Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров.
Секретари: Анелия Тошкова и Камен Костадинов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Следващата точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АКТОВЕ НА ДВАДЕСЕТ И ВТОРИЯ КОНГРЕС НА ВСЕМИРНИЯ ПОЩЕНСКИ СЪЮЗ.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Има думата господин Богданов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС БОГДАНОВ: 
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 002-02-47 от 30.10.2000 г. за
ратифициране на актове на Двадесет и втория конгрес на
Всемирния пощенски съюз, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 22 ноември 2000 г. с участието на представители на вносителя Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на актове на Двадесет и втория конгрес на всемирния пощенски съюз - Шестия допълнителен протокол към Устава на Всемирния пощенски съюз, Общия правилник на Всемирния пощенски съюз, Всемирна пощенска конвенция, Споразумението за услугите по пощенските плащания, подписани на 15 септември 1999 г. в Пекин.
Съобразно разпоредбите на чл. 25 от Устава на Всемирния пощенски съюз ревизираните основни актове, произтичащи от конгресите на съюза, трябва да бъдат ратифицирани в съответствие с конституционните правила на всяка страна-членка, по пълномощие на която те са подписани.
В изпълнение на предоставените правомощия с Протокол № 36 от заседанието на Министерския съвет от 5 август 1999 г., ръководителят на българската делегация е подписал тези актове. Според решението на конгреса приетите актове влизат в сила от 1 януари 2001 г., като според Конституцията на Република България те подлежат и на ратифициране. Като съдържание актовете на Двадесет и втория конгрес на Всемирния пощенски съюз включват: разпорежданията, осигуряващи прилагането на устава и дейността на съюза, регламентацията на основните функции на ръководните органи (Общия правилник), разпоредбите, третиращи международните писмовни и колетни пратки, системата за разплащане по разменния писмовен трафик между страните (Всемирната пощенска конвенция), разпоредбите относно пощенските парично-преводни услуги (Споразумението за услугите по пощенските плащания).
Ратифицирането от страна на Република България на посочените актове ще бъде не само израз на спазване на международните споразумения, към които страната ни се е присъединила, но и гаранция за прилагането на актовете от конгреса в съответствие с предвидените в тях клаузи.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2, 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон актовете на Двадесет и втория конгрес на Всемирния пощенски съюз - Шестия допълнителен протокол към Устава на Всемирния пощенски съюз, Общия правилник на Всемирния пощенски съюз, Всемирна пощенска конвенция и Споразумението за услугите по пощенските плащания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Моля господин Агов да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: 
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за Закон № 002-02-47 за ратифициране на
актове на Двадесет и втория конгрес на
Всемирния пощенски съюз, внесен от Министерския съвет
на 30 октомври 2000 г.

На свое заседание от 23 ноември 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за Закон за ратифициране на актове на Двадесет и втория конгрес на Всемирния пощенски съюз и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2, 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Шестия допълнителен протокол към Устава на Всемирния пощенски съюз, Общия правилник на Всемирния пощенски съюз, Всемирната пощенска конвенция и Споразумението за услугите по пощенските плащания, приети от Двадесет и втория конгрес на Всемирния пощенски съюз, подписани на 15 септември 1999 г. в Пекин."
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Имате думата.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на актовете на Двадесет и втория конгрес на Всемирния пощенски съюз.
Гласували 160 народни представители: за 159, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Атанас Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, комисията нямаше никакви бележки, както виждам, и в залата няма никакви бележки. Затова процедурно предлагам законопроектът да бъде приет и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 126 народни представители: за 124, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля господин Богданов да докладва закона.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС БОГДАНОВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на актове на ХХll конгрес на Всемирния
пощенски съюз

Член единствен. Ратифицира Шестия допълнителен протокол към Устава на Всемирния пощенски съюз, Общия правилник на Всемирния пощенски съюз, Всемирната пощенска конвенция и Споразумението за услугите по пощенските плащания, приети от ХХll конгрес на Всемирния пощенски съюз, подписани на 15 септември 1999 г. в Пекин."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен, както са предложени от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.
Точка пета от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ (ПРОЕКТ ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Господин Христов, имате думата да докладвате становището.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Благодаря, господин председател.
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 002-02-50 за ратифициране на Заемното
споразумение (проект за модернизация на образованието)
между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет на 13.11.2000 г.

На заседание, проведено на 17.11.2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (проект за модернизация на образованието) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на образованието, които запознаха членовете на комисията с основните параметри на законопроекта.
Заемът се отпуска за изпълнение на първата фаза от проекта за модернизация на българското образование. Целта на проекта е да подобри ефективността на българската образователна система в контекста на българските и европейските образователни стандарти и оптималното използване на националните ресурси.
С изпълнението на проекта ще се подпомогне въвеждането на новия учебен план, разработването и въвеждането на нови учебни програми и на държавни образователни изисквания за системата за оценяване. Ще се създаде информационна система за управление на образованието, както и за подобряване качеството на обучението и управлението на висшите училища. Предвидено е да се създаде система за студентски заеми, която ще улесни достъпа на всички желаещи до висшето образование. Ще се реформират темите за разпределяне на финансовите ресурси и на студентските места във висшите училища.
Проектът на споразумението за заем е одобрен с Решение № 270 на Министерския съвет. С решение от 29 юли 2000 г. Народното събрание даде съгласие правителството да сключи Заемно споразумение (проект за модернизация на образованието) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на първата фаза от проекта. Това споразумение е подписано от министъра на финансите на 20.09.2000 г. от името на правителството. Предвижда се проектът да завърши до 30 септември 2003 г.
Заемът е част от общия размер на средства, отпускани от международните финансови институции за подпомагане прехода на България към пазарна икономика в условията на валутен борд. С Решение № 36 на Министерския съвет същият е включен в списъка на проектите, гарантирани с държавна гаранция през 2000 г. Сумата на заема е в размер на 15 млн. 300 хил. евро. Срокът за погасяване - 20 години, с петгодишен гратисен период. Лихвеният процент е изчислен на база LIBOR. Заемополучателят заплаща на банката такса в размер на 1 на сто от таксата на заема. За неизтеглената сума от главницата на заема заемодателят заплаща такса ангажимент от 0,75 на сто.
По проекта се поставиха въпроси от членовете на комисията, на които представителите на вносителя дадоха разяснения.
Поставен на гласуване, проектозаконът бе подкрепен от 7 членове на комисията, при 3 "против" и 1 "въздържал се".
Въз основа на резултата от гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да разгледа и приема проекта на Закона за ратифициране на Заемното споразумение (проект за модернизация на образованието) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, в размер на 15,3 млн. евро." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Моля господин Агов да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика относно
проект за Закон № 002-02-50 за ратифициране на Заемното споразумение (проект за модернизация на образованието) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2000 г.

На свое заседание от 23 ноември 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за Закон за ратифициране на Заемното споразумение (проект за модернизация на образованието) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Заемното споразумение (проект за модернизация на образованието) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 19 септември 2000 г. в София." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Имате думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Комисията по образованието и науката няма ли становище? Не е ли разпределено и на тази комисия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Разпределен е на Комисията по образованието, но не е представила становище. След като има становище от водещата комисия, не е необходимо да се иска задължително становище и от останалите комисии. (Реплики от ДЛ.)
За изказване има думата госпожа Величкова.

СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Във връзка с решението за даване съгласие за сключване на Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие относно проекта за модернизацията на образованието подробно обясних защо този проект не трябва да бъде подкрепен. И тогава, когато го разисквахме в пленарната зала, и сега, аз твърдя, че българското образование трябва да бъде държавен приоритет, което означава, че държавата трябва да го субсидира не с 3,1 на сто от брутния вътрешен продукт, както беше в Бюджет 2000 и в Бюджет 2001, а толкова, колкото е необходимо, за да не се срине системата и да се води качествено образование. Вместо да даде дължимото, за да се извърши действително качествено общодостъпно и конкурентоспособно образование, по предложение на Министерството на образованието и науката българското правителство ще иска заем от Световната банка, за да компенсира дължимото на тази сфера. Един такъв подход за мен е неприемлив и той доказва недалновидна държавна политика. Този подход е не само неприемлив, но той е безотговорен спрямо народа ни, който живее при трудни икономически условия, в условия на мизерия и нищета и въпреки това ще трябва да изплаща този нецелесъобразен заем. Заем, който твърдя и мога да докажа, че ще облагодетелства главно безотговорното отношение на онези чиновници и министерски екипи на Министерството на образованието и науката, които представиха проект пред Министерския съвет, пред Световната банка, респективно пред парламента.
Припомням само някои акценти от мотивите. Заемът се иска, първо, за изработване на национални учебни планове и стандарти. Тези стандарти, уважаеми народни представители, въпреки многобройните критики към тях, са публикувани в "Държавен вестник" през лятото на 2000 г. Учебният план за 9 клас с всичките му недостатъци е влязъл в сила през учебната 1999/2000 г. А ако от новата учебна година влезе учебният план за 1 или за 5 клас, това е работа на чиновниците, а не да се иска заем от Световната банка, за да работят чиновниците онова, за което са назначени.
Второ, в мотивите се твърди, че ще се оптимизира учебната мрежа и това е другият аргумент, за да се иска заем. Училищната мрежа се оптимизира според демографските тенденции по предложение на общините. Има нормативни документи за пълняемост на паралелките, за заетостта на учителите и за това не са необходими пари от Световната банка, а една много сериозна политика от страна на министерството в диалог с общините, респективно със синдикатите.
Третият мотив - за делегираните бюджети - е също един абсурд, тъй като за тяхното управление има пилотен проект по линия на ФАР и той спокойно може да служи за основа и в това отношение.
Подчертавам тези абсурди, като се безпокоя от факта, че отново мнозинството ще гласува тези нелепости. При това без да поиска сметка защо се допускат едни и същи грешки, тоест да се плащат заплати на хора, които по трудова и професионална ангажираност трябва да изработят въпросните стандарти да свършат онова, за което се иска заем от Световната банка. Вместо да им се търси сметка и да бъдат уволнени чиновници, които легализират непрофесионализма си чрез заема на Световната банка, в крайна сметка ние ще им ръкопляскаме и ще се гласува този заем.
Вижте, колеги, как се разпределят сумите от заема.
Първо. За дребни ремонти на помещения на различни звена, като примерно звено за оценяване, звено за координация на проекта, междупрочем, създават се осем структури, се искат за тези дребни ремонти 36 хил. долара. За микробус за превозване на обучителите, тоест на чиновниците по общините - 33 хил. долара. За обучение на така наречените ключови служители, сиреч супермените в министерството, които ще трябва да ги обучават - 93 хил. долара. Или само дотук са 162 хил. долара грешни пари! Питам за тези 162 хил. долара колко училища могат да бъдат ремонтирани и така ли трябва да се харчат парите на българските данъкоплатци?
Що се отнася до частта за висше образование, и тук камуфлажът е налице. Искат се пари за така наречената конкурентна система за повишаване качеството на висшето образование. И знаете ли как ще се повишава това качество? Като се провеждат семинари и обучение не на кого да е, а на персонала на висшите училища за подготовка на проекта. Та административният персонал във висшите училища ще го обучават да прави проекти как да се повишава качеството на преподаването на доцентите и на професорите. За първи път чувам, че от чиновниците ще зависи да се повишава качеството на обучение. За този срамен и вулгарен парадокс се искат 619 хил. долара.
Иска се сума от 3 млн. 742 хил. долара за другата приумица - този път ще се финансира проект на чиновниците от висшите училища да се повишава качеството на обучението им чрез усъвършенстване на учебната документация и да се стимулира обединяването на висшите училища. След като в Закона за висшето образование въпросът за обединяването на различните структури във висшите училища или на самите училища в името на автономията е тяхно лично дело!
Покрай обучението, без да е ясно от кого и за какво, на учители и директори на училища ще се обучава министерската и общинската администрация, така е записано, по образованието и администрацията на висшите училища. За това пък ще се предвиждат и се искат 3 млн. 180 хил. долара.
Грижата към студентското кредитиране се състои в това, че ще се обучават служители до 2009 г. как да се прави закон и система за кредитиране на студентите, което, пак казвам, кредитиране, ако има такова, се предвижда да става от 2009 г. Но чиновниците дотогава ще се обучават ведно с консултантските услуги, както ги наричат, за нови учебни планове, за оптимизиране на мрежата и т.н. на обща стойност 1 млн. 762 хил. долара.
Аз няма да казвам, че нашият законопроект за кредитирането вече няколко пъти беше отхвърлян и с разни парламентарни процедури отказван да се разглежда в залата и то с мотива и предложението на господин Йордан Цонев, бившият председател на Комисията по бюджет, че законопроектът трябва да се отложи, защото се чака заем от Световната банка. Сега искам да ви осветля, че този заем не е за кредитиране на студентите, а за чиновниците, които ще се учат как да правят проект за кредитиране на студентите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Това го кажете на 8 декември на студентите.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Да, както ми подсказва колегата Божинов, това е в чест на 8 декември.
Без да се спирам на другите шедьоври от този род, първата част от заема възлиза на 14 млн. 380 хил. долара, от които 1 млн. 414 хил. 620 долара не са разпределени. Така е и написано.
Приключвайки, ще обобщя, че абсолютно безотговорно и непрофесионално е подходено от Министерството на образованието и науката, от Министерския съвет и от мнозинството, ако даде старт на този заем. Ако днес той бъде ратифициран, то всякакви изявления, че управляващите искат да превърнат образованието в държавен приоритет са една измислена фраза и една демагогия. Затова призовавам Народното събрание да не подкрепи сключването на това споразумение за заем от Световната банка. На българското образование му трябва държавна политика, а не пари, които да ги лапат чиновници. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в ДЛВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Междувременно ми донесоха и становището на Комисията по образованието и науката. Моля господин Панев да го докладва.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ:
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по образованието и науката
относно законопроект № 002-02-50
за ратифициране на Заемното споразумение
(проект за модернизация на образованието)
между Република България и Международната банка
за възстановяване и развитие, внесен от
Министерския съвет

