Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Петя Шопова
Секретари: Христо Димитров и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има народният представител Евгени Димитров. Да му е честито, желаем му всичко най-хубаво. (Ръкопляскания.)
Първо едно съобщение: свиквам извънредно заседание на Комисията по национална сигурност и Комисията по външна и интеграционна политика днес в почивката в 11,30 ч., за да се разгледа искането от Руската федерация за даване на разрешение за прелитане над България на самолети за участие в операцията "Джойнт Гардиън" в Косово.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: В коя зала?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В зала "Запад" или в зала "Изток" - която е по-голяма.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам първа точка днес да бъде поправка на една техническа грешка в приетия от нас Закон за енергетиката и енергийната ефективност. Получило се едно противоречие между два текста на закона, което следва да бъде коригирано.
Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 157 народни представители: за 155, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПОПРАВКА НА ТЕХНИЧЕСКА ГРЕШКА В ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА И ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ.
Има думата господин Кирил Ерменков да докладва.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, както информира председателят на Народното събрание с приетия на 2 юли 1999 г. Закон за енергетиката и енергийната ефективност е допуснато несъответствие по отношение издаването на лицензии.
Вносителят е предложил лицензия да не се издава на лице, на което е отнета лицензията за същата дейност и не са изтекли пет години от отнемането й - в чл. 44, ал. 2, т. 2, а от друга страна с решението за отнемане на лицензия се определя срок, в който лицето не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за същата дейност. Този срок не може да бъде по-малък от две години - чл. 52, ал. 3.
В този вид и Народното събрание приема текста. Предлагам, уважаеми колеги, следната редакция на чл. 44, ал. 2, т. 2: думите "не са изтекли пет години от отнемането й" да се заменят с "не е изтекъл срокът по чл. 52, ал. 3".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Всъщност става дума да се уеднаквят двата текста. Очевидно, че по силата на чл. 52, ал. 3 срокът за отнемане на лицензия може да е и по-малък от пет години и в този срок е редно да не може да се прави искане за нова лицензия, а не винаги да трябва да изтекат пет години.
Някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте поправката на техническа грешка в Закона за енергетиката и енергийната ефективност, като в чл. 44, ал. 2, т. 2 думите "не са изтекли пет години от отнемането й" се заменят с думите "не е изтекъл срокът по чл. 52, ал. 3".
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Поправката е приета.

Преминаваме към редовната точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВОДИТЕ.
Има думата председателят на водещата Комисия по опазване на околната среда и водите господин Лъчезар Тошев да докладва.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председателю.
Позволете ми да направя едно процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на околната среда и водите професор Емил Маринов и експертът от министерството Асен Личев, които да участват по време на гледането на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господата Емил Маринов и Асен Личев в залата.

ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, заглавието на закона е: "Закон за водите".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
"Глава първа - Общи положения".
Комисията също подкрепя текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма други предложения.
Моля, гласувайте заглавието на закона и заглавието на глава първа така, както са предложени от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Заглавията на закона и на глава първа са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 1. Този закон урежда собствеността и управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
"Чл. 2. Законът има за цел да осигури единно и балансирано управление на водите в интерес на обществото, защита на здравето на населението и устойчиво развитие на страната чрез:
1. комплексно, многократно и икономически ефективно използване на водните ресурси;
2. развитие и опазване на водните ресурси за задоволяване потребностите от вода на сегашните и на бъдещите поколения;
3. възстановяване качеството на водите и опазването им от замърсяване, изтощаване и други неблагоприятни въздействия върху техния режим;
4. съхраняване и опазване на водните екосистеми и свързаните с тях компоненти на околната среда;
5. насърчаване на организираното използване на водите;
6. предотвратяване или ликвидиране на последиците от вредното въздействие на водите."
По този член има едно предложение на народния представител Ангел Малинов - в чл. 2, т. 1 думата "икономически" да отпадне.
Комисията подкрепя това предложение.
Следващото предложение на Румен Такоров и група народни представители е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2 с поправката, предложена от Ангел Малинов.
И чл. 3, по който няма предложения, гласи:
"Чл. 3. Води на територията на страната са:
1. повърхностните води и водите на устията на реките;
2. подземните, включително минералните води;
3. вътрешните морски води и териториалното море."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Процедурно ще направя предложението в чл. 2 да отпаднат думите "устойчиво развитие на страната".
Аз мисля, че ако с един закон се създава устойчиво развитие на страната, то бих предложил мнозинството да въведе още 2 - 3 закона и всичкото в нашата страна да бъде в ред. Но с този проектозакон на практика се слага и една точка на илюзията на общините да станат собственици на "ВиК"-дружествата. Доколкото знаем, в периода от 1993-1995 г. във връзка с тегленето на водния заем почти силово бяха задължени общинските съвети да гласуват решение за преобразуването на "ВиК"-дружествата в процентно съотношение 51 на сто държавно участие и 49 на сто общинско, като им беше обещано, че след няколко години, след връщането на заема те ще станат собственици на "ВиК"-дружеството. В този закон това нещо вече не съществува и илюзията за собственост на общините ще бъде пълна.
Второто, което не е решено с този закон, това е във връзка със собствеността на големите язовири, защото именно на базата на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Такоров, прощавайте, но сега сме на второ четене. Правите конкретно предложение. Недейте да говорите върху целия закон.
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз направих конкретно предложение, но искам да го мотивирам, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защо ще го мотивирате с философията на закона?
РУМЕН ТАКОРОВ: Нали този текст е част от философията на закона, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всичко е част от философията на закона.
РУМЕН ТАКОРОВ: Ама Вие, ако ще ми цензурирате изказванията, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не виждам смисъл.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Как не виждате смисъла в един закон с "устойчиво развитие на страната" да се решава проблемът? Пет минути имам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, говорете по това, а не какво не е направено в този закон. Нали сега правите конкретно предложение. Ще го разгледаме. Имате право да си го обосновете.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 125 народни представители: за 114, против 8, въздържали се 3.
Член 1 е приет.
По чл. 2 някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Румен Такоров в чл. 2 да отпаднат думите "и устойчиво развитие на страната".
Гласували 133 народни представители: за 48, против 70, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 2 и чл. 3 така, както са предложени от вносителя, като в чл. 2, т. 1 отпада думата "икономически".
Гласували 121 народни представители: за 96, против 24, въздържал се 1.
Член 2 и чл. 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 4. Воден обект е постоянно или временно съсредоточие на води със съответни граници, обем и воден режим, в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи."
Предложение на народния представител Янаки Стоилов:
Член 4 става нова т. 3 на § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби. Сегашната т. 3 на § 1, ал. 1 става т. 4, като следващите точки в съответствие с досегашната поредност също се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 4 има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, госпожо министър, господа народни представители! Това мое предложение не е по същество. По-нататък имам няколко съществени предложения.
Възражението ми в чл. 4 е продиктувано единствено от правно-технически съображения и те не засягат съдържанието на предложения чл. 4. Единствено целта е да се промени мястото му в систематиката на законопроекта и така както изисква правната техника, при изготвянето на закони е необходимо всички легални определения да бъдат включени в Допълнителните разпоредби. В този закон е съставена цяла такава глава и е необходимо терминът "воден обект" да бъде определен именно в тази глава, която е с посоченото предназначение.
Единственото възражение, което чух в комисията е, че терминът "воден обект" и свързаното с него понятие е централно за закона. Но аз мога да посоча и други такива ключови понятия, които са определени точно в тази глава. Няма логика само заради това, че по-нататък многократно се употребява този термин, неговото определение да бъде дадено още тук, защото винаги Допълнителните разпоредби са в края на един закон и те са един своеобразен каталог, справочник, ако искате речник за правното значение на употребяваните термини.
Разбира се, тук могат да надделеят различни мотиви, но в края на краищата, ако мнозинството държи да прави закони, които са по-добри, би трябвало да се съобразява с такива предложения, които не засягат неговата законодателна политика, тъй като някои от предложенията по-нататък са въпрос на различно виждане за този закон, но случаят не е такъв. Никой, разбира се, не може да ви попречи да правите по-лоши закони, така че, ако вашата настойчивост е толкова голяма, можете да отхвърлите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Лъчезар Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, аргументът на комисията действително е, че, тъй като понятието многократно се използва след това, следва да се изясни в началото на закона. Това не е някакъв същностен проблем за този закон, тъй като предложението не е по самия текст, а само по мястото му в закона. Затова по време на дебатите комисията не подкрепи предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не виждам друг за изказване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов.
Гласували 131 народни представители: за 51, против 62, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 4, както е предложен от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 90, против 6, въздържали се 20.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 5. Използването на водите се осъществява чрез водностопански системи, които включват съоръжения за отнемане, съхраняване, транспортиране, разпределяне, отвеждане и пречистване на води, за използване на водната енергия и за защита от вредното въздействие на водите."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
"Чл. 6. Водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения на територията на страната могат да бъдат собственост на държавата, на общините, на физическите и юридическите лица."
Има предложение на народния представител Ангел Малинов, което е оттеглено от вносителя.
Комисията редакционно предлага в чл. 6 от думите "физическите и юридическите" да отпадне пълният член и да бъдат заменени с "физически и юридически".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6 с предложената поправка.
"Чл. 7. Уредбата на отношенията, свързани със собствеността върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения, се основава на следните принципи:
1. обществената значимост на водата като ценен природен ресурс;
2. многоцелево използване на водите и водните обекти с оглед задоволяване на стопански интереси без вреда за обществените интереси и за съществуващи права;
3. закрила на правото на собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения, доколкото с упражняването й не се уврежда целостта и единството на хидроложкия цикъл и на природната водна система;
4. упражняването на правото на собственост така, че да не се нарушава технологичното единство на водностопанската система."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 5, 6 и 7 някой желае ли да изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 5, 6 и 7, както са предложени от вносителя, като в чл. 6 отпада членуването на думите "физическите и юридическите".
Гласували 109 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 11.
Членове 5, 6 и 7 са приети. 
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 8. Правото на използване на водите е възмездно, освен в изрично предвидените от закона случаи."
Предложение на народния представител Тодор Павлов за заместващ текст на чл. 8. Член 8 да добие следната редакция:
"Чл. 8. (1) Общото водоползване и ползване на водните обекти и водоползването за задоволяване на собствени потребности е безвъзмездно.
(2) За водоползване и ползване на водните обекти с цел стопанска дейност се заплаща такса за използването на природния ресурс, като гаранция за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица.
(3) Лицата, осъществяващи дейностите по предходните алинеи, са длъжни да опазват околната среда."
Комисията подкрепя предложението за заместващ текст на чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 8 някой желае ли да се изкаже? Има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Правя процедурното предложение от предложението на народния представител Тодор Павлов да отпадне ал. 2. И ще ви кажа защо. Може би паметта ни е много къса и знаем, когато имаше водна криза в България, задължихме с постановление на Министерския съвет много от промишлените предприятия, които са големи потребители на вода, да изградят собствени водоизточници. Те вложиха в тях голям финансов ресурс, за да могат да задоволят собствените си нужди. И сега в момента, както е записан текстът, че се създават "еднакви правни условия за стопанска дейност", отново тези предприятия ще ги задължим да плащат такса за ползване на водата от водоизточниците, които те са изградили със собствените си средства. Или, на практика, това ще доведе до увеличаване себестойността на продукцията, която те произвеждат. Или именно и тези, които кретат, сега ще ги поставим пред една голяма невъзможност да продължат своята дейност. Затова аз предлагам този текст да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такоров.
Господин Лъчезар Тошев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, в комисията дебатирахме този проблем. Той ще се появи и по-късно, в следващи членове. Смятаме, че е справедливо да има такава такса, защото в противен случай средствата, които се набират от тази такса, трябва да бъдат давани от бюджета. И не би било справедливо тези, които не са ползвали, да бъдат ощетявани с вземане на средства от тях. От друга страна това е такса върху природния ресурс, така че тези предприятия, които господин Такоров визира няма да плащат цената за транспортирането на водата и така нататък, а само такса върху природния ресурс, която освен това ще бъде минимална такса. Това ще бъде една много минимална сума.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Какво няма да заплаща? На себе си ли няма да заплаща? Това реплика ли беше?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приемам го като реплика.
Господин Такоров, имате думата за дуплика.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Господин Тошев, Вие казахте, че тези предприятия няма да заплащат таксите, така наречените транспортни такси за водоподаването. Те си ги заплащат самите предприятия. Те са си изградили системата, те са я финансирали, те я поддържат, те я експлоатират. Всички тези разходи те си ги заплащат. И значи, себестойността на водата им, горе-долу се получава 80 - 90 на сто от това, което им се подава от ВиК-дружествата. И ние сега, като ги обложим с такса, водата ще стане или по-скъпа, или ще стане неизгодна за предприятията.
А в закона не е предвиден такъв механизъм - именно тези водни източници, които те са ги направили, да бъдат предадени на ВиК-дружествата и те да си закупуват водата оттам. Ако им е по-изгодно, такъв механизъм в закона просто не съществува.
