Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам извънредното заседание с обявения и приет дневен ред.
Днес рожден ден има народният представител Симон Спасов. Да му е честит! (Ръкопляскания.)

Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРСКИ ПЕХОТЕН ВЗВОД, ЩАБНИ ОФИЦЕРИ И ИНСТРУКТОРИ В МНОГОНАЦИОНАЛНОТО СУХОПЪТНО УЧЕНИЕ "ПРОМЕТЕЙ '99", КАКТО И ЗА ТРАНЗИТНОТО ПРЕМИНАВАНЕ НА ВОЙСКОВО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ НА РУМЪНИЯ ЗА УЧАСТИЕ В ТОВА УЧЕНИЕ.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по национална сигурност, да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, уважаеми колеги!
Докладвам ви становището на Комисията по национална сигурност относно проект за решение за даване на разрешение за участие на български пехотен взвод, щабни офицери и инструктори в многонационалното сухопътно учение "Прометей '99", както и за транзитното преминаване на войсково подразделение на Румъния за участие в това учение с вносител Министерския съвет от 1 юни 1999 г.:
"Комисията по национална сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 2 юни 1999 г.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, точки 2 и 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разреши:
1. български пехотен взвод в състав 30 военнослужещи с щатното си въоръжение и 10 щабни офицери и инструктори без въоръжение да участват в многонационалното сухопътно учение в духа на инициативата "Партньорство за мир" - "Прометей '99", което ще се проведе от 12 до 22 юни 1999 г. на територията на Република Гърция;
2. транзитно преминаване на 10 и 11 юни 1999 г. на отиване и на 22 и 23 юни 1999 г. на връщане през територията на страната на пехотен взвод от Румънските въоръжени сили в състав от 28 военнослужещи с щатното си въоръжение във връзка с участието им в многонационалното сухопътно учение "Прометей '99".
Становището на комисията е прието на 2 юни 1999 г. с консенсус." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Не.
Пристъпваме към гласуване:

"РЕШЕНИЕ
за даване на разрешение за участие на български пехотен
взвод, щабни офицери и инструктори в многонационалното
сухопътно учение "Прометей '99", както и за транзитното
преминаване на войсково подразделение на Румъния за
участие в това учение

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

Р Е Ш И:

1. Разрешава на български пехотен взвод в състав 30 военнослужещи с щатното си въоръжение и на 10 щабни офицери и инструктори без въоръжение да участват в многонационалното сухопътно учение в духа на инициативата "Партньорство за мир" - "Прометей '99", което ще се проведе от 12 до 22 юни 1999 г. на територията на Република Гърция.
2. Разрешава транзитно преминаване на 10 и 11 юни 1999 г. на отиване и на 22 и 23 юни 1999 г. на връщане през територията на страната на пехотен взвод от Румънските въоръжени сили в състав 28 военнослужещи с щатното си въоръжение във връзка с участието им в многонационалното сухопътно учение "Прометей '99"."
Моля, гласувайте!
Гласували 152 народни представители: за 126, против 3, въздържали се 23.
Решението е прието.

Следващата точка е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ УЧАСТИЕТО НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В МНОГОНАЦИОНАЛНОТО УЧЕНИЕ ПО ПРОГРАМАТА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР" - "КООПЕРАТИВ БЕСТ ЕФЪРТ '99".
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по национална сигурност, за да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, уважаеми колеги!
Докладвам ви становището на Комисията по национална сигурност относно проект за решение за разрешаване участието на военнослужещи от Българската армия в многонационалното учение по програмата "Партньорство за мир" - "Кооператив бест ефърт '99", внесен от Министерския съвет:
"Комисията по национална сигурност разгледа предложения проект за решение на свое заседание на 2 юни 1999 г.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разреши участието на пехотно отделение от Българската армия в състав от 10 души и 7 щабни офицери в многонационалното учение по програмата "Партньорство за мир" - "Кооператив бест ефърт '99" в Канада за времето от 11 до 26 юни 1999 г.
Становището на комисията е прието на 2 юни 1999 г. с консенсус."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Някой желае ли да се изкаже по проекторешението? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Чета проекта за решение с две редакционни корекции: в заглавието вместо "Решение за разрешаване участието" става "за даване на разрешение за участие" и вместо "програмата "Партньорство за мир" - "инициативата "Партньорство за мир".

"РЕШЕНИЕ
за даване на разрешение за участие на военнослужещи от
Българската армия в многонационалното учение по
инициативата "Партньорство за мир" - "Кооператив бест
ефърт '99"

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

Р Е Ш И:

Разрешава участието на пехотно отделение от Българската армия в състав 10 души и 7 щабни офицери в многонационалното учение по инициативата "Партньорство за мир" - "Кооператив бест ефърт '99" в Канада за времето от 11 до 26 юни 1999 г."
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 154, против 3, въздържали се 19.
Решението е прието.

Следваща, трета точка е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРЕБИВАВАНЕТО НА ЧУЖДЕСТРАННИ ВОЕННИ КОРАБИ, ВОЕННИ ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ВОЕННОСЛУЖЕЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО НА НАТО ПО ИНИЦИАТИВАТА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР" - "КООПЕРАТИВ ПАРТНЪР '99".
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по национална сигурност, господин Христо Бисеров да изнесе становището на комисията.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, колеги! Докладвам ви становището на Комисията по национална сигурност относно проект за решение за даване на разрешение за пребиваване на чуждестранни военни кораби, военни въздухоплавателни средства и военнослужещи на територията на Република България за участие в учението на НАТО по инициативата "Партньорство за мир" - "Кооператив Партнър'99", внесен от Министерския съвет.
"Комисията по национална сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 2 юни 1999 г.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разреши пребиваването на чуждестранни военни кораби, военни въздухоплавателни средства и военнослужещи на територията на Република България за времето от 14 до 28 юни 1999 г. за участие в учението на НАТО по инициативата "Партньорство за мир" - "Кооператив Партнър'99", както следва:
- един патрулен катер, един миночистачен кораб, подразделение морска пехота от 40 човека и подривна команда от 7 човека от Въоръжените сили на Грузия;
- един десантен кораб, 4 самолета F-16, един самолет С-130, едно пехотно подразделение от 35 човека и медицински екип от 5 човека от Въоръжените сили на Република Гърция;
- 8 фрегати, 7 миночистача и 7 вертолета с корабно базиране от постоянния флот на НАТО в Средиземно море;
- една фрегата, 2 катера, 1 спасителен буксир, 1 водолазен кораб, 2 самолета МиГ-21, 2 вертолета "Пума", пехотно подразделение от 35 човека и подривна команда от 8 човека от Въоръжените сили на Румъния;
- един десантен кораб, 1 самолет Р-3С, 4 вертолета СН-46, 2 вертолета UH-1N, подразделение морска пехота от 370 човека и подривна команда от 3 човека от Въоръжените сили на Съединените американски щати;
- една фрегата, 3 катера, 1 десантен кораб, 2 противоминни кораба, 1 спомагателен кораб, 4 самолета F-16, подразделение морска пехота от 155 човека и спасително-издирвателна група от 5 човека от Въоръжените сили на Република Турция;
- една фрегата, 1 десантен кораб, 1 корвета, подразделение морска пехота от 70 човека и подривна команда от 10 човека от Въоръжените сили на Украйна;
- една фрегата, 1 десантен кораб, 1 вертолет с корабно базиране, подривна команда от 20 човека, полева болница с 19 човека екип и маскировъчен екип от 2 човека от Въоръжените сили на Република Франция.
Становището на комисията беше прието на 2 юни 1999 г. с 5 гласа "за", 2 гласа "против" и 0 гласа "въздържали се"." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение?
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, господа народни представители! Поне от моя гледна точка така предложеното ни решение с тези мотиви и с тези данни, които са приложени към него и това, което чухме от председателя на комисията, поне на този етап не може да бъде гласувано положително. Защо?
Към това решение има приложено, ако сте видели, Меморандум за разбирателство между Република България и страните-участнички. Вероятно това споразумение, господин Бисеров, е приложено за сведение. Явно това споразумение няма да го гласуваме, но ние трябва да го определим като един международен договор, може би многостранен международен договор. Но ми прави впечатление, че в чл. 6 на това споразумение, на този меморандум, подписан от нашия министър на отбраната, практически се дава дипломатически имунитет на всички участници в това учение, включително и на лица, които не са членове нито на НАТО, нито на "Партньорство за мир". Това безспорно не е в компетенциите на министъра на отбраната. И тези текстове - чл. 6 и чл. 7, за мен тангират към противоконституционност.
Но да се спра на самото решение. Едно решение, като акт на Народното събрание, при всички случаи трябва да бъде съобразено с Конституцията и с международните договори, по които България е страна. Мисля, че по това няма и не може да има спор. В това, по което ни се предлага да дадем решение, всъщност ще участват над 40 военни кораба от страни, членки на НАТО, от страни, членки на "Партньорство за мир", и на страни, които са извън тези две организации. Повтарям - над 40 кораба.
И още нещо, ще участват кораби на държави, които не са черноморски, т.е. държави, които са извън черноморската зона - Франция, Съединените щати и др.
Вероятно на народните представители е известно, че България е страна, подписала е Конвенцията относно режима на проливите, така наречената Конвенция от Монтрьо, която е в сила и днес. В чл. 16, 18 и т.н., да не изброявам текстовете, от тази международна конвенция, която е многостранна, в която участват не само държавите, членки на Черноморския басейн, на акваторията на Черно море, но и държави извън нея, като Франция, като Великобритания, се дава възможност на нечерноморски държави да имат кораби в Черно море и да преминават през проливите, но общият тонаж на военните кораби в мирно време не може да бъде над 30 000 бруто регистър тона. Дава се и възможност за тяхното бойно въоръжение. Няма да се спирам на текстовете, вие може да ги видите.
И тук аз поставям въпроса към председателя на комисията или към военните, които да дойдат да ни разяснят случая: какъв е общият военен тонаж на военните бойни кораби, които ще участват в това учение както в акваторията на Черно море, така и в нашите териториални води? Такива данни в това, което ни е раздадено, няма. Даже няма данни за нито един кораб с какъв тонаж е.
Второ, посочва се в т. 1 - и тук беше прочетено, - че ще участват 8 фрегати и 7 миночистача, не говоря за вертолетите, на постоянния флот на НАТО в Средиземно море. Право да ви кажа, на мен това не ми е известно - НАТО да има военна флотилия в Средиземно море. В Средиземно море има Шести американски флот. Аз питам: може ли председателят да ни каже под чий флаг ще плават тези 8 фрегати и 7 миночистача и от кои държави са - черноморски, извънчерноморски? За да можем да дадем разрешение, също е необходимо да знаем тези военни кораби с какво въоръжение са, примерно ще носят ли ядрено оръжие на палубите си.
Без да имаме тези данни, колеги, изложени ясно и категорично, Народното събрание не би могло да даде разрешение за тези бойни кораби, които могат да навлязат в акваторията на Черно море, респективно в нашите териториални води.
И затова, господин председателю, използвам възможността и за изказването, което направих, ако господин Бисеров не разполага с такива данни и в момента те не ни бъдат предоставени, то моля на основание чл. 44, ал. 2, т. 2 да се отложи заседанието, Комисията по национална сигурност да изиска тези данни, да ги обсъди и след това народното представителство да даде своя вот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Друг желае ли да се изкаже?
Никой не иска думата.
Има предложение за отлагане разглеждането на проекторешението. Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов за отлагане на разглеждането на проекторешението.
Гласували 181 народни представители: за 59, против 103, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Друг желае ли да се изкаже?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Господин Бисеров да обясни! Или да дойде някой от Генералния щаб да каже за какво става дума!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина! Който иска думата, да я поиска по надлежния ред.
Пристъпваме към гласуване. Чета проекта:
"РЕШЕНИЕ
за даване на разрешение за пребиваването на чуждестранни
военни кораби, военни въздухоплавателни средства и
военнослужещи на територията на Република България за
участие в учението на НАТО по инициативата
"Партньорство за мир" - "Кооператив партнър'99"

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
Разрешава пребиваването на чуждестранни военни кораби, военни въздухоплавателни средства и военнослужещи на територията на Република България за времето от 14 до 28 юни 1999 г. за участие в учението на НАТО по инициативата "Партньорство за мир" - "Кооператив партнър'99", както следва:
- един патрулен катер, един миночистачен кораб, подразделение морска пехота от 40 човека и подривна команда от 7 човека от Въоръжените сили на Република Грузия;
- един десантен кораб, четири самолета F-16, един самолет С-130, едно пехотно подразделение от 35 човека и медицински екип от 5 човека от Въоръжените сили на Република Гърция;
- осем фрегати, седем миночистача и седем вертолета с корабно базиране от постоянния флот на НАТО в Средиземно море;
- една фрегата, два катера, един спасителен буксир, един водолазен кораб, два самолета МиГ-21, два вертолета "Пума", пехотно подразделение от 35 човека и подривна команда от 8 човека от Въоръжените сили на Румъния;
- един десантен кораб, един самолет Р-3С, четири вертолета СН-46, два вертолета UH-1N, подразделение морска пехота от 370 човека и подривна команда от трима човека от Въоръжените сили на Съединените американски щати;
- една фрегата, три катера, един десантен кораб, два противоминни кораба, един спомагателен кораб, четири самолета F-16, подразделение морска пехота от 155 човека и спасително-издирвателна група от 5 човека от Въоръжените сили на Република Турция;
- една фрегата, един десантен кораб, една корвета, подразделение морска пехота от 70 човека и подривна команда от 10 човека от Въоръжените сили на Украйна;
- една фрегата, един десантен кораб, един вертолет с корабно базиране, подривна команда от 20 човека, полева болница с 19 човека екип и маскировъчен екип от двама човека от Въоръжените сили на Република Франция."
Моля, гласувайте!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В процедура на гласуване сме.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Аз поисках думата преди това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Напротив! Аз казах, че преминаваме към гласуване и чета проекта за решение. Думата по процедура се иска преди да преминем към гласуване. Аз казах, че преминаваме към гласуване и чета проекта. Значи вече сме преминали към процедура на гласуване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Четенето гласуване ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Четенето е част от процедурата за гласуване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Така ли? А четенето на азбуката?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева, време е да научите някои неща.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Но не от Вас, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласували 156 народни представители: за 119, против 29, въздържали се 8.
Решението е прието.
За процедура - господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, моля да се прегласува това решение, тъй като народното представителство беше объркано и не разбра за какво точно се гласува. Достатъчно е едно скромно изчисление, за да се види, че в Черно море ще навлязат над 60 000 бруторегистър/тона на кораби на нечерноморски държави, с което грубо се нарушава Споразумението от Монтрьо от 1936 г.
Моля Ви още веднъж на основанието на тези аргументи и на многото негласували и объркали гласовете си да се подложи на прегласуване това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на прегласуване проекта за решение. Моля, гласувайте!
Гласували 198 народни представители: за 144, против 45, въздържали се 9.
Решението е прието.
Използвам случая да напомня, че навлизаме в летния период. Много народни представители са по риза. Имаме традиция изказващите се да са облечени със сако, така че когато някой иска думата, моля да се съобразява, ако иска да я получи.

Преминаваме към ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТАКСИТЕ ВЪРХУ ТЕЧНИТЕ ГОРИВА ЗА ФОНД "РЕПУБЛИКАНСКА ПЪТНА МРЕЖА" И ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ФОНД ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-01-30 от 12 май 1999 г. за
изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 27 май 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от господин Костадин Таушанов - началник на Главно управление на пътищата при Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Същият отбеляза основните моменти от законопроекта, като изтъкна:
1. Нормалното функциониране и развитие на икономиката на страната зависи от доброто състояние на пътищата, които пряко влияят върху размера на транспортно-експлоатационните разходи и на пътно-транспортните произшествия в автомобилния транспорт. Те са важно условие за приобщаване на страната ни към европейските транспортни инфраструктури и за привличане на транзитния поток от пътници и товари.
2. Средствата за строителство, ремонт и поддържане на Републиканската пътна мрежа и железопътната инфраструктура се осигуряват от Фонд "Републиканска пътна мрежа". Предвидените постъпления по фонда за 1999 г. са в размер на около 120 млрд. лв., от които 20 на сто се предоставят целево на общините за строителство, ремонт и зимно поддържане на четвъртокласната пътна мрежа. От сумата, оставаща в Главно управление на пътищата в размер на около 94 млрд. лв. се изплащат погасителни вноски по главници, лихви и такси по сключени договори за заеми. За 1999 г. предвидените плащания по такива заеми са в размер на около 20 млрд. лв.
При това положение Главното управление на пътищата не е в състояние да обслужва плащанията, произтичащи от договорите за реализация на проектите "Транзитни пътища", които са ратифицирани със закони.
Неотложните основни ремонти на Републиканската пътна мрежа, включително обекти, представляващи отсечки от трансевропейските коридори, изискват огромни средства.
Със Закона за общинските бюджети се направиха съществени изменения в организацията и финансирането на дейностите по проектиране, строителство, реконструкция, ремонт и поддържане на участъците от републиканските пътища в чертите на населените места. Това натовари фонда с допълнителни разходи.
Състоянието на четвъртокласната пътна мрежа в страната е незадоволително поради недостатъчните средства, които досега се осигуряват от фонда и от държавния бюджет.
В последните години се активизираха свлачищата в цялата страна, което деформира голяма част от пътната мрежа. За авариен ремонт на тези пътни участъци се изразходва значителна част от средствата по фонд "Републиканска пътна мрежа", което отклонява значителни средства на фонда от предварителното им направление.
Потребностите от допълнителни средства за строителство и поддържане на пътната мрежа в страната са очевидни, а възможностите на бюджета на този етап са ограничени, което налага да се увеличи финансовия принос на участниците в пътното движение чрез завишаване на таксите върху течните горива.
3. Заделяните досега средства за Националния фонд за опазване на околната среда също са недостатъчни за финансиране на разработените екологични програми. Необходимостта от увеличаване на постъпленията във фонда произтича от изискванията за синхронизация с европейското законодателство и неговото практическо прилагане.
4. Средствата по двата фонда се набират чрез такси по Закона за таксите върху течните горива. Техните размери, както и начина на определянето им обаче не осигуряват необходимите постъпления. Това налага да се приемат предложените изменения и допълнения в Закона за таксите върху течните горива, а именно:
- увеличаване на таксата като тежест;
- преминаване от процент върху производствената цена или митническата стойност към абсолютна сума в хиляди лева за тон по вид гориво.
Ако се приемат предложените изменения в бюджетите на двата фонда, ще постъпят около 220 млрд. лв. за 1999 г.
По представения законопроект се проведе обстойна дискусия.
1. Някои от членовете на комисията изразиха мнение, че не е приемливо по средата на годината да се увеличават таксите.
2. Всички народни представители подкрепят предложението за преминаване на определянето на таксите от процент към абсолютна сума.
Въз основа на проведенето гласуване, на което с 5 - "за", 3 - "против" и 1 "въздържал се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На парламента е предложено решение за увеличаване на таксите върху горивата, което означава отново да се бръкне в средата на годината в продънения джоб на данъкоплатците. Увеличението е чувствително. За някои от видовете горива, бих казал, че е повече от това, което даже се говореше. Цената на дизела например се увеличава с 26 на сто, а различните видове бензини от 10 до 12-13 на сто. В годишно изражение това, което трябва да плащат потребителите е около 220 млрд. лв. допълнително към онова, което вече се съдържа като елемент в цената на горивата. Само за юли-декември по сметките, които са направени от вносителя, това е една сума от около 108-109 млрд. лв.
Съгласен съм, че пътищата са нужни. Нужни са добри пътища, но трябва ли за осигуряване на ресурс да се посяга отново по този начин?
Ще ви върна към бюджета на Републиката. За 1999 г. твърде много средства бяха предвидени за увеличаване на държавната администрация. Първият елемент на това увеличение са около 30-те областни администрации и 5-6 други държавни структури - комитети, агенции, всякакви. Казвам тези неща, за да подскажа, че търсенето на ресурс, необходим за поддържане и развитие на шосейната мрежа, не трябва да става по най-лесния начин като се бърка отново и отново в джоба на данъкоплатеца.
Могат да се чуят и оплаквания, каквито прозвучаха в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и миналата година, че планираните средства не постъпват нито от гледна точка на регулярност, нито и като абсолютен размер в рамките на годината. Но това не е проблем на гражданите. Това е проблем на тези, които събират данъците и таксите. И за да се осигурят необходимите средства при това не 100-процентово събиране на полагащите се такси, не трябва да се отива към ново увеличение при това в такива размери. Съберете си парите, би казал данъкоплатецът, и не увеличавайте отново таксите. Това е елементарно.
Уважаеми дами и господа, в течение на почти две години цената на петрола падаше и отново пак пада. Първите намаления на цените на горивата бяха направени миналата есен. Тоест българинът плащаше високи цени за бензина, за дизела. Няколко месеца намаление и сега отново пак - в резултат на повишаването на таксите. Всеки има основание да каже, че това не е пазарна икономика. Това е ерзац пазарна икономика - когато цените на световния пазар се понижават, у нас стоят на едно и също равнище или даже се повишават.
Има още един момент, който предизвиква възражение - в средата на годината да се увеличават такси. За обикновения гражданин няма абсолютно никакво значение дали е данък, дали е такса. Претендираме, че има стабилност в данъчната система, че в началото на годината с приемането на бюджета се обявяват всички числа за данъци, такси и другите глоби и всеки си прави сметката. Бизнесът, по отношение на разходи и приходи, а домакинството - в рамките на своя домакински бюджет за онова, което ще получава и онова, което ще плаща като данъци и такси.


