Председателствал: председателят Йордан Соколов
Секретари: Иван Бойков и Калчо Чукаров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам извънредното заседание на Народното събрание с единствена точка:
ГЛАСУВАНЕ ПО ВНЕСЕНИЯ ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ КЪМ ПРАВИТЕЛСТВОТО.
Имаше предложение, проект за решение за приемане на Процедурни правила за тайно гласуване по предложението за вот на недоверие, внесен от Парламентарната група на Демократичната левица.
За процедура има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Парламентарната група на Демократичната левица предлага гласуването на вота на недоверие към Министерския съвет относно провала на структурната му политика в индустрията да бъде тайно. Затова ние своевременно сме представили проект на решение. Той е раздаден на всички народни представители и е пред вас.
Всъщност тайното гласуване, колеги, е една традиция в съвременната ни парламентарна история. Досега е имало 11 вота на недоверие. Ако трябва да ги изброя: един спрямо правителството на Филип Димитров, 6 към правителството на господин Беров, 3 към правителството на господин Жан Виденов. Девет от тези вотове са били винаги тайни. Дали сме и съответните процедурни правила. Следователно можем да кажем, че имаме и една традиция в тази насока. Защо предлагаме тайно?
Първо, тайното гласуване е винаги по-демократично. Това го пише във всеки учебник по конституционно право. И ако Съюзът на демократичните сили, който е демократичен и са демократи, би следвало да подкрепят нашето предложение за гласуване, което, разбира се, е демократично. В противен случай значи демократите са антидемократи.
И второ - нека всеки народен представител при тайното гласуване да се изправи сам пред съвестта си, а не пред страха от една партийна дисциплина. Така че, ако Съюзът на демократичните сили или мнозинството отхвърли нашето предложение за тайно гласуване, следователно вие се страхувате от съвестта на собствените си депутати! (Шум и реплики на недоволство от мнозинството.)
Предлагам ви тайно гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви.
Срещу предложението за тайно гласуване някой желае ли да се изкаже?
Госпожица Екатерина Михайлова има думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Взимам думата, за да възразя срещу направената процедура за тайно гласуване. Аз смятам, че еднакво демократични са и явното, и тайното гласуване. Обосновката ми защо предлагаме явно гласуване. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Няколко пъти вече сме коментирали този въпрос в Тридесет и осмото Народно събрание и всеки път аргументите, които казваме от наша страна, са едни и същи.
Първо. Ние сме поели ангажимент пред своите избиратели с програмата, с която излязохме на парламентарните избори на Обединените демократични сили. Там ясно е записано, че избор на правителство, гласуване на вот на доверие и на вот на недоверие към правителството ние поемаме като ангажимент към своите избиратели винаги да бъдат провеждани с вот на явно гласуване. Това е трайна позиция, отстоявана от нас и в предишни парламенти, но тогава ние нямахме мнозинство, за да можем да я отстояваме и да се превръща тази позиция във факт.
Настояваме и при всеки подобен случай ще отстояваме позицията за явно гласуване, защото когато се гласува едно подобно нещо като вот на недоверие, освен че всеки един от нас остава пред себе си, пред съвестта си, остава и с политическата позиция, която изразява пред хората, които са гласували. Ние държим нашите избиратели да знаят каква позиция сме имали и с гласуването си в Народното събрание. Затова възразяваме на тайното гласуване.
Смятаме, че работата на един народен представител, особено по такива важни въпроси, трябва да е прозрачна и трябва да се знае кой, за кого и как гласува. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на Обединените демократични сили.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Екатерина Михайлова.
Поставям на гласуване направеното предложение гласуването да се извърши тайно.
Моля, гласувайте!
Гласували 231 народни представители: за 91, против 139, въздържал се 1.
Предложението за тайно гласуване не се приема.
Пристъпваме към гласуване на проекта за решение. Чета проекта:


"Р Е Ш Е Н И Е

Народното събрание, на основание чл. 89 от Конституцията на Република България и чл. 89 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Гласува недоверие на правителството на господин Иван Костов за провала на структурната политика в индустрията."
Моля, гласувайте!
Гласували 226 народни представители: за 87, против 139, въздържали се няма. (Ръкопляскания от депутатите на Обединените демократични сили.)
Вотът за гласуване на недоверие е отхвърлен.
Давам думата на господин Панайот Ляков за обяснение на отрицателен вот.
(Народният представител Панайот Ляков се ръкува с министър-председателя и го поздравява за отхвърления с гласуване вот на недоверие на правителството. Шум и реплики на недоволство от опозицията, провиквания.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Това са човешки отношения! Защо така реагирате?!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Странна реакция, но не е за първи път проявявана от БСП! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри! (Провиквания от опозицията: "Картата! Сложи си картата!".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сложете си картата и тогава започнете!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Вчера никой не каза истинската причина за вота на недоверие, защото доста хора, разхождайки се из промишлеността, според мен не правят разлика между текила и я бъркат с техника за текстила! (Весело оживление в залата.)
Така че истинската причина е, че дойните крави, свещените крави, гигантските крави на промишлеността, от които опозицията дълго време боза, тя вече не може да приеме, че ще престанат да съществуват. Чист партиен интерес! (Шумни реплики на недоволство от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Аз подкрепих със своето: "Не!" правителството, гласувайки против вота, защото това правителство има и ясно, твърдо и последователно икономическо поведение. То каза: "Не на грабежите и далаверите!" (Шумна реакция на недоволство от блока на Демократичната левица .)
