Председателствували: председателят Йордан Соколов
Секретари: Виктория Василева и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (Звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения:
Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители: Екатерина Михайлова и група народни представители от Съюза на демократичните сили.
Проект за решение за избиране на Временна комисия по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители: Екатерина Михайлова и група народни представители от Съюза на демократичните сили.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху печалбата. Вносители: Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход. Вносители: Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов.
Законопроект за насърчаване стабилизацията и развитието на промишлеността. Вносител: Стефан Нешев.
Законопроект за защита на конкуренцията. Вносител: Стефан Нешев.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Вносител: Стефан Нешев.
Ще ви прочета и графика за дежурствата на парламентарните секретари:
8 май, четвъртък - Виктория Василева и Атанас Мерджанов;
9 май, петък - Илия Петров и Иван Димитров;
14 май, сряда - Васил Клявков и Иван Бойков.
Предложение за програма за работата на Народното събрание за 8 и 9 май 1997 г.
Програма за 8 май 1997 г., четвъртък:
1. Проект за решение за избиране на Временна комисия по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Вносители: Екатерина Михайлова и група народни представители.
2. Проект за Декларация на националното съгласие.
Вносители: Иван Костов, Йордан Соколов и Екатерина Михайлова.
Програма за 9 май 1997 г., петък:
1. Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Вносители: Екатерина Михайлова и група народни представители.
2. Съставяне на постоянни комисии на Народното събрание.
Други предложения за дневен ред няма направени.
По така предложените точки има ли желание някой да се изкаже?
Пристъпваме към гласуване. Моля да гласувате за предложения ви дневен ред.
От общо гласували 205 народни представители, за - 205.
Дневният ред е приет, както и програмата за днес и за утре.

Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ПО ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Проектът е раздаден. От името на вносителите има думата госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера ние решихме, че трябва да има една временна комисия, която да изработи Правилник за организацията и дейността на това Народно събрание, който е един вид основният закон, по който ще работи Народното събрание оттук нататък.
За целта ние предлагаме да се създаде една временна комисия, която да работи не повече от 20 дни. И за да бъдем много рационални, веднага бих искала да ви предложа хората, които ние от Обединените демократични сили предлагаме да влязат в състава на тази комисия, като искам да кажа, че предлагаме съставът да бъде от 14 народни представители. От тях 7 да бъдат от Съюза на демократичните сили и Народен съюз, 1 от Евролевицата, 1 от Български бизнесблок, 1 от Обединението за национално спасение и 3 от Демократичната левица.
За председател на комисията предлагаме Теодоси Стефанов Симеонов и членове: Светослав Денчев Лучников, Иван Милков Куртев, Валентин Илиев Василев, Иван Иванов Димов, Петър Стоянов Рафаилов и от групата на Народен съюз по наше споразумение - Александър Джеров.
Това е нашето предложение.
Предлагаме да се направят предложенията и от другите парламентарни групи, за да може много бързо да се състави тази комисия.
Ако има някакви възражения, бихме могли да обосновем защо точно тези наши колеги предлагаме да влязат в състава на комисията, която ще изработи правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Еюп.

КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение предлагаме господин Ремзи Дурмуш Осман за член на Комисията по правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Еюп.
Има думата господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Приемайки квотите и принципно необходимостта от тази комисия, от името на Парламентарната група на Демократичната левица предлагам за нейния състав народните представители: Гиньо Гочев Ганев, Янаки Боянов Стоилов и Татяна Дончева Тотева.
Наред с това, господин председателю и уважаеми колеги, сега ще правим доста комисии и за да избегнем това идване до трибуната от всяка група заради един човек или едно име, може би един човек, нека това да бъде госпожа Дянкова от името на мнозинството, да координира работата, да събира и да се чете цялата комисия и ако няма противоречия, би могло да се изчита цялата. Така по-лесно може да се спечели време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (БББ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Българския бизнесблок искам да изразя нашата позиция. Ние ще подкрепим състава, квотата, по която ще бъде формирана тази комисия, и от името на нашата парламентарна група предлагаме за неин член да бъде вписан господин Георги Димитров Дилков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Минков.
Има думата доктор Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, от името на Народния съюз предлагаме господин Стефан Савов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (Евролевица): Господин председател, уважаеми дами и господа! От името на Парламентарната група на Евролевицата предлагаме госпожа Петя Борисова Шопова като член на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Понеже нямаше възражения срещу броя на членовете, определени в състава, предлагам наведнъж да гласуваме проекта за решение:
"1. Избира временна комисия по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в състав от 14 народни представители, както следва: 7 от Парламентарната група на СДС, 3 от Парламентарната група на Демократичната левица и по 1 от парламентарните групи на Обединението за национално спасение, Евролевицата, Народен съюз и Българския бизнесблок.
2. Комисията се избира за срок от 20 дни.
3. Избира: (състава, който беше уточнен)"
Има думата господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Трябва да призная, че не съм съвсем наясно по въпроса, но трябва да помислим дали може действащият заместник-председател, госпожа Шопова в случая, да бъде член на комисията.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма ограничение.
СТЕФАН САВОВ: В правилника никъде няма, но никога действуващите председател, заместник-председатели досега не са били. Позволете ми все пак да имам практика в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: След като в правилника няма забрана...
Заповядайте, госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Член 19, ал. 2, който не е изрично индикиран да се отнася само за постоянни комисии, е изричен: "Председателят и заместник-председателите на Народното събрание не могат да бъдат избирани в комисии", ерго и във временни. При това положение може би се налага да се сменят две от предложенията.
Така е записано в текста. Член 19 не се отнася само за постоянни комисии. В ал. 1 и в ал. 3, които уреждат дали народни представители могат да участвуват в две комисии, изрично е написано "в постоянни комисии". Ал. 2 не е. Там точно е "в комисии", следователно и във временни. Затова мисля, че има пречка в ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тук навлязохме в юридически спор. Аз смятам, че няма пречка. Член 19 очевидно третира участието на председател и заместник-председатели в постоянните комисии. Там е оправдано те да не могат да бъдат членове на такива постоянни комисии, защото това очевидно ще пречи да изпълняват другите си функции. Когато става дума обаче за временна комисия и то с един такъв наистина кратък срок, аз смятам, че правилникът не е пречка.
Без да издавам някакви намерения, с оглед на това положение, което ние вчера приехме - за ротация на заместник-председатели - ще има промяна и в правилника, че по времето, когато представителите на четирите по-малки парламентарни групи в председателството, тоест техните заместник-председатели не изпълняват тази длъжност ефективно, няма пречка те за останалото време да бъдат членове и на постоянни комисии.
Така както прочетох проекта за решение, моля да гласуваме.
Господин Савов иска повторно думата.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не смятайте, че това е просто желание тук да кажа някакви думи. Председателството винаги би трябвало да остане като арбитър на всичко. Най-малкото може би по мое време на председателството аз съм изпълнявал тази, бих казал, служба по този начин, но това бяха все пак времена на големи промени и, бих казал, опити на една нежна революция. Но да не се връщаме към миналото.
На мен ми се струва, че няма никаква пречка и господин Соколов, и господин Куртев, и госпожа Шопова да участвуват, да дават своето компетентно мнение в тази комисия. Обаче нека да не започваме с нарушаване на парламентаризма, на някакви правила на парламентаризма.
Така са, госпожа Михайлова, точно така са нещата! Просто би трябвало да сменим хората. Тези, които са действащи в момента и които могат да оказват по някакъв начин влияние, не би трябвало. Аз смятам, че така е много по-правилно и да не започваме с тези неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Савов.
Преминаваме към гласуване. Моля, гласувайте за проекта за решение така, както беше прочетен! Гласуваме проекта за решение в неговите три точки.
От общо гласували 214 народни представители, за - 184, против - 3, въздържали се - 27.
Решението е прието. Да пожелаем успех на избраната временна комисия.


Преминаваме към втора точка от днешния дневния ред -
ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛНОТО СЪГЛАСИЕ.
Това е една наистина важна точка, която се надявам да даде едно добро начало за този нов дух и нова атмосфера, която всички парламентарни групи желаем да има в Тридесет и осмото Народно събрание. Това е проект за Декларация за националното съгласие.
От името на вносителите - господин Иван Костов. Заповядайте!
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
Ние, от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, след внимателен анализ на политическите платформи и програми, с които всички политически сили се явиха на изборите, дойдохме до извода, че са налице редица моменти, върху които може да се търси широко национално съгласие по приоритетите на политиката, включително и по дейността на Народното събрание.
След внимателния прочит, ние предложихме пет приоритета на политиката на Народното събрание, които да бъдат подкрепени от всички парламентарни групи.
Започнаха консултации, които бяха на два кръга и по време на тези консултации самата формулировка на приоритетите се подобри значително, те бяха обогатени с две нови предложения, които дойдоха от различни страни. По този начин се оформи Декларацията за националното съгласие, която вие имате пред себе си.
Ще ми разрешите да я представя с няколко думи.
В нейния преамбюл е декларирана нашата воля за това да преодолеем икономическата, политическата и моралната криза и непрекъснато да търсим конкретно съгласие помежду си по всички национални проблеми.
И тук отварям една скоба. Аз предлагам наистина да се съгласим да не членуваме думите "националното съгласие", а да бъде "Декларация за национално съгласие" в смисъл, че и в бъдеще ще се постигат подобни документи за национално съгласие. Това е предложението, което прави господин Георги Първанов.
По-нататък в преамбюла се преповтарят всички постигнати досега принципи на национално съгласие и по този начин Тридесет и осмото Народно събрание утвърждава всички постигнати дотук принципни моменти. Това дава възможност в частност да се инкорпорират текстовете от декларацията на политическите сили от 11 февруари за принципите за излизане от кризата, за която се настояваше по време на консултациите, да се препотвърди мандатът, който беше даден на служебното правителство да води преговори и сключва договори за заеми и подпомагане на платежния баланс на страната, което всъщност то и направи. Това е преповтаряне на готовността, която Тридесет и осмото Народно събрание има - да приеме незабавно законите, необходими за реализацията на споразумението с Международния валутен фонд, която е фиксирана в декларацията на политическите сили от 18 март тази година. По този начин, приемайки тази декларация, ние практически ще приемем програмата за дейността на Народното събрание в следващите дни, вероятно до края на месец юни. Това ще бъде един изключително полезен акт на Народното събрание.
По-нататък текстовете, които съдържат в себе си приоритетите, не са формирани на базата на политическата платформа на Съюза на демократичните сили. Тук, влизайки в диалог с казаното от господин Венцеслав Димитров вчера, аз искам веднага да заявя, че Съюзът на демократичните сили не се е отказал нито на йота от заявеното в неговата предизборна платформа намерение да търси отговорност от виновниците за националната катастрофа. Но ние знаем, че по този повод едва ли е възможно да се постигне съгласие, а не желаем Народното събрание да започва с актове на конфронтация и заради това, предлагайки текстовете на приоритетите, ние търсихме тези пресечни точки, върху които ще има максимално съгласие в Тридесет и осмото Народно събрание. Това беше подходът.
Позволете ми да се съглася и с едно друго предложение, което е - просто пак ще отворя една скоба, тъй като, представяйки документа, няма да имам възможност да се изкажа след това - ние сме съгласни в преамбюла да бъдат включени и думите "като споделяме убеждението, че обща основа за изход от кризата е спазването на Конституцията на страната и зачитането правата на всички граждани". Но тук предлагаме да се спре и да не се търсят политически ефекти, които очевидно се имат предвид от цялото предложение, тъй като то е разказвателно и съдържа много излишни думи. Разбира се, че щом ще зачитаме правата на всички граждани, това става независимо от политическите им убеждения и т.н. Но щом Демократичната левица иска да има гаранции, че това излизане от катастрофалното положение, в което ние се намираме, ще става на основата на Конституцията и при зачитането правата на гражданите - това са демократични принципи, които ние не можем да откажем.
Сега, преминавайки на текстовете, ние очакваме вследствие на консултациите да се получи много широка подкрепа на първия приоритет - да подкрепим по принцип споразуменията на България с международните финансови институции, включително и въвеждането на валутен съвет като необходими за осигуряване на външната подкрепа за излизане от икономическата катастрофа. Много вярна е констатацията - изстрадана и платена скъпо и прескъпо, с мъчителния опит от последните две години, България да се опитва да направи промяната, разчитайки на собствени сили, загърбвайки подкрепата на международните финансови институции, опитвайки се да плаща изцяло задълженията, които има по външния дълг на страната. В този смисъл, изхождайки от тази констатация, непосредствено следва, че основният приоритет е да има доверие на международните финансови институции в България. Когато казваме: "подкрепя по принцип", ние нямаме предвид да бъдат подкрепени всички конкретни актове и конкретни записи в тези споразумения. Ние имаме предвид именно подкрепа по принцип на принципа, че е необходимо доверието на международните финансови институции, за да има тяхната подкрепа, защото без това е невъзможно да се обслужва външният дълг, защото вследствие това, ако не го направим, ние ще стоварим огромни, непосилни тежести отново върху българския гражданин.
Веднага искам да кажа, че ние се надяваме да реализираме, пак отивайки срещу направени предложения по време на консултациите, да реализираме широката дискусия в Бюджетната и Икономическата комисии в понеделник с участието на министър-председателя, на министъра по икономическата политика и заместник-министър председателя по икономика, министъра на промишлеността, които да ни въведат в тези споразумения, в техните клаузи, за да потърсим - не за да задоволим любопитството си, защото аз мисля, че любопитството е задоволено, тъй като споразумението с Международния валутен фонд е на разположение на всички лидери на политически сили, представени в парламента - а за да потърсим още веднъж пресечни точки на позициите на българския парламент в предстоящото окончателно приемане на законите, свързани с реализиране на споразумението с Международния валутен фонд. Това ще направи позицията на България много силна на предстоящите преговори и ще даде яснота на служебното правителство да внесе такива закони, които ще отговарят максимално на най-широката воля на Народното събрание. Това е целта на тази дискусия в понеделник. Аз се надявам, че тя ще даде благоприятни резултати и по този начин ние ще потърсим нови съгласия по първия приоритет.
Текстът на т. 2 - Справедливо разпределение на социалните тежести на реформата е включен по настояване на Евролевицата. Трябва да се каже, защото все пак това са инициативи.
Тук имаше редица спорове. Има и предложения за разширяване на текста. Но ние смятаме, че многото думи, които могат да бъдат казани в тази сфера само ще размият смисъла на ангажимента, който Народното събрание поема.
Аз зная, че една част от българските парламентаристи обичат многото думи, многото обстоятелствени пояснения и т.н. Но смисълът на това, с което ние се ангажираме, е социалната тежест да бъде действително разпределена справедливо.
Например аз си го представям така. През месец март средната работна заплата в бюджетната сфера беше 43 000 лв., а в сферата на предприятията, въобще на предприятията в материалното производство беше 110 000 лв. Е, това не е справедливо разпределение на социалните тежести на реформата.
Значи ние трябва да направим усилия буквално в съвършено практичен план, а не да си пишем тук разни неща, с които утре да се улови мнозинството в неизпълнение и т.н. Става въпрос за нещо просто, става въпрос за действително разпределение на тежестите. Ето една въпиюща несправедливост. Тя може да бъде отстранена, разбира се, че може и трябва да бъде отстранена.
Аз, разбира се, пак ще отворя една скоба във връзка с предложението на господин Георги Първанов. Той предлага да се замени терминът "икономическа катастрофа" с термина "тежка икономическа криза", в първия приоритет. Но какво ако не икономическа катастрофа е състоянието, в което се намираше страната и в което за съжаление още се намира, това, което ние всички сме видели.
ГЛАС ОТЛЯВО: Може и по-тежко да стане.
ИВАН КОСТОВ: Не може да бъде по-тежко от това, което ние преживяхме...
ГЛАС ОТЛЯВО: Може, може.
ИВАН КОСТОВ: ... и от което бързо се опитваме да се отстраним.
Аз разбирам, че в термина "икономическа катастрофа" някои виждат упрек към себе си. Но това беше реалността. Така ние смятаме, че беше реалността тогава, когато се разви и политическата криза в страната.
Нека да не забравяме, че ако има известни елементи на икономическо възстановяване, те са съвършено крехки. И че ако ние не виждаме истината за погрома, който има в нашата страна и не го отчитаме в цялата му дълбочина и сериозност, ние никога няма да се справим с него.
Реалното възстановяване собствеността на земеделските земи и създаване на условия за ефективното използуване е един безспорно приеман от абсолютно всички страни в парламента принцип. Дали ще напишем "ускорено", дали ще напишем "пълно", дали ще прикачваме прилагателни към възстановяването на собствеността, тук се имат предвид съвършено ясни и прости неща - да се възстанови земята с документ за собственост, т.е., реално да се възстанови собствеността върху земята. За да може да има пазар на земята, за да може да има земеделие, основано върху използуването на основния ресурс, с който земеделците в целия свят правят своето производство.
Разбира се, борбата с организираната престъпност и корупцията трябва да се води независимо от политическия цвят във всички нива и власти в държавата. По този начин, с такава формулировка ние всички признаваме, че държавата е дълбоко поразена от организирана престъпност и корупция.
И ние изразяваме една изключителна воля на Народното събрание да се справи с този огромен проблем.
Ако ние приемем този документ, той ще има огромно въздействие върху цялото общество, защото ще означава, че тук Народното събрание единодушно е посочило един от основните врагове на държавата. Това гарантира, че ние винаги ще можем да се опираме на този принцип в бъдеще.
Аз не искам да отивам далече по този въпрос. Но очевидно средствата, с които в момента се води борбата, не са адекватни към проблема, с който ние се опитваме да се справяме.
Ние предлагаме да започне една широка обществена дискусия от месец май нататък, която да тече и през юни, върху законодателството, което трябва да бъде прието в последния месец на настоящата сесия. Законодателството, с което ние си представяме, че Тридесет и осмото Народно събрание може да подкрепи борбата с организираната престъпност и корупцията. Според нашите виждания това трябва да бъде тема на юлската ни работа.
Ако ние проведем една дълбока дискусия в обществото през май и юни, обществото по-добре ще разбере какво е разрешено и какво не е разрешено в България, кое е законно и кое не е законно. Ние не искаме да предопределяме мнението на когото и да било от парламентарните групи. Нека всеки ясно изрази своята позиция. Но ние смятаме, че една такава дискусия ще изиграе роля да информира обществото ни, в което, за съжаление, границата между позволеното и непозволеното е размита в последните години.
Ние искаме обществото добре да знае какво засилване на законодателството или какво ново законодателство в сферата на борбата с организираната престъпност се приема. За да няма след това непрозрачни действия, някой, който не разбира смисъла на законодателството за борбата с организираната престъпност и корупцията... Да няма неразбиращи какво е това корупция и какво не е.
Пета точка - Отварянето на досиетата на политиците, висшите магистрати и администратори, за да неутрализираме тяхната зависимост от бившите служби за сигурност.
Ние смятаме, че без такава яснота, без такова откъсване на политическия слой в обществото, на висшата магистратура и на висшата администрация от възможността върху тези слоеве да се въздействува с досиета, с компромати от страна на бивши служители в службите, ние няма да имаме на какво да се опрем в държавата.
Ние искаме да отворим досиетата не за да нахокаме някого, да го опозорим и да го унижим в обществото, а да е ясно, че той е вече извън влиянието, извън възможността да бъде манипулиран. Действията му да се определят не от него самия, не от лоялността му към политическата сила, а да е всъщност кукла на конци, конци, дърпани от определени места.
Ние не искаме и знаем, че ако позволим политическата класа да бъде кукла на конци, в нашата държава никога няма да има успех в борбата с престъпността, никога няма да има демокрация.
Ние вярваме, че предложението, което прави господин Георги Първанов, което за нас е абсолютна изненада, тъй като ние имахме усещането, че точно Българската социалистическа партия ще подкрепи този принцип N 5, той го заяви и пред нас, сега може да е променил позицията си, но заменянето на този принцип с нищо не означаващото укрепване на органите, прощавайте, господин Първанов, но за мен нищо не означава "укрепване на орган на местната власт и развитие на местното самоуправление", разбира се, че ще ги укрепваме и ще ги развиваме.
ГЛАС ОТЛЯВО: Това е нова точка.
ИВАН КОСТОВ: Това е точно на мястото на т. 5. Вие ще обясните, разбира се, аз може и нещо да не съм разбрал. Но така е записано, т. 5, с ново съдържание.
Ние настояваме за тази точка да има действително много широко съгласие в Народното събрание. Защото целта е благородна, целта не е разправа с определени лица.
Аз с голяма радост искам да кажа, че принцип N 6 се подкрепя от абсолютно всички и това ще бъде една много добра изява на волята на Тридесет и осмото Народно събрание. Впрочем ние ще препотвърдим вече постигано съгласие в подкрепа на пълноправното членство на България в Европейския съюз и всички конкретни усилия, откъдето и да идват те в тази посока.
И накрая спорният принцип - членството на България в Организацията на Северноатлантическия договор.
На два пъти тази тема беше предмет на политически дебат, веднъж по време на предизборната кампания за президент на страната и втори път, по време на кампанията за сегашните избори за Народно събрание. И двата пъти ние от Съюза на демократичните сили и по-общо от Обединените демократични сили много ясно изразихме своята воля и подчертавахме навсякъде, че нашата политическа платформа включва членство на България в Организацията на Северноатлантическия договор.
Ние считаме, че тези две гласувания, които се проведоха, на практика са един референдум. Хората са се произнесли. Така считаме ние. Ще чуем как считате вие. Но ние считаме, че вече два пъти референдум се състоя. Ако хората желаеха с референдум да се определя волята на България за членството в Организацията на Северноатлантическия договор, те щяха да гласуват за друга програма, а не за политическата платформа на Съюза на демократичните сили. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Сега преди да преминем към дебатите, искам да дам някои разяснения по процедурата.
На председателския съвет се уточни всяка парламентарна група да разполага с 30 минути за дебати. Съобразно правилникът това време може да бъде удължено при поискване най-много с една трета, тоест с 10 минути.
Искам да кажа и това, което да се има предвид от колеги, които за пръв път са народни представители, че в това време се смята времето, през което са говорили ораторите на съответната парламентарна група, през което са говорили председателите на съответните парламентарни групи и времето, за което народните представители от съответните парламентарни групи са правили реплики или са вземали думата по процедурни въпроси. В това време не влиза само дупликата.
Моля отделните парламентарни групи да дадат списък на техните участници в дискусията. Досега съм получил от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и на Демократичната левица. Думата ще се дава поредно на представител от всяка парламентарна група до изчерпване на всички желаещи.
Господин Савов иска думата.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател! Ние сега ще Ви донесем списъка. Аз, разбира се, влизам в този списък, в смисъл, че времето ми ще се зачете.
Искам да кажа няколко думи по т. 5 - нещо, което сме говорили на нашите консултации със СДС.
Точка 5 казва: "Отварянето на досиетата на политиците, висшите магистрати и администратори".
Тук има няколко народни представители, които са били във Великото Народно събрание и знаят, че една от точките, по които най-много се говореше, беше именно отварянето на досиетата. Председателите на парламентарни групи, между които бях и аз, имаха възможност да се запознаят с досиетата, които искаха. Защото се оказа след това, че малко от председателите отидоха в Министерството на вътрешните работи, за да се запознаят с досиетата, а това е интересно.
Междувременно в тези 6 - 7 години, в няколко страни, особено в бившата Германска демократична република, знаете, че се създаде една комисия на пастора Гаук, която работи много, бих казал, точно, и събра много данни и много методология по този въпрос. Същото е положението и в Чехия, в Полша и така нататък.
Така или иначе това, за което искам да говоря и за което имаме решение в Народния съюз, е следното. Трябва добре и ясно да се разбере, че не може само жертвите да бъдат морално, бих казал, изложени на укор. А тези, които са ги вербували - палачите? Всеки, който е погледнал едно досие, знае много добре, че там пише "ОР" - оперативния работник, кой е той, дори пише с много подробности за него какво е направил, какво е говорил и така нататък. А какво ще кажат партийните секретари, които екс официо по служба бяха най-големите доносници. Ами че те бяха задължени да дават сведения и то именно от този характер сведения за своите подчинени, да го кажем, или колеги, и така нататък.
Така че бих искал да обърна внимание, когато стигнем до този въпрос да не почнем да се мотаем, извинявайте за този израз, както във Великото Народно събрание. Разбира се, че по тази т. 5 ще трябва да гласуваме закон, защото иначе няма как да стане всичко това. Но в този закон Народният съюз държи да бъдат морално, бих казал, порицани и всичките тези, които са вербували
Във Великото Народно събрание имаше един такъв невероятен случай. Предполагам, че тези, които са били, си спомнят. Един земеделец - депутат, господин Далгърски беше пребиван от бой и приел да бъде доносник. На седмия ден от вербуването му събира сили и отказва. Този човек е бил пребит, превърнат на кайма. Който е бил в милицията по това време знае тези работи как ставаха. Е, добре, значи господин Далгърски и другите като него ще ги порицаем морално, а няма да порицаем морално тези, които са извършили това насилие над него. А това насилие над него да речем в първите 25 години на съществуване на социализма бяха горе-долу по този начин - бой, бой и бой. А следващите 25 години бяха - твоето дете ще отива войник, или твоята дъщеря иска да следва и така нататък, и така нататък, и по този начин се влияеше на хората.
Аз смятам, че всеки разбира много добре това, което искаме да кажем. И за да не губя време ще предложа от наше име, когато обсъждаме този закон, да има поне някакво равноправие между жертвите и палачите. Палачите не могат да останат непорицани морално.
Аз съм сигурен, че както по време на Великото Народно събрание много от палачите бяха между нас, че и сега има някои палачи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Думата ще давам така, както получих списъците, по големината на парламентарните групи.
Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, дами и господа!
Днес ние сме изправени пред една изключително важна декларация, която може коренно да промени начина на работа не само в това Народно събрание, а начинът на работа на политическите сили в България като цяло.
Аз ще говоря за първата точка от тази изключително важна според мен декларация. Това е именно съгласие, подкрепа на споразумението с международните финансови институции и въвеждането на валутен борд в България.

