Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми господин президент на Република България, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Днес се навършва една година от започването на работата на Тридесет и осмото Народно събрание. Една година е един кратък исторически срок, един кратък срок дори с оглед на това, че ние сме избрани с 4-годишен мандат. Но ако на мен ми се иска днес, макар в работен порядък, да почетем този ден, това е, защото това не беше обикновена година в летописа на България. Това беше една от решителните години, в която се определи какъв ще бъде пътят, по който ще върви нашата страна. Това беше година на усилия за излизане от икономическата катастрофа, на усилия за започване най-после на истинските демократични промени, на усилия за изграждане на България като нормална демократична независима страна.
Една година по-късно резултатите сочат дали ние вървяхме по верния път. Тогава когато от 500 на сто инфлация в началото на 1997 г. (тогава бяхме пред хиперинфлация), инфлацията беше свалена до 1-2 на сто и дори до дефлация... (Реплики от ДЛ.) Когато основният лихвен процент от 1355 на сто, колкото беше стигнал, сега е 5,32 на сто, когато заплатите се увеличиха 12 пъти, а средната пенсия 10 пъти, когато валутният резерв беше увеличен с 4,5 пъти и сега България има най-големия валутен резерв в сравнение не даже с 1989, а със 70-те години... (Смях от ДЛ)
Моля за тишина! На някого тези цифри може да не му харесват, но това са верните цифри.
Когато в края на 1997 г. най-после се преодоля спадът в производството (смях от ДЛ) и прогнозите за 1998 г. са ръст от 4 до 6 на сто, това означава, че пътят, по който България извървя тази година, е верният път.
Заслуга имат не само правителството, не само всички хора, които с труда си допринесоха за тези резултати. Заслуга има и Народното събрание, което създаде необходимата нормативна база, за да могат да дойдат тези резултати. Затова според мен едногодишната работа на Тридесет и осмото Народно събрание ще се запомни не толкова с броя на приетите закони - 145, приетите решения - 118, трите декларации, не само с 411 актуални въпроса и 92 питания, но с един дух на преодоляване на конфронтацията, на търсене на съгласие при решаването на всички важни въпроси, които засягат нацията.
Тридесет и осмото Народно събрание се показа на висота. Народните представители съумяха да проявят мъдрост и отговорност, да поставят националните интереси над партийните си и това пролича при много основни приети документи: Декларацията за национално съгласие, Декларацията за българо-руските отношения, приемане на Закона за държавния герб, приемане на решението по доклада на Временната комисия "Антимафия", приемането на Концепцията за национална сигурност - документи, приети или с пълно единодушие, или с огромно мнозинство.
И аз искам да благодаря на всички народни представители за тяхната работа през тази година, на членовете на постоянните комисии, на председателите на постоянните комисии и за тяхната дейност, която най-често остава незабелязана, но която ще става все по-важна в работата на Тридесет и осмото Народно събрание, на заместник-председателите, които винаги бяха на поста си, защото всички вие, всички ние допринесохме за тези резултати.
Разбира се, не липсваха и слабости в нашата работа. Основна слабост си остана дисциплината и особено присъствието в пленарната зала. Слабост, с която за съжаление не можахме да се справим, е продължаващото гласуване с чужди карти.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: И опозицията е много слаба...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Слабост е и това, че народните представители не контактуват достатъчно често със своите избиратели. (Браво! Смях и ръкопляскания от ДЛ.)
Всичко това може да се преодолее не само с усилията на народните представители, но и с усилията на ръководството на Народното събрание. И аз искам да заявя, че ръководството на Народното събрание е длъжник на народните представители по отношение на създаването на по-добри битови условия за техния живот. Не е допустимо народни представители да продължават да живеят по хотели, разделени от семействата си. Ръководството на Народното събрание е длъжник за създаване на по-добри условия за работа на народните представители и в тази сграда, и в другата сграда, където са кабинетите.
Ръководството на Народното събрание трябва да направи и необходимото, за да могат народните представители да контактуват по-често със своите избиратели, включително чрез подновяване и увеличаване на автомобилния парк на Събранието. Възможности за това има. Съвсем скоро, когато се разглежда отчетът на Народното събрание за изпълнението на неговия бюджет за 1997 г., ще се види, че от 10 млрд. 601 млн. лева бюджет, през 1997 г. бяха реализирани икономии в размер на 3 млрд. 805 млн. лева.

И аз искам да уверя господин президента, правителството, всички наши избиратели, че без някой от нас и да мисли да се съизмерва с нашите велики предци, включително и участниците в Събранието на Оборище, ние, народните представители от Тридесет и осмото Народно събрание, ще продължим да работим за съхраняване духа на съгласието по всички важни въпроси на нацията, ще продължаваме да изпълняваме достойно задълженията си на народни представители, защото само така ще оправдаем доверието на нашите избиратели, само така ще можем да градим нова, демократична, независима България, България на ХХI век, България, която ние искаме да заеме своето достойно място в обединена Европа. Благодаря ви. (Продължителни ръкопляскания.)
От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Господин президент, господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Точно преди една година ние пристъпихме прага на Тридесет и осмото Народно събрание и положихме своята клетва. Мисля, че за една година работа е съвсем нормално да кажем дали изпълнявахме клетвата, която положихме точно преди една година, и дали това, което правихме, беше в посока за доброто на България, дали парламентът беше един работещ парламент, един парламент, който приемаше нужните актове, но освен това един парламент, който се бореше за престижа на институцията, за това да заслужи достойно място в българския политически живот и да заслужи неочаквания за мен рейтинг, който сутринта чух - 46 на сто одобрение, нещо, което, честно казано, аз не си спомням поне в близката история българският парламент да е имал като доверие. (Ръкопляскания.)
Това е факт, с който мисля, че всички ние, които сме народни представители, трябва да се гордеем, независимо от това коя агенция - не зная коя е агенцията - е направила изследването. Но мисля, че това е добър знак за всички, които сме в Народното събрание, а освен това и ангажимент за това да продължим своята работа в рамките на своя мандат и в края на мандата, който изтича в новия век, да си кажем, че сме изпълнили достойно задълженията си като депутати и с това, което сме направили, сме дали своя принос България не само географски да се намира в Европа, но да стане една страна, която да е пълноправен член, уважаван от останалите европейски, от останалите демократични страни, да стане страна, която, когато бъде казано нейното име, хората да се обръщат с уважение, а когато ние се намираме навън, да се гордеем за това, че сме българи и да имаме силите да направим така, че когато влезем в новия век, много повече млади българи да бъдат в България, много българи, които в момента се намират извън границите на страната, да дойдат и да работят за страната ни, да работят с всички сили. Мисля, че на това сме длъжници във времето, което ни предстои.
Но какво сме направили дотук? Какво сме направили за тази една година? Вярно е, че количеството не всеки път е знак за качество. Но ми се ще да направя един анализ на няколко цифри. Защото все пак цифрите са доста безпристрастни и могат да дадат отговор на много въпроси.
Тридесет и осмото Народно събрание прие 145 закона. От 145 закона 50 са били ратификации, което означава, че 95 закона, приети от нашето Тридесет и осмо Народно събрание, е чисто законодателство, българско законодателство.
Казвам тези цифри, защото ми се струва, че правейки отчет, трябва да направим препратка в миналото. Какво направи Тридесет и седмото Народно събрание в първата година от работата си? Прие 121 закона, от тях - 68 ратификации или чисто закони - 53. Статистиката от тези цифри показва, че Тридесет и осмото Народно събрание е приело два пъти повече нормативни актове - вътрешни, българско законодателство, актове, които са предложени или от Министерския съвет, или от народни представители.
Но аз искам да направя още една разлика на база цифри. Това, което дават справките на Народното събрание, сочи, че в първата година на работата на Тридесет и седмото Народно събрание, когато мнозинство в Тридесет и седмото Народно събрание имаше Парламентарната група на Демократичната левица, извън законопроекти, предложени от Министерския съвет или от народни представители, членове на Парламентарната група на Демократичната левица, е приет един закон, предложен от народни представители извън управляващото мнозинство. Този закон е Законът за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. За една година - един закон извън управляващото мнозинство!
Какво сочат справките на Тридесет и осмото Народно събрание за една година? Извън законите, предложени от Министерския съвет или от депутати от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, приетите закони, предложени от депутати от другите парламентарни групи, са 16. (Неразбираема реплика от Любен Корнезов.) Шестнадесет, господин Корнезов. Проверете, пребройте. Или от 95 закона, защото ратификациите не могат да влизат в тази сметка, нали, от 95 закона 16 закона, които са факт, са предложени от депутати, които не са само от управляващото мнозинство.
Казвам тези неща, защото си мисля, че цифрите, които са безпристрастни и може би изненадват някого, ни дават отговор на някои въпроси. Различен ли е Тридесет и осмият парламент? Тези цифри дават отговора: да, различен е; да, по-диалогичен е; да, по-малко конфронтация има в него; да, по важните въпроси за България ние можем да намираме съгласие. И това го показват цифрите, показват го гласуванията, които сме правили тук; показват го петте акта, които прие Народното събрание, които аз съм сигурна, че ще останат в българската история, защото те са основополагащи. Символът на България - гербът. Заслуга имаме и ние. И нека не се правим, че нямаме заслуга. Нека ние, народните представители, не се обръщаме непрекъснато срещу себе си. Нека понякога кажем и добра дума. Защото е нормално, че нас повече ни критикуват. Нормално е, защото парламентът е най-публичната институция. Няма по-публична институция от парламента. В останалите институции не се вижда как се взимат решения, не се вижда пътят. Тук се вижда всичко. Ние сме на показ.
И това е голямата ни отговорност. И може би и затова се казва "народни представители", "народни избраници". И отговорността е голяма, но и критиката е много голяма.
И затова нека, когато отчитаме дейността си, не се срамуваме да кажем това, което сме направили. Защото в крайна сметка много зависи и от това и ние как ще се държим пред обществото, дали ние ще искаме да показваме доброто, което сме направили, или ще вадим непрекъснато от това, което е лошото. Защото, разбира се, че има и лошо, разбира се, че има и грешки, разбира се, че има и несвършена работа. Но има и много свършена работа. И тази работа не е правена ей-така, правена е за доброто на България.
И аз съм убедена, че ние, народните представители от това 38-мо Народно събрание, ще изпълним своя дълг и ще заведем българския народ, заедно с останалите представители на различните институции, в Европа. И там наистина ще се чувстваме пълноправни европейски граждани. Това е наш дълг и аз съм убедена, че ще го направим. (Ръкопляскания в мнозинството и от присъстващите министри.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От името на парламентарната група на Народен съюз има думата госпожа Анастасия Димитрова Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин президент, господа министри и колеги народни представители! Аз много се радвам, че днес всички сме тук, от най-висшите и предвид това, че се предава по телевизията, че и целият български народ може да бъде тук, заедно с нас, на този важен ден. На днешния ден преди една година всички ние живеехме в една много по-различна страна, заобиколени от една страна от разрухата и агонията на грешната политика на правителството на Жан Виденов, а от друга, обнадеждени от огромния прилив на обществена енергия, насочена позитивно към спасението на България.
Преди една година преобладаващото мнозинство от българския народ пое в свои ръце съдбините на страната и със средствата на мирния и демократичен вот ни повери управлението. Една година е и много, и малко, за да правим равносметка на случилото се, особено когато новоизбраният парламент беше изправен пред непосилната задача да наваксва безразсъдно пропиляното време.
И все пак, какво се случи през тези месеци? Най-добре знаят това онези, които следяха работата на парламента. Препълненото с грижи ежедневие, законопроектите, които минаха през пленарна зала, за първи път след 1989 г. Народното събрание заработи за осъществяване цялостно на реформите у нас, за реална промяна. Това според мен е заслугата на този парламент и това го отличава от предишните, доминирани от конфронтацията и раждащи недоносени закони и завличащи ни към дъното.
Другото голямо завоевание на 38-ото Народно събрание е формирането често на убедително мнозинство, подкрепящо реформата. Това мнозинство излиза извън границите на онези партии и коалиции, които участват, правителството и обхваща доста по-широка част от политическия спектър. Отново за първи път в Народното събрание повечето парламентарни групи застават заедно зад основните законодателни елементи на реформата и подкрепят правителството в неговите усилия да я доведе до успешен край.
Запазването на това, невинаги очевидно мнозинство и неговата обществена подкрепа, е може би една от най-важните задачи на днешния ден и от това ще зависи и бъдещата работа на този парламент. При трудностите, които сме принудени да посрещаме сега, е необходима енергията на цялото общество за постигане на онези безспорни цели на политическата и икономическата реформа, които предопределят развитието на България за много години напред, по пътя на нашата интеграция и в Европейския съюз и НАТО.
Именно затова ние не трябва да допуснем завръщането в Народното събрание на духа на партизанското противопоставяне, на тесните групови и партийни интереси, на безобразното лобиране и продажност. Тези неща трябва да останат част от парламентарното минало и за тях в този парламент място не трябва да има.
Позволете ми, уважаеми колеги, да поздравя всички вас с тази годишнина на упорита работа и да ви пожелая здраве и сили заедно да доведем докрай мандата на това Народно събрание, като под завършване на мандата разбираме не само изтичане на четирите години, а и завършване изпълнението на поетите ангажименти пред българските избиратели.
Бих искала да благодаря и на всички онези български граждани, които на 19 април миналата година отидоха до избирателните урни, за да дадат своя глас за новото Народно събрание, което за тях носеше надежда. Надявам се, че тази надежда, това доверие ще останат оправдани, защото именно на гражданската активност и съпричастие на гласоподавателите се гради и съвременното демократично общество.
Сърдечно благодаря и на многото избиратели, които посегнаха към бюлетината на Обединените демократични сили ни изпратиха нас, народните представители от "Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия" в Народното събрание.
Благодаря ви и ви уверявам, че ние се нуждаем от вас, за да изпълним своята мисия и спокойно да се явим на следващите избори. Ние тръгнахме по правилния път и трябва да направим всичко възможно, ние всички, той да отведе българския народ до храма на демокрацията. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в цялата залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
От името на Парламентарната група на Демократичната левица има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа! Точно преди една година ние приехме така наречената Декларация за национално съгласие. Тя от своя страна препотвърждаваше основните принципи на декларацията за изхода от кризата от 11 февруари същата година.
Днес закономерно възниква въпросът: в каква степен действията на Народното събрание, в частност на мнозинството, отговарят на документите, изработени и приети с консенсус или с голямо мнозинство от парламентарно представените сили? И на второ място, доколко следваната от управляващите политика решава насъщните икономически и социални проблеми и отговаря на поетите от коалицията ангажименти в предизборната кампания и в програмата "България 2001"?
Нашият отговор е: управляващите, тези, които определят облика на Народното събрание, на изпълнителната власт, пренебрегнаха съвместно поетите ангажименти и подведоха своите избиратели.
През изтеклата година мнозинството работи при изключително благоприятни условия: доминиращо присъствие във всички институции, което позволи да се концентрират всички лостове на властта в един тесен кръг, отговорно поведение на опозицията, благоразположеност на другите парламентарни групи, готовност на немалка част от населението да приеме крайни мерки и ограничения, разбира се със съзнанието, че това е част от стратегията за изход от кризата и за успеха на реформата, изключително комфортна медийна среда, непознат до момента медииен уют, подкрепа на основните синдикални организации в страната, относително благоприятни външни условия.

