Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Александър Джеров
Секретари: Васил Клявков и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Господа народни представители, в пленарната зала се намира делегацията на двете камари на индийския парламент, ръководена от господин Пурно Агиток Сангма, председател на Долната камара на индийския парламент. Нека да ги поздравим. (Народните представители стават прави и аплодират индийските гости.)
Получихме покана българска парламентарна делегация да направи ответна визита и вчера почти уточнихме, че това ще стане през втората половина на месец декември. От индийска страна, а това е и нашето желание, беше изказано желание да поддържаме регулярни, тесни и чести отношения. Така че още веднъж можем да им благодарим за тази отправена и приета от нас покана.
Получено е писмо от Централната избирателна комисия.
"ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
г-н ЙОРДАН СОКОЛОВ

Приложено Ви изпращаме Решение N 284 от 6 октомври на Централната избирателна комисия, с което се обявява за избран за народен представител Стелиян Георгиев Севастиянов от коалиция Обединени демократични сили - СДС, Демократическа партия, БЗНС, БСДП.
РЕШЕНИЕ
N 284
на Централната избирателна комисия
от 6 октомври

На 6 октомври 1997 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл.68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Неделчо Крумов Беронов, избран с листата на коалиция Обединени демократични сили - СДС, Демократическа партия, БЗНС, БСДП в 3.многомандатен избирателен район - Варненски.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия
Р Е Ш И:
Обявява за избран за народен представител в 3.многомандатен избирателен район - Варненски Стелиян Георгиев Севастиянов от коалиция Обединени демократични сили."
Моля квесторите да поканят господин Севастиянов за полагане на клетва.
Господин Севастиянов, ако обичате, повтаряйте след мен:
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!"
(Господин Стелиян Севастиянов повтаря думите на клетвата, след което се подписва на клетвения лист. Ръкопляскания.)
Същевременно е постъпила молба от току-що избрания народен представител господин Стелиян Георгиев Севастиянов.
"Поради семейни, политически и други съображения не желая да встъпя в правомощията си на народен представител."
Да обясня, за да няма недоумение. Съгласно едно вече постановено решение на Конституционния съд не може народен представител да се отказва предварително преди да стане народен представител. Затова преминаваме към тази наглед усложнена процедура.
Има проект:
"РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията
на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:
Прекратява пълномощията на Стелиян Георгиев Севастиянов, народен представител от 3.многомандатен избирателен район - Варненски."
По това искане за оставка и по този проект за решение някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте проекта за решение за прекратяване пълномощията на народния представител Стелиян Георгиев Севастиянов.
Гласували 183 народни представители: 141 за, 28 против, 14 въздържали се.
Решението е прието.

