Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова.
Секретари: Христо Димитров и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Има думата госпожа Емилия Масларова да докладва.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Вчера приключихме на изказванията по чл. 328. Това е § 57. Обсъжданията продължават, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой иска ли думата по § 57?
Думата има господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм внесъл едно предложение по § 57, което предвижда доцентите и старшите-научни сътрудници да се пенсионират на 68 години, а професорите, докторите и старшите-научни сътрудници I степен - на 70 години.
Аз съм от 28 години преподавател в Софийския университет и ако за 21 от тях съм извървял пътя от асистент до професор, огромен е приносът на онези мои колеги, които и до днес смятам за мои учители. Това са акад. Димитър Димитров, акад. Илчо Димитров, акад. Димитър Косев, проф. Христо Гандев, чл. кор. Николай Генчев и други. Някои от тях Бог да ги прости, други са живи и здрави и повярвайте ми напълно работоспособни. Но и тези, които си отидоха, и тези, които днес са сред нас, Господ здраве да им дава, преподаваха и когато вече бяха прехвърлили предлаганата от комисията възраст за пенсиониране от 65 години. И не само преподаваха и преподават, но и продължават да го правят, така че и ние продължаваме да се учим от тях.
Това е първият ми аргумент, за да апелирам да се приеме моето предложение.
Уважаеми колеги, за учения възраст няма. Той или може, или просто не е учен. Ако обаче е истински учен, той може. Разбира се, не всички могат еднакво. Тъкмо поради това академичната традиция е въвела и съответните звания и степени и е заложила идеята открай време, че професорът може повече, а доцентът не чак толкова. Нали така, господин Панев?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Зависи от професора.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Така е заложено, господин председател, пък не знам дали зависи. Но ако мислите, че професор се става с назначение, жестоко се лъжете.
Но комисията предлага нещо друго - да изравним възрастовата граница за пенсиониране между доцентите и професорите. Каква е логиката на това предложение? Аз лично не я разбирам. Едва ли би могла да я разбере и академичната общност. Пък дори и по простата причина, че тази уравниловка автоматично лишава от стимул човек, който на 37 или 38 години примерно вече е станал доцент. За какво повече да се развива, след като фактически вече е приравнен с професора?
Ето вторият ми аргумент, за да поискам диференциация в пенсионирането на професорите и доцентите.
Трето, ако предложението на комисията се комбинира със злощастния Закон за научните степени и звания, който дреме в очакване на второто си четене, върху научната общност ще се стоварят едновременно два удара - хаосът, който той неминуемо ще предизвика, и освобождаването на всички висококвалифицирани кадри над 65-годишна възраст. Това българската наука и българското висше образование едва ли ще понесат. Те ще се превърнат в менте наука и менте образование, какъвто междупрочем е целият ни преход.
Уважаеми колеги, има и нещо друго. По принцип поколенията в науката се обновяват средно на 15 години. Това означава, че ако се приеме предложението на комисията, на предна линия, на ръководни постове в науката и в образованието би излязло средното поколение учени - от втората половина на 80-те и началото на 90-те години. Спомнете си обаче условията, в които то се развиваше в следващите 15 години - хронична липса на средства за науката и образованието, разрушителни ефекти на Паневщината, политически натиск и политически издевателства над това поколение.
С това обективно състояние на средното поколение учени е свързан третият ми аргумент да не бързаме да разделяме, да не бързаме да отписваме и изпращаме в запас учените над 65 години. Нищо няма да спечелим. Обратно, само и единствено ще загубим.
И накрая, ако аз съм вносител на това предложение, преди това то е решение на Академичния съвет на най-старото ни българско висше училище - Софийският университет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Приключвам. Не вярвам комисията, а и мнозинството като цяло да има самочувствието, че в сферата на науката и образованието са по-компетентни от този висш академичен форум. Моля ви, подкрепете моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За изказване има думата госпожа Емилия Масларова.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз също имам предложение по този член. Моето предложение е по ал. 1, т. 10 и искам да го прочета, за да мога да се аргументирам. Касае се до това, че работодателят може да прекрати трудовия договор, когато отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: един от тези случаи е т. 10 - чета моето предложение:
"10. при придобиване право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за професори, старши научни сътрудници първа степен и доктори на науките - при навършване на 68-годишна възраст, за доценти и старши научни сътрудници втора степен - при навършване на 65-годишна възраст, а за асистенти и научни сътрудници - при навършване на 63-годишна възраст."
Вчера, уважаеми колеги, доста надълго и нашироко изказалите се преди мен колеги обосноваха необходимостта от това да има пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст. Аз не искам да се спирам отново и отново на това. Убедена съм, че както ние, така и колегите от мнозинството са се срещали с представители на Синдиката на българските учители, изслушали са достатъчно задълбочено и предполагам - отговорно - техните аргументирани предложения. Аз настоявам тази не толкова случайно, според мен, пропусната дума - "пълна" - да остане в нашия текст. Това е първата част от текста. Аз заставам зад това свое предложение, което, разбира се, е и подкрепено с искането на Синдиката на българските учители.
На следващо място обаче аз заставам зад всички мои колеги, които смятат, че не би трябвало професорското съсловие да го ограничаваме до 65-годишна възраст. Постарах се и много внимателно слушах изказването на господин Буров вчера, тъй като той защитаваше проекта, който е внесен от правителството - за 65-годишна възраст за пенсиониране на професори и доценти. Откровено да ви кажа, господин Буров, ако Вие вземете стенограмата, ще видите, че там има твърде много противоречия, които още веднъж свидетелстват, че не можем под един знаменател да поставим хората, за които Вие казвате "могат". Те могат да работят до 100 години, стига да са качествени. Тук мисля, че всички сме съгласни. Само че, убедена съм, че всички ние ще се съгласим и с нещо друго - че сега в резултат на ред административни реформи тези, които управляват висшите учебни заведения - било то медицински, било то военни, било то технически или юридически ВУЗ-ове - са администратори, а не научни кадри. В много голяма степен започна една чистка на интелектуалния потенциал.
Вие вчера казахте, че всичко опира до финансовия ресурс във висшите учебни заведения. Аз веднага ще ви попитам обаче: а интелектуалният ресурс, уважаеми колеги? Този интелектуален ресурс, който имат професорите, къде го оставяме? Вие сам давате справката. Аз го чета от стенограмата: че професорите са 1400 души, а доцентите са 6700 човека. Значи тези 6700 човека са близо 5 пъти повече от професорите. Тези професори са вече малко. Това е интелектуалният капацитет на нацията.
По-назад във Вашето изказване, когато връщате дупликата си на моите колеги - на проф. Стоянов, мисля, че на госпожа Величкова - Вие казвате, че проблемът за младите асистенти е в професорите и доцентите, които сега обсъждаме, които не могат да говорят пред младите хора за красотата на науката, невинаги парите са стимул.
Значи веднъж казвате, че тези професори и доценти трябва да обучават младите и да говорят "за красотата на науката" - а аз мисля, че не толкова за красотата на науката, колкото за постиженията в науката и това, което ние трябва да направим в науката - а от друга страна, казвате, че не всичко е в парите, като в началото казвате, че всичко е до финансов ресурс.
Аз мисля, че тук се касае за символичен финансов ресурс, който, съпоставен с интелектуалния потенциал, който имат тези хора, е далеч, далеч по-малък и едва ли е необходимо да се спираме на такива дребни неща.
Уважаеми колеги, определено смятам, имайки предвид действително какво е състоянието на българската наука, че ние трябва да дадем шанс, ние трябва да съхраним от отстраняване от работа на хора с богат интелектуален капацитет.
Аз бих се присъединила към всички тези колеги, които подкрепят тази по-висока възрастова граница за професорите и доцентите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
За първа реплика има думата господин Юлиян Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, аз едва ли не получих покана за реплика след Вашето изказване и ще се възползвам от това.
Аз много ясно казах вчера, че когато ние имаме да устройваме някъде около 10 000 човека по начина, по който предлага Кодексът на труда, това очевидно означава един много тежък финансов товар за висшите учебни заведения. Попитайте който и да е ректор, което и да е административно ръководство и то ще Ви каже ясно и просто точно това. Когато аз вчера говорих, говорих за другата възможност - за хората, които действително могат да работят, включително и до 100 години - да дадем възможност на академичната общност, тя има много добре разработени процедури дотолкова, доколкото ние сме дали много голяма свобода - под "ние" имам предвид законодателите, законите - и те могат да се държат по един много достоен начин. Страхът, който вие изпитвате, че силната политизация може да доведе до нерегламентирани изгонвания, отстранявания от работа и прочие, и прочие, аз не го споделям. Продължавам да не го споделям, защото политизацията, начинът, по който говорим от тази трибуна, само може да активира действително това, за което Вие говорите.
Що се касае обаче за младите, понеже засегнахте и тази тема, вижте, във фактите, за които говорихте, има известна истина. Младите действително невинаги желаят да стават например асистенти. Но аз много добре знам, че за да желаеш да станеш асистент, трябва да имаш непременно професор, трябва да имаш учител, който да ти разкрие красотата на науката. Това имах предвид. Никой не става асистент, смятайки, че по този начин ще получава много пари. Историята го показа - Айнщайн и т.н.
Това бяха моите аргументи вчера, за които аз говорих. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Желаещи за друга реплика има ли?
За дуплика има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Ще се възползвам от правото си на дуплика. Господин Буров, Вие казахте "устройване". Ви започвате с устройване на нещо. Именно аз се страхувам от устройването. Смело ще го заявя от тази трибуна - сега няма пуснати камери, нито журналисти тук. Аз се страхувам от политизацията на този процес, от обезглавяването на цвета на българската наука по един такъв начин - чрез администриране, чрез слагане на бариери, чрез пречене. Защото, ако един човек не е станал асистент или научен сътрудник до 63 години, той няма да стане и по-нататък. Но един капацитет, който е трупал с години знания и опит и е станал професор или е доцент, той ще продължи да обучава младите и на 68, и на 70 години. Но ние сме свидетели с вас, че последните години по различен административен път твърде много светила на българската наука си отидоха, отидоха си безвъзвратно. И за съжаление няма кой да транслира този интелектуален потенциал върху младите хора. Това е моето опасение. Политическо ми е опасението, защото се администрира и се действа политически към тези хора, които са с натрупан опит. Защото се казва, че те са станали професори преди Христа, а не след Христа. Това ме притеснява.
Затова настоявам да вникнем в съхранението на този интелектуален потенциал на нацията. Да не даваме шанс на администратори да ги обезглавяват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Ангел Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, драги колеги! Искам да предложа една малко по-друга гледна точка или малко по-друг подход към проблема.
Първо, да видим какво е променено в чл. 328, т. 10 и да се помъчим да вникнем в замисъла на вносителя.
Досегашната редакция предполагаше, че всеки може да се ползва от три години след придобиване на правото на пенсия и чак тогава работодателят може да прекрати трудовия договор. Сега тази възможност е премахната за всички, с изключение на хабилитираните, като е приравнен този срок до 65 години - еднакъв за първа и за втора хабилитация.
Не знам дали сте забелязали, но има един § 57а, той, мисля, е на колегата Панчо Панайотов, който предлага да няма тази защитна възраст за хабилитираните. Тоест текстът да свърши дотам, където се придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за абсолютно всички.
Ако погледнем от гледна точка на правата на хората, би следвало да кажем, че действително колегата Панайотов е прав. Но какво е имал предвид вносителят, когато е въвел тази възможност за хабилитираните? Това именно е било грижа на сегашния етап поне да се запази този потенциал, тъй като са известни трудностите в тази област и опасенията да няма срив от хабилитирани преподаватели.
Така че обвиненията, които тук чухме, за мен са неоснователни. Вносителят е проявил достатъчно грижа.
Какво обаче е станало, което е повод за толкова бурни дискусии? Намалена е възрастта за първата хабилитация - от 68 на 65 години. Но това не значи, че всички задължително на 65 години трябва да бъдат освободени. Уважаемите академични съвети, включително и този на Софийския университет, а не еднолично ректорът, могат да запазят, ако искат, всичките си професори на работа след 65 години. Няма никаква пречка. Законът не дава императивно, че работодателят прекратява, а че "може да прекрати". Това е една възможност, която всеки един разумен управляващ орган ще използва много внимателно и ще се освободи само от тези, които явно не отговарят на изискванията.
Другото - защо е повдигната защитната възраст за доцентите от 63 на 65 години? Първо, защото 63 години ще стане общо възрастта на всички мъже в страната, и второ, защото се проявява грижа именно за това да не се получи този срив от хабилитирани преподаватели, защото всички тези 4000 доценти ще могат да работят още две години.
Така че аз смятам, че мотивите, които са водили вносителя, не са тези, които тук някои се опитват да му припишат, и аз ще подкрепя това, което комисията е предложила като решение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
За реплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Балтаджиев, Вие, както и господин Буров, в аргументация на своите предложения, на тезата, която поддържате, изтъквате главно това, че няма пречка съответните научни общности и техните органи да решат, че тези хора могат да продължат да работят на трудов договор и след навършване на годините, които им дават право за пенсиониране.
Практиката обаче почти никъде не е такава. И тя неслучайно не е такава. Така че тук се опитвате някак да отстраните аргументите в обратната посока.
Финансовите разчети, които се правят за висшите учебни заведения, са именно с оглед на това кога съответните преподаватели навършват тази възраст, която не им дава повече възможност да се позовават на правото си, за да продължат да работят. Така че това, което казвате, просто няма да стане и след приемането на закона, ако промените пенсионната възраст.
И другото възражение е, че тук се проявява непоследователност - вдига се общата пенсионна възраст - и за мъжете и за жените по Кодекса за задължителното обществено осигуряване, а само за професорите в този закон я намалявате. За професорите я нямалявате, а за доцентите я повишавате. Е, нека да се следва една логика и затова аз говорех, че възрастта от 68, 65 и 63 години съответства и на сегашните изменения в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, запазва и нещо, което вече е направено в предишните години, като съобразяваме съществуващата практика с принципите, по които сега се изменя законът. Така че нека да гледаме реалностите такива, каквито са, и наистина да бъдем последователни в решенията си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Втора реплика има ли? Няма.
За дуплика има думата господин Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю.
Господин Стоилов, първо искам да Ви кажа, че възрастта за пенсиониране на професори, на доценти и т.н. не е увеличена. Правото на пенсия е както на всички останали. Така че те могат да си получават пенсиите, докато си преподават. Не знам дали сте схванали този нюанс в новия Кодекс за задължително общество осигуряване. Той се отнася абсолютно за всички, които бъдат оставени на работа, след като придобият право на пенсия.
Второ, аз просто не мисля, че един законодател трябва да се ръководи от това какви зулуми може да направи един академичен съвет. Смятам, че академичният съвет е един разумен орган и той никога заради една професорска заплата няма да освободи един професор и да вземе, примерно, пет асистента, които да водят упражнения и да се свали нивото на обучението. Плюс това критериите за акредитация също ще бъдат мотив академичният съвет да не се освобождава с лека ръка от своите кадърни, висококвалифицирани кадри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Въпреки че имаме едно сливане, едно преплитане между проект за изменение на социален закон, именно този член може да окаже съществено влияние върху развитието и състоянието на научния потенциал в България.
Ние сме изправени пред едно много драматично положение на една действително технологическа пропаст, която се разширява между нашата страна и света. Данните са повече от ужасяващи, като имаме предвид и това колко способни млади хора напускат науката и заминават в чужбина да учат или да работят. Затова аз искам с много голямо чувство на отговорност да погледнем на този въпрос.
Първо, съгласен съм, че един способен научен работник, един способен преподавател, професор, няма как да го изхвърлят изобщо от системата на науката. Той дори ако бъде изхвърлен буквално от негови колеги при някаква конфликтна ситуация, въз основа на това, което ние ще приемем или няма да приемем сега - възрастта за пенсиониране, той ще намери работа в някой друг частен ВУЗ или изобщо ще успее да съхрани себе си като преподавател. Но защо да съдействаме да се създават тези конфликтни ситуации? Нека да погледнем на този въпрос от другата страна. Нима при създадена ситуация в една научна организация този, който е с по-ниско научно звание, няма да се възползва от факта, че законът му дава право при навършване на 65 години? Още повече, че миналата година ние приехме закон, съгласно който ръководни длъжности във висшите учебни заведения не могат да се заемат от лица над 60 години. Така че няма сила, която да го възпре да не се възползва от това положение.
Ние за трети път обсъждаме въпроса за възрастта за пенсиониране на професорите. Това е трето по ред обсъждане. На миналите обсъждания се обсъждаха няколко аргументи. Искам да се спра на това, че самата практика, самият живот показа колко са несъстоятелни тези аргументи.
Първо, че възрастните научни работници и преподаватели едва ли не запушвали, затапвали развитието на младите хора в науката и в преподаването и затова се получавало не особено равновесно състояние. Пълна измислица. Фактически сега проблемът на висшите училища е не затова, че някой задържа развитието, а че никой не иска да отиде в науката, в преподаването или много малко хора с идеалистично мислене отиват.
Вторият аргумент е, че фактически в сферата на тези научни организации ще се получи едно застаряване и т.н. Нищо подобно. Точно обратното - сега поради приемането на определени норми за наличието на професори във факултетни съвети и прочие, за да съществува съответният факултет, сме свидетели на най-чудновати сливания, съединявания между специалности, за да се получи това, което трябва да се нарича един факултет. Тоест, с един закон ние объркахме допълнително това, което в никакъв случай не трябва да бъде обърквано.
И искам да кажа, че между самите по-млади научни работници и преподаватели съществува една идея, че професорите са нужни. Ами, няма вече достатъчно професори за участие в специализираните научни съвети, въпреки комбинациите, които се правят. Те станаха един застрашен от изчезване вид, не защото някой пречи на по-младите, а просто защото натискът отдолу е по-слаб. А не защото им пречат отгоре.
Аз съм за това, ако има някой некадърен, да си отиде на 65 години. Не съм за това, ако има макар един способен, да си отиде на 65, защото така е пожелал един или друг ръководител. Благодаря ви.
Искам да кажа, че аз подкрепям степенуваното решение, т.е. след като издигаме възрастта за доцентите, ние трябва да приемем съответно стъпаловидно решение, защото в обществения живот няма линейни процеси. Процесите винаги са по-гъвкави и по-цветни. Затова аз приемам схемата 65 години за доцентите и 68 за професорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Един професор и един доцент не само обучават, не само правят наука или научни открития. Те представят и едно общество пред света, пред Европа. И аз считам, че точно хората в тази възраст, когато са натрупали огромен научен опит, огромен преподавателски опит представят науката, представят интелектуалния потенциал на една държава пред Европа и пред света. И в този смисъл да изпратиш в пенсия един професор на 65 години за мен е обидно дори да си го помисля.
Значи, в България конституционен съдия може да бъде един човек над 80 години, а не може да има професор над 65 години?! Правя това сравнение, сравнявам тези неща, защото в моята професия, аз съм общопрактикуващ лекар, не съм от хабилитираните, в моята професия един професор-лекар не само обучава, не само прави наука, той и лекува, оперира. На колко години беше този, който оперира Елцин, спомнете си!
И още нещо - ние увеличаваме пенсионната възраст за всички останали и приравняваме професорите заедно с тази пенсионна възраст. Аз считам, че едва ли ще има учебно учреждение, което ще наеме на граждански договор някои от миналите вече 65 години професори, след като този академичен съвет знае с какви финансови ресурси разполага. После, ние опростяваме по реституционните закони редица, милиони средства, а не могат да се намерят средства за няколко хиляди професори и доценти.
Затова, за да не повтарям онова, което казаха преди мен проф. Бехар, проф. Драганов, доц. Масларова, аз считам, че трябва да се запази тристепенната възраст за пенсиониране на хабилитираните лица, за да може наистина обществото достойно да се отнесе към техния труд. Помислете за това и ще се убедите, че наистина не бива да приемаме възрастта 65 години за пенсионирането на един професор, който точно тогава е в силата на своите преподавателски, научни и лечебни умения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Проф. Иван Зънзов има думата.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, съвсем точно искам да ви кажа, че с неохота взимам думата, защото смятам, че в нашия парламент има определена част от него, когато реши да направи нещо, тя не отстъпва. Просто не ми беше приятно да слушам как тези, които са вносителите, заявяваха, че те ще подкрепят закона. Ами, цялата тази зала и целият български народ знае, че това, което внесете, нито крачка назад ни на йота вие не давате. Това е вярно.
Второто нещо, тук ние говорим за младите хора и за научен потенциал. Говорим, но в основата е политизирането. Професорите смятайте, че са голяма част. Така е, по-голямата част, да не кажа всички, но те не са фанатици-политици. Фактически към тях се насочиха онези, които представят политическото еничарство в парламента, агентите на Първо и на Шесто управление - това са те. Но аз искам да ви кажа, че тези политически еничари не е необходимо да се страхуват от тях сега, защото са с репресивния Закон "Панев" една голяма част от тях направиха инсулти, инфаркти и загинаха. Това беше един закон, който е геноцид. Аз не му желая на Панев нищо лошо, но знам, че има възмездие в живота. Знам, че ние солидарно ще отговаряме за всичко това, което правим.
Другата презумпция, до която човек може да дойде много лесно, е тенденцията да се закриват голяма част от висшите учебни заведения. И това става много фино. Ние се лишаваме от преподавателски състав. Има изисквания за бройка преподаватели и т.н. - ерго, определени висши учебни заведения ще спрат да функционират.
Когато се говори за младите хора, извинявайте, аз не виждам поне в института, в който работя, младите хора да имат някакви тенденции, някаква стръв към науката. Просто всеки един от тях се бори за оцеляване. Всеки гледа как може да спечели пари.
Не върви добре и квалификацията. Аз ще ви кажа специално няколко думи за сферата, в която работя. Навремето, непосредствено след 10 ноември, имаше един период, когато започна поголовна чистка на професорите в "Пирогов". Покойният Стефан Савов ме спира и ме пита: "Какво правите, кой ще ни лекува нас?" Господа, ето го тук проф. Матев и другите. В медицината, особено в тези специалности, в които има занаят, като хирургията, не се става специалист на 20-30 години. Това не може да стане. Трябва да има голям опит, за да може да има ефективно лечение. И аз искам да кажа тук, че в другите страни това, което господин Панев съобщаваше навремето за тези и тези страни, не е така. Една Англия, една Америка и останалите развити страни тази част от нацията, в която те са инвестирали и тази част, която може да представя мозъчния тръст на нацията в определена професия и е необходима за нацията, те не я хвърлят така лесно на боклука, както ние се опитваме да направим това нещо.
И накрая искам да ви кажа, че аз не вярвам, че ще започнат съвестно да удължават престоя на онези, които са кадърни. Ще ви дам пример. В Стара Загора работеше проф. Атанасов, който за определени операции е водещ в страната. Един месец преди да завършат лекциите му по хирургия той навършва пенсионна възраст и него го пенсионират и други провеждат изпитите, което не беше законно. Атанасов работи сега в момента в Мадан като ординатор в болницата. Той оперира.

