Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Благовест Сендов и Иван Куртев
Секретари: Васил Клявков и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА.
Има думата председателят на водещата комисия господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава четвърта. Метрологичен контрол и разрешителен режим."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта.
Гласували 124 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 9.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 28. (1) Метрологичен контрол на средства за измерване се извършва за установяване на съответствието на средствата за измерване с техните нормирани и обявени технически и метрологични характеристики и се осъществява чрез изпитване за одобряване на типа, първоначална и периодична проверка и експертиза.
(2) Метрологичният контрол на предварително опакованите количества продукти се извършва за установяване на съответствието между обявените и действителните стойности на количествата и отклоненията им."
Предложение на народния представител Александър Хаджийски:
Създава се нов чл. 28:
"Чл. 28. На метрологичен контрол подлежат средствата за измерване, методите за измерване и математическа обработка на резултатите и предварително опаковани количества продукти."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Александър Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам в чл. 28 само да се опише кои неща подлежат на метрологичен контрол. Защото в Допълнителните разпоредби е много точно описано какво е метрологичен контрол. А всъщност сега в чл. 28, ал. 1 и 2 се описва какво е метрологичен контрол. В Допълнителните разпоредби в § 1 съществува т. 5 "Метрологичен контрол", която показва точно какво е метрологичен контрол.
Затова предлагам от чл. 8 до чл. 28 само да се опише кои от методите, измерванията, средствата подлежат на метрологичен контрол, а самият метрологичен контрол да си остане, както е в Допълнителните разпоредби. Това е същността на предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Хаджийски.
По това предложение? Няма желаещи. Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Хаджийски.
Гласували 132 народни представители: за 31, против 14, въздържали се 87.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 28 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 136 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 19.
Член 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 29. Изпитване за одобряване на типа на средства за измерване се извършва при производство или внос на средства за измерване с цел допускането им за употреба в страната."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 29? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 29 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 125 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 15.
Член 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл.30. Лицата, произвеждащи или внасящи средства за измерване, които се използват в случаите по чл. 7, са длъжни да ги представят пред Националния център по метрология за одобряване на типа."
Предложение на народния представител Александър Хаджийски:
В чл. 30 се правят следните допълнения:
1. След думите "Лицата, произвеждащи" се добавя думата "ремонтиращи" и текстът продължава.
2. След края на изречението точката се заличава и се добавя "и за първоначална проверка".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя - Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Александър Хаджийски? Няма желаещи. Комисията не подкрепя предложението на Александър Хаджийски.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 138 народни представители: за 13, против 22, въздържали се 103.
Предложението на народния представител Александър Хаджийски не се приема.
Моля, гласувайте чл. 30 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 135 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 29.
Член 30 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 31. (1) Нацио-налният център по метрология одобрява типа на средствата за измерване, когато са с положителни резултати от изпитването и ги вписва в Държавния регистър на одобрените за използване в страната средства за измерване.
(2) Одобряването на типа е безсрочно или със срок на валидност и се удостоверява със знак за одобрен тип, който се поставя от производителите или вносителите върху средствата за измерване.
(3) Всеки може да поиска сведения по вписванията в регистъра по ал. 1."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 32. (1) Проверката на средства за измерване се извършва за установяване на годността им за употреба чрез потвърждаване на съответствието им с одобрения тип и с нормираните за типа технически и метрологични характеристики.
(2) Първоначалната проверка се извършва след вноса, производство или ремонт на средства за измерване.
(3) Периодична проверка се извършва на намиращи се в употреба средства за измерване.
(4) Проверките се извършват по стандартизирани методи или по одобрени от Националния център по метрология методики."
Има предложение, което е оттеглено.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 33. Първоначалната и периодичната проверка се извършват от Дирекция "Мерки и измервателни уреди" или от лица, лицензирани от Комитета по стандартизация и метрология. Резултатите от проверката на средствата за измерване се удостоверяват със знаци и/или с документи."
Има оттеглено предложение.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 34. Сроковете на периодичните проверки на средства за измерване, които се използват в случаите по чл. 7, се определят от Националния център по метрология и се обявяват в официалното издание на Комитета по стандартизация и метрология."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 31 до 34, включително, така както са предложени от вносителя.
Гласували 137 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 20.
Членове 31 до 34, включително, са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 35. Лицата, които произвеждат, внасят или ремонтират средства за измерване, които се използват в случаите по чл.7, са длъжни да ги представят за първоначална проверка."
Предложение на народния представител Александър Хаджийски:
"Член 35 се заличава."
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя - Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Хаджийски за заличаване на чл. 35.
