Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров

Секретари: Иван Бойков и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Първо ми позволете да поздравя с днешния празник всички лекари и всички, работещи в областта на здравеопазването (ръкопляскания), да им изкажем нашата благодарност и да им пожелаем и на тях здраве и успехи!
Постъпили законопроекти и проекторешения от 31 март до 6 април 1999 г.:
Законопроект за ратифициране на спогодбата между Република България и Чешката република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклоненията от облагане с данъци на доходите и имуществото. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносител - народният представител Никола Николов. Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Разпределен е и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина. Вносители - народните представители Кънчо Марангозов, Иван Зънзов и Илия Баташки. Водеща комисия е Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Законопроект за националната стандартизация. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за ратифициране на договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Република Хърватска. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка - проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси". Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по опазване на околната среда и водите, както и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за търсене и спасяване по море. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за лова и опазване на дивеча. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Разпределен е и на Комисията по опазване на околната среда и водите и на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Проект за решение за приемане на процедурни правила за тайно гласуване по предложения вот на недоверие към Министерския съвет относно провала на структурната политика в индустрията. Вносител - народният представител Любен Корнезов.
Проект за решение за отмяна на решението от 31 март за обявяване на Великденската ваканция на народните представители. Вносители - народните представители Петър Мутафчиев и Михаил Миков.
Предложения по седмичната програма.
Има предложение от народния представител Любен Корнезов да се включи като точка от дневния ред проект за решение за приемане на процедурни правила за тайно гласуване по предложението за вот на недоверие към Министерския съвет относно провала на структурната политика в индустрията с вносител Парламентарната група на Демократичната левица.
На Председателския съвет днес се споразумяхме днес от 15 ч. да има извънредно заседание, за което ще бъде направено предложение. Министър-председателят, който е на официално посещение в Словакия и трябваше да се върне първоначално в 18,05 ч., ще се върне малко след 14 ч. Така че гласуване на вота за недоверие можем да го извършим днес. Тогава ще решим и въпроса за начина на гласуване и евентуално приемане на процедурни правила.
Има предложение от народната представителка Дора Янкова да се включи като точка от седмичната програма законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд с вносители народните представители Дора Янкова и Кръстьо Трендафилов и законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд с вносител народната представителка Маргарита Петрова.
Становището на Председателския съвет е, че тези два законопроекта могат да бъдат включени в дневния ред. Водещата комисия е изготвила направо един доклад като за второ четене и, ако няма възражения срещу това, могат да бъдат разгледани.
От Парламентарната група на Съюза на демократичните сили има предложение за седмичната програма:
1. Първо четене на законопроекта за професионално образование и обучение.
2. Второ четене на законопроекта за ветеринарно-медицинската дейност.
3. Проект за решение за приемане на военната доктрина на Република България. Вносител - Министерският съвет.
Има предложение и от народния представител Михаил Миков като точка в дневния ред да се включи проект за решение за отмяна на решението от 31 март 1999 г. за обявяване на Великденската ваканция на народните представители.
Искам да обърна внимание, че нашето решение от 31 март не е за обявяване на Великденска ваканция. Великденска ваканция от 10 дни има по силата на нашия правилник. С решението от 31 март ние само определихме датите на тези 10 дни с оглед на това, че за разлика от другите ваканции Великденската ваканция поради това, че се мени самият празник Великден, не може да бъде определена с правилника. Така че това предложение трябва да се приеме, че е предложение за изменение на правилника. (Ропот от опозицията.) Нашата ваканция не се определя от нашето решение от 31-ви. В правилника е казано, че има Великденска ваканция от 10 дни. Въпросът беше ние да определим кога ще бъдат тези 10 дни. Ако има предложение за други 10 дни, ще бъде разгледано. Иначе трябва да разпределя това предложение на комисия. А на Председателския съвет се взе решение този въпрос да се разглежда утре, след като евентуално се проведат консултации.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Той ще си обоснове предложението. Какво го коментирате, да не сте спикерът на парламента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, престанете да се обаждате от място. Правя Ви бележка.
В момента в пленарната зала присъства делегация на Народното събрание на Република Македония, начело с господин Томислав Стояновски, заместник-председател на събранието. Моля ви да ги поздравим. (Народните представители стават на крака и ръкопляскат продължително.)
Преди да преминем към гласуване, ако някой желае да се изкаже по дневния ред.
Думата има господин Миков, който е вносител на едно предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Вие дълго коментирахте какви евентуално са били нашите идеи. Но аз мисля, че просто трябваше да ми дадете думата, за да мотивирам предложението си за тази точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Давам Ви я.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви. Става въпрос за следното. Наистина е предвидена такава ваканция и наистина е определено нейното време с наше решение от 31 март. Нашата идея, която по-нататък сме внесли с колегата Мутафчиев, е свързана с продължаващите военни действия в съседна Република Югославия, с всички тези ситуации, които постоянно възникват и за икономиката на страната, и напрежението, което се появява в обществото по един или друг повод. Някой сигурно ще ни обвини в популизъм. Вие така ни обвинявате и за БМВ-тата. Ние смятаме обаче, че нито ви искаме БМВ-тата, возете си се в тях, нито можем със своите гласове да решим този въпрос. Смятаме с колегата Мутафчиев, че съвсем нормално и възможно е да се отмени това решение и Великденска ваканция ние да я вземем по-късно. (Смях.) След Великден ще я вземем, господин Куртев. След Великден, ако трябва, ще я вземам. Защото в момента обществото иска това от нас.
Хората ни се смеят и без това, че имаме ваканции като учениците. И без това ни се смеят! Така че аз съвсем сериозно продължавам да настоявам тази точка да влезе в дневния ред. В противен случай, дори и да ни обвинявате в популизъм, ние ще си позволим за обявим тези, които са си взели великденска ваканция, когато на 50 км от София падат бомби. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По дневния ред друг желае ли да се изкаже?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си да предложа отпадане на т. 4 от проекта за дневен ред на Народното събрание със следните аргументи.
Първо, по отношение на предложения проект за военна доктрина ние считаме, че трябва да бъде направен много по-прецизен анализ на процесите както в европейски план, така и по отношение на Балканския регион и конкретно, разбира се, предпоставките, които съществуват за задълбочаване на негативното отражение на ситуацията около Косово и в съседна Република България, върху България.
В този смисъл считаме, че посочените рискове, представляващи потенциална военна опасност или заплаха, са непълни и формулират погрешни функции и ангажименти на въоръжените сили. Отварям една скоба, за да подчертая, че в целия проект на Военната доктрина има едно отъждествяване на Въоръжените сили с Българската армия, което не почива на конкретни аргументи, съгласно съществуващия Закон за отбраната и въоръжените сили. Може да се предположи, че ще има промени в този закон и съответно в структурата с отпадане на части по начина, по който се възприемат Въоръжените сили, но това все още не е факт и на него не можем да се позоваваме.
На следващо място, считаме, че по отношение на Военната доктрина трябва да има много по-прецизни формулировки. Изиграло е лоша шега авторите на проекта ползването на различни варианти, за да се стигне до парадокси, в които, позовавайки се на Конституцията и законите, би следвало да се приеме, че става дума за законите на Република България, се говори за законите на страните. Нещо, което мисля, че е не толкова плод на техническа грешка, колкото на възпроизвеждане на проекти, които очевидно не са в рамките на Министерството на отбраната.
В една такава ситуация радикалното съкращаване на Българската армия, което се предвижда с повече от 50% в рамките до 2002 г., очевидно представлява едно изключително сериозно разместване на пластовете и една предпоставка за сериозна дестабилизация както на офицерския корпус, така и на хората, които са ангажирани с вземане на решения, основно свързани с управлението на военните части и съединения.
В този смисъл ние считаме, че би следвало да се предложи отпадане на Военната доктрина, възобновяване на един активен и отговорен национален диалог, по който да има не просто съгласие на основните тези в проекта, а да има обединяване в рамките на общите цели, които се залагат с проекта за военната доктрина, основно засягащи състоянието на Българската армия, най-вече по отношение на боеспособност и боеготовност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Имате раздаден проект за програма с четири точки:
1. Първо четене на законопроекта за професионално образование и обучение.
2. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд.
3. Второ четене на законопроекта за ветеринарно-медицинската дейност.
4. Проект за решение за приемане на Военната доктрина на Република България.
Има предложение за отпадане на четвърта точка.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ангел Найденов за отпадане на четвърта точка от проектопрограмата.
Гласували 223 народни представители: за 62, против 156, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте проекта за седмична програма.
Гласували 205 народни представители: за 158, против 21, въздържали се 26.
Седмичната програма е приета.
За процедура има думата господин Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение да се прегласува дневният ред, като преди прегласуването на дневния ред председателят на Народното събрание да спази Правилника за организацията и дейността на Тридесет и осмото Народно събрание и да подложи на гласуване предложението, което е направено от колегата Михаил Миков за включване в дневния ред решение на Народното събрание относно отмяна на решението си от 31 март 1999 г.
Господин председателю, Вие отново, не за първи път, газите много сериозно правилника и явно го тълкувате както дяволът Евангелието. Много Ви моля, спазвайте правилника. Обръщам се и към вас, колеги, решението ни е породено единствено от тревогата за войната и действията, които се развиват в Югославия. Нищо не ни пречи за дните петък, събота, неделя и понеделник да уважим християнския празник Великден и през останалото време да бъдем на работните си места. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ, шум и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на прегласуване седмичната програма.
Господин Мутафчиев, имате юрист, господин Корнезов, да Ви обясни. Ще Ви прочета правилника: "Чл. 32. (2) Народното събрание е във ваканция от 22 декември до 10 януари, 10 дни по Великденските празници."
Има проект за решение, ще ви го прочета: "Отменя решението си от 31 март за обявяване на великденска ваканция". Това не е решение за обявяване на великденска ваканция, а на датите на великденската ваканция. (Шум и реплики от Демократичната левица.) Слушайте внимателно, аз ви говоря не само като председател, а като юрист. И във вашата Парламентарна група има юристи. Щом има проект за решение, господин Миков, моля Ви се, слушайте и Вие, жалко е, че сте юрист и с юрист трябва да споря. Щом Вие предлагате проект за решение да се отмени великденската ваканция, това е промяна на правилника. Промяна на правилника се прави, като ще дам този проект на комисия да се произнесе. Когато комисията е готова, ще го гласуваме.
Поставям на прегласуване седмичната програма.
Гласували 211 народни представители: за 162, против 38, въздържали се 11.
Седмичната програма е приета.
За процедура има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми госпожи и господа народни представители, вече беше споменато, че премиерът ще се завърне в страната малко след 14,00 ч.
В тази връзка, господин председателю, моето процедурно предложение е да гласуваме за извънредно заседание на парламента от 15,00 ч. днес с точка единствена - решението за гласуване на недоверие на правителството на господин Иван Костов за провала на структурната политика в индустрията. Цитирам предложението за решение.
В тази връзка, господин председателю, предложението ми е да подложите на гласуване за извънредно заседание от 15,00 ч. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението за извънредно заседание днес от 15,00 ч. с единствена точка - гласуване вот на недоверие на правителството.
Гласували 200 народни представители: за 190, против 3, въздържали се 7.
Предложението е прието.
За процедура има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин председателю, Вие в нарушение на чл. 39, ал. 4 от правилника обсъждахте внесеното предложение за дневен ред след като той изключва това. Когато се гласува дневен ред не се обсъжда съдържанието на предложенията, а включването им в дневен ред. Това изрично е записано в ал. 4. Така че парламентът е длъжен да прогласува предложението. Друг е въпросът, че може да каже "не включва" или "включва" и че ако каже "включва", може да гласува "за" и "против" в зависимост от аргументите по същество. Не се правете, че не знаете разликата между приодициален въпрос и въпрос по същество.
Моля ви, спрете да се държите тук като адвокат на клиент, а не като председател на парламент! Да не говорим за тия извънредни заседания, които колкото пъти ги поиска опозицията, ми казвате, че нямало право в дните, когато е определено за заседания на парламента, да има извънредни заседания и че чл. 34, ал. 3 бил, когато Народното събрание било във ваканция, след като изрично знаем, че в правилника не пише това. Следващият път, когато опозицията поиска извънредно заседание, бъдете така добър да си спомните днешния ден и предишния, когато насрочвахте извънредно заседание, и да не ни излизате с тия псевдотълкувания. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Пак се объркахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева, очевидно не сте наясно с правилника. Препоръчвам Ви да се запознаете с него и да го научите най-после, за да не ме предизвикате да Ви кажа: Вие пък да не се държите като уволнен прокурор. (Весело оживление в мнозинството.)

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ.
За процедура има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, моля Ви да погледнете в правилника си, който не е Ваш, разбира се, а Вашият екземпляр на нашия правилник, и да се съсредоточите върху чл. 39, ал. 4. Чета:
"(4) Проектът за програма по ал. 1, предложен от председателя, и постъпилите предложения по ал. 3 се поставят на гласуване, без да се обсъждат, в началото на пленарното заседание, на което се приема програмата за предстоящите една или две седмици. Устни предложения не се допускат."
Къде тук въобще можете Вие да обосновете собственото си явно противозаконово поведение днес? Вие отказахте да подложите на гласуване едно редовно внесено предложение, развихте свои съображения и тълкувания изцяло и извън прерогативите Ви на председател и в нарушение на правилника, и си позволихте да отправите обида към народен представител, който защитава правилника. Какво оправдание ще дадете за поведението си? (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, моля да бъде поканен в залата заместник-министърът Венцислав Панчев. (Неразбираеми реплики от ДЛ.) Моля ви, първа точка от дневния ред е обявена. (Неразбираеми реплики от народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева, престанете да се обаждате!
Господин Миков, в почивката заповядайте при мен. Като на юрист ще се помъча да Ви обясня. Дано да ме разберете?
Срещу предложението на господин Панев има ли някой?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Панев.
Гласували 171 народни представители: за 163, против 7, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Квесторите да поканят господин Венцислав Панчев в залата.
Има думата председателят на водещата Комисия по образованието и науката господин Георги Панев да изнесе становището.
Има становище и на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по образованието и науката
относно законопроект № 902-01-7 за професионално
образование и обучение, внесен от Министерския съвет

На заседание от 17 март 1999 г. Комисията по образованието и науката разгледа законопроект № 902-01-7 за професионално образование и обучение, внесен от Министерския съвет.
Комисията по образованието и науката отчита, че законопроектът отговаря на обективната потребност от законово уреждане на материята в съответствие с новите обществени отношения, съобразен е с добрите български традиции в системата на професионалното образование и обучение, както и с европейските изисквания.
Целта на законопроекта е да регулира отношенията, свързани с придобиване на професионална квалификация, и да регламентира функционирането и развитието на национална система за професионално образование и обучение за формиране на квалифицирана и мобилна работна сила в съответствие с потребностите на пазарно ориентирана икономика, която да бъде конкурентоспособна както на националния, така и на европейския трудов пазар. Законопроектът цели да осигури информация за потребностите от професионална квалификация, да създаде национални стандарти за професионално образование и обучение, да създаде национална система за непрекъснато професионално обучение, да децентрализира управлението на системата, да създаде система на контрол на качеството на професионалното образование и обучение и за сертифициране на професионалните квалификации и да създаде необходимите предпоставки за ефективно сътрудничество и партньорство на всички заинтересувани институции и организации на национално, регионално и местно равнище.
Законопроектът регламентира институциите в системата на професионалното образование и обучение, общите изисквания към организацията на тази система, държавното образователно изискване за професионално образование и обучение съгласно чл. 17, т. 1 от Закона за народната просвета, управлението и финансирането на системата на професионалното образование и обучение. За целта се създава Национална агенция за професионално образование и обучение към Министерския съвет за осъществяване на функции по акредитация и лицензиране на дейности в националната система на професионалното образование и обучение, както и по координация на институциите, които имат отношение към професионалното образование и обучение.
Законопроектът е разработен с участието на консултанти по проекта "Усъвършенстване на професионалното образование и обучение" по Програмата ФАР и съответства на Директива 92/51 на Европейската общност от 18 юни 1992 г. относно втората обща система за признаване на професионалното образование и подготовка.
Членовете на комисията подчертаха, че идеите, заложени в законопроекта, са правилни и перспективни. В същото време бяха направени някои забележки и препоръки, свързани с финансирането на системата. Част от средствата от фонд "Професионална квалификация и безработица" би следвало да се насочат към системата на професионалното образование и обучение, като се създадат специални преференции към работодателите, за да бъдат заинтересовани. Изразени бяха и някои опасения за евентуално разминаване в учебните планове, предвидени по този закон, и тези, регламентирани в Закона за учебния план, който предстои да бъде внесен, както и за твърде ранната възраст за професионално обучение на учениците, предвидено да започне в 6 клас. Като слабост на проекта бе посочено, че обучението е разположено много повече в училището и много малко извън училището. Би трябвало практическата подготовка да се осъществява предимно в предприятията. В законопроекта би трябвало да бъде отделено повече място и за хронично болните деца, тъй като нормативната база за професиите за тези деца е твърде остаряла.