Това ли е пътят, по който трябва да вървим? И аз смятам, че има други неща за развитието на младите хора. Пуснете да има хонорувани професори, хонорувани доценти, да се намери начин за развитие. И никой няма да ги спре.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): Кой им пречи?
ИВАН ЗЪНЗОВ: Госпожице Дянкова или госпожа Дянкова, вземайте отношение по въпроси, по които сте вътре. Не политизирайте нещата, защото няма вечни политици, няма вечни партии, няма вечна власт. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ако бяхме гласували вчера този текст, аз съм сигурен, че щяхме да приемем предложението на госпожа Емилия Масларова. И след такива изказвания като това на господин Иван Зънзов, шансовете намаляват.
Господа, разберете, че е грешка да политизирате неща, които не са политически. По този въпрос не случайно господин Бехар каза, че се връщаме трети път. Два пъти не мина. Аз предполагам, че и сега най-вероятно няма да мине. Но като провеждате дискусията по този начин, вие, обиждайки хора, занимавайки се сега с господин Панев... Панев не ни е проблемът сега, господин Зънзов. Не ни е Панев проблемът! (Неразбираема реплика от народния представител Иван Зънзов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ИВАН КУРТЕВ: Проблемът е възрастта. Вие продължавате да искате да се гласува обратно. Проблемът ни е да приемем онази възраст, която според мен дори и тя е ограничение, защото за един кадърен човек, особено пък професор, възраст не може да има. Защото, разсъждавайки логично, аз не мога да приема това, което предлага комисията - 65 години за всички. Защото този асистент, който на 63 г. е бил асистент, за две години трудно ще стане доцент или професор. Значи има нелогични неща. И в СДС, разберете, това не е политически въпрос. В СДС има хора, които застъпват и това, което предлага госпожа Масларова. Защото, ако погледнете дори в тази зала, Вие посочихте проф. Матев, а аз ще ви кажа и проф. Джеров, и проф. Стоилов. Ние имаме примери в залата. Но вместо да излагате едни обективни аргументи, едни сериозни аргументи, вие тръгвате в политически спорове и разправии.
Затова моят призив, не го правя като процедурно предложение, но колкото по-малко говорим по този въпрос и по-рано пристъпим към гласуване, толкова по-добре, за да се приеме това, което аз смятам, предполагам, че и доста други народни представители, за едно добро решение. Затова нека отново да не се занимаваме с неща, които нямат нищо общо с този закон. Да оставим кой е господин Панев, защо не обичате господин Панев и т.н., а да си гледаме конкретния закон с конкретните въпроси и по този начин, ако искаме да направим нещо разумно и добро, да го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Има думата господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, и аз нямах намерение да се изказвам, но понеже все пак имам някакво отношение към този въпрос, чувствам задължение поне пред моите колеги, които слушат нашата дискусия, да кажа две думи.
Всъщност, моята молба е този въпрос да се реши така, както се предлага от госпожа Масларова не защото не може да се обоснове една стриктна възраст, при която да се пенсионират професори, доценти и т.н. В много страни има примери за такава възраст, за много професии има примери за такава възраст. Да речем, чувал съм, не знам дали е вярно, че английското външно министерство в деня, рождения ден на посланика, когато навърши 60 години, а и дипломацията е също една професия, която се нуждае от мъдрост, следователно и от възраст. Така че не е проблемът тук да защитим една или друга теза. Всяка теза може да бъде защитена. Обаче ние се намираме в един период, когато нашето общество няма стабилно установени традиции и развитие. Ако ние сме в едно общество, да речем в Съединените щати, където един професор, като е решил да бъде професор, знае, че на такава възраст той ще бъде пенсиониран, на такава възраст може да стане почетен професор, пенсията му е много по-голяма, отколкото в нашите страни, въобще не изпитва някакви затруднения. Тоест, този професор не чувства никакво отстраняване от обществото при пенсионирането му, даже обикновеният случай е: професорите живеят близко до университетите, остават си в университетите, остават в контакт със студентите, създават тази университетска атмосфера и няма никакви трагедии.
Проблемът днес в България е, че има голям брой професори. Хора, много полезни за развитието на нашето образование и нашата наука. И тяхното пенсиониране е една трагедия в живота им. И ние не трябва да подпомагаме този проблем. Затова моята молба е не да дискутираме може или не може да се избере такава възраст. Просто за нашите условия сега това не е подходящо. И не е тупнал тъпанът, както казват, ние сега да го решаваме този въпрос.
Може да се каже: професорите се пенсионират на 65-годишна възраст и край. Но това може да стане и ще стане безболезнено в една страна, в която има традиции, в които човекът преди 10-15 години знае, че това е, което го очаква, планира си живота и т.н. Докато сега, още един път ще повторя, има голям брой български професори - много талантливи, с добри възможности, за които тази мярка ще бъде една човешка трагедия. И още повече, че това няма да бъде от полза за българската наука и за българското образование.
Затова аз смятам, че тук не трябва да се използват никакви политически нюанси, въпреки че това е политически орган и всеки има нагласата да стъпи на тази територия, но моля този въпрос да се реши разумно, защото нищо няма да спечелим, а много ще загубим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
За реплика има думата госпожа Светлана Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Благодаря, господин председател!
Ще се възползвам от правото си на реплика, за да направя едно уточнение. Струва ми се, че от вчера непрекъснато има някаква злоупотреба по въпроса пенсиониране на професори, на доценти, на хабилитирани лица.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Сендов, правото на пенсия, за което от вчера говорим, не зависи от Кодекса на труда, който днес, вчера и онзи ден гледаме. Правото на пенсия - това, за което вие говорите непрекъснато, зависи от Кодекса за задължително обществено осигуряване. Въобще пенсионирането, за което днес толкова много говорите, за пенсионирането на професорите и доцентите, въобще не е предмет на Кодекса на труда. Пенсионирането е предмет на друг закон, който ние с вас заедно сме гласували. Всичко се урежда там.


Това, което уреждаме днес в Кодекса на труда, е едно единствено нещо: прекратяването на трудово-правното отношение на човека-професор, на човека-доцент с неговия работодател. За никакво пенсиониране не може да се говори тук, защото пенсионирането се урежда в друг закон. Искам да ви кажа, че пенсионирането ще бъде такова, каквото сме го уредили в Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Вие знаете, че по този закон мъжете след преходния период ще се пенсионират на 63 години, а жените - на 60 години. Наистина ви моля да се спре дискусията по този начин. Обръщам се към всички вас. Не зависи пенсионирането на колегите, които са и депутати тук, но са и професори, и доценти от този закон. Тук става дума за прекратяване на трудово-правното отношение. За нищо друго. (Реплики от ДЛ.) Професорът след това може да си работи по неговото отношение с неговия работодател. Никой не пречи на професорите да работят и до 100 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Госпожа Дянкова, напоследък се заглеждам във Вас, защото много добре изглеждате. (Оживление.) Може би това е от моята напреднала възраст. Но вижте какво, колко години сте била професор?
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Аз никога, но Вие сте бил много време.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие знаете ли какво значи един човек, който е работил 30-40-50 години на едно място и да му кажат: ние прекратяваме трудовите ви отношения? Знаете ли какво значи това? Да се разведете на 30 години е лесно, но да загубите жена си на 70 години е много страшно. (Ръкопляскания от ДЛ, ЕЛ и независими депутати.)
Човекът е обществено животно. Хората са сраснали с университета. Хората са сраснали с института. За тях едно прекратяване на трудовото правоотношение е развод с най-ценното, с най-хубавото, с това, което е целият техен живот.
Защо сте толкова нечувствителни? Животът не е само, когато човек е на 30 години или на 25 години. Животът е чак до смъртта. Възрастните хора са много по-емоционални и много повече имат нужда от грижа и добро отношение, а не с надменна усмивка на 18-годишно момиче да кажете: Голяма работа, професор на 70 години...
А този професор може да оцени красотата на момичето. Но момичето като че ли не може да оцени дълбочината и мъдростта на един старец, на един възрастен човек. Защото да ви погали по-възрастен е много по-важно, отколкото един млад, който се нуждае от други неща. Благодаря. (Смях и ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Ако ми разрешите, по този текст се очертаха два въпроса, по които искам да взема отношение. Единият въпрос е за промяна на текста, предложен от комисията: вместо "при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст" да се запише "при придобиване право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст".
Уважаеми народни представители, искам да припомня, че с приемането на Кодекса за задължителното обществено осигуряване вие утвърдихте и новата терминология на пенсионния модел. Сега в действащото пенсионно законодателство на България няма понятие "пълна" и "непълна" пенсия. Следователно, според мен, не е възможно да бъде променен текстът като се запише "при придобиване право на пълна пенсия", защото нямаме такова понятие. Иначе някъде някой трябва да го дефинира по-нататък, за да знаем за какво става дума.
Правото на пенсия в момента е функция на две неща: функция на възрастта на човека и функция на неговия осигурителен стаж. Как се изчислява и как се изплаща пенсията, не е свързано с правото на пенсия. Затова няма как да се напише "пълна" или "непълна" пенсия. Това е едното.
И вторият въпрос. Уважаеми професори и уважаеми доценти, с огромно уважение и респект ви моля да чуете мнението на един човек с обикновено висше образование.
Аз се уморих. Уморих се трета година да коментираме едно и също нещо и да виждам едно подменяне на темите. Отново съм принуден да ви върна към Кодекса за задължителното обществено и да потвърдя това, което преди малко каза госпожа Дянкова.
Уважаеми професори, в момента вашата възраст за пенсиониране за мъжете е 61 години. За 2001 г. вие се пенсионирате на 61 години, на колкото се пенсионират и доцентите. Това е действащият в момента пенсионен модел на България. Догодина ще се пенсионирате на 61 година и 6 месеца, по-следващата година - на 62 години... Това е механизмът за вашето пенсиониране. Няма никаква разлика между човека без титла и човека с титла. Единствената разлика може да дойде, ако някой от тях двамата е работил при по-тежки условия и там има други механизми за изчисляване на неговия осигурителен стаж. Нищо повече.
Моля ви, не приписвайте на този текст такава злокобна роля. Преди малко чух, че ако този текст бъде приет, ще бъде унищожен интелектуалният елит на нацията. След това чух, че ще бъдат закрити висшите учебни заведения на България, а току-що чух, че това е израз на поредната война между поколенията...
Господи, повярвайте ми! Никой няма никакъв умисъл да влага подобни злокобни цели в този текст. Той има един единствен смисъл - да каже в този случай какво да бъде записано, как да бъде прекратено трудовото правоотношение. И се връщам на тази част от спора, която се усеща в атмосферата, но не излиза на повърхността.
Какво искаме с посочването на определена възраст? Искаме защита на професорите от професорите. Кой друг може да прекрати трудовото правоотношение на един професор в едно висше учебно заведение, ако не негов колега или негови колеги в един или друг колективен орган? Защо тази енергия, с която с години се занимаваме с този въпрос, защо тази енергия не използвахме да увеличим пенсионната възраст за всички в България, за да гарантираме още по-стабилен пенсионен модел?
Затова ви казвам, че се уморих от този спор. Това е спор без изход, защото се подменят тезите, защото на този текст се възлагат съвършено други цели и надежди, които той не може да изпълни. Повтарям, няма никакви възможности този текст да бъде приложен автоматично. Той може да бъде приложен, ако онази институция, онзи орган, който има право да прекрати правоотношението, се позове на него. Ако не го направи, текстът не действа автоматично. И няма нищо общо между пенсионирането и прекратяването на трудовото правоотношение в този случай.

Нещо повече направихме. Искам отново да ви припомня, наистина ви свалям шапка, уважаеми господа професори и доценти. Ние приехме, вие приехте в тази зала решение, с което човек може да получава пенсия, без да напуска работа, без да го освобождават. Сега пенсионери професори, които са навършили 61 години, могат да си получават пенсията, без да ги освобождават от работа. От тях зависи, те просто могат да си покажат рождената дата, трудовия стаж и да поискат от Националния осигурителен институт да им отпусне пенсията без никой да ги освобождава от работа и да продължат да работят. Нима това отново не беше подкрепа на интелектуалния елит на нацията?
Моля ви, пак казвам, като човек, който е ваш ученик в една или друга степен! Този текст не бива да доведе дотам да поставите пред обществото една дилема - кой е по-важен? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Днешният спор е опит да се разделят генерациите, да се конфронтират доцентите и професорите ми припомни думите на един мой учител по теоретична физика, който беше в преклонна възраст, един от последните ученици на Айнщайн, професор Фалкенхаген, който казваше: "Когато бях млад учен, ми беше много интересно, защото ние всички млади бяхме изключително талантливи научни работници, а почти цялата част от професорите ни бяха магарета. Сега нещата се промениха, сега виждам около себе си много талантливи професори, а като че ли колегите, които идват след нас, са само магарета".
Казвам това, защото днес проличаха такива гледни точки от едната или от другата кула. Аз мисля, че както младите, така и по-възрастните имат своето място в науката и това историята на науката го е доказала. Предимствата на младите са тези, че те са дръзките, те са смелите, те са тези, които подлагат на ревизия науката. Това са тези, които правят пробивите в науката. Вижте историята на всички научни открития - откривателите стават все по-млади.
Между другото, в най-голямата детска болница в САЩ - в Хюстън, гледах последните най-модерни съвременни сърдечни операции, които се правеха посредством компютърна система. Трябва да ви кажа, че лекарите, които оперираха, бяха голобради, не зная дали имаха 30-годишна възраст.
Разбира се, винаги съм се отнасял с уважение към професорите, разбира се, към онези от тях, които заслужават званието "професор", защото има и такива, които не го заслужават. Защото това са хората, които създават школи, които създават атмосферата около тях да растат младите научни кадри.
Така че, както е било досега, така ще бъде и в бъдеще - младите и по-възрастните, всички заедно ръка в ръка ще движат науката, без която общественото развитие е немислимо.
Аз обаче съм изненадан от това, че се подлага на съмнение моралът на научните общности. Защото законът всъщност дава делото на професорите в ръцете на професорите.
Кои са тези, които ще освободят един талантлив професор? Ами, значи неговите колеги, хората от неговата научна общност. Значи какво излиза, че те нямат достатъчния морал. И ние се съмняваме, че точно хората на науката са лишени от морала и те са тези, които са способни един кадърен човек просто ей така да го оставят на улицата.
Да не говорим за това, че днес пазарът на науката се разширява. Съвсем не е вярно, че той се стеснява. Виждаме колко нови учебни заведения се създадоха, колко нови специалности се създават в старите учебни заведения. Така че аз не смятам, и тук подкрепям колегата си Бехар, не смятам, че професорите ще останат без работа и няма да има кой да ги потърси.
Между другото, предложението за тази единна възраст дойде и от Българската академия на науките. При нас в комисията дойде предложение, подписано от колеги от Българската академия на науките, включително от нейния председател. И там не пролича никакво притеснение от това, че ще има една обща възраст, при която ще има възможност, пак казвам, не някой друг, а научната общност да реши, че трябва да бъде прекратен договорът на някои от техните колеги.
Но така или иначе, уважаеми колеги, в залата се оформиха и проличават две становища. Едното е да има обща граница за прекратяване на трудовото правоотношение, защото наистина не става дума за придобиване право на пенсия. Има и едно виждане за това да има градация, т.е. да не бъдат доцентите и професорите пенсионирани на 65 години, а на 65 и 68 години.
И аз искам да се присъединя към апела на нашия колега заместник-председателя на парламента господин Куртев. Ние като че ли ожесточаваме дискусията и вместо да стигнем до едно разумно решение, може да предопределим един лош изход.
Ето защо моето предложение е да прекратим дискусията по тази тема и да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Това не беше предложение, защото беше изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изказване, което завърши с предложение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Не може да се съчетаят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може, може. Къде пък е казано, че не може?
Има думата господин Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители и гости от Министерския съвет! Аз ви моля да не си отнемаме думата и след едно добро изказване, което по принцип бих подкрепил, да не отнемаме правото на другите народни представители да кажат нещо съществено, ако могат. Просто смятам, че е редно българският народен представител да има все пак възможността да се изкаже не по-малко от господин министъра.
Моля ви, не позволявайте тази дискусия да бъде прекратена по такъв начин!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението за прекратяване на разискванията.
Гласували 205 народни представители: за 113, против 90, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте т. 1 от предложението на народния представител Росица Тоткова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 178 народни представители: за 2, против 106, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Следва предложението на народния представител Емилия Масларова. То е в две точки, ще ги поставя поотделно на гласуване.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Пропуснахте предложението на господин Великов, което е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подкрепено е. Гласува се накрая с общия текст.
По т. 1 поддържате ли си предложението?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Оттеглих го още вчера, когато се изказах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттеглена е, добре.
Тази корекция, която беше предложена във втората Ви точка - "право на пенсия", да отпадне думата "пълна".
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Не, напротив, придобива се право на пълна пенсия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нали стана дума, че няма "пълна" и "непълна" пенсия? Има една пенсия.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Обаче има тълкуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако приемате това...
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Тук ставаше въпрос за учителското съсловие, което ние в Допълнителните разпоредби на Кодекса за допълнително осигуряване създаваме възможността при трудов стаж и без възраст да се пенсионират учители и по-рано. (Шум и други реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Поставям на гласуване втората точка от предложението на народния представител госпожа Емилия Масларова за степенуване на прекратяването на трудовото правоотношение.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 204 народни представители: за 102, против 92, въздържали се 10.
Сто и два гласа на сто и два. Не се приема.
За процедура има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз правя процедурно предложение за прегласуване.
Уважаеми колеги, става въпрос не за правото на пенсиониране, а правото на труд на професори, доценти и асистенти. Разликата е много съществена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на прегласуване т. 2 от предложението на народната представителка Емилия Масларова. Моля, гласувайте.
Гласували 225 народни представители: за 110, против 107, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Юлиян Буров, неподкрепено от комисията.
Гласували 175 народни представители: за 7, против 110, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (от място): Той го оттегли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттеглено е. Отменете гласуването.
Има думата за процедура господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Госпожи и господа народни представители, господин министър! Използвам правото си на процедура, за да мога още веднъж преди следващото гласуване да поискам правилно да бъде разбрано вчерашното ми изявление.
Аз вчера изключително много наблегнах на това, че имаме аргументирано предложение от Синдиката на българските учители да не отпада думата "пълна" и използвам случая, за да попитам господин Иван Нейков като министър на труда и социалната политика. На цяла страница има сериозно аргументирано предложение от Синдиката на българските учители. Той приема ли тази аргументация за основателна, за сериозна, за да остане възможността...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това не е процедура, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: ... за да остане възможността, господин Соколов, да бъде включена и думата "пълна"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Къде да бъде включена думата "пълна", като Вашето предложение осъжда тази дума?
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Освен това аз настоявам моето предложение, с оглед на протеклата дискусия, да бъде гласувано. Настоявам моето предложение да бъде гласувано, защото тук бяха изразени твърдения, които би трябвало да бъдат доказани. Имам предвид изказването на господин Иванов. Така, както Синдикатът на българските учители е направил достояние своето предложение на всички парламентарни групи, той тук ни заявява, че има становище от Българската академия на науките, което аз не мога да се убедя, че е така. Становища на Българската академия на науките винаги досега са ни били давани с решение или на общо събрание на Българската академия на науките...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Славов, никаква процедура не е това, което говорите в момента.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: ... подписано от господин Юхновски, а не просто да се говори за група, която е направила предложение.
Така че аз се обръщам отново към господин Нейков: въпросът е сериозен, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Славов, седнете си на мястото!
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Аз държа моето предложение да бъде гласувано...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да държите. Първо, е оттеглено, второ, вече е гласувано, защото то дума по дума повтаря предложението на народната представителка Емилия Масларова. Вие, изглежда, не следите какво става в залата.
За процедура - господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Аз смятам, че е необходимо да гласуваме това предложение по чл. 328, тъй като в него липсва думата "пълна", за която се спореше и която може би е разколебала някои от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегли се думата "пълна".
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Затова нека този текст да го гласуваме, при разразилата се сложна дискусия, която беше с равен брой гласове. Така че това предложение смятам, че няма процедурна пречка да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има, защото думата "пълна" отпадна още от предложението на госпожа Масларова.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов.
Гласували 217 народни представители: за 101, против 111, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението за нов § 57а, което всъщност е по § 57, също неподкрепено от комисията, но не е отбелязано чие е това предложение. Анонимно е.
Гласували 193 народни представители: за няма, против 178, въздържали се 15.
Не се приема.

