Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Благовест Сендов.
Секретари: Илия Петров и Камен Костадинов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Бойко Великов - да му е честито! (Ръкопляскания.)
Продължаваме с точка седма от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ.
Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Има думата заместник-председателят на комисията господин Александър Джеров да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроекта за изменение
и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на
пари № 002-01-13, внесен от Министерския съвет
На своето редовно заседание, проведено на 25 юни т.г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари. На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите, които изясниха основанията, които налагат да бъдат направени предложените законодателни промени.
Изменението на закона е съобразено с основните актове на Европейския съюз. Чрез предложения законопроект се цели да се отстранят несъвършенства и празноти в правната регламентация. Проектозаконът съответства и на последните решения на структури на Европейския съюз и по-специално в областта на банковата тайна.
Комисията единодушно предлага на уважаемите народни представители да приемат предложения от Министерския съвет законопроект."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джеров.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, първо бих искал да направя процедурно предложение: да поканим министъра на финансите или представител на Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, министър не се кани. Това е време да го разберете. Ако искате да каните представител на министерството, кажете кой представител.
РУСИ СТАТКОВ: Уважаеми колеги отдясно, става дума за един законопроект, на който вносител не е депутат, а правителството. Предлагат се изменения на закон, който правихме веднъж в предишното събрание, през 1998 г. се направи изцяло нов от вас като мнозинство. Редно е да чуем от вносителя и да получим повече информация за предлаганите изменения или за други въпроси, които не са предложени, така че ако не министърът, то заместник-министърът на финансите, който наблюдава този ресор, да бъде поканен, господин председател.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Да гласуваме.
РУСИ СТАТКОВ: Предлагам да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вече ви обясних, че такова анонимно гласуване не мога да поставя. Ако сте взели думата за процедура, кажете. Ако ще се изказвате, заповядайте. Ако има нещо да кажете, кажете го.
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, Вие трябва да организирате работата на Народното събрание да бъде ефективна. Има нужда от представител на Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие считате, че е така.
РУСИ СТАТКОВ: Мисля, че не можем - това е прецедент. Такъв важен законопроект, а да няма представител на вносителя. Не е уважение към Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: С това съм съгласен, но това не означава да не разглеждаме закона.
РУСИ СТАТКОВ: Разбира се, трябва да осигурим представител, за да го разглеждаме. Аз не искам да предлагам отлагане, а предлагам процедурно да поканим представител на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да го направим. Обясних Ви. Ако трябва три пъти да Ви се обяснява едно и също нещо, готов съм и това да направя.
РУСИ СТАТКОВ: В такъв случай аз ще продължа с това, което имам да кажа, но смятам, че така не се работи и не може да продължава по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте да работите, господин Статков. Щом така не се работи, седнете си на мястото. Какво друго искате да Ви кажа?
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, не може да давате тон на подобен стил. Не може така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От една страна, така не се работи, а, от друга страна - работите.
РУСИ СТАТКОВ: Вие като председател на Народното събрание принуждавате всеки един от нас да върви пряко онова, което Конституцията определя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Никого не принуждавам. Кое определя Конституцията?
РУСИ СТАТКОВ: Конституцията определя законодателната и контролната дейност да се извършват действително, а Вие в момента създавате пречки и те стават формални. Но дори и формално в момента, ще кажа онова, което считам, че трябва да се има предвид по този законопроект, защото в края на краищата...

РЕПЛИКИ ОТЛЯВО: Пред кого ще го кажеш? Къде е вносителят?
РУСИ СТАТКОВ: Господин председателят отказва да осигури такъв. Не иска да се гласува!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Направете предложение, както се прави предложение и ще го поставя на гласуване. Ако взимате думата само, за да губите времето на Народното събрание...
РУСИ СТАТКОВ: Исках да направя първо предложение, но Вие на няколко пъти ме прекъсвате. Правя процедурно предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нито веднъж не съм Ви прекъсвал. Направихте предложение и три пъти го правите по начин, който не ми позволява да го поставя на гласуване. Да гласуваме да дойде представител на министерството?
РУСИ СТАТКОВ: Добре, какво да гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами, ако имате предвид кой представител да дойде...
РУСИ СТАТКОВ: Заместник-министър на финансите, който отговаря за тази дейност. Има разпределение там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За изпирането на пари?! (Весело оживление в залата.)
РУСИ СТАТКОВ: Не за изпирането на парите, а наблюдава Бюрото за финансово разузнаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами, аз не знам кой е. Ако Вие го знаете, трябвало е да се подготвите да го кажете и да го гласуваме.
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, моето предложение си остава да се покани министърът на финансите, защото имаме право по правилник да го предлагаме. (Шум и реплики от залата.)
Според мен не съм длъжен да знам как Муравей Радев последно си разпределя отговорностите между заместник-министрите. Може тази сутрин да е наредил на някой друг заместник-министър да отговаря за това, така че министърът на финансите да бъде поканен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, досега пет минути загубихте и на Народното събрание, и пари на данъкоплатците...
РУСИ СТАТКОВ: Защото, господин председател, не искате да съдействате. Оставам с впечатлението, че не искате да информират Народното събрание как се изпълнява този закон досега. А Вие сте и председател на такава комисия в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ама, това ли искате сега - да дойде представител и да ви каже как се изпълнява...
РУСИ СТАТКОВ: Да, да му зададем въпроса, защото това е първото, което се налага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие не можете да задавате въпрос на представител на вносителя. И е хубаво да го научите.
РУСИ СТАТКОВ: Имаме право на първо четене да изложим освен своите виждания и онова, което според нас не е станало ясно или трябва да се уреди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами, кажете го.
РУСИ СТАТКОВ: На кого да го кажа, като го няма вносителят? Той защитава философията на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие не говорите за вносителя, а говорите пред Народното събрание. Ако имате какво да кажете, кажете го. Ако няма какво да кажете...
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, явно, че с Вас в момента спор е излишно да се води. Вие защитавате липсата на информация по един такъв важен проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да получите информация, защото никой не е длъжен при разглеждане на закон да Ви дава информация.
РУСИ СТАТКОВ: Уважаеми колеги отдясно, обръщам се към вас главно - този закон, повтарям, беше приет в предишното Народно събрание. След това вие дойдохте и решихте, че можете да приемете и трябва да приемете нов закон.
През 1998 г. се прие нов закон. В аргументите и мотивацията за приемането на този закон вие счетохте за нужно да съобщите пред нас тогава, че това ще бъде в съответствие с европейското законодателство и ще отрази в най-пълен вид онази жестока борба в кавички, която вие повеждате срещу мръсните пари.
Днес, когато господин председателят на Народното събрание отказа да дойде министърът на финансите и да го осигури или представител на министерството, който отговаря по тези въпроси, в т.ч. и шефа на Бюрото за финансово разузнаване, за да чуем какво налага това изменение или тези изменения, аз имам най-малкото няколко въпроса и мнение по тези въпроси. Разбира се, то може да бъде изкривено, защото когато няма информация в Народното събрание може и това да се получи. Не съм застрахован. Никой не е застрахован.
Защо, след като ни уверявахте, е първият въпрос, че това съответства на европейското законодателство, днес си служим с прилагателни: "в по-пълен" и "най-пълен вид"?
Конвенцията, която цитирате, господин председател, по-точно Директивата на Съвета на Европа е от 10 юни 1991 г. и е в сила от 1993 г. През 1998 г. вие внесохте новия закон. Защо тогава не бяха отразени изискванията на тази директива? Защо се разиграва Народното събрание? Защо не бяха включени всички онези, които директивата или пък други документи за мерките срещу изпиране на пари изискват да бъдат проверявани и мерките по ал. 1 на действащия закон да бъдат задължителни за тях? Не беше ли ясно, че митниците трябваше да влязат тогава още? Защо днес го правим? Може би, за да се свърши на някого работа за нещо?
Какво може да помисли човек, когато го няма министърът на финансите, за да се похвали отново как митниците са сложили голямата бариера, а същевременно за 1 млрд. долара гориво, цигари си се внасят и няма нито Бюро за финансово разузнаване, нито министър на финансите, има разграден двор!
И ние тук ще си законодателстваме на коляно, на парче и ще твърдим, че онова, което трябва да стане, е станало, а утре ще кажем отново, че не е станало и предлагаме нови изменения.
По-нататък - говорихме за това, че трябва да има философия в контролната дейност. И не само в този закон, не само в Закона за застраховането, и не само в Закона за хазарта, не само в закона, който е свързан със защита при безработица, и т.н., да има органи, които да има яснота как да изглеждат. Тогава ви предлагахме обединен орган - и аз съм го предлагал, и други колеги, вие отказвахте. Днес се внася предложение за някакъв хибрид, който да обедини две дирекции - едната по застрахователен надзор, а другата по контрол върху хазарта. Като, разбира се, тук може би се ползва чл. 36 от Закона за администрацията, в който се казва, че могат да се създават всякакви структури освен изброените. Само че какъв е смисълът? И тук трябва също да се отговори и може би тези шефове на дирекции трябва да бъдат тук и да кажат защо до вчера беше поотделно, по Закона за хазарта дирекция, защо до вчера или до днес беше отделна Главна дирекция по застраховането, застрахователния надзор, а сега трябва да се обединят. И ако нещо налага, защо не сме го видели по-рано? Или ще си играем само на реорганизации - днес се получава едно обединение и се казва - това става агенция. Утре ще се сети някой от вас, че трябва да уреди трети човек, защото вече започвам да си мисля кого уреждате и да му се създаде и на него агенция. И какъв е смисълът тук да си говорим? И Вие ще ми кажете, че губя времето на парламента? Ами, аз, когато го предлагах това нещо за един по-обединен орган, вие го отхвърлихте. Сега, днес ще го направим.
По-нататък - мен лично ме притеснява онова, което до ден-днешен нямаме като информация - работи ли това Бюро за финансово разузнаване? Какво е разкрило? Въобще, структурирало ли се е? Сега предлагате и то да стане агенция като обаче тази агенция отново е някаква произволна структура, защото в действащия Закон за администрацията има два вида агенции - изпълнителни и държавни, като изпълнителните са към отделните министри, а държавните са, когато осъществяват отделна дейност, за която министерство няма. В случая се предлага нещо, което от една страна, уж дава самостоятелност на този, който ще бъде директор на новата агенция, а, от друга страна, го прави отново зависим от министъра на финансите, а в мотивите, които Вие цитирате, опитът на Европа е записано, че тази агенция се явява или по-скоро това бюро или какъвто и да е орган или структура се явява междинно звено между правосъдието и органите на финансите. Следователно, една такава по-тясна обвързаност с едното или другото министерство не е решение. Трябва да се търси по-друг механизъм, така че да има действително един авторитетен орган със своите правомощия и да има резултат от работата.
И, повтарям, отново и ще го кажа може би и сто пъти днес - ние не знаем обаче какъв резултат има, ние отиваме да уреждаме обществени отношения без да сме наясно с резултатите от досегашното приложение на разпоредбите, които са уреждали тези обществени отношения. И аз се учудвам на колегите отдясно как с лека ръка като мнозинство днес ще подкрепят подобни изменения. Може и да са най-добрите, обаче аз не съм убеден в момента, поне дотук, от тези въпроси, които за мен възникват, а вероятно и за всеки един, който се запознае с тези закони, които действат в момента, и с измененията, които се предлагат.
Някои ще кажат, и имаше такива мнения в предишните обсъждания на закона, на действащия закон, по неговата отмяна, след това с приемането на новия Закон за мерките срещу прането на пари, не се ли засилва много намесата и ако вие кажете, че директивата дава такива права, има текстове, в които се отива далеч зад директивата. Дали е намерен балансът? Този въпрос също стои.