С така направените препоръки Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя законопроекта за професионално образование и обучение и предлага да бъде приет на първо четене." Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
Има думата председателят на Комисията по труда и социалната политика госпожа Светлана Дянкова да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по труда и социалната политика по
законопроект за професионално образование и
обучение № 902-01-7, внесен от Министерския съвет
на 1 февруари 1999 г.

На свое заседание, проведено на 11 февруари 1999 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа проекта на Закон за професионално образование и обучение № 902-01-7, внесен от Министерския съвет.
Бе изтъкнато, че според чл. 53, ал. 6 от Конституцията на Република България, държавата насърчава образованието и е длъжна да създава условия за професионално обучение и преквалификация.
В проведеното обсъждане бе отбелязано, че части от материята, правно регламентирана в настоящия законопроект, са уредени в Закона за народната просвета, що се отнася до общите положения на функционирането на училищното професионално образование и обучение, а съгласно чл. 17, т. 1 от Закона за народната просвета, държавните образователни изисквания за професионално образование и обучение се приемат със закон.
Законът за закрила при безработица и насърчаване на заетостта регламентира условията за осъществяване на обучение за професионална квалификация на безработни лица и заети в трудоспособна възраст. Това обучение се осъществява извън системата на народната просвета и висшето образование.
И в двата закона се предвижда разработването и утвърждаването на списъци на придобиваните професии, специалности, квалификации и правоспособност, които да се утвърждават съответно по Закона за народната просвета - от министъра на образованието и науката, и по Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта - от Националния съвет за професионална квалификация към Министерството на труда и социалната политика.
Правната уредба на професионалното образование и обучение в училищата и извън тях следва да бъде уредена цялостно с един законов акт, каквото се цели с проекта на Закон за професионалното образование и обучение.
Този подход по придобиването на професионална квалификация се съдържа и в Програма "България 2001" на правителството, където се предвижда внасянето на проект на Закон за професионалното образование и обучение.
В законопроекта се регламентират обществените отношения, свързани с придобиването на професионална квалификация, функционирането и развитието на националната система за професионално образование и обучение. Цели се формирането на квалифицирана работна сила, конкурентоспособна на националния и европейския трудов пазар; създаването на национални стандарти за професионално образование и обучение, съизмерими със стандартите на държавите от Европейския съюз; децентрализиране управлението на системата в посока към ефективно сътрудничество и партньорство между органите на изпълнителната власт и местното самоуправление, представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, неправителствени организации, физически и юридически лица.
Системата на професионалното образование и обучение е цялостно изградена, посочени са условията и редът за придобиване на професионална квалификация, организацията на учебния процес в професионалното образование и професионалното обучение, като са определени структурата и съдържанието на програмите.
Определени са институциите в системата на професионалното образование и обучение - професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи, центрове за професионално обучение, центрове за информация и професионално ориентиране, центрове за квалификация на обучаващите се и Национална агенция за професионално образование и обучение. Определят се нейният статут, функции, органи за управление и изпълнителни органи.
Законопроектът регламентира и конкретизира функциите, отнасящи се до професионалното образование и обучение, на Министерството на образованието и науката, на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на здравеопазването, на отрасловите министерства, на общините, на представителните организации на работодателите на национално равнище, на представителните организации на работниците и служителите и социалните партньори, и на браншовите синдикални организации.
Определена е системата на финансиране на професионалното образование, обучение и ориентиране.
Предложеният законопроект съответства на Директива 92/51 от 18 юни 1992 г. относно втората обща система за признаване на професионалното образование и подготовка, с която се допълва Директива 89/48 от 21 декември 1988 г.
След проведеното гласуване с 10 гласа "за", "против" - няма, "въздържал се" - 1, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за професионалното образование и обучение № 902-01-7, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
От името на вносителя има думата заместник министър-председателят и министър на образованието и науката господин Веселин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! На първо място, искам да изразя голямата благодарност от името на вносителя за проявеното разбиране и в Комисията по образованието и науката, и в Комисията по труда и социалната политика към законопроекта за професионалното образование и обучение.
За мен лично като министър на образованието и науката е изключително радостен фактът, че в Комисията по образованието и науката законопроектът на първо четене е приет с единодушие, а в Комисията по труда и социалната политика има само един въздържал се. Това доказва, че законопроектът в своята философия и в своите основни становища и положения, което е дебатът на първо четене, се посреща със съгласие и разбиране от всички парламентаристи в Тридесет и осмото Народно събрание.
На второ място, искам да подчертая, че изпълнихме своето задължение по Закона за народната просвета да внесем в установения срок законопроект за професионалното образование и обучение и още един път да изкажа благодарност, че този срок фактически се спазва в графика и на парламента, което е благодарност към ръководството на парламента, към комисиите и към всички народни представители, взели участие в изработването му.
На трето място, искам да се обърна с една молба към всички народни представители - това е основното, за което поисках думата - при предложенията за второ четене да използват максимално експертите на Министерството на образованието и науката, както и всички материали от близо едногодишната дискусия, която беше проведена, тъй като тези текстове са дело на една голяма група от професионални специалисти, на много екипи - не само на Министерство на образованието и науката, и всяка промяна на текстовете води някъде и до промяна на смисъла, който е защитаван на различни равнища както на семинари, организирани от Министерството на образованието и науката, така и на срещи в учителската колегия, така и на срещи с международни експерти.
Така че моля ви да се обърнете към специалистите от Министерството на образованието и науката, които ще ви насочат и към други експерти, участвали в подготовката на определените текстове, за да може това, което имаме като идея за промяна на текстовете за второ четене, да бъде реализирано по същия начин, както сега на първо четене.
В противен случай, ако не се използва тази информация, самият дебат вътре в комисията и след това тук, в пленарната зала, ще бъде силно затруднен, защото ще трябва да разговаряме изцяло на експертен език, което специално за пленарната зала е безспорно една трудност.
Това е, господин председателю, за което исках да се обърна с молба към народните представители. Останалите неща бяха казани от двамата председатели на комисии.
В залата присъства и заместник-министърът господин Венцислав Панчев, който е отговорен за средното образование в министерството. Тъй като в един момент ще трябва да изляза и ще се върна впоследствие, на всички въпроси, които засягат темата, той е в състояние да ви отговори. Освен това дебатът в крайна сметка е на първо четене и ние ще се съобразим с това, което изкажат народните представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Има думата госпожа Маргарита Петрова.
МАРГАРИТА ПЕТРОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Законопроектът за професионалното образование и обучение въвежда значителни промени в системата на професионалното образование и обучение в България. Тази система е важен компонент от националната стратегия за развитие на човешките ресурси, тъй като тя е най-пряко свързана с възпроизводството на работната сила. Бързото й реформиране в съответствие със социално-икономическите потребности на страната е от особено важно значение.
Този законопроект цели приспособяване на системата за професионално образование и обучение към условията на пазарната икономика, формиране на квалифицирана и мобилна работна сила, която да бъде конкурентоспособна не само на националния трудов пазар, но и на европейския. Той цели постигане на хармонизация с европейското законодателство, управление и учебни програми.
С този законопроект се създава социална правна рамка, в която се включват освен отговорностите на Министерството на образованието и науката, и отговорностите на другите институции, които имат пряко отношение към професионалното образование и обучение като Министерството на труда и социалната политика, отрасловите министерства, работодателите и социалните партньори. Това взаимодействие и партньорство между всички заинтересовани институции и организации се извършва на национално, регионално и местно ниво. Необходимо е изграждането и поддържането на система, която да осигурява актуална информация за потребностите от професионални квалификации и професионално обучение и оптимизиране на мрежата от училища и други учебни звена за провеждане на професионалното образование и обучение и придобиване на професионални квалификации.
Предвижда се въвеждането и поддържането на професионални стандарти за професионално обучение и единни изисквания за придобиване на професионална квалификация. Предвижда се също модернизиране на списъка на професиите за обучение, а така също и осъвременяване на учебните програми съобразно изискванията на пазарната икономика и с цел постигане на по-голяма гъвкавост на работната сила. Този списък се утвърждава от министъра на образованието и науката след съгласуване с министъра на труда и социалната политика, отрасловите министри, представителите на работодателите и работниците на национално равнище.
Въз основа на този законопроект се разработва структурата на системата за професионалното образование, която включва професионално ориентиране, професионално обучение и професионално образование.
Предвижда се развитието на система за непрекъснато професионално обучение, която ще създаде условия и възможности на всеки член от обществото да допълни, осъвремени и продължи професионалното си обучение съобразно потребностите на страната, а така също и съобразно своите лични потребности.
Ето защо е заложено развитието на цялостна вертикална структура на професионално образование и създаване на условия за хармонизиране на професионалното образование и обучение за ученици и възрастни. Професионалното обучение е начално - за придобиване на начална квалификация по професия или част от професия, и непрекъснато, което осигурява усъвършенстването на придобитата квалификация по професия или част от професия.
Това образование и обучение се предлага в следните учебни заведения: професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи, които са държавни, общински и частни и центрове за професионално обучение. Всички те са с различен срок на обучение в зависимост от сложността на професията и от степента на образованието и професионалната квалификация. За всяко учебно звено и всяка степен на професионална квалификация се разработват специални програми, съобразени за всяка професия с държавните образователни изисквания за придобиване на професионална квалификация.

Придобиването на професионална квалификация се регламентира с ново съдържание, цели и ориентация на учебните програми в по-практическа насока. С тях се въвежда обучение в нови умения за професия от стратегическо значение за промените в икономиката и заетостта на работната сила. Въвежда се изискването за повишаване на качеството на теоретичната и практическата подготовка така че тя да отговаря на новите потребности и да е адекватна на изискванията за непрекъснато обучение. Всичко това предполага и непрекъсната квалификация на учителите по професионално обучение.
Един от много важните приоритети на този законопроект е създаването на по-здрава връзка, партньорство и взаимодействие между училището и предприятието, респективно фирмата, като практическото обучение освен в учебно-производствените бази на училището се провежда и в предприятията. Това обучение също е включено в учебната програма.
Законопроектът предлага нова система за оценяване и сертификация в съответствие с необходимите умения. Предвижда се по-тясно сътрудничество между учители и работодатели като се създават изпитни комисии, в чийто състав влизат освен учители и представители на работодателите и работниците.
В този законопроект се предвижда създаването на Национална агенция за професионално обучение и образование като юридическо лице към Министерския съвет на бюджетна издръжка. Функциите на тази агенция са многообхватни. По-съществените от тях са: акредитирането на институциите в системата на професионалното образование и обучение, разработването на критериите за акредитация и утвърждаването на конкретните й процедури. Тя издава и отнема лицензии за професионално обучение и професионално ориентиране, разработва списъка на професиите, разработва държавните образователни изисквания за придобиване на професионална квалификация за системата на оценяване, единните критерии за държавните изпити, публикува държавен план-прием по професии за всяка учебна година за държавните и общинските училища, които се утвърждават от Министерството на образованието и науката.
В законопроекта са определени функциите на всички институции, които вземат участие в професионалното образование и обучение. В този законопроект са определени и конкретните източници за финансиране на професионалното образование и обучение. Децентрализацията на управлението на системата за професионално образование и обучение ще доведе до утвърждаване на местните и регионални институции за проучвания и оценка на потребностите от професионално обучение, което ще подпомага националното планиране и рационализиране на мрежата от учебни заведения.
Уважаеми колеги, на нашето внимание е предложен един много добър законопроект за професионалното образование и обучение, който заслужава да бъде гласуван с пълно мнозинство на първо четене. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Петрова.
Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Законопроектът, който днес разглеждаме, е обективно необходим, защото неговата цел е да се регулират обществените отношения, свързани с придобиване на професионална квалификация, на професионално образование и обучение, съобразно потребностите на икономическото ни развитие. Философията на законопроекта е ориентирана не само за днешното ни трудно време, но тя е философия за бъдещето, за обучение на гражданите през целия живот. Досега тези трудни въпроси намираха частично решение, от една страна в Закона за народната просвета, а от друга - в Закона за закрила при безработицата и насърчаване на заетостта. В Закона за народната просвета се предвижда разработването на списъка на професиите и специалностите, придобивани в училищата, както и държавните образователни изисквания в това отношение. Този списък се утвърждава от министъра на образованието и науката. Същевременно, по силата на Закона за закрила при безработицата и насърчаване на заетостта, съществува друг списък на професии и специалности, респективно и други държавни изисквания, които се утвърждават от Националния съвет за професионална квалификация към Министерството на труда и социалната политика.
Така придобиването на професионална квалификация, както и издаването на съответните документи за правоспособност, се извършва по два списъка за професии и специалности от два различни органа. Чрез настоящия законопроект се преодолява тази двустранност и е направен сполучлив опит за създаването на единна, на национална система за професионално образование, обучение и квалификация, на единно систематизиране и обобщаване на правната регламентация на тази сложна материя. И това е най-голямото достойнство на законопроекта. По този начин единността на системата ще позволи да се изработят единни стандарти за професионално образование, обучение и квалификация, единна система за оценяване и полагане на изпити, единен сертификат за обучение и преквалификация. А тази единност безсъмнено ще бъде много полезна за пазара на труда.
В законопроекта е заложен интересът на работодателя в съчетание с интереса на обучаващия се. Дадена е възможност обучението и квалификацията да отговарят на потребностите на всеки, който в определен момент иска да получи по-висока степен на образованост и преквалификация. Материята е обхваната цялостно и съдържа правата и задълженията на институциите в системата на професионалното обучение и образование, общите изисквания към тази безкрайно сложна организация, но и безкрайно необходима организация, държавните образователни стандарти, управлението и финансирането на цялата система.
Дуализмът, съществуващ до този момент, се преодолява и чрез предвидената в законопроекта Национална агенция за професионално образование и обучение към Министерския съвет. Тя именно ще акредитира и лицензира дейностите в системата на професионалното обучение и образование, ще разработва държавните изисквания, специфичните стандарти на отделните професии. Законопроектът е разработен с участието на консултанти по програмата ФАР и е в съответствие с Директива 92-51 на Европейския съюз от 18 юни 1992 г. Дебатът, който се проведе с учителската колегия, със заинтересованите страни и институции, също допринесе за подобряване качеството на законопроекта.
В Парламентарната комисия по образованието и науката направих някои препоръки, които искам да споделя и пред вас в пленарната зала.
Според мен, първо, по-пълноценно можеше да се обсъжда законопроекта, а това може да стане и за второ четене, ако го разглеждаме заедно със законопроекта за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Още повече, че в настоящия, в днешния законопроект, който разглеждаме, се предвижда голямо разнообразие от институции в системата като професионални училища, професионални гимназии, центрове за професионално ориентиране, професионални колежи и т.н. Навремето, когато се приемаше Законът за народната просвета и се въведе 12-годишното задължително обучение за всички деца, които искат да завършат средно образование, аз предупреждавах, че в техникумите, които сега се наричат професионални гимназии, ще се наложи да се обучават учениците пет или шест години след завършване на основното образование. Тогава някои колеги ме уверяваха, че не съм права. Сега обаче това е заложено в законопроекта и оттук стигаме отново до необходимостта да сме наясно с учебния план. И то защо? Защото като се въвежда една допълнителна година за обучение, ние трябва да сме наясно пълноценна ли ще е тя, ефективна ли ще е и то не само от гледна точка на образователния процес, това е важно и от гледна точка на обстоятелството, че така или иначе се натоварва семейният бюджет, а същевременно и държавният бюджет.
Втората препоръка, която направих и споделих с колегите си в комисията, беше по отношение на финансирането на тази система. Поначало в целия свят, а и в частност у нас, образованието оскъпява. Това е обективна тенденция. Ние се намираме в изключително трудна икономическа ситуация. Ето защо, за да не се подкопае още от самото начало действието на тази система, трябва да бъдем много внимателни по отношение на финансирането на системата. И оттук искам да подчертая, че сега тежестта, както е предвидено в законопроекта, пада главно върху държавния бюджет и върху общинските бюджети. Перото от спонсорства, дарения и обещания звучи доста илюзорно, защото по същество ние нямаме законодателство, което да поощрява тези дейности. Същото се отнася и за работодателите, които не са стимулирани чрез редица облекчения по пътя на косвените данъци.

Трябва да се помисли от страна на колегите в комисията как фонд "Професионална квалификация и безработица" да организира своята дейност съобразно изискванията на настоящия законопроект и да бъде сериозен източник за финансиране на новоизграждащата се система. Колеги, това е наложително и от гледна точка на обстоятелството, че пред нас е и един друг законопроект, а именно за закриване на фонд "Развитие на системата на народната просвета". Ето защо отново призовавам сериозно да помислим по проблема за финансирането на новата система на професионално образование и обучение.
Третата ми бележка е по отношение на Националната агенция за професионално образование и обучение. Нейните две основни структурни звена са управителен съвет и експертни комисии. Тези комисии според мен са в основата на същността на работата на агенцията. Те имат функции за разработване и актуализиране на държавните изисквания, списъка на професиите, на критериите за държавни изпити, на доклади за акредитация, т.е. много сериозни разработващи функции и това е изключително добре. Онова, което според мен трябва да се допълни, е, че в техния състав засега не е предвидено да има представители на учителската колегия, на директорите, които работят в тези професионални училища и които фактически ще извършват обучението и квалификацията на подрастващото поколение, а така също и на гражданите, които искат да се преквалифицират. Ето защо, според мен, трябва да има една специална квота в тези експертни комисии за онези, които по същество ще реализират програмите, които са вътре в проблема, а да не бъдат само висококвалифицираните, но все пак чиновници от министерствата и съответните ведомства, които в крайна сметка отговарят за професионалното образование.
