Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Александър Джеров и Иван Куртев
Секретари: Илия Петров и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Янаки Стоилов. Да му е честито! Желаем му всичко най-хубаво. (Ръкопляскания.)
Господин Асен Агов има думата за процедура.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Както ви е известно, в последното заседание за миналата сесия решихме със 148 гласа "за", "против" 18, "въздържали се" 19 да се състои на 12 септември, вторник, извънредно заседание от 15,00 ч. И тъй като тогава не е определен дневният ред, предлагаме, господин председателю, точка 1 от дневния ред на това извънредно заседание да бъде законопроектът за лова и опазване на дивеча с вх. № 902-01-24, внесен от Министерския съвет за второ четене, и т. 2 - законопроект за юридическите лица с нестопанска цел, обобщен законопроект, второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 141 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Следващото заседание ще бъде във вторник - 12 септември, от 15,00 ч.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА.
Има думата господин Владислав Костов да продължи с доклада на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Вчера стигнахме до чл. 23 на вносителя. Продължаваме с чл. 23.
Има предложения на народните представители Григор Шишков и Ангел Малинов, които са подкрепени.
Предложението на народния представител Панайот Ляков гласи:
"В чл. 23 думите "ловно стопанство" се заменят с "дивечознание и стопанисване на дивеча"."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 24:
"Чл. 24. Завършилите висши и средни специални училища, в които се изучава дисциплината "ловно стопанство", не полагат теоретичен изпит по чл. 22."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този текст някой желае ли да се изкаже?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ляков оттегля предложението си.
Моля, гласувайте чл. 23 на вносителя, който става чл. 24, така както е предложен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Новият чл. 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Член 24 на вносителя. Комисията предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 25:
"Чл. 25. Билети за лов на чужденци се издават от Националното управление по горите, както следва:
1. на представители на дипломатически мисии - при условията на взаимност;
2. на чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България - след полагане на изпит по реда на чл. 22 или представяне на билет за лов, валиден за страната, чиито граждани са, след съгласуване с Министерството на вътрешните работи за носене на ловно оръжие;
3. на чужденци, краткосрочно пребиваващи в Република България - за срок от един месец - след представяне на билет за лов, валиден за страната, чиито граждани са."
Тук предлагаме една поправка...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Така е и в доклада, всъщност.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, както е в доклада, а не както го прочетох:
"Чл. 25. Националното управление по горите издава билети за лов на чужденци, както следва:". И продължава текстът, който прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 24, който става чл. 25, както се предлага от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Новият чл. 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Член 25 на вносителя.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков, което той оттегля в момента.
Предложение на народния представител Христо Стоянов: в чл. 25, ал. 1 в края на изречението се добавят думите "и Националната ловна организация".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 26:
"Чл. 26. (1) Право на подбор на ловуване имат лица, придобили право на лов, със стаж като ловци не по-малък от 2 години и успешно положили изпит пред комисия, назначена със заповед на ръководителя на Националното управление по горите.
              (2) На лицата, придобили права по ал. 1, се издава удостоверение по образец, утвърден от министъра на земеделието и горите.
              (3) Право на подбор на ловуване имат и лицата по чл. 25, като за тях не се прилагат ал. 1 и 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този текст някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Христо Стоянов.
Гласували 115 народни представители: за 25, против 74, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 25, който става чл. 26, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 3.
Новият чл. 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Член 26 на вносителя.
Предложение на народния представител Панайот Ляков, което той оттегля в момента.
Предложение на народния представител Христо Смоленов: в чл. 26 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) При провеждането на практически изпити, курсове за боравене с оръжие и за преподготовка се привличат консултанти от служба КОС на МВР и от федерациите по спортна и по ловна стрелба."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 26, който става чл. 27:
"Чл. 27. (1) Ловни водачи са лицата, придобили права по чл. 26, ал. 1, завършили специален курс за подготовка и положили успешно изпит.
              (2) Изпитите по ал. 1 се провеждат от комисия, назначена със заповед на ръководителя на Националното управление по горите. На лицата, успешно положили изпит, се издава удостоверение по образец, утвърден от министъра на земеделието и горите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 26 някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Христо Смоленов.
Гласували 109 народни представители: за 16, против 84, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 26, който става чл. 27, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 3.
Новият чл. 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Член 27 на вносителя.
Предложение от народния представител Ангел Малинов: в чл. 27, ал. 2 в края се добавя следният текст:
"За лица на възраст между 60 и 70 г. таксата е 50 на сто, а за лица над 70 г. и инвалиди - 20 на сто."
След чл. 27, ал. 2 да се създаде нова глава "Ловни сдружения".
Комисията не подкрепя предложението.
Господин Панайот Ляков оттегля своето предложение.
Предложение от народния представител Христо Смоленов: в чл. 27, ал. 1 след думите "ловни водачи" се добавят думите "курсове за боравене с ловно оръжие и преподготовка се определят с правилник за прилагане на закона".
Комисията не подкрепя предложението. Този текст е уреден по-нататък в други текстове.
Предложение от народния представител Христо Стоянов: текстът на чл. 27 се заменя с:
"Чл. 27. (1) Българските граждани, придобили право на лов, членуват в национална организация, която е автономно сдружение на ловните дружества в Република България, поставящо си за цел защитата на дивеча и развитието на ловния спорт.
               (2) Националната ловна организация е самостоятелна юридическа личност със седалище София и осъществява дейността си на основата на устав, приет на нейните конгреси и утвърден по установения от законите ред.
               (3) Дейността си по опазване и стопанисване на дивечовите запаси националната ловна организация осъществява по контрола на министъра на земеделието и горите, а по съхраняването и ползването на ловното оръжие - на министъра на вътрешните работи."
Комисията не подкрепя предложението. Тези текстове се уреждат по-нататък в чл. 28, 29 и 30.
Има предложение на народния представител Владислав Костов, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 28:
"Чл. 28. (1) Редът и начинът за провеждане на изпити за придобиване на право на лов, на подборно ловуване и на ловни водачи се определят с правилника за прилагането на закона.
(2) За полагане на изпит по чл. 22, издаване на билети за лов, както и за презаверката им се заплащат такси в размер, определен с тарифа на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по този текст?
Господин Ангел Малинов има думата.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В чл. 27 се урежда въпросът за реда и начина за провеждане на изпити за придобиване на право на лов. В ал. 2 се казва, че таксите, които се заплащат, се определят от Министерския съвет.
Аз съм направил едно предложение в края да се добави: "за лица на възраст от 60 до 70 години таксата е 50 на сто, а за лица над 70 г. и инвалиди - 20 на сто".
С това мое предложение в Закона за лова не се определят таксите, а таксите ги определя Министерският съвет. Тук се определят процентни намаления за възрастни хора, пенсионери и инвалиди. Действително имаше дебат в комисията и не се подкрепи от комисията, но аз предлагам на залата да гласува това мое предложение, защото аз съм ловец и заплатих такса от 76 лв. общо за билети за лова. Това е една пенсия. А за възрастните хора над 70 години беше ми казано, че те не ходят на лов, но в моята дружинка има хора на 78 г. и те ходят не само заради самия лов, а и заради природата, заради движението, за да запазят здравето си.
Това предложение за тези намаления го направих по аналогия с паспортите и книжките за правоуправление, така че това не е прецедент. Предлагам ви да гласувате и да подкрепите това може предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Малинов.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ангел Малинов.
Гласували 141 народни представители: за 94, против 21, въздържали се 26.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Само в тази му част, която касае облекченията в таксата, нали, намаленията, но втората част - да се създаде нова глава "Ловни сдружения", което не се подкрепи в комисията.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС, от място): Втората част си я оттеглям.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Добре, оттегляш я.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Думата има господин Малинов.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Допуснал съм една грешка в моето предложение, която сега се изясни. Аз предлагам: " хората над 70 години и инвалидите - с 20 на сто", но инвалидите досега са били без такса. Така че предлагам думата "инвалидите" да отпадне и да прегласувате това мое предложение. Благодаря ви.
Второто предложение го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Ангел Малинов така, както е уточнено: "За лица на възраст между 60 и 70 години таксата е 50 на сто, а за лица над 70 г. - 20 на сто".
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 50, против 42, въздържали се 18.
Предложението не се приема. Остава първото гласуване.
Госпожа Плугчиева има думата.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Току-що господин Малинов направи едно добро предложение, но след това допусна грешка в новата редакция. Предложението касае пенсионери, възрастни хора над 70 години - намаление или процентно намаление от таксата. Това е едно много разумно и добро предложение, но трябва да бъде записано, че инвалидите са без такса, както са били досега. Ако не го запишем изрично, остава в сила, че инвалидите ще плащат такса.
Заради това моля да приемем формулировката като допълнение: "за лица над 70 години със съответното намеление от 20 на сто, а за инвалидите без такса".
Моля, господин председател, да прегласуваме предложението с тази формулировка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма такова предложение, госпожо Плугчиева. Няма предложение инвалидите да се освобождават. В пленарна зала не могат да се правят нови предложения.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Той го направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не го е направил, той оттегли част от своето предложение, не направи ново предложение.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Тогава възможно ли е да направим допълнително?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е възможно.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение да отложим гласуването на този член, за да уточним текста и сега в пленарна зала да не правим редакции. В извънредното заседание във вторник да предложим един текст, по който в пленарната зала да се изкажат и да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу предложението да отложим гласуването на чл. 27? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието. Член 27 се отлага.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Член 28. Той касае сдруженията на ловците. По него има направени много предложения. Аз ще прочета всичките предложения и после ще прочета едно съгласувано и прието от комисията предложение за текст на чл. 28 и следващите, които касаят организацията на ловците и ловните сдружения.
Започвам с предложенията така, както са направени в доклада.
Предложение от народния представител Лъчезар Тошев:
В чл. 28 ал. 3 текстът "се формира само" се замества с текста "може да се формира и повече от".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Панайот Ляков...
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Оттегля го.
Предложение от народния представител Васил Козалиев:
В чл. 28 се създават нови ал. 4 и 5 със следното съдържание:
"(4) Ловните сдружения на територията на една или повече общини се обединяват в ловни дружества, които са юридически лица с право на стопанска дейност.
 (5) Ловните дружества се обединяват в Национална ловна организация."
Комисията не подкрепя предложението.
Текстът, който чета сега, до голяма степен се покрива с този, който предлага комисията.
Предложение от народния представител Нансен Бехар:
Създава се нов чл. 28 със следното съдържание:
"Чл. 28. (1) Ловните сдружения, образувани по чл. 28, се сдружават и образуват нови ловни дружества, които са юридически лица с право на стопанска дейност.    
               (2) Ловните дружества от територията на една област се сдружават в областен ловен съюз. Той е организация с идеална цел за координация и ръководство на тяхната дейност в областта.
               (3) Областните ловни съюзи образуват Национална ловна организация. Тя е организация с идеална цел и функционира на основата на устав, приеман на неин конгрес. В устава се отбелязва, че членовете на Националната ловна организация плащат членски внос, определен от конгреса.
               (4) Националната ловна организация в своята дейност задължително спазва условията на този закон. На нея могат да се възлагат задължения с други закони, свързани с осигуряването на обществения ред, борбата с обществените бедствия и гарантирането на сигурността на страната."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Христо Смоленов:
В чл. 28 да се създадат нови ал. 2 и 3 със следното съдържание:
"(2) Ловните сдружения по смисъла на ал. 1 са сега съществуващите ловни дружини, образуваните от тях ловни дружества, обединенията на такива дружества в областни ловни организации, които на свой ред могат да се обединяват в регионални ловни федерации и Национална ловна организация. Те могат да се регистрират по Закона за лицата и семейството и да създават фирми по Търговския закон.
 (3) Първични ловни сдружения са ловните дружини. Те се обособяват териториално върху първични ловностопански райони (ловни полета), като за всеки такъв район се създава само една ловна дружина."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Ангел Малинов:
В чл. 28 да се направят следните промени:
1. Да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Ловните сдружения са юридически лица, регистрирани по Търговския закон."
2. Да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Ловните сдружения могат да се обединяват на федеративен принцип на общинско, областно и национално ниво."
3. Алинеи 2 и 3 да станат съответно ал. 4 и 5.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Григор Шишков:
След глава трета "Право на лов" се създава нова глава четвърта "Ловна организация" със следното съдържание:
"Чл. 28а. Ловните сдружения, образувани по чл. 28, разположени на територията на три или повече общини от една област, се сдружават и образуват ловни дружества, които са юридически лица с право на стопанска дейност.
Чл. 28б. (1) Ловните сдружения на територията на една област образуват областна ловна федерация. Тя е организация с идеална цел. Общо за страната са 28 и носят имената на съответните областни центрове.
               (2) Областната ловна федерация на конгрес приема устав, в който задължително се спазват условията на този закон. В устава се отбелязва, че членовете на областната ловна федерация плащат членски внос, определен от конгреса. В него е отразено и разпределението му по възходящ и низходящ ред.
               (3) Уставите на областните ловни федерации се подписват от министъра на земеделието и горите и министъра на вътрешните работи, след което влизат в сила.
Чл. 28в. (1) Двадесет и осемте областни ловни федерации образуват Национална ловна конфедерация със седалище София. Тя е организация с идеална цел.
               (2) Националната ловна конфедерация на конкурс приема устав, съобразен с разпоредбите на този закон.
               (3) Уставът на Националната ловна конфедерация се подписва от министъра на земеделието и горите и министъра на вътрешните работи."
Комисията не подкрепя предложението.
Народната представителка Меглена Плугчиева оттегли своето предложение.
Предложение от народния представител Христо Стоянов:
Създава се нов чл. 28а със следното съдържание:
"Чл. 28а. (1) Ловните сдружения са регионални обединения на ловните сдружения, които организират и координират тяхната ловностопанска и спортна дейност по места. Те са юридически личности с право да извършват ловностопанска дейност.
                (2) Основните ловностопански мероприятия (таксация на дивечовите запаси, реализация на плана за отстрел, регулиране числеността на хищниците и други) се организират и отчитат областните ловни съюзи, които обединяват ловните дружества от една област. Областните съюзи са организации с идеална цел."
Създава се нов чл. 28б със следното съдържание:
"Чл. 28б. (1) Ловните сдружения се създават на основата на общността на интересите на ловците от населените места за непосредствено стопанисване и защита на дивеча и практикуване на ловния спорт.
                 (2) Лице, придобило право на лов, не може да членува в повече от едно ловно сдружение.
                 (3) На ловното сдружение се предоставя един ловностопански район и то носи отговорността за състоянието на дивечовите запаси в него."
Създава се нов чл. 28в със следното съдържание:
"Чл. 28в. (1) Областните ловни съюзи:
1. осъществяват ловностопанска дейност в предоставените й райони;
2. грижат се членовете й да спазват закона, правилата на ловната етика, обичаите и традициите в лова и упражняват дисциплинарна власт спрямо своите членове за нарушения по лова.
                (2) Националната организация на ловците работи за изпълнение на следните задачи и цели:
1. полага грижи за развитието на ловното стопанство и съвместно с държавните органи и местната власт работи за опазването и обогатяването на дивечовите запаси;
2. поддържа и развива историческите, културните и духовните ценности на лова;
3. ръководи, организира и провежда ловно-стрелковата дейност;
4. осъществява и поддържа развитието на ловната кинология;
5. осъществява и поддържа издателска и публицистична дейност, свързана с лова, и участва в ловни изложения;
6. осъществява и подпомага научните изследвания в ловното стопанство;
7. сътрудничи с чуждестранни ловни организации и представлява Република България в международните ловни институции;
8. осъществява други задачи, поставени й от нормативните актове."
Създава се нов чл. 28г със следното съдържание:
"Чл. 28г. (1) Националната ловна организация назначава и издържа служители по лова и охраната на дивеча.
                (2) Служителите по лова и охраната на дивеча упражняват правата и задълженията, предвидени за ловните стражари и носят дисциплинарна отговорност за тяхното неизпълнение.
                (3) За служители по лова и охраната на дивеча се назначават лица, отговарящи на условията за ловната стража, предвидени в този закон."
Създава се нов чл. 28д със следното съдържание:
"Чл. 28д. (1) Дейността на Националната ловна организация се финансира от собствени приходоиизточници - членски внос, дарения, наеми и доходи от ловностопанска дейност.
                (2) Доходите от стопанската дейност на организацията се разходват за реализация на законоопределените и уставните й цели и не могат да бъдат разпределяни между нейните членове.
                (3) Дивечовъдната и обогатяващите ловната фауна мероприятия на Националната ловна организация могат да бъдат финансирани от държавата при необходимост."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да спрем дотук.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, дотук трябва. Правилно.
Чета предложението на комисията.
Комисията предлага да се създадат членове 29, 30, 31 и 32 със следното съдържание:
"Чл. 29. Български граждани, придобили право на лов, могат да се обединяват в ловна дружина, с оглед на общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един ловностопански район.
Чл. 30. (1) Лицата по чл. 29, обединени в ловни дружини със съседни ловностопански райони, в района на дейност на едно или няколко държавни лесничейства, учредяват ловни сдружения, с цел осъществяване на дейности, свързани с възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча.
(2) Ловните сдружения по ал. 1 са юридически лица, регистрирани при условията и по реда на Закона за лицата и семейството.
Чл. 31. (1) Ловните сдружения могат да учредяват на доброволен принцип регионални ловни сдружения и национално ловно сдружение.
