Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров

Секретари: Васил Клявков и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Добро утро на всички!
Днес рожден ден има колегата Илия Петров. (Ръкопляскания.)
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение точка първа от дневния ред да бъде: законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за дейността на японските доброволци в България.
Днес е и националният празник на Япония.
За втора точка предлагам законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в Европейската агенция по околна среда и в европейската мрежа за информация и наблюдение.
Има ли някой срещу тези предложения?
Моля, гласувайте предложенията.
Гласували 138 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 11.
Предложенията са приети.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЯПОНИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ЯПОНСКИТЕ ДОБРОВОЛЦИ В БЪЛГАРИЯ.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Господин Стефан Стоилов, бихте ли изнесли становището на комисията?
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на вашето внимание доклад по проекта на Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за дейността на японските доброволци в България, внесен от Министерския съвет на 17 ноември 2000 г.
На заседание, проведено на 6 декември 2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проектозакон № 002-02-53 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за дейността на японските доброволци в България, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Ели Анави, директор на Дирекция предприсъединителни фондове към Министерството на икономиката.
Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за дейността на японските доброволци в България е сключено чрез размяна на ноти на 13 октомври 1992 г. Организацията "Японски доброволци за сътрудничество в чужбина" е основана през 1965 г. в структурата на Министерството на външните работи, а през 1974 г. става част от японската агенция за международно сътрудничество. Нейната цел е да извършва трансфер на знания, технологии, културни ценности и традиции.
Дейността на организацията в България е доста мащабна. За седемте години от действието на тази програма в България са работили 140 японски доброволци като преподаватели в средни училища, музейни работници, социални работници, треньори по източни спортове, преподаватели по японски език и др. Българските институции, в които работят японските доброволци, са доволни от тяхната дейност.
Споразумението, аналогично на сключените споразумения с други страни, съдържа клаузи за даване на привилегии и освобождаване на японските доброволци от мита, данъци и всякакъв вид такси при вноса на техническо оборудване и екипировка.
Представителят на вносителя отговори на поставените от членове на комисията въпроси по споразумението.
При гласуване законопроектът бе подкрепен единодушно с 12 гласа "за", без нито един "против" или "въздържал се".
Въз основа на резултата от гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да разгледа и приеме предложения проект на Закон за ратифициране Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за дейността на японските доброволци в България, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Има думата господин Благовест Сендов.




БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, искам да подкрепя много горещо това предложение да се ратифицира този законопроект. Смятам, че трябва да се почувстваме доста неудобно от това, че това споразумение е сключено много отдавна, доколкото знам преди 8 години, и досега не е било ратифицирано. За това носят отговорност предишните народни събрания. Затова аз смятам, че с това гласуване днес, за което каня всички да се обединим, ще изразим нашето уважение към Япония, която е една от страните, която най-безкористно помага на България.
Ще използвам това, че взех думата, да поздравя от трибуната на Народното събрание всички студенти, които днес празнуват своя празник, и смятам, че към тях трябва да се присъединим и всички ние, тъй като сме бивши студенти. (Ръкопляскания.)
Нека днешните студенти, които утре ще бъдат народни представители, бъдат много по-добри от нас. Благодаря. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Друг желае ли да се изкаже по законопроекта?
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за дейността на японските доброволци в България, № 002-02-53, внесен от Министерския съвет.
Гласували 170 народни представители: за 168, против 2, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение законопроектът да бъде приет и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 143 народни представители: за 142, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: 
"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението между правителството
на Република България и правителството на Япония за
дейността на японските доброволци в България

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за дейността на японските доброволци в България, сключено чрез размяна на ноти на 13 октомври 1992 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта, така както са предложени от вносителя.
Гласували 153 народни представители: за 152, против 1, въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКАТА АГЕНЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И В ЕВРОПЕЙСКАТА МРЕЖА ЗА ИНФОРМАЦИЯ И НАБЛЮДЕНИЕ.
За процедура господин Лъчезар Тошев има думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю. Предлагам по този законопроект в залата да бъде допуснат заместник-министърът на околната среда и водите господин Нено Димов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите да поканят заместник-министъра в залата.
Водеща комисия на този законопроект е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има думата нейният председател - господин Христо Христов, да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
по проект на закон за ратифициране на Споразумението
между Европейската общност и Република България,
относно участието на Република България в
Европейската агенция по околната среда и в
Европейската мрежа за информация и наблюдение,
№ 002-02-48, внесен от Министерския съвет
на 30 октомври 2000 г.

На заседание, проведено на 6 декември 2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проектозакон № 002-02-48 за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и Република България, относно участието на Република България в Европейската агенция по околната среда и в Европейската мрежа за информация и наблюдение, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Нено Димов - заместник-министър на околната среда и водите.
Европейската агенция по околната среда е създадена с Регламент на Европейския съвет № 1210/90. Участието на Република България в тази агенция предполага изграждане на хармонизирана мониторингова мрежа в страната и достъп до актуална информация за състоянието на околната среда в Европа.
Споразумението се състои от 18 члена и 2 приложения. В Приложение № 1 се урежда финансовият принос на Република България във връзка с членството на страната в Европейската агенция по околната среда. Индивидуалните вноски на страните-членки се изчисляват на базата на брутния вътрешен продукт от 1997 г. Националната вноска на Република България е определена според процентното отношение на националния брутен вътрешен продукт спрямо общия брутен продукт за 10-те асоциирани страни.

Съгласно чл. 2 от Споразумението България има право да ползва помощ по програмата ФАР в размер до 75 на сто от цялата сума през първата година, до 60 на сто през втората и до 50 на сто през третата година на членството. От четвъртата година се предвижда България да внася цялата вноска, без да ползва помощ по програмата ФАР. Националната вноска през 2001 г. ще възлезе на левовата равностойност на 27 хил. 250 евро; през 2002 г. - на 55 хил. 200 евро; през 2003 г. - на 83 хил. 500 евро; през 2004 г. - на 167 хил. евро.
Присъединяването на Република България към Европейската агенция по околната среда и към Европейската мрежа за информация и наблюдение има голямо значение за възприемане достиженията на европейските страни и може да се разглежда като стъпка към бъдещото ни реално членство в Европейския съюз.
На поставените по законопроекта въпроси от членове на комисията отговора даде представителят на вносителя.
При гласуване законопроектът бе подкрепен единодушно с 12 гласа "за", без нито един "против" или "въздържал се".
Въз основа на резултата от гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да разгледа и приеме предложения проект на закон за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в Европейската агенция по околната среда и в Европейската мрежа за информация и наблюдение, внесен от Министерския съвет." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата председателят на Комисията по опазване на околната среда и водите господин Лъчезар Тошев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми народни представители!
"На своето редовно заседание, проведено на 15 ноември 2000 г., Комисията по опазване на околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в Европейската агенция по околната среда и в Европейската мрежа за информация и наблюдение. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на околната среда и водите господин Нено Димов.
Комисията подкрепя присъединяването на Република България като пълноправен член в тази институция на Европейския съюз. С този акт България изпреварва другите страни, водещи преговори за присъединяване към Европейския съюз, в областта на опазване на околната среда. Това е и първата институция в Европейския съюз, в която България ще има пълноправно членство.
Членството ни в Европейската агенция по околна среда ще спомогне за хармонизирането на нашата мониторингова мрежа с тази на Европейския съюз, както и дава възможност да получаваме надеждна и актуална информация за състоянието на околната среда в Европа. През първите три години от нашето членство програмата ФАР ще субсидира частично нашата членска вноска, което ще позволи постепенно да се подготвим за изплащането на цялата вноска.
Вноската е изчислена на база брутния вътрешен продукт на България за 1997 г.
Като взема предвид важността на присъединяването на България към Европейската агенция по околната среда, комисията предлага на Народното събрание да гласува за приемането на законопроекта за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в Европейската агенция по околна среда и в Европейската мрежа за информация и наблюдение.
Становището на комисията е прието единодушно с 9 гласа "за"." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Благодаря, господин председателю!

"С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект № 002-02-48 за ратифициране на
Споразумението между Европейската общност и Република
България относно участието на Република България в
Европейската агенция по околна среда и в Европейската
мрежа за информация и наблюдение, внесен от
Министерския съвет на 30 октомври 2000 г.

На свое заседание от 23 ноември 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за закон за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в Европейската агенция по околна среда и в Европейската мрежа за информация и наблюдение и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в Европейската агенция по околна среда и в Европейската мрежа за информация и наблюдение, подписано на 9 октомври 2000 г. в Брюксел." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Господин Иван Николаев Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предложеният на вниманието ни законопроект за ратификация на Споразумението между Европейската общност и Република България за участие на Република България в Европейската агенция по околна среда и в Европейската мрежа за информация и наблюдение се явява един изключително важен акт. Той е важен по две основни причини.
Първата, без съмнение, това е същностната характеристика на този акт. Благодарение на нашето пълноправно членство в Европейската агенция по околна среда, създадена преди 10 години, България ще може да изгради една напълно модерна мониторингова мрежа за наблюдение на околната среда в страната. От друга страна, това наше участие ще ни даде възможност да получаваме актуална и достоверна информация за състоянието на околната среда в страните от Европейския съюз, като по такъв начин ще може да получим възможност за вземане на най-правилни и най-адекватни решения по отношение на околната среда в страната.
Не е за пренебрегване и фактът, че за България е осигурен преференциален режим за финансово участие през първите години, което ще ни позволи много по-плавно и по-спокойно да поемем всичките си отговорности, включително и финансови, в тази институция на Европейския съюз.
Но аз искам да изтъкна и една втора важна причина, която определя значимостта на този акт.
Днес Народното събрание ще ратифицира споразумение, което ще направи Република България пълноправен член на първата институция в Европейския съюз. Този акт е знаменателен поради това, че една година след започването на преговорите за пълноправно членство в Европейския съюз и само седмица след решението за отменяне на визовия режим за българските граждани при пътуване в страните-членки на Шенгенската зона България прави вече първата си крачка на навлизане в институциите на Европейския съюз. Това е изключително важна стъпка по пътя на приемане на достиженията на Европейската общност и по пътя към пълноправното членство на България в Европейския съюз.
Ето защо си позволявам от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили да поздравя всички народни представители с този важен законодателен акт. И като казвам, че може би в случая не е най-вярна поговорката, че първата крачка е най-трудна, искам да заявя: нека всички следващи крачки на навлизане на България в институциите на Европейския съюз бъдат все така бързи, решителни и успешни, както тази първа наша крачка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и Република България, относно участието на Република България в Европейската агенция по околна среда и в Европейската мрежа за информация и наблюдения, № 002-02-48, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 144 народни представители: за 143, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин председателю, предлагам да преминем към второ гласуване на законопроекта поради необходимостта още на 15 декември да съобщим в Копенхаген, където ще има заседание на Европейската агенция, че ние вече сме се присъединили към тази първа институция на Европейския съюз, което е, разбира се, и висока оценка за дейността на България в областта на екологичната политика до момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Пристъпваме към второ четене на законопроекта.
Има думата господин Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между Европейската
общност и Република България, относно участието на
Република България в Европейската агенция по околна
среда и в Европейската мрежа за информация и наблюдения

Член единствен. Ратифицира споразумението между Европейската общност и Република България, относно участието на Република България в Европейската агенция по околна среда и в Европейската мрежа за информация и наблюдения, подписано на 9 октомври 2000 г. в Брюксел."
Някой желае ли да се изкаже по заглавието и по чл. единствен на законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта така, както са предложени от вносителя.
Гласували 147 народни представители: за 147, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.
За процедура има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин председател, бих искал само да съобщя, че в почивката Комисията по опазване на околната среда и водите кани всички народни представители на чаша шампанско по повод този исторически акт, който днес направихме заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. (Ръкопляскания.)
Има думата заместник-министърът на околната среда и водите господин Нено Димов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да благодаря за тази днешна ратификация и да ви кажа, че с това не само завършва успешният процес на преговори между българското правителство и Европейската агенция и Европейската комисия за пълноправно участие на България в Европейската агенция по околна среда, но и България е първата страна, която го ратифицира от 10-те страни, които преговарят за членство с Европейския съюз. Така че това ще бъде един много ценен акт, който аз ще мога да съобщя още днес в Европейската агенция и в Европейската комисия.
Много ви благодаря и мисля, че с това можем да се поздравим. Благодаря Ви, господин председател. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
За процедура има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да преминем към точка дванадесет от нашия дневен ред, която е "Вземане на решение за избиране на членове на Надзорния съвет" и след това да продължим по точката, която започнахме вчера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 130 народни представители: за 112, против 6, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Има думата господин Никола Николов да изнесе становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по икономическата политика,
относно избиране на членове на Надзорния съвет на
Агенцията за приватизация

На редовно заседание, проведено на 6 декември 2000 г., Комисията по икономическата политика разгледа предложенията, внесени от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, Парламентарната група на ОНС, от Парламентарната група на Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия, Парламентарната група на Евролевицата и по-късно на Парламентарната група на Демократичната левица за избиране на членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация във връзка с последните изменения и допълнения на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да разгледа проект за решение."
Проектът за решение в становището е допълнен с т. 2.
"РЕШЕНИЕ
за избиране членове на Надзорния съвет на
Агенцията за приватизация