Искам да привлека вашето внимание и върху един проблем, който е свързан с макроикономиката. Когато приемахме бюджет '98 и особено при приемането на бюджета за 1999 г., много приказки бяха казани от правителството в тази зала във връзка с растежа и това, че в значителна степен се разчита той да бъде осигурен чрез увеличаване на вътрешното потребление. Така ли беше? Така беше. За съжаление вътрешното потребление в края на миналата година и особено в течение на четирите месеца на 1999 г. се свива, и всички приказки за увеличаване на реалните доходи остават да висят като на пирон.
По данни на официалната статистика продажбите на дребно в Република България за четири месеца са се намалили с 4,5 - 4,6 на сто. Не може да има увеличаване на реалните доходи и да спадат продажбите на дребно. Българската народна банка отчита намаляване на влоговете в търговските банки. Всички тези числа показват, че реалната покупателна сила на българина се е свила. Е, какво стопанско оживление и икономически растеж може да се постигне за сметка на потреблението, когато то стагнира, а то не просто стагнира, а се свива. И като вземете под внимание и това, че търговският баланс, отрицателното салдо не само е факт, но се увеличава и ще се увеличава в течение на следващите месеци, кръгът се затваря. Вероятно отново в Националния статистически институт работят по произвеждане на числа за икономическия растеж, но реалната икономика показва обратна тенденция.
Вътрешното потребление е обект на атака и от повишеното данъчно бреме. Аз няма да престана да повтарям от тази трибуна, както правихме и през 1998 г., и особено при приемане на бюджета за 1999 г., че данъчното бреме на българския гражданин се увеличи спрямо равнището, което имахме до към 1996 и началото на 1997 г. Става дума за сумарната ставка на данък общ доход плюс осигурителната вноска, която ще се прави от 1 юли 1999 г. Многократно приканвахме министъра на финансите пред журналистите да направим тази сметка. Ефективната ставка от 1 юли ще бъде някъде около 20,6 - 20,7 на сто спрямо средната работна заплата. Никакви изчисления не могат да опровергаят това число. В този смисъл тази ефективна ставка е с 4,5 - 5 цяло и няколко процентни пункта по-висока от равнището, на която е била в течение на 6 - 7 години при различни финансови министри. Съвършено ясно е, че това данъчно бреме подяжда реалните доходи, покупателната способност на гражданите.
Няма да се спирам на това, че има една група стоки, на т. нар. монополисти, където цените административно се определят и които цени се увеличават непрекъснато всяка година, много често по два пъти. Сега, разбира се, през 1999 г., с известно подслаждане беше обявено, че увеличението няма да бъде еди-какво си, а по-малко. Като прибавите към всичко това и 200 милиарда, които допълнително ще бъдат изземвани пряко и косвено дотолкова, доколкото повишените цени на горивата рефлектират чрез разходите при производство на стоки и услуги, до които опира пак масовият гражданин.
Това са само някои от съображенията, които са достатъчно основание да се възразява срещу предлаганото увеличаване на таксите върху горивата. Това е неприемливо решение.
Аз призовавам, уважаеми дами и господа, да откажем на правителството това решение, което да означава внушение да се търсят други източници на ресурс, тъй като приемането му означава опровергаване на цялата философия, за която аз преди малко накратко споменах, в България вътрешното потребление да расте и това да бъде един от китовете на стопанското оживление, на постигането на икономически растеж.
Приемането на подобни решения означава, че онова, което беше заложено в макрорамката за 1999 г. при приемане на бюджета, всички приказки за стопанското оживление всъщност се оказват наистина само приказки и зад тях няма реална политика, която да създава възможности за икономически растеж.
Не е случайно, и с това искам да приключа, че вече втора година правителството не успява да осъществи една силна, активна политика за стопанско оживление. Не само опозицията в парламента, не само 90 на сто от икономистите в България, но и всички сериозни задгранични анализатори не приемат публикуваните числа за икономически растеж в 1998 г. Това е имагинерен растеж. Това е, както писаха и такива издания, които са абсолютно добронамерени към правителството, като вестник "Капитал" и други, това са числа, които са резултат на легални статистически комбинации. Самият Национален статистически институт произвежда числа, които допълнително опровергават обявения икономически растеж.
С такава политика България и в 1999 г. няма да може да отчете действителен икономически растеж. Ще си останем с мечтата за влизането в една траектория на стабилно развитие на икономиката и ще продължаваме да отчитаме числа, без това да представлява същевременно развитие на реалния сектор и увеличаване на реалните доходи на гражданите.
Поради тези съображения Парламентарната група на левицата не може да подкрепи предлаганото решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика думата има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колеги, уважаеми господин Стоилов! Преди година нямаше никаква реакция по отношение на намалението на цената на горивата. Вие много добре си спомняте, че имаше едно значително намаление на горивата - на бензина, на нафтата и пр. Значи пазарната логика изисква цените на горивата да следват световните цени на горивата, на петрола. И точно това се получава - този пазарен механизъм действа. Тогава аз не чух от опозицията гласове, примерно, на одобрение за намалението, някак си тихо мина това намаление. Отделен е въпросът това намаление на бензина тогава колко се отрази върху цените на стоките за широко потребление, но това е друга тема.
Не мога да се съглася, когато говорим за конкретна тема, да се правят интерпретации за прираст на брутен вътрешен продукт, международни анализатори, т.е. разширява се темата. Аз дълбоко уважавам проф. Стоилов, работим много добре в Икономическата комисия, но би трябвало тази пазарна логика, тези пазарни механизми, т.е. тази цена в момента, която се отразява, и е функция на световните цени, борсови цени, все пак тези неща да се виждат и да се казва истината, да не се спекулира и да не се търсят никакви дивиденти от това увеличение на таксите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За дуплика има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Димитров, благодаря за комплимента и за оценката, която правите на моята работа. И Ви уверявам, че и в случая аз не политизирам нещата.
Вие искате да си припомним дали сме казали "да" на намаляването на цените на горивата миналата година. Тук не е имало дискусия. Но вижте какво. Намаляването на цените беше много закъсняла стъпка след едно чувствително намаляване на цените на петрола на световния пазар. Аз ще ви припомня, че цената на един барел спадна някъде на около 7,5 - 8 долара за барел. След това скочи нагоре към 10 - 12 - 14. Сега отново има пак намаление. Разгърнете тези дни специализираните икономически издания. Ако следите тези индекси, ще видите, че цената на барел чувствително спадна. Имаше известно повишение, сега отново има намаление. Работата е там, че в случая цената на горивата се повишава в резултат на тази такса, а не на основата на цената.
С това са свързани нашите съображения. Такова драстично увеличаване на таксите е причината за увеличаване цената на горивата, с 10 - 12 до 26% на отделните позиции. Ето в това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Асен Гагаузов има думата.
АСЕН ГАГАУЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не търся пазарен измерител за причината за увеличаване на цената на горивата. Такъв, всички сме убедени, че няма.
За мен причината е в това, че не достигат средствата за доизграждане или по-точно - за реконструкция и модернизация на пътната мрежа. Напълно приемам един такъв аргумент, ако ние тук тръгнем и разсъждаваме в тази посока.
Добре, увеличаваме цената на горивата, за да изграждаме пътната мрежа. А това, което е изградено, какво става с него? Преди около три години беше пуснат един от участъците на автомагистрала "Тракия". Вижте го. Няма един метър мрежа по него, 90% от оградната мрежа, от оградните съоръжения са унищожени. Животните пресичат така. И това на практика не е никаква магистрала. Вижте другите пътища, например Хаимбоаз. Това не е път вече! Това нещо трябва да се преминава само с верижни машини.
Увеличаваме цената на бензина, за да изграждаме пътната мрежа на страната. А за поддръжката на пътната мрежа? Защо проблемът се превръща в чисто икономически и финансов, когато той е в по-голямата си степен организационен. Какво прави Министерството на транспорта за ефективно използване на средствата, които и досега се получаваха в тези фондове? Каква е причината и защо тези средства не достигат? Някой направил ли е такъв анализ? А непрекъснато трябва да увеличаваме размера на тези средства чрез вдигане цената на бензина под формата на такса върху течните горива.
Какво става с въпроса за концесиите? Някой от вас попита ли министъра на транспорта какво става с концесиите за изграждането на нашите пътища? Повече от две години по този въпрос не е направено нищо! Колко още да чакаме? Да чакаме още две години ли, за да се отчете, че нищо не е направено? Аз мисля, че този проблем трябваше да се разглежда не само в Бюджетната комисия като чисто финансов. Тук трябваше да се занимава и Комисията по икономическата политика, защото проблемът не е толкова на господин Цонев. Той е в състояние да защити едно такова увеличение. И какво от това, като го защитим? Колко трябва да бъдат тези милиарди? Още 200, още 500, колко трябва да бъдат? Някой казва ли защо точно с 26 на сто трябва да се вдигне дизеловото гориво, а не с 19 или с 45, да речем? Има ли точен разчет къде ще отидат тези средства? Аз на това искам да обърна вниманието на народните представители. Според мен, когато ние гласуваме едно такова увеличение, трябва да знаем точно за какво ще отидат предвидените от това увеличение средства. За мен това е неоправдано за хората, които все още се движат по разбитите пътища. Не може и няма как да им се каже, че увеличаваме цената на бензина, за да вървите по по-добри пътища. Така че, замислете се по този въпрос! Не би трябвало да се приема едно решение, априори, само заради добрите му намерения. То няма на практика покритие. Няма програма, няма план, от който да се види, че тези средства ще бъдат изразходени точно и по предназначение. Аз не бих подкрепил едно такова решение, което няма никакво покритие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гагаузов.
Давам думата на господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Очевидната причина за тези промени е свързана с кризата във финансите на държавата. И аз изцяло се присъединявам към аргументите, които тук изложи проф. Стоилов, че не само данъчното бреме нараства непрекъснато и спада покупателната способност. Това за покупателната способност е очевидно от едни показатели, които предполагам, че са ви известни. През 1996 г. месечно българинът е пазарувал в размер на 250 - 270 млн. долара, а през тази година месечният му пазар не надхвърля 200 - 220 млн. долара. Тоест има един чувствителен спад в покупателната способност на българина в този период, който всички вие, колеги отдясно, рекламирате като период на голяма стабилност и чувствителен растеж.
Уважаеми господин Димитров, пазарната логика изисква и свежа памет. Точно шест месеца бяха необходими на българското правителство след главоломния спад на цените на петрола на международния пазар, за да мръдне цените с мизерните десетина процента надолу.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): С 28 на сто! Като цитираш, цитирай точно!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Зависи за какво!
Трудно проверяеми са, разбира се, доколко ще станат и доколко това ще се отрази добре на изграждането на пътната мрежа. Но съвсем ясно е, че през целия този период Нефтохимическият комбинат продължи да губи и поради това, и поради неадекватна ценова политика пазарни позиции. Това ще продължи и сега след това недобре разчетено и калкулирано увеличение на въпросните такси, които ще направят цените на българските бензини и горива несъразмерно по-високи от световните, което вероятно ще поощри и вносителите, независимо от това, че за тях също се предвиждат подобни такси. Те все пак биха могли да избегнат донякъде бариерата и да внасят горива със съдържание под 1 на сто сяра.
Аз бих искал да обърна внимание и на един друг пункт, освен че това ще бъде последвано от верижно увеличаване на цените в най-различни сектори на производството. Имам предвид ал. 5 на § 3, в която се предвижда купувачите на течни горива по ал. 1 да внасят преди доставките дължимите такси по сметките на фонд "Републиканска пътна мрежа" и т.н. Аз не разбирам за какво се прави това. И тези пари е нормално да се събират и е по-логично да се съберат от производителите или от вносителите, а не от самите купувачи, което допълнително ще ги затрудни и ще изисква един сериозен оборотен капитал, за да могат те да се включат нормално в пазара. При това положение аз не разбирам на кого точно правим въпросната услуга и въобще логиката на това изискване. Аз бих помолил господин Цонев, или ако има някой от вносителите, да внесат това разяснение - точно по този пункт - защо точно преди да е реализирана в крайна сметка продукцията, тоест закупените горива, купувачите ще бъдат задължени да внасят една значителна сума. Благодаря ви за вниманието, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панталеев.
Други желаещи за изказвания има ли?
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също искам да взема отношение по този законопроект и искам да изложа моята гледна точка пред вас по следния начин.
Истина е, че след като живеем с притесненията, че има замърсяване на околната среда, ние трябва да мислим за нейната рецикличност. Истина е, че след като в резултат на експлоатация на пътната мрежа тя се износва и трябва да се внасят суми, които трябва да я възстановяват и поддържат в изправност. Не искам да говоря за нейното състояние сега.
Но истина е, че вие избрахте най-лесния път. Вие искате всичко това да става за сметка на потребителя, на обикновения човек. Този закон би бил положителен, ако вие по някакъв начин се опитвате да намалите маржа на търговеца или на производителя, т.е. да има по-малка печалба от това, че внася, от това, че произвежда и че реализира. Вие не ограничавате него, вие ограничавате обикновения човек, който отива на бензиностанцията и иска да си купи гориво и да си свърши личните проблеми. Това ме притеснява. Защо избрахте най-лесния път? Защо не търсите ефективност у производителя? Защо не търсите ефективност у търговеца, който реализира количествата и оттам да намерите сумите, които са необходими за тези общественополезни дейности? Защо се обръщате към най-незащитения човек, обикновения гражданин, наречен потребител?
Това ме кара да се съмнявам в добронамереността на това, което искате да извършите, и да не подкрепя този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Друг желае ли думата?
Има думата господин Йордан Цонев. Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Пред нас е законопроект за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива, внесен от Министерския съвет.
В мотивите правителството предварително и добре е описало ситуацията и онова, което ги кара да внесат такъв законопроект, в който се предвиждат няколко съществени изменения, само едно от които беше засегнато обстойно тук, а именно увеличаването на самата такса, физическия размер на таксата, докато на другите външни изменения - начина на определяне на таксата и начина на нейното събиране - очевидно не беше обърнато достатъчно внимание. За това, разбира се, има обяснение. Ние сме в предизборна ситуация и съвсем нормално е колегите от опозицията да обърнат вниманието на избирателите за това, че се увеличават цените на горивата, а да не обърнат внимание на това, че се търси в променящата се обстановка едно адекватно решение за точно събиране на таксите и за точното им определяне.
По тази причина аз ще се опитам да се спра и на тези моменти, без, разбира се, да избягам от парливите въпроси, които постави опозицията.
Първо. Досега, както е известно, тази такса се събираше от производителя, а той в България е един и се нарича "Нефтохим". Обаче вчера приключи събирането на офертите за "Нефтохим", да се надяваме, че в близките дни и най-много месец "Нефтохим" ще стане една частна структура, която в никакъв случай не може да събира и да бъде отговорна за събиране на държавни средства за попълване на държавни фондове с изключително голямо значение за страната.
Така че правителството съвсем навреме сменя методиката, адекватно на ситуацията тези суми да не бъдат събирани от една частна фирма, защото по този път утре можем да натоварим едно частно търговско дружество да събира данъците, примерно.
Така че това изменение в закона е напълно подходящо.
Защо предварително се събират, господин Панталеев? Мисля, че въпросът е риторичен. Абсолютно невъзможно е да събираш такси върху течните горива, както и акциз. Защо не ме запитате защо се събира предварително акцизът? (Реплика от господин Панталеев, която не се разбира.) Да, точно затова, именно. Защото сумите са огромни, защото те са включени в цената, по която се продава и на едро, и на дребно и на практика това не ти вади средства от оборотния капитал, а просто това е част от стойността на продукта, в който са включени.
Така че, ако не ги събираме предварително, всеки, който се е занимавал с тази дейност тук в тази зала и извън нея, ще ви каже, че никога няма да ги съберете. Има 101 начина да се заобиколят, ако не се платят предварително. Аз дори мисля, че този въпрос не стои даже и при вашите колеги, които имат поглед върху нещата. Просто не е възможно да не бъдат събирани предварително.
Толкова по начина на събиране.
По определяне на методиката. Ние се убедихме, че избраната в Закона за акцизите методика за определяне на размера на акциза върху течните горива - а и не само върху течните - като абсолютна сума на единица мярка, а не като процент от митническата облагаема стойност или стойността на производителя, е по-добър начин и лишава от възможности недобросъвестни вносители да спекулират с намаляване на митническата облагаема стойност. Тук случаят е същият. Внасят се горива, които се декларират с цена, много по-ниска от плацовата цена, откъдето се купува. Така че очевидно налице е възможност да се извършват нарушения, които ощетяват държавния бюджет. Затова тази промяна на методиката е справедлива, дори бих казал, малко закъсняла.
Сега да се върнем към въпроса за увеличаване физическия размер на самите такси. Аз мисля, че аргументите, които са изложени в мотивите, са напълно оправдани и вие ги споделяте, защото действително най-бързо развиваща се сфера в момента е инфраструктурата. Най-много надежди възлагаме всички ние на нея за приобщаването ни към Европа и най-много внимание отделя правителството на нея, а и не само правителството - и опозицията непрекъснато се връща към възможността инфраструктурните проекти да бъдат един мощен тласък за развитието на българската икономика.
Пътищата, разбира се, са най-съществената част от тази инфраструктура.
Не съм съгласен с твърденията, че средствата са достатъчно. Не съм съгласен с твърденията, че държавата не си е събрала таксите. Събрала ги е. По последни данни "Нефтохим" дължи 13 млрд. 267 млн. и 512 хил. лв., или това са 13 млн. марки, нещо, което е многократно пъти по-малко от сумата, която не беше издължена към фонд "Републиканска пътна мрежа" и към екофонда. Даже тази справка е към 17 март. Доколкото знам, към края на май тази сума е почти събрана. Предвид на големите разходи, които има Главно управление на пътищата, тази сума приоритетно е била изплатена, така че таксите са събрани и не това е причината да се променя методиката или да се променя самият размер на таксите. Истинската причина е, че парите за пътищата не стигат. И тук веднага ще отговоря на господин Панталеев, че е ясно къде ще отидат и защо точно с 26 или за бензините - примерно с 13 - 14 на сто. Защото това са сумите, които биха стигнали за завършване на започнатите през тази година и планирани реконструкции, модернизации, ремонти и нови отсечки. При това това е минималният размер на средствата, които са необходими на Главно управление на пътищата и на екофонда, за да завършат започнатите проекти и да изпълнят ангажиментите, които България е поела по кофинансирането на такива проекти, заедно с международните и световните финансови институции.
Категорично също не съм съгласен, че това увеличение, което е в различен диапазон - от 130 лв. при дизела, 120 лв. при някои бензини, до 70 лв. при други бензини, то е различно изчислено и сметнато. Аз категорично не съм съгласен с твърдението, че това е сериозен удар върху потребителската способност на населението и върху най-широк сегмент от българското население.
Защо? Веднага ще се обоснова, аз не обичам да говоря необосновано. Ето, сега веднага ще се обоснова. Защо? Направих една проста сметчица, тук съм си я записал, че средно един автомобил изминава 10 000 км годишно. Казвам, че това е средно, има много по-малко, има единици, които минават примерно 20 000-25 000 километра. Средно е 10 000 километра. По 10 л на километър, толкова горят българските автомобили, прави цифром и словом 1000 литра. Хиляда литра по 100 лв. средното увеличение на бензините прави 100 000 лв.
Веднага искам да ви запитам: колко струва само една автомобилна гума, която в първата дупка я късаш, без да можеш да я поправиш? Веднага ви питам колко струва ремонтът на предницата? Веднага ви питам колко струват по-тежките неща, които се случват благодарение на това, че пътната мрежа в последните години е в окаяно състояние? И никой от вас не го отрича. И в комисията колегите го казаха и при миналогодишното обсъждане, и при тазгодишното обсъждане, че да, има видимо раздвижване на ремонтите по пътищата в последните 2 години. Това се вижда с просто око. С просто око просто се вижда. Това просто няма как да го скриете от хората. Няма и никой не иска да го скрие, надявам се.
Значи, когато правите сметки, че ще се вземат 100 000 лв. от джоба на един българин, правете сметка колко той би икономисал, ако тази отсечка от пътя или друга отсечка бъде ремонтирана.
Тук става въпрос и за много косвени разходи, които по много жесток начин удрят българина. И ако вие сте достатъчно коректни, ще станете и ще кажете колко и вас са ви удряли. Колко пъти ви се е налагало да поправяте личните си автомобили, защото пътищата не са лоши, те са невъзможни, отделни участъци от тях.
Това не би могло да стане с предвидените само в бюджета средства. Като имате предвид, че се направиха много отстъпки по отношение на общините. Например, участъците, които минават през общините и които са от републиканско значение, които преди се ремонтираха от общините, а сега - от Главно управление на пътищата. Например, четвъртокласната пътна мрежа и още редица, редица други примери.
Ние не казваме, че парите са достатъчно. Но когато стане въпрос да претегляме нещата, нека да ги претеглим. Аз мисля, че от даването на средства за пътищата, а очевидно тези пари отиват за пътищата и за Екофонда, при тази ситуация, която е в страната, никой няма вреда. Абсолютно никой. И трябва да го кажем честно и ясно.
Ето защо аз не виждам никакви аргументи да не бъде подкрепен този законопроект, още повече, че той урежда доста други неща, освен увеличаването на таксите.
С това ви моля да подкрепите законопроекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
За първа реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Господин Цонев, Вие говорихте, че се намираме в предизборна ситуация. Аз ще използвам това, тъй като вече започнахте да го ползвате вие в личностни отношения. Ами Едит Гетова счупи 3 коли на "Нефтохим". Някакво наказание за нея? С кои пари троши коли и кой ги възстановява?
Втори въпрос. Аз Ви поставих въпроса, не съм съгласен тези разходи, които са общественополезни, да се правят само за сметка на потребителя. Вие по този въпрос нищо не ми казахте. Казахте ми, че карам в дупки и си троша колата. Но аз ви плащам пътен данък. Щом ви плащам пътен данък, вие сте задължени да поддържате пътищата. Аз затова плащам пътен данък.
Освен това искам да Ви кажа и не влагам негативна позиция, зад мен стои председателят на Народното събрание, той видя в Китай какво значи вътрешно потребление. Магазините работят до 23,00 ч.
Вие с това ограничавате вътрешното потребление и стагнирате икономиката. И това ви гарантирам. Защото това ще рефлектира и върху цената на топлоенергията. Тя в голямата си част се изгражда чрез мазутно гориво. С това ще рефлектира върху цената на билетите на железопътния транспорт, защото дизелови локомотиви са движещата тяга. Това ще рефлектира върху цената на редица превози.
Вие сами изнесохте, че поради негативната обстановка на Балканите се повишават транспортните разходи. Всичко това стагнира вътрешното потребление и води до стагнация на цялата ни индустриална политика. За това Ви говоря.
Направете така, че тези такси да се поемат, аз Ви казах, от намаляване печалбата на тези, които печелят от производство и реализация на течни горива, а не от потребителите. И мисля, че коректно се обърнах към Вас, като ръководител на направлението, който трябва да дава добри съвети на правителството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
За втора реплика има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Господин Цонев, аз съм съгласен с Вас за две неща. Едното е, че тези пари, които ще се отчислят с тези данъци и такси са много малко, за да може нормално да се експлоатира, поддържа и реконструира пътната мрежа в България. Те са също много недостатъчни. Защото пътното платно е също като човека - ако рано не се открие болестта и ако рано не се ремонтира, след това ще се вложат милиони и милиарди левове, за да се достигне до нивото, ако се направи едно изкърпване или един превантивен контрол на пътното тяло.
Но аз не съм съгласен с начина на Вашите разсъждения. Вие говорите за популизъм. Ами, уважаеми господин Цонев, в някои населени места ние просто, и ние, и вие няма да можем да стигнем до хората, да им обясним, че са увеличени горивата. Защото просто до тях пътища няма.
Ходил съм лично и при господин Таушанов няколко пъти за няколко пътни отсечки. Автобусите вече отказват да отиват до тези населени места.
И най-лошото е, че Вие не казвате в момента, че ако и 2 на сто от тези пари отиват за поддържане на пътната мрежа, това ще е добре. Защото и при приемането на Републиканския бюджет, когато аз направих сметката, заявих, че с тези 3 млрд.лв., които се дават за ремонт, поддръжка и експлоатация на четвъртокласната пътна мрежа във всяка община, ще може да бъдат покрити само 200 м от 4 см асфалтобетон. Вие се смяхте тогава и казахте: "Такива са ни възможностите, толкова можем да дадем". Добре, така е.
Но аз не мога да се съглася с Вас, че всичко това наистина се прави в интерес изцяло за подобрението на пътната мрежа. Не, господин Цонев, това се прави в интерес, и това е записано, но може би трябва да се прочете между редовете, че ние няма да можем да изпълним задълженията по договорите, които сме изпълнили с фирмите. И забележете, направете една равносметка, че над 50 на сто от фирмите, които спечелиха лотовете и търговете в България, са чуждестранни фирми, от които, знаете, комисионните по-лесно могат да текат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такоров.
Има думата за дуплика господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Нешев, има парламентарна процедура, според която могат да бъдат питани министрите за всичко. На Вас Ви е добре известна тази процедура и ако имате някакви въпроси към госпожа Гетова, отправете ги към вицепремиера господин Божков, той ще Ви отговори и неведнъж го е правил от тази трибуна. Аз не мога да давам такива отговори.
Но другият въпрос е по-сериозен и на него ми се иска да отговоря - защо трябва да плаща потребителят, както Вие се изразихте. В случая обаче става въпрос само за потребителя на горивата, тоест тези, които управляват автомобили. Те, колкото и много да са, не са 8 млн., не са и 4. Така че не е най-голямата част от населението, а е тази, която има автомобили, и тази, която в една или друга степен единствена ползва пътищата, в крайна сметка - тя и фирмите, които упражняват дейността автомобилен транспорт, независимо дали е товарен или пътнически.
Тук преждеговорившите казаха, мисля, че господин Пантелеев каза, че сме избрали най-лесния начин да съберем тези пари. Напротив, избираме по-трудния, но по-справедлив начин. Най-лесният начин беше да бръкнем в бюджета. Това е най-лесният начин. Всички обаче знаете, че там са парите на всички - и на тези, които ходят по пътищата само с двата си крака, нали, и никога не са се качвали на автомобил. Така че това не е най-лесният начин. Това е най-несправедливият начин да го направим.
Най-справедливият начин да го направим е този: който ползва тази услуга и има нужда от нейното качество, да плаща за нея. Междупрочем така е навсякъде по света. Под една или друга форма, дали в цената, дали допълнително, по различен начин различните държави са го решили.
А колкото до желанието Ви тези пари да ги вземем от производителя за сметка на печалбата на производителя или за сметка на печалбата на търговеца - ами, вижте, таксата поначало така се начислява. Това, че после компонент в цената е част от тази или цялата такса, или повече от таксата, е въпрос само на един принцип - че все още има монополист в България в тази област. В момента, в който продадем монополиста, това нещо ще отпадне и тази цена ще се регулира, разбира се.
Вие представяте ли си как ще тръгнем ние на частното предприятие да му определяме цените? Разбира се, че ще падне. И тогава би било за сметка на ... - един ще си намали повече печалбата, друг по-малко. Във всички случаи тези неща стават компонент от цената. Както, да речем, и данък добавена стойност така или иначе е компонент от цената.
Така че аз мисля, че сме подходили и отговорно, и справедливо, и никак популистки.
А колкото до въпроса на господин Такоров, аз съм съгласен, че са малко парите за четвъртокласната мрежа и ще направя предложение в този закон в полза на четвъртокласната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Не мислех да взимам отношение, но в процеса на представяне на законопроекта и това, което се каза в залата, съм провокиран.
Първо, като народни представители ние трябва да имаме предвид, че това е вид данък, господин Цонев, и съгласно Закона за устройството на държавния бюджет всяко едно такова изменение на данъчен закон, а в случая и на вид данъчен закон, трябва да действа от следващата година. И аз не се формализирам, а го казвам, защото когато ние разчитахме бюджета, вие ни убеждавахте, че всичко е добре балансирано, добре огледано и във връзка с онова, което се нарича и законодателна програма, и намерение, и т.н. Това, от една страна. От друга страна, тогава ние много настоявахме да се имат предвид и да се търсят решения за увеличаване на социални плащания и други амортисьори, които да намалят напрежението.
Сега какво се получава на практика? Реално отвсякъде този, който - тук многократно беше изразено като мнение - ще бъде потърпевш, а това е потребителят, е притиснат. И ако на някой доходите са по-високи, да смятаме на един пенсионер от селото или от града, който трябва да покрие определените разходи. А те са: за въглища близо 30 на сто, за електроенергия 15 на сто или повече, вода с ДДС тази година, същата година. Сега, не знам дали сте прочели, но дизелът, там, където се използва, а той се използва от автобусите, се увеличава с 26 на сто. Това ще резонира в цената на билета. Кой ще го плаща - тези, които не могат и сега? Или бензин А 91 - от 800 става 930 лв. С 20 и няколко на сто се увеличава. Кой ще го плаща?
Тоест, намеренията - и аз повтарям отново - да се нарушава формално Закона за устройство на държавния бюджет, от една страна, и от друга - съвсем реално да се влоши положението на хората, не могат, най-малко от левицата, да бъдат посрещнати с мълчание или с, бих казал, разбиране. Няма такова разбиране и аз лично ще гласувам против това предложение, независимо от добрата окраска, която има в мотивите за едно или друго решение, за един или друг проект. Просто непоносимо е това, което стоварваме и с тази стъпка. А разбираме и по други закони, които в момента са предложени за изменение между първо и второ четене, че ще направим и косвено с тези закони и плащания, произтичащи от тях, още по-непоносим живота на хората, които са потребители.
Така че елементарна е и данъчната теория: всяко едно повишение ограничава потреблението. Аз лично няма да подкрепя този законопроект и ще гласувам против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Първа реплика - господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Статков! Добре прегледахме въпросния член от Закона за устройство на държавния бюджет - мисля, че беше чл. 4, не си спомням коя алинея. Тук обаче става въпрос за такса, а не за данъчен закон. И там е казано - аз си приготвих чантата, но нямах време да извадя, вътре е законът, ще ви прочета точно кога не може по средата на годината - когато това променя приходната или разходната част на Републиканския бюджет. И по-точно, дадени са двете хипотези, при които може да се изменя такъв закон по средата на годината - или при изменение на Закона за бюджета, или да влезе в сила от 1 януари. В случая обаче фонд "Републиканска пътна мрежа" и екофондът не са такава част от бюджета, която да не може да се изменя, защото, отворете си Закона за бюджета, ще видите къде са записани те.
Така че много точна и експертна оценка направихме на това дали можем или не можем. И като доказателство ще ви дам следния пример: когато не можем, не го правим. Миналата година по същото време правителството внесе Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите, пак в същата посока - изменяне на базата и увеличаване на някои ставки. Тогава казахме, че това не може да стане, защото променя приходната част на бюджета. И ако си спомняте, го приехме от 1 януари. Значи няма причини единия път да кажем "не", а другия път "да". Принципно е положението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Руси Статков за дуплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Колеги, аз изрично подчертах, че няма да се формализираме, но държа, господин Цонев, да посоча още веднъж, че по природата си това е вид данък. Ние бихме могли да спорим много във формален аспект за това доколко останалата част от Вашето изложение, а лично аз ще намеря достатъчно аргументи за това между първо и второ четене, но главното според мен беше и аз го откроих - не толкова формалното позоваване на закона, а онова, че ние трябва да отчетем всички тези увеличения, които стават непредвидено в рамките на тази финансова година, от една страна, и възможностите на потребителя или на данъкоплатеца да ги понесе.
В случая, благодаря Ви, ще дам още един факт - мнозинството от българите, за които вече споменах - пенсионерите, ще получат почти нищожно увеличение на фона на всички онези плащания, които се увеличават. Следователно, всички обещания от страна на правителството и на вас като мнозинство за реално повишаване на доходите, са някаква фикция! Напротив, хората все повече обедняват! И ако вие не искате да държите сметка за това, ние не можем като социална партия - левицата, да мълчим, независимо от добрите намерения, с които се излиза тук.
Да, може би максимата, че пътят към Ада е осеян с добри намерения в случая важи, защото всяка капка, т.е. в случая на този, на който му е преляло вече с 40 000 или с 50 000 лв. да живее, вече го дави.
Един човек от село - аз в последно време пътувам и с автобус, много пъти ми се налага - не може и не смее вече да отиде на зъболекар на друго място, защото не може да си плати билета. И го казвам това не, за да губя парламентарно време, а защото искам да държим сметка за това как ще се поеме този товар.
И не се формализирам за първата част, въпреки че мога да намеря достатъчно аргументи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, наистина това, което каза господин Цонев, трябва да се уважи. Ние забелязваме, че в последните 2-3 години настъпи един сериозен ремонт на пътната мрежа. Това е истина. И аз съм благодарен, ако тези пари отидат там, въпреки че имам един такъв въпрос - дали така поставен законът не е антиконституционен? И този въпрос го отправям към господата от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
В последно време във фонд "Земеделие" в т. 6, по аналогичен начин се предлага да се получават 2 на сто от хранително-вкусовата промишленост. Те го оспориха, главният прокурор го даде към Конституционния съд и сега е постъпило предложение, съгласувано с юристите, че този текст е антиконституционен и тази точка трябва да отпадне. Тя е напълно аналогична на този принцип, който сега се поставя. Това е първият въпрос.
Вторият въпрос, който поставям, е: колеги, малко нескромно е, но трябва да ви кажа, че аз съм в основата на създаването на тази такса в Тридесет и седмото Народно събрание. И трябва да ви кажа, че този спор, който тук върви е спор, аналогичен на онзи спор. Благодарение на една такава сериозна защита на това, че определен голям процент отиваше за така наречения фонд "Екологични проекти за планинското земеделие", тогава се прие и отляво, и отдясно един такъв компромис.
Първо, намериха се хора и ликвидираха този фонд. Сега всички пари отиват към Националния фонд. Има определена логика - забележете какво е отношението между парите, които се заделят за пътната мрежа и парите, които се заделят в името на тази философия. Тридесет и седмото Народно събрание я прие - първо. Още в началото на Тридесет и седмото Народно събрание, когато се приемаше Законът за бюджета беше включена отделна алинея, на основата на която се включи тази такса, в това число и съответните проценти. И след това последва вече - това да мине в един закон.
И аз моля колегите, ако наистина този въпрос остане и се реши, че той е конституционен, нека да се запази тази пропорция, с която философията на тази такса беше защитена. И нека тази сума да си остава в Министерството на околната среда и водите наистина за екологични проекти в планинското земеделие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Господин Стефан Гайтанджиев има думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ, от място): Нали няма да ми направите забележка за облеклото?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, няма. Днес имате бонификация.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Щях да взема сако от колегата Корнезов. Явно, няма да се наложи тук някой ден да ковем пирони по стените и да си държим саката. Аз ще напомня, че има дипломатически церемониал и протокол, според който от 1 юни в северното полушарие това е също допустима форма.
Сега, по проблема в законопроекта.
Тук господин Христо Стоянов припомни някои неща. Аз също се чувствам ангажиран да се изкажа по този въпрос, тъй като внасянето на законопроекта - тогава от името на Министерския съвет - беше по инициатива на Политически клуб "Екогласност".
Най-напред, действително, проблемът беше уреден в бюджета, в приходните и разходните разпоредби за 1995 г. Смисълът беше - така и така се внасят и изгарят горива с високо съдържание на сяра - мазути и дизелово гориво. Така и така те замърсяват. От тях на базата на тези типове горива - да се начислява такса и основно да отива за екологични проекти. Намесиха се фактори тогава, направихме компромис - хайде, да има и за републиканската пътна мрежа. Така по този начин прокарахме Законът за таксите върху течните горива. Друг е проблемът, че една част отиваше и за екологични проблеми в планинското земеделие. Така че поне Политически клуб "Екогласност" е в основата на този закон.
Оттогава обаче виждаме, че замисълът на закона непрекъснато се изменя. Изменят се пропорциите, все повече и повече отива за републиканската пътна мрежа и все по-малко и по-малко остава за околната среда, а там смисълът е, че Националният фонд за опазване на околната среда почти няма откъде да се пълни. Приходите от глоби, такси или пък от дарения са нищожни и единствено само приходите от Закона за таксите върху течните горива остават за Министерството на околната среда и водите. А там, действително, това е един важен проблем, в който ние залагаме и нашето бъдеще като държава.
На този етап смятам, че е принципно правилна философията, а тя е заложена и в екологичния Закон за опазване на околната среда - замърсителят плаща. В този смисъл този, който внася мръсно гориво да плаща все пак и някаква допълнителна такса. Но дори и тази философия, и тя има определен предел, защото ако трябва да я плащат в крайна сметка обикновените хора, и това става все повече и повече, това действително деформира в значителна част благородния замисъл на закона.
И аз смятам, че се върви, за съжаление, след няколкото промени, които бяха направени, именно в тази насока, което не е справедливо!
И тук бих задал и няколко въпроса към вносителите - защо сега се увеличава отново пропорцията на приходите във фонд "Републиканска пътна мрежа"? Вярно ли е, че в Националния изпълнителен съвет на СДС специално се е обсъждал този въпрос, за да може във ведомството на господин Бакърджиев, който сега пое този ресор - пътищата, те минаха към неговото министерство, да постъпят повече приходи, които той обещал да ги използва за асфалтиране на междуселските пътища и по този начин да привлече избиратели за местните избори? Ако това е така, мисля, че това е доста непочтено заиграване с временните интереси на хората и конюнктурата относно състоянието и на пътната мрежа. Затова аз на този етап няма да гласувам "против", тъй като това е важен екологичен закон, но ще се въздържа и на втория етап вече, при второ четене, в зависимост от промените, които ще бъдат внесени, ще определя конкретно отношението си към всеки един от текстовете на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
За първа реплика думата има господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Ставам не толкова да направя реплика, колкото да уточня някои неща, тъй като адмирирам посоката на изказването на господин Гайтанджиев.
Ако прочетете внимателно, няма изменения на пропорцията - т. 3 предлага на котелното гориво и мазутът с над 1 на сто да се увеличи таксата на 22 000 лв. и да се внася само в Националния фонд за опазване на околната среда. От оловните бензини една част от таксата отива в същия фонд, за промишления газьол също 13 000 лв. става и отива там. Има три позиции, при които парите отиват само в Екофонда не отиват в "Републиканска пътна мрежа". Ако вие направите предложения за увеличаване, аз лично ще ги подкрепя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Друг желае ли да се изкаже по законопроекта? Не виждам.
Преминаваме към първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда № 902-01-30.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 109, против 55, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Предлагам половин час почивка и след това ще започнем със законопроекта за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА СТЕПЕНТА НА ОБРАЗОВАНИЕ, ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИЯ МИНИМУМ И УЧЕБНИЯ ПЛАН.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по образование и наука, да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по образованието и науката относно
законопроект № 902-01-25 за степента на образование,
общообразователния минимум и учебния план, внесен
от Министерския съвет

