Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Васил Клявков и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има народният представител господин Евгени Димитров. Да му е честит рожденият ден! (С ръкопляскания народните представители поздравяват рожденика.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 1 юли до 7 юли 1998 г.:
Проект за решение за освобождаване и избиране на член от делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Вносител - Георги Първанов. Решението е прието.
Проект за решение за освобождаване и избиране на член от делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Вносител - Екатерина Михайлова. И това решение е прието.
Проект за решение за свикване и провеждане на съвместно заседание на Комисията по национална сигурност и Комисията по външна и интеграционна политика, с дневен ред: Обсъждане на Декларация на Народното събрание за мирното решаване на кризата в Косово, с вносител Георги Първанов.
Проектът за решение е разпределен на Комисията по външна и интеграционна политика и на Комисията по национална сигурност.
Законопроект за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, с вносител Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по здравеопазването, младежта и спорта. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Отчет за изпълнението на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г., с вносител Националният осигурителен институт. Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Вносители: Красимир Каракачанов, Васил Клявков и Николай Христов. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
По седмичната програма за работата на Народното събрание са направени предложения от: госпожица Екатерина Михайлова, господин Александър Каракачанов, господин Корнезов и група народни представители и господин Първанов.
Предложението на господин Каракачанов е в дневния ред да бъде включен законопроектът за преизчисляване на валутните задължения.
Имате думата, господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както ви е известно, преди време Върховният касационен съд взе решение, според което валутните задължения се връщат в левове. И другото, което е, че те се връщат по курса на падежа, т.е. това означава, че ако един дълг от 1 млн.долара е взет през 1990 г., а падежът е бил през 1991 г., той сега може да бъде върнат по курса на падежа от 1991 г., т.е. при курс на долара около 23 или 24 лв. Това означава, в много случаи, че такива връщания могат да бъдат с падеж и по-късно, безспорно, да бъдат опростени от 4 до 40 пъти. Мога да ви дам редица такива случаи.
Въпросът наистина е изключително сериозен. Мисля, че държавата в този случай ще загуби, ако не бъде променено това решение на Върховния касационен съд, подобно със законодателно решение, със закон, а може да доведе до загуби от стотици, подчертавам, стотици милиарди левове.
Така че, колкото и да е спорен въпросът в някои случаи, аз считам, че Народното събрание трябва да вземе отношение по него във вид на закон или отхвърлянето на този законопроект, който съм предложил. Затова настоявам и моля този законопроект да бъде гледан колкото е възможно по-бързо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Александър Каракачанов за точка в дневния ред да бъде включен законопроектът за преизчисляване на валутните задължения.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 65, против 56, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Любен Корнезов - проекторешение за избиране на Временна комисия по проблемите на приватизацията.
Имате думата, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин председател на Комисията по икономическата политика, уважаеми колеги! Отново поставяме въпроса за избор на комисия, която да контролира процеса на приватизация, тъй като смятаме, че това е проблем N 1 на България. Това се иска от Международния валутен фонд, това е настояването на Европейския съюз. Няма по-важен проблем от приватизацията.
И ако парламентът действително е националноотговорен орган, аз смятам, че трябва да формираме такава комисия, тъй като на всички е ясно, че приватизацията не върви. Отварям "Програма 2001". Там се вижда обещанието на управляващите до края на 1998 г. да завършат приватизацията. Предполагам, че приватизацията ще стане през месец август.
Отварям проекта за споразумение с Международния валутен фонд. Оказа се, че там вече сме смекчили рефрена и обещаваме до края на 1998 г. 50 на сто от държавната собственост да я приватизираме, ако не можем да я приватизираме - да я ликвидираме. Тоест, сами разбирате, че може да се окаже, че всичко, което трябва да приватизираме до края на годината, да тръгнем да го ликвидираме.
Смятам, че повече от наложително е парламентът да надникне какво става преди приватизацията в съответните приватизирани обекти.
Вчера представителят на Евролевицата в телевизия "7 дни" изнесе повече от интересни факти. Бащата на един виден депутат от СДС, на 73 г., в качеството на правоимащ, се е записал в едно силистренско предприятие и е получил 51 на сто от собствеността. И той ще стане собственик на предприятието.
Неслучайно споменах името Ви, господин Николов, в началото, тъй като в комисията изрично ви молихме, молихме ви да не променяте Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, да не давате право на хора, които вчера са назначени, днес да приватизират. Променихте това нещо. (Председателстващият Иван Куртев звъни.)
Така че... Предполагам, че ми изтича времето... Завършвам. Вие казахте, че не е необходимо да се създава такава комисия, тъй като има Комисия по икономическата политика. Ами именно в Комисията по икономическата политика се направиха тези промени, които сега позволяват нереални хора да се занимават с приватизация, виждате, че корупцията достигна фантастични размери. Ето, Германия ще признава разходи за подкупи на български длъжностни лица в процеса на приватизация.
Смятам, че е в интерес на България да създадем такава комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз няма да повторя това, което казах миналия път. То е с едно изречение - че в Комисията по икономическата политика е постоянната комисия, която се занимава със структурната реформа, не само с приватизацията, и със законодателното й осигуряване.
А колкото до намека, който беше направен за някакъв депутат и баща му, вероятно става дума за една промяна в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, която беше направена в зала. И аз ще ви припомня точно как стана. На господин Димитров ще му дам и стенограмата от това заседание. Когато ние увеличихме възможността на хората, които са пенсионери, с увеличението на срока от 8 на 14 години, точно във връзка с това, че приватизацията беше забавена 6 години. И според мен тогава имаше подкрепата и на Демократичната левица. Даже според мен първи лансира идеята господин Божинов. Да, той вдига ръка, за да потвърди, че е така.
Не разбирам логиката на това, което Вие казвате.
Затова аз си мисля, че това искане продължава да бъде недостатъчно добре обосновано, въпреки примера, който Вие посочихте - че депутат от Евролевицата в телевизия "7 дни" бил цитирал някаква приватизационна сделка, вероятно ставаше дума тук. Иначе защо някой да няма 51 на сто от акционерно дружество, не го разбирам.
И продължавам да държа на това, че Комисията по икономическата политика с професионалния си тон е вземала правилни решения досега във всички промени на законите, които са минали през нас.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Любен Корнезов, Татяна Дончева, Асен Гагаузов, Петър Димитров и Ангел Такев в седмичната програма да бъде включена точка "Проект за решение за избиране на временна комисия по проблемите на приватизацията".
Гласували 200 народни представители: за 88, против 102, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Следващото предложение по дневния ред е от господин Георги Първанов, който предлага в седмичната програма да бъде включена точка за декларация относно мирното решаване на кризата в Косово.
Има думата господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За Парламентарната група на Демократичната левица е крайно неприемливо погазването на буквата и духа на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Нарушават се елементарните демократични правила за работа. Имам предвид, господин председател, чл. 73, ал. 3. Цитирам: "Постоянните комисии обсъждат проектите по ал. 1, за която става дума, не по-късно от 15 дни от разпределението им и представянето на председателя становищата си по тях".
Днес изтичат три седмици от разпореждането на председателя на Народното събрание да се гледа внесената от парламентарната група проектодекларация за мирното решаване на кризата в Косово от двете специализирани комисии - по национална сигурност и по външна и интеграционна политика. Последната комисия или не заседава, или не включва в дневния си ред този въпрос. Комисията по външна и интеграционна политика отдавна се е превърнала в декоративен храст - параван за външната политика на правителството. Нейният председател обезсмисля самото съществуване на комисията, тъй като се абдикира от задължението й да се занимава с основни въпроси на външната политика. Това подкопава авторитета и мястото на Народното събрание в цялостната политика на страната.
Предлаганите днес консултации в Министерството на външните работи не могат да подменят ангажиментите на парламента. Те са пореден опит да се пренаписва Конституцията, да се пренареждат йерархически държавните органи. Не лидерите на парламентарните групи следва да се привикват в едно или друго ведомство, а министрите трябва да се явяват на заседания на парламентарните комисии при изработването на единни позиции, особено във външната политика.
Ние отхвърляме като антиконституционен опитът да се създава консултативен съвет при министъра на външните работи. Ние сме парламентарна република, а не мутант на премиерска република. За парламентарната ни група превантивната дипломация е спасителната за България дипломация. Мълчанието и бездействието на управляващите, техният стремеж да ни поставят пред свършени факти, да ни въвлекат във военно силово решаване на конфликта в Косово е антинационално и пагубно за страната. Затова, господин председател, искаме и настояваме както за заседание на двете специализирани комисии, така и за специално заседание на Народното събрание по мирното уреждане на кризата в Косово. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Генов.
Господин Генов, независимо от това дали комисията е гледала или не, както виждате, аз го поставям на гласуване, защото също толкова добре като Вас и аз знам правилника.
Има думата за противно становище господин Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председателю! Разбира се, отминавам неподкрепените с никакви факти и изпъстрени с болшевишка словестност думи на господин Генов. (Шумна реакция в блока на ДЛ.) Но какъвто се е научил, такъв и си остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Агов, не обиждайте господин Генов!
АСЕН АГОВ: В смисъл, обидно ли е да си болшевик, господин председателю?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Според мен - да. (Смях в залата.)
АСЕН АГОВ: Разбира се, искам да се върнем към сериозните неща. Дотук беше несериозно.
Веднага бих приел тревогата на част от опозицията за кризата в Косово, ако България нямаше позиция за Косово. Но България има позиция за Косово. България освен това е активен участник в търсенето на решение чрез политическия диалог в Косово.
България обедини усилията на страните от Югоизточна Европа, за да кажат "Не!" на опитите чрез насилие, чрез етническо прочистване, чрез геноцид да се налага волята на една страна с редовна армия срещу цивилно население и чрез грубо погазване на човешките права.
България наред с това е против пряко военно участие във всяка акция на международната общност. В същото време България трябва да се замисли дали така, както участва сега със свои сили в омиротворителните усилия в Босна, не би могла на по-късен етап да участва в такива омиротворителни действия.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Къде - в Косово? С армия в Косово?
АСЕН АГОВ: Наред с това България е пряк участник в изготвянето на онези позиции на контактната група, която впрочем днес се събира и е добре да чуем нейния резултат, за да можем наистина да подготвим решението си.
Аз приканям да не се бойкотират консултациите, а да има една отговорна позиция.
Господин председателю, предложението на Демократичната левица вече е остаряло и аз предлагам тя да го оттегли. В противен случай ние ще бъдем принудени да гласуваме против. (Шум в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложение за оттегляне не може да правите.
Поставям на гласуване предложението на господин Георги Първанов като точка в дневния ред да бъде включен проект за декларация относно мирното решаване на кризата в Косово.
Гласували 186 народни представители: за 55, против 98, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Предлагам на Народното събрание проект за програма за работата на Народното събрание за периода от 8 до 10 юли 1998 г.
1. Второ четене на законопроекта за съсловните организации на лекари и стоматолози.
2. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за местните данъци и такси. Вносител - Йордан Цонев.
3. Първо четене на законопроекти за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Вносители: Министерски съвет и Александър Томов и група народни представители.
4. Първо четене на законопроекта за изменение на Кодекса на труда. Вносител: Георги Панев и група народни представители.
5. Второ четене на законопроекта за мерките срещу изпирането на пари.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
7. Второ четене на законопроекта за защитените територии.
8. Първо четене на законопроекта за ветеринарномедицинската дейност. Вносител: Министерският съвет.
9. Парламентарен контрол.
По този проект за седмична програма има ли някакви изказвания за отпадане или за разместване на точки?
Моля, гласувайте проекта за седмичната програма така, както ви го докладвах.
Гласували 182 народни представители: за 131, против 22, въздържали се 29.
Седмичната програма за работата на Народното събрание за периода от 8 до 10 юли 1998 г. е приета.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА СЪСЛОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ЛЕКАРИ И СТОМАТОЛОЗИ - продължение.
Моля господин Борислав Китов да продължи с докладването на законопроекта за съсловните организации на лекари и стоматолози.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"§ 3. В тримесечен срок от изтичането на срока по § 2, съществуващите районни дружества на БЛС и на БСС свикват първите общи събрания на лекарите, съответно на стоматолозите, по списъците по § 2 за избор на органите на районните колегии и на делегати за събора на БЛС, съответно на конгреса на БСС."
Има направено предложение от народния представител Руси Статков § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 3 да бъде приет в следната редакция:
"§ 3. В тримесечен срок от изтичането на срока по § 2 съществуващите районни дружества на БЛС и на ССБ свикват първите общи събрания на лекарите, съответно на стоматолозите, по списъците по § 2 за избор на органите на районните колегии и на делегатите за Събора на БЛС, съответно на конгреса на ССБ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Досега съзнателно се въздържах да вземам отношение по предложенията, които съм направил, дотолкова, доколкото принципно комисията, и по-скоро една част от нея, не прие подхода, който беше предложен чрез мен от КНСБ и от други структури, които имат в момента в здравеопазването синдикални организации. Мисля, че с това, което направихме, ние по същество нарушихме - и тук вече колегите говориха по доста от предложенията, тъй като имаме съвпадащи предложения с господин Марангозов и други колеги, - наруши се и в известна степен Конституцията, и най-вече ние се наехме като народни представители не да законотворчестваме, а да правим устави на организации, нещо, което според мен не е редно, да губим парламентарно време, да губим и средства на данъкоплатците.
И това мое предложение е свързано с възможността то да бъде решено по друг начин - в устав. Затова съм предложил този текст да отпадне. Мисля, уважаеми господин председател и уважаеми колеги, всеки един от нас носи своята отговорност. Аз се чувствах задължен като народен представител да направя тези предложения, но след като вие поемате тази отговорност, в края на краищата носете я. Но ми се струва, че по този начин доникъде няма да стигнем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков § 3 да отпадне.
Гласували 166 народни представители: за 55, против 104, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 120, против 3, въздържали се 33.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 4. В едномесечен срок от провеждането на изборите по § 3 всички лекари и стоматолози, упражняващи професията си, са длъжни да подадат заявления за вписване в регистъра на съответната районна колегия."
Има направено предложение от народния представител Руси Статков § 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 4 да бъде приет с текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, искате ли думата? Не.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за отпадане на § 4.
Гласували 163 народни представители: за 58, против 101, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 139 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 22.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 5. В срока по § 4 съществуващите управителни съвети на Българския лекарски съюз и на Българския стоматологичен съюз свикват Събора на БЛС, съответно Конгреса на БСС, за избор на органите по чл. 7, точки 2, 3 и 4."
Има предложение от народния представител Руси Статков § 5 да отпадне, което комисията не подкрепи.
Комисията предлага § 5 да бъде приет в следната редакция:
"§ 5. В срока по § 4 съществуващите управителни съвети на Българския лекарски съюз и на Съюза на стоматолозите в България свикват Събора на БЛС, съответно Конгреса на ССБ, за избор на органите по чл. 7, точки 2, 3 и 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на § 5.
Гласували 142 народни представители: за 46, против 92, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 104, против 7, въздържали се 23.
Параграф 5 е приет.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 6. Ако в предвидените в предходните параграфи срокове не се свика събор на Българския лекарски съюз, съответно конгрес на Българския стоматологичен съюз, за избор на предвидените по този закон органи на Българския лекарски съюз и Българския стоматологичен съюз, това се извършва от министъра на здравеопазването в едномесечен срок."
Има направено предложение от народния представител Руси Статков § 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 6 да бъде приет в следната редакция:
"§ 6. Ако в предвидените в предходните параграфи срокове не се свика събор на Българския лекарски съюз, съответно конгрес на Съюза на стоматолозите в България, за избор на предвидените по този закон органи на Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, това се извършва от министъра на здравеопазването в едномесечен срок."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Обърнете внимание на това, което се предлага като разпоредба. А то е, че се дава право на министъра на здравеопазването, без да има принципи, на които това да се извърши, по същество да направи казионни структури. Защото това е смисълът на една такава разпоредба в този й вид - да свика по начин, по който той намери за най-добър, определени структури. Господин Игнатов, не знам Вие как гледате точно на тази разпоредба, за другите не коментираме, но по същество това наистина е нещо абсурдно.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Той я е измислил.
РУСИ СТАТКОВ: Не знам какво е измислено, но вижте, прочетете: Ако не се свикат в предвидените срокове тези общи събрания и други, то министърът на здравеопазването по някакъв начин, за който наистина трябва да има принципи, ще ги свика. Според мен такива правомощия да се дадат на министъра на здравеопазването, означава, че ние наистина в един цялостен порядък утвърждаваме дух на нарушение на Конституцията, на казионност и на всичко онова, което вие уж отричахте.
Аз съм за отпадането на тази разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата за реплика господин Димитър Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм съгласен с господин Статков. Точно така е, ако министърът направи тази организация, тя ще стане казионна. Затова сме предложили преди това другите текстове и разчитаме на разума и морала на българския лекар. Ако обаче този разум и морал не е на висотата, която ние смятаме, че представляваме като лекари, тогава естествено, че трябва да се намери начинът за оформянето на реалния контрагент на здравния фонд. Иначе кой ще преговаря със здравния фонд? Затова е дадена тази разпоредба - в краен случай, въпреки всичко, за да не страда българският народ, а да може да се сключи Националното рамково споразумение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Игнатов.
За втора реплика има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Статков, в предходните дебати се говореше, че това се прави едва ли не за да се узаконят сегашните структури на Българския лекарски съюз. Сега в момента пък е друга позиция. При положение че наистина съществуващите структури не свикват тези неща, за да станат, то тогава кой би могъл да ги свика? И това е презумпцията. Не може да не се свикат, колеги, защото д-р Игнатов каза, че няма кой да преговаря и да се направи Националният рамков договор в здравното осигуряване.
Това е презумпцията. И става въпрос за първоначално свикване, а не за други неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Китов.
Има думата за дуплика господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Въпреки моето огромно уважение към господин Игнатов и към председателя на комисията господин Китов, аз съм длъжен да кажа, че, първо, наруши се Конституцията и се подцени отговорността на българските лекари и стоматолози да създават сами свои структури.
На следващо място, с тази разпоредба по същество се нанася наистина една огромна обида върху цялото това съсловие. Защото ние казваме и допускаме, че те не са в състояние сами да се съберат и да си създадат стуктури. Такъв е целият дух на тази разпоредба и по същество, повтарям, продължение на духа на закона. Ако ние наистина гласуваме подобно нещо, обиждаме, всички ние в тази зала, не само колегите от мнозинството, обиждаме българското лекарско съсловие. Не допускайте такова нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на § 6.
Гласували 145 народни представители: за 49, против 91, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 93, против 15, въздържали се 12.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 7. В чл. 330, ал. 1 от Кодекса на труда се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 3:
"3. когато служителят е заличен от регистрите на Българския лекарски съюз или на Българския стоматологичен съюз по Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите."
2. Досегашните т. 3, 4 и 5 стават съответно т. 4, 5 и 6."
Има направено предложение от народния представител Руси Статков § 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 7 да бъде приет в следната редакция:
"§ 7. В чл. 330, ал. 2 от Кодекса на труда се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 3:
"3. служителят е заличен от регистрите на Българския лекарски съюз или на Съюза на стоматолозите в България по Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите."
2. Досегашните т. 3, 4 и 5 стават съответно т. 4, 5 и 6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложението, което съм направил във връзка с този параграф за отпадане, е мотивирано от следното. Предлага се по същество за тези, които отпадат от структурите на Лекарския съюз и на Стоматологичния съюз, да бъде приложена процедурата от Кодекса на труда за прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие. Това е една много тежка процедура. Всички, които са юристи тук, и особено тези, които са специалисти по трудовото законодателство, си дават сметка, че според предложения текст най-малкото трябва да обсъдим тези въпроси и то на място - в Кодекса на труда, а не тук. Казвам най-малкото, защото не е редно да произтича, независимо от това какви права и задължения изписахме на тези структури, точно такава разпоредба.
И в съвсем технически план, уважаеми колеги, в ал. 1 на чл. 330 няма точки. Има в ал. 2.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние сме го поправили.
РУСИ СТАТКОВ: Добре, кажете, че сте го поправили.
И още една техническа подробност. Държа на това наистина ние да не налагаме такава санкция. Затова да отпадне тази санкция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата за реплика господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може би господин Статков е пропуснал, когато приехме, че при тежки нарушения на моралния кодекс на лекаря и добрата лекарска практика именно съсловната организация може да приложи и най-тежкото наказание, а именно отнемане на лекарски права за срок от 3 месеца до 2 години. Аз се извинявам, колеги, ако се вземат лекарските права, естествено е, че той не може да упражнява тази професия и това автоматически следва. Затова е това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на § 7.
Гласували 150 народни представители: за 45, против 102, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 7 така, както е предложен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 115, против 11, въздържали се 3.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 8. В чл. 324, ал. 2 от Наказателния кодекс накрая се добавя ново изречение:
"Същото наказание се налага на лекар или стоматолог, които упражняват професията си в нарушение на установения за това ред".
Има направено предложение от народния представител Руси Статков § 8 да стане § 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 8 да бъде приет с текста на вносителя.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Аз го оттеглям, защото вече няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие го оттегляте, защото това сега е безмислено. Благодаря Ви, господин Статков.
Поставям на гласуване § 8 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 135 народни представители: за 113, против 18, въздържали се 4.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Има предложение, направено от комисията, да се създаде нов § 9 със следното съдържание:
"§ 9. Българският лекарски съюз е правоприемник на Българския лекарки съюз, създаден през 1901 г. и поема активите и пасивите на Българския лекарски съюз, регистриран през 1990 г. от момента на избиране на ръководството на Българския лекарски съюз, съгласно този закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Доктор Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, предлагам редакционна поправка в текста на § 9, който да придобие следния вид:
"§ 9. Българският лекарски съюз е правоприемник на Българския лекарски съюз, създаден през 1901 г.".
Останалата втора част от изречението да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за изказване д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз напълно съм съгласен с доктор Адемов. Защо? Ние обсъждахме в комисията и аз казах там и в залата - сегашният Лекарски съюз има едно имущество, което е в компютри, техника - копирна и т.н. Освен това регионалните дружества имат събрани значителни суми от порядъка, предполагам вероятно, между 450 и 500 млн. лв.
Безспорно въпрос на морал отново е какво да стане с тези пари. Най-простият факт, който може да произтече от едно такова решение, е тези пари да бъдат разпределени между сегашните членове на Лекарския съюз по някакъв начин. Само че те не са само от членски внос, а са и от спонсори. Аз не възприемам този подход към тези пари и тези средства. Затова искам да кажа тук, че на Събора на Лекарския съюз в устава ще бъде решено и още отсега мога да го съобщя, че всички средства на сегашния Лекарски съюз без пасивите ще бъдат предоставени на новия Лекарски съюз. Мисля, че няма съмнение върху тази теза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Михаил Карафезов.
МИХАИЛ КАРАФЕЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също искам да предложа една редакционна поправка на § 9, като така предложеният текст от председателя на комисията да бъде ал. 1 на § 9.
"§ 9. (1) Българският лекарски съюз е правоприемник на Българския лекарски съюз, създаден през 1901 г. и поема активите и пасивите на Българския лекарски съюз, регистриран през 1990 г. от момента на избиране на ръководството на БЛС, съгласно този закон.".
Това да бъде ал. 1 на § 9.
Предлагам текст за ал. 2, който да гласи:
"(2) Съюзът на стоматолозите в България е правоприемник на Българския зъболекарски съюз от 1905 г.".
Предлагам този текст, защото смятам, че колегите стоматолози, независимо че в момента имат различия в техните разбирания по отношение състоянието на тяхната съсловна организация, мисля, че те ще намерят своя общ език и в края на краищата наистина Съюзът на стоматолозите в България ще бъде една организация, която достойно ще защитава професионалните интереси на стоматолозите в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, искам да кажа, че след като беше внесен първоначалния текст комисията имаше едно съвещание, на което с консенсус, наистина с консенсус, беше уточнено § 9 да има ал. 1 със следното съдържание:
"§ 9. (1) Българският лекарски съюз е правоприемник на Българския лекарски съюз, създаден през 1901 г.".
И ал. 2 така, както беше предложена от господин Карафезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: "Съюзът на стоматолозите в България правоприемник на Българския зъболекарски съюз от 1905 г.".
Господин Адемов, приемате ли?
ХАСАН АДЕМОВ (ОНС, от място): Да.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е неговото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Понеже в неговото предложение липсваше за зъболекарите.
Господин Карафезов, приемате ли тази редакция на ал. 1?
МИХАИЛ КАРАФЕЗОВ (СДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Има някои правила в правото, които почиват на правилото в живота, че когато някой умре просто не може да бъде съживен. Такова законово правоприемство е една новост, някакъв шедьовър. В Тридесет и шестото Народно събрание имаше много адвокати и накрая като свърши събранието, народът придоби желание да ги обеси. Опасявам се, че сега ще стане същото с лекарите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване § 9 така, както беше предложен в последната редакция от председателя на комисията господин Китов.
Гласували 129 народни представители: за 103, против 20, въздържали се 6.
Параграф 9 е приет.
С това е приет на второ четене и целият Закон за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. (Ръкопляскания от СДС.)
От името на парламентарна група има думата народният представител Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Упълномощен съм от името на Парламентарната група на Демократичната левица да направя следната декларация по приетите закони за здравното осигуряване и Закона за съсловните организации на лекари и стоматолози.
"Уважаеми госпожи и господа! Основен елемент, гарантиращ социалната сигурност на хората, е здравеопазването. Здравноосигурителната система като фактор за решаване проблемите в здравеопазването на Република България в условията на пазарно стопанство вие, управляващите, превърнахте в митология. Пълният провал на провежданата от вас здравна политика в изминалата година свързвахте с липсата на здравноосигурителна система. И така, чрез митологизирания здравноосигурителен закон очаквате да ликвидирате едва ли не всички възможни недостатъци в здравеопазването. Използвате радио, телевизия, преса, пресконференции, конгреси, симпозиуми, където поомръзнали гласове и лица говорят до втръсване едно и също.
Чрез приетия от вас Закон за здравно осигуряване не се осигурява социална сигурност за обществото в следващите най-малко десет години. Здравният статус на населението ще продължава да се влошава. Необходимите средства за начално действие на закона са от 600 млн. до 1 млрд. долара, а само за информационната система и за организация на здравноосигурителните каси са необходими 70 - 80 млн. долара. При липсата на производство, при профанизираната от вас приватизация тези средства могат да дойдат само от външни заеми. Вие, господа, не желаете да отговорите на въпроса кой ще плаща задълбочаващия се външен дълг. Разбира се, ясно е за всички - българският данъкоплатец, живеещ в нищета, мизерия, висока заболеваемост и смъртност. И не само това. В здравноосигурителния закон има клаузи, които нарушават изконни конституционни права на българските граждани, изразяващи се в заплащане на медицински услуги при задължително внесени здравни осигуровки, натоварване на семейството за плащане на част от осигуровките за безработни и децата от семейството.
На всички е известно, че по Конституция това е грижа на държавата. И мнозинството приема тези текстове от закона на фона на жестоката демографска криза в Република България.
Вие, господа управляващи, не приехте предложенията на опозицията и не допуснахте в пленарна зала чрез процедурни игри здравноосигурителния закон и Закона за финансиране на здравеопазването в преходния период, внесен от Демократичната левица. Вие отхвърлихте още на първо четене здравноосигурителния закон на Евролевицата, с което доказахте, че реформаторското мнозинство за вас е един обикновен, прозрачен параван, зад който не можете да скриете грозното тяло на диктатурата на мнозинството, противоречаща на съвременните изисквания на модерния парламентаризъм.
Днес вие си приехте сами, без участието на опозицията - Демократична левица, Евролевица, независими депутати, голяма част от депутатите от Обединението за национално спасение, Закона за съсловните организации на лекари и стоматолози. Без всякакво неудобство текстовете на закона приемахте с около 100-110 гласа. Дори повечето от 24-те лекари от Парламентарната група на СДС не участваха в дебатите и гласуването. Това говори, че самите вие не сте убедени, че това е законът, от който се нуждае българското лекарско съсловие. Чрез закона вие въдворявате българските лекари в един съюз, правите ги задължително членове. И тъй като всеки закон трябва да се изпълнява, ако някой лекар не желае да членува, вие демократично му отнемате правото да практикува своята хуманна професия, отнемате му правото на труд. Това е грубо погазване на Конституцията.
Непрекъснато настоящият лидер на Българския лекарски съюз се опитва да убеди обществото - интересно защо само той при толкова много лекари от групата на СДС, че това е организацията, създадена със закон, която ще защитава икономическите интереси на лекарите, че става въпрос за много пари, че държавата делегира права на съюза, че никой друг освен настоящия Български лекарски съюз, за който се прие и законът, е без алтернатива.
Но никой не обяснява защо по-малко от една трета от българските лекари, и то формално, членуват днес в него. Отговорът е ясен. Българският лекарски съюз е политическа организация, защото членовете бяха призовавани в годините да гласуват за една политическа сила - СДС. После някой - ясно кой, я направи член на някаква "Промяна", в която премяната е според политическия сезон. Лидерът на днешния Български лекарски съюз, депутат от групата на СДС, може би в бъдещите досиета на лекарите от организацията в графата "други обстоятелства" ще вписва и лоялността към синята партия. Иначе няма работа като лекар.
Сигурно ще дойде време някой да внесе закон за отваряне досиетата на Българския лекарски съюз.
Вие като законодатели, господа от мнозинството, подценихте българското лекарско съсловие - повечето от половината текстове на закона са уставни. Сякаш липсва кадърност на съсловието да си изработи такъв.
Вие, господа управляващи, превърнахте Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България чрез закона в казионна политическа организация с функции, защитаващи само икономически интереси в държавна институция, изместваща Министерството на здравеопазването от основни задължения по здравната политика.
Във времето, когато изграждаме гражданско общество, когато съсловните организации са негова неразделна част, с един такъв закон, потъпкващ Конституцията, превръщате лекарското съсловие в обикновено многолюдие, защото не сте разбрали, че медицинската наука и изкуство се създава от личности.
Лекарската професия не е служба. Тя е служене, литургия, тя е творчество, оформящо съдбата не само на лекарите, но и на хиляди, милиони хора. Тя не е утилитарен инструмент, тя е битка за здраве. Здравеопазване без тези хора, отдали живота си на лекарската професия, е мъртво. Не може казионна политическа организация, създадена със закон, нарушаващ Конституцията, да води българското лекарско съсловие към идеала на всеки лекар - да бъде полезен на хората.
Всеки уважаващ себе си юрист е категоричен: законът е правно недоразумение. Президентът е уважаван в обществото не само като държавен глава, но и като юрист. Ние вярваме, че той ще върне този закон.
Демократичната левица ще внесе в Конституционния съд членове от Закона за здравното осигуряване, които нарушават Конституцията и целия Закон за съсловните организации на лекари и стоматолози като закон, който пренебрегва и потъпква Конституцията на Република България. Благодаря за вниманието." (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кънчо Марангозов.
От името на парламентарна група има думата господин Григор Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Мисля, че и ние имаме право да се изкажем от името на нашата парламентарна група.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Чухме някои мисли на наш колега и това ме довежда до мисълта как този наш нещастен народ половин век живя под демагогията и популизма и в крайна сметка стигнахме до това положение, за което, за голямо съжаление, българската левица все още не може да осъзнае това, което причини като невероятна злина на нашия многострадален народ.
Но дотук емоцията.
Аз искам, уважаеми колеги, да поздравя от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили всички народни представители от Тридесет и осмото Народно събрание, които имаха смелостта за първи път след петдесет години да направят основата на здравната реформа в нашата страна.
С тези два закона и с няколкото бъдещи закони в България наистина ще има една здравна реформа, в която парите, които този народ ще печели, ще бъдат давани по същество, а не, както беше досега - повече от половината да се губят из мегаломанията на социализма.
Уважаеми колеги, чрез вас аз мисля, че здравната реформа след няколко години в България ще бъде абсолютен факт. Ще има едно ефективно здравеопазване, което ще бъде приравнено към европейското здравеопазване. Ще има едно медицинско образование, което ще бъде приравнено към европейското здравеопазване. Ние ще имаме достойни лекари, които ще имат мотивация да лекуват нашия достоен народ.
Благодаря ви още веднъж за смелостта, с която поставихме началото на здравната реформа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шишков.

