Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев

Секретари: Васил Клявков и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат колегите Мариела Митева и Станимир Калчевски. Да им е честито. Желаем им всичко най-хубаво. (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 28 февруари до 6 март 2001 г.:
Проект за решение за преодоляване на кризата с авиокомпания "Балкан". Вносители са Георги Седефчов Първанов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за статистиката. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Проект за решение за даване на разрешение за провеждане на двустранни учебно тренировъчни наблюдателни полети и тренировъчна сертификация през 2001 г. във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на договора за установяване на режима "Открито небе", подписан на 24 март 1992 г. в Хелзинки. Разпределен е на Комисията по национална сигурност.
Законопроект за допълнение на Търговския закон. Вносител е народният представител Лъчезар Тошев. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за определяне на хомосексуална принадлежност на лица на публични длъжности и несъвместимост със заемането им. Вносител е народният представител Яшо Минков. Водеща комисия е Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Разпределен е и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
За седмичния дневен ред има предложение от народния представител Любен Корнезов да бъде включено като точка първа ново обсъждане на Закона за политическите партии, върнат с Указ № 28 на президента на Република България по чл. 101 от Конституцията.
Този законопроект е включен и в предложението на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Уточнихме се той да бъде т. 3, като ще се предшества от две ратификации.
Има и предложение от народните представители Хасен Адемов и Арлин Антонов точка първа от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация за второ четене.
Уточнихме се той да стане т. 5 и другите да бъдат преномерирани.
Има и предложение от народния представител Атанас Лозанов точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки и мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
И предложението на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, допълнено така, както съобщих:
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Монголия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Италианската република за консолидиране на българския дълг.
3. Ново обсъждане на Закона за политическите партии, върнат с Указ № 28 от президента на Република България.
4. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за опазване на околната среда.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
6. Първо четене на законопроекта за занаятите.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство.
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР.
10. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за опазване на земеделските земи.
11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд.
12. Второ четене на законопроекта за сдружения за напояване.
13. Второ четене на законопроекта за съсловните организации на архитектите и инженерите в строителното проектиране.
14. Второ четене на законопроекта за електронния документ и електронния подпис.
15. Парламентарен контрол.
По предложенията за дневен ред някой от вносителите желае ли да се изкаже или предложения за отпадане или разместване?
Господин Атанас Лозанов има думата.
АТАНАС ЛОЗАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в програмата на Народното събрание през седмицата 7 - 9 март 2001 г. предлагам да бъде включена точка от дневния ред: проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Забележете, това е поредното 55-о предложение. Аз вярвам, че този път ще разберете за какво става дума.


Няма да се спирам на приватизационните сделки, свързани с непрозрачност като опита за корупция в БТК, потъналите 24 млн. долара за екологията на "Юнион Миниер". Къде е "Балканкар", постигнал 16 на сто от световното производство, Корабостроителницата - Варна, "Стомана" - Перник, Стопанска банка, "Деспрет", "Рекорд", ГОРУБСО, Боровец, Пампорово, "Златни пясъци", Микропроцесори - Правец и много, много други? За ВМЗ - Сопот и за БГА "Балкан" отговорът Ви беше пълно мълчание. Вече сътворихте над 160 анекса към приватизационните сделки. Защо? Хората искат да знаят истината и ние сме длъжни да им я дадем.
Неприемането и този път на предложеното проекторешение за избирането на временна комисия за хода на приватизацията довежда до абсурд господството на политиката над икономиката, на държавата над обществото с дълбоко вкоренена командно-бюрократична система.
Вашето управление показва, че липсата на хармония между политика и морал в крайна сметка винаги довежда до крах и вие ще видите, че претенциите ви за безупречното управление са били измамни. Историческото махало на събитията в нашата страна ще ви смъкне до най-ниската.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
АТАНАС ЛОЗАНОВ: Уважаеми госпожи и господа! Вие вече знаете, че законите, с които изковахте вашето управление, за безалтернативност рано или късно рухват.
Моля приемете направеното предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Лозанов.
Гласували 196 народни представители: за 68, против 123, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте седмичната програма така, както беше прочетена - с направените корекции в нея.
Гласували 188 народни представители: за 141, против 14, въздържали се 33.
Седмичната програма е приета.
Преди да преминем към нея давам думата на министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
За процедура преди това има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! На основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение началото на днешното заседание - изявлението на министър-председателя, да бъде предавано пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз съм срещу онази част от предложението, която предвижда да се предава само изявлението на господин министър-председателя. Тъй като навярно ще има изявления и от председателите на други парламентарни групи, предлагам прякото предаване да включва всички такива изявления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пак не сте наясно с процедурата, господин Пирински. (Шум и неодобрителни възгласи от блока на Демократичната левица.) Не се вълнувайте. Има направено процедурно предложение. Не може да е срещу такава част, каквато няма в предложението. Научете се да разбирате и от процедура.
Поставям на гласуване процедурното предложение на народния представител Пламен Марков.
Моля, гласувайте.
Гласували 184 народни представители: за 159, против 12, въздържали се 13.
Предложението се приема.
За процедура има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Демократичната левица предлагам да гласуваме отново една процедура, която да включва следното предложение: да се предават всички разисквания и изявления във връзка с темата, по която ще говори министър-председателят.
Нека да не го поставяме в неудобното положение един единствен да говори, без да чуе и да има възможност да установи позициите на всички останали парламентарни групи. А от това се нуждаят и българските граждани, тъй като този въпрос е комплексен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пантелеев, разисквания няма да има.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Изявленията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изявления - може, но не сме сигурни дали ще има.
Значи условно поставям на гласуване това предложение.
Има ли някой срещу него? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 201 народни представители: за 108, против 75, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! През последните десет дни терористични групи в района на с. Танушевци нарушиха суверенитета и териториалната цялост на Република Македония с цел да открият нов фронт около Косово. Тези нападения не са плод на междуетнически конфликти вътре в самата Република Македония, а агресивен акт, целящ предизвикването на конфликт на нейна територия. Извършен бе опит за прехвърляне на характерните за Косово проблеми на територията на Република Македония, т.е. разпалване на ново огнище на насилие под абсурдния претекст, че то би създало благоприятна среда за отстояване на албански интереси.
С тези си действия екстремистките кръгове сред албанския фактор открито се противопоставиха на договора за определяне на границата между Република Македония и Съюзна република Югославия, договор, постигнат след 10-годишни усилия.
Като страна с ключов принос в регионалната стабилност, България винаги е настоявала заедно със съседните на Югославия страни тази граница да бъде очертана. Ето защо подписването на споразумението за нея беше приветствано от нас, беше приветствано от съседните страни, беше приветствано от международната общност. Ние оценихме постигнатото решение като изключително важна стъпка за ограничаване източниците на напрежение в региона.
Ето защо днес отхвърляме категорично опитите за поставяне под въпрос на тази международно-правно утвърдена граница. Подобна заплаха за сигурността на Република Македония носи преки рискове от появата на нов траен източник на дестабилизация в тази част от региона.