Постъпили законопроекти и проекторешения от 1 октомври до 7 октомври. Ще прочета само тези, които досега не са минали в пленарна зала:
- Проект за решение за даване на разрешение за изпращане на военен самолет и български военнослужещи във Федерална република Германия и за пребиваването на военнослужещи от Федерална република Германия. Вносител - Министерският съвет.
- Законопроект за обявяване на незаконността на комунистическия режим в България. Вносител - Георги Панев и група народни представители.
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител - Министерският съвет.
- Законопроект за Рилския манастир. Вносител - народният представител Иван Куртев.
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител - Министерският съвет.
- Законопроект за ратифициране на протокола за изменение на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Вносител - Министерският съвет.
- Законопроект за дипломатическата служба. Вносител - народният представител Елена Поптодорова.
- Проект за решение за забраняване на ползване на пленарната зала на българското Народно събрание за цели вън от функциите на парламента. 
Предложения за дневен ред:
Постъпило е предложение от народния представител Екатерина Михайлова, председател на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, въз основа на което е изготвен и проект за седмичната програма.
Постъпило е искане да се включи като точка първа от седмичната програма проект за решение за забраняване ползването на пленарната зала на българското Народно събрание за цели вън от функциите на парламента, с мотиви към него, внесено от народните представители Любен Корнезов и Румен Овчаров. Този проект за решение не е минал през комисия. Разпределен е на комисия.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: На коя комисия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правната комисия. (Шум и реплики в опозицията.)
Тази точка не може да бъде включена в седмичната програма.
По дневния ред, така както е предложен за седмицата, някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване програмата за работата на Народното събрание за периода 8 - 10 октомври 1997 г.:
1. Второ четене на законопроекта за специалните разузнавателни средства.
2. Второ четене на законопроекта за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
4. Второ четене на законопроекта за чуждестранните инвестиции.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
6. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: 166 за, 3 против, 10 въздържали се.
Програмата е приета.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА.
Има предложение в залата да бъде допуснат секретарят на Министерството на вътрешните работи господин Атанас Атанасов.
Срещу това предложение някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: 152 за, 8 против, 11 въздържали се.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Атанасов в залата.
Има думата председателят на Комисията по национална сигурност да докладва законопроекта за специалните разузнавателни средства на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, дами и господа! Законопроектът за специалните разузнавателни средства е приет на първо четене от Народното събрание на 17 септември 1997 г. В срока по чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили писмени предложения от двама народни представители.
На основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по национална сигурност обсъди предложения законопроект на свое заседание на 1 октомври т.г., който внасяме за обсъждане и приемане на второ четене.
В предлагания законопроект са отразени и предложенията на народните представители, направени на заседанието на комисията, които са приети в хода на дебатите. След проведените разисквания Комисията по национална сигурност реши да предложи на Народното събрание следния законопроект.
Заглавие на закона - "Закон за специалните разузнавателни средства". Комисията по национална сигурност приема заглавието, предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието - "Закон за специалните разузнавателни средства".
Гласували 160 народни представители: 158 за, няма против, 2 въздържали се.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава първа. Общи положения."
Комисията по национална сигурност приема заглавието на глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на глава първа няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте заглавието на глава първа - "Общи положения".
Гласували 166 народни представители: 162 за, няма против, 4 въздържали се.
Заглавието на глава първа е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 1. (1)  С този закон се уреждат условията, редът за използване и прилагане и контролът върху използването на специалните разузнавателни средства и получените чрез тях резултати.
(2) При използването на специалните разузнавателни средства временно се ограничават неприкосновеността на личността и жилището и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения."
Има предложение от господин Бехар за промяна в текста на чл. 1, което предложение господин Бехар изтегли по време на заседанието на комисията.
При това положение становището на комисията е да се приеме текстът на вносителя така, както го докладвах пред вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 1 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е приет от комисията, а това е текстът на вносителя.
Гласували 166 народни представители: 162 за, 1 против, 3 въздържали се.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 2. (1) "Специални разузнавателни средства" по смисъла на този закон са техническите средства и оперативните способи за тяхното прилагане, които се използват за изготвяне на веществени доказателства - кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, фотоснимки и белязани предмети.
(2) Технически средства са електронни и механични съоръжения, както и вещества, които служат за документиране на дейността на контролирани лица и обекти.
(3) Оперативни способи са наблюдението, прослушването, проследяването, проникването, набелязването и проверката на кореспонденцията, които се прилагат при използването на техническите средства по ал. 2."
Предложение на господин Нансен Бехар:
В чл. 2, ал. 3 след думите "проверката на кореспонденцията" да се добавят думите "компютъризираната информация".
Предложение на господин Маринчевски:
Думата "набелязването" да се замени с думата "белязване".
Комисията приема направените предложения, в т. ч. и отпадането на кавичките, между които е поставен изразът "специални разузнавателни средства" в началото на ал. 1 на чл. 2. При това положение чл. 2 придобива следния вид:
"Чл. 2. (1) Специални разузнавателни средства по смисъла на този закон са техническите средства и оперативните способи за тяхното прилагане, които се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства - кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, фотоснимки и белязани предмети.
(2) Технически средства са електронни и механични съоръжения, както и вещества, които служат за документиране на дейността на контролирани лица и обекти.
(3) Оперативни способи са наблюдението, подслушването, проследяването, проникването, белязването и проверката на кореспонденцията и компютъризираната информация, които се прилагат при използването на техническите средства по ал. 2."
Това е становището на комисията за целия текст на чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин заместник-председателят Сендов иска да направи редакционна поправка.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Това, което искам да кажа, е съвсем технически въпрос. Текстовете би трябвало да бъдат коректни и в това отношение.
"Белязването и проверката на кореспонденцията и компютъризираната информация" - смятам, че трябва да се каже: "проверката на кореспонденцията на различни носители, включително и електронни". Това е нещо, което аз не виждам как може да стане технически. Защото, за мен, "компютъризирана информация" звучи малко... Не знам как да го кажа.
"Проверката на кореспонденция" - кореспонденцията може да бъде и по електронна поща. Тук става дума за различни носители на информация. Може да се каже "проверката на информация с различни носители". Иначе "компютъризирана информация" - досега всичко, което върви по телекомуникациите е информация, която може да мине през компютър, а може и да не мине. Но обикновено минава през компютър. Значи, всичко е компютъризирано. Така че малко реже ухото на тези, които се занимават технически с тоя въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Маринчевски.
ЛЮДМИЛ МАРИНЧЕВСКИ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да кажа няколко думи във връзка с предложената от мен промяна в думата "набелязване" с "белязване".
Какви са моите мотиви? Набелязването е дейност на оперативните служби - това са Националната служба за сигурност, Централната служба за борба с организираната престъпност, Националната полиция, граничните контролно-пропускателни пунктове, а "белязването" е дейност на оперативно-техническите служби. Те белязват, констатират, че белязаният предмет се е придвижил от едно място до друго, а оперативните служби след това вече поемат случая за доразследване и събиране на доказателства.
На второ място, в Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс в чл. 111, в новата ал. 2 е казано "на белязване", т. е. тук е сложен предлогът "на", което показва, че белегът се поставя върху предмети. Оттук може би е дошло да се използва този термин - "набелязване", в предложението на Министерския съвет.
На трето място, също немаловажен мотив, това е, че този термин се използва много широко в оперативните служби. Това са моите бележки.
По отношение предложението на господин Сендов. Бих казал, че каналите за предаване на данни, господин Сендов, и електронната поща са свързани с наблюдението. Тоест, наблюдението на тези канали фактически ще регистрира тази информация.
Подкрепям още веднъж предложението на господин Бехар. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Маринчевски.
Има думата господин Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, с това предложение ние желаехме и продължаваме да имаме това намерение - да разширим обекта на понятието "кореспонденция", която, разбира се, се осъществява от различни носители.
Аз не мога да се конкурирам с акад. Сендов по отношение точността, именно на тази терминология. Но ми се струва, че това предложение цели именно, както каза и господин Маринчевски, да се прекъснат всякакви възможни канали за използване от различни престъпни групировки или престъпни елементи на средствата, включително на такива вече световни мрежи като Интернет.
Вие знаете, че например по Интернет можеш да си поръчаш как се прави коктейл "Моллотов" или как се прави държавен преврат. Това ти излиза на съответната страница. Това беше намерението ми, когато внесох предложението. Съгласен съм да се намери по-прецизен термин, ако можем да го намерим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Бехар, господин Сендов се съгласи редакцията да гласи: "проверката на кореспонденцията, без оглед на нейния материален носител".
НАНСЕН БЕХАР: Да, това включва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Господин председател, колеги, аз се извинявам, че не успях да внеса предложението, както се полага - в писмен вид, по едно недоразумение. Тук мисля, че може да мине като редакционна поправка.
В ал. 2, където изброяваме техническите средства, след думата "електронни" предлагам да се добави запетая "оптични" и нататък текстът да продължи. Тъй като горе говорим за фотоснимки, кинозаписи - това са оптични методи. Да не говорим пък за лазерните методи, които се използват.
Аз предлагам "технически средства, електронни, оптични и механични средства". (Неразбираема реплика.)
Доколкото съм запознат, оптиката е по-близо до електрониката, ако трябва да бъдем съвсем точни. Или "електронно-оптични", също има такъв термин.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: След това трябва да сложим и "лазерни".
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ: Лазерите, в някакъв смисъл, са оптични.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте, господин Бисеров.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Искам да взема отношение по предложението на господин Сендов, така както се модифицира. Доколкото схващам, господин председател, ал. 3: "и проверката на кореспонденцията, без оглед на нейния материален носител".
Ако остане само думата "кореспонденцията", точно този израз вече губи смисъл - "без оглед на нейния материален носител". Очевидно е, че ако остане само "проверката на кореспонденцията", това е общо, всеобхватно понятие.
Ние в комисията много сериозно разглеждахме и доста време отделихме на този въпрос. Търсихме и по-добра редакция, по-добри изрази, но в крайна сметка преценихме, че компютъризираната информация е изразът, който е най-широк и обхваща всичко, което е нужно за службите. Това беше съгласувано и със секретаря на МВР господин Атанасов, който участва активно в работата на комисията по второто четене.
Аз съм склонен да подкрепя текста такъв, какъвто ви го докладвах от името на комисията по ал. 3.
Мисля, че и по ал. 2 думата "оптични" не внася нищо ново. "Електронни механични съоръжения" е израз, който според комисията и според вносителя е достатъчен израз.
Така че не ми се ще така набързо да внасяме промени в текста и идеи, които сега в момента са ни хрумнали, да ги вкарваме в текста, при положение, че в комисията доста сериозно всяка думичка се мъчехме да я прецизираме. Това е лично мнение. Аз не мога да изразя мнение на комисията, различно от това, което ви докладвах.
Моето предложение, господин председател, е залата да приеме текста такъв, какъвто го предложи комисията.
Повтарям, това са текстове, които неколкократно са съгласувани с вносителя, включително и на експертно ниво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Подлагам на гласуване чл. 2 така, както е предложението на комисията. Той е съобразен с писмено направените предложения. Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: 123 за, 11 против, 13 въздържали се.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 3. (1) Специалните разузнавателни средства се използват в случаите, когато това се налага за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин."
Предложение на господин Бехар: след думите "разкриване на тежки престъпления" да се добавят думите "определени от закона".
"(2) В случаите по ал. 1 специалните разузнавателни средства се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства по условията и по реда, предвидени в закона."
Комисията прие и някои предложения, направени в хода на работата на комисията, и ви предлага текстът на чл. 3 да добие следната редакция:
"Чл. 3.  (1) Специалните разузнавателни средства се използват в случаите, когато това се налага за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин.
(2) В случаите по ал. 1 специалните разузнавателни средства се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства при условията и по реда, предвидени в закона."
Това е текстът на ал. 2, който ви предлага Комисията по национална сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 3 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 136 народни представители: 130 за, 1 против, 5 въздържали се.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 4. По реда на този закон специалните разузнавателни средства могат да се използват и по отношение на дейности, свързани със защитата на националната сигурност."
Становището на комисията е текстът да бъде приет така, както е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 4 някой желае ли да вземе думата? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 4 така, както е предложен от вносителя и приет от комисията.
Гласували 130 народни представители: 119 за, 6 против, 5 въздържали се.
Член 4 е приет.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 5. При наблюдението - зрително и чрез технически средства, се разкриват и документират различни страни от дейността и поведението на лица и обекти при тяхното движение, пребиваване на различни места или при изменения в конкретната обстановка."
Комисията предлага текстът да бъде приет в този му вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 5 има ли желаещи? Няма.
Моля, гласувайте чл. 5 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 138 народни представители: 127 за, няма против, 11 въздържали се.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 6. При подслушването чрез използване на технически средства - слухово или по друг начин, се усвоява устна, телефонна или друга електронна комуникация на контролирани лица."
Предложение на господин Бехар:
След думите "устна, телефонна или друга" да се добави думата "включително".
Становището на Комисията по национална сигурност е да се приеме текстът на вносителя, като отпадне думата "друга".
При това положение текстът звучи по следния начин:
"Чл. 6. При подслушването чрез използване на технически средства - слухово или по друг начин, се усвоява устна, телефонна или електронна комуникация на контролирани лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 6 има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте чл. 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 134 народни представители: 128 за, 1 против, 5 въздържали се.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 7. При проследяването - зрително и чрез използване на технически средства, се установява, разкрива и документира движението на контролирани лица."
Комисията предлага да се приеме текстът така, както е внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 7 има ли желаещи? Няма.
Моля, гласувайте чл. 7 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 134 народни представители: 133 за, няма против, 1 въздържал се.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 8. При проникването чрез използване на технически средства се установяват фактически данни, намиращи се в помещения и вещи, ползвани от контролирани лица."
Има направено предложение от господин Маринчевски, но в хода на разискванията по време на работата на комисията господин Маринчевски го оттегли.
При това положение комисията подкрепя текста на вносителя, такъв какъвто ви го докладвах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 8 има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте чл. 8 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 127 народни представители: 125 за, няма против, 2 въздържали се.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 9. При набелязването чрез използване на технически средства и вещества се поставят белези на предмети и вещи за установяване на тяхното движение, придобиване или на мястото на съхранението им."
Предложение на господин Бехар:
След думите "технически средства и вещества" да се добавят думите "могат да".
Предложение на господин Маринчевски.
Отпада предлогът "на" и текстът придобива следния вид:
"Чл. 9. При белязването чрез използване на технически средства и вещества се поставят белези на предмети и вещи за установяване на тяхното движение, придобиване или мястото на съхранението им."
Господин Бехар в хода на обсъждането оттегли предложението си.
Комисията прие предложението на господин Маринчевски и текстът на чл. 9 придобива следния вид:
"Чл. 9. При белязването чрез използване на технически средства и вещества се поставят белези на предмети и вещи за установяване на тяхното движение, придобиване или мястото на съхранението им."
Това е текстът, който предлага комисията за приемане от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 9 някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте чл. 9 така, както е предложен от комисията.
Гласували 139 народни представители: 139 за, няма против, няма въздържали се.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 10. При проверката на кореспонденцията чрез използване на химически вещества и технически средства се установяват съдържанието и адресатите на кореспонденцията на контролирани лица и обекти."
Комисията предлага де се приеме текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 10 има ли желаещи? Няма.
Моля, гласувайте чл. 10 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 138 народни представители: 137 за, няма против, 1 въздържал се.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 11. При прилагането на оперативните способи се извършва документиране чрез фотографиране, видеозаписване, звукозаписване и филмиране върху материални носители."
Комисията приема текста на вносителя и го предлага за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 11? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 11 така, както е предложен от вносителя.
Гласували: 136 народни представители: 136 за, против и въздържали се няма.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Глава втора със заглавие "Ред за използване на специалните разузнавателни средства".
Комисията приема заглавието в този вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на глава втора? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на глава втора така, както е предложено от вносителя.
Гласували 143 народни представители: 143 за, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 12. (1) Специалните разузнавателни средства се използват по отношение на:
1. лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежки престъпления;
2. лица, за чиито действия са получени данни и има основания да се предполага, че се използват от лица по т. 1, без да им е известен характерът на извършваната дейност;"
Предложение на господин Маринчевски: т. 2 да придобие следната редакция:
"2. лица, за чиито действия са получени данни и има основания да се предполага, че се използват от лица по т. 1, без да им е известен престъпният характер на извършваната дейност;"
Точка 3 - текст на вносителя: "3. лица и обекти, свързани с националната сигурност."
По т. 3 на ал. 1 на чл. 12 има предложения на господин Бехар и на господин Маринчевски.
Предложението на господин Бехар е думата "свързани" да се замени с думата "застрашаващи".
Предложението на господин Маринчевски е т. 3 да придобие следната редакция:
"3. лица и обекти, които представляват опасност за националната сигурност."
Ал. 2 на чл. 12 - текст на вносителя:
"(2) Специалните разузнавателни средства могат да се използват и за опазване на живота или имуществото на лица, които са дали писмено съгласие за това."
Становището на Комисията по национална сигурност е следното:
Комисията приема предложението на господин Маринчевски по т. 2. Не приема предложението на господин Бехар по т. 3. Господин Маринчевски оттегля предложението си по т. 3.
При това положение комисията предлага следната редакция на чл. 12:
"Чл. 12. (1) Специалните разузнавателни средства се използват по отношение на:
1. лица, за които са получени данни и има основания да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежки престъпления;
2. лица, за чиито действия са получени данни и има основания да се предполага, че се използват от лица по т. 1, без да им е известен престъпният характер на извършваната дейност;
3. лица и обекти, свързани с националната сигурност.
                 (2) Специалните разузнавателни средства могат да се използват и за опазване на живота или имуществото на лица, които са дали писмено съгласие за това."
Това е редакцията на целия чл. 12 така, както я предлага комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е прието само предложението на господин Бехар.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Да поясня. Прието е предложението на господин Маринчевски, според което думата "престъпният" влиза в текста на т. 2 пред думата "характер". Комисията счита, че това е добро предложение, уточняващо.
По т. 3 не са приети предложенията на господин Бехар и на господин Маринчевски за прередактиране на цялата т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Маринчевски го е оттеглил.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, той го оттегли, но комисията доста дълго се занима с т. 3 и не можа да намери по-добра редакция. Така че комисията предлага т. 3 в онзи вид, в който тя е внесена от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте, господин Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): По т. 3 аз след продължителна дискусия в комисията не оттеглих това предложение, защото продължавам да считам, че може да се намери по-подходящ термин в случая, отколкото терминът "свързани с националната сигурност". Би могло това да се разшири, да кажем "лица и обекти, потенциално или реално свързани с националната сигурност" или, да кажем, да изведем напред потенциалната и реалната заплаха и интерес по отношение на националната сигурност. Идеята е такава, че когато кажем "свързани", тук влизат всички лица, които работят позитивно или имат негативно отношение към този проблем. Тоест, много широк е обектът, който се квалифицира с това понятие. Това беше идеята на поправката. Разбира се, комисията обсъди този въпрос и прие текста на вносителя. В този случай считам, че би трябвало да приемем този текст, след като цялата комисия е взела това решение. Лично аз ще се въздържа за този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване чл. 12 така, както е предложен от комисията.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ДЛ: Кое предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Текста на комисията.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Предложението на господин Бехар не е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То не е оттеглено, но той каза, че се съгласява с комисията, но и че ще се въздържи.
ЛЮБОМИР ПАНТАЛЕЕВ (ДЛ, от място): Това е безумие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, отменете гласуването.
Желае ли някой да се изкаже по чл. 12?
Има думата господин Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми колеги, аз казах, че ще се въздържа по текста, предложен от комисията, защото считам, че тук има място за усъвършенстване. Може би предложението, което направих, не е най-подходящо - "застрашаващи", но би могло да се стигне до един нов текст. Разбира се, това би трябвало да бъде направено в съответния процедурен порядък. И тъй като нямаме време, аз ще се въздържа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Колеги! Терминът "свързани" е твърде широк. Аз искам да повторя още един път това, което каза господин Бехар. Това практически регламентира свободното подслушване или шпионаж на всеки един, който има някакво отношение към националната сигурност, независимо от това дали е депутат, министър, директор, производител на хляб. Това са твърде широки формулировки, твърде обтекаеми.
Според мен предложението на господин Бехар е много по-разумно. Там се казва, че става дума за лица, които застрашават, тоест има потенциално действие. И това би могло да бъде регламентирано много по-строго.
След като в чл. 4 ние приехме, че по реда на този закон специалните разузнавателни средства могат да се използват и по отношение на дейностите, свързани със защитата на националната сигурност, тук казваме, че лицата просто трябва да са свързани с националната сигурност. Броят на тези лица в страната е огромен и не съществува начин да бъдат дефинирани, освен ако те представляват потенциална опасност. Защото, свързани просто, те могат да играят и положителна роля по отношение на националната сигурност и пак да бъдат... Аз разбирам, че тук вероятно става дума именно за ограничаването на някаква потенциална опасност, свързана с пребиваването на лица от чужбина и т.н., за които няма достатъчно информация с какви намерения пребивават в страната. Но все пак.
И според мен формулировката трябва да остане или както предлага господин Бехар, или да се опрем на чл. 1 и да искаме данни, които да ни дават основание да предполагаме, че тези лица представляват опасност за националната сигурност. Или трябва да искаме данни, или трябва да използваме термина, който е предложил господин Бехар - застрашаващи. Иначе, без данни... (Реплика от докладчика Христо Бисеров.) Ами че представляват някаква опасност или заплаха за националната сигурност. Иначе само затова, че са свързани, по какъв начин? Дайте тогава да регламентираме и да обясним какво значи "свързани". Какво значи свързани? Ако вие дадете дефиниция на "свързани", тогава нещата ще са по-ясни. Сега разполагаме само с това значение, което не е термин, според мен, това е дума, многосмислова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Действително изразът "свързани с националната сигурност" вероятно не е прецизен. Мислихме за други езикови варианти, но като че ли не се намери подходящ. Но и предложението за "застрашаващи", което внася господин Бехар, считам, че е неудачно. Първо, то изцяло попада в списъка или предмета на дейност, спрямо който се използват спецразузнавателни средства в точка 1. И няма смисъл да се повтаря в точка 3. Второ, тук става дума и за много други особени случаи, в които не можем да кажем, че се застрашава националната сигурност, че тези обекти или лица застрашават националната сигурност. Например, обектите: ядрени централи, хранилища за специална информация. Често пъти те се наблюдават визуално постоянно от телевизия и от специални разузнавателни средства. Това не е необходимо. Знаем, че това не застрашава националната сигурност, но се получава систематично информация кой има интерес, кой се доближава. Може да бъдат засечени опити за посегателство върху такъв обект. Това е единият пример.
Другият случай е с лица. Хайде да използваме господин Христо Бисеров. Безспорно, господин Христо Бисеров не представлява опасност, той не застрашава националната сигурност. Да се надяваме. Но, да кажем, неговото наблюдение в определен момент може също да доведе до знание дали спрямо него пък не се извършва специализирано наблюдение от други специални служби. И президентът на страната попада често пъти под обсега, задължително, на специалните разузнавателни средства. Следи се и неговото поведение, да се открият критичните моменти, където той с поведение, жестове, с друг начин би могъл да застраши националната сигурност, неволно, като, да кажем, създаде условия за извършване на атентат срещу него. Да не говорим за много други случаи, които съзнателно ще се въздържа да цитирам тук.
Действително, ако някой предложи по-добър текст, бих бил готов да го приема. Но мисля, че не трябва да връщаме нещата единствено и само към точка 1 и към обекти, които застрашават националната сигурност.
При липса на по-добър вариант, предпочитам да гласуваме този. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Думата желае господин Петко Илиев. Заповядайте.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Аз не мога да разбера защо се плашат някои от това, че щели да бъдат подслушвани хора, свързани с националната сигурност. Когато става въпрос за национална сигурност и да се използват специалните разузнавателни средства, аз смятам, че никой в България не е застрахован в името на националната сигурност. И всичко това е свързано с разход на време, на средства и на ангажираност. Едва ли някой ще тръгне да подслушва всички, ако те не представляват някакъв интерес за държавната сигурност или националната сигурност, или не се налага да бъдат подслушвани. А след като се налага да бъдат подслушвани със специалните средства, иска се разрешение. И това искане трябва да бъде мотивирано. И така няма да става за всеки един, който попадне, или на някого да бъде удоволствие да ги подслушва.
Защо се плашите? Ако наистина пък тези лица не застрашават националната сигурност, няма нищо лошо в това. Ще бъдат подслушвани и след като не представляват опасност, никаква опасност няма и за самите тях. Затова защо ще трябва толкова много да се дискутира този въпрос? Или искаме всички ние, които по някакъв начин сме свързани с националната сигурност, да имаме някакъв имунитет, че нас не могат да ни подслушват, не могат да ни изследват и т.н.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Илиев.
Има ли други желаещи? Господин Маринчевски.
ЛЮДМИЛ МАРИНЧЕВСКИ (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Смятам, че излишно полемизираме този въпрос. Защото Законът за специалните разузнавателни средства, предложен на нашето внимание, е достатъчно демократичен. И колкото той е по-прецизен, колкото е по-точен, колкото повече дава гаранции за законността от прилагането на разузнавателните средства, толкова по-добре. И смятам, че няма никакво основание да се притесняваме от това.
Специално за точка 3. Смятам, че точка 1 от този член достатъчно ясно посочва лицата, които застрашават националната сигурност. А точка 3 обобщава. Има случаи, когато не е необходимо или не застрашава националната сигурност, но наблюдението може да даде данни, които да бъдат използвани и действително да се разкрие, че в определен момент представляват опасност за националната сигурност. Това са деликатни неща. Аз просто ви го казвам като професионалист, мога да твърдя това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Маринчевски.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Бехар в чл. 12, ал. 1, т. 3 думата "свързани" да се замени с думата "застрашаващи".
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: 56 за, 75 против, 27 въздържали се.
Предложението не е прието.
Моля, гласувайте чл. 12 така, както е предложен от комисията.
Гласували 147 народни представители: 110 за, 13 против, 24 въздържали се.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 13. (1) Право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства съобразно тяхната компетентност имат:
1. националните и териториалните служби на Министерството на вътрешните работи и Централната служба за борба с организираната престъпност;"
Предложение на господин Людмил Маринчевски за т. 1:
"1. националните и териториалните служби "Сигурност", "Полиция", "Борба с организираната престъпност" и "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи;".
"2. разузнавателните и контраразузнавателните служби на Министерството на отбраната;
3. Националната разузнавателна служба;
4. Националната следствена служба, Столичната следствена служба и окръжните следствени служби;
5. Главната прокуратура, апелативните и военноапелативните прокуратури, Софийската градска прокуратура, окръжните и военноокръжните прокуратури.
(2) Други органи, освен посочените в ал. 1 не могат да искат и да използват специални разузнавателни средства."
Предложение на господин Маринчевски към ал. 2. Той предлага тя да придобие следната редакция:
"(2) Други органи, институции, юридически и физически лица, освен посочените в ал. 1, не могат да искат и да използват специални разузнавателни средства."
В хода на разискванията пред комисията господин Маринчевски оттегли своите предложения. Комисията приема текста на вносителя, като в т. 1 се добавя думата "оперативни". При това чл. 13 добива следния вид:
"Чл. 13. (1) Право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства съобразно тяхната компетентност имат:
1. националните и териториалните оперативни служби на Министерството на вътрешните работи и Централната служба за борба с организираната престъпност;
2. разузнавателните и контраразузнавателните служби на Министерството на отбраната;
3. Националната разузнавателна служба;
4. Националната следствена служба, Столичната следствена служба и окръжните следствени служби;
5. Главната прокуратура, апелативните и военноапелативните прокуратури, Софийската градска прокуратура, окръжните и военноокръжните прокуратури.
                (2) Други органи, освен посочените в ал. 1 не могат да искат и да използват специални разузнавателни средства."
Това е текстът, който ви предлага комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 13 някой желае ли да вземе отношение?
Моля, гласувайте чл. 13, както е предложен от комисията.
Гласували 139 народни представители: 123 за, няма против, 16 въздържали се.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 14. (1) За използване на специални разузнавателни средства се изготвя мотивирано писмено искане от съответния ръководител на органите по чл. 13, ал. 1, съдържащо:
1. пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко престъпление, които налагат използването му;
2. пълно описание на извършените до момента действия по предварителната проверка или разследването;"
Господин Маринчевски е направил предложение т. 2 да има следната редакция:
"2. пълно описание на извършените до момента действия и резултатите от предварителната проверка или разследването;".
"3. установъчни данни на лицата или обектите, спрямо които ще се използва;
4. срока на ползването;
5. оперативните способи, които следва да се приложат;
6. упълномощеното длъжностно лице, което да бъде уведомявано за получените резултати.
(2) В случаите по чл. 12, ал. 2 към искането се прилага и писмено съгласие на лицето, спрямо което ще се използват специалните разузнавателни средства."
Комисията прие предложението на господин Маринчевски и т. 2 придобива следната редакция:
"2. пълно описание на извършените до момента действия и резултатите от предварителната проверка или разследването;".
При това положение комисията предлага да приемете текста на вносителя с редакцията на т. 2 на ал. 1 така, както я прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 14? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 14, както е предложен от комисията.
Гласували 131 народни представители: 124 за, няма против, 7 въздържали се.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 15. (1) Ръководителите на органите по чл. 13, ал. 1 предоставят искането до председателите на Софийския градски съд и на окръжните съдилища или до упълномощен от тях заместник-председател, а за военнослужещите - до председателите на съответните окръжни военни съдилища или до упълномощен от тях заместник-председател, които дават писмено разрешение за използването на специалните разузнавателни средства.
  (2) Органът по ал. 1 се произнася незабавно след получаване на искането, като писменото разрешение и предоставеното искане се връчват на органа, който го е направил."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 15? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 15, както е предложен от комисията.
Гласували 126 народни представители: 125 за, няма против, 1 въздържал се.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 16. След получаване на писменото разрешение по чл. 15 министърът на вътрешните работи или упълномощен от него секретар на Министерството на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства от службите, които ги осигуряват." 