Втора точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ. Вносител - Йордан Цонев.
Моля председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Цонев да докладва становището на комисията.
Процедура ли искате, господин Статков?
Имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Пристъпваме към втора точка и аз ви моля да обърнете внимание, че става дума за данъчен закон. Ние като че ли вече се принизихме като народни представители и в такива случаи не обръщаме внимание на това, че липсват представители на министерствата. Аз Ви моля, в името на авторитета на българското Народно събрание, господин председател, да отложим гледането на точката до идването на министъра на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, Вие сте за втори път депутат и би следвало да го научите, че министърът на финансите и министрите изобщо идват тогава, когато желаят. Ако имате конкретно предложение да поканим някакво друго лице, направете го. Но седмичната програма винаги е дадена и на Министерския съвет, знаете, и те преценяват. Не можем ние като народни представители да задължим да дойде който и да е министър.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Може ли две изречения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Може, разбира се. Имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, по същество ние с Вас започнахме обсъждането. Аз няма да искам да слезете от трибуната, но благодаря за допълнителните изречения. Налага се, господин председател, да променяме закон по вина на Министерство на финансите. Налага се да губим парламентарно време днес, а аз твърдя, че ще се наложи да губим парламентарно време и за в бъдеще, ако Министерство на финансите и Министерският съвет не вземе определени мерки. Ето за това настоявам да се отложи точката и да се осигури присъствието на министъра на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Руси Статков за отлагане на точката, но не и втората му част - да осигурявам присъствието на министъра, защото такова нещо не мога да поставя на гласуване.
Гласували 139 народни представители: за 54, против 81, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
И моля господин Цонев да съобщи становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект N 854-01-82 от 29 юни 1998 г. за изменение            на Закона за местните данъци и такси, внесен от народния             представител Йордан Цонев

На заседание, проведено на 2 юли 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от народния представител Йордан Цонев.
Действащият закон предвижда заплащането на първата вноска на данъка върху недвижимите имоти да става до 30 юни. Заплатилите годишния размер на данъка до тази дата ползват отстъпка в размер на 5 на сто. Удължаването на срока се налага поради огромното количество подадени декларации в края на май, както и голям брой приложения, необработени от общинските съвети.
Предложението за удължаване на срока се прави, за да може всеки данъкоплатец да получи съобщение за дължимите данъци, независимо кога е подал данъчната си декларация.
След проведеното обсъждане и гласуване членовете на комисията подкрепиха единодушно предложението за удължаване на срока за плащане на първата вноска на данъка върху недвижимите имоти, като предложиха срока "30 юни" на § 3, ал. 1 и 2 от Преходните и заключителните разпоредби да се замени с "30 септември", въз основа на което Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за изменение на Закона за местните данъци и такси на първо четене."
Всъщност предложението на комисията е, тук съм допуснал грешка в доклада, законопроектът да мине на две четения в едно заседание. Аз ще го направя процедурно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Имате думата.
Господин Статков, чакам Ви. Имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Съжалявам, че в залата са толкова малко хора по един изключително важен проблем, който обсъждаме. Разбира се, при нас законите не са маловажни и мисля, че с това уточнение просто исках да насоча вашето внимание, че действително проблемът е изключително важен. Става дума за една промяна, която е много малка, но по същество, уважаеми колеги от дясно, тъй като очевидно вие не сте проявили интерес, тя има своите причини и последици, а последиците са вече в няколко закона.
Мисля, че е редно да се припомни във връзка с данъчната реформа, че през миналата година ноември и декември месец ние - колегите от Демократичната левица, а и други представители на опозицията, изразихме от тази трибуна своите опасения относно хода на реформата и възможностите тя да бъде проведена в този вид, в който се предлага, и от този екип, който беше сформиран.
По-късно - през януари и февруари, не само аз, а и други колеги в актуални въпроси до министър Радев, до министър-председателя обърнаха внимание на проблемите, които се очертават във връзка и специално с данъчните закони, с данъчната реформа и най-вече с данък "Сгради".
Тогава ние получихме от министъра на финансите едно високомерно, бих казал, презрително отношение. По-различно беше това на министър-председателя, признавам, но той се опита да прехвърли цялата отговорност върху общините, затова, че тези данъци са свързани с общините и че те са заинтересовани от обработката на информацията и тяхното събиране. Това е така, дотоклова доколкото наистина тези пари отиват в общините, но отговорността, уважаеми колеги от дясно, и аз съжалявам, че ръководството на групата напуска, защото ще кажа и други неща, които граничат с безотговорността на министъра на финансите и с престъплението, колежке Дянкова... Така че, тогава вие не обърнахте внимание на сигналите, че по същество тази реформа, свързана с всичко онова, което е замислено, не може да се получи в тези срокове, че трябва да се постъпи по друг начин, така че да бъдат постигнати целите на реформата и да не се харчат парите на данъкоплатеца.
Какво се получава на практика? Вие, може би някои от вас самите също са потърпевши - попълвали са декларациите, стремят се да се включат в този процес съобразно закона, който под въздействието на министъра на финансите, на Министерския съвет, ние приехме.
Не бих искал тук да припомням хаоса, опашките, огромните усилия на всички хора да се включат в сроковете, за да ползват някакви преференции. И не това е толкова важно. По-важно е другото: че държавата в лицето на Министерство на финансите не беше адекватна на усилията на хората, че тя, високомерно пренебрегвайки предложенията на левицата, на опозицията, доведе нещата дотук днес да се предлага едно удължаване на срока, което обаче няма да реши проблема.


