Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Петя Шопова
Секретари: Анелия Тошкова и Калчо Чукаров



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Давам думата на президента на Република България господин Петър Стоянов.
Заповядайте.
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за държавния служител, като оспорвам следните разпоредби.
Член 24, ал. 4.
Съгласно чл. 116, ал. 1 от Конституцията, при изпълнение на своята служба, държавните служители са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални. Конституционното задължение на държавния служител за спазване и прилагане на принципа на законността в държавната служба е конкретизирано в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за държавния служител. Според нея държавният служител е длъжен да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители. Изключенията, установени в двете алинеи - втора и трета - на чл. 24, са в съответствие с този принцип и дават право на държавния служител да откаже да изпълни писмена или устна заповед, когато тя съдържа очевидно правно нарушение. В разпоредбата на чл. 24, ал. 4 обаче законодателят дава възможност на държавния служител да не изпълни нареждане, когато то е насочено срещу него, срещу неговата съпруга или съпруг, срещу роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително.
Хипотезата на чл. 24, ал. 4 очевидно се отнася до случаите на такова нареждане до държавния служител, което е законосъобразно, макар това да не е конкретизирано изрично.
Разбирам добре мотивите на народните представители, продиктувани от морални съображения, свързани с горепосочените родствени отношения. Такива отношения винаги могат да породят съмнения в обективността и безпристрастността на държавния служител, когато той изпълнява нареждане, засягащо интересите на тези лица.
Затова намирам по принцип идеята на законодателя, заложена в текста на ал. 4, за уместна. Нещо повече. Този текст дава възможност на държавния служител сам да избере дали да изпълни или да не изпълни нареждане, което се отнася до най-близките му хора.
Като се има предвид засилената чувствителност на обществото към действията на държавните служители и очевидната необходимост законът не само да защитава техните права, но и да брани техния престиж, смятам, че в случаите на чл. 24, ал. 4 държавният служител трябва изобщо да бъде освободен от задължението да изпълнява нареждане срещу себе си или срещу свой съпруг или най-близък родственик.
От друга страна, съм сигурен, че идеята на народните представители не е била, когато държавният служител попадне в тази хипотеза, нареждането на по-горестоящият орган да не се привежда изобщо в изпълнение, а точно обратното - да бъде приведено в изпълнение, но от друг, несвързан с роднински отношения държавен служител, който ще може да изпълни закона обективно и безпристрастно. Законодателят обаче не урежда такава процедура.
Затова връщам за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбата на чл. 24, ал. 4, не защото оспорвам заложения в нея принцип, а защото законодателната непълнота може да доведе до прилагането на резултати, които, убеден съм, законът не цели, а именно неизпълнение на законосъобразни нареждания по отношение на най-близкия роднински кръг на държавните служители. Така би се нарушил и установения в чл. 6 от Конституцията принцип на равенство на всички граждани пред закона.
Като имам предвид, че президентът няма право на законодателна инициатива, си позволявам да изразя мнение, че разпоредбата ще постигне целения от законодателя резултат, ако се допълни с още едно изречение, в което изрично се предвиди, че при наличието на изброените родствени отношения държавният служител уведомява в определен срок по-горестоящия орган, който своевременно възлага изпълнението на такова нареждане на друг държавен служител или сам го привежда в изпълнение.
Член 25, ал. 2.
В своята първа алинея чл. 25 предвижда, че държавният служител е длъжен да спазва служебната тайна и да не разгласява факти и сведения, станали му известни при или по повод изпълнението на служебните му задължения. Алинея 2 пък определя коя информация представлява служебна тайна. Това са фактите и сведенията, определени от органа по назначаването.
Няма съмнение, че текстът на ал. 1 е оправдан от гледна точка на защита на държавните и обществени интереси. В демократичните общества обаче фактите и сведенията, които представляват държавна или друга тайна, са изключение от принципа на публичността на информацията, прогласени в чл. 41 от българската Конституция. Конституционният текст гласи, че всеки има право да търси, да получава и да разпространява информация, както и че гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга, защитена от закон, тайна.
Следователно, ограничаване правото на получаване на информация е допустимо, само ако информацията представлява държавна тайна или друга, включително и служебна тайна. Една информация обаче може да бъде третирана като държавна или друга тайна, ако това е изрично регламентирано в приет от Народното събрание закон.
В мотивите към Решение № 7 от 1996 г. Конституционният съд е приел, че от правото да се търси и получава информация, цитирам "произтича и задължение за предоставяне на информация. Конкретното съдържание на това задължение не може да бъде определено другояче, освен по законодателен ред. Законодателят е този, който с оглед на смисъла на конституционната повеля трябва да идентифицира многообразието от хипотези, в които задължението подлежи на изрично формулиране".
Очевидно е, че конституционният законодател изисква кръгът от факти и сведения, представляващи информация, която не следва да бъде общодостъпна, да се определя по законов път. Такава информация, освен тази, представляваща държавна тайна, без съмнение е и информацията, представляваща служебна тайна. Доколкото обаче Конституцията изключва от кръга на публичната информация само защитената от закона тайна, кръгът от факти и сведения, представляващи служебна тайна, може да се определи само със закон, а не от органа по назначаването, както предвижда разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Закона за държавния служител.
Конституционно недопустимо е да се даде правомощие на всеки орган по назначаването самостоятелно да определя кръга на фактите и сведенията, съставляващи служебна тайна, тъй като това правомощие може да се упражнява по начин, който напълно субективно да ограничава достъпа до общественозначима служебна информация.
Ето защо смятам, че разпоредбата на чл. 25, ал. 2 противоречи на чл. 41 от Конституцията и си позволявам да изразя мнение, че тя следва да се измени в смисъл, че кръгът на фактите и сведенията, които съставляват служебна тайна, се определят със закон.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, това са мотивите ми да върна за ново обсъждане Закона за държавния служител, като оспорвам разпоредбите на чл. 24, ал. 4 и чл. 25, ал. 2.
Позволявам си извън тези мотиви за връщане на закона да заявя също така, че българската нормативна база помоему се нуждае от един преглед, за да кореспондира напълно с изискванията на чл. 41 от Конституцията. Дори българският Наказателен кодекс в своя чл. 104 предвижда доста тежко наказание за онзи, който издаде или събира с цел да издаде факти и сведения, които представляват държавна тайна. Извършителят на това престъпление се наказва за шпионство от 10 до 20 г. или с доживотна присъда.
В ал. 3 на същия чл. 104 се упоменава, че държавна тайна са онези факти, сведения и предмети от военнополитическо и стопанско естество, чието узнаване от чужда държава или от чужда организация може да доведе до накърняване на интересите на България. И веднага следващото изречение казва, че списъкът на фактите, които представляват държавна тайна, се приема с решение на Народното събрание. Този текст е от 1989 г. - 2 г. преди приемането на Конституцията. Такъв списък, приет с решение на Народното събрание, съществува. И аз се страхувам, че ако български гражданин или който и да е гражданин бъде осъден за шпионство, а няма държава, която да не съди за шпионство и за издаване на държавна тайна, може да оспорва присъдата за това, че тя е издадена не просто върху основание, лежащо на закона, а въз основа на факт, който съществува в списък, приет само с решение, а не със закон от Народното събрание.
Уважаеми госпожи и господа, на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за гражданската регистрация, като оспорвам § 12, ал. 19 от неговите Преходни и заключителни разпоредби.
С разпоредбата на § 12, ал. 19 от Преходните и заключителните разпоредби се създава задължение за всеки български гражданин, снабден с документ за самоличност, при промяна на адреса си, както и при нощуване на друг адрес, да се регистрира адресно в срок от 24 часа от момента на пристигането си. Тази разпоредба възпроизвежда текст от стария Указ № 2772 от 1981 г. за паспортите и адресната регистрация на гражданите на Народна република България, вече отменен с § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за българските документи за самоличност. Точно този текст в най-голяма степен символизираше полицейския характер на българската комунистическа държава.
Но освен всичко, задължението за адресна регистрация в срок от 24 часа, дори и само при пренощуване, е много трудно изпълнимо задължение и ще постави много български граждани в положение на закононарушители. Макар да е предвидено, че това задължение ще се прилага до 31 декември 1999 г., след което ще влезе в сила глава четвърта "Адресна регистрация" на закона, смятам, че тази разпоредба е отстъпление от вече установени демократични постижения на законодателството ни и не е в съответствие с основното конституционно право на гражданите, прокламирано в чл. 35 от българската Конституция: правото на свободно придвижване по територията на страната.
Изискването за адресна регистрация в срок от 24 часа от момента на пристигането не само при промяна на адреса, но и при нощуване на друго място, представлява ненужно административно ограничение на правото на свободно придвижване, тъй като не е обосновано с никаква законова необходимост. Тази разпоредба не кореспондира и с режима за промяна на така наречения настоящ адрес, установен в чл. 99 от закона, който влиза в сила от 1 януари 2000 г. и установява задължение за заявяване на промяна на настоящия адрес в срок от 30 дни.
Ето защо смятам, че нормата на § 12, ал. 19, предвиждаща 24-часов режим на регистрация, трябва да бъде отменена и да се установи задължение за адресна регистрация в срок от 30 дни, както гласи базовата норма на чл. 99, ал. 1 от закона.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, това са мотивите ми да върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за гражданската регистрация, като оспорвам разпоредбата на § 12, ал.19 от Преходните и заключителните му разпоредби. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин президента.
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ: Довиждане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: От името на парламентарна група има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Госпожо председател, господа народни представители! Е, бих казал и господин президент, който си тръгна... (Оживление.)
Ние чухме мотивите на два указа на президента на Република България, който използва своето право на вето по чл. 101, ал. 1 от Конституцията. Това е всъщност шестото и седмо вето на българския президент от началото на неговия мандат.
Днешното президентско вето е ясен сигнал за Народното събрание, за мнозинството в него, бих казал за всеки един народен представител. От това трябва да се направят ясни и категорични политически и юридически изводи.
Изводи обаче трябва да си направи държавният глава:
Първо, президентът по Конституция има съществени правомощия в законодателния процес. Това не е само неговото право на вето, както вече го упражни и днес, но и правомощия, дадени му по чл. 102, ал. 2, т. 7, чл. 150 и т.н. от Конституцията, така че държавният глава, наред с мнозинството в парламента, носи политическата отговорност за законите, които обнародва. Така се поставя въпросът защо държавният глава издаде укази за обнародване на закони, които текстове в 41 брой случая - повтарям: 41 брой случая, бяха обявени от Конституционния съд за противоконституционни?
Парламентарната група на Демократичната левица счита, че държавният глава, независимо от неговите политически пристрастия, много по-активно трябва да участва в законодателния процес, а не да бъде само негов наблюдател, като се намесва само, когато синьото мнозинство направи законодателни нарушения, заслужаващи червен картон, какъвто е конкретният случай с двата закона.
Второ, президентът е длъжен да упражнява своето право на вето не само, когато даден текст е противоконституционен, но и да върне на Народното събрание всеки нормативен акт, който е закононецелесъобразен. Мнозинството в този парламент почти ежедневно произвежда законодателен брак. Фактът, че над 50 на сто от законите, приети от този парламент и от това мнозинство се променят от самите тях, говори за качеството на законодателната дейност. В този правен нихилизъм държавният глава трябва да бъде не съучастник, а бариера срещу законодателния брак, излъчван от мнозинството и Народното събрание.
Трето, Парламентарната група на Демократичната левица оценява днешното вето на президента като крачка в правилна насока и ще го подкрепи. Недопустимо е така наречените братовчеди на назначения от управляващия държавен служител да се ползват със своеобразен имунитет, независимо от административните нарушения, които са извършили, а именно чл. 24, ал. 4 от Закона за държавния служител. Недопустимо е всеки началник да си определя служебната тайна и да забранява информация за медиите и за гражданите по тези въпроси, което ясно противоречи на чл. 41 от Конституцията.
Но се поставя въпросът: защо Съюзът на демократичните сили гласува тези явно противоконституционни текстове? Нали Парламентарната група на Демократичната левица и от тази трибуна категорично възразяваше срещу тях? Стенографските протоколи мога да ви ги покажа. Изводът е, че СДС е глухо за опозицията, но се вслушва, когато този глас идва от президента.
Питам се - как народните представители от мнозинството преди 15 дни гласуваха против нашите предложения за отпадане на тези два текста - 24 и 25, а явно сега ще гласуват против това, за което са гласували преди 15 дни.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Ще гласуваме...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако народните представители от мнозинството са гласували по съвест преди 15 дни, то тогава трябва да отхвърлят ветото на президента.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Може и това да направим.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Четвърто, Парламентарната група на Демократичната левица счита, че актът на президента е едно козметично вето. То не засяга генезиса на статута на държавния служител, нито другия закон - за гражданската регистрация. Това е поредното, отново повтарям, срамежливо вето на държавния глава. Държавният глава в своя указ нищо не споменава, че в Закона за държавния служител практически се лишават държавните служители от правото на ефективна стачка, в нарушение на чл. 50 от Конституцията; че държавната административна комисия е политически орган, назначаван от Министерския съвет, което е в противоречие с чл. 116, ал. 1 от Конституцията. И с това държавните служители се превръщат в политически служители.
Следващото, че в закона бюрокрацията предвижда 12 степени, които могат да се минават през пет години. Тоест, явно мнозинството счита, че държавният служител трябва да бъде столетник, да има 60 години трудов стаж, за да може да стигне прословутата дванадесета степен; че държавните служители, което е посочено в чл. 26, а президентът мълчи по този въпрос, се лишават от правото на лично мнение. И още нещо, че не законът, а Министерският съвет, тоест днешното мнозинство, ще казва кой е държавен служител и кой не.
Пето, Законът за държавния служител, а и Законът за гражданската регистрация искат да превърнат българина не в гражданин на своята родина, а в поданик на властимеещите. Парламентарната група на Демократичната левица оценява положително поредното вето на президента (неразбираема реплика от блока на СДС), но счита, че то не е достатъчно за един държавен глава. Заявяваме, че Парламентарната група на Демократичната левица ще сезира Конституционния съд по редица текстове от двата закона, разбира се, без да си правим илюзии.
И в заключение - "да" на ветото на президента, "не" на неговата половинчатост. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Корнезов.
Днес рожден ден има колегата Бойко Великов. Честит рожден ден! (Ръкопляскания от залата.)
Постъпили законопроекти и проекторешения в периода 30 юни 1999 г. - 6 юли 1999 г.:
Годишен отчет на Агенцията за чуждестранна помощ за 1998 г. Вносител: Агенцията за чуждестранна помощ.
Законопроект за уреждане на задълженията на "Булгаргаз" - ЕАД към държавата. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за Семеен кодекс. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение за определяне наименование на висше училище. Вносител: Борислав Китов.
Проект за решение за определяне наименование на висше училище. Вносител: Георги Панев.
Проект за решение за даване на съгласие за сключване на Спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество. Вносител: Министерският съвет.
Проект за решение за даване на съгласие за сключване на договори за заеми за пазари на едро за пресни плодове, зеленчуци и цветя с Европейската банка за възстановяване и развитие и с Кредитната институция за възстановяване "Франкфурт на Майн". Вносител: Министерският съвет.
Проект за решение за вземане на акт от препоръки на Международната организация на труда. Вносител: Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Вносител: народният представител Емануил Йорданов. Водеща комисия: Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Постъпили предложения по дневния ред:
Предложение от господин Любен Корнезов. На основание чл. 39, ал. 3 предлага в седмичната програма за работата на Народното събрание да се включи законопроектът за ратифициране на Протокол № 6 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и законопроект за ратифициране на Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахването на смъртното наказание и Протокол № 6 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи относно премахването на смъртното наказание. Това предложение на господин Корнезов е взето предвид при съставянето на програмата.
Другото предложение е от госпожа Екатерина Михайлова - председател на Парламентарната група на СДС. На основание чл. 39, ал. 3 от правилника се прави следното предложение за програма за седмицата от 7 до 9 юли 1999 г.:
1. Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Европейската инвестиционна банка.
2. Проект за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на договори за заеми с Европейската инвестиционна банка.
3. Законопроект за ратифициране на Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание, и на Протокол № 6 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно премахването на смъртното наказание.
4. Второ четене на законопроекта за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
5. Второ четене на законопроекта за водите.
6. Парламентарен контрол.
На основата на тези предложения - на господин Корнезов и на госпожа Михайлова, е съставена програмата за работата на Народното събрание от 7 до 9 юли в реда, който вече ви прочетох.
Желае ли някой от народните представители да вземе отношение по проектопрограмата? Не виждам.
Моля, гласувайте проектопрограмата за седмицата от 7 до 9 юли 1999 г.
Гласували 155 народни представители: за 153, против 1, въздържал се 1.
Програмата за седмицата е приета.
Пристъпваме към точка първа от дневната и седмичната програма на Народното събрание:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА СКЛЮЧИ ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ С ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА.
Водещата комисия: Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има думата господин Йордан Цонев - председател на комисията - да изнесе доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по проект за Решение № 902-03-15/25.06.1999 г.
за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет
на договори за заеми с Европейската инвестиционна банка

Договорът предвижда финансиране на проекта "Пречистване на градски отпадъчни води в басейна на река Марица - Стара Загора, Димитровград и Хасково" на стойност 20 млн. евро, които представляват 50 на сто от общата стойност на проекта.
Реализирането на този проект ще се извърши в продължение на 4 години - до края на 2004 г. Финансирането му ще бъде осигурено със заем от Европейската инвестиционна банка, гарант по Програма ИСПА на Европейския съюз и с българско участие, както следва:
- от Европейската инвестиционна банка - 28 млн. евро;
- от Програма ИСПА на Европейския съюз - 26 млн. евро;
- българско участие - 3 млн. евро.
Финансовите условия на договора, предложен от Европейската инвестиционна банка, са:
- срок на заема - 20 години;
- гратисен период - 7 години;
- погашение - равни полугодишни вноски в продължение на 13 години с начало декември 2006 г. и край - юни 2019 г.;
- лихвен процент, равен на лихвения процент на банката в деня на отпускането на съответния транш.
Погасяването на заема, лихвите и таксите по тях се предвижда да бъде осигурено със средства от държавния бюджет и от Националния фонд за опазване на околната среда.
С оглед необходимостта от решаване на екологичните проблеми, свързани с водопотреблението и изграждането на градски пречиствателни станции за отпадъчни води, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол подкрепя проекта за решение и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи Договор за заем с Европейската инвестиционна банка в размер на 28 млн. евро за финансиране на съвместен проект "Пречистване на градски отпадъчни води в басейна на река Марица - Стара Загора, Димитровград и Хасково".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Цонев.
Желае ли някой от народните представители да вземе отношение по този проект за решение на Народното събрание? Няма желаещи.
Моля, гласувайте по проекта за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Европейската инвестиционна банка.
Гласували 148 народни представители: за 141, против 1, въздържали се 6.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА ДОГОВОРИ ЗА ЗАЕМИ С ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА.
Водеща комисия е отново Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. С нейния доклад ще ни запознае господин Йордан Цонев - председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по проект за Решение № 902-03-16/25.06.1999 г. за даване
на съгласие за сключване от Министерския съвет на
договори за заеми с Европейската инвестиционна банка

Проектът "Реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч." е сред приоритетните проекти на Министерството на транспорта и неговото изпълнение е от особена важност за развитието на транспортния сектор в Република България. Той е насочен към развитието и модернизирането на железопътната ни инфраструктура и повишаване качеството на жп обслужването.
Основният аргумент за определянето на проекта като приоритетен е неговата роля за реализирането на трансевропейската мрежа на транспортните коридори. Общата стойност на проекта, заложена в Националната инвестиционна програма е около 340 млн. евро. Министерството на транспорта кандидатства за съфинансирането му от структурните фондове на Европейския съюз (Програма ИСПА) - 154 млн. евро. Предвидените средства от републиканския бюджет и от собствени източници на Национална компания "Български държавни железници" са 36 млн. евро за периода 1999 - 2001 г.
Членовете на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол подкрепиха законопроекта, въз основа на което комисията предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и сключи договори за заеми между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания "Български държавни железници" в размер на 150 млн. евро за финансиране реализацията на проекта "Реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Цонев.
Втората комисия, която има становище по този проект за решение, е Комисията по икономическата политика.
Не виждам господин Николов в залата.
Моля някой от колегите от ръководството на Комисията по икономическата политика да прочете това становище.
Има думата господин Найден Зеленогорски. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
"СТАНОВИЩЕ
по Проект № 902-03-16/25.06.1999 г. за решение за даване
на съгласие за сключване от Министерския съвет на договори за заеми с Европейската инвестиционна банка,
внесен от Министерския съвет

На редовното си заседание, проведено на 30 юни 1999 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа проекта за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на договори за заеми с Европейската инвестиционна банка.
Проектът "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч." е съставна част от Средносрочната инвестиционна програма на правителството и един от приоритетите на Министерството на транспорта.
Сегашното състояние на тази жп линия позволява незадоволителни максимални скорости и осови натоварвания.
Проектът е от национално и международно значение за транзитния жп трафик по IV паневропейски транспортен коридор, поради което е включен и в Международната програма ТИНА (инициатива за оценка на нуждите от транспортна инфраструктура). Неговата реализация има и социално, и икономическо значение, тъй като ще съдейства за намаляване на безработицата, за подобряване качеството на жп услугите и за повишаване на конкурентоспособността на жп транспорта в България.
Съгласно Закона за Българските държавни железници, националната жп инфраструктура е прерогатив на държавата. Нормативно определените взаимоотношения между железниците и държавата предопределят необходимостта от изплащане на заема със средства на държавния бюджет.
Общата стойност на проекта възлиза на около 340 млн. евро, като финансирането ще се извършва по следния начин:
- Собствени фондове на заемополучателя и безвъзмездна помощ от Европейския съюз - 190 млн. евро.
- Заеми от Банката - 154 млн. евро.
Предвидените средства от Републиканския бюджет и от собствени източници на Български държавни железници за периода 1999 - 2001 г. възлизат на 36 млн. евро.
Българската страна, чрез Министерството на транспорта, е извършила работа по предварителните консултации с Европейската инвестиционна банка за заеми в размер на 150 млн. евро и в резултат на положителния отговор се прилага проектодоговор между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания "Български държавни железници". Заемополучател по договора е българската държава, чрез Министерство на финансите и Министерство на транспорта, а Българските държавни железници са краен бенефициент.
Първият проект на договора е на стойност 80 млн. евро. Сумата на заемите ще бъдат теглени на седем транша. Всеки транш може да бъде теглен във всяка основна валута, която кредитополучателят пожелае.
Лихвите и плащанията, произтичащи от дейността на Банката по договора се освобождават от данъци.
Лихвата по заема е приложимият лихвен процент към датата на издаване на известието за плащане на заемите и приложим за съответната валута.
За просрочие ще се плаща допълнителна лихва от 2,5 на сто.
Срокът за погасяване на заема е 25 години.
Този първи проект представлява основа за водене на преговори за цялата сума от 150 млн. евро. За целта е необходимо Народното събрание да одобри проекта като основа и да даде съгласие за водене на преговори за заеми от Европейската инвестиционна банка.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме следното
РЕШЕНИЕ:
Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и сключи договори за заеми между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания "Български държавни железници" в размер 150 млн. евро за финансиране реализацията на проекта "Реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Зеленогорски.
Желае ли някой от народните представители да се изкаже по този проект за решение? Не виждам.
Моля, гласувайте проекта за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на договори за заеми с Европейската инвестиционна банка.
Гласували 125 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 16.
Проектът за решение е приет.

