Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Анелия Тошкова и Ивалин Йосифов



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, днес е 7 април - професионален празник на лекари, медицински сестри, фелдшери и на всички здравни работници. Искам от името на всички да им пожелаем много здраве, успехи, радости и успешно провеждане на здравната реформа! (Ръкопляскания.) Разчитаме на тях и искам да ги уверя, че и те могат да разчитат на нас. Да им е честито! (Ръкопляскания.)

Преминаваме към точка девета от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ВТОРИЯ ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ МИРНИ СИЛИ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА.
Има становище на водещата Комисия по национална сигурност. Думата има нейният председател господин Христо Бисеров, за да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по национална сигурност относно
законопроект за ратифициране на Втория допълнителен
протокол към Споразумението за Многонационалните
мирни сили в Югоизточна Европа, внесен от
Министерския съвет на 31 март 2000 г.

Комисията по национална сигурност обсъди внесения законопроект на своето заседание на 5 април 2000 г., в което взеха участие представители на Министерството на отбраната.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Втория допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, подписан на 30 ноември 1999 г. в Букурещ.
Становището на комисията е прието на 5 април 2000 г. с 9 "за", 1 "против" и без "въздържали се"." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има и становище на Комисията по външна и интеграционна политика и господин Едуард Клайн има думата да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК ЕДУАРД КЛАЙН: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
относно проект на Закон № 002-02-12 за ратифициране
на Втория допълнителен протокол към Споразумението
за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа,
внесен от Министерския съвет на 31 март 2000 г.

На свое заседание от 6 април 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект за Закон за ратифициране на Втория допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Втория допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, подписан на 30 ноември 1999 г. в Букурещ.
Становището бе гласувано с 8 "за" и 2 "въздържали се".
Подпис: председател на комисията." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Клайн.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране Втория допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа № 002-02-12, внесен от Министерски съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 146 народни представители: за 132, против 7, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура господин Христо Бисеров има думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Господин председател, колеги! Предлагам да разгледаме законопроекта на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 145 народни представители: за 134, против 9, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Има думата председателят на водещата комисия господин Христо Бисеров, за да докладва на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на Втория допълнителен протокол към
Споразумението за Многонационалните мирни сили в
Югоизточна Европа

Член единствен. Ратифицира Втория допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, подписан на 30 ноември 1999 г. в Букурещ".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и член единствен на законопроекта? Не.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 139 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 10.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към десета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ЗАЕМ МЕЖДУ БАНКАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ПРОЕКТ "БЪЛГАРИЯ - ЗАЩИТА НА РЕЧНИТЕ И МОРСКИТЕ БРЕГОВЕ ОТ ЕРОЗИЯТА И АБРАЗИЯТА НА ВОДАТА И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ СВЛАЧИЩНИ ПРОЦЕСИ").
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има думата председателят й господин Йордан Цонев, за да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 002-02-13 от 31 март 2000 г. за ратифици-
ране на Рамковото споразумение за заем между Банката за
развитие на Съвета на Европа и Република България (проект
"България - защита на речните и морските брегове от
ерозията и абразията на водата и свързаните с тях
свлачищни процеси"), внесен от Министерски съвет

На заседание, проведено на 4 април 2000 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси").
Реализирането на проекта ще се извърши поетапно като първият етап 1999-2000 г. включва укрепване на свлачища по Черноморското крайбрежие, възстановяване на засегнатата от тях републиканска пътна мрежа и укрепване на ерозионния бряг на р. Дунав на територията на общините Силистра, Тутракан, Свищов, Оряхово, Никопол, Козлодуй, Гулянци и Видин. През втория период 2002-2003 г. ще продължи укрепването на Черноморския и Дунавския бряг и ще се изпълнят противосвлачищни мероприятия във вътрешността на страната.
След обсъждането се проведе гласуване, на което с 6 гласа "за" членовете на комисията подкрепиха законопроекта.
Въз основа на проведеното гласуване, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси") в размер на 15 млн. евро, подписано на 17 февруари 2000 г. в София и на 7 март 2000 г. в Париж."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за Закон № 002-02-13 за ратифициране на
Рамковото споразумение за заем между Банката за
развитие на Съвета на Европа и Република България (проект
"България - защита на речните и морските брегове от
ерозията и абразията на водата и свързаните с тях
свлачищни процеси"), внесен от Министерски съвет
на 31 март 2000 г.

На свое заседание от 6 април 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект за Закон за ратифициране на Рамковото споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси") и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Рамковото споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси"), подписано на 17 февруари 2000 г. в София и на 7 март 2000 г. в Париж."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси"), № 002-02-13, внесен от Министерски съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 124, против 2, въздържали се 22.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.


ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 141 народни представители: за 105, против 16, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Пристъпваме към второ четене на законопроекта.
Има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"ЗАКОН
за ратифициране на Рамковото споразумение за
заем между Банката за развитие на Съвета на
Европа и Република България (проект "България -
защита на речните и морските брегове от ерозията и
абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси")

Член единствен. Ратифицира Рамковото споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси"), подписан на 17 февруари 2000 г. в София и на 7 март 2000 г. в Париж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по заглавието и член единствен на законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта така, както са предложени от вносителя.
Гласували 132 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 27.
Законопроектът е приет и на второ гласуване.

Последната точка от седмичната програма преди парламентарния контрол е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА СТРОИТЕЛНИТЕ ВОЙСКИ, ВОЙСКИТЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА И ВОЙСКИТЕ НА КОМИТЕТА ПО ПОЩИ И ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ В ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Водеща комисия е Комисията по национална сигурност.
Има думата председателят на комисията да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, позволете ми, преди да докладвам становището, да направя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Борис Милчев, по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 115 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата заместник-министъра Борис Милчев.
Има думата господин Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за преобразуване на
Строителните войски, Войските на Министерството на
транспорта и Войските на Комитета по пощи и
далекосъобщения в държавни предприятия,
№ 002-01-3, внесен от Министерския съвет на
14.01.2000 г.

Комисията по национална сигурност разгледа предложения законопроект на своите заседания на 2 февруари 2000 г. и на 5 април 2000 г.
По реда на чл. 25, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в заседанията на комисията участваха представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на транспорта и съобщенията, на Министерството на отбраната и на Министерството на образованието и науката.
Комисията счита, че законопроектът решава въпроса с дълго отлаганото преструктуриране на трите формирования и премахването на принудителния труд на наборни военнослужещи. Законопроектът отговаря на постановките във Военната доктрина за девоенизиране и преобразуване на такъв тип формирования в държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Намерено е решение за девоенизирането на Висшето военноинженерно строително училище "Любен Каравелов", Висшето военнотранспортно училище "Тодор Каблешков".
Комисията счита, че законопроектът може да бъде подкрепен на първо гласуване, но в същото време констатира съществени негови недостатъци, а именно:
- законопроектът не решава задоволително въпросите за предмета на основната дейност на трите държавни предприятия;
- не са разписани условията и редът за възникване и изпълнение на обществени поръчки, за които Законът за обществените поръчки не се прилага;
- не се прави ясно разграничение между публичната и частната държавна собственост;
- предлаганата уредба за управление на предприятията се нуждае от допълване и уточняване;
- не е посочен и индивидуализиран органът, който ще упражнява правото на собственост на държавата в трите предприятия;
- не са регламентирани точно и ясно условията и редът за правоприемство, предаване и приемане на имуществото на войските и училищата.
Комисията приема, че тези слабости на законопроекта са поправими и могат да бъдат отстранени между двете гласувания.
Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, внесен от Министерския съвет.
Становището на комисията е прието на 5 април 2000 г. с 6 гласа "за", 2 гласа "против" и 2 гласа "въздържали се". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има становище и на Комисията по икономическата политика и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Няма ги председателите и заместник-председателите.
Господин Стоилов, бихте ли прочел становището на Комисията по икономическата политика? Заповядайте.

ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроекта за преобразуване на Строителните
войски, Войските на Министерството на транспорта
и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в            държавни предприятия, внесен от Министерския съвет

На своето заседание, проведено на 16 януари 2000 г. с представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия.
С предлагания законопроект ще бъде решен окончателно проблемът с принудителния труд, упражняван от наборни военнослужещи, отбиващи военния си дълг в Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения. С преобразуването на трите вида военни формирования в държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон ще бъдат създадени пълноправни субекти на гражданския оборот, без да се лишава държавата от възможността за реакции при извънредни ситуации, бедствия и във военно време. Публичната държавна собственост, която ще се управлява от бъдещите държавни предприятия, ще служи за изпълнение на военновременни задачи по мобилизационната готовност и териториалната отбрана на страната и за действия по време на кризи. Частната държавна собственост, управлявана от държавните предприятия, ще служи за осигуряване на участието им в строителството и търговската дейност. В законопроекта се предвижда държавата да поеме своите ангажименти към новите държавни предприятия при възлагането на обекти за изпълнение и финансиране на нетърговската им специфична дейност. Законопроектът урежда и извършването на реформа във военнообразователната система.
В хода на дискусията народните представители поставиха въпроса за относително привилегированото положение на новите държавни предприятия, което може да доведе до нелоялна конкуренция в строителството. Обсъдена беше и необходимостта от съгласуване на счетоводните стандарти с дейността на новите стопански субекти. Дискутирани бяха и проблемите за режима на ползване на публичната държавната собственост, правоприемството в задълженията и статуса на висшите военни училища. Направено беше предложение за прецизиране предмета на дейност на новите държавни предприятия и органите им за управление. Обсъдени бяха и предложените в законопроекта срокове за преобразуване на трите вида военни формирования, както и условията за прекратяване на трудовите правоотношения на работниците и служителите в преобразуващите се формирования.
След проведеното гласуване (22 "за" и 1 "въздържал се") Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има становище и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Няма го и председателят, който е болен, няма ги и заместник-председателите.
Господин Юнишев, заповядайте да прочетете становището.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроект за преобразуване
на Строителните войски, Войските на Министерството на
транспорта и Войските на Комитета по пощи
и далекосъобщения в държавни предприятия, № 002-01-3,
внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 20 януари 2000 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 002-01-3, внесен от Министерския съвет.
Председателят на комисията обясни, че става въпрос за преобразуване на съответните поделения към различните ведомства и министерства в специфични търговски дружества, предвидени по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Това са дружества извън номенклатурата на предвидените по Търговския закон видове дружества. Техният режим трябва да се уреди с особен закон. Това именно прави внесеният законопроект, № 002-01-3, от Министерския съвет.
След станалите разисквания комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 002-01-3, внесен от Министерския съвет.
Председател на комисията: (п) Светослав Лучников."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юнишев.
Преминаваме към разисквания. Определям по 30 минути на парламентарна група. Имате думата.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа! Никой не спори за добрите намерения на авторите на този законопроект. Опасявам се обаче, че той ще бъде поредното доказателство за едно хронично заболяване в законодателната дейност на нашия парламент.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, на която и аз съм член и си признавам, че не си спомням кога той е минал там, и съдя за това по датата, която преди малко колегата Юнишев обяви - това е първата дата след ваканцията, е минал като законопроектите, по които ние не сме основна комисия, т.е. по принцип и без много вглеждане. Опасявам се, че така е минал и в Комисията по икономическата политика.
Комисията по национална сигурност го отлага няколко пъти, защото той съдържа крещящи недомислия. Не идеята да бъде създаден граждански профил на досега военизирани структури, а начинът, по който това е направено, е антиправен. И след като нищо не беше коригирано, в последното заседание, види се, пак за да не се обиди някой, бяха дошли 8 души, половината от тях заместник-министри, от които нито един юрист, след като до този момент се констатираше, че проблемите са изключително свързани с написването на закона, а не с идеята да има такъв, нито с основните принципи, заложени в него. Види се, количествените натрупвания на натиск доведоха до качествени изменения. И дори господин Бисеров, който, мисля, много добре съзнава като юрист какво е това, което се съдържа тук, беше принуден да отстъпи.
Изпитвам неудобство, защото не че не може да се приеме законът, може да се приеме на първо четене и още по-глупав закон. Проблемът е, че между първо и второ четене той трябва да бъде пренаписан и че ние за пореден път ще дадем доказателство, че като едни дисциплинирани хора, каквото ни внесе Министерският съвет, мнозинството ще го приеме от кумува срама, независимо че трябваше да чуем на Националната конференция, че именно парламентът е онзи, който е причина за това някой да има лош рейтинг, защото неправилно обяснявал законите. И вероятно именно поради факта, че тук се приема всичко, което Министерският съвет внесе, само за да не се обиди.
Добре, девоенизираме - девоенизираме. Ако ставаше проблем за трите разпоредби, в които да пише: закрива, преобразува, приключването да се извърши от еди-кой си, проблем не би имало. Въпросът е за останалите части на закона, които са четири пети от него - той не е много голям, само 28 члена, - които касаят създаването на новите структури. Въпросите са с първоприемството в имуществото и въпросите с организацията и дейността на новите структури, които по идея на вносителя трябва да бъдат държавни предприятия.
Първият съществен въпрос, който възниква, е дали не е много по-добре, при положение че се правят три структури, които ще бъдат самостоятелни, ще се занимават с три различни неща - едните с пощи и далекосъобщения, другите със строителна дейност и третите с транспорт, това да стане с три отделни законопроекта, направени - нищо против - по един тертип, както това вече беше направено с БДЖ.
Наистина Търговският закон урежда възможностите да се правят държавни предприятия. Но няма Бог знае колко практически опит и модели, от които да се взаимства. Но беше наистина много неприятно, когато вносителите след четири заседания ходене по мъките, без да прибавят нито една запетая, имаха наглостта да кажат на комисията, че народните представители било добре да внесат предложения между първо и второ четене. Ако е така, народните представители да им напишем законопроекта, макар че това е дейност, която касае изключително правителството и може би е разумно именно правителството да е вносител, а не да го прехвърля на народните представители, след като те са намерили хиляда грешки, да ни казват: оправете ги, след като считате, че това е необходимо.
Член по член може да се прави разбор, за да видите до каква степен има глупости в закона. Съжалявам, че господин Соколов излезе от залата. Ще ви дам само един пример. Предвидено е на това държавно предприятие, което се управлява от генерален директор, назначен от орган на Министерския съвет, да се прави вписване на лицето, не на предприятието в неизвестно какъв регистър. Просто там се пише, че се прави вписване в търговския регистър към Софийския градски съд и се обнародва в "Държавен вестник" - "Чл. 27. (3) Имената на генералния директор и на другите овластени да представляват държавното предприятие по реда на чл. 16, т. 5, се вписват в търговския регистър към Софийския градски съд и се обнародват в "Държавен вестник". При вписване те представят нотариално заверени подписи". Имената на директорите на строителните поделения, които трябвало да имат статут на клонове по Търговския закон, се вписват в търговските регистри при съдилищата, в чиито райони се намират седалищата им и се обнародват в "Държавен вестник".
В чл. 16 няма т. 5. Но това сигурно е някаква дребна беда. Вероятно това е чл. 18, обаче неговата пък т. 5 не съдържа такова нещо. Но карай да върви, както се казва.
Приет е един странен хибрид между онова, което юристите познават от Закона за кооперациите, старите нормативни актове, с които започна пазарната икономика в края на 80-те години и Търговския закон. Например, господин Джеров, предвидено е следното: има си орган в Министерския съвет, който трябва да назначи генералния директор, който преди това трябва да определи дейността на самото предприятие, но той прави това по предложение на две трети от Управителния съвет, след като преди това самият той, органът по чл. 2, е назначил Управителния съвет. Има предвиден контролен съвет и там решенията се вземат с две трети. Две трети означава единодушие. Защото като махнете от контролния съвет човека, който няма да гласува за себе си, остава, че вие спокойно можете да блокирате дейността. Две трети от пет са практически четири души.
Примерно, Контролният съвет упражнява контрол по спазване на нормативните актове. Разумният въпрос е какъв контрол, може ли да ги отменя, примерно? И ако не може да ги отменя - такова нещо тук не е предвидено, - защо сте предвидили този контрол? И на финансовата дисциплина. А как се отнася към финансовия контрол? Къде ще пипа финансовият контрол? Примерно: "Управителният съвет уведомява незабавно председателя на Контролния съвет за всички настъпили обстоятелства, които са от съществено значение за предприятието". Кой прави преценката кое е съществено, кое не? Ако пък няма уведомяваме, това какви правни последици би имало при едно прието за съществено обстоятелство? Ще се счита ли решението? Това ще бъде ли предпоставка за неговото вземане, условие ли ще бъде за отмяна? Това са такива въпроси, с които един юрист би трябвало да работи като с "А" и "Б". Основното нещо в един закон би трябвало да бъде неговата яснота.
"Решенията на Контролния съвет след утвърждаването им със съответен акт са задължителни за изпълнение от Управителния съвет и от генералния директор". Значи тук се вкарва и органът в Министерския съвет. Обаче пък този закон не определя кой е този орган, само казва в чл. 2, ал. 2 - "правата на собственост на държавата в предприятията се упражняват от орган, определен от Министерския съвет". Ако правите закон от 28 члена, кажете кой ще е този, който ще бъде своего рода принципал на това дружество?
Големите проблеми с правоприемството и подялбата на имуществото. Досега е имало войски, сега няма да има войски. Част от това имущество е от публичен характер, част - от частен. Има имущество, което е чисто военно. Вътре е направена пълна мешавица - в един текст, че има универсално правоприемство от страна на новите предприятия, в друг текст, че Министерството на отбраната приема онова, което касае тях. Но трябва да има някой, който да каже: това е военно имущество, получава се от този, това е невоенно, получава се от друг и т.н.
Понеже законът в три четвърти съдържа такава уредба, за нас е много трудно с поправка между първо и второ четене, без пренаписване, да стане едно разумно уточняване на тези неща, при положение, че виси първият въпрос - защо, след като са три вида предприятия, не се направят три отделни закона. Времето, разбира се, може да ги постави в различни условия, в различен режим, те да имат различна относимост и съответно различен живот. Защо ни е необходим този общ законопроект?
Вижте, например какво е включено в предмета на дейност на предприятието за строителство, за да видят юристите до каква степен са объркани нещата - "поддържане на готовност и изпълнение на дейности и задачи по Държавния военновременен план". Това е едно типично военно изречение. Как обаче ще кажете на един стопански субект по Търговския закон какво включва това "поддържане на готовност и изпълнение на дейности и задачи"? "Поддържане на готовност със сили и средства и изпълнение на задачи по националния, регионален, областен и общински планове за управление на кризи" - след като Законът за кризите го задържахме, тъй като той е много дълъг, още по-сложен и направен да не говорим как.
"Изпълнение на задачи по териториалната отбрана на страната". Значи, това е стопански субект по търговския закон. Ако това е замисълът на вносителя, той трябва да бъде ситуиран като търговски субект по предмет на дейност, по задачи, по функции, по устройство. Ако искате да му давате и някакви други задачи по други закони - това е нормално, защото искате да ги ползвате в специални и други случаи - това трябва да бъде отделно разписано в закона, примерно, за гражданска защита, за каквото искате. Но не така всичко събрано като манджа с грозде. Не може така да се пише закон.
"Възстановяване на обекти от отбранителната промишленост". Кое е отбранителната промишленост и кои са обектите на отбранителната промишленост? Как ги определяте? Че даже досегашните военни заводи имат гражданско производство, военно производство, друго, трето, пето.
Независимо, че сме на първо четене, аз си позволих да говоря в този стил, за да добиете картинна представа до каква степен това, което гледаме, не става за гледане. И защото на мен лично като народен представител ми омръзна всеки да идва, като се започне от вестниците и се завърши с нашите гласоподаватели, всеки да казва: в тоя парламент не знам какви хора има. Не знам какви глупости сте измислили, не знам защо сте го направили. И ние тука като най-безропотни хора, за да не обидим тоя и оня, непрекъснато се свиваме, приемаме каквото ни се дава, защото, нали, да сме в добри отношения. И накрая всичко се изсипва на нашите глави. Едва ли не непрекъснато се подиграват с нас, че най-много паднал рейтингът на парламента. Ами просто смятам, че има ситуации и законопроекти, които трябва да си върнем на вносителя, след като той не разбра на 3-4 пъти, че е добре сам да си го оттегли, за да не се създава една много нелицеприятна ситуация на обидени и обиждащи. И в крайна сметка пък аз смятам, че Министерският съвет с целия си потенциал правни отдели, служби и консултанти трябва да се справя по-добре. Защото в противен случай възниква следният въпрос: кой получи парите за тези законопроекти? На кого са възложени, кой получи парите и какъв е тоя резултат? И ако е така, моля да си отговаря този, който е получил парите, или този, който му ги е дал. Защо трябва да отговаря Народното събрание за това и защо за пореден път с Народното събрание трябва да бъде подигравката?
Така че ние няма да подкрепим законопроекта, като приемаме и добрата воля на вносителите, и добрите им намерения. За съжаление, резултатът на тази работа не е добър и поради тази причина смятаме, че не трябва да минава пред Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин Стефан Гайтанджиев има думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Никак не е приятно на една страна като България в нейния парламент да влезе закон за закриване на една особена форма на отбиване на военната служба, каквато бяха Строителни и Транспортни войски. Много често наши представители са се гордеели и чужденци са ни завиждали за това, че ние сме съумявали чрез подобен тип организация както да обучим военно младите хора от нашата страна, така също и да можем да отговаряме на изискванията за строителство, за развитие на инфраструктурата и същевременно, запазвайки една висока боеготовност.
Известно е, че след Първата световна война Александър Стамболийски използва трудовата повинност, именно като възможност да задържи повече хора в Българската армия.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, от място): Не я използва, а я създава.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: И в крайна сметка това е една голяма заслуга, която всички ние трябва да му признаем. Сега има ли подобна ситуация, за да можем ние да разчитаме на подобен тип формирования, каквито са Строителни, Транспортни войски и Войските към Комитета за пощи и далекосъобщения? Разбира се, че има. България загуби студената война. В момента с нея се отнасят както в Ньой 1918 г. Изсмукали са една военна доктрина вътре с причудливата цифра, ако не се лъжа, 22 хил. и 500 души наборни военнослужещи и наличието на почти двойно повече млади хора на наборна възраст.
Вярно е, че има Конвенция на МОТ № 105, който забранява използването на принудителен труд. Ние трябва да се съобразим с това. Но какво пречи именно подразделение на - няма значение как се нарича - Строителни войски, Транспортни войски при доброволен характер да решат проблема със сегашната дискусия около срока за военната служба?
Вярно е, че ако се стои само в казармата без нищо да се прави, безспорно е, че една година може да се стори много и е действително много. От друга страна обаче, именно наличието на подобен род формирования би дало възможност, именно при доброволно подписване на договор, да се служи, да кажем, наборна служба около, ако щете, дори и 60 дни и останалото време - до 12 месеца, да се работи абсолютно доброволно, чрез подпис, в подобен тип формирования. Това би решило проблема както за срока на военната служба, така и за подготвеността на армията, тъй като не могат слабограмотни хора да отидат в Българската армия. Ами той ще натисне погрешното копче и ще направи не каквото трябва. А в Строителни и Транспортни войски, факт е, са взимани лица с ниска степен на грамотност, ниски познания. За съжаление, има и такива представители на нашите млади хора. И те до голяма степен, както тук всички ще признаем, в Строителни и Транспортни войски получаваха и образование, и грамотност, и определени професионални навици. Сега това ще бъде зарязано, практически пак ще се взимат наборници в Българската армия, но хората, вероятно с по-ниско образование, пак няма да бъдат взимани там. И се поставя въпросът: а те какво ще правят? И сега дори съществува проблемът, че много хора са готови вече да плащат пари само и само да си отслужат военната служба.
Мисля, че тук решаването на проблема няма да бъде с намаляването на срока на военната служба, нито 60 дни, както предлага колегата Симов, нито пък на 9 и респективно 6 месеца, както предлага колегата Бисеров, тъй като има конституционен текст и принципно основание, че всеки трябва да изпълни своя дълг пред родината. И ако това трябва да е защитаване на България с модерните средства на водене на война, то това трябва да бъде не по-малко от 12 месеца. Но няма пречка, ако съществуват Строителни и Транспортни войски, или други подобни формирования - може да не се наричат и войски, но с тях да може да се сключва трудов договор, доброволно, за да се избегнат ограниченията по Конвенция № 105 на МОТ.
Считам, че основанията за този закон и за тази негативна мярка, каквато е закриването на тези формирования, е злополучната военна доктрина и много правилно, че Парламентарната група на Демократичната левица не подкрепи тази военна доктрина. Виждаме, че се създават вече първите проблеми в нейното приложение.
Присъединявам се изцяло към съображенията, които колежката Дончева изказа, за множеството правни куриози около това хем по Търговския закон да се регистрират наследниците на тези войски, хем същевременно те да работят по една странна схема, която не е търговска и няма и необходимите правни съгласувания.
Второто основание, по което бих ви призовал да не подкрепите този закон, също е това, че с него се девоенизират и практически това е стъпка към закриването на две висши учебни заведения - Висшето военностроително училище и Висшето военнотранспортно училище "Тодор Каблешков". Тези две училища - хайде, строителни техници и специалисти могат да се подготвят и в граждански ВУЗ-ове, но специално в областта на транспорта това е едно уникално училище и там смятам, че неговият военен характер, разбира се, той не е чисто военен, досега е бил предимство, тъй като именно благодарение на военната дисциплина и на определени военни порядки, които са въведени в обучението и в практикуването, се даваше сериозност на тази професия. Практически ние ще намалим качеството на подготвяните кадри за българските държавни железници.
Мисля, че тези основания говорят за една прибързаност. Но дори и да е прибързан законът, а това си личи и от многото конкретни анализи, които могат да се направят, принципният характер е, че все пак този закон практически нанася нов удар върху боеспособността на българската държава да се защитава и да подготвя специализирани кадри за нейната защита.
Ето защо смятам, че този закон не би трябвало да бъде подкрепен, а военната доктрина - преразгледана и отхвърлена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата заместник-министър Милчев.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРИС МИЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Проектът, внесен от Министерския съвет, си поставя за цел да реши един доста голям кръг от въпроси. Това, което е нашето становище, е, че сме дали удачно решение за този момент. Обяснимо е някои народни представители да не разбират по една или друга причина съдържанието на проекта, изтъквайки правно-технически аргументи, каквито не съществуват. Законопроектът, ако се прочете внимателно, отговаря на всички зададени въпроси - за имущество, управление, представителна власт.
Що се отнася до принципните въпроси: какво са Строителни войски и необходимо ли е те да бъдат преобразувани - нещата, за които говори господин Гайтанджиев, не мога да си обясня по каква причина на Строителни войски биха могли да бъдат вменени функции, свързани с образованието, със социалната политика или с борбата с престъпността. Строителни войски не са панацея за обществото ни и не могат да бъдат. Тези проблеми са свързани със съвършено друг вид законодателство, а дейността - на други ведомства.
С този проект ние решаваме въпроса с правосубектността както на Строителни войски, така и на другите войски на Министерството на транспорта и на Комитета по пощи и далекосъобщения, създаваме един адекватен субект - участник в гражданския оборот, като в същото време запазваме възможността тези субекти да могат да участват в дейности, свързани с териториалната отбрана, не става дума за военни действия, териториалната отбрана, мобилизационната готовност и в случай на криза и инциденти. Тоест, тези субекти да могат да реагират адекватно на определени видове инциденти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Проектът е социален, тъй като сегашните кадрови военнослужещи се девоенизират по реда и условията на Закона за отбраната и Въоръжените сили със свързаните с това обезщетения, като в същото време не губят работата си. В проекта е посочен и ангажиментът на държавата към тези предприятия, към тяхната дейност и бъдеще. С този проект не се закриват Строителни войски. (Реплика от ДЛ: А се откриват.) Създава се един по-добър и адекватен на съвременната пазарна ситуация субект. (Смях и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има ли други изказвания? Няма други изказвания.
Поставям на първо гласуване законопроекта за преобразуване на Строителни войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 84, против 67, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Почивка до началото на парламентарния контрол в 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
За процедура има думата госпожа Станка Величкова. Заповядайте.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Господин председател, колеги! Моята процедура е повторение по същество от апела ми миналия петък. Аз моля, господин председателю, и настоявам онези актуални въпроси и питания към министър Димитров - министъра на образованието и науката, да намерят най-накрая излаз в пленарната зала. Моето питане е зададено на 1 март, днес сме 7 април. В случая проблемът, който поставям на вниманието на министъра и на пленарната зала, е изключително важен. Става въпрос за докторантите, които по Закона за общественото осигуряване трябва да плащат изключително високи осигурителни такси и оттам да се намалява тяхната възможност да съществуват, ако щете, и физически поради ниските държавни стипендии.
Моето предложение е свързано с това, че господин Муравей Радев - министърът на финансите - е на трета позиция. Аз предлагам на тази позиция да бъде господин министърът на образованието и науката, а на негово място да отговаря министърът на финансите. Защо предлагам така? Затова, защото непрекъснато образованието и науката и тяхното финансиране се разглеждат на остатъчния принцип. Сега аз искам най-накрая да осъзнаем необходимостта, че образованието и науката не трябва да бъдат функции на социално-икономическото развитие и да получават трохите от държавната субсидия, а да ги разглеждаме като фактор за икономическия растеж и просперитета на нацията.
Ето защо поне, ако това не се направи в бъдещия Закон за бюджета, днес в тази зала да направим един знак, че образованието и науката ще бъдат приоритет в бъдещото финансиране на държавата.
Затова предлагам именно министър Димитров да бъде на трета позиция, а господин Муравей Радев като министър на финансите, който ще осигури, живот и здраве, пари за образованието, да бъде на негово място.
Това е моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Величкова, миналия път се постави въпросът господин Муравей Радев да бъде напред. Дойде напред. Сега Вие искате да отиде по-назад. Е, не може така. Парламентарният контрол си е подреден и още вчера беше съобщен.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Неправилно е подреден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ама неправилно, защото Вие преценявате заради Вашия въпрос. Към Муравей Радев има също въпроси, на които той досега не е могъл да отговори.
За процедура има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Процедурно предлагам тези три госпожи, управляващи Национална телевизия - госпожа Лили Попова, госпожа Мирослава Неинска и госпожа Светла Петрова - да си подадат оставката и да поемат отговорността - не ми вдигайте ръце, господин Агов и други господа, знам, че в телевизиите по цял свят ръководството и никой друг поемат отговорност - за варварското показване, без предупреждение, на най-грубите факти на една човешка екзекуция пред нашите деца, пред хората, които припадаха, пред хората, които във Владая ми звъняха до 12 ч. вечерта.
И ви казвам, ако тези три дами са удобни на правителството три години да елиминират всички опоненти на господин Иван Костов, този път има добър повод те да си отидат. Да си отидат сега и да имат достойнството да си подадат оставката.
Призовавам, господин председател на Народното събрание, Вие да поемете тази инициатива и да защитите достойнството на българската нация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Ганчев, преди да правите процедура, прочетете закона. Никоя от тези три дами не се избира от Народното събрание, за да поставяте тук въпроса за тяхната оставка.
За процедура има думата господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя следното предложение. Преди малко уважаемата госпожа Величкова предложи да се разместят като поредност отговорите на министрите. Бих искал да обърна внимание на следното. Повече от три месеца господин министърът на вътрешните работи не е отговарял или поне на моя въпрос. Мисля, че и на други, тъй като, след като на мен не е отговарял три месеца, значи и на други колеги също толкова не е отговарял.
Предлагам, господин председателю, да подложите на гласуване удължаване на работното време с два часа - до изчерпване на отговорите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 185 народни представители: за 68, против 89, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Новопостъпили питания в периода 31 март - 6 април 2000 г.:
Питане от народната представителка Емилия Масларова към Иван Костов, министър-председател и министър на държавната администрация, относно ангажираността и инициативите на държавната администрация за подпомагане на гражданите в затруднено положение.
Питане от народния представител Александър Каракачанов към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно приватизацията на обособени части от "Слънчев бряг" АД.
Питане от народната представителка Станка Величкова към Димитър Димитров, министър на образованието и науката, относно процедурата за издаване на учебници в системата на средното образование.
Питане от народния представител Васил Клявков към Венцислав Върбанов, министър на земеделието и горите, относно възможностите на земеделските стопани за финансиране от фонд "Земеделие" и програма САПАРТ.
На всички тези питания следва да се отговори в пленарно заседание на 14 април.
Има за връчване писмени отговори от:
- министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Васил Козалиев;
- министъра на образованието и науката Димитър Димитров на питане от народната представителка Станка Величкова;
- министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов;
- министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Васил Козалиев;
- министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов;
- министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Георги Шишков.
Преминаваме към отговори на министър-председателя и министър на държавната администрация господин Иван Костов.
Има думата народният представител Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос.

ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, аз не вярвам на приказките на господин Фаулър за факта, че ние сме тренирали бойци на УНИТА на българска територия и не вярвам за всичките оръжейни обвинения, с които България се омерзява за пореден път.
Искам да знам само как Вашето правителство защити България в този двубой на някои сили отвън срещу нашата репутация и нашето достойнство и спазване на правилата на България отвътре?
Господин Фаулър наистина като представител на една държава, която няма нито дипломатически, нито търговски отношения с България, може да си ги говори всякакви и да търси "виновни", когато няма кой да ни защити.
Аз представих на вашите министри Валентин Василев и Надежда Михайлова писмо от министъра на търговията и индустрията Ал Паладини преди две години за желание да има търговска мисия на Канада в България. Не се направи една стъпка. Сега съм писал отново до Ал Паладини да направи всичко възможно и да провери това поведение на господин Фаулър в ООН на какво се базира, кой инспирира тези атаки срещу България?
Моят въпрос към Вас е: подготвяхте ли бойци в България в последните три години на Заир и на Того? Продаваше ли Вашето правителство и подопечните Ви фирми "Армимекс" и "Кинтекс" оръжие на тези две държави? И ако това е факт, как реагирахте, когато ни обвиняват в момента, че нарушаваме договора на НЕОКОКОМ, където в първите осемнадесет държави ние нямаме право да продаваме оръжие - ние, които бяхме в десетката на световната търговия за оръжие само преди десет години?!
Отговорете на Жорж ясно и категорично, да чуе народът долу с думи прости - да или не? Продавахте ли, тренирахте ли? Познавате ли тези господа от Того и Заир, които са имали представители в България и "Армимекс" работила ли е директно с тях? Да или не?
Големият лукс, който забелязах в "Армимекс", в лоното на господин Атанас Коларов, говори, че те живеят в двадесет и първи век, в една държава на нивото на САЩ по лукс, а оръжейниците долу мизерстват и нямат работа. Аз бях там на посещение и видях лукса им, видях как живеят господата в "Армимекс". И твърдят, че са частна фирма! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
Господин Ганчев, Вашият въпрос е: "Обучавала ли е България партизани от УНИТА и продавала ли е оръжие за Ангола?".
Никъде Того и Заир не фигурират. (Смях и оживление.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев! Бих желал да започна с факта, че съгласно резолюции 834 и 864 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, приети съответно на 1 юни и на 15 септември 1993 г., доставките на оръжие и боеприпаси за правителството на Република Ангола са разрешени и напълно законни, при положение, че се осъществяват през специално определени входни пунктове, определени от правителството на Ангола и разпространени от генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Спазвайки стриктно условията на тези резолюции, България е извършвала доставки единствено и само за правителството на Ангола.
Във въпроса очевидно се визират доставки за анголската въоръжена групировка УНИТА, които са изрично забранени по силата на посочените по-горе резолюции. Съществува международно установен режим на строги санкции срещу УНИТА спазването на които е предмет на постоянна дискусия в Организацията на обединените нации.
Краткият отговор на зададения от Вас въпрос е, че българската държава не е поддържала под никаква форма връзки или контакти с представители на УНИТА и не е нарушавала санкциите спрямо нея. Това е наша принципна позиция и се отнася както до обучението на нейни военни кадри, така и до продажбата на оръжие за тази организация.
Към този кратък отговор бих искал да добавя следните разяснения по принципните позиции на правителството, особено в светлината на известния ви доклад на експертната група на ООН за разглеждане нарушенията на санкциите от Съвета за сигурност на ООН срещу УНИТА.
Държа на първо място да подчертая, че изцяло споделяме целите, които си поставят както наложените санкции, така и докладът на експертната работна група по тяхното прилагане. Същевременно, и това не е само наша констатация, в доклада са допуснати сериозни слабости, които не допринасят за осъществяването на неговите хуманитарни цели. Именно поради това се стремим към отстраняване и коригиране на тези недостатъци и в по-нататъшната работа на ООН по този въпрос.
Горната констатация ни най-малко не намалява сериозността, с която България се отнася към доклада. Не може да не ни тревожи обстоятелството, че независимо от последователно провежданата политика на страната ни по стриктното спазване на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, вероятно в ръцете на УНИТА се е оказало оръжие, произведено в България. Загрижеността ни е свързана както с продължаващия кървав конфликт в Ангола, така и с негативното отражение върху доброто име на страната ни. Въпросът е доколко средствата, с които разполагат България, други държави и международната общност като цяло, са достатъчно ефективни за предотвратяване на случаите на нелегален трафик. Не е тайна, че в глобален план мерките за борба срещу незаконния трафик на оръжие не са перфектни и, че, за съжаление, реален факт е, че недобросъвестни търговци и посредници намират пролуки за тяхното заобикаляне.
Борбата с този проблем не е по силите не само на България, но и на нито една отделна държава. Необходими са колективните усилия на международната общност и ние даваме и ще продължаваме да даваме максимално възможен принос в тези усилия. Доказателство за това е и пълното съдействие, оказано от страна на България, на експертната група, изработила доклада. Достойно за съжаление е обстоятелството, че вместо да бъде оценен конструктивният подход на България, предоставените от самите нас факти и информация се подлагат на изкривени интерпретации и аналогии и служат като "обосновка" на обвинения срещу нашата страна.
Убедени сме, че е необходим безпристрастен, справедлив и балансиран подход, който да е в основата на добре обмислени и конструктивни мерки за пресичане нарушенията на режима на санкции на ООН както срещу УНИТА, така и цялостно и във всички взаимносвързани аспекти.
Очевидно е, че именно такъв подход е в процес на формиране в самия Комитет на Съвета за сигурност на ООН по санкциите спрямо УНИТА. Внесеният от него проект на резолюция на Съвета за сигурност предвижда нов период от шест месеца за допълнителен анализ и наблюдение на спазването на режима на санкциите. Това рефлектира и в позицията на председателя на Комитета по санкциите и в момента председател на Съвета за сигурност на ООН канадският посланик Фаулър, който признава, че в този вид докладът на експертната група страда от редица противоречия и методически недостатъци.
По-конкретно, в отговор на Вашия въпрос, искам да се спра на един факт, цитиран в доклада на експертната група на ООН.
През 1996 г. 40 заирски военнослужещи са били на обучение във Висшето военно училище "Панайот Волов" в Шумен. Обучението е извършвано по договор с участието на министерствата на отбраната на България и Заир - сега Демократична република Конго.
Проверката, направена от нашето Министерство на отбраната, напълно изключва хипотезата тези военнослужещи да са били бойци на УНИТА, въпреки твърдението на пленен от правителствените сили на Ангола бивш офицер на УНИТА, което е залегнало в доклада на експертната група на базата на предположения, изразени от този бивш офицер на УНИТА. Проверката, направена от Министерството на вътрешните работи по същия случай, доказва, че влизането и пребиваването на територията на България на тази група военнослужещи е било като граждани на Заир, притежаващи паспорти на тази държава.
Във връзка с посочената в доклада на експертната група възможност българско оръжие да е попадало в УНИТА чрез незаконно последващо отклоняване на български оръжейни доставки за Того, бих искал ясно и категорично да подчертая, че Република България е осъществявала доставки на оръжие за държавата Того напълно законно и в съответствие с всички действащи принципи и норми както от международноправен, така и от морално-политически характер. Спрямо Того не са налагани ембаргови или други ограничителни мерки по линия на ООН и други международни организации.
Що се отнася до оръжейните сделки с Ангола, както вече посочих, през последните три години България е изнасяла оръжие само за правителството на Ангола, предназначено изключително за нуждите на военното ведомство към службите за поддръжка на президента на Ангола. Разрешенията за всяка сделка са издавани от Комисията за контрол и разрешение на външнотърговски сделки с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба на базата на сертификат за краен потребител, издаден от същото ведомство на Ангола, който съдържа задължителна клауза за недопускане препродажба на имуществото на трети страни.
Когато нашата комисия издава разрешение за сделки с оръжие за Министерството на отбраната на Ангола в изпълнение на Резолюция № 864 на Съвета за сигурност на ООН от 15 септември 1993 г., тя изисква да се посочи точно входният граничен пункт на територията на страната, през който ще се осъществи доставката. След нейното осъществяване се изисква и потвърждение от правителството на Ангола, че доставката е извършена. В потвърждението задължително се посочват видовете и количеството оборудване, както и кога и през кой граничен пункт то е преминало. Следва да се отбележи, че не е изключено - повтарям - възможността българско оръжие да е попадало в ръцете на групировката УНИТА в резултат на военните действия, водени между нея и правителствени войски.
Държа да бъде ясно, че българското правителство подхожда с изключителна сериозност и е решено да изясни в цялостната му дълбочина и обхват въпроса за евентуалната отговорност не само на държавата, но и на български юридически и физически лица, които биха могли да се окажат свързани с умишлени или неволни нарушения на санкциите срещу УНИТА. За тази цел, както ви е известно, е създадена правителствена комисия под председателството на министъра на правосъдието. Задачата на комисията включва и проучване на възможностите за неправомерно достигане на българско оръжие до УНИТА чрез трети страни или чрез недобросъвестни международни търговци с оръжие. На основата на резултатите от нейната работа, които не мога да предрешавам, ние ще вземем всички необходими мерки, включително най-тежки санкции срещу евентуални български нарушители, ако такива се намерят и се намерят конкретни доказателства. Резултатите от тази проверка ще бъдат доведени от българското правителство до знанието на Съвета за сигурност на ООН във връзка с подготовката на предстоящото през втората половина на април т.г. заседание за разглеждане на проекта за резолюция относно възможните следващи стъпки по пресичане на нарушенията на санкциите срещу УНИТА.
Чрез нашето постоянно представителство в ООН и по двустранна линия вече осъществяваме системни контакти и обмен на информация по този въпрос с държавите - членки на Съвета за сигурност. Убедени сме, че с този прозрачен и конструктивен подход България ще защити достойно авторитета си на отговорен член на ООН, допринасящ активно за постигането на целите на световната организация. Очакваме по-късно през този месец въпросите да бъдат обсъдени и с високопоставена анголска делегация, която се очаква да посети България. Продължаваме и последователната си политика в областта на експортния контрол, включително чрез нашите инициативи в регионален план, които получават високо международно признание.
Във вътрешнонационален план, като следваща стъпка от системните действия за прецизиране на външнотърговския режим, особено на контрол в сферата на лицензионния режим и търговските сделки, в приоритетната програма на правителството за първото полугодие е предвидено Министерският съвет да подготви и внесе в Народното събрание пакет предложения за изменение и допълнение в законодателната уредба по тази материя. Конкретните текстове вече са подготвени от Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната подготовка на страната. Убедени сме, че чрез този позитивен подход България ще успее да защити своето добро име на страна, допринасяща за общата сигурност и стабилност в регионален, европейски и глобален мащаб. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Жорж Ганчев за реплика.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин министър-председател, аз съм втрещен. Аз Ви помолих за кратък отговор как защити вашето правителство нападките срещу България, които комунистическото правителство не можа да защити в аферата Георги Марков - не е доказано нищо; в аферата кой стреля срещу Папата. България стана синоним на тероризъм и на ужасни неща. Как вашето правителство ще защити - с хора като Филип Димитров ли, или с хора като вашия сегашен представител в ООН ли, България ще защитава нападките и клеветите срещу нашата татковина? За това става дума тук, а не за Вашия реферат от половин час. И народецът не разбира една хилядна от Вашите думи тук. Хилядна!
Светлана Дянкова преди два дни, когато клеветеше тук един човек - Минчо Коралски, аз й казах: "Не политизирайте нещата". И тя каза, че аз съм тук да привличам внимание в моите мизерни две минутки. И ви казвам: за моите мизерни две минутки вие ми откраднахте медиите три години.
И аз Ви умолявам още един път - кажете на хората с думи прости как ще защитите нападките срещу нашата страна за пореден път от зложелатели в чужбина? И мотивирам - нямаме лоби в Канада, имаме невъзвращенец амбасадор, имаме нехайна външна министърка, несвършила си работата. Щом нямаме лоби, ще търсят държава, която е уязвима. Същото е и в Либия - девет месеца нямаме амбасадор. Търсят държава, която е уязвима. Така не може.
Отговорете на хората ясно и конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Ето го човека. Времето му и на него изтича, но той не знае още. (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За разлика от мен, Вие знаете.
Има думата за дуплика министър-председателят.
Господин Ганчев, Вие знаете ли от коя държава е Фаулър? Защото казахте, че ние нямаме нито дипломатически, нито търговски взаимоотношения с Канада. А ние имаме и дипломатически, и търговски.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Аз съм човек, който ги е подобрявал, а не ти. Ти харчиш само народните пари за твоите екскурзии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не сте наясно.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз отговорих и ясно, и продължително се спрях на обстоятелствата, защото въпросът е твърде сериозен и твърде отговорен. В моя отговор имаше абсолютно ясни изречения и ако господин Жорж Ганчев не ги е разбрал, аз бих могъл да ги повторя. (Оживление в залата.)
Първото ясно изречение: "България е извършвала доставки единствено и само за правителството на Република Ангола". По-ясно от това може ли да се каже? (Неразбираема реплика от Жорж Ганчев.)
Второ: "България никога не е обучавала бойци от УНИТА и това е доказано от Министерството на отбраната и от Министерството на вътрешните работи". По-ясно от това може ли да се каже?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Как защитихте България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: "Осъществяваме системни контакти и обмен на информация със специалната Комисия по санкциите на УНИТА и с всички държави - членки на Съвета за сигурност. Абсолютно открито даваме необходимата информация и сме готови да сътрудничим за изясняване на истината". По-ясно може ли да се каже?
След това: "Създадена е правителствена комисия под председателството на министъра на правосъдието. Задачата на комисията включва и проучване на възможностите за неправомерно достигане на българско оръжие до УНИТА". По-ясно може ли да се каже?
Аз мисля, че не може по-ясно да се каже, но се опасявам, че отговорът е бил доста сложен за господин Жорж Ганчев. (Ръкопляскания и весело оживление от СДС.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя. (Неразбираеми реплики от Жорж Ганчев.)
Моля! Господин Ганчев, тишина в залата!
Следващият актуален въпрос е от народните представители Екатерина Михайлова, Асен Агов, Росица Тоткова. Ще го развие господин Асен Агов. (Реплики от ДЛ.)
АСЕН АГОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми господин министър-председател, в средствата за масово осведомяване се появи информация в рамките на последните десет дни, в която се твърди, че в Министерския съвет е назначен на работа служител, който преди години е получил нерегламентирано определена сума пари. (Смях в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
АСЕН АГОВ: Информацията беше изнесена от д-р Константин Тренчев. (Шум и реплики от ДЛ.) И това стана в студиото на Българското национално радио. В същото студио бях и аз и може би съм един от малцината, които са видели както касетата, така и стенограмата от нея.

