Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Александър Джеров

Секретари: Васил Клявков и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Илия Петров. Да му е честито! (Ръкопляскания.)
Днес е и Студентският празник. Да им честитим и да им пожелаем успехи, здраве, да учат добре и след това да работят добре за България!
Постъпили законопроекти и проекторешения от 1 до 7 декември 1999 г.
Проект за решение за промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител - Ангел Малинов и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Проект за решение за промяна на решението за избиране състава на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията. Вносители - народните представители Драгомир Драганов и Осман Октай. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за ратифициране на договора за втори заем за преструктуриране на финансовия и реалния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Стопанската банка и Минералбанк към "Сачи", Италия, посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Европейската конвенция за трансгранична телевизия. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата и медиите. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Договора за насърчаване и взаимна защита на инвестициите между Република България и Кралство Нидерландия. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и "Ди краун Енджънтс фор Оувърсий Гавъртмънтс енд Администрейшън" Лтд. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Проект за решение за промени в състава на Комисията по външна и интеграционна политика и проект за решение за промени в състава на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. Вносител - народният представител Любен Корнезов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Вносител - народният представител Георги Панев. Водеща е Комисията по образованието и науката.
За седмичния дневен ред има две предложения:
От народния представител Михаил Миков - да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, въз основа на което и след като бяха съгласувани на Председателския съвет промени в реда, се предлага проект за програма за работата на Народното събрание за периода 8-10 декември 1999 г.
1. Първо четене на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2000 г.
2. Първо четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г.
3. Първо четене на законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г.
4. Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи гаранционни споразумения от името на Република България със Ситибанк и Ексимбанк - САЩ, с Експорт-Импорт банк на Руската федерация и с Европейската общност по атомна енергия (ЕВРАТОМ ), представлявана от Европейската комисия по заеми, които ще бъдат отпуснати на АЕЦ "Козлодуй" ("Национална електрическа компания" ЕАД) за финансиране на програмата за модернизация на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй".
5. Законопроект за ратифициране на Договора за втори заем за преструктуриране на финансовия и реалния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
6. Второ четене на законопроекта за публичното предлагане на ценни книжа - продължение.
7. Парламентарен контрол.

По предложенията за дневен ред някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Нашето предложение би могло съвсем спокойно да бъде включено и в предложения дневен ред от Съюза на демократичните сили. То касае въпросите на приватизацията, някои приватизационни сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Общественото внимание към приватизацията и структурната реформа е изключително голямо. Наблюдава се едно забавяне на процесите по определени сделки и в тази насока обществото живо се интересува примерно какво става с БТК. Следприватизационният контрол не може да изиграе ролята, която му се възлага. Към много от договорите се включват анекси, които съществено променят параметри, заложени първоначално в приватизационните сделки. Не се изпълняват ангажименти по разкриване на работни места.
Банковата приватизация и концесионирането. Раздържавяването на естествените монополи постоянно поражда съмнения относно обосноваността на цената и изгодата на държавата от тези сделки. Причината е една: законодателните промени, които ние приехме в това Народно събрание, направиха приватизацията изключително непрозрачна. За съжаление постоянно излизат и се коментират и в печата, и от обществото случаи на корупция, които поставят под съмнение собствеността, която се приватизира и нейните собственици, защото много често това става на базата на връзки и близост до властта.
За съжаление Комисията за борба срещу корупцията не се занимава с тези процеси. Не им се отделя необходимото внимание в Комисията по икономическата политика. И в този смисъл предния път аз изброявах много сделки, мога и сега, но ще спра дотук и ще апелирам да приемете това решение за включване в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 67, против 108, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте проекта за седмична програма, както беше прочетен.
Гласували 180 народни представители: за 140, против 3, въздържали се 37.
Седмичната програма е приета.
Преминаваме към първа точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2000 Г.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, имам три процедурни предложения.
Първото е - раздадените на депутатите становища на комисиите да бъдат приложени към протокола, а от трибуната да бъде прочетено само становището на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол. Това е аналогично на практиката, която възприехме миналата година при четенето на бюджета.
Второто процедурно предложение е - във връзка с първото четене на Закона за държавния бюджет в залата да бъдат поканени господин Георги Николов - председател на Сметната палата, заместник-министрите на финансите господин Димитър Радев и господин Кирил Ананиев и заместник-министърът на земеделието господин Георги Каркъмов.
Третото процедурно предложение е - това заседание да бъде предавано пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу тези предложения има ли някой?
Моля, гласувайте предложението да бъде прочетено само становището на водещата комисия, а становищата на останалите постоянни комисии да бъдат приложени към протокола.
Гласували 175 народни представители: за 140, против 29, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте предложението да бъдат поканени в залата председателят на Сметната палата господин Георги Николов, заместник-министрите на финансите Димитър Радев и Кирил Ананиев и заместник-министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Георги Каркъмов.
Гласували 161 народни представители: за 158, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да ги поканят в залата.
Моля, гласувайте предложението за пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Гласували 168 народни представители: за 166, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
За процедура има думата заместник-председателят господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, дами и господа! Правя процедурно предложение да бъде поканен Висшият съдебен съвет или негови представители, които да присъстват на разглеждането на бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джеров.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 157 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 8.
И това предложение е прието.
За процедура има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, тъй като ще разглеждаме бюджета на Република България, а в него са и бюджетите на общините, правя процедурно предложение в залата да бъде поканен представител на Националното сдружение на общините в България.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Кой?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Може да бъде и председателят или госпожа Гинка Чавдарова - хора, които всички добре познавате, и които би трябвало също да присъстват в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 186 народни представители: за 79, против 45, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители!

"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 902-01-66 за Държавния бюджет
на Република България за 2000 г.,
внесен от Министерския съвет на 29 октомври 1999 г.

Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на две заседания, проведени на 11 и 18 ноември 1999 г. разгледа и обсъди внесения от Министерския съвет проект на Закон за държавния бюджет за 2000 г.
От името на вносителя на заседанията присъстваха министърът на финансите господин Муравей Радев, заместник-министрите на финансите госпожа Дора Андреева, господин Димитър Радев и господин Кирил Ананиев, госпожа Мариела Ненова - председател на Агенцията за икономически анализи и прогнози при Министерството на финансите и началници на управления в Министерството на финансите.
Законопроектът бе представен от министъра на финансите Муравей Радев.
Проведе се задълбочена дискусия по някои основни показатели, като:
- растежа на брутния вътрешен продукт;
- относителния дял на натуралното стопанство и условната жилищна рента в брутния вътрешен продукт;
- външнотърговския дефицит;
- издръжката на някои централни органи;
- определянето на трансфера на общините;
- методиката за определяне на бюджетните взаимоотношения на републиканския бюджет с бюджетите на общините за 2000 г.;
- допълнителните капиталови разходи на общините;
- очакваните неразплатени разходи на общините за 1999 г. и тяхната структура;
- средствата за социалните помощи;
- вноските по здравноосигурителната система;
- размера на данъчните ставки и други.
В доклада на правителството, в експозето на министъра на финансите и в обширните разяснения и отговори се очертаха следните основни моменти, показващи ролята, която ще има бюджетът през 2000 г. за по-нататъшното икономическо развитие на страната.
1. В съответствие с чл. 20, ал. 5 на Закона за устройството на държавния бюджет за трета поредна година Министерският съвет внася в Народното събрание проекта на държавния бюджет за 2000 г. два месеца преди началото на бюджетната година - на 29 октомври 1999 г.
2. Очаква се през 2000 г. реалният ръст на брутния вътрешен продукт да надмине предвидените в прогнозата 4 на сто. Изпълнението на този показател ще бъде решаващ фактор за продължаване на успешното икономическо развитие на страната и постигане на траен икономически растеж.
3. В съответствие с изискванията на устройствения закон за бюджета, правителството е разработило и приело основни макроикономически показатели и бюджетна прогноза за следващите три години.
В тригодишната прогноза е предвидено през 2000 г. да се постигнат следните икономически и финансови параметри:
А. Основни макроикономически показатели:
1. Брутният вътрешен продукт по текущи цени да достигне 23 млрд. 472 млн. лв., или 4 на сто реален растеж спрямо очакваното изпълнение за 1999 г.
1.1. Дефлатор на брутния вътрешен продукт - 2,5 на сто.
1.2. Структура на брутния вътрешен продукт:
- инвестиции - 16,5 на сто
- потребление - 86,6 на сто
2. Инфлация:
- в края на периода - 2,8 на сто
- средногодишна - 2,8 на сто
3. Валутен курс - лев/щатски долар:
- в края на годината - 1,8
- средногодишен - 1,8
4. Текуща сметка (процент към брутния вътрешен продукт) - минус 4.
5. Търговски баланс (процент към брутния вътрешен продукт) - минус 4,4.
Предлага се минималната работна заплата от 1 януари 2000 г. за първото полугодие да бъде 70 лв., а за второто - 72 лв. Средногодишното номинално нарастване е около 11 на сто, а в реално изражение - около 7,9 на сто. Средногодишната работна заплата в бюджетния сектор се очаква да нарасне с около 7,9 на сто спрямо средногодишния й размер през 1999 г. и ще се установи на 195,7 лв. месечно, което представлява около 5 на сто реален ръст. В края на годината се предвижда размерът на средната годишна работна заплата да надхвърли 2400 лв., или над 200 лв. месечно. За тези размери на заплатите в бюджетните организации ще са необходими около 1 млрд. 184,9 млн. лв.
Б. Консолидиран бюджет (млн.лв.)
Тук в доклада е дадена таблицата - показатели по консолидирания бюджет, докладът ви е раздаден, аз я прилагам към протокола, няма да я чета.
Относителните дялове на приходите и разходите към брутния вътрешен продукт за 1999 г. е определен към неговото очаквано изпълнение за 1999 г., а не към предвидения размер на същия по програмата.
Приходите по консолидирания държавен бюджет се увеличават с 15,4 на сто в сравнение с 1999 г. и представляват 43,2 на сто от брутния вътрешен продукт, срещу 39,9 на сто за 1999 г. Най-голям ръст имат неданъчните приходи, но техният относителен дял продължава да е сравнително нисък - около 16 на сто.
Предвижда се общата сума на разходите по консолидирания бюджет за 2000 г. да възлезе на 44,7 на сто от брутния вътрешен продукт. Основно предизвикателство пред бюджета е посрещането на по-високите еднократни разходи на планирания старт на здравноосигурителната система от 1 юли 2000 г. За осигуряване на реформата са предвидени допълнителни средства в размер на 0,75 на сто от брутния вътрешен продукт.
Разпределението на разходите по основни функции в консолидирания държавен бюджет се вижда от таблицата, която е приложена към доклада и която е раздадена на народните представители, и аз прилагам към стенограмата, затова няма да я чета.
В резултат от провеждането на административната реформа, общата сума на разходите за държавни служби намалява с 8,1 на сто.
В предвидените разходи за отбрана, вътрешен ред и сигурност е отразено влиянието на провеждащите се реформи в здравеопазването и социалното осигуряване, в резултат на което във функция "Отбрана и сигурност" са включени за 2000 г. като нов разход 178,2 млн. лв. за социално осигуряване на кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и на офицерите и сержантите по Закона за Министерството на вътрешните работи, а разходите в размер на 98,7 млн. лв. за изплащане на еднократните парични обезщетения при уволнение на тези категории персонал са предвидени по функция "Социално осигуряване, подпомагане и грижи". Вследствие интегрираното влияние на споменатите реформи, абсолютното увеличение на разходите, свързани с отбраната, сигурността и опазването на вътрешния ред е 79,5 млн. лв.
С разчетените по функция "Отбрана и сигурност" разходи се осигурява финансово обезпечаване на задачите, предвидени за 2000 г., съгласно плана за организационно изграждане и развитие на Министерството на отбраната и на Въоръжените сили до 2004 г., осигуряване на дейностите на Република България за интегриране в НАТО и поддържане на сигурността и вътрешния ред в страната.
Разходите за здравеопазване представляват 4,5 на сто от брутния вътрешен продукт и се увеличават във връзка с провеждането на структурна и финансова реформа в здравеопазването в посока към преобразуване на здравните заведения за извънболнична и болнична помощ в търговски дружества, въвеждане на нова система за финансиране на извънболничната помощ чрез здравноосигурителната каса от 1 юли 2000 г. и на лечебните заведения за болнична помощ от 1 януари 2001 г.
Увеличават се разходите за социално осигуряване и подпомагане във връзка със социалната реформа. Разходите за пенсии се увеличават с 15,3 на сто, а за социалните помощи и обезщетения - с 24,7 на сто.
В. Проект на държавния бюджет за 2000 г.
Проектобюджетът е разработен в съответствие с приетата от правителството тригодишна бюджетна прогноза и с постигнатото Тригодишно споразумение с Международния валутен фонд, както и при спазване принципите на валутния борд. Той има стабилна приходна и добре разпределена по бюджети, видове разходи и функции разходна част, което е гаранция за постигането на прогнозирания икономически растеж.
I. Републикански бюджет
1. Предвидени са приходи, както следва в млн. лв.:
1. Приходи - общо 4517,6 млн. лв. за 1999 г.; програмата за 2000 г. - 5137,6; процент - 2000/1999 г. - 113,7 на сто.
В процент тези приходи към брутния вътрешен продукт за 1999 г. са 2,5; за 2000 г. - 21,9.
Данъчните приходи за 1999 г. са 3991,4 млн. лв.; за 2000 г. - 4147,1 млн. лв.; в процент 2000/1999 г. - 103,9 на сто.
Неданъчни приходи и помощи за 1999 г. - 526,2 млн. лв.; за 2000 г. - 990,5; процент 2000/1999 г. - 188,2 на сто.
В приходната част на бюджета са взети в предвид внесените в парламента промени в данъчното законодателство, като:
- намаляване на данъчната ставка по Закона за корпоративното подоходно облагане от 27 на 25 на сто;
- завишаване на необлагаемия минимум по Закона за облагане доходите на физическите лица;
- разширяване обсега на дейностите, облагани с патентен данък и промените в неговия размер.
Условия за по-висока събираемост на данъците се създават с приемането на Данъчния процесуален кодекс, създаването на Агенция за държавните вземания и някои структурни промени в данъчната администрация. Изгражда се единна администрация, контролираща и събираща бюджетните приходи.
Най-голям относителен дял в приходите на бюджета заемат постъпленията от данък върху добавената стойност - 38,4 на сто, които в абсолютна сума са в размер на 1 млрд. 973,5 млн. лева. Относителният дял на данъка върху добавената стойност към брутния вътрешен продукт ще възлезе на около 8,4 на сто. В сравнение със Закона за бюджета за 1999 г. се предвижда увеличение от 93,2 млн. лева, или с около 5 на сто.
На второ място по относителен дял в приходите на бюджета са постъпленията от акцизи - 14,8 на сто, а в абсолютен размер - 764 млн. лева. Постъпленията са съобразени с прогнозирания ръст на брутния вътрешен продукт. Относителният дял на постъпленията от акцизи към БВП се предвижда в размер на 3,3 на сто.
Постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица се предвиждат в размер на 534 млн. лева. Общият обем на приходите от този данък намалява с 54 млн. лева в сравнение с 1999 г. и ще представлява 2,3 на сто от БВП. При разработването на тази прогноза са взети предвид следните фактори:
- брой на заетите лица;
- средните заплати общо за страната;
- необлагаем минимум от 80 лева месечен доход.
Предвижда се постъпленията от данък върху печалбата да достигнат 509,6 млн. лева, от които от нефинансови предприятия - 449,3 млн. лева и от финансови предприятия - 60,3 млн. лева.
Очаква се данъците върху печалбата през 2000 г. да бъдат 2,2 на сто от БВП, при 1,6 на сто очертаващо се изпълнение за 1999 г. Това увеличение е показателно, тъй като в същото време данъчната ставка намалява от 27 на 25 на сто. Увеличението ще дойде от разширяване на данъчната основа и подобряване събирането на този данък.
Най-голям ръст в бюджетните постъпления се предвижда от неданъчните приходи. В сравнение с 1999 г. увеличението е с 464,3 млн. лева, което представлява ръст от 88,4 на сто. Това голямо увеличение се дължи преди всичко на ръста на приходите и доходите от собствеността - с 229 млн. лева, като израз на нов подход в управлението на държавните имоти.
2. Предвидени са разходи по републиканския бюджет, както следва - в милиони лева:
Разходи - общо 4953,1 млн. лева за 1999 г.; за 2000 г. - 5677,4 млн. лева; процентът на съотношението 2000:1999 г. е 114,6 на сто.
Процентът на разходите към брутния вътрешен продукт за 1999 г. е 22,5, за 2000 - 24,2.
По-надолу са дадени разходите за лихви, за нелихвени разходи, процентът към брутния вътрешен продукт, капиталните разходи и нетните трансфери за 1999 и 2000 г. Тази таблица е приложена към доклада, който е раздаден, и аз я прилагам към стенограмата, затова няма да я чета.
В общия размер на разходите са включени: прираст на държавните резерви - 14,2 млн. лева; резерв за неотложни непредвидени разходи - 205,6 млн. лева.
От резерва за неотложни и непредвидени разходи се предвиждат за структурната реформа 175,6 млн. лева и за ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии - 30 млн. лева.
Разчетени са и субсидии за компенсиране на загубите от административните цени във важни структуроопределящи отрасли, като енергетиката и транспорта и социално значими дейности, като студентските общежития и столове в размер на 177,3 млн. лева.
В проекта за разходите на републиканския бюджет са разчетени трансфери за общинските бюджети, държавното обществено осигуряване, Българската национална телевизия и Българското национално радио.
3. Бюджетен дефицит.
Обща сума на дефицита за 1999 г. е 435,6 млн. лева; за 2000 г. тази сума е 539,8 млн. лева или процентът на отношението 2000:1999 г. е 123,9. Прогнозата на брутния вътрешен продукт за 1999 г. е 2 на сто, за 2000 г. е 2,3 на сто.
Видно от посочените данни по републиканския бюджет, за следващата година се предлага бюджетен дефицит в размер на 539,8 млн. лева, който ще се финансира с приходи от приватизацията - 304,4 млн. лева, и нетно външно и вътрешно финансиране - от 235,4 млн. лева. Това предложение е в съответствие със Закона за устройство на държавния бюджет и Закона за Българската народна банка.
В бюджетите на органите на държавната власт, министерствата и ведомствата са отразени структурните промени и увеличението на разходи, които произтичат от приетите програми, закони и споразумения с международните институции. Най-голямо е увеличението на разходите по бюджета на Министерския съвет, което се дължи преди всичко на извършени структурни промени. В сравнение с бюджета за 1999 г. сега в проектобюджета на Министерския съвет се включват:
- бюджетите на областите;
- Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, който през 1999 г. е бил включен в бюджета на Министерството на околната среда и водите;
- Клинична болница "Лозенец", която през 1999 г. е била включена в бюджета на Министерството на здравеопазването;
- създава се звено към Министерския съвет за публичен регистър по Закона за обществените поръчки.
Предвидени са разходи за нови дейности съгласно Закона за администрацията, Закона за контрола върху наркотичните вещества и други.
От друга страна, финансирането на дейностите по здравеопазването преминава към бюджета на Министерския съвет, респективно област София, към бюджета на Министерството на здравеопазването.
II. Със законопроекта за държавния бюджет се предлага да се приемат и бюджетите на съдебната власт и на Сметната палата.
В проекта за Републиканския бюджет Министерският съвет е предвидел трансфер за бюджета на съдебната власт в размер на 52,4 млн. лева, а във варианта на Висшия съдебен съвет предвиденият трансфер е в размер на 78,2 млн. лева. Различието се дължи на разчетените от Министерския съвет повече приходи с около 3 млн. лева от дейността на органите на съдебната власт и по-малко разходи в сравнение с тези, предложени от Висшия съдебен съвет в размер на 23 млн. лева. Министерският съвет не приема и текста на чл. 2, ал. 4 от проекта на Висшия съдебен съвет, отнасящ се за искането им да се компенсира от централния републикански бюджет неизпълнението на собствените им приходи.
Разходите за издръжка на Сметната палата се предлагат в размер на 5905,9 хил. лева, от тях за текущи разходи - 4945,9 хил. лева и за капиталови разходи - 960 хил. лева. Предложените средства осигуряват на Сметната палата възможности за по-нататъшно активизиране на дейността й чрез увеличаване на оперативния контрол по изпълнението на държавния, общинския и другите бюджети, утвърждавани от Народното събрание.
III. Общински бюджети.
Проектобюджетът на общините е разработен въз основа на показателите на консолидирания държавен бюджет. Основните промени в него в сравнение с 1999 г. произтичат от структурните промени, които се правят в здравеопазването - пренасочване на здравните заведения за предболнична помощ от бюджета на общините към бюджета на Здравноосигурителната каса и други.
Предвижда се приходите и разходите по общинските бюджети за 2000 г. при целогодишна издръжка на лечебните заведения да бъдат 1 млрд. 714,6 млн. лева, а при издръжка само за времето от 1 юли до края на 2000 г. - 1 млрд. 630,6 млн. лева. Собствените приходи и при двата варианта са 1 млрд. 091,9 млн. лева, докато субсидията от републиканския бюджет при целогодишната издръжка на лечебните заведения е 622,7 млн. лева, а при издръжката им за 6 месеца - 538,7 млн. лева, или намалява с 84 млн. лева.

