Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов

Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Давам думата на президента на Република България господин Петър Стоянов. Заповядайте, господин президент. (Ръкопляскания, председателят, заместник-председателите и депутатите от мнозинството стават прави.)
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Връщайки за ново обсъждане в Народното събрание Закона за радиото и телевизията, пожелах лично пред вас да прочета мотивите, с които връщам този закон. Правя го затова, защото считам, че непосредственото общуване между различните субекти на държавната власт, между представителите на различните институции и на различните политически партии в България продължава да бъде най-трайната основа за развитие на демократичния процес в страната. Правя го и затова, защото считам, че конституционното право на президента да връща в Народното събрание закони за ново обсъждане го прави част от законодателния процес. Разбира се, в никакъв случай не толкова важен субект, каквото е Народното събрание, което има и последната дума в законодателния процес, но така или иначе част от един законодателен процес. А колкото по-непосредствено е общуването между хората, които правят един процес, толкова повече са гаранциите този процес да бъде по-качествен.
И така, на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за радиото и телевизията, като оспорвам следните разпоредби:
Първо, разпоредбите на чл. 24, чл. 29, чл. 30, ал. 5 и § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби, само в частта относно мандата на Националния съвет за радио и телевизия.
Националният съвет за радио и телевизия трябва да се конституира по начин, осигуряващ в най-голяма степен неговата независимост и самостоятелност на орган, който защитава основни конституционни права на българските граждани. Законодателното гарантиране на тази независимост е важно условие за съответствие на нормативната уредба с конституционните текстове на чл. 40, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, относно свободата на средствата за масова информация и принципа на политическия плурализъм.
Конституирането на Националния съвет за радио и телевизия като независим орган ще изключи политическото влияние и над генералните директори и управителните съвети на Българската национална телевизия и Българското национално радио, които се избират, освобождават и утвърждават от него.
С Решение N 21 от 1996 г. Конституционният съд постанови, че спазването на принципа на политическия неутралитет при създаването и функционирането на НСРТ е от решаващо значение за конституционосъобразността на уредбата. Като прогласи, че нормата на чл. 9 от стария Закон за радиото и телевизията, регламентираща конституирането на НСРТ, противоречи на чл. 40, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Конституцията, Конституционният съд тогава прие, че този начин на съставяне осигурява предимство за парламентарното мнозинство и излъченото от него правителство. Затова правилно в настоящия закон липсва възможност освен Народното събрание и президентът и Министерският съвет да предлага членове на НСРТ.
От друга страна, не са безбройни начините за създаване на НСРТ и субектите, които биха могли да избират или назначават неговите членове. Предложенията на народните представители по дебатите за закона прекрасно илюстрират това. Затрудненията се увеличават и от липсата на един или няколко, но сведени до разумен брой и регистрирани съгласно българските закони субекта на гражданското общество, които да изразяват професионалните и съсловни интереси на всички, занимаващи се с радио- и телевизионна дейност на територията на страната, но също така и на консуматорите им, тоест на цялото българско общество.
Смятам, че само по себе си формирането на Националния съвет за радио и телевизия от два различни органа на държавната власт, както е в настоящия закон, не е в противоречие с Конституцията - чл. 1, ал. 1; чл. 8 и чл. 92, ал. 1. Остава обаче страхът, че всеки състав на НСРТ ще възпроизвежда мнозинството абсолютно или получено в резултат на коалиция. А при еднаквия мандат от три години това ще важи и за управителните съвети, и за генералните директори. Така липсва гаранция срещу безпокойството, че медиите биха могли да обслужват едностранчиво мнозинството, чрез което са избрани техните началници.
Ето защо, разбирайки, че промяната на всеки закон е изключително право единствено на Народното събрание, си позволявам да предложа следното. Изброените по-горе недостатъци на текста биха могли да се избегнат, ако законът установи периодично обновяване на част от състава на НСРТ като гаранция за неговата политическа независимост - принципът на ротацията. Това би превърнало този орган в постоянно работещ и несменяем.
Установяването на механизъм, осигуряващ непрекъснат мандат на органа, е гаранция както за неговата независимост от политическо влияние, обективност и самостоятелност при осъществяване на пълномощията му, така и за приемственост в неговата работа.
Въвеждането на ротационния принцип в чл. 29 налага и увеличаването по моему на броя на членовете на НСРТ по чл. 24, ал. 1 от 7 на 9, като предлагам Народното събрание да избира пет от членовете, а президентът да назначава четирима. (Реплика от блока на ДЛ: "Е, и каква е разликата?")
Установеният в разпоредбата на чл. 29 тригодишен мандат също не гарантира в достатъчна степен стабилността и независимостта на органа. Още повече, че той съвпада и с установения мандат на членовете на управителните съвети на Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Ето защо смятам, че срокът на мандата на членовете на Националния съвет за радио и телевизия следва да бъде удължен на шест години, като след първите две години чрез жребий отпаднат трима - двама от квотата на Народното събрание и един от квотата на президента. На втория жребий, след още две години - един от квотата на Народното събрание и двама от квотата на президента. След това всеки от членовете на НСРТ ще има пълен шестгодишен мандат, но съставът на съвета ще се обновява на всеки две години чрез нов избор или ново назначение.
Промяната в начина на конституиране на НСРТ налага съответните изменения в разпоредбата на чл. 30, ал. 5 и § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби. Разбира се, и най-добрият начин за конституиране на Националния съвет за радио и телевизия от гледна точка на неговата неутралност не може сам по себе си да изпълни функцията, която му възлага обществото, ако Народното събрание и президентът не избират или назначават в него личности с безспорна компетентност и доказана надпартийност, така както впрочем повелява и чл. 25 от приетия от вас закон.
А от друга страна, и най-демократичният начин за конституиране на НСРТ няма да е достатъчен, за да гарантира независимостта на неговите членове, ако те не вземат своите решения открито и достъпно за медиите и цялото гражданско общество.
Разпоредбата на чл. 49, ал. 2.
Признак за демократичността на едно общество е търпимостта към тези, които са различни от мнозинството. Българският народ е известен със своята толерантност към различните по вяра, език и етническа принадлежност от него. Този парламент многократно декларира своята решимост да създава законодателство, което изключва дискриминацията и гарантира равенството на всички български граждани.
Вярно е, че Българската конституция в чл. 36, ал. 3 дава възможност в закон да се посочват случаите, в които се използва само официалният език. Но аз мисля, че в закон като този - за радиото и телевизията, такава норма не е необходима. Още повече, че тя не е в съзвучие с основни принципи и на настоящия закон, вижте чл. 6, 7, 12, чл. 49, ал. 1.

Като оставя законодателно възможността предаванията за българските граждани, за които българският език не е майчин, да бъдат само в регионалните програми на Българското национално радио и Българската национална телевизия, законът не служи на голямата национална цел - да приобщава всички български граждани. Точно обратното, той ги разделя. Ето защо смятам, че разпоредбата на чл. 49, ал. 2 следва да отпадне изцяло.
Разпоредбата на чл. 93. Критерият, установен в разпоредбата на чл. 93 за определяне на месечна такса са приемане на радио- и телевизионна програма въз основа на всеки регистриран електромер, независимо от броя на притежаваните радио- и телевизионни приемници, е безспорно прагматичен и може би при съществуващите у нас условия - единствено възможен. Но той създава предпоставка за неравнопоставеност между гражданите. Макар и практичен, този подход има един голям недостатък - създава еднакъв критерий за гражданите, които нямат радио- или телевизиоен приемник и за всички останали граждани, които имат такива. Единствените задължителни плащания, които Народното събрание може да определя по отношение на българските граждани и то само със закон, са данъци и такси - виж чл. 60 от Конституцията. А действащото ни данъчно законодателство се придържа към принципа, че такса се заплаща за извършване на определена услуга или дейност. Това съвсем очевидно поставя гражданите, които нямат радио- и телевизионни приемници и следователно не могат да приемат радио- и телевизионни програми, колкото и да са те на брой, в положение на хора, които трябва да плащат - и без значение какъв е размерът на таксата - за услуга, която не ползват. Струва ми се, че не е невъзможно текстът да бъде променен така, че да дава възможност от кръга на заплащащите тази услуга въз основа на регистриран електромер, да бъдат изключени тези граждани, които нямат радио- и телевизионни приемници. (Смях от ДЛ.)
Разпоредбата на чл. 96. С разпоредбата на чл. 96 се създава правна възможност Националният съвет за радио и телевизия да освобождава от заплащане на месечна такса за приемане на радио- и телевизионна програма лица над 70 години, инвалиди и други социалнослаби граждани. Правомощията на Националния съвет за радио и телевизия са определени стриктно в чл. 32 от закона. Цялостният статут на този орган, обществената му значимост и обем на правомощията, които му се възлагат от законодателя, трудно ще се съвместят с изискването той да се занимава с всеки конкретен случай и да постановява решение по него така, както изисква чл. 32, т. 12. Тази разпоредба очевидно ще създаде практически затруднения и за самите граждани като се има предвид тяхната възраст, здравословно състояние. Идеята безусловно е социално справедлива, но тя би могла да се регламентира като императивна законова норма за определена категория български граждани по аналогия с чл. 97.
Разпоредбата на чл. 105, ал. 2. Разпоредбата установява ограничение на правото на физически лица да кандидатстват за лицензиране за радио- и телевизионен оператор, като установява такова право само за юридическите лица. Тази разпоредба без съмнение противоречи на останалите норми на закона - чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал. 1.
И разпоредбата на § 9 от Преходните и заключителни разпоредби. Създаването на друг телевизионен оператор с национален обхват безспорно развива гаранциите за свободно получаване и разпространяване на информацията. Вярвам, че това ще стане в максимално къс срок след приемането на този закон, като същевременно съм убеден, че от полза за българското демократично общество е лицензирането на повече от един търговски оператор с национален обхват, съобразно техническите възможности за това. Така ще се отговори на конституционната повеля законодателят да създава и гарантира такива правни условия, които са насочени срещу установяване на монополно положение във всички сфери на стопанския живот. (Ръкопляскания от ЕЛ и ОНС.)
Съгласно Закона за радиото и телевизията до 31.ХII.2002 г. Българската национална телевизия ще получава субсидия от държавния бюджет. От тази дата до 1 януари 2007 г. Българската национална телевизия ще се финансира със субсидия от държавния бюджет и от фонд "Радио и телевизия", след което държавната субсидия отпада изцяло. За да се осигури независимост на Българската национална телевизия от държавата и във финансово отношениеq още в преходния период е необходимо да се осигурят законодателни условия за финансиране и чрез други източници. Същевременно законът не установява и не може да установи срок, в който ще се извърши лицензирането на друг телевизионен оператор с национален обхват. И именно поради тази причина периодът на лишаването на Българската национална телевизия от правото да излъчва реклами в часовия пояс от 19 до 22 ч. е предварително трудно установим. Този период може да се окаже и много продължителен. В този смисъл разпоредбата на § 9 забавя процеса на превръщането на Българска национала телевизия от държавен в обществен телевизионен оператор, а несъмнено ще нанесе и финансова вреда на телевизията, тъй като има сключени и по-дълготрайни рекламни договори.
Без всякакво съмнение условие за равнопоставеност във финансирането на Националната телевизия и друг или другите частни национални оператори трябва да бъдат установени и то така, че частните оператори да могат да започнат и да развиват пълноценна дейност. Но това, според мен, трябва да стане с ясна законова норма, такава каквато е чл. 86 и за периода след появяването на първия национален оператор. Ето защо предлагам разпоредбата на § 9 от Преходните и заключителни разпоредби да отпадне.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Това са мотивите ми да върна за ново обсъждане новоприетия Закон за радио и телевизияq като оспорвам разпоредбите на чл. 24, чл. 29, чл. 30, ал. 5, чл. 49, ал. 2, чл. 93, чл. 96, чл. 105, ал. 2 и § 5, ал. 1, но само в частта относно мандата на Националния съвет за радио и телевизия, и § 9 от Преходните и заключителни разпоредби. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС, НС, ОНС, ЕЛ и независимите депутати.)
Господин председател на Народното събрание, връчвам Ви препис от Указа и Мотивите. (Връчва документите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин президент.
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ: Благодаря Ви. (Депутатите от парламентарните групи на СДС, НС, ОНС, ЕЛ и независимите депутатиq станали прави, изпращат с ръкопляскания президента на Република България Петър Стоянов, който излиза от залата заедно с председателя на Народното събрание Йордан Соколов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН КУРТЕВ: От името на парламентарна група - господин Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В така създадената ситуация ветото върху новия Закон за радиото и телевизията беше наложително. Общо е мнението, че този закон закрепва законодателно партийния диктат на управляващите върху средствата за масова информация (реплики от СДС), че се легитимира партизирането на националния ефир.
Връщането на част от закона означава, че и за държавния ни глава тези постановки са непрофесионални, антидемократични и антиконституционни. Ако народните представители от мнозинството застанат зад ветото, то това означава най-сетне признание за некачествената продукция, която те ни предлагат. В случай, че потвърдят с прегласуване своята позиция, това не може да се тълкува другояче, освен като бламиране на държавния ни глава, който впрочем, както знаем, е избран със синята бюлетина.

Връщането на закона е безспорна морално-политическа победа на взаимодействащата си българска опозиция. То е резултат от многомесечните ни усилия да се наложат по-демократични законодателни постановки и затова са неприемливи опитите да се обезценят тези усилия.
В годините на нашето управление ние не съумяхме да изработим солидна законодателна основа за развитието на националните медии. Ситуацията допълнително беше усложнена от погрешни управленски решения. От година и половина обаче Демократичната левица има последователно поведение при изработването на новия закон с подчертан стремеж за отстояване на демократичните принципи и за съобразяване с европейските стандарти.
По тези няколко пункта, визирани в указа на президента, Парламентарната група на Демократичната левица имаше своите обосновани предложения. Не мога да не припомня, че по състава на Националния съвет за радио и телевизия ние имахме формули, в които се гарантираше неговата независимост, доминацията на народното представителство се осигуряваше с квалифицирано мнозинство, като се залагаше общественото и професионалното начало с възможност работещите в радиото и телевизията да участват в избора на Националния съвет за радио и телевизия.
Ние вече обявихме своята готовност да търсим решение на въпроса за така наречения майчин език в контекста на цялостното решаване на етнонационалните проблеми и заедно с приемането на декларация към рамковата конвенция. Разбира се, при наличието на повече от един национален телевизионен канал, защото обратното означава просто да заложим хаоса в телевизионната схема. И нека да сме наясно, че с това не може да се изчерпват усилията ни за приобщаване на различните етнически общности, че е нужна силна държавна икономическа и социална политика за това.
Извън посочените от държавния глава въпроси в Закона за радиото и телевизията има още немалко, които звучат непрофесионално и недемократично. Двадесет и една са препоръките в доклада на Комисията по наблюдението на ПАСЕ. Мнозинството прие само две, може да се каже най-незначителните. Грубо беше пренебрегната препоръката освен официалната позиция на управляващите гражданите да могат да се информират и за мнението на опозицията. И то не толкова като право на самата опозиция, колкото на гражданите да бъдат максимално информирани.
Още при приемането на закона ние изразихме своя протест по отношение на мнозинството в парламентарната Комисия по културата и медиите и персонално към дейността на нейния шеф. Но нека на всички да е ясно, че субектът на тези порочни законодателни идеи е кабинетът и той трябва в лицето на министър-председателя да поеме политическата отговорност. Но не само на думи, както декларира това по отношение на провала на здравната реформа, а с конкретни политико-управленски действия. Впрочем, отсъствието на представители на Министерския съвет тук, сега, при дебатирането на този въпрос наистина е показателно, даже бих казал, че е скандално.
Тук му е мястото и сега му е времето да запитаме защо не беше спрян Законът за далекосъобщенията, с който всички електронни медии се подчиняват на една държавна комисия. Нещо, което предизвика основателно недоумение сред нашите европейски партньори. Назначенията в тази комисия бяха партийно-политически, при това бяха афиширани приятелските отношения на новия й шеф с един от вицепремиерите. (Оживление сред СДС.)
Съжалявам, че държавният ни глава напусна, но и в негово отсъствие и по повод на неговото обръщение ще се опитам да го призова да прояви последователност и да упражни конституционното си право като върне и Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Тези изменения ще лишат съдебната власт от нейната независимост, ще създадат диспропорция в нея, ще я направят неефективна точно в период, когато имаме увеличаване на престъпността. Това е мнение не само на българската опозиция. То се споделя в доклада на Комисията по наблюдението на ПАСЕ.
Противоконституционно е прекратяването на мандата на Висшия съдебен съвет и аргументите, които ние изтъкнахме в хода на дебатите, едва ли могат да бъдат оспорени от всички честни и сериозни професионалисти. Нашите възражения срещу разширените правомощия на министъра на правосъдието бяха приети с разбиране в страната и чужбина. Не може да се приеме разбиването на следствието, обезличаването на прокуратурата.
Обществото ни приветства морално изразената позиция преди време от президента против залагането до лустрация в законодателни норми. Ако той наистина е решил да влезе реално в ролята си на изразител на интересите на нацията, в гарант на диалога и съгласието, ще трябва да се произнесе категорично отрицателно и против залаганите лустрационни постановки в Закона за държавната администрация, против подчиняването й от изпълнителната власт.
Уважаеми дами и господа, работата на Народното събрание от началото на сесията не само показва, че отдавна е отминало времето на политическия диалог и съгласието, че сме в период на остро, непримиримо противопоставяне между мнозинството и опозицията. Ние нямаме илюзия за промяна в поведението на управляващите, но ще продължим, надявам се заедно с цялата българска опозиция, да отстояваме демократичните принципи в законодателната дейност - в комисиите и в пленарната зала, пред президента и пред Конституционния съд - и за ревизия на това антидемократично законодателство. Ако днес това е невъзможно, не е далеч времето, когато това ще стане наложително. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Първанов.
От името на Парламентарната група на Евролевицата има думата господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не е случайно, че след изказването на държавния глава ръководителите на парламентарните групи взимат отношение по един такъв важен въпрос, какъвто беше поставеният от него. Това е така, защото за първи път в новата парламентарна практика, в практиката на това Народно събрание имаме върнат закон с такова качество и от такова естество. Става дума за нещо, което обикновено тези, които са на власт, не забелязват, защото ситият не вярва на гладния вероятно, а и защото може би има преднамерени цели.
Но ние, дами и господа, нямаме с този закон, и въобще в нашия нов български парламентарен живот, достатъчно гаранции за свободата на словото. Трябва да ви кажа, че ако днес президентът на републиката връща отделни текстове, то това не е, защото той подкрепя опозицията. Това е, защото в България наистина няма гаранции, истински гаранции за свободата на словото. Установява се методично, ясно и последователно контрол на изпълнителната власт върху медиите в страната. Извършва се очевиден за всички процес на монополизация на всички медии, включително на Националното радио и телевизия, на вестниците, започнат чрез системата на собствеността и присвояването или закупката на дялове, на изключително много медийни ресурси.
Госпожа Дянкова сочи в. "Сега". Искам, госпожо Дянкова, да Ви кажа, че дори и този вестник излиза в много тежки условия. Дори и този вестник и неговите рекламодатели са подложени на непрекъснат тормоз. Има неща, които се избягва да се казват в тази зала, но са факт. Факти, които всички виждаме.
Факт е, че публицистиката изчезна, поради което министрите не дискутират нищо с опозицията. Факт е, че Националният съвет за радио и телевизия въведе ненормален критерий, с който се демонстрира ярко политическата му същност. Той изключи министрите, държавните служители, изпълнителната власт от това, което се нарича разпределение на време между партиите, и официално обвинява ръководството на радиото и телевизията, че делели времето между парламентарни партии, които заемат 10 на сто от цялото време за информация.

