Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Анелия Тошкова и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат колегите Анелия Тошкова и Иван Иванов. Да им е честито! Желаем им всичко хубаво! (Ръкопляскания.)
Преди да пристъпим към дневния ред ви напомням, че днес от 10 ч. ще бъде честването на Димитър Пешев. Пристигна делегация от Израел начело с председателя на Кнесета Дан Тихон и делегация от Италия, начело с вицепрезидента на Камарата на депутатите на италианския парламент.

По дневния ред стигнахме до:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ.
За процедра има думата госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искала да направя едно процедурно предложение да бъде отложено гледането на Закона за ветераните, тъй като един от вносителите - господин Велко Вълканов - има все още недообмислени и недоказани неща по този закон. Той би искал да ги обмисли още веднъж, да ги направи като предложения по законопроекта.
А иначе по отношение на закона бих казала, че той е готов. Колегите от Комисията по труда и социалната политика направиха своето за този закон. Още юли месец са подготвени текстовете и окончателният му вариант за приемането му на второ четене.
Бих искала да благодаря и на госпожица Екатерина Михайлова, която уважи желанието на господин Велко Вълканов този закон да претърпи малки промени преди да влезе в парламентарната зала. Затова ви моля да отложим четенето на този законопроект днес до този момент, в който самите вносители решат, че това е добре да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Аз подкрепям предложението, което направи госпожа Дянкова, но искам да направя едно уточнение. Не става дума за обмисляне още на някои въпроси, става дума за това да уточним някои твърде спорни положения, да внесем уточнения най-напред помежду си между основните парламентарни групи, представени тук, за да спестим някои неприятни моменти в дискусията. Това е смисълът.
Но аз настоятелно моля законопроектът, отложен днес, да бъде включен в програмата за следващата седмица, така че отлагането да бъде всъщност само за днес, а другата седмица да започнем с обсъждането и приемането на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Моля, гласувайте предложението за отлагане разглеждането на Законопроекта за ветераните от войните.
Гласували 157 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към седма точка:

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Доклад на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно Законопроект за чужденците в Република България N 802-01-34, внесен от Министерския съвет.
Заглавие: "Закон за чужденците в Република България"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Глава първа
Общи положения
Чл. 1. Този закон определя условията и реда, при които чужденците могат да влизат, пребивават и напускат Република България, както и техните права и задължения.
Чл . 2. (1) Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин.
(2) Чужденец е и лице без гражданство, което не се счита за гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство и притежава официален документ, удостоверяващ това му качество."
По тези два текста няма бележки.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава първа, чл. 1 и чл. 2 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава първа, чл. 1 и чл. 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 3. (1) Чужденците в Република България имат всички права и задължения според българските закони и ратифицираните международни договори, по които България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство."
Предложение на народния представител Гиньо Ганев - ал. 1 да се измени така:
"(1) Чужденец, намиращ се на законно основание на територията на Република България, има равни права и задължения според българското законодателство, уредени за всички не граждани на страната, освен в случаите, когато с международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго."
Комисията не подкрепя предложението.
"(2) За чужденци, които се ползват с дипломатически или консулски имунитет и привилегии, се прилагат и общоприетите норми на международното дипломатическо и консулско право и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна."
Предложение на народния представител Гиньо Ганев - в чл. 3, ал. 2 се създава второ изречение: "Те са длъжни да уважават Конституцията и законите на Република България."
Народният представител Гиньо Ганев си оттегля предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз оттеглям предложението си и по ал. 1. Това е един излишно обяснителен текст. Достатъчно е това, което е нормирано в проекта на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Моля, гласувайте чл. 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 4. Чужденците, които пребивават в Република България, са длъжни да спазват законите и установения правов ред, да са лоялни към българската държава и да не уронват престижа и достойнството на българския народ.
Чл. 5. Чужденците, които работят в Република България въз основа на издадено разрешение от компетентен орган, имат правата и задълженията на българските граждани, доколкото не е предвидено друго в международните договори, по който Република България е страна.
Чл. 6. Чужденците, които пребивават в Република България, носят гражданска административна и наказателна отговорност както българските граждани, доколкото в специален закон или в международен договор, по които Република България е страна, не е предвидено друго.
Чл. 7. Статутът на чужденците бежанци се определя със специален закон."
По тези текстове няма направени бележки.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 4, 5, 6 и 7 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 117, против 1, въздържали се няма.
Членове 4, 5, 6 и 7 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Глава втора
ВЛИЗАНЕ НА ЧУЖДЕНЦИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 8. (1) Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза за влизане, пребиваване или за транзитно преминаване през страната, когато такава се изисква.
(2) Визи не се изискват, когато между Република България и страната, чийто гражданин е чужденецът, има сключен договор или има акт на Министерския съвет на Република България за безвизов режим.
Чл. 9. (1) Визата е разрешение за влизане, пребиваване или за транзитно преминаване и се издава от дипломатическите и консулските представителства на Република България.
(2) Видът на визите се определя от целта на посещението, от броя на разрешените влизания и от срока, за който се издават.
(3) Издават се следните видове визи:
1. за летищен трансфер;
2. за транзитно преминаване;
3. за краткосрочно пребиваване;
4. за дългосрочно пребиваване.
(4) Срокът за пребиваване в страната въз основа на виза не може да надвишава 90 дни.
(5) Условията и редът за издаване на визи се определят с акт на Министерския съвет."
По тези текстове няма бележки.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля гласувайте заглавието на глава втора и членове 8 и 9, както са предложени от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 117, против няма, въздържали се няма.
Заглавието на глава втора и членове 8 и 9 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 10. (1) Отказва се издаване на виза и влизане в страната на чужденец, когато:
1. с действията си е поставил в опасност сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против сигурността на страната;"
Предложение на народния представител Гиньо Ганев - в чл. 10, ал. 1, т. 1 се изменя така:
"1. има данни за намерения или с действията си е поставил в опасност сигурността, обществения ред и интересите на българската държава или заплашва териториалната цялост и националното единство на страната;"
Комисията не приема предложението.
"2. с действията си е злепоставил българската държава или е уронил престижа и достойнството на българския народ;
3. има данни, че е член на престъпна група или организация или че извършва терористична дейност, контрабанда и незаконни сделки с оръжие, взривни вещества, боеприпаси, стратегически суровини, стоки и технологии с възможна двойна употреба, както и незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори и на суровини за тяхното производство;
4. има данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави;
5. е бил експулсиран от Република България преди не по-малко от 10 години и не е възстановил в 6-месечен срок от експулсирането изразходваните за това от държавата средства;
6. е извършил умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българското законодателство се наказва с повече от три години лишаване от свобода;
7. е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи;
8. може да се предполага, че ще разпространи тежка заразна болест, страда от заболяване, което според критериите на Министерството на здравеопазването или на Световната здравна организация представлява заплаха за общественото здраве, или не притежава сертификат за ваксинация, или идва от район с усложнена епидемична и епизоотична обстановка;
9. няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане;
10. при предишно влизане и пребиваване системно е нарушавал граничния, паспортния, валутния или митническия режим на Република България;"
Предложение на Гиньо Ганев - в чл. 10, ал. 1, т. 10 думата "паспортния" се заменя с "паспортно-визовия".
Комисията приема предложението.
"11. при предишно пребиваване е нарушил трудовото или данъчното законодателство на страната;
12. няма визи или билети за следващите по маршрута страни;
13. на лицето е наложена принудителна административна мярка да не влиза в страната и тази мярка е в сила;
14. е включен в списъка на нежеланите за страната чужденци, утвърждаван ежегодно от министъра на вътрешните работи и от министъра на външните работи.
(2) Отказва се издаване на виза и на чужденец, който не представи необходимите документи, определени с акт на Министерския съвет, удостоверяващи основанията му за влизане в страната."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 10, като предлага в ал. 1, т. 10 думата "паспортния" да се замени с "паспортно-визовия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Ганев, за да обоснове първото си предложение.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Още веднъж, господин председателю, ако се прочете внимателно редакцията на вносителя по т. 1 на ал. 1 на чл. 10, ми се струва, че тя е достатъчна, с оглед на опасност за сигурността и интересите на българската държава. Моето предложение е да има и намеренията, взети от една конвенция, но в момента не го поддържам. Оттеглям го. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Моля, гласувайте чл. 10 така, както е предложен от вносителя, с корекцията в т. 10 думата "паспортния" да се замени с "паспортно-визовия".
Гласували 126 народни представители: за 125, против 1, въздържали се няма.
Член 10 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 11. Може да се откаже издаване на виза на чужденец, когато:
1. има данни, че иска да влезе в страната, за да извърши престъпление или нарушение на обществения ред;
2. при предишно пребиваване в страната е извършил нарушение на обществения ред;
3. влизането му в страната ще увреди на отношенията на Република България с друга държава;
4. има данни, че целта на влизането е да пребивава в страната като имигрант, без да има специално разрешение за това;
5. има данни, че целта на влизането му е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава.
Чл. 12. (1) Виза за летищен трансфер се издава на чужденец, който пътува с въздухоплавателно средство, сменя полета си в Република България и е длъжен да напусне страната с първия полет.
            (2) Чужденец, притежаващ виза за летищен трансфер, се счита за недопуснат в страната и неговите документи за задгранично пътуване се задържат от органите за граничен контрол до заминаването му.
Чл. 13. Виза за транзитно преминаване се издава на чужденец, който влиза в Република България през определен граничен контролно-пропускателен пункт от една държава и е длъжен да напусне страната в срок до 24 часа през границата с друга държава."
По тези текстове няма забележки.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 11, чл. 12 и чл. 13 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 113, против 3, въздържали се 7.
Членове 11, 12 и 13 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 14. Виза за краткосрочно пребиваване се издава на чужденец, който влиза в страната еднократно за срок до 90 дни."
Предложение на Татяна Дончева:
Член 14 се изменя така:
"Чл. 14. Виза за краткосрочно пребиваване се издава на чужденец, който влиза в страната за временно пребиваване до 90 дни."
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожа Дончева я няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Татяна Дончева за заместващ текст на чл. 14.
Гласували 118 народни представители: за 11, против 103, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 14 така, както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 15. (1) Виза за дългосрочно пребиваване се издава на чужденец, който може да влезе в страната неограничен брой пъти, като пребиваването при всяко влизане е до 90 дни. Валидността на тази виза не може да надвишава 12 месеца.
 (2) Ограничението за пребиваване по ал. 1 се прилага до получаване на разрешение за дългосрочно пребиваване от службите за административен контрол на чужденците."
Предложение на народната представителка Татяна Дончева:
Член 15 се изменя така:
"Чл. 15. (1) Виза за дългосрочно пребиваване се издава на чужденец, който влиза в страната за продължително или постоянно пребиваване.
             (2) Визата по ал. 1 разрешава пребиваване до 90 дни за получаване на разрешение за продължително или постоянно пребиваване."
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на госпожица Татяна Дончева за заместващ текст на чл. 15.
Гласували 129 народни представители: за 26, против 101, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 15 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 16. (1) Притежаването на виза не може да бъде единствено основание, даващо право на чужденец да влезе в Република България.
 (2) Органите за граничен контрол не допускат влизането в страната на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл. 10.
 (3) Органите по ал. 2 могат да не допуснат влизането в страната на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл. 11.
 (4) Органите по ал. 2 или службите за административен контрол на чужденците могат да намалят срока за пребиваване на чужденец в страната, определен с издадената виза, при неизпълнение на изискванията на този закон."
По текста няма забележки.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 16 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 126, против 1, въздържали се няма.
Член 16 е приет. 
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 17. (1) Влизането на чужденец в Република България се извършва през опредeлените за това гранични контролно-пропускателни пунктове.
 (2) Чужденец, който пренася повече от един личен документ за задгранично пътуване или пренася такива документи на трети лица, е длъжен да ги обяви пред органите за граничен контрол.
 (3) Чужденец, който притежава повече от едно гражданство, е длъжен да декларира пред органите за граничен контрол гражданството, на което ще се позовава при пребиваването си в страната, и да удостовери това с редовен документ за задгранично пътуване на държавата, чието гражданство е декларирал."
Има предложение на народния представител Гиньо Ганев в чл. 17, ал. 3 да се създаде второ изречение:
"Същото важи и когато лицето притежава освен друго и българско гражданство, независимо от това на кое гражданство се позовава."
Народният представител господин Ганев си е оттеглил предложението.
 "(4) Чужденец, притежаващ повече от един редовен документ за задгранично пътуване, е длъжен да напусне страната с документа, с който е влязъл.
 (5) Разпоредбата на ал. 4 се отнася и за български граждани, притежаващи и друго гражданство."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 17.
"Чл. 18. При влизането в Република България чужденецът декларира целта на посещението си и обявява адреса на пребиваването си.
Чл. 19. (1) Чужденецът, който влиза в Република България или преминава транзитно през нея, трябва да притежава:
1. необходимите финансови средства за издръжка;
2. необходимите финансови средства за напускане на страната;
3. входна или транзитна виза за държавата, която иска да посети или през която желае да премине, ако такава е необходима;
4. задължителни застраховки, определени с акт на Министерския съвет;
5. други документи, определени с международен договор или с акт на Министерския съвет.
