Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Анелия Тошкова и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има господин Благовест Сендов. Да му е честит! Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Ще започнем с един проект за решение за избиране за заместващ ръководител на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Избира Александър Асенов Джеров за заместващ ръководител на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, по смисъла на чл. 3, т. 2 от процедурните правила на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа."
Някой желае ли да се изкаже по този проект за решение?
Мога да поясня. Досега заместващ ръководител беше господин Иван Куртев, но той няма да има възможност да замине на предстоящата сесия на ОССЕ в края на този месец.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 144 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 6.
Решението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Има думата госпожа Светлана Дянкова - председател на водещата комисия, да докладва.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Приключили сме с дебатите по § 45. Той е гласуван и вече работим по § 46, който се отнася до корекции на чл. 171 от действащия Кодекс на труда.
Предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов - да отпадне § 46.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов - да отпадне чл. 171.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ангел Балтаджиев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 46:
"§ 46. В чл. 171 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) Думите "Учащи се без откъсване от производството" се заменят с "Работниците и служителите по чл. 169, ал. 1".
б) В т. 2 думите "или полувисши" се заличават.
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Когато съгласие на работодателя не е дадено, работникът или служителят, който учи в средно или във висше училище без откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1, намалени наполовина.".
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
"(3) Неплатеният отпуск по ал. 1 и 2 се признава за трудов стаж.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 46 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте неприетите предложения на народните представители Никола Николов и Асен Агов.
Гласували 121 народни представители: за 12, против 72, въздържали се 37.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте § 46, така както е предложен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 119, против 2, въздържали се 5.
Параграф 46 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "§ 47. Създава се чл. 171а:
"Ползване на отпуските от учащите се
Чл. 171а. Отпуските на учащите се по този раздел се ползват във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително.".
Предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов - да отпадне § 47.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 47 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте неприетото предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов.
Гласували 131 народни представители: за 22, против 52, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 47, така както е предложен от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 12.
Параграф 47 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "§ 48. В чл. 172 думите "ползва от" се заменят с "разрешава на", а думите "два пъти" се заменят с "части, от които най-малко половината се ползва наведнъж през календарната година, за която се полага отпускът"."
Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 48 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 4.
Параграф 48 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "§ 49. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от пет работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага."
2. В ал. 5 се създава изречение трето, а то е:
"В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск."
Предложение от народните представители Светлана Бончева и Иван Димов, което е подкрепено от комисията по принцип. Комисията прехвърля това предложение към чл. 176, който е в следващия § 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма други предложения.
Моля, гласувайте § 49 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 2.
Параграф 49 е приет.
За отрицателен вот има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не подкрепих този текст по следните съображения.
В предишните текстове на кодекса, когато има принудителен престой, а той е поради слабо управление на производствения процес, се записваше, че предприятието е длъжно да осигури 75 на сто от тарифната ставка на работника. Днес, когато има слабо управление, когато тези, които владеят производствените сили, не могат да ги управляват, работникът ще тегли, на него ще му се даде задължителен отпуск, когато не му трябва. Защо? Къде отива България? В ерата на един век, който отдавна е забравен от умните и просветни хора. И аз се чудя как гласувате, без да мислите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, че Вие мислите, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Мисля и заради Вас, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Затова Ви благодаря.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 50 се отнася до чл. 176.
Предложение на народните представители Светлана Бончева и Иван Димов, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Светлана Бончева, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Светлана Дянкова, което също е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 50:
"§ 50. В чл. 176 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 след думата "причини" се добавя "при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага."
3. В ал. 3 думите "В случай, че работодателят не е разрешил ползването на отложения отпуск до края на следващата календарна година" се заменят с "Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по § 50?
Моля, гласувайте § 50 така, както е предложен от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 8.
Параграф 50 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "§ 51. В чл. 190 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в т. 4 съюзът "и" се заменя с "или".
2. Създава се ал. 2:
"(2) Дисциплинарно уволнение по ал. 1 се налага при съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1."
Предложение на народния представител Емилия Масларова, което е оттеглено.
Предложение на народния представител Емил Лилов - в ал. 1 т. 4 да се измени така:
"4. разпространяване на поверителни за работодателя сведения, определени с вътрешен правилник на предприятието или заложени в колективния трудов договор;"
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 51. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 51 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Емил Лилов, неподкрепено от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 12, против 67, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 51 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 12.
Параграф 51 е приет.
Има предложение на народния представител Емилия Масларова - аз преди малко го казах - тя предлага да се разменят местата на § 52 и § 53, което е по-хронологично и логично за целия закон.
Комисията е възприела това предложение да се разменят местата на § 52 и § 53.
"§ 52. В чл. 194, ал. 3 думите "и докато стачката, в която работникът или служителят е участвал, не бъде призната за незаконна по надлежния ред" се заменят с "или участва в стачка"."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 52. Той се отнася до чл. 194, както вече казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 52 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 95 народни представители: за 91, против 4, въздържали се няма.
Параграф 52 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следващите предложения са от народния представител Росица Тоткова, които се отнасят до корекции на чл. 200, чл. 201 и чл. 218.
Тези предложения са оттеглени от госпожа Тоткова.
"§ 53. В чл. 222, ал. 3 думите "изслужено време и старост" се заменят с "осигурителен стаж и възраст"."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 53 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Параграф 53 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следват няколко предложения от народни представители, които се отнасят до корекция на чл. 225.
Има предложение от народния представител Емилия Масларова - в чл. 225, ал. 1 да отпаднат думите "но за не повече от 6 месеца".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Христо Иванов в чл. 225, ал. 1 числото "6" да се замени с "9".
Комисията не подкрепя предложението.
Има още едно предложение от народния представител Христо Иванов - в чл. 225, ал. 1 числото "6" да се замени с "8".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Руси Статков - в чл. 225, ал. 1 числото "6" да се замени с "18".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Стефан Нешев - в чл. 225, ал. 1 след думата "работодателят" се добавя изразът "и виновните длъжностни лица".
Комисията не подкрепя и това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По тези няколко предложения, които засягат чл. 225, някой желае ли да се изкаже?
Госпожа Емилия Масларова има думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Вие сами виждате, че по този текст за това число "6" е правена различна интерпретация - да бъде отменено изобщо, да бъдат покачени месеците на 8, на 9, на 18 и т.н.
Аз искам на колегите от залата, които не са в нашата комисия, да прочета как звучи текстът и да се аргументирам защо съм минала към това предложение - въобще "6 месеца" да отпадне.
Досегашният чл. 225 гласи:
"Чл. 225. При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца."
Уважаеми колеги, моето предложение е да се стигне до това, че работникът или служителят има право, ако е незаконно уволнен, да бъде обезщетен от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което той е останал без работа.
В този период, в който вие знаете какво е състоянието на борсата на труда, колко хора са без работа, един човек, който е уволнен незаконно и съдът докаже, че той незаконно, по вина на работодателя е освободен, той има право да бъде обезщетен за това време, през което той е потърпевш, без да има всякаква вина.
Искам и нещо друго да добавя. Защо искам да се махнат тези "6 месеца"? Първо, защото много трудно можем да кажем съдът за колко време може да докаже дали един работодател е виновен при освобождаване на един работник или не е виновен. Вие сами знаете, ние няколко дни подред обсъждаме тромавостта и бавното придвижване на делата в тази насока.
От друга страна, извинявайте, но по-надолу държа да прочета и следващия параграф, в който се казва:
"Когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите."
Тоест, ако този човек е нает на работа, работодателят ще го обезщети само с тази разлика. Но определено смятам, че в тази ситуация ние трябва да закриляме работника от незаконно и нецелесъобразно уволнение. И тук мисля, че си заслужава да помислим не въобще да удължим този срок съобразно действието на съдебната система, а за да бъде много по-прецизен един работодател, когато посяга да уволни даден работник, да го санкционираме по този начин - да възстанови брутното му трудово възнаграждение за целия период, през който той е останал без работа. Защото той може да остане без работа и цели 3 години, той може да остане без работа и 2 години. Ние не можем заради вината на някого да наказваме и да прехвърляме отговорността на работника за това, че някой друг по нецелесъобразност го е освободил от работа.
Още повече вие вече знаете как се сключват трудовите договори, ние преди това обсъдихме и тези текстове, така че няма опасност да натоварим работодателя с големи обезщетения. По-скоро има опасност да оставим работниците в една позиция, в която те ще бъдат обезщетени, без да са виновни.
Така че аз поддържам моето предложение този срок въобще да отпадне и текстът да остане до думите "без работа поради това уволнение". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! За да защитя предложението, което в момента разглеждате по чл. 225, ал. 1, би трябвало да разясня и следващото си предложение - по чл. 227, ал. 2, защото те са взаимно свързани.
Вие знаете, че когато има смесен вид собственост, невинаги собственикът управлява собствеността и дава пълномощия на мениджър, който от негово име управлява собствеността и урежда трудово-правните отношения.
При консултациите, които направих с регионалното звено на КНСБ в гр. Пловдив, те настояват да има взаимна връзка в отговорността между работодателя и упълномощеното от него лице или менажера, който управлява собствеността. Защото една безотговорност на управителя означава той да извършва действия, за които друг ще трябва да покрива щетите. Тоест, той не носи никаква отговорност за слабото си управление и за допуснати уволнения, които съдът е възстановил или поради некомпетентност, или поради недобронамереност.
И аз моля всички ви: размислете трябва ли да оставим вината само върху този, който не управлява процеса, а е собственик, и да изключваме този, който е реалният причинител на действието, тоест управляващият, длъжностното лице. Защото и длъжностното лице, знаейки, че носи съпричастност и отговорност, ще бъде много по-внимателно с управленските заповеди, които ще трябва да издава или да взема.
Затова приканвам преди да отхвърлите това предложение да размислите върху него, и ако намерите сериозни доводи в неговата състоятелност, тогава да го отхвърлите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Колегите не дават да се изказвам, господин председател. Казват: пак ще те изгони председателят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз Ви гоня, когато се изказвате от място, а не от тук.
РУСИ СТАТКОВ: А другите не ги гоните.
Господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Натрупаната негативна практика досега, уточнявам, в последните години, създава много проблеми при приемането на най-добрата редакция на тази разпоредба.
Предложенията, които бяха направени в комисията, разбира се, са няколко и са различни варианти. Бих искал веднага да кажа, че най-доброто предлага госпожа Масларова, защото в края на краищата ще може да се преодолеят тези проблеми, които съществуват в досегашната практика при обезщетение при незаконно уволнение. А тези проблеми са няколко.
На първо място, има упреци, че уволненият излишно протокол делата и се губело време, в което фактически, тъй като е сигурен, че ще спечели делото, той печели. Това може би го има, но в моята практика повече са случаите, в които работодателите, особено когато има политически уволнения, протакат решението. Имам вече случай, при който господин Бакърджиев уволни един управител на почивна станция във Вършец. Трета година вече неговото министерство - сега вече на господин Чачев, не се подчинява на решението на първата инстанция, обжалва, а същевременно има и друго решение, но представител на министерството не отива да получи призовка, за да се яви за окончателно решение. Всъщност, така се явява и тази втора група, която за мен е по-съществена, а именно, че по вина на самите работодатели при политически уволнения не се получава крайно решение. През това време хората или са без работа, или са на някаква по-ниско платена работа.
В този смисъл, за да се преодолеят тези две крайности, най-доброто, разбира се, е това, което предлага госпожа Масларова, повтарям, но ако то не се възприеме, аз съм предложил такова решение: обезщетението да се плаща 18 месеца. Изхождам отново от практиката, че обикновено толкова време се протака и се чака решение. В края на краищата след като се протака, след като става основно по вина на работодателите, ние трябва да защитим работника или служителя. Така или иначе, кодексът е създаден с тази цел - да защити по-слабата страна, а по-слабата страна в правоотношението са работниците и служителите.
И отново се връщам на онова, което изтъкна и госпожа Масларова, става дума вече за не кой знае какви обезщетения, но същевременно нужни като средства за хората и според мен, ако не се подкрепи нейното предложение, трябва да намерим едно по-добро решение, а именно поне 18 месеца. Защото можеше и друго да има.
Така че аз поддържам своето предложение. Разбира се, ще гласувам първо за предложението на госпожа Масларова и ако то се приеме, с лекота ще оттегля моето, защото това ще бъде най-доброто. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков. Друг желае ли да се изкаже?
Има думата министър Иван Нейков. Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дянкова, уважаеми народни представители! Когато се обсъжда размерът на обезщетението при неправилно уволнение, а това беше дискусия, която продължи много дълго време, искам да припомня, че този спор съществува още от 1958 г., всъщност оттогава, когато за първи път се появява това обезщетение, и винаги е имало аргументи "за" и "против" увеличаване или намаление на обезщетението.
Моля ви при произнасянето по този текст да имате предвид още няколко неща, които в следващите часове или може би дни ще коментирате в рамките на изменението на Кодекса на труда, а именно:
Първо, ние предлагаме промяна на Гражданско-процесуалния кодекс, с което се предвижда ускорено производство по трудовите дела, специално делата за уволнение. По този начин искаме да съкратим в максимална степен времето, през което съдът ще се произнесе по съответния спор.
На второ място, ние предлагаме едно чувствително намаляване на срока, в който работникът може да обжалва своето уволнение. Сега, тоест преди изменението, се предвижда, че той може да обжалва уволнението в шестмесечен срок от самото уволнение. Това, което предлагаме, е обжалването да става в двумесечен срок.
Тези две мерки сами по себе си създават нова динамика на защитата на работника и това, според мен, е основание да не предлагаме увеличаване на срока за обезщетение. Тоест в рамките на шестте месеца се създават достатъчно механизми да започне и да приключи спорът между работника и работодателя, или голямата част от споровете.
Освен това моля ви да имате предвид и абсурдната ситуация, до която може да стигне един нелимитиран размер на обезщетенията. Тогава наистина би трябвало от едно неправилно обезщетение да следват, ако един спор продължи, обезщетения с години - нещо, което не би могло да бъде насърчавано, нещо, което не внася хармония в индустриалните отношения.

И последното, което искам да кажа. Не бива да се гледа на тази норма, а и на целия Кодекс на труда като на инструмент за защита на работника. Кодексът на труда е закон, който урежда индустриалните отношения, където се уреждат права и задължения на всички участници в индустриалните отношения. И една едностранчива позиция ще доведе до деформиране на индустриалните отношения.
И затова ви моля, повярвайте, дискусията обедини всички участници. Този текст да остане такъв, какъвто е в момента, тоест обезщетението да бъде в размера за времето, през което работникът е останал без работа, но не повече от шест месеца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Атанас Богданов има думата.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз смятам, че това, което обясни господин министърът, дава основание да не се тревожим, че може да се приеме предложението, направено от госпожа Масларова, защото по същество тези ускорени мерки, които се предвиждат и в Гражданскопроцесуалния кодекс, и в срока на обжалването, в никакъв случай не би следвало да дадат възможност да се получи ощетяване в смисъл, след като правораздаването ще работи в ускорен порядък, би следвало да се счита за логично, че не би следвало да приемаме този срок от шест месеца и по този начин да освободим възможността, ако действително съдът установи, че има грешка при неговото уволняване, той да бъде обезщетен, както се следва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Богданов.
Друг желае ли да се изкаже? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка госпожа Емилия Масларова.
Моля, гласувайте!
Гласували 137 народни представители: за 46, против 88, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте първото предложение на народния представител Христо Иванов.
Гласували 106 народни представители: за 23, против 53, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте второто предложение на народния представител Христо Иванов.
Гласували 111 народни представители: за 20, против 71, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 126 народни представители: за 50, против 72, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Нешев по чл. 225.
Гласували 129 народни представители: за 45, против 72, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Има думата госпожа Светлана Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господа народни представители, ще ви докладвам предложението на народния представител Стефан Нешев за промени в чл. 227.