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия във връзка с § 18 от Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, обн., в "Държавен вестник", бр. 99 от 2000 г.,
РЕШИ:
1. Избира за членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация:
Гаврил Арсенов Гаврилов - предложение на Българската евролевица.
Димитър Петров Бъчваров - предложение на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили;
Добрин Митков Митев - предложение на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили;
Ивелин Христов Желязков - предложение на Българската евролевица;
Йосиф Илиев Илиев - предложение на Парламентарната група на Демократичната левица;
Радост Иванова Вълчева-Генчева - предложение на Парламентарната група на Народен съюз;
Сабри Халиб Сабри - предложение на Парламентарната група на Обединението за национално спасение.
Станислав Боянов Димитров - предложение на Парламентарната група на СДС.
И втора точка от решението е:
"2. Лицата по т. 1 излизат в неплатен отпуск, ако към датата на избора им заемат друга платена длъжност, като времето, през което са членове на надзорния съвет, се зачита за трудов, съответно за служебен стаж."
Това е допълнението, което беше направено и което сега правя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Христо Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на Евролевицата оттегля предложението за Ивелин Желязков, тъй като вече постъпиха и други предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже?
Господин Никола Николов има думата за процедура.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, след като беше изтеглено предложението за Ивалин Христов Желязков, което беше второ предложение на Българската евролевица, тогава предложенията стават седем и аз предлагам да ги гласуваме заедно всички, ан блок.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Обратно становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, възразявам срещу това предложение. Смятам, че един от предложените, според мен, като български гражданин и народен представител, би трябвало да бъде арестуван след огласяването на някои данни за неговата дейност, така че не бихме могли да изравним тези седем човека. Те са толкова неравни като морал, като образование и като практика, че е абсурдно да ги гласуваме ан блок. Благодаря ви.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Само при социализма бяхме равни. Сега не сме равни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението седемте предложени кандидати да бъдат гласувани заедно.
Гласували 190 народни представители: за 108, против 72, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение?
Господин Петър Димитров има думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Знаете, че промените в Закона за приватизацията бяха под егидата на това да се увеличи прозрачността, да увеличим морала, да сменим подхода към приватизацията. Заговори се за нов подход към приватизацията.
В тази посока предложението, което е направено, за Добрин Митков Митев, меко казано, обижда институцията и обижда политиката, която се залага в закона.
Искам да ви кажа, че в общи линии Варна почти е въстанала. Тя го показа веднъж по време на местните избори, сега е взривена повторно. И аз ще спомена някои от фактите за това взривяване и затова беше и молбата ми да разделим тези две неща, за да не унижаваме достойни хора с хора, които е абсурдно да бъдат в този орган.
Съвсем накратко. Господин Добрин Митев, едва станал областен управител на Варна, замина за Америка, за да сключи брак. На него не му върши работа България, той трябваше да се ожени в Щатите. Но отиде не със собствени средства, а за сметка на едно губещо държавно предприятие, което му плати брака в Съединените американски щати.
Ще ви припомня по този повод и крилатата фраза на Иван Костов, който беше казал: "Аз съм се женил в Драгалевци и не съм ходил в Щатите".
Значи този човек, с този морал, сега ни се предлага за член на Надзорния съвет!
Не искам подробно да се връщам към темата за образованието, там знаете, че "Монитор" надълго и нашироко я обсъжда, освен това днес е 8 декември, едва ли ще бъде достойно да омърсяваме този ден с образователната одисея на Добрин Митев.
Това е човекът обаче, който по най-безотговорен начин затвори Варненската корабостроителница. Той носи лична морална и служебна отговорност, като остави горе-долу 5 хил. човека без поминък. Тези пет хиляди души, пет хиляди варненски семейства, си върнаха на местните избори, но разбирате, че варненската икономика от това не спечели, България не спечели и резултатите като цяло не са добри за държавата ни, не само за Варна. Това е човекът, който до голяма степен носи моралната отговорност за източването на БМФ, тъй като по време на предизборната си кампания от БМФ за неговата кампания са прехвърлени стотици хиляди долари. Повтарям, стотици хиляди долари!
Не знам дали всички сте ходили по време на местните избори във Варна, но Варна беше заприличала на Добрин Митев. Като влезете в автобус, не се виждаше шофьорът, всичко беше с портрети на Добрин Митев. Не се виждаше Варна. Но се оказа, че това взриви варненци и варненци го наказаха. За тази кампания са похарчени около 3 млн. долара. (Възгласи в СДС: "Е-е-е!".) До ден-днешен господин Добрин Митев не е отговорил откъде е взел тези пари, не е отговорил и не се готви да отговаря. Вие разбирате, че тези пари не са паднали от небето.
Ще кажа нещо, за което се говори, тъй като, както обичат да казват управляващите, дайте доказателства. Ще дам и доказателства, но не за това. Но искам да кажа какво се говори, тъй като във Варна това е обществена тайна.
Говори се, че господин Добрин Митев е собственик на сладкарска кооперация - Варна; че е собственик на "Валентина" с прилежащата инфраструктура и складове; че е собственик на веригата сладкарници "Давидов" или поне съсобственик; че е собственик на ролбата на "Златни пясъци". Разбира се, там на преден план излиза Любо Георгиев, или, както го наричат Любо Бармана, и Валери Спасов.
Говори се, че е съсобственик на "Домостроене" - Варна, че е съсобственик на Гранд-хотел "Черно море" - Варна - онази, високата сграда, да не говорим за фирма "Лъки", фирмата на брата на съпругата, която притежава магазините "Пикадили", които в общи линии са достойна инвестиция и много приличат на "Метро".
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Доноси, доноси. Сезирайте прокурора за това.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, за да не говорите, че са доноси, аз ще мина към документите.
Значи аз си мисля, ако не възразявате, не съм против в момента да прекъснем, да направим процедура и да поканим главния прокурор, за да го сезираме. (Смях и оживление в залата.)
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Дайте молба. Господин председателю, няма да се занимаваме тук с клюки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Агов, моля Ви.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разделяйки се с властта на областен управител на Варна, господин Добрин Митев подписва редица интересни договори, които сега ще ви представя: договор № 2663Т от 19 април 2000 г. между държавата, представлявана от Добрин Митков Митев, и Петя Пламенова Цанкова.
Петя Пламенова Цанкова е сериозен човек, тя е на 22 г. На тази 22-годишна Петя Цанкова господин Митев продава: вила на два етажа със застроена площ 97,5 квадратни метра, тоест разгърнатата площ е от 195 квадратни метра; едноетажна полумасивна сграда 10 квадратни метра; пристройка от 86 квадратни метра; барака 72 квадратни метра; полумасивна пристройка 36 квадратни метра; земя с площ 1120 квадратни метра при граници, чуйте границите: "Евксиноградско шосе", път, път, Мария Карабатакова.
Можете ли да познаете сумата? За сумата от 67 хил. 315 лв. Но понеже сумата е много сериозна, много сериозна, какво прави господин Добрин Митев? 57 хил. 400 лв. от тях са платени с компенсаторни записи. (Ръкопляскания, възгласи: "Браво!" от блока на Демократичната левица.)
Продължавам да чета. Аз затова ви казвам: колеги, това унижава парламента. Не става дума за една или друга парламентарна група.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Вие унижавате парламента.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Продължавам да чета. Договор № 26-62-Т от 19 април 2000 г. между държавата, представлявана от Добрин Митков Митев и Данаил Стефанов Стефанов на 37 г. Продава се вила на два етажа със застроена площ 110 кв. м или разгърната площ 220 кв. м, пристройка - 5 кв. м, мансарден етаж с тераса заедно с правото за строеж, при граници, внимавайте: в парк "Отдих и култура", Морската градина над Шокеровия канал, за сумата, познайте от колко, 46 хил. 610 лв. От тях - 26 хил. 600 лв. са с компенсаторни записи, 9300 лв. са с жилищни компенсаторни записи. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.) Да не говорим за сградата на радио "Варна" в центъра, която е изключително държавна собственост и която той нямаше право да продаде и която продаде. Значи, този човек действително унижи Варна. И аз се чудя. Значи, той изгуби изборите за СДС. Той разби СДС във Варна. Той травмира морала на варненци. За какво го предлагате? Вие го награждавате! И аз ще ви кажа за какво го награждавате. Има една много простичка истина. Добрин Митев продължава да държи финансови канали, по които вървят пари към София. Продължава да ги държи. И това е страшното. Вие разбирате, че неслучайно във Варна се крадат толкова много коли. Да не мислите, че полицията не може да ги хване? Откраднали му колата на човека. Жалбата е в мен. Той отива в полицията и казва: "Обадиха се рекетьорите, понеже се индикира номерът на GSM-а, ето ви номера, това са хората, които ме рекетират." Полицията го проверила и му отговаря: "Те са се пошегували с Вас." Значи, това е организиран канал, чрез който се концентрират средства. Разбирате ли какво става? Проститутките на Варна стоят на всички ходове на Варна, като че няма полиция, като че няма власт. Къде отиват парите от тази проституция? Дрогата се продава край всички училища. Властта е със слепи очи.
Всичко това се контролира до голяма степен от каналите, създадени от лицето Добрин Митев.
В светлината на всичко, което казах, простете ми, това ли ще е рекламното лице на българската приватизация? Господин Добрин Митков Митев? Аз действително мисля, че това е жестока гавра и обида с парламента. И, ако ние днес допуснем тази гавра да се случи, ще остане не само Варна. Аз смятам, че ще скандализираме цялата държава! (Ръкопляскания и възгласи: "Браво!" от блока на ДЛ.)
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Хайде да чуем главния секретар.
ДРУГА РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЕМОКРАТИЧНАТНА ЛЕВИЦА: Няма ли да има избори догодина?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Веселин Бончев има думата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз искам да кажа пред вас, че моето изказване не е продиктувано от особи, тъй като от 13 души независими не сме предложили нито един човек. Но приватизацията в България е един особено важен момент за възстановяване на икономиката, на разбитата икономика.
Искам само да ви припомня. Нека тези хора... Първо, това, което беше дадено, беше по три реда за тяхната биография и способност, да бъде разширено. И, второ, не забравяйте, че пред почти цяла Европа, говоря за страните-членки на Европейския съюз, станахме за смях 3 години с "Мистър 10 процента", "Хер 10 процента", "Господин 10 процента". Това се знае в цяла Европа.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: А кой го измисли?
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Второ, вие знаете много добре, че пресата гръмна, че в България приватизация правят фалирали фирми. Вие знаете много добре, че точно този господин, когото наричаха "10 процента", само преди един месец каза, че в България няма да дойдат чужди инвеститори, защото всичко се прави под масата и 400 на сто е сива икономика.
И последно, искам да ви напомня, че самият Петър Жотев, вицепремиерът, само преди няколко дни каза, че трябва да се проверят всички сделки досега на Агенцията за приватизация. Това показва, че приватизацията в България не само че е вършена под масата, но тя е донесла и много лош имидж на Република България в Западна Европа. И заради това не идват чужди инвестиции. И за това в България има само 1,5 млрд. и то по данни на статистиката готови инвестиции, а в Унгария - 37 млрд. Помислете по този въпрос! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато се обсъждаше проектозаконът за изменение в Закона за приватизация, с голямата претенция, че в последните 5 месеца от мандата си сегашното правителство иска да повиши доверието на българската общественост към приватизацията, да изчисти малко обстановката, силно замърсена от година към година, с всяка промяна в закона този процес се задълбочаваше отново, да се осигури прозрачност и прочие, и прочие - силни думи!
Ние, както и обществеността на България не просто се съмнявахме, а показвахме и доказвахме, че това е чисто и просто един предизборен ход. Не може 3,5 години да работиш активно за замърсяване на процеса - нещо, което съзнаваха представители на мнозинството в Комисията по икономическата политика и са възразявали на някои промени. Но вашите министри в залата тук като валяци ги налагаха. И същевременно в последните 5 месеца да се сетиш, че трябва да осигуриш прозрачност, по-високо доверие и прочие, и прочие.
Нещо повече даже, с конкретните текстове вие доведохте до това, че батакът се засилва в някои отношения. Днешната дискусия около попълването на Надзорния съвет, фактите около някои от предложените личности идват да покажат, че вие не сте се променили, ама никак! Даже в предизборните месеци вие оставате верни на философията си, на манталитета си.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: На кражбата!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Каква промяна на философия, на манталитет, на подход е, когато вие предлагате един човек компрометиран?! И през цялото време, докато народният представител Петър Димитров изнася факти и оценки, не свои, а на варненската общественост, вие от място му опонирате, оспорвате и подкрепяте кандидата си, несъобразявайки се с фактите?! Че това е една от най-скандалните личности далеч преди днешният ден да го изкара на показ и пред Народното събрание. Една от най-скандалните личности!
Каква промяна демонстрирате вие? Значи всичко е фалш! И, уверявам ви, българската преса, българската общественост по достойнство ще оценят и този ви ход. Жалко за онези между вас, които до днешния ден не са си изцапали ръцете в далавери. Но понеже една голяма част са вече вътре в този батак, затова го и подкрепяте. Затова е надделяло и мнението него да представите за надзорния съвет. Само това е обяснението. Друго обяснение не може да има.
Днешният ден представлява една прекрасна характеристика на това, което е СДС към декември 2000 г. И доказва по категоричен начин, че всичките ви приказки са бошлаф работа. Не може Народното събрание да подкрепи предложените от вас хора. Позорът ви е толкова по-голям, че вие наложихте да гласуваме общо избора на тези 7 човека. И, ако вие сега не оттеглите това си решение и не отидете към гласуване човек по човек, вие си правите такава автохарактеристика, която не можете да измиете с нищо, с никакви приказки. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За процедура има думата господин Димитров.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Поради повишен интерес към проблематиката, която днес дискутира Народното събрание, и нейното наистина не само вътрешно национално значение, а и международно значение, аз предлагам от името на парламентарната група дебатът да бъде предаван пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 181 народни представители: за 91, против 74, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Има думата за изказване господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители - Стефан Нешев, Парламентарна група на Демократичната левица, член на Българската социалдемократическа партия. Съзнателно казвам това, защото изказването, което ще направя пред вас, посвещавам на нашия почетен председател, който почина преди известно време, и който завърши своя земен път като каза: "В целия си 84-годишен живот такова варварско разграбване на тази държава не съм запомнил!".
И защо ви го казвам? Във всички демократични страни опозицията има приоритет в контролните функции. Нека управляващото мнозинство да управлява, но контролът да се извършва от опозицията, каквито са й функциите - да наблюдава как се управлява. Вие и това не смеете да направите. Защо не смеете да го направите? Защото вашата политика е не да служите на обществото, вашата политика е да ограбите обществото. И това ограбване да не бъде попречено от ничия политическа сила или от ничие обществено влияние.
Защо вие не приехте не четири от управляващото мнозинство, а четири от опозицията да бъдат в надзорния съвет, за да има истински контрол? Защото ви е страх! Страх ви е, че това, което правите, ще бъде достояние на хората или ще попречи да извършите онова, което е останало за доразграбване. А примерът с това, че вкарвате в надзорния съвет на оная част от обществото, която е най-осезателна към разграбването, което се извършва, приватизацията лицето Добрин Митев явно говори какво още искате да направите - да дадете шанс на тия, които крадат, да крадат повече. И безконтролно да крадат!
Аз не мога да застана зад такава политика. Аз се срамувам, че ме причисляват в политическата класа на България в този период, когато безконтролно се разграбва България. И, ако имате малко морал, ако искате да защитите тезата, че носите християндемократичните ценности, аз тук най-отговорно ви декларирам, че съм вярващ човек, но не мога да приема, че това са християндемократическите ценности, защото Бог е казал "Не кради!", а вие крадете! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
За процедура има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! В хода на дебатите се изнесоха наистина смущаващи факти. Ние не можем да изберем един човек, срещу който се изнасят такива факти преди да ги проверим. Защото в края на краищата, може това да са голи твърдения.
Затова аз предлагам да прекратим дебатите по този въпрос, да се провери случаят с кандидата за комисията по приватизация и след това да можем да вземем едно решение с чиста съвест.
Колкото за патоса, с който се изнасят тези неща тук, той е напълно излишен. Трябва да гледаме спокойно и хладнокръвно.
Моля, гласувайте моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли противно мнение за прекратяване на дебата?
Има думата господин Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че изборът на надзорен съвет е много сериозен акт. Това, че колегите отдясно не са имали време да проверят докрай всички техни кандидати, не означава, че днес не трябва да гласуваме и да си изберем надзорен съвет.
И аз затова предлагам да гласуваме за шестимата, които са кандидати, а за господин Добрин Митев, след като си направите съответните проучвания, предложете ни пак да гласуваме. Благодаря ви.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може за процедура, господин Миков. Има направено предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, изказвам противно становище...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, как да не беше противно, като се предлага не да се прекрати изобщо дебатът, а да се изберат шест? Това е противно становище.
МИХАИЛ МИКОВ: Това не е противно. Противното е защо да не се прекратява дебатът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И неговото е да не се прекратява.
МИХАИЛ МИКОВ: Това е друга процедура.
Моето противно становище е да продължим обсъждането, дори и да не се стигне до гласуване, на всичките кандидатури или най-малкото в рамките на тази процедура. Съжалявам, че ги няма народните представители от Народен съюз. Те са внесли едно предложение за госпожа Радост Иванова Вълчева-Генчева, като тя за професионалната си дейност е писала, че е работила две години като юрист, а в графата "образование", че две години след това е завършила "Право" в "Черноризец Храбър". Съгласете се, че звучи доста смешно за Народното събрание да работи през 1997 г. като юрист в община "Връбница", през 1998 г. като юрист в Правното управление, а да завърши "Право" през 1999 г.! ("Браво!", смях и ръкопляскания от ДЛ.) Моля ви това да се провери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников за отлагане гласуването на Решение за избиране членове на Надзорния съвет на агенцията за приватизация. Моля, гласувайте!
Гласували 208 народни представители: за 131, против 76, въздържал се 1.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Дянко Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е свързано с това, че ние получихме непълна информация за хората, които ни се предлагат. Вчера ни се връчиха автобиографии за двама души, а за избор и утвърждаване стоят седем души.
При това положение на мене лично ми се създаде впечатлението и го споделям с вас, че между парламентарните групи е имало разискване, там са оценявани качествата на хората, че се излиза с общо предложение. Оказва се обаче в хода на разискванията днес, че това не е така.
Затова аз предлагам да се представят подробни биографични данни за всички кандидати, като има и хора, които ще ги представят на събранието, ако ние ще решаваме този въпрос. Ако друга институция ще го решава, тогава нека да се спази друга процедура. Това е моето процедурно предложение.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: А досиетата трябва ли да им се извадят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Направено е процедурно предложение при следващото обсъждане комисията да представи биографиите на всичките кандидати. По този начин задължаваме комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 166 народни представители: за 165, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Почивка до 11,00 часа. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Новопостъпили питания в периода от 1 до 7 декември 2000 г.:
Постъпило е питане от народния представител Руси Статков към Муравей Радев, министър на финансите, относно състоянието на данъчната администрация в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 декември.
Постъпило е питане от народния представител Руси Статков към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно контрола на Министерство на икономиката върху представителите на държавата в ръководните органи на предприятията с държавно участие в област Монтана.
Постъпило е питане от народните представители Велислав Величков, Йордан Бакалов, Младен Влашки, Тома Деспотов, Мария Кунчева, Юлий Славов към Теодосий Симеонов, министър на правосъдието, относно хода на делото "Агробизнесбанк" - "АББ", Пловдив.
Постъпило е питане от народния представител Ангел Малинов към Евдокия Манева, министър на околната среда и водите, относно ползването на термоминерална вода в село Невестино, област Кюстендилска.
На тези три питания следва да се отговори на заседанието на 15 декември.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Иван Бойков.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков, от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Златко Златев. И още един отговор на господин Жотев на господин Златко Златев.
Писмен отговор от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Писмен отговор от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов.
Три са отговорите на господин Борисов от министър Радев.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на питане от народния представител Руси Статков.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Стефан Нешев.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Георги Шишков.
Господин Борисов, имате 3 писмени отговора.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов.
Има отговор от министър Върбанов и на питане от народния представител Руси Статков.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Георги Михайлов.
За процедура имате думата, господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! На основание чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за провеждане на извънредно заседание на Народното събрание на 12 декември 2000 г., вторник, от 15,00 ч. при следния проект за дневен ред:
1. Законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи с № 002-01-32, вносител - Министерският съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, № 054-01-122, вносител - Методи Андреев и група народни представители.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на мръсни пари, № 002-01-13, вносител - Министерският съвет.
4. Законопроект за устройство на територията, № 902-01-62, вносител - Министерският съвет.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Моля, гласувайте процедурното предложение за провеждане на извънредно заседание на 12 декември, вторник, от 15,00 ч. при така обявения дневен ред.
Гласували 167 народни представители: за 121, против 35, въздържали се 11.
Предложението е прието.
От името на парламентарна група думата поиска господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, отново е 8 декември и отново българското студентство се весели.
От името на Парламентарната група на Демократичната левица поздравявам сърдечно студентите и техните преподаватели и им пожелавам незабравимо прекарване. (Ръкопляскания в залата.)
Благопожелания за студентската младеж несъмнено ще дойдат и отдясно. На днешния ден преди 2 години държавният глава прелетя над студентските банки. Оттогава няма по-коментирано прескачане в цялата ни история. Избледняха дори рекордите на Стефка Костадинова, че и лъвският скок на Васил Иванов Кунчев в Белград.
Оплакаха се младите от управлението, а президентът им отвърна, че не е арменският поп, но пък се показа ларж - позволи на всеки студент да седне в стола му, па макар и за малко като награда за празника. Също като оная баба, която с едно лукче изкарала цялата Сурва, давайки на всяко сурвакарче да си близне от бонбончето.
Такава близалка бе подготвена и миналата година за поредната порция студенти, веселили се в президентското седалище. Шестдесет и седем бяха мераклиите да дръпнат президентска реч. Като гледат какво върши главата на държавата, решиха, че и те могат.
Пламъчета горяха в очите на студентите. Вестниците писаха, че всеки трети от тях иска да напусне. Но това бе чак на следващия ден, за 8-ми важното бе, че купонът е щур.
Без съмнение близалка е приготвена и за днес. Фабриката за илюзии отново ще работи с пълна пара, а утре ще загорчи, но не от препиване, а от съобщенията на социолозите, че сега всеки втори се кани да напусне. Шенген вече не пречи, а държавата не прави нищо, за да задържа.
Студентите не заслужават тази политика. А тези политици не заслужават студентската подкрепа. Докато лицемерят с академичната младеж, управляващите не решават нито един неин проблем. Въведеното от парламентарното мнозинство всеобщо платено обучение с високи и непрекъснато нарастващи такси ограничава достъпа до образование, прекъсва възможностите за равен шанс и равен старт, особено в по-високите степени - магистър и докторантура.
И до днес субсидиите за висшите училища се пресмятат на калпак, вместо да се уточни диференцираната издръжка на един студент по професионални направления. Фиктивните бюджети извиват ръцете и на студентите, и на преподавателите, и на ректорите. Младите са потърпевши от материалната база във висшите училища, от липсата на пари за книги и списания.
Правителството на ОДС абдикира напълно от задълженията си към висшето образование, не инвестира за развитието на висшите училища като съвременни учебно-научни центрове. И през 2001 г. държавното финансиране на университетите ще бъде на остатъчния принцип. Остатъкът в бюджета ще бъде както и за 2000 г. - 0,7 на сто от брутния вътрешен продукт, докато субсидията за Народното събрание нараства с повече от 40 на сто.
Студентите се нуждаят от сериозна издръжка и за обучение, и за съществуване. Този проблем можеше в немалка степен да бъде разрешен, ако беше приет закон за кредитиране на студентите и докторантите.
Парламентарната група на Демократичната левица внесе такъв проект преди три години, но парламентарното мнозинство изобретява нови и нови начини да осуетява неговото гласуване. Отхвърля го ту по процедурни, ту по финансови съображения.
Действително за старта на този закон са необходими пари. Но правителството непрекъснато взима нови заеми. Вчера мнозинството даде картбланш за пореден неразумен кредит от Световната банка, при това формално за образованието, а фактически за чиновниците. Десетките милиони долари няма да се използват за кредитиране на студентите, те ще отидат за обучение на чиновниците как се прави закон и система за кредитиране, а самото кредитиране, ако управляващите наистина възнамеряват да го въведат, се предвижда едва за 2009 г.
Финансирането на синята номенклатура, разположена в администрациите на науката и образованието, се оказва по-важно от финансирането на студентите. Ето го върха на цинизма! Ето как студентите се оказват заложници на една престъпна политика! Ето как академичната младеж е принудена да плаща висока цена! И това не е цената на реформата, както се внушава. Реформа има и в Полша, в Чехия, и в Унгария, но там не се плаща толкова жестоко. Българският народ и студентската младеж, като особено значима част от него, плаща не цената на прехода, а цената на това, че позволи на СДС да играе активна роля в този преход. И цената ще бъде толкова по-висока, колкото по-дълго избирателят държи СДС в управлението.
В коридорите на властта и днес ще има флирт със студентите, и днес младите ще сядат в столовете на управниците. Но пак за малко, за да могат властниците да се задържат задълго. Сините приласкават масите, за да запазят столовете.
В празничния ден ние излизаме пред студентите с ясни и изпълними намерения, гарантиране на равен достъп на младите хора до висшите училища чрез премахване на всеобщата такса и закон за кредитиране на студенти и докторанти, за да може учащите се да се издържат при облекчени условия по време на обучението си, за да се привличат млади хора на работа във висшите училища и научните организации.
Много още оферти имаме към младите - и сериозни, и за танци и веселие. Но не очаквайте от нас да си играем на СДС, на "Стани да седна" - както се прави в момента в президентското седалище, нито пък по живковски да се снимаме с младите, за да украсим по стояновски своите офиси. За нас младите хора са радост в грижи и грижи в радостта, както го е казал поетът Стамен Панчев. Ето защо нашето отношение е отговорно.
Поздравявайки още веднъж студентите с големия празник, ние им обещаваме не близалки, а инвестиции за тяхното бъдеще. Защото сме наясно, че това са инвестиции в бъдещето. Не в "Бъдеще за България", а в бъдещето на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
От името на парламентарна група има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Да, днес е 8 декември - Празникът на българските студенти. И аз не мога да използвам нито речника, нито всичките словосъчетания, които използваше господин Иво Атанасов.
ГЛАС ОТ ДЛ: То не е за всеки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Но си позволявам от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили да поздравя българските студенти с техния празник, да им пожелая както по време на университетските години, така и в тяхната бъдеща лична и професионална реализация да успяват!
На 8 декември по една неписана традиция българските политици, макар и неволно, макар и мислено, застават действително лице в лице с българската студентска младеж. Те са длъжни да дадат отговор на въпроса какво прави България и нейното управление за българските студенти.
ГЛАС ОТ ДЛ: Краде им бъдещето! Какво прави?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, ще Ви отстраня!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): С удоволствие.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Аз, обръщайки се към българските студенти, ще кажа: наши млади съотечественици, пътят, който България изминава през тези три години - път, който е труден, път, който е стръмен, път на реформи не само в икономиката, но и в цялото българско общество, е път, който има една определена визия - България, именно България на днешните български студенти да стане европейска достойна страна! Вие, българските студенти днес, да бъдете достойни граждани на обединена Европа.
ГЛАС ОТ ДЛ: Като Добрин Митев, нали?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Защото, ако България преди една година започна преговори за равноправно членство в Европейския съюз, ако преди една седмица Европейският съюз сне визите за българските граждани (обаждания от ДЛ) за движение в страните от Шенгенската зона, ако днес, благодарение на ратификацията в българския парламент България вече стъпи... (Обаждания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров, правя Ви забележка!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: ... и в структурите на Европейския съюз чрез Европейската агенция за околна среда, всичко това, млади съотечественици, се прави в името на бъдещето на България. А бъдещето на България са днешните български студенти!