На свое заседание от 22 ноември т.г. Комисията по образованието и науката разгледа законопроект № 002-02-50 за ратифициране на Заемното споразумение (проект за модернизация на образованието) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет.
Заемът се отпуска от Международната банка за възстановяване и развитие за изпълнение на първата фаза от проекта за модернизация на българското образование. Целта на проекта е да подобри ефективността на българската образователна система в контекста на българските и европейските образователни стандарти и оптималното използване на националните ресурси.
Като приема мотивите за основателни, Комисията по образованието и науката със 7 гласа "за", 1 глас "против" и 2 гласа "въздържали се" подкрепя законопроекта и предлага да бъде приет на първо четене." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
За процедура господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Правя процедурното предложение в пленарна зала да бъде поканен заместник-министър на образованието и науката, тъй като явно министърът на образованието и науката е ангажиран със заседанието на Министерския съвет. Смятам, че е необходимо представител на вносителя да участва, когато се обсъжда такова важно споразумение. Още повече, че както в комисията, така и в пленарна зала звучат различни акценти от тези, които са изложени в мотивите на трите комисии, които ни запознаха със своите становища. Смятам, че от полза на дискусията е да чуем и представител на вносителите.
Затова предлагам в пленарна зала да бъде поканен заместник-министър на образованието и науката. Дали това да бъде проф. Тошев, дали да бъде господин Николов, оставям на вас да решите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложете едно име.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Аз ще предложа тогава и проф. Тошев, и заместник-министърът за средното образование господин Николов да бъдат поканени в пленарна зала - и двамата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Противно становище има ли?
Моля, гласувайте предложението на господин Славов - в залата да бъдат поканени заместник-министрите Тошев и Николов.
Гласували 145 народни представители: за 131, против 7, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Моля да бъдат информирани двамата заместник-министри.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Още в самото начало искам да декларирам, че аз съм от тези, които са готови да подкрепят привличането на многократно по-голям кредитен ресурс за нуждите на образованието, понеже гледам на такова едно привличане на средства като на инвестиции в най-ценния капитал. А проблеми за решаване има и те са главно и преди всичко - това не е моя оценка, а просто заимствам оценката на авторитетните специалисти в България, а не на измислените и набедени, за осигуряване на съвременно равнище на образованието - и средно, и висше.
В Бюджетната комисия, ако ще ви направи впечатление това, което ще кажа, всички колеги от мнозинството възразяваха, скрито роптаеха срещу начина на използване на средствата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Но не смеят да кажат.
СТЕФАН СТОИЛОВ: До един! А имаше и такъв, който се въздържа да гласува. Убеден съм, че в залата това няма да се повтори.
Добре би било да си дадете труда и да разгледате за какво се използват средствата, въпреки ироничните усмивки на някои. Депутати от мнозинството иронизираха някои от направленията за използване на средствата, както например организирането на делегирани счетоводства и трето, пето и десето. Ако човек се разрови в това за какво и как ще бъдат използвани средствата по линията на консултации, обучение и пр., и пр., вижда колко много грешни пари ще бъдат потрошени.
Съвършено вярно е, че трябва в рамките на тази реформа да бъде купуван и опит, казано най-простичко, и софтуер за решаване на някои въпроси. Но това, което е предвидено, наистина е прахосване на голяма част от средствата, без видим резултат. Депутати от мнозинството заявяваха как в десетки училища в техните райони няма по един компютър.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Няма нафта да се отопляват децата.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): А защо няма?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Дами и господа народни представители...
Защо няма е въпрос на вчерашния ден, господин Агов.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): И още по вчерашния.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Не спекулирайте!
АСЕН АГОВ (СДС, от място): И на още по вчерашния ден.
СТЕФАН СТОИЛОВ: А днес, когато вие ще ратифицирате заем, за какво ще го използвате? Нали в случая трябва да се прояви държавническа мъдрост? Вие, къде, във вътрешния джоб ли я държите, та непрекъснато ще ме питате "вчера"? Вчера си е вчера. Нали сега се движим към утрешния ден? Това е проблемът.
Нашата парламентарна група е готова да ратифицира три пъти по толкова, но при едно разумно използване на средствата. Бюджетната комисия каза "да" след една категорична съпротива от страна на всички депутати, в присъствието на двамата заместник-министри, които бяха на заседанието и които вероятно са същите, които ще присъстват и днес. Защо да не се обединим около едно разбиране, което да осигури преразглеждане на структурата на използване на тези средства? Защо? Какво ще загуби България? Какво ще загуби изпълнителната власт? Само ще спечели и печалбата ще бъде ускоряване на темпа на модернизиране на нашето образование. Във вашата програма има големи приказки в това отношение. Дайте да направим реални стъпки в реализирането на тези големи цели.
На заседанието на комисията прозвуча, че Румъния била далеч преди нас в използването на тези заеми. Ние знаем в Румъния как се развиха нещата и докъде стигнаха. Каква оценка получи мнозинството? Каква оценка получи за четирите си години политика? Какво, искате да повтаряме същите неща в България? Натам ли се движите?
Аз ви призовавам, въпреки усмивките, които забелязвам в залата, да отложим ратификацията. Нищо страшно няма да се получи. И да се възложи на Бюджетната комисия, на Комисията по образованието и науката максимално да използват възможностите за преструктуриране използването на този заем.
Спомням си, че под големия натиск на Бюджетната комисия при договарянето на заема за здравеопазване някои от параметрите му бяха подобрени на около 25 процента и в смисъл на преструктуриране, на намаляване на разходи, които и те признаваха, че са прахосване на пари. Хайде да се опитаме да направим същото и с този заем! Ако приемете едно такова решение, ще покажете наистина разбиране на състоянието, в което се намираме, и държавническа мъдрост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! При ограничените вътрешни възможности за финансиране на образователната система аз мисля, че българското образование се нуждае от заем вероятно в много по-голям размер. Но нашата парламентарна група категорично няма да подкрепи този проект за ратифициране на Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за модернизация на образованието. Защото смятаме, че така, както са разчетени средствата, те не отговарят на реалните потребности на образователната система в България.
Според мен чиновническият подход при изработването на този проект за заем е останал твърде далеч и не е видял реалните тежки и болни проблеми на българската образователна система. И в становищата на водещите комисии има доста високопарни и купешки изрази - планирани са например 312 хил. долара, за да се подпомогне, видите ли, оптимизирането на училищната мрежа. Оптимизирането на училищната мрежа е един от болните проблеми, това е един от актуалните проблеми на образователната ни система. То се нуждае от един научен подход, но аз мисля, че това е по силите, а то е и задължение на Министерството на образованието, и това ще става не чрез изразходването на огромна сума за създаване на специален софтуер, географска карта на месторазположението на училищата, сякаш не го знаем, няма да стане с обучение на общинските администрации и, забележете, лобиране. Лобиране за какво, пред кого? Със заинтересованите общности по места! Заинтересованите общности по места отдавна са прозрели необходимостта от оптимизиране на училищната мрежа, защото демографският срив ни поставя пред тази необходимост. И министърът на образованието няма абсолютно никакъв проблем при изпълнението на специалната наредба за броя на децата в групите и паралелките. Абсолютно никакъв проблем! Тази наредба не срещна съпротива. Проблемът е, че при прилагането на тази наредба възникват редица проблеми, които по-скоро изискват средства, отколкото биха могли да доведат, поне през близките няколко години, до някакви сериозни икономии. А във вашия проект е записано, че заемът от Световната банка ще бъде върнат преди всичко от икономиите, които ще се получат при въвеждането на новата система за оптимизиране на училищната мрежа, в момент, когато ние казваме, че, за да се оптимизира мрежата, поне няколко години този процес по-скоро ще изисква пренасочването на допълнителни средства. Вероятно след няколко години ще се получи ефектът на икономиите, но ще минат години за това нещо. Сега ние твърдим, че ще връщаме заема от Световната банка от икономиите, които ще имаме в резултат на закриването на училищата, преди всичко в планинските и полупланинските райони, разбира се. Това ми изглежда твърде несериозно.
Неведнъж съм казвал от тази трибуна, че закриването на едно училище за министъра на финансите може би означава отпадането на натурален показател, по който се формира бюджетът на общината и по тази причина този бюджет може да бъде намален, но за нас и, надявам се, за министъра на образованието този процес на закриване на училища поражда нови проблеми, решаването на които изисква значителни средства. Защото учениците от закритото училище трябва да бъдат извозвани много често до 20-25 км, а за това са необходими пари. Трябва да се осигури ученическо столово хранене на тези деца, за което също са необходими пари. И една калкулация показва, че кой знае какви средства не само че не се икономисват, а на първо време се увеличават и разходите.
Другия голям проблем на нашата образователна система, изказалият се преди мен господин Стоилов вече го каза. Българската образователна система се нуждае, разбира се, от информационна система за управление на образованието, за което тук са предвидени значителни средства, но се нуждае преди всичко и преди това от създаване на условия за обучение на децата в съвременните средства за комуникации и за информация - компютри, Интернет, сателитни връзки.
В огромен брой училища в страната учениците са виждали компютър само от телевизионния екран. Това не е популизъм. Кажете ми как ще приведем българската образователна система в съответствие с европейските образователни стандарти, тъй като основно качество, основен елемент на този европейски стандарт днес, във века на информационните технологии, е обучението в компютърна грамотност. Къде са средствата от тези 15 млн. и 300 хил. за закупуване на компютри поне за средищните училища. Защото другата логика, оправданието на това закриване на училища в планинските и полупланинските райони е събирането на децата в едни средищни училища, където поне ще създадем нормални условия за учебно-възпитателен процес. Там поне трябва да има един компютърен кабинет.
Общинските бюджети са в състояние, което не позволява да се заделят средства за закупуване на компютри. Ако бяхме заделили, по наши изчисления, около 1 млн. долара от тези 15 млн. и 300 хил., например в Родопския масив всички средищни училища щяха да бъдат оборудвани с компютърни кабинети, които да позволяват обучение по компютърна грамотност на учениците и от началния курс даже. Защото ние приехме един много хубав Закон за учебния план и тук са предвидени средства, с които ще се подпомага прилагането на новия Закон за учебния процес. Но главната характеристика, най-ценното в този закон, който не случайно беше приет с консенсус в това Народно събрание, е именно въвеждането на обучението по съвременни средства за комуникация не в 11 клас, както беше преди, а едва ли не вече от 1 клас. Но как ще го направим, когато не разполагаме с материална база за това?

Аз, надявам се, няма да ви изненадам, ако поставя въпроса и затова, че в този проект не можах да видя разчетени средства, даже не можах да видя нито ред за образованието на малцинствата. Бързам тук да поясня. Не става въпрос за всички малцинства. Става въпрос за образованието преди всичко на ромското население. Много добре знаете, че този компонент на българската нация занапред тенденцията е да се увеличават. Също така обаче се увеличава тенденцията за увеличаване на неграмотността сред ромите. Огромен е процентът на отпаднали деца. Така или иначе, това са български граждани. Колкото повече неграмотни роми имаме, толкова по-неграмотна е България като цяло.
Аз се надявах в този проект за заем да видя разчетени средства, насочени към специални проекти и програми за образованието на ромите. Това е изключително важно. Към края на мандата си президентът Бил Клинтън обяви една програма за обучение на латиноамериканците в САЩ. Можем да търсим някакво съответствие, защото при тях проблемът с неграмотността е при латиноамериканците. Само за 2001 г. са предвидени над 100 млн. долара за изработване на специални програми за образованието на латиноамериканците и на афроамериканците. И знаете ли, че това е направено от президента Бил Клинтън не по предложение на образователните му експерти, а на икономическите му съветници? Защото те са му казали, че при тези темпове на развитие на технологиите за производство Америка ще изпитва нужда от висококвалифицирана работна ръка, която да може да борави с тези нови технологии за производство.
Пред същия проблем утре - вдругиден ще се изправи и България, освен ако целта ни не е да превърнем България за внос на нискотехнологични производства от Европа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Първото, на което искам да спра вниманието на залата, това е умението да се преговаря с банката за постигане на заем. Простичкият въпрос е защо днес Тридесет и осмото Народно събрание ще трябва да се занимава с този въпрос? Защо не го е решило, примерно, Тридесет и седмото или защо няма да го реши и Тридесет и деветото Народно събрание, да кажем?
Тъй като преди малко и сега, когато излизах на трибуната, имаше реплики към мен, искам най-колегиално да кажа на опозицията: банката е изгонена от България благодарение на неумението да се преговаря от страна на БСП през 1995 г.
РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Не е вярно!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Световната банка е изгонена от България благодарение на неумението ви да преговаряте през 1995 г. Трети път ще го кажа.
Защо не искате да приемете една истина, един факт? Защо сега излизате тук и може би в половината от изказването си се занимавате с демагогия, вместо да признаете, че такива преговори по принцип са трудни, че в такива преговори ти можеш да искаш едно, но има страна, с която преговаряш - тя може да иска друго, че когато защитаваш своите позиции, трябва да го правиш изключително добре, а не да гониш хората, с които преговаряш.
Второ, това, с което искам да се съглася с изказалите се колеги дотук, че е изключително важно, и това е ангажимент както на Тридесет и осмото Народно събрание, така и на следващото, да упражнява контрол върху изпълнението на споразумението. Ето тук изцяло искам да подкрепя казаното от колегите от опозицията - че на всяка цена не трябва да се оставя Министерството на образованието и науката и колегите там сами в процеса на изпълнение на това споразумение. Ще дам един пример. Накрая на споразумението има неразпределен резерв, който може да се използва с разрешение на Министерството на финансите и Световната банка за допълнително финансиране по компонентите на проекта и е в размер на 1 млн. 500 хил. долара. Ето ги, господин Стоилов, онези 25 на сто, които Вие искахте като корекция да се получат в рамките на наблюденията по изпълнението на проекта. Ако този контрол се упражнява, гаранциите за неговото спазване и за неговата полезност за България ще бъдат според мен 100 на сто.
Няколко думи по числата, за които се говореше досега.
На първо място - в областта на средното образование. Основен упрек, който аз чух, това е, че става дума за чиновничеството в българското образование, като към това чиновничество имаше много ирония и сарказъм, като че ли тези хора не вършат нищо полезно. И, второ, че средствата ще отидат едва ли не напразно и ще потънат в рамките на администрацията.
Искам да посоча основен дял от кредита в размер на 3 млн. 500 хил. долара, който е за обучение в страната на директори и заместник-директори на училища, учители - има в скобичка 81 000 български учители - инспектори в инспекторатите по образование и т.н., и т.н.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Какво "и т.н., и т.н."? Какво ще ги обучавате тези учители?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, господин Божинов.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Божинов, веднага ще Ви отговоря какво искат българските учители от това, което аз съм научил в тези 3,5 години - пари за квалификация. Ето ги парите за квалификация. Те искат да умеят да се събират, те знаят как да го правят, те знаят как да общуват помежду си и нямат средства за тези техни срещи. Това е истината в рамките на бюджета на образованието в продължение на близо десетилетие. И сега, когато този проблем се решава, вместо да бъде посрещнат с добро око, срещу него се атакува и то, забележете как - чрез чиновничеството.
Второ, по оптимизирането на мрежата, за което говори господин Местан. Прав е господин Местан, че това е базисен въпрос във връзка със средното образование. И също така мисля, че беше прав и логичен, когато каза, че сегашното финансиране на проблемите около оптимизирането, включително и лобирането, господин Местан, което отново срещи и с кмета, и с общинските съвети, и с учителите, и с родителите - без тези разговори, знаете, че взимането на решения за което и да било училище, в който и да било район на страната, е невъзможно. Самите семинари по изясняването на това какво представлява оптимизирането, какво е демографското състояние на страната и в дадения регион, са неща необходими и ще доведат до икономия. Вие сам го казахте. Така че това също е едно разумно перо. Съгласен съм изцяло с вас. Разбира се, това нещо трябва да се прави под строгия контрол и на българския парламент.
За стандартите. Какво друго, ако не квалификация е именно дискусията по работата със стандартите? Какво друго? И тук и господин Местан го каза - един добър закон, който трябва да се прилага, който съдържа в себе си в сърцето си точно стандартите и държавнообразователните изисквания, той без квалификация и без дискусия ще остане само един добър закон и няма да бъде приложен добре. Затова тук са предвидени тези 3 млн. 500 хил. долара.
Няколко думи за висшето образование накрая. Изцяло не съм съгласен, госпожо Величкова, че без проекти ще може да се проведе дискусия за оптимизирането на университетската мрежа, за обединяването на университетите. Без проект досега няма реализирана такава стъпка никъде - нито в Източна, нито в Западна Европа. Средствата по проектите именно за състоянието на мрежата на висшето образование дори мен, ако питате, са малко. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
За първа реплика госпожа Станка Величкова има думата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, господин Методиев. Аз много държа да бъдете коректен и да не лъжете от трибуната на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не употребявайте такива квалификации, госпожо Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Защото, когато говорим за това, че опозицията, и по-конкретно БСП, е изгонила Световната банка, ако не е лъжа, то е смехотворно. Първо, защото тогава много велика е БСП, и второ, защото действително не е истина.
Споразумение за първи път започна да се прави по времето на кабинета на Николай Василев - в Тридесет и шестото Народно събрание. И тогава нашата, парламентарната комисия, без разлика на цвят застанахме като един срещу този проект, тъй като там се говореше по същия начин такива безумия, каквито сега накаканизвате.
И второ, защото се говореше за приватизация на висшите училища.
И тогава колегите и от СДС, и от БСП, и от ДПС с председател на комисията Димитър Сепетлиев отхвърлихме този законопроект и той не влезе в пленарна зала. Така че това е истината, когато говорите поне Вие като историк трябва да видите историята на въпроса, а не да излизате тук с подобни приказки.
И второ, всичко това, което казвате, са наистина едни лелейни слова, защото всичко това най-напред трябваше да го направи вашият екип. Това е работата на чиновниците ви, това е работата на квалифицираните хора. За всичко онова, което е като стандарти, като оптимизация на учебната мрежа, като изработване на учебни планове, няма защо да искаме пари от Световната банка. Парите от Световната банка трябваше да се вземат, и аз съм за такъв заем, за компютризация, за информатика, за обучение на преподадателите по чужди езици, защото сега искате да въведете чужд език от 1 клас, а даже в софийските училища няма навсякъде редовни преподаватели по чужд език, та камо ли в затънтените села. Ето затова ние говорим за целесъобразност на използването на парите, а не за разхищение.
Какво означава това 8 структури да се създават по този законопроект? Осем! Чели ли сте ги? Защо се осланяте на един началник на общо образование в министерството, който пише всичките тези неща, и сега ние трябва да рапортуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Георги Божинов има думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Три пъти повтореното в началото на изказването на господин Методиев твърдение поставя въпроса суверенни ли сме ние като държава в преговорите с кредиторите или не сме? Ако сме страна с ограничен суверенитет, поради положението, в което сме изпаднали, и ни е трудно да го признаем, ние с вас си го знаем. Но аз поставям въпроса, когато става дума за образование: нямаме ли основание и национална гордост да кажем, че толкова пари, колкото са готови да ни предоставят, българската научна общественост и интелектуален потенциал може да реши еднозначно кои са приоритетите и за какво да ги използваме.
И затова, господин Методиев, когато се водят преговори, дори в такова тежко и неравноправно положение, в каквото е нашата страна, има области, в които трябва да отстоим суверенитета си и вместо да приемаме едностранен монолог, трябва да искаме диалог.
Аз Ви питам: ако Вие сте свободен и разполагате с 68 млн. долара, за това ли ще ги дадете? Вярвам, че нито Вие, нито министърът, нито българската научна общественост, ако са свободни, ще се съгласят парите да отидат за това. И това е въпросът. Ние трябва да се изправим, и както загатна управляващото мнозинство по някои въпроси, че ако не уважаваш себе си, никой няма да те уважава, тук този проблем трябва да го развием. И ние трябва да го кажем като парламент и трябва да се изправим като страна, за да бъдем уважавани по-нататък.
Няма да влизам в детайлите, но ще кажа: защо за регионалните инспекторати тези грешни пари? Ами, защото там скрихте партийната си номенклатура и я наместихте и сега трябва и да я храните с тези пари. Затова се съгласявате. (Шум и неодобрение от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Господин Стефан Нешев - трета реплика.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Господин Методиев, имам три конкретни въпроса и Ви моля да получа три конкретни отговора.
Първият ми въпрос е: що е ефективност на кредитен процес?
Вторият ми конкретен въпрос е детерминирана ли е целта на кредита, който ще получим, за да се извърши оптимален контрол после?
И третият ми въпрос и на него също искам конкретен отговор: кой кого ще обучава? Българските учители, които подготвиха децата, покрили интелектуално ниво на второ място в света, показали качества, информираност и професионални умения много по-високи от западноевропейските деца, или западноевропейските учители ще обучават нашите, чиито деца не бяха подготвени по тази програма? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. За дуплика има думата господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Господин председателю, уважаеми господин министър, колеги! Госпожо Величкова,... А тя е излязла от залата. На екрана ме гледа. Ами, тогава ще й отговоря на екрана, от друго място.
А по отношение на казаното от господин Божинов - за ограничения суверенитет. Искам да бъда съвсем коректен, господин Божинов. Ограниченият суверенитет за мен не съществува в днескашната независима политика на България.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Боже!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ограничен суверенитет по това, което разбират хората в България, е нещо, което няма нищо общо с днешната независима българска външна политика. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Въпросът е по време на преговорите, когато искаш да изгониш този, с когото преговаряш, дали се чувстваш по-горд или по-малко горд. Според мен в това е въпросът. И дали умееш да сближиш позицията с този, с когото преговаряш, и той да защити в крайна сметка и твоя интерес, освен неговия. Това е проблемът на преговорите.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Нали ние ще ги връщаме?! Няма да ги връща той.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, госпожа Масларова.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: А не да го извадиш от стаята на преговорите. Това е.
Що се отнася до многото чуждици, които каза господин Нешев, искам...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): За това ли бихте ги изхарчили, ако сте свободен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Божинов.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, ще Ви отговоря на този въпрос. Един милиард лева са в българския бюджет за образование. Харчим ги по собствена воля, никой не преговаря с нас. Един милиард лева или в германски марки, ако искате. Тук говорим за 15 млн. долара. За три години, както ме поправя господин министърът много правилно.
Кой ще обучава, искам да отговоря, защото това беше въпрос без чуждици. Ще обучава този, който знае онова, което каза и господин Стоилов: който знае ноу-хау, който знае новия софтуер, който знае новото в нещата. А българските учители са хора, които поне в последните 200 години са били хора, отворени винаги към новото, и това им прави чест.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Значи ние ще обучаваме великите европейци!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Друг желаещ? Моля, господин Нешев.
Има думата министърът на образованието и науката господин Димитър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не искам да влизам в дискусия, нито да поставям някои нови възможности за реплики и противоречия. Искам от името на нашето министерство да ви кажа следното, да декларирам тук, пред цялото Народно събрание: този заем, който се дава за висшето и средното образование, е обсъждан в нашето министерство цяла година.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Това не значи, че ще го използвате хубаво.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Значи, значи, госпожа Масларова. Много работи значат, когато човек трябва да гледа сериозно на работата, а не само да произнася речи без да знае какво има зад съответните документи.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Ние питаме.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Всяка част от този заем е проверявана многократно. Искам да ви кажа, че отначало заемът беше по-голям. Ние го намалихме, от нашето министерство, без да знам какъв суверенитет има МОН - частичен, ограничен или пълен. Ние го намалихме и с това се съгласи Световната банка.
Освен това ние предвидихме 1,5 млн. от тези 14 млн. и 800 хил. екю, заемът е в екю, не е в долари, защото от общо 14 млн. 800 хил. беше в долари, предвидихме да можем в рамките на 3-годишния период да изменим в някои отношения насоките на финансовия заем.
По-нататък, всеки трябва да знае в Народното събрание, че тези пари за квалификация на учителите не са предназначени за външни преподаватели, външни консултанти. За външна консултантска работа са предвидени 80 и няколко хиляди долара. Аз мога да ви дам точно цялата разбивка. Основните средства, за разлика от редица други заеми в енергетиката и т.н., когато се дават, се дават главно за външни консултанти. Основните неща тук ще бъдат концентрирани в България. И ще бъдат дадени на най-добрите наши представители на университетските среди и най-добрите учители в столичните и в други училища в страната.
Що се касае обаче до това - защо е необходимо да даваме тези пари? И защо е необходимо да преквалифицираме нашите учители? Необходимо е. Този процес е непрекъснат. Но този процес е свързан с това, че ние променяме основни държавни стандарти в нашето образование, съобразени с българските традиции. Никога не се отклоняваме от тях, но има някои неща, които се нуждаят от сериозна корекция. Ние сега с този заем, с тези пари, с неколкостотин хиляди долара ще заплатим главно на български консултанти, висококвалифицирани, да създадат новите учебни програми и планове за 1, 2, 3 и 4 клас, за 6, 7, 8 и 9 клас. На нас не ни стигат пари, за да можем да заплатим изработването на тези държавни стандарти и на тези учебни програми.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Но те са публикувани?!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Моля Ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, госпожа Величкова!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Величкова, много Ви уважавам, Вие имате понятие от педагогика и образование, но искам да Ви кажа, че в детайли не познавате всички наши разработки.
Уважаеми колеги, господин Методиев ви каза - става дума за преобучение на около 80 хил. учители. Преди малко господин Нешев каза: защо на нас ни трябва да ни обучават външни хора, когато нашите учители създадоха ученици, които са на второ място в света? Да, има по математика случаи, когато ние сме се класирали в десетката, не на второ място, но в десетката. Вижте, внимавайте добре.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Едно време имаше и по-добри резултати.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Едно време, да. Може би, доста отдавна, когато аз бях асистент в Политехниката.
Сега обаче искам да ви кажа...
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Защото сега трябва да се плаща!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Димитров!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: На никой не трябва да плащаме! На никой не трябва да плащаме, защото нещата, които са свързани с математиката, ще бъдат създадени от Съюза на математиците, с които работим непрекъснато, от Института по математика от Академията на науките, от Факултета по математика на Софийския университет. И нещо повече ще ви кажа. Най-добрите литератори от Софийския университет, които се занимават с български език и литература, подчертаха на едно от скорошните съвещания, че за първи път от 15 години в министерството се дава възможност за нови учебни програми по български език и литература, в които се дават най-важните сведения за българската литература. И това е едно голямо постижение на Министерство на образованието и науката.
За изработване на една учебна програма по един предмет, а имайте предвид, че за всеки учебен клас трябват по 15 програми, а ние включваме 9 класа - това са общо над 140 програми, за да се изработи една програма трябва колектив от 15 човека, трябват рецензентски услуги, трябват редица други работи. И всичко това струва неколкостотин хиляди лева. Но в нашия бюджет тези средства не са предвидени. Някои казват: да, но ние ще ги плащаме. И веднага трябва да се види икономията от минимизацията или оптимизацията на училищната мрежа и дали ще ги платим. Заемът няма да се изплаща още на първата или на втората година. Заемът се изплаща много по-нататък, след като има гратисен период и при една изгодна лихва за България. Но не в това е работата, не е в лихвата. Работата е там, че ние икономическия ефект ще го получим само след 2-3 години. И той ще се почувства реално в нашето образование.
Например, вчера в нашето министерство в продължение на 4 часа обсъждахме това заемно споразумение. В продължение на 4 часа по всички пера. Вижте, гледаме сериозно на нещата. Вероятно имаме някои пропуски, вероятно не всички неща можем да ги огледаме, но се стремим да намалим всички възможни разходи.
Вие казахте за компютризацията, тук няколко оратора я споменаха. Например, че, ето, видите ли, парите отиват не по същество, а трябва да се компютризира българското училище. Вие знаете, уважаеми колеги, че Министерство на образованието и науката е разработило един много обширен план за компютризацията на българските училища. Така, както тук някои хора се изказват, трябват 70 млн. лева. Седемдесет милиона лева - това са около 30 и няколко милиона долара. Как мислите вие? Ние ще решим въпроса с 1,5 млн. долара ли? Няма да можем да го решим. Седемдесет милиона лева ни трябват за компютризацията на българските училища и да бъдат вързани те в съответната мрежа. И това е разработено от специалисти.
Що се касае обаче до това, че ние имаме възможност всеки шест месеца, и това е нещо, на което наистина никой не обърна внимание, на всеки шест месеца се прави одит от Световната банка. И е възможно в рамките на тези шест месеца Министерство на образованието и науката да направи известен завой, да насочи нещата по друг, малко по-целесъобразен начин, ако видим, че действително не се получава най-доброто и приемливо решение за нас. Това е също едно облекчение за министерството. Тоест, ние можем до голяма степен да пренасочим нашата политика в зависимост от нуждите на българските училища. Все пак това са важни неща, които Световната банка ги договори с нас.
Има много неща, с които мога да докажа, че ние се отнасяме много сериозно. Днес, утре и вдругиден сме свикали всички регионални инспекторати в страната, с които ще разгледаме точно това заемно споразумение отново по всички видове разходи и по всички видове дейности. След това ще бъдат доведени тези неща до всички училища в страната.
Аз лично не съм убеден в изказванията на някои хора тук, че, видите ли, създадохте регионални инспекторати, в които имате ваша номенклатура. Някой се изказа така.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Аз, аз, твърдя го. Аз ще го докажа.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не, аз не искам да цитирам, господин Божинов. Но, вижте какво, господин Божинов. Аз съм готов да Ви приема, да дойдете при мен, да извадим досиетата на тези хора и да видите колко членове на БСП са в момента в регионалните инспекторати на България.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Как?! Има досиета?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): А за учителите имате ли досиета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина! (Шум и реплики от блока на ДЛ.)
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Искам само следното нещо да ви кажа. Ако искате вярвайте, ако искате недейте, но откакто съм министър, на нито един човек в страната, на нито един човек в страната, на нито един чиновник в министерството аз не съм поискал папката с неговите документи. На нито един човек! Това е моята практика и в Техническия университет. И никога не е имало гонения по политически причини. И сега, ако има някой, който може да каже, че министърът... (Шум и реплики от блока на ДЛ.) Моля ви се! Няма такива неща. Това са измислени ситуации. Няма такива неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина. (Шум и реплики в залата.)
Недейте репликира, изслушвайте.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Даже аз искам да ви кажа, че в противовес на някои виждания на някои местни власти Министерството на образованието и науката назначи други хора. Междупрочем, Комисията по регионалните инспекторати беше съставена от университетски преподаватели, доста независими, и вие го знаете, които са участвали в това нещо. (Неразбираема реплика от място на господин Пламен Славов.) Така че моето лично мнение, господин Божинов, ако ние имаме свободна воля и сме свободни, ние по друг начин ще разходваме средствата. Това е нашата възможност и нашето виждане. Дали сме свободни или сме министри, по този начин се разсъждава.
Вие много добре знаете като народен представител, както и другите хора, че друго е един човек да говори като свободен човек, който няма никакви репери, който няма никакви връзки, задължения или отговорности...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Благодаря Ви за отговорността!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Моля Ви се. Вие също говорите по някакъв начин, който е детерминиран предварително. И други хора.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място):  Точно така!

МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Моля Ви, Вие също говорите по някакъв начин, който е детерминиран предварително. Така че, когато един човек говори като министър, той трябва да има предвид общо интересите на цялото министерство и на училищата, а не да говори каквото иска и както иска, за да може да бъде на съвсем свободна, хаотична критика.
Що се отнася до отношението към малцинствата, към ромите и т.н., напротив, има хора, които вече са назначени от ромското малцинство, инспектори, които работят по този въпрос. Разбира се, данните, които се изнасят понякога, че около 10-12 на сто ученици са напуснали, оказа се, че не е така. Нашите данни, които ние сега събрахме през последния месец, говорят за 1,6 на сто. Не 10 на сто, а 1,6 на сто! И тези данни на това съвещание в Банки ние ще искаме да бъдат потвърдени с подписите на всички регионални инспекции. Така че положението с нашето средно образование не е толкова лошо, както някои хора го изкарват. Разбира се, част от тези средства - 4 млн. 800 хил. лв., около 1 млн. 600 хил. лв. ще бъдат за висшето образование. Така че за средното образование са 3 млн. И оттам, като се разделят на три, става дума горе-долу за 1 млн. лв. субсидия, която се получава от Световната банка за една година.
И господин Методиев ви каза какво дава нашето правителство за образованието и колко пари даваме.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Оставете господин Методиев! Вие сте потърпевш от него.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Много въпроси възникнаха тук, но аз не желая да отнемам повече от времето. Ратификацията на това споразумение е много важна за нашето министерство и за цялата образователна система. Няма да доведе до никакви нежелателни последици. Напротив, ще има подобряване на системата на образованието и то ще се почувства. Аз много моля народните представители да имат предвид това, когато гласуват тази ратификация. Ние сме стигнали до такъв краен етап, че ако сега не се ратифицира, ще бъде едно страшно безумие. Защото вече са тук представителите на Световната банка в областта на образованието. Почти всички въпроси вече са разгледани детайлно страница по страница. И сега, ако не се направи крайният етап - ратификацията, не мога да разбера какви други съображения могат да бъдат предложени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Димитров.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Пламен Славов за изказване.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! В началото на своето изказване ще заявя, че Вие навярно ще трябва да дадете по-обстойно обяснение за това, което заявихте преди малко от трибуната на Народното събрание - по какъв начин събирате информацията за това каква е партийната принадлежност на работещите в регионалния инспекторат и по какъв начин Вие сте изчислили колко от работещите в инспекторатите по образованието в страната в момента са членове на Българската социалистическа партия. Защото това на практика доказва, че в министерството явно това е сериозен елемент в кадровите дела и при подбора на работещите в инспекторатите по образованието.
Това, което Вие казахте, е скандално, господин министър! И ще Ви се наложи да дадете обяснение отново от парламентарната трибуна, ако не го направите днес, по какъв начин водите тази статистика и по силата на какви нормативни актове, текстове от Закона за народната просвета или други закони, които са в сила в Република България.
На второ място, комисията, която оценяваше кандидатите в конкурсите за началници на инспекторатите, беше в преобладаващото мнозинство на представители на Министерството на образованието и науката. Така че Министерството на образованието и науката осъществи този подбор, който му беше необходим и който беше в резултат и на политическия натиск и ходатайство от страна на управляващото мнозинство. И това е публична тайна в страната, в областите и в регионалните инспекторати.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз винаги съм се удивлявал на лековатостта, с която се готвят докладите на отделните комисии, когато ние обсъждаме различни законопроекти. Лековатостта, с която се преписват мотивите на вносителя - Министерския съвет и некадърността, с която те се правят. Това преписване е направено по некадърен начин в доклада на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол, който също може да предизвика скандал в системата на висшето образование. В мотивите на вносителя в т. 6 се заявява, че ще се създаде система за подобряване на качеството на обучението и управлението - забележете - във висшите училища. Докато в доклада, който прочете господин Христов като председател на водещата комисия, се говори за подобряване качеството на обучението и управлението на висшите училища. От кого се управляват висшите училища, господин Христов, Ви питам аз? И не е ли това лелеяната мечта на държавата в лицето на Министерството на образованието и науката да стигне до този момент, в който ще управлява висшите училища?
На практика с тази грешка, която сте пропуснали в преписването на мотивите на вносителя, давате един достоен израз на това, към което се стреми управляващото мнозинство и с измененията и допълненията, които бяха направени в Закона за висшето образование, с посегателството върху автономията на висшите училища, на системата на висшето образование.
На следващо място, преписвайки мотивите на вносителя, без да се вникне в тях, Вие също сте заявили в този доклад, който ни прочетохте от името на водещата комисия, че е предвидено да се създаде система за студентски заеми, която ще улесни достъпа на всички желаещи до висшето образование. На практика такава система за студентските заеми, която ние предложихме чрез приемането на един Закон за кредитирането на студентите и докторантите, е изключително необходима за висшето образование в страната. Но смятате ли, че именно тази система ще позволи достъпа на всички желаещи до висшето образование? И трябва ли по такъв, отново повтарям, безкритичен начин мотивите, които са на вносителя, да преминават безпрепятствено в тези текстове на доклада на водещата комисия, която се предлага на народните представители?
Подкрепям казаното от госпожа Величкова, то е и позиция на нашата парламентарна група, която неколкократно беше защитавана тук, в пленарната зала, но която не беше подкрепена от мнозинството - да се прояви една обща воля, за да се приеме Закон за кредитиране на студентите и докторантите. Подобно предложение беше отхвърлено и вчера като точка от програмата на Народното събрание през тази седмица. И това беше моментът, в който можеше реално подобен законопроект да получи необходимата финансова подкрепа именно чрез отделянето на необходимите средства и в рамките на този заем, който ние обсъждаме.
Ще ви върна една година назад, когато тогавашният председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев тук, от парламентарната трибуна, заяви по най-отговорен начин, че управляващото мнозинство в подготовката на бюджета за 2001 г. и с оглед на възможностите за финансиране от международни финансови институции, ще се отнесе достатъчно сериозно към обсъждането и приемането на подобен Закон за кредитиране на студентите и докторантите. Това не става. И това не става и в разрез с вашите обещания, поети в правителствената Програма "България 2001", където вие обещахте на студентите и на младите хора в България Закон за кредитиране на студентите.
Ако пред народните представители се намира текстът на този проектозакон и имате възможност да отгърнете на стр. 21, ще прочетете изключително любопитни неща. В част II, която гарантира създаването на програма за студентски заеми и преразглеждане на системата за стипендии, има следната формулировка: "Осигуряване на техническа помощ и обучение за проектиране и създаване на нов административен орган за студентски заеми".
Аз питам господин министъра като представител на вносителя: щом има нов административен орган, кой е старият, кой е този, който съществува в момента - административен орган за студентски заеми? И не е ли това още веднъж доказателство, че се предлагат и се обсъждат текстове, които не са били анализирани внимателно така, както трябва да бъдат анализирани, нито в Министерството на образованието и науката, нито в комисиите, които се занимаваха с този проектозакон.
На практика дори и приемането на подобно предложение означава, че ние ще се съгласим със създаването на още администрация, но не нова администрация, необходима, за да се създаде система за кредитиране. На такава система за кредитиране са необходими средства и затова, когато ние призоваваме тези средства да бъдат именно изразходвани по целесъобразен начин, който да позволи да бъдат удовлетворени реални потребности, реални проблеми да бъдат решени на висшето образование, вие реагирате по начин, който не отговаря на интересите на системата нито на висшето образование, нито на средното образование.
Отново се говори за обучение на ключови служители за работа с новата система. Нима тези 1 млн. 860 хил. евро, които са предвидени за консултантски услуги, не могат да бъдат използвани директно за финансово обезпечаване на тази система за кредитиране? Могат, стига да има желание за преразпределяне на този финансов ресурс по начин, който да удовлетворява и да задоволява интересите на Министерството на образованието и науката, и на чиновниците в министерството, а не на тези, които се сблъскват с ежедневните проблеми и в системата на народната просвета, и в системата на висшето образование.
В заключение искам да кажа, че внимателният прочит на мотивите и на вносителя, и текстовете на доклада на водещата Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, което е достатъчното условие да разглеждаме този законопроект, дава достатъчно основание ние да не подкрепим нито тези мотиви, нито тази аргументация, която беше направена. И аз лично ще гласувам против този проект, защото той не отговаря на интересите на системата на средното образование, на висшето образование. Това не отговаря на интересите на образователната система в нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колега Славов! Аз много високо ценя Вашия интелект и усърдие, но искам да Ви направя една реплика. Вие се надявате, че като се преразпределят по-рационално финансовите ресурси на страната, можем по-добре да покрием потребностите на българското общество и на българското образование.
Защо Ви репликирам на тази уместна фраза? Защото всичко е въпрос на политика. И точно това, уважаеми господин министър... Аз, като професор, Ви ценя безкрайно, но не като министър! Защото Вашето поведение и Вашите изказвания тук са детерминирани от политиката на правителството, в чийто състав Вие сте съгласихте да влезете. Това детерминира Вашето поведение и ограничава Вашия интелект и подготовка като професор и голям български учен. А каква е тази политика? Това е политика на съзнателно и умишлено лишаване на приходната част на българския бюджет от средства, които могат да задоволят българското образование. Позовавам се на днешна публикация на генерала - човека, който Вие направихте генерал - Кирил Радев. Тя е озаглавена "Престъпни елементи работят в Министерството на финансите". Този високопоставен български мъж декларира, че е информирал министър-председателя, че 1 млн. тона спирт са влезли нелегално в България!
Помолих специалистите да изчислят акциза. Той е съизмерим, уважаеми дами и господа, с парите, за които ходим да хленчим, за да ги получим отвън. Ако това беше направил министър-председателят?!...
И вижте какво казва генералът...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Божинов!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Абсолютно всичко беше документирано, но, за да отидат 40 хил. лв. във фондацията на премиершата, не влязоха 2 млрд. лв. в бюджета и затова ходим да молим и да просим за заеми отвън.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече! Моля Ви, времето изтече!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Така че, вие сте лимитирани от... (Народният представител Георги Божинов завършва репликата си на изключени микрофони. Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Димитър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз благодаря на уважаемия народен представител Георги Божинов. Аз се знам с него доста отдавна. Доста отдавна се знаем с господин Божинов, така че уваженията са взаимни, но не мога да се съглася с това, господин Божинов, че аз съм влязъл тук, за да служа на една престъпна политика. Не съм склонен да смятам това! Няма такова нещо! (Неразбираеми реплики на Георги Божинов от място.)
Политиката на нашето правителство не е престъпна! Политиката на нашето правителство е с оглед благото на българския род във всички възможни направления с оглед на ресурсите, с които разполагаме.
Що се касае обаче до репликата на господин Славов, че парите могат да бъдат употребени за кредитиране, а те не са били употребени за кредитиране на студентските заеми, искам да кажа, че той може да дойде в нашето министерство. Ние имахме няколко пъти разговори с господин Спас Димитров от Спестовната каса. Кредитирането на студентски заеми по най-ограничени наши предвиждания е не по-малко годишно от 60 млн. лв., така че ако някой си прави сметка, че ще може с 1 млн. и половина долара да осигури минималната сума за кредитиране на студентските заеми, дълбоко се заблуждава. Просто не е наясно с това какво трябва. Направете сметка: 250 хил. студенти, сложете само 10 процента от тях да получават заеми - 25 хил. души. Сложете заема по 250 лв., който е месечен. Сложете го 10 месеца и т.н. Ще видите за каква сума става дума.
Второ положение - той ме упрекна, че Министерството на образованието и науката се опитва да управлява университетите. Аз ви декларирам, че на университетите не е намалена ни най-малко автономията от години, която те притежават от Закона за висшето образование. Министерството на образованието и науката с този закон няма никакви лостове, за да се намесва в действията на редица ректори в страната, уважаеми господин Славов. Те имат пълна свобода да правят често пъти и неверни неща, неточни работи, защото не изхождат от някои общи пропорции и мащаби на бюджета за висшето образование. Ние знаем много работи в някои университети, които създават много сложни, тежки явления и ефекти даже в международен план. Законът ни ограничава да се намесваме и ние не се намесваме. Така че за това, за което говорите, аз не мога да разбера откъде съдите за такива неща, с които ние ще управляваме, ще бюрократизираме системата... Няма такива работи, господин Славов! Не познавате системата на висшето образование! Далеч сте от нея! (Неразбираеми реплики на Пламен Славов от място.)
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Вие сте там... (Министърът посочва пленарната зала.) Вие не познавате системата!
Искам също така да кажа още за това, че тук аз съм бил казал нещо, за което ще трябва да дам отчет пред Народното събрание, пред комисии и т.н. Чудна работа?! Какво казах, за да мога аз да давам отчет за това кои са еди-кои си, кои са еди-кои си, и аз съм правил проверка и ще трябва да ви доказвам такива неща?! Аз изобщо не съм казвал такова нещо. Ние не сме се занимавали със служебните документи на нито един инспектор в страната. Ние не знаем кой какъв е, така че вътре могат да бъдат хора от всякакви партийни направления... (Реплики на недоволство от блока на ДЛ.)
Моля ви се! Моля ви се! Но, без да проверяваме нито в регионалните инспекторати, нито да проверяваме в нашето министерство, има някои данни, но не че са искани от мен или от някой от моите заместници, специално, а просто идват хора, които казват: господин министър, тези хора са еди какви си! Те казват... Някои хора...
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Ама, значи доносници! Ами, как така?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, госпожо Величкова!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо Величкова, има ... (Шумни реплики на недоволство от блока на ДЛ.)
Госпожо Величкова, нима няма доносници?! Няма ли доносници?! Няма ли? Че вие също използвате някои доносници от Министерството на образованието и науката! Благодаря. (Шумни реплики на неодобрение от блока на ДЛ.)
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Тя има право на информация като народен представител! Моля ви! Какво значи това!? (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Донка Дончева има думата. Три минути имате.

ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Неудобно се чувствам в тази зала след изказването на такъв представител на нашата държава в областта на образованието, какъвто е днешният министър.
Още един път искам да подчертая, че доброто днес е, че можем в тази зала да дискутираме откровено проблемите на образованието, а не това, което като факт след малко ще направим.
Това, което излезе днес от трибуната, - че чрез доносничества, чрез партийна принадлежност се ръководи образованието, засилва още повече нашето основание да не приемем този заем, защото чрез гласуването на тези средства ние легализираме дейността на тези престъпни служители - те и да не са престъпни, със своята дейност го доказват - които просто потопяват образованието.
Най-важният аргумент обаче, заради който нямаме основание да дадем съгласие, да кажем "да" за този заем, е, че той без анализ и без стратегия за образованието в България е решил в един периметър на кого да предостави тези средства. И от дебата става ясно, че те ще се ползват неефективно.
Имаме десетки въпроси към Вас, господин министър. Защо нито дума Вие днес не споменахте по отношение на това как ще решавате проблема с безплатните учебници; ще оставим ли домовете с по 0,55 лв. оклад и гладуващи ученици. Знаете ли, че след среща в Русе началникът на общинското образование ми каза, че вече има учители, които не могат да управляват учебния процес от глад и само присъстват в учебната стая? Защо не казахте за това, че трябва държавни служители да направим учителите? Защо се заехте с регионалните инспекторати, с всичко, свързано с управлението на висшето образование, и нито дума по това с какво ще компенсирате закритите дейности, които свързват учебния процес, всички тези центрове, които пометохте, невъзможността да се води каквато и да е битка за овладяване на математиката, физиката, новите технологии?
Навсякъде учителите от страната ни съобщават това, че от новата учебна година Вие с правомощията си на министър дори и да коригирате Наредба № 4, не може да внесете никакви промени, за да се управлява учебният процес с тези стандарти, на които скъпо ще платите на чиновниците, просто защото и най-великолепните стандарти не могат да се реализират без съвременни условия в българското училище. В училище, в което е студено, - елате да видите децата в Карлово и в която и да е друга община на нашия Пловдивски окръг - в което учителите влизат недохранени, децата припадат от глад (шумна реакция в блока на СДС, смях), вие говорите такива високопарни приказки. Това е недопустимо, защото легализира главно, че вие в момента нямате нужда от този заем, а от силна политика в българската държава, която да изведе в приоритет образованието.
Най-неудобното, скъпи колеги депутати, които ще подкрепите този заем, това ми го казват родителите в едно селце в Пловдивски окръг, е, че от тези заеми ние един път страдаме като данъкоплатци, дори и да са разплатени във времето тези срокове; втори път вие ще накажете българските граждани, децата, които нищо не получават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, госпожо Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА: Вие не формулирате нито издръжката на тези ученици, нито повишавате качеството на учебния процес...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
ДОНКА ДОНЧЕВА: И в крайна сметка плащаме двойна цена - плащаме си за унищожаването на нашето образование. Това е недопустимо. Ето защо ще гласуваме против. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже?
Има думата министър Димитър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожа Дончева произнесе тук едно добро слово. Аз я каня да дойде в министерството. Ако обичате, елате в Министерството на образованието и науката да Ви дам по тези важни неща, които поставихте, някакъв отговор, който да дебатираме. Има неща, които Вие казахте във връзка с училището, поддръжката и т.н. Елате в нашето министерство, ще поговорим малко. Елате! (Шум в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Вижте, далеч съм от мисълта, че всичко в средното образование е добро. Има много неща, които трябва да се подобряват и то непрекъснато. Сложна система, която касае целия български народ. Но всяко едно добронамерено предложение, което ще подобри в известна степен нашето образование, аз съм готов да го приема и да го приемат и хората, които отговарят и за средното, и за висшето образование. Заповядайте в министерството, когато искате. Нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (проект за модернизация на образованието) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 002-02-50, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 202 народни представители: за 121, против 61, въздържали се 20.
За процедура има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, става дума за нещо много отговорно - за заем, с който Народното събрание ангажира България за бъдещи години. В залата има 37 народни представители от мнозинството, а на таблото се появиха 39. Моля Ви в името на честта и достойнството да подложите на прегласуване това решение на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване същия законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 201 народни представители: за 126, против 64, въздържали се 11.
Законопроектът е приет.
За отрицателен вот - госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители!....
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Може ли да въведете ред в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина в залата!
ДОРА ЯНКОВА: Гласувах против Закона за ратифициране на това Заемно споразумение....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Масларова, Вие най-много шум вдигате днес, а се възмущавате от другите.
Моля, тишина в залата!
ДОРА ЯНКОВА: Повтарям, че гласувах против ратифицирането на това Заемно споразумение като народен представител, защото аз искам да имаме модерно образование, но не искам в тази ситуация, в която се намира в момента българското образование, ние да създадем лустрото на тази пирамида. Защото ние като народно представителство тук не анализираме как тече учебният процес, където се срещат учениците и учителите, не коментираме какъв е статусът на българския учител, не коментираме какъв е статусът на българското училище, а ще финансираме външното оценяване на училището.
В същото това време, при наличието в момента на закон, колеги, внесен и гласуван от вас, за заемите и за кредитирането на студентите и в същото това време отхвърляйки законопроекта на Демократичната левица - два закона, които от едната страна са творчество на депутатите отдясно, и от другата - на депутатите отляво, ние ще платим сега да ни се разработи система за студентски заем. Тоест, ние едва ли не с това ратифициране показваме безсилието на народните представители да можем да ръководим обществените процеси в страната, свързани с образованието, а се доверяваме и ще платим да ни го направят. Ще платим да имаме лустросана администрация, а в същото това време вътре няма да имаме ремонтирани сгради; в същото това време от 40 хил. прием за ВУЗ са приети 35 хил., защото 5 хил. в момента нямат финансови средства да стигнат до ВУЗ. И това ще бъде може би, погледнато от ваша страна, принос за развитието на българската демокрация. Напротив, това не е принос за развитие на българската демокрация, а принос за създаване на една лустросана администрация и няма нищо общо с ръководството на образователната система в страната. Затова бях против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Свилен Димитров - втори отрицателен вот.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Съжалявам, че господин министърът напусна така бързо залата, защото моят отрицателен вот беше адресиран към него.
Уважаеми колеги, вече 3,5 години парламентарното мнозинство непрекъснато ратифицира споразумения за различни заеми. В резултат на това официалната статистика показва, че външният ни дълг достигна размера на този от 1989 г. Това е резултат от вашето управление.
В същото време за какво ставаше дума днес? Ще ратифицираме поредния заем за 68 млн. лв., за което държавата трябва да направи 2 млн. вноска за участие към Световната банка, да плати 380 хил. за командировки на чиновниците от Световната банка и в същото време исках да кажа на господин министъра, че в бюджета на министерството му има само 1000 лв. за олимпиади на българските талантливи деца. И днес, за да ходят на състезания по математика, по физика и по другите предмети, за да носят тези успехи, с които все още се гордеем, вашето управление ще отпусне само 1000 лв. Точно така, господин Христов, но Вие не ги разбирате тези работи. В същото време тези над 60 млн. лв. ще бъдат консумирани от вашите платени чиновници от министерството, за които днес господин министърът заяви, че се занимават с доноси, с писане на досиета и т .н., а не с реално управление на средното образование.
Затова аз гласувах "против" ратификацията на този заем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Думата за трети отрицателен вот има господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че министърът трябва да бъде тук, когато се изразяват отрицателни вотове, но вероятно той не се чувства съвсем уютно предвид всичко, което се изговори от негова страна. Но не бих искал да говоря в негово отсъствие.
Чувствам се недобре в този момент предвид това, което ни се предлага, имайки много ясна представа за състоянието на нашата образователна система сега, за това, че тя се разрушава много успешно, много сполучливо, че това, с което тя имаше признанието и на Европа, и не само на Европа, е вече един далечен спомен. Виждаме и знаем какви лъжи има в учебниците по история, по литература, какво изопачаване на истината. И аз болея за това, че децата, които сега учат, просто няма да знаят своята отечествена история и няма да имат реална представа за материята, с която се занимават.
Сега виждаме нещо отново едва ли не престъпно, едва ли не един нов грабеж и в сферата на образованието, което ние не можем да не порицаем категорично. Отново се граби. Тези пари, за които става дума, за които моите колеги говориха със загриженост и болка, за какво ще отидат? Съвсем не за средното и висше образование. Те ще отидат за администрацията, за чиновниците, за нуждите на Министерството на образованието и науката, за съжаление. И когато вие - сред вас има хора на науката, които аз уважавам - гласувате пак по този начин, изпълнявайки вероятно договорки, уговорки безразсъдно, бих казал, извинявам се за това, просто нанасяте огромна вреда и на българското образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В съответствие с чл. 66, ал. 2 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение да пристъпим към второ разглеждане и гласуване на законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за модернизация на образованието) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Госпожа Емилия Масларова има думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Категорично възразявам срещу разглеждането на второ четене на предложения ни за ратификация заем от Световната банка.
Уважаеми колеги, става въпрос за милиони левове, които да дойдат в България за образование. Ние български парламент ли сме или сме партиен парламент? Ние искаме да помогнем на българското образование ли или искаме да застраховаме чиновниците в Министерството на образованието и науката? Ние искаме децата ни да бъдат конкурентоспособни ли или искаме да напълним пред Нова година гушите на мижавите чиновници, извинете за израза, които назначихте преди известно време? Що за претупване на такива важни неща, които после ще връща целият български народ, макар и в разсрочено плащане? Що за цинизъм е отношението ви към най-важната инвестиция - капитала в образованието на децата?
Категорично възразявам, господин председател! При положение, че министерството е работило цяла година, за да разглежда този проект и перата му, вие искате българският парламент за 2 часа да претупа този въпрос. Категорично против съм това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 190 народни представители: за 110, против 63, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Има думата господин Христо Христов да докладва на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за модернизация на образованието) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Член единствен. Ратифицира Заемното споразумение (Проект за модернизация на образованието) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 19 септември 2000 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и член единствен на законопроекта?
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Моето предложение е свързано с отпадане на член единствен. Защо правя това предложение? Като член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол имах възможност в рамките на много обсъждания да се убедя, че средствата, които и вие сте подчертавали, са достатъчно оскъдни, се насочват към цели дейности, които не са приоритетни. Тук, в тази зала, ставаше дума в изказването на министъра на образованието и науката, че той знае основните проблеми и че те трябва да бъдат решени. Споменато беше в изказването на господин Методиев, че учителите много искали да се обучават и затова трябвало да отделят 3 млн. 500 хил. евро. Това не е вярно.
Господин председател, и към Вас, и към министър-председателя, и министъра на образованието е постъпило поредното отворено писмо от учители. И аз ще ви прочета част от текста на едно от тези писма, които има и при мен - от учителите от гимназия "Д-р Иван Панов", Берковица: "Обръщаме се към вас с желанието да привлечем вашето внимание, господа и народни представители, към хроничното и разрастващо се нарушаване на нашите граждански и трудови права. Съзнавайки неотменимия си дълг да служим на обществото и съобразявайки се с тежката социално-икономическа ситуация в страната ни, търпяхме с години унизителното положение да сме на дъното на таблицата за размера на трудовото възнаграждение. Преглъщахме с мълчание вашите обещания по въпросите, афиширани широко в медиите. За противоречивия характер на цялата ви образователна политика наред с въпроса дали сме държавни служители или не е показателен и фактът, че и тази зима за пореден път училището е поставено пред дилемата да учим на студено или да мръзнем, учейки. "Ъбсурт", както е написал някой ученик, обучен в такива условия. А учениците в училищата не са шепа, колкото са несъкратените учители, учениците са много.
Кога, уважаеми господа, за последен път сте отговаряли на огромните детски очи, питащи защо няма парно? Кога за последен път, господа, сте прекарвали по 7 часа в класна стая с температура много по-ниска от нормалните 18°? Кога, уважаеми господа, за последен път сте се опитвали да разчетете писмена работа на ученик, държал химикалка със зимни ръкавици? Ако и тази учебна година започна, то е само благодарение на верността към общочовешките ценности, хуманизма и търпимостта. Иначе вярата ни във вас отдавна престана да тлее. Догаря и надеждата ни да спрем бавното и мъчително убийство на българското училище и гаврата с българския учител.
Все пак, ако поне малко се чувствате отговорни за съдбата на училището днес и за бъдещето на България, убедени сме, че ще намерите начин да решите най-наболелите проблеми на българското образование. Оставете авантюрите с учебните планове и програми! Ако вие продължавате да изчаквате и да разчитате неволята да свърши вашата работа, то ви предлагаме няколко теми за размисъл. В училището учат децата на всички ни, дори и вашите. А ние, както и вие, трябва да се грижим за семействата си. Защо не получаваме лихва върху закъсняващите не с дни, а понякога с месеци заплати, след като за това закъснение сме принудени да плащаме лихви за взети от нас заеми? Наистина нашият клас сега не е първият и не на всички колеги от страната, но да не би да мислите, че е последният, че няма да има и други?"
Това е поредното писмо. Такива са писмата и на другите училища, не само в Берковица, а и в страната. На учителите и на учениците, господин Христов, и Вашата усмивка изглежда неестествено на фона на мъката, на фона на огромните проблеми на хората в образованието. И когато Вие предлагате тези хора да се обучават, вие се гаврите с тях и не чувате техния глас. Искате 3,5 млн. да дадете, за да им правите зрелища, а не да им решите реалните проблеми. И искате българският народ да плаща заеми за глупости!
По-нататък. Когато българските студенти наистина се нуждаят от вашата подкрепа и когато ние направихме закон, вие го отхвърлихте. Ние го преработихме. Сега пишете, че ще създадете орган, нов орган, който да управлявал! И тук господин министърът казва: ама вие не знаете колко много пари трябват. Ние знаем колко пари трябват, трябват 60 млн. И бяхме предложили, и отново предлагаме в този бюджет откъде да се вземат тези средства. Но вие не искате! А какво правите! Вие отделяте 1,5 млн. евро, за да си създадете някакво звено, което, както каза господин министърът, скоро няма, ако вие осъществявате тази политика, да се занимава с истинско кредитиране. Е, това не е ли абсурд! Това не е ли огромна глупост, която вие залагате тук!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, имам и други аргументи за отпадане на член единствен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
РУСИ СТАТКОВ:... и моето предложение е да отпадне този член и да не се гласува. Чухте, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Чухме много добре.
За процедура - господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Явно и господин министърът на образованието и науката не е очаквал, че веднага ще пристъпим към второто четене на законопроекта. Затова аз предлагам господин министърът на образованието и науката да се върне обратно в залата и да участва в разискванията по второто четене на този законопроект. Ако той няма възможност да се върне, подновявам предложението си тук да бъдат двамата заместник-министри на образованието и науката, които отговарят съответно за висшето и за средното образование - проф. Тошев и господин Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На основание на кой член от правилника Ви е процедурата?
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Господин председателю, министърът на образованието и науката присъства, докато разглеждахме проектозакона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На основание на кой член от правилника правите процедурното предложение?
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Правя предложение да бъде така, както винаги е правено - и при второто четене на законопроектите да присъства министърът, а ако той няма възможност, да дойдат двамата заместник-министри. Винаги е съществувала такава практика в работата на Народното събрание тук в пленарната зала.
Така че не виждам смисъл за отклонявате това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не го отклонявам. Ще го поставя на гласуване, но не можем да задължим.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: И още веднъж повтарям, това, което направихме с гласуването веднага да пристъпим към второто четене, явно ще изненада и самия министър, който не е очаквал, че ние можем да стигнем до такова решение при толкова различия и при такава критика към начина, по който се разпределят средствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението да поканим в залата двамата заместник-министри. Предложение за покана на министър не може да се гласува, министърът винаги има право, ако желае, да присъства.
Гласували 171 народни представители: за 63, против 75, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
За процедура - господин Пламен Марков.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Той ще иска прекъсване, това е ясно!
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Ами като ти е ясно...
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Тъй като току-що беше проведен дебатът на първо четене по законопроекта, аз мисля, че всичко онова, което можеше да бъде изложено като аргументация "за" и "против" този законопроект, беше сторено, поради което правя процедурно предложение да прекратим дебата, намираме се на второ четене, и да пристъпим към гласуването на законопроекта. (Шум и протести в ДЛ: "Как може! Това е против процедурата! Ние сме на второ четене!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина в залата!
Госпожа Станка Величкова има думата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Господин Марков, слушайте ме добре: много Ви моля, оттеглете си това предложение! Аз съм на противното мнение. (Смях и реплики в мнозинството.) Тук не става вече въпрос да връщаме отново дебата, който току-що прозвуча. Става въпрос вече текст по текст да се говори и да се каже какво да се прави по-нататък и какво да се ратифицира. Примерно аз искам да кажа: "Член единствен. Не ратифицира Заемното споразумение". Това ми е предложението, защо ме лишавате?
Аз искам да прехвърля на стр. 13, която Вие въобще не сте погледнали. Там има Приложение № 3 "Общи положения", искам категория "Строителни работи" 39 хил. долара да паднат. За седем структури администрация ще се дават пари, а не за училища. Разбирате ли ме? За това става дума! Искам тези пари да паднат. Искам да паднат пари за стоки - 3 млн. 530 хил. долара! Къде се намирате вие? (Шум и реплики в мнозинството.) Ако ги имате тези пари, аз не ги имам! Българският народ ги няма! (Реплики и смях в СДС.) Защо е това безотговорно поведение и защо се смеете? Питам Ви защо се смеете? Малко ли са 3 млн. долара за транспортни средства и стоки? Погледнете - за консултантски услуги 1 млн. 860 хил. долара! Погледнете какво става с така наречените конкурентни фондове - 3 млн. 460 хил. долара и 3 млн. 900 хил. долара!
И в крайна сметка вие ще ратифицирате 15 млн. 300 хил. долара, което е написано черно на бяло, въпреки че господин министърът каза, че са намалени тези пари. Явно не са намалени. Макар че сметката, която той предостави в комисията, а не неговите чиновници, които ги обвини като доносници....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: ... беше за 14 млн. Питам къде е единият милион?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
Подлагам на гласуване предложението за прекратяване на разискванията.
Моля, гласувайте!
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преди процедурата, господин Сендов, има направена процедура.
Моля, гласувайте предложението!
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ, от място): Господин председател, нарушавате грубо правилника! Как не се срамувате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Спокойно, ще Ви дам думата. Няма от какво да се срамувам. (Викове и протести в ДЛ.)
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ, от място): Не можете да прекратите разискванията на второ четене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Сендов, точно при второ четене могат да се прекратят разискванията, при първо не може!
Моля, гласувайте!
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ, от място): Не Вие е срам! (Шум и реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласували 175 народни представители: за 114, против 57, въздържали се 4.
Предложението е прието.
За процедура - господин Сендов.