В чл. 227 се създават нови ал. 2 и 3:
"(2) Регресна отговорност за плащане на обезщетенията по чл. 225, ал. 1 при условията на предходната алинея носят и лицата, които на законно или договорно основание представляват работодателя и са подписали акта за прекратяване на трудовото правоотношение.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 носят отговорност и тогава, когато са загубили качествата си на длъжностни лица или представители на работодателя."
Това не е подкрепено от комисията.
И чл. 228 е представен също за корекция от народния представител Стефан Нешев.
В чл. 228 се правят следните изменения:
"Чл. 228. (1) Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е последното получено от работника или служителя брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено."
(2) Когато това възнаграждение не е за пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по предходната алинея се определя като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец."
Сегашната ал. 2 става ал. 3.
Комисията не е подкрепила и това предложение за корекции в чл. 228.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По тези предложения има думата господин Стефан Нешев.

СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз защитих първата част от предложението си. Става дума за солидарна отговорност между собственик и възложено управление на собствеността към мениджър или длъжностно лице, което е в договорни отношения със собственика. При положение, че е издал решение за уволнение на работник, което е отхвърлено от съдебната власт, той също трябва да носи отговорност, за да има чувство за наказуемост при вземането на тези управленски решения.
Искам да взема отношение по чл. 228 за възнаграждението, което трябва да получи един работник, който е неправилно уволнен. Смята се, че той трябва да вземе - съгласно моето предложение и съгласувано с КНСБ, регионалното звено в гр. Пловдив - възнаграждение, равно на възнаграждението, което е получил последния месец от своята работа в предприятието, откъдето е бил уволнен неправилно. Ако този месец е непълен, взема се средното брутно възнаграждение, което се умножава по броя на работните дни, тоест, извежда се средноаритметична величина. Смятам, че така неправилно уволненият работник ще бъде защитен поради това, че е допусната някаква интервенция към него и неговото лично право като гражданин на Републиката, а тези, които вземат тези решения, ще бъдат много прецизни при вземането на решенията, защото ще знаят, че ще носят необходимата материална отговорност, което няма да ощети интереса на наемния работник. Приканвам ви да подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин Нешев, Вашите предложения бяха коментирани доста време в комисията. Разбира се, ще бъде претенциозно, ако аз кажа, че тук мога да изложа всички доводи, които бяха дадени в комисията. Ще се опитам да възпроизведа няколко неща, които натежаха, за да се отхвърлят Вашите предложения.
По чл. 227 досегашният текст е достатъчен като правна възможност за работодателя да потърси имуществена отговорност на виновните длъжностни лица. Всъщност ми се струва, че промяната на текста, която Вие предлагате, не би могла да доведе до някаква нова хипотеза, според която по нов начин да се търси такава имуществена отговорност.
Нещо повече, аз наистина не мога да си представя така, както предлагате Вие ал. 3, как работодателят ще търси имуществена отговорност от лица, които вече са напуснали предприятието. Тук не е приложим Кодексът на труда. За да бъде ясно това, което казвам, ще го илюстрирам. Примерно, един юрисконсулт е напуснал предприятието, а след време съдът възстановява работник, който е неправилно уволнен от този юрисконсулт и се вижда, че юрисконсултът е подал неправилна информация за начина, по който е уволнен този работник. И аз питам тогава как ще може да се потърси такава отговорност от човек, който вече не е в трудовоправни отношения с работодателя, всъщност е напуснал? Тази хипотеза струва ми се наистина е неприложима така, както Вие предлагате.
По чл. 228 и новия текст, който предлагате. Член 228 във вида, в който е записан в сега действащия Кодекс на труда, е да се установи една реална база, върху която да се изчисли обезщетението. Ако обърнете внимание на сега действащия чл. 228 ще видите, че се предвижда обезщетението да се изчислява на базата на брутното трудово възнаграждение, което работникът е получил през месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетение. Например, ако работникът е уволнен на 15 март, за база на обезщетението ще служи брутното му трудово възнаграждение през м. февруари. Това е действащият текст на чл. 228. По този начин законодателят се стреми да хване пълния месец, през който работникът е работил, бил е в трудово правоотношение и естествено за това нещо му е изчислявано брутно възнаграждение.
Според това, което Вие предлагате, струва ми се, няма да се търси пълното възнаграждение на работника, а на базата на среднодневно възнаграждение да се изчисли брутно месечно възнаграждение, което той би получил, ако би работил половин месец. Това действително е една доста сложна хипотеза. Разбира се, в някои случаи това е приложимо, но според мен в две трети от случаите не би могло да се приложи. Където има повременно заплащане, може да се приложи, но когато имаме заплащане на заработка, а това е в повечето случаи в българските фирми, това наистина не би могло да се приложи и няма да даде една реална картина. Затова аз наистина не смятам, че би могло да се приложат текстовете, които господин Нешев предлага, защото наистина няма да бъде облекчен работникът при защитата на неговите интереси. Обратното, според мен това ще доведе до затруднения и по отношение на заплащането на обезщетенията, които му се дължат, когато вече му е прекратено трудовоправното отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги, госпожо Дянкова! Ще се опитам да дам отговор на бележката, която направихте по първото ми предложение. Става дума за отговорност, която носи напусналото длъжностно лице за времето, през което то е било в трудовоправни отношения и е издало съответни актове, с които е увредило интереса както на собственика, така и на наказания неправилно наемен работник. Това са съвсем нормални неща. Начинът на изпълнение, доколкото аз имам правна култура, става с изпълнителен лист на съдебно постановление. Собственикът има право да иска отговорност от него за времето, в което те са били в трудовоправни отношения и в резултат на негов продукт е допуснато отклонение от правната норма.
По втората Ви бележка даже не бих спорил. Мога и да оттегля предложението си. Само ще Ви кажа, че по този начин се изчисляват болничните, когато са за няколко дни, а не за пълен месец. Мисля, че това е практика днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Друг желае ли да се изкаже? Не.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Нешев по чл. 227 от Кодекса на труда. Моля, гласувайте!
Гласували 161 народни представители: за 59, против 98, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Оттеглям другото си предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението по чл. 228 се оттегля. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "§ 54. Създава се нов чл. 243:
"Право на равно заплащане
Чл. 243. (1) Жените и мъжете имат право на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд.
(2) Алинея 1 се прилага за всички плащания по трудовото правоотношение."

Предложение от народния представител Емилия Масларова, което е подкрепено от комисията - в заглавието на новия чл. 243 думата "заплащане" да се замени с "възнаграждение".
Предложение на комисията за § 54:
"§ 54. Създава се нов чл. 243:

"Право на равно възнаграждение
Чл. 243. (1) Жените и мъжете имат право на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд.
               (2) Алинея 1 се прилага за всички плащания по трудовото правоотношение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вече в много текстове се говори за заплащане, за възнаграждение. Аз искам да поставя принципен въпрос. Кой термин е редно да използваме?
Госпожа Масларова е предложила тук да се замени "заплащане" с "възнаграждение". И на много места, наистина, в предишните текстове вече е гласувано "възнаграждение". Но мен все ми се струва, че от езикова гледна точка в българския език този случай по-доброто е думата "заплата, заплащане". Да не говорим, че и от друга гледна точка, ако погледнем нещата, човек за труда си не бива награждаван, възнаграждаван, а за труда си той получава заплащане. Затова неслучайно се използва "работна заплата", никой не казва "работно възнаграждение". На ведомостите пише "ведомост за заплатите", а не "ведомост за възнагражденията".
Ето защо ми се ще да помислим дали не е добре, първо, да уеднаквим нещата. Второ, да приемем онова, което е по-разпространено и в говорния език. Защото никой не казва "моето възнаграждение е еди-колко си лева", а всеки като говори, казва каква му е заплатата. Или като питаш някого каква му е заплатата, използваш точно тази дума. По този начин първо да се уеднакви и второ, да бъде онова, което е по-приложимо и в говорния език.
Аз не правя конкретно предложение, в случая, навсякъде да се замени "възнаграждение" със "заплата". Призовавам ви да размислите и ако повечето народни представители смятам, че е по-добре да се възприеме терминът "заплата", "заплащане", навсякъде да остане по този начин в Кодекса на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Аз искам да подкрепя това чисто езиково предложение, още повече, че, ако ние имаме възнаграждение, значи ние не работим, а се възнаграждаваме за това, че сме народни представители.
Ето защо може би, и за наше успокоение, е по-добре да се смята, че ние получаваме заплата за нашия труд. Може би това има някаква история - трудово възнаграждение. Но и аз смятам, че е по-добро да бъде "заплата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Повод да взема отношение е искането на господин Куртев за терминологична яснота. Трудово възнаграждение и работна заплата са синоними. Става дума от правна гледна точка, господин Куртев.
Но Вие сте прав, що се касае до заплащане на труда. Там вече е по-различно. Става дума за самото действие. Тоест, наистина има разлика. В единия случай става дума за два синонима, които определят едно понятие, а в другия случай се дава процесът, когато става дума за използването на "заплащане".
В случая вероятно е по-добре да бъде "възнаграждение" и аз затова съм го подкрепил. Става дума за това, че трябва да се получи някаква сума, а не се дава процесът на осъществяването, на получаването на тази сума. И затова съм го подкрепил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители! Понеже влязохме в много тънкости на езика, бих искал да ги свържа с някои исторически процеси. Спомням си един много хубав филм "Възнаграждение за страха". Уважаеми колеги, заплата за страх не се дава, но възнаграждение за проявата на страх много пъти се дава. В този смисъл бих казал, че възнаграждаването на поданици е стара феодална традиция, докато заплащането е вече по-висок етап от развитието на човечеството, преход към наемен труд, съответно към протокапиталистически, понякога и псевокапиталистически отношения.
От друга страна има нюанси - заплата всъщност се дава за нещо системно, докато възнаграждение може да се дава и без труд. И мисля, че в процеса на така наречената приватизация ние видяхме много такива примери на възнаграждение.
От друга страна, обаче, аз смятам, че има логика в това, което казва господин Куртев. Но нека да сме наясно, и тук ще оспоря господин Статков, с цялото ми уважение към него, трудово възнаграждение и работна заплата са донякъде припокриващи се. А работа етимологически идва от роб, труд идва от трудности. Мисля, че в този смисъл на нас ни предстоят много трудности, но се надявам да има по-малко основания за възнаграждение за страха.
В този смисъл искам да подкрепя донякъде използването на "работна заплата", но да не я отъждествяваме навсякъде, тъй като има и други форми на възнаграждаване за достойно поведение. Например, един ден "летопис", "епос" и нещо такова може да говори за възнаграждение и за по-достойни дела от това което...
РЕПЛИКА ОТ СДС: "Стига ми тая награда да каже нявга народът...".
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Да, боя се, че ние няма да я дочакаме, освен ако наистина не умрем за правда и за свобода. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако знаех, че толкова проблеми ще създаде и толкова време ще отнеме едно такова мое предложение, откровено да ви кажа, веднага ще го оттегля. Защото и моето предложение, и това, което репликира господин Куртев, мисля, че има своите основания.
И неслучайно в Конституцията на Република България в чл. 48, ал. 5 ще ви прочета какво точно е казано: "Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа". Тоест, и самите законотворци на Конституцията явно са имали различни виждания и нюанси относно това дали да бъде "трудово възнаграждение" или "заплащане".
Аз лично съм се придържала от гледна точка на това, че се въвежда една по-нова, по-модерна терминология в трудовото законодателство, което е свързано с трудово участие, трудови правоотношения, трудово възнаграждение. И от тази гледна точка съм предложила този текст.
Така че мисля, че народното представителство, не искам да налагам мнението си, ще гласува, може би трябва да ни помогнат и специалистите по български език и литература. Но така или иначе виждате, че дори в Конституцията са записани и двата термина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата заместник-председателят Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В Конституцията е казано точно, ако се прочете докрай. Защото е казано "минимално трудово възнаграждение". Това означава, че може да е болен, може да е мързелив, и каквото и да е, и да му осигурят нещо, и то е награда, а не е заплащане. И след това - заплащане, съответстващо на извършената работа. Така че дори и в Конституцията се прави това разграничение.
Когато ние говорим за заплащане за работата, която са свършили хората, убеден съм, че трябва да бъде заплата. Ето защо, тъй като имам право на редакционна поправка, предлагам в целия Кодекс на труда, когато става дума за заплащане за извършена работа, да се използва "заплащане", "заплата", а не възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата господин Руси Статков.
Дори в предложението на комисията има различие между ал. 1 и 2. Защото в ал. 1 се говори за "равно възнаграждение", а в ал. 2 - за всички плащания, а не за всички възнаграждения. Но, наистина, хубаво е да се уеднакви.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ставам по повод на репликата на господин Куртев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, по повод репликата на господин Куртев не може да станете.
РУСИ СТАТКОВ: Разбира се, правя реплика още веднъж към госпожа Масларова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, така може.
РУСИ СТАТКОВ: Прочетете един от корифеите господин Мръчков. Аз цитирах него, между другото, в онова, което казах - различава като синоними "трудово възнаграждение" и "работна заплата". И вече не са синоними тези две понятия с "заплащане", защото тези два синонима изразяват, че в правоотношението ти получаваш възнаграждение, размер, докато другото - заплащането, изразява процес, осъществяване, механизми.
Така че, господин Куртев, ще си има място и за "заплащане", ще си има място и за "възнаграждение". В случая става дума за възнаграждение, защото се касае за размер. Така че е точно и подкрепям госпожа Масларова още веднъж.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (от място): Тя самата се колебае, господин Статков. Тя самата се колебае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега ще поставя на гласуване като заместващ текст първо предложението на комисията. В новия чл. 243, в заглавието думите са "Право на равно възнаграждение" и в ал. 1 - също "равно възнаграждение".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 151 народни представители: за 93, против 41, въздържали се 17.
Приема се тази поправка.
Моля, гласувайте § 54 така, както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Параграф 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Стефан Нешев за корекция на чл. 245, ал. 2:
"(2) Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва за съответния период."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков, което също се отнася до чл. 245 - ал. 2 да се измени така:
"(2) Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период, плюс 10-процентни пункта".
Комисията не подкрепя това предложение.
Това са двете предложения, които се отнасят до чл. 245.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По първото предложение - на господин Стефан Нешев, някой желае ли да се изкаже? Не.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предложението, което съм направил, е във връзка с промяна в чл. 245 на сега действащия кодекс, ал. 2.
Сегашният текст е, че разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период.
Защо съм направил предложение, в което "Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент" се разширява с "плюс 10-процентни пункта"? Първото ми съображение е досегашната практика, а именно на неплащания съгласно Кодекса на труда, на едно забавяне, което лишава хората от средства за живот, лишава ги от стимул за труд, лишава ги от оценка на техния труд. Ние трябва да сложим край на тази практика, като законодатели поне.
Явно е, че няма никакво притеснение за работодателите, когато дължат суми над минималната работна заплата. Защото е записано, че ежемесечно поне минималната работна заплата трябва да бъде осигурявана като трудово възнаграждение, тоест минимален размер, въпреки че на някои места и тя не се осигурява. Но ние трябва да гарантираме, че онова, което се дължи, наистина ще бъде на второ място, изравнено и с вече дължимото, което е по отношение на държавата.
В няколко закона ние записахме, че когато се дължи на държавата, се въвеждат и 10-процентни пункта като наказателна лихва спрямо тези, които дължат и са просрочили. Не може да няма равнопоставеност - когато веднъж субект е държавата и когато веднъж субект е гражданинът, било то работник или служител. Подобна практика би била вече противоконституционна. Даже първият ми аргумент няма стойност, ако говорим в този смисъл, в който го поставих - по-голяма от втория, когато говорим за съответствие с Конституцията.
Вече в няколко закона, повтарям, ние въведохме това понятие. И тези закони касаят изключително задължения на гражданите спрямо държавата.