Пристъпваме към точка трета от програмата:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ВТОРИЯ ФАКУЛТАТИВЕН ПРОТОКОЛ КЪМ МЕЖДУНАРОДНИЯ ПАКТ ЗА ГРАЖДАНСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРАВА, ЦЕЛЯЩ ПРЕМАХВАНЕ НА СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ, И НА ПРОТОКОЛ № 6 КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ.
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Господин Лучников ще ни запознае със становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа!
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупция относно Законопроект за ратифициране
на Втория факултативен протокол към Международния
пакт за граждански и политически права, целящ
премахване на смъртното наказание, и на Протокол № 6
към Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи относно премахването на
смъртното наказание, № 902-02-40, внесен от
Министерския съвет, и Законопроект за ратифициране на
Протокол № 6 към Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, № 854-01-122, внесен от
народния представител Любен Корнезов
На редовно заседание, проведено на 1 юли 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за ратифициране на Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание, и на Протокол № 6 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно премахването на смъртното наказание, № 902-02-40, внесен от Министерския съвет, и законопроект за ратифициране на Протокол № 6 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, № 854-01-122, внесен от Любен Корнезов.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от господин Васил Гоцев, министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
На 10 декември 1998 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 153 от 1998 г.), с който смъртното наказание в Република България бе отменено. При това положение, по решение на Министерския съвет от 18 февруари 1999 г. бяха подписани:
- на 11 март 1999 г. Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, предвиждащ премахване на смъртното наказание;
- на 7 май 1999 г. Протокол № 6 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно премахването на смъртното наказание.
При това положение, естествено следва да бъдат ратифицирани със закон двата протокола.
Със същия предмет бе и предложението, внесено от народния представител Любен Корнезов, № 854-01-152.
След подписването на двата протокола, комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание, и на Протокол № 6 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно премахването на смъртното наказание, № 902-02-40, внесен от Министерския съвет.
С това се приема фактически и предложението на народния представител Любен Корнезов." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Второто становище е на Комисията по външна и интеграционна политика.
Думата има нейният председател господин Асен Агов.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за закон № 902-02-40 за ратифициране на
Втория факултативен протокол към Международния пакт
за граждански и политически права, целящ премахване
на смъртното наказание, и на Протокол № 6 към
Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи относно премахването на смъртното
наказание, внесен от Министерския съвет на
21 юни 1999 г.

На свое заседание от 24 юни 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание, и на Протокол № 6 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно премахването на смъртното наказание и прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание от 15 декември 1989 г., подписан на 11 март 1999 г. в Ню Йорк, и на Протокол № 6 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно премахването на смъртното наказание от 28 април 1983 г., подписан на 7 май 1999 г. в Будапеща.
Становището беше гласувано с 9 гласа "за", 1 глас "против", "въздържали се" няма."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Агов.
Третото становище е на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
Думата има нейният председател господин Иван Сунгарски.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател.

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правата на човека, вероизповеданията
и по жалбите и петициите на гражданите по законопроект
за ратифициране на Втория факултативен протокол към
Международния пакт за граждански и политически права,
целящ премахване на смъртното наказание, и на
Протокол № 6 към Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи относно премахването на
смъртното наказание, № 902-02-40, внесен от
Министерския съвет

На 23 юни 1999 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди законопроект за ратифициране на Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание, и на Протокол № 6 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно премахването на смъртното наказание, № 902-02-40, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха 11 народни представители, членове на комисията.
Присъединяването ни към тези два международноправни документа би потвърдило пред международната общност привързаността на Република България към основополагащите човешки ценности и правата и основните свободи на човека и би предоставило удобен повод за допълнително популяризиране постиженията на демократичното развитие на нашата страна през последните няколко години..."
Госпожо председател, тук има технически пропуск - пропуснато е едно изречение, което цитирам по памет: "Още повече, че Народното събрание на 10 декември 1998 г. отмени смъртното наказание със закон."
"Ето защо народните представители единодушно подкрепиха законопроекта за ратифициране на Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание, и на Протокол № 6 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно премахването на смъртното наказание, № 902-02-40, внесен от Министерския съвет.
Комисията предлага на народното представителство да подкрепи предложения законопроект на първо четене." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Сунгарски.
Уважаеми колеги, едновременно със законопроекта на Министерския съвет ние обсъждаме и законопроекта на господин Любен Корнезов, който е в същия смисъл - за ратификация на Протокол № 6 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. И по този законопроект беше изразено становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, което е единно за двата законопроекта и тъй като се обсъждат едновременно, господин Корнезов, заповядайте като вносител да заявите своето мнение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Ще бъда максимално кратък.
След горещи дебати и в този парламент, и извън него за вечния въпрос между живота и смъртта, на 10 декември, както е отбелязано и в мотивите, Народното събрание прие измененията и допълненията на Наказателния кодекс, с което практически се премахва в България смъртното наказание и то се замени с доживотен затвор без право на помилване или без право на замяна. И все ми се струва, че това наше Тридесет и осмо Народно събрание, ако остане в историята с нещо, то ще бъде именно с този акт за премахване на смъртното наказание.
Сега ни се предлага и от Министерския съвет, и от моя милост, да ратифицираме Протокол № 6, респективно факултативния протокол към Международния пакт за граждански и политически права.
Аз съм направил това свое предложение още декември месец 1998 г. Идеята, поне тази, която зрееше в мен, беше заедно с премахване на смъртното наказание от нашето вътрешно право да ратифицираме и тези два много важни международни договора, които също целят премахване на смъртното наказание, но така или иначе дойде времето и за ратификацията на условно казано, на Протокол № 6.
С това, всъщност, ние ще свържем вътрешното ни законодателство с международноправните аспекти на този изключително важен хуманитарен проблем. И само ще отбележа това, което вероятно е известно на мнозина от нас, убеден съм на всички поне в тази зала, че в Европа практически смъртно наказание не съществува. Тридесет и една държави са ратифицирали Протокол № 6, тези, които даже не са го ратифицирали също не си изпълняват смъртните наказания. Няма смъртно наказание в Европа! Е, с изключение на една държава, нека да не я споменавам тук.
Позволете ми само две думи да кажа в тази насока - за Протокол № 6, който в края на краищата сега ще ратифицираме. Някои от държавите като Германия, Швейцария, Холандия - имам ги тук на списък - са ратифицирали този Протокол № 6 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи с декларации, които дават своите тълкувания относно вида, начина и други аспекти на текстовете на този протокол. Считам, че България може да го приеме без такава декларация, интерпретираща протокола и да възприеме изцяло постановките, залегнали в този международен акт. Мисля, че това ще бъде още един израз на привързаността ни към общочовешките ценности.
Но искам да обърна внимание и на още нещо, което е от юридическа страна - в чл. 2 от този Протокол № 6 се дава възможност на всяка една държава да преценява, че е възможно да изпълнява смъртно наказание, тоест да има текстове за смъртно наказание само по време на война или когато държавата е застрашена от военно нападение. Както знаем в нашия Наказателен кодекс смъртното наказание изцяло е премахнато, включително и в тези текстове, които касаят държавната ни сигурност. Бих казал, че нашият Наказателен кодекс с половин крачка, с половин стъпка е вече над тези изисквания, които ни дава даже този международен акт.
И така, приключвайки, мисля, че днес Народното събрание ще направи една действително важна заявка към защита на общочовешките ценности, защото както е казал народът, а и не само народът, както и в Светото писание е казано, че това, което Бог е дал, само Бог може да отнеме, така че нека ние да не ставаме съдници, а да дадем възможност на хората свободно да живеят. А и всеки, разбира се, който извърши престъпление, да получи тежко наказание, защото доживотната присъда за мен е не по-малко тежка от отнемането на живота, така че лично аз поне призовавам всички народни представители да подкрепим ратификацията на тези два международни договора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Корнезов.
Желае ли още някой от колегите да вземе отношение по този законопроект? Не виждам. Съгласието отдава е постигнато.
Подлагам на първо гласуване законопроект за ратифициране на Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание и на Протокол № 6 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно премахването на смъртното наказание № 902-02-40, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, правя процедурно предложение да приемем току-що приетия на първо четене законопроект и на второ четене, за да ускорим още повече нашето приближаване към европейските ценности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Има ли противоположно становище? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Лучников да преминем към второ гласуване на законопроекта.
Гласували 102 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 5.
Преминаваме към второ гласуване. Заповядайте, господин Лучников.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Втория факултативен протокол към
Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание и на Протокол № 6 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно премахването на смъртното наказание

Чл. 1. Ратифицира Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание от 15 декември 1989 г., подписан на 11 март 1999 г. в Ню Йорк.
Чл. 2. Ратифицира Протокол № 6 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно премахването на смъртното наказание от 28 април 1983 г., подписан на 7 май 1999 г. в Будапеща".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Желае ли някой от колегите да вземе отношение към законопроекта на второ четене? Не виждам.
Моля, гласувайте за Закона за ратифициране на Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание и на Протокол № 6 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно премахването на смъртното наказание.
Гласували 115 народни представители: за 113, против 1, въздържал се 1.
Законопроектът, вече закон, е приет и на второ гласуване.
Законопроектът на господин Корнезов няма да го подлагам на гласуване, тъй като той се включва в този на Министерския съвет, законопроектът на господин Корнезов беше първи по време, за което го поздравяваме. По този начин приключихме с точка трета от седмичната програма.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ДОБРОВОЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ.
Думата има госпожа Светлана Дянкова, председател на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Глава трета - Надзор и лицензиране".
Няма постъпили предложения по наименованието на глава трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Желае ли някой колега да вземе думата по наименованието? Не виждам.
Моля, гласувайте наименованието на глава трета.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на глава трета е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 27.
Предложение на народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Венко Вълчев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика:
"Чл. 27. (1) За лицензиране и надзор върху дейността на осигурителните дружества, осъществяващи дейност по допълнително социално осигуряване, в т.ч. пенсионно, здравно и при безработица, се създава Държавна агенция за осигурителен надзор към Министерския съвет.
(2) Държавната агенция за осигурителен надзор, наричана по-нататък "Агенцията", е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София."
Член 27 се преномерира на чл. 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желае ли някой от колегите да вземе отношение по чл. 27? Не виждам.
Моля гласувайте по чл. 27 така, както се предлага от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Член 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 28.
Предложение от народния представител Венко Вълчев, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народната представителка Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика:
"Чл. 28. (1) Бюджетът на Агенцията ежегодно се утвърждава от Министерския съвет по предложение на директора на Агенцията.
(2) В приходната част на бюджета по предходната алинея се включват сумите, които Агенцията събира за:
1. такси за издаване на лицензия;
2. такси за одобряване на промени в правилника на пенсионноосигурителното дружество;
3. глоби и имуществени санкции по глава тринадесета.
 (3) Таксите, глобите и имуществените санкции по ал. 2 се определят с акт на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Думата има народният представител Венко Вълчев.
ВЕЛКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Само за яснота: очевидно е, че това предложение по чл. 28 беше направено във връзка с чл. 27, където комисията прие моето предложение да отпаднат думите "извънбюджетна сметка". И тъй като чл. 28 в досегашната редакция обясняваше как тази извънбюджетна сметка ще работи на практика, логично беше аз да предложа и отпадането на тези текстове в чл. 28. В хода на дискусията тези аргументи се приеха и даже това предложение, което направих в движение, да отидем към един цялостно нов текст на чл. 28, по същество е прието. И ние направихме точно това - приехме текста, който предложи госпожа Росица Тоткова.
Така че аз оттеглям предложението си, но мисля, че то по принцип беше прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Вълчев. Няма противоречие на вносителите.
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Ще добавя само няколко аргумента към това, което каза господин Вълчев. Трябва да се уеднакви начинът за финансиране на такъв тип учреждения като Агенцията. Ние вече имаме в законите прецеденти. Когато има смесено финансиране - от бюджетна сметка и от приходи от данъци и такси, собствени приходи, сметката е една, а в нея се записва, че има субсидия от Републиканския бюджет и другите приходи и тя се управлява като една сметка. Ние по принцип приехме решение извънбюджетните сметки да се ограничат и да се ликвидират. Аз мисля, че понеже законът дълго време отлежава, това е останало написано в тази схема. Сега трябва да приведем в някакъв финансов ред работата на Агенцията.
Затова се присъединявам към отпадане на чл. 28 и такъв тип начин за изготвяне на финансовата схема за работата на Агенцията. В противен случай влизаме в противоречие с това, което сме приемали досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря, но господин Вълчев каза, че неговото предложение е вписано в основния текст на чл. 28 и фактически той оттегли своето предложение. Няма извънбюджетна сметка. Философията вече е друга и текстът е друг. Така че не мога да подложа на гласуване това Ваше предложение. То е оттеглено.
Желае ли някой друг от народните представители да вземе думата? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на чл. 28 така, както се предлага от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Член 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 29.
Има направено предложение от госпожа Светлана Бончева, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следния текст за чл. 29:
"Чл. 29. Министерският съвет приема наредби по прилагането на настоящия закон, правилник за устройството и дейността на Агенцията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желае ли някой думата по чл. 29? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на чл. 29 така, както се предлага от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 3.
Член 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 30.
Има предложение от народния представител Венко Вълчев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение от народната представителка Емилия Масларова, което също е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 30:
"Чл. 30. (1) Управлението на Агенцията се осъществява от директор.
(2) Директорът на Агенцията трябва да отговаря на изискванията на чл. 17.
 (3) Към Агенцията се създава Съвет по допълнително социално осигуряване.
 (4) Съветът по допълнително социално осигуряване се състои от 7 члена: министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването, министърът на финансите, министърът на правосъдието и правната евроинтеграция, министърът на вътрешните работи, председателят на Комисията по ценните книжа и фондовите борси и директорът на Агенцията по осигурителен надзор. В работата на съвета участва представител на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване със съвещателен глас.