То каза: "Не на живота на заем!".
То каза: "Не на икономическите фалшификации и имитации!".
Българската тежка промишленост, гордостта на БСП, е генетично неконкурентоспособна. Тя трябва да се трансформира или ликвидира. И тази жестока истина това правителство я каза пред хората и защити тази истина. И за тази смелост то заслужава да бъде поздравено!
Аз бих препоръчал на това правителство, и бих му пожелал да пази принципа, който господин Костов обяви при номинирането му за министър-председател: ще пазя силата и доверието и ще ги използвам само за доброто на България! Само за това - за нищо лично и за нищо друго!
И, ако остане вярно на тези принципи, това правителство ще управлява и през следващия век!
На добър час, уважаеми господа! (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
За втори отрицателен вот има думата госпожа Светлана Дянкова.
Моля за тишина в залата!
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри!
Аз гласувах против искания от опозицията вот на недоверие, защото това правителството не се е провалило и няма да се провали; защото нашата политика няма да се провали; защото поведението на опозицията е национално безотговорно поведение; защото нито в понеделнишкия дебат, нито след това ние не чухме нито едно съществено предложение за това какво да промени това правителство в своята политика!
Гласувах против, защото за България няма връщане назад и ние много добре го знаем. И вие много добре го знаете! И вие ще трябва да го проумеете най-сетне! България не може да остане извън Европа само защото на вас така ви е по-удобно.
Гласувах против, защото е необходим хладен разум при оценката и действията към това, което ни заобикаля. Който има волята, го направи! Точно това правителство, подкрепено точно от този парламент взема хладнокръвни, взема разумни решения, защото това правителство работи по една програма последователно. То не се отказа по средата на пътя така, както много правителства досега започваха и се отказваха по средата на пътя и след това в България започваше хаоса; защото това правителство го чуха - чуха го и в НАТО, чуха го международните институции, чуха го европейските правителства! (Шумно неодобрение от блока на Демократичната левица.)
Те чуват и уважават неговата позиция. Само нашата опозиция не чува това и не вижда това, което прави нашето правителство!
Защото на прага на новото хилядолетие, уважаеми дами и господа, ние не можем да си позволим да политиканстваме, а вие правихте това през цялото това време.
Защо още гласувах против? Защото не трябва да се съмняваме в това, че управляващите ще бъдат толкова по-силни, колкото е по-силна опозицията. Вие, за съжаление, сте слаба опозиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече!
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: България наистина има нужда от своите политици, от всички нас има нужда България! А не от политици, които да я употребяват. Затова гласувах против този ваш вот на недоверие. (Ръкопляскания от блока на Обединените демократични сили.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
За трети отрицателен вот - господин Петко Илиев. (Излизането му на трибуната е съпроводено от ръкопляскания на опозицията.)
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги!
Аз гласувах против вота на недоверие на това правителство, защото това правителство още с встъпването си в длъжност и с програмата, която изложи пред парламента добре осъзнаваше в какво състояние поема управлението на България.
В поведението, в изказванията това правителство не даваше обещания и няма да има такива! Това правителство добре си дава сметка, че всичко с магическа пръчка няма да се извърши; че има и ще има много трудности, защото ако ние смятаме, че лесно ще се оправят нещата, значи комунистите не са рушили през тези 50 години, значи те са градили!
Но това правителство с подкрепата на мнозинството в парламента добре знае, че за България има изход от това състояние и когато говорим за изход ми идва на ума, че пред 2500 години мъдрецът Конфуций каза: "Винаги има изход и този изход е винаги през отворена врата".
Колеги, отворената врата за изхода на България от това тежко положение е в последователната, мъдра политика с държавническо мислене на сегашната власт! (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
Затова не правете опит да затваряте тази врата! Няма да ви разрешим! Благодаря ви. (Бурни продължителни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Петко Илиев.
От името на парламентарна група думата има господин Георги Първанов.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Поздравявам колегите от дясно за това как добре са наизустили цитатите от министър-председателя.
И все пак, преди да направя своето изявление от името на парламентарната група, искам да кажа на господин Ляков, че много точно налучка метафората. В това бяхте прав, господин Ляков - така, както се разправихте с кравите, с българското земеделие в 1992 г., така громите и българската индустрия в момента. (Ръкопляскания от левицата.)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Той е ваш кадър, Първанов, ваш, от Комсомола.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Проведеният дебат по вота на недоверие, уважаеми дами и господа, потвърди онова, което Демократичната левица констатира отдавна, а именно, че са изчерпани всички форми за диалог между мнозинство и опозиция за въздействие върху политиката на правителството. От тази позиция политическият ефект от дебата по вота може да се търси в няколко посоки.
Това се оказа един от малкото възможни начини да се привлече общественото и вниманието на мнозинството върху най-сериозните проблеми на икономическото и социалното развитие на страната. Въпреки стремежа на ораторите от десницата да размият и деформират дебата, тази цел може да се смята за постигната.
На второ място, да се потърсят онези закъснели, но безусловно необходими промени в концепцията, начина и темповете на провеждане не реформата. В това отношение, за съжаление, не можем да излезем с позитивни очаквания от вота. Очевидно е, че така ще я тикате, уважаеми дами и господа от дясно, докато можете, докато удържите. Социалният управленски ефект ще бъде минимален. Но това не е заради опозицията, а въпреки нашите усилия да се направят разумни и своевременни промени.
Що се отнася до институциите, те за съжаление наистина са дестабилизирани. Този вот трябваше да покаже, че е пропиляно времето за минимални корекции, за козметични промени.