Тиражираното чрез медиите беше аудиозапис. Доколкото ни е известно, посочените по-горе данни не са предоставени пред съответните органи за възбуждане на следствие. В публичното пространство се появиха догадки и съмнения, насочващи подозренията в определена посока. (Шум и реплики.)
Нашият актуален въпрос към Вас, господин министър-председателю, е следният: предприели ли сте нещо до настоящия момент и възнамерявате ли да се занимаете с този случай в бъдеще?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов. (Шум и реплики от ДЛ.) Господин Атанасов, правя Ви бележка. (Смях, шум и реплики от ДЛ.)
Госпожа Величкова, и на Вас ще направя забележка. Да не стане така, че да не можете да си зададете въпроса дори, когато дойде редът на министър Димитров. (Шум и реплики от ДЛ.)
Има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова и господин Агов! Веднага след като доктор Константин Тренчев обяви чрез медиите твърдението си, че притежава аудиокасета със запис на разговор, от който става ясно, че високопоставен държавен служител взема подкуп, заявих желанието си да получа записа, за да се запозная с неговото съдържание. До днес доктор Тренчев не ми е предоставил тази касета. От направената справка установих, че след искането от 31 март т.г. на главния прокурор на Република България господин Никола Филчев, записът не е бил предоставен и на него. Междувременно в публичното пространство започнаха да се формират различни версии и да се разпространяват различни слухове.
За да бъде сложен край на този процес, настоявам доктор Тренчев да предаде незабавно касетата със записа на мен или на съответните компетентни органи. И ако се установи по категоричен начин, че записаният разговор съдържа данни за получаване на подкуп от страна на служител на Министерския съвет, чийто глас бъде идентифициран, аз категорично и незабавно ще освободя този служител.
Длъжен съм да заявя, че институцията, която представлявам, не може да участва в разпространението и легализирането на слухове, тъй като коментарът на всеки слух ни прави част от него. Още повече, че битката с корупцията не може да се изражда в компроматна война, чието основно оръжие са слуховете и недоказаните твърдения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика има думата господин Асен Агов, ако желае. (Силен смях, подвиквания и ръкопляскания от ДЛ.) Благодаря на господин Агов. (Шум и реплики.)
Господин Жорж Ганчев, и на Вас Ви правя забележка. (Силен смях.)
Преминаваме към отговори на заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев.
Има думата народният представител Кирил Ерменков, за да развие своя актуален въпрос. Заповядайте.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател! Преди около месец на посещение в Лондон беше делегация на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, ръководена от председателя на агенцията господин Иван Шиляшки. В делегацията беше включен и заместник-председателят на Комисията по енергетика и енергийни ресурси господин Димитър Иванов.
Предвидено е по моя информация и по предварителна информация на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси при посещението да се подпише споразумение между НЕК - ЕАД и British Nuclear Fuels plc (BNFL) за извеждане от експлоатация на 1 и 2 блок на АЕЦ "Козлодуй", мениджирането и експлоатацията на 3 и 4 блок, изграждането на хранилище за отработеното гориво и управлението на радиоактивните отпадъци.
Преговори с британската компания BNFL са водени и през 1999 г. и е подписано рамково споразумение.
Уважаеми господин Жотев, ангажиментите на правителството по отношение на по-ранното извеждане от експлоатация на първите два блока на АЕЦ "Козлодуй", модернизацията на 5 и 6 блок и безопасната експлоатация на централата са от приоритетно значение за България през следващите години, поради което Народното събрание следва периодично да бъде информирано за изпълнението им.
Освен това смятам, че включването на членове на Комисията по енергетика и енергийни ресурси в делегации на ведомствата от изпълнителната власт би следвало да става съгласувано с ръководството на комисията, освен ако не се определят по политически критерии.
Във връзка с това моят актуален въпрос се свежда до следното:
Подписано ли е споразумение между НЕК и BNFL? Съгласуван ли е предварително проектът на споразумението с НЕК? Как оценявате Вие, господин Жотев, условията, включени в споразумението?
Моля освен това да ми отговорите в какъв състав е била делегацията на последните преговори в Лондон, кой е командировал членовете, за чия сметка, какви са разходите за командировката и какъв е резултатът от нея?
Моля Ви освен това да ми бъде предоставена заповедта или заповедите за командировка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Ерменков! В отговор на Вашия въпрос бих могъл да кажа следното:
На основата на постигнатите резултати от сътрудничеството с британската компания BNFL в областта на ядрената енергетика, през месец март - на 13, в Лондон са проведени работни срещи за финализиране рамката на по-нататъшното сътрудничество. Срещите са проведени на две нива: първо, срещи между Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси и Дирекцията за ядрена енергетика към Министерството на търговията и индустрията на Англия с участието на посланика на България в Лондон господин Добрев и заместник-председателя на Парламентарната комисия по енергетика и енергийни ресурси господин Иванов. Второ, работна среща на смесената работна група на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, НЕК и британската фирма BNFL.
Целта на срещите между Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси и Дирекцията за ядрена енергетика е била да се осигури официалната подкрепа на британската страна за сътрудничество в ядрената енергетика, в т.ч. норми, стандарти, организация по изпълнението на международни конвенции, използване на британски фондове и т.н. На срещата са били уточнени рамките на взаимодействие на институционално ниво и подходът за изработване и съгласуване на официален документ за сътрудничество. Такъв документ понастоящем е подготвен и се обсъжда с британската страна, след което ще бъде утвърден по съответния ред и ще бъде подписан.
Целта на работните срещи между НЕК и BNFL е била да се определи формата за по-нататъшно сътрудничество на базата на резултатите от съвместната работа по подписаното на 26 юли 1999 г. Рамково споразумение, което е приключило със заключителен доклад на 15 декември м.г.
Тук следва да уточня, че както Рамковото споразумение, така и подготвяните понастоящем документи, не са за извеждане и експлоатация на 1 и 2 блок на АЕЦ "Козлодуй", мениджирането и експлоатацията на 3 и 4 блок, изграждането на хранилища за отработено гориво и управление на радиоактивните отпадъци, както се сочи във Вашия въпрос, а целят използването на опита на тази водеща компания при разработване на оптимална програма за развитие в посочените области.
Сътрудничеството между НЕК и BNFL не излиза от рамките на обмяна на опит при стратегическото програмиране и не създава партньорски взаимоотношения в противоречие на българското законодателство. Сътрудничеството е отворено към участие и на други британски фирми, за което се търси съдействието на Дирекцията по ядрена енергетика.
Що се отнася до въпроса Ви кой е командировал членовете на делегацията, бих могъл да Ви отговоря, че командировката е организирана по заповед на председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси господин Шиляшки, като екипът е командирован за сметка на НЕК. Съставът на групата е: Иван Шиляшки - председател на агенцията и ръководител на делегацията, Данаил Тафров - главен изпълнителен директор на НЕК, Димитър Иванов - заместник-председател на Парламентарната комисия по енергетика и енергийни ресурси на Народното събрание, Антоний Иванов - ръководител на програми по ядрена безопасност към Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, Анри Дончев - ръководител на Международния отдел в същата агенция, Йордан Йорданов - ръководител на отдел в НЕК и Иван Хиновски - ръководител на направление "Ядрена енергетика" в "Енергопроект".