Приходната част е разработена съобразно нормативната уредба, която ще действа от 1 януари 2000 г. Запазва се процентното разпределение на данъците между републиканския и местните бюджети, както и целевите субсидии за капиталови разходи и социални помощи. Целевата субсидия се разпределя както следва: за изплащане на социални помощи - 63,5 млн. лв.; за капиталови разходи - 76,8 млн. лв. В разходната част са предвидени средства за увеличаване на заплатите. Разчетени са необходимите средства за социално осигуряване. Осигурена е издръжката на лечебните заведения, за извънболнична помощ, за първото полугодие на 2000 г. Отразено е в намаление на разходите предвиденото съкращаване на около 30 хил. щатни бройки, като освободената сума от 89,7 млн. лв. е насочена към издръжката.
Въвежда се нов елемент в методиката - средствата за допълнително увеличаване на заплатите на заетите в мероприятията и дейностите, финансирани от общинските бюджети. Подобрен е механизмът на преразпределение на трансферите чрез изравнителния коректив, съдържащ се в С-4. Конкретните суми и методиката за взаимоотношенията са съгласувани с Националното сдружение на общините. В сравнение с досегашния подход за съставяне и внасяне в Народното събрание на материалите по държавния бюджет и в отговор на предложения на народни представители през настоящата година, за първи път се поднася информация и по някои общи финансови аспекти:
Първо, задълбочено се анализира състоянието на дълга за 1999 - 2000 г. В края на 1999 г. общият размер на държавния дълг се очаква да възлезе на 19 млрд. 53,3 млн. лв., в това число - 9 млрд. 10 млн. щатски долара външен дълг и 2 млрд. 834,8 млн. вътрешен дълг. Подобрява се съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт с около три пункта, като за 1999 г. достига до 87 на сто. През 2000 г. се очаква положително нетно външно финансиране, поради което общият размер на външният дълг нараства с 400,6 млн. щатски долара.
Второ, укрепва сътрудничеството с международните финансови институции. Дяловото участие на България в капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие се увеличи със 100% и възлезе на 158 млн. евро. Сключени са споразумения с Фонда за задгранично икономическо сътрудничество, с Фонда за социално развитие към Съвета на Европа, с Кувейтския фонд за арабско икономическо сътрудничество, с Европейската инвестиционна банка и Нординкинвест банк.
Трето, подобрява се управлението на бюджетните ресурси чрез реорганизация на публичния мениджмънт и по-нататъшно развитие на държавното съкровище. Броят на първостепенните разпоредители с кредити вече е значително намален. Повече от извънбюджетните сметки са закрити. Извършва се консолидация на всички бюджетни ресурси.
През 2000 г. ще се премине към електронни плащания в бюджетната сфера. Това ще улесни счетоводната дейност, счетоводната отчетност, управлението на ниво правителство и на ниво отделни разпоредители с бюджетни кредити.
Предложеният проект на държавен бюджет за 2000 г. ще гарантира изпълнението на правителствената програма, насочена към подобряване на жизнения стандарт чрез поддържане на финансовата стабилизация и ускоряването на растежа.
След приключване на дискусията законопроектът бе подложен на гласуване. "За" законопроекта гласуваха 5 народни представители, "против" - 2, "въздържал се" - 1.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2000 г. и да го приеме на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
От името на вносителя има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както е известно, според закона, Устройствения закон за държавния бюджет, вносител на законопроекта е министърът на финансите и той ще произнесе своята встъпителна реч.
Аз искам преди това да поставя само няколко ударения върху факти, които определят обстоятелствата, при които вие пък ще приемате законопроекта за бюджета на страната за 2000 г.
Първо искам да ви обърна внимание на изминалата 1999 г. - една от най-противоречивите години, които сме минали през последните, аз бих казал дори не 10, а дори годините след Втората световна война. Защо? На първо място, защото това беше много тежка година за страната. Няколко много сериозни икономически фактора, негативни фактора повлияха върху нашето икономическо развитие - фактори с обективен външен характер, фактори като войната в Косово, закриването на пътищата на износа, на транспортирането на българските стоки и поради това понасянето на една много тежка загуба от страна на българските външнотърговски фирми. Българският износ драматично се съкрати. И не само поради войната в Косово и нанесените от нея поражения, а и поради стагнацията, която се предизвика на международните пазари, обезценяването на еврото и поевтиняването на суровините и материалите.
В тези условия аз казвам, че годината е много противоречива, защото едновременно с това бяха постигнати неочаквано и от правителството няколко много добри резултата във фискалната област, на които аз искам да обърна внимание. И, разбира се, бяха допуснати и някои много сериозни слабости, на които също искам да обърна внимание.
На първо място ние много успешно, без каквито и да е проблеми, продължихме обслужването на външния дълг на страната. Близо 850 млн. долара са платени по сметката за обслужването на главницата и на лихвите по външния дълг. Едновременно с това правителството съумя да разплати и да си купи обратно и по този начин да приключи едно задължение в размер на близо 950 млн. долара. Или само по дълга тази година са платени всъщност над 1 млрд. 800 млн. долара. Вярно е, че ние платихме много по-малко за тези 950 млн. долара, възползвайки се от конюнктурата на пазара и изкупувайки по една много ниска цена свои задължения от банките, към които имахме този дълг от 950 млн. И по този начин се получи този неочакван за мнозина резултат - намаляване на външния дълг в абсолютно изражение, облекчаване на тази дългова тежест върху страната. Едновременно с това ние очакваме в края на годината - след получаването на двата допълнителни нови кредита, които ще бъдат на стойност близо 400 млн. лв., или 400 млн. марки, валутният резерв на страната да премине границата от 6 млрд. лв. или 6 млрд. марки. България никога не е имала такъв валутен резерв. Аз припомням, че краят на миналата година дойде при валутен резерв в размер на около 5 млрд. лв. или марки. Сега те ще бъдат 6 млрд. При това в този резерв, в тези 6 млрд., правителството разполага със собствен фискален резерв, който е достатъчен за повече от двугодишното обслужване на външните задължения на страната. Това прави финансовата система на страната изключително стабилна. Рискове пред валутния борд няма. Едновременно с това обаче в пресата силно се коментират негативните резултати от външната търговия на страната.
Вярно е, че в търговското салдо, което има за деветте месеца на годината, е отчетен един внушителен търговски дефицит в размер на над 740 млн. долара. Но едновременно с това ви обръщам внимание но обстоятелството, че независимо че има такова внушително отрицателно търговско салдо, то не е довело до спадане на валутните депозити на гражданите и на фирмите, нито на правителството, както се разбира. Едновременно с този отрицателен търговски баланс, имаме нарастване на валутните депозити на фирмите, гражданите и на правителството, както вие разбирате от досегашните ми думи.
Едновременно, пак казвам, с този валутен резерв се вижда, че не е намалял резервът на валутния борд. Напротив, Българска народна банка съумя да изкупи нови количества германски марки преди всичко, а и друга твърда валута, така че балансът между купената и продадената валута от Българска народна банка е положителен, определено положителен. Тоест търговският дефицит през първите девет месеца не е създал напрежение по депозитните сметки и по балансите на банките на страната. Това ме кара да мисля - разбира се, аналитиците ще анализират по-подробно това явление - това ме кара да мисля, първо, че сметката по услугите, които България изнася и специално туризмът, се е подобрила значително. Ние имаме нова методика за оценка на приходите от туризма, която сочи, че една значителна част от този дефицит се компенсира от туристически услуги, произведени в България. И вероятно започва да действа този механизъм, при който България като стабилна, сигурна страна с разгърнат пазар, започва да бъде предпочитано място, откъдето се пазаруват редица стоки, които са необходими на страните в региона, които възстановяват своите икономики. От България се купуват от стъкло и желязо до потребителски стоки, плаща се в брой и вероятно това е една от причините да наблюдаваме това явление.
Това са част от облекченията, които се появяват вследствие стабилността на страната, на нейната финансова система и аз мисля, че народните представители ще възприемат като толкова положително влиянието на финансовата стабилност на страната и ще направят всички усилия, гласувайки новия бюджет, да подкрепят точно този политически курс и точно тази финансова дисциплина.
Трябва обаче да обърна внимание на слабостите, които са допуснати, защото моето опасение е, че следващата година те ще крият и най-големите рискове за изпълнението на бюджета за 2000 г. На първо място, това е много ниската и все по-лоша дисциплина на бюджетните разпоредители, които са самостоятелни и несвързани с изпълнителната власт, или слабо свързани с изпълнителната власт, управляващи самостоятелни бюджети. Първият феномен е едно явление, което е изключително тревожно, това са огромните дефицити, които се допуснаха в общинските бюджети. Общините в края на тази година ще нарушат в такава степен бюджетната дисциплина, че ще оставят неразплатени, ако правителството не им помогне и те не приемат, разбира се, условията на правителството, 220 млн. нови лева. Това е една много крупна сума, това е над 13 на сто от техните разходи. Ако тази практика продължава, аз ще насоча вниманието ви всички да се разтревожите толкова по този въпрос, колкото е разтревожено и правителството.
Другият негативен фактор е разпореждането с бюджета на Националния осигурителен институт. Вместо да приключи със сериозен положителен резултат, той вероятно ще приключи с около 30-40 млн. нови лева дефицит и по този начин ще принуди правителството да извърши съкращения в други разходи в размер на около 170 млн. нови лева, за да не допуснем нарушаване на общия и лимитиран бюджетен дефицит от 1,5 на сто през 1999 г.
Това са негативните резултати от изпълнението през 1999 г.
Аз искам, без да повтарям доклада, предполагайки, че вие всички сте чели законопроекта за бюджета и сте работили по него, искам да обърна внимание на резервите на бюджета. Разбира се, ще обърна внимание на тези резерви, като насоча само вниманието ви върху явлението, без да мога да го посоча количествено, но основното място, където трябва да се търсят резерви, това е да бъде изваждана на светло, да бъде легализирана българската икономика. Ние дълго време казвахме, че искаме да създадем средна класа тук, в това Народно събрание. А сега искам да добавя един епитет - ние искаме да създадем честна средна класа. Честна средна класа, която да предпочита легалната икономическа и търговска дейност. Честна средна класа, която води счетоводство, която осчетоводява своя оборот и е коректна по отношение на общините и правителството.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Само средната класа ли да бъде честна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз не зная какво притеснява лявата страна, аз говоря неща, които вероятно огромното мнозинство от хората мислят в България. Говоря за това, че в българската икономика има сив сектор, има икономика на тъмно, където се реализират значителни обороти, където не се плащат данъци. И това обективно е сериозният резерв за държавата. Ако ние заедно намерим тези лостове, с които да отворим този резерв, това е реалният резерв на бюджета на страната. Твърде дълго време в нашата страна имаше и други възможности да се покрият разходи, които се правят напразно, да се закрият, образно казано, дупки в бюджета на страната. Сега, в момента тези дупки реално почти са затворени. И ние трябва да обърнем внимание на този резерв, който съществува.
Едновременно с това обаче аз искам да кажа, че ние сме много далеч от това да използваме ефективно бюджетните разходи. Аз съм съгласен с твърдението, че всички бюджетни разпоредители не реализират по най-добрия начин бюджетните разходи. Все още няма съзнание за пестене на разходите, на левовете на българския данъкоплатец чрез търсене на най-добрия начин да бъдат осъществени разходите.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Не купувайте самолети тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Независимо, че има големи резерви за икономии, големи резерви за това да се постигне същият ефект с по-малко разходи, ние не наблюдаваме това поведение, което е характерно за всички страни. Няма добри разпоредители с бюджетните средства навсякъде, където това е необходимо, няма истински финансови стопани, хора, които умеят да разходват добре парите. И това е другият значителен резерв в бюджета за 2000 г. Трябва с общи усилия да подкрепим точно създаването на такива хора, да ги изведем на добра позиция, за да можем да разчитаме и на техния принос в бъдеще. Това се отнася както за текущите разходи, така и за инвестициите, които осъществява публичната сфера. Огромни са нарушенията в това отношение и на законите на страната и то на най-различни равнища. Тук се крие една много сериозна възможност да се постигне добър резултат.
И накрая в това кратко слово аз искам да обърна внимание на рисковете. Отново се връщам към спадащата бюджетна дисциплина на разпоредителите на бюджетните средства. Това е заплаха, която при анализите ние установихме, че е била характерна и за други страни, намиращи се в условия на валутен борд. Валутният борд, където е бил успешен дълги години, е бил заплашен в последна сметка от разрушаване на бюджетната дисциплина и то на сериозни структури в държавата. Такъв пример ни беше посочен с латиноамерикански страни. Това явление, много по-бързо узряло, заплашва и създава рискове за бюджета на страната за 2000 г.
Аз не искам да мисля какво ще стане, ако общините се държат по същия начин и през 2000 г. и ако в края на 2000 г. предявят такива огромни претенции. Неизвестно е към кого ги предявяват всъщност. Към държавата, към правителството, опитвайки се прехвърлят свои грижи на друго място...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: А субсидията им каква е?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ако общините допуснат отново такава финансова недисциплинираност, аз не виждам как ние ще спазим критериите за изпълнение на тригодишната програма. Ако бюджетът на Националния осигурителен институт допусне отново това, което стана тази година, аз не виждам как ние ще спазим критериите на тригодишната програма и в частност фискалния дефицит. Ако Здравноосигурителната каса направи пробив на своя бюджет, аз пак не виждам как ние ще се справим с бюджета за 2000 г. Казвам откровено тези неща пред народните представители. Вие трябва да знаете рисковете за страната. И нека всички да се държим като стопани на тази страна.
Искам да кажа, че всеки може да бъде добър политик, ако има една бездънна каса зад себе си. Ако има една бездънна каса, ако може той само да поръчва сметката, а да има някой, който да я плаща, всеки може да бъде щедър, всеки може да бъде обичан, всеки може да бъде авторитетен и да се ползва с доверие. Всеки може да го направи в тази страна. Нима министрите не искат да го направят? Нима правителството не иска? Нима аз не искам да съм щедър? Всеки един от вас иска да е щедър и по отношение на своя избирателен район. Всеки може да прави такава политика, при която обаче да разчита на една бездънна каса, която да няма свършване.
Аз се удивлявам как може в една страна, изминала толкова труден път, преживяла какво ли не, включително и най-големите трусове и най-големите финансови катастрофи, да продължаваме да не съзнаваме тази проста истина, че каквато и да е политиката, тя е лимитирана от финансовите средства, с които разполага съответната структура, съответният кмет, съответният министър и т.н. Не може да се прави бюджетна политика на чужд гръб. Не може да си добър кмет на едно място и след това това нещо да се плаща от централната изпълнителна власт. Не може да раздаваш привилегии, социални придобивки и каквото и да е било и след това да го прехвърляш върху сирачетата, които остават без платени сметки за доставка на отопление, дори без храна.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): И обратното: не можеш да управляваш държавата и да го прехвърляш на общините.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ето това е общата отговорност. Аз не бягам от отговорността на правителството. Аз поемам отговорността на правителството, но поемайки тази отговорност, насочвам вниманието ви за това как правителството е стопанисвало своите средства. Защото в общата структура на бюджетните разходи и на бюджетните разпоредители правителството е само един от разпоредителите. Правителството има своя Републикански бюджет и ако трябва специално да се гледа отговорността на правителството, трябва да се гледа точно този Централен републикански бюджет, за да се види какво правим ние с тези пари. И ако вие бъдете така добри да концентрирате вниманието си върху това как ние се справяме със задачата да бъдем добри стопани на средствата, вие ще видите, че единственият, който все пак си е държал сметка на парите, все пак този, на когото парите са му стигнали и не само са му стигнали, но и са му останали, за да помогне на другите, това е правителството на страната. Сега това правителство ви казва да подкрепите бюджета за 2000 г. ...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Няма да го подкрепим.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: ..., защото това е един добър бюджет на страната. Защото този бюджет е най-социалният бюджет (смях от ДЛ), който вероятно никога няма да бъде гласуван в нашето Народно събрание. По простата причина, че през 2000 г. ще се извършват големи еднократни разходи, за да стартират пенсионната и здравната реформа. Тези огромни еднократни разходи, които обаче ще създадат ново качество на живота на българите, трябва да бъдат подкрепени. Защото това е бюджет, който гарантира нарастване и изпълнение на инвестиционната програма на правителството и по този начин вие ще бъдете сигурни, че приносът, който държавата ще направи за икономическия растеж, ще бъде направен, ако бъде подкрепен бюджетът на страната. Защото този бюджет ще гарантира при своето успешно изпълнение най-високия икономически растеж, който ние планираме в последните десет години.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС и НС, реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя господин Иван Костов.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги министри! Представям на вашето внимание проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2000 г. Приемането на бюджета за 2000 г. е конкретна стъпка от цялостната стратегия на българското правителство в областта на макроикономическата политика и финансовата стабилизация.
През 1999 г. правителството продължи стартираните във всички ключови области структурни реформи, които доведоха до ускорена приватизация и преструктуриране на предприятията, въвеждане на строги правила за банков надзор, подобрено управление на публичните разходи и данъчната администрация и по-нататъшна либерализация на цените и търговията.
Проектобюджетът за 2000 г. е в съответствие с целите и Програмата за насърчаване на растежа и за поддържане на макроикономическата стабилност. Въз основа на доброто бюджетно изпълнение за 1999 г., целта, която сме си поставили за дефицита на следващата година, е 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Това може да бъде постигнато чрез поддържане на приходите на нивото на тази година, като в същото време разходите се подредят по приоритети, за да има възможност да се посрещнат първоначалните разходи за предстоящите здравна и пенсионна реформа.
В приходната част е предвидено намаление на корпоративния данък печалба и данъка върху общия доход при условие, че се предприемат сериозни мерки за подобряване на данъчната и социалноосигурителната администрация. Установяването на единна агенция, която да събира данъците и вноските по социалното и здравното осигуряване ще бъде най-значимата от тези мерки.
По отношение на разходите са заложени допълнителни средства за стартирането на пенсионната и здравната реформи. За да могат да бъдат посрещнати тези разходи, се намалиха субсидиите и се предвижда поддържането на стриктна дисциплина в управлението на бюджетните средства.
Перспективите за икономическо развитие на България са добри, независимо от последствията от неблагоприятната международна конюнктура през първата половина на 1999 г., допълнително влошена от кризата в Косово. Резултатите от разумните политически мерки, които се предприемаха последователно през последните две години, стават все по-очевидни и смекчават отрицателните последици от ударите, които страната претърпя под влиянието на външни и преходни фактори. Постиженията в тази насока ни дават увереност, че провежданата икономическа политика ще доведе до устойчив бърз растеж и по-висок жизнен стандарт на гражданите на Република България.
Макроикономически цели и бюджетна политика.

Основната цел на фискалната политика е да се постигне устойчив икономически растеж. През 2000 г. се прогнозира реален ръст на брутния вътрешен продукт от 4% и инфлация в края на периода от 2,8%.
Бюджетът за 2000 г. е съставен така, че да ограничава общия дефицит до 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Целта за дефицита ще бъде постигната чрез поддържане на нетните приходи. Това са без социалните осигуровки с източник бюджетът, тоест без вътрешните обороти, на равнището на 38,9 на сто от брутния вътрешен продукт като в същото време разходите се подредят по приоритети.
Заложеният ръст на приходите ще бъде постигнат въпреки намаленията на данък "Печалба" и данък "Общ доход", тъй като се очаква загубите на приходи, породени от това намаление на данъците, да бъдат компенсирани от подобренията в данъчната и социалната осигурителна администрация.
Планираното създаване на единна администрация по приходите, която да събира данъците и вноските по социалното осигуряване и здравните осигуровки, се очаква да доведе до значително по-високи приходи. Новата агенция ще стартира дейността си с пълен капацитет към средата на следващата година. Това ще даде възможност на Националния осигурителен институт да се съсредоточи над останалите си дейности, в това число плащането на краткосрочни помощи и пенсии, отчитане и анализ на политиката.
Основните цели и приоритети на данъчната политика на правителството през 2000 г. са: въвеждане в практиката и прилагане на новите функционални принципи и организация на работа в данъчната администрация, заложени в Данъчно-процесуалния кодекс; въвеждане на новата структура на данъчната администрация в съответствие с единни критерии, нормативи за работа по функции; планиране на стратегия за приемане в Европейския съюз; развитие и въвеждане в практиката на правилата и опита на модерните данъчни администрации; качествено подобряване на контрола върху големи групи данъкоплатци и цялостно прилагане на услуги на данъкоплатци в практиката на данъчната администрация.
Много ефективно и ползотворно е сътрудничеството с Международния валутен фонд относно законодателството и практиката на съвременните администрации.
Реформата в данъчната администрация ще продължи с приоритетно осъществяване на проекти в следните области: практическо прилагане на Данъчния процесуален кодекс в работата на данъчната администрация, което е част от стратегията за присъединяването ни към Европейския съюз; повишаване ефективността от работата на данъчната администрация чрез въвеждане на критерии за ефективност; въвеждане на конкретни показатели за изпълнението на отделните функции, селекция на данъкоплатци за проверка; повишаване качеството и разширяване на услугите за данъкоплатците с цел повишаване доброволното плащане на данъци.
Предвижда се разходите, заложени в бюджета на нетна основа за 2000 г. да нараснат до 40,4 на сто от брутния вътрешен продукт като в същото време те ще бъдат преразпределени, за да се осигури стартирането на реформите в социалната и здравна сфери.
Увеличени са значително нелихвените разходи, тоест тези разходи, които се разпределят по всички системи. Предвижда се техният размер да достигне около 88,9 на сто. Това са 89 на сто от всички разходи като в същото време разходите за лихви по вътрешния и външен дълг спаднат до 11 на сто от всички разходи.
По консолидираната фискална програма за 2000 г. се очаква дефицит в размер на 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Първичното салдо по консолидираната фискална програма е положително и е в размер на 3,4 на сто, включително и тези непредвидени разходи за структурна реформа и 4,6 на сто, ако не бъдат извършени тези допълнителни разходи, предвидени за тази цел.
Проектобюджетът включва и 1,15 на сто от брутния вътрешен продукт за непредвидени разходи за структурна реформа. За ликвидиране на последиците от стихийни бедствия ще се изразходват 0,13 на сто от брутния вътрешен продукт.
За да се посрещнат преходните и еднократни разходи по социалната реформа, стартираща от 1 януари 2000 г. и здравната реформа, която ще започне от средата на 2000 г. са необходими значително повече средства, които са осигурени с този бюджет.
Увеличението на заплатите в бюджетната сфера, заедно с намаляването на персонала ще поддържа средствата за работна заплата на сравнително постоянно ниво по отношение на брутния вътрешен продукт.
С оглед постигане на поставената цел за превръщането на минималната работна заплата в реална цена на труда и през 2000 г. се предвижда нейния размер да изпреварва темпа на нарастване на цените. Предлага се увеличение на минималната работна заплата от 1 януари и от 1 юли като според очакванията, нейните размери през първото полугодие ще достигнат 70 лв. и 72 лв. през втората половина на годината. Това представлява средногодишно номинално нарастване с около 11 на сто, в реално изражение с около 7,9 на сто. В края на годината нарастването на нейния абсолютен размер е 7,5 на сто.
Същият подход за увеличение ще се прилага и спрямо средната работна заплата в бюджетната сфера. Изменението на заплатите на заетите в организациите на бюджетна издръжка до голяма степен ще зависи и от приложението на Закона за администрацията и Закона за държавния служител, както и от въвеждането на реформата в здравноосигурителната система. През 2000 г. средногодишната работна заплата в бюджетния сектор се очаква да нарасне с над 8 на сто спрямо средногодишния й размер през настоящата 1999 г. В края на годината се предвижда размерът й да надхвърли 200 лв. За да се осигурят тези размери на средната работна заплата в държавния бюджет са предвидени около 1 млрд. 185 млн. лв.
След 2000 г. средносрочните бюджетни тенденции ще се определят от успеха на реформите в социалния сектор и мерките по подобряване събирането на вноските за социално осигуряване.
Моделът на предвижданите социални реформи трябва да осигури гладко и бързо преминаване към дългосрочна стабилност.
Параметрите на пенсионната реформа определят възрастта за пенсиониране, ставките при напускане на работа, правилата за преходния период и неговата продължителност, връзката между размера на вноските и получаваните пенсии, както и координацията между трите стълба на пенсионната система. Тези параметри трябва да бъдат поставени на нива, осигуряващи една справедлива и достъпна пенсионна система.
Важна стъпка в това отношение ще бъде въвеждането на единна администрация по приходите от средата на следващата година. По този начин ще се осигури справедливо разпределение на данъчната тежест като ще се улеснят бъдещите намаления на вноските за данъци и социално осигуряване.
В средносрочен план реформата на държавната администрация ще се отрази благоприятно върху цялостната ефективност на държавния сектор.
Административна реформа.
В изпълнение на Закона за администрацията и с цел освобождаването на държавата от несвойствени за нея функции се извърши преглед на всички административни структури на централната изпълнителна власт и Министерският съвет прие нови устройствени правилници на министерствата. В резултат на това в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2000 г. се предлага оптимизиране на броя на заетите да се извърши в три основни направления.
Първо. Предвижда се 20 дейности, които до този момент са били съставна част на консолидирания държавен бюджет, да бъдат преобразувани в търговски дружества. По този начин заетите в бюджетната сфера ще намалеят с около 2700 щатни бройки. Намалени са съответните средства за заплати, осигурителни плащания и текуща издръжка.
Второ. Предлага се закриване на някои структури, което ще доведе до допълнително намаление на заетите в бюджетната сфера с 218 щатни бройки.
Трето. С оглед оптимизиране на бюджетните структури и повишаване ефективността на тяхната дейност, се предлага намаляване на персонала на централните министерства и ведомства с 11 980 щатни бройки, почти 12 000 човека от централните структури на министерствата и ведомствата.
Или, очаква се общо намаление на числеността на персонала в централната администрация, на изпълнителната власт и финансираните от тази изпълнителна власт дейности да бъде около 15 000 бройки за следващата година.

Управление на финансовите ресурси
Съществена част на реформата в публичния сектор представлява подобряване на системата за управление на финансовите ресурси чрез развитието на системата на държавното съкровище.
Основните моменти и цели на реорганизацията на публичния мениджмънт са следните: значително намаляване броя на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити; трансформиране от 1 януари на повечето от извънбюджетните фондове и сметки; консолидация на всички бюджетни ресурси; намаляване броя на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити; преминаване към електронни плащания в бюджетната сфера в средата на следващата година.
Въвеждането на система за обработка на всички държавни плащания и приходи чрез единната сметка в Българската народна банка ще доведе до укрепване на организацията и процедурите на финансовото управление, ще се модернизира, опрости и рационализира бюджетната структура.
Разработването на нова счетоводна рамка ще позволи обобщаването на информацията от всички бюджетни разпоредители и ще предостави постоянна и надлежна информация за изпълнението на бюджета.
Компютъризираната информационна система за финансово управление ще улесни счетоводната отчетност и бюджетното управление.

Структурна реформа
През 1999 г. бе постигнат значителен напредък в структурната реформа. С продажбата на Експресбанк, на Нефтохим и някои други търговски дружества ще бъде запазен темпа на приватизация, а преструктурирането на наскоро приватизираните фирми вече показа първите си положителни резултати.
Планът за действие на Булгаргаз, одобрен от Министерския съвет, се прилага успешно. Напредва преструктурирането на Националната електрическа компания. Напредък има и в развитието на добре функциониращ пазар на земеделски земи при наличието на почти завършен процес за реституция на земята и даване на нотариални актове. Много е направено и при подготовката на здравната и пенсионната реформи.
Субсидиите от държавния бюджет значително ще се намалят. От значение ще бъде успешното прилагане на плановете за преструктуриране на БДЖ, софийския градски транспорт и топлофикационните дружества. Незавършените големи приватизационни сделки следва да се финализират. Процедурите по ликвидация и несъстоятелност на нежизненоспособните предприятия да се ускорят; и преструктурирането и продажбата на останалите държавни банки, което ще бъде завършено в най-къси срокове, при това при условията на засилен банков надзор.
Темпът на структурната реформа ще продължи да се поддържа. Бързата и всеобхватна реформа остава ключова за икономическите успехи на България.

Инвестиционна политика
Правителствената инвестиционна програма е основният инструмент за поддържане и генериране на икономически ръст. Освен чрез директния си ефект върху потреблението и решаването на инфраструктурни проблеми, инвестиционната програма е начин да бъдат привлечени директни чуждестранни инвестиции в стратегически за страната области.
Бюджет 2000 продължава установената с предишните два бюджета тенденция за оптимизиране на инвестиционните разходи и насочването им към ключови обекти сектори. В проекта на държавен бюджет за 2000 г. разпределението на средствата между отделните функции и инвеститори е направено с оглед подпомагане реализацията на политиката на правителството за присъединяване към европейските структури.
На практика това намери израз в ранжирането на капиталовите разходи при следната приоритетност: осигуряване на минимално необходимия национален публичен ресурс за съфинансирането на програмни проекти, за които страната ни ще очаква финансова подкрепа от предприсъединителните фондове на Европейския съюз в рамките на Националния план за развитие на Република България през периода 2000-2006 г.; осигуряване на нормален темп за реализация на основните инфраструктурни проекти, включени в средносрочната Програма за публични инвестиции за периода до 2001 г.; подкрепа на инвестиционните усилия на общините за ускорено изграждане на обекти с висока степен на строителна завършеност, както и за възстановяване функционалните характеристики на дълготрайните материални активи в сферата на водоснабдяването, здравеопазването и социалните грижи, образованието и комуналното стопанство; осигуряване на средства за капиталови разходи, необходими за целесъобразното развитие и поддържане дейността на останалите институции и органи, включени в 7-годишните планове и Средносрочната инвестиционна програма.
Както и през предходните две години, с преобладаващата част от финансовия ресурс по консолидираната бюджетна програма се осигуряват приоритетните обекти на техническата и социалната инфраструктури, в това число пътната и железопътната инфраструктура по основните транспортни коридори. Проектите от приетите от правителството национални програми в областта на опазване на околната среда, води, твърди отпадъци, почви, биологично разнообразие, дейностите в областта на селското и горското стопанство, информационната инфраструктура на централната държавна администрация.
Като резултат от реализацията на тези проекти се очаква страната ни ускорено да се интегрира в общоевропейското пространство, като подобри позициите си в транспортните схеми между Европа и Азия и в социалноикономическата интеграция със съседните страни. В същото време в социалната сфера ще се повиша качеството на материалната база, а оттук и качеството на осигуряваните в тази област услуги.

Взаимоотношения с общините
Бюджетът на общините за 2000 г., като част от консолидирания държавен бюджет, е разработен в съответствие с утвърдената рамка на макроикономическите показатели.
На съпоставима основа спрямо базисния бюджет за 1999 г., от който са изчистени еднократните разходи и издръжката на отпадащите функции, той нараства с около 10 на сто.
Само един пример ще дам в тази посока. Бюджетните разходи и съответно субсидиите на общините са намалени с 84 млн. лева, тъй като лечебните заведения за извънболнична помощ от 1 юли 2000 г. ще се преобразуват в търговски дружества и ще отпаднат от обхвата на общинското финансиране. Има още 4-5 подобни фактора, които влияят за съпоставимостта на бюджета тази година и следващата година.

В разходната част основните моменти са:
- предвиденото увеличение на заплатите на работещите в бюджетната сфера на общинска издръжка - в размер до 5 на сто;
- разчетени са необходимите средства за осигурителни вноски към Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и фонд "Професионална квалификация и безработица";
- осигурена е издръжката на лечебните заведения за извънболнична помощ за 6 месеца - до 30 юли 2000 г.;
- предвидено е намаляване на щатния персонал с около 30 000 щатни бройки.
С цел повишаване прозрачността и обективността при разпределението на средствата, съгласувано с Асоциацията на общините са извършени промени в методиката за определяне на взаимоотношенията на Републиканския бюджет с общините.

Държавен дълг

Политиката по управление на дълга през 1999 г. беше насочена основно към поддържане на номиналното му равнище, подобряване на показателите, изчистване на неуредени задължения към външни кредитори и въвеждане на съвременна практика за наблюдение и оценка на дълга.
Като цяло размерът на дълга през годината остана относително стабилен, с тенденции към намаление. В края на периода очакваното ниво е 19 млрд. 53 млн. 300 хил. лв. Това представлява 87 на сто от брутния вътрешен продукт.
Към края на тази година очакваният размер на вътрешния дълг е 2 млрд. 834,8 млн. лв. Това е 13,3 на сто от брутния вътрешен продукт. А очакваното равнище на външния дълг в края на тази година е 9 млрд. 10,4 млн. долара, което представлява 73,7 на сто от брутния вътрешен продукт.
Намалението на външния дълг спрямо предходната година е приблизително 260 млн. долара, а като съотношение към брутния вътрешен продукт 1,5 на сто, това е 1,5 пункта.
Значителна редукция на дълга беше постигната в резултат на отписването на задълженията към Международната инвестиционна банка. Бяха подписани и рамкови съгласия за разрешаване на дълговите претенции на Италия, Австрия и Холандия.
През 2000 г. разходите по обслужването на държавния дълг ще представляват 2 млрд. 742 млн. лв., в това число 1 млрд. 634 млн. лв. главници и 1 млрд. 108 млн. лв. лихви.
Предвиденото нетно вътрешно финансиране е отрицателно, което ще доведе до намаление на вътрешния дълг с около 9 на сто. Отношението на вътрешния дълг спрямо предвидения размер на брутния вътрешен продукт ще спадне значително и ще достигне 7,4 на сто.
Нетното външно финансиране на бюджетния дефицит за следващата година е предвидено в размер на 498,3 млн. лв. Положителният му размер ще доведе до увеличение на дълга с около 276 млн. долара.
Политиката по управление на дълга в средносрочен аспект ще бъде в няколко посоки. Утвърждаването на модерна система за наблюдение на дълга и извършването на постоянни задълбочени анализи на дълговата структура и международните пазари ще дадат възможност при подходящи пазарни условия да се предприемат по-активни действия за намаление на номиналния размер на дълга, за снижаване на цената му, за оптимизиране на структурата с цел намаляване на лихвения и валутен риск за бюджета. В този план ще бъде изготвена и средносрочна стратегия, която ще постави целите и границите на оптималното решение на различните показатели.

