Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров

Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Димо Петров. Да му е честито! (Ръкопляскания.) А на всички Николовци и на всички нас да е честит Никулден! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 29 ноември до 5 декември 2000 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител - народният представител Борислав Китов. Водеща комисия - Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклоненията от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за единството на Българската православна църква. Вносители: народните представители Велко Вълканов и Гиньо Ганев. Водеща комисия - Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
Проект за решение за избиране на временна анкетна комисия за разследване на случаите на нарушаване на Закона за специалните разузнавателни средства. Вносител - народният представител Ахмед Доган и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Вносител - народният представител Методи Андреев и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по националната сигурност. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс. Вносител - народният представител Христо Христов. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за счетоводството. Вносител - народният представител Валентин Симов. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
По дневния ред има направени следните предложения:
- от заместник-председателя на Парламентарната група на Народен съюз Николай Христов - точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително общество осигуряване;
- от народния представител Михаил Миков - законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства;
- от народния представител Руси Статков - проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на фондация "Бъдеще за България";
- от народната представителка Татяна Дончева - проект за решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторни записи;
- от народния представител Петър Мутафчиев - проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях;
- от народния представител Пламен Славов - законопроект за кредитиране на студентите и докторантите.
И предложение от Парламентарната група на СДС, въз основа на което е изготвен проектът за програма, чета го:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на закона за акцизите - продължение.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
4. Законопроект за ратифициране на актове на Двадесет и втория конгрес на Всемирния пощенски съюз.
5. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (проект за модернизация на образованието) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Конфедерация Швейцария за средносрочен заем.
7. Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка, и Национална компания "Български държавни железници" (България - железопътен проект на Трансевропейската мрежа).
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
10. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
11. Проект за решение за избиране на членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация.
12. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
13. Второ четене на законопроекта за устройство на територията - продължение.
14. Парламентарен контрол, който включва и разисквания по питането на народния представител Лъчезар Тошев към министър-председателя относно позицията на правителството по Резолюция 1211/2000 г. на ПАСЕ за спазване на задълженията и ангажиментите от страна на България.
По дневния ред някой от вносителите желае ли да се изкаже?
Господин Мутафчиев има думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагаме за седмицата 6-8 декември в дневния ред на Народното събрание да бъде включена точка: "Проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях". Предложението е направено още на 17 ноември 1999 г.
Уважаеми дами и господа, надявам се, че вие ще подкрепите това наше предложение и най-сетне, след близо година предложения от опозицията да се сформира такава комисия, ще приемете това наше предложение.
Защо изказвам тези свои надежди? Защото при последните промени на закона вие приехте да се създаде Надзорен съвет по приватизацията на квотен принцип, в който да участват, разбира се, малцинство, но и представители на опозицията. Уважаеми дами и господа, ако имате ясната воля, която показахте в закона, то нека с тази комисия да установим какво до този момент е направила Агенцията по приватизация. Самият факт, че вие внасяте ново предложение за нов тип надзорен съвет, ме кара да вярвам, че и вие сте разбрали какво стана след множеството приватизационни сделки, които сключиха министерствата и Агенцията по приватизация.
Много често сега се спекулира с темата истина и Закон за досиетата. Ровим се в миналото. Нека да видим какво сме направили в настоящето. Ако Съюзът на демократичните сили смята, че достойно е изпълнил ангажимента си по приватизацията, че тази приватизация е била открита, то гласувайте това наше предложение. В противен случай ние ще останем с твърдото съмнение, че СДС използваше приватизацията до последно единствено за интереси на свои членове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Има нещо символично, че точно за дневния ред на тази парламентарна седмица предлагам на вашето внимание като точка в програмата на Народното събрание да бъде включен законопроектът за кредитиране на студентите и докторантите с вносител Георги Първанов и група народни представители.
На първо място, в навечерието сме на студентския празник 8 декември, а именно на студентите в правителствената Програма "България 2001" от управляващото мнозинство беше обещано създаването на система за кредитиране. Обещание, което до момента не е изпълнено.
На второ място, точно преди една година, когато обсъждахме проектобюджета за 2000 г., председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол от управляващото мнозинство категорично се ангажира с позицията, че при разглеждането на следващия бюджет за 2001 г. ще се направи всичко необходимо, за да бъде обвързан той и с предоставените финансови средства от международните финансови институции.
Ако внимателно погледнем предложения проект за работа на Народното събрание от мнозинството, като т. 5 е предложен законопроект за ратифициране на Заемно споразумение (Проект за модернизация на образованието) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Именно там съществува специална част за създаване на програма за студентски заеми и преразглеждане на системата за стипендии. Както вече имахме възможност да кажем, необходими са не програми, необходими са средства. И аз ви призовавам да включим в дневния ред тази точка, за да можем и тези средства, които се предоставят от Международната банка за възстановяване и развитие, да бъдат използвани именно за финансиране на подобен законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предложението, което сме направили за анкетна комисия за проверка на дейността на една фондация, в днешния ден има съвсем друга светлина. Аз не го правя за пореден път, а искам действително в този ден, в който има празник не само на един светец, а на онези, които покровителстват милосърдието, да се обърна към мнозинството и да кажа: уважаеми дами и господа народни представители от СДС, от ОДС, вашето колебание, вашите съмнения досега във връзка с нашето предложение най-после днес трябва да бъдат разкъсани. Най-после вие трябва да преодолеете онова, което, разбира се, като законно съмнение имате свързано с дейността на "Сапио" и с тази фондация, за която ние ви предлагаме проверка. Но днес, господин Христов, е ден, в който Вие трябва да се обедините около онези ценности, които наистина този празник предлага и предполага да избегнете позора от следващите действия, които биха произтекли. Защото вече станаха много информациите в средствата за масова информация, които говорят за това, че определени фондации, в това число и "Бъдеще за България", покровителстват престъпници. И че 1 млрд. лв. по същество са били прикрити с едно дарение, което е значително на по-малка стойност. Разбира се, не е упоменато точно колко е дарено на фондация "Бъдеще за България".
И въпросът не е, че двама генерали са си отишли, може и някой от вашите да си отиде, въпросът е действително да утвърждаваме българските ценности, да утвърдим истинската, бих казал, очистена от всички мръсотии благотворителност и милосърдие. А за това просто е нужно да се направи една крачка и тази крачка наистина е да подкрепите нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Предпазете се от позор, гласувайте за това предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволяваме си да направим предложение за разглеждане като точка от програмата на седмицата законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Това наше предложение е и във връзка с взетото решение през месец август по случая "Бръмбаргейт", а от една-две седмици обществото отново е разтревожено за информациите, които излязоха, относно нерегламентирано подслушване на политици и магистрати. Разбира се, там трябва да има други мерки, да приключи проверката и да се види какво става в МВР. Но ние предлагаме тук на чисто законово ниво да се усъвършенства регламентацията относно използването на специални разузнавателни средства в посока на засилване на гражданския контрол, в посока на създаване на законови предпоставки срещу злоупотреба вътре в МВР със специални разузнавателни средства. И в крайна сметка постигане на една законова уредба, която да създава достатъчно гаранции в гражданите срещу нарушаване на техните основни конституционни права - тайна на кореспонденцията, право на личен живот, неприкосновеност на жилището.
Този законопроект ще бъде един добър отговор на обществените притеснения, свързани с нерегламентираното използване на специални разузнавателни средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Пристъпваме към гласуване на предложенията за дневен ред.
Поставям на гласуване предложението на заместник-председателя на Парламентарната група на Народен съюз господин Николай Христов т. 5, след данъчните закони, в дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 46, против 70, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков точка от дневния ред да бъде Закон за специалните разузнавателни средства.
Гласували 160 народни представители: за 65, против 88, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков точка от дневния ред да бъде проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на фондация "Бъдеще за България".
Гласували 155 народни представители: за 58, против 95, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Татяна Дончева точка от дневния ред да бъде проект за решение относно временно спиране на плащанията с компесаторни записи.
Гласували 145 народни представители: за 51, против 90, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Петър Мутафчиев точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията.
Гласували 142 народни представители: за 54, против 84, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Пламен Славов точка от дневния ред да бъде законопроект за кредитирането на студентите и докторантите.
Гласували 151 народни представители: за 68, против 67, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте проекта за седмична програма, както беше прочетен.
Гласували 144 народни представители: за 106, против 18, въздържали се 20.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към първа точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА - продължение.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Христо Христов да докладва.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Благодаря, господин председател.
"§ 7. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата "внесените" се добавя "за сметка на лицата", думите "и/или" се заменят със запетая, а след думата "осигуряване" се добавя "и/или застраховане".
2. В ал. 5 накрая се добавя "и на деклариране и преизчисляване в края на годината по таблицата към чл. 35".
Предложение на народните представители Лютви Местан и Рамадан Аталай - в чл. 20 ал. 2 се изменя така:
"(2) Облагаемият доход по ал. 1 се намалява с внесените за сметка на лицата суми за доброволно социално, пенсионно, здравно осигуряване и/или застраховане, както и с даренията в размер до 5 на сто от облагаемия доход, когато са извършени в полза на юридически лица с нестопанска цел. При условията на предходното изречение размерът на облекчението е до 10 на сто, когато даренията са в полза на юридически лица, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Янаки Стоилов, Иван Димов, Михаил Миков, Петър Рафаилов и Светлана Бончева - в чл. 20 ал. 2 се изменя така:
"(2) Облагаемият доход по ал. 1 се намалява с внесените за сметка на лицата суми за доброволно социално, пенсионно, здравно осигуряване и/или застраховане, както и с даренията в размер до 5 на сто от облагаемия доход, когато са извършени в полза на юридически лица с нестопанска цел. При условията на предходното изречение облекчението е до 10 на сто, когато даренията са в полза на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, регистрирани в Централния регистър при Министерството на правосъдието. Общото намаление на облагаемия доход при използване на тези облекчения не може да е повече от 10 на сто."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 7 господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Днес продължаваме темата, която и вчера обсъждахме, само че във връзка със Закона за облагане на доходите на физическите лица.
Предложението, което сме направили, цели да увеличи възможностите за намаляване на облагаемия доход, когато лицата предоставят средства в полза на юридически лица с нестопанска цел, които са определени като такива за осъществяване на общественополезна дейност. До голяма степен мотивите за такива предложения бяха излагани, но аз искам отново да обърна внимание, че след създаване на Централния регистър има възможност да се осъществява контрол върху организациите, които получават такива средства, и би следвало да се възползваме от възможността, принципно предоставена вече с приетия Закон за юридическите лица с нестопанска цел, в една от чиито разпоредби се предвижда, че със закон могат да се създават данъчни и други облекчения при предоставянето на средства за такава дейност. Тя най-често е за социални, образователни, здравни и други нужди. По този начин, за да се направи реално разграничение между предоставянето на средства в частна полза и в обществена полза, е необходимо да се пристъпи към предлаганото увеличение.
Освен това съществува гаранция, че няма да се допусне прекалено натрупване, защото общата сума на тези средства при условията на първото и на второто изречение не може да бъде повече от 10 на сто.
Искам да ви обърна внимание и на още едно обстоятелство, което е фактическо, но то е свързано с прилагането на сега действащия закон. В момента дори съществуващата възможност лицата да намаляват с 5% облагаемия доход на практика не може да бъде реализирана, когато става дума за доходи от трудови правоотношения. Защото лицата получават своето възнаграждение по някакъв фиш и те няма как да намалят, тъй като облагането става още в момента на получаване на средства. Смятам, че Министерството на финансите трябва да помисли по този въпрос, по-нататък има такива предложения в закона - да могат лицата да възстановяват надвнесения данък или пък да го приспадат от други свои задължения.
Пак повтарям, поради унифицирането и бюрократизирането на тази процедура, която, от една страна, улеснява гражданите, но, от друга страна - затруднява използването на такива права, които са предоставени с данъчните закони, и такъв проблем трябва да бъде уреден. Но това е само един от проблемите във връзка с прилагане на данъчното законодателство.
Аз отново настоявам да се обърне внимание на това предложение И съзнавайки, че то няма да бъде прието, мисля, че доказваме донякъде ниската ефективност на нашата законодателна дейност. Защото напоследък стана практика да се приемат множество закони, които предвиждат възможности или съдържат пожелания, но от това не се променя практиката. След няколко седмици ще бъдем свидетели на подобен законодателен процес и във връзка с приемането на новия Закон за политическите партии, в който на практика новите неща се свеждат само до главата за финансиране, но това не пречи парламентът да губи време, сили и енергия да приема един изцяло по наименование нов закон.
Казвам това, защото тази тенденция се затвърждава и тя се отразява и при проследяване на връзката между Закона за юридическите лица с нестопанска цел, и промените в данъчното законодателство, които сега обсъждаме. Защото, ако не бъдат направени поне такива минимални промени за обвързване на тези разрешения, то тогава се оказва, че те до голяма степен са излишни. Не искам да връщам дискусията въобще доколко е целесъобразно да бъдат съвместявани стопанските и нестопанските дейности при юридическите лица с идеална цел, но това е вече едно разрешение, което е прието от парламента, и то изисква по-нататък да намери своята реализация в законодателството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Нешев, имате думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да се обърна към вас отново с един апел да бъдат подкрепени предложенията, които се правят от господин Местан и господин Стоилов и група народни представители, които са много близки по съдържание.
Вчера, когато разглеждахме Закона за корпоративното подоходно облагане, говорих, че когато държавата се е отказала от социалните си функции, поне милосърдието трябва да бъде активирано и насърчавано. С това предложение отново се прави един апел ние да дадем шанс на милосърдието на определени физически лица да подпомагат социални домове и социално страдащи хора с паричните си възможности, които могат да заделят.
Бях упрекнат, че правя некоректна политическа пропаганда и господин Христов каза, че нещата, които изнасям, не отговарят на истината. Пред мен е едно ксерокопие от вестник от сряда, 6 декември. Мисля, че не е с давност, а е много актуално. В него пише: "Още две деца починали от студ и глад в социален дом". И завършва: "Домът се нуждае от още средства, за да плати дълговете си за ток и хляб". Ние сме подложили нашия морал като народни представители на изпитание. Ще подкрепим ли милосърдието, тия, които имат възможност да подпомагат нуждаещите се, или студено ще се отнесем към нуждите на хората?
Господин Христов, понеже вчера ме упрекнахте, аз ще Ви го оставя, за да разберете, че не правя некоректна политическа пропаганда, а говоря това, което чета или слушам по радиото и телевизията. Благодаря. (Народният представител Стефан Нешев предава ксерокопието от вестника на народния представител Христо Христов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, и аз излизам в защита на предложението, което е направено от петима народни представители, между които и аз, между които и трима народни представители от мнозинството. Част, както спомена народният представител Янаки Стоилов, от поредицата стимулиращи данъчни норми, които да демонстрират не само на думи, а реално отношението на държавата към неправителствените организации. Към неправителствените организации, които трябва да решават твърде тежки за нашето бедно общество въпроси днес, когато държавата се е оттеглила от много сфери, много социални сфери - здравеопазването, образованието, социалната дейност.
И в крайна сметка, гласуването по тия въпроси е едно доказателство, пак казвам, доказателство на дело, а не на думи, за отношението към неправителствените организации и за наистина трайното разбиране, че те са онези, които трябва да запълнят вакуума в социалните дейности. Вакуум, създаден от оттеглянето на държавата от тези сфери. Вие във вашата правителствена програма многократно заявявате една такава политика, но тя по никой начин не се реализира в приеманото тук законодателство. Нещо повече. Тези малки боноси, които се предлагат в случая, пак подчертавам, и от представители на мнозинството, и опозицията, срещат твърдата преграда на мнозинството.
В крайна сметка, апелирайки да подкрепите този текст на § 7, ползвам възможността да предложа и същите аргументи по § 10, където става въпрос вече за гражданските договори. Освен стимулирането на тези дейности, ние трябва да стимулираме и чисто по морален път тези български граждани, които могат да заделят от своите доходи - трудови или граждански, за да подпомогнат тези изключително тежки сфери в социалната дейност.
Още веднъж апелирам да направим едно истинско доказателство за отношението на българския законодател към неправителствените организации и към социалните дейности, които те трябва да извършват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Христо Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, аз мисля, че тук, в тази зала, няма нито един човек, който няма да се съгласи с това, което Вие казахте по отношение на дарителството - че трябва да се подпомогнат социални домове или социални дейности. Но как да накараме хората насила да даряват? Това е проблемът.
Аз и вчера, когато приемахме Закона за корпоративното подоходно облагане, заявих, че има неусвоени възможности в рамките на 124 млн. лв. Сега искам да съобщя също, тъй като вчера казах за 2 и 15-20 млн.лв., но снощи направих една проверка. В момента възможностите са в размер на 70 млн., а са използвани само 800 хил. лв. Тоест, ние трябва да поощрим тези, които действително ще даряват и подпомагат социалните дейности. Но как да ги накараме - като увеличим от 5 на 10 процента? Аз мисля, че не това е начинът, по който можем да ги накараме.