Уважаеми колеги, аз бих си задал следния въпрос: възможно ли е днес България сама, със своите сили, да излезе от тази икономическа катастрофа, в която се намира? Можем да спорим дали това е катастрофа или много, много сериозна икономическа криза. Аз мога да ви доказвам, че това не е криза, а е катастрофа, вие - обратното. Но не това е важното. Важното е можем ли ние сами да се справим с проблемите на днешния ден. Днес, когато два огромни воденични камъка притискат България - вътрешният държавен дълг и външният държавен дълг, в тази ситуация, уважаеми колеги, когато две трети от целия държавен бюджет на България отиват само за обслужване на лихвите по този държавен дълг, когато всички други държавни функции се финансират с останалата една трета от държавния бюджет, ви питам аз можем ли ние самите в тези условия да стъпим на здрава почва? Аз съм убеден, че не можем. Може би бихме могли да го направим, сигурно бихме могли да го направим, ако имахме онзи национален гръбнак, онази икономика, която да създаде необходимия ресурс на България да поеме тези тежести и постепенно да ги остави зад гърба си. Какво обаче е състоянието на този национален гръбнак на нашата икономика днес? Тя е парализирана. Тя е в колапс. Тя не създава ресурс. Забележете, немалко части от този гръбнак дори потребяват ресурс, потребяват ресурс от онази една трета, която трябва да стигне за всички държавни функции. Е, не можем да се справим сами. Едва ли някой в тази зала, а и извън нея, сериозно би могъл да опонира на тази жестока констатация, че днес България сама не може да се справи с трудностите, които стоят пред нас. Ясно е, че ни трябва външна подкрепа. Ясно е, че ни трябва външна помощ.
Каква е цената на тази външна помощ? Ами тя се състои от две думички, две прости думички - валутен борд, ако щете, съвет. Но това е цената.
Какво ни дава валутният съвет, какво ни дава валутният борд? Ами преди всичко доверие. Аз бих казал едно външно доверие, много голямо, много необходимо точно за днешния ден външно доверие. Едно споразумение с Международния валутен фонд отваря широка врата за редица други споразумения - със Световната банка, с Европейския съюз, с международните финансови институции, които искат да инвестират, инвестиционните банки, чуждестранните инвеститори. Нещо, изключително важно за нас. Дава ни доверие вътре в страната, доверие към лева, доверие към нашата финансова система, доверие, разберете, доверие, защото лихвеният процент вече е много нисък, защото инфлацията намалява. Какво прави това? Тези показатели дават възможност на онзи гръбнак на ресурса, който ни е необходим на икономиката, да стъпи на крака, да изправи гърба си и да създаде необходимия ресурс. И то, забележете как. Изправяйки гръбнака си, икономиката се отърсва от всички паразитни структури, които днес са се вплели в нея. Това е валутният борд. Това ни дава той.
Какво ни отнема, някой ще запита и вероятно ще добави: отнема ни суверенитета. Аз бих казал, че ни отнема свободията да печатаме пари тогава, когато ни е необходимо това. Отнема ни възможността да харчим повече пари, отколкото сме създали. Това ни отнема.
Можем ли да се провалим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля колегите от Демократичната левица да слушат внимателно.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз бих казал, че можем да се провалим. Можем да се провалим много лесно, уважаеми колеги, дами и господа! Можем да се провалим кога? Като не си съберем данъците, разбира се. Ако ние не си събираме приходите, естествено е, че ще се провалим. Ако ние оставим тази огромна сенчеста икономика да изсмуква ресурса на България и да не плаща данъци, разбира се, че ще се провалим. Ако ние оставим тази организирана икономическа престъпност да вилнее в България, пак ще се провалим. Естествено е да се провалим. Ако ние оставим тази огромна, тежка бюджетна шапка да тежи на икономиката на България, една шапка, скроена за социалистическата система на управление на тази държава, пак ще се провалим. Ако ние не преструктурираме икономиката, ако ние не приватизираме промишлеността, пак ще се провалим. Ако ние не успеем да стабилизираме финансовия сектор в страната, естествено е да се провалим. Какво значи това? Ако ние не успеем да направим истинска пазарна реформа, провалът ни е сигурен. Това е просто и ясно като бял ден. И това са обективните фактори, които бих казал, че могат да провалят това споразумение с международните финансови институции.
Аз смятам, че има още един, бих го нарекъл субективен, фактор, който може да провали това споразумение. Този субективен фактор се казва нежелание към реформи. Бих казал, по-лошо. Ако някой от нас иска да попречи на реформите, ако някой от нас иска да се провалят реформите, тогава наистина това е факторът, който може да ни докара до провал. И целта на тази декларация е насочена именно срещу този фактор - субективния, човешкия фактор, факторът на несъгласието, факторът на преченето, факторът на противопоставянето, ако искате, по този въпрос, конкретно.
Уважаеми колеги, аз смятам, че няма човек в тази зала, който да не разбира сериозността на този въпрос, неговото национално значение. Аз съм убеден, вярвам в отговорността, която всеки един от нас изпитва точно в този момент към България. Аз съм убеден, искам да вярвам, че всички ние, уважаеми колеги, ще подкрепим тази първа точка от Декларацията за националното съгласие и то ще го направим в името на България, за спасението на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Радев.
Има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дебатът по темата за националното съгласие би могъл да бъде един добър старт в същинската работа на Тридесет и осмото Народно събрание. Но може да има и обратния ефект.
Днес в раздадения ни текст се предлага да потвърдим отново декларацията от 11 февруари. За нас това означава преди всичко морално и политическо задължение да направим равносметка за изпълнението на съвместно поетите тогава ангажименти. Тогава ние със съжаление констатирахме факта на последователното незачитане на принципите на политическото споразумение от този период както от някои от подписалите го партии, така и от служебното правителство. Равносметката от изпълнението на февруарските договорености между политическите сили не е оптимистична. Бих казал, че тя дори е тревожна. Съюзът на демократичните сили изневери и на приетите тогава основни принципи за излизане от кризата. Трябва да признаем, че служебното правителство и дори президентът ги пренебрегнаха в своята дейност.
Принципите от декларацията, декларацията от 11 февруари, не се превърнаха в реална политика. Идеите от 4-11 февруари бяха загърбени и беше продължена, макар и с други средства, линията от 10 януари. Затова тогава, когато ние потвърждаваме приемствеността на днешните си търсения с договореностите от началото на февруари, следва преди всичко високо да потвърдим и конституционния принцип за парламентарния характер на управлението на Република България.
От специално потвърждение се нуждае онзи ясен и политически действен текст от същата дата за необходимостта политическите сили солидарно да съдействат за стабилизиране и утвърждаване на органите за местното самоуправление, против опитите и стремежите те да бъдат дестабилизирани. Това е впрочем смисълът на новото предложение, което правим ние.
Съгласно споразумението от 4 февруари 1997 г. и декларацията по принципите за изхода от кризата, преговорите на служебното правителство и подписването на определените договорености надхвърлят конституционните му правомощия и са възможни само при пълната подкрепа на всички политически сили, подписали споразумението.
Да, ние добре съзнаваме необходимостта от външна помощ, но тя не може да бъде при всякакви условия. И това би трябвало добре да помни бъдещият финансов министър на България.
Принципната подкрепа на Демократичната левица за усилията на правителството беше категорично обвързана с условието за пълна прозрачност на тези действия.
Меморандумът по икономическата политика обаче беше скрит под рафта, образно казано, и трябваше да тропнем по масата, за да могат да го получат някои политически сили. Президентът обеща той и служебното правителство да кажат цялата, включително и горчивата истина. Някой обаче да е видял разяснение или тълкувание на условията на споразумението с Международния валутен фонд от представител на тези институции?
От самото начало, уважаеми дами и господа, ние обявихме и обосновахме в печата свой проектотекст, който не беше оспорен. В духа на конструктивната ни политика днес ние не внасяме алтернативен текст, а се опитваме да обогатим политически, съдържателно, да предложим по-прецизна редакция на проекта на мнозинството.
В този проект има предложения, които ние ще подкрепим, изяснявайки нашето разбиране за същността им и условията, при които ще реализираме нашата подкрепа. Принципната ни подкрепа на преговорите и споразумението с международните финансови институции е свързана с необходимостта от ясни ангажименти на управляващото мнозинство за продължаване и ускоряване на националната реформа, с подготовката и реализацията на антикризисната програма, която да позволи съхраняването и модернизирането на националното производство, стабилизирането на платежния баланс и на финансовата система. Ние поддържаме искането си за парламентарен контрол на тези договорености.
Бих искал да изразя нашето задоволство от това, че мнозинството прие нашата идея за дебат, но смятам, че не е достатъчно той да бъде проведен в относително тесния кръг на двете водещи комисии, а да бъде проведен в пленарна зала.
Въпреки че в хода на консултациите бяха обявени по-обстойни, по-обхватни и по-прецизни текстове, инициаторите и вносителите днес ни представят, според нас, един непълен, фрагментарен проектодокумент, който сякаш потвърждава впечатлението за имитационност.
В документа неуместно се използва понятието "катастрофа", което е отглас на една позатихнала идеологическа дискусия още от 1990 г. В историческата памет и литература понятието "катастрофа" се свързва с резултатите от участието на България във войните на ХХ век, със загубата на огромни територии и население.
Ние сме готови да водим и по-задълбочен спор по понятийния апарат, включително и по този въпрос, но засега с оглед на целите на настоящия дебат, с оглед необходимостта да се постигне съгласие при неговото одобряване и гласуване, ние предлагаме заместващ текст. А що се отнася до казаното от господин Костов, ще кажа и аз, че никога не е толкова зле, че да не стане по-зле.
Дни наред от дясно се обосновава тезата за новото реформаторско мнозинство. Но, уважаеми дами и господа, тук, в този проектодокумент, който вие ни предлагате, реформата я няма, като изключим, разбира се, идеята за справедливото разпределение на социалните тежести - идея, към която ние сме съпричастни и я допълваме с едно разумно и приемливо предложение.
Какво е нашето виждане за изхода от кризата и в крайна сметка големият въпрос е: това ли е дневният ред на България, който изисква категорично съгласие между парламентарните сили?
Да припомня отново, че действията на служебното правителство бяха и са в пълно противоречие с договореностите от Декларацията на политическите сили от 11 февруари да не се допуска нарушаване правата и свободите на гражданите, включително и заради идейните им убеждения, да не се допускат политически репресии, които биха разрушили съгласието за необходимите реформи. Това последното е цитат от предишния документ.
Макар и със закъснение президентът призна наличието на несправедливи уволнения, господин Иван Костов с половин уста се разграничи от масовата чистка. Днес обаче този проблем отсъства от проектотекста. Не е ли време, уважаеми дами и господа, да осъзнаем, че успехът на реформата е невъзможен без използването на целия национален кадрови професионален капитал и в условията на откровено реприсивни действия с политически, идеологически и други мотиви при подбора на управленски кадри? Когато става дума за борбата с престъпността и корупцията не може и не бива да има различия между политическите сили. Ние категорично ще подкрепим всички усилия и в законодателен план, и на изпълнителната власт, стига да не става дума за имитация, а за една реална борба, за една истинска война с престъпния свят. И това се отнася не само за организираната престъпност, подчертавам това, защото тя е само върхът на айсберга.
Ние подкрепяме категорично пълноправното членство на България в Европейския съюз. Необходими са единни национални усилия в стремежа да се адаптираме към техните изисквания. Но ние трябва да изразим своята надежда, че ще получим съдействие и подкрепа в тези усилия като необходимо условие в процеса на сближение.
Въпросът за досиетата. Уважаеми дами и господа, това е проблем от друг характер, от друг порядък, различен от другите въпроси в декларацията. Той може да се дебатира и да се реши, включително и с участието на Народното събрание, но в друго заседание, може би, при това с ангажираността и на други компетентни институции. Ние ще трябва да разполагаме с официалните становища на министъра на вътрешните работи, на Националната разузнавателна служба и други някои, които, вие знаете по-добре от мен, вече публично изразиха своите резерви.
Остават обаче неизяснени много въпроси - кой и как определя кръга, върху който се разпростира това решение? Имало ли е доносници и лица, които са сътрудничили без да са официално регистрирани? Няма ли в съответните органи да се подходи избирателно, а ако щете и манипулативно при отварянето на досиетата? По какви критерии, а и кой определя подходите и механизмите? Справедливо ли е в крайна сметка да се обявят пред обществото и да се дискредитират онези, които са рискували живота си в изпълнение на задачи с оглед на националната сигурност, на научно-техническото развитие, на борбата с тероризма?
Остават съмненията, че новото поставяне на този въпрос обслужва тясно групови интереси като опит за натиск върху определени политически сили и дейци. Не върху БСП, защото знае се добре, нашата група не е заплашена. Но не е ли това един опит да се отклони общественото внимание от доста тежките социални проблеми, от някои вече доста спорни действия на управляващите?
Има още много въпроси, които дават основание да се отклони, да се отложи, да се търси по-зряло, по-отговорно решение на този въпрос в недалечното бъдеще, може би.
Както е впрочем и с един друг въпрос. Както вече заявихме и в хода на консултациите, нашето становище по въпроса за НАТО остава в духа на ангажиментите, които сме поели към своите избиратели.