(2) Ловните сдружения по ал. 1 са юридически лица, регистрирани при условията и по реда на Закона за лицата и семейството, без право на стопанска дейност.
Чл. 32. Лицата по чл. 30, ал. 2 и чл. 31, ал. 2 не могат да учредяват и/или участват в търговски дружества."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов за този обширен доклад.
Тук имаме много предложения по чл. 28 и следващите членове.
Господин Лъчезар Тошев има думата. Заповядайте!
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю! Уважаеми колеги, тъй като в чл. 28 се казва, че в един ловностопански район може да се формира само едно ловно сдружение по смисъла на ал. 1, тогава възниква опасността, че някои лица, придобили право на лов, могат да не могат да влязат в тази ловна дружина или в ловното сдружение. Решението можеше да се търси в две посоки: едната е да се създава повече от едно ловно сдружение в един район, срещу което се изказаха редица хора, включително и вносителите. Но другото решение, за което намерихме съгласие и с вносителите на закона, е, че в § 3 би могло да се запише, че всеки, който е получил правото на лов, трябва да бъде приеман в ловната дружина, трябва да има право да влезе в ловната дружина, ако желае. По този начин няма да се наруши правото на сдружаване, което е конституционно гарантирано на гражданите. И ловците също би трябвало да имат право да се възползват от него.
Ето защо аз оттеглям моето предложение по чл. 28 и ще направя съответното редакционно предложение в § 3 на закона. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Тошев.
Други желаещи?
Професор Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател! Уважаеми колеги! Господин председател, аз ще помоля предварително за нещо, тъй като тази част на закона има същественост. Разбира се, всички членове са съществени, но тя решава доста принципни въпроси и доста вълнения поставя пред ловците в България. В определена степен моите предложения, които съм направил, изказаха несъгласие с онова, което беше във варианта, предложен от вносителя.
Комисията, според мен, е успяла в членове 29, 30, 31 и 32 да създаде едно събиране на повечето от предложенията, да ги обобщи. И по този начин мисля, че се доближаваме до същността, която ние имахме - всички вносители, различаващи се от първичното предложение.
Но тук има два съществени въпроса, за които аз искам да помоля, преди да дам своето отношение, господин председател, да помоля господин Станчев - заместник-министъра, който е от тези, които са вносители и който мисля, че се е заровил доста в предложенията, да може да се дойде до тези предложения в членове 29 до 32.
Целият проблем е в това. Значи, ние приемаме, че в определени селища и региони ще си има ловни дружества, ловна дружина. Единият въпрос, който вълнува ловците, е защо дружина, а не ловно дружество, каквато е традицията? Господин Станчев изрази на конгреса на ловците мнение, че няма нищо лошо или пък не поставя под съмнение, че може да бъде и така. Разбира се, той внесе едно пояснение, че се страхува дали това не означава да отидем към Търговския закон. И това трябва да го чуят всички колеги, в това число и ловците, които днес ни слушат. И затова трябва добре да знаят за какво става въпрос.
Вторият въпрос, на лицата, които правят сдружения, им възлагаме с чл. 30 възпроизводството и стопанисването. И те стават, в съответствие с ал. 2, юридически лица. И считам, че всичкото това е добре. Тоест, ние сваляме онази идея, която, много пъти съм казвал, да приведем до максимум стопанската дейност до първичната система, до първичната организация. Но в чл. 31, където разрешаваме да се правят регионални сдружения и национално сдружение, ние в ал. 2 казваме, че те са юридически лица и че това е в условията на Закона за лицата и семейството и че се регистрират по Закона за лицата и семейството. Но Законът за лицата и семейството определено дава право на стопанска дейност. А ние моментално добавяме, че ги лишаваме от това.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Именно.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Сега, това означава, че регионалните организации нямат право на стопанска дейност, имат право само дружествата. Националната организация също няма.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Именно.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Това не внася ли във Вас определен страх? Това не е ли една подготовка, че тези регионални организации ги лишаваме от правото на стопанска дейност, лишаваме от ловния туризъм? И в онази част, която ние подхвърляме в чл. 8, че ще дадем това право само в определена част и ще лишим ловните сдружения, регионалните организации от стопанска дейност и възпроизводство.
Затова бих помолил господин Станчев, на базата на всичко това, което се предлага, дали не е целесъобразно тази стопанска дейност да им я дадем? Но да кажем допълнително, че тази стопанска дейност и приходите не се преразпределят, не се внасят за печалба, а се внасят за възпроизводство. И тогава мисля, че на всички въпроси, които ловците поставят, ще дадем един спокоен отговор и те ще могат да бъдат спокойни в бъдещата своя работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, професор Стоянов!
Има думата заместник-министър Милко Станчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО СТАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Благодаря за въпроса на проф. Стоянов. Действително, че има нужда да се обяснят идеите, които са и зад текста. Много правилно е разбрал господин професорът, че българските граждани би трябвало да имат право да регистрират юридическо лице по Закона за лицата и семейството, но ако са обединени в ловни дружни. Тези, които не са обединени, те са свободни ловци и те нямат отношение по организацията на българските ловци.
Тези юридически лица, така регистрирани по Закона за лицата и семейството, по смисъла на тълкуванието на Закона за лицата и семейството, имат право на преразпределение на печалба помежду си. Това е тълкуванието на Министерството на правосъдието по наш зададен въпрос по конкретната тема, а и по други юридически практики досега.
Оттук нагоре с текстовете на вносителя или текстовете, които надявам се в момента ще бъдат гласувани с мнозинство, се дава възможност на така организираните в дружества - казвам "дружества", а в текста вие обяснихте защо избягахме от думата "дружества", записахме "сдружения", затова в момента използвам думата "дружества" символично - тези дружества имат право да регистрират отново по Закона за лицата и семейството регионални сдружения, но тези сдружения вече са само с представител на идеална цел, както и единственото национално такова. Техните цели са представителни.
Смятаме, че средствата, които дружествата ще гласуват за издръжка на тези национално и регионални сдружения, са напълно достатъчни за изпълнение на тяхната идеална цел или представителността пред държавата и пред света. Създадем ли възможност те да имат стопанска дейност, аз съм убеден, че както и досега, голямата част от имотите, голямата част от ползите, които добиват самите ловци в собствените си дружества, ще бъдат измъкнати в по-горните нива като финансов или друг ефект, или пък ще бъдат прелети във фирми, които са сателити на така ситуираните в момента, а не дай си Боже и в бъдеще нови ловни сдружения.
Основната сила на тези текстове е, че дружествата стават най-силни финансово и няма нищо страшно ако националното ловно сдружение няма право на стопанска дейност по отношение на международния ловен туризъм. Международният ловен туризъм ще се прави в дружествата. Там му е мястото, там са организаторите, там са ловните водачи. Там са нуждите от преки средства за реинвестиции за дивеч, в развъждане на дивеч, в неговата охрана и за всичко останало, за което става дума в този закон. Останалото, което трябва да правят регионалните и Националното ловни сдружения, са представителни функции пред държавата и пред света.
Благодаря ви за вниманието. Надявам се, че този така балансиран от всички внесени предложения в комисията текст ще бъде подкрепен с мнозинство от залата. Това ще е много важно, за да се успокои цялата българска ловна общественост. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Станчев.
Има думата господин Костов - председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Аз искам във връзка с изказването на господин Стоянов да кажа още нещо друго, че ловните сдружения, създадени по чл. 30, ал. 1 и 2, фактически сключват договори и стопанисват ловностопанските площи, а могат също така и да участват в ползването на онези търгове или да сключват договори за стопанисване или ползване на онези ловностопански участъци. Така че те всъщност се явяват тези, които осъществяват стопанисването или ползването на определени ловностопански райони. Там е и базата, там е всичко. И те именно осъществяват тези дейности, които са заложени в закона. По-нататък регионалните структури и националната структура нямат пряко отношение към тази дейност, а косвено отношение. Те вече по смисъла на своя устав могат да указват съответна методическа помощ, могат да осъществяват мероприятия по отношение на обучението, на опазването на средата и на други мероприятия, които те ще си заложат в уставите. Но пряко в стопанисването те са откъснати от тази среда. Те не сключват договорите. Те не ползват и не стопанисват ловностопанските райони, а именно тези ловни сдружения, които създаваме на базата на няколко ловни дружини, ще осъществяват тази дейност. И дай Бог ако приемем те да я осъществяват така, че да може да се развива ловното стопанство и дивечовата популация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Имате думата за реплика.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря.
Господин Костов, в чл. 30, ал. 1 казваме, че лицата по чл. 29, т.е. ловната дружина, която имаме, може да се обединяват в ловни дружини. Обединени в ловни дружини - значи има някакво обединение. Какви са те? Значи един път правим ловно дружество или ловна дружина, а след това по чл. 30 правим ловни дружини. И те са обединени. И така е написано - обединени в ловни дружини. Те имат право на възпроизводство и стопанска дейност. Те!
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Точно така.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Така. Но в същото време ловните сдружения нямат право на стопанска дейност.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Ловните сдружения на регионално и на национално равнище.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Ама има нещо, с което можем да създадем при регистрацията определена неточност.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Защо?
ХРИСТО СТОЯНОВ: Защото тук сме ги кръстили ловни дружини, които сме обединили. Ловната дружинка или ловните сдружения на две или пет региончета са обединени в ловни дружини и те имат право на стопанска дейност, което аз смятам за целесъобразно. Дали няма с чл. 31 да им създадем проблем да не могат да извършват стопанска дейност, която по принцип там се ограничава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Ако трябва да се разбира, че само регионалните, само националната...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Костов за дуплика.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Аз обяснявам отново. Ловните дружини се създават по смисъла на този закон. Ловните дружини се обединяват в ловно дружество. Съжалявам, че това се поставя от господин Стоянов, тъй като този въпрос го разглеждахме многократно в комисията.
Ловното дружество се регистрира по Закона за лицата и семейството като има право на стопанска дейност, като отчисленията, разбира се съгласно закона, приходите от нейната стопанска дейност отиват за възпроизводство и за целите и задачите, предвидени в техния устав. Тези ловни дружества по-нататък могат да се обединяват в регионални ловни сдружения, които са пак по Закона за лицата и семейството, но те нямат право на стопанска дейност, защото стопанската дейност се извършва в самите ловни сдружения, които се обединяват в регионални и национално такива.
Тоест, стопанската дейност, възпроизводството и т.н., конкретната работа с дивеча отива там, където тя се върши, а не на нива, където тя по начало не се върши. И това нещо трябва да го прекъснем веднъж завинаги. Защото ние създаваме ловна организация за ловците, а не за шапката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Господин председател, дами и господа народни представители! Първо, искам да кажа няколко хубави думи за комисията. Действително в този текст комисията се е постарала и е взела известно рационално зърно от всички предложения. Аз лично искам да поставя два въпроса във връзка с моето предложение.
Защо, за да не избегнем всички тези дебати и всички тези неясноти, не кажем точно и ясно, че "Ловните сдружения се сдружават и образуват ловни дружества, които са юридически лица с право на стопанска дейност, съобразно закона". Още повече, че предстои да се приеме нов закон за сдруженията или организациите с идеална цел, който също дава възможност за стопанска дейност, но за поддържане на основните дейности на институцията, на сдружението. Тоест не за разпределяне на печалба. Ако ние този текст го дадем ясно и точно, тогава няма да има никакви обърквания по-нататък.
Вторият въпрос, на който искам да обърна вашето внимание, това е защо бягаме от един текст, който би вменил в задължение на тези сдружения, организации и т.н., и Националната ловна организация като цяло да вмени задължението да оказва съдействие при осигуряването на обществения ред, борбата с природните бедствия, гарантирането на сигурността на страната. Сега, по време на пожарите, в медиите се появиха много случаи, в които ловните дружинки самостоятелно, без никакъв призив отвън, участваха в гасенето на тези пожари. Нека това да бъде едно от техните функционални задължения. Още повече, става въпрос за една организирана, за една дисциплинирана обществена единица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Има думата господин Христо Смоленов.

ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости от Националното управление по горите! Продължавам мисълта на господин Бехар, който продължи пък мисълта, отдавна проповядвана тук от няколко души, за необходимостта от нещо като национална гвардия в България, нещо, което да реагира на кризисни ситуации по адекватност, в сравнение с това, което досега е практиката. Последните пожари показаха необходимостта от нещо подобно.
И аз съм дълбоко убеден, че една национална ловна организация би следвало да има подобна, поставена от самата нея цел и правомощия. Естествено, ние не можем да вменяваме на свободно и самостоятелно организиращите се структури подобни задължения. Но съм дълбоко убеден, че те самите биха се нагърбили с такова нещо. Българските ловци са отреагирали първи в много критични ситуации, като затрупвания със сняг, пожари и т.н. Те тепърва ще покажат на какво са способни.
Що се отнася до проблематиката с организацията на ловната дейност и на ползването на дивеча. Тя съществува от 20-те години на нашия век. И аргументи за и против активното намесване на ловците в тази проблематика има и от двете страни. Дори класически произведения са писани на тази тема. Истината е, че ние би следвало да изпишем вежди, а не да извадим очи в сегашното регламентиране на ловната организация.
Ето защо моето предложение, на което аз държа, беше - ловни сдружения по смисъла на сегашния закон да бъдат съществуващите сега ловни дружини, нещо, което ще даде възможност базовото организиране на ловците да си остане неразбъркано и несмутено.
Второ. Освен съществуващите ловни дружини - образуваните от тях ловни дружества. Много от тези дружества вече са регистрирани по Закона за лицата и семейството.
Има логика в това да се търси регистрация по новия Закон за юридическите лица с нестопанска цел. Това ще даде възможност да се изчистят нещата, които ние тук дебатираме, а именно: стопанската дейност не е стопанска цел, стопанската дейност на подобни дружества да не разпределя печалба, да не формира печалба, а да се реинвестира в дейността по възпроизводството на дивеча, по съществуването на тези дружества. Мисля, че това е една разумна перспектива. Но разбирам мотивите на колегите преди още да е приет на второ четене Законът за юридическите лица с нестопанска цел, ние не можем да правим поправки към него.
Възниква въпросът имат ли право дружествата, формирани от ловни дружини, сами по себе си да се сдружават или по смисъла на Закона за лицата и семейството, или по смисъла на модернизиращия го Закон за юридическите лица с нестопанска цел.
Аз смятам, че е нормално, имат право да формират регионални ловни организации и национална ловна организация, която има столетна традиция в България.
Проблемът оттук нататък е такъв: тези структури, състоящи се от елементи-дружества, ако са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, имат ли право на стопанска дейност?
Моето тълкуване е, че имат. Бих казал тълкуването и на министъра на правосъдието - това, което беше прочетено по време на конгреса на Ловно-рибарския съюз, то е в същата насока. По смисъла на закона, който предстои да бъде приет, още повече за юридическите лица с нестопанска цел. Дори тези свръхструктури имат право на стопанска дейност, която да не разпределя печалба, да не формира печалба. За да се участва в един или друг търг, в един или друг, например търг за концесиониране, е нужно да има субект по Търговския закон.
Ето защо моето предложение беше и остава да дадем възможност да се формират такива фирми по Търговския закон. Това е нещо, което вие ще решите.
Моето желание беше да се укрепи статутът на първичните ловни сдружения, които се обособяват териториално върху първични ловностопански райони, ловни полета, като за всеки такъв район се създава само една дружина.
Но както каза Лъчезар Тошев, да има ясно и категорично становище, че всеки може да бъде член на една такава дружина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
За процедура има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, моля за 20 минути почивка от името на Парламентарната група на Демократичната левица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма да мога да дам тази почивка, тъй като един час преди прекъсване не може да се...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): А един час преди можеше ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За съжаление е така.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Прочетете чл. 50 - преди края на заседанието един час, а не преди прекъсването. Такъв термин няма. Прочетете правилника, Вие своеволничите сега. Няма такъв термин. Има преди края на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Един час след началото - един час преди прекъсване. Излишно е да спорим. И Вие прочетете правилника.
Господин Козалиев, имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Вие своеволничите, няма такъв термин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, моля Ви, погледнете правилника.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Вие го погледнете, чл. 50, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз съм сигурен, няма какво да гледам. Шест години го гледам и зная много добре възможността за взимане на почивка.
Искате ли думата, господин Козалиев? Друг някой желае ли думата?
Господин Козалиев, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Терминът е "след приключване на работното време", чл. 50, ал. 2. (Господин Божинов занася правилника на председателстващия господин Куртев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз имам правилника.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Прочетете го, като го имате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще го прочета и ще Ви го прочета на глас, за да се уверите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Прочетете го, Вие правите произвол в момента. Ето чл. 50, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Интервалът между две прекъсвания не може да бъде по-малък от един час. Ако сега прекъснем, интервалът до следващото прекъсване е по-малък от един час.
Господин Козалиев, искате ли думата или не? Искате ли думата, господин Козалиев или не? Не я искате, така ли? Заповядайте.
В 10,30 ч. е редовната почивка, което ако не е прекъсване, не зная какво е.

ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Членове 29, 30, 31 и 32 са едни от най-важните членове в закона и вълнуват, както казаха и моите колеги, всички ловци. Би било нормално, така както мнозинството направи определени стъпки и в работата на комисията се постигна някакво съгласие, ние наистина сега и в залата да изгладим някои от различията, които все още съществуват, което в комисията не беше направено. Защото наистина членове 29, 30 и 31 нямат нищо общо с това, което беше предложено, или имат много малко общо, разбира се, с чл. 28 - стария член, който ние гледахме на първо четене. Но тези членове не са достатъчно ясни според мен и затова аз считам, че те основателно будят съмнение сред голямата армия на ловците и будят съмнения, разбира се, и сред нас.