           (2) Размерът на средствата по ал. 1, т. 1 и 2 се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 20. Длъжностните лица от авиокомпаниите, туристическите и транспортните дружества или други представителства, които превозват до Република България чужденци, извършват услугата, след като са проверили:
1. редовността на документите за задгранично пътуване на чужденците;
2. изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 3;
3. наличието на останалите изисквания на този закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 17, 18, 19 и 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте членове 17, 18, 19 и 20 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Членове 17, 18, 19 и 20 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 21. (1) Чужденец, който с превозно средство влиза, пребивава или транзитно преминава през страната по суша, по въздух или по вода, трябва да притежава:
1. разрешение за преминаване на превозното средство, когато такова се изисква съгласно българското законодателство и международните договори, по които Република България е страна;
2. документи, установяващи регистрацията на превозното средство;
3. документи, установяващи собствеността на превозното средство, ако това не е установено в документите по т. 2;
4. задължителна застраховка;
5. документи за правоспособност.
 (2) Не се допуска влизане в страната на превозно средство, ако не са налице основанията по ал. 1, т. 1, 4 и 5.
 (3) Органите за граничен контрол задържат превозното средство и документите, ако не са налице основанията по ал. 1, т. 2 и 3, за което се съставя протокол, екземпляр от който се връчва на чужденеца. Протоколът и документите се изпращат на митническите органи по компетентност.
 (4) Чужденец, притежаващ редовни документи за влизане в страната, но не притежаващ такива за превозното средство по ал. 1, се допуска да влезе в страната."
Народният представител господин Гиньо Ганев предлага в ал. 1 след думите "чужденец, който с" се добавя "управляваното или притежаваното от него".
Комисията не приема предложението.
Господин Гиньо Ганев прави второ предложение в чл. 21, ал. 1, т. 5 - думата "правоспособност" се заменя с "правоуправление".
Комисията е приела това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 21, като предлага в ал. 1, т. 5 думата "правоспособност" да се замени с "правоуправление".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Достатъчно е, господин председател, в ал. 1 това, което е казано от вносителя: "Чужденец, който с превозно средство...".
Моето уточняване "управлявано или притежаваното от него", не е необходимо да влезе в текста. Достатъчно е ясна редакцията на вносителя.
Оттеглям предложението си по ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
Поставям на гласуване чл. 21 така, както е предложен от вносителя, с корекцията в ал. 1, т. 5, където думата "правоспособност" се заменя с "правоуправление".
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:

"Глава трета
ПРЕБИВАВАНЕ НА ЧУЖДЕНЦИТЕ В
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 22. (1) Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на:
1. издадена виза по чл. 9, ал. 3;
2. международни договори за безвизов или облекчен визов режим;
3. разрешение на службите за административен контрол на чужденците.
            (2) Чужденците, влезли в страната по законоустановения ред, могат да продължат срока на пребиваването си с разрешение от службите за административен контрол на чужденците.
            (3) Разрешението по ал. 2 за чужденците, които се ползват с дипломатически и консулски имунитет, се издава от Министерството на външните работи."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава трета и чл. 22 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Наименованието на глава трета и чл. 22 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 23. (1) Чужденците пребивават в Република България краткосрочно и дългосрочно.
(2) Краткосрочното пребиваване е до 90 дни от датата на влизането в страната. Срокът може да бъде продължен от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер.
(3) Дългосрочното пребиваване е:
1. продължително - с разрешен срок до една година;
2. постоянно - с разрешен неопределен срок."
Предложение на народния представител г-н Гиньо Ганев - в ал. 3, т. 1, думата "продължително" се заменя с "трайно".
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 23.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Да остане "продължително", както е по текста, щом е определен срокът. Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев. Той оттегля своето предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И в следващия текст също ли оттегляте, господин Ганев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: До следващия сигурно няма да стигнем днес, господин Джеров, така че сега само по този текст.
Господин Ганев оттегля предложението си по чл. 23. Моля, гласувайте чл. 23 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 119 народни представители: за 117, против 1, въздържал се 1.
Член 23 е приет.
Сега ще направим почивка до 12,00 часа. Моля обаче народните представители, а също и гостите преди 10,00 ч. да заемат местата си, тъй като в 10,00 ч. точно ще започне тържественото честване за приноса на Димитър Пешев и неговите 42-ма колеги народни представители за спасяването на българските евреи.
Почивка до 12,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания в периода от 30 октомври до 5 ноември 1998 г.:
Постъпило е питане от народния представител Руси Иванов Статков към Иван Нейков - министър на труда и социалната политика, относно мерките на Министерството на труда и социалната политика за осигуряване на средства за социално подпомагане на община Вършец.
Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 ноември 1998 г.
Писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на два актуални въпроса от народния представител Иван Костадинов Иванов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): От името на парламентарна група...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще Ви дам думата, само още едно съобщение преди това.
По молба на заместник министър-председателя и министър на промишлеността господин Александър Божков поради негови служебни ангажименти ще трябва да направим едно разместване в реда за парламентарен контрол и той пръв ще отговаря на актуални въпроси и питания. След това вече минаваме както е по реда - господин Евгений Бакарджиев, госпожа Надежда Михайлова и т. н.
Ще помоля квесторите да уведомят господата Велислав Величков, Драгомир Драганов, Александър Томов, Иван Бойков, Петър Мутафчиев, Румен Овчаров и Стефан Нешев, че предстоят отговорите на техните въпроси.
От името на парламентарна група има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Текстът, който ще прочета, е много кратък.
"Решенията на Всеправославния събор на 30 септември - 1 октомври т. г. в София, които имат повелителен характер за дейността на Българската православна църква и нейната йерархия, бяха приети единодушно от всички участници в този събор. Въпреки волята на вселенското православие, събрано след 1655 г. за втори път в София, и то за да се преодолее сега създаденият разкол в Българската православна църква, продължават фактическите опити за нейната дестабилизация.
Безпокояща е констатацията, че подготовката на така наречения църковно-народен събор, насрочен за 9 - 10 ноември т. г., след няколко дни, се прави с непосредственото участие на органи на изпълнителната власт. Тази намеса на светската власт е грубо антиконституционна, с оглед на текста и на духа на чл. 13, ал. 2 на Конституцията, който изрично постулира, че религиозните институции са отделени от държавата. Данните за непосредствено съдействие в организирането на този, според нас, неканоничен и противоуставен църковно-народен събор на заместник-председателя на Министерския съвет господин Веселин Методиев и на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет, начело с нейния ръководител господин Любомир Младенов, са в остро противоречие с действащото законодателство в тази област. По въпросите на вярата и организацията на църквата всяка инициатива извън нея и без нейното благословение, терминологията е канонична, е недопустимо според православието, каноните и устава на Българската православна църква.
Ние настояваме Народното събрание да прекрати в този случай действията на избраното от него правителство, които са извън пределите на неговата конституционна компетентност."
Поисках, господин председател, думата от името на парламентарна група, защото друг процедурен модус няма, но тази декларация е подписана от 66 народни представители и то от повечето от парламентарните групи, които заседават в този парламент. Позволявам си да Ви я връча. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
Народното събрание може да приеме документ, ако внесете такъв, имате право, проект за декларация, за решение и т. н.
Актуален въпрос от народния представител Велислав Величков относно приватизацията на "Чайка" АД - гр. Пловдив, към господин Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Моят актуален въпрос е свързан с приватизацията на едно водещо българско предприятие в близкото минало - "Чайка" АД - гр. Пловдив, и е към вицепремиера господин Божков.
Уважаеми господин Божков, на 12 февруари 1997 г. в последния ден на правителството на Жан Виденов министърът на промишлеността Любомир Дачев подписва договор за продажбата на 67 на сто от акциите на "Чайка" АД - гр. Пловдив.
Въпреки наличието на сериозни кандидати за покупката на предприятието, някои от които дългогодишни и реномирани търговски партньори на "Чайка", за купувач е предпочетена фирмата "ЕТКО - Дунавия".
Няколко месеца след като новите собственици влизат във владение, в предприятието избухва тежък социален конфликт. Дългогодишни работници и служители, изиграли значителна роля за утвърждаването и развитието на "Чайка", обявяват ефективни стачни действия, а по-късно с решение на ръководството на фирмата са уволнени.

Основни партньори като германската фирма "Стратег", като фирма "Калтън" прекратяват търговските си взаимоотношения с "Чайка", в резултат на което предприятието е изпаднало в изключително тежко състояние. Вече повече от година продължава агонията на това водещо и на Балканския полуостров включително българско предприятие, а стотици професионалисти са на практика изхвърлени на улицата вследствие на една неразумна, скандална приватизационна сделка, сключена по съмнителен начин в последния ден на едно отиващо си и то провалило се правителство, в последните му часове - буквално преди министърът да си изнесе нещата от кабинета.
Затова аз като народен представител от 16. избирателен район - град Пловдив, многократно занимаван с проблемите на "Чайка" в моята приемна, съм длъжен да се обърна към Вас, господин министър, със следните въпроси:
Имаше ли възможност Министерството на промишлеността и лично Вие като министър да преразгледате сделката за приватизация на "Чайка" АД?
След като изключително важен етап от приватизационния процес е следприватизационният контрол, искам да попитам поел ли е купувачът "ЕТКО-Дунавия" със сключения приватизационен договор неотменими задължения, свързани със запазване или увеличаване на работните места в дружеството и реализация на задължителна инвестиционна програма? И ако от страна на купувача са поети такива ангажименти, то как те се изпълняват година по-късно, тъй като на практика тяхното изпълнение не личи? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата заместник министър-председателят господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Величков! Случаят с продажбата на "Чайка" ЕАД - град Пловдов, е типичен пример за "целева" приватизация по разбиранията на предишното социалистическо правителство. Целева не заради разпределението на приходите от сделката, а заради начина на избор на купувач.
Купувачът е определен от министър Любомир Дачев по препоръка на комисия, в чийто състав са всички заместник-министри и главният секретар. Обявеният метод за приватизация на "Чайка" ЕАД е преговори с потенциален купувач, които са протекли по следния начин: посочената комисия отваря офертите и препоръчва, избира за купувач "ЕТКО-Дунавия" ЕООД - град София, дъщерно дружество на "ЕТКО Юропиън трейдинг естаблишмънт".
Както вие, така и аз не виждам къде са преговорите или може би те са провеждани предварително. На тази мисъл ме навежда фактът, че по подобен начин е избиран купувач при още седем сделки, сключени в последния ден от управлението на едно правителство, което за цялото си съществуване направи горе-долу толкова продажби. (Оживление.) Вие сам разбрате, че хората не са свикнали на високи скорости и затова не са били застраховани от грешки. "Грешката" е, че не са повикали на разговори дългогодишния партньор на "Чайка" ЕАД "Стратег" - германската фирма, който е заявил в офертата си, че е готов в хода на преговорите да подобрява първоначално направените предложения. Той, разбира се, изобщо не е бил извикан не само да ги подобрява, а дори да ги представи.
Господин Величков, на всички ни е ясно, че обстоятелствата по продажбата на "Чайка" ЕАД са, меко казано, странни, но всичките ни усилия не ни дадоха ни най-малка възможност да намерим правни основания за развалянето на тази сделка.
Всичко, което се случи за година и половина със и във дружеството, доказва верността на нашите първоначални констатации. Единственото, което Министерството на промишлеността в качеството си на продавач можеше да направи, е да осъществи ефективен контрол по спазване на поетите от купувача задължения. При направените проверки за пореден път получихме доказателства както за качествата на предпочетения инвеститор, така и за реалните му възможности да инвестира, да се грижи за запазване на работните места, да произвежда, намира нови пазари и прочие други обещания. Оказа се, че е налице неизпълнение на договорните задължения: за работни места със 151 броя, за инвестиции в размер на 51 256 483 лв. Надявахме се, че поне при заплащането на общодължимите неустойки в размер на 146 млн. лв. "ЕТКО-Дунавия" ще прояви необходимата добросъвестност и отговорност, като доброволно заплати посочената сума. След изтичане на срока на поканата за доброволното плащане Министерството на промишлеността заведе искова молба в Софийския окръжен съд срещу фирмата купувач.
Господин Величков, убеден съм, че никой не таи съмнения за това как щеше да изглежда страната ни, ако предшестващите правителства имаха волята да приватизират. Явната им неспособност да осъществят сериозен приватизационен процес доведе и до нещо добро. Не ми се иска дори да си представя колко време и усилия щяха да ни бъдат необходими да оправяме подобни "грешки", да водим дълги съдебни спорове, които, независимо от изхода си, не биха подобрили инвестиционния климат в страната ни, нито да увеличават постъпленията в бюджета, няма да го има и положителният социален ефект.
Искам само за ваша информация да ви изброя кои управляват в момента тази фирма: председател на управителния съвет на фирмата е известният бивш депутат от Парламентарната група на БСП Стойчо Шапатов. Двамата членове на управителния съвет са госпожа Цветана Босева - бившият партиен секретар на предприятието, и Георги Роков - бивш работник в Общинския комитет на Българската комунистическа партия. Това може да се очаква от такова управление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Величков, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): За гаража питай, за гаража!...
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател! Аз искам да ви кажа, че знаех кои са в управителния съвет на фирмата, тъй като съм имал многократни срещи с хората от тази фирма, които са пострадали от това управление. Управление е меко казано, тъй като тези хора са били гонени по един скандален, брутален начин, а това са хората, които са направили фирма "Чайка" водещо българско предприятие.
Съвсем ясно е, че там е направена партийна приватизация. Мисля, че съмнения в това няма никакви. Съвсем ясно е защо сделката е сключена в последния ден и час на това отиващо си правителство и защо е била толкова важна тогава, въпреки че аз все още не мога да разбера каква е целта на новите собственици, които просто провалят едно предприятие. Това, честно казано, на мен не ми е ясно.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Толкова им стига силата.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Но тъй като така или иначе е сключен приватизационен договор и са поети определени ангажименти, които, както чувам, не са спазени и има заведен съдебен иск, по моя информация последната проверка в това предприятие е преди около 8 - 9 месеца. Но сигналите, които продължават да пристигат при мен, са за нови неизпълнения на договорни задължения и още по-голямо снижаване броя на работните места. За инвестиционната програма примерно за 1998 г. въобще не говорим.