Европейска интеграция

Европейската комисия на своето заседание на 13 октомври 1999 г., при представянето на редовните доклади относно прогреса, постигнат от Република България и другите страни-кандидатки за членство в Европейския съюз, препоръча да се започнат преговорите за приемане в Европейския съюз със страните, които са изпълнили политическите критерии от Копенхаген и които са показали готовност да предприемат необходимите мерки за изпълнението на икономическите критерии.
България бе сред страните, на които се предлага да започнат преговори от 2000 г. Включването на България в групата държави, с които ще бъде осъществено разширяването на Европейския съюз на Изток, е потвърждение на високата оценка на водещите държави в Европа за хода на процесите в страната ни и потвърждение на техния ангажимент и гаранция за тези процеси.
В редовния доклад на Европейската комисия за прогреса на България с цел присъединяване се отбелязва, че страната има съществен напредък при изпълнението на икономическите критерии от Копенхаген и поддържа устойчив темп на сближаване на българското с европейското законодателство.
При последните консултации с Международния валутен фонд беше потвърдено, че България има функционираща пазарна икономика, което е един от основните критерии за членство, формулиран още през 1993 г. в Копенхаген.
Националната стратегия за приемане на Република България като пълноправен член на Европейския съюз се основава върху разбирането, че присъединяването на страната към индустриално развитите европейски държави е основен национален интерес. Тя ще се прилага при променени вътрешни и външни условия, които очертават нови перспективи за нашата страна. В средносрочна перспектива стратегическата задача ще бъде успешното провеждане и приключване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз като пълноправен член, с произтичащите от това задължения и преимущества и техния ефект върху икономическите и социалните процеси в страната.
Уважаеми дами и господа народни представители! Консолидираният държавен бюджет за 2000 г. определя основните параметри на бюджетната политика, гарантираща макроикономическа и фискална стабилност. Философията на бюджет 2000 включва следните основни моменти:
- насочване акцента на структурната реформа от стопанския сектор към реформите в разходната част на бюджета, в здравния и социалния сектор;
- реформиране на държавната администрация, отразяващо се благоприятно върху ефективността на целия държавен сектор;
- съсредоточаване усилията в стопанския сектор през 2000 г. върху преструктурирането и приватизацията на големите монополи;
- пазарно преструктуриране на бюджетната сфера, изчистване на дейности и функции, несвойствени за нея;
- и, разбира се, накрая, предприемане на значими стъпки за развитие системата на държавното съкровище и подобряване управлението на бюджетните разходи.
За трета последователна година Законът за държавния бюджет на Република България е своевременно разработен и се внася в Народното събрание в регламентирания от закона срок.
Моля, уважаеми дами и господа народни представители, да обсъдите и приемете предложения от правителството проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2000 г. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Муравей Радев.
Пристъпваме към разисквания. Всяка парламентарна група ще разполага с 30 минути, които могат да бъдат удължени, без да е необходимо да се прави предварително заявка, с още 10 минути. Независимите народни представители разполагат с 5 минути всеки един.
Има думата народният представител господин Румен Овчаров - Парламентарна група на Демократичната левица.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господа министри, господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Уважаеми колеги, днес ние сме пред най-важния си политически и икономически дебат за годината. Този път в нарушение на всички срокове, в последния момент, почти с коледната шейна Дядо Коледа, ако ние с вас успеем да се справим, или пък в краен случай Дядо Мраз за Нова година, ще зарадва България с новия бюджет. Дали обаче този бюджет е подарък за страната ни? Носи ли той белезите на успеха и развитието? Очертава ли контурите на светлото бъдеще - глобално, европейско, цивилизационно? За съжаление, малко са характеристиките на бюджета, които ще зарадват някого в България.
Първото и като че ли единственото положително е, че отново ни обещават, за четвърта поред година, да живеем в условия на стабилност. Нищо, че тази стабилност на мизерията започва да прилича на хроническо заболяване. Обещават ни също така икономически ръст. След 3,8 на сто през 1998 г. и 1,5 на сто през 1999 г., който странно защо никой не забеляза нито в потреблението, нито в производството, сега ни обещават, нови 4 на сто ръст, при това обоснован с увеличени инвестиции и увеличен износ.
През 1999 г. фактор на растежа беше вносът. Сега ще е износът. И той щял да се повиши с 10 на сто. Нищо, че за деветте месеца на 1999 г. той е спаднал с повече от 13. Ще го повишат навярно магическите сили, които с 0,9 на сто ръст на инвестициите ще предизвикат 4 на сто ръст на брутния вътрешен продукт. Вярно, че това го няма в учебниците. Но България е страна на чудесата, а и щом господин Муравей Радев го казва, то сигурно ще стане.
То и господин Костов на 9 юли 1999 г. тук, в парламента, каза: "Въпреки изкушението от бързия и лесен ефект от увеличението на разходите, сериозният анализ показва, че стратегически правилно е намаляването на данъчната тежест. Това с особена сила се отнася до конкретното състояние на България". Това каза министър-председателят на 9 юли 1999 г. И започна едно намаление. Намаление, което всъщност е увеличение на данъчната тежест. Осигурителната и данъчна тежест за хората, работещи по трудови договори в България, се увеличава с почти 4 на сто. За българския бизнес остава в сила драконовския режим за възстановяване на ДДС след шест месеца. Ще се плаща ДДС върху авансите по износа. Въвеждат се нови санкции за закъснение при изплащане на данъците. Не се разреши доброволната регистрация на фирмите. Затегна се докрай примката на задължителното патентното облагане и други, и други "подаръци".
Ще оживее ли българският бизнес след тях? Съмнявам се. Може би, събирайки 43 на сто от приходите и изразходвайки 44,6 на сто от разходите държавата ще се погрижи в по-голяма степен за социалните плащания - за пенсионерите, за безработните, за здравеопазването и образованието. Замаяни от грижите на премиера и атаката му срещу шефа на Националния осигурителен институт, залутали се между задължителните, допълнителните и доброволните стълбове на осигурителната система, 1 млн. и 300 хил. пенсионери все още не са разбрали жестоката истина, че пенсиите им за 2000 г. няма да се повишат нито със стотинка. А няколкото левчета в повече на останалите 1 млн. и 100 хил. няма да стигнат нито за инфлацията, нито за 30-процентното увеличение на парното, нито за 14-процентното увеличение на електроенергията. Няма да заработи Здравноосигурителната каса. Намаляват се разходите за образование и наука - двата приоритета на съвременната цивилизация. Здравеопазването и образованието в България в края на хилядолетието са оставени на произвола на съдбата. Общинските бюджети са едва 80 на сто от коригирания бюджет за 1999 г. Някои от общините - Никопол, Силистра, Сливница, ще фалират още през първото полугодие на новото хилядолетие.
Аз, разбира се, мога да продължа с "подаръците", които са ни приготвили с новия бюджет министрите-отличници от кабинета "Костов", но това в подробности ще направят моите колеги.
Сега бих искал да спра вниманието ви върху един друг факт, който ние задължително трябва да имаме предвид при днешната дискусия. Уважаеми другарки... дами и господа (смях от мнозинството), това не е един от многото ежегодни бюджети... Извинявайте, уважаеми дами и господа, на нас ни се налага от време на време да говорим пред хора, които наричаме свои другари. За съжаление вие не сте такива. (Смях от опозицията.)
Той, този бюджет, не е един от многото ежегодни бюджети, поредният балансиран финансов план за приходите и разходите. Той е едновременно и начало, и край. И съвсем нямам предвид края на хилядолетието и началото на новото. Става дума за края на един мандат, мандата на едно управляващо мнозинство. Да, господа управляващи, това е вашият последен цял бюджет. И именно по тази причина ние сме длъжни да го оценим като последен, завършващ етап на една политика, която вие провеждате вече четири години. Политика, започнала с много амбиции и много обещания за реформи - структурни, социални, здравни, за победи в борбата с престъпността и корупцията, за пробиви във външната политика, за независима съдебна власт и обективни медии.
Какво от всичко това се реализира? През 1991 г. имаше една популярна песен, в която един зевзек питаше: Къде е сполуката? Сега според мен ние спокойно можем да перефразираме този зевзек: Къде е реформата? Къде ви е реформата, уважаеми дами и господа? Никой от вас не обели дума, камо ли да направи нещо за технологичното и продуктово обновление, за пазарното преориентиране на българската икономика. За вас структурната реформа се изроди в приватизация и ликвидация. Във второто успяхте почти напълно. Ликвидирана е българската индустрия - електроника, машиностроене, рудодобив, тежка химия, въгледобив, консервна промишленост, специално производство и т. н. Господин министърът на промишлеността тук, от тази трибуна, преди седем месеца прочете некролога на българската индустрия. Хиляди хора са или съвсем скоро ще бъдат на улицата.
Приватизацията - тя не е нито прозрачна, нито честна. Седемдесет на сто от активите на държавата бяха продадени на набързо сформирани криминални работническо-мениджърски дружества, купуващи на безценица предварително източените от самите тях предприятия. И съвсем скоро вие ще имате възможност да се запознаете с такива случаи от тази трибуна. Провали се втората вълна на масовата приватизация. Така и не заработи фондовата борса. Къде са стратегическите инвеститори и транснационалните компании, които щяхте да доведете? Омагьосаният кръг в натрупващите задължения държавни предприятия не е разкъсан. В края на септември те са 6,5 млрд. нови лева. Намаляват с 6 на сто спрямо юли същата година. Но намаляват, защото са отписани 139 предприятия. Отписани са Варненската корабостроителница, "Свилоза", "Ямболен", "Кремиковци".
Задълженията намаляват и поради още една друга причина. Защото държавата отписва задълженията на дружествата към самата себе си. И тук ми се струва много смешно господин министър-председателят да излиза и да говори за финансова дисциплина, да повдига въпроса за 36 млрд. дефицит в бюджета на Националния осигурителен институт или за 200 млрд. дефицит в бюджета на общините, когато това правителство е опростило 370 млрд. през 1999 г. на "Булгаргаз", свои вземания, когато това правителство е опростило 360 млрд. на "Нефтохим", когато това правителство е раздало повече от 240 млрд. на приватизиращи се нови дружества, "Кремиковци" и ред други. И тук министър-председателят излиза и говори за финансовата дисциплина като единствената опасност за България. Той е министър-председателят на правителство, което е раздало почти 1 млрд. нови лева през 1999 г. Не е ли това цинизъм?