Тук му е времето и мястото да заявим: нужна е нова политика, но и нов екип, който да я реализира.
Преди две години СДС стартира управлението си с една широка обществена и политическа подкрепа, изразена не само в солидното и хомогенно парламентарно мнозинство, но и в ясно изявената готовност на немалка част от населението да приеме крайните мерки и ограничения, разбира се, със съзнанието, че те са част от стратегията за изход от кризата и за успеха на реформата.
Днес ситуацията в парламента е по-различна. Сравнете гласуванията по утвърждаването на този състав на кабинета в май 1997 г., по управленската ви програма малко след това и сега и този извод ще се потвърди безусловно.
В този смисъл спорът дали е закъснял или подранил този вот е лишен от политически смисъл. Внесен по-рано, той щеше да илюстрира радикалната опозиционност на една политическа сила. Към настоящия момент това искане не само регистрира предизвестената и мъчителна смърт на така нареченото реформаторско мнозинство, но и материализира недоволството на значителна част от българското общество и в частност на консолидиращата се парламентарна опозиция.
Днес можем да кажем, че сме изминали важен етап от преструктурирането на политическото пространство. Вярно е, че закъсняхме, защото можеше и трябваше да реагираме по-рано единно - подчертавам, единно - защото всяка една от партиите извън СДС е поставяла многократно тези въпроси, да реагираме на твърде напредналите процеси на съсипване на българската индустрия и, второ, закъсняхме, защото наистина динамиката на взаимодействието между опозиционните сили досега изоставаше от обществените очаквания.
Не бива да се забравя, разбира се, че става дума за партии, които трябва да преодолеят немалки различия помежду си. Формирането на политическо единодействие между тези партии - социалистически, социалдемократически и либерални - няма да бъде леко, но може сега да се каже, че вече е необратим процес. В този процес се ражда и синтезът на новата управленска стратегия, разбирана не като документ или като еднократен акт, а като ежедневна политика.
В предварителните публични дискусии и в хода на самия дебат чухме остарялото и изхабено обвинение, че българската левица е против реформата. Предлагам, господа от дясно, да не разбивате отворени врати, ако развия метафората на господин Петко Илиев. Никой не храни илюзия, че е възможно връщане назад. В България няма основни политически сили, които са антиреформаторски настроени, няма широки антипазарни наслоения. Но разлика между левицата и десницата има и тя особено силно се проявява в условията на българския преход. Ние казваме: не може свободният пазар да решава всичко. Концепцията, която вие несръчно прилагате, се проваля дори и в страните с развита икономика. За държавите в преход тя е убийствена.
Да, ние имаме дълбоки идейни различия, както отбеляза в речта си по искания вот министър-председателят. Но никой извън СДС не идеологизира този дебат.
За вас, господа управляващи, реформата остана една идеологема. Тя не се реализира в управленската ви политика. Вие избягахте от дебата по смисъла на реформата, по необратимото уредено и управленски осигурено движение по пътя на социалната пазарна икономика.
Структурната реформа е ядрото на прехода към пазарна икономика. Тя е необходимо и задължително условие за трайността на финансовата стабилизация, за икономически растеж, за инвестиционното оживление и в крайна сметка за постигане на друго качество на живот на всички и на всеки.
С подкрепата и съпричастността на всички политически сили управлението на СДС извървя по-лесния участък от пътя - финансовата стабилизация. Правителството пропусна благоприятното време за провеждането на структурните реформи, периода, когато имаше наистина широко обществено доверие и подкрепа, когато можеше да реализира тези необходими мерки. Пропилени бяха две години за радикални действия по отношение на губещите предприятия и за рационализиране на бюджетните сектори. По начина на провеждането й, както впрочем стана ясно и от дебата, структурната реформа не мобилизира свежи пари, не осигурява нови пазари и нови технологии, не постига качествено управление. Голямото очакване и нетърпение на хората вече премина в социална умора.
Даваме ли си сметка, уважаеми дами и господа, преди всичко се обръщам към управляващите, че навлизаме в най-тежкия период, в най-трудните година-две на нашата млада пазарна икономика? Ще се засилва кризата в инвестиционното и кредитното доверие по отношение на нашата страна. Ще продължи дистанцирането на сериозните и стратегическите чуждестранни инвеститори от нашата икономика. Фаталното закъснение на темповете и деформирането на структурната реформа ще доведе до концентриране на непопулярни мерки от страна на правителството през следващите месеци. Бизнесклиматът в нашата страна ще става все по-потискащ. Ролята на сенчестата икономика ще се запазва, а може би дори и ще се увеличава.
С учудващо бодряшки тон вицепремиерът, а след него и министър-председателят на практика сложиха кръст върху почти всички отрасли на българската индустрия. Структурната реформа все така се отъждествява с ликвидацията и приватизацията, при това, реализирана върху нестабилна законова основа, на тъмно и на парче и очевидно, че броят на сделките ще нараства обратно пропорционално на приходите от този процес.
Правителственото нехайство към тези проблеми създава реална заплаха за пробив в системата на валутния борд. Кабинетът показа, че не разполага с модел за действие за управление на кризисни процеси.
Последните вътрешни и балкански процеси и събития показаха, че държавата трябва да се намесва по-активно, по-решително и да търси смекчаване на тежките икономически и социални последствия от кризата.