Този, както и други основни въпроси, свързани с националната сигурност, трябва да бъдат предмет на широк и задълбочен политически и обществен дебат и решението да бъде прието с общонародно допитване, но след като се изяснят обстойно всички аспекти на сигурността - политически, икономически и социални. И понеже тук спорът се води и с исторически аргументи, с резултатите от други избори, първо, съм длъжен да припомня, че в предизборната платформа на Съюза на демократичните сили от 1990 г. беше записан текст, който изискваше едновременно разпускане на Варшавския договор и НАТО. Какво стана с позицията на СДС за това време?
Второ, ако ще приемаме като референдум резултатите от едни или други избори, защо не вземем като база резултатите от изборите през есента 1994 г.? (Оживление в залата) Могат, разбира се, да се зададат и други подобни въпроси, но го правя само, за да покажа, че подобна база просто не е работеща, уважаеми колеги.
Уважаеми дами и господа, всяка програма за излизане от кризата и за необходимите икономически реформи не би била изпълнима в условията на остра политическа конфронтация и афиширания, или прикрит стремеж за политически диктат, за отстраняване на опонента от равноправно участие в търсенето на решение. Демократичната левица извървя своята половина от трудния път към националното съгласие. Надявам се това да сторят и другите парламентарни групи, особено от мнозинството. Трябва да призная, че ние, участниците в консултациите от времето на изборите насам с изненада открихме, че проектът, който обсъждахме, тук, в пленарната зала, се появи със заглавието "Декларация за националното спасение". Както сте видели, ние реагирахме със своето предложение, защото така членувано "националното" това вече издава една претенция ние да решим и да изчерпим с този документ темата за съгласието. Опасявам се обаче, че с една недобре свършена работа по-скоро можем да изхабим тази тема още в началото на работата на парламента.
Вероятно бъдещите историци ще пишат дисертация на тема "Декларацията - начин на употреба". Един проект от текст ни изправи на ръба на гражданския конфликт. Друга декларация ни изведе от политическата криза. Какво ще ни даде днешният проектодокумент? Какъв е смисълът на днешната дискусия?
Да, ние вероятно ще приемем един пределно общ текст, който би могъл да бъде един необходим знак за добрия тон, израз на общия стремеж да се търси съгласието по някои от важните въпроси на обществото. Ние ще подкрепим част от предложенията, ще търсим една по-силна, по-работеща редакция на другите. Правим го с ясното съзнание, че този текст ще трябва да обхване част от значимите проблеми на България, ще трябва да предложи за в бъдеще и средства за тяхното решаване. В този смисъл днес ние само загатваме, уважаеми дами и господа, за консенсусните си намерения. Съгласието трябва да бъде процес на непрекъснато сближаване и търсене на общи решения по всички най-важни въпроси за изхода от кризата и за реформата в България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
Има думата господин Александър Томов от Парламентарната група на Евролевицата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днешната декларация е форма на решение, която от една гледна точка може да се стори позната, от друга и в контекста на конкретната ситуация, в която се намира България в момента, тя е необичайна. Тя е необичайно необходим документ затова, защото ние започваме дейността на Тридесет и осмото обикновено Народно събрание със значим опит за национално съгласие. Да, националното съгласие е процес. Но това национално съгласие е крещящо необходимо в този момент, когато страната е в изключително тежка, драматична криза, когато страната наистина има нужда от някакви обединителни нишки, за да могат и навън, а и вътре населението да ни повярва, за да можем да издигнем авторитета на политическите институции и преди всичко на българския парламент. Да, ние в Евролевицата също имаме много бележки по текста и много допълнения по текста, но аз се питам това ли е най-важното в момента, или по-важното е да се намери изразът на съгласие, който трябва да намерим по основни въпроси на развитието на страната. На мен ми се струва, че второто е по-значимо. Демонстрацията на воля, демонстрацията на политическа воля за това, че в тази страна нещо ще се промени, че от последно място по доходи в Европа, ние ще мръднем някъде по-напред, че икономиката няма да бъде наполовина разрушена, че ще можем да гарантираме инвестиции, без които няма пазари. Защото наистина това, което се случи в България с разбиването на финансовата система вече говори, че няма повече накъде. Оттук нататък или ще се оправим, или трябва да минаваме на някакви нови военни режими. Трети път няма!
Ето защо аз намирам тази декларация като добър старт, старт на работа на новото Народно събрание. И това е изключително важно. Не е важна запетайката, думите, прецизността на текста. Даже когато ние предложихме по редица текстове по-големи съдържателни разработки, виждаме, че има реална опасност да се хванем за дребното и да не видим голямото, да изпуснем голямото заради една или друга формулировка, която ни се вижда по-добра. Не това е най-важното в момента. В момента парламентът, страната, България имат нужда от общ обединяващ документ. И този документ не създава нови структури на парламента, а демонстрира волята, или не демонстрира волята за това да се извърши някакъв преход към нещо по-добро.
На мен ми се струва, че първият текст е и болезнен, но и необходим. И този първи текст символизира израза на дълбоки структурни реформи. Валутен борд, или по-точно валутен съвет. Но аз задавам въпроса как се стигна дотук и защо се стигна до това да отстъпваме сега част от националния си суверенитет и да се ангажираме като парламент с изключително болезнени реформи. Защото, дами и господа, никога досега в България нямаше теоретично и практически прилагана шокова терапия. Имаше разговори, имаше журналистически думи. Ето това е шоковата терапия. Валутният борд е най-крайната болезнена мярка, която може да се измисли в този свят. И ние днес трябва да се ангажираме с нея. Но аз питам, нямаше ли илюзии през последните две или три години за някакви други системи, за някакъв друг подход към банковата система, към ценови контроли, към липса на елементарен усет за икономическо равновесие? Въпроси, които бяха подценявани и от отделни партии, и от коалиции, и от парламента. И в крайна сметка днес ние залагаме валутен борд.
Евролевицата смята, да, за съжаление, валутният борд няма в момента разумна алтернатива. Другото е провал и обявяване на държавата в неплатежоспособност. Но ако ние казваме "валутен съвет", това означава серия от други реформи, които трябва да извършим - реформи в банковата система, реформи в индустрията, реформи по отношение на социалната сфера, реформи по отношение на всичко. Това е реформата. И това е съгласието за реформите - болезнени, но неизбежни.
Ние предложихме текста за социално справедливо разпределение на тежестите на този преход и сме благодарни, че той е включен днес в текста на декларацията. Но аз веднага искам да кажа, че ако е възможно, този текст трябва да се разшири, защото тук има една уловка, която, ако не я направим, ние отново ще се върнем назад. Валутният борд означа задължителният тезис за реформа на социалната държава. Ако ние оставим по същия начин финансирането на пенсиите, ако ние оставим финансирането на здравеопазването по досегашния начин, ако ние не намерим други подходи за социално осигуряване на хората, ще се получи най-голямата социална диференциация, която можем да очакваме, ще се получи социално несправедливо разпределение на тежестите. И тази точка има реформаторски смисъл, а не, както някои се опитват да я представят - осигурителен смисъл.

Това е принципно нов подход към разбирането за социалното в живота. Ако щете и за модерното европейско ляво в живота. Това е друга трактовка на въпроса затова как хората да бъдат гарантирани. И това не е само у нас. Това се прави и от правителството на Романо Проди в Италия, и от новата концепция на Блеър за социалните въпроси, и от цялата еволюция на Социалистическия интернационал. Това е принципно нова трактовка за разбирането как при пазарно общество социалните функции могат да минат от държавата към гражданското общество. И ние, в Евролевицата, държим точно на този подход.
Ще кажа няколко думи по много щекотливия въпрос за досиетата. Ако този въпрос се използва за политиканство, ако този въпрос, както и в предизборния период някои използваха за дребни игрички, няма смисъл от това - ние се връщаме на 1990  г. и ще повторим цикъла.
Аз обаче се радвам на това, което днеска каза господин Костов: че това не е въпрос да удряме или да не удряме някого, а да отделим политическата система от спекулацията, която се извършва с тези документи. Абсолютно прав е господин Първанов, когато казва, че голяма част от тези документи са унищожени, други са специално изваждани или прибавяни, трети - просто могат да подведат общественото мнение и самия парламент, защото през тези години това са били спящи архиви.
Въпросът е, че тук ще се наложи да приемем закон. Да, такъв закон трябва да има. Ако ние не приемем нещо подобно, мога да ви кажа, че това което се случи преди изборите, ще се повтаря многократно още десетки години напред. И отделни лица или групи от лица ще спекулират с политическата класа на България. Това е опасното. Както е опасно и другото: да тръгнем урбулешката и да разрушим държавната сигурност.
Ние, въпреки че знаем, че няма да се приеме, ще внесем допълнение към този текст, предложено от генерал Людмил Маринчевски, защото този текст може да изиграе много позитивна роля. Но ако не сме прецизни, може да изиграе отрицателна роля. И аз ще го представя сега на председателя на парламента.
Бих искал да кажа и още нещо, свързано с текстовете по точки 6 и 7.
Дами и господа, ако нещо в България има добро и хубаво, това е, че всички в тази страна - от най-крайно ляво до най-крайно дясно - казват: ние сме за Европа. Но аз питам: може ли в Европа да се влезе само с едната ръка или само с единия крак?
Има нови реалности в света. Нови реалности и тези нови реалности различават проблема за Европа и НАТО и от 1990, и от 1992, и от 1993 г., та даже от 1994 г. Така ще се стигне и до положение, при което всички ще сключат споразумение за някакъв нов тип система за световна сигурност, ще се стигне до споразумение НАТО - Русия, а ние ще продължаваме да разсъждаваме къде сме и как сме.
И ще се окажем с клаузи, абсолютно назадничави по отношение на всичко, което е станало в света около нас. Нима не виждаме, че в света се ражда нова система за сигурност? - Противоречиво, бавно, с пазарлъци и това е нормално. А ние продължаваме да стоим в 1985 г.! И според мене тук отново е важна демонстрацията на воля че вървим напред и че усещаме какво става около нас, че нашата държава не изостава.
Не може в Европа да се влезе само икономически. Никой не го иска. Имахме определени разбирания за Западноевропейския съюз. Днеска виждаме, че нещата се изменят като акценти. И тук въпросът е за това страната ни да бъде ориентирана по един комплексен начин към това, което всички разбираме, че е необходимо - Европа. С отчет разбира се на нашите традиции, на нашите пазарни претенции, нужди и така нататък. Според мене тука има гъвкави форми за решение, които страната не използва, защото е в плен на конфронтацията и на елементаризма.
Уважаеми дами и господа, бих искал да кажа нещо по подхода на тази декларация. Разбира се, някой може да я превърне в документ, който днеска ще бъде гласуван и изхвърлен. Аз мисля, че това не бива да става. Ако тази декларация днеска бъде гласувана честно и почтено, дори и да има дребни различия по текстовете, това трябва да бъде началото на нов процес към съгласие. И не съгласие в полза на СДС, БСП, Народен съюз или Евролевицата, а съгласие, че има 5-6 проблема, както казах, по които няма да има повече конфронтация, за да има стабилитет, за да няма две външни политики, за да няма два синода, за да ни вярват зад граница, за да бъдем просто солидни хора. Да вярва народът на този парламент и да няма, както председателят вчера каза 5 на сто доверие към него.
Не може да има уважение отвън към нас, ако ние нямаме уважение към себе си и към думите си! (Ръкопляскания от СДС, ОНС, НС, ЕЛ и БББ)
И във връзка с това искам да кажа нещо, на което Евролевицата държи. В момента тази декларация може да бъде използвана и за популистки цели. Ето, аз се извинявам, че тук не е министър-председателят в момента, но ще кажа нещо. Не е нормално според Евролевицата в навечерието, в предизборен период, преди сключване на споразумението за валутен съвет, преди окончателните цифри да бъдат изгладени, когато един служебен кабинет си отива от власт, да се раздават пари в огромни размери, да се печатат пари в огромни размери. Това не е нормално като подход и залага мина за следващото правителство. Така никой не прави в света. Вижте дали някое правителство преди да си е тръгнало от власт, последните дни прави такива действия. И аз го заявявам официално - и като мнение на политическия съвет на Евролевицата.
Искам да кажа, че ако тази декларация бъде използвана за популизъм и ако някой иска да играе върху гърба на другия, България отново ще се срути. Не може да има успех при валутен борд, ако няма съгласие между най-широко възможен кръг от политически сили.
Може да не участват всички във властта - пак ще има опозиция и управляващи. Но дори и опозиция и управляващи трябва да намерят сили да си подадат ръка, за да има някакъв напредък на България. Ето защо аз мисля, че тази декларация е шансът и ходът, волята, за да се върви напред. А ще има достатъчно време, за да се разделяме. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Думата има господин Петко Илиев за реплика.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Томов, внимателно слушах Вашето изказване. Съгласен съм с голяма част от него. Но имам реплика към Вас относно това, което казахте за досиетата и съгласието Ви с господин Първанов.
Лично мене никой не може да ме убеди, че досиетата са подправени. Това, което ще се поднесе на хората, които ще се занимават, може да са такива досиета. Но аз съм сигурен, че досиетата в цялостен вид, в дискети, даже може би има изнесени дискети и от България ... (Оживление)
Тук целта на парламента е и ние трябва да намерим общи усилия да се доберем наистина до цялостните досиета на всички политици, а не да се оправдаваме, че това било подправено, тука извадено, там било прибавено...
И един друг аспект. Не искам да бъда защитник на служебното правителство, но Вие казахте, че служебното правителство раздавало пари така. Тук не ставаше въпрос за раздаване на пари. Тук ставаше въпрос за физическото оцеляване на хората. И ако служебното правителство прави нещо в тая насока, това е именно увеличение на пенсии, увеличение на бюджетни заплати. Това не е раздаване на пари. Това е увеличаване за сносни заплати, сносни пенсии, та хората да могат да оцелеят до оня момент, в който наистина ще се заработи и хората ще могат да получават сносни пенсии за преживяване и заплати. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Илиев.
За дуплика има думата господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Благодаря на господин Илиев за репликата. По този въпрос бих искал да кажа две неща.
Първо, аз мисля, че когато обсъждаме закона по тази т. 5, ние ще влезем в дискусия и едва ли сега се налага да навлизаме в детайли. Мисля, че в Европа има практика, която решава цивилизовано този въпрос. Страхът ми е от опита, който имахме през тези седем години - да не се използва всичко това за дребни политически цели.