Това, което преди правеха банките - раздаването на необезпечени кредити, сега с успех прави правителството. И всичко това в условията на четири години намаляващо промишлено производство, намаляващи продажби на дребно, сриващ се износ, растящ дефицит в търговския баланс, умиращ в примките на данъци, патенти и лицензи, частен бизнес.
Цари безпределна бюрокрация, уважаеми дами и господа управляващи, повсеместна корупция. Тя се превърна в държавна политика. За нея говорят и американски, и европейските посланици - и Стиф Ханке, и Ричард Шифтър. На нея й е отделен специален раздел в доклада на Европейската комисия от 13 октомври 1999 г. България вече втора година се нарежда сред 60-о място по подкупност на институциите, в изследванията на международната организация "Трансперанс Интернешънъл". В една група сме с Гана, Египет, Македония. Само правителството, МВР и прокуратурата не забелязват нищо.
Когато говоря, че тази година едновременно е начало и край, имам предвид и началото на преговорите ни за приемането в Европейския съюз. Това ли е политиката, с която ще влезем в Европа, уважаеми господа управляващи? Това ли е икономическата политика, с която ще покриваме критериите от Маастрихт? Елементарните разчети показват, че при тази политика България ще достигне Португалия - една от най-слабите икономически страни в съюза, след сто години - през 2099 г. Колко ли ща са оживелите и останали тогава в България българи?
Вие, господа управляващи, не успяхте да направите най-важното и най-трудното за всички стабилизационни програми на Международния валутен фонд - да превърнете стабилизацията в растеж; да вкарате страната в траектория на устойчив икономически растеж. Всъщност истината е, че не поискахте да нарушите спокойствието и комфорта си, осигурени ви от резервите в ленивите приходни части и жестоките рестрикции на разходните части на приеманите вече четвърта година бюджети. Пък и нали си имате параван - така казаха във фонда. Такава заспала политика или може би липса на политика е изгодна за вас, господа управляващи, но тя е вредна за България и пагубна във физическия смисъл на думата за хиляди българи, потънали в нищета и мизерия. Това вече разбират и в Световната банка, и в Международния валутен фонд. Неслучайно те вече говорят за реформи второ поколение. Тоест реформи, решаващи социалните проблеми и проблемите на бедността. Кога ще чуете какво говорят и шефът на Световната банка Уолфенсън, и шефът на Фонда Камдесю. И ще ги чуете ли замаяни в собствената си надменност и високомерие, вкопчили се на всяка цена във властта? Та вие вече не чувате тези, които доскоро боготворяхте. Не чухте Джефри Сакс, който ви говореше, че трябва да определите приоритетите за развитието на българската икономика и да предприемете последователни действия за реализация на тези приоритети. Нарекохте Стиф Ханке гастролиращ научен работник, когато ви съветваше да коригирате валутния борд и данъчната политика. Не забелязахте какво прави доскорошният ви кумир Лешек Балцерович в Полша, намалявайки подоходното облагане и данък печалба. Всъщност, способни ли сте да чуете и разберете за какво говорят и какво правят тези хора? Според мен, не сте. Даже и да разберете, никога няма да го направите, защото става дума за друга философия. Става дума за друга логика, за друга политика - активна и последователна политика за стимулиране на устойчив икономически растеж в България. Тази нова политика, уважаеми господа управляващи, изисква нови хора. Нови хора, които да я формират и реализират. Тези нови хора, за съжаление, колкото и да ви е смешно сега, не са сред вас. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Има думата господин Владислав Славов - председател на Върховния административен съд.
ВЛАДИСЛАВ СЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря ви, че ни дадохте възможност да изразим становище по обсъждания проект на бюджет за 2000 г.
В проекта, който ви е раздаден, съществува вариант на Висшия съдебен съвет, който не знам дали е поправен в последния вариант, но в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията на нас ни беше казано, че е въпрос на компютърна грешка - един от текстовете, предложени от Висшия съдебен съвет липсва в нашия проект. Това е алинея, която предлага разпределението на бюджета или разделението му по органи на съдебната власт така, както е правен всяка една година, с изключение на тази, която в момента тече. Тоест Висшият съдебен съвет предлага бюджета на съдебната власт с ал. 2 от текста, който е предвиден чл. 2 в момента, да бъде разпределен и по органи на съдебната власт - върховни съдилища, прокуратура, следствени служби. Основание за това ни дава не само установената практика от предходните години, а и решение на Конституционния съд, който категорично се произнесе преди три години, че конституционно регламентирани органи трябва да имат определен бюджет в закона. Обратното би означавало, че законът е противоконституционен.
Искам да спра вниманието само на разликите между двата проекта и да наблегна на някои неща, които считаме, че са съществени.
На първо място. Съществената разлика, разбира се, е в размера на разходите. Във варианта на Министерския съвет се предлагат 84 млн. - говоря с окръглени цифри, а във варианта на Висшия съдебен съвет са 107 млн. Претенциите ни не са големи, съобразявайки се с икономическото положение на държавата, и считаме, че са минимално необходимите за нормалното функциониране на съдебната власт. Имаме предвид и следното, което е много съществено и би трябвало да бъде предмет на вашето внимание, особено при второто четене на закона.
Вие всички приехте закони, които предвиждат реформа в съдебната власт, и тя ще влезе в сила от началото на годината. Тази реформа произтича съществено от промените на НПК и от промените в ГПК. Това във всички случаи, Министерският съвет е съгласен с това, изисква увеличение на броя на магистратите и особено на съдиите и на прокурорите в ниските звена - районни и окръжни съдилища и районни и окръжни прокуратури. Говорим за минимум няколко стотин магистрати.
Не искам да давам примери, които са били обсъждани пред вас в предходните години, че в края на краищата изравняването ни с критериите на Европейския съюз изисква изравняване и в броя на магистратите, които обслужват съответно определено количество от населението на съответната държава. В това отношение броя на магистратите в България е от 3 до 5 пъти по-малък. В това отношение значително изоставаме дори от държави като Унгария и Чехия.
Понеже много често се говори, че съдебната система не функционира нормално, аз искам да ви кажа само две неща, за да можете да получите една реална преценка за натовареността в системата. За миналата година във върховните съдилища, върховния касационен съд и върховния административен съд на един съдия са се падали и са били решени от 170 до 270 броя дела на месец. Това е точна и суха цифра. И когато с наши колеги от други държави споменаваме тази натовареност, първата им реакция е: ама това бройката за година ли е? Не можем да говорим за качество и за бързина на правораздаване, когато имаме толкова голяма натовареност на съдиите и то дори на това ниво - върховни съдилища.
Тази година нещата не са променени, дори обратното. Очевидно, че демократичните процеси във всички случаи доближават съда до обикновения човек и броя на делата се увеличава. Само във Върховния административен съд - ще ви кажа конкретна цифра, за първите девет месеца на годината броят на делата е увеличен с 40%. Можете сами да сметнете с колко броя повече дела трябва да реши един съдия от този съд, за да може наистина в срок и качествено да се търси някакво решение на споровете, които са предмет на разглеждане.
Затова апелирам към вас във всички случаи да потърсите възможности за увеличаване на размера, който е посочил, като издръжка на съдебната власт, Министерският съвет. В никакъв случай - това е не само мое мнение, аз говоря от името на Висшия съдебен съвет, ние не бихме могли да проведем нормално тази реформа, която е предвидена в промените в законодателството с тези 84 млн.
Трябва да ви кажа, че за тази година издръжката на съдебната власт е около 1 млн. по-малко. Този ръст от 1 млн. няма да ни стигне само да заложим във фонд "Работна заплата" евентуалното увеличение, което се предвижда по Закона за бюджета за всички бюджетни служители като увеличение на заплати. Не говорим за други разходи. Очевидно, че тази сума трябва да бъде променена.
Успях да чуя по радиото изказването и решенията на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, прочетени от господин Цонев и особено сериозно ме смути обстоятелството, че в проекта на Министерския съвет тази година няма предвиден текст, който да регламентира компенсиране на недостига на приходите от Републиканския бюджет. Тоест със субсидия да се компенсира недостига на приходите. Знаете, че приходната част на бюджета на съдебната власт се формира от субсидии от Републиканския бюджет и от собствени приходи. Във всички години досега от момента, в който започна да се изработва независим бюджет на съдебната власт, такъв текст в закона е фигурирал. Изненадан съм, че тази година липсва. Мисля, че това е задължително условие този текст да фигурира, защото не може съдебната власт да бъде оставена на самоиздръжка. Няма държава в света, която да прави такова нещо. Във варианта на Висшия съдебен съвет такъв текст има и аз много моля той да бъде гласуван при второто четене в общия вариант на закона, който ще бъде приет.
И третото, което искам да посоча като разлика, на което се спрях и в началото, Висшият съдебен съвет категорично предлага бюджетът да бъде разпределен по органи. Опитът ни от тази година, когато за първи път беше приет бюджет без разпределение по органи, е негативен и ние считаме, че Народното събрание следва да приеме в текста за съдебната власт и бюджет, разпределен по органи на съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Думата има министър Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Като председател на Висшия съдебен съвет аз смятам, че трябва да заявя, че становището на Висшия съдебен съвет беше подробно изложено от председателя на Върховния административен съд господин Славов. Това, което аз бих допълнил в тази насока, е наистина необходимостта от увеличаването броя на магистратите, съдии, прокурори във връзка със съдебната реформа, която е съобразена с онова, което налагат нуждите на конкретната наша престъпност, и онова, което е по-близко до европейското законодателство.
Тези проблеми са разгледани и от Правната комисия в Народното събрание. Тук обаче аз бих искал да кажа, че Висшият съдебен съвет ще се съобрази с препоръката, която се дава, да се даде един точен разчет каква е разликата между прехвърлените суми за 765 помощник-следователи, които сега са по бюджета на съдебната власт, към съдебната власт и онова, което е необходимо, ако има такава разлика, за покриване както заплатите на магистратите, така и този обслужващ персонал, който всеки магистрат трябва да има.
Като министър на правосъдието искам да ви заявя, че сме удовлетворени от бюджета. Този бюджет, говоря за Министерството на правосъдието, е рестриктивен, той е значително по-малко от бюджета на миналата година, но ние сме длъжни да се съобразим с реалностите.
Удовлетворен съм преди всичко от сумите, които се дадоха за затворите. В първоначалния проект, внесен от Министерския съвет, те бяха по-малко, защото ние се стремим и сме направили голям напредък условията в нашите затвори в България да бъдат такива, че да се защитава и човешкото достойнство, и здравето на хората, които са там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Гоцев.
Има думата господин Венцеслав Димитров. Да се готви народният представител Александър Томов - Парламентарна група на Евролевицата, но може би това ще стане след почивката.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги, господа министри! Обсъждаме на първо четене може би най-важния политически акт на правителството тази година, представен в Народното събрание - законопроекта за държавен бюджет.
Министър Радев преди малко изрази задоволство, че вече поредна година бюджетът се внася навреме, но аз бих казал, че все пак доста сме закъснели, господин Радев. Вие го внесохте, аз не знам как го внесохте, в последния ден на октомври, обаче той дълго време не беше раздаван на народните представители незнайно по какви причини. Естествено беше да си помислим, че нещо междувременно е правено. Така че не знам дали е консумирано някакво нарушение от гледна точка на Устройствения закон за бюджета, обаче е факт, че законът влиза на първо четене две седмици преди парламентарната ваканция, преди края на сесията. И аз се съмнявам, че ние ще можем в пленарната зала на второ четене да го приемем навреме, тоест преди коледните празници.
Докато в предишни години инфлацията, дестабилизацията са били фактор, който оправдава донякъде, разбира се, предишни правителства за това, че са внасяли късно бюджета, мисля, че сега вече такова оправдание няма. Вече трети пореден бюджет се внася и би трябвало нещата лека-полека да улягват, след като има финансова стабилизация, след като инфлацията не притиска никой непрекъснато да прави все нови и нови разчети.
За мен се яви малко странно, че докладът, който ни беше предоставен и който разбрах, че е на министър Радев, не е подписан от никой, господин председателю! Мисля, че Вие трябваше да искате да се отстрани тази нередност. За пръв път, доколкото си спомням, доклад по законопроекта за държавен бюджет се внася неподписан. И не знам кой го е писал. Ясно е кои са го писали - Митко Радев го е писал, господин Муравей Радев го е чел, но все пак трябваше да е подписан от формална гледна точка, макар че това, разбира се, не е най-важното.
Господин Румен Овчаров си позволи доста силни думи срещу бюджета и, бих казал, доста справедливи. Доста от това, което той каза, се покрива и с моята теза. Аз пък обаче бих казал нещо друго - философията на съставянето на бюджета е тъкмо същата, каквато беше философията на предишното правителство и на предишния министър Димитър Костов. В края на краищата заместник-министърът, който тогава съставяше бюджета, и днес го съставя. Той не може да надскочи себе си.
Ако наистина искаме да направим нещо решително, трябва да преминем към нова бюджетна процедура и нова философия при съставянето на бюджета. Вижте какво става. Вярно е, че тогава инфлацията непрекъснато изяждаше приходите, а сега това нещо го няма. Но сега пък постъпателното увеличаване на приходите създава една лавина на непрекъснато увеличаваща се държавна намеса, която силно затормозява икономическия растеж и на практика го прекратява.
Няма да ви тормозя с числа, друг път съм бил по-подробен, но сега ще бъда по-кратък.
Приходи - 43,2 на сто от брутния вътрешен продукт; разходи - 44,6. Много ли са, малко ли са? Не така, като гледаме преди какво е било, нека да видим нататък, където отиваме, от гледна точка на това, каквото има в Европа. Страшно много са и то не са толкова, защото ние в Бюджетната комисия непрекъснато поставяме този въпрос. В брутния вътрешен продукт както преди, така и сега, като ви казвам, че философията е една и съща, наистина е такава, съществуват кухи числа, кухи проценти, кухи квоти. Например така наречената условна рента, това е дето си живеем в собствените жилища. Според данните, които ни предоставиха от Министерството на финансите, аз между другото имам навика да вярвам повече на Министерството на финансите, отколкото на госпожа Мариела Ненова, която не знам на каква институция беше ръководител, която уважавам, разбира се, но тя каза, че условната рента била по-малка. Оказа се, че в това, което ни раздаде господин Муравей Радев чрез заместник-министър Дора Андреева, е 14,3 на сто. Колкото тази година, толкова и следващата година, и толкова, колкото беше и при Димитър Костов, горе-долу толкова. Това нещо битува и като че ли никой не може да го промени. Как е определено, защо е така - никой не знае.
Има още едно число, това е доходът от потребена собствена продукция, с други думи, както се казва, натуралното стопанство - 9,5 на сто, близо 10 на сто. И то не е пазар. Тези две части дават общо около 25 на сто, без да са пазар. Е, как може тогава някой да ми говори, че в България имало функциониращо пазарно стопанство, след като една четвърт от брутния продукт е извън обсега на този пазар? Чисто и просто го няма. Когато се чудим какво става у нас, като гледаме къде отиваме и искаме да се присъединим към Европа, нека да погледнем, господин Радев - извинявам се, че към Вас се обръщам, но другите министри си отидоха, и министър-председателят също - да видим там какви са тези проценти. Така да се каже, препоръките или инструкциите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, базирана в Париж, която дава такива преизчислявания на брутния вътрешен продукт, са по възможност да се включат колкото се може по-малко такива компоненти. Съгласява се единствено с компонента "условна рента", обаче когато той е в някакъв нормален процент. Примерно в западноевропейските страни, доколкото съм могъл да проникна чрез Интернет в тяхната подробна статистика, е някъде около 3, 4, 4,5 на сто, а не 14,5 на сто. И тук нищо друго няма. Ето, проф. Стоилов се смее, обаче е така. Тук нищо друго няма, няма и натурално стопанство там. А сигурно и там се реализират по някакъв начин някакви приходи. Но им е забранено да ги включват в брутния вътрешен продукт. Защо ние го включваме, един Господ знае. За да го надуваме изкуствено ли?
Защо го казвам това? Защото тези проценти, ако направим корекцията, ако изчислим брутния вътрешен продукт така, както се изчислява в Западна Европа - да говорим за Европа, Западна Европа се разширява малко - няма да са вече 43,2 за приходите и за разходите 44,6, а ако го намалиш с 25 на сто, ще станат страшно много. Не ми се иска да го казвам. Но по отношение на разходите е 59,4. Става дума за консолидирания държавен бюджет, включително социалните разходи. Шестдесет на сто е страшно много. То е като при социализма едно време - държавата всичко събираше и раздаваше. Е, как с 59,4 - питайте някакъв икономист, като на мен не ми вярвате, не знам в България ли, не знам от чужбина ли, не знам откъде ще го намерите - но как с 59,4 разходи от брутния продукт вие ще можете да стимулирате частната инициатива. Как ще може да стимулирате растежа? Чисто и просто растеж няма. Аз просто се чудя България как съществува при това положение. Сигурно има и черна икономика, и сива икономика, които не се отчитат. Но както и да ги гледате, чисто и просто нищо не може да стане от гледна точка на икономическия растеж.
Няколко години подред се хвалим колко лошо било правителството на Жан Виденов, което е вярно, колко лоша била икономическата политика на Жан Виденов и на Димитър Костов, което е вярно, наистина е така, колко лошо било, че ни вкараха в тази грамадна криза - и наистина е така. Но другото - защо едно правителство, което вижда всички недостатъци на предишното, не направи нищо, за да излезем от тази криза? Да, повтарям се, миналата година същото го говорих, и по-миналата година - същото. Защо нищо не се направи, че да изпълзим от тази криза, ако се знае как. Или не знаем как? Защото слушаме само Международния валутен фонд, който иска от нас единствено ние да си плащаме парите на западните кредиторки и на тях. И това, което непрекъснато го говорят за данъците - ами за да раздадеш тези пари, ти трябва да ги събереш. Вярно е, че тази година особено - не виждам тук и министър Нейков, и той си отиде... Защо? Защото направиха така, че да съвпаднат социалната реформа и здравната реформа. И когато им казвах, че това е крайно неправилно, наистина здравната реформа трябваше да се започне - и аз съчувствам на господин Радев, защото всичко пада върху неговата глава. Когато в някои сектори има пробойна, той трябва всичко да покрива. Откъде да ги намери всичките тези пари? Но кой измисли, че точно когато се създава здравната каса, когато трябва да започне да функционира, когато хората трябва да правят лични вноски - и работниците, и работодателите да правят вноски в тази здравна каса, изведнъж трябва да се промени пропорцията за отчисленията за Националния осигурителен институт. Пък искаха и 50 на 50, добре, че кандисаха на 20 на 80. Но и това не е правилно, защото виждате какво бреме се стоварва върху хората сега, върху техните заплати. Някой може да отчете увеличение на заплатата, обаче това, на което се подписваш като чиста сума, винаги е с намаление, защото увеличение може да има преди удръжките, но човек се интересува от това не колко му плащат преди удръжките, а колко пари слага в джоба си, за да отиде в магазините да пазарува и да си посреща другите разходи.
Затова смятам, че има нещо сбъркано в това съвпадане. И наистина тази година има едно грамадно увеличение на преразпределителната роля на държавата. А това е - хайде да не казвам - че е против не само либерален и консервативен, и всякакъв модел, но това си е чиста проба държавен етатизъм. Преди го казвахме социализъм или нещо друго. Това ли иска СДС? Това ли е неговата политика? Следствие на това още два мандата да има това правителство с тази същата политика не може да излезе от дълбоката криза, в която го вкара правителството на Жан Виденов, с тези мижави растежи, които се реализират и които не се знае точно как се получават.
Толкова за пазарната икономика.
Високи данъци! Ето, днес пак чета, че инвеститорите се оплакват от високи данъци. Ами наистина са високи. За да разпределиш 60 на сто от брутния вътрешен продукт, ти трябва да го събереш. Лошото обаче е и друго - че има грамадни резерви. И тук аз съм съгласен с това, което каза малко преди това господин министър-председателят - че има грамадни резерви. Не съм съгласен с това, което каза: "Той иска". И аз го искам. Каква е разликата между това, което аз искам и което той иска? Че той разполага с цялата изпълнителна власт и не го прави. Защо го иска тогава? От мен ли да го поиска? Ние всички можем да го искаме от него, а той да иска от неговите министри. И когато министрите не се справят, той трябва да ги гони, да ги гони един след друг, защото има още големи резерви в събирането на данъците. Данъците не се събират. Господин Муравей Радев се почесва по брадата, обаче господин Муравей, ще ти се стъжни след малко, защото и ти, и Пламен Минев, и всички сте виновни, че не събирате данъците. Аз ще ви дам само един пример - примера с кафето. Ще кажете: защо с кафето? Защото кафето е борсова стока и има твърда международна цена. Преди няколко дни прочетох в един вестник, че и министър Василев пратил писмо на господин Радев. Аз ще изискам това писмо, за да разследваме докрай аферата. Обаче се оказва, че ведомството на господин Радев, че и цялата изпълнителна власт, да кажем, събира не пълните мита, акцизи и ДДС от кафето, а ги събира само за една четвърт от цената. И когато повдигам този въпрос и виждам, че нищо не става, а аз искам да се направи нещо, има един министър, дето започва да ме съди. И аз съм влязъл вътре с две депутатски заплати. Защо? Защото търся повече пари за правителството и за България? За това ли? Аз мисля, че съм в правото си да поискам от господин Йордан Соколов да създаде един фонд, който да защитава народните представители, които ги съдят самозабравили се министри.
Уважаеми господа, точно в областта на кафето хората сами ми се обаждат и аз достигам до извода, че има данни за наличие - и това е много важно - на организирана престъпност в областта на вноса и разпространението на кафе. Данните съм ги събрал ето в тези папки. Позволявам си първата папка да я предоставя на господин Йордан Соколов като председател на комисията "Антимафия" в Народното събрание. Мисля, че и той е запознат със случая, защото съм чувал и негови изказвания точно в областта на кафето. (Господин Димитров предава папката на председателя на Народното събрание господин Соколов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Втората папка е адресирана до господин Иван Костов, който трябва да направи всичко възможно в най-кратък срок да събира сто на сто от приходите в областта на кафето.
Третата папка е адресирана до господин Никола Филчев, главен прокурор, който трябва да разследва престъпността в тази област. За мен тя е безспорна. Той да разкрие кои висши и държавни служители разпъват политически чадъри и сигурно създават условия за корупция. Защото, пак споменавам тази Организация за икономическо сътрудничество и развитие - когато говорят за корупция в такива страни като нашата, показват един важен индикатор: ако митническите облагаеми стойности са силно понижени, това е признак за корупция в страната. А точно такъв е и този случай. И затова ще ни пишат до утре с корупция и някой ще казва: "Аз не съм, аз не съм." Ами кой е?
Когато не се знае кой е, това е министър-председателят. (Смях и весело оживление в блока на ДЛ.) Точно така е! (Ръкопляскания и възгласи от блока на ДЛ.) Не, недейте, така е винаги. Вижте, това беше и при вашия министър-председател. Тази афера не е от вчера и от днес. Тя е така от години и единия си я подхваща. Аз не знам дали той е запознат, обаче има други, които са запознати с тази работа. Защото министър-председателят е изпълнителната власт.
Ние на кого гласуваме права да събира данъците? На Министерство на финансите, съответно на цялата изпълнителна власт. Те затова са изпълнителна власт. И нека те да си разпределят вината надолу. Но наистина има хора, които са запознати с въпроса и нищо не правят да събират пари. Сигурно така е и в областта на вносните цигари и така нататък, но за тях нямам толкова сериозни данни, доколкото те не са борсова цена. Нали цигарите са, знаете...
Сигурно има много големи възможности за повишаване събираемостта на данъците и за намаление на данъчното бреме и за стимулиране на бизнеса.
Министър-председателят беше прав, когато говореше, че е хубаво да има честен бизнес. Но кой създава условия за нечестен бизнес? Изпълнителната власт, бих казал. Изпълнителната власт с братовчедите си и така нататък. Значи те трябва да създадат условия целият бизнес у нас да стане честен и да плаща ниски данъци, съответно хората да плащат ниски данъци.
Пак ще говоря за разбивката на брутния продукт. Ами, делът на работната заплата в брутния продукт е някъде 20-25%, хайде да сложим секретните в МВР и МНО, не повече.
Ако отидете в една нормална западна страна и разгледате статистиката, ще видите, че там са 50-60%, а в Израел, да не говоря - там е над 80%, защото така чрез работната заплата се разпределя по-голямата част от брутния продукт.
Какви са другите? Печалба ли е? Печалба 10 на сто. Ами, пак има една дупка от около 20-30%, която никой не може да ни каже ... Това са сигурно тези, които не се облагат.
Ще ви дам пак за пример кафето. Ако в България дойде един нормален вносител и се опита да внесе кафе по нормална цена, той чисто и просто ще фалира, защото ще плаща пълните данъци, а всичките тези 20 фирми, които се организират от някъде и внасят примерно по 40-45 цента, те чисто и просто ще му изядат главата. Не персонално, физически, той финансово не може да се бори с тях. Но същевременно онези, другите фирми, които почти всички са подставени, те са на производителите, които не рискуват да внасят сами кафе, имат един грамаден марш с икономисани пари, с които могат да корумпират всеки един държавен служител или всякакъв друг. (Реплика от блока на ДЛ, която не се разбира.)
Може и това да стане. Затова казвам, че пазарната икономика у нас е сбъркана. Има фирми, които плащат данъци и които не плащат или плащат минимални данъци. И честните още от самото начало не могат да пробият. А нечестните създават един грамаден фонд, който корумпира всичко.
Вече говорих за трудното съвпадение между здравната и социалната сфера. Искам да се спра малко на общините. За мен е странна методиката, вярно, че ако смятате по нея, сигурно така ще се получи, по която например, понеже съм народен представител от Варна и си позволявам да поставям проблема, на община Варна й се налага да прави вече вноска в държавния бюджет, вместо да получава субсидия. Съпоставимо на това Пловдив обаче е на субсидия. Дали има нещо общо това с избора на кмет? Аз си мисля дали и затова пък не се забави Законът за държавния бюджет тук някъде, по канцелариите, и не ни го раздадоха? Всеки ще ви каже, че не е така. Не е така, обаче виждате, че там хората издъхват.
Разходите за администрация. Мисля, че това е едно много голямо перо, на което всички трябва да обърнем внимание.
Не виждам и здравният министър. Преди няколко дни го срещнах по коридорите и му казвам: "Господин министре, функциите на Здравната каса досега изпълняваше Министерство на здравеопазването. Не можете ли вместо да създавате нова администрация да дадете от вашите коли, от вашия персонал и тя да съществува там?"
"О, не, това е структура!"
Колко такива нови структури се създадоха в този преход към пазарно стопанство? Ами те изяждат парите на българина и затова няма пари и за пенсии, и за здравеопазване и така нататък.
Така че, уважаеми колеги, не искам повече да ви притеснявам с песимизма на моето присъствие на парламентарната трибуна, което, между другото е било точно такова при всички обсъждания на законите за държавния бюджет през последните 5-6-7 години, но мисля, а и ние, предполагам, от всички парламентарни групи го искаме, че ако искаме да вкараме страната в една траектория на устойчив от теоретична гледна точка икономически растеж, трябва нещо коренно да се промени в най-важният лост, с който държавата може да влияе върху икономиката на страната - държавният бюджет.
И затова ви казвам, че не мога да подкрепя този законопроект за държавния бюджет. Ще направя всичко възможно да помогна на Министерство на финансите, на колегите от парламентарното мнозинство, колкото се може да подобрят законопроекта между първо и второ четене, но моята практика, поне досега, показва, че това нещо като че ли е невъзможно в нашата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Господин Димитров, тази папка, в която ми давате някакви неподписани доклади, или ги заверете Вие, или ми дайте подписаните. Щом държите докладите да се подписват...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вземете я засега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, не, за какво да я взема засега.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не я искате, така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Искам я, но си я направете така, както трябва.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Моето писмо е подписано, а докладите ги вземете за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какъв доклад е това? Как ще взема за сведение нещо, което Вие не сте подписали. Този доклад Вие не сте го подписали, защото не е Ваш.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Моя доклад съм го подписал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, бих желал да се спра на част от това, което чухме до този момент от представителите на Българската социалистическа партия и от опозицията най-общо казано, по отношение на това, което господин Овчаров говори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може би е по-добре да се изкажете след почивката. Благодаря.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Продължаваме нашата работа по разглеждане бюджета на Република България за 2000 г.
Има вече записани оратори. Пак моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата, тъй като законопроектът, който се разглежда, е значим за всички народни представители. Има представен списък. Ще вървим по него.
Давам думата на министъра на финансите господин Муравей Радев.
И пак моля народните представители да влязат в залата и да заемат местата си, за да могат да чуят изказването на министъра на финансите, който е точно водещ в днешния момент.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Не го уважават. Неговото мнозинство го няма!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители! Аз съжалявам, че нямах възможност веднага след изказването на уважавания от мен народен представител Венцеслав Димитров да споделя моите впечатления от досега изказалите се народни представители, но ще се опитам сега да го направя.
Какво каза господин Румен Овчаров?
РЕПЛИКА ОТДЯСНО: Нищо!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: От това, което каза господин Овчаров, пролича едно общо недоверие към заложените параметри в бюджет 2000. И това съвсем не е ново. Той го е правил няколко години подред. И не само той, а и всички представители от опозицията, които от 1997 г. са атакували бюджета с една висока степен на недоверие към неговите параметри. Отчетните години - изминалите досега, показаха колко са били прави. Така че се надявам и тази критика, която беше отправена, по същия начин след известен период от време да бъде отчетена като поредната атака и недоверие на една опозиция. Това е право на всяка една опозиция.
Естествено обаче, аз бих желал днес върху този бюджет да се упражняваме не само и не толкова от гледната точка на опозиция и на управляващи, а от гледната точка на професионализма и на разглеждането на един бюджет, който е важен за България като бюджет, а не като нещо, което трябва да бъде ад хок и поначало атакувано от всяка една опозиция. Атакувайте го, колкото искате! Но намерете онова, което е стойностно. Критикувайте него! Аргументирайте се. А не да говорим празни приказки от тази трибуна, осветени от прожекторите, гледани вероятно от хората от цялата страна.
Аз не бих приел обвинението на господин Овчаров, оправено не само от него, а и от БСП като цяло за това, че видите ли, това правителство било опрощавало дълговете на търговски дружества.
Господин Овчаров, ние разчистваме боклука, оставен в националното стопанство както от управлението на правителството, в което Вие участвахте, така и от неговите предшественици - един огромен по количество боклук в националното стопанство - огромни неразплатени разходи, потънали и загинали предприятия, които не могат да си плащат не само междуфирмените задължения, но и ангажиментите към бюджета, и кредитите, които бяха получили от банките. Та не си ли спомняте, господин Овчаров, че един министър от вашия кабинет има нахалството да призовава промишлените предприятия да не си връщат кредитите към банковата система. Ето това разчистваме сега ние. Това наследство, което оставихте точно с такова поведение.
И трябва да е ясно още едно нещо. Много ясно трябва да стане. Има огромна разлика между това, което вие правихте тогава непрекъснато, по най-различни начини - и фини, и груби. Опрощавахте задълженията на индустрията и прехвърляхте тежестите както върху банковата система, така и върху бюджета, върху дефицита му. Та какво е това ЗУНК? Какво представлява самият ЗУНК? Вярно е - още преди вашето правителство. Но то не беше ли доминирано пак от това мнозинство? Тук се прехвърляха тежестите един път върху банковата система, втори път върху бюджета и се облекчи индустрията по един непростим начин. Защо непростим? Защото той не създаваше интерес и стимули у самите предприятия да се грижат да изчистват своите задължения, а се научиха да чакат някой да им ги опрости. Това е липса на всякаква мотивация, което правехте. Вярно е, че ние до голяма степен се справяхме със задълженията на големите предприятия, които бяха толкова потънали, че аз няколко пъти съм ги оприличавал, че ако чакаш пари от тях, това е все едно да чакаш от умрял писмо. Горе-долу подобна е ситуацията и с тези, но забележете къде е промяната, разликата, качествената разлика. Тези предприятия получиха средства от бюджета и след това ги върнаха отново в бюджета под формата на неплатени данъци, но при едно-единствено важно условие - това да е последната крачка, която крачка да им даде възможност да се преструктурират пазарно. Тоест, те се приватизират, т.е., те престават да тежат на държавния бюджет. Ето там е малката разлика между действията, които вашето управление някога правеше и това, което направи нашето управление тази година!
На господин Владислав Славов предложението е да се разпределят съставните бюджети, то и самият негов бюджет е съставен по отношение на консолидираната рамка на бюджета, да се разпределят по съответните органи в съдебната система от Министерския съвет. Поначало това не е правилно според мен, защото в закона много ясно е казано и при това в Закона за съдебната власт е казано, това е чл. 196, ал. 1, че: "Разпределянето на бюджета на съдебната власт се извършва от Висшия съдебен съвет". Ние няма да откажем всякаква помощ по това разпределение, но не е нормално и естествено правителството да прави разпределението вътре в системата. Ние сме дали наши виждания. Ако иска Висшият съдебен съвет да ги приложи, ще е чудесно. Ако не иска, нека да приложи това, което той смята за добре.
Втората точка, на която се спря господин Славов, е, че средствата са недостатъчни. Вярно е. Вярно е - и там, и във всички други системи средствата са недостатъчни. Бих казал, че дори са ограничени по отношение на предходни години, именно поради увеличението на няколко системи, в които се извършва точно тази социална реформа - здравеопазването и пенсионната реформа. Затова другите системи са ограничени. Но така ли е в съдебната система? Дали е така? Значи, вижте какво сме направили през тази година за бюджета за следващата година.
Най-напред, когато приехме проекта в Министерския съвет допълнително по време на дискусиите бяха отпуснати средства в размер на 5 млн. нови лева, 5 млрд. стари пари за увеличение на трансфера от Централния републикански бюджет за съдебната власт. Това увеличение - около 2 млн. 700 хил. лв., е предназначено за увеличаване на числеността на персонала със 765 щатни бройки за магистрати и служители - нови допълнителни бройки. И около 1 млн. 440 хил. лв. за изплащане на обезщетения за освободените следователи и помощник-следователи от системата на органите на съдебната власт. При тези разчети ние смятаме, че ще осигурим нормалното функциониране на системата. Искането извън това на допълнителна численост от още 313 щатни бройки, комбинирани с още 626 броя помощен персонал служители по наша преценка за това ще бъдат необходими още повече от 3 млн. лв. С цялото ми уважение към съдебната система и със знанието за недостига на средства там, аз бих помолил, ако съдебната система настоява за подобно увеличение на своите средства, то да посочи съответната система, от която те да бъдат намалени, за да бъдат увеличени при нея. И между двете четения вие ще решите какво да правите като народни представители.
Имаше още една бележка от господин Славов, че липсва текстът за компенсиране на евентуалното неизпълнение на собствени средства, както миналата година имаше такъв текст. И той иска отново да запишем този текст. Тук обаче е само едната страна на медала. Този текст имаше едно продължение, а то е, че преизпълнението на собствените приходи отиват в републиканския бюджет. Значи, ако представителите на съдебната система приемат тези две страни на монетата, аз не бих възразил да бъде включен такъв текст и за тази година. Но не може само неизпълнението да бъде за сметка на държавния бюджет, а преизпълнението да остане в полза на самата система. Това наподобява на това, за което министър-председателят в началото говореше по отношение на онези системи, които управляват сами своя ресурс, а отговорността се понася от правителството поради неговата отговорност за бюджета като цяло, консолидирания бюджет.
Господин Венцеслав Димитров беше по своему атрактивен, както винаги и беше цяло удоволствие за мен да го слушам, но няма да спестя някои неща, които ми направиха впечатление, господин Димитров, за пореден път при Вашето изказване.
Най-напред Вие започнахте с едно съмнение за срока кога е бил представен бюджетът. Господин Овчаров каза преди това, че виждате ли, бил внесен в последния момент, сякаш последният момент е нещо различно от срока. Вие казахте, че бил внесен в последния момент, обаче виждате ли, там някъде се замотал, пък много късно го били дали, пък сигурно са бърникали в него междувременно... Господин Димитров, аз мога да Ви гарантирам с честната си дума, че такова нещо никога не съм си позволил да помисля, че мога да го направя. Разбирате ли? Вярвате ли ми?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Вярвам Ви.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз го внесох в този момент, когато законът ме задължаваше, а дали Вие сте го получили на следващия ден или на по следващия, това вече не е моя отговорност. Но аз мога да декларирам, че нито един представител на българското правителство, а то е вносителят, не си е позволил да променя някакви величини или да внася някакви тенденции между момента на внасянето и на получаването от народните представители на този материал. Самото по-късно вкарване на закона тук в залата, вие всички знаете това по-добре от мен, се наложи технологично, за да се изчакат другите два бюджета - на Националната здравноосигурителна каса и на НОИ, за да може трите да влязат в пакет. Това е причината, че не влезе преди няколко дни бюджетът, а влезе днес на първо четене. Но аз смятам, че ако работим експедитивно и отговорно, ще успеем да го приемем навреме и на второ четене, без това да затормози очакваната от всички вас коледна ваканция.
Имаше едно нещо от цялата Ваша реч, което си заслужава да бъде коментирано - това, което казахте Вие, за натуралното стопанство и за условната рента, че от тези два източника брутният вътрешен продукт, който те създавали, е бил 25 на сто от размера на целия брутен вътрешен продукт и това е един кух оборот, нещо, което го няма, пък го отчитаме за брутен вътрешен продукт, най-общо казано.
Първо, това не е точно така. Първо, това не е така като величина, защото условната рента е 10-12 процента, по данни на Националния статистически институт. Десет-дванадесет процента, господин Димитров!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): По Ваши данни е 14,3.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Значи това не е 15-20, а 10-12. Това първо.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Вие го давате 14,3.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Знаете ли защо е така? Вие нали си обяснявате защо? Българинът има една българска черта, която аз много уважавам - той иска да е собственик. Ама собственик е на апартамента си. В момента около 90 на сто от жилищата в България са собственост на населението на България.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Вие го дадохте 14,3. Това е на Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля ви, без реплики.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Толкова внимателно Ви слушах, господин Димитров. Бъдете любезен, запазете търпение още няколко минути, сега ще Ви довърша. (Весело оживление.)
Условната рента, господин Димитров, се дължи на това, че всички ние искаме да имаме собствени апартаменти. В България 90 на сто от населението живее в собствени жилища. На Запад не е така. Там живеят под наем, господин Димитров, и Вие вероятно добре го знаете. И затова там процентът е много по-нисък. Разбирате ли?
По отношение на втория въпрос - за натуралното стопанство.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Девет и половина.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Натуралното стопанство, господин Димитров, е 3-4 на сто.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Вие го казвате, господин Радев, - 9,5. На Вас ли да не вярвам?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Три-четири на сто. Говоря Ви пак за тази статистика, за която стана дума. Не е толкова важно дали е 14, 15 или, както Вие казвате 25 по отношение на величината. По-важното е друго. Господин Димитров, ние не можем да бърникаме в методиката за изчисляване на брутния вътрешен продукт, както Вие предлагате. Вие чувате ли се, господин Димитров, какво ми предложихте преди малко? Вие казвате така: ако е 3-4 на сто, на Запад ги смятат, ако е повече ги махат. Значи някой преценява кога да сложи нещо и кога да го махне. Вие така казахте. Такова нещо няма в света. Това първо. Второ, тази методика не е българска, не е национална. Господин Димитров, това е международна методика и ние се съобразяваме с нея. И не можем да я променяме заради Вашите предложения дали да изваждаме или да вкарваме, когато на нас това е удобно или неудобно.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Аз на Вас ли да вярвам или на Националния статистически институт?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз искам да се спра на някои неща, които казахте и които може би няма да Ви харесат. Господин Димитров, ще Ви помоля да ме чуете, защото точно сега искам да Ви кажа, че Вие в момента ... Искате ли да ме чуете, господин Димитров? (Народният представител Венцеслав Димитров разговаря с народния представител Йордан Цонев.) Моля Ви, според мен това е важно, защото то характеризира Вашата позиция. (Реплики от народния представител Венцеслав Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Много моля, без реплики от място.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Димитров, за голямо съжаление напоследък Вашите изказвания са все по-малко професионални и все повече популизъм има в тях. Може би като опозиция това за Вас е нещо като задължение, но на мен ми се струва, че Вие трябва все пак да се върнете към уважението на професионализма, който смятате, че имате. Защото как можете да ми говорите сега, вместо да направите един безпристрастен научен анализ, Вие ми говорите дали този доклад бил подписан или не. Кой го е писал този доклад и кой го бил чел? Не е сериозно! Не е достойно, господин Димитров. Аз мисля, че по такъв начин поднесено, тук се преследва само някакъв недостоен популизъм - нещо, което не прави чест на Вас самия, човек, с който съм работил толкова дълго време. Мисля, че това е упрек, в който е добре да се вслушате.
По отношение на това, което казахте за общините. Аз едва ли бих могъл да дам по-ярък пример на супернепрофесионализъм на това да се съпоставят Варна и Пловдив и да се казва, че Варна била на вноски, а Пловдив бил на субсидия. Има методика, господин Димитров. Тази методика е абсолютно безпристрастна към всички градове и населени места, към всички общини. При това народните представители от БСП поискаха да им дам пълни сведения как са изчислените бюджетните взаимоотношения между републиканския бюджет и общините. И те получиха тези разчети. И аз съм сигурен, че те са убедени, че всичко това е абсолютно безпристрастно. Така че ми се струва, че такава съпоставка е най-малкото некоректна и непочтена и Ви моля, ако правите подобни внушения, направете ги на базата на цифри, на аргументи, излезте на тази трибуна и докажете това, което казвате, а не хвърляйте само съмнения с един недостатъчно коректен и доста популистичен начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
За процедура има думата господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър! Бих искал тогава, когато давате думата на министри, да ги предупреждавате да не си позволяват да правят квалификации за народни представители в тази зала.
L господин министър Муравей Радев искам да попитам: отказва ли се той от подписа си под това писмо, датирано от 7 декември 1999 г., в което са описани 12 случая, в които от държавния бюджет на предприятия, предвидени за приватизация, са раздадени 240 млрд. лв.? Отказва ли се той от 370-те млрд., които бяха опростени на "Булгаргаз"? Отказва ли се от парите, които бяха опростени на "Нефтохим" и на "Кремиковци"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Каква е процедурата, господин Овчаров? Ако е за контрол, той е в петък от 11 ч.
РУМЕН ОВЧАРОВ: И ако не се отказва...
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Разбира се, че не се отказвам.
РУМЕН ОВЧАРОВ: ... искам да дойде тук и да ми се извини. Защото иначе няма никакво право да ми говори за финансова дисциплина и за каквото било друго при положение, че самият той раздава десетки, стотици милиарди левове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Не беше процедурно изказване, а беше въпрос към министъра. Пак повтарям, министрите имат правата в петък от 11 до 14 ч. да отговарят по предварително поставени въпроси и питания.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря, господин председател. Тъй като господин Овчаров ме предизвика, веднага ще му отговоря - господин Овчаров, аз не се отказвам от нищо, което съм подписал. Това, което казахте преди малко само доказва за сетен път, че Вие не чувате какво Ви се говори от тази трибуна. Вие си имате своите мисли. Аз Ви казах - разбира се, че сме дали тези пари, разбира се, че сме ги дали от бюджета, но сме ги дали при едно основно изискване - това е последният акт за преструктурирането на тези системи. А някога това, което правеше вашето правителство беше друго - там се наливаха пари и те потъваха в пясъците. Ние дадохме тези пари, те се върнаха обратно в бюджета, но при единственото условие.
Господин Овчаров, ако пак сега не го разберете, моля Ви, вземете я тази стенограма и я прочетете десет пъти, за да можете да разберете какво искам да Ви кажа. Разбира се, това е предвидено в държавния бюджет и ние бюджета го изпълняваме така, както е приет от вас. И не го актуализираме по четири или пет пъти така, както вие се бяхте научили през двете години, когато управлявахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. (Силен шум в залата, реплики на недоволство от блока на опозицията.)
Моля ви за по-голяма тишина!
Има думата господин Александър Томов, след което ще дам думата на председателя на Сметната палата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми колеги!
Преди да започна своето слово и анализ по бюджета бих искал да направя три встъпителни бележки.
Първо, мисля, че всички вие без изключение едва ли сте много ощастливени от факта, че днес обсъждането на бюджета става в такъв състав и при такова мощно отсъствие на министри, на министър-председателя, в частност. Няма европейска държава и сериозна държава, в която обсъждането на бюджета да не е национално събитие, а тук ние като че ли отбиваме номер.
Второто е, че във всички изказвания на правителствените представители се говореше главно за бюджета, главно за фиска и много малко за реалния сектор, много малко за проблемите на хората, много малко за това, което бюджетът предполага - равновесието на икономическите системи. Това не е само задача на отделни хора и не фискът е само проблемът, който трябва да бъде обсъждан тук.
И накрая, третото, тъй като не бях с намерение да дискутирам въпроса за опрощаването на дълговете на предприятията, искам официално да помоля министър Радев да направи една проверка как са се увеличили дълговете на основни предприятия през последната година и половина - от началото на 1998 г. и особено от началото на 1999 г. и по-специално на "Булгаргаз", на "Кремиковци" и на "Нефтохим". Получава се така, че в навечерието, господин министър, на приватизационни сделки дълговете започват рязко да растат. Някой изпомпва предприятията, изсмуква ги, а след това се опрощават пари. И не е въпросът само за стари дългове, които, аз съм съгласен с Вас, има логика да се търси преструктуриране и опрощаване, а за дългове, натрупани през последните месеци, за раздаване на гигантски суми на приятели, на братовчеди - на втори или трети, както желаете, както искате, така ги наричайте.
По отношение на бюджета - за да разберем мястото и ролята на този бюджет в икономическото развитие на страната ние трябва да направим един поне бегъл, кратък преглед на това, което става в нашата национална икономика като тенденции в последните няколко години.
Парламентарната група на Евролевицата не е гласувала досега нито един бюджет на правителството през трите години, въпреки своята симпатия към политиката на финансова стабилизация и на реформа. И аз ще се опитам да отговоря защо.
Първо, финансовата стабилизация в България вече няколко години е установена на прекалено ниско равнище. Икономическото равновесие се базира на много ниско равнище на доходите, на много ниска обща обезценка на фондовете на труда и интелекта, по същество свързани с надценен курс на самия лев. Това нещо предполага трайна стагнация и ни поставя в положение на обезценка по отношение на други държави и страни в условията на един отворен свят, но изключително актуален, в сравнение с цените на фондове и то на работещи предприятия от един и същи отрасъл с приблизително еднакви технологии в Чехия и в България. Сравнете как се продаде един тон жито - на какви стойности, с каква вътрешна структура на цените у нас, колко му излиза себестойността и в крайна сметка - експортната цена. Колко това става в страни, където има аналогична производителност и аналогични ред и отношения, и климатични условия. И ще разберете една невероятна картина, че ние имаме общо обезценка на всичко българско. Тоест, това е една сериозна изначална, начална предпоставка към стагнация.
Второто нещо - за да оценим бюджета ние не можем да не се върнем към приватизацията. Тази приватизация стана и продължава да става без сериозна пазарна инфраструктура, без сериозно действие на българска борса - нещо, за което сме говорили преди две или преди една година, поради което ние се оказваме в условия на приватизация, която се прави по начин, по който се продават домати или круши - на тезгяха, отгоре, без липса на сериозна конкуренция. И затова излиза, че изглежда, че няма купувачи, че цените са ниски.
Вярно, приватизацията става, и това е добре. Бидейки частна собствеността, може да се социализира, може да стане нормална пазарна инфраструктура, но тя става по един ужасен начин. Всичко, което се взема от приватизация не отива за растеж, а отива за попълване на бюджета, за финансовата стабилност на страната, за социални плащания.
Вижте примера на Унгария. Вижте примера на Полша. Точно обратното е! Големите приватизационни сделки доведоха до дърпане нагоре на икономиката, до раздвижване. А вижте при нас какво се получава - и тази година, и особено догодина в бюджета - парите от приватизация обикновено служат за някакъв скрит резерв на правителството. Къде са, например, в бюджета парите от БТК-сделката - в тази година или в следващата? Ако не стане, как ще бъде отчетена тази гигантска сума в сравнение с бюджета?
Аз твърдя, че поначало политиката, която обяви Александър Божков преди две години: "Всичко за продан", беше глупава политика. Защото, когато се казва "Всичко за продан", цената му пада. Когато казваш, че трябва да се продаде за няколко месеца, хората се ориентират и ни налагат смешни цени. И затова, забележете, това е, между другото, доверието към кабинета. За един долар го продадохме "Агрополихим" на "Юнион мениер" и "Хартланд инвестмънт". Минаха три месеца и те го обявиха за 400 милиона!
Това е цената на нашия кабинет - един долар в сравнение с 400 млн.! Какво се промени за три месеца? Това създава големи проблеми, за които след малко ще говоря.
И, най-големият проблем, той е в цялостната обезценка. "Агрополихим", "Балкан" - всичко изглежда безкрайно ниско. За 35% същата фирма "ОТЕ" за румънския телеком даде над 600 млн. долара, а за 51% от нас - 510 млн.!
Аз знам структурата на румънския телеком. Съмнявам се, че е по-добро от нашето. Искрено се съмнявам! Но разликата, господин Цонев, между 35% и 51% е принципна. И Вие го знаете добре!
Третият голям проблем като тенденция - закъснелите социални реформи.
Спомням си една реч тук, в която предупреждавах в края на 1997 г., впрочем юли 1997 г., в която казах, че ако социалните реформи закъснеят, и ако до една-две години няма съществен растеж, те ще изиграят ролята на менгеме в края на периода, когато валутният борд ще натиска, а социалните плащания ще си останат на същата структура, на която бяха преди въвеждането на валутния борд. Така и стана.
И затова догодина, както премиерът каза, бюджетът изглежда много социален заради тези еднократни плащания за здравето и пенсионната реформа, но това далеч не е така, защото в момента ние, вие сте принудени да правите големи социални плащания без да имате сериозни постъпления. И това е мъртва хватка за кабинета, мъртва хватка за тази политика, която в 2001 г. ще бъде още по-тежка. Тогава няма да има вече приходи от големи приватизационни обекти, тоест, какъв е генералният резултат от цялостната политика дотук:
Има, първо, преохлаждане на икономиката. Преохлаждане, което непременно ще доведе в крайна сметка до срив на бюджетните приходи, но не сега, не в този момент, а е една тенденция, която аз очаквам особено драстично да се засили в края на 2000 г.
И второ. Това е вече съществен конфликт, ясен конфликт, който се вижда от структурата на бюджета между големите социални плащания и възможностите на реалния сектор вече.
Затова мога да нарека бюджет 2000 г. "началото на края". Не на края на правителството, аз не предвещавам апокалипсиси. Не някакви сривове, някакви гигантски сривове, но началото на края на възгледа, че валутният борд може да съществува без съществен икономически растеж. И то естествен икономически растеж говоря не от услуги, не от търговия, а растеж от нова стойност.
Бюджетът за 2000 г., дами и господа, запазва съвършено същия подход както през 2000 г. и през 1999, и през 1998 г., но условията са различни. И мисля, че надеждите, че ще може да се изпомпва повече отдолу, са напразни надежди.
Резервите, които има кабинетът, са много по-малки, защото са по-малко обектите за приватизация, от които може да се вземат пари, защото възможностите на реалния сектор да плаща са много по-малки.
Разбира се, кабинетът си е направил отново много приятен бюджет. Това е политиката едновременно на ниски приходи, ниски разходи и създаване на вътрешни резерви от допълнителни евентуални доходи от приватизацията. Това продължава вече няколко години наред. Затова накрая отчитаме, че бюджетът е изпълнен, без да разбираме точно какво става в реалния сектор.
Какви са основните противоречия на бюджета, които ние в нашата парламентарна група съзираме?
Първо. Икономическият ни екип оценява, че през тази година растежът ще бъде около 0,5 на сто. Това е направено на базата на практически всички работещи отрасли. Крайно недостатъчен, за да може да поеме социалното бреме, което се е натрупало в обществото и в самия бюджет. Но ние не виждаме реални, сериозни източници за прираст 3,7 - 4 на сто идущата година. И то при положение, че вие го залагате и го свързвате с 10 на сто увеличение на износа на страната. Ами тази година, при това отрицателно салдо, което очевидно ще премине 800 млн. долара, може да стигне дори до повече. Откъде ще дойде този резерв? Хубаво, ниска база. Това го разбирам. Но от кои отрасли ще дойдат 10%? От какви гигантски инвестиции, които очакваме идущата година? Четири на сто е сериозен растеж. И аз отново искам да повторя, говорим за специфична структура, специфичен ръст.
Следващото нещо. Уважаеми господин министър, господа министри! Очертават се няколко сериозни финансови дупки в бюджета и в обществото. И аз не виждам вариант и възможност да се говори за обществото, за бюджета, за икономическата политика, ако не се кажат тези неща.
Сериозна финансова дупка се очертава в общините, каквато и да е причината за това. Предвиждам, че след март - април редица общини ще спрат основни и жизненоважни функции за хората, тъй като вие им прехвърлихте купища задължения. Те са в много тежко състояние. И причината и диспропорцията дойде не само от това, както вие сега се опитвате за кажете, че има лоша дисциплина. Сигурно е много лоша дисциплината. Но главната причина е рязкото падане на приходите от данъка, който дадоха и дават местните предприятия. При свиване на индустрията е естествено, че приходите са по-малко.
И вижте структурата на приходите на базовите си общини. Ще видите, че там приходите рязко намаляват. Каква е гаранцията, че в 2000 г. ще бъдат по-големи? Откъде ще дойдат? От кои работещи предприятия?
Втората финансова дупка се очертава в Здравната каса. Ние много ви молихме да направите система от фондове. Защото сега е много лесно - едни събират, други разпределят. И те са едни и същи, които разпределят. Каква е мотивацията да се събира? Предположихме и ви казахме, че ще се получи финансова дупка. Тази финансова дупка е факт.
И ако вие видите внимателно, според мен специалистите-лекари ще се изкажат, ако видите какви са разходите, които са дали за основни животоспасяващи операции, функции, ще видите какви скромни суми се предвиждат. Ами няма да издържи здравната система на това нещо.
Трета дупка, която се очертава. Много сериозна финансова дупка, е в НОИ. Но за това се говори много и аз няма да говоря.
И на следващо място, искам да посоча, цялата културно-образователна сфера. Не може да има нормална държава в края на ХХ век, в която образованието е оставено в такова нищенско положение. Софийският университет, информациите го отрекоха, на господин Биолчев, при най-ниския разход 115 лв. на студент, сумата, която максимум може да се получи от бюджета е 90. Това са дупки, които все повече ще зейват. И няма как те да бъдат запълнени, ако няма някакво решение, ново структурно или бюджетно. Нещо ще трябва да се предложи? Тоест минава се във фаза, в която ще започва да става разпадане на структури за сметка на финансови недоимъци. И това следва от бюджет 2000 г.
И накрая ще ви кажа, колеги депутати, нещо много страшно. Ако спечелим като страна от нещо, то може да бъде само от едно - производителност на труда и конкурентноспособност на стоките. Какво се получава? Внимателно анализирахме какво е станало с производителността на труда, показателя брутен вътрешен продукт на човек от населението в последните три години. Влязохме не само в данни, които идват от световните организации, а в собствени данни. Горе-долу доходите, и това е страшно за България, доходите са запазени на равнището отпреди голямата криза през зимата на 1997 г., преди голямата инфлация. И ако ги вземем 100 към 100 през октомври 1996 и октомври 1999 г., в същия период производителността е спаднала с над 15 на сто. Ние даваме долна граница 15 на сто.
Даваме ли си сметка какво означава това? Взимаме същото, ядем същото, а произвеждаме 15 на сто по-малко. По някои данни от Икономическата комисия на Европа - 18 на сто.
Какво значи това? Това означава, че конкурентоспособността на нашите стоки е спаднала с подобен процент. И това е също много сериозно, много страшно!
И накрая, не може да обясним с Косово. Искрено съжалявам за вас. Вие дадохте точна цифра, комисията на министър Василев, колко са загубите от Косово. Да допуснем, че той е сгрешил с нещо. Не са 150 млн., може да са повече, по-малко. Съгласен съм, че това влияе отрицателно. Преки загуби, косвени загуби има. И все пак с това не може да обясним спад на износа в такива проценти. И не може да кажем, когато влезем в структурата, откъде се получава такова гигантско търговско отрицателно салдо. Не е от Косово само.
И аз не ви го казвам, за да ви уязвявам, а за да ви помоля да видите добре лекарството от тази болест. Преохладената икономика, липсата на всякакви мотиви за износ, мачкането отгоре върху реалния сектор, в крайна сметка още повече през другата година ще свали износа. Освен ако някой не изсипе 2 млрд. долара отвън. Само че не виждам кой. И това е страшното.
Какъв е изводът? Искам, господин министър Радев, да ме чуете. Господин министър, за първи път Ви казвам това след три години. Предупреждавах преди, че е опасно. Вие събирате в момента данъци от основни данъчни субекти вече не от нова стойност. Вие взимате данъци, притискайки ги и принуждавайки ги те да дават от това, което е имало в наличност, стара стойност от създадени материални активи. Те нямат избор.
Аз съм съгласен с много колеги - финансовата дисциплина е слаба. Обаче голямата част от тези, които не могат да си плащат данъците, включително и общественото осигуряване, не плащат, защото нямат, защото не могат да вържат двата края, защото оцеляват. Това е големият проблем. И колкото и да ги мачкате, вие ги мачкате, те ще загиват. Закривайте ги повече. Тоест базата на охлаждане е стигнала дотам, че може вече да влезе икономиката в хладилника. Това е проблемът. И някой трябва да тръгне по обратна посока, нещо трябва да се случи обратно. Защото ако вие сега връзвате бюджета, аз съжалявам, че министър-председателят го няма тук, много се съмнявам, че този тип връзка може да стане в 2001 г. вече. Много се съмнявам.
На господин Божков му е весело, защото той тогава няма да е министър (смях в залата), обаче то така не става...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Ти обаче със сигурност няма да си министър.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Ха-ха-ха! Мога само да кажа едно: не е важно да станеш само министър, важно е как ще завършиш, господин Божков.
След няколко дни всички ще посрещнем една хубава вест - България ще започне или ще бъде обявено, че ще започне в края на март преговори за присъединяване. И всички знаем, че това ще бъде едно голямо изпитание за България.
Това, което е особено тежко за страната ни и което показва доколко тя е подготвена от сегашния икономически екип на правителството, е сравняемостта и сравнението на основни показатели, с които ние ще се сблъскаме веднага. Ето ви само два от тях:
Как да не бягат нашите хора? Как младите хора да не търсят препитание навън, когато средната заплата в момента е 110 долара, при 160 в Румъния, при 480 в Чехия, при 900 в Словения, при 500 в Словакия, при 20 пъти повече в европейските държави?! Какво ще стане с майка-България и с нашия народ, ако ние запазим трайна политика на такива доходи, които си остават и през 2000 г.? Кой ще остане тук при такива средни доходи да работи?
И второ, аз разбирам това да беше свързано с една растяща производителност. Но ако ние произвеждаме на човек от населението 1100-1200 максимум долара в момента... Това е най-ниският показател, без Албания, за цяла Европа. Е, как с такива показатели ще се издържи - това е конкуренция - и при конкурентоспособност на стоките, която е на ужасяващо ниско равнище?! И по металите знаем какво е положението, и по житото знаем какво е положението, по основни натури, които може да изнасяме. Това не е политика, която само ще се хвалим: фиск, фиск, фиск; събиране, събиране. Тук трябва да се гледа какво става реално в сектора и в страната. И това са неща, които не могат да не смущават. Естествено, че това ще води до най-ниския показател за раждаемост и най-високия показател за смъртност в страната - тези неща са свързани.
Ние не може да подкрепим бюджет, който залага много такива показатели. Защото има една теоретична догма, написана във всички учебници по макроикономика: въведе ли се валутен борд - това се учи в трети курс в основни университети - до две години, ако няма съществен растеж, нещата стават печални, самият валутен борд се превръща в антитеза. Аз ще кажа така, директно: такъв растеж, върху основата главно на експорт, за малка страна особено това е ключово важно, който не доведе до бюджетни приходи, които помагат едновременно за стабилитет на бюджета и капитализация на самия реален сектор. Трябва да се следят двете нива, господин Цонев, едновременно. Ако едното ниво изостава, задължително и теоретично, и практически възниква голям проблем.
Вие сте в конфликтната точка като правителство. Вие или трябва да направите някакви промени - и аз очаквах, че ще направите промени, - или ако не направите тези промени, ще ви смачка валутният борд. И ще смачка всички нас, разбира се, няма да издържи. Той няма да стане 2000 г., защото, прав е господин Костов, вие имате свръхрезерв в момента. Не беше нужно да помпате толкова резерва, а долу всичко да страда. Не ви е нужно толкова много. Но въпросът не е в резерва. Резервът гарантира само централното ниво. И после, резервът не е гаранция, не е достатъчна гаранция. Защото резервът има едно ужасно обстоятелство - че малко като започне да намалява, доверието рязко пада и хората започват да търсят веднага алтернативни твърди валути. По-хубаво беше тази излишна част от резерва да я дадете в реалния сектор, за да може да има кредитна дейност, банките да се отпушат. Това не става.
Аз ви предлагам шест спешни мерки, за да се измъкнете поне малко от ситуацията, защото иначе реалният сектор ще ръмжи и хората, обикновените хора, обществото един по един ще скачат. Заявявам, че основни данъчни субекти, на които разчита господин Радев, са в такова тежко положение и в такава фаза на декапитализация, че ще им е много трудно да поддържат такова равнище като платци, дори да искат. Съгласен съм, че един от резервите - и тук подкрепям - е третият сектор, скритият сектор. Тук може да оправите доста неща. Тук има действително възможности. Тук съм съгласен с изводите и на премиера, и на министъра. Обаче оттук нататък? Серия други неща, които не се предвиждат.
Първо, рязко трябва да се намалят, по-смело, отколкото вие го правите, да се намалят разходите за администрация в цялата страна, всички видове разходи. Ние взимаме един план, който сме готови да дискутираме с вас - най-долна граница 30%. До 40% може с малко напъване да се намалят разходите за администрацията. Прекалено големи са. И тук въпросът е не само в икономията на пари, а въпросът е и в още нещо - да падне властта на бюрократите, да се почувства освобождаване на реалния сектор.
Второто нещо - задължителна либерализация на чуждите инвестиции, даже с по-смели крайни стъпки, ако трябва. Ясно е, че обемът им не е достатъчен; ясно е, че ги няма големите играчи в центъра на София или само идват и гледат. Сравнете колко ви дава един долар, тук има икономисти, ако говорите в Турция и у нас. Ами, аз трябва да ви кажа, че един солиден икономист, ако трябва да вложи в Истанбул или в София своя долар, при тия условия, при тия данъчни условия, при тази бюрокрация, при всички тия купища условности, които са му направени, естествено, че ще предпочете съседите. А ние трябва да създадем такива условия, които при нашата трудна ситуация да ги накара да дойдат, да ги стимулира с нещо. И тук има много решения, които могат да се направят.
Другото нещо - нищожни са промените, които правите по отношение на стимулите за износ. Износът е спасението - това го казвам 60 пъти от тази трибуна. Дайте силни стимули за износа! Това значи те да осигуряват работни места, по-малко социални плащания от бюджета тогава, дават заплати хората, повече износ и силни стимули за износ.
Другото нещо - стимули за инвестиции. Сериозните инвестиции не ги закачайте, не ги облагайте. Цяла промяна трябва да има в данъчната политика тук. Пълна илюзия е, че като натискате и мачкате отгоре, ще получавате повече. Данъчната атмосфера означава хората с удоволствие да дават това, което е за бюджета, и да получават естествено резултати от самата държава.
И накрая последното. Аз искам да помоля и народните представители, и особено представителите на правителството: ние се нуждаем от цялостен анализ за последствията от 10 декември, от страната на преговорите, от това, което ни предстои. Ние ще бъдем сблъскани със съвършено други обстоятелства. Изведнъж ще видим, че много наши отрасли не могат да имат бъдеще, ако не започнат друг тип преструктуриране, ако нямат други цели, друга ориентация. Това не се прави. Ние сме много изостанали в това отношение и трябва да си го кажем откровено, и продължаваме да изоставаме. И тук трябва да се бие тревога, а не фанфари, защото реалното положение е много тежко.
Завършвам с една неоптимистична прогноза. Аз нямам съмнения, че валутният борд ще издържи през 2000 г. Той ще издържи. Въпросът е на каква цена - дали на цената на една България, която ще бъде действително част от бъдеща Европа и ще бъде на цената на бедността, на мизерията, на фалитите, на високата безработица. Това са също част от критериите на Маастрихт и Копенхаген. Ако това е цената, такъв валутен борд не е потребен никому. Ако цената е друга или действително усетим подем в икономиката, който го няма, тогава наистина си заслужава усилието.
Така че не бирнически бюджет, не бюджет, който ни се предлага, а бюджет, който стимулира живота и го прави по-добър. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в ЕЛ и ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Томов.
Думата за първа реплика има господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, господин вицепремиер, господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Томов, изключително съм затруднен в рамките на две минути да отговоря на 30-минутната Ви реч, въпреки че тя на много места не беше изпълнена с анализ, а с пожелания и оценки, които си противоречаха една с друга. И за да се вместя в тези две минути, ще засегна само няколко аспекта, първият от които финансовата стабилизация и нейното изключително ниско равнище. Този въпрос не се повдига за първи път. Повдига се при всяка възможност и най-вече при обсъждане на Закона за бюджета.
Вижте, финансовата стабилизация се установява на това равнище, на което равнище започва. Равнището, на което започва финансовата стабилизация, беше средата на 1997 г. Вие всички знаете. Защото до този момент какво представлява стабилизацията? Стабилизацията представлява спад на брутния вътрешен продукт. Стабилизацията представлява спад в равнището на инфлацията. Да не теоретизирам повече. Значи ние тръгваме от едно равнище и на това равнище стабилизираме. Каква е целта? Разбира се, че целта е това равнище да скочи много рязко нагоре. Ако ние тръгваме от нулата, да го направим сто единици. Как? Е ли възможно да стане? По кой начин? Чрез ръст в брутния вътрешен продукт с колко, със 17 пункта годишно? Как да стане? Значи финансовата стабилизация към момента на нейното установяване фактически е базовото й равнище. И оттам нататък тя пълзи нагоре или не пълзи нагоре, тръгва надолу и се връща отново старото положение.
Има три вида фискална политика - стабилизационна, рестриктивна и агресивна. Ние избрахме стабилизационната, която сега трябва да премине и ние правим опити да премине в агресивна, за да има ръст. През 1998 г. има ли 3,5 ръст? Има. През 1999 г. вие казвате, че е 0,5, може и да е 1 на сто, но пак има ръст, въпреки Косово. Съжалявам, че нямам време, но в моето изказване ще се постарая да дам точен отговор на всичко останало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Имате думата за втора реплика, господин професоре.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Господин председател, уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Томов, съгласен съм с Вас, че за една оценка на развитието и за ефективността на една икономика са много важни някои економетрични показатели. Вие използвахме един от тях, като го нарекохте производителност на труда, вероятно може да бъде наречен продуктивност и т. н. Безпокои ме обаче дефиницията, която Вие дадохте и която няма нищо общо с тази, която се употребява в световната литература, при това без да съм специалист в икономиката. В световната литература под производителност или продуктивност се разбира брутен вътрешен продукт на единица зает в производството. Може би вие поради грешка на езика два пъти повторихте "производителност на труда" или "продуктивност", "брутен вътрешен продукт" на единица човек. Няма нищо общо между двете неща. И ако Вие имате предвид хода на тези криви, те са съвършено различни... Молбата ми е да кажете какво имахте предвид, тъй като и двете криви аз ги зная, те са съвършено различни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Буров.
Трета реплика няма.
Има думата господин Александър Томов за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господа, аз мисля, че въпросите ви не предполагат някаква особена дискусия, затова ще бъда пределно кратък.
Първо, през 1997 г. ние сме спорили, господин Цонев, и с Вас по това начално равнище, на което трябваше да тръгне реформата. Късно е сега да се връщаме. Но аз отново искам да кажа: вижте кой е бил прав в тогавашните ни спорове. Защото няма оправдание основни стоки, които се произвеждат в България и то със средни разходи на труд, енергия и капитал, аз не говоря за енергоемките отрасли, са горе-долу като тези на други страни от бившия СИВ. Няма оправдание в момента цените да бъдат по-ниски, себестойността също да бъде друга. Аз твърдя, че има едно цялостно обезценяване - искам добре да бъда разбран, - цялостно обезценяване, което се получава вследствие на различните пазарни критерии, които са заложени в структурата на нашия валутен борд и на фиксирания курс. И много години говоря по това. Знам колко е трудно в момента да се разбута системата, съзнавам. Не е възможно даже. Но целият въпрос е, че трябва да се оцени и да се тръгне по друг път. Аз мисля, че вие до такава степен сте охладили икономиката, използвам много пъти това понятие, разберете ме добре, че тя скоро наистина ще започне да дава знаци за нещо друго, да приритва. Учудвам се как може министър-председателят да не говори тук за реалния сектор в детайли, какво се случва в него.
Вторият въпрос. Нека да боравим само с това, което действително е международносравняемо - брутен вътрешен продукт на човек от населението. Но отново искам да ви кажа: твърдя, че в момента само Албания в Европа има по-ниски показатели по този въпрос. И твърдя, че точно този показател може би най-синтезирано изразява това, което твърдя, че ние не вървим като икономика нагоре, а вървим надолу. Следователно въобще не ме топли това, че господин Муравей Радев ще си изпълни заложените ниски разчети по приходите в бюджет 2000. Може и да ги изпълни. Но от това икономиката няма да подскочи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата министър Муравей Радев. (Протести от ДЛ.)
Не бих искал непрекъснато да казвам, че съгласно разпоредбите на Конституцията и на нашия правилник, когато министър поиска думата, съм длъжен да му я дам. (Протести от ДЛ.)
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз смятам, че съм длъжен да отговоря на част от нещата, които чух от господин Александър Томов. Защото трябва да призная, че той в част от нещата е абсолютно прав. В друга част му се струва, че е абсолютно прав. А в трета част е абсолютно неправ, но според мен. И като вносител на този бюджет аз съм длъжен да защитя тезата си. Затова ви моля да ме изтърпите малко.
Господин Томов направи едно чудесно предложение, свързано с проверка на дълговете на вътрешната задлъжнялост между големите монополи най-вече и свързани с тях предприятия и нарастващите задължения към бюджета на част от тях. Ние също сме обезпокоени от някои тенденции в отделни предприятия, поради което подготвяме проект за промяна на министерското постановление, в което се ангажираме Министерският съвет да създаде подходяща система за наблюдение на задълженията и вземанията на общо 150 предприятия в България, които имат ясно изразен характер на увеличени вземания или увеличени задължения - несъбрани, просрочени. Така че ако не този четвъртък, утре, вероятно следващия четвъртък Министерският съвет ще се занимае много сериозно с този въпрос. И затова казвам, че тук Вашата бележка е абсолютно справедлива и тя се явява като израз на загриженост към истинските стойности на онова, което става в България.
Вие споменавате много пъти, а и днес също така, за тази финансова стабилизация на много ниско равнище. Господин Цонев каза нещо за нея, аз бих се спрял по-скоро на онзи елемент от нея, който се използва, разбира се, не само от Вас. Казвате стабилизация на ниските доходи, стабилизация на ниската покупателна способност. Вярно е, така е. Но защо е така? Защото правителството не иска да увеличава тази потребителна способност на българските доходи ли или по един или друг начин се опитва да води някаква антихуманна политика, насочена срещу интересите на хората? Това едва ли някой от вас си го мисли.