Моля, гласувайте § 57 така, както е предложен от комисията.
Гласували 210 народни представители: за 113, против 92, въздържали се 5.
Параграф 57 е приет.
За отрицателен вот има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Повод да обясня отрицателния ми вот даде начинът, по който протече този дебат. Ние действително бяхме на път да преодолеем партийни пристрастия. Факт е, че за противоположното мнение в определен момент не достигна само един глас, за да бъде то прието. Възползвам се от възможността обаче, за да повторя още веднъж, че предложението професорите да получат право на труд до 68-годишна възраст имаше за цел нещо много просто. Те не са кой знае колко много в България и идеята беше те да бъдат, ако щете, изстискани докрай, да дадат всичко, което могат, от себе си.
Не съм съгласен, че се създаде впечатление, че тези, които подкрепяме предложението, не правим разлика между Кодекса на труда и Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Напротив, тук въобще нямахме идеята да третираме въпроса за правото на пенсия на професорите, правото на пенсиониране, а по-скоро правото им на труд.
Дължах това обяснение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
За втори отрицателен вот има думата господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин министър, който казахте, че сте уморен! Но въпреки това стоите на поста си! Вие имате право да си отидете, но не го правите. Защо отнемате тази възможност на българските професори, които без да са уморени, стоят на поста си не само заради заплатицата, а защото имат морален ангажимент към тази страна и към хората.
Защо, уважаеми колеги, след като бяхме на път разумно, по човешки...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Смоленов, обяснете Вие защо сте гласували отрицателно, а не другите как са гласували.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Аз гласувах отрицателно за това предложение, тъй като моето дълбоко убеждение е, че в тази страна най-страшното се нарича антиселекция. Кадърните хора биват маргинализирани, изтиквани встрани по едни или други формални съображения. Генералите - защото са навършили възраст, професорите - по същия начин. Трудно се създава професор. Господин Христо Иванов говори за своя преподавател, който бил асистент на Айнщайн. Аз също имах щастието да уча физика при Рашко Зайков. Той е бил асистент на Айнщайн. Но той не би направил на 68-ата си година нещо, от което да се срамуваме. Напротив, до края на живота си той беше блестящ учен. Блестящ учен беше акад. Дацев. Въпреки всичко тези хора са в състояние да работят до края на живота си така, че да се гордеем с тях. Защо ние прекратяваме зорлем техните трудови правоотношения? Защото трябва да робуваме на Златния телец, на Международния валутен фонд или на супербюрокрацията?
Аз искам да кажа, че днес съм възмутен! За пръв път в живота си съм възмутен в тази парламентарна зала, защото един добре започнал спор, дискусия, която можеше да доведе до разумно решение, беше прекъсната по един вандалски начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Смоленов!
За процедура има думата господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Остават пет минути до почивката. Предлагам да прекратим разглеждането на т. 9 от дневния ред - второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, и да преминем към следващата точка - ратифициране на Многогодишното финансово споразумение между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
За противно мнение - господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз мисля, че е обидно за българския парламент да се предполага, че за три минути може да се реализира една сериозна ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не за три минути, за колкото е необходимо.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Ако по този начин се прави предложението, както го направи господин Иванов, защото оставали пет минути до почивката, не мисля, че това е добър атестат за нас като Народно събрание, като парламентаристи. Трябва да бъде друго предложението, господин Иванов, и смятам, че вие като мнозинство можете да го формулирате по-добре, за да не обиждате българското Народно събрание с предположението, че може да бъде реализирана за три минути сериозна ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Поставям на гласуване процедурното предложение на народния представител Иван Николаев Иванов.
Моля, гласувайте!
Гласували 142 народни представители: за 94, против 44, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към т. 10 от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МНОГОГОДИШНОТО ФИНАНСОВО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОТ СТРАНА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (Специална предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България).
Има думата господин Стефан Стоилов, заместник-председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, да докладва становището на комисията.

ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз споделям, че по тази точка от дневния ред трябваше да се тръгне малко по-рано, за да има време и за дискусии. Но тъй като идващата седмица е критично време за придвижване на документите по това споразумение, днес трябва да бъде обсъден докладът за ратификация по законопроект № 102-02-3 за ратифициране на Многогодишното финансово споразумение между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България (специална предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), внесен от Министерския съвет на 22 януари 2001 г.
"На извънредно заседание, проведено на 7 февруари т.г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Многогодишното финансово споразумение между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България (специална предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Румен Йончев - заместник-началник на Държавен фонд "Земеделие", и госпожа Силвия Инджова от Министерството на финансите, които информираха членовете на комисията за основните моменти на Многогодишното споразумение.
На 18 декември 2000 г. в Брюксел е подписано Многогодишно финансово споразумение между Европейската комисия и Република България. Споразумението определя конкретните финансови условия за изпълнение на програма САПАРАД. Предвижда се програмата да действа за периода 2000 - 2006 г., като безвъзмездната финансова помощ е в размер на 53 млн. 26 хил. евро годишно.
Със споразумението се уреждат финансовите условия за отпускане на безвъзмездната финансова помощ, правомощията и задълженията на компетентните органи. Регламентират се също така условията и редът за вземане на решение от Европейската комисия за възлагане на управлението на помощта, както и реда на плащанията от Европейската комисия към българската страна и от структурата по САПАРД към ползвателя на помощта.
От българска страна са налице механизмите за практическото изпълнение на споразумението. С Постановление № 132 от 2000 г. Министерският съвет възлага функциите по изпълнение на Специалната програма на Европейския съюз за присъединяване в областта на земеделието и селските райони на министъра на финансите и министъра на земеделието и горите. Постановлението регламентира и двете функции на структурата по САПАРД - прилагане и плащане.
Открита е процедура за акредитация на Държавен фонд "Земеделие" като функционална структура по САПАРД съгласно условията, уредени с Наредба № 33 от министъра на финансите и Министерството на земеделието и горите, обн. в "Държавен вестник", бр. 100 от миналата година.
По представения законопроект се проведе дискусия и се поставиха редица конкретни въпроси, на които представителите на вносителя дадоха изчерпателен отговор.
При гласуването на законопроекта той бе подкрепен от всички присъстващи членове на комисията.
На основание на резултатите от гласуването, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта за ратифициране на Многогодишното финансово споразумение между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България (специална предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), подписано на 18 декември миналата година в гр. Брюксел."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Многогодишното финансово споразумение между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България (специална предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), № 102-02-3, внесен от Министерския съвет.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, предлагам да разгледаме законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има думата господин Стефан Стоилов да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"ЗАКОН
за ратифициране на Многогодишното финансово споразумение между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България (специална предприсъединителна програма за развитие на земеделието
и селските райони в Република България)

Член единствен. Ратифицира Многогодишното финансово споразумение между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България (специална предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), подписано на 18 декември миналата година в гр. Брюксел."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 2 до 8 февруари 2001 г.:
Питане от народния представител Валентин Симов към Емануил Йорданов - министър на вътрешните работи, относно някои проблеми в дейността на Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност", застрашаващи сигурността и живота на гражданите на Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 февруари 2001 г.
Питане от народните представители Стефан Нешев и Иван Борисов към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно съотношението между износа и външния дълг на Република България за 2000 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 февруари 2001 г.
Питане от народния представител Иван Борисов към Евгени Чачев - министър на регионалното развитие и благоустройството, относно предварителен проект за плавателен канал от Дунав по реките Искър и Струма до Бяло море. Следва да се отговори писмено до 21 февруари 2001 г.
Има за връчване писмени отговори:
- от министър-председателя на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Стефан Нешев;
- от министър-председателя на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Георги Шишков;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Иван Бойков;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Руси Статков;
- от министъра на финансите Муравей Радев на питане от народния представител Румен Такоров;
- от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов;
- от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на актуален въпрос от народния представител Иван Бойков;
- от министъра на външните работи Надежда Михайлова на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на отбраната Бойко Ноев на актуален въпрос от народните представители Мария Брайнова и Ангел Балтаджиев;
- от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на питане от народния представител Кънчо Марангозов;
- от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов;
- от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов;
- от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов;
- отговори на народния представител Иво Атанасов от министъра на финансите Муравей Радев, от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков, от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев, от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов и от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов;
- от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народните представители Стефан Мазнев и Ваньо Цонов;
- от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов.
Има още 6 писмени отговора от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуални въпроси от народния представител Иво Атанасов.
Преминаваме към отговори на министър-председателя и министър на държавната администрация господин Иван Костов на актуални въпроси и питания.
Има думата народният представител Христо Иванов да развие своя актуален въпрос.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги! Насилието над децата ни не е вече тема табу. Тя стои както пред държавата, така и пред всеки родител и обществото като цяло.
В продължение на 4 години се запознах с десетки случаи на изчезнали, насилени и убити деца. Опознах семействата им и безутешната им мъка. Но по-страшно беше, когато осъзнах, че нито ние като родители, нито обществото, нито държавата сме подготвени да защитим децата срещу ескалиращото насилие. Затова създадохме "Съвест" - гражданско сдружение за защита правата на децата в България. Последваха първите ни законодателни инициативи.
През 1997 г. Народното събрание прие повече от 10 мои поправки в Наказателния кодекс. За блудство с малолетно лице, когато е опасен рецидив или еднократен акт, но с тежки последици за жертвата, приехме лишаване от свобода от 5 до 20 години. Не се прие предложението ми към чл. 152, където исках за изнасилване на малолетно лице наказанието да е лишаване от свобода от 10 до 20 години. Но уважаемите народни представители гласуваха предложението ми в чл. 116 - за умишлено убийство на малолетно лице и бременна жена се въведе смъртното наказание.
През октомври 1998 г., когато се обсъждаше мораториумът върху смъртното наказание, внесох предложение смъртното наказание да се запази за умишлено убийство на дете. По-късно с отмяната на смъртното наказание предложението ми отпадна.
Разбира се, когато говорим за закрила на децата, не можем да не отбележим такива положителни крачки като приемането на Закона за закрила на детето и създаването на едноименната агенция. Но въпреки тези похвални усилия, считам, че и днес не сме в състояние като държава и общество да защитим надеждно децата си.
Ето защо въпросът ми към Вас, господин премиер, е: какви бъдещи комплексни мерки предвижда правителството, за да се противопостави на насилието срещу децата на нацията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Вашият актуален въпрос е сходен с този на госпожа Петя Шопова, на която отговорих в пленарното заседание на 19 януари т.г.
Известно Ви е, че през 1991 г. страната ни ратифицира Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето. В изпълнение на поетите международни ангажименти миналата година се прие Закон за закрила на детето, създаде се Държавна агенция за закрила на детето. По предложение на Министерския съвет Народното събрание прие решение за даване съгласие правителството да проведе преговори и сключи Заемно споразумение (Проект - реформа за повишаване благосъстоянието на децата) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 8 млн. щ.д.
Конкретно ще отговоря на въпросите, които Вие повдигате във Ваши публикации по темата и по-специално на предложението Ви за създаване на Национална програма за защита на децата, включваща три компонента: адекватно законодателство, въвеждане на информационно-техническа база и съответно образователна програма.
Аз съм напълно съгласен, че това е един от най-важните елементи, които са залегнали и в приетата на 8 декември 2000 г. правителствена стратегия и план за действие за закрила на децата в Република България за периода 2000 - 2003 г.
Относно ролята на законодателя, гарантиращ ефективност в действията на правоприлагащите органи. Сравнителният анализ на наказателната уредба в страните - членки на Европейския съюз, показва, че размерите на наказанието "лишаване от свобода" в случаите на насилие над деца, са близки до предвидените в българския Наказателeн кодекс.
На извънредното заседание на 5 февруари т.г. Министерският съвет с решение прие мерки за ограничаване на престъпността и охрана на обществения ред като допълнителни. На редовното си заседание на 8 февруари т.г. правителството прие законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, предвиждащ по-строги и диференцирани наказания за изнасилване на малолетни и непълнолетни деца и лица, както и за изнасилване с цел въвличане в последващи развратни действия или проституция. Предвиждат се квалифицирани състави за трафик на деца. Създава се адекватна наказателна уредба за порнографска дейност, включително и тази, свързана с използването на деца. Криминализира се държането на детска порнография. Приет беше и законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, с който се предвижда ускоряване на наказателното преследване при спазване на основните принципи на наказателния процес. Създадената към Министерството на правосъдието работна група, включваща представители на изпълнителната и съдебната власт и специалисти по наказателно право, подготвя проект на нов Наказателен кодекс. Всички действащи разпоредби относно престъпните посегателства срещу деца са възприети и в проекта.
В качеството си народен представител Вие сте внесъл в Народното събрание два законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с които предлагате за извършителите на умишлени убийства на малолетни деца да се въведе смъртно наказание, както и в определени случаи рецидивистите, извършили престъпления с малолетни деца, да бъдат подлагани на химическа кастрация.
Приемането на тези промени е изцяло в правомощията на Народното събрание. Защитата на децата от насилие е приоритет в дейността на Министерството на вътрешните работи.
В отговора на актуалния въпрос на госпожа Петя Шопова аз подробно се спрях на извършеното от Национална служба "Полиция" в тази насока. С Решение № 664 от 12 октомври Министерският съвет прие принципи за изграждане на единна информационна система за противодействие на престъпността, която все още е в процес на въвеждане. В тази връзка Дирекцията на Национална служба "Полиция" разработи и предаде за изпълнение на Института по компютърни технологии към МВР идеен проект за създаване на нов програмен продукт и изграждане на информационна система от съвременен тип. Предвижда се нов ред за информационното обезпечаване на издирвателния процес чрез изграждане на централизирана база данни, която ще се подава по мрежата на Министерството на вътрешните работи към полицията при обявяване на лица за общодържавно издирване.
Като предимства на новия информационен фонд могат да се посочат: възможност след въвеждане в системата на данните за отделно лице, то да бъде засечено от всички районни полицейски управления и на пограничните контролно-пропускателни пунктове при опит за влизане или излизане от страната; на второ място, въвеждане на данни за издирваните лица към страницата на МВР в Интернет, както и автоматизирано подаване на информация за издирвани лица към Националното централно бюро на Интерпол в случаите, когато се налага международно издирване, и трето, възможност за усъвършенстване на аналитичната дейност и контрол за състоянието на издирвателната дейност в регионален и национален мащаб.
Смятаме, че с използването на новия програмен продукт "Издирвани лица" ще се преодолеят редица технически затруднения и ще се създадат условия за привеждане издирвателната дейност на органите на МВР в съответствие със съвременните изисквания.
Искам изрично да Ви уведомя, че по случаите за изнесените в Интернет данни за произхода, физическото и психическото състояние на деца, оставени за отглеждане в специализираните домове, Дирекцията на националната полиция е разпоредила проверка.
Следва да Ви информирам и за извършеното от Министерството на образованието и науката във връзка със защита на децата от насилие. Реализират се мерките, съдържащи се в подзаконови нормативни актове, Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, Правилника за възпитателните училища и интернати и Правилника за социално-педагогическите интернати и Правилника на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа.
В дейността си за защита на децата Министерството на образованието и науката осъществява различни програми и работи в тясно сътрудничество с Центъра по бойна подготовка и спорт към МВР, програма "Млади приятели на полицията" и сектор "Превенция на престъпността" към служба "Пресцентър и връзки с обществеността" на МВР, програмата "Полицаи в класната стая". Министерството на образованието и науката съвместно с Министерството на вътрешните работи, районните дирекции на вътрешните работи и ноу-хау-фондът при Британското посолство в България реализират на територията на областите Пловдив и Сливен пилотен проект, наречен "Работата на полицията с училищата" с основна задача да се изградят у децата трайни навици за сигурност и опазване на живота им. Проведени са семинари с учители на тема "Правата на детето в различните възрасти" съвместно с Българския национален комитет на УНИЦЕФ, фондация "Партньори в България", фондация "Център - отворено образование" и Българския Червен кръст.
В периода 1997 - 2000 г. по програмите "Джендър обучение" на фондация "Джендър проект България" е проведено обучение на около 500 деца и младежи на възраст от 4 до 21 г., включително по проблемите на насилието, наркотиците и трафика на деца. Министерството на образованието и науката, съвместно с фондация "Асоциация Анимос" организира обучение и разпространение във всички области на страната на материали по проекта "Ластрада" за превенция при трафик на жени и деца в Централна и Източна Европа.
В рамките на своите правомощия Комисията за учебни помагала към Министерство на образованието и науката одобри специализирана литература във връзка с проблемите на насилието, каквото е пособието "Какво знаете за насилието" от Пийт Сандърс, лектор по здравна просвета в Университета Северен Лондон. В процес на разработване е програмата "Как да предпазим децата си" със съвети към деца и родители, предложена от Фондация "Съвест" - Гражданско движение за защита на децата в България. Тя ще се изпълнява от училища, детски градини и обслужващи звена.
Уведомиха ме, че Вие, господин Иванов, сте изпратили в Министерство на образованието и науката проект на брошурата "Съвети за деца и родители". След обсъждане от експерти на министерството този и други информационни материали по темата ще бъдат предоставени на всеки ученик, учител и родител с цел придобиване на практически умения за справяне с конкретни рискови ситуации.
Предвижда се при разработването на новите учебни програми посочените по-горе проблеми и възможностите за тяхното преодоляване да бъдат включени в рамките на общообразователното съдържание на отделните учебни предмети.
В заключение, искам да уверя народните представители, че един от най-важните приоритети на правителството е борбата срещу престъпността. Намаляването на насилствените посегателства срещу деца е задача не само на полицейските служби и държавните институции, но и на неправителствените организации, средствата за масово осведомяване и на цялото общество.
Тук не се спирам върху допълнителните мерки, които Министерството на вътрешните работи ще предприеме, защото вие ще ги имате може би още днес на своите банки като народни представители и ще се запознаете с тях. В тях също са предвидени специални допълнителни мерки за защита на децата. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата за реплика господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин Костов, благодаря за обстойния Ви отговор. Искам да кажа, че моят въпрос беше зададен една седмица преди този на госпожа Шопова, но поради обективни причини се наложи Вие да ми отговорите след като отговаряхте на нея, но аз мисля, че в това няма нищо лошо.
Особено искам да Ви благодаря за последната информация, а именно, че разработените от Гражданско движение "Съвест" "Съвети към деца и родители как да предпазим децата си от рискове" е на вниманието на Министерство на образованието и науката и че всичко това ще стигне до началните училища, до детските заведения и чрез настоятелствата - до всички родители. Защото, вече имах възможност да кажа, че българо-британската програма, която е изключителна полезна, не обхваща най-рисковата група деца между 3 и 9 години. Ето защо в детските градини аз се надявам да се въведе задължително вече часът на детския психолог.
По отношение на законодателната инициатива, това, разбира се, е преди всичко ангажимент на парламента. И аз се надявам там да се вземат преди всичко мерки за засилване на наказателно-правната защита и за процесуално обвързване на действията на полицията, съд и прокуратурата, за което и хората от отдел "Издирване" настояват.
Но, господин премиер, с тревога искам да Ви съобщя, че обявените за изчезнали 49 деца към днешна дата фактически не се издирват. Това не е възможно без програма за състаряване образите на децата, тъй като днес никой не знае как изглеждат те. Програмата струва 15 хил. долара и аз я открих и на една Интернет-страница в компютрите на парламента, а именно: www.SAI.com. и мисля, че Министерство на вътрешните работи трябва да се запознае с тази страница.
Неефективно е издирването на деца и поради това, че наистина не сме изградили все още информационната мрежа, чрез която фотосите могат за секунди да достигат до границите на страната и до поделенията на МВР. Днес информацията пътува просто по пощата.
Надявам се също, че ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ: Министерствата на вътрешните работи, правосъдието, на здравеопазването ще обмислят моето предложение за химическа кастрация на педофилите.
И в заключение, само едно изречение. Ако аз поднових предложението си за смъртно наказание за умишлено убийство на деца то е единствено поради моето съзнание, че все още защитата на децата не е така надеждна, каквато би трябвало да бъде. И аз се надявам, че тези превенции ще бъдат предприети държавата и обществото да поемат ангажименти към децата на нацията, защото това трябва да бъде приоритет номер едно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата народният представител Веселин Бончев да развие своя актуален въпрос към министър-председателя.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин министър-председател, когато се говори за измерване на радиация в околната среда и евентуалното й въздействие върху човека трябва да се имат предвид особеностите на съответния радиоактивен източник. В случая с обеднения уран от особена важност е да се знае, че:
Първо, той е източник на алфа-лъчение, което не може да бъде измерено със стандартните полеви уреди, които в момента са на въоръжение в армията.
Не зная дали това го знае Вашият министър Бойко Ноев.
Второ, експлозията на амуниции с обеднен уран води до образуването на повече от 80 странични радиоактивни продукти, сред които частици уранов оксид с размери от 0,5 до 5 микрона. Попаднали във въздуха и носени от вятъра те могат да бъдат пренесени на хиляди километри от мястото на експлозията. Времето на живот на тези частици е около 1 млн. години. Те практически не могат да бъдат извлечени от тялото, в което са попаднали. Тъй като това са тежки алфа-частици, приблизително 1,7 пъти по-тежки от оловото, имат къс пробег в средата, в която се намират, доказано е, че те причиняват така наречената йонизация на структурите, където са попаднали. Попадането им в човешкото тяло става най-вече чрез дихателната система, храната и водата. Поради това ефектите от евентуалното им действие най-напред се проявяват в проблеми, свързани с дихателната система и отделителната система. Като пример, макар и не изцяло признат, може да се посочи, че американските военнослужещи, взели участие във войната в Залива, десетки хиляди вече са със доказани проблеми с черния дроб, дишането, бъбреците, загуба на памет и главоболие. Ефектът обаче върху местното население е многократно по-изразен.
Освен като източник на йонизиращо лъчение уранът оказва и токсично въздействие като тежък метал. В смисъл на гореизложеното е интересно да се знае с какви научни методи и уреди беше измерено и доказано, че няма радиоактивно замърсяване на територията на Косово и около нашата граница и какви са конкретните стойности, изразени в стандартни единици.
Второ, като се има предвид отдалечаването във времето ефектът от въздействието на обеднения уран от една страна като източник на йонизиращо лъчение и от друга страна - като тежък метал, как беше доказано, че няма ефект на въздействие върху хората, при положение че след двата конфликта - на войната в Залива и войната в Косово бяха наблюдавани едни и същи здравословни проблеми. Съобщението на д-р Милован Йованович...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Бончев, времето Ви изтече.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Главен лекар в Митровица, два пъти са се увеличили раковите заболявания за две години.
Уважаеми господин Костов, моля да ми отговорите какво е становището на българското правителство за изявлението на министър Манева по доклада на ПАСЕ, че това са пълни глупости. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бончев! Вие наистина сте ме попитали само какво е отношението на правителството за изявлението на министър Манева, касаещо доклада на ПАСЕ и не сте искали от мен никакви конкретни стойности. Ако ги бяхте поискали, щяхте да ги получите.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): Аз не ги желая!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Бончев, не се обаждайте повече!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Странно е да казвате, че не желаете конкретни стойности, защото изграждате твърдението си и изобщо това, което се опитвате да внушите тук, от трибуната, на базата на конкретни неща, очевидно. Значи, не можете да не питате за конкретни стойности!
И така, какво е становището? Първо, госпожа Манева не е правила изявления, касаещи доклада на ПАСЕ. След разговор с нея уточних, че в нито едно свое изявление тя не е критикувала препоръките на ПАСЕ. Действително тази версия е тиражирана в един вестник, който вероятно Ви е попаднал. За съжаление, преди публикацията журналистите от този вестник не са се срещали и не са питали госпожа Манева и не са провели с нея съответния разговор.
В свое изявление пред вестник "Труд" госпожа Манева е потвърдила, че няма данни за замърсяване от уран в страната ни вследствие на войната в Югославия. Изявлението се базира на обстоятелството, че констатации за замърсяването не се съдържат в доклада на Регионалния екологичен център в Будапеща, нито в доклада на групата на ООН, ръководена от господин Хаависто, председател на работната група за Балканите на ЮНЕП - програмата на ООН за околната среда, нито пък на нашите данни.
Госпожа Евдокия Манева ме увери, че нейните изявления по този въпрос са предадени коректно във вестник "Труд", а и във вестник "Демокрация". Това мога да Ви отговоря на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
За реплика има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин премиер, уважаеми колеги народни представители! Господин Костов, учудва ме, че Вие и вашата министърка не знаете, че програмата на ООН, наречена ЮНЕП, по предварителни данни в тази програма е записано, че радиацията в Косово по време на бомбардировките е била около 3000 пъти повече от допустимото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Бончев, придържайте се към актуалния си въпрос.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Господин премиерът спомена точно тази програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вашият въпрос е съвсем друг. Към него се придържайте.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Второ, учудва ме как не се знае, че доктор Асат Джурапович от Съединените щати, който е заложил проби в най-големите лаборатории по радиобиология...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Бончев, ще Ви прекъсна втори път.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: ... и е доказал наличието на уран в костите на тези хора и в урината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И ще Ви отнема думата накрая.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: И трето, интересно е как може да не се знае, че в лабораториите на Канада и на Великобритания френският физик Пиер Русел също е заложил проби и те ще бъдат готови чак през м. март. А госпожа Манева направи нейните за няколко часа, господин Ноев отиде с вертолета, хвана едно парче метал и каза: "Няма нищо". Това е много интересно.
И аз бих завършил накрая: помолете вашите министри да се запознат какво значи екология, радиобиология, радиоизотопи, радиоминология, дозиметрична апаратура и тогава да правят своите проби, защото иначе, господин премиер, излиза, че сегашните управляващи крият истината от българския народ точно така, както вашите учители, управляващите, за Чернобил, 1986 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Тъй като Вашият въпрос е какво е казала госпожа Манева по доклада на ПАСЕ, господин Бончев, искам в тази реплика пред залата да кажа, че в доклада на ПАСЕ няма нито един ред, който да потвърждава това, което Вие говорите - за радиоактивно замърсяване в България.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място ): Трябва да го прочетете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Бончев!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Нито един. Четете го. Ние сме го прочели и сме се уверили в това, което пише. Така че не си позволявайте да правите инсинуации по отношение на собствената си родина. По този начин никак не й помагате за нищо.
Тъй като в доклада на ПАСЕ няма нищо по отношение на радиоактивно замърсяване на България, не е възможно и госпожа Манева да го е наричала "глупости". Това е логиката на Вашия въпрос. Всичко останало, което говорите, е някаква друга тема, по която е редно Вие, ако се считате за специалист, да говорите със специалисти. Но това е истината, която е известна и на обществеността. Благодаря. (Единични ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата народният представител господин Стефан Нешев да развие своя актуален въпрос.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги! Господин Костов, информацията, която се получава от централните и регионалните медии за криминогенната обстановка в страната през последните шест месеца прилича на сюжет от екшън-роман - ежедневни убийства, взривявания, обири на стопански субекти, война между мафиотски групировки и т.н. В политическите кръгове и в обществото съществува убеждението, че поставихте за ръководител на Министерството на вътрешните работи слаб професионалист, което ми дава основание да Ви попитам: какво трябва да се случи в България, за да поискате оставката на министър Емануил Йорданов и да поставите за ръководител на Министерството на вътрешните работи висококвалифициран специалист, който да е в състояние да гарантира спазването на законите, обществения ред и сигурността на гражданите в България? Благодаря Ви, господин Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Нешев! Във вторник тази седмица се състоя разискване и аз и моят колега Емануил Йорданов, заедно с колегата му министърът на правосъдието Теодосий Симеонов, имахме възможност да отговаряме на вашите въпроси. За съжаление, Вие напуснахте залата и нямахте възможност да зададете тези въпроси тогава. Но, така или иначе, на тези Ваши въпроси, които поставяте днес, отговорът прозвуча във вторник. Аз смятам, че Вие, като всеки народен представител, сте информиран и няма нужда да повтарям дадените вече отговори.
Тъй като очевидно ние се различаваме по принципни въпроси за това каква е ролята на министъра в министерството, каква е криминогенната обстановка в страната, аз казах пред медиите и ще повторя още един път едно твърдение, в чиято логика никой не може да се усъмни, а именно, че в една страна три месеца преди избори не могат да се извършват смени, които разклащат институциите, които отговарят за сигурността на страната. Това е аргумент, който би трябвало да бъде разбран от всеки. Повтарям този аргумент още един път, защото ми се струва, че и Вие, като народен представител, представяте интересите на България, а те изискват да се проведат спокойно честни и свободни избори. Това е нашата основна задача оттук нататък. И Вие ще поставите тези интереси над теснопартийните си и ще разберете тези аргументи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател! За разлика от фриволните изказвания, които прозвучаха във вторник, аз искам да бъда детерминиран.
Управлявам - редя, ръководя устройството и живота, дейността на държава, дружество, учреждение, предприятие и други.
Упражнявам - прилагам власт.
Специалист - който се е отдал на някаква специалност и я владее добре.
Сигурност - отсъствие, липса на опасност, безопасност.
Ръководя - стоя начело и управлявам, насочвам нечия дейност, давам напътствия за работата.
Гарантирам - обезпечавам, осигурявам.
Чета ви Български тълковен речник, четвърто издание, издаден от издателство "Наука и изкуство" през 1996 г.
А оценката ми за Вашето изказване е на българския народ, към който принадлежа и е направено проучване по този въпрос от "Витоша рисърч" през 2000 г. И в графата "В каква степен днешните управляващи притежават следните качества, в сравнение с хората, управлявали България преди 1989 г.?" е казано:
- корумпираност: в по-голяма степен - 49,5%; в по-малка степен - 9,7%;
- честност: в по-голяма степен - 11,2%; в по-малка степен - 44,8%;
- богати: в по-голяма степен - 59,4%; в по-малка степен - 9,5%;
- работливи: в по-голяма степен 18,7%; в по-малка степен - 33,7%;
- загрижени за хората: в по-голяма степен - 11,9%; в по-малка степен - 49,9%;
- гледат само собствените си интереси: в по-голяма степен - 48,5%; в по-малка степен - 13,9%.
Към това няма какво да прибавя. Аз се надявам, че българският народ не е съставен от мазохисти и на следващите избори ще си избере управление, което е достойно за него. Благодаря ви.
Ако искате, мога да Ви дам тази информация. (Предава листове на министър-председателя Иван Костов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Нешев, това е нещо като реклама на една социологическа агенция, която няма място тук, в Народното събрание.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): За да ги ползвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви!
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Взимам думата само да обърна внимание на господин Нешев да не стане жертва на социологически изследвания, правени от политици и плащани от политици с политически цели. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Ръкопляскайте по-силно, че няма да Ви видя в следващия парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Господин Нешев, много Ви моля! Кои ще се видим, ще разберем през м. юни. Може би и Вие да ни липсвате тогава. (Смях в мнозинството.)Но това ще видим по-късно.
Има думата народният представител Ангел Найденов да развие своето питане.