(5) Председател на Съвета по допълнително социално осигуряване е министърът на труда и социалната политика, който свиква съвета и ръководи заседанията му.
(6) За дейността си членовете на съвета не получават възнаграждение.
(7) Съветът по допълнително социално осигуряване взема решения за:
1. даване и отнемане на лицензия за допълнително социално осигуряване в двумесечен срок от внасяне на предложението на Агенцията по осигурителен надзор;
2. разрешаване за сливане, вливане, отделяне и разделяне на дружества, за допълнително социално осигуряване след представяне на разрешение за сливането или вливането от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително;
3. откриване на производство по несъстоятелност на дружество за допълнително социално осигуряване;
4. утвърждаване на списъка на банките-депозитари, съгласувано с Българска народна банка съгласно този закон.
(8) Министерският съвет приема правилник за дейността на съвета по допълнително социално осигуряване.
(9) Министерският съвет назначава директора на Агенцията по осигурителен надзор и утвърждава числеността на персонала на агенцията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Аз мисля, че тук цари пълно объркване. Първо, ако е агенция, трябва да отговаря на закона, който приехме преди един месец. Агенцията има председател и съвсем друго устройство. Ние приехме Закона за устройване на държавните органи в страната. Агенцията не може да има директор. Ако е комисия, нека бъде директор, имаме прецедент с Комисията по ценните книжа и така нататък. Второ, аз не разбирам какви функции ще има този директор, като всички важни решения ги взема някакъв съвет, тоест министрите вземат решения. Вижте, председател на съвета е министърът на труда и социалната политика, в съвета участват всички министри и вижте какви решения вземат! Ами те вземат всички решения, които трябва да взема агенцията. Каква е функцията на този директор? Да прави щата, заплатите и да се занимава нещо вътре с чиновниците? Тук има някаква комбинация между това, което направихме в Закона за застраховането, и това, което имаме в Закона за държавната администрация в страната. Само че тази администрация не отговаря на никаква законова разпоредба, това е някаква извънредна комбинация. И аз не мога да разбера какво се цели с това нещо. Прочетете внимателно текста, за да видите, че не кореспондира с нито една устройствена наредба в държавата. Съжалявам, че виждам този текст на второ четене, аз не съм вземал участие в комисията, тя не е моята комисия, но това тук отива към абсурд. Вижте какви функции има съветът на директорите, в който участват министри: дава и отнема лицензии, разрешава сливане, вливане, отделяне, открива производство по несъстоятелност! Уважаеми колеги, нали се разбрахме, че министрите няма да извършват стопанска дейност. Нали ще извършват управлението на държавата, а стопанската дейност слиза надолу, на ниво оперативни органи - агенции и по-надолу. Сега се оказва, че министърът ще взема оперативни решения за дружества, които са частни. Как става тази работа, аз не мога да го разбера! Трябва да си държите на идеята. Или ще бъде такова устройството на държавата, или няма да бъде такова. Вие тук вкарвате някакъв хибрид, някаква междинна схема за управление, дето я няма в държавата и не виждам смисъл да я има точно пък в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, след като имаме вече прецедента на застраховането, който мина успешно и системата работи въпреки възраженията, след като имаме прецедента на управлението на Комисията по ценните книжа и фондовата борса, закона, който гледаме в момента и ще влезе в действие, наистина не разбирам какъв е смисълът на цялата тази комбинация. Има такива схеми и в рисковите застраховки за външна търговия, но това чудо тук за пръв път го виждам като комбинация за управление на някакъв процес. Министри, които решават дали да обявят в несъстоятелност някакво дружество! Откъде накъде? И освен това Министерският съвет назначава директора. Министерският съвет може да назначи председателя на агенцията, няма такава длъжност - директор на агенцията. Просто не съществува такова нещо. Вижте Закона за държавната администрация. Не може да има такъв текст в закон, след като сме приели Закон за устройство на държавата и органите. А какви са функциите на председателя, аз не ги виждам. Оказва се, че неговите функции ги изпълнява министърът на труда и социалните грижи. Просто не кореспондира с цялото устройство на държавата, колеги.
Явно този текст е недомислен и моето формално предложение, госпожо председател, е да прескочим този текст, да вървим нататък, а тук да помислим за някакво друго устройство, отговарящо на законите на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Бойков.
Вашето предложение е за отлагане на гласуването по този текст.
Госпожа Дянкова има думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Не мога да се съглася с господин Иван Бойков, че този текст е недомислен и че трябва да бъде подложен на процедурата отлагане. Този текст, специално за правомощията на съвета и на агенцията, това са всъщност и следващите текстове и това е и главата, която регламентира точно надзора и процеса на лицензиране, бяха толкова дълго мислени, господин Бойков, че накрая даже и самата комисия беше улеснена и беше удовлетворена от решенията, които намери по отношение на правомощията на агенцията и правомощията на съвета. Идеята да се възприеме този текст за създаването на Агенцията за осигурителен надзор, искам да бъда разбрана добре, е в онази си част, която предполага две неща. Първо, разделянето на политическите решения от оперативното управление, което ще извършва самата агенция. И аз много моля тук да не се правят аналогии между вече утвърдени дейности в нашата икономика и в нашето общество, каквато е дейността по застраховането и някои други дейности, защото дейността по доброволното пенсионно осигуряване е съвсем нова дейност и е нормално тя да бъде и доста по-специфична от това, което вече наблюдаваме като развитие в нашето общество. Затова казвам, първо, разделянето на тези политически решения от оперативното управление на агенцията. Нормално е да участват министрите, нормално е даването на лицензия, сливане, отделяне - чета текста - откриване на производство за несъстоятелност и други, това са управленски политически решения, в смисъл, политика на управлението, не партийни някакви решения, свързани със съществуването не само на фондовете, а и на цялата система по допълнително социално осигуряване.
Вторият тип решения - по оперативното управление и по надзора - те трябва да са в компетенцията на самата агенция, ръководена от нейния директор. Разбира се, тук сте прав, че е трябвало да го съобразим с изискванията на Закона за администрацията, където агенцията има председател, а не директор. Това не е беля, бихме могли веднага да го поправим. И даже в следващите текстове, където споменаваме "директор", думата автоматично да бъде заменена с "председател". Това изобщо не омаловажава обаче съществуването на съвета и агенцията.
Предлагането председател на Съвета по допълнително социално осигуряване да бъде министърът на труда и социалната политика е съвместимо с очакваното развитие на втория и третия стълб на пенсионната реформа. Първият стълб от тази пенсионна реформа ще се ръководи отново от този министър. Ще има възможност цялата реформа в социалното осигуряване да бъде обединена и ръководена от министерството. И аз мисля, че точно това е пътят, за да можем да направим успешна пенсионната реформа.
В началото на създаването на системата на доброволното пенсионно осигуряване е желателно според нас, тези, които правихме закона, да има изключително сериозен контрол от страна на Министерството на труда и социалната политика и в случая от страна на самия министър. В края на краищата става дума за политика на отговорностите и ние не можем да си позволим нещо друго да направим тук. Вероятно това, което сме направили, господин Бойков, Ви се вижда доста тежко - има съвет, има агенция, има директор на тази агенция. Но така или иначе, ние сме длъжни поне в началото, когато започва дейността по доброволното пенсионно осигуряване, да бъде изключително контролирана. И това е ролята на държавата тук, това е отговорността на държавата за успешния старт на пенсионната реформа.
Включването на другите министри, които Вие казвате, че не биха могли и не трябва да вземат решенията. Напротив, аз казвам, че те трябва да бъдат включени и трябва да вземат солидарно и отговорно решения с другите министри, защото те вземат решенията, които по-късно агенцията ще прави свои актове. Включването на другите министри в съвета - по здравеопазването, на финансите, на правосъдието и правната евроинтеграция, и всички, които са изредени, включително и председателя на Комисията по ценните книжа и фондовите борси, има за цел да осъществи изключителна надеждност. Става дума за надеждност на осигурените в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, по посока на контрола върху развитието на социалното доброволно осигуряване.
Може би тук прозира страха на комисията, но аз мисля, че той би трябвало да бъде разбран - този страх на комисията.
Нашето общество се натъкна на доста негативни случаи, които не бих искала да коментирам тук. В неотдавнашното минало случаите на пирамидите, след това много от дружествата, които имаха охранителна, застрахователна и подобна дейност, направиха своите негативни белези в нашето общество и в психиката на нашите граждани. Така че ние не бихме искали и доброволното пенсионно осигуряване, а и цялото пенсионно осигуряване, говорих вече за предстоящия втори и първи стълб, да бъдат компрометирани по някакъв начин. Затова сме разписали така тези предложения за създаването на агенциите и за създаването на съвета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаема госпожо председател, колеги!
Вие май не ме разбрахте, госпожа Дянкова. Аз не ви говоря по смисъла и по идеята, която искате да вкарвате. Просто сте я подредили по неподходящ начин, който противоречи на законите, действащи в страната. Нека има съвет, нека да бъде от министри, нека да включим и тия. Всичко това вътре е така. Но вижте самата логика на разписа - председателя, да кажем, директора се избира и се назначава от Министерския съвет. Като такъв той се отчита на Министерския съвет. А вие му разписвате отдолу дейности, които са подчинени на министъра. Е, не може да бъдат подчинени на министъра. Той е над министъра. Той се отчита на Министерския съвет. Тоест, формално нещата, както сте ги подредили, не отговарят на организацията на вашата идея.
По-нататък, вие пишете - може би после ще се изкажа, но хайде сега, понеже нещата са свързани - какво има право да прави агенцията. Ами тя има право да прави същото, каквото има право да прави министърът и съветът. И като как ще се разделят техните права? Освен това агенцията по Закона за държавната администрация няма никакви права. Права има председателят на агенцията. Агенцията в своята съвкупност представлява сбор от административни личности. Просто ви казвам, че разписът на идеята ви не е правилен и не кореспондира със законите, които действат в страната, и вие не можете да вкарвате друг тип законодателство чрез този закон. Трябва да отговаряте на законовата рамка на устройство на държавата. Нека си бъде вашата идея. Аз по нея изобщо не се изказвам. Разбирам всички страхове. Но подредбата ви не отговаря на законите, действащи в страната. Направете го така, че да отговаря на схемата и начина по управлението на държавната администрация и на държавата.
Разбирате ли какъв е парадокса тук? Идеята е хубава, добре, обаче не отговаря. Не може така да бъде. Сбъркана ви е. Затова ви предлагам най-компромисен вариант да отложим този текст, а след това да го гледаме. Тук нещата трябва да се разпишат съгласно законовите разпоредби. Няма да се осъществи идеята ви по тази схема. Аз съм съгласен с вашата идея, но администрацията, административното ви устройство на тази идея просто е парадоксално. Вижте как са разпределени функциите и кой за какво отговаря. Вижте какво се дублира тук и какво става, и кой какви правомощия има, и как се преплитат пълномощията, и какво се получава накрая. Ще заработи силово. А колкото до политическите решения, които се взимат в една такава търговска дейност, каквато е по същност този закон, това е смешно. Моля ви, не употребявайте политическа дейност в икономически закон.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Много Ви моля да разберете, че това не е политическа дейност, а е социална дейност и социален закон.
ИВАН БОЙКОВ: Вие го казахте, аз не го казах. Тя е хем социален закон, хем икономически закон. Моля Ви, нека се изкажа, пък Вие ще ми направите дуплика, госпожо Дянкова.
Не може да употребявате думите "политически решения" в икономически закон. Просто нямате право да казвате това нещо. Взимайте си политическите решения чрез закона, но не след това.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Става дума за политика на управлението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Бойков.
Има думата госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина, не можах да разбера какво точно развълнува така пламенно тук господин Бойков, защото това, което предлага комисията в чл. 30, мисля, че е една обществена защита на един много голям обществен процес. И когато ние създаваме със закона съвета към Агенцията за допълнителното доброволно социално осигуряване й даваме тези функции - аз ще ги прочета отново. Това са:
- даване и отнемане на лиценз;
- разрешаване за сливане, вливане, отделяне и разделяне на дружествата за допълнително социално осигуряване;
- откриване на производство по несъстоятелност на дружеството;
- утвърждаване на списъка на банките-депозитари.
Това са най-важните решения. Мисля, че господин Бойков, когато слушаше, а и когато чете, той просто се ограничава само донякъде.
Няма да ги наричам политически решения, за да не се разбира неправилно. Но това са най-важните решения, които трябва да се вземат. Защото даването на лиценза на едно дружество за допълнително социално осигуряване всъщност му дава възможност то да започне да работи. И това е най-отговорното решение. И за да се вземе това решение, трябва да бъдат ангажирани наистина институциите и хората, които представляват тези институции, за да могат да бъдат защитени именно интересите на хората, които ще се осигуряват доброволно по свое желание или работодателят ще ги осигурява. А всички останали функции по самото управление и най-вече по надзора и по контрола на работата на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване са уредени в следващия член. И вижте в колко много точки са записани те. И тези функции не са никак малки. Те също не са малко отговорни. Напротив, те са също толкова отговорни, колкото и първите, които трябва да се вземат. Защото, когато се даде разрешение за започване на една дейност, след това трябва да се осъществява пълноценен, всеобхватен контрол.
Искам да ви кажа, че в комисията дори имаше известно притеснение за това, че ние бяхме предвидили много строги мерки за контрол. До такава степен, че ограничавахме свободата на работа на тези пенсионноосигурителни дружества и със съгласието на всички колеги по-нататък ние дори малко освободихме режима на работа на пенсионните дружества.
Затова си мисля, господин Бойков, че този съвет може да е изключение от това, което е правено, но той в никакъв случай не нарушава принципите на управление на дружествата в нашата страна. И ако само заради това, че един председател е наречен директор, ние можем да правим тук нещо, някакви генерални изводи, просто си мисля, че се увличаме в неправилна посока.
В този закон има и други неща, които са изключение от съществуващото законодателство, просто защото няма такава нормативна основна база в стопанското право. И ние сега какво да правим? Трябва да стоим, да чакаме, да уредим всичко, което не е уреждано години наред. И мисля, че намерихме решението в този закон да създадем законовата база, за да започне наистина да работи този трети стълб на пенсионното осигуряване. Защото когато говорим за пенсионно осигуряване, ние много често казваме колко били ниски пенсиите, как сме се грижили за хората да получават добри доходи, които наистина те са заслужили.
Затова си мисля, че просто трябва да приемете съществуването на този съвет, именно като една загриженост към това ние да осигурим успешен старт, а и не само успешен старт, а да осигурим една успешна работа на тези доброволни дружества за доброволно пенсионно осигуряване. Защото това е стартът на бъдещето. Това няма да се реализира нито утре, нито други ден, нито за една година. Това е старта на бъдещето. С този трети стълб ние ще подпомогнем хората, ще мотивираме работодателите, ще мотивираме и самите работещи и ще ги подпомогнем в това те да имат едно по-нормално съществуване, когато навършат пенсионна възраст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Тоткова.
Има думата за първа реплика господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги, поисках да взема реплика, защото има едно смущение в мен. Общественият фактор не е в изпълнителната власт. Въздействието на обществото при формирането на интересите не става чрез изпълнителната власт. И това господин Бойков се опита да ви направи като внушение, а вие явно не го разбрахте, защото поначало тази позиция е чужда за вас като управляваща парламентарна група.
И само едно изречение искам да ви прочета: "В работата на съвета участва представител на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване със съвещателен глас."
Ето това е притеснението. Министрите формират политиката на една политическа сила или на един коалиционен кабинет, не формират на цялото общество. Общественият орган е с други функции. Вземете пенсионното осигуряване на Англия, прочетете го и ако го пренесете, вие ще направите нещо много добро за България и за себе си, като хора, прекарали известен период от време в управлението на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: За втора реплика думата има господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаема госпожо председател, уважаема колежке! Аз ще кажа съвсем просто, за да разберете за какво става въпрос. Вие искате да направите нещо добро, а аз искам да се направи нещо добро по законите в страната. Разбирате ли какво ви казвам? Формалното устройство на вашата идея не отговаря на законите, които действат в страната и които вие сте приели. Аз не съм против идеите, за да държите тук политически речи, че така трябва да бъде. Добре, направете го така, не съм против това, само че начинът, по който го правите, не отговаря на законите на страната, подредбата ви вътре не е така, имаме прецедент. Не е вярно, че няма прецедент. Застраховането е направено по тази схема, по която се развива вашата идея. И там има съвет, и там участва министър и той взима някакви решения. Разделете им функциите, правомощията и си подредете идеята по йерархия, съгласно действащия Закон за държавната администрация и другите закони в страната. Това ви казвам аз. А вие ми развивате идеята, че трябва да има допълнително доброволно пенсионно осигуряване, че то е добро, че трябва да има контрол. Ами трябва, разбира се, само че това не ви отнема нуждата да го направите съгласно законите в страната. Не сте го направили съгласно законите в страната, които вие приехте. Това ви обяснявам с най-добро чувство. Всичко друго е някакъв пълнеж, който не разбирам на кого го говорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За дуплика думата има госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми колеги! Когато говорим за законите, приети от нас, аз мисля, че трябва да говорим за законите, приети от Народното събрание, а не от вас и от нас. Просто това е абсолютно некоректно. Аз съм съгласна, че вие можете да се разграничавате от определени решения, но в края на краищата това са законите на Народното събрание. И вие тук, ако сте дошли да се държите само като някаква част, която няма нищо общо с тези закони, това е обидно за вас, не е обидно за мен.
Според господин Нешев агенцията може да издава лицензии и тя също е държавен орган, защото е на бюджетна издръжка, а съветът към тази агенция не може да взема решения за издаване на лиценз. Напротив, ние сме повишили нивото. И тук не става въпрос за това кои са министрите. Тук не е записан "министър Муравей Радев", а е записан "министърът на финансите", именно в качеството му на такъв. Просто не виждам какъв е проблемът. Познавайте си социалното законодателство на Англия, но когато искате да работите и да прилагате нещо, трябва да го правите, а не само да казвате, че нещо имало в Англия, ама какво е то никой не можа да разбере.
И затова аз лично смятам, че това, което е направено, не нарушава реда за управление в страната. Просто е създаден един съвет и какво нарушава този съвет управлението в страната? Какво нарушава този съвет? Ако можете да ми отговорите, кажете ми какво нарушава. Ние сме повишили нивото и кой да взема тези решения за издаване на лиценз. Кажете кой да ги взема? Да съберем председателите на всички доброволни пенсионни дружества и те ли да вземат решение за издаване на лиценз? Тогава ли ще бъде защитен общественият интерес? Те могат да си осъществяват своята дейност, разбира се, под надзора на тези органи. И все някой трябва да контролира тези неща. Кой ще ги контролира? Да си внесем по английското законодателство някакъв орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Господин Венко Вълчев има думата.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, очевидно този член събра доста емоции и аз смятам, че това е нормално. Комисията също много сили, емоции и време хвърли при обсъждането на този текст. Това е един от централните текстове. Комисията направи много неща и да видим сега дали ще успеем тук, в залата, да донаправим още малко.
В хода на обсъжданията комисията направи една голяма крачка напред. Да не забравим откъде тръгнахме. Ние тръгнахме от едни доста неразумни записи в текста, в които една грамадна власт се даваше на един човек - на председателя на комисията. Струваше доста усилия всички ние да се убедим, че така не бива да бъде, че трябва да се създаде една колегия или един колективен орган, който да поема отговорността и да взема важните решения по тази материя - въпросите, които са изредени тук: даването на лицензия, отнемането на лицензията, сливането, вливането и т. н., неща, които не бива да тежат на отговорността и на съвестта на един човек. Вие знаете какво означава това. Оттам нататък обаче, за формирането на този колективен орган, честно казано не мога да се сетя точно как се е стигнало до тези формулировки, ми се струва, че трябва да помислим малко. Това, че трябва да съществува този колективен орган е безспорно. Но оттук нататък нормално ли е председател на този колективен орган да не бъде директорът на тази агенция? Според мен не е нормално. Разбрах, че сме записали "министри", но да помислим дали е нормално? Нормално ли е съставът на този орган да бъде фиксиран в закона и това да бъдат министри? Според мен това не е нормално. Вижте какви функции сме дали на този орган. Нека да помислим към какви дружества се отнасят.
Колеги, такава дълбока вода, каквато идва с тези дружества в нашия български бизнес, досега не е идвала. Това са дружества с много големи финансови възможности. Това са за първи път български стратегически инвеститори, създадени чрез закона. Да се опитаме тази дълбока вода поне да е минимално мътна.
Моите опасения ги изказах и в комисията в присъствието на министър Нейков, него го няма в момента, за мен контролните функции, които залагаме по отношение на тези мощни дружества, на тази мътна вода, както я наричам аз, в този закон са много малки. Те са, бих ги казал, в известна степен наивни. Това е нивото, на което сме осмислили проблема. Аз съм убеден, че като си опарим пръстите, ще започнем да правим по-сериозни контролни функции. В момента ми се струва, че с някакъв книжен канап се мъчим да обяздим един реален тигър. Това нещо няма да стане. И когато аз предлагах да вкараме тези дружества поне в една добре функционираща контролна система, каквато е системата, свързана с капиталовия пазар, където контролът се осъществява от една професионална организация с 300 души персонал, каквато е Комисията по ценните книжа, която е успяла за тези няколко години да създаде един контрол на европейско ниво, аз не се опасявам да го кажа, въпреки че те пък само контрол правят, не подпомагат с нищо реално, тези неща, които тук залагаме, в този закон са абсолютно недостатъчни. Не е нормално министри, хора, на които основната им функция е друга, да решават на професионално ниво такива важни неща. Повярвайте ми, не е нормално. Това е абсурд.
Хората, които ще решават тези важни неща, трябва да бъдат професионалисти. Те трябва десет часа да се занимават само с този проблем.Те трябва да познават до дъно всички дружества, които са обект на техния контрол - дали ще бъдат десет, те вече са сто, които са кандидати. Но аз съм сигурен, че сто няма да получат лиценз, десет да получат лиценз.

Пак повтарям: това са или ще бъдат изключително мощни организации. Те трябва да се познават в детайли. Хората, които ще вземат решения за тях, трябва да знаят всяка брънка. Плюс това да бъдат независими органи, независими личности - много трудно сменяеми независими личности. Не можеш ти да получаваш заплатата си отнякъде - получаването на заплата отнякъде те прави зависим, нека да си го кажем. Зависим те прави. Ти не можеш да бъдеш пред себе си подлец към работодателя си. Не можеш да бъдеш началник гара някъде и да взимаш решения. Началник гара може да изглежда несериозно в сравнение с министър, но даже министър не можеш да бъдеш и да вземаш такива важни стопански решения, които се отнасят до крупни стопански субекти.
Затова моето предложение е съвсем добронамерено, никакъв политически подтекст няма. Нека да помислим отново. Че трябва да има колективен орган, е безспорно, но дали наистина трябва да заковем в закона неговия състав и дали наистина трябва да искаме непременно министри да бъдат членове на този съвет. Предлагам да помислим дали да не го направим, както правим всички останали комисии от този род - професионалисти, които само с това се занимават. С този запис ние подценяваме проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Вълчев.
Желае ли някой друг от колегите да вземе думата? Госпожа Масларова, заповядайте. Госпожа Масларова е вносител на основното предложение.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Този вариант на текста беше обект на тълкуване и дебати в комисията на едно цяло заседание. Това потвърдиха и моите колеги.
Да, аз съм един от вносителите на този текст. Струва ми се, че в голяма степен изложената логика за необходимост от един колективен орган при решаването на един такъв изключително важен въпрос, е абсолютно защитима. Вчера, когато започнахме обсъждането на законопроекта, отляво или дясно чух някои от колегите да казват: създаваме закон за пирамиди... И те го казаха не недоброжелателно, а с онова опасение, което всички ние носим от вече минали финансови действия, които така или иначе ни опариха и създадоха доста напрежение.
Смея да твърдя и мисля, че ако се погледне в стенограмите от заседанията на комисията, ще се види, че ние доста коментирахме дали представителят на Агенцията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване да бъде със съвещателен глас или да бъде с реален глас, с реално присъствие. Има логика и в това, което вие казвате, но контрамотивът на това беше: да, значи представителят на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване ще има право на глас, а тези, които доброволно ще се осигуряват, кой ще защити, кой ще бъде техният глас? Имаше такава логика и ние в комисията надълго и нашироко обсъждахме.
Освен това ние спорихме и по друг въпрос и аз мога да кажа тук, пред вас, че коментирахме дали не може да бъдат не министрите, а представители на министерствата по логиката на други институции, които се ръководят с представител от Президентството, представител от Министерския съвет, представител от парламента. Ние знаем такива структури от държавната изпълнителна власт, които се занимават с такива проблеми.
Приемам направената бележка от колегата Иван Бойков, че не трябва да бъде директор, а председател. Да, тук сте абсолютно прав. Същевременно настоявам да има Съвет за допълнително социално осигуряване.
Има логика и в това, което каза колегата Венко Вълчев за министрите. Ние спорихме много по това, въпреки че аз съм предложила кои министри да бъдат и даже коментирахме министърът на вътрешните работи дали трябва да бъде или не. Имаше даже реплики какво правим, какво ще наблюдава този министър...
Именно заради това, защото стартираме нова система, в която ще има действително мощни дружества с финансови възможности, със стратегически възможности в тази насока, се опитахме колкото се може в по-голяма степен да сложим бариера или рамка, в която да не се допуска изкривяване или явяване на пазара в тази нова социална система за пенсионно осигуряване на нещо, което да буди съмнение. Хората така или иначе все още не са се втурнали да правят доброволно пенсионно осигуряване, но ние сме включили и министъра на здравеопазването, защото след време ще се осигуряваме доброволно и за здравно осигуряване, т.е. полека-лека ще правим тези крачки.
Мисля, че бихме могли да постигнем някакво съгласие по този текст. Аз бих се съгласила да го прескочим, да вървим нататък и по време на почивката да изясним някои неща, които да подредим съобразно законодателството, за да не се налага действително след време или след месец може би да правим поправки в закона. Нека да вървим нататък, тъй като след това ясно и конкретно са разписани дейностите.
Държа да кажа, че Съветът по допълнително пенсионно осигуряване взима решение, а цялата останала дейност се извършва от самата Агенция. Явно господин Бойков има притеснения за подреждането. Аз предлагам и на госпожа Дянкова, тъй като наближава почивката, по време на почивката да се съберем и да прецизираме текста, ако няма възражение. Склонна съм като вносител да приема такова решение, въпреки че държа и настоявам да има такъв съвет, който да включва всички тези институции, разбира се свързани най-вече с контрола и внимателното лицензиране и отнемане на лицензиите. Това беше голямото опасение - да не се получат неща, които да създадат недоверие към една такава току-що прохождаща социална дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Масларова.
За изказване има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам да подкрепя становището на госпожа Масларова да не гласуваме сега този текст, а да го отложим и текстът да се прецизира. Но преди да оставя вие, специалистите, да решите, искам да ви обърна внимание върху нещо, което може би не направих и вие не разбрахте.
Това не е социална дейност. Това не е алтруистична дейност. Това е стопанска дейност и трябва добре да го разбирате. Този фонд няма да може да се развива, няма да може да донесе ония очаквания, които му се възлагат, ако не реализира печалби. Именно в Англия този фонд е най-силната финансова организация. Той дава заеми на правителството и затова не може да бъде подвластен на правителството.
Трябва да ви кажа още нещо, за да научите вие нещо на този свят: че той не финансира в Англия, финансира в Южноафриканската република, защото там дивидентите са по-големи и чрез това дава ръст на пенсиите, които се осигуряват чрез него. Стопанска дейност е и трябва да бъде подвластен именно на стопанската дейност - да има Управителен съвет, да има Надзорен съвет, да бъде подвластен на функции, институции и контрол на стопанската дейност. Тогава може да реши проблемите, които се очаква да реши. Благодаря ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Нешев.
Желае ли някой друг от колегите да вземе думата? Госпожа Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Господин Нешев, моля Ви наистина да не навлизаме в толкова дълбок анализ на положението в света. Да, но светът се е развил по едни закони, ние по малко по-други закони се развиваме. Но все пак искам да Ви попитам: Вие говорите тук за управлението на дружествата. Да, дружествата се управляват точно по такъв начин. Да, тези дружества, които ще правят пенсионното осигуряване, са наистина дружества, регистрирани по Търговския закон - акционерни дружества с едностепенна, двустепенна система на управление, с много отговорности, с много инвестиционни възможности, с всичко, което и по-нататък ще видите как сме разписали в закона.
Но Ви питам, защото спорим едва ли не за кокошката и за яйцето това икономически закон ли е или социален? И ви питам изплащането на пенсиите каква дейност е? Точно икономическа или социална?