Има предложение на господин Маринчевски секретарят на Министерството на вътрешните работи да е упълномощен писмено, т.е. думата "писмено" да намери място пред думата "упълномощен".
Комисията приема това предложение и текстът придобива следната редакция:
"Чл. 16. След получаване на писменото разрешение по чл. 15 министърът на вътрешните работи или писмено упълномощен от него секретар на Министерството на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства от службите, които ги осигуряват."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 16? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 16 така, както е предложен от комисията.
Гласували 134 народни представители: 131 за, против няма, 3 въздържали се.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 17. В неотложни случаи прилагането на специални разузнавателни средства може да започне веднага след получаване на писменото разрешение по чл. 15, за което незабавно се уведомява министърът на вътрешните работи или упълномощен от него секретар на Министерството на вътрешните работи."
Господин Маринчевски е направил предложение, аналогично на това по чл. 16 - секретарят на Министерството на вътрешните работи да бъде упълномощаван писмено.
Комисията приема това предложение и предлага следния текст:
"Чл. 17. В неотложни случаи прилагането на специални разузнавателни средства може да започне веднага след получаване на писменото разрешение по чл. 15, за което незабавно се уведомява министърът на вътрешните работи или писмено упълномощен от него секретар на Министерството на вътрешните работи."
Това е текстът, който ви предлагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 17? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 17 така, както е предложен от комисията.
Гласували 124 народни представители: 121 за, против няма, 3 въздържали се.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 18. (1) В случаите на опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност специалните разузнавателни средства могат да се използват и бeз разрешение на органа по чл. 15 въз основа на разпореждане на министъра на вътрешните работи или на упълномощен от него секретар на Министерството на вътрешните работи."
Има две предложения. Едното е на господин Бехар, който предлага след думите "В случаите на" да се добави думата "непосредствена".
Господин Маринчевски има предложение, аналогично на предходните - да се добави думата "писмено" пред "упълномощен от него секретар".
Комисията приема предложенията.
Продължавам с ал. 2 на чл. 18, текста на вносителя:
"(2) Използването се прекратява, ако в срок от 24 часа не бъде дадено разрешение от органа по чл. 15, който се произнася по съхраняването или унищожаването на събраната информация.
 (3) В случаите по ал. 1 и ал. 2 с разрешението на органа по чл. 15 се потвърждават извършените действия на оперативно-техническите служби до момента."
Казахме, че комисията приема предложенията по ал. 1 и ал. 1 придобива следната редакция:
"Чл. 18. (1) В случаите на непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност специалните разузнавателни средства могат да се използват и без разрешение на органа по чл. 15 въз основа на разпореждане на министъра на вътрешните работи или на писмено упълномощен от него секретар на Министерството на вътрешните работи."
По отношение на ал. 2 и ал. 3 комисията предлага да се приеме текстът на вносителя.
Господин Маринчевски оттегля предложението си по ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 18? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 18 с неговите три алинеи така, както е предложен от комисията.
Гласували 158 народни представители: 151 за, против няма, 7 въздържали се.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 19. Министърът на вътрешните работи или упълномощен от него секретар на Министерството на вътрешните работи може преди изтичане на срока да прекрати прилагането на специални разузнавателни средства, за което се уведомява органът по чл. 15."
Има предложение на господин Маринчевски. Комисията го приема и текстът придобива следната редакция:
"Чл. 19. Министърът на вътрешните работи или писмено упълномощен от него секретар на Министерството на вътрешните работи може преди изтичане на срока да прекрати прилагането на специални разузнавателни средства, за което писмено се уведомява органът по чл. 15."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 19? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 19 така, както е предложен от комисията.
Гласували 147 народни представители: 142 за, против няма, 5 въздържали се.
Член 19 е приет.
 