Така че аз не виждам защо трябва тези предприятия, които са положили такъв труд - да си създадат собствени водоизточници, сега отново да ги облагаме с такса.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Върху ресурса.
РУМЕН ТАКОРОВ: Върху ресурса, разбирам, но дайте да помислим за нещо, за гратисен период от 5 - 6 години, за да разберат дали за тях е по-изгодно да си купуват водата от ВиК-дружествата. Защото Вие знаете, че в много населени места в момента ВиК-дружествата са пред фалит поради простата причина, че икономиката не работи и те не потребяват вода. А системата е изградена, за да задоволява всички нужди на тези предприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Мисля, че тук тезата беше съвсем неправилно поставена. Изобщо не е възможно да се сравнява ползването на вода от собствени водоизточници с ползването от ВиК, за да се оспорва таксата. Защото такава такса, съвсем символична, за ресурс ще плащат и ВиК-дружествата, и самите предприятия. Така че сравнението за себестойността на водата, добивана от собствени водоизточници и себестойността на водата на ВиК-та е просто неуместно.
Освен това вие знаете, че със Закона за околната среда, основополагащият закон, е постановено, че такси за ресурси ще се плащат. Това е съвременната европейска политика, това е и нашата загриженост за природните ресурси. Единственият начин, за да се ползват икономично такива ресурси, е въвеждането на икономически лостове. Безусловно е, че когато се определя размерът на таксата, ние ще се съобразяваме с икономическото положение в страната. Тя в началото ще бъде символична. Възможно е да се създадат и определени гратисни периоди, но постановяването на такава такса просто е задължително. Благодаря.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Поне гратисен период да има, госпожо Манева!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Манева.
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господин Такоров постави интересен въпрос. Но аз искам да напомня чл. 18 от Конституцията, който казва, че водите са изключителна държавна собственост. От тази гледна точка политиката на държавата, свързана с таксите върху природните ресурси трябва да бъде гъвкава. И въпросът, който Вие поставяте, може да се реши с подзаконов акт.
В закона обаче аз смятам, че всички субекти трябва да бъдат равнопоставени от гледна точка на принципа. И затова не приемам Вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Румен Такоров в приетото от комисията предложение на народния представител Тодор Павлов да отпадне ал. 2.
Гласували 129 народни представители: за 38, против 89, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заместващия текст на чл. 8 така, както е предложен от народния представител Тодор Павлов и подкрепен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 100, против 3, въздържали се 27.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 9. (1) Водите по чл. 3 се управляват на национално и на басейново ниво.
 (2) Управлението на национално ниво е изключително право на Министерския съвет, упражнявано чрез Министерството на околната среда и водите.
(3) За подпомагане на дейността по ал. 2 към Министерството на околната среда и водите се създава Висш консултативен съвет по водите.
(4) Висшият консултативен съвет по водите включва представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, Министерството на промишлеността, Министерството на транспорта, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Гражданска защита, Държавния орган по енергетика, Българската академия на науките, неправителствени организации, когато предметът на дейността им обхваща комплексно проблемите на водите, и други.
(5) Министърът на околната среда и водите издава Правилник за устройството и дейността на Висшия консултативен съвет по водите.
(6) Управлението на басейново ниво в обхвата на една или няколко водосборни области се осъществява от басейнови органи на управление на водите."
Има три предложения на народния представител Ангел Малинов.
Първото предложение е оттеглено.
Второ предложение:
В чл. 9, ал. 4, както и в целия закон "Държавния орган по енергетика" става "Държавна агенция по енергетика".
Когато комисията разглеждаше този въпрос, Законът за енергетиката и енергийната ефективност още не беше приет и затова комисията предложи този текст да се уточни в пленарната зала, в случай че Законът за енергетиката и енергийната ефективност бъде приет преди този закон. Тъй като това стана, би трябвало да съобразим текста на закона с предложението на господин Ангел Малинов.
Третото предложение на господин Ангел Малинов е:
В ал. 4 изразът "когато предметът на дейността им обхваща комплексно проблемите на водите" да се замени с "имащи пряко отношение към водите и водоползването".
Комисията подкрепя това предложение по принцип и предлага в чл. 9, ал. 4 текстът "когато предметът на дейността им обхваща комплексно проблемите на водите" да се замени с "имащи пряко отношение към водите".
Предложение на народния представител Румен Такоров и група народни представители:
В чл. 9, ал. 4 след думите "академия на науките" да се добави "Национално сдружение на общините".
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага в чл. 9, ал. 4 след думите "академия на науките" да се добави думата "общините".
Комисията подкрепя текста на вносителя с така направените корекции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 9 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 9 така, както е предложен от вносителя, с поправките, които са предложени от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 99, против 4, въздържали се 4.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 10. (1) Държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопанските системи и съоръжения, се осъществява от:
1. министъра на регионалното развитие и благоустройството - за водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения на населените места и за предпазване от вредното въздействие на водите в границите на населените места;
2. министъра на земеделието, горите и аграрната реформа - за хидромелиоративни системи и съоръжения и за предпазване от вредното въздействие на водите извън границите на населените места;
3. Държавния орган по енергетика (тук трябва да се коригира с Държавната агенция по енергетика, както вече гласувахме) - за хидроенергийни системи и обекти.
(2) Политиката, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопански системи и съоръжения - общинска собственост, се осъществява от кмета на общината.
(3) Решението за предоставяне на концесии по ал. 1 се взема след съгласуване с министъра на околната среда и водите по отношение на използването на водни обекти."
Предложение на народния представител Иван Бойков:
В чл. 10, ал. 1, т. 1 да добие вида:
"1. министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с министъра на околната среда и водите..." - по-нататък продължава текстът на закона.
Комисията не подкрепя това предложение.
Второ предложение на господин Бойков:
В чл. 10, ал. 1 - нов текст по т. 2:
"2. министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, съгласувано с министъра на околната среда и водите" - по-нататък продължава текстът по закона.
Комисията не подкрепя това предложение.
Третото предложение на господин Бойков е - в ал. 2 след думите "общинска собственост" да се запише "се осъществява от общинския съвет".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложения на народния представител Тодор Павлов:
1. В чл. 10, ал. 1 да се създаде нова т. 4 със следния текст:
"4. министъра на околната среда и водите - за вододобивните съоръжения за минерални води, публична държавна собственост".
Комисията подкрепя предложението.
Второ предложение на народния представител Тодор Павлов:
В чл. 10 ал. 3 се допълва, както следва:
"(3) Решението за предоставяне на концесии по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се взема след съгласуване с министъра на околната среда и водите по отношение на използването на водните обекти."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Ангел Малинов:
Член 10 ал. 3 да отпадне.
Мотиви: Дублира се с чл. 96, ал. 2, а в чл. 10 не се третира въпросът за концесиите.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Румен Такоров и група народни представители - в чл. 10 ал. 3 да отпадне.
Комисията подкрепя това предложение, което е същото с предложението на Ангел Малинов.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10 с приетите поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 10 някой желае ли думата?
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожа министър, колеги! Моите предложения са във връзка с чл. 9, който току-що приехме. В ал. 2 се казва: "Управлението на национално ниво е изключително право на Министерския съвет, упражнявано чрез Министерството на околната среда и водите". Аз разбирам, че тук слизаме на местно ниво.
Но вижте какви изречения има в чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2, по която имам предложение: "и за предпазване от вредното въздействие на водите в границите на населените места".
Аз съм се убедил от моята практика и пътувания в страната, че доста често тези интереси не се защитават изцяло и докрай от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Има изграждане на съоръжения, които влизат в противоречие с вредното въздействие на водите.
И не виждам защо сте отхвърлили моето предложение, част от тези неща се съгласуват с министъра на околната среда и водите. Дейността тук е съвместна. Това, което касае самото изграждане на съоръженията го разбирам, че е на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Но връзката между тези съоръжения и опазването от вредното въздействие е дело и под контрола на министъра на околната среда и водите.
Така че аз мисля, че това е разумно предложение. Но не сте го приели в комисията, добре.
Третото ми предложение. Просто вие изглежда с него влизате в противоречие със Закона за местното самоуправление и местната администрация. Кметът не прави политика, той е изпълнителен орган на общинския съвет. Политиката се прави от общинския съвет.
Затова ал. 2, ако беше написана така: "Дейностите по експлоатацията се осъществяват от кмета" - да. Но политиката по дейностите не може да се осъществява от кмета. Политиката е дело на общинския съвет, на общината. Затова не виждам логиката, по която сте отхвърлили моето предложение. То точно вкарва този текст в съответствие със Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Така че, ако министърът на околната среда и водите счита, че не трябва да съгласува по ал. 1, т. 1 и 2 на чл. 10, тези проекти, аз съм готов да оттегля моите предложения, с оглед спестяване на парламентарно време.
Но по другата алинея просто не виждам смисъла. Политика от кмет не се осъществява, уважаеми колеги. Общинският съвет е този, който прави политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата министър Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Отхвърлихме първото предложение, защото има процедура във връзка с прилагането на Закона за опазване на околната среда, а именно процедурата по оценка на въздействието върху околната среда, съгласно която министърът на околната среда и водите се произнася по качеството на всеки инвестиционен обект. Така че абсолютно не е необходимо в този закон да натоварваме текста с допълнителни задължения, които вече са регламентирани от друг закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По ал. 1 оттегляте ли предложението? Оттегля се.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Бойков по т. 3 - в чл. 10, ал. 2 след думите "общинска собственост" да се запише "се осъществява от общинския съвет".
Всъщност това е заместващ текст на думите "се осъществява от кмета".
Гласували 139 народни представители: за 39, против 56, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ангел Малинов и на Румен Такоров и група народни представители, подкрепено от комисията, - ал. 3 да отпадне.
Гласували 101 народни представители: за 96, против 5, въздържали се няма.
Алинея 3 отпада.
Моля, гласувайте чл. 10, както е предложен от вносителя, като в ал. 1 се допълва т. 4, предложена от народния представител Тодор Павлов, и без отпадналата ал. 3.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва глава втора - "Право на собственост върху води, водни обекти и водно-стопански системи и съоръжения".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава втора.
"Раздел I - Държавна собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел I от глава втора.
"Чл. 11. Публична държавна собственост са следните води и водни обекти:
1. водите на реките и принадлежащите им земи, както и водите във водохранилищата, включително и тези в язовирите и микроязовирите;
2. естествени езера, лагуни, лимани, блата и блатисти местности, когато са разположени в земи - държавна собственост;
3. подземните води, с изключение на минералните, независимо от това дали се намират под държавна, общинска или частна собственост;
4. естествените водопади и прилежащите им ивици по 10 м от двете страни на водопада;
5. водите, в това число отпадъчните води, когато изтичат от имоти, публична или частна собственост, и се вливат във водни обекти - публична държавна или публична общинска собственост."
Предложение на народния представител Ангел Малинов - в чл. 11, т. 5 думите "или публична общинска собственост" се заличават.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага:
В чл. 11, т. 5 след думите "частна собственост" текстът да гласи: "и се вливат във води - публична държавна собственост".
Предложение на Румен Такоров и група народни представители:
Текстът в чл. 11, т. 4 да се замени със следния:
"4. естествените водопади и прилежащите им ивици в зависимост от естествения ландшафт, но не по-тесни от 10 м от двете страни на водопада;".
Комисията подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11 с предложените поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавията и по чл. 11 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте заглавието на глава втора, на раздел I и чл. 11, както са предложени от вносителя, с приетите поправки от комисията в т. 5, и т. 4 с приетото предложение на народния представител Румен Такоров.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава втора, на раздел I и чл. 11 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По чл. 12 и 13 няма предложения, затова ще ги докладвам заедно.
"Чл. 12. (1) Публична държавна собственост са островите и земите, образувани в резултат на естествени процеси, настъпили в реките, водоемите и островите във вътрешните морски води и териториалното море.
(2) Публична държавна собственост са континенталният шелф в границите на вътрешните морски води и териториалното море, и крайбрежната заливаема ивица на р. Дунав."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
"Чл. 13. Публична държавна собственост са следните водностопански системи и съоръжения:
1. комплексните и значими язовири, включително водохранилищата им и събирателните им деривации, по списък съгласно Приложение № 1, което е неразделна част от този закон;
2. съоръжения и устройства - недвижими имоти за измерване на количеството и качеството на водите - публична държавна собственост;
3. системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени с държавни средства - защитни диги, корекции на реки и отводнителните системи, с изключение на тези по чл. 19, т. 3, буква "г";
4. наблюдателните сондажи, изградени с държавни средства."
Предложение на народния представител Румен Такоров, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Аз подновявам предложението и думата "значимите" да бъде членувана.
Не го търсете, господин Тошев, оттеглено е от колегите това нещо. Правилно е написано, но на практика не е взето правилно решение в комисията. Затова отново предлагам да го подложим на гласуване. Защото, вижте и списъка отзад към приложението - "На комплексни и значими язовири". Или и двете трябва да се членуват, или не трябва и двете. Питайте филолозите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приема се...