По конкретните текстове, които могат да намерят по-добри решения, ще направя предложения за второто четене.
Въпреки посочените от мен бележки, отново подчертавам, че законопроектът заслужава да бъде подкрепен и аз ще гласувам за неговото приемане на първо четене. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата народният представител Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Професионалното образование и обучение в България неизменно е било на вниманието на българската общественост. В това отношение първият закон, за който можем да кажем, че е аналог на законопроекта, внесен днес за първо обсъждане, е Законът за земеделческото учение, създаден преди 102 години. Впоследствие с един пакет от 4 закона от 1925 г. се поставя основата на професионалното образование в България. Но след Втората световна война в законодателството на Република България отсъства аналог на закона, който днес е представен на нашето внимание. В това отношение аз високо оценявам труда на вносителите, защото те изпълняват една важна мисия, а именно: да се създаде национална система за професионално образование и обучение, да се определи нейната юридическа рамка за функциониране и развитие. Тази национална система има своята конкретна императивна задача да подготви българската младеж и като цяло българските граждани да бъдат квалифицирани, да бъдат мобилни на пазара на труда, в условията на една пазарна икономика.
Няма да се спирам на всички достойнства на законопроекта. Те не са малко. Моите колежки госпожа Петрова и госпожа Величкова направиха твърде пространни изложения по този въпрос. Все пак искам да отбележа няколко основни момента, които налагат да дадем висока положителна оценка на предложения ни законопроект.
Преди всичко законопроектът отговаря на изискването, което се стараем да установим в нашето законодателство, а именно да децентрализираме системата на образованието в раздела й в конкретния случай на професионалното образование и професионалното обучение.
На второ място, този законопроект отговаря на настойчивия апел на ЮНЕСКО постепенно в света да се въведе принципът за образование през целия живот, защото законът е една отворена материя за образование в професионална насока на българските граждани през целия им активен живот.
На трето място, законопроектът успява да съчетае в себе си материя, която до момента е третирана в два други закона: Закона за народната просвета и Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. В това отношение законопроектът създава непротиворечива рамка за професионалното образование и обучение.
Като давам положителна оценка на законопроекта, заедно с това искам да отбележа и тези моменти в него, които бих желал по някакъв начин да бъдат преработени между първото и второто четене, с оглед да бъдат избегнати някои слабости на предложения законопроект.
Най-напред ще се спра на финансирането на системата за професионално образование и обучение. За мен е нелогично фонд "Професионална квалификация и безработица" да не участва като източник на финансиране на системата за професионално образование и обучение. Поради това по подходящ начин в чл. 57 и чл. 58 от предложения законопроект предлагам комисията да направи съответни промени.
На второ място, това е управлението на системата на професионалното образование и обучение. Докато на национално ниво управлението е разработено твърде детайлно, с указване на функциите на отделните министерства и на Националната агенция, според мен на регионално ниво трябва да има много по-голямо участие на съответните регионални съвети на работодателите, които познават потребностите от работна сила в съответната област и това тяхно участие може да се изразява не само в даване на определено мнение по отношение на списъка на придобиваните професии, но също така и по отношение на приема като брой, както и на контрол на изхода на професионалното образование и обучение чрез участие в комисиите, пред които ще се защитават дипломни работи или ще се полага държавен изпит.
И още една бележка искам да направя. Тя касае професионалните училища. В предложения законопроект професионалните училища се предвижда да приемат ученици със завършен 5 клас. Завършеният 5 клас при нормално обучение отговаря на 12-годишната възраст на ученика. Смятам, че на 12-годишна възраст професионално ние можем да ориентираме само деца, които са доказали, че не притежават качества за по-нататъшно развитие. Ако се обърнем към европейското законодателство, почти във всички европейски страни професионалната ориентация е предвидена за 15-16-годишната възраст на ученика. И това е съвсем естествено, защото не може по никакъв начин да бъде заменена общата култура и общото образование, които ученикът получава до 15-16-годишна възрасат.
Приемам професионалните училища за деца с трайни увреждания, с девиантно поведение, с някои заболявания, но във всички останали случаи не би трябвало отговорността за записване след пети клас на подобни ученици в професионалните училища да се остави единствено на родителите. Това е един въпрос, който засяга бъдещето на нацията ни, защото повече или по-малко не би трябвало по никакъв начин да бъде прекъсван пътят на развитието на едно дете по посока на общото образование и оттам - на свободен избор на своята професия.
Независимо от забележките, които отправих по закона и считам, че ще се постарая между първо и второ четене да направя и съответни предложения, аз повтарям - законът заслужава висока оценка и апелирам към вас, уважаеми колеги, да го подкрепите единодушно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иванов. Давам думата на госпожа Донка Дончева от Парламентарната група на Демократичната левица.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър Панчев!
Аз също ще подкрепя законопроекта, така както и в Комисията по образованието и науката направихме това, защото това е един многократно обсъждан законопроект. За първи път ние изказваме благодарност за усилията на Министерството на образованието в подготовка на сериозна законодателна инициатива, която от девет години коментира тази зала, тъй като от 1990 г. сме приели Закона за народната просвета. И амбицията да направим сериозен Закон за професионалното образование стои оттогава. В същото това време подкрепям и усилията на министерството да установи приемственост с предните ръководства на екипите, които работиха в Министерство на образованието, осъществиха много контакти в Европа, проучиха и българския опит и направиха този добър проект, който ни се предлага.
В същото време голяма част от заслугите, които ние като Народно събрание ще имаме във връзка с това, че ще дадем силен документ, с който ще могат да се конкурират на пазара на труда специалистите, които излизат с професионална квалификация от нашите училища е това, че ние правим удар срещу всички съмнителни фирми в последните години. Те си присвоиха правото, което имат само училищата, да дават квалификация и съмнителни документи, с които на пазара на труда, при ниски условия, хората можеха да получават документи, с които обаче не могат да бъдат защитени по отношение на заплащането и условията за тяхното кариерно развитие. В тази връзка законът за първи път осъществява възможност за образование за цял живот. И тук е третата голяма причина, заради която аз го подкрепям. Със своите елементи, с тази мобилна система, към която той е пригоден, практически ще дадем възможност на всеки българин, на всяко българско дете в периода на неговото развитие, дори и след 18 години, когато той вече е гражданин, който не е получил своето образование своевременно, даже със завършена втора степен, в годините да получи своята професионална квалификация и да се адаптира към социалната поръчка, която му отправя обществото. Това е изключително важен, това е европейският принос на нашия законопроект. Когато цяла Европа работи по една програма, която е сериозно финансирана и по която няма никакво съмнение, Европейският съюз ни отпуска непрекъснато нужните субсидии, образование за цял живот, сега и в нашата система работят няколко училища по програмата "Леонардо да Винчи", но тя е твърде откъслечна. Фактически със Закона за професионалното образование ние ще дадем шанс с тази мобилност, която той има. Тук мога да отчета и неговата добра структурираност, неговата приемственост с другите закони, които ние сме гледали. За първи път тук съм съгласна и с господин министъра, че при корекциите, които ние ще правим в закона, трябва да отчитаме тази добра тъкан, която се е получила като законодателство в проекта, който ни се предлага. И това достойнство на закона да бъде закон, който ще служи на следващите поколения, е нашият голям принос към новото европейско законодателство, който Комисията по образованието и науката предлага на депутатите от Народното събрание.
Трябва обаче да кажем, че има и някои препоръки, с които ние трябва непременно да се съобразим. Аз съм доволна, че всички дебати в комисията са отразени в становището на комисията и независимо, че ще се повторя с моите колеги, това е тревога, която явно занимава всички ни. Ние все пак ще кажем онова, което при обсъжданията направихме със своите ресурси, с които разполагаме като депутати - с учителски колективи, с директори, с регионални инспекторати, които ни препоръчаха да ги съобщим в залата. Още един път ще моля професионално да погледнем във възможностите, които имаме като законодатели, да подпомогнем дейността, която училищните ръководства очакват от нас да имат равни шансове онези, които ще завършват втора и трета степен, да получат професионална квалификация. Защото един път ние с учебния план ще им дадем степен на образованост. Там ще се защити с образователен минимум това, което ще бъде равно. Но трябва да се облекчи режимът, тъй като знаем, че в средните професионално-технически училища, в досегашните или бъдещата втора степен, ще се насочват все повече ученици. Там ресурсите, които имат родителите, семействата, базите, които ще останат в общините, са недостатъчни. Тук свързвам въпроса, тъй като го коментирахме в комисията и господин Панчев знае, че бъдещото преструктуриране на държавните и общинските училища сочи един голям списък на общински училища. Част от така наречената втора степен ще отиде в общините. Много ми се иска да помислим, господин Панчев, да дадем равен шанс на всички български деца, които няма да имат ресурси да пътуват до третата степен, за техникума, който е в окръжен град или другаде, да получат същата възможност, която им се дава като учебен план и професионална подготовка. Между втора и трета степен има неща, по които трябва да мислим.
Тук си спомняте, че ние коментирахме, ако учебният план запази съотношението 1:1,5 на общообразователна към професионална подготовка, той ще може да даде на тези деца необходимата база знания и със съответните изпити за професионална квалификация да имат възможност да постъпват... Да не даваме основание завършващите осмокласници да се разпилеят, без да продължат образованието си. И тук имам една препоръка, мисля, че беше ми подсказа от учителите във Видин и използвам повода, за да я съобщя. Ние имаме голям проблем, когато формираме нормативите по издръжка като брой ученици в паралелка. Тези 18 души, често пъти в курса на следване, някъде към четвърти курс, изостават. Учителите например питат: "Ще имаме ли възможност за деца, които вече нямат интелектуални ресурси, не са в състояние да защитят образователния минимум за последния курс на обучение, да приравним по някакъв начин тяхната подготовка до друга образователна степен?" Завършил трети курс нека да бъде тогава с възможностите на завършил втора степен. Трябва по някакъв начин да го обмислим това. Може би вие смятате в правилниците да поставите тези въпроси, но това е един въпрос, който трябва да бъде обсъден.
Не се спирам подробно на финансирането, тъй като приемам мотивите на моите колеги за изключително точни и основателни. Мога само да добавя към мотивите, свързани с формулирането на структурите за провеждане на професионалното образование в системата на нашата страна, че са изключително актуални. Обвързват за първи път всички заинтересовани ведомства. Но трябва да помислим, уважаеми дами и господа депутати, как може да контактува тази агенция, която вече е орган на Министерския съвет с Министерство на образованието, с неговите филиали в окръзите и с общините. Много е важно това звено - общините, за което говорим, че децентрализираме и на тях права, как ще участва в политиката по формиране дейността на Агенцията по професионална квалификация. И в тази връзка може би един преден вариант в плана по отношение на Надзорния съвет в Агенцията е актуален. Там именно една част от въпросите, уважаеми колеги, които поставихте по организацията и провеждането на квалификацията, по осъществяването на политика за защита на работните места и преференции на работодателите, можем в надзорния съвет, който е от експерти, свързани добре с политиката по отношение на пазара на труда, по отношение на икономическите тенденции в обществото, а също и професионалисти от Министерство на образованието, каквито ще влязат, да влязат едни достойни представители на държавата за решаването на тези въпроси. Да помислим дали не може надзорният съвет да бъде отново сезиран.
Друга една препоръка е свързана с корекциите, които са дребни, и които ще направим с най-добросъвестно отношение към закона. С тях трябва да целим в крайна сметка този закон да получи сертификат за съответствие в рамките на Европейския съюз. Това трябва да бъде генерална цел на всички нас като законодателство.
Аз ще завърша с това, че българското професионално образование традиционно е много добро. И ако се нареждаме някъде на 13-14-15 място в света по качествата на българското образование, причината за това е във високия рейтинг на българското професионално образование.
Честно, ако трябва да бъдем откровени, трябва да кажем, че днес реформата в образованието изисква ресурси. И при сегашната система на професионално образование, ако ние имахме възможности, както с програмата ФАР обзаведохме тези училища, тя може да действа перфектно, като й се постави социалната поръчка от обществото, във връзка с нужните специалности и се дадат пари на директорите на училищата, да ги превърнем в юридически самостоятелни, така както са в Благоевград и на други места. Те да могат да работят много по-добре, отколкото ние очакваме. Затова ние предлагаме нова, модерна, силна система. Затова делът за финансиране трябва да бъде изпипан в детайли, за да се подобрят качествата на закона. И ако отработим взаимодействията между всички институции и дадем правата на директорите на тези нови форми, които ние правим - колежите, всички квалификационни центрове, това, което ще бъде професионално училище, тогава ние наистина ще изпълним със съдържание този закон.
Така че аз завършвам с подкрепа на този законопроект и очаквам това да направи цялата зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Давам думата на господин Едуард Клайн.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много съм улеснен от изказванията на колегите досега, както и от качествата на предложения законопроект. Затова словото ми за законопроекта не може да бъде друго, освен похвално.
Бих искал с няколко думи да се спра на някои пунктове от философията на закона и целите, които си поставя. От една страна, законът продължава добрите традиции на България в областта на професионалното образование и обучение и, от друга страна, прави всичко възможно, и то успешно, професионалното образование и обучение в България да възприеме всичко ново от европейската практика и световната практика, бих казал, в това отношение.
И ще се спра конкретно на някои моменти. Това е въвеждането на сравнително ранно професионално обучение. И сега тук ще си позволя да възразя на моя колега Иван Иванов. Именно обстоятелството, че известен брой ученици, или както ги наричаме проблемни деца, напускат училищата рано, преди да завършат своето образование. Чрез въвеждане на ранното професионално обучение имаме възможност да задържим по-голяма част от тези ученици в училищата, като успоредно с професионалното обучение те приемат и онзи общообразователен минимум, който ще осигури повишаване на тяхната обща култура.
Друг принцип е въвеждането на професионално образование и обучение над средното образование. Това запълва една празнота в нашата образователна система. Казвам една относителна празнота, тъй като в някои отрасли този въпрос е решен, но не навсякъде.
И, освен това, въвеждане на принципа за непрекъснато обучение, който е изключително важен и отразява световните тенденции.
С няколко думи искам да кажа, че в законопроекта ясно са формулирани общи изисквания към степените за професионална квалификация, към типовите програми, към тяхната структура и съдържание, даже към образователния ценз на кандидатите, които могат или имат право да пристъпят към определено професионално обучение или образование, също и към организацията на учебния процес.
Моите колеги се спряха на значението на създаването на тази координираща структура, която има, разбира се, и много други функции - Националната агенция за професионално образование и обучение.
Бих искал да обърна внимание на нещо, което би трябвало да се коригира или най-малкото да се помисли върху него. Това е разпределението на функциите между Националната агенция за професионално образование и обучение и Министерството на образованието и науката. Струва ми се, че трябва да има някакво преразпределение, за да не се принудят тези институции да се занимават с функции, които не са им съвсем присъщи.
Необходимо е още да се изясни в текста въпросът с удостоверяване на придобитата професионална квалификация, специално от частните институции. Значи това трябва да бъде малко по-изрично казано в текста на закона.
И освен това, колежката Станка Величкова обърна внимание, че съставът на експертните комисии наподобява състава на Управителния съвет на Националната агенция. В този състав на експертните комисии все пак изрично трябва да се каже каква трябва да бъде професионалната квалификация на участващите, за да могат действително експертните комисии да изпълняват функциите, които са им дадени от закона.
С удоволствие ще подкрепя закона при първото гласуване и призовавам всички мои колеги да го направят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Клайн.
Има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Най-напред бих искал да отбележа, че Законът за професионалното образование и обучение е плод на многогодишни усилия на експерти и специалисти от Министерството на образованието не само в рамките на мандата на сегашното правителство. Затова ние дължим уважение на труда на тези специалисти, на тези експерти, на всички, които работят в системата на професионалното образование и обучение и които участваха активно в предварителното обсъждане на законопроекта в различни райони на страната и бяха полезни с предложенията си, които са отразени в този вариант, който е предложен на нашето внимание.
На второ място, аз искам да отбележа, че е безспорен факт, че този закон е важен и необходим не само поради изискването на Закона за народната просвета държавните и образователни изисквания за професионалното образование и обучение да се приемат със закон. Той е нужен на образователната система и с оглед на сегашните социално-икономически отношения в страната.
На следващо място е необходимо също да се отбележи, че професионалното образование и обучение в Република България има дългогодишни традиции и значими постижения, които бяха признати и продължават да се оценяват в други държави.
Ние трябва да използваме всичко положително и рационално, създадено досега с труда и целенасочените усилия на много хора в продължение на десетилетия, да стъпим здраво на него и да отговорим на днешните изисквания и на утрешните предизвикателства, да съхраним традициите, като постоянно ги развиваме и обогатяваме.
