Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев.

Секретари: Христо Димитров и Камен Костадинов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Янаки Стоилов. (Ръкопляскания.) Да му е честит! Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 1-ви до 7 септември 1999 г.:
Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори за сключване на гаранционно споразумение. Вносител е Министерският съвет. Проекторешението е разпределено на комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители са Кънчо Марангозов и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването, младежта и спорта. Законопроектът е разпределен и на Комисията по труда и социалната политика, и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за ратифициране на Решение № 1906/1999 г. на Съвета за асоцииране Европейски съюз - България относно приемане на условията за участие на България в програмите на Общността за изследвания, технологично развитие и демонстрации (1998-2002) и програмите за изследвания и обучение (1998-2002). Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносител е народният представител Димитър Петров. Водеща е Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Законопроект за изменение на Закона за местните избори. Вносител е народният представител Иво Атанасов. Водеща е Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Предложения по дневния ред има от:
- народния представител Александър Каракачанов за включване като точка в дневния ред на Народното събрание проектозакон за преизчисляване на валутните задължения;
- народния представител Пламен Славов за включване като точка в дневния ред законопроект за кредитиране на студентите и докторантите.
Има и предложение от парламентарната група на СДС:
1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела.
2. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела.
3. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за международен достъп до правосъдие.
4. Проект за валутен закон - второ четене.
5. Второ четене на законопроекта за малките и средните предприятия - обединен законопроект.
6. Законопроект за кадастъра и имотния регистър.
7. Законопроект за административното обслужване на физическите и юридическите лица.
8. Законопроект за изменение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.
9. Законопроект за изменение на Закона за Сметната палата.
10. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.
11. Законопроект за изменение на Закона за митниците.
12. Парламентарен контрол.
На Председателския съвет се съгласихме от това предложение да отпадне т. 8 и проектопрограмата е изготвена въз основа на него - без точка осма.
Някой желае ли да се изкаже по дневния ред?
Има думата господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател на Народното събрание! Внасям един законопроект, който беше гласуван в комисията още преди близо година - гласуван единодушно, с предложение даже да мине на едно заседание на първо и второ четене. Смисълът на законопроекта е, че който е взел 1 млн. долара да ги върне като 1 млн. долара или, ако е по курса на деня, в левове да бъде наистина по курса на деня сега, а не по времето на падежа преди 4-5 години.
За съжаление, господин министър-председателят, радвам се, че той е тук, в едно питане заяви, че такъв проблем няма.
Господин министър-председател, такъв проблем има. И, за да бъда изчерпателен, ще ви прочета само едно решение на Софийски градски съд във връзка с делото към Кристиян Кръстев, в което той казва следното: "Съгласно Решение, казва господин Кристиян Кръстев, № 2/97 г. на Висшия касационен съд плащанията между местни юридически лица се извършват в местна валута, като равностойността се определя по курса към датата, към която задължението е станало изискуемо." Тоест, към датата на падежа. И по тази логика той казва, че вместо да върне 61 хил. долара, той ще върне 4 млн. 335 стари лева.
Какво казва съдът в тази връзка? Районният съд от Първо гражданско отделение, 24-и състав, казва следното: Представени са доказателства за извършено плащане, тоест от господин Кристиян Кръстев, който е приет от кредитора като частично, независимо от изявлението на длъжника, че с преведената сума погасява цялото си задължение, за което съдът намира, че тези доказателства са убедителни и взима решение, че господин Кристиян Кръстев наистина трябва да върне 4 млн. лева.
Ето ви един пример. Мога да ви извадя десетки такива, вероятно те са вече стотици, с които някои хора си решават проблемите докато умните се наумуват в този парламент.
Предлагам да престанем да умуваме и да разгледаме този законопроект. И ако там има някакви възражения по същество на текста, може да се промени. Но да се подминава този въпрос, който вече е морален, мисля, че е аморално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър-председател, господин министър, госпожо министър, госпожи и господа народни представители! За втори път от началото на новата сесия на Народното събрание предлагам на вашето внимание да бъде включен в дневния ред за тази седмица законопроектът за кредитиране на студентите и докторантите, внесен през м. януари т. г. от Георги Първанов и група народни представители.
Какви са мотивите да представя на вашето внимание това предложение?
На първо място, този законопроект цели кредитирането на студентите и докторантите в съответствие с чл. 53, ал. 6 от Конституцията на Република България и чл. 96 на Закона за висшето образование.
Кредитирането на студентите, както е известно, обхваща не само заплащането на таксите за обучение, а и възможността те да поемат част от издръжката по време на обучението си.
Законопроектът в максимална степен е съгласуван с необходимите становища от Министерството на образованието и науката, Министерството на финансите и направените бележки от страна на Комисията по образованието и науката на Тридесет и осмото Народно събрание.
На второ място трябва да се изтъкне, че в сегашната ситуация всички студенти от първи до четвърти курс са поставени в условията на реализиране на практика на Постановление № 165 от 12 август 1999 г. на Министерския съвет. Надявам се, че колегите народни представители са се запознали с размера на годишните такси за обучение на студентите от първи курс, които варират от 87 до 150 нови лева, както и с годишните такси за обучение на студентите от втори, трети и четвърти курс, приети за обучение срещу заплащане, които варират от 510 до 1120 нови лева. Разликата е от шест до седем пъти и поставя в една крайно трудна ситуация именно студентите от втори, трети и четвърти курс, което, ако е в условията на Закон за кредитиране на студентите и докторантите, би им позволило те действително да поемат не само размера на тези такси, но и все по-увеличаващата се издръжка за тяхното обучение.
Така че предлагам на вашето внимание да бъде включен в дневния ред този законопроект като актуален и с оглед на началото на новата учебна година във висшето образование. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Поставям на гласуване предложението за включване като точка в дневния ред законопроекта за преизчисляване на валутните задължения.
Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 69, против 52, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението за включване като точка в дневния ред законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите.
Гласували 171 народни представители: за 72, против 45, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри! Искам прегласуване на предходното предложение.
Защото, господин министър-председател, преди една година на мое питане Вие дадохте обещание за увеличение на стипендиите на студентите, такова не последва, а от тази година с въвеждането на платеното обучение става невъзможно за българските студенти, повтарям, за българските студенти - не за един, а за всички, да се издържат и да плащат таксите.
Ето затова, уважаеми колеги отдясно, ние предложихме един вариант на законопроект, преработен в духа на всички онези бележки и предложения, които вие направихте.
Настояваме да проявите политическа воля, господин министър-председател, като мнозинство и Вие като негов ръководител, и да изпълните най-после ангажименти...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Той не гласува.
РУСИ СТАТКОВ: Той не гласува, разбира се, но той е ръководител на това мнозинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е ръководител.
РУСИ СТАТКОВ: Доколкото разбрах, в Сливен може да упражнява и натиск върху това мнозинство от изявленията, които е направил, но това е друга тема.
Настояваме да ни подкрепите най-после, колеги, за да може действително българските студенти да плащат и таксите, и да поемат своята издръжка, както в Съединените американски щати и други страни, които вие давате за пример като цивилизационен избор, да решим този проблем.
Така че, господин председател, моля да подложите на прегласуване току-що гласуваната точка и мнозинството да прояви отговорност, стига с тази безотговорност, и да прояви можене, и да подкрепи знаещите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението за включване като точка в дневния ред законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите.
Моля, гласувайте.
Гласували 193 народни представители: за 86, против 47, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте седмичната програма така, както е предложена.
Гласували 182 народни представители: за 116, против 36, въздържали се 30.
Седмичната програма е приета.
Има думата министър-председателят на Република България господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми дами и господа народни представители, както е известно, в последните дни страната беше изправена пред две много трудни кризисни ситуации. Аз Ви благодаря, господин председател, че ми давате думата да информирам народните представители за тях.
Първо, това е взривът на Централни взривни складове към мини "Бобов дол". Един от складовете избухна на разстояние километър и половина югоизточно от с. Голямо село. Това е площ, на която са разположени четири склада на около 37 дка. В тях се съхранява амониева селитра, тротил и електродетонатори.
През 1992 г. е дадено разрешение до склад № 3, съхраняващ амониева селитра, да се организира и производство на взривни смеси за нуждите на мини "Бобов дол".
На 3 септември 1999 г. производствената дейност е приключила в 12,00 ч., като е произведена около 5 тона взривна смес, която е складирана в склад № 3, в непосредствена близост до други взривоопасни субстанции и помещение, в което са се съхранявали около 2500 електродетонатори в кашони. От предишни дни е останала нереализирана готова продукция около 6 тона, или общо в склада е имало около 11 тона плюс 4 тона амониева селитра и около 50 тона технологична селитра.
На 4 септември, около 16 ч. след обяд полицейската охрана на складовата база, състояща се от двама сержанти, забелязва пушек, излизащ от склад № 3. Дежурните сержанти веднага уведомяват дежурния в РПУ - Бобов дол и предприемат гасителни работи с наличните противопожарни средства.
В 16,20 ч. на мястото на пожара пристига противопожарен автомобил и започва действие по гасенето на пожара. По същото време пристигат и двама служители от ТЕЦ "Бобов дол" със специализиран автомобил "Нива". На място пристига с личния си автомобил и началник-група мини "Бобов дол" старши лейтенант Зарев. В гасенето на пожара вземат участие и началник-група "Оперативна" лейтенант Петров и главен сержант Ивайло Иванов. Служителите от полицията и противопожарната охрана действат съвместно, съгласно утвърдените инструкции и спецификата на обекта.
Около 16,45 ч. е поискана и допълнителна помощ от втори противопожарен автомобил, който пристига в 17,00 - 17,05 ч. В същия момент се получава взрив в горящия склад и на място загиват следните служители: старши лейтенант Крум Зарев, началник-група, роден 1969 г. в град Дупница, неженен; главен сержант Ивайло Иванов, старши полицай в Енергоремонт, роден 1973 г. в Дупница, женен; старши сержант Бисер Калистратов, полицай в Бобов дол, роден 1974 г. в Кюстендил, неженен; сержант Венцислав Георгиев, полицай в Бобов дол, роден 1972 г. в град Кюстендил, женен; главен сержант Ивайло Парасков, командир на екип, роден 1967 г. в София, неженен; старши сержант Иван Фекирски, старши пожарникар, роден 1967 г. в град Бобов дол, женен. Ранени са четири служители. Вследствие на взрива са разрушени покривите на другите складове и се запалва съседен склад, в който се съхранява около 65 тона тротил. Възпламенява се специализиран автомобил "Татра" на Противопожарната служба в Бобов дол. Поразени са два леки автомобила - на РПУ - Бобов дол и специален противопожарен автомобил на ТЕЦ "Бобов дол", както и личният автомобил на старши лейтенант Зарев.
Веднага са уведомени министърът на вътрешните работи и главният секретар на МВР и премиерът. Министърът на вътрешните работи пристига на мястото на инцидента малко след взрива заедно с министър Нейков и областният управител господин Стаменов.
С устна заповед на министър-председателя е сформирана междуведомствена комисия с председател главният секретар на МВР, ген.-майор Божидар Попов, която отива на мястото на събитието. Междувременно там продължават гасителните работи по запаления вследствие на взрива склад № 2, съдържащ около 65 тона тротил, и запаления противопожарен автомобил.
С риск за живота си няколко огнеборци, водени от полк. Кирил Войнов, атакуват двата обекта. Около 18,30 ч. пожарът е потушен изцяло.
В Голямо село и населените места в радиус около 10 км. са нанесени щети на сгради, изразяващи се в счупени стъкла на прозорци и избити дограми. Огледът на местопроизшествието започна веднага след овладяването на пожара и приключи в 14 ч. на 5 септември. Допълнителни огледи се извършиха и на 6 септември. Създадената междуведомствена комисия предприе необходимите мерки за изясняване на причините за трагичния инцидент и правилността на действията на служителите от МВР.
До настоящия момент - а тя продължава да работи - тя достигна до следните изводи:
1. Пожарът в склад № 3 възниква от неустановени до този момент причини. Усилията на експертите в тази насока продължават. Издигнати са няколко принципно възможни хипотези, които се проверяват.
2. Взривът се е получил вследствие на наличието на електродетонатор в склад № 3, където се съхранява готовата продукция и суровината. Електродетонаторите се задействат вследствие на пожара и са послужили като междинен заряд. Тяхното наличие е установено по категоричен начин при огледа на местопроизшествието от снетите обяснения на работещите в склада и от извършените експертизи от МВР. Това е грубо нарушение на Правилника за прилагането на Закона за контрол на общоопасните средства и основна причина за трагичните последствия от инцидента. Или може да се каже, че веригата е пожар, който задейства капсулодетонаторите, които не е трябвало да са налице в склад № 3, а те на свой ред са взривили сместа и са причинили тези страшни поражения.
Действията на служителите от противопожарната охрана и полицията по гасенето на пожара са проведени в съответствие с нормативните изисквания. Същите са проявили себеотрицание и висок морален дух и отговорност при изпълнение на служебните си задължения. Обменът на информацията и издаваните разпореждания, предвиждането на специалната техника е в рамките на нормативите и необходимата достатъчност.
Искам да добавя, че хората са знаели какво гасят и не са могли да предположат, че съществува такава опасна верига, която може да предизвика взрив. Ако ги нямаше капулодетонаторите, сместа щеше да изгори и щеше да развие наистина висока температура, щеше да създаде поражения, но в никакъв случай нямаше да има човешки жертви. Никой не е предполагал, че там има капсулодетонатори, които могат да бъдат взривени от пожара и да предизвикат на свой ред този колосален взрив.
4. Придобиването на правото, организацията и осъществяването на производствената дейност от фирма "Лазарит" ООД, както и взаимодействието с мини "Бобов дол" - АД, не е направено в съответствие с всички нормативни изисквания и работата по изясняването им продължава, както и изясняването на това кой е внесъл капсулдетонаторите в склад № 3.
По случая е образувано следствено дело № 1134 от 1999 г. на Софийска военна окръжна прокуратура.
Правителството предприе необходимите действия и ще отстрани нанесените поражения преди всичко на частните имоти, на къщите, така че хората да могат да си ползват домовете. Разбира се, огромните загуби ще останат за фирма "Лазарит". Аз изпуснах да кажа, че склад № 3, както и производството с наличните вътре суровини и материали и готов продукт - готовата взривна смес - са на фирма "Лазарит".
Това е по едната криза.
Втората криза възникна вследствие на обилни валежи в периода 2 до 7 септември 1999 г. в Североизточна и Югоизточна България и част от Пазарджишка област. По различно време, но в продължение на едно денонощие се изсипаха между 75 и 176 л на квадратен метър, което е повече от средномесечните валежи и е необичайно за сезона. Това предизвика масови наводнения, които засегнаха 70 общини от 7 области. В резултат на създадената обстановка останаха без електрозахранване 54 населени места, без водоснабдяване - 38 и без телефонни връзки - 28. Прекъснати бяха 16 участъка от пътната мрежа и 2 участъка от ж.п.линии - Септември - Велинград и Девня - Суворово. Бяха повредени напълно или частично 22 моста. Наводнени бяха 1117 жилища, обществени и производствени сгради, а 19 бяха разрушени напълно. Унищожени бяха селскостопанска продукция и стотици домашни животни.
В резултат на наводнението бяха засегнати и понесоха сериозни загуби стопански обекти, като "Черноморски солници" - Бургас, Хлебозавода в Търговище и др.
Печалната равносметка е 7 загинали и 5 в неизвестност - все още в неизвестност.
Бедствено положение беше обявено в три общини - Велики Преслав, Каспичан и Поморие.
При така създадената обстановка беше задействана системата за защита на населението от бедствия и аварии. Приведени бяха в кратки срокове в готовност общинските и областните комисии от засегнатите райони, които поеха управлението, а така също силите и средствата, определени съгласно техните планове за действие.
Първите мерки бяха предприети за оказване помощ на застрашеното население, останало в опасно наводнени райони и жилищни сгради и по пътищата, оказване на медицинска помощ на пострадалите, евакуация и настаняване на останалите без подслон граждани.
Непосредствено след спиране или намаляване на обилните валежи започва възстановяване на пътната и ж.п.мрежата, на електроснабдяването, водоснабдяването, съобщителните връзки и снабдяването на населението с хранителни и други стоки от първа необходимост. Беше организирано денонощно наблюдение върху язовирите и другите хидротехнически съоръжения - диги, канали, водостоци и други, представляващи потенциална опасност.
В провеждането на спасителните и неотложните аварийно-възстановителни работи бяха отработени 2549 човекодни и 493 машинодни от личния състав и специализирана техника на Гражданска защита, Българската армия, Строителни и Транспортни войски, полицията и Службата за пожарна и аварийна безопасност, Главно управление на пътищата, "Електроснабдяване", "Водоснабдяване и канализация" и редица общински фирми.