Налице са сериозни опасения, че стремежът да бъде размита граничната линия в този сектор обслужва интересите на съответни контрабандни канали и специално на наркоканал, чрез който се финансират екстремистки кръгове от двете страни на границата. Това ясно опровергава високо прокламираните етнонационални мотиви на извършителите и ги препраща в сферата на отговорност към международната общност в борбата й с организираната престъпност.
Известна е позицията, която България отстояваше по време на косовската криза, и решаващото ни включване в усилията на международната общност да спре трагедията на подложените на етническо прочистване косовски албанци. Днес обаче ние трябва ясно да заявим, че не приемаме терористичната активност в района на Танушевци, защото тя подкопава усилията за намиране на трайни мирни решения в целия възел от проблеми в Косово. Нещо повече, тя застрашава пряко сигурността на съседна нам страна, приятелски настроена, чийто териториален интегритет е изцяло в съответствие с българския национален интерес и с този на регионалната стабилност.
Искаме да вярваме, че лидерите на албанския фактор и от двете страни на македоно-югославската граница имат ясно съзнание за отговорността си и няма да припознаят интереса си в предизвикване на нова криза на Балканите.
Няма национална кауза, която може трайно да спечели от една провокация срещу регионалната стабилност. Няма национална кауза, която може да спечели, препречвайки пътя към Европа на целия регион.
Подстрекателите на последните събития в Танушевци трябва да знаят, че средствата, към които прибягват, ще разрушат европейските перспективи и пред собствения им народ - съдба, която той със сигурност не заслужава.
Терористичните действия в Танушевци се разгръщат в специфичната среда на етническо съжителство в Македония, което те се стремят да подкопаят. Мястото на тази провокация в сложния контекст на политическите взаимоотношения в Косово, а също и в Република Македония навежда на очевидния извод, че проблемът не може да има военно решение.
Ето защо ние смятаме, че правителството на Република Македония и международната общност трябва да изчерпят всички възможности за намиране на политическо решение на проблема. Надяваме се, че всички отговорни политически фактори в Република Македония ще се обединят около позицията на правителството и президента за въздържаност. Единствено политическата и материална изолация на екстремистите може да сложи бърз и окончателен край на конфликта.
От вчера късно след обяд станаха ясни намеренията на македонското ръководство. В дълга и пространна в своите тези реч македонският президент господин Борис Трайковски обяви инициативата, която те желаят да бъде реализирана на границата на Република Македония откъм страната на Косово. Това е изграждане на буферна зона, в която да патрулират умиротворителни сили, които да не позволят или да препятстват снабдяването на проникващи терористични групи на територията на Република Македония.
От сигналите, които идват тази сутрин, е видно, че днес в Съвета за сигурност този въпрос ще се обсъжда.
От друга страна, ние видяхме и заявената позиция на генералния секретар на НАТО лорд Робертсън, който заявява, че буферна зона не е необходима, че такава е предвидена в Резолюция 1244 на Съвета за сигурност за Косово и че те обмислят някакви свои варианти за решение.
Едновременно с това господин Борис Трайковски се обръща с призив към македонските граждани да пазят териториалната цялост и етническия мир вътре в държавата.
Веднага искам да подчертая, че тези сблъсъци по македоно-югославската граница не представляват заплаха за сигурността на България и не налагат предприемането на допълнителни мерки за сигурност от наша страна, в това число и военна.
В същото време дестабилизацията на Република Македония и на нейното правителство, нарушаването под каквато и да е форма на нейния суверенитет и териториална цялост, е крайно неприемливо за България и създава рискове за нашите интереси. Това разбиране лежи в основата на всички действия, които предприе правителството и изпълнителната власт като цяло.
Позицията ни за оценката на обстановката и за стъпките, които трябва да се предприемат за нейното нормализиране, беше отразена в две последователни декларации на правителството. Основното в тях е осъждането на действията на екстремистите, призив към международната общност, представена чрез КФОР, да предприеме незабавно решителна намеса в рамките на своите отговорности.
Широк отзвук у нас и в международен план получи заявената от президента Петър Стоянов готовност на Република България да участва в международни умиротворителни сили с мандат на ООН по искане на македонската страна. Тази позиция изигра ролята на силна морална и политическа подкрепа и беше възприета заедно с позициите, заявени от българското правителство, с благодарност от македонското правителство и президент.
Нашето правителство споделя тази позиция на президента, която по същество е подкрепа в изключително важен момент за Република Македония. Наблюдаваме отблизо развитието на събитията. Аз и моите колеги сме разговаряли по няколко пъти със съответните си колеги в ръководството на Република Македония. Имал съм досега четири разговора с господин Любчо Георгиевски, по няколко разговора са имали министърът на вътрешните работи и министърът на отбраната.
В тези разговори ние заявихме, тъй като те поискаха това от нас, че сме готови да окажем незабавно военно техническо съдействие - такова, каквото македонската страна счете за необходимо. Първите камиони с военно имущество утре потеглят за Македония. Утре предстои и мое двудневно посещение там.
Уважаеми дами и господа народни представители! Българското правителство ще продължи с всички възможни средства и съвместно с международната общност да дава своя принос за запазване на политическата стабилност на приятелска Македония, за укрепване на нейния суверенитет и териториална цялост. Ние виждаме решението на този проблем преди всичко в действията на командващия международните сили КФОР, който трябва да предприеме всички необходимо мерки за блокиране на източниците за снабдяване на екстремистите с жива сила и снаряжение през югославската граница между Косово и Република Македония. Тези мерки произтичат от очертания от Резолюция 1244 мандат на международните сили. Само стриктното изпълнение на този мандат може да предложи окончателно решение на проблема. Всякакви опити той да бъде поставен под въпрос чрез лансирането на други идеи за съсредоточаване по границата на въоръжени сили извън мандата на КФОР, биха подкопали постигнатото от международната общност в Косово статукво, без да подпомогнат трайно решаване на проблема в Македония.
И накрая искам да призова българското Народно събрание, всички политически сили, представени в него, да изразят своята ясна и категорична подкрепа за политиката, която ще окажат на Република Македония. Във вчерашния си разговор аз информирах господин Любчо Георгиевски, че ще запозная Народното събрание с положението и казах, че ще предложа българското Народно събрание също да заеме своята позиция в подкрепа на Република Македония. И той нарече това добър план. Ето защо аз ви моля да заявите своята позиция и тя да бъде този солиден фактор за стабилността и сигурността в рeгиона, който се очаква от България. Благодаря. (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
От името на парламентарна група има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър-председател! Ние, от Парламентарната група на Демократичната левица, споделяме тревогата на политиците, на дипломацията, на цялото общество и в София, и в Скопие, и в цяла Европа от нарастващото напрежение по границата на Македония с Югославия около Косово. За тази опасност ние предупреждавахме още преди време, когато мнозина, в това число и от сега управляващите, раздаваха щедрата си подкрепа на някои албански екстремисти. Смятам, че официалната българска позиция неоправдано закъсня, при положение че отдавна беше ясно докъде ще доведат стотиците въоръжени операции и атаки на тези групировки срещу силите на КФОР, срещу полицаи и мирно население на Южна Сърбия.
Ние осъждаме насилието и терора като елемент от политиката, насочена към промяна на границите и към създаване на етнически хомогенни държави.
Ние сме готови да препотвърдим своята неизменно поддържана позиция за ненарушимост на границите на Балканите, но все пак съм длъжен да попитам кого обслужваха лидери на управляващата десница, когато обосноваваха идеята за независимо Косово? Защото всички добре помним, господин министър-председател, колко емоционално и ангажирано отстояваше тази позиция шефът на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов. (Шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: България, уважаеми госпожи и господа, трябва да подкрепи безусловно усилията на македонските държавници за съхраняване на мира, стабилността и интегритета на републиката. В този момент ние сме длъжни да уплътним с конкретни действия и инициативи декларацията, че България няма териториални претенции към Македония. Трябва не на думи, а реално да докажем нашата близост в стратегически коректното си партньорство с тази млада държава.
Много важно е българската позиция да се освободи от традиционно патерналистичното си отношение към Македония и особено - да не допуснем в тази ситуация да се събудят задрямали националистически и патриотарски страсти.
И Народното събрание, и всички български институции трябва да изразят готовността ни за морално-политическа и материално-техническа подкрепа на братска Македония.
В тази връзка буди недоумение предложението на президента да бъдат изпратени български войскови части в Република Македония. Намирам това предложение за тежък политически гаф, който той - господин президентът, се опита след това да смекчи, като коригира становището си в движение. И тук далеч не става дума само за това, че главнокомандващият много лековато се разпорежда с живата сила. Позицията на правителството, трябва да призная, е по-сдържана и по-прецизна.
Но аз се питам и питам и Вас, господин министър-председател, защо няма елементарна координация между факторите, които са призвани да правят и реализират нашата дипломатическа политика? Защо се стигна до конфузната ситуация и онзи ден, и късно вчера президентът и министърът на външните работи да отстояват две съвсем различни тези съответно в Брюксел и в Лондон? Аз намирам за не особено сполучлив опитът на министър-председателя тук, от тази трибуна, преди малко да заличи впечатлението за тези съществени различия в позицията на правителството и на президента.
Ние, от Парламентарната група на Демократичната левица, и от коалиция "За България", смятаме за недопустимо самостоятелното участие на български бойни части в контрола на границата между Македония и Югославия в частта Косово. Не само заради нееднозначните спомени от присъствието на български войски около Великден. Ние трябва да останем на основата на изработената в началото на прехода позиция за ненамеса във военни конфликти на територията на съседни държави. (Шум и реплики от блока на СДС.) Нещо повече, не смятам, че силното решение е формирането на контингент от представители на съседите при дистанцирането на международните фактори, които имат най-голям потенциал и отговорност, подчертавам - отговорност за търсенето на решение. Не смятаме за разумно ролята на тези фактори да се подменя с неясни други нови формати. Нужен е преди всичко пълноценен ангажимент на НАТО, чиито части трябва активно да подпомогнат усилията на македонските и югославските сили за сигурност.
Надяваме се, че своя принос за съхраняването на мира и стабилизирането ще дадат и лидерите на албанските партии в Македония, мнозина от които и досега работеха конструктивно за целостта и стабилността на републиката.
Ние смятаме, че България трябва да активизира дипломатическите си контакти със страните - пряко засегнати от конфликта. Успоредно със засиления диалог със Скопие, който приветстваме, е необходимо да се активизират контактите с Белград и Тирана. Трябва да се отбележи, че е разумна и отговорна позицията на Тирана, която осъди остро действията на екстремистите. В основата на предстоящите действия на международните фактори могат да залегнат и предложенията на сръбския план за изход от конфликта и за спиране на терористичните действия, известен като план "Небоиша - Чович".
Ние подкрепяме искането на Република Македония за спешно свикване на Съвета за сигурност на ООН. Очевидна е необходимостта за актуализиране позицията на международната общност в съответствие с новите предизвикателства, за намиране на политическо решение - решение с дипломатически средства.
Смятаме за необходимо да се апелира за по-активна позиция на европейските институции по този конфликт. В един такъв момент те трябва да покажат способността на Европейския съюз да намира бързи и ефективни решения на проблеми, възникнали на територията на континента.
Призоваваме всички страни в конфликта стриктно да спазват подписаното на 23 февруари 2001 г. в Скопие споразумение за границата между Република Македония и Съюзна република Югославия.
Обръщаме се специално към албанските лидери в Косово с призив да заемат ясна и категорична позиция против насилието и терора, да спазват постигнатите споразумения, да изолират екстремистите от своите редове, да седнат на масата на преговорите и да съдействат за мирното решаване на проблемите.
Парламентарната група на Демократичната левица и коалиция "За България" продължават да смятат, че корените на проблемите в региона се крият в бедността и изоставането в социално-икономическото развитие, в разстроения пазар и липсата на демократични традиции и практики в тази част на Европа.
Вярваме, накрая, че международната общност ще продължи и ще засили хуманитарната помощ, финансовото и икономическото си съдействие за демократичните промени и развитие на Съюзна република Югославия, Република Македония и други държави от Югоизточна Европа. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ДЛ. Шум и реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
От името на парламентарна група има думата господин Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! На мен, като представител на Българската Евролевица, като че ли ми е по-лесно да говоря, тъй като, както е известно, припомням ви, че Парламентарната група на Българската Евролевица излезе със своя декларация по повод развитието на събитията в Република Македония още на 1 март. Тогава нашата парламентарна група изрази своята изключително сериозна загриженост и безпокойство във връзка с това, което ставаше на границата между Република Македония и Косово.
В тази своя декларация, ако си спомняте, Българската Евролевица изрази опасенията си, че тези въоръжени конфликти могат да продължат и могат да усложнят обстановката. За жалост, последващите дни потвърдиха опасенията на Парламентарната група на Българската Евролевица.
В своята декларация ние заявихме, че ако не бъдат преустановени тези въоръжени конфликти, те биха могли да предизвикат и въвличането на Република Македония в процеса на дестабилизация, което ще има същите последици и за България, и за целия Балкански регион. В тази наша декларация ние изразихме позицията си, надеждата си, увереността си, че само общата международна ангажираност би предотвратила разрастването на конфликта.
Това, което бих искал да кажа от името на нашата парламентарна група, е, че ние сме убедени, че поне по този проблем българският парламент ще изрази една обща позиция, че една обща декларация на българския парламент по проблема, която междупрочем беше предложена от нас вчера в разговор с господин Агов и господин Кирилов от Парламентарната група на Демократичната левица, една обща декларация ще бъде факт от нашия парламент. Аз мисля, че няма нищо по-логично от това, тъй като ние сме парламентарна република и много е важно, много е сериозно българският парламент да излезе със своя декларация. Изразявам убедеността си, че тази декларация няма да бъде резултат на сложни политически разговори, интереси и противоборства, а тя ще бъде българска декларация на българския парламент.
В случая бих искал да кажа, че България и българите, когато е ставало въпрос за Македония, винаги са подхождали емоционално. В случая аз съм убеден, че ние не трябва да правим така, защото така или иначе се намираме в началото на ХХl век, в един друг свят, в една друга Европа. И емоциите в политиката, като че ли вече са недопустими. И геополитическата даденост е друга, а и ние би трябвало да сме се поучили от историята и да действаме от позицията на разума и политическия резон.
България е кандидат за член на Европейския съюз и на НАТО. Затова позицията ни трябва да е евроатлантическа. Индивидуални и емоционални действия са неразумни, няма и да са ефективни. Те не са и възможни в края на краищата. Само в рамките на общи действия в резултат на международни договорености могат да бъдат и нашите действия и ангажименти. Нашите като страна.
Бих искал да изразя позицията на моята парламентарна група, че в този случай трябва да сме много внимателни, да не извадим очи, вместо да изпишем вежди, да не преиграваме чрез прибързване и да не сме в ролята на слабия актьор, който, за да компенсира това, че е слаб актьор, повече скача по сцената, повече жестикулира и повече крещи.
Това е принципна позиция на нашата парламентарна група и аз се обръщам към политическия разум и резон на всички колеги в парламента, от всички парламентарни групи, за да си свършим работата както трябва.
Разбира се, искам да подчертая, че за нас изключително важна е позицията на България за Македония и тя трябва да е ясна, без всякакви колебания и че Европейският съюз и НАТО трябва да реагират незабавно. Имам предвид КФОР. Ние смятаме, че най-важна е задачата на КФОР в момента, защото всяко забавяне, както ни научи историята, трагичната история през последните десет години на Запад от нас, всяко забавяне може да се окаже фатално и да предизвика същите конфликти, разширяването им, както това се случи преди това в други републики на бившата Югославия.
За нас, като Евролевица, много сериозна, много важна причина за всичко това, което става на Балканите, е тежкото икономическо състояние на всички страни в региона. Тежките икономически проблеми, които са общи за огромната част на страните в региона. И във връзка с това бих искал да кажа, че бързата интеграция на страните от региона в Европа са може би най-доброто решение, най-добрият вариант всичко това, на което сме свидетели през последните десет години, да приключи. И аз си мисля, че тук ние като български парламент бихме могли да кажем, че за нас е възможно едно политическо решение на разширяване на Европейския съюз така, както политическо беше решението за започване на преговори за разширяването на Европейския съюз.
Естествено, искам да спомена и надеждата ни за по-бързо и по-ефективно действие на Пакта за стабилност, който така или иначе има изключително сериозни ангажименти - и икономически - за нашия регион.
И накрая завършвам с увереността, с изразяване на готовността на Парламентарната група на Българската Евролевица, че ние искаме обща декларация на парламента, ние сме готови да участваме в изработването на този изключително важен документ без уговорки и без излишни политизирания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тодоров.
От името на парламентарна група има думата господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Народен съюз - БЗНС, ДП, искам ясно и категорично да заявя, че ние сме зад българския национален интерес, който определя стабилността и сигурността на нашите съседи като наш, български интерес. Ние твърдо заявяваме подкрепата си за обща позиция на българските държавни институции и веднага искам да кажа, че категорично се противопоставяме на опита да се прави дебат и дискусия в българския парламент, противопоставяйки се позицията на българските институции по въпроса, който днес ни е събрал и дебатираме.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Там е проблемът.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Опитът и в момента с реплики да предизвиквате дискусия между институциите на страната, а не вътре в самите институции за обща българска позиция показва едно-единствено нещо, че ще се опитате да направите един политически предизборен ход в ситуация, която изисква българска позиция, а не позиция на коалиция "За България".
Искам да кажа, че за нас в Народен съюз е изключително важно в такива ситуации да сдържаме своята партийна емоция и да отстояваме българския национален интерес. А той в момента диктува едно-единствено нещо и то е нашата страна да подпомага усилията на Република Македония и международната общност за бързо и трайно решаване на конфликта, който се разгаря на Запад от нас. Всякакъв опит да се връщаме назад, да се прави анализ на минали политически ходове, да се оспорва приемствеността в българската външна политика в последните няколко години ще реши само едно-единствено нещо и това е междупартийни свади. А тези междупартийни свади, с това ще завърша, по думите на Захарий Стоянов, казани тук, в този парламент преди сто години, обслужват главно - изразът е на Захарий Стоянов - "рубладжии". Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
От името на парламентарна група има думата господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители! Ние, от Парламентарната група на Обединението за национално спасение, внимателно и с тревога следим събитията около Косово и по-специално последните събития на границата между Македония и Югославия, съответно Косово. И ние сме за трайно решаване на въпроса, конфликта на границата, защото, не дай си Боже, да се получи разширяване на този конфликт. Защото това, което забелязваме последната година, е, че с Косово е ангажирано НАТО, Европа и всички балкански страни. Това е едно огнище, което показва, че има място за тревога не само там, където гори огънят, а в не по-малка степен за всички страни в региона, но особено за България, защото в последно време се забелязва разширяване на терористичната дейност извън Косово в Югоизточна Югославия и южната граница. Не знам дали само терористични групи от Косово правят набези извън Косово. Не знам само по име ли са свързани Армията за освобождение на Косово и Националната армия за освобождение на Македония, които като инициали са едни и същи. Именно в този аспект ние като народни представители и българската общественост имаме нужда от повече информация и за последните конфликти.
Иначе ние подкрепяме усилията на правителството, на институциите и на президентската институция за протягане на ръка за помощ на братска Македония. Ние стоим зад националните интереси. Именно националните интереси диктуват да стоим на такива позиции в подкрепа на Македония, целостта на Македония и неделимостта й, но не трябва да забравяме, че Македония е една мултиетническа държава и ако граничният конфликт, огънят се пренесе във вътрешността, това ще бъде само конфликт в Македония или може да се разрасне в по-големи мащаби. Пак повтарям, че трябва да направим всичко възможно да помогнем, така че конфликтът, огънят трябва да се стопира на самата граница.
Ние сме за това, което правителството на Македония иска - буферна зона, и сезира Съвета за сигурност на ООН. Ние не бихме имали нищо против в едни международни сили под контрола на ООН български военнослужещи да намерят място там, но буди тревога без от страна на Македония да е поискано изпращане на войски там, ние изпреварващо да заявяваме, че сме готови да изпращаме войска. Това трябва да се реши тук, в българския парламент. Трябва да има консултации между политическите сили. Трябва обществото да е запознато с цялостната ситуация и да сме убедени - и ние, и обществото - в българския интерес от тази работа. Трябва да се водят на необходимото ниво и дипломатически контакти и консултации с други балкански столици, така че максимално ефективно огънят в Косово да не се разпростре в съседство.
Българският интерес диктува и ние в това изцяло подкрепяме правителството, че ние трябва твърдо и решително да продължим нашите усилия в тази насока като един от важните определящи фактори на Балканите.
Ако не се овладеят събитията в региона и няма стабилни Балкани, не знам дали Балканите като цяло и в частност България с какви претенции ще отидем да кажем, че сме готови и сме за интеграция в Европа, ако ние тук не можем да осигурим нашата стабилност в региона. Именно в този контекст мисля, че има какво да даде и България на Балканите, особено в този размирен регион. Освен със силните си дипломатически инициативи, но мисля, в не по-маловажна степен и като пример на нашия модел на етническа търпимост, мирен, демократичен строй в България. Мисля, че бъдещето е тук - това, което трябва да бъде и на запад от България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кемал Еюп.
От името на парламентарна група има думата госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми колеги! Това, което чуваме днес и като информация, и като позиция на политическите сили, ми дава оптимизъм, че това, което предложихме вчера - да започнат политически консултации между парламентарно представените политически сили в парламента, ще доведе до едно добро решение, до едно общо решение на всички политически сили, които ще създадат обща позиция за България - нещо, което е изключително важно в момент, в който трябва да се защитават националните интереси и освен това България да продължи да играе ролята, за която вече е призната не само в региона, но и в международната общност, а именно, че България е фактор за стабилност в региона.
Нашето предложение във вчерашния ден да стартираме консултациите беше насочено именно към това, защото имаме нужда от изработване на обща позиция. Ние имаме нужда от това да не се създава конфликт между институциите и да се опитва един или друг с политическа цел да създава противопоставяне на институциите. Важно е в трудни моменти, в моменти, в които трябва да се защитават националните интереси, да се изработват общи позиции и да се защитават наистина българските национални интереси.
Кои са българските национални интереси?
Това е стабилност в региона. Именно затова от страна на Съюза на демократичните сили ние имаме няколко неща, които ще държим да залегнат като позиция в декларацията, която ще изработи Народното събрание. На първо място, това е търсенето на политически решения за решаването на конфликта, който съществува, за да може да бъде спрян именно чрез политически мерки. Смятаме, че изпълнението на Резолюция № 1244, стриктното й изпълнение може да доведе също до решаване на конфликта и спиране на напрежението, а оттам и търсенето на политическа стабилност в самата Македония.
Ние считаме, че трябва да изразим обща политическа воля за подкрепа на Македония, на институциите на Македония и за призоваване и към политическите сили в Македония да гарантират именно тази политическа стабилност.
Ако съществува допълнителен риск за стабилността и за повишаване на напрежението, този риск е на първа степен политически. И е истина, изключително важно е как ще се държат политическите сили в Македония в този момент. Затова смятам, че ние трябва да се обърнем именно като парламентарно представени политически сили към институциите на Македония, към политиците на Македония да не допускат да се дестабилизира политическата ситуация и оттам да се създава допълнително напрежение, което може вече да разшири конфликта и да стане фактор за дестабилизиране не само в Македония и на границата Македония - Косово, но и този конфликт да се разрасне в посока и за целия регион.
Предлагаме още днес да започнат консултации и да залегнат тези позиции, разбира се, и на базата на това, на което сме стъпили преди това в приети документи на Народното събрание, и да бъдат подготвени в двете комисии - по външна политика и национална сигурност - така, че в понеделник, когато е Консултативният съвет по национална сигурност при президента, да можем да излезем вече и с общи позиции на всички институции в България, които носят отговорност за националната сигурност на България. Мисля, че това ще бъдат най-силните сигнали за спиране на най-различни политически интерпретации и възможности за спекулация по темата - именно общи позиции, ясни позиции, непозволяване някой друг да говори и да създава противопоставяне.
Дали ще се пращат войски - аз мисля, че на този въпрос най-лесният отговор можем да го да дадем ние. Всички знаем, че по правомощия по Конституция Народното събрание решава този въпрос. И за да се спрат всякакви интерпретации и възможности един или друг да тълкува в една или друга посока думи, отговорът на българското Народно събрание ще е най-ясният. А ние като Народно събрание, а вече и като политическа сила - аз вече говоря от името на Съюза на демократичните сили - сме за това да се спазват международните ангажименти, поети от страна на България; да се спазват всички международни резолюции, да се изпълняват, като поемат отговорност абсолютно всички участници в тези резолюции, които касаят определени действия. Това ще са позициите, които ние ще настояваме да залегнат в една декларация на Народното събрание, която смятаме, че ще изиграе ролята и за успокояване в България, а и не само това, ще изиграе ролята на стабилизиращ фактор на България в региона - нещо, което и досега е правила, и нещо, което трябва всички да продължим с общи усилия да правим, защото това са именно българските национални интереси. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.

Преминаваме към седмичната програма.
Точка първа е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МОНГОЛИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Христо Христов има думата да докладва становището на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Благодаря, господин председател.

"ДОКЛАД
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
по законопроект № 002-02-56 от 23 ноември 2000 г. за
ратифициране на Спогодбата между Република България
и Монголия за избягване на двойното данъчно облагане
на доходите и имуществото, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 14 декември 2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Монголия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, внесен от Министерския съвет.
Спогодбата е подписана по стандартните за тези спогодби международни норми и изисквания. Тя е в съответствие с основните насоки на българската външна политика и представлява част от усилията на българската държава за задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимно сътрудничество.
След разискването се проведе гласуване, на което законопроектът бе подкрепен единодушно с 9 гласа "за".
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Монголия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има думата господин Евгени Кирилов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за закон № 002-02-56 за ратифициране на
Спогодбата между Република България и Монголия за
избягване на двойното данъчно облагане на доходите и
имуществото, внесен от Министерския съвет на
23 ноември 2000 г.

На свое заседание от 30 ноември 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за закон за ратифициране на Спогодбата между Република България и Монголия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Монголия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписано на 28 февруари 2000 г. в София.
Становището беше прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Евгени Кирилов.
Има ли изказвания по законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Монголия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
На основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам законопроектът да бъде подложен и на второ гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Христо Христов.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Христов, имате думата да докладвате закона за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България
и Монголия за избягване на двойното данъчно облагане на
доходите и имуществото

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Монголия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 28 февруари 2000 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Няма изказвания.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.