Ами това е така, господин Томов, по една много проста причина. Защо са ниските доходите? Защо потребителната способност на тези доходи не е онази, която всеки един от нас иска да има? Ами, защото ние започваме, това е третата година на опит за компенсация на онова, което беше жестоко изядено от инфлацията четири последователни години. Ами тези четири последователни години инфлацията, която рязко изпреварваше равнището, нарастването на доходите на населението и на пенсиите с повече от 70 на сто влоши тяхното реално увеличение. Тяхната потребителна стойност, ако щете, казано с други думи. Този един огромен минус, за който говоря. Ние тръгнахме от него - да стопяваме този минус и от минус да стигнем на нула, а оттам насетне на плюс. Ето, за това става дума. Това не може да стане за период от една година или за две години дори. Това става с едни непрекъснати усилия, с един процес, по който се опитваме да направим така, щото да не се върне обратно - минусът да се увеличава. А обратно, да отива към плюс и точно това правим последователно тези три години. Абсолютно безспорно! Никой не би могъл да го отрече. Много ясни величини, много ясни цифри. Въпрос на елементарна съпоставка и нищо повече. Но затова е ниска днешната потребителна стойност. Много ниска стартова площадка - с минус. Оттам тръгваме. Е, не можем за две години да дадем този рязък скок.
Същото се отнася и за икономическия растеж. Разбира се, че 4 на сто са един чудесен икономически растеж. Разбира се, че 20 на сто никой не може да постигне. Просто, разбира се! Всеки икономист ще Ви каже това нещо. Надявам се, че и Вие самият добре го знаете.
Тук нещо, което може би не разбирате. Не разбирате, по отношение на средствата, къде отиват от приватизацията. Защото чух, може би греша. Ако съм сгрешил, извинете ме. Но Вие казахте, че със средства от приватизация се покриват социални разходи. Правилно ли чух? Ако това нещо е така, това означава именно дълбоко неразбиране на механизма, по който се акумулират средствата от приватизацията и начина на тяхното изразходване.
Средствата от приватизацията, господин Томов, не идват в приходната част на бюджета. Те са под черта. С тях може единствено да се финансира. Кое? - Дефицита. Дефицитът на бюджета. И могат да се правят операции по намаляване или преструктуриране на външния дълг. Това са единствените две възможности за използване на средствата за приватизация. И аз декларирам сега пред Вас, че това правителство в момента, в което съм в него, не си е позволило да отклони нито една стотинка от тези средства, постъпили от приватизацията, за различни от тези две цели, изразходвани. Нито една стотинка!
Вие казвате, че са били обезценени активите. Сигурно е така? Разбира се, че са обезценени. Само че с какво ги съпоставяте? С една оценка на някой орган, който оценява? Вижте, Вие добре знаете като икономист, че цената на който и да било материален актив, на което и да било нещо, което служи за размяна, се определя в процеса на размяната. То струва толкова, колкото някой за него плати. Това е цената! Няма друга цена! Има пазарна цена. Тя е ниска. Сигурно, ниска? А защо е ниска? Защото такава ни е стоката. Господин Томов, такава ни е стоката и затова в борсата няма наплив. Наплив и на предприятия, които да дават своите акции там, и на някой, който иска да ги купи, за разлика от другите страни - развитите страни, където има стока. Където предприятието е атрактивно и има стока. В България това още го няма, за да искате една чиста свободна борсова търговия.
Но аз искрено се надявам, че скоро ще дойде този момент. И той ще дойде не за друго, а ще дойде за това, че частният сектор, това е онзи двигател, който прави атрактивна стойността на тези мъртви в по-голямата си част дълготрайни материални активи, с които са напълнени нашите индустриални предприятия. И затова казвам, че по-важното е структурната реформа час по-скоро да извърши своята функция и да промени собствеността. Оттам и мотивацията за стопанисването на тези материални активи.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Това в миналия век можеше да звучи много добре.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вие тук споменахте и нещо много важно. Говорите за растеж, говорите за висок дефицит на търговския баланс, говорите за тази умопомрачителна тенденция на влошаване на търговското салдо и въобще на износа. Говорите за преференции и т.н.
Господин Томов, по тези три въпроса, предполагам, ще има изказвания и на други народни представители. Очаквам ги с интерес. Ще си запазя правото по тях да отговоря на всички ви едновременно. Защото това е вече професионализъм. Това е нещо, което трябва да бъде добре обяснено. Това е нещо, което като тенденция трябва да разберем, вероятно днес, за да имаме правилно отношение и към заложените - тези параметри в бюджета. Иначе другото е едно празно отрицание. Тук искам да спорим с Вас и съм готов да го направя, когато приключат изказванията по тези теми от другите колеги.
Вие казвате: ниски приходи в бюджета; ниски разходи в бюджета; спокоен живот следващата година; обезпечен, подобен на този като тази година. Тази година съвсем не беше лек животът ни, господин Томов, и най-вече на бюджета ни. Защото получихме такива сериозни удари, при това неочаквани, от Косово и очаквани от финансовата криза миналата година, че онези буфери, които бяхме заложили в бюджета за тази година, все пак се оказаха достатъчни. Ние приключваме тази година с един бюджет, който в никакъв случай не би имал късмета да приключи по този начин, ако нямаше тези буфери. При това, забележете, на прага сме да изпълним приходите. Трудно ще ги изпълним.
За следващата година съвсем не са подценени. За следващата година приходната част съвсем не е така дадена, за да осигури един безгрижен живот на данъчната администрация и въобще на правителството по отношение на приходната част на бюджета.
Господин Томов, бюджетът за следващата година е много напрегнат. Аз не крия, че това е един тежък бюджет. Тежък, по отношение на напрегнат. Там са изцедени всички възможности. И в приходната си част - също. Но, господин Томов, това е един изпълним бюджет. Изпълним, ако всяка една система извърши онова, което е заложено, и се очаква от нея - говоря за бюджетната система.
Вие казвате, че имало възможност за съкращаване на разходи. Сигурно има още някъде? Но, ако Вие много внимателно разгледате бюджета по неговите функции, а не по неговите абсолютни структури там, където те са концентрирани, ако вземете по функции, ще видите нещо много интересно - навсякъде има сериозно намаляване на разходната част. И тя е най-голяма точно в държавните органи на държавните структури по министерства и ведомства, включително и Народното събрание. Там е най-голямото намаление.
Има увеличение, и то сериозно, в социалната сфера, в здравеопазването и във функция "Ред и сигурност". В това много лесно може да се уверите, като разгледате бюджета.
Накрая това, което Вие казахте за валутния борд, бих казал, че просто не мога да го споделя. Естествени са атаките срещу валутния борд от различни представители на опозицията. А естествени са реакциите на валутния борд срещу някои представители на бизнеса. Знаете защо, много лесно е обяснимо защо. Но това, че валутният борд е източник на мизерия и на бедност, че валутният борд е нещо, което стагнира икономиката, изобщо не мога да се съглася с него. Защото валутният борд е онази задължителна предпоставка, необходима и задължителна предпоставка за създаване на две неща - на финансова стабилизация и на икономически растеж. И точно в него е разковничето. В неговото използване като инструмент да постигнем едното. Имаме го - безспорна финансова стабилизация. Сега отиваме, тази безспорна финансова стабилизация, което означава едно равновесие на приходи и разходи - постигнато при нас, да го повдигаме нагоре, но бавно и внимателно, за да не го разбалансираме отново, защото едно повдигане с цената на дисбаланс, означава връщане обратно.
И, за да приключа, отивам на третата страна. На това, че по Ваши данни, по Ваши изчисления, по Ваши прогнози картината, която начертахте в доста черни краски за онова, което ще се случи с България следващата година, надявам се да е изградена на конкретни аргументи. Аз не ги чух. Искрено казано, просто не ги чух. Чух само някакви предположения и съждения. Но, господин Томов, аз бих казал, че има един друг арбитър. Ние с Вас можем да си спорим - аз да защитавам едно, Вие - друго, трети - четвърто. В крайна сметка има един обективен съдия, един обективен критерий, който казва кое е така и кое не е така. И този обективен критерий аз го наричам Европейският съюз, Европейската комисия. Този обективен критерий казва, че България е постигнала достатъчен икономически напредък в своето развитие и че България ще бъде поканена само след 2-3 дни в семейството на европейските държави. Това е критерият. Това е оценката за онова, което е свършило правителството, и онова, което е заложило в следващия бюджет. И аз мисля, че тази оценка е абсолютно безпристрастна и абсолютно обективна за разлика и от Вас. А Вие може да кажете - за разлика и от мен. Но те ще кажат, а не ние с Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Думата има господин Велислав Величков за процедура.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Правя процедурно предложение на основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с разглеждането на законопроекта за държавния бюджет за 2000 г. за удължаване времето на днешното заседание с два часа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение от господин Величков за удължаване на работното време на Народното събрание с два часа за продължаване разискванията по разглеждания законопроект.
Гласували 144 народни представители: за 109, против 25, въздържали се 10.
Народното събрание реши да удължи работното време с два часа за провеждане на дискусията по законопроекта.
Има думата вицепремиерът и министър на промишлеността господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Взимам думата, за да кажа само няколко неща. За голямо съжаление господин Томов излезе от залата, очевидно него го интересува бюджетът само дотолкова, доколкото той се изказва по него. Би трябвало да го интересува какво мислят и другите, но това е друг въпрос.
Искам само да припомня на народните представители, че точно преди една година при гледането на бюджет 1999 г. господин Томов разигра същата такава страшна сценка, в която говореше колко ужасно ще стане през 1999 г., колко е лош този бюджет, как ще се провали, как ще се издъни, как няма да има ръст и как всъщност България отива все надолу и надолу. Сега с половин уста призна, че тази година сме се оправили, но пък следващата година, виж, вече наистина ще бъде страшно. Хубаво е да имаш един такъв черен пророк, който винаги да казва, че ще става по-зле, за да можеш да го опровергаваш и така човек добива самочувствие.
Аз искам да припомня и още нещо. Искам да се върна към думите на министър-председателя от тази сутрин, който каза, че много лесно е да бъдеш "добър политик" и да обещаваш. Господин Томов каза току-що, че било хубаво да се съкратят с 40 на сто разходите за администрацията. Най-хубаво е, ако може, с 90 на сто да се съкратят. Ако не бях министър и бях на неговото място, сигурно щях да казвам, че е много хубаво с 80 на сто да се съкратят, че и сега са раздути.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ние намаляваме тази година администрацията с 15 хил. души. Само в централните ведомства - с 15 хил. души. Представяте ли си какво драстично, решително структурно намаление на администрацията е това? Не е така формално да съкратим днес 2 на сто, 5 на сто. Това е една нова администрация, това е една нова централна администрация и има малко повече популизъм, когато при такава стъпка на правителството насреща опозицията се опитва да обяснява, че сме правили недостатъчно съкращение на администрацията. Обратното, би трябвало една такава лявоцентристка формация, като тази на господин Томов, да защитава работните места на тази администрация, а не да иска допълнително съкращение.
Искам да обърна внимание и на още няколко други неща.
Първо, за това, че едно странно сравнение между състоянието в България, състоянието в Турция и състоянието в останалите страни от Европа.
С цялото ми уважение към нашите турски колеги, към турското правителство, към турския парламент, Турция в момента едва ли е страната, която трябва да бъда показана за пример като страна с либерална икономика и с либерални закони. Ако погледнем инфлацията в Турция, ще разберем защо голяма част от турските инвеститори насочват своя поглед към България и търсят да инвестират у нас, а не в собствената си страна.
Освен това, не искам да повтарям господин Радев, но господин Томов като представител на Евролевицата би трябвало да прочете заключенията на Еврокомисията за успехите на България и за това докъде сме стигнали, за да не се разминава драстично с еврозаключенията. При едни такива изказвания от негова страна от трибуната много ясно става защо толкова много хора се чудят дали има нещо евро в неговата Левица.
И последно бих искал да кажа, че господин Томов каза от тази трибуна нещо, което не е хубаво да се казва, но той каза, че "политиката по отношение на приватизацията била глупава". Това е негово право да намира епитети за това каква е една политика. Факт е, че именно тази политика в приватизацията ни позволи да направим реалния скок. Ако не бяхме правили това, което направихме, ако бяхме правили това, което сега господин Томов със задна дата се опитва да ни обяснява, той, който от тази трибуна обясняваше, че много бавно вървяла приватизацията, че нямало никаква приватизация, нека да си погледне собствените речи пред Народното събрание - колко сме били закъснели и закъсали с приватизацията. И сега, когато приватизацията взе да свършва, той изведнъж се уплаши, че много бързо сме разпродали всичко. Когато човек няма ясна мисъл, неговата собствена мисъл му изиграва лоши шеги. Нека господин Томов най-после да реши последно бърза ли беше приватизацията в България или бавна. Ако бяхме я забавили, повече ли пари щяхме да вземем? Той твърди това. Той спекулира тук с данни, които са абсолютно неверни. Защото естествено е, че за румънския Телеком ще се вземат повече пари, отколкото за българския, при 22 млн. население на Румъния, от една страна, и, второ, наистина 35 на сто бяха продадени от румънския Телеком, само че с право на управление на Телекома, което горе-долу дава равнопоставеност с условията, при които се влиза в нашата сделка.
Така че хубаво е да се произнасят дълги речи от трибуната, хубаво е да се чертаят черни краски, хубаво е също така да се казва, че така не трябва, но хубаво е също така да се казва как трябва. До момента не сме чули нито един път от господин Томов и от цялата му парламентарна група как трябва. А още по-хубаво е да се четат речите от миналата година и да не се повтарят едни и същи неща, които миналата година са се оказали неверни и следващата година пак ще се окажат неверни. Защото освен Еврокомисията, която господин Радев посочи като арбитър, има още един арбитър и той е времето. В края на следващата година, когато разглеждаме бюджет 2001 г., аз искам да успокоя господин Томов, аз пак ще седя в тази кошарка на министрите тук догодина, когато гледаме бюджет 2001, защото някой трябва да свърши работата, която сме захванали, а господин Томов вероятно ще продължава да си седи там, може би няма да бъде председател на Евролевицата, но това си е вътрешнопартиен проблем. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Сега вече има думата господин Георги Николов, председател на Сметната палата, за да изрази нейното становище. Малко забавихме неговото изказване, но той отстъпи реда си и затова се получи така.
Имате думата, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! Законопроектът за държавния бюджет отразява политиката на правителството по формирането и разпределението на приходите в държавата за изпълнението на нейните функции съобразно с поставените за съответната година цели.
Като отчита това, Сметната палата не преценява конкретните параметри в законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2000 г. В съответствие с предоставените й правомощия, тя изразява становище по законосъобразността на процедурите по съставянето и приемането на законопроекта и за структурата и съдържанието му от гледна точка на изискванията на Закона за устройството на държавния бюджет и другите закони, свързани с държавния бюджет.
Наред с това, като следва практиката на европейските върховни контролни институции, Сметната палата поставя на вниманието на законодателната и изпълнителната власт някои проблеми във връзка с изпълнението на бюджета и подобряването на бюджетната дисциплина в страната.
1. По съставянето и приемането на законопроекта за държавния бюджет.
Първата наша оценка е, че бюджетната процедура за 2000 г. е открита от Министерския съвет с Решение № 337 от 19 май 1999 г. В изпълнение на т. 11 от това решение Министерството на финансите е актуализирало тригодишната бюджетна прогноза до 2002 г., която е съобразена с макроикономическата рамка и с други разработки за икономическото и социалното развитие на страната до 2002 г. Актуализираната бюджетна прогноза е одобрена от Министерския съвет, с което са изпълнени изискванията на чл. 14 от Закона за устройство на държавния бюджет.
2. Министерството на финансите е спазило разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за устройство на държавния бюджет, като на основата на актуализираната бюджетна прогноза е подготвило и изпратило на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити подробни бюджетни насоки за съставяне на техните проекти за бюджети за 2000 г. Проектите на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити са предоставени в Министерство на финансите в определения срок с обяснителни доклади и разчети за отделните приходи и разходи. Проведен е диалог с първостепенните разпоредители за съгласуване на проектите за бюджетите им, с което са спазени изискванията на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет.
3. Висшият съдебен съвет в съответствие с правомощията му, определени с чл. 196, ал. 1 от Закона за съдебната власт, е разработил проект на бюджета на съдебната власт, който е представен в Министерство на финансите съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за устройство на държавния бюджет.
В законопроекта за държавния бюджет са включени проектите на бюджети на съдебната власт, предложени от Висшия съдебен съвет и от Министерския съвет, съгласно изискванията на чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет.
В бюджета на съдебната власт - това е чл. 2, ал. 1, т. 3 - и в републиканския бюджет - съответно чл. 1, ал. 2, т. 5 - е предвиден резерв за неотложни и непредвидени разходи съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет.
4. В държавния бюджет са предвидени средства за финансово подпомагане на общините под формата на общи субсидии и целеви субсидии, съответно за капиталови разходи и социални помощи, с което са спазени разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет и чл. 35, ал. 1 от Закона за общинските бюджети.
Общите субсидии са определени по обективни критерии чрез специална методика съгласно чл. 35, ал. 2 от Закона за общинските бюджети.
Министърът на финансите е провел консултации с Националното сдружение на общините в Република България по законопроекта за държавния бюджет в частта му за общините и методиката за определяне на бюджетните взаимоотношения на републиканския бюджет с бюджетите на общините за 2000 г. съгласно разпоредбата на чл. 37 от Закона за общинските бюджети и т. 2 от решението на Министерския съвет за откриване на бюджетната процедура за 2000 г.
5. Законопроектът за държавния бюджет за 2000 г. е одобрен от Министерския съвет с Решение № 680 от 29 октомври 1999 г. и е внесен в Народното събрание в срока по чл. 20, ал. 5 от Закона за устройство на държавния бюджет. Вече беше посочено, че този срок е не по-късно от два месеца от началото на бюджетната година.
Законопроектът е придружен с консолидираната фискална програма за 2000 г. и с подробен доклад, в който са посочени и рисковете при изпълнението на държавния бюджет. На специализираните парламентарни комисии е предоставена допълнителна аналитична информация във връзка с държавния бюджет и бюджетите на общините, с което е спазена разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от Закона за устройство на държавния бюджет.
6. Законопроектът за държавния бюджет е разпределен с Разпореждане № 950-01-284 от 5 ноември 1999 г. на председателя на Народното събрание на постоянните парламентарни комисии и разгледан от тях по установения ред в съответствие с изискванията на чл. 21, ал. 1 от Закона за устройство на държавния бюджет. Комисиите са изготвили конкретни становища по законопроекта, които са предоставени на народните представители. Тези становища, заедно с предложенията на народните представители по законопроекта, следва да се обобщят от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и да се докладват при второто му четене съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет.
Законопроектът ще бъде разгледан едновременно - очевидно на утрешното заседание - със законопроектите за бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса, както изискват Кодексът за задължително обществено осигуряване и Законът за здравното осигуряване, за да може да се проследи връзката между съответните бюджети.
Вторият основен пункт в нашето становище е по структурата и съдържанието на законопроекта за държавния бюджет.
1. Оценката е, че структурата на държавния бюджет за 2000 г. съответства на разпоредбите на чл. 4 и чл. 22, ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет. За пръв път от държавния бюджет са изключени бюджетите на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК и на Националната здравноосигурителна каса, която съставя самостоятелен бюджет съгласно чл. 22 от Закона за здравното осигуряване и предстои приемането му.
2.  От държавния бюджет за 2000 г. са изключени също така бюджетите на Българското национално радио и Българската национална телевизия, които съгласно чл. 70, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията съставят и изпълняват самостоятелни бюджети. За тях са определени само субсидии от републиканския бюджет на основание чл. 70, ал. 3, т. 2 от Закона за радиото и телевизията.
3. Трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за БАН и държавните висши училища и субсидиите от републиканския бюджет за организациите с идеална цел, имащи право на подпомагане от държавата, не са част от законопроекта за държавния бюджет, както беше досега, а негово приложение. Това значително подобрява структурата на законопроекта за държавния бюджет.
4. Нов момент за държавния бюджет за 2000 г. е, че той ще с изпълнява при прилагането на единна система за събиране, съхраняване, разплащане и отчитане на средствата на държавните органи и бюджетните организации.
Във връзка с въвеждането на системата за разплащане чрез единна сметка Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, а това са съответно параграфи 18 и 19, е регламентирано организирането и обслужването на средствата на организациите на бюджетна издръжка.
5. Във законопроекта е предвидено по-нататъшно намаляване на публичните средства извън обхвата на държавния бюджет чрез закриване на извънбюджетни сметки и фондове, както и преобразуване на извънбюджетни фондове във второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към съответните бюджети.
През 2000 г. ще продължат да съществуват като финансово-правни форми 19 извънбюджетни сметки и фондове срещу 54 такива през 1999 г.
6. Структурата и съдържанието на законопроекта за държавния бюджет за 2000 г. и новият начин на бюджетиране през следващата година ще създадат по-добри предпоставки за прилагане на определените с чл. 10, ал. 1 от Закона за устройство на държавния бюджет принципи за законосъобразност, целесъобразност, икономичност и публичност при предоставянето на бюджетни средства за изпълнението на държавните функции и задачи.
Третата част, която е сравнително кратка, но, мисля, доста съдържателна, на нашето становище, това са някои проблеми във връзка с бюджета, които произтичат от досегашната контролна дейност на Сметната палата. Именно като се имат предвид резултатите от досегашната дейност Сметната палата счита за необходимо да постави на вниманието на законодателната и изпълнителната власт три основни проблема, по които трябва да се търсят съответни решения.
Първият проблем е свързан с определените приоритети, с чл. 11 от законопроекта за държавния бюджет за 2000 г., които са аналогични на приоритетите в бюджетите за предходните години. Сега обхватът на чл. 11, който е даден, фактически почти всички разходи на министерствата и ведомствата са приоритетни, което позволява да се прави изборност при задоволяване на едни потребности за сметка на други. Спомняте си, в средата на месец септември, когато тук изнасяхме резултатите от нашата проверка, един от най-сериозните проблеми беше именно неспазването на определените приоритети.
Мисля, че е възможно още тази година със законопроекта да се постигне по-добро очертаване на приоритетните разходи, като се отчита спецификата на отделните системи, а тези приоритети са различни в здравеопазването, социалното подпомагане и образованието, както и да се определи поредността на приоритетите.
Вторият проблем е свързан с големия размер на неразплатените разходи както в общините, така и в отделните министерства и ведомства, и особено в социалната сфера. При невъзможност за покриване на тези разходи в съответните бюджети за 2000 г., те могат да продължат да нарастват и да възникне сериозен проблем за държавния бюджет през следващите години.
Ето защо трябва да се търси съответно решение на този действително тежък проблем и той не бива да става все по-тежък и по-тежък.
Третият проблем е свързан с отговорностите за неизпълнение на законови разпоредби.
Редица текстове на законопроекта за държавния бюджет за 2000 г. предвиждат задължения на разпоредителите с бюджетните кредити, без да са посочени съответни срокове, както и санкции при неизпълнение на задълженията, което е една от причините за нарушаване на бюджетната дисциплина. Впрочем това беше подчертано от нас, отново казвам, когато представяхме резултатите от проверките в общините. Този въпрос би следвало да се реши трайно чрез промени в Закона за устройство на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети, или като временна мярка, държа да подчертая това, чрез включване на съответни санкции и отговорности в законопроекта за държавния бюджет за 2000 г.
Сметната палата е констатирала, което е естествено, и редакционни, и технически пропуски в законопроекта. Тя ще ги предостави на Министерството на финансите и Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол при подготовката на законопроекта за второ четене.
Уважаеми господин председателю, отчитайки практиката на сметните палати в Европейския съюз, предлагам, тук е и председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, и министърът на финансите, да помислим за в бъдеще становището на Сметната палата да бъде преди започването на дискусиите по бюджета, защото мисля, че по този начин могат да отпаднат някои квалификации относно законосъобразността. Имаме възможност чрез следващите два законопроекта, които ще разгледаме, да коригираме този пропуск и да установим действително една практика в българския парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Георги Николов за аналитичния доклад и мисля, че направеното от него предложение е разумно, виждам и съгласието на председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Започваме с изказванията. В момента пред мен има записали се 10 оратори. Започваме с господин Никола Николов, на когото давам думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, колеги! В своето изказване искам да обърна внимание върху една характерна черта на бюджет 2000, която го прави по-различен от другите бюджети, които досега Тридесет и осмото Народно събрание е приемало.
Правилната гледна точка за коментариите по бюджета е от позициите на европейската интеграция и от позицията за създаването на конкурентна българска икономика и във връзка с евроинтеграцията. Затова, според мен, са важни аспектите на бюджета, които засягат приближаването на България към Маахстристките критерии, но важни са и ефектите, разбира се, на бюджетната програма върху развитието на бизнеса и постигането на понятието "функционираща пазарна икономика".
Преди всичко аз вярвам, че това ще бъде третият държавен бюджет, който ще се изпълни, без да е нужно правителството да влиза в парламента за актуализация на закона. Това, разбира се, е и източник на доверие за икономическия свят и създава предвидими условия и стабилност за местните предприемачи.
Кои са основните цели, които си поставя бюджетът за 2000 г.?
Дългосрочната цел, която си поставя и този бюджет, е устойчив растеж, пазарни правила в икономиката, управляем бюджет, управляем дълг.
Средносрочните цели са посрещане на тежките плащания по външния дълг през следващите години, задържане на бюджетния дефицит до размери, ненапрягащи държавните финанси, поддържане на започналия икономически растеж, усилване на инвестициите, разбира се, тук става дума за предпочитане частните, насърчаване на частните инвеститори, завършване на структурната реформа и особено започването на пенсионните и здравните реформи в този вид, в който те са заложени в държавния бюджет.
Краткосрочните цели са осигуряване на платежния баланс за 1999 г., създаване на условия и настроения за инвестиране, укрепване на започналото съживяване на потребителското търсене, подобряване на събираемостта в приходната част, запушване на дупките в разходната част и изпълнение на условията по траншовете от 3-годишното споразумение.