Но както каза и говорещият преди мене, главният проблем не са проблемите на опозицията, макар че няма да има свобода на словото, ако няма глас на опозицията и в радиото, и в телевизията, и в частните структури. Главният проблем е, че за първи път - и аз заявявам това официално от името на нашата парламентарна група - българският гражданин е лишен от информация. (Възражения в блока на СДС.) Каква информация? Първа информация, господин Глушков, от която е лишен - за първи път гражданите не получават чрез Националната телевизия информация за реалното икономическо положение.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): За първи път?!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Преди девет години имаше. Четиридесет години имаше. Пълно лишаване от информация, права сте, госпожо Михайлова. Но от осем години насам е имало лишаване от информация. Да, имало е. Ако Вие искате аз да Ви сравнявам с господин Виденов и с господин Райдовски, готов съм да го направя. Изцяло съм съгласен. Изцяло. (Възражения в блока на СДС.)
Лишаване от информация има за състоянието на икономиката, лишаване от информация има за брутния вътрешен продукт и неговото движение, лишаване от информация има за състоянието на експорта и отраслите, лишаване от информация има чрез абсолютно нагласяване на фактите, когато става дума за протести на хора, неорганизирани от никаква опозиция, лишаване има от истинско мнение на опозицията по конкретни въпроси. Това е право на информация на хората.
В момента три са държавите в Европа, които имат такива проблеми, санкционирани от Съвета на Европа. И не може, когато става дума за Съвета на Европа, когато става дума за критерии, за които вие на думи се борите, днес да говорите, че това не е така.
Мога да ви дам десетки проучвания на Българската национална телевизия. И вие ще видите, че има срамни факти - на информация, която излиза и която се прикрива. Има случаи на изнасяне на информация по Си Ен Ен, която се спира в телевизията. И аз говоря това съвсем официално. И това е следствие на цялата тази система, на всяване на страх и на зависимост, на автоцензура на много хора, защото ги е страх за мястото им.
Аз мисля, че за да има свобода на словото, трябва да има гарантирани права и гарантирана независимост на националните медии преди всичко, трябва да има демонополизация в частния медиен сектор, открита и ясна, а не монополизация. Това е пътят, по който трябва да се върви.
В тази връзка искам да ви кажа, че не мога да не изразя официално задоволство от това, което държавният глава посочи. За мен то е знак, официален знак, знак за това, че в страната ще продължава и че има сили, не само в опозицията, а и сили, които произлизат от управляващото мнозинство, които се борят за ясна свобода на словото и най-вече за независимост, кристална и ясна независимост, гарантирана от законите на страната, на всички органи, които работят в тази сфера, ясна независимост преди всичко на Националния съвет за радио и телевизия. В момента той не е такъв. С всичките му действия личи, че не е такъв.
Този първи текст или първи упрек на държавния глава е най-важното, който трябва да се направи. И аз се обръщам с молба към мнозинството - не желая да се политизира всичко. Не желаем да казваме - и ние се отказваме от подобни интерпретации в някои медии, - че ние сме подбутнали президента към подобно действие. Това е негово абсолютно самостоятелно решение и всякакви спекулации на тази основа са ненужни. Но аз искам да подчертая тук, че всички сме свидетели на 8-месечна борба на хора, които сега не говорят от тази трибуна. И вие забравяте тази борба. Тази борба фактически днес се увенча с успех. Тя фактически доведе до една морална победа на хората, които искаха това да стане.
Само след няколко дни ще се види накъде ще тръгне поведението на мнозинството - към задълбочаващ се едноличен режим, на контрол на една изпълнителна власт върху всичко или към ясно разделение на властите. Трябва да има, дами и господа, четвърта власт, отделена, независима, свободна. И това ще бъде борба докрай. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от Демократичната левица и Евролевицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Да, колкото и да се вълнувате, и аз взимам думата от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.) Взимам я, за да изразя следното становище.
Чух от председателите на Парламентарната група на Демократичната левица, както и на Евролевицата, позициите на техните парламентарни групи днес. Честно казано, аз нямах намерение да се изказвам днес. Защото днес всъщност президентът върна закона в Народното събрание и направи добра воля към всички народни представители да дойде лично в парламента и да съобщи мотивите, с които връща този закон, нещо, което досега друг български президент не го е правил.
Дебатът за това какви са мотивите, гласуването, дебатът в комисиите, дебатът в пленарната зала съгласно парламентарните процедури тепърва предстои. Той не е днес. Дебадът тепърва предстои и той ще бъде дълъг, подробен, с определено време, с изясняване на позиции. Това обаче, което беше направено днес, е явен опит за дебат днес върху мотивите, които направи президентът, връщайки този закон. И на мен ми се ще да говоря само за политическата част. Защото въпросът дали трябва един или друг текст да бъде променен и как точно да бъде променен е въпрос на дебат, който предстои в парламента. Познавайки парламентарните процедури, знам, че още много време ще говорим по тези въпроси. Процедурите ни дават тази възможност.
Политически акт днес е, че е върнат един закон. Това го знаем още от миналата седмица. Да, това е първият закон в Тридесет и осмото Народно събрание, който се връща от президента, а не 28-ият, както беше в миналия парламент. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
И аз мога да кажа абсолютно отговорно от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, че ние приемаме съвсем спокойно това, че президентът упражни своето конституционно право. Ние го приемаме съвсем спокойно и чухме неговите мотиви никой от политическите сили да не се опитва да си приписва заслуги за това, което той направи. Той го направи като част от диалога между институциите. И ние уважаваме именно това негово право и не смятаме да се кичим с това кой го е накарал да върне закона и защо го е направил. Това е негово право, чувайки всички аргументи и връщайки един закон, защото така е по Конституция. Не за това дали той е съобразен с Конституцията, а затова защото смята, че Народното събрание е хубаво в определени текстове още веднъж да чуе всички аргументи, след което да вземе своето решение.
Това, което искам да кажа също е, че днес чух пак едни страшни думи - борба, битки, какви ли не епични картини, които и като терминология бяха развити.
Дами и господа, ние живеем в демократична държава. И днешният ден е доказателство за това, че сме демократична държава, че се спазват принципите на демокрацията. И именно от наша страна ние демонстрираме, че сме едно демократично мнозинство по начина, по който приемаме върнатия закон. Защото нека си спомним само преди година и половина - две как се реагираше. Ние приемаме всичко това като част от демократичните процедури и с това още веднъж, колкото и да ви е неприятно, доказваме, че сме демократична държава и демократична политическа сила. Благодаря ви за вниманието. (Продължителни ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 30 септември 1998 г. до 6 октомври 1998 г.:
1. Законопроект за ратифициране на споразумение за безвъзмездна помощ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие като администратор на средства от дарения, отпускани от Япония. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
2. Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители: Петя Шопова и Николай Камов. Водеща комисия: Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.


3. Законопроект за допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата. Вносител: Никола Николов. Водеща комисия: Комисията по икономическата политика.
4. Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
5. Законопроект за ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит и на Споразумението за гаранция на заем за експортен кредит между Република България и Банка "КРЕДИТАНЩАЛТ" - Австрия, по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, както и Комисията по икономическата политика.
6. Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител: Любен Корнезов. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
7. Законопроект за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по външна и интеграционна политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
8. Законопроект за енергетиката и енергийната ефективност. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по енергетика и енергийните ресурси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по икономическата политика.
По дневния ред е направено предложение само от госпожица Екатерина Михайлова, председател на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
Чета ви проекта за седмична програма:
"Програма за работата на Народното събрание
за 7 - 9 октомври 1998 г.
1. Законопроект за ратифициране на Търговската спогодба между правителството на Република България и правителството на Ливанската Република. Вносител: Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия. Вносител: Министерският съвет.
3. Второ четене на Законопроекта за защитените територии.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
6. Парламентарен контрол.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Искам да направя процедурно предложение във връзка с точките в дневния ред и по-конкретно т. 2 от предложения проект за дневен ред да бъде оставена последна, за да може това, което не направихме като комисия и съответно може би като комисии, господин председател, да бъде извършено, и с това да бъде улеснена работата на Народното събрание. Става дума за предложеното ратифициране на Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк.
Миналият петък на нас, на членовете на комисията, ни беше предложено, тъй като има такива случаи на подпис, да подкрепим и да влезе в залата ускорено този въпрос. Тогава, тъй като беше на обяд, аз подписах с изричната уговорка, че ако имам някакви въпроси и, господин председател, сериозни смущения, ще настоявам в залата този проблем да бъде отложен, за да може да получа не само аз отговор, а и всички онези, които действително ще се сблъскат с тези проблеми.
Днес предлагам процедурно точката да се отложи и да се проведе заседание на комисията, тъй като има няколко такива въпроса. И първият е свързан с това, че се предлага механизъм, по който, има колеги от предишното Народно събрание, имаше много спор как да се реши. Тогава ние актуализирахме държавния бюджет, специално за дълга на Минералбанк. Сега се предлага друг механизъм, който не дава подробности какво става със Закона за устройство на държавния бюджет и Закона за държавния бюджет за 1998 г.
Има и други въпроси, които са свързани въобще с подхода, с начина на уреждане на този въпрос, тъй като този дълг не е само към Испания, а и към други страни.
Има и трета група проблеми, които са свързани с подхода въобще по отношение на тези въпроси, които не са така прости, както може би звучат отстрани. Разбира се, дългът на България трябва да бъде уреден.
Затова нека точката да остане в дневния ред за седмицата последна, а ние да направим заседание на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, за да получим отговор на тези въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Статков, Вие предлагате да бъде не последна, а пета. Защото последна означава след парламентарния контрол.
По дневния ред има ли други предложения? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков т. 2 да стане т. 5, а останалите да минат с една напред.
Гласували 155 народни представители: за 73, против 81, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте седмичната програма за работа на Народното събрание от 7 - 9 октомври 1998 г. така, както е предложена в проекта.
Гласували 145 народни представители: за 97, против 5, въздържали се 43.
Седмичната програма е приета.

По първа точка:
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА ПО ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ТЪРГОВСКАТА СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЛИВАНСКАТА РЕПУБЛИКА.
Има думата господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги!
"Становище
по Законопроект N 802-02-40/28.09.1998 г.
на Комисията по икономическата политика към ХХХVIII Народно събрание за ратифициране на Търговската спогодба между правителството на Република България и правителството на Ливанската Република, внесен от
Министерския съвет

На извънредното си заседание на 1 октомври 1998 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Търговската спогодба между правителството на Република България и правителството на Ливанската Република, подписана на 29 юли 1998 г. в София.
Търговската спогодба осъвременява и разширява договорно-правната база на отношенията между двете страни. Тя е необходима основа за развитие на двустранното сътрудничество.
По спогодбата двете договарящи се страни си предоставят взаимно статут на най-облагодетелствана нация по всички въпроси на търговията, както и право на свободен транзит през техните територии на стоки. Предвижда се учредяване на Смесен комитет за търговия. Действието на досега действащата Търговска спогодба от 15 септември 1956 г. се прекратява.
Новата спогодба е сключена за срок от три години, като действието й се продължава автоматично за последователни едногодишни периоди, ако не бъде денонсирана с тримесечно предизвестие от една от страните.
Търговската спогодба отговаря на интересите на нашата страна и създава условия за разширяване на пазарните позиции на България както в Ливан, така и в района на Близкия Изток. Спогодбата е съобразена с международните норми и новите реалности в нашата икономика.
Обстоятелството, че досегашната Търговска спогодба е била ратифицирана с Указ N 392 на Държавния съвет на Народна република България от 13 октомври 1956 г. и че се прекратява действието й с чл. 17, ал. 4 от новата спогодба, означава, че следва да се ратифицира и спогодбата от 1998 г.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Търговската спогодба между правителството на Република България и правителството на Ливанската Република".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Лъчезар Тошев, да прочете становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "На 1 октомври 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект на Закон за ратифициране на Търговската спогодба между правителството на Република България и правителството на Ливанската Република и прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал.2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Търговската спогодба между правителството на Република България и правителството на Ливанската Република, подписана на 29 юли 1998 г. в София."
Това е становището. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Имате думата за изказвания.
Няма желаещи да вземат отношение по законопроекта.
Поставям на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Търговската спогодба между правителството на Република България и правителството на Ливанската Република.
Гласували 129 народни представители: за 125, против 2, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата господин Николов за процедура.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги! Правя процедурно предложение да приемем и на второ четене Законопроекта за ратифициране на Търговската спогодба между правителствата на Република България и Ливанската Република.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Николов да пристъпим и към второ гласуване на предложения законопроект.
Гласували 115 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Господин Николов, моля да докладвате законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Търговската спогодба между
правителството на Република България и
правителството на Ливанската Република

Член единствен. Ратифицира Търговската спогодба между правителството на Република България и правителството на Ливанската Република, подписано на 29 юли 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма желаещи да се изкажат.
Поставям на гласуване заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Законът за ратифициране на Търговската спогодба между правителството на Република България и правителството на Ливанската Република е приет.