Електроснабдяването е възстановено напълно. Все още без вода са 24 населени места, от тях 17 са в Търговищка област и без телефони - едно селище.
Остават за отводняване 409 къщи и възстановяване движението в шест пътни участъка.
Може да се направи изводът, че макар и с известни затруднения областните и общинските комисии действат правилно и се справят със задачите си. Не се наложи да ги подпомагаме със сили и средства от други райони.
На основание Закона за местното самоуправление и местната администрация - чл. 44 и чл. 71, с които се възлага на кметовете и областните управители да организират защитата на населението при бедствия, аварии r катастрофи, са формирани посочените по-горе комисии. С тях се провежда обучение за усвояване на задълженията им, създадени са минималните необходими условия за работа.
С Постановление № 18 от 23 януари 1998 г. Министерският съвет утвърди правилник за организация и дейността по предотвратяването и ликвидирането на последствията от бедствия, аварии и катастрофи. На основание на този правилник е изготвен национален план за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи и планове на областите и общините. В тях са определени способите, силите и средствата за действие при различни по характер бедствия и аварии, в това число и наводнения. С протокол № СБ 1 от 10.03.1999 г. правителствената комисия прие и изпрати указания до всички области, общини и собственици на язовири за проверка състоянието на язовирите в страната, другите хидротехнически съоръжения, почистване на речните корита в населените места и подобряване на организацията за действие в случай на наводнение.
След контрол във всички области на свое заседание на 15 юни 1999 г. комисията направи отчет за изпълнените и набелязаните мерки и прие препоръки, които бяха сведени до областните управители. За подобряване на състоянието на хидротехническите съоръжения през 1997, 1998 и 1999 г. правителството отпусна допълнителна извън бюджета на техните ползватели сума на обща стойност 6 млн. 575 хил. 363 деноминирани лева.
Независимо от наводненията, или всъщност точно заради наводненията, ние предвиждаме да се направи нова проверка и да се проведат мероприятия за подобряване състоянието на хидротехническите съоръжения с оглед настъпването на есенния дъждовен период.
В програмата на правителството е включен Закона за водоползването, който ще регламентира включително и задълженията на ползвателите за осигуряване безопасната експлоатация на язовирите и микроязовирите. В конкретно създадената обстановка през последните дни правителствената комисия за защита на населението събираше информация, следеше развитието на обстановката и координираше действията на държавните институции и области. С групи от специалисти бе оказана помощ на Варненска, Бургаска и Търговишка област. Назначени са и работят комисии във всички общини, които ще направят оценка на щетите по инфраструктурите и разходите за провеждане на ликвидационните мероприятия, които ще бъдат изплатени от целевите средства от държавния бюджет.
Разпоредено е на държавни фирми, например на
"Черноморски солници" - Бургас, да разработят програми за преодоляване на загубите и възстановяване на производството. Започна извършване на експертизи, например за устието на р. Ахелойска, където са изчезнали най-много жертви, с оглед определяне на мерки за подобряване отока без да се нарушава екологичното равновесие и да се създават такива рискове. Тъй като поради голямата си степен на разрушения някои обекти няма да бъдат възстановени до края на годината, предвиждаме те по преценка на общините да бъдат включени с предимство в целевото финансиране на бюджета за 2000 г. Сега наша най-актуална задача е да завършим възстановяването на инфраструктурите, да възстановим нормалния живот в засегнатите райони и да бъдат издирени всички безследно изчезнали.
На свое следващо заседание още през м. септември правителствената комисия ще разгледа обобщен доклад за изводите от действията на комисиите и силите на различните ведомства и области и ще направи изводи за готовността на страната и ще набележи конкретни мерки за нейното повишаване.
Последните трагични събития - наводненията, пожарът в Сакар и много други, които постоянно съпътстват обществения живот, показват необходимостта от надеждна система за защита на населението и националното стопанство при природни бедствия и аварии.
Пред правителството стои актуалната задача и в скоро време ще приемем решение, с което ще започне изграждането на съвременна по европейските и световни принципи и критерии гражданска защита, създаване на специална служба, специална структура или по-скоро национални структури за управление на кризисни ситуации.
Тези кризи създадоха огромни загуби на хората, преди всичко на загиналите, изчезналите, огромни имуществени щети на хората.
И аз тук искам да кажа, че съществува възможност тези хора, които са претърпели тежки поражения от наводнението, както и тези, които понесоха щети от взрива, да получат помощ по линия на социалното подпомагане. Ние в момента сумираме данните, събираме данни за тях, и ако вследствие на тези бедствия те са се превърнали в хора, нуждаещи се от социално подпомагане, те ще го получат. Има тази възможност.
Много фирми понесоха загуби - неочаквани и твърде високи. И значително, вероятно над предвидените ще се окажат разходите, които трябва да се направят от държавния бюджет, за да се компенсират тези щети. Но тук искам да ви уверя, че правителството няма да направи икономии точно от тези средства, с които трябва да бъдат преодолени бедствията. А заедно, надявам се, ще вземем мерки, за да продължим да усъвършенстваме законодателството, преди всичко в посоките, които казах, тъй като нормативите са тези, които правят устойчива една държавна система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, предлагам с едноминутно мълчание да почетем паметта на загиналите в изпълнение на служебния си дълг служители на МВР и на жертвите от наводнението. (Всички стават прави и с едноминутно мълчание почитат паметта на загиналите.)
Благодаря на всички.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ, от място): От името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От името на парламентарна група има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър-председател, господа министри! През последната седмица преживяхме трагедията в Бобов дол, която отне жестоко шест човешки живота и природното бедствие, жертвите от което, както стана ясно от информацията, са може би повече от 10 души.
Бих искал да изразя от името на нашата парламентарна група най-искреното ни съчувствие към близките на жертвите, към всички пострадали в тези трудни за страната ни дни.
Природната стихия обхвана почти половината от страната, а в шест области - Бургас, Варна, Добрич, Шумен, Разград и Пазарджик има общини в бедствено положение. По нашите приблизителни разчети в пострадалите региони материалните щети са от порядъка на 15-20 милиарда стари лева. Действително ситуацията изисква максимална мобилизация на държавата, на нейните ресурси, на нацията за преодоляване на последствията от катастрофата.
На фона на общата тревога и загриженост неочаквано странно прозвуча посланието на министър-председателя от Поморие и Пловдив към пострадалите хора. В Поморие той призова гражданите на България да застраховат имуществото си, тъй като собствената им държава няма да ги обезщетява.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: А как иначе?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: В Пловдив призивът беше още по-категоричен: не бива да протягате ръка към държавата, всеки трябва да се спасява сам.
Подобна позиция действително е в унисон с управленската философия на десницата, на бягство на държавата от най-парливите проблеми на хората: техният поминък, тяхната сигурност, работа, здраве, образование. Но тя не съответства на потребностите на хората, нито на външнополитическото поведение на сегашните управляващи.
Преди броени дни се върнаха българските спасителни екипи от Турция, които без да се интересуват дали затрупаните са застраховани или не, ги спасяваха от развалините. (Реплики от СДС.) Преди няколко месеца кабинетът с държавни средства построи лагера в Радуша и т.н. Всички тези хуманни акции бяха подкрепени от Демократичната левица. Сега обаче, когато става дума за това да се подкрепи собствения ни народ, десният кабинет отказа да го стори и се сеща за застраховките на пострадалите. (Реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не сте слушали речта на министър-председателя.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Виждам известна еволюция в поведението на министър-председателя, вероятно в резултат на остро поставените от опозицията въпроси. (Реплики от СДС.)
Днес от тази трибуна Парламентарната група на Демократичната левица категорично настоява проблемите на пострадалите от бедствието да се решат с усилията на българската държава. (Реплики от СДС.) Затова ние предлагаме... Бъдете така любезни да изслушате какво предлага опозицията, уважаеми дами и господа. (Реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Ние предлагаме разходите на държавната бюрокрация - очевидно това ви засяга, затова сте толкова нервни - на Народното събрание, на Министерския съвет и на други ведомства (реплики от СДС) за 1999 и 2000 г. да се съкратят с 5 процента. Можете да отклоните това предложение, това е ваша работа. Това ще осигури между 8 и 9 млрд. лв. за пострадалите.
Второ, от наличния в момента бюджетен излишък да се заделят други 5-6 млрд. лв. Вие, господине, дето подхвърляте за заплатите ни, приемам провокацията и обявявам, че моята заплата ще бъде внесена във фонда за подпомагане на жертвите от природното бедствие. (Ръкопляскания от ДЛ.)
Ако тези предложения не се приемат от управляващата десница, Парламентарната група на Демократичната левица ще призова нацията да се организира национална кампания "Солидарно общество", в която ние ще предложим на всеки работещ българин да задели поне по 5 нови лева за пострадалите. В случай, че на призива се отзоват работещите, поне повечето от тях, ще бъде набран необходимият ресурс от около 15 млрд. стари лева. Така българинът ще прозре жестоката истина, че в условията на едно дясно управление гражданите могат да разчитат единствено на гражданското общество, тоест на себе си, тъй като държавната бюрокрация мобилизира средствата, за да си осигури личен и работен разкош, но не желае да подпомогне пострадалите от бедствията.
Виждам, че сте много припряни, но съм длъжен да ви припомня два примера, които са много популярни напоследък и които в контекста на трагедията са особено показателни. (Реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Самолетът, който наскоро си купи примиерът и с който се е разходил, както писаха вестниците, над пострадалия поморийски район, струва два пъти повече от средствата, необходими да се компенсират всички щети. С парите, хвърлени за безумната акция по взривяването на сградата на бившия мавзолей (реплики от СДС) можеха да се покрият материалните щети от трагедията в Бобов дол.
Вчера се чу изказване на вицепремиера Бакърджиев, в което той стоварва едва ли не цялата вина за пострадалите райони върху кметовете. Ще оставя това цинично изявление без коментар, ще му противопоставя само един пример. Червената община в Бобов дол - червената в кавички, защото те работят за хората - спира изпълнението на инвестиционната си програма и насочва всички средства за преодоляване на щетите. В момента, в който правителството си изми ръцете с изявления между два тънещи в разкош семинари, тези общинари, вместо да асфалтират предизборно, както всички очакват и както мнозина правят, насочват всичките си пари към хората. Нека хората сами да преценят чие поведение и по-държавническо.
И накрая, уважаеми дами и господа, в тази ситуация нещата не могат да се обяснят само с дясно бюрократично бездушие, с отсъствието на каквато и да е социална чувствителност. Човешките трагедии можеха да бъдат предотвратени или поне да бъдат ограничени. Те се дължат не само и не толкова на грешки или на безсилие пред природата, колкото до отсъствието на реална държавна политика. За пореден път правителството показа пълна безпомощност за действия в условия на кризисни ситуации, което пък е резултат от цялостната ви управленска немощ. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
От името на парламентарна група има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители и министри! Вземам думата от името на парламентарната група, защото това, което чух преди малко от господин Първанов, надхвърля дори и цинизма. (Ръкопляскания от СДС, реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Надхвърля го, макар че напоследък виждаме, че винаги БСП реагира поне три - четири дни, или пет дни след като нещо се случи. Така, както започнахте да се правите на герои едва когато мавзолея го нямаше (шум и реплики от ДЛ), така сега започвате да се държите по един безумен начин, след като държавата е реагирала. Защото, уважаеми дами и господа, когато станаха трагичните събития и в Бобов дол, и наводненията, там вас ви нямаше. Вие не отидохте при хората. (Реплики в залата.)Не отидохте да видите какво правят, как са и какво се е случило. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: И понеже не отидохте, не знаете нито как се чувстват, нито какво е направила държавата. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина! Господин Такоров, правя Ви бележка.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това, което Вие твърдите, този цинизъм, че България като държава си позволи да помогне в Турция, в Македония за трагедиите, които се случиха, а не го направи в България, е чиста лъжа. Защото и тук хората влизаха в морето да търсят труповете с парите на държавата. Да, това са хора, които работят, които са в поделенията с държавна техника, слизат долу, за да търсят загиналите. (Шум и реплики от ДЛ.) Да, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Спасете ги, а не ги търсете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Овчаров!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Овчаров, Вашето безочие и цинизъм днес надминават всички рамки. (Ръкопляскания от СДС.) Политика и партизанщина с трагедия не се прави! Срам ме е, че така постъпихте! (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
За процедура има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри! Очевидно събитията, които станаха, са трагични. И именно защото са трагични ние трябва в името на авторитета на Народното събрание - господин министър-председател, останете още една минутка, защото касае Вас - да направим следното процедурно предложение. Господин министър-председателят да информира за действащ Закон за подпомагане при обществени бедствия, който той не познава. По силата на този закон не социалното подпомагане, а сте длъжни, господин министър-председател, да подпомогнете всички пострадали, които не могат със собствени сили да решат своите проблеми - и със заеми, и с къщи, и с храни, вместо лишения. (Реплики от СДС.)
Госпожо Михайлова, Вие не познавате този закон, а сте длъжни да го изпълните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, кажете каква Ви е процедурата, а не кой какво познава и кой какво не познава.
РУСИ СТАТКОВ: Процедурата ми е да се направи докладване от министър-председателя по действащия Закон за подпомагане при обществени бедствия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма такава процедура, господин Статков!
РУСИ СТАТКОВ: Има. След като се лъже в Народното събрание, след като не се изпълняват законите, народните представители...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отнемам Ви думата. (Председателят изключва микрофоните, народният представител продължава да говори при изключени микрофони. Ръкопляскани от ДЛ.)
Всеки народен представител познава законите и не може процедура министър-председателят да докладва закон. Това само във Вашето въображение, господин Статков, може да съществува.

