Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров.
Секретари: Илиян Петров и Калчо Чукаров.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Асен Агов. Да му е честито! (Ръкопляскания.)
Освен това, днес е и един много голям християнски празник - Архангел и Михаил. Честито на всички колеги, които носят тези имена и всички останали, които празнуват на днешния ден.
За процедура думата има господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На 5 ноември 2000 г. почина д-р Петър Дертлиев - един от активните участници в демократичния процес в България, депутат от Великото Народно събрание, патриархът на българската социалдемокрация.
Предлагам с едноминутно мълчание да почетем неговата памет.
(Народните представители стават и почитат паметта на починалия д-р Дертлиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Постъпили законопроекти и проекторешения от 1 до 7 ноември 2000 г.:
Проект за решение за промяна в Комисията по национална сигурност и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол - тези решения са приети.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета с вносители Георги Дилков и Цветелин Кънчев. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина с вносител народният представител Григор Шишков. Водеща е Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Законопроект за избиране на народни представители с вносител Велко Вълканов. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи финансови споразумения с Европейската инвестиционна банка, с Френската агенция за развитие и с Кредитната институция за възстановяване - Федерална република Германия, свързани с изпълнението на проекта за изграждане на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост на р. Дунав между Република България и Румъния в района на Видин - Калафат с вносител Министерски съвет. Проектът е разпределен на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и на Комисията по икономическата политика.
Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за арест на кораби с вносител Министерски съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Проект за декларация относно процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз и премахването на визовите ограничения за български граждани с вносители Георги Първанов и група народни представители. Проектът е разпределен на Комисията по външна и интеграционна политика.
Проект за решение за избиране на заместник-председател на Тридесет и осмото Народно събрание с вносител Георги Първанов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения с вносител Димитър Петров. Водеща е Комисията по здравеопазването, младежта и спорта. Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
На Председателския съвет беше приет следният проект за работа на Народното събрание:
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност: вносител - Министерски съвет; втори законопроект с вносители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков; трети - от народните представители Стефан Стоилов и Иван Николов; четвърти - от народните представители Яшо Минков и Георги Агафонов.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане с вносители: на първия законопроект - Министерският съвет; на втория - Стефан Нешев и група народни представители; на третия - Красимир Каракачанов и Анатолий Величков; на четвъртия - Любен Корнезов и Руси Статков; на петия - Стефан Стоилов и Иван Николов; и на шестия - Яшо Минков и Георги Агафонов.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица с вносители: на първия законопроект - Министерският съвет; на втория - народният представител Ивалин Йосифов; на третия - народните представители Христо Иванов и Христо Кирилов; на четвъртия - народният представител Ангел Балтаджиев; на петия - народните представители Стефан Стоилов и Иван Николов; на шестия законопроект - народните представители Любен Корнезов и Руси Статков и на седмия - народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите с вносител Министерски съвет.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси с вносител Министерски съвет.
6. Ново обсъждане на Закона за тълкуване на чл. 47 от Закона за чужденците в Република България, върнат с Указ № 386 на президента на Република България.
7. Проект за решение за избиране на заместник-председател на Тридесет и осмото Народно събрание с вносител Георги Първанов.
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация с вносители Осман Октай, Ремзи Осман и Лютви Местан.
9. Второ четене на законопроекта за устройство на територията.
10. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за опазване на земеделските земи.
11. Проект за решение за провеждане на изслушване на министър-председателя на Република България господин Иван Костов по въпроса за изваждането на Република България от списъка на страните, чиито граждани се нуждаят от визи за пътуване в страните от групата "Шенген" на Европейския съюз, с вносител народният представител Асен Агов.
12. Парламентарен контрол.
Освен това са постъпили и следните предложения за дневния ред:
Предложение от народния представител Георги Михайлов - проект за решение за мораториум върху разрушаването на паметниците и паметните плочи, посветени на лица и събития, издигнати в периода 1878-2000 г.
Проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях с вносител Георги Първанов. Предложението се прави от госпожа Емилия Масларова.
Господин Иван Иванов предлага точка в седмичната програма да бъде проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на фондацията "Бъдеще за България", ръководена от съпругата на премиера госпожа Елена Костова, с вносител Георги Първанов.
Михаил Миков предлага в седмичната програма като точка да бъде включен законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.
Господин Драгомир Шопов предлага в седмичната програма да има точка - проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Това са предложенията по седмичната програма.
Господин Михайлов има думата.

ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Ние с вас сме свидетели особено в тази зала за почти пълен политически консенсус за това, че България трябва активно да участва в процесите на световната глобализация, че България трябва активно да участва в създаването на една силна, обединена Европа.
Заедно с това, аз съм сигурен, че почти няма българин, който да е готов на всяка цена да стават тези процеси. Напротив. Ние, участвайки в тези световни и европейски процеси, във всички случаи трябва да запазим своята българска идентичност, трябва да запазим своя български език, трябва да запазим своята българска култура, трябва да запазим своето българско историческо наследство. Само така ние можем да съществуваме като нация в един обединен свят.
Аз се учудвам, че днес има хора, които с такова настървение събарят паметни плочи, събарят паметници. Имайки предвид, че ние трябва да отидем заедно - и със своето историческо наследство - в бъдещето, аз подкрепям предложението на народния представител Георги Първанов и група народни представители да включим в седмичната си програма точка, в която да обсъдим проекторешението за забраната на ликвидацията на българските национални паметници.
Затова ви предлагам като точка от настоящата седмична програма да включим разглеждане на проект за обявяване на мораториум върху разрушаването на паметни знаци, посветени на лица и събития, издигнати в периода 1878 - 2000 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
Има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За 37-и път в Тридесет и осмото Народно събрание предлагаме на вашето внимание проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Вчера в една от препоръките на Съвместния парламентарен комитет "България - Европейски съюз" се постави въпросът за прозрачността на хода на приватизацията и приватизационните сделки. Снощи от Брюксел научихме, че в доклада на Европейската комисия като един от основните проблеми, които Република България трябва да преодолее, това е корупцията. Струва ми се, че най-малко това мнозинството и всички нас в залата трябва да убеждаваме откъде дойде терминът "Мистър 10%", с кого е свързан и с какво. Струва ми се, че най-малко на вас трябва да обяснявам за "светлите" приватизационни сделки на министър Краус и, разбира се, за онзи огромен списък от роднини по права и съребрена линия от управляващото мнозинство, които участват в приватизацията и различни бордове.
Вие обаче, колеги от Обединените демократични сили, обещахте на българския народ, поехте ангажимента, че точно в частта за приватизацията ще водите политика ясна, конкретна, чиста, прозрачна.
Моят апел към вас е: този път дайте шанс българският парламент да направи тази комисия, за да можем не само ние, а и българските граждани да знаят какво става с приватизацията, а не ежедневно да се сблъскваме с драстични случаи на нарушаване на приватизационните сделки, както всъщност се случи само преди един ден в Русе с "Биндел-енергия" АД.
Вярвам, че този път вие ще подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Господни Иванов има думата.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Внасям предложение в дневния ред на Народното събрание за седмицата да бъде включено предложението на 41 народни представители за изграждане на временна комисия за проучване фактите около финансирането на фондация "Бъдеще за България" с ръководител уважаемата госпожа Елена Костова.
С известно колебание го правя, тъй като знам, че вие можете да приемете това предложение, да направите такава комисия, която да прикрие фактите и да покаже колко много благородство и човешко съчувствие са скрити в една фондация, в едно семейство. Но проблемът с фондацията не е личен, семеен или групов. Той засяга авторитета на държавата. Не се ли тревожите от факта, че човек, който самите вие обявявате за руски мафиот, щедро финансира тази фондация, че уважаемата госпожа Елена Костова отрича, а после признава, че и господин председателят на Народното събрание след това се опитва да покаже, че това не е вярно, без да представи факти? Не се ли тревожите от факта, че във фондацията на уважаемата госпожа Елена Костова внасят пари фирми, чиято дейност и чиито бизнес зависи в голяма степен от благоволението на правителството, тоест, от волята на нейния съпруг? Не се ли тревожите, там внасят пари държавни фирми, които са длъжници към бюджета, към социалното осигуряване и към своите работници, при това с писмено указание на министъра на промишлеността?
Ако тази фондация ще се финансира от бюджета, защо тогава министър-председателят, спестил 15 хил. долара от командировъчни бюджетни пари, не ги внася във фондацията на уважаемата госпожа Елена Костова, а ги носи в къщи на жена си Елена Костова?
Уважаеми колеги, призовавам ви да забравите партийните си пристрастия, да оставите тази подкрепа в стил "декларации на местни партийни структури на СДС" и да подкрепите нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
По дневния ред има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Правя предложение да бъде включено като точка от седмичната програма разглеждането на Закона за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност. В Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ние единодушно приехме този закон да бъде променен с оглед големите проблеми, които възникват при издаването на български документи за самоличност.
Разбира се, аз знам, че тази точка може да бъде отложена за следващата или по-следващата седмица. Но при обсъждането в комисията видяхме, че има и още въпроси, свързани с българските документи за самоличност, които трябва в една по-спокойна обстановка, при едно по-широко обсъждане да бъдат изчистени, все проблеми, които са проблеми и за гражданите, и за органите на полицията, и в крайна сметка не дават особено добър атестат за провеждането на тази част от реформата, която е една от предпоставките за процеса на присъединяване към Европа, включително и по актуалната тема за визите.
Именно поради тази причина правя предложение внесеният законопроект да бъде включен и разгледан в седмичната програма на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Взимам думата във връзка с т. 11 от проекта за дневен ред, а именно - проекта за решение за провеждане на изслушване. Евролевицата ще подкрепи тази идея. Ние смятаме, че дебат по този важен въпрос е необходим. Смятаме обаче също така, че би било добре, ако този дебат завърши с едно решение и че още по-добре би било, ако около това решение се обединят максимален брой народни представители, стига това да е възможно.
Тъкмо поради това предлагам Народното събрание да излъчи една работна група, състояща се, примерно, от по двама души от всяка една парламентарна група, плюс независимите, които да започнат работа и да се опитат да предложат един проект за решение, който, повтарям, да бъде максимално приемлив за всички народни представители, тъй като въпросът, който ще дебатираме, наистина е от национално значение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов. Това не е по дневния ред! Не бяхме приключили. Господин Драганов, Народното събрание не може да избере такава група. Това е въпрос на политическите сили да се разберат помежду си. Нито правилникът ни дава такава възможност, нито досега е имало такъв прецедент. Това е просто въпрос на разбирателство между парламентарните групи.
Господин Драгомир Шопов има думата.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! В дневния ред предлагам да бъде включена точка за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно - отпадането на чл. 17, ал. 4, която гласи, както знаете, че "Председател на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията е председателят на Народното събрание".
Имам много основания, за да направя това предложение пред вас. Ако отново видим какво гласи ал. 3 от същия чл. 17, ще констатираме, че, за съжаление, нищо в тази комисия по вина главно на нейния председател не е изпълнено. Нито е налице разработването на анализи и стратегии, нито са осъществени някакви сериозни анкети и проучвания, да не говорим за наличието на така необходимата координация между различните власти относно тяхната дейност по противодействието на престъпността и корупцията. Странно е наистина, когато в горните етажи на властта се шири такава небивала за нашите мащаби корупция, Комисията "Антимафия" да е само пасивен съзерцател, да не кажа и удобно прикритие. Господин Соколов показа пълно безсилие по отношение на работата, която би трябвало да свърши като председател на споменатата комисия. Неспособен да се абстрахира от своята партийна привързаност и да подходи напълно безпристрастно и отговорно към задълженията си, той намери начин да предпази скандалната фондация "Бъдеще за България", като не позволи нейната будеща съмнение дейност да бъде разгледана в Комисията "Антимафия". Най-меко казано, дами и господа, е неудобно, недопустимо е представител на една корумпирана формация да оглавява комисия, задължена да се бори с корупцията.
По тази причина ал. 4 на чл. 17 трябва да бъде отменена и за председател на комисията Народното събрание да избере народен представител от опозицията.
Моля да подкрепите предложението ми в дневния ред да бъде включена точка за изменение на нашия правилник, а именно - отпадането на ал. 4 от чл. 17. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шопов.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Михайлов като точка от седмичната програма да бъде проект на решение за мораториум върху разрушаването на паметници.
Гласували 196 народни представители: за 85, против 106, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване проекта за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, направен от госпожа Емилия Масларова.
Гласували 181 народни представители: за 68, против 104, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков точка в седмичната програма да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.
Гласували 190 народни представители: за 79, против 77, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Костадинов Иванов точка в седмичната програма да бъде проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансиране на Фондация "Бъдеще за България".
Гласували 190 народни представители: за 75, против 112, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Шопов точка в седмичната програма да бъде проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласували 183 народни представители: за 65, против 114, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме седмичната програма за работа на Народното събрание за периода от 8 до 10 ноември 2000 г. така, както ви я прочетох в началото на представянето на предложенията за дневния ред.
Гласували 174 народни представители: за 126, против 12, въздържали се 36.
Седмичната програма е приета.

По първа точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Има думата господин Христо Христов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение във връзка с обсъждането на законопроектите за изменение и допълнение на данъчните закони в залата да бъдат поканени господин Николай Георгиев - заместник-министър на финансите, господин Ангел Савов - заместник-главен данъчен директор и господин Атанас Кацарчев - директор на Дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Постъпило е процедурно предложение.
Има ли противоположно становище? Не виждам
Поставям на гласуване процедурното предложение в залата да бъдат поканени и да присъстват господата Николай Георгиев, Ангел Савов и Атанас Кацарчев.
Моля да гласувате.
Гласували 110 народни представители: за 102, против 3, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господата Николай Георгиев, Ангел Савов и Атанас Кацарчев да влязат в залата, да заемат местата си с правото да вземат думата, когато пожелаят.
Господин Христов, имате думата за доклада си.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:

"ДОКЛАД
по законопроект № 002-01-51 за изменение и допълнение
на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от
Министерския съвет на 12.10.2000 г. и проекти за изменение
и допълнение на същия закон, внесени от народни
представители

На заседание, проведено на 31 октомври 2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет. На същото заседание бяха обсъдени и законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесени от народните представители:
- Красимир Каракачанов и Анатолий Величков - № 154-01-89 от 28.7.2000 г.;
- Стефан Стоилов и Иван Николов - № 054-01-33 от 12.4.2000 г.;
- Яшо Минков и Георги Агафонов - № 054-01-104 от 27.10.2000 г.
От името на Министерския съвет в заседанието участва министърът на финансите господин Муравей Радев, както и господин Николай Георгиев - заместник-министър на финансите, господин Атанас Кацарчев - директор на Дирекция "Данъчна политика" при Министерство на финансите и господин Ангел Савов - заместник-директор на Главна данъчна дирекция.
В своето експозе министърът на финансите господин Муравей Радев изтъкна основните положения на законопроекта, внесен от Министерския съвет, като подчерта, че предлаганите изменения и допълнения в Закона за данък върху добавената стойност са насочени към подобряване администрирането на данъка, облекчаване на данъкоплатците и подобряване на бизнесклимата в страната. Това се постига чрез следните конкретни изменения и допълнения:
1. Намаляване срока за възстановяване на данъчен кредит от 6 на 4 месеца. Предлаганият нов срок ще облекчи данъкоплатците, като се осигурява и достатъчно време на данъчната администрация да не допуска неправомерно ползване на данъчен кредит.
2. Затягане режима на регистрация, специално за лицата при вливане, сливане и прехвърляне на предприятието като цяло по реда на чл. 15 от Търговския закон.
3. При дерегистрация на лицата срокът за внасяне на начисления ДДС се удължава от 14 на 30 дни. Удължава се срокът и се прецизира редът за представяне на регистрационния опис на наличните активи.
4. Дава се възможност за право на приспадане на данъчен кредит за доставки по чл. 92 - в изпълнение на международни договори. В този случай лицето ще има право на регистрация по избор. С това се улеснява прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност, касаещи международни договори.
5. Премахва се долният праг при доброволна дерегистрация, а си запазва задължителна дерегирстрация при спадане на оборота под 50 хил. лева.
6. Удължава се с една година срокът за влизане в сила на Наредбата за възстановяване на платен данък върху добавената стойност за услуги на чуждестранни юридически лица.
В законопроектите на народните представители по изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност се предлагат следните промени по отделните техни законопроекти:
1. В проекта на народния представител Стефан Стоилов и народния представител Иван Иванов се предлага:
- намаляване на данъчната ставка на 18%;
- въвеждане на доброволна регистрация за всички данъчно задължени лица;
- промени в процедурата по връщане на данъчния кредит и др.
2. В проекта на народния представител Яшо Минков и народния представител Георги Агафонов се предлага освобождаване от ДДС на Българския национален комитет на УНИЦЕФ за продажба и разпространение на картички.
3. В проекта на народния представител Красимир Каракачанов и народния представител Анатолий Величков се предлага:
- освобождаване от ДДС на продажбите в чужбина от лицензирани туроператори;
- отлагане действието на чл. 91г, 91д, 91е, 91ж, 91з и 91и за от 1.1.2005 г., относно ползване на данъчен кредит за туристическите услуги.
По време на дискусията бяха поставени въпроси, на които министърът на финансите и другите представители на министерството дадоха необходимите разяснения.
След приключване на дискусията всички законопроекти бяха гласувани общо. Същите бяха подкрепени от всички присъстващи членове на комисията - 12, без нито един глас "против", или "въздържал се".
Въз основа на резултата от гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да разгледа проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет на 12.10.2000 г., както и посочените законопроекти на народните представители."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Кой от вносителите иска думата?
Господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! По разглежданите днес законопроекти за изменение, т.е. по основните материални данъчни закони нашата парламентарна група направи предложение за изменение още в края на март и началото на месец април. Искам предварително да отбележа, че основната, по-голямата част от тези предложения, бяха направени от нас след широки обсъждания с представителите на бизнеса, с техни организации, с водещи икономисти. Тоест повечето от онова, което се носеше във въздуха, образно казано, повечето от предложенията, които се споделяха от широките следи на бизнеса, от икономическата мисъл, намериха място в нашите предложения. Ако мнозинството, ако парламентът се бяха обърнали навреме към тези предложения, ако беше започнало тяхното обсъждане спокойно и бавно, по моему това щеше да бъде един шанс в допълнение за намиране на по-добри решения.
В нашия проект предложенията могат да бъдат групирани в две групи. Първата се отнася до режима на данъчно облагане. Голямата част от тези предложения са правени многократно при обсъждане на данъчната политика, т.е. през последните две години при приемане на бюджетите. Особено остри обсъждания са ставали по въпросите за 6-месечния срок на възстановяване на данъчния кредит. Вярно е, че сега правителството прави една стъпка в тази посока, недостатъчна, закъсняла. Защо?