Комисията по образованието и науката на свое заседание от 27 май 1999 г. разгледа законопроект № 902-01-25 за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, внесен от Министерския съвет. Законопроектът отговаря на изискванията на чл. 17, т. 1 от Закона за народната просвета, който предвижда, че приемането на държавното образователно изискване по чл. 16, т. 2 за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план се приема със закон.
Комисията по образованието и науката е на мнение, че законопроектът отговаря на традицията в българската общообразователна система, както и на изискванията на съвременното общество с приоритетите на чуждоезиковото обучение, здравното и екологично обучение, обучението за използване на съвременните информационни и комуникационни технологии. Обучението се осъществява чрез задължителна, задължително избираема и свободно избираема подготовка.
Съдържанието на задължителната подготовка е общообразователният минимум, който включва знания и умения, които трябва да се постигнат от всеки ученик, и гарантира еднаква за всички ученици подготовка.
Задължително избираемата и свободно избираемата подготовка дават възможност за надграждане на образователния минимум, като по този начин се дава възможност на учениците да задоволят личните си интереси и индивидуалните си възможности. Законопроектът предвижда и възможност за профилирано обучение.
Общообразователната подготовка се изгражда върху принципа на зачитане на основните човешки права, правата на детето, традициите на българската култура и образование, ценностите на гражданското общество, свободата на съвестта и свободата на мисълта. Законопроектът определя основните изисквания за завършване на двете степени на образование, както и характеристиките на учебния план, с което се реализира децентрализацията на управлението на образователната система. Предвидена е възможност всяко училище в рамките на общообразователния минимум да изработи свой учебен план, което гарантира свобода на творческата изява, изграждане на индивидуален облик на всяко училище.
Наред с излагане на достойнствата на законопроекта бяха направени и критични бележки. Според някои народни представители законопроектът не дава ясна дефиниция на степента на образование, на общообразователния минимум и на учебния план, липсва рамката на общообразователните предмети, не се гарантира реализирането и достигането на общообразователния минимум. Слабост на законопроекта е и определянето с наредба на министъра на образованието и науката на учебните предмети и разпределението на учебните програми по тях за достигане на общообразователен минимум по класове, етапи и степени.
С 9 гласа "за" и 1 глас "против" Комисията по образованието и науката предлага законопроектът да бъде приет на първо четене." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
Преминаваме към разисквания. Определям по 30 минути на парламентарна група.
Има думата госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, колеги! Настоящият законопроект е в отговор на чл. 17, т. 1 от Закона за народната просвета. Според него държавното образователно изискване за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план се приемат със закон. Защо със закон? Защото според законодателя този стандарт е жалонът на образователния процес. За да има необходимата стабилност и приемственост в системата на обучение, това държавно образователно изискване не бива да бъде обект на подзаконови актове, на прибързани изменения и внушения от различни страни. Следователно разглежданият законопроект трябва, първо, да е самото държавно образователно изискване и, второ, да регламентира характеристиките на степените на образования, на общообразователния минимум и да даде поне рамката на учебния план.
За съжаление направено е точно обратното. Членове 4, 14 и 15 минират законопроекта, правят го безсмислен и излишен. Той става ненужен, защото въпросите на учебния план и неговата актуализация, съдържанието на общообразователния минимум, разпределението на учебното време и т.н. ще се решават не чрез този закон, а чрез наредби на министъра. Всъщност става нещо неразбираемо - смисълът на този закон е да се избегнат наредбите, а в крайна сметка той препраща решаването на споменатите стандарти да става чрез подзаконови актове. Налице е парадокс: чл. 17, т. 1 от Закона за народната просвета определя необходимостта от закон по цитираното държавно образователно изискване, направеният законопроект обаче не изпълнява нормата на чл. 17, т. 1 от Закона за народната просвета, влиза в противоречие с нея. Ето защо отново съществува традиционното разминаване между заявеното в мотивите и самите текстове в законопроекта. Претенциите за нови приоритети на Министерството на образованието и науката, като чуждоезиково, екологично, технологично и т .н. обучения, не намират потвърждение в законопроекта по никакъв начин. Още по-малко е защитена постановката в мотивите, че групирането на учебните предмети в културно-образователни области давало възможност за използване на връзките между отделните предмети. Никъде в законопроекта няма по-широка или по-тясна рамка на учебните предмети, за да се разбере кои от тях и как те се групират. Наличието на такива фрази в мотивите са останали или от първия вариант на законопроекта, което създава впечатление за прибързана и некачествена работа. Другата хипотеза е, че вносителят ползва един некоректен подход - слабите страни и нерешените въпроси на законопроекта ги лустросва с фризирани думички, които обаче показват ниска проба козметика.
Ще се спра върху отделните глави на законопроекта.
Глава втора визира държавния стандарт за степен на образование. Нейното съдържание обаче е лош препис на текстове от Закона за народната просвета. Липсва цялостна правна рамка на организацията на обучението във всяка степен на образование. Тъй като тази рамка отсъства, ще се наложи следващо регламентиране от по-нисък ранг, като наредби, заповеди и други подзаконови актове. Това поставя отново проблема за ненужността на законопроекта в този му вид.
Глава трета, наречена "Общообразователен минимум, има два раздела.
Първият раздел прави опит да покаже целите и съдържанието на общообразователната подготовка, но поради отсъствието на точно определение на понятието "Общообразователна подготовка", ал. 2 на чл. 9 и чл. 10 са един абсолютно ненужен пълнеж. Изброените принципи и цели в тях са преплетени, звучат парадно, като лозунги. Чл. 11 е едно голямо "откритие". Той постулира, първо, че общообразователната подготовка се осъществява чрез изучаване на учебни предмети. И тук е интересно да попитам какво друго може да се направи, освен чрез учебни предмети да се осъществява тази общообразователна подготовка? И второ, че тези учебни предмети са групирани в осем културно-образователни области. Що е това "културно-образователна област" и как тя е определена не се посочва. Как и защо са осем - също. Но по този начин вносителят е решил, че решава въпроса за общообразователната подготовка, респективно донякъде за учебния план. Лошото е, че при обсъждането с представители на педагогическата колегия от София, Ловеч, Плевен и други градове учители и директори оспорват този текст. Спестявам другите им критики и иронични бележки.