Завършвайки, аз отново ще се обърна към тях и ще кажа: наши съотечественици, млада смяна на България, бъдете достойни строители на бъдеща европейска България! Нека България, която вие ще построите, бъде действително равноправна членка на Европейския съюз и вие бъдете достойни граждани на обединена Европа! Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
И ще ви помоля за едно по-коректно отношение. (Обръща се към Парламентарната група на БСП.) Докато говори господин Атанасов, никой не го прекъсна. Вие продължавате да проявявате комунистическа нетърпимост. Отърсете се от нея. (Смях и подигравки от БСП.)
Преминаваме към разисквания по питането на народния представител Лъчезар Тошев към министър-председателя Иван Костов.
Господин Тошев, имате думата като вносител.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, господа министри, почитаеми народни представители! Отговорът на министър-председателя Иван Костов на моето питане относно позицията на правителството по Резолюция 1211 от 2000 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за спазване на задълженията и ангажиментите от страна на България показа, че правителството активно и конструктивно работи за уеднаквяване на българските стандарти с европейските в областта на човешките права.
Самата Парламентарна асамблея през януари т.г. отчете положителните стъпки, направени от България в тази посока, така например отмяната на смъртното наказание и свързаното с това ратифициране на Протокол № 6 към Европейската конвенция за защита правата на човека, приемането на Закона за алтернативната военна служба, създаването на триинстанционното съдебно производство, предвидено по Конституция. Отбеляза се също и реформата в затворите, девоенизирането на охраната в тях, както и преминаването им към Министерството на правосъдието.
На следващо място се отбелязва със задоволство, че санкциите за клевета и обида вече не се наказват със затвор, а с глоба. Ратифицирана беше и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, към която за съжаление не се присъединиха представителите на БСП и на ВМРО. Конгресът на местните и регионални власти изпрати делегация за наблюдение на местните избори през 1999 г., които бяха намерени за добре организирани и задоволително проведени. Бяха направени експертизи на промените в Закона за местното самоуправление и Закона за местните власти, които получиха положителна оценка. Оттогава досега бяха отменени над 140 лицензионни и разрешителни режими и този процес продължава. Освен отмяната на лицензионните режими, бяха приети също Законът за държавния служител, Законът за държавните поръчки, Законът за мерките срещу изпиране на пари, Законът за административното обслужване и Законът за публичното предлагане на ценни книжа, Данъчно-процесуалният кодекс, въведе се затегнат митнически контрол, от днес се създава и Надзорният съвет на Агенцията за приватизация, избран от Народното събрание, състоящ се от представители на парламентарно представените политически сили, за да се гарантира прозрачност на сделките. В ход е и приемането на Кодекс за поведението на държавния служител.
Тези мерки, наред с въведения по-рано валутен борд, създават значително по-добри условия за премахване на предпоставките за корупция. В отговора си министър-председателят посочи и голям брой, няколко хиляди случая, на разкрита корупция, по които текат съдебни дела, много от които завършват с осъдителна присъда. Делата за големите икономически престъпления - 64 на брой, също бяха разблокирани и предстои да влязат в съдебната зала.
Не може да не направим сравнение с изходната точка от началото на 1997 г., когато банките бяха изпомпани, предприятията - декапитализирани, и левът - драстично девалвиран. Очакваме, разбира се, и солидарността на страните - членки на Съвета на Европа, и на Съединените американски щати в борбата с корупцията. България е от първите страни, ратифицирали Наказателната конвенция на Съвета на Европа за борба с корупцията и Конвенцията срещу изпиране на пари на Съвета на Европа. Участваме активно в инициативата ГРЕКО. Страна сме по Гражданската конвенция срещу изпиране на пари и др.
Резолюцията на ПАСЕ оценява и положителната роля, играна от България в Югоизточна Европа и по време на конфликта в Косово, като се приветства подобряването на практика на блокираните до 1997 г. отношения с Република Македония.
От януари досега бяха направени редица положителни стъпки, които също трябва да бъдат отбелязани.
На първо място, бих искал да отбележа ратификацията на Европейската социална харта, ревизирана, стъпка, на която не се реши нито едно от предишните правителства. Ратифицирани бяха и протоколи № 4 и № 7 към Европейската конвенция по правата на човека, с което вече България е ратифицирала всички протоколи към Европейската конвенция. В парламента беше създадена нова комисия - Съвет по европейските въпроси, в която политическите фракции имат еднакво представителство и решенията се вземат единодушно. Беше приет Закон за достъп до обществената информация. До момента бяха получени експертизи на Съвета на Европа както от Венецианската комисия като орган на Съвета на Европа или Директората по юридическите въпроси, или Конгреса на местните и регионални власти в Европа по следните закони: Закона за устройството на съдебната система, Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за държавния служител и във връзка с него Закона за държавната администрация, Закона за телекомуникациите, Закона за местното управление и Закона за местните избори. В момента очакваме становище по Закона за вероизповеданията и по Закона за омбудсмана, който беше внесен наскоро, а днес виждам, че е внесен и втори законопроект от народни представители от опозицията.
Разбира се, Народното събрание е суверенно да реши какви текстове ще приеме, но е очевидно, че ние търсим и получаваме експертната помощ на Съвета на Европа в този процес.
Освен Съветът на Европа, по българския прогрес в областта на човешките права се произнесоха и институции на Европейския съюз, като Европейската комисия и Европейският парламент, чиито доклади в тази област са напълно положителни, заключавайки, че България е покрила политическите критерии за членство в Европейския съюз. Изключително висока е оценката за дейността на българския парламент по отношение сближението с достиженията на Европейския съюз в областта на законодателството. Около 20 на сто в началото на нашия мандат, сега сближението вече е над 70 на сто.
По отношение на интегрирането на малцинствата в обществения живот беше създадена специална Рамкова правителствена програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество. Тя беше специално подкрепена и от председателя на Европейската комисия господин Романо Проди. Работи се по доклада за прилагане на принципите на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Започнаха предавания на майчин език по Българската национална телевизия и Българското национално радио, като в този процес се включват и частни радиостанции и телевизии. Бих искал да отбележа Пловдивската обществена телевизия, кабелната телевизия - Разград, и "АВС" - Разград, също така телевизия "Рома" във Видин. Моят колега господин Иванов ще говори повече по тази тема, но аз бих искал да подчертая важността на този въпрос за цялото българско общество. Чрез такива предавания малцинствата се въвличат в дневния ред на българското общество, от което те са част. Това прави обществото по-стабилно и интегрирано и води до избягване на изолацията на групи от населението. Всякакви остри атаки срещу този подход, било поради неразбиране или по други причини, ще бъде удар срещу процеса на интеграция на малцинствата.
Председателят на Парламентарната асамблея лорд Ръсел Джонстън изпрати специални поздравления до мен за политиката към арумъните в България. У нас беше регистриран Център по арумънски език и култура. Издава се бюлетин на всеки два месеца на арумънски и български език. Беше възстановен и Арумънският лицей в София. Създаде се ежегоден фестивал на арумънските песни и танци. Издаден беше Арумънски речник и История на арумъните и техните връзки с българите.
Част от препоръките на ПАСЕ изискват промени в Конституцията, за което е нужно значително по-голямо мнозинство, отколкото имат Обединените демократични сили, както и провеждане на широк обществен дебат. Във всеки случай инициативата за промяна на Конституцията във връзка с имунитета на магистратите и депутати ще бъде предприета от Обединените демократични сили вероятно през идните дни.
По отношение на препоръката областните съвети да се избират пряко, трябва да сме наясно, че това също е свързано с промяна на Конституцията. Но с приемането на Закона за регионално развитие бяха създадени областни съвети, в които участват представители на местната власт, както кметовете, така и упълномощени общински съветници от всяка община в региона, което е крачка в исканата посока.
В съответствие с Постановление № 145 на Министерския съвет от 27 юли 2000 г. в новосформираните региони се създават комисии за икономическо и социално сближаване, в които равноправно участват представители на местното самоуправление и асоциациите на общините в региона, които се срещат с представители на държавните власти, за да обсъдят регионалното и местното развитие. При вземане на решение за промяна в конституционното устройство на местното самоуправление трябва да се отчете и преобладаващата европейска практика, която не е еднаква в страните от Европейския съюз.
С приемането на Закона за вероизповеданията също ще се направи положителна стъпка в сближаването ни с европейските стандарти, тъй като се предвижда регистрацията на деноминациите да се извършва от съда, а не от изпълнителната власт.
Аз бих искал да изразя личното си становище, че някои разумни ограничения трябва да залегнат в този закон, така че упражняването на правото на изразяване да не нарушава правата на членовете на съответната религиозна общност, нито правата на другите граждани, както и да не бъдат привличани непълнолетни деца без съгласието на родителите им.
Бих искал да отбележа, че освен препоръки Парламентарната асамблея на Съвета на Европа апелира към Комитета на министрите на България да се окаже помощ в обучението на магистрати, полицаи и персонала на затворите в борбата срещу корупцията, правата на малцинствата и приложението на Европейската социална харта и Хартата за местно самоуправление, като съответни програми в тази област вече се провеждат и ние участваме активно в тях.
В заключение бих могъл да кажа, че за изминалите три години ние направихме твърде много в областта на правата на човека в България и би било черногледо това да се отрича. Нещо повече, постигнатото показва, че ние споделяме общите европейски ценности и сме достойни да станем членове на европейското семейство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
Съгласно нашия правилник разискванията трябва да протекат в рамките на един час. Определям време на парламентарните групи както следва: СДС - 25 минути, Демократична левица - 15 минути, Обединението за национално спасение, Евролевицата и Народен съюз - по 5 минути и независимите - общо 5 минути.
За процедура има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри! Това разискване днес го правим във връзка с питането на народния представител Лъчезар Тошев. Но не само във връзка с това питане, а в Резолюция 1211 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа § 4, т. 1 има ясна препоръка Народното събрание да проведе дебат по 8 от заключенията на съдокладчиците. И затова, ако вие искате един нормален дебат, това разпределение на времето, което е направено, не е онова, което би могло да позволи провеждането на един нормален дебат. Ние например ще имаме 5 минути, може би вече само 4, за да дадем оценка как се изпълняват 8 от препоръките. Или Вие ни давате по 30 секунди на препоръка или на точка, за да изразим отношение. Простете, но за мен това е недопустимо. Знам, че не мога да се позова на конкретен текст от правилника, за да Ви помоля, господин председател, и затова се обръщам към добрата Ви воля отделните парламентарни групи да разполагат поне с по 10 минути, за да може да протече един що-годе нормален дебат. В противен случай ще останем с впечатлението, че това се прави формално, само и само за да се изпълни една препоръка на Съвета на Европа, а обществото няма да се запознае със становището на опозиционно представените политически сили. Ако е така, вие можете да си говорите с министрите и насаме.
Така че много Ви моля да подложите на гласуване процедурното ми предложение времето на малките парламентарни групи да се увеличи на 10 минути. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Господин Местан, не зависи от мен. Ако Вие сте искали да има дебат, това е могло да стане не по пътя на тази процедура. Не може Народното събрание с гласуване да променя правилника, без да е променен самият правилник. Знаете, че по този ред, по който върви това разискване, правилникът ни задължава всичко да става в рамките на един час. Аз разбирам, че времето е недостатъчно, но тази процедура сега ако се окаже недостатъчна, направете едно предложение за проект за решение да си стане един нормален дебат вече с пълното време на всяка парламентарна група - не 10 минути, а по 40 минути минимум.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): Направете ново преразпределение. На СДС да станат 20 минутите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не мога да направя ново преразпределение. Как да направя преразпределение.
Друг желае ли да се изкаже?
Там, където правилникът има ясни правила, би трябвало, когато се тръгне по реда на една предвидена в него процедура, всяка парламентарна група предварително да е наясно какво означава това. И ако не е съгласна по този ред да бъдат дебатите, имала е възможност да предложи друг ред, който също ще бъде съобразно правилника. Но един определен ред в правилника аз не мога да го наруша.
Някой желае ли да се изкаже.
Господин Стоян Райчевски има думата.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Ние чухме изложението на колегите за направеното от България във връзка със спазването на ангажимента по човешките права. Аз искам да припомня това, което България направи във връзка с културата и развитието на аудиовизуалната политика през изминалия период.
Народното събрание прие Закон за радиото и телевизията през 1998 г., прие също поправка към Закона за радиото и телевизията, които нормативи създадоха предпоставка да се осъществява преподаване на майчин език на общности, на които българският език не е майчин. Но не само това. Създадоха се условия и възможности да бъдат представени в нашите национални медии - регионални и частни - отделните културни общности, тяхната самобитност, а също така и на верските общности.
Във връзка с това България се присъедини към Конвенцията на Съвета на Европа за трансгранична телевизия през месец юли 1999 г. През месец март 2000 г. България също ратифицира Протокола за изменение на гореспоменатата конвенция.
Напредък е постигнат и в укрепването на административния капацитет. Беше създаден Национален съвет за радио и телевизия като обществен и независим орган, който гарантира именно тези права. Бяха издадени около 200 радио- и телевизионни лицензии от общо 500 кандидати. Ние вече можем да говорим за реален плурализъм в нашето медийно пространство. Предприеха се действителни стъпки към либерализиране на аудиовизуалния пазар и съгласно обявен търг първият частен национален оператор започна да работи през месец юни 2000 г.
Всичко това бе реално отчетено и то може да бъде видяно в годишния доклад за 2000 г. на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване. Аз искам да ви обърна внимание само върху няколко конкретни текста, които са много красноречиви в това отношение.
Първо, там е казано: българското законодателство е приведено в съответствие с аудиовизуалното изискване на общността. България демонстрира ефективен административен капацитет за прилагането на правото на общността в областта на културата също чрез участието си в програмата РАФАЕЛ. Като цяло, се казва в този документ, в България е постигнат значителен прогрес и висока степен на съответствие с правото на общността.
Аз мисля, че това е една достойна оценка за усилията на България и една достойна оценка и на парламента, и на правителството за извършеното през този период. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Веселин Бончев има думата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господа министри, драги колеги народни представители! Естествено дебатът по тази резолюция е нужен, особено, както подчерта господин Тошев, че ние сме изпълнили тези показатели. Да, това е много хубаво. Но за мен като гражданин, не като народен представител, остават неясни следните факти.
В България беше отменено смъртното наказание. Така е в повече страни от демократичния свят, макар че в много от тях то не е отменено. Но с отмяната на смъртното наказание, съгласно изследвания и статистика - тук е господин министърът на вътрешните работи - има страхотен бум на убийства в България. Страхотен! Вие го знаете по-добре и от статистиката. За толкова кратко време, толкова много убийства в българската история никога не е имало.
Второ. За изпирането на пари. Да, много хубав закон, но също официално по данни на статистика и проучвания никога в България не са изпирани повече пари и то пари, ограбени от българския народ, без никой да бъде наказан.
Съдебната система - за правата на човека. Да, много хубаво, всеки гражданин трябва да има права и тези права трябва да бъдат защитени. Но как ще коментирате, това се знае и го цитираха даже и световните агенции, че в България съдебната система е на едно от първите места по корупция. Как може такава корумпирана съдебна система да пази правата на гражданите?
И последно. Може би, точно че техните права не могат да бъдат опазени в тяхната собствена родина, повече случаи за последните години аз не съм чувал, когато български граждани не търсят правата в своята собствена съдебна система, а в Страсбург. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата министърът на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Нямах намерение да се изказвам, но това, което чухме преди малко, считам, че е недопустимо.
Страхотният бум на убийствата. Мога да ви кажа данните за първите девет месеца - умишлените убийства са 301, от тях разкрити 256.
Що се отнася обаче до това, че съдебната система била корумпирана. Уважаеми колеги, всеки един човек може да говори и мисли каквото си иска, само че народният представител е длъжен, когато говори от тази трибуна, да може да подкрепи всяко едно свое твърдение с факти. Недопустимо е цялата българска съдебна система да бъде атакувана по този начин и то от народен представител. Това не помага на никого. В съдебната система, и друг път съм казвал, работят много честни и висококвалифицирани хора. Отделни прояви на единици от тях, които не са "за" съдебната система, едва ли могат да променят общата картина. Нека ние сами да не разваляме образа на България. А какъв е образът на България стана ясно миналия петък. Който не го е разбрал, нека си отвори широко очите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Йорданов.
Има думата министърът на правосъдието господин Теодосий Симеонов.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Бончев, аз трудно мога да приема Вашия упрек, че гражданите на България не търсят правата си в България, а ги търсят в чужбина и по-специално в Страсбург. Искам да Ви кажа, че 97% от делата, които в момента са насрочени в Страсбург и въобще са постъпили в този съд, са за нарушения правата на гражданите в периода 1992-1995 г.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Браво! Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Симеонов.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Решението, което прие Парламентарната асамблея на Съвета на Европа на 26 януари миналата година чрез Резолюция 1211 за извеждане на България от системата на мониторинг, е едно решение, което трябва да бъде оценено по достойнство, защото то отразява големия напредък, който българската държава през последните години постигна в трите си основни направления на развитие: преди всичко създаването на демократичната правова държава; на второ място -създаването на пазарна икономика, и на трето място - изграждането на гражданското общество с неговите структури.
Това решение, по време на дебата, беше подкрепено от представители на различни държави както от района на Югоизточна Европа, така и от страни - членки на Европейския съюз, което показва, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е единодушна в отчитане на напредъка, постигнат от Република България. Разбира се, резолюцията съдържа и препоръки към българската страна. Препоръки, които изискваха и в крайна сметка бяха последвани от активни действия от страна на българската изпълнителна власт и от българското Народно събрание. Аз няма да се спирам върху целия спектър на това, което беше направено през тези близо 11 месеца, защото по този въпрос обстойно говори господин Лъчезар Тошев. Но аз ще си позволя да се спра на един въпрос и той е свързан с представянето в българското общество на етническите малцинства в страната и тяхното право да изучават майчиния си език и да имат достъп до средствата за масова информация.
В това отношение преди всичко ще се спра на закона, който беше гласуван през юли 1999 г. - Закона за общообразователния минимум и за учебния план, в който закон се поставя една съвсем нова основа на изучаването на майчиния език. Ако дотогава изучаването на майчиния език беше свободно избираема дисциплина в българските училища и това беше съпътствано с изключителни неудобства за децата на различните етноси в България, защото извън учебната програма - уморени и изгладнели, те трябваше да остават и често пъти не го правеха, за да изучават майчиния си език, с новия закон изучаваните учебни предмети бяха разделени на три категории.
Първата, това са задължително изучаваните предмети, които даваха общообразователната подготовка на българските ученици. Това са българският език, като официален език в Република България, математика, обществените и природни науки и спорт.
Втората категория бяха задължително избираемите учебни дисциплини, в които на първо място влизаше изучаването на майчиния език. Задължително избираемата дисциплина означава, че изучаването на майчиния език е задължителна дисциплина за всички деца от различните етноси в България, но е избираема, защото всяко дете, в зависимост от своя етнос, избира своя майчин език. Освен това, за да бъде облекчено изучаването на майчиния език необходимите изисквания за групи за изучаване на майчин език бяха сведени от 13 ученика на 8.
Ще попитате защо именно 8? Защото европейските изследвания показват, че 8 ученика в една група са необходимият минимум, за да се създаде атмосфера и да се създаде обща среда за работа в един клас. Нещо повече, българската държава се ангажира там, където това е трудно постижимо - събирането на 8 деца, чрез предоставени средства за транспорт, да обединява тези групи в селище, където да функционира училище с учебен план, в който изучаването на майчиния език е част от учебната програма.
В момента аз искам да дам тези данни. В България най-често изучаваният майчин език е турският език и на него се обучават 37 437 ученика в 434 училища от 21 региона на страната. Преподаването се осъществява от 689 учители. Заедно с това в някои големи градове на страната, като София, Пловдив, Сливен и други градове, се изучава като майчин език иврит с 394 ученика в 40 паралелки, арменски език - с 292 ученика в 21 групи и гръцки език.
По принцип с тези данни и с тази законова постановка на изучаването на майчиния език Република България отговаря на направената препоръка от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Едновременно с това аз искам да насоча вашето внимание, че през миналата година с изключителна загриженост беше направен опит и се реализира от 1 октомври представяне на новините на турски език във време, когато е възможно това да се осъществи. По такъв начин за първи път се въведе национално излъчване на телевизионна информационна програма на турски език.
От друга страна, Българското национално радио чрез радио "България" всекидневно излъчва две емисии по 30 минути на турски език. Такива емисии са излъчват от радиостанциите в Шумен и във Варна. Излишно е да споменавам, че има кабелни телевизии. Две кабелни телевизии - в Разград, които също имат излъчване на турски език, кабелна телевизия във Видин, която излъчва на цигански език.
Това показва възможността както информационни програми, така и културни програми да достигат до представителите на етническите малцинства в България и да се гарантира спазването на техните права, защото Република България още в чл. 6, ал. 2 на Конституцията гарантира тези права и ги счита като напълно еднакви с правата на всички останали български граждани.
Преди да завърша, господин председателю, искам да отбележа и още една инициатива, която в момента се реализира в Народното събрание. В ход е представянето с последващо разискване, което ще бъде осъществено в следващите седмици, на законопроекти за създаване на институцията ОМБУДСМАН, което представлява всъщност извънсъдебна институция за защита правата на човека. Това също е една от препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и вече има два постъпили законопроекта. Народното събрание има воля, за да изработи очевидно проект, който да бъде приет от пленарната зала, и тази институция, която в момента стартира с три пилотни проекта в район "Младост" в София, в общините Копривщица и Севлиево също така да добие общонационално значение и приложимост.
Завършвайки, ще кажа за още една инициатива, автор на която е господин Светлозар Раев, който беше представител на България в Съвета на Европа. Това е инициативата за правата и отговорностите на гражданите, която след това се превърна в европейска програма за правата и отговорностите на гражданите и което доказва мястото на България в изграждането на общоевропейския демократичен процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Юнал Лютфи има думата.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! С Резолюция № 1211 тази година беше прието решение на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да бъде закрита процедурата за наблюдение на Република България. Няма да бъде коректно, ако не кажа от тази трибуна, че България постигна значими успехи във всички сфери, за които говориха господин Тошев и господин Иван Иванов. За съжаление, тъй като разполагам само с 5 минути, аз ще се спра на онези препоръки в § 4, които нашата парламентарна група счита за необходимо да заяви от тази трибуна.
По отношение на съдебната система и по-точно на експертизите, които се изискват от структурите на Съвета на Европа. Тези експертизи се изискват не навреме или се изискват избирателно и в редица случаи несъобразяване в крайна сметка с оценката и препоръките, съдържащи се в тях.
Типичен пример за това е Законът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. С някои действия например изпълнителната власт дискредитира конституционния принцип за разделение на властите. Ярка илюстрация за това са поредицата от скандали за незаконно подслушване главния прокурор на републиката и на други висши магистрати, депутати и главни редактори на водещи ежедневници. Налице е крещящата необходимост от наличието на граждански контрол при използването на специални разузнавателни средства. Това се прави с цел съдебната власт да се държи под контрол чрез набиране на компромати за техни висши представители.
За разлика от Българското национално радио, Българската национална телевизия не осигурява разнообразие на мнения и позиции и по този начин Българската национална телевизия с определени свои предавания се превръща в трибуна на управляващата партия СДС.
Политиката на управляващите по отношение на малцинствата най-общо може да се характеризира, господин Иванов, с липсата на реална политика и стратегия за пълно интегриране на малцинствата в обществото. С избирателното назначаване на удобни на управляващата партия единични представители на малцинствата, най-вече в средните етажи на изпълнителната власт, се цели подмяната на същинския интеграционен процес.
Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, за която тук се говори, практически не се прилага. Неколкоминутните новини по БНТ на турски език са крайно недостатъчни и целят по-скоро пропаганден шум, а българското общество се нуждае от широкомащабни, широкотематични предавания на малцинствените езици, които да отразяват самобитната култура на малцинствата в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Езикът е основен критерий за идентичност и задължение на държавата е да осигури необходимите условия за неговото пълноценно и ефективно изучаване в държавните и общински училища.
Господин председател, ето затова аз се колебаех дали въобще да взема думата или...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Разбирам, но времето Ви изтече.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ние дебат ли ще правим, господин председател, по един много важен проблем за страната или 5 минути? Аз съм още на средата на своето изказване. Аз се нуждая още от 2 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Две минути загубихте с процедурното предложение.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз мисля, че това време не влиза във времето за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Влиза.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не влиза, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Съгласно правилника влиза.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не влиза, защото то беше започнало преди същинския дебат, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз Ви моля за тези две минути, които...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: При тази процедура дори вносителите не разполагат с право като вносители. Всичко влиза в рамките на този 1 час.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин председател, проблемът има важно политическо значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Разбирам.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз Ви моля наистина да ми позволите все пак да завърша изказването си. Нали все пак сме европейски парламент? Нека правилникът този път да не бъде против европейския парламентаризъм, ако обичате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точно Европейският парламент спазва до секунда регламента и Вие го знаете по-добре от мен, господин Лютфи. Там не може да просрочите с една секунда времето.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре. Много жалко тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Съжалявам и аз.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съжалявам, остава това да преценят всички народни представители и всички зрители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правилникът е гласуван от всички ни.
Друг желае ли да се изкаже?
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа! Мисля, че за пореден път воденето на днешното заседание по един европейски проблем е доказателство до каква степен сме се приближили към европейските критерии на парламентаризъм и какво е нашето отношение към тези институции - не декларираното, а действителното.
Не знам по силата на кой правилник, след като се провежда дебат по питане към министър-председателя, той отсъства от залата и не знам на основата на какъв правилник - моля, господин председателю, да осигурите в залата тишина - днес въобще започнаха разискванията, след като отсъства министър-председателят, към когото е питането. Не знам на какво основание ще можем да се отчетем пред Съвета на Европа, че сериозно сме обсъдили доклада, след като имаме такова поето задължение. Повече от ясно е, че управляващото мнозинство е избрало именно тази процедура, за да претупа обсъжданията. Защото, извинявайте, но великодушието, което проявихте към малките парламентарни групи - да имат по 30 секунди на тема, просто е потресаващо. Мисля, че то говори само по себе си.
Що се отнася до нашето отношение към препоръките и желанието ни да се съобразим с тях, показателна е едната година работа на правителството по въпроса. Няма международна институция, която да не е посочила корупцията като основен проблем на страната. Всеки нов доклад съдържа новости и те са категорични. Информацията очевидно тече по всички канали. България вече е отворена страна, има достатъчно чужди инвеститори, достатъчно чужди журналисти, достатъчно чужди дипломатически представители. Няма защо да обяснявате за корупцията на чужди инвеститори, които са минали през Агенцията за приватизация и през Министерството на промишлеността. Те са най-добрите информатори на своите страни, на своите правителства и на своите фирми.
Какво да говорим за борбата с корупцията, след като преди тази точка беше точката "Избор на нов Надзорен съвет", който завърши знайно как. След като вие, господа от мнозинството, декларирате нова икономическа политика и извеждате като нейна еманация бившия областен управител на Варна Добрин Митев, раздал вилите в Морската градина на нашата морска столица без пари, за компенсаторни записи, не знам за какво си говорим! И след като вашият сателит - Народен съюз - представи госпожица на 20-ина и няколко години, завършила току-що право, с прекрасен опит - 2 години като юрист без диплома. Няма защо да си говорим за новото лице на приватизацията и за борбата с корупцията. Няма защо да подминаваме въпроса, че има корупция в съдебната система. Всеки чужд инвеститор, който е опирал до това да си регистрира промени във фирмата или да води спорове, знае това. Христоматийни примери - провеждане на събрания по всички части на страната, носене на протоколи с чартърни самолети, светкавични регистрации на събрания, проведени от миноритарни собственици, в които участваха даже и членове на парламента, които продължават по един странен начин да съчетават магистратурата с народното представителство.
В доклада на Съвета на Европа има някои нелицеприятни неща за подслушване и следене на висши магистрати. В резултат на големите мерки, които взехме, се увеличи броят на случаите, станали обществено достояние. Всеки път министърът на вътрешните работи излиза с едно-единствено изречение: "Те си го правят сами". Макар че и до ден-днешен СДС не обясни как така едни разговори, записвани от подслушването на едно частно лице, се оказаха в ръцете на министъра на вътрешните работи и оттам в ръцете на министъра на правосъдието, та да поиска той санкция от Висшия съдебен съвет срещу един от тях, без доказателства, без всичко останало.
Напоследък чувам, че всички подслушвателни устройства били с изтощени батерии. В блока, в който живее част от парламента, в блока, в който той е настанен от сегашния председател на парламента и бивш министър на вътрешните работи, има цяла такава система, без значение дали е включена или изключена. Това е само в момента. Ако искате, утре я включете. А срещу това се отказахте от блоковете, в които няма такива устройства. Ръководството на БОДК е предупреждавало бившите наематели на тези блокове преди 2-3 години, че те съдържат такива устройства и биха могли да бъдат подслушвани. Това е вашата борба с тези неща. Делата в Страсбург? Делата в Страсбург, по които искат становище, са от 1992-1995 г., но новите дела и жалби, които отиват там, не са. И делата в Страсбург, и тяхното съдържание ще са ярко доказателство за света за степента на ефективност на нашата съдебна система, каквато ефективност няма и няма защо да си затваряме очите, докато не стане ясно според мен за нас, че волята се доказва с действия, не с декларация, не с решения. С действия!
Дошъл днес министърът на правосъдието, когото аз чакам вече втори месец, да ми отговори за корупцията в затворите. Да не мислите, че е дошъл тук да ми отговаря за корупцията в затворите? Не. Той е 105-и по ред. Министър-председателят проявява една странна упоритост да даде тази сфера на очевидно дискредитиран за обществото човек. Е, какъв резултат чакаме, каква ефективност и какво справяне с тези препоръки, които са ни оказани? Вашето отношение към дебата е показателно. То не ви интересува. Просто вие си хванахте за гушата цялата държава и решихте, че това ви е достатъчно за властта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата министърът на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Току-що станахме свидетели на поредната несръчна манипулация. Оказва се, че едни хора са си хванали една тема и тъй като не могат да измислят нищо ново, си повтарят неща, които са втръснали на цяла България. Говорим за блоковете. Може би на някои хора паметта им е твърде къса, но лятото стана съвсем ясно кога тези блокове са били оборудвани.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): По времето на господин Соколов!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Госпожице Дончева, по време на вашето управление блоковете са били оборудвани и сега на нас ни се налага да ги чистим.
Що се отнася до това кой и как бил подслушван, нещата са пределно ясни и ми е чудно защо вие се връщате все към един стар случай, който е станал преди няколко години. Съвсем нормално е, когато се подслушват телефоните на едно лице, уличено в извършване на криминално престъпление, да се запише негов разговор и с друг човек. Просто всяка една публична личност би трябвало да прецизира контактите си. Ако аз не искам да бъда записван, няма да разговарям по телефона с престъпници. Нещата са много прости.
И пак се връщаме към една стара тема. Всяко едно обвинение би трябвало да бъде доказвано и Вие като юрист го знаете много добре. Само че това не Ви интересува. Когато говорите за международни документи, си припомнете, че в последния доклад на Европейската комисия се говори за упоритите твърдения за корупция. Ние не говорим за корупция, не говорим за доказани престъпления, не говорим за присъди. Говорим за това, че някой имал някакви подозрения, които намира начин да тиражира.
Как това ще се отнесе към имиджа на неговата собствена родина, това не го интересува. Защото той е в опозиция. Но това е една лоша практика, която не трябва да се поощрява. Благодаря ви.

МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Госпожице Дончева, Вие сте известна с киселия си нрав. (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, моля Ви се, господин Симеонов, недейте употребява квалификации.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: И трябва да Ви кажа, че Вие грешите, Вие просто вменявате понятия, които не са верни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви се!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): Няма ли да направите забележка, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Направих бележка, Вие не слушате. Два пъти направих бележка.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Не са верни по простата причина, че Вашите представи са от времето, когато Вие сте били прокурор. Но оттогава е изминало много време и трябва да Ви кажа в интерес на истината, че съдебната власт работи по съвсем различен начин.
Тогава, когато Висшият съдебен съвет разгледа доклада, трябва да Ви кажа че единодушно отхвърли една огромна част от забележките, които бяха направени в него. И за много голямо съжаление някои недобросъвестни български консултанти са писали тази част, което ние установихме по един абсолютно несъмнен начин.
Колкото до Вашите упреци, че аз съм тук не за да Ви отговоря на въпроса, аз не съм този, който определя реда в парламента - кога и кой на какъв въпрос трябва да отговори. Всичко е подредено така, както го изисква правилникът, а това, че се задават много въпроси, които просто са излишни и изяждат времето на парламента, това, извинете, министърът не може да поправи.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА ДЛ: Това не е твоя работа дали са излишни или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа министри, дами и господа народни представители! Имам лошото чувство, че днес ние участваме в един фарс, в един замислен по определен начин дебат, с който да отчетем пред Европа изискванията, които са поставени в Резолюция 1211 от 26 януари.
Едва ли процедурата за развиване на питането в дебати може да изпълни онова изискване, което Европа е заложила към нас. Краткото време на парламентарните групи има за цел да постави мнозинството в едно привилегировано положение, да постави кабинетът в такова положение, и за факта, че изходът от днешния дебат е предрешен, говори отсъствието на министър-председателя.
Но аз ще се опитам да бъда максимално конкретен, защото когато слушах изказването на господин Лъчезар Тошев, останах с впечатлението, че днес е 1 април, а не 8 декември.
Вие, уважаеми господин Тошев, защото сме парламент, употребихте поне две неистини. Днес не беше избран Надзорен съвет и този факт е в стенограмите. Друг е въпросът дали Вашето изказване е писано вчера.
Но втори, по-важен въпрос - България не е ратифицирала Наказателната конвенция за борба с корупцията. Вие заявихте от тая висока трибуна, че е ратифицирала. А лично премиерът Иван Костов на 19 май на мой актуален въпрос отговори, че съветите от Министерството на правосъдието и вътре в кабинета са България към момента да не ратифицира Наказателната конвенция за борба с корупцията.
Какъв е изводът в Резолюция 1211? Че в България има широко разпространение на корупцията, която е резултат, в частност, от незаконни подходи в приватизацията, прекалено голямото лицензиране и прочие. Датата е 26 януари 2000 г.
Днес в ръцете ни е и докладът на Комисията на Европа, която само за съжаление затвърждава тази констатация, констатация, която никак не издига авторитета на България пред Европа, към която иначе всички парламентарни сили се стремим.
В частта "Мерки против корупцията" на доклада на Европейската комисия е констатирано, че корупцията остава много сериозен проблем в България. И в крайна сметка аз искам да запитам: вие като мнозинство, уважаеми дами и господа отдясно, и членовете на кабинета, ще внесете ли за ратификация Наказателната конвенция за борба с корупцията? Преосмислихте ли своята позиция, която всъщност е позиция на Европа? И никакви мотиви от вътрешното ни законодателство за съобразяването ни с европейското, не могат да ни спират в тази насока.
Ще бъда максимално кратък, заради късото време.
По т. 3, подточка 5 от Резолюцията: "Все още продължава политиката на уволнения на държавните служители, особено след местните избори".
За съжаление, въпреки констатациите на министър-председателя в отговора до Вас, господин Тошев, че се вземат предвид препоръките на европейските експертизи, по никой начин до момента не са съобразени препоръките на Венецианската комисия по Закона за държавните служители, тоест ние искаме експертизи, дават ни се експертизи, но те не намират своето място в българското законодателство.
И тук не само Законът за държавните служители може да бъде посочен за пример от изброените и предишния път от премиера, и днес в дискусията. Това се отнася и за Закона за съдебната власт, и по законите, свързани с контрола върху медиите - все пунктове от тази резолюция.
В крайна сметка, завършвайки, искам да кажа, че Европа иска от нас в процеса на мониторинг сериозна дискусия, сериозни усилия и съвсем конкретни мерки в процедурата по присъединяване към Европа, иначе цел, разбирана от всички парламентарни групи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата министърът на правосъдието господин Теодосий Симеонов.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Миков, споделям Вашите притеснения и в тях има съвсем основателна тревога, но не бива да забравяме това, което е сторено.
Противодействието срещу корупцията е важен елемент от правителствената политика, осъществявана чрез серия законодателни и социални мерки, насочени към предотвратяване и наказване на корупционната престъпност... (Реплика на Татяна Дончева от място, която не се разбира.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, госпожа Дончева.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: ... както и посредством широко международно сътрудничество.
Тази политика е в съответствие с целите и задачите на Единната национална стратегия за противодействие на престъпността, приета от правителството на 16 юли 1998 г.
В периода след приемане на Резолюция 1211 от 2000 г. на ПАСЕ бяха предприети редица законодателни мерки за борба с корупцията, като: Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, насочен и към предотвратяване на възможно корупционно поведение на тези лица; Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет на 8 юли т.г., с който се криминализират обещаването и предлагането на подкуп на местни и чужди длъжностни лица, както и искане и съгласие на местно длъжностно лице да бъде получен подкуп. С посочения закон се премахна и ограничението за наказване активния подкуп на чужди длъжностни лица само при извършване на международна търговска дейност.
Освен това законът предвижда по-строги наказания за всички видове подкуп. Този закон бе насочен изключително към съобразяване на стандартите на Наказателната конвенция на Съвета на Европа за корупцията и ще създаде възможност за нейното скорошно ратифициране.
На първо четене в Народното събрание бе приет законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, с който се въвежда имуществена отговорност на юридическите лица за извършени в техен интерес и на техни ръководни служители корупционни и други престъпления. Законопроектът е изготвен в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за борба срещу подкупване на чужди длъжностни лица в международните и търговски сделки.
Наказателната конвенция на Съвета на Европа за корупцията и Препоръка № Р 8818 на Комитета на министрите на Съвета на Европа за отговорност на предприятията за престъпления, извършени при упражняване на тяхната дейност.
В момента се обсъжда и проект на Кодекс за поведение на държавния служител, който ще бъде съобразен с приетата на 11 май 2000 г. Препоръка № Р 2010 на Комитета на министрите на Съвета на Европа към страните членки за кодексите и поведението на държавните служители.
Бяха подготвени и редица закони, имащи пряко отношение към регулирането на обществените отношения, за противодействие на корупцията във всичките й форми. Данъчният процесуален кодекс, Законът срещу мерките за изпиране на пари, в изпълнение на който е създадено Бюро за финансово разузнаване, Законът за обществените поръчки, Законът за публичното предлагане на ценни книжа, Законът за хазарта, Законът за статистиката, Законът за административното обслужване на физическите и юридическите лица, Законът за държавния служител, Законът за администрацията и др. Същевременно България стана страна по някои международноправни актове, насочени към противодействие на корупцията.
Република България подписа и ратифицира Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки. България подписа Наказателна конвенция на Съвета на Европа за корупцията, като едновременно с това се присъедини към частичното споразумение на Съвета на Европа групата държави срещу корупцията - ГРЕКО, като едновременно с това участва ефективно в процедурите на мониторинг. България ратифицира Гражданската конвенция на Съвета на Европа за корупцията. На 8 юни 2000 г. бе връчен ратификационен документ, с който Република България стана първата държава - членка на Съвета на Европа, която ратифицира този международен документ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Симеонов.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! Най-напред искам да кажа, че нашата позиция е израз на загриженост за постигането на еврокритериите, а не за злепоставяне на България. Такова е правено, но не от нас, а от един син депутат, който искаше да обяви в Страсбург България за нелегитимна държава. И той организира там изложба, в която страната ни беше показана като свърталище на уроди.
В Решение 12-11 като тема на загриженост, като тревожна тенденция на ПАСЕ е отбелязано влиянието на управляващата партия върху обществените средства за масова информация, като с промените в състава на НСРТ и съществуващата процедура по лицензиране от орган, назначен от правителството, това влияние се усилва. В своето изказване на това заседание господин Мико Ело от името на най-голямата парламентарна група в ПАСЕ - тази на социалистите и на социалдемократите, заявява също, че след промените в състава на НСРТ се засилва влиянието на правителството върху средствата за масова информация, лицензирането се регулира от орган, назначен от правителството, в НСРТ няма нито един представител на опозицията и той е политически пристрастен. Лицензирането се извършва от орган, назначен от правителството, поради което той е политически мотивиран.
Променило ли се е нещо в тази насока? Продължава ли в НСРТ да няма нито един член, избран или назначен по предложение на опозицията? Продължава! И днес, когато ще има ротация в състава на НСРТ, когато официално като заместник-председател на нашата група попитах каква е позицията на синята парламентарна група, не се отговаря нищо. Това показва, че отново съставът на НСРТ ще бъде попълнен с предложение от управляващите, макар че е достатъчно Командира да каже една дума или даже Дружинната да я каже, за да може позицията на СДС да стане ясна и да не се налага отново по недопустиим начин да сблъскваме авторитети и интелектуалци в тази зала.
Продължава ли лицензирането на кандидатите за радио- и телевизионни оператори да се извършва от държавен орган? Продължава да се извършва! И какъв е резултатът? В някои големи градове в България, в които вече се прави лицензиране на радиооператорите, радиостанции, които са излъчвали години наред, не получават лиценз. А лицензи се дават на програмни документи, на кандидати, които никога не са излъчвали, но са близки до управляващите.
Как става продажбата и лицензирането за националните медийни оператори? Не е ли историческа вече фразата на премиера Костов, че "Ние, разбирай СДС, няма на кого да дадем "Ефир 2". Не се ли вижда тук ролята на СДС като виждане на националните медии като една бащиния, която трябва да се даде на свои хора, а не като един почтен, сериозен, честен конкурс, в който да спечели най-добрият.
Продължава ли според Закона за радиото и телевизията националните медии да са задължени да запознават публиката само с официалната позиция на държавата, но не и с позицията на опозицията? Продължава!
Продължава ли само представители на управляващите да имат право на обръщения по националните медии? Продължава!
Тогава какво се е променило?
След като господин Мико от Финландия и господин Миков от България говорят едно и също, то това е достатъчен повод за тревога, която, за съжаление, аз не забелязвам сред управляващите. Мнозинството мълчи по време на дискусията. Министрите четат предварително написани реплики, дебатите се превръщат в един фарс, поради което нашата парламентарна група няма да участва в гласуването. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ДЛ. Парламентарната група на Демократичната левица напуска залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Борислав Китов има думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мониторингът отдавна свърши. Ясно е, че някои, които го експлоатираха една година, като че ли още биха искали да го експлоатират, но той свърши!
А че има нужда от дебат в българското общество по тази тема, има. Но се дебатират две страни. Едната току-що излезе, след като най-излъчваните им представители се опитаха да направят фарса, за който те сами говорят.
Може ли за този един час или за малкото време ние да свършим с дебата? Не може. Този дебат е част от дебата на българското общество по нашия път към Европа, по който ние наистина сме наблюдавани от самата Европа. И това е една от гаранциите, че дебат трябва да има.
Така че аз съм далеч от илюзията, която може би и вие споделяте, че за този час ние ще свършим този дебат. Това е само едно начало! В крайна сметка смисълът на дебатирането по тези въпроси е ние наистина, всички заедно, да търсим това - нещата да се пооправят, защото, безспорно е, че те не могат да се оправят нито за една година, нито за две. Защото, дори да променим законите си в най-демократични, една голяма част от българското общество, ние самите още не сме се превърнали в истински демократи!
Ето защо тук, на този дебат имаше нужда да се отчете какво е свършено. Не е свършено малко. Да се покаже това, което още трябва да се свърши. В крайна сметка може би наистина истински дебат може да стане тогава, когато няма хора, които само отрицават. И то отрицават именно заради това, да изземат всичко добро, което е свършено. Да, има грешки. И нека да си кажем тези грешки, нека да си ги кажем спокойно. Но, в крайна сметка, не е възможно да се използват дори печатни грешки... Само преди малко такъв беше случаят, когото госпожица Дончева употреби. Но може би това е нейният характер. Тя затова няма да се омъжи скоро. (Смях в блока на СДС.) Така че аз мисля, че нещата от този дебат: Първо, ние имахме нужда да го направим, за да отчетем какво е свършено. Да, немалко е свършено. Има какво още да се върши. Но аз мисля, че този дебат би следвало да протече в съвсем друга атмосфера. Би следвало да протече в атмосферата на миналата седмица, на миналия петък, когато ясно беше казано, че само когато всички заедно вървим в една посока ние можем наистина да постигнем целите. Защото не е тайна за мнозина тук, че именно за една голяма част от тези критерии, които бяха доста пресилено направени, се използваха доста усилия от страна на някои наши представители, които сега ги няма в залата. Защото, наистина, и обмудсманът, и някои промени, които остават в наказателните ни закони, наистина правят голяма част от това, което препоръча Съветът на Европа, да се изпълни.
Ето защо аз считам, че този дебат е напълно нужен на страната. Той няма да свърши днес. Той ще трябва да продължи под зоркия поглед на нашите европейски приятели, които желаят наистина България да стане достойна за приемане в Европа. Аз мисля, че все пак е свършено доста. Ние получихме отговор и миналата седмица. И този отговор на безпристрастните европейски чиновници мисля, че е най-доброто доказателство какво беше свършено и какво не беше. Да, има още какво да се върши. И мисля, че с усилията на всички, с усилията на всички трябва да се търси известен консенсус при приемане на тези спорни неща, за които тук се говори.
Зная, че има хора, които няма да са напълно съгласни с мен, но не е необходимо. Истината е, че България направи една крачка, мониторингът го няма вече, една голяма част от предписанията са изпълнени, останалото също ще бъде изпълнено. Може и да не е темповете, в които на всички нас ни се иска, но в крайна сметка ние вървим напред и направихме много, за да отдалечим страната от положението, до което ни докараха нашите приятели, които преди малко излязоха. Така че те имат най-малко правото да критикуват, въпреки че има известна доза истина в това, което те казват. Но нека тяхната истина да стане конструктивна, а не язвителна. Защото известната язвителност, особено когато e изказана за неща, които са получили вече и международно признание, е просто един израз на тяхната слабост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
Друг желае ли да се изкаже? Не виждам.
Ще прочета проекта за решение:
"РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питането на народния
представител Лъчезар Тошев до министър-председателя господин Иван Костов

Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 85, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема за правилни мерките, предприети от Министерския съвет, по реализиране на препоръките, залегнали в Резолюция 1211 от 2000 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за спазване на задълженията и ангажиментите от страна на Република България.
2. Изразява готовност за активно сътрудничество с Парламентарната асамблея на Съвета на Европа по всички въпроси от взаимен интерес."
Моля, гласувайте!
Гласували 130 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 11.
Решението е прието.
Преминаваме към отговори от заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев.
Има думата народният представител Стефан Мазнев да развие своя актуален въпрос.
СТЕФАН МАЗНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин Жотев, уважаеми колеги! Сегашната фирма "Агробиохим" АД, която е правоприемник на бившия Азотноторов завод в Стара Загора, бе един изкуствено създаден гигант на родната ни индустрия от близкото минало. И въпреки остарелите технологии от 30-те години, поддържащи производство за сметка на огромните суми, получавани от държавната хазна и на централизираната търговия на бившия СИВ.
След като стана ясно, че държавата не може повече да си позволи лукса да издържа такива скъпоструващи и губещи производства, а и никой сериозен данъкоплатец не е съгласен да плаща от джоба си за поддържането на подобни гиганти, то огромен шанс за много работници да запазят работните си места бе приватизацията на определени производства. Естествено, това наложи съкращаването на определен брой работници.
Повод за настоящия актуален въпрос е срещата ми на 30 октомври т.г. с работници, неполучили трудовите си възнаграждения за периода май-ноември 1999 г., които след 19 ноември с.г. са били съкратени. По техни данни числото на всички потърпевши до настоящия момент е около 1400 души. Всички те са осъдили фирмата и са снабдени с изпълнителни листове от съда, но поради липса на средства ръководството на завода не е в състояние да изпълни задължението си.
Уважаеми господин Жотев, моля да ми отговорите какви мерки бихте предприели за уреждането на този проблем? Възможна ли е продажба на активи от неприватизираната част или отпускането на безлихвен заем до осъществяването на тези продажби? Уверявам Ви, че Вашият отговор се очаква с интерес и от него зависи нормалният живот на много семейства, особено през зимните месеци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мазнев.
Има думата заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Жотев.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Господин председател, помолете министрите да не правят заседание тук. Пречат на парламентарния контрол. Това е неуважение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Мазнев! Във връзка с актуалния въпрос, който поставяте за неизплатени трудови възнаграждения на работниците от "Агробиохим" - Стара Заора, искам да Ви информирам за следното.
Това дружество е в много тежко финансово състояние. Има загуба от основна дейност в размер на 13 млн. и 400 хил. лева до октомври месец т.г. Финансовият резултат е отрицателен. Загубата за текущата година е в размер на 19 млн. и 600 хил. лева. Непокритите загуби от минали години възлизат общо на 72 млн. и 600 хил. лева. Общата задлъжнялост на дружеството е 95 млн. и 900 хил. лева. Най-големи са задълженията към доставчици - около 52 млн. лева. Не е чудно при тези резултати, че дружеството е напълно декапитализирано. Собственият му капитал е минус 57 млн. лева.
Анализът, който беше направен, показва, че има влошаване на показателите на дружеството, което е в пряка зависимост от настоящото финансово състояние. "Агробиохим" - Стара Загора, е преустановило своята производствена дейност на 5 май 1999 г. До края на годината персоналът на дружеството непрекъснато е намаляван и е бил редуциран в съответствие със стратегията за преструктуриране на дружествата, производители на минерални торове в Република България, и в съответствие със съответните решения на Съвета на директорите на дружеството. Действията по съкращаването на персонала са били съобразени с изискванията на чл. 64 от Закона за защита на безработицата и насърчаване на заетостта. Своевременно са били информирани Националната служба по заетостта и нейното териториално поделение. Освободените работници са добиви право и са получили еднократно парично обезщетение в размер на 1000 лева за всеки освободен работник по реда на Постановление № 100 на Министерския съвет от 1998 г. Независимо от това за периода юни 1999 г. - януари 2000 г. дружеството е дължало на работниците 1 млн. и 800 хил. лева от неизплатени трудови възнаграждения и 2 млн. и 100 хил. лева от полагащи се обезщетения при съкращаване. Поради тази причина освободените работници са осъдили, както вие казахте, "Агробиохим" за неизплатените суми и процедурата по събирането е била предадена на съдия-изпълнител.
От май м.г. приходите на "Агробиохим" са се формирали основно от продажби на активи и вторични суровини. Постъпленията от приватизация на обособени части са били използвани за изплащане на възнаграждение на персонала и дължимите данъци и осигуровки към тях. За периода юни 1999 г. - ноември 2000 г., на освободените работници от дружеството са изплатени по тези изпълнителни листове общо 792 хил. лева. Възстановени са на бюджета за обществено осигуряване 44 хил. лева, на Националния осигурителен институт - 24 хил. лева, на Националната служба по заетостта - 3 хил. лева, и на Здравноосигурителната каса - 3 хил. лева. Виждате, че основната част от тези постъпления от продажба на обособени части, са отивали за изплащане задълженията към работниците. Останалата част от приходите е незначителна и е била ползвана за покриване на текущите разходи на дружеството, в това число и за изплащане на част от заплатите на останалия в дружеството персонал.