И още нещо - трябва да гарантираме нещата по такъв начин, че да не засегнем само политиците, магистратите - и това беше наше предложение, ако си спомня госпожа Михайлова, - и висшите администратори, т.е. всички тези, които взимат решения по големи въпроси на държавата, които взимат решения за раздаване на привилегии, решават приватизационни въпроси и всичко останало. Истината е, че политическата класа, политическият елит трябва да бъде отделен от възможности за такъв тип влияние от миналото.
Що се отнася до това дали ние ще можем да намерим такова справедливо решение, мене ми се струва, че ще можем да намерим такова справедливо решение, стига да подходим достатъчно внимателно към този въпрос. Текстът, който ние предлагаме тук, е приемането на точно специален механизъм - аз не искам да зачитам нещата, защото такова влизане в конкретика сега не е нужно, нормативно установен механизъм за отваряне на досиетата на политиците, висшите магистрати и т.н. в съответствие с точно определени критерии на националната сигурност. Дълбоко съм убеден, че от министъра на вътрешните работи до всеки служител на Министерството на вътрешните работи ще подкрепят подобен текст. Няма противоречия между нещата. А що се отнася до съдържанието на тези т.нар. досиета, на мен ми се струва, че по време на дебата ще можем да се убедим достатъчно много, когато дойде до този закон, какви са точно проблемите в тази насока.
Що се отнася до втория въпрос - за служебния кабинет, за мен той е по-значим. Може би в близки дни ще излезем с цифри, все още проучваме някои неща. Но отново искам да ви кажа - въпросът е и морален, и политически. Предстои ви вие да управлявате, не предстои ние да управляваме, аз да управлявам. Ясно е, че ще има правителство на Обединените демократични сили. Те са победители, тяхна е отговорността. Когато един кабинет си отива, обикновено той - искам много точно да мотивирам думите си - оставя подобни социални действия на кабинета, който идва. Това е световна практика. Никога, когато един кабинет си отива, не прави тези необходими в някаква степен действия, но само в някаква степен по този начин.
Вторият момент, който е по-значим. Аз твърдя като икономист, че това трябваше да се направи в рамките на разчета след сключване на споразумението за борда. Съгласен съм, огромни са социалните проблеми пред хората. На такова ниско равнище на доходи - аз го твърдях по време на цялата кампания - не може да се сключи социално поносимо споразумение. Но в момента ви твърдя, предварително го казвам, че ако комисията на фонда не мръдне малко нагоре в прага на доходите, ще се получи инфлационен ефект още през м. юни. И тогава това ще бъде лъжа. Не може да няма разчет и при липса на разчет предварително да се правят такива действия. Смятам, че това беше погрешно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, господа народни представители! Парламентарната група на Обединението за национално спасение намира за необходимо да бъде приета и подкрепена тази принципна Декларация за национално съгласие, съдържаща минимума национални приоритети, които трябва да съберат усилията и подкрепата на парламента.
Ние разбираме много добре, че това е един знак, голям знак от страна на България, на българската политическа класа както по отношение на българския народ, така и по отношение на външните институции - че сме готови да работим заедно за решаването на най-важните проблеми на страната. Господин Първанов постави въпроса за дневния ред на България, дали това било дневният ред на България. В тази декларация се съдържат основните елементи, които са дневният ред на България, и те са взаимно свързани в своето практическо изпълнение. Не може да има интеграция в Европейския съюз и в НАТО, ако не бъдат изпълнени серия икономически условия, ако не бъде установен съответният правов ред, законност и сигурност в българската държава. И обратното, самият процес на интеграция ни задължава да направим съответните стъпки по отношение на финансовата стабилизация, икономическия растеж, модернизацията и стабилността на държавата.
В този смисъл ние разбираме, че в декларацията е търсено съгласие. Разбираме, че са избегнати много въпроси, по които има противоречия. По време на срещите с ръководството на Съюза на демократичните сили ние изразихме нашите виждания по почти всички въпроси и основни различия проличаха. Но бихме искали тези различия - и се съгласихме в хода на разговорите - да бъдат уточнявани в процеса на конкретизация на тези принципни въпроси, които сега разглеждаме в декларацията.
Ние и вчера подчертахме в нашата декларация, че бихме искали, да, категорично сме за споразумение с международните институции. Много добре знаем, че без подкрепата на международните институции, без червения сигнал или по-точно без зеления сигнал на международните институции не бихме могли да предприемем нещо по-сериозно при днешната ситуация. Ние поставяме обаче под въпрос в кои граници и в какви форми трябва да се извърши и трябва да бъде осъществено това сътрудничество с международните институции.
Ние разбираме подозрението на международните институции към нашата политическа класа, към възможностите на нашите управляващи. Но идеята за валутен съвет и паричен съвет възникна по време на управлението на бившето правителство, което явно не се радваше на добро отношение и на доверие от страна на международните институции. Пита се обаче - днес, когато в българския парламент има силно демократично, наречено реформаторско мнозинство, което декларира своята привързаност към либералните принципи и либералните реформи, а не към някакъв измислен социално ориентиран преход, дали тази крайна мярка, каквато е паричният съвет, е достойна и подходяща за България, дали не можем да решим тези въпроси по начина, по който ги стартирахме през 1991 г. с традиционните инструменти на стенд-бай споразумението с Международния валутен фонд, на споразумението с Международната банка и т.н., абсолютно същите категорични условия, които са залегнали примерно в меморандума. Пита се дали би трябвало да приемем същите ценови, данъчни и пр. условия, които се диктуваха примерно през миналата година в една ситуация, когато в България реалната икономика е в далеч по-различно положение, основният доход на населението - заплати, пенсии и пр., е далеч под нивото на 1993 и 1994 г.
По тези въпроси ние смятаме да дискутираме, смятаме да изложим нашата философия. Тя е доста по-различна, тя е насочена към освобождаване на пазарните сили в България с помощта на международните институции и генериране на доход в България във възможно най-кратък срок,насърчаване на България като малка експортно отворена икономика.
Разбира се, тук има и някои други моменти, които биха могли да бъдат споменати. А в една наша декларация и в разговорите ние споменахме, че може би съществените моменти, по които трябваше да търсим съгласие, са три. Подчертахме три момента: първо, възстановяване на селското стопанство в най-бързи темпове и решаването на продоволствения въпрос на страната; второ, решаване на въпроса за едно модерно териториално-устройствено деление и един модерен статут на местни органи на властта. И на трето място, когато говорим за справедливо разпределение на тезисите на реформата, нека да кажем и нещо категорично по въпроса за защита на гражданите в условията на предстоящите тежки реформени процеси. Нещо категорично.

Извинете, но аз не приемам тези постановки за справедливо, честно и т. н., и т. н.
По отношение на останалите точки бих могъл да кажа само някои допълнения.
Първо. Ние сме съгласни по въпроса за престъпността. Мисля, че това е един въпрос, който твърде много се търкаля в парламентарните зали. Мислим, че този въпрос може да се реши преди всичко тук с актове, с предложения, със законодателните инициативи, които ги има поне от 1992 г. насам от различни инстанции.
Но ако под борба срещу престъпността разбираме не само законодателните действия, но и действията на изпълнителната власт, нека те да бъдат границата на законността и на законите, на действащите закони. Иначе има много голяма опасност да преминем онази граница на човешките права, която отделя цивилизованите от нецивилизованите държави.
По въпроса за досиетата. Господа народни представители, този въпрос трябваше да бъде решен отдавна. Онзи жалък опит, инсценировка, която беше направена през 1991 г., не правеше чест на българския парламент. И той трябва да се реши, защото беше решен в другите източноевропейски държави. А там беше решен, защото нещо много важно стои в това решение.
В края на краищата българската политическа класа трябва да стане свободна. Просто трябва да стане свободна. Тя трябва да има право да взима самостоятелни и свободни решения.
Аз съм човек, който е добре осведомен, и зная колко трудно, колко тежко и какви манипулации бяха извършени през тези години. И това е един от основните елементи, по които се отличават държавите, скъсали с комунистическото си минало, и държавите, които все още влачат това минало след себе си, като нашата.
А за механизма, може да гледаме Полша, може да гледаме Чехия, може да гледаме на други места, механизъм има.
Аз също съм съгласен, че трябва да се правят диференциации, да се сложи ударението на тези сътрудници, свързани с политическите органи, органите за преследване по политически причини. Но това са вече други въпроси, които ще се решават в хода на дискусията.
Ние сме категорично и за пълноправно членство в Европейския съюз и за членство в Северноатлантическия пакт.
Това, което бихме препоръчали, е по-скоро новото правителство да предостави пакет от практически мерки да се придвижим в тази посока, тъй като ние прекалено много говорим по този въпрос и прекалено малко вършим. И в момента ние изтървахме една изгодна ситуация, от която се възползват наши съседи. И отново сме на опашката. Защото само с декларация това не става. Това е проблем на серия практически мерки в съответните области.
В заключение. Подкрепяйки тази декларация, ние заявихме пред нашите колеги от СДС нашата ясна позиция, че в края на декларацията в известен смисъл е записано условно, т. е. ние сме за това да поемем отговорности и ангажименти, но и да имаме съответни права да контролираме изпълнението на тези документи, законодателни и други актове на изпълнителната власт, които ще реализират съответните пунктове от тази декларация, ще реализират съответните закони и т. н.
Много моля да се преосмисли позицията, която беше демонстрирана от страна на мнозинството. Не може този контрол да се осъществява само в границите на парламентарните комисии.
Като човек, който е бил в изпълнителната власт, тук има и други, които са били в изпълнителната власт, много добре знаем голямата трудност, която среща парламента по отношение на това да осъществи реален контрол върху органите на изпълнителната власт.
И ние от Обединението за национално спасение не сме съгласни на вересия да подписваме бял лист, когато някой ще изпълнява, примерно, споразуменията с Международния валутен фонд. На нас ни беше обещана прозрачност. На нас ни се говори за предоставяне на пълна информация. Ние искаме да знаем основанията на Международния валутен фонд и на другите международни институции защо те искат, например, Паричен съвет, защо искат такива и такива инструменти. Ние искаме да знаем нашите макроикономически и прочее цифри, информация, показатели и т. н. и тогава да вземем нашето решение. И когато взимаме нашите решения, да имаме възможност, ще уточним механизмите, както се разбрахме с вас, механизмите, по които това да става, възможност за контролиране изпълнението на тези законови и други актове, които ще приемем. В обратен случай ние не можем да поемем да бъдем в ролята на един, бих казал, добронамерен сътрудник, който поема тежести, но няма възможност реално да участва в тяхното изпълнение.
И смисълът на националното съгласие ние разбираме по този начин - национално съгласие като съвместна работа, като споделяне и на задълженията, и на отговорностите, и на правата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Луджев. Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Колеги, аз няма да ви занимавам с вербални и пируети. Ще бъда кратък.
Приветстваме декларацията на СДС. Има много добри неща в нея.
Имахме разговори, съгласихме се със специфичните точки и си запазихме правото да имаме различия по два основни параметъра. Нашите специалисти са по-компетентни от мен, те ще изложат нашето становище по тези точки.
Аз само ще кажа, че с господин Деплер срещата в хотел "Шератън" през м. декември беше много специфична. Ние му казахме: "Господине, квотата на Международния валутен фонд за България е обидна. Един милиард и триста милиона имаме да плащаме само външен дълг. Джордж Буш опрости на Лех Валенса с едно движение на писалката шест милиарда, на нас никой не е обърнал внимание. Искаме разсрочване на Парижкия клуб. Резонно е. Моля, помогнете!".
Неговият отговор беше: "Ние сме само чиновници и ще изпълним това, което ни е заръчано."
Два милиарда беше нашата най-резонна просба с Европейската банка за развитие, със Световната банка. Помолихме ги да направят една програма за България. Ударихме на камък.
Тъжно ми е, че някои мои сънародници и някои от тях в политиката вярват много наивно на самарянските качества на Западна Европа и на Съединените щати. Ние помолихме за 150 хиляди кирливи тона зърно помощ от Европейския съюз, чиито складове пращят от свръхпродукция. Отговорът беше: "Дадохме ви заеми, купете си".
Ако това не се разбере от всички нас, българите, че ние никакви сериозни жестове няма да получим, трябва да спрем с паничката също да просим от света помощи. Трябва да се върнем към производство, да върнем националното си достойнство, да използваме нашата невероятна техническа интелигенция и всички други български таланти и гении, за да се върнем в правия път.
Този човек, който очаква тази помощ и от задокеанските ни познати, и от Западна Европа, е наивник. Помогни си сам, за да поощрим нашите приятели от света, да ни помогнат допълнително. Това е базисът на нашето верую.

За социалната точка - "Справедливо разпределение на социалните тежести на реформата и защита на социално слабите слоеве на населението". Знаем, че никога нашият народ не е бил толкова драстично разслоен. Циганинът с двете си деца, или с трите си деца, който легна на железопътните линии вчера, е доказателство, че ние наистина разслоихме нашето общество до едни пропорции, които са обидни за Отечеството. Моля се Богу да се намерят политици в България, които да се застъпят и за международните ромски програми за жилища, за образование, които ги има, те са реални. Само че парите не са дошли до България и ние сме заложили бомба със закъснител в тази посока. Наистина часовникът на тази бомба постоянно отбелязва всяка минута и ние трябва да бъдем нащрек и да решим този проблем.
Нашите специалисти ще говорят по тезиса "Социално неравенство", когато им дойдe редът.
За земеделските земи - "създаване на условия за ефективното им използуване". Вчера споменах в моето обръщение, също ще оставя на нашите специалисти да дебатират.
"Борбата с организираната престъпност и корупцията, независимо от политическия цвят, на всички нива и власти в държавата". Да, съгласни сме с тази точка. Да, преди по-малко от два месеца заявихме на генерал Бонев, че ще му дадем сериозна подкрепа. Не одобрихме някои предизборни акции, но същевременно оценяваме сериозността на задачата, с която се е заел той и неговите колеги.
Георги Дилков - Лорда и Димитър Дичев в миналия парламент направиха седем поправки в Наказателно-процесуалния кодекс. Нашата парламентарна група работи много активно в тази област в миналия парламент. Ще направи същото и в този парламент. Да, солидарни сме с тази точка и ще ви подкрепим.
Отварянето на досиетата е бомба със закъснител, но ние се съгласихме да се отворят досиетата, нямаме нищо против. Те бяха обработени много яко от генерал Семерджиев. Бяха унищожени много от тях незаконно. Никой не им потърси сметка.
Факт е, че шефът на контраразузнаването ни генерал Мишо Михайлов трябваше да дойде на пресконференция, за да попари със слана някои клеветници срещу моята личност и да докаже, че от 5 различни документа е компилиран един, само да бъде омаскарен Жорж Ганчев, тъй като, да, той е чепатият човек на опозицията, да, трябва да го спрем от парламента и да го елиминираме, а с него и парламентарната му група. Всуе, не би!
Някои хора, включително имах разговор с Евгений Бакърджиев днес, не само че трябва да си вземат думите обратно. Оказа се, че и генерал Мишо Михайлов им каза: "Жорж е бил разработваният 13 години по заповед на Мирчо Спасов; Жорж не беше пуснат в Англия, когато децата му бяха болни и жена му не знаеше какво да прави там; на Жорж не му издадоха нито една книга или нито един компактдиск, нито една плоча, нито един филм в България". Защо? - По простата причина, че той беше на режима неудобен.
Това е, господа, храна за размисъл за вас. И когато един заместник-председател на СДС господин Лучников клевети във вестник "Труд" Българския бизнесблок, че ние сме имали незаконни фирми, нашите хора били под ударите на закона в момента, преследвани, еди-какви си, че нашите бизнесбратства били под въпрос, отговорът към него е: господине, с клевета не желаем да започнем съвместната си работа. Коригирайте се или бъдете много специфичен къде, кой, кога, за да знаем как да ви отговорим.
РЕПЛИКА ОТ НАРОДЕН СЪЮЗ: Осма точка в декларацията ли е?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Това е точката за борбата с престъпността, тъй като престъпността има и контратеза. Клеветата е престъпление, господине от Народния съюз. (Весело оживление)
Когато си говорим за досиетата, клеветата също е гадно престъпление. Много лесно може да се скрият двете големи партии пак и да останат другите под ударите на машинации. Затова ние вярваме в един закон, в един Закон за досиетата, в един Закон за регламентиране на използуването на отворените досиета така, че всички, които наистина трябва да бъдат показани на светлина, обществото да ги види - да, съгласни сме по един регламентиран път.
За "Пълноправното членство на България в Европейския съюз и всички конкретни усилия в тази посока" - да, съгласни сме, ще подкрепим. Господин Ван Екелен - шефът на Западноевропейския съюз, 4-5 години идваше много пъти в България и ни посъветва, че е добра идея да се опитаме да влезем в Западноевропейския съюз, че той ще даде добро рамо на България и в икономическия и в отбранителния аспект има клаузи. Но не би! Никой не обърна внимание на нашите покани наистина да се постави по-голяма тежест към Западноевропейския съюз.
Господин Мигел Мартинес също ни подсказа един-два пъти. Закъснели сме, както каза Сашо Томов, за няколко важни неща в нашите международни отношения. Съжалявам, закъснели сме със 7 години за нещата като членство на България в Организацията за Северноатлантическия договор. Закъсняхме с нашата заявка. Не сме наясно още колко ще струва. Не сме наясно по цената.
Вчера германският военен аташе каза: "Жорж, защо Бизнесблокът сте против?" Отговарям му: "Сигурно и ти четеш български вестници. Не е вярно, че сме против. Ние искаме да знаем какво ще струва на България. Искаме да знаем как ще го платим. Искаме да знаем ще компенсирате ли три ембарга, 12 млрд.долара от загуби на България? Ще ни дадете ли едно рамо в смяната от варшавски на натовски военен стандарт на въоръжение 5 до 7 години? Какво ще струва той? Това са нещата, които нас ни касаят - да знаем с какво ще натоварим българския народ финансово. Ще ни дадете ли едно рамо тогава, когато е нужно, сега в Мадрид, например?" И прочие, и прочие.
Това е нашата градивна, конкретна и специфична позиция. Останалото ще бъде коментирано от нашите специалисти. Благодаря. (Единични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата госпожа Надежда Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа народни представители! През последните 7 години в българското общество бавно и мъчително се оформяше консенсус по външната ни политика. Този обществен консенсус вече не може да бъде нарушен от опитите на противопоставяне на която и да е политическа сила. Той има три основни измерения, а именно: първото, че външната ни политика и политиката на националната ни сигурност са неразривно свързани с вътрешната политика и с успеха на реформите; второто, че ключовата дума на нашата външна политика е "Европа" и като национална идентичност, и като бъдеще на нашите деца. И третото измерение това е, че успешната ни външна политика ще зависи от нашата обща воля, от обединените ни усилия, тъй като в Обединена Европа се влиза не по партии, а като нации, и то като нации с достойнство. А защитата на националния интерес е в основата на всяка достойна национална политика.
Аз много се радвам, че всички политически сили в този парламент потвърдиха желанието да подкрепят пълноправното членство на България в Европейския съюз и всички конкретни усилия в тази посока. Това желание за пълноправно членство в Европа, неслучайно може би вчера и Народното събрание, аз ще се върна към вчерашния ден не защото беше тържествен и защото е пълен с нови надежди за българското общество, но сигурно няма случайност в това, че то беше именно в деня, в който чествувахме 5-годишнината ни от присъединяването към Съвета на Европа.
Аз често пъти обичам да сравнявам присъединяването към Европа с влизането през три врати. И ако ние вече сме влезли в Съвета на Европа - най-старата организация, която почива на основните европейски ценности - то ни предстои да влезем в Европейския съюз, който е организация на обща икономическа политика, и след това да преминем през атлантическата врата, която е вратата на европейската сигурност. Защото, въпреки че Съединените щати географски не принадлежат към Европа, на голямата карта на сигурността те са част от тази голяма Европа.
Искам да ви кажа, че през 1996 г., вероятно мнозина от вас знаят, сп. "Економист" каза, че 1996 г. за страните от Централна и Източна Европа ще бъде година на даването на ясни отговори, т.е. те го наричат край на неясните отговори за Централна и Източна Европа. За нас 1996 г. беше именно година на неясните отговори. И ако ние въпреки това говорихме за членството в Европа това, което правихме през 1996 г. беше имитации на реформи, а членството ни в Европа е преди всичко реформи, борба с организираната престъпност, борба с корупцията. Това е пътят, който ние можем да извървим бързо именно с приближаването ни и интегрирането ни към Европейската общност.
Ние един път завинаги трябва да прекъснем с този ориенталско-комунистически маниер - едно да говорим, друго да вършим, трето и четвърто да подписваме. И действително усилията ни за интегриране в Европа да бъдат реални, да бъдат откровени и да бъдат в подкрепа на реформите, които трябва да бъдат завършени в България през следващите няколко години. Само по този начин България ще се присъедини в Европа наистина като достойна нация и нашите деца след години няма да ни презират за това, че не сме намерили политическа воля и обществена подкрепа за тези реформи.
Същевременно искам да ви кажа, че за Обединените демократични сили, както надявам се и за всички политически сили в тази зала присъединяването ни към Европейския съюз и НАТО е въпрос не на конюнктура или внушения отвън, а осъзнат национален интерес, израз на самоопределянето ни като част от европейската цивилизация.
Тук се повдигнаха много въпроси и вероятно спорният момент ще бъде нашето присъединяване към НАТО. Много коментари бяха направени през последните години за цената на членството ни в НАТО. Аз искам да приветствувам еволюцията в позицията на Българската социалистическа партия, която от пълно отричане на членството в НАТО, минавайки през идеята за неутралитета, достигна до идея за референдум, т.е. не за принципно отричане на членството ни в НАТО. Защото идеята за неутралитета вероятно е много примамлива и вероятно битова в общественото съзнание, но всички хора, които тук се занимават с политика са наясно по въпроса, че неутралитета е привилегия, а не желание на една или друга нация и че по света няма неутрална държава с разбита банкова система, каквато ние сме за съжаление... И че желанието ни да запазим своята независимост, която междупрочем загубихме през последните години най-вече в икономически план - тази независимост може да бъде гарантирана чрез присъединяването ни към единствената организация, съществуваща в момента, в която членуват демократични, свободни и проспериращи нации. България не може да остане повече в някаква зона на полусигурност, бих я нарекла сива зона на полусигурност, защото НАТО отдавна не е вече просто един военен блок; защото НАТО е икономика, НАТО е индустрия, търговия, а това означава много икономически възможности за нашата страна; защото почти всичките държави, от които ние очакваме чуждестранни инвестиции са членки на НАТО и имат решаващ глас във финансовите институции; защото тези чуждестранни инвестиции ще дойдат с много по-голяма сигурност и в много по-големи размери, когато има военнополитически гаранции за тях в нашата страна; защото по този начин ще бъдат гарантирани множество инфраструктурни проекти, енергийни системи; защото членството ни в НАТО ще вдигне и ще защити авторитета на Българската армия, на българския войник и офицер, което е от изключително значение за нашето национално достойнство.
Говори се много, че трябва да се проведе референдум по проблемите на НАТО. Даже днес беше повдигнат отново този въпрос. Аз искам да ви кажа, че предлагайки дебати по проблемите на външната политика преди изборите ние поставихме отново въпроса за членството в НАТО и този дебат, който се извърши пред очите на българската общественост даде волята и властта в ръцете на политическите сили, които излязоха с външнополитическа програма в полза на членството ни в Северноатлантическия блок. Принципът за референдума е много спорен в целия свят, включително и в Европа и аз ще ви дам много прост, но показателен пример.
Знаете, че въвеждането на смъртното наказание също е един щекотлив проблем за много от държавите на Централна и Източна Европа, но цивилизована Европа отдавна е решила този проблем против смъртното наказание. Но ако в Белгия - държавата, която знаете, че преди няколко месеца изживя трагедии по повод на разкрития за сексуални насилия над деца беше проведен референдум непосредствено след тези разкрития, той щеше да бъде в полза на смъртното наказание, т.е. референдумите винаги се влияят от конюнктурата в момента. Нещо повече, обикновено към референдум прибягват политически сили, които не могат да излязат с ясен и открит отговор по основни политически въпроси. Не може да бъде провеждан референдум - и тук има хора, които разбират от проблемите по сигурността - не може да бъде проведен референдум по проблемите на сигурността в едно общество, в което липсва достатъчно информация за тези проблеми и е липсвала през последните 50 години. Хората са делегирали своето доверие именно на политиците, които представляват българския национален парламент в тази зала, за да могат тези политици да понесат политическата отговорност и да вземат решение по най-основните проблеми, засягащи българската държава, нейната сигурност и нейния просперитет.
Затова, уважаеми дами и господа, нека да не бягаме от тази отговорност, а в дебат именно в политическата зала да вземем отговорното политическо решение.
И аз ще завърша с думите на един голям испански политик, който непосредствено след франкистката диктатура пое управлението на Испания. Адолфо Суарес казва, че не е важно кой откъде идва, важно е да знае къде иска да отиде. Струва ми се, че всички ние в тази зала, представлявайки интересите и политическите тежнения на различни групи и части от българското общество сме единодушни в едно, че искаме да видим България стабилна, просперираща европейска страна - такава, каквато я искат децата ни и такава, към която се стремим дълбоко в самите себе си и ние.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има думата господин Янаки Стоилов от демократичната левица.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми народни представители!
Ако трябва да направим връзка с току-що казаното - освен на въпроса къде искаме да отидем, ние трябва да знаем и другите, не по-малко сложни отговори как да направим нещата, които искаме и кои от тях доколко са възможни.
Аз бих искал отново да насоча вашето внимание към въпроса за отношението на България с международните финансови институции, защото това е един от ключовите проблеми. Демократичната левица конструктивно, национално отговорно и с критичност ще съдействува за постигане и изпълнение на необходимите за България споразумения с международните финансови институции. Въвеждането на валутен съвет може да допринесе за укрепването на финансовата система и за установяване на финансова дисциплина. Веднага обаче трябва да отбележим, че валутният съвет не в състояние да компенсира слабостта и нестабилността на държавната администрация, неефективността на съдебната система и небивалата досега в България корупция.
Въвеждането на валутен съвет е част от високата цена, която България трябва да плати за възстановяване на накърненото си доверие пред международните финансови институции. С горчивина трябва да признаем, че преминаването на България в режим на валутен съвет е настойчиво искане отвън за съгласие по реформите, което българските политически сили не постигнаха по-рано по своя воля. За съжаление, въпреки че Българската социалистическа партия от самото начало на прехода прокламира политиката на национално съгласие тя не я осъществяваше винаги убедено и последователно. А забавеното политическо развитие на Съюза на демократичните сили едва през последните месеци го доведе до признаване на необходимостта от такава политика.
Заслужава да припомним една от констатациите, залегнали в меморандума по икономическата политика, представен от България пред Международния валутен фонд. През декември икономическата криза се превърна в политическа, която на своя ред изостри икономическата криза. Съобразяването с този текст и с началото на преамбюла на днес обсъжданата декларация налагат в края на т. 1 да говорим вместо за излизане от икономическата катастрофа, за излизане от тежката икономическа криза. Българските институции официално говорят именно за икономическа и валутна криза. При друг подход ще се окажем пред може би неприемливата и за вносителите логика, че ако има икономическа катастрофа, тя е настъпила през последните 1-2 месеца.