Втора точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА ЗА КОНСОЛИДИРАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЪЛГ.
Господин Христо Христов има думата да докладва становището на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Благодаря, господин председател!
"ДОКЛАД
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
по законопроект № 102-02-6/12.02.2001 г. за ратифициране
на Споразумението между Република България и
правителството на Италианската република за
консолидиране на българския дълг, внесен от
Министерския съвет

На заседание, проведено на 2 март 2001 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Италианската република за консолидиране на българския дълг, подписано на 9 октомври 2000 г. в Рим.
Законопроектът бе представен от госпожа Рая Узунова - главен експерт в отдел "Световна банка, Международен валутен фонд и Г-24" на Министерството на финансите.
Споразумението е трето по ред, което нашата страна подписва с италианската държава за разсрочване на дълга ни към нея.
Общата сума на неизплатените задължения възлиза на около 3 млн. 131 хил. 269,86 щатски долара, 32 млн. 669 хил. 362,46 германски марки и 2 млн. 606 хил. 736,46 швейцарски франка.
България ще погаси разсрочено тези задължения на осем равни и последователни полугодишни вноски, като първата от тях трябва да бъде направена на 31 март 2001 г., а последната - на 30 септември 2004 г.
След дискусията се проведе гласуване, на което законопроектът бе подкрепен от 11 народни представители, без "против" и "въздържали се".
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да одобри споразумението между правителството на Република България и правителството на Италианската република за консолидиране на българския дълг, подписано на 9 октомври 2000 г. в Рим."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Господин Глушков, ако обичате, да докладвате становището.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Благодаря, господин председател!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за Закон № 102-02-6 за ратифициране
на Споразумението между правителството на
Република България и правителството на
Италианската република за консолидиране
на българския дълг, внесен от Министерския съвет
на 12 февруари 2001 г.

На 22 февруари 2001 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Италианската република за консолидиране на българския дълг и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Италианската република за консолидиране на българския дълг, подписано на 9 октомври 2000 г. в Рим."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Глушков.
Имате думата.
Няма изказвания.
Моля, гласувайте на първо гласуване Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Италианската република за консолидиране на българския дълг.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля, квесторите да поканят народните представители в залата, за да не се наложи да започваме седмицата с поименна проверка.
Господин Христов, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Благодаря, господин председател!
Уважаеми колеги, предлагам съобразно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внесеният законопроект да бъде приет и на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Христо Христов.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Христов, имате думата да докладвате законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството
на Република България и правителството на Италианската
република за консолидиране на българския дълг

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Италианската република за консолидиране на българския дълг, подписано на 9 октомври 2000 г. в Рим."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към трета точка от седмичната програма:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ, върнат с Указ № 28 на президента на Република България по чл. 101 от Конституцията.
Давам думата на господин Светослав Лучников - председател на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, да ни запознае с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!
"На заседание, проведено на 1 март 2001 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди Указ № 28 на президента на Република България, постъпил на 16 февруари 2001 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за политическите партии, приет от Народното събрание на 2 февруари 2001 г. и мотивите към указа.
Председателят на комисията докладва мотивите на президента за оспорване на разпоредбите на чл. 9, чл. 12, ал. 2, т. 2, чл. 22, т. 1 и на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на закона.
След станалите разисквания комисията реши с 12 гласа "за", 1 "против" и 1 "въздържал се" да подкрепи възраженията на президента срещу четирите посочени по-горе текста на Закона за политическите партии, приет от Народното събрание на 2 февруари 2001 г." Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Имате думата.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Президентско вето в полупразна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Слушат премиера в кулоарите.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председателю, господа народни представители! Изправени сме пред поредното 11-то вето на президента. Когато един държавен глава упражни своето право по чл. 101 от Конституцията, това не е само един юридически акт, чрез който той участва пряко в законодателния процес. Едно вето на президента винаги е един политически акт, облечен в юридическа форма. Още повече, когато това вето е наложено върху един от най-политическите закони, какъвто е Законът за политическите партии. Така че днес, макар и в тази полупразна зала, парламентът трябва да реши политически, а не толкова юридически проблем. Още повече, че в президентското вето се поставят спорни юридически тези.
Политиката, а и още повече управлението на държавата, не е решаване на правни казуси. Казусите са за студентите, а реалностите са за зрели мъже, а не за политически наивници.
Определено считам, че Петър Стоянов не е наивник, а за нашите днешни условия - един опитен политик. Тогава всеки от нас трябва да се запита: какви политически резултати цели президентът чрез своето вето?
Безспорно, ветото е част от предстоящата изборна битка - парламентарна и президентска. За да решим днес как да гласуваме, трябва да ни е ясно ще има ли, както повелява Конституцията, парламентарни избори през юни и президентски - през ноември? Ще бъдат ли тези избори честни и справедливи или чрез юридически хватки и властови диктат ще се търси синя служебна победа?
Категоричен съм, ветото на президента е част от предизборния сценарий, който вече се пропука. Нали той заяви, че е седесар, за да не го отлюспят, засега. Но да се разберем, че президентското вето е облечено в благи юридически мотиви, с една юридическа фразеология, която преследва други политически цели.
Накратко ще се спра на оспорените текстове.
Първо. Член 12, ал. 2, т. 4 казва, цитирам, че "партията се прекратява, когато не се регистрира за участие в два последователни парламентарни избора".
Да, този текст е противоконституционен и Парламентарната група на Демократичната левица, при гласуването му, се противопостави на него. В тази част на ветото президентът застава на позицията, изразена преди това от Парламентарната група на Демократичната левица. Но това президентско вето няма никакво практическо значение за предстоящите избори. Санкцията, която се предвижда в чл. 12, ще влезе в сила де юре и де факто едва след 8 години. Така че ветото в тази му част, повтарям, няма никакво практическо значение.
Нека СДС и депутатите отдясно да обяснят защо приеха чл. 12, ал. 2, т. 4, за да дадат възможност на техния президент да наложи вето. Не мисля, че сините юристи го направиха от незнание. Мисля, че те умишлено приеха този противоконституционен текст, за да забавят, чрез президентското вето, приемането на Закона за политическите партии.
Второ. Другият оспорен текст е за така наречените анонимни дарения. Президентът не може да не знае, че предложенията на Парламентарната група на Демократичната левица бяха за пълна прозрачност на даренията. И не е въпрос за анонимността на дарителя, защото и сега, а и в Европа, се правят такива дарения в определени размери. Проблемът е в това да няма черни каси, а всяка сума, която е постъпила в партийната каса, да бъде осчетоводявана и проверявана от Сметната палата. Така че и в този пункт ветото на президента бих го определил като един юридически популизъм.
Трето. Президентът оспорва чл. 9 и предлага триинстанционно производство - решение на Софийския градски съд, обжалване пред Софийския апелативен съд, трета инстанция Върховен касационен съд. Зная, че президентът не е лош юрист и се учудвам как може да прави такива предложения. Та това е казус за студенти от трети и четвърти курс. Не допускам, че президентът не знае, че това производство е охранително, регистрационно, а не спорно гражданско съдопроизводство. Не допускам президентът да не знае, че има чл. 497, чл. 500, чл. 218а, буква "а" от Гражданско-процесуалния кодекс. Не допускам, че президентът не знае за сега съществуващия чл. 9, ал. 4 от Закона за политическите партии, при който само отказът на Софийския градски съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Тоест, само при отказ има двуинстанционно, а не триинстанционно производство, както ни се предлага днес.
Следователно, целта е друга. Целта е колкото може да се забави регистрацията на партиите, които са опоненти на СДС - монархически формирования, партиите на Тренчев, Бонев, "Гергьовден" и т.н. Триинстанционното производство, което ни предлага президентът, практически означава поне една година съдебни процедури, а изборите са след по-малко от 100 дни.
Четвърто. Президентът иска тълкуване на прословутия, да го нарека, § 1. Той не оспорва принципа, че извънпарламентарните партии, получили под 1 на сто от предишните парламентарни избори, трябва да се пререгистрират, а президентът иска само да се даде тълкуване на "що е парламентарно представена партия".
За мен е безспорно, че парламентарно представена партия е тази, която има в Тридесет и осмото Народно събрание народни представители, може и един. Целта на президентското вето е да се удари по Бизнесблока, "Екогласност", ВМРО, монархически партии. Тоест, по опонентите на СДС.
И за да не ме обвините, дами и господа, че това е моя политическа фантазия, ще цитирам думите на синия изборен шаман Михаил Константинов - този математик, който пише закони, а наши юристи, без да ги четат, се подписват. Цитирам Константинов: "Според новия Закон за политическите партии нито една малка или новосъздадена партия няма да може да се регистрира за предстоящите избори". Край на цитата. Откровение, стигащо до политически цинизъм. Така че не Любен Корнезов си е въобразил за така наречения президентски сценарий.
На 1 март т.г., преди няколко дни, президентът заяви, цитирам: "Върнах тези текстове от Закона за политическите партии, защото това е моя работа - да връщам лоши текстове. Затова получавам заплата." - край на цитата.
Доколко са лоши текстовете, спрях се преди малко. Но за първи път чувам един държавен глава да се оплаква от заплатата си.
И президентът продължава, цитирам: "Президентски сценарий няма. Авторите на тези приказки да ми се извинят." - край на цитата.
Трябва тук да кажа: авторът на тези приказки съм аз. Аз нося отговорността - политическа, юридическа и човешка, за думите си. Но преди да поиска извинение, господин Петър Стоянов трябва да отговори защо неговият Указ за вето по Закона за политическите партии е от 14 февруари, а той го внася на 16 февруари, петък, в 17,40 ч. в Народното събрание, когато в парламента няма друг, освен дежурен служител.
Второ, по кой текст от Конституцията или някой закон внесеният указ беше забранен да се раздава на народните представители, на ръководството на Народното събрание и на медиите? Това е първият случай, дами и господа, от 11 години насам, когато един президент си позволява да засекрети внесения в парламента акт. Даже и председателят на Народното събрание беше поставен в крайно неудобно положение. На 17-и в неговото интервю, даже и по Българската телевизия, каза: "Аз не зная мотивите на президента", а указът вече беше внесен тук. И откога президентът започва да заповядва от "Дондуков" 2 на служителите на Народното събрание? И то в една парламентарна република!
Ако сме действително народни представители и искаме да запазим достойнството на този парламент, трябва да принудим господин Петър Стоянов да дойде тук и да ни обясни за тайнственото си президентско вето. И после да решим кой на кого ще се извинява. Но въпросът днес не е до протоколни извинения, а ще има ли честни парламентарни избори през юни? За да се състоят те, политическите партии и коалиции трябва да се регистрират в Централната избирателна комисия в началото на м. май, а Законът за политическите партии явно ще влезе в сила в края на този месец, т.е. ще има един период по-малко от 30 дни.
Кой е изходът? Изходът - никаква пререгистрация на сега съществуващите политически партии. В този смисъл оттеглям предложението, внесено от мен, за § 1... (неразбираема реплика от Пламен Марков), което предложение, междупрочем, господин Марков, беше направено преди повече от пет месеца. Защото ме провокирате, за тази пререгистрация стои и Вашият подпис, и подписът на господин Драганов. Да, така е, още през м. юни. Но политиката е във времето, господин Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС, от място): Ние затова предложихме да отпадне.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, предложихте, след като чухте становището на нашата парламентарна група, изразено преди 10 дни. Благородно плагиатство.
Парламентарната група на Демократичната левица ще подкрепи ветото не с мотивите на президента, а за да може всеки гражданин да избира народен представител, в който има доверие.
Но за кой ли път, дами и господа народни представители, нашето Тридесет и осмо Народно събрание прие един безсмислен закон. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Приемането на Закона за политическите партии в никакъв случай не може да бъде наречен безсмислен. Новият Закон за политическите партии се налага от новия характер на обществените отношения, сложили се в България. Ако през 1990 г., до който момент беше имало само една партия, която беше обсебила всичко в обществото и трябваше да се създаде възможност чрез закона да се създават политически партии дори само от 50 български граждани, за да могат да обединяват своите интереси, ако тогава това беше логично, за да се усети политическият плурализъм, днес, когато политическите интереси на България в общи линии и на българските избиратели са изяснени, нормално е в новият Закон за политическите партии да има по-високи критерии за тези, които искат чрез политическа партия да осъществяват посредничество между интересите на гражданите и институциите на страната. И много слабо звучат онези позиции, които казват: "Прекрасен беше старият закон, затова не трябваше да го пипаме." Напротив, старият закон както за политическите партии, така и някои от избирателните закони, създадоха възможност, при която и на екрана на телевизията, и в българската действителност да се явят претенденти за политици, които да представляват много грозна гледка за българските граждани, да компрометират заниманието с политическа дейност, да компрометират самите политически партии и оттам демократичната политическа система.
Така че по-високите критерии за създаването на политическа партия само доказват, че в момента има развитие на демократичния процес. И този, който иска да бъде посредник между обществото и институциите, участвайки в политическа партия, трябва да отговори и индивидуално, и като група, която се е събрала около тази идея като политическа партия.
Ветото на президента не предизвика особена изненада и в него няма нищо съществено, освен един пункт, според Парламентарната група на Евролевицата. Няма нищо драматично в това, когато има отказ за регистрация, обжалването да бъде триинстанционно, макар че това не представлява нещо, което би трябвало толкова да ни занимава, няма нито да подобри, нито да направи по-лошо регистрирането на партиите.
Заличаването на партията тогава, когато не се занимава с политическа дейност, също така може да бъде обсъждано - дали само по повод на парламентарни избори или и тогава, когато партията не се е явявала и на избори за местна власт, тоест тогава, когато изобщо не участва във формирането на институциите, тя трябва да бъде заличена.
По анонимността на даренията също смятам, че бяха направени интерпретации, които са излишни. Всички юристи знаят какво е дарение. Не беше необходимо президентът да ни го напомня. Разбира се, че това е двустранен договор, в който дареният приема, а дарителят дава дарението. Тук въпросът е в степента на контрола. За Парламентарната група на Евролевицата най-важен винаги е бил контролът, затова защото по закона той се осъществява от Сметната палата. Степента, в която Сметната палата ще може да проникне в дълбочината на източниците на финансиране, е един важен за обществото въпрос. Според нас тази степен е важна и така трябва да бъде формулиран текстът, че да няма никакви съмнения.
Нашата партия и нашата парламентарна група нямат притеснения затова, защото винаги са давали отчет за финансовата си дейност. На базата на нашия опит можем да кажем, че няма нищо страшно и онези партии, които никога не са правили отчет, най-накрая да започнат да го правят. Кои са те можем да направим справка в съответните комисии на Народното събрание.
Има един въпрос, по който аз лично и категорично възразявам срещу внушенията, които направи президентът. Внушението е за това: коя партия е парламентарна. Президентът зададе риторично въпроса така: не може ли да се счита за парламентарна онази партия, чийто един единствен представител е в парламента, или група, която изразява интересите на тази партия, и на трето място, когато има парламентарна група?
Уважаеми господин президент, уважаеми колега Петър Стоянов, ако Вие сте прав и ако само един народен представител може да представлява аргумента за това неговата партия да бъде парламентарна, в българския парламент ще има 240 партии, защото толкова са народните представители.