Мога да Ви представя всички заповеди за командировъчни на участниците в делегацията. Ето тук са всичките заповеди. В тях са описани конкретно разходите за командировката, но не ме карайте да Ви сумирам колко фракове, колко лири и т.н. са били планирани по тези заповеди.
Бих искал обаче също така да Ви дам и по-пълна информация за сътрудничеството на България с "Биенефелд", което смятам, че е по-същественото от Вашия въпрос, тъй като съм съгласен с Вас, че от време на време парламентът трябва да знае по каква програма...
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ, от място): Не от време на време, а постоянно!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР ЖОТЕВ: Добре, постоянно.
От време на време пред вас трябва да излиза някой от правителството, който да ви информира по каква програма се преструктурира НЕК и останалите системи от енергетиката, тъй като това е, бих казал, един от приоритетите през тази и през следващите години.
Искам да отбележа, че дейностите в областта на ядрената енергетика и ядрено-горивния цикъл имат много тясна връзка с международните отношения. Развитието на нормите и стандартите към ядрените обекти следват много строго международните изисквания, а това от своя страна води до необходимост от значителни инвестиции за поддържане на приемливо ниво на безопасност.
Инициативата за институционална подкрепа в усилията ни за привличане на стратегически партньори в посочената област цели подкрепа в международен план за експлоатацията на нашите мощности, както и решаване на конкретни проблеми с минимални разходи. В рамките на инвестиционния процес е важно осигуряването на сигурност за потенциалните инвеститори при спазване на действащите български закони при реализиране на конкретни инвестиционни проекти.
Съдействието на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси в областта на ядрената енергетика и ядрено-горивния цикъл се определя от тези общи разбирания и не цели създаването на някакви преференциални взаимоотношения с определени чуждестранни фирми. Конкретният избор на партньори се основава на проявена активност от страните и с приоритет се насочва към най-добрите компании в съответната област.
"Биенефелд" е водеща компания в областта на ядрената енергетика и ядрено-горивния цикъл и има над 50 процента държавно участие. След започване на приватизацията в този сектор английското правителство запазва основните дейности по производство и съхранение на ядрено гориво, както и експлоатацията на старите типове реактори в рамките на "Биенефелд". В последно време тази фирма закупи част от "Уестинг хаус" и "Ей Би Би", с което се превърна в лидер на пазара за оборудване на ядрената енергетика и ядрено-горивния цикъл.
На 26 юли 1999 г., както казах, със съдействието на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, е подписано споразумение, което има за цел изграждане основите на стратегическото сътрудничество. В рамките на това споразумение се достигна до съгласие по развитие на сътрудничеството въз основа на постепенно развитие на връзките, което беше обосновано в рамките на крайния доклад.
Координацията на сътрудничеството се предвижда да се възложи на смесен контролен съвет с участие на представители на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси и АЕЦ "Козлодуй", както и на "Биенефелд" и "Уестинг хаус". Организацията на работата най-общо ще обхваща срещи на Смесения съвет на всеки два месеца, за да планира и одобрява дейностите. Възлагането на всеки проект ще следва действащите изисквания в страната.
Що се отнася до Вашата препоръка за командировките, отскоро имам задачата да наблюдавам проблемите на енергетиката. Аз ще се постарая да изпълня тази Ваша препоръка.
С оглед на значимостта на сектор "Ядрена енергетика" както в икономически план, така и в подтекста на преговорите за присъединяването на България към Европейския съюз, считам, че усилията за осигуряване на подкрепа и достъп на ноу-хау ще имат положителен ефект за АЕЦ "Козлодуй". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
За реплика има думата господин Кирил Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин Жотев, аз не мога да бъда доволен от Вашия отговор. Вие изместихте темата, в която аз Ви въведох по отношение на целенасочената и точно определена цел на командировката. Аз ще се постарая да Ви предоставя допълнителна информация за това и предварителна информация на Държавната агенция за какво тръгна делегацията и с какво се върна.
Моят въпрос беше насочен преди всичко и беше предизвикан от факта, че не за първи път държавата чрез председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси изземва и се намесва в задачите на търговските дружества, в това число на Националната електрическа компания, налагайки условия и подписване на споразумения не от името на НЕК, а от името на Държавната агенция.
Освен това не за първи път се нарушава конкурсното начало за водене на преговори по конкретни задачи, имам предвид разговорите с "Биенефелд" при положение, че има и други подходящи, с по-добри оферти фирми, с които може да се преговаря.
И, на трето място, не мога да приема за нормален начина за определяне на състава на делегациите. В тази връзка аз се обръщам и към председателя на Народното събрание господин Соколов да следи за реда на включване на народни представители в отговорни делегации и да се търси крайният резултат.
Убеден съм, господин министър, че докладът на делегацията е одобрен, дадена е добра оценка за резултатите и практиката, порочната практика за командироване на специалисти и на делегации в областта на енергетиката ще продължи.
Аз си разрешавам като председател на Комисията по енергетика и енергийните ресурси да следя всички действия и изпълнението на разширения мандат на правителството, господин Жотев, за по-ранното извеждане на блоковете, на всички участници, на всички делегации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
За дуплика думата има заместник министър-председателят господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Ерменков, аз Ви казах, че при подбора на членове на делегации, свързани с проблемите на енергетиката, за в бъдеще ще осъществявам личен контрол. Нямам нищо против и всъщност приветствам участие на депутати, които имат професионални качества в областта на енергетиката, да участват и в някои от заседанията, примерно на Съвета за структурна политика, тъй като оттук нататък, през следващите няколко месеца, в енергетиката ще се случват доста важни неща... (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина! Господин Миков, не се обаждайте от място.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Така че не мога да се произнеса единствено по качествата на доклада, тъй като просто до този момент не се е налагало аз да го одобрявам, но по принцип можете да попитате моите служители, когато се връщат от командировка, колко е тежка задачата при описването на съответните резултати и съответните предложения. Много често се връщат. И това ще стане практика и в областта на енергетиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Звездалин Кафеджиев да развие своя актуален въпрос.
ЗВЕЗДАЛИН КАФЕДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!
През последните няколко години "Горубсо" - Мадан, реализираше големи загуби, поради което се наложи да се предприемат конкретни мерки, изразяващи се в няколко постановления, целящи стабилизирането на отрасъла, но това не даде очакваните резултати.
По искане на работещите в "Горубсо" - Мадан, се премина към отделянето на отделните клонове в самостоятелни структурни звена и се обяви ликвидация. В процеса на ликвидация се сключи приватизационна сделка за "Горубсо" - Мадан, и се създаде консорциум "Родопа инвестмънт", който е собственик на 80 на сто от капитала на дружеството.
От месец август 1999 г. предприятието фактически не работи. Това доведе до увеличаване на безработицата, социалното напрежение ежедневно нараства. Вече има и гладни стачки. Населението е отчаяно от безработицата и липсата на друга алтернатива за трудова заетост. Очакванията са единствено за започване на работа на приватизираното предприятия "Горубсо" -  Мадан, АД.
На проведените при Вас срещи между инициативния комитет, министър Радев, министър Нейков, представители на собственици от "Родопа инвестмънт" и синдикатите се постигна споразумение, в което се предвиждаше до 30 март 2000 г. да се извърши: провеждане на общо събрание на дружеството, прекратяване на ликвидацията, възстановяване на основната дейност, приемане на график за разплащане на работните заплати, приемане на график за изплащане на задълженията към другите кредитори.
Към 4 април 2000 г. е проведено само общо събрание на дружеството, прекратена е ликвидацията и са изплатени по две работни заплати на работниците и служителите.
Уважаеми господин министър, въз основа на горното въпросите ми към Вас са: имате ли актуална информация как се изпълнява приватизационният договор и постигнатите споразумения на срещите, проведени в Министерството на икономиката, и какви мерки ще предприеме ръководеното от Вас министерство за изпълнение на поетите ангажименти от страна на купувача? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник министър-председателят господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Кафеджиев, във връзка с Вашите два въпроса за приватизацията на 80 на сто от капитала на "ГОРУБСО", Мадан, мога да кажа следното. На въпроса - имам ли актуална информация за изпълнение на задълженията по приватизационния договор отговорът ми е положителен. Като орган по чл. 3 от Закона за приватизация сделката по продажбата е осъществена от Агенцията за приватизация и приватизационния посредник "Райфайзен инвестмънт". Поради това изисках и ми беше предоставена следната информация за изпълнение на задълженията на купувачите.
Консорциум "Родопа-инвестмънт". Съгласно подписания на 27 август 1999 г. договор за приватизацията на 80 на сто от капитала на "ГОРУБСО", Мадан в ликвидация, купувачите - консорциум от руската фирма "Восток-инвест" и турската "Сома-Кюмюр" са поели следните задължения:
1. В 3-месечен срок, считано от датата на придобиване на правото на собственост върху акциите да предприемат всички необходими действия и да вземат решение за продължаване на дейността на дружеството. С писмо от 1 март 2000 г. Консорциум "Родопа-инвестмънт" е уведомил Агенцията за приватизация за изпълнението на това задължение.
С решение от 24 февруари 2000 г. Смолянският окръжен съд е вписал прекратяването на ликвидацията на "ГОРУБСО", Мадан и е възстановил дейността му.
2. Да съдействат на дружеството да уреди погасяването на задълженията си към Националната електрическа компания, като в изпълнение на това са подписани съответните споразумителни протоколи между двете страни.
3. Да съдействат на дружеството да уреди изцяло задълженията си към бюджета и държавата, съществуващи към момента на подписване на приватизационния договор в срок от 6 месеца след прекратяване на ликвидацията. Срокът за изпълнение на това задължение от страна на купувачите изтича на 25 август 2000 г.
Купувачите са се задължили да представят на Агенцията за приватизация документи, които доказват по безспорен начин изпълнението на поетите от тях задължения.
Посочените задължения на купувачите са скрепени със съответните парични санкции в приватизационния договор. Освен и задълженията, които изброих, с оглед бъдещата дейност на дружеството купувачите са поели и следните ангажименти:
1. Да извършват инвестиции в дружеството, възлизащи на сума не по-малка от 4 млн. 500 хил. щат. долара за времето от 2000 до 2005 г.
2. Да осигурят поддържането на средносписъчна численост на персонала на дружеството от 590 човека за период от 3 години от датата на подписване на договора за приватизацията.
Първият отчет по изпълнението на инвестиционната програма и на програмата за трудовата заетост трябва да бъде представен в Агенцията за приватизация до края на месец март следващата година.
При неизпълнение на задълженията за инвестиции купувачите дължат неустойка в размер на 35 на сто от стойността на неизпълнената част за съответния отчетен период.
При неизпълнението на задълженията за поддържане на определена численост на персонала купувачите дължат неустойка в размер на 150 на сто върху минималната работна заплата за всяка договорена, но незаета бройка за съответния отчетен период.
Съзнавам, че основното, което вълнува жителите на град Мадан сега, е кога ще започне реалната дейност на "ГОРУБСО", Мадан. И в тази връзка разбирам техните тревоги, които в последните дни се изразиха в редица протестни действия. Затова ще се възползвам от случая да съобщя информацията, която получих рано тази сутрин от представителите на консорциума-купувач. Те ме увериха, че на 10 април, понеделник другата седмица, ще започне работа Рудоземската обогатителна фабрика, от която "Родопи-инвестмънт" също притежава 80 на сто от капитала и която е технологично свързана с дейността на Маданските рудници. Първоначално там ще започне преработка на натрупаната на отвал руда, а по-късно, след възстановяване на рудничната дейност, ще се преработва и новодобивана руда. Това ще осигури работа на над 200 души в "ГОРУБСО" - Ров и на още повече работници в "ГОРУБСО" - Мадан.
Мога също да кажа за сравнение, че ако на 16 февруари 2000 г., когато беше проведено общото събрание на акционерите, работещи в "ГОРУБСО" - Мадан бяха 204 човека, днес те са над 300 и продължава наемането на нови работници.
В заключение обаче искам да кажа, че моите съмнения относно действителните намерения на новите собственици на рудниците ще изчезнат окончателно, едва когато започне същинската дейност в находищата и в землището на град Мадан. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Кафеджиев, имате думата.
ЗВЕЗДАЛИН КАФЕДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин министър, аз съм съгласен с изнесеното от Вас. Но тъй като предприятието е в един район с изключително висока безработица, аз Ви моля Вие лично да наблюдавате процесите в "ГОРУБСО" - Мадан за изпълнението на задълженията на купувачите и при необходимост спешно да се намесвате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кафеджиев.
Питане към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Свилен Димитров относно защита на интересите на държавата при управлението и приватизацията на "Ален мак" АД, град Пловдив.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! "Ален мак" АД е едно от големите предприятия не само в Пловдив, но и в целия отрасъл за производство на козметични изделия, предприятие, което винаги е носело добри доходи и на държавата, и на своите акционери и работници. Затова е толкова засилен интересът към управлението му и опитите за приватизация през последните няколко години.
Темата "Ален мак" намира редовно място по колоните на пловдивските и националните печатни медии.
Ще си позволя да изложа по-подробно финансовите резултати на фирмата през последните няколко години.
Реализирана продукция. През 1996 г. - за 34 млн. долара; през 1997 г. - за около 43 млн. долара или 73 млн. лв.; за 1998 г. - реализирана продукция за 62 млн. лв., т.е. намаление с 20,7 на сто; за 1999 г. - реализирана продукция за 22,5 млн. лв., т.е. намалението спрямо 1997 г. е със 70 на сто.
За същия период нетната печалба е: през 1996 г. - 3 млн. долара; през 1997 г. - 13,7 млн. лв., която е 18,8 на сто от резултатите на фирмата; през 1998 г. реализираната печалба е 5,7 млн. лв. или намаление спрямо 1997 г. с 64 на сто; за 1999 г. по неофициални все още данни реализираната печалба е 237 хил. лв., което спрямо 1997 г. е намаление от 50 пъти. Според предварителни резултати за 1999 г. печалбата трябваше да бъде 1,88 млн. долара или около 3,3 млн. лв., реализираната, както виждаме, е с над 3 млн. лв. по-малко.
За същата година задълженията към държавния бюджет са 11 хил. 542 лв., към персонала - 307 хил. лв., към социалното осигуряване - 128 хил. лв., към доставчиците - 3,84 млн. лв.
Тъй като не разполагам с официален икономически анализ за 1999 г., ще си позволя да цитирам този за 1998 г. Рентабилността от основната дейност е намаляла 2 пъти. Произведената продукция е спаднала с 27 на сто, но в същото време разходите за заплати са се повишили със 157 на сто. Делът на външните услуги в себестойността на продукцията е 0,08 на сто и за тях би трябвало да се похарчат около 32 хил. лв., но в същото време са похарчили близо 6 млн. лв.
Чии услуги и за какво ги е ползвало предприятието, та се е натоварило с такъв разход, знаят само шефовете му. Същите тези шефове, които за 1998 г. са похарчили за командировки 150 хил. долара.
В същия този луксозен стил преминава и отчетното събрание на "Ален мак", което се провежда в Несебър. Въпреки че по-голяма част от дребните акционери - около 2000 души са от град Пловдив и, естествено, не могат да вземат участие и да развалят рахатлъка на ръководството с неудобните си въпроси.
Един такъв въпрос може би е: какво става с печалбата за 1997 и 1998 г., 90 на сто от която би трябвало да бъде реинвестирана? Във фабриката така и не е направено никакво технологично обновяване през тези години.
Така описаното от мен състояние изпълнителната директорка госпожа Антонина Хекимова определя като цветущо. Вярно е, че до назначаването й като изпълнителен директор през 1997 г. тя няма никакъв управленски опит в този специфичен отрасъл и е по-известна като родственица на господин Христо Бисеров. Но заради впечатляващите й управленски резултати или заради това перспективно родство, тази година й бе присъдено званието "мениджър на годината".
Странна одисея се вихри около опитите за приватизация на дружеството. 25% от акциите са разиграни на масовата приватизация и по-голямата част от тях вече са собственост на фирмата "Епик -  България". За обявените за касова приватизация през 1996 г. 47% от акциите на дружеството наддаваха няколко участника и търгът бе спечелен от Варненската фирма "Калтранс" с цена от 18,3 млн. долара и ангажимент за 19 млн. долара инвестиции. Сделката е спряна от Агенцията по приватизация по препоръка на Министерския съвет и в същото време е сменена процедурата от търг на конкурс.
Върховният административен съд отмени обявения през 1998 г. конкурс за приватизация на 51%, тъй като преговорите с "Калтранс" не бяха приключили. След спечелване на делото срещу Агенцията за приватизация във Върховния административен съд, варненците свалиха цената близо три пъти - на 6,3 млн. долара. Причината е влошеното финансово състояние на "Ален мак" през двете години и продължаващата съсипия от екипа на госпожа Хикимова.
Сега Агенцията за приватизация обяви нова процедура за продажба и докато Главната прокуратура проверява дали това решение е правомерно, на бял свят се пръкна ново РМД, направено от госпожа Хикимова, и със здравата протекция, отново се налага да спомена народния представител Бисеров, новото РМД се превръща в най-сериозен кандидат за 51% от акциите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Задайте си въпроса.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ: В този смисъл моето питане към Вас е: как вашето министерство и Агенцията по приватизация защитават държавния интерес при управлението и приватизацията на "Ален мак" АД - гр. Пловдив? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Димитров, държавата, в лицето на Министерството на икономиката, защитава интересите си в предприятията с преобладаващо държавно участие по два начина: чрез определяне състава на органите за управление и чрез контрол върху тяхната дейност.
"Ален мак" - гр. Пловдив, е дружество, в което държавата има 75%. Управлява се от Съвет на директорите, в който е включен служител на Министерството на икономиката - главен юрисконсулт. На практика държавата чрез своя представител в органа за управление въздейства при вземането на решения и получава необходимата информация за развитието на дружеството. Освен това, при необходимост се извършват проверки от комисии, включващи служители на министерството. Такава проверка е извършена през 1998 г. в "Ален мак". Проверката не доказа нарушения на ръководството на дружеството.
Верни са цифрите, които изнесохте по отношение размера на печалбата - 13,8 млн. нови лева през 1997 г. Тя пада на 5,7 нови лева през 1998 г. За 1999 г. печалбата е 240 хил. лв.
Тенденцията на спад е характерна за цялата парфюмерийно-козметична промишленост. Върху тази тенденция значително влияние оказва кризата на руския пазар, където главно се изнася продукцията на предприятието.
"Ален мак" е дружество с експортна ориентация, като 82% от продукцията се реализират на външни пазари и едва 18 на сто - на вътрешния пазар. Приходите от продажбите през 1997 - 1999 г. са съответно: около 74 млн. нови лева през 1997 г., около 63 млн. лв. през 1998 г. и около 42 млн. през 1999 г. Проблемите на вътрешния пазар са свързани с производството на фалшификати от различни фирми, от наличието на мощна конкуренция от вносни артикули, както и конкуренцията на новосъздадените български фирми - те са около 800.
"Ален мак" има сериозни затруднения при разплащането с доставчици. Причината е най-вече прилаганата все още схема за разсрочено плащане с клиенти и липсата на достатъчно оборотни средства. Това води до напрежение и проблеми при обезпечаване на производствената програма със суровини, материали и амбалаж.
Съветът на директорите на дружеството има приета бизнеспрограма за стабилизиране и развитие на дружеството, която беше предварително съгласувана с Министерството на икономиката. В нея се предвижда реализацията на продукцията през 2000 г. да бъде 24,1 млн. щатски долара, което е със 7,1% повече в сравнение с 1999 г. За да се осъществи това, се предвижда да се разработят и усвоят в производството на над 50 нови и да се усъвършенстват вече произвеждани продукти, като предвидените средства за внедряване през периода 2000 - 2002 г. са съответно по години: 100 хил. долара, 150 хил. и 200 хил. долара.
Във връзка с приватизацията на "Ален мак" ви информирам за следното. Независимо от факта, че процедурата за приватизацията на "Ален мак" е открита още през 1995 г., към настоящия момент все още не е сключен приватизационен договор. Първият метод за приватизация на "Ален мак" е определен от Агенцията за приватизация през ноември 1996 г. В него се предвижда приватизацията на 47% от капитала на дружеството чрез метода преговори с потенциални купувачи. В определения срок за подаване на оферти са постъпили 9 предложения. На първо място е класирана офертата на "Канонтранс" - гр. Варна, тъй като е съдържала най-високи параметри по отношение на цена и размер на инвестициите.
След като е бил парафиран проектодоговорът от Агенцията за приватизация и от потенциалния купувач, сделката е одобрена от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация.
С протокол № 64 от заседание на Министерския съвет от 1997 г. правителството е препоръчало на Агенцията за приватизация да прекрати процедурата за приватизация на "Ален мак" чрез преговори с потенциални купувачи и да обяви нова процедура, като методът за продажба да бъде конкурс. Съобразявайки се с препоръките на правителството, Агенцията за приватизация, с Решение № 528П от 19 януари 1998 г. е обявила публично оповестен конкурс за продажба на 51% от капитала на "Ален мак" и е прекратила процедурата чрез преговори с потенциални купувачи. Същевременно потенциалният купувач "Канонтранс" е депозирал жалба във Върховния административен съд, с която се иска обявяване нищожността на решението на Агенцията за обявяване конкурса за приватизация на "Ален мак".
Върховният административен съд през февруари 1999 г., с 5-членен състав, оставя в сила решението на Върховния административен съд, с което се обявява нищожността на цитираното решение на Агенцията за приватизация.
Агенцията за приватизация стриктно е изпълнила задълженията си, произтичащи от влязлото в сила решение на съда, имайки предвид императивния характер на нормата по чл. 30 от Закона за Върховния административен съд, че решенията му са задължителни за участващите по делото органи и лица. В конкретния случай за Агенцията за приватизация това означава, че е в сила процедурата за приватизация на 47% от акциите на "Ален мак", при метод отново преговори с потенциален купувач. Затова и агенцията е продължила да работи именно по тази процедура.
С оглед на факта, че през тригодишния период, а именно от 11 ноември 1996 г., когато е датата на вземане на решение за приватизацията на Агенцията за приватизация, до 15 февруари 1999 г., когато е взето решението на съда, валидността на приватизационната сделка е изтекла, както и че са променени финансовите резултати на дружеството, Агенцията за приватизация възлага нов правен анализ, нова приватизационна оценка и разработването на нов информационен меморандум на "Ален мак".
До подписване на приватизационния договор за продажба на "Ален мак" не се е достигнало, тъй като БНБ, управление "Банков надзор", е уведомило Агенцията за приватизация, че "Канонтранс" - гр. Варна, с управител Тоньо Икономов - правоприемник на едноличния търговец "Канонтранс", фигурира в списъка на лицата с необслужвани кредити по чл. 3, ал. 1 от Закона за информация относно необслужваните кредити, тъй като не е погасил задълженията си към Първа частна банка, клон Варна.
Съгласно Допълнителните разпоредби на Закона за приватизацията Агенцията за приватизация няма право да допуска за участие в процеса на приватизацията и да сключва приватизационни договори с физически лица, юридически лица, членове на управителни и контролни органи на юридически лица, включени в списъка по Закона за информация относно необслужваните кредити, освен в случаите, когато те са уредили задълженията си. Именно поради това Агенцията за приватизация, с решение от 23 декември 1999 г., определи приватизацията на "Ален мак" да бъде осъществена чрез преговори с потенциални купувачи. След обнародването в "Държавен вестник" на това решение "Канонтранс" ЕООД, представлявано от управителя Тончо Икономов, депозира жалба във Върховния административен съд. По жалбата е образувано административно дело № 731/2000. Първото заседание е насрочено за 13 март 2000 г., но делото е отложено за разглеждане.
Развитието на приватизационната процедура на "Ален мак" беше обсъдено на заседание на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация на 23 март т.г. С протоколно Решение № 8 от 24 март Надзорният съвет възложи на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков да внесе за разглеждане договора за продажба на 47% от капитала на "Ален мак" с класирания на първо място потенциален купувач "Канонтранс" ЕООД. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Димитров, имате думата за два уточняващи въпроса.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин министър, преди да задам допълнителните си въпроси, искам да изясним някои неща, свързани с длъжниците на фирмата. Най-големият длъжник за 1997 г. това е българо-руската фирма "Булрускомерс", която за една година е натрупала 4,9 млн. лева дълг, което е 70 на сто от всички дългове. Интересното е, че тази фирма е протежирана от организационния секретар на СДС в гр. Пловдив господин Колиманов. След нейното отстраняване от положението й на основен дистрибутор за руския пазар, шест руски фирми за 1999 г. дължат 3,6 млн. долара по данни от края на годината. Това са: фирмата "Бакардо" с 2,8 млн. долара и "Голдс бор" с 257 хил. долара. Те също обаче са от кръга на фирмата "Булрускомерс". Другите фирми - "Виктория", "Импресия" - хасковска фирма, "Фит" и "Турбо М", дължат в момента между 150 и 200 хил. долара. Дълговете се трупат докато се водят съдебните дела с "Каро транс".
Много интересна е динамиката на натрупване на тези дългове. Фирмата "Фит" от 31 юли до 11 септември 1998 г. навърта 196 хил. долара дълг. През същия период фирмата "Турбо М" прави 148 хил. долара дълг. Фирмата "Импресия" за същия период реализира 82 хил. долара дълг. Всички тези дългове все още не са погасени към края на 1999 г. "Бакардо" от 29 септември 1999 г. до 27 декември 1999 г. задлъжнява с 2,8 млн. долара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Задайте си въпросите, времето Ви свършва!
СВИЛЕН ДИМИТРОВ: Времето ми не свършва, господин председател. Това, което говоря в момента, е тясно свързано с бъдещата схема за приватизация на фирмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Времето Ви свърши и не можахте да си зададете двата допълнителни въпроса. (Заместник-председателят Иван Куртев изключва микрофоните на господин Димитров, който продължава да говори при изключени микрофони.) Вече е късно, господин Димитров. Одеве Ви оставих да говорите една минута повече, сега Ви предупредих. Очевидно трябва да си разчитате времето по-добре.
Господин министър, чухте ли допълнителните въпроси или не?
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Макар че не съм много сигурен как точно формулирахте въпросите си, мога само да кажа, че си записах, първо, информацията, която споделихте при развиването на въпроса, че в предприятието се харчели много пари за командировки. Ще направя проверка.
А по отношение на уточняващите Ви въпроси, че има много доставчици, аз вече Ви обясних причината. Доставчици, които не са си изплатили задълженията, това се дължи най-вече на възприетия начин на взаимоотношения с клиентите - разсрочено плащане, при което фирмата остава потърпевша в повечето случаи, тъй като зависи от намеренията на своите клиенти. Благодаря Ви за информацията! Ако можете да ми я предоставите в писмен вид, моите служители ще я прегледат и ще преценят дали има нужда от проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За оценка на отговора имате думата, господин Димитров.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин министър, аз не мога да съм доволен от Вашия отговор, може би за това вина носи и председателстващият заседанието днес, защото за три години цената на предприятието е намалена 12 пъти. И това е резултат от дейността на екипа на госпожа Хекимова. В същото време в руски банки стоят 3,6 млн. долара на длъжници на фирмата. И аз имам доста голямо основание да считам, че някои от тях са учредители в РМД-то на госпожа Хекимова, която се явява основен кандидат за приватизация на дружеството.
Затова исках отговор от Вас - Вие ще ми дадете ли гаранции на мен, на работниците в предприятието, че с тези дългове няма да бъде закупено предприятието. За това ставаше дума. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не мисля, че реагирате конкретно на моето обяснение и не приемам Вашите обвинения. Не мога като министър на икономиката да дам гаранции с какви точно пари ще бъде закупено предприятието. Първо, не е ясно кой ще закупи това предприятие, няма окончателно решение. При извършването на една приватизационна сделка, разбира се, органът, който е по чл. 3, извършва проверка за произхода на средствата. Това Агенцията за приватизация очевидно ще направи.
Що се отнася до парите, които според Вас стоят в някаква руска банка, Вие какво очаквате, като министър на икономиката да изчакам назначаването на моя...
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Ще си искате дълговете.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Какво значи да се искат дълговете? Министърът на икономиката да поиска от руските банки парите да дойдат по административен път ли? Минало е това време. Минало е времето, когато на основата на някакви правителствени решения се вземат решения по отношение на дейността на две бизнеспредприятия. Просто съм изненадан от начина, по който реагирате на моето обяснение, и съжалявам за позицията, която заехте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ:  Благодаря на заместник министър-председателя.
Питане към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Румен Овчаров относно договори за доставка на резервни части за мини "Бобов дол".
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин заместник министър-председател, има поне два закона, които изискват проверка на парите, с които се участва в приватизацията. Така че Вие сте длъжен да направите това.
Моят въпрос е свързан с доставка на резервни части за мини "Бобов дол". 1999 г. беше лоша година за българския въгледобив - производството спадна с повече от 5 млн. тона, отдавна забравихме цифрите, които писахте в така наречената стратегия за развитие на енергетиката - 35-36 млн., сега то е някъде около 25. През 1999 г. се сринаха всички качествени показатели в отрасъла. Намаля производителността на труда, намалява ефективността, увеличават се загубите.
Най-тежко е положението в мини "Бобов дол", където въпреки отписаните и прехвърлени просрочени стари данъчни задължения на новосъздаденото дружество "Калош ББ", прехвърлихте му 27 млн., мини "Бобов дол" завършиха 1999 г. с 15 млн. лева просрочени задължения към Националния осигурителен институт и към бюджета, също така със загуба от почти 5 млн. лева. И това при условие, че през 1998 г. мини "Бобов дол" са инвестирали уж за подобряване на условията на работа и за подготовка на нови запаси повече от 10 млн. нови лева. Тоест, дружеството не плаща данъци, не плаща заплати, не плаща осигуровки, но инвестира. Някой ще каже, че хората мислят за бъдещето.
Нека да проследим заедно с Вас една такава инвестиция в мини "Бобов дол". На 11 май 1998 г. изпълнителният директор на мините назначава комисия със задача да извърши пряко договаряне с цел постигане на най-изгодни условия, най-изгодна цена, най-изгодни гаранции, най-изгодно качество, най-изгоден начин на разплащане и други клаузи, защитаващи интересите на дружеството. Става дума за доставка на резервни части - няма да ги изброявам сега, написал съм ги в питането си към Вас. Както сте забелязали, заповедта е от 11 май, а вече на 13 май 1998 г. господин Явруцки, регионален мениджър на фирмата "Дойче Бербау Техник", представя проектодоговорите. Фирмата не е случайна, тя е дъщерна фирма на най-големия производител на въглища в Германия. На 14 май се договарят и условията на плащане. На 19 и 20 май 1998 г. се провеждат заключителните преговори в комитета в присъствието на господин Владев. Господин Владев е главният икономист на Комитета по енергетика и изпълнителен директор на фонд "Енергийни ресурси", откъдето ще бъдат преведени малко по-късно и парите за сделката.
Както виждате, господин министър, не става дума за никакви търгове, не става дума за конкурси, не става дума за маркетингово проучване, не става дума за събиране на оферти. Само за 10 дни са постигнати уж, според господата, най-изгодните условия за дружеството. Тези най-изгодни условия включват 95 на сто авансово плащане три месеца и половина преди доставката, включват неустойка максимум до 7 на сто независимо от закъснението, включват и изтичане на банковата гаранция 15 дни след срока на договора независимо дали е доставено оборудването. Не знам дали тези условия могат да бъдат наречени изгодни. Явно много доволни от постигнатото или може би по други причини господата от Комитета по енергетика подписват договора без забавяне. Той е подписан на 4 юни за сумата от 8 млн. германски марки. И което е още по-важно, буквално след няколко дни започва превеждането на дължимите суми. Петдесет на сто от сумата е преведена още на 9 юни.
Въпросите ми към Вас, господин министър, са: подготвен ли е съответният договор в съответствие с българското законодателство; изпълнени ли са те, самите договори, в съответствие с българските интереси; защитени ли са тези интереси; използвани ли са по предназначение парите, които дружеството превежда на германската фирма "Дойче Бербау Техник"? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Имате думата, господин заместник министър-председател.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Господин Овчаров, преди да дам отговор на Вашето запитване за сключените договори № 98-001 и 98-005 - за доставка на резервни части от 4 юни 1998 г. от мини "Бобов дол", ще направя следното разяснение.
За доставка на резервните части, за които питате, са сключени поредица от договори в един и същи ден. И те не са само тези два, които визирате, а са договори с номера 98-001, 98-002, 98-003, 98-004, 98-005. Впоследствие има сключен и договор 98-006, подписан на 28.12.1998 г. за доставка на резервни части от общ характер.
Предисторията на договорите е следната: мини "Бобов дол" са закупили през 1985 г. механизиран въгледобивен участък за нуждите на рудник "Бабино" от фирмата "Кльокнер Бекорит" - Германия. Комплексът започва работа през 1986 г. Фирма "ДБТ", което е дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Германия, и е правоприемник на "Кльокнер Бекорит" е производител и изключителен доставчик на резервни части, които са необходими за поддръжката на същия комплекс. Този комплекс е уникално минно оборудване и единствен по рода си в Европа. Предвид пълната амортизация на комплекса и запазване на производството на технически показатели на рудник "Бабино" през 1994 г. е взето решение за закупуване на нов такъв комплект. През септември 1994 г. е подписан договор на стойност 17 млн. и 100 хил. германски марки между немската фирма и мини "Бобов дол". Този договор е бил съгласуван с тогавашното "Въглища холдинг" АД и одобрен от Комитета по енергетика. Съгласния същият договор доставката е трябвало да бъде извършена до 31 март 1996 г. Такава доставка не е реализирана поради нереалната оценка на възможностите и източниците за финансиране на общата стойност на договора. Едва на 23 октомври 1995 г. със средства от Държавен фонд за реконструкция и развитие е направен първия транш по договора в размер на 4 млн. германски марки, с което започва изпълнението на договора.
Оставям без отговор логичният въпрос защо от м. октомври 1995 г. до м. юни 1997 г. 4 млн. германски марки са стояли блокирани в немска банка по сметка на фирмата без да бъдат оползотворени, при положение че има крайна необходимост от резервни части за този комплекс. Факт обаче е, че по този начин са създадени трудности за тяхната експлоатация и условия за значително влошаване на икономическите резултати на дружеството.
Оценявайки необходимостта от резервни части и напълно неясното блокиране на тази кръгла сума, ръководството на Комитета по енергетика и "Въглища холдинг" АД в края на юни 1997 г. прекратяват договора и подписват споразумение с немската фирма за усвояване на преведения вече транш. С това споразумение се изглаждат и уреждат всички взаимни претенции по договор № 61-91-07, включително и натрупаните до този момент задължения за направените разходи по оползотворените резервни части от консигнационен склад и изработения прототип на крепежна секция на обща стойност 715 хил. германски марки. За остатъка от 3 млн. и 285 хил. германски марки са доставени резервни части както за останалите механизирани комплекси, така и за дизел-моно релсовата система в рудник "Бабино" на мини "Бобов дол".
На база технико-икономически обосновки и решение на Съвета на директорите на дружеството е изготвен доклад до Държавния фонд "Енергийни ресурси", с който се предлага отпускането на безлихвен заем за извършване на основен ремонт на съществуващия комплекс. В тази връзка се сключват договорите, които цитирате, за доставка на резервни части и оборудване. Общата стойност на тези договори е 7 млн. и 800 хил. германски марки, като 6 млн. и 200 хил. германски марки са осигурени от Държавния фонд "Енергийни ресурси", а останалата част се обезпечава с оборотни средства на дружеството.
Цитираните от вас условия в договора са верни. В същото пропускате факта, че всяко плащане е било съпътствано от съответна по стойност банкова гаранция в полза на мини "Бобов дол". Предвидените в договора санкции и неустойки от 0,5% за всяка започнала седмица за първите четири седмици на забавата и по 1% за всяка следваща седмица, но не повече от 5% върху стойност на доставените със закъснение материали са обичайни за такъв тип договори. Във връзка с тези договорени условия по договор № 98-003 е направено просрочие от една седмица, за което доставчикът е бил санкциониран.
По договор № 98-002, поради направени изменения в конструкцията на хидроразпределителите, е получено поевтиняване в общ размер около 28 хил. германски марки. Тези средства ще бъдат използвани за приспадане на плащанията от допълнително сключен договор за консумативи, необходими за работа на комплекса. През март 1999 г., сделките, които са предмет на Вашето питане, приключват в рамките на договореностите, за което са подписани съответните протоколи. Ремонтният комплекс "Кльокнер Бекорит" е пуснат в редовна експлоатация през юли 1999 г. и до момента изпълнява разчетената си производствена програма.
От информацията, която ви представям, е ясно, че направените сделки са допринесли за стабилизирането на производствената дейност на рудник "Бабино". С това мога да кажа, че са защитени интересите както на въгледобивното дружество, така и интересите на държавата. Пълната документация по тези въпроси се намира в Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси и във въгледобивното дружество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Жотев.
Господин Овчаров, имате думата за два допълнителни въпроса, ако желаете.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Тази история, която ни разказахте, беше много интересна, но тя няма отношение към въпроса.
Господин Жотев, на 9 юни са преведени първите 50% от дължимите суми. На 9 юни! На 11 юни лицето Васил Пантелеев изпраща до господата Ментров, Явруцки и господин Грауер от "Дойче Бербау Техник" следния факс:
"Уважаеми господа, във връзка с взаимните ни задължения по сключените договори между мини "Бобов дол" и "Дойче Бербау Техник" и съгласно нашите джентълменски разговори и уговорки желая да ви уведомя за следното...".
По-нататък става дума за преведените пари и фразата: "Имахме уговорката част от сумата - 200 хил. германски марки, да бъде преведена на 11 юни 1998 г. в Полска банка, тъй като там имахме сделка, което не стана и сделката се провали и ще понесем щети.". По-нататък: "Поради провала на плащането за Полша е необходимо договорената в дойче марки сума да бъде преведена най-късно до 12 юни по взаимно уточнената сметка в "Банк Сайпръс Попюлър Банк" - Лимасол Мейн, Кипър. ("Браво! Браво!" Ръкопляскания от ДЛ.) Неизпълнението на посочените по-горе обстоятелства могат да доведат до прекратяване на сключените договорни споразумения."
Допълнително, уважаеми господин Жотев, по указание на господин Пантелеев са преведени и направени още 6 превода:
- за 297 хил. марки до "Амербанк" - Полша;
- на 16 юни за 79 - до "Лимасол Мейн Валдес Комерс" - Кипър, ("Браво!", "Браво!", ръкопляскания от ДЛ.);
- на 20 юли - 100 хил. дойче марки до "Дойче Екстракт - Кафе"; ("Браво!" "Браво!", ръкопляскания от ДЛ.)
- на 24 юли - 166 хил. марки "Роша Трейдинг Миршад Базар" - Дубай; ("Затвор!", "Браво!", "Браво!", ръкопляскания от ДЛ.).
- на 27 юли - 71 хил. марки - отново в Дубай. (Шум, реплики и ръкопляскания в ДЛ.)
Общо, уважаеми господин заместник министър-председател, седемте превода са на стойност 1 млн. 91 хил. германски марки. За всички преводи, господин заместник министър-председател, са налични документи, потвърждаващи тяхното превеждане, както и писмата на господин Пантелеев до съответните банкови институции.
Допълнителните ми въпроси към Вас са:
- Кое е лицето Васил Пантелеев, с какво право той се разпорежда за прехвърляне на огромни суми по негови сметки в чужди банки?
- Кои са джентълменските споразумения, разговори и уговорки, какво общо имат те със сделката на господина в Полша и защо те трябва да бъдат платени за сметка на умиращо въгледобивно дружество? Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ. "Браво!" Скандирания: "В затвора!", "В затвора!" в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Колеги, можем ли да запазим тишина?
Думата има заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители!
Господин Овчаров, щеше да бъде по-добре според мен, ако в писмената част, която сте изпратили преди седмица, бяхте дали тези данни, за да Ви дам отговор сега кой е господин Панталеев и извършил ли е нарушение. Дайте ми тези цифри и аз ще проверя дали има нарушение. Не мога да разбера защо с такъв апломб се цитират данни? Ако има нарушения, ще бъдат проверени и ще Ви дам информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За да изрази отношението си към отговора, има думата народният представител Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин заместник министър-председател! Не Ви предоставих данните, защото те са представени на господин министър-председателя преди почти една година и той не си е мръднал пръста през целия този период. Ако искахте да проверявате, щяхте да проверите, че господин Панталеев участва във фирма, създадена съгласно фирмено дело № 1049 от 1998 г. и е управител на тази фирма. Фирмата се казва "Екошипка" ООД. В тази фирма заедно с господин Панталеев участват още две госпожи, на които бих искал да запомните имената.
Едната се казва Валя Петкова Владева и е съпруга на господин Йовко Владев, доскорошен шеф на Икономическия отдел на Комитета по енергетика и доскорошен шеф на Държавния фонд "Енергийни ресурси". (Шум и реплики от ДЛ.)
Второто лице, уважаеми господин Жотев, е Марина Спасова Шиляшка - съпруга на господин Иван Шиляшки. (Шум и реплики от ДЛ.)
Предполагам, че сега вече Ви е ясно защо господин Панталеев си позволява да нарежда на германската фирма какви суми и къде да бъдат превеждани и защо германската фирма така безропотно изпълнява превеждането на тези суми в съответните банки, за които казах.
Уважаеми колеги, тази далавера не е пример само за корупцията сред управляващите. Тя не е пример само за това как една група от хора се облагодетелстват на гърба на едно загиващо въгледобивно дружество. Тя, уважаеми господа управляващи, е пример за това как вие не само че не се борите с корупцията, ами, напротив, всячески прикривате тази корупция. Защото, отново повтарям, преди повече от една година всичките тези документи са представени на господин министър-председателя. Преди повече от една година тези документи са представени и на Националната служба за сигурност и никой до момента не си е мръднал пръста за това.
Затова, господин Жотев, оттук нататък с тези обяснения: "Ако ми бяхте дали, щяхме да проверим", просто не върви. Разберете, позата на щрауса няма да Ви спаси. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Следва питане от народния представител Руси Статков към заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев.
Господин Статков, имате думата да развиете питането си.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господин заместник министър-председател, господин министър, колеги! Питането ми е свързано с едно от най-големите предприятия в моя регион, разбира се, вече бившо, но даващо хляб и заетост на много хора. Става дума за МДП "Септември" в село Смоляновци, което имаше предмет на дейност добив на уранова суровина.
Преди да направя това питане, аз имах близо година и половина опити, и то неуспешни за съжаление, с Вашия предшественик, господин Жотев, и с други ведомства - да насоча вниманието им към онези проблеми, които трябва да бъдат решени, и то не на база на мое лично желание, а на съществуващите две постановления на Министерския съвет - № 56 от 1994 г., отменено, и впоследствие № 74 от 1998 г. във връзка с уранодобива.
Бих искал да аргументирам онова, което казах преди малко, а именно, че опитът беше неуспешен за ангажимент на онези, които получават заплати, да изпълнят своите задължения. Пред мен са информации на няколко министерства, които са ангажирани с постановленията на Министерския съвет - на здравеопазването, на земеделието и горите, на околната среда и водите и на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси. В нито една от тези информации няма, повтарям, няма изпълнен ангажимент по тези постановления за това предприятие и за района на добив на уран на базата на територията, която то включва.
Нещо повече, в отчета, който господин Шиляшки направи, той призна наскоро в Комисията по енергетика и енергийните ресурси, че остават нерешени въпросите с разрушаването на някои надшахтови, надземни комплекси и тук цитира миннодобивното предприятие "Септемврийци", а също така, че това затруднява връщането на земите на собствениците и т.н., и т.н.
Господин заместник министър-председател, това е една пълна безотговорност, която продължава с ликвидацията на самото предприятие, а това буквално е унищожаване на основни фондове - и парната централа, и сгради, които са строени и които са наистина с прекрасно разположение и устройство, и далекопроводи, 40-километров далекопровод, нарязан, унищожен, и други, и други средства, които наистина, ако имаше отговорни хора, щяха по друг начин да бъдат реализирани. И, разбира се, онези, които имат да получават своите възнаграждения, щяха да ги получат. В момента има неизплатени средства за 30 млн. или 30 хил. вече деноминирани лева на работниците, които последно работят в това предприятие.
Мисля, че е редно тук да чуят колегите, че се увеличава рязко смъртността през последните години вследствие на неизпълнение на ангажиментите на Министерството на здравеопазването, няма отчистка на водите, които са свързани с рудниците, има изтичане на радиоактивни води, които стигат до огромна територия от област Монтана. (Реплика от Христо Христов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Христов, правя Ви бележка.
РУСИ СТАТКОВ: Има, повтарям, огромно неудовлетворение, липсата на вяра в каквото и да е било начинание, защото просто такова няма.
Аз Ви питам, господин заместник министър-председател: Вие и хората, които ръководите, какво правите по изпълнение на тези постановления и конкретно на последното, разбира се, свързано и с другото? Имате ли наистина намерение, получавайки своите заплати, да ги заработвате?
Надявам се, че с Вашия отговор и ангажиментите, които евентуално би трябвало да поемете в изпълнение на тези постановления и конкретно на последното, да дадете отговор на хората от Смоляновци. Това е едно населено място, което е едно от най-големите в моя регион, беше община, което свързваше и свързва своите надежди с Вашите действия, разбира се, вече много компрометирани.
Господин заместник министър-председател, мисля, че Вие осъзнавате онова, което би трябвало да е направено. Надявам се в отговора си да поемете тези ангажименти, които до този момент не са извършени. Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Статков.
Думата има заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители!
Господин Статков, не можах да разбера с какво точно действията ми са в голяма степен компрометирани от 21 декември 1999 г.?
В изпълнение на Постановление № 74 на Министерския съвет от 27 март 1998 г. е възложено на "Електроинженеринг" ЕОД организацията и контрола на дейностите по ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина. В тази връзка през юли 1999 г. специалисти от "Електроинженеринг", от "Редки метали" и от Министерството на околната среда и водите са посетили миннодобивното предприятие "Септемврийци" в село Смоляновци, за да установят състоянието на щолните, табаните и шахтовите комплекси, на които е провеждана техническа ликвидация и биологична рекултивация. Установено е следното: техническа ликвидация и техническа рекултивация в района на мината е била правена от "Редки метали" в периода 1994-1995 г. и е била на стойност 7 млн. 700 хил. стари български лева.
Техническа ликвидация и техническа рекултивация в района на минните изработки е била правена от "Редки метали" в периода 1994-1995 г. и е била на стойност 7 млн. и 700 хил. стари български лева. Техническа рекултивация в изпълнение на Постановление № 56, което предхожда Постановление № 74, е била извършвана до 1 април 1998 г., но поради липса на средства работата временно е преустановена.
След направения оглед на бившите руднични комплекси комисията е направила следните констатации и предложения за мерки за бъдещи действия в изпълнение на Постановление № 74:
I. По рудничен комплекс "Смоляновци":
1. Шахта № 1: входът на шахтата е надлежно запечатан, но отвеждащата тръбата вода не е заустена в циментовия канал, а изтича под него.
2. Щолна № 1: входът на щолната е обрушен зад циментовата преграда. Необходими са допълнителни работи за запечатването й, както и заустваща тръба, която да отвежда водите до циментовия канал.
3. Щолна № 2: входът на щолната е надлежно запечатан и не са необходими допълнителни работи.
4. Започната е рекултивация на табана, като откосът му не е изпълнен. Част от табана е смъкнат в циментовия канал, като на места го е разрушил. Отвеждащата водата канавка е запълнена със скални късове и не функционира. Водата от склона попада върху табана и го разрушава, като свлича материал във водоотвеждащия канал.
5. Площадката на сорбцията е рекултивирана и не се нуждае от допълнителни работи.
6. Сградният комплекс е в сравнително добро състояние и не се използва.
II. По вертикална шахта "Винище":
1. Шахтата е надлежно запечатана.
2. Сградният фонд се използва за дърводелска работилница.
3. Необходимо е да бъдат разрушени циментовите фундаменти на подпорните колони на шахтата и помещението на компресорната станция.
III. По анализа на състоянието на изтичащите руднични води:
От резултатите от опробванията на изтичащите руднични води за 1999 и началото на 2000 г. става ясно, че водите, изтичащи от шахта № 1, в която е добиван уран, при опробването показват понижаване на съдържанията на разтворен уран, като за последното тримесечие на миналата година и за първото на тази година съдържанието му е под приетите норми за радионуклеини във води по Български държавен стандарт.
Специалистите от трите ведомства са направили следните препоръки:
1. Да се преоткосира табанът на шахта № 1 и да се довърши неговата рекултивация.
2. Да се почисти каналът от попадналия вътре материал. Да се монтират предпазни капаци на канала в района на табана.
3. Да се направи ремонт на водоотвеждащия водите канал и да се изградят заустващите циментни стени на двете дерета.
4. Да се заустят водите от наклонената шахта и от щолна № 1 в канала, който отвежда водите.
5. Да се продължи анализът на изтичащите води от шахтата и щолните.
6. Да се предложи сградният фонд на община Смоляновци или на горското стопанство за стопанисване. В отговор на запитване до кметството на с. Смоляновци са уточнили сградите, които кметството може да стопанисва и да използва.
Направените по-горе препоръки са залегнали за изпълнение в план-програмата на "Екоинженеринг" ЕООД за 2000 г.
На следващото заседание на Консултативния съвет към Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси предстои да се разгледа първият вариант на "Комплексно решение за управление на водите в района на рудник "Смоляновци".
Има и изготвено становище на "Екоинженеринг" по направеното предложение.
Лошото финансово състояние на дружествата от уранодобива - това е в отговор на въпроса Ви за неизплатените 30 хил. лева за заплати - е довело до забавяне изплащането на трудовите възнаграждения в някои от тях. След изпълнение на изготвената програма за приватизация и ликвидация въпросът с дължимите трудови възнаграждения ще бъде решен.
По отношение на профилактиката на заболяванията на работилите в системата на уранодобива и уранопреработката ще кажа, че в изпълнение на чл. 8 от Постановление № 163 Министерството на здравеопазването е приело Наредба № 19 от 7.12.1992 г., която регламентира извършването на профилактични прегледи от съответните здравни заведения. На тези профилактични прегледи не са се явявали желаещи да бъдат прегледани. С новата здравноосигурителна система се предвижда актуализация на тази наредба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Жотев.
За два уточняващи въпроса има думата народният представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господин заместник министър-председател, колеги! Вие започнахте своя отговор, господин Жотев, с това с какво сте се компрометирали, след като сте от 25 декември миналата година министър.
Вашият отговор говори най-малкото за две неща. На първо място, за това, че не са извършени работи по постановленията, които Вие прочетохте, и второ, за контрола, който липсва и който продължава да липсва и в този момент, господин Жотев. Защото Вие си позволихте, без да проверите въобще състоянието на това предприятие, да назначите неговия ликвидатор за ликвидатор на мините в Чипровци. А има много съмнения, господин Жотев, за злоупотреби, които в момента се разследват.
Да продължа с това, което е особено важно и е свързано с двата допълнителни въпроса.
Първият ми допълнителен въпрос е следният: ще изпълните ли ангажиментите, които досега не са реализирани, и в какви срокове? Защото от информацията, която имам от министерствата, и от тази на господин Шиляшки има много малко срокове и те са маловажни. А съществените ги няма. На първо място, освен всичко друго, хората трябва да живеят. Вече доста време се проточи тази ликвидация. Парите ги няма. Вие казвате: когато стане ликвидацията, ще си получат 30-те милиона. Кога?
По-нататък - към този въпрос за задълженията. Кога ще има преквалификация? Защото едно от основните задължения е било преквалификация на освободените хора. А това са само 343 официално регистрирани безработни, а има още 150 други неофициални. Тоест, 500 човека вече няколко години нямат никакъв поминък.
На следващо място, по отношение на тези мерки, които трябваше да се вземат, за да не изтичат радиоактивни води. Защо трябва да се отлага? Защо се бави? Защо Вие не накажете отговорните за тези, бих казал, унищожителни действия? Ако водата течеше през Вашия район, през Вашето място, така ли щяхте да се отнесете?
Вторият въпрос. Не смятате ли, че трябва да се внесе закон като цяло, който да уреди тази материя не само за "Смоляновци", а и за всички онези части от територията на страната, тъй като моят поглед върху изпълнението на постановлението показва, че те не решават тези проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Руси Статков.
Искам само да го помоля да не използва някои квалификации, които могат да бъдат счетени за обидни от заместник министър-председателя. Само по същество говорете.
Господин Жотев, желаете ли думата?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Имаше два уточняващи въпроса. Съгласно правилника би трябвало да отговорите на тях, както бихте желали.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Господин Статков, с цялото ми уважение към Вас, смятам, че през последните няколко седмици ми задавате въпроси и ме обвинявате в грехове, които не съм извършил. Считам думите Ви за лична обида. Не мога да се съглася, че не съм предприел необходимите действия по изпълнението на тези задачи, които цитирате, след като отговарям за проблемите на енергетиката едва от няколко седмици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Жотев.
Господин Статков, имате думата да изразите отношение.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господин заместник министър-председател, колеги! Аз не виждам, господин министър, основание с това, че уж се обиждате, да не отговорите на въпросите ми. Вие имахте два допълнителни въпроса и подвъпроси, за които нищо не казахте. Нещо повече, Вие не сте научили, че Смоляновци вече не е община, а е село. Така че можете да се обиждате колкото си искате, но Вие отговаряте като заместник министър-председател и министър по тези проблеми и трябва действително да ги изпълнявате както повеляват Конституцията, законите и другите нормативни документи.
В този смисъл бих продължил. Неудовлетворен съм от Вашия отговор и от ангажиментите, които поемате по изпълнението на документите. Защото, ако Вие отидете там и се срещнете като мен с онези 200 човека, ще чуете не само безработните поради закриването и ликвидацията на уранодобива, но и поради всичко онова, което става в земеразделянето. Защото хората са противопоставени и са недоволни, защото е извършено незаконосъобразно това земеразделяне, защото хората там нямат и питейна вода, защото хората, които са безработни, нямат 5 лева да отидат по новите изисквания да се регистрират в Монтана, не могат да се подписват, защото онези, господин Жотев, които трябва да произвеждат животинска продукция, питат може ли едно отиване до тоалетната да е по-скъпо, защото 20 ст. е изкупната цена на млякото, а за тоалетна знаете колко е. Хората питат как Вие като заместник министър-председател - и аз искам най-после да вземете позиция, а не да се измъквате така - ще реагирате на тези проблеми и като министър на икономиката. Защото, повтарям, не може без конкретни ангажименти, програми за алтернативна заетост, които не сте изпълнили, не може по отношение на другите сигнали и информация за нарушения на закони да Ви се говори от тази трибуна и Вие да се докачате като обидчива девица вместо да реагирате и да изпълнявате... (Председателят Иван Куртев изключва микрофоните.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, напуснете трибуната.
Актуален въпрос към министъра на финансите Муравей Радев от народния представител Иван Бойков относно закупуване на лек автомобил "Ленд Роувър" за нуждите на председателя на Комисията за защита на конкуренцията господин Николай Павлов.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, колеги! Моят въпрос е от 21 януари. Извинявам се, че чак сега излиза.
Приветствам министъра на финансите, който се явява след три месеца отсъствие в парламента и си задавам въпроса, чухте относно какво е той.
Прекият ми въпрос, господин министър на финансите, е с какви средства и с чие разрешение от бюджета на Комисията за защита на конкуренцията е закупена горепосочената кола и защо?
Между другото, ако считате, че сте готов, бихте могли да ми отговорите и за над 40-те такива джипа, които са закупени за нуждите на министерствата - дали са купени по законния ред, с пари от бюджета и по какъв начин? Спазен ли е Законът за обществените поръчки, господин министър на финансите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Бойков! Не е моя вината, че едва днес мога да Ви отговоря. Винаги съм бил на разположение на народните представители през цялото това време на настоящото Народно събрание, надявам се да бъде така и до края, естествено, ако остане време за това. Пак казвам, не по моя причина.
Вашият въпрос е свързан със законосъобразността на изразходване на средства от комисията, за която питате дали правилно е купен, мисля, джип, да, транспортно средство от Комисията за защита на конкуренцията.
Действително от 1998 г. още комисията настоява за снабдяване с превозни средства с висока проходимост поради специфичните й нужди на достъп и до най-отдалечените и труднопроходими райони на страната. Това е мотивът на тази комисия от 1998 г. и истината трябва добре да бъде изяснена. Ние бяхме обещали на комисията да й предоставим подобни превозни средства от отнетите на митницата от нарушители, които внасят транспортни превозни средства в нарушение. Знаете, че съществува такъв ред. И най-вече Министерството на вътрешните работи е задоволявано с предоставянето на такива транспортни средства, отнети от митницата при нарушение. Имаше такава уговорка и ние щяхме да я спазим, ако нуждите на Министерството на вътрешните работи не бяха с приоритет.
През 1999 г. в бюджета на тази комисия, в раздела "Капитални разходи" съществуваше перо за доставка, за закупуване на транспортни средства и то, мисля, че на пътнически микробус, на стойност 44 хил. лева. Това е записано в бюджета за 1999 г.
Комисията е закупила този джип на стойност 42 хил. лева - малко по-малко от онези средства, които са били предвидени в бюджета за тази цел. Така че моят отговор се свежда до това: да, няма нарушение всъщност на бюджетната дисциплина за 1999 г.
Вторият въпрос - дали целесъобразността на закупуването на точно този модел и този вид транспортно средство по най-добрия начин обслужва нуждите на тази комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Бойков, имате думата за реплика.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Трудно ми е да взема отношение поради сериозността на мястото, което заемате, господин министър на финансите. Не може да не е нарушение това, че в поименния списък е записан микробус за нуждите на комисията, а се появява джип за личните нужди на господин Павлов, и той е персонален.
Не мога да се съглася с това, че в рамките на бюджета на Република България са закупени над 40 такива коли. По 42 хил. лева правят 160 хил. лева.
Не мога да се съглася с това, че Комисията за защита на конкуренцията ходи по горите, за да проверява конкуренцията. Не виждам смисъла във всичката тази история, че София сигурно е столица с трудна проходимост и затова трябват джипове. (Смях и оживление в залата.)
Моля Ви, при цялото ми уважение към мястото, което заемате и към името, което имате като министър на финансите, да ми отговорите сериозно: как е купен този джип? Спазен ли е Законът за обществените поръчки? Миналата година приехме този закон, господин министър на финансите! И в него в чл. 7, ал. 3 пише: "Не се допуска разделяне на общите поръчки. Условията и редът за поръчки под прага на чл. 7, ал. 1, който е 50 хил. лева", какъвто е случаят, "става с наредба на Министерския съвет". Което Вие трябва да издадете, през Вас минава.
Това са сериозни неща, общо взето на фона на голямата бедност и огромните нужди, които има и които Вие нееднократно сте подчертавали пред нас тук. Моля Ви се, какво да определение да му дам на това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Актуален въпрос към министъра на финансите Муравей Радев от народния представител Стефан Нешев относно разминаване в големината на брутния вътрешен продукт при приемане на Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г. и отчета на същия за същата година.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Брутният вътрешен продукт в разчета за 1999 г. е 24 810 млн. деноминирани лева.
Отчетът на брутния вътрешен продукт за 1999 г. е 22 010 млн. деноминирани лева.
Инфлацията като разчет за 1999 г. със Закона за държавния бюджет е 6,29 на сто. Отчетът на инфлацията за 1999 г. е 3,60 на сто. Разликата е 2,69 на сто.
Спад от 2,69 на сто на брутния вътрешен продукт спрямо 24 810 млн. лева представляват 667 389 лева. Разликата като отчет трябва да бъде 24 142,6 млн. деноминирани лева.
Отношението между разчет и отчет на брутния вътрешен продукт за 1999 г. е 11,29 на сто, а разликата на разчет и отчет за инфлацията е 2,69 на сто. Следователно отчетът е занижен неоснователно, подчертавам това, с 8,6 на сто.
Брутният вътрешен продукт за 2000 г. с ръст от 4 на сто, заложен в Закона за държавния бюджет, в размер на 23 472 млн. лева, не е ръст, а е планово занижен брутен вътрешен продукт за 2000 г. спрямо 1999 г. с цели 4,6 на сто.
Днес чета, че сп. "Икономист интелижънс юнит" изнася информация, че инфлацията в периода февруари 1999 г. - февруари 2000 г. е 9,1 на сто. И това не съответства на 5,4 на сто, които е показал Националният статистически институт. За съотношението при тези цифри на брутния вътрешен продукт не искам да говоря.
Така че в крайна сметка кога, на какво основание и защо е променена големината на брутния вътрешен продукт за 1999 г., спрямо който се дават всички основни характеристики на реалната икономика и на социалните параметри? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Нешев, интересна методика на сравняване на несравняеми величини показахте. Може би някаква новост е това, което чувам сега, за начина, по който двата процента трябва да се екстраполират върху тези, които са свързани с намаляване или растеж на брутен вътрешен продукт. Но това би могло да бъде научен принос, ако бъде възприето от националната статистика, която борави с тези величини.
За да отговоря по-точно на въпроса Ви, аз откривам в това, което питате, едва ли не някакво съмнение, че неправомерно правителството си е позволило да намали в по-висок размер от полагащия се размера и оценката на брутния вътрешен продукт в неговата номинална стойност за 1999 г. Ако подобно нещо търсите с този въпрос, трябва да Ви кажа, че разчетът за номиналния размер на брутния вътрешен продукт е една помощна, разчетна величина. Тя не е елемент на Закона за държавния бюджет. Тя не е нещо, което, ако не се изпълни така, както дефицитът в държавния бюджет, например, е факт, който говори за несправяне на правителството с поетия ангажимент. Това е просто една разчетна величина - вярно, изключително важна, много важна величина - от цялата система на макрорамката, на базата на която макрорамка се съставя прогноза за приходната част на държавния бюджет, прогноза за разходната му част и оттам, естествено, за дефицит. Толкова. Нищо повече - прогнозна величина. При това, тази прогнозна величина два пъти в годината се актуализира.
Искам да Ви обясня технологията, по която става това, за да Ви е ясен след това и отговорът на въпроса Ви, който ще Ви дам за конкретната година с конкретните величини.
Най-напред, първото полугодие на всяка текуща година, размерът или по-точно оценката на брутния вътрешен продукт за съответната година се коригира и актуализира в резултат на това, че Националният статистически институт предоставя данни за фактическия размер на брутния вътрешен продукт за предходната година. Това е една много важна база, на която стъпва оценката за следващата година. Така че около три месеца след приключване на всеки отчетен период Националният статистически институт в годишен размер дава вече отчета на равнището на брутния вътрешен продукт за предишната година. До този момент е съществувала една оценка, която е била от предишната година за брутния вътрешен продукт за следващата. И какво става първото полугодие? След като излязат данните на Националния статистически институт, задължително се дооценява или актуализира размерът на прогнозната величина на брутния вътрешен продукт за текущата година, заедно с цялата макрорамка, разбира се, не само него, ако има отношение към другите параметри на макрорамката. Едновременно с това се извършва и прогноза за следващите три години на цялата макрорамка, в това число и на брутния вътрешен продукт. Това става в първата половина на годината, на всяка една година.
През втората половина на годината, когато на тази база са изготвени вече основните елементи, основните параметри на бюджета за следващата година, Вие знаете, че септември - октомври е заключителната фаза на изготвянето на бюджета за следващата година, тогава отново се оценяват параметрите на макрорамката, включително и тази на брутния вътрешен продукт. На базата на цялата събрана информация към този момент, на всички фактори, които са влияели, и на всички данни и величини, които са събрани към настоящия момент, се прави окончателната оценка за равнището на брутния вътрешен продукт и другите показатели на макрорамката. Това става с внасянето на бюджета за следващата година в Министерския съвет, а оттам и в Народното събрание. Така че два пъти в годината се актуализира размерът на брутния вътрешен продукт.
Хайде да отидем сега на 1999 г., за която Вие питате. През 1999 г. най-напред имаме един прогнозен размер, който още от предишната година е бил зададен, преди да е ясен размерът по отчет на брутния вътрешен продукт за 1998 г. (Силен шум и реплики от ДЛ.) Ама, вие изглежда не искате да чувате.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ, от място): Това не е лекция!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Михайлов, моля за тишина!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Това е отговор на зададен въпрос. И знаете ли колко е важно всички народни представители да знаят тази технология?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ, от място): Направете семинар!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Много важна технология е тя. Питате ме и аз ви отговарям, затова.
И така, господин Нешев, 1998 г. е бил зададен прогнозен размер на величината на брутния вътрешен продукт за 1999 г. И този прогнозен резултат, тази величина е била 24 810, както Вие казвате. Само че тогава, когато е бил зададен, оценката на брутния вътрешен продукт за 1998 г. е било 22 430. Когато следващата година, в началото на 1999 г., излиза вече отчетът на Националния статистически институт за предходната година, този брутен вътрешен продукт за 1998 г., тоест базата, е 21 544. Това е само едната причина, поради която след това се извършва актуализация на 22 010 като номинален размер на брутния вътрешен продукт. Но това става вече през юли 1999 г. До месец юли се актуализира съвсем точно.
Втората причина действително е по-ниската инфлация за периода. Защото дефлаторът тогава рязко се занижава. При дефлатор като оценка от 6,7 дефлаторът отива на 0,5. Това е вторият много важен фактор за тази оценка. Разбира се, че третият е и негативното влияние на финансовата криза в Русия точно в този момент. И естествено, негативите, които икономиката събра от войната в Косово. Всичко това вече беше налично като данни и послужи за една много по-точна оценка за размера на брутния вътрешен продукт.
Така че бюджетът имаше предвид всички тези неща, заложи съответни буфери в разходната си част, активизира ги много успешно през 1999 г. и успяхме да приключим същата година с едни много добри за онези условия резултати, включително икономически растеж, който много хора, включително и още някои в това Народното събрание, отказват да признаят, че се е получил. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, Вие ме упрекнахте, че това, което казах, може да има принос в науката. Аз пък казвам, че това, което Вие казахте, има принос в науката и вземете да го публикувате, за да разбере цялото общество какви са познанията и вижданията на министъра на финансите по отношение на реалната икономика. Не може едно правителство да има една ценова система, да си постави какви услуги, стоки, основни ремонти и други ще извърши, в какъв размер, от които зависят минимална заплата, социална издръжка и други и след това да каже, че Националният статистически институт му е попречил да си изпълни управленческите функции, за да постигне тези критерии.
Вие вече говорите за ръст, а тук става дума, че предварително занижавате цифри, защото не можете да изпълните определени параметри в реалната икономика. И достойното правителство или си подава оставка, или казва: "Такива са ни възможностите". Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Актуален въпрос към министъра на финансите Муравей Радев от народния представител Иво Атанасов относно несъбраните за януари данъци от Териториалната данъчна администрация - Кюстендил.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Община Кюстендил има нужда от 948 хил. лв. месечно само за заплати, осигуровки и социални помощи. Какви приходи тя може да има? От Министерството на финансите - 188 хил. лв. на месец обща субсидия. Също от министерството - 69 хил. лв. целева субсидия за социални помощи. И така наречените собствени приходи - 580 хил. лв. месечно.