Добре, да се плащат пенсиите, да се осигуряват с пенсии, това чисто икономическа дейност ли е или е социална дейност?
Просто ви моля да спрем с това. Вярно е, че законът е икономически, но той е с една изключително голяма социална насоченост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Господин Нешев, желаете ли дуплика?
За дуплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо Дянкова, когато си внасяте парите в банката, социална дейност ли развивате или ги внасяте с оглед да имате някакви натрупвания в бъдеще, за да може да ги използвате по предназначение?
Когато си внасям сумите в този фонд, аз си гарантирам времето, когато няма да работя, да имам доходи. Правя вложение. Именно чрез стопанската си дейност, която ще развива този фонд, той оперира с тези средства, увеличава капиталите си и при инфлация - коригира пенсията, която трябва да ми даде.
Но тези неща трябва да се прочетат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Госпожо Тоткова, Вие се изказахте веднъж, не мога да Ви дам думата втори път. Съжалявам.
Не виждам други желаещи за изказване. Това беше дуплика, не може да има реплика.
Затова започваме гласуването.
Най-напред подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Бойков - на основание чл. 55, ал. 1 от правилника гласуването да бъде отложено за следващото заседание. Не може след почивката, може само за следващото заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 46, против 82, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Сега пристъпваме към гласуване текста на комисията, тъй като основният текст на вносителите ще остане като основен текст, ако се стигне до такова гласуване.
Има само една корекция - така разбрах от госпожа Дянкова: там, където има думата "директор", да бъде заменена с "председател" и така в целия текст, за да не го четем.
Моля, гласувайте чл. 30 така, както се предлага от комисията.
Гласували 161 народни представители: за 125, против 32, въздържали се 4.
Член 30 е приет.
Уважаеми колеги от Евролевицата, вашите либерални възгледи не бяха възприети.
Заповядайте, госпожо Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Чл. 31. По този член има постъпило предложение от народния представител Венко Вълчев, което е оттеглено.
Постъпило е предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров, което също е оттеглено.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика:
"Чл. 31. Директорът на агенцията не може да заема друга платена длъжност, както и да получава възнаграждение по договор, освен ако упражнява научна или преподавателска дейност."
Мисля, че тук вече трябва да върви "председателят".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Да, "председателят", навсякъде ще заменим думата. Това вече го уточнихме.
Благодаря на госпожа Дянкова.
Думата има народният представител Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Тук има пак някакво малко несъответствие. Дали съм оттеглил предложението си? Аз по същество не съм го оттеглил. В предишния текст се опитах да изложа своите разбирания за този колективен орган. Аз съм за такъв колективен орган, но моето мнение е, че този колективен орган трябва да бъде съставен не от представителни фигури, не от политически фигури, каквито са министрите, а трябва да бъде съставен от професионалисти. И като такива професионалисти, те трябва да получават своето възнаграждение само от работата си като членове на този колективен орган или на тази агенция.
В този смисъл аз държа на своето мнение, че членовете на този колективен орган не бива да получават възнаграждение от друго място. Те трябва да бъдат коректни към длъжността си - член на този регулативен орган. Ако министрите са готови да работят без заплата като министри, нека да бъдат членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Това е едно предложение на господин Венко Вълчев по същество: "и членовете на колегията", което означава, че ще има и колегия. Аз ще го подложа на гласуване, тъй като съществува като формално предложение. (Неразбираема реплика от господин Вълчев.) Няма, господин Вълчев, това е друга колегия. Вие въвеждате втора колегия.
Но аз ще го подложа на гласуване.
Други мнения и изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венко Вълчев след думите "председателят на агенцията" да се добави "и членовете на колегията".
Предложението си господин Вълчев е направил към текста на вносителя - Министерския съвет.
Гласували 122 народни представители: за 24, против 69, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на чл. 31 така, както се предлага от комисията, като думата "директорът" се заменя с "председателят".
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
Член 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 32 има предложение от народния представител Ваньо Цонов, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика:
"Чл. 32. Агенцията:
1. издава и отнема лицензии за извършване на дейност по допълнителното социално осигуряване;
2. контролира дейността на дружествата за допълнително социално осигуряване;
3. вписва уставите и правилниците на дружествата за допълнително социално осигуряване и измененията в тях;
4. дава задължителни предписания за отстраняване на нарушения на закона и на подзаконовите нормативни актове, свързани с допълнителното социално осигуряване, както и за необходимите промени в правилниците на осигурителните дружества;
5. разработва наредби по допълнителното социално осигуряване;
6. налага мерки за финансово оздравяване на дружествата за допълнително социално осигуряване;
7. предлага на съда прекратяване на дейността и ликвидация на дружествата за допълнително социално осигуряване при наличие на условията, посочени в този закон или в други нормативни актове;
8. забранява сключването на нови осигурителни договори за определен период;
9. утвърждава списък на банките-депозитари съвместно с Българската народна банка;
10. утвърждава след съгласуване с Института на дипломираните експерт-счетоводители списък на дипломираните експерт-счетоводители, които имат право да извършват одит на дружествата за допълнително социално осигуряване и на доброволните пенсионни фондове;