С тези най-общи констатации, които аз споделям с вас, аз бих искал по-конкретно да се спра на още някои елементи, които прозвучаха не само в моето изказване в Комисията по образованието и науката, но и от страна на други членове на комисията. Смятам, че те трябва да бъдат взети предвид, когато работим по законопроекта и подготвяме доклада на комисията за второ четене в пленарна зала.
Това са предложения и становища, изразени тревоги и очаквания на директори на професионални училища, на учители в професионални училища, въобще на специалисти, които имат многогодишен опит в системата на професионалното образование и които бяха изразени пред нас по време на многобройни срещи в различни региони на страната. Затова аз смятам, че те ще бъдат взети предвид и по време на по-нататъшните заседания на комисията по този законопроект и че те ще бъдат свързани с няколко основни момента, върху които ние трябва да съсредоточим, според мен, нашите усилия.
На първо място, това е очакването и надеждата, че текстовете на Закона за професионалното образование и обучение ще бъдат съгласувани и ще бъдат в пълен синхрон с текстовете на Закона за учебния план.
Аз се присъединявам към изказаното от госпожа Величкова и други колеги становище, че би било добре едновременно да обсъждаме и в комисията, и в пленарна зала тези два законопроекта, защото те са в една неразривна връзка, взаимно се допълват и взаимно се обуславят. Затова и специалисти, с които ние предварително имахме срещи, настояват да се постигне максимално съответствие и покритие между текстовете на Закона за професионалното образование и обучение и Закона за учебния план. В този смисъл те изразяват на този етап една заинтересованост по отношение на намеренията и мотивите на вносителя, която е свързана с конкретните текстове, визиращи чл. 8, ал. 1, точки 3 и 4.

Този член определя класификацията на професиите и специалностите по професионални направления и по степени на образование, както и по степени на професионална квалификация. Ако колегите внимателно прочетат текстовете, които визират трета и четвърта степен ще видят, че при тях има разлика. Специалисти в тази област настояват разликата между трета и четвърта степен да намери и съответното покритие с текстовете в проектозакона за учебния план.
На следващо място - с пълно основание смятам, че директори и учители от професионалните училища заявяваха, че този закон, който е добър, който е нужен, който е необходим на системата на народната просвета може да заработи и може да се реализира само, ако могат да бъдат осигурени необходимите финансови и материални ресурси. С оглед на тежката икономическа ситуация в страната, с оглед и на възможностите на системата на народната просвета, визирани в бюджета на държавата за 1999 г. те смятат, че приоритетно трябва да се гарантира необходимия финансов и материален ресурс, за да могат текстовете на закона да заработят и да се реализират на практика.
В този смисъл аз ще поставя, може би, според някои от колегите, предварително един въпрос, който вече коментирахме, макар и накратко в комисията, но който се надявам, че ще бъде посрещнат с една разумна реакция от страна на колегите - народни представители.
Предстои и в пленарна зала да се разгледа проектозакон за отмяна на Закона за създаване на фонд "Развитие на системата на народната просвета". Искам да напомня на народните представители, че този закон беше приет от нас през месец март м.г. и цитирам част от чл. 1: целта на този фонд е финансиране на изграждането, реконструкцията и модернизацията на материално-техническата база на звената в системата на народната просвета, дейностите по привеждане на организацията и съдържанието на учебния процес в съответствие с европейските изисквания. Казвам това, защото съобразно Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 1999 г. и § 9 от тях Министерският съвет е внесъл в Народното събрание Закон за отменянето на Закона за създаване на фонд "Развитие на системата на народната просвета".
Както се вижда, този закон беше създаден и с цел да отговори и на конкретните изисквания - финансови и материално-технически, на бъдещите законопроекти, които разглеждаме и които трябва да приемем и свързани с необходимите промени в системата на народната просвета.
Обръщам внимание, че съгласно § 9 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 1999 г. внимателно трябва да прочетем не само ал. 1, но и ал. 3. Алинея 3 изисква от Министерския съвет да внесе в Народното събрание законопроекти за промени в съответните закони.
Аз смятам, че една промяна в закон не винаги трябва да означава отмяна на този закон. Има разлика и тя е съществена.
Аз имах възможност да поставя въпроса на заседание на комисията и използвам това, че обсъждаме Закона за професионалното образование и обучение в пленарна зала, за да се обърна към председателя на Народното събрание, към ръководството на Народното събрание, да си преразгледа състава на комисиите, които трябва да се произнесат и да излязат със становище по този закон, тъй като единствената и водеща комисия е посочена да бъде Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Този закон, когато се приемаше водеща беше Комисията по образованието и науката.
Считам, че има възможности, които да позволят този фонд да бъде съхранен, защото ако в определен момент финансовите и икономическите условия в страната позволяват отново да се говори за създаване на подобен фонд, ние отново ще трябва да приемаме нов Закона за създаване на подобен фонд.
Казвам всичко това, защото смятам, че именно съществуването на един такъв фонд би позволило не само на държавата, на общините, но и на останалите източници за финансиране на системата на професионалното образование, които са визирани в глава седма по един по-ефикасен начин да съумяват да направят това, което е необходимо от финансова и материална гледна точка за гарантиране ефикасното функциониране на този закон.
Когато говорим за финансовото обезпечаване на залегналите намерения и принципи в законопроекта трябва да обърнем сериозно внимание на един текст от чл. 27, ал. 1, в който се говори за структурата на програмите за професионално образование и там се визира задължителна чужда езикова подготовка по професията. При сегашното обезпечаване на средното образование с висококвалифицирани специалисти по чуждоезикова подготовка, с проблемите, които съществуват и в момента в средните и общообразователни училища, наистина ще трябва един много сериозен финансов ресурс да се предвиди, както и средства за създаване на необходимата материално-техническа база, за да бъде реализирана на практика тази разпоредба на закона. Някъде вероятно ще се стигне до ситуации, в които и липсата на кадри, и липсата на необходимите средства ще осуети реализирането на тази задължителна, повтарям, чуждоезикова подготовка по професията.
И в заключение използвам казаното от колегите преди мен за това, че е необходимо да се обърне сериозно внимание и на тази материално-техническа база, която ще гарантира едно високо по своите качества и достойнства професионално образование и обучение и да кажа, че ние като членове на комисията съгласувано с Министерството на образованието и науката по предложение на общинския съвет в Стара Загора ще трябва да проявим воля, за да включим и текст в този закон, който да позволи в случаите, в които сгради на търговски дружества, които се ползват от професионалните училища за ученически работилници заедно с прилежащите терени да бъдат обособени като самостоятелни обекти и да бъдат предадени безвъзмездно на Министерството на образованието и науката или пък на общините. Такъв текст смятам, че трябва да бъде предложен в закона за второ четене, за да можем в тази ситуация там, където все още условията позволяват да направим това, което би подпомогнало за реализацията на законопроекта.
Приключвам с убеждението, че подкрепяме един законопроект, към който макар и да имаме критични бележки и съображения, изразени вече на заседанието на Комисията по образованието и науката, ще се постараем да ги изразим в предложенията, които ще направим за второ четене по този законопроект с надеждата, че те ще бъдат приети от останалите колеги, членове на комисията, и в пленарна зала, за да стане този закон още по-добър и по-работещ.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Славов.
Следва изказването на Господин Тонев от Парламентарната група на СДС.
Последен, който се е записал за изказване, това е госпожа Емилия Масларова, на която след това ще дам думата.
Други записали се няма.
Имате думата, господин Тонев, заповядайте.

ГОСПОДИН ТОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложеният законопроект изпълнява удачно намерението да приспособи системата на професионално образование и обучение към условията на пазарна икономика и да създаде достатъчни ориентири за адаптиране на самата система към пазарните условия. Същевременно законопроектът е едно много важно послание преди всичко към младите хора за един по-нормален преход от света на училище към света на труда.
Бих искал да обърна внимание на някои важни опорни точки на законопроекта.
Основният важен принцип в този законопроект е спазването на модерния принцип на консенсуса, тоест съучастие на социалните партньори във вземането на много важни решения. Първо, в Националната агенция за професионално образование и обучение, която заменя Националния съвет за квалификация към Министерството на труда и социалната политика, участват паритетно по седем члена. Подобно е участието и в експертните комисии към Националната агенция. Паритетно социалните партньори участват и в разработването, съгласуването и актуализирането на списъка за професиите за професионално образование и обучение. Важни партньори в този процес се явяват работодателите, преди всичко Българската стопанска камара и Търговско промишлената палата, тъй като освен изброените функции те участват също и в разработването и актуализирането на държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професия.
Все пак аз бих искал да изразя своето съмнение по отношение готовността на регионалните структури на работодателите да участват ефективно в тези процеси, тъй като на тях са дадени две много важни функции в този законопроект - първо, да съгласуват план-приема на държавните и общински училища съвместно с регионалните служби по заетостта и много важно е тяхното участие в изпитите за придобиване на квалификация по професия.
Бих искал да отбележа и една друга важна опорна точка в законопроекта, това е въвеждането на единен стандарт както за ученици, така и за хора, които се преквалифицират и участват в процеса на обучение, тоест възрастните хора. Сега имаме налични не различни стандарти за ученици и възрастни, а един-единен стандарт за една професия, като този стандарт се преподава по различен начин за различните възрастови групи.
Основен момент във всяка една система за професионално обучение и образование е, разбира се, финансирането. Тук бих искал да отбележа, че по този основен въпрос трудно се постига съгласие и в по-напреднали държави от нашата. В общи линии дискусията за финансиране на професионалното обучение гравитира около два модела, два варианта. Първият е чрез държавна намеса. От държавата се планира сума за обучение за всички предприятия и чрез тази сума се обезщетяват предприятията, които имат разходи за обучение, тоест това е политика чрез натиск към самите предприятия. Вторият начин, който по принцип се споделя от десноцентристки организации, е да се подобрят условията на предприемачите чрез икономически растеж, за да се засили отговорността на предприятията, на фирмите за квалификацията на собствените им кадри. Така, както е в законопроекта, мисля, че е спазено общото правило, определящият принцип училищното обучение да бъде поето от обществените средства. Това е нормалният подход.
Мисля обаче, че все пак има определена непълнота, когато обучението касае практическата част, тоест практическото обучение на ученици и възрастни. Знайно е, че основната слабост на системата, това е практическото обучение. И това е, че то е разположено в самото училище. Законът визира и дава на социалните партньори възможността да организират практическо обучение. И много е важно според мен как те ще бъдат мотивирани да разходват средства и да обучават млади хора.
Искам да отбележа един друг много важен модерен принцип, който е прокаран в законопроекта още в чл. 1 - паритетно на първо място са сложени личните интереси и възможности на обучаваните и, на второ място, потребностите от квалифицирана работна сила за пазара на труда. Очевидно се отчита модерното виждане, че потребността на икономиката, на отделната фирма не е достатъчен критерий за професионалното образование и обучение. Стойностен е и друг важен критерий, това е търсенето сред младежите и възрастните и зачитането на техните лични интереси и възможности.
Завършвайки, искам да отбележа доказаният в пазарните общества факт, че когато конюнктурата е благоприятна, стойността на професионалното образование и обучение е твърде висока. И наша привилегия е да предадем атрактивност на професионалното образование и обучение и да го извадим от положението му на нещо второстепенно и непрестижно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Тонев.
Има думата госпожа Емилия Масларова от Парламентарната група на Демократичната левица.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Като искам да изкажа моята положителна оценка за това, че най-после имаме Закон за професионалното образование, закон толкова необходим за българската наука и присъединявайки се към всичко положително, което казаха моите колеги до този момент, аз искам да поставя няколко акцента.
Първо, от гледна точка на актуалността и необходимостта на този закон, свързан с очакваните структурни промени в нашата икономика и необходимостта от създаване на един далеч по-добър баланс на трудовите ресурси, който, мисля, че всички ще се съгласим, че от едно известно време е дебалансиран, имайки предвид закриване на големи производствени мощности и пренасочване на трудовия и интелектуалния потенциал на нацията в различни области. Това от една страна.
От друга страна, тъй като съм добре запозната със Закона за защита при безработица и насърчаване на заетостта, както и с така наречените активни мерки при защита при безработица, считам, че този закон е доста навременен, тъй като данните, които са дадени от Националната служба по заетостта за последните месеци сочат, че в областта на квалификацията и преквалификацията именно в този момент се дават символични средства, по-малко от 1 на сто.
Уважаеми колеги, аз ще си запазя правото да дам конкретни бележки между първо и второ четене, но се присъединявам към становището на колегата Иванов относно функциите, задачите и целесъобразността на Националната агенция, както и за тези в регионален мащаб. Уважаеми колеги, лично аз считам, че ние продължаваме да бълваме администрация, особено на национално равнище, в чиито ръце концентрираме прекалено много правомощия и функции и които биха могли да поставят под съмнение коректността на изпълняване на определени задачи. Много внимателно се запознах с раздела, свързан с управление системата на социално подпомагане, образование и обучение и от тази гледна точка, тъй като финансираното не е визирано, а има трипартитна основа, лично аз съм много заинтересована, ако на членовете на тези Национална агенция, представители на работодателите и на синдикатите се дават съответно суми от държавния бюджет, се плаща от държавния бюджет, това не създава ли определена обвръзка с определена политика? Поставям въпроса съвсем добронамерено, защото определено считам, че с декларираната от правителството, а и позицията ни за децентрализиране на функциите на управление на различни равнища далеч по-добре би било в регионален план, съобразно идеята за развитие на даден регион, икономическият, социалният, инфраструктурният потенциал на района и неговото усъвършенстване в една или друга област, би трябвало в далеч по-голяма степен да се дадат правомощия в тази насока за развитие на обучение в областта на определен потенциал, който ще бъде необходим в даден регион и в дадено населено място. Така че аз подкрепям идеята, изказана от колегата Иван Иванов.
Още нещо. Създаването на още една национална агенция, която ще бъде съответно и с обслужваща администрация, мисля, че потвърждава още веднъж тезата за набъбване на административния апарат, тъй като онзи ден при обсъждането на вота и мотивите един от нашите колеги каза колко е нараснала администрацията. В тази насока аз ще дам само един пример за натиска върху пазара на труда. Докато в София за едно работно място в момента се конкурират 12 човека, в Търговище за 1 работно място се конкурират 181 човека.
Така че, изказвайки принципните си съображения и подкрепа и одобрение на този законопроект, считам, че между първо и второ четене трябва далеч по-прецизно да се проследи доколко целесъобразна, доколко голяма и доколко мощна и ресурсно обезпечена от държавния бюджет трябва да бъде Националната агенция за професионално образование и обучение.
В заключение искам да кажа, че на първо четене аз ще подкрепя законопроекта. Считам, че това е един навременен закон, който с още малко корекции би могъл да бъде действително една добра рожба, консенсусен плод на всички в Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Списъкът, даден от парламентарните групи за изказващи се, е приключен.
Има ли и други желаещи да вземат думата по разглеждания законопроект? Не виждам други желаещи.
При това положение разискванията приключиха.
Поставям на първо гласуване законопроекта за професионално образование и обучение, внесен под № 902-01-7 от Министерския съвет.
Гласували 192 народни представители: за 191, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът за професионално образование и обучение е приет на първо четене. (Ръкопляскания.)
Има думата господин Панев за процедурно предложение.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение по законопроекта за професионалното образование и обучение да бъде приет максималният предвиден в правилника срок за внасяне на предложения за второ четене от три седмици. Тоест, правя предложение срокът да бъде удължен с две седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Панев.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Панев за удължаване на срока за предложения с две седмици.
Гласували 159 народни представители: за 158, против няма, въздържал се 1.
Предложението за удължаване на срока с две седмици е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ГОРИТЕ И ЗЕМИТЕ ОТ ГОРСКИЯ ФОНД.
Има думата председателят на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа господин Владислав Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Започвам да чета доклада за второ гласуване на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Наименование на закона: "Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте предложеното заглавие на закона.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите "Закона за горите (изм. "Държавен вестник", бр. 89 от 1958 г.) се добавя: "Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея (обн. "Държавен вестник", бр. 219 от 1944 г.), Указа за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти (обн. "Държавен вестник" , бр. 122 от 1949 г.)".
Предложение от народния представител Дора Янкова - § 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Госпожа Янкова има думата, за да аргументира предложението си за отпадане на § 1.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Мотивите ми да предложа отпадане на този текст са свързани с това, че в Конституционния съд има дадена постановка по отношение Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея, и поради тази причина мисля, че тук не е нужно ние да го записваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Янкова за отпадане на § 1. 
Гласували 141 народни представители: за 52, против 89, въздържали се няма.
Предложението на госпожа Янкова не се приема.
Поставям на гласуване предложението на вносителя, което е подкрепено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 104, против 13, въздържали се 3.
Параграф 1 е приет.
Господин Костов, моля, продължете.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Параграф 2 касае чл. 3. Законопроектът, внесен от народните представители Дора Янкова и Кръстьо Трендафилов касаеше само чл. 3. Поради това ние разгледахме съвместно двата законопроекта - на Маргарита Петрова по отношение на чл. 3, и на Дора Янкова и Кръстьо Трендафилов по отношение на чл. 3, с което се изчерпва и законопроектът на госпожа Янкова и господин Трендафилов.