Преминаваме към текущия дневен ред - точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА СЪБИРАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВА В ЧУЖБИНА ПО ГРАЖДАНСКИ ИЛИ ТЪРГОВСКИ ДЕЛА.
Има думата председателят на водещата Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и
законодателство срещу корупцията
относно законопроект за ратифициране на
Конвенцията за събиране на доказателства в
чужбина по граждански или търговски дела
№ 902-02-51, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 2 септември 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за ратифициране на Конвенцията за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела № 902-02-51, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха госпожица Златка Русева - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция и госпожа Мария Серкеджиева - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
Законопроектът беше представен от госпожа Мария Серкеджиева - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция. Конвенцията за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела от 18 март 1970 г. урежда материята по събирането на доказателства в чужбина, предназначени да бъдат използвани по граждански или търговски дела. Присъединяването на Република България към тази конвенция е отдавна назряла необходимост, което се вижда от факта, че при изработването на някои двустранни договори за правна помощ по граждански дела, страна по които е България, вече са възприети основните предложения от цитираната конвенция. Поради това комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат законопроекта за ратифициране на конвенцията за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела № 902-02-51, внесен от Министерския съвет." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
За процедура има думата господин Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моля във връзка с разглеждането на трите законопроекта за ратифициране на конвенции да допуснем в залата заместник-министъра на правосъдието и правната евроинтеграция госпожа Серкеджиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Моля да отмените гласуването - системата за гласуване не работи.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Имаме едно недовършено гласуване по предложението за допускане в пленарна зала на заместник-министъра на правосъдието и правната евроинтеграция госпожа Серкеджиева.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Някой желае ли да се изкаже по разглеждания законопроект? Не виждам желаещи да се изкажат.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Конвенцията за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела № 902-02-51, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! На основание чл. 66, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да пристъпим и към второ гласуване на току-що приетия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 117 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА СЪБИРАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВА В ЧУЖБИНА ПО ГРАЖДАНСКИ ИЛИ ТЪРГОВСКИ ДЕЛА, № 902-02-51, внесен от Министерския съвет.
Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Проект!

З А К О Н
за ратифициране на Конвенцията за събиране на
доказателства в чужбина по граждански или търговски
дела

Член единствен. Ратифицира Конвенцията за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела, съставена на 18 март 1970 г. в Хага, със следните резерва и декларации:
1. резерва по чл. 33:
"Република България изключва прилагането на нейна територия на разпоредбите на:
- чл. 4, т. 2;
- чл. 16, 17, 18 и 19 от глава II на конвенцията."
2. декларация по чл. 2 и по чл. 8:
"Република България определя за централен орган Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, което е компетентен орган и по чл. 8.";
3. декларация по чл. 8:
"Представители на съдебната власт на молещата държава могат да присъстват при изпълнение на съдебни поръчки след получаване на предварително съгласие от компетентния български огран.";
4. декларация по чл. 11, т. 2:
"Съдията, натоварен с изпълнението на съдебната поръчка, е компетентен да признае правата и забраните за даване на показания, съдържащи се в законодателството на трета държава, при условие че съдебната поръчка съдържа сведения за правата и забраните за даване на показания по законодателството на третата държава, необходими за прилагането на чл. 11, т. 2.";
5. декларация по чл. 23:
"Република България декларира, че няма да изпълнява съдебни поръчки, които имат за предмет процедура за разглеждане на документи преди започване на делото, прилагана в държавите, за които е в сила (тук е написано на латински, но в българското законодателство не може да бъде изписано с латински букви), затова да се чете "Common Law" - "Къммън Лоу"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието и текста на законопроекта някой желае ли да се изкаже? Няма.
Поставям на второ гласуване заглавието и член единствен с корекцията в т. 5, думата "Common Law" се изписва на български език, с българската азбука.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ВРЪЧВАНЕ В ЧУЖБИНА НА СЪДЕБНИ И ИЗВЪНСЪДЕБНИ ДОКУМЕНТИ ПО ГРАЖДАНСКИ ИЛИ ТЪРГОВСКИ ДЕЛА.
Думата има господин Лучников да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроект за ратифициране
на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и
извънсъдебни документи по граждански или търговски дела,
№ 902-02-50, внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 2 септември 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за ратифициране на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, № 902-02-50, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха госпожа Златка Русева, заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция и госпожа Мария Серкеджиева, заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.

Законопроектът беше представен от госпожа Мария Серкеджиева, зам.-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
За международния граждански процес установяването на бърза и опростена процедура за връчване на призовки, съобщения и книжа в чужбина е от изключително голямо значение. Предлаганата за ратифициране Конвенция цели унифициране на правото в определена област на гражданския процес.
Присъединяването на България към Конвенцията отговаря на изискванията на международния икономически и правен обмен и улеснява съдебното сътрудничество между държавите, замествайки двустранното уреждане на отношенията с по-ефективния механизъм на многостранното взаимодействие.
Поради това Комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, № 902-02-50, внесен от Министерския съвет." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Пристъпваме към първо гласуване на законопроекта за ратифициране на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, № 902-02-50.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На основание чл. 66, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да приемем на второ гласуване току-що приетия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията за връчване в чужбина на
съдебни и извънсъдебни документи по граждански или
търговски дела

Член единствен. Ратифицира Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, съставена на 15 ноември 1965 г. в Хага, със следните резерва и декларации:
1. резерва по чл. 5, т. 3:
"Република България изисква актът, който подлежи на връчване, да бъде съставен на български език или да бъде придружен с превод на български език.";
2. декларация по чл. 2 и по чл. 18:
"Република България определя Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция за централен орган. Същият орган е компетентен да получава актовете, изпратени по реда на чл. 9, т. 1.";
3. декларация по чл. 6, т. 1 и 2:
"Република България определя районните съдилища като компетентни органи, които попълват удостоверението за потвърждаване.";
4. декларация по чл. 8, т. 2:
"Република България декларира, че на българска територия чуждестранните дипломатически и консулски длъжностни лица могат да връчват съдебни и извънсъдебни документи само на граждани на държавата, която те представляват.";
5. декларация по чл. 10:
"Република България се противопоставя на използването на начините за връчване, посочени в чл. 10 от Конвенцията.";
6. декларация по чл. 15, т. 2:
"Съдията произнася решение при наличието на всички удостоверения по чл. 15, т. 2."
7. декларация по чл. 16, т. 3:
"Република България няма да приема молби против решенията по т. 1 на този член след изтичане на една година от постановяване на решението." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Някой желае ли да се изкаже по заглавието и член единствен на законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ДОСТЪП ДО ПРАВОСЪДИЕ.
Има думата председателят на водещата Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Лучников да изнесе становището на комисията.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията

