Председателствали: председателят Йордан Соколов, заместник-председателите Иван Куртев, Благовест Сендов и Александър Джеров
Секретари: Васил Клявков и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИ НА ОДЪРЖАВЕНИ ИМОТИ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 - 1962 Г.
Разглеждаме § 1, т. 2.
Има предложение на народните представители Михаил Миков, Георги Божинов и Татяна Дончева в § 1 т. 2 да отпадне. Искате ли думата?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Изказахме се по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за отпадане на т. 2 в § 1.
Гласували 165 народни представители: 59 за, 102 против, 4 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев - оттеглено е.
Предложение на народния представител Дянко Марков: към т. 2 от § 1 се създава нова ал. 3.
Господин Марков желае ли да се изкаже?
ДЯНКО МАРКОВ (СДС, от място): Поддържам го, както е раздадено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще прочета предложението за нова ал. 3:
"(3) Възстановява се собствеността върху жилищните имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (ДВ, бр. 87 от 1948 г., попр. бр. 91 от 1948 г.), които са били придобити от трети лица. Последните се обезщетяват съгласно настоящия закон с други държавни имоти или по друг начин по техен избор".
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте предложението за нова ал. 3.
Гласували 174 народни представители: 28 за, 104 против, 42 въздържали се.
Предложението не се приема.
По т. 3 на § 1: Сегашната ал. 2 става ал. 3.
Има предложение на народните представители Михаил Миков, Георги Божинов и Татяна Дончева в § 1, т. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
По това предложение някой от вносителите желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението в § 1, т. 3 да отпадне.
Гласували 181 народни представители: 58 за, 111 против, 12 въздържали се.
Предложението не се подкрепя.
Предложение на народния представител Велко Вълканов: в § 1 т. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Господин Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, става дума за действието на един вековен правен институт - института на давността. Намирам, че не може да се изключи това действие и предлагам да гласувате за отпадането на тази точка от законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Господин Лучников иска думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вековно правно правило е, че давност не тече срещу лица, които не са в състояние да действат. Вие знаете, господин Вълканов, че по него време никой не можеше да се съпротиви срещу завладяването на техните имоти. Затова е справедливо тази давност да не я зачетем и тя да почне да тече от момента на влизането на закона в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Велко Вълканов в § 1, т. 5 да отпадне.
Гласували 176 народни представители: 51 за, 118 против, 7 въздържали се.
Предложението не се приема.
Има предложение на народните представители Михаил Миков, Георги Божинов и Татяна Дончева в § 1 т. 5 да отпадне само ал. 2.
Има думата госпожа Дончева от името на вносителите.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Въпросът е все за същата тази давност, която според господин Лучников не течала, когато нямало възможност да се реализира. Давността и преклузивните срокове са измежду онези правни принципи, които никой не е нарушавал от римско време насам и който ги е нарушил, след това си е сърбал попарата, която сам е забъркал. Седем години никой на никого не може да пречи да реализира нещо, нито преди това. Не тече - не тече. Хаосът, който се създава в обществеността, и правната несигурност мисля, че са само подарък за Демократичната левица, освен за едрите реститутки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Подлагам на гласуване предложението от § 1, т. 5 да отпадне само ал. 2.
Гласували 172 народни представители: 54 за, 108 против, 10 въздържали се.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Иван Иванов, което е прието от комисията и е включено в окончателния текст на § 1.
Господин Лучников, ако обичате, прочетете § 1 така, както го предлага комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 1. В Закона за възстановяване собствеността върху одържавените недвижими имоти (обн., ДВ, бр. 15 от 1992 г.; доп., бр. 28 от 1992 г., изм., бр. 20 от 1995 г., бр. 40 от 1995 г., бр. 66 от 1995 г. - Решение N 9 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 94 от 1995 г. - Решение N 20 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 51 от 1996 г., бр. 66 от 1996 г. -Решение N 11 на Конституционния съд от 1996 г., попр., бр. 87 от 1996 г. - Решение N 16 на Конституционния съд от 1996 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 2 се изменя така:
а) В ал. 1 накрая се добавят думите: "Закона за Държавния застрахователен институт (обн., ДВ, бр. 143 от 1946 г., попр., бр. 146 от 1946 г., изм., бр. 100 от 1948 г., попр., бр. 108 от 1948 г., изм., бр. 223 от 1948 г., попр., бр. 257 от 1948 г., изм., бр. 194 от 1950 г.); Закона за банките (обн., ДВ, бр. 302 от 1947 г., изм., бр. 133 от 1948 г., Изв., бр. 51 от 1951 г., Изв., бр. 42 от 1952 г.); Закона за изкупуване на едър земеделски инвентар за трудовите кооперативни земеделски стопанства и машинно-тракторни станции (обн., ДВ, бр. 22 от 1947 г.); Закона за изкупуване на едрия земеделски машинен инвентар (обн., ДВ, бр. 48 от 1948 г., изм., бр. 150 от 1950 г.); Закона за изкупуване на търговски инвентар (обн., ДВ, бр. 294 от 1948 г.); Закона за национализиране на товарни плавателни съдове (обн., ДВ, бр. 265 от 1948 г.); Указа за мините и подземните богатства (обн., ДВ, бр. 135 от 1948 г., изм., бр. 238 от 1949 г., доп., Изв., бр. 14, изм., бр. 104 от 1951 г.), както и конфискуваните по Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзните народи и за злодеянията, свързани с нея (обн., ДВ, бр. 219 от 1944 г., изм., бр. 261 от 1944 г., бр. 9 от 1945 г.) и по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти (обн., Дв, бр. 78 от 1946 г., изм., бр. 191 и бр. 226 от 1946 г., попр., бр. 235 от 1946 г.), по чл. 56 от Наредбата-закон за снабдяване и цените (обн., ДВ, бр. 213 от 1945 г., попр., бр. 228, 253, 260 и 269 от 1945 г., изм., бр. 232 от 1946 г., бр. 199 от 1950 г., Изв., бр. 13 от 1951 г.) по чл. 17 от Закона за събиране на данъците и други държавни вземания (обн., ДВ, бр. 304 от 1948 г., изм., Изв., бр. 8 от 1951 г.) и по Наредбата за събиране на данъци и такси (обн., Изв., бр. 13 от 1952 г., изм., Изв., бр. 74 от 1960 г.), преименувана в Наредба за събиране на държавните вземания (обн., ДВ, бр. 59 от 1963 г., изм., бр. 67 от 1963 г., бр. 96 от 1964 г., бр. 73 от 1979 г., бр. 68 от 1968 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 62 от 1988 г.), както и по указите, с които е отнето имущество на граждани в полза на държавата.
б) Създава се нова ал. 2:
"(2) Възстановява се собствеността и върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1962 г."
в) Досегашната ал. 2 става ал. 3.
2. Член 3 се изменя така:
а) В ал. 1 накрая точката се заличава и се добавя текстът "или други правоприемници. Правото на лицата да получат възстановяване на собствеността се установява с факта, че тя е била отнета от тях или от техните праводатели. Претенциите на трети лица за права върху същите имоти не са пречка за възстановяване собствеността на лицата, от които имотите са отнети. Споровете между претендентите се решават между тях по исков ред".
б) В ал. 2 изречение първо се изменя така: "Възстановява се собствеността на всички юридически лица, на църкви, на манастири, на джамии, на синагоги и на други религиозни общности, на читалища и на училища, чиито имоти са били отнети по начин, посочен в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 и 2."
3. Текстът на чл. 5 става ал. 1 и се създава ал. 2:
"(2) Изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, или по Закона за амнистия и връщане на отнети имущества, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 1 така, както беше прочетен от председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Гласували 181 народни представители: 126 за, 55 против, въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Параграф 2. Преклузивните срокове по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ДВ, бр. 15 от 1992 г.), по чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои имоти по Закона за планово изграждане на населените места, Закона за благоустройството на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността, по чл. 8 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества и по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се възстановяват и започват да текат от деня на влизането на този закон в сила."
Има предложение само на народния представител Димитър Абаджиев, който текст комисията не подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Димитър Абаджиев оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията предлага текста да има следното окончателно съдържание:
"§ 2. Преклузивните срокове по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, по чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху имоти, отчуждени по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройството на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ДВ, бр. 15 от 1992 г.), по чл. 8 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества (обн., ДВ, бр. 1; попр., бр. 21 от 1991 г., изм., бр. 62 от 1997 г.) и по чл. 18 и § 6 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (няма да изчитам всичките държавни вестници, в които той е публикуван), (обн., ДВ, бр. 38 от 1992 г., изм. и доп., бр. 51 от 1994 г., бр. 45 от 1995 г., бр. 57 от 1995 г., бр. 109 от 1995 г., бр. 42 от 1996 г., бр. 45 от 1996 г., бр. 68 от 1996 г., бр. 85 от 1996 г., попр., бр. 86 от 1996 г., изм., бр. 55 от 1997 г., бр. 61 от 1997 г., бр. 89 от 1997 г., бр. 98 от 1997 г.) се възстановяват и започват да текат от деня на влизането на този закон в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен в окончателна редакция от комисията.
Гласували 188 народни представители: 132 за, 53 против, 3 въздържали се.
Параграф 2 е приет.
Има предложения за създаване на нов § 2а.
Първо, предложение на народните представители Георги Божинов и Любомир Божков.
Някой от вносителите ще се изкаже ли? Добре, няма желаещи. Чета го.
"Създава се нов § 2 (евентуално ще бъде § 2а), със следното съдържание:
"Наследниците на лицата, на които се възстановява собствеността върху имотите по чл. 2 от този закон, не се освобождават от заплащане на данък върху наследството"."
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Пояснение от вносителя. Този въпрос е уреден с чл. 5 от Закона за възстановяване собствеността върху отчуждени недвижими имоти, където изрично наследниците са освободени от плащане на данък.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласуваме предложението за нов § 2а, който прочетох. Предложението на народните представители Георги Божинов и Любомир Божков.
Гласували 177 народни представители: 48 за, 118 против, 11 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев за създаване също на нов § 2а. Господин Абаджиев си оттегля предложението.
Предложение на народния представител Велислав Величков:
"В Преходните и заключителни разпоредби да се създаде нов § 2 със следния текст:"
Комисията подкрепя това предложение и го предлага, обаче като § 3. Значи гласуваме § 2 така, както се...
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не, не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не, ние § 2 го гласувахме, § 3.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 3. В чл. 1, ал. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху някои имоти, отчуждени по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 15 от 1992 г.) след думите "по Закона за благоустройство на населените места" се добавят "по Указа за изменение и допълнение на Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община (Голяма София) (обн., ДВ, бр. 114 от 1948 г.); по Указа за изменение и допълнение на Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община (Голяма София), (обн., ДВ, бр. 134 от 1948 г.), по Закона за жилищно строителство и стопанисване на жилищния фонд (обн., ДВ, бр. 64 от 1949 г., изм., бр. 227 от 1949 г. и бр. 52 от 1950 г.)"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Моля, моля, има още.
"... по чл. 5, ал. 3 от Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално жилищно строителство (ДВ, бр. 28 от 1954 г.) и по Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София (ДВ, бр. 89 от 1961 г., изм., ДВ, бр. 29 от 1973 г.)"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 3, както се предлага от комисията в окончателен вид.
Гласували 183 народни представители: 129 за, 44 против, 10 въздържали се.
Параграф 3 е приет.

 
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 3. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция и министърът на финансите да утвърдят и обявяват в "Държавен вестник" в двумесечен срок от влизането на този закон в сила списък на физическите и юридическите лица, на които се дава разрешение да извършват експертизи по този закон."
По този текст няма забележки.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага да стане § 4 със следната окончателна редакция:
"§ 4. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция и министърът на финансите да утвърдят и да обнародват в "Държавен вестник" в двумесечен срок от влизането на този закон в сила списък на физическите и юридическите лица, на които се дава разрешение за извършване на експертизи по този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 4 така, както се предлага от комисията в окончателен вид.
Гласували 174 народни представители: 125 за, 44 против, 5 въздържали се.
Параграф 4 е приет.
Господин Миков иска думата. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Позволих си да гласувам отрицателно по този текст, защото за пръв път вещи лица ще се определят в списък, определен от министри, и защото дори първоначалният текст, който предвиждаше тяхната лична отговорност, постепенно в процеса на обсъждането на законопроекта отпадна.
Всъщност тоя текст още веднъж показа, че днес е лош ден за българското право.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Защото е 7 ноември.
МИХАИЛ МИКОВ: За съжаление, когато е лош ден за правото, това е лош ден и за българската държава. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин Миков, то бива, бива неосведоменост, ама като Вашата никъде не бива. И досега списъкът на вещите лица се утвърждава от министъра на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега § 4, който става § 5.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията предлага § 5 в следния окончателен текст:
"§ 5. Изпълнението на този закон се възлага на съответните министри, ръководители на ведомства, областни управители, както и на изпълнителния директор на Агенцията по приватизация, на министъра на държавната администрация и на министъра на финансите."
По текста няма бележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 5 така, както беше прочетен.
Гласували 171 народни представители: 117 за, 46 против, 8 въздържали се.
Параграф 5 е приет.
Господин Лучников иска думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! В нервната атмосфера снощи е допусната една техническа грешка в чл. 4, ал. 3, т. 2. Текстът трябва да се чете така: "2. за всички имущества по чл. 3 ...". Думите "както и за редуцираното активно салдо по чл. 2, ал. 2" отпадат. И става: "2. за всички имущества по чл. 3 - по стойността, посочена в акта за отчуждаването...". И нататък вече според стария текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи в чл. 4, ал. 3, т. 2, думите "по чл. 1 и чл. 2, както и за редуцираното активно салдо по чл. 2, ал. 2" се заместват с "по чл. 3".
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предлага се да се прегласува чл. 4, ал. 3, т. 2, като думите "по чл. 1 и чл. 2, както и за редуцираното активно салдо по чл. 2, ал. 2" се заменят с думите "по чл. 3".
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: 117 за, 43 против, 6 въздържали се.
Поправката е приета, а с това и целият закон.
От името на парламентарна група има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! През 1992 г. по силата на една политическа воля в България започна процесът на реституция. Беше приет специален закон, който посочи обсега на законите, по силата на които е било национализирано имущество, посочи реда, по който да бъдат обезщетени собствениците и наследниците на имоти, които съществуват реално. В резултат на този процес бяха възстановени много имоти и собственост в огромни размери. В резултат на реализирането на този процес българинът можа да види, че там, където е бил имотът, например на господин Крапчев, наследници са дъщерите на господин Крапчев. Останаха обаче имоти, които не съществуват в реални граници и законът от 1992 г. препрати към следващ закон, който да уреди и тази материя.
Българската социалистическа партия и Демократичната левица не възразяват по принцип този въпрос да бъде уреден справедливо. Не бяха обезщетени десетилетия наред и нашите сънародници-бежанци от Егейска Македония и Тракия, с чиито имоти бяха погасени задълженията на България. Беше необходимо да се уреди и този въпрос. Предложението на господин Гиньо Ганев беше включено в този закон и това е може би единствената позитивна и добра негова страна. Разбира се, не може този позитивен факт да морализира целия закон.
Уважаеми дами и господа, когато се пристъпи към създаването на Закона за обезщетяването на собственици, чиито имоти са национализирани и не съществуват в реални граници, се създаде реална възможност да бъдe заличена дирята между конкретния имот и конкретния наследник. Тази възможност мобилизира въоръжението на реституционния капитал до краен предел, тя мобилизира и политическата воля да бъде изградена една икономическа крепост за сметка на преразпределението на национално богатство, като се използва политически мнозинството в българския парламент. Факт на тази симбиоза между претенциите на реституционния капитал и политиката на мнозинството роди днешния закон.
Какво не приемаме и какво не можем да приемем в този закон? Ние имаме четири принципни възражения, уважаеми дами и господа.
Първото принципно възражение е, че с този закон беше разширен обсегът на реституцията, разширен до граници, които не могат да бъдат приемливи. Бяха включени чрез Преходните и заключителни разпоредби закони, по силата на които са отчуждени и национализирани имоти, заплатени на техните собственици. Бяха възстановени имоти, които са отнети по силата на влезли в сила присъди за извършени престъпления. Стигна се дотам, че днес могат да бъдат възстановени и заплатени за сметка на цялото общество на днешни пазарни цени имоти, които са били платени в момента на национализацията, имоти, за които държавата е платила ипотека и всичко това при освободени такси и при освободени собственици от задължението да платят своите данъци. Това е несправедливо, нечестно и неприемливо за Демократичната левица, уважаеми дами и господа.
Второ, с този закон автоматично се възстановява собствеността, без да се посочи органът и процедурата за доказване на претенциите на собствениците и техните наследници. Законът автоматично възстановява собствеността, без да се изяснят обстоятелствата, при които е национализиран имотът и това какво обезщетение е получил собственикът.
Трето, което ние не можем да приемем, това е процедурата. Затваря се един тесен кръг между ищеца и министъра, а оценител на относителния дял на имота или на неговата абсолютна стойност е група от експерти-оценители, която също е назначена от двама министри, също в състава на правителството, единствено в състава на управляващата политическа сила. Това ние не можем да приемем и смятаме, че е една голяма слабост на закона.
И четвърто, с този закон се създава една безконтролност на процедурата, която може да доведе до невиждана корупция. Значи министърът утвърждава, уважаеми дами и господа, претенцията, другите двама министри са назначили оценителите, но няма единна система, която да каже на колко възлизат реституционните претенции в България. Няма система, която да каже колко милиарда лева или долара са раздадени от различните министри. Няма система, която да проконтролира каква част е отишла по линия на получаването на идеални части от вече съществуващи обекти, на колко възлиза реституционната претенция, отишла за придобиване на активи от вече съществуващи приватизирани дружества. Няма ред, който да установи на колко възлизат записните книги и каква част от тях е отишла за получаване на собственост по реда на приватизацията за закупуването на ценни книжа. Това създава, уважаеми дами и господа, условия не само за тържество на някаква частична справедливост, за която вие пледирате, но създава обективни предпоставки за една невиждана корупция, която обезсмисля всичките ви тези за това, че ще се борим с нея. Когато едно мнозинство и едно правителство действа така, то съобщава на обществото, че е готово да си отиде на цената на забогатяването. Благодаря ви, уважаеми дами и господа. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Господин Светослав Лучников има думата също от името на парламентарна група.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми дами и господа! Със своето становище по този реституционен закон нашата левица показа, че не е нито демократична, нито модерна лява партия. За какво става дума? След 9 септември 1944 г. под покровителственото крило на окупаторската Червена армия вашите предшественици действаха като мародери: убиваха, ограбваха хората и на всичкото отгоре съдеха мъртъвци, за да легализират ограбването на тяхното имущество. Ако вие искахте да бъдете една наистина Демократична левица, вие трябваше да се засрамите от тези издевателства, които вършеха вашите предшественици и да се съгласите да бъдат възмездени ограбените жертви на вашия терор. Това вие не направихте!
Сега отново се опитвате да заблуждавате, като искате да кажете, че ние ще обезщетим хора, чиито имущества са били отнети срещу заплащане. Нищо подобно, господа! В чл. 4 от Закона за възстановяване на собствеността е писано изрично, че не се обезщетяват лицата, на които отнетите имущества са били заплатени. Защо непрекъснато се правите, че не познавате този текст?! Не може така!
Вие говорите, че безлично се връщала собствеността. А нима лично и индивидуално тя беше отнемана в оня акт от 22 декември 1948 г., когато конспиративно се нахълтваше и се превземаха всички индустриални и минни предприятия? Нима това беше по някакъв индивидуален и оправдан конкретно начин? Това не беше така.
Казвате, че сега сме създавали някаква система на корупция. Никаква система на корупция! Всичко е светло и ясно: и начините, по които се оценява имуществото на подлежащите на обезщетяване е разписан пределно ясно и не допуска никакви възможности за корупция. Вие продължавате да бъдете верни на вашата, извинете ме, болшевишка традиция. (Ръкопляскания от мнозинството.)
И затова аз ви съветвам: вместо тук да саботирате възстановяването на справедливостта, да отидете в Москва и следвайки примера на вашия руски другар Зюганов, да поднесете цветя пред паметника на Сталин, най-големият убиец, който историята познава, на чиято съвест тежат животите на милиони съветски хора, на чиято съвест тежат страданията на стотици, на десетки милиони руски граждани, минали през адските кръгове на архипелага Гулаг. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Но Сталин счупи гръбнака на Хитлер!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Ние не сме приемници на Хитлер и затова не можем да отговаряме за неговите деяния, но вие сте законни приемници на българската болшевишка партия и носите морална и политическа отговорност за нейните безобразия! (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Думата за процедура има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание чл. 34, ал. 3 от правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме Народното събрание да има извънредно заседание на 11 ноември, вторник, от 14 часа с дневен ред:
1. Законопроект за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение? Няма против.
Моля, гласувайте.
Гласували 188 народни представители: 133 за, 44 против, 11 въздържали се.
Предложението за извънредно заседание на 11 ноември от 14 часа при предложения дневен ред е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Определям по 30 минути на всяка парламентарна група.
Има становище на водещата комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, както и становище на Комисията по местното самоуправление, регионална политика и благоустройството.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, становище на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по Законопроект N 02-01-44 от 29 октомври 1997 г. за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет.
На заседание, проведено на 5 ноември 1997 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа и обсъди законопроекта за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха госпожа Дора Андреева, заместник-министър на финансите и началник на Главно управление "Данъчна администрация", и групата независими експерти, участвали в подготвянето на законопроекта.
Законопроектът бе представен от госпожа Андреева, която изтъкна, че с него се създава съвременна нормативна уредба на местните данъци и такси, като се отчитат съществуващите реални отношения в страната и осигурява по-голяма финансова и икономическа самостоятелност на местното самоуправление в съответствие с конституционните принципи.
Проектът обхваща годишния данък върху недвижимите имоти, данъка върху наследството, данъка при прехвърляне на имущества по дарение и по възмезден начин, данъка върху превозните средства и местните такси.
Предлага се въвеждане на нова методика за оценка на имуществата, чрез която данъчната основа се обвързва в голяма степен с пазарната стойност на имота. Прави се по-голяма диференциация на данъчните оценки в съответствие с действителните стойности на недвижимите имоти според тяхното местонахождение и други показатели. В сравнение с досегашните им размери данъчните ставки се намаляват значително.
Предвижда се въвеждането на новите данъчни оценки да се съпътства от еднократно всеобщо деклариране на имотите на територията на страната и техните характеристики, имащи значение за оценяването им.
Правната уредба на отделните видове местни данъци се характеризира със следното:
Първо. Данък върху недвижимите имоти. Обект на облагане с този данък са недвижимите имоти на физически и юридически лица. Не се облагат земеделските земи. Данъчната ставка е в размер на 1,5 на 1000. За недвижимите имоти, които са основно жилище на данъкоплатеца, данъкът се намалява с 50 на сто. Когато гражданите притежават недвижими имоти в страната на обща стойност над 100 млн. лв., въвежда се заплащане на допълнителен данък в размер на 2 на 1000 върху превишението на тази стойност.
Второ. Данък върху наследствата. Данъкът се определя върху наследствен дял, като най-ниско се облагат наследниците по права линия и съпрузите. За тях се признава необлагаем минимум до 10 млн. лв., а за разликата над тази сума най-ниската ставка е 0,1 на сто, а най-високата 5 на сто за горницата над 500 млн. лв. За наследниците по съребрена линия не се предвижда необлагаем минимум. Най-ниската данъчна ставка е 0,1 на сто, а най-високата - 6 на сто за наследствен дял над 500 млн. лв. За други наследници също не се предвижда необлагаем минимум. Най-ниската ставка е 3 на сто, а най-високата е 10 на сто за наследствен дял над 500 млн. лв.
Трето. Данък при придобиване на имущество по дарение и по възмезден начин. Данъкът се определя върху пазарната стойност на имуществата, придобивани по дарение, както и недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях, и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Прилагат се три различни данъчни ставки: 0,5 на сто при дарение между роднини по права линия и съпрузи; 0,7 на сто при дарение между братя и сестри и на племенници и 5 на сто за всички останали. При възмездно придобиване на имуществото данъкът е в размер на 2 на сто върху оценката на прехвърляемото имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност.
Четвърто. Данък върху превозните средства. Съществуващата сега такса за правоползване на превозни средства се трансформира в данък, което съответства на нейната правна и икономическа същност. Данъкът е диференциран за различните видове моторни превозни средства въз основа на характерни за тях показатели или се определя като обща сума за превозното средство. За леките автомобили данъчният размер се определя по два показателя - обем на двигателя в кубически сантиметри и мощност в конски сили.
Пето. Местни такси. Предвиждат се десет вида такси. Възприети са два подхода за определяне на техните размери в зависимост от характера и значимостта на същите. Единна е таксата за онези видове услуги, които имат общонационално приложение, като административните и техническите услуги. За другите видове такси се определя долна и горна граница, в рамките на които общинските съвети ще определят конкретните им размери.
По представения законопроект се проведе обширна дискусия. Подчертаха се неговите достойнства и се отбеляза, че той отговаря на сегашните потребности на нашето обществено-икономическо развитие. Представлява стъпка към усъвършенстване на данъчната система и е основа за подобряване на взаимоотношенията между данъкоплатци и данъчна администрация чрез по-добро взаимно доверие и уважение.
Наред с това бяха изразени критични бележки, становища и конкретни предложения за подобряване на отделни текстове на законопроекта, като:
1. Законът да се нарече Закон за данък върху имуществата и местните такси.
2. Да се даде определение на понятието имущество.
3. Да се прецизират размерите на данъка върху превозните средства. Предложените в проекта размери в редица случаи не са достатъчно обосновани и съобразени със сегашните условия у нас. Например за автобуси се предлагат по-ниски данъци отколкото за леки автомобили. За леките автомобили данъкът се определя не върху един показател, а от два показателя - обем на двигателя и брой конски сили, което е по-сложно и несправедливо. За влекачите, контейнеровозите и техните полуремаркета с товароподемност над 19 тона се предвижда освобождаване от данък, когато те в най-голяма степен увреждат пътищата и околната среда. Премахват се даваните досега облекчения за стари автомобили, което е екологически обосновано, но създава допълнителни утежнения за онази категория граждани, които не са в състояние сега да се сдобият с нови.
4. Да се завиши необлагаемият минимум при определяне на данъка върху наследствата за наследниците по права линия и съпрузите. Предвиденият минимум от 10 млн. се оценява за нисък.
5. Да се прецизират критериите при ползване облекченията за основно жилище. В сегашния си вид то създава определена социална несправедливост, тъй като не се отчита площта на жилището.
6. Да се изясни съдържанието на понятието такса.
7. Таксите да се фиксират в закона само с долна граница, с което да се дават по-широки права на общинските съвети да определят техния размер.
8. Таксите в детски заведения да се определят диференцирано съобразно доходите на родителите, вместо в процент от минималната средна работна заплата.
9. При определяне на таксите за детски ясли и градини да се предвиди освобождаване или облекчаване за деца на безработни родители, на родители, загинали при трудови злополуки, за многодетни и други.
10. Курортните такси да бъдат с еднакви размери за всички лица - местни и чуждестранни.
11. За общините, на териториите на които има гранични контролно-пропускателни пунктове, да се въведе екологична такса.
12. Таксата за битови отпадъци да се определя от общините върху еднаква и обоснована облагаема основа. Сегашните размери на таксите са твърде високи.
13. Да се прецени необходимостта от даваните права на министъра на финансите по упражняване на този закон.
14. Да се разширят данъчните облекчения за сгради на политически партии и някои други категории собственици.
Представителите на Министерството на финансите взеха отношение по всички зададени въпроси и дадоха допълнителни разяснения. Дискусията показа, че върху законопроекта е работено задълбочено и професионално. Потвърди се необходимостта от ограничаване на данъчните преференции, тъй като претенциите са неограничени, а критериите несигурни. Всяка преференция неизбежно се използва и от лица, към които не е адресирана. Възниква стремеж за нарушаване или заобикаляне на закона, поради което тя не постига своите цели. Нуждите на хората са големи и разнообразни и към решаването им трябва да се върви не към данъчни преференции, а към всеобщо и еднакво облагане, съобразно техните доходи и имущества. Социално слабите лица и семейства ще получат преки помощи от държавата чрез изграждащата се система за социално подпомагане.
След приключване на дискусията, се проведе гласуване и се получиха следните резултати: 8 за законопроекта, против няма, 4 въздържали се.
Въз основа на това Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене законопроекта за местните данъци и такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Становище на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството - господин Цоньо Ботев.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект N 02-01-44 за местните данъци и такси,
внесен от Министерския съвет

Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството на свое редовно заседание обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за местните данъци и такси. Внесеният проект формира нова съвременна нормативна регламентация на разглежданата материя. В него се отчитат настоящите реални имуществени отношения в обществото и по този начин той ще съдейства за по-голяма събираемост на дължимите местни данъци и такси.
Законопроектът урежда правния режим на данъка върху недвижимите имоти, данъка върху наследствата, данъка върху даренията, данъка върху възмездно придобиване на имущество, данъка върху превозните средства, както и на местните такси. Предлаганите разпоредби установяват нова методика за оценка на имуществата. Чрез нея данъчната основа, регламентирана в чл. 19 и чл. 21, се обвръзва в по-голяма степен с пазарната стойност на сградите, застроените и незастроени дворни места и парцели. Новите разпоредби са разработени на база данни от пазара на недвижимото имущество (Приложение N 1 - Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти). Това дава възможност за по-голяма обоснована диференциация на данъчните оценки, в която се отразяват различията в пазарните стойности на недвижимите имоти.
Налице е и нов подход при определянето на видовете местни такси, както и на техните размери. Регламентират се таксите за битови отпадъци, ползването на пазари, тържища, панаири, тротоари, за ползването на детски ясли, детски градини и т.н. Тази широка номенклатура на уредените такси ще съдейства за по-пълната тяхна събираемост.
Заедно с това се изказаха и редица други съображения по внесения проект.
Комисията смята, че предлаганият закон трябва да създава по-комплексни правни възможности за осъществяване и развитие на местното самоуправление, което е един от основните конституционни принципи, формулиран в чл. 2 на Конституцията на Република България. В това отношение законът следва по-пълно да съответства на Европейската харта за местното самоуправление, която е ратифицирана от нашата страна.
Ето защо е необходимо да се предоставят по-широки правомощия на общинските съвети в тази област. Те трябва да притежават правото да определят размера на всички местни такси, които не са обхванати в чл. 1, ал. 2 на законопроекта. В тази връзка не следва да се определя и горна граница на посочените в глава трета местни такси.
Необходимо е да се прецизира режимът на курортната такса от чл. 94 до чл. 98. Тя не трябва да се внася в общинския бюджет, а да формира отделна извънбюджетна сметка, т.е. да се съхрани понастоящем действащият правен режим. Това ще даде възможност постъпилите от нея средства да се използват за развитие на инфраструктурата и с друго инвестиционно предназначение.
Нужно е да се прецени режимът на определянето и събирането на таксите за битови отпадъци. Следва да се анализира ефективността на разпоредбата на чл. 6, ал. 2, овластяваща министърът на финансите да спира решения на общинския съвет в тази област и да ги оспорва пред съответния окръжен съд. Такова правомощие притежава областният управител, уредено в чл. 72 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Особено внимание трябва да се обърне за усъвършенстването на механизма за реална събираемост на местните данъци и такси.
В комисията се изказаха становища, че в периода между първо и второ четене редица текстове от внесения законопроект е необходимо да получат по-добра редакция с цел разширяване на местното самоуправление и отстраняването на евентуални затруднения при тълкуването и прилагането им.
След станалите обсъждания, Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството реши единодушно с 13 "за" да предложи на Народното събрание внесения от Министерския съвет законопроект за местните данъци и такси да бъде приет на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ботев.
Моля парламентарните групи да представят списък на желаещите народни представители да се изкажат.
Има думата господин Илиян Попов от Парламентарната група на СДС.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Внесеният проект за нов закон за местните данъци и такси поставя началото на съвременна нормативна регламентация и съдейства за по-голяма събираемост на дължимите местни данъци и такси. Предлаганите разпоредби установяват нова методика за оценка на имуществата, с която се цели по-голяма обвързаност с пазарната стойност на недвижимата собственост, като данъчната основа е различна - около 50-60 на сто от пазарната стойност при определяне годишния данък върху недвижимите имоти и 70-80 на сто съответно при данък наследство и данъка при прехвърляне на имущества.
Новите размери на данъците зависят изключително от стойността на облаганите имущества, като са съобразени с имущественото състояние на собствениците им или ползвателите. Въведени са ясни и обективни критерии за прилагане на облекчени или утежнени режими за облагане. Проектът включва и нормативна уредба на местните такси, като определя и размерите им в съответствие с разпоредбите на чл. 60 и чл. 141 от Конституцията на Република България. За по-голямата част от таксите са определени минимални и максимални размери, като за такса смет, осигуряваща една от основните услуги на общините - сметосъбирането, е предоставена пълна самостоятелност на общинския съвет при определянето й.
Бих желал да отбележа някои текстове, които според мен предполагат възможности за различно тълкуване и затруднение при приложението на закона.
Считам, че би могло да се предостави възможност на общинския съвет да събира и други местни такси, определени със закон - чл. 1 от настоящия законопроект, и ясно да се разграничат задълженията на данъчната администрация.
Определените задължения на министъра на финансите за контрол на решенията на общинския съвет по този закон биха затруднили процедурата по формиране както на местните бюджети, така и на Републиканския бюджет.
Считам предоставените права на областния управител, съгласно разпоредбите на Закона за местното самоуправление и местната администрация, за контрол на решенията на общинския съвет за напълно достатъчни.
Данък върху недвижимите имоти. Считам, че трябва да бъде конкретизирана правната възможност кръгът на данъчно задължените лица - собственици или ползватели при учредено вещно право, да бъде разширен, като в чл. 10, ал. 1 се добави текстът "и други недвижими имоти". Това трябва да се вземе предвид и в останалите разпоредби, например чл. 19 от закона.
Въвеждането на единна ставка 1,5 на 1000 за граждани и предприятия затвърждава принципа на неутралност при данъчното облагане.
Данък върху наследството. Запазен и доразвит е основният принцип - най-леко облагане на наследници по права линия и съпрузи чрез по-висок необлагаем минимум и облекчена прогресивно-пропорционална таблица. Освобождава се от данък имущество със социално, културно, научно значение, както и такова, подпомагащо здравеопазването и неправителствения сектор.
Данък при придобиване на имущество по дарение по възмезден начин. Предвижда се тези данъци да се начисляват върху пазарната стойност на прехвърленото имущество, а в случай, че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната. Предлаганите ставки при дарение за роднини са чувствително по-ниски, съответно 0,5 на сто и 0,7 на сто от тази при други лица - 5 на сто. Съответно по-ниската ставка - 2 на сто, при възмездно прехвърляне стимулира декларирането на действително договорените цени. Освобождават се от данък същият кръг имущества, както при данъка върху наследството.
Данък върху превозните средства. Предлага се таксата за правоползване на превозни средства да бъде учредена като данък, което съответства на икономическата й същност. Като перспектива би могла да се обсъди възможността в бъдеще този данък също да бъде обвързан с данъчна оценка или приблизителна пазарна такава на превозните средства, каквато практика съществува извън България.
Местни такси. На общинския съвет са предоставени пълните права да определя таксите за битови отпадъци, които трябва да осигуряват необходимите разходи за осъществяване на съответната дейност в общините. Размерът на таксите се определя най-вече съобразно количеството битови отпадъци, което дава реална възможност да бъдат преодолени затрудненията при събирането и от промишлени предприятия. Границите на района, където се организира сметосъбирането, се определят от кмета на общината. Голяма част от местните такси са определени в съответствие с размера на минималната работна заплата. Дадена е възможност за по-голяма самостоятелност на общинските съвети при определяне на таксите, като са посочени минимален и максимален размер. Спазен е и социалният подход - облекчения и освобождаване от такси на социално слаби групи.
Бих желал да обърна внимание на разпоредбите, регламентиращи таксите за охрана и опазване на земеделските имоти. Смятам, че чл. 123 трябва да бъде прецизиран, като ясно се регламентира кой събира таксата, както е известна в миналото като пъдарщина. Практиката доказва, че това се върши най-ефективно от полската охрана и отделянето й в самостоятелна извънбюджетна сметка на общината.
В заключение, бих желал да заявя, че предложеният законопроект е една категорична крачка към формирането на основите на гражданското общество у нас чрез два основни принципа. Първо, увеличаване правата и самостоятелността на местното самоуправление чрез предоставените му възможности за определяне конкретния размер на посочените местни данъци и такси. И второ, осигуряване възможността имуществените данъци или както са известни - данъците върху собствеността, да започнат да играят своята важна роля, от една страна, като един основен приходоизточник за общините, от друга, и като стимулатор за инвестиционна активност както на отделния индивид, собственик или ползвател, така и на обществото, общини и дружества.
Приканвам всички колеги да подкрепим законопроекта на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Попов.
Има думата за процедура господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Като член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол смятам, че не може в отсъствието на член на правителството да се разглежда този въпрос и предлагам да бъде поканен от Министерство на финансите в по-нататъшното обсъждане да участва поне министърът, ако не и други, тъй като този закон е свързан и с Министерството на териториалното развитие и строителството и би трябвало поне един от министрите да бъде тук. Това е един действително много комплексен закон.
Смятам, господин председател, че по-нататъшното обсъждане в отсъствието на такива представители, не е правилно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има процедурно предложение да присъства в пленарна зала госпожа Дора Андреева, заместник-министър на финансите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Хубаво е и министърът да дойде, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Хубаво е, но не можем да го принудим. Можем само да го поканим.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Той активно бойкотира тези закони, които са основни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е Ваше мнение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не е ли и Ваше мнение, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не.
Моля, гласувайте госпожа Дора Андреева да бъде допусната в пленарна зала.
Гласували 131 народни представители: 126 за, 3 против, 2 въздържали се.
Предложението е прието.
Квесторите да поканят госпожа Дора Андреева в залата.
Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпреки че вчера господин Цонев с характерното самочувствие на управляващ ми даде оценка за моите възможности, аз ни най-малко не се засягам, защото човек трябва да бъде и благонастроен към младите хора, които ще се учат оттук нататък.
Господин Цонев, аз съм съгласен да Ви помогна, за да се редактират приложенията към този законопроект, тъй като в тях има доста сериозна аритметика. Не бих казал, че има математика, но се стига до използването на експоненциални функции, които се изучават вече във висшите училища. Ако съм достатъчно заядлив и използвам Вашия начин на изразяване и Ви пресметна какъв данък трябва да плащат хората в София за апартаментите си, пресметнати по тези формули, които са дадени тук, ще Ви настръхнат косите. Но Вие нямате предвид това. Нямате предвид тези данъци, но сте написали формулите не както трябва. Смесват се проценти и се използват проценти като коефициенти.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Същото беше и при Димитър Костов. Той ги въведе.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, ако един човек не може да си сменя мисленето, няма нужда от този човек.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Това е мислене на министъра на финансите. Винаги съм казвал, че с проценти им е трудно там да работят.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Хубаво е да не се разговаря с оратора, без да се иска думата.
Какви са според мен основните дефекти на приложенията. Написани са много непрофесионално от гледна точка на стандартите, които се използват в тези текстове, в които се използва математика.
Първо, и в средното училище, и на малкия си син аз обяснявам, че коефициентът винаги се пише най-напред, след това се пишат другите величини. Така ли е, господин Димитров? Така е. А тук коефициентите се пишат по средата.
Второ, не може една стойност, която е цена, да бъде получена с умножение, в което има два пъти умножение на процентите, защото ще стане много лошо. Тук, в таблица 3, вие казвате, че е даден коефициент, който варира от 1 до 40. Аз смятам, че вие имате предвид тук проценти, а не коефициент, с който се умножава.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Това е пъти. С 40 пъти се увеличава.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е пъти, 40 пъти се увеличават. Но като се увеличат 40 пъти, вие ще видите какво става, защото тази стойност не е нормирана.

Ще пренебрегна това, което е техническа работа, означенията са много не така... разбира се, човек не може да каже, че едно означение не е хубаво, всеки си избира означението, но могат да се унифицират и да станат много по-прегледни. Всички други коефициенти са все около единицата, изменят се надолу и нагоре, но обикновено за една категория неща той е единица, а от известно място нататък започва да се изменя. Изменението обаче трябва да се дефинира достатъчно добре, за да не се получават двузначности. Има случаи, когато по формулата се пресмята едно, а вие от известно място нататък сте казали: той е еди какъв си.
Смятам, че законът ще спечели много в техническо отношение, ако господин Цонев преодолее своето самочувствие и, ако той самият няма време да разговаря с мен, да изпрати един експерт, да разговарям с него, да му предложа какво трябва да бъде направено с редакцията, за да получат тези формули по-приличен вид.
А на господин Цонев във връзка с вчерашния ни разговор, когато му казах, че в една дефиниция не може да участва самото дефинирано понятие, ще му задам следния въпрос: в едно село има само един бръснар. И бръснарят бръсне само тези, които не се бръснат сами. Нека господин Цонев да ми каже кой бръсне бръснаря. (Шум и весело оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов и за изказването, и за направеното предложение.
Реплика от господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми академик Сендов, във връзка с направените от Вас забележки и в добрия тон, който възприемаме, аз мисля, че вчерашното ми изказване няма с какво толкова да Ви обижда. Ако Вие се изкажете за мен и кажете, че не разбирам от математика, аз ще го потвърдя и от тази трибуна ще Ви кажа, че това е областта, в която почти нищо не знам. (Смях и оживление, реплики в залата.) И за да бъде признанието ми още по-пълно, ще Ви кажа, че единственият изпит, на който съм късан в института, е точно по висша математика.
По искреното Ви желание да помогнете за подобряване на тези модели, не знам дали така се казват, математически модели или нещо такова в закона, не възразявам, лично бих участвал, но ще бъде добре и експерт да дойде, за да видим какво можем да подобрим.
Едва ли ще мога да Ви отговоря на загатката кой бръсне бръснаря, но ще Ви кажа, че за мен е по-важно българският народ да не е обръснат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това, което се изрази и в становището на Комисията по местно самоуправление и регионална политика - че трябва да се даде възможност в глава трета - "Местни такси", правомощията на общинските съвети да бъдат увеличени, е съвсем основателно.
Ако ние искаме едно силно местно самоуправление, ако ние желаем наистина да има възможност това местно самоуправление да покаже според специфичните условия на региона съответните такси - долната и горната граница, да имат възможността те да ги определят, тогава те ще отговорят на своите избиратели по най-добрия начин, а не чрез закони да определяме минималния и максималния таван за някои такси в глава трета.
Естествено до второ четене ние ще направим някои предложения за отпадане на отделни текстове в глава трета, но преди всичко искам да взема отношение по глава втора - "Местни данъци", раздел четвърти - "Данък върху превозните средства".
Уважаеми дами и господа народни представители, в чл. 56, ал. 1, когато става въпрос за данъците за леки автомобили е посочено, че в буква "б" до 1300 куб. см включително, се плащат 4500 лв. Тоест този, който притежава една "Жигули" ще трябва да плаща 4500 лв.
Съгласен съм, но веднага в т. "в" се посочва, че до 1800 кубика трябва да се плащат 10 000 лв. Един "Москвич" е над 1300 кубика, новите "Лади" са над 1300 кубика. Може би тук трябва да намерим една възможност за тези автомобили, които са между 1300 кубика и 1800 кубика, по някакъв начин да не плащат по 10 000 лв.
Съгласен съм за 10 000 лв. за тези, които са по принцип до 1800 кубика, но не съм съгласен този, който притежава едва един "Москвич", и този, който притежава "Жигули", разликата да бъде около 6000 лв. И затова може би след 1300 кубика трябва да се вмъкне също един текст до 1600 кубика.
По ал. 3 - за мотоциклетите, мисля, че вносителят пак не е направил необходимото да разясни. Между другото в двете комисии никой от вносителите не можа да отговори на някои от въпросите, а може би и не желаеха, нямаше ги - тези, които са вносители на тази част на закона. Там е написано, че до 250 кубика за мотоциклетите се плащат 5000 лв. Съгласен съм, колкото за един автомобил, въпреки че този размер е висок за един мотоциклет. Това е един МZ, от малките МZ-и, които по принцип в нашата страна се карат. И след това до 350 кубика се плащат 7000 лв., тоест почти колкото за един автомобил от 1800 кубика, колкото един среден "Фиат".
Не съм съгласен този, който притежава едно ИЖ - мотоциклет, който масово се управлява в страната, или ЧЗ -чешко производство - 350 кубика, да плащат колкото за един автомобил. В повечето случаи тези, които притежават мотоциклети до 350 куб. см ги използват за свои нужди извън градските региони - в селата и в планинските райони.
Разбира се, абсолютно съм съгласен от точка "г" на ал. 3 нататък да се плаща до 22 500 лв. за отделните кубици. Съвсем нормално е този, който притежава мотоциклет със 750 кубика, един много голям, много мощен мотоциклет, в някои страни има специални изисквания даже когато се управлява такъв мотоциклет, и за години, не само, че трябва да бъде на 18 или 20 години, понякога се изисква и стаж за такива мотоциклети, тази сума наистина да бъде много висока.
Господин председател, уважаеми народни представители, искам да обърнете и вие внимание, че от ал. 6 надолу вносителят по някакъв начин иска да подпомогне отделни фирми, които притежават ремаркета, полуремаркета, контейнеровози и т.н.
В ал. 6 се казва, че за товарен автомобил се заплаща данък по 2500 лв. за всеки започнат тон на товароносимост, тоест за един автомобил, който е 10-тонен - това са нормалните, които използваме в страната - 9, 10 или 12-тонни автомобили, "Шкода", "МАЗ", "КАМАЗ", товарни автомобили, нормално е да се заплаща на тон. Тоест при 10-тонните автомобили данъкът е 25 хил. лв.
В ал. 7 за ремарке или полуремарке е посочено, че 1000 лв. трябват за всеки започнат тон. Ремаркетата, които се използват в страната, са предимно от 10-12 тона. Това са нормалните ремаркета, които се използват от всички товарни автомобили. Тоест за един автомобил, който има товароносимост 10 тона, се заплаща данък от 25 хил. лв. И ако държи да има 10-тонно ремарке - 10 хил. лв., това прави 35 хил. лв. Мисля, че щом като вносителят е приел този вариант, е нормално.