Затова моята молба към Вас е, тъй като там все още има и процент държавна собственост, Вашето министерство може би съвместно с Министерството на труда и социалната политика да направи една нова проверка за изпълнението на договорните задължения на фирмата "ЕТКО-Дунавия" през 1998 г., тъй като съм сигурен, че сегашният иск вече не е актуален. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Актуален въпрос към Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността от народния представител Драгомир Драганов относно принципите на приватизационната политика на правителството.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Божков, дами и господа министри! Аз съм искрено развълнуван, че все пак най-сетне успях да се добера с моя актуален въпрос до Вас - трябваше да чакам около шест седмици, и особено се радвам, че той съвпада по тематика с въпроса, който зададе моят млад колега господин Величков. Имаше един много хубав стар виц за аналогичен случай. Дано да не се окаже, че става дума за същото.
Уважаеми господин Божков, в правителствената програма "България 2001" се обещава: "Бърза, пълна и необратима приватизация на предприятията на основата на следните седем принципа:
1. Продажба на акции и дялове от предприятия на български и чуждестранни купувачи при условия на пълна откритост и конкуренция.
2. Продажба на акции и дялове от предприятията на работнически и мениджърски екипи при облекчени условия.
3. Продажба на обособени обекти и малки предприятия чрез търгове и конкурси.
4. Продажба на акции и дялове от предприятия чрез фондовия пазар.
5. Продажба на контролни пакети от акции на големи структуроопределящи предприятия на стратегически инвеститори с помощта на водещи чуждестранни консултанти и посредници.
6. Предлагане на акции и дялове от предприятия срещу приватизационни бонове от втората вълна на масовата приватизация.
7. Частична или пълна приватизация на големите инфраструктурни и производствени монополи след преструктурирането им."
Неотдавна, вече преди около два месеца, Министерството на промишлеността одобри приватизацията на "Захарни заводи" - Горна Оряховица. Но не на основата на някой от тези седем принципа, а чрез увеличение на капитала - метод, който лично Вие сте окачествявали като доста съмнителен и в полза единствено на една или друга икономическа групировка. Примери в случая са Оловно-цинковият комбинат - Кърджали, "Черноморски солници" - Бургас, "Бороспорт" - Боровец и така нататък.
Моят актуален въпрос към Вас е: означава ли казусът с приватизацията на "Захарни заводи" - Горна Оряховица, че правителството подменя принципите на приватизационната си политика, утвърдени от Народното събрание? А ако не, какви са съображенията на Министерството на промишлеността да прибегне към категорично отхвърления и неизменно порицаван от Вас и от други членове на правителството, включително и от господин министър-председателя, механизъм на приватизация чрез увеличение на капитала в полза само на един и то практически неизвестен инвеститор, в ущърб както на държавното участие, така и на частните български акционери? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата господин заместник министър-председателят Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Драганов! Благодаря Ви, че припомнихте на всички, които сега слушат парламентарния контрол, седемте принципа на приватизацията, залегнали в правителствената програма "България 2001". Тях цитирате съвсем коректно. Уместно отбелязвате, че съм критикувал опитите да се подаряват нови емисии акции на избрани родни икономически групировки. Но, разбира се, неточно интерпретирате мои и на мои колеги оценки за увеличаването на капитала като метод на раздържавяване. Този метод, както и всеки друг, може да бъде полезен или вреден. Зависи кой, кога, как и защо го прилага.
Нали знаете, атомната енергия може да носи и живот, и смърт - дали ще пуснеш електроцентрала или ще я сложиш в бомба. Не знам дали сте го желали, господин Драганов, но с Вашия актуален въпрос Вие ми помагате да Ви разясня и на Вас, и на тези, които следят парламентарния контрол, за пореден път разликата между приватизацията, която прави нашето правителство, и сделките, които правеха министрите на Жан Виденов.
Сега първо ще Ви разкажа как се стигна до прилагането на метода по увеличение на капитала на "Захарни заводи" - Горна Оряховица, пък после заедно ще броим разликите, като сравняваме използването на същия похват в посочените от Вас "Черноморски солници", Оловно-цинковия комбинат в Кърджали и "Бороспорт". И тъй като Вие сте историк, ще започна съвсем накратко с новата история на захарната промишленост у нас.
В периода 1993-1997 г. от седемте захарни завода в страната останаха два с преобладаващо държавно участие: в Горна Оряховица и в Долна Митрополия. Останалите пет завода имат следните общи характеристики:
Потънали в задължения, приватизацията им е извършена предимно по схемата дълг срещу собственост. Заводът в Русе - от "Литекс". Заводът в Камено, Бургаско - от "Бартекс". Заводът в Девня - от "Бейкър холдинг", заводът в Пловдив - приватизиран от някои фирми със съучастието на "Бартекс". Заводът в Лом на практика не работи от 1991 г. Преустановено е производството на захарно цвекло и производството на захар от цвекло. Установен е механизъм внос на сурова захар - преработка в Бяла - реализация на вътрешния пазар - конкуренция на принципа кой повече данъци и мита няма да плати. Резултата го видяхме в скандалните разкрития за крупните далавери в захарната търговия през последните 3-4 години.
Наложеният модел в захарната промишленост у нас през последните години се отличава със следните особености: 70-80 млн.щат.долара за внос на сурова захар ежегодно, криминализирана вътрешна търговия чрез картелиране на пазара - последната модификация е фирма "Дженеръл трейд", налагаща монополни цени на едро в страната и по региони; крупни митнически и данъчни рецидиви, лишили бюджета от милиарди левове; закриване на местното производство на захарно цвекло, което вероятно е най-важното; пълно унищожаване на инсталациите за преработка на захарно цвекло, а това оборудване е 70 на сто от цялата техника на един захарен завод.
"Захарни заводи" - Горна Оряховица АД е единственият в страната завод от бранша, който, макар и с минимално натоварване, поддържа през последните години производството на захарно цвекло и захар от него. Финансовото състояние на дружеството е критично през последните 2 години главно заради необслужвания инвестиционен кредит от 5 млн.щат.долара, теглен, разбира се, през 1989 г., придружен с нарастващи загуби поради глад за оборотни средства, на суровини и материали през 1997-1998 г.
На 26 септември 1997 г. Агенцията за приватизация открива процедура за касова приватизация на дружеството. Поради липса на инвеститорски интерес впоследствие процедурата е закрита. През август 1997 г. е депозирано искане в Министерството на промишлеността от чуждестранна фирма за създаване на смесено дружество или покупка на нова емисия акции. Състоянието в отрасъла, липсата на интерес за касова процедура, политиката по захарното цвекло и перспективите, свързани с отрасъла в условията на политиката по производството и търговията със захар в страните от Европейския съюз, мотивираха необходимостта от сделка чрез увеличаване на капитала и привличане на чужд инвеститор.
Самата процедура бе осъществена в пълно съответствие с изискванията на Търговския закон и Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Проведен е конкурс за извършване на пазарна оценка на дружеството и определен лицензиран оценител, избран между пет фирми. Оценката е одобрена от Министерството на промишлеността и Агенцията за приватизация. Проведени са преговори с двете заявили инвеститорски интерес компании на база цената на акциите, определена въз основа на приватизационната оценка, и бизнеспрограма за 5-годишен период с инвестиции в производството, екологията и технологичното оборудване. Трето - споразумение с кредитора по реструктурирането на инвестиционния кредит на дружеството.
След повече от една година преговори и анализи от страна на инвеститорите, процедурата бе финализирана с американската фирма "Глобъл USA Консултинг", отговорила единствена на целия пакет финансови и инвестиционни изисквания.
На общо събрание на "Захарни заводи" - Горна Оряховица акционерите, освен държавата - приватизационен фонд "Труд и капитал" и всички индивидуални акционери гласуваха единодушно за увеличение на капитала с нова емисия акции. Това е доказателство, че и най-дребният акционер е разбрал къде се неговите интереси и е гласувал всъщност срещу опасността дружеството да бъде обявено в несъстоятелност.
Е, господин Драганов, къде открихте в цялата тази история подмяна на принципите на приватизация? Случаят "Захарни заводи" отговаря точно на първия принцип, цитиран от Вас, а именно продажба на акции от предприятията на български и чуждестранни купувачи.
Сега да преминем към откриване на разликите:
Нашето правителство прилага раздържавяване чрез увеличение на капитала тогава, когато другите възможности за привличане на частни инвеститори не са дали резултат, както стана с горнооряховските "Захарни заводи". Наскоро използвахме същата схема за Русенския "Винпром", който престоя на приватизационната сергия 3 години и никой не поиска да го купи. Затова накрая приехме предложението на американската фирма "Сибор" да участва в смесено дружество. "Сибор" вече инвестира сериозната сума от 15 млн.долара, спасява кампанията по изкупуване на грозде и измъква "Винпром"-а от възможен фалит заради задълженията от над 9 млн.долара.
Точно на обратния полюс са посочените от Вас сделки от времето на Жан Виденов: "Бороспорт", "Черноморски солници", Оловно-цинков комбинат - Кърджали. Това са все дружества, които изобщо не са били предлагани за касова приватизация, а направо за увеличение на капитала. И тук схемата е прилагана не защото не са се явили други инвеститори, а тъкмо защото към фирмите е имало интерес. Ето например случая с ОЦК - Кърджали. Много съм доволен, че успях да пресека опита на предшественика ми Любомир Дачев да подари на "Мултигруп" предприятието за около 50-ина хиляди долара, защото към онзи момент седем сериозни чуждестранни фирми вече бяха заявили готовност да участват в приватизацията на ОЦК - Кърджали.
Второ, когато прилагаме схемата с увеличаване на капитала, ние търсим реалната пазарна цена, господин Драганов. Вече Ви обясних как прецизно протече процедурата за "Захарни заводи" - Горна Оряховица. След подобна процедура подписах наскоро и заповед за увеличаване на капитала на "Винпром" - Русе. Цената на една акция надхвърля 60 долара и това е приблизително цената на една акция средно за "Винпром"-ите при касовите сделки.
За сравнение при Дачевата приватизация чрез увеличение на капитала, цената на една акция на "Черноморските солници" излезе към 3000 лв. - около 2 долара. За Оловно-цинковия комбинат се гласеше подарък за "Мултигруп" по номинал.
Ние уважаваме законите и подзаконовите актове дори с риск да се забавим. Гледаме под лупа договорите, така че максимално да защитим интересите на държавата, предприятието и купувачите. Сделките с вдигане на капитала, които аз и мои колеги сме критикували, са прегазвали и законите, и държавните интереси. Неслучайно една по една тези сделки падат в съда, господин Драганов. Ще Ви припомня, че вместо да поиска разрешение от Агенцията за приватизация, както повелява законът, Любомир Дачев даде "Черноморски солници" на "Мартимор" с една обикновена министерска заповед, по силата на която частната фирма на Манол Велев придоби 67 на сто от гиганта "Черноморски солници" срещу един счупен багер, една тетрадка с ноу-хау с три удивителни и няколко машини, на които не е правена оценка по законовия ред и някои от които изобщо не са влезли в "Черноморски солници".
И съвсем логично Върховният административен съд отмени сделката за "Бороспорт", а Върховният касационен съд - за "Черноморски солници".
Убеден съм, господин Драганов, че няма да обвините съдебната власт пък в някакви пристрастия.
Към тези сделки мога да добавя и още един съвсем актуален пример: "Интерхотели", Великотърново - "Арбанаси Палас". Там наскоро приключи ревизия, която установи, че от сделката с "Мегаинвест" - Вадуц, Лихтенщайн - изглежда, че все във Вадуц ги регистрират тия фирми, и за "Чайка", и за "Интерхотели" - с вдигане на капитала държавата била ощетена със 102 млн. лева. Ръководената от Веселин Благоев Агенция за приватизация решила да пести време и разходи и не направила конкурс за оценител, така че цената на една акция била определена едва ли не на око.
Инвеститорът "Мегаинвест" е същата близка до Мултигруп компания, която ще влезе и в "Бороспорт". А Веселин Благоев днес работи в Мултигруп.
И двете сделки бяха обявени за нищожни от Върховния административен съд, а на 5 ноември Великотърновският окръжен съд трябва да се произнесе за отмяна на увеличението на капитала на хотела. Тоест, вчера трябва да се е произнесъл.
Мога да продължа и с примерите, и с разликите, но смятам, че и тези факти са ви достатъчни, господин Драганов.
В заключение ще подчертая, че и аз, и колегите ми от другите ведомства, които преструктурират предприятията, ще продължим да привличаме инвеститори по всички възможни схеми, включително и чрез увеличаване на капитала, когато преценим, че това е подходящо. Така повелява и нашата програма "България 2001". Там, господин Драганов, точно преди седемте принципа, които цитирате, е записано: "Ние ще извършим бърза, пълна и необратима приватизация, като за целта ще използваме всички възможности". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Господин Драганов, имате думата за реплика.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божков, аз Ви благодаря за изчерпателния отговор, макар че той малко ми заприлича на описаната от Бранислав Нушич Олендорфова система за изучаване на френски език, в която на въпрос "Извинете, Вашата баба свири ли на цигулка?", отговорът е: "Не, но леля не обича сирене.".