Кои са важните акценти в бюджет 2000?
Първо, залага се фискална политика, която предполага продължаваща макроикономическа стабилизация, нисък дефицит по консолидирания бюджет - 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт, ниска инфлация - 2,8 на сто, намаляване на дефицита по текуща сметка - до 4 на сто от брутния вътрешен продукт, планиран 4-процентен растеж на брутния вътрешен продукт, който е базиран на растеж на инвестиции и на износ, увеличаване дела на инвестициите в брутния вътрешен продукт, увеличаване на минималната работна заплата от 1 януари 2000 г. на 70 лв. и на 72 лв. от 1 юли, увеличаване на бюджетните заплати със 7,9 на сто, като при това ще бъдат осигурени средства за стартиране на пенсионната реформа и за стартиране на здравната реформа, създаване на Единна агенция за събиране на данъци и осигурителни вноски, която трябва да задейства от средата на 2000 г., продължаваща административна реформа, намаляване на лихвата по просрочени държавни вземания от основен лихвен процент плюс 18 на сто, на основен лихвен процент плюс 10 на сто, намаляване на данък печалба с 2-процентни пункта за фирмите с по-голяма печалба и даване възможност за регистрация по ДДС на фирми с оборот над 50 000 лв. Ето това са основните акценти, върху които почива бюджетът и основните мерки, които ще бъдат взети за изпълнението на този бюджет.
За разлика от предишните два бюджета, които сме приели, трябва да се направи всичко възможно, за да се избегне формирането на бюджетен излишък или дефицит, по-малък от заложения. Обръщам внимание на този факт, защото и при предишните два бюджета аз говорих на тази тема. Наличието на излишък безспорно означава, че сме взели от икономиката повече, отколкото е трябвало и че сме лишили бизнеса от средства, които той е могъл да вложи за развитие и модернизация, а оттам и за конкурентност на българската икономика, което ще бъде предпоставка за изпълнението на този бюджет. Бюджетът е начинът да покажем отношението си към бизнеса - така аз гледам на бюджета. Бюджетната политика е основната част от икономическата политика. Ние трябва да прецизираме бюджет 2000, така че да не бъдем обвинявани в ренесанс на държавната икономика, че държавата отнема ресурс и енергия на бизнеса, че се подменя крайната цел на икономическите реформи, а именно - изтегляне на държавата от икономиката, и то не само от собствеността в икономиката.
За да потвърдим още един път посоката, в която се движим, трябва да потърсим и допълнителни възможности за облекчаване на данъчното бреме на предприемачите и отношенията му с държавата. И, разбира се, аз и моите колеги отчитаме, че това е един пункт в бюджета, по който може да се желае още от бюджета, но ние сме последователни в своите намерения и в това, че ние намаляваме данъците така, както бяхме обещали на гласоподавателите.
Трябва да си дадем обаче сметка и за следното. На практика без извънредно външно финансиране държавните финанси издържаха последователно на три извънредно силни външни шока - азиатската криза, руската криза, косовските кризи, последователни кризи, които ни лишиха първо, от някои от нашите пазари, след това те физически затрудниха българския износ. При сравнително стабилната глобална ситуация и възстановени стокови и финансови пазари през 2000 г. ние трябва да направим всичко възможно да насърчим и развием вътрешната делова активност и износа.
Външнополитическата подкрепа в това отношение очевидно е налице. Във връзка с очакваната покана за преговори с Европейския съюз, искам да акцентирам на нещо, което според мен е изключително важно - проблема с увеличаване на държавния дълг и евентуално влошаване на съотношението държавен дълг - брутен вътрешен продукт. Искам да припомня Маастрихтските критерии, които може би са ясни за повечето от вас, но нека да са ясни и на обществото. Те са пет: бюджетен дефицит до 3 на сто от брутния вътрешен продукт; държавен дълг не повече от 60 на сто от брутния вътрешен продукт; инфлация не по-висока с 1,5-процентни пункта от инфлацията в три европейски страни с най-добри показатели; дългосрочни лихвени проценти, по-високи с не повече от 2 пункта от лихвените проценти в трите страни с най-ниска инфлация и стабилен валутен курс поне 2 години.
Очевидно е, че България, българската икономика изпълнява четири от тези критерии. И е лесно ние да ги постигнем. България на практика покрива тези четири от петте критерия. Близостта на макропоказателите ни до държавите от еврозоната ще бъде една сериозна предпоставка за бързи и успешни преговори за присъединяването ни към Европейския съюз.
Не така обаче стои въпросът с петия показател - с отношението държавен дълг - брутен вътрешен продукт. Първото нещо, което е важно да се напомни е, че не става дума само за външен дълг, а за общия външен и вътрешен държавен и държавно гарантиран дълг. Тези показатели в края на 1999 г., макар и да бяха казани, аз само ги повтарям, е съотношението на външен дълг - брутен вътрешен продукт 75 на сто и държавен дълг - брутен вътрешен продукт - 90 на сто. През 2000 г. външният дълг ще се повиши с 400 млн. долара благодарение на нетното външно финансиране на бюджетния дефицит от Международния валутен фонд, както и постъпленията по стари държавно гарантирани заеми от Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка, Европейската инвестиционна банка и др. В Министерството на финансите има одобрени нови държавно гарантирани заеми за около 600 млн. долара, а има и постъпили искания за нови държавни гаранции за около 1,4 - 1,5 млрд. долара. Колкото от тях ще се одобрят, от това ще се определи колко от външния ни дълг ще се повиши в края на 2000 г. Очакваните показатели, поне по моя оценка тогава ще бъдат следните: външен дълг към брутен вътрешен продукт - над 85 на сто и държавен дълг към брутен вътрешен продукт - над 95 на сто. Допълнително показателите се влошават и от рязкото поскъпване на долара на международните пазари, тъй като голяма част от дълга ни е в долари. Разбира се, възможно е и при крайно неблагоприятно развитие отношението на държавен дълг към брутен вътрешен продукт да надхвърли 100 на сто. Това, освен че ще ни отдалечи от Маастрихтските критерии, влошаващите показатели ще пречат на България да повиши и кредитния си рейтинг, да свали цената на финансирането, което ползва държавата, а като последствие и заемите, които ще ползват българските банки и фирми.
Аз искам в края да предложа и изхода. Първо, да се систематизират и да ревизират всички програми за външно финансиране с оглед на възможностите за обслужване от бюджета и прогнозите за брутния вътрешен продукт. Правителството не трябва да се поддава на натиска за усвояване на по-голямо официално финансиране. Трябва да се направи избор между различните програми на международните финансови институции, като се дава приоритет на важните сектори, като по този начин се демонстрират приоритетите в българската икономика, и то точно там, където е невъзможно да се привлекат пари без държавна гаранция.
Заради влошаващата се структура на дълга, разбира се, ние трябва винаги да избираме дългосрочното и евтино кредитиране пред краткосрочното. Според мен трябва да се избягват и всякакви необосновани претенции за държавни гаранции, които водят до увеличаване на държавния ни дълг. И последно, да се увеличи режимът за получаване на част от търговско и инвестиционно финансиране, като субституция на държавните кредити и официалното ни кредитиране.
В заключение аз искам да призова нашите колеги да гласуват бюджет 2000, защото това ще бъде първият бюджет, който ние ще реализираме след поканата си за членство в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Койчев има думата за реплика.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Николов, въпросите ми са към Вас като към председател на Икономическата комисия. Аз споделям значителна част от предложенията, които направихте, за подхода при вземане на кредити за България. Но тъй като и аз професионално ровя по Маастрихтските критерии, въпросите са ми свързани с тази материя.
Какво е Вашето виждане и защо сме по-големи светци от папата като залагаме 1,5 на сто бюджетен дефицит, след като Маастрихт разрешава 3 на сто? Или бихте ли отпуснали някой и друг процент - аз ще Ви кажа за какво, като председател на Комисията по икономическата политика трябва да го приемете.
По отношение на дълга към брутния вътрешен продукт пак като председател на Икономическата комисия искам да Ви кажа, че има и друг критерий, който за съжаление за България е тревожен: експорт към брутен вътрешен продукт, респективно експорт към външен дълг. Крайно неблагоприятни съотношения и крайно тревожни тенденции. Как бихте коментирали тези два показателя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Друга реплика има ли? Няма.
Господин Николов, имате право на дуплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): И аз ще отговоря по същия начин, както започна господин Койчев.
Защо трябва да се правим на по-големи грешници, отколкото сме? Постижимо за българската икономика и ненапрягащо държавните финанси е да постигнем дефицит от 1,5 на сто. Защо трябва да бъде по-голям?
От друга страна, аз наистина, ако внимателно сте слушали това, което казах, твърдя, че държавно гарантираните кредити наистина трябва да бъдат в области, в които не могат да се привлекат инвестиции без такива гаранции и области, които ни осигуряват износа. На това ще разчита и бюджетът за следващата година. Вие знаете, че ръстът в брутния вътрешен продукт ние очакваме да се получи от чужди инвестиции, оттам повишаване на конкурентност, оттам, разбира се, и увеличаване на износа от страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Думата има народният представител Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Няма да скрия, че законопроектът за държавния бюджет на България за 2000 г. според мен осигурява основните приоритети на правителството, а той и затова е създаден - за да осигурява тези приоритети за поддържане на една макроикономическа стабилност и темповете на провеждане на структурните реформи в страната, както и на създаването на необходимите условия за икономически растеж. В това число заложените разчети в бюджета на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа отговарят в основни линии на потребностите. Те са съобразени с предложените структурни и административни промени, които предстои да бъдат извършени във ведомството през 2000 г. Това е и в съответствие с намеренията на правителството за затвърждаване на процеса на икономическа стабилизация и създаване на условия за икономически растеж.
Искам да изтъкна, че съществена част в законопроекта е подобряването на системата на управление на публичните финанси. В това отношение нова постановка и създаване на значително по-добри условия за разпореждането с финансови средства на отделните ведомства и специално на министерствата е преобразуването на извънбюджетните фондове във второстепенни разпоредители с бюджетните кредити към съответните бюджети при запазване на специфичния характер на организациите и ползване на предвидените за тях средства. Това включва и фондовете към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, а именно фонд "Земеделие", фонд "Българска гора" и фонд "Тютюн".
Всички плащания на второстепенните и от по-ниска степен разпоредители с бюджетните кредити на министерствата и ведомствата ще се извършват чрез съответните първостепенни разпоредители, а именно министерствата, в Българската народна банка, включени в единна сметка. Това ще осигури по-голяма флексибилност, контрол и целенасоченост за осъществяване на държавната политика в съответната област. Аз подкрепям едно такова решение, защото то е целесъобразно и полезно за момента, за по-добро мобилизиране и разходване на средствата за осъществяване на програмата такава, каквато я има правителството.
Всички знаят, че приходната и разходната част и субсидиите на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа са в размер на: приходи 190 млн. нови лева (в кръгли числа), разходи 307 млн. лв. и субсидии - 116,5 млн. лв. Трябва да изтъкна, че този бюджет не е разточителен, естествено, но той е пределно достатъчен. Той не осигурява финансов комфорт, но той отговаря на обективно съществуващите условия и това е един балансиран бюджет за Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. При едно разумно и ефективно управление на средствата, той осигурява изпълнението на програмата за продължаване на реформата в земеделието и задачите по текущата дейност на звената в и към министерството. Това е бюджет, който мобилизира ведомствата и по-специално Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа за по-висока финансова и бюджетна дисциплина, по-ефективно използване на ресурсите и по-добра организация на работата на работещите в бюджетната сфера в областта на земеделието.
Аз искам да изтъкна, че тук основният фонд "Земеделие" разполага с необходимите средства, които се набират както от бюджетния трансфер, така и от наличните средства, а също и от собствените приходи и възстановените кредити, което възлиза общо на около 110 млн. лв. от всичките пера, които осигуряват и българското участие в реализацията на програмата САПАРД.
Именно ръководен от тези идеи, аз смятам, че бюджетът на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа е един балансиран бюджет и той осигурява в значителна степен това, което е необходимо. Но аз искам да изразя и едно мнение, че трябва да се направи преглед по отношение на средствата, предвидени за гороразделянето, тъй като основната част от средствата, които ще се разходват в тази област, са за възстановяване собствеността върху горите на близо 17 млн. дка през следващата година. И ми се струва, че тези средства няма да бъдат достатъчни за тази цел, както и продиктуваните от Закона за горите, който приехме преди две години, средства за осъществяване на опазване и охрана на горите, както и други мероприятия чрез горската и ловната стража, които средства според мен не са достатъчни. Затова моля Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Министерството на финансите да имат особен поглед върху тези две пера, защото те трябва да осигурят реформата в областта на земеделието и предвидените дейности по други закони.
Искам да кажа също така, че средствата за издръжка на поземлените комисии предлагам да бъдат записани на отделен ред в рамките на бюджетната субсидия на общините. Това беше и мнението, гласувано в Бюджетната комисия, което и аз подкрепих.
С това заявявам, че с пълното съзнание, че този бюджет е един добър бюджет, аз ще гласувам за неговото приемане. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! От тази трибуна три години аз съм се въздържал да правя каквито и да е апокалиптични оценки, така че предварително моля министри и депутати да не тръгват от такава една предпоставка, за да не губим времето на уважаемите колеги. Но аз трета година съм твърдял и сега ще повторя, че правителството разработва удобни за него бюджети. Две години ние твърдяхме и претендирам, че съм един от основните с тази оценка, че се правеха бюджети, в които се залагат съзнателно лекоизпълними приходни части - с твърде големи буфери и резерви. И тази година ги има, но по-малко.
Второ, този бюджет прилича на останалите два по това, че е формално балансиран, съдържа отново буфери, но той е влошен и по-неприемлив, защото вместо след изминалите 3 години да се превърне в един инструмент, стимулиращ икономиката чрез фискалната политика, в един бюджет, който да благоприятства създаването на среда за влизането на България най-после в една траектория на стабилен икономически растеж, продължава да бъде хипнотизиран от задачата да се поддържа финансовата стабилизация. По този начин той се превръща в един перфектен инструмент за съхраняване на стагнацията и това е една всеобща оценка. Това е оценка, която в 1999 г. вече се прави от представители на икономическата гилдия, които работят при официални държавни институции, а не само тези, които могат да бъдат упрекнати в критичност. Това е оценка, която се прави от редица външни анализатори.
Но пита се каква стойност имат такива бюджети, както и останалите компоненти на правителствената икономическа политика, ако се възпроизвежда непрекъснато стагнацията? Това е все едно да стоиш около един мангал, който отпред малко те грее, но отзад страната, хората, доходите, социалните системи замръзват. Тоест, може да се каже и така: тази политика 3 години осигурява едно оцеляване на правителството. Но само толкова! Както се получава и с по-голяма част от българите в страната ни. Тази политика не води нагоре и напред.
Само две думи по числата, с които две години и половина в България се отчита растеж. Няма да изказвам свое мнение, но вие непрекъснато се сблъсквате с оценките на външни анализатори, които не приемат 3,5 на сто за 1998 г., които не приемат онова, което ще бъде отчетено тази година. Или смятат, че 1998 г. е около нулата и малко над нулата, а за тази година отивате под нулата, въпреки оптимизма на правителствените структури, които отчитат растеж. И основателно днес звучаха думи, каквито съм си позволявал и миналата, и по-миналата година.
Има една точна проверка. Ако произведеното или онова, което претендираш, че си произвел, го няма на трите изхода: потребление, износ и инвестиции, значи го няма. Това е стар начин за проверка в макроикономическата наука. По този начин ние сме оспорвали числа още в онези години - 1986, 1987 г., и сме създавали маса проблеми на някои министри, в това число и на председателя на Плановата комисия.
Бюджетът стъпва на прогнозата за 4-процентен растеж. Аз съм един от тези, които желаят страната най-после да постигне реален ръст. Няма ден, в който да не се обръщат към нас, към правителството и да не ни внушават, че в края на краищата онова, което е решаващото, е да има реален ръст на производството, да има ръст на износа. Всичко останало е ала-бала. Истинско развитие на страната без тези два елемента са само приказки.
Тук от една година и половина се изчислява ръст и на брутната добавена стойност. Да, но солидни икономисти, солидни икономически издания повтарят това, което казвахме още в 1998 г.: това е в резултат на легални статистически трикове. Това се прави, може да се прави, но каква полза? Вследствие на ревалоризацията - увеличена амортизация; увеличаване на запасите; объркват се понятията "произведен" - "използван" брутен вътрешен продукт, както едно време се правеше с произведен и използван национален доход. Но каква полза от тази бъркотия? Факторно подпрян ли е този растеж?
Има една смяна във философията, в стратегията на правителството, макар че министър-председателят преди 10 - 15 дни от тази трибуна обяви като трети важен фактор ръста на потреблението. Но в официалната философия, експонирана в макрорамката, го няма този трети фактор: инвестиции - износ. Много добре.
Няма време, шестата минута на изказването ми тече. Един сериозен анализ, който правят и ще правят макроикономистите показва, че при състоянието на икономиката, при тежките проблеми по линията на технологично-продуктово преструктуриране, изкарване от кризисното състояние на основни сектори, на които разчитаме като на експортни сектори, както и тежката химия, металургията и селското стопанство, в което се кълнем, с това равнище на брутно капиталообразуване, с малкия прираст като относителен дял - около 1 на сто без малко, тази задача е нерешима.
При това една голяма грешка допускат правителствените стратези. Нито една страна в Централна Европа, намираща се в преход, даже Унгария и Полша, не е постигнала в инвестициите около 25 - 30 на сто да бъдат външни инвестиции. Те не са го постигнали, ние го залагаме в следващите няколко години. Е, как така изведнъж ще скочи? Аз не виждам в атмосферата на България нещо, което да я прави силно атрактивна, за разлика от предишните години, което означава, че по тази линия инвестиционната програма отсега залага едно издънване.
Износът - много добре. Ние, за разлика от правителствените мъже, 3 години говорим, че в малка България растеж реално може да се постигне, ако той е изключително експортно ориентиран. Това не е някакво наше изобретение. Това не е някакво чудо. Това се доказва от практиката на малките страни - дали в Европа или Азия, разлика няма.
Миналата година се разчиташе на внос и вижте числата. Те и тази година се повтарят - 33 на сто ръст на вноса на инвестиционни стоки. Отворете скобка - вътре 45 на сто имате леки коли, значи приемете процента наполовина. И 28,5 на сто ръст на вноса на потребителски стоки. Това пък е втори голям проблем за българската икономика, който е резултат и на правителствена политика, и на либерализацията, която сега и в близките години ще удря главно нас поради по-ниската конкурентоспособност и неизползването поне на онези инструменти в областта на митническата политика, които можеш да използваш. Изкуствени огради не можеш да поставяш, понеже си асоцииран, понеже си сключил споразумения. Но да напълваш до максималния размер вносните мита - може и трябва, което междупрочем тази година, за което ги поздравявам, направиха с няколко мита.
Няма политика на активни действия, на активни мерки, които да стимулират износа и България полека-полека да влезе в един режим на агресивно експортна политика. Пречи конкурентоспособността, бизнесът не разполага със средства за едно горе-долу прилично технологично обновление. Като мачкате вътрешния производител при този голям внос, вие силно стеснявате финансовия му ресурс, за да може той да инвестира и да станат мандрите и предприятията на хранително-вкусовата промишленост конкурентни за капризния европейски пазар. И се получава омагьосан кръг.
По-нататък е вярно, че ние с вас приехме няколко закона, които третират проблемите на застраховане, гарантиране и прочие на експорта. Но като практика всичко това все още не работи. Те са важни, толкова повече в нашите условия, но те все още не работят. В момента не обвинявам никого, че не работят. Значи е нужно време, за да заработят. И то е фактор също. Приемете, че силата му ще бъде близко до нулата или малко над нулата. Следователно, ако тръгнете по това да оценявате факторно защитен ли е този растеж, трудно може да се насилите и да дадете положителен отговор.
Друг един голям проблем в бюджета е приходи - разходи. Винаги съм пледирал през тези 3 години, че в България трябва да расте числото на приходите към брутния вътрешен продукт, което и става в последните 3-4 години и лека-полека да се върнем към стойностите от началото на 90-те години и към онези стойности, които са средни за Европейския съюз. Лошото обаче в случая е, че това става при поддържане на едно сравнително високо данъчно бреме, при режим за бизнеса, който е неблагоприятен и по този начин повишаването на това число от 30 на 35, на 40 и нещо - тема, която нашироко разискваше Венцеслав Димитров, се превръща в една преса, която мачка бизнеса, доходите и не остава място за действието на факторите, на които разчитате да стимулират растежа.
А защо става така? Защото, както се призна днес, символични са успехите по линията на настъпление към сенчестата икономика, за изкарване на доходи и обороти, които трябва да бъдат изкарани и обложени. Доказателство: три години повтарям числата на редица данъци към брутния вътрешен продукт са замръзнали три години, което показва, че въпреки увеличаване например на данъчнооблагаемата основа при ДДС - махнахме § 14 и изкарахме на светло десетина стоки от най-малката кошница, сега вкарваме туристически услуги - това число е замръзнало към брутния вътрешен продукт.
С други думи, нужна е една силна енергична политика, която ще намери пълна подкрепа в парламента, която даваме при промените в процесуалните данъчни закони, това настъпление да бъде факт. Но днес не случайно темата за кафето отново излезе. Защо? Защото там може да си без първоначално образование и разбираш, че облагаемата данъчна основа е три пъти, четири пъти, пет пъти, вероятно и десет - двадесет пъти била е и е по-ниска от оная, която се използва при облагането на подобни стоки в другите бели страни.
Във връзка с приходите и разходите аз съм един от тези, които още преди месец и половина постави въпроса така - какво от това, че имате дефицит 1,5 към брутния вътрешен продукт? Какво ни топли? Това е един от елементите на политиката, която възпроизвежда стагнацията. На нас ни е нужен растеж и понеже и критериите на Маастрихт позволяват до три, и виждаме страни, които вече четвърта година имат един приличен реален растеж, примерно Унгария поддържаха и поддържат дефицит от 3,5 до 4,2, може да се отиде към по-голям дефицит, разходният потенциал на бюджета да бъде увеличен с 250-300 млрд. стари лева, съответно милиони след деноминацията, и вие да увеличите възможностите си, да стимулирате търсенето, както се казва в макроикономиката, по линията на социални системи, по линията на доходи, по линията на инвестиции. Ето ви два инструмента, чрез които могат да бъдат увеличени така да се каже ресурсите на разходната част. И като завърти икономиката след това вие много по-лесно можете да отидете към свиване на бюджетния дефицит. Толкова повече, че за идващата година се предвижда едно отрицателно нетно вътрешно финансиране с около 9 на сто намаление. Тоест вместо 9 на сто ще има намаление от 1,5-2 на сто. Защо трябва да се изхвърляме?
И тук в скобка - господин Николов е хипнотизиран от тези критерии на Маастрихт. Вижте, с България започват преговори за приемането й, а не ни отварят вратата, за да влезем утре със съдраните си гащи. Тези критерии ще ги напълваме в течение на 10-15 години. По-голяма част от вас ще бъдат пенсионери.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ, от място): След този закон не е сигурно. (Весело оживление в ДЛ.)
СТЕФАН СТОИЛОВ: И последното не е казано от недобронамереност, а защото такива оценки дават европейците, че ще бъде дълъг период. И в този период ще се напълват критериите, тоест нашите показатели като основание да се приближаваме към парадния двор на Европейския съюз.
Времето жестоко бяга напред, но аз искам накрая на кажа следното. Така направен, танцуващ около стабилизацията и възпроизвеждащ стагнацията, този бюджет е много по-рестриктивен, отколкото предишните два. Спрямо доходите - говори се и ще се говори още за данъчното бреме и по отношение на доходите, и по отношение на бизнеса. По отношение на основните социални системи - за първи път в България номинално се намаляват ресурсите за финансиране на образование, култура, наука. Трето, рестриктивен по отношение на общините, рестриктивен спрямо бизнеса. С такъв рестриктивен бюджет не се прави растеж.
И накрая, правителството ни предлага един бюджет, който означава, че той е храненик на приватизацията и на външното финансиране. Но това не са лостовете, чрез които може да се прави една силна активна политика на растеж. Ето тези неща карат голяма част от депутатите в парламента да се въздържат от подкрепата на бюджет 2000 г. Този бюджет не ни придвижва към решаването на проблемите, които всички признаваме като приоритети. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на проф. Стоилов.
За първа реплика - господин Йордан Цонев. (Реплики от ДЛ.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Разбирам, че искате да чуете първо министъра.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Да, не сме го чували отдавна.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги, проф. Стоилов! Искам тук в рамките на две минути, дано успея да се побера, да кажа само няколко думи. Вашата критика, за разлика от критиката на... - не искам да ми се обиждат колегите - е най-последователна и най-аргументирана. Казвам го съвсем отговорно и ще се опитам да обоснова това свое твърдение. Защо? Защото Вие атакувате оня пункт, който е най-важен в момента за икономическата политика, не се разпръсквате в популистки неща.
Растежът - има ли го, няма ли го? Философията, китовете, на които се крепи растежът. И тук искам да Ви кажа, че Вие пак правилно от своя гледна точка, аз познавам вече добре Вашите възгледи от многото разговори в комисията, Вашият възглед за растежа не са другите два кита, Вие не ги отричате, но не са. И Вие затова ги атакувате и казвате, че няма как, от другите фактори се вижда, че няма как износът да бъде с такова завишение, с такова увеличение, каквото се очаква. Също така и инвестициите. Значи какво трябва да направим? Значи трябва да усилим потреблението. Как? Понеже знаете, че ще запитаме откъде да дойде, а потреблението става като се засилят доходите и оттам търсенето, както вече казахте, как - като увеличим бюджетния дефицит. Ето как логически Вие довеждате нещата до Вашия възглед, който го има в икономиката и който, между другото искам да кажа на колегите отляво, че е типично ляв икономически възглед и е много правилен. (Единични ръкопляскания от ДЛ.) Ние обаче сме дясна християндемократическа партия и ние изграждаме нашата политика на растеж на базата на другите два кита - инвестиции и износа, както е в този случай. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние казваме как.
И искам още нещо да Ви кажа. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз имам съвсем ограничено време и ви моля да ви дадете възможност да отговоря, защото съм коректен. Как Вие оборвате нашето твърдение за растеж на тези фактори? Оборвате го, като оборвате начина на измерване на икономиката. Вие казвате: измерването не е вярно, това го няма, анализатори твърдят, икономисти... всичко е анонимно.
Проф. Стоилов, аз от 15 дни заради Вашите твърдения се занимавам изключително с процеса за измерване в икономиката. Тук имам една книжка, която се казва "Национални сметки за България", върху методиката на която се измерва част от икономиката. Искам да Ви я дам после да я видите, защото тя не е дело на нашето правителство. Съавтор е проф. Захари Карамфилов и Салвадор Езакини - заместник-главен секретар на ОИСР. Така че искам да Ви кажа - измерването на нашата икономика, тоест на брутния вътрешен продукт е точно такова, каквото е в Европа. То е проверяемо и е достоверно. Ако измерването Ви казва 3,5 на сто ръст, значи няма анализатори, политици, кръжащи и клонящи, толкова е ръстът. Благодаря. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Пантелеев, правя Ви бележка, недейте да се обаждате.
Имате думата, проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тази книжка ми е подарена в месеца, в който се появи на бял свят.
Второ, добре е, че я изучавате. Всички трябва да я четем. (Смях и ръкопляскания от ДЛ.) И аз я чета. Правилно!