Защо? Защото сам министър Муравей Радев призна в петъчния контрол, че по същество на сегашния етап са обслужени напълно едва няколко хиляди от милионите, от милионите, които трябва да бъдат обслужени, така че да могат да се включат в този срок. И съответно парите, които трябва да постъпят в общините, не може да ги има и няма да ги има. Ще кажете, както господин Радев, че това не е големият проблем за общините, защото става дума за малко средства. Това просто не е вярно. Не е вярно, защото ако по една предварителна разработка на експерти може от имотите в селата да се получат от данък сгради около 1 милиард и половина лева, то от тези, които са свързани със, не бих искал да обиждам, но новите богати в България, сумата е около 6 млрд. и половина. Но ще се получи ли тази сума? Няма, защото реформата, която се провежда по същество, е формална, прибързана в данъчното законодателство, защото тя не отчете липсата на кадастър, липсата на структура, която да се занимава с тези въпроси. И по същество тези имоти на най-богатите са на ничия земя, или в земеделски земи, не са регистрирани. Указанията, които са казани, са: там, където става дума за кадастър да се слага кръстче в имотните декларации. Тоест тези пари наистина няма да дойдат. По чия вина? И се прави една формална дейност, за която също някой трябва да носи отговорност, след като многократно е предупреждаван. И ние, като парламент, с лека ръка ли ще отминем тези неща и ще губим парламентарно време?
На следващо място, тези проблеми, уважаеми колеги - проучете ги внимателно - резонират в другите данъци. Данък добавена стойност - аз съм задал въпрос и се надявам, че в петък министър Радев няма да се разболее - не се обслужва. Защото именно този хаос в законодателството, което е свързано с местните данъци и такси, пречи и на другите проблеми. Нещо повече, хаос има и в информационното обслужване, господин Цонев, и то няма да бъде извършено ако щете и до 30 септември. И пак няма да бъде по вина на българския парламент, а ще бъде по вина на тези, които, според мен - и го казах, госпожо Дянкова - извършват безотговорни действия, граничещи с престъпления. Защото информацията, - аз съм задал и втори актуален въпрос и ще чакам от господин Радев да отговори в петък - която е подадена главно в една фирма със смесено участие, което е повече частно, сега се разкарват данъчните декларации от София до Хасково или от други градове, защото се нарушава и Законът за данъчната администрация, има данъчна тайна, защото възникват хиляди проблеми, за които вие, както се казва, нямате и елементарно познание. Защото не сте искали, колеги от мнозинството, да вникнете в тези проблеми. Защото днес, когато се обсъжда този въпрос, не пожелахте да дойде министърът на финансите. Кой ще носи отговорност за това? Кой я носи дотук?
Аз смятам, че само заради този хаос дотук министърът на финансите би трябвало да си подаде оставката.
Ето затова смятам, че ние днес трябва много добре да обсъдим тези проблеми като начало и още веднъж се обръщам към колегите от мнозинството - през януари и февруари аз призовах министъра на финансите да каже кои са законодателните решения, които са му нужни, за да може да се коригира реформата, защото беше ясно още тогава. Той беше високомерен и каза, че нищо не му е нужно и всичко ще бъде наред. Нека днес да дойде и да каже кое е наред.
Уважаеми колеги, ние сме принудени да подкрепим едно предложение за изменение на този закон, но не можем да бъдем принудени да си затворим очите пред, бих казал, безотговорната, бих казал престъпната дейност на министъра на финансите.
Ето тези неща, съвсем накратко, надявам се ще насочат вашето внимание, колеги от мнозинството, върху реалните проблеми и вие ще си дадете сметка за това, на което трябва час по-скоро да реагирате ако не искате да бъде късно за всички ни. Защото по този начин - казах го и при предишния закон - доникъде не се стига.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин заместник-председателят Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, както се разбра от изложението на господин Статков, Демократичната левица няма как да не подкрепи този законопроект, тъй като той е в полза на данъкоплатеца. Но аз искам да възразя на предложението на председателя на комисията господин Йордан Цонев, който смята да предложи този законопроект да бъде приет и на второ четене. Това би нарушило драстично нашата процедура, тъй като този законопроект, внесен от Министерския съвет ...
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Не е внесен от Министерския съвет, а от мен.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Внесен от Йордан Цонев, още по-зле, се предлага да се замени "30 юни" с "30 август". За да може да се измени този текст трябва между първо и второ четене да се направи предложение за изменение, то да се разгледа от комисията и след това да се докладва на второ четене.
Така че, за да бъдем начисто с процедурата, аз смятам, че този законопроект може да бъде приет само на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на заместник-председателя академик Сендов.
Има думата професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се възползвам от това, че наистина в проекта, внесен от господин Цонев, вие виждате числото "31 август". В комисията аз развих доста съображения и отстоявах позицията, че след като Министерство на финансите изразява готовност да се справи с целия обем работа по обработване на декларациите, за да може от 1 септември да започне плащането на този данък, имаме, бих казал, повече от необходимите основания да се съгласим и да утвърдим 31 август.
Съображенията на част от колегите, за да се приеме числото 31 септември, бяха свързани с това, въпреки изразената готовност на ръководството на Министерството на финансите, да им дадем допълнително един месец. Моите възражения са свързани с това, че общините чакат тези приходи. Не всички, но голямата част очакват тези приходи.
По-нататък, в пресата от известно време, не без внушение на ръководството на Министерство на финансите, се тиражират числата 32-38 млрд. лв. преизпълнение по собствените приходи на общините. Моля ви да имате предвид, че анализът на тези числа показва, че малко на брой са общините, които имат такова преизпълнение. Огромното количество общини, особено средните общини, са в един нарастващ дефицит. Няма да привеждам повече аргументи, но имайки предвид и това, че в законопроекта се предлага "31 август", и за да не отиваме към отлагане на решението аз ви моля да се съгласите с тези съображения, с изразената готовност на министерството да се справи с тази работа до края на месец август и Народното събрание да приеме едно решение за удължаване на срока до 31 август така, както е в раздадения ви проект на господин Йордан Цонев. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на професор Стоилов.
Има ли други желаещи да вземат думата? Има думата Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Застанах на трибуната, след като изслушах изказването на вносителя господин Цонев, след като слушах и предишни негови изказвания, в които патетично той доказва колко способно и творческо, въздигнато е законодателството на Министерския съвет, който днес управлява, и на парламентарната група, която го поддържа. След като има поредица внесени проекти на Йордан Цонев за промени в закони, които сме приели преди 3 или 4 месеца, за които опозицията направи редица разумни предложения с оглед те да имат висококачествено съдържание, но те не бяха приети, защото опиянението от победата не ви позволява да мислите трезво, аз искам господин Цонев да дойде и да заяви тук колко грешки се направиха и колко ще струват на държавата тези грешки от това високомерие, което проявявате.
Аз искам да попитам господин Григор Шишков, който внесе законопроект за изменение на закон, който е приет и отпечатан преди 20 дни и в който се вменява като задължение безплатните лекарства да се изплащат от общините. Мислено ли е как ще се съберат пари, за да се изплащат тези безплатни лекарства? Изобщо може ли да мислите?
Факт е, че трябва да се помогне на данъчната ни система. Факт е, че трябва да се отложи срокът, но какво ще правят ръководителите на общините, които нямат съответните субсидии, за да поддържат жизненоважни функции в регионите, в които те са призвани да създават порядки и обществен ред?
Станете и го заявете! Станете и им се извинете! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Цонев има думата за изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Простичко и ясно става въпрос за увеличаване на срока, в който данъкоплатците по Закона за местните данъци и такси могат да ползват преференция от 5 на сто. Това е и във връзка с обработването на техните имуществени данъчни декларации, а също и с това, че за пръв път в страната се прави опит да бъде създаден такъв имуществен регистър чрез подробни данъчни декларации, които създаваха сериозен проблем при попълването им, но мисля, че ние вече обяснихме на достатъчно чист и ясен български език, че това е нужно на страната, нужно е и на хората, нужно е и на управлението, безкрайно нужно е на общините, а е нужно и на съдебната система и на нотариусите. Това, че за първи път ние се нагърбихме да го направим, би трябвало да предизвиква задоволство в опозицията, би трябвало да предизвиква поне адмирации за трудностите и това, което поемаме да направим и което не е било направено през последните години.
Тук се казаха няколко неща в абсолютно излишен патетичен тон. Разбирам желанието да се използва всеки един въпрос, който се обсъжда от трибуната, за да бъде отправена критика към правителството, към управляващото мнозинство. В това няма нищо лошо. Такива са законите на парламентарната демокрация и ние ги уважаваме. Но да говориш 7 минути и да не кажеш нищо, в тях единственото свястно нещо да е думата "загуба на парламентарно време"... Колега Статков, загуба на парламентарно време бяха тези 7 минути, в които Вие говорихте...
Ако искате по-общ план, мога да Ви кажа, че чиста загуба на парламентарно време са и последните 2 години от мандата на предишното Народно събрание - да не употребя по-тежка дума, защото народът я употреби в едни събития, които са печално известни вам и нам. Да не говорим за загуба на парламентарно време и да не плачем за неща, за които можехме да се сетим тогава, когато трябваше да се сетим.
И към колегата Нешев: колега Нешев, сетете се член на коя парламентарна група бяхте и каква отговорност носите като член на тази парламентарна група, за да отправяте тук патетично обвинение и да ни карате да признаваме грешки. Ние не се срамуваме за разлика от Вас да признаваме грешки и не подскачаме от една в друга група... (Неразбираема реплика на народния представител Жорж Ганчев.)
Не подскачаме от една в друга група. Държим се достатъчно отговорно. Така че се казаха абсолютно излишни неща по повод на увеличаването на един срок - чисто техническа корекция - срок, в който данъкоплатците могат да ползват една преференция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
За реплика думата има господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Постарах се съвсем честно и отговорно да насоча вашето внимание върху проблемите, които не са чисто технически, както господин Цонев казва. Не съм направил това патетично, а наистина с вълнение, защото става дума за безотговорност, става дума за хаос, граничещ и с престъпление, господин Цонев. И ако Вие вземете стенограмата, ако в петък чуете министъра на финансите, ако той въобще дойде, тогава ще си дадете сметка за какво става дума.
Що се отнася до Вашата отговорност да направите нещо, ние през ноември и декември Ви казахме, че реформата не е започнала с Вас, нито ще завърши с Вас по начина, по който действате. Ние Ви предупредихме, че това, което предприемате, не че не е нужно, но начинът, по който го правите, не е този, който ще доведе до успешен край. Предупредихме Ви в контрола, но Вие нищо не коригирахте. Ние бяхме готови за законодателна инициатива - вижте стенограмите.
И да говорите сега, че Вие сте жертва на собственото си усилие да направите нещо за страната, това наистина е безотговорно. Вие сте жертва на собственото си високомерие. Вие сте жертва на собственото си недомислие, на собствената си безотговорност, господин Цонев.
В заключение, Жорж Ганчев каза нещо, което според мен не беше емоция. Господин Цонев, аз не искам Вие, тъй като с Вас се познаваме отдавна, поддържайки Министерството на финансите и необръщайки внимание на аргументите, които Ви казах, да станете съучастник в нещо, което, повтарям, граничи с престъпление. Там ще се доказват тези неща.
Затова, господин Цонев, ако днес нямате готовност, ако нямате тази информация, по-добре не се изхвърляйте - това е точната дума, защото всяко едно такова изхвърляне води до такива заключения, които направи уважаемият господин Жорж Ганчев. Затова се подгответе добре и повече не изпълнявайте мръсни поръчки, защото това вече е мръсна поръчка - на негодността на един министър Вие да бъдете лакей... Не бъдете такъв! (Неразбираема реплика на господин Йордан Цонев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Втора реплика - господин Стефан Нешев.
И все пак ще помоля за по-спокойни изказвания.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги, господин Цонев! Излязох на трибуната не за да обърна внимание на това, което казахте, а тъй като имаше две неточни неща в изказването Ви и искам да дам възможност за тяхната корекция в съзнанието на тези, които ни слушат.
Първото неточно нещо е, че аз Ви обвиних в управленско неумение, защото управлението е процес мисловен, мисловен процес, който е най-висшата форма на човешкото творение и е научно издържан. Вие трябваше да предвидите в това управление техническите операции какво време изискват, а ние Ви го подсказахме.
И втората неточност, която Вие употребихте, е с моето членство в парламентарна група. Аз за втори път съм в Народното събрание. Първия път бях във Великото Народно събрание и бях член на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Не останах там, защото разбрах, че процесите, които се развиват в тази парламентарна група, не могат да бъдат полезни за България. Затова потърсих парламентарна група, където социалдемокрацията е основна позиция и ценностна система на човечеството. Благодаря ви. (Шум и реплики от СДС, неразбираема реплика на господин Стефан Нешев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Трета реплика няма.
Господин Цонев, имате право на дуплика.
Колеги, моля за по-голямо спокойствие.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Колега Статков, не виждам защо отивате толкова далече и ползвате квалификации, които ние с чиста съвест бихме могли да употребим спрямо вас, но не сме го направили от възпитание. Просто смятам, че се стига до един тон, който ние не сме налагали в този парламент и никога няма да наложим. Искам да Ви кажа, че аз няма да сляза на Вашето ниво. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Други желаещи да вземат думата? След като няма, закривам дебатите и поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение на Закона за местните данъци и такси.
Гласували 147 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът за изменение на Закона за местните данъци и такси е приет на първо четене.
Има думата господин Цонев за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Съгласявайки се с това, което каза акад. Сендов, и с аргументите на проф. Стоилов, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта с текста на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Постъпило е процедурно предложение. Обратно становище има ли?
Има думата акад. Сендов, заместник-председател на Народното събрание.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Противно на това, което беше направено като процедурно предложение. Господин Цонев, ако ние гласуваме сега да се гледа законопроектът на второ четене, Вие трябва да прочетете този законопроект на второ четене. Вие нямате текст, който да включва това, което вие предлагате в комисията. Изменения по същество не могат да бъдат правени устно. Затова, ако преминем към второ четене, това ще бъде драстично нарушение на нашия правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на заместник-председателя господин Сендов.
Поставям на гласуване направеното предложение за преминаване към второ четене.
Гласували 162 народни представители: за 104, против 57, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта за изменение на Закона за местните данъци и такси.
Има думата господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. За протокола искам да кажа само две думи по повод на това, което каза господин Сендов. Прав сте, господин заместник-председател, предложението е направено устно и не е по правилника. Няма направени писмени предложения. И тъй като ние гласувахме да бъде гледан законопроектът на второ четене, ние ще четем само предложенията на вносителя. Така не нарушаваме правилника. Аз Ви благодаря за това, че ни посъветвахте. (Неразбираема реплика от блока на ДЛ.) Лиши ги залата. Ние гласувахме да има второ четене и лишихме всички от право на предложения.
"ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ
ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(Обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.)

Параграф единствен. В § 3, алинеи 1 и 2 на Преходните и заключителни разпоредби думите "30 юни" се заменят с "31 август"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е предложеният законопроект - заглавие и параграф единствен.
Поставям на гласуване докладвания от господин Цонев законопроект.
Гласували 142 народни представители: за 141, против няма, въздържал се 1.
Законът за изменение на Закона за местните данъци и такси е приет.
Приключихме точка втора от програмата за работа на Народното събрание.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ДОБРОВОЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ.
Единият законопроект е с вносител Министерският съвет, другият законопроект е с вносители господин Александър Томов и група народни представители.
Госпожа Дянкова, нека да изслушаме становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви представя становището на Комисията по труда и социалната политика относно законопроект N 54-01-107 за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, внесен от Александър Томов и група народни представители, и законопроект N 802-01-39 за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, внесен от Министерския съвет.
"Комисията по труда и социалната политика на свое заседание от 18 юни 1998 г. разгледа законопроект N 54-01-107 за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, внесен от Александър Томов и група народни представители, и законопроект N 802-01-39 за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие министърът на труда и социалната политика Иван Нейков, от Министерството на финансите Владимир Петров и Росица Велкова и представители на Националния осигурителен институт, народните представители Иван Бойков и Венко Вълчев, които не са членове на комисията.
Бе изтъкнато, че внесените в комисията законопроекти за допълнително доброволно пенсионно осигуряване са новост в нашето социално законодателство. Те са разработени в съответствие с международните стандарти и опит, като са взети предвид специфичните особености в нашата страна.
Народните представители Иван Бойков и Венко Вълчев, едни от вносителите на законопроекта за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, представиха законопроекта и мотивите към него. Бе изтъкнато, че се цели създаването на условия на гражданите не само да спестяват за пенсиониране, но и за инвестирането на тези средства от страна на осигурителните институции, което впоследствие ще формира допълнителни доходи за получаване от осигурените през периода след пенсионирането им.
Бе прието, че законопроектът ще доведе до стимулирането на процеса на социално осигуряване и защита интересите на осигурителите, като в същото време на принципа на доброволността в пазарни условия може да осигури по-висока доходност според предвидените права и възможности за инвестиране на набраните средства.
Отбелязано бе, че законопроектът ще регламентира реда, условията и критериите за лицензиране на осигурителните институции и изискванията към тяхната финансова и инвестиционна дейност. Предвидени са данъчни и други преференции за допълнително пенсионно осигуряване.
Проектът на Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и мотивите към него, внесен от Министерския съвет, бе представен от министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков. Той изтъкна, че разработената система за допълнително доброволно пенсионно осигуряване балансира интересите на осигурените лица с тези на пенсионните компании. Основа на стимулирането на процеса на доброволно пенсионно осигуряване е отделянето на пенсионния фонд от пенсионната осигурителна компания, като се създава недопустимост на рисковете.

Бе изтъкната основната теза за гаранцията за запазването на стойността на осигурителните вноски, както и тяхната доходност. В законопроекта се отдава по-голямо значение на защитата на правата на гражданите, като това ще се осигурява както от самите дружества, така и от държавата. Очаква се засилена мотивация от всички страни, участващи в доброволното допълнително пенсионно осигуряване, чрез балансиране на отношението между максималната сигурност с максималната доходност.
Въвеждат се специфични правила за управление на привлечените средства, посредством договор с инвестиционен посредник и договор с депозитар, или самостоятелно управление от страна на пенсионноосигурителното дружество на основата на специална лицензия.
Регламентира се специален режим за участие в доброволното допълнително пенсионно осигуряване с инвестиционни бонове, както и управлението им чрез обособяването им в отделен пенсионен фонд от инвестиционни бонове.
Предлага се създаването на Държавна агенция за осигурителен надзор към Министерския съвет, която да има специален статут и да упражнява единен надзор върху различните форми на допълнително социално осигуряване - пенсионно, здравно и при безработица.
След проведените разисквания бе прието, че разгледаните два законопроекта не са противоречиви по своята същност, ще допринесат за развитието на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и за реформата в системата на социалното осигуряване, като са налице реални възможности за изработването на единен проект, който да уреди този вид обществени отношения.
Комисията по труда и социалната политика с 15 гласа "за", "против" - няма и "въздържал се" 1, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнително доброволно пенсионно осигуряване N 54-01-107, внесен от Александър Томов и група народни представители.
Комисията по труда и социалната политика с 15 гласа "за", "против" - няма и "въздържал се" - 1 предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за допълнително доброволно пенсионно осигуряване N 802-01-39, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви за прочетеното становище.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, господин Йордан Цонев, за да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект N 802-01-39 от 11.06.1998 г.
за допълнително доброволно пенсионно осигуряване

На заседание, проведено на 2.06.1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа и обсъди Законопроекта за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, внесен от Министерския съвет.
Сегашното състояние на социалното осигуряване в страната налага създаването на съвременна нормативна база върху нова философия на социалноосигурителната система.
С предложения законопроект се уреждат обществените отношения при допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Основната цел на законопроекта е създаване на възможности и условия за повишаване на социалната защита на населението чрез доброволно пенсионно осигуряване. Едновременно с това се поощряват спестовността на населението и социалните инициативи на работодателите, както и развитието на пазара на ценни книжа.
Формулирани са основните права и задължения на участниците в системата: доброволност на участие; определеност на осигурителните вноски; право на конкретни видове пенсии; еднократно или разсрочено изтегляне на средствата по партидата; разграничаване средствата на участниците от средствата на акционерите и др. Предвидени са разпоредби в защита на интересите на осигурените лица, включително свобода на избор на пенсионноосигурително дружество, право на разпореждане със средствата си по всяко време и др.
Регламентира се специален режим за участие в системата с инвестиционни бонове, както и за управлението им - чрез обособяване в отделен пенсионен фонд. Предвиждат се данъчни преференции, които ще се конкретизират в съответните данъчни закони.
Предвижда се към Министерския съвет да се създаде Държавна агенция за осигурителен надзор на специален статут и със засилени правомощия за упражняване на единен надзор върху различните форми на допълнително социално осигуряване - пенсионно, здравно и при безработица.
От проведената в комисията обстойна дискусия по законопроекта се констатира, че същият е добре направен, предлага се навреме и приемането му е необходимо. Предвидена е ефикасна система за лицензиране и надзор на осигурителните дружества, извършващи дейност по допълнително социално осигуряване.
Изразени бяха следните становища:
1. Законодателството в областта на социалното осигуряване да се приема комплексно. Като първа стъпка да се приема нов Закон за пенсиите и след това да се приема този и други закони в тази област.
2. Да не се работи на парче, а да се застъпва и последователно да се провежда единна философия в тази област.
3. Предложеният минимален размер на капитала от 3 млрд. лв. на пенсионноосигурително дружество се подкрепя, като се предлага 50 на сто от него да се инвестира в дълготрайни материални активи.
4. Да не се допуска инвестиране в закрити дейности, а само в публични дружества и дейности, за да не възникнат предпоставки някои от осигурителните дружества да се превръщат в "пирамиди" и да ощетяват вложителите.
5. Да се осигури провеждането на ефикасен надзор върху тази дейност.
6. Действащите сега дружества да не се поставят в различно положение от онези, които ще се създадат след приемането на закона. Да има коректност и към действащите, и към новите.
7. Пенсионноосигурителните дружества да получават две лицензии, като втората - инвестиционната, бъде ограничена само до инвестиране на собствените средства на дружеството, но не и на средствата на вложителите.
8. Подобно на опита в развитите страни, пенсионните фондове у нас да не се превръщат в активни инвеститори.
9. Възразено бе срещу искането за блокиращ пакет от акции - 34 на сто, тъй като с това не се осигурява необходимата диверсификация на дейността.
10. Прекратяването и ликвидацията на пенсионноосигурителните дружества трябва да става по специален ред, който не се покрива напълно с реда по Търговския закон.
11. Различни съображения и становища членовете на комисията изразиха по въпроси, като:
- данъчните облекчения;
- минималния брой от 5000 лица, осигурени с парични вноски, за да се допуска пенсионно осигуряване с инвестиционни фондове;
- праговете по чл. 105 за добиване на пенсионни права и за еднократно изтегляне или прехвърляне на суми от осигурените с инвестиционни бонове и лимити;
- конкретните лимити за инвестиране в държавни ценни книжа по чл. 44 и 45 и др.
След завършване на дискусията, внесеният законопроект бе подложен на гласуване. При 1 "въздържал се", всички останали членове на комисията гласуваха "за" приемането на законопроекта на първо четене.
В резултат на това Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме на първо четене внесения от Министерския съвет проект на Закон за допълнително доброволно социално осигуряване, като между двете четения се отразят целесъобразните предложения на народните представители."
Искам само да направя една корекция. В т. 3 предложеният минимален размер на капитала от 3 млрд. лв. на пенсионноосигурителното дружество се подкрепя, като се предлага 50 на сто от него да се инвестират. Разискванията в комисията бяха в смисъл да могат да се инвестират максимум до 50 на сто. Не че комисията предлага това да бъде 50 на сто задължително да се инвестират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Следва докладът на Комисията по икономическата политика. Заповядайте, господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ще прочета становището на Комисията по икономическата политика.