Междупрочем, предложението на господин Нешев е същото, само че то е записано с един по-друг термин. То касае същото като съдържание.
Аз настоявам и двете предложения да бъдат приети. Иначе, повтарям, ние даваме повод, ако не се приемат, разпоредбата, която съществува, да бъде атакувана пред Конституционния съд с аргумент за неравнопоставеност, когато става дума за права. (Реплика на Светлана Дянкова.)
Досега не са били, обаче... Госпожо председател, ние сега въведохме в различни закони. Ние направихме миналата година Данъчно-процесуалния кодекс. Ние направихме други закони, в които въведохме това понятие. Така че, след като сме направили една крачка по отношение на привилегии на държавата, трябва да бъде изравнено - и гражданите, работници и служители.
И още повече, връщам се към първото си основание за това, че тези хора и без това са лишавани дълго време, даже практиката в момента е такава, една, два, даже и трета година от възнаграждение.
Така че това е един същностен въпрос, който според мен трябва днес да бъде решен именно с добавката: към основния лихвен процент за съответния период се добавят и 10-процентни пункта допълнително наказателна лихва.

И аз мисля, че в този случай ние ще дадем една по-солидна конституционна защита на гражданите и, на второ място, онези работодатели, които не са коригирали досега своята дейност, ще направят такава крачка, че ще бъдат заставени да действат по друг начин. И се надявам, че мнозинството ще подкрепи това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги, ще добавя само едно изречение, тъй като господин Статков по същество аргументира и двете предложения.
Господа народни представители, обръщам се към вас, ако не по наша вина Народното събрание не може да изплати за 10 месеца заплатите и ние, за да преживяваме, теглим заем от банката, който трябва да възстановим като главница, но със съответната лихва, ако ние не получим това обезщетение за платената лихва към банката, ще бъдем ли ощетени?
Като посегнете към копчетата, мислете от собствения си интерес, така че да защитите интереса на ония, за които сега гласувате, на хората, които са били принудени... Аз мога да ви кажа редица институции, които по 6-7 месеца не плащат заплати поради някакви причини, включително и този, който е президент на работодателите - Васил Василев. Той не е плащал заплати в Завода за бяла техника 7 месеца. И хората теглят заеми, за да живеят. Но ги връщат с лихвите. Ами като не е могъл да организира експорта си или другите неща, ще трябва да компенсира тези, които не по тяхна вина са страдали от лошото управление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Светлана Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да изчета чл. 245 и след това да коментирам двете предложения - на господата Нешев и Статков.
"Чл. 245. (1) При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната.
(2) Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период."
В Закона за държавните вземания е записано, че законна лихва - защото тук всъщност се спори колко да бъде тази лихва, която работодателите ще дадат - по смисъла на този закон е основният лихвен процент плюс 10 пункта. Но проблемът, който би трябвало да поставят работодателите, е дали да приравним тези вземания с държавните вземания. И аз мисля, че съвсем основателно работодателите могат да поставят този въпрос.
Можем ли да изравним статута на тези две вземания, за да говорим за еднакви лихви и еднакви проценти? Каква е разликата, след като, ако искате да го уеднаквим, както вие пледирате, каква е разликата от един граждански договор? Защото има и такива отношения. Сключва се граждански договор, след което този граждански договор не важи. Тогава аз питам как работодателят ще процедира в този случай? Това не личи от вашите предложения. В един граждански договор между възложител и изпълнител, което при други ситуации може да бъде между работник и работодател, няма място на статут на държавно вземане. Просто няма такова място. Аз мисля, че е абсурд да се мисли така и да изравняваме вземанията, като ги направим по един и същи статут. Там въпросът е на договор, каквото се разберат - това. Каквото се договорят работникът и работодателят, това. А тук се иска да се даде един статут на държавно вземане на неизплатено трудово възнаграждение.
Аз искам да попитам обаче кога се дължи такава лихва, за която тук се говори? В ал. 1, която прочетох, се казва: "Когато работодателят изплати сума, която не трябва да бъде по-малка от минималната работна заплата". Тогава разликата е изискуема и тя трябва да бъде увеличена с определена лихва. Кога работодателят изплаща минимална работна заплата? Като погледнем реалната икономическа практика, кога това се случва? Това са случаите, когато предприятието е изпаднало в тежко финансово положение, когато предприятието няма поръчки, когато към предприятието няма силен паричен поток, силен паричен ресурс. Ако увеличим лихвата, както се иска тук, да не е законната лихва, а да бъде увеличена с още 10 на сто, както искат господата Нешев и Статков, значи на това предприятие, ако случайно му се отвори работа, ако има шанса да намери поръчки и нещата да тръгнат, допълнително ще го натоварим с разходи, които това предприятие и без това трудно понася. Това предприятие трудно би могло да бъде оздравено. Защото това е реалната практика в момента, това са част от българските фирми. Резултатът от всичко това ще бъде, когато ние го накараме да плаща още 10 на сто лихва, че може би това предприятие вместо да има шанс да проработи, ще отиде до фалит. Това е реалната ситуация и това би се случило, ако приемем тези предложения. Ще го принудим да съкращава работни места и много други негативи ще се получат. Дори когато работодателят се опита да спаси работните места като изплаща известен период от време минимална работна заплата, дори и тогава ние искаме да го натоварим с допълнителни разходи с тази нова лихва, в резултат на което една оздравителна програма на такова предприятие би рухнала.
Затова аз не мога да приема предложенията на господата Нешев и Статков, защото наистина си мисля за това какво би се случило в реалната икономическа обстановка, при реално икономически действащите субекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа народни представители! Госпожо Дянкова, Вие бъркате принципно няколко неща. Първо, Вие бъркате възнаграждението по трудово правоотношение. В чл. 245 ние говорим за трудово възнаграждение по трудово правоотношение, а Вие ми говорите за граждански договор.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): Аз само дадох пример.
РУСИ СТАТКОВ: Примерът е неудачен. Там вече става дума за различни неща. Едното е престация за предоставена работна сила, а другото е за резултат. В случая ние говорим за трудово правоотношение, в което има престация на работна сила и срещу това се получава трудово възнаграждение. Това първо.
Второ, говорим за това, че в този кодекс е гарантирано - в ал. 1 на чл. 245, минималната заплата. Но с минималната заплата хората не могат да живеят, не могат да издържат децата си, не могат да правят много от тези неща, които са нормални, ежедневни. Те теглят заеми или пък търсят заеми и ги взимат срещу лихва, която лихва не е основният лихвен процент, а е много по-висока. Досегашният текст говори за основен лихвен процент, който е малък, той е четири цяло и нещо, а те взимат заем при много по-висок лихвен процент. А после трябва да възстановяват тези пари.
Да, работодателят трябва да поеме отговорностите си, госпожо Дянкова, а тези отговорности са да има възнаграждение, което да не бъде в кризисна ситуация вече непрекъснато две или три години - на минималното или даже под минималното. И ние не можем да узаконим една такава практика. Ако вие не приемете това предложение, вие узаконявате една практика, която е страшна. Излезте публично и го кажете на хората.
И на следващо място, не може да има неравнопоставеност по Конституция. Държавата като субект при нейните вземания и гражданите трябва да са равнопоставени. Вие добре започнахме, обаче трябваше да видите този въпрос в неговата същност. Да, ние направихме така, че въведохме това понятие там. След като сме го въвели, трябва да поставим на една основа гражданите с държавата.
И затова още веднъж се обръщам към колегите от мнозинството: подкрепете това предложение, разберете, че става дума действително за важни неща, които не че ги поставя опозицията, а трябва да бъдат подкрепени именно заради хората, заради закона и Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
За втора реплика има думата господин Стефан Нешев.


СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Дянкова, аз бих отправил такава реплика към Вас: първо, това бихме ли го обяснили на работниците от "Плама" и, от "Сопот", от БГА "Балкан" по този начин, по който Вие изложихте?
И второто, което искам да Ви кажа, е: несъстоятелността, в която се изпада от лошо управление, е уредена в Търговския закон. Там е казано как тези неща трябва да се ликвидират и то в срокове, които не довеждат до увреждане на интереса на много голяма група от хора. И аз мисля, че тези, които управляват бизнеса, ако ни слушат сега, твърде снизходително ще се отнесат към нашата позиция да насърчаваме онези, които не могат да правят бизнес. В момента ние точно това правим, ние насърчаваме онези, които не могат да правят бизнес. Или можеш, или не можеш! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За трета реплика - господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Госпожо Дянкова, аз мисля, че Вие и колегите тук говорите преди всичко за предприятия работодатели. Мисля, че този текст ще подпомогне Министерството на финансите чрез направата на бюджета на Република България да се излезе от тази практика от последните четири години постоянно приходната част да е много малка и повечето от хората, които са на бюджетна издръжка, по три - четири месеца да не могат да си получават заплатите. И те не плащат данъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тези, които са на бюджетна издръжка, си получават заплатите.
РУМЕН ТАКОРОВ: Не си получават, господин Соколов. Идете да видите в колко общини миналата година още не са си получили заплатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защото са ги изхарчили.
РУМЕН ТАКОРОВ: Не са ги изхарчили. Ще ви дам пример с Търговище. Лекарите и учителите още не са си получили декемврийските заплати. А в момента казусът за лекарите е, че от тази година те преминаха на издръжка на Министерство на здравеопазването, а общините нямат предвидени пари за техните заплати в тазгодишния бюджет. И какво са виновни те, че някой не си е свършил работата? Именно това ще създаде една предпоставка да не се правят такива фиктивни бюджети на страната, а парите да се разделят нормално, за да могат хората да си получават трудовото възнаграждение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Георги Пирински за изказване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, въпросът има и правна, и икономическа страна и аз исках наистина да бъде преценен внимателно.
Правната се състои в това, което Вие по-добре разбирате от нас, а именно в равнопоставеността на вземанията на държавата към фирмата и съответно към работодателя и на работника или служителя, който е положил труда съгласно трудовия си договор и има законното основание на равна основа с държавата да получи равностойността на този принос. И тук наистина си заслужава да се припомни онова, което припомниха и колегите, а и госпожа Дянкова прочете - понятието за законна лихва в днешните условия в България.
Първо, струва ми се, че трябва да се съгласим, че никакво правно, конституционно и каквото и да е друго основание няма да се въведе такава диференциация - държавата има право да си прибере вземанията със законната лихва, а един работник или служител, сключил договор и изпълнил го надлежно, няма право да получи възнаграждението си със законната лихва за периода, в който то не му е било изплатено. От юридическа гледна точка според мен тук не може да има никакъв спор.
Госпожа Дянкова повдигна въпроса за икономическата страна в днешните условия - доколко това е целесъобразно и възможно даже, при положение че фирмите са в затруднено положение и т.н. Тук моля да преценим следното: дали е по-добре и за самата държава тя да допуска положение, в което фирмите и работодателите да не се издължават напълно на своите работници и служители. Това според тезата на госпожа Дянкова като че ли е недотам зле за държавата, защото фирмите ще работят, няма да фалират и т.н. Но преценете сами: това, че един работник или служител не си получава парите в пълен размер, както и колегите изтъкнаха, съответно товари държавата с допълнителни разходи - за допълнителни социални помощи, защото все повече хора изпадат в положение, в което бедстват; беше изразена хипотезата, че когато не получават заплата, отиват и получават банков кредит. Това е така, ако могат да го вземат. Защото в 99 на сто от случаите работници без заплата и без други доходи банката не ги разглежда като първокласни заемополучатели, не им дава средства лесно.
Тук цялата философия, която и колегите изтъкнаха основателно, е такава: нека държавата да прибере колкото се може повече и да не се ангажира много да създава по-добри условия, доколкото това е възможно, фирмите да се издължават напълно към работниците, пък ако заработят фирмите, добре, тогава ще има за всички Не това според мен трябва да е принципната основа, на която да се търси излизане от кризата. Трябва да е ясно, че вземанията на работниците са в пълния размер, включително и със законната лихва, че усилието е и на фирмите, и, разбира се, със съдействието на държавата да се създава режим и условия, при които те да могат да се издължават. Но това издължаване преди всичко да става на равнището на трудовото отношение, на отношението фирма - работник, а не да се минава през държавния бюджет, през преразпределителния процес. И да се търсят възможности колкото се може повече да се помага на изпаднали в беда и в бедствие слоеве от населението.
Ние съзнаваме, че и в тези норми, които сега са фиксирани, е казано, че всеки има правото да получава в края на съответния период, месеца, пълния размер на дължимото възнаграждение. Ясно ни е, че днес това на много, и на много места се оказва невъзможно. Навярно такава норма и за законната лихва в пълен размер няма да може да се приложи веднага. Но трябва да е ясно, че това е нормата. И аналогията с гражданския договор, както вие сами разбирате, също не е удачна, защото там става дума за свободно договаряне без предварително определени общи норми на това договаряне. Доколкото ги има, разбира се, в общото законодателство за качеството на волеизявлението. Но ние тук работим с кодекс, който се стреми да създаде гаранции за работниците и служителите.
Ето защо аз бих предложил убедително да подкрепим предложението на господин Статков, към което ми се струва, че и господин Нешев се присъедини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков по чл. 245 от Кодекса на труда.
Моля, гласувайте!
Гласували 139 народни представители: за 62, против 69, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Процедурното ми предложение е за прегласуване на предложението, което съм направил във връзка с кодекса. Обръщам се специално към мнозинството.
Не става дума за емоция, не става дума за засягане, а става дума за спазване на Конституцията, става дума за защита интересите на гражданите. В този смисъл не искам да излезе, че днес Народното събрание - тъй като винаги се съобщава, че Народното събрание е приело нещо - че Народното събрание е приело противоконституционен текст, че Народното събрание е посегнало на правата на гражданите.
Много ви моля, подкрепете предложението, което съм направил, за да не допуснем тези две много съществени грешки и те да имат такъв отзвук, че след това трудно да може да бъде обяснено каквото и да било.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението на народния представител Руси Статков по чл. 245 от Кодекса на труда.
Гласували 173 народни представители: за 80, против 85, въздържали се 8.
Не се приема и при второто гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов - създава се § 54а:
"§ 54а. В чл. 247 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) С колективния трудов договор в предприятието могат да бъдат договорени само началните стойности на работните заплати по длъжности."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов за нов § 54а.
Гласували 133 народни представители: за 8, против 93, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов - създава се § 54б:
"§ 54б. Член 257 се изменя така:
"Чл. 257. Допълнителни и други трудови възнаграждения могат да се договарят само с колективните трудови договори в предприятията.".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов за нов § 54б.
Гласували 133 народни представители: за 4, против 65, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Предложение на народния представител Стефан Нешев - в чл. 267 ал. 3 се изменя така:
"(3) За времето, през което работникът или служителят е изпълнявал друга възложена работа поради производствена необходимост, престой или непреодолима причина той получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа, но не по-малко от брутното възнаграждение за основната му работа.".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, тук отново е поставен въпросът за защита интереса на едната страна в трудовоправните отношения - на страната, която е наречена наемна работна сила. Ако поради някакви причини той бъде изпратен да изпълнява други функции, неговото възнаграждение не бива да пада под онова, за което той е сключил основният си договор. Иначе се нарушават изконни негови конституционни права. И аз мисля, че това е една норма, която вие би трябвало да подкрепите. Той не е виновен за това, че трябва да изпълнява други технологични действия. Това го изисква организация, изисква го управление, изисква го конюнктурна ситуация. Когато той отговори на тези потребности, защо трябва да страда неговият икономически просперитет, в това число и на близките около него? Този, който го принуждава да извършва друг тип технологични действия, трябва да заплаща основното му трудово възнаграждение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Нешев по чл. 267 от Кодекса на труда.
Гласували 140 народни представители: за 44, против 92, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Предложение на народния представител Стефан Нешев - в чл. 272 ал. 1 се изменя така:
"(1) Без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение или обезщетение освен за:" и текстът нататък продължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Стефан Нешев.


СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз в известна степен съм искрено изненадан от това, че и това не се приема и ще ви кажа защо.
Когато поисках в разплащателната ми сметка да се превежда известна сума, касиерката на Народното събрание поиска да се подпиша, че съм съгласен тази сума да се превежда. А представяте ли си работодателят да каже сега на работника: ще ти удържам по 5 лв., защото ще боядисвам халето, в което работиш? И той няма право да възразява, защото няма императивна норма, че без негово съгласие удръжки не могат да се правят. Е, изброени са: когато съдия-изпълнител е представил акт и ред други неща, естествено, че няма защо да му се иска съгласието. Но сега вие давате възможност да му се правят удръжки ей така по презумпция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е така, господин Нешев. Прочетете чл. 272 в сегашната му редакция.
СТЕФАН НЕШЕВ: Е, кое не е така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е така.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Ти си добавил "или обезщетение".
СТЕФАН НЕШЕВ: Беше ми направена корекция от ръководството на Народното събрание и аз приемам корекцията, но аз мисля, че е в корелация с това, което говоря, защото аз добавям "и обезщетение" към заплатата. Аз мисля, че това е възнаграждение срещу обезщетението и става дума, че от това възнаграждение без негово съгласие не могат да се правят тези удръжки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Нешев по чл. 272.
Гласували 134 народни представители: за 43, против 90, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Предложение на народния представител Росица Тоткова - създава се § 54а, което комисията е подкрепила.
Предложение на комисията:
Създава се § 54а:
"§ 54а. В чл. 275 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Органите на изпълнителната власт в рамките на своите правомощия осъществяват държавната политика по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение за създаване на нов § 54а някой желае ли да се изкаже?
Господин Георги Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, само един въпрос: все пак какви са мотивите за тази промяна? Вижте досегашния текст, а той е доста кратък и съвършено ясен:
"Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че всяка опасност за живота и здравето на работника или служителя да бъде предотвратена."
Това, което сега се предлага, е: "опасностите за живота и здравето да бъдат отстранени, ограничени или намалени".
Защо се прави това снижаване на нормата да се предотврати всяка опасност? Не разбирам смисъла на такова предложение. Може би някой може да го аргументира. Като че ли представителите на министерството имат желание да вземат думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Масларова има думата.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: В продължение на това, което каза господин Пирински, погледнете ал. 2, където сега се предлага: "Органите на изпълнителната власт в рамките на своите правомощия осъществяват държавната политика по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд."
В досегашния чл. 275, ал. 2 се казва: "Министрите, ръководителите на другите ведомства и местните органи на държавно управление са длъжни да съдействат за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд".
Уважаеми колеги, аз смятам, че не само органите на изпълнителната власт, но и тези, които не са в държавните структури, също би трябвало да бъдат включени. Мисля, че много по-точен и по-прецизен е текстът на досегашния чл. 275, отколкото тези изменения, които се правят сега. Много по-императивни са и са в много по-голяма степен в закрила на правомерното реализиране на индустриалните отношения както от страна на работника, така и от страна на работодателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Ангел Балтаджиев има думата.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Тук става въпрос за следното. Тъй като от времето, когато са приети предишните изменения в Кодекса на труда, досега е приет Законът за безопасни и здравословни условия на труд, то там са дадени задълженията на всички други органи, а тук се дават само задълженията на органите на изпълнителната власт. Те осъществяват държавната политика, а тук става въпрос за съдействие. Тук става нещо друго. Тук се дават генералните пълномощия на изпълнителната власт, а по-нататък всичко е уредено в специалния Закон за здравословни и безопасни условия на труд.
Другото, което е тук: защо "предотвратена" е заменена с тези три думи. Значи "предотвратена" и "отстранени" са на едно и също ниво. Но въпреки това има случаи, когато може да се появи такава опасност и затова са дадени другите "ограничени или намалени".
Това са били мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
За реплика думата има господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин Балтаджиев, обяснението, че има специален закон по никакъв начин не може да аргументира промяната в кодекса. Защото, какъвто и да е специалният закон, той трябва да отговаря на нормата в Кодекса на труда, а тя трябва да е една и само една - да се предотвратят опасностите за здравето.
Вашата теза, че може да се запише "да се намалят или ограничат" качествено изменя изискването на кодекса. Кодексът еднозначно трябва да изисква, че трябва да се предотвратят тези опасности. Вие не можете да допуснете в кодекса, че ще има и някаква степен на опасност, но тя е в рамките на закона. Това е недопустимо. Така излиза от това предложение. Каквито и аргументи да се дават, това е абсолютно недопустимо.
И второ, онова, за което говори госпожа Масларова - "изпълнителната власт", общо записано, е съвсем неудовлетворително. Министрите трябва да съзнават, че носят лична и изрична отговорност в това отношение и да бъдат по-точно изброени и другите органи на изпълнителната власт, които са императивно отговорни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
За дуплика господин Балтаджиев има думата.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Господин Пирински, как ще предотвратите примерно падането на светкавица на дадено работно място?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С гръмоотвод.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ: Да, гръмоотводът го има, обаче въпреки това се случва и пада гръм.
Има случаи, когато това не може да бъде направено. Думата "отстранени" има почти същият смисъл, обаче дава по-ясно тълкувание.
Що се отнася до органите на изпълнителната власт, тук става въпрос за правомощия да осъществяват държавната политика. А тук, в ал. 2 е било съвсем друго. Тук става въпрос за съдействие.
А за здравословните и безопасни условия и кой съдейства - това е уредено в специалния закон. Вие не сте юрист, разбира се, както и аз, но знаете, че специалният закон има по-голяма сила, отколкото общият закон, какъвто е Кодексът на труда. Така че тези неща са уредени там. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
Да чуем представителя на Министерството на труда и социалната политика.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бях улеснен в изказването си от изказването на господин Балтаджиев.
Да, господин Пирински, действително в края на 1997 г. Народното събрание прие Закон за здравословни и безопасни условия на труд, който беше изключително належащ за приемане в нашата страна и с който се приведе в действие в нашето право Директива № 87391 на Европейския съюз. Основните изисквания на тази директива са точно това, което сега е отразено в проекта за изменение на Кодекса на труда.
Опасността трябва да бъде предотвратена, безспорно, но това не във всички случаи може да стане. Тя просто трябва да бъде отстранена, ограничена или намалена. Целият този закон за здравословни и безопасни условия на труд е насочен именно към тези задължения на работодателя и на останалите изпълнителни органи.
Изключено е - аз съм се занимавал доста време с въпросите на безопасността на труда - да се иска въобще цялостната дейност на работодателя да бъде насочена към предотвратяване изцяло на всички инциденти, злополуки и т.н. Това просто не може да стане.
Именно затова директивата, пък и нашият Закон за здравословни и безопасни условия прави етапи от цялата тази дейност на работодателя. Тя не го разтоварва в никакъв случай, защото неговата отговорност си остава така, както е отразена и в кодекса - в останалите текстове, така, както е отразена и в специалния закон.
Що се касае до ал. 2, в този Закон за здравословни и безопасни условия на труд са определени задачите на Министерския съвет, на този, който осъществява и който прави политиката по безопасност, задачата на Министерството на труда и социалната политика и задачата на Министерството на здравеопазването.
Тук обаче трябва да се посочат и останалите задачи на органите на изпълнителната власт и може би да има едно разширително тълкуване - че това са тези, които са по чл. 19 от Закона за администрацията. Там влизат и министерства, и ведомства, и агенции, и т.н., едно събирателно понятие.
Съгласете се, че сегашният текст вече е остарял - министри, ведомства и т.н., - просто не върви. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предложението, което прави госпожа Тоткова, е чиста проба нарушение на Конституцията, защото чл. 48, ал. 5 от Конституцията издига правото на безопасни и здравословни условия на труда на работниците и служителите като тяхно основно право. Там не се говори за степени. А Конституцията има пряко действие и цитираната от господин Мирославов директива няма действие при Конституцията. Да, международните актове, към които ние се присъединяваме, имат значение вече на закон в нашата практика, но те не са над Конституцията.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС, от място): Над нея са, над нея са.
РУСИ СТАТКОВ: Не са над Конституцията, доц. Балтаджиев, погледнете, има ред, указан е. Конституцията на Република България директно е определила рамката и всякаква една такава промяна, каквато предлага госпожа Тоткова, е директен удар срещу Конституцията.
Ще мина по-нататък вече в конкретизацията, която съществуваше досега. Безопасни и здравословни условия са две понятия, които в досегашния кодекс нямаха степенуване. Защото наистина трябваше да се осигурят, да се защитят хората. Ако има проблем, този проблем не означава, че трябва да се снижат критериите. А проблеми има. Тук беше цитиран специален закон, който ние приехме като Народно събрание. Да, обаче специалният закон не се изпълнява. До миналата година имаше 3-годишен срок за привеждане в съответствие със специалния закон на работното място, на условията на труд. Това не беше извършено в повечето от предприятията.
Преди една седмица аз питах господин Жотев като министър на икономиката от тази трибуна. Той започна да се оправдава, че това било задължение на Министерството на труда и социалната политика и т.н., и т.н. - несериозни неща. Сега вие да ни връщате и да ни препращате към специалния закон, който не се изпълнява, е много несериозно като аргумент.
"Безопасни са условията на труда, които запазват физическия и психическия интегритет на работниците и служителите. Те отстраняват и предотвратяват опасните последици за техния живот, здраве и трудоспособност, с които е свързана работата на работниците и служителите, с машини и съоръжения, инсталации и т.н."
Това става чрез специални правила. Вие искате да въведете критерии за различни правила, за различни степени на такива безопасни условия. Дори да го нямаше конституционният текст, как смеете да си го позволите към днешна дата?
Или "здравословни условия", които отстраняват вредностите в трудовата дейност - отново предлагате степени да се въвеждат, в които съзнателно да се знае, че не е направено необходимото и същевременно има вредно въздействие, такова, което да доведе до злополука или професионално заболяване.
Аз не мога да разбера защо по този безотговорен начин се отнасяте към една материя, която наистина в Европейския съюз е издигната в култ. Нищо, че господин Мирославов се опита тук да даде някакъв аргумент, който според мен е извън контекста на общите документи, които ги има в Европейския съюз. Влиза в противоречие.
Що се касае до цитираната ал. 2 и Закона за администрацията, отново не е точно. По-добър е старият текст, защото наистина не трябва да се ограничават възможностите и органите, които да контролират този процес, при положение че ние имаме такава практика - още повече, а именно, повтарям, практика на неизпълнение на специалния закон, който би трябвало да конкретизира вече тези принципни текстове и рамки.
Така че аз категорично съм против предложението на госпожа Тоткова и смятам, че всеки един от мнозинството би трябвало да бъде против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на § 54а.
Гласували 121 народни представители: за 86, против 34, въздържал се 1.
Параграф 54а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Има предложение на народния представител Росица Тоткова за създаване на § 54б, който е приет от комисията.
Предложение на комисията:
Създава се § 54б:
"§ 54б. В чл. 276 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: "Нормативни актове, органи и отраслови правила".

2. Алинеи 1, 2 и 3 се изменят така:
"(1) Министърът на труда и социалната политика самостоятелно или съвместно с други министри издава актове по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. При необходимост министърът на труда и социалната политика определя органите и организациите, които участват в разработването на тези актове.
(2) Министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването самостоятелно или съвместно утвърждават единни правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, които се прилагат във всички отрасли и дейности.
(3) Министрите и другите органи на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията утвърждават отраслови правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от съответния отрасъл.
3. Алинеи 4 и 5 се отменят.
4. Алинея 6 се изменя така:
"(6) Заповедите за утвърждаване на правилата по ал. 2 и ал. 3 се обнародват в "Държавен вестник", а правилата се издават от органа, който ги е утвърдил."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте § 54б, така както е предложен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 7.
Параграф 54б е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Предложение на народния представител Росица Тоткова за създаване на § 54в, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията - създава се § 54в със следното съдържание:
"§ 54в. В чл. 277 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: "Правила в предприятието".
2. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Работодателят разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, които не могат да противоречат на нормативните изисквания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Моля, гласувайте § 54в, така както е предложен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 5.
Параграф 54в е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Предложение от народния представител Росица Тоткова - създава се § 54г:
"§ 54г. Член 278 се отменя."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предложеният параграф отменя чл. 278.
Член 278 в досегашния му вид има следното заглавие: "Задължения при проектирането и строителството".
"Чл. 278. (1) Проектантите, конструкторите и технолозите са длъжни да осигуряват при изработването на проектите за сгради, машини, конструкции и технологии в производствени и други обекти безопасни и здравословни условия на труда, съобразно установените правила. По тези въпроси в проектите се обособява отделен раздел.
     (2) Проектите по предходната алинея не се утвърждават и банката не открива финансирането на съответните обекти, ако проектите не отговарят на установените правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда и в тях не е обособен отделен раздел по тези въпроси.
(3) Инвеститорът е длъжен в процеса на проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на обектите да изисква и контролира спазването на правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда от проектанта и изпълнителя."
Тоест действащият член създава нормативно основание и изискване. Ако някой се позовава на това, че някъде го има, да, някъде може да има и нещо частично. Междупрочем, преди малко имаше позоваване, че в специалния закон имало еди какво си, а същевременно се приеха нови разпоредби, които именно тук може и да дублират специалния закон. В случая обаче мястото на предложението, което е направено, е тук. И аз съм категорично против то да отпада като изискване.
Тоест аз предлагам да отпадне предложението, направено в § 54г и да не се отмени чл. 278.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Димитров има думата.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, обръщам внимание, че и със следващите предложения - за § 54д и § 54е, реално от Кодекса на труда се изхвърля една цяла част, която засяга проблемите за здравословни и безопасни условия на труд в целия инвестиционен процес.
Параграф 54г засяга проблемите на проектирането и строителството, § 54д засяга проблемите на окомплектоването на обекти с машини, съоръжения и технологии, внесени от чужбина, а 54е разглежда проблемите по приемането и въвеждането на обектите в експлоатация.
Тази тематика е изключително важна, тъй като на болшинството от нас е пределно ясно, че една голяма част от проблемите по безопасност и здравословни условия се засягат още в недоброто проектиране, ненормалното окомплектоване или приемането на обекти, които не са изпълними по проект.
Както каза и колегата Статков, част от тези проблеми са разгледани както в наскоро приетия Закон за устройство на територията, така и в други специализирани закони по отделни проблеми. Но именно тук, в Кодекса на труда, нещата са фиксирани комплексно и не виждам основания те да отпадат. Напротив, точно защото засягат проблемите на здравословни и безопасни условия на труда, те трябва да останат.
Така че използвам разглеждането на § 54г, за да предложа и следващите - § 54д и § 54е, да отпаднат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Като стигнем до тях. Ще имам предвид Вашето предложение.
Госпожа Емилия Масларова има думата.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също се присъединявам към казаното от моите колеги дотук.
Независимо от всичко онова, което е записано в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, определено считам, че проектирането и строителството е също една дейност, която едва ли може министърът на труда и социалната политика или министърът на здравеопазването да решат как да стане. Тук има специализирани органи и неслучайно в досегашния Кодекс на труда са записани така подробно тези изисквания.
Още нещо има и тук: в чл. 278, ал. 2 се казва, че и банките не могат да откриват финансирането на съответни обекти, без тази документация. Тоест тук вече и финансовата система се обвързва с едни правила, които са безприкословено задължителни при създаване на нови условия на труд или разкриване на нови работни места при строителството и проектирането. Както и, разбира се, задължения към инвеститора, който в никакъв случай не е едно или друго министерство, а може да бъде строителна организация, може да бъде частна фирма, може да бъде външен изпълнител, който не е свързан с органите на държавната власт в Република България.