Ние споделяме безпокойството, изразено от специалисти, от различни политически кръгове, включително и от правителството, за икономическите последици от косовската криза. По този въпрос не бива да има различия и ние настояваме да се излезе с единна позиция, адресирана до всички страни, донори и към международните финансови институти, за да окажат допълнително финансово съдействие за оздравяване на българската икономика.
Сега обаче трябва да кажем, че тежестите на кризата ще бъдат посрещнати и преодолени много по-трудно именно заради забавянето на структурната реформа, заради провала на икономическата политика на правителството. Това е основният извод от точния и обективния прочит на дневния ред на България, за който говори и министър-председателят. С тази икономика ще стоим дълго на резервната скамейка на Европа. Ако анализираме темповете на изпълнение на икономическите критерии на Европейския съюз, прогнозата, уви, ще бъде повече от песимистична. Образно казано, Европа не просто да спре на едно място, дори да тича срещу нас, ние трудно ще се изравним и ще направим нашата икономика конкурентоспособна на европейските ни партньори. (Шум в мнозинството, обаждания: "Времето изтече!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Едно от първите... Едно от първите... Завършвам, много сте нетърпеливи, уважаеми дами и господа. Едно от първите условия, за да стане това, е да се освободите както от компрадорския си манталитет, така и от избухванията на един неизживян, останал в миналото национализъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: И съвсем накрая, с едно изречение. Разгромявайки българската индустрия, правителството загуби битката и с безработицата и бедността. Тази ваша политика има разрушителен ефект върху регионалното развитие. Деиндустриализирахте цели крупни промишлени центрове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Първанов, цяла минута вече проточихте.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Видин, Плевен, Ямбол, Враца и много други, където положението е по-тежко, отколкото след бомбено-ракетни удари. (Шум в мнозинството.)
Когато държавата се оттегля, се появяват вътрешни периферии, забравени от всички територии. А това наистина налага да подчертаем още веднъж, уважаеми дами и господа, на България е нужна нова политика, но и нов екип, който да я реализира. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в лявата страна на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
От името на парламентарна група има думата господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС, от място): Господин Савов вдига ръка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Савов вдигна ръка след Вас.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС, от място): Той е по-възрастен, човекът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Благодаря на господин Луджев, че ми отстъпи мястото.
Аз нямам кой знае какво да кажа, затова защото каквото трябваше да бъде казано, беше казано от нашата парламентарна група преди гласуването днес. Защото сега при гласуването каквото и да говорим, това вече е ненужно.
Но аз искам да използвам правото си да кажа няколко думи във връзка с този вот. Нашата парламентарна група, извинявам се, че малко закъсняхме, беше за явно гласуване и то поименно. Защото този вот е не само за промишлената политика, той е нещо много повече. Той съвпада със събитията в Косово и има пряка връзка с тях. Който крие това нещо, значи просто не говори истината.
Затова нашата парламентарна група беше за явно гласуване и то поименно, защото, струва ми се, че в такива моменти всеки един народен представител тук, както в Народното събрание, така и пред обществото, трябва да поеме отговорността. Тази отговорност е тежка. Именно затова трябваше всеки народен представител да става и да казва, а не утре във вестниците да четем някъде кой какво бил казал. Защото друго е тук всеки един да излезе, да поеме своята отговорност пред Народното събрание и пред народа. Защото това са неща, които ми напомнят едно тежко минало, в което като че ли не бяха достатъчно ясни позициите на народните представители.
Аз имах възможността да го кажа в едно мое интервю, че кризата в Косово и сега този замазващ ход за индустриалната политика, защото за мен е замазващ ход, просто така нещичко все да правим, напомнят за онези много тежки години, когато Хитлер и Сталин си правеха... развяваха байрака, да го кажем, в Европа.
Аз смятам, че всеки един народен представител трябваше именно сега да излезе и да каже за какво е. А не сега да намираме някакви думи, думички, с които да се крием. Всеки един народен представител, според мен, трябваше да излезе и това да остане в аналите. Защото това беше много важно.
Така че, просто със закъснение макар, казвам мнението на Народен съюз. Това мнение трябваше да бъде ясно изразено, защото иначе нещата просто не намират достатъчно, бих казал, публичност.
Тук, тук всеки един от нас да стане и да каже - защо съм и защо не съм. И да видим след това неговите избиратели как ще реагират, как ще реагират на неговото държане. Благодаря ви за вниманието. Нямам какво повече друго да кажа освен това, че в такива тежки моменти, в такива важни моменти за историята на България вотът трябва да бъде явен и поименен. И се чудя защо нашите опоненти, казвам "нашите опоненти", защото ние участваме активно в правителството, бяха за таен вот. Какво, да се скрият ли? Според мен - смешна работа! Благодаря ви за вниманието. Ръкопляскания в мнозинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
От името на парламентарна група има думата господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, господин министър-председател, господа министри, господа народни представители! Основната дума, която се чува днес, тези дни, е "отговорност".
Аз искам да изразя позицията на Парламентарната група на Обединението за национално спасение. И говоря само от името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение. (Ръкопляскания в ОНС и в лявата страна на залата.) Ние внимателно четем дневния ред, господин министър-председател. Ние четем в дневния ред заплахата за мира на Балканите. Ние четем огромното предизвикателство, което има проблемът за бежанците. Ние прочитаме огромните проблеми, които поставя за икономиката и не само за икономиката на страната военният конфликт. Ние прочитаме необходимостта за концепция за националната сигурност. Ние прочитаме необходимостта от военна доктрина на България. Ние прочитаме необходимостта от интеграция на България в Европейския съюз и Атлантическата общност. Всичко това прочитаме.