Комисията излезе с предложение, което ще прочета по-нататък.
Започвам да чета предложенията на отделните народни представители именно по този чл. 3, който съответно касае § 2 от законопроекта.
Предложение от народния представител Дора Янкова по законопроект № 854-01-74 в следния текст:
"§ 1.  (1) Възстановява се правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на горовладелски и всестранни кооперации, чието имущество е било иззето или одържавено към датата на одържавяването, но същите не са били заличени като юридически лица от съдебните регистри и дейността им е възстановена при условията на Закона за кооперациите от 1991 г.
(2) Възстановява се правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на горовладелски и всестранни кооперации, чието имущество е било иззето или одържавено към датата на одържавяването и същите са били заличени като юридически лица от съдебните регистри и са възстановени при условията на закона за кооперациите от 1991 г."
Комисията не подкрепи предложението.
Предложение от народния представител Дора Янкова по същия законопроект по § 2, ал. 1:
"§ 2. (1) Член-кооператорите и техните наследници, които не желаят да възстановят членството в горовладелски и всестранни кооперации имат право да възстановят собствеността си върху гори и земи от горския фонд в размер на дяловото участие към момента на национализацията, който се приспада от подлежащите за възстановяване гори и земи в случаите по § 12."
Комисията не подкрепи предложението.
Предложение също от народния представител Дора Янкова по същия законопроект, по § 3:
"§ 3. Когато горовладелска или всестранна кооперация не е възстановила дейността си по § 12, член-кооператорите или техните наследници имат право да възстановяват собствеността си върху гори и земи от горския фонд до размера на дяловото им участие към момента на национализацията."
Комисията не подкрепи предложението.
Предложението на народния представител Валентин Симов е прието по принцип.
Предложението на народния представител Владислав Костов е подкрепено.
Предложението на народния представител Маргарита Петрова е подкрепено по принцип и то влиза в текста на предложението на комисията.
Последно предложение от народния представител Дора Янкова по законопроект № 854-01-76 - по § 2, т. 2:
- в ал. 2 да отпадне "след 9 септември 1944 г.";
- в ал. 3 изразът "съществували към 9 септември 1944 г." да се замени със "съществували до Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 2:
"§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст на чл. 3 става ал. 1.
2. Създават се алинеи 2, 3 и 4 със следното съдържание:
"(2) Възстановява се правото на собственост на бившите член-кооператори, съдружници и акционери или на техните наследници върху горите и земите от горския фонд на горовладелски и/или всестранни кооперации и други юридически лица, заличени от регистрите след 9 септември 1944 г. в съсобственост като идеални части от ревира.
(3) Правото на собственост върху горите и земите от горския фонд на горовладелски и/или всестранни кооперации, които не са били заличени от регистрите, преобразувани след 9 септември 1944 г. се възстановява на бившите член-кооператори към датата на преобразуването им, или на техните наследници, в съсобственост като идеални части от ревира.
(4) Обединяване на физически лица в кооперации или дружества за съвместно управление и стопанисване се извършва на основата на възстановено право на собственост по алинеи 2 и 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
По § 2 има няколко предложения на госпожа Дора Янкова, които не са приети.
Госпожа Янкова, ако ги поддържате, имате думата.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Мисля, че по повод седмицата на гората днес с този дневен ред създаваме условия Националното управление по горите и Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа по-бързо да подходят към същността на поземлената реформа и то най-вече в Родопския регион.
Споделям своето уважение към Председателския съвет, че допусна за разглеждане днес като точка втора този законопроект, тъй като в едно свое изказване заместник-министърът, който отговаря за горите, сподели, че ако през този месец приемем тази промяна, това означава, че до края на 1999 г. е възможно да приключи тази реформа. В противен случай даваше нюанси за следващата - 2000 г.
По същността на нашето предложение. В този § 2 ние целихме да инициираме задълбочената промяна по отношение възстановяване правото на собственост върху гори и земи и да разгледаме бившите горовладелски кооперации. Като вносители с Кръстьо Трендафилов целихме точно това и като народни представители се отнасяме с уважение към всички народни представители, които дадоха своя принос този текст и този законопроект да стане в перспектива работещ.
Тук искам да споделя какво предлагам като изменение. Според мен, давам по-общата рамка на предложението, което след това комисията изведе, тъй като комисията в своето предложение допълва и визира как то ще стане и като процедура.
Поддържам предложението си, тъй като съм един от вносителите, и заявявам от трибуната на Народното събрание, че приемам и принципите на комисията, които се гласуваха.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Поставям на гласуване първото неприето от комисията предложение на госпожа Дора Янкова по законопроект № 854-01-74, свързано с § 1 с предложените две алинеи.
Гласували 136 народни представители: за 22, против 108, въздържали се 6.
Първото предложение на госпожа Янкова не е прието.
Поставям на гласуване второто предложение на госпожа Дора Янкова по § 2, ал. 1, което също така не е прието от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 21, против 94, въздържали се 6.
Второто предложение на госпожа Дора Янкова не е прието.
Поставям на гласуване следващото предложение на народния представител Дора Янкова по § 3, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 27, против 94, въздържали се 6.
Предложението на госпожа Дора Янкова по § 3 не е прието.
Предложението на господин Валентин Симов е включено.
Предложението на господин Костов е прието.
Предложението на госпожа Маргарита Петрова е прието.
Следва още едно предложение на госпожа Дора Янкова по § 2, т. 2.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Дора Янкова. (Дора Янкова иска думата.)
Отменете гласуването.
Госпожа Янкова има думата.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Правя предложение думите "съществували към 9 септември 1944 г." да се заменят с думите "съществували до Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г." със следните мотиви.
Според мен през тези 2 години, а и не само според мен, архивът, който имах възможност да проверя, е имало сделки с имоти, имало е движение на собственост. И така, ако ние фиксираме "съществували към 9 септември 1944 г.", ще дадем един вакуум за тези 2 години за движението на сделките да има един двоен стандарт на някои собственици, които нямат морал по отношение на собствеността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на госпожа Дора Янкова.
Гласували 130 народни представители: за 31, против 92, въздържали се 7.
Това предложение на госпожа Дора Янкова не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 2.
Гласували 124 народни представители: за 100, против 11, въздържали се 13.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Има предложение по § 3 от народния представител Владислав Костов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 3:
"§ 3. В чл. 4, ал. 2 думите "се възстановява от Държавния горски фонд в равни по площ гори и земи в землището на същото и/или на съседното населено място" се заменят със "се възстановява с равни по площ, а по възможност - и по вид гори и земи от Държавния горски фонд в същата местност от землището на населеното място или в съседно землище в границите на общината"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Тук няма неприети предложения.
Поставям на гласуване § 3 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 111, против 5, въздържали се 4.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По § 4 има предложения от народния представител Валентин Симов:
Член 6 се изменя така:
1. Член 6 става ал. 1.
2. Създава се нова ал. 2 със следния текст:
"(2) Собствениците, които не могат да бъдат обезщетени с гори и земи от Държавния горски фонд, се обезщетяват с поименни компенсационни бонове при условията и по реда на глава пета от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи."
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Владислав Костов, което се състои в две точки по § 4.
Комисията подкрепя предложението по т. 1. По т. 2 не го е подкрепила и аз го оттеглям, защото в Преходните и заключителни разпоредби има аналогичен текст.
Комисията предлага следната редакция на § 4:
"§ 4. В чл. 6 думите "по площ, гори и" се заменят с "по площ, а при възможност и по вид гори и земи", а думите "произход гори" се заменят с "произход, гори и земи"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има едно неприето предложение на господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС, от място): Оттеглям го в полза на текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Симов, оттегляте предложението си.
Поставям на гласуване предложената редакция за § 4 от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 4.
Параграф 4 е приет.
Часът е точно 11,30 ч. Давам почивка от половин час. В 12,00 ч. продължаваме нашата работа. (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ  ЙОРДАН  СОКОЛОВ  (звъни): Продължаваме заседанието.
Продължаваме със законопроектите за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Има думата председателят на водещата комисия господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По § 5 има предложение от народния представител Валентин Симов, което е подкрепено по принцип.
Има предложение от народния представител Владислав Костов, което комисията подкрепя.
Има предложение от народната представителка Маргарита Петрова, което е в две точки. В първата точка то не е подкрепено от комисията, затова ще я прочета:
"1. В чл. 7 ал. 7 срокът "31 декември 1998 г." се променя на "31 май 1999 г.";"
По т. 2 комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 5:
"§ 5. В чл. 7 се създава ал. 9 със следното съдържание:
"(9) Собствениците на сгради, които са реституирани след 1990 г., могат да придобият право на собственост върху нормативно определената прилежаща площ по ред, определен с правилника за прилагането на закона. За придобиване на право на собственост собствениците на реституираните сгради подават заявления до поземлените комисии по местонахождението на имота."
МАРГАРИТА ПЕТРОВА (СДС, от място): Оттеглям първото си предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението на народната представителка Маргарита Петрова по § 5, т. 1 се оттегля.
Другите предложения са приети.
Някой желае ли да се изкаже по § 5?
Има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз предлагам това предложение да отпадне и да не се гласува със следните съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кое предложение?
ДОРА ЯНКОВА: На комисията.
Съображенията ми са, че в чл. 7, ал. 4 ние сме указали, че когато гражданите, които са построили до 17 август 1990 г. сгради, извън случаите на чл. 6, в горите и земите от горския фонд, които са им предоставени, "имат право да узаконят сградите си, като заплатят..." - по-нататък няма да чета текста.
Логиката е, че ако ние се отнасяме с уважение към тези, на които се реституира, то това предполага, че те са строили върху техни собствени гори или земи.
Тук сега става въпрос за някаква реституция, с която ние като че ли искаме да узаконим нещо друго. В този смисъл, тъй като според мен в ал. 4 от закона ние перфектно сме уредили този въпрос, аз предлагам да не навлизаме в тази материя и съм против това предложение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Има думата господин Владислав Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Аз ще направя една реплика на госпожа Янкова.
В чл. 7 ал. 4 се касае за онези граждани, построили до 17 август 1990 г. сгради в горския фонд по линията на разни постановления - за развитие на пчеларство и т.н., и т.н. А тук в чл. 9 се касае за собственици на сгради, реституирани вече имоти. Те по принцип са ги притежавали много преди тази дата и които са били национализирани с онези закони, когато се национализира гората.
Така че не може да има аналогия между ал. 4 и ал. 7.
Затова аз лично възразявам срещу едно такова предложение за отпадане на предложената от комисията ал. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
За дуплика има думата госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Аз пак не приемам репликата на господин Костов, тъй като според мен на тези граждани, на които ние със законите реституираме сгради, това предполага, че ние реституираме сгради, които са законно строени. Това предполага, че та са строени и върху земя, и върху гора.
Сега ние узаконяваме пак нещо друго и аз моля да кажете какво точно друго, тъй като подозрителността и у народното представителство, и у обществото остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 90, против 49, въздържали се няма.
Параграф 5 е приет.
Госпожа Янкова, искам само да Ви обърна вниманието на следното: става дума за сгради, които са реституирани, т.е. те са отговаряли на условията да бъдат реституирани. Горе-долу аз виждам тази хипотеза, ако е реституирана сграда с право на строеж и сега да се даде право, разбира се, срещу заплащане... Само за реституираните се отнася. Щом е реституирана, значи тя отговаря на условията да бъде реституирана. Иначе не би била реституирана и не може да се придобиват права върху други сгради.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По § 6 има предложение от народния представител Владислав Костов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народната представителка Маргарита Петрова:
"§ 6. В чл. 9 ал. 2 се изменя така: след думите "са изсечени след 1 януари 1990 г." се добавят думите "или в които е осъществено ползване на дървесина след датата на подаване на заявлението за собственост".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложението на народния представител Дора Янкова е § 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 6:
"§ 6. В чл. 9 ал. 2 след думите "1 януари 1990 г." се добавят думите "или в които е осъществено ползване на дървесина от горското стопанство в нарушение на чл. 19, ал. 1 след 28 ноември 1997 г." - това е датата на влизане в сила на Закона за възстановяване на собствеността върху горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 6 думата има госпожа Маргарита Петрова.
МАРГАРИТА ПЕТРОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Имам основно предложение по този въпрос, което се съдържа в законопроекта и то съвпада по съдържание с предложението на господин Владислав Костов, което аз приемам сега. Поради тази причина оттеглям допълнителното си предложение, което той току-що прочете. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Госпожа Дора Янкова има думата като вносител на предложение.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Предлагам измененията по § 6 да отпаднат по следните съображения:
Когато ние приемахме закона, указахме кои собственици ще бъдат обезщетявани. От Народното събрание се прие предложението на господин Лучников, че след 1990 г. там, където е извършвана сеч, те ще бъдат обезщетени с поименни компенсационни бонове или с друго.
Сега ние тук отиваме и към санитарната сеч. Според мен санитарната сеч и според Закона за горите е горско мероприятие, което е реализирано справедливо, но материалите от тази санитарна сеч естествено са ползвани и от населението, и от тези собственици на гори и земи. Според мен създаваме тромава процедура, която ще затрудни и Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, а няма да доведе до чак толкова голяма справедливост.
В този смисъл предлагам да отпадне този параграф, тъй като смятам, че в първия вариант на закона бяхме по-справедливи към собствениците на гори и земи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Думата има господин Владислав Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Искам да направя едно пояснение от уважение към госпожа Янкова. В действителност е точно така. Ние ще компенсираме собствениците и за проведената санитарна сеч, защото за тази санитарна сеч презумпцията е, че собствениците са имали някакво обезщетение - може да имат, може и да нямат, но по принцип трябва да им се признае правото, че след тази дата, която ние фиксираме и която сме фиксирали още в първоначалния текст на закона, при всички случаи на сеч те трябва да бъдат обезщетявани. Това е смисълът на справедливостта на закона. Затова моля госпожа Янкова да се съгласи с тази теза и с предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Дора Янкова за отпадане на § 6.
Гласували 148 народни представители: за 48, против 99, въздържал се 1.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля, гласувайте § 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 92, против 23, въздържали се 2.
Параграф 6 е приет.
(Народната представителка Дора Янкова иска думата за отрицателен вот.)
Вие сте се изказвали и нямате право на отрицателен вот.
Господин Миков ще Ви замести за отрицателния вот.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз гласувах против и повечето народни представители - всички от Демократичната левица - защото с приемането на този текст ние приехме, че след приемането на закона от Министерството на земеделието са извършвали незаконна сеч. Тоест министърът на земеделието и подчинените му горски стопанства са изсичали в нарушение на закон, приет тук през есента на 1997 г., са извършвали сеч. И те са извършвали тази сеч не за да има дърва за огрев за населението, а за да правят търговия и далавера. Благодаря ви. (Реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Продължаваме със следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложение на народния представител Владислав Костов - създава се § 6а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 6а, който става § 7 със следната редакция:
"§ 7. В чл. 11, ал. 1 след думите "инженер по горско стопанство" се добавя "или техник по специалност "Горско и ловно стопанство"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение за създаване на нов § 6а желае ли някой думата? Не виждам.
Моля, гласувайте § 6а.
Гласували 137 народни представители: за 135, против 2, въздържали се - няма.
Параграф 6а е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По § 7 има направено предложение от народния представител Светослав Лучников - в чл. 13, ал. 1, думите "една година от влизането на закона в сила" да се заменят с "до 30 юни 1999 г.".
Господин Лучников го няма, но аз преди малко говорих с него. Той не се е съобразил, че на 11 ноември м.г. беше направено едно изменение, с което едногодишният срок е променен на 18 месеца. Но него го няма в залата, за да оттегли предложението си.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Владислав Костов и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
§ 8. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 3 се изменя така:
"(3) Правото на собственост се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани в протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, протоколи от комисиите по трудово-поземлената собственост, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Само писмени декларации на заявителите не могат да бъдат основание за доказване правото на собственост. При възможност заявлението се придружава и с описание на имота."
2. Алинеи 5, 6 и 7 се изменят така:
"(5) Поземлената комисия се произнася с решение за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд в съществуващи, възстановими на терена стари реални граници и/или нови реални граници в срок от 12 месеца от изтичането на срока по ал. 1. В решенията се описват размерът на имота, неговото местоположение (местност, граници, съседи), видът и произходът на гората и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решенията се прилага скица на имота и таксационна характеристика.
(6) Решенията на комисията по ал. 5 се съобщават на заявителите по реда на Гражданския процесуален кодекс и могат да се обжалват в 14-дневен срок пред районния съд. Жалбата се подава чрез поземлената комисия. Съдът решава спора по същество. Срещу решението на районния съд може да се подаде касационна жалба пред окръжния съд по реда на Закона за Върховния административен съд.
(7) С правилника за прилагане на закона се определят изискванията за възстановяване на гори и земи от горския фонд в нови реални граници, картата при възстановяване на горите и земите в съществуващи или възстановими стари реални граници и техническите дейности за изработване картата на землището."
3. Създават се алинеи 8, 9, 10 и 11 със следното съдържание:
"(8) При спор за материално право заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред.