Определено смятам, че чл. 278 не трябва да отпада и трябва да остане в този вид, в който предишните законодатели са го предложили на вниманието ни и досега е използван в трудовите правоотношения и индустриалните отношения в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Господин Балтаджиев има думата.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, благодаря! Много съжалявам, но не искам да обвиня колегите, че не познават закона, който приехме заедно през 1997 г. Той е в сила, това е Законът за здравословни и безопасни условия на труд.
Член 5 третира всичко това, което се премахва тук от Кодекса на труда:
"Чл. 5. (1) Всеки, който проектира строителни обекти, дейности, производства, конструкции, технологии, работно оборудване, е длъжен да съобрази проекта с всички правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд.
(2) В процеса на проектиране на строителството и въвеждането в експлоатация на обектите инвеститорът е отговорен и изисква съответните контролни органи да контролират спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд от проектанта и изпълнителя.
Чл. 6. Въвеждането в експлоатация на нови, реконструирани или модернизирани обекти се допуска при доказано несъответствие с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд..." и т.н., и т.н.
И тъй като в началото казах, че не искам да ги обвиня в незнание, аз просто си мисля, че това се прави, за да се губи време, а това не е от полза за тези, за които приемаме този кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
За реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Балтаджиев! Всички направихме изрична уговорка, че там в някаква степен има преписани част от тези разпоредби.
Господин Балтаджиев, уточнихме, че важните неща ще останат и тук, и в специалния закон. И вече гласувахме преди това няколко разпоредби, които се повтарят в някаква степен и в специалния закон.
Ако Вие считате, че това е маловажно, и че в онзи, специалния закон, в най-пълен вид това е отразено, това е друго. Но това не е така.
И именно затова ние настояваме да останат и тук в пълния им вид тези разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на господин Димитър Димитров, господин Руси Статков и госпожа Емилия Масларова за отпадане на § 54г.
Гласували 140 народни представители: за 41, против 98, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на § 54г.
Гласували 115 народни представители: за 94, против 19, въздържали се 2.
Параграф 54г е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Предложение на народния представител Росица Тоткова - създава се § 54д.
"§ 54д. Член 279 се отменя."
Комисията приема предложението.
Предложение на комисията:
"§ 54д. Член 279 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
И по този параграф беше направено предложение от господин Димитър Димитров за отпадане.
Поставям на гласуване предложението на господин Димитър Димитров.
Гласували 131 народни представители: за 28, против 97, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на § 54д.
Гласували 121 народни представители: за 104, против 17, въздържали се няма.
Параграф 54д се приема.
За процедура има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Правя процедурно предложение за прегласуване. Не знам дали народните представители разбраха какво става.
Всъщност с това, което гласувахме, падна, отмени се чл. 279. А чл. 279 казва:
"Произведените в чужбина комплектни обекти, машини, съоръжения, технологии се внасят само ако отговарят на правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, установени от нормативните актове, действащи в страната."
И сега, като отменихме чл. 279, всеки ще си помисли, че щом е от внос машина или съоръжение, не е необходимо да отговаря на никакви условия!
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Има друг закон!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оставете другия закон. Изрично е казано: "установени в нормативните актове". Всеки, който го прочете, ще каже, че щом събранието го отмени, значи, мога да внасям, каквото си искам. Защо го правим това? Затова правя процедурното предложение за прегласуване. Разберете, не е разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на прегласуване предложението на комисията за създаване на § 54д.
Гласували 164 народни представители: за 105, против 58, въздържал се 1.
Параграф 54д е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Госпожо Дянкова, стигнали сме до § 54е.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Росица Тоткова:
"Създава се § 54е:
"§ 54е. Член 280 да се отмени."
Комисията подкрепя предложението, което е станало предложение на комисията:
"Създава се § 54е:
"§ 54е. Член 280 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на § 54е.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Параграф 54е е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Емилия Масларова:
Да се създаде нов чл. 280а със следното съдържание:

"Изисквания към работните помещения
Чл. 280а. (1) Всички помещения, използвани от работниците и служителите, както и обзавеждането им, трябва да бъдат:
1. поддържани чисти;
2. проветрявани по подходящ начин, така че да се осигурява достатъчно количество нов и пречистен въздух;
3. достатъчно осветлени и с подходяща температура;
4. съоръжени така, че да отстраняват опасностите за здравето и трудоспособността на работниците и служителите.
                 (2) Нормите за осветление, отопление, вибрации, шум и други подобни в работните помещения се установяват от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването."
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова за нов чл. 280а.
Гласували 89 народни представители: за 18, против 66, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Росица Тоткова:
"Създава се § 54ж."
Предложението е подкрепено от комисията и става предложение на комисията:
"Създава се § 54ж:
"§ 54ж. В чл. 281 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
"(1) Всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа."
2. Досегашните ал. 1 и 2 стават съответно ал. 2 и 3.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея накрая се добавят думите "в предприятието".
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
"(5) Работодателят е длъжен да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на § 54ж.
Гласували 101 народни представители: за 84, против 7, въздържали се 10.
Параграф 54ж е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Емилия Масларова за създаване на нов чл. 281а със следното съдържание:
"Чл. 281а. (1) Работодателят е длъжен да предоставя своевременно на работниците и служителите необходимата информация за изискванията за безопасни и здравословни условия на труд, за професионалния риск и за мерките, предприемани за неговото отстраняване.
                      (2) Работодателят е длъжен да информира и да се консултира с представителите на работниците и служителите за мерките относно безопасните и здравословни условия на труд.
                      (3) Работникът или служителят е длъжен незабавно да информира работодателя за всяка опасност за здравето и безопасността на труда му, възникнала в процеса на изпълнение на трудовата му функция. Същото задължение имат и представителите на работниците и служителите."
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моето предложение не се различава от направените преди това предложения, свързани с онези необходими условия, които трябва да предпазят работещите от съответната среда, която би могла да им окаже някаква вреда и, разбира се, тяхната подготовка в това отношение. Зная, че тук мога да бъда репликирана относно това, че в Закона за безопасни и здравословни условия на труд част от тези текстове съществуват. Но казвам част от тези текстове, тъй като моето дълбоко убеждение е, а и в комисията коментирахме по тези въпроси, че в основния трудов закон трябва да съществуват тези необходими изисквания, а не в допълнителните закони, тъй като ние много добре знаем, че Законът за безопасни и здравословни условия на труд, който беше приет в края на 1997 г., в крайна сметка, независимо че съществува, по него се извършват нарушения и действително в много случаи ние наблюдаваме драстично нарушаване от страна на работодателите на изискванията, които са свързани с предоставянето на информация, с необходимите консултации, които трябва да се дадат на работниците за съответните условия на труд. Тук става дума да се създаде нов параграф и нов чл. 281а.
Струва ми се също, че не можем да пренебрегнем и факта, който се съдържа в моето предложение, разбира се, съгласувано е със специалисти по трудово законодателство, че и работникът има право да информира работодателя, когато има опасност за неговото здраве или за безопасността на целите условия на труд.
Така че разбирам, че някъде има дублиране на текстове. Но, така или иначе, става реч за неща, за които ние сме свидетели, че в момента се нарушават в нашите трудови условия и то се нарушават драстично. Немалко са случаите, когато нито работниците са информирани каква работа поемат, нито работниците могат да информират работодателя, или не смеят да го информират, поради ситуацията и на пазара на труда. Там, където действително има излишък на пазара на труда и ние не даваме шанс на работниците и работодателите да имат едни коректни отношения, винаги ще има неща, които ще ни създават проблеми, ако те стриктно и строго не са регламентирани в текста, който се предлага.
Предполагам, че ще има бележки и реплики по това, което аз предлагам в момента. Но за мен е много важна и обратната връзка - доколко и къде ние сме дали шанс на работника да информира работодателя за това, което би могло да му бъде като вреда при условията на труд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Емилия Масларова за създаване на нов § 54з.
Гласували 143 народни представители: за 51, против 92, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Емилия Масларова - в чл. 282, в заглавието и в съдържанието, думите "и медицинско" да бъдат заличени.
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): За изясняване на колегите в залата, думата "медицинско" искам да бъде махната от това заглавие, тъй като предлагам да се създаде нов член, в който да се отдели специално внимание на здравното обслужване и създаването на такива медицински центрове.
Така че това е логиката в този текст да бъде премахната думата "медицинско", тъй като в следващото предложение, което правя, се създава допълнителен член, в който има специално внимание към медицинското обслужване на работещите в тяхната трудова среда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Обявявам прегласуване на § 54з, но понеже трябва да бъде и като параграф, а сме приели до "ж", затова не се изненадвайте, че все ще повтарям § 54з.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Емилия Масларова за създаване на нов § 54з.
Гласували 116 народни представители: за 31, против 84, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Емилия Масларова:
Да се създаде нов чл. 282а със следното съдържание:
"Служба по трудова медицина
Чл. 282а. (1) Работодателят е длъжен да осигурява самостоятелно или съвместно с други работодатели безплатно медицинско обслужване на работниците и служителите от служба по трудова медицина.
(2) Когато създаването на служба по трудова медицина в предприятието е невъзможно, работодателят осигурява медицинското обслужване на работниците и служителите в определено от него лечебно заведение.
(3) Службата по трудова медицина:
1. съдейства на работодателя за осигуряване и поддържане на безопасни и здравословни условия на труда;
2. организира провеждане на предварителните и периодичните медицински прегледи на работниците и служителите;
3. оказва медицинска помощ при трудови злополуки, професионални заболявания и други увреждания на здравето на работниците и служителите във връзка с трудовия процес;
4. осъществява разяснителна, превантивна и други подходящи дейности за опазване на здравето и трудоспособността на работниците и служителите във връзка с изпълняваната работа.
(4) Условията и редът за функциониране на службите по трудова медицина се определят от министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на труда и социалната политика".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моето предложение е свързано единствено и само с трудовата медицина, подчертавам, на работниците и служителите и гарантирането на тяхното здравеопазване, и съответна профилактика, и оказване на медицински услуги тогава, когато те са в процес на изпълнение на служебните си задължения или, разбира се, ако те имат договореност със съответни служби, които да оказват такова съдействие.
Аз предполагам, че това, което създава притеснение, е "безплатно медицинско обслужване". Давам си сметка, че всички ние по новите законодателни решения се осигуряваме, правим здравни осигуровки, но не само ние правим такива, а и работодателите правят. А когато сме безработни, знаете кой създава такива условия. И определено ми се струва, не мога да разбера защо точно този текст "служба по трудова медицина" и тази система, която се използва в много страни, в случая се отказва да бъде приет в нашия Кодекс по труда.
Съвсем резонно е в едно голямо предприятие, в един голям трудов колектив, където работят много хора, където се създават различни условия и има възможност, не дай си Боже да се наложат някакви трудови травми, да има създадена такава служба по трудова медицина, която да бъде и специализирана, съобразно дейността.
Всички ние с вас сме свидетели, че премахнахме училищното здравеопазване. И сега дори едно дете, когато падне и си счупи нещо или се удари, няма кой да му окаже първа помощ в училище. И може би след време ще върнем това медицинско обслужване в училищата. Защо сега в големите колективи, в трудовите колективи, където има и специфика, и където би могло да има специфично обучени кадри съобразно евентуални злополуки или съответно отклонения от нормалния здравен статус, тези специалисти да окажат първа помощ или да съдействат, или да обучат и съответно да създадат по-добри условия, да бъдат отменени?
Лично аз не мога да разбера в какво е притеснението. Аз зная какво е притеснението на работодателите. Но зная, че при съответни трудови злополуки работодателите ще плащат обезщетение. Не е ли по-добре да създадем условията, които превантивно оказват мерки, които създават възможност предварително да се предпазим от по-трайни нарушения или по-трайни здравни увреждания, които могат да доведат до сериозни след това и финансови, а и здравни проблеми - от една страна - финансовите на работодателите, а, от друга страна - здравните - на работещите?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, аз искам да подкрепя госпожа Масларова, обаче не в пълния вид на текста, който тя е предложила.
Бих искал да ви кажа, че, първо, тук може би трябва да има някаква норма за броя на работниците, които работят в едно предприятие, когато трябва да бъде осигурено наличието на медицинско лице, което да решава тези проблеми.
Второто, което искам да ви кажа, е, че има определен вид трудова дейност, която не бива да бъде допускана, ако няма в близост медицинско лице, което да има интервенция при определени увреждания, съпътстващи самия процес.
Аз бих се обърнал и към господин министъра да ми каже: ако ще строим втори мост над р. Дунав, тия, които работят в условията на кюсони, ще бъдат ли оставени без медицински надзор при специфичността на работата в кюсонни апарати, които изискват, ако има отклонение, веднага, моментално да се реагира от медицинска гледна точка?
Така че, ако приемем, че в известна степен госпожа Масларова е дала повече социална защита с искането си, да не се даде пък никаква е бягане от определени човешки норми, които не мога да ви разбера защо забравяте, че ние сме ги имали. И пълното им зачеркване е връщане в едно време, което Зола е описал в някои свои романи. Аз не желая моят народ да се връща в тази епоха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Цялата уредба, касаеща службите за трудова медицина, включително и подзаконовите актове, са уредени в Закона за безопасни и здравословни условия на труд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Такъв закон действа ли, господин министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев, моля Ви!
Госпожа Светлана Дянкова има думата.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние в момента гледаме едни предложения, една система от предложения, които е направила госпожа Масларова, които се отнасят по принцип до действието на един друг закон. Да, господин Нешев, такъв закон действа. Този закон, както и Законът за защита при безработица и насърчаване на заетостта, както и законът, който днес правим с вас, в края на краищата са направени от това Тридесет и осмо Народно събрание и са точно с цел да регулират индустриалните отношения. Това е по принцип дали действа законът.
Колкото до това дали се връщаме назад или не, аз искам да ви кажа, че в момента действащият Кодекс на труда има норми, които задължават работодателя да създава такива условия на труд, които да не бъдат вредни за неговите работници.
Това, което предлага всъщност госпожа Масларова, е една версия на действащия Закон за безопасни и здравословни условия на труд от чл. 19 до чл. 25. Това, което в момента правим, е всъщност да разграничим двата закона, защото действително в тази норма двата закона страшно много си приличат. И аз наистина не разбирам защо трябва нормите от единия закон да бъдат прехвърлени като норми в закона, който днес правим.
Искам само това да кажа, че службата по трудова медицина въобще не осигурява медицинско обслужване в смисъла на Закона за здравеопазването или Закона за здравното осигуряване. Аз искам тук много ясно да разграничим онова, което е по единия закон, и това, което е по другия закон. Сега има стотици предприятия, които осигуряват лекар, осигуряват стоматолог към предприятието. Това не измества здравното осигуряване във вида, в който съществува.
Тук не бива наистина да променяме този текст, да го смесваме, че едва ли не след като няма служба по трудова медицина, то няма и здравно осигуряване, няма и действие на други закони в една или в друга фирма.
Само искам да кажа, че този закон и така, както действа законът в момента - Кодексът за безопасни и здравословни условия на труд и Кодексът на труда - те не влизат в конфликт със системата на здравното осигуряване. В края на краищата тук не говорим за задължението на лицата да се осигуряват към тази система, а говорим за задълженията на работодателите към своите работници да им осигурят наистина нормални условия на труд. И аз моля да не се смесват действията на тези два закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова за създаване на нов § 54з, който се отнася до чл. 282а.
Гласували 115 народни представители: за 29, против 86, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Емилия Масларова:
В чл. 285 да се направят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието и текста на трите алинеи след думата "безплатна" да се добави "предпазна".
2. Да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Работниците и служителите са длъжни да употребяват предпазната храна, противоотровите и другите средства по този член на работното си място и под контрола на работодателя."
Комисията е подкрепила предложението на госпожа Масларова в т. 1 и не е подкрепила предложението в т. 2.