По раздел втори от глава трета, отнасяща се до характеристиката на общообразователния минимум. Тук дефиницията на понятието "общообразователен минимум" е също неточна. Заради това общообразователният минимум не е регламентиран, тъй като така наречените в проекта характеристики на този минимум го определят абсолютно недостатъчно и без практическа стойност.
Глава четвърта - Учебен план. Тя страда от същите недостатъци. Понятието "учебен план" не е дефинирано, няма ясно определена структура на учебния план. Не е предвидено диференцирането на учебния план по видове училища. Дадената възможност в чл. 19 на училището да изработва свой учебен план, одобрен и контролиран от началника на регионалния инспекторат, звучи демократично, но има опасност тази демократичност да избие в анархия и хаос, тъй като нито регионалният инспекторат разполага с необходимите кадри и финанси, за да подпомага и контролира този процес, нито училищата имат навсякъде тази възможност. Още повече, разработването на учебния план изисква сериозно финансиране. Разработването на учебния план е изключително отговорна и сериозна работа. Нужни са специалисти, което означава наличие на финансов ресурс. Такъв обаче училищата нямат и по този начин правото им е една фикция, да не кажа, демагогия. Според мен дадените права на училищата по чл. 19 са да се притъпи евентуално недоволството на учителската колегия, че всяка година те ще чакат наредбата на министъра за учебния план.
И още. Трябва да заявя, че в крайна сметка ще се размият отговорностите, тъй като в законопроекта няма отговор на неговата необходимост и предназначение. Трябва сериозно да се осмисли заложеното съотношение задължителна подготовка за гимназиалния курс или, както е казано в законопроекта, етап - от 45 до 80 на сто от задължителните учебни часове. По него преподавателите от София и страната имаха възражения, особено за този нерегламентиран широк диапазон.
Особено остри са възраженията относно § 2 от Преходните разпоредби, според който общообразователният минимум се въвежда от 15 септември 1999 г. за първи, пети и девети клас. Учителите и директорите заявяват, че нямат готовност както за учебни планове, така и за кадрите, които трябва да се търсят, в случай че ще се преподават нови предмети.
Същото важи и за учебниците, тъй като в момента се събират заявки за учебници, които явно ще са стари, ако от 15 септември се завърти цикълът за новия учебен план. Ако тази разпоредба остане, хаосът в българското училище ще напира с пълна сила.
Уважаеми колеги, анализът на законопроекта дава основание за два основни извода.
Първо. Разглежданият законопроект не трябва да бъде приет поради неговата неподготвеност и липсата на отговор на основните въпроси. С други думи, законът е за степента на образование, а стандартът не е разработен. Законът е и за образователния минимум - такъв няма. Законът е и за учебния план - няма дори рамка на този учебен план. Отсъствието на тези норми вносителят иска да компенсира чрез подзаконови актове. Така обаче вносителят сам отрича своя законопроект, сам влиза в капана на правния нон сенс.
Второ. Законопроектът механично е събрал различни норми от Закона за народната просвета. Дори е стигнал до известна редакция, която носи неточност на текстовете. Ще дам само няколко примера: чл. 3, ал. 2 от законопроекта визира степените на образование и е лоша редакция на чл. 22, ал. 1 от Закона за народната просвета; чл. 3, ал. 3 от законопроекта повтаря чл. 23, ал. 1 от Закона за народната просвета; чл. 3, ал. 4 от законопроекта повтаря чл. 24, ал. 1 от Закона за народната просвета; чл. 5 от законопроекта повтаря чл. 22, ал. 2 от Закона за народната просвета; чл. 6, ал. 1 от законопроекта повтаря чл. 23, ал. 2 от Закона за народната просвета; чл. 6, ал. 2 повтаря чл. 23, ал. 4 от Закона за народната просвета; чл. 7, ал. 1 от законопроекта повтаря чл. 24, алинеи 1 и 2 от Закона за народната просвета; чл. 7, ал. 2 повтаря чл. 25, ал. 1 от Закона за народната просвета. Същото е и за чл. 8, ал. 1, който повтаря чл. 25, ал. 1 от Закона за народната просвета, и т.н. Или първите три страници от законопроекта повтарят добре или зле приети вече норми от Закона за народната просвета.
При тази събирателска дейност има още един нюанс - има текстове, които пък противоречат на Закона за народната просвета и на приетия на първо четене Закон за професионалното образование и обучение.
В заключение, законопроектът показва, че вносителят е избягал от изискването на чл. 17, т. 1 от Закона за народната просвета. Претенциите в мотивите за децентрализация е в пълно противоречие с централизацията, залегнала в текстовете на законопроекта. Когато една материя трябва да се уреди със закон, а става обратното - чрез подзаконови актове на министъра, явно е, че надделява централизацията, а не децентрализацията. В този вид законопроектът е суров, неподготвен и не трябва да бъде приет. Ето защо аз ще гласувам против него. Благодаря ви за вниманието. (Частични ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата народният представител Минко Христов.
МИНКО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Наистина в Закона за народната просвета ние приехме държавните образователни изисквания за степента на образование, за общообразователния минимум и за учебния план да се регламентират със закон. И днес ние обсъждаме проекта точно на този закон. В него са отразени добрите традиции в образователната ни система, както и заявеното от Министерството на образованието и науката намерение за промени в сега действащата система на средното образование. И за да потвърдя тези думи, които бяха отречени от госпожа Величкова, аз предварително ви казвам, че почти няма нещо ново в този закон, което за пръв път ще се прилага в българското училище.
По-нататък. Какви бяха заявените намерения от страна на министерството? - Усилено изучаване на чужд език, усилено изучаване на информационни технологии. Ще го даде ли този закон? Да, ще го даде. Има гаранции за това. В българското училище обучението се осъществява чрез задължителна, задължително избираема и свободно избираема подготовка. Точно така, както е и сега. Задължителната подготовка предполага усвояването на общозадължителния минимум. Тоест знанията и уменията, които трябва да постигне всеки един ученик. В законопроекта задължителната подготовка е дефинирана като брой часове или като процент - все едно, от общата подготовка. И сега от 20 часа седмично в първи клас до 15 часа в последните гимназиални часове.
Задължително избираемата и свободно избираемата подготовка дават възможност за надграждане на образователния минимум, както вече беше споменато. По тоя начин учениците задоволяват своите интереси и развиват индивидуалните си способности. Дава им се възможност за профилирано обучение и за усвояване на професия или специалност. Броят на часовете за задължително избираема подготовка е от два часа в първи клас до седемнадесет часа в последните класове. И сега в последните класове задължително избираемата подготовка е седемнадесет часа. Така че нищо ново. Новото, разбира се, е това, че тя се въвежда и за класовете от първи до осми клас.
В законопроекта са определени културно-образователните области, които ще се изучават в българското училище. Значителна част от тях се изучават и в момента. Това са области, които дават възможност на всеки ученик да опознае себе си, родния си край, обществото. При определянето им са взети предвид както българските традиции, така и съвременния европейски и световен опит - новите предмети и новите области, чужди езици, информационни технологии, екология.
Групирането на учебни предмети в културно-образователни области дава възможност за откриване и използване на междупредметни връзки. И никой не може да отрече, госпожа Величкова, че между математиката и информатиката има изключително тясна връзка. Ето ви един пример за област, в която предметите са много тясно свързани. Даже ако не се лъжа, убеден съм, че не се лъжа, господин Сендов имаше няколко варианта на комбинирани учебници математика и информатика. Така че той навярно напълно ще бъде съгласен с този принцип.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Аз с това и сега съм съгласна. Не съм казала друго.
МИНКО ХРИСТОВ: Законопроектът определя основните изисквания за завършване на двете степени на образование, както и характеристиките на учебния план. Всичко необходимо, за да се създаде един учебен план, е разписано. Ще имам време да кажа и някои забележки.
Въвеждането на трите зрелостни изпита не посмя да осъществи нито едно ръководство на образователното министерство досега. Това е първото ръководство, което въвежда задължителни три зрелостни изпита, макар че се говори много дълго, още от 1992 г. за тези три задължителни изпита. Но досега винаги учениците можеха да се освобождават от тях, за да бъдем добри.
Създава се възможност всяко училище, при спазване на образователния минимум, да изработи свой учебен план. Това също е факт и сега, и това е нещо чудесно. По този начин, чрез задължително избираемата и свободно избираемата подготовка и използването на културно-образователните области и други учебни предмети извън тях, се дава свобода на творческа изява и инициативност, безспорно. Така всяко българско училище изгражда свой облик и доколкото то е успяло може да бъде по-малко или повече предпочитано от ученици и родители.
Наистина ще си позволя да направя и някои мои бележки. В известен смисъл те се покриват с малка част от забележките на госпожа Величкова.
Наистина в глава четвърта "Учебен план" по-подробно могат да се разпишат някои параметри. Примерно - график на учебната година. В закона е казано, че началото на учебната година е 15 септември, но никъде не се споменава кога е краят на учебната година. И ако не като дата, да се даде поне в брой седмици.
Имената на учебните предмети от културно-образователните области, изучавани в задължителната подготовка и осигуряващи общо задължителния минимум. Аз също вътрешно имам съмнения дали наистина не трябва да се дадат тези предмети като рамка. Разбира се, и броят на часовете, с които те се изучават примерно по степени. Макар че в чл. 14 е казано, че наредбата ще определи дори по класове предметите и с колко часа те се изучават. Ако се дадат имената на учебните предмети и минималния брой часове по тях, според мен по-добре ще се спази принципът, заложен в закона, всеки ученик при свое желание да промени вече направения избор. Тоест да мине от едно училище в друго по-безболезнено.
Ако приемем в закона да бъдат определени учебните предмети и броя часове, с които се изучават, аз ще имам и друго предложение - защо не дадем формулата, по която се изчислява общия успех? Би трябвало това да е една постоянна величина и не е мястото в държавно образователно изискване за оценяване и за вид документи начинът на формиране на общия успех. Така че според мен спокойно може да бъде разписан тук начинът за определяне на общия успех. Разбира се, ако бъдат приети горните две предложения.
За да се гарантира определена завършеност и сигурност на образованието, може да се запише и текст, според който учениците да завършват дадена степен по учебния план, по който са приети. Няма го този текст. Аз мисля, че това е пропуск. Това е логиката.
В предложения проектозакон може да се регламентират и експериментите в средното образование. Не всички експерименти според мен са лоши. Имало е добри експерименти и според мен не е проблем да се намери подходяща форма да се разпише такъв текст.
В Преходните и заключителни разпоредби е заявено желание този закон да влезе в сила от предстоящата учебна година. Аз съм убеден, че Министерството на образованието, ако ние приемем този закон, ще положи усилия и ще направи всичко възможно той да влезе в сила от предстоящата учебна година. Но, ако наистина има дори доза съмнение, че нещо няма да бъде готово, може да помислим и мисля, че това няма по никакъв начин да промени и да спре реформата в българското училище, да променим срока за влизане в сила на този закон.
Допълненията, които предлагам, според мен по никакъв начин няма да изменят основните принципи, заложени в закона. Смятам, че те само ще го конкретизират и обогатят. И в този смисъл, изразявайки пълната си подкрепа за закона, аз ви призовавам да го приемем на първо четене, а във времето между първо и второ четене имаме уверението на господин министъра, че той ще изслуша всяко едно разумно наше предложение.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Той ли ще оценява?
МИНКО ХРИСТОВ: Не, моля Ви, в края на краищата това са принципи, които ние няма как да променяме без съгласието на изпълнителната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата за реплика господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър!
Господин Христов, аз слушах внимателно Вашето изказване и смятам, че за всеки един от присъстващите колеги в залата, които непредубедено се отнасят към него, беше видно противоречието, в което Вие изпаднахте. От една страна Вие до голяма степен се съгласихте с много от изказаните бележки в критичен план от страна на госпожа Величкова, а от друга страна в началото се застраховахте с твърдението, че в този законопроект са отразени традициите на българското образование и че има всички гаранции амбициозни текстове да бъдат реализирани така, както се отнася за чуждоезиково обучение или за обучението по информационни и комуникационни технологии.
В този смисъл искам да Ви попитам след като така ревностно защитавате въвеждането на тези културно-образователни области, дали лично Вие може да кажете в момента точно кои учебни предмети влизат във всяка една от тези културно-образователни области? Примерно дали Вие, като специалист в системата на средното образование и бивш директор в средно училище, бихте поставили географията в строго определена културно-образователна област и дали с Вас би се съгласил друг Ваш колега, също директор на средно общообразователно училище? И какво мисли по този въпрос вносителят?
Явно е, че желанието да бъде защитен този закон би трябвало да среща и много повече реализъм в конкретните измерения и проблеми, които той предизвиква още в процеса на неговото обсъждане. Това е моята реплика към Вас и моя въпрос, на който аз очаквам да отговорите конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов. Не виждам други желаещи за реплика.
За дуплика има думата господин Христов.
МИНКО ХРИСТОВ (СДС): Започвам от географията, разбира се. Географията спокойно може да намери място примерно в областта природни науки. Какъв е проблемът? Не мисля, че това е важен въпрос, на който трябва да се отговаря.
Госпожа Величкова, аз се опитах да ви докажа с всеки един мой текст, че ние не въвеждаме кой знае какви промени в българското средно образование, а просто ги регламентираме със закон, така както поискахме преди една година. И аз съм убеден, че всичко това, което вие споменахте като критики, спокойно може да се изчисти между първо и второ четене. Не виждам някакво принципно различие с това, което казах аз, което заявих в началото, и голяма част от това, което казахте вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата госпожа Донка Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря ви, господин председател!
Уважаеми господин министре, уважаеми дами и господа депутати! Аз започвам точно с това противоречие, което буди недоумение във всички нас, особено и в членовете на комисията - това, за което говори господин Минко Христов. Тогава защо правим днес в извънредно заседание обсъждане на този въпрос, ако въпросите, свързани с учебния план, и досега са регламентирани от Министерството на образованието чрез подзаконови актове, чрез наредби?
В действителност предоставеният ни проект е една симбиоза от Правилника по приложение на Закона за народната просвета, сбор от трите държавни образователни изисквания, които всички ние се задължихме в изменението на Закона за народната просвета да приемем със закон, и сега сумарно ние в едно проектче, като рамка очертани ги гласуваме.
Има голяма опасност, колеги, и точно към това в този късен следобед искам да привлека вашето внимание, да направим нещо - на пръв поглед много илюзорната представа, която господин Христов тук развива, че нищо съществено не се променя в българското образование. Напротив, всички, които сме запознати с този законопроект, всички, които малко или много сме преподавали в училище, които познаваме традициите в нашата образователна система, се страхуваме, че големите неща ще станат по-късно - всички ние може би, когато няма да бъдем свидетели и да можем да подпомагаме този процес, може би след няколко години, след четири, след пет години. Промените не в полза на образованието, а по отношение на разрушаване на неговата солидна база, която го крепи в момента, са налице, ако този закон остане в този вид. Както подчерта нашата колежка госпожа Величкова, той е твърде суров и в този вид той няма да подпомогне по-нататъшното приложение, нищо че сме се задължили със закон. Аз поддържам, че Народното събрание трябва да реши онова, което е приело в Закона за народната просвета със съответните закони в рамките на сроковете, но в никакъв случай не смятам, че през тази учебна година ние ще имаме готовност да приложим този проект. Най-рано до година и то при положение, че още в комисията за второто обсъждане министърът във връзка с чл. 14 ни предложи проект за броя на часовете по етапи и по учебни степени, за да можем да се ориентираме точно.
В противен случай аз не мога например да преценя как ще приложим по смисъл чл. 16? Ами чл. 19, който касае изработването на собствени учебни планове от училищата? Просто под съмнение е целият раздел, свързан с общообразователния минимум, ако ние не се занимаем сериозно и задълбочено по отношение на това - къде остава обектът ученик в този момент? Ние не можем да си представим, че на пръв поглед, поради това че не променяме нищо съществено, учебното натоварване на учениците остава същото - в началния курс те имат 20 - 22 часа и до 32 часа в горния курс. Но когато това съотношение между задължителната подготовка до 45 на сто и останалите 55 на сто се разбият във всяко училище в отделен учебен план по някакъв невероятен начин, защото чл. 19 е предвидил - съобразно интересите на учениците и възможностите на училището. Нека не забравяме при какви условия в следващите години ще живеят общините. Всички училища ще станат общински. А аз се питам: ще може ли задължително избираемата подготовка и свободно избираемата в качествата, които са им предоставени по закона, да постигнат целите на сериозна общообразователна подготовка? А тя е сумарна - от общообразователния минимум, който се надявам, че ще бъде разписан в чл. 14 и ще бъде задължителен за всички училища.
И тук моето питане е и към министерството: добре, при положение, че в този закон ние изваждаме специалните училища, в края на закона има ред, спортните училища, тези по изкуствата, тези, които са с особен режим, свързани със здравословни причини, там, където се учат наши ученици, и професионалните училища, значи тези четири вида училища не ги касае този закон. Каква част от българската образователна система заема този закон? Той ще работи с учениците от първи до единадесети клас, които са в масовите ни училища. Значи това е всичко при един процес на непрекъснато намаляване на учениците, при един процес, свързан с обедняване на общините и при един процес, господин министре, в който Вие не отчитате как това, което ще предложите като учебен план, ще се отрази като качество на подготовката, защото въобще не са отчетени здравословните норми. Вие говорихте за разтоварване. И тази година си позволихте да кажете на нашите ученици, че ще направим всичко необходимо - явно визирали сте този закон. Реално разтоварване на нашите ученици няма да има. Но в училище ще има хаос, защото поради това, че не са уточнени всички тези предмети, ние не ги виждаме днес, не е ясно училището към какво ще посегне да предложи на децата в тези задължително избираеми часове. Ето тази година в четвърти курс на СПТУ-та Вие нямате по учебен план с какво да натоварите учениците. Те се шляят в училище. Аз не искам качеството на българското образование да бъде по-лошо от това, което е в момента. Нека законът, който гласуваме, да подобри това, което даваме.
Считайте, че общообразователната подготовка ще падне качествено, поради това че тези три дяла - задължителна подготовка, която ще дава общообразователния минимум, и тук една забележка - моята колежка Станка Величкова говори за това, има един максимализъм, една тенденция, с която едно време пишехме тезисите - да се даде всичко.
Целите на образованието в чл. 6 са прекрасни. Но аз питам: какъв процент от българските ученици осъществяват днес тези цели? Ние правим многостранно развити личности с този закон, а реално, на практика трябва да сме реалисти - минимумът действително трябва да е минимум, да дадем онова, което реално днес формира българското училище. Защото в противен случай се поставя въпросът: ами със задължително избираемата и свободно избираемата подготовка ние би трябвало да създаваме гении в българското училище. А това не е така. Тоест липсва баланс между отделните членове. Има нещо, което куца, и това е, че ние не ги гледаме в пакет всички тези въпроси.
Аз се чудя, ако приемем този закон, както се счита тук, че след публикуването в "Държавен вестник" той влиза в сила, какъв ефект той ще има от есента в нашата образователна система? Да не говорим, че учебният план е свързан с произвеждането на продукт, свързан е с издаването на учебници, свързан е с адаптирането на учителите.
Тук е и другият въпрос: освен това, че в този закон не е помислено за учениците, аз не виждам как можем този закон, нищо че синдикатите не са реагирали остро, имаше действително обсъждане в регионалните инспекторати, но нека да не забравяме, че то беше на един по-преден етап в стария, големия вариант на закона, точно в този вариант не знам дали са го обсъждали навсякъде, получили го бяха директорите преди 24 май и вече бяха притеснени от това, че той съвсем кратко рамкира тези проблеми, та мисълта ми е, че синдикатите сериозно ще имат възражения за в бъдеще, защото при всички случаи във връзка с тази голяма свобода, която давате на учебните планове, с която ще се приемат, много от учителите просто няма да имат възможност да вържат норматива си. Един път по естествени причини тези учители, които се пенсионират, ще излязат, но втори път от образователните предмети, така както аз ги видях, разгърнати в първия вариант, където тези шест културно-образователни общности бяхте ги развили като учебни предмети, видях една добра тенденция на пръв поглед - засилване на чуждоезиковото и на технологичното и информационното обучение. Даже неестествено засилване на обучението по бит и технологии. Аз не знам в нашата практика, като закрихме почти междуучилищните центрове и обучението по този цикъл е много принизено, откъде ще вземем съответната база и съответните кадри? А в същото време бяха намалени неестествено защо часовете по физика - един сериозен предмет.
Давате ли си сметка, че този закон трябва да контактува и с приетите закони, които изменяме в момента с висшето образование? Ами цели отрасли, цели висши учебни заведения, цели специалности няма за в бъдеще да създават кадри, защото просто часовете са намалени сериозно. Там видях, че с около 112 часа бяха намалени часовете по физика. Въобще голямото намаляване на задължителната подготовка в горния курс за мен е слабост.
Не може в решителната фаза, когато излизат ученици, които ще атакуват системата на висшето образование, ние да позволим такава голяма свобода на училищните колективи. И много моля в заседанието на комисията за второ четене специалистите и експертите, независимо от това на каква степен на готовност са, но те трябва по отношение на онова, което като степен на държавни образователни изисквания е разработено в другите части по Закона за народната просвета, да бъде предоставено в пакет. Чл. 14 трябва да бъде развит в детайли, за да може, гласувайки вече окончателно на второ четене този закон, да знаем какво ще приеме Народното събрание.
Иначе аз не разбирам защо сте дали един срок в рамките на четири години да променяме задължителния образователен минимум чрез промяната на учебния план. Няма логика в това.
Също много сериозно подлежи на съмнение смисълът на това да въвеждате едновременно в първи, в пети и в девети клас този закон. В разговори със специалисти - да речем един учебен предмет като физика - разговарях с такъв експерт, той счита, че не може в девети клас да се въведе успоредно в пети, защото всички знаем за междупредметните връзки, за онази взаимна обвързаност в класовете и в степените, която се счита, че с общообразователния минимум и с броя на часовете трябва да защитим и да я дадем. Тя просто не може да бъде постигната в девети клас в учебниците, защото между пети и осми клас стоят няколко класа.
Така че или ще правим въвеждането систематологично, ако това е една сериозна реформа в българското образование от първи клас - с подготвеност на кадрите, с материалните ресурси, за които говори госпожа Величкова, с подготовка на учебни планове, които са български. Защото тук имам една голяма критика към авторите. Никой не се обявява за автор. Вие преди малко в кулоарите приехте върху себе си цялата отговорност и казахте, че Вие сте основният автор на този закон. Дано той проработи и да останете в българската история на образованието като министъра, който е дал най-много. Но се страхувам да не си навлечете печална слава, слава на разрушител на образованието. Този закон има привкус и от немската система, и от испанската, а с интегралните предмети, господин министър, Вие просто прокарвате американския тип образователна система, която вече е остаряла в света.
Така че просто трябва да се търси решаването на тези въпроси в детайлите на второ четене, за да не стане така, че да разбием традициите в българската образователна система.
С тези няколко аргументи, с които излязох пред вас, аз не смятам, че можем да подкрепим в залата днес на първо четене този законопроект. Но ако се положат сериозни, системни грижи и не се бърза да се гласува така, както днес на първо четене влиза законът в залата на извънредно заседание, законът да бъде готов за зала и да даде на българската образователна система нужните корекции и нужната промяна, а не такива убийствени реформи, които просто ще я свалят на дъното. И без това тя в момента страда и материално, и ресурсно, и по отношение на своите ценности. Така че има с какво да я подпомогнем, а не да й пречим да се адаптира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата заместник министър-председателят и министър на образованието и науката господин Веселин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря ви, господин председателю! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се опитам съвсем накратко да разсея част от опасенията, които бяха изказани в компетенциите и - позволявам си думата - добронамерени изказвания на госпожата и господина - народни представители, които се изказаха тук.
Първо, искам да помоля особено госпожа Величкова и госпожа Дончева да не говорят за някакъв радикализъм, защото такъв няма. Радикализъм няма в текста. Има една практика, установена в последните години, има много натрупан опит и усилието, което е направено в тези текстове, е да бъде обобщен този опит. Няма никакво желание при изготвянето на законопроекта за такива коренни промени.
Позволявам си една шега. Това с влизането и излизането от историята, нека да го оставим на историята. Тя ще каже. Аз лично не смятам, че ще вляза по смисъла, по който Вие казахте. Просто се опитвам да си изпълнявам задълженията.
Второ. Нещо много важно, което също може да стане обект единствено и само на разговори по политическа линия, да кажем, на един медиен дебат - дали има централизация или децентрализация. Госпожо Величкова, Вие ме упреквахте миналата година в отказ на държавата от грижите за образованието. Държавата има и конституционен, и законов ангажимент да бъде методически център в лицето на Министерството на образованието и науката и трябва да запази тази своя функция.
Ако текстът, който е предложен, се нуждае от усъвършенстване в тази насока, аз ще приема всички текстове. Но нека да кажем ясно и точно, че министерството не трябва да бъде административен ръководител, а трябва да бъде истинският методически център. И ако това Вие наричате централизъм, нека да го кажем, че това е централизмът и в текстовете. Децентрализацията се отнася за самата организация, за самото управление на училищната мрежа.
Една друга логика, която идва от Закона за народната просвета - и понеже Вие на няколко пъти казахте, че изпадаме в противоречие като вносители, искам да кажа, че изпадате в противоречие с дебата, който проведохме в Комисията по образованието и науката при приемането на измененията и допълненията на Закона за народната просвета. Аз ще Ви припомня. Тогава темата на дискусията беше кое трябва да се определи със закон в стандартите и кое с наредба. Ще Ви припомня, че имахме доста съдържателен и полезен разговор за това, че учебното съдържание, което е най-големият детайл в работата, не може да подлежи на закон. То безспорно е подзаконов текст. То е методическата дейност, която трябва да извършва Министерството на образованието и инспекторатите.
Сега Вие пледирате и бяхте подкрепени донякъде от господин Христов, да направим една дискусия върху рамката на учебните предмети и да детайлизираме тук текста. Ако направим това, значи няма да бъдем верни на логиката от Закона за народната просвета, че тези въпроси - на стандартите, трябва да бъдат в наредби. Това беше разговорът в комисията от преди една година, година и половина.
Аз съм готов да върнем отново тази дискусия в комисията и пак да си припомним всеки какви позиции е имал. Но мисля, че тогава ще се убедите, че днес Вие сте влезли в противоречие с това изискване, което отправяте към текста.
Що се отнася до всичко споменато за редакционните текстове, изцяло го приемам и декларирам, че не само в кулоарите на Вас или на колеги от мнозинството, а тук в залата заявявам готовност за работа между първо и второ четене с каквото мога да ви бъда полезен аз, както и експертите от министерството, нещо, което направихме в периода между първо и второ четене с професионалното образование и се получи един добър резултат. Нека да го постигнем и сега. Това е моята молба.
Нещо, което се коментираше доста в неправилна посока, според мен, то е във връзка с процента на общообразователния минимум. Там е казано "до", а не е казано, че е задължително. И какво е мнението, защото Вие се позовавате на мнението на колеги. Искам и аз да се позова от тези разисквания, на които аз съм присъствал и участвал. Мнението е, че учебните планове, които в момента работят в българското средно образование и гимназиалния етап, спокойно могат с тази рамка, дадена тук, да функционират от тази учебна година. Не е нужно да бъдат променяни. Тези училища, които имат възможност - и те наистина не са много, защото тези възможности са с ограничен ресурс - да направят своето профилиране, те ще си го направят. От нас ще искат само едно утвърждаване по силата на реда, предвиден тук - от Инспектората по образование. Аз мисля, че Вие няма да искате това утвърждаване да става от министерството. Всеки един учебен план на цялата училищна мрежа не може да бъде придвижван до министерството. Трябва да се разчита на компетентността на експертите в инспекторатите по образованието. Защото това би трябвало да бъде тяхната основна функция.
И когато говорим за традиции, това е традицията и тук съм готов да защитавам много дълго тази теза, разбира се, с факти, ако стигнем дотам на второ четене, с примери от историята на българското образование. Това е традицията. Методическият център е инспекторът по образование от времето на Иречек, от 1879 г. насетне. Това е било традиция, ненарушена от всички политически промени, случили се в нашата страна за тези 120 години.
Така че тук не само сме верни на традицията, а ние просто я правим част от един закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Методиев.
Има думата господин Лютви Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз мисля, че оценката за закона, който обсъждаме днес, би трябвало да бъде в пряка зависимост от обективния анализ на основните положителни и отрицателни характеристики на досега действащата система, в частност на учебния план.
Най-голямото достойнство на учебния план, по който сега се провежда обучението в българските общообразователни училища, е сравнително високият общообразователен минимум, или с други думи казано, широката общообразователна култура, която дава българското средно образование.
Неведнъж обаче сме имали възможността да заявим, че в новите реалности тази добра образователна система показа своите дефекти в няколко области: че не гарантира фундаментална подготовка поне по един чужд език; че е слаба подготовката по съвременните средства за комуникация, по информационните технологии; че не са достатъчно застъпени учебните часове по гражданско образование. Ако този закон, запазвайки основното предимство на образователната ни система, прави опит да утвърди като приоритет тези области, за които вече говорих, които можем да определим като недостатък на сегашната ни образователна система, аз мисля, че законопроектът трябва да бъде подкрепен.
Мисля, че пред нас има точно един такъв законопроект, който се опитва да постигне баланса между добрите традиции на българската образователна система и прави опит да отговори на новите потребности на пазара от интелектуален продукт.
Ще си позволя един пример. В моя избирателен район има около 200 начални, основни и средни общообразователни училища. Само в едно от тях има достатъчно добри условия за получаване на компютърна грамотност. Виждам, че в чл. 11 при определянето на културно-образователните области е акцентувано върху чуждите езици, информатиката и информационните технологии, гражданското образование, екологията. Това безспорно е предимство на законопроекта.
Онова, което се посочва като съществен недостатък на законопроекта, е, че не дава по-подробни разписания и че отнася решаването на този проблем чрез чл. 14 към наредба на министъра. Ами, нека да погледнем на този въпрос от един друг ъгъл. Как се утвърждаваше учебния план досега? Не сме имали Закон за учебния план. Ако трябва да поставим въпроса сега - разширяват ли се правомощията на министъра на образованието и науката или се прави опит те все пак да бъдат поставени в една обща правна рамка, аз мисля, че сме в режима на втората теза, че все пак законът дава една правна рамка, от която наредбата по чл. 14 не може да излезе.
Аз съм удовлетворен от факта, че тук чухме декларирана готовност все пак по някои наши бележки и министърът на образованието и науката, и мнозинството, че ще бъдат достатъчно открити между първо и второ четене, което ме обнадеждава за това, че вероятно ще можем да подобрим закона.
Не съм съгласен с направената критика за мястото на задължително избираемата подготовка. Голям минус, голям недостатък на сегашната ни образователна система е, че сякаш правеше опит да ни направи прекалено еднакви. И в този смисъл застъпването на задължително избираемата подготовка още от първи клас аз мисля, че е едно от най-големите достойнства на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.
Пак в тази връзка, когато вече говорим за мястото на задължително избираемата подготовка, както предполагам и очаквате, аз ще засегна и проблема с обучението по майчин език в българските общообразователни училища. Решението на проблема, което се предлага в чл. 16, ал. 3, че в задължително избираемата подготовка се включва и изучаването на майчиния език, съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за народната просвета, е безспорно една правилна, положителна и много сериозна стъпка за решаването на този въпрос.
Но, уважаеми господин вицепремиер, за разлика от Вас, аз говоря за една много голяма и решителна стъпка. Позволявам си да кажа обаче, че това още не може да се определи, както Вие се изразихте, и в медиите, да се определи като 100-процентно решаване на този въпрос и че с този текст ние бихме отговорили 100 на сто на изискванията на ратифицираната от българския парламент Рамкова конвенция за защита на националните малцинства.
Има редица въпроси, на които този закон не отговаря. И ми се струва, че не би могъл и да отговори при това решение, което се предлага.
Първо, и това е основният ми аргумент, то се съдържа в становището на самата комисия, пък и в мотивите, с които Министерският съвет внася законопроекта. Там се казва, че задължително избираемата и свободно избираемата подготовка дава възможност за, забележете, надграждане на общообразователния минимум, като по този начин се дава възможност на учениците да задоволят личните си интереси и индивидуалните си възможности. Съгласен съм и този текст е много точен. Но именно защото не е налице гарантиран минимум, не е гарантирана базата, върху която може да се надгражда по отношение на майчиния език, аз мисля, че това решение е недостатъчно. Свободно избираемата и задължително избираемата подготовка е подготовка на надграждане на придобита вече образователна основа. Такава няма по отношение на майчиния език. Следователно, какво надграждаме? Освен това в съотношението на задължителната и задължително избираемата подготовка, която се предлага чрез чл. 17, ал. 3 за първи и втори клас при максимален брой часове - 22 учебни часа и максимум 10 на сто задължително избираеми часове, се оказва, че максимумът часове за обучението на майчиния език е практически 2 часа. Досега тези часове са 4. Предполагам, че ще се съгласите, че това не може да не доведе до сериозно безпокойство и сътресение сред учениците, родителите и учителите по майчин език.
Същият проблем важи не само за първи и втори клас, но важи и за следващите класове. Де факто чрез този закон аз казвам, че е положителна стъпката, че обучението по майчин език влиза в рамките на задължителните учебни часове. Все пак практически има намаляване на броя на учебните часове, в сравнение със сега действащото Постановление на Министерския съвет за изучаване на майчиния език в българските общообразователни училища.