Гласували 129 народни представители: за 15, против 27, въздържали се 87.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 35, както е предложен от вносителя - Министерския съвет.
Гласували 137 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 31.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 36. Лицата, които използват средства за измерване в случаите по чл. 7, са длъжни да ги декларират и представят за периодична проверка."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 37. Изпитването за одобряване на типа и проверката на трудно преносими средства за измерване се извършват на мястото, където се използват, при осигурени от притежателите им условия, оборудване и помощен персонал."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 38. По желание на притежателите на средства за измерване проверката може да се извърши на посочено от тях място или на времененен проверовъчен пункт, организиран от Дирекция "Мерки и измервателни уреди" със съдействието на общините."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 39. В случаите по чл. 37 и 38 притежателите на средствата за измерване заплащат разходите по организиране и извършване на метрологичния контрол, транспорт на еталоните и необходимото оборудване и за командироване на специалистите, извършващи контрола."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 40. По искане на физически или юридически лица Националният център по метрология или Дирекция "Мерки и измервателни уреди" извършват експертиза на средства за измерване за установяване на метрологичните им характеристики."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 41. Дирекция "Мерки и измервателни уреди" извършва контрол на предварително опакованите количества продукти на мястото на пакетиране, на тържищата, пазарите и в търговската мрежа."
Има оттеглено предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 42. Министерският съвет приема наредба за реда за извършване на метрологичния контрол и за знаците, които удостоверяват резултатите от него."
Има оттеглено предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения по тези текстове.
Моля, гласувайте членове 36 до 42, включително, така както са предложени от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 9.
Членове 36 до 42, включително, са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 43. Председателят на Комитета по стандартизация и метрология издава лиценз за срок до 4 години на лица за извършване на проверка на определени типове средства за измерване, които се използват в случаите по чл. 7, когато Дирекция "Мерки и измервателни уреди" не разполага с еталони и технически средства за проверката им".
Има оттеглено предложение.
Предложението на народния представител Иван Бойков също се оттегля.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя - Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 43 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 130 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 7.
Член 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 44. Лицата, които кандидатстват за получаване на лиценз за извършване на проверка на средства за измерване трябва:
1. да са създадени от Министерския съвет или от друг държавен орган или да са регистрирани по Търговския закон;
2. да използват калибрирани еталони и проверени средства за измерване;
3. да разполагат с квалифицирани специалисти, издържали изпита пред комисия, определена от директора на Националния център по метрология;
4. да разполагат с помещения и условия в тях за извършване на дейността в съответствие с изискванията на нормативните актове и стандартите;
5. да прилагат стандарти и/или одобрени от Националния център по метрология методики за проверка на средствата за измерване, за които кандидатстват;
6. да имат Наръчник по качеството;
7. да не извършват ремонт на типа средства за измерване, които ще проверяват".
Има оттеглено предложение с вносители господата Клайн и Иванов.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на Министерски съвет.
"Чл. 45. (1)Лицата, които кандидатстват за получаване на лиценз, подават заявление в Дирекция "Мерки и измервателни уреди".
(2) Директорът на Дирекция "Мерки и измервателни уреди" след проверка на обстоятелствата по чл. 44 предлага на председателя на Комитета по стандартизация и метрология да издаде лиценз за извършване на проверка на средства за измерване".
Има оттеглено предложение.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, Министерски съвет.
"Чл. 46. В срок до 3 месеца от получаване на заявлението по чл. 45, ал. 1 председателят на Комитета по стандартизация и метрология издава или отказва издаването на лиценз".
Има оттеглено предложение на вносителя.
Комисията по икономическата политика предлага следния текст на чл. 46:
"Чл. 46. (1) В срок до 3 месеца от получаване на заявлението и документите по чл. 45, ал. 1 председателят на Комитета по стандартизация и метрология се произнася по искането. Заявителят се уведомява писмено в 7-дневен срок.
(2) Председателят отказва издаването на лиценз, когато не са спазени изискванията на този закон.
(3) Председателят уведомява заявителя и определя срок за отстраняване на несъответствията, който не може да бъде по-малък от един месец.
(4) Ако заявителят не отстрани несъответствията в срока по ал. 3 председателят отказва издаването на лиценз с писмено мотивирано решение".
"Чл. 47. Председателят на Комитета по стандартизация и метрология по предложение на директора на Дирекция "Мерки и измервателни уреди" отнема лиценза за извършване на проверка на средства за измерване, когато при контрол по чл. 50 се установи, че лицензираните лица:
1. използват некалибрирани еталони и непроверени средства за измерване;
2. допускат проверките да се извършват от лица, които не са издържали изпита по чл. 44, т. 3;
3. извършват проверките в помещения и при условия, различни от установените при лицензирането;
4. прилагат неодобрени от Националния център по метрология методики за проверка на средства за измерване;
5. извършват ремонт на средства за измерване, за проверката на които са лицензирани".