Не бих искал - за колегите от мнозинството - да казвам колко важно е да сложат най-после ред в собствения си двор.
Аз в заключение, господин председател, ще предложа, независимо от това, че говорих вече да се отложи дискусията по този законопроект, защото не е редно без да има представител на Министерство на финансите, да продължава това обсъждане. С това завършвам и онова, което исках да кажа.
И отново се връщам на началното си предложение - или да има човек на Министерство на финансите, или да се отложи обсъждането на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, направете си веднъж поне днес редовно предложение. Предложение или - или, ето тук Вашият колега Ви прави бележка, че не може да се прави. Ако предлагате отлагане на разискванията, имате това право. Разбира се, не зная дали е съвсем редно да загубите 15 минути да се изкажете, след което да предложите да се прекратят разискванията.
Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Мисля, че част от въпросите, които поставят, нямат отговори, но не са ги получили и няма да ги получат и другите колеги при положение, че няма представител на Министерство на финансите. Вие не осигурихте до този момент такъв.
Ето защо моето процедурно предложение е за отлагане на обсъждането по този въпрос. А вече когато се осигури представител, може да бъде проведено такова и е редно да бъде проведено. Така че повтарям, предлагам отлагане на обсъждането по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 143 народни представители: за 57, против 85, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Ивайло Калфин. Заповядайте.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уводните думи, с които започват мотивите за предлагане на този закон са, че той ни приближава към европейското законодателство и изискванията на Европейския съюз. Това е абсолютно вярно.
Законът за мръсните пари, въобще практиката за пране на мръсни пари е един от основните въпроси, които много дълги години ги поставят пред нас и по които за съжаление все още имаме много да правим.
Проблемът е друг. Проблемът не е в приемането на закона. И сега сигурно ще приемем, аз ще гласувам за тези промени, които се предлагат в този закон. Проблемът е, което не един път ни се каза и от Европейския съюз - не в законодателството, а в практиката по прилагането му. Може да приемаме чудесни закони, може да приемаме много хубави неща, които 1:1 да преписват норми на Европейския съюз, но доколкото не се прилагат, те няма да ни мръднат и на йота към членство в Европейския съюз.
Този закон действително се върти из парламента в различни варианти от 1995 г. В смисъл - приема се, после се приема нов, после се приема някакъв друг. Действително от него никакъв резултат досега не е имало. Няма такива мръсни пари, да кажем, които по този закон с цяло бюро, което сега се прави на агенция, агенция се създава, и което работи с изключително разширени права, да е успяло да установи и да спре. Няма, не работи, няма и да работи.
И ще ви кажа защо. Защо проблемът със Закона за мръсните пари е някакъв опит те да се спрат в момента, в който излизат на светло, когато се опитват да се легализират. Само че преди да се легализират, те се създават. И всички тези така наречени мръсни пари, и тези фондове, които се опитват да излязат на светло, имат място на създаване. Именно там е много по-важната задача, ако можем нещо да направим. За съжаление точно там много малко се прави.
Откъде се създават мръсните пари? Създават се от контрабанда на митниците. Създават се от скрития търговски оборот - така наречената сива икономика. Създават се мръсните пари от кражби - държавно или частно имущество. Създават се мръсните пари от корупция.
Какво в тези няколко области се прави достатъчно? Дали нещо реално се прави по отношение на корупцията? Вярно, имаше няколко оставки на висши държавни служители, само че никой не разбра за какво са точно.
Дали се прави нещо действително реално за контрабандата на митниците? Напоследък научаваме нови факти за нелегалния, контрабандния внос и на горива, и на селскостопански продукти, и на какво ли не, което винаги е минавало тук. Ставаше въпрос за кафето - една епическа битка води господин Димитров
Какво по принцип става със сивата икономика? Неотдавна бившият шеф на Националния статистически институт беше сменен, защото не отчитал правилно сивата икономика, защото смятал, че била 30-40 на сто. Сега Националният статистически институт дава същите данни - 30-40 на сто от оборота не са легализирани. Ето, това са мръсните пари.
И ние можем да създадем 6 агенции, които да се борят с тях. Проблемът е, че доколкото се създава благоприятна среда те да се създават, мръсните пари, и така да се използват нашироко от всичките, между другото, които трябва да гласуват този закон, дотогава няма да има някакъв реален резултат.
Какво правят мръсните пари, след като един път се създадат? Те или излизат в чужбина и това е единствената сфера, която този закон донякъде може да повлияе. В смисъл превеждането им поне по банков път да се затрудни. Те поддържат сивата икономика. И тук стана дума вече, че общо взето нищо не се прави, така че те да се отделят от сивата икономика.
И което е най-лошо, мръсните пари поддържат политическите партии. И това не е тайна за никого - как по принцип се финансират партиите в България. Ако действително искаме да откачим много порочната връзка между бизнеса и политическите действия, това е едно от основните неща, които българският парламент би трябвало да направи - действително да откъсне тези, които взимаме решения по законодателството тук, от влиянието на бизнеса и на мръсните пари, които влизат в политическите партии.
Така че конкретно по този закон, който се предлага, ще направя предложение. Тук господин Статков беше прав в едно нещо, че не може с този закон, който на практика нищо не променя и нищо не урежда, освен административно преименуване на Бюрото за финансово разузнаване в агенция. Не може в този закон и не е редно поне, да се правят промени в други закони - да се променя Дирекцията за застрахователен надзор, да се променя редът за даване на лицензии за хазарт. Хайде, за хазарта има навсякъде съмнения, че са мръсни пари и сигурно има някаква логика да влезе в този закон.
Но и застраховането ли са мръсни пари? Нали вече ги изчистихме от мръсното влияние?
Така че тези промени, по принцип административни, нямат никакво място в този закон. Включително, също така, става въпрос за предложената промяна в Наказателния кодекс. Тя няма нищо общо с действията по този закон.
И е изключително вредна практика, когато трябва да се направи някаква промяна, по чиновнически тя да се сложи, колкото да мине по-бързо. Има си закон, има си място където тези промени трябва да станат.
Също така мисля, че би трябвало да си завишат санкциите по този закон. Защото ако ги погледнете тук, санкциите по закона са изключително малки - за затрудняване на предоставянето на информация, за общо взето изпиране на мръсни пари при положение, че не се търси наказателна отговорност административно.
И на последно място ще ви призова, особено колегите от мнозинството, да побързат и да не отлагат повече Закона за политическите партии, който действително ще реши голяма част от проблемите, които възникват във връзка с мръсните пари, действително се бори срещу тях.
И действително публичният регистър да се направи публичен. Защото това, на което сме свидетели в момента - да са неясни доходите, да са неясни имуществата на политиците в страната. Една практика, която е отново типична българска страна.
Така че завършвам с това, с което започвам - че законът е важен от гледна точка на Европейския съюз, е важен, но практиката е много по-важна. И докато нея не променим, няма да мръднем по никакъв начин към членството там. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Калфин.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм на малко по-друго мнение, когато става дума за Закон за мерките против изпиране на мръсни пари. И тази сутрин продължавам да разсъждавам върху това: наистина трябва цялото законодателство да пречи за формирането на състояние чрез нарушаване на закона. Начините са хиляди. Но това са пари, които в една или друга степен трябва да бъдат скрити. И големият проблем е те да влязат в оборот, те да бъдат "изпрани", за да носят нови пари.
Първата част проблеми са, бих казал, на цялото законодателство, което има отношение към доходи, облагане, санкциониране и т.н.
В случая става дума за една система, която трябва да предотврати това "изпиране" на парите - голям проблем за целия свят, за развитите страни. Излишно е да ви губя времето, всички сте се сблъсквали със статистиката колко огромни са паричните потоци, които преследват такова пречистване.
Добре, възниква въпрос, който засегнаха в някаква степен и колегите преди мен: може ли да работи тази система, даже и да е на 101 на сто копирала най-доброто в законодателството на развития свят, да бъдат създадени всички структури, ако няма воля, ако няма желание в изпълнителната, в законодателната власт да работи тази система? И тази сутрин отново - и не се сърдете! - моето съзнание се върна към случая с оня отговорен служител в Министерството на строителството, чийто влог беше обясняван по една дузина начини, що се отнася до източника на парите. И в това чудновато обяснение се включиха едни от най-отговорните хора на републиката.
Дайте да бъдем добросъвестни! Може ли при това положение да заработи системата, която преследва да спре изпирането на пари? Ей Богу, никаква система не може да заработи! Абсолютно никаква! И спецовете са категорични. Затова мине - не мине време, в европейските структури от една страна отбелязват темпото, с което се приема законодателство, което не синхронизира с Европейския съюз, но все повече и повече напоследък, понеже и хвалбите ни нарастват, обръщат внимание на това да се прилага, да работи, да се създава практика на базата на това законодателство. Ето това, второто, за съжаление, трябва да бъде за общо наше съжаление, много малко се получава.
И какво сега? Тук до голяма степен се правят изменения, които не будят възражения. Това е едно приспособяване към вече приети закони, пренаименувани, известна концентрация... Аз съм привърженик поначало да няма 1 милион надзираващи и контролиращи структури, това е въпрос и на икономия, на икономизиране на издръжката на този апарат, а и многото чиновници трябва да си намерят работа, която не е от категорията на най-ефективната, и т.н. Но нито една стъпка не се постига, да кажем, получаване на по-голяма ефективност на системата, но за мен пред скоба е другият голям въпрос, по повод на който си позволих да ви отнема 3-4 минути. И ако не престане изпълнителната власт да се превръща в адвокат, съдебната власт, макар че пак ще има сигурно възражения, да стои пасивна при очевидността, че се трупат едно, три, пет, десет обяснения, едно от друго по-несъстоятелни, противоречиви, взаимноизключващи се, което е категорично доказателство и за лаика, че тук нещо мирише.
Аз подкрепям предложените изменения, но на вниманието на Народното събрание, на всички онези, които имат отношение към този голям проблем, който ще става още по-голям, трябва да стои именно този въпрос: да има воля за подкрепа на работата на системата, която е предназначена да води тази битка срещу мръсните пари. Иначе - кел файда, както казват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг желае ли да се изкаже?
Реплика - господин Руси Статков. Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Правя реплика на проф. Стоилов, защото той завърши с това, че подкрепя предложените изменения, без да направи дори и резерва.
Уважаеми господин професоре, едно от предложенията, което е направено, е да отпадне в чл. 2, ал. 2 т. 2. А става дума за следното, че "изпиране на пари е налице и в случаите на: 1. подпомагане; 2. лице, което е участвало в осъществяването на първоначално престъпление с цел избягване на правните последици от неговата дейност". Точно това, за което Вие говорихте - за този хор по повод на Таушанов от висши държавни служители, касае тази точка. И Вие си противоречите. Вие, от една страна, казвате, че трябва да се въведе ред, а когато се предлага от вносителя да отпадне тази точка и да оневини и тези, които са съучастници, Вие го подкрепяте.
Така че моята молба е да уточните всъщност и да не се подвеждат колегите, че всичко, което е предложено... Защото има наистина предложения, които са добри, но има и такива, които, както това, са категорично лоши, а други трябва да бъдат изяснени на базата на повече информация. Затова настоявах и отново настоявам, че начинът, по който ние водим днешното обсъждане, не помага нито на мнозинството, нито на Народното събрание да направи един по-добър и по-сериозен закон. Защото има и други предложения за изменение, които аз нарочно не коментирах, исках да ги коментирам в присъствието на вносителя, които действително налагат повече информация и най-малкото будят съмнения и не могат да бъдат подкрепени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже? Не виждам желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари, № 002-01-13, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Преминаваме към следващата, осма точка, от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
За процедура има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Правя процедурно предложение на основание чл. 41, ал. 2, т. 4 за отлагане на разискванията по този законопроект, тъй като през тази разглеждахме ново изменение на Закона за водите. Да отложим разискването на този законопроект и следващата седмица да разгледаме и двата. Иначе всяка седмица ще разглеждаме изменения на Закона за водите. Мисля, че до тази теза достигнахме дори и в комисията и лично господин Тошев каза, че ще предложи двата законопроекта да се гледат заедно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой против?
Господин Лъчезар Тошев има думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз съм против това предложение, тъй като смятам, че можем в момента на основание на правилника, който ни задължава да гледаме законопроектите, третиращи една и съща материя, едновременно, още сега да гледаме двата законопроекта заедно.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Как, като не е записан в дневния ред?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Съгласно правилника. Правилникът е императивен и казва, че когато има повече от един законопроект по една и съща материя, те трябва да се гледат заедно.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Да, но законопроектът въобще не фигурира в дневния ред!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за отлагане разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
Гласували 126 народни представители: за 95, против 28, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО - продължение.
Има думата председателят на водещата Комисия по земеделието, горите и поземлената реформа господин Владислав Костов да докладва.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Продължаваме. Бяхме стигнали до чл. 10.
Има предложение от Димитър Божанов и Дора Янкова чл. 10 да отпадне.
Комисията не подкрепя тези предложения.
Има две предложения - на народните представители Христо Таракчиев и Владислав Костов, които са приети.
Комисията предлага следната редакция на чл. 10:
"Чл. 10. (1) Животновъдните организации по чл. 5, т. 1 и 2, производителите и преработвателите на животински продукти, научните институти, зооинженерите и научните работници в областта на животновъдството могат да се обединяват в национален животновъден съюз.
(2) Националният животновъден съюз има за цел да подпомага и защитава общите интереси на своите членове и да съдейства на държавните органи при провеждане на политиката в областта на животновъдството.
(3) Националният животновъден съюз приема устав, съгласно който осъществява дейността си.
(4) Националният животновъден съюз е юридическо лице със седалище София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 10 някои желае ли да се изкаже?
Има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Отново възразявам и предлагам този член да отпадне, защото пак ще ви върна към чл. 7 и по-нататък ще ви предложа да погледнете чл. 12. Ние казваме, че животновъдни организации са развъдни асоциации, браншови и Национален животновъден съюз, след това казваме кои са членовете на Националния животновъден съюз - чл. 12, и по-нататък това, което аз не приемам, е, че ние влизаме в противоречие със статута на сдруженията с нестопанска цел. За мен с този проект ние инициираме създаването на един казионен животновъден съюз, който виждаме по-нататък - аз ще се изкажа след малко по чл. 11, - че той ще изготвя стратегията за животновъдството.
В този смисъл моето предложение, като цяло разбирането ми на философията по този закон е, че той е в пълно вътрешно противоречие, че ние грубо инициираме създаването на нестопански организации и с един определен закон дори им регламентираме функции и действия, с които те ще се занимават в сферата на животновъдството. Това не е моето разбиране за гражданското общество и затова аз предлагам този член да отпадне, както съм предложила и много други членове преди това да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Друг желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте предложенията на народните представители Димитър Божанов и Дора Янкова чл. 10 да отпадне.
Гласували 110 народни представители: за 37, против 66, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 10, както е предложен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 2.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 11 има две предложения - пак на Димитър Божанов и Дора Янкова - чл. 11 да отпадне.
Това е в контекста на предложението цялата глава да отпадне. И след като ние приехме, че няма да отпадне цялата глава, сега те тръгват да предлагат по всички членове на главата да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Има едно редакционно предложение на Владислав Костов, което е прието.
Комисията предлага следната редакция на чл. 11:
"Чл. 11. Националният животновъден съюз има следните функции:
1. изготвя сратегия за развитие на животновъдството по подотрасли, която предоставя за утвърждаване от министъра на земеделието и горите;
2. участва в разработването на проекти на нормативни актове, свързани с животновъдството;
3. осъществява контакти и взаимодействие със сродни организации от други страни и членува в международни сдружения в областта на животновъдството;
4. организира и провежда курсове за квалификация в областтта на животновъдството съвместно с Националната служба за съвети в земеделието и с Националния център за аграрни науки;
5. осъществява и други функции, определени с устава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 11 има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Първо, по некоректното изказване на господин Костов, защото никъде ние двамата - за господин Божанов не отговарям, но точно аз не предлагам глава втора да отпадне, а отделни членове.
По самия чл. 11. Пак ще се върна на чл. 7 и преди това на чл. 5. Ние записахме, че животновъдните организации са сдружения с нестопанска цел, които се създават за развитие на животновъдството - това се прие от Народното събрание - и подпомагат държавните органи при провеждането на политиката в областта на животновъдството. Писахме кои са животновъдните организации и вижте днес какво правим: "Националният животновъден съюз има следните функции:" Хем е организация с нестопанска цел, хем разписваме функциите, че Националният животновъден съюз ще изготвя стратегия за развитие на животновъдството. Дори не говорим за партниране с държавния орган, с държавната политика, с министъра, а говорим, че този животновъден съюз ще изготви стратегията и ще я предостави на министъра за утвърждаване. Тук нещо влиза изцяло в противоречие с материята за устройване на гражданското общество, за организацията, може би, на животновъдството. Но някой си така го е решил.
И по-нататък, ние пак, със специален закон за неправителствена организация, за организация с нестопанска цел разписваме задължения. Това, ако е приемливо, аз не мога да го разбера. И, ако ние компромисно в дискусията приехме да разпишем кои са животновъдните организации, преди това в чл. 5 сме разписали те какви сдружения, оттук всичко насетне ние регламентираме за неправителствени с този специален закон, специални функции. И аз не мога да разбера това. Ако някой може да му направи едно конкретно обобщаване - може би заместник-министърът - предложение. Но тук ние инициираме организация.
Доколкото ми е известно, в страната има създадени животновъдни формирования за отделните видове говеда. За другите няма още инициирани. Сега, в момента, какво правим - събираме ги заедно или изобщо за какво става въпрос? Или пък може би тук трябва да има т. 6: председателят ще е този, в срок до еди кога си той ще бъде назначен... Ами дайте да го назначим.
Затова аз не приемам това разбиране за развитие и партниране на гражданското общество около държавната политика за животновъдството, която, разбира се, че трябва да я има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Има думата заместник-министърът.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КИРИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! През цялото време, следейки внимателно дебатите, като че ли отиваме в една и съща плоскост по отношение на опонирането по основни опорни моменти във философията на закона. Законът е постфактум и е подготвен на базата на едно широко обсъждане от страна на всички структури, които имаме в това пространство. Те не са измислени, нито са инициирани от нас, те са създадени. Така е, наистина, имаме отделни развъдни асоциации, които участват не особено активно в този процес, но те са факт и са в процес на сериозно структуриране.
Освен това, не само развъдните асоциации, а и браншовите такива, активно участваха в самата подготовка на закона. Така че законът се вписва в тоя порядък и по всяка вероятност вашето становище идва оттам, че този въпрос е уреден с други закони - Закона за лицата и семейството, Търговския закон. Но фактически и на практика Министерството на земеделието и горите предоставя привилегията те да ползват структури, които досега са работили не особено добре. Така че след като Министерството на земеделието и горите предоставя привилегията в това публично пространство да се работи с активи, които са държавна собственост, ние считаме, че няма нищо нередно в това да поставим един предварителен регламент за ползване на тези активи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! По законопроекта, когато беше на първо четене, изказах доста мнения и предложения, свързани с анализа на онова, което е било в последните десет години, и на тази основа казах, че той е в съвсем тясна част от тези отношения, които са нужни, за да имаме друго развитие на животновъдството, че липсват съществени елементи, които са свързани с финансовата, кредитната, данъчната и така нататък политики, които имат отношение към животновъдството.
Сега това, което ни се предлага в чл. 11, по същество дава възможност на Националния животновъден съюз - една наистина организация, която е недържавна, да изготви стратегия за развитие на животновъдството. И фактически тук дава възможност според мен, ако тази организация има информация, това е първият въпрос, който възниква, тя да предложи всичко онова, което смята за нужно. Аз съм убеден, че тази организация, ако наистина има пълната информация, ще предложи и ценова, и кредитна, и т.н. политика.
Въпросът обаче опира до текста: "Министърът утвърждава". Какъв механизъм ще има за зачитане на предложенията на тази организация? Защото така не е ясно. Склонен съм да приема, че държавата се отказва, че го поверява на друг, обаче действително това ще стане ли или ще бъде само една игра, или в момента е игра само на думи, прехвърляне на отговорността за държавната политика от министерството върху тази структура Национален животновъден съюз. Защото, повтарям, има огромна нужда от разработка на кредитна, на търговска, на ценова и т.н. политика. Тези хора ще го разработят, независимо от затрудненията, но дали, господин председател на комисията, това ще се приеме от министерството, след като Министерският съвет като вносител не го предвижда като раздел, не го смята за нужно, а същевременно ще прави държавна политика. Просто много са противоречията.
И правилно колежката цитира чл. 3, 5 и 7. Има противоречия в това, което се нарича, от една страна, държавна политика и в механизма за осъществяването на тази политика, реалният механизъм.
Господин председател, аз смятам, че ние действително трябва да направим следното: да спрем обсъждането на този законопроект, да го отложим и в комисията да се работи по-сериозно по тези въпроси и да се предложат текстове, които да са свързани наистина с реализацията на една друга държавна политика, от която се нуждае земеделието, и в частност животновъдството.
Конкретното ми предложение е отлагане на обсъждането на второ четене, докато комисията си свърши работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Законопроектът, който разглеждаме в момента и който е на второ четене, поставя отново въпроси, които разгледахме, когато приемахме законопроекта на първо четене. Тук отново на някои хора не им харесват някои неща. И аз просто, ако от професионална гледна точка не мога да ги разбера, мога да ги разбера примерно от друга гледна точка. Именно затова искам да изтъкна няколко основни момента отново, тъй като се поставя пак под съмнение самият законопроект, идеята на законопроекта.
Очевидно е, че ние няма да вървим към едно държавно регулиране, държавно стопанисване, държавно командване, държавно планиране на земеделието и в частност на животновъдството. Напротив, държавата, така както е в целия свят, децентрализира, тя предоставя своите правомощия, които ги е имала, като една планова административна система, сега ги предоставя на онези формирования, образования, на самите хора, които се занимават било с развъдна дейност, било с отглеждане на животни, било с производството на животински продукти, било с участието и на научната мисъл, също така и на инженерите, и на практиците в тази област. Не малко материални активи, които притежаваше държавата, сега ще бъдат предоставени, за да осъществяват своята дейност, това е предвидено по-нататък в чл. 12 на закона, на тези организации с нестопанска цел, на тези съюзи, на тези асоциации, които ще осъществяват практически тази дейност. И кой по-добре в края на краищата ще знае проблемите на бранша, ако не хората, които са в бранша и които практически управляват този процес, които създават тези блага, които са вътре в нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Добре, аз съм против да се отложат разискванията по законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков да се отложат разискванията по законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 46, против 81, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Ще продължа съображенията си.
В този смисъл в т. 1 на чл. 11 е казано: "изготвя стратегия". Той изготвя стратегия и я предлага в Министерството на земеделието и горите, която разбира се, ако искаме да стане като елемент от държавната политика в тази област, трябва съответно да бъде утвърдена от органа на изпълнителната власт. Участва, както и в този законопроект участваше в изготвянето му, в проекти за нормативни актове, свързани с животновъдството. А в тази стратегия, връщам се пак на т. 1, също така елементи от стратегията са и онези механизми, които трябва да се прилагат за осъществяване на целите и задачите на тази стратегия. И това е част от решаването на проблемите, свързани с развитието на животновъдството.
В този смисъл, да не цитирам и другите точки от чл. 11, създаваме едни специфични изисквания, които трябва да изпълнява този Национален животновъден съюз с този специален закон. Той е необходим именно в сегашното време, когато става реорганизация на тази дейност в страната. Защото той може да има и други дейности, разбира се, както е в т. 5, определени с устава, но няколко основни положения какво в края на краищата изисква обществото от тези организации. Смятам, че това не е излишно да се запише в закона и това е направено.
Затова аз поддържам чл. 11 в същия му вид, какъвто е приет и предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За първа реплика думата има госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, господин Костов! Аз ви предлагам тук дискусията да не се обърква и да не се вменява на народните представители нещо, което не си го мислят. Но трябва да разберете, че законът, който ви е предложен от тези, които са го направили, са го предложили така, че Вие да се чудите как да го защитите.
Защото вижте няколко принципа: "Министърът осъществява и реализира държавната политика" - водихме дискусия, но остана; областните дирекции - също; Съветът по животновъдство го подпомага.
По-нататък в чл. 5 записахме, че животновъдните организации с нестопанска цел, където е и този съвет, се създават за развитие на животновъдството, за да подпомагат държавните органи. И никой от нас не си въобразява, че няма нужда в гражданското общество да ги има тези организации. Тях ги има, животът ги е наложил. Но ние сме против това по този нескопосан начин в този закон да ни правите съпричастни и ние да ги разписваме. Защото вижте какво направихме преди малко. В чл. 10 в ал. 2 се записва точно по Ваше предложение точно и ясно: "Националният животновъден съюз има за цел да подпомага и защитава общите интереси на своите членове и да съдейства на държавните органи при провеждане политиката в областта...". Това партньорство е чисто и ясно и не разбирам в чл. 11 защо... Когато те си партнират, те могат да обсъждат с министъра и стратегията. Те могат да правят и проекти, и всичко това, което може дори този Национален животновъден съюз - свързано с поведението му в гражданското общество - да прави. И сега ние със закон: първо, второ, трето, до пето. Поне пишете "и други".
Но аз не ви упреквам Вас. Просто са Ви дали един законопроект, който се чудите как да отстоите. Материята така е уредена, че влиза действително в противоречие със Закона за нестопанските организации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин Костов! Действително подходът, който се предлага до чл. 11, ако можем да го резюмираме още веднъж, противоречи на самия член и особено на т. 1. Едно е да подпомагаш, друго е да ти се даде цялостната дейност и както се опитвате Вие да го мотивирате, уж ще има ресурси за това. А това е едно държавно имущество, което не се знае какво е и колко. Имуществото не е достатъчно. Господин Костов, нужни са средства, огромни средства. И ако ние, народните представители, гласуваме подобно нещо, това означава, че ще си измием ръцете и Вие по-точно и Министерският съвет чрез нас, че вече всичко е в ръцете на други и те трябва да осъществяват цялостна разработка и да я реализират тази разработка.
След това още нещо, което също е важно, това е стратегията. Тя изисква в рамките на общото развитие на икономиката координиране. Давате го в момента на една организация, която казваме, че не е държавна. А същевременно подходът за изработване на стратегия в другите отрасли и подотрасли си остава друг. Защо нарушавате от гледна точка на методика, от гледна точка действително на подход в другите отрасли и дейности нещо, което е възприето? Или цялостно ще възприемем, че държавата се оттегля изцяло, делегира на недържавни организации да осъществяват държавна политика. Просто звучи... Чуйте се сами как звучи: държавата се оттегля и дава възможност държавната политика да я правят други. А същевременно пишем в началото, че министърът провежда държавна политика. Тогава да съкратим чиновниците в Министерството на земеделието и горите, да кажем, че даваме възможности и пари на тези организации - фермерски и т.н., и т.н. - да правят стратегия, да работят. Ние ще бъдем единствената държава може би в света, която ще осъществи такова управление. Имаше преди време обществено държавни органи, вие ги връщате, само че като обществени. Това е нещо уникално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Аз ще направя една реплика към госпожица Янкова. Вие неправилно все пак употребихте чл. 3. Народното събрание прие текста: "Министърът на земеделието и горите организира, ръководи и осъществява държавната политика в областта на животновъдството". "Контролира" отпадна.
В този ред на мисли аз смятам, че действително можем да направим една корекция в т. 1, за да не е така императивна: "изготвя стратегията", а да пишем "участва в изготвянето на стратегия". Другите също участват в разработването на проекти и т.н. Мисля, че с това текстът ще стане по-изчистен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава ще отпаднат думите "която предоставя за утвърждаване от министъра на земеделието и горите".
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, да. Точно така, това ще отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Господин Костов ме изпревари, по-скоро даде едно наистина реално решение на въпроса. Излизам, за да защитя това предложение, защото такова предложение щях да направя и аз.
Тъй като един закон означава ред и който не спазва реда, носи отговорност. Ако ние възложим стратегията на тези хора, ние не можем да търсим отговорност, защото те могат да участват и, дай Боже, да поемат ангажименти, но те не могат да понесат отговорността, че държавата няма стратегия.
Така че, ще бъда кратък и казвам, че това е добро предложение, като чл. 1 казва: "участва при разработването на стратегия за развитието..." и т.н., текстът остава същият.
Така че аз подкрепям тази идея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Аз съм длъжен да поставя на гласуване предложението на народните представители Димитър Божанов и Дора Янкова за отпадане на целия чл. 11.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 30, против 79, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Обединяваме се в чл. 11 т. 1 в предложението на комисията да гласи:
"1. участва в изготвянето на стратегия за развитие на животновъдството по подотрасли."
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: И другото се зачертава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 11 така, както е предложен от комисията, с тази корекция на т. 1.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Член 12 фактически ние го прехвърлихме в чл. 7. Но за да освободим мястото на чл. 12, трябва да гласуваме тук да отпадне, защото комисията предлага нова редакция за чл. 12.
Фактически се подкрепя предложението на госпожица Янкова и господин Божанов - да се изпишат кои са членовете на Националния животновъден съюз. Това го направихме в чл. 7 за по-добро структуриране на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложената от вносителя редакция за чл. 12 да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: После ще докладвам новия текст на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте отпадането на чл. 12 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Член 12 в редакцията на вносителя отпада.
Сега идва предложение за чл. 12 на комисията.
Някой желае ли да се изкаже по това предложение?


ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да го прочета само.
Комисията предлага следната редакция на чл. 12:
"Чл. 12. (1) Животновъдните организации могат да придобиват безвъзмездно право на ползване и управление върху имущество, частна държавна собственост, за нуждите на осъществяваната от тях дейност.
               (2) Имотите и вещите, предоставени за ползване и управление на животновъдните организации, не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, да се включват в имуществото на търговски дружества, както и да се ползват не по предназначение.
               (3) Животновъдните организации носят отговорност за опазване на имуществото по ал. 1. Те са длъжни да го застраховат.
               (4) Условията и редът за придобиване на правото на ползване и управление се определят с наредба, издадена от министъра на земеделието и горите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 12?
Има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В чл. 12, в новата му редакция, която предлага комисията, има съществени противоречия, които искам да споделя с вас.
Вижте, в чл. 5 се казва, че "животновъдните организации са сдружения с нестопанска цел, които се създават за развитие на животновъдството, извършват дейности по селекция, репродукция, разработват..." и т.н., "подпомагат държавните органи при провеждането им...".
В чл. 7 се казва, че "животновъдните организации са сдружения с нестопанска цел за развитие на животновъдството и не преследват стопански резултати и печалба, не могат да участват в търговски дружества..." и т.н.
И сега какво си предлага редакцията на чл. 12?
"Животновъдните организации могат да придобиват безвъзмездно право на ползване и управление върху имущество, частна държавна собственост за нуждите на осъществяваната от тях дейност."
В същото време в предходните алинеи се казва, че всяка животновъдна организация може да създава или да участва в търговски дружества, които извършват съответна дейност.
Пита се тогава: Кое имущество за каква дейност ще се даде безвъзмездно? Ако ние дадем на една животновъдна организация, която в същото време е създала търговско дружество, извършващо стопанска дейност и печели, питам на какво основание ще му дадем безвъзмездно част от държавното имущество?
Въобще тук нещата не са ясни и не може да се приеме в този вид.
Ето какво казва чл. 7: "Всяка животновъдна организация може да създава или да участва в търговско дружество за извършване на стопански дейности, свързани със селекцията, репродукцията..." и прочие, а тук, в ал. 2 казваме: "Имотите и вещите, предоставени за ползване и управление на животновъдните организации, не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица..." и т.н., и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами, съвсем ясно е. Защо?
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Не е никак ясно, господин председател.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Ползването е ограничено.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Ползването е ограничено, но ние го преотстъпваме на стопанската организация, която в същото време има свое търговско дружество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да го включи в търговското дружество. Това са различни неща.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Не може да се включи в търговското дружество.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Аз мисля, че текстът е некоректен и не мога да го подкрепя, защото никъде не се казва... "Животновъдните организации носят отговорност". Какво значи "носят отговорност"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За опазване.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: За опазване на имуществото, да, но тук става дума, че животновъдната организация в този случай ще развива стопанска дейност. Аз разбирам, ако това е за канцелария, ако е за офис - помещение и прочие, на организациите с нестопанска цел, да, разбира се, да им се предоставят, да работят, да правят своите предложения и да подпомагат дейността на държавните органи. Но в същото време отново казвам, вижте чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма противоречие, прощавайте.
Вие слагате равенство между животновъдната организация и търговско дружество, в която тя евентуално участва.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Да, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тя ще си получи това дадено за ползване имущество, но не може да го включва в търговско дружество, в което тя участва.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Вижте какво казва: "Всяка животновъдна организация може да създава или да участва...".
Добре, ами тя като създаде свое търговско дружество, какво значи това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това имущество не може да го включва в баланса на търговското дружество. Съвсем ясно е казано и е точно.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Смятам, че това е един повод и условие за раздаване и използване на държавно имущество от хора, които ще трупат печалби за сметка на имущество, създадено от българските данъкоплатци в предходни години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Друг желае ли да се изкаже?
Госпожа Дора Янкова има думата.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Мисля, че ако от чл. 12, ал. 1 отпадне думата "безвъзмездно", ще бъдем по-коректни като цяло към държавното имущество. Това ще означава, че животновъдните организации могат да придобиват право на ползване и след това нека министърът да определи с наредбата си и да поеме отговорността какво имущество, по какъв начин предоставя за ползване, дори нищо лошо няма, след като тези организации имат дейност и по Търговския закон, да заплащат и нещо символично на държавата.
Затова моето предложение е думата "безвъзмездно" да отпадне от чл. 12, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Първо подлагам на гласуване предложението на народната представителка госпожа Дора Янкова в чл. 12, ал. 1, да отпадне думата "безвъзмездно".
Гласували 122 народни представители: за 51, против 71, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 12 в новата редакция, предложена от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 71, против 33, въздържали се 16.
Член 12 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания в периода от 30 юни до 6 юли 2000 г.
Питане от народния представител Кънчо Марангозов към Илко Семерджиев - министър на здравеопазването, относно някои проблеми на болните от диабет.
Питане от народния представител Ивалин Йосифов към Бойко Ноев - министър на отбраната, относно продажбата на имущество, военна техника и въоръжение.
И на двете питания следва да се отговори в пленарно заседание на 14 юли 2000 г.
Има за връчване писмени отговори от министър-председателя и министър на държавната администрация Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов.
От министър-председателя на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Васил Козалиев.
От заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Златко Златев.
От заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Анелия Тошкова.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Илия Петров.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народните представители Георги Божинов, Кръстьо Трендафилов и Иван Борисов.
Писмен отговор от министъра на отбраната Бойко Ноев на актуален въпрос от народния представител Ивалин Йосифов.
Писмен отговор от същия министър на актуален въпрос от народния представител Свилен Димитров.
Два писмени отговора от същия министър на актуални въпроси от народния представител Илия Петров.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Златко Златев.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев и от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на два актуални въпроса от народния представител Иво Атанасов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Румен Такоров.
Писмен отговор от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Васил Козалиев.
За процедура има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, госпожи и господа народни представители! Обръщам се към председателя на Народното събрание господин Соколов, ако е възможно министърът на земеделието господин Върбанов да бъде изтеглен по-напред, за да отговори на моя актуален въпрос във връзка с изкупуването на тютюн в общините Неделино, Баните и Мадан. И тъй като тук е и господин Иван Костов, знаете каква е социално-икономическата обстановка в Родопския регион. Фонд "Тютюн" не изкупува в момента тютюн там, а в същото време там хората берат новата реколта.
Затова, ако е възможно, господин Соколов, министър Върбанов да се изтегли напред.
И искам нещо да Ви помоля във връзка с организацията на парламентарния контрол. По анализ на парламентарната ни група има зададени въпроси поне за няколко заседания така, както е регламентът на парламентарния контрол. Или ако е възможно следващия петък целият ден да отговарят министрите, или да се намери начин да се отговори на въпросите, тъй като предстои лятната ваканция на Народното събрание. Благодаря ви.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): В писмен вид ще ви се отговаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Първо, не е възможно сега да се правя промяна. Вчера може би не сте чули, но в края на заседанието аз съобщих за решение, което беше взето на Председателски съвет: подреждането ще става, като винаги ще отговаря пръв министър-председателят, ако към него има актуални въпроси и питания. След това ще отговаря заместник министър-председателят и министър на икономиката, след това - министрите, за да има яснота, ще се подреждат по реда, както са съобщени при избора на правителството. Всеки път парламентарният контрол ще започва оттам, където е завършил предишният, ако той не е бил изчерпан. (Неразбираема реплика от блока на ДЛ.)
Ако има към министър-председателя, той ще е пръв. Но след това ще продължаваме по реда.
Първо ще се отговаря на актуалните въпроси, а след това на питанията.
Председателският съвет отправя едно пожелание към всички народни представители, които досега са задали актуални въпроси и питания, на които искат да им бъде отговорено в пленарна зала - да ги прегледат и тези от тях, на които може да бъде отговорено писмено, да поискат писмен отговор, затова защото наистина има много голямо натрупване на актуалните въпроси и питанията. И очевидно, че всеки път ние констатираме, че времето за парламентарен контрол не стига.
Започваме с отговори на министър-председателя и министър на държавната администрация господин Иван Костов.
Има думата народният представител Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Господин министър-председател,позицията на Министерския съвет по необходимостта от промени в държавния бюджет, свързано с преструктурирането в Българската армия и по-специално с модернизирането на нейното въоръжение, в тази връзка Ви питам: възнамерява ли правителството да поиска промени в Закона за държавния бюджет с оглед необходимостта от осъвременяване на въоръжението в Българската армия, произтичащо от нейното преструктуриране, за което говорим вече десета година. Десета година нашата армия губи късове месо, губи малкия си и голям кръг от финансово кръвообращение, губи кадровата си мощ, губи самочувствие, губи морал, губи енергията, с която българският войник е бил зареден, за да не позволи последните 120 години нито едно българско знаме да бъде превзето в бой!
В тази връзка Ви питам. Ще започна с руския дълг към нас от 100 млн. долара, от които 48 млн. долара бяха планирани за резервни части. Тези резервни части не пристигнаха и знам, че има Ваше решение, на Вашето правителство, да забрави за тези резервни части и за тази сделка и да употребите по друго направление тези планирани 48 млн. долара. Така бях информиран.
Не пристигнаха резервните части - 40 хеликоптера в Стара Загора не могат да литнат. Господин Бойко Ноев се оплаква, че на колесар дърпа 29 самолета "МИГ" от една база към друга. Пращате го в САЩ да пазарува за "F-16". Знаете, че народът ни няма тези пари - 25 млн. долара за един самолет да плаща. Ако ни го подарят, при всички пресмятания излиза, че допълнителните разходи за ракетното допълнително въоръжение, наземното обслужване на "F-16" ще ни коства някъде към 50 млн. марки на парче, следователно, няма икономически ефект.
Сделката, която предлага германският концерн "ДАЗА" и руският концерн "МАПС", заедно с "Росвооружение", с артисалите от бившата ГДР в Германия и сега в сферата на НАТО две ескадрили МИГ-29, предлагат ни ги за 1 млн. долара, което е просто смешна цена. И то оборудвани с новото въоръжение, прикачено към тях.
Смята ли вашето правителство, че това например е добра идея за България да си подновим и нашите ескадрили с последната бойна техника, която предлага германският концерн "ДАЗА" и "МАПС" - "Росвооружение"? Смятате ли, че нашето небе заслужава да бъде защитено в края на ХХ век и началото на ХХI век, когато...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: ... обикновено сраженията се водят в небето и сигурността на нашата нация зависи от една боеспособна българска авиация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев! Законът за държавния бюджет за 2000 г. в частта му за сигурност и отбрана е разработен по предложение на Министерството на отбраната. Той осигурява подготовката на българската армия и функционирането на администрацията на Министерството на отбраната в съответствие с "План 2004" и приетия устройствен правилник на министерството и е съобразен с ресурсните възможности на страната. Необходимите финансови средства за модернизация и превъоръжаване на армията за 2000 г. са в съответствие с утвърдените програми и към момента не се налага да се внасят промени в Закона за държавния бюджет.
През тази година стартира процес на планиране и програмиране в Министерството на отбраната, в резултат на който финансови средства ще бъдат разпределяни по 21 програми, обхващащи периода до 2006 г. Програмите отразяват приоритетите в превъоръжаването на Българската армия, залегнали във военната доктрина на Република България. Възможностите на страната за ресурсно обезпечаване на цялостната дейност по финансирането и осигуряването на отбраната и сигурността, в това число модернизирането на въоръжението и техниката на Българската армия, са определени от сегашното и прогнозираното състояние на икономиката, провежданата строга фискална политика чрез поддържане на широкобалансиран бюджет, намаляване на държавния дълг и постигане на икономически растеж в съответствие с целите на приетата от правителството програма "България 2001".
Със Закона за държавния бюджет за 2000 г., в съответствие с приетата бюджетна класификация по функция "Отбрана и сигурност" са предвидени разходи за отбраната в размер на 681 млн. и 500 хил. лв. или 2,9 на сто от брутния вътрешен продукт. Много повече, като относителен дял, отколкото бюджетите на всички страни - кандидати за членство в НАТО, и на огромното мнозинство от европейските страни - членки на НАТО.
Те включват: бюджета на Министерството на отбраната, финансовите средства за осигуряване на националната програма на Република България за присъединяване към НАТО, основана на плана за действие за членство в НАТО и по инициативата "Партньорство за мир" се разходват специално 53 млн. и 300 хил. лв. и разходи, осигуряващи дейността по отбраната, извършвани от органите на държавната и местната администрация.
В рамките на бюджета на Министерството на отбраната за 2000 г. за извършване на капиталови разходи и техническо осигуряване са предвидени 29 млн. и 700 хил. лв., като част от тези разходи са пряко свързани с изпълнението на задачите на Министерството на отбраната по етапното модернизиране на въоръженията и техниката. Източник за финансиране и модернизация са и средствата, предвидени по бюджета на Министерството за научноизследователска и развойна дейност.
В рамките на споменатите по-горе средства за осигуряване на дейността по интеграцията с НАТО, по разчет на Министерството на отбраната, над 60 на сто - 35-37 млн. лв. ще бъдат насочени за осъществяване на полева интегрирана комуникационно-информационна система, съвместима с аналогичните системи на страните - членки на НАТО. Част от тези средства ще бъдат използвани и за изграждане на така наречената система С-4: консултации, командване, контрол и компютри. Във връзка с изграждането на оперативен център за въздушен суверенитет "АСОК" са предвидени и средства за модернизиране на радар Е-37.
С годишната национална програма на Република България по плана за действие за членство в НАТО и с "План 2004" България пое ангажимента от общо 89 цели на партньорството, предложени от НАТО, за изпълнение на 82 цели на партньорството за развитие на оперативните възможности на Въоръжените сили за изпълнение на задачи по колективната отбрана и за участие в операции, различни от война. Изпълнението на повечето цели на партньорството са свързани пряко и косвено с модернизиране на въоръжението и техниката. Следва да бъда отбелязано, че изпълнението на някои цели на партньорството е стартирано още през тази година. По същество целите на партньорството са свързани с изграждане на сили за нуждите на колективната отбрана и за новите мисии на съюза. Второ, постигане на оперативна съвместимост на Въоръжените сили с НАТО. Трето, развитие на оперативно съвместима военна структура. Четвърто, развитие на националната система за материално-техническо осигуряване по стандартите на НАТО. И пето, екологична защита и контрол на Българската армия в рамките на процеса за управление на кризи, аварии и бедствия.
Допълнителен източник за финансиране и модернизация на въоръжението и техниката на Българската армия е възможността за генериране на повече собствени приходи и разкриване на нови приходоизточници от продажбата на излишна техника, въоръжение, имущество, сграден фонд и съоръжения вследствие на провежданата реформа в Българската армия, в съответствие с "План 2004".
И накрая, Вие ми зададохте конкретен въпрос: искам ли да е сигурно българското небе. Разбира се, както всеки друг българин и може би дори повече, аз също желая българското небе да бъде добре защитено. Но що се отнася до конкретно зададения въпрос има ли възможност и обсъждало ли е Министерството на отбраната варианти да приеме нечии предложения за доставка на летателна техника, за това не съм подготвен да отговоря. Ако бъдете добър да зададете въпрос допълнително, ще направя проучване и ще Ви отговоря. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика, ако желае, има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин министър-председател. Отговорът ми е: точно за въпроса, за който споменахте накрая, беше адресиран към Вас и беше върнат от лицето Йордан Соколов, както винаги, когато не е удобно Жорж да пита нещо, което касае цял народ.
САЩ упражняват натиск върху Полша, Унгария и Чехия в момента за F-16. Но Унгария предпочете МИГ-29 и прави сделката сега с германо-руския концерн. Вие от тази трибуна преди две години и половина отказахте сделката с "МАПО" и "Росвооружение", на което аз направих гратисния период от 3 на 5 години, от 10 на 15 години плащанията и най-вече заплащането беше не с долари, а с бартер на селскостопанска продукция, създаване на 100 хил. работни места в Пловдив - окръг, и завод "Бенковски" - 3 хил. работни места за ремонти на семейството МИГ-21, МИГ-23 и МИГ-29. Вашите думи, цитирам, бяха, че Международният валутен фонд нямало да ни позволи. Това е елементарен бартер, а не покупка. И Международният валутен фонд няма нищо общо. И Вие казахте, че предпочитате Българи да се екипира с натовска техника. В момента виждате, нямаме пари за натовска техника. Следователно още един път Жорж е бил прав. Но кому е нужно да бъда прав, когато нашата армия в момента страда от нисък морал, в момента губим и капитани, старши лейтенанти, майори, отиват в бизнеса, провалят се там, остават на улицата. Няма никакви преквалификационни програми, които наистина цял свят осигурява не само за армията си, а и за загубата на работни места в обикновен завод. Но пък за армията, за офицерите, там, където народът е инвестирал толкова много пара те да знаят, да могат и да служат, ние ги губим постоянно.
Тъй че моят въпрос към Вас беше съвсем ясен и точен - след две години и половина сега ли ще се съгласите, че Вие отхвърихте сделката, която беше на четири часа от подписване от правителството на Софиянски, на два часа от подписването от правителството на Жан Виденов. И вие с лека ръка самоволно отказахте тази сделка и не желаехте да се занимавате с "руските производи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Сега разбирате, че F-16 и американските производи са вън от джоба на българина. Срам и позор! Нямаме защитено небе и Вие трябва да поемете вината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Както сам признахте, господин Ганчев, в самото начало като задавахте въпроса, така и сега, очевидно Вие разполагате с информация, която не съвпада с моята. Тя е неточна както за състоянието на армията, така и за съдбата на военнослужещите, които излизат в пенсия. Но аз не искам да се спирам на този въпрос.
Искам да Ви обърна внимание, че Вие очевидно не ме разбрахте, тъй като аз в отговора си казах, че България няма намерение - така се разбира от моя отговор - да закупува летателна техника. В бюджета за тази година не са предвидени такива средства. Вие ме попитахте дали ще бъдат предвидени в следващата година. Аз не познавам тази фаза на разработка на бюджета на Министерството на отбраната. Необходимо е да се зададе въпрос по съответния разбираем начин и да бъде поискана справка, за да се види докъде е стигнал процесът на съставянето на бюджета. Нито F16, нито МИГ-29, нито каквато и да било военна летателна техника не са предвидени да бъдат закупени през тази година в бюджета. И ние нямаме намерение да увеличаваме допълнително и без друго огромния размер на бюджета на Министерство на отбраната с допълнителни средства, тъй като и без друго, както Ви казах, той представлява 2,9 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Никой не заделя такива огромни средства като относителна тежест от страните, които кандидатстват за членство в НАТО и от страните, които са членки на НАТО в Европа. Това просто трябва да го разберем. България не може да превишава този военен бюджет.
В този смисъл, въобще не е нужно Международният валутен фонд да ни каже, че ние сме достигнали лимита на военните си разходи. И не трябва да вървим по-нагоре, напротив, трябва да намалим относително дела на военния бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Иван Генов да развие своя актуален въпрос.

ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин министър-председател! Стана традиция всяка година, примерно по това време, да Ви задавам актуален въпрос, предизвикан от незадоволителното състояние на българо-руските отношения. Нямам никакво намерение да се конфронтирам с Вас, но опозицията не може да е безразлична какво наследство ще получи, като поеме кормилото на властта след броени месеци. (Смях и оживление сред СДС.)
Вече четвърта година Вашето правителство няма разумна стратегия, конструктивен и отговорен подход към Русия. Създава се впечатление и у нас, и в чужбина, че се придържате към губеща тактическа схема за постоянно омаловажаване ролята на руския фактор на глобално, регионално и двустранно равнище. Това е в разрез дори с американската школа за политически реализъм, която издига в култ националния интерес. Вие, уважаеми господин министър-председател, считате ли, че днешното състояние на българо-руските отношения съответства на българския национален интерес? Не Ви ли безпокои това състояние?
Веднага искам да кажа, че далеч не оправдавам руските пропуски и неприемливи обвързвания при решаването на един или друг двустранен въпрос. Тях открито съм поставял на срещите с руски политици. Но хайде да видим как са нещата в собствения ни манастир година след Вашето посещение в Москва?
Политическото сътрудничество е епизодично, фрагментарно, нежелано. Повече от две седмици новият руски посланик бе заставен да чака връчването на акредитивните си писма. Не се кани на важни мероприятия. Срещата в Хисаря продължи българското игнориране на Русия в решаването на регионалната проблематика, което бе повод за специзявление на говорителя на руското външнополитическо ведомство. Не допуснахте руския мироопазващ контингент в Косово, за да премине той по-късно през Гърция и Македония.
Икономическите взаимоотноншения могат да се характеризират като стабилизация на дъното. Българският експорт намалява, дефицитът гони милиард долара. Повече от година няма заседание на Смесената комисия. Неотдавна бирени шатри обидно се издигнаха на самия паметник на Съветската армия.
Кога, уважаеми господин министър-председател, ще обуздаете Вашия международен фаворит господин Агов, чиито патологични антируски пристъпи тровят атмосферата в двустранните отношения? На последната сесия на Асамблеята на НАТО в Будапеща той за пореден път обвини Русия, че е против всякакво решение на Запада в Косово. Това предизвика всеобщо недоумение в залата и остра руска реакция. Преди това в София същият господин усети ръката на Москва в дестабилизирането на страната.
Докога, уважаеми господин премиер, ще позволявате Вашият военен министър да насажда антируски настроения и да играе ролята на некомпетентен търговски посредник? Номенклатурата на резервните части по дълга се отнася до вертолетите, а не до МИГ-29. Известен ли Ви е проектоконтрактът между България, Германия и Русия по модернизацията на МИГ-29?
И накрая, моят актуален въпрос има съществен нюанс относно Вашето виждане за необходимостта, ползата и целесъобразността от разговори - подчертавам разговори, а не преговори или питания, между България и Русия с оглед евентуалното по-нататъшно разширяване на НАТО. Разбира се, суверенно право на всяка държава е самостоятелно да решава участието или неучастието си в един или друг военнополитически съюз. Но дали е умно и перспективно това да става без диалог, без дипломатическа профилактика с Русия, която е неотменима част от всяка ефективна система за европейска и световна сигурност? В случая третата страна не е която и да е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Генов! Преди да отговоря на Вашия актуален въпрос, бих желал да напомня как той точно е поставен, а именно: как оценявате българо-руските отношения и има ли място за разговори между двете страни с оглед на по-нататъшното евентуално разширяване на НАТО?
Бих могъл да отговоря съвсем накратко на въпроса Ви: оценявам положително развитието на българо-руските отношения. Ние развиваме отношения с Руската федерация въз основа на разбирането за взаимно уважение и зачитане на интересите на двете страни и търсене на взаимна изгода. Привързаността към този основополагащ принцип на двустранните ни отношения е заявявана нееднократно и от наша, и от руска страна. Отчитайки обществено-политическата значимост на темата за българо-руските отношения и спекулациите на отделни политически сили по този проблем, ще се спра на два аспекта, които се съдържат във Вашия въпрос.
Преди всичко искам да подчертая важното значение на Руската федерация като външноикономически и външнополитически партньор. По въпроса за реалния интерес на България да развива активни връзки с Русия в различните области има съгласие между всички политически сили, което намери израз в приетата с консенсус на 24 октомври 1997 г. Декларация на Народното събрание за развитие на равноправни взаимноизгодни отношения с Руската федерация.
Второ, Република България разглежда Русия като стратегически партньор в сферата на търговско-икономическите, социалните и културните отношения, а така също и в борбата с трансграничната престъпност.
Основните моменти в нашия подход към развитието на българо-руските отношения включват стриктно съобразяване с нашия национален интерес, стремеж да подхождаме прагматично и без илюзии. Отношенията ни следва да бъдат ясни и предвидими, с добре очертана перспектива, да се развиват без идеологически предразсъдъци, като се уважават външнополитическите приоритети на всяка една от страните.
През мандата на нашето правителство политическият диалог се води на основата на равнопоставеността и прагматизма, протича в добронамерена и конструктивна атмосфера и са налице позитивни резултати. Осъществени се посещения в Руската федерация на българския президент, председателя на Народното събрание, министър-председателя и министъра на външните работи. Ответни визити са направили председателят на Съвета на Федералното събрание и министърът на външните работи на Русия. Тези визити дадоха важен принос за утвърждаване на новия климат в двустранните връзки, за оформяне на политическата рамка на българо-руските отношения в новите международни условия и днешните реалности в двете страни; спомогнаха за по-нататъшно утвърждаване на съвременните принципи и подходи за развитие на двустранните отношения и отбелязаха завършека на периода на лъкатушене на българо-руските отношения.
Особено важно значение за нас има и изразената от руската страна позиция, че приема подхода на България и смята, че е необходимо двустранните отношения да бъдат изчистени от идеологическите наслоения от миналото. Важно политическо значение има и публично обявената оценка от руска страна за особената и значима роля на България като стабилизиращ фактор на Балканите.
Разрешете ми да се спра на някои актуални въпроси на двустранните отношения в търговско-икономическата област. Усилията ни са насочени към активизиране и възможно по-бързо преодоляване на проблемите, натрупани в периода до 1997 г., сред които са изплащането на руския дълг от 100 млн. щатски долара към България, решаването на въпроса за така наречената пререгистрация на недвижимите руски имоти в България от името на Руската федерация, регулирането на други финансови въпроси, преодоляването на съществуващия спад в стокообмена между двете страни, преодоляване на значителния за нас отрицателен търговски баланс, който се запазва като тенденция и усъвършенстване структурата на стокообмена.
С визираните и други икономически въпроси ще се занимае Седмата сесия на Междуправителствената българо-руска комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество, която ще се проведе в София през есента на тази година. В рамките на тази комисия по отделни направления и проблеми са изградени и функционират редица работни групи, в това число Постоянната група по въпросите на военнотехническото сътрудничество. Очевидната причина за забавяне на заседанието на Смесената комисия бяха проведените избори за президент и изборът на ново правителство в Русия, както и обстоятелството, че председателят на Смесената комисия в момента е министър-председател на Руската федерация.
Завършвайки отговора по първата част на Вашия въпрос, бих искал да маркирам някои нови положителни моменти в търговско-икономическите отношения.
Първо, важно значение за по-нататъшното развитие на сътрудничеството в енергийната област имат подписаните споразумения за увеличване на количествата на транзита на руски природен газ, като в доставката на тръби и оборудване ще участват руски фирми. Нашата страна стриктно изпълнява договореностите по доставката и транзита на руски газ и разширяването на газопреносната мрежа.
Продажбата на 58 на сто от най-големия на Балканския полуостров нефтопреработвателен комбинат "Нефтохим" - Бургас на руската компания "ЛУКойл", е първата сделка на страната ни със стратегически инвеститор от Русия и опровергава всички критики срещу нашата политика на приватизация.
На следващо място - споразумението за участие на руски фирми в модернизацията на АЕЦ "Козлодуй" и гаранционни споразумения от името на страната с "Експорт-импорт банк" на Руската федерация в размер на 80 млн. щатски долара за финансиране на руското участие в модернизацията на Пети и Шести блок на АЕЦ "Козлодуй".
На следващо място ще посоча отпуснатия близо 50 млн. щатски долара заем за развитие на инфраструктурата на "Булгаргаз" за пренос на руски газ за трети страни.
На следващо място ще акцентирам върху активизиране на сътрудничеството между регионите на двете страни, както и между столиците им. В ход е подготовката за откриване на Дом на Москва в София и Дом на София в Москва.
По втората част на Вашия въпрос бих могъл да отбележа, че кандидатурата на България за членство в НАТО е продиктувана от жизненоважен национален интерес, за чието реализиране страната ни отстоява и ще продължава да отстоява своето суверенно право за избор на съюзници и гаранции за националната си сигурност. Считаме за недопустимо и неприемливо въпросът за нашето членство в Съюза да бъде поставян в зависимост от волята и интересите на трети страни. Бъдещото разширяване на НАТО следва да се обуславя единствено от два фактора - желанието и ангажираността на Съюза да продължи политиката на отворени врати и волята на България за пълноправно членство в НАТО и способността ни да поемаме съюзните задължения и отговорности.
Разширяването на НАТО с трети страни от Централна Европа - Полша, Унгария и Чехия, ясно показа, че този процес допринася за укрепване на общата сигурност в Европа и не е насочен срещу Русия или която и да е друга държава. Същевременно ние разбираме значението на Русия в оформянето на архитектурата на сигурност в Европа и се стремим да допринасяме за приобщаването на тази държава към евроатлантическата общност.
За нас отношенията на НАТО с Русия и основополагащите документи, на основата на които те се развиват, са част от механизмите за сигурност и стабилност чрез сътрудничество в евроатлантическия регион. В този смисъл приветстваме тенденцията към нормализиране на диалога между Русия и НАТО.
Разглеждаме като много положителен сигнал, че Русия възприе балансиран подход по отношение на нашия стремеж за интегриране в европейските и евроатлантическите структури. Двустранните отношения след 1997 г. се развиват по начин, който поставя акцент върху това, което обединява двете страни и допринася за решаването на действителните и практически въпроси на двустранното сътрудничество.
Позицията на политическото ръководство на Русия след 1997 г. ясно сочи, че Русия уважава суверенното право на България да избира гаранциите на своята сигурност.
Искам изрично да подчертая, че между България и Русия не съществуват политически проблеми, включително и в контекста на евроатлантическия избор на нашата страна. Няма и не може да има обвързване на развитието на двустранните отношения с условия и уговорки, свързани с националните интереси на нашата страна.
По оценка на ръководителите на двете правителства, дадена на срещата през юни 1999 г. в Москва, в двустранните отношения отсъстват политически проблеми, а нерешените въпроси нямат политическо измерение.
От името на правителството аз мога да заявя, че ние високо ценим ролята на Русия в приемането на Резолюция 12-44, а впоследствие и на Споразумението за единно командване и въвеждането на силите на КФОР, които дадоха възможност да бъдат върнат депортираните косовски албанци и по този начин да се намери решение на най-острия проблем, който възникна в Югоизточна Европа. Благодаря. (Частични ръкопляскания от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика, ако желае, има думата господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Тук имаше аплодисменти като тези в правителствената ВИП зала, когато се връщаше героят Бакърджиев!...
Уважаеми господин министър-председател, дипломацията е силно оръжие в ръцете на компетентни и широкоскроени политици, но в неумели ръце е мина. Много добре е да имаме отлични отношения със САЩ, но не и когато това е за сметка на други отношения. Голямата дипломация предполага перфектни отношения с нарастващ брой партньори.
Очевидно е, че сегашното българско правителство не проявява нужното политическо уважение към Русия, затова да не се изненадваме, че утре за България могат да се отредят едва 5 на сто от нефтопровода Бургас - Александруполис, че цените на природния газ от Русия могат да бъдат и по-лоши от явното предателство на Бакърджиев. Нима не се разбира, че с пълноценно сътрудничество с Русия пътят ни към Европейския съюз ще бъде и по-кратък, и по-стойностен? Защо се позволява българският военен министър да компрометира военно-техническото сътрудничество с Русия и да сее илюзии, че Украйна може да го подмени без руско съгласие? Как може да се пренебрегва дългата съвместна работа на такава корпорация като "Даймлер - Крайслер" с български и руски специалисти по модернизирането на "МИГ-29"? Само в Източна Европа има повече от 120 такива самолета. Тази корпорация е с над 300 млрд. долара оборот и това, което предлага, е вече реалност в Германия, а работата на завод "Бенковски"? Вместо това слушаме чалгата на Ноев за "F-16".
Уважаеми господин премиер, утре Русия и САЩ ще се разберат по големите въпроси от международния дневен ред. Къде сме ние с тази политика към Русия? Искате или не, българо-руските отношения са част от съдбата на народа. Тази съдба не позволява военни бази у нас, насочени на изток.
Веднъж Вие изложихте странно виждане за развитието на отношенията ни с Русия: видите ли, те щели да зависят от отношението на Русия с НАТО. А сега дори не допускате разговори, дипломатическа профилактика по темата с Русия. Това е непоследователност и израз на слабост, скрити намерения, недостатъчност във външната политика. Благодаря ви.
И Ви давам едно от произведенията на тази корпорация. (Връчва папка с документи на министър-председателя.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят Иван Костов за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Само една дуплика, господин председател.
Аз искам да напомня във връзка с това, което съм казал и на което държа, че това, което съм казал, започва да се реализира в българското Народно събрание, а именно, че отношенията на България към Русия ще бъдат съгласувани с отношенията на Европейския съюз към Русия. И пример за това е съвсем наскоро приетата обща позиция от Народното събрание по нашата обща политика и политика на сигурност с Европейския съюз. Тоест, това, което съм казал, то вече започна да става политическа практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Александър Каракачанов да развие свое питане.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, уважаеми господин председател!
Тук се задават въпроси за нашите отношения с Русия, като се вадят от контекста на една обща политическа линия, външнополитическа линия, защото очевидно е, че задаващите въпросите като са казали, че ще влизат в НАТО заедно с, така да се каже, управляващите, малко странно е да задават тези въпроси за Русия, затова аз ще ги задам по-директно и не толкова за Русия, а за тази външнополитическа линия, която провеждате като курс.
Аз ги задавам от името на Зелената партия и от името на гражданските комитети за неприсъединяване към всякакви военни блокове, така наречените "Комитети "Не!".
НАТО е всъщност основната и бих казал единствена реална цел на вашата външна политика. Даже Европа фактически се гледа през призмата на този въпрос.
Целта на една външна политика във всяка една нормална държава би трябвало да бъде преди всичко икономическите интереси на тази държава, на нейните жители.
Второто, естествено, това е сигурността, но на него в момента няма да се спирам, защото ние видяхме каква сигурност ни гарантира НАТО, когато беше войната в Югославия. Писмото, което Ви пратиха и с което ужким гарантираха тази сигурност, просто беше толкова нещастно, бих казал, че даже вашата пропаганда се отказа да го рекламира.
Затова аз ще се спра наистина по въпроса за икономическите интереси от тази външна политика, която вие провеждате.
Вие, господин министър-председател, много добре знаете, че България е държава с отворена икономика. Огромна част от брутния вътрешен продукт е свързан с вноса и износа. Огромно значение в тази връзка имат външните пазари на нашата държава. Огромно значение имат също така и взаимоотношенията с всички възможни икономически партньори, особено с големите такива, включително и Русия, за която преди малко стана дума.
Но аз бих казал: вашата външна политика, на която, както казах основният и бих казал единственият стожер е да влезем в НАТО на всяка цена, доведе ли до увеличаване на тези външни пазари? Умножиха ли се нашите икономически партньори? Увеличи ли се вносът и износът? Не! Няма нито един факт на реална икономическа изгода от този външнополитически курс през последните 10 години. Обратното, аз ще Ви дам няколко примера за огромния икономически ущърб, който получи България вследствие на този необмислен курс. Ние унищожихме Военнопромишления комплекс. Унищожихме го именно в угода на този курс. Да не Ви давам конкретните примери, как това стана. Питайте Сопот, Карлово и Казанлък какво мислят по тези неща. Ние спряхме взаимоотношенията с арабския свят. И загубихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Каракачанов, не се отклонявайте от питането си.