Господин Нешев явно пак не ме е разбрал. Вчера аз цитирах мнението на един певец, който за мен е голям професионалист и който е много съвестен като човек, който ми каза, че през 1997 г., когато е минал по домовете за сираци, ги е видял в съвсем друг ред или вид. Аз не съм обвинявал някой. Обвинявах специално тези от вас, които управляваха през 1996 г., защото тогава те оставиха тези домове в окаяно състояние. И аз мисля, че ние трябва да се обединим не да увеличаваме процентите, а да се обединим да накараме юридическите и физическите лица да даряват. Да правят дарения точно за социални дейности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
За реплика - господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз искам категорично да възразя срещу логиката, която се предлага тук на залата. Никой никого не бива да кара да дарява.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Да убедим.
МИХАИЛ МИКОВ: Вярно е, че има такива актуални практики някои неправителствени организации да карат някого да дарява. Но ние не можем да стимулираме чрез законодателството практиката на едни скандално известни организации от типа на "Бъдеще за България". Ние искаме друго - да се създадат условия и предпоставки в закона, от които гражданите - физически лица или пък юридическите лица по другия закон, когато искат, да преценят, че е по-добре да дадат тези средства директно за социалната дейност, а не да изтичат през държавния бюджет тук и там.
И в крайна сметка има някакво голямо противоречие в това, господин Христов. Вие казвате, че хората не даряват. Ами значи тогава няма опасност да ползват тази преференция, която ние предлагаме, и няма опасност за държавния бюджет. Или има голяма опасност, че държавният бюджет ще се издъни, защото много ще се юрнат да я ползват и да даряват, или пък, ако е вярно това, което Вие твърдите, че хората нямат готовност и желание да даряват, то тази преференция, този стимул не крие никаква опасност за държавния бюджет. И тогава остава единственият въпрос за волята на българското Народно събрание да стимулира развитието на този тип дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
За втора реплика - господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Господин Христов, действително Вие със своето изказване възпроизвеждате една много погрешна философия - за принудителното дарение. На Вашата усмивка веднага ще Ви отговоря с пример. Когато стана голямото наводнение миналата година, Вие съдействахте на "Бъдеще за България" да направи принудително изземване от всички застрахователи на 400 хил. лв. Принудително! Ние сме против такъв тип дарителство. Затова искаме да се увеличи процентът за онези, които желаят да го направят и да го направят там, където искат. Защото с това принудително дарителство, първо, остава съмнението къде са парите, тъй като няма проверка. И, второ, много от краищата на България, които наистина пострадаха, останаха без нищо. Това е Северозападна България. И до ден-днешен децата от село Долни Белотинци продължават да се надяват. За съжаление, това не стана, повтарям, именно защото порочното принудително дарителство доведе до такива резултати. Друг е въпросът, че се наруши и Законът за подпомагане при обществени бедствия, който изискваше, независимо от остарялата материя, тя е действаща, да се подходи по друг начин - всички средства, които са събрани от дарения, да се реализират чрез програма и мерки на правителството.
Така че, господин Христов, сменете философията най-после! Дайте възможност на онези, които наистина желаят да даряват в по-големи проценти, да го направят. А тези, които не искат, може би един ден, не на този празник, както вие, ще узреят за това, че трябва да се подпомагат хората в беда, че трябва да се подпомагат хората, които наистина са застрашени.
Затова ви моля да осъзнаете поне, тъй като знам, че има във вас и такива чувства днес и да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Христо Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Господин Статков, аз съм възхитен от Вашето изказване. Значи вече имате друг морал, не този морал, който имахте през 1996 г., когато забравихте не само децата, а и българския народ.
А що се касае до принудителното дарение, което аз съм направил, това не отговаря на истината, господин Статков. Вие винаги сте ме питали по въпросите за застраховането и има още много да учите, вярно е, но аз Ви съветвам да попитате застрахователите и когато някой от тях Ви каже, че аз принудително съм ги накарал да дарят за районите, които са наводнени през тази година, може да излезете и от тази трибуна да ме обявите, че аз съм лъжец. Но аз тогава събрах всички застрахователи и им казах: сега е моментът да рекламирате вашите застрахователни продукти. Плюс това волята на дарителя е записана. Ако вие не познавате клаузите по договорите, особено договорите за дарение, там е записано, че волята на дарителя се изпълнява, господин Статков. Така че застрахователите посочиха кои пострадали райони да бъдат дарени, а не че някой може да им нареди, господин Статков.
Що се касае до изказването на господин Миков. Господин Миков, не само аз, но и господин Венцеслав Димитров забеляза, че в България никой не гледа с добро око на даренията. И той ви каза, че съвсем малко са дарителите. Да, ние не трябва да ги караме насила. Напротив, хората трябва да помислят и за положението, в което вие ги оставихте, господин Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес се повтаря в някаква степен дискусията, която водихме вчера във връзка със Закона за корпоративното облагане. Добре, еди-какво си е било през 1996 г., в това число и в сферата, която сега обсъждаме. Но нали вие сте тук в парламента, иначе нямаше да ви знаем физиономията, ако не бяха станали тези неща през 1996 г. Това - едно. И ние го повтаряме непрекъснато, за да разберете, че си даваме сметка за големите грешки, които бяха допуснати във финансовата сфера.
Второ, добре, на цялата общественост й писна да се говори 3 години и половина за стабилизация. Дайте да правим практически стъпки в редица направления - и по отношение на икономиката, и на социалната сфера. Като казвам социалната сфера, наистина косвено ние подпомагаме социалната сфера, ако законодателно създадем един по-благоприятен режим.
Възраженията Ви, господин Христов, на базата на числата, които Ви подават чиновниците от Министерството на финансите, е изградена на една примитивна, елементарна аритметична база. Не може да се разсъждава така - какъв бил потенциалният ресурс за дарение и колко се реализира. Вижте какво, публична тайна е, че всеки 9 от 10-те фирми пъшкат и се гърчат. Неслучайно в рамките на 12 месеца правителството прави 12 конференции, срещи и семинари, за да търси начин да съживи икономиката. Е, как искате да даряват, когато те са като полуудавници? Малко са фирмите, които могат да отделят такъв ресурс.
Много ви моля, обсъждаме днешния ден, утрешния ден, дайте си сметка за това, освен другите инструменти, че законодателно даже трябва да изпреварваме, създавайки благоприятни условия, климат, среда за икономиката, а в случая за дарителството. Ето за това става дума.
И тъкмо защото вие сочите тези числа, значи няма някаква голяма опасност за хазната. Фискалният ефект ще бъде минимален и вие го разбирате. И тъкмо защото го разбирате, не си служете с тези числа.
Уважаеми дами и господа, приканвам ви днес поне да направим тази малка стъпка, която вчера пропуснахме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Васил Клявков има думата.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Колеги от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, обръщам се към вас: все пак, когато се говори за данъчните закони, всички вие добре знаете, че основният принцип в данъчната политика е да има неутралност. А не може, когато вчера парламентът по Закона за корпоративното подоходно облагане си каза своята дума по този проблем, днес от сутринта вече половин-един час слушам дебати на същата тема, за същия проблем. Значи, след като принципно приемаме такава логика на нещата, би трябвало да я следваме докрай, иначе поставяме в неравнопоставеност различни данъчни субекти, регистрирани по различен начин и упражняващи по различен начин своята дейност. Това е от гледна точка на данъчната логика.
Аз разбирам, че този закон не беше внесен от Министерския съвет. Този закон беше приет благодарение на консенсусния подход, който имаха народни представители от различни парламентарни групи. Но независимо от това аз мисля, че вносителят на данъчните закони - Министерският съвет, е длъжен да се съобразява със съществуващото вече законодателство в България. В противен случай Законът за организациите с нестопанска цел се оказва, че е приет само и само да се хвърли прах в очите на гражданските сдружения, без да последват никакви реални стъпки за установяването на този нов статут реално, на практика - статутът "обществена полза".
Искам да припомня също така, че тези организации осъществяват дейности в партньорство с държавните институции. Основни партньори на организациите в обществена полза са Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на отбраната, ако щете, Министерството на културата.
Пред мен са резултатите от едно представително проучване в какви сфери и за какво се разходват даренията за юридическите лица с нестопанска цел. Оказва се, че над 70 на сто от тези средства отново се изразходват за дейностите на различните министерства. Само 30 на сто са по проекти, насочени за дейности на недържавни организации и за подпомагане на физически лица.
Следователно, прекият резултат от приемането на тези наши предложения ще бъде, че определени дейности, които са задължение на държавата, занапред ще се изпълняват в по-голяма степен от организации с нестопанска цел, извършващи дейност в обществена полза. Това на Запад се нарича процес на приватизация на дейностите от социалната и духовната сфера. Именно, защото тези дейности се осъществяват от неправителствените организации, много по-качествено, ако щете, на много по-ниска цена.
Но от гледна точка на дебата трябва ли това да става, не трябва ли - мисля, че вчера много се говори, но ще повторя. Би трябвало да се замислим, като говорим тези неща. Досега законът позволява на дарителите, независимо какъв юридически състав са те, да отделят 5 на сто като разход средства за дарения. Всички знаем, статистиката го показва, че тези 5 на сто и при физическите лица, и при корпоративното подоходно облагане далеч не се изпълняват от възможностите, които държавата реализира.
Какво би предизвикало една подобна стъпка? Тя няма да увеличи реалния приток на дарения към тези фондации с кой знае колко. Тук с господин Стоилов съм съгласен. Но увеличението на тази възможност - от 5 на 10 на сто - създава реални предпоставки и, така да се каже, мотивира едни усилия за укриване на данъци и аз ще ви обясня как би могло да стане. Да, когато една фирма или физическо лице - тук в момента обсъждаме Закона за облагане на доходите на физическите лица - ако същият този човек е в управата на една фондация или на подобна неправителствена организация, съответната фирма има добри приходи, добър ръст на печалбата или пък при физическото лице съответно са високи доходите, иска да укрие или да спести част от данъците си, естествено - при 5 на сто това упражнение е трудно, има доста регистрации и усилия, не си струва цялата тази работа - но при една вече по-висока процентна ставка - от 10 на сто - за тези облекчения, тогава какво става? Прехвърля пари към фондацията, която също е негова или на близък човек, свързано лице. Тази фондация харчи пари ужким за осъществяване на социални дейности, но харчи най-вече за административни разходи и представителни цели и фактически това лице харчи за себе си парите, които уж дава за дарения в една такава система. И това съвсем не е невъзможно, дами и господа. Тогава ние вече няма да увеличим отново дарителския фонд, а ще направим възможно някои хора да се опитат да прикрият по този начин част от данъците си. Тогава вече се създава реална опасност за бюджета - не само по този закон, говоря и за двата, защото въпросът е свързан - и тогава вече ние не бива да правим това нещо.
Когато наистина видим, че в рамките на тези 5 на сто, които в момента законодателството разрешава фирмите или юридическите лица да дават като дарения и те не прехвърлят по-голямата си част от потенциала, поне прехвърлят 50 на сто, тогава ние можем да се обединим, че наистина има едно реално движение в тази посока и ние да го стимулираме, да увеличим този процент. Може би не на 10, може би постепенно да става това нещо, но ние не го виждаме това.
В същото време, ако гласуваме подобни текстове, ще дадем възможност на отделни хора да започнат да укриват своите данъци под някаква форма. И това според мен ще бъде трагично. Ние според мен трябва да сме по-загрижени за бюджета, който вече атакувахме с решението за отлагане на въпроса туроператорите да плащат ДДС след една година с 80 млн. лева. Тук още малко, там още малко, и в един момент приходите в този бюджет не се знае какви ще станат. Тогава държавата наистина няма да може в един момент да гарантира социалните домове, да гарантира други социални плащания, които са й функция. Все пак практика е в нашата държава, че основно тези дейности се финансират от държавата - над 90 на сто. И ако ние отнемем възможността държавата да прави това, няма гаранция с подобни стъпки, че тези дейности ще бъдат осъществени както трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Клявков, налага се да направя две възражения по това, което казахте, не за това, че наистина не е възможно да се злоупотребява понякога. Но когато водим тази дискусия, тя трябва да бъде конкретна. Най-малко злоупотреби могат да бъдат извършени с доходите, получавани по трудови правоотношения, защото там е ясно какво получава лицето, ясно е това, което то може да отдели, независимо дали е 5 или 10 на сто.
Така че, ако проявяваме загриженост за това да не се заобикаля законът, много по-голяма трябва да бъде тази бдителност и да се потърси гаранция в други насоки на данъчното законодателство.
На второ място, вие изглежда сте забравили част от разпоредбите в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Защото примерът, който дадохте, ако този закон се прилага стриктно, не може фактически да бъде използван, защото при организациите, които са се обявили за общественополезна дейност, има ограничения средствата да се разпределят между тези, които участват в тяхното управление, тоест, които именно могат да се окажат свързани по начина, за който говорите.
Проблемът е, че в България наистина в много случаи самата данъчна администрация не осъществява един ефективен контрол и дори, когато има възможност да предотврати такива злоупотребителни действия или пък да сезира съдебните органи, които да констатират тази злоупотреба, тя го прави.
Затова казвам, че когато боравим с примери, когато се опонира на една теза, нека това да бъде направено по начин, който действително може да разколебае дадена позиция, а да не търсим примери по принцип, тъй като в случая смятам, че опровергавам до голяма степен това, което казвате като опасения по повод на нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Клявков! Ако бях по-недобросъвестен, сигурно щях да Ви обвиня в политическа спекула с оглед на това, което казахте. Но аз ще се опитам съвсем конкретно да Ви изложа аргументите си против.
На първо място, за мен е твърде радостно, че вие отстъпвате от коравите християндемократически позиции и смятате, че и държавата трябва да се занимава със социални дейности и давате приоритет, което според мен е едно значително достижение за представител на десницата в българския парламент.
По отношение на първата част на Вашето изказване - за неутралността. За каква неутралност говорим, като при търговските дружества - защото направихте сравнението със Закона за корпоративното подоходно облагане - облагането е на една ставка, а тук има скала. Много добре знаете, при данъка за физическите лица каква неутралност въобще? Принципът на неутралността не е съотносим към дискусията, която водим.
Що се отнася до въпроса за укриването на доходи чрез фондации, да, ако Министерството на финансите, Министерството на правосъдието по отношение на регистъра на юридическите лица с обществена полза не си върши работата, да, ще се укриват данъци. Но как да разбера аз Вашия аргумент, че фондациите ще използват за представителни разходи, като самите вие, мнозинството, вчера приехте, че разходите за развлечения и курорти на съдружниците, управителите и пр. на търговските дружества да не бъдат вече неприсъщи разходи, а да отиват към представителните? Вие приехте едно такова третиране на разходите за развлечение и курорти. Днес вие казвате, че има опасност под формата на разходи за развлечение и курорти... Вчера вие с вашите гласове го приехте това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Руси Статков има думата за трета реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Клявков! Аз разбирам Вашите притеснения, притеснения, които са породени от нарушенията, свързани с "Бъдеще за България". Защото наистина е необяснимо дарение от 1 млн. и 100 хил. долара, което е направено за "Бъдеще за България" от "Сиис индустрис", какво представлява. Дали представлява 5 на сто или повече? Да, тук има укриване, тук има престъпление. За съжаление обаче вие не искате да го преодолеете, като се направи проверка, и заради това, че вие не искате да изпълнявате закона, а се оправдавате, че не трябва по отношение на другите, които са добронамерени, които са отговорни, да има възможност. Това не мога да го разбера, господин Клявков. Решете си проблема! Преборете се със злото. То е очевидно. Повтарям, 1 млн. и 100 хил. долара са дарени. Прав сте, това не може да бъдат нито 5 на сто, очевидно става дума за покрити доходи, става дума за престъпление.


Второ, държавата. Ами, държавата не си е свършила работата и не си я върши.
И аз дадох пример и вчера - социален дом за деца с изостанало развитие в Берковица - студ, в момента няма никакво дарение, а имат желание хора да дарят.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Защо?
РУСИ СТАТКОВ: Защото държавата не си е свършила работата нито в посока да осигури гориво за децата, нито пък да даде възможност да се дарят повече от 5 процента, господин Христов. Ето, това са проблемите.
Господин Клявков, много Ви моля, много разчитам на Вас да се наложи поне на днешния ден справедливостта, да помогнете на хората в беда. Подкрепете предложението на колегите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми колеги, първо наистина неутралността ще се наруши, въпреки че ставката, както господин Миков каза, е различна, но не е толкова различна, защото ... (Реплика на Михаил Миков от място, която не се разбира.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, много Ви моля!
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: ... средната данъчна тежест от доходите на физическите лица е под 20 на сто, тя е някъде около 16 и нещо. Сега не мога да цитирам точната цифра. Тя е под данъчната тежест за фирмите.
Освен това, след като доходът на юридическите лица се обложи с данък, дивидентът също се облага с окончателен данък. Така че този доход за съответните собственици на тези юридически лица не пристига директно и дори не можем да кажем, че скалата при физическите лица е съответно по-голяма или по-малка. За всеки конкретен случай това е различно. Но в общи линии данъчната тежест и в единия, и в другия случай е почти равна. Това е световна и европейска практика.