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, неудобно е да използвам това обръщение, но такава е традицията и трябва да го използвам, Вие днес наложихте вето върху обсъждането на един законопроект. Нашата парламентарна група не може да участва в такива престъпления. Това е престъпно действие. Вие нямате право да затваряте устата на опозицията, защото тук става въпрос за гласуване за пари, а българският народ изнемогва. Затова нашата парламентарна група няма да участва в това гласуване.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Значи не сте убеден, че сте "против"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура - господин Иван Иванов. Но наистина за процедура, защото предишното не беше никаква процедура.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Аз съм истински разтревожен от това, което става днес в парламентарната зала. От начина, по който се нарушава правилникът. Защото, господин председател, може да има предложение по отделен текст за второ четене и да бъдат прекратени дебатите, но по цял законопроект да не се провеждат дебати на второ четене, това нещо поне досега не го правехте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Текстът е един-единствен.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Аз съм особено разтревожен, господин председателю, от тая липса на социална чувствителност.
Ние от Българската социалистическа партия много добре...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Каква Ви е процедурата?
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Процедурата ми е да проведем гласуване съгласно чл. 52, ал. 2, т. 3 - поименно прочитане имената на народните представители. Защото с това гласуване днес парламентът поема голяма отговорност. И всеки трябва да заяви ясно своята лична позиция, а не за това, че е предложен от правителството и че трябва да го гласуваме. Много добре си даваме сметка, че пари за образованието са необходими, но не за това, за което се предлага - за хранене на чиновниците и за плащане на 1 млн. и 800 хил. долара абсолютно не по предназначение. Знаем, че в българските училища не пристигат средства, защото бюджетите на общините са орязани. Ето ви и конкретно предложение например парите да бъдат насочени за кредитиране на студентите. Такъв проектозакон имаме от две години и вие го отхвърляте, а много добре знаете, че български талантливи деца не могат да завършат висше образование, само защото техните родители са бедни. Аз знам, че не се тревожите, вашите деца са в чужбина. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС, от място): Моите деца са си в къщи и никога не са били в чужбина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да има поименно гласуване. Научете правилника!
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на член единствен.
Гласували 188 народни представители: за 66, против 114, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта, така както е предложен от вносителя.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Законопроекта.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Искахме поименно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие сте в залата и не знаете какво става. Ще ви обясня сега.
Гласували 138 народни представители: за 119, против 17, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на второ гласуване.
Господин Иванов, ако искате да обясня и на Вас, предложението за поименно гласуване не го уважих, защото не го направихте както е по правилника от името на парламентарна група. Само парламентарната група има право да прави такова искане.
Преминаваме към шеста точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ ЗА СРЕДНОСРОЧЕН ЗАЕМ.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по
проекта на Закон за ратифициране на споразумението между
Република България и Конфедерация Швейцария за
средносрочен заем № 002-02-54, внесен от
Министерския съвет на 20 ноември 2000 г.

На заседание, проведено на 30 ноември 2000 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проект на Закон № 002-02-54, внесен от Министерския съвет за ратифициране на Споразумение между Република България и Конфедерация Швейцария за средносрочен заем. От името на вносителя в работата на комисията участва господин Пламен Орешарски - заместник-министър на финансите, който изложи основните моменти на това споразумение.
Споразумението е подписано на основание § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет, с който се дава право на Министерския съвет да води преговори и да сключва договори за външни заеми до 50 млн. щатски долара или тяхната равностойност в друга валута за подкрепа на платежния баланс на страната. Заемът е от типа на междудържавните заеми и се отпуска в евро, равностойно на 12 млн. щатски долара. Срокът на заема е 7 години при плаващ лихвен процент, определен на база шестмесечния евроборд. Погасяването на заема ще се извърши на една вноска - в края на 7-годишния период от датата на получаването му. Текущо на 6 месеца ще се плаща само дължимата лихва.
На поставените въпроси от членовете на комисията отговор даде представителят на вносителя.
При гласуване проектозаконът бе подкрепен от 9 гласа "за" без нито един "против" или "въздържал се".
Въз основа на резултата от гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да разгледа и приеме проектозакон № 002-02-54, внесен от Министерския съвет, за ратифициране на Споразумението между Република България и Конфедерация Швейцария за средносрочен заем в евро, равностойни на 12 млн. щатски долара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Конфедерация Швейцария за средносрочен заем № 002-02-54, внесен от Министерския съвет.
Гласували 121 народни представители: за 114, против 6, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Йордан Нихризов има думата.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като по първо четене нямаше изказвания по отношение на законопроекта, предлагам той да бъде подложен и на второ гласуване съгласно чл. 66, ал. 2 от правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 104 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Има думата председателят на водещата комисия да докладва на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"Закон
за ратифициране на Споразумението между
Република България и Конфедерация Швейцария
за средносрочен заем
Член единствен. Ратифицира споразумението между Република България и Конфедерация Швейцария за средносрочен заем в евро, равностойни на 12 милиона щатски долара, подписано на 24 октомври 2000 г. в Берн."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 119 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 4.
Заглавието и член единствен са приети на второ четене, а с това и целият закон.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ  (звъни):  Заседанието продължава.
Продължаваме със седма точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ "БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ" (БЪЛГАРИЯ - ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРОЕКТ НА ТРАНСЕВРОПЕЙСКАТА МРЕЖА).
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Господин Христов, имате думата да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
по законопроект № 002-02-55 за ратифициране на
Финансовия договор между Република България и
Европейската инвестиционна банка и Националната
компания "Български държавни железници"
(България - железопътен проект на
Трансевропейската мрежа), внесен от
Министерския съвет на 20.11.2000 г.

На заседание, проведено на 30.11.2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроект № 002-02-55 за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Националната компания "Български държавни железници" (България - железопътен проект на Трансевропейската мрежа), внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите господин Пламен Орешарския, който очерта основните параметри на подписания финансов договор. От българска страна договорът е подписан от министъра на финансите и министъра на транспорта на 9 юли 1999 г. в изпълнение на Решение на Народното събрание от 7 юли 1999 г.
Проектът е насочен към развитието на мрежата на Българските държавни железници, модернизирането на железопътната ни инфраструктура, получаването на качеството на жп обслужването и като краен резултат - повишаване конкурентоспособността на жп транспорта в България. Проектът е от национално и международно значение за транзитния железопътен трафик по четвърти, Паневропейски транспортен коридор и е от стратегическо значение за осъществяване връзката Европа - Азия. Общата стойност на проекта ще възлезе на около 340 млн. евро. Финансовият договор за заем е в размер на 80 млн. евро за съфинансиране на проект "Реконструкция и електрификация на железопътната линия - Пловдив - Свиленград - границата и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/час". Заемът трябва да бъде погасен за 20 години с 5-годишен гратисен период. Годишната лихва е в зависимост от валутата и лихвения процент на Брюкселската борса в момента на превода на съответния транш.
На поставените въпроси от членовете на комисията отговор даде представителят на вносителя.
При гласуването законопроектът бе подкрепен от всички присъстващи народни представители: 9 гласа "за", без нито един "против" или "въздържал се".
Въз основа на резултата от гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Националната компания "Български държавни железници" (България - железопътен проект на Трансевропейската мрежа), внесен от Министерския съвет, на стойност 80 млн. евро."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Господин Захари Холевич ще докладва становището.
ДОКЛАДЧИК ЗАХАРИ ХОЛЕВИЧ:
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за закон № 002-02-55 за ратифициране на
Финансовия договор между Република България и
Европейската инвестиционна банка и Националната
компания "Български държавни железници"
(България - железопътен проект на
Трансевропейската мрежа), внесен от Министерския съвет
на 20 ноември 2000 г.

На свое заседание от 30 ноември 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Националната компания "Български държавни железници" (България - железопътен проект на Трансевропейската мрежа) и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Финансовият договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания "Български държавни железници" (България - железопътен проект на Трансевропейската мрежа) за заем в размер на 80 млн. евро, подписан на 9 юли 1999 г. в София.
Становището бе прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Холевич.
Становището на Комисията по икономическата политика кой ще докладва?
Господин Чолаков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 002-02-55 от 20.11.2000 г. за
ратифициране на Финансовия договор между Република
България и Европейската инвестиционна банка и
Национална компания "Български държавни железници"
(България - железопътен проект на Трансевропейската мрежа), внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 29 ноември 2000 г., с участие на представители на вносителя Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания "Български държавни железници" (България - железопътен проект на Трансевропейската мрежа), подписан на 9 юли 1999 г. в София.
Този финансов договор се сключва между правителството на Република България чрез Министерство на транспорта, Европейската инвестиционна банка и национална компания "Български държавни железници" и е на стойност 80 млн. евро. В членовете му са залегнали и съответно чрез тях се уреждат условията по заема, плащанията, лихвите, погасяването, някои специфични условия, гаранции и други такива.
Главната цел на проекта е да се осигурят финансови средства за развитието на железопътната транспортна инфраструктура на България. Проектът е насочен към развитието на мрежата на БДЖ, модернизирането на железопътната инфраструктура, повишаването на качеството на жп обслужването и в резултат на това - повишаване на конкурентоспособността на българския железопътен транспорт. Проектът е от стратегическо значение за осъществяване на връзката Европа - Азия и за подобряване на транзитния железопътен трафик по 4-и Паневропейски транспортен коридор.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания "Български държавни железници" (България - железопътен проект на Трансевропейската мрежа)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чолаков.
Имате думата. Заповядайте, господин Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както стана ясно през месец юли миналата година Народното събрание упълномощи министъра на транспорта и министъра на финансите да проведат преговори и подпишат Договор за заем с Европейската инвестиционна банка за съфинансиране на проекта "Реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив-Свиленград, гръцко-турската граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/час".
Железопътната линия е част от европейските транспортни коридори № 4 и № 10 и е основен участък от трансевропейската железопътна магистрала, проектът "ТЕР". Тя е приоритетен проект от стратегията и инвестиционната програма на Министерството на транспорта и съобщенията и е от особена важност за развитието на европейската и регионалната транспортна мрежа.
Очаква се реализацията на проекта да доведе до значителен икономически и социален ефект, откриване на нови работни места, повишаване на качеството на железопътното обслужване, на пътници и товари.
Железопътната линия Пловдив-Свиленград, е включена в списъка на проектите, които ще се финансират с външни заеми и с държавна гаранция през 2000 г., приет с решение на Министерския съвет № 236 от 31 януари т.г.
Финансовият договор, който предстои да ратифицираме, е подписан, както казах, на 9 юли 1999 г., преди година и половина. На 31 януари т.г. проектът е одобрен за финансиране с държавна гаранция през 2000 г. - годината, която завършва, и това решение на правителството не е изпълнено и реализацията на проекта изостава.
Уважаеми колеги, развитието на транспортните услуги и железопътната инфраструктура, убедени сме всички, е национален и международен приоритет, включени в програмата "ТИНА" на Европейския съюз и насочени към повишаване на конкурентоспособността на железопътния транспорт в страната и в региона.
Общата стойност на проекта е 340 млн. евро. Направена е заявка за финансирането му от предприсъединителните фондове на Европейския съюз по програмата "ИСПА". Европейската инвестиционна банка е декларирала готовността си за съфинансиране на проекта в размер на 150 млн. евро. В условията на сключения заем са предвидени 5-годишен гратисен период и 20-годишен срок за погасяване.
Това са основните мотиви да подкрепим Законопроекта за ратификация на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за развитие на железопътната транспортна инфраструктура и повишаване качеството на обслужването, и да изискаме от правителството да ускори реализацията на проекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Става дума за един значителен заем и ние имахме вече възможност по повод на предходна точка да коментираме по-малък - в размер на 15 милиона, тук вече много пъти повече е размерът на този заем.
Ще кажа веднага за мнозинството, за разлика от предходния заем, който действително е лош и вреди, в този случай аз ще подкрепя заема, колкото и да имам известни резерви.
Кои са моите резерви?
На първо място, състоянието - технологично и финансово, на железниците е много лошо. То не е от един ден. Последните 2 - 3 години се приемаха програма за финансово оздравяване, която обаче за съжаление не сработи. Казвам "за съжаление", защото трябва да се направи анализ, който зад думата "за съжаление" да потърси и конкретните отговорности. Сега се предлага удължаване.
По отношение на конкретните икономически показатели ние имаме данни от експерти, разбира се, и от онези, които управляват в момента железниците, говорещи за влошаването на приходите от товарни и пътнически превози. Даже нещо повече, имаме най-ниския обем превози в историята на железниците от 1950 г. насам. Най-ниския обем! Голям е спадът на превозите през периода 1997 - 2000 г.
Казвам тези неща, тъй като те ме карат да съм резервиран по отношение на онова, което в момента ще гласуваме - средствата, които трябва да бъдат взети. Защото в края на краищата тези средства трябва да бъдат управлявани.
Но, повтарям отново, аз ще гласувам за заема, воден от разбирането, че инфраструктурата трябва да бъде подобрена и това трябва да стане с държавните средства. Противно на вашата философия обаче, която приложихте и в закона, аз считам, че тези въпроси трябва да се разглеждат в единство и със състоянието на подвижния състав. И ние не трябва да бързаме, независимо от това, че вие приехте мое предложение за разделянето на подвижния състав от инфраструктурата. Днес е моментът още веднъж да се върнем към тази тема, именно защото всички анализи показват, че в близките години, ако не се инвестира сериозно и в инфраструктурата, и в подвижния състав, нашата конкурентоспособност няма да нарасне. А става въпрос не само за вътрешните превози, става дума и за участие в международните превози.
Така че очевидно въпросът за преструктурирането трябва да бъде поставен не от 2002 г., а в следващите години, съобразно степента на готовност и, повтарям, трябва да се потърсят допълнителни ресурси и за подвижния състав, както в момента търсим за инфраструктурата, заедно с един много по-конкретен контрол за това как ще се разходват средствата, с една действително по-друг начин организирана работа.
Завършвам с трети път декларираното, че аз ще гласувам за този заем, но проблемите на железниците трябва да бъдат ясно откроени, държавата трябва много по-осезателно да се намеси и, разбира се, това не трябва да става за сметка на ограничаването на възможностите на железниците в онези райони, които вече са слабонаселени, в които има по-малко хора, защото има и такива идеи в практиката в момента, за една ликвидация, която, според мен, е пагубна от гледна точка на съществуването на българската държава.
И още вещо, което считам за съществено. В настоящия момент железниците разполагат с активи за над 1 млрд. и 200 млн. лв. А от тях приходите са много малко. Оттук също трябва да се потърсят допълнителните резерви, за да може държавата да осигури онова финансиране, което трябва да се извърши за подобряване състоянието на железниците.
Надявам се, че всички ще подкрепят този заем именно с това разбиране, че ни е нужен и че държавата трябва много по-осезаемо да участва в този процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Не виждам други да искат думата.
Моля, гласувайте на първо четене Закона за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Националната компания "Български държавни железници" (България - железопътен проект на Трансевропейската мрежа).
Гласували 158 народни представители: за 157, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Чолаков.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Пълното единодушие, с което приехме законопроекта, уважаеми господин председателю и уважаеми колеги, ми дава основание да направя процедурно предложение на основание Правилника за организацията и дейността на Тридесет и осмото Народно събрание и да предложа законопроектът да бъде разгледан и на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чолаков.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 132 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Господин Христов, моля да докладвате на второ гласуване закона.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"Проект
З А К О Н
на ратифициране на Финансовия договор
между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания "Български
държавни железници" (България - железопътен проект
на Трансевропейската мрежа)