Какво имам по-точно предвид? В чл. 30 не става ясно, че става дума за сегашните ловни дружества, защото те са формулирани като ловни сдружения.
Без да повтарям това, което беше изказано от господин Станчев във връзка с дружествата по Търговския закон, тук става дума за ловни дружества. Би било добре да го изпишем "ловно дружество", а не "ловно сдружение", защото няма нищо общо едно ловно дружество с едно търговско дружество. То е толкова ясно и очевидно! Аз не знам от какво се страхуват вносителите.
На следващо място, в чл. 31 къде става ясно в тези регионални ловни сдружения, защото наистина навсякъде ние все повтаряме термина "сдружение", че тук става дума за областни сдружения?
Би трябвало, според мен, и аз правя предложение - а мога да направя такова, господин председателю, надявам се - в чл. 31, ал. 1, думата "регионални", просто само "регионални" да бъде заменена с "областни". Ние имаме ясно административно-териториално деление. След това, това е нещо доброволно, нали? А поради това, че ние правим ограничения на регионално ниво да не се развива стопанска дейност, това би могло евентуално при неразбиране да рефлектира върху самите сегашни ловни дружества, които са изградени на територията обикновено на една или на две общини, но в повечето случаи на територията на една община. Защото ние тук вече не говорим за общини, а говорим за територията на съответните лесничейства.
От тази гледна точка аз призовавам наистина да има по-голяма яснота и в чл. 30, и в чл. 31. И разбира се не подкрепям това становище, че можем да правим някакво ограничение на стопанската дейност на национално ниво, след като Законът за лицата и семейството ще го позволява.
Кой да финансира тогава тези представителни мероприятия и, да кажем, международната дейност на Националното ловно сдружение? Ловните дружества. Значи, отново ще изсмукваме от ловните дружества средства, за да можем да финансираме тези неща. Забраната за стопанска дейност означава, че те не могат да отдадат и една стая под наем. Което от своя страна означава, че сдружавайки се в Национална ловна организация, при всички случаи дружествата или ловните сдружения ще бъдат притиснати да отчисляват една определена част от своите приходи. Ако те обаче се откажат да отчисляват, това означава да няма Национално ловно сдружение.
Значи, ние със закона и с тези членове развиваме и хипотезата, че отказвайки се от това, ловните дружества могат да не направят Национална ловна организация, ако примерно трябва да правят по-големи отчисления, които разбира се те не желаят да направят в обема, в който са нужни. И от тази гледна точка тези неясноти в чл. 30 и 31 и евентуално възможните хипотези от развитието на тези доброволни сдружения, разбира се, най-напред на дружинките в дружества. Там те ще се сдружат, защото при всички случаи ловните дружества ще бъдат представители на дружинките в диалога с държавата и там, щат - не щат, те ще се сдружат. Но по-нагоре?
Така че аз имам тези конкретни предложения. Иначе се съгласявам с чл. 32, според мен е нормално. Но без право на стопанска дейност мисля, че не е нормално. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Козалиев.
Госпожа Плугчиева има думата.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз се радвам, че се води един наистина сериозен и отговорен дебат по тази тема. Виждате, че усилията са насочени към децентрализация на дейността и прехвърляне на базата точно на демократичния принцип на права и задължения долу, в основата на организацията, а именно при ловните дружинки и ловните дружества. Всички направени изказвания са в тази посока и смятам, че е въпрос на прецизиране на редакцията.
Като поддържам основното, казано от господин Козалиев, си позволявам обаче да обърна внимание, че това, което всички се опитваме да направим - да освободим бъдещата организация на ловните деятели, а именно да имат те възможността за гъвкавост, за оперативност и възможност те да разполагат като стопани на дадената територия с дивеча, тези права и отговорности трябва да бъдат точно долу, в ловните дружинки и в ловните дружества. Оттам нататък шапката, по какъв принцип на регионално и на национално ниво те ще се сдружават и обединяват - това ще бъдат въпроси, регламентирани в устава на тази неправителствена организация. И тя има наистина задачите и ролята да организира, да координира, да консултира, да съветва, да представлява и да отстоява интересите на тези сдружили се ловни деятели пред държавата, пред света или в контактите им със сродни организации.
Затова, тъй като виждам, че всички се обединяват около тази логика, а и това беше смисълът на изказването на господин Козалиев, аз си позволявам да предложа на вашето внимание една редакция, която си позволих да съгласувам тук с юристите, а именно в чл. 31 ал. 1 да придобие следната редакция:
"Чл. 31. (1) Ловните сдружения по чл. 30 могат да учредяват на доброволен принцип регионални ловни сдружения и Национално ловно сдружение."
По този начин се изчистват всякакви недоразумения и опасността ловните дружества, така познати и традиционно влезли в езика на обществеността, да бъдат по някакъв начин сложени под съмнение. Именно по този начин даваме всички тези права и възможности, за които всички пледират.
Благодаря и предлагам да гласуваме този текст, господин председател, ако разрешите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Плугчиева.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Съвсем накратко бих искал да опростя и да обобщя тази дискусия, която се проведе, не в редакционната, а в същностната й част. Смятам, че това, което предложи преди малко госпожа Плугчиева за уточняване на разликата между ловни сдружения и тяхното обединяване в регионални и национални организации, е ясно, с допълнението и позоваването на предходната разпоредба, за да е ясна разликата между ловните дружества, ловните сдружения, регионалните и националните организации на ловците.
Но аз искам още веднъж да обърна внимание върху спорния въпрос за това какво могат и не могат да извършват регионалните и националната организация.
Според мен е недопустимо да съществува забраната за стопанска дейност или за учредяване на търговски дружества. Аз споделям част от опасенията, които бяха изразени, произлизащи от централизацията и понякога от злоупотреби с нея, но нека да не забравяме, че ние се намираме в една друга среда и този закон се опитва, поне декларирайки, да промени тази среда. След като различните ловни сдружения могат да се сдружават или да не се сдружават в регионални организации, ако те не харесват тази централизирана структура, към която принадлежат, те не само могат да я коригират, но дори могат и да преустановят нейното съществуване. Защо постоянно се сравняват нещата такива, каквито те са били преди 10-15 години? И аз се опасявам, че в ръководството на Министерството на земеделието и горите и в комисията има такива тенденции, които правят една регулация, която сигурно би била напълно основателна преди 10 години и много спорна и основателно критикувана в днешните правни и социални условия.
Искам да ви препратя към чл. 3 от законопроекта за юридическите лица с нестопанска цел, който ще бъде гласуван вероятно във вторник. Там в чл. 3, ал. 3 е казано: "Юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват стопанска дейност, приходът от която е предназначен за постигане на определените в устава или учредителния акт цели". Защо вие искате да поставите част от структурите в ловните организации пред един ограничителен режим за разлика от този, който се създава за всички останали? Аз не виждам причина. И защо вие не усилите възможностите на тези организации да отделят средства, след като те няма да разпределят печалба, след като няма да могат да извършват действия, които са неприсъщи на нестопанския характер на организацията за подсилване на дивечовите, на рибните запаси, за осъществяване на дейности, които са полезни и за страната, и за самите ловци? Та не виждаме ли какво става в последните години, че дивечът и рибата постоянно намаляват, че те са подложени на унищожаване? И то не се дължи на това, че ловните организации осъществяват стопанска дейност. Защо създаваме условия - не вярвам тук да има умисъл - да се премине към нова ликвидационна фаза? Господин Костов е организирал един такъв процес на ликвидация и днес неговите резултати в повечето случаи са печални. Не виждате ли до какво водят част от промените в здравеопазването, та създаваме отново една обстановка, която да доведе до вътрешно напрежение, до опит за парцелиране на тази дейност и за нейното изпомпване вече не от определени хора, които ръководят организацията, а от съществуващи или нововъзникнали структури?
Заради това аз предлагам, без да се правят нови предложения, в чл. 31, ал. 2 накрая да отпаднат думите "без право на стопанска дейност" и да отпадне целият чл. 32. Защото има възможност да се учредяват такива стопански сдружения и това може да бъде от полза за развитието и на ловното стопанство, и за повишаване на дивечовите запаси.
Това са моите предложения. Споменах от какви съображения те са продиктувани. Обратното означава вие да въвеждате ограничения в една плуралистична среда. След като вече няма да има монопол на тази дейност, аз не виждам защо са другите опасения. Това трябва да решат организациите в своите устави. И няма никаква пречка, ако те искат да забранят на своите регионални организации да не осъществяват никаква стопанска дейност. Но това е техен въпрос, а не въпрос на законодателя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Други изказвания няма.
Господата Тошев и Ляков са оттеглили своите предложения.
Поставям на гласуване предложението на господин Козалиев.
Гласували 145 народни представители: за 62, против 72, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Нансен Бехар.
Гласували 147 народни представители: за 66, против 76, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Смоленов.
Гласували 149 народни представители: за 45, против 83, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ангел Малинов.
Гласували 138 народни представители: за 7, против 30, въздържали се 101.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Григор Шишков.
Гласували 150 народни представители: за 14, против 51, въздържали се 85.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Стоянов за нов чл. 28а.
Господин Стоянов оттегля предложението си. Благодаря на господин Стоянов.
По текста, предложен от комисията, има направени няколко предложения.
Госпожа Плугчиева предлага в чл. 31 след думите "ловни сдружения" да се включат думите "по чл. 30". Това предложение се подкрепя от председателя на комисията.
Гласували 160 народни представители: за 157, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов в чл. 31, ал. 2 да отпаднат думите "без право на стопанска дейност".
Гласували 157 народни представители: за 68, против 84, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов за отпадане на чл. 32.
Гласували 143 народни представители: за 51, против 88, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю! Господин Стоилов повдигна един много съществен въпрос - че с този текст, който сега се приема, ние влизаме в противоречие с общия принцип, който се регламентира в законопроекта, който ще стане закон, за юридическите лица, където се допуска като съвършено правомерно сдружения и дружества с нестопанска цел да участват или да учредяват търговски дружества с всички защити срещу злоупотреба с това право.
Мисля, господин председателю, че може би и времето, и ходът на дискусията са такива, че не се вниква в това противоречие. Може би е по-разумно да се отложи гласуването по това предложение на господин Стоилов поне след почивката, за да може господин Костов да проведе малко консултация със своите колеги или пък да се върнем към въпроса в началото на пленарното заседание другия вторник. Струва ми се, че малко механично беше гласувано под впечатлението, че това е предложение на левицата. Става дума за чисто правен принципен въпрос.
Ето защо бих предложил процедурно да се отложи гласуването или да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински. Прегласуване може.
Поставям на повторно гласуване предложението на господин Янаки Стоилов за отпадане на чл. 32.
Гласували 157 народни представители: за 67, против 82, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте членове 29, 30, 31 и 32 така, както са предложени от комисията, с приетата вече корекция в чл. 31 по предложението на госпожа Плугчиева.
Гласували 145 народни представители: за 110, против 20, въздържали се 15.
Членове 29, 30, 31 и 32 са приети.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Ще има промяна в парламентарния контрол. Вчера народните представители Елена Поптодорова и Христо Стоянов са депозирали писма, че ще отсъстват от днешното заседание, поради което се отлагат отговорите на министър-председателя на Република България Иван Костов на два актуални въпроса от народната представителка Елена Поптодорова. Отлага се отговорът на министър-председателя на Република България Иван Костов на питане от народния представител Христо Стоянов.
Министър-председателят Иван Костов поиска отлагане със седем дни на отговора на питането от народния представител Руси Статков.
Отлага се и отговорът на министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на актуален въпрос от народния представител Елена Поптодорова по същата причина.
Министрите Илко Семерджиев и Александър Праматарски няма да участват в парламентарния контрол, тъй като народните представители Христо Смоленов и Анелия Тошкова, които са отправили актуални въпроси към тях, тази сутрин поискаха писмени отговори.
Новопостъпили питания в периода от 1 до 8 септември 2000 г.:
- Питане от народния представител Петър Димитров към Петър Жотев, заместник министър-председател и министър на икономиката относно събиране на дължимите неустойки и развалянето на договора за приватизация на завода за захар в гр. Девня. Следва да се отговори в пленарно заседание на 15 септември.
Има за връчване писмени отговори:
- от министър-председателя Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Пламен Славов;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов;
- два писмени отговора от господин Петър Жотев на актуален въпрос от народните представители Дора Янкова и Маргарита Петрова.
- от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народната представителка Дора Янкова.
- от министъра на отбраната Бойко Ноев на актуален въпрос от народния представител Румен Такоров;
- от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от същия народен представител;
- от министъра на външните работи Надежда Михайлова на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- от министър Александър Праматарски на питане от същия народен представител;
- от министър Александър Праматарски на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов;
- от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Велислав Величков и от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от същия народен представител;
- от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Хасан Адемов;
- от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народните представители Лъчезар Тошев и Иван Николаев Иванов.
И последният писмен отговор е от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Започваме с отговорите на министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов.
Има думата да развие своя актуален въпрос народната представителка Татяна Дончева. Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми телевизионни зрители и радиослушатели! Опасявам се, че мнозинството би трябвало да бъде силно разтревожено от това, което се намира във вестниците и което тиражират световните агенции като "Ройтерс" много повече, отколкото от самите три думи.
Днес тук трябваше да отговаря министър-председателят. Дори проф. Христо Стоянов и Елена Поптодорова да са поискали отлагане на своите въпроси и питания, съществува въпросът на господин Руси Статков...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, дал съм Ви думата за актуалния Ви въпрос.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: ... чието отлагане не е поискано надлежно. Но ние прояваваме съчувствие към министър-председателя, който ще трябва днес да се скрие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, втори път Ви правя бележка. Развийте си актуалния въпрос.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Става дума, че СДС не за първи път проявява два различни аршина, за които, разбира се, ще разберете и от моя някога актуален въпрос, който днес може би няма да изглежда толкова актуален на фона на скандала, който започва. И който ще ви помете така, както християндемократите в Германия, опасявам се, дами и господа отдясно.
Става дума за двойния аршин на морала, за двойния аршин на ценностите, за двойния аршин, с който вие се отнасяхте тези три години към държавата, разделяйки я на "наша" и "ваша", на "наши" и "ваши" бизнесмени, на "наши" и "ваши" активисти, на "наши" и "ваши" приближени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, ще Ви отнема думата и няма да можете да си развиете актуалния въпрос.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не ме прекъсвайте, уважаеми господин председателю! Това, което сте длъжен да направите през оставащите месеци от работата на парламента, е да защитите честта му, а не да продължавате да го мачкате, което правихте три години. Научете се от Вашия предшественик, който също беше благоразположен към Жан Виденов, но през последните месеци го викаше тук заради честта на парламента.
Става дума за един случай, който на фона на Генадий Лучански, на парите на мафията, финансирали някои основни политически партии в България, ще изглежда дребен. Но така, както е дребен, е достатъчно показателен за двойния ви аршин.
В Севлиево съществува най-старият разсадник в България за посадъчен материал. Един много интересен обект, откъдето е взет и специалист, за да прави уеднаквяване на критериите на българското овощарство, на условията и на продукцията му със стандартите на Европейския съюз. Този разсадник обаче, също както и много други неща, подлежи да бъде приватизиран. Само в продължение на шест месеца господин Върбанов, в качеството си на министър на земеделието и горите, е подменил един опитен агроном с 20-годишен стаж с току-що завършило икономика 24-годишно момиченце, което, както можете да се досетите, не е обувало и галоши...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, времето Ви изтече! (Госпожа Дончева продължава да говори при изключен микрофон.)Ето, три минути - изтече Ви времето.
Госпожо Дончева, времето Ви изтече, освободете трибуната.
Има думата за отговор министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Дончева! Макар че ми дадохте възможност да се заяждам и аз, няма да се възползвам от възможността.
Искам само да Ви припомня, че когато трябваше да Ви отговоря на въпроса, Вие отсъствахте от пленарна зала. Така че наистина вече въпросът Ви не е актуален, тъй като вчера беше проведен и търгът за продажба на предприятието.
Но понеже ме питате какво наложи промяната в ръководството на предприятието, искам да Ви кажа, че ръководството беше подменено с една-единствена цел, а именно, по-доброто управление тогава на самото предприятие.
Смятам, че това е достатъчно като отговор на въпроса и Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата госпожа Дончева, ако желае.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Изключително съм Ви благодарна за отговора. Той показва как смятате да управлявате и дали е редно и нормално да си доизкарвате мандата.
През месец април т.г. Вие сте издали заповед, с която сте освободили дотогавашния управител на дружеството - агроном с 20-годишен стаж, без да му посочвате основание, под предлог, че има сериозни съдебни процедури, които поставят под съмнение старата регистрация на дружеството като държавно ЕООД. Това е станало на 3 април 2000 г. с Ваша заповед № 60-182. По същото време е назначена 24-годишната Даниела Памукчиева, ходеща все още с високи токове, съпруга на първи братовчед на шефа на БЗНС - Народен съюз в Севлиево, като Вие сте получили служебна бележка от БЗНС - Народен съюз за това назначение.