"С Т А Н О В И Щ Е
по Законопроект N 802-01-39 от 11.06.1998 г.
за допълнително доброволно пенсионно осигуряване,
внесен от Министерския съвет

На редовното си заседание на 24 юни 1998 г., с участието на министъра на труда и социалната политика, Комисията по икономическата политика обсъди Законопроекта за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
Законопроектът урежда обществените отношения при допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Въвежда се законова регламентация както на новите, така и на съществуващите дружества, като се създава модерна нормативноправна база за развитие на доброволното пенсионно осигуряване.
Законопроектът има за основна цел социалната защита на населението, насърчаването на социалните инициативи на работодателите и др. Основни принципи са: доброволност, сигурност, точно разграничаване средствата на участниците от средствата на акционерите и др. Регламентира се специален режим на участие с инвестиционни бонове. Предлага се създаването на Държавна агенция за осигурителен надзор към Министерския съвет.
В процеса на обсъждането народните представители поставиха въпроси относно участието на пенсионните фондове на пазара за ценни книжа, за гарантираната ликвидност на фондовете, за рисковете от покупка на акции от непублични дружества, за съгласуването на този закон със Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, за защита на интересите на вложителите при фалит, за възможностите за участие на чуждестранни борси, за възможността въпросите за здравното осигуряване да се включат в този закон и др.
Народните представители изразиха становища в подкрепа на законопроекта. Беше изтъкната важността и актуалността на този законопроект.
Бяха направени следните препоръки и забележки:
1. да се уточнят постановките, допускащи покупка на акции от непублични дружества, като се съгласуват с предстоящия Закон за ценните книжа и се защитят пенсионните фондове от евентуален риск;
2. да се заложи по-ниско ниво на диверсификация, като се допусне участие в дружества с повече от 10 на сто;
3. пенсионните фондове да не са и инвестиционни посредници;
4. законът да се съобрази с очакваните скорошни изменения на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол;
5. да се прецизират текстовете относно фалита на фондовете и защитата срещу фалит;
6. да се конкретизират сроковете за добиване на пенсионни права и прехвърляне на пенсионни вноски.
Комисията по икономическа политика единодушно подкрепя законопроекта за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене.
Председател на Комисията по
икономическата политика: (п) Никола Николов"
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Рафаилов.
Това бяха становищата по двата законопроекта. Вносителите ще вземат ли отношение?
Заповядайте, имате думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Само няколко думи искам да кажа. Тези два законопроекта, които се внасят, са част от истинската реформа, която трябва да осъществим и в социалната дейност, и в икономиката. Това е един съвсем нов за България инструмент, който урежда както социални въпроси, социалноосигурителната система, така и един голям въпрос - въвежда се още един нов инвестиционен инструмент в страната, а знаете колко много е необходимо да има такъв инструмент особено в сегашната обстановка. Това е една система, една схема, по която се осигурява възможността на хората да получават по-големи пенсии, след като се пенсионират.
Във всички развити страни в света съществуват такива доброволни пенсионни фондове, доброволно пенсионно осигуряване. Дори в страните с високо жизнено равнище пенсиите се движат някъде между 20 и 45 на сто от работната заплата след пенсионирането, а заедно с допълнителното пенсионно осигуряване този процент достига 65 - 80 на сто.
Въвеждайки една такава система, се решават няколко проблема в страната. Единият проблем е, че се изтегля част от свежите пари от пазара и се намалява инфлационният натиск. А тези свежи пари, акумулирани в тези фондове по определена схема, система и начин, могат след това да се инвестират и служат за развитието на икономиката.
Всичко това ще помогне и да се увеличи базовият минимален доход на хората в сегашната ситуация, давайки възможност на работодателите да осигуряват по този начин своите служители.
Аз се радвам, че нашият закон предхожда този на Министерския съвет. Мисля, че голяма част от него е ползвана като база за разработка на законопроекта на Министерския съвет. Разбира се, той е много по-обширен, много по-голям. Но в общи линии в нашия законопроект съществуват всичките видове принципи и начини за уреждане на този тип материя.
Ще използваме възможността, аз и колегата Вълчев, в нашите изказвания да ви представим по-подробен анализ на този законопроект, за да се убедите, че това е наистина един съвсем нов тип, начин на законодателстване, част от реформата, която се надявам, че всички ние искаме да проведем, и то част, която се движи в правилна посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин министър, имате думата като вносител.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Мисля, че с началото на обсъждането, което вие започвате днес, слагаме край на един етап от дискусията в обществото относно доброволното пенсионно осигуряване и започваме другия, най-важния - дискусията в парламента.
С приемането евентуално на Закон за доброволното пенсионно осигуряване се създава един изключително съществен, дълбоко пазарен механизъм в социалната и икономическата сфера. Едновременно с това се ражда един от най-достъпните до обикновения гражданин инструмент и за финансова инвестиция, насочена към него, към неговото семейство, към неговите близки.
С приемането на закона вие ще направите и една изключително важна стъпка от същността на реформата в пенсионното осигуряване. Заедно с това ще създадете и може би най-важния национален инвеститор. След приемането на този закон, след развитието на доброволните пенсионни фондове те, заедно с останалите инвеститори, ще правят България нова страна.
Основополагащият принцип на законопроекта е защита интересите на осигурените лица. Същевременно се взема предвид и необходимостта от мотивация в пенсионноосигурителните дружества да извършват осигурителната дейност, просто защото без тях, независимо от закона, няма да има доброволно пенсионно осигуряване.
Проектът предвижда и активна позиция на държавата с цел спазването на изискването на закона от страна на пенсионноосигурителните дружества. Това в никакъв случай не намалява пазарния характер на тази дейност.
Работата по този проект продължи в различни среди няколко години. Бяха правени няколко опита в предишни парламенти този закон да бъде внесен и да види бял свят. Аз се радвам, че вашият парламент - Тридесет и осмото Народно събрание, с приемането на този закон ще затвори една наистина тъжна страница в българското пенсионно осигуряване, която продължи повече от 50 години, страница, по време на която обикновеният българския гражданин нямаше право сам да се грижи за своето осигуряване след пенсионирането.
С приемането на закона ние ще върнем България в страните с напреднало пенсионно осигуряване, в страните, където всеки има право сам да носи отговорността за себе си. Затова ви призовавам да приемете на първо четене проекта на Закон за доброволно допълнително пенсионно осигуряване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за изказвания.
Господин Венко Вълчев има думата.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги! За нас е голямо удовлетворение, че най-после тези два закона влизат за обсъждане в пленарна зала. Няма да скрия, че този Закон за доброволното пенсионно осигуряване беше един от акцентите на нашата законодателна програма - на Евролевицата.
Евролевицата внесе своя законопроект в Народното събрание още през ноември м. г. Преди два месеца правителството също внесе свой законопроект. Ние сме удовлетворени, че водещата комисия предложи на първо четене двата законопроекта да бъдат приети от Народното събрание и смятаме, че това е съвсем логично решение.
Ние считаме, че законопроектът, който внася правителството, напълно удовлетворява нашите виждания, нашата философия за решаването на този проблем. Няма принципни различия. Разбира се, самият факт, че този законопроект се внася малко по-късно, даде възможност той да бъде по-прецизиран, да бъде по-пълен, да съответства повече и на създалата се вече практика, и на някои решени вече проблеми и в приватизацията, и с развитието на капиталовите пазари, и с вижданията за развитието на тази дейност.

Разбира се не можем да не отдадем значимото и на начина, по който беше разработен правителственият законопроект. Начинът нас напълно ни удовлетворява, в смисъл даже ни респектира. Бихме казали, че това е един много добър пример как да се работи по една сложна проблематика, по която не е работено. Тази работна група, която беше създадена с привличането на много широк кръг специалисти, с привличането на хора от практиката, с един непрекъснат обмен на мнения, със зачитането на тези мнения, с привличането на специалисти и от чужбина, разбира се, доколкото достига информация с обезпечаването на един сериозен финансов ресурс за работата на тази комисия, но така или иначе всичко това е оправдано и пред нас ние имаме един добър образец на законопроект, който даже би могъл според нас да бъде и като един образец за решаването на сложните проблеми, свързани с изменението на другия закон в тази сфера, Законът за ценните книжа.
Моето изказване в никакъв случай няма да бъде в стил на противопоставяне, търсене и доказване кой закон е по-добър. Смятам, че спокойно можем да отидем към едно доработване на двата закона в линията, в която те вървят.
Ще си позволя само да споделя основната теза, която лежи и в двата законопроекта, че се търси една възможност за решаване на един много сложен социален въпрос, акцентът на решението да се остави в ръцете на самите хора, които имат нужда от тази дейност - на социално слабите слоеве, потенциално или реално да получат една възможност чрез развитие на съвсем елементарни форми на спестовност или на инвестиция сами да предприемат действия да се извадят от тази категория социално слаби. По този начин, разбира се, отпада и голямата ангажираност на държавата да заделя допълнителни средства за социално подпомагане.
Ние добре разбираме, че този начин за решаване на социален проблем няма да се приеме толкова лесно в обществото. И всички ние, които най-вероятно ще отидем към приемането на този закон, ще бъдем изправени пред необходимостта допълнително да разясняваме и отстояваме този подход. Мисля, че даже най-много критики ще понесем точно от хората, които ще бъдат засегнати, точно тези социално слаби слоеве, които биха се обърнали към тези фондове. Но ние сме убедени, че това е пътят на съвременното решаване на социалните проблеми и сме готови да го извървим.
В същото време искам да подчертая, че освен този конкретен въпрос, който решава този закон, той решава и редица въпроси, свързани и със социалната проблематика, и с икономическата проблематика, които допълнително усилват въздействието на този закон за нашето икономическо и социално развитие.
Ясно е, че акумулирането на едни големи обеми от средства, което се очаква да стане в тези пенсионни фондове особено в периодите, когато се оформят периодични постъпления в населението, примерно от реализация на селскостопанска продукция, от разпределение на дивиденти в капиталовите дружества, тези свободни средства практиката показва, че успешно се акумулират в тези фондове, с което в тези решителни моменти значително се омекотява надинфлационният натиск на пазара.
Очевидно е, че натрупаните средства в тези фондове са един допълнителен вътрешен резерв, подчертавам, вътрешен резерв за решаване на инвестиционни задачи и в областта на реалната икономика чрез корпоративни и общински ценни книжа, и за подпомагане на бюджета чрез покупка на държавни ценни книжа. Разбира се, нашата голяма надежда е, че тези фондове в края на краищата ще по появят като едни много сериозни субекти на капиталовия пазар, с което ще дадат тласък на развитието на този пазар, като затворят кръга на формирането на този пазар. Знаете, че имаме борса, имаме вече стотина инвестиционни посредници, но това, което липсва на този пазар, са крупните български инвеститори. Не е тайна, че крайните клиенти, за които в момента работят инвестиционните посредници на този пазар, са чужди инвеститори. Ние сега сме на път да създадем едни български инвеститори със значителни възможности, играчи на този пазар.
Разбира се, между първо и второ четене ние ще направим доста предложения. Очакваме, че и другите парламентарни групи ще направят много предложения. Предполагам, че обсъждането ще бъде много по-активно отколкото това, което върви на първо четене.
Аз няма да се спирам на конкретните членове, на които ние ще акцентираме, а по-скоро ми се искаше да се опитам да убедя вносителите от името на Министерския съвет в някои неща, които според нас трябва да се изяснят и доусъвършенстват.
Най-напред според мен е необходимо да се уточни позицията на вносителите, изобщо на управляващото мнозинство, по отношение ролята на тези дружества във връзка с масовата приватизация и с боновото раздържавяване. Струва ми се, че има известно противоречие в това, което се чувстваше като позиция и това, което сега се появява в някои текстове на законопроекта. Разбира се, не е изключено и няма нищо лошо в това да се е променила позицията. Но ако има промяна в позицията на правителството и на мнозинството, добре е текстовете да се премислят и да се направят наистина едни коректни текстове, които да не мъчат хората в практиката.
Какво имам предвид? В промените, които приехме съвсем наскоро по Закона за приватизацията, ние приехме едни текстове, с които се създаде впечатлението, че пенсионните фондове ще бъдат едни своеобразни привилегировани субекти в хода на тази приватизация. Това бяха единствените субекти, на които се даде правото, или по-скоро възможността, когато купуват активи чрез бонове, боновете да се четат 2:1. Това е една много сериозна възможност, която не беше дадена на нито един друг стопански субект, даже и на работническо-мениджърските дружества. С това се създаде нагласата, че наистина правителството има такава философия, такава политика точно тези дружества да играят основната роля в масовата приватизация. В текстовете, които сега са записани в закона, тази философия или тази политика се разколебава.
Първо, оказва се, че тези пенсионни фондове съвсем не са априори акумулатор на тези бонове. Те могат и да ги приемат, но могат и да не ги приемат като пенсионни осигуровки.