Или ако всички приходи се изпълняват всеки месец на 100%, общината може да получи 837 хил. лева месечно. При нужда само за заплати, осигуровки и социални помощи - 948 хил. лева. Тоест, при 100-процентово изпълнение, на общината се гарантира едва 72 на сто плащане на заплати, социални помощи и осигуровки. Всички останали дейности на общината са абсолютно неосигурени с една стотинка.
Неслучайно в Кюстендил избухна първата стачка на учителите и вероятно няма да бъде последната. В такова положение са десетки общини в страната. 450 млн. лева към края на годината ще бъде дефицитът в общинските бюджети. Искам да кажа, че и така наречените собствени приходи, за които много смятат, че се събират от кмета или от общината, се намират във Ваша власт, тъй като те се набират от данъчната администрация, която е на Ваше подчинение. Тоест, във Вас е и хлябът, и ножът. Всичко, което се случи - и хубаво, и лошо, зависи от Вас.
Какво правите сега? - Превеждате авансово субсидията за второто полугодие през първото тримесечие, за да може да се платят заплатите. Без да увеличавате общата субсидия за годината! А когато сняг забръска, що ще чини Муравей зимъска? (Шум, смях и реплики.) Какво ще стане през второто полугодие, ако не се увеличи общата субсидия? Просто общините ще фалират, общините ще гръмнат.
Затова аз Ви питам предвижда ли се актуализация на Закона за държавния бюджет? Без такава актуализация, няма защо на Вас да обяснявам, ще се получи финансов колапс в 100-200 общини. Това може да повлече и валутния борд. Това е моят въпрос. След като всичко е във Вашите ръце, след като общините и на 100% да изпълнят приходите, не могат да съберат парите даже само за заплати, осигуровки и социални помощи, как Вие виждате решаването на въпроса, но не за няколко месеца, не евентуално до предсрочни избори есента, а за цялата година? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Атанасов, ако махнем настрани игривите нотки в гласа Ви, в него прозира искрена загриженост за съдбата на хората от общината и не само на нея, надявам се, и на останалите в България. Аз бих могъл да Ви отговоря в същия игрив тон, но въпросът е много сериозен, за да се шегуваме оттук с него. (Неразбираема реплика на народния представител Иво Атанасов.) Много е сериозен. Бих могъл да кажа нещо и аз, но нека да спестим това.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Кажете.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: После, насаме ще Ви го кажа, за да не Ви засегна пред толкова много хора, които слушат. (Оживление сред ДЛ.)
Господин Атанасов, може би трябва малко по-рано да тръгнем, за да видим защо тази община влезе с около 2 млн. лева неразплатени разходи от миналата година, които тази година тежат и които също са едно от перата, които с още някои други допринасят за едно наистина сериозно положение на общината тази година.
Миналата година 2 хил. лева неразплатени разходи, от които 970 приоритетни и останалите неприоритетни, и то натрупани през двата месеца - единадесети и дванадесети месец миналата година, в които общините увеличиха размера на своите неплатени приоритетни разходи, разчитайки освен на онази помощ за десетмесечието, която правителството обеща да даде на всички онези с неразплатени приоритетни разходи и изпълни това към 31 декември, тези общини смятаха, че това е възможно да стане и в по-големи размери и рискуваха. Някои от тях рискуваха. И сега влязоха в тази година с още един неплатен, при това приоритетен разход. И това наистина им тежи сериозно. Рискът обаче е за тяхна сметка. Те трябваше да знаят, че държавата прие да разплати онази сметка, която натрупаха общините през миналата година до размера на приоритетните разходи към 30 октомври. И нищо повече! Рискът е за онзи, който го е направил, без да се съобрази с тези параметри.
През миналата година субсидията на тази община беше 5 млн. 353 хил. лева. Към 31 декември миналата година общината е получила от държавния бюджет 7351 лева, което прави почти 2 хил. лева в повече субсидия от плануваната за 1999 г.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Милиони.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Точно 2 млн. лева повече е получила, от които почти милион и половина в резултат на тази стабилизационна програма и това споразумение, което беше сключено между кметските администрации, между общинските ръководства и Министерство на финансите за отпускане на допълнителни средства за приемане на така наречената стабилизационна програма на общините поотделно.
Независимо от това общината е получила почти 500 хил. лева безлихвен заем, чието връщане е отсрочено чак към края на тази година. Значи с около 2500 лева в повече е получила за миналата година от държавния бюджет...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Милиона.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: При разчетен със Закона за държавния бюджет прогнозен бюджет на община Кюстендил за миналата година от 11 700 лева, общинският съвет в същото време приема бюджет в размер на почти 14 - 13 900 лева, т.е. с малко повече от 2 хил. лева. Виждате ли сега причината къде е?
ОБАЖДАТ СЕ: Милиони.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Взимат си решение за 2 млн. - точно така, милиони са, всички тези величини са в милиони. Единадесет милиона лева е била прогнозата на данъчната администрация, а близо 14 млн. деноминирани лева е решението на общинския съвет. Тоест, тези 2 млн. лева в повече създават възможност при по-голяма приходна, при това куха част на бюджета, да се извършат съответните разходи. И точно с толкова са двата милиона извършени, но неразплатени миналата година разходи в тази община. Тя влиза в тази година с това бреме и по тази причина, много ясно изразена.
Какво казвате сега за месец януари? Отново общината си планира 580 хил. лева за месец януари месечен приход, собствени приходи. Това не е реално високо отново. Не е реално високо, защото, ако погледнете през последните няколко години, се установява, че през януари средно собствените приходи са около 4,9 на сто от годишния размер на собствените приходи. Ако наложите този процент на техните разчети за собствени приходи за тази година, ще видите, че би трябвало да получат 349 хил. лева. И точно толкова са получили по отчет. Така че нереалното планиране за месеца на собствените приходи води до същата картина, каквато е била и през цялата минала година като резултат за този висок размер на неразплатени разходи за миналата година.
И така, съвсем не искам да ви кажа, че по този начин общината е можело да реши своите проблеми изцяло. Това са едни от факторите, които действат обаче в обратна посока и влошават нейното състояние. При отчета за касовото изпълнение към края на месец януари, е видно, че в общината има 286 хил. лева налични пари, от които 184 хил. лева по бюджета на общината и 102 хил. лева по извънбюджетни сметки. Тоест, при една по-гъвкава финансова политика използването на тези средства общинското ръководство би могло да не допусне излизането на учебни заведения в принудителна ваканция.
Тази година всички знаете много добре, че бюджетът на общините е разчетен при 10 на сто съкращения на бюджетната численост, което изразено в средства представлява 734 хил. лева във Вашия случай; и отпадане на доболничната помощ от 1 юли т.г., изразено при Вас в размер на 788 хил. лева или общо 1 млн. и 500 хил. лева. (Неразбираеми реплики от ДЛ.)