Но е посочено също и за полуремаркетата. Вие знаете, уважаеми колеги, че полуремаркетата - това са тировете, т.нар. прицепи, които не могат да се използват без автомобили. При 20 хил. товароносимост на полуремаркето, собственикът трябва да заплаща 20 хил. лева данък за едно полуремарке, за един прицеп. Отделно от тези 20 хил. лева в ал. 8 е посочено, че собственикът трябва да заплаща за влекач - обикновен или седлови - 50 хил. лева. Извинявайте, но за един влекач да се плати 50 хил. лева и за полуремарке да се плати 20 хил. лева, това са 70 хил. лева! По някакъв начин някой иска да подпомогне тези, които не притежават прицепи - по-леките автомобили. Господин Цоньо Ботев се хили много добре, но може би е свързан с една от фирмите, които притежават подобен вид ремаркета или полуремаркета... (Оживление.) Така е, господин Ботев. Един влекач без полуремарке може да служи само за кафез за гълъби или кокошарник. Не бива да има 50 хил. лева данък за този влекач.
По-нататък в ал. 9 вносителят е посочил, че за специализирани строителни машини - бетоновози, бетонопомпи и т.н. се дължи 20 хил. данък на годината. Там той е вкарал и автокранове. Собственикът на един малък бетоновоз трябва да плаща 20 хил. лева данък и собственикът на един кран "Либхер" - 14-тонен - също 20 хил. лева данък! Извинявайте, но това не е справедливо! Един специализиран кран с възможност да борави със 140 хил. тона товари да плаща 20 хил. лева! Не е правилно специализираните строителни машини да бъдат тук. Бетоновозът е автомобил и трябва да бъде вкаран при товарните автомобили, макар и да е специализиран. Ако някой от вносителите не разбира, може би някой ден трябва да отдели специално внимание за това какво представлява един бетоновоз или автокран. Мисля, че в министерството трябва да има такива хора. Ако няма, толкова по-жалко.
Фрапиращ е случаят с чл. 59, ал. 1, т. 5 за освобождаването. Кои са превозните средства, които се освобождават от местни данъци? Влекачи, контейнеровози и техните полуремаркета с товароносимост над 19 тона. Такива фирми в страната са 3 или 4. Възпитанието не ми позволява да посоча имената на фирмите и кой от министрите участва в тези фирми. Предлага се те да бъдат освободени от данък.
Добре, тези хора ще извършват превоз на товари с контейнери и няма да плащат местни данъци, а тези, които едва си изкарват хляба с полуремарке или ремарке, трябва да плащат 70 хил. лева данък годишно. При 200 автомобила като плати 70 хил. - слаб съм в математиката, но нека изчислят тези, които разбират от изчисления. Мисля, че са около 14 млн. или към 20 млн. на годината една фирма контейнеровоз ще икономисва! Това е един апартамент в един среден град! А ние тук се мъчим за едни пари от 3 хил. или 4 хил. лева...
Никой от вносителите не можа да отговори защо контейнеровозите и техните полуремаркета трябва да отпаднат, трябва да бъдат освободени от данък. Може би министърът на транспорта при второто четене трябва да ни обясни или пък логично е направо да посочи фирмите, които са 3 или 4 - имената на фирмите, които трябва да бъдат освободени от местен данък. Така ще бъде най-справедливо - да се знае за кои фирми се отнася. Те са 3 или 4.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Ще направя моите писмени предложения за второто четене. Надявам се дотогава да получим отговора на тези въпроси от вносителите. Естествено, ако не получа отговор, ще направя предложение в т. 5 на чл. 59, ал. 1 направо да посочим трите фирми, които се освобождават от местен данък и да се види кои участват в тези фирми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Осман.
В почивката ще се избира ръководство на Групата за приятелство България - Република Хърватска. В понеделник у нас пристига парламентарна делегация от парламента на Хърватска.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Пристъпваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
В периода от 31 октомври до 7 ноември 1997 г. не са регистрирани нови питания от народни представители.
Има за връчване писмени отговори от министъра на здравеопазването Петър Бояджиев на два актуални въпроса на народния представител Евгени Димитров; писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов, на актуален въпрос от народния представител Румен Такоров; писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков, на актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов. Писмените отговори са на разположение.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
1. Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев на актуален въпрос от народния представител Елена Поптодорова.
2. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов, на актуален въпрос от народния представител Георги Пирински.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков и министърът на външните работи Надежда Михайлова.
От името на парламентарна група по въпросите на парламентарния контрол има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател, колеги! През последните два месеца станахме свидетели на неколкократни нарушения на Конституцията на Република България и Правилника за организацията и дейността на Тридесет и осмото Народно събрание. Не бих ви занимавал, ако ставаше дума за отделни инциденти. За съжаление, свидетели сме на постоянни, тенденциозни и субективни действия на председателя на Тридесет и осмото Народно събрание, насочени към манипулиране, лишаване от актуалност и омаловажаване на парламентарния контрол над изпълнителната власт, чрез отлагане и връщане на депутатски въпроси по формални и процедурни поводи. Ще Ви цитирам някои случаи.
Отправен от народен представител актуален въпрос към министър-председателя Иван Костов на 2 септември е върнат от председателя на Народното събрание с мотив, че съдържа обидни квалификации. Като такава е посочена думата "лъжа", използвана в условно наклонение.
На 24 октомври бе върнато питане на народните представители Янаки Стоилов и Кънчо Марангозов с мотив, че втората част от него изисква становище на министър-председателя по законопроект, внесен от народни представители. Такава хипотеза не е предвидена в правилника на Народното събрание.
На 15 октомври депозираният от Евгени Кирилов въпрос до госпожа Михайлова, изискващ отговор за нейното изявление за несъстоялата се среща с министъра на външните работи на Русия, бе върнат с мотив, че е неясно формулиран. Правилникът не предвижда такава възможност.
Депозираните на 15 октомври 1997 г. актуални въпроси на народните представители Евгени Кирилов, Ангел Таков, Румен Такоров и Кънчо Марангозов са върнати от изпълняващия функциите на председателя на Народното събрание господин Иван Куртев с мотив, че исканата информация ще бъде голяма по обем и силно ще затрудни съответните министри. Посоченият от господин Иван Куртев чл. 75 от правилника, не предвижда каквито и да било ограничения в това отношение.
Актуалният въпрос на народния представител Иван Иванов до заместник министър-председателя Александър Божков от 15 октомври до настоящия момент не е получил отговор.
Напомням Ви, че съгласно чл. 76, ал. 3 от правилника актуалните въпроси могат да бъдат отлагани само със 7 дни.
По време на парламентарния контрол на 31 октомври си позволихте без предупреждение и използване на други дисциплинарни мерки да отстраните от залата народния представител Георги Божинов.
Тази стриктност към опозицията се демонстрира на фона на снизходително и безотговорно отношение към управляващите. На депутати от левицата връщате зададени въпроси заради една дума, а самият Вие си позволявате да раздавате обидни квалификации от парламентарната трибуна. Нашите въпроси се връщат и отлагат, ако сме закъснели с минути, а позволявате на министри да закъсняват със седмици. Нито един от закъснелите министри не сте призовал да обясни, съгласно чл. 79, ал. 3 от правилника, защо не е отговорил в установения срок. Отстранявате необосновано депутати от левицата, а снизходително толерирате невъзпитаното поведение във вчерашното заседание на господин Лучников. Позволявате си да редактирате нашите въпроси, макар че правилникът не Ви дава това право, а въобще не поглеждате отговорите на министрите.
Съгласно чл. 90, ал. 1 от Конституцията министрите са длъжни да отговарят, а не да се правят, че отговарят на писмените въпроси на народните представители. Четирите писмени отговора, които получихте и които сега ще дадете - част от тях сега ще дадете - не съдържат необходимата информация. Принципността е такава само, когато е последователна и се отнася за всички, господин Соколов. Вие сте председател на българското Народно събрание, а не адвокат по бракоразводни дела, за да защитавате само едната страна. (Шум и неодобрителни реплики от блока на мнозинството.)
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Оляхте се.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Опитът да ограничите основни конституционни права на опозицията е не само нарушение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Овчаров, успяхте да развеселите Народното събрание. Благодаря ви.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Разбира се, аз затова съм тук, господин Соколов.
Азбучна истина е, че основният гарант на парламентарната демокрация в парламента е наистина такъв, когато има свободно конституционно работеща опозиция. В такъв демократичен парламент двойните стандарти и грубото администриране са недопустими.
Не можем по друг начин да оценим и последната Ви заповед от 5 ноември 1997 г., с която ограничавате достъпа и връзките на народните представители с гражданите. Фелдфебелщината в парламента свършва зле за тези, които се опитват да я прилагат, господин Соколов. Не забравяйте съдбата на своите не толкова далечни предшественици. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Демократичната левица. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Дължа да отбележа, че като председател на Тридесет и осмото Народно събрание ще спазвам и досега съм спазвал стриктно Правилника за организацията и дейността на неговата работа. Ще връщам всеки актуален въпрос и питане, което не отговаря на изискванията на правилника. И фактът, че след като бъдат върнати такива актуални въпроси и питания, те се поправят, означава, че народните представители, които са ги задали, разбират, че са сбъркали.
Що се касае до ограничаване достъпа на гражданите. На последния Председателски съвет, на който господин Овчаров не присъстваше - и правилно не присъстваше, защото присъстваше председателят на неговата парламентарна група - аз поставих въпроса, с оглед на напрегнатата работа, която ни предстои, по време на пленарни заседания да бъде ограничен достъпът и да бъдат издавани временни пропуски, освен за граждани, които желаят да присъстват горе - на балкона, на заседанията. Без изключение всички присъстващи председатели и представители на парламентарните групи ме подкрепиха. Така че, господин Овчаров, отнесете се към своя председател.
Пристъпваме към парламентарния контрол.
Най-напред ще отговаря господин Иван Костов - министър-председател на Република България, на питането на народните представители Янаки Стоилов и Кънчо Марангозов, относно разходите за здравеопазване през 1998 г., според макрорамката на проектобюджета и становището за предотвратяване на финансов и организационен срив в системата на здравеопазването.
От името на вносителите на това питане, има думата да го развие господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин министър-председател, господа народни представители! Своевременното внасяне на проектобюджета за 1998 г. в парламента ни дава възможност да потърсим връзката между заделяните средства за здравеопазване и неговото критично състояние. На пръв поглед числата на проекта за здравеопазване не предизвикват тревога. Налице е абсолютен прираст от около 218 млрд.лв. и 46 на сто относителен ръст спрямо тази година. В същото време инфлацията, според макроикономическата прогноза за 1998 г., ще изяде приблизително 35 от всеки 100 лв. Тоест, те няма да отидат за реално здравно потребление. От такъв зрителен ъгъл се оказва, че през идващата година реалният прираст на средствата за здравеопазване или ще е незначителен, или напротив, може да се окаже отрицателен.
Това е така, защото вече много от лекарствата основателно или не поскъпват един път и половина. В момента например само антибиотик за 3-дневно лечение струва 5000 лв., а за поддържащи лекарства срещу високо кръвно, за 1 месец са необходими между 10 000 и 20 000 лв.
В следващия отоплителен сезон, т.е., през другата есен, пак се предвижда да се плаща наполовина по-висока цена за парното. Следователно, по-високата цена на основни пера от разходите в здравеопазването ще изразходва още по-бързо отделяните за него средства.
Държавните разходи за здравеопазване по консолидираната фискална програма като процент от брутния вътрешен продукт са крайно малки - 2,96 на сто - почти колкото и през тази година. С изразходването на заем от Световната банка те ще достигнат 3,2 на сто - само за ориентация, в Съединените американски щати, страната с най-частно здравеопазване, бюджетните разходи за него стигнаха 18 на сто, а в България, където здравеопазването все още изцяло разчита на държавния бюджет, този процент е почти два пъти по-нисък. Факт е, че относителното нарастване на средствата за здравеопазване, макар и с малко, през 1998 г. ще трябва да изпревари това на брутния вътрешен продукт, но остава много недостатъчно.
Като имам предвид, че с приблизително толкова средства, в реално изражение, през 1997 г. финансовият срив на здравеопазването се задълбочава, очакванията на хората не само за подобрение, но и за стабилизация, при тези разходи ще останат без покритие.
Добре разбирам, че възможностите на бюджета при валутен борд са силно ограничени. Възможно е обаче, чрез минимално преструктуриране на някои разходи, да се увеличат средствата за здравеопазване. Това може да стане като половината от дължимия акциз върху сделките с цигари и алкохол се заделя за здравния бюджет, като малко се увеличи необлагаемата част от печалбата, когато с нея се подпомага здравеопазването; като се предвидят поне 5 на сто от средствата от приватизация да отиват за здравеопазването. Още по-убеден съм в наложителността на такава мярка, след като вчера и днес управляващото мнозинство, без особени притеснения и задръжки, гласува да бъдат обезщетявани по този начин дори лица, които са били санкционирани с одържавяване на имоти за неплащане на данъци и на други финансови задължения към държавата. Явно здравето на всички хора трябва да е по-скъпо от всички тези интереси. Явно правителството смята това за напълно осъществимо, след като финансовият министър мълчи по този въпрос.
Моето питане, господин министър-председател, е, ще осигури ли правителството и как допълнително средства за здравеопазване, за да се предотврати задълбочаващият се финансов и задаващият се организационен срив на здравната система и ще гарантирате ли достъпна за всеки български гражданин здравна помощ през 1998 и следващите години? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Иван Костов, министър-председател на Република България.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Стоилов, уважаеми господин председател! Във връзка с Вашето запитване относно разходите за здравеопазване през 1998 г. искам да започна с напомняне на предвидените разходи, за които и Вие говорите във въпроса си. Разходите за здравеопазването в проектобюджета за 1998 г. са в размер на 687 млрд. 101 млн. лв. и са съобразени с принципите на бюджетната политика за поддържане на бюджетното равновесие и налагащите се ограничения в условията на валутен борд, както и с макроикономическите показатели на бюджета. Относителният дял на средствата за здравеопазване към брутния вътрешен продукт е 2,96 при 2,90 на сто през 1997 г., а общият дял на разходите като относителен дял от разходите в консолидираната бюджетна фискална програма нараства от 8,23 на сто през 1997 г. на 9,42 на сто през 1998 г.
Вие сам посочихте, че увеличението в сравнение с 1997 г. е с 46 на сто при 35-процентна инфлация, което означава, че реално около десетина процента ще се увеличат в реално изражение заделяните средства от държавния бюджет.
Има още два елемента, които трябва да бъдат коментирани, когато се говори за всички разходи в здравеопазването. През 1998 г. ще бъдат осигурени допълнителни средства от заема от Световната банка за критичен внос в размер на 13 млн. долара, което е около 20 млрд. лв., и от заема за преструктуриране на здравния сектор от Световната банка и Фонда за социално развитие към Съвета на Европа в размер на 19 млн. долара. Ще бъдат набрани от здравни заведения и допълнителни средства - това е трети източник - по реда на извънбюджетните приходи в размер на около 4 млрд. лв., които могат да се третират като преотстъпени приходи от бюджета.
Отчитайки тези допълнителни източници като общодържавни разходи, разходите за здравеопазването нарастват на 745 млрд. 501 млн. лв., което представлява 3,2 на сто от брутния вътрешен продукт.
Необходимо е да се отчете също така и възможността общините да приемат бюджетите си, отчитайки изпълнението на собствените приходи, в които разходите за здравеопазване са по-високи от планираните в проектобюджета за 1998 г., каквато тенденция е отбелязана още през 1997 г., което ще доведе при отчитане на бюджета за 1998 г. до още едно нарастване на общодържавните разходи за отрасъл здравеопазване, тъй като и през тази година собствените приходи на общините ние очакваме да надвишат планираните в средата на миналата година и заложени в бюджета за 1997 г. с 22 на сто.
Положителен момент в бюджетните разходи за здравеопазване през 1998 г. са покритите задължения на здравните заведения и Министерството на здравеопазването за животоспасяващи медикаменти, натрупани през 1996 г. и началото на 1997 г. със заема за критичен внос, които представляваха около 20 на сто от годишния бюджет за 1997 г. С бюджета за здравеопазване през 1998 г. се гарантират средства за животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти и консумативи за болните на хемодиализа, онкоболните, 11 групи социално значими заболявания, средства за трансплантация и други национални приоритети.
Аз искам да коригирам част от Вашия въпрос, в който Вие казвате, че българското здравеопазване се издържа изцяло с държавните разходи за здравеопазване. Това не отговаря на истината.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): В рамките на бюджета.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не отговаря на истината. Един отрасъл на здравеопазването - зъболечението, е изцяло преминал на заплащане според Закона за здравеопазването, приет от миналия парламент.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Не е вярно това.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Моята справка в Министерството на финансите показва, че там се оказват услуги и се извършват разходи в размер на около 0,7-0,8 на сто от брутния вътрешен продукт.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Не е вярно.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не може да не е вярно, господине, защото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте се обажда, ами слушайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Това означава, че се произвеждат здравни услуги. Застанете от позицията на това какви здравни услуги оказва самата здравно-охранителна система, като се питаме вече и кой друг финансира тези разходи, а не само държавният бюджет. Аз точно в този план отговарям, като казвам, че не само държавата заделя средства. Според приетия от миналото Народно събрание Законопроект за здравеопазването е предвидено и поемане на разходи от болните в болниците, както ви е известно, и всяка болница е открила своя извънбюджетна сметка. Вие знаете, че там се набират средства и се осъществяват разходи по този начин. Това, изглежда, е дало основание на някои експерти от Световната банка да твърдят, че сумарно платените услуги от здравеопазването значително надвишават тези проценти, за които ние говорим като относителен дял на отделените от държавата разходи в брутния вътрешен продукт. Просто и населението заплаща една част от тези услуги. Това е смисълът на моя отговор. И пак казвам, че това става съобразно закона.
В този смисъл искам да поставя основния въпрос, който вълнува правителството, когато разглеждаше Законопроекта за здравноосигурителната система. Истина е, че ние не знаем колко са тези разходи. Истина е, че в момента Министерството на здравеопазването не контролира примерно извънбюджетните сметки на отделните болници и не контролира значителния поток от хуманитарни помощи, които се оказват на страната. Те в момента не се описват и не се осчетоводяват, не се сумират в една обща сметка, за да се види какъв е действителният размер на разходите, които примерно се осъществяват за здравеопазването, макар това да не са разходи, това е финансиране на безвъзмездна основа, какъвто е случаят за хуманитарните помощи.
Ние сме убедени, че Народното събрание най-внимателно ще разгледа Законопроекта за здравноосигурителната система и макар да се намираме в трудно положение, ще помогне в държавата всички финансирания на здравноосигурителната система да бъдат координирани, да бъдат съгласувани, да бъдат наблюдавани и да бъдат контролирани много строго, за да може да се покачи значително качеството и обемът на здравните услуги. Само това ще ни гарантира положителния отговор на последния въпрос, който Вие поставяте. Държавата в тези условия се нуждае от изграждане на една действително много строга, много добре премислена и много силно взаимноконтролираща се система в областта на здравеопазването. Тогава от здравеопазването няма да изтичат средства, а всички средства ще отиват за задоволяване нуждите на болните, за здравно осигуряване и за здравно лечение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя. За два уточняващи въпроса има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин министър-председател, Вие отговорихте в значителна степен на първата част от въпроса. Не искам да разширявам дискусията по него, защото аз неслучайно посочих, че темпът на нарастване на цените на някои основни пера в системата на здравеопазването значително ще надхвърли средната инфлация за страната. И затова наглед значителното увеличаване на относителните разходи може да не ги превърне в споменатото от Вас 10-процентно реално увеличение.