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, аргументът на колегите на господин Такоров да оттеглят това предложение беше, че не всички язовири, които са значими и не всички други обекти са в това приложение, а само тези, които са в приложението, за тях става въпрос по-нататък в закона. Може и други язовири да има, които да са значими, затова те оттеглиха членуването, защото членуването означава, че всички такива би трябвало да попаднат в това приложение. Това беше спорът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не е така. Казано е: "по списък". Очевидно това е списък на комплексните значими, но не на всички.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Комисията не го е гласувала, тъй като то беше оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, трябва да е или "комплексните" да не е членувано, или и двете да са членувани, не може да има разлика.
Моля, гласувайте членове 12 и 13 така, както са предложени от вносителя като в чл. 13 т. 1 думата "значими" се членува и става "значимите".
Гласували 106 народни представители: за 101, против 4, въздържал се 1.
Членове 12 и 13 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 14. Изключителна държавна собственост, публична държавна собственост, която не може да бъде преобразувана в частна са:
1. вътрешните морски води и териториалното море;
2. минералните води по списък съгласно приложение № 2, което е неразделна част от този закон."
Предложение на народния представител Тодор Павлов - в чл. 14 да се заличат думите "публична държавна собственост, която не може да бъде преобразувана в частна".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
Доктор Павлов заявява, че си оттегля предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нещо граматически и стилно не е добре - "изключителна държавна собственост, публична държавна собственост". Тогава може да бъде: "изключителна държавна публична собственост, която не може да бъде преобразувана в частна".
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, ако ми позволите, ще направя едно редакционно предложение - текстът да бъде: "изключителна публична държавна собственост, която не може да бъде преобразувана в частна са" и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 14 с тази редакционна поправка: "изключителна публична държавна собственост, която не може да бъде преобразувана в частна са", слагат се двете точки и следва текстът.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 15. Публична държавна собственост са и земите, заети от най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и на водоизточниците на минерални води."
Предложение на народния представител Румен Такоров и група народни представители - в чл. 15 след думата "водоснабдяване" се добавя "публична държавна собственост" и след думата "води" се добавя "по чл. 14, т. 2".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15 с приетата поправка по предложение на господин Такоров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 15 така, както е предложен от вносителя с приетата поправка на народния представител Румен Такоров и група народни представители.
Гласували 108 народни представители: за 106, против 2, въздържали се няма.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 16. (1) Държавната собственост върху води, обявена за публична по този закон, не може да се обявява за частна държавна собственост по реда на Закона за държавната собственост.
(2) Извън собствеността, обявена за публична държавна собственост по този закон, държавата може да притежава или да придобива и право на собственост върху води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения, за които законът предвижда, че могат да бъдат предмет на частна собственост."
Следва предложение на народния представител Янаки Стоилов да се създаде нова ал. 3 към чл. 16 със следното съдържание:
 "(3) Собствениците на земя, които не са обезщетени за земята, върху която са построени язовири или други водностопански съоръжения, имат право на дялове или акции в търговските дружества, които ползват тези водни обекти. Това право се реализира по реда на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти или на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия."
Комисията не подкрепя предложението, но комисията предлага в чл. 16 да се създаде нова ал. 3 със следния текст:
 "(3) Собствениците на земеделски земи и гори, върху които са построени язовири и водностопански съоръжения, които не са обезщетени за това по съответния ред, се обезщетяват по реда на чл. 10б и чл. 35 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16 с това предложение за нова ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 16 има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз предлагам процедурно предложение - този член да не го разглеждаме днес в пленарна зала поради простата причина, че той не е гледан законно в комисията на второ четене. Комисията, както повечето знаем, се проведе, когато се провеждаше и пленарно заседание на Народното събрание, така че този член и още 15-20 мисля, че трябва отново да минат на второ четене в комисията, тъй като болшинството от колегите не можаха да дойдат и да си защитят предложенията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такоров.
Но, какво предлагате, аз не разбрах?
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Да не го разглеждаме сега, да го отложим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Господин Иван Бойков има думата.



ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Ние дискутирахме по този текст повече от час и половина в комисията, а тя имаше кворум и се проведе законно. Тези, които бяха там, говориха много по този текст. Така че се проведоха пълноценни дебати и всички се изказаха, включително и представител на вносителите. Не виждам смисъл да отлагаме и да правим нови дебати по този текст след час и половина работа в комисията. Мисля, че той е изчистен и отговаря точно, не в пълната си част, но поне в две трети от частта, която предложи колегата Стоилов и решава въпроса за обезщетяване на собствениците на земи, които попадат под язовири и други съоръжения, включително, както написахме в текста, хидросъоръжения. Така че едно отлагане няма да ни даде нищо ново.
Ако господин Такоров иска да защити господин Стоилов, трибуната е тук, тук се приемат нещата, а не в комисията. Комисията само предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Румен Такоров за отлагане разглеждането на чл. 16.
Гласували 116 народни представители: за 28, против 83, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господа, аз говоря сега не за мнозинството, а за хилядите собственици, чиито земи са използвани за построяване на язовири и водностопански съоръжения. Наистина, дори и да беше отложено разглеждането на това предложение, едва ли щеше да бъде то променено по същество, след като Комисията по опазване на околната среда и водите, без да е квалифицирана в правната област, не приема дори предложения от такова естество, та камо ли когато те засягат наистина някои съществени допълнения в закона.
За да направя това предложение, съм подтикнат от редица избиратели от Троянския край, специално от собствениците на земи около язовир "Сопот", около селата Голяма Желязна и други. Но смятам, че присъстващите в залата могат да посочат подобни случаи в своите райони, тъй като списъкът по Приложение № 1, който включва големите язовири, съдържа около 50 обекта и едва ли има област, в която този въпрос да не засяга стотици хиляди хора. Аз съм се постарал в това предложение да се съобразя с философията на законопроекта, без сега да я подлагам на дискусия, тя сама по себе си може да предизвика редица разсъждения - стремежът язовирите да бъдат превърнати в публична държавна собственост. Поради това притежаваната от собствениците земя може да бъде само един приблизителен критерий за определяне на тяхното участие в капиталовата структура на водоползвателите. Защото те трябва да станат, според моето предложение, притежатели на дялове и акции в структурата на капитала вече на дружествата, които ползват, а не собственици на самите обекти, защото това е изключено от предложението на Министерския съвет.
Засега няма значителен проблем това да бъде направено, тъй като повечето от големите язовири се стопанисват от дружества, които са изключително или с преобладаващо държавно участие. Следователно няма пречка, ако правителството и мнозинството отчитат този значителен, масов обществен интерес, да използват притежаваната собственост от хората, за да послужи тя като един ориентир, за да могат те да станат участници в акционерни дружества, които ще ползват язовирите и водностопанските съоръжения. Дори това да не са с участие на държавата, всеки един, който кандидатства за такова разрешение, трябва да поеме такъв ангажимент. Следователно предложението, макар и не леко, е осъществимо практически. То съответства и на един последователен подход, който вече е прилаган по отношение на притежателите на градска собственост, на притежателите на земи, върху които са изградени промишлени предприятия. Защото язовирите освен със своето комплексно значение имат и стопанско предназначение, следователно ние трябва да включим разнообразни възможности за обезщетяване на притежателите на такива земи.
Какво означава предложението, което е направила комисията? Аз не го отхвърлям, но смятам, че то щеше да бъде сполучливо, ако беше съчетано и предвидено като допълнителни възможности спрямо тази, която аз предлагам. Защото мисля, че пътят, който съм предложил, дава много по-ефективна защита на интересите на хората, защото предложението на комисията предвижда единствено те да бъдат обезщетявани с равностойна земя, което в повечето случаи е неосъществимо, тъй като точно в тези землища няма свободни държавни и общински земи. Те са погълнати от големите площи, заети от язовирите.
Другата възможност, която се предвижда, е да бъдат давани компенсационни бонове. Но кой може в момента да приема такива бонове? Реално такова изкупуване би правила само държавата, защото компенсационните бонове в момента не са ефективен икономически механизъм. Но дори и държавата е с ограничени възможности, защото размерът на държавните земи през последните години е намалял с около пет пъти. Следователно компенсационните бонове в момента не могат да бъдат средство на действащия пазар на земя, който се заражда, защото реалната цена на тези бонове може да бъде определена според приблизителната цена на ценните книжа, по които се изкупува българският външен дълг. Като една илюстрация, това означава, че ако цената на един декар земя условно е 100 хил. лв., ако един собственик реши да я продаде срещу такива бонове, ще получи не повече от 15 - 20 хил. лв. Естествено е, че това е по-скоро едно обещание, едно добро намерение, което без да бъде подценявано, няма да удовлетвори хората.
Затова в заключение аз настойчиво предлагам тези възможности да бъдат съчетани и да има възможност да се прави избор. Или, ако те не бъдат удовлетворявани според съществуващите налични възможности, да се преминава от тази, която аз съм предложил приоритетно, към другите. Мисля, че частично моята идея е постигната, защото тя провокира мнозинството да включи един компенсаторен механизъм на същото място, на което се предлага. Но трябва да се има предвид, че тя няма да удовлетвори в значителна част хората, които очакват нашето решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика има думата господин Лъчезар Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, предложението на господин Стоилов според мен е в голяма степен абсурдно, тъй като той предлага в дружеството на ползвателя да се дадат акции или дялове на собствениците. А този ползвател сключва примерно договор за 10 години. След това може да се смени с друг ползвател. И какво значи това? Това значи, че ако някой иска да ползва, задължително трябва да си даде част от собствеността в дружеството на некомпенсираните собственици. Това не е възможно да стане. Единствената възможност за компенсации е това, което е предложено. Нещо повече, ние сме го консултирали с господин Лучников, като председател на комисията, която се занимава с тези въпроси. Не е възможно. Собствеността е публична държавна собственост. Така че в дружеството на ползвателя - това, което предлага господин Стоилов - намираме, че е абсолютно невъзможно да се приеме такова предложение. Това е намеса в неговата собственост. Той задължително трябва да си отстъпи част от собствеността върху дружеството. А неговият капитал може да бъде съвсем ограничен. Какво ще стане, ако примерно трябва той да даде няколко милиона от капитала си, а той изобщо да няма толкова? Това не може да бъде реализирано. Затова комисията не подкрепя предложението в този смисъл и предлага друг модел за компенсации, който е единствено възможният според нас.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС, от място): И който е принципният!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата за втора реплика има господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Колега Стоилов, ако приемем Вашия текст, трябва да преразгледаме всички закони, които уреждат тази материя. Всъщност тези хора, които не са получили компенсация, получават компенсации по този ред, който е общоприет в държавата в момента и със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и за земите на горския фонд. Всъщност това е и нашето отношение към частната собственост. Иначе няма да получат нищо.
Не може да вкарате в капитала на търговско дружество нещо, което те не притежават. Земята е публично-държавна собственост. Как ще влезе в капитала на някакво търговско дружество и по каква схема ще стане това нещо? Представяте ли си какво ще стане в комбинация, дори и да стане това, че те ще станат публични дружества и оттам нататък какво ще получат тия хора? Няма да получат нищо. Нищо няма да получат! Няма схема, по която да получат нещо на база на това, че ще получат дялове от акции от някакво търговско дружество. Аз не говоря за начина и схемата, по която ще стане това търговско дружество. Това просто е невъзможно да стане по икономическа логика, тъй като те не са собственици на тези земи. Те получават компенсации и тя става публично-държавна собственост. Те не влизат вътре със земята си, а искат да влязат вътре с някакво обезщетение. Няма начин и няма логика, икономическа логика няма в това нещо. Единственият начин, по който може да се компенсират по сега действащото законодателство, е този, който е предложила комисията. Тя достатъчно гъвкаво предложи няколко начина - или със земя, или с компенсаторни бонове. Друг е въпросът как се реализират те и за какво става въпрос. Там може би сте прав, че и в момента реализацията им върви трудно, но това са други неща. Не виждам как ще стане това, което предлагате Вие. Няма как да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
За дуплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Добре е, че тази дискусия се състоя. Може би тя ни навежда и към някои по-общи изводи, след като на мен като представител на левицата се налага да защитавам собствениците от мнозинството на СДС, а виждам и значителни резерви от някои от представителите на Евролевицата. Сигурно това е може би един от обнадеждаващите симптоми, че в България може да се роди нова левица и то преди всичко чрез усилията на БСП.
По съществото на проблема. Аз защитавам тук хилядите дребни собственици. Аз не подценявам едрите капиталови структури и не си правя илюзия, че само чрез дребната собственост може да се преобразува икономиката. Но нека в наше лице да знаят хората, тези, които са дребните, ощетените собственици, хората, за които винаги най-накрая остава ред да се защитят правата им, че те могат да имат своите очаквания и да проявяват необходимата настойчивост. Това, което предлагам, е по-трудното. Не го заобикалям, но то е напълно възможно. Дори съм предвидил по-нататък, при изваждането на обектите, които сега притежават тези предприятия, да се редуцира капиталът на дружествата и в рамките на този редуциран капитал той да се преобразува, когато те са държавни, в акционерно участие.