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Аз не се отклонявам, господин председател, ако трябва, прочетете после моето питане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Забравили сте какво е питането Ви. (Реплика на Жорж Ганчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А Вие пък не се обаждайте оттам.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Много Ви моля, господин председател, не е коректно това, което правите. Ако трябва прочетете после стенограмата и ще разберете смисъла на моето питане.
Ние спряхме взаимоотношенията с арабския свят и сега загубихме с това милиарди също долари... И нямаше да имаме проблема...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Втори път Ви правя бележка, господин Каракачанов, съгласно правилника ще Ви отнема думата.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Аз задавам именно в контекста на тази политика въпроса, който в момента ще формулирам. Така че, моля Ви се, изслушайте до края...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да Ви изслушам. Въпросът Ви е каква е политиката на правителството.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Ние се превърнахме в очите на Русия във враг и неудобен икономически партньор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Слушайте сега...
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Значи изводът за тази политика е, че тя е погрешна. Но, вървейки към една погрешна посока, аз задавам вече конкретния въпрос: ние можем в тази посока да вървим веднъж по асфалтов път, можем да вървим по черния кален път, по който в момента вървим.
И тук е точно въпросът: правейки тази огромна грешка, ще направим ли още една, искайки, и самите предлагайки се, в България да бъдат настанени военни бази на Съединените американски щати, без предварително да сме влезли в НАТО? Това наистина е принципен въпрос. Но, за да се разбере основата на този въпрос, именно за това, господин председател, и тук се обръщам към Вас, аз трябваше да обясня неговия контекст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да. Психиката ни към арабските страни е в съвсем близка връзка с това.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Господин председател, много Ви моля, нека да не правим този диалог. Аз мисля, че трябва да го правя с министър-председателя, а не с Вас.
Защото големият въпрос, който възниква, е каква е ползата ни, даже бих казал тази малка полза в рамките на тази голяма грешна политика, която се провежда, а от предоставянето предварително на Съединените щати на българска територия? Каква е тази полза? Посочете я! Каква е ползата за нашата сигурност? Е, тогава вече може да се направят съответни изводи. (Министър-председателят Иван Костов се смее.)
Господин министър-председател, аз разбирам за самочувствието, което Вие казвате, че може би за Вас е прекалено голямо, което демонстрирам. Но аз ще Ви попитам следното: какво е Вашето самочувствие като човек, който е управлявал в две министерства два пъти - от 1991 г. насам? Сега министър-председател 4 години. И вследствие на тези управления 10 години България върви надолу. Къде е Вашето самочувствие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов. (Неразбираема реплика на Жорж Ганчев.)
Господин Ганчев, правя Ви бележка! Пазете тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Каракачанов, еднозначният отговор на поставения от Вас въпрос относно възможността България да предостави земя и държавно имущество с цел създаване на военни бази на НАТО преди да станем членове на тази организация - този проблем не е на дневен ред нито за българското правителство, нито за НАТО. Благодаря. (Смях в опозицията, ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Господин Каракачанов имате право на два уточняващи въпроса.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Господин министър-председател, очаквах, че Вашият отговор ще бъде такъв не за друго, а защото нашата политика е, и външната политика напомня малко, в народа това го казват "Отговорът на девойката - аз ти казвам не, ама ти знай, че е да". Затова нека да говорим все пак от гледна точка на интересите на България.
Аз ще приема, че Вие нямате на дневен ред този въпрос, макар че не зная защо е на дневен ред на президента, който постоянно даже моли и умолява да бъдат настанени такива бази. Той е на дневен ред на хора, които са Ви пряко подчинени. Ако на президента Вие не можете да правите забележки, то тогава направете забележки на Вашите военни, които излизат в пресата с такива изявления.
Затова все пак аз бих Ви помолил да кажете Вашите поне мисли по въпроса за това имаме ли ние интерес наистина такива бази, преди да влезем в НАТО, да бъдат настанени на наша територия? Защото може пък утре да получите това писмо с предложения?
Второ. Нека все пак в рамките на Вашата по-добра информираност, опровергайте моите думи за поне някакъв икономически интерес, който ние ще имаме веднъж от настаняването на базите и второ, което е по-важното, от този външнополитически курс, който Вие възприехте, и който за съжаление и БСП също възприе, но това е, както се казва, техен проблем. И, за да може българският народ, който няма Вашето самочувствие, да добие и той самочувствието, че това, което се прави в България, е в негов интерес.
Защото, господин министър-председател, тук преди малко се поиска от някого, не можах да разбера от кой народен представител, неговото питане да излезе по-напред във връзка с това, че в Неделино и в тези райони хората нямат какво да ядат. Вие унищожихте "Горубсо", Вие също така не изкупувате тютюна. Единственото, което им остана, са картофите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Каракачанов, пак се отклонявате.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: И тази стока те не могат да продадат поради вноса отвън. А вас не Ви интересуват тези проблеми! Съчетайте ги някак си, обяснете какво печелим тогава ние с това влизане в НАТО!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз се боя, че няма основа за сериозна дискусия дори на базата на Вашите питания, господин Каракачанов, защото Вие получихте един отговор на една инсинуация, която се опитахте да направите в парламента. Сега се опитвате да продължите тази инсинуация. Вероятно очаквате от нея да се роди нещичко. Но аз просто не желая да участвам в такъв замисъл.
Все пак, от уважение към Народното събрание, аз ще кажа какво мисля, като напомня каква практика имаше тук самото Народно събрание и правителството по време на решаването на един от най-трудните въпроси на националната сигурност на страната, а именно предоставянето на въздушно пространство на Република България за въздушните операции в Съюзна република Югославия във връзка с омиротворяването на Косово. Тогава се оказа, че правно-нормативната основа, която е подписана по времето на предишния парламент и внесена от предишното правителство, Вие тук сте прав, това е Българската социалистическа партия, а именно Споразумението за партньорство за мир с Протокола и със Съпътстващото споразумение за статута на войските, така нареченото Споразумение СОФА. Та тази правна нормативна основа, казвам, не беше достатъчна, за да се разреши въпросът за допуска на българска територия на тези войски и за техните операции.
Ето защо, тогава Вие си спомняте много добре, много бързо, експедитивно, но и в условията на изключително трудна ситуация беше изработено споразумение. Това, което Вие наричате тогава "хвърчаща гаранция", беше част от това споразумение. А именно самото споразумение за пребиваването и преминаването на войските на НАТО през територията на страната със съпътстващата гаранция за националната сигурност на страната. Бяха договорени от българското правителство и бяха гласувани от това Народно събрание. Те показаха, точно тази практика показа, че в случай на нужда българското законодателство и правно-нормативната основа, която имаме с НАТО, не позволяват бързо, оперативно реагиране на екстремни ситуации, каквато беше ситуацията в Югославия.
Ето защо в доклада, който ви е раздаден, е казано, че трябва да се работи, да се усъвършенства тази правно-нормативна основа, така че да се направи облекчен режимът за пребиваване и преминаване на войски през територията на нашата страна и на страните от НАТО, така както се полага в тези случаи. Това мога да кажа по Вашия първи въпрос.
По втория въпрос - по отношение на икономическите изгоди. Икономическите изгоди могат да бъдат проследени, без да бъдат доказвани, с други думи, от начина, по който реагираха чуждестранните инвеститори на приемането на Полша, Унгария и Чехия. В годината след приемането на тези страни ние виждаме бум на инвестициите. В момента в Полша има повече чуждестранни инвестиции, отколкото в цяла Югоизточна Европа, включително Турция. Аз нямам нужда да Ви доказвам други преимущества на едно членство на България в НАТО. Защото съвсем ясно е, че за всеки чуждестранен инвеститор е важен политическият риск за неговите инвестиции. Политическият риск за България в средносрочен аспект, както отбеляза Мулди съвсем наскоро, е висок. И Вие сам можете да се досетите защо е висок политическият риск. Политическият риск ще бъде нищожен след приемането на България в НАТО и в краткосрочен, и в средносрочен, и в дългосрочен период.
Ето защо България много бързо ще стане място на много силен икономически растеж, на гарантирана бизнессреда, на развитие, на технологически напредък след приемането ни в НАТО. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Господин министър-председател, втората част на Вашия отговор си заслужава наистина един дебат, който за съжаление не се провежда в нашето общество. Но аз ще Ви отговоря съвсем кратко. По Вашата логика излиза, че политически риск в България няма да има, когато тук ще бъдат щиковете на НАТО. Значи, това е логиката на Вашия отговор. От това не следват никакви икономически последствия. И това, което казахте за Полша, за съжаление, също не е вярно. Полша не тръгна напред, защото, видите ли, влезе в НАТО, а защото там бяха създадени съответните икономически условия. Аз сега нямам време, за да Ви ги преразкажа, но Вие, предполагам, ги знаете по-добре от мен.
Така че аз просто бих Ви посъветвал: не казвайте такива фрази от рода на това, че когато дойде НАТО, тук ще има политическа стабилност, защото звучи като окупация. Затова много Ви моля, изложете в някое Ваше изказване икономическите последствия, които ще дойдат от нашата икономика, а не от присъствието на НАТО тук, защото това просто не е вярно и звучи много опасно.
А по въпроса за това дали ние имаме изгода, ние имаме изгода да бъдем по средата между много полюси, които се създават в този свят. И това ще бъде не само полюсът в Съединените американски щати, но и Китай, но и Русия, но и Япония, и Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Стана странна ситуация - господин Каракачанов се подложи на контрол от страна на премиера, защото започна да отговаря на мои въпроси. Аз нямам въпроси към Вас. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Така че взимам думата само за едно нещо - да отстраня едно абсолютно недоразумение, което е толкова въпиющо, че аз се изумявам как сте могли да го допуснете. НАТО не идва никъде, то не отива с щикове. Няма такова нещо! Вие живеете в някакъв друг свят! Няма НАТО с щикове, където и да било.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Каракачанов, седнете прилично.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Така че, Вие просто сте се заблудили по отношение на естеството на отношенията. Става въпрос за ценностна, става въпрос за правна, става въпрос за идейна близост, за цивилизационна близост, става въпрос за принадлежност към една колективна система за сигурност, която не е свързана с идване на НАТО тук, която да крепи режим. Това много ми напомня една друга ситуация, станала в 1944 г., но не искам да правя аналогии. Сигурен съм, че Вие не мислите по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Валентин Симов да развие своето питане.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Благодаря. За протокола: Валентин Симов, 29.Хасковски избирателен район, независим, от Зелената партия.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето питане е във връзка с Постановление  № 500 на Министерския съвет от 30 декември, което е публикувано в "Държавен вестник", бр. 6 от 16 януари 1998 г. В постановлението, в § 57 се създава нов чл. 120а в Правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищно устройство. Въз основа на промяната на този правилник настъпва едно законотворчество от общински съвети и от отделни кметове.
Моето питане се отнася до Вас, уважаеми господин министър-председател, тъй като считам, че по този начин се изменя чл. 197 от Закона за териториалното и селищното устройство. Там ясно е казано кой и по какъв ред определя правото да се поставят временни съоръжения. С изменението на постановлението всъщност Вие изменяте закона, което не би следвало да става, тъй като в чл. 20 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е указано, че такива функции могат да се възлагат само със закон, а не с изменение на правилника. В тази връзка възникват редица жалби, тъй като в чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове е казано, че ако нормативен акт от по-висока степен или постановление, правилник, наредби, инструкции противоречат всъщност на нормативен акт от по-висока степен, тогава правораздавателните органи прилагат по-високата степен акт.
Следователно, тук възниква въпросът: трябва ли, след като вие сте приели чл. 120а с това постановление и сте изменили правилника, редица дребни търговци да завеждат съдебни дела, за да установят законността на чл. 197 от ЗТСУ? В тази връзка, Сдружението на дребните търговци се е обръщало и в момента има над сто дела в Софийския съд. Предполага се, че такива дела ще бъдат заведени и в останалите съдилища из страната.
Ето защо, уважаеми господин министър-председател, моето питане към Вас е: ще направите ли нещо във връзка с това да се отмени чл. 120а от Правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищното устройство или в противен случай да кажем ясно на заинтересованите лица да търсят правдата чрез съда; второ, кои са причините за това законотворчество на Министерския съвет? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Симов! Член 197, ал. 1 от Закона за териториалното и селищно устройство е обща разпоредба, която регламентира използването на части от тротоари, улични платна и свободни обществени места за две групи от дейности, които могат да се разрешават: първо, за строителни площадки, за стоварване на строителни и други материали, отпадъци, сгурии, изкопни маси, стоки, машини, амбалаж и други и, второ, за разполагане на павилиони, будки, рекламни витрини, сергии и други във връзка с разносната търговия.
Определен е компетентният орган, който разрешава -съответните служби при общините, след съгласуване със службите по безопасността на движението при Министерството на вътрешните работи.
В Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство е указан редът за прилагане на Разпоредбата по чл. 197, ал. 1 от ЗТСУ и допълнителните изисквания в зависимост от спецификата на дейностите, които могат да се разрешават. Съгласно чл. 213, за строителните площадки разрешението е на техническата служба на общината. Съгласно чл. 120, за разполагане на съоръженията за търговия - маси, павилиони, кабини и други, които са преместваеми, разрешението за поставяне е по ред, установен с наредба на общинския съвет.
В този смисъл не е налице противоречие между разпоредбите на Закона за териториалното и селищно устройство и Правилника за неговото прилагане, който детайлизира и адресира, по-скоро, текстовете.
Считам за неправилно Вашето тълкувание, че с подзаконов нормативен акт в Правилника за приложение на Закона за териториалното и селищно устройство и по-специално чл. 120а се възлагат функции на общинския съвет, което може да стане единствено със закон. Няма противоречие, тъй като точно по силата на чл. 20 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, който Вие цитирате, общинският съвет е органът, който е задължен да определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите по чл. 11. А те са в случая: устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея, благоустрояването и комуналните дейности, улици, площадни пространства, паркове, градини, озеленяване, улично осветление и други. И точно затова в разпоредбите на чл. 120а от Правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищно устройство е регламентирано, че общинският съвет като орган на местното самоуправление и като местен орган по градоустройството, строителството, архитектурата и благоустройството установява реда за разрешаване поставянето на преместваеми съоръжения. Това е в съответствие с разпоредбите и на чл. 4, ал. 1 от Закона за териториалното и селищно устройство, чл. 20, 21, 22 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 8 от Закона за нормативните актове.
Именно в изпълнението на горните разпоредби редица общински съвети приеха наредби или предоставиха правомощия на кметовете на общините да регламентират реда за разрешаване на временни съоръжения за търговия и реклама, а преди това да се регламентира в чл. 120а от Правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищно устройство. Очевидно те са почерпили от закона тези правомощия.
Следва да се обърне внимание на обстоятелствата, които наложиха да се въведе разпоредбата на чл. 120а от Правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищно устройство. Динамичните социално-икономически промени в страната наложиха нова функционалнопространствена организация на урбанизираната среда особено в големите градове и в курортните комплекси.
Едновременно с положителните промени бяха отчетени и някои негативни явления. Временни постройки, павилиони, сергии и други съоръжения завзеха територии, предназначени за широк обществен достъп, пешеходни и площадни пространства, площи за озеленяване. Значителна част от тях не са съобразени с градоустройствените, архитектурно-художествените, техническите, санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и норми.
Въз основа на изложеното става ясно, че няма необходимост от отменяне на чл. 120а от Правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищно устройство. Тази разпоредба не противоречи на нормативен акт от по-висока степен и с нея е дадена правна възможност да се уредят конкретни обществени отношения съобразно предоставените със закон правомощия и компетентност.
В проекта на Закон за устройство на територията, приет на първо четене от Народното събрание, е предвиден регламент за разрешаване разполагането на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане - спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други, които не са трайно свързани с терена по ред, аналогичен на реда, който сега действа в чл. 120а от Правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищно устройство.
Законопроектът в момента се обсъжда в парламентарната Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство преди разглеждането му на второ четене в пленарна зала. С неговото приемане от вас, народните представители, ще се създаде ясна и трайна законова уредба и по отношение на тези обществени отношения, предмет на настоящото питане. Ако вие имате възражения, това е моментът, в който да ги отправите от трибуната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
За два уточняващи въпроса има думата господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър-председател, всъщност моята хипотеза, продължавам да твърдя, е, че не може с правилника да се изменя реда, който е описан в закона. Това са две думички, но са много съществени. В закона е казано "съответната служба", а изведнъж Вие с постановлението давате права на общинския съвет. Аз съм напълно съгласен с Вас, че това трябва да бъде в приоритетите на общинските съвети, те да го решават, но нека тогава да изменим закона. В случая чл. 197 е категоричен по отношение на това кой го изпълнява - "съответната служба".
Изведнъж настъпва едно законотворчество. Общинският съвет в София приема една наредба въз основа на Постановление № 120А, кметовете на разни райони започват да си сключват някакви договори за наем, вместо да искат такса. На отделни места се събира и наем, и такса. И настъпва един пълен хаос. Даже при мен има една жалба за кмета на Люлин, който в договора е посочил такива неща, които аз напълно бих възприел като член на Зелената партия, защото там пише, че наемателят трябва да се ангажира да окоси тревата, да поддържа площта и не знам си още какво да прави. Това е добре, но оттук нататък си задавам и един въпрос: тогава къде отиват данъците, които ние плащаме и данъците за благоустройство? Къде са те?
Трябва да създадем наистина едно трайно отношение и да регламентираме ясно тези права. Пак повтарям, напълно съм съгласен, че това трябва да се извършва от съответните общински съвети, но докато новият Закон за устройство на територията влезе в сила, съществува един дуализъм. И аз искам този дуализъм да бъде премахнат, а не да пращаме хората в съда, да правят ненужни разходи, да им създаваме ненужни проблеми, вместо да ги оставим спокойно да се грижат за залъка си, който и без това не е много голям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Симов, ако ми позволите две думи. Няма противоречие. Наредбата, която урежда реда за издаване на разрешение, не може да бъде издавана от службата, издава се от общинския съвет. А въз основа на тази наредба за всеки конкретен случай разрешение се дава, както си е по закон, от съответните служби.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим, от място): По реда на закона, господин председател, а не с изменение на правилника от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В закона няма установен ред. Законът препраща към правилника.
Последното питане към министър-председателя е от народния представител Румен Такоров, който има думата да го развие.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! На 8 февруари 1999 г. Министерският съвет приема Решение № 75 за определя срока за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи за завършване на основен ремонт на сграден фонд от областните администрации през 1999 г. В него Вие определяте срока на 30 юни 1999 г. и решавате договорите за възлагане на държавни поръчки да се сключват по реда на чл. 53, т. 5, чл. 58, т. 9 от Закона за възлагане на държавни и общински поръчки. Или Вие забранявате на областните управители да възлагат държавна поръчка чрез търг или конкурс и ги задължавате да отиват към пряко договаряне дори с един участник. Става въпрос общо за 3 млн. 241 хил. лв. Или ако използваме формулата "Божков", това прави 324 хил. лв. свободен финансов потенциал.
Тази форма на договаряне се прилага според закона за възлагане на държавни и общински поръчки: при извършване на спешна дейност за предотвратяване или отстраняване на последици от аварии, при стихийни бедствия; когато съществува опасност за здравето и живота на хората, за имуществото или за възникването на щети в големи размери; когато поръчката може да се осъществи само от едното лице; когато публикуването на условията на конкурса или търга би могло да застраши отбраната или сигурността на страната - и още няколко все в тази насока.
Освен този факт има и други, които смущават и могат трудно да се обяснят, като например защо отпуснатата субсидия на седем от деветте съществуващи области е по-голяма от тази, предвидена в чл. 8 на Закона за държавния бюджет на Република България, който третира само девет области, въпреки че от тях са се роили няколко нови области или територията на областта, населението, проблемите, ангажиментите са се намалили с пъти, но субсидията от бюджета са увеличава няколко пъти.
Примери в потвърждение на казаното. Бургаска област. Когато в нея са били областите Бургас, Сливен и Ямбол, е имала субсидия 454 хил. лв., а без Сливенска и Ямболска област новата Бургаска област има субсидия от 519 хил. лв. Варненска област с областите Варна, Добрич и Шумен е имала субсидия 490 хил. лв., а само новата Варненска област - 540 хил. лв. Пловдивска област с областите Пловдив и Пазарджик - 416 хил. лв., а само новата Пловдивска област - 528 хил. лв. Друг пример. Ловешка област има субсидия 376 хил. лв., когато в нея са били областите Велико Търново, Габрово, Плевен и Ловеч. И ако сумираме субсидиите на тези нови области, ще получим сумата от 1 млн. 862 хил. лв. или пет пъти повече от тази, когато Ловеч е била една област. Същата е картинката в Русенска, Хасковска, Монтанска и други области.
Тези пари са отпуснати предимно за да се подобри административното обслужване на населението, но за съжаление, господин Костов, Вие ги наляхте във Вашата партийна мелница, която се оказа вятърна, на местните избори. И не се разбра къде се отвя този полагащ Ви се по партийните канони свободен финансов потенциал. Но не е само парите, а и функциите, които изпълняваха вашите областни администрации, бяха свързани единствено с провеждане на изборите през 1999 г. Те не се занимаваха с нищо друго. И Вие сам се убедихте в това, когато навсякъде, когато посещавахте областите в предизборния период, те Ви посрещаха в ремонтираните сгради на областната администрация. В Търговище дори тържествено прерязахте лентата, няколко месеца след като беше изтекъл срокът по Решение на Министерския съвет № 75.
Уважаеми господин Костов, от гореизложеното възникват няколко въпроса, на които моля да ми отговорите.
Коя беше аварията или стихийното бедствие, опасността за здравето и живота на хората и тяхното имущество, с какво бе застрашена отбраната и сигурността на страната, че Министерският съвет взе Решение № 75 за договаряне с един участник?
Защо беше отпусната огромната сума от 3 млн. 241 хил. лв. за придобиване на капиталови разходи и колко от тях се усвоиха до 30 юни 1999 г., както е в постановлението?
Колко от областните управители са нарушили Закона за възлагане на държавни и общински поръчки при изпълнението на Решение на Министерския съвет № 75 и по-точно чл. 5, ал. 3 и, ако са го нарушили, какви санкции сте предприели или ще предприемете?
И не на последно място, не считате ли, че с това решение се създадоха предпоставки за корупция? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Такоров! Съгласно отменения на 26 юни 1999 г. Закон за възлагане на държавни и обществени поръчки, прякото договаряне е един от начините за възлагане на поръчки, който се прилага в изрично посочените от закона случаи, съдържащи се в разпоредбите на чл. 53 и чл. 58 от закона. Вие цитирате извършването на спешна дейност за предотвратяване или за отстраняване на последици от аварии, природни или стихийни бедствия, когато съществува опасност за здравето и живота на хората, което е само едно от основанията - подчертавам това - за провеждане на пряко договаряне. С него не се изчерпват предвидените от закона хипотези.
Съгласно чл. 53, пряко договаряне с няколко участници се прилага при 5 самостоятелни основания, едно от които е чл. 53, т. 5, а именно: когато срокът за изпълнение на поръчката е определен със закон или с акт на Министерския съвет.
Член 58 урежда 9 алтернативни хипотези, при които се провежда пряко договаряне с един участник, и съдържа аналогична на цитираната по-горе разпоредба - чл. 58, т. 9, съгласно която сключването на договор за възлагане на държавна или общинска поръчка чрез пряко договаряне се прилага, когато срокът за изпълнение на поръчката е определен със закон или с акт на Министерския съвет.
Решение № 75 на Министерския съвет от 8 февруари 1999 г. е прието, с оглед на тези разпоредби и с цел ускоряване процеса на изграждане на новите областни администрации. Следва да се отбележи, че това решение е прието от Министерския съвет като колективен орган на изпълнителната власт, а не еднолично от министър-председателя. Както ви е известно, след приемането на Закона за обществените поръчки, тази правна възможност, а това става чак на 22 юни 1999 г., тази правна възможност отпадна.
Ще ви припомня поредицата от нормативни актове, свързани с конституирането на областните администрации.
На 28 декември 1998 г. беше обнародван в "Държавен вестник" Закона за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. С промяната на чл. 6 беше определено разделянето на територията на 28 области. С Указ № 1 от 8 януари 1999 г. президентът на Република България утвърди границите и административните центрове на 28-те области.
На 13 януари 1999 г. Министерският съвет прие Постановление № 4, с което беше изменено и допълнено Постановление № 431 от 1997 г., за определяне на основните функции, структурата и числеността на областните администрации. С Решение № 45 на Министерския съвет от 1 февруари същата година бяха назначени 28-те областни управители. С приемането на Постановление № 33 от 22 февруари областните управители бяха определени за второстепенни разпоредители с бюджетни средства към Министерския съвет.
Цитираното от Вас Решение № 75 от 8 февруари 1999 г. за определяне срок за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи и извършване на основен ремонт на сграден фонд за областните администрации от областите е с определен срок за изпълнение 30 юни 1999 г. За капиталови разходи на областните администрации през 1999 г. са утвърдени 3 045 430 лв., а не 3 241 000, както се твърди във Вашия актуален въпрос. Сумата включва както новите, така и съществуващите 9 областни администрации в съотношение 2 857 430 лв. за новообразуваните и 188 000 лв. за старите областни администрации. Цитираното от Вас Решение № 75 на Министерския съвет от 1999 г. се отнася само до първата сума. През март 1999 г. са преведени в новосъздадените областни администрации за капиталови разходи 2 820 000 лв., а остатъкът от 37 430 лв. е преведен през юни същата година.
По отчетни данни през 1999 г. са изразходвани от новосъздадените областни администрации 3 102 741 лв. и от останалите 9 стари областни администрации - 156 042 лв. или общо 3 258 783 лв. Увеличението от 213 353 лв. е за сметка на капиталовите разходи на Министерския съвет.
Направените разходи са:
- за основен ремонт на сгради - 1 689 205 лв.;
- за придобиване на дълготрайни материални активи - 1 524 895 лв., от които: за обзавеждане 683 003 лв.; за машини и съоръжения - 841 892 лв. и за нематериални дълготрайни активи - 44 683 лв.
От предоставените ми справки се вижда, че към 30 юни 1999 г. - периодът, за който питате - изпълнението на капиталовите разходи е 2 583 650 лв. или 84,84 на сто от общите капиталови разходи.
Разпределението е съответно:
- за основен ремонт - 1 367 970 лв. спрямо 1 689 205 лв. или 80,98 на сто;
- за придобиване на дълготрайни материални активи - 78,49 на сто;
- за нематериални - 42,5 на сто.
Изпълнението на първите два показателя дава възможност да се каже, че за този макар и кратък срок областните управители са съумели да се справят и да създадат условия за функционирането на областните администрации.
Относно Вашия въпрос има ли областни управители, нарушили чл. 5, ал. 3 от Закона за възлагане на държавните и общински поръчки - тоест, необнародвали решението за възлагане на държавната поръчка в "Държавен вестник" и в два централни ежедневника, Ви отговарям, че действително са налице пропуски. Областната администрация на Стара Загора е обнародвала решението за възлагане в "Държавен вестник" бр. 34 от 13 април 1999 г. Останалите не са изпълнили изискването за обнародване в "Държавен вестник", но е възможно да са направили това в два централни ежедневника. Нещо, което ние не успяхме да проверим досега.
Действително, констатирано е неспазване и изискването за обнародване, което наред с други установени нарушения е мотивът за персонални смени на 9 от областните управители. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Такоров има думата за два уточняващи въпроса. Заповядайте.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Костов, ще Ви дам отговора на Муравей Радев от 2 декември за сумите, които говоря, и вие се разберете във вашия кабинет кой говори истината - Вие или Муравей Радев.
Но, Вие сте абсолютно прав, че с изключение на Стара Загора нито една областна администрация не е изпълнила изискванията на чл. 5, ал. 3. Никъде не са публикувани търговете. А, ако видите и на Стара Загора, че то е от 1 юни в "Държавен вестник". И аз Ви питам: до 1 юни не можеха ли да се проведат нормални процедури, търгове и конкурси и да участват не само по един - ваша избрана фирма, или да участват всички, както се полага в България? И Вие изместихте въпросът, може би, но така Ви е по-изгодно.
Но, уважаеми господин Костов, корумпиран е не само този, който взема подкуп, а този, който създава условия и предпоставки за него. А именно, в България истинската, но желана от вас корупция е във финансиране на собствената ви партия. И когато това се направи в партийна повеля, тежко и горко на управлявания народ от управляващата партия.
Именно с Решение на Министерския съвет № 75 се прави заобикаляне на нормативната уредба за сметка на реализиране на партийни и частни интереси за сметка на обществените. Когато в една областна администрация - не говоря за областните управители - няма нито един назначен, който да няма синя партийна книжка или политическата сила е назначила само свои проверени кадри, с което е превърнала частния партиен интерес във всеобщ, което се изразява в тотален контрол над държавната администрация, партийната йерархия става държавно бюрократична.
Казаното тук може да се охарактеризира ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ: ... само с едно - това е форма на политическа корупция или по-точно патронаж и нелегитимен лобизъм.
Господин Костов, искам да отговорите на следните ....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече. (Председателят изключва микрофоните.)
Времето Ви изтече, господин Такоров. Чувате ме добре.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, встрани от микрофоните): Искам министър-председателят да ми отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами задайте си въпросите.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, встрани от микрофоните.): Дайте ми време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Как ще Ви дам време извън правилника? Две минути не Ви стигнаха да зададете два въпроса.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, встрани от микрофоните): Ще ми го приспаднете от другото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да Ви се спести. Има си процедура.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, встрани от микрофоните): А как ще ми отговори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На нищо няма да Ви отговори, като не можете да задавате въпроси. Научете се да задавате въпроси и да Ви се отговаря. Защо ми се сърдите на мен?
Има думата министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: От това, което чух и което трябваше да бъде два уточняващи въпроса, имаше едни неаргументирани и недоказани твърдения, които Вие сигурно... (Неразбираема реплика от народния представител Румен Такоров.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Те си остават за Ваша сметка. Така го мислите, така го казвате. Вие сте народен представител, така сте преценили, така говорите. Но очевидно Вие не може да очаквате, че без факти и без ясни аргументи не можете да водите дискусия в Народното събрание по време на парламентарен контрол над правителството. Мисля, че това го разбирате.
Тук имаше един единствен въпрос, по-скоро упрек, че има несъответствие в числата между моя отговор и отговора на господин Муравей Радев. Аз ще проверя това несъответствие и ще установим точно на какво се дължи и ще Ви информирам писмено, дори и да не ме попитате допълнително. Но сега не съм в състояние да кажа в какво се състои това несъответствие.

Що се отнася до отправения упрек за това, че много бързо трябваше да бъдат формирани областните управи, аз мисля, че всички в тази зала разбирате колко безпредметно е да се настоява, че е укоримо да се създават администрации там, където не е имало такива. Очевидно трябва да се извършат разходи, очевидно трябва да се извършат капиталови разходи, очевидно трябва да се бърза, за да могат тези администрации да започнат да функционират и това има обективно обяснение във функциите, които тези нови администрации имат да изпълняват според закона.
Така че това всъщност е истинският аргумент за Решение № 75, което Вие атакувате тук във Вашето питане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Господин председател, имам чувството, че се намирам на 100 метра гладко бягане. И дано някога, когато ме гледате отзад, ме оприличите на Екатерина Михайлова, защото като се обърна това не може да бъде, и да ми дадете 30 секунди повече време да приказвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Чувството Ви лъже, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ: Господин Костов, исках да Ви попитам дали има в отпуснатите средства за капиталните вложения разплатени средства за луксозно офис-оборудване? И ще Ви кажа, че на практика такова има. Но Вие казвате, че за предната година са трябвали много капитални вложения, защото трябвало да стартира областната администрация. Тогава как ще ми обясните, че тази година са отпуснати 3 млн. 409 хил. лева, или с 200 хил. лева повече, отколкото предходната година? И за какво са отпуснати тези средства? За 85 броя климатици. Първенци са в Сливен с 15 броя, по 10 - Видин и Пазарджик; компютри 64: област София - 15 броя, Търговище - 10, Търново - 11; мобифони: Търговище - 6 броя, Русе - 3 джи ес ема, Ямбол - 2; лаптопи във Враца и в Плевен; 15 броя леки коли, от които трите са във Враца, в Хасково, във Видин и в Разград по две.
Но не ми е ясно как ще закупите 15 броя автомобили, както Муравей пише в отговора ми, по средна цена от 14 хил. лева. Запорожчици ли ще купувате?
Защо е тази фрапираща разлика? През 1999 г. още на 2 февруари се взема решение да бъдат разходвани тези средства до 30 юни. А тази година още до м. юни няма разпределение на тези пари. Ами много ясно - няма избори, няма защо тези пари, които ще се акумулират, може и в края на годината да се акумулират в края на краищата. Защо когато поискахме на общините тези средства, които им се полагат за строителство, да се дават първото тримесечие, Вие отклонихте този въпрос?
Но въпреки всичко, Вие, господин Костов, навсякъде казвате, че реформата трябва да се поеме навсякъде еднакво. Но защо учителите, общините, лекарите не могат да си получат заплатите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече. (Шум и реплики от ДЛ.)
Научете се да задавате актуални въпроси и питания. Има ограничения във времето.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Въпросите са неудобни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не са неудобни, господин Димитров. Не са неудобни, ами вашите хора не могат да си зададат въпросите. Научете ги, ако имате по-голям опит от тях. (Шум и реплики от ДЛ.) Рядко виждаме господин Такоров тук, поне като излезе, да излезе подготвен.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: На въпроса, който тук допълнително беше поставен, аз отговарям така: за обзавеждане са отпуснати 683 003 лева. Това беше в моя отговор. Обзавеждането е стандартно. То едва ли може да бъде охарактеризирано като луксозно. Въпреки това ще направя специално проучване, за да отговоря дали има луксозно обзавеждане.
Аз разбирам от Вас, че е голям грях да се купят за областните ръководства компютри, да се купи обзавеждане, да се купи това, което е необходимо за работата им. Много се боя, че в България наистина много хора преживявайки трудности, чувайки за тези закупени компютри, тези климатични инсталации, това обзавеждане, си мислят, че управляващите харчат пари, без да има нужда за това. А всъщност, за да се стане една модерна, европейска или дори, ако искате, българска администрация, дори българска да се формира наново, трябва да се направят начални разходи. Без начални разходи не може да има администрация.
Аз мисля, че некрасива злоупотреба с чувствата на хората е в момента да се изброяват колите, които са необходими очевидно на областния управител там, където примерно има по 13 или по 15 общини, които той трябва да посещава. Пита се: как да тръгне? Пеш ли, господин Такоров, или как да посети тези общински съвети, как да участва в този контрол, който трябва да упражнява на място? Как да стане това нещо? Как да се дава информация на гражданите, без да има компютри, без да се поддържа база данни и т.н.? Такова нещо не може да стане. Ние администрацията не можем да я върнем назад. (Реплики от Румен Такоров.)
Ами тогава бъдете така добър, поставете ми въпрос, напишете дали колите са луксозно оборудване за областните администрации; напишете ми дали считате, че компютрите за луксозно обзавеждане, за да мога да съм наясно какво във Вашите представи е луксозно и какво не е луксозно, за да мога да Ви отговоря. Защото може да се случи така, че неща, които по целия свят се считат за крайно необходими атрибути на една администрация, Вие по странни причини да считате за луксозно обзавеждане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура думата има господин Такоров. Дано наистина да е процедура, защото иначе ще Ви накажа.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! За да не бъда отстранен от залата, искам процедура: да ми разрешите да връча на господин Иван Костов "Държавен вестник", където пише, че областна администрация Стара Загора иска луксозно офис-обзавеждане...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Връчете вестника, а не четете тук.
РУМЕН ТАКОРОВ: Искам това да му дам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Дайте му го.
Преминаваме към отговори на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Евгени Чачев.
Първият актуален въпрос е от народните представители Иван Борисов и Петър Башикаров. Има думата Иван Борисов да развие актуалния въпрос.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, господин премиер, господин министър, уважаеми колеги народни представители! Този актуален въпрос внесохме с народния представител Петър Башикаров, споделяйки тревогата на пътуващите по магистралите "Хемус" и "Тракия".
Господин Чачев, на всички е известно, че десетки километри по главните пътища "Тракия" и "Хемус" вече са останали без предпазни мрежи. В този си вид нашите автомагистрали не отговарят дори на елементарни изисквания. Задължително е при този клас пътища ограничаването на достъпа на пешеходци, животни и каруци да е 100-процентово. Огромни рискове от катастрофи крият десетките черни пътища, които излизат на магистралите, където няма огради.
Всичко това създава предпоставки за тежки пътнотранспортни произшествия. През последните години на магистралите "Хемус" и "Тракия" бяха дадени много човешки жертви. Всички катастрофи са станали на места, където липсват огражденията. Предпазната мрежа е скъпоструваща пътна принадлежност. Над 30 лева е цената й на един линеен метър. За съжаление големият проблем тук са кражбите. Знаем, че през 1994 г. беше пуснат в експлоатация по автомагистрала "Тракия" участък с дължина 32,5 км с обща дължина на оградната мрежа 65 км. Само две години по-късно, тоест, през 1996 г. там не беше останал нито един метър от тези 65 км мрежа. Аналогична е картината и на останалите автомагистрални участъци в страната. Краде се не само оградната мрежа, крадат се и коловете, които поддържат мрежата. Към края на миналата година от магистралите "Тракия" и "Хемус" липсваха общо 100 км оградна мрежа, което прави 50 км двустранни ограждения.
Още по-тревожна е обстановката през тази година. Там, където все още има останала мрежа, тя продължава да се краде. Нова не се монтира.