ОТНОСНО: Законопроект за ратифициране на Конвенцията за международен достъп до правосъдие, № 902-02-49, внесен от Министерския съвет.
На редовно заседание, проведено на 2.09.1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди Законопроект за ратифициране на Конвенцията за международен достъп до правосъдие, № 902-02-49, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха госпожица Златка Русева, зам.-министър на правосъдието и правната евроинтеграция и госпожа Мария Серкеджиева, зам.-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
Законопроектът беше представен от госпожа Мария Серкеджиева, зам.-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
Република България е страна-членка на Хагската конференция по международно частно право от 22.04.1999 г. С присъединяването към Конвенцията за международен достъп до правосъдие от 25.10.1980 г. Република България прави още една крачка към приобщаването си в Европейската правна общност. Това ще улесни много засилването на правното сътрудничество на нашата страна с останалите държави-членки на Конвенцията.
Поради това комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат предлагания от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Конвенцията за международен достъп до правосъдие, № 902-02-49." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И аз благодаря на господин Лучников.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Да, има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Ще бъда максимално кратък.
Приемаме три конвенции мълчешком, но три конвенции, които са изключително важни за нашето присъединяване към Европа, към света в правната система. И трите конвенции, колеги - двете вече ги гласувахме, станаха факт, и третата ще стане след малко факт - всъщност трябва да ги разглеждаме като едно цяло. Те са много тясно свързани, макар и да са три конвенции. Но обърнете внимание, и трите конвенции засягат само правосъдието, международното правосъдие бих казал, по граждански и търговски дела. Това е основното, де факто това е. Това е практически международното частно право в международния граждански процес. Не засяга наказателното правораздаване, включително и конвенцията, която ние след малко вероятно ще ратифицираме отново единодушно. Това - едно.
Второ, и в трите конвенции нашата държава мисля, че прави разумни резерви към съответните текстове на конвенциите. Те всъщност са в две насоки, и за предните две, и за сегашните. Първо е за езика. Мисля, че е в интерес - и финансов, ако щете, и национален - в края на краищата в България и българският език да бъде кореспондиращ език с другите държави. И другите резерви - по-точно те не са резерви, а уточнявания - кои органи от българска страна ще бъдат съответните компетентни органи по изпълнение на тези три конвенции. Тук, разбира се, е Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, макар и тук да се пише за Министерството на правосъдието, мисля, че е точно, респективно районните съдилища в някои от случаите, включително струва ми се и по тази международна конвенция.
Интересно е обаче в тази конвенция, която е предмет на сегашното ни разглеждане - за международния достъп до правосъдие, това е отбелязано и в мотивите - тъй нареченият имунитет, една доста интересна правна фигура. Това, разбира се, не е имунитет на народни представители или имунитет на сенатори, или въобще на магистрати, ако щете, а е имунитет, гарантиращ свидетели и вещи лица, казано експерти. Когато отиват примерно български граждани като свидетели или като експерти в друга, чужда държава за един период от време, разумен период от време, да не ви казвам сроковете, той ще се ползва с имунитет, в смисъл, че чуждата държава няма да може да го задържа, арестува и да го преследва. Мисля, че това е и в интерес както на българската държава, респективно на българските граждани, които евентуално ще сътрудничат в това международно правосъдие.
И последният въпрос, който е правен и на който ще се спра, разбира се, подкрепяйки изцяло като юрист и като човек и трите конвенции. Ние, българската държава, имаме двустранни договори с десетки държави за правно сътрудничество в граждански, наказателни, търговски дела. Те са издадени даже в два тома. Следователно България има двустранни договори по същата материя или близка до тази материя между две държави. Приемайки сега тази конвенция, която всъщност е международна конвенция, тя става част от вътрешното ни право. Но конвенцията е един многостранен международен договор. И се поставя юридическият въпрос: ако в някакъв казус, в някакъв случай една чужда държава се обърне към нас или ние към нея, дали ще трябва да се прилага двустранният договор, ако имаме такъв, между България и чуждата държава или правилата на конвенцията? Мисля, че въпросът е решим, сега да не се спирам на хипотезите, напълно е решим. Плюс това няма и някакво противоречие между двустранните договори и тези международни конвенции.
И така, с това макар и съвсем кратко изказване призовавам народните представители единодушно да подкрепим, включително и на второ четене, трите конвенции, включително и за международния достъп до правосъдие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Пристъпваме към гласуване на първо четене на законопроекта за ратифициране на Конвенцията за международен достъп до правосъдие № 902-02-49, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! На основание чл. 66, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да приемем и на второ четене току-що приетия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията за международен достъп
до правосъдие
Член единствен. Ратифицира Конвенцията за международен достъп до правосъдие, съставена на 25 октомври 1980 г. в Хага, със следните резерва и декларация:
1. резерва по чл. 28, т. 2, буква "а":
"Република България изключва приложението на английски и френски език в случаите по чл. 7, т. 2.";
2. декларация по чл. 3, 4 и 16:
"Република България определя Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция за централен орган, натоварен да получава и изпраща молбите за правна помощ (чл. 29)."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и член единствен, както са предложени от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет и на второ четене.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ВАЛУТНИЯ ЗАКОН.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще докладвам на второ четене: "Валутен закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Предмет
Чл. 1. Този закон урежда:
1. сделките и плащанията между местни и чуждестранни лица;
2. презграничните преводи и плащания;
3. сделките с чуждестранна валута по занятие;
4. сделките с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие, техния износ, внос и преработката им;
5. износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност;
6. събиране и поддържане на статистическа информация за платежния баланс на страната;
7. упражняването на валутен контрол."
По заглавието и чл. 1 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 1 и неговото заглавие така, както са предложени от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 2 има направено предложение от народния представител Стефан Нешев, той да остане в Преходните и заключителни разпоредби.
Всъщност, комисията обсъди това с юристите от Българска народна банка и в първия вариант ние бяхме подкрепили предложението със забележката, че чл. 2 да стане Допълнителна разпоредба на закона, а после го оставихме така, защото имало такава възможност.
Аз лично тук ви предлагам чл. 2 наистина да мине в "Допълнителна разпоредба", затова няма да чета текста в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нека тогава да гласуваме предложението чл. 2 да стане § 1 - няма го господин Нешев - но не от "Преходни и заключителни разпоредби", а от "Допълнителна разпоредба".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието - текстът ще го четем, когато разглеждаме Допълнителните разпоредби.
Преминаваме към чл. 3, като членовете ще бъдат преномерирани.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Свобода за извършване на сделки, действия и плащания
Чл. 3. (1) Доколкото в този закон не е установено друго, всички действия, сделки и плащания по чл. 1, т. 1 - 5 се извършват свободно.
           (2) Добиването на благородни метали и скъпоценни камъни от находища, които са публична държавна собственост, се извършва при спазване на изискванията, установени в действащото законодателство."
По чл. 3 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 3 на вносителя така, както е предложен.
Гласували 84 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 2.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Извършване на сделки като обменно бюро и
финансова къща
Чл. 4. (1) Всяко лице, което извършва сделки като обменно бюро е длъжно да се регистрира в Министерството на финансите в 14-дневен срок от започване на дейността.
           (2) При осъществяване на дейността си лицата по ал. 1 са длъжни да спазват изисквания, установени в наредба на министъра на финансите.
           (3) За извършване на сделки като финансова къща се изисква писмено разрешение (лицензия) от Българската народна банка.
           (4) Българската народна банка издава наредба за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение (лицензия) и за изискванията, които следва да спазват финансовите къщи при осъществяване на дейността си."
Предложение на народния представител Стефан Нешев:
Член 4 се изменя така:
"Чл. 4. (1) За извършване на сделки като финансова къща се изисква писмено разрешение (лицензия) от Българската народна банка.
            (2) Обменните бюра и финансовите къщи са длъжни да имат данъчна регистрация преди да започнат да извършват сделки с чуждестранна валута по занятие.
            (3) Българската народна банка издава наредба за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение (лицензия) и за изискванията, които трябва да спазват финансовите къщи при осъществяване на дейността си."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 4 има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Съжалявам, че вследствие на законодателния маратон, който направихме, не съм направил предложения по този закон, но по същество съм смутен от някои от разпоредбите, в това число и на тези, които приехме.
Във връзка с предложението на господин Нешев смятам, че той има достатъчно основание да предложи един по-добър текст. Той не е най-добрият, господин председател, но е по-добър от текста на вносителя. Защо? Защото при вече приетите определения, или по-скоро отлагането им за по-нататък, нека колегите да насочат своето внимание по това какви са изискванията за дейност като финансова къща и обменни бюра. Това е т. 11:
"11. "извършване на сделки с чуждестранна валута по занятие" е:
а/ извършване в продължение на една година на сделки за сметка на повече от 10 лица;
б/ извършване в продължение на една година на сделки с повече от 20 лица, които не са банки, финансови къщи или обменни бюра;".
Това определение, което е дадено и чл. 4 изискват не просто режим на регистрация, изискват лицензия, господин председател, за да може да бъде контролирано спазването на това определение, господин Цонев. Иначе просто не може да бъде прието на доверие. Трябва си друг режим и той да не бъде на регистрация, а на лицензия.
Затова подкрепям предложението на господин Нешев, макар и частично решаващо този проблем, все пак то е по-добро от действащото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, аз предлагам да отложим чл. 4. В края на закона комисията ще направи консултации с БНБ, защото всички очевидно сме за такъв режим. Ще искаме само още веднъж становището на БНБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението да отложим разглеждането на чл. 4.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. Член 4 е отложен.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Регистрация в Българската народна банка
Чл. 5. (1) Подлежат на регистрация в Българската народна банка, преди тяхното извършване, сделките между местни и чуждестранни лица с:
1. ценни книжа на паричния пазар, емитирани от чуждестранни лица;
2. ценни книжа на капиталовия пазар, емитирани от чуждестранни лица;
3. дялови участия в дружества, които са чуждестранни лица;
4. всички производни на инвестициите по т. 1 - 3.
(2) Подлежат на регистрация в Българската народна банка и сделките за:
1. предоставяне на финансов кредит от местно на чуждестранно лице;
2. откриване на влогови сметки на местни лица в банки - чуждестранни лица;
3. даване на обезпечение от местно лице за обезпечаване на задължения между чуждестранни лица или на задължения на местни към чуждестранни лица.
(3) Не е необходима регистрация в случаите по ал. 1, когато:
1. сделката води до пряка инвестиция;
2. обектите на прехвърляне са допуснати до търговия на организиран пазар на ценни книжа в страната по Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните посредници;
3. страна по сделката е инвестиционен посредник, получил разрешение за извършване дейност в чужбина по Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните посредници.
(4) Сделките по ал. 1 и 2 се извършват без регистрация в Българската народна банка, когато страна по тях е търговска банка, получила разрешение за извършване на банкова дейност в чужбина по реда на Закона за банките, както и когато стойността на сделката е до 2 млн. лв. включително."
Предложение на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията, която предлага следния вариант за окончателен текст на чл. 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция на ал. 2 и 4:
"(2) Подлежат на регистрация в Българската народна банка, преди тяхното извършване, сделките за:".
"(4) Сделките по ал. 1 и 2 се извършват без регистрация в Българската народна банка, когато страна по тях е търговска банка, получила разрешение за извършване на банкова дейност в чужбина по реда на Закона за банките, както и когато стойността на сделката е до 2 хил. лв. включително."
Това е предложението на комисията за чл. 5, ал. 2 и 4.
Комисията подкрепя и предложението на народния представител Йордан Цонев за т. 1 на ал. 2:
"1. предоставяне на финансови кредити между местни и чуждестранни лица;".
Тоест т. 1 на ал. 2 се променя съобразно предложението на народния представител Йордан Цонев, а ал. 2 и 4 съобразно прочетения от мен текст, предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по чл. 5? - Не виждам.
Моля, гласувайте за чл. 5 и неговото заглавие така, както са предложени от вносителя със заместващ текст в ал. 2, т. 1 по предложението на народния представител Йордан Цонев и заместващи текстове на ал. 2 и 4 така, както са предложени от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Извършване и отказ за извършване на регистрация
Чл. 6. (1) При подаване на заявление за извършване на регистрация заявителят представя данни, определени от Българската народна банка.
(2) Българската народна банка може да отказва регистрация на сделките по чл. 5, ал. 1 и 2 с мотивитирано решение.
(3) Българската народна банка отказва регистрация, когато установи, че:
1. заявителят не е представил данните по ал. 1 или е представил неверни данни;
2. заявителят е представил невярна декларация на органа или на институцията по чл. 8;
3. заявителят не е представил отчет или декларация в установените срокове по чл. 11 или е представил неверен отчет или декларация;
4. сделката, за която се иска регистрация, е забранена с нормативен акт;
(4) Когато Българската народна банка е отказала извършване на регистрация на основание ал. 3 поради представяне на неверни данни по т. 1, 2 и 3 или поради забрана за извършване на сделката по т. 4, заявителят може да иска регистрация по чл. 5 не по-рано от две години след отказа на Българската народна банка.
(5) При отказ за извършване на регистрация поради непредставяне на данните по ал. 1 или на отчета и декларацията по чл. 11 в установените от Българската народна банка срокове регистрацията може да бъде извършена след тяхното представяне.
(6) Условията и редът за извършване на регистрацията се определят с наредба на Българската народна банка."
Предложение на народния представител Стефан Нешев - в чл. 6 се създава ал. 7:
"(7) Отказът да се издаде разрешение (лицензия) от Българската народна банка се обжалва в 14-дневен срок пред Софийски градски съд."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 6 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Колеги, вземам думата, за да направя едно предложение - съвсем обикновена редакционна промяна, без да се надявам, разбира се, че тя ще бъде приета. Просто, за да изразя своето учудване и раздразнение, че се мъчим с едни думи да прокараме съвсем други действия.
Тук всички сме грамотни хора. Знаем какво означава регистрационен режим, знаем и какво означава разрешителен режим. Въпреки всички тези уверения в мотивите за по-голямата демократичност, по-голямата свобода, която дава този закон, това, което се предлага в чл. 5 и чл. 6, си е една чиста проба разрешителна операция. Защо я заменяме с думата "разрешителна"? И в чл. 5 говорим за "регистрация", а в чл. 6 виждаме как тук не става въпрос за една свободна регистрация, когато извършваш нещо, то да влезе в някакъв регистър, а става въпрос за едни разпоредителни действия, които БНБ може да допусне, а може и да не допусне. Това не е регистрационен режим. Той е разрешителен режим и аз предлагам ние откровено, ако правим един закон, да си уважаваме идеите, които прокарваме, да си го наречем "разрешителен" и навсякъде, където сме записали "регистрация", да сложим "разрешение". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Вълчев.
Друг желае ли да се изкаже по чл. 6?
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Направил съм предложение, ако има отказ да се издаде разрешение или лицензия, страната, която е засегната от този отказ, да има право да се жалва пред независимата съдебна власт.
И аз съм малко притеснен. След като ние приехме като принцип на демокрация разделението на властите, като принцип на демокрация, че всеки има право да потърси във втора инстанция своя интерес, защо Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на българския парламент отказва това право? И бих желал да чуя, да кажем, известни наши юристи - председателя на Народното събрание, заместник-председателя, председателя на Правната комисия, това демократичен подход ли е, в духа на европейското законодателство ли е или е типично балкански закон, в който казваме: "Каквото ти каже силният, туй ще правиш!".
Помислете малко! Господин Цонев, притеснява ме този подход. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Йордан Цонев.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Нешев, чувствам се длъжен да обясня защо комисията не прие Вашето предложение и подкрепи текста на вносителя.
Вие не присъствахте на заседанието на комисията, ако бяхте присъствали, щяхте да се убедите, че комисията пледираше пред представителите на вносителя в лицето на юристите и други длъжностни лица от Българска народна банка да бъде прието Вашето предложение. В случая, господин Нешев, става въпрос за отказ да се регистрира определена сделка от изброените при определени случаи, които определено са по целесъобразност. Става въпрос за критични ситуации, в които е застрашен платежният баланс на страната. При този случай Българска народна банка като основен орган, който се грижи за платежния баланс на страната, има правото да има охранителни функции. Така че, ако този отказ бъде обжалван, той трябва да бъде обжалван по целесъобразност, защото и отказът ще бъде по целесъобразност.
Отговарям и на господин Венко Вълчев, че затова е предвиден неразрешителен режим, какъвто на практика изглежда при възможността да бъде направен отказ за регистрация на определена сделка, а именно регистрационен, защото в нормални условия при изпълнение на тези изисквания Българска народна банка ще регистрира тези сделки и няма да отказва. Само в ситуации, в които е застрашен платежният баланс на страната, могат да бъдат отказвани такива сделки, изброени тук, които предвиждат трансфери на парични средства в чуждестранна валута към чужбина.
Кои са случаите, в които платежният баланс е застрашен? Те са твърде специфични и твърде особени, те касаят една доста сложна материя, която не може да бъде описана в нормативен акт. Затова и комисията прецени строгата специфика на това. Още повече, в повечето страни централните банки имат правото на охранителни действия спрямо платежния баланс на съответната страна.
Затова и ние приехме да бъде така. Надявам се, че отговорът Ви удовлетворява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
За реплика думата има господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин Цонев, аз напълно съм съгласен с това, че националните интереси трябва да бъдат защитени. Но е допустимо, няма идеални хора, няма идеални системи, да прояви субективизъм определен член от ръководството на Българска народна банка и да не даде на определена личност полагаемото се разрешение по субективни причини. Аз не вярвам, че българският съд не е мотивиран да защитава България. Но втората инстанция именно затова е създадена, за да може да се проверява изчистването на субективната грешка. Няма от какво да се страхуваме. Аз, ако съм чист в помислите си, защитавам ги пред институцията съд и той взема решението в моя полза. Но, ако се опитам да злоупотребя със служебното си поведение, затова е съдебната институция да коригира моите опити. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Нешев за създаване на ал. 7 в чл. 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 52, против 70, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Венко Вълчев не мога да го поставя на гласуване. Както той самият обясни, не е редакционно, а е по същество.
Моля, гласувайте чл. 6 така, както е предложен от вносителя, заедно с неговото заглавие.
Гласували 109 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 10.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Преводи и плащания към чужбина
Чл. 7. (1) Преводи и плащания към чужбина могат да се извършват само чрез търговските банки след деклариране на основанието за превода.
(2) Лице, което извършва превод или плащане на валута в чужбина, размерът на която надхвърля 20 млн. лева, представя на банката сведения и документи, определени в Наредба на Българската народна банка.
(3) Ако преводът на валута се извършва на основание на сделка, за която е предвидена регистрация по чл. 5, търговската банка извършва превода или плащането след удостоверяване на извършената регистрация на сделката от Българската народна банка."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 7, ал. 2 думите "20 млн. лева" да се заменят с "20 хил. лева".
Комисията подкрепя текста на вносителя с направената корекция в предложението на народния представител Йордан Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 7 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 7 така, както е предложен от вносителя, с корекцията в ал. 2 думите "20 млн. лева" стават "20 хил. лева".
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Член 7 е приет с предложената корекция.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Събиране на информация за нуждите на
статистиката на платежния баланс
Чл. 8. (1) За нуждите на статистиката на платежния баланс се водят регистри за всяка сделка, действие или плащане между местно и чуждестранно лице, за износ и внос на чуждестранна валута в наличност, както и за всеки презграничен превод и плащане за сума над 2 млн.лв., както следва:
1. от търговските банки - за преводите и плащанията към чужбина, включително за основанието, на което са извършени;
2. от митническите органи - за търговските кредити по износа и вноса, за финансовия лизинг между местни и чуждестранни лица, както и за износа и вноса на чуждестранна валута в наличност;
3. от Централния депозитар - за прехвърлянето между местно и чуждестранно лице на поименни ценни книжа на капиталовия пазар, емитирани от местното лице;
4. от емитента на поименни ценни книжа на капиталовия пазар - за прехвърлянето на такива ценни книжа между местни и чуждестранни лица, за които действащото законодателство не предвижда регистрация от Централния депозитар на ценните книжа;
5. от Българската народна банка - за прехвърлянето на държавни ценни книжа между местно и чуждестранно лице;
6. от нотариуса, съответно от съдията по вписванията - за придобиването на недвижими имоти в страната от чуждестранни лица.
(2) Лицата, извършващи сделката, действието или плащането, за които се водят регистри, попълват декларации по образец, утвърден от Българската народна банка, които представят на органите и институциите по ал. 1.
          (3) Органите и институциите по ал. 1 отказват действия по извършване на сделката или плащането, ако не им бъде представена декларацията по ал. 2.
          (4) Министерският съвет заедно с Българската народна банка издават наредба по прилагането на този член."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 8, ал. 1 думите "2 млн.лв." се заменят с "2000 лв.".
Аз тук искам да направя едно предложение, което произтича от предложението на комисията по чл. 12, където ние приехме, че до 5000 лв., а не до 2000 лв. ще имат право да бъдат свободно внасяни и изнасяни, без деклариране. Струва ми се, че тук също трябва да променим цифрата от 2000 на 5000 лв.
Става въпрос за ал. 1 на чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 8 и по корекцията, за която става дума в ал. 1 - вместо "2 млн.лв.", да се запише "5000 лв.", някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 8 така, както е предложен от вносителя, като в ал. 1 думите "2 млн.лв." се заменят с "5000 лв.".
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Член 8 с корекцията е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Продължаваме заседанието с Валутния закон - чл. 9.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Предоставяне на информация на Българската народна банка