Точка 1 от предложението на госпожа Масларова е станало предложение на комисията, с което се създава § 54з:
"§ 54з. В чл. 285, в заглавието и в алинеи 1, 2 и 3 след думата "безплатна" се добавя "предпазна"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Госпожа Масларова има думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Господин Куртев току-що ми каза: ако работникът не си изяде храната, какво ще го правят - ще го уволнят ли?
Може би в предложението си съм стигнала до крайност - под наблюдение на работодателя, но моята идея е била следната. Все пак ние се намираме в едни условия, в които, за да може един работодател да задели необходимите средства, за да закупи предпазна храна, която да предостави на работника, тя се дава с оглед възстановяване на неговите сили или предпазването му от някакви отрови с оглед работата, която той изпълнява. Моята идея е такава: в крайна сметка тази храна да не се занася вкъщи, да не се дава на други хора, а да се консумира точно от този, за когото е предназначена.
Аз бих оттеглила текста, касаещ работодателят да го наблюдава, но ние по някакъв начин трябва... Или може би чрез гарантиране с представителите на работниците в предприятията или в трудовите колективи, синдикатите... Може да са синдикатите, може в колективния трудов договор, но това е дадено за възстановяване на силите на този, който работи, за предпазване на този, който работи. Тя е дадена целево, във връзка именно с определени условия на труд. А в тези условия на труд работи този, който получава този вид предпазна храна, и нейното неизползване или, да речем, продаване, ако той я изнесе навън и я предостави на някой, в крайна сметка е в ущърб на работещия. И тук въпросът е по някакъв начин това целенасочено да отиде към работника и, разбира се, да се не създават условия, които после пък да навредят, и да каже: да, аз не съм използвал, не става въпрос за храната, но това не е достатъчно и аз съм се разболял. Заради които пък условия на труд и условия, при които той не е консумирал, да речем, тази предпазна храна, той може да поиска да бъде съден работодателят, защото има някакво здравословно увреждане в резултат на тези условия на труд.
Това е била идеята на моето предложение. Разбирам, че много трудно е да се констатира и да се проследи, но все пак това са средства на работодателя, които се дават целево и които трябва да бъдат използвани целево.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Най-напред поставям на гласуване неприетото на госпожа Масларова предложение за създаване на нова ал. 4 в чл. 285.
Гласували 106 народни представители: за 25, против 81, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 54з, както е предложен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 14.
Параграф 54з е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Емилия Масларова:
В чл. 287 да се направят следните изменения и допълнения:
1. Думата "периодични" в заглавието да се заличи.
2. Да се създаде нова ал. 1 със следното съдържание:
"(1) Преди постъпването си на работа работникът или служителят е длъжен да премине предварителен медицински преглед в службата по трудова медицина или друго определено от закона или от работодателя лечебно заведение."
3. Досегашният текст да стане ал. 2.
4. Да се създадат нови алинеи 3 и 4 със следното съдържание:
"(3) Медицинските прегледи по този член са безплатни за работниците и служителите.
(4) Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна данните от медицинските прегледи на работниците и служителите."
Комисията не подкрепя предложенията по т. 1, 2 и 3, а подкрепя предложението по т. 4.
Предложение на комисията за създаване на § 54и:
"§ 54и. В чл. 287 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се алинеи 2 и 3:
"(2) Медицинските прегледи по ал. 1 са за сметка на работодателя.
(3) Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна данните от медицинските прегледи на работниците и служителите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянков.
Има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, аз оттеглям предложенията си по точки 1 и 2, но считам, че т. 3, която след това комисията приема и трансформира, като аз съм казала, че медицинските прегледи за работниците и служителите са безплатни, а комисията го редактира: "медицинските прегледи са за сметка на работодателя", което практически значи, че това предложение се приема.
По този начин аз оттеглям предложенията си по точки 1 и 2, предложението по т. 3 по същество се приема, а по т. 4 е прието от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на чл. 54и.
Гласували 116 народни представители: за 113, против 2, въздържал се 1.
Параграф 54и е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Емилия Масларова:
В чл. 289 текстът до края след думите "установен от" да се заменят с текста "Министерския съвет".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Ваньо Цонов и Николай Томов:
В чл. 289 да се отмени ал. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията:
Създава се § 54к:
"§ 54к. В чл. 289 ал. 2 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има ли изказвания? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова за създаване на § 54к.
Гласували 100 народни представители: за 21, против 79, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на § 54к.
Гласували 96 народни представители: за 89, против 6, въздържал се 1.
Параграф 54к е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Емилия Масларова:
В чл. 292 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст да стане ал. 1.
2. Да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Средствата на работодателя за социално-битови и културно обслужване в размер до 5 на сто от средствата за работна заплата не се облагат с данъци и върху тях не се начисляват осигурителни вноски."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Предложението, което госпожа Масларова е направила, е във връзка с вече създадена практика за облагане с данъци и с осигурителни вноски на средства, които са за социално-битово и културно обслужване. В случая тя не е предложила въобще освобождаване, а е предложила да има някакъв размер и този размер е 5 на сто от средствата, които да бъдат разходвани, без да се облагат. Има ли основание? Разбира се, че има. Друг е въпросът, че в стремежа си да пресече злоупотреби, които според Националния осигурителен институт особено се допускат, в момента има един текст, който според мен, а и не само според мен, а и според синдикатите, е твърде рестриктивен. Става дума за облагане на тези средства и с данъци - повтарям - над определен размер, и с осигурителни вноски.
В този смисъл аз считам, че предложеното от госпожа Масларова е компромисно. Това не е най-доброто решение, но все пак е по-добро от съществуващата практика. Затова се обръщам към мнозинството да го подкрепи, защото не върви в името на социалното осигуряване на хората да се пипа в сфера, в която също се решават социални въпроси, или по-скоро да се ограничават средствата за социални въпроси. Такъв ефект се постига.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова за създаване на нов § 54л.
Гласували 120 народни представители: за 43, против 77, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов - чл. 293 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Николов и Агов за създаване на нов § 54л, неподкрепен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 1, против 71, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов - чл. 294 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 294 има и предложение от народния представител Ангел Балтаджиев - в чл. 294 след "работодателят" да се добави "може", а след "организации" - думата "да".
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 54л:
"§ 54л. В чл. 294 след думата "работодателят" се добавя "може", а след думата "организации" се добавя "да".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов за създаване на нов § 54л.
Гласували 119 народни представители: за 5, против 87, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 54л така, както е предложен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 92, против 11, въздържали се 9.
Параграф 54л е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Емилия Масларова, което се отнася до чл. 296. Комисията е подкрепила предложението и то е станало предложение на комисията за създаване на нов § 54м:
"§ 54м. В чл. 296 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Работникът или служителят е длъжен да носи работното или униформеното облекло през работното си време и да го опазва като имущество на работодателя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 54м, който е по предложение на госпожа Масларова.
Гласували 106 народни представители: за 80, против 26, въздържали се няма.
Параграф 54м е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов - чл. 297 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 297 има предложение и от народния представител Ангел Балтаджиев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията - създава се § 54н:
"§ 54н. В чл. 297 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата "работодателят" се добавя "може да", а думата "постоянни" се заличава.
2. В ал. 3 след думата "работодателят" се добавя "може да".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов за създаване на нов § 54н, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за няма, против 69, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на § 54н.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Параграф 54н е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов - чл. 299 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ангел Балтаджиев, което се отнася също към чл. 299 и е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията - създава се § 54о:
"§ 54о. В чл. 299 в ал. 1 и 2 след думата "работодателят" се добавя "може да".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов за създаване на нов § 54о, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 98 народни представители: за няма, против 60, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 54о така, както е предложен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 90, против 7, въздържали се 6.
Параграф 54о е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов - чл. 300 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов за създаване на нов § 54п, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за няма, против 66, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По § 55 има предложение на народния представител Емилия Масларова - § 55 да отпадне, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55.
"§ 55. Член 304 се изменя така:
"Чл. 304. (1) За непълнолетните лица се забранява работа, която е:
1. извън техните физически или психически възможности;
2. свързана с излагане на вредно физично, биологично или химично въздействие, особено с токсични агенти, карцерогени, агенти, причиняващи наследствено генетично или вътреутробно увреждане;
3. свързана с вредности, които по какъвто и да е друг начин оказват постоянно неблагоприятно въздействие върху здравето;
4. в условия на радиация;
5. при изключително ниски или високи температури, шум или вибрации;
6. свързана с риск от трудови злополуки, за които се предполага, че не могат да бъдат осъзнати или избегнати от непълнолетния поради неговата физическа или психическа незрялост.
(2) Списъкът на работите по ал. 1, както и на работите, на които по изключение могат да бъдат приемани лица от 15 до 16 години, се издава от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желае ли някой да вземе отношение по § 55? Не виждам.
Моля, гласувайте § 55, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 8.
Параграф 55 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По § 56 има две предложения от народния представител Емилия Масларова. Първото предложение - в чл. 305, в ал. 1 пред числата "35" и "36" да се добави предлогът "до".
2. В чл. 305, ал. 3 текстът след думите "петдневна работна седмица" се заличава.
Предложението по т. 1 е оттеглено. Комисията подкрепя предложението по т. 2.
Предложение на комисията за § 56:
"§ 56. В чл. 305 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Работодателят е длъжен да уведомява непълнолетните работници и служители и техните родители или попечители за възможните рискове в работата и за мерките, предприети за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд."
2. В ал. 3 след думите "петдневна работна седмица" се поставя точка, а текстът до края се заличава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте § 56, така както се предлага от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Параграф 56 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Емилия Масларова за промяна на чл. 310.
Комисията е подкрепила това предложение и е станало предложение на комисията:
Създава се § 56а:
"§ 56а. Член 310 се изменя така:
"Забрана за командироване
Чл. 310. (1) Работодателят не може да командирова бременна жена.
(2) Работодателят не може да командирова майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте § 56а, така както е предложен от госпожа Масларова и подкрепен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 88, против 5, въздържали се 6.
Параграф 56а е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Емилия Масларова, отнасящо се до чл. 312 - в чл. 312, ал. 1, 2 и 3 цифрата "6" да се замени с цифрата "8".
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! За да стане по-ясно на колегите за какво става въпрос за "6" и "8", защото нямате действащият Кодекс на труда и едва ли ще влезете в материята. Става реч за надомна работа - това е заглавието на досегашния чл. 312, в който се казва, че работничка или служителка, майка на малко дете, до навършване на 6-годишна възраст на детето има право да работи надомно при същия или при друг работодател. По-нататък, когато работничката или служителката по предходна алинея премине на надомна работа при същия работодател, той е длъжен, след като престане да работи надомно, но не по-късно от навършване на 6-годишна възраст на детето, да й осигури работа, която е изпълнявала преди това. А, ако длъжността е съкратена - с нейно съгласие друга подходяща работа.
Давам си сметка, че особено ал. 2 от чл. 312 е твърде взискателна за работодателите и бих била склонна да оттегля моето предложение за промяната на възрастта на детето в ал. 2 и 3, но настоятелно ви моля да помислим и да остане предложения от мен текст, който да гласуваме: "когато работничката или служителката, майка на малко дете, до навършване на 8-годишна възраст на детето има право да работи надомно при същия или при друг работодател".
Какви са моите мотиви? Вие чудесно знаете, че в момента твърде много неща, касаещи отглеждането на децата и възможността те да бъдат под закрила и в семейна среда, са твърде много ограничени. Тук въпросът за надомна работа касае най-вече хората, които имат възможност да работят надомно. Струва ми се, че никак не е излишно и никак не би било сложно да могат да работят майките на деца не до 6, а до 8-годишна възраст, още повече, че и тази 6-годишна възраст на децата вече не е регламентирана за тръгване на училище. Децата могат да тръгват и на 7, дори и малко след 7-годишна възраст. Така че е целесъобразно ние да прецизираме този текст, а след това вече, имайки предвид и възможностите на работодателя, за да не влизаме в колизии с работодателя, и да не отричаме априори възможността на майките да работят надомно, да остане 6-годишната възраст, както е досега в Кодекса на труда.
Правя предложение: в чл. 312, в ал. 1 да стане от "6" на "8"-годишна възраст, а в ал. 2 и 3 да остане "6-годишна възраст на детето".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители! Ставам, за да подкрепя предложението на госпожа Масларова и заедно с това да поясня, че се касае за дейности, които могат да бъдат извършвани в дома на майката. Дейности, които предприятието или работодателят имат - това са шивачки, плетачки, машинописки. Нищо не пречи, тъй като такава практика има, да се даде възможност майката да отдели повече време и за възпитанието на детето. Изрично беше споменато, че възрастта за 1 клас вече не е 6 години. Считам, с тези допълнителни аргументи, че предложението на госпожа Масларова е основателно. Този път се надявам на подкрепа от мнозинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Статков.
Господин Рафаилов има думата.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз в моето изказване ще изразя обратната позиция не поради това, че колегите и госпожа Масларова са го направили, а поради принципни съображения, които мисля са водили и комисията, и законодателя до този момент да определи този срок.
Колега Статков, съвсем ясно е, че като става въпрос за надомна работа, става въпрос за работа в къщи на майката. Това е ясно като бял ден, така че не е необходимо да го обяснявате. По-скоро, познавайки практиката на този вид правоотношения, е ясно, че при тях е много трудно и много рядко тези правоотношения се формализират в някакви договори. Тук деликатното положение е законодателят хем да определи срок, хем да има ясното съзнание, че невинаги при този вид работа се спазва стриктно трудовото законодателство. Предполагам, че разбирате за какво става въпрос и то, бих казал, идва от само себе си. Много от тези майки по този начин изкарват допълнителни приходи за семейството, докато са в майчинство.
Според мен целта на законодателя досега е била този срок 6 години да се намали, за да не се спекулира след него с тези трудови правоотношения и те да бъдат все повече привеждани в нормални трудови правоотношения. Това е целта на този срок. Не е въпросът дали да бъде цифрата "6" или "8".
Аз подкрепям становището на комисията и призовавам колегите да си остане "6" именно поради тези съображения, а не поради това, че предложеното от колегите увеличаване на срока е недопустимо или е нещо, което не би могло да се възприеме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За реплика думата има господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители!
Господин Рафаилов, аз мисля, че Вие нямате нищо против да има допълнителен приход една майка, защото го споменахте. Убеден съм даже. Така че това не е аргумент.
Що се касае до формалните страни на трудовото правоотношение, мисля, че едва ли след като има изпълнение на възложената работа, след като има резултат, формализирането ще е някакъв проблем. По-важен е резултатът. И най-сетне, според мен, една от тенденциите в развитите общества е на базата на компютризацията. Даже има една реклама, която върви по "Би Ти Ви", ако сте я гледали: майката работи с модерен компютър в къщи, болно й е детето или нещо друго. Прави такава връзка и това не е фантастика, а е реалност, в която се изпълнява не шиваческа, не плетаческа, а една сложна работа по консултиране на огромни проекти.
Така че в тази посока, създавайки една правна норма с поглед по-напред, няма да бъдем укорени. Защото досега гледахме назад. Този аргумент го давам, за да гледаме и напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За дуплика има думата народният представител Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители!
Уважаеми колега Статков, аз явно нещо не съм разбран добре и сега в дупликата ще се опитам да Ви отговоря. Никой не е против допълнителния доход. Аз в моето изказване такова нещо не съм казал.
Правните норми, колега Статков, се създават, за да се изпълняват. Те не се създават с някаква популистична цел или просто ей така да я има тази норма. Ще Ви отговоря много просто. Ако една майка иска да има допълнителен доход и то този вид работа по-скоро е така нареченият договор за изработка по ЗЗД, тя ще сключи един граждански договор и никой не може да дойде да й каже защо го работи и как го работи. Няма да говорим за трудов договор по Кодекса на труда за изработка, защото всички от този вид надомни работи са по-скоро договор за изработка по Закона за задълженията и договорите. Въпросът е, че тази майка следва да има допълнителни доходи на правно основание, а не следва по този начин да има срок, който да й позволява да работи в къщи, без да има съответно правно основание за работа. Това е идеята да остане старият срок. Аз, ако съм на нейно място, ще използвам гражданския договор, за да възникнат тези правоотношения между мен и този работодател, а не по Кодекса на труда и законът ми дава пълно право на това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Рафаилов.