Господин Чачев, вероятно Вие знаете, че аналогичен актуален въпрос за мрежите край автомагистралите беше внесен през миналата година. В отговор на мой актуален въпрос на 10 декември 1999 г. от парламентарната трибуна господин Евгений Бакърджиев заяви, цитирам:
"В програмата на Главно управление "Пътища" за 2000 г. е предвидено поетапно попълване на липсващата мрежа по автомагистралите "Хемус" и "Тракия". За следващата - 2000 г., са предвидени средства за възстановяване изцяло на тези участъци, от които оградната мрежа е демонтирана. В рехабилитацията на всеки един от участъците по пътя на "Хемус" и "Тракия" задължително се предвижда подмяна на оградната мрежа. През 2000 г., господин Борисов, ще затворим всички допуснати дотук отваряния в пътните участъци. През следващата година ще бъдат възстановени всички участъци. Имате моята дума."
Край на цитата. Стенограмата е от 10 декември 1999 г.
Господин Чачев, на 16 март 2000 г. беше приет новият Закон за пътищата, съгласно който предпазната оградна мрежа е включена като задължителен елемент от принадлежностите на пътя.
Ние с колегата Бакърджиев питаме: Имате ли намерение да създавате организация за възстановяване на мрежите край автомагистралите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Евгени Чачев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Борисов! Изобщо няма спор относно значението на оградната предпазна мрежа като необходима пътна принадлежност за обезпечаване сигурността и безопасността на движение по нашите автомагистрали.
В рамките на парламентарния контрол през миналата 1999 г. вие подробно сте запознати и с отношението на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към този проблем, и с мерките за неговото решаване, включително и чрез въвеждането на нов тип предпазна мрежа, предназначена да намали възможността за кражби и повреди.
Известно Ви е също, че не се допуска въвеждане в експлоатация на нов автомагистрален участък, без да е монтирана предпазната мрежа. Задължително при рехабилитацията на участъци от магистралите се възстановява липсващата оградна мрежа. През 1999 г. беше възстановена открадната предпазна мрежа в участъка Шумен - Варна с обща дължина 52 км. До края на същата година е възстановена и липсващата оградна мрежа на рехабилитирания 66-километров участък на автомагистрала "Хемус", общо с дължина 132 км.
За съжаление вече са установени нови кражби и прекъсвания на предпазната мрежа на различни места както от стария - ромбовиден - тип мрежа - имам предвид от нулевия до 44 километър - така и от новия тип предпазна мрежа - с несиметрична плетка - от 44 до 66 километър и то двустранно.
В програмата на Главно управление на пътищата за настоящата 2000 г. е предвидено монтиране на оградна предпазна мрежа, както следва:
- на първо място, възстановяване на липсваща предпазна мрежа - повредена или открадната - при изпълнение на цялостната рехабилитация на автомагистрала "Тракия" в участъка от 90-ия до 120-ия километър, общо 60 км. мрежа;
- при рехабилитацията на 4-километров участък от автомагистрала "Черно море" - 8 км. предпазна мрежа;
- по допълнителната ремонтна програма извън участъците в рехабилитация се предвижда възстановяване на още около 30 км. оградна мрежа по автомагистрала "Тракия".
В настоящия момент тече процедурата по възлагане на обществена поръчка специално за нея.
На второ място, нова оградна мрежа ще се монтира през настоящата година на подготвения за въвеждане в експлоатация участък от автомагистрала "Хемус" от 66-и до 70-и километър в участъка Пловдив - Оризово от автомагистрала "Тракия" - 12 км. или общо до края на настоящата 2000 г. по нашите магистрали поетапно ще бъдат монтирани 113 км. оградна мрежа.
Уважаеми господин Борисов, проблемът с липсващата предпазна мрежа по автомагистралите действително е много сериозен и аз съм особено благодарен за възможността той да бъде поставен чрез парламентарната трибуна на общественото внимание. Защото този проблем не може да бъде решен окончателно единствено с усилията и мерките от страна на Главно управление на пътищата и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за възстановяване на откраднатата и повредената мрежа по автомагистралите.
Ние изпълняваме и ще продължим да изпълняваме ангажиментите си в тази насока. Но както знаете, предпазната оградна мрежа е много скъпа пътна принадлежност. Самият Вие казахте, че цената надвишава 30 лв. на линеен метър. И наистина се получава един затворен кръг на изразходване на значителни финансови средства без ефект, ако не намалеят кражбите и повредите. Това зависи и от работата на органите и институциите, отговарящи за сигурността и безопасността по нашите пътища, и от ефективното прилагане на санкциите, предвидени в новия Закон за пътищата, и най-вече - от всички нас, от цялото ни общество, от нашето съзнание, от нашия ангажимент, от нашия граждански дълг и отговорност. Защото става дума за сигурността, здравето и живота на всички пътуващи по пътищата на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Чачев.
За реплика има думата господин Иван Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин министър, аз отново ще си позволя да цитирам стенограмата от 10 декември м.г. Цитирам дословно: "През следващата година ще бъде възстановена оградната мрежа по автомагистралите "Хемус" и "Тракия" на 100 процента. Имате моята дума."
Слушах внимателно Вашия отговор, вероятно и не само аз. Това, което цитирах, бяха думи на Евгений Бакърджиев от 10 декември 1999 г. Това беше и последният актуален въпрос към него в ролята му на министър на регионалното развитие и благоустройството.
Това, което чухме от Вас сега, ако добре Ви разбрах, разбирам, че се прави сериозно отстъпление от казаното от Бакърджиев. Вие говорите за определени участъци, които ще бъдат възстановени. А той беше абсолютно категоричен в края на миналата година, че на 100 процента ще бъде възстановено всичко.
Аз пътувам всяка седмица по магистрала "Хемус". Миналата седмица с колегите Папаризов, Петър Димитров и Койчев пътувахме по магистрала "Тракия". Трябва да ви кажа, че нито по "Хемус", нито по "Тракия" аз и моите колеги видяхме един метър да е сменен. Един метър не видяхме да е сменен или поне да се прави някаква организация за възстановяване на мрежата.
Аз вярвам в това, което Вие говорите, но вярвам и на очите си. Не видях никъде възстановена мрежа. Виждам, че тази, която все още е останала, продължава да се разграбва. Загиват хора. Няма да цитирам случаите през тази година, Вие ги знаете.
Моята молба е, все пак, ако имате възможност, от трибуната на българския парламент бихте ли казали кога по Вашите разчети се предвижда окончателно да бъдат възстановени огражденията по българските магистрали. Може да не е до края на този месец, може да не е дори до края на годината, може да се каже, че това ще стане следващата година. Но нека нашите сънародници чуят и знаят, че това се предвижда да се прави, че министерството мисли по този въпрос, че един ден, дай Боже, това ще стане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви.
Има думата министър Евгени Чачев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Благодаря Ви! Уважаеми господин Борисов, ние правим всичко възможно на 100 процента да осигурим българските магистрали с оградна мрежа. На Вас Ви е пределно ясно, че за това са необходими значителни финансови ресурси. Тези цифри, които Ви споменах - имам предвид дължината в километри - са залегнали в бюджета на Главно управление на пътищата за тази година. Ние разчитаме на допълнителни средства, които ще постъпят в бюджета в края на месец август и ще увеличим темпа на възстановяване на откраднатата оградна мрежа.
За съжаление обаче, това, което казах в отговора си, в новите участъци, където оградната мрежа е изпълнена, има отново кражби. За тази цел е създадена междуведомствена работна група с експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на вътрешните работи, респективно службите на КАТ, и Министерството на транспорта и съобщенията за създаване на по-голям контрол върху движението по магистралите, с оглед предотвратяване на по-нататъшни кражби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
От името на парламентарна група има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! На финала сме на една гореща юлска седмица, седмица, през която слънцето надмина себе си през последните 100 години. Но за съжаление, и управляващите не останаха по-долу и въпреки усилията вятърът на промяната да ни разхлади, той се оказа по-горещ и от най-страшните юлски жеги.
За пореден път тази седмица станахме свидетели отново на фанфари, на радост и на ликуване, отново на похвални слова за кабинета "Костов". Явно месец юли е любимият на Съюза на демократичните сили, защото мисля, че изпусталелият българин ще си спомни, че през юли 1998 г. бяха обещани 10 млрд. долара инвестиции, които да ни освежат, така и още ги няма тези милиарди долари за освежаване. През юли 1999 г. тук, от тази трибуна, тържествено беше обявен краят на реформата, а тази година, в началото на този юли, министър-председателят бавно и полека, тихичко се промъкна в парламента в последните 15 минути на пленарно заседание, за да представи като колосален успех на правителството едно поредно оперативно договаряне с мисията на Международния валутен фонд. Само че не разбрахме ясно за кого и против кого е успехът.
Напоследък се натрапва впечатление, че Международният валутен фонд не отстоява интересите на България и структурната реформа, и че екипът на Командира като един Дан Колов го бори на тепиха. Реално ли е това?
В интерес на истината трябва да отбележим, че през последните седмици и дни икономическата политика на правителството претърпя промени и те плътно се доближават до това, което Българската социалистическа партия настоява повече от 3 години.
В резултат на тази метаморфоза Съюзът на демократичните сили декларира, че ще възприеме разумната политика на експортно ориентиран растеж и стимулиране на износа, че ще стимулира инвестиции в нови предприятия, дейности и технологии, че ще се откажете от политиката на евтина работна ръка и, макар и минимално и символично, ще повишите доходите.
Ние приемаме тази промяна, макар и само декларирана, но сме обезпокоени от средствата, които ще се използват за реализацията й. Вече предупредихме, че с очакваните големи продажби държавният бюджет ще се лиши от над 500 млн. лв. Административното, предизборно и доста съмнително задържане на някои текущи цени, ще доведе до инфлационен натиск, който в голяма степен ще рефлектира в следващата година. Ще стане ясно, че предприетите предизборни мерки ще се стоварят след месеци и ще доведат до една нова финансова и валутна криза, която лесно може да прерасне в социална и социално-икономически взрив.
Аз не зная кого мамите с 13-тата заплата и коледните добавки на пенсионерите. Не ви ли стана ясно вече, че народът живее в условия на смазваща бедност? Не се ли срамува Муравей да обявява, че доходите на населението са се увеличили с 500 долара? Бих попитала: кои доходи, господин Радев? Но току-що чухме отговора, че това са парите за областните управи, за компютри, за скъпоструващи коли и за други луксове, които управляващите току-що признаха.
Може би е редно да запитам обаче, тъй като в европейските страни така се правело по стандарт и се правело модерна администрация, да знаете друга европейска страна и друго време в България, в най-новата й история, когато хората, крачещи и бъркащи в кофите за боклук, са повече от кучетата, освен времето, което е ваше? Аз такова не знам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: 1996 г., госпожо Масларова. Знаем го.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: За какви нови 50 000 работни места надувате фанфарите, след като сме на първо място в Европа по безработица с близо 20 на сто безработица? 721 000 гърла, от които 220 000 млади, чакат на трудовата борса. За едно работно място се борят близо 50 човека, и то сега, когато има сезонна заетост, а на есен?
За какво бурно развитие на частния сектор дуете фанфари, когато за 3 години неговият дял в брутния продукт скромно е нараснал с 0,6 на сто?
Каква е тази шумотевица и това бързане около приватизацията? Може би трябва да припомня БТК и новите условия, които ни поставят. Защо я форсирате силово? Защото философията на бързата приватизация на всяка цена е философия за създаване на икономическа среда, благоприятна среда за корупция. А там вие сте специалисти.
Тази седмица госпожица Михайлова ни зарадва с една добра вест: че Европейският парламент е поръчал България да отпадне от негативния списък. Това е чудесно! Ние всички се радваме. Само че защо го използвахте за евтина пропаганда и обвинихте БСП за нещо, за което не е виновна?
Може би не знаете, но за да знаят българските граждани трябва да кажем, че до 1989 г., при социализма, България имаше безвизов режим с всички скандинавски страни и двустранни спогодби за безвизови контакти с много западни страни. Само че, когато другите социалистически страни - бивши, през 1992 г. си подновиха двустранните договори, тогава този титан на дипломацията, вашият външен министър, именуващ се Стоян Ганев, метеше със синята метла из министерството и беше тръгнал по дипломатически, както се полага, да съди Съветския съюз. Та затова пропусна сроковете да поднови договорите и затова попаднахме в този Шенгенски списък, и то с усилията, мъдростта и таланта на целия Съюз на демократичните сили.
Така че не ни заблуждавайте, по пътя за Шенген има още много време, много крачки и ние всички ще се радваме бързо да го извървим.
Искам обаче да спра вниманието на това, че много от нещата, които вие говорите, са само приказки, а реалностите ги няма. Тази седмица вие, които се кълнете, че искате българското селско стопанство и икономика да заработят, не приехте нищо в един прогресивен закон - Закона за кооперациите. Защо? Отговорът е: за да пречите. За да пречите на развитието на една от най-прогресивните форми на собственост, каквато е кооперативната.
А законите, свързани с лекарствените средства и лечебните заведения? Все ми се иска да ви попитам: как така, когато изпробваме системата за преброяване на населението, правим експеримент в община Ихтиман? А от 1 юли цял един народ е поставен да бъде експериментиран от една твърдоглава и, бих казала, неправомерно прилагана форма на провеждане на здравната реформа.
Все в тази посока трябва да кажа, че вие, инициирайки и хвърляйки прах във взора на българския народ, приехме тук, в парламента, и промени в Закона за адвокатурата. Скрихте си главата като щрауса в пясъка, за да прикриете бездействието си цяла година и некадърната си дипломатическа политика във връзка с нашите сънародници в Либия.
Да продължа ли, че в седмицата на изгубеното време вие направихте и поправки в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Цялото Народно събрание, уважаеми дами и господа, трябваше да губи време, за да промени нещо, с което миналата година ви убеждаваха и парламентарни, и извънпарламентарни сили. Но вие тогава бързахте, вие работихте по формулата, че изборите се правят с бой и с пари.
Така че бих могла да обобщя, слушайки и отговорите на министър-председателя днес, че всичко дотук казано е една седмица на много думи и хвалби, на много популизъм и лъжи.
Затова Парламентарната група на Демократичната левица предупреждава обществеността, а и международните финансови институции, да следят не какво декларирате, а какво правите. Отговорност вие ще носите, колкото и да искате да я избегнете, и колкото и да искате да я прехвърлите на всички нас. Жалкото е, че последствията ще ги носи целокупният български народ, но ние се надяваме, че този път той ще ви накаже сурово. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народната представителка Татяна Дончева да развие своя актуален въпрос. (Шум и реплики в залата.)
Моля, тишина!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа! Опасявам се, че освен лъжи и популизъм правителството на СДС и мнозинството, и гравитиращите около управляващата партия люде извършват и действия - действия по приватизацията, които по своите мащаби могат да се равнят само със социалистическото строителство!
Известно е, че към идването на СДС на власт едно от най-мощните строителни обединения е "Хидрострой". "Хидрострой" е едно изключително предприятие, което е било едно от най-крупните в България за язовирно, магистрално и пр. строителство. С идването на СДС на власт то, разбира се, е разбито на 30-ина парчета, наречени еднолични АД. Такова, разбира се, е изградено и с център Търново и неговият борд на директорите е изграден по депутатска поръчка, като е спазен добре балансът между габровското и търновското СДС. В това отношение госпожа Бончева, господин Радонов и тогавашният областен управител на Ловешка област господин Илиян Обретенов са се погрижили.
Още в края на 1997 г. се получава писмо да се подготвят предприятията за приватизация. Но, видно, СДС не е събрало кураж две години. Сега обаче, колкото повече наближава краят, толкова повече се бърза. В края на 1998 г. с писмо на областния управител Илиян Обретенов на тогавашната Ловешка област "Хидроизграждане" АД, Велико Търново, е разделено на две - Габровско и Търновско, за да може по-добре да се балансират интересите на СДС-депутатите. В габровското предприятие обаче попадат нови фигури. Господи Вътю Цанков е изпратен от много близката до сърцето на господин Обретенов фирма "Димас" - нещо известно на габровската общественост, и още няколко души, които на първо време се покриват просто като работещи в предприятието.
Разбира се, в борда заема и своето място председателката на младежката организация на СДС Мария Недева, която има две години и половина стаж!
И така предприятието се подготвя за приватизация, която става в края на 1999 г. РМД-то, разбира се, е направено, преди да се обяви от тогавашния министър Евгений Бакърджиев приватизацията и доста преди който и да е да знае за нея. Това, Подписката на акционерите е прелюбопитна, но, разбира се, с нея ще ви запозная след отговора на министър Чачев.
Сега само ще го попитам извършена ли е приватизацията ,в полза на кого и при какви условия?
Имам още една секунда, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нямате нито една. Две просрочихте!
Има думата министър Чачев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Дончева! Във връзка със зададения от Вас въпрос относно приватизацията на "Хидрострой-99" ЕАД, гр. Габрово, Ви информирам: процедурата за приватизация на дружеството е открита със заповед РД 02-14-26-14 от 7.12.1999 г., обн. в "Държавен вестник", бр.110 от 1999 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В нея се забранява извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи за дружеството, сключване на договори за дялово участие, наем, съвместна дейност, обезпечаване на вземания и сключване на договори за кредит.
Със същата заповед се определя продажбата на акции в размер на 5 на сто от капитала да се извърши чрез централизиран публичен търг и се обявява начална дата за продажба при облекчени условия на акции в размер до 20 на сто от капитала на дружеството.
Със заповед № РД 02-14-207 от 2.02.т.г., на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и чл. 2 от Наредбата за конкурсите е обявена продажбата на 75 на сто от акциите от капитала на "Хидрострой-99" ЕАД да се извърши чрез публично оповестен конкурс.
В същата заповед е одобрена конкурсната документация и са определени конкурсните условия. Заповедта е обнародвана в "Държавен вестник", бр. 19 от т.г.
Съгласно Наредбата за конкурсите същата е публикувана и в два централни ежедневника - в. "Сега" и "Стандарт" и в местния вестник "Габрово днес". След изтичане на обявения срок за подаване на предложения и оферти назначената конкурсна комисия е извършила оценка на подадените предложения, която е отразена в индивидуални таблици за оценка на всеки член от комисията.
На основание чл. 10, ал. 1 от Наредбата за конкурсите, конкурсната комисия е изготвяла мотивиран доклад до органа по чл. 3, който съдържа предложение за определяне на участник, спечелил конкурса, и класиране по ред на следващите участници, съобразно удовлетворението на конкурсните условия.
Със Заповед № РД 02-14-629 от 30.03.т.г. е определен участникът, спечелил конкурса за продажбата на 75 на сто от акциите на капитала на "Хидрострой-99" ЕАД, Габрово, а именно - "Хидрострой инвест" АД, гр. Габрово. Със същата заповед, на основание чл. 16 от Закона за административното производство е допуснато предварително изпълнение и са освободени депозитите на другите участници в конкурса - "Хидрострой-2000" АД, гр. Трявна, "Димас" АД, гр. Габрово и Петър Тонев Петров. На 6 април т.г. е сключен договор за продажба след проведен публично оповестен конкурс на 75 на сто от акциите на капитала на "Хидрострой-99" ЕАД, гр. Габрово, между Министерство на регионалното развитие и благоустройството в качеството му на продавач, и "Хидрострой инвест" АД, гр. Габрово, в качеството му на купувач, при следните условия: цена на продадените акции - 628 хил. лв. при съотношение на плащане - 30 на сто в лева чрез банков превод и 70 на сто - чрез други платежни средства.
Купувачът се задължава:
1. да заплати цената на акциите по начин и срокове, съгласно договора;
2. да запази основния предмет на дейност на приватизираното дружество за срок от три години след окончателното заплащане на цената, но не по-кратък от три години след подписване на договора;
3. да не прехвърля закупени акции за срок от три години след окончателното изплащане, но също не по-кратък от три години от придобиването им. Всички сделки, извършени в нарушение на тези разпоредби, са нищожни;
4. да спазва всички нормативни документи, свързани с опазване на околната среда;
5. да извърши инвестиции в приватизираното дружество в размер на 350 хил. лв. за срок от три години;
6. да учреди в полза на продавача залог върху закупените акции и в срок до три месеца да представи надлежно доказателство за вписване на залога в търговския регистър на съответния окръжен съд;
7. да не допуска извършване на разпоредителни сделки с недвижими имоти на приватизираното дружество, чиято стойност надвишава 30 на сто от стойността на същите по баланса към 31.12.1999 г. за срок до окончателното изплащане на цената.
За сравнение искам да ви съобщя предложените условия от останалите оференти - участници в конкурса: "Хидрострой-2000" АД - 472 хил. лв.; "Димас" АД - 250 хил. лв.; "Хидрострой инвест", който е спечелил - 628 хил. лв., и Петър Петров - 500 хил. лв.
Уважаема госпожо Дончева, данните за извършената продажба, продадения обект, купувача, цената и условията на плащане са обнародвани в "Държавен вестник", бр. 44 от 2000 г. в съответствие с § 11, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