Аз Ви питам за Захарни заводи - Горна Оряховица, първо. И второ, Ви питам: защо подменяте седемте принципа на приватизационна политика, които и аз съм гласувал тук, в залата? Аз подкрепих програма "България 2001" заедно с цялата си парламентарна група и не съжалявам. Тя като декларация и като програма е добра. Като реализация е слаба и случаят със Захарни заводи е един типичен пример.
Не отговорихте на още три въпроса, които ме вълнуват:
Първо, защо Министерството на промишлеността разрешава сделка по отдавна и категорично отречена от правителството схема - чрез увеличаване на капитала? А миналата година, на 20 март, когато Вие вече бяхте вицепремиер, аз написах във в. "24 часа" една статия по повод ОЦК - Кърджали, "Ще приватизираме ли прозрачно или пак ще крадем?". И тогава получих положителни отзиви, да кажем, от СДС и лично от неговия ръководител. Сега изведнъж се оказва, че Вие се връщате към тези методи, които категорично отхвърляхте.
Второто, което не ми е ясно: защо Вие и Министерството на промишлеността разрешавате сделка, след като се знае от всички, че т.нар. Финансова компания "Глобъл Ю ес консултинг" никога не се е занимавала с производство или с търговия на захар, няма сериозни намерения в захарната промишленост и най-вероятно е посредник между Министерството на промишлеността и истинския купувач, тоест тя е една подставена фирма?
И третото, което не ми стана ясно, е: защо разрешавате сделка, след като всички знаят, че т.нар. купувач няма да изпълни ангажиментите си по съживяването на производството на захарно цвекло у нас?
Аз много бих се радвал, ако Вие се окажете прав за фирмата, която участва в приватизацията по същия начин на Винпром - Русе, и като почитател на червеното вино се надявам, че тя ще бъде успешна. Но дано не се наложи тия вашите 15 млн. долара, за които говорихте, след една година да ги няма, да няма и приватизация и Винпром да е съсипан.
Извинявайте, единственият наистина логичен извод от мълчанието Ви по тези три въпроса е, че при сделката с т.нар. "приватизация на Захарни заводи" има договаряне под масата. А то води след себе си корупция на най-високо държавно равнище. Благодаря ви. (Ръкопляскания от лявата страна на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата заместник министър-председателят господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Драганов, явно, че дори и Олендорфовата система не Ви е достатъчна, за да разберете това, което Ви говоря. Аз Ви обясних толкова подробно какво е основанието за избора на този метод, обясних Ви толкова подробно как то точно отговаря на нашата програма "България 2001", но очевидно на Вас не Ви е удобно да разберете. Аз изобщо не мога да си представя, че Вие като народен представител не можете да разбирате. Явно, че не искате да разбирате. Надявам се, че тези, които ни слушат, освен Вас, при моето толкова подробно изложение, са ме разбрали по-добре от Вас.
Вие просто наистина не разбирате, което личи не само от статията Ви преди една година в "24 часа", а и от статиите, които непрекъснато пишете по вестниците с едни доста странни съждения, които биха имали място във Вашето битие на историк. Но Вие решавате, че сте специалист по българска икономика и днес от тази трибуна на подробното ми разяснение на това как е била направена процедурата, колко прозрачна е била тя, как е минала през одобрението на всички държавни органи Вие току-що ми казвате, че тя била направена под масата.
Вероятно оценката, извършена от оценител при избор на конкурс между пет лицензирани оценители, е оценка под масата; вероятно одобрението от две ведомства - Агенцията за приватизация и Министерството на промишлеността - е приватизация под масата; вероятно планът, одобрен от Специализирания съвет на Министерството на промишлеността е приватизация под масата; вероятно конкуренцията между две фирми в продължение на цяла година и воденето на преговори между две фирми е приватизация под масата.
Аз не мога да разбера как си представяте Вие приватизацията над масата тогава, ако това е приватизация под масата!
А що се отнася до Винпром - Русе, аз знам, че Вие обичате червено вино, обичате много червено вино и затова искам да Ви успокоя... Обичате много червено вино, мисля, че се изразявам съвсем точно, и затова Ви казвам да не се притеснявате, тъй като 15-те милиона далара са вече в предприятието. Те не са обещани някъде в бъдещето, както бяха обещани вноските в "Мартимор" и в "Черноморски солници", те са вече в предприятието, използват се. Хората в Русенско знаят, виждат ги тия 15 млн. долара, защото имат възможност да си подготвят за следващата година лозята и да се увеличи производството на червеното вино, което Вие толкова много обичате. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Божков. Само искам да напомня и на него, и на другите министри, че независимо от професията ни, ние сме всички народни представители и упражняваме парламентарен контрол.
Следващият актуален въпрос е от народните представители Александър Томов и Иван Бойков относно приватизацията на меден рудник "Челопеч" ЕАД.
Заповядайте, господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Божков! Моят въпрос е относно приватизацията на меден рудник "Челопеч" ЕАД.
Агенцията за приватизацията упълномощи Министерството на промишлеността да продаде 80% от капитала на "Челопеч" ЕАД. Със заповед от 27 август 1998 г. Министерството на промишлеността обявява продажбата на 80% от рудника със срок за подаване на офертите 7 октомври 1998 г.
Нашите актуални въпроси са следните:
Защо рудник "Челопеч" е включен в списъка за целева приватизация, а не е отдаден за експлоатация по линия на концесионен договор и е определен твърде кратък срок за набиране на инвестиционни предложения?
Какъв конкурс очаквате за този кратък срок и наддаване за обявената цена от 4.9 млн. щ.д., определена от "Прайз Уотърхаус" върху запаси от 13 млн. тона руда, когато по балансова стойност на предприятието въз основа на оценка на Комитета по геология, бившият, от началото на 1998 г. същите са 51 млн. тона?
Стратегически инвеститор ли е за Вас основният конкурент - ирландската фирма "Наван Рисорсиз", която понастоящем експлоатира рудника и в смесената компания "БИМАГ", организирана съответно с "Челопеч" ЕАД, е внесла 11 млн. щ.д., вместо 22 млн. щ.д. по учредителния договор, и до момента не е доставила оборудване и технология за очистване на рудата от арсена, въпреки изричното задължение?
Как оценявате до момента пропуснатите печалби за България при износа на медния концентрат от горната фирма по себестойност плюс 1% от продажбите за смесената фирма, когато изнасяното количество руда годишно съдържа 1,25 тона злато, 5-6 хил. тона мед, 4 тона сребро и редки метали селен, телур и германий? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Думата има господин Александър Божков, заместник министър-председател и министър на промишлеността.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Бойков!
Във връзка с парламентарното Ви питане, отправено с цел изясняване на приватизационната процедура за продажба на 75 процента от акциите на регистрирания капитал на "Челопеч" ЕАД, с. Челопеч - дружеството със 100 процента държавно имущество, Ви давам следните разяснения:
С Решение N 703 от 27 май 1998 г. и Решение N 728 от 15 юни 1998 г. Агенцията за приватизация открива процедура за приватизация и упълномощава министъра на промишлеността да подготви и сключи приватизационната сделка на "Челопеч". Това е практика, която установихме с агенцията за случаите, където има концесионни възможности - министерството поема и приватизацията, и концесионирането.
Относно включването на дружеството в списъка за целева приватизация - Министерският съвет, с Решение N 516 от 26 септември 1998 г., утвърди допълването на Решение N 243 от 1998 г. за определяне на държавни предприятия за целево приватизиране през 1998 г. С цитираното решение се определят предприятията, приходите от приватизирането на които ще спомогнат за осигуряването на средства за намаляване на държавния дълг и за попълване на Фонда за държавна защита на влоговете и сметките на физически и юридически лица в банки. Всички последващи действия на министерството като упълномощен орган по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия при продажбата на обявения пакет акции са съобразени с разпоредбите на чл. 2, ал. 10 от закона, тоест основанието за включване в цитирания списък.
Не виждам тук никакъв въпрос. Ясно е, че там, където очакваме валутни приходи, ще търсим и включването им в списъка по чл. 2, ал. 10.
По отношение на връзката между приватизационния и концесионния договор се изпълняват разпоредбите на §5а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за приватизация в съответствие с чл. 19, ал. 4 от Закона за концесиите, тоест след утвърждаване на купувач, спечелил конкурса за приватизацията на "Челопеч" ЕАД, с него ще бъде сключен договор за концесия без търг и конкурс. В съответствие с членове на закона концесионният договор влиза в сила след прехвърляне правото на собственост по приватизационния договор.
Обявената от Министерството на промишлеността първоначална цена за приватизирането на "Челопеч" ЕАД в размер на 4,9 млн. щатски долара не включва концесията.
Изготвянето на концесионните анализи на находище "Челопеч" са възложени на фирмата "Прайс уотър хаус" - България, но финансовият и икономическият анализ не е приет от Комисията по концесии към Министерство на промишлеността. По този начин се отхвърля предложеното от фирмата количество 13 млн. тона балансови запаси от медно-златна руда. Балансовите запаси от руда към 1 януари 1998 г. са оценени на базата на геоложките кондиции по техническия проект за разработването на находището от 1988 г. Това поставя под съмнение оценката от 51 млн. тона.
Като се има предвид, че проектът за разработване на находище "Челопеч" е твърде остарял и не отговаря на съвременната икономическа конюнктура на добива, е подписан анекс към договора за възлагане на концесионните анализи между Министерството на промишлеността и фирмата "Прайс уотър хаус", с който се спира неговото действие до изготвянето на актуализиран технически проект за експлоатацията на находището и одобряването на проекта от специалисти на Министерството на промишлеността, Министерството на околната среда и водите, Минно-геоложкия университет, "НИПРОРУДА", Браншовата минна камара. В утвърдения проект ще се определи точното количество на балансовите запаси от руда, които ще залегнат в концесионната оценка.
В отправеното питане е визиран краткият краен срок за набиране на инвестиционни предложения. В тази връзка може да се каже, че предприятието е най-голямото по рода си в Европа находище на медно-златни руди с подземно извличане, което го прави специфично и потенциалните купувачи на дружеството са със сериозни намерения още от откриването на процедурата за приватизация на дружеството през месец май и дифинират интереса си към него, а в заповедта за продажба чрез конкурс се определят минималните условия на министерството като продавач.
Срокът за закупуване на информационна документация, включваща предварителните условия, проект за договор и информационен меморандум, не може да се нарече кратък и поради разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредбата за конкурсите, според която мястото, както и сроковете за закупуване на конкурсна документация и за подаването на предложенията на участниците в конкурса, не могат да бъдат по-дълги от 30 дни от датата на обнародване на решението в "Държавен вестник".
Към настоящия момент Министерството на промишлеността не може да се произнесе кой от кандидатите, внесли в законовия срок оферти, е стратегически инвеститор, тъй като процедурата е спряна поради внесена от "Зимед" АД жалба във Върховния административен съд.
"Зимед" АД е работническо-мениджърско дружество, което, обидено от това, че при включването в целевия списък няма да може да участва чрез разсрочено плащане, блокира процедурата. Аз се надявам, че народните представители ще разгледат и този казус заедно с много други казуси, когато по административен път се спират приватизационни сделки и има възможност реално на всеки етап от приватизационната процедура без никакви разходи от страна на ищеца да се спира всяка приватизационна сделка по всяко време. Това създава сериозна опасност за блокиране на приватизацията в България изобщо.
Що се касае до фирма "Наван", то тя е акционерно дружество с "Челопеч" ЕАД в акционерно дружество "Бимак" още от 1993 г. Дружеството е регистрирано като юридическо лице от Софийския окръжен съд на 23 декември 1993 г. с капитал 1 млрд. лв. и предмет на дейност - преработка, обработка и реализация на минерални суровини, производство и реализация на концентрати и минерали. Акционери, разбира се, са "Наван бългериен майнинг" и "Челопеч" ЕАД.
Няма да ви занимавам с цялата процедура по регистрацията на фирмата, но от направения анализ на наличната в Министерството на промишлеността банкова и финансово-счетоводна документация, а тя е пълна, се установи, че съгласно поетите ангажименти до 29 януари 1996 г. "Наван" е внесъл общо 15 млн. 458 хил. и 39 щатски долара, които са осчетоводявани по курса на долара към деня на превода и покриват общия размер на левовата равностойност на вноската към момента на регистрация на дружеството, а именно 680 млн. лева.
Посочените данни са потвърдени от изпълнителния директор на "Челопеч" ЕАД, който представлява дружеството като акционер на "Бимак" АД, и от директора по техническите въпроси и главен счетоводител на "Бимак".
На практика, със създаването на акционерно дружество "Бимак" АД, технологичният процес се разделя на две самостоятелни юридически лица, както следва - "Челопеч" ЕАД, добив на руда, и "Бимак", преработка на рудата в концентрат и реализация на международния пазар.
Още в първата година след създаване на "Бимак", със съвместните усилия на двете дружества, са извършени ремонтно-възстановителни работи в рудника и обогатителната фабрика, както следва: в рудника - подмяна на всички релсови пътища, тръбопроводи, ел.захранване, бетониране, чакълиране, възстановяване на водоотливни съоръжения, подмяна и армировка на шахти, водоспусъци, сигнализация и други, вкарване на ново минно оборудване, товарачни машини, карети, сонди, машини за зареждане, тестуване, внедряване на нови взривни методи и взривни материали, подмяна на възли и агрегати на шахтовите комплекси, компресорни стопанства, вентилационни уредби, ел.подстанции, трафопостове и други; в обогатителната фабрика - основен ремонт на съществуващите флотационни клетки, мелници, претоварни помпи, тръбопроводи, реагентно и варово стопанство, доставка и монтаж на 32 нови флотационни машини, помпи, тръбопроводи и реагентопроводи... (Шум на неодобрение от опозицията.)
