Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Александър Джеров
Секретари: Васил Клявков и Свилен Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КООПЕРАЦИИТЕ.
Има думата господин Светослав Лучников да продължи докладването.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Вчера стигнахме до чл. 32 със заглавие "Имуществена отговорност на кооперацията".
По този текст има няколко предложения, които комисията не подкрепя.
Първото е предложението на Калчо Чукаров и Моньо Христов - в чл. 32, ал. 1 думата "имуществото" да се замени с "капитал".
Тук очевидно се касае за терминологично недоразумение, защото имуществото е това, с което се отговаря. Капиталът е пасивът на баланса. С него не се отговаря.
Следващото предложение е на народния представител Никола Николов - ал. 2 да отпадне, т.е.:
"(2) Членовете на кооперацията отговарят за задълженията й до размера на деловите си вноски."
Той предлага това да отпадне. Но това всъщност е едно положение, което не подлежи на спор и аз не виждам защо трябва да отпадне.
Има още едно предложение на господин Николов - ал. 3 да отпадне, т.е.:
"(3) В устава на кооперацията може да се предвиди, че членовете на кооперацията отговарят за задълженията й до определена сума над размера на деловата им вноска."
Смятам, че това също е едно право, на което членовете на кооперацията имат право да отговарят. Не виждам защо трябва да ги лишаваме от него.
При това положение комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 32, като предлага ал. 2 да се измени така:
"(2) Членовете на кооперацията отговарят за задълженията й до размера на имуществените си дялове."
Тук още веднъж трябва да подчертая разликата между "вноска" и "дял". Вноската е само в един момент вноска по номинал - в момента на учредяване на кооперацията. Веднага след това вноската се превръща в дял, който се намалява или увеличава в зависимост от промяната на имотното състояние на кооперацията.
Така че коректно е да се каже "дяловете". Затова ние предлагаме такава нова редакция на ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По чл. 32 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов.
Гласували 113 народни представители: за 9, против 48, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Никола Николов за отпадане на ал. 2.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се предложението. Благодаря.
Моля, гласувайте второто предложение на народния представител Никола Николов - за отпадане на ал. 3 на чл. 32.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се и второто предложение. Благодаря.
Моля, гласувайте чл. 32 така, както е предложен от вносителя, със заместващия текст на ал. 2, предложен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 6.
Член 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Член 33 е със заглавие "Разпределяне на печалбата и загубите".
По този текст има две предложения, едното от които е прието от комисията, а другото - предложението на госпожа Ева Жечева - не е прието от комисията. То гласи:
"При необходимост от средства и предстоящи бъдещи плащания" - тук вероятно има някаква даже техническа грешка във формулирането - "общото събрание може да разпредели цялата печалба в съответния фонд."
Комисията не подкрепя предложението.
Това право поначало общото събрание си го има, така че, няма защо излишно да се пише.
При това положение комисията подкрепя текста на вносителя, като съобразно приетото предложение предлага в ал. 2 след думата "кооперацията" да се добави "съобразно с устава".
Тоест, ал. 2 получава следната редакция:
"(2) Общото събрание на кооперацията, съобразно с устава, разпределя печалбата и загубите и определя вида на паричните фондове и размера на отчисленията за тях, реда и начина за набирането и разходването им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 33 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Ева Жечева.
Гласували 98 народни представители: за 5, против 22, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 33 със заглавието така, както се предлага от вносителя, с предлаганата корекция в ал. 2 - след думата "кооперацията" да се добавят думите "съобразно с устава".
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Член 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Член 34 под заглавие "Фондове на кооперацията".
По този текст има направено едно предложение, което е прието, и при това положение комисията предлага члена със следния текст:
"Чл. 34. (1) Кооперацията образува задължително фонд "Резервен". Тя може да образува и други фондове по решение на Общото събрание.
(2) Размерът на фонд "Резервен" не може да бъде по-малък от 20 на сто от размера на дяловия капитал. Конкретният размер се определя от Общото събрание.
(3) Когато кооперацията приключи календарната година със загуба, тя се покрива по решение на Общото събрание на кооперацията със средства от Фонд "Резервен" или остава за погасяване през следващите години."
ПРЕСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 34 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте чл. 34 и неговото заглавие - първата алинея, така както е предложена от комисията, а алинеи 2 и 3, така както са предложени от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 18.
Член 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Член 35 под заглавие "Финансови облекчения".
Има предложение от народните представители Петър Рафаилов и Васил Мандев чл. 35 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от господин Руси Статков - в чл. 35 да се създаде нова ал. 2:
"(2) Държавата подпомага и насърчава кооперациите на инвалидите чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови способи."
Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 35, който гласи:
"Чл. 35. Кооперациите и кооперативните съюзи се освобождават от всякакви такси във връзка с тяхното учредяване, преустройство, прекратяване и ликвидация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 35 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народните представители Петър Рафаилов и Васил Мандев за отпадане на чл. 35.
Гласували 97 народни представители: за 20, против 28, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков за нова алинея втора.
Гласували 109 народни представители: за 35, против 69, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 35 с неговото заглавие, така както е предложен от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 4.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Взаимоспомагателна каса
Чл. 36. (1) По решение на Общото събрание може да се образува взаимоспомагателна каса за членовете на кооперацията.
             (2) Устройството и дейността на взаимоспомагателните каси се уреждат с правилник на Министерския съвет."
Има предложение на народните представители Яшо Минков и на Драгомир Шопов думите "правилник на Министерския съвет" да се заменят с "правилник, утвърден от Общото събрание на кооперацията".
Комисията не подкрепя предложението, защото това означава да има толкова правилници, колкото кооперации.
Аз смятам да гласуваме този текст дотук, понеже следващите текстове всъщност третират една нова материя - създаване на влогово-кредитни кооперации, което е нещо различно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
По чл. 36 и по предложенията на народните представители Яшо Минков и Драгомир Шопов някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Яшо Минков.
Гласували 115 народни представители: за 26, против 83, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Шопов.
Гласували 108 народни представители: за 20, против 88, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 36 с неговото заглавие, така както е предложен от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Член 36 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Към този текст има две паралелни предложения от господин Стефан Нешев и от господата Стефан Стоилов, Кръстьо Трендафилов и госпожа Дора Янкова за създаване и уреждане на режима на така наречените влогово-кредитни кооперации, известни навремето у нас като популярни банки.
Комисията реши, че тази материя сега не трябва да се урежда със закона, понеже има специфичен характер, който трябва да се съгласува внимателно с представители на Българска народна банка, които отговарят за влогово-кредитната дейност в страната и затова комисията предлага те да не бъдат разглеждани и приемани. Ако трябва да ги прочета, ще ги прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не виждам господин Стефан Нешев, но господин Кръстьо Трендафилов и господин Стефан Стоилов са тук. Заповядайте, господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, господин Лучников! Основанието да предложа този текст заедно с колегите Стоилов и Дора Янкова е фактът, че в момента в България има 33 влогово-кредитни кооперации, които са изградени по инициатива и по правилата, които са записани в меморандума на Европейската банка за подпомагане на българското земеделие.
Там имаше много изисквания, които ние даже сме отразили тук конкретно в текстовете, свързани с начина на действие и осигуряване, така да се каже, предварително обучение и възпитание на хората в кооперациите да работят с кредитната институция, и на тази основа да се развие и да се превърне в това, което господин Лучников тук каза - в популярни банки и т.н.
В този смисъл приемам по принцип възражението, че не е мястото в този закон да се разгръща изцяло тази институция, да бъде развита така, както ние сме го направили, но аз имам едно предложение, ако не възразяват колегите - поне да се възстанови старият текст: "Кооперациите може по решение на Общото събрание да извършват влогово-кредитна дейност".
Тоест да го има записано, защото тези 33 съществуващи кооперации вече остават извън закона, въпреки че пък онова, което не е забранено на кооперациите като дейност, може би имат право да го извършват. Така че аз това предлагам: ако не приемете тези разгърнати текстове, които трябва да се развият вероятно в Закона за банките и кредитното дело или в друг закон, който ще урежда тази материя, поне да се запише, че кооперациите могат по решение на общото събрание да извършват този род дейност, а пък естествено, те ще се съобразяват със законовата база, която съществува в България и е свързана с тази дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тоест да гласуваме Вашето предложение за чл. 36а, ал. 1.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Да. Като остане само старият текст, както е: "Кооперацията може по решение на Общото събрание да извършва влогово-кредитна дейност". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Трендафилов, искам да се разберем добре. Комисията не изхождаше от някакво предубеждение, от някакво желание да не разрешава влогово-кредитна дейност. Напротив, аз лично съм убеден, че популярните банки в някакъв вид, в какъвто могат да бъдат възстановени, са един много полезен фактор за кредитиране не само на земеделските кооперации, но на кооперациите въобще.
Работата е там, че тази дейност по Закона за банките е под контрола на Българска народна банка. Затова ако ние сега пишем, че кооперациите могат да извършват такава дейност, без да дадем някакви ограничения, каквито трябва да имат по режима на банковото дело у нас, има опасност така неорганизирано да се създадат разни влогово-кредитни институции, с което, съгласете се, на някои места се стига и до злоупотреби, и до злепоставяне на хората, които са доверили парите си на тези кооперации.
Затова аз пак ви казвам: нека да помислим, помислете и вие, но вече съгласувано с Българска народна банка, която има някакви свои бележки по този въпрос, да изготвим един допълнителен закон, който да реши този важен проблем. Той наистина е много важен и ние ще го подкрепим.
Сега аз съм длъжен да прочета предложението на господин Стефан Нешев, защото него го няма.
"Влогово-кредитни кооперации
Чл. 36. (1) Кооперациите, извършващи влогово-кредитна дейност, задължително вписват в наименованието си обозначението "Популярна банка".
(2) При влогово-кредитните кооперации като източник на средства се считат и привлечените чрез дейността средства.
(3) За да гарантират поверените им парични средства и други ценности на клиентите, влогово-кредитните кооперации:
1. се обединяват с решение на общите им събрания в териториални и национален съюз;
2. поддържат собствен капитал със структура и съотношение с балансовите активи и пасиви, съответстващи на изискванията на Закона за Българската народна банка и на Закона за банките.
(4) При отпускане на кредити влогово-кредитните кооперации и техните съюзи се съобразяват с изискванията на Закона за банките.
(5) Влогово-кредитните кооперации могат да отпускат кредити само на своите членове в съотношение не по-голямо от 1:5 на дялова вноска към размера на кредита.
(6) Влогово-кредитните кооперации приемат парични суми по спестовни влогове само от свои членове.
(7) Влогово-кредитните кооперации уведомяват съюза, изпълняващ надзорни функции над дейността им, съгласно установения от управителния съвет на съюза ред. Териториалните и националният съюзи на влогово-кредитните кооперации отчитат дейността на членуващите при тях влогово-кредитни кооперации съгласно изискванията на Закона за банките."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Трендафилов, по Вашето предложение. Ако подложим на гласуване един такъв текст: "Кооперацията по решение на Общото събрание и с решение на Българската народна банка по ред и условия, предвидени в специален закон, може да извършва влогово-кредитна дейност"?
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Да, приемам.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
Има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Взимам думата, за да изразя удовлетвореността си, че все пак сме на път да намерим едно елегантно решение на този въпрос, защото, съвсем накратко, аз бих искал да припомня, че българският исторически опит в областта на кредитирането е неразривно свързан именно с кооперативното движение. Това, че през последните години думата "кооперация" се превърна едва ли не в мръсна дума в резултат най-вече на едно емоционално политизиране на проблема, свързан с кооперациите, не е основание ние набързо да претупваме този проблем, по който се изказа и господин Трендафилов.
Нещо повече, оказва се, че ако се върнем години назад - знаем, че кооперативното движение датира още от 1896 г., първата кооперация в България е образувана именно под формата на така нареченото спестовно заемно сдружение. В този смисъл извършването на влогово-кредитна дейност е първична, бих казал същинска функция на кооперациите, без която функция те престават да бъдат кооперация, а се превръщат в нещо друго. Естествено, ние, съобразявайки се с режима на действащия Закон за банките и кредитното дело, е нормално да разширим предложението на господин Трендафилов с това, което Вие предложихте, господин председател: че тази влогово-кредитна дейност ще бъде подчинена на изискванията на Закона за банките и кредитното дело. Мисля, че по този начин и дейността на тези 33 вече действащи влогово-кредитни кооперации ще намери своята законова регламентация до изработването и приемането на специален закон за така наречените популярни банки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Започвам с направеното предложение за записа, който намира подкрепа. И бързам веднага да кажа: това няма никаква практическа стойност. Юристите разбират това по-добре от останалите колеги.
Защо? Защото сегашното ръководство на Централната банка, правителството и една значителна част от депутатите - не зная колко е голяма, по-малка е от половината - са против създаването на така наречените популярни банки. Сред обществеността са силни настроенията в полза на създаването на една такава структура, както и господин Лучников отбеляза.
По-възрастните от народните представители като мен знаят каква полезна работа вършеха популярните банки до войната. Това бяха структури, обърнати към дребните, към малките търговци. Нямаше пирамидални структури сред тях. Те работеха с клиенти, които познаваха.
Аз бих бил доволен, ако парламентът изрази една категорична воля, че Народната банка и правителството трябва да се ангажират с разработването на тази материя. Съгласен съм, че мястото й не е в този закон. Няма място за спор тук. Но ние бяхме провокирани именно от настроенията, от желанията да бъде разнообразена банковата практика в страната. Излишно е от тази трибуна да се говори сега, че дребните търговци, дребните производители нямат достъп до кредита. От една страна, банковото законодателство е силно рестриктивно, а от друга страна, банките си изнасят парите навън и много трудно кредитират тук. Условията, при които кредитират, са жестоки. Дребният и малкият производител (търговец) са поставени при невъзможност да стартират при големите лихви и комисионните между 5 и 15 на сто, които се вземат обикновено. Те не са в състояние да ползват кредит, а без кредит и при другите ограничения, които създават редица данъчни закони, като например, това че той задължително е дерегистриран от ДДС и когато стартира, трябва да плаща и 20 на сто върху инвестициите, тоест върху онова, което купува, за да инвестира, стартирането става невъзможно.
Господин Лучников, нека да се намери начин ние да предизвикаме разработването на тази материя, толкова повече, че в рамките на парламента при другите му състави - предполагам, че и Вие сте бил информиран - се работи в сътрудничество с Централната банка и бяха разработени текстове, консултирани и съгласувани с европейски експерти. Има висока степен на готовност и наистина е нужна воля - наречете я политическа, наречете я законодателна, за да се придвижи този въпрос. Зависи от вас, от мнозинството. Само от вас зависи да бъдат принудени правителството и Централната банка да започнат работа по решаването на този въпрос. Другото ще си останат приказки. От тази трибуна и в комисиите много често звучат изрази като "нашата политическа воля", "нашата решимост". Дайте в този случай да не останем само с красиво звучащи приказки.
Аз разчитам на Вас, господин Лучников. Толкова повече, че Вие от тази трибуна заявихте своето положително отношение. Аз приветствам, а това отговаря и на обществените тежнения, на една обществена потребност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Стоилов, проблема аз виждам в следното: ние сега не можем да препратим към Закона за банките и кредитното дело, защото тези популярни банки, ако бъдат наречени така, няма да са истински банки, както е по Закона за банките и кредитното дело. Затова ние повече от този запис, че има специален закон, сега не можем да запишем, а приемането на един такъв текст вече показва волята на парламента да има такъв закон. Ние самите имаме законодателна инициатива.
Думата има господин Йордан Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз мога да се обърна към Вас само с благодарност. Вие казахте деветдесет на сто от това, което исках да кажа.
Изказването на проф. Стоилов е чудесно, но то е de lege ferenda - в бъдеще, какво бихме могли да направим с една следваща крачка. Сега ние обсъждаме Закона за кооперациите и тази формулировка, която председателят направи, е формулировката, която е най-точна и която бихме могли да гласуваме и да приемем.
Затова предлагам да прекратим разискванията и да преминем към гласуване на формулировката, която господин Соколов направи и предложи на парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Школагерски.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да стане ал. 3 на чл. 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението е да бъде не отделен текст, а да гласуваме допълнително ал. 3 на чл. 36, която да гласи:
"(3) Кооперацията по решение на общото събрание и с решение на Българската народна банка, по ред и условия, уредени в специален закон, може да извършва влогово-кредитна дейност."
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
Алинея 3 на чл. 36 е приета.
Трябва да гласуваме и предложението на народния представител Стефан Нешев, който не присъства в залата - иначе може би щеше да го оттегли.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Нешев за заместващ текст на целия чл. 36.
Гласували 106 народни представители: за 7, против 72, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Минаваме към раздел V.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Раздел пети - Преустройство, прекратяване, ликвидация".
Член 37 под заглавие: "Преустройство".
Към този текст няма бележки.
Към следващия текст комисията също няма бележки.
Комисията подкрепя текста на вносителя, а именно:
"Чл. 37. (1) Условията за сливане или вливане на кооперации се уговарят от управителните им съвети и се одобряват от общите им събрания.
(2) Разделянето на кооперацията, както и отделянето от нея се решава от Общото събрание.