Ето защо аз мисля, че Вие бихте се съгласили с наше предложение между първо и второ четене, часовете за обучение по майчин език да се фиксират на точно определен брой часове седмично, именно защото в противен случай ще е налице реалната опасност недобросъвестни учители или началници на инспекторати да намерят форма да пренебрегнат интереса и желанието на учениците, което вие, разбира се, в интерес на истината определяте като норма в чл. 19, ал. 2, че училищният учебен план определя учебните предмети от задължително избираемата и свободно избираемата подготовка, и разпределението на учебните часове по тях, като той задължително е съобразен с интересите на учениците, но, забележете, и с възможностите на училището.
Аз не бих искал да се спирам на конкретни примери. Но моят син е ученик в софийско училище и този закон също не отговаря на въпроса дали неговото желание да изучава майчиния си език ще бъде уважено, защото той ще бъде сам в класа. Аз никога не бих искал, като политик-реалист, от вас да закрепите норма в този закон, който ще задължи вас да му назначите учител. Безспорно има наредба за броя на децата в групите и паралелките. Но все пак, понеже изучаването на майчиния език е конституционно право, а тези конституционни права би трябвало да бъдат безусловни, аз мисля, че в този закон трябва да направим опит да се гарантира безусловният характер на правото на всяко едно лице, принадлежащо към едно или друго малцинство в България, да изучава своя майчин език в българското училище.
Оставам с надеждата, че наистина ще бъдем чути между първо и второ четене, като на първо четене ще подкрепим законопроекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
За реплика има думата госпожа Донка Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин Местан, имам към Вас такава реплика. Вие считате, че в задължително избираемата подготовка това, което се прави, да се въведе и от началния курс - каквато практика няма. Но аз възприемам, че може методически да се отработи и се надявам да се постигне нужният ефект, сте съгласни с възможността да се изучава майчин език.
Но Вие поставяте и въпроса за задължителната подготовка. Аз Ви питам: за сметка на кои часове? Факт е, че ние не знаем в наредбата, която ще публикува Министерството на образованието и науката как ще бъде разгърната тази общообразователна подготовка. Вие си давате сметка че правим просто едно вътрешнопредметно напрежение, което трябва да бъде за сметка на друг предмет. Как виждате задължителните часове в задължителната подготовка по майчин език и за сметка на кои?
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): Това е работа на министерството, а не на ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За дуплика има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаема госпожо Дончева, съвършено кратка дуплика. Аз просто прочетох текста на чл. 17 от проекта на Министерския съвет - "Задължителните учебни часове - аз говорих за задължителни учебни часове - включват задължителната и задължително избираемата подготовка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
Има думата заместник министър-председателят и министър на образованието и науката господин Веселин Методиев. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Искам да се обърна към господин Местан и към госпожа Дончева. В каква посока бихме могли да решим поставения от господин Местан въпрос и как изглежда той в текста? Защото все пак говорим и пред аудитория, която не познава текста.
Съотношението между задължителната и задължително избираемата подготовка за първия етап е, че задължителните учебни часове не трябва да бъдат по-малко от 50 на сто от общото задължително учебно време. В тях влиза общообразователният минимум, както описва законът. Тоест има отговорна част от въпросите, за които в началото се твърдеше, че няма. Десетте процента са ЗИП, както го наричат професионалистите, или задължително избираемата подготовка. И забравихте да кажете, че в предишен текст, в чл. 16, ал. 4 има регламент за СИП - за свободно избираемата подготовка, която за всички класове е 4 часа седмично. Така че, ето част от отговора към господин Местан, че остава броят часове като възможност от това, което съществува в момента, няма намаляване.
Но аз искам да кажа на госпожа Дончева моето мнение като отговор на вашия въпрос, към господин Местан. В задължителната подготовка трябва да бъдат всичките класически за българското образование предмети. В задължително избираемата, това, което прочете и господин Местан, трябва да бъде онова, което задоволява личния интерес на всеки български гражданин, респективно на всяко българско дете. Майчиният език, и това е един дебат, на който с удоволствие бих присъствал, ако ме поканите, специално на тази тема да отделим време, или заповядайте в министерството, е личният интерес. И това е защитата, и това са 100-те процента Рамкова конвенция за националните малцинства.
И ще ми позволите, господин Местан, нещо, върху което и като политици да помислим. Вие питате: "Над какво надграждаме майчиния език в българското образование?" Моят отговор и като министър, и като политик е: "Над българския език". Той е основата, това е, което трябва да дадем на детето, бидейки то български гражданин.
И като говорим за малцинства, нека бъдем откровени и ясни - проблемът с майчиния език е проблемът с турския език, тъй като такъв проблем в България за арменски език или други просто не съществува, съществува проблемът с турския език. Нека да казваме нещата с точните им имена. А не да се колебаем и да ни е страх, едва ли не, да го кажем.
И аз бих казал и ще повторя това, което казах - надграждайки над тези умения и знания, които получаваш по български език, бидейки български гражданин, ще сложиш своя майчин език, тоест в случая турския език. И мисля, че това и като политика ще бъде най-точният и ясен отговор към всички онези, които дълго време си играеха с темата "майчин език", без да смеят дори да нарекат за какъв език става дума.
Така че ви призовавам, господин Местан, върху тази тема да помислим заедно, да намерим отговор по пътя, надявам се, по който аз съм тръгнал да търся този отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! Аз се надявам, че присъстващите народни представители държат в ръцете си законопроекта за степента на образование и общообразователния минимум и учебния план, както и становището на Комисията по образованието и науката. Защото аз ще започна с една нерадостна констатация, че предложеното становище на Комисията по образованието и науката, прочетено от нейния председател господин Георги Панев, за пореден път на практика преповтаря мотиви на вносителя.
Това становище би трябвало да представи далече по-подробно и обективно станалата дискусия в парламентарната комисия, а не стриктно втора страница с един кратък пасаж, господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Но съдържателен.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: А не толкова стриктно да се придържа и не просто да се доближава, а на момента дори да преповтаря дословно мотивите на вносителя на проектозакона.
Истина е, че това се налага вече като една практика в работата не само на нашата комисия, а и на останалите комисии, което не говори добре за нашата работа. Тъй като становищата би трябвало действително да отразяват различията на мненията и богатството на дискусията дотолкова, доколкото то съществува в рамките на обсъжданията в парламентарната комисия.
На второ място, както и да се коментира, фактът, че само 9 от 21 члена на комисията са подкрепили този законопроект, също е достатъчно показателен. Ако говорим за един закон, че е изключително важен, необходим за образователната система и за средното образование в България, то би трябвало не само мнозинството, както е в случая, и представителите на мнозинството в комисията да го подкрепят, а те да се постараят да постигнат заедно с вносителя този така необходим консенсус и съгласие и с представителите на опозицията. За съжаление, за пореден път, след изключително важния Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета и на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, в парламентарната комисия само представителите на мнозинството на първо четене подкрепят такъв изключително важен законопроект.
На следващо място, аз бих отделил специално внимание и на мотивите на вносителя. Те също са любопитни в аргументацията и в една доста явна претенциозност, която на моменти е несъстоятелна. В посочените мотиви на вносителя се говори за това, че със закона се регламентират държавните образователни изисквания, но по-правилното и по-точното е да се каже, че този закон не ги регламентира. Освен това не става ясно как точно в текстовете на законопроекта се осигурява запазването на положителните традиции в образователната система. И по-нататък се констатират неща, които са достатъчно сериозни като амбиция, като заявка, но не получават необходимото конкретно покритие. Имам предвид заявените приоритети от Министерството на образованието и науката - за чуждоезиково обучение, здравно-екологично обучение, обучение за използване на съвременните информационни и комуникационни технологии. Възниква естественият въпрос: формулировката, че това са приоритети на Министерството на образованието и науката, има ли и необходимите и обективни предпоставки да се твърди, че това са и приоритетите днес на българското общество? И не по-малко важният въпрос, който не получава отговор: дали тези приоритети са финансово, материално и кадрово обезпечени - един от най-сериозните проблеми, които съществуват днес в системата на средното образование.
Не е обяснено подробно как точно ще се реализира възможността за преместването на учениците от един вид училище в друг, още повече когато се има предвид тази много сериозна разлика, която е видна след внимателния прочит на законопроекта и е фиксирана в ал. 3 на чл. 17 за задължителната подготовка за гимназиалния етап, която варира от 45 до 81 на сто от задължителните учебни часове.
Аз задавам естествения въпрос: как на практика ще преодолее проблемите, които ще възникнат пред един ученик, ако той по обективни причини, разбира се, и неговото семейство бъдат принудени да го прехвърлят от едно училище, в което в учебния план са се придържали към долната граница на това изискване, в училище, в чийто учебен план е фиксирана горната граница?
Истината е, че не е вярно посоченото в мотивите, че се осъществява възможността да се задоволят интересите и индивидуалните възможности на учениците поради финансовите и материалните условия, при които съществува днес българското училище, както и кадровите проблеми по определени предмети - преди всичко чуждоезиково обучение, информатика, информационни технологии. Тази тревога беше споделена и от други колеги, които се изказаха преди мен. Тази тревога беше изразена и миналата година по време на обсъждането на Закона за народната просвета. Тя беше изразена и при обсъжданията в комисията и в пленарната зала при някои от текстовете на закона за професионалното образование.
Един от големите въпроси, които задават специалистите, с които ние се срещнахме и разговаряхме и които предоставиха своето мнение по законопроекта, е защо не се посочат учебните предмети, които са включени в така наречените културно-образователни области; по какъв начин точно ще стане групирането на тези предмети в културно-образователните области и как именно това ще се свързва с конкретните желания на вносителя общообразователният минимум да се въведе едновременно в първи, пети и девети клас именно от учебната 1999-2000 г.? Възможно ли е това да стане именно през следващата учебна година, възможно ли е да стане именно едновременно за първи, пети и девети клас? Мнението и становището на специалисти, на директори, на учители е, че това няма да може да стане и ако то стане, ще създаде много проблеми и ще предизвика действително хаос в системата на средното образование.
Как да приемем "това е съобразено със сегашното състояние" в момента, в който ние обсъждаме законопроекта, при който за част от българските ученици учебната година вече е приключила, а за останалата това предстои да стане в близките дни? В края на краищата, когато се правят такива сериозни, големи промени, това трябва да става своевременно и да не поставя пред нерешими проблеми учителските и педагогическите колективи.
Съображение предизвиква и формулировката за реалната децентрализация на управлението на образователната система. Истината е, че по-скоро се засилва централизацията чрез наредбите, с които министърът на практика ще има възможност да реализира истинския замисъл на този законопроект.
Недоумение и сериозно противопоставяне сред специалистите буди и новаторството всяко училище да изработи свой учебен план и то при спазване на изискванията на чл. 19, ал. 2, да е съобразен с интересите на учениците и с възможностите на училището. А ако интересите на учениците и възможностите на училището до една по-малка или по-голяма степен са в противоречие, как тогава на практика ще се изпълни това изискване на закона?
Аз смятам, че в този законопроект е необходимо в чл. 18, там, където се говори за учебния план, да се прояви воля и от вносителя, и от нас като народни представители в подходяща формулировка, разбира се, да се фиксира годишният брой на часове или така нареченият годишен норматив на учителите по отделните учебни предмети. Аз смятам, че един такъв подход отговаря не само на определени професионални, но и на конкретни социални измерения и изисквания в настоящия етап на развитието на българското училище и системата на народната просвета.
Не смятам, че казаното преди малко от господин министъра за изключителната роля на инспектора в унисон с възрожденската традиция би трябвало да отнема, образно казано, от министерството правото да контролира начина, по който училищата спазват учебните планове. Не може това да бъде, така както е посочено в закона, единствено правомощие на началника на Инспектората по образованието. Този контрол трябва да бъде фиксиран в министерството като едно изключително задължение и на Министерството на образованието и науката.
Не на последно място, независимо че по реда на изложението на текстовете в законопроекта то е поставено в Допълнителната разпоредба, идва най-важният и най-болезненият въпрос днес за българското училище - финансирането. Аз не мога да се съглася с господин министъра, че задълженията на държавата са ясно и конкретно посочени в този законопроект. Ако това е така, нека в Допълнителната разпоредба ясно и категорично да посочим по какъв точно начин държавата ще се ангажира с финансирането на задължителната, задължително избираемата и свободно избираемата подготовка в държавните и общинските училища, а не в рамките на един общ текст да приравним задълженията на държавата със задълженията на общините. Нека да ги разграничим.
Ако твърдим, че държавата по един категоричен начин изпълнява своите задължения, нека тази категоричност намери съответната форма и в текстовете на закона.
На следващо място, аз смятам, че е коректно, редно и правилно, когато на второ четене разглеждаме и работим върху законопроекта в парламентарната Комисия по образованието и науката, ние да разполагаме като народни представители и с текстовете на тези наредби, съгласно които министърът ще получи изключителните правомощия да изпълни със съдържание формата, която ние гласуваме с този законопроект. Това е една голяма отговорност за българското образование, която ние като народни представители би трябвало да споделим с господин министъра и ръководния екип на Министерството на образованието и науката.
В заключение, аз се присъединявам към изказаното от моите колеги от Демократичната левица становище, че действително ние трябва да спазим изискването на Закона за народната просвета със закон да определим изискванията към степента на образование, общообразователен минимум и учебния план. Да, със закон - да, но с такъв лош закон - категорично не. Затова и аз ще гласувам "против". И смятам, че по никакъв начин този законопроект на този етап в този му вид не би трябвало да получи нашата подкрепа като народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
Господин Славов, не исках да Ви прекъсвам, но много пъти съм апелирал това, което е станало на заседанието на постоянната комисия, да не го третираме тук, защото просто няма как ние да вземем отношение по това, освен ако в становището на комисията има нещо невярно. Аз чета становището: с 9 гласа "за", 1 глас "против" комисията е приела законопроекта. Това го казахте и Вие. Вашата парламентарна група има 5 души представители в комисията. А 1 глас "против", това означава или, че 4 от вашите са гласували "за" или просто не са присъствали. Но дали е едното или другото, ние не можем да вземем отношение. Излишно е да се занимаваме в пленарната зала с това, което е станало или не е станало в комисията.
Има думата господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми дами и господа! Провокиран съм за това мое изказване от част от изказванията на народните представители от Демократичната левица. Ще споделя, че последните няколко месеца ми прави впечатление, че има тенденция, независимо от коя сфера е законът - дали е Закон за образованието или Закон за движение по пътищата, или за каквото и да е, за пълно отрицание. Във всяко едно изказване се отрича всичко отначало докрай, целият закон. И понякога наистина не става въпрос за критика, а за едно критикарство.
Ще посоча няколко примера от днешните изказвания. Аз съм съгласен, надявам се, че и вие ще подкрепите това, което ще кажа сега, че едва ли има парламент в света, в т.ч. и нашият, в който досега да е внесен идеалният закон, онзи закон, на който всички ръкопляскат, казват, че е чудесен, няма никакви предложения по него и се приема точно така, както е предложен. Такъв закон едва ли някога ще бъде внесен. Така че да се намират кусурите на който и да е закон, в т.ч. и на този закон, е съвсем в реда на нещата. Но тогава, когато се издребнява - започвам с конкретните примери, - когато само заради това, че законът е внесен от Министерския съвет, а този Министерски съвет в момента е на Обединените демократични сили, а не на БСП или на Демократичната левица, започват едни критики, които са направо дребнави.
Започвам с казаното от госпожа Величкова за чл. 4, след като е съвсем ясно, че чл. 4 се отнася за изключенията по чл. 3. Или преведено на по-прост език, за да може и тези, които ни слушат, да разберат и понеже това все пак е от сферата, в която и аз съм работил немалко години, тук става дума и за специалните училища, естествено, че ще бъде с наредба. Естествено, че степените няма да бъдат показани по този начин. Защото тогава, когато съм започнал да работя преди точно 40 години в тази област... Госпожа Величкова се ужаси. Тук отварям една скоба и ще кажа, че сигурно съм с най-много стаж от всички в залата в тази сфера, защото имам 11 години опит като ученик на комунистическата образователна система и 30 години в педагогическата комунистическа система - всичко 41 години опит с една традиция, за която не искам да си спомням. Та когато става дума например за специалните училища, беше време, когато началната степен се придобиваше за 12 години. Стана време, когато за 9. Аз се надявам, че ще дойде ден, когато само за година или повече от необходимите 4 години за началната степен, която е за децата без увреждания, за тях ще бъде с една или две години повече. Естествено е, че тези неща няма да се определят от закона, а ще стават с наредба.
Последваха критики за преповтаряне на текстове. Чл. 6, ал. 1 повтарял еди-кой си член от другия закон. Чл. 6, ал. 2, чл. 8, ал. 2 и т.н. Добре, но пак не става ясно за тези, които слушат, защото не всеки гледа закона, за какво се говори. Тези членове и алинеи, които цитира госпожа Величкова, се отнасят до документа за завършване на образование. Вие против това ли сте да го има тук, че като завърши четвърти клас получава свидетелство, като завърши осми клас, при завършване на средното образование и т.н. И в този закон, след като е ясно казано, че е за степени на образование и общообразователен минимум, може ли да отсъства текст за документа, с която приключва определена степен от образованието? Естествено, че не може. Но да се намери нещо, което не е наред в закона!
Нека да видим и по-нататък какво беше критикувано. В чл. 11 - за принципите, върху които се изгражда общообразователната подготовка. Бил излишен този текст. Защо да е излишен? И може ли някой да ми посочи кой от тези принципи е излишен? Кое да отпадне, човешките права ли, правата на детето? Или какво да добавим? Може би изграждането на хармоничната социалистическа личност? Защото и това го имахме. (Неразбираема реплика от Любен Корнезов.) Нищо няма да видя, аз говоря. Вие като искате думата, ще ми направите реплика.
Или чл. 11, където, ще цитирам дословно госпожа Величкова: "Общообразователната подготовка в българското училище се осъществява чрез изучаването на учебни предмети, като че ли може по някакъв друг начин..." Дочетете докрай изречението, госпожо Величкова! Ясно е казано "които са групирани" и следва в какви културно-образователни области са групирани. И коя от тези области, така както са дадени осемте, е излишна? Има ли? Няма. Нямаше критика по този въпрос. Или какво трябва да се добави тук, може би история на БКП? Няма да се добави и няма да се учи повече история на БКП, нито марксизъм-ленинизъм! Това липсва. Наистина това липсва.
Слушах много приказки и за специалисти. Кои специалисти? Все цитирате за някакви консултации със специалисти, които казали не знам си какво. Кои са тези специалисти? Кажете един да го чуем и да разберем той пък по-рано как е допринасял за българската педагогическа наука и за българското образование. Защото когато се говори за традиции например, аз много държа да стане ясно за какви традиции става дума. Ако е за онези - възрожденските, онези, които са били в българското образование до идването на комунистите на власт, да. Но ако ще говорим за едни традиции от последвалите 45 години, на които съм продукт и аз, и господин Миков, който се усмихва, не. Защото тези традиции мен лично... Ще ви направя едно признание тук: аз се срамувам от 30-те години, през които съм работил в комунистическата образователна система. Защото, работейки в една хуманитарна област, съм бил принуден да насаждам заблуди в младите хора. И се извинявам на всички, на които съм навредил по този начин. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.) Защото ако се придържаме към онези традиции, за които някои хора мечтаят все още, ще трябва да се върнем например към т.нар. "липетски опит". Спомняте ли си тук, ако има педагози от малко по-старата генерация, че имаше и такова чудо?