Преминаваме към втора точка от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА КОМПЕНСАЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА ИЗПЛАЩАНЕТО НА ДЪЛГА НА МИНЕРАЛБАНК ПОСРЕДСТВОМ КОНВЕРТИРАНЕТО МУ В УЧАСТИЕ НА ИНВЕСТИТОРИ В ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Има думата господин Корнезов за процедура.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Моля да отложите разглеждането на точка втора по следните съображения:
По този закон, който е за ратифициране на това Рамково споразумение относно Минералбанк, на всички народни представители становището беше предоставено днес сутринта. Днес сутринта то ни беше раздадено.
Съгласно чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание могат да бъдат разглеждани и респективно гласувани законопроекти само когато те са предоставени на народните представители поне 24 часа преди гласуването, а не един час преди гласуването. Така че, господин председател, на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да отложите тази точка за утре, а днес от правна гледна точка просто Народното събрание няма право да я разглежда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Аз, за съжаление, трудно мога да установя кога е раздаден материалът, освен да поискам справка. (Шум и реплики в залата.)
Нали знаете, че на документите, които се раздават, часът и датата на раздаването не се отбелязва, затова казвам, че трудно мога да установя това и ще помоля да се направи справка. Ако наистина е така, ще отложим разглеждането на тази точка за утре. Няма проблем.
Справката, която сам направих, установи, че наистина 24 часа не са изминали, поради което съгласно правилника утре можем да гледаме този законопроект и той ще бъде разгледан тогава, така както предложи господин Корнезов. В началото на утрешното заседание ще започнем с този законопроект, за да бъдем изрядни по отношение на правилника.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Но тогава нека да поканим и министъра да дойде. Нека да дойде министърът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, омръзна ми да обяснявам, че министър може да дойде в парламента винаги, когато поиска, и парламентът не може да задължи министър да дойде, така че нека вече да работим по трета точка. Ако имате процедура по точка трета, ще Ви дам думата. С втора точка приключихме.

Преминаваме към трета точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ.
Има думата господин Лъчезар Тошев по третата точка.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа! На заседанията си, проведени на 14 май, 21 май, 28 май, 4 юни, 17 юни и 18 юни 1998 г. Комисията по опазване на околната среда и водите обсъди на второ четене внесения от Министерския съвет законопроект за защитените територии и предлагаме следния доклад на Народното събрание:
Заглавието на закона е "Закон за защитените територии".
Има предложение на народния представител Валентин Симов заглавието на закона да придобие следния вид: "Закон за защитените територии и обекти."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Валентин Симов за промяна на заглавието на закона.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. От три парламентарни групи няма по нито един представител в залата. Нека да се чуе: от три парламентарни групи няма по нито един представител в залата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Кажете ги кои са!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма да кажа от кои, но журналистите ще разберат.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 105 народни представители: за 5, против 85, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложен от вносителите.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Заглавието е прието.
За процедура думата има господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, предлагам в залата да бъдат допуснати експертите на Министерството на околната среда и водите Михаил Михайлов и Христо Божинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте за процедурното предложение в залата да бъдат допуснати експертите господата Михайлов и Божинов.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Михайлов и господин Божинов в залата.
За процедура има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Правя процедурно предложение да поканим представител на Националното управление по горите или респективно министъра на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, тъй като в работата на комисията, когато обсъждахме проблемите за преминаване на някои от функциите от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа към Министерството на опазването на околната среда и водите, такива просто не дойдоха. Искаме да чуем тяхното виждане, затова правя това процедурно предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За министър нямате право да правите такова предложение. Предложението Ви значи е само за представител на Националното управление по горите.
Има ли противно становище на предложението, което направи господин Такоров?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Такоров.
Гласували 124 народни представители: за 87, против 29, въздържали се 8.
Предложението е прието. Ще моля да уведомите Националното управление по горите.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Глава първа - Общи разпоредби", "Раздел I - Категории защитени територии".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на глава първа и на раздел I има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на глава първа и заглавието на раздел I, както са предложени от вносителя.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Заглавията на глава първа и на раздел I са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 1. С този закон се уреждат категориите защитени територии, техният режим и управлението им."
Предложение на народните представители Георги Божинов, Румен Такоров, Атанас Богданов и Ангел Такев: член 1 се изменя така:
"Чл. 1. С този закон се уреждат категориите защитени природни територии, тяхното предназначение и режим на опазване и ползване, обявяване и управление."
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага текстът да гласи:
"Чл. 1. С този закон се уреждат категориите защитени територии, тяхното предназначение и режим на опазване и ползване, обявяване и управление."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Господин Божинов има думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз също изказвам своето съжаление, че представителите на парламентарни групи, които организираха подписки, протести, движения и доста шум в обществото, в момента, когато се обсъжда съдържателно този въпрос, на техните места в залата на Народното събрание няма нито един представител.
Сега по същество. Ние като вносители на този текст сме доволни, че комисията го прие единодушно и че той ще бъде включен и подложен на гласуване.
Има обаче един друг въпрос - дали с този закон, който е доста обемист, ние ще уредим само тези проблеми, които са посочени в чл. 1 - за категориите защитени територии, тяхното предназначение и режима на опазване и ползване, на обявяване и управление.

На мен ми се струва, без да обвинявам никого от вносителите и от тук присъстващите колеги, че с момента на приемането на този закон и с текста от самия закон се цели уреждането и на един друг кръг проблеми. И аз ще го кажа открито: цели се и ще бъде постигнато узаконяване на незаконното строителство на Витоша.
Има ли незаконно строителство, което би трябвало да бъде преследвано? Да, на Витоша при изключителната забрана и по сегашния й статут на народен парк и защитена територия, не могат да се провеждат мероприятия като тези, които се провеждат. За това е сезирана и Комисията за противодействие на престъпността и корупцията с председател господин Соколов.
Второ, тези обекти се изграждат в грубо нарушение на Закона за опазването на околната среда и изричното изискване, че подобна дейност може да започне без приета оценка за въздействие върху околната среда. Вие вероятно си спомняте колко борби, колко шум и колко протести предизвика, когато предишното правителство на България...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, отклонявате се от темата, извинявайте!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Недейте да ми правите бележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имам право да Ви правя забележка и съм длъжен да го направя.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз твърдя, че сегашното правителство на Република България в своята програма декларира и в своята законодателна дейност реализира това си намерение да промени закона. И по сега действащия закон в България не може да се извършва строителство, особено в защитени територии, без да е направена оценка за въздействие върху околната среда.
Каква е практиката, уважаеми колеги? Цитирам ви българския печат. Една фирма, името не е важно, вече е глобена 5 млн. 500 хил.лв. заради извършени еконарушения на Витоша. Петстотин хиляди лева е глобата й за това, че работи без оценка за въздействие върху околната среда. Тази оценка е приета, след като е започнало строителството. Ето я истината и същността на въпроса, уважаеми господин председател, посочена откровено и много точно в този документ, който в 60 страници разкрива същността на проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: На второ четене сме, господин Божинов. Говорете по чл. 1, за да не Ви отнемам думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз говоря по чл. 1, който казва, че ще уреди еди-какво си, а аз твърдя, че той ще уреди и още нещо. И това нещо, господин председател, е узаконяване на незаконно строителство.
Аз искам да си изясним по чл. 1 какво ще правим с този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Конкретно какво предлагате?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Конкретното е следното. В този документ, приет от министерството, пише: "Съгласно проекта на новия Закон за защитените територии, чл. 5, раздел I, чл. 29, ал. 1 и чл. 3, ал. 1...
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Ние можем да четем, бе! Кой си ти, та ни четеш?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не крещете, господа! "... Витоша ще се стопанисва като природен обект. Така статутът няма да противоречи на реконструкцията и модернизацията на "Копитото"."
Значи и по сега действащия закон е незаконно, но като приемем с вас този закон и вие се кръстите, тогава вече това, което е незаконно, ще стане законно. И аз питам господин председателя на събранието затова ли бави разглеждането на този въпрос и чака да приемем закона? И така да уредим защитените територии, че това, което днес е незаконно, утре ще бъде законно. Това е принципен въпрос, господа! И вие трябва да знаете като мнозинство какво гласувате - дали узаконявате корупцията, дали създавате възможност или уреждате нещата. Това е проблемът, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Проблемът е, че сме на второ четене, обсъждаме чл. 1. Приемаме чл. 1, предложен от вас . И ако с това се решават наистина въпросите, които казахте, във вреда на парк "Витоша", значи сте направили лошо предложение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Значи Вие нищо не сте чули тогава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз слушах много внимателно. По чл. 1 една дума не казахте.
Поставям на гласуване предложението за чл. 1 така, както е направено от комисията и е съобразено с предложението на господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Не, това е нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вашето предложение, което оспорихте.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това е предложението на комисията от формална гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте!
Гласували 143 народни представители: за 142, против 1, въздържали се няма.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, само за сведение на народните представители, последните два текста, предложени от народни представители в този закон и подкрепени от комисията, точно засягат проблемите с незаконното строителство. Комисията беше напълно единна по тяхното приемане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Когато стигнем до тях, тогава ще ги обсъждаме.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 2. (1) Законът цели опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото.
(2) Опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Господин Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Господин председател, тъй като се намираме на второ четене на законопроекта за защитените територии и не сме направили предложения по чл. 2, аз правя процедурно предложение, като не нарушавам и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ал. 2 да отпадне. И ще Ви кажа защо. Въпреки че, господин Тошев и госпожо Манева, Вие знаете моето положително отношение към проблемите на опазване на околната среда и водите, като че ли между ал. 1 и ал. 2 се получава едно противоречие. Погледнете чл. 2, ал. 1. Там се казва, че законът цели и за благополучието на обществото. Но аз се питам, ако остане така записаният текст по ал. 2 и примерно чрез някакви съвременни сондажи, чрез спътникови устройства или нещо друго се докаже, че именно в част от тези защитени територии има природни богатства, примерно злато, диаманти, петрол, газ, което ще създаде условия на България да стане примерно втори Кувейт в света, именно тогава, както е записана ал. 2, тези природни богатства няма да могат по никакъв начин да се използват, без наистина да се нарушава ни най-малко целостта на защитените територии. И ако именно това се доказва, до какво ще ни доведе? До едно извънредно законодателство, именно промяна на ал. 2 на чл. 2.
Затова още един път ви призовавам да гласуваме отмяната на ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие имате възможност и за една друга процедура - да помолите отлагане, за да се обмисли този въпрос. Но сте напълно коректен с предложението за отпадане.
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз казах, господин председател, че не искам да Ви поставям в неудобно положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз няма да наруша правилника. Но Ви казвам, че имате възможност да предложите и отлагане.
РУМЕН ТАКОРОВ: Видяхме го едва след четвъртото прочитане на законопроекта. И съжалявам, че в комисията не можахме да дебатираме по ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки по този въпрос? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Румен Такоров да отпадне ал. 2 на чл. 2.
Моля да гласувате.
Гласували 139 народни представители: за 30, против 98, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 2 така, както беше предложено от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 9.
Член 2 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 3. Държавата изгражда и осигурява функционирането на система от защитени територии като част от регионалната и световната мрежа от такива територии в съответствие с международните договори по опазване на околната среда, по които Република България е страна."
Предложение на народния представител Лъчезар Тошев - в чл. 3 след думата "функционирането" се добавя "и съхраняването".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте чл. 3 с редакционната добавка, направена от народния представител Лъчезар Тошев.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 4. Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи."
Предложение на народния представител Лъчезар Тошев:
В чл. 4 се добавя ново изречение: "Предназначението на защитените територии не може да се променя освен по реда на чл. 41."
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага текстът да гласи:
"Предназначението на защитените територии не може да се променя освен по реда на глава трета от закона."
Предложение на народния представител Валентин Симов - чл. 4 да придобие следния вид:
"Чл. 4. Защитените територии са предназначени за опазване, поддържане и възстановяване на характерни и забележителни ландшафти и екосистеми, и биологичното разнообразие в тях; обекти на живата и неживата природа; и на обекти на културно-историческото наследство."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи да се изкажат по предложението? Няма.
Най-напред ще гласуваме предложението на народния представител Валентин Симов, който предлага друг текст на чл. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 20, против 97, въздържали се 7.
Предложението на народния представител Валентин Симов не се приема.
Моля да гласувате добавката, предложена от народния представител Лъчезар Тошев, формулирана от комисията така, както беше прочетена - да се добави второ изречение към съдържанието на чл. 4, предложен от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
Приема се предложението за добавката.
Моля да гласувате чл. 4 с двете изречения - първото от вносителя, и второто, което току-що приехме.
Гласували 126 народни представители: за 126, против няма, въздържали се няма.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 5. Категориите защитени територии са:
1. резерват;
2. национален парк;
3. природен паметник;
4. поддържан резерват;
5. природен парк;
6. защитена местност."
Предложение на народния представител Валентин Симов - чл. 5, т. 1 да придобие следния вид:
"1. строг природен резерват;"
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на комисията е в чл. 5, т. 3 "природен паметник" да се замени с "природна забележителност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Моля да гласувате предложението на народния представител Валентин Симов т. 1 да се измени със: "строг природен резерват".
Гласували 110 народни представители: за 5, против 94, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 5 като т. 3 се заменя с "природна забележителност".
Гласували 121 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 5.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 6. (1) В защитените територии се включват гори, земи и водни площи.
(2) Населените места в границите, определени със застроителните и регулационни планове или околовръстни полигони, попадащи в защитени територии, не са част от тях.
(3) Паметниците на културата, попадащи в границите на защитените територии, запазват режимите си на опазване и ползване, определени по реда на Закона за паметниците на културата и музеите."
Предложение на народния представител Ангел Малинов - в чл. 6, ал. 2 след думите "населени места" се добавя "и селищни образувания".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валентин Симов - чл. 6, ал. 2 да придобие следния вид:
"(2) Населените места в границите, определени със застроителни и регулационни планове или околовръстни полигони, попадащи в защитените територии, са част от тях и извършване на дейности се разрешава след оценка по ОВОС от Министерството на околната среда и водите и в съответствие с режима, определен за конкретната защитена територия."
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Георги Божинов, Румен Такоров, Атанас Богданов и Ангел Таков - в чл. 6 се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Защитени територии, попадащи в границите на населени места, запазват своя режим по смисъла на този закон."
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага текстът да гласи:
"Чл. 6. (4) Защитени територии, които към момента на приемане на закона попадат в границите на населени места, запазват статута си като се категоризират по този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи да се изкажат?
Има думата Румен Такоров.

РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! На практика предложението, което сме направили, е във връзка с това, че има около 20 на брой различни защитени територии, които попадат в границите на населените места, и ако не се запише този текст, тогава те ще загубят статута на защитени територии, а част от тях са дори и по международни договори.
Аз лично не мога да си помисля, че наистина защитени територии, например като: дюните в Несебър, в Приморско, Атанасовското езеро или Джендем тепе, ще останат в категорията на защитените територии. Затова ние предложихме този текст и много правилно беше подкрепен от комисията.
Затова аз ви приканвам да го подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Други изказвания има ли? Няма.
Предложенията на господин Маринов и на господата Божинов, Такоров, Богданов и Такев са приети от комисията.
Комисията не е приела само предложението на господин Валентин Симов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Симов.
Гласували 118 народни представители: за 30, против 85, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 7. Разпоредбите на този закон се прилагат за всички защитени територии, независимо от собствеността върху горите, земите и водните площи в тях."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 7 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Раздел II - Собственост".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на раздел II така, както е предложено от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздел II е прието.
За процедура думата има господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е чл. 8 да не се разглежда сега и да бъде отложен, като основанията за това са следните.
В Комисията за противодействие на престъпността и корупцията, така наречената "Антимафия", е внесено предложение от доста време за разглеждане на въпроса, който се решава фактически с този чл. 8, и касае статута на ред защитени територии, в това число и Витоша. Това, което е внесено в комисията, мисля, че недвусмислено сочи, че всъщност около Витоша целият шум, който се вдига, с опита да се промени неговият статут, той да бъде природен парк, той да се понижи на практика, е единствено да се прикрият престъпления, които са извършени от държавни лица, овластени от държавата, давайки непозволено да се строи там, прикривайки незаконните строежи на Витоша. И тази ситуация продължава вече години.
Конкретно, даже и след като беше вдигнат целия шум и се разбра, че там е незаконно строителството, бившият областен управител Веселин Стойков е издал разрешения за строеж, които са абсолютно неправомерни, незаконни. След това главният архитект на София Янев се е опитал също да узакони, без да има абсолютно някакво основание. Мога да изложа фактите, но мисля, че в момента е процедура все пак. И накрая, Министерството на околната среда е приело една ОВОС, от която между другото абсолютно личи каква е целта на цялото занятие, както се казва, в който се казва следното:
"Съгласно проекта за новия закон - значи още не е приет закон за защитените територии - чл. 5, раздел I, чл. 29 Витоша ще се стопанисва като природен парк, така че статутът няма да противоречи на реконструкцията и модернизацията на комплекс "Копитото"." И затова те одобряват ОВОС-а. Въз основа на несъществуващ закон те приемат обаче една ОВОС, която по тази логика е абсолютно незаконна.
Ето целта на всичко, което се прави.
Затова аз предлагам този член да бъде отложен, за да може комисията "Антимафия" да вземе отношение по въпроса.
Аз много искам да знам, а вярвам и софийската общественост, кой стои зад тези безобразия на Витоша, защото това не е само областният управител безспорно, не е само главният архитект Янев, а хора над тях, които ги прикриват? И също така да разбера как така е могло ръководство "Въздушно движение" - РВД, така нареченото, да даде 8 милиона долара за строежите на Копитото на частно лице срещу това, че РВД ще експлоатира в продължение на осем години десетина стаи? Това ако не е престъпление, меко казано, в ситуация на валутен борд, аз не знам какво може да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Противно становище има ли?
Господин Лъчезар Тошев има думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин председателю, дами и господа народни представители! Този член касае общото уреждане на въпроса. Той не засяга никакви конкретни обекти. Така че намирам за неуместно този член да се отлага. След този закон ще предложа да разгледаме и приложението към чл. 8, за да може всички дебати, свързани с чл. 8, да бъдат разгледани едновременно.
Така че съм против това процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Ще поставя на гласуване предложението на господин Каракачанов, но преди това искам да поясня, че приложенията са част от конкретни членове. В зависимост от гласуването след малко ще се разбере дали ще продължим с чл. 8 или не, но обсъждайки чл. 8 се обсъждат и приложенията и се приемат заедно с чл. 8.
Поставям на гласуване предложението на господин Каракачанов.
Гласували 158 народни представители: за 55, против 99, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
За процедура думата има господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че основният дебат по този законопроект ще бъде именно по чл. 8 и затова сега, за да не нагнетяваме обстановката в пленарната зала, предлагам от името на парламентарната група половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За да не нарушим правилника, тъй като остава по-малко от един час до прекъсването, почивката ще бъде 15 минути.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Имате думата, господин Тошев, да докладвате чл. 8.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 8 (1) Парковете с национално значение и природните резервати, които служат за задоволяване на обществени потребности с общонародна значимост, са изключителна държавна собственост и са посочени в приложението към този закон.
(2) Парковете с национално значение са територии по чл. 5, т. 2, които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, имат площ над 30 хил. хектара и в границите им не попадат населени места.
(3) Природните резервати са територии по чл. 5, точки 1 и 4, включващи образци на естествени екосистеми, опазването на които изключва всякаква или допуска минимална човешка намеса."
Има направени редица предложения, които се подкрепят по принцип от комисията, която по-късно дава предложение за нов текст на чл. 8.
Първото предложение е на Лъчезар Тошев да отпадне текстът "имат площ над 30 хил. хектара".
Второто предложение е: в чл. 8, ал. 2 да се създаде Приложение N 2 - Граници на парковете по приложение N 1, съгласно заповедите за обявяването им за народни паркове.
Предложението на народния представител Ангел Малинов е: думите "природни резервати" да се запишат като "резерватите".
Комисията не подкрепя това предложение, така че то следва да бъде подложено на гласуване.
В чл. 8, ал. 2 думите "имат площ над 30 хил. хектара" - това е също предложение и се подкрепя по принцип от комисията.
В чл. 8, ал. 3 думите "природни резервати" да станат "резерватите" - комисията не подкрепя това предложение. Следователно това предложение също трябва да бъде подложено на гласуване.
Предложението на народния представител Валентин Симов е чл. 8, ал. 2 да придобие следния вид:
"Чл. 8 (2) Парковете с национално значение са територии и по чл. 5, т. 2, които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания с площ не по-малка от 1000 хектара."
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народните представители Георги Божинов, Румен Такоров, Атанас Богданов и Ангел Такев:
1. В чл. 8, ал. 2 след думата "местообитания" да се постави точка и да отпаднат думите "имат площ над 30 хил. хектара и в границите им не попадат населени места".
Комисията подкрепя по принцип това предложение.
2. В чл. 8 се създава нова ал. 4:
"(4) Собствеността на държавата и общините върху гори, земи и водни площи в защитените територии, непосочени в ал. 1, е публична".
Това е предложение на същите народни представители.
Комисията подкрепя по принцип това предложение.
Има предложения на народния представител Владислав Костов, които са оттеглени от вносителя.
Следват две предложения на народния представител Драгомир Драганов, които също са оттеглени.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 8, ал.2 след думите "30 хил. хектара" вместо съюзът "и" да се постави точка и след това текстът да продължи: "в границите им не влизат населените места, техните землища, манастирите и техните земи, заварени почивни станции и курортни комплекси".
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Александър Каракачанов ал. 2 на чл. 8 да придобие следния вид:
"(2) Парковете с национално значение са територии по чл. 5, т. 2, които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложението на комисията е чл. 8 да придобие следния вид:
"Чл. 8. (1) Парковете с национално значение, посочени в приложение N 1 и природните резервати, посочени в приложение N 2 на закона, които служат за задоволяване на обществени потребности с общонародна значимост, са изключителна държавна собственост.
(2) Парковете с национално значение са територии по чл. 5, т. 2, които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, имат площ над 1000 хектара и в границите им не попадат населени места, селищни образувания, манастирите и техните земи.
(3) Природните резервати са територии по чл. 5, точки 1 и 4, включващи образци на естествени екосистеми, опазването на които изключва всякаква или допуска минимална човешка намеса."
След чл. 8 следва приложението към него, което предлагам да прочета по-късно. Ако се приеме предложението на комисията, то това приложение към чл. 8 следва да се раздели на две части. Но за това ще докладвам, след като гласуваме текста на чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, след като гласуваме текста на чл. 8, сме приели и приложенията.
Ако приложенията са раздадени и народните представители ги имат, не е необходимо да ги четете.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, те са част от доклада.
Има предложение за приложение, внесено от вносителя, към чл. 8, ал. 1, което включва както парковете, така и резерватите. Към него има предложения.
Първото предложение е на Георги Божинов, Румен Такоров, Атанас Богданов и Ангел Такев, което гласи:
"Приложение към чл. 8, ал. 1 се допълва с N 4 "Витоша, област Софийска".
2. Приложение към чл. 8, ал. 1: "В таблицата за националните паркове да отпаднат графите, определящи границите на съответните народни паркове, които трябва да бъдат прекатегоризирани в национални".
Комисията не подкрепя това предложение.
Господин Симов предлага в приложението към чл. 8, ал. 1, в частта "наименование на парковете" да се добави: "Витоша, Странджа, Русенски Лом, "Сините камъни", Шуменско плато, "Етъра", "Златни пясъци", "Дъбовете", Врачански балкан."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложението на народните представители Илиян Попов, Росица Тоткова, Орфей Дуевски, Николай Томов и Борислав Джолев е следното:
В приложението към чл. 8, ал. 1, в таблицата за национални паркове да останат графите, посочващи площта и документа, определящ границите на съответните народни паркове, които трябва да бъдат прекатегоризирани в национални.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение от народния представител Владислав Костов, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Драгомир Драганов, което съвпада с предложението на депутатите от БСП, да се добави Витоша към приложението.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Александър Каракачанов, което е същото - да се добави Витоша.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложението на комисията е следното:
Създава се приложение N 1 за парковете с национално значение и приложение N 2 за природните резервати.
Те са предоставени отзад към доклада заедно с останалия текст на закона, така че ще предложа да не ги чета, тъй като там са представени включително и заповедите, с които са обявени тези паркове и резервати. Смятам, че всички народни представители са получили доклада навреме - още през юни, имат текста и няма нужда да бъде представян тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Имайте предвид, като се изказвате сега по самия чл. 8, да се изказвате и по приложенията, защото с гласуването на чл. 8 ще приемем и приложенията.
Имате думата.
Има думата господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законът има много недостатъци. За съжаление, както винаги, принципните недостатъци обикновено се проявяват на по-късен етап и Народното събрание няма възможност да се съсредоточи върху тях, защото на преден план излизат различен род актуални проблеми от рода на кражби, на уреждане на свои хора, които обикновено за съжаление се опитват в някои случаи да бъдат прокарвани чрез законодателството. Спомням си как навремето се правеха отделни закони за отделни хора и техните синове в Държавния съвет. Знаете го това нещо, за да може да се освободи съответното синче от служба в армията, да си вземе апартамент или втора вила и т.н.
Сега чрез този закон се опитваме да прикрием висши държавни чиновници, включително и министри, от корупцията, която те насаждат, буквално насаждат - естествено в свой интерес - в държавните органи. И това става, след като се изприказваха сума ти приказки за това как ще се борим с корупцията, когато се правеха включително и стачки, тоест, по-точно живи вериги - и правилно се правеха, между другото - заради застроени обекти без ОВОС, за което тогавашната опозиция, сега мнозинство, заяви, че никога повече няма да има обект без ОВОС, да не говорим, че ще изкореним корупцията. Но сега се оказа, че всъщност това си е същата стара българска история: когато сме в опозиция, казваме колко са лоши управляващите, а когато сме управляващи, млъкваме и оставяме естествено нещата, както са си били.
Защото няма никакво извинение, уважаеми господа, за това, което става на Витоша. И не е въпросът толкова само във Витоша, въпросът е в принципа, защото безспорно в България се е крало повече, отколкото в този случай. Безспорно в България са се нарушавали повече закони, нарушавали са се по-нагло и са се облагодетелствали повече хора. Това е вярно, но когато нещо, което ви стои пред очите и е толкова очевидно, и се вижда включително и от Министерския съвет, ако си отворят прозорците, кулокрановете на Витоша, под "Копитото", тогава аз се учудвам как ще обясняваме, че се борим с корупцията?
Когато един строеж, който е започнат абсолютно незаконно на "Копитото", и това е само най-очевидният случай, аз няма да се спирам на другите, просто той е най-наглият, започнат е преди 3 години, без всякакви разрешения и през тези 3 години е продължавал, няма значение, че бившата опозиция след това е станала управляваща. Когато този строеж е спонсориран с държавни пари от РВД - 8 млн.долара за такъв строеж! Този строеж не струва повече от 2, даже нека да е 4 млн. Останалите 4 млн. са чисто подарък на този господин Найденов, за който тепърва вероятно трябва да изясним кой стои зад него. А ако не стои никой, още по-зле!
И когато това са очевидни факти и става ясно, че всъщност целият шум около Витоша е да могат да бъдат узаконени постфактум тези строежи и това личи от всички документи, които после се издават, издават се от хора, назначени от същия Министерски съвет, от бившия областен управител Веселин Стойков, който мога да ви прочета дословно, и тук има страшно много юристи, които да видят, че включително и безграмотно е направен опит да се узакони. Включително и безграмотно!
След това главният архитект Янев, който издава акт, с който казва, че вече узаконява този строеж въз основа на действащото законодателство. А в действащото законодателство очевидно ясно и категорично е казано, че там не може да се строи. Значи той не може да го узакони.
Аз ви питам дали арх. Янев, а също така и господин Веселин Стойков би посмял след вдигнатия шум около цялата история да се опита да узакони тези обекти, ако някой не стоеше зад него, ако този някой очевидно не е в Министерския съвет?
Питам ви тогава: накъде вървим, господа? В крайна сметка трябва да има поне някакво приличие заради хората. Не може за нещо, което ви боде очите и очевидно е корупция, ние да мълчим.
Защо Комисия "Антимафия" досега не го гледа този въпрос? А тук господин председателят за съжаление го няма, господин Соколов, той каза даже преди още да бъдe внесено: "Ние ще го гледаме това в Комисия "Антимафия"." И оттам нататък нещата заглъхнаха. Защо? Да не би някой да му разпорежда? Кой може да разпорежда на господин Соколов? Или може би той е забравил този въпрос? Не вярвам! Комисията е сезирана официално, именно за да не забрави.
Затова аз категорично поставям въпроса именно за Витоша и именно за този случай, като един нагледен пример за абсолютната безпардонност на администрацията, за корупцията, която стои там, и най-лошото обаче, затова че чрез тази зала някои хора се опитват да узаконят тази корупция, да я прикрият. Те не могат да я узаконят, но да я прикрият.
Аз ви четох това достижение на правната мисъл, което е записано в решението за ОВОС, издадено от Министерството на околната среда и водите, където е казано, още веднъж ще ви го прочета, защото наистина трябва да се знае...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Само че времето Ви свърши, за да го прочетете още веднъж.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Аз ще го прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов ще го прочете.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Добре, няма да ви го напомням, за да не би случайно да ви подейства, но призовавам, ако не можем да го отложим този въпрос, за да се провери, то в никакъв случай да не се приема предложението да се намали статутът на Витоша. Защото това е начинът и пътят да се узакони това абсолютно нагло незаконно строителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Защо го прекъсвате? Нека да си прочете текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Вълканов, имаше достатъчно време да го прочете. Оставих го да говори 6 минути. Знаете правилника. Друг някой ще го прочете.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Манипулирате заседанието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нищо не манипулирам. Знаете, Вие сте юрист поне и знаете, че правилникът трябва да се спазва.
Господин Гайтанджиев, имате думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Със Закона за защитените територии това е третият вече сериозен опит след изменението на Закона за опазване на околната среда и приетият Закон за горите, да се влоши състоянието на околната среда и да се постави тя под режим в страната, който не е присъщ на нейните традиции, което е най-опасното в дадения случай, и да се удовлетворят, както каза и преждеговорившият колега - Александър Каракачанов, определени материални интереси.
Член 8, който сега тук обсъждаме, предизвика доста крамоли в обществеността. Радвам се, че тук все пак се стига до едно споразумяване като че ли поне площта да не е 30 хил.ха, въпреки че не бих приел и предложението, което комисията формулира за 1000 ха, тъй като има природни територии, които заслужават да бъдат в статута на национален парк, които са, да кажем, 400 примерно - "Етъра" или пък Шуменското плато.
Аз бих пледирал тук не само за Витоша, за която явно безобразията са твърде големи. Освен Витоша категорично подкрепям тук внесеното предложение към предложението на колегата Валентин Симов да влезе също и Странджа. Странджа като национален парк беше обявена по времето на нашето правителство от министър Георгиев и той практически става най-големият национален парк - със 116 хил.ха, територия в значителна степен непокътната. Тя трябва да бъде запазена именно със същия режим, който е. След като не е включена в приложението, към чл. 8, означава, че Странджа няма да бъде национален парк, че се реституират земите и естествено формата на собствеността там лесно може да промени и самия характер на обекта.
Също така Русенски Лом, който има уникална природна даденост и към който претенциите също са много големи, и на практика ще бъде унищожен като уникална природна забележителност.
"Сините камъни", Шуменското плато, бих споменал и особено акцентирал също и върху "Златните пясъци". Нека тук да не мислят хората, те се заблуждават, че става дума за курортния комплекс. Нищо подобно! Става дума за уникална лонгозна гора над самия комплекс, която на всяка цена трябва да бъде запазена, и където има също реституционни претенции. Тази уникална лонгозна гора трябва да бъде запазена именно като национален парк с нейните 1300 ха.
Смятам, че мнозинството с непременното настояване да се ограничат националните паркове само до трите, дадени в първоначалния вариант на приложението, извършва не грешка, а престъпление спрямо българската природа. Ние няма откъде да вземем природа. Трябва да я запазим такава, каквато е и тук общественият интерес трябва да бъде приоритетен над частния. Има възможност да се компенсират хората, които са имали там територии.
Също така в чл. 8 в окончателното становище на комисията се предлага един вариант, в който да останат все пак, да се изключат от режима на националните паркове манастирските земи. Бих възразил най-категорично и ви моля да не приемате и този вариант. Разбира се, манастирите могат да притежават гори не в национални паркове, както и да притежават ниви, земеделски земи. Никой не е против това, стига да докажат собствеността си. Но за какво му е на един манастир да притежава гора в национален парк? Това е абсолютно излишно и тъй като виждаме, че в църквата също стават странни процеси по някой път, те не могат да печелят от такъв имот, по-добре е действително това да си остане държавна собственост.
Изразявайки позицията и на Политически клуб "Екогласност", че общественият интерес трябва да бъде доминиращ пред частния интерес в режима на запазването на националната природа, смятам категорично, че трябва националните паркове или парковете с национално значение дeйствително, както и в ал. 1 на проекта за закон е посочено, да задоволяват обществените потребности, а не просто строежа на вилички, строежа на почивни станции, ресторанти или други обекти, които все пак могат да бъдат строени и навсякъде другаде.
Явно е, че тук Тридесет и осмото Народно събрание трябва да поеме своята историческа отговорност, а именно това, което то може да направи, е да разшири максимално обхвата на националните паркове. Националните паркове трябва да бъдат действително с режим на изключителна държавна собственост или публичнодържавна собственост, което означава неотчуждаема, това е все едно, тук няма големи значения в употребата на понятията. Но обществото носи отговорност, всички ние, а не отделният субект, не отделният предприемач, а обществото носи отговорност за това какво ще бъде бъдещето на неговата страна. Това е бъдеще към нашите деца, към нашите внуци и ние действително - апелирам към вас, господа народни представители - да приемем тези предложения, които увеличават този режим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Член 8 и по-точно ал. 2 е създаден точно така, за да не може народният парк "Витоша" да изпълни неговите критерии и изисквания за национален парк. Но в замяна на това да удовлетвори реституционните намерения на определен кръг от хора и да узакони незаконното строителство не само в ниската част, а както каза и господин Каракачанов - и на по-високо в планината. Или на практика реституционната философия надделява над 20 на сто от населението на България да има своя национален парк.
Мисля, че тук е мястото да заявя, че Парламентарната група на Демократичната левица многократно е заявявала и последователно отстоявала своята позиция за справедливо обезщетяване на собствениците на одържавени имоти и не приема елементарната практика и логика на Обединените демократични сили за поголовна реституция на всяка цена. Именно в тази посока на мисли ние направихме процедурното предложение в чл. 8, ал. 2 да отпаднат тридесетте хиляди хектара като мерна единица за определяне на националните паркове и в границите им да не попадат населени места. Затова аз правя процедурно предложение от предложението на комисията текстът да бъде до "1000 хектара". Там да се сложи точка и всичко нататък да отпадне. Защото, разберете, колеги, това е единственото нещо, което в продължение на това и с часове да говорим тук, няма да има основание Витоша да стане национален парк.
И аз затова предлагах на контактната група, а и сега - дайте да изчистим този текст, за да не може след това дори и при гласуването, аз зная, че Витоша няма да стане национален парк, но да нямаме основание, това е и във ваша полза, да не може да се каже, че преди да се гледа приложението, текстът прави ограничения Витоша да не може да стане национален парк.
И другото предложение, което сме направили, е именно за това да се запише в категорията на национални паркове да попадне Витоша и само да се запише областта, където се намира - Софийска област. Защото в момента дори и да запишем някакви граници на националните паркове, те няма да са актуални поради простата причина, че чл. 40 на този закон казва по какъв начин може да се изменят границите на националните паркове, а именно със закон за промяна на съществуващия закон.
Погледнете кога е внесен този закон в пленарната зала на първо четене и кога го разглеждаме на второ четене. На практика в мотивите на правителството беше записано, че този закон е необходим за възстановяване на земите и горите. Толкова време мина оттогава, значи на практика не е стартирало възстановяването на земите и горите от Горския фонд, защото този закон не е приет. И ние винаги пледирахме, че този закон трябва да бъде приет преди реституционните закони, но и тогава не бяхме чути. И вижте какво ще се получи на практика ако приемем тези граници. След това, когато се определят новите граници, ще има отново рязане на места, на територии, прибавяне на нови територии. И ние отново с вас в тази зала ще приемем новите граници на националните паркове. Защо трябва да правим това нещо, когато имаше достатъчно време да се определят границите, да влезем с този законопроект тук и да уточним веднъж завинаги границите. Въпреки че пределно ми е ясно, госпожо Манева, че това е една огромна работа и едва ли щеше да се свърши за толкова кратко време, но един или два месеца, а в закона е записано 6 месеца, ще трябва да се определят. И ето, шестте месеца минаха. Това можеше да се направи. Но, за съжаление, не се направи.
Затова предлагам процедурно, господин председател, в предложението за чл. 8 в ал. 2 след "1000 хектара" да се сложи точка и думите докрая да отпаднат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Има думата за реплика господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми колеги, не се сдържах да направя тази реплика към господин Такоров, бидейки изцяло съгласен с това, което той каза, но има нещо, с което не мога да се съглася, може би той не е имал възможност да проучи въпроса. Той каза в неговото изказване, че реституционните намерения са надделели в мнозинството по въпроса за Витоша и за другите паркове. За съжаление, господин Такоров, бих се радвал, ако беше така. Истината е, че не реституционните намерения и устременост за реституция изиграха основна роля. Основна роля изиграха приватизационните намерения и то тази приватизация, която народът нарича "под масата". Защото ако имаше желание да се удовлетворят реституционните искания към Витоша и едновременно с това да се запази парк "Витоша" като национален, можеше да се приеме предложението, което ние от Зелената партия дадохме много отдавна - от тези повече от 26 хил. хектара да се отделят 2000 хектара, които всъщност са равни на тези реституционни искания и да бъдат удовлетворени хората в тази част от планината, която не представлява такава важност от гледна точка на съхранение на природното богатство. Но това даже въобще не се обсъждаше. Това се избегна по всички начини, защото трябваше да се прикрият някои хора, че ушким искат да реституират имотите на хората. Въобще не им пука - извинявайте за израза - за имотите на хората на тези, които внасят закона. Въобще. Единствената цел е именно да се узаконят започнатите по незаконен начин строежи. Това е приватизацията, но под масата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
За дуплика има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател, колеги, господин Каракачанов. Аз мисля, че ние говорим едно и също по принцип. Но аз цитирах по памет мотивите на правителството при внасянето на този законопроект, сега ще го прочета дословно.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС, от място): Те не са истинските.
РУМЕН ТАКОРОВ: "Законът за защитените територии е безусловно необходим при осъществяване на дейностите по възстановяване на собствеността върху горите и земеделските земи. В него се определят обектите, които не подлежат на реституция, т. е. собствениците на които трябва да бъдат компенсирани по предвидените за този начин други закони."
Записано е черно на бяло. Аз се съгласявам с мотивите на правителството.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС, от място): Защото Вие сте добър човек и вярвате на това, което пише.
РУМЕН ТАКОРОВ: Не, аз мисля, че по-нататък някои от текстовете доказват това, което е записано в мотивите. Но аз не мога да си обясня за себе си логиката защо трябва толкова дълго този законопроект да не влиза на второ четене в пленарната зала, щом той е толкова безусловно необходим, както е записано в мотивите. Това ми бяха основно възраженията. Защото в момента този законопроект се знае и в Националното управление по горите и от всички заинтересовани лица. Идете да видите как в момента безогледно се лови риба с мрежи в защитените територии, как се секат гори, защото вече се знае, че тези именно защитени територии няма да бъдат вече в прерогативите на Националното управление на горите, а ще бъдат под опеката на Министерството на околната среда и водите.
Там е проблемът, господин Каракачанов. С другите мотиви, които казахте, съм напълно съгласен с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Господин Богданов има думата.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В подкрепа на нашето предложение бих искал да обърна внимание и на следното: в мотивите, които съпътстваха при първото четене законопроекта, правителството с доста голяма тревога беше разписало, че най-голямата ценност на биологичното разнообразие и опазването му е обща грижа на човечеството. Бих искал да обърна внимание и направих това и при първото четене на законопроекта, че се намираме в края на ХХ век и в началото на ново хилядолетие и бих искал да акцентирам на това, че в един процес, в който индустриализацията на нашата планета е на много висок етап, не би могло да се смята, че закон като днешния - Закона за защитените територии - не трябва да гледаме действително като природен закон, който трябва да осигури и на следващите поколения възможност да живеят.
Предполагам, че госпожа Манева ще вземе отношение по този текст, а тя като министър на околната среда беше подписала и някои ангажименти в международен аспект, които ангажират нашата страна за намаляването на вредни емисии и др. Считам, че борбата за спечелването макар и на малки парчета природозащитени територии е обща отговорност на всички депутати от Тридесет и осмото Народно събрание.
В това отношение смятам, че нашето предложение по ал. 2 на чл. 8, в което сме направили предложението след "местообитания" да бъде поставена точка, дава основание в следващите етапи на действието на този закон да се борим природозащитените територии да се увеличават, за да може да се увеличава кислородът в атмосферата и да може действително да се направи всичко възможно, за да отидем към подобряване състоянието на природната среда.
Когато се приема закон като Закона за защитените територии, смятам, че въпроси като приватизация, реституция и корупция не би трябвало да ангажират нашето внимание. Нашето внимание трябва да бъде насочено изключително много към това да можем да гарантираме на нашата страна, а чрез нашата страна и на човечеството, възможности природата да бъде защитена, да бъдат създадени правни предпоставки, чрез които населението да може да решава въпросите за увеличаване дела на тези защитени територии и за спасяването на човечеството. В следващите текстове сигурно ще стане дума и по този въпрос. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Господин Владислав Костов има думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Искам да се спра на чл. 8 и предложението, което бях направил, към приложенията да има и приложения на картно обозначение на територията, респективно площта на националните паркове, както и обозначение на границите на националните паркове. За мене беше изключително важно да предложа това, тъй като, от една страна, изискването територията на националния парк да не обхваща селищата, техните землища и други имоти, които се изключват от националния парк, може да се осъществи само чрез полагането им в един картен материал. Второ, този картен материал, когато се обозначат границите на територията на националните паркове, ще ни даде и обозначение на територията, на площта.
В този смисъл съм доволен от комисията, тъй като в § 2 на Преходните и заключителните разпоредби се създава такава възможност, именно в 12-месечен срок да се направи... Спирам се на този въпрос, тъй като е в непосредствена връзка с чл. 8 - § 2 от Преходните и заключителните разпоредби допълва чл. 8 и трябва да се има предвид. С § 2 се създава възможност в срок до 12 месеца да се прецизират тези граници и в този смисъл да се направят съответните корекции в площта, която е заложена в отделния национален парк, защото самите граници ще дадат и обхвата на територията, която се заема от националния парк. В този смисъл е изпълнено и моето предложение за редуциране на площта на национален парк "Централен Балкан" и смятам, когато стигнем до § 2 на Преходните и заключителните разпоредби да направя малка текстова корекция, тъй като нямах възможност предварително да сторя това - срокът на предложенията, когато сте вземали решения за § 2, вече е бил изтекъл. Затова ще се постарая да допълня редакционно този текст, за да може действително смисълът на чл. 8 и направеното предложение за § 2 да изпълни своето предназначение.
Поради изложеното оттеглям своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Думата има господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! По чл. 8 и прилежащата таблица аз и моите колеги сме вносители на два текста. По единия вече говориха двама от съвносителите. Аз искам само да поясня, че нашето предложение да отпадне изискването за над 300 хил. хектара и изискването в границите да не попадат населени места, е свързано с вече приетия чл. 7, според който разпоредбите на този закон се прилагат за всички защитени територии, независимо - забележете! - от собствеността върху горите, земите и водните площи в тях. Ние тук сега в този вариант, който ще се гласува след малко, въвеждаме едно изискване, с което един вид собственост върху гори се поставя като условие тези земи да бъдат вън от границите.