И мисля, че тук много трудно някой би могъл да каже, че Обединението за национално спасение не е заемало конструктивна и националноотговорна политика по тези въпроси.
Още по-трудно някой може да каже, че Движението за права и свободи, което е основна сила в Обединението за национално спасение, не е двигателят, идеологът, моторът за оня български модел, който спаси България от всички тези проблеми, пред които се изправиха околните нам страни. (Ръкопляскания в ОНС и в лявата част на залата.)
Но ние четем в дневния ред на България една огромна заплаха, заплахата за социалния мир, заплахата срещу българската индустрия, за разпад на българската икономика, за погубване на българското селско стопанство, за това, че хиляди хора остават без работа, без хляб, без възможности в бъдещето. И ние носим отговорност за тяхната съдба.
Искам да Ви напомня, господин министър-председател, че Вие нееднократно от тази трибуна сте заявявали: "Ние сме управляващото мнозинство, ние носим отговорността, вие сте опозиция и вие може само да давате своето мнение в парламентарните комисии." И това е формата на диалога.
Добре, вие носите своята отговорност за вашето управление. Ние не искаме да споделяме отговорността за една политика, която не можем да подкрепяме.

Ние не можем да подкрепяме политика, която не е политика на реформи, а политика на ликвидация. (Ръкопляскания от опозицията.)
Господин министър-председател, искам да Ви припомня, че през септември миналата година Обединението за национално спасение гласува единодушно против приемането на тригодишното споразумение с Международния валутен фонд. Още тогава ние предупредихме, че така нареченият график, матрица и други подобни, първо, са неизпълними, и второ, са опасни за българската икономика. Шест месеца по-късно ние можем да констатираме само фактите от тази политика. И преди всичко фактите за бездействието на българското правителство. Защото фондът се занимава с макроикономически параметри, това го знаете, а ваша е отговорността, преди всичко ваша е отговорността за реалната икономика на България.
Когато говорите, че някой искал да избяга от отговорността, да, извинявайте, ние искаме да носим отговорност, когато се строи, когато се съзидава, когато се спасява, когато се дава възможност. Аз просто се срамувам, аз се страхувам, когато някой се радва от тази трибуна, че се ликвидира, премахва, унищожава, реже. Това не е политика.
Две години по-късно тук ни се заявява, че правителството започвало да действа. А за тези две години можеха да се направят много неща. Ние бяхме срещу антипазарната политика на Виденов. Ние знаем какво причини антипазарното поведение на Виденов. Ние знаем какво причини изолацията ала Виденов. Но същото нещо - същата данъчна политика, същата политика на изолация, същата политика на ликвидация продължава и сега. И ние не можем да дадем нашия вот на доверие на това правителство, защото това означава да загубим доверието на стотиците хиляди работници, служители, специалисти, селскостопански работници. (Силен шум и реплики от мнозинството.) Това означава да загубим доверието на тютюнопроизводителите, които в момента получават приблизително един долар средна цена на килограм и ще трябва да живеят с 600-700 долара цяла година. И това е най-груба сметка. Ние не можем да загубим доверието на всички тези хора, на младите хора, на които вие обещавахте бъдеще. Не можем да загубим доверието на пенсионерите, които живеят в мизерия. Не можем да загубим доверието на всички тези, които искат да чуят каква ще бъде съдбата на България, на българските собственици, на българския капитал, ще има ли национална държава или няма да има национална държава.
Вие искате просто да затриете България като национална държава. (Ръкопляскания от БСП.) И ние ще направим всичко възможно да спрем този процес и да направим така, че България да остане, да съществува и да я бъде като просперираща, като силна държава в границите на Европейския съюз. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Луджев.
От името на парламентарна група има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, господа министри! Този вот можеше да бъде и по-рано, но той не можеше да бъде по-късно. Защото, ако този вот се беше състоял след 20 или 30 дни, вие щяхте да кажете, че всичко това, до което доведохте икономиката, е плод на Косово. А то не е така. Беше важно точно тези дни да се каже какво има дотук и какво започва оттук.
Две години никой не ви закачаше. Вие имахте време да направите много неща и да покажете резултати. (Силен шум и реплики от мнозинството.) Ако имахте среден политически морал, трябваше да си направите най-малко една самокритична оценка на тези неща, които сами обещахте на народа, а не изпълнихте. Вие не направихте това нещо и някой трябваше да ви го каже. Ние не можеше да отлагаме повече този вот не защото не знаехме какво ще стане, а защото в момента има предприятия, които могат да бъдат спасени. И те ще бъдат спасени вероятно, само че не ако вие ги управлявате. Защото има опасност от действително блокиране на основни механизми на валутния борд. Вие казвате, че няма така опасност. Животът ще покаже кой е прав.
Ние твърдим, че ако се запази сегашният модел и сегашните тенденции или ще трябва да се затягат още повече коланите, или на вас просто парите от бюджета няма да ви стигнат. Едно от двете. Докажете нещо трето и тогава аз от тази трибуна ще ви кажа, че не сме били прави. Само че всичко говори за обратното. Ако ние бяхме отложили този вот, вие нямаше да имате поне в тази зала коректив. А той вече се налага и то остро се налага. Защото ние чуваме от тази трибуна само високомерие и самохвалство.
Трябва да ви кажа, че и най-успешните правителства в света винаги оставят едни пет процента самокритика, винаги казват, че има нещо неизпълнено. Забелязахте ли по време на дебата поне една дума на самокритичност?