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! От много години в българо-турските отношения съществува една група въпроси от общонационално значение, които не са намерили задоволително решение въпреки усилията на много правителства. За това че съществуват такива проблеми говори и записът в чл. 2 на договора от 1992 г., където буквално е записано, че двете страни са решени да решат съществуващите проблеми от имуществен, социален и хуманитарен характер. По същество това са въпросите за съдбата на българските културно-исторически паметници - собственост на Българската Екзархия, и имуществените и финансови въпроси, свързани с изоставените имоти на бежанците от Източна Тракия, Истанбул и Мала Азия.
Факт е разбира се, че България и Турция са постигали неведнъж съгласие на политическа и договорна основа за решаване на тези въпроси чрез преговори. В това число споменах вече и последния договор от 1992 г. Безспорно е, че ударението при търсенето на решение трябва да се постави именно върху преговорите. Аз съм убеден, че никой в тази зала не поставя под съмнение необходимостта от развитие на взаимоотношенията между България и Турция на основата на приятелството, добросъседството, разбирателството, сигурността и сътрудничеството.
През изминалите години много експертни и работни групи са предлагали различни начини за окончателното договаряне на приемливи решение и въпреки всичко се създава впечатление, че са намерили решения на редица въпроси в социалната и хуманитарната сфери, без видим напредък по имуществените и финансовите проблеми. Доколкото в моето питане се засяга само темата за частните имоти на българските бежанци и изселници, аз разбира се няма да ви занимавам с въпросите за собствеността на Българската Екзархия, респективно на българската държава. Но това не означава и не бива да се възприема като незаинтересованост или като игнориране на съществуващите и там проблеми.
Едва ли е необходимо да припомням, че основанията за частните имоти са фиксирани в протокола към договора от 1925 г., известен като Ангорски договор. Съгласно текстовете в него първо, признава се по безспорен начин наличието на българска собственост; второ, признава се правото на определена категория българи; и трето, определят се обхватът и видът на правата на българските собственици, т.е. връщане на собствеността, получаване на приходите от секвестираните имоти и получаването на наемите за имоти, които са заети от заселници или от местни жители.
Проследяването на цялата тема като развитие и търсене на решение чрез Съюза на тракийските дружества създава у мен, господин министър-председател, следното впечатление:
Първо, за трайно неспазване и несъобразяване с клаузите на протокола на договора, а и последвалите го договорености, в т.ч. и договора от 1992 г.
Второ, за опити да се трансформират проблемите: от проблеми на международното публично право в проблеми от частен характер, т.е. пореден пример държавата да абдикира, което ми се струва крайно неприемливо.
И трето, за безплодност на усилията, независимо от времето, в което са реализирани, независимо от категоричността, с която е изразявана решимост да се постигне решение и независимо от вида на документите, в които са третирани или фиксирани тези проблеми.
Във връзка с това, господин министър-председател, моето питане е следното:
Какво е предприело досега вашето правителство за постигане на приемливо решение по имуществените и финансовите проблеми и кога могат да се очакват конкретни резултати, в т.ч. и относно обезщетяването или възмездяването на българските собственици?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Найденов! Преди да започна отговора си на въпроса, искам да кажа, че само последното Ви впечатление има някакви фактически основания. Другото очевидно се е породило поради някакъв друг начин. Вярно е, че досега усилията не са дали резултат.
Вие правилно отбелязвате в своето питане, че въпросите, свързани с взаимните имуществени претенции между България и Турция имат изключително сложен характер и преговорите по тях се водят от десетилетия. Вярно е, че много български правителства са положили усилия за намиране на взаимноприемливо решение на тези висящи въпроси в българо-турските отношения, но желаните резултати все още не са постигнати.
Политическата воля на двете страни за решаване на висящи въпроси е залегнала в Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между Република България и Република Турция, подписан на 6 май 1992 г., а в съответствие с разпоредбите на чл. 2 преговорите се водят в пакет и включват четири групи въпроси:
Първо, имуществени, които се отнасят до недвижимата собственост на физически лица, намиращи се на територията на другата страна.
Второ, социални, свързани със социалното осигуряване на гражданите от двете страни.
Трето, хуманитарни, касаещи събиране на разделени семейства.
И четвърто, културно-историческо наследство, включващо обекти на това наследство, намиращи се на територията на другата страна.
Питате ме какво е предприело сегашното българско правителство за постигането на приемливо решение. Ще Ви отговоря по следния начин:
Правителството направи всичко, което бе необходимо и възможно, като продължава усилията в тази посока. Първа стъпка бе възобновяването на прекъснатия с години диалог. В изпълнение на договореностите ни с бившия премиер на Турция господин Месут Йълмаз през април 1998 г. започнаха двустранни преговори по откритите имуществени, социални и хуманитарни въпроси и въпроси на културно-историческото наследство. За водене на преговорите бе сформирана съвместна българо-турска работна група, включваща представители на министерствата на външните работи и на други компетентни министерства и ведомства на двете страни.
Сегашното правителство има определен принос в търсенето на решение на въпросите, свързани с насрещните имуществени претенции, тъй като то е първото българско правителство, което поставя на масата на преговорите имуществените претенции на българските граждани-бежанци в конкретизиран вид и поредност. И това се признава от представителите на тракийските дружества. Тези претенции произтичат предимно от изоставеното движимо и недвижимо имущество на българите-бежанци от Източна Тракия и Мала Азия и датират от следните периоди:
Първо, от Освобождението до началото на Балканската война - октомври 1912 г.
Второ, от 1912 г. до октомври 1925 г., когато е подписан Договорът за приятелство между България и Турция в Ангора.
През 1913 г. е най-големият бежански поток на българи, масово прогонени от Източна Тракия - над 180 хил. души. Останали са само около 900 души, които след 1925 г. също са били прогонени.
Периодът след 1925 г. и следващите години формира последния етап.
Държа да подчертая, че при воденето на преговорите българската страна следва реалистичен подход, насочен към постигането на взаимноприемлив баланс във възстановяването на имуществените права на българските бежанци и изселници от Турция и на турските изселници от България. Проведоха се три кръга преговори, в резултат на които бяха уредени редица висящи въпроси. На 4 ноември 1998 г. в Анкара по време на официалното ми посещение бяха подписани следните споразумения:
Първо. Протокол за сътрудничество в опазване на недвижимото културно наследство между министерствата на културата на двете страни.
Второ. Протокол за размяна на недвижими имоти в Истанбул.