Освен това средствата, които са предоставени на болниците за покриване на техните дългове, се отнасят за тези, които са на централно подчинение, а значителни трудности изпитват тези, които са с районни функции и общинските болници. И там даже няма средства да се заплащат на лекарите някои допълнителни вредности за труд, който произтича от закона.
Освен това зъболечението в значителна степен вече се осъществява и по частен път. В това само по себе си няма нещо ненормално. Но не е вярно твърдението, че има законово основание на хората да се отказва тази част от медицинското обслужване, когато те се нуждаят и нямат възможност да предпочетат по-доброто качество на тези услуги. Няма такова законово основание.
Ето защо аз искам за това нещо вие да обърнете внимание и на Министерството на здравеопазването. И да не абдикира правителството от тази важна част на здравната помощ.
И моите уточняващи въпроси са именно за това: ще направи ли правителството необходимото всеки болен, както изисква Конституцията, да ползва безплатно медицинско обслужване? Не само да говорим за бъдещото здравно осигуряване, което в някои отношения, мисля че при по-задълбочен анализ ще видим, че даже ще задълбочи в първите години проблемите, а няма да ги реши.
Затова моят въпрос е за 1998 г. ще може ли всеки болен да осъществи това свое конституционно право? И заедно с това ще се откажете ли от противоконституционното си и необосновано предложение, въпреки предвижданите вноски за здравеопазване, пациентите допълнително да заплащат за всеки преглед при лекар и за всеки ден престой в болница? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Стоилов! Вие заставате на тази трибуна в позата на човек, който като че ли не е бил в управляващата до края на 1996 г. политическа сила. Отговорът на Вашия въпрос може да бъде само относителен. Вие заставате в позицията на човек, претендиращ изведнъж да се възстановят всички гаранции на хората, които бяха отнети в последните години в областта на здравеопазването.
ГЛАС ОТ МАЛЦИНСТВОТО: Той само пита.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ние трябва да изхождаме от системата такава, каквато тя е. Аз съм съгласен с Вас и ще направя необходимото да обърна внимание в Министерството на здравеопазването минималните услуги, които изискват, не минималните, а крайно необходимите услуги, които предпочита населението да му се извършват от медицинските учреждения специално в зъболечението, да бъдат оказвани. Ангажирам се с този въпрос. И считам, че тук Вие имате основание и следва да бъде така, въпреки че това, което показват наблюденията, е значително преминаване към частно зъболечение. Това е факт. И вие го знаете всички. И това не е станало за няколко месеца, това стана в продължение на последните години.
Вашият въпрос е риторичен: ще има ли всеки болен право да ползва безплатно здравеопазване? Вие сам знаете какви са възможностите на държавата, какво беше безплатното здравеопазване в последните години, за да поискате отведнъж от една страна, която в момента изгражда здравноосигурителна система, която в момента се опитва да създаде една здравноосигурителна мрежа, с която да защити най-крайно нуждаещи се хора поне с минимални безплатни услуги. И разбирайки това, според мен, Вие сам разбирате, колко максималистично поставен е този въпрос и как може да бъде отговорено на него.
Ето защо аз просто Ви призовавам да се обърнете с очи към реалностите в страната. Да декларирам... Разбира се, че правителството има желание да възстанови безплатната медицинска помощ, дори и в размера, в който това си го позволяват развитите страни. Но ние всички се намираме в рамките на едни строги бюджетни ограничения и можем, разбира се, още дълги години да мечтаем за относителния дял на разходите, които осъществяват високоразвитите държави. Например, Канада - над 10 на сто от брутния вътрешен продукт. България е съсипана, намираща се в катастрофално положение, в началото на годината, е много далеч от тези стандарти. Аз Ви призовавам да мислите с реалните понятия. В рамките, обаче, на реалността, там където се съдържат резерви, за да бъдат възстановени тези здравни услуги, които в момента има средства да бъдат оказвани, които се заплащат от страна на държавата и общините, в това направление ние всички можем много да направим, ако бързо и с една силна подкрепа гласуваме Закона за здравноосигурителната система.
Що се отнася до общините. Общините нямат основание да отказват заплащането на тези належащи здравни услуги, за които Вие говорите, преди всичко поради това, че техните собствени приходи са значително над тези, които се очакваше. Ако общините не заделят допълнително средства, то не е защото ги няма, за здравни услуги, а просто защото дават приоритет на други проекти. Това е истината. И тя може много лесно да бъде видяна от вас, като се занимавате с проектобюджета на страната за 1998 г. и поискате сведения от Министерството на финансите какъв е процентът на преизпълнение на собствените приходи.
Затова Народното събрание трябва да се обърне и към местните власти и по определен начин да задължи местните власти да спазват точно тези приоритети. Защото не навсякъде местните власти се съобразяват точно с тези насъщни приоритети на хората. Дават ход на проекти, които са стояли, примерно, и са чакали в продължение на 10 или на 15, или на 8 години, които са свързани със сериозни инвестиции и където, за съжаление, е възможно и да се оказват най-различни видове частни услуги и дори да има корупция на самите администрации, вместо да покриват тези разходи.
Ние сме в преходно време, в трудно време и в това време е добре точно да си представим какви резерви има държавата ни в сегашната ситуация. Абсолютно популистко е и нереалистично е да се говори на хората, че е възможно нашата държава в това положение, в което се намира, да възстанови дори онази стара, заварена и разпокъсана вече, с огромни дупки здравноосигурителна и здравноопазваща мрежа, която имаше. Всички тук, които работят и които са ползвали здравни услуги, го знаят. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Стоилов да изрази дали е доволен от отговора.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател! Отчасти съм удовлетворен от отговора, особено в частта, в която Вие заявихте, че наистина на българските граждани трябва да бъде гарантирано правото безплатно да ползват медицински услуги. Смятам, че това е значителен прогрес в политиката на Съюза на демократичните сили и че всички вече правят разлика между това, че здравеопазването има цена, много висока цена, но човешкият живот и здраве са безценни и пациентът, и болният трябва да могат именно по този начин да получават тези услуги.
На много места общините нямат възможност да правят това, което казвате. И тук, наистина, нека да използваме препоръката и към правителството, и към общинските власти, приоритетно да обръщат внимание именно на тази област.
Накрая аз смятам, че хората, които слушат тази дискусия, поне отчасти са обнадеждени. И няма нищо лошо да се поставят високи цели в такава област. Аз зная състоянието, в което се намираме. Зная причините и мисля, че вече по-добре всички трябва да ги разбират, защо през тези 7 години рязко се влоши здравното състояние на българската нация и системата на здравеопазването. Защото, убеден съм, ако има 2-3 области, към които, въпреки кризата или точно поради нея трябва да се прояви специално внимание, безспорно едната от тях е здравеопазването. След като човекът е гражданин на държавата, трябва да се полагат грижи за неговия живот и здраве.
И главният проблем не е откъде и по какъв начин се набират средствата за здравеопазване, а колко са те, как се разпределят и каква е системата на здравно обслужване на населението.

Съвременни икономисти и политолози, и то с различни идейни предпочитания, споделят мнението, че е време да се ограничи действието на пазара в неговата собствена сфера, да се поставят граници на империализма на пазара. Това се отнася особено за здравеопазването. Затова са необходими спешно финансови действия.
И накрая, господин министър-председател, аз Ви предоставям нашия законопроект, който не достигна до Вас чрез председателя на парламента. Мисля, че той до голяма степен отговаря именно на спешната необходимост да се направи възможното, реалното за спасяване на българското здравеопазване не просто под лозунга за здравно осигуряване, а още от следващата и близките години. Защото съм неудовлетворен от това, че Вие не отговорихте на въпроса, че ще се откажете от допълнителните вноски за посещение при лекар за деца при сегашния демографски срив на нацията и при всеки престой болнично лечение. Това ние няма да приемем и надявам се, че българското общество ще поиска тези права да бъдат възстановени. Благодаря ви. (Реплики в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Актуален въпрос от народния представител Методи Андреев към заместник-министър председателя и министър на образованието и науката господин Веселин Методиев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин министър-председател, господин председателстващ, господа министри, колеги! Много предишни правителства правеха непохватни опити да решат жилищните проблеми на младите научно-преподавателски кадри от вузовете. Нещо повече, най-слабите от тези правителства, особено това на Жан Виденов, използваха тези проблеми, за да извличат политически дивиденти за обреченото си управление. Опитите да се вбие клин между преподаватели и студенти, да се създаде напрежение в техните взаимоотношения винаги досега излизаха неуспешни. Тези млади хора доказаха на България и света, че са маята на оформилото се по времето на събитията от началото на тази година гражданско общество.
За съжаление, досега голяма част от преподавателите и техните семейства, които нямат жилище в София, живеят ден за ден, година за година, без правно уреден статут в общежитията на Студентски град. Липсата на каквато и да било подкрепа от държавата и вузовете и фактът, че пребиваването им там е без правно основание депресира тези млади хора и влияе зле на тяхната научна и преподавателска кариера. Да не говорим за техния авторитет пред студентите им.
В Студентски град, както показва досегашната практика, винаги се намира място за всички, които имат пари, независимо от това дали пребиваването им там е правно регламентирано. Именно тези лица са големият проблем на студентските общежития, а не преподавателите. Преподавателят почти винаги е беден интелигентен човек, а за съжаление в нашата държава такива хора са пренебрегвани и неоправдано ощетявани. Затова ако не нещо друго, то поне е редно държавата, в случая Министерството на науката и образованието, да реши и правно да уреди въпроса с пребиваването на младите преподаватели и техните семейства, които са без жилище в общежитията на Студентски град за регламентиран и достатъчен период от време.
В крайна сметка става въпрос за една неголяма бройка преподаватели. Например за София те са 633. В другите университетски центрове на страната проблемите с жилищното устройване на младите преподаватели и техните семейства не са така големи, както в София. Това, разбира се, не означава, че там не съществуват такива проблеми. Затова трябва да се намери универсален подход, който да ги реши не на парче, а по принцип.
И ето моят актуален въпрос. Уважаеми господин министър, като се прочете Наредбата за ползване на студентските столове и общежития, обнародвана в "Държавен вестник", бр. 70 от тази година, става ясно, че за преподавателите от ВУЗ и техните семейства без жилище в София отново не е предвиден регламентиран процент от общежитията в Студентски град за задоволяване на техните жилищни нужди. Смятате ли това за правилно и ако не е така, може ли да се ангажирате с конкретен срок, в който този проблем да бъде решен веднъж завинаги?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Андреев.
Господин вицепремиер, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми госпожи и господа! Господин Андреев, въпросът за удовлетворяване на жилищните потребности на преподаватели и научни работници от висшите училища стои на вниманието на Министерството на образованието и науката, като в последните години са направени немалко усилия за неговото решаване. Тъй като Вашият конкретен въпрос е свързан с град София, още в самото начало дължа да кажа, че са определени два блока за тази цел - това са блок N 58 в Студентски град "Христо Ботев" и блок N 159 в ж.к. "Дружба-1". Разбира се, това може да се оцени и като недостатъчно. Ето защо в момента се обсъждат следните възможности.
Първата - част от Студентски общежития, предоставени на висши училища за стопанисване и управление, да се трансформират след решение на академичните съвети и съгласуване с Министерството на образованието и науката в "Общежитие за преподаватели и научни работници". В тази връзка ще направим специална среща със съвета на директорите, за да може това принципно мнение да бъде взето и от тяхна страна като един форум на ръководителите на висшите училища.
Втората възможност е свързана с общежития, които се намират все още в капитала на ЕАД "Студентски столове и общежития" и може да има два начина за решение при тях. Първият е да бъдат извадени от капитала и прехвърлени за стопанисване и управление на съответното висше училище определен брой общежития, с които да се задоволяват точно такива нужди и това да бъде изрично записано в акта за прехвърляне на собствеността.
Вторият вариант е чрез изменение на Устава на "Студентски столове и общежития" - ЕАД, по отношение на предмета на дейност, като се допълни, че "Студентски общежития и столове" експлоатира и стопанисва и общежития за преподаватели и научни работници, тъй като в сегашните нормативни документи това не е записано. Така части от студентските общежития с решение на съвета на директорите ще могат да се обособяват като общежитие за преподаватели и научни работници, които да се използват при друг режим.
Друга възможност за решаване на жилищните проблеми на преподавателите и научните работници от висшите училища дава държавният и общинският жилищен фонд за използването им по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. Ето защо ректорите на висшите училища трябва да се обърнат към компетентните държавни и общински органи, с които да намерят решение на конкретните случаи. Разбира се, една добра възможност е и ново строителство на общежития, но при сегашната ситуация на финансите на страната това е в по-далечна перспектива.
При разработването на Наредбата за ползване на "Студентски общежития и столове" не беше възможно да се регламентира настаняването на други лица, тъй като "съгласно чл. 9, ал. 3, т. 8, чл. 70, ал. 1, т. 6 и чл. 73, т. 8 от Закона за висшето образование като ползватели на студентските общежития се определят само студентите, докторантите и специализантите". Това е цитат от закона.
В момента в Министерството на образованието и науката група експерти обсъждат възможни бъдещи промени в Закона за висшето образование, където да се направи и съответният регламент.
Специално искам да обърна внимание на идеята, която беше лансирана и като възможност в Закона за висшето образование да се направи изменение и да се поставят проценти. Ставаше дума за 4 % от легловата база. Справките показаха, че такъв процент ще въведе в дисхармония различните общежития в различните университетски градове в България, тъй като проблемът е особено остър тук, в София, и почти не съществуващ в дадени университетски градове в страната.
Така че най-добрият вариант може би остава със заповед и аз поемам отговорността и ангажимента да регламентираме конкретните случаи, за да може да задоволим необходимостите главно в град София.
На всяка цена трябва да се направи регламент и за служителите на ЕАД "Студентски общежития и столове", за да не се изпада пък в друга крайност и да не се зачита интерес на хора, които работят.
В проекта, в който участвам и аз като наблюдаващ работата на експертите си, сме записали възможността до 2%, което е отново валидно за цялата страна, а не само за София, да бъдат предоставени леглови бази и за служителите на ЕАД "Студентски общежития и столове". В някои градове на страната над 8 % са предоставени за преподаватели и научни работници. Така че явно там поставянето на бариера на някои места ще ограничи самите студенти, а на други места пък ще ограничи самите преподаватели и научни работници, които вече са настанени. Колкото и в момента лично за мен това да не е най-доброто решение, явно е, че със заповед на министъра ще трябва да се реши конкретният случай, а в бъдещата работа, това, с което ви запознах като възможни нормативни варианти, да изградят вече тези блокове, които да бъдат наречени "блокове за преподаватели и научни работници". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Методиев.
Господин Андреев, имате възможност за реплика.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Аз много благодаря на господин Методиев, че така добре обясни за гъвкавия подход, който министерството е намерило, за да реши този проблем, който е проблем от много години насам. Също искам да благодаря и за факта, че лично господин Методиев с неговите експерти се ангажира с промяна в Закона за висшето образование. И вярвам, че този проблем много скоро ще бъде решен веднъж завинаги и тези хора ще получат своя правен статут в университетските градчета. Благодаря ви, доволен съм от отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Андреев.
Питане от народния представител Георги Агафонов относно задаващата се криза в снабдяването с природен газ към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Бакърджиев.
ГЕОРГИ АГАФОНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги! Пуническата война, обявена на частниците и "Газпром" е в разгара си. Не са много ясни само юридическите основания и логиката изпълнителната власт да диктува на търговските дружества кого да приемат за акционер и кого не. Аз мисля, че в Българската конституция е записано, че собствеността, независимо каква е тя - частна или държавна, е равнопоставена. Още повече когато искате програма за срочно раздържавяване, тоест приватизиране, а всъщност не приватизирате.
Благовидният предлог за намаляване на цената е за пред широката публика, защото изискуемите транзитни такси за транспорт на руски газ през нашата територия са също така, както и цената на самия природен газ в региона, предмет на взаимен компромис и международно приети гаранции.
Кой е прав в спора и кой виновен, как желанието да се наложи на всяка цена напълно отживелият времето си 100-процентов държавен монопол съответства на стремежа ни да спазваме европейските стандарти са все още въпроси, по които правителството дава само собственото си мнение.
Има обаче редица съвсем земни въпроси, свързани както с ежедневието ни, така и с дългосрочната ни ориентация, на които все пак трябва да бъде даден ясен отговор преди зимата да ни изненада по традиция. Правителството очевидно се застрахова при евентуален провал на преговорите с "Газпром", като се забърза да замени природния газ с мазут. Неотчитайки, че това е мнение на хора, които не знаят за какво става дума, тези експерименти ще са за сметка на хората, вашите избиратели, разбира се, и моите, които аз не искам да излъжа.
На първо място, не навсякъде е възможна замяната на природния газ с мазут. Дори където е превишен като резервно гориво в котлите, той създава редица технологични, технически, социални и екологични проблеми, разрешаването на които в авариен порядък просто не е възможно.
В тази връзка въпросите са:
Известно е, че преди години повече от топлофикациите и заводските тецове бяха на мазут и преходът към природен газ бе наложен главно по екологични причини, за да се намали емисията на серни окиси в атмосферата и около големите градове. Известно е също така, че сме подписали достатъчно международни конвенции, като например тази от Рио де Жанейро за ограничаване на вредните емисии в атмосферата. Та как се връзва замяната на природния газ с мазут, който в най-добрия случай съдържа десет пъти повече сяра и други вредни примеси с екологичните норми и ангажименти? Кой ще заплаща глобите за превишаване на емисии - дотирани топлофикационни дружества или ще се наложи промяна на редица нормативни документи, за да се узаконят превишенията на изхвърлянето на вредни вещества? И накрая, не е ли това връщане с десет и повече години назад на техническия прогрес? Дори в случаите, когато енергийните котли са запазени в изправност в мазутните стопанства и те са напълно функционални, след повече или по-малко години на бездействие изгарянето на мазут технологически е по-сложно и трудоемко. Смяната на гориво в навечерието на отоплителния сезон няма ли да постави под съмнение топлоснабдяването на населението в редица случаи?
Накрая, може би най-важното: ако замяната на природния газ с мазут в енергетиката е все пак възможно, макар и с проблеми, какво ще стане с консуматорите на газ като суровина и особено частните такива, ако в резултат на забърканата от правителството каша се наруши нормалното газоснабдяване?
Тенденцията за държавно монополизиране на пазара на природен газ под влиянието на изпълнителната власт е факт, дори ако конкретен консуматор на природен газ си намери доставчик на руски газ, а има достатъчно фирми, разполагащи с квоти руски газ за сметка на бартер или други сделки, "Булгаргаз" отказва да преговаря за преноса му по националната мрежа. Как това се връзва с подписаната от нас енергийна харта от 1994 г. и общоевропейските тенденции за ликвидирането на монопола в енергетиката и либерализирането на пазара? По-общо казано как, провеждайки очевидна антипазарна политика в тази деликатна област - доставката на природен газ, е възможно според правителството да се гарантират дълговременни интереси на толкова желаните чуждестранни инвеститори, свързани с потреблението на природен газ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агафонов.
Господин вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Агафонов, Вашето питане е от месец септември. Много време мина оттогава, много пъти се дискутираше темата за природния газ: доставките, проблемите, договорирането, транзитните условия и варианти. Аз мисля, че втори месец тази тема се търкаля достатъчно сериозно и дълго, за да правим в парламента неделно училище и да разказваме всичко това, което цял народ вече знае.
И тъй като няма да отекчавам нито уважаемите народни представители с това, което те вече знаят, нито бих загубил времето, което телевизионните зрители също предполагам си пестят, ще кажа само две неща. Така, както е формулиран текстът на Вашето питане, което Вие прочетохте дословно, има само две неясни за мен неща. Първото е, че пише: питане от Георги Агафонов Агафонов, независим народен представител. Аз мисля, че тук трябва да пише зависим народен представител. И второто е, че ако някой ден, господин Агафонов, опрем до помощта на всеки един българин, това няма да стане с надприказване и четене на въпроси и отговори. Ние работим много сериозно. Днес отново в 15,00 ч. търговският представител на Русия ще бъде в Министерския съвет. Заедно с експертите от министерствата и ведомствата на българското правителство ние всяка седмица отхвърляме проблеми и подготвяме междуправителствената комисия на 26-27-28 ноември. Затова аз предлагам действително: нека да си гледаме работата и да не си губим времето. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин вицепремиера.
Господин Агафонов, в рамките на 2 минути може да зададете два уточняващи въпроса.
ГЕОРГИ АГАФОНОВ (независим): Аз мисля, че няма какви въпроси да задавам, тъй като господин Бакърджиев дойде, за да ми каже, че той ми провежда на мен и на колегите ми неделно училище, или че не иска да провежда такова. Той не е дал отговор на моето питане, първо, и, второ, мисля, че аз не съм зависим представител и съм го доказал. Наистина в момента съм независим по стечение на обстоятелствата, които него не го касаят. Мисля, че има прекалено много други зависими хора и господин Бакърджиев е наясно с това. Така че аз мисля, че всичко е безпредметно. Ясно е, че отговори няма да се получат.
Работата, която се извършва, господин Бакърджиев, за този период от време, който мина, мисля, че трябваше да бъде отдавна свършена. И ние ясно виждаме какво е становището на "Газпром" относно позицията на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агафонов.
Господин вицепремиер, имате думата.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Аз всъщност не чух уточняващи въпроси, господин Агафонов, от Вас. Разбрах, че Вие сте наясно с позицията на "Газпром", разбрах, че не сте наясно с българската позиция. Искам да Ви уверя, че между Русия и България като два славянски народа ще има резултат в разговорите. Когато говоря за славянски народи и говоря за славяни, нямам предвид банка "Славяни". Нямам предвид хилядите, които Вие обрахте, господин Агафонов. (Смях и ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Господин Агафонов, имате думата, за да изразите отношението си към отговора.
ГЕОРГИ АГАФОНОВ (независим): Възмутен съм от арогантното поведение на господин Бакърджиев. Аз не съм обрал никого, а господин Бакърджиев е правил с мен срещички под банка "Славяни", за да моли да помагам на тяхната фондация. Господин Бакърджиев, не бива да имате къса памет. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агафонов.
Преминаваме към актуалните въпроси и питания към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов.
Първият актуален въпрос е от народния представител Кънчо Марангозов относно неправомерно уволнение на господин Стойчо Ескидаров, председател на Поземлената комисия в град Бургас.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Господин министър, с Ваша заповед от 29 септември 1997 г. е уволнен председателят на Поземлената комисия в Бургас господин Стойчо Ескидаров. Основните Ви мотиви са липса на качества за ефективно изпълнение на служебните задължения и че не са изготвени карти на всички землища по чл. 18г от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, не са анкетирани собствениците при изготвяне на плановете за земеразделяне или не е документирано там, където е правено. За град Бургас не е ползван комасационен план, който е намерен и годен за ползване, и други нарушения и слабости.
Разполагам с документи, които недвусмислено показват, че мотивите, с които се обосновава уволнението, са неоснователни. Напротив, те доказват, че господин Ескидаров има изискващото се за длъжността образование, подходяща квалификация и стаж по специалността и че процесът на земеразделяне практически е приключен. У мен се формира мнението и впечатлението, че Вие сте подведен и сте освободили един добър специалист.
Питам Ви, господин министър, какво е Вашето отношение след проучването, което, надявам се, сте извършили в отговор на моя въпрос, и бихте ли в интерес на работата и на собствениците на селскостопански земи възстановили на работа неправомерно уволнения специалист? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Марангозов.
Има думата министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Марангозов, изненадан съм от начина, по който задавате актуалния си въпрос - неправомерното уволнение на господин Стойчо Ескидаров. На всички е известно, че такава квалификация има право да дава само независимата съдебна власт. Явно Вас ви носи инерцията от недалечното минало, когато партията, на която вие сте правоприемник, се произнасяше като последна инстанция по всички кадрови въпроси на всички свои нива.
Сега по същество. Прекратяването на трудовия договор на господин Ескидаров е направено по предложение на областната управа и е съгласувано с Областното управление по земеделие и аграрна реформа. За кадровата промяна има писмено становище на нашия регионален експерт, че господин Ескидаров е единственият квалифициран инженер от председателите на поземлените комисии в Бургаския регион. От нашите проучвания обаче се разбра, че по времето на бившия председател на поземлената комисия за около 3 години е възстановена два пъти по-малко собственост на земеделски земи, отколкото при неговия предшественик. Този факт сам по себе си е показателен, че работата на единственият квалифициран инженер е недостатъчно ефективна.
Вашите твърдения, че той има изискващото се за длъжността образование, подходяща квалификация и стаж по специалността и че процесът на земеразделяне практически е приключен може да запазите за вашия личен архив. Фактите обаче показват друго. И у мен, както и у Вас се формира впечатлението, че някой от нас двамата е подведен, но смятам, че подведеният не съм аз, а сте Вие. Новоназначените председател и секретар на Поземлената комисия в град Бургас също са инженери с доказан проектантски и административен опит. С тях е проведено събеседване на 26 август 1997 г., от което се вижда, че те са показали необходимите професионални качества, което е документирано и докладвано на кадровата комисия преди вземане на решението. И това е послужило именно те да вземат това решение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Кънчо Марангозов да изрази отношението си към отговора в рамките на не повече от 2 минути.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, явно Вие сте изучили добре щампите от миналото. Извинявайте, ако наистина неправилно съм употребил един юридически термин, аз не съм юрист и съм готвил въпроса си сам. Но Вашият цял отговор беше щампи. И аз ще се опитам да докажа защо.
Първо, това е единственият инженер-земеустроител, председател на поземлена комисия в региона.
Второ, изготвени са и одобрени планове за земеразделяне на всички землища, като остава да се одобри планът за земеразделяне на землището на град Бургас. Ако същият беше останал на длъжност и това щеше да бъде свършено. Имам протоколи във връзка с проведените анкети за земеразделяне. Комасационен план на землището на град Бургас няма, има кадастрален план от 1946 г. Същият е ползван при анкетирането на собствениците.
Освен това земеразделянето в град Бургас под негово ръководство е извършено без редукционен коефициент. Това също трябва да се има предвид.
На второ място, правена е проверка от госпожа Вълкана Тодорова, представител на президентството, не е от моята партия, и господин инж. Ангел Янакиев, заместник-началник на Главно управление "Поземлена собственост", които са дали положителна оценка за дейността на господин Ескедаров.
Господин министър, Вие сте уволнили по същия начин и председателя на Поземлената комисия в Търговище и след това един от Вашите заместник-началници на управление е писал: писмено становище от експерта в региона не е получено, но мнението на някои специалисти е, че госпожа Савова е уволнена неоснователно.
Аз се надявам, че такъв отговор ще имам и аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към актуалния въпрос на народния представител Георги Божинов към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
Имате думата, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Моят актуален въпрос е относно обстоятелствата и мотивите, довели до приемането на нови условия за погасяване на зърнения заем от Република Полша.
Уважаеми господин министър, известно е, че България предложи и вече е приета нова схема за погасяване на зърнения заем от Република Полша. Моят актуален въпрос към Вас цели да се изяснят обстоятелствата, които наложиха това решение, както и мотивите за него.
При отговора на въпроса моля да засегнете следните по-важни моменти:
1. Какви са новите условия за погасяване на заема след подписания от посланик Димитров анекс към договора и последното решение на Министерския съвет?
2. При Вашето посещение във Варшава беше ли дискутиран въпросът за присъединяване или отнасяне на зърнения заем от Полша към дълга на Република България и въобще този въпрос решаван ли е или не.
3. Кога са влезли в България по дати съответните количества полско зърно?
И, последно, какво е движението на средствата по специалната сметка, открита с Постановление на Министерския съвет N 116 от 21 март 1997 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на министър Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, с протоколно решение от 13 октомври 1997 г. Министерският съвет даде съгласие за възстановяване на житния заем от Република Полша чрез пряко заплащане на стойността му по вътрешни цени на закупуване на зърното от страната-вносител. На основание на решението на правителството е подписан анекс към Договора за заем между Агенцията за аграрен пазар във Варшава и "Зърнени храни" ЕАД, град София. Съгласно този анекс общата дължима сума към полската страна възлиза на 15 млн. 984 щатски долара за 99 900 тона пшеница или в левова равностойност на около 28 млрд. лв. Плащането следва да се извърши на две равни вноски, съответно до 31 октомври 1997 г. и до 30 ноември 1997 г.
Последното решение на Министерския съвет, от заседанието му на 3 ноември 1997 г., е първият транш по заплащането на пшеницата в размер на 7 млн. 992 хил. щатски долара да се заплати с част от средствата, предвидени в чл. 1, ал. 2 , т. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България, в размер на 10 млрд. лв. Останалата част от плащането да се осигури от специалната сметка на "Зърнени храни" ЕАД, създадена на основание Постановление N 116 от 1997 г. на Министерския съвет.
По т. 2 от питането Ви уведомявам, че по време на моето посещение във Варшава беше естествено да се дискутира въпросът за зърнения ни заем към Полша и Ви уверявам, че моята реакция в тази дискусия беше напълно адекватна със задълженията и отговорността ми да защитавам икономическите интереси на България.
По точка 3 от питането. Вносът на пшеницата от Република Полша започна на 17 март 1997 г. и приключва на 27 май 1997 г. През този период в страната са влезли 99 хил. 900 т зърно, от които 55 хил. т с ж.п. вагони, а останалите 45 хил. т - с два кораба. По месеци влезлите количества пшеница се разпределят както следва: през месец март - 17 хил. т; през м. април - 75 хил. 500 т; през м. май - 7 хил. 500 тона.
По т. 4 от питането - какво е движението на средствата по специалната сметка, открита с Постановление на Министерския съвет N 116 от 21 март 1997 г.? Имам готовност да отговоря, но няма да направя това днес, до изясняването на основанието и регламента за искане на такива сведения, представляващи държавна конфиденциална информация. Ако председателството прецени, че това трябва да стане и тези цифри трябва да бъдат оповестени тук, в пленарна зала, аз нямам нищо против да ги оповестя. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Щом смятате, че е държавна тайна - няма.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин министър. И за да Ви помогна ще прочета стенограма от тази трибуна на министъра на финансите и смятам, че това не е държавна тайна. Той казва: "Допреди няколко дни - а това е казано на 31 - в специалната сметка на ОББ наличността възлиза на около 4 млрд. лв. В съвсем скоро време по тази сметка се очаква да постъпят почти още 12 млрд. лв. средства от данък добавена стойност, които ще възстанови при извършените за месец септември данъчни проверки и така извършените в момента за месец октомври проверки. Също така някои постъпления, неполучени до този момент, в резултат на реализация на част от това зърно. Всичко това сумарно - и тук е парадоксът, разбира се, но аз цитирам дословно - очаква да достигне средства около 12 млрд."
Парадоксалното е, че 4 млрд., плюс 12 млрд., плюс още нещо е малко повече от 12 млрд. Но тази информация аз я имам.
Защо Ви задавам тези два въпроса заедно, паралелно и един след друг? За да стане ясно, че щом е влязла пшеницата така, както Вие казахте - март, април и май, то възниква въпросът - ако е продадена и реализирана така, както е предвидено в постановлението, защо ги няма средствата до ден-днешен? Логиката подсказа два възможни отговора - или не е било реализирано зърното, тоест, и без него е вързан балансът, или, ако е реализирано зърното, кой е въртял тези средства, за да има към днешна дата само 4 млрд. лв.?
Тук исках от Вашия отговор да изясня ситуацията. Но аз не можах и все още нямам отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Ще бъда съвсем кратък. Зърното е реализирано и точно това са средствата, получени от реализацията на зърното. Тези средства колегата Муравей Радев ги обяви тук, от трибуната, миналия петък. Аз имах предвид за цялостното движение на средствата по сметката. Искам само да Ви кажа, че в момента приключва финансовата ревизия на "Зърнени храни" и, ако Вие искате, може да Ви се даде информация и да разберете точно как стоят нещата. Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Това искам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Осман Октай да зададе своя актуален въпрос към министър Върбанов.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Господин председател, уважаеми господин министър! Актуалният ми въпрос към Вас е относно премиране на производителите на ориенталски тютюн реколта 1997 г.
Тютюнопроизводството има съществено социално-икономическо значение за значителна част от нашето население, особено в планинските и полупланинските райони, в които липсват възможности за алтернативно земеделско производство. Тютюнът е основна земеделска култура и макар че заема едва 2 на сто от обработваемите земи, осигурява 35 на сто от валутните постъпления на България и 45 на сто от износа на земеделието. Благодарение на взетите законодателни мерки от Народното събрание и особено на утвърдените изкупни цени на тютюна за реколта 1997 г. от Министерския съвет с министър-председател Стефан Софиянски, с Постановление N 71 от 27 февруари 1997 г., очакваното производство през настоящата година е над 80 хил. тона. Тоест, достигаме равнището от 1989 г.
Уважаеми господин министър, по Ваше предложение през месец юли Министерският съвет прие решение за 20 на сто намаление на изкупните цени на едролистните тютюни "Вержиния" и "Бърлей", без да има сериозни аргументи за това.
Пак по Ваше предложение Управителният съвет на Фонд "Тютюн" прие решение за предоставяне на 20 на сто премия за едролистните тютюни "Вержиния" и "Бърлей". Това бе опит да се коригира допуснатата грешка при намаление на цените на едролистните тютюни и частична компенсация. Предстои кампанията по масовото изкупуване на ориенталските тютюни. Засега само един от основните въпроси, касаещ производителите, получи отговор - няма да има намаление на изкупните цени на ориенталските тютюни, приети от служебния кабинет, по предложение на Вашия предшественик, бившият министър Румен Христов. Тютюнопроизводителите в страната живо се интересуват и очакват с нетърпение отговор на следните въпроси.
Първо, на 29 септември 1997 г. Министерският съвет взе решение да не бъдат намалени изкупните цени. Тоест, да бъдат запазени цените, определени от служебното правителство. Коригирахте ли изкупните цени на едролистните тютюни?
Второ, съгласно чл. 17 от Закона за тютюна следваше да индексирате изкупните цени на тютюна, съобразно ръста на инфлацията. Ще има ли такава индексация?
Трето, основният въпрос на тютюнопроизводителите и моят към Вас е - има ли достатъчно финансов ресурс във Фонд "Тютюн" за премиране на производителите на ориенталски тютюни реколта 1997 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Октай! Основна цел на всяко едно управление е да осигури спазването на установените законови норми. Приети с Постановление N 71 от 27 февруари 1997 г. на Министерския съвет, влязло в сила на 7 март 1997 г., минимални изкупни цени на тютюна по типове, произходи и класи за реколта 1997 г. създадоха необходимите икономически стимули и предпоставки за увеличаване на производството на тази стратегическа за страната ни селскостопанска култура и осигуряване допълнителни доходи и трудова заетост на много български граждани и техните семейства.
Минималните изкупни цени на тютюна за реколта 1997 г. бяха разработени от експертна група, въз основа на Заповед N 1262 от 26 ноември 1996 г. с представителите на Министерството на труда и социалните грижи, Министерството на финансите, представители на Съюза на тютюнопроизводителите, "Булгартабак холдинг", представители на Националния съюз на частните фирми и кооперации в България, Института по икономика за селско стопанство, съгласно Постановление N 142 от 21 юни 1996 г. на Министерския съвет.
При изготвяне на проекта за приемане на минималните изкупни цени за тютюн на реколта 1997 г., предложените от работната група минимални цени бяха завишени с коефициент 4,5, отразяващ изменението на курса на долара, ползван при разчетите за материални разходи към 31 декември 1996 г. при валутен курс 1 щатски долар - 580 лв. и прогнозен курс за долара - 2595 лв. поради голямата динамика на макроикономическите показатели към датата на внасяне на проекта в Министерския съвет.