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Да!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Аз трябва да ви кажа, че дълбоко се разминавате с това, което говорят хората. Днес вие не го усещате. Но не само обикновените хора, чиито заплати са 180 марки и пенсии - 50-60 марки, а хората, които са в реалния живот, в реалния бизнес, в реалното производство. Човешкото недоволство нараства и ако ние не бяхме направили този вот, нямаше да има отзвук на тези хора тук, в тази зала. Така че този вот не можеше да бъде отлаган.
Второто, с което този вот беше полезен, това е, че за първи път ясно и отчетливо в тази зала прозвучаха аргументи от много парламентарни партии за това, че генералната ви, общата ви линия на поведение в икономиката е погрешна. Вие твърдите, че по-хубава от нея няма и че алтернатива няма. Това означава, че няма нищо друго освен вас. Това също не е вярно. Трябва да ви кажа, че ако грешката на Виденов беше, че той поддържаше производства с измислени пари и взриви банките, вашата грешка е, че отивате в другата противоположност - от една умерена инфлация, както я заложихте добре миналата година, вие стигнахте до дефлация и съсипахте десетки и стотици производства поради погрешната ви макроикономическа политика. Тази дефлация е най-големият показател за това, че вие оплескахте големите макроикономически показатели. Една дума нямаше за това как се е получило от едната крайност - в другата, от едни показатели - в други.
Още нещо. Вие вървите към ликвидация, но не само на предприятия, които са безнадеждни. Има и такива предприятия. И абсолютно нечестно и демагогски е да твърдите, че ние сме против почистване на икономиката. Ние сме за това. Но ние не можем да допуснем предприятия, които имат пазарни позиции, ясни пазарни позиции, които са технологично добри... Ще дам пример от тези дни. Това е Варненската корабостроителница, господин Божков, която Вие поехте. Два пъти сменяхте ръководството й и накрая стигнахте дотук. Тази корабостроителница беше заварена в положение, за което директорите, които Вие назначихте, казваха, че това ще бъде едно от най-добрите предприятия. Техните интервюта са още живи.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: С 60 млн. долара загуби!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Ще отговоря. Защото тезата на господин Божков е, и това е може би най-крещящото, което показа този вот, че три четвърти от икономиката, той изреди серия от отрасли и производства, големи, не са рентабилни. Защото те не печелели. Ами, господин Божков, при Вас не може да се печели. Това е проблемът. (Ръкопляскания от БСП.) Общите неща, които залагате в икономиката, не позволяват да се печели.
Ние знаем, че голяма част от икономиката ни не е на нивото на "Даймлер-крайслер" или на "Тисен". Разбира се, че не. Но това не означава, че тя няма бъдеще. А вие сте заложили във вашите проекти за ликвидация много повече, отколкото самата икономика може да понесе и това, което вие очаквате като бъдещи бюджетни приходи. Ние наблюдаваме в какво положение са основните звена. И вие не отчитате още нещо. Аз коментирам тук изказването на вицепремиера. Това е важното обстоятелство, дами и господа, че вие не отчитате какво става по ешалоните. Когато съсипете едно предприятие и го ликвидирате, какво става с тези малки десетки и стотици зад него. И точно тук ще бъде големият проблем. Точно тук вие ще се натъкнете на най-голямата мина. И ние ви предупреждаваме честно и почтено.
До днес имаше отделни виновници. След изказването вече е ясно, че правителството си поема солидарна отговорност за положението. Вече не може в тази страна да се говори, че има отделни министри, чиято работа не върви. Не може да се говори вече, че има отделни заместник-министри, които са се провалили. Правителството с позицията по този вот пое, че всичко си е негово общо дело, че негова си е цялата отговорност и то ще си я понесе.
Чрез този вот ние дадохме възможност да се намери начин за една по-умерена политика, да се направят самокритични изводи. Вие не поехте подадената ръка. Вие поискахте да се каже, че опозицията за нищо не струва и че вие сте идеалните и единствените.
Още нещо. Тези дни вие показахте, че слушате само себе си и не искате да чуете никакъв глас. В над 10 изказвания - от министър-председателя до отделни министри - вие заявихте: нямаше никакви предложения, нищо ново не се каза!
Аз се постарах и с моите помощници извадих над 70 конкретни предложения и ще ви прочета от тях 10. Само 5 от тях са достатъчни да се каже, че това е нова политика. Но нека да бъдат и 10, нека да са и 20. Вие излъгахте за това, че няма други предложения, защото вие не желаете дебат, вие не можете да направите диалог, вие просто искате да има едномерна конфронтация. Щом е опозиция, щом е враг, той трябва да се бие! И точно тук ви е голямата политическа грешка.
Ето тези кратки предложения, казвам ги само за глухите в тази зала, за тези, които не ги чуват, и за тези, които въобще не ги разбират, понеже преди малко чух тук крупни икономически капацитети, които се изказаха по фундаменталния въпрос за макроикономиката.
Първо, съкратете администрацията - тя ви е раздута и прекалено голяма; второ, намалете властта й, като я извадите от всички възможни властови позиции, освен това да бъде съветник и помощник на министрите, не трябва да взема толкова решения; трето, създайте свободни икономически зони, защото те ще стимулират чуждите инвестиции; четвърто, намалете и диференцирайте данъците; пето, подобрете условията за чужди инвестиции, защото са по-малко конкурентоспособни отколкото на съседните страни; шесто, разширете възможностите за кредитиране от страна на банките; седмо, направете нова програма за оздравяване на предприятия, които сега не са в група "А" и група "Б", а които вече са много зле; осмо, минимално почасово заплащане...