А Вие, уважаеми господин президент, и като президент, и като юрист знаете много добре, че пропорционалната избирателна система предполага такава форма на съчетаване на интересите, при която политическите партии чрез парламентарните групи, които са формирали, чрез коалициите или индивидуално, когато са се явили на изборите, са получили доверието на избирателите. С това доверие са отишли в парламента и изразявайки интересите на големи групи както от своите партии, така и на своите симпатизанти, формират общо българската парламентарна позиция такава, каквато е необходима на парламента като на институция.
Затова аз категорично възразявам срещу всички внушения, които искат да направят както президентът, така и представители на заинтересовани среди, че един човек може да бъде представител на парламентарна партия, защото той физически присъства в парламента.
Логическото и политическо обяснение на понятието "парламентарна партия" е свързано със самия избирателен процес. Парламентарна според нас е онази партия, която като партия или участвайки в парламентарно подготвена предизборна коалиция, участва в парламентарните избори, формира парламентарна група на базата на партията или предизборната коалиция и тази парламентарна група съществува докато съществува съответният парламент, съответната легислатура.
Мисля, че това е очевидно за всички. Останалото е спекулация.
В този смисъл, когато се готвят текстовете за парламентарно представена партия, нашата парламентарна група особено ще държи за това.
Тук искам да отворя една скоба и виждайки госпожа Анастасия Мозер пред мен, да кажа, че и нашата партия, и Народен съюз още в Тридесет и седмото Народно събрание предлагаха тези въпроси да се регулират. Макар че ние не сме от най-големите партии, но сме достатъчно силни и с достатъчно добро самочувствие за конкурентоспособност, имахме идеята, която не се възприе и при този закон, да се счита, че има достатъчно представителство на една партия и тогава, когато критерият за формирането на партията е по-висок като брой на хората, които се обединяват. Още тогава - в Тридесет и седмото Народно събрание - коментирахме цифрите 5 хил. и 10 хил. - и освен това да има структури в една втора или две трети от общините на страната. Защото това е националното представителство. Останалото може да бъде неправителствена организация или кръг на любителите на музиката, или кръг на любителите на природата, но е доста сложно да се формулира като политическа партия.
Тези наши високи критерии не бяха възприети. Но аз смятам, че един ден българският политически живот ще ги наложи. И при сега съществуващия закон все пак критериите са променени и са малко по-високи и затова Парламентарната група на Евролевицата смята, че законът е добър в тази му част.
Що се отнася до пререгистрацията и до § 1, не виждам никаква драма. Виждам, че в парламента съществува съгласието досега регистрираните политически партии до влизането на закона в сила да запазят своята регистрация, а от влизането на закона в сила занапред да бъде използвана процедурата такава, каквато се предвижда в новия Закон за политическите партии. И тук няма драма.
Тоест, в заключение, ние смятаме, че ветото на президента не предизвика никаква драма, че то може да бъде подкрепено по принцип, но само по принцип, само в онези му части, които няма коренно да изменят понятието за политическа партия и да деформират българския политически живот и категорично и остро ще възразим, ако критерият за парламентарна партия с конюнктурни цели, за обслужване на определени интереси се промени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За първа реплика има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Шопова! Отъждествяването от Ваша страна на парламентарно представена партия с парламентарните групи практически засяга интересите на 17 партии, които претендират, че са представени в този парламент. Изобщо не мога да приема, че една коалиция, която по Ваша идея, госпожо Шопова, беше между Гражданското обединение за Републиката и индивидуално регистрираният депутат - кандидат за народен представител Петър Стоянов от Габрово и която Вие нарекохте Българска Евролевица, трябва да се приложи. Ако се приложи тази идея, то тогава и вие няма да бъдете парламентарно представена партия. Българската Евролевица участва като коалиция. И ако се отъждествява само с индивидуалните представители, действително това е неприемливо. Единственото приемливо е, когато една партия участва самостоятелно или в коалиция със собственото си име и е вкарала народни представители независимо от това дали са двама, трима, петима, един. В крайна сметка десет не може да бъде критерият за това. Има партии като Бизнесблока, които си вкараха 12 народни представители. Това, че се е разпаднала групата, съвсем не означава, че Българският Бизнесблок не е парламентарно представена партия. Има партии, които възникнаха тук, в парламента, да кажем, Българският земеделски народен съюз - Народен съюз. Тя възникна след изборите. Какво да кажем за Демократическата партия? Тя официално също беше в участие в коалицията ОДС, но и сега има, ако не се лъжа, около петима народни представители.
Мисля, че този критерий - единствено да се отъждествява с броя на депутатите за една парламентарна група - е конюнктурен и противоречи на изискванията и на Конституцията, и на елементарното разбиране за човешки права. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
За дуплика има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господин Гайтанджиев, изцяло съм съгласна с Вас. Не сте ме разбрал.
Още веднъж повтарям какъв е нашият критерий - или партия, или коалиция, съставена от съответните партии. Тоест, ако трябва да отговоря конкретно, ще кажа, че коалицията Демократична левица се състои от БСП, Политически клуб "Екогласност" и БЗНС "Александър Стамболийски". Това са партиите, които са парламентарно представени - БСП, Политически клуб "Екогласност" и БЗНС "Александър Стамболийски". Коалицията ОДС се състои от СДС, Народен съюз, Народен съюз - БЗНС, ДП, БСДП, БСДС, не си ги спомням другите. Това са партиите от коалицията, които са парламентарно представени.
В този смисъл говоря за партия или коалиция. Но това е обявено на обществото. Така са се състезавали партиите в предизборната коалиция. Така коалицията е влязла в парламента и влизайки в парламента, е създала парламентарна група. По-нататъшното движение на групата вече, на партиите които излизат от групата, не искам да коментирам. Това трябва да се уточни в хода на формулирането на текста. Нашият критерий е пред избирателите да се е явила коалиция с тези субекти. Ако изведнъж в Демократичната левица се появява четвърта или пета партия, родена в този период, ако обича, да се състезава в новия период и когато в новия период чрез легитимното си представяне пред избирателите тя е влязла в предизборната коалиция на Демократичната левица, тогава, ако обича, да има претенциите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви.
Има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Не като един от съвносителите на обобщения проект на Закона за политическите партии взимам думата по президентското вето, а предизвикан от изказването, което направи заместник-председателят на Народното събрание колегата Любен Корнезов преди десетина минути от тази трибуна.
Най-малкото несправедливо би било да се твърди, че приетият от всички нас, народните представители от Тридесет и осмото Народно събрание Закон за политическите партии е един ненужен закон, един излишен закон или един закон, който не урежда достатъчно добре тази изключително деликатна материя, свързана с възникването и дейността на основните политически субекти, каквито са политическите партии в Република България. Не подхожда според мен от устата на един юрист да се отправят подобни упреци или подобни твърдения, подобни характеристики на един законодателен акт.
Президентското вето, наложено върху Закона за политическите партии, има своя резон. Както добре е известно, няма перфектни закони, няма закони, които са идеално изработени и да съдържат изключително точни правни формулировки или разпоредби, които са неатакуеми. Даже и към момента на приемането на един такъв законодателен акт той да изглежда перфектен само по себе си, след време, всички знаем, че се налагат корекции съобразно измененията в обществената и политическа ситуация и в обществените отношения, които регламентира този законодателен акт.
Ето защо и президентът в качеството си на държавен глава, и съобразно конституционната процедура, е преценил, че някои от приетите от нас разпоредби не са достатъчно прецизни, не са достатъчно ясни, създават известна правна несигурност в законовата регламентация и е преценил, че трябва да върне за ново разглеждане този закон.
Всички опити да се спекулира с президентското вето по отношение на това кога е било наложено то, защо е наложено точно по тези текстове, защо изчаква еди-какъв си момент, че да бъде подаден в Народното събрание указа, с който се връща законът, да се правят някакви фантастични сценарии и комбинации за задкулисни игри и договорки между президента, управляващото мнозинство, затова, че се цели стопирането или елиминирането на някои политически партии от участие в изборния процес, който предстои след два-три месеца, мисля, че е абсолютно нечистоплътно и долнопробно като опит за политическа спекулация.
Намесването на името на президента и на институцията на държавния глава в подобни сценарии говори за, как да го нарека, една параноя, която може би от известно време доста сериозно разтърсва лявата част на парламента, която съзира в действията и на управляващото мнозинство, и на всички държавни институции, едва ли не някакъв общ фронт, който е насочен срещу Демократичната левица, който цели да я дискредитира или да не й разреши да се яви пред българския избирател, да спечели огромното доверие, което те самите смятат, че заслужават.
Знам, че два-три месеца преди изборите могат да се правят такива политически спекулации, нормално е да се правят, но не чак толкова нечистоплътно.
Ще ви посоча един факт, който сам по себе си говори, и ако помислите, ще разберете доколко несъстоятелни са подобни твърдения.
Всичко това, което господин Корнезов твърдеше от трибуната, че президентът е имал предвид, налагайки ветото, щеше да бъде факт и щеше да съответства на неговите комбинации, които плетеше тук, пред нас, ако не беше фактът, че § 1 от Преходните разпоредби беше приет именно по предложение на господин Любен Корнезов - в този му вид и в това съдържание. И най-много проблеми, според мен, по Закона за политическите партии създава именно този § 1 и свързаното с него изискване за пререгистрация на регистрирани вече политически партии, съобразно изискванията на новия закон.
Да, имаше такъв текст, беше предложено от нас, съвносителите на обобщения законопроект, всички политически партии в България, регистрирани до момента по досега действащото законодателство, да се пререгистрират съобразно изискванията на новия закон. Вариантът обаче на § 1, който беше приет малко емоционално, продължавам да твърдя, без достатъчно сериозно да вникнем, всички ние носим вина за това, в съдържанието на текста, предвижда нещо съвсем различно: първо, една неясна формулировка - "парламентарно представена политическа партия", която няма своя дефиниция в закона, и второ, едно изискване от един процент спечелени гласове на предходни парламентарни избори плюс изискването 500 членове учредители, което се съдържа в чл. 7 на закона - нещо, което е невъзможно да бъде изпълнено от вече регистрираните по досега действащия закон партии.
И цялата спекулативна конструкция на господин Корнезов рухва само от този факт - § 1 беше приет с неговия текст. Едва ли президентът, който е обвиняван в някаква задкулисна комбинация с управляващото мнозинство, е знаел, че този текст ще бъде точно така приет, за да може да се съчетае с останалите атакувани разпоредби, за да може да се забави процесът.
Питам аз: какво ще стане сега, когато след като разгледаме закона отново, § 1 падне? Къде отива цялата тази политическа спекулация? Отива там, където се е родила. И се връща обратно като бумеранг върху нейните автори. Просто защото да се твърди, че управляващото мнозинство или че българският парламент, или част от българския парламент, цели да затрудни изборния процес, за да осигури някакви служебни победи и т.н., е просто една, пак повтарям, нечистоплътна спекулация с демократичните институции и с демократичната система в страната.
Аз изразявам моята позиция, мисля, че тя се споделя от колегите ми от парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Не всички атакувани от президента разпоредби може би ще бъдат коригирани, но тъй като ние не можем да приемем президентското вето на парче, аз смятам, че трябва да гласуваме в подкрепа на президентското вето, да разгледаме още веднъж атакуваните от ветото текстове, да потърсим по-добрите редакции, по-добрите законодателни решения, като разпоредби, за да доизчистим закона от някои проблеми, които се съдържат в неговите разпоредби, и да дадем възможност българският политически живот да бъде уреден по един достатъчно добър от законова гледна точка начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За първа реплика заместник-председателят на Народното събрание господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин Марков, преди малко даже казахте, че има някаква параноя. Но, господин Марков, Законът за политическите партии беше внесен м. април 1998 г. Три години парламентът още не го е приел. Това е най-дълго приемания закон в най-новата ни история - един закон, който има само 28 текста.
Второ, господин Марков, § 1, който, както Вие казахте, разбира се, че го внесох аз, но това беше през м. октомври м.г. И ако беше приет тогава, нямаше никакъв проблем за пререгистрацията.
И още нещо, господин Марков, ето и Вашия подпис, Вие също предлагате и имате § 1, където искате пререгистрация на абсолютно всички партии. Ако сега този параграф влезе, Вашия параграф, това означава, че никоя политическа партия няма да може да участва м. юни в изборите.
И защо казвам, че законът в този му вид, при това му състояние е излишен? Ами, защото цялата, основната цел на закона беше тези партии фантоми, семейни партии - около 240-250, които сега се водят, че съществуват само на книга, да останат само партии, които действително имат някакъв политически живот. А това можеше да стане само с една пререгистрация, с един закон, приет, разбира се, още миналата година.
Сега правим какво? Трябва да падне § 1, друг изход няма. Значи оставаме с тези партии фантоми, които са и в момента.
А що се отнася до новия закон, който още не е приет, в него няма нищо ново - единственото цифрата 50 е заменена с цифрата 500. Новото е само една нула. Никакви други съществени промени няма в този законопроект, който вие приехте. И затова го казвам, и пак повтарям, така наречения нов закон е излишен, напълно излишен закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря.
Съжалявам, господин Корнезов, че Вие продължавате да твърдите, че това е един излишен закон, след като този закон урежда изцяло по нов начин материята, свързана с финансирането на политическите партии в България. И това е едно от основните му достойнства. Не е проблемът само в едната нула. И ако вие не съзирате смисъла и значението на този закон като закон, който урежда по съвсем нов начин правоотношенията, свързани с възникването и дейността на политическите партии в България, аз просто се учудвам какво бих могъл да кажа. Нямам думи.
Що се отнася до § 1. Да, аз го казах в изказването си, ние имахме предложение на пререгистрация да се подложат всички политически партии в България. Но именно поради липсата на възможност и време това нещо да бъде сторено до изборите, ние направихме предложение в комисията § 1 да отпадне. Оттеглихме това свое предложение. Вие обаче настояхте на своето предложение и настояхте тук, в пленарна зала, да бъде прието, въпреки че то е доста по-несъвършено и по-атакуемо, включително и от конституционноправна гледна точка. То създава правна неравнопоставеност между субектите.
Вие настояхте да бъде приет този § 1 в този му вариант с ясното съзнание, че този параграф ще даде повод на парламента да бъде атакуван законът. Това е моето дълбоко убеждение.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Точно така е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марков.
Господин Димитър Иванов има думата.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз слушам спора и дебатите, но мисля, че няма спор в едно, че най-важната държавна задача са изборите - парламентарните избори и, разбира се, след тях президентските избори през 2001 г.
Организацията, нормалното и спокойно, равнопоставено протичане на изборите, разбира се, задължава всички политически сили, всички институции в България да работят така, както повелява Конституцията на страната.
Тук се води спор, разбира се, но за мен е очевиден фактът, че в противоречие на един от текстовете в Конституцията, който казва, че няма привилегии по редица критерии и белези - социални и т.н., и казва: "и по политическа принадлежност". Привилегии по политическа принадлежност, което означава принадлежността към една политическа партия не може да има. Независимо дали една политическа партия е парламентарно представена, нито от нейното участие в определен вид борби, нито по нейните резултати, представени в парламентарните избори.
Когато дойде до най-важното изпитание, което решава народната воля и изборите, всички партии, независимо дали те влияят на половината общество, на една трета или на 1 на сто, те трябва да бъдат непривилегировани и равнопоставени.
Ето защо считам, че този текст може да бъде използван по отношение като критерии на финансирането, тъй като това е нещо съвсем друго, но по отношение на пререгистрацията, което е един факт, факт на създаване, на утвърждаване, на регламентиране на политическите партии в обществото каквито и да било привилегии не могат да съществуват.
Подкрепям, разбира се, президентското вето, но считам, че именно във връзка с нормалното протичане на изборите, тъй като не може да бъде отделен Законът за политическите партии и избирателния Закон за изборите, този закон, който предвижда едни доста, разбира се, разумни и нови елементи като представителността на партиите, забрана за стопанска дейност, по-добро дефиниране на финансирането, трябва да получи живот, трябва да влезе в действие, регламентирайки политически и обществени отношения. Това обаче не може да стане сега, защото той ще ограничи правото на български граждани да се сдружават за предстоящите след 3 месеца избори. Предвидените срокове за регистрация, самият факт, че ние го приемаме по-малко 2 месеца преди момента на регистрация на политическите партии, погледнете просто сроковете - 46 дни преди изборния ден се извършва акт на регистрация на политическите партии, които участват. Нека да не правим спекулация и да заблуждаваме обществото, че изборният ден в случая е важен. Важен е моментът, когато политическите партии ще се регистрират да участват нормално в изборите. И това всички го разбираме отлично.
Ето защо, за да се получи, от една страна, неговия благоприятен и полезен ефект за обществото, защото той наистина съдържа тези елементи, и за да осъвремени Закона за политическите партии, и, от друга страна, за да бъде регламентирано свободното сдружаване, равнопоставеното участие в изборите, аз не споделям изцяло тезата, че пререгистрацията трябва да отпадне. Просто срокът за пререгистрация би трябвало да стане от 3-месечен на 9-месечен или едногодишен - достатъчен срок политическите партии да реализират участието си в изборите - и парламентарни, и президентски. Едните са след 3 месеца, другите - след 7 месеца, след което не под парламентарен диктат те да свикат своите органи и т.н., съобразявайки се със закона, защото той ще се превърне в своеобразен законов диктат, а нормално да имат време в една друга обстановка да се пререгистрират и по този начин действително да се получи благоприятният ефект от закона, тъй като шансът този закон да извърши, да бъде полезен за страната, беше пропуснат. Ако той беше приет преди 3-4-5 месеца, миналата година, тъй като законопроектът и досега много хора не разбират защо преседя 2 години, то ние можеше да действаме според неговите изисквания.
Самият факт, че го вкарваме един месец преди регистрацията, е, извинявам се, но срамен, нито разбираем, нито особено полезен за нормални свободни демократични избори.
Ето защо аз ще подкрепя ветото на президента. То като акт е много важно, защото даде възможност да бъдат анулирани всякакви спекулации и всякакви възможни неблагоприятни въздействия. И ще изискам действително да се извърши пререгистрация. Тя да бъде за абсолютно всички политически партии, без значение от тяхното обществено положение - дали са представени в парламента, без значение от тяхното влияние, но тази пререгистрация да стане най-рано след 9 месеца или една година. В този случай ще имаме закон, ще имаме изисквания, ще имаме изпълнен обществен дълг и ще имаме свободни избори през месец юни и ноември.
Другият въпрос, който тук би следвало да бъде достатъчно ясно изразен и разтълкуван, е дали влизането на закона в сила и новите изисквания, които той представя към уставите на партиите - това, за което говорих, новият тип финансиране и стопанска дейност...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Да, само приключвам. Няма да стане пречка за тяхното участие в изборите. Ако това съществува като съмнение, то просто действието на самия закон, действието на всички текстове от закона трябва да бъде изместено така, че поведението на политическите партии да бъде гарантирано преди изборите. Благодаря.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, от място): Защо не повдигнахте въпроса законът да мине по-бързо? Ние винаги сме го повдигали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Христо Иванов има думата.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Несъмнено едно от основните понятия в този закон е понятието "парламентарно представена партия" и изясняването на съдържанието на това понятие е от особена важност за законопроекта.
Още преди мен някой защити тезата, че качеството на една партия - парламентарно представена или не, е свързано преди всичко с избирателния процес. И аз смятам, че това трябва да бъде изходната точка, когато се определя критерият за парламентарно представена партия.
И тук с госпожа Шопова нямаме никакви различия. Това означава, че ако една партия е влязла самостоятелно в парламента или е влязла като една експлицитна част от дадена коалиция, т.е. в качеството си на официален съучредител на тази коалиция, то за нея очевидно са гласували избирателите. Те са дали своя вот на тази партия, изпращайки нея заедно с цялата коалиция в парламента. И като част от тази коалиция, влязла в парламента, тази партия очевидно носи качеството на парламентарно представена. И аз смятам, че това трябва да бъде не само необходимото, но и достатъчното условие, когато дефинираме понятието "парламентарно представена партия".
Нямаме съгласие с госпожа Шопова по втората част на нейната дефиниция, защото тя, като че ли, поне аз останах с това впечатление, добави като едно второ необходимо условие това съответната партия да е имала достатъчно брой членове или да е имала парламентарна група през цялото време на съществуването на тази партия. Но, кажете ми една партия, която е в коалицията СДС или БСП, която е представена с двама депутати, как ще бъде подложена на този критерий? Тя вътре в тази коалиция или вън от тази коалиция, както имаме случаи и от двете парламентарни групи излязоха народни представители, тя никога не би могла да има своя собствена парламентарна група. Но, според мен, тя не по-малко от това е наситена с качеството на парламентарно представена, тъй като за нея явно са гласували избирателите и тя е част от носител на доверието към общата първоначална коалиция.
Още по-объркано е, според мен, понятието или дефиницията на парламентарно представена партия в Закона за избор на народни представители. Там е казано, че парламентарно представена е тази партия, която има достатъчен брой членове, за да образува парламентарна група. Там дори не се иска да е образувала парламентарна група, а да има потенциалната възможност. Представете си, колеги, че на гърба на Българската социалистическа партия, или на СДС, или на Народен съюз, или която и да е друга партия, влезе една друга световно неизвестна партия, която никога не би получила обществено доверие, но влезе с 10 члена. И изведнъж тя в парламента образува собствена парламентарна група и става парламентарно представена. Това е абсурд. Не може партия, която не е явен съучредител на коалицията, която така да се каже анонимно е влязла в една коалиция, макар и с достатъчен брой членове за образуване на парламентарна група и която никога не би се преборила самостоятелно и не би получила народния вот, да бъде парламентарно представена.
И понеже правото и математиката за мен са много сродни науки, смятам, че трябва да търсим действително една точна, ясна и прецизна дефиниция. И тя се състои именно в това: парламентарно представени са партиите, които или самостоятелно са прескочили бариерата, получили са самостоятелно доверието на избирателите, или са експлицитна, явна част, тоест учредител на една коалиция, която също е получила вота на народа и е влязла в българския парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Друг желае ли да се изкаже? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Ще си позволя да припомня нашия правилник, който предвижда една по-особена процедура при гласуване вето на президента:
"Чл. 71. (3) Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа. Когато то не е в сесия, този срок тече от първото пленарно заседание.
(4) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти.
(6) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 69, като се гласуват само текстовете, които са оспорени."
Тоест, нашият правилник предвижда дори когато има указ, с който президентът връща един закон, ние не гласуваме ветото, не гласуваме указа, а гласуваме самия закон. Това означава, че за да се приеме ветото, законът не трябва да получи повече от половината от всички народни представители. Тоест, звучи малко нелогично, но, за да приемем ветото, трябва да се гласува или "против", или "въздържал се".
Поставям за ново гласуване Закона за политическите партии, приет от Тридесет и осмото Народно събрание на 2 февруари 2001 г., върнат с Указ № 28 от президента на републиката.
Моля, гласувайте!
Гласували 181 народни представители: за няма, против 78, въздържали се 103.
Законът не е приет.
Преминаваме, както казва правилникът, по-нататък по процедурата по чл. 69.
За процедура има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател!
Уважаеми колеги, тъй като се направиха много спекулации с това, че ние в парламента гледаме да отложим колкото се може по-далеч в бъдещето приемането на закона, аз правя процедурно предложение, тъй като се намираме вече във фаза второ четене на законопроекта, срокът за подаване на предложения по атакуваните разпоредби от президентското вето да бъде намален на три дни. Благодаря.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Кога всъщност изтича срокът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В понеделник.
Има ли някой срещу това предложение?
Има думата господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам срокът да бъде петдневен, за да има възможност да се започне от новата седмица.
Смятам, че след като така или иначе тези разпоредби създадоха проблем, е нужно да вникнем достатъчно сериозно и да направим нещо, което наистина ще определи очакванията от този закон като основателни.
Моето предложение е да увеличим срока на пет дни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението за намаляване на срока за предложения на три дни. Моля, гласувайте!
Гласували 157 народни представители: за 137, против 6, въздържали се 14.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Има думата да докладва председателят на водещата Комисията по опазване на околната среда и водите господин Лъчезар Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател!
Първо, бих искал да направя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на околната среда и водите господин Нено Димов.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Нено Димов в залата.


ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Заглавието на закона е "Закон за изменение на Закона за опазване на околната среда".
Комисията предлага заглавието на закона да гласи: "Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на закона, както е предложено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва § 1, към който има предложения, част от които са приети. Ще прочета неприетите предложения и предложението на комисията за текст на § 1.
Има предложение на господин Такоров и група народни представители в ал. 3 на § 1 да отпаднат думите "и чуждестранните".
Другото неприето предложение на господин Такоров е в § 1, т. 2 - да се създаде нова ал. 3а, която да гласи:
"(3а) Дейността на чуждестранни физически лица в български екипи от експерти се разрешава със заповед на министъра на околната среда и водите."
Комисията не подкрепя това предложение.
Следващото предложение на господин Такоров е в § 1, т. 3 да се създаде нов текст на ал. 5 със следното съдържание:
"(5) Удостоверението по ал. 4 е невалидно, ако се нарушат изискванията по ал. 3, т. 2."
Комисията не подкрепя предложението.
И още едно неприето предложение на господин Такоров: в § 1, т. 3 да отпадне ал. 7.
Комисията не подкрепя предложението.
Има и едно неприето предложение на господин Ангел Такев: в § 1, ал. 3, т. 2 цифрата "5" да се замени с "3", числото "10" да се замени с "5".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 1:
"§ 1. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "независими експерти" се заменят с "регистрирани независими експерти - български и/или чуждестранни физически лица".
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Министерството на околната среда и водите води публичен регистър на българските и чуждестранните физически лица по ал. 1, които се вписват в регистъра, когато отговарят на следните условия:
1. притежават образователно-квалификационна степен по специалност, придобита във висши училища по номенклатура, определена със заповедта по ал. 8;
2. осъществявали са в продължение най-малко на три от последните десет години поне една от следните дейности, свързани с опазването на околната среда:
а) проектантска дейност;
б) практика в производствени предприятия;
в) изработване на експертизи, писмени консултации, доклади по оценка на въздействието върху околната среда, екологични одити или екологични анализи;
г) преподавателска дейност във висши училища и/или научноизследователска дейност;
д) контролна дейност."
3. Създават се ал. 4, 5, 6, 7 и 8:
"(4) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивиран писмен отказ се издава в 14-дневен срок от подаване на заявлението.
(5) Удостоверението по ал. 4 има валидност 5 години.
(6) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
(7) От регистъра със заповед на министъра на околната среда и водите се изключват експертите, за които е доказано, че в практиката си по оценката на въздействието върху околната среда:
1. са дали най-малко две заключения в противоречие с издаденото решение от компетентния орган по оценка на въздействието върху околната среда;
2. са автори на раздели от доклади по оценка на въздействието върху околната среда, заради които раздели докладите са връщани два пъти за преработване.
(8) Редът за създаване и поддържане на регистъра и редът за кандидатстване на лицата за вписване в регистъра се определят със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародва в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По § 1 кой желае да се изкаже? Господин Румен Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. За всяко едно от предложенията ли ще имаме право да вземем думата, тъй като те са много по § 1 или само един път?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По един член 5 мин. Така е по правилника.
РУМЕН ТАКОРОВ: Единият член е като цял закон, но няма значение. Друг път сме правили изключение, но да не се връщаме на тази тема.
Господин Тошев, аз не виждам как е записано предложението, което е направено от мене и група народни представители по § 1, че чуждестранни физически лица по ал. 1 изготвят оценка за въздействие върху околната среда само в екипи с български специалисти - че комисията подкрепя предложението по принцип. Аз не виждам какво е подкрепила комисията по принцип, тъй като никъде в текста, който е даден от комисията, не е вкарана тезата, която ние защитаваме. Защото със закона, който в момента разглеждаме, ние изместваме от малкия пазар специалистите в областта на околната среда и водите и даваме право на чуждестранни физически лица да правят ОВОС.
Искам тук пред вас, както и на първо четене, категорично да заявя, че аз не съм против чуждестранни специалисти да изготвят оценки на въздействието върху околната среда, но защитавам тезата, че те единствено могат да работят в екипи с български специалисти. Защото в последните няколко години ние се нагледахме на много поръчкови ОВОС в нашата страна. Да не давам пак примерите за Златните мостове, Копитото и т.н. Всички знаем, че след чуждестранните инвеститори, които влизат в нашата страна, има консултантски фирми, които също могат да си поръчат оценката за въздействие върху околната среда и те да напишат това, което на тях им е необходимо. Затова аз отново ви призовавам наистина да приемем чужденци да имат право на изготвят доклади по оценка на въздействието върху околната среда, но единствено в екипи от български специалисти.
Уважаеми господин председател, ако приемем този текст, на практика в тази зала ние ще си противоречим само в рамките на един-два месеца, защото в Закона за устройство на територията, който не е влязъл в сила и ще влезе в сила от 31 март, за хората, които ще упражняват строителен надзор - физически лица, дословно е записано: да са български граждани и да имат завършено висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър". Добре, защо за едните да няма право да участват чуждестранни физически лица, а на другото място да има? Именно това са икономическите интереси, които са поставени пред нас и които ние в момента трябва да решим. И то с едни и същи принципи в тази зала.
Какво е по-сложно в областта на околната среда и строителния надзор? Почти две идентични дейности. И едните, и другите се грижат за опазване здравето на населението на нашата страна. Защото всички знаем какво стана със земетресенията в Турция именно заради тези, които са упражнявали такъв контрол. Къде паднаха изградените сгради? Там, където не е упражняван такъв контрол. Какво е това различие в тази зала? (Оживление.)
След това, тъй като казахте, че няма да дадете думата по следващия въпрос, искам да кажа, че не съм съгласен с тези дискриминационни текстове, които са дадени в ал. 7. Какво е това да отнемеш правото на труд на един специалист? И само с един ОВОС, който не е приет от експертния съвет...
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Два.
РУМЕН ТАКОРОВ: Два - това приехме в комисията и аз не съм съгласен, господин Тошев. Не може да му отнемаш правото на труд. Къде го има това? И нима ние не знаем, че именно на ниското ниво - експертното ниво, което е в районните инспекции по опазване на околната среда, тези органи преди всичко са политически? Защото от всяка една община е излъчен по един представител и е много ясно, че този представител е от политическата сила, която е спечелила изборите за местни органи на управление.
И какво става на практика? Експертът или специалистът, който е направил този ОВОС да няма възможност да се защити? А политическият орган, който е назначен там, не приема по различни причини оценката за въздействие върху околната среда на този специалист. И той губи правото да упражнява тази професия.
Абсолютно не съм съгласен с така предложените текстове, но времето свърши. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За първо реплика - господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Съвсем кратко, господин председателю. Аргументът на министъра на околната среда и водите по време на заседанието беше, че всички обекти, които се финансират от външни финансови институции, изискват международни търгове по общите правила, които да определят кой ще разработва оценката за въздействие върху околната среда. Ако български фирми отговарят на критериите, могат да участват на общо основание и ще се състезават по общите правила. Изключено е да се наложи на Световната банка или на някой друг - от фонда ИСПА или други банки, които финансират, български експерти да разработват оценките за въздействие върху околната среда, след като има процедура за международни конкурси.
Същото се отнася и за случаите, когато външен инвеститор финансира средства тук. Ние би трябвало в такъв случай, следвайки логиката на господин Такоров, да му кажем: вие ще получите разрешение да започнете инвестицията само, ако наши експерти ви изготвят доклада по ОВОС, което е абсурдно.
Изобщо промените, които правим в момента, са да облекчим процедурата по ОВОС и да я хармонизираме с европейските стандарти. Това е причината за тези малки поправки в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги, уважаеми господин Тошев! Току-що с това, което казахте от тази трибуна, Вие потвърдихте цялата ваша законодателна философия през последните четири години, а именно: каквото ни се подскаже отвън, ние сме готови да се съобразяваме с него.
В отделни случаи аз съм съгласен: да, така трябва да бъде. Но в една такава болезнена сфера, каквато е екологията, кой от външните инвеститори ще дойде и няма да се съобрази с българското законодателство?
Аз не виждам такъв смисъл на това, което казахте. Наистина, подобрява се на практика процедурата по вземане на оценка за въздействието върху околната среда, но това е коренно различно от това, което говорим в момента. Така че аз мисля, че всеки един инвеститор, който дойде на територията на България, е длъжен да спазва българското законодателство. Това е, което имам да ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Госпожа Меглена Плугчиева има думата.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да спра вашето внимание точно на § 1 - чл. 21, ал. 7 и следващите точки 1 и 2, за съжаление. Още веднъж искам да ви помоля да се вгледате в това, което се предлага, а именно, че от регистъра със заповед на министъра на околната среда и водите се изключват експерти, за които е доказано, че в практиката си по оценка на въздействието върху околната среда са дали най-малко две заключения в противоречие с издадено решение от компетентния орган по оценка на въздействието върху околната среда.
Какъв аргумент е това, уважаеми дами и господа? Какво значи две заключения против решения на компетентния орган? И веднага стои въпросът дали да бъде едно, дали да бъдат три, а защо не и повече? И какво значи да бъдат в противоречие с решение на компетентния орган?
Значи прави се съответната оценка по опазване на околната среда и съответно се приема или не се приема. Но дали това може да бъде причина по един субективен и административен ред да бъде отнет лицензът и да бъде заличено от регистъра с една административна заповед едно лице, разбирате, че това е един абсолютно субективен, да не говорим, че е недопустим за демократичната практика подход.
Оттам нататък в т. 2 се продължава, че това са лица, които евентуално са автори на раздели от доклади по оценка на въздействието върху околната среда, заради които раздели докладите са връщани два пъти за преработване. Нито става ясно от кого се връщат докладите, нито е ясно кой преработва по-нататък тези доклади. Разбирате, че това са едни висящи и неаргументирани текстове, които водят до едно субективно и чисто административно еднолично решение на министъра. При създадени спорни взаимоотношения или личностни взаимоотношения от регистъра могат да изчезнат експерти, които просто със своето становище не харесват на някого. И те просто автоматично отпадат. Разберете, че тези текстове по никакъв начин не могат да останат в един закон. Съжалявам, но това противоречи както на законодателната практика, за съжаление не извисява нашето законодателство и работата на Министерството на околната среда и водите. Затова ви призовавам да отхвърлим тези два текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Ангел Малинов има думата.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Според мен е правилно да се отнемат разрешителните за извършване на ОВОС, когато два пъти са дали оценка, която противоречи на решението. Вие знаете, че в първоначалния проект на Министерския съвет и на министерството беше един път, но ние стигнахме до едно компромисно решение - поне два пъти да са направили гаф, тоест да не е в съответствие с решението на ОВОС.
Защо трябва да бъде така? Отначало и аз реагирах като вас, но считам, че трябва да бъде така, защото в много случаи някои оценители ще си позволят да дадат благоприятна оценка в полза на строителя. А комисията казва не. Значи, когато някой два пъти играе по свирката на този, който дава парите - на инвеститора, вече е много и трябва да му се вземе разрешителното за този определен срок. Аз така разсъждавам и мисля, че така трябва да е правилно.
В същия дух трябва да се отнема разрешителното и когато два пъти се връщат докладите. Вие, госпожа Плугчиева, питахте кой връща доклада. В закона ясно и точно е казано кой връща доклада по ОВОС. Когато ОВОС не се приеме, когато има отрицателно становище, се връща за доработка от органа, който го приема. В таблицата на Приложение № 1 към този закон е казано кой приема ОВОС. В някои случаи това са районните инспекции по опазване на околната среда, в други случаи - Министерство на околната среда и водите. Така че те именно връщат оценката на въздействието върху околната среда и тя се преработва.
Може би в т. 2 на ал. 7 вместо да се запише "заради които раздели докладите се връщат два пъти за преработване", да се запише "доклади", за да не става въпрос, че един и същ доклад е връщан два пъти, тъй като това не може да стане. След като се върне един път за доработване, втори път не може. Два пъти на два различни ОВОС са връщани доклади. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика на госпожа Плугчиева - господин Румен Такоров. Заповядайте!
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Плугчиева! Аз съм съгласен с повечето неща, които казахте от тази трибуна, но искам да ви припомня, тъй като Вие не сте член на Комисията по опазване на околната среда, че ние на първо четене разгледахме чисто нов законопроект за опазване на околната среда, който е внесен в Народното събрание през декември, а докладът, който в момента гледаме на второ четене по Закона за опазване на околната среда, е внесен в Народното събрание на 12 октомври 2000 г.