(9) При откриване на нарушения по този закон и правилника за неговото приложение на нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал. 6, поземлената комисия по искане на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа или по искане на заинтересованите се произнася с решение да го измени в срок до една година от откриване на новите обстоятелства или от новите писмени доказателства, но не по-късно от две години от постановяването на решението на поземлената комисия по ал. 5. Този ред не се прилага, когато за същите гори и земи от горския фонд има влязло в сила съдебно решение.
(10) Поземлената комисия се представлява пред съда от нейния председател, заместник-председател или от упълномощено лице с юридическо образование, или от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
(11) Въводът във владение на собствениците се извършва от поземлената комисия в присъствието на представител на съответното държавно лесничейство в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възстановяване на правото на собственост или на решението на съда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 7, който става § 8, някой желае ли да се изкаже? Госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз не разбрах дали господин Лучников си оттегля предложението, но мисля, че има логика ние да обърнем внимание на това и да го подкрепим. Имам следните съображения.
Законите, които внесохме аз и Кръстьо Трендафилов, и Маргарита Петрова беше през месец юни 1998 г. Ние сега разглеждаме изменението и допълнението. Това означава едни много кратки срокове реакция, тъй като старият срок е 28 май 1999 г. Реално с това се получава едно удължение от един месец, което според мен не е фатално. То ще подпомогне и ще даде едни кратки срокове на тези, които ще се съобразят с изменението на този закон, който сега приемаме. Затова аз подкрепям предложението на господин Лучников.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Мотивът ми също да подкрепя едно удължаване на срока е свързан с това, че маса поземлени комисии отказваха да приемат заявления на хора, които не прилагаха към тях документите. Просто не им издаваха входящ номер. Сега какво ще стане? Ние променяме принципно разбирането за доказване на собствеността с този закон. Днес е 7 април. Той няма да бъде публикуван, технологично не може да бъде публикуван по-рано от 20 април. От 20 април до 28 май сами разбирате колко нищожен срок се дава на гражданите, първо, да се запознаят с този закон, самите поземлени комисии да се запознаят с принципното изменение на разбирането за възстановяването на собствеността и доказването на тези права и да се отреагира. Ще се окаже в един момент, че сме приели закон, а той не е могъл да бъде приложен. Става въпрос за много граждани в населени места, до които "Държавен вестник" не стига, които имат интереси в тази област. И ако ние сега не дадем поне този един месец - аз също смятам, че и той е малко, но поне е нещо - тези хора да разберат за новите права, които са им възникнали и да отреагират по съответен начин, ще излезе, че приемаме закон само за да кажем, че сме го приели, а не за да се реализират наистина тези права, които ние ще им дадем с този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Костов.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Господин Миков, съжалявам много, но очевидно Вие не сте вникнали в нещата, защото нищо ново не създаваме в режима за доказване на собствеността за тези хора, които притежават документи за собственост. Следователно никакви нови обстоятелства не предизвикват необходимостта от удължаване на срока. И тук става въпрос не за един месец, ние го удължихме с шест месеца срока и той изтича на 28 май. Тоест има година и половина от приемането на закона собствениците да си подадат заявленията за собственост. Едва ли тук най-същественото е да удължаваме отново с един месец срока, без да са възникнали нови обстоятелства, които да предизвикат този фатален един месец удължаване.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Костов, става въпрос за това че при срещите с избиратели те казват: "Не ни приемат въобще заявленията, защото нямаме документи." Тук се разширява кръгът от възможности за доказване на собствеността. Разширява се с проявеното разбиране от всички страни на залата, че около 90 на сто от хората нямат документи за собственост. В комисиите въобще не са приемали заявленията им, отказват. Чисто фактически е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Добре, да приемем, че един месец е много фатален, но поне да изменим, ако не възразявате, срокът да не е 30 юни, а да е 28 юни, тоест с един месец да се удължи срокът. Иначе става удължаване с един месец и три дни. Нали разбирате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По-добре да е кръгла датата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Добре, по-добре да е кръгла датата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Струва ми се, че тук има някаква неточност. В предложението на господин Лучников се казва "в чл. 13, ал. 1, думите "една година от влизане на закона в сила" в сегашния текст на закона няма такъв текст. Казано е: "Срокът за подаване на заявлението е 18 месеца от влизането на закона в сила". Това ако е изменение след приемането на закона, който е приет на 25 ноември 1997 г., ако е с някое от следващите изменения, всъщност този 18-месечен срок ще е много по-дълъг и от 18 юни. И да не стане така, че ... Откога е този срок?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: От 25 ноември 1997 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Чакайте сега да се разберем, юристите да внимават. Ако миналата година, есента, един срок е променен, то не е от влизането на първоначалния закон в сила, а от влизане в сила на закона за изменение и допълнение. Защото когато ние определяме нов срок, той ще си важи. Но когато в един закон за изменение и допълнение е казано, че "определя срок от няколко месеца от влизането на закона в сила", това е от влизането на закона за изменение и допълнение, а не на първоначалния закон.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател! Член 13, ал. 1 ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кога е изменен?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Изменението е публикувано в "Държавен вестник", бр. 133 от ноември 1998 г. Беше точно прието, че се удължава с шест месеца. Беше едногодишен срокът. И при записа е записано, че срокът за подаване на заявленията е от 18 месеца от влизането на закона в сила. Има се предвид законът, който е приет още на 25 ноември 1997 г. Но за да избегнем всякакви недоразумения предложението ни е следното: "Срокът за подаване на заявленията е до 30 юни 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Това изречение става така: "Срокът за подаване на заявленията е до 30 юни 1999 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава § 7, който става § 8, ще гласи така: "В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: в ал. 1, изречение второ, думите "18 месеца от влизане на закона в сила" се заменят с думите "до 30 юни 1999 г.". И си следва текстът на § 7, който се предлага от комисията. Моля, гласувайте с тази корекция § 7, който става § 8.
Докато върви гласуването, аз сега издавам една заповед всички комисии преди доклада си по второто четене, преди да го внесат в деловодството, да го представят на отдел "Правна и законодателна дейност", който да оглежда от правно-техническа и правно-редакционна страна текстовете. Защото напоследък, може би от бързина или от многото материали, които разглеждаме, често се допускат някъде несъществени неприцизности, които понякога трудно се оправят или трябва с някаква мъчителна процедура, а могат да бъдат избегнати, още когато отдел "Правна и законодателна дейност" оглежда предложението.
Гласували 120 народни представител: за 118, против 2, въздържали се няма.
Параграф 7, който става § 8, е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Параграф 8 има предложение от народния представител Владислав Костов, което комисията подкрепя, с изключение на ал. 6, в която броя на гласовете беше равен. Има предложение на народния представител Светослав Лучников, което се подкрепи по принцип. Има предложение на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов.
"§ 7. Създава се нова ал. 4 на чл. 13 със следния текст:
"Лицата по чл. 3, които не могат да докажат правото на собственост на земите съгласно чл. 13, ал. 3, могат да проявят иск срещу поземлената комисия по реда на Гражданско-процесуалния кодекс. Делата се разглеждат в населеното място по местонахождение на имота." Комисията не подкрепя текста на предложението.
Предложение на народните представители Янаки Стоилов и Кръстьо Трендафилов. Първо, в чл. 13 се създават нови ал. 4, 5 и 6 със следното съдържание:
"(4) Кметовете на населените места удостоверяват пред поземлените комисии липсата на емлячни и данъчни регистри в стопански карти и друг картографски материал, които доказват правото на собственост върху гори и земи от горския фонд в съответното землище. Регионалните инспекции по горите при поискване от съответните кметове им предоставят необходимата информация за издаване на удостоверенията.  

(5) Държавните лесничейства по наличния картен материал и по други писмени данни определят площта и границите на горите и земите от Държавния горски фонд към деня на влизане в сила на Закона за трудовата поземлена собственост (ДВ, бр. 81/1946 г.). Възстановяването на собствеността се извършва върху останалата част от Държавния горски фонд.
(6) Кметовете свикват общи събрания по реда на Закона за допитване до народа (ДВ, бр. 81/1996 г.), без да се прилагат ограниченията по чл. 43, ал. 2, изречение второ от този закон. Общите събрания избират от три до седем представители на населението. Със съдействието на собствениците те извършват оглед, за да установят площта и границите на горите и земите от горския фонд във връзка със случаите по ал. 4. По предложение на представителите на населението кметовете удостоверяват площта и границите на горите и земите от горския фонд, които са били притежание на отделните собственици."
2. Досегашните алинеи 4, 5, 6 и 7 стават съответно - 7, 8, 9 и 10.
Комисията не подкрепя предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тук има малко объркване. Нека да вървим по ред. Първо, има две предложения на народните представители Моньо Христов и Калчо Чукаров и на народните представители Янаки Стоилов и Кръстьо Трендафилов, които са по чл. 13. Трябва тях да разгледаме, след което ще преминем към предложенията, които са две, за чл. 13а и чак след това за чл. 14.
По предложенията на народните представители Моньо Христов и Калчо Чукаров и на Янаки Стоилов и Кръстьо Трендафилов някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Всички тези предложения, освен моето и на Кръстьо Трендафилов, плюс това на Светослав Лучников, Владислав Костов и Михаил Миков се отнасят до една и съща материя, независимо от различната им номерация. И затова комисията е направила едно предложение, което е формулирано като § 9. Но това е правно-техническата страна на въпроса.
По същество. Аз мисля, че основната цел на нашето предложение е постигната, независимо че комисията не го е споделила. А това е да се създаде липсващият досега ред, за да могат лицата, които не притежават никакви писмени документи за притежавани от тях гори, да предявят искания пред поземлените комисии и при установяване на тези обстоятелства, да им бъде възстановена собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Ако управляващите паралелно с това са имали същата идея или ако ние сме провокирали у тях търсенето на такова решение, смятам, че това е една много важна стъпка напред и това е едно доказателство, което често търси мнозинството - как опозицията може да бъде конструктивна. Защото това е един остър социален проблем, който е поставен на много от народните представители и специално в Ловешкия регион, където аз съм представител. В много от населените места такива документи липсват и затова хората настойчиво са искали от парламента и от изпълнителната власт да предложат решение на въпроса.
Това, което ние предлагаме, е съобразено и с донякъде злополучния опит от възстановяването на собствеността върху земеделски земи. Тъй като знаете, че тогава, въпреки нашето несъгласие, преди години беше допусната възможността лица, които не притежават никакви документи, на базата на декларации да заявяват собственост на земя. И сега поземлените комисии в много землища са изправени пред неразрешимия проблем да разпределят повече констатирана юридически земя върху един терен, върху който тази земя не съществува. С оглед на това ние искаме да бъдат предотвратени такива случаи, но заедно с реалния проблем да се намерят и средствата за неговото решаване.
Това, което отличава механизма, който ние предлагаме, от този, който предлага комисията и който вероятно ще бъде приет, е, че ние се опитваме да доближим този процес максимално до терена, върху който се развива юридическото и фактическото установяване на посочените обстоятелства. Тоест преди поземлените комисии да се произнесат, заангажират се кметовете на населени места от всяко едно от землищата, където такива въпроси възникват.
Освен това се опитваме да привлечем представители на населението от землищата, където се намират посочените селища, за да може по този начин да бъде използвана тяхната гражданска активност и те да упражняват контрол върху процеса от самото му начало до неговото завършване. Тези лица ще гарантират при осъществяваните огледи, че още данните, които се предоставят от кметовете, ще съответстват на действителното положение. И в редки случаи ще се налага по-нататъшното им оспорване пред поземлените комисии или пък самите решения на поземлените комисии.
Ние сме се съобразили с това да се съвместят интересите на притежателите на земи с обществения интерес, да не бъде посегнато върху тези гори, които никога не са били частно притежание. Затова се извършва едно налагане по установените данни както на земите, които са били притежавани от различни лица или друга собственост извън Държавния горски фонд, така и данните, които удостоверяват каква е била собствеността на този Държавен горски фонд преди първите актове за отчуждаване на такива гори.
Затова аз смятам, че този механизъм щеше да разтовари в много по-голяма степен изпълнителната власт, тъй като сега тя ще се принуди да формира една или няколко областни комисии. И този процес ще бъде много по-тромав и много по-труден, отколкото е сега и без това трудната дейност на поземлените комисии, които съществуват във всяка една община.
Мисля, че от този опит трябваше да се поучите и да се потърси едно по-добро съчетаване на двата подхода. Тук не е въпросът дали основно ние ще сложим представители на централната власт или на местната власт, това за нас не е било водещото. Стремежът е този именно, който посочих.
И затова аз обръщам внимание на тези предложения. Мисля, че комисията пропусна един добър шанс - да намери съчетание между двата подхода. Важното в крайна сметка е, че се предлага едно решение. Но се опасявам, че това решение ще създаде доста противоречия и проблеми, в някои случаи по-големи, отколкото тези, с които в момента се срещат хората и поземлените комисии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Орфей Дуевски за реплика.
ОРФЕЙ ДУЕВСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Изслушах внимателно господин Янаки Стоилов. Той има възможността да защити своите предложения и по време на заседанието на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа и считам, че намеренията му са наистина добронамерени. Той е смятал, заедно с господин Кръстьо Трендафилов, че по този начин ще улеснят работата на поземлените комисии. Разликата между намеренията на господин Трендафилов и господин Стоилов и на вносителите, а и на комисията, която излезе със собствено решение по въпроса, е тази, че ние оставяме правата на държавните изпълнителни органи, в лицето на Министерството на земеделието, горите и поземлената реформа и неговите поделения да извършат реформата докрай. Тъй като в предложението на господин Стоилов и господин Трендафилов се съдържа една огромна опасност. Тя се съдържа в текста, в който те предлагат по предложение на представители на населението кметовете да удостоверяват площта и границите на горите и земите от горския фонд, които са били притежание на отделните собственици.
Тъй като и аз съм представител от район, където има подобни проблеми, смея да твърдя, че разбирането у хората, които претендират за собственост върху горите от горския фонд е различно от това, което господин Стоилов е имал предвид в предложението си. Там, по места, хората все още считат за своя собственост горите и земите, които те стопанисват от доста дълго време за тяхна собственост, без те никога да са притежавали някакъв документ за собственост и без тя никога да е била тяхна собственост. Става въпрос върху тези гори и земи.
И оттам идва голямата опасност същите тези хора, включително и с кмета, да се съберат на едно от тези общи събрания, които вие предлагате, и да разпределят по такъв начин земите и горите от горския фонд, който да удовлетворява техните искания. И по този начин ще възникнат колизии в поземлените комисии относно доказателствата за тези земи, макар че, пак повтарям, намерението и предложенията ви са продиктувани от идеята да бъдат полезни към комисията и към аграрната реформа и реформата в горите въобще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Тук, в направената реплика, наистина се открива още един проблем, но мисля, че той е реален - обстоятелството, че една значителна част от горите, които лицата са ползвали, които дори са се предавали по наследство, никога не са били съпроводени с тези актове за собственост, които ние днес смятаме като единствено валидни. Това е наслагване на много фактически обстоятелства, които са създали едно правно състояние. Затова и някои юристи говорят за правната сила на фактическото положение.
Аз не казвам този въпрос безусловно да бъде решен по единия или по другия начин, но онова, което преди малко беше заявено, според мен, също трябваше да бъде разисквано и да се прецени дали възстановяването ще се разпростре в тази по-широка територия или то изцяло трябва да бъде стопирано там, където има само формално юридически основания, тоест пълно съвпадение между това, което хората са смятали за своя собственост и това, което юридически от днешна гледна точка може да бъде определено като право на собственост.
Другият проблем, който тук се поставя е за това, че пренасянето на въпроса на най-ниското равнище на управлението може да доведе до несъответствие между желанията и твърденията на хората и това, което ще бъде решено впоследствие.
Според мен тук се постига баланс, защото - първо - кметовете, въпреки че те са политически лица, са подложени под един по-голям обществен натиск - в добрия смисъл на думата - и те не могат да не се съобразяват с обществените настроения. Това мисля, че би ограничило случаите на злоупотреба, на толериране на едни лица за сметка на други. Областните комисии като съставени само от лица, които не подлежат на друг контрол освен по административна линия в много случаи и непознавайки ситуацията в района могат недобросъвестно или добросъвестно да се отклонят в своите твърдения в установяването на обстоятелствата.
В крайна сметка решението принадлежи на поземлената комисия. Тук отговорността на правителството си остава, защото то определя изцяло състава на поземлените комисии, така че няма никаква опасност вие да отстъпите част от своите отговорности и да бъдете принудени да изпълнявате решения на други органи, които вие няма да сте санкционирали, тоест няма да сте приели или оспорили. И смятам, че силата на едно управление е в това, че може да интегрира различните власти в постигане на своите цели. Вие имате своето право и мнозинството да решите днес, че цялата отговорност ще бъде на Министъра на земеделието и на областните звена, в които се проектира тази изпълнителна власт и тази отговорност ще бъде оценявана според качеството на дейността, така че ако искате, поемете я цялата, но си давайте сметка, че освен облагите от нея, ако търсите такива, поемате и всички тежести на една реформа, която е много тежка. Примерите със земята го доказват безусловно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов. (Народният представител Михаил Миков иска думата.)