От справката, която беше представена за неизплатените заплати и свързаните с тях данъци и осигуровки, към 15 ноември т.г. "Агробиохим" има задължения в размер на 5,2 млн. лв. Тези задължения са чиста сума за получаване на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения - 3,3 млн. лв.; вноски за обществено осигуряване - 512 хил. лв.; вноски за социално осигуряване - 942 хил. лв.; вноски за фонд "Професионална квалификация и безработица" - 89 хил. лв.; вноски за здравно осигуряване - 6 хил. лв. и други удръжки и лични вноски - 303 хил. лв. Тези задължения могат да бъдат погасени чрез нови постъпления от приватизация на останалите обособени части.
В Агенцията за приватизация вече са подписани 10 приватизационни договора за продажба на 10 обособени части от "Агробиохим" - Стара Загора. Общата стойност на сключените договори е 3 млн. 140 хил. лв. Договорените инвестиции са в общ размер на 10,9 млн. лв. Осигурените работни места са 770 бр. Всички суми са постъпили по банковата сметка на Агенцията за приватизация и оттам са преведени по сметка на "Агробиохим" -Стара Загора, с изключение на тези суми, за които окончателното плащане по приватизационните договори още не е приключило.
Все още не са приватизирани следните обособени части от дружеството: производство на азотна киселина и амониева селитра, склад за течен амоняк и инфраструктурни звена, които обслужват цялата площадка на "Агробиохим" - Стара Загора.
В заключение искам да кажа, че с продажбата на тези обекти, които изброих, се очаква да се погасят задълженията на работниците, на общественото осигуряване и социалното осигуряване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
За реплика има думата господин Стефан Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Жотев, наистина съм много доволен от отговора, който Вие дадохте тук - изчерпателен отговор. Вие казахте, че се търси начин за тези хора, тъй като те са кредитори на завода, аз искрено се надявам, че наистина, ако не до края на тази година, то поне до началото на следващата година, задълженията да бъдат изплатени. Още веднъж много Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Веселин Бончев, за да развие своя актуален въпрос.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин вицепремиер, господин министър, драги колеги народни представители! Нищо, че в залата от 240 души има 14 човека, аз ще си развия моя актуален въпрос.
Преди известно време в пресата се появи една тема, която е малко позната на българския народ. Заинтересувах се и се установи, че тази тема е доста сериозна и може да окаже влияние за чужди инвестиции, корупция и на много други негативни неща в нашата икономика. Може би господин вицепремиерът е най-добре запознат с този въпрос и знае, че в страните - членки на Европейския съюз, това много строго се преследва.
Уважаеми господин Жотев, в продължение вече на няколко години едноличната фирма в Пловдив "Краси - Красимира Консулова" имитира общоизвестна от 1982 г. марка за производство на трапезна майонеза в гр. Бойчиновци - "Растма - Май". Този факт безспорно беше установен от Комисията за защита на конкуренцията с Решение № 16 от февруари 1999 г. Имитаторът е санкциониран с 15 млн. стари лева. Решението на комисията е потвърдено последователно от тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд и отдавна е влязло в сила, но имитаторът продължава незаконно да произвежда този продукт. Деянието е установено също и от вътрешна експертиза на патентното ведомство. Въз основа на тази констатация председателят на патентното ведомство господин Мирчо Мирчев разпорежда съвместна проверка. Тя е извършена от инспектори в същото ведомство. На всички, които са нарушавали този патент, са издадени наказателни постановления. И като доказателство, с Решение № 144 от септември т.г. по дело № 567 на Пловдивския районен съд се постановява, че нарушението е констатирано.
Връх на абсурда обаче е, че в началото на септември по искане на имитатора най-неочаквано лично председателят на патентното ведомство господин Мирчо Мирчев, като пренебрегва фактите и заключенията на собствената си експертиза, на съда и прокуратурата, в противоречие обявява, че експертизата е невалидна и преустановява проверките срещу имитатора.
Уважаеми господин Жотев, това е много сериозно икономическо престъпление и аз Ви моля да ми отговорите какви мерки ще предприемете срещу председателя на патентното ведомство господин Мирчо Мирчев относно решенията на Комисията за защита на конкуренцията срещу кражба на интелектуална собственост от фирмата "Растма - Май"? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Бончев! По повод на Вашето питане за характера на мерките, които ще предприемат срещу председателя на патентното ведомство господин Мирчо Мирчев относно решенията на Комисията за защита на конкуренцията срещу кражба на интелектуална собственост, засягаща фирмата "Растма - Май" АД - Бойчиновци, бих искал да направя следните уточнения:
Въпреки че патентното ведомство е второстепенен разпоредител с бюджетни средства на Министерството на икономиката, министерството не може да бъде страна в спор с него - между патентното ведомство и трети лица. Министерството на икономиката също така не може да решава възникнали спорове. Това е в компетенциите на съдебната власт. Що се отнася до Комисията за защита на конкуренцията, тя също е независима институция, така че бих могъл единствено да Ви запозная с информацията, която моите експерти получиха от патентното ведомство и от Комисията за защита на конкуренцията.
В Министерството на икономиката постъпи писмо с вх. № от 12 юни т.г. от търговския представител на "Растма - Май" - Бойчиновци, господин Стоян Борисов Стоянов по случая с имитиране на опаковката на произвеждания от фирмата продукт "трапезна майонеза" от конкурентна фирма ЕТ "Краси - Красимира Консулова" - гр. Пловдив.
Още на 19 юни т.г. Министерството на икономиката изпрати полученото писмо от "Растма - Май" за становище до патентното ведомство и след като получихме отговора на патентното ведомство, информирахме с писмо от 4 юли фирмата "Растма - Май" - Бойчиновци за становището на патентното ведомство по поставения от фирмата проблем.
Що се отнася до действията на патентното ведомство, предприети по конкретния случай, за защита правата на "Растма - Май" - Бойчиновци, те са следните:
Фирма "Растма - Май" - Бойчиновци, притежава регистрация от 17 ноември 1997 г. на търговска марка за майонеза. Марката е заявена в патентното ведомство на 2 септември 1997 г. На 24 януари т.г. чрез представителя по индустриална собственост Емил Бенатов, фирмата подава в патентното ведомство искане, основаващо се на чл. 81 от Закона за марките и географските означения, за образуване на административно-наказателно производство срещу ЕТ "Краси - Красимира Консулова" - гр. Пловдив. В искането се твърди, че е нарушено изключителното право, произтичащо от марката, която цитирах. Наличието на нарушение е обосновано с твърдението, че ЕТ "Краси - Красимира Консулова" - Пловдив, означава произвежданата от него и разпространявана от търговската мрежа майонеза с търговската марка на "Растма - Май" - Бойчиновци.
В отговор на искането патентното ведомство е извършило проверки и е издало актове за установено нарушение на следните лица: Димитър Винков Консулов - прокурист на ЕТ "Краси - Красимира Консулова", Радослав Георгиев Донков - като ЕТ "Радо - Радослав Донков", Виктор Атанасов Емилов - като ЕТ "Виктор Елинов", Чавдар Йонков Попов - управител на склад за търговия на едро, собственост на "Чародей Дамянов Попов" ООД, Йордан Методиев Енчев - управител на Българска хранителна компания ООД, Николай Динев Николов - управител на "Продекс комерс", Мирослав Ботев Макавеев - като ЕТ "Ера - Елит - Мирослав Ботев", Ваньо Христов Чолаков - като ЕТ "Ваньо Чолаков" и Величко Славев Минев - като управител на "Елитмес Минев" ООД.
По актовете са постъпили възражения от актуваните лица, в които се сочи, че използването на марката произтича от регистрацията на търговската марка на ЕТ "Краси - Красимира Консулова", гр. Пловдив, от 18 ноември 1996 г., направена въз основа на заявка, подадена в Патентното ведомство на 21 декември 1995 г.
Постъпилите възражения са разгледани в Патентното ведомство и е установено, че използваната търговска марка от посочените лица се различава от регистрираната марка на ЕТ "Краси - Красимира Консулова", Пловдив, и е сходна с регистрираната марка на “Растма-май”, Бойчиновци. Сходна! Ето защо на всички актувани лица Патентното ведомство е издало наказателни постановления за отнемане в полза на държавата на стоките, означени с тази марка, и налагане на съответните глоби.
На 14 март 2000 г. в Патентното ведомство е постъпило искане за заличаване регистрацията на търговска марка, притежание на “Растма-май”, Бойчиновци, предявено от ЕТ "Краси - Красимира Консулова", Пловдив. Искането се основава на чл. 26 от Закона за марките и географските означения. По искането е образувано производство в отдел "Спорове" на Патентното ведомство. След преценка на постъпилите възражения от притежателя на оспорваната марка, както и на аргументите и доказателствата, представени по искането, на 4 септември т.г. е постановено решение за заличаване регистрацията на търговска марка с притежател “Растма-май”, Бойчиновци. Решението е взето от председателя на Патентното ведомство въз основа на предложение на 5-членен състав на отдел "Спорове". Впоследствие решението е обжалвано в Софийски градски съд в предвидения от закона срок.
Решението на Комисията за защита на конкуренцията пък е въз основа на подадена молба от страна на “Растма-май”, Бойчиновци за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията за предлагане от страна на ЕТ "Краси - Красимира Консулова", Пловдив, на стока, което според тях е действие на нелоялна конкуренция по смисъла на чл. 33, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията. Използваната от ЕТ "Краси - Красимира Консулова", Пловдив, опаковка на произвежданата от тях трапезна майонеза по размер и в цветово и графично оформление създава зрително възприятие за идентичност на опаковката, предлагана от производителя на трапезна майонеза “Растма-май”, Бойчиновци. Тази имитация на опаковката може да заблуди за качеството и потребителските свойства на предлагания продукт. Разликата в двете опаковки се състои в различните символи върху етикета. За извършено нарушение Комисията за защита на конкуренцията е наложила глоба в размер на 15 млн. стари лева на фирмата ЕТ "Краси - Красимира Консулова", гр. Пловдив. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
За реплика има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин вицепремиер, драги колеги народни представители!
Господин Жотев, аз Ви благодаря за отговора, но тъй като доста изучавах тази материя и от данните, които съм събрал, мога да кажа, че става много интересно в България. След като всички инстанции на Върховния административен съд са постановили едно, една Патентна комисия го отменя. Просто чудно?!
Вие много добре знаете, че в някоя страна, която е член на Европейския съюз една буква, част от символ, част от емблема - това са огромни глоби и се спира цяло производство за милиони, може би и за милиарди. И, естествено, ако ние се придържаме към нормите на Европейския съюз, това значи, което е станало при този случай, който добре съм проучил, в България, тогава царства безпринципност, анархия, а това води до корупция. След като официалните инстанции са казали и са наложили и глоба, че тази марка е отнета, тоест открадната, тя продължава да съществува и едно представително ведомство, наречено патентно, казва: да, тя има право.
В такъв случай, уважаеми господин вицепремиер, аз не виждам как българският производител ще може да оцелее, когато той не може да се защити, ако някой му открадне марката, а да не говорим как ще дойдат чуждите инвеститори, които просто са болезнено чувствителни на тази тема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Жотев за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Бончев!
По отношение на жалбата, която е постъпила в Софийски градски съд срещу решението на Патентното ведомство, искам да кажа, че в съда на 28 ноември 2000 г. под № 27-591 по жалбата на господин Емил Бенатов като представител на “Растма-май”, Бойчиновци, срещу решение на Патентното ведомство от 4 септември за заличаване на търговската марка с титуляр “Растма-май”, Бойчиновци. Решението е постановено въз основа на чл. 46, ал. 3 от Закона за марките и географските означения и с него е заличена посочената търговска марка.
Жалбата в съда е оставена без движение и е изпратено съобщение на 4 декември т.г. за внасяне на държавна такса и след като върне, ще се образува дело и ще бъде дадено за разглеждане на съдебен състав.
Аз мога само да уважавам решенията, които ще се вземат от компетентните органи.
Бих могъл да предприема допълнителни проверки, ако който и да било ми предостави допълнителна информация. И тъй като в писмения въпрос Вие не бяхте формулирали някои от фактите, които изнесохте допълнително, когато развивахте своя въпрос, аз Ви моля да ми предоставите тази информация, за да преценя дали е необходимо Министерството на икономиката в рамките на своите компетенции да допринесе с нещо за изясняване на този случай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
Има думата народният представител Пламен Славов да развие своето питане към заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин заместник министър-председател и министър на икономиката! На 25 октомври т.г. на среща с ръководството и синдикатите на Вазовски машиностроителни заводи, Сопот, в която взеха участие кметът и председателят на Общинския съвет на община Карлово и народни представители, Вие лично се убедихте, че съществува голямо социално напрежение в дружеството. То е породено от неумението и безпомощността на ръководния екип да предприеме спешни и ефикасни действия, които да стабилизират предприятието, да гарантират работа за трудовия колектив, редовното изплащане на аванс и заплата, ясна програма за натоварване на производствените мощности до края на годината и началото на следващата, липсата на договорна и ресурсна обезпеченост.
Истината е, че през последните 10 години предприятието никога не е имало по-безпомощно ръководство. Най-яркото доказателство за това е финансовото и икономическото положение на Вазовските машиностроителни заводи в момента.
Година и половина, след като застана начело на дружеството, именно ръководството, оглавявано от изпълнителния директор Атанас Димитров и председателя на Съвета на директорите Здравко Зафиров, заместник-министър на вътрешните работи, носи отговорност и за тежкото финансово положение на община Карлово, както и за съществуващото социално напрежение в нея.
Истината е, че с декларациите си за ясна и категорична подкрепа на досегашния ръководен екип на Вазовските машиностроителни заводи общинското ръководство на Съюза на демократичните сили в Карлово и депутати от Съюза на демократичните сили потвърдиха, че над него имаше широко разтворен политически чадър на местно, областно и национално ниво.
Аз очаквам в днешния Ви отговор, господин министър, Вие да вземете публично най-после ясна и категорична позиция относно скандалните сделки с големи количества лагери и алуминий, осъществени от ръководството на Вазовските машиностроителни заводи, начело с изпълнителен директор Атанас Димитров. Дали е в интерес на държавата и на дружеството, което е 100 процента държавна собственост, да бъдат продадени 9 хил. 89 бр. лагери за смешната сума от 2 хил. 94 лева с данък добавена стойност? Това означава на практика около 16 т лагери да се изтъргуват за жълти стотинки, дори и ако бяха продадени за старо желязо. Специалисти изчислиха, че от тази сделка Вазовските машиностроителни заводи и държавата са загубили около 150 хил. лева.