Второ, възможността за инвестиране чрез бонове в предприятия е значително намалена, сведена е до 10 на сто, които в хода на дискусиите се оказа, че може би ще бъде предложено да бъдат намалени още повече. Тези 10 на сто са процент, който при всички случаи няма да доведе до заинтересуваност от акумулиране на тези приватизационни бонове в дружествата. Ние ще пледираме във всички случаи този процент да се вдигне на 34 като в същото време се опитаме да покажем механизми, при които би могла да се избегне опасността дружествата да се изкушат да започнат да управляват пряко тези предприятия в които придобият значителен процент.
Нашето разбиране е следното. Да, тези дружества са консервативни дружества, но консервативността е нещо, което трябва да бъде защитено чрез мениджърския екип, нещо, което не бива да бъде заковано в закон. Ако ние го заковем в закон, то това вече не е въпрос на облик, на поведение, а е просто едни задължителни рамки, които в определен момент ще изиграят и неположителна роля.
Другият въпрос, който според нас трябва да бъде изяснен, е въпросът с чуждите пенсионноосигурителни дружества. Той е засегнат съвсем бегло в закона, според нас опасно подценен. Дава се възможност на чуждестранни пенсионноосигурителни дружества да работят в България, при положение че те отговарят на законовите изисквания на страната, в които са създадени. За нас този текст се нуждае от допълнително осмисляне, защото, най-напред, какво означава чуждестранен пенсионноосигурителен фонд? Чуждестранен би могъл да бъде и английският фонд и албанският фонд. Ние трябва да се предпазим според мен от възможността по тази формула в страната да влязат дружества, които в крайна сметка биха подрили авторитета и на нашите собствени български дружества. Тук възможността за известен контрол от българската агенция, която се създава е абсолютно наложителна, както, разбира се, и в уточняване на някои неща, свързани със самия инвестиционен процес на тези чужди дружества. Досега тази материя се регламентираше при нас от два закона - от Търговския закон и от Закона за чуждестранните инвестиции. Сега с тези текстове в Закона за допълнителното пенсионно осигуряване ние по същество въвеждаме трето ниво на регулиране на проблема за инвестициите от чужди юридически лица.
Аз мисля, че е необходимо да се потърси малко по-тясно цялостно синхронизиране на този законопроект с текстовете и на сега действащия и на предстоящия за приемане Закон за ценните книжа, както и синхронизиране на контролната дейност от тази агенция, която ние ще създадем сега с този закон, с действащата вече Комисия по ценните книжа и фондовите борси, особено по отношение възможността пенсионните фондове да придобият и лиценз за инвестиционни посредници. За нас поначало е неприемливо пенсионният фонд да придобие лиценз за инвестиционен посредник. Смятаме, че е много по-логично пенсионният фонд, ако има необходимост да играе на капиталовия пазар, да играе чрез договор с вече съществуващ лицензиран инвестиционен посредник или пък да си създаде собствен сам, но отделно юридическо лице. Фондът е достатъчно мощен, той има 3 млрд. собствени средства, спокойно може да задели 100 млн., колкото е необходимо за изграждането на един инвестиционен посредник. Но самият фонд да се занимава с инвестиционно посредническа дейност за нас е неприемливо. Още повече, в закона изобщо не са регламентирани по какъв начин и ще има ли право Комисията по ценните книжа, която сега регламентира дейността на инвестиционните посредници, да контролира и пенсионния фонд или контролът върху пенсионния фонд ще бъде изцяло от тази нова агенция, която ще контролира пенсионната дейност. Опасяваме се, че в тази материя може да се изпадне в сериозно противоречие.
Трудно ми е да приема, просто не мога добре да разбера това, което спомена господин Цонев като становище на Бюджетната комисия. Те предлагат на пенсионните фондове да се даде статут на ограничен лиценз на инвестиционен посредник, като им се даде право да работят само със свои средства, без да посредничат на други клиенти. Като идея - добре, обаче работата е там, че в сега действащата терминология ограниченият лиценз не включва това. Напротив, това, което предлага Комисията по бюджет и финанси, се включва именно в пълния лиценз. Ограниченият лиценз включва само търгуването за чужда сметка. А когато се отиде към търгуване за своя сметка, вече се влиза в пълния лиценз. Тоест ние ще отидем към едно пълноправно лицензиране и на този субект, което ще го превърне в един абсолютно нов и непознат субект на капиталовия пазар, несъизмерим със сега действащите на този пазар и контролиран по някакъв много неясен начин.
Искам да акцентирам на нещо, което беше казано много пъти по време на дискусиите преди внасянето на законопроекта в пленарна зала - това са много тесните възможности, които се дават на тези фондове да инвестират. Аз няма да излизам с цялостно конкретно предложение, но все пак може би ще трябва да се помисли специално за инвестиране от тези дружества да се отиде към емитиране на специални държавни ценни книжа - краткосрочни или дългосрочни облигации, което би било по-добре. И, разбира се, в много доброто намиране на баланса и регламентирането на възможността за инвестиране в публични и непублични дружества, като, разбира се, непубличните дружества се сведат до един абсолютно минимален и нерисков размер.
Мисля, че това споменаване между другото в законопроекта на необходимостта да се създаде специален текст за счетоводното оформяне на дейността на фондовете и специално боравенето с боновете е нещо, което трябва да предхожда приемането на този закон. Даже и много малко време да има между двата закона, ще се създаде възможност за непредвидими неща, които биха могли да се случат. Искам да подчертая, че в момента боравенето с тези нови бонове, които сега ще влязат, тяхното осчетоводяване, тяхното олихвяване е абсолютно неясно как ще става. И ако ние нямаме разработен счетоводен стандарт, който да регламентира точно тези неща, даже за една - две седмици могат да станат доста сериозни неща.
Искам да подчертая още едно нещо, което според нас е важно, това е много бързата процедура, която се предвижда за ликвидация на пенсионно дружество, оказало се в тежка ситуация. Според нас това е опасно. Вижте, това не е какво да е дружество. Нашата цел би трябвало да бъде с всички сили да се стремим това дружество да не рухне, след като веднъж сме го лицензирали. Последиците от рухването на едно такова дружество биха били много по-пагубни според нас от рухването на една банка. В цял свят добрите образци на тази дейност работят с по няколко стотин години. Доверието е пълно, мениджърите са перфектни, няма капка съмнение в потенциала на тези дружества. И затова хората отиват там и влагат парите си. Най-престижната професия там е да управляваш такова дружество. Държавата пази като писани яйца тези дружества.
Според нас в никакъв случай не бива да даваме възможност агенцията по бързата процедура да отнема лицензи. При всички случаи трябва задължително да се впише един срок за изграждане на оздравителна програма. Разбира се, оздравителна програма на самото дружество, подпомагано от агенцията, подпомагано от цялата държава. В този смисъл най-вероятно ние ще предложим като един допълнителен инструмент да се създаде един общ, да го наречем взаимоспомагателен рисков фонд, в който всички лицензирани пенсионни фондове да влагат определени средства, а тези средства да бъдат под разпореждане на Агенцията за контрол и да се разходват точно по тази логика за оздравяване на тези дружества. А не сме далеч от мнението, че и държавата би могла да оформи един такъв, да го наречем, кредитор от последна инстанция, който да поеме известни гаранции за тези дружества и за хората, които са вложили парите си там.
Приключвам с предложението да приемем на първо четене и двата законопроекта, като дадем възможност, като удължим срока за набиране на предложения от една седмица на четири седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Господин Йордан Школагерски има думата.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се присъединявам към общия глас на вносителите за това, че с внасянето на този закон се приключва един дълъг период в работата във връзка със създаването може би на сърцевината на закона във връзка със социалното осигуряване с риска "навършване на определена възраст", именно за регламентиране на доброволното пенсионно осигуряване.
Не искам да звучи грозно, но аз не разбирам заглавието на законопроекта с прибавянето отпред на това "допълнително" доброволно пенсионно осигуряване. В цял свят има два вида пенсионно осигуряване - задължително пенсионно осигуряване и доброволно пенсионно осигуряване. Задължителното пенсионно осигуряване се предлага и предписва от закона, визирайки определени лица, които трябва да имат задължително сключена застраховка. Доброволното пенсионно осигуряване регламентира равнопоставеността на страните, суверенитета на волята на лицата, които доброволно се осигуряват пенсионно.
Затова прибавянето на това "допълнително" предполага, че при доброволното пенсионно осигуряване ние имаме един определен вид, който е основен, а сега гледаме допълнителния. Нещо повече. Това заглавие не се подкрепя и с цялото съдържание на закона, независимо че той борави с понятието на други места, употребява думата "допълнително". Но в чл. 11, където вие предписвате фирмата на застрахователя, там боравите с двата термина - доброволен и пенсионен.
Нещо повече. Когато отидем малко по-далеч в развитието на проблема, ние ще видим, че и при договорите, когато се регламентира правната част, ние работим също с доброволно и пенсионно. Аз не съм бил на това заседание на комисията, където е било дадено разяснение, но опората за "допълнително" била намерена в това, че когато се създава задължителното пенсионно осигуряване, то било задължително за държавните служители, а за индивидуалните лица, които подлежат на осигуряване - това са лицата на свободна професия, това са едноличните търговци, на тях законът предписва пенсионно да се осигурят.
Тук може би не е догледано нещо, което ние сме решили със закон. Задължителното пенсионно осигуряване може да се дели на два вида. Единият вид е за това, че осигурителното правоотношение възниква екс леге от самия закон, и втори път, че е предписано да се сключи договор, по силата на който да възникне това допълнително осигурително правоотношение. Но и в двата случая ние имаме принудата. Единия път - основание за възникване на правоотношенията, втория път - задължението да се сключи такъв договор - това е принудата, която държавата упражнява, и оттам това не може да се нарече подвид на доброволно задължително застраховане, защото няма "доброволно задължително". Има или задължително, или доброволно, като задължителното, както ви казах, са двата вида. Така е решен въпросът в действащото българско законодателство. И този закон в това "допълнително" се отделя от съществуващото нормативно определение на кое е доброволно.
Ако стане нужда, аз после бих могъл да дам разяснение.
Това е една закачка само по отношение на заглавието.
Аз приветствам внасянето на този закон. По време, струва ми се, че е сравнително вече позакъснял, но пък добре, че се внася. Но когато ние обсъждаме този законопроект, би трябвало да си поставим като основна задача, разглеждайки неговото съдържание, кои са основните принципи на този закон.
Затова позволете ми да не се съглася с това, което е написано тук - че основни принципи са посочени в чл. 4. Това са методите на работата, те не са принципи. Принципите са окончателната и трайна цел, която ние преследваме, посочена чрез законовите методи за нейното постигане. Интересно, тук е записано: "... пенсионноосигурителни дружества са осигурени лица, разделени от тези, които са на подвид..." Разбира се, това е техниката, която вие сте описали в счетоводната отчетност. Но това не е принцип, това е законово задължение. Ти не можеш да слагаш в един джоб и да имат един и същи режим твоите средства и средствата на тези, които при теб се осигуряват. Това не е принцип. Това е законово задължение.
Второто, което казвате вие тук, че трябва да има прозрачност - разбира се, прозрачността е метод. Тя не е принцип.
Третото, задължителна периодична отчетност! Разбира се, вие го предписвате в цяла глава. Това не може да бъде принцип. Вие задължавате, на този принцип е подчинена тази счетоводна отчетност. И ние ще стигнем до принципите.
И последното - "разкриване на информация, както и лоялна конкуренция". Ами за нелоялна конкуренция ние имаме цял закон, имаме цяла организация, която следи. Следователно, това не могат да бъдат принципи.
Принципите, които са възведени в световната практика, са принципите, които са залегнали и които по-нататък в закона са залегнали, но не са изведени само в този текст. Първият принцип - принципът на разделност - вие можете да вършите само едно пенсионно застраховане, пенсионно осигуряване. Това е принцип вече. Този принцип е прокаран в цял свят. Но с този принцип много внимателно трябва да се работи, уважаеми колеги, защото неизбежно с укрепването на тези дружества, както е визирано и както сполучливо е решено в Дирекцията за социален надзор, тези дружества неизменно в бъдеще ние ще видим инкорпорирали в себе си възможността да посрещнат и други рискове, които са в социалното осигуряване.
В това отношение ние не трябва да им затваряме крайно пътя, но не е моментът, в който да се разреши сега. Това е за бъдещето. Прави се сполучлива крачка в тази насока с надзора, но по отношение на принципа ние говорим: това е принципът на разделност и е изключителност на дейността, който принцип вие сте го прокарали в чл. 10, ал. 2: "Пенсионноосигурителните дружества имат за предмет в дейността си единствено допълнително пенсионно застраховане." Ето ви го принципът. Това е. И този принцип браните и се брани в самия закон, но не е изведен отпред.
Другият принцип, който е посочен в закона, е посочен като ал. 2 на чл. 4, която според мен не трябва да съществува в закона.
"Средствата от пенсионния фонд се управляват с грижата на добър търговец". Не с грижата на добър търговец, това не е вярно, а с грижата, която вие предписвате в закона. Само когато в закона няма норма се стига до бланковото разпореждане на добрия търговец. То се презумира. Но тук вие предписвате как да се управляват законови норми. Следователно, това няма място.
И принципите на надеждност, ликвидност, това са регламентирането на фондовете. Там вие постигате ликвидността, подсигурявайки платежоспособността на организацията във всеки момент. Но това е начинът, по който се стига до главния принцип. Главният принцип на този закон, и той така изведен в него, но не е посочен, е защита правата на застрахованите. Това е в света. Има си един английски термин, вие го знаете. В това отношение аз няма да ви губя времето. Но това е основният принцип. В изпълнение на този принцип сполучливо е казано в закона, че се създава Дирекцията за държавен надзор. Но това е един от начините. Вие предписвате цялата дейност. Не може да има само при управлението на средствата да бъдат в изпълнение на този принцип, в интерес на лицата, които са осигурени, а той се предписва за цялостната дейност на тази осигурителна компания.
Какво друго бих желал да ви кажа в конкретност? В чл. 5, ал. 1 е въведено правилото кой има право да се застрахова. Защо в ал. 2 говорим за персонален и че всеки има номер? Не е номерът, който индивидуализира, а индивидуализира договорът. Тук текстът е неточен и аз мисля, че колегите добре ме разбират. Договорът индивидуализира. По този договор, където са индивидуализирани твоите права дали ти ще получиш партида, номер, отделно това е въпрос на техника. Но договорът. А ние не можем да говорим за персонален принцип - осигуряването е персонално и че има индивидуален номер и осигурителна партида. Това са последиците на сключения вече договор.
За да приключа в тази насока искам да ви върна към определението на доброволното пенсионно осигуряване. Доброволното пенсионно осигуряване по същество така, както е написано, може да остане. Но не е на нивото на приеманите от това Народно събрание закони. Аз не го третирам допълнително, а казвам - "Доброволното пенсионно осигуряване е дейност по набиране на доброволни пенсионни осигурителни вноски". Тук изпадаме вече за дейността на помощниците - набиране на вноски. Набирате фонд, набирате средства, които са обособени във фонд, както казвате по-нататък, и този фонд служи за изплащането на допълнителните пенсии, когато настъпят предвидените в закона или в договора условия. Ето, това е точното определение, към което можем да се придържаме спокойно, легализирано и в други нормативни актове.
По отношение на пенсионноосигурителните дружества прави впечатление една дискриминация. Не знам защо е направена? Вие се ограничавате само с една персона, на която давате правото да върши пенсионно осигуряване.
В традицията на българското доброволно пенсионно осигуряване, която ние имаме, която е прекъсната за този период на тоталитарния режим, но ние я имаме като действаща при нас, ние имаме и други титуляри на Закона за доброволното пенсионно осигуряване.
Защо стигаме само до акционерното дружество? Акционерното дружество, тук колегата Венков беше много точен, че някога на този закон ще се сърдят най-бедните. Защо тогава вие не давате възможност на тези, които са по-бедни, да се сдружат в една форма? Направете я както искате - било кооперативна с определен брой на осигурени вътре. Но така, както са съществували в отделните браншове - адвокатската каса, учителската каса и другите, които са форми на сдружаване срещу социални рискове, но в тях е именно и този начин на пенсионното осигуряване.
В тази насока аз се обръщам към вас, вие сте мнозинството в този парламент, помислете дали вървим в най-верния път. Защото сбиването на персоните само до акционерно дружество и дружество и то с изискване на 1 млн., 3 млн., което е правилно, което аз подкрепям, изключва и създава една привилегированост на лицата, които ще отиват към доброволното пенсионно осигуряване. Защото принципите, които се въвеждат тук, че доброволно пенсионно осигуряване може да се финансира или да се сключи от работодателя, от самото осигурено лице. Самото осигурено лице намира по-скоро комфорта в една персона, каквато е да кажем взаимоосигурителната кооперация или взаимоосигурителното дружество, зависи как ще го решите и как ще го направите. Но ми се струва, че този социален комфорт обикновените и по-бедните хора са длъжни да го получат.
По отношение на лицензирането, вие се отделяте значително и минавате към банките, въпреки че ми се струва, че като законодатели бихте могли да отчетете онова, което беше несполучливо в Закона за банките по отношение на свързаното с получаване на правоспособността на лицензиране. Банките се лицензират по начина - образуват се акционерните дружества, събират капитал и след това чакат за лиценз. Тук се размива моментът кога излиза на пазара този титуляр.
Когато в Закона за застраховането е приет обратният принцип - периодът на лицензирането, който е мъчителният период. Той е по-дългият период. Вие го определяте тук за два месеца. Може да бъде два, може да бъде три, може да бъде пет, не е грешка. Това е период, в който се преглеждат на рентген едно по едно условията, които се слагат в закона, за да може това дружество утре, когато го допуснете на пазара, да знаете какво представлява, какъв продукт предлага то, за да продаде на тези хора. И това е все в подчинение на главния принцип - защита интересите на лицата, които се осигуряват. Тук е обърнато обратно.
При застрахователите ние си имаме учредяването на акционерното дружество, но с вписването му в търговския регистър то е допуснато на пазара, защото преди това е получило лиценз. Несполучливо, според мен, е решаването за втори лиценз.
Уважаеми колеги, ние говорим съвсем сериозно. Ние имаме един текст, който аз ви цитирах - че друга дейност, освен предмет на дейност единствено допълнително пенсионно осигуряване, въвежда принципа на изключителност. Така е. Това е вярно. Тогава защо ви е третата алинея, която да доведе до значително миниране на втората алинея, а именно - "Пенсионноосигурителните дружества не могат да извършват търговски сделки, които не са пряко свързани с дейността на доброволното пенсионно осигуряване"? И класиката, която вие давате - лицензирането в ал. 2 на инвестиционната лизенция. Какво общо има инвестиционната лицензия с доброволното пенсионно осигуряване? Тя е разполагането на инкорпорираните средства, как ще се разпоредиш с тях. Но вие това го разпореждате в нормираните фондове, които са. В това, което разрешават те да се направи, което ще контролира дирекцията. Но да го правите и то само за себе си той да бъде инвестиционен посредник?! Или има инвестиционен посредник, който да действа с всички и може да бъде към всички инвестиционен посредник, или не може да има специфична правоспособност едно юридическо лице само със собствените си средства да бъде то инвестиционен посредник.

Ал. 2 на чл. 15 казва, че "при липса на инвестиционен лиценз пенсионноосигурителното дружество възлага сключването на сделките си с ценни книжа със средства от пенсионния фонд на лицензирани инвестиционни посредници".
Ето ви втората алинея, която изключва първата - не ограничава дейността на тази компания, следователно вие имате всичките основания да премахнете тази алинея и да не се правим малко на по-хитри, отколкото е необходимо, защото това се плаща скъпо един ден.
По-нататък бих желал да спра вашето внимание само на няколко по-едри неща. Пак във връзка с тази персона, която е титуляра на вашето осигурително право, наречено акционерно дружество.
Уставът и правилникът. Аз се радвам, че тук е колегата Лучников, който има пряко отношение към дейността на акционерните дружества. Тук вие сте смесили Устава и правилника в две посоки. Във всеки случай договорите, които се сключват за доброволно пенсионно осигуряване, едно е безспорното, което не може да оспори нито един от юристите в тази зала, а това е, че това е договор при общи условия. Условията, при които се сключва този договор, са еднакви - дали ще бъде Йордан Школагерски - социалист, или Лучников - от Съюза на демократичните сили, и трети, и пети, и десети, и всички, това са общите условия.
Вие давате на правилника значение на общи условия. Това е недопустимо. Правилникът е за друго. В Търговския закон той регламентира отношенията с оглед и на правоспособността, и на интересите, но на кръга, който се нарича акционери вътре. За дейността - също. Но тук вие чрез вашия вътрешен правилник вмъквате, регламентирате отношенията на трети лица, които идват да се осигурят при вас. Необяснимо е защо правите това. И аз мисля, че в това отношение трябва да се пипне, особено в Юридическата комисия, по-сериозно този закон, за да се изведат общите условия отделно. Те не могат да бъдат смесени с правилника, защото стигате до един парадокс, аз ще ви го покажа:
"Правата и задълженията в пенсионноосигурителното дружество, осигуреното лице, работодателите и другите осигурители..."
Това регламентирате с правилника. Това не може да бъде! Съжалявам, не може да бъде!
И след това казвате: "Измененията на правилника на пенсионноосигурителното дружество влизат в сила след вписването на държавната агенция в... Отказът за записването се извършва с мотивирано решение".
Отделно е, че сте пропуснали да го контролирате съдебно, защото трябва да дадете право на акционерното дружество да се проконтролира волята на тази дирекция - дали е основателна или не, и това независимо, суверенно право да се контролира се прави от съдебната власт. И това трябва да се развие. Следващият момент: ако не са съгласни с вашия правилник, на осигурените лица не им остава нищо друго, освен изпъждането от дружеството. И това е регламентирано в чл. 23, т. 5:
"5. при несъгласие с измененията и допълненията на правилника осигурените лица могат да прекратят договора си".
Не е така! Ние работим с принципа за защита на техните права, а не на правата на лицата, които са създали акционерното дружество, не на акционерите. Следователно те не могат да изменят правилника си във вреда на тях, а не вие да ги гоните оттам, ако те не са съгласни с правилника. Това е точно обратното на основния принцип.
Да минем нататък. Надзор и лицензиране. Говорихме за него малко, тук се въвежда принципът "изключителност". Има едно нещо, което аз не знам, ако позволи нашето законодателство, направете го, но ми се струва, че конфронтирате закона с останалите закони. А при тях също действа принципът на изключителност.
"Да извършва съвместно с Българската народна банка проверка на банките депозитари."
И това да го прави дирекцията! Недейте й дава такива права, моля ви! Това е невъзможно! На една дирекция, която контролира социално осигуряване, да й дадете възможност да бърка в сейфа на депозитарите, това е недопустимо.
В т. 11 на чл. 35 има нещо, което ме смущава и което ми се струва, че вие ще го измените много бързо.
"Справка за утвърдения образец съдържа данни за лицата, записали 3 и над 3 на сто от капитала".
Господа, данни за лицата, дали са от мъжки пол или от женски пол, това е едно, но данни за капитала, произхода на капитала... Нали гоним мръсните пари? Те не се квалифицират в лицето еди-кое си, а произходът, той ще декларира произхода - че това са негови средства и какъв е техният произход. Това е в т. 11.
Има една несполучлива т. 7 на чл. 36, а именно, че "решението за издаването на лиценз влиза в сила след издаването му и се обнародва". Ами, ако това е административен акт, въпросът е решен. Няма защо да го пишем кога влиза в сила. Влиза в сила когато се отклоняваме от общите принципи.
Обаче има нещо, в което прозират недобри намерения. Господа, внимавайте в чл. 38, т. 5, където е казано:
"Агенцията отнема издадения лиценз: ...
5. когато съществува реална, непосредствена заплаха...".
Щом е реална, тя трябва да бъде непосредствена. Недейте повтаря определения. Не е хубаво. В законодателството не е прието това.
"... заплаха за интересите на осигурените..." - отлично, и алтернативата: "или членовете на пенсионноосигурителното дружество".
Господа, за пръв път вие ще ликвидирате акционерно дружество, давате право на една агенция да ликвидира акционерно дружество тогава, когато неговата дейност е против интересите на акционерите. Интересите на акционерите, фигуративно казано, са винаги противоречиви с интересите на тези, които влагат пари вътре. Интересът на акционерите е да получат по-голяма печалба и да си разделят помежду си дивидент. Вие един път правилно правите - 90% от реализираното го давате на хората, които са осигурени, а сега, ако е в интерес на акционерите, ще ликвидирате застрахователната компания. Нека да отпадне това нещо, то не е въобще прието в нашето право.
Ще ми позволите ли да ви обърна внимание върху нещо друго? В счетоводната отчетност вие подписвате една техника. Има си Закон за счетоводната отчетност и ние не можем да се различаваме от него. Затова тази глава, която наричате "счетоводна отчетност", то е закон, може спокойно да се замени, вие я наричате "счетоводна отчетност", а в тази глава вие регламентирате фондовете, които трябва да бъдат учредени. Това е техника, а какви ще бъдат фондовете не е счетоводна отчетност. Но това е законното регламентиране на средствата, които постъпват в тази организация, наречена акционерно осигурително дружество.
Затова ако не е "счетоводна отчетност" направете си я както трябва, за да регламентирате, избистрете понятията, които са вътре, и ги обвържете във величина, определението "величина". Има само едно определение - за 6 месеца за предстоящите плащания по осигурителните договори. Поработете върху това, има две степени, ако ги въведете, ще осигурите правата на агенцията, когато капиталът падне при първа степен - да може да интервенира за оздравяването му бързо, и веднага, след изпълнението на тези мерки, когато стигне вече до състоянието да не може да се оздрави компанията, вие ще отидете към нейното ликвидиране, но това е вторият праг.