Възниква въпросът: успя ли мнозинството да използва всичко това? Нашият отговор е: не. Не се получи така желаният нов модел на взаимоотношения в Народното събрание - без силово мнозинство и без обструкционистка опозиция.
Свидетели сме на един нарастващ политически диктат от страна на мнозинството при решаването на основните парламентарни проблеми. Самото Народно събрание беше обезличено. То действа като придатък на Министерския съвет.
Много сериозно се деформират взаимоотношенията между изпълнителната и другите власти. Реформаторското мнозинство така и не се получи. Вместо това, СДС заложи на разбиването, при това с един жесток политически натиск, на отделни парламентарни групи.
Но ние виждаме, че тече един необратим процес на дистанциране на отделните парламентарни сили от действията на правителството и Парламентарната група на СДС.
Още през есента на миналата година се видя, че мнозинството е неподготвено за управлението, в частност за законодателна дейност, и разчита на гилотината на гласуването. За това свидетелстват дългите периоди на бездействие, включително и на принудителните ваканции на парламента.
Все по-често мнозинството произвежда, уважаеми колеги, некачествена продукция. И това се потвърждава от факта, че има закони, които се налагаше да бъдат ремонтирани няколко пъти в продължение на една и съща година, нищо, че можем сега да ги отчитаме като различни законопроекти и да увеличаваме бройката на приетите закони. (Ръкопляскания от ДЛ.) Немалка част от тази законова продукция беше оспорена от опозицията и Конституционният съд се произнесе положително по нашите искания.
Тук, като реплика към госпожица Екатерина Михайлова, съм длъжен да кажа, че в предишния парламент Парламентарната група на Съюза на демократичните сили заложи на грубото противопоставяне. Днес опозицията предлага много закони. Едва ли в най-новата история на българския парламент има опозиция, която да е предложила толкова голям брой законопроекти - над 40.
Народното събрание излъчи един теснопартиен кабинет, който през цялата година показа много дефекти, много грешки, стигна до откровени гафове.
Що се отнася до цялостната политика, смятам, че това не беше година на реформата, така както си обещахме в началото на този период. Не се реализира идeята на СДС приватизацията да бъде панацея за изстрадалата българска икономика. Нарушени бяха технологични връзки. Разбиват се крупни производствени комплекси. Продължават да се губят традиционни пазари. Българското производство рязко се съкращава. Повишава се равнището на безработицата. Цените не бяха обуздани. Доходите на три четвърти от българите са по-малки от нормалните им разходи.
Може да се каже, и това го сочат авторитетните социологически проучвания, че 40 на сто от българите имат самосъзнанието, че живеят в крайна бедност, в мизерия.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: По ваше време са 100.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Като резултат от здравната политика на правителството недостъпни са за голяма част от населението здравните услуги. Хаосът в българското образование се задълбочава.
Категорично не можем да бъдем удовлетворени от резултатите в борбата с престъпността, въпреки че - надявам се да не отречете това - консенсусът, който демонстрирахме с подкрепата си за някои инициативи, не беше използван.
И накрая, не можем да бъдем доволни от обществения престиж на Народното събрание. Изненадан съм от задоволството, което демонстрират колегите от СДС в това отношение. Рейтингът на институцията пада по-бързо, отколкото очаквахме, и това го сочат наистина авторитетните социологически, а не поръчковите проучвания.
Със своята работа ние не успяхме да преодолеем добре познатия от предишните години парламентарен нихилизъм. Напротив, в резултат от действията на мнозинството недоверието към работата на народните представители се засилва. Нужни са радикални промени. Нужна е коренна промяна и в политиката, и в онези, които я осъществяват.
Що се отнася до поздравленията, наистина можем да се поздравим, че сме една година по-близко до края на мандата. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ. Шум и реплики в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
От името на Парламентарната група на Евролевицата има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин президент на републиката, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател, господа министри! Сигурно е добра традиция всяка година, когато навършим някакъв юбилей в този парламент, да си спомним и за миналото, да си казваме и кривиците, и правиците. Сигурно така е и днес. Нашата парламентарна група се надява, че тази традиция ще продължи и след двайсетина дни ще обсъдим тук, в тази зала, и едногодишната дейност на българския кабинет открито, почтено, всеки със своите оценки и пред камерите на телевизията, следователно пред народа.
Днес трябва да кажем какво направи този парламент за една година и какво не направи, какво в неговия стил на работа беше по-добро от минали години и какво по-лошо. Мисля, че няма да сбъркаме, ако кажем, че този парламент, връщайки се назад, е по-спокоен от предишните. Той, следователно, е малко по-работещ. Скандалите, разправиите, които унизяваха българското политическо достойнство, са относително по-малко и това се дължи и на управляващи, и на опозиция, на всички в този парламент.
Ние просто трябва да свикнем, че по-малко трябва да отдаваме път на емоциите си и много повече на това, което е насъщната ни работа. Много по-малко трябва да избиваме от тази трибуна комплексите си и много повече да работим по същество. Дълбоко съм убеден, че ако ние продължим така, българският политически живот ще влезе в нормално русло и ще заприличаме наистина на европейска политическа държава, ние ще заприличаме на нормални депутати и нормални парламентаристи.
Заедно с това трябва да кажа, че този парламент показа и няколко нови феномена. Той, например, показа един нов тип опозиция. Изкушавам се да кажа, че това беше и Евролевицата - опозиция, която не е винаги опозиция по принцип (неразбираема реплика от залата) и за всичко, опозиция, която невинаги и по всеки повод се съгласяваше или обратно - говореше против, а опозиция, която гледаше по същество - да има реформи и същевременно да има критика.
Току-що похвалих, преди да започна критиките си към този парламент, и веднага се чуха гласове от дълбоката провинция на българския политически живот. (Ръкопляскания от ЕЛ.) Защото най-важното качество на политика, уважаеми дами и господа, уважаеми колеги, е да бъде търпелив, да изслушва другите, да се вслушва в тяхното мнение и в крайна сметка да си прави позитивни изводи. Но има хора, които нямат това търпение, нямат това възпитание и очевидно животът просто ще ги отхвърли. Животът няма да търпи такова поведение. И днес има екзотика в други парламенти, когато някои се сбиват или други се карат на футболни теми. Но то е така в живота - винаги има различна класа и различни класи в един парламент. Аз все пак се надявам, че тези от дълбоката политическа провинция на България ще се обаждат по-малко от залата.
Друго нещо, което беше много важно. Аз мисля, че този парламент стартира много добре, защото демонстрира един усет за времето. Много говореха, че тогава това е някакво много трайно мнозинство. Да, това беше някакво мнозинство, което видя тогава, в самото начало, че страната няма друг изход, освен максимално единение върху основата на единствено възможната програма, а това беше именно прилагане на програмата на валутния борд. Нямаше друг изход в страната през пролетта и лятото на 1997 г. Видя се, че трябва да се приемат неотложни закони и те се приеха. Нямаше изход да не приемем такива закони в условията на тотално финансово разпадане.
Евролевицата за тази година - една група, която влезе в парламента като първата социалдемократическа група, влезла самостоятелно в този парламент - внесе 12 закона за една година.
Няма никакво значение за нас, че тези закони не бяха приети, че не достигнаха до зала или просто достигнаха само един и половина от тях. Ние просто формирахме една политика, една алтернатива, с тези закони. И заедно с тези 12 законопроекта, с 46-те актуални въпроси и 8 питания, с предизвиканите дебати в този парламент аз мисля, че нашият принос в това отношение е несъмнен. Може би той не отговаря на приноса на управляващите, но това е естествено, защото управляващите носят основната отговорност, защото те представляват мнозинството в този парламент.
Трябва обаче да си изкривим душата, ако кажем, че всичко в този парламент беше наред, че той отговаря на тези критерии, които съвременното ни желание да влезем в Европа формира като претенции към него. Този парламент по много свои качества е далеч от тези европейски стандарти и критерии и ако ние трябва да се измерваме не с миналото - с бурните улични шествия, с първите скандали в този парламент, със скъсаните връзки, с поруганите чести в този парламент, трябва да се измерваме с това, което става в Европа. И точно тази съпоставка ни кара да бъдем неудовлетворени и да не се хвалим прекалено много, да не си мислим, че всичко сме решили.
Първото, което не достига в съдържателен аспект - миналата година ние приехме една декларация за национално съгласие. Аз също ще се върна към нея, защото тъкмо от нея тръгна този парламент. Там имаше точки, които засягаха законодателството и промените в областта на борба с престъпността и ние ги приехме. Вие, уважаеми господа от мнозинството, получихте нашата подкрепа дори в случаите, когато това беше в отделни текстове и случаи против нашето съзнание и съгласие, рискувайки дори да загубим част от властта на гражданското общество, вие получихте достатъчно възможност да се преборите с тази престъпност. (Шум в залата.)
На второ място ние приехме законодателство в областта на икономиката и това беше правилно. Ние тръгнахме с него, но аз искам да припомня на лидерите на мнозинството за тази точка втора, в която ние се ангажирахме да приемем поредица от социални закони, които по същество даже не са стартирали. Това социално законодателство най-малко в пакет от 10 закони продължава да виси като тежка обеца върху съвестта на този парламент. И ако ние не приемем тези закони за реформа на социалната държава и за едно друго социално разбиране за хода на реформите, ние ще бъдем с деформирано развитие.
Второто нещо, което липсва - аз мисля, че на нас ни липсват доста закони, които гарантират правата на гражданското общество. И не се сърдете, но във всички случаи ние имаме претенции не просто към самото законодателство, а към хода на този процес.
И в тази връзка ще кажа нещо за информация - ние правим мониторинг на предаванията на телевизията и скоро ще ви го съобщим. Това е доста месеци вече наред. Обща картина, предварителна макар, показва, че това, което народът получава от този парламент е съзнанието за еднозначна и едномерна политика. Няма нормалното демократично развитие, ако това продължава. Ако 4/5 от времето, в което се информираме за нещо е време, в което се информираме за това, което върши само мнозинството, тогава няма алтернатива, а без алтернатива демокрацията винаги губи! Нямайки алтернатива, демокрацията не разбира какво всъщност е другото. Това е друго. Това е друго, без което няма в крайна сметка демокрация. (Шум и реплики в залата.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): Това не е вярно! Това вече не е вярно!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Господин министър-председателят казва, че това не е вярно. Аз мисля, че Националният съвет за радио и телевизия, господин министър-председател, е най-доброто доказателство за това. Но нека да оставим нещата за малко по-късно. (Шум и реплики в залата.)
Вие също имате възможност да се изкажете от тази трибуна. Това е нашата оценка и аз мисля, че най-доброто поведение е ние да се изслушваме един друг. Ако няма изслушване, ако няма търпение да чуем другия, повтарям отново това, то това означава, че ние още не сме достигнали до равнището на демократичност, което е необходимо.
На следващо място аз мисля, че ние имаме един сериозен пропуск и преди всичко това е пропуск на мнозинството. По-голямата част от тези закони, които се внасят в парламента не минават предварителна експертиза за съответствие с европейското законодателство. Много са малко тези закони, които минават на предварителна експертиза. Тази експертиза има съответни механизми, съответно узаконяване чрез европейските институции. Вслушайте се в това. Това не е просто съгласуване чрез собствените ни юристи, а това е съгласуване на база на съответна система, която ползват други държави. Ние предлагаме и искаме да внесем такава поправка в правилника на този парламент, която да доведе до абсолютно задължителна експертиза чрез лицензирани, оторизирани органи и организации от Европа за тези закони. Това ще ни улесни, ще ни облекчи в нашата работа. (Шум и реплики в залата.)
Мисля, че доста нови неща в този план ни бягат! (Шум в залата, реплики.)
На следващо място - бих искал да кажа нещо, което също ме вълнува - за уважението в този парламент. Ясно е, че в един парламент от 240 души винаги ще има различни мнения, по някой път ще се правят грешки, по някой път ще се правят вероятно и пропуски. Това е естествено. Но ако искаме да утвърдим една нова култура в този парламент, то наистина ще трябва да се заредим с по-голяма доза търпение - търпението, което е най-необходимият ресурс, за да има напредък. Мисля, че точно това в голяма степен ни липсва. Мисля, че взаимното уважение, информираност и приобщаването на различни кръгове от този парламент, на повече експерти около него, на повече пряко допитване до народа няма да навредят на този парламент, а ще му помогнат. Да, в този парламент ще има опозиция, ще има алтернатива, и ще има управляваща политика. Това е нормалното. Дай Бог, всичко да е нормално и занапред, но ако няма това уважение, а ние не се радваме достатъчно на уважение, трябва да знаете, че рано или късно управляващите се самозабравят, а опозицията ще стане по-реактивна. Това е неизбежно.
Другият изход е да има нормално съревнование. Когато в един европейски парламент в една страна, която е пред избори, само преди 2-3 месеца и опозиция, и управляващи гласуваха една обща външнополитическа декларация никой не каза, че те са предатели. Това е естествено за европейската практика. И обратното, когато в един европейски парламент стават и критикуват една позиция и казват, че тя не е добра никой не казва: вие не разбирате, а казват: ние заставаме на друга позиция. И хората избират в крайна сметка и виждат кой прав, кой крив. А тук често ние сме повод за назидание, учат ни, поучават ни, реагират ни, скачат. И това, за съжаление, идва от много представители на мнозинството. Недейте правете това! Това не е добра култура и добър съветник за всички! Ние просто разсъждаваме тук, в тази зала свободно.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Сашо нещо се е объркал!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: И тъй като, госпожо Михайлова, в тази зала е имало хора, тук госпожа Мозер знае най-добре, са били извеждани, не давайте повод за страх!... В този парламент не може да има страх и реакция по всеки повод! (Шумно неодобрение от мнозинството.)
Завършвам със следното: сигурно много хора няма да се съгласят с тези упреци към нашата работа, но аз бих предпочел да има следното - нека да има предупреждение, нека да си направим извод от всичко това, нека в крайна сметка да се помисли върху всичко това.
Ако вземете, уважаеми господин министър-председателю, нещо добро - вземете го. Ако не го вземете, големият съдник не съм аз. Той е народът. Той всичко вижда, така че желаем в крайна сметка на този парламент да стане по-спокоен, да стане по-толерантен, да стане малко по-човечен. И тогава съм убеден - може би някой ще има тази велика роля да се нарече обединител на България. Струва ми се, господин министър-председателю, че с толкова много резки реакции обединител не се става. Трябва да има обединение на тази нация в името на нашето европейско бъдеще. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Благодаря Ви, господин председател, че не дадохте думата на независимите! Благодаря Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, благодарете на правилника, за който сте гласували.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа народни представители!
Позволете ми от името на правителството и аз да поздравя Народното събрание за това, че една година беше двигател за излизане на България от политическата и икономическа криза, не стоеше зад събитията, а предизвикваше събитията, разрешаваше конфликтите, разрешаваше проблемите. Разбира се, работейки и грешеше, но вървеше напред и даваше един дух на съзидание, на вяра в това, че ние излизаме от тази страшна криза, в която бяхме в началото на миналата година. Заради това Народното събрание заслужава да бъде поздравено, защото това Народно събрание, излъчено с толкова много надежди от българските избиратели, оправда в голяма степен очакванията на тези избиратели.