Доставка и монтаж на най-съвременна контролна, измервателна автоматична система на производствените процеси... (Реплики от опозицията.)
Аз много се извинявам на народните представители, но целта на парламентарните питания е да се получи отговор, а не да се задава само въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Министърът има десет минути... Прав сте, господин Божков. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Нали целта е да отговоря изчерпателно на въпроса, иначе за какво ме викате тук?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Слушаме Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: В резултат на тези действия още в края на 1994 г. рудникът след три години прекъсване е заработил, а от месец януари 1995 г. е възстановил проектната си мощност от 500 хиляди тона на година. От началото на 1995 г. е заработила и обогатителната фабрика.
Във финансово отношение резултатът от дейността на "Челопеч" ЕАД може да се илюстрира със следните цифри: 1993 г. загуба в размер на 95 млн. лв.; 1997 г. - печалба след данъчното облагане - 85 млн. лв.
За регулиране на взаимоотношенията между двете юридически лица на 4 април 1994 г. е сключен договор за сътрудничество по дейността в управлението на добива, преработката и реализацията на рудата, както и по оползотворяването на производствените отпадъци. За цялото произведено и предадено на "Бимак" АД количество руда "Челопеч" ЕАД получава парични средства в размер на направените разходи по фактури и други счетоводни документи и един процент от продажната цена на концентрата, получаван от "Бимак" АД, а не от "Наван", след реализацията му на пазара, тоест, "Челопеч" си получава своя дял като акционер в "Бимак". Освен това получава още един процент от продажната цена на всички концентрати. От своя страна "Бимак" АД продава произвеждания концентрат по цени на съдържащите се в него елементи, съответстващи на тези на Лондонската метална борса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Точно десет минути.
За реплика има думата господин Иван Бойков.

ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин Божков, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Не ми отговорихте само на един въпрос - изричното задължение на фирмата да внесе инсталация за арсен, да я монтира и да го изчисти, поради което търпи загуби. А това е записано в учредителния договор.
Аз се радвам, че сте спрели процедурата за концесията на базата на неверни данни. При мен има една справка. Съгласно това, което Вие казахте, и това, което аз имам при мен по отношение на парични и непарични вноски, има някакви разминавания. Но щом казахте, че Министерството на финансите и лично Вие сте проверили обстойно нещата и гарантирате, че е внсен основният капитал към началото на годината, доколкото разбрах, сигурно е така. Само че при мен нещата стоят по много по-друг начин. Тук има вноски във вид на мениджмънт, плувни басейни, вратовръзки, осчетоводени и неосчетоводени разходи - доста смущаващи неща. Това е от справката, която аз имам. Има внесена инсталация, след което тя е изнесена обратно, а остава като основно средство в капитала на дружеството.
Господин Божков, бих Ви помолил да ми предоставите Вашата справка, за да мога да направя реална преценка дали стоят така нещата. И си запазвам правото в бъдеще да Ви попитам въз основа на моите проучвания дали така стоят нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Бойков.
Господин Божков, желаете ли дуплика? Не.
Преминаваме към питане на господин Румен Овчаров относно ликвидацията на "Металокерамика" ЕООД, София.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господин заместник министър-председател, колеги! Първо се радвам, че почти след един месец, откакто съм задал въпроса си, най-после успяхме да се срещнем с господин Божков.
Второ, бих искал да уточним за какво става дума. Става дума за ликвидацията на "Металокерамика" ЕООД, едно високотехнологично предприятие в район "Изгрев", занимаващо се с научни разработки и производство в областта на праховата металургия, твърди и високотвърди сплави, материали за инструменти - режещи, щанцови и изтеглящи, уникално производство на електроконтактни материали и други. В предприятието са работили над сто висококвалифицирани специалисти. Предприятието е ново, създадено е след 1986 г. Създадено е работническо-мениджърско дружество, което повече от две години чака разрешението на Министерството на промишлеността, за да приватизира дружеството. Финансовите резултати на предприятието за 1996-1997 г. са положителни. Въпреки това предприятието е обявено в ликвидация с Ваша заповед, господин Божков, сто души са изхвърлени на улицата, страната е лишена от едно високотехнологично производство.
Питането ми към Вас е: какви са били причините за обявяването на "Металокерамика" в ликвидация и какви са резултатите от това обявяване в ликвидация?
Много се надявам, господин Божков, да сте се подготвил по същността на въпроса, а да не ни засипвате сега с поток от цифри и данни, извадени от този или онзи месец от финансовите резултати, доказващи само Вашата теза. Също така се надявам да оцените и как са защитени държавните интереси в предприятието с оглед на протичащата в него и в района му реституция. Надявам се да чуя тези отговори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Овчаров.
Думата има господин Александър Божков, заместник министър-председател и министър на промишлеността.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Овчаров! Ще започна не директно от отговора, а от нещо, което казахте устно във въпроса си, господин Овчаров, че повече от две години работническо-мениджърското дружество чакало да купи "Металокерамика". Съжалявам много, че във времето, когато е имало друг министър, не им го е продал, но тогава просто не се продаваше. Иначе ние също имахме желание да го продадем на работническо-мениджърското дружество, само че предприятието беше в такъв вид, че се налагаше ликвидация и аз ще ви обясня защо.
Решението е взето на 20 ноември 1997 г. с протокол N 45 на Комисията по ликвидация и несъстоятелност. С решение от 10 март 1998 г. прекратяването е вписано и в търговския регистър.
Основанието за обявяване на дружеството в ликвидация е свързано с два основни момента: първо, отчетените финансови резултати към месец септември 1997 г. и, второ, реституцията на по-голямата част от земята и сградите, на които е разположено дружеството. Крайният финансов резултат на дружеството за посочения период изглежда много привлекателен - бруто печалба в размер на 23 млн. лв. Обаче тя е формирана от финансови приходи от курсови разлики и извънредни приходи от даване под наем на машини, докато от основната си дейност отчита загуба в размер на 25 млн. лв. Това на практика означава, че "Металокерамика" не е в състояние да самофинансира основната си дейност и същевременно липсват перспективи за пазарно, продуктово и технологично развитие.
Междувременно със заповед на кмета на Столичната община са деактувани по-голямата част от недвижимите имоти - земя и сгради, възстановени по Закона за възстановяване на собствеността на наследниците на бивши собственици, откъдето възниква проблемът, че дружеството просто не е в състояние реално да осъществява стопанската си дейност, тъй като основните производствени мощности са разположени именно в реституираните сгради.
След подробен анализ на финансовите резултати и правните проблеми, свързани със собствеността на "Металокерамика", най-подходящото решение е прекратяване на дружеството и последваща ликвидация. Към настоящия момент за активите на дружеството се изготвя експертна оценка и правен анализ от екип лицензирани оценитали, в която ще бъде оценена безспорната собственост на дружеството. След приемането им от Комисията по ликвидация и несъстоятелност към Министерството на промишлеността ще бъде издадена заповед за продажба на всички активи на дружеството и определен методът за продажба. В този аспект са приети действия по ликвидация, имащи за цел да предотвратят натрупването на нови загуби и задължения, а чрез продажба на личното имущество и за удовлетворяване на кредиторите и значителни постъпления за републиканския бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Божков.
Господин Овчаров, имате право на два уточняващи въпроса.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин Божков, искам да коментирам съвсем накратко това, което казахте. Има нещо вярно във Вашите разсъждения, но то за съжаление е съвсем частично. Аз сега няма да се впускам в цитати от материалите на директора на предприятието или на трудовия му колектив. Ще Ви прочета само един абзац от резултатите от финансовата ревизия на предприятието, направена със заповед на министъра на финансите, вашия министър на финансите. Там пише така: "От 1993 г. "Металокерамика" ЕООД отчита финансов резултат загуба. За 1994 г. отчита финансов резултат печалба. За 1995 г. - финансов резултат загуба. За 1996 г. - финансов резултат печалба в размер на 960 хил. лв. За 1997 т. - финансов резултат печалба в размер на 26 млн. 343 хил. лв."
И тъй като напоследък при вас е модерно да си правите суперревизии на ревизиите, аз ще ви прочета и направената суперревизия. Това е одиторският доклад на дипломираните експерт-счетоводители. Там се казва така: "Удостоверяваме, че годишният счетоводен отчет на "Металокерамика" ЕООД представя достоверно във всички съществени аспекти имущественото и финансово състояние на дружеството. Към 31 декември 1997 г. сумата на актива на баланса е 214 хил. 930 млн. лв., а отчетеният финансов резултат - печалба в размер на цитираната по-горе цифра".
Тоест, господин Божков, предприятието е печелившо. Въпросът е защо все пак се ликвидира това предприятие. И Вие загатнахте отговора. Ликвидира се, защото на площадката на предприятието върви реституция. От 1992 г. се реституира дружество "Български бергма". И искам да Ви кажа какво е станало по време на този период. Ето акта на кметския наместник в община "Изгрев" господин Евгений Бакърджиев, който актува като държавна собственост пет сгради с обща застроена площ 4 хиляди квадратни метра. През август 1997 г. новият областен управител господин Веселин Стойков актува вече две сгради с обща застроена площ около 1200 квадратни метра. И 2800 квадратни метра държавни имоти - масивни сгради, изведнъж изчезват от предприятието, господин Божков.
Въпросът ми към Вас, господин Божков, е: по какъв начин Вие като принципал и назначеният впоследствие от Вас ръководител на предприятието защитихте държавните интереси в това предприятие? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Овчаров.
Думата има вицепремиерът господин Александър Божков.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Овчаров, аз не искам да Ви давам никакви съвети, но е хубаво, преди да се задават допълнителните въпроси, все пак да направите опит да чуете отговора ми. Аз Ви отговорих съвсем точно на първата част от допълнителния въпрос, която се отнасяше за печалбата на дружеството. Ще прочета още един път дума по дума това, което прочетох преди малко: "Крайният финансов резултат за дружеството за посочения период е бруто печалба в размер на 23 млн. лева (това е било към деветмесечието, 26 - към края на годината), формирана от финансови приходи, курсови разлики и извънредни приходи от даване под наем на машини. Докато от основната си дейност отчита загуба в размер на 25 млн. лева."
Мисля, че съвсем ясно Ви отговорих. Вие пак ме питате защо било на печалба, пък ние го ликвидираме. Как да Ви го обясня по-ясно? Ако искате, още един път да Ви го прочета.
А по отношение на това дали се защитава държавният интерес в процеса на реституция, аз мисля, че тук ние с Вас се различаваме принципно в това какъв е държавният интерес. Разбира се, че държавният интерес е да се върне на хората собствеността. Това е силната държава, която не краде от хората тяхната собственост. Ние тук, в тази зала, само преди два часа изслушахме покъртителната и много поучителна история на Димитър Пешев и неговите съратници, хората, които заедно с него са спасявали българските евреи и на които след това е била отнета и собствеността. Били са изпратени и по затворите, и по лагерите.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): От кого са спасявани евреите?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Връщането на тази собственост е задължение на българската държава по закон. Освен по морал - и по закон! Така че ще връщаме собствеността, разбира се, как няма да я връщаме, когато тя по закон принадлежи на нейните собственици. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Божков.
Господин Овчаров има възможност да изрази своето отношение към отговора.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Прощавайте, господин Божков, но смешно и цинично ми се вижда един човек, който позволява стотици губещи предприятия в България да работят, да ликвидира едно печелившо предприятие.
Второто, което искам да Ви кажа, е следното. Конкретният ми въпрос беше съвсем ясен. Назначеният от Вас управител на предприятието Роберто Луканов първото нещо, което прави с това предприятие, знаете ли кое е? - Изтегля внесеното възражение от предишния управител във Върховния административен съд за отмяна на акта на областния управител Веселин Стайков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Съвсем нормално.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Как ще е нормално, когато Вие ощетявате държавата с 2 хил. и 800 кв. м масивна застроена площ? Как ще е нормално това, господин Божков? Чия площ и чии имоти раздавате Вие? Те не са Ваши.
Много се извинявам, но вижте какво се получава на практика. Един заместник министър-председател, заместник-председател на Съюза на демократичните сили, неподкупен, чист и честен човек, на когото ще му се оплакват чуждите инвеститори за подкупите в България, ликвидира едно предприятие, само и само за да даде възможност на един друг толкова чист и неподкупен чиновник, на когото съвсем скоро ще трябва да се кланят всички желаещи да правят радио и телевизия в България, господин Стойков, за да може пък той от своя страна да награди един също така ваш активист, кмет, става дума за господин Методи Спасов, който е главният, който се ползва от реституирания български Бергман. И след всичко това имате, как да кажа, нахалството да стоите тук и да ме убеждавате, че Вие ще връщате. Продължавайте да връщате по този начин! Само че аз бих искал да попитам господин министър-председателя това ли е новата политика и това ли е политиката на чистите ръце, която провежда Съюзът на демократичните сили?