С този протокол турската страна пое задължение и предостави на България в замяна на собствеността върху парцела на разрушеното през 1993 г. българско училище "Антим I" в Истамбул право на ползване на друг парцел в Истанбул за построяване на български търговски и културен център. Процедурата по предоставянето на парцела приключи през м. април 2000 г. В ход е съгласувателна процедура за приемане на решение от Министерския съвет относно бъдещото строителство на обекта.
Трето. Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Турция за изплащане на български пенсии в Турция.
За съжаление по насрещните имуществени претенции напредъкът в преговорния процес е относително най-малък поради принципните различия в тълкуването, което българската и турската страна дават на двустранните документи, съдържащи договорености във връзка с уреждането на насрещни имуществени и финансови претенции, в частност на Ангорския протокол от 1925 г.
В хода на преговорите турската страна връчи проект на спогодба по въпросите на собствеността, който обаче не е приемлив за българската страна, тъй като не предлага баланс във възстановяването на имуществените права на българите - бежанци от Източна Тракия и от Мала Азия.
В отговор на турския проект българската страна изготви свой проект на спогодба за уреждане на насрещните имуществени претенции, който е предназначен да ни позволи да защитим най-добре българските интереси. Същевременно проектът предлага взаимноприемлив баланс при възстановяването на имуществените права на българските граждани - бежанци и преселници, както и на турските изселници.
В българския проект се предлага насрещните имуществени претенции за периода от 1908 до 1945 г. да бъдат уредени под формата на глобално парично обезщетение, като след извършване на взаимните насрещни вземания страната, която се окаже длъжник, да заплати остатъчното салдо. Предстои проектът да бъде одобрен от Министерския съвет, след което ще бъде връчен на турската страна.
На въпроса кога могат да се очакват конкретни резултати ще отговоря, че българската страна ще се придържа към позицията на продължаване на преговорния процес по насрещните имуществени претенции и сключване на споразумение за тяхното уреждане в условията на балансиран режим и в пакет.
По отношение на Вашето впечатление, че има изпреварващо решаване на някои социални въпроси на изселници в Турция преди завършването на преговорите по имуществените претенции, ще кажа следното. Достатъчно е да спомена, че изразената от България позиция по въпроса за сключване на всеобхватна спогодба за социално осигуряване между двете страни предполага нерешените имуществени, социални и хуманитарни въпроси да бъдат обсъждани и решавани едновременно и в пакет с другите висящи въпроси, за да не бъде нарушен балансът на интересите на двете страни.
Не възнамеряваме да се отклоняваме от договореностите, залегнали в Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност от 1992 г., където е записана рамката и последователността за решаване на откритите въпроси, а именно: имуществени, социални и хуманитарни.
Сключеното през м. ноември 1998 г. споразумение за изплащане на български пенсии в Турция обхваща ограничен кръг правоимащи български граждани, установили се в Турция. Тези хора са пенсионери, придобили по законен път правата си, и получават пенсиите си от Националния осигурителен институт. Смисълът на споразумението се състои в облекчаване на начина на получаване на пенсиите, за да не се налага периодичното им пътуване до България, това да се уреди по банков път.
В заключение бих искал да Ви уверя, че българското правителство никога не е отстъпвало от позицията на защита на имуществените интереси и правата на тракийските българи и ще продължава последователните усилия за окончателното уреждане на свързаните с тях въпроси. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Ангел Найденов за два уточняващи въпроса.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господин министър-председател, за трите впечатления, за които споменах, факт е, разбира се, че от 1925 г., след подписването на договора и на протокола, няма решен нито един проблем на български собственик по отношение на възстановяването или получаването на суми.
Не бих искал да коментирам, за да не се мисли, че искам да злепоставям държавните институции. Но има опити за внушение на собствениците или на наследниците на собственици на тракийски имоти да водят дела с частен характер, в това число и да търсят международни решения. Аз затова казвам, че се създава впечатлението за опити да се трансформира този проблем, а не твърдя, че е трансформиран.
Съгласен съм, че материята е твърде сложна и деликатна, затруднявана и от годините, и от съществуващите или в по-голяма степен от липсващи документи.
Прави ми впечатление, и аз не случайно говорих за преговорите, но миналата година през м. ноември турският посланик в София господин Бурджуоглу твърди, че турската страна от две години очаква покана. Написали са най-малко 10 ноти до Министерството на външните работи относно провеждането на това съвещание, но нищо не е направено. Турция иска да завърши проблема, но в случая българското правителство трябва да направи следваща стъпка. Това изявление е цитирано от агенция "Балкан".
Моят въпрос е: какъв е Вашият коментар?
Вторият уточняващ въпрос е: има ли друг начин, освен търсене на решение в пакет, според хронологията на възникването на проблемите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ангелов, Вие не зададохте ясно първия си въпрос. Изказването на господин Бурджуоглу - турския посланик, се отнася специално за преговорите по имуществени въпроси. Ако е така, защото не го казахте ясно, отговорът се съдържа в моето изложение пред вас. В него е казано, че българското правителство в момента съгласува свой проект на споразумение, който да връчи на турската страна.
Ние сме в процедура на съгласуване. Това е много сложна процедура за съгласуване, предвид сложността на проблема, който Вие самият признавате, че наистина е много комплициран, труден за изследване, труден за доказване. Администрацията има малко възможности да стъпи на стабилни основания тогава, когато формира своите позиции. А Вие разбирате, че много министерства и специално отделни заинтересовани служби трябва да дадат своите становища при одобряването на законопроекта. Това е по първия въпрос.
Що се отнася за втория въпрос, аз не съм специалист по международно право, но считам, че щом в един договор е заявено, че се обвързват в пакет определен кръг от въпроси, в случая четири кръга въпроси, няма как да бъде преодоляно това споразумяване в договора, освен ако двете страни едновременно не изразят желание за отделно третиране на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Ангел Найденов да изрази отношението си към отговора.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господин министър-председател, не от предубеденост и не от злонамереност аз ще кажа, че не съм удовлетворен от отговора Ви. Защото не чух кога и какви конкретни резултати ще има за собствениците и наследниците на българските имоти.
Разбира се, че материята е комплицирана. Вероятно знаете, че още през 1982 г. има един опит да се постигне изравняване или да се намери салдото по взаимните финансови и имуществени претенции. Тогава салдото, според експертите, е било в размер на около 380 млн. долара в полза на българската страна. Но това са, разбира се, суми и експертни оценки, които подлежат на допълнителни уточнявания.


Аз поисках да коментирате изявлението на турския посланик, за да не остава впечатлението, че българската страна не е заинтересована. И до известна степен съм удовлетворен от това, което казахте по повод на изявлението за имуществените и финансовите въпроси.
Аз бих се присъединил към препоръките на експертите - и се радвам, че го споделяте - за търсене на решения в пакет, според хронологията на тяхното възникване и представяне като цяло на тези решения, в това число които да съдържат и решение на финансовите и имуществените проблеми на тракийските бежанци и на техните наследници.
Държа на ясната роля на държавата при отстояването на интересите и при защитата на претенциите на българските собственици. Аз обаче настоявам и за внасяне на конкретно предложение за вида и за начина, по който може да се постигне обезщетяване или компенсиране на българските собственици и на техните наследници. Надявам се, че това може да бъде направено и експертите в Министерството на външните работи са в състояние да предложат такива варианти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, вземам думата отново, за да Ви кажа, че ние прилагаме точно определен модел за решаване на проблема. И тепърва да се казва, че няма модел и че ще се търси някакъв, който да бъде предложен като проект, ще бъде абсолютно неправилно.
Какъв е моделът? Аз ще го повторя, включително за тези хора, които в момента слушат нашата дискусия с Вас. Моделът е следният. Българското правителство предявява като правителство срещу турското правителство претенциите на всички българи бежанци, да кажем, че съумее да ги обобщи, да ги оцени, и ги предлага като имуществени претенции от българска страна. След това се договаря с турското правителство на базата на претенции, които турското правителство отправя към българската страна, сумирайки собствените претенции на турци, изселили се в България, или други имуществени претенции, които има турската страна. Едва след договарянето между двете страни и след погасяването на салдото, което възниква в отношенията, българското правителство ще влезе в ролята на страна, която замества турската държава в отношение към своите граждани, а турското правителство ще влезе в такава страна по отношение на изселилите си в Турция. Това е смисълът на усилието, което се прави.
Защо не може - Вие тук неправилно изразихте, според мен неоснователно, впечатление, че българската държава абдикира или дезертира от тези преговори, това очевидно не е вярно и Вие го знаете, след като тя води преговори и се стреми да реализира този модел на разрешаване на този изключително сложен проблем - защо, повтарям, българското правителство не може да започне да удовлетворява претенции на български граждани към турското правителство, към турската държава, е очевидно според мен. Защото, ако ние започнем да удовлетворяваме тези претенции, ние ще влезем в ролята на турското правителство, без да имаме каквито и да било гаранции, че след това ще можем да предявим тези претенции към турската страна. Такова упражнение е невъзможно да бъде направено от което и да било правителство в света. Ето защо етапите са тези, които ние следваме, и трябва да напредваме във всеки един от етапите да получим своя резултат.
Аз си мисля, че българите бежанци, които имат имуществени претенции, сложността на тези въпроси е известна. Големият напредък, който ние направихме, е, че поставихме тези претенции на масата на преговорите. И това е най-значимият факт за тях, тъй като в продължение на много десетилетия никой такова нещо не е направил. И че сме влезли в преговори - това също е много сериозен напредък, тъй като моделът започва да се движи към своето решение. Рано или късно двете страни ще доближат позициите си и ще стигнат до споразумение. Аз в това нещо съм убеден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Цитираното от мен проучване на "Витоша Рисърч" е елемент на Центъра за изследване на демокрацията, който е финансиран от "Отворено общество" на господин Сорос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Нешев, това не е никаква процедура - да обяснявате ....
СТЕФАН НЕШЕВ: Момент! Точно процедура е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, никакъв момент, отнемам Ви думата. (Председателят господин Йордан Соколов изключва микрофоните.)
Седнете си на мястото, господин Нешев. (Господин Стефан Нешев говори при изключени микрофони.)
Господин Нешев, днес не сте в добра форма, но да се надяваме следващия път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Актуален въпрос от народния представител Красимир Каменов към министъра на финансите Муравей Радев.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят актуален въпрос е относно задълженията на общини в област Враца към бюджетите на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса.
Общините от област Враца провеждат тревожна финансова политика, изразяваща се в задлъжняване към държавата чрез бюджетите на посочените институции - Националния осигурителен институт и Здравноосигурителната каса. Въпреки предприетите мерки за събиране на задълженията до настоящия момент задълженията към социалното осигуряване са около 270 хил. лв., а към бюджета на здравното осигуряване - към 130 хил. лв. Лидери в това задлъжняване са общините Враца, Криводол, Бяла Слатина, Оряхово.
В същото време аз бих искал да обърна внимание върху това, че съществува една схема на задлъжняване, която минава през общинските фирми. Общините са основни поръчители на дейности и услуги към общинските фирми, но когато дойде време да се разплащат към тях, се разплащат само с част от сумите, като тези суми стигат само за работни заплати и за материали на общинските фирми, но не и за издължаване на задълженията им към ДОО и към Здравната каса. И такива фирми в област Враца, които са задлъжняли, като пример бих дал например БКС - Враца, със задължения към Касата 12 хил. лв. и 78 хил. лв., забележете, към Държавното обществено осигуряване; фирма "Орловец" - Враца, със задължение към НОИ за ДОО в размер на 33 хил. лв.; "Инжстрой" - Враца, със задължения към Касата 3 хил. лв. и 43 хил. лв. задължения към Държавно обществено осигуряване.
Всички тези случаи показват едно безотговорно отношение на общинските администрации към бюджетните им задължения и неумение да се управлява ефективно общинската собственост. Като не издължават вноските си към общественото осигуряване и Здравната каса, кметовете на тези общини извършват скрито кредитиране на стопанските си дейности за сметка на старите хора, майките с малки деца и социално слабите граждани. В същото време, доколкото ми е известно, общините са получили целеви субсидии за заплати и осигуровки, като същите не се превеждат в бюджета и, предполагам, се изразходват за други цели.
И още един пример бих иска да дам. В края на миналата година община Враца е получила 1 млн. лв. от Националната здравноосигурителна каса, с които Касата е закупила сграда от общината за офиси. Тези средства, вместо да се използват за социални и други плащания или за покриване на задълженията на общината към Обединена районна болница - Враца, са използвани с предизборни цели за създаване на общинска телевизия.
И така, тъй като времето ми изтича, моят актуален въпрос е: има ли констатирани такива нарушения на общините и какви мерки ще предприеме министерството за недопускане повече това задлъжняване да продължава във времето?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каменов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Наистина бюджетната дисциплина в българските общини понякога не е на необходимото равнище. Точно по тази причина се наложи да се вземат и законодателни, и организационни мерки, така щото кметските управи, общинските ръководства да чувстват по-силна ангажираност към изпълнението на държавния бюджет в частта му "Общински бюджети".
На Вашия конкретен въпрос за състоянието на бюджетите и на бюджетната дисциплина в общините от област Враца мога да отговоря следното. По наши данни, по оперативни данни към края на миналата година, към 31 декември 2000 г., задълженията на общините от област Враца за социални осигуровки са 267 хил. лв., закръглявам ги, и за здравноосигурителни вноски - 221 хил. лв. Само община Враца за същия период има неиздължени социални осигуровки в размер на 125 хил. лв. и здравноосигурителни вноски в размер на около 20 хил. лв.
Към 31 януари 2001 г. неиздължените вноски на общината за социални осигуровки са 37 хил. лв. и здравноосигурителни вноски - малко повече от 6000 лв., които са за неразплатените заплати за месец декември на Обединената районна болница. Същата от 1 януари 2001 г. е на финансиране към Министерството на здравеопазването.
На община Бяла Слатина неизплатените социални осигуровки и здравноосигурителни вноски към 31 декември 2000 г. са съответно 38 000 лв. и 6000 лв. В същото време община Криводол е без задължения по отношение на социални и здравноосигурителни вноски.
С неиздължаването на вноските за социално и здравно осигуряване общините са нарушили разпоредбите на чл. 12, ал. 1 на Закона за държавния бюджет за 2000 г., който гласи: "Бюджетните средства се изразходват от общините при съблюдаване на приоритетите, определени в чл. 11, ал. 3."
В т. 1 на ал. 3 се казва: "вноските за социални плащания към НОИ и Националната здравноосигурителна каса са посочени след работните заплати".
Контролът по спазването на нормативните разпоредби по държавното обществено осигуряване, както и по внасянето на осигурителните вноски по здравното осигуряване се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт съгласно чл. 107 от Кодекса за задължително обществено осигуряване. Тези органи предприемат мерки за привличане под отговорност на лицата, виновни за нарушаване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване и на разпоредбите за внасяне на осигурителни вноски за здравно осигуряване.
С ревизионни актове за начет контролните органи на Националния осигурителен институт на основание чл. 110 от Кодекса за задължително обществено осигуряване следва да установят степента на причинените щети на държавното обществено осигуряване от невнесени осигурителни вноски и здравноосигурителни вноски и да определят съответната отговорност на физическите или юридическите лица, виновни за това.
Действително през 2000 г. на общините са преведени допълнителни средства за заплати и съответстващите им осигурителни вноски в размер на 180 млн. лв. и в последните дни на годината - още 30 млн. лв. С тази сума са увеличени определените в чл. 9, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г. бюджетни взаимоотношения на общините с републиканския бюджет. Преведените по бюджетите на общините допълнителни средства за работни заплати и осигурителни вноски имат целеви характер и тяхното неусвояване в онази част, която не се усвои, подлежи на възстановяване обратно в републиканския бюджет.
За направените промени по бюджетите на общините е уведомена Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол за извършване на тематична проверка за изразходването по предназначение на допълнително предоставените средства. В последните коригирани поименни списъци за 2000 г. на Националната здравноосигурителна каса за придобиване на дълготрайни материални активи в град Враца са осигурени средства в размер на почти 1 млн. лв., точната сума е 987 хил. лв. Преводът на тези средства е извършен на 21 декември 2000 г. По предварително получената разчетна информация за касовото изпълнение на бюджета на община Враца към 31 декември 2000 г. постъпленията от продажба на държавно и общинско имущество по бюджета на общината през месец декември са увеличени със същите тези 987 хил. лв. Тоест, парите са постъпили в общинската каса.
Така постъпилите приходи в общинския бюджет на основание чл. 7, ал. 2 от Закона за общинските бюджети би следвало да се използват за покриване на разходи, одобрени с бюджета на общината от общинския съвет. При това, казахме преди малко, че тези разходи имат и приоритетна част, която е трябвало да бъде задоволена с преимущество с прихода от тези средства след решение на общинския съвет.
След предоставяне на окончателния отчет за касовото изпълнение на бюджета за миналата година ще се извърши анализ на направените разходи за сметка на получените приходи от продажбата на държавно и общинско имущество и при установяване на нарушения ще се вземат конкретни мерки спрямо евентуално виновните лица, ако има допуснати такива нарушения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Красимир Каменов.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин министър за изчерпателната информация. Аз имам следната молба: да назначите комплексна ревизия в община Враца, да проверите дали наистина тези средства ще бъдат разходвани или вече са разходвани приоритетно, защото това е особено важно за гражданите на общината - да са наясно за какво се разходват парите от общинския бюджет. Но ще Ви помоля по време на тази комплексна ревизия да обърнете внимание на още един прелюбопитен случай, с който общинските съветници се борят вече 3-4 години.
В 1998 г. общинският съвет разрешава на общината да започне преговори за закупуване на рентгенов апарат за болницата във Враца. Тези преговори са проведени, сключен е договор между общината и фирмата "Сименс", като, забележете, много интересно, посредник по договора, който ще осъществява контактите между общината и фирмата, се явява Врачанската митрополия. По този договор са преведени вече суми, като до фирмата "Сименс" по мои данни са достигнали около 80 хил. лв., но колко са преведени от общината през посредника, на мен не ми е известно. Тоест, тази сделка да бъде проверена и да установим защо такъв рентгенов апарат не е доставен, като срокът на договора отдавна е изтекъл. Аз смятам, че е особено важно да се провери как са преведени тези средства, къде са отишли и защо този апарат не е достигнал до врачанската болница. Смятам, че това е особено важно и че по време на тази ревизия трябва да бъде проверена и тази сделка на общината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каменов.
Имате думата, господин министър за дуплика.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин Каменов, разбира се, че едно от нашите задължения е да проверяваме всички сигнали, които постъпят до Министерство на финансите във връзка с евентуални злоупотреби на общински средства и имущество, още повече, когато народен представител представи такива данни.
Аз Ви гарантирам, че такава проверка по отношение на постъпленията от продажба на общинско имущество, включително и тази сграда за почти 1 млн. лева, ще бъде извършена в тази община дотолкова, доколкото тяхното правомерно изразходване би трябвало да няма неразплатени разходи, особено социални разходи и приоритетни. Но това е нещо, за което можем да говорим в бъдеще, тъй като и отчетът за миналата година не е постъпил още окончателно, а и тази сума е получена в края на годината - достатъчно късно, за да бъде изразходвана по приоритетно предназначение. Въпросът е какво става януари и февруари с тази сума и дали има отново неразплатени разходи. Това ще бъде проверено и ще Ви уведомя.
Разбира се, че ако има сключен договор за доставка на такава скъпоструваща апаратура - доколкото си спомням 1998 г., казвате, а сега сме 2001 г. Да се плаща разсрочено предварително за доставка на една апаратура, която все още я няма, това е нещо, което подлежи на проверка. И в най-скоро време такава ревизия по този въпрос - тематично, ще бъде изпратена в община Враца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Питане от народния представител Лъчезар Тошев към министъра на финансите Муравей Радев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, почитаеми народни представители! Както ви е известно, България днес изплаща един твърде голям за нас външен дълг, което отклонява ежегодно значителни средства за неговото обслужване, които иначе биха били използвани за повишаване благосъстоянието на народа. Този дълг беше взет по време на комунистическия режим и е от обществен интерес да се знае за какво са били изразходвани средствата, които днес трябва да връщаме - дали са били използвани за подпомагане на комунистически партии в други страни и на други континенти; дали са използвани за създаване на фирми на бившата Държавна сигурност в чужбина, които впоследствие са прехвърлили дейността си в паралелни частни фирми, където са изтекли тези средства; дали са използвани за създаване на така нареченият "червен бизнес" вътре в страната в периода, когато БКП се опасяваше, че трябва да минава в нелегалност; дали са изнесени в някакви сметки в чужбина или са дадени на губещи предприятия у нас. Важно е да се знае къде са отишли тези пари.
Помня, че се говореше през 1992 г. за една чуждестранна детективска фирма, която е предлагала на правителството на Филип Димитров да издири къде са средствата, изнесени от България, срещу 30 процента комисионна от намерените суми. Докато правителството се пазареше за намаляване на този процент - поне така се говореше тогава - то междувременно беше свалено и въпросът беше погребан.
В средата на миналата година, когато зададох въпроса си, се появиха публикации, че информацията за външния дълг се съхранява в Булбанк и в пресата се появиха твърдения, че след приватизацията на Булбанк информацията, касаеща външния дълг, ще бъде загубена или ще остане частно притежание. Тъй като ние продължаваме да изплащаме ежегодно външния дълг, което е едно тежко бреме за страната и за хората, този въпрос продължава да бъде актуален. Ето защо моля да ми отговорите:
Запазена ли е тази информация и каква ще бъде нейната съдба след приватизацията на Булбанк? От всеобщ интерес е информацията за външния дълг да е публична.
Моля също за отговор на въпроса за какви цели са изразходвани сумите, взети от Република България като външен дълг, до 1990 г. Вярно ли е, че с тези средства са създадени над 300 задгранични дружества и фирми, в това число такива създадени чрез бившата Държавна сигурност и чрез подставени лица, които фирми сега са станали частни поради липсата на информация за правата на държавата за собственост върху тях или чрез прехвърляне на дейността им на паралелни частни фирми?
Използвани ли са суми, собственост на държавата, за създаване на дружества или фирми вътре в страната, които в момента са станали частни? В края на комунистическия период износът на капитали беше държавна политика. Къде се намира информацията за този процес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тошев, Вие поставяте един изключително тежък, болезнен въпрос за България. Един болезнен въпрос за нашето поколение, болезнен и за поколенията след нас - огромният външен държавен дълг на България, натрупан след 1985 г. до началото на 90-те години в България. Огромен дълг, над 11 млрд. долара. Ние и нашето поколение след нас ще плащаме безумията на онези, които тогава създадоха този огромен дълг.
Аз много съжалявам, че нямах възможност да отговоря на Вашия въпрос тогава, когато беше зададен - още миналата година, някъде есента миналата година, но той е достатъчно актуален и днес, ще бъде точно толкова актуален и утре. Аз разбирам Вашата тревога не само за това, че той е създаден като огромен дълг, който тежи на нашите рамене, но и затова, че информацията за него трябва да бъде подходящо съхранена, издирена, класифицирана и извадена на бял свят.
Булбанк е приватизирана. Булбанк беше външният финансов агент на народната власт някога. Тогава се казваше външнотърговска банка. Едно нещо, което трябваше да бъде направено по отношение на информацията обаче, вече е направено и в това мога да Ви уверя. Онова, което беше останало в Булбанк е съхранено. То, за голямо съжаление, съвсем не е толкова много. Там има големи бели петна в историята на задлъжняването на България, в тази невероятна криминална сага, бих казал, има бели петна. Липсват много масиви от документи. Онова, което обаче беше в Булбанк, вече е класифицирано и съхранено.
Архивната документация, която касае този период, е инвентаризирана и на 20 септември м.г. 3120 архивни единици, всяка една единица от 120 страници, е подредена и предадена по надлежен ред в Държавния архив. Направлението на средствата, заети от външни кредитори през 80-те години, е доста комплициран въпрос, защото е известно, че Българска външнотърговска банка тогава, днес Булбанк, бе единствената оторизирана банка да извършва валутни разплащания по осъществяване на вноса на стоки и услуги, съгласно действащия валутен план. Външните кредити бяха само един от източниците за осигуряване на необходимите ресурси, наред с постъпленията от износа, задграничното строителство, транспортните услуги и туризма. Ето защо практически не е възможно да се свържат отделните приходни и разходни направления на валутния план. По всички възможни източници валутата се концентрираше на едно място - там. Не само външните кредити, но и търговията, вносно-износният режим, валутният резултат от този вносно-износен режим, всичко това отиваше в единствената оторизирана за тази цел банка. Тоест, съществуваше една пълна централизация на валутните трансакции. Всички валутни ресурси както външни, така и вътрешни, се концентрираха в държавата и народната власт се разпореждаше с тях.