Членство по право

Чл. 38. Членовете на кооперациите, които са се слели или влели, стават членове на новата кооперация, а членовете на кооперацията, която се е разделила - членове на една от новообразуваните кооперации."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 37 и 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Министър Върбанов се извини, че трябва да отиде на заседание на Министерския съвет.
Има предложение да бъде допуснат в залата заместник-министърът господин Георги Кирилов.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това предложение беше гласувано вчера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Моля квесторите да поканят в залата господин Кирилов.
По раздел V и членове 37 и 38 някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на раздел пети и членове 37 и 38 с техните заглавия така, както са предложени от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 6.
Заглавието на раздел пети и членове 37 и 38 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Член 39 под заглавие: "Отговорност при преустройство и обезпечение на кредиторите".
По този текст има едно предложение, което е прието. Има второ предложение, което не е прието, но което очевидно се дължи на недоразумение Той предлага цифрата "9" да се замени с "6", а в текста всъщност си стои 6-месечен срок. Така че явно се касае за недоразумение.
При това положение комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага в ал. 3 след думата "вливане" да се добави "в едномесечен срок от вземането му".
Член 39 получава следната редакция:
"Чл. 39. (1) При разделяне новообразуваните кооперации отговарят солидарно за задълженията на прекратената кооперация.
(2) При отделяне новообразуваната кооперация отговаря солидарно за задълженията на кооперацията, от която се е отделила.
 (3) Решението за сливане и вливане в месечен срок от вземането му се съобщава писмено от Управителния съвет на новообразуваната кооперация на кредиторите на сливащите се или вливащите се кооперации. В 6-месечен срок от получаване на съобщението кредиторите на кооперацията могат да искат изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Имуществото на прекратените кооперации се управлява отделно до изтичане на 9-месечния срок от вземане на решението за вливане или сливане."
А, вероятно за този 9-месечен срок предлага господин Яшо Минков.
Комисията обаче не подкрепя предложението му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Желаещи да вземат думата? Има думата господин Йордан Школагерски .
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Аз подкрепям текста. Нямам нищо против текстовете, само че се смущавам от ал. 2. Струва ми се, че тя има нужда от малко доуточняване, господин председател на комисията:
"(2) При отделяне новообразуваната кооперация отговаря солидарно за задълженията на кооперацията, от която се е отделила."
Ние с вас много добре разбираме, че това е за времето до отделянето. Но, но - това е идеята. Но тъй като в текста не е посочено, а приложението ще бъде не от нас двамата или от председателя, който председателства, а масово, възможно ли е, за да се изясни текстът, той да добие следното съдържание:
"(2) При отделяне новообразуваната кооперация отговаря солидарно за задълженията на кооперацията, от която се е отделила, възникнали до момента на отделянето."
Това е само единственото допълнение.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз го приемам.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Щом го приемате, аз съм Ви благодарен. Иначе аз подкрепям текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Други желаещи да вземат думата? Няма.
По чл. 39 има едно неприето предложение - накрая към ал. 3: 9-месечният срок да се замени със 6-месечен срок. Това е предложението на господин Яшо Минков.
Предложението му не е прието от комисията.
Поставям на гласуване неговото предложение.
Гласували 93 народни представители: за 6, против 83, въздържали се 4.
Предложението на господин Яшо Минков за промяна на срока не се приема.
Сега поставям на гласуване текста в редакцията на вносителя с корекцията в ал. 3 от комисията и с корекцията, която господин Йордан Школагерски даде към ал. 2, която би звучала така:
"(2) При отделяне новообразуваната кооперация отговаря солидарно за задълженията на кооперацията, от която се е отделила, възникнали до момента на отделянето."
Нали така?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Точно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване чл. 39 със заглавието, трите алинеи и двете корекции.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Член 39 със заглавието и двете корекции в ал. 2 и ал. 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Член 40 със заглавие: "Прекратяване на кооперацията".
Към този текст има няколко предложения.
Предложение от господата Стефан Стоилов, Кръстьо Трендафилов и Дора Янкова. Предложението според мен е свързано с кредитните кооперации и трябва да го оттеглите, нали?
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Да.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Оттегляте ги.
Има и едно предложение, което е прието.
При това положение комисията подкрепя текста на вносителя със следната корекция:
Чл. 40. (1) Кооперацията се прекратява:
1. по решение на Общото събрание;
2. с решение на Окръжния съд по искане на прокурора или по искане на кооперативния съюз, в който членува кооперацията, когато:
а) преследва забранени със закон цели или извършва забранена със закон дейност;
б) е останала с членове, чийто брой е под установения минимум, и в 6-месечен срок съставът й не бъде попълнен;
3. при изтичане на срока, за който е образувана или в други случаи, предвидени в Устава;
4. при сливане или вливане в друга кооперация;
5. когато бъде обявена в несъстоятелност."
Тук е прието предложението за създаване на т. 6:
"6. при разделяне."
Естествено че при разделяне кооперацията също се прекратява.
Значи текстовете на вносителя с прибавянето на т. 6 - "при разделяне".

(2) Прекратената кооперация по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се обявява в ликвидация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещ да вземат думата по този текст? Няма.
Поставям на гласуване чл. 40 в съдържанието на вносителя, с допълнението на т. 6, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
И двете предложения, които не са приети, са оттеглени, поради което не ги поставих на гласуване.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Член 40, с допълнителната т. 6 в ал. 1 и със заглавието, е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 41, със заглавие "Ликвидатори", има предложение на господата Калчо Чукаров и Моньо Христов, което просто не се връзва с текстовете, за които се предлага, така че, според мен, не трябва да се приема. Разбира се, и комисията не го приема.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който ще гласи:
"Ликвидатори
Чл. 41. (1) При прекратяване дейността на кооперацията общото събрание назначава един ликвидатор или ликвидационна комисия от 3-ма души и определя срок на ликвидация. За ликвидатори могат да бъдат назначени и лица, които не са членове на кооперацията.
             (2) Когато прекрати кооперацията, съдът назначава ликвидатори и определя срок на ликвидация.
             (3) Не могат да бъдат ликвидатори лицата по чл. 20, ал. 2.
             (4) Органът, назначил ликвидаторите, може да ги смени."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Има предложение на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов, което не е прието.
Поставям на гласуване тяхното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 5, против 64, въздържали се 43.
Предложението на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на вносителя за чл. 41 със заглавие, подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Заглавието и съдържанието на чл. 41 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Действие на прекратяването и ликвидацията".
По чл. 42 има предложение на народния представител Яшо Минков - в ал. 2 "вписване" да се замени с "обнародване".
Напоследък практиката е да се дава предимство на вписването. По технически причини извънредно много се забравя обикновено публикуването в "Държавен вестник". Ето защо комисията не подкрепя предложението на господин Яшо Минков.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"Чл. 42. (1) Решението за прекратяване на кооперацията и за обявяването й в ликвидация се вписва в регистъра на съда и се обнародва в "Държавен вестник".
              (2) Прекратяването и обявяването в ликвидация на кооперацията имат действие от деня на вписване на решението."
Комисията подкрепя този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата по текста? Няма.
Имаме едно неприето предложение на господин Яшо Минков.
Поставям на гласуване предложението на господин Яшо Минков за една корекция в ал. 2, която не е приета от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 8, против 78, въздържали се 11.
Предложението на господин Яшо Минков не се приема.
Поставям на гласуване чл. 42 с неговите 2 алинеи и заглавието "Действие на прекратяването и ликвидацията" - така, както е предложен текстът от вносителя.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Член 42 със заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 43 и 44 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:

"Права и задължения на ликвидаторите
Чл. 43. (1) Ликвидаторите имат правата и задълженията на управителен съвет. Кооперацията се представлява от ликвидатора, а когато е назначена ликвидационна комисия - от определен от общото събрание или съда неин член.
             (2) Ликвидаторите довършват текущата дейност на кооперацията, превръщат имуществото й в пари, събират вземанията и изпълняват задълженията й.
             (3) Ликвидаторите могат да прекратят сключените от кооперацията договори до момента на обявяването й в ликвидация, като заплатят обезщетения за вредите. Обезщетението се изплаща заедно с удовлетворяването на останалите кредитори.
             (4) Ликвидаторите са длъжни да уведомят съответната данъчна администрация за започналата ликвидация в 7-дневен срок от датата на прекратяването на кооперацията.

Предявяване на вземания
Чл. 44. (1) Кредиторите на обявена в ликвидация кооперация предявяват вземанията си независимо от техния произход, обезпечение и изискуемост пред ликвидаторите в двумесечен срок от деня на обнародването на решението по чл. 42, ал. 1.
             (2) Ликвидаторите са длъжни да поканят кредиторите с известен адрес с писмо с обратна разписка да предявят вземанията си.
             (3) За оспорените вземания ликвидаторите уведомяват кредиторите по реда на ал. 2. Ако те предявят иск в едномесечен срок от получаване на поканата, ликвидаторите записват вземанията в ликвидационния баланс като спорни."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата по двата текста? Няма.
Поставям на гласуване чл. 43 и чл. 44 със заглавията, съобразно текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Членове 43 и 44 със заглавията са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Връщане на дялови вноски
Чл. 45. Дяловите вноски се връщат на кооператорите след изпълнението на останалите задължения."
Предложение на Никола Николов: 
В чл. 45 да се създаде ал. 2:
"(2) В случаите, когато част от задълженията на кооперациите са покрити от дяловите вноски, на връщане подлежат дялови вноски, намалени пропорционално съобразно използваните за разплащане части."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 45, като предлага в заглавието и в началото на текста думите "дялови вноски" да се заменят с "дяловете".
По този начин всъщност се приема и предложението на господин Николов, защото, казах вече, че дяловата вноска е само моментно състояние, а след това тя се превръща в дял, така че трябва да приемем предложението на вносителя със следната подобрена редакция:

"Връщане на дяловете
Чл. 45. Дяловете се връщат на кооператорите след изпълнението на останалите задължения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Николов оттегля предложението си.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 45 със заглавието и съдържание така, както беше докладвано от председателя на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Член 45 със заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 46 и чл. 47 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:

"Откриване на производство по несъстоятелност
Чл. 46. Когато ликвидаторите установят, че имуществото на кооперацията е недостатъчно, за да се удовлетворят всички кредитори, те са длъжни да поискат откриване на производство по несъстоятелност.

Заличаване на кооперацията
Чл. 47. (1) След окончателното разпределяне на имуществото, ликвидаторите дават отчет пред общото събрание, което приема решение за заличаване на кооперацията.
             (2) Когато кооперацията е прекратена от съда, ликвидаторите дават отчет пред него. В този случай решението за заличаването й се постановява от съда.
             (3) Ликвидаторите са длъжни в 7-дневен срок от приемане на решението по ал. 1 и 2 да поискат от съда то да бъде вписано."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли някой да желае да вземе думата по двата текста? Няма.
Тук няма направени предложения.
Поставям на гласуване чл. 46 със заглавието и чл. 47 със заглавието в редакцията, предложена от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Членове 46 и 47 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Член 48 под заглавие "Разпределяне на актива".
Има предложение на Янаки Стоилов този текст да отпадне.
Предложение на Калчо Чукаров и Моньо Христов думите "дялови вноски" да се заменят с "дялов капитал".
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 48, който гласи:
"Разпределяне на актива
Чл. 48. При прекратяване на кооперацията чрез ликвидация остатъкът от актива й се разпределя между членовете на кооперацията пропорционално на дяловите им вноски, освен ако в устава е предвидено друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Мотивите за моето предложение са били да се запази възможност имуществото на кооперацията и след този акт да продължи да се използва, защото особено в последните години сме свидетели на случаи, когато лица, които не са участвали в създаването на имуществото, имат интерес много бързо да вземат останалите активи, като впоследствие се намаляват възможностите за колективна стопанска дейност. Заради това съм сметнал, че е по-добре да се създадат и други възможности, които да запазят част от това имущество при определени условия. Поради тази причина, без да съществува позитивната уредба на въпроса, се е налагало да се възрази срещу наличието на такъв текст, който едностранно удовлетворява само едни лица, които - пак повтарям - в някои случаи могат да нямат отношение към последващата дейност на кооперацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Лучников има думата за реплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Става въпрос за разпределяне на актива след приключване на ликвидацията или с приключване на ликвидацията. В този момент кооперацията изчезва като правен субект и няма как да се запази това имущество по някакъв начин. То трябва да се разпредели между членовете на кооперацията. Друг начин просто няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Стоилов има думата за дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Аз приемам, че част от това имущество трябва да се разпредели между кооператорите, но би трябвало да съществува уредба, каквато тук липсва, да се даде възможност една част от него да постъпва в определен фонд, която впоследствие отново да се използва за дейността на кооперации, ако те се създадат с подобен предмет на дейност, ако има такива фондове към различни кооперативни организации. Това според мен е едно по-балансирано решение. То не е уредено и затова най-лесният и най-чистият вариант е този, който се предлага от комисията. Но икономическият и социалният ефект на другото решение за мен е по-добър. За съжаление то не е намерило уредба и в проекта на вносителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
Пред нас са две предложения, които не са приети от комисията. Ще ги поставя последователно на гласуване.
Първото предложение е на господин Янаки Стоилов за отпадане на чл. 48. Той взе думата и аргументира своето становище.
Поставям на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов.
Гласували 108 народни представители: за 23, против 74, въздържали се. 11
Предложението на господин Янаки Стоилов за отпадане на чл. 48 не се приема.
Следва предложението на господата Калчо Чукаров и Моньо Христов, което също така не е прието.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 1, против 65, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 48 със заглавието в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Член 49 под заглавие "Възстановяване на дейността" и чл. 50 под заглавие "Издръжка на ликвидаторите".
По тези текстове няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:

"Възстановяване на дейността
Чл. 49. Когато кооперацията е прекратена от общото събрание, то може да реши до приключване на ликвидацията кооперацията да възстанови дейността си. В този случай общото събрание провежда избор съгласно чл. 15, ал. 3, точки 2 и 3. Решението се вписва в регистъра на съда.