На 13 април 2000 г., тоест, десет дни по-късно, с нова Ваша заповед № 41-293 сте образували ново ЕООД на разсадника и сте назначили десет дни по-рано уволнената агрономка Пенка Милчева за управител. На същата дата - 13 април 2000 г., сте й подписали нов договор за възлагане на управлението на дружеството. След регистрацията, която е извършена на 17 април 2000 г., въпросната агрономка Пенка Милчева подготвя документите за приватизация и на следващия ден с Ваша заповед № 555 от 26 април 2000 г., тоест, по-малко от две седмици по-късно, Вие отново сте я уволнили, като на 4 май 2000 г. сте назначили БЗНС - Народен съюз-протежето Даниела Памукчиева - съпруга на първия братовчед на Вашия началник и съветник от Севлиево. Агрономката прави синхронизацията ни с европейските стандарти по производство на разсад, господин министре! И аз не знам как ще покажете на германците, че наистина ще усвояваме евростандартите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, госпожо Дончева! (Госпожа Татяна Дончева продължава да говори на изключен микрофон.) Ще завършвате изказването си в срока, който правилникът посочва.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Вие нарушавате правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз ли го нарушавам? Защо? Защото прекъсвам? (Шум и реплики от блока на ДЛ.) Не сте наясно с правилника. Моля за тишина в залата!
Има думата за дуплика, ако желае, министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Дончева! Както вече Ви казах, не ми се иска да се заяждаме още с първия парламентарен контрол. Но все пак съм длъжен да Ви отговоря, че разполагам с информация... (Шум и реплики от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Разполагам с информация срещу бившата управителка на дружеството... (Неразбираеми реплики от място на господин Ангел Найденов от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Найденов, моля Ви!
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: ..., която е предадена на следствените органи, тъй като... (Шум и реплики от блока на ДЛ.)осподи
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма на Вас да Ви обяснявам какво значи. Ще Ви отстраня от залата. Правя Ви бележка.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: ... тъй като бившата управителка е сключила договори, които са неизгодни за дружеството. А по намека Ви за приватизация чрез работническо-мениджърско дружество мога да Ви успокоя, че предприятието е купено от кешов купувач. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): От кешов купувач, близък на народен представител!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има питане от народния представител Асен Христов към министъра на труда и социалната политика Иван Нейков. Депутатът не е в залата.
Преминаваме към отговори на министъра на културата Емма Москова.
Има думата народният представител Иван Борисов да развие своя актуален въпрос. Заповядайте! И моля да спазвате определеното време.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, господа министри, уважаеми колеги! Моят актуален въпрос е внесен през месец юни, тоест преди три месеца. Уважаема госпожо Москова! Честването на 150-годишнината от рождението на Иван Вазов бе отразено с много критика в българската преса. Ето само част от заглавията: "Вазов, честван на английски", "Без писатели на юбилея на Вазов", "Скандал с Уикеда. Честването на Вазов е поредната порция ракия и чалга", "Кощунство".
Госпожо Москова, съгласно информацията от пресата Вие присъствате на тържествения концерт в Народния театър и вероятно ще се съгласите с мен, че това беше откровена гавра с патриарха на българската литература. Цяла България видя по националната телевизия как бе обруган, отречен, осмян, иронизиран не кой да е, а Иван Вазов! След концерта възникнаха много въпроси Нима може в словото да не се спомене, макар и с една дума, за огромното творчество на титана на българската литература? Нима е допустимо стихотворението "Де е България?" да се пее от сцената на Народния театър от такъв състав? Нима е нормално да не се спомене за романа "Под игото"? Значи ли, че нe e имало турско робство? Не е имало Левски, Бенковски, Перущица, Батак, опълченците на Шипка? Нима е нормално да се вплитат мотиви от музика на Горан Брегович с песента "Аз съм българче"? Нима е нормално Народният театър да става трибуна на подобни спектакли, посветени на национални светини?
На официалния концерт на 24 май основни действащи фигури бяха отново "Уикеда". Нормално ли е, според Вас, на тържествения концерт от сцената на Народния театър "Питат ли ме де е зората" да се пее на българоанглийски? Много въпроси!
И не на последно място, как възприехте, госпожо Москова, освиркванията от залата по време на тържествения концерт? Видяхте, че част от зрителите възмутени напуснаха салона.
Уважаема госпожо Москова, защо не намерихте време поне веднъж да дойдете във Враца да видите как се организира тържествен концерт за Христо Ботев. Врачани го организират сами, но го правят с желание, убедено, тържествено, както заслужава Ботев. Всяка година в началото на юни врачани се прекланят пред подвига на Ботев. Няма чалга, няма английски. Има достойнство, има родолюбие, има патриотизъм, има българщина!
И още едно заключение от пресата, цитирам: "Доста жалко за сегашното честване на 150-годишнината от рождението на Вазов. То за пореден път показа, че нашият политически елит продължава тенденцията на обезличаване на българската нация".
Моят актуален въпрос е: смятате ли, че това беше най-подходящият начин за честване на 150-годишнината от рождението на Иван Вазов? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата и народният представител Велко Вълканов, защото неговият актуален въпрос е по същата тема.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Москова! Аз се съгласявам с това, което каза колегата Иван Борисов, затова няма да излагам обстоятелствената част, ще кажа само допълвайки, че бях потресен от това, което видях и чух там на това така наречено тържествено събрание. Това беше някакъв парад на пошлостта, който оскърбяваше не само присъстващите там граждани, но и цялата наша национална култура.
Имам впечатлението, госпожо Москова, че напоследък у нас шества пошлостта и няма културни учреждения, институции, органи, които в някаква степен да се противопоставят на това шествие на пошлостта. Ще Ви дам един пример. Неотдавна по една от телевизиите се изпълняваше "Одата на радостта" от Деветата симфония на Бетовен чалгаджийски. Като чалга се изпълняваше "Одата на радостта". Ето това е, което наблюдаваме днес.
Но, връщайки се отново към тържественото събрание по случай годишнината от рождението на Вазов, искам да Ви кажа, че аз не успях да остана до края. Напротив, още в самото начало, на 17-та минута напуснах залата. Разбрах след това, че и много други са напуснали. Това беше една форма на протест срещу този стил, който се налага напоследък в нас.
Искам да Ви попитам това, което попита и колегата Борисов - как ще реагирате Вие на тези прояви, какво ще направите, използвайки тези правомощия, да спрете това, което става у нас? То е нещо наистина дълбоко смущаващо всички, които държат на българската култура. Това е въпросът, който имам към Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата министърът на културата Емма Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Вълканов и Борисов! Преди всичко искам да посоча, че честването на 150-годишнината от рождението на Иван Вазов се организира и провежда от граждански организационен комитет от видни литератори, общественици, многобройни представители на интелектуалната мисъл на България под патронажа на президента. За да бъде подпомогнат комитетът в неговото неоспоримо добро начинание, аз внесох в Министерския съвет предложение за целева финансова субсидия, а след положителното решение на Министерския съвет, тя беше предадена на разположение на организаторите на честването. Те именно са изготвили цялостната национална програма за честването, която е богата и интересна и включва много и различни прояви, само една от които е въпросната вечер. Убедена съм, че именно това е пътят - граждански формации свободно да осъществяват тези толкова нужни на обществото инициативи, като държавата ги подпомага, а не самата тя да организира казионни чествания в "правилната" форма, според своите виждания.
Въпросната празнична вечер, като елемент от цялата програма, е осъществена от Народния театър, чийто патрон е Иван Вазов. Цялата неприкосновена самостоятелност, която имат всички - подчертавам всички - културни институции в страната в своите творчески решения.
Като министър на културата никога не бих си позволила да наруша този принцип, прогласен впрочем и в Закона за културата, и да ги заменя с внушения или изисквания, или не дай Боже да цензурирам, да заклеймявам или възхвалявам творчески решения. Това е право и отговорност на съответната културна институция, право на обществото в цялото му многообразие и на професионалната критика да ги приеме или отхвръли, както това се случи впрочем и сега, видно от многобройните публикации, които, господин Борисов, в преобладаващата си част приеха начина, по който авторите са осъществили спектакъла. Те са събрани тук и мога да ви ги предоставя.
Уважаеми господа, разбирате, че в качеството си на служебно лице, аз бих могла да завърша своя отговор дотук. Но се изкушавам да прибавя още няколко думи, в които, разбира се, има и личен оттенък. Защото, убедена съм, че големите исторически личности на културата винаги генерират у всеки от нас нещо дълбоко лично. Иначе просто не биха били големи.
Аз принадлежа на поколението или поколенията, за които всяка дума на Вазов е свята и импровизациите върху неговите произведения приемам критично. Но означава ли това, че едно друго светоусещане - светоусещането на днешните млади хора, което търси свой начин да приближи кумира на себе си, разчупвайки рамката на обичайния за нас модел, трябва да предизвика единствено еднозначно отрицание и никакви усилия или желания да се разбере защо техният начин на виждане е такъв. Съвсем друг е въпросът, разбира се, дали изразните средства са били намерени винаги така, че кодът на посланието им да е поднесен тъй, че той да бъде ясно разчетен и макар необичаен, да бъде разбран не като принизяване, а като опит за приобщаване. Впрочем, именно затова беше моят разговор с ръководителите на Народния театър. Те самите мислят, че е имало пропуски и това е гаранция за бъдеща прецизност.
Ще си позволя само една илюстрация. Ако се беше разбрало, например, че "скандалните" определения за творчеството на Вазов са излезли изпод перото на Пенчо Славейков, Кирил Христов и Светослав Миларов, въздействието им върху част от аудиторията нямаше да бъде така шокиращо. А може би те се разчитали на това, че всички ние познаваме произведенията на Пенчо Славейков, на Миларов и на Христов? Защото всъщност това е част от бурния и реално състоял се личен и обществен живот на твореца, неизменно съпътстван и от хули, и от аплодисменти.
Позволих си да разсъждавам гласно, а не да давам оценки, защото въпросното събитие следва да провокира именно размисли в цялото им многообразие, а не еднозначни квалификации. Затова ще си позволя на основание на всичко, което казах дотук, да завърша, перефразирайки рефрена на популярната песен, същата, която предизвика толкова нееднозначни отзвуци: Нека не се притесняваме от различното светоусещане на младите хора, те ще намерят своята мярка. И нека се опитаме да бъдем щастливи заедно с тези от тях, които са търсещи и талантливи. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Москова.
За реплика, ако желае, има думата господин Борисов.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, от място): Аз бях много разочарована, защото исках да отида на подобно нещо, но никой не ме покани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, госпожа Мозер, много Ви моля! И аз присъствах, и аз бях разочарован, но не съм се обаждал.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Аз се опитах, госпожа Мозер, да съобщя кои са организатори на събитието. Това е един граждански комитет с изключително авторитетни личности. Искрено съжалявам, че е имало пропуск по отношение на поканите.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, от място): Това значи ли, че са изключени депутатите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Мозер, много Ви моля, Вие влизате в диалог!
Има думата господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Госпожо Москова, Вие практически не отговорихте на моя въпрос и на въпроса на проф. Вълканов. Моят актуален въпрос се отнася за един конкретен случай, става дума за честването на 150-годишнината от рождението на Иван Вазов.
Аз очаквах чрез Вашия отговор да разбера какви са тенденциите, според Вас, какви са тенденциите, които Министерството на културата се стреми да утвърждава в обществото за извеждане на българската културна специфика в глобализиращия се свят. Във Вашия отговор не стана дума за това, не стана дума за тези тенденции. За тези тенденции, извинявам се, че така ще Ви кажа, но не можах да разбера и от тригодишното Ви присъствие в кабинета като министър на културата. Няма такива тенденции, които Вие да се опитвате да наложите. Смущаваща е тенденцията за обезличаване на българската нация.
Ще Ви кажа пример. На 27 май т.г., когато имаше национални тържества в Козлодуй по случай слизането на Ботевата чета, докато пътувах от София до Козлодуй, за два часа чух, че петима български министри са заминали в чужбина. Разбира се, няма нищо лошо в това, че български министри пътуват в чужбина и то толкова често. Сигурно това е добре. Но там, на Козлодуйския бряг нямаше нито един български министър, нито един заместник-министър. Това е смущаващо.
А що се отнася до състава "Уикеда", разбира се, аз нямам нищо против този състав. Моите дъщери обожават този състав. Но тук не става дума за състава "Уикеда", тук става дума за отношението на Министерството на културата по такива важни въпроси. Вероятно този състав ще се утвърждава все повече, аз това му го желая искрено. Ние днес не говорим за състава дали е добър или не. Това ще кажат специалистите. Ние говорим за... Аз специално говоря за отношението на Министерството на културата към такъв въпрос, какъвто е честването на 150-годишнината на Иван Вазов и за по-големия въпрос, това е частен случай, за по-големия въпрос - за извеждането на българската национална специфика. За това стана дума. За такива тенденции днес изобщо Вие не казахте нито дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаема госпожо Москова, Вашият отговор постави големия въпрос за мястото на Министерството на културата в ръководенето на културните процеси у нас. Останах с убеждението, че Вие свеждате своята роля, ролята на министерството единствено до това да финансирате някакви частни групировки, занимаващи се по някакъв повод с културни проблеми. Вие възразявате срещу така нареченото казионно честване. Нима може да се нарече казионно честване организираното от самата държава, от самото Министерство на културата отбелязване на тази велика годишнина - рождението на Вазов?
Изобщо се забелязва едно такова особено явление, че нашата държава се оттегля от ръководството на всички големи процеси в нашето общество. Ето, тя се оттегля от ръководството на икономиката, от ръководството на здравеопазването, от ръководството на образованието вече в голяма степен, от ръководството на културата.
И се пита човек в този случай: ами за какво ни е тази държава, която нищо няма да прави, освен да пази заграбеното имущество от някои групировки, мафиотски? За какво ни е това Министерство на културата, което всъщност само разпределя пари, които някой ще вземе? Това е един много тъжен извод за вашето министерство.
Аз имам добро чувство към Вас, не искам да смятате, че правя своите изявления с цел да Ви огорча, но се питам какво правите в това министерство? Лично Вие, персонално, защо стоите там?
Вие направихте в разсъждение и в оценка на самото предаване, посочихте, че тези цитати са от Пенчо Славейков, Кирил Христов, Миларов. Ами да, те са проява на злободневието тогава. Но ние със злободневието от онзи момент, от онова време ли ще се занимаваме на едно тържествено заседание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Да, момент само, свършвам вече. Това е може би подходящо за една научна сесия. Тогава е неизбежно да се кажат. Но когато отбелязваме величието на този български национален поет, това вече да се подчертава по този начин, е наистина проява най-малкото на лош вкус. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Москова за дуплика.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Разбира се, аз няма да отговоря на всичко, което разбираемо беше приложено към въпроса. Имам чувството, че казах достатъчно относно отношението на Министерството на културата и моето лично, дори повече, отколкото трябваше ви занимах с личната си позиция. Но казала съм и продължавам да го повтарям: Министерството на културата има една, както и останалите министерства, разбира се, но нека говоря само за него, много по-делнична и бих казала по-важна мисия - да създава условия за култура, а не да дирижира и дава рецепти за култура. Това са коренно противоположни възгледи. И тук ние наистина се разминаваме.
Що се отнася, господин Борисов, до рецептата, която се опитвате да дадете за Враца. Да, миналата година аз бях във Враца, видях честването. Право на хората, които са го организирали, е да го направят по един или друг начин. Но аз винаги ще се противопоставям тогава, когато чествания се разбират като важни само ако един или друг представител на властта присъства там. Отдавна е минало това време, както и за Козлодуй. Празниците се правят от хората и за хората. И няма никакво значение дали аз лично съм там. Радвам се, когато има празници. Всичко останало е стар рефлекс. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Москова.
Преминаваме към отговори от министъра на образованието и науката господин Димитър Димитров.
Има думата народният представител Лютви Местан да развие своя актуален въпрос.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, уважаеми господин министър на образованието и науката! От приемането на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план измина почти една година. Съгласно чл. 15, ал. 3 на този закон майчиният език в българските общообразователни училища следва да се изучава като задължително избираем предмет, а не както бе досега - като свободно избираем предмет.
Тази промяна в статута на майчиния език предполага изпълнението на редица действия от ваша страна като изработване и утвърждаване на общообразователните изисквания и програмата за учебното съдържание по майчин език като задължително избираем предмет с последващо издаване на нови учебници и учебни помагала, кадрово обезпечаване на инспекторатите по образование с експерти по майчин език, както и на училищата с правоспособни преподаватели.
В тази връзка моят актуален въпрос е: какви конкретни практически действия е извършило Министерството на образованието и науката към днешна дата? Има ли точен разчет - план, и ако щете стратегия за изпълнението на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план в частта му за изучаването на майчиния език като задължително избираем предмет? И кога най-сетне можем да очакваме, че този закон наистина ще се прилага и в тази му част?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата министър Димитров. Заповядайте.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Местан, уважаеми госпожи и господа народни представители! Стратегията за изучаване на майчин език в българското училище е определена с "Програма 2001" на правителството на Република България, цитирам точно: "като част от уважението на българската държава към индивидуалните човешки права".
В изпълнение на "Програма 2001" Министерството на образованието и науката изготви и беше приет през юли 1999 г. Законът за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Съгласно чл. 15, ал. 3 от цитирания закон, чл. 5, ал. 1 и чл. 12 от Наредба № 4 от 2 септември 1999 г. на Министерството на образованието и науката за постигане на общообразователния минимум и разпределението на учебното време. Майчин език се изучава в часовете за задължително избираема подготовка, а не в свободно избираема подготовка.