Три години се говори за финансова стабилност, за стабилизация - факт безспорен, рожба главно на въведения валутен борд и на провежданата силно рестриктивна, засилваща се от година към година, фискална политика. Добре, щом страната е постигнала такава стабилност, защо не се отиде към възстановяване на стария тримесечен срок? Две години Министерството на финансите използваше възможностите на удължения срок. Беше време с оглед и на условията, с оглед и на проблемите, които създава този изключително продължителен срок за възстановяване на данъчния кредит, да се върнем към онова, което фигурираше като елемент на закона при приемането му.
Тук има един любопитен детайл. Три години се твърдеше от тази трибуна, че въпреки шестмесечния срок, поради прилагането на механизма на насрещното прихващане - това беше въведено едновременно с удължаването на срока, във всеки даден момент почти няма пари на фирмите в Министерството на финансите. Тоест, въпреки продължителния срок, пари на фирмите не се задържат. И сега изведнъж, при обсъждането на бюджета за 2001 г., в сумата на изчислената от Министерството на финансите икономия се появява числото 55 млн. лв., което идва да покаже, че даже намаляването с два месеца води според сметките на министерството до деблокиране на 55 млн. лв. пари на фирмите, които и без това са достатъчно много финансово притеснени.
Към тази първа група са и редица предложения във връзка с чл. 14, 55, 64, 68, 78, чиито сегашни текстове накърняват правата на данъкоплатците. Голяма част от тези текстове бяха приети при приемането на Данъчно-процесуалния кодекс и предизвикаха всеобщо неодобрение сред средите на бизнеса. Става дума и за влошения режим по-конкретно при данъчното облагане, при износа, прехвърляне на отговорности и последствия от некоректния към коректни партньори - нещо, което го няма в нито едно данъчно законодателство. Ти, който спазваш закона, да носиш последствията от нарушаването на закона от твоя партньор и т.н. Неща, които бяха силно и категорично атакувани от данъчните експерти, но все едно, министерството се направи на глухо.
И в предлаганите сега проекти тези текстове на закона не се променят. Не се предвижда подобряване и изчистване на данъчно облагателния режим в това отношение. Повтарям, санкция за коректния спрямо закона данъкоплатец. Но така е по-удобно на министерството и на неговите чиновници. Какво значение има, че контрата остава у данъкоплатеца, който е изряден? Нашите очаквания бяха, че сега, при това цялостно оглеждане на данъчното ни законодателство, в условията на така наречения втори етап на данъчната реформа в кавички или без кавички, трябваше да бъдат и очаквахме да бъдат изчистени тези неща.
Моля, господин министър, да се отнесем внимателно при второто четене на законите именно към тези предложения, които целят не намаляване на данъчната тежест, а изчистване на данъчно-облагателния режим. Това ще бъде една реална, а не измислена на думи стъпка по посока на европейското законодателство. Не само приемане на закони и слагането им настрани без да се превръщат в практика, а тъкмо това е характерното за българското законодателство. Именно, защото приеманите закони не се превръщат в работещи практики, няма и работеща пазарна икономика. Има я само разписана в приетите закони, а не като механизми, които действат и осигуряват всичко онова, което представлява характерни белези на една реална пазарна икономика.
Втора група предложения са свързани с намаляване на данъчните ставки. Добре, знаем, че първият аргумент, който ще бъде противопоставен, е: да, но ние тръгнахме от една ставка от 22 на сто. Факт, но всички знаем каква беше обстановката тогава и как се стигна до тази ставка. Сега сме в друга обстановка и това е главното, с което се перчите три години и половина. Стабилност, стабилност, стабилност! Отделен е въпросът за цената на тази стабилност, която плащат страната и хората. Но това е тема, която ще разискваме по всяка вероятност при обсъждането на бюджета.
Няма ги условията на финансовата криза, при задаването на която под натиска на фонда бяха приети тези числа - 22 на сто. Защо след три години стабилност не се върнахме към стартовата ставка на данъка върху добавената стойност? Какви са причините? Разбира се, така е по-удобно, независимо, че едновременно със задържането на ставката - първата година 22, а след това намаляването към 20, се отиде към разширяване на облагаемата основа. Спомняте си около 15-16 стоки и услуги от § 4 бяха изкарани в групата на облагаемите, а там влизаха основните позиции от храната на 60-70 на сто от българите. Разширяване на облагаемата основа и задържане на една по-висока ставка.
Ако тогава не беше се получила финансовата криза в България, едно от следствията на която беше и въвеждането на тази висока ставка за осигуряване на повече постъпления в силно разклатения, почти пробит бюджет, то сега нямаше да има това мнозинство. Така че не се връщайте назад, не търсете там аргументи, а да видим в създадените условия след 1997 г. правилно ли е, целесъобразно ли е да се поддържа тази ставка.
Трета година вие залагате в макрорамката като един от факторите на растежа увеличаване на потреблението. Е, да, ама не. Не се получава. И не се получава не според моя оценка, а според оценките и числата на Националния статистически институт, тъй като за 8 месеца продажбите на дребно на промишлена продукция в България се свиха с 8,5 на сто. Вярно е, че има увеличение на износа. Продажбите на основните хранителни стоки също са свити.
Господин министър, как тогава се увеличава потреблението? Как се увеличават реалните доходи? Да не би българските граждани да ги слагат под дюшека? Намаляването на този косвен данък, само че това не е любимо занятие на нито един фискалист, би било фактор, който наред с много други би съдействал за увеличаване на потреблението и реалното му превръщане в един от инструментите за стимулиране на растежа. Не отивате към такива мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Стоилов, времето изтече. Ако искате да продължите, можете като изказване.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Благодаря. И да говоря повече, смисъл изглежда няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой друг от вносителите на останалите законопроекти желае ли думата?
Има думата господин Анатолий Величков.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (независим): Господин председателю, уважаеми господин министър, колеги! Законопроекта за изменение и допълнение, който ние предлагаме с колегата Каракачанов, е съсредоточен в частта, както беше казано и в изложението на председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Христов, за продажбите в чужбина от лицензирани туроператори или туристически агенции на туристически пакети по смисъла, който ще се ползва в страната от чуждестранно лице, което няма седалище или обект на територията на страната и не е регистрирано по този закон и за което е получено плащане на територията на страната.
Желанието ни със следващото предложение за това разпоредбите на закона, особено що се отнася до чл. 91, точки от "г" до "и" - да влязат в сила от 1 януари 2005 г., е свързано с желанието ни да бъде извършен един плавен преход за туристическия сектор при въвеждането на данъка върху добавената стойност, тъй като истината е, че дълго време приватизационният процес, който съпровождаше промените в този сектор, доведе до неблагополучия. 1999 г. беше съпроводена с един спад на туристически услуги, особено при продажбата на туристически пакети в Русия, при една нелоялна конкуренция от страна на гръцки и турски туроператорски фирми и туристически агенции.
Подобрената конюнктура през изминалата вече година, имам предвид летния сезон на 2000 г., показва, че наистина едни такива, поне засега, преференциални условия, при които работят туроператорските фирми, дават резултат - имаме растеж в продажбите с 25 на сто. Нека тази година, която е показателна за това, че и чрез данъчното законодателство може да се стимулира развитието на един такъв съществен за българския износ сектор, какъвто е туристическият, да ни доведе до мисълта, че преходът трябва да бъде по-плавен, да бъде даден един по-дълъг срок за реализиране на търговията в туристическия сектор.
Основният проблем, който може да се очаква вследствие на промените в Закона за данък добавена стойност, е силно влошената или предположението, че се влоши силно, конкурентоспособността на туристическия продукт на международните пазари още през 2001 г. Облагането на услугите, предоставяни на чуждестранни туристи с ДДС, ще постави българския туризъм в крайно неизгодно положение спрямо конкурентните страни, конкурентните туроператори от близките нам страни и туристически дестинации, тъй като предвидената в закона ставка, която продължава да действа - 20 на сто - и тук ще споделя, че ние не смятаме за необходимо тази ставка да бъде намалявана, е 2,5 пъти по-висока от средната за хотелските услуги в страните от Европейския съюз, където средното число е 8 на сто.
Облагането с ДДС на входящия туризъм може да доведе и до допълнителни неблагоприятни за българския туризъм последици с дългосрочно действие, като например забавянето на модернизацията на нашите курортни и туристически комплекси и на инфраструктурата, свързана с тях, която засега не отговаря на международните съвременни изисквания за материална база. Като се има предвид, че и по-голяма част от наличната база е вече силно амортизирана и сериозно отстъпва на тази, предлагана от конкурентните дестинации, считаме, че не е трудно да се предвидят последствията от едно подобно действие за бързо въвеждане на облагането с ДДС на пакетите на туроператорите.
Основните фактори, допринасящи за това развитие неблагоприятно, ще бъдат намалените приходи от продажби вследствие на неконкурентоспособни цени в резултат на облагането с ДДС и лишаването от право на данъчен кредит.
На второ място - принудителната дерегистрация по закона и свързаните с нея разходи, произтичащи от предвидения по новите текстове ред за облагане с ДДС и информирането на данъчната база за регистрация по ДДС.
Като отчитаме посочените дотук обстоятелства и необходимостта от съобразяване на нашето законодателство със законодателството на Европейския съюз, ние предлагаме действието на тези текстове да бъде отложено до началото на 2005 г. Според нас, по този начин ще се създаде възможност българският туризъм да осъществи един плавен преход. Ще се осъществи и в съответствие и с националния интерес хармонизация на нашето законодателство с това на Европейския съюз, а в рамките на организацията трябва да споделим, че се допуска страни-членки да намалят ставките на ДДС за туристически услуги, каквито са и тези, с цел създаване на работни места, което е един от основните приоритети на съюза съгласно Виенската стратегия за Европа, приета през м. декември 1998 г.
Направили сме тези предложения не просто водени от желанието за създаване на един проект за изменение и допълнение на Закона за ДДС, а вследствие на многобройни срещи с Българската асоциация на туристическите агенции. Считаме, че аргументите, които бяха изложени от тяхна страна, заслужават внимание и ние се надяваме, че народното представителство ще подкрепи на първо четене предложения от нас законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Друг вносител желае ли да се изкаже? Не.
Преминаваме към разисквания.
Имате думата за изказвания.
Има думата господин Васил Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Искам да взема думата и да коментирам всички внесени законопроекти по Закона за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност, като ще акцентирам на моето мнение за всеки един от тях.
Най-широкият, обхватният, е проектът, внесен от Министерския съвет. Там се правят най-големи и важни промени.
Това, което аз изцяло адмирирам в този законопроект, това е, разбира се, промяната на срока за възстановяване на данъчния кредит от 6 на 4 месеца. Това е нещо, което е много важно за бизнеса.
Подобна промяна се предлага и в законопроекта, внесен от народните представители от БСП господин Стоилов и господин Иван Иванов. Те предлагат този срок да бъде намален на 3 месеца, но аз смятам, че все пак трябва да се види кое е реално възможното. И не е малко това, което се предлага - от 6 на 4 месеца, защото все още в данъчната служба не е въведена електронната централизирана система.
Причините са различни. Обсъждали сме ги многократно. За тези причини господин Радев в комисията отговори - това забавяне се налага заради това, че трябва да се обединят всички информационни системи, всички системи за събиране на приходи в различните бюджети. Това е на НОИ, на социалното осигуряване, на Здравната каса. Разбира се, ние трябва като народни представители да изчакаме тази възможност и дори след това вече да искаме и намаляване на този срок в още по-голяма степен - не на 3 месеца, а и под 3. Но нека това да бъде реално възможното, така че нека сега да не изпадаме в някакъв популизъм и да казваме: 3 е възможно, 4 е малко... Това нещо смятам, че няма да бъде полезно. Нека да се обединим всички и да направим една промяна, която наистина да бъде в полза на бизнеса и в същото време да не накърнява възможностите на данъчната администрация да събира акуратно сумите, да си върши добре работата.
В законопроекта на Министерския съвет се предлага промяна на чл. 125, промяна на режима на този член, по който член при прекратяване и преобразуване на предприятия, те имат право на доброволна дерегистрация. Тази възможност ще отпадне, защото има много случаи, в които тези лица нямат право на такава дерегистрация - в смисъл такъв, че новите юридически лица бързо настигат тези обороти, които са задължителни при регистрация по ДДС. С тези промени отпада тази дерегистрация, а вече като се докаже, че оборотът пада под тази сума, това става от само себе си. Това е също в интерес на това по-добре да се увеличи събираемостта на този данък, който е най-важният данък по отношение на бюджета.
Друго важно нещо, което се прави в полза на бизнеса, това е, че се увеличава срокът на подаване на декларации с активите на фирмите при прекратяване дейността на фирмата. Досега този срок беше по общия ред 14-дневен, в който невинаги бизнесмените можеха да представят този списък от активите и върху тях да искат приспадане на данъчен кредит, тъй като те вече няма да вършат дейност. Това сега ще става за 30 дни, което е в техен интерес - да имат повече време, защото някой път на тези активи те търсят продажби и трябва да се види действително къде и за кое точно трябва да се възстановява данъчният кредит.
За улеснение на данъкоплатците се дава възможност и за подаване на заявления по регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност от пълномощник. Това е също едно ново улеснение.
Правят се и други промени в закона, като например - правят се промени също с цел да се увеличи събираемостта, като се увеличават санкциите върху гражданите, които не изискват касови бележки.
Увеличава се също така и контролът върху тези, които получават доставката - този, който закупува стоката, да изисква повече документи от този, който му я продава, за да има контрол по веригата за събиране на данъка върху добавената стойност.
Всичко това, според мен, е една много добра промяна, която балансира интересите както на фиска, така и на бизнеса.
Искам да коментирам с няколко думи и законопроекта, внесен от БСП с представители Стоилов и Иванов. Тук преди мен господин Стоилов много дълго говори, че е възможно и е необходимо намаляването на данъчната ставка. Аз обаче много мога да споря по този въпрос. Да, би могло да се намали ставката, обаче пък трябва да запазим ставките по другите закони - по Корпоративния закон, по Закона за физическите лица, в социалното осигуряване не бива да правим намаление, за да може да се върже приходната част на бюджета.
От моите срещи с бизнесмените разбрах, че те не се интересуват толкова от ставката по ДДС, колкото от другите ставки и от другите закони, където се правят по-важни промени и намаляване на данъчната тежест. Така че това е един въпрос, който може да се разглежда, но трябва да се види кое е в по-голям интерес на бизнеса. А аз смятам, че по-добре е за бизнеса да се намалят корпоративните налози и налозите върху доходите на физическите лица. Затова смятам, че тази ставка трябва да се запази поне на този етап и когато видим, че и това е възможно, да пристъпим след години и по този въпрос.
Дори на една от срещите имаше предложение от бизнесмените за увеличаване на тази ставка, но тя да се приспада от хората, които, като отидат накрая на годината, да си я получават обратно, за да има по-голям контрол при касовите бележки. Това е добра идея, но трябва да се види как може да се администрира. Едва ли сега е възможно да се приложи.
Друго, което се предлага в този законопроект, това са някои подобрения на процедури в администрацията. Смята, че между двете четения могат да бъдат възприети някои от тези идеи и да се приемат в окончателния текст на изменението на този закон.
Това, което предлагат от ВМРО - за по-голямо изместване във времето на задължението на туроператорите да внасят ДДС, аз лично го приветствам. Но за тази година ние трябва най-напред да помислим дали това е възможно, пак от гледна точка на бюджета. Трябва, според мен, да проведем един много сериозен дебат в комисията и да се опитаме всички членове на тази комисия, заедно с представители на Министерството на финансите, да намерим изхода по този въпрос и то в интерес на туристическия бизнес. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Клявков.
Друг желае ли думата?
Има думата господин Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя внесения проект на Министерския съвет, защото промените са насочени към подобряване на администрирането на данъка, към облекчаване на данъкоплатците и подобряване на бизнесклимата в страната.
Както изтъкнах в доклада, конкретните предложения са за:
Първо, намаляване срока за възстановяване на данъчен кредит от 6 на 4 месеца. Предлаганият нов срок ще облекчи данъкоплатците, като осигурява и достатъчно време на данъчната администрация да не допуска неправомерно ползване на данъчен кредит.
Второ, затягане режима на регистрация специално за лицата при вливане, сливане или прехвърляне на предприятието като цяло по реда на чл. 15 от Търговския закон.
При дерегистрация на лицата срокът за внасяне на начисление ДДС се удължава от 14 на 30 дни.
Удължава се и се прецизира срокът за представяне на регистрационния опис на наличните активи.
Премахва се и долният праг при доброволна дерегистрация, а се запазва задължителната дерегистрация при спадане на оборота под 50 хил. лева.
Така че всички предложения са много целесъобразни и са с цел изпълнение на обещанията, които ние направихме пред нашите избиратели за намаляване на данъчната тежест и подпомагане на бизнеса. Всичко това е залегнало в предложението на Министерския съвет.
Що се касае до предложението на уважаваните от мен господин Стоилов и господин Иванов, искам да подчертая, че сегашният режим облекчава, а не затруднява дейността на износителите, което им дава възможност в двумесечен срок след износа и прехвърляне на собствеността да представят необходимите документи за признаване на износа. Нещо повече, ако впоследствие той се снабди с тези документи, може да коригира резултата от приложението на този текст, касаещ периодичните доставки, които са по работещите на ишлеме. По този въпрос Главна данъчна дирекция многократно е давала разяснение, че едва след окончателното прехвърляне на собствеността на целия обем на поръчката се прилага този текст.
А по въпроса за размера на данъчната ставка вече видяхме какъв е резултатът и аз мисля, че по този въпрос по-добър отговор ще даде господин Николай Георгиев - заместник-министър на финансите, който е направил един анализ на резултата от намаляване на данъчната ставка.
Що се касае до другите предложения на господата Стоилов и Иванов, аз искам да им кажа, че ние не трябва да насочваме възможността на някои от лицата да използват данъчния кредит така, че да бъдат източвани средства от бюджета. Така че на този етап аз не бих подкрепил тези предложения на господата Стоилов и Иванов.
Що се касае до предложението на колегите от ВМРО, аз искам да им кажа, че първо трябва да изясним, колеги, понятието "туроператорска дейност" по смисъла на Закона за туризма. В § 1 т. 6 от Допълнителната разпоредба гласи, че туроператорската дейност е формирането и продажбата на едро чрез туристически ваучери или по договор на пакетни услуги, включително предварително заплатени пътувания и ваканции и т.н., която е малка част от цялостната туристическа дейност и услуги.
Не трябва да се забравя, че правителството на ОДС досега третираше тази дейност като експортна. Тя се облагаше с нулева данъчна ставка, а в продължение на две години - от 1 януари 1999 г. до 1 януари 2001 г., за мястото на стопанската си дейност те ползваха данъчен кредит в размер 20 на сто върху всяка доставка, без те да са го формирали при определяне на окончателната цена на доставката.
По отношение на развитието на туризма като един от най-важните приоритети за икономическото развитие на България различия нямаме. И сега държавата извършва финансово подпомагане на развитието на туризма съгласно членове 15, 16 и 17 от Закона за туризма. Аз считам, че там е мястото да се търсят допълнителни възможности за подпомагане на тази така важна за икономиката ни дейност. Но вие не трябва да забравяте, че България е във валутен борд и параметрите по всички макропоказатели се съгласуват с експертите на Международния валутен фонд. Въпреки че уважавам вашето намерение да подпомогнете развитието на туризма, аз няма да го подкрепя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Ивайло Калфин има думата.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Тази седмица ще говорим доста по данъчни закони. Това, което аз и не очаквам да стане, е да се смени философията на данъчните закони, която вече правителството налага четири години. Затова и изказванията ми по данъчните закони ще бъдат свързани главно с технически, процедурни и т.н. виждания по тези промени, които предлагате. И без това по-голямата част от промените имат такъв характер.
Законът за ДДС е един от най-важните закони, с които може да се улесни или затрудни бизнесът. Значи ние говорим за намаляване на данъци, говорим за намаляване на ставки, обаче въобще не говорим за облекчаване на процедури, които са едни от най-трудните и най-тежките за спазване от бизнеса. Ще ви дам само два примера с този закон, който се внася сега, които затрудняват допълнително стопанските субекти.