А пък Вас сега искам просто да Ви попитам не Ви ли е малко срам, господин Божков? Благодаря. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има думата господин Божков.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Няма право!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Овчаров, толкова ли Ви е страх да взема думата? Аз искам да отговоря на Вашия въпрос. Искам да кажа, че не ме е срам. И как ще ме е срам, когато български граждани, които незаконно са били лишени от имота си, по закон си го получават? Естествено е, че бившият управител на "Металокерамика", който е протестирал пред областния управител, е бил назначен от вашето правителство, в което Вие бяхте министър, и което за две години нищо не реституира в Министерството на промишлеността, не върна на хората абсолютно нищо. И когато ние започнахме да разглеждаме тези преписки, видяхме кога хората са били прави и съответно оттеглихме такива безсмислени искове. Хората си получиха собствеността. И от това пък изобщо не може да ме е срам и мисля, че това е обект на гордост. И ако Вие не можете да го разберете, явно е, че сте си останали във времето на национализацията. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Преди да дам думата на господин Петър Мутафчиев искам да помоля и господин Божков, и другите министри при парламентарната процедура "Питане" да използват възможността за отговор в рамките на самия отговор. В противен случай затруднявате водещия заседанието, тъй като правилникът не е изричен.
Следва актуален въпрос на народния представител Петър Мутафчиев относно уволнение на изпълнителния директор на "Булконс" ЕАД, Първомай.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, господин Божков! Разрешете ми и аз като моите колеги да изкажа своето задоволство, че след месец и половина чакане най-сетне ще получа своя отговор в пленарната зала. Надявам се, е и Вие като вицепремиер сте разбрали, че България е демократична държава и че колкото и да се криете в министерството и в чужбина, рано или късно ще отговаряте на парламентарните въпроси тук, в тази зала.
Моят въпрос, господин Божков, към Вас е точен и ясен: какви са Вашите мотиви за уволнението на доскорошния изпълнителен директор на "Булконс" ЕАД, гр. Първомай, господин Петко Аврамов Димитров? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Мутафчиев.
Думата има господин Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността, за отговор на актуалния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Мутафчиев, аз искам наистина да се извиня за забавянето, но причината не е, че съм се крил. Просто няма къде да се скрия в тази публична държава. Но имаше прекалено много петъчни дебати напоследък в парламента и твърде малко парламентарен контрол. Част от дебатите бяха по инициатива на опозицията, какво да направим? Освен това, когато съм ходил в чужбина, съм ходил вероятно командирован служебно, а не съм се разхождал. Така че съжалявам много, и аз исках да отговоря по-рано на този въпрос, но съм готов отдавна да Ви отговоря. Просто чета това, което съм написал преди близо месец.
Господин Мутафчиев, аз не знам за кой път вече обяснявам от парламентарната трибуна мотивите за освобождаване на един или друг директор. В качеството си на представител на държавата съм длъжен да контролирам държавните предприятия и да предприемам съответни действия при констатиране на нарушения на нормативната уредба и управление, водещо до влошаване на резултатите.
И в този случай освобождаването на директора на "Булконс" ЕАД е мотивирано от същите причини. Оперативният мониторинг, който осъществява Министерството на промишлеността върху предприятията от системата му, показва негативни тенденции, пряк резултат от дейността на изпълнителния директор на "Булконс". Към 30 септември 1997 г. дружеството отчита печалба след данъчното облагане в размер на 943 млн. лева. В края на годината тя намалява на 579 млн. лева, а в първото тримесечие на 1998 г. резултатът е вече загуба от 133 млн. лева, която в края на следващото тримесечие нараства на 358 млн. лева.
Задълженията към 30 септември 1997 г. са в размер на 995 млн. лева, а в края на годината се увеличават на 1 млрд. и 6 млн. лева и към 30 юни 1998 г. достигат 1 млрд. 747 млн. лева.
Към края на август, когато освободих директор, задълженията вече надхвърляха 2,5 млрд. лева. Наложената практика е било приемането като залог на бавноликвидна продукция от възложител и в същото време даването на бързоликвидна продукция на същия вложител, който се явява като клиент по търговски договори за продажба. Това е превърнало дружеството в заложна къща на бавноликвидна продукция, което го е довело до неплатежоспособност.
Закупувани са консумативи от едни и същи фирми на много по-високи цени от борсовите и от представени оферти от други доставчици. Калкулирането на себестойността на готовата продукция се е извършвало така, че е довело до оскъпяването и оттам до намаление на продажбите, загуба на клиентите и оттам до невъзможност за обслужване на задълженията на дружеството.
Друга практика, въведена от изпълнителния директор, е приемането на поръчки единствено за работа на ишлеме, като количеството и заплащането е ставало по устна уговорка с клиента. Ишлемето се е водело извънсчетоводно, като фактурирането се е правело със закъснение, а в отделни случаи фактури въобще липсват.
Принос на изпълнителния директор е и създаденото социално напрежение в дружеството в резултат на пренебрежение към социалните проблеми на работниците; отказ от водене на преговори за сключване на колективен трудов договор, системно закъснение в изплащането на заплатите, неизплащане на индексации в размер на 137 млн. лева; немотивирани уволнения.
Това са мотивите, господин Мутафчиев, за освобождаването на изпълнителния директор на "Булконс" ЕАД. Надявам се, че те Ви удовлетворяват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Божков.
Господин Петър Мутафчиев има право на реплика.
Заповядайте, господин Мутафчиев.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Божков, за отговора и мисля, че Вие настина правилно сте постъпили, като сте уволнили един директор, който до такава степен е нанесъл финансови и икономически щети на едно определящо структурата на земеделието и на консервната промишленост в нашия регион предприятие.
Но аз се учудвам, господин Божков, защо Вие във Вашия отговор скрихте другите виновници?! Тези, които през 1997 г. кадруваха и предложиха точно този човек да заеме поста изпълнителен директор на "Булконс". Говоря за сините депутати от Първомай, говоря за лидерите на Съюза на демократичните сили и останалите лидери на ОДС, които сложиха своите подписи под предложението за този директор. Учудвам се затова, че и Вие не поехте вината - разбирам, че данните сте ги имали в течение на времето - за това, че 7 месеца сте бездействали и Вие като министър, независимо че сте имали сигнали от колектива и от синдикатите на това предприятие.
Може би има отговор на този въпрос, защото явно се разиграва една кратка елементарна схема - назначава се директор, партийно верен. Този директор довежда предприятието почти до фалит. След това се уволнява, защото е некадърник и че трябва някой да понесе вината. Безспорно зад него стоят силни на деня хора. След това, господин министър, с Решение N 753 от 26 октомври 1998 г. на Агенцията за приватизация това предприятие се продава точно на този човек. (Весело оживление, ръкопляскания и викове: "Браво! Браво! Браво!" от блока на Демократичната левица.)
Съгласен съм, че Вие трябва да се грижите за икономиката на България. Кажете ми, господин Божков, това ли е грижата на правителството на ОДС към българската икономика и към българския народ? Благодаря. (Смях и весело оживление, ръкопляскания и скандиране: "Божков, Божков, Божков!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Мутафчиев.
В рамките на 2 минути има думата за дуплика министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Господин Мутафчиев, такава страхотно сложна схема вероятно може да се роди само във Вашата глава. (Смях и весело оживление в Демократичната левица.) Хайде да анализираме тази Ваша схема! Значи, аз го държа една година, след което той ограбва предприятието. Аз го уволнявам. Защо го уволнявам? Защо трябва да го уволнявам, ако наближава приватизацията? Не можете ли да разберете елементарната логика.
Първо, фактът, че този човек е уволнен за тези резултати, показва нещо, което Вие, разбира се, изобщо не можете да си представите, не може да Ви хрумне. Това е, че в СДС няма политически чадър. (Смях и весело оживление в Демократичната левица.) Да, той е бил предложен от депутатите от СДС, но това обаче не го е спасило да бъде уволнен тогава, когато работата му е показала лоши резултати.
Второто, което показва тази история е, че в приватизацията няма политически елемент и то е съвсем просто. Аз не мога в един ден да го уволнявам, а във втория ден като продавач на агенцията да си дам благословията той да купи предприятието. Първо, не купува той, а купува работническо-мениджърско дружество, в което участва и той. (Смях и весело оживление в Демократичната левица.Скандирания: "Браво!, Браво!, Браво!")
Освен това, за голямо съжаление, той е единственият кандидат и никой друг не иска да купи това дружество.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Защо?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Ще Ви кажа защо. Отговорът защо никой не иска да го купи е съвсем прост. Защото един Ваш много добър приятел, който се казва Димитър Тадаръков, в продължение на години го е източвал по системата на "Булгарлизинг" и по тази причина предприятието има 7 млн.долара дълг и никой не иска да го купи с тези 7 млн.долара дълг. А дружеството, което го купува, поема ангажимента по-нататък да се разправя с Димитър Тадаръков. Така че в тази интересна история с "Булконс" има два факта, които на Вас Ви е неудобно да признаете.
Единият е, че независимо кой е назначил директора, докато управлява правителството на Обединените демократични сили, щом сбърка, щом краде, щом не работи както трябва, той си отива. (Смях, весело оживление и неразбираеми реплики от ДЛ.)
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Подаряваме му предприятието.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Второто е, че който даде най-много в конкурса за приватизацията, той получава предприятието. Това искахте Вие, това получавате. Аз не знам защо толкова много се радвате. (Бурни и продължителни ръкопляскания, весело оживление и неразбираеми реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Божков.
Колеги, толкова е бурна реакцията, че не се чува звънецът на водещия.
Следва питане от народния представител Стефан Нешев, относно стратегията на българското правителство за насърчаване и развитие на малките и средни предприятия в България.
Господин Нешев, заповядайте. Имате право на 5 минути, за да развиете питането си.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Госпожо председател, господа министри, уважаеми колеги! Господин Божков, в нашите пощенски кутии беше раздаден един материал, който ми направи сериозно впечатление. Това е стратегията за развитие на малките и средни предприятия в България, която е подготвил един ексминистър на Германия по времето на Хелмут Шмит, казва се господин Ханс Матхьофер. В тази стратегия открих много полезни неща и добри съвети. За съжаление, се вслушвах в медиите, които ви обслужват, дали ще дадат някакъв сигнал, че в Министерския съвет е разглеждана тази стратегия или са взети някакви поуки от това, което той е посочил в нея. Не чух такова нещо. Може би сте имали такова заседание, но е било секретно и затова не е изнасяна информация. Това ми даде повод да Ви попитам и ще прочета дословно:
"Българското правителство има ли разработена стратегия и съпътстващи индикативни планове с нормативна уредба и ресурсно обезпечаване за бъдещото вписване на малките и средни предприятия като динамичен фактор за развитието и подема на българската икономика?" В последното съм убеден. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Нешев.
Думата има господин Александър Божков, заместник министър-председател и министър на промишлеността.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважама госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Нешев, първо, искам да Ви кажа, че ако Вие случайно сте попаднали на разработката на господин Матхьофер, трябва да Ви кажа, че господин Матхьофер е консултант на българското правителство. Ние работим с него много близко, така че всичко, което правим с него, е резултат от нашата съвместна работа. Господин Матхьофер е един изключително уважаван човек. Ние ползваме неговите съвети непрекъснато.
Питате ме дали българското правителство има стратегия за развитието на малките и средни предприятия. То се е присъединило към разбирането и изразените позиции на Европейския съюз и страните от Централна и Източна Европа, че за националната икономика в условията на преход, от съществено и жизненоважно значение е наличието на добре изграден, пазарноустойчив и печелившо функциониращ сектор на малките и средни предприятия.
След широка обществена дискусия, която не знам защо Вие не сте забелязали, господин Нешев, вероятно сте имали други ангажименти, имаше кръгли маси, дискусии, разговори, предварително представяне на стратегията, обсъждане, събиране на становища от всички правителствени и неправителствени организации, от представители на бизнеса. С Решение N 398 от 7 август 1998 г. - вероятно тогава сте си почивали, разбира се, август е месец за почивка - Министерският съвет прие националната стратегия за насърчаване развитието на малките и средните предприятия с точно дефинирани цел и приоритети. Тя е публична и никога не е била тайна, никога не е била гледана на тайни заседания. Точно обратното, ние се мъчихме да дадем максимално публичност преди и след приемането й. По този начин - с тази стратегия, правителството декларира своята решимост и предприе действия за създаване на условия за пазарно и ефективно развитие на малките и средни предприятия.
Основната цел на националната стратегия е създаването на благоприятна институционална, нормативна, административна, финансова и конкурентна среда, поощряваща малките и средни предприятия.
Приоритетите, залегнали в стратегията, включват опростяване на административната и нормативна уредба, подобряване на финансовото обслужване, повишаване на конкурентоспособността на малките и средни предприятия, както и европеизацията и интернационализацията на малките и средни предприятия.
Неразделна част от стратегията е работната програма за нейното изпълнение, с която се формулират краткосрочни и средносрочни инициативи.
В момента се съгласува проект, той между другото вече е съгласуван, а също и при вас трябваше да отговаря преди няколко седмици - вече е съгласуван Законопроектът за малките и средни предприятия, който в понеделник ще се гледа на заседание на Министерския съвет. Използвам случая да Ви кажа, че в понеделник може да очаквате решението на Министерския съвет относно този закон.
Този закон ще урежда обществените отношения, свързани с държавната политика към малките и средни предприятия, органите за нейното провеждане и координиране, както и мерките за насърчаване създаването и развитието на малките и средни предприятия.
Ресурсното обезпечаване на малките и средни предприятия се подпомага посредством следните програми, кредитни линии и институции:
Първо, понастоящем съществува възможност за ползване линията на ФАР за отпускане на инвестиционни заеми за малки и средни предприятия чрез следните български банки:
- Българска пощенска банка;
- Централна кооперативна банка;
- "Експресбанк".
Съществува възможност и други банки да бъдат включени в бъдеще. Контролът по използването на средствата се осъществява от БНБ.