Стига да има с кой да сключите договор.
Други желаещи не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Масларова, като обръщам внимание на колегите, че става дума само за чл. 312, ал. 1, т.е. не до "6-годишната", а до "8-годишната" възраст на детето майката да извършва работа. Тя оттегли предложенията си, свързани с работодателите по ал. 2 и 3.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Масларова за чл. 312, ал. 1 - цифрата "6" да се замени с цифрата "8".
Гласували 134 народни представители: за 53, против 80, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Емилия Масларова:
В заглавието на чл. 316 след думата "предприятия" да се добавят думите "и цехове".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията - създава се § 56б:
"§ 56б. В чл. 316 заглавието се изменя така:
"Специализирани предприятия и цехове за лица с намалена работоспособност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Някой желае ли думата? Не виждам.
Моля, гласувайте § 56б така, както беше предложен от госпожа Дянкова.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Параграф 56б е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Светлана Дянкова:
В чл. 319 думите "с определена група инвалидност" се заменят със "със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията - създава се § 56в:
"§ 56в. В чл. 319 думите "с определена група инвалидност" се заменят със "със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто"."
Това е по отношение на чл. 319.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте § 56в така, както се предлага от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 6.
Параграф 56в е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Светлана Дянкова:
В чл. 320, ал. 2 думите "без определена група инвалидност" се заменят със "загубена работоспособност под 50 на сто".
Комисията е подкрепила предложението.
Предложение на комисията - създава се § 56г:
"§ 56г. В чл. 320, ал. 2 думите "без определена група инвалидност" се заменят с думите "загубена работоспособност под 50 на сто".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте § 56г така, както се предлага от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Параграф 56г е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Стефан Нешев, отнасящо се до чл. 327. В него т. 2 се изменя, както следва:
"2. работодателят забави изплащането на цялото или част от трудовото възнаграждение или обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване."
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желае ли някой да вземе отношение по предложението на народния представител Стефан Нешев? Това е самостоятелно предложение, без параграф.
Има думата народният представител Димитър Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Става дума за предложение на колегата Стефан Нешев по изменението на чл. 327, т. 2. Става дума за прекратяване на трудовия договор писмено, без известие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение.
Ако внимателно погледнем предложението на колегата Нешев, той внася едно съществено изменение. Става дума, че трудовият договор се прекратява, ако работодателят забави изплащането на цялото или част от трудовото възнаграждение или обезщетение.
Всички ние сме свидетели, че е масова практиката на изплащане на част от трудовото възнаграждение и с години бавене на допълнителното изплащане на трудово възнаграждение.
Така че според мен предложението е удачно и то ще ликвидира една порочна практика, която е наложена в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Димитров.
Желае ли някой друг от колегите да вземе отношение по това предложение? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Нешев, свързано с чл. 327, т. 2.
Гласували 106 народни представители: за 34, против 55, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 57, който се отнася до промени в чл. 328.
По него има предложение на народния представител Росица Тоткова:
В чл. 328 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 4 в предложения нов текст навсякъде думите "30 дни" да се заменят с "15 дни".
2. В ал. 1 се създава нова точка 13:
"13. при нарушение на правилника за вътрешния ред в предприятието или на задължение по реда на чл. 126, без да налага дисциплинарно наказание и без да търси отговорност на работника или служителя."
Комисията не подкрепя т. 1 от предложението.
Предложението по т. 2 е оттеглено.
Предложение на народния представител Тодор Великов:
В чл. 328, т. 4 цифрата "30" да се замени с "15 работни".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емилия Масларова:
1.  В ал. 1 на чл. 328, т. 3 "след работа" да се добави "или когато важни икономически причини налагат това".
2. Алинея 1, т. 10 да придобие следната редакция:
"10. при придобиване право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за професори, старши научни сътрудници I степен и доктори на науките - при навършване на 68-годишна възраст, за доценти и старши научни сътрудници II степен - при навършване на 65-годишна възраст, за асистенти и научни сътрудници - при навършване на 63-годишна възраст."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Юлиян Буров:
"В чл. 328 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 т. 10 се изменя така:
"10. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за доценти и старши научни сътрудници II степен - не по-рано от 63-годишна възраст и за професори, старши научни сътрудници I степен и доктори на науките - при навършване на 65-годишна възраст."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Пламен Славов:
В чл. 328, ал. 1, т. 10 се изменя така:
"10. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за професори, старши научни сътрудници I степен и доктори на науките - при навършване на 68-годишна възраст, за доценти и старши научни сътрудници II степен - при навършване на 65-годишна възраст, за асистенти и научни сътрудници - при навършване на 63-годишна възраст."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Драгомир Драганов:
В чл. 328, ал. 1, буква "б" т. 10 да придобие следния вид:
"10. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за доценти и старши научни сътрудници II степен - при навършване на 68-годишна възраст и за професори, научни сътрудници I степен и доктори на науките - при навършване на 70-годишна възраст."
Комисията не подкрепя предложението.
"§ 57а. В чл. 328 се прави следното изменение:
В ал. 1, т. 10 след думите "за изслужено време и старост" запетаята се заменя с точка и запетая, а текстът след нея се заличава."
Комисията не подкрепя текста на § 57а.
Предложението на комисията за § 57 е следното:
"§ 57. В чл. 328 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 4 се изменя така:
"4. при спиране на работа за повече от 15 работни дни;"
б) точка 10 се изменя така:
"10. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за професори, доценти, старши научни сътрудници I и II степен и доктори на науките - при навършване на 65-годишна възраст;"
2. В ал. 2 се създава изречение второ:
"Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от девет месеца."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желае ли някой от колегите да се изкаже по предложенията за § 57?
Има думата господин Пламен Славов. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Само искам да уточня, че е прието едно предложение на народния представител Тодор Великов по чл. 328. Предложението на вносителя също не е прието от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Ще гласуваме текста на комисията като основен.
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! От прочетените текстове от председателя на Комисията по труда и социалната политика, които са приети от комисията във връзка с подготовката на доклада за второ четене, е видно, че в новата редакция на чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда липсва думата "пълна".
Това означава, че при приемане на предложения текст работодателят има право да пенсионира всеки работник или служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо дали тази пенсия е в пълен или в непълен размер. Приемането на предлагания текст на т. 10, на първо място, би бил крайно неблагоприятен за учителската колегия в България, тъй като работодателят ще може да прекратява трудовия договор поради пенсиониране на всеки учител три години по-рано от минималната пенсионна възраст за III категория труд, независимо че в този случай неговата пенсия ще бъде в намален размер за три или повече години след пенсионирането, тоест до навършване на възрастта по чл. 68 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване .
Основанието за този тревожен извод се базира на следното.
Първо, съгласно § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за задължителното обществено осигуряване до 31 декември 2009 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст при учителски трудов стаж 30 г. за мъжете и 25 г. за жените и три години по-рано от възрастта по чл. 68 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
На второ място, съгласно ал. 2 на същия параграф, на лицата по ал. 1 да се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране в размер, определен по реда на чл. 70, намален с 0,5 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му по чл. 68.
Тази разпоредба на Кодекса за задължителното обществено осигуряване, отнесена към т. 10, ал. 1 на чл. 328 от Кодекса на труда, в този вид, в който окончателно се предлага от комисията, означава, че директор на училище през 2001 г. може да пенсионира учителка на 53 г. и с 25 г. учителски трудов стаж, която вместо определената й пенсия, примерно от 70 лв., ще получава през 2001 г. и следващите 3, 4 и 6 години намалена пенсия от 46 лева.
От тази гледна точка приемането на този текст, повтарям, ще бъде крайно неблагоприятно за българското учителство и аз смятам, че ние трябва да се съобразим и с предложението, което е направено от Синдиката на българските учители и което е предоставено на вниманието на всички парламентарни групи.
От тази гледна точка оттеглям предложението си и подкрепям напълно предложението, направено от госпожа Масларова, защото то в най-пълна степен съответства на тези съображения и на тези опасения и страхове, които с пълно основание учителите в България и Синдикатът на българските учители са изложили в специално писмо до Народното събрание.
На следващо място, това, което засяга пенсионната възраст на професори, старши научни сътрудници първа степен и доктори на науките, както и доценти, старши научни сътрудници втора степен и на асистенти. Предполагам ще ви бъде интересно от този национален план за икономическо развитие, който може да бъде намерен в документите на Министерския съвет, направени публично достояние по Интернет, да ви прочета текста, който е свързан с един от проблемите, които сериозно се очертават пред системата на висшето образование в страната. Цитирам документ на Министерския съвет - "Национален план за икономическо развитие до 2005 г.":
"По-интересни са данните за възрастовата структура на преподавателите във висшите училища. Наблюдава се силна тенденция към застаряване на преподавателския състав в системата на висшето образование. Като се има предвид отслабналия интерес на младите хора към академичната кариера по различни причини, в това число ниските академични заплати, които не привличат млад персонал, в скоро време се очаква да се получи хабилитационна криза в цялата система".
Затова аз отново призовавам всички ние, които след малко ще трябва да гласуваме, да се съобразим както с разумните аргументи на Синдиката на българските учители, така и с опасенията от хабилитационна криза, които се споделят в този официален документ на Министерския съвет на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Значи ако правилно съм Ви разбрала, Вие оттегляте Вашето предложение и подкрепяте изцяло предложението на госпожа Масларова в двете части. Благодаря.
Кой друг желае думата.
Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Министърът го няма, защото на него всичко му е ясно.
Аз също подкрепям предложението на госпожа Масларова и искам да спра вашето внимание върху случайно изпуснатата от комисията думичка, а именно думата "пълно". Тази дума, като се изпуска, несъзнателно, за съжаление от управляващото в комисията мнозинство, всъщност означава, че онова право, което има учителската колегия, право, свързано с характера и спецификата на учителския труд, сега става наказателна мярка. Това е ужасно, защото не може в кодекс на труда, който регулира такива сериозни отношения, такъв вид обществени отношения, да има текст за наказателна мярка, и то не срещу кой да е, а срещу учителя. Този учител, за когото в "Програма 2000" се говори, че първата задача ще бъде да се възстанови статутът на българското училище и статутът на българския учител. Не само че като цяло тази "Програма 2000" в частта за образование е мизерна ситуация като краен резултат, но искам да кажа, че тази демагогия тук е ужасна. Защото държава и общество, което не уважава учителя, не може да има просперитет. Общество, и по-точно държава, и управляващо мнозинство, което държи убийците на свобода, а въвежда наказателна мярка за български учител, няма бъдеще. И не е страшно, че такова управляващо мнозинство няма да има бъдеще. Страшното е това, че в крайна сметка учителят не може да даде бъдещето на нашите деца. (Шум и реплики в блока на СДС.) Аз разглеждам учителския труд във взаимовръзка и много моля думата "пълна" да бъде въведена.
Нещо повече, уважаеми дами и господа, когато Синдикатът на българските учители сигнализира за този пропуск, нямаше парламентарна група, която да се противопостави, и най-горещите обещания бяха от управляващото мнозинство. Нека да приемем, че членовете на комисията случайно са го забравили. Нека да приемем, че членовете на управляващото мнозинство в комисията са го пропуснали и не са искали да направят наказателна мярка. Сега имат право да гласуват този текст, да поправят грешката си и да не оставят впечатление в българския учител, че се работи срещу нещо. Това е първото, за което моля да подкрепите този текст на госпожа Масларова.
Вторият момент е свързан с преподавателския труд - професори, доценти и асистенти. Мисля, че в името на възпроизводството на научните кадри, в името на това да се развива и създава качествено висше образование, е необходимо да гласуваме този текст на госпожа Масларова в пълнотата му. Защото мотивът, че не трябва професорът да работи до 68 години, за да могат да се отпушат места за младите хора, е нереалистичен и неверен. Защо? Защото младите хора не идват вече в науката поради крайно ниските, мизерни заплати, поради липсата на научноизследователска атмосфера и най-вече инфраструктура, за да може да се работи.
Не може учителят, в случая професорът, да е пречка за младия изследовател. Така че нека не противопоставяме генерациите. И в този смисъл нека уважаемото доцентско тяло, към което и аз принадлежа, да не обръща нещата така, че кодексът е направен за доцентите срещу професорите. Имам предвид не за колегията извън залата, а за тези доценти, които са вътре в залата.
Затова, уважаеми колеги, много моля, отново подчертавам, думичката "пълна" трябва да влезе в текста, за да не превръщаме, повтарям за не знам кой път, правото на учителя в наказателна мярка. Достатъчно е ниска заплатата, респективно пенсията на учителя, за да правим и това издевателство върху българския учител. И помислете за необходимата взаимовръзка между професора, доцента и асистента и не го разглеждайте като противопоставяне на генерациите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Искам да напомня на колегите, че имат по 5 минути за изказване.
За реплика има думата народният представител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Случайно чух изказването на госпожа Величкова и в мен възникна въпросът: госпожо Величкова, защо има ограничение само за тези научни работници - професори, доценти, старши научни сътрудници? Защо няма например за други хора, които, да кажем, са назначавани - за държавни служители защо няма? Примерно, да кажем, за конституционни съдии. Защо няма, примерно, 68 години за конституционни съдии? Или примерно за членове на НСРТ. Ами, това са хора, които активно работят. Можем повече да кажем...

Господин Куртев, слушам, че нещо подсказвате. За народни представители не искам да кажа, защото хората гледат народния представител на колко години е и си правят сметката дали може да работи или не. Ако ги излъже, че може, да го изберат. Но онези хора някой ги назначава, някакъв държавен орган. И защо научните работници да са някаква особена категория, която някой трябва да я реже отдолу. Хайде, отговорете ми на това, госпожо Величкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Тежък въпрос задавате, господин Димитров.
Заповядайте госпожо Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Господин Димитров! Господин Драгомир Драганов, моля, не му отклонявайте вниманието, аз сега имам да говоря с него!
Господин Димитров, първо, въпросът Ви не трябваше да го задавате на мен, защото не аз съм направила този текст. Но аз също имам мнение по проблема и ще Ви отговоря под формата на реплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Дуплика.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Дуплика, извинявайте. Защото има двоен стандарт - това е трагедията в управлението на държавата - когато имаш двоен стандарт, рано или късно всичко се обръща като бумеранг. Или, извинявайте за нецензурния израз, но той е народна мъдрост: "Волът рие, рие, и накрая стига върху рогата му." Това, което ме безпокои, е, че за чиновника, в случая най-висшият чиновник, какъвто е конституционният съдия, може да има привилегия. Той е вездесъщият, а над него - небе. А за апостолския труд на учителя има наказание, за преподавателя във висшето училище има наказание. И тук стигаме до това, че е грешно така да се постъпва. Затова наказанието го дава народът. И аз чакам да стане това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Величкова.
Думата има народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Госпожо председател, господа народни представители! В обсъжданата разпоредба се съдържат два въпроса, но аз ще засегна само единия от тях, този за пенсионната възраст на преподавателите във висшите учебни заведения.
Мисля, че моята възраст е такава, че няма как позицията ми да бъде тълкувана като лично пристрастна. Чувствам се ангажиран с това да отстоя досегашното решение на въпроса - възможността професорите, респективно старши научните сътрудници първа степен да се пенсионират на 68 години, ако пожелаят това, а доцентите и старши научните сътрудници - на 63 години. Ако искате, тук може да бъде извършено завишаване на 65 години и то би било основателно, като се има предвид повишаването на общата пенсионна възраст, съответно на 63 години за мъжете и на 60 години за жените.