В заключение, искам да подчертая, че са спазени всички нормативни изисквания, свързани с приватизацията на "Хидрострой-99" ЕАД - гр. Габрово, и че приватизационната процедура е протекла при пълна прозрачност и коректност. И постигнатите параметри и договорености по приватизационната сделка са в полза на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Чачев.
За реплика, ако желае, има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря, господин Чачев. Много съм удовлетворена от отговора. Той илюстрира как по един законен начин можеш да си купиш нещо за без пари.
Списъкът на "Хидрострой инвест", РМД-приватизатора, включва 45 души, които купуват 50 хил. акции. Четиридесет и осем хиляди сто четиридесет и пет от тези 50 хил. са закупени от четири лица, както следва:
- инж. Гутю Гутев Цанков, даде на "Хидрострой" без ден стаж там от фирма "Димас" - друг участник в конкурса. Технологията на играене на залози на няколко коня, за да победим стопроцентово е известна;
- Мария Николаева Недева - 13 хил. 479;
- Илия Борисов Петров от фирма "Димас" - 10 хил.; и
- Йордан Колев Иванов от фирма "Димас" - 8 хил.
Всички останали са си закупили между 5 и 50 акции с изключение на двама отличника: един купил 300 и един 200.
Този приватизатор има контролен пакет акции, събран в тези лица. Единият има една година стаж в дружеството, другият - 5 месеца. Не говоря за юристката, председател на младежката организация на СДС, която с двете си години и половина трудов стаж сами съдете по какъв начин е платила 3 хил. и 370 нови лева за 25 на сто от акциите. Между другото, само тези четири души знаят, че могат да платят 25 на сто от акциите.
Аз искам вместо да ми отговаряте кое е законно и кое не, Вие първо да спазите това, което сте обещали на президента Стоянов, защото борбата между двата клана на СДС продължава и Вие знаете, че не става дума за хора на БСП, да направите ревизия, както сте му обещали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да уточните откъде са сумите, с които са платени акциите на РМД и първата вноска и кой е всъщност купувачът. Защото освен гравитиращия към фирма "Димас", друг не се очертава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Чачев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаема госпожо Дончева, всичко това, което изнесохте преди малко, е публикувано във в. "Пари", бр. 118...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): И в тази папка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, госпожа Дончева, седнете си на мястото.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Да, ще Ви отговоря. Брой 118 от 21.06.т.г., въз основа на чиято публикация аз съм сезирал Софийска градска прокуратура.
Освен това, има подадени молби до Върховния административен съд от Петър Петров и от фирма "Димас". Така че процедурата по проверката в момента тече. В момента, в който приключи, ще ви отговоря. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Каква процедура? Хайде да видим каква е процедурата.
Имате думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, желае ли господин министърът да му фотокопирам тази папка?
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Имам я.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Седнете си на мястото. Това не е процедура.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Значи нямате проблем да ми отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Седнете си на мястото, това не е процедура.
Госпожа Дончева, Вие за коя от неуспелите фирми толкова се вълнувате? (Оживление в залата.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): За младежката организация на СДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Станимир Калчевски да развие своето питане.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Обръщам се към Вас по повод на един проблем, който стои от 6, 7, 8 години в гр. Добрич и който може да прерасне в тежка политическа ситуация, криза, скандал, назовете го както искате, но въпросът е много остър. Състоянието на въпроса е следното.
Живеещите в бл. 1, бул. "25 септември" № 43 на ж.к. "Реджиите" в гр. Добрич, са работници от бившето СМК, "Строителни конструкции" ЕООД, "АСМ" ЕООД - гр. Добрич, "Монтстрой" АД - гр. Добрич, "Добротица" - БСК АД - гр. Добрич, "Гранит - Домостроене" АД - гр. Добрич и "Турист строй комерс" ЕООД. Тук виждам още няколко институции, които не съм споменал, като "Добротица - БСК" АД, "АСМ" АД, "Строителни конструкции", "Турист строй комерс" и т.н. Това са все служители с дългогодишен трудов стаж. Голяма част от тях са подали молба за закупуване на жилища. Определените условия за закупуването на жилища са много строги. Изискванията за това аз приложих към питането си. Едновременно с това наемите, които се заплащат за тях, непрекъснато растат от 100 лв. - стари недоминирани, цена на една стая през 1993 г. до 1500 лв. на квадратен метър, стари левове, разбира се, в момента. Сега пазарните цени на жилищата са от 6 до 11 хил. лева. Потърпевшите пишат писма до прокурора, областния управител с надежда за смекчаване на ценообразуването. Но развитие на въпроса няма. С този въпрос подробно са запознати Вашите служители от Министерство на регионалното развитие и благоустройството госпожа Гълъбова и господин Станков.
Пресата, масмедиите в региона са издигнали този проблем на ниво крупен скандал. От представената Ви касета ще добиете представа за окаяното състояние на блока. Вече 10 години без ремонт - сграда олющена, влага и мухъл навсякъде, асансьори не работят, ел.инсталацията по коридорите липсва, мазетата са извън всякакъв коментар в хигиенно-битово отношение, балкони в трагично състояние, някъде липсват прозорци, редица панели са напукани и т.н., и т.н. С две думи - тежка битова обстановка.
Не трябва ли в този си вид блокът да бъде подложен на адекватна оценка, а не завишена такава, както е в момента? Не бива оценката да се извършва от управителя на дружеството и от оценителя - "Добрич инвест", главения счетоводител Кръстю Георгиев и касиерката в бившата държавна фирма. Това е лично мое мнение, аз държа на него.
В момента потърпевшите служители са се отнесли до съдебните органи за изясняване на проблема, но съдебната е една - пази Боже!
Питането ми, господин министър, е следното. Бихте ли се наели да решите въпроса лично Вие, като разпоредите извършването на проверка за периода от началото на 90-те години, а не само за 1-2 години назад. И не е ли редно цените на тези "амортизирани жилища" да станат поносими и приемливи за живеещите 67 семейства?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за отговор министър Чачев.


МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Калчевски! Във връзка с Вашето питане разпоредих извършването на проверка на продажбите и отдаването под наем на жилища - дълготрайни материални активи, на "Туристстройкомерс" - гр. Добрич. Преди да Ви запозная с резултатите от проверката, искам да Ви информирам за статута на "Туристстройкомерс" ЕООД - Добрич, и принципите, свързани с управлението и разпореждането с имотите и вещите на търговските дружества с преобладаващо държавно участие.
"Туристстройкомерс" до 30 март т.г. е било еднолично търговско дружество с държавно имущество, регистрирано с Решение № 200 от 25 януари 1995 г. на Добричния окръжен съд. То е правоприемник на бившия Строително-монтажен комбинат и в капитала му са включени като дълготрайни материални активи имоти с комунално-битово предназначение, в това число жилищните блокове в жилищния комплекс "Реджията" - град Добрич. В тези блокове са настанени работници и служители на предприятията, правоприемници на бившия Строително-монтажен комбинат - Добрич.
В предмета на дейност на дружеството е включено и отдаването под наем на дълготрайни материални активи, тоест и на жилища. Следователно и от тази дейност дружеството трябва да може да покрива извършените разходи без да реализира загуби.
Второ, по смисъла на чл. 2, ал. 4 от Закона за държавната собственост (цитирам): "Имотите и вещите на търговските дружества не са държавна собственост дори, ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество". Те са корпоративна собственост и управлението и разпореждането с тези имоти се извършва в съответствие с определен от Министерския съвет ред, а именно Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията. Съгласно чл. 18а от него сключването на договори с работници и служители на търговски дружества за предоставяне под наем на жилища се извършва въз основа на заповед за настаняване, издадена от управителите, изпълнителните директори или председателите на управителните съвети на съответните дружества.
Прилаганите критерии в този случай са заложени в колективния трудов договор, в Закона за държавната собственост и правилника за неговото прилагане. Съгласно ал. 3 на чл. 18а от правилника, продажбата на жилища на работници и служители на търговски дружества се извършва с разрешение на едноличния собственик на капитала при условията и по реда на Закона за задълженията и договорите. Цените на обектите се определят съгласно глава седма от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост. За даване съгласие за покупко-продажба на жилища в Министерството на регионалното развитие и благоустройството са разработени указания, изпратени на всички предприятия, в които стриктно са заложени изискванията от цитираната нормативна уредба.
Конкретно за резултатите от проверката, която възложих:
За периода от 1993 до 1999 г. в Министерството на регионалното развитие са постъпили от управителите на "Туристстройкомерс" ЕООД - гр. Добрич, предложения за продажба на 144 броя жилища, в това число 120 броя в общежитията с № 1, 2 и 3. Получени са разрешения за 115 броя жилища, като са закупени само 60 от тях.
Продажбите на жилища в блок № 1, находящ се в кв. "Реджията" - Добрич, се забави поради необходимостта от промяна на статута на сградата от общежитие в жилища. Налагащите се промени в документите за собственост и узаконяване на извършените преустройства са приключили в началото на 1997 г. За периода от 1997 до 1999 г. в министерството са постъпили 63 предложения за продажба на жилища в блок № 1. Издадени са съгласия за 34 броя, а са закупени 13 апартамента.
Предложенията за продажби са изготвени в съответствие с допълнително споразумение към колективния трудов договор от 10 април 1998 г. и решение на жилищната комисия към дружеството за определяне начина за формиране на продажната цена. В дружеството са приети условия за покупка на ведомствени жилища, както следва: по цени, определени по глава седма от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост могат да закупят жилища наематели, които:
1. продължават да работят в предприятията - правоприемници на бившия Строително-монтажен комбинат - гр. Добрич;
2. работници и служители, съкратени по чл. 328 от Кодекса на труда от посочените по-горе предприятия;
3. пенсионирани в едно от посочените предприятия и имащи трудов стаж в него не по-малко от пет години.
Всички останали наематели заплащат жилищата по пазарни цени, определени от лицензиран оценител.
Тези условия, макар и строги според вас, за съжаление са в съответствие със Закона за държавната собственост, Правилника за неговото прилагане и чл. 18, ал. 3 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията.
Оценките са възложени на общинската фирма "Добричинвест" ЕООД - гр. Добрич. Тя извършва оценките на голяма част от имотите в общината и нямаме основание да предполагаме пристрастност, противоречаща на закона. По преценка на експерти в министерството оценките са реални. Последните, в зависимост от площта им, варират от 5500 лв. за жилище от 57 квадратни метра застроена площ до 7900 лв. за жилище от 73 квадратни метра застроена площ. Ясно е, че лошото състояние на сградата е взето под внимание от оценителите и е отразено в цените. Затова те са толкова ниски.
Не са основателни твърденията Ви, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството, областният управител, окръжната и районната прокуратура в Добрич не са взели отношение по проблемите на наемателите, касаещи закупуването на ведомствените жилища. С Писмо № 06-16-06 от 8 декември 1999 г. на областния управител на област Добрич, адресирано до жалбоподателите, подробно е анализиран случаят. Не са установени нарушения. Дори е обърнато внимание на лошото състояние на собствеността поради "вандалско отношение на наемателите, счупени прозорци, трайно повредени асансьори, свалени радиатори, изтръгнати санитарни уреди, начупени фаянсови плочки и др.".
По тази причина е естествено желанието на ръководството на "Туристстройкомерс" ЕООД за продажбата на жилищата с цел наемателите да станат техни собственици.
С Писмо № 7006 от 27.12.1999 г. началникът на районно звено "Полиция" при РДВР - гр. Добрич, е уведомил Регионалната дирекция за национален строителен контрол, която е структура на нашето министерство, за извършена проверка от Икономическата полиция, в която подробно са описани становищата на окръжната и районната прокуратури в град Добрич. Образуваната прокурорска преписка № 5230 от 8 декември 1999 г. е приключила с мнение за прекратяване поради липса на данни за извършено престъпление.
Относно наемните цени - съгласно чл. 2, ал. 4 от Закона за държавната собственост, имуществото на "Туристстрой комерс" ЕООД е включено в капитала на търговско дружество и цените за наеми се определят по правилника и приетия колективен трудов договор.
Няма законово основание, което да задължава ръководството на "Туристстрой комерс" ЕООД да се придържа към цените за наеми по глава четвърта от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост. Определените с него наемни цени са базови и са основа за договаряне на действителната наемна цена, съобразно критериите, заложени в колективния трудов договор.
Информирам Ви, че от 30 март т.г. дружество "Туристстрой комерс" ЕООД е приватизирано. Държавното участие в момента е само 20%, поради което разпоредителните действия с активите на дружеството са от компетентността на Общото събрание на съдружниците и на упълномощения от него орган. В потвърждение на становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че цените на жилищата са правилно определени са и констатациите от извършената финансова ревизия на "Туристстрой комерс" ЕООД за периода от 1 януари 1996 г. до 31 декември 1999 г. Не са установени нарушения от Държавния финансов контрол, свързани с извършените 13 продажби на жилища в блок № 1 през ревизирания период.
Уважаеми господин Калчевски, в заключение искам да Ви уведомя, че резултатите от извършената проверка сочат, че в случаите с продажбите и отдаването под наем на ведомствените жилища на "Туристстрой комерс" ЕООД, град Добрич е процедирано законосъобразно. Няма основание за тяхното преразглеждане. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Чачев.
За реплика, ако желае, има думата господин Калчевски.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин Чачев, аз завърших висшето си образование в бившия Съветски съюз и донесох една максима от бившия Съветски съюз: "Без бумажки - ты букашка, а с бумажкой - человек". Значи, по документи, като Ви слушам, е точно така. Така е! И Господ не може да измени ситуацията, но аз се обърнах към Вас неслучайно и предоставих нагледни материали. Вие, аз така мисля, Вие ще кажете, можете да се намесите в тази процедура. На тези бедни, измъчени, отрудени хора в Добрич да се помогне - става дума за 50-60 жилища в два мухлясали блока. Те не представляват интерес за никой в България.
И ще Ви кажа аз защо не поставих този въпрос на господин Евгений Бакърджиев. Питам го господин Бакърджиев за газовата централа в Кардам - нищо. Питам го за пътя Добрич - Албена - нищо. Питам го за туй - нищо. Единствен шанс във Ваше лице като една светла личност във втория екип на Иван Костов, която аз виждам, Вие да се намесите в тази процедура. Другото е: "кауза пердута"!
И оставам с такава надежда, че Вие ще внесете някакъв прелом в този отчаян процес, в този проблем на град Добрич. Ние друг проблем нямаме - един скапан, мършав блок на 50 души останали на ръба на нищетата в град Добрич. Аз за това пледирам и свършвам дотук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Евгени Чачев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин Калчевски, що се касае до въпросите, които поставихте извън предмета на въпроса Ви, трябва да Ви информирам, че пътят Добрич - Албена се направи. Направи се много за ВиК, Добрич. Направиха се много инвестиции от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в Добрич.
Що се касае до Вашето последно изречение в питането Ви, аз в личен разговор с Вас Ви отговорих, че ще направя всичко възможно от моя страна, но в момента дружеството е приватизирано и аз Ви отговорих, че само 20% е държавното участие и аз ще положа всички усилия. Разбира се, ако новите собственици проявят разбиране заедно с Вашата помощ и с помощта на обществеността в Добрич въпросът може да бъде решен по възможно най-благоприятния начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ, встрани от микрофоните): Мога ли да изразя мнение по отговора?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не!
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ, встрани от микрофоните): Да, но това е питане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, то е питане?! Може, имате право.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ, встрани от микрофоните): А, щяхте да ме резнете...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, няма! Щом имате право, не мога да Ви отрежа!
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Господин Чачев, две линии се пресичат - едната линия е интересът на приватизираното от "Туристстрой комерс". Аз ги разбирам, те искат да печелят, да са живи и здрави. Другата линия е на потърпевшите, които искат да купуват и искат да купуват евтино, защото нямат пари. Тези две линии имат пресечна точка и тази пресечна точка ние с Вас трябва да я намерим. Това е моят апел към Вас и затова зададох въпроса, иначе знаех, че въпросът ще бъде забравен и хвърлен в кошчето за боклук. И на това разчитам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Последното питане към министър Евгени Чачев е от народния представител Петър Ненов. Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господа народни представители! Една от основните транспортни връзки на България с Европа минава през Дунав-мост и само на няколко километра от него продължава през два големи моста над река Русенски Лом - дъговия и гредовия.
Поради голямото натоварване на автомагистрала Е-85, некачественото изпълнение на строителството, липсата на добро поддържане и други причини, състоянието на тези две съоръжения в момента е много лошо.
Обстановката е такава - гредовият мост е изцяло затворен, а дъговият е със светофарно регулиране. Това намалява силно пропускателната му способност.
Мостовете са не само връзка към пътя за страната, но те са и връзка между част от кварталите на град Русе с централната му част, както и с една от западните му промишлени зони. В определена степен мостовете са и така да се каже вратите на България, тъй като през тях продължава пътят за Търново и оттам за Турция, а в другата посока - през Плевен и София, за Гърция.
Миналата година на този мост със светофара стана и една авария, която доведе до смъртта на едно дете от съседен ромски квартал. Имаше и няколко други по-малки произшествия.
Впечатленията ми от състоянието на мостовете и обстановката около тях е съвсем пряко, тъй като всяка седмица по два пъти минавам по този маршрут и мога да Ви уверя, че намесата на държавата за ремонта е крайно наложителна.
Именно по тези причини преди време при разглеждане на проблема на пътната мрежа в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол поставих въпроса за ремонта на тези мостове. Това беше посрещнато с разбиране.
Осъществих контакти и с ръководството на Главното управление на пътищата. Подпомогнат бях със съответни дейности от страна на областния управител на Русе. Последва разпореждане от Вашето министерство за експертно проучване състоянието на мостовете. Създаде се впечатлението, че се вземат спешни мерки за решаването на проблема.
За съжаление, все още не виждам започването на конкретна ремонтна дейност по тези съоръжения. Сигурно Ви е известно, че климатичните условия в Русе не позволяват такъв вид ремонт да се провежда през късната есен и още по-малко през тежката русенска зима, а вече е средата на летния период и във връзка с това въпросът ми е: какви мерки ще вземете за ремонта на гредовия мост над река Русенски Лом и може ли да вдъхнете надежда на населението от област Русе, както и на многобройните водачи на моторни превозни средства от цялата страна, че този крайно важен участък от стратегическия път Е-85 ще бъде най-сетне възстановен за нормална работа?
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Петров.
Имате думата за отговор, министър Чачев.


МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Ненов! Направлението на път Е 85, на който е разположен гредовият мост на р. Русенски Лом, е част от единствената пътна връзка на гр. Русе и Дунав мост с южните и западните части на страната, а също и със съседните ни държави. По това направление се извършват всички международни автомобилни превози, насочени от и към Дунав мост. Действително лошото състояние и на гредовия мост, и на другия голям дъгов мост на р. Русенски Лом изключително много затруднява нормалното движение по този важен пътен участък.
Вие сте прав, че основната причина за това е липсата на редовно и добро поддържане, което до 1998 г., съгласно действащия тогава Закон за пътищата, беше ангажимент на общинския съвет.
Член 30, ал. 2 от новоприетия Закон за пътищата предвижда изпълнителната агенция "Пътища", бившето ГУП и общините да осъществяват съвместно, по взаимна договореност, дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в чертите на населените места.
Гредовият мост, който е в експлоатация от 1980 г., е с дължина 480 м и ширина на пътната настилка 10 м. През юни 1998 г. общинските власти са преустановили движението по него. Причината за това решение е тежкото аварийно състояние на моста. Компрометиран е насипът зад отстоя от страната на гр. Русе. Фактически е прекъснат подходът към съоръжението. Сериозно са увредени главните греди на връхната конструкция, което е довело до значително намаляване на носещата им способност. Оттогава движението от гредовия мост е пренасочено по дъговия мост, чието експлоатационно състояние в момента също е лошо.
През миналата 1999 г. министерството чрез Главно управление на пътищата извърши специално обследване и на двете съоръжения. Въз основа на това обследване, в което взеха участие и чужди специалисти, беше изготвен доклад за общото състояние и експлоатационните им възможности.
Състоянието на грeдовия и на дъговия мост на р. Русенски Лом е обсъждано и в областта, и в Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет.
Взето е решение да бъде извършен спешен авариен ремонт на дъговия мост. Препоръчано е Главно управление на пътищата да организира изпълнението на ремонтните работи до грeдовия мост, като се осигурят средства от финансови източници, предназначени за обекти от републиканската пътна мрежа.
Според изготвената от специалистите на Главно управление на пътищата схема, първо трябва да се извърши ремонтът, който да гарантира целостта на конструкцията на дъговия мост. След това може да започне изпълнението на ремонтните работи по гредовия мост. Приключването на ремонта на гредовия мост ще позволи движението да се пренасочи по него и да бъдат довършени останалите ремонтни работи и по дъговия мост.
За ремонта на дъговия мост има сключен договор с фирма "Мостстрой" АД. По предварителни разчети стойността му надвишава 150 хил. лв. Изпълнението започва на 10 юли, тоест само след три дни, и трябва да приключи на 1 септември т.г. По време на ремонта движението ще се извършва по обходни маршрути и ще бъде възстановено по моста на 1 септември.
По предварителната експертна оценка за ремонта на гредовия мост ще са необходими над 2,5 млн. лв. Сумата е значителна и на този етап Главно управление на пътищата няма възможност да я осигури 100 на сто и да я включи в бюджетната програма на управлението за настоящата 2000 г.
Средствата са предвидени в инвестиционната програма на Главното управление на пътищата за капитално строителство и основен ремонт за следващата 2001 г. Проектирането и изпълнението на обекта ще бъде възложено чрез открит търг съгласно изискванията на Закона за обществените поръчки.
Независимо от това Министерството на регионалното развитие и благоустройството е направило постъпки и очаква в скоро време да получи грант в размер на 5 млн. френски франка именно за поемане частично ремонта на гредовия мост със съфинансиране от републиканския бюджет.
Също така се надяваме от увеличението на постъпленията в държавния бюджет да получим допълнителни средства за изграждането на републиканската пътна мрежа, от които да можем да заделим сумата от 2,5 млн. лв., така че търгът да бъде обявен през м. септември, с оглед окончателното ремонтиране на гредовия мост да се извърши в рамките на следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БАЛГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на министър Чачев.
Господин Петров, имате възможност да зададете два допълнителни въпроса.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър! Аз донякъде съм удовлетворен от отговора. Но този въпрос стои на нашето внимание, както казах, още от миналата година. И ме безпокои това, че миналата година също ни бяха обещани тези ремонти и се смяташе, че има средства.
Във връзка с това аз искам съвсем накратко да повторя каква е транспортната обстановка. Транспортната връзка на Русе с Европа е фактически р. Дунав, една от главните връзки. Той не работи, защото е затворен. Летището в Русе също не функционира от няколко години, затворено е. Другите два моста, както и Вие казахте тук, са единствената връзка към страната. Единият е изцяло затворен, другият е в много лошо състояние и е на светофарен режим.
Сега мога да допълня, че по тези два моста, ако не се вземат своевременно мерки, както имаме срутване на едната опора, под тези два моста, и железопътния мост, също над р. Лом, и той е застрашен, при, не дай си Боже, една такава авария, ние ще бъдем изцяло изолирани. Единственият начин да дойдете при нас ще бъде само с хеликоптер.
Във връзка с това аз исках да ви предложа, сега ми хареса това, че вие сте направили някакви проучвания, но исках да ви предложа да разглеждате моя въпрос не просто като едно питане, а като един сигнал за бедствие, по който трябва да се реагира спешно и незабавно.
И нищо лошо няма, ако при едно такова тежко положение се премине към вземане на заем. Исках да ви препоръчам да се вземе някакъв заем. И благодаря, че вие казахте, че имате такива намерения - чрез Франция, да осигурите това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Петров. Вие не зададохте никакъв допълнителен въпрос.
Министър Чачев, желаете ли нещо да добавите или всичко е позитивно?
Има думата министър Чачев.

МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин Петров, аз Ви благодаря още веднъж за този въпрос. Действително положението в Русе е екстремно. Що се отнася до ж.п. моста, там са взети също мерки за неговото укрепване така, че да не се допусне евентуална авария. А аз лично поемам ангажимента, ако се наложи, да пренасочим средства от другаде така, че да започне още през тази година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на министър Чачев.
Преминаваме към актуални въпроси и питания, отправени към проф. Димитров - министърът на образованието и науката.
Има думата народният представител Христо Иванов. Заповядайте.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Особено сега, когато след неколкогодишни усилия българският парламент прие Закона за закрилата на детето, приносът на всяка една институция, на всяко министерство, на всяко учреждение става особено актуален.
Гражданското движение "Съвест", чийто предмет на дейност е защита на правата на децата в България, в сътрудничество със служители на Министерството на вътрешните работи и Института по криминология разработи съвети към деца и родители под заглавието "Как да предпазим децата си". Чрез този набор от съвети деца и родители се насочват как да избегнат рискови ситуации, които застрашават психиката, физическото здраве и живота на нашите деца. Защото на улицата многобройни рискове дебнат децата ни - наркомания, проституция, сексуално насилие, отвличане, включително извеждане извън границите на страната.
В представения материал са дадени съвети към деца и родители как да се действа в случай на беда, при упражнен тормоз, насилие, изчезване на дете. Целта на този набор от съвети не е да създаде страх и паника, а да се отработят у децата определени защитни рефлекси в рискови ситуации.
Ние трябва да кажем на децата си, че не всички възрастни са добри и безопасни, че са налице и рискове в общуването с тях. На официална среща, в присъствието на медиите, господин Веселин Методиев, в качеството си на министър на образованието и науката, пое ангажимента за отпечатването на тази брошура и нейното разпространение в детски градини, в начални и средни училища в многохиляден тираж.
Уважаеми господин Димитров, сега, когато съветите към деца и родители са вече налице и са Ви предоставени, мога ли да се надявам, че Вие ще реализирате ангажимента на Вашия предшественик за тяхното отпечатване и разпространение в детските заведения и училищата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Иванов.
Има думата министърът на образованието и науката проф. Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов. Прочетох внимателно брошурата, която е издадена от сдружение "Съвест". Знам и случая, по който е създадено и как е създадено това сдружение - във връзка с изчезването на едно дете, за което беше писано много в печата.
В Министерството на образованието и науката разгледахме с ресор "Средно образование", с наши експерти изложените позиции от Ваша страна. Ние сме твърдо за тях. Тук е написано едно подробно изложение за това, че е необходимо да се осигури възможността да няма кражби на деца, изчезване на деца и някои други такива негативни явления, които стават в нашето общество.
Искам да ви кажа, че освен Вашето сдружение, при мен идваха от още 4 - 5 други асоциации, от други сдружения и други фондации, които са свързани все с тези въпроси за децата - за съхраняване на техния живот, за начина на възпитание, за борба с дрогата и редица други искания, които са много човешки, много хуманни.
Аз разгледах и това, че господин Методиев е поел ангажимент за издаване на такава брошура, но това не означава, че следващият приемник трябва да спази това обещание.
Мисълта ми е следната. Брошурата, за която Вие говорите, е само от две страници, Вие знаете това нещо. Едната страница е съвети към децата, другата страница е съвети към родителите. Вътре има много интересни неща, много важни, много хубави. Ние изцяло подкрепяме тази инициатива. В момента нямаме финансови възможности за издаване на тези две страници, но ще помолим авторите или авторът да дойде в министерството и с наши експерти да оформят по подходящ начин тази брошура и да се намерят финансови средства за издаването. Струва ми се, че две страници са много малко. Там има редица други въпроси, които биха могли да се включат в една брошура действително. А засега нашето решение е такова: този материал да бъде разпратен до всички регионални инспекторати в страната, които да бъдат задължени чрез училищата да го доведат до знанието и на учители, и на ученици в България.
Но за брошурата в момента не поемам ангажименти, тъй като тя трябва да се оформи в подходящ вид. В този вид това са просто две страници текст, написан на машина, и заради това така стои въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, проф. Димитров.
Господин Иванов, желаете ли да изразите отношението си към отговора?
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, аз благодаря за Вашия отговор. Понеже Вие споменахте за това сдружение, искам да Ви кажа, че в това гражданско движение, чиято цел е опазване живота и защита на децата от рискови ситуации, действително членуват много родители на изчезнали деца, на похитени, за съжаление, деца. Там членуват, разбира се, и много педагози, учители, журналисти, въобще хора с будна съвест, които смятат, че държавата трябва да поеме своя ангажимент в защита на децата. Добре е това, че ние приехме и Закона за защита на детето, България е ратифицирала Международната конвенция за защита на детето - всичко това са хубави неща, но един такъв продукт, който с много усилия се роди, действително трябва да бъде подкрепен.
Аз споделям Вашето виждане, че ние трябва да използваме и специалисти от министерството. Особено смятам наложително участието на детски психолози, когато се изготвя материалът в частта му, касаеща децата, защото той трябва да се поднесе по един много адекватен начин - както казах, не да се създаде страх и паника в децата, а напротив, да им обясни, че има възрастни хора, от които те трябва да се пазят, да си създадат определени защитни реакции.
Аз поемам и другия ангажимент: от състава на това сдружение, както Вие може сами да се убедите, следва, че това не са заможни хора, които могат да извадят пари, но ето, когато до нас дойде информацията, че Съвестин - изчезналото преди няколко години дете, е в Багдат при дервишите, ние успяхме, и аз като почетен председател на това сдружение, търчахме до много фирми и много хора се отзоваха. Успяхме да съберем една сума, която направи възможно пътуването на бащата до Ирак, до Багдат. Смятам, че и когато става дума за издаването на тази брошура, аз също ще намеря съмишленици, които финансово да участват. Разбира се, надявам се министерството да удържи на своите ангажименти, особено, както вече казах, в контекста на Закона за защита на детето, който предвижда конкретни задължения на всяко едно ведомство, на всяко едно министерство.
Благодаря Ви още веднъж за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин министър, желаете ли думата?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да, аз съм съгласен с това, което каза господин Иванов. Това, което е наше задължение, на министерството, ние ще си го изпълним с нашите експерти. Ще се опитаме да направим една брошура, действително брошура с помощта и на вашето финансово съдействие. Така че проблем няма да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Иван Иванов. Ще моля за по-сбити изложения, за да може да се поберем във времето.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! По традиция в България въпросът с приема на студентите във висшите училища е обект на широка обществена дискусия, обект на разисквания и в средствата за масово осведомяване. И това е напълно разбираемо, защото до голяма степен приемът на студентите е един от показателите, които формират в последствие интелектуалния потенциал на нацията.
Съгласно Закона за висшето образование, чл. 10, ал. 2, т. 1, именно повереното Ви министерство е оторизирано да прави предложение за приема на студентите в българските висши училища. А съгласно същия закон, чл. 9, ал. 3, т. 6 Министерският съвет утвърждава този прием.
За учебната 2000/2001 г. се забелязва една съществена промяна в политиката на министерството по отношение на приема на студентите. За първи път се забелязва едно сравнително чувствително съкращаване на броя на определените за прием студенти - може би над 10%, във финалните документи. На тази база възникват няколко основни въпроса:
Кои са основанията за подобна промяна в политиката на министерството?
Какви са критериите, по които този прием е извършен?
Би ли могло да се направи сравнение между България и страните от Европейския съюз - съюза, към който България също така се стреми, по отношение на броя на студентите спрямо общия брой обучавани в съответните страни, както и броя на студентите на 100 000 души от населението?
Има ли връзка взетото от Вас решение по отношение на приема с демографските фактори в страната и заетостта на специалистите с висше образование?
Всичко това и като отчитам обществената значимост на проблема, си позволявам, господин министър, да отправя към Вас следното питане: каква е политиката на Министерството на образованието и науката по отношение на приема на студенти във висшите училища на страната? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Сега ние се намираме в следната ситуация: отговорът сигурно ще обхване доста време, а това е питане и следователно след това ще има допълнителни въпроси. Господин Димитров, моля Ви да отговорите кратко и моля народните представители да не се разбунтуват, когато мине 14,00 ч., за да изслушаме министъра.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпросът на народния представител Иванов е много важен. Фактически той е един от съществените въпроси, свързан с политиката в областта на висшето образование в страната. За първи път тази година участвах в съставянето на приема на студенти за отделни висши училища, за отделни специалности. Беше извършена изключително голяма работа в Министерството на образованието и науката от нашите експерти, от заместник-министъра. Имаше редица съгласувания с региони, с висши училища, с ректори, с ръководства и корекции, които бяха направени допълнително. В края на краищата ние успяхме да направим един прием, който прием беше публикуван за разлика от последните четири години значително по-рано - с две седмици, спрямо предишни години, когато това ставаше в средата на м. юни. Сега ние бяхме готови в края на м. май.
Има няколко причини, които ни карат да смятаме, че броят на студентите, които в момента се обучават в нашите висши училища, е прекалено голям за България. Кое обуславя това?
Първо, в страната има демографски спад, който е очевиден. В последните 3-4 години от 92 хил. учениците са спаднали на 80 хил. С 12 хил. е намалял броят на учениците за последните 3-4 години.
Второ, което е много важно, в момента имаме изключително много висшисти в някои професии, които са безработни. Този процент на безработните висшите, независимо от това, че висшистите намират по-лесно работа, се увеличава. Искам да ви дам някои данни, които са в подкрепа на това твърдение. В настоящия момент пазарът на труда е пренаситен, особено в някои групи специалности - икономически, инженерно-технически и педагогически. Самият аз съм инженер и знам, че нашето професионално направление също е пренаситено със специалисти, които не работят това, за което са учили пет години и което струва много скъпо на държавата. Например, през настоящата 1999-2000 г., която завърши скоро, 69 845 души изучават икономически специалности, 13 357 студенти изучават право, 30 130 студенти са свързани с педагогически специалности. Много е голямо натоварването на нашите висши училища със специалисти, които в момента на завършването отиват направо на пазара на безработните специалисти.
Освен това са създадени над 30 структури на висшето образование, които са незаконни, за които няма решение нито на Министерския съвет, нито на Народното събрание, в които се провежда обучение на над 15 хил. души. Имам някои факти, които мога да поднеса на народните представители, които говорят, че технически вузове обучават по административно право, по мениджмънт, по маркетинг, по политология и т.н., за които няма достатъчно преподаватели.
Освен това редица висши училища са изнесли своите звена в почти цялата страна и там не се осигурява истинско университетско образование, а се осигурява образование на много по-ниско, по-некачествено ниво, отколкото в Метрополията. Това е много лошо обстоятелство, защото е по-добре да нямаме специалисти, отколкото да имаме лошо подготвени специалисти, които могат да нанесат много повече вреди от човек, който няма претенциите, че има висше образование.
Тези думи, които са доста силни, не означават, че аз съм против да имаме достатъчен брой студенти, които да осигурят на страната едно нормално развитие като широко цивилизована и образована нация. Не, напротив. Искам да ви кажа само някои данни, които са свързани с международни идентификатори. Става дума за броя на студентите спрямо общия брой на учащите се в България, който е много висок. През учебната 1995 г. в Европейския съюз студентите са 14 на сто от общия брой учащи се. За страните от Централна и Източна Европа - Чехия, Словакия, Унгария и т.н., този дял е 6 до 8 на сто. В България това са 13 на сто. Тоест, ние сме почти на нивото на Холандия и Франция. А през последната година, за която имаме данни, 1998-1999 г. този процент в България става 16 - много по-висок от средния процент даже за западните държави. Това са реалните числа, от които човек не може да се измъкне, каквито и трикове да прави. Това е положението.
Броят на студентите, отнесен към 100 хил. население в европейските страни по данни на ЕВРОСТАТ (Европейската организация за статистика) са: Австрия - 2977, Германия - 2600, Полша - 2400, Чехия - 1898, Унгария - 1993, Холандия - 3130, Словакия - 1893. България е на трето място в Европа след Франция и Италия с 3150 студента на 100 хил. души. Това са данни, които са много точни, уважаема госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Това е добре, това не е лошо!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: По-нататък. Изключително много са специалностите в нашата страна. Ние сега ги преработваме. Не може да има повече от 400 специалности в една държава с 8 и половина млн. население и с ограничен брой училища. Искам да кажа, че в много висши училища в страната в първи курс има специалности под 20 души. Приемат се 15 човека в първи курс. Като се приеме естествената редукция на тези студенти през четирите години на обучение, те ще останат 7-8-9 човека. Затова трябва да има преподавателски състав, който да организира тяхното обучение до дипломирането.
И накрая искам да кажа това, че задочното обучение последните години в България силно се влоши по ред причини. То се влоши поради това, че много от промишлените предприятия не работят, много от административните служби не могат да изпращат най-добрите си служители. Много леко се гледа на обучението на задочните студенти. Има университети, за които имаме данни, но не е необходимо да ги съобщавам, че се взимат по два курса за една година. Всичко това води до силно влошаване на задочното обучение. Тоест идеята на Министерството на образованието и науката - това е също една отправна точка - е да се засили редовното обучение за сметка на задочното обучение, поради което редукцията беше доста по-силна при задочното обучение, докато при редовното обучение е с не повече от 10 на сто.
И накрая искам да кажа, че независимо от нашето първо обявяване на приема на студенти, ние след това направихме второ, допълнително. Аз внесох в Министерския съвет, по искане на няколко университета в страната, и направихме втори прием, т.е., дадохме допълнително още бройки и разширихме доста специалности в 12 висши училища в страната. Имам тук точно данните кои са тези университети: Софийски университет, Пловдивски университет, Югозападен университет, някои колежи към УНСС и в Русенския университет дадохме известен допълнителен прием по специалността "Мениджмънт и маркетинг" и увеличихме малко броя на студентите за материалознанието.
Разбира се, след тази втора корекция на приема, т.е. второ увеличение на приема, ние отново имаме несъгласие с някои ректори на висшите училища в страната и упражняване натиск от видни обществени дейци в страната върху Министерството на образованието и науката за допълнителен прием по някои специалности. Твърде е възможно някои от тези искания да са основателни, но аз обясних, че не могат да се правят корекции в приема на студенти в средата на юли, когато текат конкурсните изпити, когато този процес отдавна трябва да е затихнал, за да могат хората спокойно да разпределят студентите си по специалностите, по които са утвърдени и бройките.
Внимателно ще анализираме нашата политика, така смятам, че е най-добре, през есента, когато ще имаме съвещание с ректорите на висшите училища и евентуално работите, които не са в най-добра степен решени, ще ги включим за решаване през следващата година.
Това е моят отговор, господин Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, проф. Димитров.
Господин Иванов, навярно ще благодарите за добрия отговор, за да приключим.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Господин председател, естествено аз бих благодарил на господин министъра, но ще ми позволите ли в рамките на процедурата на питането да задам един уточняващ въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Естествено, имате това право.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Благодаря Ви.
И така, поради напредналото време, уважаеми колеги, аз действително ще се възползвам само частично от правото, което ми дава процедурата на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Искам да отправя един уточняващ въпрос към министър Димитров, а той е: от прегледа, който направих, господин министър, на уточнените бройки за прием на студентите във висшите училища, ми направи силно впечатление, а такова впечатление направи и на обществеността, че е съкратен до голяма степен, а на места изобщо е анулиран приемът на студенти в така наречените изнесни звена на висшите училища. По този повод, господин министър, искам под формата на уточняващ въпрос да Ви запитам дали е перфектна процедурата, по която бяха разкрити тези изнесни звена, и дали предлаганото обучение в тях отговаря на критериите за качество от гледна точка на осигурен преподавателски състав и от гледна точка, разбира се, на материална база в тези звена? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, проф. Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Отговорът е ясен, както казва госпожа Величкова от залата. Отговорът е следният. Ние действително най-много съкращения, господин Иванов, предприехме в тези изнесни звена за обучение, като в много от тях дадохме нулев прием, съобразявайки се и с материалната база. Някои от тях обучават в сгради на общински съвети, други обучават в частни хотели, трети обучават в някои квартири и т.н. Очевидно това не е университетско образование. Те нямат нито материална база, нито и необходимата, ако някъде такава трябва, лабораторна база. Разбира се, искам да ви обърна внимание, че тези специалности, за които се говори, са свързани не толкова с технически специалности, с природо-математически специалисти, за които са необходими обзаведени кабинети и лаборатории, това са главно хуманитарни, социо-икономически и някои други специалности, където може да се води по-лека форма на обучение. Но все пак условията не са университетски.
И, второ, преподавателите не са хора, които са на постоянен трудов договор на тези места. Даже някъде има и случаи да вземат учители от местните икономически техникуми, които водят занятия. Те даже не са минали през факултетен съвет или може би са минали, но не са асистенти в истинския смисъл. Просто са преподаватели, назначени на временен трудов договор за един семестър. А другите пък професори, преподаватели и доценти са от университетите-майки и те пътуват. Това обучение е доста скъпо, защото, за да накарате един столичен професор да отиде да чете лекции в който и да е провинциален град, с изключение може би на Пловдив и Варна, трябва да бъде осигурен с много висок хонорар за всеки час - 2-3 пъти повече, отколкото в София. Освен това трябва да му се плати хотел за този период, пътни разноски и т.н. и обучението става много скъпо.
Идеята на министерството е следната. Висши училища, създадени в провинцията, трябва да има. Не можем да закрием висшите училища в провинцията, с оглед да остане само София. Това означава България да стане пустиня от гледна точка на университетското образование. Такива училища трябва да има, особено висши училища, които имат съответна история, минимум 10-15 години. Затова и по-нататък политиката на министерството ще бъде такава, но звена, които не са утвърдени по законен ред, ние ще искаме да бъдат закрити още тази година. Сега се прави точен списък на преподаватели, които са до 65 години, хабилитирани, на постоянен трудов договор в отделни висши училища, за да можем да видим на още колко други места те ги дават в списъка, че участват в други занятия.
Тук е колегата Ненов, аз имах с него няколко разговора. Знам, че моят отговор специално няма да задоволи Русенския университет - това е за специалността "Начална и детска педагогика". Но вече е късно да правим корекции. Възможно е Русенският университет да има право в това отношение и да е ощетен повече, отколкото другите университети, но в момента не можем да направим тази корекция, просто е вече късно. Идеята е разни дребни филиали и разни изнесни звена, няма да ви цитирам колко колежи се появиха в страната през последните 3-4 години и всичките са с най-благородни цели, но не изпълняват основната цел на образованието - да подготвят качествени професионалисти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, проф. Димитров.
Имате думата, господин Иванов, да благодарите още веднъж на господин министъра.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател, че дадохте възможност това питане да бъде чуто докрай.
Благодаря на господин министъра за неговия изчерпателен отговор, както и за убедителните аргументи, които той приведе в подкрепа на политиката, която провежда. Заедно с това си позволявам да изразя моята убеденост, че винаги, когато господин министър, мерките, които предприемате, са върху три основни стълба, а именно: стремеж за повишаване на качеството на българското висше образование, спазване на нормативните изисквания и съобразяване със световните тенденции на развитие на професионални направления и на специалности, Вие ще имате подкрепата както на Комисията по образованието и науката, така, убеден съм, и на българското общество. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Благодаря и на Вас, господин Димитров.
Две съобщения:
На 12 юли 2000 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 232 ще се проведе заседание на Комисията по национална сигурност.
На 12 юли 2000 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 248 ще се проведе заседание на Комисията за опазване на околната среда и водите.
Следващото заседание на Народното събрание е на 12 юли от 9,00 ч. сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 14,14 ч.)





Председател:
 Йордан Соколов


Заместник-председател:
Благовест Сендов


Секретари:
       Илия Петров

     Камен Костадинов