Новият учебен план влезе в сила от тази учебна година за 9 клас на средните общообразователни училища и през всяка следваща година следва поетапното му въвеждане.

Към момента преобладава изучаването на майчин турски език, по който се обучават 37 437 ученика в 434 училища от 21 региона на страната - от всичко 28, господин Местан.
В 9 клас се изучава майчиният турски език в часовете за задължително избираема подготовка, а от 1 до 8 клас - в часовете за свободно избираема подготовка. Както казах, учебният план се въвежда поетапно - следващата година ще обхване сегашния 8, 7 и т.н., и всички тези ученици ще бъдат обучавани в частта ЗИП.
В тези училища, в които преобладава изучаването на турски език, работят 689 учителя, преобладаваща част от които - 80%, са правоспособни.
В регионите с голям брой ученици, изучаващи майчин език, и съответно голям брой учители в Шумен, Бургас, Русе и Кърджали има назначени експерти по майчин език в инспекторатите по образование. В останалите региони организационните функции се поемат от експерти по организация и управление по езици.
Обучението по майчин турски език се осъществява по изготвени и утвърдени от МОН през 1992 - 1994 г. примерни учебни програми и по учебници и учебни речници за 1 - 8 клас.
Задължително избираемата подготовка по майчин турски език в 9 клас се осъществява по утвърдените от МОН теми за разработване на програма в гимназиален етап и учебни помагала.
В българското училище се изучават като майчини езици още иврит, арменски и гръцки в градовете София, Пловдив, Сливен и други по-малки селища. За тях обаче няма сформирани групи за обучение в задължително избираемата подготовка (ЗИП) след 8 клас.
В момента в МОН се разработват нови учебни програми по всички учебни предмети за задължителната и профилираната подготовка. Специалисти и експерти по майчин език участват в работата по учебните програми по български език и литература и по чужди езици и дават становища при обсъждането им. Този натрупан опит и придобити умения ще дадат възможност да се използват принципите на утвърдената методология и при разработването на програмите по майчин език. А съгласно цитираните по-горе нормативни документи учебните програми за задължително избираемата подготовка трябва да се разработват от учители и специалисти и да се утвърждават от началника на инспектората по образованието в съответния регион.
След актуализиране на учебните програми за обучение по майчин език ще се премине към изработване на нови учебни помагала с ново учебно съдържание, отговарящи на държавните изисквания за учебниците и учебните помагала.
В заключение бих искал да подчертая, че с влизането в сила на Закона за степента на образование и общообразователен минимум на учебния план Министерството на образованието и науката реално осигури както финансово, така и организационно обучението по майчин език като учебен предмет в задължителното учебно време и ще продължи да подпомага методически провеждането на учебния процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Димитров.
За реплика има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз имах искреното желание и този наш разговор тук да продължи в духа на доброто сътрудничество, което аз имам претенцията, че имаме с Вас по решаване на немалко проблеми. За съжаление обаче аз категорично не съм доволен от Вашия отговор и ще мотивирам недоволството си именно с фактите, които и Вие изтъкнахте в отговора си.
Вие казахте, че към днешна дата майчин турски език се изучава от 37 437 ученика. Да, точно толкова са, но това число мен по-скоро ме притеснява, защото го сравнявам с официални данни, пак дадени от вашето министерство - разбира се, Вие тогава не бяхте министър - в началото на 1997 г., тоест в началото на мандата на правителството на Съюза на демократичните сили, когато броят на тези деца е 56 400. Значи, имаме намаление с около 20 000. И причините, повярвайте ми, са преди всичко от организационен характер.
В едно населено място като Розино, в което живеят близо 4000 жители, от които 80% се самоопределят като турци, има сформирана само една паралелка, защото майчиният език продължава да се изучава като ЗИП и то след редовните часове, в следобедните часове.
В етнически смесени райони, определени и в актуализираната "Програма 2001" на правителството, като Хасково, Шумен, Разград, Силистра, няма назначени експерти по турски език, няма назначени инспектори по турски език в регионалните инспекторати.
С този толкова важен проблем в повереното Ви министерство се занимава само едно-единствено лице. Моите уважения към това лице, но даже да беше многоръкият Бог Шива, не би могло то да се справи с всичките тези големи задачи, които стоят пред нея. Не достигат десетки хиляди учебници. И за тях също имам справка. Предполагам и Вие разполагате с такава справка.
Затова моят въпрос беше дали имате конкретен разчет и стратегия наистина да се изпълнят ангажиментите на България и по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства по изучаването на майчиния език.
Знам, че ми изтече времето. Завършвам само с това: аз съм изненадан, че учениците от 2 клас ще трябва да чакат по Вашите разчети още 7-8 години, за да изучават майчиния си език като задължително избираем предмет. Аз мисля, че този срок може да се съкрати. Прословутите стандарти не е чак толкова сложна работа да се изработят, както и издаването на нови учебници. Затова аз Ви моля, ако не разполагате с достатъчно информация, ако Ваши специалисти в министерството подценяват този толкова важен проблем, имате и нашата протегната ръка, за да можем заедно и ускорено да решим и тези проблеми, които поставих в актуалния си въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата министър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не мога да коментирам 56-те хил. ученика преди три години. Това са данни, които господин Местан не знам откъде ги е получил...
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС, от място): От министър Методиев.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: ... но вероятно от нашето министерство, то и друг източник няма. Няма друг източник, винаги получавате по начин, по който не минавате през мен или през зам.-министър, по някакъв друг начин, неведом за мен. Аз Ви казвам данни, господин Местан, които са дадени от нашите регионални инспекторати в страната, и тези данни са точни.
Все пак 37 000 ученици се обучават на турски език. Все пак в 412 училища има обучение на турски език. Все пак в четирите най-важни региона с най-голямо смесено население, с най-голям процент, има експерти в регионалните инспекторати. Що се касае за Силистра и Разград, там действително няма. Ние ще проучим този въпрос с Главна дирекция "Училищни инспекторати" и ще вземем необходимите мерки.
За учебниците и учебните помагала. Ако сте видели последния брой на вестника, който се отнася за училищата, там само програмите за чужди езици заемат 16 страници. Тоест ние се отнасяме напълно сериозно към всички програми, всички държавни образователни изисквания, които трябва да бъдат представени на нашето училище. Те са разработени добре от много силни авторски колективи.
Не можем да започнем да пишем учебници на турски език от първи до девети клас. Технологията е такава, че с новия учебен план новите държавни образователни изисквания по закон влизат поетапно всяка година. И отново подчертавам, ЗИП за девети клас е задължителното изучаване на майчин език, а за другите е в СИП. Така че Вие цитирате някакво училище, в което учениците са до седми клас. Въпросът за въвеждане на ЗИП от първо отделение трябва да се разгледа много сериозно, трябва да се внесат корекции в закона и да се направят съответните проучвания дали това е крайно необходимо. Разбира се, ние с Вас сме говорили по много въпроси, аз мога да Ви призова да дойдете като консултант, обаче ще помоля там да участват и някои наши експерти по турски език, за да видим къде е истината, дали е необходимо да се пишат учебници от първи клас, когато според мен няма достатъчно автори за тези учебници и същевременно тези учебници да се издават и да не бъдат свързани с новите държавни образователни изисквания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Димитров.
Има думата народната представителка Донка Дончева да развие своя актуален въпрос.
Преди това от името на парламентарна група има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Ще направя изявление от името на Парламентарната група на Демократичната левица.
Все по-видимо става, че СДС вече къса парчета живо месо от собствената си плът подобно на гущера, който къса опашката си, за да оцелее. Ярък израз на вътрешната война в синята партия е изгонването на руския бизнесмен Майкъл Чорни, обвинен в пране на мръсни пари. Не друг, а Едвин Сугарев заяви, че Чорни е свързан с Евгений Бакърджиев. Не друг, а шефът на Националната служба за сигурност ген. Атанас Атанасов заяви, че Чорни е плътно свързан с Богомил Бонев. А щом е така, какво става с легендата, че мръсните пари били червени? Случаят с Чорни е убедително доказателство, че мръсните пари имат син цвят. С тези мръсни пари се финансираха редица дейности в СДС. С тези мръсни пари се издават вестници в нашата страна. С тях се финансира дори футболния отбор на "Левски", който вие превърнахте от отбор на народа в отбор на властта.
Какво прави правителството сега? То пъди от страната Чорни, но не и парите му. Чорни може да е престъпник, но парите му, макар и мръсни, са сладки - казват сините. Очевидно и в предстоящите избори СДС ще купува гласове тъкмо с такива мръсни пари, а утре тъкмо с такива мръсни пари ще финансира бунтове срещу новото правителство, както това направи преди четири години. Очевидно избирателят трябва да отнеме възможността на синята партия да си играе с България. Ако Костов не беше отстранил Бонев от поста вътрешен министър, Бонев никога нямаше да разкрие деянията на Костовия приятелски кръг "Олимп". Ако Бонев пък не беше разкрил кръга "Олимп", Костов никога нямаше да покаже връзките на Бонев с Майкъл Чорни.
На човек му става страшно като си помисли какви хора ни управляват и как тези управници ни подхвърлят парченца от истината, колкото да могат да се замерват с тях.
Има още нещо. Свързан с мръсните пари се оказа не друг, а тъкмо ген. Бонев, министърът с най-висок рейтинг. Можем да си представим какви са министрите с по-нисък рейтинг от него. Имах възможност още преди една година да пиша, че рейтингите и на Бонев, и на Надежда Михайлова са кухи. Днес добавям: как би реагирала синята публика сега, след като миналата година така възторжено ръкопляскаше на Бонев? И как ще реагира утре, ако разбере, че Костов е същият?
Вчера в. "Труд" направи най-голямото разкритие в последните 10 години - фондацията на премиерската съпруга е получила 80 000 долара от руската мафия. Госпожа Костова първо отрече, а после потвърди. Сумата обаче не е записана в отчета на фондацията като приход за 1997 г. Случайно ли е това? Очевидно премиерската съпруга още тогава е била наясно, че парите са от руската мафия и за разлика от Хилъри Клинтър, която върна 1000 долара на един български бизнесмен, след като се появиха съмнения, че не са чисти, съпругата на нашия премиер предварително е знаела, че парите са мръсни и въпреки това ги е похарчила. Явно парите са дадени не по хуманни съображения, не като хуманитарен акт, а за да получи дарителят привилегии, за да може той да развие своя бизнес в България. Това е технологията на управление на СДС. Затова в България не идват сериозни инвеститори. Сериозните инвеститори не дават пари на фондациите на премиерските съпруги и на управляващите партии. Такива жестове си позволяват само притежателите на мръсни пари. СДС не само приема тези жестове, нещо повече, СДС ги организира. Това превръща управляващата партия в мафиотска структура.
И ако господин Костов все пак можем да го разберем, какво прави Бюрото за финансово разузнаване? Защо отказва да направи проверка и на фондацията на госпожа Костова, и на мръсните пари, които са влезли в СДС? Защо такава проверка отказва и Министерството на вътрешните работи? Защо и прокуратурата отказва да разнищи мръсните пари? Очевидно всички се боят от Костов. Тогава? Тогава аз се учудвам защо председателят Соколов още не е свикал парламентарната комисия "Антимафия". И той ли се бои от Костов? Няма ли тогава да се наложи да се свика извънредна парламентарна или парламентарно-обществена комисия, която да разнищи потока на мръсните пари от мафията до фондацията "Бъдеще за България" и до управляващата партия?
Помните ли как се изрази миналия месец от тази трибуна господин Петко Илиев: "Ей, ало!", провикна се той.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Защото е простак!
ИВО АТАНАСОВ: Сега това възклицание с пълна сила се отнася до вас. Съберете се и ако откриете един чист човек между вас, дайте го да го видим. В противен случай за вас с пълна сила се отнасят библейските думи, веднъж вече изречени в тази зала: "Всички прегрешихте и вкупом непотребни станахте". Благодаря. (Ръкопляскания от БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Атанасов, но само искам да Ви припомня, че през 1996 г. шестте милиона долара на Чорни отидоха в БСП. (Силен шум, викове и тропане по банките от ДЛ.) Недейте забравя това!
Има думата народната представителка Донка Дончева да развие своя актуален въпрос.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Нашият актуален въпрос за подготовката на новата учебна 2000-2001 г. стана още по-значим, след като вчера в речта си пред сесията на Народното събрание министър-председателят не обели дума за българските деца. Аз го разбирам, той има много сериозни лични проблеми.
Нашата парламентарна група смята, че българският парламент не може да подмине конституционното си право на контрол по отношение на това: осигури ли българското правителство условия за образованието на българските ученици? С мизерните 2,9 на сто от спадащия брутен вътрешен продукт вие, господа управляващи, умъртвявате ден след ден българското образование. Седмица преди да удари училищният звънец тъжна е гледката в красното някога българско школо - грохналите неремонтирани сгради, захлопналите завинаги училищни врати, мизерията на нашите учители, отчаяни и бедстващи родители, безпомощни общини.
В хода ви да изправите грешката си при формирането на бюджет 2000 с отпускането на мизерните 17 млн., които ние поначало дължим на учителите за техните заплати, вие доказвате липсата на държавническо отношение към българското образование. И това на фона на 100-процентовата бюджетна задоволеност на държавните институции, на държавните чиновници по отношение на лъскавите ремонти, които това лято текат в техните кабинети, и неспирните командировки, където лъсва отчайващата гледка и бедност на общините, училищата и семействата. И ние имаме основание да запитаме: значи ли това, че конвертируемият български продукт образованието се заменя със самозадоволстващите парвенюшки ситуации, в които изпада вече българската администрация?
Господин министър, неусетно екипът Ви наложи ужасяващ подход да дели проблемите на образованието на общински и държавни училища. Защо нарушавате духа на Конституцията, от която произтичат задълженията към всички български деца? Те не са наши и ваши. Това са българските ни деца. Предупреждаваме Ви, че в битката за образование Министерството на образованието и науката вече губи, тъй като не виждаме условия през цялата учебна година да съществува нормален учебен процес. Добавяме, че предстоящите избори и всичко останало, а и липсата на резерви в образователната система няма да решат въпросите, които ни предстоят.
Ние смятаме, че сериозната част от битката, която Вие водите по отношение на това, че се оправдавате със същностните промени, които правите по приетите закони - учебно съдържание, планове, учебници, с които екипът очевидно закъснява, не могат да бъдат основание за изтегляне от истинските проблеми. Вече можем да твърдим, че реформа в българското образование няма. Дойде ред на хаоса. И тук аз питам, тежък е изводът, който ще направя, но го казвам най-отговорно пред тази трибуна на българския народ: кого обслужва ликвидацията на българското образование? (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за отговор министър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дончева, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това, което тук изложи госпожа Дончева, го няма в текста, който ми е даден на мен.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Разбира се, че няма да го има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Моля Ви, госпожо Величкова, след малко ще отговоря и на Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, госпожо Величкова!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Искам да обърна внимание, че госпожа Дончева направи един преглед на всичко, което се отнася за образованието. Нейният въпрос е съвсем конкретен и тези всички несъобразности и едва ли не въпиющи нередности, които не са верни, аз й твърдя на нея, тя пита така: "Каква е подготовката за новата учебна година?" и изведнъж стоварва всичко, което министерството е направило в областта на законите, в областта на ремонта и т.н. Това са серия от въпроси, които тя постави. Аз ще отговоря само на Вашия въпрос. Ако трябва, ще Ви отговоря и на други въпроси.
Каква е подготовката за новата учебна година?
Уважаема госпожо Дончева, подготовката за новата 2000-2001 учебна година започна твърде отдавна, в резултат на което:
1. Бяха утвърдени с наредба на министъра на образованието и науката държавните образователни изисквания за учебно съдържание по всички учебни предмети в нашите училища.
2. Бяха разработени и утвърдени учебни програми за 9-и и 10-и клас на средните училища по всички учебни предмети във връзка с поетапното въвеждане на Закона за степента на образование и общообразователния минимум и учебния план. Проведени са два семинара през месеците юли и август за обучение на експертите от инспекторатите по образование на МОН във връзка с практическото прилагане на държавните образователни изисквания за учебно съдържание и новите учебни програми.
3. За осигуряване на публичност на учебните програми и достъп на всички учители до тях започва отпечатването им във вестник "АзБуки" и във вестник "Учителско дело", за което казах преди малко. В специални свитъци, отпечатани от Главна редакция на педагогическите издания, заедно с учебните програми са публикувани и методически насоки за прилагането им в практиката. Предстои провеждането на семинари с учители и специалисти от институтите за квалификация на учителите.
4. Графикът на учебния процес и най-важните дейности и изисквания за учебната 2000-2001 г. са утвърдени със заповед на министъра.
5. Осигурена е задължителната училищна документация за началото на учебната година - дневници, материални книги, лични картони, бележници и лични карти за учениците за всички видове училища и степени на образование, които в предишни години са осигурявани през октомври и ноември месец.
За първи път в системата на средното образование списък-образец № 1 ще бъде предоставен и на магнитен носител, което ще позволи информацията да се ползва и за анализ и планиране на дейностите, включително и за квалификацията на директорите и учителите.
6. Министерството на образованието и науката осигури безплатни комплекти от учебници за учениците от 1-ви клас, които до 31 август бяха разпространени в инспекторатите по образованието в страната.