По отношение възражението на господин Тошев, че тези, които искат разрешение, няма да имат икономически възможности. Ами като нямат икономически възможности, аз съм сигурен, че нито един язовир в България няма да остане без стопани. Защото част от тези стопани, които са определени по редица законни и полузаконни начини, в момента безогледно експлоатират тези язовири, ловят рибата в нарушение на изискванията, ограничават в някои случаи водоползването, достъпа до тези обекти точно на хора, които имат основание да претендират за участие в тях. Следователно, ако някой икономически не е в състояние да кандидатства за такова разрешение, ще се намери друг, който отговаря на тези условия.
А за интереса на собствениците, че след 10 години може да има друг собственик. Нека да оставим избора на тях, да поемат риска за 10 години, участвайки в разпределението на печалбата, и след това да не получат нищо или да получат бъдещите обещания, че ще получат някаква земя или някакви компенсационни бонове, което в близките години пък в много случаи няма да им даде нищо. Така че оставете този избор на хората.
Аз не възразявам на вашето предложение. Бъдете достатъчно гъвкави и толерантни, за да предвидим един много по-богат механизъм, който наистина да защити интересите на хората. Защото аз съм готов да отидем с тези свои идеи и ще видите хората какво предпочитат, тъй като те са се занимавали, ангажирали са и специалисти и са видели този механизъм като най-рационалния за защита на своите интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата за изказване господин Иван Бойков.
Господин Стоилов, това, което предлагате, дали може да стане юридически? Ние вече приехме текст, че това е публична държавна собственост, която не може да се превръща в частна. Е, за каква приватизация може да става дума?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Става дума за ползвателя, а не за държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е какво ще се приватизира, ползването ли?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Част от държавните предприятия ще се приватизират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами те след това може да не са водоползватели.
Има думата господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Изключвам евтиния популизъм и серията недомислици, които изказа колегата Стоилов. Той сега пък се явява защитник на частна собственост. Не знам откъде се яви такъв. Тук в този закон няма политика. Тук има въпрос на интереси наистина на собственици. На реалните интереси, господин Стоилов.
Ако си спомняте какво стана с масовата приватизация и част от фондовете, които взеха заводи, къде са им печалбите на хората? Пак това ли искате да направите? По принцип вие сте заети - оставям всичката ви история как те не са собственици на тази земя и ще влязат с нея и ще я ползват като собственици и условията в капитала на дружеството. Каква печалба ще получат, господин Стоилов, от такива дружества? Нулева печалба ще получат. Нулева! Кой ще им даде печалба? Кой собственик? Да не говоря как ще се изгради това дружество. Но самата ви схема не отговаря, икономически не отговаря, юридически не отговаря. Той не е собственик на тази земя. Той получава компенсация и обезщетение за това, че тази земя е станала публична държавна собственост. Плюс това той няма никакъв труд в това дружество. Какво искате сега, някакви рентиери да създадете на базата на това, че на него има язовир отгоре? Точно това е цялата недомислица на цялата ви схема, която създавате. Пари получава този, който ги изкарва, който влага реален труд или е вложил капитал. Тук не влагате капитал, тук обезщетяваме собственици. И това нещо вече работи в страната. Аз не виждам по силата на кой закон ще направите такова търговско дружество. Ами аз, ако съм собственик там и имам концесия за 30 години, по каква логика ще ме накарате да приема съсобственици насила? На база на някакъв закон ли? Ами това противоречи на цялата икономическа логика на пазара и на законите, които действат в момента. Просто не ви е изрядна схемата. А другото е популизъм.
Напротив, по този начин, сред тази дискусия, в която участваха и вашите представители, когато стигнахме и те гласуваха "за" в комисията, когато стигнахме до този текст, ще получат реално нещо. И земя ще получат, и компенсации. Иначе нищо няма да получат. Нищо! Вие ги отдалечавате във времето и ги лъжете. Едно към едно ги лъжете хората. И го казвам от тази трибуна, защото аз също имам такива искания от мои избиратели в района.
На основание на какво ще получават те приходи? На това, че им е отчуждена земята, ще получават приходи от едно капиталово дружество, което ще работи 35 години? По силата на коя логика, господин Стоилов? А другото просто не заслужава коментар, макар че не е в моя стил да го кажа, но чак пък толкова евтин популизъм не съм чувам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
За реплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Това, което казвам, може да го квалифицирате, господин Бойков, както искате, включително и като популизъм, но то съответства на интересите и на очакванията на хората. И то няма никакви други цели, още повече аз мога да декларирам, че нямам такъв интерес от такъв род земи, за да се избегнат пък всякакви други въпросителни, които впоследствие могат да възникват. Но как притежателите на градска собственост могат да получат нещо, което е било одържавено, а изведнъж се оказва, че тези хора, които няма на какво друго да разчитат, се обявяват за рентиери? В момента, в който се закриват всички предприятия, които са на територията на тези селища, когато е ограничен размерът на земеделските земи и вие искате да ги отстраним или да кажете: те няма да получат. Оставете на тях да изберат. Защо законодателят иска да реши за отделния човек кой е по-добрият избор. Аз само предлагам наистина един по-сложен механизъм, който дава възможност за такъв избор.
А що се отнася за приватизационните фондове, аз имам идеи. Дано да успея да ги реализирам, за да видите пък какво ще последва за част от тези фондове, които не разпределят печалба, а разпределят големи разходи и средства за себе си. Но за това ще е необходимо още малко време, така че недейте да смесвате въпроса за приватизационните фондове и за участието на тези хора в капиталовата структура на водоползвателите.
Освен това въпросът за концесиите в случая не стои, тъй като според новия закон се предвижда те да преминат на разрешителен режим. Концесионният режим се запазва само за минералните води. Следователно този, който дава разрешението, може да предвиди условията и едно от тези условия да бъде именно споменатото. Така че тук не можем да се извиняваме с някакви бюрократични спънки. А ако се налага уточняване на механизма, защото той само съответно може да се прилага по посочените два закона, това не е толкова трудно да стане, ако е налице волята, за която говорим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Ангел Малинов.

АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги! Ние с господин Янаки Стоилов сме говорили по този въпрос. Идеята му е добра, ако става въпрос за завод или за ТЕЦ - там, където собственикът със земята си може да участва в едно акционерно дружество.
Какво става при язовира? Неговото предложение ще блокира концесионния процес. Защото идва наемател или концесионер, водата е държавна, той плаща такса на държавата за водата и получава приходи от това, че продава водата на ползвателите. Ако собствениците на земи участват в някакво акционерно дружество, те трябва да реализират печалба от това. Това значи да се вдигне цената на водата, да стане много голяма, за да може да се плащат някакви дивиденти на собствениците на земя.
И затова единственият начин е да бъдат компенсирани с бонове, не става въпрос за компенсаторни записи, а с бонове и в най-скоро време ще има пазар на земята. С тези бонове реално хората могат да си купят земя или да бъдат компенсирани с държавна и общинска земя, ако има такава на място. Но това е единственият начин, иначе нито един собственик няма да вземе на концесия язовир, ако собствениците на земята участват в това акционерно дружество, защото той няма откъде да печели. А ако вдигнем цената на водата, ще вдигнем цената на земеделската продукция, тя ще стане непродаваема и хората ще се откажат от поливане.
Затова единственият начин е този, който комисията предлага. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Малинов.
За дуплика думата има господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Законът за едрата градска собственост и Законът за приватизацията имат друг механизъм. Неудобно ми е, че трябва да го обяснявам на господин Стоилов, но по Закона за приватизацията се връща част от предприятие, което работи, и с тази част от предприятието, което работи, обезщетяването може да стане с акции и дялове, защото те са акции и дялове от същото предприятие, господин Стоилов. А земята под язовира не работи, тя не е селскостопанска земя. Ако върху нея имаше кооператив, фирма, да му върнем акции и дялове от този кооператив и фирма, а не от язовира. Язовирът изобщо няма нищо общо с тази земя отдолу. Не знам дали разбирате логиката, която искам сега да Ви изложа.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Искате да кажете, че язовирът няма нищо общо със земята?
ИВАН БОЙКОВ: Няма нищо общо. Земята става държавна собственост и те се обезщетяват, част от тези хора са обезщетени, голямата част са обезщетени вече. Тук се касае за някои хора, които не са обезщетени. И те са обезщетени по същия начин навремето, господин Стоилов, с пари.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Ние говорим за необезщетените.
ИВАН БОЙКОВ: Точно за това говорим. Сега ще се обезщетят пак по този начин, по един и същи начин ще се обезщетят. Иначе каква е логиката на тези, които са обезщетени навремето, сега да не участват с акции и дялове по Вашата схема някъде - да кажем, на язовир "Искър" отдолу, след като са били обезщетени навремето? Разбирате ли накъде отива процесът? Пълен блокаж на системата. Всичко друго просто не сработва Вашата схема, не може да сработи икономически, логически и юридически. Няма как да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник-председателят господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал да взема становище по два въпроса: първият е по предложението на господин Янаки Стоилов и второ - по предложената от вносителя и поддържана от комисията ал. 1 на чл. 16.
Предложението на господин Янаки Стоилов юридически не може да бъде възприето от никаква гледна точка. Позволявам си съвсем в пряк тон да го кажа пред уважаемите народни представители.
Първо. Има един определен ред за обезщетяване на собствениците на земеделски земи и на горски земи. Или ще поддържаме един и същи принцип, или за различни случаи ще правим различна регламентация? На какво отгоре трябва сега тук за засегнатите от мероприятия по водното стопанство да създаваме специален ред? Има определен ред за всички собственици. Тогава, когато моята земеделска земя не съществува, поради това, че тя е отнета, аз се обезщетявам по ред, определен в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Кое дава основание аз да бъда в някакво привилегировано положение, затова защото мероприятието не е хикс, а е игрек? Това е първото възражение, което правя и което важи също така и по отношение на горските земи.
Второ. Господин Стоилов предлага включване с акции или дялове в търговските дружества - юридически лица, които ползват тези водни площи. Добре, за колко време се ползва една водна площ? Това е едно субективно право, което може да бъде временно, за по-малък срок, за по-дълъг срок.
Добре, аз се включвам вътре, получавам акции в това временно съществуващо дружество или дружество, което има временни права. Ако това право за ползване примерно е за 5 г. или за 10 г., след изтичане на тези 10 г. аз като акционер или като участник в другия вид търговско дружество ще трябва да изляза навън и тогава какво получавам? Едно временно положение в никакъв случай не може да служи като обезщетяване. Мисля, че ме разбира колегата Стоилов за това, което възразявам.
Втори момент по отношение на ал. 1 на чл. 16. Публичната държавна собственост по този закон не може да се обявява за частна държавна собственост по реда на Закона за държавната собственост. Защо? И тук има един генерален ред. Законът за държавната собственост предвижда начина за трансформация на публична в частна и на частна в публична. Това е възприет ред за всички вещи, за всички имоти. Защо тук ние казваме, че не може да стане трансформация по реда на Закона за държавната собственост? Тогава какво искаме да кажем с този текст? Или че въобще не може да стане трансформиране от публична в частна и от частна в публична, или трябва да спазваме някакъв друг ред. Ако трябва да спазваме друг ред, кой е той?
Нека да уточним ал. 1. Не става дума само за отпадане на последните думи, защото едното мое предложение ще бъде за отпадане на частта от чл. 16, ал. 1 след "държавна собственост". Но пак казвам, това ми е като второстепенно предложение.
Аз бих предложил, уважаеми господин председател, да отложим разглеждането на чл. 16 в неговата ал. 1, за да може да стигнем до един текст, който ще бъде ясен, точен и да отговаря на изискванията, които Конституцията въведе с чл. 17 - частна и публична собственост. Още повече, ние гласувахме и приехме чл. 14, който казва, че е изключително държавна собственост, а това е една от формите на публичната собственост по чл. 18, ал. 1 от Конституцията, която не може да бъде преобразувана в частна. Каква е връзката между гласувания от нас чл. 14 и сега предложеният за гласуване чл. 16, ал. 1?
Това ми е основанието да предложа на уважаемите колеги да отложим разглеждането на чл. 16, ал. 1, за да може юридически да го уточним и естествено в непродължително време да стигне до гласуване. Ако това мое предложение не бъде прието, ще моля да поставите на гласуване предложението ми за отпадане на всички думи след думите "държавна собственост", като след "собственост" се постави точка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джеров.
За реплика думата има господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Моята реплика е по две от съображенията на господин Джеров в неговата първа част - за това, че би се създал един особен режим, ако се възприеме акционерното участие при водоползвателите.
Самият случай с язовирите съдържа редица особености, тъй като язовирите имат както обществено предназначение, главно в областта на поддържане на екологичното равновесие, на водоснабдяването, но те имат стопанско предназначение с производството на електроенергия и някои други свои елементи.