Икономическите условия, при които са определени минималните изкупни цени и условията до и след въвеждането на валутния борд, когато реално трябва да се извърши тяхната индексация, съгласно чл. 17, ал. 2 за едролистните тютюни "Вирджиния" и "Бърлей" към 15 юли, а за орианталските тютюни към 15 октомври, се различава значително, отчитайки инфлационните процеси в страната. Това наложи приетите с Постановление N 71 на Министерския съвет от 1997 г. минимални изкупни цени за едролистните тютюни "Вирджиния" и "Бърлей" да бъдат коригирани с около 20 на сто с Постановление N 305 на Министерския съвет от 29 юли 1997 г. Предвид голямото значение на едролистните тютюни "Вирджиния" и "Бърлей", като суровина за тютюневата ни промишленост, Управителният съвет на фонд "Тютюн" предложи на Министерския съвет да бъдат премирани двата типа тютюн с цел стимулиране на тяхното производство.
С Решение N 926 от 15 октомври 1997 г. на Министерския съвет бе определен размерът на премията. Основните елементи, въз основа на които се определят минималните изкупни цени и върху която база се индексират, са материалните и трудовите разходи, които образуват пълните производствени разходи, завишени с един минимален процент рентабилност. Разходите за труд при ориенталските тютюни заемат 80 на сто от пълните производствени разходи.
При разработването на разчетите за минималните изкупни цени на тютюна за реколта 1997 г. през месец януари е възприета прогнозна минимална работна заплата в размер на 8250 лв. при действаща 5500 лв. през месец януари 1997 г. Общият индекс на нарастване на минималната работна заплата, който е заложен в действащите минимални изкупни цени на ориенталските тютюни е 675 и е приблизително еднакъв с официално обявения индекс на инфлация към 30 септември - 661.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за тютюна и тютюневите изделия минималните изкупни цени трябва да бъдат съобразени с равнището на цените на международните пазари, където той се реализира.
Имайки предвид гореизложеното, считам, че приетите с Постановление N 71 на Министерския съвет от 27 февруари 1997 г. минимални изкупни цени за ориенталските тютюни по произходи и класи за реколта 1997 г. отразяват напълно пазарните и инфлационните процеси в страната към настоящия момент. С цел увеличаване на средства за пряко премиране на тютюнопроизводителите Министерският съвет със свое Решение N 927 от 15 октомври 1997 г., с което решение приходно-разходната сметка на фонд "Тютюн" в раздел II "Разходи", т. 7 сумата 5 млрд. 800 млн.лв. се коригира на 8 млрд. 800 млн.лв. От определените в разходната част средства за премиране са изплатени 1 млрд. 800 млн.лв. на производителите за реколта 1996 г., а останалите средства са предвидени за премиране на едролистните тютюни тип "Вирджиния" и "Бърлей" - реколта 1997 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Осман Октай да изрази отношението си към отговора на министъра.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Гсподин министър! Аз отчасти, в голяма степен съм удовлетворен от Вашия отговор. Но при търсене на възможност за стимулиране на тези категории тютюни, които имат изключителна значимост, като "Вирджиния" и "Бърлей", които действително се произвеждат в минимално количество в страната, разбирам да бъдат стимулирани, но това може да се заложи в предкампания, примерно за следващата година. След като вече има приоритет за ориенталските тютюни, много малък дял дават "Бърлей" и "Вирджиния". Това създава изключително напрежение сред тютюнопроизводителите за това, че едните получават премиране и стимулиране, без да са знаели предварително политиката на правителството и са заложили на такава реколта и в един момент те не получават, особено ориенталският тютюн не получава никакво премиране.
Аз разбирам Вашата логика, разбирам стимулирането на отделен вид сорт, които са изключително важно и могат да бъдат реализирани, но то се прави в период, когато се залагат програмите за следващата година, а не когато вече са реализирани тези тютюни, които днес почват да бъдат изкупувани сега в кампанията.
В този смисъл ми беше въпросът и аз мисля, че ако Вие това, което казахте за средствата във фонд "Тютюн", ако имате добрата воля да търсите възможност и за стимулиране, и премиране на тези, които са произвели вече ориенталски тютюн, а те са в голямата си част територии, където друг вид сортове не могат да бъдат произведени, аз мисля, че ще бъдете в тяхна услуга. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата за актуален въпрос на народната представителка Елена Поптодорова към министър Върбанов.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Тъй като днес е време на актуалните въпроси, аз ще си позволя най-напред няколко думи по един общ актуален въпрос. Искам да изразя задоволство от решението на Конституционния съд относно избраните тук ръководители на Българското национално радио и Българската национална телевизия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нарушавате правилника, госпожо Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: От името на парламентарна група, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нямате право сега. Трите Ви минути текат. Моля по въпроса.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: По каква процедура да го кажа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Може извън дневния ред в 10 минути, като представител на парламентарна група може да говорите, но сега сме на точка парламентарен контрол.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Добре, благодаря Ви, господин председателю, ще се възползвам от предложението Ви.
Но, така или иначе, ще започна с един общ коментар по темата. Той е свързан с предходния актуален въпрос към господин министъра.
Искам да кажа, че и в Добруджа имаше същото вълнение, господин министър, относно изкупуването на тютюна и по-точно премирането на тютюна. Аз също съм доволна от отговора, който дадохте, но бих предложила да се влезе във връзка с регионалните клонове на Съюза на тютюнопроизводителите и може би ще е възможно да се постигне едно по-добро планиране на видовете тютюн, които ще се сеят в различните части на страната, така че наистина да няма изключени, да няма различни категории при това премиране.
Моят актуален въпрос е свързан с една друга жизненоважна тема за производителите в Добруджа и това е изкупуване на вече прибраното жито. Обръщам се към господин министъра по молба на тези производители. Прибирайки се от избирателния си район във вторник подготвих питането към господин Върбанов. Така че за разлика от въпросите, които се задават често за полското жито или за сеитбата, аз ще поставя въпроса за тези количества неизкупено зърно.
По данните, които аз поне имам от отделните общини в района - Добрички район, общото количество неизкупено зърно е около 190 000 тона. 183 000 плюс Каварна, Крушаре е около 190 000 тона. За съжаление агроборсата в Добрич в момента не изкупува пшеница, а соя, поради конюнктурата. Други пък купувачи, които биха били склонни да изкупят определени количества пшеница, слагат изискване за 8 на сто кълняемост, а средният процент влага в момента в тези количества зърно е около 25 на сто. Цената на зърното е паднала до около 110 000 на тон, да не говорим за царевицата, където пак по данни на производителите вече цената отива към 50 лв. на килограм.
Известен е затвореният кръг с издължаването към фонд "Земеделие". Много производители не са могли да се издължат към фонда, точно защото не са в състояние да продадат количествата си, а оттам не могат и да ползват средства по фонда. Само в община Тервел има 23 физически и юридически лица, които не са се издължили към фонда. Давам за пример една малка община.
Сам можете да си представите, господин министър, съотношението в издължили се и неиздължили се производители на нейна територия. Това създава сериозни финансови затруднения на самите стопани. Аз знам, че има много случаи на изчакване да се повиши цената над 230-те хиляди, които уместно бяха определени от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, като защитна цена на пшеницата. За съжаление метрологични и всякакви други условия действително измамиха тези надежди. Но така или иначе житото е там, то е натрупано...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Поптодорова, трите минути изтекоха, а Вие не сте задали въпроса си. Моля Ви в 30 секунди да го направите.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Въпросът ми е: как Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа може да подпомогне изкупуването на тези количества зърно, за да могат да се осигурят съответните средства за есенните работи на производителите в Добруджа? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Поптодорова! Тъй като от тази трибуна вече за трети път се налага да отговарям на въпроси за изкупуването на пшеницата във Варненска област, се извинявам, ако повторя цифри. Но това са те, това са реалните факти.
В 8-те общини на Добричкия регион от реколта 1997 г. е произведено общо 557 хил. тона пшеница. От нея изкупвателните организации са изкупили 501 хил. тона пшеница.
Тук искам да отбележа и следния факт. Докато пшеницата се произвежда точно в определен регион - в случая в Добричкия, то реализирането се осъществява в цялата страна.
В проверка, направена от експерти от Националната инспекция за контрол на зърното и зърнените фуражи към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, се установи, че към 1 ноември 1997 г. в Добричкия регион има непродадена пшеница общо в 59 зърнопроизводителни кооперации. Общото й количество е 55 хил. 960 тона, като от нея само 24 хил. 370 тона отговарят на Българския държавен стандарт, включително с приетото отстъпление от стандарта от 5% покълнали зърна или неизкупената пшеница, намираща се все още в производителите, представлява едва 10 на сто от цялото произведено количество в Добричкия район. А непродадената пшеница, годна за производство на хляб, е 4,4 на сто от произведената пшеница в региона. Останалото количество от непродаденото зърно - около 31 хил. тона, е с качества, с които пшеницата може да се използва само за фураж и тя ще бъде насочена за изкупуване от фуражните заводи. Изкупуването й върви по-бавно поради ограничените финансови възможности в момента на фуражните заводи.
Що се отнася до цените, по които се изкупува пшеницата, в министерството няма сведения, че в страната зърното се изкупува на цена 110 хил. лева. Става въпрос за хлебното зърно. Вие, предполагам, че просто сте заблудена с тези цифри, тъй като средната изкупна цена в страната се движи между 200 хил. и 230 хил. лева. Не е тайна, че в момента предлагането превишава търсенето, което се отразява съответно и на цената. Но въпреки всичко, данните показват, че няма изкупена пшеница на цена под 190 хил. лева, което е зърното от трета група. Цената на царевицата се определя чрез договаряне между продавача и купувача. В началото на изкупвателната компания цената на тон царевица, ронена, със стандартна влага се изкупуваше на 210 хил. лева за тон. Впоследствие поради високата влажност на предлаганата царевица тя започна да се изкупува на 150-180 хил. лева за тон. Цената, която Вие цитирате в питането си - около 50 хил. лева за тон, е възможна само за царевица на кочани и то с много висока влажност. Все пак не ми е известно за такава цена.
Уважаема госпожо Поптодорова, разбирам, че силни частни интереси за износ на зърно дават мотивите за този небивал интерес към зърнопроизводителния район, в който Вие сте народен представител. Това подкрепя и всички искания да бъдат премахнати експортните такси, за да може да се даде възможност зърното да бъде изнесено. Аз още веднъж дебело подчертавам, че експортните такси няма да бъдат премахнати, защото ние не искаме да повтаряме грешките на правителството на Жан Виденов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народната представителка Елена Поптодорова да изрази отношението си към отговора.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): И аз Ви благодаря, господин министър! Мисля, че няма страшно в това да повтаряме някои неща тук, публично, защото очевидно, когато се поставят въпроси, най-добрият начин да им се отговаря, е тази трибуна. Много бих се радвала да съм заблудена, даже веднага приемам, че аз съм заблудена в тези данни. Но по-важното е, че ние публично ги сравняваме. Пак ще кажа, това не е разговор между двама души, които по стечение на политическите обстоятелства попадат в една тема на работа, а това е разговор, който е предназначен за хората, които пряко са заети в това производство.
Така че, аз се радвам, че можахме да направим това публично сравнение на данните. Доволна съм от това, което казахте по отношение на експортната такса и позицията да се прекратят всякакви вторични, ще ги нарека, или сенчести интереси. Оттук нататък остава действително фактите да са такива, да е изкупена по-голямата част от житото, да се поддържа цената, която Вие съобщихте. Защото в крайна сметка това е гаранцията и за реколта 1998. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Последно питане - от народния представител Илия Баташки към министър Върбанов.
Имате думата, господин Баташки. Имате 5 минути. Не сте длъжен да ги използвате изцяло.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колежки и колеги! Моят въпрос касае управленческата стратегия на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа по ръководството и цялостната дейност на горските търговски фирми и пряко към фирма "Белмекен" - ЕОД, Пазарджик.
Господин министър, със Заповед N 1313 от 13 май 1997 г. е уволнен управителят инженер Томи Карагьозов на фирма "Белмекен" - ЕОД, и на негово място е назначен господин Тодор Налбантов, със специалност "Аграрна икономика", бивш главен счетоводител на фирма "М&М 90", месокомбинат - Пазарджик.
С неоснователната и неочаквана смяна на ръководството сред колектива настъпи масова психоза, която се дължеше отчасти на некомпетентните разпореждания по всички направления на дейността на фирмата от новия ръководител и предизвика реакцията на водещи професионалисти в предприятието. Всяка минимална некомпетентност, проявена от който и да е служител в предприятието, е издигана в култ на едва ли не саботажна акция, целяща да урони престижа на новия управител. Прочистващата, лустрационна акция на господин Налбантов довежда освен това и до нови управленчески решения, който не си позволява да подписва лично нито един от финансовите документи, платежните нареждания, като ролята на такъв е отредена на специалист по търговските въпроси. Устните заповеди на господин Налбантов - на кой и по какъв начин да се продава дървеният материал, служителите са длъжни да изпълняват безпрекословно, като от м. юни 1997 г. се появяват хронични длъжници към фирмата. Фирма "Белмекен" изпълнява добре ролята си на безлихвен кредитор на частни търговци, а в същото време е длъжник на някои от горските стопанства.
Насочвам вниманието Ви към дейността на въпросния ръководител, като Ви моля да отговорите дали неговата дейност е продиктувана от някаква нова стратегическа доктрина за управление и ръководство на горските фирми, продаващи дървения материал в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Баташки.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Баташки!
Със Заповед N К/1314 от 13 май 1997 г. на председателя на закрития Комитет по горите е назначен за управител на "Белмекен" - ЕОД, град Пазарджик, господин Тодор Делчев Налбантов, бивш финансов ревизор, специалист "Промишлен мениджмънт" в Германия и "Маркетинг и реклама" - специализация в Съединените щати.
По време на разговорите, водени от специалисти в Националното управление по горите към Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа със служители и водещи специалисти на дружеството, членове на КНСБ и КТ "Подкрепа", същите са заявили, че сред работещите в дружеството няма масова психоза след смяната на управителя и твърдението, че се издават некомпетентни разпореждания по всички направления на дейността на фирмата, не отговаря на истината. Проверяващите специалисти от Националното управление по горите не са констатирали и случаи на уволнения и наказания за уронване на доброто име на предприятието и на управителя. Относно прочистванията и лустрационните акции на господин Налбантов, Ви отговарям, че такива просто не се провеждат. Съкратени са само трима служители. Съкращенията са съгласувани и с двата синдиката. Пет души са освободени след промяна на щатното разписание и промяна на изискванията за съответната длъжност, което е в рамките на закона. Извършените промени са съгласувани отново с двата синдиката.