Господин Миков, нека най-напред да прочетем Вашето предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Ще го прочета, защото то е по същата материя на чл. 14:
Създава се нов чл. 13а със следното съдържание:
"Чл. 13а. (1) За установяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд на собственици, които нямат документи по чл. 13, ал. 3 се създава анкетна комисия към общината или съответното кметство в състав:
1. представител на съответната поземлена комисия;
2. представител на съответното горско стопанство;
3. представител на общината или на кмета в съответното кметство, в чието селище се намират горите или земите от горския фонд, подлежащи на възстановяване;
4. има представители на гражданите от съответното населено място, избрани на Общо събрание, свикано от кмета.
(2) Анкетната комисия установява собствеността и границите, след като поземлената комисия й предостави протокол и скица на горите и земите, за които има представени документи по чл. 13, ал. 3, както и достъп до информация и картен материал по чл. 17.
(3) При установяване границите на имотите се прави оглед на мястото, за което се съставя протокол и скица, подписани от съседите.
(4) Поземлената комисия съставя предварителен протокол за всички собственици на гори и земи в горския фонд в съответното землище, който заедно със скицата се излага пред общинския съвет (кметството) в съответното населено място, където са горите и земите от горския фонд. Ако по предварителния протокол и скицата не постъпят възражения в едномесечен срок, те стават окончателни.
(5) Ако в едномесечен срок постъпят възражения от повече от една десета от подалите заявления, протоколът и скицата се преразглеждат в нов едномесечен срок, след което стават окончателни. Ако постъпилите възражения са по-малко от 10 на сто от подалите заявления, се разглеждат и при възможност се удовлетворяват."
Това е предложението на господин Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз ще взема отношение и по принципните въпроси, които постави народният представител Янаки Стоилов и които бяха поставени от народния представител Орфей Дуевски.
Аз съм от Кула, а Вие знаете, че в Кулско през 50-те години насила сме влизали в ТКЗС. Сега насила ни връщат земята не в тези реални граници, които хората чисто психологически - това е полупланински район - знаят, че от дядо му, от баща му е и пр. Това създава едни много големи проблеми - проблеми за тези хора, които им издават определени документи от поземлената комисия, но те знаят реалните граници - стои му колибата, стоят му овразите, стоят деретата. И съвсем друг човек е в неговата дядова нива.
Вие, мнозинството, официално не казвате, че тази работа с реалните граници беше заквасена през 1992 г. и се виждаше, че няма да стане, но тя е факт. Измисли се едно нова понятие: нови реални граници. То е един абсурд, че това е дядовата му нива. Ами, трудно е това психологическо отношение и тази носталгия на българина към този имот може да се промени, може да се промени от убежденията от шефа на поземлената комисия. Именно поради тази причина и аз, и колегите Стоилов и Трендафилов сме направили опит максимално да доближим процеса до заинтересованите лица така че те освен да им се възстанови собствеността, самите те да са убедени вътрешно, психологически, че наистина това е тази собственост, която имат отколе.
Съществува и друг проблем. В България той винаги съществува. Това е проблемът с уреждането на един или друг по симпатия, по роднински, комшийски и пр. връзки. И невъзприемане от повечето граждани на тези решения. Именно затова стремежът е бил максимално ангажиране на тези хора в този процес - чисто психологически те да възприемат, че това са техните земи, за да няма това нещо, което сега става със земеделските земи.
Наистина, механизмът изглежда наистина прекалено детайлен, но аз смятам, че само един такъв механизъм може наистина да доведе до реално връщане на тези гори особено когато става въпрос вече и за приемане на техните граници - голям проблем при земеделските земи. Всички знаете, всички ходите из страната и знаете какво е чудо! Ето, съседите казват или неговият нотариален акт казва: ето тук, по този овраг минаваше гората на еди-кой си. По този начин в много висока, в максимална степен ще предотвратим неща, които се получиха със земеделските земи.
Друг един мотив също смятам, че не е без основание, че тези комисии ще струват много по-малко на данъкоплатеца. Много по-малко! И потвърждавам още веднъж казаното от народния представител Янаки Стоилов - те ще бъдат по-прекия натиск на тези хора, които живеят в съответното населено място, в чието землище - искам тук да кажа, че грешката в текста е моя. Не е "селище", а е "съответното землище". Това се има предвид. Защото всякакво друго решение ще доведе до тези опасности, които се претвориха в реалност сега, със земите. А, бе, не ги приемат! Той казва: дават ми, каквото иска да ми дава комисията, нито искам чуждата, за която ми е издаден документ, нито ще го пусна него в моята, за която той има документ. И проблемът им вече ще възникне след време, когато започнат да се търгуват земите.
За този проблем ние не можем да си затваряме очите като лош опит по възстановяването на земите и да се опитаме поне тук да го избегнем.
И най-накрая, искам да разсея още един въпрос, който постави народният представител Орфей Дуевски - за отношението държавна власт, администрация и граждани. Те щели да се съберат и да си раздадат горите. С моя механизъм това нещо е невъзможно, защото в крайна сметка поземлената комисия е тази, която има окончателната дума. Но преди това се върти тази предварителна процедура, която разтоварва отговорността от администрацията, както ви каза Янаки Стоилов, вашата отговорност в момента или на някой друг след време от изпълнителната власт и от най-ниските й нива - поземлените комисии. Тоест работи се на едно предварително равнище и когато се стигне до съгласуването на многото интереси, поземлената комисия тогава казва: о'кей, това е положението, като се избягва тази опасност, господин Дуевски, чрез механизма, че поземлената комисия казва: ето това са горите, ето тук има клетки, които са абсолютно доказани, ето в тези клетки са тези, които са претендентите. Съседите и те да участват в този процес. И само по този начин смятам, че използвайки лошия си опит, ще успеем да предотвратим нашия горчив опит от възстановяване на земеделските земи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Думата за реплика има господин Дуевски.
ОРФЕЙ ДУЕВСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Господин Миков, аз пак приемам, че Вашата тревога е основателна и предложенията Ви са добронамерени. Но Вие изпускате един важен момент, че при възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд се намесва и един друг фактор, който не съществуваше при Закона за възстановяване на собствеността върху земеделските земи, а това е именно богатият картен материал на горските стопанства, които участват активно при определянето на собствеността в поземлените комисии. Именно от тази гледна точка считам, че безпокойството Ви е неоснователно, тъй като този богат картен материал, опитът, който държавните лесничейства имат, съществуващите материали, които се съхраняват навсякъде в лесничействата, съществуващите документи от "Държавен вестник" като доказателства и т.н. няма да допуснат подобни грешки, каквито се наблюдаваха при Закона за възстановяване на собствеността върху земеделските земи.
Така че аз подкрепям предложението, което е направено от Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа и призовавам народните представители да го подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дуевски.
За дуплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Напротив, още по-добре, щом има картен материал. Тези анкетни комисии ще работят с него. Те няма във въздуха и на пясъка да си чертаят нови граници. Напротив. Аз затова съм и предвидил задължение поземлената комисия да им даде достъп до информация и картен материал по чл. 17. Точно това съм предвидил. Но пак казвам, че по този начин самата поземлена комисия ще си спести онези главоболия, онези обвинения в субективизъм или шуробаджанащина, които всички знаем сега. Като се каже думата "земя", сто души са недоволни. Защо да не спестим максимално това, като в крайна сметка има достатъчно защитни механизми за държавата, която да парира някаква злоупотреба с правото на тази анкетна комисия. Още по-добре, че има картен материал.
И пак ви обръщам внимание, че въпросът е по-различен, отколкото със земята. Тук границите стоят. Тук никого не можеш да убедиш, че реалните граници са тия, които му е начертала поземлената комисия, или някой си, дошъл отнякъде с някакви пергели. Не можеш да убедиш никого. Хората си знаят дърветата, показват ги от поколение на поколение. Тук нещата са твърди. Има граници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Аз ще се спра само на юридическата страна на § 9. За мен това е един уникален текст. Говоря само за юридическата му страна. Той ще създаде много повече проблеми, отколкото да реши.
Алинея 1 - "Лицата, които не притежават документи поради факта, че са изгубени или унищожени не по тяхна вина...". Следователно тук има една презумпция, че тези лица са притежавали такива документи, следователно те са били собственици на съответните гори. Но документите са загубени. И веднага се поставя въпросът: добре, щом са загубени или унищожени документите и сега съществува процедура - това е чл. 436 от ГПК, където съдът може по съответната процедура... Отворете чл. 436 и ще видите как става това за изгубени и унищожени документи.
Второ, ако лицето действително е било собственик, макар и да е изгубило документа, то, разбира се, че има един иск по чл. 108, така наречената ревандикация.
Но се поставя въпросът: добре, но ако тези лица въобще не са имали документи - документът нито е изгубен, нито е унищожен - какво ще стане? Това, че няма документи не означава още, че той не е бил собственик, защото може да я е придобил по силата на едно давностно владение. Значи тези лица ние автоматично ги изключваме.
И още нещо. Казано ли е как тези лица, чиито документи са изгубени или унищожени, ще могат да докажат това, че те са съществували, че са имали такива документи? Така че ал. 1 трябва да се преработи, за да се постигне целта от тези, които са я правили.
Второ, създаването на тази областна комисия за мен е крайно нецелесъобразно. Поне юридически как може член на поземлената комисия да бъде и член на областната комисия? Областната комисия всъщност прави предложение пред поземлената комисия, която окончателно решава въпроса какво да възстанови. Значи веднъж член на поземлената комисия решава въпроса и прави предложения на самия себе си, за да реши въпроса. Поне такъв член на поземлената комисия не може и не трябва да бъде и член на областната комисия.
Трето, какви са тези анкетирани? Какво означава анкетирани? Поне от юридическа гледна точка на мен не ми е ясно. Ясно е, чрез анкети всъщност ще бъдат разпитвани хора, че ще се правят разпити. Друг начин няма. Трябва да се състави протокол за този разпит, оглед на място...
Вижте последната ал. 6, макар че е в два варианта. "Решенията на поземлената комисия по ал. 5 са окончателни". Това според мен граници с противоконституционност. Защото чл. 56, чл. 122 от Конституцията винаги дават право на защита на гражданите, включително и на съдебна защита. Не може решението на поземлената комисия да бъде окончателно. Примерно поземлената комисия отказва да възстанови горите. Как може да се защити едно лице, което даже притежава съответните доказателства, че е било собственик? Ние го лишаваме от това право. Така че тази норма е противоконституционна.
Вторият вариант на ал. 6, който юридически за мен също не е издържан - "Решенията на поземлената комисия са окончателни и не подлежат на обжалване по административен ред".
Какво означава административен ред? Първо, цялото производство е административно. То не е исково производство. Разбирате ли? Административен ред - имате предвид Закона за административното производство или какво? Нямам представа кой нормативен акт имате предвид - че не подлежи на обжалване по административен ред. Ами на съдебно производство подлежи ли? Може ли лицето да се обърне към съда? Текстът не е ясен. Но така или иначе той не може да постигне целта си. Защото, колеги, както има възражение на върховния съд, това е утвърдено както по Закона за земята, явно и тук тези производства са в рамките на административните производства и особено ал. 6 са юридически неиздържани.
Струва ми се, че този основен текст, който явно засяга много хора, интереси, вероятно много от тях са и напълно добросъвестни, е по-добре да го прескочим, ако мога и аз, пък и колегите юристи да намерим юридическата форма, за да се постигне целта. Ако приемете този текст така, уверявам ви, 15 - 20 дена след като бъде публикуван, отново ще трябва да бъде променян. Няма да постигнем целта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми колеги, господин Корнезов започна да се изказва по предложението на комисията за редакция на § 8, който аз не бях прочел и смятам сега да прочета, но има едно съществено нещо, което трябва да имаме предвид. Това не е обичайно производство. Това е производство, което касае възстановяване на някаква справедливост и то сигурно не 100% от случаите, поради това че не съществуват документи, защото са загубени или унищожени не по вина на собствениците. Това може да се установи със съответните средства, които ще бъдат указани в Правилника за приложение на закона, и вероятно това са удостоверения от кметовете или удостоверения от съответните държавни архиви, че няма такива като наличност в тях. Но в правилника на закона това може да бъде направено и аз предполагам, че основно това ще бъде давано от кметовете.
Господин Корнезов, Вие самият знаете, че в случая се касае до нещо, което ще бъде решено чрез събеседване с хората. Но думата "анкетиране" е възприета и от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където същият термин е възприет вече години наред. Така че в правния мир съществува този термин. И тъй като целта на тези комисии е именно да извършват проверка на място, да се съберат с хората и в този си състав, в който се включва нарочно и представител на поземлената комисия, защото в края на краищата целият материал, който се получава като заявления, като документи, като карти и така нататък, една голяма част съществува и в поземлените комисии и без участието на представител на поземлените комисии в една или друга степен това е просто невъзможно за нормалното извършване на работата на тази комисия.
Вие съвсем правилно отбелязахте за втория вариант на ал. 6. Тъй като тук се касае за необичайно производство, за необичайни способи на доказване чрез анкетиране при липса на документи, чрез събеседване с хората, забележете, че в ал. 4 това не е направено така, както се казва, да се измислят някакви цифри или някакви числа, или някакви площи от тази комисия, а точно и ясно е преценено, че възстановяване правото на собственост на лицата по ал. 1 се извършва в границите на частните гори и земи от горския фонд за територията на съответното землище, останали след възстановяване на собствеността по чл. 13, ал. 5 и определени, тук вече има известно рамкиране на нещата, и определени с постановление на Министерството на земеделието по чл. 20 от Закона за горите или други налични документи или картен материал.
В направените проверки, които бяха представени от Министерството на земеделието и от Главно управление по горите, действително те притежават такива картни материали, в които са отбелязани частни, общински и държавни гори, без да са отбелязани собственици на тези карти - от кого са притежавани тези гори, тоест, презумпцията е, че ако в дадено землище има примерно 1000 дка земя то тези доказателства или този материал, който е предвиден по ал. 4, и 500 дка примерно са дадени на собствениците, които притежават документи за собственост, или да приемем, че изобщо няма такива, които притежават документи за собственост, тоест възстановяването тогава на собствеността върху горите ще се извършва именно на тази основа, предвидена в ал. 4. Затова са предвидени и определени ограничения в тази област, които са посочени в ал. 4.
Що се касае до вариантите на ал. 6, и двата варианта не можаха да получат мнозинство - за единия вариант бяха гласували 5, 5 - против и въздържали се, за другия вариант - обратното се получи. Една патова ситуация се получи, затова комисията реши да предложи на пленарна зала двата варианта в този им вид.
Решенията на поземлената комисия по ал. 5 са окончателни. Защо лично аз предпочитам този вариант? Защото, ако са имали хората доказателства, те ще ги представят по регулярния ред. И с какво ще отидат да обжалват след това, когато не притежават такива доказателства? Чия собственост ще оспорват, че е взета за сметка на тяхната собственост? Нали разбирате? Затова, за да създадем една окончателност на въпроса, а другият начин според мен е абсолютно безсмислен, защото или е окончателен, или подлежи на обжалване по съдебен ред. Ако е окончателен и подлежи на обжалване, тогава не е окончателен. Това имам предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Още един мотив, за да потърсим някакъв по-благоприятен модус за решаване на проблема, е свързан с това, че аз си мисля сега: във Видинско има 200 населени места. Като се направи една областна комисия, само си представете каква анкета, какво чудо ще бъде и как ще успеят наистина да анкетират там! Нека до потърсим модуса за съчетаване на местния интерес на хората, които живеят в тези места и по никой начин да не ощетим държавата. Нека да го обмислим още веднъж.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място) Направи предложение!
МИХАИЛ МИКОВ: Репликата ми беше в подкрепа на предложението за отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господи председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук възникна един спор, който според мен просто е повече около технологията на това признаване правото на собственост. И смятам, че даже няма смисъл да говорим тук, тъй като идеята беше да се даде възможност на всички бивши собственици по някакъв начин да се възстанови правото на собственост, когато те не по тяхна вина са загубили своите документи.
Искам да ви кажа от практиката, че има цели села, в които са изгорени документите, и там няма никакви доказателства. И ако ние не предприемем нещо, това значи, че всички тези хора от тези села ще бъдат изпратени в съда и там тези дела ще се влачат с години. Затова и предложенията на повечето от депутатите касаеха даването на възможност хората, които са загубили своите документи или които не притежават документи, да изразят своите претенции по някакъв административен ред да им бъде признато правото на собственост.
Различната технология, която се предлага тук, и от господин Стоилов беше казано, че целта е да се децентрализира процесът.
Смятам, че така, както е предложено от комисията, процесът е децентрализиран. Именно в тези комисии се включват и представители на общините, и на областния управител, главно на лесничействата, тъй като ние притежаваме документи и знаем каква част от горите, които в момента представляват горския фонд, са били частни. Всъщност след това анкетиране ще бъде възстановено правото именно в рамките на тези гори, за които се знае, че са били частни по документи. Просто тук се прави един жест към самите собственици.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Какъв жест?