По отношение на въпроса, който постави господин Статков за "Бъдеще за България", от сутринта слушам само това, като че ли единствената фондация в тази държава е "Бъдеще за България".
Това не е вярно, господин Статков!
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Вие се смущавате.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: Не се смущаваме. Ако ние искаме да помагаме само на тази фондация, всички тези предложения, които вие правите, ще ги подкрепим, тя ще се укрепи, но ние имаме равно отношение към този проблем, към всички такива нестопански организации, към всички такива лица и нямаме специално отношение към нито едно от тях. А това, че Вие употребявате само едно и също име, това не ви прави чест, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Направете проверка! Ако искате, направете проверка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, моля Ви!
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: Не Ви прави чест, защото едва ли има организация в България от този характер, която има такава разгърната дейност. Аз знам за много фондации на ваши хора тук, в лявата част, които не сме чули какво правят, специално на господин Нешев, не сме чули какво правят тези фондации, но сме чули за някои неприятни неща около тях. Така че нека да не спекулираме с имената на различните неформални юридически лица, нестопански юридически лица, а наистина да мислим по-трезво тук, в залата, пред хората на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Велислав Величков има думата.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бях един от съвносителите на трите законопроекта, а след това и на общия законопроект за юридическите лица с нестопанска цел. Когато се разглеждаше тук законопроектът на второ четене, обсъждайки текста за подпомагане чрез данъчни, митнически, финансови и друг вид облекчения на организациите с нестопанска цел, имаше един спор: дали текстът да бъде императивен: "подпомага", или текстът да бъде: "може да подпомага".
Тогава си спомням, че всички съвносители на този законопроект, включително и уважаемите господа Местан и Еюп, се съгласиха, че текстът трябва да бъде: "да дава възможност на държавата при отчетените финансови параметри да подпомага организациите с нестопанска цел, регистрирани в обществен интерес в публичния регистър". Не императивно, а пожелателно. И трябва да се търсят съответните възможности това да стане.
Аз наистина не предполагах тогава, че само месец-два след това ще влезе това предложение за конкретните стъпки, които проф. Стоилов твърди, че са малки. Аз бих казал, че стъпката, която се предлага тук, е изключително голяма и широка, защото в текста, който предлагат уважаемите народни представители, най-напред са включени абсолютно всички юридически лица с нестопанска цел, които са около 6 хил. в България, а във второто изречение са включени вече тези, които са регистрирани за извършване на общественополезна дейност в Централния регистър при Министерство на правосъдието. Значи тук е мястото най-напред да си напомним, че законът още не е влязъл в сила. Това ще стане от 1 януари догодина. Тук е мястото да напомним, че такъв регистър още няма.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Защо?
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Защото законът не е влязъл в сила, господин Миков. А когато този регистър бъде създаден, между другото там имаше един спор дали в тригодишен или едногодишен срок да стане регистрирането на организациите за извършване на общественополезна дейност. Аз лично предлагах в едногодишен срок, но се прие, че срокът трябва да бъде по-голям - тригодишен.
Значи ние даваме тригодишен срок за регистриране в публичния регистър и същевременно предлагаме данъчни облекчения преди законът да е влязъл в сила, преди да има създаден публичен регистър, и преди да има записани вътре регистрирани организации за извършване на общественополезна дейност! Ето, това е точната илюстрация на поговорката за впрягане на каруцата пред коня. Ние не знаем още кои ще бъдат регистрирани, не знаем как ще изглежда този публичен регистър, но вече предлагаме много сериозни данъчни облекчения. И то не само в Закона за данъчно облагане на физическите лица, а и вчера в Закона за корпоративното подоходно облагане. Ние обаче вече веднъж сме минавали по този път и не трябва да се забравя, че по този път през 1990-1991 г. е минавано - с всички фондации, със студентските кооперации пак, с много благородни подбуди. И от тези благородни подбуди се роди много сива икономика, много скрити данъци и много намалели приходи за държавата.
И тук се стига до още едно противоречие на колегите от опозицията: в текстовете по проектобюджета, когато стигнем до второ четене това ще се установи, от ваша страна се предлага завишение на приходната част. А при вчера и днес разглежданите данъчни закони се предлага намаление на приходната част. Значи в бюджета увеличаваме приходите, но в данъчните закони се стремим да ги намалим! Ето вече едно истинско противоречие между предложенията в данъчните закони, които формират в основната си част приходната част на бюджета, и предложенията за проектобюджета.
И затова аз призовавам за следното: все още законът не е влязъл в сила. Нека той влезе в сила, нека бъде създаден този централен регистър при Министерство на правосъдието, нека този регистър заработи, нека видим тези организации, които ще започнат да работят в обществена полза, и тогава, обсъждайки съвсем спокойно финансовите параметри на държавата през следващата година, да заложим евентуално конкретни стъпки, и то нормални стъпки в "Бюджет 2002", а не тук да слагаме една широко отворена врата, абсолютно всички юридически лица с нестопанска цел и облекчения в размер до 10 на сто за регистрираните в централния регистър, който още не е създаден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Реплика - господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми дами и господа народни представители, господин председател! Удивен съм от господин Величков, защото той на няколко пъти повтори: да видим кои ще се регистрират. Какво означава това? Че вие се мотивирате като мнозинство от това кои фондации ще се регистрират и кои няма да се регистрират?! Тук господин Клявков говори за принципи. Значи има противоречия вътре между народните представители от СДС. Това първо.
Второ, господин Клявков говори за нарушения. Аз споменах изрично, че действително има нарушения, ето, "Бъдеще за България" - 1 млн. и 100 хил. долара са получени от "Сиис индустрис", като дарение. И аз също като господин Клявков казах: да, това е нарушение, защото 5 на сто не може да бъде такава голяма печалба и не са обявили. За това е нужна проверка. Но защо трябва да се смущаваме от това, че ще се направи проверка и ще се накажат нарушителите и да наказваме всички други?
Господин Величков, тук вече има поощряване на една фондация, която не е регистрирана в новия списък, но по отношение на нея вие не взимате мерки. Никакви мерки! Един милион и сто хиляди долара! И говорите за приходи. Ами, не са влезли приходи в бюджета и няма и да влязат.
Говорите за данъчната политика и за данъците. Ние настоявахме много по-рано да се приемат данъците, за да се обсъдят всички въпроси в детайли. И не ние, а вие претупвате законодателството, като съчетахте в момента обсъждането на законопроекта за държавния бюджет за 2001 г. с измененията на данъчните закони. Но все още законът за държавния бюджет за второ четене не е обсъждан, така че нищо не пречи, господин Величков да се видят тези изменения и те да бъдат приети в данъчните закони. Ако вие не искате проформа да приемате въобще закони.
Така че става дума за незначителни изменения, става дума за въвеждане на законност, а не "Бъдеще за България" да получава по 1 млн. и 100 хил. долара незаконно. А за всички онези, които желаят да даряват в по-големи размери. Ето затова трябва да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За втора реплика има думата господин Стефан Нешев.

СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин Величков! Първото нещо, което искам да Ви помоля като бъдещ практикуващ юрист, е да проумеете, че Ал Капоне е бил осъден не затова, че е извършвал контрабанден внос на алкохол, а затова, че не си е плащал данъците. Значи, има система, с която да се ограничи неплащането на данъци.
Второто нещо, което искам да Ви кажа: не говорете в бъдеще време за това, което ще се направи. Трябва да правим. Защото французите казват, че всички, които говорят в бъдеще време, са посредствени хора.
И третото, господин председател, обръщам се в резултат на изказването на господин Клявков с процедурно предложение към Вас. Аз настоявам в комисията "Антимафия" да бъде разгледана дейността на фондацията на Общинския съвет на Евролевицата в Пловдив и всички документи, които имат движение по средства или каквото и да е, по регистрация на тази комисия, които аз съм подписвал, да бъдат публично огласени. И ако има нарушения на закона, да бъдат обявени пред обществеността. Но ако няма, всички онези, които спекулират с това, да им бъде направено обществено порицание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Нешев. Но обществено порицание от парламента?
СТЕФАН НЕШЕВ: Да, внасям го в дневния ред. Искам да се извърши тази проверка. Правя го съвсем официално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Трета реплика - господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Величков! В дискусията по данъка Вие привлякохте и темата за бюджета, и масата предложения, които преследват увеличаване на приходната част на бюджета. И намирате противоречие между днешните наши претенции и онова, което предлагаме. Няма противоречие! Най-малко две големи всепризнати опорни точки има в това наше поведение. Първо, и учебниците с основните си формули, и практиката на другите страни показва, че намаляването на данъчните ставки, подобряването на данъчния режим, особено изчистването му от неща, които го правят враждебен на икономиката на фирмите, работят по посока на увеличаване на темповете на растежа, на истинските темпове на растежа, на оборота и оттам - приходи в бюджета.
И второ, ние до втръсваме вече повтаряме, че вече три години и половина има стабилизация. Данъчната администрация става все по-съвършена и все по-ефективна, а пък показателите показват, че това не се реализира като резултати. Така че, пледирайки за намаляване на данъчните ставки, за промяна в данъчния режим и днес пък - за увеличаване на необлагаемата част от доходи, или вчера - от печалба, която отива за дарения и за спонсорство, ние не си противоречим. Но вие не желаете да приложите тези работещи формули! Има ги в учебниците, но още по-важното е, че ги има в практиката на други страни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За дуплика има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Нешев, ако имаше подобни малки стъпки, облекчения или вратички в този размер, в който се предлага тук за неправителствените организации, в САЩ по времето на Ал Капоне, той нямаше да влезе в затвора за неплатени данъци. Просто щеше да мине през нестопанските организации. А това в България се видя през 1990 - 1992 г. Но аз искам да ви питам: от онези, които внасяха петрола и алкохол през фондации, някой влезе ли в затвора? (Неразбираема реплика от място на господин Стефан Нешев.) Това е по повод...
Второ, да не се говори в бъдеще време. Господин Нешев, абсолютно съм съгласен да не се говори в бъдеще време, а да започнем да говорим в настояще. Това може да стане, когато законът влезе в сила и когато имаме действащ публичен регистър към Министерството на правосъдието. И такъв беше смисълът на моето изказване. Нека регистърът да бъде създаден. И нека да видим вътре регистрираните неправителствени организации, които ще работят в обществен интерес, защото иначе в момента при невлязъл в сила закон и несъздаден регистър си говорим точно за нероден Петко. (Неразбираема реплика от място на господин Стефан Нешев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев, моля Ви!
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Господин Статков, Вие говорите кой реално подпомагал неправителствения сектор. Аз искам да Ви попитам защо при Закона за юридическите лица с нестопанска цел нямаше нито един вносител от вашата парламентарна група? И нещо повече, на първо четене и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, и особено в залата имаше толкова сериозни изказвания против предвидения контрол върху дейността? Вие тук говорите за някакви злоупотреби, които извършвали някои неправителствени организации. Защо тогава вашата парламентарна група беше против по-сериозен контрол? И ако Вие имате някакви данни, има си органи, където да ги дадете тези данни, а не да говорите от тази трибуна за престъпления и нарушения, скрит зад депутатския си имунитет за неносене на наказателна отговорност за направени изказвания тук. (Неразбираема реплика от място на господин Руси Статков.)
Господин Статков, моля Ви, малко култура трябва да има и възпитание!
За господин Стефан Стоилов. Три години повтаряме, че имаме финансова стабилизация и къде са конкретните резултати, господин Стоилов?!
Господин Стоилов, конкретните резултати са в сега внесените данъчни закони. Намаляването на данъчните ставки до някои от най-ниските стойности в Европа е конкретният резултат от тригодишната стабилизация и точно този резултат се прояви в края на мандата на настоящия парламент и правителство. Това са резултатите - намаляването на данъците за всички, а не създаването на привилегии за определени групи лица, което явно се цели с тези предложения.
Така че аз много Ви моля да не се развива популизъм за това - да се представим добре пред неправителствените организации, а да седнем и сериозно да обсъдим мерките, които ще бъдат предприети след създаването на публичния регистър към Министерството на правосъдието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
За изказване има думата господин Руси Статков.
Господин Руси Статков, а Вие одеве нямахте ли изказване?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Реплика правих, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, преди това?
РУСИ СТАТКОВ: Беше реплика. (Неразбираема реплика на докладчика господин Христо Христов.)
Господин Христов, Вие не следите дискусията, а като председател сте длъжен много внимателно да я следите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не правете забележка на господин Христов, а говорете по същество.
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, благодаря Ви за припомнянето, но господин Христов ме репликира и ме прекъсва, затова, иначе нямаше.
Няма да обръщам повече внимание, благодаря, господин председател!
Дами и господа народни представители! Въпросите, които се поставят в конкретния параграф за изменение и допълнение, се разшириха и опряха до Закона за организациите с нестопанска цел. Ставаше дума за контрол. И става дума за контрол. Изказани бяха много съмнения от колегите от СДС за това, че контролът не е ефективен. И, господин председател, упреци, тъй като ние действително не можем да говорим от място, нямаме право, към народни представители, в това число и към мен, че ние сме против контрола.
Господин председател, много Ви моля, нека да не ни правят поне нас на луди, защото аз тази сутрин предложих комисия, специална комисия за проверка на фондация "Бъдеще за България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това го гласувахме и вече не е обект на темата. Много Ви моля, върнете се на темата.
РУСИ СТАТКОВ: Ама аз съм на темата - за контрола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не сте!
РУСИ СТАТКОВ: Аз съм на темата за контрола, защото това е основното опасение, господин председател. От 5 на 10 да се увеличат процентите, опасението е, че ще има такива фондации, които ще нарушат закона. И затова се наказват всички други фондации. Аз не искам, господин председател, да наказваме заради фондация "Бъдеще за България" всички други фондации. Затова си позволих и си позволявам да го кажа многократно. И ще ви припомням винаги: тези, които гласуваха тази сутрин против комисията, няма да упрекнат нито мен, нито Парламентарната група на Демократичната левица, че не сме искали контрол. Искаме такъв контрол. А след като и средствата за масова информация, след като общественото мнение е настроено по отношение на определени, конкретни примери и случаи, час по-скоро трябва да се даде отговор. Това не е злоупотреба с имунитет, господин Величков! Това е задължение на народния представител - да иска от тази трибуна. И аз исках, но Вие не ме подкрепихте. Вие гласувахте "против" тази сутрин, господин Величков. Ще дам разпечатката на медиите, за да не лъжете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, оставете гласуването тази сутрин.
РУСИ СТАТКОВ: Говорим за контрол, господин председател. И отново, и отново ще се връщам към този контрол, за да преодолея бариерата във вас, в мнозинството, защото тази бариера е във вътрешната ви психологическа нагласа. От една страна, вие знаете, че има нарушители, от друга страна - не смеете да ги унищожите, дето се казва, а същевременно наказвате невинните. Така че моето изказване с този акцент води и има единствено за цел да преодолеете своите вътрешни опасения.
И, господин Христов, да решите по-сериозно онези въпроси, зад които Вие застанахте от тази трибуна и се обърнахте към левицата за това, че се грижите за децата и за българския народ. Каква е тази грижа, господин Христов, след като в момента не само в социалните домове, аз ви дадох пример с Берковица... Дадох ви пример с училище...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, в следващия момент вече ще Ви отнема думата.
РУСИ СТАТКОВ: Защо, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Защото сме на второ четене на конкретен закон.
РУСИ СТАТКОВ: Ами имам право до пет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Обсъждаме конкретни текстове. Много ви моля!
РУСИ СТАТКОВ: За пет минути имам право да се аргументирам. Защо не искате да чуете какви аргументи излагам?
Ако излагам нещо, което не е в посока на темата - да. Но аз Ви давам аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това изцяло не е в посока на темата.
РУСИ СТАТКОВ: Напротив, такива въпроси се поставиха, че се намалява приходната част, че не се решават определени проблеми. Аз не съм съгласен с това. И казвам защо не съм съгласен. Защото от бюджета в момента не се финансират тези домове, защото трябва да се търси и друг начин. И този начин е именно чрез дейността на тези организации.
Защо Вие не искате да го приемете като аргумент, който е такъв? И аз много Ви моля, Вие правите по същество изказване, станете на трибуната след мен, господин председател, изкажете се като несъгласие и аз ще го уважа, ако действително има основание. Но в случая смятам, дами и господа от мнозинството, че аргументите са ви несериозни. И затова си позволих да стана и си позволявам, защото не мога да стоя в залата, когато се лъже, когато се изтъкват несериозни аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За реплика има думата господин Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Господин Статков, понеже твърдите, че ние не сме заинтересовани и не искаме да знаем какво е състоянието на тези домове, аз заявявам от тази трибуна, че ще отида да проверя състоянието на този дом, за който Вие казахте, в Берковица. И благодаря на другия Ваш колега, който ми даде изрезка от вестник "Труд". Аз благодаря на журналистите, че те отразяват принципно състоянието на тези домове. Ще отида и там да проверя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Христов, и Вашата реплика беше далеч от това, с което се занимаваме.