Вътрешните и външните обстоятелства, тежката криза и пропуснатото време за реформи вече ни заставят да приемем въвеждането на валутен съвет, но само като един от елементите на финансово-икономическата политика. Същевременно нито за момент не бива да пренебрегваме практиката на страни, в които той е прилаган. Чести спътници на валутния съвет са икономическата стагнация, голямата безработица, социалната поляризация и острите социални конфликти. Длъжни сме с общи усилия да избегнем тези най-тежки рискове, за да не се провали сега залаганата политика. Още повече, че въпреки увеличаването на заплатите и пенсиите реалните доходи на хората продължават да намаляват. И тук само едната страна на въпроса се отнася до това по какъв начин сега се осигуряват средства за заплати и пенсии. Ние трябва да поискаме нещо повече от сегашното и бъдещото правителство - с реални действия да посрещнем въвеждането на валутния съвет с по-високо ниво на доходите, които ще бъдат допълнително стагнирани при режима на политиката, която предстои да се осъществява.
Смущаващо е, че Съюзът на демократичните сили в лицето днес на своя лидер пренебрегва задължението управлението да гарантира социалните права на българските граждани - на безплатна медицинска помощ, на общодостъпно образование и т.н. Отказът да се подкрепи това наше допълнение по точка 2 за справедливото разпределение на тежестите на реформата българските граждани следва да тълкуват като пренебрегване на техни основни конституционни права в социалната област.
Контурите на днешната политика са заложени в меморандума по икономическата политика. Народното събрание следва да оцени положително факта на подписване на меморандума между служебното правителство и Международния валутен фонд. Заедно с това Демократичната левица повече от всяка друга политическа сила е призвана да изрази и своите резерви към него. Основание за това ни дават изразените от президента на Република България намерения за някои неотложни действия на служебното правителство. Точка 1 от този документ гласи, цитирам: провеждане на преговори и сключване на договори и споразумения с други държави, международни организации и финансови институции за външни заеми, за финансова стабилизация и социална защита при условия, подчертавам, не по-лоши от тези по ратифицираните досега.
Смущение предизвиква фактът, че от този текст, възпроизведен в преамбюла и на настоящата декларация, е изпусната точно последната съществена уговорка.
ИВАН КОСТОВ (от място): Да я включим.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че ако я включим, това ще бъде принос към текста. Благодаря ви, че в ход споделяме тази идея.
Освен това анализът на условията за приключване на първия преглед от стенд-бай споразумението показва, че те не изискват непременно всички ангажименти, изразени от българската страна, да бъдат задължително условие за неговото по-нататъшно продължаване. Това ни дава основание още сега да отбележим нашите резерви и да настояваме за обсъждане и промяна на част от поетите от служебното правителство ангажименти. Те са следните.
В раздела "Финансова стратегия и социална политика" в частта за ограничаване на данъчните преференции. Това ще затрудни приемането на стимулиращо законодателство за развитие на малкия и средния бизнес, за което говорят днес почти всички политически сили, както и стимулирането на определени производства в планинските и депресивните райони.
В раздела "Банков сектор" в частта за приватизация на всички банки до края на 1998 г. Това засягане, образно казано, на нервната система на икономиката рязко и опасно ще намали финансовата независимост на България и би могло да затрудни развитието на националната икономика.
В раздела "Структурни реформи". Отдавна в съвременния свят приватизацията не е характерна само за дясната политика. Според нас обаче приватизацията трябва да стимулира инвестиционния процес и конкуренцията, а не рязко да декапитализира и денационализира икономиката. Изглежда обаче и от цитираното намерение, и от заявления на много вероятни членове на бъдещото правителство ни очаква точно това.
Предвижда се приватизиране на всички търговски предприятия в рамките на две години, на всички мелнични комбинати до края на 1997 г. и отпадането на забраната чужди граждани да бъдат собственици на земя. Така се залага създаването на безпрецедентна за европейските условия структура на собствеността, особено в индустрията, което в някои случаи е в противоречие с Конституцията на Република България.
Критичното състояние на земеделието, здравеопазването и други сектори ще налага средства за тях да се заделят не само чрез постъпления в бюджета, но и чрез специализирани автономни фондове, които вече са създадени или предстои да се учредят.
Необходимо е споразуменията с международните финансови институции да се съпровождат с изработване на цялостна политика за преструктуриране, стабилизация и растеж на икономиката. Чрез законодателството и парламентарния контрол трябва да се осигури провеждането на такава политика.
След подробното обсъждане и формиране на позиция в специализираните комисии по меморандума с Международния валутен фонд ще настояваме, както вече беше казано, по този въпрос да се произнесе целият български парламент. Само така ще осигурим публичност на своята дейност и можем да направим съпричастни българските граждани към действията на управлението. Ние желаем и настояваме за това и в икономическата област, и в областта на националната сигурност.
Накрая, отново заявявам: ние ще се стремим към постигане на политическо съгласие при сключване на споразуменията на България с международните финансови институции, но към такова съгласие, което не е за сметка на интересите на мнозинството български граждани и на страната. Нека с общи усилия да изработим и отстоим своя национална позиция, която да гарантира възможности за труд, за изява на предприемчивостта и за социалната защита на българските граждани. Благодаря ви. (Ръкопляскания в Демократичната левица)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Стефан Личев.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние, народните представители от Парламентарната група Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия, заявяваме, че подкрепяме настоящата декларация. Ние считаме, че след като имаме привилегията да бъдем избраници на българския народ, то имаме и задължението сега, още в началото на работата на Тридесет и осмото Народно събрание да покажем, че наистина можем да постигнем едно съгласие по основните принципи за излизане от тази невероятна катастрофа, в която се намира България.
Аз ще се постарая да не говоря по въпросите, които вече бяха засегнати тук. Искам да коментирам няколко текста от декларацията.
Ние подкрепяме точка 1 от декларацията и смятаме, че наистина в България вече няма друг изход от кризата освен въвеждането на валутен съвет. Не можем да говорим и да използваме други думи за това, което стана в България и състоянието, в което тя се намира, защото много добре си спомняме по времето на зърнената криза, когато ние говорехме тук за зърнена криза, от другата страна се говореше за зърнен проблем, когато България вече влезе в хлебна катастрофа и се наложи хора от Пазарджик и то огромни групи от хора от Пазарджик да отиват в Стара Загора, за да си купят хляб, тогава вече и от лявата страна се заговори за криза. По-добре е да наричаме нещата с истинските им имена, за да можем да намерим наистина изход и то бърз изход от състоянието, в което се намира България.
Относно втора точка - справедливото разпределение на социалните тежести, бих искал да засегна един друг въпрос, въпроса за ниските цени и въпроса за доходите. Досега винаги от ляво, когато се говореше за социална справедливост, се говори за ниски цени, за нереално ниски цени. А ние говорим за реални цени. На практика с това, което ставаше досега, с ниските цени на електроенергията, на горивата, на водата и т.н., всъщност се облагодетелствуваха тези, които имаха, богатите, тези, които използват много повече горива и електроенергия, бих казал, стотици пъти повече от един обикновен пенсионер или социално слаб, тъй като държавата трябваше да дотира цените на тези стоки. От това, разбира се, не печелеха пенсионерите, тъй като средствата вместо да отидат в социалните фондове, отиваха в джобовете точно на онези, които имаха предостатъчно и за тях не представлява никакъв проблем да платят и високите цени или реалните цени на тези стоки.

Затова вече, ако искаме да говорим за социална справедливост, за разпределение на тежестите, нека да престанем с този измислен, фалшив принцип, който всъщност представлява една демагогия. Трябва да има пазарна цена всяка стока, за да може и социалните фондове да бъдат попълнени, за да може на всеки, който има нужда да бъде подпомаган от държавата, да може да му се даде това, с което той да може да преживее поне на този етап.
Ние подкрепяме трета точка за "Реалното възстановяване собствеността на земеделските земи и създаване условия за ефективното им използване".
Но считаме, че текстът така, както е заложен, не е достатъчен. Какво значи "реално възстановяване на собствеността"?
Вие знаете, че в Тридесет и седмото Народно събрание се направиха четири или пет опита от мнозинството да се измени законът за земята така, че реално да не бъде възстановена нейната собственост на собствениците. Но благодарение и на Конституционния съд, това не стана.
Аз не виждам сега в това Народно събрание, когато мнозинството поддържа именно реалното възстановяване на собствеността, как може да бъде променен законът, за да не стане точно възстановяването на земята в реални граници. По-важното за нас е бързите мерки, с които тя да бъде възстановена, кратките срокове.
Ние считаме, това сме го повтаряли вече няколко години, че тази година още може да се възстанови собствеността на земята най-малко 80 на сто. И ако ние говорим, че ще носим също отговорност за управлението на страната в следващите години, то една от нашите най-големи отговорности виждаме в това - в кратки срокове да бъде възстановена собствеността на земята.
Затова предлагаме текстът да бъде допълнен и да бъде приет така: "Реалното и в кратки срокове възстановяване собствеността на земеделските земи и горите". Тъй като смятаме, че и реституцията на горите трябва да приключи, за да имаме наистина един нормален пазар, една нормална икономика.
По въпроса за борбата с престъпността считаме, че трябва да бъде категорично подкрепен този текст, тъй като една от най-големите нужди на хората е тази - да видят, че има едно управление, една власт, която може да се справи с тази развихрила се в България престъпност.
По въпроса с досиетата сме също категорични. Това го заявяваме вече години наред. Досиетата трябва да бъдат отворени поне в тази част, в която се предлага тук, за да спре тази, бих казал, лудост в България. И ако ние говорим, че българското общество трябва да се успокои, то ще се успокои именно тогава, когато има яснота. И онези държави, които вече преминаха по този път и ние говорим, че трябва да вървим след тях, отдавна го направиха. Те не се притесняваха от това какви последици ще има отварянето на досиетата.
Тук господин Първанов каза, че той не се притеснява за хората от неговата партия, а за другите. Аз мисля, че тази трогателна загриженост е добра, но нека наистина най-после да приключим с този въпрос, за да настъпи именно спокойствие в нашето общество в този пункт.
По въпроса за влизане на България в европейските структури и в НАТО, спорния въпрос за НАТО, смятам, че той пряко кореспондира с първа точка с въвеждането на валутен съвет и изобщо с изхода от икономическата криза.
Изобщо онези велики държави, от които чакаме помощ, няма сериозен чужд инвеститор, който ще влезе в България, ако ние продължаваме да шикалкавим по този въпрос. И ние трябва ясно да заявим, че сме готови да участваме в тези структури, ако искаме да има доверие към нас, ако искаме наистина тук да дойдат инвестиции и световните, и финансовите институции да се загрижат истински за България.
Затова считаме, че всякакви референдуми по този въпрос просто ще забавят България, ще минират и нейното излизане от кризата.
В заключение искам отново да потвърдя, че Народният съюз - БЗНС, Демократическа партия, категорично подкрепя декларацията и с поправката, която предложих, ние ще гласуваме за нея. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Личев.
Преди да дам почивка искам да информирам народните представители за времето, което остава на отделните парламентарни групи, и записалите се желаещи за изказване:
СДС - 11 минути, има двама записали се;
Демократична левица - 4 минути, четири записали се;
Обединението за национално спасение - от Народен съюз няма записали се;
Евролевицата - няма записали се вече;
Български бизнесблок - 19 минути, четири записали се.
Половин час почивка. (Звъни)


След почивката



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Откривам заседанието.
Има думата господин Христо Иванов от Българския бизнесблок.
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На 11 февруари тази година, оценявайки трезво дълбоката финансово-икономическа криза, парламентарно представените политически сили в Тридесет и седмото Народно събрание проявиха висока отговорност и политическа воля. Ние се обединихме около принципите за излизане от кризата, полагайки подписите си пред една обща декларация. И ако последните месеци България и служебното правителство получиха международно признание и доверие, то това се дължи в голяма степен на постигнатото между нас парламентарно съгласие. Закъснялото доверие и разбирателство между политическите сили, опитът да се управлява от позицията на силата са една от причините за неуспеха на българския преход и неговата непосилна социална цена днес. Междупрочем Българският бизнесблок смята, че основните белези на българския преход са следните: отсъствие на реформи, криминализиране, едностранчив монетаризъм. Тоест, отсъствие на инвестиционен климат, което смаза не само прохождащия частен бизнес, но и държавното производство.
Повече от всички бивши социалистически страни ние платихме данък на така нареченото политическо махало. Едни го тласкат наляво, събуждайки носталгията по държавата-бащица, другите залитат крайно вдясно, плащайки данък на свръхлиберални разбирания за възможностите на пазара. Тази втора крайност, която може да се окачестви като пазарен фундаментализъм, не отчита реалностите и социалната цена на прехода и го дискредитира по свой начин. Днес, когато сме на път да сключим парламентарен договор за трайни ориентации на една национална политика, трябва да си изясним позициите като политически сили. Трябва да си припомним и социалните поръчки, които приехме от избирателите в нашите предизборни платформи. Това е нужно, защото в най-новия ни политически речник започнахме твърде непрецизно и фриволно да боравим с понятията реформаторско мнозинство и опозиция. Нещо повече. Някои се опитват да прокарат между тях полярна граница. Или ако си опозиция, значи не си реформатор. Очевидно, едно наивно и манипулативно твърдение.
Българският бизнесблок не участва в правителството и не формира парламентарна коалиция с управляващите. Тоест от формална гледна точка ние сме опозиция. И това е така. Но като дясноцентристка партия и по силата на нашата предизборна платформа и законодателна програма Българският бизнесблок ще бъде интегрална част от реформаторското мнозинство, защото ние недвусмислено заявяваме, че трябва да се сложи край на политическите експерименти в икономиката, защото Българският бизнесблок е за цялостна ефективна реформа, която да направи прехода към социално пазарно стопанство необратим. Процесът на реформата трябва да бъде независим от политическите смени в страната. Ние ще отстояваме ясно политика в защита на частната собственост, на свободната инициатива на труда на човека. Нашата цел е икономическа стабилност, заможен народ с достойнство и ново икономическо самочувствие.
Но какви са днешните реалности? Трябва открито да признаем, че България вече няма никакъв шанс да се измъкне сама от кризата без помощта на международните финансови институции. При сегашния обхват на кризата и външното кредитно недоверие към България излизането на алтернативни кредитни пазари е невъзможно. Споразумение с международните финансови институции е нужно, то няма алтернатива. Но толкова по-голямо е значението на рамката, която ще се договори с Международния валутен фонд. Очевидно е, че и стабилизирането на банковата система и овладяването на инфлацията са немислими без въвеждане на строга финансова дисциплина в управлението на държавните финанси. Въвеждането на валутен борд е необходима и неизбежна мярка. Разбира се, в подходящ момент ние трябва да се върнем като Народно събрание към въпроса защо БНБ не изигра ролята си на валутен борд. Попречи ли й някой и кой? Или провалът дойде отвътре?
Сега, разбира се, е по-важно да си дадем сметка, че валутният борд е крайна мярка, която ще има отрицателен ефект, ако не се отчитат реалните икономически и социални условия в страната. Трябва ясно да се заяви на обществото, че валутният борд е монетарна мярка, а не панацея, която сама ще съживи производството. Именно затова България трябва да поеме само реално изпълними ангажименти към Международния валутен фонд. Ние трябва да имаме собствена програма, собствена икономическа стратегия и да договорим достатъчен външен ресурс не само за обслужване на дълга, а за инвестиции в производството, за осигуряване на износ на европейските пазари, за решаване на социалните проблеми. Ако не помислим за здравеопазването, за образованието на децата си, за защита на социално слабите и безработните преди да сме въвели валутния борд, ни заплашва социален срив с неконтролируеми последици.