Едната промяна е още в § 1, когато в чл. 29 се иска себестойността да бъде по смисъла на Закона за счетоводството. За да не обяснявам подробно, ще ви кажа, че това затруднява тези, които искат да бракуват стари дълготрайни материални активи, които имат стойност 15-20 на сто, защото ще трябва да ги обложат с данък добавена стойност по тази поправка, която се прави в момента. Това в никакъв случай не стимулира замяната на използвани и то вече морално и физически остарели активи с нови.
Второ, въвежда се, че за да се ползва данъчният кредит - това е § 22 в предложения от Министерския съвет законопроект - трябва да се отрази в Дневника за продажби в срок от един месец. Досега беше повече. Какво се получава? Има фирми, които събират повече от един месец документите, които след това отразяват в дневниците си за продажби. В интерес на фирмите е да го направят по-бързо, защото те ще получат данъчния си кредит по-бързо. С тази поправка, която се предлага, и съкращаването на този срок на практика голяма част от тези, които по-трудно или по-бавно събират документите си, има такива дейности, просто няма да имат възможност да ползват данъчен кредит. Защо? Защото Министерството на финансите им предлага това.
На трето място, има два проблема, които не са свързани точно със сега внесените в Закона за данък добавена стойност промени, но са изключително смехотворни. Ще ви кажа за какво става въпрос.
Първият проблем аз имах възможност вече да повдигна и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, е, че с едно тълкувание от Главна данъчна дирекция от месец юни имотите, отдавани от общините под наем, се облагат с данък добавена стойност. Писмото е от месец юни, което на практика задължава данъчната служба да ги обложи от началото на 1999 г., когато законът е влязъл в сила. Това означава, че помещения, които са дадени от общините за социални дейности, които са дадени за културни дейности и т.н., трябва да се обложат с данък добавена стойност. И не само че трябва да започнат да се облагат, а трябва и да се върнат и назад. Аргументацията на колегите и на експертите от Министерството на финансите е, че по този начин се увеличава данъчната основа. Да, обаче всички си представяме, ако сега на общините се начисли данък върху помещенията, които са отдавали под наем, със задна дата 2 години назад, какво ще се получи. Те са на субсидии. Това, което ще се получи, е, че те ще трябва да получат още по-голяма субсидия от държавния бюджет. Освен това общината не е търговски субект и това е казано в Закона за общинската собственост. Тук не говоря за общински фирми, говоря за общината като такава, като общински бюджет. По същия начин държавата не е търговски субект като бюджетна организация. Така че едно такова тълкувание е не само вредно, но и смехотворно - да се облагат общините за отдаваните от тях имоти под наем. Знаем за големите имоти, които имат общините. Не ми е ясно по кой начин бюджетът ще забогатее от това.
Следващ проблем, свързан с данък добавена стойност. Миналата година износът на зърно беше около 100 млн. долара до края на септември, тази година е 30 млн. долара. Знаете ли какъв е проблемът? Не е в цените. Проблемът е, че тази година Министерството на финансите не връща данъчен кредит. Фирмите, които изнасят зърно, получават данъчна фактура, те държат да купуват от регистрирани по Закона за ДДС лица, те изнасят, представят документите и в Министерството на финансите им казват: да, но някой във веригата назад не си е внесъл данък добавена стойност и затова на вас няма да ви го дадем. Какво се получава? Наказва се един, който е добросъвестен за това, че друг не си е свършил работата или още повече, че Министерството на финансите не може да си свърши работата и да осигури този, който не е внесъл данък добавена стойност. Абсолютно неприемлив е аргументът: след като бюджетът не ги е получил, не може да ги изплати. Затова е Министерството на финансите и затова е данъчната служба, тя да ги вземе от този, който трябва. Иначе можем да намалим примерно заплатите на министрите или на депутатите, защото някой друг не си е внесъл данъка върху общия доход, по тази логика. Или пък да удържим от командировките. Това също е в този Закон за данък добавена стойност, което, не бих казал, че улеснява бизнеса по никакъв начин. Даже явно го затруднява.
Един проблем, който много се обсъжда - аз ще го внеса като предложение и смятам, че има много здрава логика в него - е срокът за връщане на данъчния кредит. Преди 4 години го удължихте на 6 месеца, сега го намалявате на 4 месеца и има фанфари, че това е голямо облекчение за бизнеса. Ако някой забави плащане към бюджета, плаща лихва. Нека се намали този срок, както се иска и от данъкоплатците, на един месец. Има достатъчно възможности и процедури данъчната служба да удължи, ако трябва да направи някакви насрещни проверки, но затова ще дължи лихва. И затова ще бъде отговорна бързо и ефективно да си свърши работата, а не да бави съвестните данъкоплатци по 4 или по 6 месеца. Същото важи и за износителите. Ако се приеме срок от един месец за възстановяване на данъчния кредит, износителите или тези фирми, които имат над 30 на сто износ в последните 12 месеца, както е по закон, би трябвало да получат данъчния кредит за един месец, а не за 45 дни. Да не говорим, че някои въобще не си получават данък добавена стойност.
Още един проблем - износът на услуги. Защо в Закона за данък добавена стойност услугите, които са информационни, консултантски, маркетингови проучвания и т.н., извършвани от български лица на чужди лица, които нямат регистрация в България, се облагат с ДДС? Знаете ли какво се получава? България се опитва да стане някакъв център, в който голяма фирма да отвори тук център, поне регионален, и оттук да управлява фирмите си в целия регион. Всяка услуга - маркетингова или управленска, която се оказва на тези околни страни, примерно една фирма, която се занимава със софтуер, отива в Македония да направи този софтуер, а вие го облагате с данък добавена стойност. Защо? Тази услуга е извършена в чужбина, това е износ. И не само, че е износ, но това е стимулиране на стопанската дейност, което трябва не да се наказва, а да се поощрява. Абсолютно необяснимо е защо подобен вид услуги се облагат с данък добавена стойност.
Между другото, същото важи и за туристическите услуги. Аз не съм толкова голям противник да има ДДС върху туристическите услуги, но те да могат да ползват данъчен кредит, когато са ги изнесли в чужбина, когато са продали пакети на чужденци. Това означава, че платеният данък добавена стойност те след това ще си върнат. Само че Министерството на финансите не обича да приема тези работи.
Така че, когато говорим за намаляване на ставките и облекчения на бизнеса, нека не гледаме само конкретните ставки, нека гледаме и процедурите. И нека да гледаме недомислиците, които има в данъчната практика и данъчното законодателство, така че да се стимулира действително бизнесът, действително да му се даде възможност да работи, да изнася, а не да се чуди как да обяснява защо за износ той трябва да плати данък добавена стойност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Калфин.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги, уважаеми господин министър! Хубаво е, че вече министърът се интересува директно от данъчните закони, а не както беше миналите години, да праща своите заместници и съответно след това да казва: не съм аз, госпожа Андреева беше с нейните съветници. Естествено е отговорността за това какво става в Министерството на финансите да носи господин министърът. И ние го разбираме.
В момента сме на първия от предложените данъчни закони. На практика се предлагат дребни поправки. Съществени поправки няма смелост да направи нито господин министърът, нито правителството. Може би кураж трябва да му даде парламентарното мнозинство, макар че не е хубаво, когато свършва един мандат, тогава да се правят съществени промени в данъчните закони. Ето, например, в Германия, когато се очерта победа на социалдемократите, мандатът се изпълняваше още от християндемократите в коалиция със свободните демократи, те не заложиха на това, че имат мнозинство и да направят промени в данъчните закони, а извикаха социалдемократите, с които да седнат на една маса и да се разберат във времето какво ще става с данъчните закони. Аз мисля, че ние все още сме много далеч от такъв сорт политическа култура. Но, ако говорим за демокрация, рано или късно и това трябва да приемем. Защото не се облагат привържениците на тази или онази политическа сила, а се облага целият български народ, целият бизнес и затова това е работа на всички политически сили. За съжаление обаче, у нас по традиция - и в предишния парламент беше така, и по-преди, няма достатъчно съгласуваност по тези въпроси.
Аз ще се спра повече на това не какво е предложено в законопроекта, а какво не е предложено.
Не е предложено намаляване на ставката, т.е. да върнем поне онази ставка от 18 на сто, която в началото обявихме даже като висока. Това можеше да стане. Господин Христов казва, че ние сме в условия на борд и Фондът не дава. В нито един закон не се дават никакви правомощия на Международния валутен фонд.
Фондът иска ние да си събираме данъците, ние да си балансираме бюджета, а ако намерим определени резерви, фондът няма да има нищо против да го направим. Ето това е ролята на фонда.
Специално за ДДС. Виждаме от справката как върви изпълнението на ДДС за тази година. Тук е дадено, че до края на м. септември събирането на сумите от данък добавена стойност са 85 на сто. За три тримесечия. А остава още едно. Познайте колко ще бъде до края на годината!
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Сто и десет.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Сто и петнадесет, Руси, благодаря! Професорът тук ще каже, че 115 е по-близо от 110. Макар че, ще ви кажа, господин министър, един господ знае колко ще се съберат. Но горе-долу нататък. Ако са 115, какво означава това? Това означава чисто и просто, че приходите, така както са заложени в държавния бюджет, щяха да бъдат изпълнени, ако миналата година по това време бяхме приели една ставка не от 18, а от 17 на сто. Така ли е, господин министър? Проста сметка. За съжаление такива прости сметки изглежда не се правят в Министерството на финансите. Те предпочитат да събират излишъци и после сами да ги разпределят. Не казвам, че като събират излишъци, нарушават Закона за държавния бюджет, но те го нарушават в следващата си стъпка - когато разпределят пари, без да са одобрени от парламента.
Това е въпрос на малко инициатива, господин министър. Не знам дали ще бъдете министър в следващото правителство, може и това да се случи, но това нещо следващото правителство вече няма да го прави! Защото е въпрос на елементарно тълкувание от страна на Конституционния съд да каже, че не може да се харчи повече от това, което са гласували народните представители. Защото по Конституция единствено Народното събрание има право да приема Закона за държавния бюджет. И Законът за държавния бюджет не се състои само от един ред - бюджетния дефицит, а се състои от много редове. И от тази гледна точка аз се притеснявам за тези, които изпълняват закона, дали няма да попаднат под ударите на Наказателния кодекс, където тези деяния, тоест финансовите нарушения, са инкриминирани. Дано да не се случи такова нещо, естествено не пожелавам на никой финансов министър за тази глупост, която беше направена тук, да ходи в затвора. Обаче това не значи, че не трябва да има финансов ред.
Аз апелирам, макар че знам, че е абсурдно да бъде прието, ставката да бъде намалена - 17 ли ще е, 18 ли ще е, даже и 17 е висока за условията на България. За условията на България една нормална ставка от ДДС е 15-16 на сто, при положение че е единна. Бих се съгласил да е малко по-висока, примерно 18 на сто, ако има и друга ставка, както има по Европа. Вървете в Европа да видите как е. Идете в малки страни, примерно идете в Белгия, за да видите колко ДДС плащате, когато си плащате хотела. Знаете ли, господин Радев, колко плащат там? - 8 процента. Тук - 20 процента! Защо да не го направим? Нали към тях се стремим! Вземете най-положителното от европейския опит, а не най-лошото.
Аргументът на фонда е, че данъчната администрация не може да се оправи. Ами тази администрация вече 10 години я гледаме ей така! Има ли компетентни хора там, няма ли? Ще ги пратим ли в чужбина да се учат или като се сменят непрекъснато, чисто и просто си губят квалификацията.
Така че въпросът за ставката мисля, че рано или късно трябва да бъде поставен и другите неща да бъдат изчистени. Между другото, ако ДДС беше намален с 3 на сто, какво щеше да стане в икономиката? Знаете, най-малкото икономическият растеж щеше да бъде с 3 на сто по-висок. И то реален икономически растеж с 3 на сто по-висок, ако не вземем предвид мултипликативните ефекти, които щеше да има върху икономическата активност. Тоест потреблението нямаше да падне, оттук-оттам нещата щяха да тръгнат доста по-бързо, отколкото сега. Не знам дали се разбират тези работи или не.
Говорим за растеж. Както подчерта и проф. Стоилов преди малко, какъв е този ръст при свиващо се потребление - това никой не може да го разбере.
За другия въпрос, който не е решен, който обаче плаче за належащо решение при липсата на различни ставки, това е въпросът за туроператорските услуги. И аз подкрепям колегите, които са внесли такъв законопроект, но апелирам към мнозинството също така да помисли малко и да подкрепи едно подобно нещо. Защото ние наистина оставаме неконкурентоспособни, поне на балканския пазар от гледна точка на туризма. И без това няма кой знае колко инвестиции, както в някои съседни страни, поне с това да сме наравно с тях, да не ги закопаваме допълнително. А пък тези пари ще се завъртят вътре в страната, разбира се, ако има подходящи условия. И мисля, че държавата само може да спечели от това нещо.
Естествено е, че когато стигаме до въпроса да подкрепим ли този законопроект или да не го подкрепим, по-добре е да го подкрепим, защото все пак има нещо, макар и не чак толкова много. Четирите месеца, с които се предоставя кой знае какъв, както казваме ние, гювеч за данъкоплатците, за бизнесмените! Ами може да има и друга система, при която да няма никакви месеци, не 6 месеца, не 4. Аз разбирам да има за съмнителни данъкоплатци, обаче за тези, които си плащат редовно данъците и са изрядни във всяко едно отношение, трябва да има условие те да могат сами да не плащат ДДС и да си го отчитат като данъчен кредит. А с непрекъснатото недоверие към редовните данъкоплатци може би насила ги вкарваме в сивата икономика. Тук е проблемът и със сивата икономика, която слава Богу по отношение на ДДС е по-малко като процент, отколкото по отношение на доходите. Обаче все още съществува.
Аз бях поискал една разбивка, не от господин Радев, аз знам, че господин Радев не раздава справки, но от тези специалисти, които подготвят законите. Кой знае защо, днес, две седмици след това ги нямаме. И то не аз, става дума за Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Господин Цонев знае, сега Вие, господин Христов, трябва да направите това нещо: натиснете ги малко тези хора! В края на краищата България е парламентарна държава и на парламента трябва да се оказва най-малкото нужното уважение, ако не друго. Да видим как са смятали те, да си дадат изходната информация. Защото ако продължава тази практика на криене на данни, на криене на методики, ние ще бъдем принудени да направим нещо, което е лошо за българския данъкоплатец, което винаги съм казвал, че трябва да стане - да се създаде един научен център или експертен център вътре в Народното събрание, който да прави независима експертиза на всичко онова, което правят служителите на Министерството на финансите. Защото ние не им вярваме! Аз на практика не вярвам на тези хора. Мисля, че и господин Цонев не им вярва напълно. Господин Христов, като навлезе, и той няма да им вярва напълно. Защото ще види как се усукват, има една българска приказка, измъкват се като мокра връв. Не знам това ли трябва да направим. Имаме двама души експерти в комисията. И ние изхождаме винаги от факта, че една такава структура е необходима в Народното събрание, обаче го отлагаме, защото нямаме пари сега. Но такава структура има в нормалните държави. И за съжаление, ако продължава това, господин Радев, ще трябва да натоварим бюджета на Народното събрание с едно подобно нещо в бъдеще. Или поне тези, които дойдат след нас.
Така че, уважаеми колеги, аз смятам, че по отношение на данък добавена стойност има още доста какво да се направи. И естествено малкото, което правителството е предложило, по някакъв начин трябва да бъде подкрепено и правителството да бъде окуражено, че може да се направи много повече. На базата на фактите, а не на голите приказки. Защото наистина има грамадни резерви от гледна точка на гласувания държавен бюджет и на събираните пари в държавата. Да не говорим за грамадните харчения на администрацията, на бюрокрацията и на най-вещите ръководители, за което се убеждаваме нееднократно тук, в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика има думата господин Христо Христов.

ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър!
Уважаеми господин Венци Димитров, много уважавам Вашите познания в областта на финансите и бюджета, обаче сбъркахте, тъй като цитирахте моето име, че съм казал, че действително макропоказателите на бюджета се контролират от Международния валутен фонд. Точно така е, контролират се от Международния валутен фонд, но резерви, ако се намерят, е съвсем ясно, че може да се помогне една или друга дейност, както Вие казвате.
Но кога сенчестата икономика ще излезе на светло? Трябва да си зададем и този въпрос. Сега ли е моментът да намалим данъчната ставка? Аз мисля, че не е, тъй като им дадохме възможност преди време. Преди кратко време намалихме данъчната ставка от 22 на 20%. Резултатът е нулев.
Ето защо, докато производителите и търговците не разберат, че трябва да излязат на светло, че трябва да отчитат реално своята дейност, няма да може да се намали размерът на данъчната ставка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
За дуплика - господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин Христов ме провокира да се произнасям за това кога ще се намали сивата икономика или сенчестата икономика. Аз винаги съм го казвам, защо ме карате пак да го казвам? - Когато изчезне партизанщината. Когато политиците не яхат бизнеса. Защо има сенчеста икономика? Защото някой ги покровителства - дали са данъчни, дали са местни гаубайтери, дали са най-висши политически лидери. Това е. Виждате, че аз от време на време казвам по някой и друг факт, който ми става известен като народен представител. Затова вирее сенчестата икономика, защото всички ние сме обявили война срещу нея, а всеки я търпи и я толерира. Естествено, най-вече тези, които носят отговорност за управлението, защото другите няма как да влияят. Ето, това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За изказване има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Днес дебатът пак тръгна около ставката и около срока за връщане по данък добавена стойност. Това е един много тежък закон, много дебел по съдържание и много дълъг. И аз мисля, че основното, което трябва да обсъждаме в него, са процедурите, както каза колегата Калфин. Аз не виждам кой в тая ситуация ще тръгне да намалява ставка и не виждам прякото отражение, господин Димитров, върху растежа на намаляването на ставката.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Абсолютно увеличава потреблението.
ИВАН БОЙКОВ: Ако е автоматично, много лесно правителството ще отчете растеж утре, но не е така.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Ако намали ставката, става въпрос.
ИВАН БОЙКОВ: Разбира се, има отражение, но не е така. То е опосредствено. Вие го знаете по-добре и можете да го обясните. Няма да влизам в диалог за това с Вас.
Искам само да кажа, че тази ставка и тази процедура влезе в сила, когато имаше огромни кражби в ДДС. Всички вие си спомняте какви огромни суми се източваха от бюджета по линията на данък добавена стойност. И тази тежка процедура тогава изглежда беше наложително да се наложи, за да може да се изяснят данъкоплатците, процедурата и да се пресекат кражбите. Това обаче беше 1997-1998 г. От 1999 г. винаги сме настоявали за намаляване на срока. Миналата година в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ни беше обяснено, че това не може да стане, защото не е готова компютризацията. Трябваше да стане в края на 1998 г. и 1999 г. да е готова. Това не стана. Има и доста процедури, които трябва да се изчистят, по отношение на администрирането на данък добавена стойност.
Похвално е намалението от 6 на 4 месеца. Ще видим сега как ще се администрира това нещо. Но колегата Димитров направи тук едно много интересно предложение и аз се стремя да го подкрепя. Това е фирмите, които са изрядни данъкоплатци, които са стабилни на пазара, които са с няколко годишно участие вече, да минават по друга процедура - улеснена бърза процедура, за да могат да работят. Всъщност, тези фирми са и тези, които формират голям оборот, на които се задържат големи средства и които дават и растежа в страната. Тези фирми трябва да се отделят от другите и да бъдат по по-ускорена процедура. Има такава практика и в други страни. Това нещо ще бъде много положително за страната и за икономиката на страната.
Аз скоро взех от Министерство на финансите един списък на големи данъкоплатци и се учудих, че са само 224 фирми и от тях имаше 10-15, които са спорни като данъкоплатци, защото са големи като имена, но като действия някои от тях са на ръба на фалита. Тоест, ние трябва да стимулираме работата на тези фирми по тази схема, по този начин - с ускорено връщане на ДДС в рамките на процедурата, разбира се. На мен ми се струва, че наистина крачката е добра за 4 месеца, но можеше да бъде и по-добра, след като имаме вече 2-3 години практика по прилагане на Закона за данък добавена стойност. Субектите са ясни, администрацията е ясна, така че малко по-смело трябва да се подхожда. В тази посока ние ще направим своите предложения за намаляване на срока за връщане на данък добавена стойност, а защо да не я отделим на групи - данъкоплатците, на които трябва да се връща - в по-ускорен срок данък добавена стойност. Това също е крачка напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
За реплика има думата господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Аз съм малко изненадан от това, което каза господин Бойков - подложи на съмнение влиянието на намаляването на ДДС върху икономическия растеж. Това е много просто, господин Бойков. Чисто и просто ДДС е данък върху потреблението. Ако го намалите с 2%, това значи, че автоматически давате 2% повече потребление. Тоест, на хората да живнат. Те ще увеличат потреблението, защото в последните години знаете, че рязко се съкрати. Тоест, те не са свикнали на това ниско потребление, за да не могат да го увеличат.
От друга страна, тук евентуално би могъл да бъде спорен въпросът дали производствените мощности могат да поемат това голямо потребление. Мисля, че Вие ще се съгласите, че производствените мощности в България са неизползвани в момента и имат възможност да покрият не 2% увеличение на потреблението, а даже повече от 20%, бих казал, макар че някои от тях бяха съсипани. Това е. Когато пък има растеж, растежът по определен начин ще увеличи пак потреблението и т.н. Да ви казвам ли всички тия мултипликативни ефекти и връзки вътре между макроикономическите показатели на стопанството? Долу-горе така върви. Така че аз държа на тезата си, че 2% намаляване на ДДС ще доведе най-малко до 2% икономически растеж или 3, съответно 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За дуплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги!
Колега Димитров, това е едната гледна точка - за увеличаване на растежа. Другата е по-пряка. Това е начинът, по който се увеличават доходите на населението, които участват в потреблението, и оттам нататък се завърта машината. Само през фискалната политика да увеличавате растежа, резултатът го виждаме и в момента. Това е едностранен подход. Той не дава интензивния растеж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В проекта на Министерския съвет се предлагат промени, които са полезни, нужни, които са в посоката на подобряване на администрирането на данъка, на данъчно-облагателния режим. Няма да се спирам на тях. Те заслужават подкрепа.
Искам да се спра на два въпроса, които отново са извън вниманието на министерството, по които дълго време беше водена дискусия, поне през последните 2-3 години. Единият от тези въпроси е за задължителната дерегистрация на фирмите, които са под определения в закона праг.