Сега господин Руси Статков има право на дуплика пак по всичко друго, но не и по закона.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа народни представители! Напротив, по закона сме. И днес, когато има празник на хората, които се занимават с милосърдие и благотворителност, господин председател, аз уважавам жеста на господин Христов. И нещо повече, господин Христов, предлагам Ви да не ходим в Берковица, а да започнем днес с Вас да събираме пари и за Дома за изостанали в своето развитие деца, и за гимназията в Берковица. Господин Христов, няма нужда да биете път и да харчите допълнително пари. Дайте тези пари днес да ги съберем в почивката и да осигурим поне за тези две училища нещо, с което да им помогнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Съжалявам, че дискусията се отметна в тази посока, а не конкретно по закона. По закона има още какво да се оправя. Съжалявам, че го няма господин министъра, обаче явно, че няма да е този министър, който ще оправи този закон. Нека и да е той, ама да се сети да го оправи. Въпреки че този закон беше приет наново преди известно време, той все пак носи отпечатъка на бившия Закон за данък общ доход. Вместо да гледаме европейската практика... Виждам, че господата заместник-министри не слушат. Господин Куртев, ако те искат да си правят съвещание, мястото в пленарната зала не е за съвещания, мястото е в кулоарите или в стаите. Тук сме ги поканили да слушат и да вземат отношение по закона. И аз Ви призовавам Вас, като председател, да им направите забележка, защото все пак са гости.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Забележки правя на народните представители, когато нарушават реда. Сега никой не нарушава реда, господин Димитров, никой не пречи на протичане на заседанието.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин заместник-министърът в момента не слуша. А аз се обръщам главно към него, защото мисля, че той при следващото правителство може да поправи закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин заместник-министър, моля, слушайте господин Димитров, той се обръща към Вас.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: За разлика от европейското законодателство, нашето законодателство специално по облагането на доходите на физическите лица е силно фрагментирано. Вижте на коя глава сме - "Определяне на данъчната основа - Доходи от трудови правоотношения". Вместо най-напред да се определят всички основни принципи на облагане на доходите независимо от това какви са, дали са от трудови, дали са от нетрудови, не знам откъде са и т.н., разбира се, да има разлика между прираст на капитала, те се парцелират така, че аз разбирам колегите, те сега предлагат в трудовите правоотношения да имат право тези, които получават работни заплати, да правят дарения с известно облекчение, както имат тези - обърнете по-нататък и ще видите в чл. 22 - които имат свободни професии, те имат право да правят дарения. Защо едните имат право да правят дарения, а другите не? Това не противоречи ли на Конституцията, че всички са равни? Тези от трудови правоотношения нямат право да правят дарения, т.е. имат право да правят, обаче след облагането. Вие говорите за 10-те процента, а не вниквате в другото предложение - за 5-те процента. Имайте предвид, че доходите от трудови правоотношения се контролират много по-лесно от всички други. Аз да съм ще ви направя веднага наредба или правилник, каквото трябва, давате платежното на главния счетоводител и на следващия месец това ви се отразява в бележката, която ви дават за доходите. Това е просто. Вярно, че трябва да има разлика, както е в Германия - 5-10 на сто, обаче дайте възможност и на тези хора да даряват с 5 на сто.
Другото сте го отхвърлили, командировъчни и т.н., макар че там проблемът е по-сериозен. И аз ви казах това още когато гледахме закона, който приехме вчера. Да има командировъчни за всички, а не само за тези, които са на трудови правоотношения. Това е най-модерното - движение на хора между фирми и на разделение на дейностите. Защо ще признавате за разходи командировъчните само на тези, които са на трудови правоотношения? Ето, примерно Народното събрание иска да командирова някакъв специалист с една наша делегация. Защо този човек да плаща данък общ доход? Кажете защо. Аз не мога да разбера.
Аз ви предлагам, колеги, да вникнете в първата част на предложението - защо хората, които работят на трудов договор, нямат право на дарение. И не мога да разбера защо Министерството на финансите поддържа тази теза. Не би ли трябвало всички тези облекчения да бъдат изведени пред тези глави, които определят какво е трудово правоотношение, какво е по граждански договор, какво е под наем и т.н. Господин Величков каза, че този закон още не работел. Може да не работи, но някои си събират парите.
Ако искате, да кажем, че това нещо ще се прилага след една година, или да го предложим от 1 януари 2002 г., ако сте за това. Аз виждам, че има народни представители от Парламентарната група на СДС, които са направили едно такова разумно предложение. Но аз не съм чул отникъде аргумент защо един човек, който работи на трудов договор, не може да прави дарение, а само който е на свободна професия.
Така че, колеги, има доста какво да се поправя по закона. Аз бих ви предложил, разбира се, ако парламентарното мнозинство се съгласи и председателят се съгласи, да гласуваме тези две предложения на две - първо, за дарение от 5 на сто, което е нормално, и после за дарение 10 на сто, защото виждам, че по него няма съгласие. Господин Величков, Вие съгласен ли сте с дарение от 5 на сто? Ако искате, да ги разделим и да го гласуваме на две.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Гласуваме предложенията така, както са направени от вносителите.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Лютви Местан и Рамадан Аталай.
Гласували 158 народни представители: за 79, против 72, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение за прегласуване, защото ми се стори, че се появи светлинка в тунела. Редица колеги разбраха колко естествено е това наше предложение, но някои от колегите не се ориентираха достатъчно ясно в ситуацията. Поради това моля предложението да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Поставям на прегласуване предложението на народните представители Лютви Местан и Рамадан Аталай.
Гласували 199 народни представители: за 92, против 100, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Янаки Стоилов, Иван Димов, Михаил Миков, Петър Рафаилов и Светлана Бончева.
Гласували 175 народни представители: за 78, против 54, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 7, който става § 6 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 138 народни представители: за 123, против 15, въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 8. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата "доходите" се добавя "като облагаемият доход, определен", а накрая се добави "се намалява с:
1. вноските за социални, здравни, пенсионни и други осигуровки, които лицата по закон са задължени да правят за своя сметка;
2. вноските за доброволно социално, пенсионно, здравно осигуряване и/или застраховане, направени през календарната година от лицата за тяхна сметка, ако не са отчетени като разход".
2. В ал. 2 думата "частна" се заличава, а думите "ред, определен от министъра на здравеопазването" се заменят със "Закона за лечебните заведения"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Моля, гласувайте § 8, който става § 7 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 4.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 9. В чл. 22, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. в т. 2 след думите "здравно осигуряване" се добавя "или застраховане";
2. в т. 3 след думата "размер" се добавя "до"."
Предложение на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков:
В чл. 22, ал. 1, т. 1 се добавя буква "е":
"е) 100 на сто със сумите, платени като лихви през годината при ползване на потребителски кредити или кредити за покупка на жилище."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Лютви Местан и Рамадан Аталай:
В чл. 22, ал. 2 т. 3 се изменя така:
"3. Облекченията за дарения, извършени в полза на юридически лица с нестопанска цел, в размер до 5 на сто след намаленията по точки 1 и 2. При условията на предходното изречение размерът на облекчението е до 10 на сто, когато даренията са в полза на юридически лица, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 22, ал. 1, т. 3 числото "5" се заменя с "10".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Янаки Стоилов, Иван Димов, Михаил Миков, Петър Рафаилов и Светлана Бончева:
В чл. 22, ал. 2 т. 3 се изменя така:
"3. Облекченията за дарения, извършени в полза на юридически лица с нестопанска цел в размер до 5 на сто след намалението по точки 1 и 2. При условията на предходното изречение облекчението е до 10 на сто, когато даренията са в полза на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, регистрирани в Централния регистър при Министерството на правосъдието. Общото намаление на облагаемия доход при използване на тези облекчения не може да е повече от 10 на сто."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! За съжаление констатирам, че тъй като може би много от колегите не разполагат с действащия закон, просто не се ориентират и съм длъжен да кажа, че до този момент ние обсъждахме даренията, свързани с доходи от трудови правоотношения, а продължаваме и сега с доходи от стопанска дейност, включително селско, горско и водно стопанство и от други дейности по извън трудови правоотношения, като предложението в случая, което съм направил е да се увеличи онова, което в момента е 5 на сто и се освобождава и е извършено за дарение и стане на 10 на сто. Тоест, средствата да се повишат и тези средства да са свързани с доходи от стопанска дейност. Ако тази дейност е легитимна, а ние говорим за легитимна, ако хората желаят, тук става дума за еднолични търговци, става дума за нотариуси, става дума за лица, упражняващи свободни професии - лекари, адвокати и т.н., не трябва да бъде този законът, който да ги спира да извършват по-голямо дарение от собствените си средства, от собствените си доходи. И именно затова поясних, за да се разбере и да няма съмнение от мнозинството. Ако вие се съмнявате в лекарите, в адвокатите, в тези свободни професии, които може би една част от вас преди да бъдат народни представители са упражнявали и живот и здраве пак ще осъществяват, аз не мога да разбера и не бих разбрал на каква основа почиват тези съмнения, защото става дума именно за това - от собствените си пари да отделиш повече. Това 5 на сто, което ще се признае за разход, който няма да се обложи повече, няма да се отрази драстично на приходите.
Тук многократно се споменаваше онази сума, която е по корпоративното облагане. Аз бих казал, че по отношение на доходите на физическите лица тя е значително по-малка, а същевременно давайки възможност на един човек да се почувства истински човек, осъществил благотворителен жест, ние ще умножим неговите сили и творчески възможности да увеличи тези доходи, които реализира от стопанска дейност и съответно да се увеличат и данъците, които ще плати. Нека да се види и тази зависимост.
Не трябва да подтискаме хората, не трябва да ги затваряме в егоизма, да ги затваряме в себичността. Напротив, трябва да дадем възможност на онези, които искат да направят нещо повече, да увличат останалите.

И пак повтарям, и ще продължавам може би и по другите предложения - става дума за утвърждаване на едни ценности, за преутвърждаването на тези ценности. Не става дума просто за пари. Защото това Народно събрание, не може просто така да отмине неговата дейност, то трябва да направи много сериозни крачки в уреждането на един нов тип отношения със законите, които приема.
И се присъединявам към онова, което предложи господин Венцеслав Димитров, а именно, ако вие не сте готови от тази година, нека да го приложим от 2002 г., в смисъл от следващата година. Но да проличи волята и тя да бъде узаконена именно сега с този акт. Нищо не ни пречи, господин председател, правно-технически да запишем в Преходните разпоредби, че това ще действа от 2002 г.
Така че, призовавам ви наистина да се съсредоточите в Деня на милосърдието и да намерите в себе си сили като мнозинство, да гласувате, и да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Вече неколкократно обсъждаме тази тема поради структурата на закона, от която ние сме обвързани. И отново възниква проблемът за това с колко могат да бъдат повишени даренията, или, казано по друг начин, с колко да се намали облагаемият доход, въз основа на който лицата плащат своите данъци.
Аз по-нататък няма да говоря за същото предложение по чл. 25, тъй като не зная дали тук напластяването на аргументите и удължаването на дискусията с нещо променят нейното качество. И поне за мен става излишно в тази непробиваема стена да бъдат превеждани допълнителни доводи, с които да се подкрепят предложенията.
Единствената разлика тук е за вида на дохода, както беше споменато. А следващото предложение по чл. 25 се отнася пък до доходите от наеми и ренти.
Обръщам внимание на един въпрос, който беше засегнат и като че ли опитът голяма част от мнозинството да въведе някакъв своеобразен § 22, като едно липсващо условие, се превръща в предпоставка за изпълняване на друго изискване.
Ясно е, че Законът за юридическите лица с нестопанска цел ще действа от началото на следващата година. Това означава, че ако Министерството на правосъдието бързо организира издаването на публичния регистър за вписването на организациите в обществена полза, още в течение на 2001 г. такива организации ще бъдат регистрирани. Следователно, възможно е тези разпоредби да започнат да се прилагат по отношение на някои от юридическите лица още в рамките на следващата финансова година. А това, че поради срокът, който е даден за вписването в този регистър, той няма да бъде много дълъг. Това е само аргумент, че няма да са толкова много организациите от обществена полза, за които ще могат да бъдат направени дарения по условията на второто изречение в рамките до 10 на сто. Тъй като другото изискване - за даренията до 5 на сто, съществува и сега за всички тези дейности, които са посочени.
Така че, ако ние търсим паралелно, едновременно действие на законите, не трябва да правим така, че един закон съществува, но той не предизвиква никакви последици. Вие днес официално признавате, че Законът за юридическите лица с нестопанска цел, а към много негови разпоредби аз продължавам да имам резерви, но това е отделен въпрос, нищо няма да промени през 2001 г. Може да приемем още много закони, с които някъде да се представяме и да твърдим, че имаме модерно законодателство, но това законодателство на практика не действа, тъй като то не регулира реални отношения. И липсата на такива обвръзващи разпоредби в данъчното законодателство е още едно от потвържденията на такова твърдение.
Затова обръщам внимание, че тук въпросът не е толкова бюджетен, той е въпрос на едно разбиране и на това дали трябва да бъдат въведени разграничения между организациите, които получават средства от дарения и оттам - облекчения за дарителите, и другата категория организации, които изпълняват някаква обществена мисия, поне така, както се предполага, че те са я заявили, и които трябва, наред с държавата, да подпомогнат постигането на определени социални цели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател. Аз също ще направя един последен опит и повече няма да взимам отношение по предложението, което сме направили, по-нататък в Закона за облагане доходите на физическите лица. Защото ми се струва, че няма да има смисъл от това.
С това конкретно предложение ние за пореден път искаме размерът на облекчението за даренията в полза на юридическите лица, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, да се увеличи от 5 на 10 на сто. Няма да повтарям аргументите на господин Янаки Стоилов, но още веднъж съвсем определено искам да задам въпроса: защо ние приехме един наистина добър и модерен Закон за организациите с нестопанска цел? Най-важното в този закон, сърцевината на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, е, че за първи път в българския правен мир се въвежда един нов статут - статутът "обществена полза". Този статут задължава организациите с нестопанска цел, регистрирани за извършване на общественополезна дейност, да приемат едни твърде утежнени правила за своята дейност - както за взимане на решения, така и като режим на регистрация и т.н.
Аз разбирам, че този закон не беше внесен от Министерския съвет, този закон беше приет благодарение на консенсусния подход, който имаха народни представители от различни парламентарни групи. Но независимо от това аз мисля, че вносителят на данъчните закони - Министерският съвет, е длъжен да се съобразява със съществуващото вече законодателство в България. В противен случай законът за организациите с нестопанска цел се оказва, че е приет само и само да се хвърли прах в очите на гражданските сдружения, без да последват никакви реални стъпки за установяването на този нов статут, реално, на практика - статутът "обществена полза".
Искам да припомня, също така, че тези организации осъществяват дейности в партньорство с държавните институции. Основни партньори на организациите в "обществена ползва" са Министерството на труда и социалните грижи, Министерството на образованието, Министерството на отбраната, ако щете, Министерството на културата.
Пред мен са резултатите от едно представително проучване в какви сфери и за какво се разходват даренията за юридическите лица с нестопанска цел. Оказа се, че над 70 на сто от тези средства отново се изразходват за дейностите на различните министерства. Само 30 на сто са по проекти, които са насочени за дейности на недържавни организации и за подпомагане на физически лица.
Следователно прекият резултат от приемането на тези наши предложения ще бъде, че определени дейности, които са задължение на държавата, занапред ще се изпълняват в по-голяма степен от организации с нестопанска цел, извършващи дейност в "обществена полза". Това на Запад се нарича процес на приватизация в дейностите от социалната и духовната сфера. Именно защото тези дейности се осъществяват от неправителствените организации, много по-качествено и, ако щете, на много по-ниска цена.
В момент, когато в Европа вече се говори за държавата като дарител на неправителствените организации, тоест, доброволно държавата отстъпва огромни финансови средства за изпълнение на своите функции в социалната и духовната сфера, именно защото неправителствените организации ще изпълнят тази услуга много по-евтино и по-качествено, ние се въздържаме от елементарни стъпки по посока на поощряване на вътрешното дарителство.
Призовавам ви поне тук да подкрепите предложението ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Гласували 115 народни представители: за 31, против 35, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Лютви Местан и Рамадан Аталай.
Гласували 145 народни представители: за 54, против 76, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 127 народни представители: за 42, против 83, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Янаки Стоилов, Иван Димов, Михаил Миков, Петър Рафаилов и Светлана Бончева.
Гласували 156 народни представители: за 62, против 68, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 9, който става § 8, така както е предложен от вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 10. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея първа се изменя така:
"(1) Данъчната основа за доходи от отдадено под наем движимо и недвижимо имущество, от аренда или от рента се определя, като облагаемият доход се намалява с 20 на сто разходи."
2. В ал. 2 след думата "размер" се добавя "до"."