Сигурно може да се използват само светли тонове, когато се говори за работата на Народното събрание. Сигурно могат да се използват и само тъмни тонове. Сигурно могат да се използват различни багри, когато се оценява Народното събрание. В края на краищата не ние сме съдници на това, което правим в момента. Времето ще покаже. Ще дойдат други поколения, ще се обърнат с очите си назад и ще кажат във вярната посока ли сме вървели и работили ли сме достатъчно усърдно, с достатъчно желание и с любов към отечеството, за да му помогнем да се справи в тези трудни времена.
Аз в никакъв случай отсега гледайки не считам, че Народното събрание е опровергало надеждите. В основното, в главното Народното събрание е на висотата на очакванията. Именно заради това аз поздравявам всички народни представители - и от управляващото мнозинство, и от опозицията! Поздравявам ви с тази година! Пожелавам на всеки един от вас да напредва в трудното изкуство, наречено политика! Да се опитваме да израстваме заедно, за да бъдем действително европейски политици, да бъдем европейски депутати, европейски управляващи и европейска опозиция. За да станем такива, трябва да бъдем близко до реалността, трябва да виждаме фактите такива, каквито са. Не трябва да строим кули и да ги събаряме, за да предизвикваме възхищението на една малка вярна част от избирателите си. Мъжеството на политика е да подаде ръката си на този от опозицията, както мъжеството на този политик, намиращ се в опозиция, е да признае реалностите такива, каквито са, да бъде точен и конкретен в критиката си, не да си съчинява проблема, не да си измисля проблеми, защото без друго нашите проблеми са достатъчно много и е хубаво с общи усилия именно реалните проблеми да бъдат атакувани от всички страни и да бъдат решавани, разбира се, с волята на мнозинството, но в съгласие с опозицията.
Поздравявам ви още веднъж с тази година! Поздравявам мнозинството за това, че опроверга всички лоши предсказания за тази година. А имаше много такива лоши предсказания. (Ръкопляскания от мнозинството.) Много се правеха на политически врачки и прокобваха кратък живот на това мнозинство, кратък живот на това Народно събрание. Да, измина една година, господин Първанов, една година по-близо до следващия мандат на управляващите. Бъдете здрави! (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.

Преминаваме към дневния си ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - продължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата за процедура има госпожица Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Господин председател, от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили искам половин час почивка, за да можем да се настроим на работна вълна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Продължаваме с ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по труда и социалната политика - госпожа Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 17. Лицата и семействата, подпомагани по реда на този закон, са длъжни да уведомяват своевременно общинския център за социално подпомагане за всички промени в обстоятелствата относно правото и размера на помощта."
Предложение от народните представители Мира Радкова, Мария Брайнова и Ангел Балтаджиев - в чл. 17 след израза "промени в" да се добави "декларираните".
Вносителите оттеглят предложението си.
Предложение от народния представител Цоньо Ботев - в чл. 17 думата "своевременно" да се замени с "писмено", а в края на изречението вместо точка се поставя запетая и се добавя текстът "в срок не по-дълъг от един месец".
Комисията приема предложението.
Предложение на народния представител Йордан Школагерски - чл. 17 да се промени както следва:
"Чл. 17. Лицата, подпомагани по реда на този закон, са длъжни да обявят писмено в общинската служба за социално подпомагане за всички промени в обстоятелствата, посочени в чл. 13, ал. 2, в срок не по-дълъг от един месец от настъпването им".
Комисията е приела предложението.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 17 - член 17 се изменя както следва:
"Чл. 17. Лицата, подпомагани по реда на този закон, са длъжни да уведомят писменото общинската служба за социално подпомагане за всички промени на обстоятелствата, посочени в чл. 13, ал. 2, в срок не по-късно от един месец от настъпването им.
Член 17 се преномерира на чл. 15."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всички направени предложения са приети.
Моля, гласувайте чл. 17 така, както е предложен от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Глава четвърта - Социални услуги".
Няма предложения за наименованието на главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава четвърта е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 18. Социалните услуги са дейности за подпомагане на лица и семейства, които са затруднени или не могат да задоволяват свои ежедневни жизнени потребности."
Предложение от народния представител Светлана Дянкова - думата "ежедневни" да бъде заменена с "основни".
Комисията е приела предложението.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика - чл. 18 се изменя както следва:
"Чл. 18. Социалните услуги са дейности за подпомагане на лица и семейства, които са затруднени или не могат да задоволят свои основни жизнени потребности."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 18, както е предложен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 4.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 19. (1) Социалните услуги се извършват срещу заплащане на такси съгласно Закона за местните данъци и такси.
(2) Социалните услуги се извършват в/или извън обичайната домашна среда."
Предложение от народния представител Христо Иванов, което е прието по принцип от комисията.
Предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е прието по принцип от комисията.
Предложение от народния представител Йордан Школагерски, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Христо Иванов, което също е прието от комисията.
Комисията предлага чл. 19 да се измени както следва:
"Чл. 19. (1) Социалните услуги се извършват срещу заплащане на такси от лицата, които ги ползват, съгласно Закона за местните данъци и такси или по договаряне.
(2) Таксите по ал. 1 се заплащат както следва:
1. напълно от лицата;
2. частично от лицата и от общинската служба за социално подпомагане;
3. напълно от общинската служба за социално подпомагане.
(3) Социалните услуги се извършват в/или извън обичайната домашна среда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 19 така, както е предложен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 20. Социални услуги се извършват от държавата и общините, от организации с нестопанска цел, от юридически и физически лица."
Има направено предложение от народните представители Мира Радкова, Мария Брайнова и Ангел Балтаджиев, което е прието по принцип от комисията.
Предложение от народния представител Светлана Дянкова, което също е прието от комисията по принцип.
Предложение от господин Йордан Школагерски - комисията е приела и това предложение.
Предложение от народния представител Христо Иванов, което също е прието по принцип от комисията.
И още едно предложение на народния представител Йордан Школагерски, което е подкрепено изцяло от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 20:
"Чл. 20. (1) Социални услуги се извършват от държавата и общините, от юридически и физически лица.
(2) В случаите, когато организациите с нестопанска цел извършват услуги и приходите, получени на основание на предходния член 19 превишават разходите съгласно годишния им счетоводен отчет, разликата се превежда във фонд "Социално подпомагане"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Понеже имаме преномериране, чл. 19 ще стане чл. 17.
Моля, гласувайте чл. 20 както е предложен от комисията, като във втората алинея чл. 19 става чл. 17.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 21. Условията и редът за извършване на социални услуги се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика."
Предложение от народния представител Цоньо Ботев - след думата "наредба" се добавя "за социални помощи и услуги".
Комисията не е приела предложението.
Предложение от народния представител Светлана Дянкова - да се създаде нова глава с текст, който да определя изискванията към качествата на социалните работници, и следващите глави да се преномерират. Тук става дума, че във внесения законопроект от Министерския съвет глава "Социални работници" не съществуваше и става дума за това да създадем, макар и с много малко текстове, тази нова глава.
Това е новото за втория прочит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви. Преди новата глава нека да гласуваме.
Първо, господин Цоньо Ботев, поддържате ли предложението си? Оттегляте го.
Моля, гласувайте чл. 21 така, както е предложен от вносителя, като той се преномерира на чл. 19.
Гласували 126 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 14.


ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Вече казах, че има предложение за създаване на нова глава пета в законопроекта, което беше подкрепено от комисията.
"Глава пета - Социални работници".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте за заглавието на глава пета - "Социални работници".
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава пета - "Социални работници" е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Постъпило е предложение от народния представител Светлана Дянкова, което комисията е приела по принцип.
Предложение от народния представител Йордан Школагерски, което комисията също е приела.
Предложение от народния представител Христо Иванов, което комисията е приела по принцип.
Предложение от народния представител Димитър Димитров, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика - чл. 20 да има следното съдържание:
"Чл. 20. Изискванията за професионалните и личностните качества на социалните работници при назначаването и длъжностното им израстване се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте преномерираният вече чл. 20 така, както е предложен от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 111, против 23, въздържали се 5.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Комисията предлага оттук нататък да се преномерират останалите глави. Фактически сегашната глава пета да стане глава шеста.
"Глава шеста - Финансиране".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава шеста.
Гласували 125 народни представители: за 121, против 3, въздържал се 1.
Глава шеста, озаглавена "Финансиране", е приета.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 22. Финансирането на социалното подпомагане се осъществява за сметка на:
1. средства от общинските бюджети;
2. целеви субсидии от държавния бюджет;
3. приходи от извършване на социални услуги срещу заплащане;
4. средства от фонд "Социално подпомагане";
5. средства по национални и международни програми за социално подпомагане;
6. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица."
Има постъпили предложения от народните представители Мира Радкова, Мария Брайнова и Ангел Балтаджиев, които са приети от комисията по принцип.
Предложение на народния представител Светлана Дянкова, което също е прието от комисията.
Предложение на народния представител господин Цоньо Ботев - в чл. 22 да отпадне т. 2.
Предложението не се приема от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика:
Член 22 се изменя, както следва:
"Чл. 22. Финансирането на социалното подпомагане се осъществява за сметка на:
1. средства от общинските бюджети;
2. субсидия от републиканския бюджет;
3. приходи от извършване на социални услуги срещу заплащане;
4. средства от фонд "Социално подпомагане";
5. средства по национални и международни програми за социално подпомагане;
6. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;
7. други."
Член 22 се преномерира на чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ботев го няма, за да обоснове предложението си за отпадане на т. 2 в чл. 22 - "целеви субсидии от държавния бъджет".
Моля, гласувайте предложението на господин Ботев, което не е прието от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 6, против 63, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 22, преномериран на чл. 21 така, както е предложен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 7.
Член 22, преномериран на чл. 21, е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 23. (1) Към Министерството на труда и социалната политика се създава фонд "Социално подпомагане".
    (2) Управлението и контролът на дейността на фонд "Социално подпомагане" се осъществяват от надзорен съвет, изграден на трипартитен принцип, и от управителен съвет.
    (3) Устройството и дейността на надзорния и управителния съвет на фонда, както и условията и редът за разходване на средствата по фонда се определят от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на финансите."
Има предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е прието от комисията.
Предложение на народния представител Цоньо Ботев - в чл. 23, ал. 2 да отпадне израза: "изграден на трипартитен принцип".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Ваньо Цонов, което комисията приема по принцип.