Два месеца, след като ние в комисията сме взели категоричното си становище по тези текстове, Министерството на околната среда и водите отново вкарва в новия закон тези текстове, но не така, както ги е приела комисията, а така, както на тях им се иска, и отново се възпроизвежда текстът, че, чета го дословно: "От регистъра автоматично се изключват експерти, за които е доказано, че в практиката си по ОВОС, първо са, дали поне веднъж заключение в противоречие на издаденото разрешение от компетентните органи по ОВОС".
Това не ви ли говори нещо - че ние в момента в залата ще приемем това нещо и като приемаме основния закон, отново ще се върнем на старите позиции, които са във философията на Министерството на околната среда и водите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата госпожа Меглена Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Малинов, самият факт, че Вие също се колебаете по това, което е формулирано в двете точки, ми дава сериозното основание да считам, че съм права и че когато става дума за съответен гаф или непрофесионализъм, или податливост на корупция или на някакво друго въздействие от страна на възложителя, то съответно при върнат доклад това е достатъчна оценка за работата на един професионалист и той след това няма да бъде нает, и то е достатъчно ясна оценка за него в тези професионални среди. Така че административният подход, който тук се предлага, в никакъв случай няма да помогне.
А иначе, аз благодаря на господин Такоров. Разбирам, че той ползва репликата към мен, за да напомни на господин Тошев и на заместник-министъра на околната среда и водите, че наистина има противоречие в двата закона и че това е практика... (Неразбираема реплика.)
Не влезе ли в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: На мен ми се струва, че гласувахме да влезе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласувахме, но го няма.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Съжалявам, че не е влязал, но надявам се, че поне слуша тогава, че това противоречие, което сега изпъква, би трябвало съответно да бъде недопустимо. В случая, значи, ние губим времето на парламента - обсъждаме текстове, които след време ще бъдат премахнати или ще бъдат отхвърлени от новия закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на неприетите предложения.
Моля, гласувайте т. 1 от предложението на народния представител Румен Такоров.
Гласували 103 народни представители: за 22, против 80, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте т. 2 от предложението на народния представител Румен Такоров.
Гласували 96 народни представители: за 2, против 94, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте т. 4 от предложението на народния представител Румен Такоров.
Гласували 97 народни представители: за 4, против 90, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте т. 5 от предложението на народния представител Румен Такоров.
Гласували 95 народни представители: за 1, против 92, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте т. 6 от предложението на народния представител Румен Такоров.
Гласували 153 народни представители: за 49, против 104, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте т. 2 от предложението на народния представител Ангел Такев.
Гласували 110 народни представители: за 21, против 85, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 96, против 28, въздържали се 2.
Параграф 1 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Имате думата, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, уважаеми колеги! Параграфи 2, 3 и 4 са приети от комисията. По тях няма предложения, така че ще ги докладвам заедно:
"§ 2. В чл. 23а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "представените резултати от" се заменят с "представения доклад за".
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) В случаите, когато в наредбата по чл. 22 се предвижда изработването на предварителен и на окончателен доклад за оценка на въздействието на околната среда, компетентният орган за вземане на решение организира среща със заинтересуваните лица за обществено обсъждане на предварителния доклад за оценка на въздействието върху околната среда."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. Досегашната ал. 3 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
"§ 3. В чл. 23б се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "3 месеца" се заменят с "1 месец".
2. В ал. 2 думите "14-дневен" се заменят със "7-дневен".
3. В ал. 3 думите "за местните проекти и в 30-дневен срок - за проектите с национално значение" се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
"§ 4. В § 1 от Допълнителната разпоредба т. 7 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте § 2, 3 и 4 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Параграфи 2, 3 и 4 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 5. Приложението към чл. 20, ал. 1, т. 1 се изменя както следва:"
Няма да чета текста на вносителя, тъй като има предложение на комисията. Към този параграф има предложения от господин Симов. Част от тях са приети, а тези, които не са приети, той заяви преди малко, че оттегля.
Има предложения на господин Такоров.
Господин председателю, тъй като текстът на § 5 е всъщност една таблица, аз ще помоля тя да бъде приета така, както е дадена в доклада на комисията, тъй като една таблица не може да бъде докладвана устно. Таблицата е от стр. 18 до стр. 26 в доклада. (Таблицата се прилага.)
Ще ви прочета неприетите предложения на господин Такоров по този текст.
Предложение на господин Такоров и група народни представители - в § 5, в приложението към 20, ал. 1, т. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1.2. се правят следните изменения:
а) думата "трайно" отпада;
Комисията не подкрепя предложението.
Другото неприето от комисията предложение на господин Такоров е седмото предложение - създава се т. 27.6, която гласи:
"27.6. Радио- и телевизионни предаватели над 100 W."
И осмото предложение, което не е прието - създава се т. 27.7. със следното съдържание:
"27.7. Електромагнитни излъчватели (ретранслаторни и радиолокаторни и навигационни станции над 100 W.)"
Комисията не подкрепя това предложение.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Има грешка - не е над 100 W, а над 10 W.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Такоров казва, че има грешка и че става дума за над 10 W.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Добре, ако той коригира предложението си в момента над 10 W, но така или иначе комисията не го подкрепя по причини, които могат да обясня след малко.
Комисията предлага следната редакция на § 5:
"§ 5. Приложението към чл. 20, ал. 1, т. 1 се изменя както следва:
"Приложение към чл. 20, ал. 1, т. 1
Проекти, подлежащи на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) по глава четвърта:"

Следва таблицата, която се намира в доклада на комисията от стр. 18 до стр. 26 включително, която включва графи "Дейности", "Ограничителен критерий за извършване на ОВОС", "Критерии за компетентност" с две подграфи: "Районна инспекция по околната среда и водите" и "Министерство на околната среда и водите".
Под таблицата има забележка: "За всички дейности, за които изрично не е посочено Министерството на околната среда и водите, компетентен орган за вземане на решение по ОВОС е съответната регионална инспекция по околната среда и водите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Госпожа Плугчиева има думата.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Тошев! По начина, по който се представя § 5 и по който следва наистина една таблица, за болшинството от колегите изобщо не става ясно нито какви са дейностите, за които става дума, проекти по които подлежат на оценка за въздействие върху околната среда, нито стават ясни ограничителните критерии. И това създава впечатлението, че става дума за нещо формално, което трябва да прогласуваме тук без обсъждане и да продължим напред.
Аз искам да спра вашето внимание на тази таблица, надявам се, че всички разполагате с текста. Тази таблица е изключително важна, защото касае точно проекти, които изискват на всяка цена ОВОС или въпросната оценка за въздействие върху околната среда и са дадени по различните браншове или по различните видове дейности или антропогенна дейност. Искам да спра вашето внимание точно на дейността в т. 1, а именно сферата селско и горско стопанство и да ви обърна внимание на факта, че в досегашния закон, чиято първа редакция е гласувана в 1991 г., правени са многократни изменения и последната е от април 2000 г., при обезлесяване над 5 дка площ се налагаше задължително да има такава оценка за въздействието върху околната среда.


Сега, първо, незнайно защо и, второ, би трябвало Министерството на околната среда и водите да не прави точно предложение за промяна и да иска това да стане вече не само "обезлесяване", а формулировката става "трайно обезлесяване над 10 дка", което означава, че не говорим само за еднократно изсичане на дадена гора, а става дума, че едва, когато обезлесяването е вече съвсем трайно или което значи, че вече превръщаме категорията земя в нелесопригодна, едва тогава се налага да правим ОВОС и второ - критерият се вдига от "5" на "10" дка.
Този коментар, аз се обръщам в момента към присъстващия тук заместник-министър господин Димов, тъй като това предизвика много гореща дискусия в комисията и тя подкрепи направеното от господин Такоров и група народни представители предложение - този критерий да не се увеличава на 10 дка, а да остане 5 дка, но в крайна сметка виждам, че комисията отново приема формулировката "трайно обезлесяване". (Неразбираема реплика от народния представител Ангел Малинов.)
Да, прие се 5 дка, господин Малинов, за което аз се радвам и бих си позволила оттук да поздравя всички колеги от комисията, които разбират, че наистина количественият критерий "5 дка" е достатъчно висок, при положението и състоянието на горите в нашата страна, в тяхната качествена и количествена характеристика. И че цивилизоваността и отношението на една държава и нейният наистина европейски вид или претенции за такива се оценяват по отношението към горите и по отношението за тяхното опазване и съхраняване. И когато някой си е позволил да вдигне този критерий, не говори добре, и когато това именно предложение идва от Министерството на околната среда и водите.
Аз благодаря, че беше прието предложението да останат въпросните "5 дка" като ограничителен критерий, но питам защо трябва да остане формулировката "трайно обезлесяване"? Защото за експертите, специалисти в тази сфера трайно обезлесяване означава, че върху дадената площ никога повече не може да се разчита да може да се залесява и да се създаде отново гора. Което означава, че ние облекчаваме или олекотяваме режима и позволяваме на тези, които ще упражнят въздействие в горски фонд да си позволят наистина унищожение без възможността за по-нататъшно възстановяване на гора на този терен.
Затова аз ви моля за повече разбиране и наистина за сериозно отношение към наистина лимитираните ни горски ресурси, които и без това са застрашени и подложени на много силна антропогенна дейност, реформи, пожари и всичко останало. Затова ви моля формулировката "трайно обезлесяване" да бъде премахната или да не бъде гласувана, а да остане текстът такъв, какъвто е в досегашния закон, именно, говорим за дейност "обезлесяване". И отново изказвам благодарност за разбирането, че критерият остава "5 дка". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Плугчиева.
Има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, аз също, може би с риск да повторя това, което каза госпожа Плугчиева, че тези предложения, които сме направили, съществуват и в закона, който действа и в момента. Но аз ще се спра преди всичко по т. 7 и 8, свързани с електромагнитните полета. Защото през последните години се наблюдава наистина безпрецедентно нарастване на броя и разновидностите на източници на електрически магнитни полета, използвани за лични, производствени и търговски цели. Такива източници, както всички знаят, това са телевизия, радио, мобилните телефони, компютрите, дори вече се говори и за радарните пистолети, които използва и полицията, за измерване скоростта по пътищата, използвани технологии в индустрията, медицината, търговията. Никой не може да отрече, че тези технологии на практика направиха животът ни по-богат и по-лесен. Но трудно можем да си представим съвременното общество без компютри, телевизия и мобилни телефони, които наистина улесниха живота ни в последните години. Но на практика научните съобщения предполагат, че експозицията от електромагнитни полета, имитирани от тези устройства може да имат вредни последствия за здравето на човека, като рак, загуба на памет и промени в поведението и развитието на децата. Не е известно обаче действителното ниво на здравния риск, въпреки че някои видове електромагнитни полета в степента, в която обикновено се срещат, то може да бъде много малко или несъществено. Противоречието между тази загриженост и възможните здравни ефекти от експозицията на електромагнитните полета и развитието на средствата на електроснабдяване и телекомуникация доведоха до значителни икономически последици.
Например не са малко случаите в света, където населението се противопоставя против изграждането на базови станции за мобилни системи. Тяхното изграждане беше забавяно или беше измествано от предварително определените места около населените места. Мерките, които се вземат за значително намаляване на тези електромагнитни полета в околната среда под общо въздействие, по общовъзприетите стойности, наистина изискват значителни разходи. Оценено е например, че в Съединените американски щати проблемът "електромагнитно поле - здраве" сега струва около 1 млрд. долара на година. Разбира се, ако съществуват недопустими здравни рискове, ще се наложи вземането на още по скъпоструващи превантивни мерки. Това е официална позиция на американското правителство.
И ще ви кажа, че ненапразно Световната здравна организация през месец май в Женева ще има своя конференция или експозиция на уреди за електромагнитни полета. В този проект участват над 40 държави, между които участва и България. Ще ви зачета само част от проекта, който се включва в Международната здравна организация под наслов "Електромагнитни полета" - с какво се занимава той на практика.
"Първо. Резултати от епидемиологични изследвания за нарастване честотата на заболяването от левкемия сред децата и връзките им с електромагнитните лъчения; ракът на млечната жлеза и други видове рак при възрастни индивиди; неврогенативни увреждания и други заболявания, вероятно свързани с въздействието на електромагнитните лъчения; опасни технологии; транспортни средства и редица други работи."
И ненапразно от 29 април до 3 май 2001 г. във Варна също ще се проведе международно съвещание по измерване, оценката и критериите унификация на стандартите по електромагнитните лъчения.
Колеги, призовавам ви наистина тези две точки, които съществуват в сегашния закон, да останат да действат, защото аз този път ще повторя това, което много пъти е казвал уважаваният от мен господин Куртев: "Господин Такоров, Вие ако ни бяхте казали някои неща, може би залата щеше да Ви подкрепи". Но аз държа този път пак да ги кажа, господин Куртев.
Защото в момента, когато в България стартира втори и трети канал на частни телевизии, когато ще има втори и трети GSM-оператор, ние да тръгнем да улесняваме изграждането на тези станции, без да имаме възможност да им искаме да направят нещо елементарно по този въпрос. (Председателят Иван Куртев подава сигнал за изтичане на времето.)
Ето, господин Куртев веднага ми направи забележка, че трябва да прекъсвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поради изтичане на времето.
РУМЕН ТАКОРОВ: Защо трябва да им даваме тази възможност? Казвам ви елементарното, да направят оценка за въздействието на околната среда. И помислете си, че например трябва да се изгради една такава ретланслаторна станция, каквато е на "Христо Ботев". Ами на нея живеят около 50-60 човека. Там има такива съоръжения, че всичко това нещо не може да мине без оценка на въздействие на околната среда. И ние сега с този законопроект ще дадем възможност да може да бъде направено това нещо. Но аз ви казах каква е целта на тези две предложения.
Благодаря Ви, господин Куртев, за 45-те секунди повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Такоров.
После ще благодарите и за гласа ми.
За изказване - господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Бих искал да направя изказване, тъй като ще имам повече време.
Първо, на това, което дебатираме за радио- и телевизионните предаватели и за излъчвателите. Беше ни казано в комисията, че същият въпрос е уреден в Наредба № 9, така че там са дадени допустимите нива на електромагнитни полета в населените територии, определени от хигиенно-защитни зони, които решават този въпрос.
Съгласно Закона за нормативните актове не може един и същи въпрос да се решава на две места. Поради това комисията прие, че този специфичен въпрос трябва да се реши там по този начин и не следва да бъде в Закона за околната среда. Това беше нашият аргумент да отхвърлим тези две предложения на господин Такоров.
Що се отнася до позицията в таблицата 1.2. трайно обезлесяване българския фонд - 5 дка. Ако това е едно лесоустройствено мероприятие, тоест, има сеч, след това залесяване и т.н., при такава малка територия от 5 дка, това означава, че за всяко такова действие би трябвало да се извършва ОВОС. Ето защо терминът "трайно" мисля, че е достатъчно ясен, но може да бъде уточнен в подзаконов акт, какъвто ангажимент поеха експертите от Министерството на околната среда и водите, но това означава, че обезлесяването ще продължи дълго време, тоест, няма да бъде възстановена гората там, където е била премахната. Иначе изпадаме в ситуация за всяко лесоустройствено мероприятие, свързано със сеч над 5 дка, да се извършва ОВОС. Това не е допустимо. Това беше аргументът по време на дебатите в комисията да отхвърлим предложението на господин Такоров - да отпадне думата "трайно". Защото в такъв случай текстът ще остане "обезлесяване в горския фонд". Какво обезлесяване? Какво означава това? Това означава отсичане на всякаква гора на площ над 5 дка.
В момента Законът за опазване на околната среда урежда оценката за въздействие върху околната среда, нали? Докато Законът за горите показва как се провеждат лесоустройствените мероприятия. Този въпрос е уреден там, но не е нужно да се прави оценка всеки път, когато се извършва лесоустройствено мероприятие.
Между другото, и в опозицията имаше различни мнения по този въпрос, нямаше единно становище.
Ето защо смятам, че в момента този текст е по-точен и създава възможности да се избегнат недоразумения, каквито са се получавали до момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
За реплика думата има госпожа Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Тошев! Разрешете ми следната кратка реплика.
Първо, в досегашния Закон за опазване на околната среда формулировката беше "обезлесяване" и "5 дка". Сега по незнайни и за съжаление аргументите, които Вие изтъквате, са недостатъчни и те не са в полза на това, което обяснявате - че това може да бъде сбъркано с мероприятие по лесоустройствените проекти. Действа Закон за горите, където са точно регламентирани дейностите залесяване и в случай на обезлесяване как се процедира. Тук говорим само за проекти в различните сфери, които предизвикват в горите обезлесяване и съответно при обезлесяване, че е необходимо да има ОВОС. А когато влезем в категорията "трайно обезлесяване", това означава, че ние автоматично сме казали, че на практика оттук нататък на тази територия вече никога няма да се допусне или не е възможно да расте повече гора.
Така че това са две различни неща и не би трябвало сега точно с изменение на Закона за опазване на околната среда да облекчаваме режима, когато става дума за посегателство или за антропогенно въздействие върху горите.
Затова аз ви моля да приемете досегашната формулировка в закона да си остане такава, каквато е "обезлесяване" при ограничителен критерий 5 дка. И да не смесваме понятията закон за опазване на околната среда и закон за горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Плугчиева.
За втора реплика думата има господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги!
Господин Тошев, Наредба № 9, която Вие цитирахте, за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени територии в чл. 1 е записано: "С тази наредба се определят нормите и изискванията за защита на населението от вредно въздействие на електромагнитни полета и честоти в обхват от 30 килохерца до 60 гикахерца."
На практика от тази наредба, ако видите последната табличка, от нея са взети именно параметрите, над които е задължително да се прави ОВОС и което е служело като база в Закона за опазване на околната среда да се вкарат тези параметри. И погледнете забележката, ако сте гледали тази наредба, а не само да ви е казвано, че той решава този проблем, е записано, че "по смисъла на чл. 11 за обекти и извънселищни регулации се приемат тези обекти, чието излъчвателно съоръжение стои на границата от регулацията не по-малко от 50 метра." Значи на 50 метра от населените места можем да си правим каквото искаме.
Но Вие не сте прочели една Наредба № 5, която е от 24 януари 2000 г. и която наистина мисля, че е една съвременна наредба за оценяване съответствието на радиосъоръжения и крайни устройства за далекосъобщения и свързването й към обществено далекосъобщителни мрежи.
В чл. 7 за пускане на пазара на далекосъобщителни устройства е записано, че "далекосъобщителни устройства могат да се пускат на пазара само, ако отговарят на следните съществени изисквания:
1. безопасност на потребителите;
2. безопасност на персонала, обслужващ обществените далекосъобщителни мрежи;"
и чак на 5-о и 6-о място седят техническите параметри именно на тези далекосъобщителни съоръжения.
И другото нещо, господин Тошев, в новия Закон за опазване на околната среда, за който се клехме, че той е един съвременен закон за опазване на околната среда, който трябваше още миналата година да го приемем, в общите положения в т. 5 е написано, че "фактори, които замърсяват или увреждат околната среда, са юнизиращите лъчения, радиочестотните, микровълновите, електромагнитните лъчения". А ние какво правим на практика? Записваме, че те замърсяват и ние искаме от закона да изчистим да не се прави ОВОС.
Това, колеги, е недопустимо. Аз наистина ви призовавам да ги подкрепите, защото в противен случай това, което казах преди, вие ще станете едни съучастници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
За дуплика думата има господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин Такоров точно с допълнителната наредба дава допълнителен аргумент, че този въпрос е регламентиран. Ако е регламентиран, тогава той не може да бъде на две места едновременно. Новият закон дава възможност отново да се види тази материя и да се каже къде в кой закон е по-добре да бъде. Но с тези изменения в момента ние оставяме това да бъде направено чрез Наредба № 9 и чрез тази наредба, която Вие казахте. Как да не може? Може. Точно там се регламентират тези неща. ОВОС може да се прави само за сградата на такива центрове за радиоизлъчване или за телевизионни предаватели, но това може да бъде направено по реда, описан на други места в таблицата.
А що се отнася до думата "трайно", аз наистина смятам, че ако не се запише "трайно", това означава, че може да има много недоразумения, каквито имаше досега, и може да се блокират редица лесоустройствени мероприятия с изисквания за ОВОС, които са много дълги процедури, и това би могло да блокира работата в горското стопанство.
Ето защо терминът "трайно" трябва да фигурира.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ, от място): Десет години действаше законът и даваше резултат.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Точно поради тактиката в закона и създаването на недоразумения и различно тълкуване на този текст предложението е за думата "трайно" да бъде включена - "трайно обезлесяване". А не всякакво сечене на гора да бъде подлагано на ОВОС, тъй като в извънзащитените територии и горското стопанство извършва това - садят се дървета, прави се залесяване и освен това се секат дървета. Това е горската промишленост, в крайна сметка. Ако става въпрос за трайно изсичане, това е нещо различно от нормалното обезлесяване.
Така че аз поддържам, а и комисията поддържа категорично думата "трайно" да бъде включена така, както е дадено в нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Такоров, на двете места ли е 10 W?
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Не, на първото е 100, а на второто е 10.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Започваме гласуването.
Първото предложение е на господин Румен Такоров. Моля, гласувайте т. 1 от предложението на господин Такоров.
Гласували 127 народни представители: за 47, против 77, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Следващото неприето предложение е т. 7:
"7. Създава се т. 27.6:"
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 127 народни представители: за 57, против 61, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
За процедура има думата госпожа Меглена Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател! Аз Ви моля да прегласуваме това предложение, защото виждате, че самият факт на близка разлика в гласовете дава основание да се счита, че колегите недостатъчно добре са преценили или пък се колебаят.
Затова Ви моля да прегласуваме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението на народния представител Румен Такоров за т. 7:
"7. Създава се т. 27.6:"
Гласували 155 народни представители: за 64, против 80, въздържали се 11.
Не се приема това предложение.
Моля, гласувайте т. 8 от предложението на същия народен представител - за създаване на т. 27.7.
Гласували 147 народни представители: за 63, против 81, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 4.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва текстът на заглавие "Заключителни разпоредби".
Комисията предлага наименованието на раздела да гласи "Заключителна разпоредба".
Параграф 6 в редакцията на комисията гласи:
"§ 6. Навсякъде в закона думите "Министерството на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост", "министъра на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост", "Министерството на териториалното развитие, жилищната политика и строителството" и "министъра на териториалното развитие, жилищната политика и строителството" се заменят съответно с "Министерството на земеделието и горите", "министъра на земеделието и горите", "Министерството на регионалното развитие и благоустройството" и "министъра на регионалното развитие и благоустройството".
§ 7. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Комисията предлага § 7 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 6 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 6 заедно със заглавието "Заключителна разпоредба", така както са предложени от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Заглавието "Заключителна разпоредба" и § 6 са приети.
Моля, гласувайте предложението на комисията § 7 да отпадне.
Гласували 101 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 2.
Параграф 7 отпада.
Приет е целият Закон за изменение на Закона за опазване на околната среда и водите.
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Колеги! Гласувах "против", защото не знам нашият представител - представителят на Република България, който ще участва в конференцията на Световната здравна организация, която ще бъде през м. май т.г., как ще обоснове именно гласуването в Народното събрание да не се прави задължително ОВОС на изграждането на ретранслаторни станции, станции за мобилни телефони и други. Защото ние в момента се подиграхме със Световната здравна организация. Те правят един такъв голям форум именно, за да разберат какво е влиянието на електромагнитните лъчения и електромагнитните полета върху здравето на населението, на хората и нашият представител ще отиде отново потъпкан от нашия парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Корнезов.


ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, стигнахме до един доста спорен, но съществен законопроект за гражданската регистрация, който на Председателски съвет се реши тази седмица да бъде приет. Но тук не виждам някои от представителите на ОНС, които бяха на този Председателски съвет. Там с общо съгласие се реши този законопроект да бъде поставен като точка първа в петък и приет. Аргументът беше, че господин Абаджиев, който е направил предложението, отсъства от страната. Господин Джеров, който пък е подписал становището, също отсъства от страната.
И затова правя процедурното предложение, но нека и колегите от ОНС да вземат отношение, това, което приехме на Председателския съвет, да го изпълним с най-добро чувство и желание да помогнем за приемането на закона.
С други думи правя процедурното предложение да минем към т. 6, а Законът за гражданската регистрация да гледаме след това. Само поради тези съображения.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението - този законопроект да бъде първа точка в петък.
Гласували 110 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 13.
Предложението е прието.

Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАНАЯТИТЕ.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Има думата господин Христо Христов да докладва нейното становище.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Благодаря, господин председател.


"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по икономическата политика
по законопроект № 054-01-134 от 21.12.2000 г.
за занаятите, внесен от Красимир Каменов и група
народни представители

На заседанието, проведено на 17 януари 2001 г. с участието на вносителите, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за занаятите, внесен от Красимир Каменов и група народни представители.
Законопроектът предвижда уреждане на обществените отношения, свързани с упражняването на занаят, занаятчийското предприятие, както и с организацията на занаятчийството и правилата за осъществяване на занаятчийското обучение.
Законопроектът е създаден на основата на немското право и е съобразен с българската законодателна традиция в тази област, по-специално със Закона за организиране и подпомагане на занаятите от 1910 г. и Закона за занаятите от 1913 г.
За уредените от него отношения са приложими директивите и правилата на Европейския съюз за малките и средните предприятия, както и за свободното предоставяне на услуги. Законопроектът създава правна рамка за един фактически съществуващ сектор на икономиката. С него се цели не само възстановяване на относителната самостоятелност на занаятите и занаятчийското производство в стопанския живот на съвременна основа, но и предоставяне на потребителите на стоки и услуги с по-високо качество, което се постига чрез вътрешния контрол на занаятчийските структури и повишаване на квалификацията в занаятчийските предприятия.
В дискусията се препоръча да се потърсят легални средства за подпомагане на занаятчиите. Беше направено предложение за изменение на списъка на занаятите към законопроекта, с оглед изключването от него на занаяти, които имат търговски характер.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за занаятите, внесен от Красимир Каменов и група народни представители." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
От името на вносителите някой ще се изкаже ли?
Има думата господин Красимир Каменов.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес представяме на вашето внимание законопроекта за занаятите. В този законопроект се предлага да бъде уредена група обществени отношения, които са свързани с понятието занаят и със спецификата на занаятчийското предприятие като част от стопанския живот на страната.
Тази материя в правния мир е била уреждана преди 1944 г. чрез няколко закона. Това са Законът за уредба на еснафите от 1897 г., впоследствие е бил приет Закон за организиране и подпомагане на занаятите от 1910 г., а след това е бил приет и Закон за занаятите от 1933 г.
С този законопроект, който предлагаме на вашето внимание, ние нямаме за цел формално да възстановяваме традициите в тази област и съществуващите закони. Ние имаме намерение да се регламентират действащите обществени отношения, съответстващи на новите икономически реалности в обществото, които са актуални, и очакваме те да бъдат въведени в синхрон с действащата нормативна уредба.
Законопроектът е оформен в четири глави - "Общи положения", "Изисквания за упражняване на занаят", "Организация на занаятчийството" и "Занаятчийско обучение".
В първата глава - "Общи положения", е въведено понятието занаят, занаятчийски начин за производство и занаятчийско предприятие, чрез определянето на които се цели отграничаване на занаятите като стопанска дейност от предприятията, които са регистрирани по Търговския закон и по Закона за кооперациите.
Във втората глава - "Изисквания за упражняване на занаят", се съдържат основните изисквания за упражняване на занаят, доразвити в следващите части на закона.
В третата глава - "Организация на занаятчийството" се съдържат правилата за създаване на регионални занаятчийски камари и национална занаятчийска камара. Ние смятаме, че това е особено важно с оглед на новите реалности, които предполагат самоорганизация на отделните обществени интереси и тук ще разчитаме на инициативността на самите занаятчии. Държавата ще ги подпомага в тази им работа, включително и чрез помещения, които областните управители ще предоставят, и това е нещо, което разчитаме, че хората ще го оценят.
В четвъртата глава - "Занаятчийско обучение", се регламентират трите основни степени на занаятчийското обучение - чирак, калфа и майстор. От съществено практическо значение е необходимостта да се предложи механизъм за стартиране на прилагането на закона, който е предвиден в Преходните и заключителните разпоредби, в които се ангажира участието, както вече казах, и на областните управи, и на съществуващата Българска занаятчийска камара.
От закона ние очакваме да има практически резултати главно в четири сфери.
Първо, чрез този закон ние признаваме един съществуващ сектор от нашата икономика и се надяваме да го насърчим да се развива още по-добре.
Второ, въвеждаме рамката за самоорганизиране на занаятчиите и за сдружаването им, която те трябва да напълнят със съдържание.
Трето, ние разчитаме чрез отделните квалификационни степени да бъдат ангажирани много млади хора, които да получат своята възможност за реализация. И, смятам, че това сме го уредили по един добър начин.
Освен това четвъртият ефект, който очакваме от закона, е повишаване на контрола над занаятчийската продукция чрез самите регионални занаятчийски камари, които ще следят за качеството на занаятчийския продукт.
По време на изработването на закона сме ползвали консултации от чуждо законодателство. Запознали сме се с уреждането на материята, включително сме ползвали законодателната уредба на Германия - имаше помощ от регионалната занаятчийска камара - Кобленц. Смятаме, че законът отговаря на европейските изисквания. Имаме положително становище от Комисията по европейска интеграция. Също така законът отговаря на главата "Свободно предоставяне на стоки и услуги".
Аз ви призовавам да подкрепите закона на първо четене. Що се отнася до дебатите в комисията, там имаше два основни въпроса, които останаха да бъдат решавани между първо и второ четене. Това бяха, първо, чл. 4 - начинът на упражняване на занаят. Притесненията на колегите бяха, че като сме записали в чл. 4, че "самостоятелно упражняване на занаят става само с разрешение на Регионалната занаятчийска камара" ние това ще го допълним, това се отнася само до хората, които упражняват занаят по реда на този закон. Тези, които са регистрирани по реда на Търговския закон или по реда на Закона за кооперациите, няма да бъдат задължени да се регистрират в камарите. Това ще бъде нещо, което ще бъде само доброволно.
И така, аз ви призовавам да подкрепите закона на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каменов.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да заявя, че Парламентарната група на Евролевицата ще подкрепи този закон. Той е в синхрон с нашите разбирания за организация и подпомагане на хората, които се занимават с такива дейности. Това са масови дейности, това са хора, които със своя труд предоставят голямо количество услуги на гражданите и заради това и този закон е толкова значим.
Има две отправни точки в този закон. Едната е да се установи някакъв ред, регламентиран по най-добрия начин чрез закон, в една сфера, в която работят десетки хиляди хора, много голяма сфера; да се подпомогне те да се сдружат и да извършват своята дейност при по-благоприятни условия, които те могат да си извоюват от държавата в целия аспект от дейности.
От друга страна този закон дава и една гаранция, че тези услуги, които се извършват, ще бъдат извършвани от публично регистрирани хора в регистър, които ще имат съответна квалификация, т.е. гарантира се на потребителите едно качество на услугите, тъй като в това отношение също се забелязват доста разминавания в досегашната практика.
И трето, ще намали нелоялната конкуренция и нерегламентираната дейност, която е също в ущърб на хората, които ползват услуги.
Има обаче две неща, които ме смущават. Едното каза господин Каменов - това е чл. 4, ал. 1. Към момента всички тези хора работят, регистрирани по Търговския закон. Няма друг начин за упражняване на професия. Те са регистрирани като еднолични търговци или по другата схема към Търговския закон и съгласно чл. 4, ал. 1, както сега е разписан текстът, те са задължени да се регистрират в тази камара. В противен случай им се отнема правото да извършват дейност. Така е записано сега в закона. Необходимо е да има един сериозен преходен период, в който да се даде право на тези хора да изберат начина, по който ще извършват своята дейност, тъй като ще влезем в противоречие с правото за упражняване на професията и правото за упражняване на търговска дейност и ограничително условие по този закон. Това е много важно да се регламентира. В противен случай утре, след приемането на този закон, фигуративно казано, ще се окаже, че една голяма част от тези хора задължително ще участват в нещо, в което те не са участвали като структура в изграждането му, задължително ще плащат такси, задължително ще влизат в една организация, която те не са си избрали. И това е противоречие с духа и с тезите, които искаме да влязат в сила със законопроекта за занаятите.
Това е голям въпрос, който трябва да се изчисти юридически между първо и второ четене с подходяща регламентация. Текстът в момента е императивен. Той казва: "тези, които не се запишат в камарата, нямат право да правят производството, което са правили дотук". Независимо че са регистрирани като еднолични търговци в момента няма забрана за това, за този вид услуги.
Има и една наредба, една точка - чл. 40, в която се казва, че Министерският съвет ще определя тарифите за услуги на камарата. Мисля, че това трябва да се премахне - Министерският съвет няма отношение към дейността и услугите, които дава Сдружението на занаятчиите вътре в своята сфера и в своя бранш. Сигурно колегите са имали предвид, че може би ще има необоснована стойност на тези услуги, но мисля, че това е въпрос на вътрешна регулация на тази камара и че тя ще успее да свърши това.
Положителни са голяма част от задълженията, които се възлагат на регионалните и на Националната занаятчийска камара. Това са главно въпроси с квалификация, въпроси с обучение, въпроси с взаимовръзката между дейността на занаятчиите и държавните органи, т.е. съвсем нужни и подходящи неща, които в момента ги няма. В момента има много, да не кажа повече, отколкото трябва, сдружения, които извършват една хаотична дейност, а не са насочени заедно, съвместно, централно към интересите на своите членове. Има голяма раздробеност в организационната структура на тези хора, които упражняват тази дейност. Мисля, че такъв тип сдружение ще допринесе за нормална работа и ще вдигне нивото на услугите, които се предоставят на гражданите, а ще подпомогне тези хора да осъзнаят своите интереси чрез сдружаване и да ги защитават по-успешно.
Разбира се, може да се говори и за актуализация на списъка, който е приложен към този закон отзад. Там има дейности, които не бих ги причислил към занаятите - главно в областта на електронната индустрия, ако така я наречем. Но всичко това е между първо и второ четене.
Има още един проблем, който ще възникне и който трябва да се отреагира много внимателно. Това е връзката между тази занаятчийска камара и Агенцията за малки и средни предприятия, която по своята същност като държавен орган се занимава със същите въпроси от страна на държавата. Но тук, в закона, според мен, трябва да намерим връзката между Агенцията за малки и средни предприятия и тези регионални браншови камари, така че те да се подпомагат и да работят в една посока, да не се конкурират в лошия смисъл на думата. Това е въпрос на регламентация и може би трябва да се разпише в Преходните и заключителни разпоредби, така че да са насочени в една посока - в интерес на хората, които са в рамките на този закон.
С тези няколко забележки аз още веднъж заявявам, че и нашата парламентарна група ще гласува "за" приемането на този закон. Той дава добра основа за развитието на бизнеса и дава добра възможност за бъдещето на десетки хиляди хора в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Юлий Славов има думата.
ЮЛИЙ СЛАВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз също ще призова към подкрепа на този законопроект, като ще се опитам след позитивните изказвания на вносителите на законопроекта и на уважавания колега Иван Бойков да прибавя и някои други мотиви, които да обосноват вашето гласуване в подкрепа на този законопроект.