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Глава трета със заглавие: "Осигуряване и прилагане на специални разузнавателни средства".
Комисията приема заглавието в тази редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте заглавието на глава трета така, както е предложено.
Гласували 153 народни представители: 152 за, против няма, 1 въздържал се.
Заглавието на глава трета е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 20. (1) Специал-ните разузнавателни средства извън тези по ал. 2 се осигуряват и прилагат единствено от оперативно-техническите служби на Министерството на вътрешните работи.
(2) Националната разузнавателна служба и разузнавателните служби на Министерството на отбраната могат да притежават и използват специални разузнавателни средства в рамките на своята компетентност."
Комисията приема текста и го предлага за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 20 няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте чл. 20 така, както е предложен от вносителя и приет от комисията.
Гласували 146 народни представители: 142 за, против няма, 4 въздържали се.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 21. (1) Срокът за използване на специални разузнавателни средства е до два месеца.
(2) В случай на необходимост срокът по ал. 1 може да бъде продължен по реда на чл. 15 с още четири месеца.
(3) Срокът започва да тече от датата, определена с разрешението по чл. 15".
Комисията приема редакцията на ал. 1 и на ал. 3 и ги предлага за гласуване.
По отношение на ал. 2 има предложение на господин Бехар, което комисията прие и предлага ал. 2 да има следната редакция:
"(2) В случай на необходимост срокът по ал. 1 може да бъде продължен по реда на чл. 15, но за не повече от шест месеца общо".
Това е редакцията на ал. 2. По отношение на ал. 1 и ал. 3 комисията подкрепя редакцията на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 21 няма желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте чл. 21 както е предложен от комисията.
Гласували 151 народни представители: 144 за, против няма, 7 въздържали се.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 22. (1) Използването на специалните разузнавателни средства от органите по чл. 13, ал. 1 се прекратява:
1. с изтичане на срока на разрешението по чл. 15;
2. когато е постигната предвидената цел с използването им;
3. когато използването не дава резултати.
(2) Прилагането на специалните разузнавателни средства от службите по чл. 20, ал. 1 може да не започне или да бъде прекратено:
1. при опасност от разкриването на оперативните способи;
2. когато е невъзможно тяхното прилагане."
Има предложение на господин Маринчевски, но в хода на обсъждането на текста той го оттегли и комисията предлага текста да бъде подкрепен във вида, в който е подаден от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 22 няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте чл. 22 както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 133 народни представители: 127 за, против няма, 6 въздържали се.
Член 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 23. Органите по чл. 13, ал. 1 са длъжни да оказват съдействие и да подпомагат съответните оперативно-технически служби, прилагащи специални разузнавателни средства с актуални данни за самоличността на лицата и обектите, спрямо които се прилагат."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 23 няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте чл. 23 както е предложен от вносителя.
Гласували 129 народни представители: 123 за, против няма, 6 въздържали се.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 24. Съдържанието на информацията получена като резултат от прилагането на специалните разузнавателни средства се записва върху материален носител".
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 24 няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте текста на чл. 24 както е предложен от вносителите.
Гласували 132 народни представители: 126 за, против няма, 6 въздържали се.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Глава четвърта има заглавие: "Използване на резултатите от прилагането на специални разузнавателни средства".
Комисията приема редакцията на заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието няма желаещи за изказване.
Гласувайте заглавието на глава четвърта така както е предложено.
Гласували 128 народни представители: 127 за, против няма, 1 въздържал се.
Заглавието на глава четвърта е прието.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 25. (1) Резултатите от прилагането на специални разузнавателни средства се отразяват в писмена форма от съответния орган на оперативно-техническата служба непосредствено след получаването му.
(2) Документът по ал. 1 трябва да съответства на информацията, съдържаща се в материалния носител по чл. 24.
(3) Документът по ал. 1 се изпраща на органа, направил искане за прилагането на специалното разузнавателно средство.
(4) Заедно с документа по ал. 1 по искане на органите по чл. 13, ал. 1 могат да се изпращат и изготвени снимки и записи.
(5) В срока на прилагането на специалните разузнавателни средства материалните носители се съхраняват в оперативно-техническите служби."
Комисията приема редакцията на ал. 1, ал. 3, ал. 4 и ал. 5.
По отношение на ал. 2 има направено предложение от господин Маринчевски. Комисията го приема и ви предлага ал. 2 да има следната редакция:
"(2) Съдържанието на информацията в документа по ал. 1 трябва да съответства на информацията, съдържаща се в материалния носител по чл. 24."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 25 има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте чл. 25 така, както е предложен от комисията, с корекцията на ал. 2.
Гласували 138 народни представители: 126 за, няма против, 12 въздържали се.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 26. Когато органът, направил искането за прилагането на специални разузнавателни средства, прецени, че е постигната предвидената цел, незабавно уведомява оперативно-техническата служба за прекратяването на използването им по реда на чл. 22, ал. 1, т. 2 и за изготвянето на протокол за веществени доказателствени средства."
Има предложение на господин Маринчевски. Комисията прие това предложение и текстът придобива следната редакция:
"Чл. 26. Когато органът, направил искането за прилагане на специални разузнавателни средства, прецени, че е постигната предвидената цел преди изтичането на срока по чл. 21, алинеи 1 и 2, незабавно писмено уведомява оперативно-техническата служба за прекратяване на използването им по реда на чл. 22, ал. 1, т. 2 и за необходимостта от изготвянето на протокол за веществени доказателства."
Обръщам ви внимание, че в доклада, който ви е раздаден, уважаеми колеги, има допусната техническа грешка - в последния ред на стр. 15 трябва да се чете вместо "чл. 4" "чл. 21" така, както ви го докладвах. Тоест предлагаме ви да приемете текста такъв, какъвто ви го докладвам от името на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 26? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 26, както е предложен от комисията, с поправката - вместо "чл. 4" да се чете "чл. 21".
Гласували 132 народни представители: 126 за, няма против, 6 въздържали се.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 27. Оперативно-техническата служба изготвя протокол за веществени доказателствени средства, когато срокът на ползването на специалните разузнавателни средства е изтекъл и е получен резултат в съответствие с направеното искане."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 27? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 27, както е предложен от комисията.
Гласували 132 народни представители: 121 за, няма против, 11 въздържали се.
Член 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 28. (1) В случаите по чл. 22, ал. 1, т. 3 органът, направил искането, уведомява оперативно-техническата служба за прекратяване използването на специалните разузнавателни средства."
Тук има предложение от господин Маринчевски, който предлага уведомяването да бъде извършвано писмено. Комисията приема предложението и текстът придобива следната редакция:
"Чл. 28. (1) В случаите по чл. 22, ал. 1, т. 3 органът, направил искането, писмено уведомява оперативно-техническата служба за прекратяване използването на специалните разузнавателни средства."
Текстът на вносителя за ал. 2 е следният:
"(2) В случаите по ал. 1 не се изготвя протокол, а събраната информация се унищожава по реда на чл. 31, ал. 3."
Комисията приема предложението на вносителя по отношение на ал. 2, а по отношение на ал. 1 докладвах, че приема допълнението на господин Маринчевски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 28? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 28 така, както е предложен от комисията.
Гласували 136 народни представители: 129 за, няма против, 7 въздържали се.
Член 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 29. (1) Веществените доказателствени средства, получени чрез използване на специални разузнавателни средства, се отразяват в протокол при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
(2) Протоколът за веществени доказателствени средства се подписва от съответния началник на оперативно-техническата служба.
(3) В протокола се отразяват:
1. искането на органа по чл. 13, ал. 1;
2. разпореждането на министъра на вътрешните работи или на упълномощен секретар на МВР;
3. разрешението за използване по чл. 15;
4. писменото съгласие на лицата по чл. 12, ал. 2.
(4) Протоколът съдържа:
1. времето и мястото на прилагането на специалните разузнавателни средства;
2. видовете използвани оперативни способи и технически средства;
3. получените данни за контролираните лица и обекти;
4. текстово възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателствено средство;
5. условията, при които са възприети резултатите от ползването.
(5) Неразделна част от протокола са веществените доказателствени средства, които се съхраняват по реда на чл. 31.
(6) Към протокола могат да се прилагат скици, планове, схеми и други графични изображения."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 29? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 29 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 145 народни представители: 139 за, няма против, 6 въздържали се.
Член 29 е приет.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 30. При получаване на резултати извън направеното искане, отнасящи се до компетентността на други органи по чл. 13, ал. 1, се уведомява незабавно министърът на вътрешните работи или упълномощен от него секретар на МВР, който взема решение за ползването на специалните разузнавателни средства".
Има предложение на господин Маринчевски пред израза "упълномощен от него секретар на МВР" да се добави думата "писмено".
Комисията приема предложението на господин Маринчевски и предлага чл. 30 със следния текст:
"Чл. 30. При получаване на резултати извън направеното искане, отнасящи се до компетентността на други органи по чл. 13, ал. 1, се уведомява незабавно министърът на вътрешните работи или писмено упълномощен от него секретар на МВР, който взема решение за ползването на специалните разузнавателни средства".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 30 няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте чл. 30 така, както е предложен от комисията.
Гласували 141 народни представители: 136 за, няма против, 5 въздържали се.
Член 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 31. (1) Веществените доказателствени средства се съхраняват от органите на Министерството на вътрешните работи до образуване на предварителното производство.
(2) След образуване на предварителното производство веществените доказателствени средства се съхраняват от съответните органи на съдебната власт.
(3) Материалният носител, съдържащ информация, която не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, се унищожава от оперативно-техническата служба в 10-дневен срок с протокол".
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 31 има ли желаещи да вземат думата? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 31 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 155 народни представители: 146 за, 1 против, 8 въздържали се.
Член 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 32. Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления при условията и по реда, посочени в закона".
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 32 няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте чл. 32 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 137 народни представители: 128 за, 2 против, 7 въздържали се.
Член 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 33. Лицата, на които са станали известни факти и сведения за специални разузнавателни средства, използвани при условията и по реда на този закон, както и събраните данни, са длъжни да не ги разгласяват".
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли желаещи да се изкажат по чл. 33? Няма.
Моля, гласувайте чл. 33 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 146 народни представители: 140 за, 1 против, 5 въздържали се.
Член 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 34 (1) Контролът по използване на специалните разузнавателни средства и на събраните данни се осъществява от министъра на вътрешните работи.
(2) Органите на оперативно-техническите служби имат право да извършват проверки за установяване на нарушения по неправомерното използване на техническите средства по смисъла на този закон".
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 34 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 144 народни представители: 138 за, 1 против, 5 въздържали се.
Член 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава пета. "Административно наказателни разпоредби".
Комисията приема заглавието на глава пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на глава пета.
Гласували 142 народни представители: 130 за, 10 против, 2 въздържали се.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 35 (1) За нарушения по чл. 13, ал. 2 и чл. 34, ал. 2 на този закон, които не съставляват престъпления, се налага глоба в размер от 1 млн. до 2 млн. 500 хил. лв.
(2) При повторно нарушение глобата е в размер от 2 млн. 500 хил. до 5 млн. лв.".
Комисията предлага в ал. 1 да отпадне изразът "на този закон" и да се приеме текстът на вносителя с отпадането на този израз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 35.
Гласували 137 народни представители: 130 за, няма против, 7 въздържали се.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 36. При нарушения по чл. 13, ал. 2 и чл. 34, ал. 2, които не представляват престъпление, техническите средства се отнемат в полза на държавата."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 36 има ли желаещи да вземат отношение?
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предлагам думите "които не представляват престъпление" да отпаднат. Защото е възможно в текстовете, по които това деяние е обявено за престъпление, да не предвиждат конфискация. А средствата, които са използвани по този незаконен начин във всички случаи трябва да бъдат конфискувани.
Предлагам думите да отпаднат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение?
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Предложението на господин Лучников е удачно, тъй като наистина е възможно по наказателните закони да не е предвидена конфискация, макар че, ако пък е предвидена конфискация, на практика ние тогава променяме реда за нейното конфискуване - не по наказателния закон, а при всички случаи по реда на този закон.
Мисля, че няма пречка да приемем предложението на господин Лучников. Тогава текстът на чл. 36 ще звучи по следния начин:
"Чл. 36. При нарушения по чл. 13, ал. 2 и чл. 34, ал. 2 техническите средства се отнемат в полза на държавата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване чл. 36 с отпадане на думите "които не представляват престъпление".
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: 119 за, 3 против, 25 въздържали се.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 37. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от упълномощените от началника на съответната оперативно-техническа служба лица, а наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от упълномощеното от него длъжностно лице.
(2) Установяването на нарушения, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, определен в Закона за административните нарушения и наказания."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 37 няма желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте чл. 37, както е предложен от вносителя.
Гласували 137 народни представители: 134 за, няма против, 3 въздържали се.
Член 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Заключителни разпоредби".
Комисията приема това заглавие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване заглавието - "Заключителни разпоредби".
Гласували 131 народни представители: 125 за, няма против, 6 въздържали се.
Заглавието е прието.
Параграф 1!
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 1. Този закон отменя Закона за специалните разузнавателни средства (ДВ, бр. 30 от 1994 г.)."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте за § 1 на Заключителните разпоредби.
Гласували 138 народни представители: 131 за, 1 против, 6 въздържали се.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 2. Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи, който дава указания по прилагането му."
Комисията приема текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма желаещи да вземат отношение по § 2.
Моля, гласувайте за § 2.
Гласували 136 народни представители: 127 за, 2 против, 7 въздържали се.
Параграф 2 от Заключителните разпоредби е приет, а с това и целият Закон за специалните разузнавателни средства е приет на второ четене.
Едно съобщение.
Утре, четвъртък, по време на редовната почивка ще се проведе заседание на групата за приятелство с Австрия, за избор на председател.
Почивка до 12,00 часа. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Следва точка втора от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТМЯНА НА БАНКОВАТА ТАЙНА ЗА ЛИЦА С НЕСЪБИРАЕМИ КРЕДИТИ.
Моля председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Лучников да заеме мястото си и да започне своя доклад.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
"Закон за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити".
Народният представител Йордан Цонев предлага законът да има следното заглавие:
"Закон за разкриване на информация относно необслужвани кредити, предоставяни от Българската народна банка, Държавната спестовна каса и търговските банки след 1 януари 1987 г."
Комисията приема по принцип предложението на народния представител Йордан Цонев и предлага заглавието на закона със следната редакция:
"Закон за информация относно необслужвани кредити".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Лучников.
Господин Цонев, приемате ли предложението?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Премам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Приемате го. В такъв случай ще поставя на гласуване предложението за заглавие на закона, което е направено от комисията:
"Закон за информация относно необслужвани кредити".
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: 124 за, против няма, 1 въздържал се.
Приема се заглавието на закона - "Закон за информация относно необслужвани кредити".
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 1. Не са банкова тайна сведения относно факти и обстоятелства, засягащи авоарите и операциите по сметките и влоговете на физически и юридически лица, получили левови и валутни кредити след 1 януари 1987 г. от търговски банки и Държавна спестовна каса, класифицирани като несъбираеми (безнадеждни), когато размерът на неиздължената главница е над размера над 5 млн.лв. към датата на влизане на този закон в сила."
Народният представител Александър Каракачанов предлага чл. 1 да се измени така:
"Чл. 1. Не са банкова тайна сведенията и обстоятелствата, засягащи авоарите и операциите по сметки и влогове на отделни физически и юридически лица, както и на икономически свързаните такива лица по смисъла на този закон, получили левови или валутни кредити след 1 януари 1987 г., класифицирани като несъбираеми (безнадеждни), когато общият размер на неиздължените им към датата на влизане на този закон в сила главници и лихви, надвишават 5 млн.лв. (като валутните кредити се превалутират към датата на получаването им)."
Народният представител Йордан Цонев предлага следната нова редакция на чл. 1:
"Чл. 1. (1) Не са банкова тайна сведенията относно фактите и обстоятелствата, посочени в чл. 3, ал. 1 за:
1. необслужвани кредити, отпуснати от Българската народна банка и от Държавната спестовна каса на търговски банки след 1 юли 1991 г.;
2. необслужвани кредити, отпуснати от търговските банки и от Държавната спестовна каса на физически и юридически лица след 1 януари 1987 г.
                (2) По искане на органите на прокуратурата, на следствието и на Министерството на вътрешните работи, както и на данъчните органи, банките предоставят сведения за авоарите и операциите по сметките и влоговете на лица, които са длъжници по необслужвани кредити, включени в бюлетина на Българската народна банка по чл. 3, ал. 2."
В хода на разискванията вносителят на законопроекта народният представител Александър Каракачанов изрази становище, че по принцип подкрепя предложенията на народния представител Йордан Цонев.
Комисията приема предложението на народния представител Йордан Цонев и предлага чл. 1 със следната редакция:
"Чл. 1. (1) Не са банкова тайна сведенията относно фактите и обстоятелствата, посочени в чл. 3, ал. 1 за:
1. необслужвани кредити, отпуснати от Българската народна банка и от Държавната спестовна каса на търговски банки след 1 юли 1991 г.;
2. необслужвани кредити, отпуснати от търговските банки и от Държавната спестовна каса на физически и юридически лица след 1 януари 1987 г. на стойност по-голяма от равностойността на 5000 германски марки по фиксинга на Българската народна банка към деня на отпускане на кредита.
                 (2) По искане на органите на прокуратурата, на следствието и на Министерството на вътрешните работи, както и на данъчните органи, банките предоставят сведения за авоарите и операциите по сметките и влоговете на лица, които са длъжници по необслужвани кредити, включени в бюлетина на Българската народна банка по чл. 3, ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Каракачанов, съгласен ли сте с тази редакция на комисията?
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС, от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Същият ми въпрос е и към господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Цонев изразява съгласие.
При това положение ще поставя на гласуване предложението на комисията така, както то беше прочетено от господин Лучников - чл. 1 с първа и втора алинея.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: 144 за, против и въздържали се няма.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 2. В срок от 30 дни след влизането на този закон в сила ръководствата на търговските банки, квесторите на търговски банки, поставени под особен надзор, синдиците на търговски банки, обявени в несъстоятелност, и ръководството на Държавната спестовна каса да представят в Българската народна банка следната информация за кредитите по чл. 1 от настоящия закон:
1. сумата на неиздължения кредит или неиздължения остатък от кредита, както и сумата на начислените лихви;
2. обезпеченията и гаранциите, срещу които по договора за заем е отпуснат кредитът или събраните данни за платежоспособността на длъжника;
3. предприетите действия за събиране на вземанията по кредита, каква част от кредита е била възстановена, доколко обезпеченията са се оказали реално съществуващи или достатъчни, както и дали данните, въз основа на които е отпуснат кредитът, са били верни;
4. причините, поради които заемът или част от него са останали неиздължени;
5. каква отговорност е потърсена от неизправния длъжник и от лицата, виновни за отпускането или несъбирането на несъбираемия кредит."  
Народният представител Александър Каракачанов предлага следните изменения и допълнения в чл. 2:
1. В чл. 2, точка 1 след думите "В срок от 30 дни след влизането на този закон в сила ръководствата на търговските банки" да се добавят думите "изпълнителните директори".
2. Точка 2 да се измени така:
"2. Обезпеченията по кредитите - какъв процент върху предоставения кредит представляват и реално съществуващи ли са към момента;"
3. В точка 3 да отпаднат думите "доколко обезпеченията са се оказали реално съществуващи или достатъчни".
4. В точка 5 след думите "каква отговорност" да се добавят думите "гражданска или наказателна".
5. Да се създаде нова точка 6:
"6. Удостоверение за съдебната регистрация на длъжника към датата на предоставяне на кредита, включващо и данните за физическите и юридическите лица, участващи като съдружници или поименни акционери във фирмата-длъжник. Съответните фирмени отделения на окръжните съдилища се задължават приоритетно да издават горните удостоверения с визираните данни на задължените по настоящата разпоредба банки."
Народният представител Йордан Цонев предлага следната нова редакция на чл. 2:
"Чл. 2. В срок от 45 дни от влизане на този закон в сила председателят на Държавната спестовна каса, лицата, които управляват и представляват банките, включително и синдиците на обявени в несъстоятелност банки, представят в Българската народна банка данни за:
1. длъжника;
2. сумата на неиздължената част от кредита и сумата на неизплатените лихви;
3. вида и размера на договорените обезпечения, срещу които е отпуснат кредитът, и достатъчността за покриването на задълженията на кредитополучателя;
4. събраната информация за кредитоспособността на длъжника и кредитния проект към момента на предоставяне на кредита и дали тази информация се е оказала вярна;
5. предприетите действия за събиране на неиздължената част от кредита;
6. причините за неиздължаване на кредита;
7. предприети мерки за налагане на санкции и търсене на имуществена отговорност на кредитополучателя и на лицата, виновни за отпускането или несъбирането на необслужвания кредит."
Комисията приема предложението на народния представител Йордан Цонев и предлага чл. 2 със следната редакция:
"Чл. 2. В срок от 45 дни от влизане на този закон в сила председателят на Държавната спестовна каса, лицата, които управляват и представляват банките, включително и синдиците на обявените в несъстоятелност банки, представят в Българската народна банка данни за:
1. длъжника;
2. сумата на неиздължената част от кредита и сумата на неизплатените лихви;
3. вида и размера на обезпеченията, срещу които е отпуснат кредитът, и достатъчността за покриването на задълженията на кредитополучателя;
4. събраната информация за кредитоспособността на длъжника и кредитния проект към момента на предоставяне на кредита;
5. предприетите действия за събиране на неиздължената част от кредита;
6. причините за неиздължаване на кредита;
7. предприетите мерки за налагане на санкции и търсене на имуществена отговорност на кредитополучателя и на лицата, виновни за отпускането или несъбирането на необслужвания кредит."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Към текста на вносителя има две предложения съгласно доклада на председателя на комисията. Едното предложение е на народния представител господин Александър Каракачанов, другото е предложението на господин Йордан Цонев.
Господин Цонев, Вашето предложение се приема. Искате ли думата?
Господин Каракачанов, искате ли думата?
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Но го поддържате?
Заповядайте, имате думата, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Аз приемам така допълнения текст. Той дава много повече информация, която обществото иска да научи.
Но ми се струва, че трябва още две неща да се отбележат. В т. 5 са предприетите действия за събиране на неиздължената част от кредита. Но точно умишлено непредприеманите действия от лица, които са съучастни за получаване на кредитите, са главните виновници заедно с тези, които са длъжниците.
Аз бих искал да намерим редакцията и да добавим в точка 7: "имената на лицата, виновни" - не само действията, но и имената на лицата, виновни "за отпускането на тези кредити и непредприели нужните действия по събирането им". И тогава да върви текстът: "... и предприетите мерки". Тези имена също трябва да бъдат известни на българското общество, тъй като много често те са делими на две.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Божинов,  само че нямате навреме постъпило предложение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (встрани от микрофоните): Нека да направим по-добър текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има един правилник, който трябва да спазваме.
Други изказвания, становища?
Поставям на гласуване предложението на господин Каракачанов. Той оттегля предложението си. Отменям гласуването.
При това положение поставям на гласуване текста, който е предложен от комисията на база на предложенията на господин Йордан Цонев.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: 149 за, 1 против, 2 въздържали се.
Предложението на комисията за чл. 2 е прието.
Господин Лучников, преминаваме към чл. 3.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 3. (1). Управление "Банков надзор" към Българската народна банка въз основа на сведенията по чл. 2 и данни от собствени проверки в срок 60 дни от влизането на този закон в сила изготвя списък на лицата по чл. 1.
(2). В срок от 70 дни от влизане на този закон в сила Българската народна банка публикува специален бюлетин, в който се посочват:
- длъжниците по чл. 1 на този закон;
- банките или Държавна спестовна каса, отпуснали кредитите;
- датата на получаване на кредита и
- сумата на несъбираемия кредит и начислените лихви.
(3). Специалният бюлетин се изпраща на Главната прокуратура, на Министерството на вътрешните работи, на народните представители и централните вестници."
Народният представител Александър Каракачанов предлага следните изменения и допълнения на чл. 3:
1. В чл. 3, ал. 1 се изменя така:
"(1). Управление "Банков надзор" към Българската народна банка въз основа на собствената си информация и предоставените й сведения от субектите по чл. 2 в 60-дневен срок от влизането на този закон в сила обобщава (като сумира за отделните физически и юридически лица размерите на получените кредити) същите сведения и изготвя списък на лицата по чл. 1."
2. В ал. 2 думите "банките или Държавната спестовна каса" се заменят с думата "субектите".
Народният представител Йордан Цонев предлага следните промени по чл. 3:
1. Ал. 1 се изменя така:
"(1). Подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор" при Българската народна банка, въз основа на информацията по чл. 2 и на данни от собствени проверки, както и въз основа на информацията за предоставеното от Българската народна банка рефинансиране на търговски банки, в срок от 75 дни от влизането на този закон в сила изготвя списък на лицата с необслужвани кредити, който съдържа данни за:
1. длъжниците по необслужваните кредити;
2. банките, които са отпуснали необслужвани кредити;
3. датата, от която е преустановено обслужването на кредита;
4. сумата на неиздължената част от кредита и неизплатените лихви."