Не отговаря на истината, че управителят не подписва всички финансови документи. Управителят - Тодор Налбантов, е издал Заповед N 123 от 23 юни 1997 г., с която нарежда в негово отсъствие банковите документи да се подписват за управител от специалиста по търговия инж. Георги Делиев.
Не е доказано и твърдението, че управителят се е разпореждал да се продава дървен материал преференциално на определени фирми, а също така, че от месец юни 1997 г. има хронични длъжници към фирмата. Действително "Белмекен" ЕООД има длъжници, но те са от периода на управлението на господин Томи Карагьозов, като например задължението на "Юндола'91" ЕООД - град Велинград, което е в размер на 27 млн. 224 хил.лв., "Победа" АД - град Септември - в размер на 5 млн. 144 хил.лв., "Бял бор" АД - град Брацигово - в размер на 11 млн. 597 хил.лв. и редица други еднолични търговци, срещу които се водят засега безуспешно дела, тъй като повечето от тях са с неизвестен адрес.
Господин Баташки, горските търговски фирми са създадени, за да подпомогнат дейността на горските стопанства в реализацията на добитата от тях дървесина, от една страна, и от друга страна - да ги снабдяват с моторни резачки, резервни части, работно облекло и всички необходими за нормалното им функциониране пособия.
Понастоящем същите изпълняват успешно възложените им от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа задачи. Злонамереното и тенденциозно изложение от група бивши служители на фирмата, изпратено до няколко инстанции и публикувано в пазарджишкия вестник "Знаме", смятам, че не може да бъде критерий за неговата оценка, за дейността на горските търговски фирми от страна на министерството, което аз управлявам, и Ви заявявам, че такива тенденции няма. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Баташки, имате право на два допълнителни въпроса.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Господин министър, аз приемам, че човекът, който сте назначили, е високообразован, с доказани професионални качества и Вие споменахте, че няма освободени хора, по-точно, няма съкратени. Да, прав сте, няма съкратени, само трима са съкратените и другите седем са уволнени по непригодност, като се използва един хубав член в Кодекса на труда - чл. 328.
Започнало се е с чистката на заемащата длъжността "технически и административен сътрудник", инженер с две икономически специалности и 17 години професионален опит, преминало се е през единствения специалист в окръга - картограф, който е уволнен и на негово място е назначен човек, който нищо не разбира от тази работа, след което са освободили по непригодност трима началник-складове, които са с дългогодишен опит над 17 години и са назначени хора, които нямат никакъв търговски опит. Нека да завършим плеядата с една велика реформа - назначен е нов управител на барче, което не може да покрие и собствените си нужди, и заплатата на този, който е работил в него, за да се подобри дейността му. И този управител взема сега заплата.
Търговската дейност на фирмата, само с две думи ще Ви кажа, ЕТ "Атмос" - Драгиново, е задлъжняла на това предприятие с 20 до 30 млн.лв. месечно и продължава да е длъжник; ЕТ "Мазълов" - Драгиново - с 10 до 20 млн.лв. месечно; ЕТ "Лукс-2" и много други, сега няма да ги спомена тук, но ще ги дам на прокуратурата в Пазарджик да ги провери.
Вие споменахте само държавни фирми, които са длъжни на държавна фирма. Аз Ви споменавам частни фирми.
Да, аз ще имам след това още веднъж думата.
Искате ли да ми отговорите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
Господин министър, да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Да, разбира се, че ще Ви отговоря. Смятам, че в тази зала трябва да се занимаваме с много по-сериозни неща, защото да започнем да обсъждаме кой барман е назначен и как той си върши работата и дали неговото барче си покрива разходите, това за мен е просто несериозно.
А всички тези, които са недоволни от уволнението, те имат право да си потърсят правата по съдебен ред, никой не им ги оспорва. И аз мога да ги посъветвам за това нещо.
По отношение на това дали задлъжнялостта на определени фирми към дружеството ще бъде дадена на прокурора, ами, ето, Вие казахте сам, дайте на прокурора, щом имате такива данни, и нека прокуратурата се занимава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, благодаря Ви, господин министър.
Имате право да изразите отношението си към отговора.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Отговорът е добър като схема на отговор, но искам да кажа за социалната дейност на въпросния ръководител, която се изразява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За социалната дейност... Не, сега просто си изразявате отношението - доволен ли сте, не сте ли.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Да, отношението ми е такова, господин председателстващ. Точно такова е отношението ми.
Този ръководител е успял да обзаведе едно бунгало със за 3,5 млн.лв. ненужни, според мен, а и според много хора малотрайни стоки като тостери, тави и всякакви други чинии, каквото можете да помислите. По-нататък е изхарчил за реклама на това предприятие, което и без това продава дефицитна стока, за 1,5 млн.лв. по фактури и аз искам да кажа на господин министъра, че се храня добре, това ми личи, но не бих си позволил да купя 23 кг бекон, филе, луканка, пушени меса и всякакви други кашкавали и сирена, за да изляза в командировка на другия ден и да ми струва това 300 000 лв. и аз лично като директор да го подпиша. (Шум и изразено неодобрение в блока на мнозинството.)
Нека тези 7 млн.лв., които са изхарчени само за 3 месеца, господин министър, от общата печалба на предприятието, която е 21 млн.лв. за миналата година, не му бъдат обица на господина, но нека министерството, имам сведения, че е направило добре проверката и не сте открили нищо, но аз искам да Ви кажа, че това, което Вие цитирате като изпратено до различни инстанции, е изпратено до високопоставени лица в СДС. И най-вероятно те са предизвикали добрата проверка, която Вие извършихте. Но не е тайна, че тази личност парадира със силната си позиция в регионалното СДС и лично с приятелството на координатора на СДС за Южна България господин Кръстанов, с чийто брат строи кооперация.
Това не са лицата, които чакахме известно време, за да ръководят България, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Баташки, но всичкото, което казахте, е толкова далеч от парламентарен контрол, и толкова в разрез с декларацията, която направи господин Овчаров днес.
Благодаря Ви и на Вас, господин министър. Парламентарният контрол приключи.
Има думата за процедура господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние продължаваме с първо четене на закона за местните данъци и такси. Процедурното ми предложение е да удължим работното време до приключване и гласуване на първо четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Противно становище има ли? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Благой Димитров за удължаване на работното време до приемането на законопроекта за местните данъци и такси, разбира се, в рамките на не повече от 2 часа.
Гласували 103 народни представители: 97 за, против няма, 6 въздържали се.
Предложението е прието.

Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Дайте да видим кворума! Вие сте от най-яростните противници...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Започнало е заседанието със 147 души.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Не, дайте да го видим сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, заповядайте на трибуната, поискайте проверка на кворума, веднага ще направя поименно, обещавам Ви.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Сега ще дойдат всички.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Ето, сега идват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А, отказвате се, добре.
Има думата господин Александър Джеров.

АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Вземам думата не по специалните въпроси, които са уредени в законопроекта. Има само няколко правни моменти, на които си позволявам да спра вниманието.
В чл. 11, ал. 2 е отразен текст, свързан с ограниченото вещно право на строеж. Трябва обаче да имаме предвид, че ограниченото вещно право на строеж, съгласно доктрината и предпоследното изменение на Закона за собствеността, е в четири вида и е недопустимо да третираме само трите вида. Има още едно право, което е наречено право на подстрояване. Естествено и то трябва да се има предвид в ал. 2 на чл. 11. При това положение бих предложил още тук съвсем точна редакционна бележка. Предлагам ал. 2 да има следното звучене:
"Чл. 11. (2) При учредено или признато вещно право на строеж на пристрояване, надстрояване или подстрояване, данъчно задълженото лице е носителят на ограниченото вещно право". По този начин няма да имаме спорове дали при подстрояването не се променя положението на собственика.
На второ място, съвсем бегла бележка по чл. 12, ал. 1: когато върху облагаемия недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съобразно идеалните си части. Да го кажем точно и да разберем за какво става дума.
По чл. 24, където се третира освобождаването от данък. Не можем да говорим в единия случай, че се освобождава общината, държавата, а в следващия момент - сградите, собственост на чужди държави. Във всичките точки, може би без една, ще трябва да се отрази, че имотите по чл. 10, ал. 1, собственост на еди кои си правни субекти, се освобождават от данък. Но не общината, а обектите, които тя притежава - те са три по чл. 10, ал. 1.
В чл. 26, ал. 1 гражданите подават в данъчната служба декларация, в която посочват данъчната оценка на притежаваните от тях недвижими имоти. Тогава когато съм гражданин и подавам една декларация, мога ли в този момент да зная каква е данъчната оценка на имота? Аз подавам декларация, аз съобщавам имота, който подлежи на облагане, но данъчната служба е тази, която ще определи съответно каква е данъчната оценка.
Бих помолил по чл. 26, ал. 2 да уточним кой ще бъде органът, който ще може да хване дали аз имам имоти над 100 млн. лв. Още повече, че декларирането става по местонахождението на имота и трябва да има все пак някой. На моята добросъвестност ли ще се разчита, или ще трябва да има един орган, който да прецени дали в случая по отношение на конкретен данъчно задължен субект трябва да се приложи ал. 2 на чл. 26?
Последната ми кратка бележка: говорим за данък при придобиване на имущество по дарение или възмезден начин - чл. 44. Според мене не би трябвало да се говори, че обект на облагане са придобитите имоти, а придобиваните имоти. Не въобще придобитите имоти, тоест всичко онова, което съм придобил, а онова, което придобивам по един конкретен повод. Това е чисто уточняване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на заместник-председателя господин Джеров.
Думата има господин Найден Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пред нас е дълго чаканият Закон за местните финанси, както всички ние го наричаме...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Законът за местните финанси е друг. Съвършено друг закон е - устройствен закон.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Законът за местните финанси - това ще бъде Законът за местните данъци и такси. Той дава възможности на местното самоуправление да заработи ефективно, защото почти всички ние сме минали през общините като кметове или общински съветници и знаем, че едно ефективно самоуправление би могло да се осъществява само от един добре обезпечен бюджет.
Аз ще кажа само няколко принципни думи, защото и в дискусията в комисията, а и днес се говори много по детайлите. Това е един всеобхватен закон. Той е добре структуриран. Заложен е принципът на всеобщност на облагане, съгласно имуществото и доходите. На практика той е построен в две части, като в първата част са данъкът върху недвижимите имоти, върху наследствата, върху даренията, данъкът при възмездно придобиване на имущества, данъкът върху превозните средства, а после са другите местни данъци, определени със закон и местните такси.
И в началото казах, че от доста време общинските съвети и кметовете говорят за наличието на един такъв закон. Този закон на практика ще даде една нова съвременна нормативна уредба на това облагане.
Характерен е новият подход за оценка на имуществата, чрез която данъчната основа се обвързва по-тясно с пазарната стойност на имотите. Значително се намаляват ставките във връзка с тази нова въведена база за данъчно облагане на недвижимите имоти, като намаляването им е поради това, че данъчната база е близка до пазарната.
По отделните данъци ще кажа само няколко думи. Няколкото неща, които мене ме впечатляват по отношение на данъка върху недвижимите имоти - освобождават се земеделските земи, които не са обект на данъка с цел подпомагане развитието на селското стопанство. Очевидно това ще бъде сериозно облекчение за хората.
Единичната ставка е от 1,5 на хиляда за гражданите и предприятията, като за основните жилища те плащат 50 на сто от дължимия данък.
По отношение на данъка върху наследствата на практика най-леко се облагат наследниците по права линия и съпрузите. Съществува и отделна таблица за облагане на наследниците по съребрена линия и на другите наследници, като за роднините тя е облекчена.
Тук важно е да се спомене, че има една категория на освободени от данък, която фигурира в чл. 38, ал. 1, където се казва, че се освобождават от данъци имуществата на загиналите за Република България или при изпълнение на служебен дълг. Тук са изписани и читалищата, български културни, научни, учебни, здравни и социални организации, които са на бюджетна издръжка, дребният земеделски инвентар, нещо, което искам да подчертая, библиотеките и музикалните инструменти - въобще един широк кръг от необлагаеми имоти.
По отношение на данъка при придобиване на имущества, подарени и по възмезден начин, данъкът се определя върху пазарната стойност на имуществото, а когато пазарната стойност е по-ниска от данъчната оценка, тогава се взима за база данъчната оценка. Тук са намалени данъчните ставки, има облекчени ставки. При дарения между роднини по права линия и между съпрузи ставката е 0,5 на сто, а при дарения между братя и сестри и на племенници - 0,7 на сто. Между всички останали лица ставката е 5 на сто. При възмездно прехвърляне има единна пропорционална ставка от 2 на сто. Също има една широка категория освободени от данък, които се третират в чл. 48, ал. 1.
За данъка върху превозните средства. Таксата, която беше до момента, преминава в данък, защото наистина това е икономическата същност на тази категория.
По отношение на местните такси бих искал да спомена, че на по-голямата част от тях ще бъдат определени граници, като се дава минимума и максимума и вече общинските съвети могат да вземат решение какви да бъдат съответните такси. Аз бих предложил по отношение на таксата за битови отпадъци, където е дадено право изцяло на общинския съвет да вземе решение каква ще бъде тя, да се фиксира една горна граница. Защото има множество случаи, в които общинските съвети налагат една доста висока такса за битовите отпадъци и по-специално по отношение на предприятията.
Завършвайки, смятам, че с включването на всички данъци и такси в един цялостен закон с яснотата и подредеността на нормативната база ще се създаде и възможност за по-ефективна работа на администрацията, ще се създаде по-голяма яснота и ще се намалят сроковете, по които ще се администрира законът, което, надявам се, ще доведе до по-голяма събираемост, а оттам и до по-ефективна работа на местните администрации. Ясно е, че едно ефективно местно самоуправление се нуждае от съответни финансови ресурси.
В комисията имаше много интересна дискусия. Убеден съм, че тя ще продължи. Вероятно ще има доста предложения, които трябва да се обсъдят внимателно, и където трябва, ще се пипне в проекта. Но като цяло аз одобрявам проекта за Закон за местните данъци и такси и предлагам на уважаемите колеги да го приемат принципно на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Има думата господин Асен Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че този толкова важен закон, който се отнася до почти цялото население на нашата страна, ние гледаме в малко неподходящ за мен момент, когато повечето от хората са уморени и демотивирани. Но мисля, че Законът за местните данъци и такси е този закон, който се отразява върху преобладаващата част от нашето население. За разлика от другите закони той не изключва нито пенсионери, нито социално слаби, нито пък тези, които в момента са безработни. Така че мисля, че трябва малко по-сериозно да погледнем на тия неща.
За разлика от колегата преди мен аз нямам намерение да хваля този закон, тъй като освен че по нов начин се определя данъчната основа на сградите, не виждам нещо кой знае колко ново в него. А то не може да бъде чак толкова ново. Новото тук са завишените данъчни оценки и завишените ставки.
Искам да обърна обаче вашето внимание върху някои чисто прагматични неща, за които мисля, че в законопроекта между първо и второ четене трябва да бъдат направени съответните промени.
Първо, по данъка върху недвижимите имоти. Всички знаем, че за новопостроени сгради досега съществуваше един гратисен период от 5 години, през който тези собственици не се облагаха с данък. Това беше така, тъй като презумпцията е, че хората, които са изградили тези обекти, са изразходили голяма част от средствата си, голяма част от тях дори са задлъжнели, и да се даде един период, в който те да могат да си вземат глътка въздух. В сегашния закон този период отпада. Всъщност начислява се данъкът от следващия месец, през който обектът е въведен. Според мен би трябвало да помислим. Може да не е толкова дълъг периодът, колкото е бил досега, но все пак трябва да има някакъв гратисен период.
Що се отнася до незавършените обекти, за които също се предвижда оценка и налагането на този данък, мисля, че това е още по-несправедливо. Много добре знаем, че обектите не се завършват точно затова защото техните собственици - говоря за гражданите - с тези ценови разлики и скокове, които се получиха през последни години, просто нямат възможност да ги завършат. Не стига, че нямат пари да ги построят, а ние трябва да им искаме да плащат и данък за тези обекти. Аргументът е за това, че имаме билиони лева незавършено строителство. Да, така е, но те са точно на общините и на държавата, които и без това не плащат този данък. Така че на практика няма да има никакви постъпления от въвеждането му.
Що се отнася до данъка върху имотите, които са на стойност над 100 млн. лева, аз приемам аргумента и коментара, който беше направен и в Комисията по бюджет и финанси, че тези имоти трябва да бъдат облагани с по-висока ставка. Но това на практика не се получава с така направеното предложение - един промил и половина и два съответно. Това не е разлика. Според мен тази разлика трябва да бъде вдигната и аз ще направя съответното предложение.
Следващият момент - данъкът върху наследствата. Необлагаемият минимум, който предвиждаме тук по данъка върху наследствата, в размер на 10 млн. лева, мисля, че е недостатъчен. Този необлагаем минимум трябва да бъде толкова, колкото поне струва едно средно малко жилище, така че при почиването на един от съпрузите съответно другият да може да го наследи, без да плаща такъв данък. Така че моето предложение е този данък да бъде завишен поне на 15 млн. лева.
Особено искам да се обърне внимание на един момент, който не знам дали повечето колеги са го забелязали, но досега не беше обърнато внимание върху него. Това е връзката между данъка върху наследствата и данъка за придобиване на имот по дарение, що се отнася до придобиването между съпрузи. При втория данък, а именно данъка по дарение, сумата, която трябва да се заплати за идентичен имот, е 5 пъти по-висока, отколкото за данъка по наследство. Мисля, че не е необходимо да чакаме единият съпруг да почине и този, който го наследи, да плаща по-малко, докато тази работа може да бъде свършена и приживе, а не да се чака последния момент, както и господин Венцеслав Димитров каза - да го чакат на смъртно легло, за да подпише съответно прехвърлянето на имота.
Що се отнася до таксата за битови отпадъци, мисля, че освен основния показател - данъчната оценка на сградата, тук трябва да има и съответни коригиращи елементи, а именно: знаем, че колкото е по-висока данъчната оценка на сградата, толкова по-висока такса се плаща. Това е така и е правилно. Но трябва да обърнем внимание и на предназначението на сградата. Тъй като знаем, че таксата смет, която се определя, по принцип е калкулативна, т.е. колкото повече смет се изхвърля, толкова повече трябва да се плаща. И не можем да сравним, да речем, една гарсониера, в която живее един възрастен човек, с едно барче, което може би е на същата стойност, но което прави няколко пъти повече битови отпадъци. Така че според мен тук съответно трябва да бъдат направени корекции.