Тъй като въпросът, пак Ви казвам, е много сериозен, много важен и се отнася както за община Кюстендил, така и за повечето общини в България, ние договорихме на предишната среща с Националното сдружение на общините в България, че ще имаме следваща среща, когато приключи първото тримесечие на тази година и когато резултатите от това приключване бъдат анализирани и се видят причините за това състояние на някои от тези общини. Ние още тогава казахме, че ако съществуват такива причини, Министерството на финансите ще направи всичко възможно при обективните причини, които са породили подобна ситуация, да помогне. И правим това и сега.
Сега ще Ви кажа на вашата община какво е дадено от бюджета за този период: имате 321 хил. лева над полагащата се обща субсидия, авансово приведена на общината, за да може да посрещне тези свои неотложни нужди. Дори преди да сме анализирали състоянието на процесите в тази община, Вие виждате, че Министерството на финансите, използвайки този механизъм, който договорихме с националното сдружение, изпреварващо увеличава субсидията, за да могат тези общини да могат нормално да приключат своите функции и да изпълняват задълженията си. Това са 321 млн. лева! Като доболничната помощ, която авансово изтегляме - 227 хил. лева, в това число.
Още веднъж Ви казвам, всичко това предстои в най-скоро време да бъде анализирано и аз се надявам, че проблемите на общината са в резултат на обективни причини и тогава тя ще получи онова, което е необходимо. Ако те, обаче са предмет на субективни причини, ако някои общински длъжностни лица, независимо дали са в администрацията или в общинския съвет, или взети заедно, са нарушили законите, не са изпълнили тази своя стабилизационна програма, която са подписали, то тогава няма да се сърдят на никого, освен на себе си. И хората, които живеят там, ще разберат в крайна сметка каква е причината и кой е виновникът за състоянието на общината, така че това предстои в най-скоро време да бъде разгледано - на следващата ни среща с националното сдружение. Бъдете убедени, че веднага след това ще вземем всички възможни и необходими мерки, за да се облекчи състоянието на онези общини, които са по обективни причини в незавидна ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви. Уважаеми господин Радев, когато един министър на финансите бърка хилядите с милиони, какво повече да очакваме от него?
Познат е Вашият стремеж да търсите всички причини в миналото. Добре, но стига да не забравяте, че и миналогодишният министър на финансите се казваше Муравей Радев.
Действително има неразплатени разходи, но при нужда от 17 млн. специално за община Кюстендил, Вие планирахте 5,5 млн., дадохте 7 млн. Е, как няма да има неразплатени разходи?
И още ли не Ви е ясно къде са причините? Миналата година община Кюстендил при масовата проверка на Сметната палата беше една от малкото без абсолютно никакво нарушение и въпреки това има неразплатени разходи. Кажете какво би било положението пък в общините, където има нарушения?
Аз не мога да си обясня нещо друго - как е било възможно миналата година държавата, Министерството на финансите да даде на община Кюстендил 7 млн. лева, а тази година да й планира 3,5 млн.? Какво е станало с държавата през тази година? Какво се е случило в България, че Вие намалявате с проценти, някъде с пъти субсидиите на общините? Къде е отишла българската държава?
И се учудвам, че не искате да се актуализира бюджетът на общините в Закона за държавния бюджет. Тепърва ще правите анализи, а в същото време обещавате 10 на сто прираст на брутния вътрешен продукт. Слушайки Вашия отговор и особено отговора на министър Жотев към въпроса на депутата Румен Овчаров за ограбването на мини "Бобов дол" аз вече разбрах как вие ще увеличите с 10 на сто брутния вътрешен продукт. Вие ще увеличите с 10 на сто вътрешния продукт! Ще увеличите вътрешния си продукт с познатите 10 на сто! Благодаря ви. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин министърът има думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Господин Атанасов, изглежда, че на Вас много пъти трябва да Ви се повтаря, но Вие, когато не желаете да чуете, няма как да разберете. Много пъти в Народното събрание ставаше дума, че на общините им се осигурява финансиране срещу реални дейности. Тогава, когато една дейност отпадне от задължението на общината, тогава тя не се финансира от държавния бюджет. Тази година - 2000 г., много повече функции отпаднаха от общинските бюджети и те отпаднаха заедно със своите собствени финансови ресурси. Много по-малко функции се увеличиха, които доведоха до необходимостта от нови бюджетни средства, така че като на местна основа се сложат отпаднали функции, нови функции, резултатът е в намаляване на абсолютния размер на субсидията за 2000 г., а относителният размер, ако искате да го вземете, това представлява средно за всички общини в България нарастване на съпоставимия размер на субсидията - 2000 г. към 1999 г. със средно 8 на сто, на съпоставима база! Но, вероятно, Вие не сте в състояние да разберете разликата между съпоставима база и размер на абсолютни величини. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на финансите Муравей Радев от народния представител Стефан Нешев относно приватизационната продажба на пакет от 145 хил. и 700 бр. акции, представляващи 31 на сто от капитала на ЗПАД "Булстрад".
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин министър, уважаеми господин председател, дължа ви едно извинение. Данните за съотношение брутен вътрешен продукт и инфлация ги изнесох поради това, че министър-председателят твърдеше, че корекцията е въз основа на по-ниската инфлация от разчетената. Искам да Ви кажа, че не беше моя презумпция това.
Господин министър на финансите, на основание Заповед № 82 от 8 март 1999 г. на Министерството на финансите въз основа на Решение № 765 от 23 юли 1999 г. на Агенцията за приватизация се дава процедура за приватизация на Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество "Булстрад", гр. София. Беше извършена приватизационна продажба на 31 на сто от капитала на същото.
Съгласно цитираната по-горе заповед на министъра на финансите по т. 2б цената на сделката следваше да бъде заплатена от спечелилия конкурса купувач чрез платежно нареждане за банков превод по банковата сметка на Агенцията за приватизация.
Съгласно издадената конкурсна документация определеният за купувач няма право да заплаща цената по друг начин освен с пари - щатски долари по посочената сметка на Агенцията за приватизация в БНБ. Същото важи и за депозита в размер на 756 хил. и 700 щатски долара. Заплащането чрез други законоустановени платежни средства по тази сметка е било недопустимо.
Съгласно представената конкурсна документация това плащане е трябвало да стане в 7-дневен срок. В противен случай продавачът е следвало съгласно същата конкурсна документация да развали едностранно договора. Същото важи и в случай, че ще бъде извършено плащане с други законоустановени платежни средства, освен щатските долари.
С оглед на горното, господин Радев, аз Ви питам - изпълнено ли е пълно и точно в изискуемия срок плащането на цената по тази приватизационна сделка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Нешев! Аз се въздържах от реплика на Вашия коментар по първия въпрос, но Вие си позволихте този въпрос да започнете такъв коментар и сега ще Ви кажа, господин Нешев, че тази материя, която засягате в първия си въпрос, предишния, за брутния вътрешен продукт, просто не Ви е ясна. Нека онзи, който Ви е написал този въпрос, ако искате да Ви дам писмено отговора си, той ще разбере за какво става дума, ако Вие не сте в състояние да го направите тук. Ще Ви дам писмен отговор, дайте му го, за да го прочете и ще разбере, че аз съм правия, а не Вие.