Размерът на кредита е до 100 000 екю, т.е. около 120 000 долара; срокът на кредита е максимум 5 години; лихвеният процент на кредитните средства е екю - либора на екю плюс съответната надбавка; заемът се деноминира в конвертируема чуждестранна валута.
Кредитополучател може да бъде всяка фирма с не повече от 500 работника, като предимство имат фирми, експортно ориентирани, разкриващи нови работни места и осъществяващи проекти в производството, транспорта, туризма и селскостопанската преработвателна дейност.
След получаване на съгласие от Народното събрание, на 19 октомври т.г. беше подписана Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество за 1998 г. След влизането на спогодбата в сила, българската държава ще получи заем в размер на 8 ,5 млн. германски марки за проекта "Насърчаване на малки и средни предприятия" и средства в размер на 1,5 млн. немски марки за финансиране на съпътстващите разходи по обслужването на заема.
Условията по спогодбата са:
- кредитен институт, предоставящ средствата по спогодбата - Кредитанщалт фюр Видераувбау - Германия;
- целевото усвояване на средствата по заема ще се извършва чрез посредничеството на български търговски банки.
С Разпореждане N 48 от 13 октомври 1998 г. Министерският съвет даде своето съгласие държавата да участва като учредител на "Насърчителна банка" АД, с капитал 10 млрд. и 500 хил. лв. Акционерното участие на държавата е в размер на 10 млрд. лв. Банката се учредява съгласно Търговския закон и Закона за банките. Приоритет в нейната кредитна дейност са малките и средните предприятия.
Ние работим изключително сериозно в тази област, което мисля, че се вижда достатъчно добре. По времето на нашето правителство беше създадена най-после чаканата от дълго време институция Агенцията за малки и средни предприятия, която в момента е към Министерството на промишлеността, но със законопроекта, който внасяме в Министерския съвет, се предвижда тя да стане национална агенция в рамките на новоприетия закон за държавната администрация. Тоест много ясно се подчертава ролята и значението, което малките и средни предприятия имат в България. И мисля, че до момента сме показали със стабилността, с условията и възможностите, които даваме на бизнеса да се развива, че нашата основна цел е да развием малкия и средния бизнес.
Благодаря, господин Нешев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Божков.
Господин Нешев, имате право на два уточняващи въпроса.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Господин Божков, аз по принцип не правя коментар преди допълнителните си въпроси, но разбрах, че не е било тайно, но не се е било провело досега, тепърва ще се провежда заседание на Министерския съвет. Затова мога да ви задам следните въпроси.
Първият въпрос е: стратегията на правителството, която, надявам се, ще ни предоставите в Народното събрание, за "насърчаване на малки и средни предприятия" какво ще съдържа за подпомагане безработните да започнат и основат собствени малки предприятия? Какво ще съдържа по отношение на държавните поръчки? Какво ще съдържа по отношение свързване на научната дейност в университетите с насърчаване потребността на малките и средни предприятия? Какво ще съдържа по отношение на данъчните облекчения? Какво ще съдържа по отношение информационното обслужване на малките и средни предприятия? Какво ще съдържа по отношение разтоварването на големите специализирани предприятия от съпътстващи дейности?
Вторият ми въпрос е: в тази концепция на правителството какво е отношението му по създаване на държавна "Насърчителна банка", към която търговските банки да могат да отправят поверителни молби за кредит при благоприятни кредитни условия? Вие казахте за програма ФАР, а аз искам да знам България какво ще направи за това нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Нешев.
За отговор думата има господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Нешев, съжалявам много, че ще повторя това, което Ви казах само преди малко, но изглежда, че нещо неясно говоря.
Казах, че след широка обществена дискусия и консултации с правителствени и неправителствени организации по проблемите на малките и средните предприятия, с Решение N 378 от 7 август 1998 г., даже ви казах, че вероятно тогава сте били във ваканция, на море, почивали сте си и затова не сте разбрали, Министерският съвет е приел Националната стратегия. Там ще получите отговор на всички тези въпроси, но просто трябва да се разходите до Библиотеката на Народното събрание и да прочетете и "Държавен вестник", и всички документи на Министерския съвет. Защо трябва да ви преразказвам цялата стратегия, като тя е публичен документ? С удоволствие ще Ви я преразкажа цялата, но госпожа председателстващата няма да ми даде повече от 10 минути, а тя е в рамките на 15-тина страници. Така че едва ли мога да ви преразкажа тук отново цялата стратегия. Ако не можете да си я намерите и имате някакви трудности, ще ви изпратя още утре един екземпляр. Тя е официален държавен документ, приет с решение на Министерския съвет, и беше широко популяризирана.
А по отношение на това какво прави България за Насърчителната банка, тук ме подсети господин Муравей Радев, даде 10 млрд. лв. Ако това Ви се струва малко за създаване на една насърчителна банка, аз не знам как си представяте Вие другояче държавното участие! Министерският съвет взе решение да участва в създаването на банката с основен капитал от 10 млрд. лв., както и да участва в управлението на тази банка. По-ясно от това българско участие не мога да си представя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Божков.
Господин Нешев, имате думата да изразите отношението си към отговора на министъра.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Господин Божков, от отговора, който получих, първо ще Ви кажа, че искам да Ви задам въпроса: защо Матхьофер не изпрати разработката си, а и Министерският съвет не ни удостои с това внимание да ни я изпрати. Казахте да я търся из библиотеките, но аз не знаех, че съществува.
А не се чувствам неудобно, че през август съм почивал. Аз съм обикновен, нормален човек и всички човешки неща са ми присъщи и не ме притеснява, че почивам през август месец.
Искам да Ви кажа нещо, което ми направи силно впечатление. Навремето четох едно изявление на Чжоу Ен Лай след първата му среща с Кисинджър. Питат го какво му е впечатлението за Кисинджър, а той казва: страшно умен човек, три часа говори и нищо не каза.
Вие също дълго време тук ми говорихте и нищо не ми казахте.
Другото, което искам да Ви кажа: притеснявате ме, че с този тип политика, която водите по отношение на промишлеността на България и развитието на промишлеността, е вярно онова, което се говори в коридорите, че на една журналистка сте казали, че не са Ви направили министър, за да правите промишленост, а да разпродавате промишленост. Това е твърде неприятно за националните ни интереси. Не съм ксенофоб, но съм националист. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Нешев.
Господин Божков иска да използва правото си по чл. 51.
Колеги, лично аз ще внеса предложение след питанията министрите да нямат право по чл. 51, но дотогава не мога да не им дам думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Господин Нешев, аз искам да ви благодаря, че ми казвате, че съм страшно умен. Това е хубаво.
Освен това, някой какво Ви е казал по коридора какво съм бил казал, мисля, че не е нещо, което се казва от парламентарната трибуна. Можем да си го говорим в частен разговор. На слухове не е хубаво да вярвате. Вярвайте на делата, а те показват съвсем друго.
Извинявайте много, аз не съм искал да правя никакъв намек за това, че сте си почивали през август, Ваше право е да си почивате през август. Но въпросът е, че откакто сте се върнали през септември Вие вероятно готвите този въпрос и господин Бойков е участвал в готвенето, но после се е оттеглил от този въпрос и със сигурност той е намерил време да прочете стратегията. Вие обаче сте бил толкова задълбочен във въпросите, че не сте имали време да отворите документите и да видите, че той вече има отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Аз ще помоля министър Божков да не дава лични оценки на народните представители при парламентарен контрол. Вън в кулоарите ще му разкажем какви са решенията, които в този смисъл може да има.
Следва питане към господин Евгений Бакърджиев, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството.
Питането е от народния представител господин Иван Иванов относно действията на областния управител на Русенска област по исканията на селата Тетово, Щръклево, Красен, Пиргово, Мечка, Тръстеник, Нисово, Бъзън и Сваленик за преминаване към община Русе.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател! През 1996 и 1997 г. инициативни комитети на населението от селата Тетово, Щръклево, Красен, Пиргово, Мечка, Тръстеник, Нисово, Бъзън и Сваленик предприеха изискваните от закона действия за преминаване на тези населени места към община Русе. Исканията са подкрепени от 50 до 80 на сто от населението чрез подписки и референдуми. Тези села са исторически и социално-икономически свързани с гр. Русе. Децата на жителите им учат и работят в града. Дотам пътуват, за да получават здравни, правни, административни и други услуги. Транспортните връзки с гр. Русе са много по-добре решени, отколкото с центровете на досегашните им общини.
Анализирайки всички тези фактори и отчитайки желанието на населението, общинските съвети в Иваново, Кубрат и Вятово дават своето съгласие, спазвайки всички изисквания на закона. В указаните срокове такова решение взима и Общинският съвет в Русе, като предава преписката в областната управа. От този момент започва и ходенето по мъките за инициативните комитети. Въпреки че съгласно чл. 28, т. 2 от Закона за административно-териториално устройство на Република България областният управител е длъжен в двуседмичен срок да внесе преписките със свое становище в Министерския съвет, нищо подобно не се случва. И досега тези искания не са получили отговор - положителен или отрицателен. Исканията престояват от две години и половина - за Пиргово и Мечка, до година и половина - за Тетово. На всички запитвания от селата областният управител дава различни и неясни отговори. Русенският областен управител развива и друга богата и полезна дейност в интерес на общините и населените места. Той не защити закона, когато 11 общински съветници от община Две могили бяха отстранени от общинския съвет, защото се противопоставиха на една приватизационна сделка - решение, взето с гласа на човек, който не е общински съветник. Преди повече от година в мое питане Ви предупредих, че тази приватизационна сделка е далавера на един активист на СДС. Тогава Вие обещахте, че ще направите проверка.
Областният управител обяви за незаконни екотаксите, които община Русе събираше от преминаващи през Дунав-мост, с което лиши общинския бюджет от няколко милиарда лева годишно. Настани регионалния съвет на СДС в Русе в току-що ремонтираните от държавата помещения на Комисията по цените, като държавните служители бяха събрани в две други стаи. Даде на регионалния съвет дори помещения в гр. Бяла, въпреки че неговото седалище е в Русе, и то помещенията, в които Общинският съвет - Бяла, провеждаше своите сесии и за изграждането на които община Бяла беше похарчила повече от 8 млн. лева. Предостави помещение за приемна само на народните представители от СДС, обяви за незаконни всички бракове, сключени през последните години в община Русе. Между другото, специално от това решение има и някои доволни русенци.
Аз се питам колко ли още неща ще се случат на органите на местно самоуправление, когато им сложите на главите 28 вместо досегашните 9 областни управители.
Но не за това искам да Ви питам. Днес искам да Ви питам за неща, жизненоважни за населението на изброените населени места, защото хората вече трудно издържат. Тетовчани например, за да не пътуват на 60 км до гр. Разград за здравна или образователна услуга, започнаха да се регистрират като жители на населени места от Русенска община и има опасност това село официално да остане без нито един жител, ако проблемът им не се реши.
Затова Ви питам, господин заместник министър-председател: как оценявате действията на областния управител на Русенска област по исканията на посочените села за преминаване към община Русе? Кога ще бъдат удовлетворени справедливите искания на жителите на тези населени места? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Иванов.
Думата има господин Евгений Бакърджиев, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството.
Моля, господин Бакърджиев, да бъде извинено ръководството на събранието, че направихме смяна без Ваше знание и благодарим за търпението.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, разбира се, че в процеса на работа се налагат промени, тъй че всичко е наред.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Иванов! Поставеният от вас въпрос засяга административно-териториални промени в четири общини на Русенска област, а именно общините Русе, Иваново, Вятово и Цал Калоян. Нещото, което обединява хората от тези населени места, е безспорно желанието им да се присъединят към по-голямата и по-силната единица - община Русе. Разбираем е стремежът им да получат по-добро административно, социално и здравно обслужване. И все пак най-напред трябва да спазваме закона. След като него го има, трябва да го следваме.
Процедурата, за която става дума, е описана в чл. 28 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България и тя представлява промяна в границите на две общини. Добре е, разбира се, да познаваме цялата история, която се разиграва там. Лично аз бях много изненадан от фактологията.
На какво сме свидетели? Един общински съвет взема решение за отделяне на населени места от състава на общината. Взима решение за отделяне на едно, две, три, четири, пет, на шест населени места. Те са Красен, Щръклево, Нисово, Пиргово, Мечка, Тръстеник - шест от общо единайсетте в общината. Аз не зная дали желанието и съгласието на общинския съвет за отделяне на тези населени места и преминаването им към Русе са израз на осъзната безпомощност да се справят с общинските проблеми там или има други поводи и проблеми. В случая обаче не става дума за малки неселени места, чието преместване би станало без сериозно нарушаване на ситуацията там. Става дума за населени места с традиции. Щръклево и Красен са с население над 1000 човека и с потенциал за развитие и икономическо съживяване. В същото време същият общински съвет, който е гласувал процедурите по тези шест населени места, нито веднаж не е казал какво става с общината, в която е този общински съвет. Какво става с община Иваново? Тази община, ако излязат шестте населени места, ще остане с около 2 хил. и 500 човека население.
Дотук становище на общинския съвет няма. Ще се закрива ли общината, ще се съединява с някоя друга ли - по това общинският съвет мълчи. Но взима решение едно по едно населените места да напуснат собствената си община.
Аз мисля, че не така се защитават интереси на общността, но това ще кажат общинските съветници. Чакам все пак да чуя тяхното мнение.