"Преобразуване и прекратяване", появява се терминът "платежоспособност", който не сте легализирали горе, за да се види какъв е.
Тук колегата Венков ви обърна внимание, аз го потвърждавам и преминавам към това - за отнемането на лиценза. Текстът е доста жесток. Отнемането на лиценз по чл. 36, т. 2, казва: "необходимо и достатъчно основание на съда, за да впише прекратяването на пенсионноосигурителното дружество". Струва ми се, че тук вносителят малко се е изсилил и че се обръща гръб на интереса на тези лица, които са се осигурили тук. Защото чак след като решите въпроса с техните интереси, тогава ще го впишете и ще го закриете. Защото ако го закриете, то е умряло, насреща нямате персона, имате ликвидатор. Така че в това отношение вие имате какво да промените.
Въпросът за синдика е несполучлив, но това са дребни неща.
Позволете ми да се спра последно на договорите и правата на осигурените лица. Не е договорът това, което сте написали. Не е това дефиницията на осигурителен договор. Аз бих ви го повторил няколко пъти. Договорът тук е предметът, какво целите с този договор. Но вие с този договор трябва тази цел да я пренесете отпред, при дефинирането какво представлява доброволното пенсионно осигуряване. Защото договорът е единственият законен начин, чрез който вие ще добиете средствата от тези, които се осигуряват, за да бъдат внесени вътре. Но това не е договорът. Договорът за допълнително пенсионно осигуряване урежда отношенията по договора. Разбира се, вие сте писали, че законът ги урежда по доброволно пенсионно осигуряване между пенсионноосигурителните дружества от една страна и осигурителят и работодателят от друга страна. Не е това определението. Определението на договора за доброволно пенсионно осигуряване е легализиран и го има в историята, има го и в нашето право, и навсякъде. Вземете го и го направете. Това не е договорът.
Осигурителният договор може да бъде сключен в полза на трети лица. Чудесно сте го направили. Така е. Обаче в следващите две алинеи сте сбъркали основния проблем за страните за осигурителното правоотношение и договор в полза на трето лице. Вижте сега какво пишете в чл. 61, ал. 2: "Когато осигурителният договор е сключен между работодателя и пенсионноосигурителното дружество, то е в полза на осигурените лица". "В полза на осигурените лица" - това са други лица, те не са вътре в застрахователното правоотношение, те се ползват при реализирането на застрахователната дейност. Аз чух латинския термин, който каза колегата Лучников, но аз не исках да го използвам. Така че това е другото. Те са осигурените лица. Защото вие имате фигурата на осигуряващ - това е работодателят, тогава когато отделно, и осигурен - това е работникът му. Пред кого? - Пред организацията, пред която се сключва този договор. Върху осигурения тежи задължението да бъде добър работник, да не посяга срещу осигурения и осигуряващия го, да не бъде еди какъв си и еди що си, което го няма тук. Но осигуряващият има задължението да плаща редовно своите вноски, за да поддържа този осигурителен договор.
Същото нещо се сбърква и в т. 3, когато се говори, че осигуряващият не е работодател, той е трето лице. Тук има един момент, на който искам да се върна, вие давате право на работодател да сключи договора, когато се намира в трудови или служебни отношения. Какво значи "служебни отношения"? Министърът е в служебни отношения с всички. Започваме ли да го осигуряваме ние отдолу? Тези служебни отношения не са предмет на пенсионно осигуряване. Много ви моля. Има мениджърски договор, който вие сте регламентирали, там само трябва да отпадне.
Но тук, когато е в полза на трето лице, вие го бъркате именно с този, бенефициера, когато трябва да се сключи в полза на него, да се иска неговото съгласие. Ние имаме осигурителен договор. Щом ние ще осигуряваме едно лице, то не е трето, то ще бъде в договора за трети лица, за да му искаме съгласието, но ние осигуряваме това лице. Това значи, че щом го осигуряваме и той проявява качеството на осигуряващ, неговото съгласие се предполага. Дайте му право да прекрати, ако не е съгласен, но няма защо да го търсим предварително за неговото съгласие и да го изравняваме с бенефициер, когато той си е страна по застрахователния договор.
Когато говорихме тук за формата на осигурителния договор, изрично би трябвало да се преработи текстът и той трябва да се преработи в издигнатите тук пет реквизита, които вие предписвате. Не е пълна, но това е задължителна, публично-правна норма, щом предписва това нещо. Тя трябва да се изпълнява и не може да се замества с воля. Също така не е посочено кога влиза в сила, този термин не е верен и ние не бива даже да го употребяваме от трибуната, кога поражда правата и задълженията си този осигурителен договор. От кой момент? Застрахователното право има два принципа. Един път се посочва в договора, но ако в договора е изпуснато, плащането на първата премия. Законодателят така е решил. При вас няма такова нещо. Затова това нещо трябва задължително да се добави.
Има нещо, което явно е грешка - кога се прекратява задължително осигурителния договор. При смърт на осигурения. Този член трябва да спре дотук. А тук се казва: "след уреждане на отношенията с неговите наследници". Тук събитието прекратява договора. Това е смъртта. Дали сте уредили отношенията с неговите наследници или не са уредени, това са вече права и задължения, породени от това събитие смърт, което е прекратило договора. Не може да има осигурителен договор при умрял човек дотогава, докато не са уредени отношенията с другите. В това отношение вие трябва да го преработите. Тези въпроси са решени в наследственото право и можете да ги вземете готови оттам.
Има едно право, което давате на работодателя, което не може да съществува при днешното ни законодателство. Тогава когато осигуреното лице и за работодателя плаща, и то плаща, когато не си плати вноската вие предписвате работодателят да му го удържи от заплатата. То може по този начин да изразява волята си. Ако само то плаща, може да не иска да продължи, да не иска този договор да продължи да действа. Няма защо да му ги събирате като профсъюзен членски внос, който едно време се събираше от касиерите. Тази норма въобще не може да има място при едно модерно законодателство. В суверенната воля на този, който сключва договора се изразява именно по този начин, когато той изпълнява правата и задълженията си, които му се дават по този договор.
Член 75 очевидно е несполучлив, ще го преработите. По пенсионния закон пенсиите могат да бъдат лични и наследствени. Извинявайте, тогава когато е сключен договорът за личната пенсия, осигурил се е и почине, пораждат ли права за наследниците? Пораждат, разбира се. Трябва да регламентираме кога, колко вноски и какво пораждат. Това е основното. Те могат да бъдат, разбира се, може да има и договор чия да бъде наследническата пенсия. Това е прието, но така диференцирането не стои добре.
Въобще целият този текст подлежи на преработка, докато в чл. 78 не мога да разбера какво казва предложителят: лицата, които имат право на наследствена пенсия по този закон, се определят в правилника на пенсионноосигурителното дружество и задължително се посочват в осигурителния договор... Е, Бога ми, тези, които имат право на наследствена пенсия, се посочват само от Закона за наследството. Това не може да се посочи нито в правилник, нито в договор.
Тук е искано да се каже нещо друго и то личи, когато прочетеш втората алинея: "Когато при смърт на осигурено лице, което няма посочените в ал. 1...", следователно в ал. 1 Вие искате да посочите бенефициерите, но текстът трябва да се преработи, защото при бенефициерите се извежда принципът, че осигурителната сума не влиза в патримониума на наследодателя, тя не е наследство. Той може да се откаже от наследството и да получи тази сума.
Уважаеми колеги, спрях се на някои детайли във връзка с предложения законопроект. Дълбоко съм убеден, че след отстраняването им той ще се извиси още повече, ще получи онова, което си е поставил за цел - да имаме един модерен Закон за доброволно пенсионно осигуряване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Школагерски. Не го прекъснах на тридесетата минута, но поради удължението с десет минути сега на Парламентарната група на Демократичната левица остават три минути за трима оратори. (Оживление.)
Има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да говоря по-кратко.
В Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледахме законопроекта и в становището, което ви прочетох, в общи линии отразихме всички мнения, които бяха изказани от колегите и от опозицията, и от управляващото мнозинство.
Ние считаме, че законопроектът е добър, добре е направен, навреме идва неговото приемане и с бележките, които направихме и с които повечето от членовете сме съгласни - само колегата Статков се въздържа със сериозния аргумент, че по принцип не е против законопроекта, но той държи на гледането на нещата в пакет, във взаимна връзка с другите закони и това според него е по-правилно... Нали така, господин Статков?
Ние също смятаме, че така е по-редно и би следвало да стане, но се надявам, че в един по-кратък период цялото това законодателство ще бъде прието и ще можем да кажем, че ако не е внесено в пакет, то поне в определен срок е прието и задължително във взаимна връзка едно с друго.
По законопроекта първото, по което искам да взема отношение, е данъчният режим, който се предлага или по-точно казано данъчните облекчения, които се предвиждат в Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Аз съм съгласен с колегата Школагерски, че в заглавията може да бъде и без думата "допълнително", като остане само "доброволно". И други колеги от комисията изразиха такова становище. Тук колежката Дянкова обаче ми показа материал на икономисти, в който в теоретичен аспект е показано, че има два вида задължително пенсионно осигуряване: едното е основно, а другото е допълнително. Това го има в теорията и затова тук става въпрос за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, тъй като има и допълнително задължително пенсионно осигуряване. Но както и да е, това е въпрос на теория и ние спокойно можем да го изчистим, това не е същественият момент.
Съществените моменти в законопроекта според мен са три. Първият, това наистина е данъчната регламентация на осигурителните вноски и въобще на материята на пенсионното осигуряване. Без да навлизам в подробности, аз съм категорично съгласен с това, че не бихме могли да очакваме сериозно развитие на доброволното пенсионно осигуряване, ако по някакъв начин осигурителните вноски не бъдат ако не напълно, то поне частично признати за разход и изобщо, ако не се предвидят възможности за данъчни облекчения. Друг е въпросът, че ние в данъчната реформа, както ще стане ясно при обсъждането на вариантите за споразумение с Международния валутен фонд, вървим към един друг механизъм - на премахване на данъчните преференции. Но това е друга тема.
Въпросът обаче се свежда до това, че според мен не тук е мястото за уреждането на тази материя. Тази материя трябва да бъде уредена в данъчните закони и аз ще предложа за второто четене съответни поправки, тъй като ние приехме още при обсъждането на пакета данъчни закони през есента, че е добре всички данъчни постановки да се уреждат само в данъчните закони. Това е добре и за администрирането на данъците, и за яснота, и за самите данъкоплатци. Следователно, според мен мястото на този въпрос не е в разглеждания законопроект, но по принцип уреждането на тази материя е ключов момент за развитието на пенсионното осигуряване и по-точно на доброволното пенсионно осигуряване.
Другият важен момент в този законопроект категорично е надзорът и уреждането на тази материя е свързано и с третия важен момент - инвестирането на набраните средства. По този въпрос общо взето и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, а след това и на срещите, които направихме в Комисията по труда и социалната политика, мисля, че вече се очертаха становищата. Аз лично смятам, че икономическата среда в България е все още високорискова, че капиталовият пазар не е достатъчно добре развит и че е добре средствата - добре е с оглед защита интересите на осигурените - средствата, набрани в пенсионните фондове, да се инвестират внимателно, с голяма степен на диверсификация, като по възможност се инвестират в публични дружества, за да бъде ясно как се управляват, каква е доходността от инвестициите и още ред други показатели, при които контролът в публичните дружества е по-добър, по-ясен и в по-голяма степен възможен, отколкото в непубличните дружества.
Ключов момент също е и равнището на инвестиции в дружествата, тоест закупуването на акции от един емитент. Тук също спорихме основно с колегите от Евролевицата, които са вносители на другия законопроект - с някои от сега действащите пенсионни дружества. Аз мисля, че ще намерим разумната пресечна точка между възможностите за получаване на по-висока доходност и намаляването на риска за осигурените. Сигурен съм, че ще намерим пресечната точка, това не е толкова трудно. Но пак подчертавам, че икономическата среда в България все още е високорискова и е по-добре да бъдат предвидени повече рестриктивни мерки, повече възможности за надзор при инвестирането на средствата и естествено при управлението на тези средства, отколкото, не дай Боже, след време да ни се налага да разглеждаме законопроекти като този, който отхвърлихме преди няколко дни - примерно законопроект за компенсиране на ощетените от фалирали пенсионни дружества...
Ние трябва да предвидим това. Трябва да погледнем с по-строго око и да предвидим по-строг режим. От това няма кой знае колко да загуби доходността, но дори и да загуби, по-добре е да е по-ниска, но да е по-сигурна и с течение на времето този режим би могъл да бъде облекчаван при намаляване на риска в самата икономика и с развитието естествено на капиталовия пазар.
Разбира се, тук трябва да отчетем един много сериозен факт. Голям шанс за развитието на българския капиталов пазар е именно възможността да бъдат създадени такива пенсионни дружества и те да бъдат отгледани с добра грижа и от нас като законодатели, и от изпълнителната власт, защото основният инвеститор на капиталовия пазар по света са именно такива дружества. Аз си спомням, че при обсъждането в комисията колегата Венцеслав Димитров по повод прага за инвестиране каза... Аз съм съгласен с него и тук го казвам, защото и аз мисля така, цитирам го: ще трябва да бъде по-ниско равнището на възможни инвестиции в един емитент, защото по принцип пенсионните фондове навсякъде по света не са активен инвеститор. Те не придобиват акции с цел управление на дружества, придобиват акции с цел получаване на доходност, а и не е тяхна работа да управляват търговски дружества.
Ако позволим това с блокиращите 34 на сто, аз мисля, че ще създадем някакви възможности за управление в тези дружества и оттам ще създадем възможности за спекулация с тези средства, за влагането им в тези дружества, с цел получаване на доходност в дружеството, а не от акциите. Всичко това трябва добре да го обмислим. Смятам, че законът в този вид, в който е внесен, ще свърши работа, трябва да го приемем на първо четене и да поработим добре с предложенията преди второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Иван Бойков за реплика.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Цонев! Аз се радвам на такъв тип тон и делово обсъждане на нещата. Наистина имаме различия с вас по отношение на виждането за начина, по който трябва да се инвестират средствата. Но голямата гаранция за мен е това, че фондът се отделя от дружеството. Парите на хората са във фонда, там няма кой да ги вземе и по определената схема, която трябва да е страшно консервативна, се управлява. Това е така. Но парите на акционерите, които създават търговското дружеството, са 3 млрд. и те са в другото дружество. Тези пари трябва да носят печалба.
Тук с моето изказване аз ще направя някакъв опит за някакъв баланс, ако ги ограничим и тях. Изобщо е безсмислено със закон да казваме как да се прави мениджмънт. Просто това няма да стане. Или пък ще намерят друга вратичка. Затова трябва да намерим разумния баланс между възможностите да печелят и някакви гаранции. Този баланс минава и през тези 34 на сто. Нека да не са 34, нека да са 20. Това, което вие го имате като опасение, го имаме и ние. Безспорно, че едно пенсионно дружество не може да управлява дружество от промишления сектор, от реалния пазар. Това е така. Но защо да не ги придобие и в някакъв срок да ги продаде, без да има право? Това можем да го запишем в закона. Има и такава техника. Вие сам казвате, че са много рискови дружествата в България и на борсата, и извън борсата трудно може да се прецени изгодата от акциите, как да се движат, а от друга страна давате право на пенсионните фондове да влязат вътре, да видят какъв е рискът и да се предпазят от него. Тук, в тези отношения трябва да търсим баланса в съществуващата реалност. Аз се надявам, че няма да живеем в тази реалност още дълго време. А ние не правим закона за тази година, нито за следващата. Безспорно ще има някаква практика в продължение на 4 - 5 години и може би трябва малко повече да го отворим, в някакъв разумен баланс, разбира се, за да вървят нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков. За изказване има думата господин Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На нашето внимание днес за разглеждане са двата законопроекта, съответно внесени от Евролевицата и от Министерския съвет, за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. По същество тези два законопроекта са нова съвременна страница в нашето социално законодателство. Идеите и философията, заложени в двата законопроекта, са чрез доброволно участие в пенсионни компании да се подобри социалната защита тогава, когато възможностите на хората от третата възраст се разминават с техните потребности. Формулата "Да спестяваме като работоспособни, за да ползваме при съответните осигурителни рискове под формата на пенсии" е привлекателна със своето съдържание.
Концепцията за модел на социалноосигурителна система в България се основава и формира на основата на обособяването на различните осигурителни рискове в отделни фондове. Личното ми мнение по този проблем е освен за специализираните закони да се помисли и за общоустройствен закон, който да дава контурите на цялата социалноосигурителна система. В условията на преход към пазарното стопанство обществото трябва по категоричен начин да реши дали да се децентрализират функции и дейности чрез делегиране на права и отговорности на граждански структури, или да запази част от контрола и правилата в ръцете на държавни органи. Моето убеждение е, че трябва да се търсят и намират начини за изразяване на ясни позиции, защото опитите за балансиране на централизация с либерализъм биха могли да доведат до вакуум и луфтове, които в крайна сметка да не доведат до реализиране на иначе добре замислени идеи и послания.
Дали предлаганите законопроекти са чисто социални или предимно икономически е важно, но още по-важно е как пенсионните компания ще отговорят на обществения интерес и потребности и дали предлаганите икономически механизми ще гарантират сигурност и печалба за осигурените. Големият проблем е да бъдат мотивирани осигурени, осигурители и пенсионните компании, така че да се достигне до степен на равнопосочност на интересите. Набраните публични средства задължително трябва да подлежат на публичен контрол.
В предлагания от Министерския съвет модел максималната сигурност е приоритетна. Това може да доведе до намаляване до известна степен на покупателната способност на тези средства, може да няма печалба, но няма и риск от загуба на самите средства. Възможно е да се въртят парите на пенсионната компания с цел печалба, но не бива да се застрашават интересите на осигурените.
Принципите, на които се основава допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, са доброволност, точно разграничаване на средствата на участниците от средствата на акционерите, сигурност и други. Конкуренцията в пазарни условия е между отделните пенсионни компании за осигуряване на максимална печалба и оттам за привличане на повече осигурени. На базата на сключените договори, които са ключовият пазарен механизъм, се определят взаимоотношенията между участниците в процеса на пенсионното осигуряване. Това дава възможност статичният досега пенсионен модел да се превърне в динамична структура, която чрез цивилизован и прозрачен бизнес да генерира печалба.
Големият проблем, който се очертава на настоящия етап, е: има ли реална инвестиционна среда, където да се реализират бизнеспрограмите на пенсионните фондове като нови играчи на инвестиционния пазар. Разбира се, че ще успеят тези, които най-пълно и адекватно се приспособят към икономическите реалности и в голяма степен съумеят да удовлетворят обществения интерес.
По въпроса дали пенсионните фондове могат да инвестират в дружества, в които правата на дребния акционер са застрашени, в комисията надделя становището, че на този етап инвестициите би трябвало да се правят само в публични, сигурни, регламентирани, с ясен статут пред обществото дружества. Другият възможен вариант е да се закупят по-голям пакет акции от публични дружества и по-малък от непублични такива. Балансът на интересите между членовете на фонда, акционерите и държавата като инструмент за провеждане на определен тип социална политика е в крайна сметка най-важният механизъм за вземане на адекватни решения.
По отношение на лицензирането на пенсионните компании, заложеният единен подход към структурираните в различно време фондове е най-приемливият вариант.
Преди да завърша, без да считам, че съм изчерпал по същество проблема, смятам, че един такъв закон е много необходим на нашата реформираща се социална система и той ще допринесе за регулиране на този вид обществени отношения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Адемов.
Следващият оратор е господин Иван Бойков от Парламентарната група на Евролевицата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър Нейков! Моето изказване сигурно ще бъде по-кратко. Може би да започна моето изказване с една шега. Нашият закон е от ноември месец, седем месеца трябваха, за да влезе и законопроектът на Министерския съвет, който между другото признавам, е много хубав. Аз се надявам, че много бързо ще реагирате на Закона за минималното почасово заплащане, което също е част от тази реформа, и няма да ви трябва толкова дълго време, за да мине през комисията, да видим репликата на правителството и да влезе и тази реформа в движение.
С това приключвам шегата и минавам по същество към законите за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Имах възможност като изнасях мотивите на нашия законопроект да кажа, че това е всъщност истинската реформа, това е начинът и пътят, това са законите, по които стават реформите в страната. Това е изцяло нов тип социално-икономическо мислене, даване на инициативата на хората и възможност на хората, естествено и с риска си да решават своите лични проблеми.
За първи път у нас се въвежда толкова широко разпространен инвестиционен инструмент, както е в целия цивилизован и нормално развит свят.
Разбираеми са проблемите, които възникват, съмненията, които възникват. Минахме през един изключително тежък икономически период. Имаше така наречените пирамиди, имаше срив на банки. Разбираема е грижата да не се създаде възможност още един път да има даже и съмнение за такъв срив. Ето защо законът, който предлага Министерският съвет, е с доста ограничителни условия в него.
По структура и двата закона уреждат следните принципи. Това са общите условия - и основни, и общи условия за развитие на тази дейност, с осигурителни институции и изисквания, ред и условия за рецензиране, данъчни и други преференции, ред и условия за прекратяване, административно-наказателни разпоредби и т. н. Структурата и на двата закона е една и съща.
Новото, допълнителното, което е в закона на Министерския съвет, това е в частта "инвестиционна политика" - възможността за осигуряване чрез инвестиционни бонове. Това е новата глава, която всъщност е и най-рисковата. И тук се получи доста сериозен диалог в комисиите - както в Комисията по труда и социалната политика, където на два пъти имахме възможност да проведем дискусия, там имаше възможност да чуем и другите субекти, които в момента реално осигуряват - това са пенсионните фондове, които работят на базата на Търговския закон към момента, а също профсъюзите и работодателите.
Чуха се много интересни становища. Това е много полезно за между първо и второ четене, по отношение на поправките по закона.
В законопроекта на Министерския съвет, както неведнъж можа да изтъкне министър Нейков, водещото е максималната сигурност, в смисъл създаване на широк кръг ограничителни условия по отношение на частта за инвестиции и икономическите условия за развитие на фондовете.
Идеи като "печалба", "растеж", "инвестиции" са облечени в строги ограничителни рамки. Разбира се, че трябва да има силни гаранции по отношение на управлението на парите на осигурените хора, но това се постига най-вече с разделянето на фонд, в който се събират вноските на хората и на управляващо дружество. Това е основата. Това е всъщност смисълът на най-голямата сигурност, която се получава. А също и двойният контрол от страна на държавата. Държавата един път контролира чрез дирекцията, която дава лицензии - фондът, и втори път, има контрол чрез Комисията за ценни книжа и фондовите борси, в частта "инвестиции" на фондовия пазар.
Струва ми се, обаче, че тук балансът в законопроекта на Министерския съвет леко е нарушен в полза на тази така наречена голяма сигурност и на този безкраен контрол.
Аз ще се опитам да ви кажа няколко неща и заедно с вас, ако може, да направим един малък баланс как ще се развива едно такова дружество. Вижте, основната част от инвестициите са държавни ценни книжа. В момента доходността на държавните ценни книжа е по-малка, отколкото инфлацията. Какво се получава? Влагате парите на хората в държавни ценни книжа и техните пари лека-полека започват да се стопяват, защото инфлацията е по-голяма. Значи какво давате на фондовете? - възможност да инвестират там при отрицателна печалба, ако може да се каже така грубо.
Вторият инструмент, който се прилага тук, са банковите депозити. Но и те са в същата схема.
И остават инвестициите на фондовата борса. Казваме - само в публични дружества. Добре, в публични дружества, но те са две-три в момента. Кога ще станат повече? - може би след година.
Остава високорисковият пазар на непубличните дружества. Пак отиваме към ограничение и затваряне на нещата.
И в цялата тази схема, аз направих сметка, например, ако едно дружество има 5 хил. и осигурени, както е по закон, за да им изпратите по едно писмо, хайде да сложим по 200 лв. за писмо, са 1 млн. лева. Откъде ще набере това дружество пари, суми, за да върши текущата си дейност? То няма източник за печалба, разберете. И винаги, когато се получи така, че акционерите, които са внесли 3 млрд. лева и са създали едно такова дружество, което управлява фонда, нали, нещата са разделени, той губи икономическа мотивация. Ами ние със закона не може да искаме да създадем такива, точно такива безкрайно ограничителни условия.
В тази схема, в която е написан законопроектът на Министерския съвет, в частта, която е за начина, по който трябва да се изразходват средствата, например, би могло да се помисли сериозно. Но това не е въпрос на този закон. И затова имам една забележка, че този закон наистина е част от цял пакет. Той не може да работи без Закона за ценните книжа и фондовите борси, просто не може да съществува, даже със сегашния. Не може да работи и без ефективната работа на Закона за преобразуване и приватизация на общинските и държавните предприятия. А този закон в момента в практиката не работи, няма приватизация.
Има опасност наистина да увисне това допълнително доброволно пенсионно осигуряване в частта му - търговска дейност, печалба, което знаете, че се реинвестира 80 на сто обратно в сметките на хората.
И в цялата тази комбинация са сложени съвсем малък, ограничен кръг инструменти за работа. Например, в нашия закон сме сложили възможност да се закупуват недвижими имоти. Какъв риск е закупуването на недвижими имоти? Никакъв. Пазарът на недвижимите имоти горе-долу е ясен, там винаги се печели. А е излязло от вашия закон.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не е така.
ИВАН БОЙКОВ: Може да не е така, господин Димитров. Но общо взето аз съм се помъчил да направя едно проучване. Наистина е така.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): В последните години щяхте да получите доста пари, ако бяхте...
ИВАН БОЙКОВ: Възможно е, но фондът не е за две години, той е за 30. А се спечелиха много пари. Не напразно има толкова агенти на този пазар и те никак не са губещи, ама никак не са губещи. Въпросът е да се управлява внимателно, точно и ясно.
И в цялата тази комбинация се получава така, че от изискване за сигурност ще блокираме търговската част на този закон, в смисъл на Търговския закон.
Тук е големият спор, той за радост е между виждания, не е политически, но трябва много внимателно да се гледат нещата. Много, много, категорично много внимателно и много прецизно.
Аз не виждам какъв е проблемът, например, да се предвидят пакет от акции, по-голям от 10 на сто. Господин Николов пледираше да бъдат 4 на сто, от едно дружество. Ами 4 на сто от акции, един колега, мисля, че беше от фонд "Доверие", каза: "Един пакет от пет предприятия по 10 на сто акции по-скъп ли е, по-сигурен ли е от два пакета от 30 на сто акции, да кажем?" Нещата са много сложни и много внимателно трябва да се гледа и съществуващата практика.
Не дадем ли възможност за някаква печалба от този тип дейност, а тя наистина не е печалба за днес, за утре, тя е печалба за години напред, знаем, че фондовете са сериозни инвеститори, те работят бавно, дълго време, печалбата им е разположена във времето дългосрочно, има опасност да затворим процеса още преди да е започнал да се развива.
Аз, също така, имам доста съмнения по отношение на тази част, която предложихме в Закона за приватизацията, в частта - възможност на един човек да вложи своите инвестиционни бонове доброволно за пенсионно осигуряване. Виждам, че в закона е записано така, че ако аз искам, мога да отида да се осигуря. Обаче трябва и фондът да иска да ми вземе инвестиционния бон, за да ме осигури. Тоест процесът е двустранен. Може да се получи така, че никой да не иска да ми вземе инвестиционния бон, тъй като в момента наистина има доста рискове, ситуацията в момента е съмнителна. Тоест този тип начин на осигуряване може изобщо да не се реализира. И ако вървим по тази схема за начина на разпределение на инвестициите, поне на осигурителното дружество, на пенсионното дружество, може да се получи така, че наистина да нямам интерес да взимам боновете на хората, ако аз съм едно такова дружество. Именно в този кръг се движат нещата. Тук трябва да мислим, в тази част.
В първата част, както са разположени гаранциите, както е разположен самият фонд, както са развити нещата с правата на осигурените, е много добър закон. Може би ще има някакви корекции във времето, но не чак толкова големи. Добре е структурирано.
Не съм съгласен по отношение на това, което каза господин Цонев, за данъчните облекчения. Или ще ги има сега, или няма да ги има изобщо. Ако не ги вкараме сега в този закон и чакаме да влязат с някакъв нов данъчен закон, а това ще стане след 1 януари, за какво ще създаваме тези пенсионноосигурителни дружества? Вижте, с пенсионноосигурителните дружества се вземат пари от пазара, инвестират се в ДСК, т. е. в бюджета, т. е. държавата има сметка от цялата тази работа. И ако ние не стимулираме хората да вършат това, а ползата е двойна, защо няма да даваме данъчни преференции, като държавата в крайна сметка печели от това, два пъти печели?