Чл. 9. (1) Събраната по чл. 8 информация се предоставя на Българската народна банка в 10-дневен срок.
(2) Българската народна банка и Министерството на финансите може да изискват от всяко лице информация, която е от значение за платежния баланс на страната.
(3) Органите и институциите по чл. 8 не могат да представят на други лица и институции събраната от тях информация, свързана с платежния баланс на страната.
(4) Българската народна банка може да публикува и да предоставя на други лица и институции само обобщени данни."
Предложение на комисията: подкрепя текста на вносителя, като ал. 3 се изменя така:
"(3) Органите и институциите по чл. 8 не могат да представят на други лица и институции събраната от тях информация, която е търговска и банкова тайна."
Може би е по-добре да бъде "не могат да предоставят на други лица и институции".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 9 господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги! Искам да изкажа известно несъгласие с ал. 2 и формално да предложа тя да отпадне. Вие сте юрист, сигурно тук, в залата, има и други юристи, нека да кажат дали може такъв текст да съществува и какво е задължението на хората, от които ще изискват тази информация, с изключение на тези, които са задължени по чл. 8 да предоставят такава информация.
Вижте: "Българската народна банка и Министерството на финансите може да изискват от всяко лице информация..."
Ами, те може да правят всичко, но кой ще им даде тази информация? Има ли задължение за лицето да им я дава?
Мисля, че задълженията са описани в чл. 8 - кой е длъжен да даде тази информация. Тук пише как да се процедира по-нататък с тази информация, на кой да бъде давана, а дали ще си искат някаква информация, дали те ще им дадат, мисля, че това не е обект на закона. Нито задължаваме банката да иска такава информация, нито задължаваме лицата, към които ще се обърне банката и Министерството на финансите да дават тази информация. За какво е този член? Те могат сигурно и други работи да правят, но е безмислено да се запише в закона.
Така че формално предлагам ал. 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров за отпадане на ал. 2 на чл. 9.
Гласували 113 народни представители: за 33, против 57, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
На мен ми се струва, че в третата алинея, така както е предложението на комисията, трябва да добавят думите "освен ако това е предвидено в друг закон".
Има други закони - Законът за борбата срещу пране на мръсни пари, които упълномощават определени институции също да могат да събират информация, която съставлява банкова тайна.
Затова моля да гласувате чл. 9 така, както е предложен от вносителя, с текста на ал. 3, предложен от комисията, като след думите "банкова тайна" се поставя запетая и се добавят думите "освен ако това е предвидено в друг закон".
Гласували 108 народни представители: за 104, против 4, въздържали се няма.
Член 9 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Регистри на преките инвестиции и на инвестициите
в недвижими имоти

Чл. 10. (1) Българската народна банка предоставя на Министерството на финансите информация относно:
1. преките инвестиции на местни лица в чужбина и на чуждестранни лица в страната, която не е банкова тайна;
2. инвестициите в недвижими имоти на местни лица в чужбина и на чуждестранни лица в страната, която не е банкова тайна.
(2) Министерството на финансите създава и поддържа при спазване на търговската и служебна тайна:
1. регистър на преките инвестиции на местни лица в чужбина и на чуждестранни лица в страната;
2. регистър на инвестициите на чуждестранните лица в недвижими имоти в страната, както и на инвестициите на местни лица в недвижими имоти в чужбина;
3. регистър на финансовите задължения на местни лица към чуждестранни лица.
(3) Министерството на финансите обменя информация с Агенцията за чуждестранни инвестиции относно преките инвестиции и инвестициите в недвижими имоти на чуждестранни лица в страната при спазване на търговската и служебната тайна.

Отчетност на задълженията към чужбина

Чл. 11. (1) Едноличните търговци и юридическите лица са задължени всяко тримесечие да отчитат пред Българската народна банка задълженията си към чуждестранни лица.
(2) Физическите лица ежегодно декларират пред Българската народна банка задълженията си по финансови кредити към чуждестранни лица.
(3) Българската народна банка предоставя на министъра на финансите данните по ал. 1 и 2.
(4) Условията и редът за представяне на отчетите и декларациите по ал. 1 и 2 се определят в наредба на министъра на финансите и Българската народна банка."
За чл. 10 и чл. 11 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 10 и 11 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Членове 10 е 11 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 12 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев.
Комисията е подкрепила текста на това предложение и предлага следната окончателна редакция за чл. 12:

"Износ и внос на левове и чуждестранна валута
в наличност

Чл. 12. (1) Местни и чуждестранни физически лица могат да внасят неограничено количество левове и чуждестранна валута в наличност, като декларират пред митническите органи размера на внесените средства и вида на валутата, ако общата сума е над 5 хил. лева.
(2) Местни физически лица могат да изнасят левове и чуждестранна валута в наличност както следва:
1. до 5 000 лева или тяхната равностойност в чуждестранна валута - свободно, а от 5001 до 20 000 лева - след деклариране на техния размер;
2. над 20 000 лева или тяхната равностойност в чуждестранна валута - след разрешение от Българската народна банка.
 (3) Чуждестранни физически лица могат да изнасят левове и валута, както следва:
1. до 5 000 лева или тяхната равностойност в чуждестранна валута - свободно, а от 5001 до 20 000 лева или тяхната равностойност в чуждестранна валута - след деклариране на техния размер и основанието за придобиването им;
2. над 20 000 лева или тяхната равностойност в чуждестранна валута - свободно, след деклариране пред митническите органи, ако стойността на изнесената валута или левове не надвишава стойността на внесените и декларираните средства;
3. извън случаите по точки 2 и 2 - след разрешение от Българската народна банка.
 (4) Износът и вносът на левове и чуждестранна валута чрез пощенски пратки е забранен. Тази забрана не се отнася за Българската народна банка и за търговските банки.
 (5) За прилагането на този член министърът на финансите и Българската народна банка издават наредба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 12 има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Аз искам да подкрепя предложението на комисията, което е направено за второ четене, което да замести текста на вносителя. Може би най-сериозното е, че няма да се изисква деклариране на сумите до 5 хил. лева, защото така, както е направено предложението на вносителя, и 1 лев да внесе или изнесе, българският или чужд гражданин, той е длъжен да ги декларира. Обикновено такива малки суми - доста хора пътуват - не се декларират, но въпреки това накрая в административно-наказателните разпоредби има санкция от 5 до 35 хил. нови лева. Така че ако някой забрави да декларира една определена сума, която не е кой знае каква, за да наруши платежният баланс на страната, веднага ще попадне под санкция.
Тъй като и практиката в страните, особено към които се стремим в Европа е такава, че суми до определено количество не се декларират, мисля, че това е добре да стане и България. И в комисията се спряхме на сумата от 5 хил. лева, за които не е необходимо нито от български, нито от чуждестранни лица декларация при влизане или излизане от страната.
Не зная дали думите, които са написани в закона са най-подходящите, специално това "свободно", защото на практика и от 5 до 20 хил. лева пак е свободно, само че след декларация. Записваш нещо, но пак е свободно. Тоест не могат да те спрат, когато попълниш декларацията. Може би е по-точно ако вместо думата "свободно" в т. 1 на ал. 2 и т. 1 на ал. 3, след тирето да се напишат думите "без деклариране". Мисля, че така е по-точно. Защото и другото е свободно.
Така че аз подкрепям предложението на комисията, апелирам всички вие да го подкрепите, разбира се ако приемете тази малка редакционна бележка в т. 1 на ал. 2 и т. 1 на ал. 3 вместо "свободно" да стане "без деклариране". Мисля, че е по-точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Моля, гласувайте чл. 12 така, както е предложен от комисията, като в ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 думата "свободно" да се замени с думите "без деклариране".
Гласували 122 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 8.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Курсове на чуждестранните валути към лева

Чл. 13. (1) Българската народна банка котира ежедневно курсовете на определени от нея чуждестранни валути към лева, които се ползват за счетоводни и статистически цели.
(2) По предложение на Министерството на финансите Българската народна банка определя и курсове на валути по платежни споразумения.

Добиване, преработване и сделки с благородни
метали и скъпоценни камъни по занятие

Чл. 14. (1) Лицата, които не са търговски банки и извършват добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие, са длъжни да се регистрират в Министерството на финансите в 14-дневен срок от започване на дейността.
(2) При осъществяване на дейността си по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие търговските банки и лицата по ал. 1 са длъжни да спазват изисквания, установени в наредба на Министерския съвет.

Внос и износ на благородни метали и скъпоценни камъни

Чл. 15. (1) Местни и чуждестранни физически лица могат да внасят и да изнасят благородни метали и скъпоценни камъни, като ги декларират пред митническите органи по ред, установен от министъра на финансите съвместно с Българската народна банка.
(2) Вносът и износът на благородни метали и скъпоценни камъни чрез пощенски пратки е забранен.
 (3) Забраната по ал. 2 не се отнася за Българската народна банка и за търговските банки.

Валутен контрол

Чл. 16. (1) Министърът на финансите, Българската народна банка и пощенските служби упражняват контрол за спазването на този закон и на нормативните актове, издадени по неговото прилагане.
(2) Министърът на финансите чрез своите специализирани органи извършва проверки по спазването на закона.

Правомощия на органите по валутен контрол

Чл. 17. (1) Митническите органи проверяват за спазването на закона износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност и на благородни метали и скъпоценни камъни.
(2) Данъчните органи проверяват дейността на лицата по чл. 4, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, като при осъществяване на проверките имат право:
1. на свободен достъп до служебните помещения на проверяваните лица;
2. да изискват документи, сведения и писмени обяснения;
3. да проверяват наличностите в левове и в чуждестранна валута, както и наличностите и качеството на благородните метали и скъпоценните камъни;
4. да извършват насрещни проверки при клиенти на проверяваните лица;
5. да използват помощта на вещи лица.