Можем ли да чакаме 10 години, докато заработи икономиката, за да приемем програма за насърчаване на раждаемостта? Такава програма е нужна днес, защото българският ген загива - срещу едно родено дете умират трима. Казал ли е някой това на мисионерите от фонда?
Българското правителство не може да изпълнява програма на Международния валутен фонд, ако иска да бъде суверен.
Преди много време в едно официално изявление окачествих Жан Виденов като посредник на Международния валутен фонд. Такова управление повече не ни е нужно. Ето защо Българският бизнесблок е за споразумение с Международния валутен фонд, но ще настояваме за ясна средносрочна програма за развитие, която цели: икономически растеж, гарантиране на износ, намаляване на инфлацията, нарастване на доходите, социална защита и регионални програми за работна заетост.
Съживяването на производството е немислимо без преосмисляне на цялостната данъчна политика. Ускоряването на приватизацията не означава разпродажба на безценица. Стратегическата цел на приватизацията трябва да бъде съживяването на дейността на предприятията, ефективното им управление и създаването на български собственици. Без създаване на българска средна класа реформата губи националния си смисъл.
Говорейки за средносрочна програма за развитие, не мога да не се спра и на българското селско стопанство. Никое от досегашните правителства не разбра важността на проблема. Връщането на земята не решава въпроса с ефективното земеползуване. Българският бизнесблок предлага национална програма, която се ангажира с възраждането на селското стопанство. Ще изброя само някои от належащите мерки:
Първо, създаване на банкова инфраструктура, която да партнира със земеделските стопани при приемливи за отрасъла условия.
Второ, гарантиране изкупни цени, близки до международните, за да остава основната печалба при производителя.
Трето, държавно защитена политика за производство на съвременни селскостопански машини и техника в България. Именно в това производство трябва да стимулираме чужденците към инвестиции в страната.
Уважаеми народни представители, убеден съм, че ще постигнем съгласие по необходимостта от споразумение с международните финансови институции и въвеждането на валутен борд. Но по мерките, предшествуващи въвеждането на борда, както и по средносрочната рамка на договореностите с Международния валутен фонд, тепърва ни предстоят сериозни и отговорни дебати.
Ако мнозинството наистина превърне в практика намерението си за парламентарен диалог и търсене на оптималните решения, Народното събрание има шанс да отговори на надeждите на българските избиратели за прагматизъм и държавнически стил. Трябва всички заедно да осъзнаем, че сме изправени пред решаването на общобългарския проблем за излизане от тежката криза. Надявам се, че приемането на разглежданата декларация ще сложи край на безсмислената конфронтация и ще постави началото на общобългарското съгласие в Тридесет и осмото Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Иванов, аз бих си позволил да Ви напомня, че България е длъжник с огромни средства на външния свят, а не е кредитор. Аз добре разбирам болката и тревогата, която имате вие и не само вие. Нима смятате, че ние я нямаме?
Но нека бъдем по-умерени, нека бъдем по-претеглени! Какво значи това - социалната сфера умира, когато има борд? А ако няма борд, тя ще оцелее ли? А ако няма борд и има мораториум върху външния дълг и има една изолация на България от целия цивилизован свят? А ако има една хиперинфлация, в която се топи всичко, кой ще оцелее? Не само социалната сфера, България няма да я има.
Аз искам просто да сложим тежестта на явленията, относителното им тегло правомерно, да го сложим така, както в момента в България го има по отчет, да изхождаме от дадените стойности. Разбирате ли?
Ако ние добре приемем в себе си съзнанието за тези стойности, съм сигурен, че ще намерим най-претегления начин на отношения и в България, вътре помежду си, и навън. Но това става с много разум, това става с едно, как да кажа, с едно уважение и към външния свят, и към нас самите.
А иначе тук, в парламента, разбира се, дискусии - да, преговори - да, спорове - да, но по-умерени да бъдат, без такива крайни оценки. Значи, ако има борд, еди-кое си загива или умира. В този смисъл е бележката към Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря.
Дуплика на господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Господин Радев, аз вярвам, че Вие персонално и вашата парламентарна група споделяте тази цялостна загриженост за социалната сфера. Мисля, че Вие не схванахте основната позиция на Българския бизнесблок, че днес валутният борд няма алтернатива. Аз го казах съвсем ясно. Това, разбира се, не означава, че ние не трябва да обсъдим предварителни мерки преди въвеждането на борда, касаещи здравеопазването, безработицата и раждаемостта, защото след въвеждането на борда Вие знаете, че свободата на дeйствие вече е абсолютно ограничена.
И аз пак казвам, изразявам надeждата, че ние ще имаме възможност за дебати и сериозно обсъждане на рамката на всичките тези цели, които днес очертаваме в декларацията, и че вие ще останете верни на принципа да взаимствате всички добри идеи, независимо от кой политически ъгъл на българския парламент идват те. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Има думата господин Васил Гоцев. Да се готви господин Никола Койчев от Парламентарната група на Демократичната левица.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Онова, което е най-ценно в днешните разисквания, това е волята на всички нас да постигнем едно съгласие и да стигнем до едно споразумение по основните въпроси, които стоят пред бъдещето не на правителството, не на мнозинството, не на Народното събрание, а пред бъдещето на нацията.
Затова ми се струва, че тонът, който се съдържаше в изказването на колегата Янаки Стоилов, който беше много типичен за всички нас за Тридесет и шестото и Тридесет и седмото Народно събрание, от което той отсъствуваше, не спомага за това. Ние трябва просто да се стремим да избягваме онова, което ни разделя, и да се стремим да се насочим към онова, което може да ни обедини. А онова, което може да ни обедини, и онова, което обедини нашите избиратели, когато ходехме по събрания, по предприятия да се срещаме, бяха проблемите за престъпността, ако щете и проблемите за собствеността на земята.
Ние признаваме, и по това никой днес не спори, че в България има организирана престъпност. Ние виждаме, че корупцията е навлязва във всички етажи на властта и във всички обществени и политически слоеве от хора, които са заети в тях. И ние сме длъжни, ако искаме нацията да оцелее, да се преборим срещу това.
Във връзка с това, аз напълно споделям бележката, която се дава от предложението на Демократичната левица, за разширяването на онова, което се съдържа в т. 4 от проекта за декларация, където се казва: "борбата с организираната престъпност и корупцията", а в предложението се казва: "решителна борба с престъпността и особено с организираната престъпност". Тоест, ние ще трябва да се борим не само срещу организираната престъпност, не само срещу мафията, а срещу всяка престъпност. И аз бих предложил една редакция, която, струва ми се, е още по-точна, защото иначе "особено организираната престъпност" би означавало да делим интензитета на борбата ни на две - повече с организираната и по-малко с другата. Нека да кажем така, че "решителна борба с организираната и всяка престъпност, непримиримост и борба с корупцията" и нататък да завърши така, както е било. Защо е необходимо това? Необходимо е, защото всъщност битовата престъпност е плод на организираната престъпност. Дори тези, които по улиците посягат на имуществото на един или друг гражданин, те много често зад тях имат организации, които под една или друга форма стимулират престъпността. Ние трябва да се преборим и с мафията, която е онова, което наричаме "организирана престъпност" и да го направим в няколко посоки.
Аз мисля, че първата и най-важната е въпросът за морала, за морала на тези, които управляват. Защото тогава, когато моралът на тези, които управляват, е далеч от тези организации, които са свързани с престъпността, е далеч и непримирим към корупцията, всяка проява на тези най-вредни явления в обществото ще бъде по- и по-малка.
Ние имаме примери в сравнителното право в тази насока, които ще трябва да използваме с едно законодателство, което ще пресече всякаква възможност за корупция в които и да било слоеве на обществото. Това ще стане чрез създаване на определени, ако щете дори нови органи, които да могат да работят в съответствие с Конституцията и нашата съдебна система. Това ще стане със съответни промени в Наказателния кодекс, даже с отделен раздел в Наказателния кодекс в това отношение. Това ще стане с прилагане на текстове, които и сега съществуват в Наказателно-процесуалния кодекс, но които повече или по-малко не се използват така, както могат да бъдат използвани - бързи производства в тази насока. Ние знаем, че за няколко години се създадоха богатства, които е необяснимо да се създадат по пътя на едно нормално натрупване на печалби. Тези богатства ще трябва да бъдат поставени под строгия законов контрол на едно законодателство, което да даде възможност по един бърз начин да се проверят основите, да се проверят източниците, поради които тези имущества са създадени. И след като бъде установена незаконността на това имущество, да се върви по пътя на съответните закони. Ако е престъпление - наказателна санкция, ако не е престъпление и има данъчни нарушения - санкцията на отнемане в полза на държавата. Само по този начин - с една много строга система от закони и изграждане, ако трябва и сигурно ще трябва, на нови структури, ние ще трябва да проведем тази непримирима борба, защото не се ли справим с престъпността, не се ли справим с корупцията, не освободим ли отделния гражданин от страха да се прибере вечер вкъщи и да може да упражнява своя среден, дребен, да не говорим за голям бизнес спокойно, ние няма да можем да сме изпълнили онова, което всеки един от нас - и от ляво, и от центъра, и от дясно сме обещавали на нашите избиратели.
И въпросът за земята. По въпроса за земята аз не споделям казаното, мисля, от колегата Христо Иванов, че никое правителство не е проявило грижа в това отношение. Аз мисля, че за да се прояви грижата, трябваше първо реформа в законодателството. Вие не сте съгласни, че реформата, която направихме в Тридесет и шестото Народно събрание беше добра, но така или иначе тя даде началото за връщане собствеността на земята в нейните реални граници.
Аз и тук приемам бележката, която се прави от левицата, да се прибави "ускорено възстановяване собствеността". Но "ускорено" ми се струва, че нещо върви, ама дайте малко по-скоро да върви, докато то не върви, дами и господа. И всички вие знаете, че не върви. Не искам да се спирам на причините, поради които не върви. Но нека да кажем "най-бързо възстановяване собствеността на земята". Ние знаем какво трябва за това. Трябва, първо, желание. Второ, трябват пари. И ако трябва, ще пипнем законодателството в тази насока там, където е необходимо. Нека да бъдем преизпълнени с волята да го направим. Аз мисля, че вече никой между нас в тази зала не съжалява за старите трудови кооперативни земеделски стопанства. Впрочем, те бяха разрушени още през 1989 г. с Указ 922, който се отказа и от името им, даде други възможности тогава. И следователно, ние всички желаем тя да бъде върната. Нека да ревизираме и тези земеустроителни планове, които се съставиха незаконно и които ощетиха гражданите по един недопустим начин. Но да го направим не като започне да се върти машината отново, за да се върти до безкрайност, а по най-ефикасния начин, за да може да се върне собствеността със съответните актове на собственост и да се създаде пазар на земята. Пазарът на земята е предпоставката за решаване и на условията за нейното ползване. Защото пазарът на земята означава да има средства, с които да получи средствата, с които ще работи земята.
Мисля, че не бива да се лъжем, че работа на държавата ще бъде да осигури на всекиго машините, с които да работи и семето за посев. Ние ще трябва да осигурим условията, при които всеки сам да може да осигури възможността да работи собствената си земя. Нека да бъдем преизпълнени от волята за това. Нека да бъдем преизпълнени от желанието да приемем онова, което ни сближава, за да спре наистина в тази зала този тон, който толкова години ни разделяше, този тон, който не помогна на България. Да не спорим дали е катастрофа, провал или нещо друго това, което стана. То е много страшно и нека то никога вече да не спохожда българския народ. (Ръкопляскания)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Стоилов - реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Гоцев, наистина е добре да променим тона, но още по-добре е ако променим и част от мисленето. И мисля, че това трябва да е по-дълбокият стремеж на този парламент - не да захаросваме действителността, а да видим как могат да се решат проблемите.
Не искам да връщам назад една твърде болезнена дискусия за съдбата на българското земеделие, но само, за да бъдем конкретни в примерите, нали Вие настоявахте установяването на собственост да се прави и чрез свидетелски показания, в резултат на което сега в много землища възстановяването на собствеността не може да приключи, тъй като документите за собственост показват количества на земята, многократно надхвърлящи нейната реална площ. Промени се правиха многократно, но нека тези промени, които са били най-болезнени и неефективни, за бъдат един урок за това, което ще се прави оттук нататък. И мисля, че точно Вие в областта на земеделската политика трябва да проявите една по-голяма сдържаност в идеите, защото този път на българското земеделие, който не е само Ваша, а наистина, донякъде можем да кажем - и обща заслуга за днешното лошо състояние, не беше поет в никоя друга страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Школагерски - реплика.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя реплика на господин Гоцев само в двете части. Разбира се, репликата в първата част по отношение на престъпността, искам да доразвия неговите мисли, а не да отричам онова, което е казал господин Гоцев.

Когато говорим за престъпността, много често ние дилетантски се увличаме и употребяваме думите, че ще ликвидираме престъпността, че ние ще се справим с престъпността, че ние оттук нататък едва ли не с приемането на нови закони или със създаването на координация между органите ще ликвидираме престъпността и няма да има престъпност...
Нека да внесем яснота, уважаеми дами и господа. Няма общество на днешната планета наша, в което да няма престъпност. Престъпността е естествен продукт на дефектно осъществяване на обществените отношения. Затова, когато говорим, че ще я пресечем, нека да кажем така: нашата борба с престъпността ще бъде ефективна и ще доведе до оня процент на търпимост, който го има във всяко общество, а това е степен на ясност, защото ние говорим пред всички граждани на Република България и не можем да обещаваме ликвидация.
Престъпността е детерминирана по няколко начина. Първият, който за мене е масовата престъпност, която е със значителна опасност - това е социално детерминираната престъпност. В това отношение ние се намираме на границата на търпимостта, защото липсата на средства, особено в бедните слоеве, многодетните слоеве... Този, който е оставил децата си гладни, без да е оставил един лев или един хляб в къщи, когато излезе на улицата, неговото поведение е неконтролируемо. Ликвидирането на тази престъпност и довеждането й до търпими граници води до осъществяване на социални мероприятия, които да дадат възможност на тези хора да работят и да издържат децата си. Това е единият план.
Вторият план е естествената криминогенна престъпност, която е във всяко общество.
И за да не развивам повече тази теория, ще се спра на организираната престъпност. Организираната престъпност съществува в двете сфери. Това е по-висшата форма, която, за да пристигне до резултата, води до организирането и включването на интелекта като подготовка за осъществяването на престъпленията. Затова на мене ми се струва, че не е лошо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Школагерски, вече една минута сте в преразход.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Само да завърша, господин Соколов.
Затова предлагам по редакцията, която предложи господин Гоцев, да помислим още малко. Нека да говорим за престъпността и да отделим по някакъв начин организираната престъпност, за да я има, защото организираната престъпност е новото явление, към което ние трябва да се насочим с цялата сила на законодателството и дейността на правораздавателните органи.
Имах реплика и по втората част, но съжалявам. Бих искал да кажа само следното:
По отношение на кооперациите бъдете внимателни. В моя регион има и червени, и сини кооперации. Нито има син, нито има червен хляб. Хората се сдружават поради нужда. Трябва да им дадем тази възможност и да я запазим. (Оживление в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Гоцев има думата за дуплика.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин Стоилов, наистина мисленето е това, което най-мъчно се променя и най-бавно се променя. Но затова пък има една много стара поговорка в Европа, че тонът е, който прави музиката. Нека да сменим най-напред тона. Ако ние тона продължаваме да държим такъв, какъвто трябва да бъде - и всички го желаем да бъде в тази зала, постепенно ще се промени и мисленето. (Ръкопляскания от СДС и БББ)
Бих искал да кажа няколко неща и за кооперациите, и за онова, което се говори. Ние не сме били никога против кооперативното стопанство, но ние сме за кооперация на собственици. Нека да върнем земята на хората с документите за собственост и тогава те ще направят кооперация.
Господин Стоилов тогава вероятно е бил малко по-далече от законодателството и е пропуснал, че в закона за земята от Тридесет и шестото Народно събрание никъде не се предвижда установяване на земя със свидетелски показания. Просто няма такова нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, Демократичната левица би желала да използва правото си по чл. 45, ал. 2 - 10 минути продължаване на времето за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, добре.
Има думата господин Никола Койчев. Досега Демократичната левица е използвала 32 минути. От продължението остават още 8 минути.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вече няколко пъти от тази трибуна декларирахме, че ще бъдем конструктивна опозиция. Това не означава, че ще подкрепяме безусловно всяко едно намерение, всеки един проблем, който ще се разисква в пленарната зала на Тридесет и осмото Народно събрание. Ние ще подкрепяме разумните и полезните за общественото развитие политически, законодателни и управленски решения, ще бъдем и коректив на управлението и ще внасяме свои изменения и допълнения при несъвършени проекти за решения и за управление. Ние ще се противопоставяме на тези намерения, които вредят на обществото ни, които са в разрез с интересите на нашите избиратели.
Аз ще се изкажа само по точка първа и втора на проекта за декларация - това са икономическата и социалната проблематика. Поведението ми ще бъде по втория вариант - коректив на намеренията на обективно необходимата Декларация за национално съгласие.
По принцип - да, ние ще подкрепим споразуменията с международните финансови институции. България не може да бъде встрани от световния финансов свят, но не бих казал, че споразуменията с международните финансови институции трябва да бъдат подчинени на лансираните от някои от депутатите на Съюза на демократичните сили намерения да получаваме само помощи.
Един от големите дефекти на меморандума е, че той прокламира националната просия. Всичко се прави, за да се получат помощи. (Оживление от СДС) Това за мене не е меморандум за икономическа политика - разглеждам го в много по-тесен спектър. Това е меморандум за финансова политика и то в един много краткосрочен хоризонт на действие - 1997 година.
Основен дефект - не се опира на националния стопански потенциал на България, колкото и да е остатъчен.
Без стратегия. И тук искам да напомня на депутатите от Тридесет и седмото Народно събрание, че една от четирите точки на прословутата декларация от декември беше, че България трябва да има програма за структурната си политика. Нито дума по това иначе необходимо и полезно за България намерение.
Основни дефекти: обърнато е повече внимание на монетарните проблеми на страната и няма необходимия баланс между паричен и реален сектор. И това е гибелно за българското национално производство, ако клаузите в меморандума се изпълнят.
Има и неизпълними клаузи: смелото обещание, че България ще има бюджетен дефицит от порядъка на 3,8 на сто. Това е универсален ограничител на Международния валутен фонд, условие за икономическо членство в Европейския съюз. Казвам ви, че в Европейския съюз, колкото и да са перфектни по своите критерии, една трета от страните имат по-голям бюджетен дефицит - някои повече от два пъти.
Та нима България с тоя хал на своята икономика, с това равнище на данъчна дисциплина и събираемост на приходите в хазната може да се мери с Австрия, с Швеция? Не говоря за Италия или Гърция, които имат два или три пъти по-голям бюджетен дефицит. И това не поставя ли под съмнение не социалния проблем за издръжка на образованието или здравеопазването, за които говориха моите колеги - конституционно регламентирани, а за нормално поддържане на националната отбрана и органите на вътрешния ред?