Издръжка на ликвидаторите
Чл. 50. Средствата за издръжка на ликвидаторите се одобряват от общото събрание и са за сметка на кооперацията. Възнагражденията на ликвидаторите се плащат преди всички други вземания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Желаещи да вземат думата по текстовете на чл. 49 и чл. 50? Няма.
Поставям на гласуване двата текста - чл. 49 и чл. 50 със заглавия.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Двата текста са приети - член 49 и член 50 със заглавия.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Отговорност на ликвидаторите
Чл. 51. Ликвидаторите отговарят солидарно пред кооперацията за виновно причинените й от тях вреди."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По чл. 51 има ли желаещи да вземат думата?
Моля, гласувайте чл. 51 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Член 51 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Глава трета - Междукооперативно предприятие".
Има предложение на Светослав Лучников заглавието на глава трета да се измени така: "Кооперативни предприятия".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли някой желаещ да вземе думата по това предложение? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на глава трета "Кооперативни предприятия".
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава трета е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 52 има предложение на Петър Рафаилов и Васил Мандев - думите "извършване на стопанска и друга дейност" да се заменят с "осъществяване на търговска дейност".
Комисията не подкрепя това предложение, понеже в стопанска дейност естествено се включва и търговска дейност.
Има предложение на Светослав Лучников, което комисията възприема.
Има и второ предложение от Петър Рафаилов и Васил Мандев - да се добави думата "търговци по смисъла на Търговския закон", в смисъл, че междукооперативните и кооперативните предприятия са търговци по смисъла на Търговския закон. Тъй като ние приехме те да бъдат търговски дружества, те по право са търговци и текстът става излишен.
Комисията предлага чл. 52 със следната подобрена редакция:
"Образуване
Чл. 52. (1) Всяка кооперация може да създава кооперативни предприятия или да образува с други кооперации междукооперативни предприятия за извършване на стопанска дейност.
(2) Решението за образуване на кооперативни предприятия или за участие в междукооперативно предприятие се взема от Общото събрание, което определя капитала, или дела в капитала и упълномощава управителния съвет да извърши или да участва в създаването на предприятието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
По този текст има направени две предложения, които не са приети.
Първото предложение е по ал. 1 от Петър Рафаилов и Васил Мандев.
Моля, гласувайте предложението на господата Петър Рафаилов и Васил Мандев.
Гласували 107 народни представители: за 15, против 29, въздържали се 63.
Предложението на господата Петър Рафаилов и Васил Мандев по ал. 1 не е прието.
Следва второто предложение на господата Петър Рафаилов и Васил Мандев по ал. 3, неприето от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 116 народни представители: за 21, против 54, въздържали се 41.
И това предложение на господата Петър Рафаилов и Васил Мандев не се приема.
Моля, гласувайте предложението за подобрена редакция на чл. 52 със заглавието на текста.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Член 52 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 53 има предложение от Петър Рафаилов и Васил Мандев - чл. 53 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Има предложение на Светослав Лучников, прието от комисията.
В заглавието трябва да направим една корекция, то имаше смисъл, когато ставаше въпрос за препращане. Сега няма препращане, затова предлагаме да стане "Правен режим" - става въпрос за кооперативните предприятия.
Комисията предлага чл. 53 със следната подобрена редакция.

"Правен режим

Чл. 53. (1) Кооперативното предприятие е еднолично дружество с ограничена отговорност.
(2) Междукооперативното предприятие може да бъде дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество.
(3) Кооперацията не може да участва като неограничено отговорен съдружник в събирателни или командитни дружества.
(4) За кооперативните и междукооперативните предприятия се прилага чл. 35 от този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Има едно неприето предложение на господата Петър Рафаилов и Васил Мандев за отпадане на чл. 53.
Моля, гласувайте!
Гласували 99 народни представители: за 4, против 71, въздържали се 24.
Предложението за отпадане на чл. 53 не се приема.
Поставям на гласуване чл. 53 в редакцията, предложена от комисията, със заглавие "Правен режим".
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Член 53 е приет.


ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Трябва да пристъпим към разглеждането на глава четвърта - "Кооперативни съюзи". По тази материя се появиха известни разногласия след приемането на текста от комисията. Понеже материята е доста важна, а пък присъствието в залата е твърде скромно, на мен ми се струва, че не бива в едно намалено мнозинство да решаваме такъв важен въпрос.
Затова предлагам да отложим разискванията по глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има ли друго становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението, направено от господин Лучников, за отлагане разглеждането на глава четвърта.
Гласували 103 народни представители: за 95, против 6, въздържали се 2.
Разглеждането на глава четвърта от Закона за кооперациите се отлага.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Глава пета - Съдебен надзор".
По чл. 58, който е със заглавие "Основания и ред", има няколко предложения, които не са приети, и няколко предложения, които са приети.
Чета тези, които не са приети.
Предложението на Никола Николов думите "районния съд" да се заменят с "окръжния съд". Тоест да се повдигне компетентността по оспорване на решенията на общите събрания на кооперацията от районния съд в окръжния съд.
Комисията смята, че това не е основателно и не го приема.
Предложение на Димитър Абаджиев чл. 58, ал. 2 да премине към чл. 60.
Комисията не подкрепя предложението. Касае се за различни казуси.
Предложението на Ева Жечева - думите "една година" да се заменят с "три месеца" е прието от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 58, като предлага в ал. 5 думите "една година" да се заменят с "три месеца". Или текстът ще гласи така:
"Основания и ред
Чл. 58. (1) Решенията и действията на органите на кооперацията, които противоречат на закона или на устава, могат да се отменят чрез иск, предявен пред районния съд по седалището й.
(2) Искът може да се предяви от всеки член на кооперацията, от контролния съвет, от кооперативния съюз, в който членува кооперацията, или от прокурора. Към иска могат да се присъединят и други членове на кооперацията и на контролния съвет. Те могат да поддържат иска и ако той бъде оттеглен.
(3) Членът на кооперацията може да предяви иск в двуседмичен срок от деня на решението, а ако не е присъствал при решаването - от деня на узнаването или уведомяването му. Когато се иска отменяне на действие, срокът започва да тече от деня на узнаването му.
(4) Контролният съвет на кооперацията може да предяви иска в двуседмичен срок от приемане на решението или от извършване на действието, а кооперативният съюз по ал. 2 - от деня на узнаването или уведомяването му.
(5) Във всеки отделен случай искът може да се предяви не по-късно от три месеца от приемане на решението или от извършване на действието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
Ще поставя на гласуване неприетите предложения по този текст, направени от народни представители.
Първото предложение, което не е прието от комисията, е това на господин Никола Николов вместо "районен съд", производството да започва от окръжния съд.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 95 народни представители: за 12, против 37, въздържали се 46.
Предложението на господин Никола Николов не се приема.
Второто неприето предложение е това на господин Димитър Абаджиев.
Моля, гласувайте предложението на господин Димитър Абаджиев за прехвърляне на част от ал. 2 към чл. 60.
Гласували 98 народни представители: за 2, против 28, въздържали се 68.
Предложението на господин Димитър Абаджиев не се приема.
Предложението на госпожа Ева Жечева е прието.
Поставям на гласуване чл. 58 със заглавието и със заглавието на глава пета в съдържанието на вносителя с корекцията на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 7.
Глава пета със заглавието, чл. 58 със заглавието и съдържанието на вносителя с корекцията на комисията са приети.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Решение на съда

Чл. 59. (1) Съдът може да отмени изцяло или отчасти акта, или действието, или да отхвърли иска.
(2) Решението на съда подлежи на обжалване по общия ред.

Присъединяване към иска

Чл. 60. Членът на кооперацията може да предяви иск за защита на имуществените и неимуществените си права, които са накърнени от органите на кооперацията. Искът може да бъде обединен с иска по чл. 58.

Спиране на изпълнението

Чл. 61. Съдът може да спре изпълнението на обжалваното решение или действие до постановяване на решение по делото."
По тези текстове няма забележки.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване членове 59, 60 и 61 в съдържанието на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Членове 59, 60 и 61 с техните заглавия са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Глава шеста - Счетоводен и финансов контрол".
Има предложение от Руси Статков чл. 62 да отпадне.
Има оттеглено предложение от Светослав Лучников.
Има предложение от Янаки Стоилов в чл. 62 след думите "кооперативни съюзи" да се добави "по решение на техните общи събрания", а думата "задължителна" да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Димитър Абаджиев в чл. 62 думата "задължителна" да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 62 със следната подобрена редакция:

"Одиторски контрол

Чл. 62. Годишните счетоводни отчети на кооперациите, кооперативните и междукооперативните предприятия, и кооперативните съюзи подлежат на задължителна проверка и на заверка от дипломиран експерт-счетоводител или специализирано одиторско предприятие по реда на Закона за счетоводството."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По глава шеста и чл. 62 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! С предлагания текст се предвиждат счетоводните отчети на кооперациите, кооперативните и междукооперативните предприятия и кооперативните съюзи да подлежат на задължителна проверка и на заверка от дипломиран експерт-счетоводител или специализирано одиторско предприятие по реда на Закона за счетоводството.
По този начин законодателно се осъществява дискриминация по отношение на кооперациите и поставянето им в неравностойно положение, съпоставено с останалите търговци. Като вид търговец по отношение на нея трябва да се прилага същият режим, който се прилага и към останалите търговци, а именно чл. 52 от Закона за счетоводството. В него са посочени кои предприятия подлежат на задължително одитиране, тъй като са доста, няма да ги изброявам, разбира се, тези предприятия, които са посочени в чл. 52.
С въвеждането на подобна разпоредба на практика и най-дребната кооперация ще следва да плаща на експерт-счетоводител, който ще й заверява счетоводния отчет. След като това не се прави по отношение на други търговци, защо се предвижда да се прави по отношение на кооперациите, включително и на много малки? Една кооперация с персонал от 10 души ще подлежи, съгласно тази разпоредба на закона, на задължителен одит, а едно ООД с такъв персонал - не.
Подобна разпоредба излиза извън смисъла на самото одитиране, което има за цел големите търговци. Неоправдан е подобен подход по отношение на малките кооперации, тъй като и сега на задължително одитиране подлежат кооперациите, които отговарят на чл. 52, ал. 1, т. 5 от Закона за счетоводството.
Ето защо, моля на това основание този текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дилков.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Моето предложение е за промяна в текста на вносителя, включен в разпоредбата на чл. 62.
Аз смятам, че трябва да се допусне възможност за проверка и заверка на отчетите на кооперациите от дипломиран експерт-счетоводител или от специализиран одитор, но това трябва да стане не задължително автоматично, а след решение на общите събрания на кооперациите. Тоест това да бъде една възможност във всеки един случай, когато мнозинството от членовете на кооперацията смятат, че е необходим такъв външен счетоводен, финансов контрол от специализирани звена, те да могат да го осигурят, а не във всеки един случай това да бъде налагано на кооперацията. Тук вече бяха изказани някои от мотивите, че допълнително финансово ще бъдат натоварени кооперациите дори и в случаи, когато между техните членове не възникват никакви спорове, няма никакви рискове, нито пък някакви съмнения за допуснати нередности или извършени злоупотреби.
Тази моя идея е свързана и с начина, по който се осъществява финансовият контрол в рамките на кооперациите, но аз ще я развия в дискусията по следващия текст затова как се извършват финансовите ревизии и финансовия контрол в кооперацията.
Затова и аз настоявам на моето предложение - годишните счетоводни отчети на кооперациите, междукооперативните предприятия и кооперативните съюзи да подлежат на проверка и на заверка от дипломиран експерт-счетоводител или от специализирано одиторско предприятие, когато това е решено от общите събрания на кооперациите, а не да бъде задължително изискване към тяхната дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Кооперациите са един особен вид правни субекти. В кооперациите членуват голям брой хора, не всички от които са достатъчно обиграни, за да могат да защитят правилно своите права. А в кооперациите се извършват много големи нередности, да не кажа безобразия по отношение на разпределението и боравенето с имуществото.
Това именно е ръководило вносителя, за да поиска задължителен одит или заверка на баланса от експерт-счетоводител, за да може да се вкара някакъв ред в тази отчетност, която много пъти буди съмнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Нансен Бехар има думата.