Освен това трябва да се отчита и броят на живеещите. Това може да бъде направено много лесно с подаването на декларациите за имотите, с които разполагат съответните граждани. Може да бъде вписана и графа за броя на живеещите.
За данъка върху моторните превозни средства, който досега беше такса. Тук се изказа колегата от Обединението за национално спасение. Аз само маркирам с едно изречение, че размерът на данъка също трябва да бъде прецизиран. Защото не е нормално за една лека кола да се плаща повече, отколкото за един автобус от 22 места.
Мисля с това да прекратя изказването си, за да дам възможност на колегите да развият и други неща, които имат. Но по тези направени бележки ще бъдат направени съответно предложения между първо и второ четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гагаузов.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател! Колеги! Това е Закон за местните данъци и такси. Законът за местните финанси е нещо съвършено различно от него. Мисля, че има внесени няколко варианта, дано и тях да ги приемем. Те ще вървят, естествено, заедно един с друг и наистина двата закона би трябвало да осигурят някаква финансова самостоятелност на общините, макар и не такава, че да можем да я наречем пълна финансова самостоятелност.
Виждаме, че този закон касае всички български граждани. И като виждам какъв е интересът, господин председател, тук за местата за посетители, чудя се дали ограничението не е твърде сериозно. Ако отидете примерно в Съединените щати, никой няма да ви пита какъв сте. Проверяват ви багажа и ако има места в парламента, пускат ви да седите и да гледате. А сега има някаква система, никой не може да припари до тези свободни столове тук, а предполагам, че има много хора, които се интересуват. Както и да е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Могат да припарят всички желаещи, господин Димитров, очевидно не са проявили желание.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, не...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: До горе няма никаква забрана за достъп.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Аз се поинтересувах. Вчера един човек, господин председател, дойде и искаше да влезе. Показаха ми заповедта на председателя, че може само след предварително уведомяване на главния секретар. После попитах охраната, казаха че няма система така, че да седят само горе и да не ги пускат по другите коридори. Така че, ако наистина тази заповед трябва да влезе в сила, би трябвало да се осигури подходяща охрана и да се пускат от тези странични входове, както беше едно време. Както и да е.
Колеги, този закон, естествено, отдавна сме настоявали, тук министри се смениха, обещаваха. Най-накрая е направен нов закон. Естествено, не може да не го подкрепим от гледна точка на това, което отменя. Той отменя един закон някъде от 50-те години, който, особено поради инфлацията, пък и поради смяна на същността на стопанската дейност и на другите неща у нас, е безнадеждно остарял.
Сега дали е достатъчно добър този закон или не. Както всеки закон, могат да се намерят и плюсове, и минуси. Аз бих желал, естествено, да се спирам не върху това, което е направено като добро, то ще остане, ще премине, а върху онова, върху което трябва да се замислим и да видим дали не можем да го оправим.
Законът е далече от един Закон за данък върху имуществото. Мисля, че такъв закон между другото, такива подобни закони има в европейските държани. И друг път съм го казвал. Ако отиваме в Европа, нека да отиваме и по отношение на тези данъчни закони, които постановки в случая за местните данъци и такси разглеждаме в този закон.
Данъкът върху имуществото винаги е социален. Той винаги има един минимум, винаги гледа ... Колко души са примерно в семейството, дали има неработоспособни, дали е пенсионер, на колко е години, има ли други доходи и тъй нататък.
Тук не бих казал, че няма социални ефекти, обаче социалните ефекти са твърде загатнати, те не са доразвити. Социални, може би в освобождаване данък наследство. С данък наследство за пръв път се сблъскваме с концепцията "имущество".
Мисля, че ако трябва да се работи оттук нататък, тази концепция би трябвало да се доразвие и тези данъци, които имат характер на имуществени, това са данък сгради, както го знаехме досега или данък върху недвижимите имоти, както е определен тук и съответният друг данък, аз не го смятам, че трябва да е такъв, но както и да е. Данъкът върху превозните средства, автомобилите, да бъде обособен като имуществен данък. Всеки да подава имуществена декларация. И в зависимост от имуществото наистина да плаща. Така че да не се чувства значителна тежест върху онези слоеве от населението, които не могат да плащат тези данъци или които ще изпитат голяма трудност.
С липсата на концепция на имуществото по един естествен начин данъчната тежест се разпределя най-вече върху тези, които много трудно я плащат. Не казвам, че не могат да я плащат, обаче които много трудно я плащат.
Аз съм изненадан, че и в този закон, както и в предишните закони, Министерството на финансите - вносител, не си е свършило работата, която е предвидена в Устройствения закон за бюджета, да каже какъв е ефектът върху държавните и общинските бюджети. Защото безспорно ефект има.
Ние не чухме тук с колко ще се повишат общо приходите за общините, ще бъдат ли освободени субсидии, ще бъдат ли намалени субсидиите поради това. И оттук да си направим ние извода, като приемем този закон, дали общината ще има малко по-голяма самостоятелност, отколкото има сега.
Това важи и за следващия закон - за данък общ доход. Това важеше и за закона, който вчера приехме, за корпоративното облагане и за ДДС. Ами че Министерството на финансите ако не може да прави тези разчети, кой да ги прави? Да наеме някаква независима група да прави тези разчети.
Имайте предвид, че при всеки данъчен закон в нормалните страни, примерно, в Германия, в Съединените щати или където искате, всички знаят какъв ще е ефектът върху приходите. А нашите не знаят. Ами като не знаят, да се научат. Ако не, да им сложим специално перо в Министерство на финансите да отиват в тези страни и да разберат как се правят сметки и как се правят разчети. Ние искаме да имаме такива специалисти, а не искаме специалисти да говорят общи приказки. Защото тези специалисти ще захранват парламента с информация, въз основа на която той ще взима своите решения.
Примерно, има една група, която е левица. Сигурно и в СДС има такива групи или, бих казал крилата, социалдемократически тенденции. Тук виждам господин Благой Димитров. Има някои по-либерални, някои християндемократически.
Нека хората чрез най-важните данъци и бюджет, естествено, да прокарат идеите, чрез които те искат да влияят върху обществото и съответно онези части от обществото, които гравитират към тези идеи, да подкрепят тези хора. А сега какво става? Едните предлагат в предишния парламент едно, другите го поддържат и не предлагат нищо друго. Ами че каква е тази разлика между политическите сили?
Конкретно по закона. Разбира се, че данъкът върху недвижимите имоти, така както е формулиран, е много по-добре от това, което беше преди. Аз подкрепям предложението да има, може да не е пет години, но нека да има един гратисен период този, който е построил сградата, да не плаща известно време данъци. По този начин държавата ще стимулира строежа на собствени жилища. А не да отидат всички и да се лепнат на ... Знам какво е било, имал съм приемна, господин Куртев точно тогава беше кмет. Лепнат се на вратата на кмета на общината и искат да вземат жилище. Не е ли по-добре да им дадете свобода и по някакъв начин малко нещо дайте, да се знае, че държавата и общината подкрепят самостоятелното строителство. Така че не веднага да започнат да плащат данъци. Макар че това не е според мен основният въпрос в този закон.
За допълнителния данък. За мен допълнителният данък започва да се събира от малка начална сума, 100 млн. лв. Би трябвало да се увеличи.
Според мен ще възникват проблеми с дефинираното основно жилище или допълнително жилище. И за мен е неразбираемо защо основното жилище се плаща някъде... Ето чл. 49, ал. 1 - седалището на данъчно задълженото лице, а останалите случаи - по местоживеене. Както и да е.
Аз съм категорично против и това го изказах и на заседание на комисията, върху превозните средства да се начислява данък, а не такса. Между другото и там го казах, нека да започнем с едно определение на такса. В предишния закон, много по-лошо, обаче това поне го имаше. Знаеше се какво е такса. Такса е възнаграждение за услуга, която ви се дава от общината. Ето това е такса. А данък по общото определение е нещо, което отива за общи цели в общината и може да се използва за всичко.
И оттук е изводът. Ако го направим върху превозните средства не данък, а такса, ще кажем тази такса за какво ще отива. Тази такса ще отива за поправка на улиците, за запълване на дупките, а асфалтиране, за нивелиране и тъй нататък. Точно, конкретно да си има предназначение.
Данък, за съжаление. Казвам "за съжаление", защото за мен ако е "такса", тя ще бъде така: който най-много руши улиците или който най-много ги използва, или който прави най-много поразии, той най-много да плаща. Затова съм изненадан.
Тук има, обаче, другият елемент - имуществен данък. Затова трябва да отиде в имуществото, а това да остане като такса. Примерно за един "Мерцедес" плащат толкова, колкото за три-четири ТИР-а. Сметнете го и ще видите, че е толкова. Кой трябва да плаща - мерцедесът или тировете? Не че мерцедесът не трябва да плаща, но ако трябва да плаща, да отиде да плаща имущество. И без това акцизите ги плаща и т.н., плаща акцизите в горивата. А този, който разваля улиците, той трябва да плаща най-много. Затова аз се присъединявам към изказването тук на нашия колега Ремзи. Тук наистина има какво да се види и какво да се пипне и този, който наистина разрушава улиците, той да почне да плаща.
По данък наследство. Тук вече има, казах, елемент на имущество. Мисля, че 10 млн. - би трябвало да се увеличи тази сума, примерно да бъде 20 млн. Двадесет милиона са 20 хил. марки, не са кой знае колко. Представете си едно семейство от двама души пенсионери. Единият почива и другият трябва да го плати. Ами с какво ще го плати? Те нямат пари, имайте предвид. Ако има наистина социален елемент, той трябва да проличи тук.
Мисля, че има какво да се оправи още и по чл. 33, особено по ценни книжа, взимания и т.н. Може да се оправи малко по-добре. Примерно в стария закон имаше доста разписани текстове. За съжаление тук липсват.
Данъкът при придобиване на имуществата по дарение и безвъзмезден начин. Мисля, че е решено по-добре, отколкото сегашното изискване. Но аз бих желал да обърна внимание на нещо друго. Има две приложения. Забележете, и за двете приложения пише: "Определяне на данъчната оценка". Първото приложение, доколкото разбрахме и доколкото личи в закона, е при данък върху недвижимостите, а второто приложение е при данък наследство и именно при този раздел трети - "Данък при придобиване на имущества по дарение и безвъзмезден начин". Става дума за данъчната оценка. Аз бих попитал: какъв е смисълът да има двойна данъчна оценка? Нека да има една данъчна оценка и тази данъчна оценка да се използва и за данък сгради, както му казваме, и при наследяване, и при придобиване. Най-простото нещо! Защо трябва да ... И тук и коефициенти и т.н. Нека да са по-прости нещата, да са обозрими! Пък ако искате наистина там да има някаква различна от тях, умножете я по някакъв прост коефициент и толкоз. Защо трябва такива усложнения да правим, когато и ние трудно можем да се ориентираме? Знаете миналия път какво направихме с отмяната на едни постановки от стария закон чрез Конституционния съд. Мисля, че и в момента има такива.
Ето тук отгръщам на Приложение N 2, чл. 6, ал. 1, буква "а", т. 2 - "За търговски обекти коефициентът на местоположение по таблицата се увеличава с 40 на сто". Ами това е атакуемо в Конституционния съд! Не знам дали ще се намерят хора, които ще го атакуват, но той противоречи на едно решение вече на Конституционния съд, с което ние тук, в предишния парламент, народните представители от опозицията го сезирахме и той удовлетвори нашето искане и отмени различната данъчна оценка за сгради, които не се използват за жилищни нужди. Долу-горе същото е и това - които се използват за търговия. Един гараж може да го използвате и за търговия, може да сложите и колата си вътре. Защо трябва различни данъци да се плащат? Ами ето, сложете го в патентния данък! Там си има друго нещо. Защо тук трябва и търговската дейност да я намесваме в този данък?
Мисля, че тук би трябвало да се прегледат другите текстове дали има подобни неща, но ми се струва, че цялото второ приложение е изключително усложнено и трудно обозримо. Човек даже не може лесно да сметне какво ще плаща, ако трябва да прехвърля един недвижим имот. Би трябвало да е по-просто.
Наистина тук и при таксата за смет би трябвало да се засили тенденцията, за която говориха колегите. При търговските обекти, когато става дума за изхвърляне на големи количества смет, там наистина данъкът да съответства на усилията, които правят сметосъбирачите, за да им извозват боклука, а не да е на база оценката на жилището.
Курортната такса. Казах ви: не може курортната такса да бъде различна за българи и за чужденци. Ами ние не живеем в социалистическо време, всичките сме еднакви тук. Може и да има още някъде останали такива архаизми при определянето на цените на хотелите, цените на билетите по самолети и т.н., но дайте тук да гледаме в перспектива. Никъде в Европа няма да ги приемат, ако знаят, че българите имат кой знае колко големи привилегии в сравнение с чужденците, особено по отношение на такива данъци. А освен това и таксата е доста висока - от 1000 до 3000 лв. на лице на ден. Значи ще крият, няма да обявяват всички, които идват при тях. Това е от 1 до 3 марки на всяко легло. Аз ви казах, не в най-скъпите курорти, а например в Созопол една квартира беше 6-7 марки тази година. Вие ще увеличите с 50% само за сметка на таксата. Кой има полза от тази работа? По-добре да дадем тия пари на наемодателите, те да изградят нещата, да си уреждат въпросите с общината и т.н., да участват в разни неща, отколкото да им се взимат централизирано.
Сега може да ми се смеете, обаче ще се спра и на таксата за кучетата. Кой знае защо в целия този закон се визират само кучетата. Аз разбирам кучетата да се отглеждат предимно в домашни условия, а то не е така. Безстопанствените кучета, аз не знам тук има ли общинари, сигурно има, но дали има такава оценка, безстопанствените кучета са четири-пет пъти повече от кучетата, които се отглеждат някъде, вкъщи, така да се каже.
Примерно има тук такъв текст: "кучетата на самотните граждани над 70-годишна възраст". Ами вижте сега, има самотни граждани, които са и под 70-годишна възраст. Има самотни граждани, които живеят в едно 5-членно семейство. Чисто и просто не могат да контактуват с другите и кучето им е най-големият приятел. Мисля, че такова разграничение не може да има.
Но има и кучета на лица, които не подават данъчни декларации, които не ходят да контактуват, примерно деца. Как ще накарате децата да идат да декларират кучетата?
Какво ще стане с някой, който не си плати данъка върху кучето? Ще го вземете от апартамента му и ще го изкарате на улицата ли? Има ли полза от това?
Вярно, таксата за кучета, вие си мислите, че понеже кучетата, като излизат да се разхождат, цапат и тъй като цапат, трябва да се чисти. Обаче аз ви казвам, че много повече цапат в случая безстопанствените кучета, отколкото тези кучета. Даже огромният брой безстопанствени кучета са основният източник на зарази между кучетата и от кучетата към човека. Отговорност обаче за тези безстопанствени кучета не носят хората, които си държат чисти кучетата вкъщи, а общините, които не могат да се справят с другите. Нито една община у нас не знае как да се справи с този въпрос.
Защо трябва да се наказва или да се таксува държането на кучета? Примерно някой ако си държи вкъщи крокодил, лъв или слон, той не трябва да плаща. Ами вижте, доколкото разбрах, има хора, които държат и влечуги вкъщи, и то отровни влечуги! Те не трябва ли да плащат такса? Защото те се измъкват по канализацията, отиват в съседни апартаменти и наистина могат да уплашат хората. Някои си държат прасета вместо кучета. За тях също не се плаща. (Оживление.)
Аз ви призовавам, уважаеми колеги, след като проблемът не може да бъде решен по този начин, целият този раздел - таксата за кучетата - да отпадне. Примерно някой не си плати данъка. Взимате му го и какво го правите? В кучкарник ли? Едно време имаше такива кучкарници, обаче кой общинар ще посмее сега да каже, че кучетата ще бъдат убивани? Ами че те и в Европа няма да ни вземат за това! Трябва да има друга система, макар и доста скъпа, но самата такса върху кучетата не може да помогне за това. Примерно за котките няма такса, а за кучетата има.
Уважаеми колеги, мисля, че самото министерство не е предположило, че законът може да бъде приет на първо четене до 1 януари и то си е дало срок, не че пледирам той да бъде съкратен, първата вноска да бъде платена до 30 юни. Нека така да остане. Но аз ви моля, колеги, има какво да се поработи по закона. Нека да се даде достатъчно време, господин Цонев, и в комисията, и експертите да поработят върху този закон и да се предложи на пленарната зала един по-добър и по-изчистен вариант, ако искате и със социални елементи, но и с други, не само социални елементи, но наистина нека плащането да се насочи към този, към когото трябва.

Защото на практика, след като се освобождават разни самосвали и други такива от данък, кой го плаща? Кой плаща поправката на улиците? Плащаме я всички ние, защото ние си плащаме данъците и в местните бюджети, и в държавния бюджет, държавният бюджет пък определя субсидиите и така не може да се получи едно конкретно разграничение. Но който вози бетон, който вози тирове по улиците, нека да бъде така добър и да плаща наистина толкова, че и той самият да може да вози тези неща нормално, а не самосвалът му да затъне и той да се чуди как да го изкара.
Наистина този закон трябва да бъде приет, но мисля, че има какво да бъде поправено между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законът за местните данъци и такси е специфичен закон, който пряко засяга всеки гражданин. Заложената философия в него на една нова, осъвременена регламентация на базите и правомощията на субектите е правилна по принцип и аз я приемам. Смятам обаче, че в много отношения този закон не е съобразен с реалностите, в които живеем.
На първо място това са проблеми по отношение на местните данъци и такси и аз искам да се спра върху тях. Размерът им, колкото и да е малък като процент в сравнение с другите по-развити европейски страни, не отчита факта, че 80 на сто от населението на страната ни в момента живее в бедност или на границата близко до бедността. А дори и тези данъци могат да се окажат непосилни. От друга страна, по силата на развитието на обществото в България се оказа, че около 90 на сто от гражданите имат собственост под формата на жилище или друг имот, докато в развитите страни това е около 20-30 на сто. Така че този данък, който сега вкарваме с тези таблици, може да се окаже затруднителен, непосилен за голяма част от населението. Ако могат тези хора, които плащат данъци, а това са всички граждани на страната, да се мотивират, че всичко това е за тях и че тези пари ще се върнат под формата на определени услуги от държавата и от общината, те биха го приели някакси. Но при липса на реформа или при забавена административна реформа и при проблеми в местното самоуправление тази мотивация към момента липсва.
Същата логика следва и по отношение на данъците върху превозните средства. Масовите превозни средства на населението в момента са "Лада" и "Москвич". При облаганията и данъците, които трябва да се плащат върху тях, се оказва, че те стигат до 35 хил. лева - данъкът върху една "Лада" или "Москвич". А тези коли не са лукс. Вие ще се съгласите с мен, че с тези коли хората си изкарват хляба. Те повечето са базирани в селата и малките градове. Това е транспортът им. Като не се отчитат и амортизациите, се получава, че данъкът за един "Москвич" е по-голям от данъка за един "Форд Ескорт". Аз разбирам тези данъци, ако те могат да стимулират хората да си сменят старите коли, но в момента това е нереално и невъзможно.
Безспорно плащаните досега данъци не отговарят на цените в момента, на живота в момента, на икономическите реалности в момента. Те трябва да се променят и в това отношение законът е точно навреме и намясто. Но трябва да се гледа балансът.
Спорен е въпросът с таксите за битовите отпадъци по същата логика и то не толкова по отношение на сумата за плащане, а по отношение на услугата, която се получава срещу тази сума за плащане. Вижте, ние слагаме данъци, осигуряваме суми, а срещу тях услугата не е гарантирана. Нямаме качествата, гаранцията на услугата. Много може и следва да се желае по отношение на тази такса.
Социално справедливо според мен ще бъде да се обложат по таблицата горните етажи с по-голям данък, а да се вдигне долният праг, който дава облекчения.
И накрая, моето мнение е, че логиката на данъчните закони следва да е подчинена на логиката на реформата и съобразена с темповете на извършване на реформата. Не трябва да избързваме, да вървим напред във времето с финансовата стабилизация и с икономическата стабилизация, а да оставаме назад социалната стабилизация. Двете неща са свързани категорично едно с друго. И тук може би, аз го усетих и в изказването на другите колеги, се получава разминаването. Общо взето критични забележки по този закон нямаше, всички, ако мога така да се изразя, в една или друга степен го приемаме. Но въпросът е сега ли беше точно времето. Отговорът ми по този въпрос е да. И това ли е степента на облагане? Тук имам колебание. Като специалист икономически аз го приемам изцяло, като политик имам известни колебания. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Не виждам господин Стефан Личев в залата.
Думата има господин Васил Козалиев.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорна е необходимостта от нов Закон за местните данъци и такси, затова е похвално, че преди да гледаме Закона за държавния бюджет се внася този проект, който е призван да осигури по-голяма финансова самостоятелност на общините при решаване на стоящите пред тях проблеми. От друга страна, обаче този закон касае почти всяко семейство. Той е един от най-масово прилаганите. И това поставя пред нас голямата отговорност да съчетаем необходимостта на общините от повече средства за извършване на своите публични услуги и възможностите на данъкоплатците в тази трудна ситуация, в която се намираме.
Проектът обхваща 5 данъци и 10 такси, предвижда се въвеждането на нови данъчни оценки и еднократно всеобщо деклариране на имотите от гражданите. Като си представя в тази връзка какъв огромен обем от работа трябва да свърши данъчната администрация и оценителите при течащата при тях в момента реорганизация, съкращения, закриване на служби и т.н., смятам за доста съмнително спазването на сроковете, предвидени в проекта.
Представеният ни закон има, не може да се отрече, своите положителни страни: новата база за данъчно облагане, прехвърлянето на някои такси в данъци, въвеждането на такса за охрана на полските имоти, някои освобождавания и облекчения, което е една необходимост за времето. Стремежът е бил да се постигне и една по-голяма диференциация на данъчните оценки, като се отразява влиянието на повече характеристики на имотите. Но пък, от друга страна, това може да доведе до надхвърляне в някои райони на пазарната им стойност, ще води до и без това голяма бюрокрация и ще създава нови възможности и за недобросъвестни данъчни служители. Вярно е, че плащанията, предвидени в този закон, са еднократни или на няколко вноски и според вносителите това няма да тежи толкова на домакинствата. Но събрани заедно с многото други плащания, които се налага всеки гражданин да прави, те ще се окажат ново бреме за изтънелия му джоб. Всеки от нас може да пресметне, че ако плати данъка върху недвижимите имоти, данъка за колата, таксата за битови отпадъци и, разбира се, гражданската отговорност по друг закон, ще олекне с поне между 50 и 100 хил. лева.
Вносителите ни убеждават с логиката, че трябва да се строи и поддържа инфраструктурата, че това е важен фактор както за българина, така и за чуждите инвеститори. Да, това е така, но най-важното сега е как ще преживяват редица български семейства. Затова трябва да се намери удачното, поносимото решение.
Подкрепям изцяло и приветствам философията, залегнала в проекта за облагане на гражданите, които имат имоти над 100 млн. лева, с допълнителна данъчна ставка. Даже считам, че предлаганата ставка от 2 промила на превишението са малко. Не споделям обаче, че този допълнителен данък трябва да постъпи в общинския бюджет по местоживеене на данъчно задължените лица - чл. 28, ал. 3, а основният данък от промил и половина постъпва в бюджета по местонахождението на имота. И двете плащания трябва според мен да стават в общината, където се намира имотът.