Първо. Вярно е, че законът и в сегашната си редакция предвижда след време използването на механизма на данъчния кредит. Много ви моля, уважаеми колеги, да обърнете внимание на следното важно обстоятелство. На малкия предприемач, в името на чието добруване, на успех се кланят всички политически сили и всички правителства, е най-трудно на старта, когато инвестира, когато почти е невъзможно да ползва кредит. Това го знаят повечето от вас - как работи кредитната система, кому и при какви условия дава кредити. Най-нежелателни са малките, дребните и тъкмо в този момент вие го натоварвате допълнително с 20 на сто. Това е икономическият смисъл на тази норма.
Добре, тази и редица други норми, както и удължаването на срока, преди малко ставаше дума, бяха възприети, за да се подпомогне министерството в администриране на данъка, в осигуряване прибирането на парите. Но минаха години! От една страна, отчитат се успехи. Това - второ.
И трето, трета година се инвестират в данъчната, в митническата система немалко пари и трябва да има вече ефект, срещу който ефект да премахнем тези норми, които създават проблеми на отделни категории предприемачи, в случая дребните, малките, и, пак повтарям, особено на старта.
Добре, година-две я имаше тази практика, премахнете я. Тя е нещо, което не фигурира в европейската практика. Вие не посягате на нещата, тук се повтарям и моля да бъда извинен, казах го и при представянето на нашия законопроект, които ви създават някакви проблеми. Ама, натоварете се и вие с малко проблеми и не прехвърляйте по-голямата част върху гърба на предприемачите, на данъкоплатците. Поне разделете тежестта на тези проблеми. Вие досега и сега предпочитате данъкоплатецът да бъде натоварен с тези проблеми около данъците. Сега е времето да бъде премахнат този елемент от данък добавена стойност. Исканията са категорични в това отношение.
Вторият въпрос. От доста време в обществото се води дискусия и сред бизнесорганизциите, и по-специално в средите на туристическия бизнес, по отношение на нормата, която трябва да задейства от 1 януари 2001 г. за облагане на туристическите пакети, продавани навън. Аз също споделям оценките на експертите на Министерството на финансите, че от гледна точка на обема на това, което ще получи Министерството на финансите, сумата не е чак толкова много голяма, ако е вярно изчислението. Обаче възниква друг един проблем, по-важен от размера на данъчните постъпления. Туризмът е един от секторите, на които много се разчита. Да оставим това, че е обявяван от всички за приоритетен и прочее, и прочее. Друг е въпросът дали ние чрез използване на данъчна, фискална и прочее политика и други инструменти наистина правим така, че туризмът да дръпне като един от моторите за реално съживяване на икономиката. Но, щом се усеща някакво съживяване, след като вече е раздържавен, тези, които са в туристическия бизнес, правят всичко възможно и невъзможното да инвестират, дайте да не ги облагаме сега в тази им част - продаването на туристически пакети в чужбина. Нека да бъде някаква ваканция година, две. Това като че ли е основният мотив, на базата на който трябва да се отиде към направените предложения да не влиза в действие тази норма от 1 януари 2001 г.
Аз съм убеден, че това, което няма да получи Министерството на финансите по тази линия, спокойно ще бъде компенсирано с и сега заложените, макар и не в размерите, които се залагаха в 1999 и 2000 г., резерви в приходната част. Числата показват, че такива резерви има. Да не отиваме пък към други резерви, за които ще говорим когато обсъждаме бюджета. Както и миналата, както и по-миналата година, някои колеги, с които сме правили редовно тези сметки, и сега ще се сблъскат с факта, че отново по линията на равнището на лихвения процент министерството си залага един приличен резерв, тъй като няма никакви индикации, че лихвеният процент ще скочи на нивото, което се прогнозира при оценката на обема на лихвените плащания по вътрешния държавен дълг.
Затова, господин министър, може наистина да се отиде към тази отстъпка, да спрем действието на тази норма и по този начин да се отговори на това общо желание държавата наистина да подпомогне тези първи успешни стъпки на туристическия бизнес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Други изказвания има ли?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Смятах да не се изказвам, но последните изказвания ме провокираха и то в няколко посоки.
Беше изразена подкрепа за предложенията на законопроекта на Министерския съвет, като акцентът се постави върху това, че тези промени са необходими, посоката е вярна.
Това всъщност е и първи въпрос, и той не се отнася само за данък добавена стойност, а и за другите данъци, доколко действително философията на промените в последните години е такава, че данъчната политика не решава само въпросите на фиска, а решава и социално-икономически задачи. Защото действително нашата страна, намираща се в преход, не може, а и няма такава страна, да се подчинява и да се търси политика само на неутралност на данъчната система. Напротив, търсят се и тези цели.
В този смисъл, разбира се, е въпрос на приоритети на политиката на управляващото мнозинство, на правителството, които приоритети в една или друга степен през периода, който се обсъжда, се изразяват. Обявеното от управляващото мнозинство, от правителството беше, че ще се извърши една радикална данъчна реформа, това беше преди няколко години, която ще доведе до развитие на производството, развитие на икономиката и всъщност това беше основният акцент. Какво обаче се получи на практика? През тези четири години имаше много пъти изявления за това, че данъчната реформа е приключила и тя все не приключваше. Напротив, все повече ставаха промените в онези закони, които дават облика на данъчната система.
И, говорейки за посоката, трябва да кажем, че за ДДС конкретно тя е противоречива на промените. От една страна, разсъждавайки само за ставката, нейното намаление с 2 на сто би трябвало и трябваше да се отрази сериозно върху икономиката. Но като говоря за противоречивост, имам предвид това, че освобождаването или по-скоро облагането на онези 10 стоки, които са от първа жизнена необходимост, като че ли доведе до един нееднозначен ефект. Защото става дума за лекарства, за вода, за дърва, за всичко онова, което действително българинът потребява.
Така че наистина, търсейки един основен извод в посока на действието със ставката при ДДС, можем да кажем, че като че ли нещата са по-скоро в тази противоречивост към влошаване, отколкото към подобряване.
Другият въпрос е за скоростта на промените. И тук не мога да се въздържа и да не кажа категорично, че скоростта на промените е изключително мудна, като тази на мравката, охлюва или каквото искате вземете. Защо? Защото тук беше цитирано от някои от говорилите преди мен колеги обещанието на правителството и лично на господин Муравей Радев преди повече от две години и половина, даже три, относно данъчния кредит, неговото възстановяване, сроковете, регистрацията, дерегистрацията. Става дума за прословутата автоматизирана система. Казвам "прословута", защото там се хвърлиха много средства и в страната, в данъчните структури, по митниците. Какво беше моето удивление, когато в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на представянето на законопроекта за данък добавена стойност от министъра на финансите и след това на станалите разисквания господин Радев се опита да иронизира, вместо да приеме като основателни тези упреци. Защото не аз или някой друг сме го накарали да прави изявление, а той самият е бил убеден. Нещо повече, господин Радев не каза срок, в който тази автоматизирана система ще задейства и оттам нататък ще отпаднат онези проблеми, които сега се поставят като технически. Казвам "в най-скоро време", но това най-скоро време, господин Радев, може да бъде и една година, и две, и т.н. Ако Вие взимате днес отношение, трябва ясно и категорично да кажете. И не само да кажете, а действително да се създаде тази организация, която да доведе до изпълнение на даденото от Вас обещание най-сетне. Защото, повтарям, скоростта, с която се движим в тези промени, е крайно неудовлетворителна. Тук се говори много за тяхното влияние върху бизнеса най-вече. Аз, като търсех онази корелация, с която започнах, имах предвид не само по фискалната страна на една данъчна политика, а и икономика, и социална страна. Има страшно изоставане, което е свързано с икономиката, със социалната страна.
Ще дам още един пример за скоростта. Отново в законопроекта на Министерския съвет в § 26 в Преходните и заключителни разпоредби ни се предлага наредба по чл. 80, ал. 2 от Закона за данък добавена стойност - да се издаде в едногодишен срок от влизането в сила на този закон. Досега беше записано, че тази наредба трябва да бъде издадена от 1 януари 2000 г. Аз поставям този въпрос не за да издребнявам, а защото много пъти ми се е случвало да поставям проблеми на министъра на финансите в рамките на парламентарния контрол и една немалка част са били свързани именно с тези наредби. Какво пречи, господин министър на финансите, да се създаде такава организация, която например беше свързана с реализация на онова конфискувано имущество? Какво пречеше? Не пречеше нищо. По-скоро тук прозират, уважаеми дами и господа отдясно, някакви интереси и то интереси, твърде съмнителни. Като че ли може би се търси кой да се облагодетелства от тази наредба. Или ако не е така, господин Муравей Радев трябва да каже защо цяла година се бави. Какви наистина са тези толкова непреодолими трудности, за да се дава един срок, след това да се отлага и т.н. Ако - много пъти съм го казвал - един обикновен данъкоплатец беше просрочил с един ден някакво плащане, всички санкции на данъчния закон ще се стоварят върху него. Прошка няма. А тъй като тук министри и Министерският съвет могат да си играят със законодателството, защото мнозинството не им задава такива въпроси: защо наистина се налага това отлагане или защо наистина се прави това, а подкрепят почти сляпо, нещата могат да си се отлагат във времето. На това трябва да се сложи край.
Има още няколко проблема, които са свързани отново със законопроекта на Министерския съвет.
Мисля, че по отношение на един въпрос има много сериозно какво да направи и Министерство на финансите, а и ние като народни представители. Става дума за този механизъм за данъчния кредит. Защо? Защото дори и отиване на срок от един месец, както междупрочем се предлага и аз сигурно ще го подкрепя, отново може да се прояви субективизъм. В комисията господин Ивайло Калфин постави един проблем, свързан с износители. Именно в тази посока - за субективизма - за това, че механизмът, който в момента съществува, дава възможност да се забавя възстановяването извън този срок. Един от водещите експерти, който аз много уважавам, подхвърли идея, която си заслужава - именно в този механизъм чрез банковата гаранция да се търси тази възможност. Сигурно няма да е идеалният случай за фирмите, но за нещо много по-добро, отколкото онова, което съществува. Това, от една страна, като проблем.
Другият проблем, който тук не беше поставен директно - за различни ставки на данък добавена стойност. Защо го поставям? Защото беше обсъждан въпросът за отлагане на данък добавена стойност върху продукти в туризма, които са свързани с една част от него - външни продукти. Но много пъти съм се сблъсквал с такъв пример. В съседна Гърция специално за туризма има отделни райони, в които има диференцирана ставка. Също така въпросът с диференцираната ставка стои и за хранително-вкусовата промишленост, защото, повтарям, ние трябва да търсим чрез данъчната политика допълнително стимулиране и независимо от споровете, които се водят с Международния валутен фонд - аз знам тяхната позиция - ние трябва да отстояваме собствената си такава, на опита на Гърция, повтарям, и на други страни.
Също така много пъти от тази трибуна е ставало дума за крайно изостанали в своето развитие региони на страната. Нещо повече. Европейският съюз прие северозападния, в който народен представител съм и аз. Ние също така приехме Закон за регионалното развитие. Но по отношение на данъчната политика има ли някакво развитие, именно, за да се получи стимулиране за едно такова регионално развитие? Не, няма тук. Тук не става дума да върнем пограничните райони, но става дума действително за районите с много висока безработица, с обезлюдяване да търсим един комплексен механизъм, в това число и със средствата на данъчната политика, с инструмента на данъчната политика, даже и на ДДС, за да се почувства наистина реално една политика, която да води до развитие, което в момента не се случва и няма да се случи, защото, повтарям отново, и скоростта, и посоката са твърде противоречиви, не съответстват на необходимостта. А в края на краищата, ние сме тези, които трябва да решаваме тези въпроси.
И още един проблем, който беше поставен в комисията, и мисля, че тук господин Калфин го постави - за облагането с данък добавена стойност в случаите, в които общините се явяват страна и по принцип за това като философия доколко този въпрос трябва така да се решава, още повече на фона на финансовите проблемите, които имат общините, и тези финансови проблеми за съжаление, ако остане това виждане в Закона за държавния бюджет за 2001 г., ще бъдат още по-големи.
Аз знам колко господин Радев беше затруднен в комисията и разбирам, че на него му е трудно в цялата материя да бъде на ниво, обаче този проблем, както и по отношение на други, очевидно трябва да намери своето решение.