Това би отчело наистина различната научна способност, квалификация, поне така, както тя номинално е отразена, без да твърдя, че може да се извърши пълно приравняване в качествата и професионалните възможности на всяко едно от отделните лица.
Но наистина би било добре ние да стимулираме квалифицирания труд и да го използваме максимално по-дълго. Аз съм забелязал, че обикновено хората, които се занимават с интелектуална дейност, и особено които в по-ранен период са доказали своите качества, те и малко по-дълго от средностатистическите показатели съхраняват този свой потенциал, възможността, ако не да го развиват, поне да го поддържат на достигнатото високо ниво и да го предават на хората, които могат да го ползват за своето собствено развитие.
Затова възможността за 68 години - за най-квалифицираните, за професорите, за 65 години - за доцентите и 63 - за останалите научни работници мисля, че съответства и на досегашните разрешения, а тя е обоснована и с още един аргумент, който беше изтъкнат тук от други мои колеги, които защитиха тези предложения. Има катедри, в които през последните 5, почти 10 години не са постъпвали нови хора, не защото няма способни или дори по-способни от тези, които са техни предшественици, но главно по социални причини, особено в специалности, където хората могат да си осигурят много по-високи доходи, е трудно привличането на тези, които иначе са се стремили към научна работа и научна кариера. В случая е най-точно да говорим за кариера.
И нека поне дотогава, когато в следващите години се постараем да създадем по-добри условия за реализация, включително социална, на едни от най-способните хора, които трябва да развиват науката и преподаването, ние да запазим и този горен слой от хора, които да осъществят така необходимата приемственост.
Не става дума за задържане и аз приемам това, че трябва да бъдат облекчени някои от условията и редът за придобиване на по-високи научни звания, особено. Но мисля, че това е едно сътрудничество между поколенията и не е обосновано едно от предложенията, поддържани от комисията, всички да бъдат изравнени. Защо трябва да бъде възприемано, простете ме за малко грубия израз, като някакъв реванш на подполковниците срещу полковниците, - ако все пак научната кариера може да бъде разграничена горе-долу по степените, които съществуват в други области, които още по-релефно отразяват тази йерархия? Смятам, че тук не трябва да се противопоставят отделни групи от научната общност, а въпросът може да бъде решен общо, пак подчертавам, с предложенията за тези три възрасти: 68, 65 и 63 години.
Призовавам мнозинството, не зная вече към кого да се обърна. Виждам, че от страна на правителството няма интерес. Те няма да станат страна в тази дискусия. Но защо това правителство да поема още една тежест, парламентарното мнозинство да поема още една неблагоприятна социална роля, която, според мен, не е и обоснована, със създаване на впечатление, че тук се преследват някакви политически сили, че се търси освобождаване на хора от по-зрелите генерации? И това не се отнася само за науката, за съжаление.
И аз се обръщам и към Вас, господин Куртев, тъй като Вие имахте една по-голяма чувствителност в гласуването на редица от текстовете на измененията на Кодекса на труда, въпреки че тук въпросът не е толкова социален, колкото въпрос за използване на квалификацията и възможностите на определена група. И затова апелирам към Вас да подкрепите едно такова разрешение, което мисля, че е обосновано и трябва да бъде запазено като съществуващо разрешение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Думата има народният представител проф. Юлиян Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проблемът за прекратяване на трудовите договори за хабилитираните преподаватели от академичната общност е предмет на два закона, които в йерархията на нашето законодателство имат един и същи ранг. Това са Кодексът на труда и Кодексът за задължителното обществено осигуряване.
Съгласно Кодекса за задължителното обществено осигуряване какъв е проблемът тук? Аз ще се възползвам да цитирам дословно думите на министър Нейков кога при пенсиониране могат да бъдат прекратени трудовите договори на тази категория хора, за които ние току-що говорихме. Вижте какво казва той: "Човек поради пенсиониране може да бъде освободен и на 100 години, не само като навърши пенсионна възраст, а и много по-късно, стига работодателят да реши, че може да го остави." Всичките тези приказки за това, че някой създава ограничения за някаква горна граница, за определена категория служители изобщо не е вярно. Проблемът, в действителност, идва от другаде, след малко, надявам се, да успея да го разясня.
Проблемът идва от това, че Кодексът на труда създава една защитна долна граница за един цял състав, за твърде много хора и резултатът, в крайна сметка, е следният. При Кодекса за задължителното обществено осигуряване, при който нямаме никаква граница, се използва само един критерий - критерият за качеството. Стига да си добър, няма проблем работодателят, както разбрахме, да те остави да работиш и до 100 години.
Когато обаче ние въведем долна защитна граница, както например вие предложихте 68 г., 65 г., 63 г., както е в досегашния Кодекс на труда, изведнъж просто няма реален финансов ресурс във висшите учебни заведения. Това е истината. Отделно е, че се нарушава основният принцип, принципът на качеството. Тоест, използваме един съвършено друг принцип, който е несъвместим с принципа на качеството - принципа на общата уравниловка. Вие много добре знаете, че човешките кодове за развитието и стареенето са съвършено различни. Всякакви примери могат да бъдат давани и за професори, които са с ума си на 90 г., и други, които не са толкова добри на 50 г. (Шум и реплики от ДЛ.) Но защо именно с тази защитна мрежа ние лишаваме на практика висшите учебни заведения да избират и да оставят на работа най-добрите? Не само професорите, а да оставят и доцентите тогава, когато виждат, че те са просто полезни.
Ще ви дам конкретен пример с предложението на Министерския съвет, когато уравняваме професори и доценти. Какво става с максимума на възрастовото разпределение за този конкретен състав, за който говорим? Броят на професорите в момента е 1400. Министерството предлага да бъде намалена с три години тази защитна мрежа, за която говорим. За доцентите е обратното. Техният брой е 6700 - с три години да се повиши. Броят на човекогодините, с които се намалява за професорите, е 4200 човекогодини, а за доцентите - общо 13 400 човекогодини. Оказва се, че отношението при това предложение, свързано директно със застаряването, увеличението към намалението е три пъти по-голямо. Следователно виждате ефекта. Има ли днес някой, който да се опитва да предлага закони или законодателство, което цели не качеството, а застаряването? Според мен едва ли в тази зала някой би подкрепил подобно нещо. Затова ви моля да помислите добре именно върху този аспект, още повече, че всичко това е директно свързано и с финансовите възможности на университетите.
Що се отнася, тъй като очевидно разбирате, че говоря и за възможностите за подмладяване, цялата стратегия на Министерството на образованието и на комисията е свързана с това да се намаляват бюрократичните спънки, за да могат хората да се хабилитират колкото се може от по-ниски години, тоест своите качества като доценти и професори да реализират от по-ранна възраст.
Затова ви моля да подкрепите предложението за 65  г.професори, старши научни сътрудници I степен и доктори, и за 63 г. за доценти и старши научни сътрудници II степен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Буров. Това е така, както сте го формулирал като предложение.
За реплика има думата госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Професор Буров, в моята реплика има два момента. Първо, бихте ли взели отношение по проблема за изпуснатата дума "пълна" във връзка с учителската ситуация и това, за което ние говорихме?
Второ, не Ви ли е ясно и бихте ли отрекли, че не е пряка връзката между застаряващия професорски състав във висшите училища с това, че на конкурси за асистенти вече почти никой не се явява? И че причината не е липсата на място, защото конкурси се обявяват. Причините са главно икономически.
И трето, не Ви ли е ясно, че дори за докторанти вече нямаме достатъчно кандидати, защото с поправката в Закона за висшето образование вие направихте едно поредно безумие - въведохте такса за докторантурата в първи курс като образователна научна степен?
Бихте ли коментирали тези три момента, които Ви задавам като въпрос, но честно и коректно, не от позицията, че сте народен представител, а че рано или късно, когато не сте народен представител, ще трябва да гледате в очите Вашите колеги?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Госпожо председател, уважаеми господин министър! Колега Буров, аз няма да възразя на Вашата логика, но във Вашата логика искам обяснение на един друг въпрос. Затова се обръщам към Вас и към Вас, господин министър.
Ние в закона приехме, че започва една стъпаловидност и когато един мъж е на 60 г., приемаме, че всяка година възрастта му се увеличава с шест месеца.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Това е по другия закон.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Моля Ви се, за българите говоря и за българското законодателство.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Става дума за другия кодекс, не за този.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Тогава искам да видим логиката: от една страна, увеличаваме възрастта за пенсиониране в обществото, а от друга страна намаляваме годините за пенсиониране на интелектуалния ни свят. Как да си го обясня? Ако вие ми кажете, че те застават на база 60 и стъпаловидно нарастват по половин година, а при професорите и старши научните сътрудници I степен започват от 65 и нарастват с шест месеца, като крайната граница ще бъде 68, аз мисля, че има логика във Вашата защита.
Затова искам да отправя този въпрос към Вас, господин министър. Не чувствате ли, че по този начин може би и без да искате Вие правите едно противопоставяне на хората едва ли не на политическа обстановка? Така че Ваше право е да мислите и да имате обяснение на 65. Моето право е да Ви помоля да кажете защо не въвеждате всички хора в този смисъл на еднакъв принцип? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на проф. Стоянов.
За трета реплика - господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! Господин Буров, най-напред искам да заявя, че Вашата логика е твърде интересна. Аз бих я нарекъл в определени моменти реакционна логика, защото, ако Вие следва хода на Вашите мисли, би трябвало да дадете логичен отговор и на това, на което се спрях преди малко. Как ще противопоставите Вашата логика на логиката на Министерския съвет на Република България начело с министър-председателя Иван Костов - Министерски съвет, излъчен от управляващото мнозинство, изразена в националния план за икономическо развитие, където се заявява тревога и реална опасност от хабилитационна криза в цялата система, имайки предвид отслабналия интерес на младите хора към академична кариера най-вече по социални причини, така както и господин Стоилов преди малко заяви от тази трибуна?
Ще си позволя да дам няколко цифри, които отново са част от това, което цитирам, изложено в правителствен документ. "В момента 40 на сто от професорите в България са на възраст 60-65 години, 29 - на възраст 65-69 години и само 9 на сто са на възраст до 54 години." Това означава, че влизането в сила на този текст на практика ще доведе до опасност да се пенсионират близо 70 на сто от професорите в България. Това няма да бъде хабилитационна криза, това ще бъде хабилитационна катастрофа за висшите училища.
И не забравяйте, господин Буров, думата "пълна" по какъв начин влияе върху статута на пенсиониране на българските учители. Не пропускайте и този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За дуплика има думата господин Юлиян Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаема доц. Величкова, уважаеми проф. Стоянов, уважаеми д-р Славов! Обръщам се общо към вас, тъй като във въпросите ви имаше много елементи, които се препокриваха. И аз ще се опитам в моя отговор да подредя нещата така, че да отговоря и на тримата.
Бих искал обаче да започна с думата "пълна". С няколко мои колеги се консултирах, и разбрах, че в комисията подробно е дискутиран този въпрос и се е разбрало от изложението на министъра, че не е имало смисъл от "пълна". То просто се разбира, така както е написано, че се касае за пълна пенсия. Не може да има друга пенсия, освен пълна пенсия. Това, разбира се, ме успокои, и аз поради това не говорих от трибуната за пълна пенсия. Господин министърът най-вероятно ще каже.
По останалите неща, за които аз говорих. Вие очевидно недостатъчно добре разбрахте това, което казах. Законът за пенсиите дава възможност на човек да работи и до 100 години, стига да е добър. Следователно за какво пледирате? Пледирате за онези, които не са добри, някой да ги защити по определен начин. От кого трябва да бъдат защитавани недобрите? Може ли да кажете? Аз лично не смятам, че професорското съсловие трябва да бъде защитавано по този колективен начин. Не намирам също, че доцентското съсловие трябва да бъде защитавано по този колективен начин. Спокойно онзи, който има качествата, може да работи до 100-те години.
Аз ви развих тази теза. Разбира се, приемам, че в този преходен период може да има някаква защитна мрежа, може да се приеме. И аз ви казах каква е тя - тази, която поддържам аз. Но не мога да разбера как може и вие изобщо да предлагате критерии, които нямат нищо общо с качеството - точно за онези хора, за които твърдим, че са най-качествените. Защо тях ще ги защитаваме, когато те се защитават със своята работа сами?
Госпожа Величкова говори за младите асистенти. Проблемът на младите асистенти в действителност не се намира тук в тази зала, а най-вероятно проблемът е в професорите и доцентите, които сега обсъждаме, които не могат да говорят пред младите хора за красотата на науката, за смисъла на работата, която е свързана с творчески импулси и т.н., и т.н. Невинаги парите са стимулът в този живот и вие знаете това много добре. (Оживление в опозицията.)
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): На конкурс защо не се явяват?
ЮЛИЯН БУРОВ: Не, не, аз ви казвам, аз го намирам в професорското съсловие, в доцентското съсловие, че не е на своята висота - младите хора да потърсят, да потърсят такава достатъчна смяна. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Остават само 5 минути.
По-добре да продължим утре сутринта бурната дискусия. Каним също и господин министъра.
Съобщения за утрешния парламентарен контрол:
Министър-председателят на Република България господин Иван Костов ще отговори на 3 актуални въпроса от народните представители Христо Иванов, Веселин Бончев и Стефан Нешев и на питане от народния представител Ангел Найденов.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Красимир Каменов и на 2 питания от народните представители Лъчезар Тошев и Стефан Мазнев и Ваньо Цонов.
Министърът на правосъдието Теодосий Симеонов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стоян Райчевски и на питане от народните представители Велислав Величков, Йордан Бакалов, Младен Влашки, Тома Деспотов, Мария Вълчева и Юлий Славов.
Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Руси Статков и на питане от народния представител Михаил Миков.
Министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински ще отговори на 3 актуални въпроса от народните представители Иван Борисов, Веселин Бончев и Стоян Райчевски.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на 4 актуални въпроса от народните представители Дора Янкова, Руси Статков, Валентин Христов и Димо Петров.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на 4 актуални въпроса от народните представители Юрий Юнишев, Велко Вълканов и Кънчо Марангозов и на Анелия Тошкова - на 2 въпроса и на 2 питания от народните представители Кънчо Марангозов и Дора Янкова.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на 5 актуални въпроса от народните представители Меглена Плугчиева, Веселин Бончев, Иван Бойков - на 2 въпроса, на Петър Башикаров и Меглена Плугчиева и на питане от народния представител Ангел Малинов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще отговори на 4 актуални въпроса от народните представители Бойко Великов, Панайот Ляков, Стоян Райчевски и Николай Згурев и на 6 питания от народните представители Свилен Димитров, Лъчезар Тошев, Руси Статков, Анелия Тошкова, Ангел Малинов, Юрий Юнишев.
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на 3 актуални въпроса от народните представители Калчо Чукаров, Иван Сунгарски и Стоян Райчевски и на питане от народния представител Донка Дончева.
Министърът на отбраната Бойко Ноев ще отговори на 5 актуални въпроса от народните представители Валентин Симов, Ангел Найденов, Жорж Ганчев, Свилен Димитров и Георги Дилков-Лорда и на питане от народния представител Жорж Ганчев.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев - на актуален въпрос от народния представител Меглена Плугчиева и на 2 питания от народните представители Иван Борисов и Румен Овчаров;
- министърът на правосъдието Теодосий Симеонов - на актуален въпрос от народния представител Христо Петров;
- министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Меглена Плугчиева, на питане от народните представители Кръстьо Трендафилов, Янаки Стоилов, Георги Михайлов и Георги Пирински, и на 6 актуални въпроса с писмен отговор от народния представител Иво Атанасов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на външните работи Надежда Михайлова.
И още едно съобщение:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе извънредно заседание днес, четвъртък, 8 февруари, от 15,00 ч. в зала 238 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1 с дневен ред: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, за второ четене.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре, 9 февруари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)


Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
   Иван Куртев


  Петя Шопова


Секретари:
       Анелия Тошкова

     Камен Костадинов