Член единствен. Ратифицира Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Националната компания "Български държавни железници" (България - железопътен проект на Трансевропейската мрежа), подписан на 9 юли 1999 г. в София.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Възстановява се платеният данък върху добавената стойност по повод придобиването на стоки или услуги във връзка с доставката по финансовия договор в степента, в която това се признава за кофинансиране на проекта от българска страна."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Моля, гласувайте заглавието на закона, член единствен и Допълнителната разпоредба, параграф единствен, така, както са предложени от вносителя.
Гласували 148 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на закона, член единствен и параграф единствен са приети.

Преминаваме към осма точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Вносител е Михаил Миков. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Александър Джеров да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за изменение и допълнение
на Закона за българските документи за
самоличност № 054-01-92, внесен от господин Михаил Миков

На редовно заседание, проведено на 2 ноември т.г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, внесен от Михаил Миков.
На заседанието присъстваха: господин Здравко Зафиров - заместник-министър на вътрешните работи, и господин Стоян Захариев.
Законопроектът бе представен от вносителя - народният представител Михаил Миков. По същия има изпратено писмено становище на Министерството на вътрешните работи, което бе обосновано от негови представители.
Министерството по принцип не възразява срещу приемане на предложения законопроект, но смята, че неговите текстове трябва да бъдат съобразени със становището на министерството.
При станалите разисквания бяха подчертани важният характер на разглежданата материя и необходимостта от сериозно и многостранно разглеждане на предложените изменения и допълнения.
Комисията със 7 гласа "за" и 2 "въздържали се" реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност № 054-01-92, внесен от Михаил Миков.
Представителите на Министерството на вътрешните работи заявиха, че при второто разглеждане на законопроекта ще предложат уточнена редакция на предлаганите изменения и допълнения."
Това е становището, господин председател, на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Миков има думата като вносител.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители!
Внесеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност засяга няколко материи. На първо място, отиваме към удължаване на сроковете, което се налага от обективната обстановка по издаването на българските документи за самоличност. Става въпрос за едни по-разумни срокове, в които да могат и гражданите да изпълнят своите задължения, и полицията да работи в едни по-нормални условия.
На второ място се предвиждат облекчения по отношение на българите, живеещи в чужбина, доколкото, пак по обективни обстоятелства, този процес за тези български граждани е изключително затруднен и изключително скъп днес. Ние не можем да не се съобразяваме със затрудненията, които създаваме пред тези хора, които искат да бъдат едни прилежни български граждани.
На трето място се предвижда за лицата, навършили 70-годишна възраст, да отпадне задължението за изваждане на нови документи за самоличност и то да бъде тяхно право, тоест, само по тяхно желание. Смятам, че това е едно разумно предложение, което вие ще подкрепите с разбирането за пречките, пред които са изправени тези хора, особено в малките населени места, откъснати от центровете, в които се намират службите, в които се извършва подмяната на документите за самоличност.
На следващо място, има предложени текстове, които да допринесат за едно по-коректно очертаване на отношенията между гражданина и държавата в условията на новата Конституция. Ние не бива да забравяме, че гражданите сами плащат своите документи за самоличност, въпреки че те са собственост на държавата.




И оттам следващият въпрос, свързан с административно-наказателната част. Предвижда се едно намаляване на глобите, свързани с новите документи за самоличност, по-скоро произтичащи от Закона за новите български документи за самоличност. Воден съм бил от мотива, че новите документи за самоличност са в една много висока степен защитени срещу подправяне. Оттам произтича, че съвсем минимална е възможността те да бъдат продавани, за да бъдат ползвани от други лица, а оттам и санкциите за изгубване, унищожаване и повреждане. Тоест, след като българските граждани заплащат своите документи за самоличност, когато те ги загубят непредпазливо, то достатъчна е за тях санкцията, че втори път ще платят своите документи за самоличност. В този смисъл глобите се смятат за прекалено високи. Вече в случаите на системно изгубване, когато може да има съмнение, че лицето по някакви други причини губи своите документи за самоличност, тогава може да се отива към едни по-високи санкции. Това също е отразено във внесения законопроект.
С апел за разбиране от ваша страна и подкрепа на внесения законопроект, ви предлагам да го гласувате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Имате думата.
Ако няма изказвания, поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност № 054-01-92, внесен от Михаил Миков.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Имам чувството, че една карта от ОНС е блокирала, защото цял ден гласува "въздържал се", а не виждам никой, който да натиска бутона. Моля квесторите да направят проверка.


По точка девета от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносител е Борислав Китов. Водеща е Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Господин Китов, моля да докладвате становището.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение
на Закона за здравното осигуряване № 054-01-121,
внесен от народния представител Борислав Китов на
29 ноември 2000 г.
На свое заседание, проведено на 1 декември 2000 г., Комисията по здравеопазването, младежта и спорта обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от народния представител Борислав Димитров Китов на 29 ноември 2000 г. В заседанието взеха участие: директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Бойко Пенков, заместник-министърът на здравеопазването д-р Атанас Кундурджиев, председателят на Съюза на стоматолозите в България д-р Живко Михайлов, представители на синдикатите в здравеопазването.
Поради печатна грешка в проекта на внесения за разглеждане от народните представители на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване се направиха следните промени в текста на § 2: "В чл. 54, ал. 3 се правят следните изменения: "Националният рамков договор е сключен, когато е подписан от не по-малко от 7 представители на Националната здравноосигурителна каса и 7 представители на съсловните организации на лекарите и стоматолозите". В изречение трето не се правят изменения и допълнения.
Народните представители се обединиха около мнението, че настоящата промяна е необходима, за да се подсигури подписването на новото Национално рамково споразумение в отделните му части - медицинска и стоматологична, при постигането на договореност от съответните съсловни организации. При несъгласие с предложените промени на Националния рамков договор на една от съсловните организации, участваща като страна в договарянето, съгласно сега действащите текстове на закона не се приема целият Национален рамков договор, независимо от постигнатото съгласие от останалите участници в преговорите.
Членовете на комисията обсъдиха и приеха промяната в квотите на подписващите Националния рамков договор, както от страна на Националната здравноосигурителна каса, така и от страна на съсловните организации.
След проведеното гласуване с 10 "за", 2 "против" и 1 "въздържал се", Комисията по здравеопазването, младежта и спорта взе следното решение:
"Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 054-01-121, внесен от народния представител Борислав Димитров Китов на 29 ноември 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Господин Китов, желаете ли думата като вносител?
Имате думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато преди две години приехме Закона за здравното осигуряване, там беше поставено изискване, за да бъде приет Националният рамков договор, да бъде подписан поне от 10 представители на съсловните организации, като 7 са от страна на лекари и 3 стоматолози. В крайна сметка обаче се вижда, че при създалото се положение, когато в двете му части - медицинска и стоматологична, има известно разминаване и се дава възможност от страна на малцинството в комисията, а именно на стоматолозите, да защитават на всяка цена свои интереси и по този начин да блокират включително и споразумението в медицинската му част.
В случая вие много добре знаете, че се получи следният парадокс, известно несъгласие на стоматолозите в България, а именно с новия рамков договор в частта му "Стоматология", особено там, което касае безплатното лечение на деца от 14 до 18 години, както и някои други. От Националния рамков договор. Стоматолозите поставят условие, че няма да подпишат договора, при което се блокира целият рамков договор, въпреки че в неговата си част тя е изцяло подкрепена от Съюза на българските лекари.
Тук отварям една скоба, уважаеми колеги, за да ви кажа, че включително разпределението на квотите не е равномерно, защото в Българя има около 7000 стоматолози и около 29 000 лекари. Нормалното съотношение, както и да го смятате, наистина е 4:1. По този начин обаче с поставянето на условието, че няма да бъде подписан договорът, стоматолозите искат да върнат стария рамков договор, който за тях безспорно е по-интересен, защото им дава възможност в по-малък пакет дейности те да имат по-голяма частна практика.
Ето защо обаче те, отказвайки да подпишат тяхната част, въпреки че те можеха да вземат решение да подпишат договора и да не сключват договор с касата, това е право на всички както лекари, така и стоматолози. Поставиха условие, че биха подписали договора само ако се промени тяхната част, а именно, да се върне към стария рамков договор.
Това накара комисията преди няколко заседания да стигне до извода, че Националният рамков договор трябва да бъде изработен в две части. Те са неразделни една от друга, но в крайна сметка се разработва от различни специалисти и наистина е уместно да бъде приета в две части, а именно част "Медицина" и част "Стоматология".
Що се отнася до вземането на решение, аз мисля, че след като Конституцията на Република България се приема с квалифицирано мнозинство, то е редно наистина с подобно мнозинство да се вземе и решението за сключване на Националния рамков договор, а от 10 души то е 6,7, нека да е 7, но не 8. Второ, съотношението, както казах, между лекари и стоматолози е 4:1. Въпреки всичко ние запазваме 2:1, което пак е известен реверанс към колегите, създавайки две части, но избягваме възможността една от групите, а именно групата, която има малцинството в комисията и малцинство поначало между колегите, упражняващи стоматология и медицина, да блокира този договор.
Това са мотивите, с които се внася това предложение. Касата приема напълно намаляването на своите си членове, защото тя също е заинтересована да не се блокира работата. И аз мисля, че неблокирането на Рамковото споразумение заради интереси, ако щете на самото съсловие, не е в полза на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата господин Димитър Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Аз приемам всички доводи, които каза доц. Китов. С изключение на един. Още по време на дебатите преди 2 години ние твърдяхме именно, че съотношението на лекари и стоматолози е 4:1, т.е. комисията трябва да бъде съставена от осем представители на Лекарския съюз и двама на Стоматологичния съюз. Аз ще защитавам тази теза между първото и второто четене, защото тя е логичната и се базира на конкретни и реални данни.
Това обаче, което искам да кажа на народните представители, за да остане в аналите и на самото Народно събрание, е криворазбраната демокрация, която някои хора се опитват да ни пробутват. Криворазбраната демокрация! Примерът е Съюзът на стоматолозите в България.
Законът ясно и категорично казва, че управителният съвет на съответната съсловна организация определя и избира по най-демократичен път - писано е как - своите представители за участие в тази група. Кой носи отговорността на тази група? Респективно Управителният съвет на Българския лекарски съюз или на Съюза на стоматолозите в България.
Тук е допуснат един вариант, в който извънреден събор на стоматолозите се поставя в ролята на супервайзер, който излиза и казва на тези трима души: Не, вие няма да отидете... Тоест, размива се отговорността. Тези представители на стоматолозите колкото и да са легитимни, не представляват обаче общото становище на цялата гилдия стоматолози и не могат да изразяват - убеден съм, че не отразяват общото мнение на стоматолозите в България.
Получи се един парадоксален факт - едно време му казваха работническо самоуправление. Сега имаме такъв прецедент. Хора, които поначало участват в целия този дебат от чисто морални подбуди, защото и в Лекарския съюз - да, правим извънреден събор, но подбудите са чисто морални и чисто интуитивни: да се покаже на обществото, че прозрачно се водят тези преговори, да имат непрекъснато информация за какво става въпрос и как се водят тези особено важни преговори, тъй като те касаят не само парите, а и стратегията...
И изведнъж те се превръщат, пак повтарям, в ролята на супервайзери и се получи този прецедент. Това трябва да се знае от българския народ, защото не може една група да прави така. В момента ние сме принудени заради една група от 245 човека да променяме закон. Това не е добър прецедент и за Народното събрание, но ние нямаме друг избор, освен да спасим Националния рамков договор. Той трябва да се подпише и да приключат нещата нормално, тъй като новият рамков договор, що се касае в частта му за медицинските услуги, е много по-добър, отколкото старият. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Игнатов.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Китов! От краткото представяне на Вашия законопроект аз, а може и другите, които не сме лекари, все пак не можем да бъдем достатъчно убедени в това, което се предлага. Защото ние приехме наскоро този Закон за здравното осигуряване и в него има механизъм на договарянето.
Сега Вие казвате: този механизъм не сработи. Но има една по-стара максима, че след като има проблем, трябва да махнем тези, които го създават - и няма да има проблем.
Добре, но моето незнание, тъй като в средствата за масова информация изтече различна информация, всъщност се отнася до следното: какъв е спорът, какво е съдържанието на спора?
Ако действително пакетът услуги в зъболечението, който се предлага, е нещо по-добро и зъболекарите отказват, това е едно. Но изтече информация, че те дори и минималния пакет за този час, който им се предлага, не могат да го свършат... За вадене на зъб трябва да се запишеш един път и след това след няколко месеца да отидеш, тъй като за един час е договорът, който се сключва за пациент... И сметките, които те правят, показват, че това не може да стане с един час. Аз говоря за информацията, която е поднесена от средствата за масова информация.
Второ, по принцип този пакет услуги възмути българските граждани: да имаш право на един профилактичен преглед, на два извадени зъба и на една пломба. Мнозинството от хората в момента в тази мизерия, в която са, не могат да си позволят нищо повече. А Вие знаете, лекар сте, доцент сте, че храненето е свързано с всичко друго като процеси - с преработването на храната и ако тя не е сдъвкана добре, води до язви и до куп други заболявания...
Всъщност аз станах за това да попитам в края на краищата ние предлагаме ли с новия рамков договор друг пакет от услуги, по-различен от този, който е до момента? И ако предлагаме и зъболекарите отказват - тогава това е друга тема. Но, ако ние не предлагаме друг пакет, а правим сега една структурна промяна с това, че разделяме договорите на две, то това е друга тема, съвсем различен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За реплика - господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Статков! През цялото време на преговорите в комисията присъстваха представителите на двата съюза. Протоколирано е в комисията и през цялото време беше изтъквано, че особено в частта стоматология преговорите вървят добре, има увеличаване на пакета, има разширяване на обхвата на населението, което ще получи безплатна помощ. И след тази информация за хода на преговорите от страна на Съюза на стоматолозите в България в лицето на неговия председател д-р Живко Михайлов и секретарят, който също участва и са от тези трима души, точно както каза д-р Игнатов, те не искат разширяване на пакета, не искат разширяване на населението, което да получи безплатни услуги. Те желаят стария рамков договор, който им намалява работата и им дава възможност да имат повече частна практика. Но, не желаейки да подпишат рамковото споразумение, те блокират рамковия договор и в частта медицина, който е приет от събора на 29 000 души. Вие сам разбирате...
Ето защо, за да се запази, а не да им се налага, този път самият рамков договор се разделя на две части и се дава възможност при съответно договаряне да бъде приета едната част, а да не бъде приета другата част. Това запазва принципа на свободното договаряне. Друг е въпросът, за който Вие сам казахте, че не може да се отдели изцяло стоматологията от здравеопазването, защото не само с храненето, а и с много други неща тя влияе на здравето.
Но има и още един принцип: в крайна сметка, след като с квалифицирано мнозинство може да се приеме една Конституция, то би следвало наистина с квалифицирано мнозинство да се приема и един рамков договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
За дуплика - Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Китов! От тази допълнителна информация отново за мен поне остават два открити въпроса - предлага ни се да заменим "спор" с "решение", в което вече да няма спор. Както, пак повтарям, позовавам се на информация от медиите, има такъв ултиматум на този съюз - вие след като не искате да подпишете, защото това ще бъде следващата крачка, ние ще подписваме по индивидуално. Значи, това е един начин на действие, който сигурно Вие можете да ми кажете дали е така, както е написан в тази информация, или - не. В края на краищата Вие като мнозинство можете да си го поемете. Мен ме интересува главно и единствено това - разширява ли се пакетът от услуги толкова! Вижте, разширява се, но също изтече информация, че сте предлагал 14 до 18 години, тоест за всички деца да има безплатни услуги. След това се каза - министерството се е разсърдило и, нали...
Вижте, ние боравим с тази информация, която излиза в средствата за масова информация. Значи, разсърдило се е министерството на стоматолозите и това отпада като предложение. Нека не си играем! Просто дайте повече информация - какво остава, какво ще бъде в пакета услуги и тогава вече ние да преценим как да действаме, защото в обществото тече една информация по един начин, в Народното събрание ние не сме специалисти всички - лекари като Вас, не я знаем в подробности, а се налага тук да подкрепим едно или друго решение. Затова всъщност и станах. Аз нямам претенциите да познавам тази материя като Вас отвътре, като лекар, но говоря като народен представител, който го ангажират непрекъснато и имат претенции почти всички български граждани за това, че пакетът услуги трябва да бъде много по-голям и трябва да се направи сега независимо от финансовото състояние, защото ние приехме бюджет на първо четене, по-точно - вие, с огромен излишък. И ако става дума сега за тези 150 млн. къде да отидат - ами, да отидат за разширяване на пакета услуги и да се разберем със зъболекарите, защото едва ли те в стремежа си за частна практика ще се противопоставят на българския народ. Защото, в момента това е страшно - да не може човек да си лекува зъба и да го пратят на частната практика за 50 лева и с една пенсия да го прави! Обаче, административният начин да ги изолирате също не е решение, затова първо изяснете пакета услуги колко се разширява и тогава вече за какво става дума, за да преценим ние как да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Хасан Адемов има думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, днес на нашето внимание е поставен за разглеждане и гласуване законопроектът, внесен от народния представител Борислав Китов, за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
На пръв поглед предлаганите промени засягат само два члена - чл. 53 и чл. 54 от Закона за здравното осигуряване, но всъщност става въпрос за коренно различна философия при подписването на Националния рамков договор.
В § 1 се прави предложение за разделяне на Националния рамков договор на две отделни части, които да бъдат сключвани отделно от лекари и стоматолози. Очевидно е желанието да се защитават съсловните интереси разделно и независимо и да няма възможност за блокиране на другия договор при положение, че не се постигне съгласие.
Личното ми мнение по този въпрос е, че не бива и не трябва двете съсловия - това на лекарите и съответно на стоматолозите да търсят и намират начин за реализация поотделно, защото в такъв случай възможността да бъдат манипулирани и използвани независимо от когото и да е, е напълно реална. Само съвместните усилия при взаимно зачитане на собствените интереси и на тези на обществото като цяло могат да намерят пресечната точка на допустимия компромис.
Още повече, че Националният рамков договор съдържа уводна част и заключителна част, които са разработени от гледна точка на позициите на двете съсловни организации.
Във втория параграф се предлага промяна в чл. 54, която касае броя на представителите, които със своя подпис правят валиден Националния рамков договор. Тази промяна е наложена по няколко причини, на които искам да се спра малко по-подробно.
На първо място, скандалното и незаконосъобразно решение на Извънредния конгрес на Съюза на стоматолозите в България за частта "Стоматология" през 2001 г. да остане и да действа сегашния рамков договор със съответната инфлационна индексация. Аргументи в полза на тази теза, изтъкнати на най-висшия съсловен форум, са, че в бюджета на Националната здравноосигурителна каса предвидените суми за стоматологична помощ не биха могли да гарантират разширяването на пакета и повишаването на възрастовата граница от 14 на 18 години за младите пациенти, които се обслужват по програмата за детска стоматология.
Каква е обаче истината по въпроса? В частта "Стоматологична помощ" на Националния рамков договор за 2001 г. е предложено оптимално повишение на обема на дейности, включително и увеличаване на заплащането за някои от тях. По този начин е гарантирано 10,7 на сто повишение на приходите в стоматологичната помощ през следващата година и над 10 на сто по-висока часова ставка - от 23,48 лева през 2000 г. - през 2001 г. се предвижда тя да бъде 26,00 лева.
Около 20 млн. лева в повече са предвидените средства, които ще останат извън стоматологичната помощ, ако не се стигне до споразумение. Ако обаче се опитаме да намерим истинските причини за това поведение, трябва да имаме предвид няколко допълнителни аргумента.
Първо, повишаването на възрастовата граница за пакета "Детска стоматология" от 14 на 18 години - по този начин пряко се интервенира върху кешовия пазар на стоматолозите и то във възраст, в която патологията не е никак малка.
Второ, здравноосигурителната каса заплаща на изпълнителите на първичната стоматологична помощ за извършени дейности по тарифа, която е няколко пъти по-малка от стойността на пазарните цени.
Това са според мен главните причини, които седят в основата на така наречените корпоративни интереси на една част от пет хиляди и стоте стоматолози, сключили договор с касата.
Председателят на Съюза на стоматолозите в България защитава техните интереси и на пръв поглед няма нищо лошо в това. Но при положение, че тези интереси влизат в драстично противоречие с интересите на останалата част от обществото, проблемът опира до други категории и норми, които сме свикнали да ги наричаме с думите "отговорност и морал".
На този етап от правната реформа според мен никой няма интерес да противопоставя стоматолози на лекари или на 8 млн. български граждани. Обратно, не бива решение на мнозинството от позиция на силата да извива ръцете на непослушния в случая Съюз на стоматолозите в България чрез промени на квотите. Ако досегашната позиция е била истински демократична, тя се е дължала на взаимозависимост, която се е основавала на волята на мнозинството, изразена чрез седемте представители, но при условие, че са отчитани интересите на малцинството - в случая един така необходим подпис на представител на Съюза на стоматолозите.
Все си мисля, че не е късно, независимо от това, че факторът време ни притиска, да се търси и намери пресечната точка на интересите без да се променя процедурата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Адемов.
Други изказвания има ли?
Господин Илия Баташки има думата.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колежки и колеги, този закон, който се предлага днес, е смятам закон, който е предизвикан от спешната нужда да се реши един проблем, който в сегашния Закон за здравното осигуряване изглежда неразрешим от пръв поглед.
При обсъжданията в комисията моето мнение беше, че трябва да се поправи Законът за здравното осигуряване, а не да се поправи Законът за лечебните заведения. И аз продължавам да твърдя, че това трябва да стане, защото в чл. 55 на Закона за здравното осигуряване е предвидена възможността каквото се получи сега наскоро, някоя от участващите в договарянето страни да откаже да подпише договора, а именно сега се оказа Съюзът на стоматолозите. Но нека да направим, да допуснем една друга възможност - примерно, Съюзът на стоматолозите, Съюзът на лекарите искат да подпишат договор, но изведнъж Касата е тази, която отказва да подпише договор с тях. Тогава какво правим? Нови лекари ли ще внесем, нови ли стоматолози ще внесем?