Струва ми се, че между двете четения следва да помислим върху намаляване на таксите в детските градини и ясли. И без това детските надбавки са символични в момента. Не е ли по-справедливо да се въведе заплащане според доходите, а не както се предлага, процент от минималната работна заплата, която в много случаи общините решават еднакво за всички семейства.
На следващо място, таксите, които ще определят общинските съвети за битови отпадъци в съответствие с необходимите за извършването на дейността разходи, може да доведат до големи различия. Съществуват реални предпоставки от субективно включване на различни разходи в калкулациите на фирмите, извършващи тези дейности, с цел да си осигурят добро съществуване върху гърба на данъкоплатеца. Според мен тук също трябва да има някакви граници и всичко, което ги надхвърля, да се поема от общинския бюджет или в тези граници фирмите трябва да се вместят. Практиката показва, че тази такса често многократно надхвърля данъка върху имотите, на чиято база би трябвало да се определя.
Смятам, че в чл.34 за облагаемата наследствена маса отпадащите разходи по ал.3 са много малко и трябва да се дават по-големи възможности на гражданите.
Подкрепям направените предложения и от други мои колеги да се усъвършенстват ставките за леки автомобили, като се разграничат новите и се сложат подходящи коефициенти за овехтяване на старите, а така също и за автобусите, особено 11-местните и 22-местните, чийто данък е колкото за една "Жигула", според така предложените в проекта ставки.
В данък "Наследство" необлагаемият праг от 10 милиона също е нисък и аз споделям направеното предложение от преждеговорившите, че той трябва да се завиши. Защото не случайно и сега се получават доста неприятни и конфузни ситуации с него.
И преди да завърша, мислех, че заедно с този закон ще бъде внесен и устройственият Закон за местните финанси и че те ще вървят заедно. Смятам, че само с внесения закон ще решим една много малка част от проблемите. Впрочем, практиката показва, че всички приходи по него в общинските бюджети са средно за общините около 10 на сто. Според мен не е решен удачно въпросът със събирането на таксите и данъците и има известни противоречия в някои от членовете и, разбира се, много други въпроси от практиката. А това налага бързо внасяне и на устройствения закон.
Вчера при разглеждането на Закона за корпоративното подоходно облагане се чу и такава мисъл: ето, ние вдигаме от 6,5 процента на 10 на сто на данъка за общините. Всички мислим за общините, а от ляво не гласуват за закона. Днес може би ще се чуе нещо подобно. Да, процентът е вдигнат, но догодина кой ще плаща тези 10 процента е въпросът. След преоценката на активите, след ревалоризацията и бързата приватизация тези проценти са дадени, според мен, в перспектива, ако не бъдат променени дотогава.
През 1998 година по този параграф ще постъпят в общините между 30 и 50 процента от досега постъпващите през 1997 година приходи. Не отричам приватизацията и преоценката на активите, обратно, мисля, че сме закъснели, но когато говорим и пледираме за истината, аз смятам, че трябва да я изказваме цялата, а не само част. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Козалиев.
В разрез с установената практика ще направя едно съобщение, за да го чуят повече депутати, а то е за заседание на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, което ще се проведе във вторник, 11 ноември, от 10.30 часа.
Има думата господин Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С приемането на първо гласуване на Закона за местните данъци и такси ние се сблъскваме и с един проблем, заложен в нашата Конституция. И в края на краищата това е още едно доказателство, че нашата Конституция в някои нейни части се нуждае от поправка.
За да се убедите, че това е така, ще ви прочета какво е записано в чл.9, ал.3 от Европейската харта за местно самоуправление, която ние ратифицирахме в Тридесет и седмото Народно събрание: "Поне част от финансовите средства на местните власти трябва да се получава от местни такси и данъци, чиито размери те имат право да определят в рамките на закона".
Сега излиза, че ние сме приели като част от нашето вътрешно законодателство един международен документ и трябва да се съобразяваме с него, а в същото време, поради това, че в Конституцията е казано, че Народното събрание определя не само данъците, а и техния размер, ние изпадаме в едно противоречие, което в много скоро време трябва да разрешим. И аз се надявам, че всички народни представители от всички парламентарни групи биха подкрепили едно такова изменение на Конституцията в тази й част.
Казвам го, защото наистина децентрализацията на властта и местното самоуправление в Европа и в световен мащаб вече са изградили едни принципи, които се приемат от всички страни, които искат да бъдат приемани като демократични. И ние сме длъжни в това отношение да се присъединим към тези принципи и да ги отстояваме всички заедно. Защото лорд Норбърт Бъргър, президент на Световния съюз на местните власти, в Ню Йорк през лятото на тази година не случайно заявява следното: "Аз вярвам, че ангажиментите на националните правителства по децентрализацията трябва да обхванат реалното прехвърляне на власт и възможност за вземане на решения на местните власти в съгласие с принципа на взаимопомощ". И по-нататък: "Аз вярвам, че децентрализационна политика и закони, които не осигуряват на местните управи пълен достъп до източниците на приходи и легална власт и институционален капацитет за увеличаване на източниците на адекватни приходи за местни нужди, не помагат за ефективното обслужване на нуждите на гражданите".
Казвам това, защото на мен ми се иска, а и на всички мои колеги, предполагам, ние да направим един такъв Закон за местните данъци и такси, който да отговаря напълно на международните изисквания и на нуждите на нашите граждани. А в случая по независещи от нас причини в момента ние не сме в състояние да оправим и онова, което можем да оправим.
Оттук нататък ще кажа, че аз също мисля, че Законът за местните данъци и такси в този си вид трябва да бъде приет на първо гласуване и в същото време трябва ясно да заявим от какво сме недоволни и от какво не и във времето между първо и второ гласуване да направим всичко възможно, за да подобрим този закон. Защото не мога да се съглася в чл.6 да бъде записано, че министърът на финансите ще спира решения на общинския съвет и ще ги отнася в съда, след като в чл.72 от Закона за местното самоуправление и местната администрация категорично е записано кой има право на това, а това е областният управител. И след като говорим за децентрализация на властта, съвсем нормално е областният управител да извършва това действие, а вече какви са отношенията между областния управител и министъра на финансите - това не е наш проблем, това е проблем на изпълнителната власт, който те могат да си решат сами, по какъв начин ще се съгласува и по какъв начин ще осъществяват своята координация или субординация. Но във всички случаи ние сме длъжни да спазваме и този принцип.
И затова аз казах, че понеже явно Министерството на финансите иска да запази властта си или пък някои чиновници да запазят своите места, като не я дават тази власт, ние, Народното събрание, трябва да им я вземем, за да се осъществи тази децентрализация на властта, за която се говори. Защото в края на краищата областният управител представлява всички министри на територията на областта. И това е то децентрализация на държавната власт.
Аз не бих се спирал на онези въпроси, които засегна господин Венцеслав Димитров, защото напълно ги споделям - и по отношение на жилищата, и по отношение на базисните оценки за различните видове местни данъци.
Какъв е смисълът да има различни таблици за определяне на базисната оценка на сградите и различен подход, като във всички закони може да се използва една таблица? Аз мисля, че двете приложения могат да бъдат обединени в едно, като се намери подходящ начин това да не попречи на логиката, която са искали вносителите на законопроекта да следват. И съм готов, ако трябва, да участвам в едно такова обсъждане и да помогна за обединяването на двете приложения и за ползването на двете приложения, и за ползване на една и съща базисна данъчна оценка.
Аз съм против освобождаването от данък на сдружения, фондации и фондове и ще ви кажа защо. Защото, ако се направи това, независимо че пише "за пострадали при щети, аварии и т.н.", всички регистрирани сдружения по Закона за лицата и семейството ще се пререгистрират и ще включат такъв предмет на дейност в своето сдружение с идеална цел. За мен това е опасно. Ние имаме "добрия опит" от минали години, че точно по този начин - чрез фондации и сдружения и други сдружения с идеална цел, се използваха за някои нечистоплътни сделки дори.
Що се отнася до данъка за превозните средства, мисля, че това, което е направено, за мен поне е необяснимо. Въвеждат се два критерия - обем и мощност. По начина, по който е направено, излиза, че в България се толерират дизеловите двигатели. Защото при един и същи обем на един дизелов и един бензинов автомобил, дизеловият автомобил е с по-малка мощност и излиза, че той ще плаща по-малък данък. Защо? Никой не може да обясни.
Аз също считам, че в тази си част законът е много слаб и би трябвало да се поправи, защото ще кажа и нещо друго. Правилно е въведено облекчаване на данъка за автомобили с катализатор, но защо е заложено 1800 куб.см обем, а пък 100 конски сили? Всички нови модификации са над 100 конски сили при този обем на двигателя - 115, даже има и повече. Тоест, когато решим да правим нещо, нека ясно да стане дума за какво точно говорим и какво точно искаме да направим, и да бъде направено по такъв начин, че да няма двусмислие, всичко да е ясно, да обхваща и нови модификации. Друг е въпросът, че тук се говори за "конски сили".
Трябва да ви кажа, че ние, Народното събрание, приемаме закон за метрологията. В този закон и въобще в системата, която се ползва в България, такова понятие "конска сила" няма. Единицата за мощност, това е киловат. И не може в един съвременен закон да пише такива неща.
Може би едно от последните неща, които искам да кажа, е за тъй наречената курортна такса. Какво значи "курорти от национално и местно значение"? Една отживелица, една невиждана глупост. Ако ще правим туризъм, ще го правим в цяла България, а не там, където някой, по някакъв си начин е успял да се уреди да има такъв статут на курорт.
Аз категорично смятам, че не трябва да говорим въобще вече за курортни такси, а трябва да говорим за туристическа такса. Тя трябва да бъде еднаква за българи и за чужденци, защото непрекъснато ни атакуват за това, че дори цените в хотелите за българи и чужденци са различни, а ние и самата такса я правим различна. По-добре по някакъв друг начин, с някакъв коефициент да въведем, в който да не личи, че става дума за такова деление, ако искаме да направим нещо. Но в никакъв случай не можем да допуснем да бъде туристическата такса за българи и за чужденци различна.
Другото нещо - тук въпросът опира за обратната връзка. Затова, да задължим тези, които дават легла за нощувка, с адресната карта да дават информация на всички, които са заинтересовани от това да знаят кой пребивава в населеното място и кой къде нощува. Това лесно може да стане. Аз знам, че в много от страните е станало. Няма смисъл да говорим сега за него.
Най съм притеснен обаче от таксите за административни услуги. Това е местна такса и не може ние в този закон да заковаваме стойностите на местната такса. Дори, бих казал, че глава трета трябва да започне с един член, в който да се казва, че "размерът на местните такси се определя от общинския съвет, на базата на приетия закон". На тези стойности, които са заложени "от" - "до" или само отдолу подпрени, или само отгоре. Мисля, че това трябва да го решим всички заедно във времето между първо и второ гласуване. Но в никакъв случай не може да остане като твърда стойност таксата за административни услуги.
Другото - трябва да решим общинските съвети за какви други такси ще имат право да приемат. Можем ние да го определим, можем да им дадем и някаква по-голяма свобода. Но не е задължително само таксите, които са в този закон да имат право да приемат общинските съвети. В края на краищата те се разпореждат на територията на общините си. Те са онези, които носят отговорността за управлението. Това са моите забележки.
Аз дори бих предложил, ако е възможно, да се удължи срокът за даване на предложения между първо и второ четене. Но в края на краищата всички ние да направим възможното при второто гласуване да приемем един закон такъв, какъвто се надяваме, че българският народ заслужава. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цоньо Ботев.
Ако поддържате предложението, трябва да го направите, след като бъде гласуван законопроектът на първо четене.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Няма да злоупотребявам с изказването си, независимо от това, че времето е удължено. Казвам го, защото повечето от въпросите, по които ние разговаряхме и в комисията, и проблемите, свързани с обсъждания законопроект, вече бяха казани от колегите и не е нужно по тези неща да се преповтаря. Явно е, че трябва да търсим отговори и решения между двете четения по тези въпроси.
Същевременно обаче искам ясно да подчертая, че тези, всъщност и нови данъци, които се въвеждат, са поставили в една трудна ситуация вносителя. И според мен, аз го казах и в комисията, не са намерени най-добрите решения на няколко проблема.
На първо място, от гледна точка на Конституцията, има изискване за по-голямо имущество да има по-висок данък, или по-точно, по-високо облагане.
На следващо място, в нашата страна има специфика. Специфика на това, че около 90 на сто от жилищата са собствени, за разлика от Запад, където по друг начин стоят нещата.
На по-следващо място, има една система, която е дадена в Конституцията и тя се прилагаше и се предлага да се прилага и сега - на облекчение и освобождаване от съответните данъци.
По тези въпроси изказванията на колегите преди мен, ясно дадоха да се разбере, че не е намерено сполучливо решение. Тук не става дума само за изказвания на колеги от левицата, а става дума за изказвания от всички страни на залата. Това означава, че действително ние трябва да намерим и време - дали ще бъде удължено, тук ще решат всички колеги - и експертите, да намерим тези решения в оставащите дни.
Неслучайно аз предложих днес да има и представители на другите министерства, защото това са няколко закона, които касаят и транспорта, и строителството, и социалните грижи. Ще ви кажа - по това, по което не се обсъждаше днес и е свързано с един сериозен проблем - за облекченията и освобождаванията, свързани с новия данък върху превозните средства.
В предложението ние имаме, като разпоредба, възможността за облекчаване на транспорта за високопланински и слабонаселени гранични райони. Няма да коментирам, че в Допълнителните разпоредби липсва какво се разбира под високопланински, какво се разбира под слабонаселени, като критерии. Бих искал да поставя въпроса, и затова си позволявам да отнема време, не е ли най-правилното, като имаме предвид проблемите на българското село, като имаме предвид транспортните цени, които и без това са високи, и самата необходимост - голяма част от нас са свързани със селото - ние въобще да освободим пътуването до селото и обратно. Мисля, че в това отношение действително трябва всички да направят справка с районите си и сигурно ще се убедят, че това е необходимо.
На друго място - за децата, говорейки за таксите, за детски ясли, градини и т.н. Ние сме внесли няколко варианта на законопроекти. В тях всички принципно търсим решение за създаване на условия за защита правата на децата. Същевременно обаче тук, в този законопроект, в сравнение със сега действащия закон, тъй като има много пренасяния на облекчения и на освобождаване от този закон, липсва обаче същественото, специално за тази група, свързано с две и три, и повече деца в семействата. Не се предлага освобождаването, както беше в досегашния му вид.
Аргументацията на председателя на комисията, по време на нейното заседание, че това ще се търси с Павилника за социално подпомагане, не е убедителна. Не е убедителна, защото има решения, които трябва да намерят място в други закони. И когато говорим за система на данъчните закони, като философия, свързаност, мисля, че именно тук е мястото да видим тези въпроси по най-добрия начин.
Затова, разбира се, има и още един момент, по който трябва да се мисли и той е свързан с един принципен въпрос, който отново трябва да бъде съобразен с Конституцията. Не може в сегашния вид да остане този размер, който се предлага, за определени имущества от порядъка на много големи, става дума за 500 млн.лв., които са предложени.
Казано беше многократно от някои колеги, че ще се предлагат увеличения. Аз мисля, че се налагат увеличения в пъти на тази категория и ми се струва, че в това отношение целият парламент трябва да направи сериозната крачка, а не на второ четене да отидем неубедени. Защото, повтарям, Конституцията е тази, която ясно определя, че за по-голямо имущество трябва да има и съответно по-висок данък.
Що се касае до данъчната оценка, ми се струва, че ако действително диалогът, за който се съобщи, между брокерите на недвижими имоти в страната на базата на информацията, с която разполагат, с министерството е осъществен, това като че ли ще е най-доброто. Надявам се да е осъществен такъв диалог.
Също така мисля обаче, че трябва още веднъж да се прецени за основното жилище. Повтарям, за основното жилище дали 50 на сто са достатъчното в момента и в близките години на базата на възможностите на хората, на базата на трудностите, които изживява мнозинството от хората. Защото при един относително мизерен доход трябва да се плаща и парно, трябва да се плаща и ел.енергията, трябва да се плащат и други неща, които са свързани с жизнения минимум.
Лично аз съм на мнение и ще го предложа не 50, а още по-голям размер, т.е. намаляване на този данък за основното жилище с ясното убеждение, действително тук влизам в известно противоречие с Конституцията, но надявам се, че това няма да бъдe атакувано пред Конституционния съд, ако бъде възприето, защото става дума за конкретната ситуация и обстановка в страната.
В заключение искам да кажа, че в комисията се въздържах поради многото бележки, които лично аз имах, а и другите колеги. Това означава, че ние не сме против търсене на решения по тези закони, а напротив, че ще направим такива. Разбира се, ние не можем да носим отговорността за моментното състояние на законите. Нека да я поемат тези, които са вносители.
Затова и днес ще се въздържа. Но повтарям, че това не значи, че няма да търся решение и няма да правя предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Последният записан оратор е господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, ще се постарая да бъда кратък по две причини: едната е, че сме в извънредно вече заседание и е петък следобед, а другата е, която е по-съществена, че този закон в голямата си част предизвика одобрението на народните представители. По принцип всички се съгласиха, че има нужда от нов такъв закон, всички се съгласиха, че по-голяма част от принципите, заложени в него, от методиките и постановките са правилни. И в този ред на мисли не е необходимо да защитавам основни неща от него, а по-скоро бих искал да изразя съгласието си с голяма част от предложенията, че има нужда да бъдат конкретизирани някои аспекти на закона, има нужда да бъдат прецизирани някои неща.
И аз, имайки предвид изключително силната активност на колегите от всички парламентарни групи, съм дълбоко убеден, че ние ще успеем да свършим добра работа до второто четене и ще успеем на второ четене да приемем един много добър закон, един действащ закон, защото за мен добър закон е този, който може да бъде лесно приложен и справедливо да отразява облагането в страната.
Бих могъл да отговоря на някои от поставените въпроси от колегите, но мисля, че дискусията в залата повтаря до голяма степен дискусията в комисията. Аз отразих в едно доста пространно становище от четири листа, може би най-голямото, което сме правили, направих го, за да отразя именно тези аспекти на дискусията. Така че излишно е да повтарям тези неща, които се казаха и които аз отбелязах в становището.
Мисля, че преди второто четене не е необходимо да удължаваме времето, защото в общи линии постановките са изкристализирали и предложенията дори имат конкретен вид. Това пролича в някои изказвания. Ще се наложи да направим една добра стиковка с експертите от Министерството на финансите, които са работили по закона, и да се опитаме да приемем тези предложения, които няма съществено да се отразят върху приходите от тези данъци и такси, а още повече, че тези приходи са предназначени за една доста уязвима във финансово отношение институция, каквато е общината.
С тези няколко думи искам да завърша и ви призовавам да подкрепите на първо четене този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Други желаещи за изказвания има ли? Списъкът е приключен.
При това положение обявявам разискванията за приключени и поставям на първо гласуване законопроекта за местните данъци и такси.
Бих помолил квесторите да поканят народните представители да влязат в залата, защото предстои гласуване.
Моля уважаемите колеги да гласуват на първо четене законопроекта за местните данъци и такси.
Гласували 174 народни представители: 140 за, няма против, 34 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преди да закрия заседанието, ще направя няколко съобщения.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще има заседание във вторник, 11 ноември 1997 г. от 10,30 ч.
Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще има редовно заседание в сряда, 12 ноември 1997 г. от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще има редовно заседание в сряда, 12 ноември от 15,00 ч. в зала "Изток".
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседания в сряда и четвъртък, 12 и 13 ноември 1997 г. от 15,00 ч. в зала 130 в другата сграда.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание в сряда, 12 ноември 1997 г. от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание в сряда, 12 ноември 1997 г. от 15,00 ч. в зала 238.
Следващото заседание ще бъде извънредно във вторник, 11 ноември 1997 г. от 14,00 ч., така, както го гласувахме, с приетия от нас дневен ред от две точки.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,10 ч.)

Предеседател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:

Иван Куртев

Благовест Сендов

Александър Джеров

Секретари:

Васил Клявков

Камен Костадинов