11. утвърждава биометричните таблици, които могат да ползват дружествата за допълнително социално осигуряване и доброволните пенсионни фондове;
12. създава собствена информационна система и регистър на дружествата за допълнително социално осигуряване и на доброволните пенсионни фондове;
13. издава периодичен бюлетин, както и други издания, свързани с осъществяваната дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Думата има народният представител Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Продължавате да развивате абсурда - агенцията не може да прави нищо! Председателят на агенцията може да прави тези неща, които сте ги написали тук. Справете се със законите в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Само не ми се карайте, господин Бойков!
ИВАН БОЙКОВ: Не, аз обяснявам съвсем кротко. И преди малко за какво ви говорих? Не може агенцията. Какво е това - агенцията? Кой е агенцията? Служителите в агенцията ли могат да издават или да отнемат лицензии? Единствено по Закона за държавната администрация председателят може да отнема, да издава и да върши всички тези дейности.
По същата схема може да се каже: Министерският съвет може това, може онова. Министър-председателят може. Той е едноличният управителен орган. И в агенцията едноличният управителен орган е председателят на агенцията. Подредете го. Нямам нищо против текстовете. Но "агенцията" не може. Ако искате, го оставете така. Ако имате политическа твърдост или вироглавство да бъде вашето... Хайде, приемете, че някой иска да направи закона нормален. И за да не бъда голословен, мога да ви цитирам осем закона, и сега по памет ще ви цитирам, за начина на устройство. Единият е на уважавания колега, който стои тук отпред, Законът по далекосъобщенията, по който беше направена една схема за управление. И там имаше Дирекция по честотите. Само че се назначаваше с определен статут, като независима, от министър-председателя, с определен срок, за да не могат да се махнат тези членове.
Вие сте приели другата схема. Другата схема, в която имаше министри като комплекта от закони за застраховането. Тази схема работи. Вие сте вкарали някакви хибриди, които няма да работят. Даже сте го гласували вече, живейте и го правете както искате. Но поне този правен абсурд го махнете оттук, който сте го написали. Явно, че законите трябва да се гласуват от много различни и компетентни хора, за да бъде текстът нормален.
Пак повтарям - не съм против съдържанието на члена. Аз предлагам да се махне "агенцията", а да се пише "председателят на агенцията". Така е по закон.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Какво предлагаш?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Не мога да го подложа на гласуване, не сте направил предложение преди заседанието.
ИВАН БОЙКОВ: Аз го разбирам, но това е абсурд, абсурд. Приемете го, както искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Съжалявам, господин Бойков, но няма такова предложение.
Други колеги желаят ли думата? (Шум и реплики в залата.)
Моля за спокойствие в залата.
Моля, гласувайте текста на чл. 32 така, както се предлага от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 102, против 17, въздържали се 7.
Член 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 33. Постъпило е предложение на народния представител Ангел Балтаджиев. Предложението е подкрепено от комисията.
Комисията предлага текста на чл. 33:
"Чл. 33. (1) При осъществяване на своята дейност агенцията има право:
1. да изисква справки, обяснения и доклади;
2. да изпраща свои служители на заседанията на органите на дружествата за допълнително социално осигуряване, когато се обсъждат поставени от агенцията въпроси;
3. да извършва съвместно с Българската народна банка проверки на банките-депозитари по отношение на депозитите на дружествата и фондовете за допълнително социално осигуряване;
(2) При осъществяване на своята дейност агенцията е длъжна:
1. да проучи всяка жалба от осигурен във фонд за допълнително социално осигуряване;
2. когато установи, че жалбата е основателна, да даде задължителни предписания на дружеството за допълнително социално осигуряване за отстраняване на съответното нарушение;
3. когато при проучването възникнат основателни съмнения за извършено престъпление, да уведоми прокуратурата;
4. да опазва тайната за сведенията и данните на дружествата за допълнително социално осигуряване и на банките-депозитари;
(3) При осъществяване на надзорните си функции, агенцията и упълномощените от нея лица носят отговорност за причинени вреди."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желае ли някой думата по чл. 33? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на чл. 33 така, както се предлага от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 4.
Член 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 34. Предложение от народната представителка Светлана Бончева.
Предложението е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров. Предложението е подкрепено от комисията.
Предложение на народната представителка Емилия Масларова.
Предложението е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Венко Вълчев.
Предложението също е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 34:
"Чл. 34. (1) Упълномощените служители на агенцията при изпълнение на служебните си задължения имат право на свободен достъп до всички служебни помещения и до документацията на дружествата и фондовете за допълнително социално осигуряване.
(2) Служителите на агенцията са длъжни да пазят в тайна сведенията и данните, които са им станали известни, при упражняване на дейността. Разкритието на тези сведения и данни може да стане само по установен от агенцията ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има ли някой от колегите да желае да вземе отношение по чл. 34? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на чл. 34 така, както се предлага от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 4.
Член 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 35. Има постъпили седем предложения.
Предложение от народния представител Светлана Дянкова.
Предложението е подкрепено от комисията.
Предложение на народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров.
Предложението е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на народната представителка Емилия Масларова.
Предложението е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Руси Статков.
Предложението е подкрепено от комисията.
Предложение на народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров.
Предложението е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на народния представител Венко Вълчев.
Предложението е подкрепено от комисията.
И предложение на народния представител Емилия Масларова - за отпадане на ал. 3 в чл. 35.
Предложението също е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика: чл. 35 се изменя, както следва:
"Чл. 35. (1) Пенсионноосигурителното дружество подава до агенцията писмено заявление за издаване на лицензия за извършване на дейност по допълнително пенсионно осигуряване, към което прилага:
1. заверен препис от съдебното решение за регистрация на дружеството;
2. уставът и другите учредителни актове;
3. удостоверения от банките-депозитари или съдебно решение за изцяло внесен минимално изискуем капитал по чл. 12, ал. 3;
4. прогноза за дейността на пенсионноосигурителното дружество и доброволния пенсионен фонд за първите три години, съдържаща приходите и разходите;
5. актюерски разчети за предлаганите пенсионни схеми;
6. имената и паспортните данни на актюера;
7. документи, включително декларации, удостоверяващи, че са спазени изискванията по чл. 17;
8. списък на акционерите, които пряко или чрез свързани лица притежават над 10 на сто от акциите или могат да упражняват контрол над пенсионноосигурителното дружество;
9. образци на осигурителните договори;
10. правилник на пенсионноосигурителното дружество;
11. справка по утвърден образец, съдържаща данни за лицата, записали едно и над едно на сто от капитала.
(2) Лицата по ал. 1, т. 11, представят писмени декларации по установен образец относно произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записани акции, че средствата не са заемни и за платените от тях данъци през последните пет години.
(3) Окръжният съд по седалището на пенсионноосигурителното дружество вписва в търговския регистър дружеството с посочен предмет на дейност единствено пенсионно осигуряване след предоставяне на издадената от агенцията пенсионна лицензия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желае ли някой думата по чл. 35?
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпросът е технически - за преномерацията, просто за да се протоколира. Член 35, ал. 1, т. 3 - минимално изискуемият капитал по чл. 14, ал. 3 и в т. 7 - това са изискванията на чл. 19, за да може при уточняване да не се допусне грешка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Масларова.
В целия закон трябва да се види след това съответствието с номерацията.
Има ли друго мнение? Не виждам.
Моля, гласувайте за текста на чл. 35 така, както се предлага от комисията, с корекциите, които посочи госпожа Масларова, но и с цялостния преглед на номерацията.
Гласували 126 народни представители: за 124, против 1, въздържал се 1.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 36 е постъпило предложение от народния представител Ангел Балтаджиев - подкрепено от комисията.
Постъпило е предложение от господин Венко Вълчев - подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров - неподкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика:
"Чл. 36. (1) Агенцията се произнася по искането за издаване на лицензия по чл. 15 в тримесечен срок от получаването на документите по чл. 35.
(2) Агенцията уведомява писмено заявителя за своето решение в седемдневен срок от неговото произнасяне.
 (3) Лицензията се издава без срок.
 (4) Решението за издаване на лицензия влиза в сила след издаването му и се обнародва в "Държавен вестник"."
Член 36 става чл. 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Не виждам в залата господин Димитров.
Предложението да отпадне ал. 7 не се приема от комисията.
Други колеги желаят ли да вземат отношение по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте най-напред предложението на народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров - да отпадне ал. 7 по номерацията на вносителя.
Това предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 30, против 89, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за текста на чл. 36 така, както се предлага от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 8.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.
Няма постъпили предложения от народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Ако може да прочетете текста, госпожо Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Чл. 37. (1) Агенцията отказва да издаде лицензия, когато не са спазени изискванията на закона.
(2) В случаите по ал. 1 Агенцията уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на несъответствията, който не може да бъде по-малък от два месеца.
 (3) Ако заявителят не отстрани несъответствията в срока по ал. 2, Агенцията отказва издаването на лицензия с мотивирано решение.
 (4) В случай на отказ заявителят може да направи ново искане за издаване на лицензия не по-рано от шест месеца от датата на влизането в сила на решението за отказ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте за текста на чл. 37 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
Член 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 38.
Има предложение от Светлана Дянкова, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров - подкрепено от комисията.
Има още едно предложение от същите народни представители за друга точка на ал. 1, което е оттеглено.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 38:
"Чл. 38. (1) Агенцията отнема издадената лицензия с мотивирано решение, когато:
1. са представени неверни сведения, послужили като основание за издаването на лицензията;
2. пенсионноосигурителното дружество не плаща или забавя плащанията по осигурителните договори;
3. не се изпълняват задължителните предписания на Агенцията;
4. съществува реална и непосредствена заплаха за интересите на осигурените в доброволния пенсионен фонд;
5. осигурените в доброволния пенсионен фонд са по-малко от 10 хил. след първите две години от датата на лицензирането.
(2) В случаите по ал. 1, т. 5 Агенцията може да даде допълнителен срок, но не повече от 6 месеца."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте за текста на чл. 38 така, както се предлага от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
Член 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 39 има предложение от народния представител Росица Тоткова, което е прието от комисията.
Комисията предлага следния текст за чл. 39:
"Чл. 39. (1) След отнемане на пенсионната лицензия пенсионноосигурителното дружество не може да сключва нови договори за доброволно пенсионно осигуряване и да изменя условията, включително срока и размера на вноските в сключени осигурителни договори.
(2) Агенцията изпраща съобщение за отнемане на лицензията до съда, извършил съдебната регистрация, за прекратяване и образуване на производство по ликвидация на пенсионноосигурителното дружество и обнародва съобщението в "Държавен вестник".
 (3) С отнемането на лицензията Агенцията назначава квестор, който упражнява надзор върху дейността на пенсионноосигурителното дружество до назначаването на ликвидатор.
 (4) Отнемането на лицензията не освобождава пенсионноосигурителното дружество от задълженията му по сключените осигурителни договори.
 (5) Пенсионноосигурителното дружество се разпорежда със своето имущество и с активите на доброволния пенсионен фонд след писмено съгласие на квестора."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте за текста на чл. 39 така, както се предлага от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Член 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 40 има предложение на народния представител Светлана Бончева - думата "съда" да се замени с "Върховния административен съд".
Комисията е приела това предложение.
Комисията предлага чл. 40 да се измени така:
"Чл. 40. Решенията на Агенцията се обжалват пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте за текста на чл. 40 така, както се предлага от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
Член 40 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Глава четвърта - Инвестиции и заеми."
Няма постъпили предложения за наименованието на главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте наименованието на глава четвърта.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на глава четвърта е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 41. Има 14 предложения за чл. 41. Много от тях са приети.
Предложение на народния представител Емилия Масларова - подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Светлана Дянкова - подкрепено от комисията.
Предложение на народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров - подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Ева Жечева - подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Анатолий Величков и Красимир Каракачанов - подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров - подкрепено от Комисията.
Предложение на народния представител Руси Статков, което не е подкрепено по ал. 1, т. 2. Но комисията подкрепя това предложение по принцип за ал. 2.
Предложение на народните представители Анатолий Величков и Красимир Каракачанов - подкрепено по принцип.
Предложение на народния представител Ева Жечева, което също е подкрепено по принцип.
Предложение на народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров - подкрепено по принцип.
Предложение от народния представител Емилия Масларова, което също е подкрепено.
Предложение от народния представител Руси Статков, което не е подкрепено от комисията. Става дума за създаване на нова ал. 4 и нова ал. 5.
Предложение на народния представител Венко Вълчев, което е оттеглено от вносителя.
Предложение на комисията по труда и социалната политика:
"Чл. 41. (1) Активите на доброволния пенсионен фонд се инвестират в:
1. ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата;
2. ценни книжа, приети за търговия на регулираните пазари на ценни книжа;
3. общински облигации;
4. вземания по банкови депозити;
5. недвижимо имущество и ипотеки;
6. други инвестиционни инструменти.
(2) Не по-малко от 50 на сто от активите на доброволния пенсионен фонд трябва да бъдат инвестирани в ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата, и/или вземания по банкови депозити.
(3) Не повече от 10 на сто от активите на доброволния пенсионен фонд могат да бъдат инвестирани в недвижимо имущество и ипотеки.
(4) Пенсионноосигурителните дружества могат по решение на своите органи за управление да инвестират в други инвестиционни инструменти по ал. 1, т. 6 не повече от 5 на сто от активите на доброволния пенсионен фонд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желае ли някой от колегите думата?
Господин Венко Вълчев, заповядайте.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Колеги, аз съм оттеглил своето предложение, но никак не ми се иска този текст просто така да мине без изказвания в пленарната зала, тъй като това е другият гвоздей в закона и комисията хвърли много усилия, за да направи този текст, който излиза като предложение на комисията, много емоции и в крайна сметка според мен надскочи, бих казал, себе си.
Искам все пак да обърна внимание откъде започнаха дебатите. Ако забелязвате, предложението на вносителя започва с един силно ограничителен текст - две думи в ал. 1, че "активите на пенсионоосигурителните дружества могат да се инвестират само в:" - и оттам нататък изреждане в един кратък списък в какво може да се инвестират тези активи.
Тук много се спори каква е същността на тези дружества - дали изпълняват социална функция или чисто икономическа бизнесфункция, докато по отношение на взаимоотношенията на дружеството с хората очевидно се смесват бизнесфункцията и социалната функция, но по отношение управлението на тези активи и тяхното влагане тук и там това е очевидно чист бизнес и то топбизнес, както се казва. Тези ограничителни текстове, този ограничителен маниер, с който се започна при формулирането на текста, очевидно беше накарал много народни представители да направят съответните предложения за излизането от тях. Това е движило и мен, за да направя това голямо предложение, в което се стремях да изразя един малко по-подробен списък, но без да излизам от тези думи само, тъй като смятах, че вносителят много ще държи на тях. За мое голямо удовлетворение обаче в крайна сметка стана така, че ние преодоляхме този ограничителен маниер и думата "само" отсъства, както и една т. 6, която записва "други инвестиционни инструменти", което дава една много голяма широта и възможност на мениджърите да проявят своето майсторство. Затова аз с голямо удовлетворение оттеглих и поддържам оттеглянето си на това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Вълчев.
Не виждам други колеги да желаят думата.
Госпожо Дянкова, едно от предложенията на господин Руси Статков частично е прието, а в другата част, доколкото разбрах, по чл. 41, ал. 1, т. 2 допълнението "не повече от 30 на сто, но само в едно дружество не повече от 5 на сто" не се приема, на стр. 47. Правилно ли съм разбрала? Едното му предложение изцяло не е прието, а другото - частично.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Добре.
Подлагам на гласуване най-напред предложенията на народния представител Руси Статков в чл. 41, ал. 1, т. 2 да се допълни с "не повече от 30 на сто, но само в едно дружество не повече от 5 на сто". Това предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 23, против 73, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за създаването на нови ал. 4 и 5, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 33, против 84, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 41, както се предлага от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Член 41 е приет. Благодаря ви за интензивната работа и на госпожа Дянкова.
Давам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието. Продължаваме с второто четене на законопроекта за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 42 има предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следния текст на чл. 42:
"Чл. 42. Активите на доброволния пенсионен фонд не могат да бъдат инвестирани в:
1. ценни книжа, които не са напълно изплатени;
2. ценни книжа, издадени от пенсионноосигурителното дружество, което го управлява, от инвестиционния посредник по чл. 15, ал. 3 или от свързани с тях лица."
Член 42 се преномерира на чл. 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 42 така, както е предложен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 88, против 1, въздържал се 1.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 43 има направено предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е възприето от комисията.
Комисията предлага текста на чл. 43:
"Чл. 43. (1) Пенсионоосигурителното дружество може да инвестира до 5 на сто от активите на пенсионния фонд в ценни книжа, издадени от едно дружество.
(2) Държавната агенция за осигурителен надзор може да разреши на едно пенсионноосигурително дружество да инвестира до 10 на сто от активите на пенсионния фонд в ценни книжа, издадени от едно дружество. Агенцията издава или отказва да издаде разрешение в двуседмичен срок от получаване на заявлението, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи - от получаването им. Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в 7-дневен срок."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 43 така, както е предложен от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Член 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 44 има предложение от народния представител Ваньо Цонов, което е подкрепено от комисията и предложение на народния представител Венко Вълчев, което не е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 44:
"Чл. 44. Пенсионноосигурителното дружество и доброволният пенсионен фонд не могат да придобиват повече от 10 на сто от акциите на един емитент или да придобиват участие, чрез което да определят пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния орган или по друг начин да упражняват решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на емитента."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 44 има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, този член също предизвика много дискусии и емоции, както при обсъждането в комисията, така и сред хората, които се занимават практически с тази дейност и с инвестиране в ценни книжа изобщо.
Аз мисля, че няма човек в България, който да не е наясно, че ние трябва да направим всичко възможно и чрез закона, и чрез други механизми да отпаднат съмненията и вероятностите тези дружества по някакъв начин да се превърнат в нещо като пирамиди, или даже да се приближат до нещо такова. Разбираеми са опасенията, с които се подхожда към този текст. Това е и мотивът, поради който вносителят е предложил тази ограничителна мярка - до 10 на сто от книжата на едно дружество да могат да се концентрират в пенсионноосигурителния фонд. Ние обаче трябва да сме наясно все пак и да не забравяме, че това дружество ще може да дава пенсии и то добри пенсии само ако то извлича печалба. Струва ми се, че не бива със закон да забраняваме на мениджърите на това дружество да правят добри търговски сделки.
Това, поначало, със закон да се мъчим да се предпазим от некомпетентни мениджъри или от недобросъвестни мениджъри, това е загубена кауза. Не можем да се опазим със закон от такъв тип мениджъри. Просто, ако дружеството е сложило такъв тип управляващи, то е безнадеждно - или ще трябва да ги смени бързо, или те ще го съсипят. Не може с тази презумпция да правим текст от закона, според мен. Напротив, законът трябва да дава възможност на мениджърите да сключват добри търговски сделки без да поставят обаче в риск дружеството.
Ясно е, че по принцип не бива този тип дружества да се превръщат в нещо като ДСО-та, както бяха навремето, да се мъчат те да събират дялове от акции, достатъчно крупни, така че да управляват икономически структури. Те това не бива да го правят. Въпросът е обаче, че ние трябва по някакъв начин да го балансираме с една широка възможност за печеливша игра на капиталовия пазар.
Аз няколко пъти тук подчертавам тази особеност на стоката "акция", за разлика от всички други стоки, че когато се купува една акция се плаща евтино, а когато се купува пакет акции, се плаща скъпо като единична цена, за разлика, да кажем, от ябълките, където, ако купиш една ябълка ти я купуваш скъпо, а ако купиш един камион ябълки, купуваш много по-евтино на единична цена. При акцията е обратното.
И ние, според мен, не бива да лишаваме мениджърите на дружеството да направят една такава стратегия, например - една стратегия да изкупят акция по акция - 10 по 10, 15 по 15 на евтина цена и да направят един пакет, който вече струва скъпо и като единичната цена, примерно, това е пакет от около 34 процента, понеже това са добрите пакети за собствениците и когато съберат този пакет от акции, те да бъдат длъжни да го продадат, за да си извлекат търговската печалба, и да не влязат в този статус, за който ние се опасяваме, да станат едни ДСО-та.
Аз доста мислих и доста се консултирах, и предлагам един точно такъв текст - с разрешение на Агенцията по осигурителен надзор, с нейно разрешение, значи, не по принцип, това са 10 - 15 дружества, те си правят стратегията, получават разрешенията от агенцията. Това, разбира се, са едни конфиденциални отношения, с тази агенция, получават разрешението на агенцията и с търговска цел започват да формират този пакет - до 34 процента.
И още една защитна мярка - до получаването, до продажбата на този пакет или до свеждането му до 10%, което е нашето желание, централният депозитар няма да предава във владение на това дружество документа за собственост върху тези акции. Това е напълно възможно. В акционерното събрание на дружеството, за да се докаже собствеността, трябва да се покаже депозитарната разписка и да се поиска извлечение от депозитара. Депозитарът няма да дава тези документи, които ще дадат възможност на дружеството, евентуално с глас да формира съвет на директори, да формира някаква политика на тези стопански предприятия. По този начин ще остане само тази възможност, която е допустима за този вид дружества - извличането на чисто търговската печалба от купуването на една стока евтино и продаването й по-скъпо, с което цялата печалба влиза в дружеството и тя се разпределя в дивиденти, тоест се разпределя в пенсии - 90% отива в пенсии, нека да не забравяме това и само 10% остават за дружеството.
Аз мисля, че това е едно нещо, което е напълно допустимо. То се прие, че е допустимо в комисията, но с разсъждението, че това нещо е много невероятно да стане в нашите условия, че нашата практика сигурно няма да може да го прилага. Аз мисля, че това не са сериозни аргументи, че е невероятно и че сигурно няма да го прилагат. Мисля, че ако тази възможност съществува, доста дружества ще се възползват от нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Вълчев, разбира се, че приемам и съм благодарен за загрижеността, която изразихте за доброто управление на средствата на фондовете, но точно от този принцип се ръководихме всички ние и като вносители, и като участници в дискусията в комисията, че разрешавайки инвестиране в по-голям дял от един емитент, по-голям от 10 на сто, ние всъщност възлагаме на пенсионноосигурителното дружество несвойствена задача. То започва да се грижи за управлението на предприятието. Върху него падат функции по стопанското управление на предприятието, а не толкова по управление на парите. Спомняте си навярно, че имаше становища, които бяха доста по-радикални от това, което днес предлага комисията, а именно дружествата да притежават не повече от 3 на сто от един емитент. Мисля, че балансът, който беше намерен между тези две крайности - изключително малък дял и един неоправдано голям дял, е добър баланс, добро предложение, което ще кара дружествата да искат добро управление на предприятията, за да бъдат скъпи акциите, но няма да ги ангажират с управлението на предприятията. Защото управлението на едно предприятие, особено от мажоритарен собственик, не означава, че той извлича голяма печалба. Обратно, той може да вземе решение да инвестира парите в предприятието. И тогава всъщност ще загубят осигурените лица, тъй като няма да има пари, с които да бъдат изплащани техните пенсии.
Затова моето предложение е да приемете текста, както го предлага комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нейков.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венко Вълчев.
Гласували 128 народни представители: за 28, против 82, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 44 така, както е предложен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Член 44 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 45.
Има предложение от народния представител Ваньо Цонов, което е възприето от комисията.
Предложение от народния представител Венко Вълчев, което не се подкрепя от комисията. Това предложение е за отпадане на ал. 2 на чл. 45.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 45:
"Чл. 45. (1) Пенсионноосигурителното дружество може да инвестира не повече от 10 на сто от активите си и активите на пенсионния фонд извън страната само в държавни ценни книжа, общински облигации и ценни книжа, допуснати за търговия на регулираните пазари на ценни книжа.
(2) Инвестицията по ал. 1 се извършва по ред, установен от министъра на финансите, съгласувано с управителя на Българската народна банка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Иска ли някой да вземе отношение по чл. 45? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венко Вълчев за отпадане на ал. 2.
Гласували 118 народни представители: за 18, против 85, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 45 така, както е предложен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 2.
Член 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 46.
Има предложение от народния представител Ангел Балтаджиев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следния текст на чл. 46:
"Чл. 46. Пенсионноосигурителното дружество не може да предоставя заеми или да бъде гарант на трети лица с активите на доброволния пенсионен фонд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 46 така, както е предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Член 46 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 47 - няма постъпили предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя:
"Чл. 47. (1) Пенсионноосигурителното дружество може да ползва заеми само с разрешение на Държавната агенция за осигурителен надзор.
(2) Държавната агенция за осигурителен надзор може да разреши на пенсионноосигурителното дружество да ползва заем на стойност до 10 на сто от собствения му капитал, ако заемът е:
1. за срок не по-дълъг от три месеца;
2. за придобиване на дълготрайни материални активи, които са пряко необходими за извършването на дейността на пенсионноосигурителното дружество.
(3) Общата сума на заемите по ал. 2, точки 1 и 2 не може да надвишава 15 на сто от капитала на заемателя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 47, както е предложен от вносителя, само с една стилна поправка в ал. 2, т. 2 - думата "извършването" да стане "извършване".
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Член 47 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 48.
Предложение от народния представител Светлана Бончева, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров за отпадане на чл. 48, което не е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следния текст на чл. 48:
"Чл. 48. (1) Структурата на капитала и съотношението му с балансовите активи и пасиви на пенсионноосигурителното дружество, както и условията за ползване на заеми се определят от Министерския съвет.
(2) Пенсионноосигурителното дружество и доброволният пенсионен фонд поддържат минимални ликвидни средства при условия и в размер, определени от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението за отпадане на чл. 48 се оттегля.
Моля, гласувайте чл. 48 така, както е предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Член 48 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Глава пета - Счетоводство и отчетност".
Предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров за отпадане на глава пета и нейното наименование.
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И това предложение се оттегля, благодаря.
Моля, гласувайте заглавието на глава пета, както е предложено от вносителя.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава пета е прието.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 49 има предложение от народния представител Емилия Масларова, което не е подкрепено от комисията. Става дума за отпадане на израза "отделен счетоводен" в ал. 2 на чл. 49.
Предложение на народния представител Светлана Бончева, подкрепено от комисията.
Комисията предлага текста на чл. 49:
"Чл. 49. (1) Пенсионноосигурителното дружество организира и осъществява счетоводството и съставя счетоводните си отчети в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Националния сметкоплан, Националните счетоводни стандарти и разпоредбите на този закон.
              (2) Пенсионноосигурителното дружество води отделно счетоводство на пенсионния фонд и съставя отделен счетоводен баланс по счетоводен стандарт, приет от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народната представителка Емилия Масларова?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте чл. 49 така, както е предложен от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 131, против 4, въздържали се няма.
Член 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 50 има предложение от народния представител Емилия Масларова, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Анатолий Величков и Красимир Каракачанов - също подкрепено от комисията.
Предложение от госпожа Ева Жечева - подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Венко Вълчев, което не е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 50:
"Чл. 50. (1) Пенсионноосигурителното дружество задължително създава общи и пенсионни резерви от собствените си активи.
              (2) Общите резерви се създават по реда на Търговския закон.
              (3) Пенсионноосигурителните дружества, които предлагат пожизнена пенсия и инвалидна пенсия, представят ежегодно в Агенцията за осигурителен надзор актюерски разчет за необходимите пенсионни резерви.
              (4) Пенсионноосигурителните дружества могат да формират и други фондове и резерви, ако това е предвидено в устава на пенсионноосигурителното дружество."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Същността на това предложение е ясна. Аз предлагам освен тези резерви, които дружеството ще бъде длъжно да формира при себе си, за да предприеме действия, ако не дай си Боже стане някакъв пробив, да поеме удара, да се създаде един национален взаимноосигурителен резерв, една сума пари, която да бъде под разпореждането на Агенцията по осигурителен надзор. Тази сума пари не трябва да натоварва допълнително нито бюджета, нито тези дружества, а просто половината от задължителния резерв, който те трябва да формират, да се акумулира на едно място, за да има възможност да се формира една държавна политика в тази сфера. Иначе какво става? Оставяме всичко, така да се каже, на главата на дружеството. Ако то се оправи, оправи; ако не се оправи, се издънва. Всъщност този член е тясно свързан с един по-следващ текст, който казва какво прави агенцията в такива случаи - агенцията на бърза ръка му отнема лицензията. Аз предлагам да си дадем сметка какъв тип дружества са това. Няколко пъти се връщам все на тази тема: даваме ли си сметка, че един пробив, въобще един провал и даже отнемането на лицензията на едно такова дружество, ще представлява такова сътресение, пред което крахът на пирамидите ще ни се види като една детска игра. И като социален трус, и като подбиване авторитета на държавни институции, и въобще на политиката в тази сфера. Не виждам никаква пречка половината от тези средства, които и без това се заделят в дружествата, да се концентрират на едно място. Те стават една достатъчно голяма сума пари, която ще има възможност агенцията по своя преценка, реализирайки една национална политика, ако се наложи, и да спаси някое дружество, което само не може да се спаси, за да избегне точно това, което е най-тревожно. И, разбира се, след като държавата ще има възможност да управлява тези средства, които не са нейни по същество, а са на дружествата, ще бъде добре в този национален взаимноосигурителен резерв да се включат с определени вноски и Министерството на финансите, и Министерството на труда и социалната политика.
Апелирам да помислим сериозно върху тези неща, защото този текст и пренебрежителното отношение към него, текстът, който казва как набързо се взема лицензията - който е виновен, виновен - да бъде наказан, ама какво ще последва от това? Тези текстове ме карат да помисля, че малко лекомислено подхождаме точно към тази материя. И когато аз на едно обсъждане казах, може господин Нейков да се обиди, но знам, че няма да се обиди, защото аз съм добронамерен, но казах, че с ангажирането на Министерството на труда и социалната политика с контрола и управлението на този много специфичен крупен бизнес просто министерството си вкарва един таралеж, за който според мен не си е дало сметка докрай. Предлагам още веднъж на вашето внимание наистина да помислим за необходимостта от създаване на този национален пенсионноосигурителен резерв, с който може да се реализира националната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Има думата госпожа Светлана Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: На мен не ми се иска да оспорвам докрай това, което казва господин Венко Вълчев, за ролята на държавата. Разбира се, държавата няма как и да иска, да се отстрани от тази дейност, която е нов вид дейност. Преди малко тук бяха даже очертани споровете докъде държавата и колко може да се меси в дейността по това ново пенсионно осигуряване. Но, господин Вълчев, спомням си, че в комисията наистина имаше много сериозни дебати за това нещо. Това, което ние предлагаме в този текст, не означава, че в самите пенсионноосигурителни дружества не могат да се създават такива гаранционни фондове. Те са търговски субекти, знаете, че се регистрират по Търговския закон, акционерни дружества са, те могат да вземат този вид мерки за собствено презастраховане. Но не може едно дружество, което лошо е управлявало своите активи, което е било лошо менижирано и което в края на краищата не е успяло в това, което си е поставило като основна задача, да бъде с мисълта, с презумпцията, че да, държавата е създала един гаранционен фонд и тя ще го спаси от фалит. Аз мисля, че не би трябвало по такъв неравнопоставен начин да третираме търговските дружества.
Пак казвам, не бива да разчитат такъв вид недобросъвестни дружества на помощта на държавата, защото те лошо са управлявали своите капитали. Ако те разчитат на такъв гаранционен фонд, в края на краищата наистина ще допуснем една неравнопоставеност между търговските дружества.
Аз мисля, че едно такова презастраховане е необходимо държавата да прави и тя наистина е длъжна да го прави, когато става дума за задължително пенсионно осигуряване, където трябва да има такова презастраховане. В края на краищата задължителните пенсии са ангажимент на държавата. Но доброволните пенсии са ангажиментът на всеки човек, който е поел да се осигурява за старините си, и ангажиментът на дружеството да бъде един добър собственик на активите си, на капиталите си, да има възможност да осребрява тези капитали и да изплаща пенсии. Струва ми се, че точно в този текст държавата не бива да има това намесване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, в подкрепа на тезата на госпожа Дянкова, без това да е опониране на тезата на господин Вълчев, искам да допълня, че през цялото време сме се ръководили от това да създадем наистина гаранции със средства на дружествата. Забележете в текста на чл. 50, че резервите се създават от собствените им активи. Тоест, отнемането на лиценза, не дай Боже, на едно дружество, не означава, че се загубват парите на фонда, тъй като ние със закона разделяме ефективно тези два ресурса.
Освен това в ал. 3, ако обърнете внимание, господин Вълчев, всъщност това е в подкрепа на Вашата теза за един непрекъснато поддържан резерв. В ал. 3 се казва, че всяка година ще се представят актюерски разчети за необходимия пенсионен резерв. По този начин именно този резерв ще бъде максимално актуален толкова, колкото е необходимо на конкретния фонд.
Накрая, абсолютно съгласен съм с това, че в случая не сме изправени пред принципа на солидарността, за да можем да взимаме пари от едно пенсионноосигурително дружество, заради това че друго пенсионноосигурително дружество не работи добре. Това е пазарът. Би трябвало всеки един да носи отговорност за собствените си действия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венко Вълчев.
Гласували 117 народни представители: за 32, против 67, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 50, така както е предложен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 12.
Член 50 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Господин председател, следват предложения от народния представител Светлана Дянкова, които всъщност са нови предложения за създаването на нови три члена.
Основата на тези предложения се състои в принципа, който възприехме в началото на закона, и който принцип се води в закона до края. Това е принципът на разделянето на пенсионноосигурителното дружество от доброволния пенсионен фонд. Поради този принцип, който възприехме, се налага необходимостта да се води отделна отчетност, отделно счетоводство, с оглед да има и отделен контрол върху фонда и върху дружеството. Това всъщност е била основната идея, когато съм предлагала тези текстове. В текстовете на трите члена се визира как се извършва одита на доброволния пенсионен фонд и неговия годишен счетоводен отчет.
Текстовете на новите членове са:
"Чл. 50а. До края на м. февруари ежегодно управителният орган на пенсионноосигурителното дружество съставя за изтеклата календарна година годишен счетоводен отчет на доброволния пенсионен фонд и доклад за дейността си по управлението на фонда и ги представя на избран от него дипломиран експерт-счетоводител или специализирано одиторско предприятие.
Чл. 50б. Годишният счетоводен отчет на пенсионноосигурителното дружество и на доброволния пенсионен фонд се заверява от избран от Общото събрание на акционерите на пенсионноосигурителното дружество експерт-счетоводител или специализирано одиторско предприятие.
Чл. 50в. Докладът за дейността и годишният счетоводен отчет на доброволния пенсионен фонд се приемат от Общото събрание на пенсионноосигурителното дружество."
Тези текстове бяха подкрепени от комисията.
Предложението е да се преномерират съответно като чл. 54, 55 и 56 в общата хронология на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте предложенията от народния представител Светлана Дянкова, и подкрепени от комисията, за нови членове 50а, 50б и 50в с преномериране на самите тях и на следващите членове.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Членове 50а, 50б и 50в са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Глава шеста - Преобразуване, прекратяване и ликвидиране на пенсионноосигурителните дружества."
Предложение от народния представител Светлана Дянкова за изменение заглавието на глава шеста, както следва: "Преобразуване, прекратяване, несъстоятелност и ликвидиране на пенсионноосигурителните дружества и доброволните пенсионни фондове".
Това предложение беше възприето от Комисията по труда и социалната политика.
Комисията предлага текста на заглавието на глава шеста - "Преобразуване, прекратяване, несъстоятелност и ликвидиране на пенсионноосигурителните дружества и доброволните пенсионни фондове".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По-прецизно е заглавието да бъде: "Преобразуване, прекратяване, обявяване на несъстоятелност и ликвидиране на пенсионноосигурителните дружества и доброволните пенсионни фондове".
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте това предложение за заглавие.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава шеста е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 51 има предложение от народния представител Ангел Балтаджиев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага текста на чл. 51:
"Чл. 51. Агенцията разрешава преобразуване на пенсионноосигурителните дружества след решение на компетентните им органи чрез сливане, вливане, отделяне или разделяне при следните условия:

1. доказана платежоспособност след преобразуването;
2. запазване на правата или гарантиране на по-изгодни условия за осигурените;
3. наличие на не по-малко от 10 000 осигурени лица след трансформирането;
4. други условия, определени с наредба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 51, така както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Член 51 е приет.
 