За щастие всички тези неща именно сега липсват. Не централизъм, това, което отличава най-много този закон, е изключително големият демократизъм, възможността за избор, възможността за развитие наистина на младия човек така, както и той иска, както и неговите родители искат. И тази голяма отлика е съобразена и с модерните тенденции в образованието, а не с онези постулати и онези калъпи, които бяха налагани. Не искам да задълбавам в подробности, защото ще отегча аудиторията, за бедствието на някогашния учител с онези учебни планове, които, хиляди примерно учители по география, тук говорихте и за география, правеха едни и съща глупост, пишеха някакви безумия, минаваха, проверяваха ги и те не се отличаваха по нищо тези хиляда плана за конкретния час. И спокойно може да им ги печатат по този начин и да ги раздават на учителите, а те ги караха всеки един да го пише отделно по един и същи тертип. Защото и това беше част от моралния тормоз, това беше част от пречупването на човека.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Много концептуално изказване!
ИВАН КУРТЕВ: Много, точно по закона е! И тук, когато се правеха критики към закона, впрочем в някои от изказванията, ето например господин Славов, отдели повече от шест минути на становището на комисията и на мотивите. Нещо, за което наистина прав е председателят господин Соколов, че нещо, на което мястото му е в комисията, а не тук. Тук обсъждаме закона. Имам някакъв опит, натрупан от стоенето на тази банка в последните два парламента, за това какви закони влизат в нашия парламент. И като изключим две сфери - съдебната, правораздаване, съдебна власт и данъчните закони - във всички останали закони наистина има твърде често излишни неща, има това, което в кулоарите наричаме белетристика и литература. В този закон, аз съм във възторг от него точно в това отношение, с опита, който съм натрупал, стоейки тук и слушайки по задължение всички закони открай докрай с точките и със запетаите, в този закон няма излишни неща. Кратък закон, ясен закон, закон, от който не можеш да извадиш нито един текст, но и това, което е сложено, всяко ще върши някаква работа. Няма текстове, без които също би могъл да мине законът.
Ето защо, нека независимо от критикарството да подкрепим този закон, а като всеки един закон аз казах, той не е съвършен. Има възможност всеки народен представител да направи своето предложение за второ четене и наистина да направим един добър закон, какъвто заслужават най-вече децата и внуците на всички нас. Благодаря. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може, защото нямате време.
Не виждам желаещи.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Това е шансът на господин Куртев - че не можем да му направим реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Този път само с 30 секунди просрочихте, но времето ви изтече. Говорили сте 40 минути и 30 секунди.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Това е голям принос в българската демокрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На вашата парламентарна група все българската демокрация й пречи. Но какво да правим, така ще бъде! Ще се радваме да ви пречи докрай!
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план № 902-01-25.
Моля, гласувайте.
Гласували 195 народни представители: за 140, против 53, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания в мнозинството.)
За отрицателен вот има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Съжалявам, че господин Куртев излезе. Гласувах против освен по причина на това, че този закон ще бъде вреден за образованието на младото поколение, но и поради причината, че всички тези аргументи, които изложи господин Куртев, като каза, че се срамува от комунистическата образователна система, ми подействаха така, че аз трябва да му кажа: най-вече образователната част от тази система и учителите в България се срамуват от господин Куртев. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители:
"Становище
на Комисията по земеделието, горите и поземлената
реформа относно законопроект за изменение и
допълнение на Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи № 902-01-29, внесен от
Министерския съвет на 4 май 1999 г.

Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа на заседание, проведено на 19 май 1999 г. обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието, горите и поземлената реформа господин Георги Каркъмов и експерти.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха мнение, че приемането на законопроекта е необходимо с оглед ускоряване процеса по възстановяването на правата на собствениците на земеделски земи и създаване на благоприятни условия за оживяване на пазара.
Предполага се влязлото в сила решение на поземлената комисия и скицата на имота да имат силата на нотариален акт.
За активизиране на пазара на земеделските земи се предвижда разпоредителните сделки да бъдат освободени от държавни нотариални и местни данъци и такси за срок от пет години.
Собствениците на земеделски земи, които са обезщетени с поименни компенсационни бонове, ще могат да ги прехвърлят без ограничения, като правата им се приравняват с режима на компенсаторните записи по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти.
Завишава се размерът на глобите, налагани на длъжностни лица за неизпълнение на задължения, произтичащи от закона, както и на лица, ползващи чужд имот, без да имат правно основание за това.
Уреждат се отношенията между собственици и ползватели, получили това право на основание на актовете по § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на закона, и се определя едномесечен срок за обезщетяване на собствениците от постъпилите за целта суми по сметките на общините.
Някои от народните представители, взели участие в дискусията, предложиха § 12, с който се създава чл. 34в, да бъде преосмислян с оглед на неравнопоставеността на собствениците, за които се предвижда обезсилване на решенията на поземлените комисии и издадените въз основа на тях нотариални актове за местности, за които има преработени планове за земеразделяне, като се прави изключение за прехвърлените на трети лица имоти и имоти, за които са направени делби.
След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 4 май 1999 г.
Това становище е гласувано с 11 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма."
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, моля да бъде разрешено в пленарната зала да присъства господин Георги Каркъмов - заместник-министър на земеделието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 120 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Къркъмов.
Някой желае ли да се изкаже по внесения законопроект?
Има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди година и половина си дадохме дума - тогава, че това ще бъде последното изменение на този измъчен Закон за собствеността и ползването на земеделските земи. И сега отново, вероятно вече 29-ото поред изменение на този закон, което показва, че вероятно трябваше да пристъпим към създаване на един нов закон, тъй като с тези изменения този закон все повече става неприложим и това тормози администрацията и хората, които се занимават с решаването на проблемите около възстановяване правото на собственост на земеделските земи и земите и горите от горския фонд.
С тези изменения амбицията е наистина да се ускори този процес, но лично аз съм притеснен от някои изменения, които се предлагат, и смятам, че те едва ли ще допринесат за ускоряването на този процес.
В измененията, които се предлагат в първата част, се променят отношенията между пълномощията на областния управител и кмета на общината, от една страна, и общинския съвет - от друга. Съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация с общинска земя може да се разпорежда единствено общинският съвет и затова е необходимо изрично решение на този орган. В измененията, които се предлагат тук, тази дейност при неизпълнение, забележете, срок само от един месец, се възлага на областния управител и при условие, че решението на областния управител не подлежи на обжалване. Мисля, че на областния управител се прехвърлят прекалено големи права, още повече че тук става дума за разпореждане с една собственост, която е общинска, а областният управител като представител на държавната администрация има грижата и задължението да се грижи и да се разпорежда с държавната собственост.
По-нататък има един проблем, който наистина в момента създава сериозни грижи. Това е, че със заповед на министъра могат да се преработват плановете за земеразделяне, но има едно свободно тълкуване и не зная кой ще направи това тълкуване - кои са засегнатите земи, свързани с преработката на един план. Защото тук е обявено категорично, че всички засегнати собственици на земя, свързани с преработката на дадено землище, решенията на поземлените комисии, включително и издадените нотариални актове въз основа на тези решения, се смятат за недействителни. Мисля, че това ще създаде много сериозни трудности, разбира се, ако тълкуването бъде достатъчно разширително и засегне повече хора в един блок или отделно землище в състава на едно селище или на отделна община.
В решенията, които се предлагат за § 4, реално този проблем се отлага във времето неопределено. Първо, ще се създадат или ще се признаят селищни образувания там, където две трети от територията е застроена. В болшинството случаи, специално тези, които са класическия пример на § 4, нямам предвид давани с решения на окръжни съвети, на стопански съвети, на трудовокооперативни земеделски стопанства, защото има и такива, които са вкарани в тази категория - в § 4, в повечето случаи повече от две трети наистина са застроени. И те влизат вече по един друг режим - режима на териториално-селищното устройство, и това изисква създаването на кадастър, кадастър на старите собственици, земеустройство и кадастър на новите собственици. Отделно, че е свързано с разход на много средства и на високо професионална дейност от страна на специалисти, които трябва да работят тези неща, тук ще се сблъскаме с някои много сериозни трудности.
Първо, отново се потвърждава, че могат да се придобият като собствени само 600 кв. м, а не декар, така както в болшинството случаи са раздавани по различните постановления преди.
Пред мен стои въпросът: онези, които до 1995, 1996, даже до 1997 г. - преди последното изменение на закона, са уредили въпроса и са получили нотариални актове, платили са си по съответния ред по тогава действащото законодателство и са придобили право на собственост върху един декар, а и по сега действащия закон там, където не е застроено, а е само с трайни насаждения, също имат право на един декар, как ще стане земеустройството, когато при три или четири съседни парцела единият ще бъде 600, другият - 1 декар, третият - 800 квадратни метра? Нещата наистина стават много сложни. И още повече, ако се отнася и за тези хора, че преработката на плана и създаването на новия план ще ги лиши от правото на собственост и априори и те ще влязат в режима на сега действащия закон, това ще създаде невероятни трудности на администрацията, която ще се занимава с решаването на този проблем. Отговор на този въпрос не е даден.
Аз съм задавал няколко пъти въпроса от тази трибуна. От уважаемия господин Лучников се отговаряше, че тези, които при тогава действащото законодателство са получили нотариални актове, те вече не са в режима на ползватели, а са собственици и за тях това не се отнася. Ако е така, наистина хората могат да се успокоят. Но ако отсега нататък отново ще трябва да се преработват съгласно вече последните изменения, нещата стават наистина много сложни и ще създадат много излишно напрежение според мен сред тези хора, които са отделили много труд и много средства, за да облагородят в повечето случаи една наистина пустееща или ниско продуктивна земя. Такава, каквато е била тя преди да се раздаде на хората.
Смущава ме и още един момент - наистина, със Закона за бюджета и с някои други закони се премахнаха фондовете и набираемите сметки, които имаше към министерствата и сега фондът, който досега се набираше за земеустройство и отиваше в Главно управление "Земя и земеползване" се премахва и средствата директно ще постъпват в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Следователно, аз нямам отговор на въпроса досега тези средства наистина ли са насочени по предназначение, защото имаше набрани такива средства и отсега нататък как ще се набират и как ще се осъществява контролът. Още повече, че те трябва да идват от над 300 поземлени комисии, които ще събират съответните такси и ще набират тези средства. Малко ми е трудно да си представя механизма, по който ще стават тези неща.
Завършвам с наслоената у мен обида от това, че приемаме такива закони, които касаят милиони хора в България, закони, които се налага непрекъснато да поправяме, което говори, че те са недостатъчно съвършени - първо, и второ - че не са съобразени с практиката и с обслужване на наистина обществените отношения, които би трябвало да регулираме с тези закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има ли други изказвания?
Госпожа Дора Янкова има думата.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Обръщам се към заместник-министърът. Поканихме го в залата и много въпроси постави господин Трендафилов. В избирателните ни райони постоянно ни задават тези въпроси. По всяка вероятност вие нещо предвиждате.
Аз настоявам от тази трибуна Вие да вземете отношение и да отговорите на въпросите, които се зададоха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Други изказвания има ли?
Господин Светослав Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Вярно е, че станаха твърде много промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, но на такъв един реформаторски закон не може да разчиташ, че с първата си редакция още може да реши окончателно всички проблеми, които той трябва да решава.
Съгласете се, че тук има и смяна на политическата оценка. Тази смяна на политическата оценка е във властта на Народното събрание да бъде направена. Така че няма защо да се смущавате, че в края на краищата едно ново подобрение на закона решава проблеми, които той поставя и решава поновому.
Три основни момента според мен характеризираха това последно изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Първото е даването на сила на решенията на поземлените комисии на нотариални актове. Това е едно много добро решение, защото скъсява процедурата по окончателното овластяване на собственици да упражняват правата върху своите земи, но в същото време то е свързано с много големи опасности. Той крие в себе си много опасни капани, които ние трябва да се помъчим да отстраним при окончателното приемане на законопроекта.
Известно на всички е, че поземлените комисии са издавали по няколко решения, особено по проблемите на земеразделянето. С всяко от тези решения, ако ние приемем, че те имат сила на нотариален акт, всеки може да отиде и да продава своята земя. Можете да си представите какво ще стане тогава - една земя ще бъде продавана няколко пъти. Ще се създаде голяма несигурност и голям хаос в земеделската собственост. Затова аз предлагам сила на нотариален акт да имат само онези решения на поземлените комисии, които са вписани по надлежния ред. Вписването е гаранция, че това решение е окончателно и то е противопоставимо на всички. В това отношение смятам, че законът трябва да бъде допълнен.
Вторият проблем е проблемът за недействителността на актовете, издадени въз основа на планове за земеразделяне, които са обявени за недействителни. Естествено, правната логика налага да се приеме, че щом основанието на един правен акт е недействително, трябва да бъде недействителен и самият акт. И това е наистина постановено в съответния параграф на законопроекта.
Веднага обаче се правят едни изключения, които са много опасни. Казва се: с изключение на тези нотариални актове, въз основа на които са продадени земите на трети лица или въз основа на които е извършена делба. На всички е известно, че изменението на законопроекта, с което ние решихме да са обвързани действително някои планове за земеразделяне, които са направени при грубо потъпкване на правата на собствениците при включване в земеразделянето и на земи с установими реални граници, които просто се иззеха от собствениците, разпределиха се по вътрешен ред от поземлените комисии, собствениците се пратиха някъде по периферията... Това на всички вас и на нас е известно.
И сега какво става? Ако този, който е получил нотариален акт въз основа на един такъв порочен план за земеразделяне, е успял да продаде земята, всичко се легализира, всичко се очиства и собственикът се лишава от своите права. Също така особено фрапантно е, ако получената земя, възстановена по план за земеразделяне е поделена между наследници, всичко става пак легално и собственикът трябва да пие една студена вода. Откъде-накъде?! Откъде-накъде една делба, извършена между съсобственици, които са получили правата си по един незаконосъобразен, недействителен план за земеразделяне ще легализира своите права само заради това, че е извършил делба? Явна нелогичност, която трябва да бъде изправена.
Знам, че може би това ще бъде съпътствано с известни трудности по отношение на органите, които прилагат закона, но един път трябва да разберем принципа - ние не можем за улесняване на някои бюрократични органи и за спестяване на известни усилия, които те трябва да направят, да лишаваме от права, от легитимни права собствениците на земя. Това трябва да го разберем и хората това търсят от нас!
Хората с голямо задоволство приеха обявяването на недействителни плановете, които се извършват с грубо нарушение на закона. Сега ние не можем да легализираме тези планове само затова, защото земите са продадени или поделени. Направете си усилията, приемете известни затруднения, но дайте справедливост на хората!
Третият условен пункт, който решава този законопроект, е въпросът за прехвърляемостта без ограничения на компенсаторните бонове. Това е също едно много положително решение, защото по едни съмнителни съображения досега прехвърлянето на тези бонове беше ограничено само между роднини по низходяща и възходяща линия и съпрузи. Това беше съвсем неоправдано, затова защото тук не се касаеше за получени безвъзмездно бонове по линията на масовата приватизация, а тук се касаеше въпрос за получаване на бонове срещу отнета собственост, за компенсация на отнета собственост. Откъде-накъде тогава ние ще попречим на тези хора, които са получили тази компенсация да разполагат с нея, както искат, както намерят за добре?
Именно затова аз приветствам това решение тези бонове да се обявят за прехвърляеми. Обаче аз искам тук да направим също и едно уточнение - ако ние дадем възможност тези бонове да бъдат свободно прехвърляеми, ние с така свободно придобитите бонове да се участва във всички видове приватизация, ние слагаме извънредно много маймуни на един и същи клон. Участието в масовата приватизация изобщо е твърде много вече ограничено за хората, които получиха компенсаторни записи за техни отнети градски имущества. Затова, според мен, справедливо е или да се даде възможност и на тези притежатели на приватизационни записи за отнета градска собственост да участват в търговете за придобиване на земеделска земя или, което е по-естествено и по-справедливо, придобитите чрез свободна продажба компенсаторни бонове по чл. 35 на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да се използват само за придобиване на земеделска земя чрез съответни търгове за продажба на земи от Държавния поземлен фонд.
С това се изчерпват основните забележки по отношение на закона. Сега, че ще има известни трудности, ще ги има. Че особено в хипотезите на чл. 4 някои хора ще бъдат засегнати, ще бъдат засегнати. Все пак законопроектът достатъчно защитава правата на добросъвестните приобретатели на имоти по § 4. Но тук става въпрос за ограничение на размера на ползването на тези имоти. Ами вижте сега, ако ние сме решили, че 600 кв. м е достатъчно, за да задоволи потребностите на тези, които са получили тези земи, ние трябва да приложим изискването към всички случаи, защото иначе, като почнем на едни да дадем едно, на други - друго, създаваме жива несправедливост.
Господин Трендафилов каза, че аз съм твърдял, че получената собственост по нотариални актове вече е получена и не може да се преразглежда. Да, господин Трендафилов, така е, но ако тези нотариални актове са получени въз основа на законно извършени планове по земеразделяне или на законно придобити права по § 4. Ако те са получени въз основа на незаконно, на порочни планове за земеразделяне или на порочно предоставяне на земи в условията на § 4, те действително не могат да породят последици и издадените въз основа на тях актове естествено, че не могат да бъдат признати за валидни.
По този начин ние, като приемем в тази светлина предлагания законопроект, ние ще извършим една последна корекция на закона, да се надяваме, че ще бъде последна, и ще създадем наистина една крайна справедливост по отношение на собствениците на земеделските земи, които достатъчно и достатъчно много досега разигравахме, които достатъчно, достатъчно много досега онеправдавахме. Тези хора чакат от нас справедливост и ние сме длъжни да им я дадем.
Затова аз предлагам да приемем всички единодушно, както е бил приет и от комисията, този законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Думата има господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Взимам повод от това, което каза тук пред нас господин Лучников. Той се спря преди всичко на правните проблеми, които поставя този законопроект, и основно на § 13. Но той каза и нещо друго във финала на това, което чухме, че това ще бъде последната промяна. В началото на своето изложение посочи, че се налагат тези промени в Закона за земята, както е известно, тъй като се сменява, цитирам дословно: "политическата оценка" по проблемите около земята.
Аз бих казал, че този закон е закон мъченик, та измъчи и хората. Досега, колеги, той е изменян и допълван 26 пъти. Два пъти Конституционният съд е отменял определени негови текстове.
А що се отнася, господин Лучников, за политическата оценка за две години откакто СДС е на власт и вие имате мнозинство, сте променяли този закон пет пъти. Е, за каква тогава политическа оценка можем да говорим? Явно говорим за недоглеждане в самото правене на закона. (Реплики от СДС.) Да, лош закон. Е, пет пъти само вие сте го сменили за двете години, смятайте на колко месеца. (Реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук господин Лучников каза за някои проблеми, които създава § 13. Аз няма да повтарям, с някои от аргументите му съм съгласен. Но, вижте, този § 13 не знам кой го е писал, но се стига до буквални абсурди. Касае се за следното.
Когато министърът на земеделието промени един план за земеразделяне, казва се, че се обезсилват по право нотариалните актове и издадените решения на поземлените комисии и издадените въз основа на тях нотариални актове. На пръв поглед някак си - да, има изменение на плана, след като има решение на поземлените комисии и преди това нотариални актове на базата на един вече променен план за земеразделяне, би следвало да се обезсили, за да се спести съдебната процедура. Може би това е идеята на Министерството на земеделието, предполагам, че това е било.
Но вижте, колеги, първо, решенията на поземлените комисии подлежат ли на обжалване пред съда? Разбира се, че да и много от тях отиват на съдебен контрол. Съдът е постановил своя съдебен акт, своето решение, включително има възможност и Върховният административен съд да е постановил решение относно дадено връщане на земя и къде се намира тя. Знаете, че поземлената комисия е особена юрисдикция.
А този текст означава, че с една заповед на министъра ще се отменя решението на поземлената комисия, значи де факто ще се отменя решение на съд, включително и на Върховния административен съд. Това е правен абсурд. Това е невъзможно. Това е намеса на един министър в съдебната власт, която е независима. А ако кажете, че няма да се отменят актовете на съда, включително и на Върховния административен съд, аз се питам тогава като отмените и обезсилите решението на тази поземлена комисия какво става с взетите решения на съда - на районния, респективно на Върховния административен съд? Това са съдебни актове. Не можете да го направите. Така че бих казал, че това е един правен абсурд, на който господин Лучников по една или друга причина не се спря.
Второ. Господин Лучников според мен точно тук каза, че заповедта на министъра не обезсилва документите, респективно нотариалните актове на третите лица - третите лица, които са придобили тази земя, ако правилно съм разбрал текста. Добре, значи, първо, третите лица дали са добросъвестни или не са добросъвестни; второ, ако те са придобили право на собственост тези трети лица, то значи техният праводател е бил собственик. Защо тогава, ако той не го е прехвърлил, вие ще го обезсилите, тоест ще му вземете с една заповед правото на собственост. А ако го е прехвърлил, то приобретателят, третото лице ще стане собственик.
Още нещо, обръщам се към заместник-министъра на земеделието, който е тук. Вие говорите, че заповедта на вашия министър няма да касае, цитирам: "съдебната или доброволни делби". На какво основание, след като вие обезсилвате абсолютно всички други нотариални актове? Първо, трябва да ви е известно, че има разлика между съдебна делба и доброволна делба. Съдебната делба е акт на съд. Тя се ползва с рес юдиката - сила на присъдено нищо. И вашият министър, говоря не конкретно личността, министърът, който и да е той, е абсурд да може с една заповед да отменя един съдебен акт, който се ползва с рес юдиката, а рес юдикатът - силата на присъдено нещо е държавно-правна последица. Това е абсурд.
Да, но вие не правите добре. А за доброволната делба? Доброволната делба няма тези качества. Няма тези правни последици и не можете на една плоскост да поставите и съдебната, и доброволната делба.
Тук господин Лучников се спря само на доброволната делба. Значи, ако сте направили доброволната делба между наследниците или помежду си, работата е наред. Никаква заповед на министъра не може да я отмени. А ако не сте я направили, тогава ще се отмени.
И трето, помислете, мнозинство сте. Говори се за обезсилване на нотариални актове само на засегнатите. Кой ще определи кои са засегнатите? Имате един парцел от 100 или да кажем 1000 дка и в тези 1000 дка от един масив министърът е направил - може би целесъобразно, аз не казвам, че нецелесъобразно е направил някакви поправки в плана за земеразделянето. Той може да е направил само за няколко имота, но да засяга целия блок от 1000 дка. Може и да не засяга. Този, който обаче има интерес, ще каже: аз съм засегнат, другият - незасегнат.
Въобще не е казано кой ще решава въпроса кой е засегнат и докъде този план за земеразделяне ще търпи тези правни последици, за които вие говорихте.
И още - и с това ще приключа - той не е свързан с § 13, а с § 17. Тук, колеги, се прехвърлят правомощията на наказателния орган, органът, който може да издава наказателни постановления и респективно да налага глоби - от министъра на земеделието на областния управител. И практически това означава, че един областен управител ще може да налага глоба на кмета, което пък ще смачка още повече местното самоуправление. Струва ми се, че това също не е удачно.
Така че лично аз, без да ангажирам никого, няма да подкрепя този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
За реплика има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Отново просто не се разбираме.
Актът за земеразделяне е създаден по административен път - от поземлената комисия. Актът за земеразделяне е отменен пак по административен път, само че от един по-висшестоящ орган - министъра на земеделието. Естествено е, че отмененият административен акт на поземлената комисия вече е недействителен. Всичко, извършено въз основа на него, е недействително. Недейте да правите алюзия тук за съдебните актове, които са издадени въз основа на него. И съдебните актове, издадени въз основа на един недействителен акт, са недействителни. Защото съдебната регистрация само не може да ратифицира, да валидира един отменен, един недействителен акт.
За какво обаче става дума, господа? Става дума за онези произволи на поземлените комисии в периода от 1992 до 1997 г., когато имотите на хората се ограбваха. Те се пращаха, пак повтарям, по перекендетата. А техните хубави земи се разпределяха между близки и партийни приятели.
Именно това нещо, казвам аз, че подлежи на допълнителна политическа преценка и ние като политическа сила, защищаваща правата на онеправданите собственици, направихме така, че да получат отново своите права. И тези техни права не могат да бъдат отменени от никого. Вие сами признахте, че след като е отменен актът един път, и всички издадени въз основа на това вторични актове, са недействителни. Тоест, всички продажби, извършени върху нотариални актове, обявени за недействителни, са недействителни. Всички делби, независимо дали са съдебни или извънсъдебни, извършени въз основа на такива нотариални актове, обявени за недействителни, са също недействителни.
Ето в това се състои въпросът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин Лучников, можете да отидете в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция в отдел ""Статистика" - знаете, Вие сте бил бивш министър на правосъдието - и ще видите колко са обжалваните планове за земеразделяне през периода 1998 - 1999 г., точно по време на Вашето управление, когато се създадоха тези планове и хората масово недоволстват и обжалват пред съда. Така че нека тук да не хвърляме вина само върху един предшестващ Ваш период, защото братовчедите на Иван Костов именно взимат земята, която им е най-угодна (реплики и възгласи от блока на СДС, които не се разбират). Господин Лучников повдигна въпроса, аз не пледирах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отидете и вижте колко са плановете за земеразделяне.
Второ, господин Лучников, това, което Вие казвате - и сте юрист, аз просто се учудвам - вижте, има чл. 14, ал. 3 - решенията на поземлените комисии - има съд, има включително и Върховен административен съд и той си е постановил своето решение. Как може с една заповед на министъра де факто и де юре да се отменят съдебни актове? Тогава за каква правова държава става дума тук, господин Лучников? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
За процедура има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде удължено заседанието с не повече от 2 часа - до приемането на закона на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Костов, тъкмо се канех да се изкажа в подкрепа на това, което сте внесли. Затънали сме в закона, не смея да кажа кой е виновен, кой - доколко, и ми се струва, че това няма смисъл.
Но също така искам да ви кажа, че няма желание за обструкции от наша страна. Наясно сме, че навсякъде има много големи трудности при връщането на земята и много големи имуществени спорове, които сега са кристализирали и са заложени.
Но също така ми се струва, че няма да е добре да решаваме тези въпроси между 20 и 22 часа независимо колко тежък е законодателният ви план. Аз ви казвам, че следващото изказване ще бъде моето, независимо дали тази вечер или утре, но няма да бъде полезно тази вечер, след като сме от 15 ч. на заседание и една част от колегите са станали рано сутринта, за да пътуват, да седнем да бистрим въпроси с обезсилване на титули за собственост между 8 и 10 ч. вечерта. Мисля, че нищо няма да се сбърка от тези два часа. Ще си приключим първото четене, ще се включим активно. Няма разнопосочни интереси и различията не са политически. Навсякъде има хора, които са злоупотребявали със статута си на поземлени комисии. Навсякъде има хора, които са уредили роднини и те са, кажи-речи, от всички партии, че на много места са и смесени.
Да не политизираме въпроса и да не правим това удължаване на работното време, защото нещата са много тънки и много сложни от правно-техническа гледна точка. Не е случаен спорът между господин Лучников и господин Корнезов. Много е тънък въпросът. Не е нужно да го решаваме в 10 ч. вечерта.
Предлагам да приключим нормално работното време и да продължим утре сутринта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте направеното предложение за удължаване на работното време с два часа - до приемането на закона.
Гласували 165 народни представители: за 102, против 60, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Има думата господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Естествен е въпросът защо се налага поредното изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Аз мисля, че този въпрос е чисто и просто реторичен - защо се налага - и естествено е, че се налага нещо да променяме, което няма прецедент в българската правна история. И ще трябва да се напипва истината и в процеса на практиката да се създават такива изменения, които могат действително да обслужват действително и самия процес, да се възстанови правдата и хората да могат да получат своята собственост. Защото най-труден е именно този процес, още повече, че той беше затлачен направо през годините от 1992 - края, до 1997 г.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: И по време на Вашето правителство!
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): В процеса на възстановяването на правата на собствеността на земеделските земи и особено в неговата финална фаза, възникнаха някои нерешени в закона или недостатъчно защитени проблеми, които затрудниха окончателното му прилагане и ефективното приключване на процеса. Това особено се отрази върху няколко момента в процеса на възстановяване на собствеността и в последиците от него, а именно - в стремежа да се разшири пазарът на земеделските земи, да се реши справедливо обезщетяването на собствениците и също така уреждането на отношението между ползватели и собственици, известно като § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на закона.
Днес ние разглеждаме на първо четене законопроекта на Министерския съвет, който със своите текстове се стреми именно да отговори на тази необходимост. Тук много се говори за някои основни моменти, но аз ще се спра действително на някои основни моменти, които цели този закон.
А това е, на първо място, в чл. 10б, ал. 1 от закона бе предвидено, че когато земите на собствениците, намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях е извършено строителство или мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността в пълния й размер, същите имат право на обезщетяване с равностойни земи от общинския поземлен фонд или с поименни компенсационни бонове.
За съжаление обаче общинските съвети не проведоха на практика този член от закона - чл. 10б, ал. 1. Общинският съвет трябваше въз основа на конкретно решение на поземлената комисия да определи земите за обезщетяване на собствениците, като за това отдели до 50% от наличния общински поземлен фонд. Сторено ли бе това? Не беше сторено това. И обезщетяването на собствениците със земи така си и остана едно нереализирано пожелание.
С това изменение в закона именно това се стреми да отстрани новият законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, като се поставя чрез § 5 в законопроекта срок: в едномесечен срок от получаване предложението на Поземлената комисия общинският съвет да определи земите за обезщетение на собствениците. Нещо повече - предвидено е, че ако общинският съвет не се произнесе в този срок, земите за обезщетение се определят със заповед на областния управител и заповедта не подлежи на обжалване. Ето по този начин се защитава и правото на собственика да може да претендира за обезщетяване с реална собственост върху земята, а ако такава в краен случай не може да се установи, тогава с поименни компенсационни бонове.
На второ място, тъй като издаването на констативни нотариални актове постави един твърде голям обем от работа на поземлените комисии за извънредно кратко време, за което следваше да бъде издаден констативен нотариален акт, който с нищо не превъзхожда, в края на краищата, по юридически последици, едно решение на Поземлената комисия за възстановяването на собствеността на собствениците, придружено със скица на възстановения терен и съответно, както посочи и господин Лучников тук, с вписване в службата по вписванията в съответния съд, тази теза се защитава именно с текстовете на законопроекта в § 7 и 8. Като по този начин собствениците или наследниците на починал собственик ще притежават вече в ръцете си документи със силата на нотариален акт. Дяловете на наследниците естествено не могат да се определят от Поземлената комисия, а същите, ако допълнително желаят да се редят, ще направят това по съответния начин и ред, предвиден от законите в страната.
Изключително важно значение има този законопроект и с това, че компенсационните бонове вече могат да се прехвърлят не само между съпрузи и между родственици по права, възходяща и низходяща линия, а могат да се прехвърлят без ограничения. И това създава една по-добра възможност притежателите на тези бонове свободно да се разпореждат с тях и на практика режимът им се приравнява с режима на компенсаторните записи по Закона за обезщетяването на собствениците на одържавени имоти.
Сега тук искам да направя една реплика и на господин Лучников. Той каза, че с тези бонове не би трябвало да се участва в процеса на приватизацията. Но това не е обект на това изменение и допълнение на закона, което в момента разглеждаме. А това вече беше прието и е част от тялото на закона, че с тези компенсационни бонове притежателите им могат да участват и в процеса на приватизацията на държавни и общински предприятия.
Изключително важно е и на него искам специално да се спра - измененията, които са предвидени по отношение на § 4. Прилагането на разпоредбите на § 4 и следващите се отнася до собствеността на земи на граждани, предоставени за ползване по силата на някои държавни актове. И в много голяма степен не се осъществяваше досега по редица причини, но в основата си това беше в резултат на факта, че тези земи от една страна са загубили статута си на земеделски земи и са станали част, щем или не щем, от селищни образувания, обслужват битови нужди на гражданите, а не производствени, селскостопански нужди, както и това, че в закона не бяха посочени точните задължения, точните срокове и контролът върху тях на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на общините. Това доведе на практика до затлачване на процеса за уреждане на взаимоотношенията между ползватели, собственици и отделните институции. Новото в законопроекта е, че когато земите по § 4, когато не по-малко от 2/3 от разположените в тях имоти са застроени, се създават селищни образувания, по реда на глава трета, раздел втори от Закона за административно-териториалното устройство на България. Те стават селищни образувания и собствеността на имотите в тях ще бъде уреждана като част от селищните образувания.