Трето, оставете тези приказки за ляво - дясно! От две години и нещо в Унгария управлява християндемокрацията, грубо казано. И знаете ли колко са им дефицитите, а те водят преговори за влизане - 4,6 - 3,9!
От тази трибуна дайте да говорим сериозно!
И, накрая - вие си приемате растежа, който обявява една агенция, но не можете да го докажете.
Второ, отвън не се признава, тоест, светът, с който партнираме.
Трето, обърнете внимание, че освен така наречените критично отнасящи се към правителството икономисти и такива, които са изключително добронамерени, понеже получават държавни заплати, не приемат този растеж, тоест числата не са напълнени. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Аз, наистина, до голяма степен се притеснявам от това, което чувам няколко пъти подред от Вашите уста. Това е едно такова недоверие към официални данни от официални институции. Непрекъснато Вие се позовавате на това, че някой някъде нещо бил казал, някъде някой нещо бил чул, Вие сте разбрали, после Вие сте усетили нещо, след което така Ви се сторило на Вас, пък после... Вие сте професор, господин Стоилов! Един професор от уважение към академичната наука би трябвало да стъпи на базата на официални данни. Значи, някой си някъде нещо бил казал, но Вие идвате на тази трибуна и градите на тази хипотеза своето изказване. Най-меко казано: много несериозно! (Шум и реплики на недоволство от опозицията.) Адски несериозно!
Значи, господин професоре, има официални данни. Ако Вие не вярвате на нашите данни, бъдете убеден... Тук има хора между вас, които са водили преговори с Международния валутен фонд, със Световната банка. Ами, вземете ги от тях тези данни, когато на нас не ни вярвате. (Шум и реплики от блока на БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вземете ги от тях и вижте, дали има разлика между онова, което те казват и онова, което ние сме записали в нашите отчети. Аз Ви уверявам, че няма нито милиметър разлика от това. Но не е важно да го казваме тук! Не може така да се подхожда, как да кажа, толкова наивно е това да стъпваш на своето собствено усещане и да градиш хипотези за това колко страшно нещо ще се случи следващата година, понеже усещането на един професор е такова! Субективното усещане!
Значи, господин професоре, Вие казвате, че увеличаването на данъчното бреме ще съсипе нашата икономика.
Господин Стоилов, много неудобно ще ми бъде, ако на Ваше място ми се наложи да кажа такова нещо. Вие само преди 4 години от същата тази трибуна ни убеждавахте българският бизнес колко леко ще понесе увеличаването на данък "Добавена стойност" от 18 на 22%. Та, нима забравихте това?
Защо Вие непрекъснато говорите за тази смазваща данъчна тежест, която ние три години последователно се опитваме и успешно успяваме да намалим? Ето, сега, за разлика от Вас, без да бъда професор, аз ще Ви прочета някои числа, които Вие можете да проверите. Те са абсолютно автентични.
Ето Ви данъци от печалбата, господин професор. Това е данъчната средно претеглена тежест. За 1996 г. - 31,6 на сто обща средно претеглена тежест; 1997 г. - 29,1 на сто от данъци от печалбата; 1998 г. - 24,1 на сто; 1999 г. - 21,4 на сто и следващата - 2000 г. - 19,9 на сто! Или, тръгвайки от 32% при вашата разцветна година - 1996, стигаме до 20% през 2000 г. Това е езикът на числата! И един професор трябва да знае да ги чете. (Шум на неодобрение от ляво.)
Данъкът върху доходите, господин професор - отново средно претеглена данъчна тежест - 1996 г. - 18,14; 1997 г. - 16,9; 1998 г. - 16,9; 1999 г. - 14,24; 2000 г. - 12,93.
Моля Ви да проверите тези величини и ако можете, ги коментирайте!
Данък добавена стойност - 22% - 1997 г.; 22% - 1998 г.; 20% - 1999 г.; 20% - 2000 г. Ето така трябва да говорите от тази трибуна, господин професоре! (Оживление в залата.)
Вие обаче и нещо друго казвате, което много дълбоко ме притеснява. Това е споделеното от Вас и Вашата парламентарна група намерение да увеличаваме дефицита в България, в бюджета за следващата година, да не е 1,5 на сто, да не е балансиран бюджетът, да има повече разходи, отколкото приходи, понеже не трябвали разходи. Колко повече, господин професор, 50 или 60% от брутния вътрешен продукт? Колко повече? Кажете колко повече искате! (Шум и реплики, провиквания от опозицията.) Четири процента дефицит или 5% дефицит?
Знаете ли кое е страшното? Страшното е, че срещу този дефицит се поемат постоянни разходи, след това влизате в една спирала на непрекъснато увеличаване на исканията и на пресата за удовлетворяване на непрекъснато нарастващи постоянни разходи. Знаете ли какво води до това? Точно Вие трябва чудесно да го знаете. Това води, първо, до увеличаване на инфлацията; това води до увеличаване на държавния дълг; това води до увеличаване на лихвеното равнище - всичко онова, от което успяхме да освободим нашата икономика в последните три години.
Аз не зная дали Вие и Вашата парламентарна група имате изобщо някакво друго чувство на отношение към държавния бюджет освен чрез увеличаване на дефицита да увеличавате потреблението, да увеличавате възможностите за срив в икономиката! Това е толкова добре познато! Нали точно това правехте през 1996-1997 г.? По 4, по 5 пъти актуализирахте бюджета. И точно тук, точно по този повод - с увеличаване, с драстично увеличаване на дефицита в бюджета.
Помните ли края на 1996 г.? Помните ли тези 100 млрд., които набутахте през декември в държавния бюджет, с които се опитахте да угасите пожара, изливайки върху него кофа с бензин? Отново това ли ни съветвате да направим и ние?
Аз съм убеден, че мнозинството народни представители, които чувстват своята отговорност пред държавата и пред народа ни няма да се повлияят от тези популистки настроения, с които се опитвате да увеличите отново разходната част на бюджета, да увеличите дефицита и да стигнете дотам, откъдето тръгнахме.
Аз си мисля, че е добре, когато си специалист във ветеринарната медицина да не се опитваш да прилагаш уменията на ветеринарния лекар в хуманитарната област, защото винаги ще имаш един и същи резултат. Може би трябва да се предпазите точно от такова действие по-нататък.
Сега искам да отговоря, както на съмненията на професор Стоилов по един много важен въпрос, така и на господин Венцеслав Димитров, така и на Александър Томов, свързани с две или три неща, които ми се струват стойностни. И би трябвало да станат ясни на народните представители.
Аз очаквах от професор Стоилов малко по-сериозна аргументация точно в тези две или три посоки, не да пледира, че данъчната тежест, която ние всяка година намаляваме, смазвала бизнеса, след като точно обратното той е защитавал от тази трибуна някога, когато управляваше нашата уважаема левица.
Искам да Ви кажа съмненията по отношение на износа. Може би да започна по-напред от това - има ли 4% възможност да се случи следващата година на реален ръст на брутния вътрешен продукт... (Шум и реплики в залата.)
Нека да Ви обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!

МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: За мен е много обяснимо, някои хора от ляво не разбират за какво става дума и не желаят да го разберат, което е още по-опасно. Ако се вслушате по-внимателно, сигурно ще ви стане ясно. Наместо да се опитвате да ме прекъсвате по този неприличен, най-малкото, начин. Аз ви обяснявам неща, които са важни, за да можете да вземете след малко решение, когато ще гласувате. И ви моля да ме изслушате. Аз много внимателно слушам всеки един от вас.
Има ли ръст и защо ще има 4 на сто ръст следващата година? Има няколко аргументи, които не почиват на усещанията на проф. Стоилов, а са аргументи, които според мен са безспорни.
Най-напред, наистина инвестициите се увеличават. Инвестициите се увеличават както чрез вноса на инвестиционни стоки, което е безспорно, и това увеличение спрямо същия период за миналата година е 33 на сто, така и въобще чрез инвестициите, заложени за следващата година в този бюджет. Вярно е, че не само от тях. И не бива така елементарно да казвате: ама такъв ръст на инвестициите, пък еди-какъв си на растеж! Защото не само инвестициите са факторът, който ще допринесе за този растеж 4 на сто.
Следващото. Конюнктурата на основните български експортни стоки се подобрява. Започват да се увеличават цените на карбамида, на стоманата, на цветните метали, на пшеницата - все наши продукти, които изнасяме навън. (Неразбираеми реплики от Демократичната левица.)
Чрез приватизацията и инвестициите на зелено в икономиката вече преобладава частната собственост, за щастие. (Глас от Демократичната левица: "Голяма радост!".)
Брутната добавена стойност също се произвежда в по-голямата си част в частния сектор и вече достига 63 на сто. (Неразбираеми реплики от Демократичната левица.)
Много е важна прогнозата за икономическия растеж на света. Няколко глобални показатели. Около 3 на сто ще бъде икономическият растеж на страните от Европейския съюз следващата година. Миналата година и началото на тази година, когато имаше срив въобще на икономическата активност в световен мащаб, рецесия, в това число и на Европейския съюз, ние бяхме дръпнати като икономика, защото нашата икономика е един скачен съд с тази на Европейския съюз. И когато там има срив, когато там вече намалява търсенето, когато там намаляват цените почти два пъти на основно ориентираните за износ български стоки, няма като как да очаквате тук да се случи растеж. И обратно. Когато там има вече ясни признаци за икономически растеж, когато той се очаква да стане 3 на сто следващата година, когато нашата продукция е ориентирана нататък, тогава този процес като скачен съд води до увеличен икономически растеж и в България. И това е повече от очевидно.
Има и други фактори, които биха могли да подскажат този растеж, за който ние твърдим, че през следващата година ще бъдем свидетели. (Неразбираеми обаждания от Демократичната левица.) Това е нарастването на паричната маса, нарастването на широките пари, това е кредитирането, това са нарастващите депозити на населението в банковата система. Отворете отчета на банката за 9-месечието и ще видите. Отворете анализа на платежния баланс и ще видите.
На няколко пъти стана дума за производството и за спада в производството. На няколко пъти стана дума за това, че имало увеличени запаси. Ами как няма тази година да има увеличени запаси, след войната в Косово, след всички тези неща, които попречиха на нашия транспорт и на нашия износ? (Неразбираеми реплики от Демократичната левица.) Естествено е да има увеличени запаси. Въпросът е какво е тяхното състояние в момента. Може би е добре да чуете някои неща. То е свързано и с темпа на производството в България като цяло.
Аз ще използвам някои величини, които още са прогнозни, бих казал, защото наистина анализът на платежния баланс за 9-месечието януари - септември още официално не е излязъл. Но данните му са следните. И аз бих помолил, ако някой се съмнява в това, което сега ще чуе, нека да го провери, когато този анализ от Централната банка бъде публикуван. Ще видите, че това, което казвам сега, е точно така.
Вижте и наблюдавайте тенденцията. Приходи от продажби в промишлеността за периода януари - юли т.г., отнесени към миналата година за същия период януари - юли е 14 на сто отрицателен ръст. Спад за юли. Вижте какво става през януари - август. Спадът вече е 13 на сто. И януари - септември спадът на промишлената продукция е 12 на сто. Знаете ли как се получава такъв спад? Този спад означава, че тенденцията е пречупена.
Сега ще ви говоря за износа. Каква част от това производство е износ навън? Вижте спадът януари - юли, по същия начин - минус 23 на сто, спад към миналата година. Януари - август, следващия месец, спадът вече е минус 21,4. Вижте сега януари - септември, спадът е 18,5 на сто. Знаете ли какво значи това? Попитайте проф. Стоилов, той ще ви обясни.
Сега няколко думи за текущата сметка. Това, което казвате, че е страшно за България. За текущата сметка и търговското салдо. Показателите през 1999 г., това, което изложихме в бюджета след необходимостта за преоценка през лятото, в резултат на кризата в Косово. Оценката ни за дефицита на текущата сметка тази година е 5,6 на сто от брутния вътрешен продукт. Това представлява 685 млн. долара дефицит.
В същото време търговският баланс, като дефицит, е оценен - отрицателно салдо от 667 млн. долара. Това са нашите разчети за изпълнението на тези два параметъра до края на тази година.
Сега искам да погледнете какъв е отчетът за 8-месечието и 9-месечието на тази година на тези параметри. Текущата сметка за 8-месечието е 503 млн. дефицит, за 9-месечието обаче тя вече е 469 - 54-55 млн. по-малко от предишния месец.
Сещате ли се какво означава това? Сещате ли се за какво говоря, става дума?
ГЛАС ОТ ДЛ: Не!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Разберете го! По този начин тази тенденция на влошаване на дефицита на текущата сметка е пречупен. И се получава точно обратното, което ми дава пълно основание да смятам, че за тази година текущата сметка ще бъде изпълнена като дефицит толкова, колкото е нашето очакване още от средата на тази година, а именно ние ще постигнем отрицателно салдо от тези 5,6 на сто, заложени в нашите разчети за бюджета за тази година. Вярно е, че търговският баланс ще бъде влошен, вярно е. И той ще бъде влошен, като ще има някъде около над 900 млн. преразход на текущата сметка, това е дефицит на търговския баланс. При заложен за 9-месечието, го очакваме към 742. Това означава, че няма да бъде спазен предварителният разчет - 667.
Но искам да видите и тук сега тенденцията. Изключително важно е да видите какво става тук с износа. Понеже много се говори за него. Колко катастрофално нещо ще се случи, тъй като, виждате ли, износът вече става все по-малък, все по-малък и изчезва.
Вижте какво е положението за третото тримесечие на тази година. За третото тримесечие на тази година българският износ е средномесечно 350 млн. всеки месец поотделно. Ето: през юли са 345 млн., през август 351 млн., през септември 353 млн., средно около 350 млн. за всеки месец от това тримесечие.
Какво беше средномесечното изпълнение на износа за първото полугодие на тази година? За първото полугодие на тази година е под 300 млн. Точната цифра е 296 млн. Сещате ли се какво значи това?

Знаете ли миналата година колко беше? Миналата година цялото второ полугодие, ако го вземем средномесечно, износът беше 337 млн., което означава, че третото тримесечие тази наистина неприятна тенденция на влошаване на българския износ не само че е пречупена и преустановена, но започва да върви нагоре. И това е не усещане, господин професоре, това не е мое чувство за тези величини, това са абсолютни отчетни данни, при това отчетни данни при една влошена обстановка, тогава, когато двойно се увеличи цената на нефта, който внасяме. И въпреки това тази тенденция е налице.
Аз не знам какво повече може да се каже тук, освен да Ви изпратя този баланс, да го анализирате, да го видите и след това, ако можете, отново да говорим. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на ДЛ. Възгласи: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да изложа пред вас становището на Българската евролевица по отношение проектобюджета на общините за 2000 г. и неговите взаимоотношения с републиканския бюджет.
Бих искал да започна от това, че основен критерий при изграждането на бюджета на една страна е брутният вътрешен продукт на тази страна и бих искал да ви покажа, че през 1999 г. брутният вътрешен продукт е бил 24 млрд. 810 хил. (в нови лева), а за 2000 г. се залага в консолидирания бюджет брутен вътрешен продукт в размер на 23 млрд. 472 млн. и 300 хил. лева, спад от 1 млрд. 337 млн. и 700 хил. лева. Или в относителен дял ние предварително залагаме спад на брутния вътрешен продукт с 5,39 на сто.
Какъв е ситуационният анализ на общинските финанси в края на тази година? Задълженията от минали години, в това число подлежащи за възстановяване данък през 2000 г., неразплатени задължения от общините към 1 януари 2000 г., общинският дефицит възлиза на 230 млн. лева.
Към тези задължения трябва да се прибави и сумата от 68 млн. 813 хил. лева, съставена от увеличаване на заплатите с 5 на сто, здравноосигурителните вноски за шест месеца на общинските служители, здравноосигурителните вноски за шест месеца на зависимото население и допълнителните разходи по здравната реформа.
От разходите на общините през 2000 г. ще отпадне сумата от 186 млн. и 562 хил. лева от отпадане на доболничната помощ за шест месеца, съкращение на общинския персонал с 10 на сто и изплатени заплати в образованието от съответното министерство, което представлява 9,5 на сто от общинския бюджет за 2000 г.
Общата рекапитулация показва: общинските съвети са приели бюджети на свои заседания, предлагащи да бъде в размер на 1 млрд. 859 млн. лева. Общинските бюджети за 2000 г. на база коригирания бюджет за 1999 г. е 1 млрд. 971 млн. лева. Предлаганият от Министерството на финансите бюджет за общините е 1 млрд. 485 млн. лева. Необвръзката на средствата за общинските бюджети през 2000 г. е в размер на 485 млн. 569 хил. лева.
Съпоставката на общинските бюджети за 1999 г. и проектобюджетът на същите общини за 2000 г. дава следната информация: общински бюджети 1999 г., както казах, 1 млрд. 859 млн. лева; през 2000 г. ще бъде 1 млрд. 485 млн. лева.
Общата субсидия от държавния бюджет през 1999 г. възлиза на 435 млн. и 900 хил. лева; през 2000 г. възлиза на 317 млн. и 200 хил.
Субсидия за капитални вложения - подчертавам го това, господин министър - през 1999 г. е 81 млн. и 800 хил. лева; през 2000 г. - 76 млн. и 700 хил. лева.
Делът на капиталните разходи през 1999 г. е 11,4 на сто; дял на капиталните разходи през 2000 г. - 10,9 на сто.
Съотношението собствени приходи към субсидия през 1999 г. е 72 към 28; през 2000 г. е 73,5 към 26,5.
Ръстът на общинските бюджети 1997 г. към 1998 г. е 112 на сто; 1999 г. към 1998 г. е 99,5 на сто; 2000 г. към 1999 г. - 80 на сто.
Дялове на консолидирания държавен бюджет, централния републикански бюджет и общинските бюджети към брутния вътрешен продукт, приет за сто процента през годините 1998, 1999 и 2000 г.: 1998 г. консолидираният държавен бюджет е 40,3 на сто от брутния вътрешен продукт, централният републикански бюджет е 15,9 на сто, общинският бюджет е 7,8 на сто; 1999 г. консолидираният държавен бюджет е 43 на сто, централният републикански бюджет е 20,4 на сто, общинските бюджети са 6,9 на сто; 2000 г. консолидираният държавен бюджет е 45,1 на сто, централният републикански бюджет е 24,9 на сто, а общинските бюджети са 6,3 на сто.
Тези данни показват, че разходите на публичните институции увеличават дела си в брутния вътрешен продукт, разходите на централния републикански бюджет увеличават дела си за сметка на останалите публични институции, а делът на общинските бюджети намалява в брутния вътрешен продукт.
Структурата на формиране на общинските данъчни приходи спрямо републиканския бюджет:
Данък върху печалбата: през 1998 г. общинският бюджет е вземал 45,5 на сто, а републиканският бюджет е вземал 54,5 на сто; през 1999 г. общинският бюджет е вземал 43,4 на сто, републиканският бюджет е вземал 56,6 на сто; през 2000 г. се залага общинският бюджет да взема 35,43 на сто, а републиканският бюджет - 64,57 на сто.
Данък върху доходите на физическите лица: 1998 г. общински бюджет 49,71, републикански бюджет - 50,71 на сто; 1999 г. общински бюджет 50,28 на сто, републикански бюджет - 49,72 на сто; 2000 г. общински бюджет 47,95, републикански бюджет - 52,05.
Споделени данъци: 1998 г. общински бюджет 47,9, републикански бюджет 52,1 на сто; 1999г. общински бюджет 47,76, републикански бюджет - 52,42 на сто; 2000 г. общински бюджет 42,51, републикански бюджет - 57,49 на сто.
И тази информация потвърждава извода, че разходите на централния републикански бюджет увеличават дела си за сметка на общинските бюджети.
Разходи на общинските бюджети. Съпоставката на общинския бюджет за 1999 г. и проектът на общинските бюджети за 2000 г. по съставните пера показват следните абсолютни относителни величини. Господин министър, само ще чета колонката на съотношението в проценти 2000-а към 1999 г.:
Общи държавни служби - 76,4 на сто; отбрана и сигурност - 42,64 на сто; образование - 93,2 на сто; здравеопазване - 81,72 на сто; социални помощи - 148,86 на сто. Обяснимо е - съгласно съкращенията, които предстоят, и първите вноски на социални помощи, които трябва да се дадат. Работи по социалните помощи - 51,89 на сто; БКС - 70,34 на сто; почивно дело, спорт и туризъм - 50,36 на сто; култура - 77,5 на сто; икономически дейности и услуги - 65,12 на сто.
И тук, господин министър, понеже и двамата сме депутати от гр. Пловдив, искам да Ви кажа: Пловдив има общински бюджет през 1999 г. 11 млрд. 814 млн. През 2000 г. се заделят за общински бюджет 6 млрд. 419 млн. Спадът е от 5 млрд. 394 хил. лева.