А какво означава да се продадат повече от 300 т алуминиеви изделия, някои от които стратегическа суровина за предприятието, на цената на отпадъчен алуминий?
Защо управляващото мнозинство не прояви досега яснота и категоричност, за да защити истинските интереси на ВМЗ и държавата? Тези сделки, осъществени в ущърб на дружеството и държавата, потвърдиха, че такова ръководство на ВМЗ - Сопот, беше в състояние единствено да задоволява лични и групови икономически интереси, че с безотговорността си към работниците и служителите, към държавата на практика поведе най-голямото предприятие на военната промишленост в България към фалит.
След като близо три месеца чаках резултат от спешната проверка на тези сделки, обещан от Вас, господин министър, аз внесох материалите по тях в парламентарната комисия "Антимафия". Междувременно те бяха официално поискани и получени от Апелативна прокуратура, Пловдив. И тай като истината за тези сделки трябва да е достояние на всички работници и служители от Вазовските машиностроителни заводи, на гражданите от община Карлово, на цялата българска общественост, аз очаквам пълна информация и точна, и категорична позиция от Вас, господин министър, именно тук, в пленарна зала.
Днес най-важното за работниците и служителите във ВМЗ, за техните семейства и жителите на община Карлово, е какво настояще и бъдеще се очертава за предприятието, какво ще се направи за стабилизиране на дружеството, какви са перспективите за неговото развитие.
В тази връзка е и моето питане към Вас: какво е финансово-икономическото състояние на Вазовските машиностроителни заводи в Сопот в момента, какви мерки ще предприемете, за да бъде преодоляно голямото социално напрежение и да се спаси предприятието от фалит?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Славов, по повод на питането Ви бих искал да Ви информирам за следното.
Финансовото и икономическото състояние на ВМЗ - Сопот, към 30 септември 2000 г. се характеризира с отрицателен резултат от основната дейност - загуба от 25 млн. и 100 хил. лв., рентабилност на база резултата от основната дейност - загуба от 82 лв. 28 ст. на 100 лв. приходи от дейността. Финансовият резултат след данъчното облагане - загуба в размер на 31 млн. и 600 хил. лв. Рентабилност на база краен финансов резултат - загуба от 108 лв., 39 ст. на 100 лв. приходи. Дългосрочните задължения на дружеството възлизат на 9 млн. 800 хил. лв. Краткосрочните задължения са 74 млн. и 400 хил. лв., като от тях 46 млн. и 300 хил. лв. са задължение към бюджета. Задълженията към персонала, включително и отчисленията към Националния осигурителен институт - Фонд "Професионална квалификация и безработица" и Здравноосигурителната каса, към края на месец септември т.г., са били 2 млн. и 700 хил. лв. Към момента те са нараснали до 3 млн. и 700 хил. лв. Общият размер на задълженията е 84 млн. и 200 хил. лв.
От изложеното е ясно, че ВМЗ - Сопот, е в много тежко финансово състояние, със загуба от основната дейност, отрицателен финансов резултат и голяма обща задлъжнялост.
Причините за това състояние са комплексни. От една страна, те са свързани със стагнацията на пазарите на специална продукция, които доведоха до намаляване на приходите от продажби спрямо същия период за миналата година с над 30 на сто. Така също влияние има значителното увеличаване на престоите и на разходите за производство на редица продукция.
От друга страна е налице лошо управление на дружеството.
С решение от 29 ноември т.г. извърших съществени промени в Съвета на директорите на ВМЗ - Сопот. Бяха освободени изпълнителният директор Атанас Димитров, заместник-изпълнителният директор по търговските въпроси Стефан Христов и служителят от Министерството на икономиката Христо Симеонов. Нови членове на Съвета на директорите сега са Иван Стоенчев - досегашен заместник-изпълнителен директор по така нареченото специално производство, Емил Мартинчев - финансист, и Валентин Груев - директор в Министерството на икономиката.
На своето първо заседание от 30 ноември т.г. Съветът на директорите избра за изпълнителен директор господин Иван Стоенчев.
На 5 декември т.г. промените в Директорския съвет бяха вписани в търговския регистър на Пловдивския окръжен съд.
Основната задача, която съм възложил на новия Съвет на директорите, е да предприеме спешно всички необходими мерки за осигуряване изпълнението на сключените договори и за постепенно стабилизиране на дружеството, гарантиращо и погасяването на задълженията към персонала.
Вие казахте: кога най-после ще изложа своето ясно отношение към това, което става във ВМЗ?
Аз искам да подчертая, че винаги съм изразявал своето ясно отношение към финансовото състояние, към проблемите на работниците и към управлението и ръководството в досегашния му състав.
Не е лесно да се намери един екип от ръководители, който да извади дружеството от тежкото финансово състояние.
Искам да Ви благодаря, господин Славов, за това, че след като беше направена проверка от страна на Министерството на икономиката, Вие се срещнахте с мен и ме предупредихте, че проверката не е с резултати, които отговарят на истината. Наредих втора проверка. Тази проверка потвърди Вашите съмнения, за което Ви благодаря. В резултат на това двама от служителите на Министерството на икономиката бяха веднага изгонени. Резултатите от проверката ще отидат там, където им е мястото. Вече са взети мерки новият екип да поеме управлението.
Има редица проблеми, затова казах, че това дружество е с комплексни проблеми. В това дружество системата на управление е такава, че всичко зависи от главния изпълнителен директор. Това е, как да кажа, един силно йерархичен тип управление, един, бих казал, сталински тип на управление. Не е възможно един човек, било той Атанас Димитров или неговият приемник сега, или който и да било друг, сам да се нагърби на плещите си да изведе дружеството.
Днес приех решенията на новия Съвет на директорите. Те включват една програма от мерки за излизане от тежкото финансово състояние. Ще се увеличат отговорностите на всеки един от ръководителите във ВМЗ - Сопот.
Ще бъдат извършени съкращения. Тези съкращения ще започнат от така наречената администрация, от чиновниците. Драстични съкращения! В дружеството работят около 7 хил. работници. Каквато и производствена програма то да изпълнява, тези работници, при сегашната пазарна ниша на дружеството, не могат да продължат да работят.
Надявам се, че синдикатите ще проявят разбиране и ще приемат факта, че трябва да бъдат освободени и работници. Така че да има максимално натоварване на работниците, да има много по-голямо натоварване на производствените мощности.
Още един проблем, който е много тежък и предстои да бъде решен и Министерството на икономиката ще помогне. В резултат на многомесечните катаклизми около това дружество постепенно търговците, които досега са работили с това дружество, започнаха да се отдръпват. И може би с право те се страхуват дали дружеството е в състояние да изпълни своите поръчки. Тук, от парламентарната трибуна, искам да заявя, че държавата ще подкрепи и този път това дружество.
Не зная за какви чадъри Вие говорите, аз не се интересувам от справките, които ми се изпращат и препоръките на един или друг, който си мисли, че може да повлияе върху кадровата политика на Министерството на икономиката.
Не е нужно да се повтарям, господин Славов. Търсихме екипа, който може да работи заедно и да изведе дружеството. И не сме се влияли от препоръките от която и да била политическа сила.
И междупрочем в заключение ще кажа, че в случая с ВМЗ - Сопот, и с община Карлово като цяло аз искам да благодаря на всички депутати - на тези от СДС и на Вас, като представител на левицата, затова, че всъщност, когато сме водили разговори с депутатите по проблемите, които са много тежки във ВМЗ - Сопот, и в общината, аз не усещам голяма разлика в политическия цвят.
Надявам се, че дружеството ще получи подкрепа от Министерството на финансите, тъй като дружество "Сопот" обслужва един голям заем от Япония. Необходимо е дружеството да премине през следващите два-три месеца, да оцелее, след което, някъде към март, започва изпълнението на една много голяма поръчка, вероятно и Вие имате информация за тази поръчка. Дотогава обаче на това дружество трябва да се помогне. Дружеството обаче само трябва да си помогне. Работниците трябва да разберат, че не бива да повтарят историята на много дружества, които са ликвидирани в нашата страна, защото работниците са настоявали да останат всички на работа до по следния момент, когато корабът потъне. Един пример в това отношение е "Видахим".
В заключение искам да кажа, че аз вярвам в екипа, който сега води дружеството. Вярвам в разума на работниците, на техните синдикални лидери. Искам да кажа, че всичко, което зависи от министерството, ще бъде направено дружеството да оцелее.
Но пак ще повторя, има опасност, поради това, че в момента има глад за текущи оборотни средства и не особено желание на банките да предоставят този кредитен ресурс, има опасност дружеството да продължи да се срива, ако не успее да се включи в реализирането на производствената програма и осъществяването на определени поръчки.
Затова бих искал да уверя и търговците, които са партньори, фирмите, които са партньори на това дружество, да не се страхуват и да предоставят своите поръчки на това дружество, тъй като държавата няма да го изостави. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
Господин Славов, имате право на два уточняващи въпроса.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и госпожи и господа народни представители, господин заместник министър-председател и министър на икономиката! По време на срещата, която имахме с Вас, на която Вие получихте материалите за тези скандални сделки, а и на следващата среща - на 25 октомври на територията на ВМЗ, стана дума за един изключително важен проблем, който чака решаване от 1997 г. насам. Той е принципен и е свързан с така наречената "куха печалба", която се формира изкуствено в края на 1996 и началото на 1997 г. и която е основна причина за постоянно увеличаващите се задължения и формира най-голямата част от тях в процентно отношение.
Положителното разрешаване на този проблем не е свързан единствено и само с данъчните задължения на дружеството, а и с неговото структуроопределящо значение в национален и регионален аспект, както и със създаването на реални предпоставки за успешно провеждане на програмата за преструктуриране и приватизация на ВМЗ.
Затова моят първи въпрос е свързан отново с необходимостта от решаване на този проблем с активното участие на Вас като министър на икономиката, на министъра на финансите господин Муравей Радев, а може би и с решение на цялото правителство. Защото става дума за най-важното звено от военната промишленост в България. Какви мерки Вие сте готови да предприемете, за да може решаването на този проблем да даде глътка въздух в тежкото финансово положение, в което се намира ВМЗ?
На второ място, Вие не казахте нищо за това, че все още липсата на правен анализ и меморандум забавя приватизацията на Вазовските машиностроителни заводи. Тревогата от това беше изразена и на последната среща в Сопот на 25 октомври от всички участници в нея. Това на практика предопределя и липсата на реален интерес от стратегически инвеститори, за които Вие постоянно говорите. На какъв етап и кога ще бъдат представени официално правният анализ и меморандумът, за да може този процес най-после да бъде финализиран?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник министър-председателят господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Славов! По първия въпрос, който поставихте за така наречената "куха печалба" искам да кажа, че Министерството на икономиката е готово да съдейства на дружеството за решаване на този въпрос. Той е преди всичко от компетенциите на Министерството на финансите, но нашето министерство ще подкрепи решаването на въпроса и по този начин частично ще свали част от задълженията.
Други мерки, които ще бъдат предприети, за които не успях да Ви информирам преди малко, са свързани с продажбата на дълготрайни материални активи, които не са нужни на предприятието. В активите на дружеството се водят: лифт, кравеферма, свинеферма, множество сгради, почивни станции, множество площадки, които са разпръснати из цялата територия на Карловска община. Вече получихме предложение от страна на новия Съвет на директорите за замяна на дълг срещу собственост на част от активите, които са свързани с енергопотреблението за уреждане на част от задълженията към НЕК. Ще имаме гъвкав подход. Всички неработещи материални активи, които няма да попречат на приватизацията на дружеството, ще бъдат продадени, стига да има интерес. Няма да робуваме освен това на постигането на максимално висока цена. Цената ще се формира на принципа на търсенето и предлагането. Имаме предложение от една чуждестранна фирма за закупуване на една обособена част. По мое мнение това не пречи и не е свързано с приватизацията на дружеството, тъй като не е от специалното производство. Всичко ще бъде направено, за да могат да се генерират оборотни средства, така че дружеството да изпълнява необходимите поръчки, които да осигурят съответните парични потоци.
По първия уточняващ въпрос - аз ще съдействам за решаването му, стига това да е възможно и да не противоречи на законите на страната. Ако е необходимо да се ангажира с решение Министерският съвет, това също ще бъде направено.
По втория въпрос, свързан с приватизацията на дружеството. Аз никога не съм казвал, че критично важно в този момент е да се извърши изключително бърза приватизация. Аз го казах и на Вас при нашата последна среща, когато бях в завода. В такова лошо финансово състояние е много трудно да се започне приватизация. Стратегията за приватизация е готова. Разработена е в няколко варианта и скоро ще бъде обсъдена. Но на днешния ден това не е най-важното. На днешния ден няма никакво значение дали това предприятие е частно или държавно. Сега то просто трябва да започне да работи. Защото няма такъв стратегически купувач, освен ако не държи на парите си, но тогава пък няма да бъде стратегически купувач, който да дойде и да купи сега дружеството с цялата неяснота около него. Дружеството, както един Ваш колега от левицата обича да казва, трябва да превърти, да заработи, да покаже, че може да работи, че има екип, който може да го управлява, че има парични потоци така, че приходите и разходите да бъдат съвместими. Това междупрочем е и един от проблемите сега. Много поръчки бяха изпълнени в хода на годината, но Вие виждате, че финансовите резултати, крайните резултати са много лоши, защото не е достатъчно просто да произведеш едно спецпроизведение, то трябва да бъде с такава себестойност, че да се спечели малко от неговата продажба. Сякаш това не ставаше досега.
Приватизацията ще стане, но преди това първата грижа, основната грижа на ръководството на дружеството, на целия екип и на Министерството на икономиката е то да продължи да работи, то да остане на повърхността, да не бъде въвлечено в процедура по несъстоятелност. Все още активите на дружеството са повече от неговите пасиви. И първо трябва да спрем негативната тенденция. След това интересът към него ще бъде по-сериозен. Разбира се, не ме разбирайте, че в момента дружеството не се готви за приватизация. Приватизацията ще върви и по линия на продажба на дружеството като цяло, и във всеки един момент, когато се появи интерес за продажба на обособена част на лагерното производство, за всички останали обособени части, това ще бъде продавано. Надявам се, че такава стратегия ще бъде възприета от Агенцията за приватизация, тъй като това е органът, който ще извърши приватизацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Славов да изкаже становището си по отговора.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин вицепремиер и министър на икономиката! Колкото и да се стараете да избягате от факта, в края на краищата и сегашното ново ръководство на ВМЗ е формирано по начин, който предпоставя политическа целесъобразност, тъй като председател на Съвета на директорите е досегашният председател на Съвета на директорите и това е господин Здравко Зафиров, заместник-министър на вътрешните работи, бивш заместник-министър на отбраната, който явно трябва да гарантира определени политически интереси. В противен случай аз не виждам защо, след като изпълнителният директор доказа невъзможността да управлява това предприятие, с него не трябваше да бъде освободен и председателят на Съвета на директорите, който също има задачата да ръководи Съвета на директорите по начин, който да отговаря на интересите на дружеството, да отговаря на интересите на държавата, да осигурява поръчки, да осигурява работа, да осигурява отчисления за държавния и общинския бюджет. А комай господин Зафиров остава в историята на ВМЗ - това съм го казвал, ще го кажа и тук - единствено с най-ефектните шпагати, които прави по време на дансингите на семинарите на СДС в Боровец и Пампорово. Такъв ли трябва да бъде председателят на Съвета на директорите на най-голямото предприятие от военната промишленост в България? И не е ли доказателство фактът, че той остана като председател на Съвета на директорите именно с целта да се гарантира определен политически интерес на управляващото мнозинство, независимо какви промени се правят във върховното тяло на дружеството?
Що се отнася до тези съкращения, за които Вие говорите, аз съм убеден, че те ще предизвикат реакции в синдикатите. Но, ако няма ясна, точна и принципна позиция и разчети от страна на министерството и на новото ръководство, това неминуемо ще доведе до увеличаване на социалното напрежение в общината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник министър-председателят господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Славов, не съм съгласен с Вашата оценка за дейността на досегашния ръководител на Съвета на директорите. Няма политически чадър, това беше изцяло мое решение дали да остане той или не. Водих разговори с неговия бивш министър, със сегашния му министър, по никакъв начин, никаква политическа сила не ми е оказала влияние за това дали той да остане или не. Той има своите заслуги и не е необходимо да споменавам какво точно е направил за уреждането и за отсрочването примерно на едно голямо плащане от около 700 хил. долара, което щеше да съсипе окончателно дружеството преди месец. То просто щеше да влезе в несъстоятелност, най-вероятно.
Господин Славов, не мога да се съглася с Вашата оценка и за това решението на Министерството на икономиката е той да продължи да оглавява Съвета на директорите.
По отношение на приватизацията. Не съм казал, че се бави приватизацията на дружеството. Това, което казвам, е, че това дружество е огромно, това дружество е важно, при положение че се намерят много пари, за да могат да се обновят технологичните схеми, по които се произвежда специална продукция. В противен случай и то, както и няколко други дружества, ще продължи да опитва да планира своята продукция в региони, които са чувствителни и където България не разрешава да се продава. Тоест ако не се инвестират много пари в това дружество за технологично обновяване, то постепенно ще отиде към несъстоятелност, рано или късно. Аз ви казах, че в този момент, когато дружеството практически почти не работи, не е възможно да поискате някой стратегически купувач да го купи. Което не означава, че ние сме спрели нашите усилия. Аз ви казвам каква е реалността. Не сме прекратили нашите усилия, за да бъде намерен такъв купувач. Но аз пак ще ви кажа, той няма да е стратегически, ако просто реши да купи дружеството в момента, в който не се знае накъде отива то. Затова моята реална оценка, бизнесоценка, е, че това дружество трябва да се изправи и през следващите няколко месеца да работи. Това е истината. Не съм съгласен с Вас, че работниците няма да разберат необходимостта от съкращения. Те няма да разберат необходимостта от съкращения, ако и този път се започне със съкращения от самите работници. Само че предложението на Съвета на директорите, който се води от досегашния му ръководител, е съкращенията този път да започнат от чиновниците и да се доведат до минимума. Само така работниците ще разберат, че за да оцелее дружеството, самите те да оцелеят и да може община Карлово да получава редовно постъпления от производствената дейност на това дружество, единственият начин е да се намали персоналът общо на дружеството примерно с около 1500 - 2000 бройки.
Това е истината и тя трябва да се каже. Няма да се възприема тази политика, ако дружеството продължава да се лута и да не знае каква производствена стратегия изпълнява. Няма да възприеме такава политика, ако Съветът на директорите не представи една ясна производствена програма пред синдикатите, пред работниците, за да се види какви постъпления ще дойдат до края на годината, колко е недостигът през тази година, какви усилия са необходими, за да се получи кредит от някои търговски банки, дали е необходимо държавата да се опита още веднъж да разсрочи плащането по Японския заем и така нататък, и така нататък. Това аз наричам една стратегия на оцеляването. Ако и тя не се проведе, тогава съдбата и на това дружество ще бъде такава, каквато на всички останали, които са тръгнали към несъстоятелност или ликвидация. Аз обаче искам да подчертая, че това дружество продължава да има своя шанс. И за осъществяването на този шанс Министерството на икономиката ще помогне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Жотев. Приключихме с въпросите към него.
Пристъпваме към въпросите към министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков.
Има думата народният представител Александър Томов да развие своя актуален въпрос.
Следващото питане към министър Нейков ще бъде отложено поради отсъствието на народния представител Асен Христов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър! През месец март тази година правителството, в което Вие работите, заяви, че за една година ще бъдат създадени 250 хиляди работни места. Става дума за нови работни места. През лятото на тази година Вие лично обявихте пред медиите и в печата излезе такава информация, че вече са създадени около 150 хиляди работни места.
Във връзка с това бих искал да Ви попитам, господин министър, в кой отрасъл, общини и по-големи отрасли и подотрасли са открити нови работни места през периода март - ноември 2000 г.? Какви са плановете да откриете нови работни места през следващите шест месеца, в кои общини, отрасли и сектори? Смятате ли, господин министър, че е реалистично и сте в състояние да изпълните обещаните в актуализираната "Програма България 2001" 250 хиляди нови работни места?
Поставям този въпрос, защото безработицата е остър проблем в България. По наши данни реалната безработица в момента е около 25 на сто. Официалната в края на месец септември е почти 18 на сто, а общият брой на безработните, които отчита статистиката, е 679 740 души. Безработните, регистрирани в бюрата по труда с право на обезщетение, са 26,6 на сто от общия брой на безработните. А безработните без право на обезщетение, забележете, дами и господа народни представители, са 73,4 на сто от общия брой на безработните!
Поради това аз мисля, че проблемът с безработицата продължава да бъде най-остър в страната, че това е въпрос, който действително е критерий за това дали една политика е успешна или не.
Уважаеми господин министър, очаквам отговор по този въпрос и смятам, че Вие го дължите на обществеността. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Томов! Аз напълно споделям Вашето мнение за изключително сериозния, важен характер на проблема, който Вие поставяте. Затова още в началото моля да ме извините, че отговорът ми ще бъде малко по-подробен, по-дълъг, но искам да обхвана в максимална степен различните аспекти на самия проблем.
Както и Вие казахте, в актуализираната програма на правителството България 2001 бяха посочени и инструментите, чрез които ще бъде насърчено създаването на около 250 хиляди работни места до края на април 2001 г. Сред тези инструменти бих посочил повишаването на стопанската активност на частния и публичния сектор, изпълнението на публичната инвестиционна програма, реализиране на регионални планове за развитие, изпълнение на специализирани програми за заетост, насърчаване на микропроекти за създаване на дребен и фамилен бизнес, на малки и средни предприятия. Във връзка с въпроса, по-скоро пакета от въпроси, които вие поставихте, бих искал да ви информирам за следното.
Съгласно данните от наблюдението на работната сила, което се провежда от Националния статистически институт за периода март - септември 2000 г. броят на заетите лица е нараснал и е достигнал 2 837 200 души. И анализът, който прави Националният статистически институт, е, че това е в резултат на подобрения бизнесклимат в страната. Броят на заетите лица нараства неравномерно. Тук бих посочил, че за същия период най-висок прираст на заетите лица се отчита в областите: в Силистра - 16,4; Ловеч - 15,6; Благоевград - 14,6; Велико Търново - 12,4; Бургас - 11,4.
Данните от изследването показват, че преобладава делът на разкритите работни места в частния сектор. Едновременно с това в рамките на този факт искам да посоча, че броят на самонаетите лица е нараснал с 47 000 за периода март - септември и е достигнал 323 000 души. Едновременно с това нараства и броят на наетите лица в частни предприятия със 110 300 души и е достигнал 1 115 900 души, които работят в частния сектор.
Съгласно това статистическо изследване на Националния статистически институт за периода март - септември нарастването на броя на заетите се наблюдава преди всичко в следните отрасли: хотели и обществено хранене; селско, горско стопанство и риболов; електроенергия, газ и вода; строителство; търговия и ремонт. Цитирам точните наименования на самите отрасли. Вътре в тях, разбира се, влизат много по-широк кръг бизнесдейности.
Според мен, този анализ на Националния статистически институт показва, че подобряването на инвестиционния климат в страната на практика започва да генерира и работни места.
Ако ми позволите, бих искал да спра вашето внимание и върху действията на Министерството на труда и социалната политика в изпълнение на Програма "България 2001" в частта й за заетостта. Тези действия са насочени към създаването на условия за функциониране на пазара на труда, откриване на работни места, увеличаване на трудовата заетост, като едновременно с това се осигурява и активна защита при безработица. За периода януари - септември 2000 г. са устроени на работа 167 710 безработни лица. Завършили са обучението си за професионална квалификация 6658 лица. Започнали са стопанска дейност - самостоятелно или с други лица, 2012 безработни лица. В други активни мерки са включени 122 476 души.
Едновременно с това, по реда на Постановление № 100 на Министерския съвет за изплащане на еднократно парично обезщетение, във връзка с ликвидацията или финансовото оздравяване на търговски дружества с преобладаващо държавно или общинско участие, за периода януари - юли са изплатени еднократни обезщетения на 8817 лица. След влизане в сила на Постановление № 141 от юли 2000 г., за изплащане на еднократно парично обезщетение на освободените работници и служители от подотрасъл "Въгледобив", са изплатени обезщетения на 405 лица.
През 2000 г. стартира, отново в рамките на действията на Министерството на труда и социалната политика, същинската част на проект "Красива България 2" в следните градове: София, Пловдив, Варна, Русе, Велико Търново, Видин, Разград, Стара Загора, Силистра, Враца и Ямбол. До края на месец септември започнаха строително-ремонтните работи в тези 11 града по общо 146 договора и 103 подизпълнители, като те изпълняват работи на 93 обекта - паметници на културата. Тези договори ще създадат приблизително 14 700 човекомесеца заетост, като до този момент са наети 4315 безработни лица. Едновременно с това, в рамките на тази програма, са сключени и 83 договора за обучение и квалификация на тези безработни, които се наемат на работа.
Фонд "Регионални инициативи" е един друг инструмент, който функционира в рамките на Министерството на труда и социалната политика. Той е създаден със средства, отпуснати като заем на българското правителство от Световната банка и впоследствие продължи функционирането си със средства от безвъзмездната помощ на американското правителство. Основните цели на проекта са финансиране на микропроекти, чрез което се създава временна заетост. Едновременно с това се подобрява социалната икономическа инфраструктура на населените места и се създават допълнителни условия за икономически растеж. До месец ноември 2000 г. чрез микропроектите, финансирани от фонда, са наети на работа 1301 работници, от които 75 на сто са били безработни.
В съответствие с тези тенденции, които преди малко аз споделих с вас, за реализация на политиката по заетостта през 2000 г., продължи и дейността за създаване на регионални съвети по заетостта във всички области. Тези съвети са създадени на принципа на социалния диалог и в техния състав влизат: представители на областните и общинските администрации; регионалните служби по заетостта; национално представените организации на работодателите и синдикатите; териториалните координатори на фонд "Земеделие"; статистическите бюра; дружества за заетост; неправителствени организации, които работят по проблемите на заетостта.
В резултат на дейността на регионалните съвети по заетостта в Министерството на труда и социалната политика постъпиха за утвърждаване регионални програми за заетост от 18 области. Към настоящия момент сме утвърдили и е стартирало изпълнението на 9 регионални програми за заетост в областите София, Софийска област, Кюстендил, Перник, Монтана, Благоевград, Хасково, Ямбол и Враца.
В хода на изпълнението на своите ангажименти по Програма "България 2001" Министерството на труда и социалната политика подготви Постановление за целево финансово осигуряване на програмите и мерките за насърчаване на заетостта и професионалното обучение през месеците октомври, ноември и декември 2000 г. в размер на 19,5 млн. лв. Това постановление беше прието - Постановление № 206, и средствата се осигуриха от републиканския бюджет. С тези допълнителни средства бе подкрепен както фонд "ПКБ" за финансирането на националните програми и мерки за насърчаване на заетостта, така и регионални програми за заетост и микропроекти на общините. Финансираха се програми за заетост както в рамките на тези национални програми, така и Националната програма "Гъвкави форми на заетост", Националната програма за увеличаване на заетостта чрез разкриване на работни места в дейности за преодоляване последиците от горските пожари.
В резултат на действието на тези програми аз очаквам разкриването на над 40 000 работни места до края на годината. Голяма част от тези работни места ще бъдат разкрити или вече са разкрити и са заети в областите, където се наблюдават най-високи равнища на безработица.
На 16 октомври стартира и Националната програма "Гъвкави форми на заетост", която беше приета с Решение № 632 на Министерския съвет. Чрез тази програма вече неколкостотин души са постъпили на работа. Нейната основна цел е увеличаването на заетостта чрез устройване на работа при непълна заетост. Тоест, има възможности на едно работно място да бъдат наети на работа двама безработни, с право на обезщетение и насърчаване на работодателите да ги наемат. По тази програма ние финансираме или по-скоро предоставяме финансов ресурс на работодателя за периода, през който работниците, заети на работа, като този период трябва да е най-малко 8 месеца.
На 18 октомври 2000 г. стартира и проектът "Красива България 3", финансиран от държавния бюджет и едновременно и от Програмата за развитие на ООН. В този проект има и съфинансиране от 21 български общини. Проектът обхваща 6 региона с възможности в сферата на туризма. Общо в рамките на проекта се очаква да бъдат създадени 21 500 човекомесеца временна заетост. Ще се организират курсове за квалификация на тези хора, включително и по туризъм - квалификация за проблемите на туризма, на общо 2000 безработни. Ще бъдат реконструирани, модернизирани около 200 туристически обекта.
Към края на месец ноември фонд "Регионални инициативи" - това е другият инструмент, с който разполага министерството, има на разположение финансов ресурс в размер на 9 млн. лв., осигурени от държавния бюджет, с който ще финансираме около 60 от вече одобрените микропроекти. Предварителните разчети показват, че с тези микропроекти ще бъде осигурена заетост на около 1200 души.
През месец октомври стартира и проектът "Заетост чрез насърчаване на бизнес". В рамките на този проект започна изграждането на национална мрежа от 20 агробизнесцентъра, 8 бизнесинкубатора и 20 информационно-технологични Интернет-бюра към тях. С тези агробизнесцентрове ще бъдат създадени около 6500 постоянни работни места и ще бъдат обучени за придобиване на предприемачески умения около 6000 души.
През есента стартира и проектът за интегрирано развитие на район Перник по специалната подготвителна програма на структурните фондове за България. Този проект се финансира от Програма ФАР на Европейския съюз за оказване на техническа и финансова помощ. Успоредно с този пилотен проект очаквам до края на годината - всичко е подготвено и предполагам, че следващите дни ще пристигне одобрението от Брюксел - да стартира и проекта за заетост при преструктуриране на стоманодобива и рудодобива с бюджет от 12 млн. евро. И този заем, извинявайте, това не е заем, това са безвъзмездни средства от структурните фондове - с този проект ще бъде обхванат много по-голям кръг от общини и ще се включат многократно повече участници, засегнати от преструктурирането на икономиката.
Вчера Министерският съвет одобри Националната програма за увеличаване на заетостта чрез разкриване на работни места в дейностите по преодоляване на последиците от възникналите горски пожари. По тази програма с усилията на Министерството на труда и социалната политика, на Министерство на земеделието, Министерството на околната среда и КНСБ, като инициатор, ще бъдат разкрити над 3 хил. работни места в дейности по саниране на 95 хил. дка горски площи, ще бъде извършена подготовка на площите, ново залесяване и след това поддържане на залесените горски масиви.
В рамките на въпроса, който Вие поставихте, бих искал да обърна Вашето внимание, че българското правителство подготви и парламентът вече се произнесе по редица промени в данъчното и осигурително законодателство, които са свързани с подобряване на условията за икономически растеж. Аз очаквам, че тези промени ще имат своя ефект на стимул за растежа на малкия и средния бизнес, който и към настоящия момент вече показва едно нарастващо търсене на работници и специалисти на първичния пазар на труда.
За кредитирането на малки и средни предприятия стартира и пилотен проект на Министерството на труда и социалната политика за създаването на гаранционни фондове в областите Габрово и Разград. Съгласно предложената схема фонд "Регионални инициативи" става гарант за отпускане на кредити, насочени към създаването на нови работни места. Схемата вече се осъществява със сътрудничеството на две банки - Централна кооперативна банка и Банка "Държавна спестовна каса".
Регионалните съвети за заетост ще участват в така наречените "селективните комитети", където ще се извърши подбор на проектите. По този начин ние разчитаме на една прозрачност и участие на обществеността в самата дейност на гаранционните фондове. Ще се разчита и на помощта на неправителствените организации, имащи опит в администрирането на малкия и средния бизнес.
Приоритетният за българското правителство законопроект за създаване на социален инвестиционен фонд вече е предложен на парламента за одобрение. Предполагам, такива поне са нашите очаквания, че социално-инвестиционният фонд ще допринесе отново чрез ефективни действия за насочването на ресурси за създаването на работни места и ще направи всичко възможно участието на безработните в процесите на създаването на социална инфраструктура да доведе и до ново качество на живот в съответните населени места. Това ще увеличи и капацитета на общините, а и местното управление ще може да предоставя нови допълнителни услуги на населението.
Уважаеми господин Томов, аз още веднъж искам да се извиня за толкова подробния отговор, но има още много, много информация по всички тези програми, които Министерството на труда и социалната политика осъществява, както и извън министерството, с останалите изпълнителни органи на властта. В тази връзка аз Ви предлагам, като имам предвид вашия траен интерес към темата, да проведем и допълнителна среща в министерството, за да мога да Ви предоставя пълната информация. Нещо повече, ако Вие проявявате интерес, аз съм готов заедно с Вас да обсъдя конкретни Ваши предложения за нови програми за заетост или нови проекти за заетост, които бихме могли да реализираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа, господин министър! Аз искам да направя в началото едно изявление, един извод и той е на базата на точните разчети, които имаме.
Темпът на програмата от март 2000 г. по отношение на безработицата не се изпълнява. Това, което до момента е вече факт, а ние имаме точни разчети, подчертавам, показва, че няма да бъде изпълнено правителственото изявление за четвърт милион нови работни места. Аргументи.
Господин министър, аз имам един апел, тъй като Вие се старахте да подхождате научно към проблемите, да промените методиката, по която се изчислява безработицата. Националната
служба по заетостта ползва силно манипулируем от Националния статистически институт метод. Нашият призив към Вас е да използвате международно утвърдената методика на Международната организация на труда, която изчислява безработицата като равнище на безработица, равно на брой на безработни върху броя на безработни и броя на заетите. Ако по този начин се подходи, искам това да бъде прието и като новина, безработицата, в това сме убедени, към края на октомври е 22 на сто, а не 18,33 на сто. Това е реалната и международно утвърдена цифра по този въпрос.
Второ, в данните, които Вие ми дадохте, вие отчитате и сезонната заетост. Освен това, аз приемам, че са извършени поредица от действия, но те са за временна, а не трайна заетост, включително и по проектите, които Вие изградихте, или поне част от тях.
На следващо място, данните, с които разполагаме в момента от ръководените от вас бюра, показват, че обявените свободни работни места в края на м. август 2000 г. са едва 14 хил. 833 броя. Не са се променили и към края на м. ноември. Вижте какво се получава обаче, като тенденция по отношение на ключови градове в страната:
- брой на безработни за едно свободно работно място - 66 души;
- в Бургас - 125 души;
- в Габрово - 132;
- в Монтана - 109;
- в Перник - 717;
- в Плевен - 430;
- в Търговище - 294;
- в Разград - 245 и т.н.
Изводът, който правим, е, че проблемът не е в отделните мерки, които взима вашето министерство, а в общата стагнация на икономиката, която изхвърля на улицата повече работници и служители, отколкото вие може по тези програми да назначите.
Моят апел е да се промени не само методиката, но и цялостната политика в това отношение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
За дуплика има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин Томов, наистина има няколко методики, по които се изчислява безработицата, включително и методиката на Международната организация на труда.
Аз искам да Ви кажа, че съм готов да Ви предоставя методологията както на Националната служба за заетостта, така и на Националния осигурителен институт, за да се видят. Между двете методики има определена разлика и тя е методологическа.
Данните на Националната служба по заетостта са следните. Водим отчет на всеки човек в цялата страна, който е пожелал да се регистрира като безработен и тази цифра се отнася към активното население, установено от преброяването. Това е международно признат модел. А Националният статистически институт извършва периодични тримесечни изследвания на пазара на труда и много често в неговите данни влизат и хора, които са активни, но са извън пазара на труда. Тоест, могат да са непълнолетни, могат да са и на пенсионна възраст, могат да са войници или друг тип хора - могат да са студенти, тоест, има определена разлика, пак казвам. Аз ще ви предоставя методиката, но каквато и да е тази методика, тя винаги носи в себе си известна условност. Защото един от споровете, който се води, е безработен ли е по смисъла на изследванията, които се правят от различните институти, един човек, който в момента не работи по трудов договор, но и не се регистрира като безработен, защото не вижда за себе си интерес в тази посока. Такъв човек може да каже: да, аз не получавам заплата по ведомост, но в същото време поради моя интерес не се регистрирам като безработен. Ето за това говоря за особеностите на методиките.
Колкото до сезонната заетост, съгласен съм, че тя се отчита. Но в цял свят, особено в страните от нашите ширини, сезонната заетост е един сериозен фактор. Той винаги е съществувал. Една Италия предвижда, че близо 40 на сто от работните места имат своя сезонен характер. Мисля, че това просто е факт, който трябва да приемем като част от всяка икономика.
Точни са цифрите, които Вие посочвате за това колко души кандидатстват за едно свободно работно място. Но тук моля да имате предвид нещо друго. Това е съотношението на регистрираните безработни към обявените свободни работни места в съответното бюро по труда. Работодателите не са длъжни и не всички правят това нещо - всички работни места, които са създали, да ги обявят в бюрото по труда.