НАНСЕН БЕХАР (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Все пак трябва да помислим дали всички кооперации - а знаем в какво бедствено положение се намират някои кооперации сега - ще могат да си позволят лукса да плащат скъпи хонорари на експерт-счетоводители, да заделят средства, които може би ще се окажат нецелесъобразни, като се има предвид общия им баланс от стопанската дейност.
С една такава задължителна норма ние като че ли ги принуждаваме да вървят към едно такова решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Има думата господин Йордан Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Въпросът е изключително деликатен според мен и той подлежи на трактовка на общия знаменател, който малко драстично, но вярно, председателят на комисията господин Лучников даде. Не във всички кооперации се краде. Той залегна върху един битуващ принцип, че кооперативният принцип е "Трима лапат, триста зяпат!". Но в края на краищата ние не можем да изхождаме от това.
Но с оглед духа, който се налага от пазарната икономика, с оглед на това, че гласността и прегледността на дейността на всяка икономическа единица трябва да бъде достояние на обществото, че трябва да се извършва определен вид контрол върху дадена дейност на една икономическа единица, струва ми се, че предложението за одиране на отчетите е правилно.
Опасението, които някои колеги изразиха, че скъпо ще се плаща от бедни кооперации, не е основателно. Тогава, когато е бедна кооперацията и е беден отчетът, тогава е беден и хонорарът, който ще плати. Така че не е това най-страшното и не може да бъде съображение.
Но този въпрос би трябвало да се постави за обсъждане. И аз много моля и се радвам, че господин председателят се завърна в залата да председателства и пред господин Лучников представям един друг въпрос. Струва ми се, че въпросът за заверката от заклетия експерт-счетоводител или одитора трябва да се разглежда успоредно със следващия текст. Това е контролът, който трябва да се упражни и да се покаже пред обществото с цялата отговорност на одита, който заверява отчета.
Собствеността на кооперацията е частна собственост, уважаеми колеги. В следващия текст се предлага да се разшири упражняването на финансов контрол върху частната собственост, което е недопустимо. То е недопустимо по принцип. То е и противоконституционно.
Затова аз смятам, че ние бихме могли да стигнем до едно обединяване - затова се обръщам и към господин председателя - че ние трябва да приемем гласността и одирането. Даже бихме могли да направим една крачка напред, но не е направено предложение в това отношение и аз съжалявам, да ги задължим да публикуват публично техните отчети.
Не можем да приемем в следващия текст идеята Държавният финансов контрол да контролира частната собственост във вида, в който се предлага в законопроекта.
Струва ми се, че този текст трябва да го приемем така, както го предлага редакцията на комисията, за да осигурим този контрол за сметка на следващия текст, който вече ми се струва - и затова се обръщам към вас - че съдържа подчертани елементи на противоконституционност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Школагерски.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков - чл. 62 да отпадне.
Гласували 105 народни представители: за 17, против 78, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов.
Гласували 142 народни представители: за 45, против 89, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Абаджиев да отпадне в чл. 62 само думата "задължително".
Гласували 126 народни представители: за 50, против 8, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на глава шеста и заглавието на чл. 62 така, както са предложени от вносителя, а самия чл. 62 - така, както е предложен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 89, против 19, въздържали се 3.
Член 62, както и заглавието на глава шеста, са приети.
Следва член 63.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Член 63 със заглавие "Финансов контрол" е един от възловите моменти в този законопроект. В него се прокарва идеята всички кооперативни организации да подлежат на проверка от Държавния финансов контрол по реда на Закона за Държавния финансов контрол.
Има редица предложения от редица народни представители за отпадане на този текст и за връщане към ревизирането на кооперативните организации от техни вътрешни ревизионни финансови органи.
Има и предложения, които са частично приети от комисията, а именно да се даде възможност на специализираните финансови органи към кооперативните съюзи и организации да извършват ревизии на кооперации, но под контрола и под ръководството на органите на Държавния финансов контрол. Което, разбира се, не изключва възможността и на Държавния финансов контрол сам да предприеме ревизии на кооперации.
Комисията, съобразявайки се с всички предложния, приема следния текст на чл. 63:
"Финансов контрол
Чл. 63. (1) Финансовите ревизии на кооперациите, кооперативните и междукооперативните предприятия и кооперативните съюзи се извършват от органите на Държавния финансов контрол по реда на Закона за държавния финансов контрол.
(2) Специализирани финансови контролни органи, създадени към кооперативните съюзи, образувани по реда на чл. 54, ал. 4 до влизане в сила на Закона за държавния финансов контрол (обн. ДВ, бр. 2 от 1996 г.), могат да осъществяват финансови ревизии по реда на Закона за държавния финансов контрол по възлагане от министъра на финансите и под прекия контрол на органите на Държавния финансов контрол."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 63 има думата господин Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ДЛ): Господин председател, с оглед на казаното от председателя на комисията - господин Лучников, и това, което направихме по глава четвърта, аз предлагам и по този текст да отложим разискванията, тъй като в тази формулировка на текста очевидно се нарушава и Конституцията. Може би трябва отново да се огледа? Аз щях да предложа да отпаднат примерно думи като "само от финансовите специализирани контролни органи", но мисля, че трябва да се обсъди отново този текст в комисията, господин председател.
Моля да подложите на гласуване предложението ми да се отложи разискването на този текст. Още повече, че няма хора в залата - от тази гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тази гледна точка не е приемлива.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Дилков за отлагане разглеждането на чл. 63.
Гласували 125 народни представители: за 34, против 81, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, в залата няма повече от 35 души и аз се удивявам, господин председател, как Вие така приемате този очевиден факт. Крещящо противоречие - 35 души в залата, сто и няколко там, на мястото за означаване на гласувалите депутати. Това е съвършено неприемлив подход. Пред Вас се извършва правонарушение на правилника и Вие го приемате без да се стеснявате.
Наистина, моля Ви да упражните своите права и да проверите кворума, както се следва по правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ама точно Вие не знаете правилника и какво следва за проверка на кворума.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Аз искам Вие да упражните това свое право, господин председателю. Вие, лично!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Научете правилника. Жалко е, че не го знаете.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Не виждате ли, че в залата няма толкова хора?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не виждам, разбира се.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Защо се правите, че всичко е в ред?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нищо не се правя.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Моето предложение по този възлов текст на закона е финансовите ревизии на кооперациите, кооперативните предприятия и кооперативните съюзи да се извършват от специализирани финансови органи на самите кооперативни съюзи. Това съм предвидил в предходната глава, която беше отложена. И затова се изисква всяка една от кооперациите по свой избор да членува в някакъв кооперативен съюз, за да могат да бъдат извършвани такива финансови ревизии на кооперациите от страна на тези специализирани органи. Тоест да използваме това, което съществува в момента - да има приемственост в системата, и наистина да се осигури възможност за специализиран финансов контрол, който да прави открита финансовата дейност на кооперацията, и който да не зависи само от преценката на тези, които участват в отделната кооперация.

Иначе съм категорично против както текста на Министерския свет, който задължително, без уговорки въвежда Държавния финансов контрол в кооперациите, така и против предложението на комисията, което принципно не променя тази мярка, защото новата ал. 2 е един само опит да се създаде впечатление за някаква финансова демокрация в кооперативното движение. Едва ли може да се отговори на въпроса какъв е смисълът на този специализиран финансов контрол, след като той не е алтернатива на задължителния финансов контрол, провеждан от министерството и защо тогава кооперативните съюзи ще издържат такива специализирани звена, които няма да имат някаква автономност.
Освен това тези органи трябва да бъдат по същество лицензирани от министъра на финансите и да действат само по негово възлагане. След като даже министър-председателят твърдеше, че е необходимо да се ограничат лицензионните режими, тук отново се създава една такава мярка, която е видоизменен и то в най-съществената си част вариант на предложената ал. 1.
Вече се прие текстът за задължителното одитиране. Не е ли достатъчно, ако кооперациите бъдат подложени на такъв задължителен одит? Не е ли достатъчен данъчният контрол върху тяхната дейност? Не е ли достатъчен финансовият контрол в рамките на самата кооперативна система? Защото принципът е: Държавният финансов контрол влиза и действа там, където държавата предоставя свои средства и следи за начина на тяхното изразходване, както по целесъобразност, така и особено по законосъобразното им изразходване. Защо тогава не предложите в Търговския закон задължителен финансов контрол на всички търговски дружества, на всички фондации? Защо? Или защото трябва да бъде въведен някакъв икономически фашизъм в областта на кооперативното движение? Това е този текст, който предлагате. Точно това е този текст.
И нека вие, които срамежливо ще оспорвате това предложение, да си дадете сметка, че тази ваша половинчата критика ще направи възможно този текст да се превърне в задължително законодателно изискване. Защото кооперативната система е в тежко икономическо положение, тя бива натоварвана с допълнителни финансови разходи по този закон, създават се допълнителни ограничения в приетите вече текстове за начина, по който собствениците на земя ще я предоставят за ползване от кооперациите, налагате чатала на задължителните одити на най-малкото звено, което все пак можеше да бъде оправдано ако е алтернатива на задължителния Държавен финансов контрол, но това ви се вижда малко и искате тези органи да влязат навсякъде. Вкарайте Държавния финансов контрол да провери имуществото на вашите министри, на вашите високопоставени сановници, ако тогава Държавният финансов контрол отново ще обсеби цялата държава. След като възстановяваме една система на тотално не държавно регулиране, а на тотална държавна намеса, поне тя да влезе във всички ниши на икономическия и социалния живот. Иначе се създава впечатление, че вие го правите, за да подложите на дискриминационен режим кооперациите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Нансен Бехар има думата.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги! Не бих взел отношение по този въпрос, ако не ме тревожи една тенденция в последно време. Във внесените законопроекти, ставащи закони, се налага все повече и повече едно централистично мислене. Налага се нещо, което ни напомня за старите години, когато всичко трябваше да бъде под контрола на държавата. Аз лично не мога да си обясня защо е тази тенденция и не ми се иска да я свързвам със силния стремеж за контрол, който стремеж всяка власт има.
Предлаганият текст по чл. 63 е в пълно противоречие с Конституцията, защото е насочен към държавен контрол на друга, извън държавната собственост, форма на собственост. По принцип държавният контрол знаем, че е насочен към проверка на ефективното използване и стопанисване на самата държавна собственост и при кооперациите, където току-що приехме въпроса за одитинга, е оправдан данъчният контрол, както към всяко търговско дружество, то в никакъв случай не можем да приемем, че във всички случаи, без изключение, това трябва да става под ръководството и каналите на Държавния финансов контрол. Това просто е необяснимо. И доколкото ми е известно, в нито една западноевропейска страна не съществува Държавен финансов контрол над кооперациите, а този контрол се упражнява от сметните палати.
Разбира се, ако има някакви драстични форми на нарушения, крупни нарушения...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Прокуратура има.
НАНСЕН БЕХАР: ... има прокуратура, има следствие, има редица форми, по които може да се предотврати това нещо.
В този смисъл към кооперативните съюзи има изградени финансови контролни органи. Ние отложихме частта за кооперативните съюзи, но съм убеден, че там ще приемем рационални текстове, с които ще могат те да контролират действително дейността на своите членове. Те са заангажирани, те са задължени пред държавата да осъществяват тази си дейност. Затова предлагам в тези случаи да се прилага финансов контрол само от тези органи под ръководството на Министерството на финансите, които са оторизирани от самия Закон за кооперациите. Ето защо предлагам в ал. 2 на чл. 63 да се заличат думите на третия ред от долу на горе "могат да" и в началото на чл. 63 да се добави думата "само специализирани финансови контролни органи...". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Господин Георги Манов има думата.
ГЕОРГИ МАНОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Направил съм предложение този чл. 63 да отпадне. Мотивите ми са следните: така или иначе приехме чл. 62, като по този начин осигурихме публичност и прозрачност в счетоводството, което е отражение на стопанската дейност на една кооперация. Върху дейността на кооперациите се упражнява контрол под много форми. Имаме данъчен контрол. В същото време те, освен управително тяло, имат и контролно тяло, което упражнява контрол върху дейността на управителното тяло.
Освен всичко това, можем да кажем спокойно това, което каза и колегата Нансен Бехар: че такава институция - Държавен финансов контрол - не съществува в нито една западноевропейска страна. Формите на контрол могат да бъдат и други следователно.
В същото време, господин Стоилов, аз не се противопоставям срамежливо на този текст - запомних Вашите думи. Искам да Ви кажа, че това, което Вие предлагате, също така не е съвсем удачно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Защо?
ГЕОРГИ МАНОВ: По една много проста причина: ако една кооперация не членува в кооперативен съюз, тогава ще я контролира ли този специализиран орган на кооперативния съюз? Естествено, не. (Оживление.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Аз съм предвидил да членува в кооперативен съюз по свой избор.
ГЕОРГИ МАНОВ: Въпросът е, че един кооперативен съюз е доброволно сдружение на кооперации. Не можем да задължаваме кооперациите да членуват задължително в някакъв кооперативен съюз.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Вие задължихте всички лекари да членуват в един съюз, а кооперациите не може...
ГЕОРГИ МАНОВ: В същото време като аналогия ще ви кажа следното: все едно на задължителни ревизии да подлежат фирмите, които членуват в Българската стопанска камара от органи, които са създадени към Българската стопанска камара. Дали кооперативните съюзи ще поддържат такива звена или не, това си зависи от кооперациите, които членуват там. Те ще си решават този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Манов.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм провокиран от спокойствието, с което религирате към предложенията държавният финансов контрол да ревизира частни структури. И не обръщате внимание на аргументите, че това е неправомерно.
Какво в случая ме провокира? Провокира ме това, че вие сте убедени в положителното отношение на Конституционния съд, както в редица случаи към един такъв текст. Съвършено ясно е, че вие подкрепяте един процес на етатизиране на частната собственост, защото няма да се намери нито един, който да твърди, че кооперацията не е частна структура, че не е форма на частна собственост.
И същевременно вие вървите спокойно, развивайки един процес на етатизиране. Същевременно в нашето общество е публична тайна, затова ни дърпат ушите и нашите партньори отвън, че там, където може да се направи далавера с приватизацията на частната собственост, се прави, стига това да попада в ръцете на властимащите.
Обръща ви се внимание, че няма европейска страна с развита кооперативна практика, със съвременно, модерно кооперативно законодателство, където да си позволяват такива безобразия. И това не ви смущава. Неслучайно се предлага чл. 63 да отпадне. Да го няма този проблем.
На какво разчитате? Има една демонстрирана, малко прикрита нелюбов към кооперациите. Въпреки различните декларации! И по възможност да се сложи ръка по този начин. Да бъдат манипулирани! Да може чрез финансовия контрол да бъдат отстранявани едни и назначавани други, косвено, прикрито. Знам, че ще ми възразите.
Защо отивате към такива неща, които са изцяло против духа на законодателството, което се опитваме да правим? Ха отговорете членоразделно на този въпрос, особено Вие, дето се усмихвате и не дойдохте завчера да защитите едни безумни, едни тъпи предложения, които влязоха в закона, над които, като говорих с колеги от мнозинството в кулоарите, вдигат рамене! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Моньо Христов има думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Думите на проф. Стоилов ме провокираха и искам да му припомня, че задължението на Държавен финансов контрол да влиза в тези кооперации беше гласувано през 1995 г., по-точно през 1996 г. - именно, когато вие бяхте на власт.
ОБАЖДАНИЯ ОТ БЛОКА НА ДЛ: Няма такова нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МОНЬО ХРИСТОВ: Точно така беше. И там гласувахте в Закона за Държавен финансов контрол, че кооперациите се проверяват на всеки три години. Вземете го този закон, вие го правихте, вие го гласувахте. И недейте сега да застъпвате друга теза. Аз също съм противник да правим в едно частно сдружение тази проверка. Но моля ви се, просто не е удачно от ваша страна да упреквате и да говорите, че вие едва ли не сте привърженици на защитата на тази частна собственост.
Има още един момент, който е много съществен. Вие не бива да ни упреквате, че ние не сме обичали кооперациите. Извинявайте, ние не обичаме колхозите и текезесетата! А в повечето случаи досегашните кооперации са тип полутекезесета, полуколхози. Така че този закон затова се прави - за да можем да ги нормализираме и да станат истински кооперации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата господин Манов.
ГЕОРГИ МАНОВ (НС): Уважаеми господин Стоилов, аз просто искам да Ви разсея страховете как чрез Държавен финансов контрол се сменя управително тяло на кооперация. Значи, ако аз възразявам срещу този текст, то е поради очевидната му безсмисленост според мен. Влиза Държавният финансов контрол в кооперацията, прави проверка, прави ревизионен акт и какво от това? Нищо! Ако влиза в държавно или общинско предприятие, той представя този ревизионен акт на съответния принципал. Ако Държавен финансов контрол установи нарушения, сезира прокуратурата. Но управителното тяло на една кооперация се сменя единствено от неговото общо събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Георги Манов.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Реплика ли беше това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами и аз не знам вече какво е.
Има думата за дуплика господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Първо, няма такова нещо, за което Вие говорите. Това е хвърлена фраза така, във въздуха.
Второ, аз не знам Вие да сте някакъв борец, лежал по затворите, та тук ми се изживявате като човек, който противно на нас, бил еди-какъв си по отношение на кооперациите.
И трето, престанете вече десет години да идеологизирате съвършено ясни неща. Има в действие един модерен Закон за кооперациите. Той работеше според нас добре. Сега има предложение за приемане на нов закон. И не идеологизирайте нещата. Сериозно се отнасяйте към сериозните неща, а не така, както направихте с предложението по отношение на годишните актуализации на балансовата стойност на активите, за което ще ви се смеят навън и кокошките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни) : Откривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Давам думата на председателя на Народното събрание господин Йордан Соколов.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина разглеждаме един изключително важен текст, текст, който е насочен към упражняване на финансов контрол в кооперациите. Въпросът е искаме ли в кооперациите да има ефективен финансов контрол или не.
Аз съм провокиран донякъде и от изказването на господин Стефан Стоилов, който отправи призив да не идеологизираме и да не говорим празни приказки, след изказването на господин Моньо Христов, че в Закона за държавния финансов контрол била предвидена възможност още през 1996 г., т.е. от Тридесет и седмото Народно събрание, органите на Държавния финансов контрол да извършват проверки и в кооперациите. Нещо, което господин Стефан Стоилов отрече, каза че това са празни приказки.
Ето го текстът на Закона за държавния финансов контрол, обнародван в "Държавен вестник" бр. 12 от 9 февруари 1996 г. Член 2 гласи: "Министърът на финансите, когато това е предвидено в закон или по предложение на главния прокурор, може да възлага извършването на финансови ревизии и на: 1. акционерни дружества, командитни дружества с акции и дружества с ограничена отговорност; 2. кооперации."
Тоест такава възможност има и няма защо ние да се плашим от нея, ако искаме наистина в нашата държава, включително и в кооперациите да има ред и законност.
Аз възприемам някои от направените критични бележки и бих си позволил да предложа известни редакционни промени в текста на чл. 63, така както се предлага от комисията. Заглавието е "Финансов контрол".
Първо, ал. 2 става ал. 1, а ал. 1 става ал. 2.
Второ. В сегашната ал. 2 отпадат думите "образувани по реда на чл. 54, ал. 4, (защото на мен ми се струва, че ако се посочи текстът, трябва да бъде чл. 54, ал. 4), до влизане в сила на Закона за Държавния финансов контрол (обн. "Държавен вестник" бр. 2 от 1996 г.), както и могат да".
И текстът става: "Специализираните финансови контролни органи, създадени към кооперативните съюзи, осъществяват финансови ревизии по реда на Закона за държавния финансов контрол и по възлагане от министъра на финансите и под прекия контрол на органите на Държавния финансов контрол". Тоест тези специализирани финансови контролни органи могат да осъществяват финансови ревизии по свое усмотрение, но и по предложение или по възлагане, както е казано, от министъра на финансите.
И сега, понеже в текста на чл. 55, ал. 4 няма задължение да се създават специализирани финансови контролни органи, т.е. някъде изобщо може да няма такива, сегашната ал. 1 в предложението на комисията става ал. 2 и гласи: "Финансовите ревизии на кооперациите, кооперативните и междукооперативните предприятия и кооперативните съюзи могат да бъдат извършвани и от органите на Държавния финансов контрол по реда на Закона за държавния финансов контрол." Тоест там, където няма изградени, по различни съображения, може някъде и за да не се извършват финансови ревизии, специализирани финансови контролни органи, финансовият контрол няма от кой друг финансов контролен орган да бъде осъществен, освен от органите на Държавния финансов контрол. Тоест като една допълнителна възможност да се даде тази.
И на мен ми се струва, че тогава вече може да се обединим. И бих призовал към този текст. Защото така се получава. Специализираните финансови контролни органи могат да си извършват на общо основание ревизии. Може да им се възложи от министъра на финансите да извършват ревизия под прекия контрол на органите на Държавния финансов контрол. Тогава вече е очевидно, че ревизията няма да се извършва пряко от Държавния финансов контрол. Но ако няма изградени специализирани държавни органи, които по своя инициатива или по възлагане от министъра на финансите да извършват ревизия, тази възможност, ако искаме да имаме наистина финансова отчетност, финансов контрол и прозрачност, да може да бъде извършена от органите на Държавния финансов контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин председателя.
Има думата за реплика господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря много, господин председател. Искам да напомня на господин Соколов, че аз съм кооператор от 1954 г. в кооперация "Бъдеще" на пазара "Георги Кирков", когато учих вечерна прогимназия и вечерна гимназия, и ВИФ задочно. Оттогава досега аз не съм чул, не съм чул подобно светотатство - вие да правите на частни кооперации държавен контрол. Къде го има това? Вие трябва да влезете тогава във всички дружества в страната! Влезте във всички частни фирми, влезте в абсолютно целия финансов живот на България и си упражнявайте държавния контрол! Това е абсолютен болшевизъм!
Казвам ви в 1954 г., защото точно тогава Вие сте били в ДКМС, а мен ме изхвърлиха в 1957 г. и ме пратиха в Стара Загора в хашишкия полк за отказ да вляза в същата комунистическа организация.
И ви казвам с едно изречение - не узурпирайте правото на достоен самостоятелен живот не само на кооперациите, а на всички фирми и търговски предприятия в България. Това е абсолютен болшевизъм! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има ли друга реплика?
Има думата господин Янаки Стоилов за втора реплика към господин Соколов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Господин Соколов, наистина Вашето предложение смекчава първоначалния вариант на текста, но не променя принципно различните позиции, които се сблъскаха тук в дискусията.
Това, че се дава възможност за финансови ревизии на кооперациите от страна на Държавния финансов контрол, се предвижда отново да бъде по-едностранна преценка на тези органи. В случаите, както казвате, когато кооперациите не са включени в една система, която има собствен, да го наречем вътрешнокооперативен финансов контрол.
Но философията на Държавния финансов контрол е друга. Той е предназначен да се намеси навсякъде, където има държавно имущество и предоставени от държавата средства. Следователно, ако кооперацията участва в някакво дружество заедно с държавата, където има нейни средства, нека там тази проверка да бъде извършвана. В общините, където има предоставена държавна субсидия също е нормално Държавният финансов контрол да участва.
Но иначе какво не ни достига - задължителният одит, данъчният контрол? Какво повече ще даде Държавният финансов контрол? Ако става дума за някакви нарушения, които представляват и престъпления, има друг ред, по който те да бъдат установявани и санкционирани. Държавният финансов контрол действа там, където държавата предоставя свое имущество или свои средства. И няма основание тя да се бърка там, където не прави това, за да контролира начина, по който се изразходват тези нейни средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Има ли друга реплика? Няма.
Господин председател, имате думата за дуплика.

ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Първо - на господин Жорж Ганчев. Аз наистина не знам през 1954 г.  в каква кооперация той е членувал...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): В "Бъдеще" на пазара "Георги Кирков"...
ЙОРДАН СОКОЛОВ: През 1954 ... (Реплики на Жорж Ганчев от място.)
Моля Ви се, аз не Ви прекъсвах. Изслушайте ме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Ганчев, моля Ви, от място не се обаждайте!
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): През 1954 г. бях студент и не бях член на Комсомола, господин Ганчев. А що се касае до вечерната прогимназия, вечерната гимназия, аз, като чета Справочника на Народното събрание, съставен по данни на народните представители, чета, че Вие имате висше образование, каквото нямате.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Две! Много повече от теб!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нито едно! Нито едно!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Две - едното в Америка, едното в Англия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Ганчев, моля!
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Време е, господин Ганчев, вече да научите, че в България вечерни прогимназии никога не е имало, защото основното образование беше задължително и никой не можеше вечерно да учи. Имаше вечерни гимназии, имаше и вечерни университети. Нито едното, нито другото сте завършили. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля ви, не с реплики от място.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега, на сериозната реплика на господин Янаки Стоилов.
Господин Янаки Стоилов, аз ви прочетох текста на приетия от вас закон, който... (Шумни реплики на Жорж Ганчев от място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Ганчев, ще ме накарате да Ви изкарам от залата!
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Направих проверка - Вие сте гласували за този текст, който прочетох. И как го обяснявате, че се дава? Вие сте дали право на министъра на финансите да прави финансови ревизии в кооперациите. Какво държавно имущество има в кооперациите?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Този принцип не е правилен!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е правилен, а защо сте го гласували? Или сега изведнъж прозряхте, че не е правилен? Ето, затова аз смятам, че наистина това предложение, което направих, може да ни обедини, ако наистина искаме в кооперациите, както и навсякъде, да има контрол, да няма престъпност, да няма корупция, да има прозрачност. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин Велко Вълканов има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Как може да му ръкопляскате, като лъже, че нямало... Ти си бил в ДКМС, момче!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Ганчев, много моля! Хайде, по-спокойно!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Възмущавам се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Ганчев, уважавайте господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, аз смятам, че предложението на господин Соколов представлява едно отстъпление от текста, който беше досега обсъждан и мисля, че той предлага някаква основа за разисквания, но ми се струва, че ще сбъркаме, ако ние веднага пристъпим към гласуване на неговото предложение, защото текстът така, както той го прочете, все пак е недостатъчно усвоим, лесно не може да се схване. Например, неговата втора алинея, точното й съдържание...
Затова бих предложил, господин Соколов, да се съгласите ние да отложим приемането на този текст, да обсъдим допълнително дума по дума Вашето предложение, да видим точната редакция, за да няма после едно съжаление, че сме направили лош текст. Предлагам да отложим гласуването на този текст до изработването на една много добре, прецизно изработена редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Вълканов, за направеното предложение.
Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението, направено от господин Велко Вълканов за отлагане разискванията и гласуването на чл. 63.
Гласували 173 народни представители: за 60, против 108, въздържали се 5.
Предложението на господин Вълканов за отлагане не се приема.
Други изказвания?
Заповядайте, имате думата, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз правя изказване, защото не съм убеден в конституционосъобразността на предложената норма за държавен финансов контрол върху дейността на частните кооперации.
Действително, направеното предложение от председателя на Народното събрание е по-меко. То вече превръща в правна възможност извършването на подобна държавна финансова ревизия в частните кооперации, но все пак създава такава възможност.
Съгласен съм, уважаеми господин Соколов, че през 1996 г., февруари месец, тогавашното управляващо мнозинство е вече гласувало една подобна норма, но по-важно е ние да видим дали съдържанието на тази норма е достатъчно конституционосъобразно, демократично или не, защото, ако тази норма не е била добра, влизаме в режима - да поправим една грешка с друга грешка. Едва ли това е най-добрата законодателна практика. Лично нашата група ще гласува против възможността да се извършва държавен финансов контрол, държавна финансова ревизия в частните кооперации. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Местан.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Има думата господин Лучников за изказване.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
Целта на проверките, които прави Държавният финансов контрол, не са и не могат да бъдат защита на държавните интереси. Те са в защита на обществения интерес. Затова в нашето класическо финансово право, още дори преди 9 септември, на държавен финансов контрол подлежаха акционерните дружества. Те са една типична форма на частна собственост, но тъй като там се засягаше широк кръг интереси, на широк кръг хора законодателят още тогава беше намерил за целесъобразно да ги подложи на правилата на Държавния финансов контрол.
Също през 1996 г., когато приемахме този Закон за Държавния финансов контрол, отначало се предлагаше също изцяло акционерните дружества да бъдат подчинени на него. И то се предлагаше от вашата парламентарна група, нали? Ние тогава се съгласихме и се прие един компромис - не във всички случаи, а само тогава, когато това е предвидено в закона или по искане на главния прокурор.
Общественият интерес е да се хвърли поглед върху дейността на кооперациите, и е от особено голяма важност. Вие знаете, че така или иначе тези кооперации не само, както каза преди малко господин Школагерски, са получили прозвището "Триста зяпат - трима лапат!", но наистина в тях се извършват твърде много нередни неща и се засягат интересите на твърде голям брой хора. И то хора, за съжаление, не всякога напълно грамотни и годни да защитават интересите си. Затова именно държавата има право да надникне, да погледне със своите органи на финансов контрол какво, аджеба, става там. Тя няма да тръгне да върши поголовно ревизии на всички кооперации, но там, където явно си личи, че се извършва нещо нередно, Държавният финансов контрол трябва да погледне, за да може наистина да защити интересите не на държавата, а на хората, които членуват в тези кооперации. Така че аз напълно съм съгласен да приемем новата редакция на текста, който предлага господин Соколов, защото тя, аз даже не смятам, че представлява компромис, но представлява едно наистина правилно уреждане на въпроса. Дава се възможност на създадените органи към кооперативните съюзи да извършват ревизии. Никой не им пречи да правят това, но това трябва да става по възлагане и под контрола на Държавния финансов контрол, а не самоволно, не така, по домашному.
И второ, да се даде възможност и на Държавния финансов контрол сам да отиде, да надникне някъде, където смята, че това се налага от обществения интерес. Тази възможност няма нищо общо със засягане правата на частната собственост, няма нищо общо с ограничаване свободата на дейност на стопанските субекти.
Никой няма да се меси в това какво вършат те и що правят, но трябва да се надникне върху законосъобразността на техните действия и върху начина, по който се разпореждат с обществено имущество, защото тук се касае за обществено имущество на редица, на мнозина кооператори, които имат право да бъдат защитени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Други желаещи да вземат думата?
Господин Кръстьо Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Наистина дискусията, която се води сега, има принципен характер. Аз не смятам, че онова, което е прието през 1996 г. - не съм гласувал, не съм бил тук и не мога да кажа - и е дадена тази възможност да се прави финансов контрол плюс онова, което сега се приема - да има задължителен одит, да има право чрез прокурорска намеса да се прави финансова ревизия от Държавен финансов контрол там, където това се налага, е вече достатъчна възможност да се проконтролират онези кооперации или кооперативни предприятия, в които може да се допусне, че има някакви нарушения.
Но вижте, господин Лучников каза, че това е особено значима обществена дейност. А това безспорно е така. Като вземем земеделските кооперации, потребителните кооперации, трудовопроизводителните кооперации и кооперациите на инвалидите, това е една мощна система, която наистина извършва обществено значим труд, полезни производствени услуги на населението.
Аз не мога да приема обаче, че Държавният финансов контрол, колкото и добросъвестен да е, когато оценява в правото си даже да прецени как са разходвани тези средства, винаги неговият интерес ще бъде в унисон с интереса на кооперацията и на нейното управление. И тук този контрол, когато се намеси и по целесъобразност, а не само по законосъобразност на изразходваните средства, нещата стават твърде неприятни. А такава възможност има при тоталните проверки, които евентуално ще се узаконят.
Заради това аз смятам, че този запис, който съществува в Закона за Държавен финансов контрол, е достатъчен при условие, че ние приехме вече, че всички кооперации имат задължителен одит. Разбира се, те подлежат на абсолютно всички други контролни действия на всички други органи - данъчни, здравни и прочие, които влизат безпрепятствено в проверките за дейността на тези структури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Кръстьо Трендафилов.
Господин Лучников има думата за реплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин Трендафилов, съвсем не е достатъчна разпоредбата на Закона за Държавен финансов контрол - чл. 2, за да може Държавният финансов контрол да надниква в дейността на кооперациите. Защото там се казва, че могат да се извършват финансови ревизии от Държавен финансов контрол, когато това е предвидено в закон. Именно сега с този закон ние предвиждаме тази възможност и разкриваме тайните на кооперациите за Държавен финансов контрол. Недейте да подценявате Държавен финансов контрол. Не смятайте, че той ще защитава кой знае какви интереси. Той защитава интересите на кооператорите, които са често пъти безпомощни пред своите управителни органи.
Така че аз настоявам да се приеме текстът така, както е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Трендафилов има думата за дуплика.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Аз приемам, че Държавен финансов контрол трябва да прави проверка тогава, когато има сигнал за нарушение. И това е записано в чл. 2. Прокурорът е в правото си да разпореди да бъде извършена такава проверка. Но когато няма сигнал за нарушение, какво ще прави там? Държавният финансов контрол ще определя дали са си дали парите за елитни семена или за друг вид разход? Това е несериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Други желаещи да вземат думата?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм направил предложение да отпадне този проект за разпоредба. Направил съм го - тук вече се дадоха няколко аргумента - поради следните съображения. Направих справка с конвенция, която е свързана с кооперациите, когато готвех своите предложения по Закона за кооперациите. По една част от тази конвенция вие вече отхвърлихте тези предложения. Те са свързани с кредитирането, с облекчени условия за кооперациите. Да, вярно е, че в тази конвенция има възможност за Държавен финансов контрол. Казвам го така, както е в конвенцията. Но в случая ние в този закон създаваме достатъчно възможности и за одит, и затова кога може да бъде осъществен такъв контрол. Струва ми се, господин Лучников, че ние отиваме в крайност спрямо този субект на стопанска дейност и то крайност, която звучи тенденциозно на фона на отношението към другите субекти.
Второ, по отношение на предмета на Закона за Държавен финансов контрол. В предишния парламент ние имахме много обструкции, говоря за тогава, когато бяхме мнозинство, от страна на опозицията - от СДС, в посока на това защо Държавен финансов контрол ще отива в частната сфера.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Това не е било!
РУСИ СТАТКОВ: Напротив, Иване, аз много добре помня, защото този закон го обсъждахме в Комисията по бюджет и финанси, като водеща комисия. Тогава от ваша страна имаше много крайно негативна реакция.
Във връзка с мястото на Държавен финансов контрол, доколкото разбирам, вие готвите и законопроект и имате различни идеи какво да стане в най-близък план с него. Чувам, че най-добрата ви идея е да го няма. Това, разбира се, е друга тема, но ми се струва, че наистина не бива да отиваме в крайност. Защото за мен поне тази крайност има политическа мотивираност - да се тръгне с Държавен финансов контрол, както досега се вървеше в общините, и да се търси под вола теле. Няма смисъл при положение, че има достатъчно отговорни органи, които ние отново конституираме с този закон - и общо събрание, и управителен съвет, и вътрешен контрол, които взимат своите решения на базата на закона, да постъпваме по такъв начин.
Затова, уважаеми господин председател и колеги, аз поддържам своето предложение да отпадне този проект за разпоредба, защото отново смятам, че с това ние не ще проявим грижа, защото такава грижа можехме да проявим във връзка с кредитирането, с преференциалните условия, а само една съмнителна, много съмнителна опека. А ми се струва, че тя няма да бъде в интерес на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Искам да предложа една модификация на текста на ал. 2, която беше предложена от господин Соколов. Текстът, който аз предлагам, е следният: "Когато към кооперативните съюзи не са създадени специализирани финансово-контролни органи, финансови ревизии на кооперациите, на кооперативните и междукооперативните предприятия и кооперативните съюзи могат да се извършват и от органите на Държавния финансов контрол по реда на Закона за Държавния финансов контрол."
Това е същото, което казвате, но това съображение беше в мотивите Ви, а в текста Ви го няма. Аз го включвам просто в текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Не виждам повече желаещи за изказвания.
Пристъпваме към гласуване.
По чл. 63 има направено предложение от господата Георги Манов, Руси Статков и Драгомир Шопов за отпадане на чл. 63.
Комисията не е подкрепила това предложение.
Моля, гласувайте!
Гласували 143 народни представители: за 45, против 92, въздържали се 6.
Предложението за отпадане на чл. 63 не се приема.
Следващото предложение, неприето от комисията, е на господин Янаки Стоилов.
Моля, гласувайте!
Гласували 142 народни представители: за 35, против 106, въздържал се 1.
Предложението на господин Стоилов не се приема.
Следва още едно неприето предложение - на господата Калчо Чукаров и Моньо Христов.
Моля, гласувайте това предложение!
Гласували 125 народни представители: за 6, против 88, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
И последното неприето предложение е на господин Александър Каракачанов за цялостна нова редакция на чл. 60.
Моля, гласувайте предложението на господин Каракачанов.
Гласували 136 народни представители: за 28, против 103, въздържали се 5.
И това предложение не се приема.
Поставям на гласуване предложената редакция от господин Йордан Соколов, възприета от председателя на комисията, което той изрично докладва.
Гласували 145 народни представители: за 117, против 26, въздържали се 2.
Предложението, формулирано от господин Йордан Соколов и подкрепено от председателя на комисията, е прието.
По този начин чл. 63 е приет.
За процедура има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, аз Ви умолявам, тъй като това е парламент, платен от данъкоплатеца, господин Соколов да ми отговори на въпроса, който беше абсолютно актуален и като бивш кооператор, и като един наистина от лобистите за истинската българска кооперация. Той трябва да ми отговори, не може да излезе тук и да лъже, че нямало вечерни прогимназии, само защото той е бил богаташко чедо и не е учил. На ул. "Жданов" № 18, 18-то училище е вечерната прогимназия, а на ул. "Цар Шишман" е вечерната гимназия, в която съм учил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Процедурното Ви предложение, господин Ганчев!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Процедурното ми предложение е такова. Понеже пътувам из цялата страна и то с моя кола и с мой бензин, а трябва да тръгвам на път, връща ми се въпрос, колеги от СДС, да го знаете това, след като подкрепихме в толкова много градове вашите кандидат-кметове, за "благодаря" ми се връща въпрос, който наистина касае България - продаването на земя на чужденци. И ми се връща въпросът, защото аз нямам право да питам министъра, след като прави изявление, че той е за продаването на земя на чужденци. Аз нямам право да го питам каква е мотивацията му? Това парламент ли е? Моля, това парламент ли е или болшевишко сборище! Длъжни сте! Ние сме народни представители, той е министър. Ние сме го избрали, той тук отговаря пред нас. Това е парламентарна република. Иначе сте болшевики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Миков има думата за обяснение на отрицателен вот.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Да, господин Ганчев, ние сме едно болшевишко сборище. Може би не толкова заради това, което казахте и заради това, че подкрепяте кандидати на СДС в разни градове, а заради това, че с този текст по един комисарски начин се влиза в икономиката, в кооперациите, които са частно-правни субекти. И това е въпрос, който показва един стил - стил на политическо комисарстване в икономиката.
Ние гласувахме против този текст, защото днес са кооперациите, утре са търговските дружества, а сигурно след известно време фондациите. И може би на госпожа Елена Костова фондацията ще създаде работа на финансовия контрол поне за две - три години, когато и един такъв текст влезе в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Продължаваме нашата работа.
Господин Лучников, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Преминаваме към "Допълнителни разпоредби".
По § 1 има няколко предложения, които не са приети, а някои са приети и са отразени в текста, който предлага комисията.
Ще ви прочета неприетите предложения.
Предложение на Васил Клявков - § 1, ал. 3 от Допълнителните разпоредби да се измени така:
"(3) Държавните, общинските и други фирми и организации предават имуществото на кооперациите по ал. 1, ако тези кооперации не са престанали да съществуват във времето или бъдат възстановени от повече от половината от техните бивши членове или правоприемници или директно на техните членове и правоприемници в съсобственост в срок 18 месеца след влизането в сила на закона. В същия срок кооперациите и кооперативните съюзи предявяват писмените си искания пред тях."
Предложение на господин Никола Николов - то не може да се постави въобще на гласуване, защото представлява пожелание: ал. 3 в § 1 от Допълнителните разпоредби да се заличи или целият § 1 да се прередактира.
Предложение на Светослав Лучников, прието по принцип.
Предложение на Петър Рафаилов и Васил Мандев:
1. Ако се приеме възможността за възстановяване на кооперации и на тяхното иззето и одържавено имущество в § 1 ал. 1 от Допълнителните разпоредби, да се измени така:
"1. § 1. (1) Възстановява се правото на собственост на възстановените след влизането в сила на този закон кооперации върху тяхното иззето и одържавено имущество след 10 септември 1944 г.
2. В § 1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби след думата "ред" да се постави запетая и се добави "като исковете следва да бъдат предявени в 6-месечен срок от влизането на този закон в сила".
3. Изречение трето да отпадне.
4. В § 1, ал. 3 от Допълнителните разпоредби думите "Държавните, общинските и други фирми и организации" да се заменят с "Държавните и общински дружества и организации".
5. Във второто изречение думите "и кооперативните съюзи" да отпаднат.
6. Параграф 2 от Допълнителните разпоредби да отпадне.
II. Ако не се приема възможността за възстановяване на кооперации и тяхното одържавено имущество:
1. Параграфи 1 и 2 от Допълнителните разпоредби да отпаднат.
2. Параграфи 2 и 3 от Допълнителните разпоредби на действащия Закон за кооперациите да се възпроизведат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Манов - в § 1 от Допълнителните разпоредби да се създадат ал. 5, 6, 7 и 8:
"(5) Прекратявания и заличавания на ТПК и кооперативни съюзи на ТПК, чието имущество е било иззето и одържавено след 10.09.1944 г. по силата на отменени или обезсилени нормативни актове или решения на държавни и партийни органи, послужили като основание за изземването и одържавяването на имуществото им.
(6) Трудово-производителните кооперации възстановяват дейността си на възстановително събрание от най-малко 7 членове - кооператори, а кооперативните съюзи - от най-малко две кооперации - техни членове. Това обстоятелство подлежи на вписване и обнародване в "Държавен вестник".
(7) Неучаствалите във възстановителното събрание членове могат в тримесечен срок от обнародване на съобщението в "Държавен вестник" да възстановят членството си в кооперацията или кооперативния съюз, като заявят писмено желанието си за това.
(8) Вписванията на кооперации и кооперативни съюзи като възстановени до влизането в сила на този закон запазват действието си. Вписаните, като новоучредени кооперации и кооперативни съюзи, които отговарят на условията по ал. 1 и 5 могат да проведат възстановително събрание и да впишат това обстоятелство в съответния кооперативен регистър."
Както казах, комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Нихризов - всички текстове на Допълнителните разпоредби да се заменят с нови:
"§ 1. (1) Възстановяват се правата на съществуващите и възстановените кооперации и кооперативни съюзи върху тяхното иззето и одържавено имущество след 10.09.1944 г.
(2) Възстановена кооперация по смисъла на ал. 1 е кооперация:
1. която е била прекратена, преобразувана, присъединена или слята в периода от 10.09.1944 г. до 7.08.1991 г. и най-малко 7 нейни членове и/или техни наследници по права линия са провели възстановително събрание по реда на Глава втора, Раздел първи от Закона за кооперациите;
2. която има същото наименование, седалище и предмет на дейност.
(3) Възстановен кооперативен съюз по смисъла на ал. 1 е кооперативен съюз или кооперативна централа:
1. които са били прекратени, преобразувани, присъединени или сляти в периода от 10.09.1944 г. до 7.08.1991 г. и най-малко две кооперации техни членове са провели възстановително събрание по реда на чл. 54 от закона;
2. които имат същото наименование, седалище и предмет на дейност.
(4) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон или от провеждането на възстановително събрание управителният съвет на кооперацията или кооперативният съюз публикува в най-малко един централен всекидневник съобщение за възстановяването му.
(5) Неприсъствалите на възстановителното събрание членове могат в едногодишен срок от публикуването на съобщението по предходната алинея да заявят писмено възстановяването на членството си в кооперацията или кооперативния съюз.
(6) Членството във възстановени кооперации или кооперативни съюзи се установява с поименни списъци, лични дялове (копюри), разплащателни ведомости, трудови и осигурителни книжки и др. писмени документи.
(7) Възстановена кооперация, възстановен кооперативен съюз и кооперативна централа се вписват в регистъра на съответния окръжен съд. Възстановена кооперативна централа се вписва като кооперативен съюз.
(8) Вписванията на кооперации и кооперативни съюзи, възстановени до влизане в сила на този закон, запазват действието си.
(9) Възстановени кооперации и кооперативни съюзи, които са вписани като новоучредени, могат да се пререгистрират по реда на този параграф или да доказват правата си по съдебен ред, ако това е по-благоприятно за тях.
(10) Правото да се възстанови кооперация, кооперативен съюз или кооперативна централа се погасява с изтичане на три години от влизането в сила на това изменение на закона.
§ 2. Правото на собственост върху посоченото в ал. 1 на § 1 имущество ще установява с нотариални актове, протоколи, балансови отчети, разписки за платени данъци, такси, застраховки, съдебни решения и други писмени доказателства.
Когато такива липсват, правото на собственост се установява по общия исков ред. Производството по тези дела се освобождава от държавни такси.
§ 3. При ликвидация на кооперация преди изтичане на 15 години от възстановяването й членовете й имат право да получат внесените дялове и допълнителни вноски, припадащия се дивидент, както и заемите и лихвите, съгласно чл. 31, ал. 5 и 6. Остатъкът от актива на ликвидираната кооперация в тези случаи се внася във фондовете "Взаимно подпомагане" в кооперативния съюз, в който членува кооперацията.
§ 4. В едномесечен срок Министерският съвет определя условията и редът за връщане на кооперативното имущество в съответствие с това изменение на закона.
§ 5. Не подлежи на приватизация кооперативно имущество на подлежащите на възстановяване кооперации и кооперативни съюзи. Приватизационни сделки, извършени в нарушение на Решението на Великото Народно събрание (ДВ, бр. 29 от 1991 г.) и други нормативни актове, са нищожни и собствеността, обект на приватизацията, се възстановява.
§ 6. Когато не са налице условията за възстановяване на собствеността върху имуществото, кооперациите и кооперативните съюзи се обезщетяват по реда на ЗОСОИ (ДВ, бр. 107/1997 г.)."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и съобразно с приетите предложения предлага § 1 на Допълнителните разпоредби в следния вид:
"§ 1. (1) Възстановява се правото на собственост на кооперациите върху тяхното иззето, одържавано или преразпределено по какъвто и да е начин имущество след 10 септември 1944 г., ако искането за това е направено до 7 февруари 1993 г.
(2) Собствеността се възстановява на кооперациите, от които е отнета или на техните правоприемници, включително на прекратените, но незаличени кооперации, които имат право да възстановят дейността си по реда на § 49 от този закон, независимо по какъв начин са били прекратени.
(3) Правото на собственост върху имуществата по ал. 1 се установява с нотариални актове, протоколи, балансови отчети, разписки за платени данъци, такси, застраховки, съдебни решения и др. писмени доказателства. Когато такива липсват, правото на собственост се установява по общия исков ред."
Тук предлагам да се добави, че производството по тези дела се освобождава от държавни такси. Ние навсякъде, където предвиждахме възстановителни производства, ги освободихме от държавни такси. Няма защо да лишаване от това право и кооперациите.
Алинея 4 - и тук се налага едно редакционно уточнение. Да се каже така:
"(4) Държавата, общините, държавните и общински фирми, предприятия и организации предават непредаденото имущество, заявено по реда на ал. 1, на правоимащите по ал. 2, ако искането за това е направено пред тях в едногодишен срок от влизането на този закон в сила.
(5) Условията и редът за връщане на имуществото се определят от Министерския съвет, доколкото не са уредени с друг закон."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има ли желаещи да вземат думата?
Има думата господин Михаил Миков.



МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! За сведение на колегите дебатираме в момента шест страници от законопроекта. Това ни прочете господин Лучников. Начинът, по който дебатираме, е ясно, че ще остави много от твърде сериозните проблеми, които касаят тази част на законопроекта, извън полезрението на голяма част от народните представители.
На първо място, аз искам да възразя срещу самата фигура на възстановена кооперация. Тази фигура се появи в нашето право през 1991-1992 г. Проф. Таджер написа много подробен материал, лека му пръст, но за съжаление тя пак се появява. Тук е дадена възможност по чл. 49 да се възстановяват, въпреки че чл. 49 касае съвсем друга хипотеза и не се отнася за случаите за такива кооперации.
Но, ако тези текстове бъдат приети в този вид, по никой начин не държат сметка дали това имущество, което ще се възстановява, е отнето навремето, одържавено безвъзмездно или възмездно. Аз винаги давам за пример един случай от 1992-1993 г., когато във Варна министър Карабашев на една измислена, възстановена кооперация даде едно огромно предприятие, което преди 20 години, примерно, защото то е одържавено през 1967 г., е било три бараки. Тоест тези текстове дават една огромна възможност за злоупотреба с имущество, изградено с държавни средства. И ако техният смисъл е някаква справедливост по отношение на безвъзмездно отнето, конфискувано или одържавено имущество в годините 1947 - 1950 до 60-те години някъде този процес е приключил окончателно, то те дават възможност за обогатяване на лица, които, използвайки процедурите, ще могат да придобиват имущество, което навремето не са съградили, не са вложили средства в него, не им е отнето безвъзмездно.
Кое ме кара да мисля, пък може би и това е целта, която не се афишира, а се прикрива под мотото на историческата справедливост?
Един текст в ал. 5, последната от § 1, че "условията и редът за връщане на имуществото се определят от Министерския съвет, доколкото не са уредени с друг закон". И ако приемем, че по отношение на реда на процедурата би могло да има някаква дискреция от страна на изпълнителната власт, то условията, материалното право, основанията за възстановяване на тази собственост, неизписани в закон, а в някакъв акт на Министерския съвет, говорят само за едно - административно решаване на този въпрос - на кого какво да се върне. И този въпрос от въпрос на реституция, разбирана като обезщетяване, като ..., възстановяване на собственост - аз избягвам този термин, защото той е малко правно несъстоятелен, но някаква форма на обезщетяване, то начинът, по който ще се определят и условията, категорично доказва, че това може да бъде една много добра форма за облагодетелстване на симпатични на властта хора, които искат да получат такова имущество.
Какво още не мога да приема като решение в дълго формулираните и с различни хипотези текстове?
По никой начин не е съотносим чл.49 за възстановени кооперации - в единия случай, когато с решение на общото събрание на кооперацията е взето решение за прекратяване и след това тя възстановява дейността си обаче, може да се върне в гражданския мир. Тук става въпрос за съвсем други субекти, които са приключили със съществуването си, нямат имущество, те не могат да ползват онази процедура.
И най-накрая, трудно мога да възприема, че този бърз, ускорен срок, който се дава за предаване на имуществото си, забележете, става въпрос за ал. 4 - трайно прокарано и в предложението на Министерския съвет. Тук не става въпрос за собственост, за прехвърляне на собственост екс леге по закон, а става въпрос за фактическо действие. Тоест може да се получи хипотезата: аз искам, макар че нямам право, те са длъжни да ми предадат в едногодишен срок, ако искането е направено пред тях, от влизането на закона. А после може да се окаже в исковото производство или във връзка с условията, приети от Министерския съвет, че аз въобще не съм имал право на това възстановяване. Така може да стане от текста, както е записан. Или много лица да придобият без правно основание ползването върху определено имущество, това имущество да се разнесе, разграби, присвои или под някаква друга форма отчужди и когато вече се установи, че те нямат право, имуществото да е изчезнало от държавата, а те да са извлекли някаква лична облага.
Всичко това, което ви разказвам, е напълно възможно с оглед текстовете, които нямам съмнение, че мнозинството ще приеме след малко. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Благодаря Ви, господин председател! Искам да взема отношение по ал.1. По неясни за мен причини в текста, който е на вносителя, за възстановяване на правото на собственост на кооперациите и кооперативните съюзи, впоследствие отпадат "кооперативните съюзи", което според мен не само юридически, но и от чисто административна точка ще създаде големи проблеми в обществото и специално в кооперативната сфера. Чисто логически е необяснимо как може, когато частите на едно цяло имат правото да им се възстанови собствеността, а самото цяло, а именно кооперативният съюз, като съюз на определен брой кооперации, да няма това право.
Съображенията ми, за да предложа да се приеме текста на вносителя, в случая на Министерския съвет, са следните.
Първо, кооперативни съюзи съществуват повече от 90 години и те са изградили широка материална база и то в периода на 20-те - 30-те години. Те по-късно биват одържавени с различни постановления и закони през 1944 - 1946 г. Необосновано е да не се възстановява собствеността, тъй като се касае за съюзи, които са наречени в европейското законодателство "кооперации от второ равнище", тоест ние качествено нямаме различия по отношение на режима, свързан със собствеността на тези съюзи.
Необяснимо е също така защо изоставаме съществуващата разпоредба, а именно, че се реституира имуществото на кооперативните съюзи в сега действащия Закон за кооперациите. Едно такова решение, една такава промяна в текста, предложен от Министерския съвет, ще доведе до огромно количество съдебни процеси, административни процедури, ще имаме действително един процес, в който редица текущи дела ще трябва да бъдат прекъснати, позовавайки се на текста, а може би в крайна сметка това е и целта на тази промяна, защото явно някои лица ще бъдат облагодетелствани от това.
Предлагам да се приеме § 1 така, както е внесен от вносителя, тоест от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нансен Бехар.
Има думата госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз също така бих искала да пледирам да се приеме текстът на вносителя, т.е. проектът на Министерския съвет, защото по моите - няма да ги нарека чак проучвания - но разговори, които съм водила около законопроекта, разбирам, че са направени допитвания във всички среди, които имат пряко отношение към този законопроект, и най-вече, които са обект на неговите разпоредби. Мисля, че това е един от случаите, в които е извършено похвално сондиране от страна на изработилите законопроекта с онези организации и субекти, за които той се отнася.
Тук само бих искала да отправя пожелание подобен да бъде подходът и при други законопроекти, при които за съжаление са се пренебрегвали пък такива мнения.
Има и конкретни причини, поради които мисля, че трябва да се съсредоточим точно върху текста на вносителя. Част от тях бяха вече изложени от проф. Бехар. За съжаление, ако извадим възстановяването на собствеността на кооперативните съюзи от този текст, ние не само извършваме ревизия на вече приет по-рано закон и действал до определен момент по-рано, но ние по същество ще доведем до едно обезсмисляне и, да не кажа тежка дума, но практическо ликвидиране възможността за съществуване на тези кооперативни съюзи. Защото тези съюзи не са кръг или клуб по интереси, те не се събират само, за да обменят полезни мисли по това що е селско стопанство, що е кооперация и има ли тя почва у нас. Тези съюзи имат много конкретни задачи и функции и искам да подчертая тук - задължения по отношение на своите членове. Тази форма не е измислена в България. Не е единствено действаща тук. Тя действа и по-скоро е измислена в държави много преди нас, със съответна демократична уредба и с добре регламентирани техни функции.
Така че, лишавайки кооперативните съюзи от имущество или по-скоро изключвайки ги от този текст тук, повтарям, ще се изправим пред едни последствия, които няма да бъдат само от юридическо естество, за което вече се каза, но те ще имат и дългосрочни практически последици.
Аз бих предложила на колегите, които имат различно мнение, да се запознаят с един доста подробен и добър доклад, който беше гледан едва този юни в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, който е именно по темата за ролята на кооперациите и на кооперативните съюзи.
Не е сега времето да синтезирам съдържанието на този доклад, но той има една резолюция от две страници, която е отправена към националните парламенти на страните - членки на Съвета на Европа, към Комитета на министрите, в която резолюция се настоява за позитивно действие по отношение на кооперациите и на техните асоциации, както върви текстът в оригинал.
Счита се, и пак повтарям, говорим вече за експерти от много държави, говорим за експерти на европейско равнище, които дълги години се занимават с тематиката, счита се, че тези два елемента са неотделими едни от друг. А защо да се лъжем, че финансовата страна, имуществената страна е реалният инструмент за провеждане и осъществяване на определени роли и определени отговорности.
Искам да кажа, че поне по определението, което отново експертите дават, кооперациите и техните съюзи решават проблеми, които не могат да бъдат решени от други организации, от други институции. Тоест, те не са създадени с конкретно пазарна, конкретно капитална цел. Тяхната основна мисия не е генериране на печалба сама за себе си, а именно да решават проблеми на широки кръгове от населението.
Ще кажа само още едно изречение в полза на тази дискусия, която се състоя през м. юни. Дотолкова, доколкото безработицата се очертава като основен проблем на Европа, изрично беше казано - повтарям в подкрепа на общия статут на кооперациите и на кооперативните съюзи - че това е един от инструментите да се пристъпи към постепенно облекчаване на проблема с безработицата и да бъдат инкорпорирани в съюзите и съответно в операциите хора, които не биха намерили решение на своите основни проблеми другаде.
Така че, призовавайки колегите да помислят отново и позовавайки се на вече извършени и проучвания, и взети решения - повтарям, основно става дума за резолюция на Съвета на Европа от юни т.г. - аз бих пледирала също, както казах и в началото, да подкрепим текста на вносителя така, както той беше представен пред самата комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Господин Лучников има думата за изказване.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Първо, искам да спра вниманието на колегата Михов, че никъде ние не говорим за възстановена кооперация. Напротив, комисията има дълбоко убеждение, че една кооперация, която е заличена, която е изчезнала от правния мир, не може да бъде възстановена. Става въпрос само за кооперации, които по една или друга причина са прекратили дейността си, но не са заличени, т.е. продължават да съществуват в правния мир като правни субекти. Те могат да възобновят дейността си и, разбира се, да претендират за своята собственост. Става въпрос за възстановяване на дейност, а не на кооперация.
Второ - по отношение на правото на собственост на кооперациите и кооперативните съюзи. Комисията изхождаше от убеждението, че по стария закон кооперативните съюзи са осъществили своите права и няма смисъл да им повтаряме това отново като възможност. Но тъй като текстът е достатъчно ограничителен, т.е. той признава права на възстановяване на имуществото, само ако тези права са заявени в 18-месечния срок от влизането в сила на стария закон, т.е. до 7 февруари 1993 г., ако не са направени тези претенции дотогава, а те въобще са изчезнали, аз нямам нищо против да се приеме и да се възстанови текстът, както е предложен от вносителя - в тази му част, разбира се:
"Възстановява се право на собственост на кооперациите и кооперативните съюзи."
Това изобщо няма никакво значение. Няма защо да правим проблем от него.
При това положение аз поддържам да се приеме текстът такъв, какъвто го предлага вносителят, с тези корекции, които направихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По ал. 1 на § 1, господин Лучников, нали? Вие предлагате вместо текста на комисията...
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "... на кооперациите и кооперативните съюзи". Тоест, да се добави "и на кооперативните съюзи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Има думата за реплика господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз приемам аргументите на господин Лучников, що се касае до ал. 2 на § 1, въпреки че всичко, което казах в изказването си относно възможностите за злоупотреба с държавно имущество, аз го поддържам при тази процедура.
Но тук, в тази част приемам това, което господин Лучников изложи пред нас, въпреки че тук възниква следващият въпрос: колко от тези член-кооператори, колко техни наследници могат да сторят това? Това в наредбата на Министерския съвет ли ще е, защото е несъмнено? И дали няма пък между самите тях да се получи едно разпределение, което да ощети едни или други?
Що се касае обаче до § 1, ние имахме дълъг дебат в комисията и приехме, че онзи срок, който е текъл тогава, е изтекъл. Приемайки направеното предложение на проф. Бехар и на госпожа Елена Поптодорова, ние залагаме една практика постоянно да удължаваме срокове.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Нищо не удължаваме.
МИХАИЛ МИКОВ: Е как, то онзи срок, и във варианта, който предлага комисията, е изтекъл. До 3 февруари е бил.
Приемайки текста на вносителя обаче, може и днес някой да отиде и да пусне такова искане.
"Възстановява се правото на собственост на кооперацията и кооперативните съюзи върху тяхно иззето, одържавено... след 10 септември 1944 г. ...". Край.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Ние не приемаме това, текста на комисията.
МИХАИЛ МИКОВ: Но Вие във Вашето изказване казахте, че сте склонни да отидете към текста на вносителя?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Само да приемем добавката "и кооперативните съюзи".
МИХАИЛ МИКОВ: А, не текстът на вносителите? А не за срока? Добре.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Други желаещи да вземат думата? Няма.
По реда на записаните неприети предложения.
Първото предложение, което не е прието от комисията, е на господин Васил Клявков за ново съдържание на ал. 3.
Моля, гласувайте предложението на господин Клявков.
Гласували 110 народни представители: за 1, против 31, въздържали се 78.
Предложението на господин Клявков не се приема.
Следващото предложение е на господин Никола Николов, но то не е конкретно и не мога да го поставя на гласуване.
Предложение на господата Петър Рафаилов и Васил Мандев, което също не е прието от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 109 народни представители: за няма, против 58, въздържали се 51.
Предложението на господата Петър Рафаилов и Васил Мандов не се приема.
Следва предложението на народния представител Георги Манов, неприето от комисията.
Гласували 106 народни представители: за няма, против 60, въздържали се 46.
Предложението на господин Георги Манов не се приема.
И последното неподкрепено от комисията предложение е предложението на господин Йордан Нихризов.
Моля, гласувайте!
Гласували 108 народни представители: за няма, против 48, въздържали се 60.
Предложението на господин Йордан Нихризов не се приема.