Предложение от народния представител Емилия Масларова:
В чл. 23, ал. 2 след думите "Надзорен съвет" да приеме следната редакция:
"... изграден от представители на Съвета за социално подпомагане и от Управителен съвет".
Комисията не е приела това предложение.
Предложение от народния представител Руси Статков:
В чл. 23 ал. 1 се изменя и става така:
"(1) Към Министерския съвет се създава фонд "Социално подпомагане".
В чл. 23 ал. 2 се изменя и става:
"(2) Управлението и контролът на дейността на фонд "Социално подпомагане" се осъществява от Надзорен съвет, изграден по предложение на Съвета за социално подпомагане към Министерството на труда и социалната политика".
И съответно в чл. 23 ал. 3 се изменя и става:
"(3) Устройството и дейността на Надзорния и Управителния съвет на фонда, както и условията и редът за разходване на средствата по фонда, се определят с наредба на Министерския съвет".
Комисията не е приела това предложение.
Предложение от народния представител Иван Босиров Цонев:
Към чл. 23 да се допълни ал. 4 със следното съдържание:
"(4) В Надзорния и Управителния съвет на фонд "Социално подпомагане" задължително да има представители на Националното сдружение на общините в Република България".
Това предложение е прието от комисията по принцип.
Има предложение от народните представители Мира Радкова, Мария Брайнова и Ангел Балтаджиев.
Комисията е приела по принцип и тези предложения.
Предложението на Комисията по труда и социалната политика за чл. 23 е следното:
"Чл. 23. (1) Към Министерството на труда и социалната политика се създава фонд "Социално подпомагане".
             (2) Средствата по фонд "Социално подпомагане" се набират и се разходват като извънбюджетни средства."
И съответно чл. 23 се преномерира на чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо по неприетото предложение на народния представител Цоньо Ботев за отпадане на израза "изграден на трипартитен принцип".
Поддържате ли го? Има думата господин Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз наистина държа на това да отпадне трипартитният принцип, тъй като смятам, че тук не е мястото на синдикатите и на работодателите, и затова настоявам да бъде прието това предложение. Не знам защо е отхвърлено, но на една среща аз казах, че точно в този закон не виждам мястото на синдикати и работодатели, тъй като този закон се приема точно заради тях - затова, че синдикатите не са защитили работните места, а работодателите не са разкрили работни места.
Затова мисля, че в този закон синдикатите и работодателите нямат място. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ботев.
В предложенията на комисията всъщност това е отпаднало, т.е. комисията приема предложението, а не че приема, може би е сбъркано.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Искам да кажа, че на практика това, което е предложил господин Ботев, то е отпаднало. Господин Ботев, вижте какво предлага комисията накрая като окончателен текст на члена. От всички предложения, които бяха направени и бяха одобрени по принцип, Вашето и още две предложения не бяха одобрени, но от останалите в края на краищата се получи това, което до известна степен сте искали и Вие - да се изключи трипартитният принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи по-скоро, където казвате в доклада си, че комисията не приема предложенията, всъщност го приема. Добре.
Предложение на народната представителка Емилия Масларова, което не е прието. Има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаем господин председател, уважаеми колеги! Следейки закона и четейки текстовете, нашите предложения, включително и на господин Ботев, моите и на другите мои колеги, някои от нас се явяват в позицията на Иванушка Глупака. Аз искам да дам едно пояснение.
В процеса на работа между двете четения от страна на Министерството на труда и социалната политика бяха внасяни корекции и усъвършенствания на закона няколко пъти. И от тази гледна точка и това, което господин Ботев предлага, и това, което аз фактически съм предложила, реално е отразено, само че е отразено вече в чл. 25 на страница 34, където се касае за управлението на фонд "Социално подпомагане". А нашите мотиви бяха действително сериозни и ги аргументирахме в комисията, защото не може един такъв фонд, освен че се създава към Министерството на труда и социалната политика, освен че има управителен съвет, да има и надзорен съвет, т.е. двустепенна система на управление, а на всичкото отгоре там да участват представители на синдикатите и на работодателите, а не на новосъздадения Съвет за социално подпомагане, който всъщност е общественият коректив на дейността в тази област.
Така че тези бележки са отразени, но те са отразени и са взети предвид в чл. 25. Би било коректно при изписването да се знае, че това не е към този чл. 23, а към новосформирания в резултат на промяната в самия закон.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложенията ви са към чл. 22.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Е към чл. 22, но Министерството на труда и социалната политика не остави този вариант, а внесе други варианти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Щом е прието, по същество това е по-важно, тогава няма да го гласуваме.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Аз обяснявам, защото така като се чете, понякога излиза, че сме предлагали абсолютно безсмислени неща и ние сме длъжни в крайна сметка да се аргументираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да го поставям на гласуване, а то ще се гласува към чл. 25.
Последно неприето предложение е на народния представител Руси Статков - поне така пише пак, че комисията не приема предложението.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Прието е към чл. 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тоест, комисията го приема, но на друго място. Тогава няма да го гласуваме и него. Другите са приети.
Моля, гласувайте чл. 23 така, както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 4.
Член 23, който се преномерира на чл. 22, е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 24. Средствата по фонд "Социално подпомагане" се набират от:
1. целева субсидия от Републиканския бюджет в размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България;
2. дарения от местни и чуждестранни физически или юридически лица;
3. такси от издадени лицензи за извършване на социални услуги;
4. приходи от организирани извънредни и специализирани тиражи на лотарии и на Спортния тотализатор;
5. лихви по депозити на свободни парични средства по фонда;
6. приходи от глоби за нарушения по този закон;
7. възстановени неправомерно получени средства по фонда;
8. приходи от недвижима собственост."
Има направено предложение от народните представители Мира Радкова, Мария Брайнова и Ангел Балтаджиев, което комисията е приела по принцип.
Има предложение на народния представител Мира Радкова, което също е прието по принцип.
Комисията по труда и социалната политика предлага чл. 24 да се измени, както следва:
"Чл. 24. Средствата по фонд "Социално подпомагане" се набират от:
1. целева субсидия от републиканския бюджет в размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България;
2. дарения и завещания от местни и чуждестранни физически или юридически лица;
3. такси от издадени лицензии за извършване на социални услуги;
4. приходи от организирани извънредни и специализирани тиражи на лотарии и на Спортния тотализатор;
5. лихви по депозити на свободни парични средства по фонда;
6. приходи от глоби за нарушения по този закон;
7. възстановени недобросъвестно и неправомерно получени средства по фонда и лихвите по тях;
8. приходи от други източници."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 24, който се преномерира на чл. 23 така, както е предложен от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Член 24, преномериран на чл. 23, е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 25. Средствата по фонд "Социално подпомагане" се разходват за:
1. целеви социални програми и помощи;
2. социални услуги, извършвани съвместно от общините, както и от други юридически и физически лица;
3. изследвания в сферата на социалното подпомагане;
4. квалификация и обучение на работещите в сферата на социалното подпомагане."
Има предложения от народните представители Мира Радкова, Мария Брайнова и Ангел Балтаджиев, които комисията е приела по принцип.
Има предложения от народния представител Иван Борисов Цонев:
Към чл. 25 да отпадне т. 4: "квалификации и обучение на работещите в сферата на социалното подпомагане".
Комисията не е приела това предложение.
Има предложение на народния представител Христо Иванов, което е прието по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Йордан Школагерски, което е прието от комисията.
Има предложение от народния представител Хасан Адемов, което също е прието.
Следващото предложение е от народния представител Иван Колчаков, което е прието от комисията.
Има предложение от народния представител Христо Иванов, което също е прието от комисията.
Има предложение от народния представител Светлана Дянкова, което също е прието от комисията.
Предложението на народния представител Емилия Масларова е следното:
"В чл. 25, ал. 1 не е ясно кой ще определя какви целеви социални програми ще се приемат, от кого ще се разработват и по какъв ред" - казва тя в своето предложение и предлага в чл. 25, ал. 3 да се добави:
"(3) ... не повече от 2 на сто от годишния обем на фонда."
В чл. 25, ал. 4 да се добави:
"(4) ... не повече от 1 на сто от годишния обем на фонда."
Комисията не е приела това предложение.
Има предложение от народния представител Ваньо Цонев, което е прието от комисията.
Комисията по труда и социалната политика предлага чл. 25 да се измени, както следва:
"Чл. 25. (1) Средствата по фонд "Социално подпомагане" се разходват за:
1. целеви социални програми и помощи, включително за енергийни и други социални потребности;
2. социални услуги, извършвани от общините, както и от лицензирани за това юридически и физически лица и организации с нестопанска цел;
3. изследвания и разработване на нормативната база в сферата на социалното подпомагане;
4. квалификация и обучение на работещите в системата на националната служба, областните и общинските служби за социално подпомагане;
5. изграждане на нови и реконструкция и модернизация на съществуващите социални заведения;
6. информация и популяризиране на дейността по социално подпомагане;
7. издръжка на дейността на фонда, не повече от 5 на сто от набраните средства.
     (2) Остатъкът по сметката на фонд "Социално подпомагане" преминава като наличност за следващата бюджетна година и се използва по предназначение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Към чл. 25 има неприето предложение на народния представител Иван Цонев.
Заповядайте, господин Цонев.
ИВАН ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господин министър, колеги! Приемам, че нормативната база е остаряла и потребността от нов Закон за социално подпомагане е наложителна.
Аз ще гласувам за новия закон, въпреки че предпочитам да участвам в дебати за закони, с които се създават условия и предпоставки за разкриване на нови работни места и за съживяване на промишлените предприятия.
В продължение на една година, откакто работи 38-ото Народно събрание, изключения бяха изказванията и предложенията, в които се говореше за съживяване на производството. Имам предвид изказвания от рода на тези на Стефан Нешев, на Венцеслав Димитров, на Георги Божинов, на проф. Христо Стоянов. А да говорим за наука, за развитие на технологични процеси - вече съвсем се отказахме.
Аз ще подкрепя законопроекта за социално подпомагане, но се тревожа от това, че в последните 7-8 години в България се създаде прослойка за социално подпомагане, хора, които или действително не могат да започнат никаква работа, или изобщо не се интересуват от работа. Чакат от държавата. Вярно е, трябва да се подпомага. Фрапиращ е случаят с гр. Лом, да речем - население от 37 000 жители, от които 13 000, т.е. 1/3, са роми. От тях 98 на сто са безработни. Ясно, трябва да се подпомага, но до кога? Безработицата непрекъснато расте. Не е ли редно и за това да говорим? Огромна част от хората държат на своето достойнство и предпочитат да работят. Всеизвестно е и това, че голяма част от тези помощи се използват за други цели. Така изтичат милиарди лева, а ефектът е минимален.
Проектът, който сега обсъждаме, регламентира създаването на многозвенна вертикална структура за социално подпомагане. Това още веднъж ще обезличи местното самоуправление. Непрекъснато говорим за намаляване на административния апарат, но елементарните пресмятания показват, че за прилагането на този закон ще е необходима допълнителна администрация и допълнителни средства. В чл. 25 и чл. 35 осезателно присъства перо за обучение на работещите в сферата на социалното подпомагане. Според мен това са нецелесъобразни разходи.
Ето защо аз предлагам ал. 4 да отпадне.
Вярно е, че квалификацията на работещите в тази сфера може да е недостатъчна, че наличната техника може да не е свършена или да не достига. Но в тези тежки години нека основната част от средствата да отиде за реално подпомагане на нуждаещите се, а не за консултации, обучение и т.н. Да се надяваме, че във висшите учебни заведения ще бъдат подготвени необходимите кадри. По-добре относителният дял от средствата да отиде за реално подпомагане и той да бъде максимален. Освен всичко друго, по този начин ще намалим и предпоставките за злоупотреби. А че средствата не достигат, е повече от ясно. Само преди седмица - на 10 април, по време на парламентарен контрол аз попитах господин Нейков: ще има ли изход от тежката ситуация за социално подпомагане във Врачански регион? Към 31 март т.г. изпълнението в общините Криводол и Оряхово беше съответно 18 и 24 на сто. Ясно е, че средства не достигат. Защо тогава да не ги използваме по-пестеливо?
Практиката показва, че да се измени или допълни който и да е закон, не е никакъв проблем.
Ето защо аз предлагам ал. 4 от чл. 25 да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
По това предложение не виждам друг да желае да се изкаже.
Има думата госпожа Емилия Масларова.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми колеги, моите бележки са направени по начина на изразходване на фонд "Социално подпомагане". Много моля да бъдем достатъчно прецизни когато става въпрос за средства, насочени в една такава деликатна област.
Първата ми бележка е именно към чл. 25, ал. 1, т. 1: за "целеви социални програми и помощи, включително за енергийни и други социални потребности". Колеги, мисля, че всички знаете, че средствата за социално подпомагане се разпределят и за заведения за социални дейности, които са на държавен бюджет, и за тези, които са на общинска издръжка. Когато говорим за целеви социални програми ние много пъти правим разходи, свързани с извеждане на някакви пилотни проекти или нещо от този род. Аз например веднага ще се сетя за "SOS Киндердорф" в с. Дрен, което е една чудесна материална база, в която би могло да се работи чудесно, но когато говорим за целеви средства, когато имаме предвид, че трябва да подпомогнем и заведенията, които са на общинско подчинение аз много се притеснявам, че една голяма част от средствата, които се разпределят, ще бъдат насочени към заведенията, които са на издръжка на държавния бюджет, а не на общинския бюджет.
И именно заради това тук съм поставила въпроса да има ясни и точни критерии. И ми се струва, че ние тук може би трябва да добавим: "съобразно социално-икономическата обстановка в съответни региони", тъй като в едни региони има силни и добри социални заведения, а в други има не толкова добри и от материална гледна точка, и от състав в социалното заведение.
На второ място, колеги, извинете ме, но да се изразходват средства за изследвания и за разработване на нормативната база в сферата на социалното подпомагане, ние вчера, само преди часове, с вас гласувахме създаване на общински служби за социално подпомагане, на областни служби за социално подпомагане, на национална служба за социално подпомагане. Извинявайте, всички тези хора имат служебно задължение да работят в тази насока. Или ние отново ще заделяме средства да хоноруваме различни изследвания в дадена област. Категорично възразявам срещу този текст.
Освен това вижте какво сме написали в чл. 8, т. 8 на страница 13, вижте какво сме записали в чл. 10, ал. 1, т. 3 на страница 17. И отново в т. 6 насочваме средства за информация и популяризиране дейността на социалното подпомагане. Извинете, всички тези структури, които ние вчера гласувахме и утвърдихме с вас, са длъжни да подават тази информация. Освен това имаме Национален статистически институт. Защо е необходимо този фонд, който и без друго е толкова нов и млад и има толкова много хора, които ще се нуждаят от него, да го обременяваме с такива изследвания и с такава информация, едва ли не реклама. Мисля, че в това отношение трябва да бъдем достатъчно прецизни и след като толкова много настоявате да заделим средства за тази област, нека сложим 1% от фонда, нека сложим 2%. Но така нерегламентирано се дава основание да се насочват средства от този фонд не там където трябва и където е най-нуждаещо се в този момент. Така че аз апелирам да прецизираме текста, предложен от комисията за чл. 25. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова. Вие всъщност разяснихте Вашето предложение.
Нека първо гласуваме предложението на народния представител Иван Цонев за отпадане на т. 4 на чл. 25. Става дума за това да не се заделят средства за квалификация и обучение на работниците в сферата на социалното подпомагане.
Моля да гласувате.
Гласували 144 народни представители: за 45, против 94, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
По предложенията на народната представителка госпожа Емилия Масларова. Ако съм Ви разбрал правилно, Вие всъщност предлагате ал. 1 да отпадне?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Не, в ал. 1 да се добави: "съобразно социално-икономическите условия в регионите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Доколкото виждам от доклада на комисията, Вие нямате направено такова предложение. Какво е Вашето предложение?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Точка 1 да бъде: "целеви социални програми и помощи, включително за енергийни и други социални потребности, съобразно социално-икономическите условия в регионите".
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Ако не го запишем, съобразно какво ще бъде? То е естествено.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Не, не е естествено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, ще гласуваме поотделно.
Първо, добавката в т. 1 на ал. 1 да се добавят думите "съобразно социално-икономическите условия в регионите". Моля да гласувате.
Гласували 153 народни представители: за 60, против 67, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Второто предложение е за т. 3 да се добавят думите "не повече от 2% от годишния обем на фонда". Моля да гласувате.
Гласували 112 народни представители: за 68, против 29, въздържали се 15.
Предложението се приема.