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Какъв жест? Ако отидат в съда по какъв начин ще докажат това свое право на собственост? Като заведат трима свидетели и ще се повтори същата история, от която всички искаме да избягаме, а именно историята, която се получи с неправомерно доказано право за собственост на земеделски земи. Защото в съдилищата имаше хора, дежурни свидетели, които постоянно доказваха как еди-кой си е притежавал неговия дял от земя. Точно от това се опитваме да избягаме. Точно затова е формулирано така - да се направи тази комисия и след като тя проведе съответното анкетиране, да предложи на поземлената комисия и тя да се произнесе последна.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Как ще се анкетират 200 места във Видин от една комисия?
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Разбира се, в правилника детайлно могат да бъдат описани и там да бъдат включени и кметовете на села, и представители на собствениците.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Това не е работа за правилник.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: В момента това, което ви се предлага, смятам, че има представители на всички заинтересовани. Не е предложено само за представители на собствениците. По какъв начин да бъдат избрани тези собственици - на общо селско събрание? Знаете как може да бъде манипулирано едно общо селско събрание и отново да влязат хора, които както едно време бяха с тричленките. В това отношение имаме достатъчно горчив опит.
Апелирам да се погледне съвсем сериозно към желанието и на министерството, и на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа и да се даде възможност по един справедлив начин, без излишно натоварване на самите собственици, да се реши този проблем. Благодаря ви.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Предлагам да гласуваме предложението за отлагане на този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има направено предложение за отлагане на § 8, който става § 9, с всичките предложения по него.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението за отлагане.
Гласували 172 народни представители: за 163, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Параграф 8, който става § 9, се отлага.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложение на народния представител Владислав Костов за създаване на § 8а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 8а, който става § 10, със следната редакция:
"§ 10. Създава се чл. 14а, както следва:
"Чл. 14а. Държавата стопанисва и управлява горите и земите от Горския фонд, останали след възстановяването на правата на собствениците"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Има ли желаещи за изказване?
Моля, гласувайте § 8а, който става § 10 така, както е предложен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 131, против 1, въздържал се 1.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Параграф 9 от законопроекта.
Предложение от народния представител Владислав Костов - § 9 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 9 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията § 9 на вносителя да отпадне.
Гласували 123 народни представители: за 123, против няма, въздържали се няма.
Параграф 9 отпада.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложение от народния представител Владислав Костов - създава се § 9а:
"§ 9а. В чл. 16, ал. 2 думите "държавни и местни такси" се заменят с "държавни такси, държавни нотариални такси и местни данъци и такси"."
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 9а, който става § 11, със следната редакция:
"§ 11. В чл. 16, ал. 2 думите "държавни и местни такси" се заменят с "държавни такси, държавни нотариални такси и местни данъци и такси"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложения от господин Костов § 9а, който става § 11, с предложената от комисията редакция.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложение от народния представител Дора Янкова - създава се нов § 9а със следното съдържание:
"§ 9а. Член 22 се изменя така: след думите "Длъжностно лице, което не изпълни" се добавят думите "или забави изпълнението на"."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение също от народния представител Дора Янкова - създава се нов § 9б със следното съдържание:
"§ 9б. Член 23 се изменя така: в ал. 2 след думите "Лице, което не изпълни" се добавят думите "или забави изпълнението на"."
Комисията не подкрепя предложението.
Трето предложение от народната представителка Дора Янкова:
Създава се нов § 9в със следното съдържание:
"§ 9в. Чл. 24 се изменя така:
1. Алинея 1 се допълва: "В едномесечен срок от публикуването на закона министърът на земеделието, горите и аграрната реформа издава заповед, с която поименно определя длъжностните лица в централните органи и по региони. Заповедта се огласява пред поземлените комисии, държавните лесничейства, регионалните и областните служби".
2. Създават се нови алинеи 2, 3 и 4 със следното съдържание:
"(2) Нарушенията по чл. 22 от длъжностни лица в поземлените комисии, държавните лесничейства, регионалните служби и длъжностни лица до заместник-началник в централните органи в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа се установяват по реда на ал. 1. Нарушенията на длъжностни лица с ранг на председател на приемателна комисия, заместник-началник и началник в централните органи на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа се установяват по реда на ал. 1 от заместник-министър на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Нарушенията на длъжностни лица с ранг на заместник-министър на Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа се установяват по реда на ал. 1 лично от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
(3) Длъжностно лице, което не изпълни или забави изпълнението на възложените му контролни и установителни задължения по предходните алинеи се наказва с глоба от 250 хиляди до 500 хиляди лева. 
(4) Глобите по чл. 22 в удвоен размер се прилага към длъжностно лице, което дава на органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт неверни данни за приложението на настоящия закон. Същите санкции се прилагат и в случаите, когато длъжностното лице е дало неверни данни за публикация в средствата за масова информация."
3. Досегашните алинеи 2, 3 и 4 стават съответно алинеи 5, 6 и 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Госпожа Дора Янкова има думата.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Правя тези предложения за изменения в чл. 22, чл. 23 и чл. 24 по следните съображения.
Когато ние приемахме Закона за възстановяване на горите и земите от горския фонд, народният представител Владислав Костов правилно по аналогия на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи въведе за първи път и наказателните разпоредби тук в този закон. С тези текстове ние целяхме тогава да постигнем един положителен ефект в работата на длъжностните лица в органите на поземлената реформа. Една година след включването на наказателните норми както и по Закона за земята, така и по Закона за възстановяване на земите и горите от горския фонд, с тревога трябва да констатираме, че Министерският съвет не успя да прецизира текстовете им и те не получиха реално практическо приложение. Това е и една от основните причини да може допуснатите слабости за неизпълнение на поети от правителството ангажименти поземлената реформа да приключи до края на 1998 г. Ще посоча няколко примера, аналогично като мотиви, да ви приканя да подкрепите предложените изменения от мен.
Първо, във връзка с изпълнение на § 31 от Закона за земите около 35 на сто от поземлените комисии са закъснели с разглеждането на жалбите от два до три месеца от крайния срок. Поземлена реформа изготви така наречените протоколи за резултатите от разглежданите жалби със 7-8 месеца закъснение. И видно от думите на министър-председателя във вестник "Труд" от 18 декември 1998 г., почти една година след крайния срок, не са сключени всички договори с фирмите за преработка на плановете.
Настоявам Народното събрание да обърне внимание, че в случая става дума за преработка на много планове, но и да направим следния извод: няма данни за този организационен гаф, показващ неспособността и нежеланието на някои чиновници да си гледат работата и няма данни да е било глобено нито едно длъжностно лице.
Втори пример. При приложението на Закона за възстановяване на горите и земите от горския фонд също се допуснаха редица слабости, които отново бяха резултат от нежеланието или неумението на редица чиновници да си гледат работата. Съвсем кратко: правилникът за приложението на закона закъсня с около три месеца; първото указание на министерството до поземлените комисии по въпросите за реституцията на горите закъсня с около четири месеца; изготвянето на бланката-заявление закъсня с около пет месеца; поръчката и изготвянето на информационната технология закъсня с над шест месеца; седем месеца нямаше принципна яснота кой носи пряка отговорност за приложението на закона и топката беше прехвърлена от Главно управление "Поземлена реформа" и Националното управление по горите.
И тук отново трябва да направим един извод като народни представители: отново за всички тези организационни слабости няма глобено и отговорно нито едно длъжностно лице.
Трети извод. Масова практика през втората половина на 1997 - 1998 г. беше несвоевременното провеждане на приемателни комисии, но тук няма да се спирам на земеделската реформа, и пак няма никакви санкции.
В духа на коректността искам да кажа, че вината за това ненормално състояние при реституцията на поземлената собственост освен Министерският съвет носим и ние, народните представители, подписали този законопроект и участвали в неговото създаване. Също така ние, народните представители, не успяхме да прецизираме текстовете като наказателни разпоредби, базата за които даде господин Владислав Костов, и те от стимул се превърнаха в едно сламено плашило.
Предложените от мен текстове в значителна степен осигуряват изпълнението както на идеята на Министерския съвет, така и волята на нас, народните представители, да подкрепим и да ускорим реформата и тя да бъде действително ефективна и за извършените нарушения да има конкретно отговорни лица.
В чл. 22 се въвежда санкция не само за изпълнение, но и за забавяне на изпълнението на задълженията по този закон от страна на длъжностни лица.
Подобен текст се добавя и към ал. 2 на чл. 23 досежно лицата, които не изпълняват заповед за изземване на имот по чл. 20. Става дума за случаите, когато имоти с възстановена собственост се владеят от трето лице без правно основание.
В чл. 24, ал. 1 подробно се регламентират редът, начинът и срокът за определяне от министъра на земеделието на лицата, които ще установяват нарушенията по чл. 22.
В ал. 3 на същия член са предвидени и санкции на тези длъжностни лица, които не изпълняват или забавят изпълнението на възложените им от министъра задължения.
В чл. 24, ал. 2 се описват отговорностите за установяването на нарушенията по чл. 22 от длъжностни лица в зависимост от мястото им в служебната йерархия.
С новата ал. 4 на чл. 24 до голяма степен мисля, че ще пресечем съществуващата практика длъжностни лица да дават към държавните органи и обществеността неверни, но удобни за някои, данни за изпълнение на закона.
Предложените изменения от мен и допълнения, наред с всичко друго, в голяма степен ще изключат възможността Народното събрание да се ползва за параван да се прикриват грешките на някои длъжностни лица.
Това са мотивите ми, с които ви моля да подкрепите това изменение по тези членове на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка Дора Янкова за създаване на нов § 9а.
Гласували 124 народни представители: за 33, против 89, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Дора Янкова за създаване на нов § 9б.
Гласували 109 народни представители: за 14, против 95, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка Дора Янкова за създаване на нов § 9в.
Гласували 119 народни представители: за 25, против 94, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Параграф 10. По § 10 има предложение на народния представител Валентин Симов, което се подкрепя по принцип.
Има предложение на народния представител Владислав Костов, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на § 10, който става § 12:
"§ 12. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 7 се изменя така:
"7. "гори - изключителна държавна собственост", са горите и земите в защитените територии, определени със закон; горите и земите в територията от 200-метровата ивица покрай границите на Република България, включително и островите по граничните реки; гори и земи в зоните на строга охрана на водата и водовземните съоръжения; полезащитните горски пояси; гори и земи за защита на инженерно-технически съоръжения; семепроизводни градини, географски култури и дендрариуми. Под 200-метрова ивица покрай границата на Република България с Република Румъния в частта й по река Дунав се разбира 200-метровата ивица от бреговата тераса на реката;"
2. Създава се т. 8 със следното съдържание:
"8. "ревир" е ограничена горска площ от трайни естествени граници, инструментално измерени на терена."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Моля, гласувайте § 10, който става § 12 така, както е предложен от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 108, против 7, въздържали се 16.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Параграф 11.
По този параграф има предложение от народния представител Валентин Симов, което е оттеглено.
Има предложение на народната представителка Дора Янкова, което е оттеглено по § 9б, а в останалата част не се подкрепя от комисията. Ще прочета това, което не се подкрепя:
"В § 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. Параграф 10а да отпадне.
2. Създава се нова т. 2 със следното съдържание:
"2. Създава се нов § 9а със следното съдържание:
"§ 9а. За възстановяване собствеността на горите и земите от горския фонд се прилага § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите"."
Тази част от предложението на госпожа Янкова не беше подкрепено от комисията.
Има предложение на Владислав Костов, което комисията подкрепи.
Комисията предлага следната редакция на § 11, който става § 13:
"§ 13. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Параграф 3 се изменя така:
а) текстът на § 3 става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
"(2) При продажба на идеална част от съсобственост от ревира от физически лица, на които е възстановено правото на собственост при условията на чл. 3, ал. 2 и 3, се прилага разпоредбата на чл. 33 от Закона за собствеността."
2. Параграф 9 се изменя така:
"§ 9. Правото на собственост върху гори, намиращи се в строителните граници на населените места, което не е възстановено по друг начин, на земеделски земи, залесени или самозалесили се, както и на земеделски земи, включени в Държавния горски фонд, се възстановява при условията и по реда на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, госпожи и господа народни представители!
В моето предложение предлагам § 10а да отпадне, отново имайки предвид, че по този въпрос Конституционният съд се е произнесъл и това произнасяне важи и за всички закони, свързани с Наредбата-закон за съдене от Народния съд.
По-нататък, какъв е мотивът ми да помоля § 1 от Допълнителните разпоредби на закона да важи и за горските кооперации?
Една голяма част от горските кооперации са имали собственост като имущество не само собственост като земи и гори, те са имали сгради, имали са и друга движима и недвижима собственост. Ако ние запишем, че § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите важи, ние ще улесним процеса на реституция и на претенциите на горовладелските кооперации за сдобиването им с тяхното имущество.
Това са мотивите ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Янкова, но § 10а на вносителя в това, което предлага комисията за § 13, не фигурира.
Така че става безпредметно да гласуваме Вашето предложение за отпадане.
Остава само предложението на госпожа Янкова по т. 2. Нали така, госпожо Янкова?
Поставям на гласуване предложението на госпожа Дора Янкова.
Гласували 136 народни представители: за 37, против 96, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 11, който става § 13 така, както е предложен от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 99, против 4, въздържали се 12.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложение от народния представител Владислав Костов:
"Създават се "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създадат "Преходни и заключителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на Преходни и заключителни разпоредби, което същевременно е и заглавие на раздела.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложение на народния представител Владислав Костов да се създаде § 12, който по реда на параграфите става § 14.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 14 със следната редакция:
"§ 14. Подлежи на възстановяване правото на собственост на лицата, чиито гори и земи от горския фонд са конфискувани по Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея (обн. ДВ., бр. 122 от 1944 г.)"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Косов.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Предлагам този § 14 да отпадне.
Защо? Защото колеги, преди около може би час и половина или два се гласува § 1, с който се допълва чл. 2. Вие вече сте го гласували и този текст е излишен.
Член 2, ал. 1, за която стана реч и която вие вече гласувахте, гласи: възстановява се правото на собственост върху горите, включени в държавния горски фонд по еди-кои си закони, включително и по така наречената Наредба-закон за съдене от Народен съд... Защо трябва вие още веднъж да възпроизвеждате вече гласуван текст, само че в Преходните и заключителни разпоредби?
Второ, по същество. На мене ми е известно решението на Конституционния съд, мисля че беше № 8 от 1998 г., във връзка със закона "Лучников" - Законът за възстановяване собствеността на одържавени имоти. Ние го атакувахме пред Конституционния съд и е известно, че той не уважи нашето искане в тази му част.
Разбира се, Конституционният съд има и други решения и в едно от тях от 1992 е казано, че присъдите, издадени от Народния съд, могат да бъдат атакувани пред Върховния касационен съд, Върховният касационен съд разглежда делото и разбира се, когато прецени, че присъдата е неправилна, несправедлива, че лицето не е извършило престъпление, евентуално отменя тази присъда. След като отмени присъдата, разбира се, че се възстановява и конфискуваното от горския фонд или имуществото на осъдения. Това е юридическият път и за мене и юридически, и практически, и справедливостта изискват това. Но така или иначе аз предлагам да отпадне, защото вече този текст е гласуван във вашия § 1 - чл. 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Имате думата, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Това не е точно така, защото в § 14 ясно се казва, че императивно подлежат на възстановяване и онези земи, които са конфискувани по Наредбата-закон. Текстът е ясен: "са конфискувани по Наредбата-закон". Докато това вече съвсем точно определя, че при присъди, които са постановили конфискацията, при наличието на тези присъди се възстановява правото на собственост върху горите и земите от горския фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов за репликата.
Имате думата за дуплика, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин Костов, една присъда, издадена и от Народния съд, за който говорим в конкретния случай, води до наложено наказание и конфискация на горите или земите от горския фонд. След като в чл. 2 ние казваме, че се възстановява правото на собственост върху горите и земите, включени в горския фонд, на лица, които са осъдени от Народния съд, автоматично, по силата на закона това им се възстановява. Разберете, текстът ви е излишен. Друг е въпросът дали според мене трябва да се възстановява, но така или иначе вие вече сте го гласували в чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За изказване думата има господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): За уточняване, господин Корнезов. Ако прочетете ал. 3 на чл. 2, там се казва, че се възстановява правото на собственост върху земите от горския фонд, конфискувани с присъди, които са отменени в частта им за конфискация. Но в § 14 ние създаваме едно изключение по Наредбата-закон, а това е именно, че не е необходимо да бъде отменена присъдата в частта им за конфискация. Това е разликата, която създава необходимостта от този § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Поставям на гласуване предложението на комисията за създаване на § 14.
Гласували 143 народни представители: за 105, против 37, въздържал се 1.
Параграф 14 е приет.
Имаме време само за още един текст, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага да се създаде § 15 със следната редакция:
"§ 15. Лицата по чл. 7, ал. 9 подават заявление до поземлените комисии в срок до 6 месеца от влизането на този закон в сила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 15, както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 105, против 18, въздържали се няма.
Параграф 15 е приет.
Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 7 април, сряда, в зала 238, след приключването на извънредното пленарно заседание.
Комисията по икономическата политика отлага заседанието си, насрочено за днес, сряда, от 14,30 ч.
Следващото извънредно заседание на Народното събрание е днес от 15 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:

Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:
Иван Бойков

Калчо Чукаров