Смело се обявява - и това е в табличните намерения, макрорамката също вероятно ще се разисква от специализираните комисии - 26 на сто бюджетни приходи от брутния вътрешен продукт, след като средно в Европейския съюз те са 43 на сто, а за някои държави, за Швеция не искам да говоря, там социалисти са управлявали, е 60 на сто, но Холандия не се управлява от социалисти, а там 60 на сто от брутния вътрешен продукт са бюджетните разходи. Ние планираме и обещаваме 26 на сто и мислим, че ще бъдем нормална държава и тук мирно ще седим като законодатели, а навън ще бъде спокойно при едно такова ограничено финансово-ресурсно обезпечаване на нашето общество. Наивни са тези намерения, обявени от служебното правителство.
Много се говори по тази, бих казал, словесна щампа - поносима социална цена. Политици сме, не е задължително всеки да има професионално съдържателно виждане за това понятие. Иван Костов тук разбираше социалната цена като изравняване на доходите в бюджетна сфера и материално производство. Математик е. Казвам - необходимо, но недостатъчно. В България има много по-големи диспропорции в имущественото и доходното разслоение на обществото и проблемът не е за хората, които имат заплати, проблемът е за хората без доходи, проблемът е за хората с ниски доходи. А това вече са, бих казал, 90 на сто от населението в България. Каква е поносимата цена?
Нима може само разходите за издръжка на жилището - вода, отопление и ток при едно двустайно жилище, да бъдат повече от средната заплата в страната? Поносимо ли е това? И не е ли икономически абсурд? И много трябва да пледираме в това отношение. (Шум в блока на СДС)
Да, господа, ние сме отворена икономика - ще вървим към международни равнища на цените. Но международните равнища на цените в България ще бъдат обективно непоносими, ако не направим и реформа в доходите. Обещава ни се 110 долара заплата в края на годината. 100 долара са по-малко от половината от дневната надница в развитите индустриални държави... (шум, възражения и реплики в блока на СДС). 26 долара е часовата заплата в Германия, за 8 часа е 200 долара. (Реплики в блока на СДС) Не спорете, професионалист съм, господа!
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (от място): А в края на вашето управление...
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Накрая, говори се ... Не е само от нашето управление, госпожа Мозер. Аз ще Ви кажа, че и през друго управление имаше заплати от порядъка на по-малко от 20 долара, при старта на реформата.
И точно това е поводът да приключа с новото понятие, което се развива в нашия парламент - реформистко мнозинство. Кои са реформисткото мнозинство - СДС, Народният съюз, Обединението за национално спасение и Евролевицата.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (от място): Ние сме реформаторско, не реформистко мнозинство.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Добре, реформаторско.
Вижте, аз мога да персонифицирам трите политически формации. И господин Костов, и господин Луджев, и господин Томов започнаха реформа през 1991 г. Почнаха я така, че България още пати по посоката, по която я подведоха. (Силен шум от дясната и средната част на залата, възражения и иронични ръкопляскания) Тогава шокът беше поносим, защото България имаше икономическата инерция, имаше своите запаси. Днес българското общество няма тези запаси и като политици трябва да бъдем много внимателни в реформаторските си намерения. Ние също сме реформатори. Вие спечелихте изборите с девиза: "Ние можем", ние твърдим, че ние знаем. Вслушвайте се и в реформаторското малцинство. (Шум и реплики от дясно и в средата)
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Койчев.
Има думата господин Георги Дилков от Българския бизнесблок.
С изказването на господин Никола Койчев времето на Парламентарната група на демократичната левица, включително увеличението от 10 минути, изтече.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз искам да взема отношение по две от точките в проектодекларацията - накратко по тази за борбата с престъпността и най-вече с организираната престъпност и на второ място, по отварянето на досиетата.
Господин Ганчев вече сподели и аз не искам да го повтарям, но в Тридесет и седмия парламент ние направихме всичко възможно, имам предвид Парламентарната група на Българския бизнесблок, разработихме и внесохме пакет от законопроекти за изменение на Наказателния кодекс, на Наказателно-процесуалния кодекс, проекторешението за отмяна на мораториума върху смъртното наказание, наложен от Великото Народно събрание, Законопроекта за частната охранителна и детективска дейност, която е свързана пряко с проблемите на борбата срещу престъпността, тъй като тези силови структури се използват срещу данъкоплатеца, а не в интерес на народа. Ние внесохме тези законопроекти, но знаете какъв беше резултатът. Едва в последните няколко месеца наистина на нас ни беше дадена възможност тези законопроекти да бъдат разгледани в пленарна зала и някои от тях да бъдат приети.
Ето защо ние ще подкрепим категорично този текст от декларацията, имам предвид точка 4. Но ще напомним, че това трябва да става само в съответствие с изискванията на Конституцията и на наказателните закони, Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс, а в никакъв случай да не се допусне полицейски и друг произвол, съдебен.
По отношение на разсекретяване на досиетата или отваряне на досиетата.
Уважаеми колеги, в съответствие с изложеното в абзац 2 на уводната част на декларацията, където изрично е посочено, че тук, в пленарна зала ще търсим непрестанно конкретно съгласие по основните национални проблеми, ние предлагаме изменение на тази точка 5, която да придобие следното съдържание: "Разработването и приемането на Закон за отварянето на досиетата с формулиране на целите, средствата и технологията по разсекретяването на архивите за политиците, висшите магистрати и администратори." Текстът "за да се неутрализира независимостта им от бившите служби на сигурността" предлагаме да отпадне, тъй като това са истинските цели - и ние не ги оспорваме - и мотиви за внасянето на този текст. Но формулирането им в тази декларация и извеждането им като цели не би довело до съгласие в парламента. Имам предвид изказването, което направи господин Стефан Савов точно по тази точка 5. Очевидно господин Савов нищо старо не е забравил и нищо ново не е научил, като призова, разбира се, да се търси отговорност и от оперативните работници, които са вършили вербовки. Аз се радвам, че председател на парламента стана ексминистър Соколов и се надявам, че той ще ме подкрепи - няма разузнаване, контраразузнаване, криминална, икономическа полиция, уважаващи себе си, които да не използват агентурен апарат и специални разузнавателни средства. Ако това не става, значи ние да отхвърлим и предишната точка - за борба с престъпността, особено организираната, и рекета, тъй като без тези възможности, без тези сили и средства ние не можем да се справим с престъпността в България.

Това междупрочем и в цял свят не става, господин Савов. Дори, съжалявам че го няма господин Савов, но аз трябва да ви кажа, че еталон за криминалната полиция, в която имам 28 години служба, до влизането ми в предишния парламент, е господин Никола Гешев, полицай N 1 на Царство България, който именно за удачната си работа с агентурен апарат е постигал значими, сериозни успехи в разбиването на своите политически опоненти.
И накрая към колегите от Демократичната левица - ще им връча два мои проектозакона. Единият е от м. декември 1995 г., а другият е от м. юни 1996 г. за провеждане на референдум, дами и господа, за влизането ни в НАТО. Тогава вие можехте да си направите този референдум. Затова не ви прави чест сега да поставяте отново този въпрос. Бяхте болшинство. (Ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дилков.
Има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ОДС): Да, аз ще Ви помоля, господин председател, да дадете нашето удължение, от името на нашата парламентарна група, макар че ще се опитам да бъда много кратка.
Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Декларацията, която днес разглежда Народното събрание за национално съгласие разглежда с надеждата, че тя няма да остане къс хартия.
Поставен беше въпросът какъв е смисълът от приемането на тази декларация. И този въпрос е съвсем резонен. Защото ако тази декларация остане само като едно добро пожелание, това ще означава, че ние просто нищо не сме свършили.
Смисълът на тази декларация е да поставим наистина едно ново начало, един нов стил на поведение в Народното събрание, в резултат на което това поведение, този стил да бъде подплатен с ясни и решителни действия. Смисълът на тази декларация е чисто политическата воля на народните представители от Тридесет и осмото Народно събрание. За това кой е пътят, който България трябва да измине.
Парламентите на България помнят, говоря за най-новата история, помнят и други декларации. Помнят декларации, които са приемани в началото на парламентите и след това нищо не е произлизало. Помним и декларацията само от преди няколко месеца, която всъщност сложи края на Тридесет и седмото Народно събрание.
Но сега ние започваме този парламент с волята, и казвам ние, включвайки всички народни представители, с волята наистина да търсим национално съгласие по основните въпроси, които са нужни на страната.
Този парламент се роди неслучайно. Той се роди на базата на национално съгласие. На 4 февруари беше постигнато за първи път в най-новата ни история, колкото и крехко да беше, националното съгласие да бъдат проведени предсрочни парламентарни избори.
В този период от време българските политици трябваше, и аз вярвам, че всички ние сме го научили, урока, който ни дадоха българските граждани. Струва ми се, че пораснахме в тези 7 години. И събитията от януари и февруари ни научиха да мислим по-трезво, по-сериозно върху най-важните проблеми на България.
Националното съгласие не е абстрактно понятие. И нека не се сърдят колегите от Демократичната левица, като казват, че сме им иззели думичките. Национално съгласие не е нещо абстрактно и по принцип. Съгласието винаги е конкретно за нещо, за нещо, което може да ни обедини.
Ние сме различни. Просто хората са различни. А в един парламент има различни политически сили и най-нормалното нещо е тези политически сили да имат различни позиции. Ако това не е така, то тогава ние няма да сме нормален парламент. Разбира се, че ние ще имаме различия. Различия, които съвсем ясно ще проличат в дебатите, които ще се провеждат по конкретните закони.
Но смисълът в момента на това съгласие, от тези 7 точки, е да покажем, че мислим поне в 7 пункта в една посока, не еднакво, но в една посока.
И дебатът за националното съгласие започна от 4 февруари и не е спрял до този момент.
Аз искам да отбележа един момент. Тази декларация я внесохме действително трима народни представители от Съюза на демократичните сили. Но текстовете на тази декларация не ги написахме ние сами. Ние ги написахме след като проведохме консултации с всички парламентарно представени политически сили. Чухме мненията на всички. Опитахме се да сближим позициите колкото може повече. Приехме аргументи, приехме нови точки. Защото започнахме от 5 съвсем кратко формулирани принципа, а накрая се спряхме на 7. И тези 7 принципа не са случайно появили се, просто хрумвайки в главата на някого. Те се появиха след дебати.
Този преамбюл, който има декларацията, се появи също след дебат. Преамбюлът се появи след дебат с Демократичната левица. Точката за справедливото разпределение на социалните тежести се появи след дебата с Евролевицата. Точката за това, че трябва да има реално възстановяване бързо на земята, се появи след дебатите със Земеделския съюз. Тези точки се появиха и се подкрепиха след това и от другите парламентарни групи.
И смисълът на декларацията е точно в тази посока - да намерим опорните точки, а след това за всяка една от тях да ги подплатим със закони и да не спрем дотам. Защото ако спрем само с изработването на законите, пак няма да сме свършили това, което се очаква от нас. Ние трябва да се преборим за България, всички ние до един! - и законодателната, и изпълнителната, и съдебната власт.
И тук функциите на Българския парламент са особено важни. Защото парламентът не само твори закони, той може да контролира и трябва да контролира изпълнителната власт. И то да я контролира ефективно, не да замазва.
Аз не искам да се връщам и да давам примери в най-новата ни история, макар че имаше изказвания, които, честно казано, ме предизвикваха. Защото ако се върнем съвсем малко в миналото ще си спомним, че нямаше на практика и ефективен контрол върху изпълнителната власт от страна на парламентарното мнозинство.
Това, което смятаме да направим, и аз пак казвам, всички народни представители, и затова е тази декларация - да покажем волята, че ще изискваме и от трите власти - да се справят с най-важните проблеми на България. Защото България не е нужно да я делим на синя и на червена, на оранжева, зелена, лилава. България не трябва да я делим. И наш враг е престъпността. Врагът ни е бедността. Врагът ни е неграмотността. Врагът е друг и този враг е наш общ враг. И ако нямаме нашата обща политическа воля да се справим наистина с тези проблеми, просто по-добре е да не се захващаме.
Нека да не се страхуваме, знаем всички колко тежки стъпки ни предстоят. Тази битка за България ще бъде много трудна. И сигурно много "препъни камъчета" ще има по нашия път.
Сигурно в тази зала ще има и много остри словесни схватки. Но нека това, което днес ни обединява, да не го забравяме и да не се плашим, защото наистина битката в момента е за това - да спасим България. Благодаря. (Ръкопляскания в залата)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Има думата последният записал се оратор - господин Нансен Бехар от Българския бизнесблок.
НАНСЕН БЕХАР (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! БББ ще подкрепи декларацията във всичките й точки. Ние имахме някои редакционни и същностни предложения при срещата с ръководството на СДС, които изложихме. Някои от тези съображения бяха включени под една или друга форма, някои не бяха. Но на мен ми се струва, че основното тук е действително да се демонстрира това, което целият народ очаква от нашия парламент - да се демонстрира, че по пътя, и аз напълно съм съгласен с думите на госпожа Михайлова, че по пътя към спасяването, на излизане от кризата, по пътя на развитието, защото ние не сме само за една политика на оцеляване, ние сме за една политика на развитие, съчетана с политиката на оцеляване, по пътя към тази цел трябва да има едно съгласие. И аз затова разглеждам тази декларация като декларация на съгласието, първо, и второ, декларация, която ще определи порядъка, програмата за работата на парламента през следващите месеци. Затова ми се струва, че не е толкова важно дали в крайна сметка някоя формулировка ще бъде приемлива, когато това не е, разбира се, различие по принцип. Доколкото разбирам, досега има само едно различие по принцип и това е във връзка с последната точка - въпросът за членството в НАТО.
Искам да кажа, че Българският бизнесблок внимателно обсъди на няколко форума този въпрос и имахме една дълга еволюция. И все още някои членове на експертните групи развиват идеи, които са свързани не толкова с членството, колкото с една по-независима, неутрална позиция. Но като обща позиция, и това е заложено в платформата на блока, ние сме за това да се отдалечим от каквато и да е двойнственост в нашата позиция. Не може това, което предишното правителство направи - да се декларира, че искаме да бъдем член в една европейска структура на сигурност, че искаме да участвуваме в европейските институции, включително институциите на сигурност, и да кажем: "Не! Не желаем да имаме нищо общо с един от елементите на тези структури, който е НАТО".
Безспорно НАТО също е една организация в еволюция. Безспорно не е правилна позицията (аз тук искам да посоча, че ние сме еднакво раздалечени от двете крайни позиции) за това да се приема без всякакви условия, без всякакви идеи и да се приема тезата за незабавно и безусловно влизане, защото тази теза е контрапродуктивна. С тази теза дори някои представители на Запада няма да ни уважават. Както е вредна и позицията "Не на НАТО! Ние сме за един неутралитет". Аз се радвам, че постепенно тази позиция също еволюира.
Ние считаме, че в НАТО трябва да се влезне с достойнство, при зачитане на националните интереси. Вие ще кажете: "Добре, кой е против това?". Но когато точно и ясно се дефинира това пред българския народ, ми се струва, че позицията на обикновения човек, който също трябва да бъде убеден, че това е нещо полезно за страната, ще бъде някак си облекчена.
Ние считаме, че трябва да се разгърне една широко мащабна информационна кампания, един дебат, в който да участвуват специалисти и експерти от всички политически партии, от всички политически цветове. Един дебат, в който да стане ясно за какво става дума, защото иначе всякаква форма на референдум просто губи своя смисъл.
Аз лично, проучвайки практиката на референдумите в някои страни, които прибягват много често към тази форма, смятам, че референдумът е една заключителна фаза, тя не е инициираща, тя не е началната фаза. Не може да се тръгне от референдум и след това да се провеждат стъпките. Даже може да се случи така, че дори след вече сключване на предварителни споразумения, след конкретни преговори, между периода на подписването на една декларация за присъединяване и периода на ратифициране - и тогава да се проведе референдум. Не е изключен и този вариант, ако е необходимо, разбира се. Но аз считам, че ние трябва при всяко положение, когато разглеждаме въпроса за членството в НАТО, да имаме предвид, първо, че към НАТО се върви в един взаимен процес на адаптиране, в един взаимен процес на еволюция, демократичен процес в нашата страна и една еволюция, която е безспорна, едно развитие. Не случайно във всички документи на НАТО се пише: "НАТО - един съюз в процес на трансформация" и посоката е към една обща система на европейска сигурност.
Искам да кажа като представител на Българския бизнесблок, че за мен лично членството в НАТО е преди всичко икономически въпрос, колкото и странно да звучи това. Това не е въпрос толкова на гарантиране на сигурността. Това е въпрос на представяне на страната като един надежден партньор в икономическите отношения, като един партньор, който може да има доверието на редица външни инвеститори, че техните инвестиции ще бъдат по някакъв начин гарантирани. Също е свързано с отношението на международните финансови и валутни институции.
Трябва да се съобразяваме с геополитическите интереси на нашата страна. Живеем на Балканите, живеем в близост до взривоопасни региони. Имаме исторически традиции. Всичко това в резултат на една мъдра политика трябва да бъде включено в един общ модел на поведение по повод на този въпрос.
Предлагам в тази седма точка да бъде съвсем леко допълнено нещо, една малка промяна, която ми се струва, че ще направи целия процес на дебат малко по-лесен, като кажем, че ние подкрепяме членството на България в Организацията на Северноатлантическия договор, съобразено с националните интереси на страната. Запазваме си правото при самия дебат вече по този въпрос да вземем отношение към него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Бехар.
Да пристъпваме към гласуване на проекта за декларация. Моля квесторите да поканят всички народни представители в залата.
Беше постигнато съгласие при кръга от преговори точките на декларацията да се гласуват отделно. И така ще процедиране.
Преди това, понеже имаше бележки и по заглавието, и по преамбюла, и както разбирам някои от тези бележки са приети от вносителите, предлагам гласуването да протече така: първо да гласуваме заглавието, след това преамбюла, като се гласува евентуално поправката в него, и след това отделните точки с поправките, ако, разбира се, народните представители, които предлагат поправки, не ги оттеглят.
Преди да пристъпим към гласуването аз си позволявам да призова всички народни представители да се проникнем от чувството на отговорност, това е първият акт на Тридесет и осмото Народно събрание, да търсим наистина всичко, което ни сближава, а това, което ни сближава, трябва да бъде България и нейните национални интереси.
Заглавието: "Декларация на националното съгласие". Беше направено предложение да отпадне членуването, да стане: "Декларация за национално съгласие". Вносителите приемат поправката и я поставям направо на гласуване - "Декларация за национално съгласие". Моля да гласувате.
От общо гласували 228 народни представители, за - 228, против и въздържали се - няма. (Ръкопляскания)
Преминаваме към преамбюла.
"Ние, народните представители от Тридесет и осмото Народно събрание с воля да работим за доброто на България, обявяваме своята решителност да преодолеем политическата, икономическата и моралната криза в страната.
В името на това ще търсим непрестанно конкретно съгласие помежду ни по основните национални проблеми.
Като приветствуваме постигнатото на 4 февруари т.г. с посредничеството на президента на Република България Национално политическо съгласие за провеждане на предсрочни парламентарни избори, като потвърждаваме отново Декларацията на политическите сили от 11 февруари т.г. за принципите за излизане от кризата и приетото на тази основа решение на Тридесет и седмото Народно събрание от 13 фвруари 1997 г. за даване съгласие служебното правителство да води преговори, сключва договори и споразумения с други държави, международни организации и финансови институции за външни заеми, за финансова стабилизация и социална защита и като обявяваме готовност в атмосфера на конструктивен парламентарен диалог да приемем незабавно законите, необходими за реализация на споразумението с Международния валутен фонд посочена в Декларацията на политическите сили от 18 март т.г. заявяваме, че ще подкрепим".
Бяха направени предложения за допълнения от господин Георги Първанов на стр. 1 като в третия абзац да се включат думите: "като споделяме убеждението, че общо основа за изход от кризата е спазването на Конституцията на страната и зачитането на правата на всички граждани, независимо от политическите им убеждения и принадлежността им към една или друга партия, изключващи всяко връщане назад към разрушителното противоборство".
Вносителите приемат преамбюлът да бъде допълнен с първата част на този абзац, а именно с думите: "като споделяме убеждението, че общо основа за изход от кризата е спазването на Конституцията на страната и зачитането на правата на всички граждани".
Господин Георги Първанов държи ли на следващата част от своето предложение?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (от място): Добре, съгласен съм с текста! (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегляте го. Благодаря Ви.
Други предложения за преомбюла няма.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Аз имах едно предложение..., което господин Костов обяви, че поддържа. То е на предпоследния абзац.
За да не излизам на трибуната, нека да ви го кажа от място. (Шум на неодобрение в залата. Народният представител Янаки Стоилов излиза на трибуната.)
Бих искал да не отнемам време.
Буквално допълнението е: "при условия не по-лоши от тези по ратифицираните досега". Това е в края на първа страница. Имате другия текст. Така изписваме цялостния ангажимент, който е възложен на правителството досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вносителите го приемаме.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (от място): Ако позволите да поясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Първанов има думата.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
Аз се съгласих да бъде гласуван текстът така, както го приемат вносителите.
Все пак искам да припомня, че частта, която отпада - т.е. тази, която не се приема - я имаме вече в приетата от 11 февруари т.г. декларация, така че аз оставам все пак с недоумението защо отпада точно сега в този текст. (Шум и реплики от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи, в преамбюла имаме две допълнения, които се приемат. Необходимо ли е отново да чета челия преамбюл или да гласуваме? (Реплики от залата: "Да гласуваме!")
Добре. Моля да гласувате за преамбюла с двете допълнения.
От общо гласували 232 народни представители, за - 231, против - няма, въздържал се - 1.
Приема се преамбюлът.
Преминаваме към точка първа от Декларацията.
След думите: "Заявяваме, че ще подкрепим" продължава:
"1. По принцип споразумението на България с международните финансови институции, включително и въвеждането на валутен съвет като необходими за осигуряване на външна подкрепа за излизане от икономическата катастрофа".
Има предложение от господин Георги Първанов думите в първата точка "икономическата катастрофа" да се заменят с "тежката икономическа криза".
РЕПЛИКИ ОТ ЛЯВО: Това съответствува на преамбюла!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поддържате ли предложението си?
Добре. Поставям на гласуване по-отдалеченото предложение - първо думите да бъдат "тежката икономическа криза". Моля, гласувайте!
От общо гласували 230 народни представители, за - 61, против - 141, въздържали се - 28.