(3) Органите на Българската народна банка:
1. упражняват контрол върху търговските банки за спазване изискванията на закона и на нормативните актове по прилагането му;
2. упражняват контрол върху финансовите къщи за спазване на изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му;
3. упражняват контрол за спазване на изискванията по чл. 5, чл. 12, ал. 2, т. 2 и чл. 12, ал. 3, т. 3;
4. могат да проверяват верността на информацията, събирана по реда на чл. 8 и 11.
(4) Лицата, извършващи дейност като финансови къщи, предоставят на Българската народна банка отчети и доклади по форма, съдържание и срокове, определени от банката.
(5) При извършване на проверки на място на лицата, осъществяващи дейност като финансови къщи, органите на Българската народна банка разполагат с правомощията по чл. 64 от Закона за банките.
(6) Лицата, за които според обстоятелствата може да се приеме, че извършват сделки с чуждестранна валута по занятие без регистрация, съответно без разрешение, са длъжни при поискване да предоставят на проверяващите органи на Министерството на финансите и на Българската народна банка писмени обяснения и документи, както и да осигурят извършването на проверки на място. При извършване на проверките проверяващите органи на Министерството на финансите и на Българската народна банка разполагат с правомощията по ал. 2 и по чл. 64 от Закона за банките.
(7) Отговорност за верността на информацията по чл. 8 и 11, предоставена на Българската народна банка, носи лицето, декларирало обстоятелствата или представило отчета.
(8) Пощенските служби упражняват контрол по спазване изискванията на чл. 12, ал. 4 и чл. 15, ал. 2.
(9) Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие, в рамките на своите правомощия, на органите по чл. 16.
Мерки за въздействие
Чл. 18. При установяване на нарушения на този закон и на нормативните актове по прилагането му:
1. министърът на финансите или оправомощено от него лице може:
а) да издава писмени указания за отстраняване на нарушенията в определен от него срок;
б) да налага забрана за осъществяване на дейността за срок една година на лицата по чл. 4, ал. 1 и чл. 14, ал. 1;
в) да уведомява органите на прокуратурата при данни за извършено престъпление;
2. Българската народна банка може:
а) да откаже извършване на регистрацията, предвидена в чл. 5, ал. 1 и в ал. 2, или издаване на разрешение по чл. 12, ал. 2, т. 2 и чл. 12, ал. 3, т. 3;
б) да издаде писмено указание за отстраняване на нарушенията в определен от нея срок;
в) да отнема издаденото разрешение (лицензия) на лице, което осъществява дейност като финансова къща;
г) да уведомява органите на прокуратурата при наличие на данни за извършено престъпление;
3. при митническите органи отнемат в полза на държавата:
а) недекларираната чуждестранна валута и левове в наличност;
б) изнасяната чуждестранна валута и левове в наличност, без да е налице предвиденото в закона разрешение от Българската народна банка;
в) недекларираните благородни метали и скъпоценни камъни;
4. пощенските служби уведомяват митническите органи за прилагане на предвидените в т. 3 мерки, когато установят нарушение на закона."
За членове от 13 до 18 включително няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само в чл. 17, ал. 3, т. 4 да се напише: "чл. 8 и чл. 11". Същото и в ал. 7.
В ал. 1 на чл. 17 има и изпусната дума - "при": "митническите органи проверяват за спазването на закона при износа и вноса...".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място):  Митническите органи следят за спазването на закона - така е по-добре да се каже.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, това е редакционна бележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В чл. 17, ал. 1, вместо "проверяват", да се запише "следят".
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Във връзка с чл. 17 имам предложение по ал. 6. Алинея 6 гласи:
"(6) Лицата, за които според обстоятелствата (подчертавам обстоятелствата) може да се приеме, че извършват сделки с чуждестранна валута по занятие без регистрация, съответно без разрешение, са длъжни при поискване да представят на проверяващите органи..."
Господин председател, моето предложение е тази алинея да отпадне. Защо? Първо, защото изразът "лицата, за които според обстоятелствата може да се приеме...", означава допустимост от нас на голяма доза субективизъм. Вие знаете, че това винаги предразполага към корупция - когато на някого от изпълнителната власт му се дава възможност да преценява без да има ясни критерии.
Второ, вече имахме възможност и Народното събрание прие един от предишните текстове да се отложи за доработване. Ставаше дума за режима - да бъде на регистрация или с разрешение. И ако ние тук се уточним режимът да бъде с разрешение, пак е нужна промяна в този текст.
Затова едната възможност е тази разпоредба да отпадне, а другата е разглеждането й да бъде отложено, за да се приеме в съответствие с доработката на този текст, който отложихме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за отпадане на ал. 6 на чл. 17.
Гласували 143 народни представители: за 41, против 92, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението за отлагане на приемането на същата алинея.
Гласували 128 народни представители: за 24, против 96, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте членове 13-18 включително с предложените корекции в чл. 17 и в чл. 18, т. 1, буква "б", където е по-добре да се каже: "за срок от една година".
Гласували 114 народни представители: за 101, против 11, въздържали се 2.
Членове 13-18 включително са приети.



ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Административнонаказателни разпоредби

Чл. 19. (1) Който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 4, ал. 1 и 2, чл. 12, ал. 1, ал. 2, т. 2, ал. 3, т. 3 и ал. 4, чл. 14, алинеи 1 и 2, чл. 15, алинеи 1 и 2 и чл. 17, ал. 6, както и на нормативните актове по тяхното прилагане, се наказва с глоба от 5 млн. лева до 35 млн. лева, ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Лице по чл. 4, ал. 1, което извърши нарушение на този закон и на нормативните актове по неговото прилагане, се наказва с глоба от 20 млн. лева до 50 млн. лева.
 (3) Лице по чл. 14, ал. 1, което извърши нарушение на този закон и на нормативните актове по неговото прилагане, се наказва с глоба от 20 млн. лева до 50 млн. лева.
 (4) Ако в случаите по алинеи 1, 2 и 3 нарушителят е юридическо лице, се налага имуществена санкция от 50 млн. лева до 120 млн.лева.
 (5) Актовете за констатираните нарушения по алинеи 1-4 се съставят от оправомощени от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощено от него лице."
Предложение на народния представител Йордан Цонев. Навсякъде сумите по глобите се деноминират. Такъв е смисълът на предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието: "Административнонаказателни разпоредби", чл. 19 така, както се предложи от вносителя с деноминиране на сумите в нови лева.
Гласували 107 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 6.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Член 20. По него има направено предложение от народния представител Йордан Цонев.
Предложението е прието от комисията.
Комисията предлага следния окончателен текст на чл. 20:
"Чл. 20. (1) Който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 4, ал. 3 и 4, чл. 7, чл. 8, ал. 2, чл. 9, ал. 2, чл. 11, алинеи 1 и 2, се наказва с глоба от 5 хил. лева до 35 хил. лева, ако деянието не съставлява престъпление. Ако нарушителят е юридическо лице, налага се имуществена санкция от 50 хил. лева до 120 хил. лева.
(2) Търговска банка, която наруши разпоредбите на този закон и на нормативните актове по неговото прилагане при извършване на сделки и действия с чуждестранна валута или с благородни метали, се наказва с имуществена санкция от 50 хил. лева до 120 хил. лева.
 (3) Длъжностно лица от търговска банка, което наруши изискванията на този закон и на нормативните актове по неговото прилагане, се наказва с глоба от 2 хил. лева до 15 хил. лева, ако деянието не съставлява престъпление.
 (4) Лице, което извършва дейност като финансова къща, без да е получило разрешение (лицензия) от Българската народна банка, се наказва с глоба от 50 хил. лева до 150 хил. лева.
 (5) Актовете за констатирани нарушения по алинеи 1, 2, 3 и 4 се съставят от оправомощено от управителя на Българската народна банка лице, а наказателните постановления се издават от управителя на Българската народна банка или от оправомощено от него лице.
 (6) Придобитото имущество в резултат на нарушенията по чл. 19, алинеи 1, 2, 3 и 4 и чл. 20, алинеи 1, 2, 3 и 4 се отнема в полза на държавата.
 (7) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги! Правя предложение в ал. 3 от току-що прочетения от господин Цонев текст на целия чл. 20. Ще ви я прочета цялата:
 "(3) Длъжностно лица от търговска банка, което наруши изискванията на този закон и на нормативните актове по неговото прилагане, се наказва с глоба..."
Сега, аз направих такова възражение и когато го разглеждахме в комисията. Думите "и на нормативните актове по неговото прилагане" да отпаднат, защото ние не ги знаем какви са. Тези нормативни актове още не са написани, ние не знаем какво ще пише в тях, а ние ще сложим санкция ако някой ги наруши. Значи, нека тези нормативни актове да се обсъждат някак си със закона. И от закона да следва наказанието, а не от някакви нормативни актове, които ние не ги знаем. И не можем да дадем съгласие за нещо, което още не е написано, ние ще го санкционираме по този начин, ако бъде нарушен някакъв текст. Аз и не знам какво ще пише там.
Така че мисля, че е редно този текст: "и на нормативните актове по неговото прилагане" да отпадне.
И да дадем съвет на колегите от Министерския съвет, които предлагат такива закони, друг път да не пишат такива текстове, защото на практика най-малкото ни поставят в неудобно положение, т.е. ние да фиксираме нещо, което те тепърва трябва да правят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А как иначе това може да стане?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вие сте юрист...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами точно защото съм юрист!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Може ли предварително да им кажете, че ще ги наказвате за нещо, което не го знаете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Разбира се. Не става дума да не се знае. В момента, в който ще се издаде нормативният акт, той става задължителен. Без да е издаден, не само не се знае, той не съществува.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Нас не ни питат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да ни питат, защото друг е компетентен да ги издава.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров в чл. 20, ал. 3 от предложението на комисията да отпаднат думите: "и на нормативните актове по неговото прилагане".
Гласували 117 народни представители: за 27, против 86, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 20 така, както е предложен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 97, против 6, въздържали се 11.
Член 20 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, ако ми позволите да направя едно процедурно предложение? Във връзка с четенето на закона да поканим в залата господин Мартин Заимов, подуправител на БНБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля гласувайте направеното предложение.
Гласували 112 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Мартин Заимов в залата.
Моля да продължите, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тук, господин председател, във връзка с това, което приехме при чл. 2, е мястото да го прочета като допълнителна разпоредба:
"ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Определения
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "благородни метали" са златото, среброто и платината в обработен и необработен вид;
2. "местно лице" е:
а) физическо лице с постоянно пребиваване в страната или с разрешено временно пребиваване в страната за срок над шест месеца;
б) юридическо лице със седалище в страната;
в) юридическо лице със седалище извън страната - за дейността в страната чрез регистриран клон;
г) лице, което пребивава в чужбина по поръчение на българската държава или на български предприятия и организации, както и членовете на неговото семейство;
3. "чуждестранно лице" е всяко физическо или юридическо лице, което не отговаря на условията по т. 2, както и чуждестранните дипломатически, консулски, търговски и други представителства, международните организации, членовете на тези представителства и организации, техният персонал и обслужващите ги чуждестранни граждани;
4. "чуждестранна валута" е парична единица, която е законното платежно средство във всяка чужда държава, както и колективните валути;