2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) В срок от три месеца от влизането на този закон в сила Българската народна банка публикува в специален бюлетин информацията по ал. 1. Когато кредитополучателят е ползвал повече от един заем от една или повече банки в бюлетина те се посочват като обща сума."
3. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Специалният бюлетин се изпраща на Главната прокуратура, Министерството на вътрешните работи, данъчните органи, митническите органи, на народните представители и на централните вестници."
Комисията приема предложението на народния представител Йордан Цонев и предлага чл. 3 със следната редакция:
"Чл. 3. (1) Подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор" при Българската народна банка, въз основа на информацията по чл. 2 и на данни от собствени проверки, както и въз основа на информацията за предоставеното от Българската народна банка рефинансиране на търговски банки, в срок от 75 дни от влизането на този закон в сила изготвя списък на лицата с необслужвани кредити, който съдържа данни за:
1. длъжниците по необслужваните кредити;
2. банките, които са отпуснали необслужвани кредити;
3. датата, от която е преустановено обслужването на кредита;
4. сумата на неиздължената част от кредита и неизплатените лихви.
(2) В срок от 3 месеца от влизането на този закон в сила Българската народна банка публикува в специален бюлетин информацията по ал. 1. Когато кредитополучателят е ползвал повече от един заем от една или от повече банки в бюлетина те се посочват като обща сума.
(3) Специалният бюлетин се изпраща на Главната прокуратура, на Министерството на вътрешните работи, на данъчните органи, на митническите органи и на Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Каракачанов, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че всички са съгласни и са разбрали, че смисълът на този закон е информация. Аз затова се съгласих заглавието да бъде "Информация", защото в едно демократично общество информацията е основа на неговото демократично действие. В България българското общество е крайно слабо информирано. Имам предвид информирано по същество, а не това, с което го заливат в пресата най-различни измишльотини. Аз не разбирам каква информация може да е това и смисълът на този закон въобще би се променил, ако продуктът на този закон не стигне до средствата за масова информация и до обществеността.
Така че поне аз лично крайно съм несъгласен специалният бюлетин да се изпраща само до Главна прокуратура, МВР, данъчните органи и Народното събрание. Той естествено ще стигне, аз лично ще го изнеса от Народното събрание и ако трябва ще го размножа, но в крайна сметка трябва да личи волята на Народното събрание, че то иска да информира преди всичко своите избиратели, за да знаят те какво е ставало в държавата, за да могат те да противодействат на тази престъпност, с която очевидно държавата сама не може да се справи без помощта на обществеността.
Затова предлагам да остане текстът, който е предложила комисията, но накрая в чл. 3, ал. 3 след "на данъчните органи, на митническите органи и на Народното събрание" да се добави "и на централните вестници". Или другият вариант е да се гласува моят текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение поддържате ли Вашето предложение, или само допълнението към ал. 3?
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Ако това е възможно процедурно - само допълнението "и на централните вестници".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Цонев, имате думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм съгласен с казаното от колегата Каракачанов. На практика в моето предложение фигурира "и на централните вестници". Искам да ви информирам обаче, че в хода на разискванията в комисията никой не изрази несъгласие с това информацията да стигне до централните вестници, не само до тях, а и до електронните медии, и до печата, който не е централен. И тъй като по този начин с предложението за централните вестници би могло все пак да има някаква неравнопоставеност, а се изказа и становище, че вменяваме разпространителски функции на тези, които изготвят това, затова комисията изрази желание този бюлетин да дойде в Народното събрание, където в библиотеката абсолютно всеки журналист, независимо от какво издание е, има право да ползва материалите и оттам нататък да ги интерпретира в своето издание.
Взех думата, за да кажа, че това, което комисията предлага, не противоречи на духа на закона, на запознаване на българската общественост с тези факти и едновременно с това да кажа, че нямаше нито един несъгласен - нито отляво, нито отдясно, нито от центъра - с това да бъдат информирани българските граждани за това, което се е вършило. Както прецените, ако искате единия вариант, втория или третия, но искам дебело да подчертая, че сме за това да бъдат огласени тези факти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Няма други желаещи. Господин Лучников, Вие ще вземете ли отношение към предложението на господин Каракачанов, преди да го поставя на гласуване?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз искам само да потвърдя това, което каза господин Цонев, че комисията в никакъв случай не е имала намерение да ограничава достъпа до тази информация, но смята за крайно непрактично, тези сведения ще бъдат евентуално няколко тома, да се изпращат до всеки един вестник. Освен това понятието "централни вестници" е твърде разтегливо. На един ще се изпрати, на друг няма да се изпрати. Ние изрично сме отбелязали, че тези данни не представляват служебна тайна и всеки журналист - а най-малко журналистите могат да бъдат инструктирани как, те са много находчиви - ще се добере до тази информация и ще я направят достояние на своите читатели.
Освен това, ако трябва да изпратим на журналистите, трябва да изпратим на радиото, на телевизията. А на кое радио, на кои телевизии? Става много сложно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на господин Каракачанов, по което дебатирахме сега. Които са съгласни с него, да гласуват в негова полза.
Гласували 156 народни представители: 63 за, 18 против,75 въздържали се.
Предложението на господин Каракачанов не се приема.
При това положение поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 3 със съдържанието, което господин Лучников докладва. Моля да гласувате!
Гласували 160 народни представители: 154 за, няма против, 6 въздържали се.
Член 3 е приет в редакцията, предложена от комисията.
Господин Лучников, да преминем към чл. 4.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 4. В шестмесечен срок от публикацията на специалния бюлетин Главният прокурор представя пред Висшия съдебен съвет информация, в която съобщава за резултатите от проверките, направени по публикуваните случаи, като посочва:
1. образуваните предварителни производства по чл. 219 или чл. 220 от Наказателния кодекс;
2. прекратените преписки и основанията за това;
3. случаите, за които не е образувано предварително производство и основанията за това."
Народният представител Александър Каракачанов предлага следните изменения и допълнения на чл. 4:
1. В чл. 4 думите "В шестмесечен срок" да се заменят с "В тримесечен срок".
2. В т. 1 думите "по чл. 219 или чл. 220 от Наказателния кодекс" да отпаднат.
3. В т. 2 думата "преписки" да се замени с "производства".
Комисията приема частично предложенията на народния представител Александър Каракачанов и предлага чл. 4 със следната редакция:
"Чл. 4. В тримесечен срок от публикацията на специалния бюлетин Главният прокурор представя пред Висшия съдебен съвет информация, в която съобщава за резултатите от проверките, направени по публикуваните случаи, като посочва:
1. образуваните предварителни производства;
2. прекратените преписки и основанията за това;
3. случаите, за които не е образувано предварително производство и основанията за това".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: От трите предложения на господин Каракачанов две са приети. Искате ли да вземете думата?
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Госпожа Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Аз имам предложение да оставим шестмесечния срок по първоначалния проект. За три месеца няма да може да стане проверката... Това ми казва господин Ляков, който никога в живота си нито е правил такава проверка, нито е проверявал, нито някому я е възлагал... Журналистическа проверка може да стане, но ако един от колегите, който някога е работил това, се наеме и се ангажира, че такава проверка може да стане за тримесечен срок, просто е смешно.
Започнаха проверки в банките и има някои, за които в едногодишен срок проверките не са готови. Независимо, че отпадат след предложението на господин Каракачанов текстовете на чл. 219 и чл. 220, при възлагане на проверката трябва да се направят указания за конкретни текстове. Обикновено при такива проверки се налагат съдебно-счетоводни експертизи на базата на предварителна проверка. Това никога няма да стане за три месеца. Вие имате само 2-3 седмици технологично време за движение на преписката от канцелария в канцелария. Те просто ще излязат от срока. По-добре е да сложим шестмесечен срок, който да изискваме наистина да бъде спазен и ако не бъде спазен, вече да си правим изводи и заключения, отколкото да им дадем неизпълним срок и те да си умият ръцете.
Предлагам срокът да е шестмесечен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Лично аз като юрист и народен представител подкрепям предложението на госпожица Дончева. Наистина е невъзможно в тримесечен срок прокуратурата да свърши нещо сериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Поставям на гласуване предложението, което току-що беше направено: в чл. 4 втората дума вместо "тримесечен" да бъде "шестмесечен".
Моля да гласуваме.
Гласували 160 народни представители: 138 за, 6 против, 16 въздържали се.
При това положение приехме в чл. 4 да имаме не тримесечен, а шестмесечен срок.
Поставям на гласуване цялото съдържание на чл. 4 с току-що приетия шестмесечен срок.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: 150 за, няма против, 4 въздържали се.
Чл. 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 5. (1) Висшият съдебен съвет изслушва информацията на Главния прокурор на отделно заседание, в което се поканват да вземат участие управителят и началникът на управление "Банков надзор" на Българската народна банка.
(2) Информацията на Главния прокурор не представлява служебна тайна."
Комисията подкрепя предложението, както е направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не са постъпили никакви предложения. Не виждам желаещи народни представители да вземат думата.
Поставям на гласуване чл. 5, както е предложен и както комисията го потвърждава.
Гласували 155 народни представители: 154 за, няма против, 1 въздържал се.
Чл. 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Административно-наказателни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Съгласно установената практика трябва да гласуваме заглавието. Предложения или изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението за заглавието на следващите текстове: "Административно-наказателни разпоредби". Моля да гласуваме.
Гласували 152 народни представители: 151 за, няма против, 1 въздържал се.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 6. Длъжностно лице в търговска банка или държавна спестовна каса, което не изпълни задълженията си по този закон или ги изпълни не в установения срок, се наказва с глоба до един милион лева, ако деянието не съставлява престъпление."
Народният представител Александър Каракачанов предлага следните изменения и допълнения на чл. 6:
1. Досегашният текст на чл. 6 да стане ал. 1.
2. Да се създаде нова ал. 2:
"(2) Към Търговска банка или Държавната спестовна каса, неизпълнила задължението си по този закон, Българската народна банка предприема мерките и санкциите, предвидени в съответните им устройствени закони".
Народният представител Йордан Цонев предлага чл. 6 да се измени така:
"Чл. 6. Длъжностно лице в банка, което не изпълни задълженията си по този закон, се наказва с глоба до един милион лева, ако деянието не съставлява престъпление."
Комисията приема предложението на народния представител Йордан Цонев и предлага чл. 6 със следната редакция:
"Чл. 6. Длъжностно лице от Българска народна банка, Държавна спестовна каса и друга търговска банка, което не изпълни задълженията си по този закон, се наказва с глоба до един милион лева, ако деянието не съставлява престъпление."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Каракачанов, поддържате ли предложението си?
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС, от място): Оттеглям го.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на комисията, което беше докладвано от нейния председател, относно съдържанието на чл. 6.
Гласували 155 народни представители: 149 за, няма против, 6 въздържали се.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 7. Актовете за констатираните нарушения по чл. 6 се съставят от оправомощените от управителя, ръководещ управление "Банков надзор", лица, а наказателните постановления се издават от него."
Народният представител Александър Каракачанов предлага следните изменения и допълнения на чл. 7:
1. Досегашният текст на чл. 7 да стане ал. 1 и след думите "Актовете за констатираните нарушения" да се добави "по чл. , ал. 1".
2. Да се създаде нова ал. 2:
"(2) Актовете по чл. 6, ал. 2 се съставят от управителя на Българската народна банка по предложение на подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор" на Българската народна банка."
Комисията приема текста на вносителя по чл. 7 и предлага да се гласува така, както е предложен в законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Каракачанов, имате предложение.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв случай поставям на гласуване предложеното от комисията съдържание на чл. 7. Моля да гласуваме.
Гласували 156 народни представители: 155 за, няма против, 1 въздържал се.
Член 7 е приет така, както беше докладван от председателя на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Допълнителна разпоредба".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ще го поставя на гласуване съобразно практиката, подчертавам, защото това заглавие е определено със Закона за нормативните актове. Моля да гласуваме.
Гласували 148 народни представители: 147 за, няма против, 1 въздържал се.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 1. Несъбираеми (безнадеждни) кредити по смисъла на този закон са кредитите, при които:
1. длъжникът е обявен в несъстоятелност;
2. длъжникът е в процес на ликвидация и съществува риск да останат неудовлетворени кредитори;
3. забавата на плащането е повече от 90 дни."
Народният представител Александър Каракачанов предлага:
1. В § 1, т. 1 да се добавят думите "или съществува реална опасност да бъде обявен в несъстоятелност".
2. Да се създаде § 2 със следното съдържание:
"§ 2. "Икономически свързани лица" по смисъла на този закон са лицата, които участват заедно в субекти по Търговския закон като съдружници, акционери или управляващи същите."
Народният представител Йордан Цонев предлага § 1 със следното съдържание:
"§ 1. По смисъла на този закон "необслужван кредит" е всеки кредит, включително и рефинансирането от Българската народна банка, по който към датата на влизане на закона в сила има просрочени плащания със забава над 6 месеца, и тези суми не са изплатени в 30-дневен срок от тази дата."
Комисията приема предложението на народния представител Йордан Цонев и предлага § 1 със следната редакция:
"§ 1. По смисъла на този закон "необслужван кредит" е всеки кредит, включително и рефинансирането от Българската народна банка, по който към датата на влизане на закона в сила има просрочени плащания със забава над 6 месеца, и тези суми не са изплатени в 30-дневен срок от тази дата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тук пак има едно предложение на господин Каракачанов. Имате думата, господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбирам идеята, която е вложена и предложена от господин Цонев, за 6 месеца и 30-дневен срок даване на възможност на някои да дотичат до банката и да си оправят нещата. Но честно казано, не вярвам в такива желания. Ако някой ги има, би могъл да ги направи досега. Така че според мен този срок е излишна добрина към тези хора. Така че предлагам 30-дневният срок да отпадне, а 6-те месеца да си станат 3 месеца, както е традицията в банките за несъбираемите кредити.
Оттеглям предложението по § 2. Предложението ми е само сроковете да се променят и да станат така, както ги предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Други желаещи за изказване няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Каракачанов.
Гласували 148 народни представители: 47 за, 43 против, 58 въздържали се.
Предложението на господин Каракачанов не се приема.
Да пристъпим към последното гласуване по този закон - предложението на комисията за § 1.
Гласували 142 народни представители: 139 за, няма против, 3 въздържали се.
Параграф 1 е приет. Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Георги Божинов.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги народни представители! Упълномощен съм от името на народните представители от Демократичната левица да заявя, че ние подкрепихме този закон по принцип, подкрепихме всички негови текстове. И сме дълбоко убедени, че това е един необходим на българското общество закон. Той дава възможност обществото да получи една истина, да направи една решителна крачка в борбата с престъпността и с хората, които са злоупотребили.
Този закон дава и още една възможност - да бъдат прекратени спекулациите и обобщенията и да бъдат назовани със собствените имена хората и структурите, които изработиха и реализираха механизмите за изтичане на национално богатство и спестяванията на хората по посока на хора с престъпни помисли и действия.
Ние поздравяваме вносителя на закона, членовете на комисията, които го подготвиха. Това е един добър знак за онова съгласие, което е необходимо на българското общество.
Разбира се, този закон не може да даде цялата истина. Остават все още скрити авторите на онези гениални по своята простота и ефективност механизми за преточването на национално богатство и спестявания на хората. Но аз съм уверен, че ние ще стигнем и до тази истина и българският народ ще научи и техните имена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Божинов за изказаната подкрепа.