Предложение на народните представители Лютви Местан и Рамадан Аталай:
В чл. 25 ал. 2 се изменя така:
"(2) Облагаемият доход по ал. 1 се намалява с облекчение за дарение в размер до 5 на сто след приспадане на признаните разходи по ал. 1. При условията на предходното изречение размерът на облекчението е до 10 на сто, когато даренията са в полза на юридически лица, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Янаки Стоилов, Иван Димов, Михаил Миков, Петър Рафаилов, Светлана Бончева:
В чл. 25 ал. 2 се изменя така:
"(2) Облагаемият доход по ал. 1 се намалява с облекчение за дарение в размер до 5 на сто след приспадане на признатите разходи по ал. 1. При условията на предходното изречение размерът на облекчението е до 10 на сто, когато даренията са в полза на юридически лица, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Заставам на трибуната не за да преповтарям аргументите, а да насоча вниманието на колегите от мнозинството към три аргумента, които многократно бяха изказвани, и да изразя своята тревога от нечуваемостта, от една страна, и, от друга страна, да разберете, че става дума действително за нещо изключително важно.
Вчера беше споделено, че една част от фондациите в Република България се подпомагат от външни донори. Въпреки своето разбиране за добронамереността на тези дарения и подпомагане аз все пак считам, че външната помощ не трябва да бъде основната, защото в края на краищата става дума за фондации, които действат в Република България. Не бих искал да отивам по-нататък в своите разсъждения, но при всички случаи не мога да не изразя и своята тревога, наред с известното облекчение, че все пак има пари от някъде. Смесени са чувствата ми по отношение на това финансиране.
Второ, многократно беше споменато, че има съмнение от мнозинството в другата част от фондациите, които действат, че се финансират незаконно.
И какво се получава на практика? Реално като цяло ние нямаме, или поне от тази дискусия така се получава, фондации и организации с нестопанска цел, които да работят нормално. Ние със законите, които приемаме, не стимулираме и не създаваме условия за именно такава една работа.
И ето тук, в конкретната разпоредба, се предлага в едното от предложенията значително повече да бъдат средствата от наеми, от рента, които, да кажем, се водят като един по-специфичен вид доходи поне за една част от нас, - от тях се предлага повече да се отделят за благотворителност и да бъдат признати като такъв разход.
Според мен крайно време е да се осъзнаят всички онези отрицателни ефекти, свързани с дейността на тези организации, опасността, независимо от другите мерки, които се предприемат, те да бъдат опорочени и ние като законодатели да направим онова, което се изисква.
Ето, затова предлагам още веднъж на вашето внимание в различните варианти, в които е направено предложението за намаляване на дохода, който се облага, защото има и 20 на сто, и 5 на сто в предложенията, да подкрепите поне едно от тях или, ако вземете отношение това да не стане сега, а от 2002 г., за пореден път го правя, но само и само да се търси едно по-добро решение. Защото, повтарям, тези съмнения, които изказах на глас вследствие на аргументите на колегите, би трябвало да ви безпокоят и вас най-малкото, ако наистина сте отговорни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Други желаещи да вземат думата?
Има думата господин Христов. Целта е да координираме тази разпоредба, която разглеждаме сега, с приетия чл. 12, ал. 4.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, предлагам нова редакция на ал. 1, а тя е следната:
      "(1) Данъчната основа за доходи от отдадено под наем движимо и недвижимо имущество, с изключение на доходите по чл. 12, ал. 4, като облагаемият доход се намалява с 20 на сто разходи."
Става въпрос аренда и рента да се освободят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Които са освободени вече по силата на това, което ние гласувахме. Така че не може да се обложи нещо, което е освободено.
Има думата господин Венцислав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин Христов, уважаеми господин Джеров, колеги! Съвсем не е необходимо това да се пише. Там са освободени. Тук пише за приспадане. Какво ще приспаднете от нещо, което е освободено? Освободеното не играе в приспадането. Можете да приспаднете с нещо, което се облага. И толкова. Оттук нататък ония доходи не играят в закона. За тях не се отнася. Така че не е необходимо да го поправяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Димитров, извинявайте, че навлизам по същество, но прочетете внимателно тази алинея, която сега се предлага, и ал. 4 на чл. 12.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: То не се прилага за нея, защото тя е освободена още в чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тогава защо имаме данъчна основа от аренда или от рента? Хем са изключени, от друга страна, говорим за данъчна основа при облагане на арендата. Или е изключена, или не е изключена.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вие смятате, че нещо, което е освободено, като приспаднете 20 на сто от него, то пак си остава освободено. Тоест нещо, което е нула, 20 на сто от нула е пак нула. Но пишете каквото искате. Само утежняваме текста. Ние мислихме, че в комисията сме го направили. Онова е освободен доход. И да приспадате колкото искате от него, както искате да му определяте данъчната основа, то си е нула.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
Моля да преминем към гласуване.
Първо по § 10 имаме неприетото предложение на господата Местан и Аталай.
Моля да го гласуваме.
Гласували 130 народни представители: за 37, против 85, въздържали се 8.
Предложението на господата Местан и Аталай не се приема.
Следва неприетото предложение на господата Янаки Стоилов, Иван Димов, Михаил Миков, Петър Рафаилов и Светлана Бончева.
Моля да гласуваме.
Гласували 123 народни представители: за 27, против 51, въздържали се 45.
И това предложение не се подкрепя.
Моля да гласуваме § 10 в редакцията на ал. 1, която току-що беше прочетена от господин Христо Христов, и с редакцията на т. 2, както е предложена от вносителя. Параграф 10 на вносителя става § 9.
Гласували 107 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 4.
Параграф 9 по номерацията на комисията с предложената промяна от господин Христов е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 11. В чл. 26, т. 8 накрая се добавя "или застраховане, с изключение на посочените в чл. 12, ал. 1, т. 4".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Не виждам желаещи да вземат думата.
Моля да гласуваме текста на вносителя, отразен като § 11, който става § 10.
Гласували 115 народни представители: за 111, против 4, няма въздържали се.
Параграф 10 в номерацията на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народните представители Лютви Местан и Рамадан Аталай за нов § 11а:
"§ 11а. В чл. 28, ал. 1 т. 1 се изменя така:
"1. Дарението е в полза на: образователни и здравни заведения и организации, които са на бюджетна издръжка, юридически лица, които не са търговци, с благотворителни, социални, природозащитни, здравни, научноизследователски, културни и спортни цели; регистрираните в страната вероизповедания и общините; за фондове за подпомагане на инвалиди и пострадали от природни бедствия; Българския Червен кръст, за подпомагане на социално слаби, инвалиди, деца с увредено здраве или без родители; за възстановяване и опазване на исторически и културни паметници; за учредените и предоставените стипендии за обучение на ученици и студенти в българските училища;"."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Христов:
Да се създаде нов § 11а, който да стане § 11:
"§ 11. В чл. 28, ал. 1, т. 1 след думата "образователни" се поставя запетая и се добавя "лечебни"."
Комисията подкрепя предложението като § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Руси Статков има думата.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ставам не за да отнемам излишно време, а за да прочета онова, което господин Христов прочете, по-внимателно и по-спокойно, за да разберете какво дотук сте отричали и отказвали. Вие сте отказвали данъчни облекчения, които са свързани с дарения в полза на: образователни и здравни заведения и организации, които са на бюджетна издръжка; организации с благотворителни, социални, природнозащитни, здравни, научноизследователски, културни и спортни цели; регистрираните в страната вероизповедания; за общините фондове за подпомагане на инвалиди и пострадали от природни бедствия; Българския червен кръст, подпомагане на социално слаби и инвалиди, деца с увредено здраве или без родители; възстановяване и опазване на исторически и културни паметници; учредените и предоставените стипендии за обучение на ученици и студенти в българските училища.
Вие днес отказвате многократно нашите предложения за намаляване на облагаемите доходи със средства, които са отделени именно за тези нужди. И след като не приехте тази сутрин закона за кредитиране на студенти и докторанти, днес двойно и тройно отказахте, и след като не приехме другите предложения за комисии, двойно и тройно продължавате да отказвате! След като и тук в тези параграфи има алинеи, които изрично гарантират, че това ще бъдат дарения именно за тези дейности, защото в т. 2 е записано, че лицата, предоставили дарението, нямат неизплатени декларирани държавни вземания или такива, установени с данъчен ревизионен акт към момента на извършване на дарението. Когато дарението е извършено в непарична форма, нейната стойност се определя по начина, който е посочен. Въобще дарението се счита за извършено, когато са получени средствата от онези, които се нуждаят от тях.
Просто е необяснимо вашето гласуване днес! Още по-слаби бяха аргументите, в повечето случаи противоречиви. И аз се обърнах рано сутринта към вас с призива, че днес, в този празничен ден, ден именно на милосърдието, трябва да преодолеете в себе си някои ниски страсти, защото този ден също е повод да се преодолеят тези страсти, да се помогне на хората в беда, да се помогне на всички, които се нуждаят от такава помощ. Не го направихте! Не мога да разбера.
Господин председател, още веднъж се обръщам към мнозинството, това е последното предложение, което може да върне нещата: гласувайте за него!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване първо предложението на господата Лютви Местан и Рамадан Аталай за създаване на нов § 11а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 32, против 91, въздържали се 3.
Предложението на господин Лютви Местан и Рамадан Аталай за нов § 11 не се приема от народните представители.
Следва предложението на господин Христо Христов, което се подкрепя от комисията и се предлага то да бъде оформено като § 11.
Моля, гласувайте!
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Приема се предложението за нов § 11.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 12. В чл. 29 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите "по чл. 20, ал. 2" се поставя запетая и се добавя "чл. 21, ал. 1, т. 2", а след думата "осигурителят" се добавя "или застрахователят".
2. В ал. 2 след думата "осигуряване" се добавя "или застраховане".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте § 12 в съдържанието на вносителя, подкрепено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Параграф 12 в редакцията, предложена от вносителя, е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По § 13 има направено предложение от народния представител Христо Христов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Руси Статков, което не е подкрепено.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 13:
"§ 13. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 в таблицата буква "б" се отменя;
б) в т. 2 се правят следните изменения:
аа) в буква "а" думите "3-4 звезди" се заменят с "3 звезди", а последният ред се заличава;
бб) в буква "в" думите "3-4 звезди" се заменят с "3 звезди";
вв) в буква "г" думите "3-4 звезди" се заменят с "3 звезди", а последният ред се заличава;
гг) в буква "д" думите "3-4 звезди" се заменят с "3 звезди", а редове пети и девети се заличават;
в) в т. 6 думите "за едно заето лице" и запетаята след тях се заличават;
г) в т. 7 думите "за едно заето лице" и запетаята след тях се заличават;
д) в т. 12, буква "а" думите "5000 лв. на двойка валци" се заменят с думите "15 лв. на линеен сантиметър от дължината на млевната линия".
2. В ал. 3, т. 3 се създава изречение второ:
"Когато дейността по ал. 1, т. 6 и 7 се осъществява в населено място от lll, lV, V, Vl, Vll или Vlll функционален тип, групата се определя в зависимост от функционалния тип на населеното място само по т. 4, 5 или 6 на ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предложенията, които се обсъждат в тази част, са няколко, в това число и на председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и мое, на колегата Ивалин Йосифов, касаят патентния данък. Независимо от това, че го разглеждаме в рамките на данъка за облагане на физическите лица, това е един по-особен вид данък. Този данък по същество беше дълго време неизползван, той е използван в една по-раншна практика на нашата страна. Сегашното му въвеждане беше направено с цел да облекчи по-дребния и среден бизнес, но същевременно опитът, който се натрупа в последните години, показва, че някои от тези добри намерения, специално основната цел - да се облекчи този бизнес, на практика не се осъществява. Защо? Защото не бяха определени размерите на този еднократен данък по най-добрия начин и по същество има такива професии и дейности, които са затруднени, които не могат да осъществяват нормално своята дейност. А същевременно те са нужни на обществото, те имат своите потребители в голяма част от българския народ.
В случая тези няколко предложения, които сме направили, касаят отделни професии. Разбира се, всеки един от нас има своите аргументи за това защо е необходимо намаляване, както аз съм го направил, така и господин Христов. В комисията ние много обстойно обсъждахме тези предложения. От вносителите прозвуча един аргумент "против" и той беше, че инфлацията, която вече я има, е намалила по същество този вид данък. Аз обаче си зададох въпроса: кога Министерският съвет и неговите представители са прави - когато твърдят, че инфлацията е ниска и не влияе на стопанската дейност, на потреблението, или когато в този случай казват, че тя е много висока и вече по същество е намалила патента? Продължавам да търся отговор на този въпрос, но считам, че в случая, след като тези професии и дейности изпитват затруднение, то, най-малкото, трябва да поставим на преоценка не само посочените от нас, а и другите. Ясно е, че няма желание, поне от мнозинството в комисията, за извършване на тази дейност сега.
Позволих си да прокоментирам малко повече, защото не желаех просто да гласуваме "за" или "против", без народните представители от мнозинството да са наясно с това обсъждане. Виждам, че по отношение на другите въпроси, които ние обсъждахме и обсъждаме дотук, не се дава достатъчно информация, не се пояснява и може би някой да остава с впечатление, че това са просто напъни на опозицията, че това не са потребности на голяма част от хората, че тези отношения трябва да се уредят по друг начин, че това не е алтернативата.
В края на краищата, за конкретния проблем, който съм предложил, дори цените на фризьорските и бръснарските услуги трябва да се вдигат, за да могат да си плащат патента тези, които ги извършват, трябва да прецените вие. Или трябва да се намали този патент за малките населени места, за да може все пак в своята мизерия хората да могат поне да отидат някъде да се подстрижат, да изглеждат малко по-добре и да се чувстват малко по-удовлетворени поне от външния си вид.
Бих могъл да говоря и повече с конкретни данни за тези малки населени места защо е невъзможно сегашният патент да се плаща, но може би всеки един от своя опит в една или друга степен има представа за това. Поради това няма да отнемам вашето внимание. Ще ви приканя обаче да подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване неприетото предложение на господин Руси Статков, което моля да бъде приложено към стенограмата, защото то е таблица. (Прилага се към протокола.)
Гласували 123 народни представители: за 16, против 104, въздържали се 3.
Предложението на господин Руси Статков не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 13.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Параграф 13, в редакцията на комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 14. В чл. 32, ал. 1, буква "в" числото "20" се заменя с "22"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 14.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Параграф 14 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията, е приет.
Ще дам почивка от половин час, като ще продължим в 12,00 ч., със следващите текстове на законопроекта.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Заседанието продължава. Имаме кворум.
Господин Христов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Христо Христов:
Създава се нов § 14а:
В чл. 32 ал. 5 се изменя така:
      "(5) Лицата, извършващи обучение на водачи на моторни превозни средства, заплащат годишен данък за дейност с едно моторно превозно средство и в зависимост от функционалния тип на населеното място в следните размери:
група нулева и първа - 500 лева;
група втора - 425 лева;
група трета - 350 лева;
група четвърта и пета - 275 лева;
група шеста, седма и осма - 200 лева."
Комисията не подкрепи това предложение.
Господин председател, аз желая да взема думата по това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Христо Христов като вносител на предложение.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, предполагам, че останах неразбран в комисията и затова искам да обясня за какво става дума.
Обучението на водачи на моторни превозни средства е много важна общественополезна дейност, тъй като се подготвят правоспособни водачи на моторни превозни средства. Първоначалният размер на данъка е бил определен твърде висок, т.е. 1000 лева. Това се доказва и от броя на регистрираните лица и ниските постъпления, което какво значи? Много такива лица, въпреки лиценза на практика, не практикуват дейността си. За сравнение бих посочил размера на данъка, който плащат таксиметровите шофьори, който е само 450 лева за година. За автобусите с над 22 места е 750 лева.
И за да могат повече хора да получават качествено обучение и за да бъдат тези курсове по-евтини, аз направих това предложение, за което ви моля да ме подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Поставям на гласуване предложението на господин Христо Христов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 103, против 4, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Това ще бъде § 14а, условно поставен, а вече след това ще се намери съответната номерация.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 15. В чл. 33 ал. 3 се отменя."
Предложение на народния представител Ангел Балтаджиев:
В чл. 33 ал. 4 се изменя така:
      "(4) Лицата, извършващи дейност по чл. 31, ал. 1, т. 7, букви "а", "б", "г", "д", "е", "ж", "з", "и", "к", "л", "н", "о", "п", "р", "х", "ч", "ш" и "ю", които са пенсионери, упражняват дейността лично и не наемат работници, заплащат 60 на сто от определения окончателен годишен (патентен) данък за съответната дейност."
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15 с предложението на народния представител Ангел Балтаджиев, като предлага следната окончателна редакция:
"§ 15. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се отменя.
2. Алинея 4 се изменя така:
      "(4) Лицата, извършващи дейност по чл. 31, ал. 1, т. 7, букви "а", "б", "г", "д", "е", "ж", "з", "и", "к", "л", "н", "о", "п", "р", "х", "ч", "ш" и "ю", които са пенсионери, упражняват дейността лично и не наемат работници, заплащат 60 на сто от определения окончателен годишен (патентен) данък за съответната дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Тук неприети предложения няма.
Моля да гласуваме предложението на комисията за § 15, като номерация и съдържание.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграф 15 в номерация и съдържание, предложени от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 16. В чл. 34 ал. 3 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля да гласуваме предложението на вносителя, подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 92, против 1, въздържали се няма.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 17. Таблицата към чл. 35, ал. 1 се изменя, както следва:" ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Таблицата ще бъде приложена към стенограмата. Тя е раздадена на всички народни представители.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Има предложение от народния представител Васил Козалиев, което комисията не подкрепя.