7. За осигуряване на спокойствие на пазара на учебниците за всички останали класове министерството организира поредица от срещи с издатели, Икономическата полиция и Комисията по търговия и защита на потребителите. В резултат на тези срещи контролиращите органи поеха ангажимент, според своята компетентност, и заедно с инспекторатите по образование започнаха проверки срещу опитите за спекула. Изпратена е информация чрез инспекторатите по образованието за коричните цени на учебниците и списъка на еднолични търговци и фирми за разпространението им. Проведе се национална среща на 1-и, 2-и и 3-и септември във Варна с всички ръководители на регионални инспекторати по образованието в страната, на която бяха обсъдени всички въпроси, касаещи започването на новата учебна година, осигуряването на съответните учебници и учебни помагала, както и редица други въпроси, свързани с някои наредби, които ще претърпят корекция още през този срок. Също така се обсъди и въпросът за осигуряване на учебници на учениците от социално слаби семейства, както и поощряването на създаване на борси за учебници в училище и обогатяване на училищните библиотеки.
8. За професионална реализация и социализиране на децата с хронични заболявания и специални педагогически потребности се разкриват паралелки за професионална подготовка на ученици от помощни училища, социално-педагогически интернати и оздравителни училища.
9. В областта на професионалното образование и обучение в съответствие с новата нормативна уредба в системата на народната просвета измененията, които бяха наложени в Закона за народната просвета, в Закона за професионалното обучение и образование, Закона за общообразователния минимум и учебния план, както и Наредба № 4 от 2 септември 1999 г., са разработени учебни планове за 16 професионални направления по 279 специалности и професии, които бяха прегледани и подписани от мен.
Разработени са 270 учебни програми и тематични планове по всички професионални направления. Разработени са и са представени в регионалните инспекторати 16 методически указания за всяко професионално направление. Учебната документация е разработена съгласувано с експерти, учители, директори на професионални училища, социални партньори, преподаватели от висши училища, специалисти от предприятия.
10. Осигурени са условия за образование и обучение на 700 ученика в пет училища към местата за лишаване от свобода.
11. Утвърдени са 26 учебни помагала за различни професии и специалности.
12. Утвърдени са рамкови изисквания за разработване на учебни планове за начално професионално образование на лица със завършено средно образование за придобиване на професионално квалификационна втора и трета степен.
13. Разработено е указание за прилагане на чл. 26 от Закона за професионално обучение и образование на лица със завършено средно образование в държавните и общинските професионални училища, извън утвърдения прием, осигурен финансово от юридически и физически лица.
14. Проведени са семинари с директори и учители за организация по въвеждането на новите учебни планове по всички професионални направления.
15. Проведено е обучение на учители от професионални училища, където е утвърден прием по модулно обучение, по нови професии и по двустранни проекти с участие на учители, методици и експерти по професионално образование.
16. Утвърден е списък на 89 учители-методици за учебната 2000/2001 г. които да осъществят обучение, координиране, ръководство и контролни дейности във връзка с внедряването и мултиплицирането на резултатите от проекта.
През месец август беше проведено традиционното годишно съвещание с експертите от цялата страна по професионално образование и бяха дадени указания за организацията на учебната 2000/2001 г.
Накрая. Министерството на образованието и науката си дава сметка, че синхронизирането на българското образование с европейските измерения и запазването на националната му идентичност са дейности, които искат висока професионална подготовка и организация на учебния процес и добронамерено участие на всички заинтересувани страни и партньори.
Искам само да добавя, че когато се води една дискусия по образованието, хората, които задават въпроси и стоят от другата страна, трябва да бъдат достатъчно добре снабдени със сериозни доказателства за това, че цялото българско образование се руши, а не с голи твърдения да се излагат пред българската общественост. българското образование не се руши! Българското образование се запазва и се развива. Искам да ви декларирам, че нашият екип, това са нашите възможности, работи напълно добронамерено и с всичките възможни компетенции, които притежава. И всякакви общи такива твърдения за разруха и така нататък, аз не мога да ги възприема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин професор.
Госпожа Дончева, имате право на реплика до две минути.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Много съм благодарна за този отговор на господин Димитров. Ние се отнасяме най-отговорно към ангажиментите като опозиция в българския парламент, пред който цвят за българското образование няма. Аз и като родител Ви го казвам най-убедено. Но, господин министър, ние чухме един отчет на онази част от фактологическите задължения в седмичния график на всички тези задоволени държавни чиновници, които не са излизали извън София. Това са просто служебните им задължения. Дори по някой от въпросите трябва да спорим, защото пред Комисията по образование например се лансира тезата, че трябва да гласуваме заема от Световната банка просто защото България не е готова с изработването на държавните образователни изисквания. Тук сега твърдите друго.
Имаме възражения по отношение на политиката, свързана с учебникарството, и много други тези. Но си запазваме правото глобално, сега не можем да обобщим всички аспекти по изнесената от Вас информация, за дебат в тази пленарна зала. Като опозиция ние сме били отговорни, когато приемаме законите, и сме длъжни да следим за тяхното прилагане. Но аз искам да Ви кажа, че днес, ако с Вас отидем в свободно избрана от Вас община, можем да обобщим, че невероятни усилия за спасяването от отговорностите с всичко, което е облечено по Конституция днес в образование българския държавник, правят кметовете. Даже не ги деля на сини и червени. Те в момента правят опити да се спасят от воденичния камък, който е на тяхната шия. Защото те имат проблеми с неразплатени дългове от миналата година с милиони, те трябва да проведат политиката по структурирането на образованието, те трябва да работят да приведат в училище в съответствие със закона всички деца. А това лято ние чухме ужасяващите 100 хил. деца, които са извън училище. Нищо по този въпрос не чухме какво предприемате вие като министерство. В същото време кметовете трябва да осигурят и онова, което ще замести закритите от Вас извънучилищни звена, което значи свободното време на българските ученици - въпроси, по които много тежко ще дискутираме тази година и то в условията на краен дефицит: срещу 20% за издръжката на ученик, като в същото време в страни като Съединените щати са 2300 долара. Само мога да спомена, че Китай по време на Китайската културна революция осигуряваше 45 долара за издръжката на образованието.
Завършвам. Искам да ви кажа, че ние потвърждаваме извода на парламентарната група на левицата и повика на родителите, че трябва да спасявате българското образование. Образователната система е в такова състояние, че нейното разпадане започна. И това ще има непредсказуеми последствия за нашата държава. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Господин министър, ако желаете, имате право да вземете думата за дуплика.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз благодаря на госпожа Дончева за нейното второ изказване. То значително се различава от първото, което говори, че Вие сте човек, който разбира от образование. И когато поставяте така въпросите, в такъв тон, че искате да помогнете на нашето образование, а не от партийна гледна точка, а от общонационална гледна точка, аз съм съгласен с Вас.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Ние сме отговорни хора, не се подиграваме с въпросите.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Ние сме готови в нашето министерство всички такива предложения от Ваша страна да ги изслушаме, да ги обсъдим и това, което е полезно, да го внедрим. Това е положението.
Сега обаче искам да кажа само две-три думи за така наречените държавни образователни изисквания. Действително аз Ви декларирам, госпожа Дончева, че към днешна дата всички тези стандарти са изготвени за всички предмети, за всички видове училища в страната. Ако Вие се интересувате, заповядайте в министерството, но това са най-малко десетина тома, така че е хубаво да ги видите там на място и просто да направите една селективна подборка какво Ви интересува, за да си направите съответните изводи. Разработени са достатъчно компетентно.
Аз казах и преди това, след това ще отговоря и на някои въпроси, които са свързани с въпроса на госпожа Величкова във връзка с училищата и с това колко ученици са извън училищата, но искам да ви кажа, че всички тези стандарти не са правени от чиновниците в Министерството на образованието, които пътуват в чужбина или ги няма. Лично аз тази година един път съм пътувал до Москва, за да получа диплома "Доктор хонорис кауза" на университета. Ако това Ви интересува Вас специално.
А що се касае до другия персонал от университета, мога да Ви дам и такива данни и на базата на тези данни можем да разсъждаваме дали действително твърденията, че само пътуват, а не си гледат работата, са меродавни.
Но има нещо, което мен малко ме смущава - за закритите училища, за които Вие твърдите, че есента няма да си отворят вратите и прочие. Аз нося тук информационен бюлетин на Сдружението на българските общини, мога след това да го прочета във връзка с въпроса на госпожа Величкова. Това съвещание беше проведено на Сдружението на общините, в което участваха 18 кметове от страната, с Министерството на образованието и науката. Едно от основните искания на всички общинари в страната, на тяхното сдружение, е, че Министерството на образованието и науката не осигурява бързо закриване на училищата, които те предлагат за закриване. Искам да Ви обърна внимание: няма нито едно училище през този период, тази година, което да е закрито по инициатива на министерството. Нито едно училище няма! Нещо повече, част от исканията за закриване Министерството на образованието на свой риск ги отхвърля. Но общинарите ни упрекват, че ние забавяме тази работа, а те не могат да осигурят необходимите средства.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Защото нямат пари!

МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз отговарям за образователната система.
Ако желаете, тази информация, която изнесох преди малко, мога да Ви я предоставя, да проверите точка по точка от това, което сме правили през месец юли и август. И ако намерите някаква грешка, аз съм готов да се извиня тук пред Народното събрание. Но няма никаква грешка.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Резултатите през годината ще покажат.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да, резултатите през годината ще покажат. Вие знаете, че образователната система е система, която се създава в течение на векове. Тя не се променя с един министър или един депутат за шест месеца и всички тези неща, за които някой път се говори, те не са натрупани от сега, те са натрупани през десетките години и излизат сега наяве, когато човек реши да направи някаква реформа в полза на българското образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министър Димитров.
Преминаваме към третия актуален въпрос към министъра на образованието и науката.
Давам думата на госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател! Моят актуален въпрос, господин министър, е какъв е обхватът на учениците, подлежащи на задължително образование, във връзка със закриването и преобразуването на училищата в страната за новата 2000-2001 г.?
Това е въпросът ми.
Но сега искам да Ви разясня, защото Вие толкова време вече сте министър, но не разбрахте една азбучна истина от правилника на Народното събрание. Всеки депутат, задавайки съответния въпрос, за актуален въпрос има право на три минути обосновка. Така че след малко, като ми отговаряте, да знаете, че аз не подменям въпроса, а искам да Ви въведа във въпроса и да въведа и Вас и не толкова Вас, колкото колегията, която ме слуша тук, и обществеността. И да не ми правите и на мен реплика, каквато правите на госпожа Дончева и каквато непрекъснато правите.
И така, българското училище е пред прага на новата учебна година. Знаем, че подготовката на новата учебна година има две страни - от организационно-техническата до съдържателната. В случая обаче всичко това трябва да се прави в името на ученика. Той е във фокуса.
Затова аз се интересувам, след като по Конституция имаме задължително образование до 16-годишна възраст, тоест основното образование, дали вие с тази подготовка за новата учебна година ще обхванете всички ученици, подлежащи на задължително образование?
Защо още задавам този въпрос? Не само заради Конституцията. Ако отворите справочника на Националния статистически институт, вие ще видите, че за 1998 г. от 927 206 ученика от I до IV клас са били 418 528, а в V клас са 362 587 ученика. Тоест, още тук, в V клас обхватът намалява с близо 56 000, или, ако трябва точно да кажа, са 55 941 ученика.
Второ. В същия този справочник на Националния статистически институт вие ще видите и още една цифра - че отпадналите ученици за 1998 г. са 41 000. От една страна, ние можем най-лесно да сметнем и да решим, че тези 41 000 ученика са в 56-те хиляди. Същевременно обаче самият факт, че до VIII клас вече все повече и повече намаляват, може би тези 41 000 ученика са допълнително към 56-те хиляди.
Ето защо, в името на задължителното образование, кажете ми: при закриването на училищата, при подготовката на новата учебна година осигурихте ли обхвата 100 процента за всички деца за задължително образование?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата министър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз си записах данните, които ги нямам, но ще отговоря обаче с данни, които имам, които са взети от нашето министерство и за които гарантирам, че са верни.
Първо, направо да отговоря общо на въпроса на госпожа Величкова.
Извинявам се, уважаеми господин председател, уважаема госпожо Величкова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Забравих да започна по този начин, но понякога човек прави грешки. Вие ще ме извините, нали? Ераре хуманум ест.
Никога, при никакви условия, всички деца, които подлежат на обучение в нашите училища, не са обхванати 100 на сто. Така че, ако искате от мен да кажа, че тази година ще бъдат обхванати 100 на сто всички деца, които подлежат на обучение в начални, основни и средни училища, значи да ви излъжа.
Фактите, които ще ви приведа след малко, ако имате търпение да ме изслушате, както и останалите народни представители, говорят тъкмо за това.
Училищната мрежа, която функционира днес, е създадена през 60-те и 70-те години при условия, коренно различни от днешните. През последните години промените, които настъпиха, не са в това да се преобразува цялата училищна мрежа, а са известни корекции, които подобряват структурата на училищната мрежа. Но има един демографски фактор, който не може да бъде пренебрегнат и който влияе неблагоприятно върху структурата на училищната мрежа. Намаляването броя на децата в малките населени места поставя под въпрос функционирането на голям брой начални и основни училища. Съществуването на слети класове в прогимназиалния етап предполага, че учителите - специалисти в дадена област, преподават и по учебни предмети, за които нямат необходимата квалификация. Обучението на деца от различни класове в една паралелка допълнително затруднява усвояването на знанията.
Вярно е, че голяма част от оскъдните в момента ресурси се изразходват за заплати и поддръжка на неефективно използвани сгради, вместо за обогатяване на материално-техническата база, за квалификация на учителите и пр. Но искам да подчертая, че разходите за обучение на един ученик в много от малките училища са твърде големи. Може да се види странно, че един ученик в едно столично училище струва три до четири пъти по-малко, отколкото един ученик в някой малък населен пункт. Това се отнася и за големите университети и за дребните университети. Вие това го знаете не по-лошо от мен.
Какво можем да направим във връзка с оптимизацията на училищната мрежа и което е залегнало в нашата програма? Трябва да гарантираме по-качествено обучение, каквото в условията на слети класове не може да се постигне.
Второ, икономически най-рационално използване на материалните, кадровите и финансови ресурси, които притежава страната, социалните придобивки и съхраняване, доколкото това е възможно на училищата като духовно средище на дадено населено място, както и спазване на изискването на Европейския съюз за интегриране и социализиране на образователната система.
Процедурата за промени в училищната мрежа е регламентирана в Закона за народната просвета и в правилника за неговото приложение. Общинският съвет, като орган на местно самоуправление, както казах преди малко на госпожа Дончева, е формиран от населението на съответната община, за да решава основните въпроси и задачи с местно значение. В настоящия момент от изключително местно значение е оптимизирането на мрежата от училища. При спазване принципа на децентрализация Министерството на образованието и науката се съобразява с този факт и следи за законосъобразността на актовете, въз основа на които се издават заповеди за откриване, закриване и преобразуване на училища и обслужващи звена.
Уважаема госпожо Величкова, Конституцията като върховен орган, както Вие казахте, регламентира основните права, свободи и задължения на гражданите. Разпоредбата на чл. 53 от Конституцията, съгласно която всеки има право на образование, е детайлно уредена в Закона за народната просвета и правилника. Това конституционно право не може да се разглежда извън посочените от закона изисквания относно организацията на училищното образование и обучение.
В отговор на Ваш актуален въпрос, който зададохте по-рано - през пролетта, за състоянието и перспективите на оптимизирането на училищната мрежа, тук е цитирано с дата, номер и т.н., ние разгледахме тогава детайлно процедурите и на Вас Ви беше предоставена пълна таблица с всички закрити, преобразувани, съединени и т.н. училища, мисля, че беше към 30 май. Не съм много сигурен в момента.
Сега в резултат на настъпилите промени, искам само това да кажа, след това само малко ще допълня, в резултат на настъпилите промени в училищната мрежа няма да се увеличи броят на необхванатите ученици, подлежащи на задължително обучение. Конкретни данни могат да бъдат предоставени след започването на новата учебна година, когато ще имаме точни данни. Това е поставен като важен въпрос пред регионалните инспекторати.
Малко преди да тръгна към Народното събрание, аз исках преди няколко дни да ми бъдат предоставени тези данни и сега ще ви ги прочета, тъй като те са изработени. За тази учебна година закритите училища от началото и досега са 168. Това са закрити, преобразувани. Има и закрити, и преобразувани, но общо са 168. От тях 144 са общински и 24 са държавни. Дадени са по отделни региони: в Благоевград - 3, в Бургас - 9, във Варна - 8, най-много има в Кърджали - 17, в Пловдив - 11, в Силистра - 13 и в Хасково - 15. Тази таблица е на разположение, ако искате, дадена е тук.
Второ нещо, проучванията, които са направени за годините, за които говоря, са, че учениците през 1997 и 1998 г., преждевременно напуснали училище, са около 45 хил., или изразено в проценти, са 6 на сто за годината за всички образователни степени. Аз говоря за по-рано, за това, за което Вие говорихте преди малко. Като сравнение в Дания за същата година са 10 на сто.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Това Методиев го казваше!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Е, Вие не сте ли съгласна?