И всичко това, да не продължавам, ние гарантираме и заявяваме, че може да се постигне при запазване на финансовата стабилност. (Викове и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Госпожо Дянкова, господин Димитров, вие сте известни наистина като крупни икономисти. Аз ви заявявам следното: това нещо е основата на програма, която е достатъчно мощна и голяма.
Новото чрез този вот е, че оттук започва и още нещо - опозицията стана такава, каквато я видяхте днес не защото тя е еднаква, заблуждавате се! Само в тоталитарни и авторитарни партии като при вас няма различия. Тази опозиция е началото на мощно друго национално движение (смях и викове в мнозинството), защото то се налага да стане. Това движение ще бъде от различни съставки, ще има и либерали, и ще има и социалдемократи (смях в мнозинството), ще има и социалисти. Това е движение, в което ще има и много повече. Защото това се налага поради вашата високомерна политика. Няма какво друго да се прави!
За разлика от господин Първанов аз ще кажа: исторически имаше закономерност да се появи реформаторско мнозинство. Но на вас, дами и господа, не ви трябва никой! На вас ви трябва само за да употребите някого. И затова вие ще оставате все по-самотни в тази политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Все по-самотни, защото просто вие не обичате хората около вас, вие обичате само себе си. (Шум и викове в мнозинството "Комунист!").
Завършвам с това: този вот е начало на една нова политика, на нов политически модел в името на България. (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
За процедура има думата господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата по един процедурен въпрос. Аз бих искал да знам днес кои имат думата - представителите на парламентарни групи ли? Доколкото разбрах, така е. В такъв случай, господин председател, питам господин Луджев представител ли е на ОНС? Защото, господин Луджев, Вие бяхте дълго време и представител на СДС.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС, от място): Когато Вас Ви нямаше, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ: Имаше ме. Ако ще си разменяме реплики, когато Вие бяхте председател на Комсомола, аз бях вече по лагери. Но това не е важно.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): И Йордан Соколов, дето седи зад теб, беше в Комсомола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
СТЕФАН САВОВ: Аз бих искал отговор действително ли господин Луджев говори от името на ОНС? Защото тук не му ръкопляскаха доста от народните представители от ОНС. Не Вие, господин Димитров, а най-силната партия, въобще единствената партия в ОНС и това е действително Движението за права и свободи. Нека това да го разберем - това ли е позицията на ОНС?
Не искам да говоря за господин Томов, защото не искам да повтарям това, което казах в петък. А то беше съвсем ясно: господин Томов не е представител на Евролевицата за мен, а е представител на комунистите. Такъв, какъвто си беше. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Има думата за процедура господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, рядко съм искал процедура от тази трибуна. Аз се възмущавам от подобно изявление на дълбоко уважавания от мен господин Савов. Само Ви казвам едно: всяко тяло тук, което е избрано от българския народ трябва да има думата и тя да се слуша. И да се слуша с внимание и с уважение. Тъй като аз дълбоко Ви уважавам и съм регистрирал това хиляди пъти!
И, второ, когато на нашата партия 270 000 избиратели са дали гласа си и са ни изпратили тук, Вие две години не ни давате думата, а в момента ми говорите кой има право на думата. Аз ви казвам, господа, ние не гласувахме днес по един...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Каква Ви е процедурата?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Процедурата ми е такава. Нашата липса на глас е заради възмущението ни да се иска вот в този исторически момент на катастрофа на Балканите. И оттук нататък аз ви питам защо не давате думата на Българския бизнесблок и на нашите народни представители две години поред, господине, в такъв важен ден като днешния? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега ще Ви обясня: защото Българският бизнесблок няма парламентарна група.
Има думата от името на парламентарна група госпожица Екатерина Михайлова.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, наистина в последните няколко седмици като че ли поведението на народните представители в Народното събрание е подложено на едно сериозно изпитание. Именно, защото страната ни е в изпитание. И като че ли точно в тези дни и седмици започна да си проличава кой е влязъл в Народното събрание, за да се занимава с партизанлък, с политизиране или може да прояви държавническо поведение. Защото хората в момента очакват от всички нас, независимо от това какъв цвят, коя политическа сила представляваме, очакват от нас държавническо поведение. За съжаление, в последните няколко седмици това, което се разиграва в парламента, не всеки път е израз на държавническо поведение, даже и днес в някои изявления.
Преди малко чух в изявленията на представители на различните парламентарни групи тежки обвинения към правителството и към мнозинството. На няколко път се повториха едни и същи фрази - нужна е нова политика и нов екип; нужна е алтернатива.
Имам няколко въпроса. Задавах ги няколко пъти към представители на опозицията. Когато казвате "нов екип", "нова алтернатива" и "нова политика", как искате да получите това, защото вие давате заявка - с избори ли, господа от опозицията? Искате ли да застанете в този момент пред българския народ и да поискате неговия вот на доверие?
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Да, да.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Имате ли куража и смелостта, имате ли програмата, с която да застанете?
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Да, да!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това, което демонстрирате в последните няколко седмици, което в никакъв случай не е спонтанно, защото доколкото разбирам, дори е обсъждано на висши партийни форуми. Политиката, която демонстрирате, публичната политика в Народното събрание, е заяждане с процедурки, предизвикване на скандали, създаване на впечатлението, че нещо прави опозицията. Поне от една част от опозицията поведението в последно време е такова. И това е ваше партийно решение и го прилагате в тоя вид. (Ръкопляскания от СДС.)