Има предложение от народния представител Венцеслав Димитров, което комисията не подкрепя.
Има предложение от народния представител Руси Статков, което комисията не подкрепя.
Има предложение от народния представител Стефан Стоилов, което комисията не подкрепя.
Предложение на комисията по § 17:
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага думите "Годишен доход" да се заменят с "Годишна данъчна основа".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Онези предложения, които обсъждахме до този момент по Закона за облагане на физическите лица, имаха своето място и значимост във връзка с различни проблеми, но този е един от най-съществените, защото касае размера на облагането. Това, което до този момент сме дискутирали, касаеше отделни групи в една или друга степен стотици или хиляди хора, а тук това касае милиони. Затова, започвайки с тези думи, искам да насоча вашето внимание към конкретните предложения, които съм направил.
На първо място, предложенията ми са свързани с облагаемия минимум. Считам определено и многократно съм го изтъквал от тази трибуна, че ние трябва да имаме критерий при облагаемия минимум и този критерий да бъде действително физическото и не само физическото, а и духовното оцеляване на българина. Не може да има друг приоритет, това предполага, разбира се, различни цифри, които се дават от съответните институти. Аз няма да отида на 220 лева за един човек, които са необходими за физическо и духовно оцеляване и вече са повече, а съм предложил 140 лева да бъде необлагаемият минимум.
В момента правителството предлага той да бъде 100. Тези 100 обаче, ако си послужа с примера за инфлацията преди почивката, който самото Министерството на финансите и правителството изтъква, че е изяло вноската от патентния данък, изядоха и този минимум. И сега трябва да се отиде наистина на 140 лева като една граница, в която що-годе ние като народни представители можем да се явим пред хората и да кажем, че с тези необлагаеми пари ще може всеки един да оцелява физически и духовно - имам предвид да подпомага ученето на своето дете, като му купи учебници или обувки за дадения месец, или някаква дреха. Това е първо.
Второ, направил съм няколко предложения, свързани с таблицата в нейните етажи. Данъкът е такъв, че има облагане с различни стъпки - от облагаемия минимум нагоре. В сегашния му вид обаче тези стъпки са много малко. Те по същество са такива, че утежняват минималните и средните доходи. Правят онова, което говорихме за минимума, невъзможно издържането на хората, които са свързани с този, който работи, физически и духовно от трудов доход.

Затова и предложението, което съм направил, е не радикално, разбира се, но е да се облекчат хората. Увеличавайки броя на стъпките в по-долните етажи, да се облекчат хората с по-ниски доходи, като съответно онези, които са с по-високи доходи, в най-горните етажи бъдат обложени по-високо. Това е записан текст и в Конституцията, че облагането става със закон и че облекчение или утежнение също се извършват със закон. Но основното - облагането става въз основа на получените доходи и имущество. Колкото по-високи са те, съответно толкова по-високо е и облагането.
Има едно отделно предложение, което обаче е вкарано тук, е свързано със семейното облагане, а именно, една стара практика, която е не само германска, тя е и европейска, и световна, затова наистина от трудов доход или въобще от дохода на главата на семейството или на членовете на семейството, които той издържа - деца - да се приспадат онези разходи, които са свързани с издръжката като минимум, тоест, онази издръжка, която е необходима за физическото и духовното оцеляване и за която вече говорих - 140-те лева.
Много пъти сме коментирали този въпрос. Господин Муравей Радев беше един от хората, който също го предлагаше преди години. Като стана министър, се отказа. Аз мисля, че ние наистина трябва да изхождаме от онова, което е свързано с реалното състояние на България, с нейните хора. Не можем да изтъкваме каквито и да са аргументи, без да отчетем, че в края на краищата всичко онова, което правим, е в името на онези хора, които са ни избрали, които вярват, че ние действително поставяме тях като приоритет в своята дейност.
Ето затова, завършвам, тъй като имам 5 минути за аргументация, съм направил тези предложение. Обръщам се към мнозинството за пореден път: подкрепете ги, няма да ощетите фиска. Напротив. Ще подпомогнем поне малко от малко хората.
Надявам се, уважаеми дами и господа отдясно, че вие този път най-после ще направите тази стъпка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря ви.
Господин Козалиев, имате думата.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Аз също съм направил предложение по чл. 35, ал. 1, но най-напред поради това, че моето предложение е най-радикално спрямо всички останали, господин председателю, аз изтеглям предложението за моята таблица в полза на това, което е предложил проф. Стоилов, защото смятам, че неговата таблица и неговото предложение е най-рационално. То защитава едновременно добре и фиска, от една страна, и най-вече, разбира се, защитава хората, които се облагат с данък общ доход.
Определено смятам обаче, че правителството отново и тук има изключително големи резерви и този необлагаем минимум от 100 лева, който се предлага като месечен, е крайно недостатъчен за обикновения човек.
Всички знаем, че според последните данни от статистиката 126 лева е нужният месечен минимум за преживяване на обикновения човек. Сто двадесет и шест лева месечно! Какво означава това? Това означава, че ние отново, въпреки големите прокламации на правителството за нова икономическа политика, стягаме потреблението, свиваме потреблението и не случайно всички изказвания в последните месеци са в посока на това, че тази бедност, която съществува днес, в момента в България, не сме имали в последните десет години. Сега бедността в България е най-висока. И това го казва всеки. И въпреки това, въпреки икономическите форуми, въпреки всички намерения на мнозинството и на правителството, то не прави никакви крачки в подобряване на тази ситуация.
Ето защо и аз съм предложил този радикален подход - 150 лева необлагаем минимум, който обаче, както казах, господин председател, го снемам.
Прави впечатление следното. В предложените таблици от правителството за 2000 и 2001 г. броят заети лица в народното стопанство за 2000 г. е 1 млн. 862 хил. и 75, за 2001 г. - 1 млн. 865 хил. 75 или само 3 хил. души ще започнат реално работа, ще си намерят работа през 2001 г. според таблиците, предоставени ни от Министерството на финансите, за облагане доходите на физическите лица.
В същото време ние виждаме в доклада, че безработицата ще бъде намалена с 2,5 на сто. Какво означава 2,5 на сто? Това е в рамките на 60 хил. - 62 хил. нови работни места. Къде са тези нови работни места, след като в бюджетния сектор от 485 хил. 250 те падат на 446 хил. или трябва да очакваме, че в бюджетната сфера през 2001 г. съкращенията ще бъдат 39 хил. 250 души. Тридесет и девет хиляди нови съкратени от бюджетната сфера за 2001 г.!
В същото време реалният сектор де факто води до едно завишение само с 3 хил. нови работни места. Къде са обещаните 250 хил. от правителството? Къде са? Къде е политиката ви на заетостта и то изразена чрез данъците, и то най-вече чрез обхващане, разширяване основата на данък общ доход?
Ето по този начин ние бихме защитили фиска - когато намалим безработицата, от една страна, а, от друга страна, свием сивата икономика. Какво правим със свиване на сивата икономика, питам Министерството на финансите, вносителите на закона - Министерския съвет - след като ние не разширяваме базата на облаганите с данък общ доход? Кой плаща в момента данък? Колко го плаща? Такива отговори ние явно не получаваме, след като виждаме, че отново заложените цифри в проекта и за бюджета за 2001 г., и в предложения ни подход на правителството в Закона за облагане доходите на физическите лица е същият, което от своя страна говори, че тази политика е само на думи. Тя не е на дела - чрез закона и чрез Закона за държавния бюджет.
Затова, господин председателю, аз призовавам всички колеги да гласуват за предложенията на проф. Стоилов като най-реални, защитаващи фиска и в същото време защитаващи обикновения човек, който плаща тези неимоверно тежки данъци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Козалиев.
Има думата проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Започвам с това, че в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол колегите от Министерството на финансите оцениха предлаганата от мен таблица като възможно най-оптимирана и съобщиха, че фискалният ефект в минус за бюджета е около 100 млн. лева.
Бързам да отбележа, че 100 млн. са пари. Но в бюджетната рамка те не са някакъв особен проблем, ако бъде привлечен като критерий за оценка позицията на правителството, отразена и в макрорамката като виждане, като разбиране, че износът, инвестициите и на трето място - разширяването на потреблението, са всъщност трите фактора, на които ще се разчита за постигане на стабилен, енергичен икономически растеж. Това, първо.
Второ, основният мотив, от които съм се ръководител при разработването на тази таблица, е да върнем сумарните данъчно-осигурителни плащания на равнището на 1999 г. От това съм изхождал и бих казал, че до стотинка съм се съобразил с това изискване. Тази година увеличаването на тези сумарни данъчно-осигурителни плащания са около 4 процентни пункта. Всичко това беше направено в условия, когато са всеобщи оценките - от парламента, през синдикатите и външните анализатори и наблюдатели - които заявяват ,че бедността се засилва. Става все по-тежка и че оценките на все по-голям процент хора са за усещането им, че те днес са по-бедни, отколкото вчера.

Тъкмо поради това, повтарям, спрямо средната работна заплата съм се постарал да се върнем на равнището на 1999 г. Така е изградена таблицата.
И накрая, в този парламент всяка година при опитите за подобряване на данъчната политика при обсъждане на бюджета е ставало дума, че трябва да има една тенденция на сближаване на пределната ставка по таблицата със ставката по данък печалба. Аз отивам към едно намаляване с 2 процентни пункта спрямо това, което предлага Министерството на финансите, обърнете внимание, ако разполагате с материала по този закон. Горната ставка при тях е 38, а при мен е 36.
Същевременно тези две числа в проекта на Министерския съвет и в това, което предлагам аз, тази разлика от 2 процентни пункта предлага една възможност да се отиде към известно намаляване на оценения фискален минус от около стотина милиона чрез включване за горния етаж на ставката от 38, както е в проекта на Министерския съвет. Аз съм предложил 36. Много по-стройна и много по-издържана към редица изисквания е таблицата, направена с пределна ставка 36. Но, повтарям, може да се отиде тук, в дискусията, не е някакъв труден проблем, към известно преразглеждане на пределната ставка и по този начин минусът за фиска да бъде намален и да бъде приета една таблица, която по отношение на средните доходи хапе по-малко и ни връща на положението, в което сме били през 1999 г.
Ето, това е философията, на която е изградена предложената от мен таблица. Убеден съм, че си струва да се обсъжда едно такова решение, именно в светлината на всичко онова, което от доста време се говори за икономическия растеж и за факторите, на които изпълнителната власт разчита, за да го постигне реално, а не само на книга, като числа. Тъй като има една горчива истина - отчитаните темпове на растеж, като се опиташ да ги провериш на изхода - при износа, при потреблението, при инвестициите, ги няма. Просто ги няма! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоилов.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Аз не знам защо така решихте - да не се четат текстовете. В края на краищата предложенията не са само таблиците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Димитров, ние с Вас сме вече в пето Народно събрание, нали? Винаги така е практикувано.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не е винаги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Когато бяхте председател на Бюджетната комисия...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Никога, никога не съм изпуснал текстове, господин Джеров. Никога!
Има предложена не само таблица, но в предложенията има и текстове, които са различни, нямат връзка с таблицата и мисля, че след като ще се гласуват таблиците, можем да преминем към гласуване на текстовете. Или искате сега да ги обосновем и двете неща? Защото нищо не пречи, например, да се гласува една друга таблица, а да се приеме едно от предложенията, което аз съм направил, примерно по ал. 4.
Това, което трябва да направим обаче, е да се съгласим тук, че като гласуваме годишната таблица, няма какво да гласуваме месечната. Защото тя е разделена на 12 и тя чисто и просто е производна. Няма какво да преминаваме към дебати. Обаче трябва да си направим обсъждане на всичките текстове.
Сега по отношение на таблицата. Аз съм предложил една съвършено елементарна таблица, която улеснява изчисляването и събирането на данъка, каквито таблици, между другото, има и в някои други страни. Таблицата има 3 етажа, има необлагаем минимум, 20, 26 и 32 на сто. Мисля, че е елементарна. Вярно, че данъчното облагане е доста по-ниско от това, което предлага Министерството на финансите, обаче от гледна точка на данъчното плюс осигурителното бреме, все още сме твърде високо и мисля, че Министерството на финансите никога няма да се съгласи да слезем под общото облагане на доходите на физическите лица, каквото се беше наложило в първата половина на 90-те години. Защото сега данъчното облагане наистина е страшно високо.
Това, което се каза - че таблицата на Министерството на финансите предлагала намаляване на данъчната ставка. Няма такова нещо. Мисля, че и на първо четене го казах, и преди това, при обсъждането на бюджета - това, което предлага Министерството на финансите, е запазване на данъчната ставка долу-горе с някакви незначителни понижения в рамките на по-малко от една десета от процента.
След като през последните години приехме толкова много да се увеличи осигурителната тежест, това би трябвало по някакъв начин да бъде компенсирано. Така че аз ви призовавам, естествено, да гласувате за моята таблица.
И, за да не взимам после пак думата, ще обоснова едно предложение, което го правя вече може би 5 или 6 години подред, и което кой знае защо нито министерството, нито парламентарното мнозинство - било това, било онова, преди на БСП, сега на СДС, не се съгласява.
След като знаем, че в България детски надбавки няма почти, след като знаем, че няма социална защита на безработните почти, това нещо трябва да се включи под някаква форма в системата на данъчното облагане. Естествено, те гледат да събират пари, но е срамота да събирате пари там, където тези пари не ви се полагат, където семействата полагат разходи, свързани с издръжката, бих казал, на обществото, примерно, когато отглеждат деца.
След като се премахна ергенският данък, аз и преди това съм бил против него, ние би трябвало да отидем по европейската система и да облагаме доходите на физическите лица в зависимост от тяхното семейно положение, в зависимост от това каква обществена функция изпълняват. В края на краищата тези деца нали утре нас ще ни издържат?! Това трябва да са признати разходи, т.е. да не се облагат. Вярно е, че трябва да има и семейни надбавки, но много по-добре е не като алтернатива, а като допълнение да има елементи в данъчната система, и то такива елементи, които да дават известни облекчения за хората, които имат деца или безработни членове на семейството. Това, което аз предлагам, е, който плаща достатъчно големи данъци, да може да приспадне от тези данъци или да му се намали от тях по 30 лв. за едно дете. Не е кой знае колко много. И вижте, тогава човек ще знае, че той си издържа децата, а не че някой му помага, не че парите отиват в държавата, оттам минават през цялата бюрократична месомелачка, която поглъща сигурно една голяма част от тях, и тогава се връщат при него. Става много просто, касата, счетоводството му дава тези пари и той е доволен, че изкарва пари за семейството си. Защо един човек, който, да кажем, има няколко деца, трябва да плаща същия данък с друг, който няма? Или който има безработна съпруга, да кажем, или безработни други членове на семейството.
Аз не отивам по-далече - да ви предлагам разходите за образование също да се приспадат от облагаемия доход. Но, ако искаме да отидем в Европа и европейците да ни вярват, че ние имаме сходна с техните системи, рано или късно трябва да го приемем. За съжаление, 10 години става, тук, в този парламент никой не може да поеме риска, и то един нормален риск, да приеме едно такова предложение.
Така че, колеги, аз ви моля да приемете тези мои предложения и, господин председател, предлагам най-напред да се гласуват таблиците и след това поотделно тези предложения, които са направени в други алинеи, макар и по същия член. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Реплика - господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Димитров! С много от това, което казахте, съм съгласен, почти с всичко, но не мога да приема Вашия пропуск. Вие казахте: не се решава въпросът с детските добавки. Така е. Не се решава въпросът с онова, което се нарича социално подпомагане. Бих допълнил, напротив, тласка се към унижение на хората, защото някои от тях или мнозинството отиват на социално подпомагане, което не се отразява тук.
И най-сетне, онова, за което стана дума. Цял ден говорим, че трябва да се даде възможност и за благотворителност. Вие го пропуснахте, господин Димитров. Няма благотворителност, няма условия!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): То не е свързано с този член.
РУСИ СТАТКОВ: Не, то е свързано с общата възможност, господин Димитров, и Вие сте много прав, че след като по другите условия не са подпомогнали и не решават законодателно, поне по това. В това отношение сте прав.
И тъй като господин Христов днес си позволи публично да ме нарече лъжец, господин Христов, с липсата на всички тези политики, за които досега говорихме, в Дома за младежи и деца с умствена изостаналост в Берковица 90 деца са без отопление. Същото е в оздравителното училище там, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Аз ще дойда.