Затова аз мисля, че и в сега съществуващото законодателство има вариант, в който да остане старият рамков договор за 2000 г. и да се работи по него, а излишните 20 млн., които ще останат на колегите, които още не са разбрали - защото за 2000 г. те имат 17 млн. средства, осигурени за зъболечение, а 2001 г. ще имат 37 млн. - те сами ще разберат, че това, което губят, не е малко - 20 млн. лв. Има варианти, а те са следните.
Първият вариант е да остане старият договор и за лекари, и за стоматолози. Като останат излишни пари, Касата е в правото си да започне подписването на индивидуални договори с всеки един поотделно или с дружества или с групови практики. Това е по стария закон.
Второ, тя може дори да обяви обществена поръчка, за да похарчи тези средства, които са необходими за лечението на гражданите.
Затова аз смятам, че топката тук остава в Касата, а не в нас като законодатели - да се мъчим да изчистим наистина един лек пропуск на закона, който създадохме.
Но все пак, не можем да не отчетем добронамереността на вносителя. Затова и загрижеността, мисля, на всички в залата е да избистрим тоя проблем така, че да нямаме за в бъдеще друг такъв инцидент. А ще имаме. С тази поправка според мен няма да приключат инцидентите. Затова смятам, че трябва да поправим Закона за здравното осигуряване, а именно неговия чл. 55, т. 7, където да се даде възможност... И там, когато говорихме в комисията, д-р Игнатов тогава ми каза, че става дума за първия рамков договор. Напротив, няма да има първи. Просто няма да има първи, а ще има, че при отказ да се подпише рамков договор на една от страните Националната здравноосигурителна каса може да създаде необходимия минимум и критерии за здравното обслужване на населението или да продължи бюджетното обслужване в здравеопазването. Но това е процес на друга работа и на друг дебат.
Сега смятам, че аз ще се въздържа от гласуване, както се въздържах и в комисията, без да казвам, че законът няма стойност. Напротив, това е от загриженост на тези, които са го представили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
Реплика - господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Баташки! В крайна сметка целта беше да се запази възможността за свободно договаряне, да се запази възможността за защита на интереси - нещо, което се цели.
Ето защо това все пак се постига с разделянето в две части, въпреки че комисията, знаете, единодушно счита, че не може те да се разделят изкуствено, което е и Вашето становище. Но в крайна сметка се дава възможност и на двата съюза при споразумение да бъде приета частта само на едните или само на другите. Или теоретично може едните да приемат и на другите. Но в крайна сметка е по-добре 7 души да приемат един, отколкото един човек да пречи на приемането на останалите.
Реално, при 7000 стоматолози общо и 7000 медицински сестри, работещи при тях - това са 14 000 души, а само в системата на здравеопазването, вие знаете, особено с влизане в старта и на болничното дело, са над 120 000 души. И не бива да се допусне, при запазване на възможността за свободно договаряне - а когато вече Касата не желае, вие знаете, там няма да има проблем, защото наистина е решено как да стане, тук се запазва възможността за взаимно договаряне при зачитане интересите на двете лекарски съсловия - малцинството да влияе на мнозинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Няма други изказвания.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Гласували 106 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е да съкратим срока за второ четене на 3 дни. Точките са само две, всички биха могли да дадат своите предложения. Все пак знаете, притиснати сме от времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Борислав Китов.
Гласували 106 народни представители: за 105, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието и срокът за писмени предложения за второто четене е намален на 3 дни.

Десета точка от седмичната програмата е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ, с вносител Димитър Петров.
Господин Китов има думата за становище на комисията.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В интерес на истината трябва да кажем, че са два законопроектите за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Единият е внесен от народните представители Йордан Школагерски, проф. Зънзов и д-р Марангозов, другият законопроект е на колегата Димитър Петров.
Уважаеми господин председател, аз ще започна с четенето на становището по законопроекта на тримата колеги от Демократичната левица.
"На заседание, проведено на 22 ноември 2000 г., Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-90, внесен от народните представители Йордан Кирилов Школагерски, Иван Димов Зънзов и Кънчо Иванов Марангозов. В обсъждането взеха участие: министърът на здравеопазването д-р Илко Семерджиев, директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Бойко Пенков, експерти от Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Министерството на финансите, представители на Българския лекарски съюз, Съюза на стоматолозите в България и на синдикатите в здравеопазването.
Министерството на финансите представи писмено становище по внесения законопроект.
Законопроектът беше представен от вносителя - народния представител Кънчо Марангозов.
Целите на законопроекта са:
1. Да се подпомогнат и улеснят общопрактикуващите лекари при лечението на заемащите водещо място в страната заболявания на сърдечно-съдовата и ендокринната система и при работата им в областта на майчиното и детско здравеопазване.
2. Осигуряване на оптимално медицинско обслужване в условията на здравна реформа на диабетно и ендокринно болните, болните със заболявания на сърдечно-съдовата система, майките и децата.
3. Да се намалят разходите на Националната здравноосигурителна каса за влагането на средства за изграждане на нов модел на организация на този вид доболнична помощ, като се използват наличните специалисти и съществуващата база и да се регламентира пътят за обслужване на този контингент болни.
4. Временно подпомагане на този вид медицинска дейност от държавния бюджет и бюджета на общините до изработване от Националната здравноосигурителна каса на модел за самостоятелно финансиране на медицинското обслужване на тези болни от Националната здравноосигурителна каса.
Министърът на здравеопазването запозна народните представители със становището по внесения за разглеждане в комисията законопроект. Водещите в страната заболявания, по заболеваемост и смъртност, както и майчиното и детското здравеопазване са национален приоритет и обект на създадени от Министерството на здравеопазването национални програми. Министерството на здравеопазването финализира разработваната концепция за ясно определяне на ролята, мястото на диспансерите и извършваните от тях дейности.
Представителите на Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз представиха предложенията си за подобряване на диспансерното обслужване на българските граждани. Дебатирани бяха финансирането на новосъздадени национални, междуобластни и общински диспансери, както и възможността за използването на досегашния сграден фонд и специализиран персонал. 
В хода на дискусията народните представители се обединиха около становището, че диспансерното обслужване ще бъде оптимално решено по обединяване на идеята на внесения от народните представители законопроект, разработената от Министерството на здравеопазването концепция, предложенията на Националната здравноосигурителна каса, съсловната организация на българските лекари и членовете на Парламентарната комисия по здравеопазването, младежта и спорта.
В резултат на проведените дебати Комисията по здравеопазването, младежта и спорта прие следните решения:
1. Приема предложението на вносителите на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 054-01-90, внесен на 28 юли т.г., да го оттеглят, доработят съвместно с работна група и внесат отново за разглеждане в комисията.
2. Предлага на вносителите на законопроекта, на членовете на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, на Министерството на здравеопазването, на Националната здравноосигурителна каса и на Българския лекарски съюз да създадат работна група за съвместно намиране на оптимално решение за диспансерно обслужване на българските граждани."
Такава група беше създадена.
Прочитайки това становище, уважаеми господин председател, аз декларирам, тук не виждам нито един от вносителите, но декларирам тяхното желание да оттеглят своя законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: С други думи, нямаме законопроект от тяхна страна за обсъждане?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Нямаме, но аз исках да прочета становището, защото комисията го е гледала и това са решенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря за коректността.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за изменение и допълнение на
Закона за лечебните заведения № 054-10-110,
внесен от народния представител Димитър Петров
на 7 ноември 2000 г.

На заседание, проведено на 22 ноември 2000 г., Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от Димитър Петров на 7 ноември 2000 г. В заседанието взеха участие министърът на здравеопазването д-р Илко Семерджиев, директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Бойко Пенков, експерти от Министерството на здравеопазването и представители на синдикати в здравеопазването. Министерството на здравеопазването предостави писмено становище по законопроекта.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от вносителя д-р Петров.
Съгласно действащите разпоредби на Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване издръжката за дейността на лечебните заведения за извънболнична помощ се поема от Националната здравноосигурителна каса и други източници на приходи от 1 юли 2000 г., а за болничната помощ - от 1 юли 2001 г. За извънболничната помощ това вече е факт.
При променената концепция за болнична помощ народните представители напълно приемат необходимостта от предлаганото допълнение, при което държавни и общински бюджети ще продължат да субсидират болниците въз основа на сключени договори за дейност с държавата и общините, а Националната здравноосигурителна каса ще предостави допълнително и поетапно увеличаващо се финансиране за обем и качество на извършените медицински услуги. Това налага регламентиране на възможността бюджетът да финансира лечебните заведения за болнична помощ и след 1 юли 2001 г. и с тази цел са предложените изменения и допълнения в настоящия законопроект.
Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите принципно подкрепиха предложените текстове за изменение на Закона за лечебните заведения. Народните представители се обединиха около мнението, че на второ четене текстовете ще бъдат допълнително прецизирани, като се запази концепцията на законопроекта.
Въз основа на проведеното обсъждане с единодушно гласуване - 12 гласа "за" и 0 "против", Комисията по здравеопазването, младежта и спорта взе следното решение:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 054-01-110, внесен от Димитър Владимиров Петров на 7 ноември т.г. " Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доц. Китов.
Председателят на Народното събрание е разпределил законопроекта и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има думата господин Клявков да докладва становището на комисията.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"Д О К Л А Д
по законопроект № 054-01-110 за изменение и
допълнение на Закона за лечебните заведения,
внесен от народния представител Димитър Петров
на 7 ноември 2000 г.