То представлява спад от 54,3 на сто, като ви казах, че спадът от присъщите разходи, които залагате, е от 9,5 на сто. Господин министър, аз не искам гражданите на град Пловдив да бъдат лишени от присъщите им нужди, които им разрешава общинският бюджет, и това Ви го декларирам най-отговорно. Това го казвам, защото Венци Димитров каза, че Пловдив е облагодетелствана община. Не е облагодетелствана. И тя е лишена от този проектобюджет от присъщите й разходи, които трябва да получи.
От изнесените факти глобалните изводи, които могат да се направят, са, че представителният бюджет за 2000 г. е направен според нивото на управленческите възможности на правителството, а не според потребностите на обществената, местната власт и на самата държава. Правителството за сетен път показва неразбиране и професионални неумения по следните основни принципи. Пазарът може да се задоволи с потребности, които се изразяват в платежоспособно търсене. Разпределението чрез пазара е справедливо дотолкова, доколкото е справедливо разпределението на доходите. Липсата на регулиране на естествените монополи ликвидира и пазара, и икономиката. Пазарът засилва съществуващите регионални неравновесия. Пазарът се настройва към бъдещо развитие само чрез развитието чрез регулиране на свързани с бъдещето отрасли.
И ако ми разрешите, господин председател, няколко финални думи, защото не е необходимо да правиш само критика, трябва и да покажеш изхода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече. Вече говорите една минута повече.
СТЕФАН НЕШЕВ: Моля Ви за толерантност, за още една минута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не. Кажете, но по-кратко, без да се пазарите.
СТЕФАН НЕШЕВ: Ще ми дадете ли една минута, обръщам се към Вашата толерантност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
СТЕФАН НЕШЕВ: За да се излезе от това положение, аз казвам: затова е необходимо управленчески екип на кабинета и неговите експерти да се запознаят с трудовете на американските учени Агов и Дракер, като за резултат разработките на САЩ за планиране и контрол на комплексни обекти, познати на света под наименованията "Бърт", "Патерн", "Файн" и др. Така ще можете да управлявате както трябва - в полза на обществото и народа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев. С неговото изказване времето на Евролевицата е изчерпано.
Има думата госпожа Светлана Дянкова от Парламентарната група на СДС.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Разбира се, че това е най-политическият закон, само не разбирам защо всички политици в тази зала трябваше да се направят на експерти, а може би експертите на политици. Но както и да е. Това се случва винаги, когато в тази зала се говори за бюджета на държавата. Някак си всичко се повтаря. Разбира се, че всеки бюджет съдържа в себе си динамиката на развитие на обществото, определя като потвърждава или отхвърля тенденциите, идващи от изпълнението на миналите вече, изпълнени бюджети.
Аз искам да кажа няколко думи, които вероятно няма да звучат експертно, но вероятно ще станат ясни на тези, които все пак имат търпението вече няколко часа да ни гледат. И междупрочем, винаги, когато съм се изказвала по бюджетите, винаги съм искала да ме чуят тези, за които правим този бюджет, а не да се чуваме като управляващи и като опозиция.
Понеже се изговориха много експертни думи, аз бих искала да кажа защо ще подкрепя социалната част на този бюджет. Защото преди три години аз съм поела ангажимент, а и всички ние поехме ангажимент, като гласувахме Програма "2001", и този ангажимент се изразяваше в три пункта. Този ангажимент трябваше в поредните години да води до осигуряване на умерен, траен ръст на доходите, ангажимент, който се изразяваше в това да направим една дълбока пенсионна, радикална реформа, която да създаде финансово стабилен пенсионен модел, и ангажимент, който ни задължаваше да направим така, че да разширим подкрепата на държавата за социално-слабите групи от населението.
Проектът за бюджет '2000 ни показва, че точно това сме направили. За трета година ние изпълняваме тези ангажименти към хората. Защото по отношение на доходите за трета поредна година аз виждам, че се заделят повече пари от брутния вътрешен продукт, което в проценти в последните три години е следното: 1997 г. - 5,4 на сто; 1998 г. - 6,7 на сто от брутния вътрешен продукт, говоря за заплатите; 1999 г. ще бъдат изразходвани 6,8 на сто; в 2000 г. - 8,2 на сто. Това означава, че ние изпълняваме първия поет ангажимент.
По отношение на пенсионната реформа. Разбира се, много може да се говори за тази пенсионна реформа, но все пак ние сега разглеждаме проекта за бюджет и не би трябвало да усложняваме дискусията. Но в проекта за бюджет за 2000 г. е предвидено под формата на социални осигуровки, трансфери и субсидии от държавния бюджет да бъдат приведени към бюджета на Държавното обществено осигуряване близо 550 млн. лв. С тези средства ще бъде подкрепен бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г. и ще бъде подкрепен успешният старт на тази дълбока реформа, която обещахме на хората - тази реформа, която ще доведе до повишаване на пенсиите на много от пенсионерите - 1 млн. и 200 хил., реформа, която ще доведе засега до запазване ръста на пенсиите на останалите пенсионери, но ще доведе и до стабилизиране на пенсионния фонд и, разбира се, в следващите години до увеличаване на пенсиите на хората. Това интересува хората - дали има пари в пенсионния фонд и дали ще им плащаме пенсиите. И аз им казвам: да, бюджетът на държавата осигурява тези пари и вие ще имате пенсии и през тази година такива, каквито сме ви ги обещали.
По отношение на социалното подпомагане - това е третата тема, по която бих искала да кажа само няколко изречения. В проектобюджета са предвидени средства за социални помощи и обезщетения в размер на 3,32 на сто от брутния вътрешен продукт. Необходимата сума, която е предвидена, е около 778 млн. лв. Този финансов бюджетен ресурс създава гаранции за изпълнението на всички действащи програми за социално подпомагане.
С това искам да завърша и да кажа на хората: това, което поехме като ангажимент, ще бъде изпълнено. Пенсиите ще се плащат навреме, ще бъдат увеличени. Реформата в пенсионното осигуряване я започваме през 2000 г. Доходите растат с умерен и траен растеж. Социалното подпомагане ще бъде правено така, както досега, и в увеличени размери. Защото с няколко хиляди ще бъдат увеличени и хората, които държавата ще подпомага и през тази година. Заради тези три неща, заради моята последователност, която имам през тези години и подкрепям бюджетите на това правителство, ще гласувам и този път с убеденост. Благодаря ви. (Смях и реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата господин Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Тук са двамата министри, заложници на правителството, и трябва да ги разберем. Защото хич не е лесен техният пагон на функционали в това правителство при това икономическо управление на страната. И аз бих отдал професионалните си почести към хората, експертите, които са разработвали и предложили този бюджет. Не че е бюджетът, който трябва на България, но бюджет, който общо взето се доближава до икономическите възможности на Република България и на нейното национално стопанство. И в същото време с една уговорка, че не са отчетени тревожните перспективи пред развитието на българската икономика през 2000 г.
И, господин Радев, винаги, за трета година аз започвам с една позитивна оценка, че Вие изпълнявате Закона за държавния бюджет и внасяте законопроектите в рамките на изтичащата календарна година. Дотук - добре. Но, господин Радев, защо след това бавите с два-три месеца рутинното постановление за изпълнение на бюджета? И тази година ли ще вкарате изпълнителите на бюджета в материалноправни норми в изтекъл срок? Пример е тази година: съкратихте администрация, съкратихте средства и поставихте общините и другите разпоредители на бюджета в нарушение на бюджетната дисциплина. И давате основание на премиера да прави упреци за недостатъчно висока бюджетна култура и бюджетна дисциплина, обърнете внимание, за двата сектора, които не са в прерогативите на правителството - общественото осигуряване и общините. Което е включено в консолидираната фискална програма. Не е морално и не е честно! Защото липса на професионализъм и достатъчна бюджетна култура има и у хората, които изпълняват републиканския бюджет.
Второ. Вие за пореден път четохте лекция на народните представители и спорехте, че има ръст. Господин Радев, един професионален съвет или колегиален на човек, който също е бил във висшата администрация: на Ваше място аз бих седял и слушкал и накрая бих обобщил. И бих се борил като опълченец, както се опитахте да направите три-четири пъти. Защото ето какви са макроикономическите показатели от същите тези източници, които Вие цитирате. Вие стъпвате на банката, за Ваше сведение банката стъпва на националната статистика. Премиерът каза, че кризата в Косово е убила българската икономика. Кризата в Косово започна на 26 март, края на първото тримесечие. Във второто тримесечие в България има по-добри икономически показатели, отколкото в първото. (Смях в ДЛ.) Значи по-добре е да има криза. В България кризата най-лошо се отрази в сектора на услугите - транспортни, ръководството на въздушно движение, прекъснат шосеен и железопътен трафик. Услугите са нараснали с 200 млн. стари лева. Значи не е кризата. Това е един опит за непрофесионално оправдание.
Трето. Тук Вие, както и Евролевицата, твърдите, че тази година ще има ръст. Аз професионално твърдя, че 1999 ще има отрицателен растеж. И не стъпвам на онези разчетни 24 трилиона 810 млрд., а стъпвам на отчета на статистиката за полугодието: брутен вътрешен продукт - 9 млрд. и 700 млн. нови лева. Това е 44 процента от годишната задача. Значи през второто полугодие трябва да има преизпълнение с 12 процента. Не виждам как, при положение че индустриалното производство започва да спада. Така че този макроикономически показател за 1999 г. поставя под съмнение основния показател "Растеж" през 2000 г. и срива цялата основа на проектобюджета за 2000 г.
Мога да Ви кажа конкретни числа, господин Радев, защото Вие и Агенцията за икономически прогнози работите с удобната Ви методика за използвания брутен вътрешен продукт, аз работя с произведения. Защото бюджетът се гради върху производството, върху производствени стойности.
Знае се вече, че левицата няма да подкрепи бюджета. И това не е стандартно поведение на българската опозиция след 10 ноември. Ние сме направили добронамерен прочит с отговорността си на конструктивна опозиция.
Защо няма да подкрепим този бюджет? По две основни групи причини. Първата вече я изложих - несъответствие на бюджетни разчети и връзка с реалната икономика. Вие добре сте направили преструктуриране на приходната част, промени в структурата на данъчни и неданъчни приходи, чувствително в сравнение с тазгодишния бюджет, и в структурата на отделните данъци. Но, господин Радев, аз дълбоко се съмнявам, че тази година ще има ръст на приходите от данък печалба. Кое остана печелившо в България? Аз се съмнявам, че ще покриете разходите от данъка върху доходите на физически лица. По мои разчети, господин Нейков, в България през тази година са закрити над 200 хил. работни места. Това е приходоизточник и за фондовете, които утре ще обсъждаме. Мита. Добре сте го отчели, няма да има. Отворихме границите с ЕФТА, с ЦЕФТА, с Турция, ще ратифицираме зона за свободна търговия и с Македония, слава Богу, от това ще спечели България. Всичко това удря приходите в бюджета, свива възможностите за обективно или минимално необходимите разходи. Защото лесно е да се направи разходна част, при положение че приходната е обезпечена. Ние твърде много говорим за колапса на общините, но в същото положение са хората под пагон - и на армията са крайно недостатъчни средствата, които й се определят, и полицията зависи от спонсори, които трябва да преследва с тяхна материална помощ и т.н.
Втората група въпроси. Все пак ние сме лява партия и отдаваме по-голямо значение на социалната част на бюджета. Разходите за социални програми общо - образование, култура, здравеопазване - са 53 процента. Един задоволителен процент, дори в сравнение с Европейския съюз. В широкото разбиране разходи за социални програми. Но лошо се удрят пряко и без това мизерните доходи на българските граждани. Откъде ви е приходната част? От данъците - данък върху добавената стойност, данък върху акциза, данък върху общия доход, 2,5 на сто ръст на осигурителната тежест и т.н. Удряне в населението, на което и без това средната работна заплата е под социалния минимум.
Прокламирате ръста на работните заплати. Колкото и да растат, в бюджетната сфера един средноплатен бюджетен служител ще получава 6,25 лв., при положение че Европейският съюз слага минимална граница за дневен разход 4 долара, което прави 7,5 лв. към днешния курс. Значи един средноплатен гражданин не получава минимума, а той с този минимум трябва да издържа поне един, ако не и двама членове на семейството си. За пенсионерите е още по-трагично - 2,60 лв., това е 1долар и 30-40 цента на ден при, пак повтарям, 4 долара минимална граница.
И накрая, господин Радев, едно предложение: предлагам да увеличим бюджетния дефицит с още половин процент. Нека да стане 2 на сто. Маастрихт разрешава 3 процента, нали сме европейци! За какво предлагам това увеличение? Не за флирт с общините, с армията или някое от ведомствата. Предлагам с тези 0,5 на сто, това са около 117 млн. нови лева, да се увеличи субсидията за енергийните услуги. Просто цените на енергийните услуги са пазарно обработени, но не са съобразени с реалното равнище на доходите на българския гражданин. Абсурд е цената на отоплението, било централизирано парно, било с твърди горива, включваме и субсидия за въглищата, при средна пенсия от порядъка на 70 лв., при средна заплата от порядъка на цената на отопление за един тристаен апартамент. Пак повтарям и ще направя своето писмено предложение: увеличение на дефицита от порядъка на 2 на сто от брутния вътрешен продукт с увеличение на целевата субсидия за енергийни икономически услуги. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Койчев.
С това Парламентарната група на Демократичната левица изразходва времето. Парламентарната група на СДС има 9 минути.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Министърът няма ли да говори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Мария Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! 2000 г. е решаваща година за здравеопазването. Необходимите разходи за здравната реформа са пряко свързани с момента на нейното ефективно прилагане. Макар и сроковете да бяха променени и реално те ще бъдат променени, защото има необходимост от един по-бавен преход, за да не се получат сътресения в системата, разчетите, които ни се представят с проектобюджета за 2000 г., представляват 4,5 на сто от вътрешния брутен продукт. Ако направим едно сравнение спрямо 1999 и 1997 г., ще видим, че е налице едно постепенно нарастване като процент от брутния вътрешен продукт. Функцията обхваща дейности, които се финансират чрез лечебните заведения към Министерството на здравеопазването, към други ведомства, висшите медицински училища в страната, лечебните заведения към общините.
От общо предвидените средства по проекта за Републиканския бюджет - 1 млрд. 56 млн. лв., 599 млн. лв. са предвидени за покриване разходите за болнична помощ и около 327 млн. лв. - за доболнична помощ. За финансиране на здравните заведения към Министерството на здравеопазването са предвидени 237 млн. лв., както и през 2000 г. то ще финансира националните здравни заведения. Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването ще бъдат осигурени животоспасяващи консумативи за хемодиализа, кардиология, радиоизотопна диагностика, медикаменти за онкологично болни и други заболявания.
От 1 юли една част от безплатните медикаменти, осигурявани досега по Наредба № 12 на Министерството на здравеопазването, ще бъдат напълно или частично финансирани от Националната здравноосигурителна каса. Ефективно ще се използва остатъкът от получения през 1997 г. заем от Световната банка за критичен внос на лекарства.
В структурно отношение най-голям дял от разходите заемат средствата за трудови възнаграждения, както и осигурителните плащания към тях. Най-голям относителен дял в средствата за издръжка заемат разходите за медикаменти, следвани от разходите за материали, горива, енергия и тези за външни услуги. За капиталови разходи са предвидени 47 млн. лв., с които ще бъде осигурена необходима апаратура и ремонт на здравните заведения.
Средствата, предвидени за висшите медицински институти, са намалени в сравнение с 1999 г. във връзка с разделното финансиране на учебната и лечебната дейност. Предвидените средства за здравеопазване в общините са съобразени с разделното финансиране на болничната и доболничната помощ, считано от 1 юли.
Финансовите анализи и разчети показват, че ако се започне преструктурирането на здравните заведения, структурна реформа, строг финансов контрол и дисциплина, регулярно превеждане на необходимите средства от общинските бюджети, средствата ще бъдат достатъчни за нормалното функциониране на здравните заведения и те отново няма да натрупат дълговете.
2000 г. се очертава да бъде ключова за реформата в здравеопазването. Увеличаването на разходите за здравеопазване като процент от брутния вътрешен продукт и промяна на структурата на разходите - тук трябва да отворя една скоба и да отбележа, че отношението относителния дял, болнична - доболнична помощ за 2000 г. се променя на 35,3 на сто, както и мотивацията на изпълнителите на медицинска помощ ще доведе до по-качествено и адекватно обслужване на населението. В същото време е крайно необходима и нужна интензификация на работата на изпълнителите на медицинска помощ като се увеличат броят на посещенията и ефективността на лечението на изпълнителите.
Програмата на системата за организиране и финансиране на здравеопазването в България ще доведе до по-добро и качествено обслужване, до финансова дисциплина и отчетност, а в по-дългосрочен план и подобряване на здравните показатели. Ето защо аз ще подкрепя бюджет 2000.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Има думата господин Йордан Цонев. Разполага с 4 минути.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В края сме на първото четене на Закона за бюджета за 2000 г. и аз, в рамките на 4 минути, едва ли мога да направя някакъв анализ, но ще се опитам да погледна какво чуха и какво видяха днес тези, които си направиха труда да слушат и гледат нашето предаване. Какво разбраха от критиката, която беше отправена към бюджета. Защото от това, което аз през цялото време слушах в залата, ми се струва, че разбраха следното: че опозицията смята числата на Националния статистически институт и на другите институти, които се занимават с измерване в икономиката, които се занимават с тази дейност, за неверни. И на тази база беше изградена цялата критика. Вие казвате, че има 4 на сто ръст, но няма. Вие казвате, че за миналата година е 1,5 на сто, обаче ние казваме, че няма. Наши източници казват това, наши анализатори подсказват онова, външни експерти подшушват друго.
Аз искам да запитам съвсем основателно: ние имаме ли институции в тази страна, градим ли техния авторитет, ползваме ли техните данни? Или когато става въпрос за критика, когато става въпрос за политически интереси, ние се позоваваме на други данни, които не са официалните в страната? И ако ги имате тези данни, дайте да направим едно заседание на база не данни, които са официалните за страната, а на база данни на този и онзи. Защото, когато една институция не е официално призната, тя все пак е този и онзи, ако ще и титли да стоят зад нея.
Така че аз с няколко думи бих казал само следното. Разбира се, имаше и градивни неща в критиката, имаше и опит за анализ на дълбочината на проблемите, пред които ние сме изправени вече трета година, а те са много сериозни, и пътят, който стои пред нас. Единственото сериозно макроикономическо предложение като подход, като икономическа философия, което чухме, беше да се увеличи брутният вътрешен продукт в рамките на 2,5 или 3 до този, който е предвиден в критериите на Маастрихт и оттам да се увеличат доходите или да се стимулира по някакъв начин бизнеса, да се увеличи търсенето и така да се постигне ръстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Дефицитът да се увеличи, а не брутният вътрешен продукт, както казахте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: 2,5 на сто дефицитът. Благодаря, господин председател. Като бързаме, стават такива грешки. Вие ме разбрахте.
Искам да ви кажа, че при нас, в условията на валутен борд, знаете, че имаме не инфлационно финансиране на дефицита за разлика от дадения пример с Унгария примерно или с другите страни. Ние трябва да го финансираме по точно определена схема. Тази схема изчерпва възможностите за бягане по увеличаването на дефицита.
Така че аз ще използвам ваши думи и ще ви кажа, че в началото, когато влезе бюджетът в парламента, вие го окачествихте като бюджет на мизерията. Аз ще ви кажа, че днес ние чухме мизерна критика на бюджета. Това е, което чухме ние днес.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Това по Маркс ли е?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е по Енгелс, не е по Маркс. И понеже този бюджет е продължение на политиката, която води правителството, аз ще завърша със следното. Три вида фискална политика има и в теорията, и в практиката, казах го преди малко. Единият е рестриктивна, който води до намаляване на брутния вътрешен продукт. Вторият е стабилизационна, който води до нулев дефицит. И третият е агресивен, който води до ръст на брутния вътрешен продукт. След като никой от вас не каза, че има намаляване на брутния вътрешен продукт, очевидно, че фискалната политика не е била рестриктивна. Нося учебници и ще ви дам да си направите справка, защото вие изглежда сте спрели да четете в последните пет-шест години да ви кажа честно.
Така че този бюджет е продължение на стабилизационната и леко агресивна фискална политика, насочена към ръст в брутния вътрешен продукт и затова аз ви призовавам да го подкрепите. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата народният представител Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Изправени сме пред законопроект за бюджет '2000 и ми се струва, че в дебатите, които бяха в залата, наистина за първи път може би пролича различното отношение на отделните политически сили към начина на търсене на стабилизация на самата държава, към отношението към реалностите в самата държава и третото, което е важно, за търсене на подходи при решаването на отделните проблеми.
Аз отчитам желанието на една наистина лява партия да търси по-социални, още по-социален отенък в един бюджет, отчитам желанието им да се намерят възможности и финансови ресурси за подобряване на равнището на стандарт и на живот в нашата страна. Но винаги, когато се изразява едно такова желание, трябва да изходим от това на какво ниво се намира държавата, на какво ниво вие сте оставили държавата (реплики от ДЛ) и тогава да изказваме своите предпочитания, желания, а може би и мечти.
Затова именно бих се обърнал и към господин Нешев, който говореше тук за общините, свързано с техния общински бюджет. Вярно е, че в частта на разходите бихме казали, че бюджетът е наистина рестриктивен и той такъв трябва да бъде. Защото не може кметове да си правят шадраванчета и други неща на отделни общини или други, свързани от този род неща, или да пренасочват средства от социалната и друга част в усилия, които на този етап не изисква самата община. Не може кметове, което показа досега тяхното четиригодишно управление, да харчат пари в нереализуеми проекти или преди всичко по един и същи начин да облагодетелстват определени фирми, за да се извърши нещо.
Значи, когато говорим за управлението, аз тук бих се съгласил с министър-председателя изцяло, че първо трябва да се научим как да правим разходите и от тази гледна точка на България е нужно, на всяка една институция, на всяка една система, да знае как да прави тези разходи. Просто е нужно. Дори и за всяко едно семейство е нужно да знае как да си направи тази разходна част, като се знае прихода.
Също така искам да подчертая, че насоката, която бюджетът от три години дава, това е една последователност и една същевременно силна прогнозируемост какво ще става в страната.
Тук съм съгласен с някои оценки, свързани с това, че имаме затруднения в икономическия растеж, но от друга страна, тази последователност и тази финансова стабилност води до възможности за прогноза и инвестиционен процес. Ако вие желаете нещо друго, тоест да няма това и да увеличим дефицита и оттам да има инфлация и други неща, за да успеят определени играчи след това на пазара за влияят силно върху политиката на правителството и на самия парламент, това е друг въпрос. Мисля, че го изпитахте на гърба си през 1996 г.
Така че нашето задоволство е именно свързано с това, че се води една последователна политика в това отношение.
Искам да отбележа и това, че продължава една последователна политика по отношение на закриване на фондове и извънбюджетни сметки, и тяхното превръщане от първостепенни разпоредители във второстепенни - един подход, за който говореше господин Нешев за Съединените американски щати. Този подход, бих казал, вече се изпълнява и в България.
И тук имам една забележка, която за нас е съществена, че темпът, с който се движи, е правилен по тяхното преобразуване, но все пак има фондове, които имат и психологическо, и политическо значение за страната и от тази гледна точка аз се обръщам към министър Муравей Радев, че все пак един фонд, като държавен фонд "Земеделие", който може би за първи път тази година се получи да акумулира собствени средства и не иска толкова държавна субсидия, за да може да продължи да работи и следващата година. Във връзка с това, че е необходимо след време да се извърши необходимото структуриране на фонд, свързан със земеделието, а ние нямаме тази готовност, считам, че и следващата година може спокойно държавен фонд "Земеделие" да остане в бюджета като първостепенен разпоредител.
Иначе самият бюджет е едно отражение на нашата действителност. И какво да искаме повече от това, което сме дали самите ние?
Така че, господа народни представители, колкото и да сте скептици от Евролевицата, вникнете в реалността и нека да подкрепим бюджет '2000, както ще го подкрепи нашата парламентарна група. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
Моля квесторите да поканят всички народни представители в залата.
Пристъпваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2000 г., № 902-01-66, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 214 народни представители: за 134, против 80, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За първи отрицателен вот има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Гласувах против този републикански бюджет, защото това е бюджет на мизерията, продукт от мизерия във философията на управляващите. Гласувах против този бюджет, защото той обрича 90 на сто от населението на мизерия, защото този бюджет обрича образованието на агония и част от нашата младеж - на невежество.
Гласувах против, защото този бюджет обрича хората на безработица и окончателен срив в здравеопазването. Защото този бюджет, както се чу и тук, обрича общините на финансов колапс, защото този бюджет задушава бизнеса. Този бюджет е вреден за страната, както е вредно и правителството, което го е съставило. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втори отрицателен вот има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах против този бюджет, защото не само като народен представител, но и като председател на Демократичния съюз на жените не мога да приема, че това е най-социалният бюджет на Република България.
Този бюджет стабилизира разкоша и охолството на управляващите и бетонира мизерията в Република България. Този бюджет обрича 65 на сто от работещите в България да останат на доходите си от 1999 г. Този бюджет обрича над 1 млн. и 350 хил. пенсионери да останат на мизерните си пенсии от 1999 г.
И ако трябва да кажа на господин Христов какво оставихме, 1990 г. оставихме средна работна заплата 280 лева и средна пенсия - 116 лева.
Този бюджет с провежданата финансова политика, с данъчното бреме, с инфлацията ще доведе потреблението на хиляди български семейства в 2000 г. на равнището на потреблението през 50-те години.
Този бюджет ще даде живот на българските общини най-много до края на м. май. Този бюджет залага срив на интелектуалния и образователния ценз на българите. С този бюджет народът ни става полуздрав, полуболен, полуобут, полуоблечен, полуограмотен.
С този бюджет, уважаеми колеги, вие залагате, минирате политическото бъдеще на държавата и ще прехвърлите тежестта на други, които ще управляват след вас.
Най-тежкото е, че с този бюджет '2000 ние тръгнахме за Европа, но хиляди, милиони българи ще минат по този път през кофите за боклук и през бордеите.
Затова гласувах категорично против. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
За трети отрицателен вот има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Гласувах против по едно особено съображение.
След като отчитаме, че реформата в земеделието с възстановяването на земята е вече 95-98 на сто, беше необходима следваща стъпка - пари за инвестиции в това земеделие, за което толкова пари похарчихме, за да направим тази реформа. Всичко, което ползваме в земеделието днес, е някъде 85 на сто морално и физически остаряло. И аз разчитах, че този път господин Радев няма да забрави онова изказване, в което молех за 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт и той ме убеди, че аз не съм прав, защото един ден ще видя, че ще даваме не 0,5 на сто, а повече.
Днес ние трябваше да получим 130 млн. лева в този фонд, от тях 36, за да реализираме 100 млн. от САПАР и 100 млн., за да можем да инвестираме този път в механизацията на земеделието, защото тя е предпоставката бързо да възстановим нашето производство.
Затова гласувах против.
И нека, господин министър, да Ви помоля при второто четене да сложите на отделен ред колко пари са за фонд "Земеделие" и колко пари за САПАР, защото това са 102 млн., които искаме да ползваме. И ако Вие не осигурите 36 млн., не можем да ползваме тези милиони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата министърът на финансите да благодари.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател! Позволете ми от мое име да благодаря на опозицията за критиката на бюджета, която критика чухме днес през целия ден. Аз се надявам, че онези моменти от нея, градивните моменти, колкото и малко да са те, ще бъдат взети под внимание между двете четения.
От името на правителството на Република България благодаря на целия парламент за това, че и тази година своевременно прие бюджета на България за 2000 г. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Днес няма да има заседание на постоянни комисии.
Утре в 11,30 Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе свое заседание.
Следващото заседание е утре, 9 декември, от 9,00 ч. сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,44 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Александър Джеров

Секретари:
Васил Клявков

Калчо Чукаров