
Предложението на тримата колеги за отпадане на ал. 3 не се приема.
Следва предложението на Янаки Стоилов за ново съдържание на ал. 3, също неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Янаки Стоилов.
Гласували 96 народни представители: за 22, против 69, въздържали се 5.
Предложението на господин Янаки Стоилов за нова редакция на ал. 3 не се приема.
Моля, гласувайте първото предложение на господин Александър Каракачанов в чл. 31, ал. 3 изречение второ да отпадне.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 19, против 67, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Каракачанов за създаване на нови ал. 4, 5 и 6, като сегашните ал. 4, 5 и 6 стават ал. 7,8 и 9.
Предложението не е прието от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 11, против 72, въздържали се 4.
Второто предложение на господин Александър Каракачанов не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Кръстьо Трендафилов в ал. 4 от текста на комисията във второто изречение думата "само" да отпадне.
Гласували 119 народни представители: за 28, против 91, въздържали се няма.
Предложението на господин Трендафилов за отпадане на думата "само" в ал. 4 не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 31 със заглавие "Вноски на членовете" и седемте алинеи.
Гласували 112 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 5.
Член 31 е приет.
Има думата господин Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение да прегласуваме предложението на господин Кръстьо Трендафилов.
Искам да ви кажа едно: с това предложение вие няма да облекчите кооперациите. Но ако отхвърлите отново това предложение, ние ще създадем доста сериозни проблеми на хората, които живеят в село и които са собственици на земя. С едно такова предложение ние ще дадем наистина свобода на собствениците да могат да предоставят земята си на кооперациите и същевременно кооперацията да може да извърши тази дейност под други форми на договаряне, така че в края на краищата да могат да си вземат 100% реколтата от земята, като си заплатят съответно за обработката.
Ако твърдо сте решили да попречите на кооперациите, един такъв текст няма да ги облекчи, гарантирам ви. Това ще облекчи единствено хората, които живеят на село. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Поставям на прегласуване предложението в ал. 4 да отпадне думата "само". Моля, гласувайте предложението на господин Кръстьо Трендафилов за отпадане на думата "само" в ал. 4.
Гласували 129 народни представители: за 29, против 98, въздържали се 2.
Не се приема предложението за отпадане.
Едно съобщение:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 6 октомври, сряда, от 15,00 ч. в зала 238 с дневен ред: обсъждане на проект на Кодекс за задължително обществено осигуряване.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре, 7 октомври, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:

Александър Джеров

Секретари:
Виктория Василева

Камен Костадинов