И тук със сериозната и с активната дейност не само на заместник-министъра на финансите, а и преди всичко с дейността на министъра на финансите. Не го казвам в личен план, а като министър на финансите.
Иначе, в законопроекта специално на Министерския съвет има няколко неща, които действително са за подкрепа. Затова аз подкрепих в рамките на гласуването в комисията всички законопроекти. Считам, че между двете четения онзи скептицизъм, който изрази колегата Ивайло Калфин, че не се посяга на философията и няма да се посегне, също така тази предубеденост, че след като вече са внесени законопроекти за държавния бюджет, не трябва да има промени, не трябва да ни повлияят, защото, в края на краищата избори ще има непрекъснато, в смисъл - като цикъл, но една сериозна, трайна национална политика трябва да се търси също така непрекъснато. Тя не може да бъде отлагана във времето. Още повече, повтарям, че управляващото мнозинство пое преди няколко години ангажимент за такава политика и до този момент не я реализира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Други изказвания?
Господин Йордан Цонев има думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ние сме пред първо четене на цял пакет от данъчни закони, първият от които е законопроект за изменение и допълнение на Закона за ДДС. Защо се налага в крайна сметка да се прави такова изменение и допълнение, след като твърде скоро приехме съвсем нов Закон за данъка върху добавената стойност? В теорията мнозина специалисти наричат самия данък ДДС интелигентен данък. Това определение на този данък е дадено вероятно поради сложния характер на начина на композиране, начина на прилагане, технологията на самия данък и целите, които се постигат с него. По своята същност данъкът е косвен данък. Аз мисля, че в България няма достатъчно разбиране на механизмите на действие на този данък. Казвал съм го и при предишни разглеждания на този законопроект и на различните изменения и допълнения, които сме правили през тези 3,5 години от мандата на Народното събрание.
Спирам се на този момент, защото главното изменение, което се предлага, е именно по процедурата, по една от най-важните процедури, а именно - за възстановяване на данъчния кредит по този данък.
Възстановяването на данъчния кредит действително е един от най-важните механизми в данъка. И той има много пряко отношение върху начина, по който този данък може да бъде използван като лост за икономическа политика. Без всякакво съмнение срокът е твърде важен в тази посока и аз ще дам само няколко примера, за да видите, че всяка страна според политиката, която иска да осъществява политика главно върху потреблението, защото това е преди всичко потребителски данък, и върху икономическата активност на стопанските субекти именно чрез възстановяването на кредита, различните страни имат различни срокове. И в това отношение искам да кажа на господин Калфин, че в цяла Европа има не повече от две страни, които ползват едномесечно възстановяване. Много повече са страните, които имат по-тежък режим от българския, действащ в момента, и доста по-тежък от този, който, надявам се, ще приемем на второ четене на законопроекта на правителството.
Една Италия, например, възстановява кредита веднъж годишно. Една Франция - два пъти годишно. Мога да ви приведа още редица примери, а имаме и таблицата за цяла Европа, аз при второ четене ще се възползвам от тази възможност, за да видите, че нашият режим не е толкова рестриктивен и е доста по-либерален, дори в сравнение със страни, в които системата на данъчен контрол е завидна. Информационната система, изобщо съгласуваността между институциите, традициите, самата администрация и т.н. имат доста дълга история и въобще няма място за сравнение с възможностите, които имаме и в техническо, и в квалификационно отношение, защото това са неща, които ние трябва да отчитаме.
Ето защо аз смятам, че ние вървим в правилната посока, търсейки възможност да дадем повече въздух за производителите именно чрез по-бързо възстановяване на данъчния кредит.
Проф. Стоилов каза и в комисията, и тук, че тези 50 и няколко милиона, които ще бъдат освободени чрез по-бързото възстановяване на кредита, малко не кореспондират със заявената през годините позиция от Министерството на финансите, а изразявана и от мен лично, че всъщност 6-месечният срок са шест едномесечни срока, защото на всеки месец фирмите имат право да приспадат кредита от задължението си. Аз си спомням, че министърът на финансите му отговори, че това е и така, и не е така. Аз се солидаризирам с това мнение. Действително е и така, и не е така, защото е така, т.е., има едномесечно възстановяване за фирмите, които имат много редовен цикъл. Редовен цикъл на производство, на закупуване на суровини, на извършване на продажбите. Тях наистина не ги засяга 6-месечният срок. Те наистина са на едномесечен срок. Същото важи и за износителите, които са по друг режим.
Не е така обаче за инвеститорите. И именно тези пари ще дойдат главно от инвеститорите, тези пари, които ще излязат от приходната част на бюджета, защото инвеститорите, които инвестират, всъщност наистина възстановяват едва след като произведат и продадат. А при този случай те ще възстановят вместо за 6 месеца, за 4 месеца, така че тази промяна отразява философията, която поначало правителството предлага като нова данъчна политика, като използване на данъчната политика като лост за целите, които си поставя икономическата политика, а именно - активизиране на стопанските субекти за постигане на икономически растеж. Този механизъм - намаляването на срока, е в унисон с останалите мерки по данъчните закони.
Ето защо аз смятам, че всички трябва да подкрепим правителствения законопроект. Аз лично няма да подкрепя останалите законопроекти, не защото не приемам изложеното в тях, особено в два от тях - това за туризма и това за продуктите, картичките за УНИЦЕФ, но смятам, че би могло да стане по друга технология. По първия - между първо и второ четене на законопроекта. По-лесно е като технология при изготвянето на доклада за второ четене. А вторият може би ще има нужда от ратификация на споразумението, за да бъде направено това нещо.
Накрая само ще кажа, че не приемам намаляването на данъчната ставка по ДДС, защото като лост на икономическата политика данъчните закони и промените в тях трябва да отразяват именно онова, което правителството иска да направи. В случая то е ясно заявено - активизиране на стопанските субекти за постигане на икономически растеж. Аз мисля, че косвените данъци не действат пряко върху това, въпреки че, разбира се, че има действие чрез увеличаване на потреблението, но то е по-опосредствано действие. И мисля, че за нашата действителност в момента това не е най-полезният ход. По-полезен е този, който ще видим по-нататък, отразен в Закона за корпоративното подоходно облагане.
По тази причина ще подкрепя именно този законопроект - правителствения. Няма да подкрепя законопроекта, който предлага намаляване на данъчната ставка поради изложените съображения. И другите два законопроекта ще ги подкрепя между първо и второ четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
За реплика има думата господин Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Благодаря и на господин Цонев, че ми обясни за интелигентния данък. Действително е така. Това е интелигентен данък, след като се занимаваме с него!
Господин Цонев, аз не разбрах защо не подкрепяте намаляването на срока за възстановяване на данъчния кредит? (Неразбираема реплика от място на господин Йордан Цонев.) Не, не, защо не го подкрепяте за срок под 4 месеца, защото в Италия е една година, а във Франция - 6 месеца. Това не е аргумент за България. А Вие казахте, че не го подкрепяте... Основният Ви аргумент по отношение срока на възстановяване е стимулиране на бизнеса. Е, как стимулирате бизнеса, като му задържате паричните потоци? И тук става ясно въпрос за фирми, които инвестират, защото, когато купувате една машина, тя се облага с ДДС. И това не може да се приспадне веднага като данъчен кредит. Явно е, че говорим за тях.
А мнозинството от фирмите в България действително се нуждаят от това. И слава Богу виждаме, че миналата година се увеличава и вносът на машини и съоръжения. Надявам се тази година това нещо да продължи да се увеличава.
На практика вие, задържайки парите на фирмите и задържайки техните парични потоци, вие ги изкривявате. Вие не стимулирате бизнеса по този начин.
Аз съм съгласен, ако ние имаме икономика, която е на равнището на Франция, Германия или Европейския съюз и въобще данъчна система, която е на това равнище, ние тогава да правим сравнения. Но в случая са неуместни най-малкото, защото в същите страни, които вие давате за пример, има изключително големи разлики, включително различни ставки по Данък добавена стойност за различните услуги и стоки. Така че нека не правим аналогия и ако ще сравняваме, да сравняваме целия закон с този във Франция, с този в Германия или Италия. Ще видим, че много по-трудно е административно в България прилагането на този закон. И че фирмите действително срещат много повече трудности с безумната администрация, отколкото с конкретните ставки по данъците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Калфин. Това беше първата реплика.
Втората реплика ще направи господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! Господин Цонев, аз може би ще се преповторя с господин Калфин, искам да нюансирам малко. Слушах с внимание и с уважение Вашите доводи. Но искам да Ви попитам.
Данък добавена стойност е фактически онази част от поддръжката на администрацията, която населението поема с доходите, които надвишават потребностите за неговото физическо съществуване. Тоест има натрупване в самото население и то поема част от определените държавни разходи с тази разлика върху потребности и възможности, които той има. Понеже казвате, че не бива да се намали ставката, тя не е диференцирана, за да може да влияе като инструмент за насърчаване на определени отрасли, които са съществени и важни за националната ни икономика, смятате ли, че има наблюдение какви са възможностите на българското население да участва реално в този начин за подкрепа на държавата си? Какви са неговите излишъци, за да знаем каква трябва да бъде ставката, да бъдем обективно изградени като информация.
И вторият ми въпрос е за срока за възстановяване. Пак има ли наблюдения, които да покажат каква е наличността на свежи пари във фирмите, с които те могат да оперират в своята стопанска дейност, за да могат да имат един по-дълъг период възможност да предоставят тези пари в държавата, тя да извършва своите оперативни действия. Ако те са твърде много притеснени, ако те не могат да управляват стопанския процес, независимо дали е производствен или търговски, благодарение на това, че нямат оборотни средства и отиват към финансова несъстоятелност, трябва ли все пак да не им дадем шанс? Защото говорим за националните ни интереси. Ето в този аспект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Руси Статков, за да направи третата реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Господин Цонев, смятам, не бяхте прав, когато казахте, че ставките не влияят. Влияят много пряко. Разбира се, станах и поисках думата за реплика не толкова да споря с Вас, колкото да кажа онова, което пропуснах. При положение, че има - като говорят за влиянието, поднасям го на Вашето внимание - при положение, че има един по-висок данък добавена стойност, в технологичното обновление се търси ресурсът, за да се снижат разходите и оттам да се увеличава производството. В случая обаче в България, от гледна точка на политиката с технологично развитие, ние нямаме механизъм. Така че не само, че трябва да се търси едно моментно решение и чрез ставката, а става задължително в ситуацията, в която се намираме. Ако ние действително имахме ресурси за технологично развитие, тогава, повтарям, по-високият данък добавена стойност щеше да не бъде толкова тежък. Нямаше да стопира производството. Сега, в случая обаче това не е така. Знаете го много добре.
И второ, не искам да Ви предизвиквам, обаче Вие казахте: подкрепям идеята за данък добавена стойност в туризма и за УНИЦЕФ. Като я подкрепяте, гласувайте законопроектите. Защо ще търсим между първо и второ четене? Това са два кратки законопроекта, подкрепете си ги директно, без никакви угризения, след като сте убеден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Йордан Цонев за дуплика на трите реплики.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще започна с репликата на господин Калфин.
Господин Калфин, в един данък винаги се търси баланса, балансът в неговото действие. Значи, когато говорим, че от една страна търсим да облекчим и да стимулираме инвестиционния процес, а и не само инвестиционния, и производствения там, където той върви нормално, ние разбира се гледаме и сме длъжни да гледаме това да не става за сметка на ефективността на действие на данъка. В България аз твърдя, че в този момент - едномесечният срок на възстановяване, рязко ще се снижи ефективността на действие на ДДС поради изтъкнатите преди това от мен причини. Излишно е да се спирам пак на тях. Когато те бъдат отстранени, когато бъде променена тази ситуация, може да се върви към следващата стъпка, да речем три месеца, два месеца и т.н. Затова казах, че това действа в тази посока, но не е приемливо към този момент да отидем на една такава стъпка.
Аз бих могъл, разбира се, не от трибуната, а в частен разговор да поприказваме как пък едномесечният срок ще се отрази негативно и на самите фирми чрез данъчните проверки, които задължително се правят в страните, в които той е едномесечен, но да не рискувам да бъда обвинен пак от Вас, че се опитваме да ви осветля по някои въпроси от теорията. Опазил ме Господ от това намерение? Искрено го нямам.
По втората реплика, която ми беше отправена от господин Нешев, ще се спра само на въпроса за това какво е състоянието на фирмите, дали наистина те имат такава възможност. Ще ви дам само един факт. Не смятам, че е цветущо състоянието на фирмите, но смятам, че вървят нагоре. И вървят от по-тежка към по-нормална ситуация. За първите девет месеца на тази година депозитите на фирмите в търговските банки са се увеличили с около 24%. Това е статистиката на Българска народна банка. Смятам, че това говори за положителен процес. Така Ви отговарям на въпроса.
На колегата Статков мисля, че няма смисъл да отговарям, тъй като аз казах, че това е мое становище. За три години и половина мисля, че съм направил достатъчно доклади за второ четене и смятам, че по-лесният вариант е да бъде изготвен един доклад върху един законопроект с предложения, отколкото доклад върху три законопроекта. А и искам да си изясним точно какви ще бъдат стъпките в тази посока и дали ще имаме съгласие, а не да подкрепя една конкретна стъпка, дадена от един законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли други изказвания?
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, в началото сме на разглеждането на един пакет предложения за промени в данъчните закони - общо пет на брой, които правителството е представило. Аз смятам, че навлизаме в една изключително отговорна и важна фаза от дейността на Народното събрание, която предшества и разглеждането и приемането на държавния бюджет за следващата година.
Ще започна с това, че съм много благодарен на всички, които се изказа днес, за това, че успяха да потиснат съвсем разбираемото чувство на възможна изява, доближаваща до популизъм, успяха да потиснат това чувство и онова, което се говори днес от тази трибуна, е разумно, личи загриженост, личи отговорност на народните представители за тази много важна материя, която започва да се разглежда.
Правителството е вносител на тези пет законопроекта, в които общо като комплекс, разгледани всички взети заедно, реализира един ангажимент, който пое през това лято пред българската общественост, пое пред бизнеса, пое пред България. А именно: много силно намаляване на данъчната тежест в онези данъчни закони, които имат пряко отношение към икономическата активност на бизнеса в България. И ние реализираме този ангажимент чрез този пакет от данъчни закони.
В някои от тях не се променят рязко данъчните ставки, не се намалява данъчната тежест, като този, който сега гледаме. Обяснението е съвсем логично и много разбираемо. Това, че в някои закони на настоящия етап е заложено по-скоро изчистване на текстовете, правене на по-разбираеми самите закони и най-вече създаване на една по-облекчена процедура за прилагане на тези закони и едно по-ясно, по-приемливо взаимоотношение между данъчна администрация и данъчнозадължени лица.
Конкретно за законопроекта, с който днес започна пленарният ден, аз бих казал, че данъкът върху добавената стойност и проектът на правителството залага на втората посока от мерки, тоест облекчаване на процедурите. Действително най-съществен елемент тук е намаляването на срока за връщането на данъчния кредит. Аз не бих искал сега да споря малък ли е, голям ли е. Факт е, че намаляваме срока за връщане на данъчния кредит от шест на четири месеца - с една голяма стъпка.
Аз бих казал, че може да се направят още стъпки. Аз искам да направим такива стъпки, но искам да ги направим така, че да не застрашим събираемостта на приходите на държавния бюджет, защото всички вие много добре знаете, че точно данъкът върху добавената стойност е най-сериозният данъчен приходоизточник в приходната част на държавния бюджет. И ако тук успеем да допуснем една по-голяма възможност за отклоняване от плащане или за източване на данъчен кредит, а вие знаете колко много такива случаи има през последните няколко години - този данък е много благодатен за злоупотреби. Много благодатен и точно това е обяснението на една голяма част на отговорите на ваши въпроси, настоявания и предложения, които правите. Не можем да приемем всички по простата причина, че днес не бихме могли да запушим дупките, от които ще изтича този данъчен кредит. Това е обяснението за някои предложения, които в момента не сме в състояние да приемем.
По-конкретно ще се опитам да отговоря на може би най-важните поне според мене предложения, които дойдоха от залата.
За срока отговорих. Проф. Стоилов и някои други народни представители го поставиха.
Вярно е, че има нещо много рационално, много разумно в предложението на господин Бойков - да се опитаме да диференцираме в няколко групи данъкоплатците и отношението на данъчната администрация към тях по един или друг начин да бъде различно в съответствие с това до каква степен те редовно и съвсем добросъвестно изпълняват данъчните си задължения. Това обаче ще бъде функция и ще бъде в пряка зависимост от степента на въвеждане на интегрираната информационна данъчна система, за която стана дума тук вече не от един или двама народни представители и не само днес.
Аз искам да уведомя по този въпрос народните представители, че аз съм човекът, който най-много иска час по-скоро тази система да бъде въведена в действие. Час по-скоро! И наистина усилията за въвеждането й са огромни. Това, че днес можем да говорим по същия начин, както преди известно време, се дължи единствено на факта, че се наложи в последния момент обединяване на тази информационна система с тази на Националния осигурителен институт, защото това, което искаме да направим и което светът и Европа ни съветват, е да интегрираме събирането на данъчните вземания със социалните вноски. Там беше почти готова информационната система и сега правим възможното, за да компилираме тези две системи и да направим една обща, която ще бъде изключително ефикасна и много по-добра от едната и от другата взети сами поотделно. Това е обяснението за информационната система. Но тогава, когато тя влезе в действие, много от тези ваши предложения ще могат да бъдат абсолютно леко приложени, с минимален шанс за измамника да пробива държавния бюджет.
Вторите много сериозни предложения са за намаляване на ставката и по ДДС - от 20 на 18. Аз пак не искам да казвам точно какво ще се случи и дали това ще облекчи много бизнеса или пък ще увеличи брутния вътрешен продукт. Това е една дълга тема и няма днес да я разисквам, но съм убеден в едно нещо: когато преди две години данъкът върху добавената стойност като ставка бе намален от 22 на 20, тогава имаше предложение да стане 18. Ако ние днес бяхме предложили от 20 да стане на 18, аз се обзалагам с вас, че щеше да има предложение защо не 16, защо не 15... Ами, защото тази година рязко намаляваме други данъци и затова данъкът върху добавената стойност, за да има някаква стабилност в приходите на бюджета за следващата година, трябва да остане 20 на сто.
Казвайки това, след малко може би, когато влязат другите данъчни закони, ще видите, че въпреки рязкото намаляване от 25 на 20 като първа стъпка за данък печалба и от 20 на 15 след една година като поет ангажимент, пак има предложение да бъде 10. Така че това е един процес, който е нормален и естествен за всяка опозиция. Аз го разбирам, но пак казвам, че има определени граници и възможности, които не бива да пренебрегваме, ако искаме разбира се да бъдем достатъчно отговорни.
Не мога да приема твърдението на проф. Стоилов, че продажбите са се намалили с 8,5 на сто. Дано съм чул правилно. Продажбите за първи път тази година се увеличават и от януари до края на август промишлените продажби са се увеличили с 4,5 на сто. И това е самата истина, може всеки да я провери.
Данъкът върху добавената стойност в туризма е следващият много сериозен въпрос, който се поставя. Той много пъти е разискван на най-различни равнища. Смятам, че предстои още един тур преговори с браншовите съюзи на туризма, с министерството, което пряко отговаря за това, и с народните представители от съответните комисии. Според мен би могло да се намери едно разумно компромисно решение дотолкова, доколкото и двете страни са прави. Не мога да приема ад хок обаче отхвърлянето изцяло на влиянието на Международния валутен фонд с лека ръка. Просто народните представители от БСП, които някога са водили преговори с фонда, добре знаят, че това не е така. Съгласен съм и съм сигурен, че те няма да защитават такава теза.

Наистина, Международният валутен фонд не пише закони, нито ги гласува. Но Международният валутен фонд дава подкрепа или не дава подкрепа и тази подкрепа много конкретно се измерва с определени натурални измерители и стойностни параметри, така че нека онези, които не са се разправяли с Фонда, да не спорят от тази трибуна какво той значи за България и какво не значи.
На господин Калфин твърденията, че не се облекчават процедурите, не мога да ги приема. Не мога да ги приема дотолкова, доколкото всичко възможно, пак казвам, правим, за да облекчим в ДДС процедурите, но не сме всемогъщи. Не можем да приемем всичко това именно, за да не дадем възможност за рязко увеличаване на измамите в този данък.
Той поставя два въпроса, които са интересни особено тогава, когато за данъчна основа се взема не цената на продукцията или на предмета за размяна, а себестойността, разходите. И казва: защо утре, когато се бракува една продукция, трябва начисленият данък да бъде върху себестойността, когато цената е почти близка до нулата?
Аз ще ви кажа, че този въпрос е решен и се чука на отворена врата, тъй като там в данък добавена стойност, където се казва, че се взема себестойността, а не цената, са изредени 5-6 изключения и най-важното е, когато данъчно задълженото лице успее да докаже, че въз основа на рязка промяна на конюнктурата на пазарните условия се стига до по-ниска цена, отколкото е себестойността, тогава не влияе това. И има още 5-6 хипотези, включително и бракуването на съответната стока е включено, така че просто този проблем не съществува.
Същото е и това, че ако някой по веригата не е начислил ДДС, следващите по-нататък не могат да получат данъчния си кредит. Да, това е наистина проблем - проблем на данъчната администрация, но той по същия начин е проблем и на стопанските субекти, затова защото стопанските субекти не е без значение за тях самите, имайки такова условие поставено предварително известно за тях самите, да купуват от когото и да било. Още повече, че вече почти половин година ние сме направили един регистър на регистрираните по ДДС лица и този регистър го има в Интернет на страницата на Министерството на финансите. Всеки, който уважава себе си като търговец, стопански субект, когато прави по-сериозни сделки, нищо не му пречи да провери този, от когото купува фигурира ли в този списък. Всеки месец се актуализира списъкът, така че никакви причини няма, ако някой иска да бъде коректен търговец в една стопанска среда, да провери и спокойно да може да купи и след това да продаде онова, което е произвел.
На господин Димитров - за диференцираната ставка на ДДС. В Европа било така. Да, така е и съжалява Европа, че е така. Европа съжалява, че е така и директивите на Европа, на Европейския съюз по този въпрос, е да се върви към една единна ставка и те това сега правят, а вие искате да се върнем назад. Значи, Европа сега отива там, където сме ние, а не ние да се връщаме назад и после отново да правим единна ставка. Това е тенденцията в данъчното законодателство в цял свят.
Колкото до това, че господин Димитров не е вярвал на Министерството на финансите и едва ли не иска да създаде ново Министерство на финансите тук, това просто не е много сериозно, защото по същия начин може да поиска утре някой от другата комисия да създаде Министерство на вътрешните работи тук, на външните и т.н. Просто бих му казал, че ако трябва някой да контролира някой от изпълнителната власт и най-вече Министерството на финансите, този въпрос е решен законодателно - има си Сметна палата, тази Сметна палата е независим орган от изпълнителната власт. Тя проверява и санкционира и може да бъде съвсем спокоен той по този въпрос.
Записал съм и някои други по-дребни неща, на които не искам да се спирам сега, за да губя време. Между двете четения те ще бъдат много внимателно разгледани от експертите на Министерството на финансите и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Бъдете убедени, че всичко онова, което помага и не пречи на усилията на данъчната администрация да си събира данъчните постъпления в срок и навреме, ще бъдат възприети и ще бъдат подкрепени и от Министерството на финансите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Предстои да гласуваме.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
За процедура преди това думата има господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, изкуших се да направя това предложение от съображение в парламента да има един стремеж от всички негови части максимално близо да бъдем до истинските числа, поне тези, които отчита националната статистика. И Вие бихте могли да помолите да представят на залата бюлетина на Националния статистически институт от месец август, в който могат да бъдат видени числата за продажбите на промишлена продукция.
Господин министърът малко фриволно се служи с числата. Това не е за първи път.
Стефан Стоилов заяви, че продажбите на промишлена продукция на вътрешния пазар са спаднали с 8,6 и има увеличаване на продажбите за външния пазар. Той си послужи с числото "4 на сто" увеличение на продажбите.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Четири цяло и пет!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Да, общо на продажбите на промишлена продукция има такова увеличение, но ние разисквахме темата за това каква е динамиката на вътрешното потребление. В този смисъл Ви моля да вземете бюлетина и да бъдат прочетени тези числа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
С други думи процедурата означава реплика на министъра, така ли?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Процедурата е да се даде бюлетина!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, моля Ви, не се обаждайте!
Преминаваме към гласуване. Ще гласуваме законопроектите по реда на тяхното постъпване в Народното събрание.
Поставям на гласуване законопроект за данък върху добавената стойност № 054-01-33, внесен от народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов.
Гласували 179 народни представители: за 55, против 105, въздържали се 19.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност № 054-01-89, внесен от народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Гласували 170 народни представители: за 58, против 39, въздържали се 73.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност № 002-01-51, внесен от Министерския съвет.
Гласували 161 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 32.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
И четвъртият законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност № 054-01-104, внесен от Яшо Минков и Георги Агафонов.
Гласували 177 народни представители: за 60, против 103, въздържали се 14.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Почивка до 12,10 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни):  Продължаваме заседанието.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Христо Христов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол подготви следния доклад:
"ДОКЛАД
по законопроект № 002-01-54 за изменение и допълнение
на Закона за корпоративното подоходно облагане,
внесен от Министерския съвет на 12.10.2000 г., и
проекти за изменение и допълнение на същия закон,
внесени от народни представители
На заседание, проведено на 31 октомври 2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет. На същото заседание бяха обсъдени и законопроектите за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесени от народните представители:
Стефан Нешев и група народни представители - № 954-01-64 от 12 ноември 1999 г.;
Красимир Каракачанов и Анатолий Величков - № 054-01-21 от 16 март 2000 г.;
Любен Корнезов и Руси Статков - № 054-01-29 от 11 април 2000 г.;
Стефан Стоилов и Иван Николов - № 054-01-31 от 12 април 2000 г.;
Яшо Минков и Георги Агафонов - № 054-01-105 от 27 октомври 2000 г.
От името на Министерския съвет в заседанието участва министърът на финансите господин Муравей Радев, както и господин Николай Георгиев - заместник-министърът на финансите, господин Атанас Кацарчев - директор на Дирекция "Данъчна политика" при Министерството на финансите, и господин Ангел Савов - заместник-директор на Главна данъчна дирекция.
В своето експозе министърът на финансите господин Муравей Радев изтъкна основните положения на законопроекта, внесен от Министерския съвет, като подчерта, че предлаганите промени в Закона за корпоративното подоходно облагане целят подобряване на инвестиционния климат в страната и стимулиране на бизнеса. Това се постига чрез следните конкретни изменения и допълнения в закона:
1. Намалява се данъчната тежест чрез снижаване на основната данъчна ставка от 25 на 20 на сто, а на облекчителната ставка - от 20 на 15 на сто.
2. По-добре е защитен данъкоплатецът чрез по-последователно прилагане принципите на обективност и справедливост на данъка. Размерът на санкциите се обвързва със степента на нарушението.
3. Разширява се правото на ускорена данъчна администрация, прилагана за всички дълготрайни активи, включително нематериални, като софтуер и др.
4. Защитават се интересите на фиска срещу данъчни измами.
5. Предвижда се изменение в процеса на облагане на организаторите на хазартни игри. Същите са длъжни да отчитат и регистрират получените и изплатен суми за участие в хазартните игри.
6. Намаляват се възможностите за отклоняване от пазарните цени на стоки и услуги.
7. Прецизира се процедурата по преотстъпване на данъка върху печалбата - за социални фондове и др.
8. Запазва се освобождаването от данък на разходите за застраховки, отнасящи се за определени рискови места и професии, както и на осигурителните вноски до 30 лева месечно за всяко осигурено лице.
9. Отпада данъчното регулиране на осигурителните вноски, като за тях се въвежда еднократен окончателен данък.
10. Правят се и някои редакционни подобрения в закона.
В законопроектите на народните представители по изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане се предлагат следните промени, видно от мотивите и от представянето на някои от тях от вносителите им, а именно:
1. Красимир Каракачанов и Анатолий Величков:
- промени в амортизационните норми;
- разходите за програмни продукти да се отчитат като текущи разходи;
- ново определение на понятието "финансов лизинг";
- данъкът върху печалбата да бъде в размер на 15 на сто - основната, и 10 на сто - облекчителната, при облагаема печалба до 50 хил. лева;
- данъкът по чл. 34 да стане 12 на сто, вместо сегашните 15 на сто.
2. Яшо Минков и Георги Агафонов:
- освобождаване на Българския национален комитет за УНИЦЕФ от данък.
3. Любен Корнезов и Руси Статков:
- завишаване размера на преференцията за дарение до 10 на сто, вместо сегашните 5 на сто от положителния финансов резултат преди данъчно преобразуване.
4. Стефан Стоилов и Иван Иванов:
- промени в амортизационните норми;
- да се отмени чл. 26;
- единна данъчна ставка от 15 на сто;
- намаляване данъка по чл. 34 на 10 на сто, вместо сегашните 15 на сто;
- намаляване ставката на данъка върху представителни разходи и спонсорство на 10, вместо сегашните 25 на сто, и на социалните разходи и разходи за транспортни средства на 15 на сто, вместо сегашните 20 на сто;
- облекчението за инвестиции в общини с висока безработица за последните 24 месеца, вместо сегашните три години.
5. Стефан Нешев и група народни представители:
- намаляване облагаемата печалба с погашенията по банкови кредити и др.
По време на дискусията бяха поставени въпроси, на които министърът на финансите и другите представители на министерството дадоха необходимите разяснения.
След приключване на дискусията всички законопроекти бяха гласувани общо. Същите бяха подкрепени от всички присъстващи членове на комисията - 12, без нито един глас "против" или "въздържал се".
Въз основа на резултата от гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да разгледа проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2000 г., както и посочените законопроекти на народните представители.
София, 1 ноември 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има внесени 7 законопроекта. Някой от вносителите на отделните законопроекти иска ли да се изкаже?
Има думата господин Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Взимам думата за процедура, господин председател.
Уважаеми колеги, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Тъй като стана въпрос, че са внесени 7 законопроекта, моето процедурно предложение е следното. Аз моля, господин председател, да се обърне внимание на факта, че на 12 февруари 1999 г. под № 954-01-19 заедно с колегата Цветелин Кънчев сме депозирали законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Към него сме приложили съвсем сериозни мотиви. За съжаление, по вина на предишния председател на комисията този законопроект не е разгледан вече година и девет месеца както в комисията, а естествено и в пленарната зала.
По време на почивката разговарях с новия председател. И аз моля и господин Христов, и Вас лично, господин председател на Народното събрание, този законопроект също да бъде включен в законопроектите, които днес ще разглеждаме. Нещо повече, председателят на комисията, бившият председател на комисията, господин Йордан Цонев, при когото съм ходил многократно, за да включи този законопроект за разглеждане в комисията, ми заявяваше, че докато той е председател на тази комисия, това няма да стане.
Законопроектът касае равностойността на униформеното облекло на служителите на МВР, които не носят униформа, а ходят цивилни. И аз моля да не се допуска без Йордан Цонев да се движим по Цоневски както в тази комисия, така и в пленарната залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, ще бъде включен Вашият законопроект, аз имам грижата за това.
За процедура има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Виждам, че тук има процедурно нарушение на правилника. Аз не знам как председателят обеща, че ще бъде включен, защото ние в комисията не сме го разглеждали. А в правилника изрично пише, че законопроекти, които касаят една и съща материя, на първо четене трябва да се обсъждат заедно.
Сега имаме две възможни процедурни предложения. Първото е вносителите да оттеглят предложението си и да го направят между първо и второ четене, ако искат, разбира се. Това е тяхно право и мисля, че това е най-чисто. Второто е да отложим приемането на законопроектите на първо четене, даже и обсъждането им, да обсъдим тяхното предложение в комисията и следващия път да започнем с него. Тоест, ако господин Дилков не оттегли от името на вносителите предложението, въпреки че аз го съветвам да го оттегли и да го вкара между първо и второ четене, ние би трябвало да гласуваме да преминем към следващата точка от дневния ред, а тази точка да я отложим, докато изчистим въпроса в процедурно отношение.
Така че, господин председателю, аз Ви моля да апелирате най-напред към господин Дилков да оттегли законопроекта си и да го вкара между първо и второ четене. И иначе ние нямаме друга възможност, освен да преминем към следващата точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Дилков. Господин Дилков, Вашият законопроект е от два текста.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА (ЕЛ): Аз благодаря на господин Венцеслав Димитров, но съгласете се, че случаят е доста деликатен. Единият от вносителите е Цветелин Кънчев. Просто не мога да направя импровизация в пленарна зала и от негово име да оттегля законопроекта. Ако беше само от мен, да.
В същото време в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията вече имаше много такива случаи, в които се предлага, независимо че има законопроект, както беше изменението на чл. 47, когато Народното събрание прие тълкувателен закон, а пет месеца преди това бяхме вкарали Закон за изменение и допълнение точно на този чл. 47. Така че аз не мога да приема, още повече не мога от името на господин Кънчев да оттегля законопроекта, внесен от двамата, и затова моля както Народното събрание, така и господин председателя... Аз мисля, че дори днес можем да се съберем и да ви представя проекта. Лошото е, че господин Цонев не го е представил година и девет месеца. А той е разпределен в комисията с разпореждане на председателя на парламента. Нарушени са няколко текста от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, които предполагат, че още на първия месец трябваше да бъде гледан в комисията и до третия месец да бъде внесен в пленарната зала.
Ние нарочно внесохме този законопроект още миналата година февруари месец, за да може той да влезе в сила за текущата година. И ако сега оставим въпроса до второто четене, когато да го направим като предложение за изменение, вие разбирате, че ще бъде съвсем ненадеждно евентуалното приемане на такива предложения за изменения и то преди второто четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Дилков, беше редно да вземете думата за процедура, ако ще оттеглите Вашето предложение. Да ни обяснявате защо няма да направите нещо е съвсем излишно.
Остава процедурното предложение на господин Венцеслав Димитров да се отложи разглеждането на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 163 народни представители: за 53, против 98, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към разглеждане на законопроектите.
Някой от вносителите на отделните законопроекти иска ли думата?
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Законопроектът, който внасяме група народни представители от различни парламентарни групи, представлява едно внушение, направено от една неправителствена и непартийна организация, каквато е Съюзът на българската индустрия. Той касае промени в чл. 23, ал. 3, където да се добавят точки 11, 12 и 13, касаещи инвестициите като основен фактор, обезпечаващ растежа на икономиката.
Инвестициите са нужни заради социалноикономическото развитие на страната и нуждите на гражданите, а така също и за изплащането на дълговете, които в последно време достигнаха онова ниво, на което бяха в началото, преди 10 години. Това е предложение за създаване на по-благоприятни условия за инвестиране за българския бизнес, а това означава и за бизнесмените с чужд произход, които работят в България.
Дълбоко сме обезпокоени от тенденциите, които вече наблюдаваме десета година. Нормата на инвестициите в България в процент към брутния вътрешен продукт за 1990 г. е бил 2160 на сто, т.е. толкова от брутния вътрешен продукт е била инвестирана. Намаляването през годините е непрекъснато, за да стигне през 1998 г. до 12,6 на сто. По данни от статистиката се вижда, че инвестираната сума в страната през 1990 г. е била около 4 млрд. и 180 млн. долара, а през 1998 г. - около 1 млрд. и 400 млн. долара. Инвестициите за последните девет години са намалели три пъти. В абсолютни числа, т.е. това, което се инвестира в страната, е три пъти по-малко от това, което се е инвестирало през 1990 г.
С тези вложения, които нацията прави, тя предопределя своето бъдеще. Това е така във всички видове икономики, особено в пазарните. Това е особено мерило. Ние залагаме едно неблагоприятно, едно лошо бъдеще за нашите бъдещи поколения. Коя е причината? Много причини се изтъкваха, много причини продължават да се изтъкват, по-голямата част от които са от външен характер.
Първо, беше външният дълг. После той намаля. Редуцира се, сега той е пораснал дотолкова, колкото беше в началото.
Второ, беше приватизацията, тъй като нямаше реални субекти, които трябва да поемат ангажименти да бъдат достойни, за да им се дават съответните инвестиционни кредити. Сега и приватизацията напредва достатъчно много. Днес има в страната основен дял от частни собственици.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Слава Богу, че е така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
СТЕФАН НЕШЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Анализът показва, че българската държава, т.е. парламентът, правителството, които са управлявали страната и я управляват, не дават импулси, не дават сигнали за оживяване на инвестиционната активност в българската икономика. Аргументът нямаме пари просто не е верен. Както се вижда от тенденциите, за които стана дума, ние ще имаме все по-малко пари. В същото време в бюджета за предходната година е предвидено да се съберат от данък печалба около 370 млрд. стари лева, или 370 млн. нови лева. Предвиденото в бюджета за инвестиции на публичния сектор, т.е. това, което държавата има намерение да инвестира, е пак толкова.