5. "чуждестранна валута в наличност" са банкноти и монети, които са законно платежно средство в чужда държава, както и издадените в чуждестранна валута технически чекове;
6. "търговски кредит" е всеки кредит, свързан с продажбата на стоки или с предоставянето на услуги;
7. "финансов кредит" е предоставяне на парични средства със задължение за връщане, което не е търговски кредит;
8. "пряка инвестиция" е:
а) създаване или придобиване на търговско предприятие;
б) придобиване в търговско дружество на права на съдружник с неограничена отговорност или на дялово участие, което дава право на над 20 на сто от броя на гласовете в общото събрание;
в) предоставяне на заем със срок не по-кратък от 5 години с цел пряка инвестиция по буква "а" и "б" или свързана със споразумение за участие в разпределяне на печалба;
г) допълнителна инвестиция към инвестицията по буква "а" или "б";
9. "ценни книжа на капиталовия пазар" са акциите, облигациите и другите финансови инструменти с първоначален падеж над 1 година;
10. "ценни книжа на паричния пазар" са облигациите и други финансови инструменти с първоначален падеж до 1 година включително;
11. "извършване на сделки с чуждестранна валута по занятие" е:
а) извършване в продължение на една година на сделки за сметка на повече от 10 лица, или
б) извършване в продължение на една година на сделки с повече от 20 лица, които не са банки, финансови къщи, или обменни бюра, или
в) отправяне на рекламни изявления, на покани или предложения за сключване на сделки с неопределен кръг от лица, включително чрез средствата за масово осведомяване;
12. "обменно бюро" е търговец, който извършва по занятие сделки с валута в наличност;
13. "финансова къща" е търговец, който извършва по занятие сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавие: "Допълнителна разпоредба", § 1" така, както беше прочетено. Това ще доведе до преномериране на следващите параграфи.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Допълнителната разпоредба, § 1 е приет, с преномериране на следващите параграфи и на предхождащите членове, след като чл. 2 стана § 1.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Обменните бюра, на които Българската народна банка е отнела разрешението да извършват сделки с чуждестранна валута поради нарушения на банковото или валутното законодателство, извършени след 1 януари 1995 г., нямат право да извършват такива сделки в продължение на 5 години от влизането в сила на този закон.
§ 2. Всички лица, които извършват дейност като обменни бюра, са длъжни да се регистрират в Министерството на финансите в 45-дневен срок от влизането в сила на този закон. Лице, неподало заявление за регистрация в посочения срок, губи правото да извършва сделки като обменно бюро.
§ 3. Всички лица, извършващи дейност като финансови къщи, са длъжни в 45-дневен срок от влизането в сила на този закон да подадат заявление до Българската народна банка за подмяна на издаденото им разрешение. Лице, неподало заявление в посочения срок, губи правото да извършва дейност като финансова къща.
§ 4. Този закон отменя Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол (обн., ДВ, бр. 51 от 1966 г.; изм. и доп., бр. 26 от 1968 г., бр. 92 от 1969 г., бр. 53 и 99 от 1989 г., бр. 25 от 1991 г. и бр. 10 от 1993 г. - Решение № 6 на Конституционния съд от 1996 г. - бр. 40 от 1996 г., и Решение № 15 на Конституционния съд от 1996 г. - бр. 95 от 1996 г.)."
По § 1 до 4 включително комисията подкрепя текста на вносителя. Няма направени предложения за изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § от 1 до 4 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 6.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § от 1 до 4 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията за нов § 4а:
"§ 4а. В Закона за административното производство (обн., ДВ, ...), чл. 34, т. 2 думите "по Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол" (всъщност това е цялото наименование на този закон) се заменят с "по Валутния закон"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 4а, както е предложен от комисията, с добавката - наименованието на Закона за сделките с валутните ценности и за валутния контрол.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Параграф 4а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 5. В 6-месечен срок от обнародването на този закон Министерският съвет, министърът на финансите и Българската народна банка приемат наредбите по неговото прилагане."
Предложение на комисията:
В § 5 думата "шестмесечен" се заменя с "тримесечен".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 5, както е предложен от вносителя, с корекцията на комисията: вместо "шестмесечен" - "тримесечен" срок.
Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Светослав Лучников за нов § 5а:
"§ 5а. В Закона за задълженията и договорите (ДВ, ...) чл. 10 се отменя."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение има думата вносителят му господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Първо трябва да се извиня за една печатна грешка, която е останала в моето предложение. То касае не отмяната на целия чл. 10, а само ал. 1 на чл. 10, която гласи, че "парични задължения в Република България могат да се договарят само в местни лева". Това е едно тоталитарно разпореждане, едно антипазарно разпореждане, едно разпореждане, което нарушава свободата на договарянето. Защото в едно свободно пазарно стопанство няма нищо лошо, ако задълженията бъдат договаряни и в чужда валута. Но този текст, както е оставен - той действаше много добре по времето, когато имаше строг валутен режим, когато беше невъзможно да се договаря във валута. Но сега, когато нещата се промениха, той създаде едни много големи несправедливости, за които отчасти днес сутринта ми говори и колегата Каракачанов.
Представете си в края на 90-те години договорено е едно задължение в долари. Според практиката на Върховния съд то трябва да се преизчисли в лева. Обаче преизчисляването става в момента, в който вземането става изискуемо. Тоест, ако то е със срок, с падеж - в деня на настъпването на срока или падежа, а в случаите, когато няма срок - в момента на предявяване на иска за плащане. Добре, предявяването на иска за плащането е станало също, да речем, в 1991 г. Тогава доларът струваше 20 лв. Проточило се е обаче производството, както обикновено става, и сега, в момента лицето, което тогава е дало равностойност, да кажем, на 1000 долара, ще бъде задължено да приеме тяхната равностойност по двайсетина лева, което явно е смешно с оглед на сегашното съотношение на валутните курсове.
Аз смятам, че радикалното решение на този въпрос е с премахването на неговия корен - с премахването на ал. 1 на чл. 10, която, пак ви казвам, беше създадена в едно друго време, с оглед на други условия, което няма нищо общо със сегашната практика.
Всеки от вас знае, че маса задължения по наемни договори и по какви ли не други дълготрайни отношения страните за сигурност уговарят във валута, обикновено уговарят в долари. Защо трябва да кривим съвестта и на съдии, и на тия, които го предлагат, да търсят по какъв начин да превърнат тия доларови задължения в лева, за да могат по някакъв начин да дадат удовлетворение на кредиторите? Радикалното разрешение е да се премахне основата - да се премахне в чл. 10 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и всичко ще си отиде на мястото.
Аз не мога да разбера какви съображения е имала комисията да отхвърли това предложение. Изобщо ми се струва, че тя не е задълбочила вниманието си върху него. Но аз смятам, че това е едно много сериозно предложение, върху което трябва да се помисли и според мен да се приеме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Лучников, чувствам се задължен да Ви кажа какво точно сме имали предвид, тъй като ние разгледахме внимателно Вашето предложение. Имаме предвид това, че нашата основна задача по отношение на паричната единица в страната след въвеждането на валутния борд е нейното утвърждаване, укрепване на доверието в българския лев - нещо, което на нас ни се струва изключително важна, бих казал първостепенна национална задача изобщо във финансовата сфера, тъй като това доверие беше много силно разклатено през последните девет години, десет дори, и вие знаете по какви причини.
Така че ние смятаме, че е необходимо да остане, тъй като договарянето трябва да бъде... Ние разсъждаваме тук от гледна точка на влизането на този закон в сила. Имаме предвид договарянето оттук нататък. То и досега е било забранено, но оттук нататък на нас ни се струва, че е все по-необходимо да изключим от сделките, изобщо от речника си, от начина на договаряне тази формула, този начин - във валута, тъй като ние имаме достатъчно ясни и ярки доказателства в последните две години, че системата на валутния борд действа перфектно в това отношение, инфлацията е съвсем ниска и че един лев е равен на една марка. И в тази посока беше направена деноминацията - именно да се върне, да се затвърди това доверие в българския лев.
Ние не сме изхождали, разбира се, от Вашето принципно вярно съображение за нещата, които са станали в миналото, и че ако това се махне, ще улесни съдии и т.н. Аз мисля, че трябва да потърсим друго решение за решаването на този проблем, тъй като аз също смятам, че имате право да го поставите. Но струва ми се, и на комисията й се струва, че не чрез премахване на това изискване, тъй като укрепването на доверието в лева включва и оставането на това изискване. Просто би било редно хората и фирмите, и юридическите, и физическите лица да извършват тези сделки, да ги договарят и извършват в български лева, тъй като българският лев е достатъчно стабилен и конвертируем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика - господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Въпросът за договарянето на задължения в една страна не само в нейната национална, но и в чужда валута е проблем не на стабилност на валутата. Той е проблем на свобода на договарянето.
Преди 9 септември, когато в страната имаше не напълно либерален, но все пак доста либерален режим, съдебната практика беше приела при липса на всякакво разпореждане, че така наречените договорки "клос дор" - клауза за злато, когато плащането се уговаря в злато, или "клос валер дор" - клауза за стойността на златото, когато се уговаря в стойността на златото, са напълно допустими и са задължителни, затова защото по този начин се осигурява свободата на договарянето - нещо, което е залегнало и в нашата нова Конституция. Така че тук не става въпрос за разколебаване на доверието в лева. Доверието в лева никак няма да се разколебае, ако хората имат възможност да договарят и в чужда валута и да се избегнат всички тези неприятности, огромните неприятности, пред които е изправена съдебната система и с които се нарушават наистина законни, изконни претенции на хората, които още съществуват, по които има още висящи дела и които още чакат своето справедливо разрешение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников за създаване на нов § 5а с тази посочена от него корекция: "В Закона за задълженията и договорите чл. 10, ал. 1 се отменя".
Гласували 129 народни представители: за 81, против 7, въздържали се 41.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 6. Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите и на Българската народна банка."
"§ 7. Законът влиза в сила от 1 януари 2000 г."
Това е предложение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 6 така, както е предложен от вносителя и § 7 така, както е предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 127, против 3, въздържали се няма.
Параграфи 6 и 7 са приети.
Връщаме се към отложения чл. 4.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По отложения чл. 4 ние направихме една консултация с господин Заимов като представител на БНБ и на вносителя. Те твърдят, че поддържат предложението си лицензионният режим да остане за финансовите къщи така, както е даден в предложението, докато за обменните бюра да остане регистрационен режим, предвид това да има по-голяма свобода на тази дейност и предвид стабилността на лева през последните две години и че не е необходимо да се прилага лицензионен режим за този вид дейност.
Ние сме склонни да подкрепим исканията на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям първо на гласуване предложението на народния представител Стефан Нешев за заместващ текст на чл. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 35, против 92, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 4 така, както е предложен от вносителите.
Гласували 127 народни представители: за 108, против 4, въздържали се 15.
Член 4 е приет, а с това и целият Валутен закон.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Има становище на водещата комисия - Комисията по икономическата политика, за обобщения вариант за второ четене.
Има думата председателят на водещата комисия господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател!