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Просто вече съм го чувала.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Това са официални данни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожа Величкова, моля Ви!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Сега аз ще Ви дам... А имате ли данни от кое население има най-много отпаднали ученици? От ромското - 7 на сто от 20 училища, от българското население - само 2,62 на сто, от турското население - 4,81 на сто. Най-много се проявява проблемът с отпадналите ученици от ромската етническа група.
Направено е изследване чрез Института по образование, като се казва, че 67 на сто от анкетираните ученици определят обучението в училище като полезно, за да успееш в живота, а 22 на сто не виждат ползата от обучението. Това знаете ли го?
На въпроса "Защо според Вас има ученици, които не присъстват редовно на занятия?": "Страх от изпитвания и контролни" - 75 на сто, "Учениците са мързеливи" - 44 на сто, и т.н.
Едва за 6 на сто от учениците, участвали в настоящото проучване, стои въпросът какво да се направи, за да се намали броят на отпадналите деца.
Така че през настоящата година се очертават засега приблизително 41 хил. деца, които ще отпаднат, при около 1 млн. брой ученици в страната. Около 1 млн. ученици.
Но аз се ангажирам пред Вас, след като направим проучването и записването във всички училища в България чрез училищните инспекторати да Ви бъдат дадени по-точни данни. Това е.
Но ако Вие смятате, че трябва да се изпълни Конституцията и да ги запишем всичките, просто аз смятам, че това е невъзможно. Скоро имах няколко случаи с малки училища в някои места с друго етническо население и те ми казаха, че не искат да изпращат децата си да учат. Не е много лесно и това. Но този проблем, както виждате, стои и пред други държави, не само в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър!
Госпожа Величкова, имате право на дуплика.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Господин министър, не само че не съм доволна от отговора Ви, но той е безобразен! И ще Ви кажа защо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожа Величкова, може ли без такива квалификации?!
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Така го чувствам, така го казвам.
Всички социолози пишат, че вече има смърт на образованието, а аз няма да кажа, че отговорът на министъра е безобразен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожа Величкова, много Ви моля, внимавайте с квалификациите!
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Аз ги задавам въпросите. Моля Ви се, господин председателю, момент! Първо, аз Ви задавам въпрос за обхвата на учениците. Вие ми отговаряте за оптимизирането на учебната мрежа - нещо, което сте ми говорили на 16 юни.
Второ, аз Ви задавам въпроса за обхвата, Вие ми отговаряте с безумните квалификации и отговори, които ми даваше Веселин Методиев. А за Дания - тогава аз Ви казах, че ако ще се сравняваме по Дания, да се сравняваме колко дава Дания за образование, а не колко има обхванати или необхванати ученици. И той обясни с ръка на сърцето, че докато той е министър, ще уреди този въпрос.
И сега искам да Ви кажа, че след като казахте на госпожа Дончева, че ние ще се равняваме с Европа, предполагам, че знаете, че има освен така наречените освен специфични, общовалидни цели на всички образователни системи. И първата общовалидна цел е задължителен обхват и е записан стопроцентов обхват на учениците. Аз си давам сметка, че не може да стане този стопроцентов обхват. Но аз искам да знам Вие като министър при подготовката на новата учебна година какви условия създавате за гарантиране обхватът да бъде максимално голям и максимално малко да отпадат ученици, защото неграмотността като метастаза... (Неразбираеми реплики от блока на СДС.)
Не крещете оттам! Не крещете оттам! Имайте поведение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля ви за по-спокойни реакции!
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Защото неграмотността става една метастаза в нашето общество. И образованието от най-сериозната лична инвестиция, която трябва да бъде приоритет в държавата, става фактор за лумпенизиране на обществото. Вашата държавна политика ще лумпенизира обществото. И в случая неграмотността ще се утвърди като трайна тенденция. И не само тази неграмотност, започва вторичната, функционалната неграмотност, именно с тези отпадащи ученици. Така че комфортът, луксът, който сте си осигурили, трябваше да бъде осигурен за българското дете, защото може да има държавни и общински училища, но няма държавни и общински ученици! Всички ученици са ученици на Република България, явно не само на Вас.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин министър, ако желаете, имате думата.
Мисля, че хората на образованието трябва да въведат един по-спокоен тон в залата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Ако искате да кажете нещо, слезте от трибуната и го кажете. Няма да манипулирате народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е мой въпрос, не Ваш. Мисля, че съм пълнолетен и нямам нужда от наставления.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Величкова! Независимо от това, че давам безобразни отговори, ще се опитам да Ви дам един целесъобразен отговор.
Има проблеми в образованието, но аз Ви казах и преди малко, госпожа Дончева ме разбра много бързо - имаме проблеми. Нима Вие смятате, че преди това, в някои други проблеми, не е имало проблеми, уважаема госпожо Дончева? Нима всичко е било много добре, госпожо Величкова? Но да кажете, че образованието се намира в такова състояние, каквото Вие го характеризирате, не е много добро.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Обществото дава оценката.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз Ви дадох толкова много данни.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Няма никакъв резултат.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Как да няма резултат? Резултатът е в това, че нашите ученици, които се готвят в училищата, се готвят добре. Днес при мен беше генералният секретар на ДААД д-р Кристиян Бобер. С него говорихме за българските студенти в Германия и тези ученици, които завършват училище и постъпват в Германия. Имат много високо мнение за нашите ученици.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Това е досега.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Що се касае обаче до това, което иска...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля за по-голямо спокойствие в залата!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: ... госпожа Величкова - всички да бъдат включени в мрежата, аз казах поначало, че не можем да включим всички. Дадени са наставления, дадени са указания, говорено е с регионални инспекторати, сега ще имаме срещи с директори на училища и тази мрежа ще бъде по някакъв начин раздвижена така, че тези хора, които не си дават децата в училище, да ги изпроводят там. Тоест, от страна на министерството се правят всички възможни усилия.
Аз още повече се надявам, госпожо Величкова, че Вие не бива да правите такива изявления, след като почти всеки ден сте в министерството. Вчера, преди днешния дебат, сте била цял следобед в министерството и всеки път преди всеки дебат, който става в Народното събрание, Вие върлувате по един ден в министерството и събирате данни, което не е много прилично. Благодаря.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Това да не е Вашата къща?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на министър Димитров.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Какво значи "върлува"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля Ви! Госпожа Величкова, много Ви моля, не ме карайте да Ви санкционирам.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Вие не чухте какво говори министърът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нямате думата, освен тук - на трибуната. Много Ви моля, нека да спазваме приличие.
Следва актуалният въпрос на господин Ивалин Йосифов към министъра на отбраната.
Господин Ивалин Йосифов, имате право да аргументирате Вашия актуален въпрос.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! След приемането на "План-2004" в Българската армия се освободи голямо количество военна техника и въоръжение, което несъмнено трябва да бъде продадено. И след продажбата на тази техника и въоръжение тези финансови средства, които се получават като приходи в Българската армия, трябва да бъдат реинвестирани в преструктуриране и превъоръжаване на нашата армия.
Несъмнено един такъв процес е труден за организация, особено когато той по принцип е несвойствен за организацията и за Българската армия. Но независимо от всички тези трудности, този процес трябва да бъде достатъчно прозрачен с цел да могат да се получат максимално много средства, които съответно да бъдат реинвестирани в Българската армия.
Моето питане към Вас, господин министър, е следното - как е организирана продажбата на освободената от въоръжението техника във Вашето ведомство? Спазени ли са приетите в страната законови процедури и нормативни документи на Министерството на отбраната, свързани с продажбата на тази техника? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Йосифов.
Има думата министърът на отбраната господин Бойко Ноев.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Продажбата на имущество, военна техника и въоръжение в системата на Министерството на отбраната е организирана по ред, установен със заповед на министъра на отбраната от 18 май 2000 г. Тази заповед, разбира се, има свое основание в Устройствения правилник на Министерството на отбраната и неговите изменения, обнародвани в "Държавен вестник", бр. 98 от 1999 г. Търговската реализация на движими вещи, частна държавна собственост, се осъществява от Изпълнителната агенция "Казармено-жилищен фонд и разпореждане с имущество". Става дума преди всичко за недвижимата собственост, която е излишна оттук нататък за Министерството на отбраната по силата на "План-2004".
Що се отнася до въоръжението, бойна техника и имущество, за които се изисква лиценз, съгласно Закона за контрол на външнотърговската дейност, оръжие, стоки и технологии за възможно двойна употреба и Правилника за неговото прилагане, от Дирекция "Управление на доставките" към Министерството на отбраната за територията на страната и от търговско дружество "Снабдяване и търговия" ЕООД за чуждестранни клиенти. Това са двете фирми, които се занимават с тази дейност. Всяка година към 1 януари поделенията подготвят списъци на подлежащите на продажба движими вещи, частна държавна собственост, които се обобщават и до 1 март се утвърждават от началника на Генералния щаб на Българската армия. Утвърдените списъци се изпращат за търговска реализация на специализираните органи на Министерството на отбраната.
Оценката - това е един важен елемент кой извършва оценката на тези имущества - се извършва от специални комисии, назначени със заповед на заместник-министъра на отбраната, в която комисия има представители на всички компетентни звена на министерството и Генералния щаб. Излишното въоръжение и бойна техника, обявено за продажба, се реализира след проявен писмен интерес от всеки купувач, съгласувано с компетентните органи на главните щабове на видовете въоръжени сили и Генералния щаб.
През настоящата година дейността по продажбата на движими вещи, частна държавна собственост на Министерството на отбраната се извършват на основание утвърдения през февруари 2000 г. от началника на Генералния щаб списък на излишните и неполагащи се по щатовете материални средства на Българската армия, които се предлагат за реализация чрез продажба от Дирекция "Управление на доставките" в Министерството на отбраната.
Вашият въпрос конкретно беше свързан с вертолет "Ми-8", самолет "Ан-24" и самолет "Як-40". Тази сделка, тази продажба бе реализирана в съответствие, както казах по-рано, с действащите в страната законови процедури и нормативните документи на Министерството на отбраната. Авиокомпанията "Хели ер" с писмо от 24 май прояви интерес за купуването на обявените за продажба вертолет "Ми-8" - 1 брой, самолет "Ан-24" - 2 броя и "Як-40" - 1 брой. Оценката на стойността им бе извършена с протокол от 23 май от комисия, сформирана със заповед на заместник-министъра на отбраната, в която участваха представители на Дирекция "Управление на доставките", Министерството на финансите и Главния щаб на Военновъздушните сили. Бе подписан договор между компанията и Министерството на отбраната и фактически се осъществи продажбата на горепосочените въздухоплавателни средства. Плащането бе извършено на 19 юни с банков превод по сметка на Министерството на отбраната.
Тук има един друг интересен момент, който бих искал да отбележа, че взаимоотношенията между министерството и авиокомпанията не се изчерпват само с този цитиран от мен договор. Така например през миналата година Министерството на отбраната и "Хели ер" са сключили договор, съгласно който Министерството на отбраната предоставя за ползване три вертолета също задължение за увеличаване на техния междуремонтен ресурс. Към момента на подписване на договора за продажба, когато сме продали вертолетите и самолетите на фирмата "Хели ер" авиокомпанията не беше изпълнила някои от своите задължения по предишния договор с Министерството на отбраната. И това неизпълнение се проточваше вече няколко месеца. Затова настъпи едно техническо задържане. След като те ни бяха превели парите за самолетите, вертолетите, които бяха закупили от нас, ние за малко задържахме предаването им, докато пък те не си изпълнят своите ангажименти по предишния договор. По този начин авиокомпанията "Хели ер" бе стимулирана да изпълни задълженията си по предишния договор, така че в края на краищата бе подписано споразумение, с което компанията се задължи изцяло да изпълни ангажимента си по предишния договор.
Смятам, че договорните отношения на Министерството на отбраната с авиокомпанията "Хели ер" са уредени в съответствие с действащото законодателство в условията на прозрачност и защита на държавните интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Йосифов, имате право на два уточняващи въпроса, защото става дума за питане.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Благодаря.
Аз съм доволен от отговора на господин министър Бойко Ноев. Несъмнено организацията, както той я изложи, такава е и процедурата като цяло за продажбата на военна техника се спазва. Но тук конкретно задавам въпрос и той отговори още в самото начало, за продажбата на специална техника. Това е авиационна техника.
Несъмнено, че когато се касае за продажба в чужбина, трябва в съответната фирма съответното дружество да има лиценз, получен от междуведомствената комисия. Но тук продажбата се извършва вътре в страната. Според мен би било редно съответната агенция, която се занимава с продажбите на движимо и недвижимо имущество към Министерството на отбраната, тя да извърши съответната продажба, а не друга агенция и друго управление, което има конкретни специфични функции. Казах, че ако наистина тази техника се продаваше в чужбина, тогава фирмата, която е лицензирана, трябваше да извърши тази продажба. Това е моят първи уточняващ въпрос - би ли било редно да се извършва продажбата от неоторизираната агенция, създадена специално за тази цел към Министерството на отбраната?
И другият въпрос е свързан с това, че наистина има процедура запитване, но има запитване и от други авиационни компании за продажба на същата авиационна техника. И в този случай би било редно да се проведе наистина някаква форма на по-голяма прозрачност - било то чрез потенциален купувач, търг, конкурс или някаква друга приета вече и утвърдена форма в нашата практика като цяло - продажба на държавно имущество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: На министерството и в частност на мен не са ми известни тези допълнителни аргументи и обстоятелства, които бяха изтъкнати от господин Йосифов. Аз държа, че сделката с въпросния въртолет и самолет е била наред. Ако той продължава да има основание за това, че има някакви нарушения, аз съм готов съвместно с него да разгледаме този въпрос и да решим. И ако трябва, да се потърси и сметка на тези, които са нарушили закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Следват три актуални въпроса към министъра на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
Първият актуален въпрос е поставен от господин Яшо Минков относно база на МВР в Хасково. Той е оттеглил актуалния въпрос.
В такъв случай преминаваме към втория актуален въпрос, също така на господин Яшо Минков, относно определяне на възнагражденията на служителите в МВР.
Имате думата, господин Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, в отговор на мой предишен актуален въпрос Вие заявихте и това е видно от стенограмата, че действам като защитник на сержантския и офицерския състав на МВР.
И понеже тогава не ми стигна времето да Ви отговоря, сега искам да Ви кажа, че ще се опитвам да бъда такъв, докато има хора като някои Ваши колеги, които се подиграват с труда на тези хора. Съвсем не искам да кажа, че нищо не се върши. Но има и много проблеми, които задължително трябва да решите от уважение и запазване честта на пагона, така и от уважение към труда на тези хора, които работят в цялата тази изключително важна и високоотговорна система на МВР.
Ето защо е и настоящият ми актуален въпрос, който всъщност доста отдавна изгуби актуалност, но все още е много важен за редица сержанти и офицери, които работиха по време на провеждането на местните избори миналата есен. Въпросът ми е следният: с какъв акт са определени възнагражденията на служителите на МВР, ангажирани в провеждането на изборите? И има ли диференциация в зависимост от изборните райони и съответните дирекции на вътрешните работи, които са били отговорни по провеждането на местните избори? Навреме и в пълен размер ли са изплатени същите на всички сержанти и офицери? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Има думата министърът на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Минков! Възнагражденията на служителите на МВР на първо място са определени със Закона за Министерството на вътрешните работи, в гласуването на който сме участвали и аз, и Вие. След това има и актове на Министерския съвет.
Що се отнася до провеждането на избори, възнагражденията на служителите от МВР, ангажирани при провеждането на избори се изплащат в рамките на предоставените от Министерския съвет за целта средства на МВР. Разпределението на средствата по регионалните служби на МВР се извършва въз основа на броя на изборните бюра в региона и необходимия брой служители за охраната им със заповед на министъра на вътрешните работи. Средствата се разходват за горива, командировки, храна и тонизиращи напитки и за възнаграждение за положен извънреден труд.
От предоставените на МВР 800 хил. лв. за охрана при провеждане на изборите за общински съветници и кметове през 1999 г. 353 хил. лв. са изразходвани за изплащане на възнаграждения за извънреден труд. Допълнително възнаграждение за извънреден труд се изплаща само на служителите, ангажирани пряко с охрана при провеждането на изборите. Размерът на възнаграждението за един час извънреден труд е еднакъв за всички офицери и сержанти от МВР и не се диференцира на териториален принцип. Изплащането на възнагражденията се извършва след приключване на изборите и техническата обработка на информацията за положения извънреден труд. Предоставените на МВР средства в някои случаи са се оказали недостатъчни за изпълнение на конкретните задачи по провеждането на изборите, какъвто е бил случаят и с РДВР - Хасково. Във връзка с това е била въведена практика за компенсиране на изплатените суми с почивки.
Странно ми е обаче защо задавате въпроса една година след изборите, при положение че по това време министър е бил Богомил Бонев, а аз, както си спомняте, бях народен представител. И защо продължавате да задавате в Народното събрание въпроси, които са от компетентност на директор на регионална дирекция?
Бих Ви препоръчал когато имате такива въпроси, първо да се обръщате към директора на регионална дирекция, каквото право имате като народен представител, и ако не получите задоволителен отговор, тогава да се обърнете към мен. Защото по този начин бихме спестили времето на колегите народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Минков, имате право на реплика.
ЯШО МИНКОВ (независим): Да, сега аз ще отговоря на Вашия въпрос, уважаеми господин министър. След като не съм получил задоволителен отговор от тогавашния директор, който с Ваша заповед вече не е такъв - на РДВР - Хасково, и след като секретар на Министерството на вътрешните работи откровено лъже в интервю по Българското национално радио, че служителите на РДВР - Хасково, доброволно са се отказали от полагашите им се възнаграждения, аз не виждам как мога да питам бившия или сегашния директор какво и защо е казал секретар на Министерството на вътрешните работи.