Освен това, аз в по-голяма степен се мъча да се приближим към тази двойнственост и затова смятам, че ако се приемат различните предложения, ще отговорим на особеното положение на язовирите, които не могат да бъдат сравнявани изцяло нито с чисто стопанските обекти, нито пък със земеделските имоти, които не са индустриални или само са субекти с някакво социално предназначение.
По втората част - за това, че той встъпва като акционер в едно дружество, което временно упражнява тази дейност - да, наистина разрешението ще е за определен период. И дори то да не бъде продължено, важно е ние да отчетем тяхното участие като акционери в момента, в който започва водоползването. Защото, ако се прекрати водоползването, тогава вече Вашият въпрос може да предизвика дискусия. Той отпада ли като участник в това дружество? Според мен, той не отпада. Въпросът е какво да прави той като собственик - дали да продължи да участва в това дружество, защото то няма да се прекрати в момента, в който се прекрати неговото разрешение, а собственикът може да прехвърли своите акции. Следователно, няма пречка той да продължи да бъде акционер в това дружество, дори и след времето, когато то няма да извършва водоползването - поне на този конкретен обект.
Но ако това е спорният въпрос, той също може да бъде решен. Според мен, не се прекратява акционерното участие след прекратяване на правото на водоползване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Стоилов, ползвателят на язовири, както Вие казвате, водостопански съоръжения може ли да бъде частно търговско дружество?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, как в частно търговско дружество ще се дадат акции на един необезщетен собственик на земя, която е станала държавна собственост?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз казах, господин председател. Когато той кандидатства за разрешение, ще бъде поставено едно условие...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, как някой ще му влезе в дружеството?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: ... от държавата, която казва: след като вие кандидатствате за получаване на разрешение, трябва да имате предвид, че някаква част от капитала ще бъде прехвърлена. Ако той не желае това нещо, може да оттегли своите претенции за участие в тази дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изобщо не може такова условие да се поставя.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз казах, че в момента държавните водни стопанства са изцяло с държавно участие, тоест няма никаква пречка така, както бяхте благосклонни към други собственици, да проявите същата благосклонност и към тази, хилядна категория от собственици. Това вече е въпрос на политически избор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Първото, което искам да отбележа, е, че проблемът не е обществено значим. Съжалявам, че не казах по-рано за този проблем. Веднага, след като проблемът беше обсъден в комисията, ние направихме един преглед на състоянието на обезщетяването в различните язовири и трябва да ви кажа, че случаите на необезщетяване са единични. Може да има хора, които смятат, че не са обезщетени достатъчно, техните представи сега са различни от това, което тогава са приели, но може би само 1 на сто от хората, които притежават земи в тези язовири, по някакъв начин не са били обезщетени.
Този проблем на практика не съществува.
Освен това разрешение се дава за води, а не за водния обект. Водният обект се дава на концесия. Ние обсъждахме наистина този въпрос, консултирахме се с много юристи и схемата, която господин Стоилов предлага, и от икономическа, и от юридическа гледна точка е твърде неприемлива.
Затова текстът, който предложи комисията, е един абсолютно справедлив текст, който напълно осигурява равнопоставеност на собствениците, които са били обезщетени преди, още когато е било извършено това отчуждаване. И собствениците, които по някакъв начин не са получили такова обезщетение, за тях сега трябва да се предложи една схема, която според нас е напълно прецизна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Манева.
Срещу предложението на господин Александър Джеров за отлагане на ал. 1 на чл. 16 има ли някой? Приемате ли да отпаднат думите?
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Предложението е в текста от ал. 1 да отпадне изразът "по реда на Закона за държавната собственост", което е напълно приемливо и не би следвало да се отлага въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов за създаване на нова ал. 3.
Гласували 146 народни представители: за 50, против 95, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 16, като в ал. 1 отпадат думите "по реда на Закона за държавната собственост" и с нова ал. 3, предложена от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 12.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 17. (1) Водите, водните обекти и водностопанските съоръжения - държавна собственост, се актуват съобразно изискванията на Закона за държавната собственост.
(2)  Минералните води се актуват въз основа на информация, предоставена от Министерството на околната среда и водите.
(3) Копия от актовете за водите, водните обекти и водностопанските съоръжения, съставени по предвидения ред, се изпращат в Министерството на околната среда и водите в двумесечен срок от съставянето на актовете.
(4) Алинея 3 се прилага и при извършени корекции на актовете за държавна собственост.
(5) По отношение на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - държавна собственост, се прилага Законът за държавната собственост, доколкото с този закон не е предвидено друго."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 17 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва предложение на народния представител Румен Такоров, което със съгласието на вносителя е преместено в глава шеста, където ще бъде разгледано.
"Раздел втори - Общинска собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел втори от глава втора.
"Чл. 18. (1) Собствеността на общината върху водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения е публична и частна общинска собственост.
(2) Публичната общинска собственост върху води не може да бъде обявявана за частна общинска собственост по реда на Закона за общинската собственост."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 18 някой желае ли да се изкаже?
Има думата заместник-председателят господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! След като в чл. 16, ал. 1 отпаднаха думите "по реда на Закона за държавната собственост" - говоря за държавната публична - логично е в поставения за разглеждане и гласуване чл. 18, ал. 2 след "общинска собственост" - на втория ред, да се сложи точка, което означава, че думите "по реда на Закона за общинската собственост" да отпаднат. То е в унисон с току-що приетото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приема се.
Моля, гласувайте заглавието на раздел втори и чл. 18 така, както са предложени от вносителя, като в ал. 2 отпадат думите "по реда на Закона за общинската собственост".
Гласували 119 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 4.
Заглавието на раздел втори и чл. 18 са приети.

ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 19. Публична общинска собственост са:
1. водите и водните обекти, в това число естествени извори, езера и блата, когато са разположени на земи - общинска собственост, и не са води и водни обекти по чл. 11;
2. минералните води, без тези по чл. 14, т. 2;
3. водностопанските системи и съоръжения на територията на общината с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски дружества и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества:
а) съоръженията и системите за водоснабдяване на населените места в общината, включително и пречиствателните станции за питейни води;
б) съоръженията и системите за отвеждане и пречистване на отпадъчните води от населените места;
в) язовирите и микроязовирите, с изключение на тези по чл. 13, т. 1 и включените в имуществото на търговските дружества към датата на влизането в сила на този закон, без съдържащите се в тях води;
г) защитните диги и съоръженията и системите за укрепване на речните легла в границите на населените места;
д) водопреносните и водоразпределителните мрежи за минерални води."
Следва предложение на Ангел Малинов да се създаде нова точка след т. 2, която да гласи:
"2. водите, в т.ч. отпадните, които изтичат от имоти, публична или частна собственост и се вливат във водни обекти - публична общинска собственост".
Останалите точки се преномерират.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага след т. 1 в чл. 19 да се създаде нова точка, която да бъде номерирана като 1а в този случай, тъй като съществуващата точка 2 се запазва, и която да гласи:
"1а. водите, в т.ч. отпадъчните, които изтичат от имоти, публична или частна собственост, и се вливат във води - публична общинска собственост;".
Точките по-нататък се преномерират съответно.
Второто предложение на Ангел Малинов е в чл. 19, т. 3д в края на изречението да се добави "с изключение на тези, собственост на държавни здравни и почивни заведения".
Комисията не подкрепя второто предложение на Ангел Малинов.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: То се оттегля от вносителя.
Следва предложение на Румен Такоров и група народни представители - в чл. 19, т. 3 да се създаде нова буква "е" със следното съдържание:
"е) земите от най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабяване публична общинска собственост и на водоизточниците на минерални води по чл. 19, т. 2".
Комисията подкрепя това предложение по принцип и предлага в чл. 19, т. 3 от текста на вносителя да се създаде нова буква "е", чийто текст да гласи:
"е) земите от най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията с изключение на тези по чл. 15".
С така предложените поправки комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложителите съгласни ли са? Да.
Моля, гласувайте чл. 19 така, както е предложен от вносителя, с приетите от комисията поправки за нова т. 2 и преномериране и нова буква "е" в т. 3.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Нова точка след т. 1, за да не останат депутатите с впечатление, че т. 2 отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласували 109 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 5.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 20. (1) При сключване на договор за концесия за води, водни обекти, водностопански системи и съоръжения - публична общинска собственост, общинският съвет е длъжен да определи:
1. местата за общо използване на водите и водните обекти;
2. съществуващите права на използване на водите във водохранилището.
(2) Ако общинският съвет не изпълни условията по ал. 1, концесионерът не може да забрани упражняването на посочените права.
(3) Съоръженията - публична общинска собственост по чл. 19, т. 3, буква "в", се предоставят на концесия без търг или конкурс с предимство на водни сдружения от организирани водоползватели, собственици на най-малко 50 на сто от напояваните земи.
(4) За обекти по чл. 19, т. 3, буква "в" предметът на концесията, която се предоставя с решението по чл. 72, т. 1 от Закона за общинската собственост, се съгласува предварително с Министерството на околната среда и водите по отношение съответствието с плана за управление на речния басейн.
(5) На лицето, сключило договор за концесия, не могат да бъдат налагани по-строги условия за водоползване и/или ползване от посочените при съгласуването."
Първото и второто предложение на Ангел Малинов са оттеглени.
Комисията предлага: в чл. 20, ал. 1 думите "е длъжен да определи" да бъдат заменени с "определя".
С така нанесената редакционна поправка комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 20 така, както е предложен от вносителя, с корекцията в първата алинея, предложена от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 21. При предоставяне на право за ползване на водите по чл. 19, т. 2 собственикът на имота, в който се намира водоизточникът, има предимство при равни други условия."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21. Няма предложения.
"Чл. 22. (1) Частна общинска собственост са придобитите от общината имоти, води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения, извън имотите, описани в чл. 19.
(2) По отношение на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - общинска собственост, се прилага Законът за общинската собственост, доколкото с този закон не е предвидено друго."
Няма предложения и по този член. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 21 и 22 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 4.
Членове 21 и 22 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва "Раздел III - Частна собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения".
По целия раздел няма предложения, той е къс и ще го докладвам целия.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел III от глава втора.
"Чл. 23. Собственикът на земята е собственик и на водите и водните обекти в имота, освен ако те не са собственост на държавата или на общината."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
"Чл. 24. Частна собственост са:
1. извиращите в границите на недвижимия частен имот води, с изключение на минералните води, докато текат през него, освен ако не са включени във водоснабдителните системи;
2. езерата, които не се подхранват от или през които не протичат води - публична държавна или публична общинска собственост;
3. събиращите се в границите на недвижимия имот валежни води и изградените за тази цел съоръжения;
4. водите, изтичащи от водните обекти по точки 1, 2 и 3, до мястото на вливането им във води - публична държавна или публична общинска собственост;
5. леглата на водите по точки 1, 2, 3 и 4;
6. кладенците в недвижимия имот;
7. съоръженията и системите за използване, отвеждане и пречистване на водите, обслужващи съответния имот, както и съоръженията за предотвратяване и ликвидиране на последиците от вредното въздействие на водите."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.
"Чл. 25. (1) Общините водят регистър на кладенците на територията на общината.
(2) Кметовете на общини ежегодно изпращат справка за измененията в регистъра по ал. 1 в Министерството на околната среда и водите."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
"Чл. 26. Владението, ползването и разпореждането с водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - частна собственост, се извършват според общите разпоредби за собствеността, доколкото в този закон не се предвижда друго."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел III и членове от 23 до 26 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
Заглавието на раздел III и членове 23 до 26 включително, са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Раздел IV - Съсобственост върху водни обекти и водностопански системи и съоръжения".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел IV от глава втора.
"Чл. 27. Правото на собственост върху воден обект, водностопанска система или съоръжение, може да принадлежи и общо на две или повече лица, когато тези обекти са разположени в съсобствен имот. В този случай съсобствеността на водния обект, водностопанската система или съоръжение следва съсобствеността на земята, освен ако не е установено друго."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27. По него няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел IV и чл. 27 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на раздел IV и чл. 27 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 28. (1) При извършването на делба на съсобствен имот, в който има воден обект, не се допуска обособяването на реални части от водния обект.
(2) При извършването на делба на съсобствен имот, в който има воден обект, съсобственикът, който има право на по-голям дял от имота, има предимство при възлагането на водния обект.
(3) Останалите съсобственици получават паричната равностойност на техните дялове в срок от 14 дни след сключването на договора за делба, съответно от влизането в сила на съдебното решение за извършване на делбата."
Предложение от Румен Такоров и група народни представители - в чл. 28 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) При извършване на делба със съсобствен воден обект, собственикът на водностопанската система или хидротехническото съоръжение има предимство пред собственика на земята."
Алинея 3 в чл. 28 става ал. 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Оттеглям предложението.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В този случай мога да докладвам и чл. 29, в който няма предложения.
"Чл. 29. За неуредените в този раздел случаи се прилагат съответните разпоредби на Закона за собствеността."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 28 и 29 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Членове 28 и 29 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Раздел V - Придобиване на право на собственост върху водните обекти, водностопанските системи и съоръжения".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел V от глава втора.