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 52 няма постъпили предложения от народни представители.
Текстът е подкрепен от комисията.
"Чл. 52. Прекратяването и ликвидацията на пенсионноосигурителните дружества се извършва по реда на Търговския закон, доколкото в този закон не е предвидено друго."
По чл. 53 също няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя:
"Чл. 53. Прекратяване на пенсионноосигурителното дружество се извършва:
1. с решение на общото събрание на акционерите;
2. с отнемане на пенсионния лиценз за извършване на допълнително доброволно пенсионно осигуряване."
По чл. 54 има постъпило предложение от народния представител Росица Тоткова за замяна на думите "пенсионноосигурително дружество" с думите "доброволни пенсионни фондове".
Обясних вече защо от началото до края на закона ще се прави това разграничение. Комисията е подкрепила предложението.
Комисията предлага следния текст за чл. 54:
"Чл. 54. (1) Решението на общото събрание за прекратяване на пенсионноосигурителното дружество, придружено с план за ликвидация и с името или имената на ликвидаторите, се депозира в агенцията, която взема решението в едномесечен срок.
(2) С решението агенцията одобрява условията, реда и начина за удовлетворяване на осигурените или императивно определя други, включително прехвърляне на осигурителните договори към посочени от нея доброволни пенсионни фондове.
(3) След получаване на решението на агенцията пенсионноосигурителното дружество незабавно депозира необходимите документи в съда за вписване на прекратяването и за образуване на производство по ликвидация."
По чл. 55 също няма предложения от народни представители.
Комисията е подкрепила текста на вносителя за чл. 55:
"Чл. 55. Отнемането на лицензията по чл. 38, т. 2 е необходимо и достатъчно основание за съда да впише прекратяване на пенсионноосигурителното дружество. В тези случаи агенцията определя условията, реда и начина за удовлетворяване на осигурените и изготвя план за ликвидация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 52 и чл. 53 така, както са предложени от вносителя, чл. 54, алинеи 1 и 3 така, както са предложени от вносителя, и ал. 2 така, както е предложена от комисията, и чл. 55 така, както е предложен от вносителя. Всъщност има заместващ текст само в чл. 54, ал. 2.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Членове 52, 53, 54 и 55 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 56 има предложение от народния представител Ваньо Цонов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Венко Вълчев, което не е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 56:
"Чл. 56. (1) Несъстоятелност на пенсионноосигурителното дружество е невъзможност на пенсионноосигурителното дружество със свои средства извън тези, обособени в пенсионния фонд, да удовлетвори изискуеми и безспорни задължения по търговска сделка.
(2) В случаите по ал. 1 агенцията:
1. предлага програма за финансово оздравяване, или
2. отнема лицензията, уведомява съда и прехвърля осигурителните договори, съответно средствата на доброволния пенсионен фонд, на други доброволни пенсионни фондове;
3. разпоредителните действия със средствата на доброволния пенсионен фонд се извършват след получаването в агенцията на решението на съда за прекратяване на пенсионноосигурителното дружество."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 56 думата има господин Венко Вълчев.
Но аз сега виждам, като четем този текст, че може би в заглавието трябва да отпадне "обявяване" и да остане само "несъстоятелност". Права е била комисията. Ще го гласуваме да отпадне.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, този текст регламентира много важни неща. Какво е несъстоятелност и какво прави агенцията при такава ситуация?
Въпреки 10-12 реда предложения, всъщност моето предложение се различава от предложението на комисията само по два пункта. Аз предлагам все пак да помислим върху тях.
Първият пункт е как да се тълкува състоянието "несъстоятелност". Комисията предлага даже при една-единствена търговска сделка, когато има безспорни вземания и по някаква причина, независимо каква, дружеството не успее да я удовлетвори, то веднага да изпадне в състояние на несъстоятелност. Аз считам, че това е неразумно. Това е много неразумно. Това е неразумно даже, когато става въпрос за едно обикновено частно дружество, за един едноличен търговец. Не бива така.

Вижте, една сделка е даже моите лични взаимоотношения с това голямо дружество. Ако по някакъв начин аз имам да получавам от това дружество една пенсия и тя не дойде при мен, това е 100 на сто изискуемо и аз мога да искам да обявя това дружество в несъстоятелност. Това е абсурд. Не бива да е една сделка, нека да е нещо по-разумно. Аз съм предложил 14 дни, да кажем, ако това дружество не удовлетворява претенциите, които идват при него. Може да е неприемлив този 14-дневен срок, но не бива да бъде "една сделка". Сделката може да бъде много голяма, а може да бъде и много малка. Не бива от една сделка то да изпада в това състояние, след което, забележете какво следва - след което то загива.
Комисията по текста, както се предлага, или предлага програма за финансово оздравяване, или отнема лицензията. Това е вторият пункт, по който имаме различия. Не бива да има "или". Задължително най-напред трябва да има програма за финансово оздравяване. Не може такова дружество да мине без усилия от страна на държавата да го оздрави финансово, без самото то да се опита да се оздрави финансово. Това е много неразумно.
Пак повтарям, последствията от срутването на едно такова дружество ще бъдат много по-големи, отколкото ако ние го оставим даже с известен риск, даже с известно много внимателно вглеждане в дейността му, даже "на патерици" - да се опитаме да го изкараме от това състояние. Аз се учудвам на такъв подход - "виновен - наказан, виновен - наказан".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Венко Вълчев.
Има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Вълчев! Имам чувството, че всъщност говорим за едни и същи неща.
По никакъв начин не искаме да насърчаваме недобросъвестните пенсионни осигурителни дружества. Но в същото време агенцията не може да има за своя цел да им създава трудности в работата, защото трудностите на дружеството, са трудности и на агенцията.
Обърнете внимание на предложението на комисията. Става дума за удовлетворяване на изискуеми и безспорни задължения по търговска сделка, което означава, че има договор. В този договор между дружеството и неговия партньор по тази търговска сделка са уредени всички въпроси относно изискуемостта на вземанията. Вашето предложение ще означава, че извън този договор държавата казва: ти може да не си изпълнил договора, даваме ти още 14 дни по силата на закона. Нещо, което според нас нарушава интересите на партньора. Те са тези, които могат да си уговорят не 14 дни, а да си договорят 1400 дни в рамките на договора, след като изтече първоначалният срок, да има реално и нормално изпълнение.
Така че не смятаме, че ще създадем по-добри условия за работа на дружествата, ако по този начин се намесваме в тяхната търговска дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз искам да помоля за малко внимание.
Ние гласувахме членове от 52 до 55. Член 52 казва: "Прекратяването и ликвидацията на пенсионноосигурителните дружества се извършва по реда на Търговския закон, доколкото в този закон не е предвидено друго".
Нищо обаче не е казано какво става с преобразуването и обявяването в несъстоятелност. Може би е хубаво в този текст да се вмъкнат и тези две правни фигури. Тогава ще си важи Търговският закон, доколкото не е казано друго. А по Търговския закон процедурата за обявяване в несъстоятелност е доста дълга. Тоест, тези 14 дни, които господин Венко Вълчев предлага, дори стават излишни, защото там не е автоматично това някой да бъде обявен в несъстоятелност, само защото не е изпълнил една сделка. Там има достатъчно време, ако той има средствата, дори в даден момент да е изпаднал в невъзможност да плати по една сделка, след това да го направи.
Затова, ако не възразявате, разбирам, че това е идеята и на вносителя, в чл. 52 да добавим така, както е и заглавието: "Преобразуването, прекратяването, обявяването в несъстоятелност и ликвидацията на пенсионоосигурителните дружества се извършва по реда на Търговския закон, доколкото в този закон не е предвидено друго".
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Аз съм съгласна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава, моля да прегласуваме чл. 52 с тази редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 2.
Член 52 е приет с това прецизиране.
Господин Вълчев, поддържате ли своето предложение?
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ, от място): При това положение го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Предложението се оттегля от господин Венко Вълчев.
Моля, гласувайте чл. 56 така, както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Член 56 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми колеги, следват мои предложения, които съм направила за отпадане на една група от текстове - това са текстовете на чл. 57, 58, 59, 60 и 61 - и създаването на тяхно място, в същата материя всъщност, на нови текстове - чл. 61а, чл. 61б, чл. 61в, чл. 61г, чл. 61д и чл. 61е.
Това предложение за отпадането на тези текстове също беше едно доста коментирано в комисията. Общото становище, около което се обедини комисията и което е изразено с това предложение, е, че в пълна сила, без каквито и да било различия, ще бъдат приложени разпоредбите на Търговския закон по отношение на несъстоятелността.
Отпадането на тези членове не означава, че липсва уредба, а обратно, че ще бъде прилагана законова уредба според съдебната практика по отношение на несъстоятелността на пенсионните дружества.
По отношение на онова, което касае правата на осигурените лица, когато дружеството изпадне в несъстоятелност, то това е предложено в новите членове, които комисията подкрепи да създадем в този закон. Целта на създаването на тези нови текстове и отпадането на старите е всъщност не да се намали защитата, а да се предпазят всички от създаването на нова уредба за несъстоятелност. Всичко, което се отнася до личните права и възможности за лична защита на осигурените лица, е включено в новите текстове, които аз съм предложила и разбира се комисията е коментирала върху тях. По този начин според комисията се създават две системи на защита на интересите. Първата система на защита на интересите на онези, които имат договори, които вече са направили договори с пенсионното дружество, когато няма възможност това дружество да изплати заеми, наеми, заплати и т. н. Със закона се създава уредба за тези случаи и разбира се създава се някаква сигурност чрез програмата за оздравяване на самото дружество.
С тези предложения се създава и втора уредба - как да бъдат предпазени самите осигурени лица от несъстоятелността на дружеството, като се изяснява какво значи несъстоятелност на самия пенсионен фонд, на доброволния пенсионен фонд. И аз вече казах, че по този начин с отпадането на тези текстове и създаването на новите ние сме мислели, че се създават тези две уредби. Едната е какво е несъстоятелност. И втората уредба е как се постъпва когато тази несъстоятелност всъщност е налице.
Така, както е създадено разделянето на досегашните фондове на две самостоятелни юридически лица, така и сега се създава нормативна уредба за несъстоятелност на тези две юридически лица. Припомням отново, че създадохме две юридически лица - това на дружествата и това на пенсионния фонд.
И отново ми се иска да подчертая, че сме се водели от желанието да направим тези нови текстове, за да гарантираме сигурността на средствата на осигурените лица.
И правя предложенията: чл. 57 да отпадне. Комисията е подкрепила това предложение.
Член 58 да отпадне. Комисията е подкрепила това предложение.
Член 59 да отпадне. Комисията е подкрепила предложението.
Член 60 да отпадне. Комисията е подкрепила предложението.
И чл. 61 да отпадне. Комисията е подкрепила предложенията за отпадане на тези пет члена.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика.
Създават се нови членове 61а, 61б, 61в, 61г, 61д, 61е със следното съдържание:
"Чл. 61а. (1) Доброволният пенсионен фонд не може да се разделя или да отделя от себе си друг доброволен пенсионен фонд, както и да се преобразува в търговско дружество, сдружение с нестопанска цел или кооперация.
(2) Доброволният пенсионен фонд може да се влива или да се слива с друг доброволен пенсионен фонд, учреден и управляван от същото пенсионноосигурително дружество, при условия и по ред, определени с наредба.
(3) Доброволният пенсионен фонд не може да се прекратява, освен в случаите на несъстоятелност.
Чл. 61б. (1) Несъстоятелност на доброволния пенсионен фонд е невъзможност на доброволния пенсионен фонд да плаща своите задължения по осигурителните договори с осигурените лица или забавянето на тези плащания или частичното изплащане на задълженията си. В този случай пенсионноосигурителното дружество е длъжно незабавно да уведоми агенцията.
(2) В случаите по ал. 1 агенцията:
1. проучва и в рамките на своите компетенции използва всички възможности за финансово оздравяване на доброволния пенсионен фонд.
2. при изчерпване на всички възможности дава съгласие за прекратяване на доброволния пенсионен фонд и предлага на съда да назначи синдик.
Чл. 61в. (1) В случаите по чл. 61б синдикът се счита за упълномощен да прехвърля пенсионните осигуровки, по силата на договор сключен между него и друго пенсионноосигурително дружество.
(2) Договорите по ал. 1 пораждат правни последици след утвърждаването им от агенцията.
Член 61г. В случаите по чл. 61в осигуреният в пенсионноосигурителното дружество има право:
1. да прекрати едностранно осигурителния договор, и да получи обезщетение по ред, начин и размер, определени с решение на Държавната агенция за осигурителен надзор;
2. да потвърди със свое писмено заявление участието си в новия доброволен пенсионен фонд, определен от синдика.
Чл. 61д. Агенцията е длъжна да уведоми писмено осигурените за правата им по чл. 61г.
Чл. 61. е. Осигурените лица са длъжни да упражняват правата си по чл. 61г в 30-дневен срок от датата на писменото уведомяване."
И съответно ако бъдат приети, новите членове ще бъдат с номера от 63 до 68.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на комисията за отпадане на членове от 57 до 61 включително и по новите членове 61а, 61б, 61в, 61г, 61д и 61е някой желае ли да се изкаже? Не виждам желаещи.
Моля да гласувате за отпадане на членове 57, 58, 59, 60 и 61.
Гласували 117 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието. Тези текстове отпадат.
Моля, гласувайте предложените от комисията членове 61а, 61б, 61в, 61г, 61д и 61е така, както са предложени.
Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
Членове 61а, 61б, 61в, 61г, 61д и 61е са приети.
Ще следва тяхното преномериране, както и преномерирането на следващите текстове.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Глава седма - Договори."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 62. Договорът за допълнително доброволно пенсионно осигуряване урежда отношенията по доброволното пенсионно осигуряване между пенсионноосигурителното дружество, от една страна, и осигуреното лице, работодателя или друг осигурител от друга страна."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 63. (1) Осигурителният договор може да се сключи в полза на трето лице.
(2) Когато осигурителният договор е сключен между работодателя и пенсионноосигурителното дружество, той е в полза на осигурените лица.
(3) Когато осигурителният договор се сключва между друг осигурител и пенсионноосигурителното дружество, се изисква и предварително писмено съгласие от лицето, в чиято полза се сключва договорът."
Няма постъпили предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава седма и членове на вносителя 62 и 63 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Глава седма и членове 62 и 63 са приети.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 64 има предложение от народния представител Емилия Масларова за отпадане на целия текст и предложение от народния представител Венко Вълчев - също за отпадане.
Комисията не подкрепя направените предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64:
"Чл. 64. В осигурителния договор може да се ограничи правото на осигуреното лице еднократно да изтегли или да прехвърли внесените в негова полза за сметка на работодателя или на друг осигурител суми за доброволно пенсионно осигуряване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложенията за отпадане на чл. 64 има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мотивът, за да предложа да отпадне този член, е свързан с разсъждения във времето. Осигурителният договор може да ограничи правото ми като лице, което се осигурява и тези пари, които са ми внесени от работодателя, тъй като и работодателите могат да правят вноски за доброволно пенсионно осигуряване, или от друго лице, което ме осигурява, да нямам право да прехвърля. Мисля си, че всъщност в договора трябва да се даде възможност, тъй като това е доброволно пенсионно осигуряване - доброволно е и от едната, и от другата страна сключването на договора... Казвайки, че може да се ограничи правото, ние отново даваме възможност на осигурителното дружество да лимитира, а не на човека, който се осигурява. Разбирам мотива за парите на работодателя: с парите от моите вноски аз мога да разполагам, но с тези на работодателя не мога да разполагам. Но аз се осигурявам в продължение на 25 г. След 5 г. може да не съм при този работодател. Той ме е осигурявал 5 г. и тези пари остават в моята партида - всъщност те вече са мои. След 5 или 10 г. аз решавам, че моята сестра няма достатъчно средства и искам да й прехвърля част от средствата от моята партида, в които са и тези на бившия ми работодател. Не виждам логиката защо трябва по този начин да ограничаваме една съвършено доброволна система, която сега прохожда - да й слагаме веднага ограничения и най-вече за тези вноски, които са от работодателя. Пак казвам, че разбирам мотива, че средствата, дадени от работодателя, са дадени целево за мен и за никого другиго, но след време? Не говоря за година, две или пет. След 10 или 15 г. това е моята партида с моята доброволна осигурителна пенсионна вноска. Затова мисля, че тук трябва да се помисли. Даже да не записваме този текст, казвайки "може да ограничи", ние фактически априори залагаме на пенсионните дружества правото да го ограничат.
И тук вие можете да ми кажете: да, но Вие имате правото да следите и да видите в кои дружества ограничават, а в кои не ограничават; можете да отидете там, където не ограничават... Едва ли в началото хората ще са запознати толкова много в детайли с всички тези тънкости и ще могат да се ориентират в тази система. Затова моето предложение е направено от тази гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Щом нещо се прави с договор, то също е доброволно. С договор всичко може.
Господин Венко Вълчев има думата.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Като се съгласявам с доводите, които изложи пред нас госпожа Масларова, искам в малко по-категоричен вид да изразя своето недоумение. Защо вносителят държи на този текст, аз не мога да разбера. Нека всеки да обърне този текст към себе си. Правил си е вноски или някой е правил вноски за него и в един момент, когато най-много имаме нужда и трябва да се ползваме от тях, изведнъж се оказва, че ние не можем да се ползваме. Защо? По някакви си причини. Това е недопустимо.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Нали правиш за пенсия тези вноски, а не поради някакви други причини...
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Ето започват разсъжденията: защо ги прави той? За пенсия ли ги прави или не ги прави за пенсия?... Не може така. Или ти си титуляр на вноската си, или не си титуляр на вноската си.
Аз разбирам, че с този текст се вмъкват едни такива разсъждения: ама работодателят при определени условия може изведнъж да се окаже ощетен и че след като той прави вноската, трябва да има някаква възможност да решава тези неща...
Не може. Когато взаимоотношенията са с трудов договор с работодателя, това, че работодателят ще прави вноски, влиза в общите условия, при които работникът се наема на работа и той има предвид тези неща. Защо ще трябва в един момент, когато сме казали, че осигуреният е титуляр и че всичко се прави за него, да се създават илюзии и възможности той да не е истински титуляр?
Аз ще избързам малко напред и ще кажа, че има още един член - чл. 83, по който също не е прието мое предложение. Аз исках поне, ако някой ще тегли от вноската на осигурения, това да става с писмено разрешение. И това не се приема. Това са няколко текста, които правят осигурения един съвсем непълноправен титуляр на своята сметка. Предлагам всеки един по съвест да прецени този текст, отнесен към него като осигурен, върши ли му работа или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председателю, мисля, че по никакъв начин не се ограничават правата на осигурените лица с тези текстове, особено ако обърнете внимание на току-що гласувания чл. 63, ал. 3. Изправени сме пред хипотезата, когато друг, а не осигуреното лице прави осигурителни вноски. По този повод се сключва договор между осигурителя, който може да бъде работодателят или трето лице, и пенсионноосигурителното дружество. В този договор - точно него визира чл. 64 - може да се предвиди клауза за ограничаване правото на осигуреното лице да изтегля тези суми. Забележете, че ал. 3 на чл. 63 казва: когато имаме такъв договор, се иска предварителното писмено съгласие на осигуреното лице. Значи още преди да се появи този договор, се иска съгласието на лицето и то знае, че може да има една ограничителна клауза, но то приема и става негласна страна по договора със своето съгласие. То приема това ограничение.
Второ, това, което казваше госпожа Масларова: осигурителният договор съществува до момента, в който осигурителят иска това. В един момент, ако работникът напусне своя работодател, работодателят по силата на договора не е длъжен да продължава да му прави вноски. Той прекратява този договор и вноските се спират. От този момент нататък тези пари вече не са пари на работодателя. Тези пари се трансформират в част от личните средства на самия работник, защото вече няма такъв осигурителен договор, изчезнало е и трудовото правоотношение между работодателя и работника.
И тук, ако разрешите, господин председателю, да отида малко по-напред, ще видите, че в чл. 86 комисията предлага пълна свобода на осигуреното лице да изтегля, когато намери за добре, неговите лични средства в партидата. Следователно, не сме изправени в никакъв случай пред хипотеза на ограничаване правата на осигуреното лице да разполага със своите средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
Има думата госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че чл. 64 си е съвсем на мястото. И той просто задължително трябва да фигурира в нашия закон. Първо, защото тези условия се определят в договора, а той се подписва от всички страни, участващи в него, в т.ч., когато става въпрос за средствата на работодателя или на друг осигурител или на осигуряваното лице, т.е. осигуряваното лице предварително знае при какви условия и то се е подписало при тези условия.
Второто нещо, което искам специално да подчертая е, че работодателят осигурява лицето, работещия при него именно за пенсия. Защото това е доброволно пенсионно осигуряване за получаване на пенсия по трите вида осигурителни случаи. И аз мисля, даже и по-нататък ще помоля колегите да подкрепим това, че вноските, които са натрупани за сметка на работодателя от осигуряваното лице, могат да се изтеглят само при настъпване на осигурителен случай. Това смятам, че се разпростира и когато има друг осигурител. Аз например имам възможност да осигурявам единия от родителите си, примерно казвам, или в обратния случай - за децата. И това е една предварителна грижа за случай, при който настъпва осигурителното събитие. Защо трябва да се дава възможност изцяло тези средства да се изтеглят от осигуряваното лице, когато то пожелае? Значи не се изпълнява волята на този, който го осигурява? Защото тази воля е именно за осигуряване за един от тези три осигурителни случая. И мисля, че тук няма никакво противоречие. Просто това е една писмена воля, изразена писмено, дадено е право чрез закон. И трябва наистина да се погрижим и чрез закона да се защитават възможностите за един нормален живот на хората. И особено волята на осигуряващия, било то работодателят или някакъв друг осигурител.
И аз наистина, когато стигнем до чл. 86, ако се наложи, пак ще взема отношение, защото тези средства наистина са собственост на лицето, което се осигурява. Само е различен режимът на разпореждане с тях. Кога ще стане това разпореждане? А те са негова собственост, по негова индивидуална партида. Това е гарантирано по закона много преди да стигнем този член. Благодаря за вниманието.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Икономическата логика каква е? Може да е вярно, но за мен не е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Има думата госпожа Светлана Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Имаше и други мотиви, които ние обсъждахме в комисията. Аз мисля, че си заслужава те да бъдат споделени тук. Би трябвало в един пенсионен фонд да има до известна степен правото на базата на договора с осигуреното лице, което е в пенсионния фонд, да се ограничи възможността на това осигурено лице непрекъснато да прехвърля средства - така, както се предлага - много либерално, защото това прехвърляне на средства ще доведе до едно хаотично движение в тези финансови ресурси на фондовете. Сега аз говоря от страната на фонда. Какво би се случило, ако много осигурени лица започнат да предприемат това нещо - да си теглят парите, да се възползват от правото, което им дава законът и да се насочват към други фондове или да правят каквото искат с тези пари.
Значи, коректно е и към двете страни по договора, и осигуреният, и осигурителят - правата на осигурените лица да бъдат изяснени още при подписването на този договор. И тези права се изясняват при подписването, и то е съвсем доброволно. Лицето съвсем доброволно си сключва договор с еди-коя си пенсионна компания. В тази компания, в този договор са изписани всички неща, всички клаузи, които това лице ще изпълнява.
Аз мисля, че прекалено големите права на осигурените не винаги са в тяхна полза. Защото това е едно прекалено голямо право - да имаш възможността всеки пък, когато поискаш... Започнал си да се осигуряваш за пенсия, за един от видовете пенсия. И нещо се случва, нещо необичайно се случва и ти започваш да си теглиш парите или да ги прехвърляш.
А аз мисля и друго нещо, че това би нарушило инвестиционната политика на фондовете. Защото, в края на краищата, ако я няма тази инвестиционна политика на фондовете откъде ще дойдат парите след няколко години, които да бъдат осребрени и изплатени като пенсии. Значи, самите фондове също биха пострадали от едно такова непрекъснато теглене на тези пари.
Аз искам да ви кажа, че има законодателства в европейски страни, където това е просто забранено. От закона. И това са законодателствата и на Франция, и на Австрия - изключено е да се изтеглят парите, натрупани в пенсионния фонд. Те служат единствено и само за целите на доброволното пенсионно осигуряване, както на осигурения, така и на фонда. Пак казвам, по този начин и самите фондове имат някаква възможност и сигурност в инвестиционната си политика. А и самото лице, което се осигурява, трябва да знае, че го прави единствено и само за пенсия.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Защо не обясни икономическата логика? Някаква икономическа логика има в това. То сигурно е вярно, но няма кой да го обясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Емилия Масларова и Венко Вълчев за отпадане на чл. 64.
Гласували 124 народни представители: за 32, против 82, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 64 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 94, против 5, въздържали се 16.
Член 64 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 65.
Има предложение от народната представителка Росица Тоткова.
Предложението е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров.
Предложението също е подкрепено по принцип от комисията.
Предложението на Комисията по труда и социалната политика за чл. 65:
"Чл. 65. (1) Осигурителният договор задължително съдържа:
1. имената и адресите на страните по договора, съдебната регистрация и БУЛСТАТ на доброволния пенсионен фонд, пенсионния лиценз и съдебната регистрация на пенсионноосигурителното дружество, което управлява активите на Доброволния пенсионен фонд, данъчния номер и БУЛСТАТ;
2. предмета и обхвата на осигуровките;
3. размера на осигурителната вноска;
4. условията, реда и начина за плащане на осигурителната вноска и допълнителната пенсия от фонда;
5. датата на сключване и влизането в сила на осигурителния договор;
6. условията за прекратяване на договора."