След като приключихме с точка втора, преминаваме към разглеждане на точка трета:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Има думата председателят на комисията, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! На петъчното заседание ние стигнахме до гласуване на предложения на народни представители, след това и до гласуване на предложението на комисията за текста на § 8. Смятам, че оттук трябва да продължим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ние действително спряхме на средата на § 8.
Има думата господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: При гласуванията стигнахме до предложението на народния представител Светослав Лучников, за чл. 10, ал. 8.
Комисията не подкрепя първия вариант. По принцип подкрепя вариант втори и допълнителното предложение, което е направено под него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Лучников, имате думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Около този злополучен текст се създаде известно недоразумение, което аз искам тук да разсеем и да гласуваме един ясен и категоричен текст. Аз се съгласявам с предложението на комисията за съдържанието на ал. 8 на чл. 10, до там, където се засяга моето второ предложение, тоест за начина за обезщетяване на собствениците със земи над 200, респективно 300 декара.
Моето предложение беше, че те се обезщетяват по реда на чл. 15 от закона. Комисията предлагаше да се обезщетяват по реда на чл. 35 от закона, което значи само с компенсационни бонове.
Аз бих бил съгласен на някакъв компромис, ако чл. 35 наистина съдържаше категорични разпореждания за сроковете, в които ще се произведат тези търгове за земите от държавния поземлен фонд. Тъй като това обаче не е налице, аз продължавам да поддържам моето предложение, като на основание чл. 69, ал. 2 от нашия правилник правя едно редакционно уточнение. По моето предложение текстът на второто изречение на ал. 8, на чл. 10 трябва да получи следното звучене: "За земеделски земи над тези размери, собствениците се обезщетяват със земи от държавния или от общинския поземлен фонд, а когато това е невъзможно, с компенсационни бонове." Такъв е смисълът на този текст.
Нас ни плашеха тук с това, че това разпореждане би предизвикало преработка на плановете за земеразделяне. Нищо подобно. Щом като ние искаме хората да се обезщетят със земи от държавния или общинския поземлен фонд, значи, че това са земи, които не са преразпределени с плановете за земеразделяне. Става въпрос за свободни земи. И ние на тези хора трябва да им дадем възможност да си получат земите. Там, разбира се, където това е възможно. Там, където това е невъзможно, понеже земите са изчерпани и няма какво да се даде на хората, едва тогава да се пристъпи към компенсационни записи.
Аз ви моля да вникнете много добре в същността на този въпрос. Става дума за възстановяване на една справедливост. Става дума за възстановяване на една собственост, която нашата Конституция обявява за неприкосновена. Тази собственост ние трябва да върнем на хората винаги, когато можем да я върнем. И да не се крием зад разни, простете ми за думата, малко бюрократични съображения. Ние трябва, ние сме длъжни да върнем реално собствеността на хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников. Все пак, промяната не беше редакционна. Струва ми се, че има и малко промени по същество.
Заповядайте, господин Холевич.
ЗАХАРИ ХОЛЕВИЧ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Предстои ни гласуване, което в никакъв случай не е обикновено. Изправени сме пред собствената си съвест и пред съдбовния за българина въпрос, въпросът за земята: чия собственост ще бъде тя? Ще дадем ли възможност на нашия народ да стане народ от собственици и да се възроди традицията в българското земеделие? Или ще оставим всичко да попадне в ръцете на съмнителни групировки и на чужденци? С 300 декара не е възможно икономически да се формира самостоятелно стопанство, още по-малко в Добруджа.
Редно ли е в една демократична държава да оставим новия закон да се базира на отменени текстове от друг закон и то репресивни? Не е ли редно ограничението да отпадне поне там, където е възможно? И тези хора, чиито имоти са отнети, да получат реална компенсация? И нека това да се отнася до всички, за да няма неравнопоставеност отново. Защото към текста на чл. 10, ал. 8 се добавя допълнение, чрез което ограничението не се отнася само за онези, които са имали присъда и тя е отменена.
Нямаме нищо против тези хора, те очевидно са изстрадали. Но не са само те. Също толкова изстрадали са и онези хора, собственици, които без съд и присъда бяха изпращани по лагери заради единствената причина, че са притежавали земя, единствената вина, че са притежавали земя.
Това именно е справедливото и прецизно предложение, направено от господин Лучников. То е подкрепено от комисията по принцип. То отговаря на Декларацията за национално съгласие, което целият парламент подкрепи на 8 май 1997 г. (чл. 3 от тази декларация). Още повече, че 133 народни представители от всички парламентарни групи сложиха подписа си именно под тази поправка. Ето ги подписите, това са 133 народни представители. За да отпадне ограничението за размера на земята.
Считам, че всички те гордо ще отстоят мнението си, защото българският парламент е независима и върховна законодателна власт. Тоест, представителите на министерството, вносителите трябва да изпълняват решенията, които ние, суверенно избраните народни представители, сме обсъдили и приели, а не да става обратното - да ни се налагат решения, които ние да гласуваме безпрекословно, защото историческата отговорност от тази несправедливост ще се носи не от тях, а от нас.
В този случай реформаторското мнозинство е налице. То категорично застава зад тази поправка. Не става дума изобщо да се спира реформата. Става дума само за това да се възстанови справедливостта и да се даде възможност собствениците да си получат реално собствеността само там, където това е възможно, и то по действащите планове за земеразделяне. Направените вече планове няма да бъдат променяни. Никакви средства и никакви допълнителни усилия няма да бъдат необходими. Не става дума за максимализъм, а за съобразяване и използване на обективно съществуващите възможности.
Господин Лучников говори за държавните поземлени фондове. Те са в достатъчно количество. Общинската земя също е налице. Българският народ очаква тези промени. Само така ще може отново да стане народ от собственици и да се развие мечтаната от всички средна класа, защото някогашните едри земеделски стопанства, разпределени между многото наследници, не могат да създадат друго, освен в най-добрия случай средни собственици.
От това гласуване ще стане ясно искаме ли реално реформи и дали сме последователни в изпълнението на нашата програма или само ще имитираме такива.
Вярвам в силата на здравия разум, в здравия разум на парламентарното единство. Миналата седмица то се прояви тук, в тази зала, по отношение на господин Трендафилов. Искрено вярвам, че то ще се повтори и днес.
Призовавайки ви към това, отново ще се позова на думите на Васил Левски: "Свобода и всекиму своето". И аз бих добавим: "защото без "всекиму своето" свобода просто няма".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Холевич.
Господин Костов има думата.
Не като реплика, а съгласно Конституцията българска земя не може да бъде придобита от чужди правни субекти.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми колеги, аз само ще кажа това, че комисията е взела решение не така, както е предложено от господин Лучников и така емоционално защитено от господин Холевич, което в общи линии, обаче, в аргументацията не е точно така, защото той каза, че държавната земя стигала. А то е точно обратното - че се компенсира с компенсационни бонове, защото тя не достига, господин Холевич. Данните, с които Вие боравите, може би са Ви подвели, за да твърдите това. Но не това е същината на въпроса.
Аз взимам думата, защото има едно прекъсване между заседанията от петък досега и да кажа само това, като председател на комисията да припомня, че комисията възприема, или предлага, на пленарната зала ал. 8 на § 10, в който е предвидено, че собствениците на земеделски земи над тези размери се обезщетяват по реда на чл. 35, тоест с компенсационни бонове - нещо, което е различието между предложението на господин Лучников и предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
И все пак бих помолил да приключим дебата, защото по него имаше изказвания и в миналото заседание, сега продължаваме...
Господин Чукаров има думата.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Досега разисквахме ал. 8 на чл. 10, като не е засегнато едно предложение, което е направено от комисията, аз също имам направено предложение - това е по последното изречение на ал. 8. Това е допълнение към всичко онова, за което говориха и господин Лучников, и господин Холевич. В какво се състои то? Ще ви прочета целия текст, който предлага комисията, за да се запознаете, който в момента не го е чел и го няма пред себе си, и да разберете за какво се говори.
"Възстановяват се правата на собствениците на земеделски земи до размерите, определени по отменените чл. 8, ал. 1 и чл. 10 от Закона за трудовата поземлена собственост, включително и тези, отчуждени по Закона за трудовата поземлена собственост. За земеделски земи над тези размери собствениците се обезщетяват по реда на чл. 35."
Дотук така, водиха се разисквания. А последното изречение гласи следното: "Ограничението за размера не се отнася за случаите, когато земеделската земя е конфискувана с присъда и присъдата е отменена.", което казво означава? До последното изречение ще възстановяваме земята до 300 и до 200 дка, над нея ще даваме компенсационни бонове, а тези, които са с отменена присъда, на тях можем да възстановяваме и до 5, и до 10 хил. дка, и то реално.
Тук влизаме в едно противоречие с философията на този закон. Защо тези, които не са съдени, няма да имат правото да бъдат реално обезщетени, а тези, които са съдени и сега е отпаднало съдебното решение, ще си получат цялото количество земя?
И още нещо, това изречение противоречи и на други текстове от този закон, в който по-напред е казано, че обезщетението на съдебни решения, които сега са влезли в сила, ще става с компенсационни бонове. Значи в един случай съдебните решения ще ги обезщетяваме с действителна земя, а в другите случаи ще ги обезщетяваме с компенсационни бонове. Това е един абсурд, според мен. Не бива да допускаме двоен аршин при възстановяването на земеделската земя. Затова и моето предложение е, че обезщетението за размера се отнася и за случаите, когато земеделската земя е конфискувана с присъда и присъдата е отменена. В противен случай това, което се предлага, ще доведе до предимство, наистина не на много хора, които са засегнати от този закон, но не и за тези, които без съд им е била отнета земята.
По това допълнение досега не е воден дебат в залата. Затова аз го повдигам и предлагам на вашето внимание текста, който съм предложил за допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Чукаров, това е все пак по едно следващо предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Не, то е в същата алинея, в същия параграф, в ал. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Заповядайте, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вярно е, че дебатите миналия петък бяха прекъснати и преустановени точно на този член и една част от нещата бяха дебатирани, други обаче не бяха.
Аз мисля, че текстът, който комисията е поднесла, дава нещо, което досега като възможност не съществуваше за обезщетение на собствениците над 200 и 300 дка. Това е основното.