Тоест, има една ниша, която статистиката на Националната служба по заетост обективно не може да установи. Въпреки това ние следим изключително внимателно този показател - брой работници, кандидатстващи за едно свободно работно място - и ще се опитваме да насочваме колкото се може повече програми там, където това съотношение е най-тревожно, най-голямо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на културата Емма Москова от народния представител Димо Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо Москова! Предвид на малкото време, ще съкратя изложението на моя въпрос. То ще бъде съвсем кратко.
Моят въпрос беше: защо се забави толкова създаването на фонд "Култура"? Миналия път отчасти обясних това, което намирах за нужно, че неговото забавяне много затруднява процеса на финансирането на културата. Днес освен това ще кажа, че има общини в страната, които задават въпроса: защо за създадените от тях общински фондове "Култура" Министерството на финансите им отговаря, че те няма да работят. Те са смутени от това нещо.
Освен това фактът, че Националният фонд не е включен в първостепенните разпоредители с кредита по сегашния бюджет, според мен, обезсмисля до голяма степен неговото създаване.
И така, няма ли Министерството на културата да успее все пак да се пребори? Бюджетът ще се приема през другата седмица. Ние ще настояваме за включването на фонд "Култура" в първостепенните разпоредители с кредита, но може би правителството ще направи нещо. Защото нашата култура, знаете, че изнемогва и единствената надежда фонд "Култура" да проработи, за да има малко повече средства за разпределение, за съжаление ще отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми проф. Димов! Преди всичко искам отново да заявя, че Националният фонд "Култура" е учреден и функционира, при това на законното си основание - чл. 24 от Закона за закрила и развитие на културата - с цялата му развита организационна структура и допълнителни конкретни правила за действия и контрол, приети от управителния съвет при учредяване на фонда. Тези правила са пред мен и ако те представляват интерес, ще ви ги предоставя.
За да подкрепя думите си с това, че фондът е реален факт в публичното пространство, ще посоча състава на управителния съвет, тоест хората, които вече носят и отговорност за действията и авторитета на фонда: проф. Снежина Панова - театровед, проф. Ивайло Знеполски - културолог, доц. Греди Аса - художник, проф. Виктор Чучков - композитор, д-р Владко Мурдарев - филолог, Георги Господинов - поет, проф. Дойно Дойнов - историк, господин Стефан Софиянски - представител на общините, господин Кирил Ананиев - финансист.
По силата на закона министърът отговаря за състава на управителния съвет и носейки тази отговорност, аз вярвам в съпричастността, компетентността и морала на този съвет, което е важна гаранция за авторитетното присъствие на фонда в публичното пространство.
Относителното забавяне на учредяването на фонда се породи от обстоятелството, че със Закона за бюджета за 2000 г., а не за тази година, както множество други фондове, беше определен за вторичен разпоредител с бюджетни кредити. Известни са ви, предполагам, причините за тази промяна - защото това е гласувано в парламента, а то е наличието на голям брой извънбюджетни сметки, през които неправомерно във времето са изтичали средства, което е породило изричното изискване на Международния валутен фонд за закриването на подобни сметки.
Беше необходимо да изминем с Министерството на финансите един не много гладък път, за да може, спазвайки Закона за бюджета, да се намерят точните форми за аналитично отчитане, при изричното настояване на Министерството на културата за запазване статута на фонд "Култура" като самостоятелно юридическо лице с право на извънбюджетна сметка за дарения, спонсорство, завещания, както и за постъпления от международни културни програми.
Всичко това вече е факт. За него беше необходимо време. Държа да посоча, че сега вече грижата ми е за осигуряване на финансови постъпления във фонда съобразно законите на страната. Защото фондовете за култура, които заварих, бяха почти на нула, но, което е по-важно - с напълно неадекватни и изчерпани като възможности механизми за постъпления. Така че новият фонд "Култура" започваше без налични натрупвания от предишни фондове, а те не са имали пречки за натрупванията, вече работи и в момента тече неговата сесия за субсидиране на проекти.
Затова си позволявам да апелирам той да бъде популяризиран и подпомаган не само от пряко носещите държавна и обществена отговорност за него, а от всички, които искрено мислят за българската култура.
Разбира се, благодаря Ви за намерението отново да поставите въпроса. Поставете го.
Що се отнася до учредяване на общинските фондове "Култура", няма никаква законова пречка за тяхното учредяване - по повод Вашия въпрос отново разговарях с Министерството на финансите - и функциониране, съгласно нормативните изисквания на аналогичен режим, който описах за Националния фонд, тоест, включително и за извънбюджетна сметка.
Пред Министерството на културата не е поставян отникъде такъв въпрос. Напротив, при моите пътувания из страната с удовлетворение констатирам, че и в големи, и в малки селища - няма време, за да ги изброявам - са учредили или се подготвят да учредят фонд "Култура". Разбира се, това е право и воля на общинските съвети, а не на министерството.
Тъй като в писмената част на въпроса не конкретизирате определен случай за общински фонд, който е възпрепятстван, не бих могла да направя проверка, преди отговора си. Надявам се, че става дума за недоизясняване на съответния общински съвет в Министерството на финансите или просто за недоразумение. Но, ако ми предоставите конкретните данни, ще направя необходимото за изясняване на случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
За реплика има думата народният представител Димо Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаема госпожо министър, аз проверих. Във вашето министерство се намира факс - аз разполагам с дубликата - от община Шумен, в който се отправя запитване именно за създаването на общинския фонд "Култура" и че на техния въпрос Министерството на финансите е отговорило директно, че такъв фонд няма да работи. Копието се намира при господин Юлий Дачев - доколкото ми е известно.
Аз искам само да кажа, че създаването на фонд "Култура", обсъждането му, когато приемахме закона, показа, че изброените много начини за набиране на средства в този фонд всъщност са доста условни. Единствената по-съществена, реална възможност за набиране на средствата, това е бюджетната субсидия. За съжаление, ние знаем тя колко е малка. След като за самите центрове по изкуствата знаем, че изпитват огромна нужда от средства и сумите, които те разпределят, са на всеки по лъжичка, за да могат да се задоволят големите искания, то и сега с бюджета на Министерството на културата ние виждаме, че всъщност неговото увеличение се равнява горе-долу на увеличението на заплатите или да покрие инфлацията, която дотук е изяла част от бюджета му. Така че аз не виждам реални възможности Министерството на културата да има начини този Национален фонд "Култура" да набира достатъчно средства.
Разрешавам си да ви напомня, че когато обсъждахме въпроса за фонд "1300 години България", аз тогава изразих съжаление, че Министерството на културата не използва този фонд като една база за създаването на този Национален фонд "Култура". Аз смятам, че натрупванията, които има там, лихвите, които се събират, и начинът, по който е работил фондът досега, можеха да се разширят в много посоки. Но явно е, че този момент беше изпуснат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
За дуплика има думата министър Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, професор Димов! Вземам повод от последните Ви думи за Фонд "1300 години България". Не забравяйте, че това е дарителски фонд и онова, което постъпи там, е изцяло подчинено на волята на дарителя. Тъй като съм в Управителния съвет, знам, че понякога по волята на дарителя нещата се насочват далеч не там, където е най-необходимо.
Освен това Фонд "1300 години България" - с основание вероятно - е учреден не само за култура, а включително и за образование, и за здравеопазване. Така че двата фонда не се припокриват в този смисъл. Разбира се, че по волята на дарителя и Фонд "1300 години България" се използва.
Но аз не споделям Вашия скептицизъм за напълването на фонда с финансови средства, въпреки че безспорно ще бъде трудно. Трудно е на цялата страна. Вие тогава, когато гласувахме закона, спомням си, ме упрекнахте в това, че той много подробно е описал всички пътища, по които може да бъде попълван.
Дължа да заявя, това, че той беше разгънато представен в закона, беше една от моите основни опорни точки, когато защитавах фонда. Времето ще покаже онова, което говоря, но аз не споделям Вашия скептицизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Съобщение за заседание на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта. Тя ще заседава на 13 декември 2000 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 130.
Следващото извънредно заседание на Народното събрание е на 12 декември, вторник, от 15,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)



Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:
Васил Клявков

Калчо Чукаров