"2. Справедливото разпределение социалните тежести на реформата."
Има предложение от народния представител господин Георги Първанов след тези думи да се добавят думите "и гарантиране на социалните права на българските граждани".
Поддържате ли предложението си за добавка, господин Първанов?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля да гласувате добавката "и гарантиране на социалните права на българските граждани".
От общо гласували 231 народни представители, за - 66, против - 129, въздържали се - 36.
Добавката не се приема.
Има думата господин Цоньо Ботев за обяснение на отрицателен вот.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз гласувах против, защото тези права, за които става дума, са гарантирани от Конституцията на Република България. А всички ние вчера се заклехме в тази Конституция и мисля, че е съвсем нормално всички ние да държим за спазването на Конституцията, за спазването на правата на гражданите и смятаме, че този текст е излишен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Моля да бъде гласувана т. 2 така, както е предложена от вносителите - "2. Справедливото разпределение социалните тежести на реформата".
От общо гласували 231 народни представители, за - 218, против - 3, въздържали се - 10.
Точка 2 е приета.
"3. Реалното възстановяване собствеността на земеделските земи и създаване условия за ефективното им използване."
Има предложение от народния представител господин Георги Първанов т. 3 да се измени както следва:
"3. Ускорено възстановяване на собствеността върху земеделските земи и създаване на условия за ефективното им използване".
Вносителите приемат текстът да бъде допълнен и да гласи така:
"3. Ускореното реално възстановяване собствеността на земеделските земи и създаване условия за ефективното им използване".
Господин Първанов, приемате ли текста така?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Приемам го.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Ускореното и реално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, моля да гласувате текста на т. 3: "3. Ускорено и реално възстановяване на собствеността на земеделските земи и създаване условия за ефективното им използване".
От общо гласували 233 народни представители, за - 228, против - 2, въздържали се - 3.
Точка 3 е приета.
"4. Борбата с организираната престъпност и корупцията независимо от политическия цвят на всички нива и власти в държавата."
Има предложение от народния представител господин Георги Първанов т. 4 да гласи така:
"4. Решителна борба с престъпността и особено с организираната престъпност и корупцията независимо от политическия цвят на всички нива и власти в държавата".
Вносителите приемаме поправката и предлагаме т. 4 да гласи така, както предлага господин Георги Първанов.
"4. Решителна борба с престъпността и особено с организираната престъпност и корупцията независимо от политическия цвят на всички нива и власти в държавата".
Моля да гласувате.
От общо гласували 233 народни представители, за - 233. (Бурни ръкопляскания)
Точка 4 е приета.

"5. Отварянето на досиетата на политиците, висшите магистрати и администратори, за да неутрализираме тяхната зависимост от бившите служби за сигурност."
Тук беше направено от господин Дилков, ако не се лъжа, но не в писмена форма, предложение за промяна.
Само това искам да се отбележи, че това са само основните принципи, а по всяка една точка тепърва ще бъдат приемани съответните нормативни актове от Народното събрание. Това ще бъдат закони или решения.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Господин председателю! Аз съм склонен да се откажа от част от формулировката, но специално за закон аз мисля, че трябва да посочим. Това направи и Евролевицата. Примерно за предишната точка за възстановяване на земеделските земи има вече закон и ще има изменение на този закон. Докато този проблем считам, че трябва да се реши само със закон, а не примерно с едно решение на парламента.
Това е моята идея и тогава приемам отваренето на досиетата, ако се предполага тук, че ще стане със закон. Но държа да се гласува отпадането на последното изречение.
Мотивирах се за него и Ви моля, господин председател, да подложите на гласуване. Още повече напомням, че и през 1992 г. и преди това, и след това са извършвани вербовки, има хора, които помагат на демокрацията включително. И ако този текст се вкара, той предполага да не определяме формален срок преди 1989  г. или някакъв друг.
Затова аз държа на този принцип. Да подложим на гласуване отпадането на следния текст: "за да неутрализираме тяхната независимост от бившите служби за сигурност".
Това ще бъде изложено в мотивите, в целите на закона. Щом като приемате, че ще има закон, всичко това ще го изложим в мотивите и то наистина ще стане. Това е целта на този закон.
Аз мисля, че не в декларацията обаче трябва да се посочва целта на отделна точка. Това е молбата ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само предложения сега по текста, да не навлизаме в нова дискусия.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! По този текст се нуждаем още днес от максимално широко подкрепяне. Мисля, че ако създадем днес широка база и сега получим гласуване значително, това ще създаде и много голяма стабилност на въпроса.
Ние одеве обявихме предложен текст, който сега ще прочета, който смятам, че ще доведе до такъв тип широко гласуване и подкрепа:
"Нормативно установен механизъм за отваряне на досиетата на политиците, висшите магистрати и администратори с цел неутрализиране на тяхната зависимост от бившите служби за сигурност и в съответствие с интересите на националната сигурност."
Мисля, че няма нищо смущаващо.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Законово. Защо нормативно?
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Добре, законово - "законово установен механизъм".
Искам да отговоря, може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, само текст.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Благодаря ви. Смятам, че аргумент мога да дам. В този текст няма нищо различно като същност, но има успокояване и аз съжалявам, че министър Бонев го няма в залата. Всички хора, които са се занимавали с тази проблематика, знаят, че тук не са нужни емоции, а трезв размисъл.
Искам да уверя господин Савов, който ме реплекира от място, че нищо от това, за което той се безпокои, не може да стане. Мога само да кажа едно, че по този въпрос ние можем да вземем широко консенсусно решение. Това е предложението, което нашата група прави към текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Савов, но моля само за предложения, без дискусия.
СТЕФАН САВОВ (НС): Аз смятам, че свършиха разискванията. Така че това, което сега Александър Томов предлага, не го приемам. Защото какво значи "сигурността на държавата"? Че тридесет години въобще нямаше държава, а всичко се работеше за Съветския съюз. (Смях и ръкопляскания от опозицията) Разберете това нещо. Точно така е. (Шум и реплики от опозицията) Точно така е. За Съветския съюз.
Така че, оставете тези работи. На мен ми омръзна да слушам за тези доблестни разузнавачи, които били работили не знам как си, а всъщност убиха Георги Марков и убиха толкова други наши приятели и роднини. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване най-напред предложението на господин Александър Томов:
"Законово установен механизъм за отварянето на досиетата на политиците, висшите магистрати и администратори с цел неутрализиране на тяхната зависимост от бившите служби за сигурност и в съответствие с националната сигурност".
Който е съгласен с този текст, моля да гласува.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Искам да предложа само да отпадне пълният член за неутрализиране...
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Какви са тези дебати по време на гласуване?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Чуйте малко първо, ако обичате - "за неутрализиране на тяхна зависимост", защото иначе вие вменявате в качество на всеки народен представител, че той се намира в такава зависимост.
Аз не смятам, че действам с такива мотиви, затова ще ви моля пълният член да отпадне в редакцията.
ИВАН КОСТОВ (от място): Какъв е този дебат по време на гласуване?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това не е дебат, а уточнение по редакцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласува се предложението на господин Александър Томов.
От общо гласували 231 народни представители, за - 78, против - 111, въздържали се - 42.
Предложението не се приема.

Има направено предложение от господин Янаки Стоилов за отпадане на пълния член в думата "тяхната".
"5. Отварянето на досиетата на политиците, висшите магистрати и администратори, за да неутрализираме тяхна зависимост от бившите служби за сигурност."
Моля, които са съгласни с предложението да отпадне пълния член в думата "тяхната", да гласуват.
Ако обичате, малко да изчакате, тъй като има някакъв проблем с техниката.
Не е гласувано предложението на господин Янаки Стоилов за отпадане на пълния член в думата "тяхната".
Моля, гласувайте за това предложение.
Оттегля ли се?
СТЕФАН САВОВ (от място): Господин председател, след като няма направено писмено предложение, не може в момента да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може да се излезе. Може, как - може! Нали затова съм председател.
Оттегля се предложението.
Моля, точка 5 да се гласува така, както е предложена от вносителите.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Господин председател, моето предложение беше към допълнителното предложение. То вече сега няма значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласува се точка 5 така, както е предложена.
От общо гласували 230 народни представители, за - 178, против - 18, въздържали се - 34.
Точка 5 е приета.
"6. Пълноправното членство на България в Европейския съюз и всички конкретни усилия в тази насока."
Няма предложения за промяна.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 231 народни представители, за - 231, против - няма, въздържали се - няма.
(Ръкопляскания в залата)
Точка 6 е приета.
Сега ще поставя на гласуване и точка 7. След това има предложение за точка 5, но за нея аз разбрах, че не на мястото на предишната пета се предлага, а допълнително.
Ще гласуваме това предложение: "Укрепване на органите на местната власт и развитие на местното самоуправление."
"7. Членството на България в Организацията на Северноатлантическия договор."
Предложението на господин Първанов:
Точка 7 се изменя както следва:
"7. Референдум за членство на България в Организацията на Северноатлантическия договор."
Гласува се първо предложението за изменение, тоест предложението на господин Първанов: "Референдум за членство на България в Организацията на Северноатлантическия договор."
Моля, гласувайте!
От общо гласували 232 народни представители, за - 58, против - 164, въздържали се - 10.
Не се приема.
За отрицателен вот ли искате думата? - Да.
Има думата госпожа Елена Поптодорова.

ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми госпожи и господа народни представители, взимам думата, за да обясня отрицателния си вот по т. 7 и то по-специално по инструмента "референдум" като начин за взимане на политически решения.
Отнасям се сдържано към него, дотолкова доколкото той означава абдикация от политическата отговорност на упълномощени за политически решения лица, каквито сме ние, Народното събрание, и каквото е всяко едно легитимно избрано правителство на страната.
Смятам също така за неподходящо решаването на високоекспертни въпроси да се поставя на популярно равнище без липсата, по-скоро при отсъствието на достатъчно експертно познаване на материята, каквото непременно ще се получи, ако се лансира такъв референдум.
Вярно е, че Швейцария е държава, която се управлява с референдуми, но, мисля, сравнението тук не е в полза на въвеждането на този инструмент у нас. Испания, която направи такъв референдум, отчита противоречивия му опит. Истината е, че в разговори испанските политици споделят, че референдумът е разделил нацията им.
Аз си представям как би се отразил един такъв референдум върху българското общество, което е силно уязвимо и все още страдащо от конфронтация по вътрешнополитически причини.
Реално един референдум по членство в Северноатлантическия договор ще се превърне в междупартиен арбитраж, в повторно решаване на отношения между основните политически партии.
Ще спомена и една формална причина. Европейската интеграция е процес от три стъпки, от три фази: политическа, икономическа и в областта на сигурността. Ние направихме първите две - членството в Съвета на Европа и молбата за членство в Европейския съюз, без да въвеждаме дори мисълта за референдум по тези две първи стъпки от нашата европейска интеграция. Затова не виждам причина сега да предлагаме такава форма на взимане на решение.
И един последен аргумент. Ако би трябвало в тази декларация да предлагаме референдум по някои от точките, то не би ли било по-редно да предложим например референдум по валутния борд, защото бъдете сигурни, че отговорностите, които поемаме по него, са много по-високи и много по-тежки, включително и по отношение на националния суверенитет на страната.
Затова предлагам да не подхождаме идеологически към тази точка. Обръщам се с молба и към колегите от Демократичната левица, които имат отношение към международната тема, да подкрепят последната точка, а тя, разбира се, ще е предмет на следващи закони и на следващи договори. Благодаря ви. (Ръкопляскания от страна на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Поптодорова.
Поставям на гласуване т. 7 така, както е редактирана от вносителите - "Членството на България в Организацията на Северноатлантическия договор". Моля, гласувайте!
От общо гласували 234 народни представители, за - 175, против - 27, въздържали се - 32. (Ръкопляскания от страна на мнозинството)
И т. 7 е приета.
И една последна допълнителна точка, която...
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (от място): Оттегляме я.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегляте ли я? - Да.
Декларацията е приета. Бих искал да благодаря на всички народни представители за това манифестирано съгласие, което показва, че наистина в този парламент може да има дух на толерантност, диалог и консенсус.
Две съобщения:
Днес, 8 май 1997 г., от 15,00 ч. в зала "Запад" ще се проведе заседание на Временната комисия по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
И една важна точка - раздава се аванс в касата, която се намира на първия етаж в бившия Партиен дом.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14,00 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
           Йордан Соколов

СЕКРЕТАРИ:
    Виктория Василева

    Атанас Мерджанов