Защо трябва след като тръгнахме към пазарно стопанство, инвестициите да минават през държавния бюджет? Защо не се остави една част от облагаемата печалба да се инвестира от икономическите субекти? Нали те знаят? По-активни са, по-отговорно е те да извършват този процес. Много пъти този въпрос е обсъждан, много пъти се дават отговори: да, но Международният валутен фонд не дава. Ние сме съгласни, но той не дава.
Ние нямаме основание да вярваме на това, че Международният валутен фонд не дава част от печалбата да бъде реинвестирана и това да се признава, тъй като всички държави по света и Европа, които познаваме, за където се стремим, го правят. Най-различни са методите за контрол под каква форма и за какво точно. Това е един инструмент и за провеждане на политика от страна на държавите в новите технологии, в тези, които смятаме за особено важни за българското население и за българския експорт.
Редно е при подготовката и приемането на бюджета за 2001 г. да се разглежда и да се вземе решение по изменението на закона преди да бъде приет бюджетът. Такива примери има достатъчно в практиката на Народното събрание. Ние смятаме, че ако този сигнал бъде даден сега, резултати ще дойдат много бързо. Няма да се налага на българския бизнес да се опитва по всякакъв начин да прикрие инвестициите си. Това е срамно за българската държава. Той трябва да се гордее със собствените си инвестиции и това трябва да бъде легитимно. И целият държавен апарат да аплодира такова поведение на българския бизнес.
Господин министър, позволявам си да се обърна и лично към Вас. Вчера бях на една поредна среща със Съюза на българските индустриалци. Те дори твърдят, че са готови да се откажат от облекченията върху данък печалба, стига да имат облекченията, които им се дават в инвестиционния процес. Аз нямам причина да не им вярвам, защото те са хората, които правят реалната икономика. И се обръщам към Вас с надеждата и с молбата: нека да се вслушаме в тези, които правят реалната икономика! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Друг от вносителите желае ли да се изкаже?
Има думата господин Анатолий Величков.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (независим): Уважаеми господин председателю, господин министър, дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, който ние с колегата Каракачанов предлагаме, е подробно описан като промени от председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол в неговото изложение.
На първо място, нашето предложение касае промени в ставките за облагане с данък печалба, като запазваме идеята за един водораздел между фирмите, реализиращи облагаема печалба в рамките на текущата година под и над 50 хил. лв. Естествено значително е намалението, което предлагаме за тези, които са над 50 хил. лв. - едно намаление от 25 на сто от данък печалба на 15 на сто и за тези, реализиращи облагаема печалба в рамките на годината под 50 хил. лв. - от 20 на 10 на сто. Такива сериозни намаления, почти двойни намаления в данък печалба, биха стреснали, ако не предполагат следното. Постъпленията в държавния бюджет от данък печалба са малки, от порядъка от 8 на сто в приходната част от данъчни постъпления. А общо тенденцията и в Европейския съюз е постъпленията от този данък да намаляват.
На второ място, направихме изчисления, съобразени със справките за 6-месечието от Националния статистически институт. Нашите изчисления при така направените намаления в данъчните ставки плюс другите данъчни тежести, като общата данъчна тежест отива някъде около 23 на сто, показват, че постъпленията в държавния бюджет от тези намаления в абсолютна стойност няма да намалеят.
Какви положителни ефекти виждаме от въвеждането на по-ниски данъчни ставки? Тук аз ще потвърдя, че нашето становище се подкрепя не само от колеги народни представители и от представители на други парламентарни групи, но се надявам такова да бъде становището и на Министерството на финансите, което беше изразено след срещата с представителите на Международния валутен фонд през месец юли т.г.
Ние виждаме положителните ефекти в четири посоки.
На първо място, създаване на подходяща бизнессреда, при което чуждите инвеститори ще намерят един добър данъчен климат, при който да инвестират.
На второ място, това засяга не само външните, но и местните резиденти и търговски субекти, които биха намерили наистина един по-облекчен данъчен режим и биха превърнали част от средствата, с които разполагат, в инвестиции. Защо? Защото в момента се получава така, щото акумулираните в търговските банки средства не се превръщат в инвестиции. Преди малко чухме и от господин Цонев за 24 на сто нарастване на депозитите в търговските банки. Те не се превръщат в инвестиции, тъй като банковият сектор не кредитира, те излизат навън и се инвестират в корпоративни ценни книжа или някакви други финансови инструменти, те не работят за българската икономика. Ние търсим начин чрез данъчната политика да накараме българските инвеститори да инвестират тук.
Същото важи и за капиталовия пазар, който е може би третият и най-мощен източник на икономически растеж, а за съжаление той в България не работи. Още веднъж твърдим, че в тази си част - стимулиране на вътрешната инвестиционна активност - предложението ще доведе до нейното повишаване.
На трето място, във фирмите търговски субекти ще остане повече разплатен доход. Те няма какво друго да направят освен да го похарчат, като по този начин опосредствано, чрез потреблението стимулират производството или отново да го превърнат в закупуване на стоки с инвестиционно предназначение.
На четвърто място, един аргумент, който е във връзка и с темата, която дебатирахме преди малко. Намаляването на данъците и създаването на по-добър данъчен климат ще повиши търговския оборот, а повишаването на търговския оборот непременно ще доведе и до повишаване на постъпленията от данък добавена стойност, който държавата ще събира в бюджета.
Едно второ предложение, което правим, е преразглеждането на един мощен лост за влияние върху реалния сектор на икономиката. Това са амортизационните норми. Ще бъда съвсем кратък. В чл. 22 ние предлагаме да бъдат включени като дълготраен материален актив, който се амортизира във втора група, и компютрите. Това неизменно би повишило стремежа на българските фирми, на българските търговски субекти да работят по един по-модерен начин, да водят своето управление, своя мениджмънт по съобразен с европейските критерии и изисквания начин.
В чл. 22, ал. 3, предлагаме още едно изменение, свързано с амортизационните норми - дълготрайните материални активи от втора група, тоест тези активи, които са с производствено предназначение, машини, производствено оборудване, апаратура, да се амортизират на 50 на сто. Сегашната ставка е 20 на сто и това не стимулира технологичното обновяване на реалния сектор в икономиката. Нашето виждане е, че в България в момента предвид на нейното продължаващо технологично изоставане и необновяването на реалния сектор с нови технологии трябва да бъде направена една радикална стъпка, такава, каквато направиха Съединените щати в началото на управлението на президента Рейгън, когато се даде възможност за година и половина да се амортизират дълготрайните материални активи.
На трето място, предлагаме и едно ново виждане за преоценка при прехвърлянето на собствеността. Например, когато една сграда е въведена в експлоатация и от въвеждането са изминали десет години, а нейният данъчен живот е двадесет и пет години, новият собственик да следва да я амортизира само на базата на останалите петнадесет години. В момента има пропуск в нашето законодателство, при което тя, ставайки част от активите на новия собственик, на неговото предприятие, започва да се амортизира със същия данъчен срок.
На четвърто място, приходите в бюджета, които произтичат от текста на чл. 47 от закона, са незначителни. Член 47 означава да бъдат намалени приходите от дивиденти от 15 на 12 на сто. Защо предлагаме това? Защото постъпленията по реда на този член са никакви в държавния бюджет. Голяма част от фирмите, които работят в България, имат и свои кореспонденти или фирми-майки в така наречените зони с офшорни статути и под формата на мениджмънт fee, на договори за услуги те източват, репатрират печалбата на фирмите тук. Най-малко са примерите в България, които могат да бъдат дадени. Аз си спомням, че ние денонсирахме спогодбата с Кипър и едно от сериозните основания беше именно това да не се дава на фирмите да репатрират печалба. За съжаление обаче такива статути съществуват още в света и ние с тях имаме договори за избягване на двойното данъчно облагане. И при положение, че за разлика от техническите услуги, които се облагат, договорите за управление не са от същата група, под тази форма почти всички репатрират печалба. Постъпленията в държавния бюджет се лишават от една немалка сума. Затова ние предлагаме 12 на сто намалена ставка, дори с идея тази ставка да бъде преразгледана към още по-голямо понижаване, но да бъде окончателна и парите да остават тук в България.
Имаме още едно предложение и с него завършвам - това е да се уеднаквят определенията за финансово обвързания лизинг, така както е между закона и Национален счетоводен стандарт 17 за отчитане на лизинговите договори, тъй като този стандарт е изработен на базата на еквивалентния международен стандарт, което означава, че това са международно признатите критерии за определяне на един договор като финансово обвързан.
С това завършвам. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Величков.
Други от вносителите?
Заповядайте, господин Иванов.

ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, аз считам, че ние обсъждаме един от най-важните законопроекти. Не знам дали ще бъда точно разбран. От всички парламентарни групи сме единодушни, че на България е необходим стабилен икономически растеж и в това отношение ние имаме консенсус. Във всички парламентарни групи сме единодушни, че, променяйки данъчните закони, ние не бива да работим в ущърб на приходната част на бюджета, или по-специално, да завишаваме бюджетния дефицит извън приетите и предложени от правителството проценти и норми. Тоест, по проблема икономически растеж и балансиран бюджет ние имаме консенсус. Имаме различия по начините, по които може да бъде обезпечен този икономически растеж.
За какво става дума? Години наред правителството прилага една от възможните схеми за стимулиране на икономическия растеж чрез инвестиции. Това е постепенно, по-малко или по-голямо намаляване на данъчното бреме, в това число и на данъка върху печалбата, както го наричаме, или по корпоративното данъчно облагане.
Аз съм дълбоко убеден и световната практика го показва, че, когато на малки стъпки намаляваме този данък, съществено влияние към инвестиционната активност не се оказва. Съществен ефект няма.
Второ. В света е позната и такава практика, но в чистия й вид, в който ние го предлагаме, пак повтарям, доходът, чистият доход да се облага макар и с намаляване на данъчните ставки, без каквото и да било преобразуване, в този вид никъде в света няма такова данъчно законодателство.
Ще бъда конкретен. Примерно до 1996 г. в Съединените щати всички разходи на юридическите лица за инвестиции се приспадаха от чистия доход, след което остатъка се облага при една данъчна ставка от порядъка на 33-34%. Нашата, сумарно с общините и това, което отива в републиканския бюджет, приблизително е същата, без преобразуване обаче на чистия доход.
След 1996 г. има промяна в данъчното законодателство на Съединените щати и се приспада само онази част от разходите за инвестиции, която отива във високотехнологичните отрасли. Това е въпрос на правителствена политика. Ние продължаваме да облагаме, повтарям, чистия доход без каквото и да било преобразуване.
Трето. Абсурдно е да се облагат няколко вида разходи - например лихвите по кредитите. Абсурдно е да се облагат разходи за служебен транспорт, дори протоколни разходи.
Ако ние искрено желаем да създадем условия за по-голямо, по-мащабно натрупване и в определена степен да управляваме чрез икономически средства и инвестициите, а не простото потребление, очевидно ние трябва да отидем на някаква смесена схема. Такава схема ние ви предлагаме.
Може да ви звучи странно, че това предложение идва от нас, но аз пак се връщам на това, с което започнах. Няма грам съмнение, че, ако ние не създадем икономически условия за реализиране на реформата в същностната й част - продуктовото и технологичното обновление. А по отношение на промяната на собствеността, на формата на собственост, ние сме в крайна фаза. Но по отношение на същностната част на реформата, ние сме далеч, далеч в началото. При това работим в условия, когато продуктовата листа на България като цяло е изчерпала своя пазарен капацитет и ресурс. Това са стари изделия, продавани на все още стари пазари. Създаването на нови изделия, разработването, или ако щете, купуването на нови пазари, иска огромни инвестиции. Едно съвременно работно място струва много пари. Струва между 50 и 150 хил. марки, зависи в кой отрасъл инвестирате.
Заради това ние считаме, че няма да направим грешка, ако се обсъди нашия законопроект, в който е пипнато много внимателно, с оглед да не се дебалансира бюджета. При това, когато говорим за бюджета, ние ще пледираме за намаляване на инвестиционната част на бюджета. Нашият бюджет е централизиран. Най-големият инвеститор е нашият бюджет.
Защо? Защо трябва да централизираме средства и да инвестираме чрез бюджета, а не оставим тази възможност на юридическите лица?
Последно, искам да ви кажа и да потвърдя това, което каза колегата Величков. Не може повече да изтича печалба чрез офшорките. Маса фирми работят. И не е страшно това. В края на краищата парите пак могат да се върнат при нас, в България, ако има благоприятна инвестиционна среда. Цялата работа е, че изчистването на парите чрез офшорки струва от порядъка на 4 до 7%, зависи къде е. И тези 4 до 7% отиват някъде навън. Защо? Ако приемем, че по този начин - има такива проучвания, се изчистват около 1 млрд. чист доход, виждате ли колко пари отиват навън за изчистването на този доход. Тоест, в нашето предложение ние пледираме, повтарям, пледираме за радикално намаляване на общото данъчно облагане, но под условие. И затова предложенията ни са комбинирани. Тоест, едно дозирано намаление на данъчната ставка при корпоративното данъчно облагане и едно разумно преобразуване на дохода с някои от инвестициите, които можем да обсъдим дори и по списък.
В противен случай това, което правим, макар че този път стъпката намаляване на данъчното бреме не е толкова малка, не е 2%, тя е 5%, ще видите как ще се размие това. Инвестиционната активност няма да се подобри. Разберете! Ако искрено желаем това, което декларираме всички, ако искрено желаем просперитет и развитие на индустриалния сектор, на сектора на услугите, въобще на икономиката, ние трябва да предприемем радикални мерки и те не са нито леви, нито десни. Те могат да бъдат ефективни или неефективни. Те могат да бъдат приети от европейската или от американската практика или някакви наши хибриди, които не са доказали своята жизненост никъде в света. В противен случай ние ще имаме хилава инвестиционна активност. Не става дума дали ще имаме приток на външни капитали. Ето, и колегите споменаха. На този етап в България има достатъчно капитали. Може да не стигат, но са достатъчно. Страшното е, че и те не отиват да стимулират развитието.
Поради тази причина - аз искам да завърша с това - искам да ви помоля да гледаме нещата от гледна точка не на конкретни юридически лица или въобще на юридически лица, а от гледна точка интересите на страната. Искам да гледаме нещата и от гледна точка на бюджета и бюджетната политика. Не да я нарушаваме. Не говорим за нарастване на бюджетния дефицит, не говорим за намаляване на приходната част, а говорим за изчерпване на онези резерви, чрез стимулиране на потреблението, в това число и инвестиционното потребление, както се работи комбинирано по отношение на данъчни ставки и преобразуване на дохода преди неговото облагане. Аз ви моля да проучите тази възможност, която ние предлагаме. Моля ви между първо и второ четене да обсъдим много подробно, в това число и с Министерство на финансите тези въпроси, в това число и с разчети, и да търсим едно разумно законодателно решение, което е в интерес на всички ни.
Пледирам и ви моля да подкрепите нашия законопроект, най-малкото между първо и второ четене да търсим симбиоза между основния, тоест правителствения, и нашия, и ви благодаря предварително за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има ли други желаещи от вносителите?
Господин Руси Статков, имате думата като вносител.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Предложението, което сме направили с господин Любен Корнезов, касае данък печалба и по-конкретно една от разпоредбите, свързани с него. Става дума за онази възможност, която досега се регламентира с чл. 23, ал. 3 - финансовият резултат при данъчното преобразуване да се намалява. Ние конкретно сме предложили в случая там, където се намаляват дарения в полза на образователни и здравни заведения и организации, които са на бюджетна издръжка, организации с благотворителни, социални, природозащитни, здравни, научноизследователски, културни и спортни цели, регистрираните в страната вероизповедания и общините, за фондове за подпомагане на инвалиди и пострадали от природни бедствия, Българският Червен кръст за подпомагане на социално слаби, инвалиди и деца с увредено здраве или без родители, като става дума също така за възстановяване и опазване на исторически и културни паметници, именно положителният финансов резултат да бъде намален не с 5 на сто, както досега, а с 10 на сто.
Второ, даренията да са направени не от капиталовите резерви, както досега.
Защо направихме това предложение? Поводът беше една сериозна инициатива на вестник "Труд" във връзка с едно болно дете от Пловдив и тъй като не е единственият случай, ние бяхме мотивирани да потърсим чрез тази законодателна промяна повече средства, които да бъдат насочени за лечение на такива деца. За съжаление, през последните години нараства броят на децата с различни увреждания и болести, които не могат да бъдат лекувани в България, необходими са огромни средства. (Реплика от мнозинството.)
Тук от мнозинството се подхвърля заради какво, но ми се струва, че в това отношение причините са различни, но най-вече е онова, че липсват ресурси в семействата, а здравната реформа също така създава допълнителни затруднения.
Нашето предложение е да дадем възможност на различните юридически лица, даже и на тези, които са в сивата икономика по различни причини, да увеличат размера на средствата от 5 на 10 на сто, които се дават за дарение, и съответно финансовият резултат преди облагане с данък печалба да бъде намален. Струва ми се, че цифрата, която предлагаме, не е голяма. Тя няма да навреди на общите приходи. Това сме го коментирали с експерти. Разбира се, ще има много по-голям ефект, тъй като целево тези средства с акцент, който казах - за болните деца и другите, които са изписани в тази разпоредба, не са малко и не са за подценяване, нито образованието, нито инвалидите като цяло, освен децата.
Така че не бих искал да губя повече време за представянето, ние се постарахме да акцентуваме в една от разпоредбите на корпоративното облагане, свързана конкретно с данък печалба, един от данъците, които са в корпоративното облагане, да потърсим един по-добър механизъм в конкретните условия, в днешните условия. Ние сме имали дискусии миналата година при обсъждането на данъчните закони, тогава ставаше дума и за образованието, и имаше нагласа от мнозинството за подкрепа. Надявам се този път наистина тази подкрепа да бъде получена. Разбира се, ако има някакви въпроси и изказвания, ние ще ги вземем под внимание, но главното е да получим подкрепа, за което се присъединявам и към колегата, който говори преди мен, за едно по-сериозно и, бих казал, с разбиране отношение на мнозинството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Други от вносителите желаят ли да вземат думата? Няма желаещи.
Имате думата за изказване, господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Аз не чух нито една дума срещу закона на Министерския съвет и няма как да се чуе, защото всъщност в него залегнаха много неща, които сме ги искали в рамките на тези 4 години. Аз лично бях вносител, не в този закон, а в Закона за малкия и средния бизнес за ускорената амортизация и виждам, че вече е намерила място идеята, а това ще стане и реалност може би, след като гласуваме закона.
В положителна посока е и намаляването на данъчните ставки. Те падат, което е стимул особено за малките фирми, които работят, макар че тук са малко относително нещата, тъй като голяма част от фирмите, които ще плащат този намален данък, са в зоната на патентния данък. Те са там, което няма нищо лошо, в края на краищата да избират между по-ниска ставка данък печалба и между патентен данък. Все пак това е крачка в положителна посока.
Учудвам се тук на разговорите за увеличаване на инвестиционната активност чрез тези данъци, но аз мисля, че много сме далеч. Инвестиционната активност е въпрос на цялостна политика, а не на този данък, нито пък на всички данъци тук, въпрос е на различни виждания. Аз мисля, че например Законът за банките много повече пречи на инвестиционната активност, отколкото това, което е тук, пречи с рестриктивната си форма, която се задържа вече толкова време в България и затова банките не са толкова стимулирани да инвестират чрез кредитната система тези средства в българските фирми. Просто е трудно, почти невъзможно в някои случаи.
Така че мисля, че законът на Министерския съвет е в положителна посока. Залегнали са нещата, които вървят към облекчаване на икономическата активност. Аз ще го подкрепя при всички положения. Всякакви призиви за по-голямо намаляване според мен са нереални в момента. Например, може данъкът да се направи и нула за известен период от време, има и такива техники, но не мисля, че това е реалистично за сегашното състояние на нещата. Още повече, че около 30 на сто, както чета по вестниците и от различни изказвания, в България е сивата икономика. Дай Боже чрез това намаляване на данъчните ставки част от нея да излезе наяве и да започне да работи наяве.
Сегашната промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане мисля, че е балансирана и трябва да се подкрепи от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има ли други желаещи да участват в дебатите по разглеждания законопроект?
Господин Дилков, имате думата.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! От 1 януари 1999 г. влязоха в сила последните промени в закона, който днес обсъждаме. С § 49 от Преходните и заключителните разпоредби обаче на този закон се очерта една негативна тенденция от последните няколко години - да се отнемат граждански, социални и материални придобивки на служителите от Министерството на вътрешните работи.
Изменението на текстовете на чл. 223, ал. 2 и чл. 261, ал. 5 от Закона за МВР с въпросния § 49 от Закона за корпоративното подоходно облагане практически доведе до отнемането на сериозни материални придобивки, получавани от служителите на Министерството на вътрешните работи в продължение на 60-70 години, включително и в Царство България тези придобивки не са били отнемани и са получавани.
С приложението на този текст - на § 49 - в бъдеще по-голямата част от офицерския и сержантския състав на Министерството на вътрешните работи, служителите от НСБОП, от Националната служба за сигурност, БОИ, Националната служба "Полиция", Националното бюро "Интерпол" и много други, които поради спецификата на своята професионална дейност, свързана с прякото противодействие на престъпността, не ползват полагащата им се униформа, но ежегодно, повтарям, от 60-70 години получаваха нейната левова равностойност за цивилни дрехи. Точно тези служители ще бъдат дискриминирани и съвсем неправомерно ощетени в сравнение с останалите им колеги, носещи задължително униформено облекло. Вторите, униформените, ще бъдат привилегировани, тъй като държавата ще продължава да им шие безвъзмездно униформите.
Не подлежи на коментар и отмяната на цялото второ изречение на чл. 223, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, извършена чрез приемането на § 49, с което всички невоенизирани служители от т.нар. до приемането на някои изменения в Закона за МВР гражданска администрация, се лишават от правото ежегодно да получават пари за облекло, без да имат необходимост и задължението да носят специална униформа.
Ето защо ние смятаме, че § 49 от Закона за корпоративното подоходно облагане е разгледан в Министерския съвет още преди приемането му и е станало известно недоглеждане и/или предоверяване на специалисти, компетентни по финанси и кредит, които обаче не са знаели за това и не са отчели спецификата в дейността на по-голямата част от служителите на МВР. Някъде около 80-90 на сто от служителите на МВР на практика не носят специално униформено облекло. Само така си обяснявам, че при внасянето на последния проект на Министерския съвет е допусната и практическата грешка, една интересна фактическа грешка, като липсва първата цифра на чл. 223, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Тоест, вместо чл. 223, който се изменя с § 49, е написано: "Изменя се чл. 23, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи".
Това обстоятелство още при първото четене на законопроекта в пленарна зала очевидно е въвело в заблуждение част от компетентните по материята народни представители. Вероятно и затова на второто четене - аз съм се запознал с експресната стенограма от 9.12.1998 г., с която беше приет законът окончателно - по предложения § 44, приет тогава и вече заложен в закона като § 49, не са постъпили предложения за изменение и допълнение на текста. В пленарната зала също не са провеждани дебати по § 49 - имам предвид тогава предложения § 44 - и той е подкрепен от 127 народни представители, а 17 са се въздържали. Нещо повече. Парадоксалното в конкретния случай е, че параграфи 48 и 49 от Закона за корпоративното подоходно облагане не са обсъждани нито на първо, нито на второ четене от единствено компетентната по тази материя парламентарна Комисия по националната сигурност.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): За кой закон става дума?
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА: За Закона за корпоративното подоходно облагане.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Той изменя друг закон.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА: Става въпрос за § 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, не спорете от място.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА: Аз предлагам да се измени § 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Дилков, моля Ви, продължете си изказването.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА: Това са и моите основания между първо и второ четене да предложим изменението на § 49 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Дилков.
Има думата господин Венцислав Димитров за реплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Ще направя кратка реплика.
Уважаеми колеги! Винаги съм бил против в един закон да се подпъхват изменения в друг закон. Тук очевидно става дума за това. Ето, господин Дилков е бил подведен от факта, че тогава, господин Радев, Вие в Закона за корпоративното подоходно облагане изменихте, мисля, че бяха 17 или 19 други закони.
Господин Дилков не иска да измени Закона за корпоративното подоходно облагане. Господин Дилков иска да измени другия закон - за МВР, където става дума на кого да се отпускат дрехи и на кого не. Значи, господин Дилков, трябва да си внесете предложение за изменение на Закона за МВР, защото вече такъв параграф не съществува. Ние междувременно променихме този закон. Нямаме такъв параграф.
Така че, аз не виждам какво дебатираме по Закона за корпоративното подоходно облагане. Законът е в ръцете ми. В него няма такъв параграф. Той не съществува. Ние с онзи временен закон изменихме 20 други закона. Обаче това не значи, че трябва да изменяме този закон, защото в него такава провизия няма. Предложете си Законът за МВР да бъде изменен и нещата ще станат чисти. Тук, каквото и да гласуваме, е безсмислено. Даже е безсмислено и да го дебатираме.
Но аз разбирам и господин Дилков. Това е така, защото Министерство на финансите и специално Министерският съвет подведоха цялото Народно събрание да изменя 20 различни закона с промените в Закона за корпоративното подоходно облагане - да минат всичките в кюпа на бърза ръка. А трябваше да се направи друго. Апелирам към Председателството вече да не се допуска подобно нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Няма желание за дуплика.
Има ли други колеги, които желаят да вземат думата?
Професор Стоилов, имате думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В предложения от Министерския съвет проект има неща, които категорично трябва да бъдат подкрепени - намаляване на данъчните ставки, разбира се, не в размера, в който се искаше от българския бизнес и не в размера, който предлагат някои от другите вносители, както е с нашия законопроект. Подобрена е защитата на правата на данъкоплатците. Не във всички случаи, където това се налага, но не са малко и подобренията в това отношение. Предлагат се мерки за борба с данъчните измами. Има и редакционни подобрения. Специално внимание заслужава прецизирането на режима за преотстъпване на данъка на социални, здравни фондове и пр., и пр.

Неслучайно всички промени, които са предложени от правителството в данъчната област, бяха оценени, първо, като положителни, но недостатъчни, половинчати. Да не говорим сега, вече е късно, че се загуби много време. Голяма част от тези предложения и промени трябваше да бъдат направени миналата година и тогава безспорно можеше да се отразят върху динамизма на българската икономика.
Има един въпрос, който беше засегнат и в част от изказванията. Той е: може ли с корпоративния данък да се създаде по-благоприятна среда за активизиране на инвестиционната дейност. Отговорът и в учебниците, и който дава практиката е категорично "да". И аз се удивлявам на някои колеги, на опита им да оспорват това нещо. В световната практика има различни системи. Едните са чисти дотолкова, доколкото вървят по посока на намаляване на данъчните ставки и по този начин освобождават ресурс за инвестиции. Има системи, които вървят единствено по линия на това във възможно по-голяма степен да освобождават от отлагане ресурс, който да се насочва от фирмите за инвестиции. Има и смесена практика. И вместо да спорим коя е по-добра практика, по моему в условията на България сега трябва да бъдат използвани плюсовете, които предлагат и първата, и втората, и третата.
А каква е обстановката всички знаем. Неслучайно в нашия проектозакон наред с намаляването на равнището на данъчното бреме се предлага и освобождаване от данъчно облагане на половината от инвестициите, не за всички активи, а за инвестиции в активи от втора група, тоест, това, което е сърцевината, това, което е двигателят: технологично оборудване, компютрите, софтуерът влиза там и т.н.
Можем, господин министър, във времето между първо и второ четене, нещо, което прозвуча и в изказванията, да отидем към едно по-конкретно обсъждане това ли да бъде числото или друго? Да не отидем ли и към някакво секторно определяне на тази преференция с оглед правителството, определяйки си 2-3 сектора като приоритетни, в стремежа си да създаде една максимално благоприятна среда и за вътрешните инвеститори, и за да направим по-атрактивна страната и за външни инвеститори, да обсъдим този въпрос. Не е нужно тук да говорим, че има страни, които са създавали специален режим в това отношение, за да привлекат външни инвеститори. Това е според мен един въпрос, който заслужава сериозно обсъждане след днешната дискусия, когато ще се подготвяме за второто четене.
Много са силни аргументите и не случайно те се представят на вниманието на изпълнителната власт при редицата срещи в течение на последните две години, що се отнася до така наречения режим на слабата капитализация. Там има нещо, което е силно провокативно. Получава се повторно облагане на доход. Но нека да приемем, че това е по-малката беда. Голямата беда е, че трябва да направим така: данъчната политика, данъчното законодателство, колкото и някои да не споделят тази философия, в конкретните условия на България да бъде един от инструментите, които стимулират инвестиционната активност, а оттам и растежа.
Някои колеги използват като аргумент, че фирмите имали по-големи спестявания, това е много съмнително, ако се отиде към разглеждане на структурата на спестяванията; че има кредитна система, в която има акумулиран немалък ресурс, не е чак толкова голям, ако го сравнявате с други страни с оглед на размер на икономика и пр., и пр. Но, забравя се една малка подробност, но съществена. От година към година, трета календарна година, нетните чуждестранни активи на търговските банки в България се увеличават. И ето ви един конкретен факт, който може да изведете, ако внимателно проследите отчета на Централната банка за последните 6 месеца. Някои от вас са обърнали внимание, че през лятото имаше увеличаване на "широките пари". Но знаете ли, уважаеми дами и господа, че само за един месец увеличаването на чуждестранните активи на търговските банки е в размер на 700 без 2 млн. лева и превишава увеличаването на "широките пари", тоест, тази кръв, която поначало се е увеличила в кръвоносните съдове на икономиката, нека така да огрубим нещата, е един път и половина по-малко от прираста на чуждестранните активи на търговските банки. Тоест, целият ресурс, който допълнително се появява - с превишение, отново се изнася и се превръща в капитал, който обслужва външната икономика. Същата е картината с вътрешния кредит. Веднъж, възразявайки тук на колега пак с числата на Централната банка, ви обърнах внимание, че вътрешният кредит за седем месеца се е намалил. Вземанията от частния сектор, само от частния сектор, бележат едно увеличение само с 61 млн. Това са показатели, които говорят, че всички онези канали, по които може да тече ресурс за осигуряване на една активна инвестиционна дейност, са запушени, полузапушени, не работят. С оглед на всичко това заслужава сериозно да се помисли и с това приключвам, по предложението за използване на сегашните промени, за да се стимулира инвестиционната дейност на фирмите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Други изказвания?
Господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми колеги! Най-напред следва да поздравим господин Муравей Радев, правителството, парламентарното мнозинство, че в края на своя мандат намериха сили да предложат нещо по-съществено от гледна точка на намаляването на данъците и стимулирането на бизнеса. Мисля, че като поуправляват още малко, ще узреят и за нещо малко повечко, за да напълнят наистина растежа с някакво по-сериозно съдържание. На пръв поглед изглежда като че ли данък печалба е доста нисък у нас.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Още 5 години...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, дано да узреят някои идеи.
На пръв поглед изглежда, че е доста нисък - ето, с 15-20, или преди - 20-25 на сто. Международни сравнения, където имаме някъде 50-60 на сто и т.н., обаче това е само на пръв поглед. Ако вземете да съпоставите какви са приходите, да кажем, от данък печалба или облагане на корпорациите в сравнение с другия основен източник, не става дума за ДДС, а става дума за доходите, за заплатите, ще видите, че това въобще не е така. Те са едва ли не едни и същи. Докато е правилно от бизнеса да се взимат много по-малки данъци и облагането на печалбата да бъде насочено преди всичко към стимулиране на растежа, ако щете даже към създаване на работни места, защото, в края на краищата на това се крепи икономиката.
Аз мисля, че нормалното съотношение, примерно, би трябвало приходите от данък печалба да са максимум 20, 25 на сто даже са много от приходите от данък общ доход. Един от заместниците на господин Радев по време на заседание на комисията ми каза: "Това е така, защото приходите от данък общ доход са малко". А това пък въобще не е така.