В контекста на поставения от Вас въпрос, бих обърнал внимание и на принципното обстоятелство, че ако изразходването на средствата е нецелесъобразно, то техният източник е от второстепенно значение. Дали те са собствени средства или заемни, не е толкова важно, важното е дали те целесъобразно или нецелесъобразно са изразходвани, защото това са ресурси на държавата, ресурси на България.
И така, кои са основните фактори и предпоставки за допуснатото силно задлъжняване на страната в края на 80-те години? Тук съвсем нямам за цел или поне не бих се опитал дори да изчерпя абсолютно всички такива източници. Такава изчерпателност едва ли би могла да бъде дадена, но основните ще се опитам да маркирам.
Първо. Цялостната икономическа политика тогава стимулираше валутния внос. Спомняте ли си корекомите? Този валутен внос, надцененият по политико-популистки съображения лев, целеше поддържането на едно измамно жизнено равнище. Това икономическо и технологично изоставане на страните от бившия СИВ, което принуждаваше страната да внася непрекъснато техника и дори потребителски стоки с валутни ресурси. Такава беше картината тогава и ние добре си я спомняме. И днес все още някой от време на време се позовава на жизнения стандарт от края на 80-те години в България, без да се държи сметка, че точно в този период външният дълг нарастваше с размери в порядъка на 1,5 до 2 млрд. долара годишно. При това в този период страната изконсумира по този начин част от бъдещите блага, без да създава адекватен на размера на този натрупан външен дълг икономически потенциал. Аз разбирам тези средства да бяха отишли да се създаде някаква сериозна икономическа база в страната, а не внос на консумативи, а не внос на измамен някакъв лъскав живот, поддържащ някакъв измислен стандарт, за който днес всички ние плащаме.
Второ. Щедро стоково и инвестиционно кредитиране на страни от Третия свят - сателити на бившия съветски блок или близки до него с цел да се балансират отрицателните салда в търговията с развитите страни и да се поддържа илюзията, че местната индустрия е конкурентна или пък по чисто идеологически съображения.
Днес все още България не е прибрала преобладаващата част от тези кредити и изгледите не са оптимистични, отчитайки финансовото състояние на повечето от нашите длъжници. Необходимо е да се подчертае, че тези кредити са раздавани в ситуации, при които същите тези длъжници са просрочвали или дори са преустановявали плащанията на своите задължения. Дал си пари някому, той не ти ги връща, после пак му даваш други - от тези съображения, за които преди малко говорих.
Трето. Мегаломанските проекти от типа на Радомирския комбинат, насочени към още по-тясно обвързване с тогавашния СИВ, също погълнаха значими валутни ресурси, без строг контрол при тяхното изграждане и без ясна перспектива за обезпечаване на необходимата възвращаемост. Това са онези гигантски социалистически колоси на глинени крака, които създадоха огромна диспропорция в българската индустрия. Та ние създадохме тогава мощности, които можеха да задоволяват нуждите на целия свят. Вземете тютюневата промишленост например. Икономика, индустрия, създадена да обслужва един непретенциозен, непазарен, измислен свят на страните от бившия социалистически лагер. И когато този мехур се спука, когато вече го нямаше СИВ, нашата индустрия лъсна със своята неконкурентоспособност, благодарение, пак казвам, на тази гигантомания. Тази гигантомания изразходва огромен финансов ресурс, който увеличи външния дълг на България.
В обобщение. През втората половина на 80-те години в преследване на политико-идеологически, а в една част и лично групови цели, страната бе обременена с огромно за своя потенциал дългово бреме. Това бреме и до днес оказва задържащо влияние върху перспективите за икономическото развитие на България. Това е завещанието на така наречената "народна власт". Всички ние сега сърбаме попарата на това завещание. Повече от 1 млрд. долара годишно България изплаща за своите външни задължения. Заплащаме всички ние за безумията на комунистическото управление, за безотговорността на действията на тогавашното управление. Защото това бе бомба със закъснител, защото не само похарчиха безумни пари за ялова индустрия и икономика, не само допуснаха откровени кражби на огромни средства от висши партийни функционери и структури, но и натовариха всички нас и нашите поколения да плащаме техните безумия.
Каква е цената на тези безумия? Цената е днешната мизерия. Това е цената на тези безумия - днешната мизерия. С това се измерват техните откровени кражби и социалистическа мегаломания. Защото знаете ли какво означава 1 млрд. 200 млн. долара всяка година, обърнато в лева? Почти 2,5 млрд. нови български лева всяка година българската индустрия, българската икономика, България като държава излъчва навън, плаща тези задължения. Малко или много са тези пари? Ами, ако тези пари останеха в България? Ако тези пари бяха използвани за пенсии или за заплати, какво щеше да се случи? Някой задава ли си този въпрос?
Знаете ли за съпоставимост колко е фондът "Работна заплата" за цялата минала година за целия бюджетен сектор в България? 1 млрд. 200 млн. лв.! 1 млрд. 200 млн. лв. е цялата сума на работните заплати за миналата година в бюджетния сектор. 2,5 млрд. България плаща навън за външен дълг, значи можеха да се утроят бюджетните заплати. А пенсиите? Годишният размер на пенсиите за миналата година е 2 млрд. 200 млн. лв. Ако ги съпоставим с тези 2 млрд. 500, които плащаме, можеха да бъдат поне 2 пъти повече тези пенсии.
Ето това е цената на онова безумие - мизерията, която всички ние днес плащаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За два уточняващи въпроса има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин министър, благодаря Ви за отговора. Но Вие не отговорихте на втората част от моето питане за тези външнотърговски дружества, които бяха създавани, и чрез тях също беше изнесен известен финансов ресурс. Ако в момента не можете да ми отговорите, ще наредите ли проверка по този въпрос съвместно с МВР и с външното разузнаване, за да бъде констатирано каква е ситуацията с тези външнотърговски фирми, които би трябвало да са собственост на българската държава, освен ако тяхната дейност не е била прехвърлена в частни паралелни фирми? Това е моят уточняващ въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Разбира се, че това трябва да се направи, господин Тошев. Аз се опитах да обясня, че това е една от формите, една част от причините, които доведоха до този огромен външен български дълг. Но това излиза до голяма степен от възможностите на Министерството на финансите. Тук е необходимо да се работи в един комплекс с други ведомства, други министерства, с немалко структури на държавата. Но е добре това, което казвате, да стане и аз поемам ангажимента да се опитам на това равнище или да помоля вицепремиера господин Петър Жотев, който освен това и пряко отговаря за икономиката на страната, заедно да се опитаме да хвърлим повече светлина върху този въпрос. Повечето от тези дружества вече са отдавна приватизирани, отдавна са закрити като български, отдавна следите по тяхното създаване и ресурсът, който те са поели, не съществува в архивите на държавата за огромно съжаление.
Това, което обаче го има, това, което е останало, разбира се, че трябва да бъде анализирано и да бъде достояние на всички нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За процедура има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю! След като така пространно имахме възможност да чуем, че България е загробена от своето имане, от което вече 10 години ядем и което вие 4 години успешно продавате и подарявате и има още, бих направила следното процедурно предложение.
Министрите да отговарят в рамките на 10-те минути, както е по правилника, и Вие да съблюдавате за това. В противен случай можем до безкрайност да си говорим така, само че ще трябва и да отговорите защо, като 4 години продавате, не върнахте поне малко от този външен дълг, който бил натрупан от купуване на ненужни неща, вместо да си го подарявате, разграбвате и т.н. и защо не върнахте нито лев, а взехте нови заеми? От имане глава не боли - това е известно отдавна. Поне не можете да кажете, че бившите комунисти го изядоха. Оставиха ви 10 години и продължавате да ядете и да грабите и още има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева за защитата на комунизма, защото това не беше процедура. Процедурата сме изяснили още в началото на парламента и за времетраенето на изказванията на министрите.
Питане от народните представители Стефан Мазнев и Ваньо Цонов към министъра на финансите Муравей Радев.
Господин Цонов има думата.
ВАНЬО ЦОНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, Общинският съвет приема бюджет на община Стара Загора за 2000 г. със собствени приходи в размер на 28 млн. 482 хил. лв. при разчет на данъчната администрация 27 млн. 882 хил. лв. или с 600 хил. лв. повече.
Освен това допълнително е гласувано финансиране на дефицита по общинския бюджет в размер на 2 млн. и 800 хил. лв. Определената със Закона за държавния бюджет на Република България субсидия за 2000 г. е в размер на 5 млн. 150 хил. лв. и 600. Така общината формира бюджет от 36 млн. 432 хил. и 600 лева. На този фон общината приключва бюджетната 2000 г. със значителен по размер неразплатен разход, основно за заплати на общински служители и на работещите в поделенията на общинска издръжка, както и за осигурителни вноски, социални помощи, медикаменти, стипендии и т.н. Сред голяма част от засегнатите от недоброто финансово положение на общината обаче битува мнението, че виновник за това състояние е Министерството на финансите, което не е предвидило достатъчно по размер субсидия, която пък не се превежда и редовно.
Уважаеми господин Радев, моля да ми отговорите изпълнява ли редовно Министерството на финансите задълженията си към община Стара Загора и какво е отношението на приходите към разходите, съпоставима база за 2000 г. спрямо 1999 г. и за 2001 г. спрямо 2000 г., като се вземе предвид отпадането на някои функции на общината? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря ви, господин председател! Съжалявам, че госпожица Дончева излезе от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз й благодарих вече.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Дано ме чува. Тя преди малко ни повече, ни по-малко направи едно откровено признание, че се идентифицира с бившите комунистически величия, които доведоха България до катастрофата с този огромен външен дълг. По-явно признание от това аз не бях чувал и то изцяло според мен съвпада с възприетата линия на Българската социалистическа партия към откровена рекомунизация. Но това е въпрос на политически виждания, на политическа стратегия. Ако желаете, оневинявайте онези, които ни накараха да плащаме 10 млрд. външен дълг. Това е ваш проблем. Но не спекулирайте с усилията на българското правителство да изплаща редовно своите задължения на България, на страната, на държавата България, след като едно бивше ваше правителство спря да плаща и обяви мораториум върху външния дълг. Ние нямаме тези намерения и плащаме вашите борчове, господа социалисти.
Господин Цонов, да се върна на Вашия конкретен въпрос, свързан с община Стара Загора. Общинският съвет на община Стара Загора приема бюджета за 2000 г. със собствени приходи в размер на 28,5 млн. лв., почти 29 млн., при разчет в същото време на данъчната администрация от 27,9 млн. Тоест, налице е едно увеличение с около 600 хил. лв. Изразено в проценти, това представлява 2 цяло и малко над 2, което е допустимо, нормално, често срещано нещо като действия в общините за миналата година.
Освен това обаче същата община си е гласувала финансиране на дефицита по общинския бюджет в размер на 2 млн. и 800 хил. лв., т.е. 10 на сто от размера на плануваните собствени приходи или заедно с определената от държавния бюджет субсидия, която е малко над 5 млн. - 5 млн. и 100 хил. лв. е държавната субсидия за миналата година - всичко това събрано формира бюджета на община Стара Загора за миналата година от порядъка на 36, 6 млн. лв.
Нарастването на прогнозния бюджет на общината без целевите субсидии за капиталови разходи спрямо съпоставимия бюджет за 1999 г. - защото Вие във въпроса си засягате едно съотношение на тези величини в годините - та, като направим съпоставим бюджет за съответните години - и аз оттук-нататък ще говоря на съпоставима база, т.е. изчистват се онези влияния, които за съответната година не са характерни за следващата, и числата, които съобщавам съответно, са съвсем съпоставими помежду си - та за 1999 г. на съпоставима база, като приспаднем доболничната помощ - знаете, че тогава беше само за шест месеца - и 10-процентното съкращение на административния персонал, нарастването на този бюджет за 2000 г. към предходния - за 1999 г. - е 104,3 на сто.
Какво стана през 2001 г.? С прогнози за собствени средства от 26,1 млн. лв. и субсидия от републиканския бюджет за 4,9 млн. лв. община Стара Загора ще формира бюджет за настоящата - 2001 г. - в размер на 31 млн. лв. Този прогнозен бюджет осигурява задължителните разходи за заплати, осигуровки, включително за социално слаби, както и разходи за издръжка.