По чл. 66 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя. Той е:
"Чл. 66. Осигурителният договор е безсрочен и се съставя и подписва в толкова екземпляра, колкото са страните по него."
По чл. 67 има постъпило предложение от народния представител Ангел Балтаджиев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага текст на чл. 67, както следва:
"Чл. 67. При сключване на договор за доброволно пенсионно осигуряване осигуреното лице, работодателят или друг осигурител получават при поискване заверено копие от правилника на пенсионноосигурителното дружество, действащ към датата на сключване на договора."
По чл. 68 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който е:
"Чл. 68. Осигурителният договор не може едностранно да бъде прекратен от пенсионноосигурителното дружество освен в случаите, предвидени в този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 65, 66, 67 и 68 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте чл. 65 така, както е предложен от комисията, чл. 66 - така, както е предложен от вносителя, чл. 67 - така, както е предложен от комисията и чл. 68 - така, както е предложен от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 3.
Членове от 65 до 68 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 69 има направено предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя:
"Чл. 69. Осигурителният договор задължително се прекратява в следните случаи:
1. при смърт на осигурения след уреждане на отношенията с неговите наследници;
2. когато осигуреният по собствена воля премине в друго пенсионноосигурително дружество;
3. при еднократно изтегляне на цялата набрана сума по индивидуалната партида."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Димитър Димитров. Заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Осигурителният договор е договор между двете страни - осигурител и осигурено лице, със съответните клаузи.
Според нас естествено е при смърт на осигуреното лице осигурителният договор да се прекратява, още повече, че акумулираните средства са в отделна партида и тези средства не могат да бъдат използвани за нищо друго, не могат да бъдат прехвърляни, освен да се използват по предназначение или след смъртта евентуално да се уредят отношенията, но по други клаузи, по други закони с неговите наследници, независимо кои са те и какви претенции имат.
Според нас не е нормално този осигурителен договор да продължава да действа при условие, че едната страна просто я няма и тя не може да изпълнява свои задължения - или да прави вноски, или да получава пенсия.
Ето защо предлагаме т. 1 от чл. 69 да остане: "при смъртта на осигурения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли думата?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Законът за наследството го урежда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров - в чл. 69, т. 1 да отпаднат думите "след уреждане на отношенията с неговите наследници".
Гласували 127 народни представители: за 55, против 60, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Да прегласуваме текста и да поясним за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин председател, моля да прегласуваме. Има Закон за наследството, той урежда правата на наследниците върху онова, което имат право да получат от фонда. Когато почине една от страните по един договор, такъв просто престава да съществува. Ако той остава да съществува, каквото ни предлагате, какво следва за правата и задълженията по договора? Какво следва за правата и задълженията по договора - продължават ли наследниците да внасят вноски, какво им дължи фондът? На тях ли го дължи, тях ли започва да осигурява за пенсия оттук нататък, ако те са страни? Очевидно, че не може фондът да продължи да осигурява вече починалия - страна по договора.
Така че обстоятелството, че фондът не знае какво да изчислява, не може да се уреди по този начин. Ако е въпрос на сметки, договорът се прекратява екслеге със смъртта на страната по договора. А пък какъв е размерът на онова, което ще получават наследниците, е въпрос на сметки и го урежда Законът за наследството. Те могат да продължат да си смятат. Но оттук нататък, от смъртта на наследодателя фондът няма други задължения. Иначе, ако кажете, че продължава да съществува договорът, кажете с какви права и задължения и за кого от наследниците. Не може да остане по този начин. Договорът се преустановява. Останалото е въпрос на сметки, урежда ги Законът за наследството.
Така че, моля да прегласуваме. Неудобно е някак - трима юристи отпред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, прегласувайте предложението на народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров - в чл. 69, т. 1 да отпаднат думите "след уреждане на отношенията с неговите наследници".
Гласували 144 народни представители: за 80, против 50, въздържали се 14.
Предложението е прието - думите отпадат.
Моля, гласувайте чл. 69, както е предложен от вносителя, с вече гласуваната корекция в т. 1.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Член 69 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Глава осма - Осигурителни вноски."
Няма постъпили предложения по заглавието на главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава осма, както е предложено от вносителя.
Гласували 128 народни представители: за 127, против 1, въздържали се няма.
Заглавието на глава осма е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 70. Има постъпили предложения от народния представител Светлана Бончева, което е подкрепено от комисията; от госпожа Емилия Масларова, което е подкрепено от комисията; от господин Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров - също подкрепено предложение; от господин Венко Вълчев, което е подкрепено, и отново предложение от групата народни представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров - също подкрепено от комисията по принцип.
Предложение на комисията за чл. 70:
"Чл. 70. (1) За осигуряване в доброволен пенсионен фонд осигуреният и неговият работодател правят осигурителни вноски.
(2) Осигурителните вноски са парични.
(3) Осигурителните вноски са месечни, за друг период или еднократни за закупуване на пенсионни права.
(4) Размерът на месечната осигурителна вноска за осигурен не може да бъде по-малък от 10 на сто от минималната месечна работна заплата за страната за месеца, за който се прави осигурителната вноска."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 70, както е предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Член 70 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Господин председател, колеги! Правя процедурно предложение за удължаване времето на работното заседание - аз ще го направя, вие го гласувайте, защото тук има желание да се работи по този закон - с не повече от два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: С повече от два часа не може, но с два часа, до приемането на закона.
Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 136 народни представители: за 81, против 50, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 71 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителите.
"Чл. 71. (1) Работодателят, съответно възложителят, може да прави осигурителни вноски за:
1. работниците и служителите, с които е в трудово или служебни правоотношения;
2. лицата, с които е сключен договор за възлагане на управление или контрол в търговските дружества;
3. кадровите военнослужещи съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и офицерите и сержантите по Закона за Министерството на вътрешните работи.
(2) Работодателят не може да откаже осигуряване на работници и служители на основание на раса, народност, етническа принадлежност, произход, пол, възраст, религиозни убеждения, политическа принадлежност, членуване в синдикални организации и движения, обществено положение, материално и здравословно състояние.
(3) Внасянето на осигурителни вноски от работодателя не задължава осигуреното лице да прави вноски за своя сметка."
По чл. 72 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72.
"Чл. 72. Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, извършвано от работодателя със или без участието на работника или служителя, може да бъде обект на колективното трудово договаряне."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 71 и 72, както са предложени от вносителя.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Членове 71 и 72 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 73. Има постъпило предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73.
"Чл. 73. Когато осигурителните вноски се правят едновременно от осигуреното лице и работодателя или само от осигуреното лице, по негово желание работодателят удържа от трудовото възнаграждение за съответния месец осигурителната вноска, която е за сметка на осигуреното лице, и я превежда на пенсионноосигурителното дружество."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 73... Оттегля се предложението.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 74 няма направени предложения и комисията подкрепя текста на вносителя:
"Чл. 74. Осигурителни вноски освен от осигуреното лице и от лицата по чл. 71, ал. 1 могат да се правят и от друг осигурител - физическо или юридическо лице, както и от други организации."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 73 и 74 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Членове 73 и 74 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Глава девета - Права на осигурените лица".
Няма постъпили предложения по заглавието на главата. Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 75 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя:
"Чл. 75. (1) Пенсиите по този закон могат да бъдат лични - за старост и за инвалидност, и наследствени - при смърт на осигуреното лице, включително когато то е получавало лична пенсия по този закон.
(2) Личната пенсия за старост може да бъде пожизнена или срочна по избор на осигуреното лице.
(3) Личната пенсия за инвалидност може да бъде пожизнена или срочна в зависимост от решението на ТЕЛК или ЦТЕЛК."
По чл. 76 има постъпило предложение от народния представител Светлана Дянкова, то е подкрепено от Комисията по труда и социалната политика.
Комисията предлага текста на чл. 76, както следва:
"Чл. 76. (1) Право на лична пенсия за старост възниква при навършване на възрастта, необходима за придобиване на право на пенсия за изслужено време и старост по Закона за пенсиите.
(2) По желание на осигуреното лице доброволният пенсионен фонд може да изплаща допълнителна пенсия за старост до пет години преди навършване на пенсионната възраст по ал. 1."
По чл. 77 комисията подкрепя текста на вносителя. Няма постъпили предложения.
"Чл. 77. Правото на лична пенсия за инвалидност възниква от датата на инвалидизирането, посочена в решението на ТЕЛК или ЦТЕЛК."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава девета и членове 75, 76 и 77 така, както са предложени от вносителя, като само чл. 76 така, както е предложен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава девета и членове 75, 76 и 77 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 78 има направено предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78:
"Чл. 78. (1) Лицата, които имат право на наследствена пенсия по този закон, се определят в правилника на пенсионноосигурителното дружество и задължително се посочват в осигурителния договор.
(2) При смърт на осигурено лице и когато няма лица по ал. 1, натрупаните средства по индивидуалната партида се дължат на наследниците по закон.
(3) Когато няма лица по ал. 1 и няма наследник по закон, натрупаните средства по индивидуалната партида остават в пенсионния фонд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров има ли изказвания? Не, оттегля се.
Моля, гласувайте чл. 78 така, както е предложен от вносителя.
Като приключим със закона, може би трябва да се върнем на един текст, който бяхме гласували - щом по реда на доброволното допълнително осигуряване има и наследствени пенсии, това означава, че договорът не се прекратява със смъртта на осигурения. Той ще продължи да действа по отношение на наследниците, които имат право да получават наследствената пенсия, съответният осигурителен фонд пък ще трябва да изплаща. (Емилия Масларова от място репликира председателя.)
Това е друга хипотеза. Тук се казва: "лицата се определят в договора", значи аз мога да сключа договор, в който ... е, да, но ние казваме, че щом почине осигуреният, се прекратява договорът, а има хипотези, в които би трябвало да действа. Ще видим, ще помислим.
Обявете резултата от гласуването.
Гласували 103 народни представители: за 94, против 8, въздържал се 1.
Член 78 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 79 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя:
"Чл. 79. Редът и начините за изчисляване размерите на пенсиите за старост, за инвалидност, както и на наследствените пенсии, се определят в правилника на пенсионноосигурителното дружество."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 79 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Член 79 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По членове 80, 81 и 82 има предложение за отпадане. Отпадането е предложено от народните представители Анатолий Величков и Красимир Каракачанов. Комисията е подкрепила това тяхно предложение за отпадане на членове 80, 81 и 82.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По тези текстове няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Анатолий Величков и Красимир Каракачанов за отпадане на членове 80, 81 и 82, което е подкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Членове 80, 81 и 82 отпадат.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 83. Правата на осигурените лица в пенсионноосигурителното дружество са лични."
Предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Анатолий Величков и Красимир Каракачанов, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Венко Вълчев, което също не е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следния текст на чл. 83:
"Чл. 83. Правата на осигурените лица в доброволния пенсионен фонд са лични."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята бележка не е по същество, а е техническа, за номерацията. Тук е записано, че чл. 83 се преномерира в чл. 86. Преди малко чл. 79 го преномерирахме на чл. 86 - аз ги следя внимателно, - значи този член става чл. 87 и оттук нататък трябва да се съобразяваме с тази номерация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ние се движим по номерацията на вносителя, а където има позоваване на текстове, те трябва да се преномерират след това.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Анатолий Величков и Красимир Каракачанов за нова ал. 2.
Гласували 102 народни представители: за 14, против 31, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров също за нова ал. 2.
Гласували 99 народни представители: за 17, против 81, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венко Вълчев също за нова ал. 2.
Гласували 93 народни представители: за 14, против 74, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 83, както е предложен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Член 83 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Член 84.
Има направено предложение от народната представителка Светлана Дянкова, което се подкрепя от комисията.
Има предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров, което комисията не подкрепя.
Има направено и предложение от народния представител Емилия Масларова, което предложение е подкрепено по принцип от комисията.
Предложението на комисията по чл. 84 е:
"Чл. 84. (1) Осигуреното лице има право да прехвърли натрупаните суми по индивидуалната партида или на част от тях от един доброволен пенсионен фонд в друг доброволен пенсионен фонд, учреден и управляван от друго пенсионноосигурително дружество, не повече от веднъж в рамките на една календарна година.
              (2) Прехвърлянето на средствата, натрупани от вноски на работодателя от един фонд в друг, се извършва по ред, установен в осигурителния договор между пенсионноосигурителното дружество и работодателя при спазване на разпоредбите на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров.
Гласували 106 народни представители: за 18, против 82, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 84, както е предложен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 6.
Член 84 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 85 има направено предложение от госпожа Емилия Масларова, което не се подкрепя от комисията, и от господин Моньо Христов, което се подкрепя.
Предложение на комисията за чл. 85:
"Чл. 85. Осигуреното лице има право не повече от веднъж в рамките на една календарна година да прехвърли натрупаните по индивидуалната партида средства от лични осигурителни вноски или част от тях на съпруг или съпруга, на роднини по права линия от първа или втора степен, при условие че тяхното предназначение се запазва."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля са предложението от госпожа Емилия Масларова.
Моля, гласувайте чл. 85 така, както е предложен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Член 85 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 86.
Предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага текста на чл. 86:
"Чл. 86. (1) Осигуреното лице има право да изтегли натрупаните по индивидуалната партида средства от лични осигурителни вноски по всяко време.
(2) Средствата, натрупани от вноски на работодателя, могат да се изтеглят от осигуреното лице само при настъпване на осигурителен случай."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Оттегля се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте чл. 86 така, както е предложен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Член 86 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 87 няма постъпили предложения от народните представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 87. (1) Осигуреното лице има право на безплатна информация за натрупаните средства по индивидуалната му партида, за доходността от тяхното управление и произтичащите от набраните средства пенсионни права до два пъти в рамките на една календарна година при писмено изразено желание извън случаите по чл. 24, т. 4. Информацията се предоставя в срок до един месец от получаване на молбата.
(2) При смърт на осигуреното лице правото по ал. 1 се придобива от неговите наследници."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 87 така, както е предложен от вносителя, но с преномериране на текста, на който има позоваване.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Член 87 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: За чл. 88 е постъпило предложение за отпадане от госпожа Тоткова и господин Ваньо Цонов. Комисията е приела това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте отпадането на чл. 88.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Член 88 отпада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Глава десета - Данъчни облекчения".
Няма постъпили предложения по наименованието на главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава десета.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава десета е приета.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 89 има постъпило предложение от Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров, което комисията е подкрепила по принцип.
Предложение от народния представител Емилия Масларова - също подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Светлана Дянкова - подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Анатолий Величков и Красимир Каракачанов - подкрепено по принцип от комисията.
Предложение от народния представител Венко Вълчев - подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на комисията за чл. 89:
"Чл. 89. (1) Приходите на доброволния пенсионен фонд не се облагат с данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
(2) Приходите от инвестиране на активите на пенсионния фонд, разпределяни по индивидуалните партиди на осигурените лица, не се облагат с данък по смисъла на Закона за облагане доходите на физическите лица.
 (3) Услугите по допълнителното доброволно пенсионно осигуряване не се облагат с данък по реда на Закона за данък върху добавената стойност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 89 така, както е предложен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Член 89 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 90 няма постъпили предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя:
"Чл. 90. Личните вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване от физическите лица се приспадат от дохода им преди данъчното облагане по ред, начин и в размери, определени със Закона за облагане доходите на физическите лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 90, така както е предложен от вносителя.
Гласували 91 народни представители: за 91, против няма, въздържали се няма.
Член 90 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 91 има постъпило предложение от народния представител Венко Вълчев, което не е подкрепено от комисията.
Комисията предлага текста на чл. 91 така, както е текстът на вносителя:
"Чл. 91. (1) Вноските на работодателя за допълнително доброволно пенсионно осигуряване на осигурените лица в размер до 20 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, се признават за разход за дейността.
(2) Вноските за допълнително доброволно пенсионно осигуряване от друг осигурител - физическо лице, се приспадат от дохода му по ред, начин и в размери, определени със Закона за облагане доходите на физическите лица.
(3) Вноските за допълнително доброволно пенсионно осигуряване от друг осигурител - юридическо или неперсонифицирано дружество, се приспадат от дохода му по ред, начин и в размери, определени със Закона за счетоводството.
(4) Вноските по ал. 1, 2 и 3 не се считат за доход на осигурените лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Венко Вълчев?
Има думата госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато обсъждахме тези текстове от закона, свързани с данъчното облекчение, ние се стараехме всичко да бъде в синхрон с вече приетите данъчни закони и Комисията по труда и социалната политика да не навлиза директно в една територия, която е задължение и отговорност преди всичко на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Затова бяха проведени консултации с Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Искам да припомня на всички колеги от Комисията по труда и социалната политика и да убедя и останалите колеги в залата, че тук в чл. 91, ал. 1 това, което беше изяснено, всъщност не е отразено в предложението.
Предлагам в чл. 91, ал. 1 да бъде записан следния текст:
"(1) Вноските на работодателя за допълнително доброволно пенсионно осигуряване на осигурените лица по ред, начин и в размери, определени от Закона за корпоративно подоходно облагане се признават за разход на дейността."
Вместо да бъдат "в размер до 20 на сто от минималната работна заплата, установена за страната" там е записано - в този закон, че те са в размер, мисля, че на 30 хил. лв. - в Закона за корпоративното подоходно облагане.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Това е предложението на господин Венко Вълчев в първата му част. В него също беше предложено да отпадне това - "20 на сто от минималната работна заплата...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, за отпадане може, но това сега е нов текст - вместо "до 20 на сто от минималната работна заплата", за този закон.
Има ли направено такова предложение?
РОСИЦА ТОТКОВА: Да се спази редът, който е при чл. 90. Нали вече възприехме това, че по Закона за облагане доходите на физическите лица - тук по същия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, тогава направо да отпаднат думите - това е предложението на господин Венко Вълчев.
РОСИЦА ТОТКОВА: Но трябва да се добави, че това е по Закона за корпоративното подоходно облагане, защото все пак трябва да има някакво основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "Вноските на работодателя за допълнително доброволно пенсионно осигуряване...
РОСИЦА ТОТКОВА: ... на осигурените лица се признават за разход за дейността по ред, начин и в размери, определени от Закона за корпоративното подоходно облагане."
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ, от място): То се разбира от само себе си.
РОСИЦА ТОТКОВА: Не знам дали се разбира от само себе си. Лично аз мисля, че не се разбира от само себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да кажем направо: "се признават за разход за дейността по Закона за корпоративното подоходно облагане."
РОСИЦА ТОТКОВА: Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
При това положение оттегляте ли Вашето предложение?
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението на народния представител Венко Вълчев се оттегля.
Моля, гласувайте чл. 91, като ал. 1 гласи:
"(1) Вноските на работодателя за допълнително доброволно пенсионно осигуряване на осигурените лица се признават за разход за дейността по Закона за корпоративното подоходно облагане."
Гласували 92 народни представители: за 92, против няма, въздържали се няма.
Член 91 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 92 има предложение от народния представител Емилия Масларова за отпадане, което комисията е подкрепила.