И последното предложение: в точка 4 на член 25 да се добавят думите "не повече от 1 на сто от годишния обем на фонда".
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Това предложение се отнася за точка 6, тъй като бяха добавени нови точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е точка 4, а е точка 6. В точка 6 да се предвиди ограничение, като се добавят думите "не повече от 1 на сто от годишния обем на фонда".
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 72, против 51, въздържали се 10.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте чл. 25, както е предложен от Комисията по труда и социалната политика, с приетите вече добавки в т. 3 и т. 6.
Гласували 139 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 4.
Член 25, преномериран на чл. 24 с двете промени, е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието. Продължаваме второто четене на законопроекта за социалното подпомагане.
Има думата госпожа Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Оттук нататък, уважаеми колеги, става дума за едно направено предложение от Комисията по труда и социалната политика за нови три члена - чл. 25, чл. 26 и чл. 27, което е направено със съгласието на вносителите. Става дума за по-прецизното разписване на управлението на фонд "Социално подпомагане". И аз ви предлагам тези членове, които предлага Комисията по труда и социалната политика. Казвам отново - това е направено със съгласието на вносителите и след дебати в комисията.
"Чл. 25. (1) Орган за управление на фонд "Социално подпомагане" е управителният съвет, който се състои от управител, подуправител и трима членове.
(2) Управителят и подуправителят на фонда се назначават от министъра на труда и социалната политика, а членовете се предлагат от Съвета за социално подпомагане."
Това е текстът на чл. 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предлагания нов чл. 25 някой желае ли да вземе отношение? Няма.
Моля, гласувайте чл. 25 така, както е предложен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 21.
Новият член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 26. Управителният съвет на фонд "Социално подпомагане":
1. разработва правилник за своята дейност;
2. разработва и съгласува със Съвета по социално подпомагане годишната план-сметка на фонда;
3. предлага план-сметката на фонда за утвърждаване от министъра на труда и социалната политика след съгласуване с министъра на финансите;
4. съставя годишния счетоводен отчет, съгласно изискванията на Закона за счетоводството;
5. изготвя годишния доклад за дейността на фонда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По новия чл. 26 има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте чл. 26 така, както е предложен.
Гласували 134 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 31.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 27. Министърът на труда и социалната политика утвърждава правилника за дейността на управителния съвет на фонд "Социално подпомагане"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 27 така, както е предложен.
Гласували 137 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 27.
Новият член 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Глава шеста - Организации с нестопанска цел".
Поради това че приехме нова глава пета, тази глава в закона ще бъде глава седма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да. Моля, гласувайте заглавието на глава седма: "Организации с нестопанска цел".
Гласували 136 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 9.
Заглавието на глава седма е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 26, а той ще стане чл. 28, е, както следва:
"Чл. 28. Организации с нестопанска цел могат да извършват всички дейности в областта на социалните услуги при спазване на установените норми и стандарти."
Предложение от народния представител Емилия Масларова, което е прието по принцип,
предложение от народния представител Цоньо Ботев, което също е прието по принцип и
предложението на Комисията по труда и социалната политика за досегашния чл. 26, е, както следва:
"Чл. 26. Организации с нестопанска цел могат да извършват всички дейности в областта на социалните услуги при спазване на този закон и подзаконовите нормативни актове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 26, който става чл. 28 така, както е предложен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 7.
Член 26 или нов чл. 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 27. При осъществяване на дейност в областта на социалните услуги организациите с нестопанска цел могат да получават средства от фонд "Социално подпомагане".
Предложение от народния представител Цоньо Ботев:
В чл. 27 в края на изречението да се добави "след защита на проект".
Комисията по труда и социалната политика не е приела предложението.
Предложение от народния представител Емилия Масларова:
В чл. 27 да отпадне думата "могат".
Комисията по труда и социалната политика не е приела предложението.
Предложение от народния представител Руси Статков:
Член 27 се изменя и става така:
"Чл. 27. При осъществяване на дейност в областта на социалните услуги, организациите с нестопанска цел могат да кандидатстват за средства от фонд "Социално подпомагане".
Комисията по труда и социалната политика е приела предложението по принцип.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика:
Член 27 се изменя, както следва:
"Чл. 27. При осъществяване на дейност в областта на социалните услуги лицензираните организации с нестопанска цел могат да кандидатстват за средства от фонд "Социално подпомагане".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има неприети предложения. Първо, от народния представител Цоньо Ботев.
Има думата народният представител Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам с няколко думи да защитя моето предложение, тъй като считам, че и сега е възможно то да бъде прието. Поначало практиката за финансиране на организации с нестопанска цел е това да става чрез защита на проект. Вярно е, че думата "кандидатстват" дава някаква възможност да се тълкува, че това става чрез някакъв документ. Но мисля, че много по-ясен би бил текстът, ако в края на изречението се добави "чрез защита на проект", защото така звучи по-добре, с новата му редакция.
В противен случай аз бих казал, че ако не се добави точно този израз, може да се тълкува, че средствата ще бъдат отпускани по някакви други критерии, малко по-неясни, отколкото ако включим този израз или пък че може да става така, че да бъде съмнителен начинът, по който се финансират някои от организациите с нестопанска цел. Добавянето на този израз прави съвсем ясна практиката, която ще се използва. Ето защо настоявам и моля колегите народни представители да подкрепят моето предложение, като думата "след" се замени с думата "чрез". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вместо "след защита", да се запише "чрез защита".
Има думата госпожа Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По този текст, разбира се, това, което каза господин Ботев, е съвсем ясно. В комисията се проведоха дебати. Колегите, които бяха против и всъщност надделява това гласуване да не се приеме този текст, тяхното становище беше, че е много логично, след като в предишния член ние записваме, че организациите с нестопанска цел извършват дейността при спазване на този закон и на подзаконовите нормативни актове, такъв подзаконов нормативен акт ще има, за да се рагламентира дейността финансиране на тези нестопански организации. Финансирането е част от дейността на нестопанските организации. Лицензирането, което ще се прави на практика, също се отнася към това финансиране. Ясно е, че не може всички организации да кандидатстват, ясно е, че само някои, които имат социална дейност и извършват социални услуги, ще бъдат лицензирани. Ясно е, че когато те са лицензирани, ще имат нещо по проект, с което те ще кандидатстват, за да получат и финансиране от този фонд.
Така че, аз лично нямам нищо против да се доуточни това, че по проект кандидатстват и получават финансиране, въпреки че, пак казвам, в текста на предишния член има по-широка норма. И това е, че ще има поднормативен акт, с който ще бъдат уредени и начините за финансиране, и всички други подробности около дейността на тези нестопански организации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря.
Има думата господин Ботев за дуплика.

ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Аз съм склонен да приема, че има логика в това, че при лицензирането ще се представи проект. Обаче този проект може да бъде далеч по-широк, отколкото конкретния проект, за който се дава финансиране, защото при лицензирането всяка от организациите с нестопанска цел ще се опита да завземе едно по-голямо пространство от социалните услуги, а специално в дейността си да се ограничи в по-тесни рамки.
Затова аз считам, че е по-редно този текст да влезе в чл. 27 и мисля, че едното не изключва другото - тоест за лицензирането да се представи един по-общ, по-широк проект, докато за финансирането по конкретна услуга да се изисква един друг проект, който е по-конкретен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ботев.
По същото предложение има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че имаме възможност това, което каза господин Ботев, да го подкрепим. Още повече че аз също съм дала едно предложение - "могат". Аз оттеглям тази думичка, тъй като има една нова редакция. Но ние преди малко с вас гласувахме, че от фонд "Социално подпомагане" се отпускат средства по т. 1 за целеви социални програми и помощи. Значи ние тези целеви социални програми и помощи сме ги казали, но мисля, че е много по-коректно към организациите с нестопанска цел тук в текста, при осъществяване на дейността в социалните услуги, лицензираните организации с нестопанска цел могат да кандидатстват за средства от социалното подпомагане след представен проект или програма, за да можем да кореспондираме с чл. 25, ал. 1, т. 1. По този начин ние действително поставяме конкурсното начало, което е изключително важно при разпределянето на средства по този толкова деликатен фонд за социално подпомагане.
Така че аз мисля, че тук сме в състояние да направим тази редакция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Цоньо Ботев - в края на чл. 27, който става чл. 29, да се добавят думите "след защита на проекта".
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Госпожа Масларова, Вие оттегляте?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): При тази редакция оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегляте Вашето предложение.
Моля, гласувайте чл. 27, който става чл. 29, така, както е предложен от комисията, с приетата добавка на думите "след защита на проекта".
Гласували 127 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 5.
Член 27, който става чл. 29, е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 28. Организациите с нестопанска цел ежегодно представят в Националната служба за социално подпомагане обобщен доклад за своята работа в областта на социалните услуги."
Има предложение, направено от народния представител Иван Колчаков, което е прието от комисията; от народния представител Хасан Адемов, което също е прието от комисията, и от народната представителка Мира Радкова, което също е прието.
Комисията предлага чл. 28 да се измени, както следва:
"Чл. 28. Организациите с нестопанска цел, ползвали средства от фонд "Социално подпомагане", ежегодно представят в Националната служба за социално подпомагане обобщен доклад за своята работа в областта на социалните услуги."
И съответно този член става чл. 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожа Масларова, имате думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми колеги, при така прочетения текст на члена и имайки предвид, че това са организации, които ще ползват финансови средства, аз предлагам да добавим освен "обобщен доклад" и "финансов отчет" - как са изразходвани тези средства от фонда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Становище по това предложение?
Поставям на гласуване най-напред предложението на народната представителка госпожа Масларова - след думите "обобщен доклад" да се добавят думите "и финансов отчет".
Гласували 156 народни представители: за 133, против 3, въздържали се 20.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте за чл. 28, който ще стане чл. 30, така, както е предложен от комисията и с направената добавка от нас преди малко по предложение на госпожа Масларова.
Гласували 138 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 2.
Член 28, който се преномерира на чл. 30, е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Постъпило е едно предложение от Комисията по труда и социалната политика - да стане разместване на глава шеста и седма, тъй като действително е по-логично това разместване, за по-голяма яснота и в самия закон, което комисията е одобрила. Всъщност само си разместват местата глава седма и глава шеста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И след това ще трябва и членовете да се преномерират, както сте предложили.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Да, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията глава шеста - "Финансиране" - да стане глава седма, а глава седма - "Организации с нестопанска цел" - да стане глава шеста и членовете след това да бъдат преномерирани.
Гласували 125 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Глава седма става глава осма, тъй като, пак напомням, направихме и гласувахме една нова глава - пета, със заглавие "Социални работници". "Глава осма. Контрол и административно-наказателна отговорност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за заглавието на глава осма.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на глава осма е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 29. (1) Министерството на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазването на този закон и на другите нормативни актове в областта на социалното подпомагане.
(2) Специализиран орган за контрол по социалното подпомагане е Инспекторатът към Националната служба за социално подпомагане.
(3) Устройството и дейността на Инспектората се определят от министъра на труда и социалната политика".
Има постъпило предложение от народните представители Мира Радкова, Мария Брайнова и Ангел Балтаджиев. Впоследствие те са оттеглили предложението си.
Предложение от народния представител Методи Андреев:
В чл. 29, ал. 2 след "орган за контрол" да отпадне съюзът "по" и да се добави "върху дейността на териториалните и общинските центрове за".
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като съответно чл. 29 се преномерира на чл. 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Методи Андреев не го виждам.
Госпожа Масларова иска думата. Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Аз имах бележки по този член. Не зная, може би е пропуск при отразяването, затова си позволявам да взема думата.
Искам заедно с вас да поумуваме по един такъв въпрос - необходимо ли е със законов акт, със закон, да се създаде допълнителен орган - Инспекторат към Националната служба за социално подпомагане?
Ние имаме Главна инспекция по труда. Ние имаме регионални инспекции по труда. Имаме един орган, който следи на национално и на регионално равнище изпълнението на трудовото законодателство, охраната на труда и т. н. Струва ми се, че създаването на такъв инспекторат е вътрешноведомствен въпрос. Той може да бъде уреден с правилник, а не да се запише в закон. По този начин мисля, че ние само утежняваме администрацията в една държавна структура и определено считам, че изземваме функцията на други държавни структури като Главна инспекция по труда и регионалните структури. Всяко едно министерство, всяко едно ведомство има право на свои вътрешни органи, които да инспектират дейността по дадени нормативи и документи, които са приети с по-висш нормативен документ.
Аз считам, че трябва да остане така - само чл. 29 и оттам насетне нещата да се уредят с правилник или с вътрешен нормативен документ.
Това беше смисълът на моето писмено предложение, което съм дала в комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: С други думи Вие предлагате да отпаднат алинеи 2 и 3? Добре.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Масларова за отпадане на ал. 2 и ал. 3.
Гласували 150 народни представители: за 61, против 73, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Методи Андреев. Чухте го. То беше прочетено от госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Методи Андреев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 17, против 30, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 29 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 13.
Член 29, който става чл. 31, е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 30. (1) При изпълнение на контролните си функции инспекторите имат право:
1. да посещават по всяко време органите за социално подпомагане и местата, където се извършват дейности по социално подпомагане;
2. да изискват обяснения и предоставяне на документи, справки и сведения;
3. да получават пряко от подпомаганите лица необходимата информация.
(2) Инспекторите са длъжни да пазят в тайна поверителните и за служебно ползване сведения, станали им известни при и по повод на извършваните проверки, както и да зачитат честта и достойнството на подпомаганите лица.
(3) При установяване на закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление, Инспекторатът уведомява незабавно органите на прокуратурата".
Има постъпило предложение от народния представител Руси Статков, което е възприето от комисията.
Има предложение от народния представител Иван Борисов към чл. 30, в т. 3 да се допълни: "и териториалните управления на Държавен финансов контрол", което не е възприето от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 30.
"Чл. 30.  (1) При изпълнение на контролните си функции инспекторите имат право:
1. да посещават без ограничение органите за социално подпомагане и местата, където се извършват дейности по социално подпомагане;
2. да изискват обяснения и предоставяне на документи, справки и сведения;
3. да получават пряко от подпомаганите лица необходимата информация.
(2) Инспекторите са длъжни да пазят в тайна поверителните и за служебно ползване сведения, станали им известни при и по повод на извършваните проверки, както и да зачитат честта и достойнството на подпомаганите лица.
(3) При установяване на закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление, Инспекторатът уведомява незабавно органите на прокуратурата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Борисов, имате думата.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги, към чл. 30, ал. 3: "При установяване на закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление, Инспекторатът уведомява незабавно органите на прокуратурата" аз предлагам да се добави и текстът: "и териториалните управления на Държавния финансов контрол". Непонятно ми е защо уважаемата комисия не е приела моето предложение.
Вижте, може да има случаи, когато не става дума за престъпление, а става дума за финансово нарушение и документите няма да отидат до прокуратурата. Именно това имам предвид, за да направя моето предложение и те да бъдат изпратени на териториалните управления за държавен финансов контрол.
С предложението се цели чрез дейността за държавен финансов контрол да се гарантира комплексно въздействие при разкриване нарушения, при злоупотреби, свързани с дейността по социалното подпомагане. Аз предлагам да помислим още веднъж комисията дали всеобхватно е погледнала, когато е обсъждала това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Поставям на гласуване неговото предложение.
Гласували 143 народни представители: за 53, против 72, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 30 така, както е предложен от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 26.
Член 30, който става чл. 32, е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 31. Държавните органи и съответните длъжностни лица са длъжни да оказват съдействие на инспекторите при изпълнение на техните функции."
Има постъпило предложение от народните представители Мира Радкова, Мария Брайнова и Ангел Балтаджиев, което впоследствие е оттеглено.
Предложение от народния представител Хасан Адемов, което комисията е приела.
Комисията предлага чл. 31 да се измени, както следва:
"Чл. 31. Държавните органи и съответните длъжностни лица са задължени да предоставят информация и оказват съдействие на инспекторите при изпълнение на техните функции."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Предложението на господин Адемов е прието.
Думата за изказване има госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): За по-голяма прецизност, тъй като в този член ние записваме, че държавните органи и съответните длъжностни лица са длъжни да предоставят информация и оказват съдействие за изпълнение на техните функции, ние приехме специална глава за нестопанските организации. Мисля, че е коректно в този текст да запишем и нестопанските организации, получили лиценз, които също трябва да дават такава информация. Те също са длъжни да приемат инспекторите. Тоест не може само държавните органи да имат задължения, а нестопанските организации, които лицензираме и на които даваме право да се занимават със социално подпомагане, да не бъдат обект на инспектиране.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: В чл. 26 ние сме казали, че те спазват този закон.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Ние знаем, че държавните органи спазват всички закони, които се приемат. Мисля, че е по-коректно тук да се посочат и неправителствените и нестопански организации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата за реплика има госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Госпожо Масларова, тук просто трябва да разграничите функциите на Инспектората, тъй като в чл. 30, ал. 1 е записано, че тези служители в Инспектората или инспектори, както вероятно ще се наричат, имат право да посещават по всяко време органите за социално подпомагане и местата, където се извършват дейности по социално подпомагане, също така да изискват обяснения и предоставяне на документи и справки точно от тези органи. А в следващия чл. 31 става въпрос за това, че на този орган законът дава право да изисква от другите държавни органи сведения във връзка с дейностите по социално подпомагане. Тоест, ако тези органи предоставят документи, на основание на които определени лица получават примерно социални помощи, те да имат право да изискват такива документи от тези органи или сведения за доходи и т.н.
Така че просто трябва да направите разграничение, защото и при разглеждането на предишния текст Вие смесвате функциите - функциите на инспекциите по труда нямат нищо общо с тези функции, за които става въпрос тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Текстът на комисията е направен по предложение на народния представител Хасан Адемов, тоест неговото предложение е включено в окончателния текст. Това, което предлага госпожа Масларова, вече не е редакционна корекция, а промяна по същество, поради което, след като не е обсъждано и в комисията, не е съобразено и с предложението на доктор Адемов, не мога да го поставя на гласуване.
Затова поставям на гласуване чл. 31 така, както беше предложен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 28.
Член 31, който се преномерира на чл. 33, е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 32.(1)  За предотвратяване или преустановяване нарушенията на законодателството по социалното подпомагане Инспекторатът и неговите органи могат да налагат следните принудителни административни мерки:
1. дават задължителни предписания за отстраняване на допуснати нарушения;
2. спират изпълнението на неправомерни решения на органите за социално подпомагане.
(2) Принудителните административни мерки по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство."
Господин Цоньо Ботев е направил предложение да се въведе нова т. 3 на ал. 1 със следния текст:
"3. вписват данни за нарушения в регистъра на организациите с нестопанска цел."
Предложението е възприето от комисията по принцип.
Комисията предлага текстът на чл. 32 да се измени, както следва:
"Чл. 32. (1) За предотвратяване или преустановяване нарушенията на законодателството по социалното подпомагане Инспекторатът е неговите органи могат да налагат следните принудителни административни мерки:
1. дават задължителни предписания за отстраняване на допуснати нарушения;
2. спират изпълнението на неправомерни решения на органите за социално подпомагане;
3. вписват данни в регистъра на лицензираните организации с нестопанска цел за извършени нарушения.
    (2) Принудителните административни мерки по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване чл. 32, който ще се преномерира на чл. 34, както беше предложен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 98, против 16, въздържали се 12.
Член 32 с нова номерация 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 33. В общините се създават обществени съвети, които оказват съдействие и помощ при извършване на дейностите по социално подпомагане и упражняват обществен контрол върху тяхното осъществяване."
Предложение от народния представител Цоньо Ботев, което е прието по принцип от комисията.
Предложение от народния представител Руси Статков, което също е прието от комисията.
Предложение от народния представител Методи Андреев, което е записано, че е прието от комисията, но всъщност не е прието - сверихме със стенограмите от заседанията, - което гласи:
В чл. 33 да отпадне текстът "и упражняват обществен контрол върху тяхното осъществяване".