Прогнозният бюджет за 2001 г., сравнен и съпоставен със съпоставимия такъв за 2000 г., след като се приспаднат онези разходи, които няма да бъдат осъществявани тази година, а миналата година са били осъществявани, и аз мога много точно да ви кажа кои пера и какви суми са, но не искам да утежнявам отговора си, та отнесена настоящата 2001 г. към 2000 г. на съпоставима база, ръстът е 127,4 %. Това е ръстът!
Споменава се, че задълженията на Министерство на финансите били осъществявани неритмично и недокрай. Едва ли някой може да твърди подобно нещо от която и да било община в България през последните четири години. През последните четири години субсидията за общините пристига в точно определения ден, в точно определения размер - нещо, което никога преди това не се бе случвало от 1990 г. допреди четири години, когато кметовете много добре знаят колко несигурни бяха както за времето, така и за размера в който може би ще получат някаква субсидия. Сега се знае точно денят и точно сумата и четири години това е закон. Който казва, че не е така, най-меко казано, спестява истината, но вероятно с някакви други подбуди.
И така: през 2000 г. на община Стара Загора е предоставена редовно субсидията от републиканския бюджет съобразно уточнения размер към 31 декември 2000 г. в размер общо на 15,4 млн. лв. Значи 15 млн. 400 хил. е субсидията, която миналата година е отишла в Стара Загора.
Помните ли какво казах преди малко? Определената беше 5,1 - 5 млн. 1000 хил. Вместо тях получават 15 млн. 400 хил. за миналата година. Три пъти повече от определената, съгласно държавния бюджет за 2000 г.! И да се каже, че Министерство на финансите не е обезпечавало общината и неритмично подава субсидията си, е малко, как да ви кажа, не искам да го класифицирам, вие вероятно сами се сещате за какво става дума.
Така че през 2000 г. на общината се предоставени фактически 10 млн. лв. повече субсидия, отколкото беше уточнена първоначално в държавния бюджет.
Във втората част на питането си Вие задавате въпроса какво е относителното тегло на собствените приходи в размера на разходите и предполагам, че разбирате бюджета като цяло. Защото в крайна сметка всички разходи се равняват на окончателно уточнения бюджет в края на годината.
За 1999 г. собствените приходи към общия размер на бюджета за тази година са 78,7. За 2000 г. собствените приходи са с близък размер - 76,3 и за 2001 г., вече по прогнозен бюджет за тази година, собствените приходи са 85,3 на сто към бюджета за настоящата година.
Държа да отбележим, че през 2001 г. от общинския бюджет няма да се финансират разходите за доболнична помощ, за Обединената районна болница и за домовете от медикосоциалните грижи, с това уточнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Цонов, имате думата за реплика.
ВАНЬО ЦОНОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, няма да се възползвам от правото си на два уточняващи въпроса, тъй като съм доволен от това, което изнесохте като информация. Благодаря Ви за това, надявам се, че са останали доволни и жителите на община Стара Загора, за да стане ясно в крайна сметка каква е истината. И това, че Министерство на финансите редовно привежда субсидиите, които са му вменени по Закона за държавния бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонов.
За процедура има думата господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Съзнавайки ясно, че парламентарният правилник ни най-малко не ограничава пространствените лекции на министрите - били те полезни или не, аз естествено не мога да възразя процедурно на този момент, но бих желал да кажа следното: даже още в началото на днешния парламентарен контрол имаше достатъчно бележки по отношение на колеги от различни политически сили, които ни най-малко не се отклоняваха от темата на зададените въпроси. Господин министърът току-що направи едно невероятно лирично отстъпление, отклонение, от въпрос, който засяга Стара Загора към глобалните въпроси на страната и главно, естествено, се опитва да уязви моята политическа сила, свързана с дълга. Господин министърът знае повече и обикновените хора в България знаят, че предишното правителство в течение на две години изплати близо 1 млрд. 800 млн. долара без да вземе нищо.
За кого говорите? Ако говорите за дълга преди 1989 г., вие сами знаете много добре, че той беше преструктуриран. Е, защо тогава трябва да използваме такива пространни лекции за предизборни спекулации и, бих казал, това се превръща почти в предизборна и политическа шутовщина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кирилов. (Реплика от ДЛ, която не се разбира.)
Можете, но преди това аз трябва да взема отношение към процедурата.
Правилникът на Народното събрание регламентира изказванията на народните представители и аз мога да им правя забележка, когато се отклоняват от темата. Но правилникът на Народното събрание не регламентира изказванията на министрите. Те си носят отговорност за тях.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Пред кого, господин Куртев? Пред Иван Костов ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Погледнете правилника и ще видите, че е така. Аз съм тук вече трети парламент и съм слушал много министри. Всички са го правили точно по същия начин.
МИХАИЛ МИКОВ: Ама, не го правете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители от Българската социалистическа партия! Аз съм длъжен да декларирам пред вас, че винаги точно и достатъчно аргументирано отговарям на всички въпроси, които ми се задават, без значение от коя политическа сила и от коя парламентарна група са зададени.
Това, че имате проблем с идентификацията си по отношение наследството на Българската комунистическа партия, не е проблем на Народното събрание. Това не е проблем на ОДС, не е проблем на България дори. Това си е ваш личен проблем и, моля ви се, справяйте се с личните си проблеми. Ако вие ми зададете подобен въпрос утре, ще получите същия отговор.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): За външния дълг ли беше въпросът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
От името на парламентарна група има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Синьото управление превърна България в страна на абсурдите. Постигнал бил грандиозен напредък, който обаче не бил усетен от мнозинството българи, защото не го почувствали по джоба си. Ето как забележителното, господин Радев, се оказва незабележимо. Ето как е възможно държавата да е добре, а човекът да е зле. Сигурно защото държавата е добра, а човекът е лош. Голям плюс било, че ако преди четири години едва 8% от държавните активи били в частни ръце, сега над 70% от брутния вътрешен продукт идва от частния сектор. Но разликата между 8 и 70% точно показва колко много са нагушили братовчедите. За един мандат две трети от България се намести в джобовете им. Ето ги, според упрявлавящи, добрите хора. Това са героите на нашето време, почувствали напредъка по портфейлите си. Те дават кураж на президента почти в прав текст да внушава, че успешният път ще бъде продължен, ако отново се гласува за СДС. Добрите хора трябва да се подкрепят, от тях ще дойдат парите и за нов мандат на сините, и за преизбирането на Стоянов за държавен глава. А лошите - да се сърдят на себе си, макар тъкмо те да избраха президента за личност на века.
Гласуването за СДС да се осигури с всички средства, пък ако и те се окажат недостатъчни, да се гони служебна победа, с такива промени в законите, които да отстранят отделни кандидати, партии и цели коалиции от едните или от другите избори, предстоящи тази година.
Ако се вярва на премиера, гангстерска война няма. Само бяха поубити някои от онези, които носеха пари на популярен адрес на столична улица. Бяха станали лоши, защото вече знаеха много. Но други пък излязоха на далавера: след като дариха пари на управниците, сините само ги изгониха от страната.
Ако се вярва на вътрешния министър, скок на престъпността няма. Просто човешките посоки случайно, но затова пък всекидневно, съвпадат с траекториите на куршумите.
Ако се вярва на властта, хората са станали толкова нахални, че сами се изпречват пред дулата, и то в най-тържествените моменти. Помрачен бе празникът на един полицай. Почерпил за повишението си, гръмнал от кеф, а жертвата сама се нанизала на куршума. Пък после полицаят виновен! А той е най-добрият, най-интелигентният, с най-много успехи в работата!
Ако се вярва на мнозинството, гражданството направо е минало метър. Ако министърът бе повишил някой по-зъл и не толкова умен, сигурно цял квартал щеше да литне. Ето защо щадете полицията, моли министърът. Нищо, че тя не щади гражданите и че самият министър не я щади. Който може, той да щади.
Сините вече 4 години действат като след повишение. Офицерът-отличник 17 часа след убийството изтрезнял и разбрал какво е сторил. Сигурно след изборите ще изтрезнеят и управниците и ще видят как България е поела към "Пирогов". Но това ще стане утре. Днес те се пазят като в баня. Вътрешният министър е толкова вътре, че отвсякъде е за оставка. Мнозинството обаче е зад него, при това твърдо!
"Пийнал сватбарин мене не може да ме гони" - каза преди време премиерът, когато Бисеров му поиска оставката. Сега сватбарски изстрели гонят хората по улиците. На Костов обаче му е през Календара, сякаш не схваща, че това е единственият календар, обърнат назад, към сметището на историята. Нормалният човек и затова изпита погнуса от поведението на правителството и мнозинството по време на дебатите за престъпността, и то във физическия смисъл. Управниците са част от престъпния свят. Нужни са радикални мерки, започващи с оставката на правителството.
Ето защо днес внасяме проекторешение за гласуване на недоверие на Министерския съвет във връзка с неспособността му да изпълнява задълженията си да опазва обществения ред, да гарантира сигурността на гражданите и да се справи с престъпността.
Радикални промени са нужни и в медийната сфера. Песимистите бяха убедени, че по-лош избор от Поля Станчева не може да има. Може, възразяваха оптимистите, и познаха. Но въпросът изобщо не е в една или в друга личност. На журналистите им додея да бъдат яхани от политиците, па макар и от своите. Голямата демагогия на Закона за радиото и телевизията е, че предоставя регулацията в сферата на електронните медии на уж независим орган. НСРТ обаче на практика е Държавен съвет за радио и телевизия - ДСРТ. Всеки опит на опозицията да надникне в него, да види какво става в БНР или БНТ, се тълкува като политическа намеса и то от едни управляващи, които си осигуриха възможно най-наглото превъзходство в самия орган, а чрез него и чрез Държавната комисия по далекосъобщенията - влияние по цялата верига.
Медийният съвет позволява НСРТ да бъде овладяван от партиите: днес от една, утре - от друга. Тази възможност трябва да бъде пресечена! Исканията на протестиращите в радиото с основание започват с промяна на закона в частта му за НСРТ. Унизените журналисти настояват членовете на НСРТ да се определят не от политиците, а от професионални, творчески и граждански сдружения. Точно такива предложения внесохме в пленарната зала преди 3 години, но мнозинството ги отхвърли едно по едно до едно. Предложихме ги, подложихме ги на гласуване, още веднъж миналата есен, когато медийният закон се хармонизираше с еврозаконодателството, но сините отново не ги приеха. Тази наша позиция, поддържана в продължение на години, съвпада с днешната позиция на стачкуващите в Националното радио. Ние няма да си позволим да подкрепим политически техния протест, но ние го разбираме. И според нас изходът от кризата минава през бърза и радикална промяна на закона, през незабавната оставка на сегашния политизиран и партизиран състав на НСРТ и през попълването му по нова формула. Ние не търсим политически дивиденти и не искаме този проблем да остане за следващия парламент, в който ще имаме мнозинство. Нека го реши сегашното мнозинство, сегашният парламент, нека търси, ако иска, своите дивиденти, но нека го реши!
Стачката в Българското национално радио удари СДС право в Календара. Тя извади на видело абсурдите тъкмо в област, в която преговорите за присъединяване към Европейския съюз приключиха фанфарно. Бунтът в радиото опъна до скъсване мита за забележителния напредък. Но нека стачкуващите не се притесняват, че БСП разбира протеста им. Не само за нас е ясно, че обществото вече не издържа на един крак, толкова надясно е отишло, че залита да падне. Ето защо всяка стъпка към по-добро няма как да не е стъпка наляво. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Преминаваме към питане от народните представители Велислав Величков, Йордан Бакалов, Младен Влашки, Тома Деспотов, Мария Кунчева и Юлий Славов към министъра на правосъдието Теодосий Симеонов.
Господин Величков, имате думата.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз предлагам от чистата политика да се върнем към парламентарния контрол, каквато ни е работата в Народното събрание в момента.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Нашето питане е зададено на 1 декември 2000 г. и е във връзка с хода на делото "Агробизнесбанк" - Пловдив.
Между другото интересно е да слушате, за да откриете част от причините за неефективността в борбата с престъпността.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Като си вземеш изпита, ще говориш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Моля за тишина в залата!
Господин Величков, не се отклонявайте, задайте питането си.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Уважаеми господин министър! Делото "Агробизнесбанк" е едно от най-шумните и скандални дела в банковата сфера, водени през последните 5 години, едно от делата със значим обществен интерес, които се водят на специален отчет при главния прокурор на Република България.
Нанесените щети вследствие действията на ръководството на фалиралата банка са за милиарди стари лева, раздадени са крупни по размер необезпечени кредити, което доведе до рефинансиране на банката и до последващото й "закупуване" за 1 лев от БНБ.
Въпреки дълго проточилото се следствие и бягството от страната на един от основните обвиняеми по делото - господин Христо Александров, с цел укриване от правосъдието, в крайна сметка бяха повдигнати сериозни обвинения и внесен обвинителен акт от страна на Пловдивската прокуратура срещу длъжностните лица, носещи пряка отговорност за източването и фалита на банката. Появи се надежда, че най-после едно от така наречените "банкерски дела" ще завърши по нормален начин, с постановяване на присъди след обективен и публичен съдебен процес.
След даване ход на делото от страна на Пловдивския окръжен съд и неколкомесечна работа по него, се стигна обаче до доста странното решение на прокурора от Пловдивската окръжна прокуратура господин Георги Пенев - да оттегли частично или изцяло обвиненията срещу част от подсъдимите лица.
Оттук нататък процедурата се задвижва много бързо. Обвиненията са снети, съдът потвърждава акта. Делото е частично прекратено, а някои от бившите обвиняеми дават интервюта, самообявявайки се за невинни жертви на злостен заговор срещу тях, заради което щели да съдят държавата в Страсбург. И всичко това се случва по дело, което се води на специален отчет при главния прокурор - едно от 67-те дела със значим обществен интерес. И то, без да е уведомен главният прокурор и да има становище на Главна прокуратура.
Разполагаме с информация, че по случая е насрочена проверка и че се извършва такава от специалисти от Главна прокуратура по заповед на главния прокурор господин Никола Филчев. Факт е, че делото по Агробизнесбанк е симптоматично дело за така наречената банкова сфера в България, такава, каквато беше тя допреди няколко години и за системата от банкови фалити, които източиха парите на данъкоплатците и на държавата през 1995 - 1996 г.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: А я кажи кога е правена тази банка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Моля за тишина в залата!
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Ето защо моето питане към Вас, уважаеми господин министър, е: допуснати ли са процесуални нарушения от страна на прокурора Пенев при оттеглянето на обвиненията срещу длъжностни лица от ръководството на Агробиснесбанк?
Какво сочат данните от извършената проверка на Главна прокуратура по случая и какво е развитието по хода на делото Агробиснесбанк оттук нататък? Този въпрос е зададен от всички народни представители от Съюза на демократичните сили от 16. многомандатен избирателен район, Пловдив - град, и от господин Йордан Бакалов от 17. избирателен район. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Величков.
За отговор има думата министър Теодосий Симеонов.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с питането ви относно движението на наказателното производство срещу длъжностни лица от Агробизнесбанк, Пловдив, беше извършена проверка, за резултатите от която Ви информирам.
На 7 март 1996 г. Окръжна прокуратура, Пловдив, е изпратила по компетентност до Районна прокуратура ревизионна преписка на Агробиснесбанк, която е заведена под № 339/1996 г. Преписката е възложена на прокурор Атанас Атанасов.
На 16 април 1996 г. той е образувал следствено дело № 468/1996 г. срещу Христо Данов, Деню Каназирски, Александър Грозданов, Гинко Аризотов, Пенко Нейчев, Христо Александров, Спас Василев, които през различни периоди като изпълнителни директори и членове на Съвета на директорите на Агробиснесбанк, и Иван Иванов - прокурист, са извършили престъпление по чл. 282, ал. 3 от Наказателния кодекс. Делото е изпратено в Окръжна следствена служба, гр. Пловдив, за разследване и е възложено на следователя Манахилов. На 5 август 1996 г. Манахилов приключил предварителното производство и изпратил делото на Районна прокуратура. На 8 август 1996 г. делото е върнато в Окръжна следствена служба за доразследване.
Междувременно ръководещият разследването прокурор Атанас Атанасов е напуснал съдебната система и на 15 април 1999 г. ръководството на делото е възложено на прокурора от Районна прокуратура, Пловдив, Паскалев, който след запознаване с материалите го връща отново на 21 април 1999 г. за допълнително разследване.
Същото е било възложено на следователите Даниела Станкова и Любка Кръстева. На 7 юни 2000 г. те завършили предварителното производство и изпратили делото в Районната прокуратура с мнение за предаване на обвиняемите на съд.
На 4 юли 2000 г. наказателното производство е било частично прекратено поради смъртта на обвиняемия Иван Иванов. Спазена е процедурата по чл. 237, ал. 1 до ал. 7 от Наказателно-процесуалния кодекс, като с определение на Окръжния съд, гр. Пловдив, са потърсени и потвърдени постановленията на Районна и Окръжна прокуратури , гр. Пловдив.
На 28 и 29 септември 2000 г. прокурорът Паскалев е съставил постановление за частично прекратяване на наказателното производство срещу всички обвиняеми лица поради недоказаност на повдигнатото срещу тях обвинение по чл. 282, ал. 3 от Наказателния кодекс.
На 12 октомври 2000 г. делото е получено в Окръжна прокуратура, Пловдив, за служебна проверка, която е била възложена на заместник-окръжния прокурор Пенев. В постановление от 19 октомври 2000 г. той е потвърдил постановлението на Районна прокуратура. На 23 октомври 2000 г. делото с постановлението за прекратяване е изпратено по компетентност към Окръжен съд, Пловдив, който ги потвърдил и на 27 октомври 2000 г. го върнал на Окръжна прокуратура, а тя от своя страна - на Районна прокуратура.
На 15 ноември 2000 г. цялото дело и наблюдателните материали на Районна и Окръжна прокуратура по искане на Върховната касационна прокуратура са изпратени на прослушване. Окръжна прокуратура, Пловдив, и Районна прокуратура, Пловдив, са осъществявали правомощията си по чл. 176 от Наказателно-процесуалния кодекс "Надзор за законност" и по следните дела, водени срещу Христо Александров, Христо Данов и длъжностни лица, свързани с Агробиснесбанк, Пловдив:
Следствено дело № 337/1998 г. по описа на Окръжната следствена служба, гр. Пловдив, срещу Христо Александров и Христо Георгиев Данов. Разследването е приключено на 15 декември 1999 г., когато делото е изпратено на Окръжна прокуратура, гр. Пловдив. На 12 януари 2000 г. делото е внесено с обвинителен акт № 183 от 1999 г., Окръжен съд, гр. Пловдив, с обвинение по чл. 203  от Наказателния кодекс. Образувано е дело от общ характер № 21/2000 г. До този момент делото не е приключено.
Следствено дело № 929/1996 г. по описа на Окръжна следствена служба, Пловдив, водено срещу Христо Александров, Мариан Михайлов, Христо Илиев Драганов, Тодор Антимов Янков за престъпления по чл. 203, 206 и 311 от Наказателния кодекс. След приключване разследването на 30 ноември 2000 г. е изпратено в Окръжна прокуратура, Пловдив, която на 7 декември 2000 г. е внесла обвинителен акт № 106/2000 г. в Окръжен съд, гр. Пловдив. Делото е насрочено за 27 и 28 февруари.
Следствено дело № 1226/1996 г. по описа на Окръжна следствена служба, гр. Пловдив, водено срещу Христо Александров за престъпления по чл. 311, ал. 1 от Наказателния кодекс, е приключено на 18 май 2000 г. След изискване на допълнителни материали същото е внесено с обвинителен акт № 624/2000 г. в Районен съд, гр. Пловдив. Образувано е наказателно дело от общ характер № 740/2000 г., Осми наказателен състав. Първото заседание е проведено на 16 януари 2001 г., след което делото е отложено за разпит на свидетелите.
Следствено дело № 625/1998 г. по описа на Окръжна следствена служба, гр. Пловдив, е водено срещу Тодор Антимов Янков за престъпления по чл. 282 от Наказателния кодекс. Същото е приключено и изпратено в Районна прокуратура, гр. Пловдив, на 15 март 2000 г. След процедура по чл. 237 от Наказателно-процесуалния кодекс и връщане делото в Районна прокуратура, гр. Пловдив, на 4 октомври 2000 г. е внесен обвинителен акт № 729/2000 г. в Районен съд, гр. Пловдив. Образувано е дело от общ характер № 833/2000 г.
Следствено дело № 627/1998 г. по описа на Окръжната следствена служба, гр. Пловдив, срещу Магадич Хачик Язанджиян за престъпления по чл. 282 от Наказателния кодекс. Разследването е приключило на 26 октомври 1999 г., когато делото е изпратено от Окръжна следствена служба, гр. Пловдив, в Районна прокуратура, гр. Пловдив. На 3 декември 1999 г. делото е внесено в Районен съд с обвинителен акт № 680/1999 г. Първото съдебно заседание по делото е било на 21 март 2000 г. Неколкократно е отлагано до 20 септември 2000 г., когато му е даден ход. Впоследствие са проведени още две съдебни заседания. Следващото заседание е било насрочено за 7 февруари 2001 г., но е отложено за разпит на свидетели.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, въпросите, които задавате чрез вашето питане, не са от компетенциите на Министерството на правосъдието. В чл. 35 от Закона за съдебната власт са посочени правомощията на отделния инспекторат и те не могат да бъдат превишавани. Инспекторите не могат да се намесват пряко в работата на независимите органи на съдебната власт. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите са независими и се подчиняват само на закона, чл. 13 от Закона за съдебната власт.
В чл. 14 на същия закон е прогласен принципът, че при своите действия и при постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и събраните по делото доказателства, преценени съобразно тяхната съвет и свободно вътрешно убеждение.
Освен това в чл. 137 от Закона за съдебната власт, императивно е посочено, че съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени. Тези законово провъзгласени принципи по никакъв начин не могат да бъдат нарушавани. Всеки акт на съдебен орган подлежи на обжалване, съобразно принципа на инстанционността. По делото няма краен съдебен акт и такава възможност не е отпаднала.
Що се отнася до въпросите Ви какво сочат данните от проверката на Върховна касационна прокуратура, съгласно чл. 35, ал. 2 от Закона за съдебната власт, инспекторатът няма правомощия да проверява дейността им.
На въпроса Ви какво ще бъде развитието по хода на делото Агробизнесбанк, оттук нататък по изложените вече съображения на този въпрос не мога да отговоря. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Симеонов.
За два допълнителни въпроса, ако желае, има думата народният представител Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
Благодаря Ви, господин министър, за отговора. Ако правилно съм изброил от тази статистика, която Вие прочетохте, следствените дела, които се водят срещу различни длъжностни лица от бившите ръководства на Агробизнесбанк, до момента са шест. Шест следствени дела за длъжностни и други престъпления по смисъла на Наказателния кодекс за едно от най-сериозните източвания на банка в сферата на банковата система, което се случи преди няколко години.
Първият мой уточняващ въпрос е следният. Аз бях малко изненадан от развоя на първото следствено дело, което цитирахте от 1996 г., където прокурорът, който е наблюдавал и осъществявал надзора за законност от страна на прокуратурата, напуснал, след като материалите са дошли от следствената служба обратно в прокуратурата. Но хайде, всеки има право, така си е преценил, напуснал е съдебната система. След това, ако не се лъжа, чак на 15 април 2000 г. е възложен отново общ надзор за законност на друг прокурор. От 1996 г. до 2000 г. какво се е случило с това дело? Това са цели четири години.
Чухме също, че още няколко следствени дела, някои от тях все още не са внесени с обвинителен акт, други са внесени с обвинителен акт, има ненасрочени дела. Моят втори въпрос е: има ли пропуснати, нарушени процесуални срокове по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс при следствените дела, водени срещу длъжностни лица от бившата Агробизнесбанк?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: А можете ли да формулирате първия въпрос още веднъж?
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Първият ми въпрос е следственото дело, водено от прокурора Атанасов и впоследствие от прокурора Паскалев, какво е било неговото движение между 1996 г. и 2000 г.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви.
Има думата за отговор министър Симеонов.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Величков, при направената проверка не можаха да бъдат констатирани нарушения, освен по някои срокове, за които наистина не е имало своевременно разрешение за удължаване. Наистина недопустимо е това увеличаване на сроковете самоволно от двама прокурори, които не е редно да цитирам тук, защото това може да установи само една проверка, назначена от Висшия съдебен съвет.
Трудно ми е да Ви отговоря какво е станало и кои са били причините за това удължаване през тези четири години, тъй като делото не е пред мен и тези данни инспекторите са получили съответно от районния и окръжен прокурор в гр. Пловдив. Недопустимо е едно дело да бъде проверявано по този начин от инспекторите от отдел "Инспекторат" в Министерство на правосъдието. Просто Законът за съдебната власт не им дава тази възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Теодосий Симеонов.
Да изрази своето отношение към отговора има народният представител Велислав Величков.
ВАЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Аз искам да кажа, че точно това следствено дело, за което сега не можахме да установим какво се е случило с него четири години, е с едно от най-сериозните обвинения - длъжностно престъпление срещу максимално най-широк кръг лица от бившето ръководство на Агробизнесбанк. Точно то - 4 години какво е ставало, дано се установи в рамките на съдебната власт.
Аз разбирам Вашия отговор, господин министър, е съобразен със Закона за съдебната власт. Съобразен със закона и аз не мога да кажа, че Вие не сте ми отговорили. Но не съм доволен от това, че аз и моите колеги не можем да разберем, тъй като този въпрос вълнува пловдивската общественост. При обсъждането на този случай бяха ангажирани всички народни представители, които са задали питането, с него са запознати кметът, областният управител на Пловдив. Това е дело с огромен и обществен интерес за пловдивските граждани. И аз не мога да приема за нормално, че министърът на правосъдието не следва да има правомощия да отговори на въпроса за движението на едно следствено дело и защо са оттеглени обвинителни актове, които са били подготвени за внасяне.
Разбираме, че проверката е в Главна прокуратура. Ние ще обсъдим с моите колеги, вероятно ще насочим въпроса си там, ако оттам преценят, че могат да ни отговорят. Но аз пак повтарям, че е недопустимо народните представители и изпълнителната власт в лицето на министъра на правосъдието, правомощията да са такива, че да не могат да дадат отговор защо едно дело е затлачено в продължение на четири или пет години и няма развитие по него, няма осъдени лица? А същевременно част от лицата, които са обвиняеми по това дело, се канят да се разпореждат с нови пари и се говори как щели да им дават хиляди долари, за да оправят спортната база в Пловдив във връзка с предстоящите олимпийски игри. Дано да не е прекалено късно, когато има отговор по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Величков.
Господин министър, желаете ли думата? Заповядайте.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: По питания няма право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има право по Конституция. Нека да не спорим за това цял мандат.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Величков, Вие не сте отскоро народен представител, познавате добре Конституцията, познавате добре и Закона за съдебната власт. Толкова, колкото е отредено в Конституцията на изпълнителната власт, толкова възможности има и тя. И съответно, разбира се, Законът за съдебната власт, който аз нямам възможност да променя. Ако Вие намерите достатъчно основания, няма никаква пречка да внесете съответно своето предложение за промяна в Закона за съдебната власт, който да даде всички правомощия на министъра. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин министъра.
Следващият министър, който ще отговаря на депутатски въпроси и питания е Венцислав Върбанов - министър на земеделието и горите.
Първият актуален въпрос ще зададе господин Руси Статков.
Процедура? Да, заповядайте, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Госпожо председател, за процедурата Ви умолявам, чак от Болярово, от турската граница идвам от концертите си и срещи с гражданите. Шеста седмица вашето председателство с вашите колеги крие военния министър Бойко Ноев да отговори на два много важни въпроса, които касаят отечеството и националната сигурност, от една страна, и корупцията в някои сфери на военното ведомство, на което той трябва да даде веднага отговори пред обществото, което ги очаква от доста време.
Моля Ви за процедурата, съдействайте седмата седмица, другия петък, господин Бойко Ноев да бъде поставен в такава позиция, че преди изтичането на парламентарното време - 14,00 ч., аз да мога да си задам въпросите като народен трибун и хората, които очакват неговите отговори, да бъдат удовлетворени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Ганчев. Ще направя необходимото, ще уведомя председателя на Народното събрание, който заедно с дирекция "Правна и законодателна дейност" се занимава с подреждането, и настойчиво ще го помоля другия път господин Ноев да бъде сред първите министри.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители! От поставянето на актуалния въпрос относно спешни мерки на Министерство на земеделието и горите за проверка на жалби за нарушения на Закона за възстановяване на собствеността върху горите в общините Чипровци и Якимово и населени места от община Монтана, област Монтана, измина доста време. Всъщност въпроса зададох през м. ноември м.г. Но проблемите, за съжаление, не са решени.
Поводът беше огромното недоволство на хората от всички тези населени места. В община Чипровци, в селата, които влизат в нея - Превала, Митровци, Горна Лука и др., от селата Славотин и Винище, община Монтана, Долно Церовене и Дългоделци от община Якимово за невъзстановяване на заявената от тях собственост върху гори и за нарушение на закона като причина за невъзстановяването.