Ние сме удовлетворени, че първата част от нашето изискване - да отпаднат 30-те хиляди хектара като задължително условие, е трансформирано в една по-приемлива граница, която ще даде възможност по-голяма част или повече обекти да придобият този статут.
Що се отнася до второто ни предложение, то е много ясно и точно. Искаме към приложението на чл. 8, ал. 1 в първата таблица на стр. 51 от раздадения ни материал да се добави: "04 Витоша, Софийска област".
Този спор беше дискутиран тук широко. Аз няма да се връщам на него. Това е наша обща гражданска и политическа позиция - че паркът "Витоша", който е един символ не само на столицата, а и на страната, трябва да има този най-висок статут на защитените територии. След гласуването, което ще се състои след малко, аз се опасявам, че това наше предложение няма да бъде прието и тогава Витоша ще придобие един статут, който наистина няма да противоречи на онзи прословут строеж, за който говорих и по т. 1, и това е записано и в ОВОС-а на този обект, че ако приемем закона, ако свалим ранга на Витоша като територия с особен статут, то тогава това, което досега е било незаконно, ще стане законно.
Аз се учудвам, уважаеми колеги, защо го правим. Кой е този едноличен търговец, как му беше името - Пламен Найденов? Какъв е този Пламен Найденов?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Братовчед!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Братовчед е. Започнал е при онова правителство, забележете, и комфортно продължава при това. (Шум и реплики в блока на СДС.) Дайте да го видим и да не гласуваме с вас. Този човек строи кортове, строи басейни и високо строителство в защитена територия. И ние сега с вас ще извадим Витоша, вие няма да приемете нашето предложение и от утре, както пише в ОВОС-а, статутът на Витоша вече няма да пречи на неговия строеж. Дайте да помислим. Дайте с обща воля да направим това, което целият народ го знае и го признава - че Витоша е народен, сега нека да бъде - както щете го наречете, щом се плашим от народна република и народна армия. Но нека да дадем на Витоша най-високия статут и да кажем, че сме парламент, който има воля и не се подчинява на бандитите и на мафиотите, че сме един парламент, който ще води борба с корупцията и с условията, които я раждат. Това е едно голямо изпитание за българския парламент.
Приемете нашето предложение за Витоша, дайте да я включим в тази първа част на таблицата и да покажем, че няма да минат игрите и рушветите на тези, които са способни да ги платят. Аз съм сигурен, че нито един от вас не е взел пари. Сигурен съм, че някъде другаде е платен рушветът от този господин, чието име трудно произнасям. Но дайте ние да наложим своята воля и подкрепете нашето предложение. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз също имам предложение по чл. 8, което няма да защитавам, защото съм доволен от текста, предложен от комисията. След малко ще направя в него само някои редакционни уточнения. Искам да взема обаче становище по опонентите на този текст.
Вие, господа, излизате от една предубедена хипотеза. Вие считате, че държавата най-добре пази защитените територии, изобщо най-много пази природните ценности, а частниците - тяхната, те само рушат и развалят.
Аз искам да ви попитам, господа: кой унищожи вековните букови гори в Балкана, кой унищожи вековните ясенови гори в Лонгоза, кой съсипа българската природа? Нали вие с вашата държава, която трябваше да бъде най-добрият собственик и най-добрият пазител на народното богатство! Напротив, частните гори навремето, наричаха се кории, бяха стопанисвани с такава грижа, каквато никой бюрократ не може да положи към тях. Разберете това нещо, разберете, че даже защитени територии и части от тях, когато са в ръцете на отговорни стопани, те ще си ги пазят като свои, ще си ги пазят като зеницата на окото си, защото са техни и на техните наследници. Ето, от тази работа вие не можете да се отървете, не можете да се отървете от това предубеждение, че, видите ли, държавата е добър собственик, а частниците са лоши, когато вековният опит във всички страни, по всички земи показва обратното.
Така че аз подкрепям текста на вносителя, който е вече един разумен компромис, но предлагам да се направят в него следните редакционни изменения, специално в ал. 2:
"(2) Парковете с национално значение са територии по чл. 5, т. 2, които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания - тук запетайката да падне - и имат площ над 1000 хектара". Тук да се сложи точка и след това втората част на предложеното изречение да стане самостоятелно изречение и да гласи така: "В границите им не влизат селища и селищни образувания, манастири, земи и гори около тях, собствеността върху които се възстановява по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд".
По този начин смятам, че ще се получи най-справедливо и най-точно разрешение на въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За реплика има думата господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин Лучников, репликата ми е следната. Вие обвинявате, че едната част на залата изключително вярва на държавата и я счита за честна, винаги честна, Вие пък сте на другата крайност и считате, че частникът винаги е честен и винаги спазва законите. Аз ще Ви кажа следното: нечестни хора има и на двете места, честни хора има и на двете места. И в държавата има корупция, както и сред частниците има корупция. И за да Ви онагледя за какво става дума - още веднъж с тази прословута Витоша.
Господин Пламен Найденов примерно, е платил 55 млн. лева за извършени екологични нарушения. Извършил ги е човекът. Това е само за да получи разрешение, без да има ОВОС. Той си е платив тази глоба. След това е платил още, че е изсичал дървета. Това според Вас честният частник би ли го направил - да наруши закона? Аз ще Ви кажа нещо повече - той предварително е подкупил хората в съответните структури, включително и от уважаваното министерство на уважаваната госпожа министър Манева, подкупил ги е, за да могат те да си затворят очите, а после, когато този въпрос се е разчул, а той се е разчул две години, след като ги е изсекъл, тогава вече са наложили някакви смешни глоби. Защото всеки един частник, който строи за милиони долари, за него пет милиона лева са нищо. И точно затова ние искаме да не позволим на корумпираните чиновници, на корумпираните частници да си разиграват кончето в такива важни територии, за които става дума и за които ние предлагаме статута на национален парк.
Затова нека да забравим въпроса за равнопоставеността на собствеността и също за това дали частниците са честни или държавата не е честна и кой е честен. Мен ме интересува кой ще позволява най-после там да се прави нещо. Аз считам, че единствено Народното събрание трябва да позволява на такива територии нещо да се прави и законът, а не това да го правят корумпираните чиновници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Втора реплика - господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Господин Лучников, аз останах с убеждението, че Вие не сте прочел закона докрай. Защото Вие много добре знаете решението и на Конституционния съд. И в Конституцията е казано, че паркове с национално значение са изключително държавна собственост. Така че тезата Ви, че държавата се грижи най-добре за защитените територии... Именно в този закон това го доказва. Защото тя отново ще остане да се грижи за тези защитени територии, които са изключително държавна собственост.
Вие говорихте за горите, които са изсечени. А защо не казвате, че години наред при поколения от българския народ основна политика беше залесяванията в България. Защо не кажете колко хиляди декара гори бяха залесени, а само казвате... (Неразбираема реплика от Демократичната левица.)... Да, и милиони, както се подхвърля от колегите. Защо говорите само за една част от изсечените гори? Говорете и за това, което е направено. И наистина, господин Каракачанов каза за разправиите с незаконното строителство на Витоша и как багерът копае именно в такива защитени територии. Ако позволите, бих ви дал едно ксероксно копие на статия от един вестник, да го прочетете, наистина какво става в този парк. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Трета реплика - господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Лучников, животът е пъстър. Аз разбирам Вашите тежнения към абсолютната частна собственост. Борбата... Животът Ви е минал, сигурно, да наложите това. Само че животът е пъстър и ние живеем в края на ХХ век, отиваме към ХХI век. И в света е пъстро това нещо. Дори и в най-голямата държава, която е абсолютно частна, парковете са национални и са под егидата, под грижата на държавата, пък нищо лошо не се е случило. Така че недейте да излизате с тезата, че частното е абсолютно чисто и прекрасно. Ние сме тук, именно, за да намерим баланса между тези две собствености, така че да вървят нещата напред. Има много примери в полза и на едното, и на другото, както казаха и колегите.
В случая, обаче, аз бих Ви повярвал, ако имаше инициатива от страна на правителството и на хората, които управляват в момента, за това, което се случва на Витоша, да имаше някаква реакция. А ние говорим за това нещо от шест месеца. Напротив, реакцията е по посока узаконяване. Реакцията е по посока на допълнително корумпиране.
Ако бяхте предприели мерки и нещо беше станало, можеше да говорим за някакъв компромис. В случая какъв компромис да изберем? Ще продължаваме така напред? Ами ето ги частниците горе, кулокранът се вижда. И доказваме, че са прави. Ами ето ги и градинките в София, за които три пъти питам тук - никаква спирка. Само ми обясняват колко, как било прекрасно, как било временно. А хората протестират. Нали там са частниците?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
За дуплика има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ние или не се разбираме, или се правим, че не се разбираме. Всички земи, всички гори в България, според качеството им, според принадлежността им към едни или други територии, са подчинени на строг държавен режим, който се спазва от всички.
РЕПЛИКА ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Как се спазва? Сега го определяме режима.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Въпросът е, че когато този режим се отнася към частник, частникът много по-лесно се подчинява на държавата и много по-мъчно избягва нейните санкции.
РЕПЛИКА ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Това е нарушение...
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Напротив, когато държавата трябва да се налага... към себе си, към себе си, към своите бюрократи, едни бюрократи да командват други бюрократи, тогава всичко е неефикасно, всичко е всуе, защото "Гарван гарвану око не вади!". Това го разберете. А колкото за това какво е направила вашата любима власт за изсичането и за залесяването, зная вие какво направихте. Унищожихте вековните букови и ясенови гори и ги заменихте с борови насаждения в области, където борът не вирее или ако вирее, е некачествен, не създава такава дървесина, която има наистина стопанско значение. Ето, това направихте - подменихте вековния хайдушки буков Балкан с едни борови перекендета! Ето, това е вашата заслуга пред българската природа. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Илиян Попов.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За пореден път се възхищавам на умението на колегите от левицата да политизират изключително важни въпроси. Какво намерихте в защитата на природата, за да коментирате по този начин нещата? Това е най-лесното. Това може да го направи всеки. И човек от улицата да вземете, и той ще ви говори по същия начин. Да, така е. Защото на всичките аргументи веднага може да се даде отговор - отговорите, които даваме по седенки в кръчмите, като се срещаме с хората. И на господин Каракачанов, и на всички вас, един по един. И Вие сте били в изпълнителната власт. Да, господин Каракачанов. Какво правехте Вие като кмет на София? Колко незаконни обекти имаше по Ваше време? (Ръкопляскания от мнозинството.) Защо, защо, защо не си изпълнихте задълженията като кмет? Защо всички вие, като управлявахте страната, допуснахте това незаконно строителство? Вие ги управлявахте 50 години, имаше го.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС, от място): Нито един нямаше. От Янчулев започнаха.
ИЛИЯН ПОПОВ: И всичко останало.
Аз сега, обаче, ще говоря по същество. Защото цялата Ваша реакция е в резултат точно на изкривеното Ви съзнание, за което говори и господин Лучников. Какво означава изключителната държавна собственост, заложена още в Конституцията? Това, това, това означава, че още тогава е намерило отражение Вашето изкривено съзнание.
Господин Бойков, в световната практика съществуват национални паркове, като най-висша категория защитени територии, които са изградени върху частна собственост. Ако не го знаете, проверете го.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС, от място): Къде, в Америка ли?
ИЛИЯН ПОПОВ: И точно в този смисъл са и нашите предложения.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС, от място): В Америка са частни, така ли?
ИЛИЯН ПОПОВ: Във Великобритания и в Съединените щати, господине. Ако искате, го проверете. Да, да.
И едновременно с това във времето, което ми остава, ще обоснова нашите предложения. Тъй като сме направили конкретни предложения по приложението към чл. 8, ал. 1, предложения, които не са приети от комисията, между другото. Нашите предложения са в тази таблица, в приложението към чл. 8, ал. 1 да отпаднат графите, които посочват площта на съответните национални паркове и вида на документа, чрез който се определят техните граници.
Това наше предложение правим въз основа на разпоредбите на самия закон, който приемаме в момента - на проекта за закон, все още, в раздел шести, глава шеста. В раздел трети има специална глава, която касае начина на обявяване на защитените територии и начина на прекатегоризиране, като съответна процедура. И, съгласявайки се, дори цялата комисия, тъй като част от предложенията, касаещи този основен, важен проблем, бяха възприети от комисията, на практика всички колеги се съгласиха, че цялостната процедура трябва да бъде повторена - обявяване на защитените територии, съобразно разпоредбите на закона, който така или иначе ще приемем и ще бъде обнародван.
В този смисъл ние считаме, че все още не може да се говори за точно определени граници на националните паркове. Проблемът идва точно от това, че въз основа на разпоредбите на Конституцията, която цитирах преди малко, и чл. 8 от закона, който коментираме в момента, на практика парковете с национално значение стават изключителна държавна собственост. Н ещо, което създава предпоставки да бъде засегнат интересът на хората, на които предстои да се реституират имоти на територията на бъдещите национални паркове. Става въпрос за горите.
В този смисъл считаме, че е съвсем нормално таблицата да остане във вида, в който сме я предложили без съответните графи, тъй като в този едногодишен срок, както възприе комисията, по съответната процедура от глава трета, раздел VI - "Обявяване и промени в защитените територии" на практика ще бъде завършена цялата процедура и границите ще бъдат определени. Точно тогава ще можем наново да ги гласуваме в Народното събрание като граници на бъдещите национални паркове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Думата за реплика има господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър!
Преждеговорившият колега почти ни обвини, че политизираме този въпрос.
Да, аз искам открито да заявя, че се приемам за политик и в най-политическия орган на страната изразявам своята политическа позиция. Тази своя политическа позиция ние материализираме в норми, които да уреждат, господин Лучников, тази материя и този кръг обществени отношения, така че не го приемам това като обида. Напротив, наред със съдържателната си политика, която материализираме, ние тук изразяваме отношението си и по един друг политически въпрос - вярно ли е, че мнозинството иска да се бори с мафията и с корупцията и ще го материализира ли в този текст? Ние защитаваме своята политическа позиция и аз я изразявам тук, че с това, което ни предлагате да гласуваме, вие искате да узаконим едни закононарушения и да ги превърнем в норма. Ето ги двата подхода. Ето ги двете политики. Изберете си едната, но не ни призовавайте да се оттеглим. Ако ние се откажем да бъдем политици, трябва да не ни стоят сините лампи не само в държавните, но и в частните автомобили, а във Вашата кола забелязвам такава. И Вие точно като политик ползвате този режим, а не само като експерт. Затова аз отклонявам това обвинение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Каракачанов, почакайте. Преди Вас са поискали думата за реплика господин Иван Бойков и господин Жорж Ганчев. Не, не сте вдигнали ръка преди тях.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): Аз се отказвам от думата в негова полза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ето, отказаха се във Ваша полза, така че господин Ганчев има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Колеги, със свито сърце слушам този дебат.
Моят приятел господин Лучников е прав, че много поразии и много кражби, и много злоупотреби срещу частната собственост бяха допуснати в неотдавнашната история на България. Само че по цял свят държавата поема отговорността и защитава зелените пояси - поясите на хлорофила и поясите, които наистина гарантират живота.
Искам да ви напомня, че само преди два дни Европейската агенция обяви, че 35 на сто от дърветата в Европа са заразени. Просто със свито сърце ви го казвам това, тъй като след мен внуци, правнуци и праправнуци ще проклинат всички, които са живяли преди тях. И затова държавата трябва да отговаря до известна степен. И затова Сашо Каракачанов ви говори от дълго време някои неща, които това са му работата като Зелена партия да ги проучва и да има защитна позиция към тези животрептящи, важни въпроси. И затова моля и БСП, моля и СДС - бъдете така добри, абстрахирайте се от политизацията на този въпрос и дайте да решим нещо, което наистина ще помогне на поколенията след нас. Иначе ние сме живели залудо! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
За трета реплика думата има господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин Попов, много искам да Ви отговоря спокойно, макар че много ме възбудихте с Вашето изказване.
Вие, предполагам, не отричате все пак възможността и правото, което е дадено и по Конституция, и не само в нашата държава, а и във всички нормални държави по света, включително и в Америка, да има наличие на изключителна държавна собственост. Вероятно не го отричате това нещо? Значи, въпросът е само в това коя да бъде обявена за такава. Тогава защо не говорим по същество?
Аз ви казвам защо считам Витоша, че трябва да бъде обявена за изключителна държавна собственост. И отстоявам моето мнение без да влагам наистина никакви политически пристрастия. Вие поставихте политическите пристрастия в случая. Дайте да не говорим за това. Аз ви казвам защо Витоша трябва да е на такъв режим. Обяснете ми защо според Вас това не трябва да става.
Вие казвате, че имало там да се реституира... Аз ви предложих един вариант за реституция за Витоша. Казваме, че са 2-3 хил. хектара, даже още не е точно казана цифрата, понеже никой не иска да я уточни и да каже колко точно е, но не са повече от 2-3 хил. хектара. Ами, да ги извадим от Националния парк, да обявим, че там ще бъде реституция - в тази част на полите на Витоша, което не е толкова важно от гледна точка на опазване на природното наследство и ще решим проблема. Но вие не искате да обсъждате това нещо. Вие не искате да защитите наистина реституционните проблеми на хората! Това е истината!
А що се касае до въпроса за корупцията в София - тя е огромна. Но аз ви твърдя - извадете един акт, който аз съм подписал и който можете да кажете, че е корумпиран. Извадете такъв! Докато за хората след мен аз мога да извадя много такива, включително и за Янчулев, откъдето започна корупцията в София в големи размери. И който го назначихте вие и след това вие се отказахте от него, слава Богу, поне правилно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
За дуплика има думата господин Илиян Попов.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Ще започна с отговорите отзад напред.
Господин Каракачанов, дори бездействието може да бъде корупция. Така ще Ви отговоря за всички незаконни обекти по Ваше време.
Оттук нататък ми се иска да коментирам ... (Шум и реплики в залата.)
Имахте възможност, кажете го оттук, от микрофона, а не докато говори човек!
Оттук нататък ми се иска по същество да Ви кажа, че точно това е проблемът. Точно оттам започна и господин Лучников и на практика това се опитах и аз да Ви кажа: това, че нещо ще стане изключителна държавна собственост не означава, че ще стане по-защитено по простата причина, че частният собственик, това пък нормалните държави го доказаха, се грижи много по-добре за собствеността.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС, от място): Кой? Найденов?