Мисля, че това голямо съсловие, което упражнява занаяти в България, има свои традиции, има свое място дори и в днешната промишленост, която се стреми към модернизиране. Но всичко това, което е постигнало досега това съсловие, се дължи на неговата инициативност, на неговата предприемчивост. То досега е излизало до голяма степен извън фокуса на вниманието в нашето икономическо развитие.
Като аргумент в тази посока ще дам за пример една съпоставка между законовото уреждане на тези дейности в страните от Западна Европа и състоянието при нас. Там съществува законопроект за малки и средни предприятия и занаяти, докато ние пропуснахме да обединим тези два законопроекта и сега просто чувствам, че сме задължени към това огромно съсловие, заслужаващо, още веднъж повтарям, нашето внимание да уредим неговата дейност с нарочен законопроект.
Именно в тази посока идвам с убеждение пред вас, след като имах възможност да участвам в едно широко обсъждане на този законопроект, след като имах възможност да слушам предложение на хора, които са потомствени занаятчии, които са изстрадали на гърба си несгодите и успехите на една много почтена професия в традициите на българското занаятчийство, и това ни кара да положим усилия в края на сесията на 38-ото Народно събрание да предоставим на това съсловие един закон за уреждане на неговата дейност.
Тук искам да се спра на изискването към занаятчиите и да внеса известно успокоение около чл. 4, който доста грижливо обсъждахме в Комисията по икономическа политика. В чл. 4, в Преходните и заключителни разпоредби, в § 2 се казва, че влиза в сила три години след влизането в сила на Закона за занаятите. Това е един срок, в който ще действат регистри в областните управи, и ние имаме воля, и мисля, че има едно условие на консенсус в Комисията по икономическата политика, и съм убеден, че ние ще ви предложим на второ четене един текст на чл. 4, ал. 1 и на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби, който ще бъде по-приемлив, по-пригоден и ще даде успокоение да няма сътресения в упражняването на тези професии.
Веднага искам да кажа, че пак в страните, с които се опитваме да сравняваме и нашите критерии, примерно в една Германия, никой няма право да упражнява какъвто и да е занаят, без да е редовен член на занаятчийско съсловие, на браншова организация, на занаятчийска камара.
Аз заставам зад един постепенен преход и мисля, че ще намерим входа към него и ще можем да ви предложим един добър текст за второ четене.
Искам да ви предпазя от впечатлението, че законопроектът създава някаква административна машина, създава някаква бюрокрация в организацията на занаятчийската дейност. Напротив, имам впечатлението, че занаятчиите желаят обединение; че занаятчиите не могат да намерят решение на своите ежедневни проблеми самостоятелно; че те чувстват необходимостта от тази организация. Неслучайно сега, в известна степен хаотично, възникнаха доста организации на занаятчии, които се опитват да намират своето място в обществения и стопанския живот на страната.
Искам да кажа няколко думи около тази интересна глава IV, която засяга занаятчийското обучение. Много е добре, че ние се връщаме към едни понятия, които имат традиции в нашите взаимоотношения в занаятчийството в България. Понятието "чираци", "калфа", "майстори" имат исторически традиции и аз мисля, че ние сме длъжни да ги възстановим в тяхната автентичност. Всякакви опити, които обсъждахме с колегите от занаятчийските камари, със съсловните организации, "ученик- производственик", "среден специалист" - това са едни подходи, които още в самото звучене показват колко изкуствено бихме се опитали да ги насадим сред обществото.
Разбира се, можем да поспорим, можем и да направим някакво изменение до второ четене специално в сроковете, които се определят за времето, в което един чирак може да придобие квалификация. Това е предвидено в законопроекта между три и четири години. Но при днешните условия на информация, при днешните събудени млади хора може би за определени занаяти или изцяло за обучението на чираците можем да отидем към едно намаляване на този срок с цел да направим по-интензивно обучението за подготовката на тези млади хора за прилагане на занаят в една друга степен, каквато са калфите.
Един добър текст на законопроекта е това, че един майстор може да има повече от една квалификация, повече от едно майсторско свидетелство. И хората от моето поколение не са забравили спомена, примерно, когато се влезе в една шивашка работилница и се види над тезгяха на шивача сложена грижливо в рамка под стъкло една грамота "Майсторско свидетелство". Това вече е едно успокоение, това е една гаранция, че тук ще се получи по-качествена услуга от нерегламентираните занаятчии.
В тази посока подкрепям казаното от колегата Бойков, че организирането на занаятите ще ги предпази от хора, които нямат право да се наричат такива, ще предпази обществото от тях, ще предпази ползващите услуги - потребителите, от едно изтезание, което получаваме от некачествена услуга, от некачествено изработване.
Аз мисля, че постижение на законопроекта е и това, че специално този текст, който беше предмет на дебати в Комисията по икономическата политика, е решен с § 2 на Преходните и заключителни разпоредби, в тригодишния срок ще може да се извърши онази огромна организационна работа, предвидена в глава II, за изграждане на национална занаятчийска камара, за изграждане на регионалните занаятчийски камари, за постепенно оттегляне на държавата от ръководството на тези процеси и тогава вече, при тези условия, смятам, че съвсем безболезнено ще могат да се въведат съвсем строго разпоредбите на чл. 4, ал. 1.
Информацията, която имам - и с това искам да заключа - е, че европейските структури, каквато е Европейската асоциация за малките и средните предприятия и занаятите, очакват приемането на този закон. Това ще приобщи българските занаятчии към структурите на европейските им колеги, ще ги направи по-съпричастни към проблемите, ще допринесе за повишаване на технологичното развитие, което днес не е без значение, и ще създаде едни по-добри условия за техния поминък и за поминъка на техните поколения, защото в занаятчийството има традиции.
Това са аргументите ми, с които искам да ви убедя да посегнете към зеления бутон в гласуване на първо четене на този законопроект, с уверение на това, че във времето до второ четене имаме воля, имаме и идеи за премахване на тези грешки.
Преди да завърша, ще се присъединя към казаното от господин Бойков, че в списъка, който готвихме заедно с Националната българска занаятчийска камара, допуснахме известни неточности, допуснахме известни високопарни понятия в професиите. Ще ви дам само един пример. В една от професиите се казва "механик на двуколесни ходови механизми". Това не е нищо друго освен занаятчия, който има за предмет на дейност поправка на велосипеди. До него пък, на съвсем друго ниво, казваме "вулканизатор" и "гумаджия". Мисля, че ще трябва да поработим повече върху този списък. Задачата не е много лесна, да могат да се отразят в девет глави онези многообразия, които съставят занаятчийските дейности, но съм убеден, че с общите предложения на колегите народни представители ще предоставим на обществото един полезен законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Господин Георги Шишков има думата.
ГЕОРГИ ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С предложения проект на Закон за занаятите се урежда редът за упражняване на занаятите, дефинира се понятието и се определят изискванията за упражняване на занаята, както и начина и правилата за провеждане на занаятчийското обучение. С приемането му ще бъдат признати и защитени занаятчийските предприятия и занаятчийската професионална квалификация. Както и вносителите подчертават в своите мотиви, законът ще спомогне да се идентифицира и изрично уредят занаятчийските предприятия, които в момента са подчинени на режими и правно организирани форми, които не отчитат спецификите й в достатъчна степен. Ще се разграничат занаятите, чиято стопанска дейност се урежда в Търговския закон.
Проектозаконът дава възможност да се осигури една по-голяма самостоятелност за развитие на занаятите и занаятчийското производство, като се прилагат принципите на самоуправление. За подпомагане и насърчаване развитието на занаятчийските предприятия в специален текст се предлага държавата, чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и др. финансово-икономически облекчения да осигури необходимите условия в специалните закони за повишаване на тяхната конкурентоспособност.
В предложените текстове са посочени характеристиките, които определят едно предприятие като занаятчийско, както и основните изисквания за упражняване на занаятите, като е предвидена възможност за контрол както от страна на съответните занаятчийски организации, така и от страна на Комисията по търговия и защита на потребителя.
Регламентирани са правилата за организиране и структуриране на организациите на занаятчиите, като се предлага създаването на система за регионални занаятчийски камари и Национална занаятчийска камара като основна форма на сдружаване на занаятчиите. Подробно са описани редът и правилата за учредяване на браншовите занаятчийски сдружения. Особено важно е предложението за създаване и водене на регистър на занаятчиите. С него не само ще се постигне идентифициране на занаятчийските предприятия, но ще се позволи осигуряване на по-добър вътрешен контрол за постигане на по-добро качество на предоставените стоки и услуги. Регистърът ще позволи регулирането, събирането, актуализирането и съхраняването на информацията, свързана със занаятчийските предприятия и лицата, които се занимават с упражняване на занаятите - майстори, калфи, чираци.
Проектозаконът подробно регламентира начина за провеждане на занаятчийското обучение за различните степени на занаятчийска квалификация, продължителността на обучението и провеждането на изпитите. В тази негова част във връзка с признаването на документите за квалификация смятам, че трябва да се прецизират текстовете, засягащи взаимоотношенията с Националната агенция за професионално образование и обучение.
Преходните и заключителни разпоредби и определените срокове за влизане в сила на текстове по законопроекта ще позволят на лицата, които извършват дейност, отговаряща на изискванията им, да се регистрират като занаятчии, като им се признае извършената до този момент от тях занаятчийска дейност.
Уважаеми колеги, смятам, че проектозаконът за занаятите е навременен и урежда по един добър начин организирането и развитието на занаятчийските предприятия, редът за придобиване на професионална квалификация и организационната им рамка за сдружаване на занаятчиите.
Затова предлагам законът да бъде приет на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шишков.
Друг желае ли да се изкаже?
Поставям на първо гласуване законопроект за занаятите № 054-01-134, внесен от Красимир Каменов и група народни представители.
Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към седма точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО.
Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Има думата председателят на комисията господин Лучников да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу
корупцията относно законопроект за изменение и
допълнение на Закона за българското гражданство
№ 102-01-2, внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 22 февруари 2001 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство № 102-01-2, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства госпожа Златка Русева - заместник-министър на правосъдието. Тя обясни, че причината за предлаганите изменения и допълнения в Закона за българското гражданство е необходимостта от промени, налагащи се от Националната стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съд. С него се изпълняват ангажиментите, които страната ще приеме за охрана и контрол на границите на България като бъдещи граници на Европейския съюз. Засилват се изискванията за предоставяне на българско гражданство по натурализация, като се въвежда изискване кандидатът да бъде освободен от бившето си гражданство. По този начин се ограничава възможността за двойно и множествено гражданство. Това съответства на изискванията на Европейската конвенция за гражданството от 1966 г., подписана от Република България. Съобразено е с изискванията на Европейската конвенция и придобиването на българско гражданство от лице, получило статут на бежанец. Законът не засяга придобитите вече права на лица от български произход при придобиване и възстановяване на българското гражданство.
След станалите разисквания комисията реши с 8 гласа "за", 0 "против" и 1 "въздържал се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство № 102-01-2, внесен от Министерския съвет."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата за процедура господин Димо Петров.
ДИМО ПЕТРОВ (СДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Процедурното ми предложение е във връзка с разглеждането на точката от дневния ред в залата да бъдат поканени госпожа Златка Русева - заместник-министър на правосъдието, и госпожа Фани Виденова - директор на Дирекция "Българско гражданство и осиновяване" към Министерството на правосъдието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой против това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението!
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите да поканят заместник-министър Златка Русева и госпожа Фани Виденова в залата.
Кой желае да се изкаже по законопроекта?
Господин Ремзи Осман има думата.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Още когато обсъждахме законопроекта в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, аз обсъдих моите мотиви, поради които се въздържах във връзка с промените, които се предлагат в Закона за българско гражданство. Там присъстваше и заместник-министър Златка Русева, радвам се, че и днес е между нас.
Аз искам да изразя тук една тревога само за един пункт в законопроекта. Но бих искал в началото да кажа, че ние подкрепяме като цяло законопроекта. Новите условия, които се поставят - тези чужденци, които искат да придобият българско гражданство по натурализация, да се откажат от предишното си гражданство, мисля, че е добре. В последно време не е тайна, че много лица от различни страни придобиха по натурализация българско гражданство под различна форма, въпреки че не бяха толкова много свързани с нашата страна, а повече да използват това като трамплин за европейските страни. Няма нищо опасно да поставим такова условие - тези, които искат да придобият българско гражданство, да се откажат от своето гражданство.
В тези пунктове е добре, но в един пункт, ако не се лъжа, в § 7, се изменя текстът на чл. 26 от действащия закон. Става въпрос за възстановяване на българското гражданство. Съвсем нормално е, има конституционен текст, че лицата, които са от български произход, придобиват българско гражданство по натурализация по облекчен ред. В това няма нищо лошо и ние го възприемаме съвсем нормално. Но не бихме възприели никога, когато става въпрос за възстановяване на българско гражданство, когато става въпрос за бивши български граждани... Някой през 1992 г. по една или друга причина се е отказал от гражданство и дали е от български произход, тъй като законът изрично казва кои са от български произход, не става въпрос за гражданството. Ами ако е от ромски произход? Ако е от турски произход? Ако е от арменски произход? Тогава той при много по-трудни условия може да си възстанови своето българско гражданство. Говорим за възстановяване. Но когато е от български произход, даже и когато е приел по натурализация или пък за кратко време се е отказал и пак иска да възстанови своето българско гражданство, той ще има предимство пред този, който е български гражданин по рождение.
Не мога да възприема, че включително и в мотивите на вносителя в последния абзац се посочва, че това е в синхрон с конституционния текст - че лицата, които са от български произход, придобиват по облекчен ред. Но ние говорим за възстановяване, не можем да разделяме хората, когато става въпрос за възстановяване, на роми, на българи, на турци и на арменци. Той е български гражданин по произход и може да си възстанови гражданството по общия ред. Става въпрос за тези три години, които са необходими при подаване на молбата, постоянно да е пребивавал в България. Ако тази комисия одобри съответното лице да си възстанови българското гражданство - добре, а ако не одобри - здраве да има!
От Министерството на правосъдието споменаха в комисията и аз смятам, че тук, в Народното събрание, трябва да разберем дали това е вярно или не, че 30 хил. бивши български граждани от турски произход са подали молби за възстановяване на гражданство, цитирам буквално. Което не е вярно! Има една тенденция понякога тези лица, които бяха изгонени от страната, да бъдат третирани в периода до 1989 г. като бивши български граждани, като изселници. Те са български граждани по рождение и всички молби, които подават в Министерството на правосъдието, са от друго естество, нямат нищо общо с възстановяване на българското гражданство. Този, който се намира в Германия, ако е Иван, той си е български гражданин, заминал в 1992 г. Никой не го е лишил, нито той е подал молба, нито някой от негово име е подал молба да се откаже от българско гражданство.
Завършвайки, господин председател, се обръщам към народните представители: мисля, че няма да е справедливо, когато се възстановява българското гражданство, да делим хората на роми, българи, турци и т.н. Мисля, че този законопроект изрично трябва да бъде разгледан и в Съвета по европейски въпроси, защото той в никакъв случай не е в синхрон с европейското право. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ремзи Осман.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство № 102-01-2, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 116 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Съобщение:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 7 март, сряда, в зала 238, от 15,00 ч.
Следващото заседание на Народното събрание е утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,50 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Васил Клявков

Атанас Мерджанов