Ако обаче тръгнем по логиката, която беше развита тук за възстановяване на собствеността, аз искам да попитам тогава можем ли - това, за което спомена и колегата Калчо Чукаров - ние в момента да възстановим собствеността от 200 и 300 дка, а на тези, които са точно в Добруджа, където цялата поземлена реформа е завършена, да не я възстановяваме. Можем ли да даваме като обезщетение компенсационни бонове, да извършим преди това обаче обезщетение с държавния поземлен фонд, тези бонове да нямат насреща земя, т. е. да нямат другите, които ще получат боновете, да се явят и да участват в търга за земята. И можем ли изобщо да допуснем вариант, в който държавният поземлен фонд да бъде разпределен де факто само от собствениците, които живеят в тези окръзи. Всички добре знаем, че държавният поземлен фонд се намира преди всичко в Северна България. Каква е равнопоставеността на собствениците, които са за обезщетение в цялата страна? Именно това, че те ще участват чрез тези поименни компенсационни бонове имат правото да се явят навсякъде, където се провеждат тези търгове както за земя, така и за гори.
И аз искам да кажа още едно нещо в тази връзка - по последното заключение, по което говори господин Чукаров. Става дума за присъдите. Вижте, има хора, които са били в лагери. Те нямат присъди. Какво става с тях? Няма отменена присъда, но са имали земя над 1000 дка. Какво става с тях? Те няма да получат, защото са били само в лагер, а не са имали присъда, която да бъде отменена.
Считам, че целият текст, който комисията предлага, като направим поправката, която е внесена от господин Калчо Чукаров, е начин, който дава възможност да удовлетворим исканията на всички собственици. Ако приемем текст, в който отиваме към 200 и 300 дка реално връщане на земята, това означава, че започваме реформата отначало. Просто започваме отначало!
Съжалявам много, ако някой е искал това нещо, трябвало е да го направи 1991, 1992 или 1993 г., но сега да се отпочне отначало реформата или да разделим собствениците отсега нататък по плана за земеразделяне да получават над 200 и 300 дка, там, където са минали плановете за земеразделяне, да отидат към обезщетения това означава, че пак прилагаме двоен аршин.
Аз подкрепям изцяло предложението на комисията с последната промяна, която предложи Калчо Чукаров, и настоявам тя също да бъде прогласувана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
Има думата за реплика господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Отново чухме един опит да се заблуди Народното събрание. Отново чухме една инсинуация, че даването обезщетение на земи от държавния или общински фонд щяло да минира аграрната реформа като предизвика изменения на извършеното вече земеразделяне със съответните планове. Нищо подобно!
Става въпрос за даване на земи от държавния и общинския поземлен фонд. Ако тези земи са в държавния или общински фонд значи, че те не са разпределени никому и не се налага абсолютно никакво преработване на плановете по земеразделяне. Един път завинаги трябва да си изясним това нещо!
Става въпрос преди всичко за земи в Добруджа. Става дума преди всичко за задоволяване на добруджанските собственици с тяхната земя. Какво значи, ако ние дадем сега с тези компенсационни записи на бонове от цялата страна хора да отиват и да наддават по търгове за земя в Добруджа. Те ще бъдат преди всичко носители на бонове за малки суми. Те ще могат с тях да си купят малко земя, но ще налетят да купуват земя в Добруджа, защото евентуално тя там е скъпа. По този начин ние ще доведем или до ново разпарчелосване на земята, или пък до едни не съвсем чисти спекулации.
Разберете един път завинаги - ние, признали вече веднъж правото на собственост, по това нещо не спорим, трябва да задоволим хората реално, без никакво засягане на извършеното вече по аграрната реформа.
Моля ви да проявите съзнание. Моля ви да проявите отговорност и да гласувате текста, както съм го предложил аз. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли други реплики? - Няма.
За дуплика думата има господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин Лучников, държавната земя е 1 млн. и 500 хил. дка. За обезщетение има над 5 млн. дка. Сега с това, към което отиваме, ще правим обезщетение на 200 и 300 дка, ще минем 6-те милиона и ще станат 7 милиона. Като направим това, което предлагате Вие, това означава, че ще стане това, което аз преди малко казах - земя ще вземат само добруджанци. Защо? Защо хората, които имат земя в "Марица-изток" и са от моя окръг, не могат да вземат земя от Добруджа? Аз това Ви питам. Защо те никога няма да си получат земята там? Тя е унищожена.
Значи, единственият вариант, в който се дава равен шанс на всички, това са именно компенсационните бонове, с които се отива на търг. Защо ние сега трябва да седнем и да ги учим пък какво ще правят - ние им даваме три възможности - гори, земя и приватизация. Мисля, че това е достатъчно. Значи, от тези собственици някои ще получат земя в Добруджа, но аз не съм убеден, че един добруджанец, който сега ще получи обезщетение на 200 и 300 дка, той ще получи суми в бонове над 50 - 60 милиона, може да стигне и 100 милиона. И като се съберат 10 - ще купят едно предприятие. Не съм убеден, че всички ще отидат и точно земя ще купуват. Напротив, убеден съм, че някои от тях ще купуват предприятия, защото им се дава възможност да участват в приватизацията. Но сега ние да поставяме въпроса, че специално за Добруджа, просто ще означава, че другата част на България не е от България, а само Добруджа е България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Каракачанов има думата за изказване.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги.
Александър Каракачанов съм от Добрички избирателен район. Специално го подчертавам. От Зелената партия съм - не случайно го казвам, защото въпросът е политически. Той е много сериозен политически въпрос, на който ние трябва да си отговорим откровено.
Господин Лучников, аз разбирам Вашите аргументи и за част от тях Ви казвам следното - няма да бъде минирана реформата, ако се приеме Вашето предложение. Аз съм съгласен с Вашето мнение, но аз ще Ви кажа следното - ще се промени изцяло нейният социален смисъл. Изцяло! Коренно различен политически и социален смисъл ще придобие реформата, макар и вече към края на тази реформа и това ще бъде един много важен политически знак, който обаче тогава тези, които го предлагат, трябва да се ангажират с него и после да го обясняват на населението.
Тук се каза ясно - първо възниква въпрос щом ние сме заявили, че ще оземляваме още във Великото Народно събрание, това реално не се прави, с предложението, което се предлага тук, това оземляване ще отпадне. Дайте да кажем на хората, че няма да има никакво оземляване.
Аз също знам какво е състоянието с държавния поземлен фонд и той въобще не стига в Добрич. Има сумати хора, които успяха да вземат тази година по 5 - 6 дка, макар че им се разрешава много повече, но се каза, че няма повече земя и се каза, че тази земя е пусната на търгове. Значи, пусната е на търгове, за аренда за по 10 години, без да се завърши оземляването, и никой не се ангажира да каже на хората: не се надявайте!
Тогава, ако това се приеме, нека тук политическите сили, които ще гласуват за това нещо, да кажат откровено на хората - социалният смисъл на реформата по този начин, по който беше приет във Великото Народно събрание още, се отменя и ние поемаме друга линия - линия да се оземлява чрез това като се връщат земите на едрите собственици - това е възможно - но ние се ангажираме тогава с тях, ще кажете.

Тук вече ще възникне и вторият въпрос: добре, защо само част от тези едри собственици? Някои от тях са по-заслужили ли? Ако ще я връщате, тогава наистина върнете на всички. Но това, вие знаете, е невъзможно. И възниква една несправедливост даже вътре в тази класа, която ще се оформи с връщането на земята по този начин. Това е вече втората несправедливост.
Но аз се връщам пак към първата и с това ще привърша. Аз поддържам предложението на господин Чукаров и смятам, че ако ние не го приемем, ще възникнат едни много неприятни последствия, които ще бъдат с отглас не веднага, защото хората няма да осъзнаят веднага какво е станало, но след известно време. И без това нещата на село са много тежки. И без това ще тръгне едно масово напускане на селата. А това само ще го ускори. И аз не знам какво ще обясняваме на тези хора, които ще търсят работа като идват в града.
Така че аз ви призовавам: много е тежка реформата на село, много бавно върви, има някои неща, които още Великото Народно събрание не прие правилно, но нека не правим допълнителни грешки, защото те само ще усложнят социалната обстановка. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Думата за реплика има господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Отново се прави опит да се отклони вниманието от въпроса встрани. Господин Каракачанов противопоставя на реституирането на земята възможността за оземляване. Нищо подобно. Ние чухме тук господин Моньо Христов, който даде достатъчно данни, че компенсационните записи са на твърде по-голямо количество, отколкото е разполагаемата земя. Така ли е, господин Христов?
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Така е.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Щом е така, въпросът за оземляването на дребни земеделски стопани поначало е изчерпан. За тях просто няма земя. И тук ние сме изправени пред въпроса кого да предпочетем - собственика или Държавния поземлен фонд. И какво ще прави този Държавен поземлен фонд с тази земя, която той и без това се чуди как да стопанисва? Как ще стопанисва той тази земя? Ще създаде отново държавни земеделски стопанства ли? Ще я даде на някакви нови псевдокооперации или какво ще прави с нея?
Въпросът тук е да се направи избор между собственика и държавата. Ето това е въпросът. Това трябва да се осъзнае. И ние тук като сила, която защитава частната собственост, трябва да бъдем наясно какво правим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
Господин Божинов има думата за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Съвършено формално се ползвам от правото и възможността да направя реплика и тя е в духа на следното: аз призовавам в духа на добрата традиция на много парламенти, когато става дума за толкова важен въпрос, ораторите, които застават на тази трибуна, да бъдат така добри и да заявят дали имат конкретен личен интерес, защитавайки една или друга теза с красивите думи за средна класа, за справедливост и т.н.
Подкрепям изцяло становището на депутатите от Народния съюз, становището на господин Каракачанов, тъй като, господин Лучников, това е една и съща земя. Тя или ще отиде от държавния и общинския фонд за оземляване, или ще отиде по адрес на хора, които имат по 12 000 дка и техни наследници заставаха на тази трибуна преди малко. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Господин Каракачанов иска думата за дуплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Господин Божинов, аз имам само 10 дка и те вече са ми върнати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля ви, който иска думата, да заповяда на трибуната.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Аз имам 4 дка и те не са даже мои.
Господа, мисля, че интересът може да се защитава, без да имаш собственост. Не това е принципът. Прекалено е съвременен светът, за да приказваме по този начин - дали имаме пряка собственост, за да смятаме, че тогава сме обезателно заинтересовани. Могат да ни заинтересоват даже като ни дадат пари някои хора.
Искам да кажа следното. Първо, възможностите за оземляване не са изчерпани. Това искам да подчертая много ясно. В момента има още държавна земя. Част от нея беше пусната под аренда за 10 години. Има още много държавна земя, която обаче ще отиде вече за раздаване на такива собственици, които имат по 2000, по 5000 и т.н. И аз искам да подчертая каква е разликата между мен и предложителите. Аз разбирам, че е необходимо максимално бързо да окрупним селското стопанство. За съжаление 7 години нищо не се направи по този въпрос. А това можеше да стане по друг начин. Можеше да стане даже като преобразуваме бившите ТКЗС-та в реални собственици и много бързо ги превърнем в акционерни дружества. Обаче по това нещо не се мислеше. Във всички народни събрания се мислеше само как да се вземе собственост. Сега пак става дума за същото.
Тогава аз задавам следния въпрос: щом ще раздаваме собственост на хората, защо на едни им даваме реална собственост - земя, а на други ще им дадем компенсационни бонове, които са полунищо или полунещо? Има огромна разлика и много добре го знаете. Това даже не са ценни книжа.
Аз съм за това на всички да им се дадат компенсационни бонове или ценни книжа. С това съм съгласен. Които са имали 20 хил.дка земя, да ги получат в компенсационни книжа. Не възразявам. Аз няма да получа нищо. Но да раздаваме реална собственост на едни, а на други - нереална собственост, меко казано това не е за ХХ век.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Думата има господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател! Искам да направя само едно уточнение във връзка с думите на господин Божинов. Първо, искам да кажа, че аз имам само 5 дка земя и тя ми е върната.
Второ, искам да кажа, че Народен съюз като група не стои точно зад изказването на господин Христов и господин Чукаров. Така че, тъй като Народен съюз се различава със своята демократичност, по много въпроси ние вземаме решения по съвест. Не бих искал залата да остане с впечатление, а пък и нашите слушатели и вестниците, че Народен съюз има точно такава позиция. Позицията е разнолика и би трябвало да знаете това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Савов.
Думата има проф. Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Господин председателю, уважаеми колеги! Аз ще изразя моето становище по ал. 8, в която подкрепям текста, който комисията предлага, с молба последното изречение да бъде заменено с текста и изречението, които господин Калчо Чукаров предложи.
Първо, съображението ми е това, че ние сме една от най-бедните страни на Европа със земя, най-бедните. А липсата на земя на хора, живеещи в селата, е предпоставка за потенциални престъпници. И ако ние не намерим най-бързо време и сили за този въпрос с тази част, която наричаме общинска и държавна, да оземлим тези хора, то това ще ни тежи на съвестта.
Второ, всички ние до един дълбоко бяхме убедени, че след 1944 г., когато се създаде една категория активни борци, се създаде един конфликт в обществото. Сега искаме да направим така, че тези, които са били осъдени, ще трябва да си вземат земята независимо колко е била тя, т.е. да бъдат едни привилегировани нови активни борци. А тези хора, които не са се занимавали с политика, а са си гледали работата като стопани, така са намирали за най-подходящо, те остават с 200 и 300 дка.
Много ви моля, земята е деликатен въпрос. Много ви моля за компромис. Приели сме един принцип отпреди повече от 75 години, един справедлив принцип за максимум 200 и 300 дка, да запазим този принцип и в настоящия закон. Имам дълбокото чувство, познавайки селската психика, че с един такъв текст, който е последното изречение на ал. 8, можем да създадем едно голямо недоволство във всички. Мисля, че ние предлагаме компенсация и за тези, които са били осъждани, и за тези, които са осъждани и ги привеждаме под един и същи признак - 300 и 200 декара. Много ви моля да бъдем по-внимателни в това отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на господин Лучников, което не е възприето от комисията.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Лучников, моля да дойдете да прочетете отново текста, тъй като народните представители не са наясно какво гласуваме.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): За по-голяма яснота аз ще прочета целия текст на ал. 8, както той звучи в унисон с моето предложение:
"(8) Възстановяват се правата на собствениците на земеделски земи до размерите им, определени по отменените чл. 8, ал. 1 и чл. 10 от Закона за трудовата поземлена собственост, включително и тези отчуждени по Закона за трудовата поземлена собственост. За земеделските земи над тези размери собствениците се обезщетяват със земи от държавния или общинския поземлен фонд, а когато това е невъзможно - с компенсационни записи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Това е предложението на господин Лучников, което не е прието от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 193 народни представители: 52 за, 73 против, 68 въздържали се.
Предложението на господин Лучников не се приема.
Предложението на народния представител господин Петко Проданов е прието по принцип.
ПЕТКО ПРОДАНОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре.
Следва предложение на господата Петър Рафаилов и Христо Таракчиев. Комисията го е подкрепила по принцип, затова няма да го поставя на гласуване.
Следващото предложение е на народните представители господата Христо Стоянов и Иван Колев - § 8 без предложението по т. 5.
Господин Стоянов, бих Ви помолил да направите предложението си отново, тъй като мина доста време и може някои народни представители да не си го спомнят.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим, от място): Аз подкрепих предложението на господин Калчо Чукаров и по такъв начин оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Предложението е оттеглено и няма да го поставям на гласуване.
Стигаме до предложението на господин Калчо Чукаров. Той го защити преди малко. Господин Моньо Христов също направи своето изказване, проф. Стоянов също се изказа. Всъщност става дума за следното: по т. 5 в ал. 8 на чл. 10 на края се създава изречение второ, което се изменя така: "Ограничението за размера се отнася и за случаите, когато земеделската земя е конфискувана с присъда и присъдата е отменена".
Комисията не подкрепа това предложение.
Моля, гласувайте предложението на господин Калчо Чукаров.
Гласували 184 народни представители: 113 за, 36 против, 35 въздържали се.
Предложението на господин Калчо Чукаров е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Очевидно тук се касае не за изречение второ, което се променя, а за последното изречение, нали така, господин Чукаров?
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Да, за последното изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, правим корекцията. Не става дума за изречение второ, а за изречение последно, което току-що приехме.
Десетото предложение във връзка с чл. 10 е предложението на господин Георги Агафонов, което не е прието от комисията. Тук ли е господин Агафонов да защити предложението си?
Ще прочета предложението на господин Агафонов:
"§ 8. Относно чл. 10, ал. 6, т. "а" да отпадне. Вместо него в ал. 10 се прави следното допълнение: "Към решението за възстановяване на собствеността се прилага сертификат за екологичните качества на земята и допустимите режими на ползване".
Това е предложението, което поставям на гласуване. То не е прието от комисията.
Гласували 156 народни представители: 49 за, 97 против, 10 въздържали се.
Предложението на господин Агафонов не се приема.
Има думата по процедурен въпроси господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги! Предлагам, ако не успеем да приключим § 8, времето да бъде удължено до приключване на § 8. Правя го като предложение, ако наистина времето не ни стигне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Направено е предложение за удължаване на времето до приключване на § 8, който в момента е предмет на дискусия.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: 111 за, 15 против, 32 въздържали се.
Предложението, направено от Моньо Христов, е прието.
Ще приключим заседанието след приключване на разглеждания § 8.
Както съм отбелязал, следва единадесетото предложение - на госпожа Елена Поптодорова - в чл. 10, ал. 10 да се направи следното допълнение и промяна към второто изречение:
"В случаите, когато екологичното увреждане е в резултат на антропогенна дейност, средствата... се осигуряват от Националния фонд "Опазване на околната среда".
Тук ли е госпожа Поптодорова? Няма я.
Аз ви прочетох предложението. По него няма желаещи за изказване и предложения.
Моля, гласувайте за това предложение, което не е прието от комисията.
Гласували 153 народни представители: 29 за, 69 против, 55 въздържали се.
Предложението на народната представителка госпожа Елена Поптодорова не се приема.
Следва предложението на народния представител Светослав Лучников.
Има думата господин Лучников да припомни и обоснове предложението си.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Първо, за какво става дума? Тук става дума за чл. 10, ал. 12, която гласи:
"(12) Възстановяват се правата на собственици по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 върху земите, които не са застроени и не представляват прилежащи площи..." и т.н.
Това "не са застроени" не казва нищо. То е съвсем неопределено. Аз искам да свържа този текст с текста на чл. 2, т. 3, която гласи:
"3. Не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради."
За такива земи, застроени по този начин, не може да има връщане. За другите обаче трябва да има връщане, с изключение на тези, които се третират в § 4 от Преходните и заключителни правила. Там по някакъв начин се уредени - добър или лош. Това сега няма да разискваме. Там са уредени правата на хората, които са построили вилни или други имоти върху земеделски земи. Там въпросът се урежда по някакъв начин. Но там, където не е уреден по § 4, според мен, не трябва да се ограничава правото на собствениците да си възстановят земите.
Тук става въпрос за едно уточнение, което се иска от мои избиратели и аз съм длъжен да го защитя пред вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми колега Лучников! В случая чл. 10, ал. 12 определя режима на възстановяване на собствеността при положение, че тази собственост е в стопанския двор на ТКЗС или ДЗС - образуваните въз основа на тях стопански организации. Тази алинея - 12, на чл. 10 не третира въпросите за това що е и що не е земеделска земя, защото чл. 2, т. 3 показва, че земеделски земи не са тези, които са застроени със сгради на промишлени и т.н., и т.н. и тези постройки, естествено, нямат място в стопанския двор на една селскостопанска организация от типа на ТКЗС, ДЗС или образуваните въз основа на тях организации. Ето защо, за да се избегне и тази редакционна неточност в текста на закона говоря, а не на законопроекта, комисията го преразгледа и предложи на стр. 17 от проектозакона един друг текст, който казва така:
"Възстановяват се правата на собствениците по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 върху земите в и извън строителните граници на населени места, включени в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях организации, ..." и, забележете, "... които не са застроени или не представляват прилежащи площи към сгради." Всичко друго, което не представлява прилежаща площ към сграда, се възстановява.
Затова, аз разбирам Вашата идея. Но естествено е, че когато говорим за стопански двор, не можем да касаем, че в него са застроени почивни станции и т.н., и т.н., или на джамии, или на училища и пр., и пр. Този текст е съвсем различен и затова Ви моля, господин Лучников, да не поддържате да се изменя, защото действително се касае за друг режим или за друго възстановяване на собствеността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Поставям на гласуване предложението на господин Лучников във връзка с ал. 12 на чл. 10. Предложението не е прието от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: 14 за, 60 против, 84 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следва отново предложение на народния представител Светослав Лучников за нови алинеи към чл. 10. Става дума за ал. 13 и ал. 14.
Има думата господин Лучников да обоснове предложението си.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ние правим тук реституция на земята и няма защо да се крием и да увъртаме какво правим. Ние възстановяваме на хората иззетите земеделски земи. Ние възстановяваме нарушената земеделска собственост.
В досегашния закон има няколко съществени пропуски. Тези пропуски предлагам именно с тези две алинеи да се отстранят. За какво става дума?
Разни звани и незвани ръководители на ТКЗС-та, разни звани и незвани председатели на селсъвети се разпореждаха със собствеността на вложените в тези стопанства земи, без да се интересуват от правата на техните собственици, подчертавам, собственици, затова защото българската земя никога с никакъв акт не беше отнета от своите собственици. Става въпрос да върнем земята на тези, които са се разпоредили с нея незаконно. Ето за това става дума и предложението звучи както следва:
"Възстановява се собствеността върху земи, притежавани от собствениците им, преди образуването на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или други държавни и общински органи, с изключение на посочените изрично случаи в този закон."
Имам предвид пак чл. 4, § 4 и всички свързани с него разпоредби. Значи във всички други случаи, когато са направени такива незаконни разпореждания, те се анулират и земята се връща на техните собственици. И при това преобретателите по такива незаконни, недействителни актове не могат да се позовават на придобивна давност. С това ние възстановяваме отново една справедливост.
Сега тук отново се правят опити да се възрази, че, видите ли, по този начин щели да се накърнят неприкосновените планове за земеразделяне. Пак ви казвам: нищо подобно. Защото, ако тези земи са вече дадени на хора по плановете за земеразделяне и те са получили върху тях своите документи, те очевидно не могат да се възстановят. Тогава отново ще се премине към обезщетяване с компенсационни записи и тук никой няма да спори. Но собствеността ние трябва да я уважим и възстановим.
Колкото се касае за ал. 14, върху неприкосновената собственост със земеделската земя в България се издевателстваше по най-различни начини. С най-различни закони тя се отнемаше. Тя се отнемаше и по Закона за конфискация на имущества, придобити по незаконен начин и спекула, макар че там се отнемаше цялата земя, а не само тази, придобита по незаконен начин и спекула, впрочем аз мъчно мога да си представя как земя може да се придобие по незаконен начин и спекула.
Законът за събиране на данъците. Помните ли какво имаше? Помните ли? Вие не помните, защото сте млади хора и не знаете. Имаше един позорен закон за събиране на преките данъци, който казваше така: че, ако не си платиш данъка, имотът се изважда на публична продан и ако не се яви никой да купи този имот на публична продан, той се обезценява с 25 на сто; ако още веднъж не се яви никой да го купи на публична продан, той се обезценява с още 25 на сто; и ако този път никой не го купи, той се отнема в полза на държавата.
В това време, когато действаха тези закони, никой не купуваше земеделска земя, понеже тази земеделска земя се включваше в ТКЗС-тата и нямаше кой да купи тази земя и на собствениците земята, дето се казва, се взема бадева. Ето за това става дума.
По Закона за снабдяването и цените. Знаете ли какъв текст имаше в този закон, по който се отнемаха тези земи? Казваше се така: че който е осъден за спекула, му се отнема, конфискува му се част или цялото имущество, независимо от това дали е придобито чрез спекула. Изобщо не ставаше въпрос за придобито чрез спекула, защото придобитото чрез спекула се конфискуваше на основание на това, че е придобито по този начин. Ставаше въпрос за конфискуване на собственост, която човекът си я е имал от деди и прадеди.
Имаше един закон за задължително регистриране на непокрити земеделски земи. Пак във връзка с влизането в ТКЗС-тата някои хора се изтарикатяваха и си скриваха земите. Накараха ги да си ги декларират и който не ги е декларирал, пак не ги е декларирал, защото не иска да влезе в ТКЗС-то, земята му се конфискуваше.
И с различни постановления на Министерския съвет, без всякакво законово основание, се конфискуваха земеделски земи.
Аз настоявам тези земеделски земи да се върнат на техните собственици. Ако не могат да се върнат реално, понеже всичко е свършено, понеже земеразделянето е минало, в края на краищата времето не може да се върне назад, но хората трябва да получат компенсация с компенсационни записи. Иначе ние просто ограбваме още веднъж тези хора и ги лишаваме от нашата справедливост, за която те са ни избрали и в която те вярват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников. Има ли реплики? Няма.
Господин Чукаров има думата.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Взимам думата по предложения текст от господин Светослав Лучников в ал. 13 и ал. 14 и напомням също мое предложение, което съм направил към този член, само че към ал. 4. Аз няма да повтарям това, което каза господин Лучников, той достатъчно аргументирано се обоснова, но ще кажа само следното.
По времето, когато не са желаели хората да влизат в ТКЗС, да внасят земите си в ТКЗС, са им налагали безбожни данъци и без никакво съдебно решение, а само с една комисия от партийния секретар, от агронома и от някои от членовете на управителния съвет на ТКЗС, са отивали и са конфискували земите им. Именно тази несправедливост, която толкова дълго време се е ширила, отново подчертавам, без никакво съдебно решение, тя трябва да бъде отстранена. Защото и сега поземлените комисии, базирайки се на това, че тези нормативни актове никъде в закона не са упоменати, че са отпаднали, не възстановяват земите на техните собственици.
Затова апелирам към всички вас да подкрепим предложенията на господин Лучников и да гласуваме за ал. 13 и ал. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Чукаров.
Трябва ли да прочетем предложението на господин Лучников?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре. Защото преди малко нали имаше репликиране от залата, че не се знае за какво се гласува.
Поставям на гласуване предложението на господин Светослав Лучников за нова ал. 13 към чл. 10, неподкрепена от комисията.
Гласували 174 народни представители: 82 за, 57 против, 35 въздържали се.
Не се приема предложението за нова ал. 13.
За процедура думата има господин Моньо Христов.

МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, моля да подложите на прегласуване текста, тъй като... (Шум и реплики в блока на левицата.)
Момент, сега ще ви обясня, ще ви задоволя любопитството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля ви, дайте възможност да се обоснова.
МОНЬО ХРИСТОВ: ...тъй като една част от колегите не разбраха за коя алинея става дума - за ал. 13 или за ал. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре. След като става дума за сериозни въпроси, поставям на прегласуване и ще повторя отново какво гласуваме.
Поставям на гласуване предложената от господин Лучников нова ал. 13 към чл. 10, която не е подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: 109 за, 53 против, 12 въздържали се.
Алинея 13, предложена от господин Лучников, е приета. (Ръкопляскания в блока на мнозинството.)
Поставям на гласуване предложената от господин Лучников нова ал. 14 към чл. 10.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Моля да я прочетете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ще я прочета, добре, щом има спор за съдържанието. Преди да обявим гласуването, ще я прочета.
"Чл. 10. (14) На възстановяване подлежат и земите, отнети от собствениците им по Закона за конфискуване на имущества, придобити по незаконен начин или чрез спекула; по Закона за събиране на данъците; Наредба-закон за събиране на данъци и такси; Наредба-закон за снабдяването и цените; Указ за задължителна регистрация на непокрити земеделски земи, както и Постановления N 982 на Министерския съвет от 1951 г., N 1559 от 1951 г. и N 48 от 1958 г.".
Прочетох ви предложената алинея без цитирането на броевете на "Държавен вестник".
Комисията не възприема направеното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: 118 за, 52 против, 8 въздържали се.
Предложената от господин Светослав Лучников нова ал. 14 е приета. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Заповядайте.
Има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Господин председателю, предлагам прегласуване по ал. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Божинов, някакви аргументи? Мисля, че ви я прочетох съвсем точно.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С аргументите на господин Христов, за да не ги повтарям, защото не ми е удобно, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Мисля, че не мога да приема, след като изрично прочетох много внимателно алинеята.
Преминаваме към предложението на господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Аз го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттегляте го, благодаря.
И, господин Костов, стигнахме до предложения от комисията текст. Моля да го докладвате. Господин Костов, извинявайте, имайте предвид и направените промени, гласуванията на двете алинеи.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: При това положение текстът, който комисията предлага с направените вече промени, би следвало да изглежда така:
"§ 8. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "и включени в тях" се заменят с думите "независимо от това дали са били включени в тях".
2. Алинея 5 се изменя така:
"(5) Възстановяват се правата на собствениците върху залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и върху земеделските земи, за които собствениците не са възмездени и те са включени в Държавния горски фонд, с изключение на горските разсадници и полезащитните горски пояси. Възстановяването на собствеността се извършва по чл. 14, ал. 1, т. 1."
3. В ал. 6 думите "(села и махали)" се заличават.
4. Алинея 7 се изменя така:
"(7) Възстановяват се правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в строителните граници на населените места, определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица, или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Възстановяването на собствеността се извършва по чл. 14, ал. 1, т. 1."
5. Алинея 8 се изменя така:
"(8) Възстановяват се правата на собствениците на земеделските земи до размерите, определени по отменените чл. 8, ал. 1 и чл. 10 от Закона за трудовата поземлена собственост, включително и тези, отчуждени по Закона за трудовата поземлена собственост. За земеделски земи над тези размери собствениците се обезщетяват по реда на чл. 35. Ограничението за размера се отнася и за случаите, когато земеделската земя е конфискувана с присъда и присъдата е отменена."
6. В ал. 10 се правят следните изменения:
а) създава се изречение второ:
"Средствата за възстановяване на продуктивните качества на тези земи, включително и за блокиране на опасните замърсители, се осигуряват от Националния фонд "Опазване на продуктивните качества на земеделските земи" по ежегодно утвърждавана от Министерския съвет програма";
б) Досегашното изречение второ става изречение трето.
7. В ал. 11 думите "или изцяло" се заличават.
8. Алинея 12 се изменя така:
"(12) Възстановяват се правата на собствениците по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 върху земите във и извън строителните граници на населените места, включени в стопански дворове на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, които не са застроени или не представляват прилежащи площи към сгради".
И създава се ал. 13:
"(13) Възстановява се собствеността върху тези земи, притежавани от собствениците им преди образуването на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени, или предоставени на трети лица от тези организации или други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените случаи по този закон. Приобретателите не могат да се позовават на придобивна давност.
(14) На възстановяване подлежат и земите, отнети от собствениците им по Закона за конфискуване на имущества, придобити по незаконен начин или чрез спекула (ДВ, бр. 76 от 1946 г.); по Закона за събиране на данъците (ДВ, бр. 304 от 1948 г.); Наредба-закон за събиране на данъци и такси (ДВ, бр. 13 от 1952 г.); Наредба-закон за снабдяването и цените (ДВ, бр. 213, бр. 228, бр. 253, бр. 260, бр. 269 от 1945 г., бр. 232 от 1946 г. и бр. 13 от 1951 г.); Указ за задължителна регистрация на непокрити земеделски земи (ДВ, бр. 122 от 1949 г.), както и Постановления N 982 на Министерския съвет от 19.08.1951 г., N 1559 от 26.12.1951 г. и N 48 (ДВ, бр. 28 от 1958 г.)."
И това сега представлява вече текстът на § 8.  



ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колеги, чухте точната редакция, която беше докладвана от председателя на комисията с една много дребна - не редакционна, а техническа, корекция.
Приетите, гласувани и предложени от господин Лучников нови алинеи ще бъдат тук като т. 9, а не като § 14, както ги докладва господин Костов. Или ще бъдат нови алинеи, както следва.
Поставям на гласуваме целия § 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: 140 за, 1 против, няма въздържали се.
При това положение целият § 8 е приет.
Преди да закрия днешното заседание, ще прочета няколко съобщения:
1. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще проведе заседание на 9 октомври, четвъртък, в зала 356 от 14,30 ч. при обявения дневен ред.
2. Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 8 октомври, сряда, от 15,00 ч. в зала 142.
3. Комисията по икономическата политика ще заседава на 8 октомври, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад" тук.
4. Комисията по културата и медиите ще проведе заседание в четвъртък, 9 октомври, от 15,00 ч., в зала 134 в сградата на пл. "Княз Ал. Батенберг" N 1 при определения дневен ред.
Следващото заседание на Народното събрание е утре от 9,00 часа. Ще продължим с дневния ред, който приехме.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,19 ч.)

Председател:

Йордан Соколов

Заместник-председател:

Александър Джеров

Секретари:

Васил Клявков

Атанас Мерджанов