Господин министър, кои са според хората основните нарушения на закона?
На първо място, анкетирането. Необяснимо за хората много голямо бързане от страна на комисиите и фирмите, неотиване в местностите. И като се има предвид, че има два етапа на възстановяване на собствеността - на тези, които имат документи на другите - без документ, е ясно, че едно неотиване в местността създава още по-големи затруднения.
На следващо място проблем е неотчитането на документите за стари реални и възстановими граници.
И на по-следващо място - за онова изискване на закона, когато няма документи, да си възстановят собствеността на горите в същата местност при възможност. В повечето случаи става дума за това, господин министър, тъй като нашият край е полубалкански и балкански.
След протестите и писмата, които бяха отправени до Вас, е вярно, че Вие реагирахте. Реакцията се изразяваше в ангажименти при трасирането да се отстранят допуснатите грешки. Имахте и на няколко места срещи с хората, но за съжаление специално в Славотин ангажиментите са отказани. А там хората, които се жалват, са тези с документи. На нито един от тях не са възстановени горите в старите реални граници, за които те имат документи. Нещо повече, възстановена е общинска акациева гора като храсталаци на тези хора - общинска собственост, която е изсечена. За Чипровци, разбира се, е поет ангажимент и Вие ми изпратихте писмо. Но има възражение на част от хората от населените места, защото те са предоставили документи и по тези документи не е реагирано.
Господин министър, смятам, че очакванията на хората този път не трябва да бъдат излъгани и че трябва наистина да се отстранят допуснатите нарушения. Разбира се, да се извърши необходимото, за което надявам се Вие ще информирате Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За отговор има думата министър Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Статков! Вие доста подробно развихте въпроса си, въпреки че в писмения текст сте съвсем лаконичен. Там визирате, че има нарушения на закона в три общини, без обаче да дадете конкретните нарушения. Искам да Ви информирам, че експертите на Министерството на земеделието и горите непрекъснато извършват проверки по места във всички региони на страната и особено във Вашия избирателен район, когато получим сигнали за нарушения от Вас и от други депутати.
За общините Чипровци, Монтана, Георги Дамяново и Лом съм назначил проверка със заповед от 27 ноември 2000 г. Искам да Ви представя накратко резултатите от проверката. За община Чипровци проверката е извършена по жалби на собствениците от град Чипровци и с. Митовци, както и от с. Превала. Констатациите са отразени в протокола. Исканията на заявителите за възстановяване на собствеността им върху гори и земи от горския фонд в стари реални граници не са основателни, т.е. не са налице предпоставки за възстановяване в стари реални граници, както е написано в закона. Въпреки това е разпоредено на Поземлената комисия и фирмата да извършат ново анкетиране на терена и да се изработи нова карта за възстановяване на собствеността. Смятам, че по този начин ще се удовлетворят претенциите на собствениците, което е нашата основна задача.
За община Якимово в министерството до момента не са постъпили сигнали за нарушения на реституционния процес. Въпреки това съм назначил проверка и за това землище. Комисията е констатирала, че при наличието на стар кадастрален план от 1946 г. за с. Дългоделци - община Якимово, собствеността е възстановена в нови реални граници. Разпоредил съм незабавно отстраняване на това нарушение.
В община Монтана, в землището на с. Славотин е приключил процесът на въвода във владение. Извършено е анкетиране на 88 на сто от имотите. В законноустановения срок са постъпили 12 възражения до Районния съд. Общо подадените заявления за землището са 133 броя. Можете сам да пресметнете какъв е процентът на подалите възражения недоволни собственици.
За землището на с. Винище въводът във владение също е приключил. 78 на сто от собствениците са анкетирани на терена. В срока по чл. 13, ал. 6 от закона в Районния съд са постъпили само 9 възражения от общо подадени заявления за землищата 288 броя. Отново може да се прецени какъв е процентът на недоволните.
Мисля, че по този начин отговорих на Вашия въпрос, както Вие сте ми го задали писмено. Вие би трябвало да знаете също, защото сте присъствал на някои от проверките на моите експерти, че при наличието на конкретни жалби, описващи конкретни нарушения, получени дори извън законовите срокове и процедури, аз правя всичко възможно за установяването на проблемите и тяхното решаване.
Бих желал, за да приключим по темата поне в днешното пленарно заседание, да Ви припомня, че по повод на друг Ваш актуален въпрос на заседание от 19 декември 1997 г. Вие обвинихте правителството в липса на една последователна държавна политика. Тук е мястото да опресня Вашата памет и да припомня, че точно това правителство се ангажира и пое отговорността да отстрани една несправедливост, причинена от вашите идеологически предшественици, а именно да върне собствеността на хората, от които тя бе несправедливо отнета. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Върбанов.
За реплика, ако желае, има думата Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители! Естествено е всеки народен представител да не пише на лист хартия всичко онова, което би трябвало да изрази като актуален въпрос, защото, първо, ние не сме в състояние да направим такава проверка, за да изпишем всичко подробно, и второ, в края на краищата Вие, господин министър, и Вашите подчинени носите отговорност за това. Аз достатъчно коректно съм си развил въпроса там кратко, а тук уточняващо, за да може още веднъж Вие да се ориентирате.
Що се касае до Вашия отговор, аз искам да подчертая две неща.
Първо, след като Вие се ангажирахте през декември 1997 г. да възстановите собствеността - възстановете я. Там, където повелява законът - в стари реални граници щом съществуват документи. И в същото землище при наличието вече на другите решения, документи и т.н. Това не става. Това е основният проблем в момента, който хората не могат да разберат защо не решавате, след като сте обещали. И искам много добре да подчертая. Това е недоволството на хората, че навсякъде, там където има документи за стари реални граници, става разминаване. И те даже искаха от няколко населени места... След Вашия въпрос аз имах данни от села като Вършец, Спанчевци, Драганица и Черказки. Вие писмено ми отговорихте. Горно Белотинци, Горно Осиново - община Вършец, Крапчене, община Монтана... И отново и отново хората казват: Нима господин министърът не знае, че законът не се прилага както трябва и не ни се възстановява собствеността съгласно закона в стари възстановими реални граници или в същата местност при положение, че ние сме балкански и полубалкански район?
Затова, господин министър, ако наистина Вие държите да изпълните своето обещание - знайте, че до този момент то не се изпълнява и има огромно недоволство. Аз поех пред хората да изразя това недоволство не от трибуната, а в разговор с Вас. Без те да идват в София, защото те искаха да дойдат в София. Надявам се, че наистина Вие ще защитите реално и ще гарантирате възстановяването на собствеността на хората, които действително трябва вече в тези условия да я получат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Статков.
Следващото питане е от народния представител Михаил Миков. Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, останали в залата! Зададох към Вас, господин министре, въпроса си на 24 януари. Изведнъж на другия ден в печата се появи, че Вие още от 22 януари всъщност сте ограничили вноса на телешко месо в България във връзка с опасността от заразяване на хората или на добитъка в болестта "луда крава". Един проблем, който има доста сериозни измерения в Европа и по който европейските политици и бизнесмени, включително органите на обединена Европа, се занимават постоянно със сериозно притеснение.

Целта на моето питане към Вас, уважаеми господин министър, не е да се създава паника. Целта е да разбера от Вас, и народните представители тук да разберат, какви мерки вземате Вие, какви мерки предприема и цялото правителство? Защото задълженията в тази област не са само Ваши, а има и други министри, които отговарят, за недопускане на внос в България и разпространение в магазините на месни и други продукти, заразени с болестта "луда крава" у нас.
Проблемът е още по-голям, доколкото стандартът на живот в България през последните години кара българите хич да не се замислят и да не подбират това, което ядат. И такива пазари, като нашия, с ниска покупателна способност, с нисък потребителски стандарт могат да се превърнат, при липсата на адекватни мерки от страна на правителството, на едно благоприятно място, в което да се пласират хранителни продукти, които в други страни биха били абсолютно забранени като вредни за живота и здравето.
Това е моето питане. И аз с голям интерес ще чуя конкретиката на мерките и как те във времето са ситуирани, откога са започнали, как ги виждате във времето да продължат, така че и да успокоим общественото мнение. Защото, пак казвам, проблемът много се дискутира в цяла Европа. Но най-вече, за да гарантираме, че българите се хранят с едни храни, които не излагат на опасност техния живот и здраве. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Миков.
За отговор има думата министър Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, благодаря Ви за въпроса. Въпросът, който ми поставяте, наистина е много сериозен и аз ще си позволя един по-подробен отговор. Целта ми е от тази трибуна да обясня на гражданите на Република България, че няма място за безпокойство и че са предприети всички мерки за недопускане внос на заразени месни продукти.
Досега най-много констатирани случаи на "луда крава" има във Великобритания - над 170 хил. случая, Португалия - 503 случая, Ирландия - 940 случая, Швейцария - 363 случая. Всички тези страни се водят като високорискови страни по отношение на спонгиформната енцефалопатия по говедата.
Заболяванията при хората Кройцфелд-Якоб е познато в света още от 90-те години на миналия век. Честотата на това заболяване е един случай на 1 млн. души.
Първите предприети мерки от Националната ветеринарномедицинска служба на България по отношение на заболяването са от 26 август 1994 г., когато със заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост е забранен вносът на живи говеда, месо и субпродукти от страни с констатирани случаи на "луда крава". А такива са: Великобритания, Ирландия, Франция, Германия и Швейцария.
Със заповед от 23 октомври 1995 г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост е въведен строг контрол върху вноса на фуражи, фуражни компоненти, премикси, биоконцентрати и храни за месоядни животни, забранено е производството на ветеринарни препарати от мозъци на преживни животни и е въведен температурен режим на обработка на месокостното брашно в екарисажите при температура 133 градуса в продължение на 30 мин. Това е температурата, при която носителят на заболяването се унищожава напълно.
Със следваща заповед от същата дата, пак на министъра на земеделието и хранителната промишленост, е забранен и вносът на месокостно брашно от страни с констатирани случаи на "луда крава", и използването на произведеното в страната месокостно брашно като добавка в комбинирани фуражи за преживни животни.
При извършените проверки в екарисажите и във фуражните заводи от служители на Националната ветеринарномедицинска служба не са констатирани нарушения от страна на производителите на тези две заповеди.
Националната ветеринарномедицинска служба ежедневно следи развитието на епизоотичната обстановка в Европа и в света по отношение на заболяването и взима адекватни мерки за предпазване на страната от внос на говеда и месо, и месни продукти от тях.
След констатиране на заболяването в Португалия, Белгия, Дания и Испания са наложени пълни забрани и за тези страни.
До момента е забранен вносът от следните страни: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Ирландия, Конфедерация Швейцария, Кралство Белгия, Република Франция, Република Португалия, Федеративна република Германия, Кралство Испания, Кралство Холандия, Кралство Дания и Република Италия за внос на живи говеда, месо, месни продукти, субпродукти, семенен материал, ембриони и яйцеклетки от говеда.
Забранен е вносът на преработени животински протеини, фураж, фуражни добавки и биоконцентрати, съдържащи протеин от бозайници и птици, както и храни за месоядни животни, съдържащи протеин от преживни животни.
За последните 20 години България не е внасяла живи говеда, месо и субпродукти от Великобритания и другите високорискови страни, а месокостно брашно от нито една страна от Европейския съюз.
Млякото и млечните продукти не представляват опасност за предаване и разпространение на причинителя на заболяването "луда крава" по говедата.
Диагностиката на заболяването се осъществява в лабораторията по патоморфология към Централния научноизследователски и ветеринарномедицински институт на Националната ветеринарномедицинска служба и секция "Нормална и патологична морфология" към Института по експериментална патология и паразитология при Българската академия на науките.
Досега се изследват всички говеда, при които заболяването се манифестира с нервни клинични признаци, подобни на клиничната картина при болестта "луда крава". Методите на изследване са съгласно изискванията на Европейския съюз. Изследват се срезове от мозък от заклани или умрели животни. В света все още няма разработен метод за прижизнена диагностика, а така също не е възможно заболяването да се докаже при изследване на месо.
До този момент в Република България не е констатиран нито един случай на "луда крава" по говедата и страна е свободна от заболяването.
От 1 март 2001 г. Националната ветеритарномедицинска служба въвежда мониторингова програма за епидемиологичен надзор върху предаваемите спонгиформи енцефалопатии, съгласно с Решение 2000/418 на Европейския съюз.
В месодобивните предприятия ще започне отстраняването на материали, консумацията на които носи най-голям риск за възникване на заболяване при хората - главен мозък, гръбначен мозък, очи, сливици и черва, унищожаването им ще стане чрез изгаряне.
С предприетите мерки и с тези, които предстоят да се предприемат, считам, че е направено максимално необходимото за предпазване здравето на българския потребител по отношение на заболяването Кройцфелд-Якоб и за предпазване на говедата от възникване и разпространение на заболяването "луда крава".
Искам да се ангажирам от тази трибуна и да обещая на българските граждани, че ще ги информирам непрекъснато за развитието на епизоотичната обстановка както в световен мащаб, така и в България. Още веднъж бих желал да подчертая, че към този момент няма основания за безпокойство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За два уточняващи въпроса има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
‚Уважаеми господин министър, аз разбирам, че Вие трябва да се опитвате да избегнем паника в обществото. Но има някои тревожни симптоми, които лично мен ме смущават. В нашата страна за последните две години няма точна статистика за вноса на телешко месо и субпродукти от него.
По данните на митницата в България са внесени 12 хил. 100 тона. По данните на статистиката, която се прави пак на базата на митническите декларации, са внесени 11 хил. 436 тона. Или се губят някъде около 660 тона.
Само ви припомням, че преди около две години стана скандал във Видин със спрян ТИР с такива субпродукти, забранени за внос, при което беше уволнен шефа на Ветеринарномедицинската служба там, защото беше спрял ТИР-а. Освободиха ТИР-а и го вкараха в страната.
Това става, аз се опасявам, и на други митници. Защото бизнесът, особено когато е свързан с митниците и с черните пари, с мръсните пари, е много опасен, той пробива.
На второ място. Слушах с интерес изявленията на представителя на ветеринарната медицинска служба - Бъчваров, мисля, че се казваше - който говореше през цялото време за гръцката и турската граница, че са осигурени. Ама, посоката на разпространение на болестта "луда крава" е от север на югоизток, т.е., към нас. И в момента във Видин хора внасят на ръчен багаж месо, защото просто е по-евтино в Румъния. Това го пише в печата и Вие трябва да го знаете. И след като в България няма тестове, това се констатира поне от двама души досега и се декларира, това е министърът на Бавария Едмонд Шойбер, който каза, че в България не се правят тестове, и американският учен Пол Браун, който твърди същото, че България трябва да започне да прави тестове, за да се гарантира в това отношение.
И само още нещо. Не допускате ли Вие, че реекспортните схеми са толкова усъвършенствани, че всякакъв внос винаги ще премине оттам, откъдето трябва да има удостоверение за произход? Много добре знам как се подменяха навремето по диоксиновата история в Белгия, прекарваха във Франция и вкарваха фуражи от Франция, а Белгия беше забранена. Подменят се документите на тира, придружаващите документи. Значи, това трябва да го знаете.
И в този смисъл, какви още мерки смятате да предприемете и защо не предприемете мярка спиране използването и на месокосно брашно от български животни, защото такава сте предвидили от април, веднага и незабавно? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Миков, аз не бих желал сега да коментираме разминаването в информацията по отношение на статистическите данни за внос на месо. Искам още веднъж да подчертая, че внос на говеждо месо в България от рисковите страни не е имало, тъй като той е бил забранен.
Също така искам да Ви информирам, че през миналата седмица имаше работно съвещание в Министерството на земеделието и горите по моя инициатива с всички представители на заинтересованите ведомства, за да можем ние да координираме усилията си и да сведем риска до минимум. Така че, всички заинтересовани ведомства имат готовността да посрещнем това предизвикателство.
По отношение на това откъде може да премине едно такова заболяване, аз смятам, че не е тук моментът да коментираме. Риск винаги може да съществува. Важното е ние да предприемем такива мерки, че този риск да бъде сведен до минимум. И ние тези мерки сме ги предприели.
По въпроса Ви откога ще спрем месокосното брашно за използване във фуражите в България, още веднъж искам да подчертая, че през последните 20 години внос на месокосно брашно в България не е имало. По отношение на това, което се произвежда в България, ние сме го предвидили като мярка, така че не е проблем и веднага да го спрем. Проблемът е в това, че нашите екарисажи са с едно доста амортизирано оборудване и че трябва да се работи по решаване на един друг проблем, за който са необходими големи инвестиции - именно да решим проблема с унищожаването на трупните отпадъци, с унищожаването на кланичните отпадъци по един такъв начин, че да не нанесем пък щети върху екологията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Миков, имате думата за оценка на отговора.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Значи, аз, ако разбрах правилно, Вие ще се разпоредите за спиране на използването и на българско - аз за него казах - от 1 април още по-рано.
На второ място, аз мисля, че едновременно спиране въобще на вноса от страните от Европейския съюз, а не, както Вие казвате, от рисковите държави - защото в момента е допустим внос от рискови държави от нерискови райони, Дания имам предвид - спиране на вноса от Европа. Защото, пак ви казвам, сменят се документите, сменят се ЧНР-тата и както няма в България тестове за изследване, нищо не може да се констатира. И Вие ще успокоявате обществото, и аз ще го успокоявам, но едни по-стриктни, твърди мерки за временно спиране на вноса до решаване на проблемите, още повече че България е страна - производител, аз се надявам, че това ще доведе до съответно съживяване на пазара. Защото пък цените от нашето разбито производство на едър рогат добитък са направо унизителни и неконкурентоспособни на европейските пазари. Ето шанс за една мярка, която да има два ефекта: да се знае, че в България се яде чисто и незаразено месо - веднъж, повишаване леко на цените на производителя, включително износът да се стимулира, колкото може... Разбира се, затова тестовете ще бъдат проблем. Скъпички са тия тестове, ама от друга страна е доказано, че много по-скъпо е, когато предварително не се вземат мерки, после излиза многократно по-скъпо унищожаването и всичко това.
Така че една такава мярка мисля, че ще бъде приета от всички в България, включително и от гражданите, които ще бъдат абсолютно сигурни, че ядат наистина незаразено месо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Искате думата ли, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Миков, аз искам също така да Ви информирам, че вече има тестове в България и ние започваме тестирането.
Също така бих желал да Ви информирам, че в момента при изхранването на български преживни животни не се използва във фуражите месокостно брашно. Ние просто профилактично ще забраним ползването и за останалите видове животни, тъй като все пак има много неизвестни относно това заболяване.
По другия въпрос, който Вие поставихте. Наистина вече има индикации, че се повишава цената на българското месо и то става търсено и на външните пазари, тъй като България е свободна от болестта "луда крава". И ние трябва да се възползваме от шанса, който имаме в момента, за да насърчим българските животновъди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.

Две съобщения за заседания на парламентарни комисии:
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще има заседание на 14 февруари, сряда, от 15,00 ч. в зала № 134.
Комисията по национална сигурност ще заседава на 14 февруари, сряда, от 15,00 ч. в зала № 232.
Следващото, извънредно, заседание на Народното събрание е на 13 февруари, вторник, от 15,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
Иван Куртев

Петя Шопова

Секретари:
      Христо Димитров

     Ивалин Йосифов