Това е вече съвсем нов подход към досегашния закон, който вече урежда по един съвсем друг начин правата на собствениците и правата на ползвателите на имотите върху земите по § 4.
Освен това се поставя срок от три месеца от влизането в сила на оценката за изпълнение на разпоредбите по § 4 за заплащане от ползвателите на собствениците на новообразуваните имоти. Тоест срокът вече е фиксиран и той поставя определени задължения пред ползвателите, за да могат след това те, ако не се позоват на този срок, собствениците да могат да претендират за купуването на сградите, които са върху техните имоти и да придобият окончателно правото на собственост върху тях.
Много съществено тук вече е изработването на кадастралния план на собствениците и на ползвателите. Той вече се вменява в ясното задължение със заповед на областния управител и със средства, отделени от бюджета да бъде изготвен, за да може процесът на възстановяване на собствеността по § 4 и за това ползвателите да могат да черпят правата си, да бъде реализиран. Защото сега основното, което е в течение на материята, беше именно това, че липсваха кадастрални планове на ползвателите и на собствениците и нямаше как да бъдат нанесени един върху друг и процесът да може да бъде решен, както и на практика не беше решен и въпросът с финансирането на изготвянето на тези планове.
Възстановяването или придобиването на право на собственост върху новообразуваните имоти ще се извършва със заповед на кмета на общината. Това е също един нов момент в законодателството, в § 4.
Оценките на земите, сградите и подобренията на земите по § 4 и следващите ще се извършват в 3-месечен срок. Забележете, че преди нямаше точен срок за това, когато подаде заявление ползвателят и собственикът, да бъде извършена оценката на тази земя, съгласно закона нямаше точна разпоредба, която да му показва в какъв срок трябва да го извърши. Сега това е посочено ясно в законопроекта.
Създават се и редица облекчени процедури за изпълнение на техническите дейности по § 4.
Ето защо, уважаеми колеги, аз смятам, като разбира се не се спирам на § 13, по който очевидно ще трябва да бъдат чути много мнения и много предложения в комисията, за да се вземе съответно решение, но смятам, че предложените изменения, като цяло, и допълненията по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, са изключително необходими. Те са продиктувани от практиката, за да може да се решат стоящите от години проблеми по прилагането на закона. И той да бъде приложен окончателно в онази му част, в която остава. За да може действително да стане това, което всички искаме - земята да получи своя законен собственик. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
За процедура има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, позовавайки се на чл. 41, ал. 2, т. 2, предлагам отлагане на заседанието, тъй като ми е неудобно да се позова на чл. 38, ал. 4, имайки предвид, че обсъждаме един изключително важен въпрос. Може би не повече от една пета от народното представителство присъства в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има предложение за прекратяване на заседанието.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 165 народни представители: за 68, против 94, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Христо Стоянов. Заповядайте.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, аз искам предварително да поднеса едно извинение, защото по това, което искам да кажа, ще спра вниманието си по-точно и вашето, затова за първи път от пет години насам ще си разрешавам повече да чета, отколкото да говоря. Тъй като отчитам, че има някои неща, които са изключително важни и не бива да ги повтарям.
Предварително искам да кажа, че законът, който по принцип имаме, се нарича Закон за собствеността и ползване на земеделските земи. Нека да бъдем коректни, че в продължение на тези 9 години ние коментираме въпроса за възстановяване на земята. Останалата част, която е въпросът за ползването й, ние оставяме все още далеко. А нека бъдем убедени в това, че ние възстановяваме собствеността, за да я ползваме най-рационално.
Затова казвам, че в този закон, който ни се предлага от Министерския съвет като законопроект за изменение и допълнение, отново се връщаме само на онази фаза - на поземлената реформа за възстановяване. И нищо ново не поставяме за нейното рационално, ефективно ползване.
И това не е случайно, уважаеми колеги, наблюдаваме че 25 - 30 на сто от земята не се ползва. И все се оправдаваме с това, че земята не е възстановена на собствениците. Убеден съм, че това е въпрос № 1. Но съм посетил стопанства, в които собствеността е възстановена и отново 20 - 30 на сто не се ползва. Значи нещо липсва, и то липсва още в онова, което не сме изпълнили - в целостта на закона и ползването на земеделската земя.
Уважаеми колеги, изказвам принципното си съгласие по чл. 17, ал. 1 - влязло в сила решение - удостоверява правото на собственост и има силата на нотариален акт за собственост върху имота. Приемам, че това е правилно.
Не мога да си обясня и бих поставил малко политическа закачка. Е, защо го пишем сега, когато още в Тридесет и седмото Народно събрание това беше написано ето как: "Разпореждането със земеделски земи, собствеността върху които е възстановена по този закон, се извършва въз основа на решенията на поземлената комисия по чл. 14, ал. 1 или по чл. 17, ал. 1".
Този въпрос беше решен. Вярно е едно, че този текст е по-либерален и по-точен и в този смисъл ще го подкрепя. Е, има евентуално, че това беше текст, наложен от Орсов, но вие се върнахте на неговото предложение.
Аз съм силно смутен, уважаеми колеги, от предложения нов чл. 34в. И аз ще ви го цитирам още един път:
"От момента на обнародването в "Държавен вестник" на заповед за преработка на план по чл. 17, ал. 8, се смятат за обезсилени по право всички издадени решения на поземлената комисия и издадените въз основа на тях нотариални актове на засегнатите от придобитите имоти."
Колеги, тук между нас има юристи, но аз мисля, че можем определено да кажем, че това е един юридически прецедент. И в тази връзка аз искам да спра вашето внимание на четири елемента, които ме карат да не се съгласявам.
Първо, това е противоконституционен текст, защото в чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България е казано: частната собственост е неприкосновена. Съгласно чл. 5, принудително отчуждаване на собственост е допустимо само за държавни и общински нужди и то след предварително и равностойно обезщетяване. В този случай обаче се прави отчуждаване на частна собственост, без да са налице държавни или общински нужди, без да се обезщетяват собствениците за направените от тях евентуално подобрения.
Вторият елемент, който прави този текст антиконституционен, представлява юридически прецедент и още повече, че този прецедент дава основание да се постъпи със същата аргументация и по отношение на частната собственост, придобита чрез приватизация или реституция.
Трето, такова решение е неправилно, защото то засяга само тези собственици, които са запазили собствеността си, а тези, които вече са я прехвърлили, продали и т.н., остават незасегнати.
В законопроекта нищо не се казва за случаите, когато върху тази земя може вече да са били извършени допълнителни инвестиции - овощна градина, строителство. Той е имал вече нотариален акт и, както казах преди това, без да предвидим обезщетяване.
И четвърто, което никак не е на четвърто място - такъв подход спрямо частната собственост ще отблъсне всеки инвеститор, наш или чужд, от българското земеделие. След като може да се посегне върху защитена с българската Конституция неприкосновеност върху частната собственост, за каква сигурност на предприемаческата дейност можем да говорим у нас?
Ако вие, уважаеми колеги, искате да възстановим, да възродим земеделието, без инвестиции в него не може да стане. Но инвестициите ще дойдат само тогава, когато онези, които имат пари, добре знаят да си влагат парите там, където им е сигурно. Един такъв прецедент със закон и то антиконституционен няма да докара никакъв инвеститор, пък, казвам, и местен няма да си вложи парите.
Сигурен съм, че в тези решения има някакви кривинки, че има някакви неточности, несигурности. Нека тази несправедливост, тази неточност, тази грешка - да се търси решение по друг начин, но не със закон, не с този прецедент.
И така, с този член свършвам.
Големият проблем за мен в следващите години на българското земеделие идва от това, че ние в продължение на 10 години не направихме нищо, за да ползваме добре тази земя.
Аз искам да ви дам две цифри: в 1936 г. средната собственост е била по 36 дка. Среден собственик, 1936 г.! И всяко парче е било в порядъка на 6 дка средно. В 1944 г. собствениците са 1 млн. 200 хил. Сега собствениците са 3,5 млн. Но като направим тази сметка към 1990 г. колко са измрели вече, ще видим, че собствеността вече ще трябва да се разпредели на 25 милиона парчета. При 46 млн.дка обработваема земя, по принцип се счита, че са 49, сега 46, 43, нека да я приема 46 - това означава по 2 дка средна площ. Уважаеми колеги, кого ще конкурираме с площ от 2 дка?
Навярно някой ще каже: "Дайте да започнем да извършваме нещата, свързани с уедряването". Не говоря за това. Говоря за нещо съвсем друго и то е как да намерим в този момент, когато ние имаме Закон за арендаторите, ще имаме и един нов Закон за кооперациите, ще имаме собственици - как да направим и къде на друго място, освен с този закон, да намерим формула, с която тази земя да бъде по някакъв начин събрана?
Ето защо аз считам, че е крайно време за ползването на земята да се включи един посредник, който да събира заявките на собствениците, да регулира поземлените отношения и да осигурява конкурентност в земеползването.
Тук искам още един път да подчертая, че частната собственост у нас е неприкосновена. Следователно, наличието на такъв посредник е нужно само за тези собственици, които са преценили, че сами не могат да реализират собствеността си така, че да им осигурява по-висок доход. А това са възрастните хора, това са големият процент от хората, които не живеят там. Сега липсва такъв посредник, а доколкото има подобни възможности, те са в ръцете на административната власт - Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Абсурд е това да се прави от тях.
Принципно трябва да се прехвърли регулирането на поземлените отношения на равнище община, с което да отговорим на изискванията на Директивата за местно самоуправление на Европейския съюз, а именно: при взимането на решения по важни за териториалните общности въпроси да се свали колкото се може по-ниско управленското ниво. В тази връзка предлагам за второ четене вносителят, заедно с парламентарната Комисия по земеделието, горите и поземлената реформа да внесат допълнения в законопроекта, които да регламентират, ще си разреша да кажа тези три неща: регистрацията на поземлените отношения да се осъществява чрез кмета, чрез общинската администрация, като отпаднат скъпите и тромави нотариални процедури, с изключение на покупко-продажбата. Кметът на общината да носи пълна наказателна отговорност за общинския поземлен регистър.
Второ, да се регламентират процедури за провеждане на общински търгове за отдаване на земя под аренда както на общинска, така и на частна и държавна, естествено, ако има желание за това от собственика, за частните съответното физическо лице, а за държавната съответния министър. Отговорността за прозрачност и чистота на тези търгове трябва да е изцяло на кмета на общината, който ги организира, и на общинските съвети, които утвърждават техните регламенти, техните резултати.
И трето, досегашните административни структури на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, общинските поземлени комисии след окончателно приключване на възстановяване на собствеността да преминат на подчинение към общината в лицето на кмета и общинския съвет и да се превърнат в орган за регулиране земеползването, регистрация на поземлената собственост, а в по-далечна перспектива - за комасация на земята. Значи, ако говоря нещо, говоря за тип комасиране, за обработка на земята, но не за собствеността на земята. Този въпрос е дълъг.
Смятам, че в този закон има и някои рационални предложения, които аз искам да кажа, че ще подкрепя. Това е § 4. Категорично го подкрепям!
Още през 1995 г. и аз исках да се убедя, че тази земя не е земеделска вече земя, не е наш проблем, тя влиза в категорията на застроената, на урбанизираната земя. Проблемите, свързани с нея, са регулационни и касаят селищното устройство. Така че аз смятам, че с § 4 трябва да бъдат ангажирани преди всичко общините и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
В тази връзка си разрешавам, господин председател, да направя едно процедурно предложение към Вас. По този параграф за тази земя ние в нашата комисия нямаме специалисти и поне аз това си разрешавам да кажа - ние не разбираме от селища, инфраструктура, строителни изисквания, пътища, водопроводи, канализация и т.н., може би е необходимо това да се даде на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството и те окончателно да си кажат мнението, в т.ч. и за размерите, защото ние вече правим заселен район. Ние трябва да му създадем онези условия за нормален живот. Това вече за нас не е земя за земеделско ползване, а е за друг вид дейност.
Когато поставих тези два въпроса - преди § 4, исках да ви кажа, въпреки че отделихме много време за Закона за земята, все още не можем да намерим в себе си силата да довършим и тази втора част и все някак си бягаме и мислим, че някой след нас трябва да я реши. Затова аз ви каня за това да побързаме в тази насока и ви моля за едно разбиране, защото си прокудихме и децата! Започвам да мисля, че държавата започва да прилича на един земеделец, който преди да е засял, си изяжда посева. Много ви моля, ще изядем посева, преди да сме сели, ако не решим въпроса как да създадем условия, за да се ползва тази земя най-рационално.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Друг желае ли да се изкаже?
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз ще подкрепя промените, които са внесени, не защото смятам, че всичко е толкова изрядно, но защото има няколко неща, по които трябва да намерим начин и да ги придвижим напред като направим максимално възможното, за да предпазим от грешки длъжностните лица в следващите година - две при връщането на земята.
Аз ще говоря само по § 13, касаещ чл. 34в, за който много се говори и досега и за това доколко влязлото в сила решение на поземлената комисия трябва да има нотариален акт за собственост върху имота.
Аз не съм селскостопански човек и не мога да сея домати. Признавам си това. Но знам като юрист какви страхотни проблеми може да създаде един усложнен режим на собственост пълен с правни спорове. Онова, което се създаде в България от 1991 г. досега, е абсолютен хаос в режима на собственост на селскостопанските земи.
Напълно споделям опасенията на господин Лучников, че правейки от титулите на поземлената комисия нотариални актове, ние само ще задълбочим този хаос. Филтър трябва да се направи, в противен случай ще стане страшно.
Не знам дали проф. Христо Стоянов знае какво се съдържа в момента в окръжните съдилища като жалби по Закона за собствеността на земята - едни и същи земи са връщани един път в стари реални граници, втори път същите земи - с планове за земеразделяне, трети път... Има хора, които имат перфектни нотариални актове от преди това и твърдят, че тези земи изобщо не подлежат на никакво връщане по Закона за земята - нито с планове, нито без планове! Но тези спорове са факт! Тези спорове са факт и ако ние ги задълбочим с начина, по който ще върнем земята, ще стане страшно и хората наистина ще започнат да се бият.
Поземлените комисии понякога са издали по няколко решения, които взаимно си противоречат, дори без да са сезирани заинтересовани лица. Какво правим с това? Какво следва от това? Ами, всеки един може да си извади нотариален акт или ако приемем това изменение на закона - и без нотариален акт, и да си развява това решение, което му уйдисва.
Как ще се справим с този въпрос? Това, към което България трябва да върви, е някакъв унифициран режим на собственост, който да се води по партидите на земите, а не по лицата. И ако не постигнем това, ние никога няма да решим връщането на земята за 15 години напред.
Какво следва от чл. 34в? Ние създадохме няколко възможности с предпоследните изменения, приети в началото на мандата на нашето Народно събрание за поправки на досегашните решения на поземлените комисии. Това беше един път с възможността министърът на земеделието да връща плана за земеразделяне; втори път създадохме възможност и други лица да обжалват планове за земеразделяне; и трети път създадохме възможности пред окръжните съдилища да се оспорват отчасти спорове за земеразделяне. Добре, ако в крайна сметка едно лице постигне промяна на плана, но вече хората са си извадили нотариални актове по сила на стари решения на поземлените комисии, какво остава на това лице? Ами, да оспорва нотариалните актове, да иска тяхното обезсилване по досега съществуващия ред, което също е дълга и сложна процедура, но аз като юрист твърдя, че няма основание да му бъде отказано, само че за това ще му трябва още година - година и половина. Защо искаме да накараме хората да правят това вместо да намерим някакъв по-елегантен начин? Може би това, което чл. 34в създава - да се по право обезсилват тези нотариални актове, да не е най-съвършено, но според мен е по-добро, отколкото да въртим наново цялата процедура на обезсилване.
Следващо нещо - ако те бъдат обезсилени по право така, както е предвидено в проекта на министерството, до какво ще се стигне? Това е назначение само при спор за някаква земя между няколко души, които имат различни титули. Някои може да имат решение на поземлена комисия, някои - по издадени нотариални актове, други - без издадени, и ще има и едни, които имат най-нови решения на поземлената комисия, примерно, издадени в резултат на констатирана грешка от поземлената комисия или решения на някакви съдебни инстанции, които, след като са огледали всичко и са проверили, са променили частично плана.
Смятам, че това има смисъл при един такъв спор и той ще бъде решен в полза на последното, имащо титул лице, така че не виждам нищо страшно от такова обезсилване по право въз основа на заповедта на министъра за преработка на плана. И ми се струва, че това е по-рационалното. В никакъв случай текстът не е противоконституционен, проф. Стоянов!
Първо, каква частна собственост е нарушена? Ами, ние имаме спор за собственост между едно лице, което е получило, примерно, с план за земеразделяне едно място, и друго лице, което твърди, че този план за земеразделяне е несправедлив, незаконен и т.н. И този спор е бил висящ до момента, в който имаме последния влязъл в сила титул.
Защо обявявате за противоконституционен един ефект, който лицето с последния титул така или иначе ще получи, но въртейки една по-дълга съдебна процедура? После, защо смятате, че нещо противоречи на неприкосновената частна собственост? Ами лицето, което твърди, че е негово правото и то смята своята собственост за свещена и неприкосновена. Така че според мен тази редакция на чл. 34в по някакъв по-естествен начин ще урегулира отношенията, свързани с чл. 14, ал. 3, ал. 4, ал. 7, които ние създадохме с промените от 1997 г. Макар че аз мисля, че § 31, 32 и 34 не изчерпват нещата. Защото ми се струва, че изпускаме чл. 14, ал. 4, която казва, че при спор за материално право се осъществяват правата по съдебен ред. Има много случаи, в които поземлените комисии са върнали имоти, които не подлежат на връщане, защото хората имат перфектни нотариални актове на друго основание. И ние не бива тези хора да ги накараме да въртят цялата безмислена процедура на обезсилване.
Така че това, което е написано в чл. 34в ми се струва точно и коректно и отговарящо на линията, която се следва от две години.
Възразявам само да се политизира въпросът. Защото всички сме ходили по селата и навсякъде хора от всякакви политически цветове ни казват следното: в нашето село шефът на поземлената комисия си уреди приближените, даде им места в центъра на землището или близо до пътя, или близо до селището, а нас ни изтласка по чукарите. В този смисъл това е едно по-добро решение.
Какво става с имотите, прехвърлени на трети лица, по които са извършени съдебни и доброволни делби? Може да се спори. И е вярно, че е несправедливо, особено поделените с доброволните делби имоти да бъдат по някакъв начин облагодетелствани. Но аз се питам дали при тази редакция пречи да се задвижи нормалната процедура на обезсилване и на оспорване на сделките на третите лица. Защото е възможно третите лица да бъдат и добросъвестни. Възможно е, разбира се, и да са недобросъвестни, но тогава ми се струва логично по установения в държавата ред заинтересованите лица да оспорят сделката и да обезсилят и нотариалния акт.
Това обаче, от което смятам, че има нужда, е в Преходните разпоредби да дефинираме що е "засегнати от преработката имоти". Логично и ясно е за юристите, че това ще бъдат онези имоти, които се намаляват, увеличават и т.н. Но все пак трябва да се впише в легална дефиниция, за да няма спорове.
Що се отнася до това влязлото в сила решение да удостоверява правото на собственост като нотариален акт, възразявам поради следната причина. Един нотариус, дори когато издава констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, е длъжен да провери редица неща, които поземлените комисии изобщо не правят. Само ще задълбочим проблема, давайки възможност на недобросъвестни хора в поземлените комисии да дублират решения, да издават титули за собственост, които взаимно се изключват и в крайна сметка да удължаваме в съдилищата тази агония на връщане на земята. Най-бързият път за връщане на земята минава през премахване на всякакви възможности за излишни съдебни спорове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Друг желае ли да се изкаже?
За реплика има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Понеже беше отправен към мен такъв въпрос - защо казвам "антиконституционен", аз затова казах, че ще чета. И коментирах, че обезсилваме нотариален акт със закон. Това е, което казвам, че може впоследствие да послужи за много лоши ... И следващият, който дойде на власт, може да започне по същия начин да обезсилва. Искам в държавата ми и с кривинки да са приети нещата, но да се внесе ред. И когато мислим, и когато решаваме, да носим отговорността. В обратния случай, все ще намираме някакъв начин да оправдаваме себе си.
Второ, искам да ви кажа, че си спомням един член, наречен "Капудалиев". След това обаче, когато Капудалиев предложи този член, той не беше използван. Но когато дойде предишното мнозинство, уволни всички служители по чл. "Капудалиев". След това имаше един друг член на един друг колега - Койчев, и след това, като дойде СДС, уволни служителите по чл. "Койчев". (Смях в залата.)
Колеги, аз говоря съвсем откровено. Престанете да си връщаме. Става въпрос за земя. Става въпрос за нещо, което трябва да ни храни. Разберете, в принципите на отделни партии символът "хляб" влиза като символ. И трябва да се отнасяме съвсем загрижено към това.
Може би, госпожице, да сте права ,защото това е съвсем юридически въпрос и аз да не съм толкова прав. Готов съм след това да оттегля моята категоричност. Но казах защо не искам да се случва това, което е станало нотариален акт и да е прецедент след това за следващи аналогични решения, в това число и от следващи управляващи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
За дуплика има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин Стоянов, нотариалният акт е титул за собственост, който отразява определено фактическо положение. Не може, когато вашият титул за собственост е един констативен нотариален акт, издаден ...
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ, от място): Не е констативен!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господине, констативен е, независимо какъв го наричате! Защото Вие не си купувате земята с транслативна сделка от поземлената комисия, за да ни твърдите, че не е констативен. Констативен е! Това, което правите като го обезсилвате, ще го направите и по съдебен ред, но за две години, което нищо няма да ни спести от връщането на земята. Точно този пример изобщо не е съотносим към случаите, когато ние национализираме, конфискуваме или въобще мародерстваме, злоупотребявайки със закона по отношение на имуществото на някого. Просто не е такъв примерът. И може да бъде обезсилван нотариален акт със закон, когато има защо. И това няма връзка с някаква национализация, с нарушаване на режим на собственост и т.н.
Извинявайте, и аз уважавам хляба, и аз ходя да си го купувам и искам с нещичко да помогна връщането да става по-бързо. Смятам, че това, което е по моята специалност, е да намалим до минимум излишните съдебни процедури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата заместник-министър Каркъмов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАРКЪМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Аз съм изключително доволен от дискусията, която се провежда днес в пленарната зала. И на голяма част от въпросите, които господин Трендафилов зададе, много ми помогна госпожа Дончева, която практически почти отговори на господин Трендафилов. Но аз ще се помъча още веднъж да акцентирам върху няколко момента от неговото изказване. Също и господин Стоянов помогна в отговор на част от въпросите, които господин Трендафилов постави.
Преди отговора на въпросите искам да кажа само няколко думи - че основният мотив за предлагане на този законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е действително окончателно приключване на този мъчителен повече от седем години процес. Колкото и част от народните представители и от обществото в България да смятат, че този процес не приключва, трябва да ви уверя, че той действително е в своята завършваща последна фаза. И последните изменения, които сега се правят, са логическо следствие на философията на промените от 1997 г., която беше внесена от управлението на Обединените демократични сили, с която философия основно се целеше да бъдат максимално отстранени допуснатите несправедливости през изминалите до 1996 г. И затова да е въведен § 31, с който се даде възможност да бъдат давани възражения срещу влезли вече в сила планове за земеразделяне и благодарение именно на тази приета поправка в закона от тази пленарна зала действително се получиха изключително голям брой жалби. Затова и отговарям веднага на това, че множество жалби са получени, да, действително те бяха над 100 хил., те бяха срещу влезли в сила до 1996 г. планове за земеразделяне. Това е истината, която може да се провери. Затова нека да гледаме събитията в хронологичен ред и от тази гледна точка да си изясняваме причините, които са довели едно или друго събитие.
Така че по тези жалби се стигна до заповед на министъра на земеделието за промяна в над 1300 плана. И тази трудоемка задача вече е в процес също на приключване с тези корекции.
С тези нови изменения обаче ние искаме при новата обстановка, която представя пред нас следните проблеми - за стабилизиране на собствеността, което с три думи казано означава, че ние действително трябва да осъществим механизъм за неприкосновеност на възстановената собственост, което доведе до тези изменения за административно-наказателни отговорности, чрез които се цели завишаване на съответните санкции. Вторият момент, който настъпва през второто полугодие, са компенсационните бонове и даването на собствениците. Всичко това, което се прави с тези промени, предвижда тяхната по-висока ефективност и тяхното по-добро използване от собствениците. Всичко това се прави в интерес на собствениците.
Що се отнася до § 4, § 4, господа, показа през изминалите седем години, че до 1996 г. реално не се вършеше нищо. Нямаше дори указание как постановките в закона, съществуващ дотогава, да бъдат реализирани на практика. А практиката показа, че на много места общините реално спъват този процес. С новите изменения в никакъв случай не се усложнява процедурата. Напротив, тя се опростява. Това, което господин Трендафилов казва, че сега ще се правят няколко плана, те са предвидени и в сегашния закон, това не е нещо ново. Но ние вече слагаме бариера срещу непрекъснатото удължаване и затова слагаме съответните срокове за решаване както от общината, така и от областния управител, за да може действително във времето § 4 не да бъде разтакаван, а също да намери своето решение.
Така че по § 4 всичко, което се предлага, смятаме, че с него всички рецидиви, които в самото наименование на § 4 съществуват, а те носят белезите на редица неправомерни постановления за отнемане на земеделски земи и именно с тези поправки считаме, че се балансират интересите и на собствениците, и на ползвателите. С тези ограничения от 600 кв.м, а цялата тази материя, трябва веднага да отворя скоба, е разработена съвместно от Министерството на земеделието, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на правосъдието с всички компетентни лица в тази област, се дава възможност действително с тези ограничения да се даде възможност за образуване и на имоти и на собствениците, които неправомерно са ги изгубили. Така че това ограничение е абсолютно правомерно и то ще доведе до една много по-голяма справедливост. И със сроковете, които, още веднъж подчертавам, които се дефинират в изменението на закона, искаме проблемите на § 4 във времето да бъдат обозрими и решени, защото засягат изключително голям брой собственици и ползватели. Механизмът за плащанията в § 4 също много по-добре е решен и уточнен в този закон, с което също считаме, че при новообразуваните селищни образования действително се утвърждава вече реалната собственост и измененията, които са настъпили в тези години. Това не са в повечето случаи земеделски земи, а реално това са образования, за които и държавата чрез Закона за териториално и селищно устройство по-нататък ще се грижи за изработване на съответната инфраструктура, с което казваме, че както за собствениците, така и за сегашните ползватели това е едно много добро решение.
Така че с това смятам, че отговорих на въпросите на господин Трендафилов. Тези изменения, които се предлагат, са едно логично следствие и продължение на философията на измененията, които бяха приети през 1997 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каркъмов.
Пристъпваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 902-01-29.
Моля, гласувайте!
Гласували 183 народни представители: за 128, против 20, въздържали се 35.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще проведе редовно заседание утре, сряда, от 15 ч. и извънредно заседание на 10 юни, четвъртък, също от 15 ч.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе свои заседания на 9 и 10 юни от 15 ч.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 9 юни, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 9 юни, сряда, от 15 ч.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 9 юни, от 9 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 20,45 ч.)


Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Виктория Василева

Камен Костадинов