Вярно е, че инфлацията влияе. Аз Ви прочетох преди малко величините. Не само тя обаче, влияе базата от миналата година на постигнатия номинален размер по отчет на брутния вътрешен продукт. Влияе цялостната обстановка на икономиката в страната към този момент. Ето този човек, до Вас дето е седнал, вероятно ще Ви обясни, ако намери за необходимо, ако отдели 5 минути време, за да Ви каже за какво става дума. (Става дума за Венцеслав Димитров.) Така.
Сега за Вашия актуален въпрос, втория актуален въпрос. Вие твърдите, че една приватизационна сделка, господин Нешев, може би не е станала така, както е била замислена от Агенцията за приватизация - конкретно приватизацията на "Булстрад". И цитирате основни положения от приватизационния договор. И сте абсолютно прав. Този път сте абсолютно прав. Всичко щеше да стане точно така, както го казахте, включително и размерът, включително и преводът, включително и заделът предварително, всичко щеше да бъде така, ако не беше налице една малка подробност. Тази много малка подробност се нарича Рамково международно споразумение между Република България и Кралство Испания, ратифицирано със закон от същото това Народно събрание, в което Вие сте народен представител, господин Нешев.
Това рамково споразумение има три много важни неща, които Вие, ако се понапънете малко и се сетите какво сте гласували, ще разберете и отговора ми по-нататък.
Тези три основни неща са следните:
1. При условие, че конкретен инвеститор е определен за купувач на приватизиращо се българско предприятие, той има право по всяко време до сключването на приватизационния договор да изяви желание за прилагане на компенсационния механизъм, третиран в това споразумение.
2. Българската държава е обвързана с прилагането на компенсационния механизъм при изявено желание за неговото прилагане.
3. Плащането се извършва чрез заплащане на цената в уговорената валута директно към испанската страна, която намалява със съответната сума дълга на българската държава.
Така че Вие сте прав до момента, в който казвате: да, има приватизационен договор, има елементи на сключване на сделка. И в един момент от тази процедура този чуждестранен купувач - ТВI, решава да влезе в схемата на това международно споразумение. Тук вече има цяла кухня, господин Нешев. Тук има най-напред приемане на тази сделка от испанската страна, има няколко момента, които българската страна трябва да направи. За всичко това мога да Ви представя една цялостна справка - технологично кой ход след кой е следвал при изпълнение на това международно споразумение, в резултат на което ТВI, включвайки се в тази схема, извършва абсолютно добросъвестно всички необходими действия, за да придобие въпросния пакет от акциите.
Така че налице е плащане, налице е плащане и по това споразумение, налице е и чуждестранна инвестиция, окончателно осъществена в България в резултат на тази, бих казал една от добрите, да не кажа много добрите приватизационни сделки за миналата година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Господин министър, господин Димитров ми каза, че това, което казвате, не е вярно. (Смях на места в залата.) Искам да Ви кажа, че ако Вие ми бяхте казал поне номера на това рамково споразумение, ще си направя труда да го прочета във вида, в който е прието.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Гласували сме го тук в залата.
СТЕФАН НЕШЕВ: Добре, Асене, как да го проверя? (Министър Муравей Радев подава данните на господин Нешев.) Благодаря Ви. Ако сме го направили, явно сме допринесли да бъде ощетена държавата. И ще Ви кажа защо. Ако не съм прав и този път, оборете ме.
Цената, по която е изкупен нашият дълг към Испания, е много по-ниска от номиналната цена, с която те заплащат сделката. Това ощетява държавата. И това сега за мен е притеснително.
Ето защо днес не може да плащаме заплати на учителите, защото оставяме държавата без пари. Благодаря ви.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Приказки само!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин министър Радев има думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Извинете, господин Нешев, бихте ли ми дали пояснения, сега как така Вие сметнахте, че това е лоша сделка и че тази цена е ниска? Как, когато имаше международен търг и когато участваха и други, доста сериозни инвеститори? как така Вие идвате на тази трибуна и казвате, че това е продажба на безценица, без да мотивирате с нищо това обвинение към българското правителство? Как така един народен представител си го позволява от тази трибуна? При това този начин на уреждане на задълженията към Испания...
Аз си спомням дори, че част от опозиционните депутати се опитаха да го провалят миналата година и то в момента, когато българската делегация водеше преговори, точно в същия момент в Брюксел с Г-24 за финансирането на България. И това беше един недостоен опит на българската опозиция да провали България с нейните възможности тогава да получи кредитиране отвън. Точно това споразумение се опитахте да провалите. Поради абсолютно безсмислени доводи, като от рода на това, което преди малко чухме тук.
Трябва да Ви кажа, че освен всичко друго, това е един чудесен начин да се привлекат големи външни инвеститори в България. Не е вярно, че цената е занижена. Тук не сте го разбрали. Чули сте нещо, но не сте го разбрали.
Знаете ли какъв е механизмът? Испанската страна може да намали на онзи инвеститор, който тя е приела за такъв да участва в тази сделка, част от сумата му за нейна сметка. Наместо да получи сто единици, тя казва: аз ще получа 80, другите 20 ги оставям на този инвеститор. Но за сметка на това намалява задълженията на България със 100 единици. Значи тя тук прави двойно добро на България: първо, осигурява силен външен инвеститор, и второ, го стимулира да дойде в България. Ето, това е истината. Дано да сте я разбрали най-после!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на финансите Муравей Радев от народния представител Стефан Нешев относно разкриване на финансиране за построяване на обходен път в община "Родопи", област Пловдив.
Искам да поясня, че не нарушаваме правилника, като господин Нешев задава трети въпрос, защото той не го е направил в една седмица, а в няколко седмици, но са се събрали отговори.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, колеги! Сега преглъщам обидата, че съм прост човек и не Ви разбирам като ми говорите, но искам да Ви кажа, че управлявах без "Ровър" Комисията за защита на конкуренцията и си вършех работата. И нямаше случай, при който да откажа да отговоря на пресата, защото правителството е в избори.
Уважаеми господин министър! Законът за републиканския бюджет на Република България за 1988 г. в раздел "Взаимоотношения на републиканския бюджет и бюджет на общините" в частта "Целеви капитални разходи" на община "Родопи" са отпуснати 520 хил. деноминирани лева за построяване на обходен път от кариерата на село Белащица до околовръстния път на град Пловдив. Строителството е възложено на Железопътни войски.
Поради влошени климатични условия през месец ноември 1998 г. изпълнителят, който не е усвоил пълната сума и не е завършил изграждането на възложения път, връща неусвоената сума в повереното Ви министерство с уговорката сумата да бъде отново отпусната през 1999 г.
До този момент строителството не е завършено и започнатите изкопни работи не разрешават на селскостопанските машини да се придвижват до обработваемата земя и е влошена транспортната обстановка в общината.
С бюджета за 2000 г. на община "Родопи" се предвиждат 140 хил. лв. за целеви капитални разходи, които по преценка на специалистите не са достатъчни за завършване на започнатото строителство и строежът е още замразен.
Общинското ръководство на Българската Евролевица ми възложи да Ви задам следния въпрос: Кога Министерството на финансите ще подсигури необходимите средства за завършване на започнатото транспортно строителство, с което ще се реши един голям проблем на общината? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Нешев, спомням си много добре този случай. Действително в края на 1998 г. министърът на финансите използва правомощията, които му даваше Устройственият закон за държавния бюджет, и увеличи целевата субсидия на община Родопи с 500 хил. нови лева, тогавашни 500 млн. лева, целево за изграждане на този пътен участък, който наистина е много сериозен и който създаваше много предпоставки за катастрофи. Намерението на общината беше много бързо да го изгради и имах всички уверения, че ще усвои сумата до края на годината. Иначе не бихме я дали. Но действително общината гарантира, че ще я усвои. Стана естествено това, което много пъти се е случвало - обещава, но не изпълнява, не поема ангажиментите си изцяло. Половината от сумата бе усвоена, а останалата към 31 декември бе неусвоена.
Естествено, по действащото законодателство бюджетни организации след приключване на бюджетната година възстановяват неизразходваните бюджетни средства в републиканския бюджет. Това е азбучна истина за всеки народен представител. Така че не може да съществуват уговорки - някой да обещае догодина пак да им даде тази сума, ако не са я изразходвали до 31 декември. Не може да има такава уговорка.
Какво е положението следващата, 1999 г.? 1999 г. държавата дава 204 - 205, мисля, милиона стари лева, сегашни хиляди лева, за капиталови разходи, а общината предвижда собствени източници за още 1 млн. и 500 хил. Общо 1 млн. и 700 хил. нови лева за капиталови разходи. При това ми представят списък на тези капиталови разходи, в които фигурира и този обект, незавършен от предходната година, но, забележете, с 10 хил. лева. 10 хил. лева разходи за този обект за 1999 г. и разни други обекти - общо на 1 млн. и 700 хил.
Самата община е пренебрегнала приоритетността на този обект 1999 г. И естествено е пак да не бъде завършен.
Какво е положението сега, тази година, 2000 г.? Сегашната субсидия, залегнала в бюджета на общината, е 140 хил. лева, стари 140 млн. лева. Отново приоритетно не е подреден този обект. Ако общината го сложи приоритетно, в едно от предните места на списъка си, аз съм готов да приема този списък. Отново да го актуализират, стига тя да го прецени, че този път е много важен, по-важен от другите обекти в рамките на тези 140 хил. лв. от бюджета и в рамките на онези пари от собствени източници, които оформят цялостната картина и сметка на капиталовите разходи за 2000 г.
Ако искат да пренаредят този списък, аз съм готов да приема новия. Но този е пътят сега, при приет бюджет за тази година. В края на годината, ако всичко върви, както трябва, и има възможности, каквито в 1998 г. е имало, е възможно да се търси и друго решение, но днес да кажем, че това решение може да стане през ноември, няма да е много сериозно. Затова сега, днес пътят е: списъкът на общината за капиталови разходи, съответен приоритетен ред на този обект и пренасочване и на собствени средства, освен от субсидията, за неговото финансиране. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Аз не мога да оспоря информацията, която давате, и я приемам, че е такава. Благодаря Ви за разбирането, което проявявате, че при известна инициативност от страна на общината сте готови да съдействате за изграждането на обекта.
Завършвам с това, че все пак струва ми се, че те не могат да се поберат в рамките на тези средства, поне от думите, които ми казахте. Дано взаимно с Вас, като заангажирани към този регион и избрани оттам, да се опитаме да дадем своя принос да се отстрани един цирей, защото действително селскостопанските машини не могат да отидат до полето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Питане към министъра на финансите Муравей Радев от народния представител Венцеслав Димитров относно несъбирането на пълните приходи от мита, акцизи и ДДС при вноса на сурово кафе в страната.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателстващ, господин министър! Знаете, че отдавна повдигам въпроса за цените на кафето, митническата облагаема стойност на кафето в това Народно събрание. Предвид напредналото време нямам намерение да изчитам всичко онова, предполагам, че го имате и сте се подготвили за отговора. Ще акцентирам само върху някои моменти.
За всички е ясно, че кафето у нас се внася по цени, значително по-ниски от международните цени. Тоест, цената, по която се внася кафето, не е реалната цена на закупуването, съответно с транспортните разходи, застраховки и т.н., а е измислена от самите вносители и приета от митническите служители занижена цена с цел да се заплащат по-малко мита, акцизи и ДДС. Мисля, че това е ясно.
Какво говорят фактите? Не казвам, че проблемът е възникнал при това управление, когато господин Радев е бил министър. Той е наследен от предишното, а може би и от по-предишното правителство. Но тогава нещата бяха по-замъглени поради инфлацията. Сега нещата са по-ясни поради борда и фиксираните курсове. Но горе-долу 1996-1997 г. кафето се внасяше за около 20-25 цента за килограм. Сега като че ли цената се е повишила леко - да кажем, двойно, може би и малко повече, но все пак е доста далеч от борсовата.
Аз не мога да си представя, вярно е, че може би вносителите подбират сортове с по-ниска цена, но цена, която е, да кажем, 10 пъти по-ниска от борсовата цена, че такава цена може да съществува. Да, ама съществува за някои митнически служители, които одобряват сделките, господин Радев!
Простата сметка показва, че годишно ощетяването на държавата е около 20-30, а може би повече милиона марки. За три години, откакто Вие сте министър, господин Радев, ощетяването на държавата комулативно може би е достигнало стотина милиона нови лева или марки. Вие най-добре знаете какво означава това и за какво биха могли да бъдат изразходвани всички тези пари.
Да се закупи кафе на по-ниски цени от борсите е все едно да купите, да кажем, валута - един долар да го купите за една марка. Това чисто и просто не може да стане. Ясно е, че има лъжа.
Въпросът ми е, обаче: защо Вие приемате Вашите служители да взимат на доверие тези цени? И това не е само моя констатация. Мисля, че и председателят на парламента един път се изказа. Има и едно писмо, което мисля, че мога да Ви го дам, Вие го знаете, от предишния министър на търговията господин Валентин Василев, който също обръща внимание на това. Даже нещо друго - натъкнах се на документацията, даже има и писмо на господин Пламен Минев - Вашият заместник-министър, до всички митници, че когато се опитват да вкарат вносното кафе на цена под 2 хил. марки за тон, винаги трябва да се прави обстойна проверка. За съжаление, обаче, информацията сочи, че дори и до ден днешен, не знам как е, но поне до края на миналата година някъде цената не беше достигнала тази сума. Беше някъде може би малко над 1000 марки - не знам, но до средата на миналата година даже не беше достигнала и 1000 марки.
Интересно, каква е далаверата? Тя е по много интересна схема, която, предполагам аз в хода на моето разследване, че може да бъде направена само от вътрешен човек, който много добре е запознат как функционира данъчната и митническата администрация у нас, а и как функционира полицейското разследване у нас, включително и НСБОП. Тоест, може да бъде направена от хора или група хора, които знаят, че в края на краищата нищо не може да им бъде направено и не могат да отидат там, където трябва да отидат, и не могат да им бъдат събрани парите. Защото фирмите вносители са фиктивни фирми. Те играят ролята на мулета - както знаете, такъв е терминът при пласирането, при внасянето на наркотици. Тоест, ако ги хванат, рискуват само стоката, която те са внасяли в момента. И практиката показва, статистиката показва, че тия фирми непрекъснато се обновяват, така да се каже - една бива закрита, друга бива открита и т.н. А истинските организатори предполагам, че са свързани с тези фирми, които пекат кафе в България. Трудно могат да бъдат наречени производители, както един Ваш бивш министър се изказа, защото - да използвам Вашите думи, господин министър - кафето в България не расте по дърветата, кафето се внася от по-топлите страни. Така че производителите няма откъде да го купят, освен от тези вносители.
Интересно е, че вносителите - и това се знае от Вашите служители, включително и от полицейските - няма на кого да го продадат, освен на тези, които пекат кафе и го продават по-нататък. За съжаление, обаче, тук нишката се губи, т.е., вносителите не се знае на кого продават, а другите - от кого купуват.
Тоест, Вие имате пълна възможност, господин Радев, в рамките на действащото законодателство да хванете производителите и именно тях да държите отговорни, да видите от кого купуват и по каква цена.
Знаете какъв е въпросът ми, аз съм Ви го задал и после ще Ви задам два уточняващи въпроса. Въпросът ми общо взето е такъв: докога ще търпите това положение? Ето това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Имате думата, господин министър.

МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Димитров, нямам намерение да търся нито това, нито подобно на това положение. Не съм го търпял от първия ден до ден-днешен на моя мандат. Мога да Ви уверя в това. Вие сте абсолютно прав, като казахте, че заварихме една абсолютно ниска облагаема стойност на вноса на кафе - от порядъка на 25 - 30 цента. Да, на тон това прави 300 лв. днешни пари. Толкова е. Днес се обмитяват не по-малко от 1600. Това колко пъти прави? Това прави повече от пет-шест пъти. Има срамни писма, господин Димитров, подписвани от тогавашното правителство през 1996 г., с които се узаконява тази смехотворна стойност на внос. Вие можете сами да се досетите защо е ставало и кой точно го е правил.
Аз Ви декларирам от тази трибуна, че при наличието на каквито и да било, колкото и дори съмнителни данни, които се дават от Вас или от който и да било друг - не само народен представител, а и от българската общественост, ние проверяваме много внимателно тези сигнали. За съжаление твърде често сме оставяни да го правим сами. Вие сам казахте преди малко за сигнала на тогавашното ЦСБОП, сега НСБОП, как потъна в дълбоките шкафове на небезизвестния прокурор Михаил Дойчев. Може би някой трябва да го попита и него защо от тогава до сега нашите сигнали, при това доказани от тогавашното ЦСБОП, останаха в неговите шкафове.
Вие сте прав, като казвате, че и днес цената не е тази, която би трябвало да бъде. Не сте прав обаче да я сравнявате с борсовата котировка дотолкова, доколкото борсовата котировка не обхваща онова второ- и третокачествено кафе, което се внася преобладаващо в България. Там се обхващат наистина първокласните кафета, предмет на търговия в цивилизования свят. Това е борсовата котировка. И не можем да изходим оттам и механично да кажем: толкова цента или толкова долара, или толкова марки на тази борса, толкова трябва да бъде вносната цена при наличието на един съвременен европейски закон за митниците и при наличието на подписани от България всички международни спогодби, които регламентират този въпрос. Там много ясно е казано, че не може да има минимална цена на внос, която да поставя правителството. Тази цена трябва да бъде реално платената. Тук сте много прав.
Но по-нататък в закона пише още нещо: освен тази цена да е реално платена, стоката трябва да бъде предназначена за вътрешния пазар, а не за реекспорт. И най-вече, когато тази стока, предназначена за вътрешния пазар, се отклонява по нейната фактурна или декларирана стойност от списъка на индикативните стоки, които митническата администрация най-редовно осъвременява и което като методика се ползва навсякъде в страната за уеднаквяване на отношението към тази или онази цена на тази или онази вносна стока, едва тогава можем да говорим при голямо отклонение за това, че някоя фирма си позволява да го направи.
И аз Ви казвам, че в периода, който може би пропуснахте да кажете - от юни миналата година до сега, действа тази цена от 1600, а не тези цени, които казахте преди. Наистина това е процес на непрекъснато достигане на това равнище. Аз съм сигурен, че може би още 15-20 на сто е под реалната цена онова, което влиза в България. Но знаете ли колко трудно се доказва това, когато поискаш на среща от вносителя, от доставчика най-вече, от производителя - чужденеца - кафето не расте в България, така е, по нашите дървета няма кафе, - но когато онази държава, която е изнесла това кафе, когато ние запитаме нейните митнически власти: на каква цена декларира този ваш износител тази пратка за България, знаете ли какъв отговор получаваме? Помните ли преди две години захарната афера, господин Димитров? Помните ли двата кораба на пристанище Бургас със смехотворно ниска цена? Когато направихме запитване, получихме много ясен отговор от Англия: да, това не е цената, тези документи са фалшиви. Когато поискахме истинските документи, казаха: може, но това може да стане само по съдебен път и чрез прокуратурата. Питайте Михаил Дойчев. Още тогава направихме запитване. Периодично го подновяваме. Може би ще получим един ден сведение и за захарта, за тези два кораба, за които Ви казвам, че още стоят неуредени финансово.
Това са трудностите пред митническата администрация. И въпреки това ние си позволяваме много пъти да спираме такива пратки, които рязко се отклоняват като цена от индикативния списък. Но пак казвам, много трудно се доказва фактически платената цена оттатък. Съпоставят се много факти: качество, количество, някои други неща, които в момента са валидни в тази сделка, има ли уговорка за плащане на транспорт и за чия сметка, по какъв начин става. Всичко това, взето заедно, какво става?
Какво бихме могли да кажем днес за цената на кафето, за което Вие казвате, че държавата търпи колосални загуби? Аз бих приел някаква разумна цифра, че има някаква загуба и то не само за кафето, а и за ред други постоянно внасяни стоки. Това е система в България, с която ние се борим вече трета година. Но не са такива сметките, защото, ето ги, 1600 лв. на тон кафе на границата. Като му сложите митническите сборове, ДДС и акциз, става почти 3000 лв. Като му сложите след това рандемана при печенето - още 80 на сто, вече става 4000 лв. за тон кафе. Като го продадете на един или двама посредника, докато стигне до търговеца на дребно, като му сложите складовите и транспортни разходи, печалбата и всичко останало, цената на тон кафе, готово, опечено кафе, в България отива по този начин на изчисляване около 9000 лв. Тоест, тя е съпоставима с цената на дребно в магазините. Малко по-ниска, но съпоставима. Няма я тази огромна сума, за която говорите.
И независимо от това след Вашия сигнал аз разпоредих пълна проверка навсякъде, по всички координати на вносители и на производители на кафе. В момента се извършва данъчна проверка и там, и митническа, и данъчна проверка, господин Димитров. И трябва да Ви кажа, че няма да допуснем никакъв чадър за никого по този въпрос.
Много Ви моля, ако имате някакви данни, но конкретни данни, представете ми ги лично и бъдете убеден, че те моментално ще получат развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За два уточняващи въпроса има думата господин Венцислав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Ние имаме данни за края на 1999 г. за цена от около 1200 лв., но както и да е, няма да влизаме в подробности.
Искам да задам обаче два уточняващи въпроса. Господин министър, ако хванете така наречените фирми - производителки, и аз ще Ви дам една такава фирма, фирмата "Софил", и видите от кого тя купува, да направите проверка и на вносителите, мисля, че въпросът може да бъде решен съвсем лесно.
Аз бих Ви попитал нещо, намекнал съм го в изложението си като първи въпрос: редно ли е Министерството на финансите да има като данъчен консултант, който е влизал в пленарната зала да ни съветва по основни данъчни закони, адвокат, сигурно добър адвокат, който е бил адвокат точно на тази фирма, която доказано е внасяла кафе, отделно, че го произвежда, по цена 22 цента за килограм? И Вие сте допуснали това нещо? Между другото, той е бил адвокат на тази фирма заедно с един бивш Ваш колега, министър, Богомил Бонев. Ето тук аз си обяснявам защо тази фирма не е проверявана. Оставете Михаил Дойчев. Михаил Дойчев вече не е прокурор. Има други прокурори. Тази фирма Вие можете да проверите съвсем спокойно със задна дата и да си искате парите, господин Радев, тези пари, които са пропуснати. Това е първият ми въпрос.
Ние като парламент, като Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол ще подкрепим всички усилия на Министерството на финансите да повиши събираемостта на данъците, защото това дава възможност данъците да се намалят. Аз винаги съм пледирал заедно с Вас и в предишния парламент точно за това.
Но един конкретен въпрос, може би нямате възможност да отговорите в момента, който чиновник от митническото управление, от митницата, тоест Ваш подчинен разреши вноса на грамадно количество сурово кафе от фирма "Крис" през 1997 г. по цена 320 лв. или 320 марки за тон? Кой чиновник? Защо Ви казвам това нещо? Защото след това фирма "Крис" беше закрита, а президентът на фирма "Крис", един млад човек, шофьор, за съжаление е загинал при неизвестни обстоятелства на пътя. Ето това питам, за да Ви покажа, че далаверата е по-дълбока може би отколкото изглежда на пръв поглед.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ще Ви бъда крайно благодарен, господин Димитров, да ми дадете информация за второто, което питате. Бъдете убеден.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): НСБОП я има.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ако я има НСБОП, и ние да я имаме. Ще направим пълно разследване на случая, включително и насрещна проверка от доставчика и от страната, от която произхожда това кафе, за което казвате, по начина, по който правим. Възможно е и в момента да тече такава проверка наред с другите, за които Ви казах преди малко, но дайте повече информация. Бъдете убеден, ако трябва, после и писмен отговор ще получите лично от мен по този въпрос за това, че ако някой си е позволил да направи това през 1997 г. и се окаже, че този някой е престъпил законите, той ще понесе цялата суровост на тези закони. Обещавам Ви го това оттук!
По отношение на този адвокат, за който казвате. Аз не бих желал да вземам отношение по Вашия спор, защото Вие сте в момента в съдебно дело с него и с Богомил Бонев, доколкото знам.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не с него, а с Богомил Бонев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Моля Ви, не пренасяйте съдебните спорове тук, в пленарната зала. Този човек, за който казвате Вие, господин Табаков, е един от десетината експерти, с които работеше няколко години поред госпожица Дора Андреева и с които правеше данъчните закони. Познавам го добре като неин консултант в тази посока. Но ако той си е позволил по някакъв начин да намеси неговата дейност като консултант по отношение поставяне чадър на някоя фирма или тази за "Софио", ако не се лъжа, споменахте, ако това нещо бъде доказано, може би в съда най-добре ще се докаже, тъй като там са органите, които разследват, а не Вие и не аз. Но аз едно нещо Ви казвам: няма да допусна данъчен чадър върху никого, включително и върху съветници на бившата заместник-министърка. Убеден съм, че подобно нещо, ако е вършено, щеше да бъде открито. Но в тази фирма "Софио" точно в момента тече такава данъчна ревизия. Бъдете убеден, че проверяваме и източниците на доставките й, така че всичко това, което казах преди малко глобално за всички, се отнася и за тази фирма. Ако искате, пак казвам, и писмено можем да ви дадем резултатите от тези проверки, когато приключат. Едно Ви моля да разберете: имате ли информацията, дайте я при нас тая информация, ние ще я проверим. И бъдете сигурен, че няма да скрием никого. Който и да е той.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За оценка на отговора на министъра има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин министър, Вие отговорихте в духа, в който аз очаквах. И естествено един министър точно така трябва да отговаря. Но Вие не обърнахте внимание на нюанса по отношение на този адвокат. Не може един адвокат на фирма, която доказано е внасяла кафе по ниски цени, тоест която е лъгала държавата, да бъде и Ваш адвокат.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Не ми е адвокат.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре, не е на Вас, а е на Министерството на финансите, на Ваш служител, на Вашата структура. Не може този човек да бъде адвокат и на БГА "Балкан", да бъде адвокат и по закупуване на правителствения самолет, и на не знам още колко си държавни сделки. Тоест аз уважавам адвокатите, но ако е от другата страна, да е от другата страна. Не може до обяд да е тук, а след обяд да е там! Разбирате ли, какво става? Чисто и просто, най-малкото, етика няма. Ако аз бях министър, нямаше да допусна такова нещо.
Така че общо взето аз съм доволен от отговора на господин Радев и му препоръчвам да гледа както напред, така и назад и да се опита да си събере парите от фирмите, които не са си платили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има и едно лично обяснение, поискано от народния представител Димитър Иванов. (Реплика на народния представител Руси Статков.) Господин Статков, часът е 14,10. Бяхме заварени в онова питане преди 14,00 ч. След 14,00 ч. не можем да започнем нов въпрос.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми колеги, ще спра вашето внимание само още 2 мин. след изтичане на времето. Поводът беше въпросът на господин Ерменков, съжалявам, че него го няма, но напоследък той по принцип отсъства от основните теми на дискусията, както отсъства и от основната тема или една от основните теми на българското общество - голямата структурна реформа, която се провежда в енергетиката. (Реплики в ДЛ.) Моля ви, колеги, имах търпение и уважение да изслушам нещата, които изнасяхте днес. Ще ви задържа 2 мин.
Засегнат съм не толкова лично, но искам това обяснение да стане ясно пред тук присъстващите и за протокола, че действията на Националната електрическа компания и на Агенцията по енергетика в ядрената област са изключително деликатни и сложни. Присъствах в тази делегация като лично поканен от една от страните, които се посетиха. Искам да се обърна и към тези, които ни слушат и гледат сега, защото те не бива да остават с впечатление, че тези многобройни пътувания са някакви луксове или удоволствия, защото за два-три дни се обикалят няколко страни. Не са никак лесни разговорите, нито са лесни темите, които се поставят. Това нещо правеха и чиновниците във външно министерство и другите чиновници месеци наред, когато летяха всяка седмица да договарят проблема с ядрените реактори, когато трябваше да убедят голямата част от европейската общественост, че нашата ядрена енергетика действително е надеждна и че идеите, които имаме, никак не са опасни за Европа, а напротив, полезни.
Господин Ерменков най-вероятно не е получил лична покана поради някакви виждания, защото големите мултинационални компании имат определено мнение и следят добре листата на поведението в България и с министри от корумпирани правителства те избягват да контактуват. Много съжалявам за поставянето на един такъв въпрос по един такъв, бих го нарекъл, дребнав и незначителен начин, когато се извършва действително голяма, важна за обществото реформа. Аз считам за недостоен и считам, че господин председателят действително за пореден път показа, че няма тези необходими качества - достойнство и убеждение - да ръководи една парламентарна институция, каквато е Комисията по енергетиката и енергийните ресурси. За съжаление този извод можах да направя от днешния парламентарен контрол и искам да представя и пред обществото, и пред колегите, които се радват.
Благодаря Ви, господин председател. Ще направя необходимите постъпки или ще взема отношение, защото това, което стана днес, нито е полезно за националната енергетика, нито е достойно за поведението на парламентаристи, които заемат високо положение в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: С това приключваме днешното заседание.
Следващото заседание на Народното събрание е на 12 април от 9,00 часа.
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,14 ч.)

Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
Иван Куртев

Петя Шопова

Секретари:
Анелия Тошкова

Ивалин Йосифов