"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по икономическата политика
за второ четене на Закона за малките и средни предприятия:

З А К О Н
ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ".

Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Глава първа - Общи положения".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на закона и заглавието на глава първа така, както са предложени от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона и заглавието на глава първа са приети.
За процедура има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъде поканена госпожа Ирен Петрунова, която е председател на Агенцията за малки и средни предприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Панайот Ляков.
Гласували 96 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Петрунова в залата.


ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с провеждането на държавната политика по насърчаване създаването и развитието на малки и средни предприятия."
Има оттеглено предложение на народния представител Яшо Минков.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 2. Този закон има за цел изграждане на благоприятна институционална, нормативна и финансова среда за създаване и развитие на малки и средни предприятия в Република България."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 1 и 2, така както са предложени от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Членове 1 и 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 3 има направено предложение от народния представител Йордан Нихризов, което е оттеглено.
Предложение на народните представители Михайлов, Данаилов, Богданов и Карабашев - в чл. 3 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 отпада.
2. В ал. 3, т. 1 числото "50" се заменя с числото "25".
3. В ал. 3, т. 2 отпада изразът "годишен оборот до 1 млрд. лв. или", а числото "800" се заменя със "100".
4. В ал. 3 отпада т. 3.
5. В ал. 4, т. 2 отпада изразът "годишен оборот до 3 млрд. лв. или", а числото "2 млрд. и 400 млн. лв." се заменя с числото "1 млрд. лв.".
6. В ал. 4 отпада т. 3.
7. Създава се нова ал. 5 със следното съдържание:
"(5) Юридическите лица не могат да притежават повече от 25 на сто от капитала на малкото и средно предприятие."
8. Създава се нова ал. 6 със следното съдържание:
"(6) Чуждестранни физически и юридически лица могат да притежават акции в малки и средни предприятия на територията на страната и тяхното участие е до 49 на сто."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Яшо Минков - в чл. 3 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 и ал. 2 отпадат.
2. В ал. 3, т. 1 цифрата "50" се заменя с "20".
3. В ал. 3, т. 2 думите "до 800 млн. лв." да се заменят с думите "до 2000 минимални работни заплати".
4. В ал. 4, т. 2 текстът "до 2 млрд. и 400 млн. лв." да се замени с "до 5000 минимални работни заплати".
Комисията не приема това предложение.
Има направено предложение от народния представител Панайот Ляков, което е оттеглено.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 3. (1) Малки и средни предприятия са: микропредприятията, малките предприятия и средните предприятия.
            (2) Микропредприятия са малките предприятия със средносписъчна численост на персонала до 10 души.
            (3) Малки предприятия са предприятията, които:
1. имат средносписъчна численост на персонала до 50 души, и
2. имат годишен оборот до 1 млн. лв. или стойността на дълготрайните им материални активи е до 800 000 лв., и
3. са независими.
            (4) Средни предприятия са предприятията, които:
1. имат средносписъчна численост на персонала до 100 души, и
2. имат годишен оборот до 3 млн. лв. или стойността на дълготрайните им материални активи е до 2 млн. 400 хил. лв., и
3. са независими."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Имате думата по чл. 3.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Михайлов, Антон Данаилов, Атанас Богданов и Георги Карабашев.
Гласували 118 народни представители: за 30, против 85, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Яшо Минков.
Гласували 110 народни представители: за 26, против 80, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 3, така както е предложен от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 96, против 15, въздържали се 9.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 4 има предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 4. Не са малки и средни предприятия публичните дружества по смисъла на чл. 83а от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, както и предприятията, които извършват по занятие банкови, застрахователни сделки, сделки с ценни книжа, организиране на хазартни игри или производство и търговия с вино и спиртни напитки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 4, така както е предложен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 91, против 8, въздържал се 1.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има направено предложение за чл. 4а от народния представител Йордан Нихризов, което е оттеглено.
По чл. 5 има направено предложение от народния представител Йордан Нихризов, което е прието по принцип.
Предложение на народния представител Юлий Славов, което е прието.
Предложение на народния представител Иван Бойков, което е оттеглено.
Предложение на народните представители Михайлов, Данаилов, Богданов и Карабашев - в чл. 5 се създава ал. 4:
"(4) Министерският съвет издава наредба за регистрация на малки и средни предприятия."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 5 отпада, като текстът му се включва в чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 5 да отпадне.
Гласували 95 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 5.
Член 5 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава втора - Агенция за малки и средни предприятия".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава втора, така както е предложено от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 8.
Заглавието на глава втора е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 6 има направено предложение от народния представител Юлий Славов, което е прието по принцип.
Предложение на народните представители Михайлов, Данаилов, Богданов и Карабашев - в чл. 6, ал. 3 след думите "Министерски съвет" се добавя и "по предложение на сдруженията, подпомагащи малките и средни предприятия".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика за съдържание на чл. 6, който става чл. 5:
"Чл. 5. (1) Държавната политика за насърчаване на малките и средните предприятия се разработва и провежда от председателя на Агенцията за малки и средни предприятия към Министерския съвет, назована по-нататък "агенцията".
(2) Председателят на агенцията се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Михайлов, Андон Данаилов, Атанас Богданов и Георги Карабашев.
Гласували 106 народни представители: за 26, против 78, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 6, който става чл. 5, така както е предложен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 82, против 4, въздържали се 4.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 7 има направено предложение от народния представител Йордан Нихризов, което е прието от комисията.
Предложение на народния представител Иван Бойков - в чл. 7 се създава нова т. 1:
"1. Агенцията разработва Държавна програма за развитие на малки и средни предприятия, която се приема от Министерския съвет."
Точка 1 става т. 2, а останалите точки съответно се преномерират.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народните представители Михайлов, Данаилов, Богданов и Карабашев - в чл. 7, ал. 1, т. 5 след думата "обслужване" се добавя "при създаване, регистриране и развитие".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Яшо Минков - в чл. 7, ал. 1, т. 1 накрая се добавя "и малките и средни предприятия".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 7, който става чл. 6:
"Чл. 6. Председателят на агенцията:
1. координира дейностите по провеждане на държавната политика за малките и средните предприятия и съдейства за осъществяване на взаимодействие между държавните органи, сдруженията, подпомагащи малките и средните предприятия и органите на местното самоуправление;
2. разработва и дава мнение по проекти на нормативни актове и международни договори, от които възникват права и/или задължения за малките и средни предприятия, и анализира действащите нормативни актове за влиянието им върху конкурентоспособността на малките и средни предприятия;
3. организира и координира разработването и изпълнението на проекти и програми за насърчаване създаването и развитието на малки и средни предприятия;
4. организира курсове за обучение и семинари за малки и средни предприятия;
5. съдейства за информационното и консултантско обслужване на малките и средни предприятия, включително като издава бюлетини и други справочно-информационни издания за малки и средни предприятия;
6. анализира състоянието и развитието на малките и средни предприятия в Република България, като изготвя годишен доклад, който се приема от Министерския съвет и се представя в Народното събрание;
7. съдейства за инвестирането в малки и средни предприятия от чуждестранни физически и юридически лица;
8. участва в подготовката за присъединяване на Република България към Европейския съюз по въпросите, свързани с малките и средни предприятия;
9. осъществява сътрудничество с местни, чуждестранни и международни правителствени и неправителствени организации и органи, извършващи дейности за развитие и насърчаване на малките и средни предприятия;
10. води регистър на малките и средни предприятия;
11. извършва и други дейности, насочени към стимулиране развитието на малките и средни предприятия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Бойков.
Гласували 108 народни представители: за 18, против 77, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Михайлов, Андон Данаилов, Атанас Богданов и Георги Карабашев.
Гласували 100 народни представители: за 17, против 82, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Яшо Минков.
Гласували 98 народни представители: за 7, против 89, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 7, който става чл. 6, така както е предложен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на Комисията по икономическата политика - създава се нов чл. 7:
"Чл. 7. (1) В своята дейност председателят се подпомага от администрация, организирана в Агенция за малки и средни предприятия към Министерския съвет.
(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София и областни бюра в страната.
(3) Структурата, дейността и организацията на работа на агенцията и областните й бюра се определят в правилника за прилагането на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на нов чл. 7.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 8 има направено предложение от народния представител Панайот Ляков, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 8. (1) Агенцията изгражда и поддържа информационна система с данни за:
1. малките и средните предприятия в Република България;
2. сдруженията, подпомагащи малки и средни предприятия;
3. организациите и лицата, които оказват информационни и консултантски услуги на малки и средни предприятия;
4. проекти, конкурси, програми и курсове за обучение на малки и средни предприятия;
5. възможностите за инвестиране в или от малки и средни предприятия;
6. международни и чуждестранни програми и линии за кредитиране на малки и средни предприятия.
(2) Информационната система по ал. 1 е част от комуникационната и информационната инфраструктура на администрацията на изпълнителната власт.
(3) При поддържане на информационната система по ал. 1 агенцията си сътрудничи със сдруженията, подпомагащи малки и средни предприятия, и с браншовите камари и съюзи за изграждане на национална информационна мрежа за малки и средни предприятия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 8 така, както е предложен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 7.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 9 има направено предложение от народния представител Иван Бойков:
Член 9 се изменя така:
"Чл. 9. (1) Държавната програма включва следните основни елементи:
1. мерки за формиране на инфраструктура за развитие и подкрепа на държавно и регионално ниво;
2. перспективни насоки за развитие и приоритетни видове дейности;
3. мерки за реализиране на основните насоки и развитие на формите за подкрепа;
4. мерки за включване на социално незащитените слоеве от населението, в това число инвалидите, жените, младежите, безработните и лицата, излезли от затвора;
5. предложение за въвеждане на данъчни облекчения и ежегодно заделяне на средства в републиканския бюджет;
6. мерки за осигуряване представянето на субектите на програмата на резултатите от научноизследователски, опитно-конструкторски и технологични разработки, както и от иновационни програми;
7. мерки за предоставяне на възможност да изкупуват с предимство наеманите от тях недвижими имоти при отчитане на вложените от тях средства, както и за закупуване на нерентабилни и работещи на загуба предприятия при преференциални условия.
(2) Държавната програма се разработва по реда, определен от действащото законодателство и трябва да се съотнася с програмите за развитие на заетостта сред населението, провеждането на миграционната политика, решаването на екологичните проблеми и ликвидирането на последиците от извънредни ситуации.
(3) Финансовото осигуряване на държавната програма се осъществява ежегодно за сметка на средства от републиканския бюджет, средства от общинските бюджети, както и за сметка на други източници, предвидени в този закон.
(4) Правителството на Република България ежегодно представя на Народното събрание доклад за състоянието и развитието на малките и средни предприятия в Република България, държавната програма и отчет за използването на средствата, предвидени за държавна подкрепа."
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Юлий Славов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Славов го оттегля.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 9. (1) В агенцията се води регистър на малките и средните предприятия, в които се вписват обстоятелствата по чл. 3 от закона.
(2) Регистърът за малките и средните предприятия е публичен.
(3) Условията и редът за водене и съхраняване на регистъра по ал. 1 се определят в правилника за прилагането на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Бойков.
Гласували 103 народни представители: за 11, против 72, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 9 така, както е предложен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 105, против 4, въздържали се 5.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 10 има предложение от народния представител Юлий Славов, което е прието от комисията.
Предложение на комисията:
"Чл. 10. Таксите за услугите, предоставяни от агенцията, се определят в тарифа, приета от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 10 така, както е предложен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 93, против 4, въздържали се 6.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава трета - Консултативен съвет за малки и средни предприятия".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на глава трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава трета така, както е предложено от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 4.
Заглавието на глава трета е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 11 има прието предложение на народния представител Йордан Нихризов.
Има предложение на народния представител Юлий Славов, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Михайлов, Данаилов, Богданов и Карабашев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттеглят го.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Благодаря ви.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков, което е оттеглено.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 11. (1) Създава се Консултативен съвет за малки и средни предприятия като държавно-обществен съвещателен орган към председателя на агенцията в състав от 16 члена.
(2) Министерският съвет определя членовете на Консултативния съвет по предложение на:
1. министерствата - четирима души;
2. Националното сдружение на общините в Република България - двама души;
3. браншови камари и съюзи и сдружения, подпомагащи малките и средните предприятия - девет души;
4. "Насърчителна банка" АД - един представител.
(3) Председателят на агенцията по право е член и председател на Консултативния съвет за малки и средни предприятия.
(4) За организацията на своята работа Консултативният съвет за малки и средни предприятия приема вътрешни правила.
(5) Председателят и членовете на Консултативния съвет за малки и средни предприятия не получават възнаграждение за участието си в работата на съвета."
По чл. 12 има предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 12. (1) Консултативният съвет за малки и средни предприятия:
1. обсъжда състоянието и политиката за насърчаване създаването и развитието на малките и средните предприятия и дава предложения за нейните приоритетни направления за съответната година;
2. обсъжда резултатите от проучването на състоянието и развитието на малките и средните предприятия по области и по отрасли и дава предложения при изготвянето на доклада по чл. 6;
3. предлага усъвършенстване на нормативната уредба на обществените отношения, свързани с малките и средните предприятия;
4. осигурява обществен достъп до информация за законодателни инициативи и участие на предприемачите и техните сдружения в обсъждането на законови и подзаконови нормативни актове.
(2) Консултативният съвет за малки и средни предприятия може да сформира експертни групи по конкретни въпроси от неговата компетентност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте членове 11 и 12 така, както са предложени от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Членове 11 и 12 са приети.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава четвърта - Мерки за насърчаване създаването и развитието на малки и средни предприятия. Раздел първи - Общи разпоредби".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за заглавие на глава четвърта и раздел първи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта и заглавието на раздел първи така, както са предложени от вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 4.
Заглавието на глава четвърта и раздел първи са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 13 има направени предложения от народния представител Иван Бойков, което е оттеглено от вносителя, на народния представител Стефан Стоилов, което е прието от комисията.
Предложение на народните представители Михайлов, Данаилов, Богданов и Карабашев:
В чл. 13 т. 4 накрая се поставя запетая и се добавя "свързано с внедряването на нови технологии и нови пазарни ниши в съответния бранш".
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков, което е прието по принцип.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 13:
"Чл. 13. Създаването и развитието на малки и средни предприятия се насърчават чрез:
1. финансово подпомагане на дейностите им;
2. гарантиране на част от кредитния риск по кредити, предоставени целево на малки и средни предприятия;
3. разработване и реализиране на програми за малки и средни предприятия;
4. информационно и консултантско обслужване на малките и средни предприятия;
5. достъп до обществени поръчки, регламентиран от Закона за обществените поръчки;
6. образователни проекти за професионална квалификация и придобиване на предприемачески умения;
7. приватизация на държавни и общински предприятия;
8. отдаване под наем на имоти - частна държавна и частна общинска собственост;
9. създаване инфраструктури за подпомагане на малки и средни предприятия и насърчаване взаимодействието между тях;
10. изграждане на технологични паркове и инкубатори за развитие на малки и средни предприятия;
11. други дейности и мерки в полза на малки и средни предприятия, предвидени в други закони."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Не е прието само предложението на господата Михайлов, Данаилов, Богданов и Карабашев.
Поставям на гласуване това тяхно предложение.
Гласували 114 народни представители: за 18, против 95, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 13 така, както е предложен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 7.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 14 има направено предложение от народния представител Юлий Славов, което е прието от комисията.
Има предложение на народните представители Михайлов, Данаилов, Богданов и Карабашев:
В чл. 14 се създава нова т. 4а:
"4а. малки и средни предприятия, чиито собственици имат средна възраст под 35 години;".
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Има прието по принцип предложение на народния представител Панайот Ляков.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 14. Приоритет при насърчаване имат:
1. производствени малки и средни предприятия;
2. високотехнологични малки и средни предприятия;
3. експортно ориентирани малки и средни предприятия;
4. малки и средни предприятия, създаващи нови работни места в райони с безработица, по-висока от средната за страната;
5. малки и средни предприятия, осъществяващи туристически дейности;
6. малки и средни предприятия - лечебни заведения;
7. малки и средни предприятия, осъществяващи по занятие превозна дейност;
8. новообразувани малки и средни предприятия;
9. малки и средни предприятия, свързани с производство на земеделска продукция;
10. малки и средни предприятия, осъществяващи дейности по опазване на околната среда;
11. малки и средни предприятия, осъществяващи развойна дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Михайлов, Антон Данаилов, Атанас Богданов и Георги Карабашев.
Гласували 112 народни представители: за 18, против 90, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 14 така, както е предложен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 83, против 12, въздържали се 5.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 15 има направено предложение от народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Предложението на Комисията по икономическата политика е чл. 15 да отпадне.
"Чл. 15. (1) Председателят на Националния статистически институт включва в плана на статистическите изследвания, внасян ежегодно за утвърждаване от Народното събрание, статистическо проучване на малките и средни предприятия по области и по отрасли съобразно критериите по чл. 3 и предоставя на агенцията обобщена информация за малките и средни предприятия. Други ведомства и органите на местно самоуправление предоставят на агенцията при поискване информация за малките и средни предприятия.
(2) Резултатите от проучванията по ал. 1, както и допълнително събраната информация се анализират в годишен доклад на председателя на агенцията до Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 15.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Член 15 отпадна.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел втори - Финансово подпомагане на дейностите по насърчаване създаването и развитието на малки и средни предприятия".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на раздел втори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел втори така, както е предложено от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздел втори е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Яшо Минков:
В раздел втори се създава нов чл. 16:
"Чл. 16. (1) Малките и средни предприятия, заети с производствена дейност или оказващи битови или социални услуги на населението, се освобождават от дължимите данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за облагане доходите на физическите лица от началото на тези дейности за срок от:
1. пет години за малките и две години за средните предприятия, за заетите в приоритетни видове дейности;
2. три години за малките и една година за средните предприятия, за заетите в неприоритетни видове дейности и за тези, оказващи битови и социални услуги на населението.
(2) Данъкът, от който се освобождават субектите по ал. 1, се определя с настоящия закон като данъчен кредит, като условията по неговото възстановяване се договарят в кредитно съглашение с органите на данъчната администрация.
 (3) Малките и средни предприятия заделят не по-малко от 80 на сто от данъчния кредит за реинвестиции в собственото си производство. Дружествата с ограничена отговорност и акционерните дружества са длъжни да увеличават уставния си капитал в размери, определени от Министерския съвет в Правилника за прилагане на настоящия закон.
 (4) Данъчният кредит подлежи на възстановяване в пълен размер при ликвидация на предприятието преди изтичане на периода на освобождаване от дължимия данък в срок, равен на удвоения срок, за който той е предоставен.


(5) Данъчният кредит не подлежи на възстановяване при ликвидация на предприятието преди изтичане на срока, ако тя се дължи на форсмажорни условия, договорени в кредитното съглашение.
(6) При изтичане на сроковете, определени в ал. 1, се определя понижена данъчна ставка, както следва:
1. за приоритетни видове производствена дейност: за малките и средните предприятия съответно с 35 и 25 на сто от определената ставка за всички останали стопански субекти;
2. за неприоритетните видове производствена дейност и оказване на битови и социални услуги на населението: за малките и средните предприятия съответно с 25 и 15 на сто от определената ставка за всички останали стопански субекти.
(7) Понижената данъчна ставка се установява за срок от три години за малките и две години за средните предприятия".
Следващите членове се преномерират.
Комисията не подкрепя текста на народния представител Яшо Минков за предложение за създаване на нов чл. 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Яшо Минков.
Гласували 109 народни представители: за 19, против 89, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 16 аз се извинявам, че в доклада предложението на народния представител Стефан Стоилов е включено тук, но то не касае чл. 16.
По чл. 16 има предложение на Комисията по икономическата политика, като чл. 16 става чл. 15 със следното съдържание:
"Чл. 15. (1) Държавата подпомага дейностите по насърчаване създаването и развитието на малките и средните предприятия, като осигурява средства за:
1. разработване и изпълнение на проекти и програми;
2. курсове за обучение и семинари;
3. информационно и консултантско обслужване на малки и средни предприятия, включително за издаване на справочно-информационно издание;
4. поддържане на регистъра на малките и средните предприятия.
(2) Средствата по ал. 1 се разходват от агенцията и се осигуряват от:
1. субсидия от републиканския бюджет, определена в Закона за държавния бюджет за съответната година, предоставена чрез бюджета на Министерския съвет за осъществяване на дейностите на агенцията по ал. 1, т. 1 и 4;
2. приходи на агенцията от:
а/ такси по чл. 10;
б/ лихви;
в/ дарения и помощи;
г/ други средства, определени със закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Вашите предложения, господин Стоилов, са след този член. Така че ще ги разглеждаме след това.
Моля, гласувайте чл. 16, който става чл. 15, така както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 98, против 3, въздържали се 7.
Член 15 е приет.
Господин Стоилов, ще оставим утре да продължим с Вашите предложения, за да разполагате с достатъчно време да ги аргументирате.
Съобщения:
Заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, насрочено за днес, се отменя.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание днес от 15 ч. в зала 130.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по културата и медиите ще заседава утре, 9 септември 1999 г., четвъртък, от 15,00 ч. в залата 134.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 9 септември 1999 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:

Иван Куртев



Секретари:

Христо Димитров

Камен Костадинов.