Ако погледнем картата, господин Иванов, ще установим, че три от селата - става дума за Пиргово, Мечка и Тръстеник, след отделянето им изцяло лишават съществуващата община Иваново до достъп до Дунавския бряг. Какво ще стане с останалите населени места във вътрешността, също никой не коментира. Ако такава процедура се приложи за част от селата в последователен ред, долепвайки ги, ние ще отделим, тръгвайки от Дунава, едно след друго, едно след друго всички. Така например с. Нисово би могло да бъде присъединено към община Русе само след приключване на процедурата или едновременно с процедурата за Красен и Щръклево. Не би могло да стане преди това. По подобен начин стои въпросът и със селата Мечка и Тръстеник. Те биха могли да вървят към Русе едва след като се премине процедурата по Пиргово. И това всеки, който е погледнал закона, може да го каже и да го потвърди. Не може да се разкъсва територията на общините и да се явяват острови от една община, които участват в друга община.
В случая озадачава и още една процедура в общините Русе и Цар Калоян.
Вие питате защо не се решава въпросът за с. Сваленик, след като има решение на двата общински съвета в подкрепа на искането и положителен резултат от референдума. Отговорът е ужасно елементарен. Сваленик няма обща граница с община Русе. И докато не се премине през останалите населени места, не биха могли, разбира се, да бъдат присъединени.
Аз ще се върна на това, което и Вие казахте - че голяма част от хората сигурно работят в центъра в Русе, че пътуват там, че това е по-естественият център за техния поминък.
Бих искал да си зададем въпроса как ще се справи една бъдеща община - Русе, с новите населени места, ако процедурата се придвижи - надявам се, че ще се изпълнят законовите текстове. Какво пък ще струва това на съществуващата община Русе?
Отговорите и въпросите трябва да бъдат много и трябва да бъдат смислени. Действително съжалявам, че няма как да се види на картата как изглеждат отделните общини. Но Вие сте оттам, Вие знаете за какво говоря и го разбирате, за разлика може би от част от другите колеги.

Не трябва да пропускаме и още един факт. По-голяма част от селата, за които говорим, се намират на 25, 30, дори 40 км от центъра - Тетово, Нисово, Тръстеник, Сваленик са на 40 км от Русе, а ограничението по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България фиксира максимална отдалеченост 20 км и то е валидно и в случая.
Затова мисля, че по административно-териториалните промени в Русенска област може да се дискутира много. Тя по принцип се характеризира, според мен и според колегите, с които разглеждахме случая, с изключително нефункционално обособяване на общините, включително начина, по който например е обявен центърът Лозница. Няма да се връщам на известни герои от близкото минало.
Има заявени желания за обособяване на нови общини, има процеси на ориентиране към една или друга по-силна община и всеки един от тези случаи трябва да гледаме обаче не на парче, а да ги гледаме заедно. И аз мисля, че това трябва да направим именно с процедурите по шестте населени места.
В момента процедурата е открита за Пиргово, Мечка, Тръстеник, Нисово, Бъзън и Тетово. Доклади са представени в Министерския съвет за първите четири села на 23 септември с един общ доклад. За Бъзън и Тетово докладът е от 15 октомври т. г. Не така стои въпросът с Красен и Щръклево, там нещата, Вие го споменахте и във Вашето изложение, са от 1996 г.
Междувременно пак през 1996 г. в предишното Народно събрание вие тук приехте нов Закон за допитване до народа, в който са определени редът и начинът за провеждане на подписка. Тоест тези подписки, които са направени преди да приемете този закон, вече не са в сила. Изискванията в новия закон, който вие сте приели през 1996 г., са ясно и точно фиксирани в чл. 52 и те са девет на брой. Или ако трябва да говорим за Красен и за Щръклево, и жителите там настояват отново на това, което са правили през 1996 г., за съжаление, казвам за съжаление, защото законът задължава и вас, и мен, трябва да се започне една процедура, която да изтече отначало по целия път. Това е начинът и струва ми се няма да отречете, че не става дума за злонамереност или нежелание, а за една действително пълна тютюмаха от предишни преписки, впоследствие преписки, подписки, промени в закона, общини, които се редуват и не биха могли да влязат поединично, а трябва в определена последователност да се свърши тази работа.
И аз ще подкрепя това, което казвам, че желание за спиране на такива процедури умишлено няма. Съвсем скоро ние говорихме за Долен чифлик и Старо Оряхово и аз уверих, че ще настоявам, ще внеса в Министерския съвет предложението. И то вече мина и там нещата ще приключат.
Всъщност в много от общините са направени такива промени. За 1997 и 1998 г. са направени общо 17 промени - в общините Стралджа, Средец, Созопол, Царево, Бургас, Мъглиш, Брезник, Перник, Девин, Родопи, Белово, Септември, Сливо поле, Русе, Смолян, Рудозем, включително и новите седем общини - Долна баня, Приморско, Николаево, Гурково, Кричим, Стамболийски, Перущица. Тоест става въпрос за чиста техника на спазване на изискваните по закона процедури.
Аз няма да скрия това, че оценката ми е за забавяне на документите, които областният управител е трябвало да придвижи, разбира се, с друго темпо.
Ако нещата си минат по процедурата, така, както говорим и за двете общини, които спират пък третата, тоест извървят отново процедурата, разбира се, че ще ги внеса в Министерския съвет с положително становище.
Но, пак казвам, целият регион там, всички общини, не само Иваново, и останалите, трябва да бъдат огледани цялостно като политика за развитие на района. Иначе ние ще обособим, добре, една огромна община - Русе, и ще оставим някакви острови, които няма да има как да съществуват. Това лично мен ме безпокои, предполагам, че и Вас като народен представител. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Бакърджиев.
Процедура, заповядайте.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на парламентарния контрол и не повече от два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Димитров.
Има ли противоположно становище? Не виждам.
Моля да гласувате за удължаване на работното време - до приключване на контрола, но не повече от два часа.
Гласували 160 народни представители: за 63, против 80, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Има думата господин Иванов за задаване на два уточняващи въпроса.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Господин заместник министър-председателю, не знам дали хората от населените места разбраха какво им казахте - ще бъдат ли удовлетворени техните искания или няма да бъдат. Но на мен ми се струва, че има и нещо премълчано. Не знам дали някой не се страхува, че преминаването на тези села, които обикновено гласуват с червено, към община Русе, ще направи позициите на СДС за местните парламентарни избори по-слаби. Вярно ли е, че областният управител е обсъждал този въпрос с ръководството на СДС пред политическата, а не пред административната карта?
И конкретният ми въпрос: защо процедурата, искането на с. Сандрово - едно друго село, което по нищо не се различава от останалите, освен по политическата симпатия на своите граждани, е решена бързо, а на останалите не?
Вторият ми уточняващ въпрос е свързан с отстраняването на общинските съветници от Две могили.
Вие, разбира се, не сте направили обещаната проверка, но следствието и прокуратурата си свършиха работата и установиха следното: Драгомир Драганов - заместник-председател на регионалния съвет на СДС, председател на Общинския съвет в Бяла, е купил с документна измама общинската фирма "Дружба импекс" за скромните 66 млн. лева, уж от името на работническо-мениджърското дружество, от което той държи 54 на сто. Направил е ремонт на частната си фирма вече за 18 млн. лева за сметка на общинската. Пътувал е до Германия за десет дни като частен бизнесмен, като е похарчил от общинския бюджет 1 млн. и 600 хил. лева. Зарежда си частната кола с общински средства, купил е на безценица едно жилище на завод "Модул" в гр. Бяла, въпреки че не е работил там, то е ведомствено и след това го е отдал под наем. И този човек, уважаеми господин заместник министър-председател, е кандидат за народен представител от листата на Обединените демократични сили.
Затова вторият ми уточняващ въпрос е: след тези разкрития ще направите ли необходимото общинските съветници, които заради тази сделка бяха отстранени, да бъдат възстановени? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Иванов.
Думата има господин Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Иванов, Вие ми задавате въпроси, които явно не са на точния адрес - кой, кога, как е правил някаква сделка, с какви документи? Това никога няма да бъде моя работа или мой проблем и би било странно, ако аз започна да се занимавам с подобни неща, независимо дали става дума за приватизация от предишното или от сегашното управление там.
Затова и въпросът Ви какво и как трябва да се направи с някакво предприятие, което някой си бил боядисал, ремонтирал или не знам какво направил, не бива да бъде към мен. Още повече че не аз слагам и махам общински съветници, това прави законът, господин Иванов, и този закон смятам, че трябва да спазваме всички. Ако ние с Вас си питаме и си отговаряме, това не значи, ме можем да променяме ситуация, която е фиксирана по законови текстове.
Ако Вие смятате, че аз мога да махам и да слагам общински съветници, толкова по-зле, тогава ще говорим за един друг тип държава, ние не правим това, господин Иванов.
Но ще се върна на още нещо, с което Вие започнахте. Вие казахте, че има съмнения, че става дума за политическа карта, за прекрояване на общини в цвят.
Бъдете убеден, че в никой случай никой не би тръгнал да прави това с толкова на брой населени места, жители, които са там, техния поминък и техните проблеми.

Това, че някой през 1994 или 1995 г. е гласувал в червено, е било проблем за 1994 и 1995 г. Хората поумняха достатъчно много, виждайки управлението на БСП и аз съм убеден, че на следващите избори няма да гласуват така. Пресният пример от Тополовград, който сигурно още витае в централата на "Позитано" N 20, ще бъде ужасен пример за всички, които като вас все още се объркват. Не бива да подценявате избирателите в Русенска община или в Иваново, или в съседните общини. Хората се научиха кое трябва да предпочитат и кое не. Но никога не е ставало подобно нещо в СДС - да се коментира коя община къде да отиде и как да премине. Това е чиста администрация и аз ви давам думата си, че такъв случай не е имало. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Бакърджиев.
Има думата господин Иванов, за да изрази отношението си към получените отговори.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Бакърджиев, аз напълно Ви разбирам. Всеки човек се стреми да избяга от отговори на някои въпроси, които не са му удобни. В едно интервю в "Нощен труд" четох едно Ваше намерение, където казвате, че "нашето управление ще осигури на хората възможности да правят бизнес, да пътуват и да печелят".
Сега аз отчитам, че това вече е факт, само тогава сте пропуснали да кажете, че това се отнася само за кадрите, активисти на СДС, а не за всички българи. Защото Драгомир Драганов, за който говорих, и хиляди като него приватизират под масата, пътуват в чужбина за сметка на държавата и печелят добре за сметка на другите. А вие като управление само им осигурявате тези условия да го правят, използвайки целия потенциал на държавния ресурс.
Изглежда е права госпожица Екатерина Михайлова, когато казва, че който работи за СДС, има шанс да се реализира в България. Но какво да кажем за останалите? Какъв шанс имат те?
Аз съм впечатлен, че в Устава на СДС е записано, че членството не носи никакви привилегии и облаги. И Вие, господин Бакърждиев, и въпросният Драгомир Драганов, който беше делегат на Десетата национална конференция, вероятно сте гласували за този текст. Просто на човек да му стане хубаво от тази решителност за борба срещу партийните привилегии. А всъщност стоите зад завесата на обществото и вие, властимащите, си разпределяте националното богатство не по принципите на оня договор, обществен договор, който май бяхте сключили, а по правилата на приятелски, семейни, партийни и други отношения. В същото време икономиката на България рухва. Българите много трудно печелят дори за изхранване на своите семейства. И са принудени всеки ден да ви слушат, когато казвате, че реформата в България върви много добре. Пред такава политическа демагогия, господин Бакърджиев, и Гьобелс би трябвало засрамено да наведе глава. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Иванов.
Господин Бакърджиев иска да упражни правото си по чл. 51 от правилника. Заповядайте, господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Виждам, че колегите отляво се притесняват, когато излизам на трибуната. Това е съвсем обяснимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Иванов Ви слуша. Бъдете спокоен.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Това е съвсем обяснимо, защото ще си говорим за сериозни и хубави неща.
Господин Иванов, аз се радвам, че Ви правим щастлив не само Вас, а цялата левица. Откакто ние сме на власт, направихме и вас щастливи, освен всички, които гласуваха за нас. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.) Защото ние работим за цялата държава, а не както вас, само за вашата си партия.
Знаете ли кое ми дава сигурност в доброто бъдеще на България? Това, че българинът е паметлив и никога няма да забрави вашето управление. Но вие продължавате да мерите с вашата си мярка и с вашите критерии. Приятелски кръгове има в БСП и в правителството на Жан Виденов, господин Иванов. При нас това просто го няма. И колкото и да ви е мъчно оттук нататък не само в Тополовград, а в цяла България резултатите ще бъдат такива. Аз ще ви припомня - от 1995 г. досега има седемнадесет извънредни местни избора. И в тези седемнадесет, в четиринадесет общини, предимно преди това били червени, спечелиха нашите кандидати - от СДС и от Обединените демократични сили. Не си правете илюзии, че това някой може да спре. Аз виждам, че ви боли, но ви обещавам - ние ще ви правим щастливи. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Бакърджиев за участието му в парламентарния контрол.
Искам да благодаря и на министрите Надежда Михайлова и Муравей Радев за голямото търпение и за желанието им да отговарят. Съжалявам, че не удължихме работното време.
Съобщения.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе заседание на 11 ноември, сряда, от 15,30 ч. в зала "Изток" на Народното събрание.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание на 11 ноември, сряда, от 14,30 ч. в зала N 130 на пл. "Александър Батенберг" N 1.
На 12 ноември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала N 232 на пл. "Александър Батенбарг" N 1 ще проведе заседание Комисията по национална сигурност.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 11 ноември, сряда, от 15,00 ч. в зала N 142 в сградата на пл. "Александър Батенберг" N 1.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде на 11 ноември, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Петя Шопова

Секретари:
Анелия Тошкова
Атанас Мерджанов