Комисията предлага чл. 92 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте за отпадане на чл. 92.
Гласували 107 народни представители: за 107, против няма, въздържали се няма.
Член 92 отпада.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава с второто четене на законопроекта за допълнително доброволно пенсионно осигуряване - глава единадесета.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Глава единадесета - Такси и удръжки".
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за глава единадесета.
По чл. 93 има постъпили предложения от народния представител Светлана Дянкова, което е подкрепено, и на господин Венко Вълчев, което също е подкрепено по принцип.
Предложение на комисията за чл. 93:
"Чл. 93. (1) За извършване на дейността по допълнително доброволно пенсионно осигуряване се въвеждат такси и удръжки за пенсионноосигурителните дружества, определени с осигурителните договори, както следва:
1. встъпителна такса - не повече от 10 000 лв.;
2. удръжки в размер на разликата до 100 на сто по чл. 7, ал. 2 и чл. 99;
3. до 7 на сто от всяка осигурителна вноска по ред, начин и размери, установени в правилника на пенсионноосигурителното дружество.
(2) Удръжката по ал. 1, т. 2 се отчислява едновременно с разпределението на реализирания доход."
По чл. 94 има постъпило предложение от Светлана Дянкова, което е подкрепено от комисията.
Текстът на чл. 94 е, както го предлага комисията:
"Чл. 94. (1) Пенсионноосигурителното дружество може да прави удръжки и да събира допълнителни такси върху натрупаните средства по индивидуалната партида на осигуреното лице в доброволен пенсионен фонд, ако такива удръжки и такси са били определени в договора, в следните случаи:
1. при всяко изтегляне (изцяло или частично) на натрупаните средства по индивидуалната партида;
2. при всяко прехвърляне (изцяло или частично) на натрупаните средства по индивидуалната партида;
3. когато осигуреното лице поиска информация извън условията и реда, посочени в чл. 87.
(2) Удръжки по ал. 1, точки 1 и 2 не се правят в случаите по чл. 23, ал. 5.
(3) Таксите и удръжките по ал. 1, точки 1, 2 и 3 не могат да надвишават двойния размер на действителните разходи."
По чл. 95 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95, а той е:
"Чл. 95. Пенсионноосигурителните дружества не могат да събират други такси и удръжки освен изброените в тази глава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на глава единадесета и членове 93, 94 и 95 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на глава единадесета, както е предложено от вносителя, членове 93 и 94 така, както са предложени от комисията, и чл. 95 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава единадесета и членове 93, 94 и 95 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Глава дванадесета - Допълнително доброволно пенсионно осигуряване с инвестиционни бонове".
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за глава дванадесета.
По чл. 96 има предложение на народния представител Ангел Балтаджиев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров, които са оттеглили предложението си.
Предложението на Комисията по труда и социалната политика за чл. 96 е:
"Чл. 96. (1) Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване може да се осъществява и чрез инвестиционни бонове.
(2) В случаите по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 70, алинеи 2 и 3 и чл. 93, ал. 1, т.3."
По чл. 97 има предложение от госпожа Светлана Бончева, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следния текст на чл. 97:
"Чл. 97. Допълнително доброволно пенсионно осигуряване с инвестиционни бонове могат да извършват пенсионноосигурителни дружества, които са лицензирани при условията и реда на този закон и имат най-малко 5000 осигурени лица с парични вноски."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава дванадесета и членове 96 и 97, както са предложени от комисията, като текстовете в тези членове, на които има позоваване, ще трябва да бъдат проверени с оглед на номерацията.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава дванадесета и членове 96 и 97 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 98 има предложение от народния представител Светлана Бончева, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Йордан Нихризов, което също е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 98:
"Чл. 98. (1) Вноските чрез инвестиционни бонове се обособяват в самостоятелен доброволен пенсионен фонд от инвестиционни бонове, за който се прилагат разпоредбите на този закон.
(2) Доброволният пенсионен фонд от инвестиционни бонове се създава за не повече от седем години от датата на регистриране на първата вноска от инвестиционни бонове.
(3) До изтичането на срока по предходната ал. 2, доброволният пенсионен фонд от инвестиционни бонове се слива със или влива в доброволния пенсионен фонд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се, благодаря.
Моля, гласувайте чл. 98 така, както е предложен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Член 98 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 102 има предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е подкрепено от комисията и комисията предлага текста на чл. 102:
"Чл. 102. Доброволният пенсионен фонд в инвестиционни бонове не може да инвестира повече от 20 на сто от собствените си средства в ценни книжа, издадени от един емитент."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте текста на чл. 102 така, както се предлага от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Член 102 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 103 има направени предложения от народния представител Ангел Балтаджиев, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Ева Жечева, което е подкрепено по принцип.
Предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров, което по принцип също е подкрепено.
Предложение от народните представители Анатолий Величков и Красимир Каракачанов, което принципно е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Венко Вълчев, което също принципно е подкрепено от комисията.
И предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 103:
"Чл. 103. (1) При покупка на акции с инвестиционни бонове в доброволния пенсионен фонд с инвестиционни бонове, се отразява намаление на паричните средства във формата на инвестиционни бонове - по тяхната отчетна стойност и увеличение на дългосрочните инвестиции в инвестиционен портфейл или на краткосрочните инвестиции в оборотен портфейл - по цени на придобиване.
(2) Разликата между стойността на закупените с инвестиционни бонове акции по цени на придобиване и отчетната стойност на инвестиционните бонове е доход от инвестиции, който се разпределя между доброволния пенсионен фонд от инвестиционни бонове и пенсионноосигурителното дружество в съотношението, предвидено в чл. 99."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте текста на чл. 103 така, както се предлага от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Член 103 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 104 има предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е подкрепено от комисията и комисията предлага текста на чл. 104:
"Чл. 104. Доброволният пенсионен фонд в инвестиционни бонове участва в приватизацията с инвестиционни бонове при условия, по ред и начин, установени с акт на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте текста на чл. 104, както се предлага от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Член 104 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 105 има предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е възприето от комисията.
Предложение от народния представител Росица Тоткова, което също е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Анатолий Величков и Красимир Каракачанов, което е подкрепено по принцип.
И предложение от народните представители Йордан Школагерски, Руси Статков и Димитър Димитров, които са оттеглили предложението си.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика:
"Чл. 105. (1) Осигурените с инвестиционни бонове добиват пенсионни права по условията на този закон не по-рано от 5 (пет) години от датата на заверяване на индивидуалната партида.
(2) Осигурените с инвестиционни бонове придобиват право на прехвърляне и еднократно изтегляне след настъпване на осигурителното събитие, но не по-рано от 7 (седем) години от датата на заверяване на индивидуалната партида."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте текста на чл. 105, както се предлага от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Член 105 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Глава тринадесета - Административнонаказателна отговорност".
Няма постъпили предложения за наименованието на главата.
По чл. 106 има постъпило предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е подкрепено от комисията, и комисията предлага текста на чл. 106:
"Чл. 106. (1) Който извърши или допусне извършване на нарушение на този закон, се наказва с глоба от 200 000 до 10 000 000 лева, ако деянието не съставлява престъпление."
Аз предлагам да изчитам цифрите без трите нули накрая. Значи при това положение първата алинея става така: "от 200 до 10 000 лева."
Втората санкция:
(2) За нарушения по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лева.
(3) Доходите, придобити от неправомерно извършваната дейност, се отнемат в полза на държавата.
Чл. 107. Юридически лица, които извършват дейност по допълнителното доброволно пенсионно осигуряване без да притежават необходимите лицензии, се наказват с глоба от 10 000 до 100 000 лева."
Комисията е подкрепила текста на вносителя. Няма предложения.
"Чл. 108. Длъжностни лица, които умишлено създават условия за сключване на осигурителни договори с юридически лица без лицензия, се наказват с глоба от 1000 до 10 000 лева".
Няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 109 има предложение на народната представителка Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията, и комисията предлага чл. 109 със следното съдържание:
"Чл. 109. (1) Нарушенията на разпоредбите по този закон се установяват с актове, съставени от упълномощени от председателя на агенцията длъжностни лица.
(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Държавната агенция за осигурителен надзор или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(4) Събраните суми от наложените глоби се заделят в отделна извънбюджетна сметка на Държавната агенция за осигурителен надзор и се разходват по ред, определен от министъра на финансите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желае ли някой от колегите думата?
Господин Димитър Димитров има думата.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Само една бележка. Мисля, че досега приеманите текстове не бяха четени с променените цифри от деноминацията, а бяха четени така, както е в закона. А сега започнахме да ги променяме. Мисля, че подходът трябва да е един - както започнахме да четем цифрите без да ги променяме във връзка с деноминацията, следва автоматически и всички цифри да се коригират. Просто ще настъпи объркване - част от цифрите сме ги приемали по един начин, а сега започваме да правим промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Господин Димитров е прав, но аз си спомням, че още в началото на закона, когато започнахме с едно изброяване на цифри, госпожа Масларова направи предложение, което трябваше да се отнася за хода на целия закон - че навсякъде, където има цифри, те да бъдат изчетени без трите нули.
Така че ако това важи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова. Накрая отдел "Правна и законодателна дейност" ще редактира закона, така че и в двата варианта не е опасно. Има уговорката, че това е във връзка с деноминацията.
Има ли други изказвания? Ако няма, моля гласувайте наименованието на глава тринадесета и членове 106, 107, 108 и 109 така, както се предлага от вносителя с редакцията на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 107, против 1, въздържали се няма.
Наименованието на глава тринадесета и членове от 106 до 109 включително са приети.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Допълнителна разпоредба".
По § 1 е направено предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване с предварително определени вноски" е вид социално осигуряване, при което сумите, подлежащи на изплащане като пенсия, се определят от събраните по индивидуалните партиди вноски и разпределените доходи от тяхното инвестиране.
2. "Пенсионна схема" е конкретен финансов механизъм за определяне на пенсионни задължения, плащания и осигурителни случаи, изчислени чрез статистически (актюерски) методи.
3. "Статистически (актюерски) методи" са съвкупност от статистически методи и правила, които се прилагат за определяне на очаквания приход от бъдещи вноски и инвестиции, както и за определяне на дължимите суми за изплащане на бъдещите пенсии от пенсионносигурителното дружество.
4. "Еднократна сума" е сумата, която се изплаща от доброволния пенсионен фонд на осигуреното лице или на негов наследник по тяхно желание или при прекратяване на осигуряването съгласно разпоредбите на този закон и сключения договор.
5. "Разсрочено плащане" е форма на изплащане на натрупаната сума по индивидуалната партида на няколко части, съгласно сключен договор между осигурения и доброволния пенсионен фонд.
6. "Свързани лица" са:
а) лица, едно от които контролира друго лице или негово дъщерно дружество;
б) лицата, чиято дейност се контролира от трето лице;
в) лицата, които съвместно контролират трето лице;
г) съпрузите, роднините по права линия без ограничения, по съребрена линия до трета степен включително и роднините по сватовство до трета степен;
д) съдружниците, включително по договор по смисъла на чл. 357 от Закона за задълженията и договорите.
7. "Закупуване на пенсионни права" е придобиване правото на пожизнена или срочна пенсия чрез еднократна вноска.
8. "Друг осигурител" е физическо или юридическо лице, което прави осигурителни вноски в полза на лице, с което не е в трудови правоотношения.
9. "Охранителна дейност" е тази търговска дейност, при която се осигурява опазване на физически и юридически лица или техни имущества от противозаконни посегателства.
10. "Сходна на охранителната дейност" е тази дейност, за която може да се направи основателен извод, че е подобна или покрива охранителна дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желае ли някой думата по Допълнителната разпоредба? Не виждам.
Моля да гласувате за Допълнителната разпоредба с § 1.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Допълнителната разпоредба с § 1 е приета.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Преходни и заключителни разпоредби".
По § 2 има постъпило предложение на народната представителка Светлана Дянкова, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията - § 2 се изменя, както следва:
"§ 2. В едномесечен срок от обнародването на този закон, Министерският съвет внася необходимите закони за уреждане на данъчните преференции по глава десета и приема нов Национален счетоводен стандарт № 26."
По § 3 има предложение на народния представител Ангел Балтаджиев. Той е предложил да се замени "председател" с "директор". Ние от комисията сме го възприели. Но сега си мисля, че трябва да си остане текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Нека чуем текста на § 3.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"§ 3. Министерският съвет назначава председателя на Държавната агенция за осигурителен надзор в срок до 1 месец от влизането в сила на този закон и в двумесечен срок приема правилника по чл. 29 от същия закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Желае ли някой от колегите да вземе думата? Не виждам.
Моля да гласувате за наименованието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 2 и 3 така, както ги предлага комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Наименованието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 2 и 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По § 4 има направено предложение от народния представител Венко Вълчев за корекция на § 4, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
"§ 4. Заварените от този закон дружества с предмет на дейност допълнително доброволно пенсионно осигуряване се задължават в 6-месечен срок от приемане на Правилника за дейността на Държавната агенция за осигурителен надзор да приведат учредителните и устройствените си актове, както и дейността си в съответствие с разпоредбите на закона и да подадат до агенцията заявление за лицензиране."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля да гласувате за предложението на народния представител Венко Вълчев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 3, против 75, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате за текста на § 4 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По § 5 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 5. Заварените от този закон дружества с предмет на дейност допълнително доброволно пенсионно осигуряване, неизпълнили разпоредбите на § 4, или на които е отказана лицензия от агенцията, губят правото да осъществяват допълнително доброволно пенсионно осигуряване и към тези дружества се прилагат разпоредбите на глава шеста за прекратяване на пенсионноосигурителното дружество."
По § 6 също няма постъпили предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6:
"§ 6. В Закона за защита при безработица и насърчаване на заетостта (ДВ, бр. 120 от 1997 г.) се правят следните изменения7
1. Член 37 се изменя така:
"Чл. 37. Лицензирането и надзорът върху дружествата, осъществяващи дейност по доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация, се извършва от Държавната агенция за осигурителен надзор към Министерския съвет, наричана по-нататък "Агенцията"."
2. Членове 38, 39 и 40 се отменят.
3. В чл. 42, ал. 5 думите "по предложение на министъра на финансите" се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте § 5 и § 6, както се предлагат от вносителя и се подкрепят от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Параграф 5 и параграф 6 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Народният представител Светлана Дянкова е направила предложение за създаване на нови параграфи 7, 8, 9 и 10. Комисията е подкрепила това предложение.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за параграфи 7, 8, 9 и 10 със следното съдържание:
"§ 7. Дружествата за доброволно здравно осигуряване получават лицензия от Агенцията при условия и ред, определени в Закона за здравното осигуряване.
§ 8. Отнемането на лицензията на дружествата за доброволно здравно осигуряване се извършва по ред и начин, определени в Закона за здравното осигуряване, а след мотивирано предложение на министъра на здравеопазването пред Държавната агенция по осигурителен надзор.
§ 9. В Закона за здравното осигуряване се правят следните изменения.
1. Член 94 се изменя, както следва:
"Чл. 94. В едномесечен срок от подаването на документите по чл. 93 министърът на здравеопазването прави мотивирано предложение за издаване на лицензия пред Държавната агенция по осигурителен надзор."
2. В чл. 94 съществуващата ал. 2 отпада.
§ 10. За първата година от създаването си Държавната агенция по осигурителен надзор получава безлихвен кредит от държавния бюджет."
Това са предложенията за нови четири параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желае ли някой думата? Не виждам.
Моля, гласувайте параграфи от 7 до 10, както се предлагат от комисията и както ги прочете госпожа Дянкова.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Параграфи от 7 до 10 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 7. Комисията по труда и социалната политика не е подкрепила текста на вносителя за § 7.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря много на вносителя.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По § 8, който ще стане § 11, комисията е подкрепила текста на вносителя:
"§ 8. Изискванията за лицензиране по чл. 22 се прилага две години след влизането в сила на този закон."
И по § 9 комисията е подкрепила текста на вносителя:
"§ 9. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте параграфи 8 и 9 на вносителя, които стават § 11 и 12, както са предложени от вносителя и се подкрепят от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104 , против и въздържали се няма.
Параграфи 11 и 12 са приети, а по този начин и целият Закон за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Госпожо председател, позволете ми да кажа няколко думи най-напред с благодарност към цялата комисия, която действително много усърдно, много добронамерено правеше този закон повече от половин година. Вие всички видяхте, че законът наистина е изработен с усилията на всички членове на комисията, без оглед на парламентарни групи и партийно представителство, защото това беше начинът наистина да регламентираме тази нова дейност в осигуряването - само с експертните усилия на всички колеги народни представители.
Много ми се иска да кажа, че доброволното пенсионно осигуряване е един от трите фундамента на реформата в социалното осигуряване. Доброволното осигуряване, което днес ние законово регламентирахме, е основна част от системата за социално осигуряване и всяко разглеждане извън тази система, нарушава целостта на осигурителната система.
Искам да има увереност в народните представители, че сме направили закон, който изцяло е легнал на няколко принципа и тези принципи бяха спазени от началото до края на закона. Дейността по доброволното пенсионно осигуряване е изградена последователно на принципа на независимост и автономност на средствата на осигурените лица от тези на пенсионноосигурителните дружества - това, което всъщност още в началото на закона провъзгласихме: да разделим средствата на осигурените от средствата на осигурителите. По тези причини ние всъщност регистрирахме две юридически лица с този закон. Това е нещо ново, което направихме. Досега в нашето право в България нямаше юридическо лице пенсионен фонд, тъй като ние нямаме стопанско право, имаме търговско право. С този специален закон ние направихме ново юридическо лице, което за първи път оттук нататък ще започне да съществува в нашия правен мир - пенсионният фонд като юридическо лице.
Това, което също много ми се иска да кажа на всички, за да излязат с увереност от тази зала е, че това осигуряване се извършва с набиране на вноски в доброволния пенсионен фонд, с управление на средствата в доброволния пенсионен фонд и собствени средства, и с изплащане на пенсии. Това са трите неща, които този закон успя да направи и аз отново благодаря на всички.
Благодаря за това, че с този закон успяхме да осигурим един баланс на интересите: интересите на осигурените, интересите на осигурителите и интересите на държавата, която е заинтересована наистина първо да успее в доброволното осигуряване, и второ, да успее в пенсионната реформа. Благодаря на всички още веднъж! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря и аз на госпожа Дянкова.
Думата има министър Иван Нейков, който взе много активно участие в приемането на закона, за което му благодарим. Той даде пример на всички министри. (Оживление.)
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Дянкова, уважаеми народни представители! Искам да кажа няколко думи за трите най- - трите най-, които направихте с този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Направихме.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Само помагахме - вие го направихте.
Вие направихте една от най-достъпните за обикновения гражданин инвестиции в живота му. Това е нещо, което всеки един от нас оттук-нататък ще може да прави за децата си, децата да правят за себе си. Затова това е първото най-.
Второто най-: създадохте най-важния инвеститор в България. Ще минат години и всички ще се убедим, че сме сложили много добра база. Именно пенсионните фондове ще градят новите инфраструктури в България, ще градят новите огромни проекти, които други инвеститори не могат да си позволят.
И разбира се, другото най- е най-важната първа стъпка в пенсионната реформа. Всички останали ще бъдат втори, трети, но това е най-важното. Много парламенти - всъщност от 1992 г. започнаха опитите на изпълнителната и законодателната власт да бъде направен този закон, но вие успяхте днес - на 7.7.199 г. Може би има някаква символика и в тези цифри.
Благодаря ви, да сте живи и здрави!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Нейков. И аз благодаря на всички колеги.
Съобщения:
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание на 7 юли 1999 г., сряда, пише от 15,00 ч., явно малко по-късно, в зала 230 на пл. "Ал. Батенберг" № 1.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 8 юли, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията за противодействие на престъпността и корупцията ще проведе заседание на 8 юли, четвъртък, от 17,00 ч. в кабинет 226.
Министър Иван Нейков и госпожа Светлана Дянкова ни канят на чаша шампанско в Клуба на народния представител.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре - 8 юли 1999 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,47 ч.)



Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председател:

Петя Шопова


Секретари:
Анелия Тошкова

Калчо Чукаров