Няма, не може да има логика! Навсякъде, във всичките държави този тип осигуряване има преференции. Аз не знам държава, в която да няма преференции по този закон, по тази схема. И естествено е да има преференции, тъй като ползата е обща - и на осигурения, и на държавата. На държавата е двойна ползата. И тук трябва много сериозно да се подходи по въпроса и да не се отстъпва точно в тази част - данъчни облекчения.
Другото ми притеснение е, че в момента в България де факто фондова борса няма. Основата, начина, по който сме дали да печелят фондовете, е фондовата борса. Трябва да придобиват акции. Хайде, от публични и от обикновени предприятия. Има голям проблем с предприятията, които ще предлага по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия Агенцията за масова приватизация. Ами там още не е ясно какво ще предлагат. Няма списък на предприятията. Аз онзи ден запитах председателя, той ми каза, че не знае. Законът ще влезе в действие след 1 месец, да кажем, след 2. Какво ще правят тези дружества? Къде ще работят? Ами ние не сме създали средата на тези дружества да работят!
Ето един проблем, който веднага ще изникне. Публичните дружества ги знаем всичките. Има един "Ел.кабел", който го търгува цяла България и всяка вечер в новините го слушаме как му се вдигат и свалят акциите, но другите ги няма. Кога ще ги създадем тези публични дружества, как ще станат прозрачни? Как ще се ориентират на пазара осигурителните дружества? Много, много проблеми, които са главно икономически. Проблемите, които са в частта "Организация", пак ви казвам, са решени, но средата я няма в момента. И затова трябва много внимателно и бързо да работим и в комплект, в пакет да се работи. Заедно със Закона за ценните книжа и фондовите борси, колкото се може по-скоро трябява да влезе в действие и да видим в този период от 1-2 години какви възможности ще създадем на тези дружества да печелят. Защото всичко друго ще остане само на книга, ако не им дадем възможност да печелят и да управляват парите на хората и да ги умножават, за да може да ги продават. Другото ще излезе само като пропаганда.
Това е голямата ми тревога и в този смисъл няколко пъти се изказвах във всички комисии. Колегата Вълчев също, според мен, говори в тази насока. Изключително важно е да не се наруши балансът. В момента той е нарушен. Той е в полза на така наречената "сигурност" за сметка на мениджмънта и търговските интереси. Тук трябва да поработим още малко може би, за да отидем към баланс, съобразен със сегашната икономическа обстановка, ако мога така да се изразя.
В заключение искам да кажа, че ще подкрепя законопроектите. Има достатъчно мнения и предложения за поправки между първо и второ четене. Ще се помъча това, което ви казах сега, да мога да го вкарам като поправки към законите между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин Нешев, реплика ли искате? Да, заповядайте, господин Нешев, за реплика.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър! Господин Бойков, Вие загатнахте една сериозна тема. Затова аз искам да Ви репликирам. Използвам, че и министърът е тук, и искам да акцентирам вниманието върху това, което казахте - че фондовете за доброволно пенсионно осигуряване могат да откажат инвестиционните бонове от втората вълна на масовата приватизация. И аз мисля, че те могат основателно да ги откажат.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Напротив!
СТЕФАН НЕШЕВ: Тези инвестиционни бонове нямат реално покритие. Господин Димитров ми казва: "Напротив". Той си има своята философия, аз си имам моята философия. Затова Ви репликирам, господин Бойков. Нямат материалните реални стойности, които трябва да стоят срещу тези 125 000 лв. Ние можем да създадем от тези инвестиционни фондове пенсионни фондове, които да бъдат пирамиди, с кух обем, срещу които да няма нищо насреща.
Аз смятам, че правителството тук трябва да се ангажира - когато тръгнем да си предлагаме инвестиционните бонове във фондовете за доброволно пенсионно осигуряване, срещу тях да има реални стойности на държавно имущество. Какво точно ще бъде - трябва да бъде изведено в специален опис, за да могат да бъдат спокойни пенсионните фондове, че не правят кух обем и срещу тях могат да се превърнат в една фалшива пирамида. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Бойков, имате право на дуплика.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Нешев! Винаги има опасност между емисията инвестиционни бонове и това, което стои зад тях, да има разлика. Това е така, този спор се води отдавна и в Комисията по икономическата политика, и на други места. Но тук е много важно да се съгласуват, пак повтарям, нещата между приемането на този закон, Закона за ценните книжа и фондовите борси и Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. И това е моментът, който трябва да се свърши. Даже си позволявам, господин Нейков, Вие сигурно водите диалог помежду си - министрите, които ги засяга този закон, а и в Съвета по структурна реформа много внимателно да се обсъдят взаимодействията между тези три закона, за да може да има успех Законът за доброволното пенсионно осигуряване. Тук е тънкият момент. Винаги има риск, безспорно, особено в момента, особено по този начин за приватизация. Вярно, той е ограничен. Мисля, че 20 на сто от активите на дружеството може да се инвестират за придобиване на акции от този тип, по тази схема за приватизация. Има ограничение и тук. Има риск, но има и печалба. Това е свободната пазарна икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бойков.
Следващият оратор трябва да бъде от Парламентарната група на Демократичната левица. Както моят колега господин Куртев изясни, имате останали 3 минути. Ораторите са: Никола Койчев, Михаил Миков и Руси Статков. Вие определяте само господин Статков - така ли е?
Господин Статков, имате думата. Моля да се съобразите с времето, което имате.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Действително такъв закон, който обсъждаме в момента, е необходим. Друг и изключително важен е въпросът, че това, което ни се предлага, не е решение, което да съответства не само на нашите желания, а и на цялостната материя, свързана с този законопроект.
Тук господин Цонев говори вече. Аз сериозно възразих в комисиите, защото като подход ние трябваше да имаме една концепция, една философия за доброволното пенсионно осигуряване и другите такива доброволни осигурявания - нещо, което не направихме. Това, за съжаление, се отразява на законодателството. Тук е председателят на Комисията по труда и социалната политика госпожа Дянкова, знае много добре, че например аз предлагах в комисията по време на Закона за заетостта да се направи една обща институция, каквато днес едва се предлага. Тогава нямаше смисъл да губим време и законодателно да си играем. Можеше още на онзи етап да се възприеме и фактически днес щяхме да имаме решение.
За съжаление, по този начин ние отваряме и други такива противоречия, тъй като нямаме основния закон. Господин Нейков е тук, той обеща още в края на миналата година да има Закон за пенсиите. Вярно е, връзката не е толкова на голяма зависимост, обаче ние сме се разбрали, че трябва да имаме основния закон, за да може да работим и по другия, както досега го реализирахме.
Мисля, че бяха изтъкнати голяма част от недостатъците на законопроекта. Бих искал да откроя още два или три момента за това време, с което разполагам, а именно:
Струва ми се, че наред със стремежа да се създадат повече гаранции, има допускане, особено в частта на агенцията, когато трябва да отнема лицензии, на субективизъм. Господин Школагерски спомена един момент. Аз бих искал да посоча още два.
В чл. 38 например, ал. 1, т. 2 - "да са извършени системни нарушения по този закон". Какво значи "системни нарушения"?
Или следващият - "не се изпълняват задължителните предписания на агенцията". Какво значи това?
По-нататък, по отношение на случаите на несъстоятелност, тоест по-скоро на обявяване в неплатежоспособност. Отива се на едно определение, което е в противоречие с Търговския закон - неясно и по същество невършещо работа.
След това, за тези неща, които са най-важни в случая, а именно свързани с данъчните облекчения. Господин Цонев каза, че това е тема на друг разговор, тъй като става дума за една позиция, която в момента се отстоява от правителството - на нас ни беше раздаден материал и там е записано, че трябва да се откажем от данъчните преференции в този закон. Точно така е записано на втора страница. Аз мисля, че ако ние се откажем, тогава е безсмислено да гледаме целия закон. И трябва ясно и точно да определим позиция не на левицата, не на опозицията, а на всички ни, че ние, за да има смисъл този закон, ще настояваме пред международните институции за едни такива данъчни облекчения. А не да казваме, че това е друга тема. Не е друга тема. Тя е днешната тема. И ако ние днес не се разберем, това означава, че нищо не правим.
Има и други въпроси, от които например по-фрапиращ е чл. 17 - за ръководните органи - "Членовете на ръководните органи да са навършили 18 години и да имат завършено висше образование". Явно има неща в закона, които са правени в движение и предизвикват лек присмех. Аз не бих искал ние като народни представители да се увличаме в цитиране на подобни неща, но ми се струва, че вносителят много трябва да внимава в такива случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков. Малко просрочихте времето.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Макар че не са останали кой знае колко много в залата, но дано отвън да ни слушат или да четат протоколите. Разглеждаме един много интересен закон. Но мисля, че пак благодарение на фрапиращата некомпетентност на някои хора, за водеща комисия е сложена Комисията по социалната политика. Да, вярно, на пръв поглед е социален закон. Аз не подценявам работата на госпожа Дянкова, на Комисията по социална политика, на министър Нейков, но това е преди всичко финансов закон и трябва да се разбере. И затова тук трябваше да бъде министърът на финансите, а водеща комисия трябваше да бъде Комисията по бюджет и финанси.
Аз много моля председателството на Народното събрание така да направи, че водеща комисия за второто четене да бъде именно тази комисия. Защото социалните моменти в този закон са много по-малко от финансовите, а финансовите са тези, които трябва да бъдат изпипани. От това ще зависи дали законът ще се оправи или не.
Вярно, че законът е необходим. А същевременно трябва да изкажа съгласие и с много от тук повдигнатите проблеми, например от господин Бойков. Така е, господин Бойков, без пазарна финансова среда пенсионният фонд няма да работи. Без успяла структурна реформа пенсионният фонд няма да работи. Без един дълъг период на икономически растеж пенсионният фонд няма да работи.
Добре, трябва ли да направим сега пенсионния фонд? Става дума за доброволното, допълнително пенсионно осигуряване. Сигурно трябва да го направим, но трябва да се примирим с мисълта, господин Нейков, че както в момента няма фондова борса, или има, но е много малка, такова ще бъде и доброволното пенсионно осигуряване - уж го има, а няма да го има.
Имайте предвид, че не във всички така наречени развити страни има такава възможност, особено такава либерализация, за каквато Вие пледирате. Доброволното пенсионно осигуряване е развито в най-либералните икономики, например в Съединените щати, Англия, Холандия и някои други, докато в други страни, от които ние се учим, да кажем Германия, има много по-малки възможности от тези, които са например в Съединените щати. Там са едни от най-големите така наречени институционални инвеститори. Те са пасивни инвеститори. Те не искат да контролират предприятията, те искат само да печелят. Имайте предвид, че по непотвърдени данни американски пенсионни фондове държат милиард - милиард и половина долара български брейди книжа, тоест те инвестират в български брейди книжа. И печелят от това. Затова по-добре да им дадат възможност по-голямата част от парите си да ги държат в чужбина. Вярно, че няма да е много хубаво за българския платежен баланс, но ще е добре за българските пенсионери. Защото в чужбина има инструменти, където те могат да купуват, да инвестират и да печелят. В България за съжаление такива няма. Държавните ценни книжа губят. В банките губят. В предприятията губят. Дори да им дадете възможност да инвестират в непублични дружества, те пак ще губят. Даже там маса ще губят, защото ще се разберат. Така че това зависи от успеха на реформата.
Аз съм сигурен, че в близките години, каквото и да правим, не можем без една здрава икономическа среда да създадем доброволни пенсионни фондове. Защо бързаме обаче да ги създаваме? Защото някой ни казва, че в масовата приватизация трябва да се използват и тези работи. Аз съм бил истински противник на масовата приватизация, но един път тръгнала, нека да дадат тази възможност. От друга страна, след десет дни хората ще започнат да взимат новите ваучери и ще трябва някъде да ги слагат. А след като им се даде такава възможност, нека да се направи и закон.
Съгласен съм и с господин Нешев, няма да има толкова активи и за тези реституционни претенции, и за пенсионните фондове, особено ако се умножават по две, и за другите, които нормално ще искат да си купуват акции.
По вестниците пише, че Международният валутен фонд настоявал това да не става в определения момент, протестира с ваучери да се участва в пенсионните фондове, понеже ще се размият парите. Тоест, едни дават истински пари, а други дават голи ваучери. Затова мисля, че в закона е подходено правилно, когато всички тези неща се разделят. Има истински фонд - с пари, има, естествено, най-напред акционери, които имат собствен капитал и те печелят от него. След това има истински пенсионен фонд, който си инвестира и после пенсионният фонд, който се образува с ваучери, и той е отделен. Мисля, че е правилно. И мисля, че е правилно особено по фондовете, които се образуват с ваучери, да имат по-дълъг период, в който да не могат да се разпореждат с псевдопарите, които евентуално биха получили, защото ще минат още доста години преди това нещо наистина да стане. А не знам дали държавата ще насмогне да има толкова много активи, за да удовлетвори всички тези реституционни претенции.
Така че, да си мислим, че в близките пет-десет години доброволният пенсионен фонд ще заработи така, че наистина да добавя нещо към пенсията на хората, и то нещо съществено, създаваме си някакви такива илюзии или си разказваме приказки. Това не може да стане. Това не значи обаче, че не трябва да имаме закон и особено, че законът не трябва да бъде изпипан и че не трябва да има ограничения. Имайте предвид, че това би трябвало да са финансовите дружества, които са подложени даже на по-големи ограничения и на по-голямо наблюдение, отколкото застрахователните дружества, защото касаят всички хора. Докато в застрахователните дружества вярно, че хората щат-не щат се застраховат, но все пак надзорът в пенсионните фондове трябва да е по-строг, отколкото там. Защото има много голяма опасност да се злоупотреби с тези пари. И аз по-нататък ще се спра върху този въпрос.
Не знам какво е настроението и в правителството, и в Народното събрание - кога трябва да мине този закон на второ четене, но аз мисля, че законът на второ четене трябва да мине след като подпишем тригодишното споразумение с фонда, за да се уточнят всички неща. Може би и първото четене трябваше да започне след това, за да не се хранят хората с излишни илюзии. Но пак подчертавам, срокът на масовата приватизация, която започва, ни тласка да се регулират по определен начин и тези неща.
Аз съм съгласен, че трябва да има силен надзор и не съм съгласен с онези, които пледират за по-либерален режим на тези пенсионни фондове, още повече, че ние се напарихме в България и с банки, и със застрахователи, и с пирамиди и не е необходимо да създаваме нови врати.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Дайте да ги затворим всички!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ние не сме ги отворили още. Затова, като ги отваряме, да ги отваряме по определен начин. Аз не пледирам за нещо различно от това, което го има в развитите страни, господине, не в Корея, не в Куба или Виетнам, страни, които вашият бивш председател на партията обичаше да посещава.
Правилно е, че трябва да има две лицензии: едната за пенсионно осигуряване, едната инвестиционна. Не съм съгласен със становището на Комисията по икономическа политика, че не трябва да имат право на инвестиционен посредник. Те ще бъдат много по-силни от маса инвестиционни посредници. Дайте им възможност те сами да определят фирмите, в които да инвестират. Защо трябва да се свързват с някакъв инвестиционен посредник и той да им взима комисионна? Той няма да е толкова квалифициран като тях, защото квалификацията се диктува от парите, които те командват. Те имат възможност да влеят в себе си най-добрите инвестиционни посредници. Затова е по-добре тези хора да са на едно място, а не да са различни фирми.
Тук трябва да има две лицензии и те трябва да бъдат разделени. Един по-слаб пенсионен фонд трябва да разчита на друг посредник. Той може да се обърне даже и към инвестиционен посредник като друг пенсионен фонд, който действа, ако смята, че той това нещо не може да го направи.
Правилно е, че трябва собственият капитал да е над определен праг. Дали е 3 млрд., т.е. 3 млн. марки, е най-добрият праг, аз не знам, но все пак трябва да има стабилни акционери, които да си инвестират парите и над които да се изгражда този пенсионен фонд.
Аз също съм за по-ниска граница, максимум 5%. Защото ние говорим за един развит финансов пазар, не говорим за днешния финансов пазар. Днес и 100% да дадем, пак нищо няма да стане. Но повече от 5% не би трябвало да бъде, защото си представете това, което някои говореха за 34%. Въобще не може да се говори за такава голяма граница. При 34% той има блокираща квота и тогава шефът на пенсионния фонд ще ходи там и ще се занимава с управление на предприятие, което въобще не му е работа. Имайте предвид, че тук става дума, бих казал, за 4 субекта в един доброволен пенсионен фонд. Най-напред има осигурени, после има акционери, после има управляващи или мениджъри и после има държава, която ги гледа. Има много голяма опасност, господин Бойков, управляващите да се обявят срещу акционерите. Ами нямаме ли съвсем пресни примери, да не говоря за вчера или за онзи ден! Има и голяма опасност управляващи акционери да се обърнат срещу осигурените. И това ако стане, държавата трябва да отиде да ги спасява. Затова е по-добре сега да направим по-големи ограничения, за да не изпадне после държавата в ролята да пита: ами вие какво сте правили в Народното събрание, че сте оставили такива врати, да ги ограбват хората?
Така че тук трябва много добре да се каже какво могат управляващите, какво могат акционерите и какви са правата на осигурените.
За мен е лошо засега разрешението да се инвестира в непублични дружества. Това всеки един човек може да го притеснява в момента. Управителят, управляващият един пенсионен фонд, се разбира с притежателите на тези непублични дружества и налива маси пари, без някой да знае какво става. Нито акционерите могат да знаят какво става, нито пък осигурените. И представете си, това дружество може утре да фалира и парите му да се задраскат. Докато, ако дружеството е публично, самата фондова борса му дава оценка как работи, как са му акциите. От друга страна, публичните дружества винаги имат много по-голяма степен на ликвидност от непубличните. Когато им трябват пари, отиват, продават акциите и удовлетворяват претенциите на осигурените лица. А в непубличните на кого ще ги продадете? Ще отидете и ще кажете: и аз тук имам акции от едно предприятие, ама то не се знае какво е, няма нито одит, нито публичност и т.н. Затова са публични. Когато има едно публично дружество като пенсионният фонд, то трябва да кореспондира само с публични дружества, които ги има на фондовата борса.
Добре е все пак че има и тези ограничения за две и седем години. Аз даже бих пледирал и за по-дълъг период, знаете за какво става дума - за разпореждането с тези пари, защото, пак подчертавам, докато няма здрава финансова среда, тези пенсионни фондове няма да могат да работят.
Неясно е обаче по отношение на масовата приватизация, където се казва, че трябва да има най-малко 5 хил. души осигурени с парични вноски, т.е. истински пари. Добре, ама какви са тези парични вноски? Сигурно всеки може да намери 5 хил. души, които работят в свързани с него фирми, да дадат по 50 лева. Това ли искаме да направим? Не искаме това да направим! Аз мисля, че 3 млрд. са достатъчни.
Не е ясно какво да се прави с тези пенсионноосигурителни дружества, които в момента работят. Автоматически ли получават лицензия? Могат ли да вземат ваучери от масовата приватизация и т.н.? Но ми се струва безсмислено това ограничение от 5 хил. осигурени с вноски, без да се казва какви точно вноски. Пък и знаем, че в момента такъв пазар няма.
Бих желал накрая да се спра на данъчните облекчения. Аз съм съгласен с господин Цонев, че всички данъчни облекчения трябва да ги има в данъчните закони. Но нищо не пречи да поправим сега данъчните закони. Най-простото нещо са данъчните облекчения. Тези 37% данъчно облекчение ли са, господин Нейков, които се плащат като осигурителна вноска на всеки, който е в трудово правоотношение? Ами, данъчни облекчения са. Най-просто е да сложим и тях. Или ще кажем доколко са данъчните облекчения. Естествено, не може всеки безгранично да внася пари там и всичко да му е данъчно облекчено. Но все пак трябва да има нещо. Това, което в момента е данъчно облекчено, 30% от минималната работна заплата, е смешна сума.
Трябва да има два вида данъчни облекчения. Най-напред за осигурените лица, това, което те внасят в доброволните фондове, трябва да им се приспада от данък общ доход. Чисто и просто не трябва да се облага с данък общ доход. После, това, което работодателите плащат, също трябва по Закона за корпоративното подоходно облагане да е освободено. Имайте предвид, че ако не се дадат никакви данъчни облекчения, безсмислено е да се образуват такива фондове. Безсмислено е, защото тяхната функция ще се изземе от застрахователните дружества. Между другото, на Запад работят в тясна връзка пенсионноосигурителните дружества, фондовете и застрахователните дружества. Но най-напред минават през пенсионните фондове, защото там има данъчни облекчения и после отиват в застраховането, където по една нормална схема те изплащат конкретно пенсиите. Но без данъчни облекчения, без да се сложи тук, че вноската, може да е една определена сума, аз не знам колко трябва да бъде, но трябва да е някъде въз основа на средната заплата или въз основа на това, което се дава като задължително осигуряване, но трябва да е доста по-голяма, отколкото е сега. И то да е и за работниците, и за работодателите, за да заработят. Пенсионните фондове са извикани на бял свят не по друга причина, а именно поради данъчните облекчения. И данъчните облекчения са тези, които регулират финансовите потоци.
Колеги, не знам дали господин Цонев спомена, но ние в нашата комисия установихме, господин Нейков, че сме забравили да сложим едно важно ограничение. Ние сме го сложили и в Закона за банките, и в Закона за застрахователните дружества, това, парейки се от лошата практика на някои банки да създават много луксозни офиси, е ограничението на дълготрайните материални активи към собствения капитал. Моето мнение е, че би трябвало да използваме ограничението на застрахователните дружества и дълготрайните материални активи да не са повече от половината или 50% от собствения капитал на пенсионноосигуреното дружество. Ако собственият капитал е минимум 3 млрд., значи всички сгради, коли, компютри и други дълготрайни материални активи, не трябва да са повече от 1 млрд. и половина. Тоест, фондът ще има и други финансови активи още милиард и половина, за да има необходимата ликвидност. Това е много важно.
Уважаеми колеги, накрая искам да ви кажа, че по този закон има още доста да се работи. Въпросът трябва да се постави, разбира се, и на масата на преговорите с Фонда. Трябва да се дадат облекчения. И то не някакви облекчения, които някой си мисли, че са данъчни, а такива облекчения, които дават в Съединените щати, където Фондът е ситуиран и където много от служителите му живеят. Не искаме нещо различно, искаме нещо, което е в цивилизованите страни. Те не са в истинския смисъл на думата данъчни облекчения, както не са данъчни облекчения тези 37% за задължителното социално осигуряване, които в момента се плащат. Обаче те не облагат с данъци. Значи щом правим доброволно осигуряване, и то по някакъв начин трябва да бъде освободено. И на второ четене есента трябва да се заемем и да направим този закон с тези висящи проблеми, които аз очертах, а и колегите идентифицираха.
И все пак нека да не си мислим, че още от утре започваме да се осигуряваме доброволно и от вдруги ден ще започнем да получаваме доброволно една пенсия, която идва от тази система, която ще се конкурира с нормалната пенсия, колкото и да е малка тази нормална пенсия. Ще трябва да почакаме минимум 10-ина години преди тази система да заработи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за реплика господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! И в момента има осигурени - към 200 хил. човека. Те съществуват независимо и въпреки икономиката, която в момента е в България, и в момента се изплащат пенсии по тази схема - допълнително доброволно пенсионно осигуряване, само че не е облечено в закон. Ние сега даваме сигурност, гаранция и се мъчим с тези закони. Така че и в момента тази система работи. Тоест това, което казвате за след 10 години, може да се състои и днес, и утре. И то го има.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Аз не казвам, че го няма, въпросът е, че не печелят.
ИВАН БОЙКОВ: Изглежда и печелят, щом съществуват 10-ина фонда и има толкова осигурени. Явно е, че печелят. Въпросът е да не ги затворим повече, отколкото са сега нещата. И да им дадем по-голяма сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Въпросът е такъв, господин Бойков, че отскоро има регистрирани. И аз казах, че един от проблемите е какво да правим с тези, които са регистрирани и работят. Но преди да бъдат регистрирани, пак имаше доброволно пенсионно осигуряване чрез застраховането, по линия на застраховането. То също работеше. Но понеже нямаше данъчни облекчения, не може да има в момента разлика.
За печалбата. едно е да работи, друго е да печели. Банковата система също работи, но хората, които си влагат парите в банките, печелят ли? Губят. Те губят, защото няма финансови активи, които да са печеливши. Не става дума, че системата не функционира, не казвам, че няма да функционира, но най-простото нещо, което биха могли да направят хората, аз бих им казал вместо да са си внасяли парите там, да са си купували валута и да са си я държали вкъщи. Е, вярно е, че рискът е, че някой ще им я открадне, но така щяха да спечелят повече, защото щяха да се спасят от инфлацията и от ниската доходност.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Последният оратор е господин Никола Николов, но не го виждам в залата.
Има ли други желаещи да вземат думата по разглежданите два законопроекта? Не виждам.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата, тъй като предстоят две гласувания.
Постъпили са два законопроекта. Ще ги поставя на гласуване по поредността на постъпването им в архивата на Народното събрание.
Поставям на гласуване законопроекта за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, внесен на 14.11.1997 г. от народните представители Александър Трифонов Томов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 199 народни представители: за 81, против 35, въздържали се 83.
Законопроектът на господин Томов и група народни представители не е приет на първо четене.
Поставям на гласуване втория законопроект за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, внесен от Министерския съвет на 11 юни 1998 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 144, против 1, въздържали се 24.
Законопроектът за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, внесен от Министерския съвет, е приет на първо четене.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Четвърта точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА. Вносител е Георги Панев.
Има думата за процедура госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Искам да Ви кажа, че сме допуснали просто процедура в утвърждаването на дневния ред днес, защото не е спазено изискването на чл. 66 на собствения ни правилник - законопроектът се разглежда, след като в Народното събрание сме изслушали докладите на водещата комисия. Такава е комисията на госпожа Светлана Дянкова - Комисията по труда и социалната политика.
Поради това предлагам от дневния ред да отпадне разглеждането на този законопроект, защото има становище само на Комисията по образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
С Разпореждане на председателя на Народното събрание N 850-01-163 от 21 май 1998 г. водеща комисия е Комисията по образованието и науката. Освен това законопроектът е разпределен и на Комисията по труда и социалната политика. Становище на тази комисия наистина няма, но правилникът разрешава, когато има становище от водещата комисия, законопроектът да бъде гледан. Така че не сме в нарушение на правилника.
Моля председателят на Комисията по образованието...
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Ние разполагаме само с това разпределение. Ние не знаем какво е разпределил председателят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за процедура господин Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, искам да ви предложа една процедура, за което ще се обоснова.
Въпросът, който ни е предложен да разглеждаме в нашия дневен ред, е значим. Но ние имаме пред себе си да разглеждаме нов Закон за пенсиониране. Имаме да разглеждаме и нов Кодекс на труда. Много лошо ще звучи, когато гледаме нещата все така на парче. И когато сме предлагали изменение към тези два законови акта - за Кодекса на труда и Закона за пенсионирането, винаги сме търсели да гледаме неща, които са просто неотложни. Сега стои един въпрос, който не бих казал, че е толкова неотложен. Но разумното е да го погледнем в синхрон с всички други въпроси, с които Кодекса на труда трябва да приведем към едно общество, към което отиваме, и да синхронизираме и другите въпроси, които имаме, към другите категории труд на нашето общество.
В този смисъл предлагам процедура, господин председател, да отложим разглеждането днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Стоянов.
Има ли противно становище?
Поставям на гласуване процедурното предложение на народния представител Христо Стоянов за отлагане на тази точка от дневния ред.
Гласували 175 народни представители: за 70, против 93, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура господин Иван Бойков.

ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин председател, Вие не подложихте на гласуване по предишния закон въпроса за удължаване на срока между първо и второ четене. Той формално беше изказан от Венко Вълчев. Той предложи четири седмици, но това не се подложи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Той трябваше да направи предложението. Много пъти сме говорили по този въпрос, че преди да е извършено гласуването и не се знае дали един закон е приет на първо четене или не, процедура за удължаване на срока не може да се прави.
А процедурата, която предложи господин Вълчев, не е съвсем съвършена, защото четири седмици нямаме по правилник. Максималното е до три седмици.
ИВАН БОЙКОВ: Добре, тогава аз внасям процедурно предложение за удължаване на срока с три седмици между първо и второ четене предвид важността на закона и това, че още не е влязъл Законът за ценните книжа и фондовите борси и предвид това, което тук дискутирахме в залата - че още няма яснота по ограничителните условия, които ще постави фондът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има ли противно становище?
Има думата госпожа Дянкова за противно становище.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Господин председател! Аз мисля, че три седмици е много дълго време с оглед на това, че идва и краят на тази парламентарна сесия. Не знам как се струва на народните представители от Евролевицата - дали е редно да мине и август месец, който е ваканционен, и едва през септември да започнат да се обработват предложенията. Мисля, че все пак е нормално да са две седмици и през ваканцията тези, които искат, биха могли да работят и от септември да започнем да гледаме този закон. Три седмици е прекалено дълго време специално за един закон, който с единодушие беше приет и още тук започнаха да се правят някои от предложенията за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Бойков, приемате ли това предложение, за да не правим две гласувания?
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): Да, приемам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Приемате го.
Поставям на гласуване предложението за удължаване на срока по приетия по предишната точка закон с една седмица - или общо две седмици, за правене на писмените предложения.
Гласували 139 народни представители: за 132, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Има още едно процедурно предложение - от господин Славов.
Имате думата, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз като народен представител разполагам с разпореждането, подписано от председателя на Народното събрание, господин Йордан Соколов, в което като водеща комисия е посочена Комисията по труда и социалната политика.
Истина е, че аз съм член на Комисията по образованието и науката и съм участвал в обсъждането на този законопроект, но аз останах с впечатлението, че ние го разглеждаме не като водеща комисия.
Аз настоявам ние тук да получим информация как така на 20 май председателят на Народното събрание със свое разпореждане определя като водеща комисия тази по труда и социалната политика, което е съвсем естествено, след като става дума за изменение в Кодекса на труда, а както Вие казахте преди малко, на 21 май това разпореждане се променя, като е посочена като водеща комисия Комисията по образованието и науката.
Аз недоумявам и още как ние ще започнем да обсъждаме един такъв законопроект, макар и от едно изречение, без да имаме становище на Комисията по труда и социалната политика. И не е никак случайно, че госпожа Светлана Дянкова като председател на комисията явно също не желае да се ангажира с обсъждането на това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Наистина на 20 май е издадено разпореждане от председателя, с което за водеща комисия е определена тази по труда и социалната политика. След това на 21 май има второ разпореждане, което отменя предишното и определя за водеща Комисията по образованието и науката.
Всички разпореждания на председателя на Народното събрание се изпращат и на парламентарните групи, господин Славов, и този, който се интересува, може да следи това. Парламентарните групи го имат на разположение. Иначе сте прав, че разпорежданията не се раздават на всички народни представители. Не е имало никога такава практика.
Времето, с което разполагаме, след като приключихме с процедурите, е единствено да чуем становището на комисията и да продължим утре с тази точка от седмичната програма.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има време. Становището е пределно кратко и конкретно така, както е пределно кратък и конкретен самият законопроект.

"С Т А Н О В И Щ Е

на Комисията по образованието и науката относно
Законопроект N 854-01-61 за изменение на
Кодекса на труда

На свое заседание от 3 юни 1998 г. Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект N 854-01-61 за изменение на Кодекса на труда, внесен от Георги Панев и група народни представители.
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда трудовият договор с професори, старши научни сътрудници първа степен и доктори на науките може да бъде прекратен поради придобиване право на пълна пенсия за изслужено време и старост не по-рано от 68-годишна възраст.
Съгласно § 11 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование трудовият договор с тази категория преподаватели може да бъде продължен с още две години, т.е. до 70-годишна възраст.
Комисията отчита, че тази твърде висока за заемане на щатно преподавателско място възраст, води на практика до блокиране на системата за растеж, до отлив на младите кадри в системата на висшето образование, както и застрашително застаряване на хабилитираните лица.
Тези обстоятелства са несъвместими с изискванията за качествен, адекватен спрямо обучаемия и на гребена на вълната на научното знание образователен процес.
Неслучайно в повечето европейски страни, в това число Франция и Германия, възрастта за пенсиониране на преподавателските кадри от висшите училища е 65 години.
С 14 гласа "за" и 2 гласа "въздържали се", Комисията по образованието и науката предлага Законопроектът за изменение на Кодекса на труда да бъде приет на първо четене."
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Съобщения за заседания на комисии:
1. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание днес в зала "Запад" от 14,30 ч. съвместно с Комисията по икономическата политика.
2. Комисията по икономическата политика ще проведе заседание днес, както вече ви съобщих, съвместно с другата комисия, а извънредно заседание ще има утре, четвъртък, 9 юли от 14,30 ч. в зала "Запад".
3. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще има заседание днес от 14,30 ч. в зала 356.
Същата комисия ще има заседание и утре, 9 юли, отново в зала 356 от 14,30 ч.
4. Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще заседава днес, сряда, от 15,00 ч. в зала 130.
5. Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание утре, 9 юли, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
6. Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 9 юли, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 9 юли, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,59 ч.)


Заместник-председатели:
   Иван Куртев

  Александър Джеров

Секретари:
         Васил Клявков

        Атанас Мерджанов