Предложението на комисията: в § 1 след думата "кооперациите" се допълва и "кооперативните съюзи". Накрая на същата алинея датата е "до 7 февруари 1993 г.". В ал. 3 след "общ исков ред" се поставя точка. "Производството по тези дела се освобождава от държавни такси". Алинея 4 започва с думите "Държавата, общините, държавните и общинските фирми...".
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 1 заедно с корекциите, които прочетох сега.
Гласували 107 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 7.
Заглавието "Допълнителни разпоредби" и § 1 с уточненията, които направих току-що, е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 2 става безмислен, тъй като ние вече приехме, че в кооперациите могат да членуват само физически лица, а той касае положение с членове-юридически лица.
Тъй като той става безмислен, комисията предлага да отпадне, със съответно направените предложения, които пак касаят членове-юридически лица.
Комисията предлага § 2 със следната редакция:
"§ 2. Разпоредбите на предходния параграф не се прилагат за случаите, в които здравни заведения и почивни домове - държавна собственост, са били предоставени на кооперативни организации или съюзи, както и когато тези заведения и домове не са били създадени със средства на кооперативни организации или съюзи. Тази разпоредба се отнася и за всички заварени случаи към момента на влизане в сила на Закона за кооперациите (ДВ, бр. 63 от 1991 г.)".
Тук ние приехме предложението на Министерството на здравеопазването, което заяви, че почивни домове са били предадени за стопанисване на кооперативните съюзи и те чисто и просто са си ги присвоили, без да са вложили в тях никакво имущество. Затова Министерството на здравеопазването предложи те да се изключат от възстановителния ефект на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Разпоредбата на този параграф според мен наистина е достойна, но не за този закон, а за Закона за лечебните заведения или за здравното осигуряване, тъй като нейното качество съответства на повечето от обърканите разпоредби, съдържащи се в споменатите от мен закони.
Аз не знам точно какво е имало Министерството на здравеопазването предвид, когато е предложило тази разпоредба, но едва ли ще се намери някой в залата, който може да даде непротиворечиво, логическо тълкуване на тези фрази, които са включени в посочената разпоредба.
Господин Лучников наистина посочи мотивите и аз също допусках, че такива са били мотивите на вносителите. Ако има подобни обекти, които се притежават в момента от кооперациите, те да бъдат върнати и извадени от техните активи, от тяхното имущество. Но възникват няколко въпроса, които ме карат да се противопоставя на тази разпоредба и да предложа нейното отпадане. Казва се, че разпоредбата, тоест за възстановяването на имуществото на кооперациите, не се прилага за случаите, в които здравни заведения и почивни домове, забележете, държавна собственост са били предоставени на кооперативни организации или съюзи. Какво значи думата "предоставени"? Това според мен означава те да са били предоставени за стопанисване и управление, тоест те не са собственост на кооперациите. Ако те не са собственост на кооперациите, на общо основание те могат да бъдат изисквани от техния собственик. Ако обаче това са били сгради с подобно предназначение и те са станали собственост на кооперацията, независимо от това дали една част от средствата са вложени от самите кооперации, дори една част от средствата биха могли да са вложени от държавата, но поне в частта, в която те са представлявали кооперативно имущество, на общо основание трябва да подлежат на възстановяване и да бъдат запазени, ако те са възстановени.
Ако държавата претендира, че има някаква собственост, никой не може да оспорва това право. Ако това е била кооперативна собственост, няма никакво основание пък да изключим това имущество според неговото предназначение от имуществото, върху което имат право днес кооперациите.
Забележете второто изречение: "Тази разпоредба се отнася и за всички заварени случаи към момента на влизане в сила на Закона за кооперациите". Значи ли това, че даже за случаите, в които има постановени съдебни решения, с които е признато правото на собственост на кооперациите върху такова имущество и те са го придобили, че със задна дата законът иска да обезсили тези съдебни решения и да ги върне на някакъв друг субект? Това според мен даже е недопустимо, ако такава е била идеята на второто изречение, без много ясно тя да проличава от редакцията на това изречение.
Поради изтъкнатите дотук мотиви, според мен този параграф просто трябва да отпадне, тъй като остава неясен неговият предмет. Пак подчертавам и завършвам: ако държавата има титул за собственост и е предоставила нещо на някого да го ползва, нека тя да го вземе в случая, който се има предвид. Но ако това е станало кооперативна собственост и особено ако са признати правата и това имущество е възстановено на кооперацията, независимо от неговото предназначение, няма никакво основание тази разпоредба да действа. А дори и да се приеме, аз не съм сигурен, че тя може да послужи на тези, които са я предложили, за да получат това, което смятат, че им се полага. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За изказване има думата госпожа Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Аз също съм смутена от присъствието на този текст в законопроекта. За мен също той няма място тук. Дори и заради очевидността на някои елементи, които той третира.
Аз мисля, че никой не би спорил за заведения и институции, които не са кооперативна собственост, че те трябва да бъдат реституирани. Разбира се, че не. И не вярвам нищо в този закон да даде основания за такива претенции. Според мен тук има някакво свръхпрезастраховане, което, повтарям отново, за мен е излишно. А и вече отдавна по повод на другите реституционни закони, които приехме, ние свикнахме с инструмента на съдебното дело като начин за решаване на такива спорове. Знаем много добре, че особено в така наречената малка реституция мина доста време, докато научим претендентите, ищците, че съдът е този, който решава откритите въпроси. Веднъж след като е постигната такава степен на правна култура, аз не мисля, че следва отново да връщаме назад практиката, като не оставим именно съдът да решава спорове, ако те биха възникнали по повод на такива предоставени за ползване на кооперации или на кооперативни съюзи заведения.
Признавам, че и за мен второто изречение е неприемливо. Даже ще отида по-нататък и ще кажа, че то е противно на самата Конституция. Казвам с неудобство изречението, защото мисля, че самият господин Лучников не може да няма съмнения по този въпрос, че пререшаване на дела, на решения със задна дата просто не би могло да се случи в една правова държава, която е определила конституционния ред за уреждането на такива спорове. Затова мисля, че не можем да въвеждаме сега обратната сила при положение, че сме отрекли този подход в правните норми на страната.
Аз също ще пледирам, колеги, обръщам се също към Вас, господин председателю, господин Лучников да гласуваме за отпадането на тази разпоредба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Професор Бехар има думата.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Лучников! Проявявам известна активност по този закон, защото съм израснал в семейство - моят баща беше юрист, специализиран точно в кооперативни дела, дела, свързани с кооперациите. Той беше юрист към една от ликвидационните комисии за кооперациите тогава. Затова апелирам, без да повтарям цялата аргументация, която тук се изнесе: нека да се позовем и на конституционната практика, и на практиката на Конституционния съд и споровете да се решават от съда по установения порядък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Иван Димов, имате думата.
ИВАН ДИМОВ (СДС): Благодаря, господин председател!
Колеги, текстът на § 2 не съществува във внесения от Министерския съвет проект и аз лично в този текст, който беше разгледан и приет от комисията, виждам няколко правни парадокса и абсурда, затова не бих го подкрепил. Така например, не съм съгласен ние впоследствие със законодателен акт да подменяме волята на държавата, когато тя е решила да предостави имущество на кооперациите. Според мен не е налице обществена потребност и нужда от една такава подмяна на волята на държавата.
Освен това текстът на изречение второ според мен е и противоконституционен, тъй като действително се придава обратна сила на закон, с което се посяга чувствително върху определени конституционни права.
Затова аз смятам, че този текст не е необходим и предлагам той да не стане част от закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иван Димов.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
Пристъпваме към налагащите се гласувания:
Поставям на гласуване текста, предложен от комисията, както беше докладван от господин Лучников. Чухме съответните становища "за" и "против".
Моля да гласуваме § 2 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 44, против 68, въздържали се 25.
Параграф 2 не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вече навлизаме в областта на Преходните и заключителните разпоредби.
Има допълнително предложение от Христо Стоянов и Иван Колев за нов § 3:
"§ 3. Член-кооператорите, внесли земеделска земя съгласно чл. 8, ал. 5, запазват пълните си права на собственост. Те имат право след прибирането на реколтата да прекратят правото на обработването й от кооперацията."
Комисията не подкрепя предложението, защото го намира за излишно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на проф. Стоянов и Иван Колев за създаване на нов § 3.
Гласували 96 народни представители: за 8, против 81, въздържали се 7.
Предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев за създаването на нов § 3 не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: В Преходните и заключителните разпоредби, които сега започват с § 3, има редица предложения, които са приети. Или най-малко са приети по принцип.
Не е прието само едно основно предложение на господин Александър Каракачанов, което ще ви прочета. Той предлага да се създаде § 3в:
"§ 3в. (1) Съществуващите към момента на влизане в сила на закона кооперации за съвместна обработка на земя могат да бъдат преобразувани в търговски дружества с ограничена отговорност, ако общото събрание вземе такова решение с мнозинство повече от половината от всички член-кооператори.
(2) Капиталът на такова дружество се състои от:
1. сумата на встъпителните и дялови вноски;
2. апортни вноски от земеделска земя на кооператорите, които желаят да участват с такива.
(3) Всички неучаствали в събранието кооператори се известяват писмено за решението за преобразуване в търговско дружество и се поканват в 2-месечен срок да заявят дали ще участват в него.
(4) Решението за преобразуване на кооперацията в дружество се изпраща в съда, който назначава вещи лица по чл. 72 от Търговския закон за оценяване на апортните вноски. Вещите лица определят дяла на всеки, изявил желание да участва, като сумират паричните и непарични вноски и ги закръглят да бъдат кратни на сто.
(5) Във връзка със заключението на вещите лица се съставя и подписва дружествен договор, отговарящ на изискванията на чл. 114 и следващите от Търговския закон. Съдебното производство по регистрацията се освобождава от заплащане на държавни такси.
(6) Кооператорите, които не участват в дружеството, получават обратно встъпителните си и дялови вноски, както и земята съобразно документите за собственост.
(7) За неуредените в този параграф въпроси се прилагат разпоредбите на Търговския закон."
Комисията не подкрепя това предложение по простата причина, че то съдържа в себе си един правен абсурд. Дава възможност на половината плюс един от кооператорите да решат въпроса за съдбата на всички останали кооператори, което противоречи на всички правни принципи.
Комисията подкрепя по принцип текстовете на вносителя, като предлага следната подобрена редакция на Преходните и заключителните разпоредби.
Сега тук аз ще си позволя да направя някои корекции - съвсем незначителни, редакционни, които се заложиха в процеса на разискванията.
"§ 3. В срок 9 месеца от влизането на този закон в сила кооперациите са длъжни да съобразят уставите си с неговите разпоредби."
Сега тук в първоначалния текст беше писано 7-дневен срок. Убедихме се, когато ни помолиха настойчиво засегнатите лица, да го удължим на 14-дневен. Затова става:
"В 14-дневен срок от приемане на промените в устава от общото събрание управителният съвет трябва да поиска вписване в регистъра при окръжния съд на подлежащите на вписване обстоятелства.
§ 4. В срок 9 месеца от влизането на този закон в сила кооперативните съюзи са длъжни да съобразят уставите си с неговите разпоредби. В 14-дневен срок от приемането на промените в устава от общото събрание управителният съвет трябва да поиска вписване в регистъра при окръжния съд на подлежащите на вписване обстоятелства.
§ 5. В срок 9 месеца от влизането на този закон в сила кооперациите и кооперативните съюзи са длъжни да преобразуват кооперативните и междукооперативните предприятия, в които участват, в търговски дружества съгласно чл. 52 и 53 при спазване изискванията на Търговския закон.
§ 6. (1) Кооперациите и кооперативните съюзи, които не са вписали в окръжния съд променените си устави, съобразени с изискванията на този закон, в срока по § 3 и 4 се прекратяват по право.
(2) Кооперативните и междукооперативните предприятия, които не се преобразуват и не се впишат като търговски дружества по § 5, се прекратяват по право.
(3) Управителният съвет на кооперацията, кооперативният съюз, кооперативното или междукооперативното предприятие, които не са регистрирали промените на уставите си за съобразяване с този закон, са длъжни в 3-месечен срок от изтичане на сроковете по параграфи 3, 4 и 5 да поискат от окръжния съд прекратяването им. Председателите и членовете на управителните съвети на непреобразуваните кооперации, кооперативни съюзи, кооперативни и междукооперативни предприятия, когато не поискат от окръжния съд в срок прекратяването им, се наказват с глоба от 500 до 5000 лева.
(4) Управителните съвети на кооперативните съюзи следят служебно, дали членуващите в тях кооперации и кооперативни съюзи изпълняват задълженията си по параграфи 3, 4 и 5 и са длъжни при неизпълнение да поискат прекратяването им от съответния окръжен съд в срока по ал. 3. При неизпълнение на това си задължение те се наказват с глоба от 1000 до 10 000 лева.
(5) Окръжните прокуратури следят за изпълнението на задълженията по предходните алинеи и са длъжни да поискат от съда прекратяването на непреобразуваните кооперации, съюзи и предприятия, както и налагането на глобите по алинеи 3 и 4."
Това е по параграфа, за който говорихме досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият § 7?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да ги минем и тях, ако искате.
"§ 7. В чл. 52, ал. 1 от Закона за счетоводството се създава нова т. 6:
"6. кооперациите."
Това е прието предложение от народния представител Николов.
"§ 8. Този закон отменя:"
Преди това се предлага едно изправяне на Закона за арендата в земеделието. В този Закон за арендата в земеделието е записано, че Министерският съвет утвърждава методика за определяне на арендата. Сега този закон тук също определя арендата като една от формите на предоставяне на земя от собствениците на кооперациите. Оказва се, че разработването на методика е извънредно трудна и почти невъзможно работа, тъй като в различните места положението е различно и арендата е различна. Методиката би трябвало да се прави просто за всяка една кооперация! (Смее се.)