Моят въпрос към останалата част на опозицията, защото днес от господин Първанов беше казано, че опозицията е консолидирана. Всъщност това, което вие днес заявихте, и вота, който поискахте, не беше за нищо друго, а за да създадете впечатлението, че сте се обединили и с това завършихте днес вота - с тези заявки. Моят въпрос е: това ли е типът политика, който предлагате?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): На кого го задаваш?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това ли е типът - безкрайните скандали, които се вихрят от представители на левицата? По този начин ли ще се обединявате? Това ли е типът политика, която предлагате?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Това е наша грижа, а не твоя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина, госпожа Дончева!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това ли е алтернативата? По този начин ли ще управлявате България? И можете ли по този начин да застанете пред хората? (Реплики от ДЛ.)
Простички въпроси са. Може би не са въпроси от сферата на макроикономиката, защото аз не съм толкова голям макроикономист като господин Томов. (Ръкопляскания от СДС.) Не съм и мисля, че не е необходимо всеки един от народните представители да бъде макроикономист. Важното е да бъде почтен човек. Важното е да знае каква политика ще се прави. Важното е да знае, че и в трудните моменти трябва да отстоява позицията си.
Защото, уважаеми дами и господа от опозицията, вие поискахте този вот на недоверие и днес в изказванията го казахте съвсем ясно. Вие го поискахте, за да избягате в трудните дни. Наистина в трудните дни, които предстоят на България. Затова, защото идват местни избори. Истината е много простичка и много ясна, и трябва да бъде казана на ясен глас, колкото и да е неприятно.
Всъщност господин Първанов ни попита нас и аз ще му отговоря. Да, господин Първанов, знаем колко трудни дни предстоят. Знаем! Знаем, че оттук нататък предстоят трудни дни, именно защото трябва да се направят най-непопулярните стъпки в структурната реформа. (Реплики от ДЛ.) Само че ние не бягаме от отговорност. Вие го направихте. Преди две години вие избягахте от отговорността да извършите реформите в България. Ние няма да избягаме. (Бурни ръкопляскания от СДС.) Ние ще поемем трудностите и ще изведем България, колкото и да е трудно, просто защото не сме хора, които бягат в трудния момент, а си вършат работата. (Бурни ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Първо, искам да благодаря на мнозинството в Народното събрание - на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, на Парламентарната група на Народен съюз, на Демократическата партия и на БЗНС "Народен съюз", за доверието, което получихме. Искам да поздравя независимите депутати за достойната гражданска позиция, която заеха, неподкрепяйки този политически театър, който се разигра тези дни в Народното събрание.(Ръкопляскания от мнозинството.)
След този вот правителството излиза по-силно и уверено в това, което прави. Ние знаем какво означава доверието, което получаваме отново. Разбира се, знаем, че има грешки. Разбира се, знаем, че има слабости. Разбира се, знаем, че има забавяне на темпото на реформата в отделни направления. Но това в никакъв случай не е основание да се съгласим с това, което искаха тук парламентарните групи на Българската социалистическа партия, на Евролевицата и на ОНС.
Защо? Защото говорителите на парламентарните групи ясно казаха каква е причината да искат вота на недоверие. Господин Първанов иска обединена левица и е готов да направи всичко, за да я обедини. Аз след малко ще кажа и какво между другото постигна той при гласуването на този вот. Господин Луджев откровено призна, че ОНС се е уплашило от предстоящите трудности и заради това не може да продължи да крачи редом с мнозинството тогава, когато предстоят наистина трудни реформи. (Възгласи от опозицията: "Е-е-е!". Ръкопляскания от СДС.)
Чухме отново същото мечтано обединение на левите сили и от господин Александър Томов. Аз, между другото, не знам колко всички сили тук са леви в това обединение, не знам в каква степен всички претендират да са леви сили, но това е друг въпрос. Аз обаче си мисля, че това е твърде скъпа цена и твърде рискована игра да се играе по този начин с Народното събрание, да се отклонява правителството в продължение на дни, да се готви за вотове на недоверие, за да обслужи или страха на ОНС, или идеята за обединение на опозицията. Това беше наистина не много умен ход на опозицията.
Сега искам да кажа обаче чий е успехът. Успехът е на господин Георги Първанов Защо? Защото с този вот на недоверие господин Георги Първанов успя да затвори кръга и да преведе Българската социалистическа партия до този вот, без да признае краха на собствената си икономическа политика. (Неодобрителни реплики от ДЛ.) Много отдавна българското общество чака, първо, оценката на Българската социалистическа партия защо те избягаха отговорност и защо се провалиха. (Ръкопляскания от СДС.)
Имаше един период в българското общество, когато и ОНС, и ДПС, и Евролевицата също настояваха да чуят защо са се провалили. Днес обаче, без да чуят този отговор, те тръгнаха и застанаха редом с Българската социалистическа партия, за да замажат провала на Българската социалистическа партия. (Бурни ръкопляскания и възгласи от мнозинството.)
Всъщност, господин Томов, господин Доган, вас ви употребиха в тази зала днес. Благодаря. (Бурни ръкопляскания и възгласи от мнозинството: "Браво! Браво! Браво".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Следващото заседание на Народното събрание е утре от 9,00 ч.  сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 16,15 ч.)



Председател:
Йордан Соколов

Секретари:
Иван Бойков

Калчо Чукаров