На заседание, проведено на 6 декември 2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от народния представител Димитър Петров.
Съгласно действащите в момента закони за здравно осигуряване и за лечебните заведения издръжката на дейностите на лечебните заведения се поема от Националната здравноосигурителна каса и други източници на приходи от 1 юли  2000 г. - за извънболничната помощ, и от 1 юли 2001 г. - за болничната помощ. След тези датата държавният и общинските бюджети не могат да субсидират лечебните заведения - търговски дружества, за тази дейност. При променената концепция за болничната помощ държавният и общинските бюджети ще продължат да субсидират болниците. Това налага регламентиране на възможността бюджетът да субсидира лечебните заведения за болнична помощ и след 1 юли 2001 г., като това бъде предвидено в Закона за държавния бюджет на Република България за 2001 г.
След разискванията се проведе гласуване, на което законопроектът бе подкрепен единодушно с 12 гласа "за".
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от народния представител Димитър Петров, на първо гласуване." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Клявков.
Има ли желаещи да преминем към дискусия?
Първо има думата вносителят господин Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Аз мисля, че от мотивите става ясно точно за какво става въпрос, като ще подчертая освен това, че ние регламентираме и договорите, които ще сключат болничните заведения с общините, като там се уточнява един текст, че тези договори се сключват в едномесечен срок от приемането на съответния бюджет по образец от министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Затова аз ви предлагам да подкрепите законопроекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Петров.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вчера в комисията в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол подкрепих този законопроект, но тъй като господин Клявков прочете едно много общо становище на комисията, съм длъжен да информирам народните представители за това какво всъщност се открои в дискусията по законопроекта.
На първо място, възникнаха два проблема, като на първо място беше поставен този за досегашното финансиране на болничните заведения във връзка с огромните проблеми, които имат болниците особено в областните центрове сега. Информацията, която беше дадена от Министерството на финансите, е, че до месец септември, като критичен месец, е имало централизирано подпомагане с допълнителни средства от републиканския бюджет, но от месец септември нататък те нямат допълнителни средства и в момента нямат виждане, което да реши тези проблеми на болниците сега. А това означава, че има опасност да се спре отоплението, че има опасност да се спре закупуването на консумативи, които са нужни за лечение. И това е всъщност първият проблем, на който ние не получихме отговор. По-скоро отговорът беше: в зависимост от развитието на ситуацията в края на годината ние ще видим. Но трябва да има варианти. Какво значи това - ще видим?
Второ, големият проблем във връзка с конкретния законопроект е действително общините ще имат ли тези пари в бюджета, за да може да се подпише договор? И тук Министерството на финансите отново в отговора, който дадоха техните представители, не бяха убедителни.
В края на краищата ние гласувахме да подкрепим колегата, защото считаме, че той е един от добрите специалисти в тази област, обаче отговор на тези въпроси нямаме и аз като народен представител, който е в специализирана комисия, се чувствам задължен да споделя с вас. Ще го подкрепя и днес, обаче между двете четения на Закона за държавния бюджет за 2001 г. трябва ние действително да получим конкретна разбивка какви възможности получават допълнително общините, за да бъдат страна в този договор. А иначе ще ни ругаят кметовете всички, ако това не го направим, и ще поемем огромна отговорност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
За реплика има думата първо д-р Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Проблемът с конкретното финансиране наистина е проблем на Закона за държавния бюджет, а не на този закон. Той регламентира субектите точно - кои финансират и кои болници. Освен това имайте предвид, че тези пари бяха заложени в общинските бюджети и то за доста повече болнични заведения. Досегашните ОРБ-та бяха на финансиране до Нова година, те са от бюджетите на съответните общини, а сега се прехвърлят към Министерството на здравеопазването.
В бюджетите на общините за следващата година, и това точно е посочено в закона, остават само общинските болници, без обединените районни болници. Отпадат от финансиране също и домовете "Майка и дете".
В разчетите на общините тези пари ги има, това са около 270 млн. лв. за тези общински болници. Тоест това наистина са проблеми за конкретни цифри и те могат да се разискват във връзка със Закона за държавния бюджет. Аз мисля, че този законопроект дава една добра регламентация и уточнява финансирането и механизма за сключването на договори. Досега беше просто бюджетно финансиране без договори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Петров.
Има думата доц. Китов за втора реплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Статков, Вие сте абсолютно прав. Проблемът обаче наистина е, както каза и Димитър Петров, на Закона за бюджета. А това урежда начина на превеждането на средствата от бюджета. Но тук е уместно наистина и решението на комисията по отношение на бюджета - да се търсят начини за компенсиране на дълговете, които имат болниците в България. Но нека да не смесваме нещата, защото с тези изменения, които вкарва колегата Петров, се дава законова рамка за начина на финансиране от бюджета. А че бюджетът трябва да направи това, за което вие говорите, две мнения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Имате думата за дуплика, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, колеги! Аз ще подкрепя законопроекта, но тези проблеми стоят. И аз считам, че народните представители трябваше да бъдат информирани и проблемите да се решават незабавно. Защото отговорите на представителите на Министерството на финансите вчера мен не ме задоволиха. Мисля, че общините не са в състояние да преодолеят тези дългове, които имат в момента. Ставаше дума за това, че до момента дефицитът на общините е 200 млн. лв. И говорейки за едно такова решение, в следващия финансов период, следващата финансова година ние не можем да не отчитаме тези проблеми.
Ето за това става дума. И тъй като те са огромни проблеми, исках мнозинството ясно да разбере, че подкрепяйки по принцип това решение, ние искаме информация и гласуване на Закона за държавния бюджет за 2001 г. с конкретни цифри и ангажимент, че те решават тези проблеми. Иначе става наистина много страшно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Има ли желаещи да вземат участие в дискусията? Няма.
Въз основа на доклада на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ние имаме за обсъждане само един законопроект и това е законопроектът за лечебните заведения, внесен от д-р Димитър Петров.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 054-01-110, внесен от народния представител Димитър Владимиров Петров.
Гласували 136 народни представители: за 123, против ням, въздържали се 13.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 954-01-110, внесен от народния представител Димитър Владимиров Петров, е приет на първо четене.
За процедура има думата д-р Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение срокът между първо и второ четене на така гласувания законопроект да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на д-р Брайнова за намаляване на срока за писмените предложения.
Гласували 127 народни представители: за 124, против 2, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието - срокът за писмени предложения за второ четене е намален на три дни.

Единадесета точка от седмичната програма е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ.
За процедура има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, правя процедурно предложение т. 11 да се размени с т. 12 и сега да започнем с второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. След като приключим разглеждането на този законопроект, да преминем и към избирането на Надзорния съвет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 173 народни представители: за 163, против 6, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ.
Има думата господин Юрий Юнишев да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ:
"ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу
изпирането на пари

§ 1. В чл. 1, ал. 2 запетаята след думите "изпирането на пари" и текстът докрая се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 1.
"§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "и резултатът от използването им се отчита счетоводно и се облага с данъци" се заличават.
2. В ал. 2 се правят следните изменения:
а) точка 2 се отменя;
б) досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 2 и 3."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 2 и предлага следната подобрена редакция:
"§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "и резултатът от използването им се отчита счетоводно и се облага с данъци" се заличават.
2. В ал. 2 т. 2 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на законопроекта и § 1 и 2 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и § 1 така, както е предложен от вносителя, а § 2, така както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 17.
Заглавието и § 1 и 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: По § 3 има предложение на народния представител Тома Деспотов - в § 3, т. 12 се създават нови точки със следния текст:
"25. търговци на оръжие, петрол и петролни продукти;
26. търговци на алкохол и цигари;
27. търговци на едро."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 3 и предлага следната подобрена редакция:
"§ 3. В чл. 3, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
"1. Българската народна банка, банките и небанковите финансови институции по смисъла на чл. 1, ал. 5 от Закона за банките;".
2. В т. 3 съюзът "и" се заменя със запетая, а след думата "посредници" се добавя "и управляващи дружества".
3. Създава се нова т. 4:
"4. пенсионни фондове;".
4. Досегашната т. 4 става т. 5 и в нея думите "и приватизационни фондове" се заличават.
5. Досегашната т. 5 става т. 6 и в нея думите "държавни и общински" се заменят с "обществени".
6. Досегашните т. 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12 стават съответно т. 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13.
7. Досегашната т. 13 става т. 14 и се изменя така:
"14. държавни и общински органи, сключващи договори за концесии;".
8. Досегашните точки 14, 15 и 16 стават съответно т. 15, 16 и 17, като в т. 16 думите "организации с идеална цел" се заменят с "юридически лица с нестопанска цел".
9. Досегашната точка 17 става точка 18 и се изменя така:
"18. дипломирани експерт-счетоводители и специализирани одиторски предприятия;".
10. Досегашната т. 18 става т. 19.
11. Досегашната т. 19 става т. 20 и се изменя така:
"20. митнически органи;".
12. Създават се точки 21, 22, 23 и 24:
"21. търговци, продаващи автомобили по занятие;
22. спортни организации;
23. Централния депозитар;
24. лица, които извършват по занятие сделки с благородни метали и скъпоценни камъни."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 3 някой желае ли да се изкаже? Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Този законопроект беше внесен м. юли на първо четене, постоя доста и може би повечето от вас са загубили връзката с него. Но законът за прането на мръсни пари беше приеман от предишното събрание, приехте нов и сега се правят изменения. Въпросът е доколко те са целесъобразни. В случая обаче предложението на господин Деспотов, заради което станах, е много правилно, според мен - да се разшири кръгът на лицата, които трябва да декларират или по-точно да дават информация за определен размер на парите. И според онова, което е предложил - например т. 26, нова, търговци на алкохол и цигари, аз мисля, че вие в последните дни имате достатъчно информация за алкохола и за злоупотребите със скриването на огромни средства и неплатени акцизи. И не трябва да има никакво колебание във вас като мнозинство да подкрепите това предложение. Също така и за търговци на оръжие, петрол и петролни продукти, след като имахте определени съмнения. Трябва да се включат в кръга на лицата, които да дават такава информация. Защото в случая с този параграф вие разширявате кръга на лицата и действително имате основание за другите предложения, които сте направили. Но странно защо е отхвърлено предложението на господин Деспотов, който, повтарям, има много повече основание, за да го направи.
Господин председател, подкрепям предложението на господин Деспотов и се надявам, че мнозинството, след като декларира определени принципи, ще ги спазва докрай и ще подкрепи също направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
За процедура господин Петър Рафаилов има думата.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря, уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение във връзка с разглеждането на този законопроект да поканим в залата да присъства заместник-министър Пламен Минев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Пламен Минев в залата.
Има думата господин Тома Деспотов.
ТОМА ДЕСПОТОВ (СДС): Аз като вносител не мога да се съглася с решението на Правната комисия, защото скоро бяхме извадени от "черния" списък и влязохме в "белия". Но преди това имаше още един "по-черен" списък, в който бяхме включени на първо място в Европа и наблюдавани като едни от първите износители и контрабандисти на оръжие за някои братски нам страни.


Това наблюдение продължава и сега. Съвсем скоро в Загреб бе открит център за наблюдение на страните от Балканския полуостров и то специално център за наблюдение за търговия с оръжие на тези страни, независимо коя от тях.
Затова поддържам моето внасяне на тези корекции.
Същото се отнася и за алкохола и цигарите. За алкохола скоро имаше публикации в пресата за нередности в търговията с фалшиви бандероли. Прането на пари не е само транспортът и разпространението на дрогата. То включва и всякакъв друг вид търговия, не казвам друго, от което се получават пари, които трябва да се узаконят. Мръсните пари са и нечестни финансови сделки.
Така че аз поддържам моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Деспотов.
Има думата господин Юрий Юнишев.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Уважаеми колеги народни представители! Подкрепям господин Деспотов за неговото предложение по отношение на т. 25 и т. 26, защото можем да извадим една логика от разглежданото по аналогия, което ние сме приели в т. 21 "търговци, продаващи автомобили по занятие", приемаме в т. 24 "лица, които извършват по занятие сделки с благородни метали", следователно няма никаква пречка ние да не приемем предложените от господин Деспотов точки 25 и 26, а именно - "търговци на оръжие, петрол и петролни продукти" и "търговци на алкохол и цигари".
Същевременно аз лично не съм съгласен да приемем т. 27 "търговци на едро", защото то разширява прекалено много понятието и прави невъзможен какъвто и да било контрол, същевременно прави уязвими контролиращите органи тогава, когато трябва да приемат каквато и да било избирателна способност по отношение на тези неидентифицирани по т. 27 изобщо търговци на едро. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз излизам на трибуната, за да подкрепя господин Деспотов, защото неговите предложения са много разумни.
Благодаря на господин Юнишев, че прие първите две, но аз ще се опитам да аргументирам, че трябва да бъде приета и т. 27. 
Искам да ви кажа, че истинската част от парите, идвайки от тъмен бизнес, които могат да се легализират, става именно чрез централите на "Търговия на едро". Защото с дребните търговци това не може да стане. Това е един много дълъг и сложен процес, ако трябва да се препере една сума от 100 хил. долара или от 1 млн. долара. Но с една външнотърговска централа, примерно, господин Юнишев, която се занимава с търговия на лекарства, 1 млн. долара е горе-долу партидата, която реализира вноса или износа. Следователно, ние можем да проконтролираме такава външнотърговска централа, регистрирана като търговец на едро.
Аз апелирам да подкрепите и т. 27, защото в нея има съществено основание да бъдат проверявани тези външнотърговски централи.
Искам да ви напомня, че преди известно време тук имаше спор и нашата институция - Министерството на вътрешните работи, освободи България от определени граждани, които се занимаваха именно с търговия на едро и то във външноекспортната част. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Аз ще поставя първо на гласуване предложението на комисията, защото се предлагат три точки допълнително към изброените в нея. Тях ще ги гласуваме поотделно.
Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 8.
Предложението на комисията е прието.
Моля, гласувайте от предложението на народния представител Тома Деспотов двете нови точки 25 и 26.
Гласували 123 народни представители: за 116, против 3, въздържали се 4.
И тези две точки - 25 и 26, са приети, които се прибавят към приетите досега двадесет и четири точки.
Моля, гласувайте от предложението на същия народен представител т. 27.
Гласували 117 народни представители: за 77, против 6, въздържали се 34.
Точка 27 е приета, а с това и целият параграф 3.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: По § 4 има две предложения.
Предложението на господин Александър Джеров е прието от комисията.
Предложение на народния представител Тома Деспотов:
В § 4, т. 1 след фразата "ал. 1" се добавя: "фразата 30 млн. лв. се заменя с фразата двадесет хиляди лева", а в т. 2 фразата "30 хил." се заменя с "20 хил."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 4 и предлага следната подобрена редакция:
"§ 4. В чл. 4 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите "клиентите си" се добавя "при установяване на трайни търговски отношения, както и", а накрая се поставя запетая и се добавя "а Българската народна банка, банките, финансовите къщи и обменните бюра - и при обмяна на валута в брой на стойност над 10 хил. лв."
2. В ал. 2 след думите "30 хил. лв." се поставя запетая и се добавя "съответно 10 хил. лв."."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 4 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Тома Деспотов.
Гласували 120 народни представители: за 58, против 10, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 107, против 2, въздържал се 1.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: По § 5 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 5.
"§ 5. Член 5 се изменя така:
"Чл. 5. (1) Ако операцията или сделката се извършва чрез представител, лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да изискат доказателства за представителната власт и да идентифицират представителя и представлявания.
(2) Ако операцията или сделката се извършва в полза на трето лице без упълномощаване или чрез трето лице - приносител на документи за извършване на операцията или сделката, лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да идентифицират третото лице, в полза на което е извършена операцията или сделката, лицето, извършило операцията или сделката, и приносителя."
По § 6 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция:
"§ 6. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 след думите "официално извлечение" се добавя "за актуалното им състояние".
2. Създават се нови ал. 3 и 4:
"(3) Лицата, които по закон са задължени да се регистрират митнически, представят копие от митническата регистрация.
(4) В случаите, когато определена дейност подлежи на лицензиране, разрешение или регистриране, лицата, извършващи сделки и операции във връзка с тази дейност, представят копие от съответната лицензия, разрешение или удостоверение за регистрация."
3. Досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 5, 6 и 7 и се изменят така:
"(5) Лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 10, 12, 14, 18, 19 и 20 създават специализирани служби за идентифициране на клиенти, които:
1. събират, обработват, съхраняват и разкриват информация за конкретните операции или сделки;
2. събират доказателства относно собствеността на имуществото, подлежащо на трансфер;
3. изискват сведения за произхода на паричните средства или ценности - предмет на операциите или сделките; произходът на тези средства се удостоверява с декларация;
4. събират информация за своите клиенти и поддържат точна и подробна документация за операциите им с парични средства или ценности;
5. при съмнение за изпиране на пари предоставят събраната информация по т. 1, 2, 3 и 4 на агенция "Бюро за финансово разузнаване" по реда на чл. 11.
(6) Лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 10, 12, 14, 18, 19 и 20 изпълняват лично задълженията си, когато не е възможно да се създаде специализирана служба.
(7) Всички лица по чл. 3, ал. 2 и 3 изпълняват задълженията си по чл. 6, независимо дали създават специализирана служба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма други предложения.
Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от вносителя, а § 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 4.
Параграфи 5 и 6 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: "§ 7. В чл. 8 изречение второ се изменя така:
"За клиентите срокът тече от началото на календарната година, следваща годината на прекратяването на отношенията, а за сделките и операциите - от началото на календарната година, следваща годината на тяхното извършване."
По § 7 няма предложения.
"§ 8. Член 9 се изменя така:
"Чл. 9. Данните и документите по чл. 8 се предоставят на агенция "Бюро за финансово разузнаване" при поискване в оригинал или служебно заверен препис. Редът, сроковете и периодичността се определят в правилника за прилагане на закона."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 7 и § 8 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Параграфи 7 и 8 са приети.
С това спираме разглеждането на законопроекта за днес.
Съобщения за парламентарен контрол на 8 декември 2000 г., петък:
I. Разисквания по питането на народния представител Лъчезар Тошев към министър-председателя на Република България и министър на държавната администрация Иван Костов относно позицията на правителството по Резолюция № 1211 от 2000 г. на ПАСЕ за спазване на задълженията и ангажиментите от страна на България.
II. Отговори на актуални въпроси и питания:
1. Заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Стефан Мазнев и Веселин Бончев и на питане от народния представител Пламен Славов.
2. Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Александър Томов и на питане от народния представител Асен Христов.
3. Министърът на културата Емма Москова ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Димо Димов и Иво Атанасов.
4. Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Янаки Стоилов и на питане от народните представители Тодор Павлов и Николай Томов.
5. Министър Александър Праматарски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков.
6. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Жорж Ганчев, Александър Каракачанов, Иван Борисов и Кръстьо Трендафилов.
7. Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Иван Борисов, Донка Дончева, Александър Каракачанов и Ивалин Йосифов.
8. Министърът на отбраната Бойко Ноев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев и на питане от народния представител Дянко Марков.
9. Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Велко Вълканов, Панайот Ляков, Лютви Местан и Велислав Величков и на три питания от народните представители Велислав Величков и Пламен Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков.
10. Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Велко Вълканов, Иван Борисов, Юнал Лютфи, Лютви Местан и Евгени Кирилов.
11. Министърът на правосъдието Теодосий Симеонов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Борислав Джолев и на питане от народния представител Татяна Дончева.
12. Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Александър Каракачанов - 2 въпроса, и Васил Клявков.
13. Министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Иван Борисов, Руси Статков и Ивайло Калфин.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министърът на правосъдието Теодосий Симеонов - на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Златко Златев;
- министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Руси Статков.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на финансите Муравей Радев.
И тук искам само да предупредя, че на шесто място ще отговаря министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев, но той утре в 11,00 ч. открива някакъв обект. Ако не успее да дойде, ще изместим по-назад неговите отговори.
И едно съобщение:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 7 декември 2000 г., четвъртък, от 15,00 ч. при дневен ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда за второ четене, продължение.
Следващото заседание е утре, от 9,00 ч. сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 14,02 ч.)



Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
  Иван Куртев

Александър Джеров


Секретари:
       Анелия Тошкова

      Камен Костадинов