РУСИ СТАТКОВ: Господин Христов, не ще дойдете, а отивайте, ако искате да помогнете. А сега гласувайте предложението на господин Венцеслав Димитров, защото то е нещо, което ще помогне на вас като политическа сила да имате поне малко от малко лице пред хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Димитров, имате право на дуплика.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Кратка дуплика. Сега, господин Статков, благотворителността е по другите членове. Тук става дума за нещо, аз не знам дали може да се каже така, по-първично от благотворителност. Благотворителност е като решите собствените си проблеми, да се обърнете към проблемите на другите. Тук не можете да си решите собствените проблеми в семейството и това - държавата наистина чрез данъчните закони да създаде определената нормативна уредба за това. Забележете, аз предлагам най-простото нещо - по 30 лв., на калпак, както се казва. Бихме могли да отидем и по-нататък. Не знам дали тук знаете, обяснявах преди на господин министъра - възпитаника на Иван Костов - Димитър Костов, сега обяснявам, сегашният господин министър го няма. Тогава той беше на моето мнение, а сега не е. Да се създадат различни таблици за различните категории данъкоплатци. Този, който е сам, там, където са двама, където са трима и единият работи и т.н., и т.н. И по-нататък - да се премине към семейното облагане. Дотогава, докато не ги направим тези работи, ние ще си бъдем, как да го кажа, аборигени в данъчното облагане. Ще бъдем примитивисти в данъчното облагане. Ще бъдем изявени фискалисти и никой от Европа няма да ни харесва, никой от Европа няма да дойде да работи тук, защото има идиотско данъчно облагане, което те не могат да разберат. И се чудят защо. Викат: "Нали тези хора ние сме ги обучавали, нали ние им правим семинари. Нали ние им плащаме и пътни, и храна, и хотел, и всичко, за да им кажем какво става тук. Защо те като дойдат в България, стават такива аборигени?" И аз това се чудя, защо? Наистина, малко ли пари дават, не се ли оценява това, толкова ли е трудно да се направи? Не знам. Но за това отговорност носят, естествено, политическите сили, които контролират на практика финансовия министър. Не мога да си обясня нежеланието да се приемат такива дребни първи стъпки към семейното облагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Няма други желаещи да вземат думата.
Приключваме с разискванията и преминаваме към гласуване.
Господин Козалиев оттегли първото неприето предложение.
Господин Венцеслав Димитров помоли да гласуваме неговото предложение на две части.
Поставям на гласуване първо предложената от господин Венцеслав Димитров таблица по ал. 1, неподкрепена от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 23, против 83, въздържали се 5.
Предложената от господин Венцеслав Димитров таблица по ал. 1 не се приема.
Моля да гласуваме предложената от господин Венцеслав Димитров нова ал. 4, неподкрепена от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 25, против 76, въздържали се 8.
Предложената ал. 4 от господин Димитров не се приема.
Моля да гласуваме предложението, направено от господин Руси Статков, таблица и две алинеи. Ще помоля след това председателят на комисията да приложи към стенографския протокол таблиците, които се гласуват.
Гласували 132 народни представители: за 36, против 92, въздържали се 4.
Предложението на господин Статков не се приема.
Поставям на гласуване предложената по ал. 1 таблица от господин Стефан Стоилов, която не е подкрепена също така от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 22, против 87, въздържал се 1.
Предложението на господин Стоилов не се приема.
Моля да гласуваме предложението на комисията по § 17.
Гласували 107 народни представители: за 80, против 21, въздържали се 6.
Параграф 17 в предложената от комисията редакция е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 18. В чл. 36, ал. 2 след думата "чл. 22" се добавя "ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1".
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
"§ 18. В чл. 36, ал. 2 след думите "чл. 22" се добавят "ал. 1, т. 1 и 2, както и по чл. 25, ал. 1"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Моля да гласуваме предложението на комисията за § 18.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Параграф 18 в редакцията, предложена от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 19. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
"1. Таблицата към ал. 1 се изменя, както следва:"
Господин председател, предлагам, тъй като всички имат таблицата, да не я чета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Таблицата да се приложи към протокола.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "2. В ал. 3 се създава изречение второ:
Основният работодател облага сумарния доход на лицето, получен през съответния месец."
Има направени предложения на народния представител Васил Козалиев.
Комисията не е подкрепила предложението.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров.
Комисията не е подкрепила предложението.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов.
Комисията не е подкрепила предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков.
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага думите "месечен доход" да се заменят с "месечна данъчна основа".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Козалиев оттегля предложената таблица.
Господин Венцеслав Димитров има думата за процедура.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Аз ви казах, господин председател, че двете таблици трябва да се гласуват заедно - месечната и годишната, защото няма друга логика да се приеме една месечна и друга годишна, иначе ще се обърка всичко. Аз не мисля, че нещо може да се подложи на гласуване оттук нататък. Чисто и просто месечната таблица е производно на годишната, като се разделят всичките числа на 12. Представете си, че гласуваме нещо друго?!
И затова ви казвам, че двете таблица тогава трябваше да бъдат подложени заедно на гласуване, а другите предложения да бъдат поставени отделно. В момента ние сме поставени пред идиотската възможност да гласуваме нещо различно от това, което сме гласували преди малко. Таблиците си вървят една с друга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Знаете, че работим параграф по параграф.
Други желаещи за изказване не виждам.
Преминаваме към гласуване по § 19.
Господин Козалиев оттегли своето предложение.
Моля, да гласуваме предложението на господин Венцеслав Димитров. - Промяна на таблица към ал. 1 и нова ал. 2а.
Гласували 97 народни представители: за 11, против 81, въздържали се 5.
Предложението на господин Венцеслав Димитров не се приема.
Поставям на гласуване предложената от господин Стефан Стоилов таблица по ал. 1 на чл. 38.
Гласували 97 народни представители: за 8, против 83, въздържали се 6.
Предложената от господин Стефан Стоилов таблица не се приема.
Следва предложената от господин Руси Статков таблица по ал. 1, която не е подкрепена от комисията.
Моля да гласуваме предложението на господин Руси Статков.
Гласували 114 народни представители: за 24, против 84, въздържали се 6.
И това предложение не се приема.
Моля да гласуваме предложението на комисията за § 19.
Гласували 96 народни представители: за 84, против 6, въздържали се 6.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 20. В чл. 40, ал. 1 числото "60" се заменя със "100"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Предложение на народния представител Ивайло Калфин:
В чл. 40, ал. 1 числото "20" се заменя с "15".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Няма желаещи да вземат думата.
Моля да гласуваме първо предложението на господин Ивайло Калфин, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 5, против 93, въздържали се 3.
Предложението на господин Ивайло Калфин не се приема.
Моля да гласуваме предложението на вносителя, подкрепено от комисията, за § 20.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Параграф 20 в редакцията на вносителя се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 21. В чл. 41, ал. 1 се създава изречение второ:
"Физическите лица, формиращи данъчна основа по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен счетоводен отчет без приложенията, когато прилагат двустранно счетоводство или отчет за приходите и разходите, когато прилагат едностранно счетоводство".
Комисията подкрепя теста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля да гласуваме § 21 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 4.
Параграф 21 в редакцията, предложена от вносителя, е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 22. В чл. 42, ал. 1 накрая се добавя "и 4 и обложените по реда на чл. 20, ал.5".
Предложение на народните представители Лютви Местан и Рамадан Аталай:
В чл. 42 ал. 2 се изменя така:
"(2) Лицата по ал. 1 могат да подадат данъчна декларация, ако са надвнесли данък по чл. 38, или когато ползват облекчението за даренията по чл. 20, ал. 2. В тези случаи надвнесеният данък се възстановява или се приспада срещу други изискуеми данъчни задължения. Надвнесеният данък се възстановява, съответно се приспада, заедно с лихва, равна на основния лихвен процент на Българска народна банка".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Моля да гласуваме предложението, направено от господата Лютви Местан и Рамадан Аталай, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 13, против 72, въздържали се 3.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Моля да гласуваме § 22 така, както той е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По § 23 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
"§ 23. В чл. 43, ал. 2, изречение първо думата "само" се заличава и накрая на изречението се добавя "или други особени, непредвидени и непредотвратими обстоятелства, включително и обстоятелства, свързани със здравословното или физиологичното състояние на лицата, които са причинили преустановяване на дейността за данъчната година".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Моля да гласуваме предложението на комисията за § 23.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Параграф 23 в редакцията, предложена от комисията, е приет.


ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има направено предложение от Дирекция "Правна и законодателна дейност" с цел редуциране на сроковете за подаване на декларация. Затова предлагам § 23а:
"§ 23а. Член 44 се изменя така:
"Чл. 44. Декларацията по чл. 43, ал. 1 се подава в срок до 14 януари на текущата година. В случаите на започване на дейността след тази дата декларацията се подава непосредствено преди започването й."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по това предложение?
Моля, гласувайте така предложения § 23а.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Параграф 23а е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: § 24. В чл. 53, ал. 4 думата "месторегистрацията" се заменя с "мястото на данъчната регистрация".
Предложение на народния представител Ивайло Калфин:
В чл. 53, ал. 4 думите "по сметка на териториалната данъчна дирекция" се заменят с "по сметка на съответната община".
Комисията не подкрепя предложението, подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Подкрепям предложението, което е направил господин Калфин, поради следните аргументи. В досегашния действащ текст за внасянето на окончателния годишен патентен данък в ал. 4 това става в териториалната данъчна дирекция. При положение че тези средства от патентните данъци отиват за общините и има такова предложение 100 на сто за следващата финансова година - веднъж, втори път - при хроничен недостиг на средства от общините, досега, и, за съжаление, със сегашния проект за бюджет за 2001 г. той ще продължи, това е една глътка въздух. Макар и много малко средства, все пак е по-добре да отидат непосредствено в общините. Това е предложението на господин Калфин. Да не става отиване веднъж в данъчната дирекция, след това тя да го трансферира. Междупрочем, досегашната практика показва, че има и грешки, данъчните дирекции трансферират не в една община, а в друга община, не могат да се изразходват средства, защото се изяснява, че е станала грешка, докато се оправят тези грешки, се губи време, а същевременно трябва да има разплащане на определени дейности в общините.
Вярно е, че администрирането се разделя, в смисъл данъчните дирекции водят на отчет данъчно задължените. Също така по отношение на другите въпроси, свързани с това. Единствено плащането ще се извърши на друго място. Но то ще облекчи в известна степен данъчните дирекции. И много лесно може да става координацията, която междупрочем се извършва между общинските власти и данъчните администрации.
Така че смятам предложението на господин Калфин за основателно. И с тези аргументи предлагам на мнозинството да го подкрепи. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Ивайло Калфин.
Гласували 98 народни представители: за 21, против 74, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 24 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 95 народни представители: за 80, против 3, въздържали се 12.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 25. В чл. 55, ал. 2, съюзът "и" се заменя с "или"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 25 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 88, против 3, въздържали се 5.
Параграф 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 26. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите "съдържат данни за общата сума на изплатените доходи и за общата сума на удържания данък през изтеклата година и" се заличават.
2. В ал. 3 накрая се добавя "и се обнародва"."
Предложение на народния представител Ивалин Йосифов:
В чл. 57, ал. 2, думите "31 март" се заменят с "15 април".
Комисията подкрепя текста на вносителя с предложената поправка на народния представител Ивалин Йосифов и предлага окончателен текст на § 26:
"§ 26. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Справката по ал. 1 се представя до 15 април на следващата година."
2. В ал. 3 накрая се добавя "и се обнародва в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 26 така, както е предложен от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 78, против 6, въздържали се 2.
Параграф 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 27: Член 60 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 28. В чл. 61 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "сроковете по чл. 41 и 45" се заменят с "предвидените по този закон срокове".
2. В ал. 2 думите "посочва непълни и неточни сведения в данъчната декларация" се заменят с "не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в данъчната си декларация, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък".
3. В ал. 3 числото "600" се заменя с "до 1000", а числото "3000" - с "до 2000"."
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
"§ 29. В чл. 62 думите "превишаваща с 50 на сто определения" се заменят с "в размер на двукратния", а думата "трикратния" се заменя с "петкратния"."
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
"§ 30. Член 64 се отменя."
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По тези параграфи от 27 до 30 включително някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Моето предложение е свързано с § 27. Аз съм против чл. 60 да се отмени. Защо? Защото чл. 60 задължава данъчните органи да пазят в тайна обстоятелствата, които са им станали известни по служба. Това са сведенията за данъкоплатците и данъците по този закон. И се урежда редът как може тези сведения да се предоставят.
Господин председател, ако този въпрос се уреди в Данъчно-процесуалния кодекс, а той до този момент не е уреден, може би има предложение и това е съвсем различно, но ние да снемем в момента една норма, която е необходима, без да уреждаме тези отношения, ще бъде погрешно. Когато господин Христо Христов, както го посъветвахте, внесе изменения в Данъчно-процесуалния кодекс в тази посока и те се приемат, вече нищо не пречи този закон да бъде променян, защото ние не може да променим със закон кодекс, но обратното - от кодекса може да следват изменения за този закон, когато вече материята се уреди там и се кодифицира.
Това е и предложението ми към мнозинството: нека да не снемаме чл. 60, преди да сме го уредили някъде другаде. Затова, господин председател, предлагам да отпадне предложението за отпадане на чл. 60. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Христо Христов има думата.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Аз за сетен път се убеждавам, че Руси Статков не е в час и не чете законите, които тук гласуваме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте си служете с такива квалификации!
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: ... и затова ще му прочета:
"Опазването на служебната тайна е регламентирано с чл. 12 и § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-процесуалния кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! В кои допълнителни разпоредби, господин Христов?
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: На Данъчно-процесуалния кодекс.
РУСИ СТАТКОВ: Ама, вижте, когато ние приемахме Данъчно-процесуалния кодекс, господин Христов, тази норма действаше в този закон. Защо тогава не го променихте? (Неразбираема реплика от блока на СДС.)
Господин Величков, това не са аргументи. Това не са аргументи! Сравнете текстовете. Имаше друга идея, господин Христов я е предложил и ще има отделно изменение в Данъчно-процесуалния кодекс и там по по-добър начин ще се реши този въпрос. Докато не се реши по по-добър начин, господин Христов, аз съм против това да отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на § 27.
Гласували 105 народни представители: за 27, против 74, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте параграфи от 27 до 30 включително, така както са предложени от вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 83, против 7, въздържали се 3.
Параграфи от 27 до 30 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на комисията за нов § 30а, който става § 31:
"§ 31. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 44:
"44. "непреодолима сила" е непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер по смисъла на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте новия § 30а, който става § 31, така както е предложен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 4.
Новият § 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 31. В § 3 от Преходните и заключителните разпоредби думите "през 1997 г." се заменят с "до 1997 г. включително"."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 31, който става § 32.

"Заключителна разпоредба

§ 32. Законът влиза в сила от 1 януари 2001 г., с изключение на параграфи 6, 8, 10 и 14, които влизат в сила от 1 януари 2000 г."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 32, който става § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 31, който става § 32, заглавието "Заключителна разпоредба" и § 32, който става § 33, така както са предложени от вносителя.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 32, 33 и заглавието "Заключителна разпоредба" са приети, а с това и целият законопроект.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Имаше един отложен текст.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предлагам към приетия § 4, в чл. 5, ал. 2 да се създаде изречение трето:
"Министърът на финансите съвместно с управителя на БНБ може да определи специален ред за извършване на внасянето на акцизи."
Текстът е съгласуван и с Правния отдел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи в новия § 4 се прави това предложение. Някой желае ли да се изкаже по него?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вчерашното отлагане по същество не е променило съдържанието на предложението, което се прави. Аз подчертах, че има ред, определен със закона специално за този данък, и допускането на норма, която да решава законодателно възможност за друг специален ред, според мен влиза в противоречие. То по същество подменя досегашния текст. Сега е написана думата "може", но "може" веднага ще даде наистина основание на тези, които търсят такова решение.
Според мен проблемът трябва да бъде ясно поставен, господин председател, от тази трибуна, да се каже за какво всъщност е тази настойчивост за специален ред и ако няма предпоставки това да се направи днес в Закона за акцизите, то да се направи тогава, когато тези предпоставки се създадат. Защото именно затова се създава тази разпоредба - че в бъдеще, във връзка с еди-какво си, тук могат да го кажат спокойно вносителите, трябва да се направи нещо. Само че онова "в бъдеще" не е уредено още. Не е уредено.

И това всъщност е основният проблем, който се заобикаля така упорито от снощи. Аз считам, че ние наистина като народни представители сме длъжни да уреждаме определени отношения, обаче когато му дойде времето. След като не му е дошло времето и те не казват за какво става дума, няма да гласуваме за такъв специален ред, който отрича досегашния ред и който прави извънредно законодателство. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Христо Христов има думата.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:Уважаеми господин Статков, искам да Ви поясня направеното от мен предложение. Общият ред, предвиден в закона, е внасянето на дължимия акциз при внос да става по банковата сметка на данъчната администрация, която има задължение да уведоми митническата администрация за внесения и постъпил по нейната сметка акциз. След получаването на уведомлението, митническият орган може да освободи акцизната стока. Това на практика доведе до една тромава и ненужно проточена във времето процедура. Предложеният текст е във връзка с приетия вече текст на чл. 5, ал. 2 от Закона за акцизите и измененията в Закона за данък върху добавената стойност, който вие гласувахте, ако си спомняте, и в същия смисъл води до рязко съкращаване на сроковете за освобождаване на вносните стоки, тоест в помощ на данъкоплатците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ако наистина това са аргументите, то тогава в чл. 7, в който се урежда редът за внасяне на акциза, да се напише нова алинея, в която алинея да се уреди вносът и да се каже това, което се предлага от господин Христов, че с наредба на министъра на финансите, съгласувано с БНБ. Но да се прави подобно нещо в такъв вид, в който го внасяте, е просто несериозно. Направете го там, където му е мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Христо Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Господин Статков, аз вече разбрах, че Вие най-после ме разбрахте, но искам да Ви кажа, че същата процедура е приета в Закона за данъка върху добавената стойност. Така че не може да се променя. Още повече юристите от Правния отдел казаха, че тук му е мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте направеното предложение в приетия нов § 4 да се добави текстът, който беше прочетен от докладчика.