Предложение от народния представител Иван Борисов - да отпадне целият чл. 33.
Комисията не е приела това предложение.
Предложението на Комисията по труда и социалната политика е чл. 33 да се измени, както следва:
"Чл. 33. В общините се създават обществени съвети с решение на общинския съвет, които оказват съдействие и помощ при извършване на дейностите по социално подпомагане и упражняват обществен контрол върху тяхното осъществяване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Борисов, желаете ли да аргументирате предложението си? Имате думата.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Така и не се разбра защо предложението за включване на териториалните управления за държавен и финансов контрол не се прие, след като то бе резонно, логично. Но както и да е, да вървим напред.
Моето предложение по чл. 33 е този член да отпадне. Имам предвид следното: обществените съвети нямат абсолютно никакви правомощия, те са само за консултация. В закона изрично се упоменават органи и лицата, които отпускат помощи. Последните не се съобразяват със становището на съветите, защото отговорността им е персонална. Помоему това е излишен член и моето предложение е да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Борисов за отпадане на чл. 33.
Гласували 142 народни представители: за 48, против 77, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Методи Андреев за отпадане на думите "и упражняват обществен контрол върху тяхното осъществяване", което не е прието от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 10, против 64, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 33, който се преномерира на чл. 35, така както беше предложен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 13.
Член 33 с нов номер 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 34. (1) Длъжностно лице, което виновно нарушава законодателството по социално подпомагане, носи административно-наказателна отговорност независимо от дисциплинарната и имуществената отговорност за същото деяние.
     (2) Наказанието по ал. 1 е глоба в размер до 250 000 лева, а за повторно нарушение - 500 000 лева.
     (3) Наказанието по ал. 2 се налага и на лица, които не изпълняват задължителните предписания по чл. 32, ал. 1, т. 1."
Има направено предложение от народния представител Росица Тоткова, което по-късно е оттеглено.
Предложение от народния представител Емилия Масларова - в чл. 34, ал. 2 да отпаднат конкретните цифри и да се запишат съответно 5 и 10 минимални работни заплати.
Комисията не е приела това предложение.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 34:
"Чл. 34. (1) Длъжностно лице, което виновно нарушава законодателството по социално подпомагане, носи административно-наказателна отговорност независимо от дисциплинарната и имуществената отговорност за същото деяние.
    (2) Наказанието по ал. 1 е глоба в размер 250 000 лева, а за повторно нарушение - 500 000 лева.
    (3) Наказанието по ал. 2 се налага и на лица, които не изпълняват задължителните предписания по чл. 32, ал. 1, т. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имам един въпрос: съобразени ли са цитираните тук членове, както е в ал. 3, в която е цитиран чл. 32, с новата номерация?
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Мисля, че не са съобразени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако е така, ще ви моля да имате предвид и да синхронизирате номерацията в текстовете, които приемаме, с номерацията, която вече е променена.
Има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато се подготвя един закон и се приема от Народното събрание, аз мисля, че той се приема с мисъл поне 5 или 10 годни да действа, без да има сериозни промени в него. Именно такъв е бил смисълът на моето предложение за конкретните суми на глобите от 250 000 и 500 000 лева. Затова моето предложение е те да бъдат свързани с една величина, която реално по всяко време би отразявала размера на глобата като покупателна възможност или като санкция. Затова вместо тези 250 000 и 500 000 лева моето предложение е да бъдат 5 или 10 минимални работни заплати, тъй като минималната работна заплата е динамична величина и тя винаги ще отразява една и съща санкция като размер - било то в 1998 г., било то в 2008 г.
Затова аз ви моля да подкрепите едно такова предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова. Тъкмо сега с моя колега акад. Сендов коментирахме, че това в известна степен противоречи на Конституцията, тъй като данъците и наказанията се определят със закон, а законът не определя средната работна заплата, тя се определя от Националния статистически институт.
Въпреки това поставям на гласуване Вашето предложение.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Ние не говорим за средна, а за минимална работна заплата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Минимална, средна - не се определя със закон.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Масларова.
Гласували 145 народни представители: за 36, против 89, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 34, който се преномерира на 36, така както беше предложен от комисията, като комисията поема ангажимента да направи сверка след това с цитирани други текстове от закона и да види дали номерацията на членовете съвпада.
Гласували 123 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 15.
Член 34 с нов номер 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 35. (1) Нарушението се установява с акт, съставен от инспектор.
    (2) Наказателното постановление се издава от министъра на труда и социалната политика или от упълномощено от него длъжностно лице.
    (3) Установяването на нарушенията, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
    (4) Събраните суми от наложени глоби се внасят във фонд "Социално подпомагане". До 50 на сто от тези средства се разходват за подобряване на материалната база, за повишаване квалификацията на работещите в органите по социално подпомагане и за стимулиране на работещите в инспектората при условия и по ред, определени от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на финансите."
 
Има направени предложения:
От народния представител Цоньо Ботев, което е прието по принцип.
От народния представител Методи Андреев, което не е прието от комисията, а именно в чл. 35, ал. 4 в началото на второто изречение цифрата "50" да се замени с "30".
От народния представител Иван Борисов, което е прието по принцип от комисията.
От народния представител Иван Колчаков, което също е прието от комисията.
Комисията предлага чл. 35 да се измени както следва:
"Чл. 35. (1) Нарушението се установява с акт, съставен от инспектор.
(2) Наказателното постановление се издава от министъра на труда и социалната политика или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(4) Събраните суми от наложени глоби се внасят във фонд "Социално подпомагане". До 10 на сто от тези средства се разходват за стимулиране на работещите в Инспектората при условия и по ред, определени от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на финансите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Андреев е предложил цифрата "50" да се намали на "30".
Комисията не е подкрепила това негово предложение, но аз съм длъжен да го поставя на гласуване.
Моля, гласувайте за предложението на господин Методи Андреев.
Гласували 128 народни представители: за 22, против 68, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 35 така, както е предложен от комисията. Той ще се преномерира на чл. 37.
Гласували 132 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 17.
Член 35, преномериран на чл. 37, е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Постъпили са предложения от народния представител Росица Тоткова за създаване на нови членове 36 и 37, които по-късно са оттеглени.
Постъпило е предложение от народния представител Цоньо Ботев да се създаде нов чл. 36 със следното съдържание:
"Чл. 36. При нарушения по чл. 17 лицата и семействата се лишават от социални помощи за срок от 6 месеца до 24 месеца."
Комисията приема предложението.
Предложение от народните представители Мира Радкова, Мария Брайнова и Ангел Балтаджиев, също за създаване на нов чл. 36 със следното съдържание:
"Чл. 36. Лица и семейства, получили социална помощ въз основа на декларирани неверни данни и обстоятелства по смисъла на чл. 13 и чл. 17, освен възстановяването на неправомерно взетите суми и лихвите по тях, независимо от наказателната отговорност за това деяние, се лишават от правото да кандидатстват за социално подпомагане за срок от една година."
Комисията приема по принцип и това предложение и предлага да се създаде нов чл. 36, както следва:
"Чл. 36. Лицата, получили социална помощ въз основа на декларирани неверни данни и обстоятелства по смисъла на чл. 14 и чл. 17, освен наказателната и гражданската отговорност, която носят, се лишават от правото да кандидатстват за социално подпомагане за срок от една година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По новопредложения чл. 36 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте за предложения от комисията чл. 36, който се преномерира на чл. 38.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Член 36, преномериран на чл. 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Народният представител Руси Статков предлага към законопроекта да се включат допълнителни разпоредби.
Комисията приема това предложение, тъй като във варианта на вносителите нямаше такива допълнителни разпоредби.
"Допълнителни разпоредби" - предложение на господин Руси Статков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще го гласуваме заедно с § 1, защото виждам, че всички предложения, които са направени от народни представители, са приети от комисията.
Прочетете освен заглавието и предложението на комисията за § 1.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: С изключение на едно предложение на господин Руси Статков.
Параграф 1 започва така:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Минимални жизнени потребности" са осигуряване на достатъчно храна, облекло и жилище за всеки човек.
2. "Минимален месечен доход" включва средствата, осигуряващи минималните жизнени потребности".
Комисията не възприема това предложение, тъй като всъщност в закона няма "минимални жизнени потребности", а законопроектът се работеше с "основни жизнени потребности" - бяхме ги определили още в самото начало. Поради това предложението на господин Руси Статков не беше прието. Останалите предложения за определенията в Допълнителните разпоредби са възприети от комисията.
Предложенията са от господин Иван Колчаков, Светлана Дянкова, отново от господин Иван Колчаков и отново от госпожа Светлана Дянкова.
Комисията по труда и социалната политика приема предложенията и предлага следното съдържание за § 1.
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Основни жизнени потребности" са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на страната.
2. "Съжителстващи лица" са съвместно живеещите в едно жилище с или без родствена връзка, регистрирани на един адрес.
3. "Социални работници" са служителите на националната, на областните и на общинските служби за социално подпомагане.
4. "Заведения за социални услуги" са заведенията за подпомагане на деца и лица и имат за цел да осигурят материално и/или медико-педагогическо обслужване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата госпожа Масларова по предложението на господин Руси Статков.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми колеги, все пак в един закон нещата трябва да бъдат казани достатъчно ултимативно и достатъчно точно, и, разбира се, в една абсолютна строга законова рамка.
"Основни жизнени потребности" са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на страната".
Това е един чудесен текст за пожелания, за програма, за друг документ, но не и за документ, по който ще се определят критериите на базата, на които ще се отпускат социални помощи.
Искам да ви попитам какво значи "достатъчно храна, съобразно социално-икономическото развитие на страната"?
Преди малко, когато предложихме един такъв текст за съобразно социално-икономическото развитие, вие казахте, че не трябва да предлага. Сега искам да ми кажете как ще определим и не считате ли, че това е въпрос на една съвършено друга интерпретация? И много по-коректно, и много по-точно беше, когато коментирахме в началото, но сега не искам да се връщам, за жизнен минимум, за социален минимум, за основни жизнени потребности, които са категории, които все пак имат едни рамки. Нека не се съобразяваме с всяко нещо с това, че "основни жизнени потребности" е модерно и се казва в Европа. Там нещата изглеждат по друг начин. И ние, ето, европейското "основни жизнени потребности" веднага го транслираме съобразно социално-икономическите условия у нас.
За мен този текст е абсолютно неприемлив. Тъй като вече законопроектът е изгласуван и "основни жизнени потребности", като такива, залегнаха в текста, аз предлагам просто да има правилник, в който точно и ясно да го прехвърлим, а не да го интерпретираме тук. Моля ви, помислете го, прочетете го, да вникнем в този текст! Ще ни се смеят, когато се види какво приемаме в един нормативен акт, който е закон на Народното събрание. Абсолютно пожелателен текст.