ИЛИЯН ПОПОВ: Господин Найденов заедно с всички останали, които са корумпирали или са корумпирани, ако са такива и го докаже съдебната власт, ще си получат заслуженото, господин Каракачанов. Както и тези, които са бездействали, може би умишлено, за премахване на незаконни строителни обекти, да речем.
И едновременно с това искам да ви кажа и нещо друго - всички защитени територии трябва да бъдат обект на контрол от държавата не само националните паркове и резерватите, които са изключителна държавна собственост. Ами, че в природните паркове трябва ли да допускаме незаконно строителство? По Вашата логика излиза, че там може да се строи незаконно, а пък в националните паркове не може, щото ставали изключителна държавна собственост. Не е това проблемът, колеги! Проблемът е друг.
А колкото до това дали ви призовавам да се оттеглите - не, господин Божинов! Напротив, на нашето управляващо мнозинство пожелавам много повече политици от опозицията като Вас. Това ни помага. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Министър Манева има думата.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Искам да напомня няколко неща, които бяха споделени и с комисията в процеса на обсъждането на закона.
Първо, ние сме подписали всички международни конвенции, касаещи защитата на природата и сме се ангажирали да прилагаме международните стандарти и критерии за защитените територии. На тази база сме извършили преглед на нашето законодателство, преглед на нашите защитени територии и сме предложили тези в новия Закон за защитените територии.
Досега ние имаме 12 народни парка, които по статут отговарят на международната категория "Природен парк". На нито един от съществуващите паркове, включително и на Витоша, не се понижава статута. Имаме само три парка, които отговарят на международните критерии за национален парк и ние сме ги обявили в Приложение N 1 към законопроекта. За да улесним народните представители и за да не изглеждаме голословни, ние сме представили на комисията подробна справка с таблица, в която сме сравнили критериите за отделните категории защитени територии по международните конвенции и по новия Закон за защитените територии и всеки може да види, че само професионални критерии и ангажименти са ни ръководили, когато сме предложили и разработили този закон.
По отношение на Витоша - Витоша не може да бъде национален парк по много причини и две от тях са: Витоша няма естествена екосистема - две трети от горите на Витоша са засадени впоследствие, така че един от основните критерии, на които трябва да отговаря националният парк това за Витоша не е факт, за съжаление. Освен това Витоша е изключително урбанизирана - има 547 постройки, които надявам се с времето ще станат по-хубави. Както всички останали защитени територии, така и Витоша ще се управлява на основата на план за управление, който в момента се подготвя и който ще бъде подложен на широко обществено обсъждане и тогава населението на София ще каже какво може да се строи, какво може да се реконструира и изобщо какво може да се прави на Витоша след като по този въпрос се произнесат специалистите.
В заключение бих искала да кажа, че бяха изговорени редица неистини, спекулираше се включително и с документи. Пред мен е решението по ОВОС на Министерството на околната среда, няма никакви текстове подобни на това, което господин Каракачанов и господин Божинов цитираха. Решението на Министерството на околната среда е професионално, перфектно и е базирано на Закона за опазване на околната среда.
Бих искала да кажа, че текстът, който предлага Комисията по околната среда, е формулиран в резултат на дълги дебати. Той е балансиран и прецизен и предлагам да гласувате за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! С известно притеснение заставам пред вас на трибуната, защото слушах неща, които ме смущават. Слушах ги на фона на едно писмо на един индиански вожд, написано до американския президент, за природата, за защита на природата и за атаката, която тази природа може да направи върху американската нация. Слушах го на фона на едно изказване на един министър, който не ни каза колко квадратни километра гори има на глава от населението в екозащитени страни и колко са при нас. Слушах господин Лучников и той не ни обясни как Източните Родопи сега ерозират и защо ерозират, в кои времена станаха, бяха ли защитени тогава и длъжни ли сме ние сега да защитим себе си. Слушах ви и се чудя как може до един едномилионен град да няма резерват на кислород, на природна среда, която да дава шанс и екоусловия за развитието на човека.
Къде са нормите? Към какви норми се стремим? Слушам и се чудя, господин Лучников и госпожо министър, ако сега се кача с вас и ви заведа на един строеж по една моя традиционна пътека - тръгвам от последната спирка на трамвая в Княжево и отивам до "Бялата вода", - развива се един голям строеж. Като попитах какъв е той, отговориха ми, че е почивна станция. След мен вървеше един възрастен човек и каза, че лъжат, че това е частен строеж, хотел с ресторант. И аз питам: какво унищожаваме, бъдещето си ли? Какво защитаваме, един интерес на личност или национален интерес и развитието на народа ни в бъдеще - как да бъде, в каква екосистема?
Слушах и господин Попов и го питам: къде е по-важно да има голям национален парк - на Витоша или в Пирин, където има и поминък, където твоите съграждани се страхуват, че и поминъкът им ще се загуби, а ние го обявяваме за национален парк. А тук, където няма поминък, където има развита индустрия и търговски средища, защо именно Витошкият парк не обявим за национален и да го запазим?
Изобщо, скъпи колеги, нека да излезем от сферата на дребните интереси и да мислим програмно. Нека да мислим както са мислили Стефан Стамболов и Атанас Буров. Благодаря ви. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Макар че става дума за една планина, темата е изключително голяма, понеже тази планина е край София. И аз ще започна с това, че като че ли вашето съзнание е ръбесто, щом нас обвинявате в някакво друго, и нищо разумно не може да се поеме, а се оттласква от тези ръбове.
Веднага скачам на едно такова предложение: защо не отидете към един референдум в София за решаване съдбата на Витоша, защо? Аз ви гарантирам, че ще се получи, поне за мъжката част от вас, нещо като онова, което правят с ислямските деца. Аз съм един от тези, които повече от тридесет години крачат по Витоша. Вие да възразявате срещу превръщането на Витоша в такъв национален парк с такова настървение, с каквото аз съм бил свидетел преди няколко години - тук има хора, които и тогава в залата защитаваха например някои решения във връзка с рекламата на цигари и алкохол по телевизията и бяха идентифицирани като агенти на съответни интереси от депутати от дясно, със същото настървение сега вие водите тази битка, което показва, че наистина защитавате определени интереси. Това е много ясно. По-добра идентификация от тази, която се получава, не може да се измисли.
Ако искате, понеже уважавам интереса на тези, които биха били засегнати в полите на Витоша, с този закон или с един съпътстващ малък закон могат да бъдат решени въпросите за тези няколко хиляди хектара и да престанете да го използвате като аргумент номер едно. Но вие да възразявате - и изпълнителната власт, и мнозинството в парламента, срещу превръщането на Витоша в национален парк, вие се издавате. Вие противно на приказките и в махалите, и в парламента, че воювате от сутрин до вечер срещу корупцията, вие сте я поели на гърба си, уважаеми господа. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Думата за реплика има господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, дословно във вашия ОВОС, който получих от вашето министерство, пише следното: "Съгласно проекта за новия Закон за защитените територии, чл. 5, раздел първи, чл. 29, ал. 1, чл. 30, ал. 1, Витоша ще се стопанисва като природен парк. Така статутът няма да противоречи на реконструкцията и модернизацията на комплекс "Копитото"." Това го пише вътре. Това са ми изпратили на мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: На кого правите реплика, господин Каракачанов?
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: След това може да са го изпратили допълнително, но това е истината.
А по въпроса за това как се борим с корупцията: колко и кой издаде - доколкото така пише в пресата, че са издадени от вашето министерство и от съответната структура в Министерството на регионалното развитие и строителството, заповед да се спре строителството? Вие ходили ли сте горе, за да видите дали е спряно строителството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Каракачанов, правите реплика на господин Стоилов, напомням Ви. Правя Ви забележка за нарушаване на правилника.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Стоилов, уважаеми дами и господа! Стига злоупотреба с понятия! Ако Витоша не е национален парк, това не значи, че тя не може да бъде защитена територия под особен режим, където всеки строеж ще бъде контролиран и ограничаван. Така че защо разбиваме отворена врата? Но аз ви питам: кой насели и построи частта от Витоша около "Алеко" с едни огромни хотели, струпани един до друг, които замърсяват изключително околната среда? Кой направи това нещо и в какъв режим беше направено? (Ръкопляскания от мнозинството.) Кой застрои площта около "Златните мостове" с едни огромни почивни станции на не знам кого си, които също не само загрозяват, ами замърсяват и унищожават околната среда?
Кой застрои терените около "Момина скала" с едни грозни стопански постройки? Кой ги направи? Нищо не пречи да се наруши и да се обезобрази една природна среда, ако нямаме отношение към нейното запазване. А нейното запазване в никакъв случай не е обвързано с нейния статут на национален парк. Във всички случаи защитената територия се ползва със специална закрила и със специален режим. Стига спекулации по този въпрос! (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата за дуплика господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Що се отнася до господин Каракачанов, аз му благодаря за това, че ме допълни.
Господин Лучников, нищо не печели обществото от това, че непрекъснато ще се връщаме към действия, които не одобряваме като парламент и като общество. Това - първо. И стига с това кандилкане върху грешките, които са допускани преди! Нали затова сега България е друга?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Ама вие сте наследници на онези престъпници!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Кой е по-голям престъпник, това ще покажат следващите години - дали сегашните опити, противно на онова, което се приказва, не водят към директно подхранване на корупцията. От две години, провокирате ме да го кажа, оценките за България, че корупцията се разраства, се сгъстяват. И вие трябва да обърнете внимание на този факт. Тези оценки са по-тежки и по-силни, отколкото преди две години.
По-нататък. Най-малко трябва да се очаква от правник, който знае, че в едно демократично общество законът, законовите решения са нещо, което трябва да се уважава, трябва да се спазва и властта - законодателна и особено изпълнителна - ще бдят. Нали уж ставаме законово общество? В контекста на едно такова разбиране в България сега и в перспектива необяснимо е защо бягате от едно такова законово заковаване на този проблем - че Витоша ще бъде нещо много повече, отколкото е била досега.
И когато вие говорите за хотелите около "Алеко", да, има няколко хотела. Те превръщат тази почти алпийска част от планината в достъпна и за прекарване на повече от един ден.
Аз се съгласявам веднага с вас, че може би е нарушена пропорцията и около "Златни мостове", за което хиляди граждани, които крачеха по планината, възразяваха. Но това е вчера и не искаме да бъде днес и утре така. Вие трябва да се съгласите да се постави една желязна бариера.
Сега засега законодателната възможност е да обявим Витоша за национален парк. Когато измислим утре нещо по-добро, ще го приложим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За процедура - господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, тъй като се разгорещиха някои емоции, може би не от всички страни на залата, аз предлагам от името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение една почивка от половин час, което ще ни даде възможност после на спокойствие да можем да гласуваме съответния член, по който възникнаха такива дебати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов. В 13 часа ще дам почивката.
Има думата за процедура господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е за прекратяване на дебатите по чл. 8, затова защото се чуха много доводи, бяха изложени много тези и аз мисля, че трябва по малко по-регулярен начин да вървим напред. Иначе аз оставам с впечатлението, че опозицията по един деструктивен начин бламира парламентарния процес и хаби нарочно време, което данъкоплатецът плаща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Противно становище? - Господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин председател, Вие имате парламентарната сила да налагате своята парламентарна воля. Но вече година и половина, откакто сме в тази зала, единствено Вие налагате своята воля да прекратявате дебати по дадени точки, които не са ви удобни, да прекъсвате споровете, които се водят, и с това единствено и само ни доказвате, че сме загубили изборите на 19 април. Нищо друго. Правете го така, че да бъде нещо по-умно - с дебати по дадените законопроекти, за да можем наистина ние да почувстваме, че сме загубили изборите. Защото в момента ние това нещо не можем да го почувстваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Най-напред ще гласуваме процедурното предложение на господин Благой Димитров за прекратяване на дебатите, а на господин Такоров ще напомня, че до момента 11 души са се изказали. Така че трудно можете да говорите за ограничаване на дебатите.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ, от място): Единадесет души са се изказали за Витоша! Страшна работа! Има още много желаещи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не възразявам, господин Школагерски, за техния брой дали е голям или малък. Само съобщавам едно число, което съвсем не потвърждава тезата, че някой на някого се мъчи да запуши устата.
Гласували 187 народни представители: за 114, против 72, въздържал се 1.
Предложението на господин Благой Димитров е прието.
Преминаваме към гласуване.
Първото предложение, което ще гласуваме, е на народния представител Ангел Малинов по ал. 1. Господин Малинов го оттегля.
Господин Малинов има още едно предложение по ал. 3 - оттегля и него.
Следващото предложение е на народните представители Георги Божинов, Румен Такоров, Атанас Богданов и Ангел Такев. Тук е казано, че комисията по принцип подкрепя предложението, обаче от изказването на господин Такоров останах с впечатление, че ще държи да се гласува.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Да, защото е прието в първата част, а във втората не е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Точно така.
Поставям на гласуване предложението на четиримата народни представители Божинов, Такоров, Богданов и Такев по ал. 2.
Гласували 179 народни представители: за 69, против 88, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Господин председателю, преди гласуването на всяко предложение предлагам, такава е и традицията, така и народните представители ще се ориентират по-добре, да се прочита какво е предложението. Защото понякога първата част на предложението е приета, а втората половина не е приета.
Така че много моля да се чете всяко едно предложение, независимо от това, че има раздаден текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Господин Лучников, Вие искате да гласуваме Вашето предложение в този вид, както е предложено, или предпочитате това да стане с предложението, което направихте за нова редакция към окончателния текст, който предлага комисията? Защото по същество се отнася за едно и също.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Ще го гласуваме там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Предложението на господин Каракачанов по ал. 2.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Прочетете го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Всички имате текста и не е нужно председателят на комисията всеки път да го чете.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Не председателят на комисията, а председателят на заседанието чете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганев, когато Ви избират за председател на заседанието, Вие ще четете.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Това е сериозно и недейте да елементаризирате проблема!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имаме и секретари. Ще предложите сериозно секретар да чете, а не председателят на заседанието.
Моля, гласувайте!
Гласували 167 народни представители: за 50, против 112, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Има направени предложения и по приложенията, които ще гласуваме също преди да се гласува текстът, предложен от комисията, и поправките към този текст. Но това ще направим след почивката, която поиска господин Каракачанов.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
По приложенията към ал. 1 на чл. 8 има едно и също предложение, което е направено от трима народни представители.
Най-напред ще гласуваме предложението на народния представител Валентин Симов, което се отнася за Витоша, Странджа, Русенски Лом, "Сините камъни", Шуменско плато, "Етъра", "Златни пясъци", "Дъбовете" и Врачанския балкан.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 85, против 39, въздържали се 7.
Предложението на народния представител Валентин Симов е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това означава, че сега трябва да прекъснем заседанието и да преработим предложението.
Господин председателю, тъй като това не съвпада със становището на комисията, моля да прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аргументът не е убедителен, но поставям на прегласуване предложението на Валентин Симов. (Неодобрителни реплики от опозицията.)
И с много по-несъстоятелни аргументи е искано прегласуване и никога не е отказвано в Тридесет и осмото Народно събране. (Шум и неодобрителни реплики.)
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 166 народни представители: за 75, против 81, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Предложението на народните представители Георги Божинов, Румен Такоров, Атанас Богданов и Ангел Такев е да се допълни с "Витоша". Същото предложение е направено и от народния представител Драгомир Драганов, и от народния предтавител Александър Каракачанов.
Поставям на гласуване техните предложения.
Гласували 164 народни представители: за 61, против 93, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народните представители Илиян Попов, Росица Тоткова, Орфей Дуевски, Николай Томов и Борислав Джолев. Тук господин Попов обоснова предложението.
Моля, гласувайте за предложението на народния представител Илиян Попов и група народни представители.
Гласували 159 народни представители: за 105, против 12, въздържали се 42.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, предлагам отново да прегласуваме, тъй като не можем да обявим някакви територии за паркове или резервати, без те да имат територия или граници. Поради това комисията не подкрепи предложението. Смятам, че е основателно да искам прегласуване. (Шум и неодобрителни реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на прегласуване предложението на народния представител Илиян Попов и група народни представители.
Гласували 188 народни представители: за 112, против 31, въздържали се 45.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Аз не виждам как ще обявим тогава каквото и да е. Само имена ще бъдат приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Такоров за отпадане от ал. 2 на текста след "1000 хектара" - той предлага да се постави точка и след това думите: "и в границите им не попадат населени места, селищни образувания, манастирите и техните земи". Това е предложението на господин Такоров към текста, предложен от комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, може да се комбинира и с предложението на господин Лучников, който предлага запетаята да се замести с "и".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това са две различни предложения. Най-напред ще гласуваме предложението на господин Такоров за отпадане на текст, който вече прочетох.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни предтавители: за 64, против 105, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Второто предложение е на господин Лучников и ще помоля господин Тошев да прочете предложението на господин Лучников за заместващ текст в ал. 2.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин Лучников имаше редакционна поправка след "местообитания" да се сложи съюзът "и" вместо запетая; да се сложи точка след "площ над 1000 хектара" и да се добави ново изречение, което да гласи следното: "В границите им не влизат селища и селищни образувания, манастири, земи и гори около тях, собствеността върху които се възстановява по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване собствеността на горите и земите от горския фонд".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението, направено от господин Лучников.