Средната данъчна ставка у нас, тоест приходите от общ доход, смятано към брутната работна заплата, е много по-висока, отколкото е в развитите страни с пазарно стопанство. Много по-висока, макар че и там съществуват такива ставки - в някои страни са даже над 50 на сто. Въпреки това у нас средната ставка е много по-висока, тоест данъчната тежест върху доходите е много висока. Оттук и данъчната тежест върху печалбата е много висока. Откъде идва това нещо?
Това не е само от ставките и не е преди всичко от ставките, а най-вече се дължи на факта, че много от разходите на практика се облагат. Отделен е въпросът за инвестициите. Виждам тук господин Иванов. Аз това предлагам отдавна. Даже беше време, години бяха - малко хора виждам, господин Нешев като че ли е още от самото начало на Народното събрание, когато ние прокарахме тезата, че реинвестираната печалба, включително и погашенията по главници, а не само лихвите, не се облагат, един вид се признават за разход. После полека-лека и най-вече по време на управлението на БСП, всички преференции бяха премахнати. Абсолютно! Даже бяха създадени допълнителни утежнения.
Сега освен този данък печалба, който излиза на преден план, има и данък за общините. Той се добавя. Освен това има и данък върху дивидентите. Освен това има и други данъци по този закон. Когато сумираме всички, оказва се, че заедно с данък печалба и другите данъци стават 85 на сто от приходите от данък общ доход или от облагането на доходите на физически лица, което, господин Радев, не е нормално за една страна с развита пазарна икономика.
Ето това е, което влага непазарни елементи в нашето стопанство. Затова утре, ако някъде някоя международна организация каже, че България има още доста път да върви към пазарното стопанство, вие не се изненадвайте и не роптайте. Чисто и просто това е така. Тук може да се добави, разбира се, и сивата икономика, партизанщината и т.н. Това не е нормално и когато тук дойдат чужденци, не могат да го разберат: защо примерно една фирма, която има лек автомобил и с тоя автомобил не извършва таксиметрова дейност, а примерно вози персонала, трябва да плаща данък за този автомобил, за използването на лекия автомобил? Той си е на фирмата, той си е разход.
Стана дума и за някои други неща. Примерно, за облагането на лихвите. Разбира се, че лихвите винаги са разход и не трябва да се облагат.
Тук има един специален раздел: слаба капитализация. Вярно е, това е също положително - да не каже господин Радев, че не го отчитам. Сега малко се облекчава примката на слабата капитализация. Но все пак това е доста малко, господин Радев. Аз Ви казах и по време на заседанието на комисията: една фирма, която има примерно парични активи и ги държи на обикновен депозит в банката, взима 3-4 на сто. Една фирма, която вземе пари от банката и трябва да плаща лихви по кредитите, отива вече към 20 на сто - примерно 17, 18, 19 на сто. В съответствие с това трябва някак си да се промени самата уредба на слабата капитализация. Не два пъти, а трябва поне пет пъти да се облекчи. Защо?
Защото една фирма, която има малък собствен капитал, но е намерила пазарна ниша, трябва да има възможност да се развива, да е динамична, защото ние нямаме проблеми с растежа. Аз разбирам, ако имаме проблеми с растежа, както е примерно в една страна като Съединените щати: там растежът е много висок и те предприемат мерки да извършат меко кацане, както се казва, за да не би из един път икономиката да прегрее. Предполагам, че ние нямаме такива проблеми. Ние искаме растежът да се ускори, за да се създадат работни места, да се плащат заплати, да има потребление и т.н. Но затова трябва да коригираме малко и капитализацията.
Но основният въпрос си остава. Основният въпрос е каква част от разходите ние трябва да признаем наистина като разходи, господин Радев. И аз тук мога да Ви приведа много примери, но най-простото нещо, което може да се направи - който иска да го прави, разбира се, аз няма да слизам чак дотам - е да отвори стенографските протоколи с изказванията на господин Радев, които са били много смислени. Ние сме били на едно мнение в предишното Народно събрание. Чисто и просто да му ги представи и да каже: Господин Радев, Вие това сте казвали, тогава сте бил прав, а сега защо не го възприемате? Всички тези неща, които под една или друга форма са предложени тук в различните законопроекти, той е застъпвал и ги е застъпвал с пълно право, защото иска наистина чрез този данък да се въведат такива норми, които да стимулират икономическия растеж.
Би трябвало да подкрепим този законопроект, обаче същевременно би трябвало да поработим, за да го направим малко по-радикален по посока на стимулиране на икономическия растеж, господин Радев. Аз мисля, че Министерството на финансите трябва да протегне ръка на народните представители и не само на управляващото мнозинство, а на цялото Народно събрание.
Тук ще кажете: няма откъде да съберем пари. Аз пак ще Ви кажа: партизанщината е във Вашите ръце. Отсечете я. Протекцията на определен вид бизнес, който не плаща данъци, който не плаща мита. Той е във Вашите ръце. Сега е моментът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има ли други изказвания?
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, в този данък е заложено най-голямото намаляване на данъчната тежест от десет години насам - на всички данъци, които са съществували в България. Аз още веднъж подчертавам ангажимента на правителството за рязко намаляване на данъчната тежест в онези закони, които имат пряко отношение към икономическата активност и към икономическия растеж. Опитахме се да го направим в този закон и моето мнение е, че успяхме. От 25 на сто на 20 на сто за големите фирми, и от 20 на сто на 15 на сто за малките фирми. При втора стъпка първите, по-големите фирми - от 20 на 15 на сто за следващата година, за да може все пак данъкът да успее да осъществи своята основна функция на приходоизточник на държавния бюджет.
Немалко други неща са променени в предложенията на Министерския съвет в този данък все във връзка с тази философия, за която говорих преди това по предишната точка от дневния ред и не искам отново да повтарям.
Тук обаче е поставен един принципен въпрос. Пренебрегвам твърдението на господин Димитров за сивия бизнес и за евентуалното толериране. Никога не съм го приемал и много бих бил доволен не само той, а който и да било друг народен представител да каже, че финансовият министър е толерирал една или друга фирма в сивия бизнес. Такова нещо никой от вас не може да твърди. Ще го помоля да го докаже, ако иска, да го изкаже, защото никога в тези четири години, откакто съм министър, не съм си позволявал да мисля по различен начин за различните фирми.
Онзи, който нарушава закона, се среща с нас, с данъчната администрация, с Държавен финансов контрол, с цялата строгост на закона. Моля ви, ако някой твърди обратното, нека да го докаже по отношение на финансовия министър. Иначе е голословен.
Но да се върна на основното твърдение, което чувам тук отляво сега като предложение все в този дух. И аз приемам истинската загриженост, обаче само на някои хора, затова, че може да се подобри тази ефикасност, подкрепата, която ние даваме на бизнеса.
Как? С инвестициите, които да бъдат по някакъв начин стимулирани чрез намаляване на данъчното облагане върху онези инвестиции, които са за определен кръг, бих казал, най-активните дълготрайни материални активи или чрез реинвестиране на печалбата в тях, което е същото. По един или друг начин се говори за втори източник на стимулиране освен прякото намаляване на данъчната ставка. И аз го приемам като философия, но не от всички. Може би господин Иван Иванов, който беше доста убедителен тук ще го приема, че го е казал от дълбока убеденост. Бих го приел от Венцеслав Димитров по същия начин, защото той откакто го помня, това си го казва, независимо от мнозинството в Народното събрание и по принцип може би си е прав. Не мога да го приема от проф. Стоилов. Не мога да го приема и от Руси Статков, защото само преди няколко години назад точно обратната теза беше аргументирана от тях и наложена от тогавашното управляващо мнозинство през 1996 г., когато точно тези преференции бяха отрязани от българската икономика. Тогава действаше един указ - Указ № 56. В това отношение тези привилегии бяха отрязани с обратните аргументи. Аз имам дори филмови записи от онова време. Интересуваха ме още тогава тези неща и имам записи на киноленти, на видеоленти от техните аргументи, но тук ги има - в Народното събрание. Ако отворим тогава стенограмите, ще видим именно кой каква теза е защитавал.
Къде е моята теза? По същия начин те ще кажат - ето на, както каза и Венцеслав Димитров, отвори и виж какво си говорил. Аз съм за такова стимулиране, но не по този начин. Не по този начин, който вече и в света е отречен.
Защо? Защо не по този начин? Защо не инвестициите да бъдат освобождавани от облагане? Те не се облагат всъщност. Те не увеличават разходите и по този начин не намаляват изкуствено облагаемата печалба, но това е естество, друго икономическо естество. Има този елемент на производствения процес - дълготрайните материални активи. Много пъти съм го говорил и на инвеститорите, и на бизнеса, и навсякъде. Не е този пътят да го приравниш като материал, който изцяло, 100 на сто да вложи своята стойност в крайния продукт. Това не е материал, това е дълготраен материален актив и като функция, като естество и като държание, не може да бъде приравнен с материала по хиляди причини. Тук вече е въпрос малко и на икономическа теория. И проф. Стоилов чудесно го знае това.
Друг е пътят, ако искаме там да постигнем нещо. Те пренасят своята стойност в стойността на продукцията и в цената най-вече на продукцията чрез амортизационните отчисления. Ето тук е нещото, което можем съвсем принципно да търсим и да решаваме. Ако ние намалим срока на амортизациите за определени много активни дълготрайни материални активи или ако увеличим нормата на амортизационните отчисления, това е едно и също - по един от двата начина ние можем съвсем, как да кажа, целесъобразно да намерим подобно решение.
И двата начина могат да се използват: единият - намаляване на данъчната ставка в номинален размер, което правим и то с много голям размер, твърдя това, защото тези 5 пункта отнесени към 25-те, вече са 30 на сто близо намаление на общата данъчна тежест на данъка върху печалбата. Това са 30 на сто - в крайна сметка за една година! И още толкова, и повече, следващата година. Пет от 20 пункта! 5-процентни пункта от 20! Разделете едното на другото и веднага ще получите намалението, което предвиждаме за следващата година. Огромно, наистина огромно в номинален размер! Така че, използвайки сега преимуществено този инструмент, ние правим още една стъпка - увеличаваме и разширяваме един път обхвата на онези дълготрайни материални активи, които ще се амортизират с коефициент 1,5, т.е. с 50 на сто още увеличаваме ставката на тази данъчна амортизация или намаляваме срока, в който той се амортизира; или намаляваме времето, в което този дълготраен материален актив, тази инвестиция би могла да се откупи или да се вкара в себестойността, или да намали облагаемата печалба, което в крайна сметка е едно и също. Така че тези два канала, два източника на преференции ги използваме в нашия законопроект: единият значително повече се използва - намалението на ставката, вторият - по-малко.
Следващата година, дай Боже, да можем отново да балансираме по подходящ начин тези два източника и така за 1-2-3 години да постигнем точно онова, което очаква от нас бизнесът без в същото време да застрашим приходната част на държавния бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Радев.
За изказване думата има господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Но тук вдигнаха ръка преди мен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз давам думата. Вече Ви я дадох.
РУСИ СТАТКОВ: Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Когато министърът на финансите излиза с една такава категорична теза за корпоративното облагане, че е рязко намалено, трябва най-малкото да уточни, че става дума за един от данъците в корпоративното облагане. Става дума за данък печалба. А в корпоративното облагане има 7 ставки. Ние работим тук само с две от ставките. Говоря за законопроекта на Министерския съвет. Защото колегите от левицата са внесли и по другите ставки виждане, т.е. категоричният извод: рязко намаляване на корпоративния данък не е верен, господин министър на финансите. Намалява се наистина данък печалба. Това е точно и премерено.
Второ, аз ви помолих в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и днес разчитам на това, да кажете колко са към последната година онези субекти, господин Радев, които действително са засегнати, т.е. плащат данък печалба - 5000 ли ще бъдат, 4000 ли, 40 000 ли, т.е. ефектът върху колко субекта ще се разпростре, за да можем да говорим отново за рязко променяне на средата, което касае много субекти? Значи, докато Вие не кажете цифрата, поставям под съмнение Вашите изводи. И то с основание.
На следващо място - има много в тези разпоредби, които предлагате да се изменят текстове, за които аз се опитах да попитам и експертите - имате ли готовност? Например, за организаторите на хазартни игри - касовите апарати, бележките. Ще можете ли да го проведете това нещо, господин министър? В края на краищата целта е действително да търсим процедури, механизми, които да действат, а не да запишем в закона нещо, което да създава допълнително напрежение. Казвам го като пример само, не лобирам за хазарта в момента.
На следващо място - има един проблем, за който говорих, че при данък добавена стойност трябва да му се търси решение, но той тук, в този данък, досега съществува като възможност, а именно за районите с безработица, само че нереализирана възможност.
Има предложение на колегите от левицата за конкретизация на срока за тайната безработица от 3 на 1 година. Според мен тук трябва да се търси още по-добро решение и то да бъде отново - след консултациите с експертите, които уважавам, разбира се, но към момента, в който се инвестира, към момента, в който се действа и да се докаже. Съответно това много лесно може да стане на базата на информацията от Националната служба или регионалните служби по заетостта, но също така освен безработицата, трябва да се търсят и райони, които са обезлюдени, там да бъде стимулирана икономическата активност чрез промяна в корпоративния данък във всички 7 ставки.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Между първо и второ четене ще го направим!
РУСИ СТАТКОВ: Аз го поставям, Христо, като идея, която трябва да бъде обсъждана сега, не да бъде обяснявана впоследствие, защото ние говорим за философията в момента. В този смисъл го поставям, защото наистина господин Радев, ние сме загрижени. Загрижени сме за онова, за което няколко години Вие обещавате, че трябва да стане - икономическото оживление, да нараства брутният вътрешен продукт, така че действително...
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Стана! То стана!
РУСИ СТАТКОВ: Господин Николов, стана със стъкмистика. Със стъкмистика стана! Защото вижте взаимовръзката между отделните сфери, вижте нарастване на брутния вътрешен продукт и безработицата. Това са такива постулати, които от елементарния економис ще ги сравните и ще видите, че не пасват, просто се разминават данните. Сивата икономика...
Казвам го, господин министър, не за да се заяждам, а го казвам, защото действително това съществува като проблем. Ако Вие не искате да го видите - това е друга тема, но няма закога и закъде. Хората действително очакват от всички нас, народните представители, едно такова отговорно отношение.
Ние именно в тази посока сме направили доста предложения. Вероятно между първо и второ четене ще направим още. Защото в края на краищата наистина, когато се обявяват определени постижения, те трябва да бъдат с покритие.
Не съм адвокат на колегата Венцеслав Димитров, обаче бих посочил в заключение, че сте проявявали пристрастност досега, господин Радев. Например аз съм Ви питал много пъти по един проблем, свързан с фирмата "Информационно обслужване", защо на нея се възложиха данъчните декларации, защо стана така, че от частна се трансформира в еди-каква си, след това имаше друго развитие. Затова не бива да се засягате, защото фактите са такива. Междупрочем има и други, разбира се, но в края на краищата Вие си носите отговорност.
По-скоро по-важното е другото - да се насочи вниманието на всички колеги и по този данък и между двете четения, господин Христов, да намерим по-добри решения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За процедура - госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да удължим работното време на днешното пленарно заседание до гласуване на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на работното време в рамките на два часа, до приключването на работата ни по тази точка.
Гласували 158 народни представители: за 116, против 38, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги! Аз се извинявам, че взимам думата втори път, но първия път представих накратко законопроекта.
Искам да бъда безкрайно искрен. Едно е тук от пленарната зала от гледна точка на макроикономическите показатели да съдим за реалния сектор, съвършено друго е да си вътре в едно търговско дружество.
Какъв е проблемът на търговските дружества - говоря за проспериращите, не говоря за закъсалите? Оборотни средства! Даже нещо повече - аз ви говоря като човек, прекарал 30 години и сега занимаващ се с реален сектор - силни дружества, които имат поръчки, примерно "М + С хидравлик" - Казанлък, което със 700 души прави за 50 млн. марки продажби годишно - реални, само износ, има остър недостиг от оборотни средства. Приватизирано дружество с добър мениджмънт, перфектни технологии. Защо - няма да ви обяснявам. 20% така или иначе, въпреки износа, 45 дни вечно в цикъл има задържани, на неговите обороти, над 1,5 млн. марки (лева) от ДДС. Това го знаете. Който иска да ме обори, да създаде десет работни места, да ги обезпечи и тогава да седне и да говори. Говорете с тези хора.
Второ, аз съм съгласен с министър Радев, той е точен - може и по друга схема. Но проблемът е пак в оборотните средства. Като платят 30% печалба - това е 20-те, за които говорим, плюс 10 върху общините... Не, за него никой не говори, все едно, че то не съществува. Но те, парите, излизат от фирмата, тях ги няма. Като сложите местните данъци и такси, като сложите юридическото обслужване, което е 4%, и всякакво друго обслужване, административно обслужване - то струва пари. Днес парите ги няма. Той не може да си купи една металорежеща машина.
Тоест, на този етап на развитие на икономиката тази схема, която министър Радев предлага, - със завишаване на амортизационните отчисления и съкращаване на амортизационните срокове, то е едно и също - е работеща, вярна, но при липсата на паричен ресурс тя е неприложима. Иначе е по-модерна, да, съгласен съм.
Аз не знам кой какво е дебатирал в предишните събрания, но ви говоря искрено. Ако ние не предприемем радикални мерки, радикални!... Не искам да ви говоря какво е в Германия - как насочиха инвестициите към източните провинции, колко от кредитите при изпълнение на инвестиционния проект се опрощават, при това диференцирано, когато става дума за промишлено производство - 50%, когато става дума за чисто търговска дейност - 30%. Не искам да го говоря това. Защо ние това не го прилагаме? Защо ние прилагаме някаква уникална, чист вид данъчна система?
Няма значение дали ще сме в Народното събрание или не, аз смятам, че сега е моментът да създадем възможност за инвестиции, ефективност, износ, технологични продукти и обновление. Иначе ще бъде късно. Ще бъде късно! Никой не инвестира. Единици са тези, които инвестират. А кой в света инвестира със собствени оборотни средства? Кой? Ние да му изчистим печалбата, тоест, с малка данъчна ставка върху целия доход и да го чакаме да инвестира. Той трябва да е луд.
Вижте как се смеят колегите, които се занимават с бизнес! Аз ги познавам.
Заради това аз съм привърженик на по-голямата данъчна ставка, но преобразуване на дохода поне за четири-пет години. С реалните инвестиции - да, ако те са технологични, а не разни измишльотини, както имаше 1992 г.
Говоря така, защото искрено желая и, повярвайте ми, познавам проблемите на реалния сектор. Те са огромни. Те са дори от нас от неясно изразяване в някои текстове и някакво перверзно тълкуване. Мога и примери да ви посоча, но не искам да ви губя времето. Но ви моля, пак повтарям, без да нарушаваме бюджета - приходна и разходна част. Пуснете ги тези пари да се движат. Те могат да дойдат чрез ДДС. Защото, ако говорим, че разбираме от пазарна икономика, гръбнакът на пазарната икономика е потреблението. Ако то е инвестиционно, е още по-добре. И аз това искам да направим. И затова ви моля. Много рядко говоря от тази трибуна по тези проблеми.
Благодаря ви и се извинявам още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Реплика - господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз под формата на реплика към уважавания от мен колега Иванов искам все пак да уточним каква е тезата, за която говори тук господин министърът и каква е логиката в законопроекта.
Вие твърдите, че трябва да бъдат признати за разходи всички разходи, които се правят за инвестиции. Това е една фундаментално погрешна теза и тези, които са били наистина в реалния сектор и знаят проблемите на реалния сектор, както виждате, включително и господин Иванов не защитава тази теза. Защо? Защото признаването за разходи на инвестициите е елемент от себестойността на продукцията.
Проблемът на българската икономика в момента е, че тя не е конкурентна. Тя не произвежда продукт, който да може да се конкурира на пазара, включително и на вътрешния пазар. Сиреч, колкото за по-дълго време ние можем да разсрочваме тези инвестиции като част и като елемент от себестойността, толкова по-добре ще бъде и толкова по-добра ще бъде конкурентността на нашата стока.
Това е фундаментът на нашето разбиране. И този, който не го разбира, значи никога не е гледал баланс на едно дружество. Истината е, че сега, когато имаме фиксиран валутен курс, когато имаме ниска лихва по кредитите, когато имаме ниски инвестиции, това означава едно нещо, че ние можем да инвестираме и да отнасяме към себестойността на продукцията си в периода на амортизационните отчисления тези разходи, които сме направили за инвестиции, без те да се обезценяват от инфлацията или без те да се обременяват от лихвения процент върху заема, с който ние сме ги придобили. Това е логиката на пазара. Това е логиката на формиране на себестойността и на конкурентността на продукцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За дуплика има думата господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Колеги, аз по принцип няма да възразя, но ще кажа едно много сериозно "но". Себестойността на произвежданата в България продукция в момента е определяща и е висока не заради амортизационните отчисления, относителният дял на амортизационните отчисления в себестойността примерно на машиностроителната продукция е мижав, няма да казвам защо. Себестойността на произвежданата в България продукция обаче е висока и неконкурентноспособна по две основни причини - металоемка, ниско наукоемка и много енергоемка. За да излезеш от тази схема, трябват инвестиции. И господин Николов го знае перфектно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има ли други изказвания?
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 954-01-19, внесен от народните представители Георги Дилков и Цветелин Кънчев.
Гласували 161 народни представители: за 23, против 113, въздържали се 25.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 954-01-64, внесен от народния представител Стефан Нешев и група народни представители.
Гласували 173 народни представители: за 55, против 112, въздържали се 6.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 054-01-21, внесен от народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Гласували 161 народни представители: за 53, против 33, въздържали се 75.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 054-01-29, внесен от народните представители Любен Корнезов и Руси Статков.
Гласували 178 народни представители: за 62, против 114, въздържали се 2.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 054-01-31, внесен от народните представители Стефан Стоилов и Иван Николов Иванов.
Гласували 183 народни представители: за 66, против 109, въздържали се 8.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-54, внесен от Министерския съвет.
Гласували 175 народни представители: за 127, против 11, въздържали се 37.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 054-01-105, внесен от народните представители Яшо Минков и Георги Агафонов.
Гласували 174 народни представители: за 56, против 111, въздържали се 7.
Законопроектът не се приема.

Съобщения за заседания на комисии:
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по енергетика и енергийни ресурси ще заседава днес от 15 ч. в зала 142.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа отлага обявеното за утре заседание.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 9 ноември, четвъртък, от 15 ч. в зала 142.
Комисията по културата и медиите ще заседава на 9 ноември от 14,30 ч. в зала 134.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 9 ноември, от 9 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,10 ч.)


Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:
      Илия Петров

     Калчо Чукаров