И за да не ставам втори път, аз искам да кажа и относно "съжителстващите лица" - са съвместно живеещите в едно жилище с или без родствена връзка, регистрирани на един адрес. Като имаме предвид за какво се използва този термин, аз исках по друг начин да го аргументирам, но много точно юристите ме посъветваха, че аз мога да кажа, че съвместно живеещи на един адрес са наемател и наемодател. Това са конкретнти неща. Това са реалностите в нашия живот. Така че този текст е абсолютно обтекаем и неточен, който много трудно би могъл да се сложи в законовата рамка и да се използва като критерий за отпускане на социални помощи.
Така че моето предложение е и двата текста да отидат съответно в правилник, в който да се разпишат ясно и точно нещата, а не в този закон по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предлагате отпадането на точки 1 и 2?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А за точки 3 и 4 - за "социални работници" и "заведения за социални услуги" - не.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър! Аз искам също да взема отношение по тези категории, които въвеждате в закона, и които смятам, че са доста подхлъзващи по отношение на тези, които ще ги използват. Казвам го това като човек, който социалната справедливост и солидарността ги извежда на предна позиция в своята политическа постановка и в дейността си като народен представител.
Какво значи "жизненият стандарт на страната"? Ами ако стигнем жизнения стандарт на Судан и с това ли ще се съгласим? И ще подаваме помощи на онези, които са под стандарта на суданците?
Вие говорите, господин министър, че нашата цел е отиване в Европейския съюз. Ето, аз Ви правя едно провокативно предложение и станете и го подхвърлете - жизненият стандарт на страните, асоциирани към Европейския съюз - нека това да бъде критерият Ви и това да са целите на управлението, което Вие правите. Даже не казах "на страните-членки на Европейския съюз", а "на асоциираните страни към Европейския съюз". Иначе Вие ни подтиквате към жизнения стандарт на Судан и пълната Ви безотговорност, че можем да го достигнем.
Господин председател, това го правя като официално предложение да завърши: "съобразно социално-икономическото развитие на асоциираните страни в Европейския съюз".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не разбрах добре - на кои страни?
СТЕФАН НЕШЕВ: Предлагам "съобразно социално-икономическото развитие на асоциираните страни в Европейския съюз".
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Осреднените.
СТЕФАН НЕШЕВ: Именно, именно, не само ние. Те го разбират. Ако не, ще ви направим ПУЦ по политическа просвета.
Другото нещо, което е също много хлъзгаво, е за съжителстващите лица. Госпожа Масларова го каза, но защо не го продължи? Ако в една къща живее един успяващ, проспериращ, и аз смъквам шапка пред него, икономически субект, с големи доходи и е дал две стаи като великодушие на едно бедно семейство на същия адрес, средното аритметично ще бъде ли и за бедното семейство? Не Ви ли е неудобно да има една такава постановка? Че Вие няма да раздавате помощи при такива случаи на много нуждаещи се хора и ще бъдете с чиста съвест, а тя няма да е толкова чиста.
И затова аз искам да Ви направя следното предложение, господин председател, като редакционна бележка. Няма да чета всичко - "или без родствени връзки, които имат общ бюджет". Това е онази компонента, която определя стандарта на хората - общият бюджет. Действително може да има една социална колония без роднински връзки, но те имат общ бюджет. Именно за това не слагайте категории, нови, измислени, които са доста хлъзгави за потребностите на българския народ. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Нешев.
Господин Колчаков има думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Тъй като ние приехме предложението на нашия колега Руси Статков да направим Допълнителни разпоредби, действително имаше нужда някои от понятията да бъдат рамкирани и аз се постарах да направим така, че да поставим една летва на стандарта и да определим при какво положение един човек е достигнал до състоянието, в което държавата трябва да се погрижи за него, защото ние сме дали възможности тази грижа да бъде грижа и на благотворителни организации, на общините, но държавата трябва да бъде тази, която в последна сметка не трябва да допусне да се пада под това ниво.
Аз мисля, че в закона добре са балансирани нещата, защото тук няма критерии и категории, които да имат конкретно цифрово измерение, а ние сме дали тези неща, които са базови и за европейските страни. И това, че достатъчно храна, облекло и жилище са основни жизнени функции, които трябва да бъдат наблюдавани, е един европейски показател. Сега например в Германия, освен тези три неща, се осигурява на хората, които са бедни, телефон и телевизор. Това нещо ние на този етап не можем да си позволим.
Но достатъчно храна, госпожо Масларова, Ви уверявам, имаме достатъчно медицински, здравни норми, при които ние определяме състав, калорийност и възможности за осигуряване. Имаме ги разработени и те са заедно със Световната здравна организация.
Облекло и жилище - естествено трябва да бъде свързано с възможностите на държавата на определения етап. И аз мисля, че тук са излишни опасенията, които бяха казани, за ниво на Судан. Не бих искал да обиждаме и други държави. Но аз смятам, че социалното дъно го стигнахме и оттук нататък сме дали възможности чрез това понятие "съобразно социално-икономическото развитие" ние все повече да обогатяваме и да разширяваме кръга на възможностите на държавата и всъщност тези стандарти ще бъдат определяни от трите министерства, които ще имат грижата - на труда и социалната политика, на здравеопазването, съвместно с финансовото. Тоест те ще имат грижата да определят на всеки етап какво включваме ние в това "достатъчно храна, достатъчно облекло и достатъчно жилище".
И аз мисля, че рамката е достатъчно динамична, за да позволи градиране на един жизнен стандарт, под който не бива да допускаме български гражданин да изпада. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Колчаков.
За реплика думата има госпожа Масларова.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Колчаков! Далеч съм от мисълта, че в нашата страна медицинските специалисти, специалистите в областта на храненето и цялата институция, която работи там, няма необходимите параметри и критерии за достатъчно храна. Но като продължение на логиката на Вашето изказване аз ще кажа, че в момента и по принцип достатъчно храна за деца е рационалният норматив за хранене. Мисля, че по това с Вас нямаме различия. Но това се равнява на над 130 хил. лева месечно сега, при сегашните цени. Тоест, ние дори със средната работна заплата - да не говоря за минималната, не можем да осигурим този критерий "достатъчно храна". Дори и сядането на една маса с най-добри чувства и амбиции, желания и воля да направят нещо тримата министри или специалистите от Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика много трудно биха могли да определят точния критерий, точното съотношение по тези критерии, които ние тук даваме - изброяването на "достатъчно храна, облекло и жилище". Защото при децата, знаете, че в потребителната кошница са 4 чифта обувки годишно, защото децата растат, докато при по-възрастните може да остане и по-малко. Така че нека да не се връщаме на това, което ние имаме като възможности да реализираме от научна гледна точка, а като реалности, които можем да постигнем и да задоволим в днешния етап на развитието на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
За реплика ли искате думата, господин Савов? На господин Колчаков?
Има думата господин Савов за втора реплика.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Колчаков, малко ме смути това, което Вие казахте и въобще това, което се говори тук. Какво значи "гъвкава рамка" и т.н.? В един закон не трябва да има гъвкави рамки. Законите трябва да бъдат много точни и ясни. Аз с това ще се огранича. Мисля, че всеки, който помисли малко по тези въпроси, ще види колко е опасно да боравим с гъвкави рамки по всичките тези проблеми. Не бихме могли в края на краищата. Както чувам тук: министерството еди-какво си, еди-какво си - те щели да определят. Е, как ще определят тези неща? Те не могат непрекъснато да варират. Един закон се прави не днес за утре, нито утре за вдругиден. Един закон се прави с оглед на много по-дълъг срок.
Много се надявам, че госпожа Дянкова ще намери начин да излезе от това положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Савов.
Искате ли думата за дуплика, господин Колчаков? Да, имате право на дуплика.
ИВАН КОЛЧАКОВ (СДС): Аз благодаря на господин Савов. Все пак аз мисля, че в един закон трябва да бъдат заложени принципи и да бъде дадена възможност този закон да бъде актуален в един продължителен период от време така, че тези неща, които ние предлагаме в момента, дават точно принципите. Тоест, ние сме го изработили по един европейски начин за социално подпомагане и не бихме искали ние в момента да формираме какво точно значи понятието "основни жизнени потребности". Да, ние в момента с госпожа Масларова можем да седнем и да кажем днес потребностите на българина са такива. Но ако ние ги заковем и кажем: това са потребностите, които ние ще задоволяваме, утре, вдругиден, след 2, след 5 години ние ще имаме много по-големи възможности и не искаме да задоволяваме нуждаещите се с тези стандарти. Ние даваме възможности чрез този закон чрез по-доброто икономическо развитие на страната да задоволяваме потребностите и на хората, които сами не могат да се грижат за себе си. Така че принципите са постоянни, а възможностите, които държавата ще може да реализира, ще могат да удовлетворяват по-големите потребности на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Колчаков.
Ще пристъпим към гласуване. Но преди това искам само да ви припомня, че се намираме на допълнителни разпоредби, а не на чл. 2, където вече сте приели с гласуване размера, възможностите, кой подлежи на подпомагане и където вече сте приели и термина, за който сега става дума - "основни жизнени потребности". Така че цялата тази дискусия е била редна, когато сте приемали чл. 2. А сега само в Допълнителните разпоредби уточняваме понятията.
Първото предложение е за отпадане на т. 1, направено от госпожа Масларова, което е за обяснението какво е "основни жизнени потребности".
Това е предложението за отпадане, направено от госпожа Масларова.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 65, против 78, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Второто предложение на госпожа Масларова е за отпадане на т. 2 - за съжителстващи лица.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 76, против 85, въздържали се 8.
Аз ще помоля господин министъра, тъй като и мен ме смущава "съвместно живеещи" - да ни обясни какво се разбира под това в закона.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, Вие просто ме изпреварихте. Аз също щях да помоля да ми дадете възможност да споделя мнението си относно категорията "съжителстващи лица".
Мисля, че в случая става дума за правно-технически въпрос и затова ще си позволя от тази гледна точка да погледна нещата.
Относно изразените опасения за това, че лица, които живеят под наем в едно жилище, могат да попаднат в категория, посочена в т. 2, мисля, че трябва да бъде обърнато сериозно внимание на целия текст, а не само на част от него. Има няколко задължителни изисквания в този текст, които трябва да бъдат изпълнени, за да сме изправени пред категорията на "съжителстващи лица". Вижте изискванията! Първо, "съвместно", не едно до друго, не един наемател или наемодател, не настанени от съвета заедно в едно общо помещение да живеят съвместно. А да живеят заедно, да споделят ежедневието си заедно, т.е. да бъдат една общност, една човешка общност. Това се съдържа в понятието. Тоест да бъдат де факто едно семейство, без да бъдат де юре такова семейство. Това е характерно за категорията "съвместно живеещи".


На второ място, пак като елемент на това фактическо семейство, е да живеят заедно, не да присъстват в част от денонощието на една или друга територия. Много от вас много по-малко време са със своето семейство, отколкото общо са един наемател и един наемодател. Вашата работа ви принуждава дълго време да отсъствате от семействата си. Това намалява ли връзките между тази общност, която е създадена? Затова формалното присъствие във времето на две физически лица не може да бъде критерий. Трябва да има връзка между тях - морална, духовна, без тя да е задължително юридическа.
Едновременно с това искаме в този текст да посочим, че тяхната съвместност е продължена дотам, че те имат общ дом. Общ дом, посочен на един конкретен адрес. Защото може да има и случаи, когато има фактическо разделение, когато няма общ дом. Тогава вече не можем да говорим и за категорията семейство в онзи смисъл, в който законът предвижда, не говоря по смисъла на Семейния кодекс.
Според мен е направен сполучлив опит да бъде обяснена една съществуваща в реалния живот реална ситуация, която няма правна дефиниция в Семейния кодекс такава, каквато е необходима за Закона за социално подпомагане. От тази гледна точка смятам, че поне досега, многократно съвместно живеещи лица, съжителстващи лица са ползвали социално подпомагане и социалните работници са успявали да намерят критериите, по които да преценят дали тези лица живеят съвместно или има някаква друга, не такава, посочена от закона, близост между тях. Затова аз смятам, че няма място за притеснение, ако този текст бъде приет във вида, който е предложен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имаме за гласуване още две предложения, направени от господин Нешев.
Първото предложение е към точка 1 накрая да се добавят думите "на асоциираните страни в Европейския съюз".
Моля да гласувате предложението на господин Стефан Нешев.
Гласували 148 народни представители: за 61, против 79, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Стефан Нешев е в точка 2 накрая точката да се замени със запетая и изречението да продължи с думите "които имат общ бюджет".
Поставям на гласуване второто предложение на господин Стефан Нешев.
Гласували 148 народни представители: за 63, против 68, въздържали се 17.
Предложенито не се приема.
Моля, гласувайте за заглавието "Допълнителна разпоредба" и текста на § 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 118, против 17, въздържали се 10.
Допълнителната разпоредба и параграф 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Заключителни разпоредби

§ 1. Този закон отменя Указа за обществено подпомагане (Обн., Изв., бр. 77 от 1951 г.; изм. и доп., бр. 69 от 1956 г.; бр. 65 от 1957 г.; ДВ бр. 51 от 1984 г.).
§ 2. Изпълнението на закона се възлага на министъра на труда и социалната политика."
Постъпило е предложение от народните представители Мира Радкова, Мария Брайнова и Ангел Балтаджиев за създаване на нов параграф. По-късно това предложение е оттеглено.
Постъпило е предложение от народния представител Руси Статков също за нов параграф с текст: "Законът влиза в сила от 1 януари 1999 г.".
Комисията не е приела предложението.
Предложение от народния представител Светлана Дянкова - параграф 2 да има следното съдържание:
"§ 2. Министерският съвет издава правилник за прилагането на закона".
Досегашният § 2 да стане § 3. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Номерацията на параграфите трябва да стане 2, 3 и 4, защото в Допълнителната разпоредба имаме § 1.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Благодаря на господин Куртев.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика:
"Заключителни разпоредби

§ 2. Този закон отменя Указа за обществено подпомагане (Обн., Изв., бр. 77 от 1951 г.; изм. и доп., бр. 69 от 1956 г.; бр. 65 от 1957 г.; ДВ бр. 51 от 1984 г.).
§  3. Министерският съвет издава правилник за прилагането на закона.
§ 4. Изпълнението на закона се възлага на министъра на труда и социалната политика".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние с вас гласувахме, че новите структури, които се създават съобразно този закон, ще бъдат на издръжка на бюджета. Мисля, че тук трябва да гласуваме и да прибавим, че този закон ще влезе в сила от 1 януари 1999 г., тъй като бюджетът за 1998 г. е приет, а изменения и допълнения към него ние не сме извършвали. Така че целесъобразно е да се запише: "Законът влиза в сила от 1 януари 1999 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е и предложението на господин Руси Статков, което, разбира се, ще гласуваме.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, искам да уверя всички народни представители, че Министерството на труда и социалната политика няма да прави предложения за изменение и допълнение на бюджета за 1998 г. по повод закона. Изпълнението на закона ще бъде в рамките на бюджета така, както вие сте го приели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за нов параграф: "Законът влиза в сила от 1 януари 1999 г.", което комисията не е подкрепила.
Гласували 138 народни представители: за 43, против 88, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване Заключителни разпоредби, параграф 2, 3 и 4 така, както са предложени от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 109, против 30, въздържали се 8.
Заключителни разпоредби, параграфи 2, 3 и 4, а с това и целият Закон за социално подпомагане, са приети. (Ръкопляскания.)
Господин министър, имате думата.





МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Светлана Дянкова, уважаеми народни представители! От мое име и от името на д-р Василева, от името на цялото министерство, искам да ви благодаря за този труд, който положихте в продължение на няколко месеца, за да имаме днес точно на вашия рожден ден - рождения ден на Тридесет и осмото Народно събрание, Закон за социалното подпомагане. Аз не знам дали можехте да си направите по-добър подарък.
Благодаря ви! Да сте живи и здрави! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Съобщения за парламентарния контрол на 8 май 1998 г.- петък:
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Кемал Еюп и на две питания от народните представители Александър Томов и Стефан Нешев.
Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Руси Статков и на питане от народния представител Иван Костадинов Иванов.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Георги Михайлов и Иван Бойков и на питане от народния представител Жорж Ганчев.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на питане от народния представител Пламен Славов.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на питане от народния представител Стефан Нешев.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Жорж Ганчев и Евгени Кирилов и на две питания от народните представители Жорж Ганчев и Иван Генов.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Бойко Великов, Стефан Нешев и Руси Статков и на питане от народния представител Иван Костадинов Иванов.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Александър Каракачанов, Методи Андреев и Александър Пиндиков.
Министърът на отбраната Георги Ананиев ще отговори на питане от народния представител Дора Янкова.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Любомир Божков и Бойко Великов.
Министърът на транспорта Вилхелм Краус ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иван Борисов Цонев, Петър Мутафчиев и Атанас Богданов.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министърът на здравеопазването Петър Бояджиев е поискал отлагане със 7 дни на отговора на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов.
Господин министър Нейков кани всички народни представители в Клуба на народния представител.
И още три съобщения:
Заседанието на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, обявено за днес, се отменя.
Отменя се и заседанието на Комисията по външна и интеграционна политика, обявено за днес.
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание в сряда - 13 май, от 15,00 ч. в зала 232.
Следващото заседание на Народното събрание е утре - 8 май, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
   Йордан Соколов

Заместник-председател:
  Иван Куртев

Секретари:
Виктория Василева

Камен Костадинов