Гласували 170 народни представители: за 118, против 50, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване чл. 8 така, както е предложен от комисията, с приетата корекция в ал. 2 и с приетата корекция към приложения 1 и 2, съгласно ал. 1, която беше приета по предложението на господин Илиян Попов и група народни представители.
Гласували 171 народни представители: за 111, против 59, въздържал се 1.
Член 8 е приет, заедно с приложенията.
Има думата за отрицателен вот господин Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, госпожо министър, господа депутати! Две са основните причини, поради които гласувах против този текст.
Едната е включването на определението "естествени екосистеми". Ако не бяхте прекратили дебатите, аз щях да предложа да отпадне "естествени" като задължително изискване за създаване на национален парк. Защото има примери в чуждата практика, например в Германия, където създадени паркове от човешката дейност впоследствие придобиват този статус. Освен това, много е трудно да се постави рязка граница между човешката дейност и природните дадености, защото това, което днес е направено от човека, след 50 или 100 години ще бъде част от естествената околна среда. Така че все повече ще се налага на човечеството да неотрализира резултатите от собствената си дейност, свързана с груби посегателства върху природата.
Още по-интересно е тълкуването, което се даде от министъра и което едва ли някой би могъл да определи като вместващо се в правото дори при много широко разбиране - обосноваването на едно разрешение на изпълнителната власт въз основа на бъдещи идеи за несъществуващ закон. Да, този текст днес става факт, но само за да докаже, че волята на администрацията се превъплъщава в закон, когато вече отрицателните последици са налице и този закон не е продиктуван от един по-широк интерес.
Освен това, дават се уверения, че Министерството на околната среда и водите ще полага необходимите грижи и в природните паркове. Но трябва да се знае, че тяхното стопанисване остава в разпореждане на Националното управление по горите.
Излишно е да посочвам примерите за ширещото се бракониерство по отношение на дивеч, на риба, на унищожаване на билките и далеч не само в националните паркове, а и другите защитени територии. Трябваше да разберете, че има два ресурса пред света и пред България специално, които имат решаващо значение - това са информацията и природата. От информацията ние все още сме далеко, от природата има опасност да се отдалечим все повече.
И втората причина, с това завършвам, господин председател, е, че се отказа да се включи в приложенията Витоша като национален парк. Има ли столица с такова богатство? Или, може би, вие смятате, че това е само някакъв регионален проблем? Тогава би трябвало да запишете в своята политическа логика, че столицата на България е без всякакво национално значение. Благодаря. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
За втора реплика думата има господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър! Аз гласувах отрицателно не само поради самото естество на чл. 8 и това, което беше предложено като текст от господин Лучников, а гласувах отрицателно, защото цялата философия на този законопроект води към управление, а не към контрол. За съжаление това се вижда и в момента как господин Тошев тук се опитваше да ни манипулира.
С текста, който беше приет, на практика днес всички ние узаконихме тези незаконни строежи, които пред погледа ни растяха с часове, които бяха дадени на Комисията "Антимафия" и там абсолютно нищо не се направи, за да се види откъде са тези милиарди левове, които се влагат в "Копитото" по абсолютно незаконен начин. Това си призна и господин Софиянски в един разговор, който водихме с него. Разрешенията са давани незаконно.
Днес с гласуването на чл. 8 и с това, че Витоша не е национален парк, и с текстът, предложен от господин Лучников, за съжаление ние всички узаконихме това.
Съжалявам, аз повече не мога да гласувам за този законопроект, колкото и да имах воля да го подкрепя в известни текстове, които наистина са много добри. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Моля да докладвате следващия член, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 9. (1) При увеличаване на площта или при включване на нови защитени територии в приложенията по чл. 8, ал. 1 горите, земите и водните площи - собственост на физически и юридически лица и частна общинска собственост, се отчуждават по реда на Закона за държавната собственост.
(2) Извън случаите по ал. 1 обявяването на защитените територии не променя собствеността на горите, земите и водните площи в тях."
Предложения на Светослав Лучников:
В чл. 9 ал. 1 да се прередактира така:
"(1) Увеличаването на площта на националните паркове или включване на нови територии в тях може да стане само със закон."
В чл. 9 ал. 2 да се прередактира така:
"(2) Обявяването на защитените територии не променя собствеността на горите, земите и водните площи в тях."
Комисията не подкрепя предложенията.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Оттеглям ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников оттегля предложенията си.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 9 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 10. (1) Правото на собственост върху горите, земите и водните площи в защитените територии и обектите, включени в тях, които не са изключителна държавна собственост, може да принадлежи на физически и юридически лица, на държавата и на общините.
(2) Чужди държави, чужди граждани и чуждестранни юридически лица не могат да притежават право на собственост върху гори, земи и водни площи в защитени територии.
(3) Политически партии, организации, движения и коалиции с политически цели не могат да притежават право на собственост върху гори, земи и водни площи в защитени територии."
Предложение на Лъчезар Тошев:
В чл. 10, ал. 1 се добавя ново изречение: "Собствеността на държавата и общините върху защитените територии по този закон е публична".
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на Валентин Симов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: То е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, оттеглено е, извинявайте.
Предложение на Светослав Лучников:
В чл. 10 ал. 3 да се прередактира така:
"(3) Горите и земите в горския фонд, собствеността върху които се възстановява по Закона за възстановяване собствеността върху гори и земи от горския фонд, не се включват в териториите на парковете с национално значение."
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников го оттегля.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Има предложение на Драгомир Драганов, което е оттеглено.
Предложението на комисията е следното:
В чл. 10 ал. 1 да придобие следния вид:
"Чл. 10. (1) Собствеността на държавата, която не е изключителна държавна собственост, и на общините върху горите, земите и водните площи, включени в защитените територии по този закон, е публична."
Съответно ал. 2 и 3 остават така, както са предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 10 така, както е предложен с ал. 1 от комисията, и с ал. 2 и 3 от вносителя.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Член 10 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 11 (1) Собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й.
(2) Собствениците и ползвателите по ал. 1 съгласуват с Министерството на околната среда и водите дейностите, които планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по другите закони."
Има предложение на народния представител Светослав Лучников в ал. 1 в края думите "със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й" да се заменят със "закон".
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Драгомир Драганов да отпадне ал. 2.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага следния текст:
1. Алинея 1 на чл. 11 да се прередактира и да гласи:
"Чл. 11 (1) Собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й."
2. Алинея 2 на чл. 11 да се разгледа като нов параграф в "Преходните и заключителните разпоредби".
Тоест, второто предложение трябва да се премести в Преходните и заключителните разпоредби като нов параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За изказване има ли желаещи? Господин Лучников?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): То е съобразено отчасти и аз оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников го оттегля, защото е съобразено.
Това, че ал. 2 ще стане нов параграф в Преходните и заключителните разпоредби е нещо, което ще решаваме, когато стигнем до Преходните и заключителните разпоредби.
Сега поставям на гласуване чл. 11 така, както е предложен от комисията, с една корекция. След чл. 11 в скоби има "1". Тя трябва да отпадне. Скобите и единицата отпадат. Остава само чл. 11, без алинеи.
Моля, гласувайте чл. 11 така, както е предложен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 12 (1) Разпоредителни сделки с недвижими имоти в землища, в които има защитени територии, се извършват след представяне на писмена декларация от прехвърлителя дали имотът попада в защитената територия.
(2) Приобретателите на имоти по ал. 1 декларират при прехвърлянето, че са запознати с режима на дейностите в защитената територия.
(3) Образците на писмените декларации по алинеи 1 и 2 се утвърждават от министъра на околната среда и водите, съгласувано с министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
(4) Лицата по ал. 2 уведомяват регионалните органи на Министерството на околната среда и водите за настъпилата промяна в 14-дневен срок от придобиване на правото на собственост."
Предложение на народния представител Лъчезар Тошев:
В чл. 12, ал. 4 след думата "промяна" се добавят думите "в собствеността".
Комисията подкрепя предложението със следната редакционна поправка:
Вместо "промяна в собствеността" се записва "промяна на собствеността".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 12 така, както е предложен от вносителя, и с поправката в ал. 4 - след думата "промяна" се добавят думите "на собствеността".
Отменете гласуването. Има желаещи за изказване.
Има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Колеги! Аз мисля, че като приехме тук предложението на господин Лучников, се получава нещо, което аз за себе си не мога да го обясня. Ние приехме, че в националните паркове не влизат населените места, техните землища, манастирите, заварените почивни станции и курортни комплекси.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Не сме приели това. Ето текста, който приехме.
РУМЕН ТАКОРОВ: Приехме го това. Дайте да видим стенограмата. Господин Куртев каза: "предложението на господин Лучников".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, което прочете господин Тошев. Той го прочете, за да се знае какво точно гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това е друго предложение на господин Лучников, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ: Извинявайте. Защото, ако е така, както е записано в текста, просто не може този текст да мине.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Такоров, господин Тошев прочете точния текст, който гласувахме. И се различава от ...
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: То също е внесено от господин Лучников.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Тук в залата ли правим текстовете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не ги правим в залата, но тогава, когато има предложение от комисията и естествено, че народните представители не могат в определения срок да направят писмени предложения, сме гласували винаги в залата такива предложения, дори когато и в залата се направят, защото иначе няма как депутатите да реагират на предложения, направени от комисията.
Така че не сме извършили нищо нередно.
Моля, гласувайте чл. 12 така, както е предложен от вносителя и в ал. 4 след думата "промяна" да се добавят думите "на собствеността".
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 13 (1) Строителството, поддържането и ползването на обекти в защитените територии се извършват в съответствие с режима на дейностите, установен със заповедта за обявяване и с плана за управление на защитените територии, независимо от изискванията по други закони.
(2) Строителството на нови обекти, разширението, преустройството и промяната на предназначението на съществуващи обекти, за които не се изисква оценка на въздействието на околната среда, се извършват след писмено съгласие на Министерството на околната среда и водите, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони."
Предложение на Лъчезар Тошев:
В чл. 13, ал. 1 след "заповедта за обявяване" се добавят думите "устройствения план".
Комисията подкрепя по принцип това предложение.
Второто предложение е да се създаде нова ал. 3.
То е оттеглено.
Третото предложение също е оттеглено.
Следващите предложения са от народните представители Георги Божинов, Румен Такоров, Атанас Богданов и Ангел Такев, които са оттеглени.
Следва предложението на народния представител Драгомир Драганов, което също е оттеглено.
Ето какво е предложението на комисията:
Алинея 1 на чл. 13 да се прередактира и да гласи:
"Чл. 13 (1) Строителството, поддържането и ползването на обекти в защитените територии се извършват в съответствие с режима на дейностите, установен по реда на този закон, със заповедта за обявяване и с плана за управление на защитените територии, устройствените и технически планове и проекти, независимо от изискванията по други закони."
Останалият текст с ал. 2 остава така, както е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 13 с ал. 1 така, както е предложена от комисията, и ал. 2 така, както е предложена от вносителя.
Гласували 139 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 2.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 14. (1) Собствениците и ползвателите на гори и земи в защитени територии не могат да ограничават движението по пътищата и по маркираните пътеки, минаващи през имотите им.
(2) Лицата по ал. 1 не могат да ограждат имотите си в защитените територии, с изключение на сградите и прилежащите към тях дворни места, както и на младите горски насаждения.
(3) Ограниченията по ал. 1 и 2 не се отнасят за обектите, предоставени за отбраната и Въоръжените сили."
Следва едно мое предложение, което е оттеглено, и предложение на Светослав Лучников, което не се подкрепя от комисията и което гласи:
"Тези лица не могат да ограждат имотите си в защитените територии по начин, който пречи на движението по пътищата и по маркираните пътеки, минаващи през имотите им".
Комисията не подкрепя това предложение. Господин Лучников го оттегля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников оттегля предложението си. Моля, гласувайте чл. 14 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 135 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 2.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 15. По искане на органите на Министерството на околната среда и водите собствениците и ползвателите са длъжни да осигуряват свободен достъп в имотите си, с изключение на жилищните сгради, за извършване на необходимите проучвания, измервания и проверки, както и за извършване на поддържащи и възстановителни дейности, предвидени в заповедите за обявяване на защитените територии и плановете за управлението им".
Предложение на Георги Божинов, Такоров, Богданов и Такев, което е оттеглено.
Предложението на комисията е чл. 15 да се прередактира и да гласи:
"Чл. 15. По искане на органите на Министерството на околната среда и водите или Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа - съобразно тяхната компетентност, собствениците и ползвателите са длъжни да осигуряват свободен достъп в имотите си, с изключение на жилищните сгради, за извършване на необходимите проучвания, измервания и проверки, както и за извършване на поддържащи и възстановителни дейности, предвидени по реда на този закон, в заповедите за обявяване на защитените територии и плановете за управлението им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 15 така, както е предложен от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 2.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Глава втора - "Предназначение и режим на опазване и ползване на защитените територии", раздел I - "Резервати".
Има предложение от Валентин Симов, което смятам, че не може да се постави на гласуване, тъй като вече беше гласувано и отхвърлено в чл. 5.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС, от място): Естествено, няма смисъл. То кореспондира с чл. 5.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Вие го оттегляте, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава втора и заглавието на раздел I така, както са предложени от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Заглавията на глава втора и на раздел I са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 16. (1) За резервати се обявяват образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им.
(2) Резерватите се управляват с цел:
1. запазване на естествения им характер;
2. научна и образователна дейност и/или екологичен мониторинг;
3. опазване на генетичните ресурси."
Предложение на Лъчезар Тошев - в чл. 16, ал. 2 се създават нови точки 4 и 5:
"4. поддържане на естествени местообитания и на популациите на защитени редки, ендемитни и реликтни видове;
5. развитие на мрежа от представителни за България и Европа екосистеми и застрашени местообитания".
Комисията по принцип подкрепя предложението.
Предложение на Валентин Симов - в ал. 1 след думите "и местообитанията им" се добавя ново изречение: "Те се управляват с план за управление".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложението на комисията е ал. 2 на чл. 16 да се прередактира и да гласи:
"Чл. 16. (2) Резерватите се управляват с цел:
1. запазване на естествения им характер;
2. научна и образователна дейност и/или екологичен мониторинг;
3. опазване на генетичните ресурси;
4. запазване на естествени местообитания и на популациите на защитени редки, ендемитни и реликтни видове;
5. развитие на мрежа от представителни за България и Европа екосистеми и застрашени местообитания."
Алинея 1 - както е предложена от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Симов има думата.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моето настояване да се добави ново изречение е свързано и със следващия член - 17-и. Опасенията ми са, че в чл. 17 се дават изключително големи права на самия министър на околната среда, който ще определя със заповед пътеките и ще определя, вероятно пак той, въпреки че в ал. 3 е казано, че посещенията ще бъдат разрешавани от Министерството на околната среда... Аз не разбирам какво лошо има в това за резерватите да има планове, с които те да се управляват. Има няколко категории резервати по чл. 5. Значи ли, това, че министърът ще има право да разрешава във всичките? Има резервати, които са такива ценни екосистеми, че там въобще дори не трябва да стъпва човешки крак. А ние сега, ако оставим така записа в чл. 17, ще разрешим еднолично на висш държавен чиновник да си дава разрешения, когато той сметне за необходимо.
Целта е именно чрез един план за управление, който да се подготви от Министерство на околната среда и водите, да е ясно кой резерват как ще бъде управляван. Обществеността трябва да знае това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, госпожо министър, господа народни представители! Предлагам в т. 4 да отпадне определението "естествени".
Аз вече имах възможност частично да посоча мотивите, но тук отново ще ги отбележа. В някои случаи тези естествени местообиталища и тази естественост на средата може да е изчезнала, да е унищожена от човешката дейност. Значи ли това, че ако същите хора се постараят след време да възстановят този характер и разселят там различни животински или пък растителни видове, това не е достойно да бъде сметнато като защитена територия? Това се прави и в други страни, дори и в Африка, вече не соча примера на по-развитите, където по изкуствен начин се разселват тези естествени видове, били те някога характерни за съответните райони, за да може не само да се възстанови екологичното равновесие, но да се доближи до природата, до нейното наистина най-етествено първично състояние. Следователно на тази дейност трябва да гледаме по-широко. Тя включва и развитие, и запазване, и няма нужда да акцентираме върху естествените местообитания, защото, за съжаление, в последните десетилетия тези естествени местообитания вече на много места са унищожени, в резултат на урбанизацията, на промишленото развитие - все съвременни човешки дейности.