"Чл. 30. (1) Придобиването на правото на собственост върху водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се извършва чрез правна сделка за земята, в която са разположени, или по наследство.
(2) Не се допуска придобиване по давност на водни обекти, водностопански системи и съоръжения - публична държавна и общинска собственост."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел V и чл. 30 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на раздел V и чл. 30 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 31. (1) Когато водите на реката образуват ново корито и изоставят старото, собственикът на новозаетото място го губи, а изоставеното място остава публична държавна собственост.
(2) Правилото по ал. 1 не се прилага когато собственикът изгради съоръжения за защита от вредното въздействие на водите най-късно две години след настъпване на последиците, описани в ал. 1.
(3) При възстановяване на старото положение в случаите по ал. 1 собственикът на изоставеното място възстановява собствеността си."
Предложение на Румен Такоров и група народни представители - чл. 31 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага заместващ текст на чл. 31 със съгласието на вносителя, който да гласи следното:
"Чл. 31. (1) Когато водите на реката в резултат на естествени процеси, в това число природни бедствия, образуват ново корито и изоставят старото, новозаетото място става публична държавна собственост, а изоставеното място остава публична държавна собственост.
(2) В този случай засегнатият собственик е длъжен да уведоми органът по чл. 10, ал. 1, т. 1 или т. 2, който в шестмесечен срок, на основата на технико-икономически анализ предприема действия за коригиране на настъпилите промени.
(3) В случай, че проведените мероприятия доведат до връщането на реката в старото й корито, засегнатият собственик на земя възстановява правото си на собственост върху парцела.
Ако това е технически невъзможно или икономически неизгодно, засегнатите собственици на земя се обезщетяват с равностойна земя от държавния или общинския поземлен фонд по реда на чл. 10б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и/или с компенсаторни бонове по чл. 35 от ЗСПЗЗ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 31 има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаема госпожо Манева, уважаеми колеги! Аз не съм недоволен, че комисията не подкрепи моето предложение, защото то имаше смисъл единствено да се види, че в текста, който е предложен в законопроекта, има наченки отново на национализация на собственост. Мисля, че всички в комисията приеха именно този начин на мислене, затова се стигна до този текст.
Но сега, като гледам текста, който приехме в комисията, мисля, че нещо е пропуснато. В ал. 3 на предложения от комисията текст е пропуснато, че връщането на имота или правото на собственост върху парцела би трябвало да се върне във вида, в който е бил този парцел. Това е пропуснато.
Реката минава по новото място в собствения имот. Той прави отново една кариера и ние на човека какво му връщаме? - Една баластиера или кариера. Сега той трябва да даде огромни средства, за да си докара хумус и да възстанови терена в първоначалния вид. И какво правим ние? Вместо този, който не си е свършил работата - да направи дигата, да укрепи брега, за да не се получи този процес, на практика отново собственикът остава ощетеният. Затова може би е нужно в текста да се добавят само две думички в ал. 3: в първоначалния му вид. Текстът след ал. 3 на новия ред според мен би трябвало да бъде в отделна алинея. Това трябва да стане ал. 4, а не да се пише като отделно второ изречение в тази алинея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такоров.
Има думата господин Лъчезар Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Такоров, в комисията този въпрос беше дебатиран и ние не сме изпуснали текста, предлаган от господин Такоров, защото смятаме, че при засягане на интересите на собственика той има право чрез застраховка да си получи обезщетенията. Това може да се случи на друг собственик при друго бедствие. Има си ред, по който той може да си получи компенсациите за щети, които е претърпял. В случая ние не можем да му върнем земята, както е била, защото тя е променена. Не може да се върне и затова предлагаме на вашето внимание текста, предложен от комисията. Това е възможното нещо.
Що се отнася до това дали второто изречение да е друга алинея, то по смисъл се отнася към първото изречение и затова комисията реши така. Дори мисля, че и господин Такоров гласува да се запише текстът така.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Да, но не видях точно как е записано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегляте ли предложението за отпадане?
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Да, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 31, както е предложен от комисията, като второто изречение в ал. 2 не трябва да е на нов ред.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Член 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 32. Собственикът на частния воден обект не придобива собствеността върху земята, която водата покрива в извънредните си разливи."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 32, както е предложен от вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Член 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Раздел VI - Ограничения на правото на собственост".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VI от глава втора.
"Чл. 33. (1) Упражняването на правото на собственост може да се ограничава в следните случаи:
1. при извършване на проучване и добив на подземни води и водовземане на изворни води в имот, частна собственост, както и в имоти, разположени в границите на най-вътрешния и средния пояс от санитарно-охранителните зони около водоизточниците на минерални води;
2. при изграждането на нови обекти, свързани с ползването, опазването или със защитата от вредното въздействие на водите, както и за по-целесъобразното оползотворяване на водните ресурси.
(2) Ако осъществяването на мероприятията по ал. 1 трайно лишава собственика от ползването на целия имот или на част от него, същият се отчуждава принудително по реда на Закона за държавната собственост.
(3) Заповедите на компетентния орган, издадени на основанията, посочени в този раздел, не могат да бъдат изпълнени преди влизането в сила на акта, постановяващ отчуждаването на засегнатия имот, и преди изплащането на определеното обезщетение."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел VI и чл. 33, както са предложени от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздел VI и чл. 33 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 34. (1) Проучване и добив на подземни води и водовземане на изворни води в имот - частна собственост, може да бъде осъществено само на основание на редовно разрешително за извършване на съответната дейност.
(2) Дейностите по ал. 1 се извършват въз основа на писмен договор със собственика, където се определят условията за извършване на дейността и дължимото обезщетение.
(3) Компетентният орган съгласно разпоредбите на този раздел предлага на собственика проектодоговор, който задължително трябва да съдържа данни относно:
1. необходимите проучвателни и/или строително-монтажни дейности;
2. частта от имота, която ще бъде на разположение на изпълнителя за извършване на проучването или строителството;
3. частта от имота, която ще остане заета от построените съоръжения след завършване на проучването или строителството;
4. срока за завършване на проучването или строителството;
5. необходимите работи за рекултивация на терена след извършване на проучването или строителството;
6. паричното обезщетение за това, че по време на проучването или строителството собственикът ще бъде лишен от възможността да ползва имота си и реда за заплащане на обезщетението;
7. други условия, които биха създали гаранция за опазване на имота и спокойствието на собственика на имота.
(4) Засегнатият собственик може да отговори в едномесечен срок от получаването на предложението.
(5) Ако засегнатият собственик не приеме предложението в срока по ал. 4, се прилагат правилата за ограничаване на собствеността и за обезщетяване, предвидени в този раздел."
Предложение на народния представител Ангел Малинов...
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се, благодаря.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Предложение на Румен Такоров и група народни представители:
В чл. 34, ал. 3 да се създаде нова т. 7 със следното съдържание:
"7. годишно парично обезщетение за това, че част от имота ще остане зает от построените съоръжения след завършване на проучването или строителството. Паричното обезщетение по тази точка се преустановява след възстановяването на имота в първоначалния му вид".
В чл. 34, ал. 3 т. 7 става т. 8.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нова т. 7 в ал. 3 на чл. 34, която да гласи. Това е точка след т. 6. Това не отменя сегашната т. 7.
"7. годишно парично обезщетение, ако част от имота остане зает от построените съоръжения след завършване на проучването или строителството. Паричното обезщетение по тази точка се преустановява след възстановяването на имота в първоначалния му вид."
Съществуващата т. 7 става т. 8.
С така нанесената поправка комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.
ПРЕДСЕАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, аз мисля, че трябва текстовете да имат еднакъв запис. Защото, погледнете т. 6: "Паричното обезщетение за това". От предложението, което сме направили аз и моите колеги, всъщност е заменено само "за това" с "ако". Значи, ако искаме да имаме редакционна еднаквост между т. 6 и 7, трябва да ги уеднаквим. Уеднаквяването може да стане, ако се приеме изцяло предложението, което сме направили аз и моите колеги или в т. 6 "за това" трябва да се замени с "ако".
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В т. 6 това устно предложение е редакционно. Ти правиш редакционно предложение по т. 6.
РУМЕН ТАКОРОВ: Приемам текста на вносителя и на практика правя предложение да се гласува текстът така, както сме го предложили аз и моите колеги. (Говори извън микрофоните.) Ако не се приеме, тогава - другото предложение.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Ние като приключим дебата, влизаме в гласуване и не можеш да влезеш с ново предложение.
РУМЕН ТАКОРОВ: Получава се различие в двете точки.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Ясно го предложи в т. 6 "за това" да стане "ако".
РУМЕН ТАКОРОВ (говори извън микрофоните): Ако се приеме моето предложение, както е това, то да си остане, тогава всичко си идва на мястото. Няма разлика между двата текста. Затова, ако се гласува този, той ще кореспондира с т. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В т. 6 тогава трябва да настъпят много изменения. Защото не може да се каже само "за това" да се замени с "ако".
РУМЕН ТАКОРОВ (говори извън микрофоните): Затова аз предлагам да се прегласува нашето предложение и всичко ще си дойде на мястото. (Министър Евдокия Манева уточнява редакционната поправка с председателя Йордан Соколов извън микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението е, за да се уеднаквят текстовете в т. 6 и 7 така, както е предложено от комисията, т. 6 да стане:
"6. паричното обезщетение, ако по време на проучването или строителството собственикът бъде лишен от възможността да ползва имота си, както и реда за заплащане на обезщетението".
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Ако трябва формално предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл.34 с тази корекция в т. 6 и с нова т. 7 - така, както е предложена от комисията. Като т. 7 става т. 8.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Член 34 е приет.
Почивката ще бъде до 12,30 ч., когато ще произнесе една кратка реч пред Народното събрание генералният секретар на НАТО господин Хавиер Солана. (Звъни.)
(След почивката.)

(Народните представители от мнозинството са станали на крака и с ръкопляскания посрещат в залата председателя на Народното събрание Йордан Соколов и господин Хавиер Солана, Генерален секретар на Северноатлантическия договор.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми господин президент на Република България, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! На кратко посещение в България е Генералният секретар на Северноатлантическия договор, господин Хавиер Солана. Едва ли е необходимо той да бъде представен пред вас.
Позволете ми, обаче, съвсем накратко да изложа някои основни моменти от неговата биография. Доктор Хавиер Солана е роден в Мадрид през 1942 г.
Професор е по физика на твърдото тяло.
Депутат е в Испанския парламент от 1977 до 1995 г.
Господин Хавиер Солана членува в Испанската социалистическа партия. Като млад се присъединява към опозицията срещу диктатурата на Франко, заради което е изключен от университета Комплотенсе. Учи в Съединените щати.
Участва във всички правителства на социалистите, откакто партията взема властта през 1982 г.
Бил е министър на културата, на образованието и науката, на външните работи.
От м. декември 1995 г. поема поста Генерален секретар на НАТО.
На 4 юни т.г. на срещата на високо равнище на Европейския съюз в Кьолн д-р Хавиер Солана е одобрен да заеме поста комисар по външната и отбранителната политика към Европейския съюз.
Доктор Хавиер Солана е женен с две деца.
А сега за мен е чест да дам думата на Генералния секретар на Северноатлантическия договор д-р Хавиер Солана.
Д-Р ХАВИЕР СОЛАНА (посрещнат с ръкопляскания от мнозинството, излиза на трибуната): Господин президент, госпожи и господа депутати! Искам да започна съвсем простичко. Искам да поздравя България, вашата страна за вашия принос към решаването на кризата в Косово. (Одобрителни ръкопляскания в мнозинството.)
Чрез вашите действия през последните няколко месеца вие показахте пределно ясно, че България наистина е член на Евроатлантическата общност, една общност на споделени ценности.
В Косово победиха нашите ценности. Ние заедно спряхме етническото прочистване. Югославските сили на сигурността напуснаха Косово и международни сили, с НАТО в центъра, сега са в Косово, за да осигурят безопасна и сигурна среда за всички граждани там.
Днес косовските албанци, които бяха прогонени от техните домове, от тяхната родина, се връщат, хиляди от тях се връщат. Това е изключително положително развитие. Но само по себе си то не е достатъчно. Нашата цел е многоетническо Косово, където всички общности, включително общността на етническите сърби в Косово се чувстват сигурни в своите домове и участват в едно истински демократично общество.
През последното десетилетие ние наистина имахме големи постижения в реализирането на нашата визия за свободна и демократична Европа. Страни, които преди имаха авторитарни режими, станаха демокрации. Държави от единия до другия край на Европа реализираха трудния преход от централното планиране към пазарното стопанство.
Гранични спорове се решават по приятелски път. Чрез дипломатически средства се решават проблеми на малцинствата. Процесът на европейската интеграция продължава чрез разширяването на НАТО и Европейския съюз.
Формира се Евроатлантическата общност, която ние си представяме. И в нашата визия неразделна част е и Югоизточна Европа.