Гласували 102 народни представители: за 81, против 10, въздържали се 11.
Предложението за добавка към § 4 е прието, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Има думата председателят на водещата комисия господин Христов да докладва.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 1. В чл. 14 се създава ал. 3:
"(3) При придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 32."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
"§ 2. В чл. 16, ал. 1 след думите "местонахождението на имота" се добавя "по реда и".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
"§ 3. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
"Чл. 17. (1) Юридическите лица, едноличните търговци и другите лица, които трябва да водят счетоводство, подават в двумесечен срок от придобиването на недвижим имот декларация пред данъчната администрация по местонахождението му, в която посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. При промяна на декларираните данни декларацията се подава в двумесечен срок, считано от датата на промяната."
2. Създават се алинеи 2, 3 и 4:
"(2) За жилищните имоти лицата по ал. 1 подават декларация по реда и в сроковете по чл. 14.
(3) Териториалната данъчна дирекция по местонахождението на имота съобщава данъчната оценка на жилищния имот в 10-дневен срок от получаването на декларацията по ал. 2 и ежегодно до 1 февруари - в случаите на промяна на стойността й.
(4) Данъкът се внася в сроковете по чл. 28 в териториалната данъчна дирекция по местонахождението на имота съгласно декларираните данни."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
"§ 4. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "които се водят като дълготрайни материални активи по Закона за счетоводството" се заличават.
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 1, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 1."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте параграфи от 1 до 4 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Параграфи 1 до 4 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Руси Статков за нов § 4а:
"§ 4а. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Когато сборът по данъчните оценки на недвижимите имоти е над 100 хил. лв., се дължи данък в размер на 10 на 1000 върху превишението над тази стойност."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Иван Димов, Янаки Стоилов, Петър Рафаилов, Михаил Миков и Светлана Бончева за нов § 4а:
"§ 4а. В чл. 24, ал. 1 т. 3 се изменя така:
"3. Юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, регистрирани в Централния регистър при Министерството на правосъдието."
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Лютви Местан и Рамадан Аталай за нов § 4а:
"§ 4а. В чл. 24, ал. 1 т. 3 се изменя така:
3. юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложенията за нов § 4а някой желае ли да се изкаже?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вече сме накрая на измененията на данъчните закони с това, което се обсъжда по Закона за местните данъци и такси. И веднага ще подчертая, че по този закон специално вие като мнозинство от СДС обявихте, че ще има радикални решения. След обявяването на радикалните решения обаче тези изменения, които предложихте, по същество са чисто технически, те не са онези, които бяха обявени и най-вече те не водят до повишаване на приходите от този данък, не променят мястото на този данък, както вие обявихте в рамките на другите закони от данъчната система в Република България.
Основният ви аргумент може би ще бъде: но ние ще променяме Конституцията и оттам нещата ще бъдат по-различни. Не е необходимо да се променя Конституцията, за да се промени мястото на този данък. По-скоро онова, което казах на първо четене и ще повторя много ясно днес, е, че досега не беше изпълнена Конституцията, досега Конституцията беше нарушена. Защо? Защото съгласно нея данъците се определят съобразно доходите и имуществото. Досега имуществото, свързано с този закон, се облагаше с много ниски ставки и в момента се облага с много ниски ставки. Категорично смятам, че това е нарушение на Конституцията. И това нарушение не трябва да продължава. Именно затова съм направил няколко предложения, в това число и сегашното, свързани с имущества, които надвишават определени размери, нормални за българската действителност. Да бъдат обложени така, както се облагат и в рамките на другите закони. Защото не може да имаме ставка за облагане на физическите лица около 39 на сто, най-висока, корпоративното облагане - също, а тук ставката да бъде много по-ниска. Просто това е нарушение на данъчни принципи, освен на Конституцията.
Разбира се, и аз не съм радикален, аз съм предложил една промяна, която да бъде значително по-висока от действащата, но не е толкова, колкото би трябвало да бъде. Смятах, че с тази крачка ще насоча вашето внимание и тя трябва да бъде подкрепена, а в следващите ние трябва наистина да доведем нещата до конституционното равнище, до европейската практика.
И съвсем конкретно, става дума за предложения в чл. 22, ал. 2 в този случай, в който предлагам при данъчна оценка на недвижимите имоти над 100 хил. лв. данъкът да бъде в размер 10 на 1000 върху превишението на тази стойност - като става 200 хил., 300 хил. и т.н. Пак повтарям, за имущества, които не са нормални за българската практика и по произход в повечето случаи, и по възможности.
Вие обявихте същевременно, че ще се борите със сивата икономика, с нарушенията на закона, но това не стана. Ето сега възможност още веднъж и в тази посока да потвърдите, че подкрепяте такава практика.
Благодаря.
По другите предложения ще се аргументирам допълнително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков за нов § 4а.
Гласували 109 народни представители: за 37, против 72, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте следващото предложение на народните представители Димов, Стоилов, Рафаилов, Миков, Бончева за нов § 4а.
Гласували 91 народни представители: за 26, против 39, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Лютви Местан и Рамадан Аталай за нов § 4а.
Гласували 79 народни представители: за 19, против 46, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 5. Член 26 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Предложение на народния представител Ивайло Калфин - в чл. 26 ал. 3 се запазва, като числото 3 се заменя с 5.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по това предложение?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ивайло Калфин.
Гласували 91 народни представители: за 22, против 68, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 78 народни представители: за 67, против 6, въздържали се 5.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 6. В чл. 28 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 числото "20" се заменя с "1" и изречение второ се заличава.
2. В ал. 3 след думата "имотът" се поставя точка и текстът до края се заличава."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 6, както е предложен от вносителя.
Гласували 86 народни представители: за 79, против 6, въздържал се 1.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Руси Статков за нов § 6а:
"§ 6а. В чл. 36 се правят следните изменения:
1. В т. 1 в таблица № 1 да се извърши промяна в таблицата за наследствен дял от 100 хил. лв. нагоре и стане:
- 3 на сто върху наследствен дял от 100 хил. до 200 хил. лв.;
- 6 на сто - от 200 хил. до 500 хил. лв.;
- 15 на сто - за над 500 хил. лв.
2. В т. 2 в таблица № 2 да се извърши промяна в скалата за наследствен дял от 50 хил. лв. нагоре както следва:
- 12 на сто за наследствен дял от 50 до 100 хил. лв.;
- 15 на сто за наследствен дял от 100 до 200 хил. лв.;
- 30 на сто за наследствен дял над 500 хил. лв."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да се изкаже?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предложението, което съм направил ще повторя още веднъж. То е в съответствие с Конституцията и възстановява нарушения на Конституцията досега. Предложението ми е направено в две части.
Едното е свързано с таблица за тези, които са преки наследодатели и другите, по косвени - във второто предложение. Както сами чухте от доклада на господин Христов размерът на най-голямата ставка в единия случай съм предложил да бъде 15 на сто, а в другия случай - 30 на сто. Дори във втория случай, който предлагам, не съм отишъл на европейското законодателство - това като втори аргумент, където става дума за ставки от порядъка на 40 и 40 и повече на сто.
Защо се прави това в Европа? Прави се, защото има едно отношение към определени принципи за даване наистина на възможности на всички да се развиват, да няма неравнопоставеност. В случая по този начин се регулират обществени отношения. Разбира се, не се лишават онези, които са преки наследодатели. Дава им се възможност да ползват в по-голяма степен предшествениците си в натрупването на определено имущество. Но пак повтарям, това е европейски опит, който е показал жизненост. Там и като цяло системата стимулира и дава възможност на един човек без никакво имущество и доходи за себе си да се развие, да тръгне от нищото, да направи бизнес, да реализира доходи. Нещо, което за съжаление четири години вие, въпреки декларациите си, не направихте. Ето днес специално за Закона за местните данъци и такси ви предлагам такава възможност. Тя съответства на обявените от вас намерения. Ако не го направите, вие за пореден път ще отречете собствените си обещания. Защото вие обещахте. Добре, като обещахте - изпълнете го.
Не сте направили предложения. Аз го правя. Подкрепете го, то касае вашите обещания. Не подвиквайте, ако имате някакви аргументи елате и ги подкрепете. Мисля, че това ще бъде най-опростената и най-вярна позиция. Другото е несериозно. И след няколко месеца, когато застанете пред избирателите и говорите за това, че ние щяхме, ние щем още четири години, няма да е вярно. Дори и фалшивата, обявена като намерение, промяна в Конституцията в тази посока няма да е убедителна. Защото, повтарям, в момента вие трябва да изпълните Конституцията. Не се налага тя да се променя. А според мен, една промяна пак няма да отмени онова изискване, че данъците трябва да се определят съобразно имуществото. Колкото е по-високо имуществото, толкова по-високи данъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков за нов § 6а.
Гласували 103 народни представители: за 24, против 79, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 7. В чл. 41, ал. 1, изречение второ след думите "Данъчна дирекция" се добавя "в едномесечен срок от представянето на документ за размера на дължимия данък."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
"§ 8. В чл. 46 се създава ал. 3:
         "(3) Данъчната оценка по приложение № 2 за имотите по ал. 2, т. 1 се определя на основата на данните и характеристиките, съдържащи се в декларацията по чл. 14, ал. 1."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
"§ 9. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
      "(2) Преди прехвърляне на недвижим имот лицата по чл. 45, подават декларация, в която посочват вида на имота, местонахождението му, начина на придобиване и наличието на родствена връзка между прехвърлителя и приобретателя."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
"§ 10. В чл. 60, ал. 5 се изменя така:
      "(5) За унищожените или откраднатите превозни средства платеният данък се възстановява пропорционално на броя на пълните месеци до края на годината, считано от датата на събитието, след представяне на документ от съответния компетентен орган."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте параграфи от 7 до 10 включително, така както са предложени от вносителя.
Гласували 77 народни представители: за 70, против 7, въздържали се няма.
Параграфи от 7 до 10 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Ивайло Калфин за нови параграфи 10а, 10б, 10в, 10г, 10д, 10е, 10ж, 10з, 10и, 10к, 10л:
"§ 10а. В чл. 74 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1а, 1б, 2, 3 и 4 числата да отпаднат.
2. Алинея 2 се отменя.
§ 10б. В чл. 75 думите "в размер от 0,2 до 0,8 лева" и "в размер от 3 до 15 лева" да отпаднат.
§ 10в. В чл. 76 след думата "ден" се поставя точка и текстът до края отпада.
§ 10г. В чл. 77 след думата "ден" се поставя точка и текстът до края отпада.
§ 10д. В чл. 78 след думите "част от месеца" се поставя точка и текстът до края отпада.
§ 10е. В чл. 81 след думите "месечни такси" се поставя точка и текстът до края отпада.
§ 10ж. В чл. 84 след думите "такса на ден" се поставя точка и текстът до края отпада.
§ 10з. В чл. 85 след думите "месечна такса" се поставя точка и текстът до края отпада.
§ 10и. В чл. 91 след думите "такса на ден" се поставя точка и текстът до края отпада.
§ 10к. Член 95 да отпадне.
§ 10л. Член 96 да отпадне."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да се изкаже?
Господин Ивайло Калфин има думата.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, всички предложения, които бях направил по данъчните закони и които бяха насочени не към промяната на данъчната политика, а облекчаване на бизнеса, бяха отхвърлени в комисията, просто защото бяха предложения, идващи от опозицията, както между другото беше направено с всички други предложения на колегите. Аз затова и не защитавах всички от тях тук, в залата, въпреки че включително по оценка на някои колеги от СДС в тях има доста логика. За тях, както вече ви казах, съм принуден, и това ще направим в рамките на левицата - ще ги използваме за основа на една широка консултация за бизнеса за премахване на намесата на държавата в икономиката.
Тук става въпрос за нещо друго. В това ми предложение става въпрос за една идея, която напоследък СДС каза, че я поддържа. Става въпрос за увеличаване на самостоятелността на общините и възможностите им да определят сами своите приходи. Това, което чухме преди време от представителите на СДС, е, че те включително ще предложат промяна в Конституцията, за да могат общините да определят местните си данъци. Това е чудесно. Действително има конституционни ограничения и действително има нужда да се даде по-голяма самостоятелност на общините дали с промени в закони или с промени в Конституцията.

Никъде обаче няма ограничение поне малка част от тази самостоятелност да се даде на общините сега. И тук става въпрос за определянето на местните такси.
Това са такси, уважаеми колеги, които общината взима за издаване на различни удостоверения, за издаване на разрешения за строителство, за добив на кариерни материали от общината, примерно за лежане в изтрезвително отделение, за детски градини и т.н. Всички тези такси могат спокойно да бъдат определяни от общините. В момента практиката е в закона да се определят минимални и максимални рамки. Примерно, за едно разрешение за строителство или някакъв друг документ се определя минимална такса 0,20 лв. и максимална 2 лв. или 3 лв. и всичко това го пише в законите. Къде е проблемът да дадем право на общините сами да определят тези такси? Таксата, за разлика от данъка, е плащане за определена услуга. Таксите за смет вече са на разположение на общините и общините сами определят какви да бъдат таксите за смет. Те са най-високи.
Всички останали, които предлагам, подобна е логиката и в предложенията ми по § 12 и следващите, е от Закона за местните данъци и такси да отпаднат размерите на местните такси и да се даде възможност на общинските съвети да определят колко да бъдат тези такси. Ще ви кажа, че това в бюджетите на общините се отразява минимално. Местните такси, като изключим такса смет, са между 1 и 2 на сто от приходите на общината. По-скоро тук, ако Народното събрание действително им даде възможност да определят местните си такси, това може да бъде не толкова финансово, колкото знаково, че се дава повече самостоятелност на общините да определят собствени приходи.
В комисията чухме какви ли не аргументи - от такива, че ще определят прекалено високи такси до такива, че ще определят прекалено ниски, даже нулеви ставки за някои такси. Ако действително имаме желание да дадем самостоятелност на общините, няма нужда да започваме с промяна в Конституцията. Можем да започнем с това, което може парламентът и то със закони, които така или иначе разглежда, така че да им се даде тази възможност. Това, дали те ще определят високи или ниски такси, в крайна сметка ще бъде много по-лесно за хората, които живеят в една община да окажат влияние върху общинския съвет и да променят тези такси, отколкото да имат някакво влияние върху Народното събрание и върху промяната на законите.
Така че, ако действително имате искрено желание да дадете по-голяма самостоятелност на общините, съгласете се тези минимални средства за всякакъв вид удостоверения, бумаги и други услуги, които общината прави, да могат да се определят от общинския съвет, а не в закон.
Към това ви призовавам и това е логиката и на следващите ми предложения до края на този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Калфин.
Друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ивайло Калфин.
Гласували 107 народни представители: за 38, против 64, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 11. В чл. 97, ал. 1 накрая се добавя "и се внася в бюджета на общината до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е събрана"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 11 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 84 народни представители: за 80, против 4, въздържали се няма.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Ивайло Калфин за нов § 11а:
"§ 11а. Член 101 да отпадне."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Ивайло Калфин за нов § 11а.
Гласували 94 народни представители: за 12, против 72, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 12. В чл. 103 накрая се добавя "до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е добит"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 12 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 71 народни представители: за 70, против 1, въздържали се няма.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Ивайло Калфин за нови § 12а, 12б, 12в и 12г:
"§ 12а. В чл. 107, 110, 111, 112 и 113 - числата да отпаднат.
§ 12б. В чл. 116 след думите "годишна такса" се поставя точка и текстът до края отпада.
§ 12в. В чл. 120 след думата "такси" се поставя точка и текстът до края отпада.
§ 12г. В чл. 122 ал. 2 да отпадне."
Комисията не подкрепя предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте това предложение на народния представител Ивайло Калфин.
Гласували 87 народни представители: за 12, против 66, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 13. В чл. 123 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "или по чл. 26" се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) За неподаване на декларация по чл. 17, за неподаването й в срок, както и за посочване на неверни данни, довели до определяне на данъка в по-малък размер, ръководителите и счетоводителите на предприятията се наказват с глоба от 20 до 200 лв."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Има предложение на народния представител Ивайло Калфин § 13 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Ивайло Калфин § 13 да отпадне.
Гласували 95 народни представители: за 17, против 78, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 13 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:

"Заключителна разпоредба

§ 14. Законът влиза в сила от 1 януари 2001 г."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 14 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Параграф 14 е приет, а с това и целият закон.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 13, 55 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
  Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:
       Виктория Василева

     Ивалин Йосифов