Затова се предлага в § 8 да се запише:
"§ 8. В Закона за арендата в земеделието (обн., ДВ, бр. 82 от 27.09.1996 г., изм. и доп., бр. 35 от 16.04.1999 г.) чл. 8, ал. 3 и ал. 6 и § 3 от Преходните и заключителни разпоредби (нови - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) се отменят."
И така, този параграф става § 8.
"§ 9. Този закон отменя:
1. Закона за кооперациите (ДВ, бр. 63 от 1991 г.);
2. Закона за улесняване сливането на кооперативни сдружения (ДВ, бр. 54 от 1947 г.)."
И последен параграф, вече става § 10:
"§ 10. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
По Преходните и заключителни разпоредби.
Поставям на гласуване неприетите предложения от комисията.
Първото предложение е на господата Калчо Чукаров и Моньо Христов.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 1, против 76, въздържали се 24.
Предложението на господата Калчо Чукаров и Моньо Христов не се приема.
Следва предложението на господин Яшо Минков, което не е прието - цифрата "9" да се замени с цифрата "12".
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 18, против 92, въздържали се няма.
Предложението на господин Яшо Минков не се приема.
Следва предложението на господин Васил Клявков за създаване на нов § 3а.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за няма, против 32, въздържали се 64.
Предложението на господин Васил Клявков не се приема.
Следва предложението на господин Александър Каракачанов.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за няма, против 95, въздържали се няма.
Предложението на господин Александър Каракачанов за създаване на § 3в не се приема. 
По първото предложение на господин Йордан Нихризов - също така неприето.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за няма, против 14, въздържали се 80.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване второто предложение на господин Йордан Нихризов за създаване на нови § 8 и § 9.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 3, против 24, въздържали се 69.
И това предложение не се приема.
Стигнахме до окончателното предложение на комисията за Преходни и заключителни разпоредби, т.е. заглавието "Преходни и заключителни разпоредби", § 3, където "7-дневният срок" се променя на "14-дневен срок", в § 4 - също вместо "7-дневен срок" се записва "14-дневен срок" и допълнителното предложение в частта за отмяната - че се отменя чл. 8, ал. 3 и 6 и § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за арендата в земеделието.
Моля, гласувайте предложението на комисията с тези три допълнения, които сега докладвах.
Гласували 138 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 35.
Преходните и заключителни разпоредби с § 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9, с трите допълнения, са приети.
По този начин приемаме Закона за кооперациите без глава четвърта, която остава да се уточни.
Съобщения за парламентарния контрол.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Георги Михайлов и Михаил Миков.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на осем актуални въпроса на народните представители Борислав Джолев, Свилен Димитров, Татяна Дончева, Благой Димитров, Илия Петров, Стефан Нешев, Александър Каракачанов и Михаил Миков.
Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Георги Пирински и Станимир Калчевски.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стефан Нешев и на питане от народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на два актуални въпроса, поставени от Ангел Малинов и Лъчезар Тошев.
Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Росица Тоткова и Валентин Симов.
Министърът на отбраната Георги Ананиев ще отговори на два актуални въпроса от народния представител Ангел Найденов.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министър-председателят Иван Костов - на два актуални въпроса на народните представители Кънчо Марангозов, Велко Вълканов и на питане на народния представител Нансен Бехар;
- заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков - на три актуални въпроса на народните представители Иван Костадинов Иванов, Пламен Славов и Димитър Димитров;
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев - на три актуални въпроса от народните представители Иван Борисов, Петър Димитров и Румен Такоров;
- заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев - на актуален въпрос от народния представител Пламен Славов;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на два актуални въпроса от народните представители Станимир Калчевски и Донка Дончева;
- министърът на търговията и туризма Валентин Василев - на актуален въпрос на господин Иван Костадинов Иванов;
- министърът на транспорта Вилхелм Краус - на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов.
На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствието на народните представители се отлагат:
- отговорът на министъра на отбраната Георги Ананиев на актуален въпрос на господин Христо Смоленов;
- отговорът на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Поради участие в международна конференция в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова.
И едно съобщение:
На 13 октомври, сряда, от 15,00 ч. в зала 232 Комисията по националната сигурност ще проведе редовно заседание.
Закривам заседанието. 
Следващото заседание ще бъде утре, петък, от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Александър Джеров

Секретари:
Васил Клявков

Свилен Димитров