Мисля, че този подход е по-добър. Затова аз не предлагам да отпадне в т. 1, която именно да подчертава, че става дума все пак за естествени, а не за съхраняване на някакви, да речем, култивирани породи от животни или от растения, в резултат на човешката дейност. Следователно въпросът за естествеността трябва да се разбира в един по-широк начин, на който мисля, че ще отговаря тази минимална корекция за отпадането на това определение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Лъчезар Тошев за реплика.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Една реплика на господин Стоилов. По-нататък в текста ще забележите, че има едно понятие "поддържани резервати, където се допуска човешка намеса за създаването на определени условия. Смятам, че вашата хипотеза може да бъде реализирана там. Естествените екосистеми - това е целта на резервата да съхрани природата такава, каквато е. В една локва тук отвън, примерно, след като постои известно време, също се формират взаимоотношения между различните организми в нея и може да бъде описана като екосистема. Затова не трябва да има такива неясноти какво точно се разбира под това понятие. Затова Вие трябва да сте спокоен, че в поддържаните резервати може да намери място Вашата хипотеза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Има думата за дуплика господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): В дух на конструктивност и търсене на решението на проблема аз съм готов, ако има уверение от комисията, в лицето на нейния председател, че едно такова последващо прередактиране ще се направи, да не настоявам тук за гласуване на моето предложение. Защото...
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: То го има и сега. Просто не сте го забелязали.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: В кой текст? Защото чувам тук от министъра, че те нямат такава идея. И аз не съм я забелязал.
Нека, господин председател, да се гласува моето предложение. Самият факт, че министърът и председателят на комисията обсъждат този въпрос и се проявява колебание, че неговото решение е налице, нека това решение да бъде потърсено тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Безспорно, че ще бъде подложено на гласуване.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да напомня, че законът, който днес се гласува е Законът за защитените територии и основата в този закон е защита на естествените екосистеми. Всичко, което касае случаите, за които споменава господин Стоилов, ще бъдат разработени в закона за биологичното разнообразие. В случая ние определяме специален статут на защита на тези естествени екосистеми, които са оцелели в държавата.
И затова използвам случая да кажа, че съм изключително разтревожена, че ние гласувахме да обявим националните паркове без граници, по-точно вие гласувахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Поставям на гласуване предложението на господин Валентин Симов.
Гласували 161 народни представители: за 53, против 87, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Янаки Стоилов в предложения ни от комисията текст на ал. 2, в т. 4 да отпадне думата "естествени".
Моля да гласувате.
Гласували 157 народни представители: за 49, против 96, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 16 с ал. 1 така, както е предложена от вносителя, и ал. 2 така, както е предложена от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 123, против 1, въздържали се 18.
Член 16 е приет.
Съобщения:
Комисията по икономическата политика ще заседава днес от 14,30 ч. в зала "Изток".
Комисията по образованието и науката ще заседава също днес от 15 ч. в зала 142.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе заседание днес, 7 октомври, от 15 ч. в зала 248.
Комисията за противодействие на престъпността и корупцията ще проведе заседание на 8 октомври, утре, от 17 ч. в кабинет 226.
Комисията по външна и интеграционна политика ще заседава утре, 8 октомври, от 15 ч. в зала 238.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 8 октомври, от 9 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)



Председател:

Йордан Соколов

Заместник-председатели:

Иван Куртев

Благовест Сендов


Секретари:
Виктория Василева

Камен Костадинов