Целият район реализира прехода към демокрация, добросъседски отношения и интеграция. И вашата страна, България по-специално, прави големи стъпки през последните години за възприемане на много положителна политика на интеграция и сътрудничество.

Има само едно изключение от тези положителни тенденции в Югоизточна Европа и, за съжаление, това изключение е Югославия. През последните десет години господин Милошевич носи отговорността за четири войни, хиляди убити, милиони прогонени. Той постави целия район на Югоизточна Европа в едно много трудно положение - на политическа нестабилност и икономически затруднения. Ето защо беше толкова положително да се види как страните в района участват в международната кампания за осигуряване на мир и сигурност в Косово.
Вие ясно виждате, че не може да има траен мир в района, ако Милошевич не беше спрян. Партньорите на НАТО в Югоизточна Европа от самото начало изиграха жизненоважна роля в подкрепата на международните усилия за слагане на край на кризата и ние сме благодарни за вашата непоколебима подкрепа.
Разбира се, не е изненадващо, че България изигра толкова положителна роля по време на кризата. Вашата страна последователно показа, че е готова и има желание да допринесе за международната сигурност.
България беше една от първите страни, която се присъедини към Програмата "Партньорство за мир" и има активна програма за сътрудничество с НАТО от 1994 г.
Вашият Атлантически клуб е една от най-активните организации, които подкрепят Съюза.
В Босна България допринася активно за дейността на силите за реализация на мирните договорености и стабилизацията.
България показва със своите усилия, които НАТО признава, за подготовка на кандидатурата за бъдещо членство в НАТО. Тази решителност, ясната цел на българския народ и на българското правителство отново проличаха във връзка с кризата в Косово.
Вашата политическа подкрепа за действията на НАТО допринесе за укрепване на международната коалиция срещу президента Милошевич. Вашата практическа помощ за операциите на НАТО и по-конкретно чрез даването на въздушен коридор показа, че България е решена да подкрепи думите с действия. И сега, с бързото разполагане на КФОР в Косово, България дава по-нататъшен принос, като открива въздушното си пространство и сухоземните пътища за международните сили, както и със своето участие. Позволете ми да подчертая още веднъж, че ние изключително високо ценим този принос.
Знаем, че конфликтът доведе до много големи икономически трудности в България и в целия район. Международната общност е твърдо решена да подпомага икономическото възстановяване на целия район. Проектът за икономическо възстановяване е част от по-голямата ни визия за бъдещето на Югоизточна Европа, едно бъдеще, в което Югоизточна Европа престава да бъде източник на нестабилност и конфликти; едно бъдеще, в което в региона цари стабилност и благоденствие, мир със самия себе си и с останалата част на Европа; едно бъдеще, в което дори Сърбия приема ценностите, които общо се споделят в евроатлантическата общност - демокрация, зачитане на правата на човека, и се присъедини отново към европейското семейство.
Международната общност възнамерява да подходи към този проект координирано и всеобхватно, а не с импровизации. Ние разглеждаме този регион като цяло, като Югоизточна Европа. Ще подкрепяме демокрацията в целия регион. Ще подкрепяме благоденствието в целия регион. Ще развиваме евроатлантическите ценности в целия район - толерантността, разнообразието на културите, мира и справедливостта.
Но това ние не можем да направим сами. Европейският съюз и ОССЕ ще изиграят водеща роля в проекта. Но и НАТО ще допринесе, защото в Югоизточна Европа сигурността има значение. Ето защо на срещата на високо равнище във Вашингтон НАТО създаде Консултативен форум по въпросите на сигурността в Югоизточна Европа.
Ще използваме и съществуващите механизми на "Партньорство за мир" и Съвета за евроатлантическо партньорство, за да изпълним със съдържание нашия ангажимент за подпомагане на партньорите в района. Ще развиваме регионалното сътрудничество. Ще разработваме програми за сътрудничество в областта на сигурността и нашите учения в рамките на "Партньорство за мир" ще имат по-силно регионално измерение. Ще сътрудничим и по линия на пакта за стабилността за Югоизточна Европа на Европейския съюз. Пактът за стабилност ще координира и разширява приноса на цялата международна общност за постигане на траен мир и благоденствие.
Ние имаме още една дългосрочна инвестиция в европейската стабилност - чрез продължаващия процес на разширяване на НАТО. На срещата на високо равнище във Вашингтон през април НАТО потвърди своята оценка за България като сериозен кандидат за членство. Същевременно ние добавихме още един елемент, който ще укрепи нашия ангажимент към по-нататъшното разширяване - планът за действие по отношение на членството. Чрез тази програма НАТО ще консултира, подпомага и ще оказва практическа подкрепа на страните - кандидатки за членство. Връзката между съюзниците и кандидатите ще стане по-интерактивна, така да се каже, ще работим активно с вас за сближаването ви със Северноатлантическия съюз.


Господин президент, господин председател, госпожи и господа! Ангажиментът на България към интеграцията в евроатлантическите институции е едно много благоприятно развитие. През последните години особено България ясно показа, че ще бъде част от този процес чрез вътрешните реформи, чрез усилията за изграждане на регионални връзки и чрез задълбочаване на сътрудничеството с останалата част от евроатлантическата общност. Военният принос към омиротворителните сили в Косово само затвърждава този образ на България.
Постиженията на страната показват, че в днешна Европа географията вече не е съдба, не е орис. Сега е неизбежно страните от района да продължат да се сближават още повече и да се сближават с останалата част от евроатлантическата общност. И в тези смели усилия аз пожелавам на българския народ по-нататъшни непрекъснати успехи и ви поздравявам за изключително доброто начало.
Благодаря ви много! (Продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Солана. (Ръкопляскания.)
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля господин Тошев да продължи с докладването.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 35. (1) Когато при липса на алтернатива се налага водовземане на изворни води в имот, който не е държавна или общинска собственост, за задоволяване на питейно-битовото водоснабдяване на района, министърът на регионалното развитие и благоустройството може да заповяда извършване на необходимите дейности за осъществяване на водовземането.
(2) Със заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството задължително се определят обстоятелствата, посочени в чл. 34, ал. 3.
(3) Проект на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството се връчва на засегнатия собственик и той може в 14-дневен срок да възрази срещу нея, както и да предложи нови допълнителни условия за извършване на строителството.
(4) Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповедта по ал. 1 най-късно в двумесечен срок от изтичането на срока по ал. 3.
(5) Изпълнителят на строителството отговаря за вредите, причинени на собственика на засегнатия имот, при неспазване на правилата за строителство и на условията на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(6) Лицето, в чийто имот е извършено водовземането, има право на безплатно водоползване в размер на 0,2 литра на секунда независимо от полученото обезщетение."
Предложение на народния представител Тодор Павлов: в чл. 35, ал. 6 след "0,2 литра на секунда" да се добави "или до 10 кубични метра на денонощие".
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага в чл. 35, ал. 6 след израза "0,2 литра на секунда" да се добави "но не повече от 10 кубични метра на денонощие".
Предложение на народния представител Ангел Малинов: в чл. 35, ал. 1 след думата "благоустройство" се добавя изразът "на базата на технико-икономически изследвания".
Комисията подкрепя предложението.
Предложения на Румен Такоров и група народни представители:
Първото предложение е оттеглено.
Второто предложение е в чл. 35, ал. 3 да отпадне, а ал. 4 да стане ал. 3 и от нея да отпаднат думите "най-късно в двумесечен срок от изтичането на срока по ал. 3".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага освен това в чл. 35, ал. 1 думата "алтернатива" да се замени с "друга възможност", което всъщност е редакционна поправка, а изразът "може да заповяда" да стане "издава заповед".
С така направените поправки комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лъчезар Тошев.
Желае ли някой от народните представители да вземе отношение по чл. 35?
Господин Румен Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Манева! Аз правя процедурно предложение да гласуваме ал. 6, както е предложена от вносителя, защото не виждам на какво основание трябва да направим тези ограничения до 10 кубични метра на денонощие. Защото сметките показват, че ако се ползва вода в размер на 0,2 литра на секунда, това означава 17 кубика на денонощие. Нали се мъчим да създаваме някаква средна класа? От това, че сме влезли на човека в имота, защо трябва още веднъж да го ощетяваме? Именно това ще даде право, ако той не може да сложи помпа с 0,2 литра на секунда и той изтегли залпово количествата за няколко часа - до 10, но защо да го лишаваме от другите 7? Получава се разлика.
Затова аз предлагам текстът да си остане така, както е в предложението на вносителя - "в размер на 0,2 литра на секунда".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Такоров.
Господин Личев има думата.
АСЕН ЛИЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми депутати, уважаема госпожо министър! Трябва да поясня, че точно предложената формулировка от комисията изключва тази възможност, която господин Такоров току-що ви каза. Там пише "до 0,2 литра на секунда, но не повече от 10 кубически метра в денонощие". Така че независимо дали има помпа, която е с по-голям дебит или с по-малък дебит, ограничението "но не повече от 10 кубически метра в денонощие" си остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Аз ще подложа отделно на гласуване това предложение на господин Тодор Павлов, за да може залата да се произнесе по него.
Други мнения и предложения на колегите по чл. 35? Не виждам.
Подлагам на гласуване така, както предложи господин Румен Такоров, най-напред предложението на народния представител Тодор Павлов в чл. 35, ал. 6, след "0,2 литра на секунда" да се добави "или до 10 кубични метра на денонощие".
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Може ли да го подложите на гласуване във варианта на комисията - "но не повече от 10 кубически метра"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Основният текст е на вносителя, господин Тошев, така че аз не мога да направя нищо друго освен да подложа отделно на гласуване това предложение.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Той оттегля предложението си в полза на предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Втори заместващ текст, добре. Отменете гласуването.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Втори заместващ текст, в който след "0,2 литра на секунда" да се добави "но не повече от 10 кубични метра на денонощие".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Добре, господин Тошев. Тогава отделно ще подложим това на гласуване. Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на комисията като нов текст в ал. 6 след израза "0,2 литра на секунда" да се добави "но не повече от 10 кубични метра на денонощие".
Гласували 128 народни представители: за 92, против 33, въздържали се 3.
Предложението на комисията се подкрепя.
Нямаше други възражения по допълнението на комисията, затова моля, гласувайте текста на чл. 35, както се предлага от вносителя, с допълнението на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 98, против 11, въздържали се няма.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Чл. 36. (1) За извършване на проучване на подземни води в имот - частна собственост, министърът на околната среда и водите издава заповед, с която задължително определя обстоятелствата по чл. 34, ал. 3.
(2) Проучването на подземни води се извършва при максимално отчитане на интересите на собственика.
(3) Лицето, извършило проучването, носи отговорност за причинени вреди в отклонение от условията на заповедта на министъра на околната среда и водите и на специалните нормативни актове, регламентиращи проучването на подземните води и извършването на рекултивацията на засегнатите площи."
Има предложение на Ангел Малинов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Тошев.
Желае ли някой думата? Няма желаещи.
Моля, гласувайте текста на чл. 36, така както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 6.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 37. (1) Добивът на подземни води в имот - частна собственост, се извършва само на води с гарантирано питейно качество, ползвани за питейни цели и след извършване на строително-монтажни работи, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството по реда и при условията на чл. 35.
(2) Съществуването в района на алтернатива за добив на подземни води за питейно-битово водоснабдяване от имот държавна или общинска собственост е основание за отмяна на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството."
Предложение на народния представител Румен Такоров и група народни представители - в чл. 37, ал. 2 след думите "в района на" се добавят думите "басейновата дирекция на".
Предложението не се подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Тошев.
Думата има народният представител Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание върху текста, който приехме по чл. 35. Там думата "алтернатива" я заменихме с "друга възможност". Сега в чл. 37 отново се появява думата "алтернатива". Ще я заменим ли и нея с "друга възможност", или предложението, което сме направили ние, просто да се ограничи районът, в който няма да има "алтернатива" или "друга възможност"?
Затова сме направили предложение това да бъде басейновата дирекция, защото район е много разтегливо понятие . Това "район" какво е - една община, област, няколко области? И винаги ще има такава алтернатива, както е записано в текста, в която да се отмени заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Мисля, че в този текст трябва да има някакво допълнително уточнение.
Затова правя процедурно предложение да отложим разглеждането на чл. 37, за да се изясни какво значи - в кой район, ако няма "алтернатива" или "друга възможност"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Такоров.
Желае ли някой друг думата?
Има думата заместник-министърът проф. Маринов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ МАРИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Манева! Искам да кажа само, че в близост на този частен имот може да има две или три басейнови дирекции. Така че възможността за намиране на алтернатива става по-голяма, а ограничаването само за едната басейнова дирекция силно стеснява тази възможност. Това е сериозно съображение.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Къде е районът, какви граници? (Неразбираема реплика от министър Манева.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ МАРИНОВ: Министър Манева ми подсказва, че по чл. 35 се прави съответно технико-икономическо проучване, така че нещата са обхванати от чл. 35. Той е ключов член в тази глава.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Няма такова нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на проф. Маринов.