След като никой не се е отказал доброволно от своите полагащи му се възнаграждения за извънреден труд и Вие казвате, че няма диференциация, как се получава тогава така, господин министър, че сержантският състав на РДВР - Хасково, е получил между 13 и 17 лв., офицерският състав - от порядъка на 20-25 лв., а съответните служители в дирекциите в Бургас, София, Пазарджик са получили съответно между 80 и 90 лв.? Кой е излъгал тогава, дали секретарят - за това, че те са се отказали доброволно или Вие сега, че всички тези полагащи се възнаграждения са еднакви, независимо от това къде са провеждани изборите?
Защо сега задавам този въпрос? Господин министър, за разлика от Вас аз не разполагам с цялата информация и не всички сигнали, които съответни граждани са искали да поставят пред мен, са поставени навреме и веднага, след като това нещо се е случило, и не виждам нищо лошо да попитам и ако Вие наистина считате за необходимо, да вземете съответните мерки. Не виждам какво толкова обезпокояващо има в този факт. Но аз Ви цитирам тези две огромни разлики, а ако Вие искате, може да вземете отношение и по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Минков.
Преминаваме към следващия актуален въпрос към министър Йорданов - това е актуалният въпрос, зададен от господин Жорж Ганчев, относно заподозрения и цитиран от министър Йорданов Център за подривна дейност в Република България.
Господин Жорж Ганчев, заповядайте да развиете актуалния въпрос.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър, знаете, че имам винаги позитивно отношение и към Българската полиция, и към Българската армия, и към пожарникарите, и най-вече честта на пагона. Винаги ще ги подкрепям, независимо кой е на власт, тъй като законът е най-голямата свобода и аз лелея и мечтая един ден в България това нещо да стане реалност.
Напоследък в страната ни се случват неща, които наподобяват Чикаго през 1929 г. - с ежедневни взривове, стрелби с гранатомети даже, показни разчиствания на сметки между кланове, заинтересовани групи и т.н., което е напълно неприемливо в една европейска държава и то с биография на 90% по-малко от подобни случаи само преди 11 години поради олигархията, която управляваше България, тоест Комунистическата партия.
Моля чрез трибуната на Народното събрание да съобщите на всички хора, които ни слушат днес, и на нашите колеги в залата:
Имате ли ясни данни за Центъра, от който престъпления, по Ваши думи, били блокирали държавата, а дирижьорите или кукловодите били извън контрола на държавата?
Наказахте ли Вашите хора, несправили се с работата, и дадохте ли на прокурора диригентите от този Център, за който Вие публично говорихте чрез медиите на българския народ и на всички нас народни представители и по-точно на народния трибун Жорж Ганчев, който наистина прие Вашите думи едно към едно много сериозно? Много сериозно!
Искам да Ви кажа, че заплахите срещу живота ми от 11 години са периодични. Това не ме е касаело толкова много, но получихме толкова писма и толкова обаждания и в моето телевизионно предаване "Жорж в действие", че никога не съм Ви занимавал Вас лично с това. Това е било под моето достойнство, след като има толкова проблеми в нацията, аз да Ви занимавам със себе си.
Това, че ме ограбиха и Първо районно управление на МВР и Шесто такова се занимават цяла година и нищо още не може да направят срещу тези грабители, значи нашата система явно е блокирала и в съдилищата, и в разследванията в МВР по такива случаи.
Наклеветяването също не даде никакви резултати, тъй като още не са си мръднали пръста в Първо районно и човекът Стойчев е в отпуска цял месец. Сега, когато трябва да го подгонят, лицето, което ще напусне България, разпродава всичко. Едно е ограбил народен представител, едно е наклеветил и ще изчезне от България и после не могат да го намерят.
Искам да Ви питам за по-сериозния въпрос, който Ви задавам днес: имате ли реален отговор, да успокоим хората в България, че нещо се прави по него? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата министър Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ганчев, аз зная, че винаги сте декларирали уважение към полиция и армия, но за съжаление формулировката на въпроса Ви не говори за наличие на подобно уважение към служителите на МВР. Считам, че не е допустимо по такъв начин те да бъдат атакувани. Може да атакувате министъра - вярно е, имаме политически различия, може да имате и някакво лично отношение. Напълно допустимо е да атакувате мен, но не и служителите на МВР, които да поставяте по този начин под общ знаменател.
Твърде аткрактивна е формулировката Ви, само че ние, когато отчитахме резултатите от полугодието, съвсем ясно и честно изложихме пред обществеността всички данни за престъпността в България и всеки един човек би могъл да се запознае с тях и да направи съответните изводи.
Що се отнася до мои твърдения за наличие на Център, от който престъпления били дирижирани, мога да Ви уверя, че такива мои твърдения няма. Това са твърдения на един вестник. И за да Ви докажа, че става въпрос за очевидно разминаване, мога да Ви уведомя, че още в деня, в който излезе въпросната публикация, аз изисках от редакцията на вестника касета със запис на разговора, който един млад журналист проведе с мен по телефона. Касетата беше предоставена, но на нея беше записана само половината от разговора. Дори и този непълен запис, ако бъде изслушан, показва, че такива думи, каквито са публикувани във вестника, аз не съм казвал. Ако се интересувате, може да изискате касетата и да се уверите сам.
Впоследствие обаче мога да Ви дам примери за други публикации на същия вестник - примерно броя му от 15 май т.г., в който се цитира за убийството на ватмана Лазар Колибаров. Подзаглавие казва: "Застреляха 23-годишния Лазар, защото одраскал "Мерцедес"." Всички разбраха, след като служителите на МВР си свършиха работата, каква е истината за това убийство.
Но това не е най-страшното, което съм прочел във вестника. Аз останах потресен на 19 август т.г., когато същият този вестник си позволи да демонстрира недопустимо чувство за хумор по повод на потъналата руска подводница. Чета ви заглавието: "На руснаците им потънаха гемиите". Това е брой от 19 август. Да не ви чета надолу какво има. Срамувам се от трибуната на Народното събрание да прочета нещо такова. Но Вие може да се запознаете.
Така че подобни публикации не мисля, че би трябвало да бъдат тълкувани. Няма и не може да има Център, от който се ръководи престъпността. Такива неща може да твърди човек, който е чел само долнопробни криминални романи.
Що се отнася до това дали съм наказал несправилите се с работата служители, Вие знаете, че всеки човек, който не си гледа съвестно работата в МВР, се разделя с министерството. Отделен е въпросът, че в много от случаите хора, които са уволнени за това, че не са си свършили работата, се опитват след уволнението си да се представят за национални герои. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Жорж Ганчев, имате правото на дуплика.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Аз приемам обяснението на министъра като напълно правдоподобно и нямам никакъв спор с него за клеветническите елементи, които редовно се появяват в нашите вестници. Аз бях най-нападаният депутат в миналия парламент, когато като председател на Комисията по радио и телевизия и БТА поисках абсолютни, директни санкции на хора, които клеветят. Директни санкции от закона! И Вие наистина трябва да реагирате сериозно и да защитите честта на МВР в случая тогава.
По другите елементи, за които Ви подхвърлих само днес, това е храна за размисъл. Боли ме, когато се създава психоза между нашия народ, че ние сме абсолютно безполезни с наказването на хората, които нарушават закона. Един бандит на име Георги Джерекаров една година и половина като бивш мой шофьор, ограбил, направил невероятни золуми, си седи по папките на Шесто районно! Друг един, който ограбил не знам колко неща и убил трима души край Плевен и министърът на правосъдието тук направи изявление, че съм прав да питам защо една година и четири месеца се мотляват в следствие, в прокуратура и в полицията, разбирам, че човекът плаща навсякъде! Ами, това е удар срещу властта и удар срещу МВР!
С какво беше наказан Славчо Босилков - Вашият главен секретар, който наруши закона преди да има Закон за употреба на специални разузнавателни средства, да прави разработки в ресторант на народния трибун Жорж Ганчев с микрофони, с видеокамери. И като се провали, никой не го наказа. И Костов го връща на поста Ваш главен секретар! Къде го има това? Къде го има това? Аз Ви питам, за да не Ви питам втори път тук, от тази трибуна. Направете разследване, искам да знам имало ли е закон тогава.
За да запазите честта на МВР, трябва да бъдете безпощаден със закононарушителите, даже и да са в средите на вашето министерство или в нашите среди тук, в парламента. Това го изисква демокрацията.
Моите уважения към Вас за отговора Ви по по-голямата тема днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата министърът на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ганчев, по тезата, която поддържате, че полковник Босилков е нарушил закона, мога да Ви отговоря веднага и отговорът е: не. Към този момент Закон за специални разузнавателни средства съществува и ако Вие имате претенции към някого за този случай, тези претенции трябва да бъдат насочени към човека, който е дал заявителския материал срещу Вас. Както знаете, става въпрос за един наш общ познат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин министър.
Следва актуален въпрос към министъра на финансите господин Муравей Радев, поставен от народната представителка госпожа Татяна Дончева, относно ефективността на събираемостта на данъци и здравноосигурителни плащания.
Госпожо Дончева, имате думата, за да развиете Вашия актуален въпрос.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, както е известно, Вие сте голям борец за висока събираемост на данъците и за стриктно изразходване на държавния бюджет. Както е известно, по Ваша инициатива с активно участие и на депутати от СДС, включително на госпожа Дянкова в качеството й на председател на Комисията по социалните въпроси, преди няколко месеца парламентът прие поправки в Наказателния кодекс, които предвидиха наказателна отговорност за онези работодатели, които не плащат здравни вноски. Тежко е положението на общините, недостига за заплати на учителите, доскоро не достигаше и за заплати на лекарите.
В тази връзка моят въпрос е за данъците, които дължи ЕТЗ "Подем", една от гордостите на българското машиностроене допреди 7 - 8 години, приватизиран от няколко години, който се намира, както Ви е известно под контрола на акционерно дружество "Подем 21" АД, в което решаващата дума, решаващият глас, решаващият брой акции притежават господин Георги Стоименов, зет на госпожа Берберян, господин Дориян Дянков, съпруг на госпожа Светлана Дянкова, сегашният изпълнителен директор Павлин Павлов и други лица. Тогава аз Ви зададох въпрос, който беше сигурно актуален към месец юни. Към онова време аз знам, че дружеството дължеше в продължение на доста месеци вноски за държавно-обществено осигуряване и за данък печалба, поради което Ви зададох въпроса следите ли Вие плащането на данъци от страна на дружества, които са приватизирани, или следите само да си плащат сумата по приватизационния договор и ако те дължат нещо, дали са го внесли до настоящия момент. Освен това какви мерки взехте Вие и вашето министерство, като финансов министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам да благодаря на госпожа Дончева за този въпрос, защото той издава една забележителна загриженост за състоянието на държавната хазна, напълно присъща и достойна за всеки един народен представител. Госпожо Дончева, мен не ме интересува кой управлява това или онова предприятие, както Вие сметнахте за необходимо да изясните на народното представителство. Дали това предприятие е държавно или частно за мен е без значение по отношение на неговата данъчна култура и данъчни задължения. Всички са равни в това отношение пред министъра на финансите.
Вие ми задавате въпроса какви задължения има това предприятие към бюджета и какво прави данъчната администрация, за да си ги събира. Ще Ви отговоря, че данъчната администрация прави всичко онова, което повелява законът към настоящия момент, за да събере задълженията си от това и от всяко едно друго предприятие в България, всички онези задължения, които произтичат от действащото в настоящия момент законодателство. Това заявявам съвсем категорично. Какъв е размерът на тези задължения, кога са натрупани и как те се изплащат за огромно мое съжаление днес не мога да Ви кажа. И докато действа настоящият закон, също така няма да мога да Ви кажа, защото ми е забранено от закона да го направя. Освен, разбира се, ако няма съдебно решение. По действащия закон тези неща са служебна тайна на предприятието и аз не мога да я огласявам от тази трибуна. Нещо повече, аз нямам право, лично аз като министър на финансите нямам право да разполагам с такива сведения. Разбира се, в случай на съдебно решение бих могъл не само на Вас, а и на всеки, който се интересува от този въпрос, да изнеса такава информация.
За голямо мое съжаление законът е такъв. Аз дори имах инициатива по едно време да направя предложение малко да променим закона, поне самите съставки на Финансовото министерство да могат да обменят тази информация помежду си, но се оказа, че и това е невъзможно. Така че с огромно съжаление Вие трябва да разберете моето огорчение, че не мога да удовлетворя любопитството Ви. Но заявявам, че всичко, което законът позволява, се прави, за да се събират данъците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на министър Радев.
Има думата за реплика госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Уважаеми господин Радев, аз не искам да ми ги кажете. Аз ги знаех, когато Ви зададох въпроса. Аз Ви карам само да направите онова, което законът предвижда, за да съберете сумите. Защото не може да се укрепва приватизираното предприятие "Подем" и основните му акционери, а пък габровската община да закъса с бюджета, Вие да я разделите на синя и червена и да създавате спънки в актуализацията на бюджета, и да няма заплати за нейните учители.
Второто, което не приемам. Ще Ви кажа, не е тайна, проверете си в бюрото за едри данъкоплатци във Враца и в Габрово и ще видите, че за месец юни дългът по данък печалба беше горе долу 1 млн. 700 хил., а задълженията по здравноосигурителните вноски, мисля че са надхвърлили 2 млн.
Вторият въпрос, който живо ме интересува. Ние знаем, че проблемът с плащането на тези вноски е много труден за всички, не само за тази приватизирана фабрика. И след като се знае, че това е проблем, и че всеки един работодател и всеки един работник предпочита да получи някакви пари като аванс или като заплата, за да живее с тях, и след като беше ясно, че ние не можем да пълним Здравната каса и Обществено осигуряване само от това, Вие имахте демагогията и наглостта да ни предложите да го направим престъпление. Е добре, тия работодатели сега в затвора ли ще ги вкарваме? И не само тях. И защо в крайна сметка на 24 юли със заповед на вашето министерство, дали на Вас или на Ваш заместник не знам, пристига заповед за извършване на проверка по данък обществено осигуряване на 8 - 10 фирми, между които и ЕТЗ "Подем" и във вторник, след като в понеделник е започнала проверката, се обажда някой по телефона ЕТЗ "Подем" да се извади от списъка на проверяваните?
Аз мисля, че това, което ще ви довърши като политическа партия, управляваща, това е този двоен стандарт, тая безумна демагогия, която непрекъснато внасяте вие, свързаните с Държавна сигурност, срещу Държавна сигурност, вие, свързаните с мръсни мафиотски пари, уж ги чистите, вие, които уж насаждате една система на приватизация, която е откровено престъпна, борци срещу корупцията и престъпността, 3 години биете тъпана, чудите се как да натиснете съдебната система. И последната ви измислица е имунитетът на магистрати и депутати. Няма доникъде да я докарате с тази демагогия. Така че свършете си работата, съберете си парите, за да има и стабилност в държавата, и икономика. Иначе не става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожице Дончева, моля Ви се, спазвайте регламента, Вие сте юрист!
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо Дончева, аз няма да се увлека от Вашия революционен плам. Вярно, че бях забравил, утре е 9 септември и може би той Ви е дал допълнителен импулс, днес от сутринта сте много активна. Чудесно, пожелавам на всеки народен представител такава активност. Но забележете, Вие задавате въпроси извън онова, за което ме питате. Ако Вие бяхте задали въпроса: там някъде има такава проверка, пък някой отклонил, пък друг върнал, пък трети не знам какво направил, щяхте да получите точен отговор. Но Вие сега ми задавате един въпрос, без аз да знам дали някой е проверявал или не това или онова предприятие. Моля Ви! При това преди малко уважаемият председател каза, че Вие сте юрист. Нещо повече, Вие сте бивш прокурор и трябва да знаете тези неща. Трябва да ми зададете въпроса конкретно, за да мога да Ви дам отговор. Аз не съм ясновидец, за да знам в България какво се случва във всеки момент. Моля Ви, питайте ме и ще Ви отговоря.


Колкото до другия въпрос, който засегнахте от тази трибуна - това, че едно предприятие се е приватизирало, това че то имало някакви проблеми с плащането на данъци, госпожо Дончева, наистина една част от приватизираните предприятия изживяват един период на следприватизационни проблеми. Във всяка държава е така, във всяко предприятие е така. Но това не означава, госпожо Дончева, че ...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Че цялата фамилия Берберян няма да си плаща данъците.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: ... можем да отречем приватизацията. Ако Вие и вашата партия искате национализация отново, просто това няма да стане! Заявявам Ви го ясно от тази трибуна. Не си губете времето да мислите в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на министър Радев.
С това парламентарният контрол завърши, защото господин Величков отсъства и поради това министърът на правосъдието няма да присъства, за да даде отговор.
Две съобщения:
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 13 септември, сряда, от 15,00 ч.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще има заседание на 14 септември, четвъртък, от 15,00 ч.
Следващото заседание на Народното събрание е извънредно заседание, което гласувахме: във вторник, от 15,00 ч., с две точки - продължаване работата по второ четене на Законопроекта за лова и второ четене на Закона за сдруженията с нестопанска цел.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,21 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:
Илия Петров

Калчо Чукаров