Господин Такоров, за съжаление, не мога да Ви дам думата втори път.
Някой друг от колегите желае ли думата?
Има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Госпожо председател, един допълнителен аргумент срещу предложението на господин Такоров е, че примерно, ако се запише "басейновата дирекция", в такъв случай трябва да се търси алтернатива например във Видин за възстановяване на подземни води в Добрич, което не е логично. За това "един район" е много по-малко понятие и би трябвало текстът да остане така, както сме предложили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
Има думата министър Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ако обърнете внимание, в едно от допълненията, които бяха направени в чл. 35, всяко водовземане се определя на база на технико-икономически изследвания. Следователно това ще бъде аргументът, за да се определи коя от другите възможности е приемлива и на чиято основа трябва да се отмени заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Изцяло неприемливо е да се определят текстово някакви районни, било то и басейнови дирекции, защото може да има случай например басейновата дирекция, която е свързана с р. Дунав, да имате във Видин едно водовземане и да се търси алтернатива в Добруджа. Това са абсурдни възможности от гледна точка на икономиката. В същото време може да има в района на друг басейнов съвет, който е на запад или на юг от предлаганото водовземане, и то да бъде приемливо от икономическа гледна точка.
Именно с това допълнение по чл. 35 става безпредметно всякакво допълнение и изменение на гласувания в момента член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Манева.
Не виждам други желаещи за изказване.
Най-напред ще подложа на гласуване предложението на народния представител Румен Такоров - в чл. 37, ал. 2 след думите "в района на" се добавят думите "басейновата дирекция", което не се подкрепя от комисията.
Прощавайте, отменете гласуването.
Господин Такоров направи процедурно предложение за отлагане.
На основание чл. 55, ал. 1, т. 2 народният представител Румен Такоров предложи този текст да се отложи за следващото заседание.
Моля, гласувайте това процедурно предложение на господин Румен Такоров.
Гласували 121 народни представители: за 34, против 76, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Сега вече подлагам на гласуване предложението му по същество за допълнение в чл. 37, ал. 2 на думите "басейнова дирекция на".
Гласували 120 народни представители: за 22, против 94, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Има думата господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Имаше още едно предложение, направено устно, което е редакционно, с вносител господин Такоров - в ал. 2 думата "алтернатива" да се замени с думите "друга възможност", за да се уеднакви терминът в сравнение с този, който използвахме в предишния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лъчезар Тошев.
Моля, гласувайте текста на чл. 37, така както се предлага от вносителя, подкрепя от комисията и с редакционната бележка, която току-що беше направена.
Гласували 127 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 23.
Член 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 38. (1) Когато се налага изграждането на нови обекти, свързани с опазването или със защитата от вредното въздействие на водите, както и за задоволяване на такива държавни или общински потребности, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се допуска принудително отчуждаване на частни имоти, на части от тях, или на съществуващи водностопански съоръжения след предварително и равностойно обезщетение.
(2) В случаите по ал. 1 министърът на регионалното развитие и благоустройството или министърът на земеделието, горите и аграрната реформа в зависимост от компетентността си правят искане за принудително отчуждаване на засегнатия недвижим имот по реда на Закона за държавната собственост.
(3) Основание за отчуждаването са утвърдените водностопански планове, съдържащи технико-икономически изследвания, доказващи, че държавната или общинската потребност не може да бъде задоволена по друг начин."
По този член, госпожо председател, комисията предлага редакционно в ал. 1 думата "потребности" да се замени с думата "нужди".
Отдел "Правна и законодателна дейност" ни обърна внимание, че съответно същата поправка трябва да се нанесе и в ал. 3.
Така че аз допълвам и в ал. 3 думата "потребност" да се замести с думата "нужда".
Освен това отдел "Правна и законодателна дейност" на Народното събрание ни обърна внимание, че в ал. 3 преди думата "отчуждаването" трябва да се сложи думата "принудително", за да стане "принудително отчуждаване", така че да бъде в съответствие с текста на ал. 2.
С тези редакционни бележки комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лъчезар Тошев.
Желае ли някой думата по чл. 38? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте чл. 38 така, както се предлага от вносителя, с редакционните поправки - замяна на думата "потребности" с думата "нужди" и в ал. 3 "принудителното отчуждаване".
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Член 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Глава трета - Използване на водите и водните обекти".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на гласа трета.
"Чл. 39. Използването на водите и водните обекти включва водоползване и ползване на водния обект."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39.
Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лъчезар Тошев.
Моля, гласувайте наименованието на глава трета и чл. 39, както се предлагат от вносителя и се подкрепят от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 6.
Наименованието на глава трета и чл. 39 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 40. Използването на водите и водните обекти е:
1. общо и индивидуално според това дали титулярите на правото са неограничен брой лица или индивидуално определени лица;
2. с разрешение и без разрешение според това дали законът предвижда издаване на индивидуален административен акт като предпоставка за пораждане на правото на използване, или правото на използване се поражда по силата на друг юридически факт;
3. особено, когато основанието за пораждане на правото на използване е договор за предоставяне на концесия."
Има предложение от народния представител Ангел Малинов:
В чл. 40 предложеният текст се оформя като ал. 1 и се създава нова ал. 2:
"(2) Не се счита за използване на водите и водните обекти попътното преобразуване на механичната и топлинна енергия на водата, ако не се променя режимът на съществуващото (вече разрешено или договорено) използване."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Тошев.
Господин Ангел Малинов оттегля предложението си.
Желае ли някой думата по чл. 40? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 40 така, както се предлага от вносителя и подкрепя от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
Член 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 41. (1) Общото водоползване и ползване на водните обекти е правото на гражданите да ползват водите и/или водните обекти - публична държавна или общинска собственост, за лични нужди, отдих и водни спортове, водопой на животни и къпане.
(2) Условията и редът за използване по ал. 1 на водите и водните обекти - публична държавна или публична общинска собственост, се определят от общинския съвет в съответствие с издадените разрешителни за водоползване и ползване на водните обекти и по начин, който гарантира опазването на живота и здравето на населението и на околната среда.
(3) Кметът на общината е длъжен да обяви:
1. водните обекти, предоставени за общо водоползване и ползване с определяне на местата за тази цел;
2. изискванията, условията или забраната за определен вид общо водоползване или ползване;
3. разрешените заварени индивидуални права на използване, както и правата на използване, които предстои да се предоставят;
4. обхвата и предназначението на принадлежащите земи към водните обекти по т. 1 с оглед осъществяване на определени видове общо водоползване или ползване, съответно ограничение или забрани на други видове използване, както и изисквания към обекти и дейности, съвместими с общото водоползване и ползване;
5. местата за преминаване през имоти - частна собственост, в случаите, когато за общото водоползване и/или ползване достъпът до водния обект се осъществява през такива имоти с предварително съгласуване със собственика на имота.
(4) Обявяването по ал. 3, точки 1, 2 и 5 се извършва задължително и чрез поставянето на табели на определените места, а по точки 3 и 4 - чрез публичен регистър."
Предложение на народния представител Румен Такоров и група народни представители:
В чл. 41, ал. 2 текстът се заменя със следния:
"(2) Условията и редът за използване по ал. 1 на водите и водните обекти се определят за публична държавна собственост от областния управител, а за публична общинска собственост - от общинския съвет в съответствие с издадените разрешителни за водоползване и ползване на водните обекти и по начина, който гарантира опазването на живота и здравето на населението и на околната среда."
Комисията подкрепя предложението.
Следващото предложение на Румен Такоров е в чл. 41, ал. 3 думите "Кметът на общината е длъжен да обяви" да се заменят с "Областният управител за публичната държавна собственост и кметът на общината за публична общинска собственост е длъжен да обяви".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията освен това предлага в ал. 3, т. 5 изразът "с предварително съгласуване" да се замени с израза "след предварително съгласуване, а в края да се добави следният текст: "При липса на съгласие се прилагат разпоредбите на ЗТСУ".
Комисията подкрепя текста на вносителя с така предложените поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лъчезар Тошев.
Има ли желаещи за дискусия по чл. 41? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 41 така, както се предлага от вносителя, с нов текст на ал. 2, предложен от господин Такоров и приет от комисията, и с корекциите в ал. 3, предложени от господин Такоров, одобрени от комисията, както и с корекциите в ал. 3, т. 5, така както са направени от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Член 41 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 42. Собственикът на воден обект, водата в който е публична собственост, както и собственикът на частен воден обект, е длъжен да обяви ограниченията за общото водоползване или ползване, съответно забрана за това, чрез публикация или по друг начин. Ограниченията и забраните могат да се налагат от технологични и санитарни съображения."
По този текст няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Тошев.
Моля, гласувайте текста на чл. 42 така, както го предлага вносителят и се подкрепя от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 99, против 3, въздържали се 2.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 43. (1) Индивидуално използване на водите и водните обекти е налице, когато съответното право се осъществява от определен титуляр.
(2) Собственикът или ползвателят на един недвижим имот има право на безплатно водоползване на намиращите се в или под имота повърхностни и подземни води в количество, по-малко или равно на 0,2 л/сек.
(3) Извън случаите по ал. 2 за индивидуалното използване на водите и водните обекти се заплащат такси, определени с тарифа от Министерския съвет.
(4) Ако в случаите по ал. 2 използването се извършва с помощта на помпа, органът по чл. 52, ал. 1, т. 3 може да задължи титуляра на правото на използване да монтира измервателни устройства."
Предложение на народния представител Иван Бойков: ал. 4 да отпадне.
Предложението е оттеглено.
Предложението на Тодор Павлов:
След текста "0,2 л/сек." да се добави "или до 10 куб. м на денонощие".
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага текстът да стане: в ал. 2 след израза "0,2 л/сек." да се добави: ", но не повече от 10 куб. м на денонощие".
Първото и второто предложение на господин Румен Такоров са оттеглени.
Комисията предлага следната редакция на ал. 4 от чл. 43:
"(4) При доказани нарушения по ал. 2 органът по чл. 52, ал. 1, т. 3 може да задължи титуляра на правото на използване да монтира измервателни устройства."
С така предложените поправки комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лъчезар Тошев.
Господин Румен Такоров иска думата. Заповядайте.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Аз ще направя същото процедурно предложение, каквото направих и преди малко. В предложенията на комисията по чл. 43, ал. 2 числото "10 куб. м на денонощие" да се замени със "17". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: "Или до 17 куб. м"? "Но не повече от 17...". Разбрах. Благодаря ви.
Други мнения и предложения по този текст? Не виждам.
Господин Тодор Павлов оттегля своето предложение в полза на редактираното от комисията предложение.
На господин Такоров предложението е различно по отношение на числото. Няма формално предложение, но аз приемам, че то в комисията е било обсъждано.
Моля, гласувайте предложението на господин Такоров в чл. 43, ал. 2 след израза "0,2 л/сек." да се добави "но не повече от 17 куб. м на денонощие".
Гласували 121 народни представители: за 66, против 55, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Тодор Павлов иска думата. Заповядайте.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Правя процедурно предложение за прегласуване. Този текст и конкретните цифри бяха много обстойно обсъждани в комисията. Многократно подчертавахме, че дебитът и количеството са две съвсем различни неща. Измерването на тези стойности става също по различен начин. От експертна гледна точка тези неща също се преценяват кога се ползва дебит, кога се ползва количество и как се измерва.
Така че аз моля за прегласуване на това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Тодор Павлов.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Румен Такоров.
Гласували 150 народни представители: за 67, против 81, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Сега пристъпваме към гласуване текста на чл. 43 така, както се предлага от вносителя, с корекцията в ал. 2 така, както се предлага от комисията, и с текста на ал. 4 така, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 5.
Член 43 е приет.
Ще спрем за днес дотук. Благодаря на министър Евдокия Манева, на заместник-министъра, на експерта.
Съобщения за утрешния парламентарен контрол:
1. Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на пет актуални въпроси - от народните представители Панайот Ляков, Петя Шопова, Кънчо Марангозов, Илия Баташки и Христо Смоленов, и на питане от народния представител Кънчо Марангозов.
2. Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на три актуални въпроси - от народните представители Цветелин Кънчев, Татяна Дончева и Велко Вълканов.
3. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на три актуални въпроси - от народните представители Стефан Стоилов, Румен Такоров и Пламен Славов, и на питане от народния представител Панайот Ляков.
4. Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на три актуални въпроси - от народните представители Велко Вълканов, Илия Баташки, Иван Борисов, и на питане от народния представител Емилия Масларова.
5. Министърът на отбраната Георги Ананиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Александър Каракачанов.
6. Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Васил Козалиев и на питане от народните представители Стефан Стоилов, Иван Бойков, Валентин Симов, Тодор Костадинов и Руси Статков.
На основание чл. 76, ал. 2 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгени Бакърджиев е поискал отлагане със седем дни на отговорите на актуален въпрос от народния представител Юрий Юнишев и на питане от народния представител Румен Такоров.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре, 9 юли, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председател:
Петя Шопова

Секретари:
Христо Димитров

Ивалин Йосифов