Има предложения, които са оттеглени.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 44 и 45 така, както са предложени от вносителя, чл. 46 така, както е предложен от комисията и чл. 47 така, както е предложен от вносителя, Министерски съвет.
Гласували 125 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 4.
Членове 44 до 47 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 48. (1) Отказът да се издаде лиценз за извършване на проверка на средства за измерване не подлежи на обжалване.
(2) Решението за отнемане на даден лиценз подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването".
Предложение на народните представители Едуард Клайн и Иван Иванов:
Член 48, ал. 1 се изменя така:
"Чл. 48. (1) Отказът да се даде право за извършване на проверки на средства за измерване подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред Върховния административен съд".
Комисията по икономическата политика подкрепя по принцип предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 48. Отказът да се издаде лиценз, както и решението за отнемане на лиценз, подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 48 така, както е предложен от комисията, като думата "лиценз" става "лицензия".
Гласували 126 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 6.
Член 48 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 49. Дирекция "Мерки и измервателни уреди" съхранява документите по лицензирането за срок от 5 години от датата на даването или отнемането на лиценза".
Има оттеглено предложение.
Комисията подкрепя текста на Министерски съвет.
"Чл. 50. (1) Дирекция "Мерки и измервателни уреди" извършва контрол и за:
1. използването на единиците на величините, на средствата за измерване, включително еталоните, и на методите за измерване;
2. резултатите от измерванията, изразяването и обявяването им;
3. изпълнението на задълженията по този закон от лицата, които произвеждат, внасят, ремонтират или използват средства за измерване, от лицата, лицензирани да извършват проверка на средствата за измерване, и от лицата, които предварително опаковат и/или продават предварително опаковани продукти.
(2) Дирекция "Мерки и измервателни уреди" може да извършва контрол по ал. 1 съвместно с други контролни органи".
Има оттеглено предложение.
Комисията подкрепя текста на Министерски съвет.

"Чл. 51. Лицата, които използват средства за измерване в случаите по чл. 7, са длъжни да ги поддържат в изправност и да ги използват съгласно инструкциите за употребата им."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 52. Лицата, които предварително опаковат продукти за продажба, са длъжни да уведомят за дейността си дирекция "Мерки и измервателни уреди"."
Има оттеглено предложение.
Комисията подкрепя текста на Министерския съвет.
"Чл. 53. (1) Ремонт на средства за измерване, които се използват в случаите по чл. 7, може да се извършва само от лица, които са получили разрешение за това от дирекция "Мерки и измервателни уреди".
(2) За получаване на разрешение за извършване на ремонт на средтва за измерване лицата подават заявление в дирекция "Мерки и измервателни уреди"."
Комисията подкрепя текста на Министерския съвет.
"Чл. 54. Разрешение за ремонт на средтва за измерване се издава на лица, които трябва:
1. да използват калибрирани еталони;
2. да са издържали изпит пред комисия, определена от директора на дирекция "Мерки и измервателни уреди";
3. да разполагат с подходящи помещения."
Има оттеглено предложение.
Комисията подкрепя текста на Министерския съвет.
"Чл. 55. (1) Директорът на дирекция "Мерки и измервателни уреди" издава разрешение за извършване на ремонт на средства за измерване в двумесечен срок от получаване на заявлението по чл. 53, ал. 2.
(2) Разрешението за извършване на ремонт на средства за измерване се издава за срок от три години."
Има оттеглено предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 56. Директорът на дирекция "Мерки и измервателни уреди" отнема разрешението за извършване на ремонт на средства за измерване, когато:
1. при контрол по чл. 50 се установи, че лицата, извършващи ремонта, са нарушили изискванията по чл. 55, ал. 1;
2. резултатите от първоначалната проверка на ремонтираните средства за измерване са отрицателни."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 57. Отказът да се издаде разрешение, както и решението за отнемане на разрешението за извършване на ремонт на средства за измерване подлежи на обжалване пред председателя на Комитета по стандартизация и метрология в 14-дневен срок от деня на съобщаването."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 58. Лицата, които опаковат и/или продават предварително опаковани количества продукти, са длъжни да осигурят съответствието на обявеното върху опаковката количество и отклоненията от него с действително опакованите количества."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 59. (1) Националният център по метрология води регистър за дадените и отнети лицензии за извършване на проверка на средства за измерване.
(2) Дирекция "Мерки и измервателни уреди" води регистър за издадените и отнети разрешения за извършване на ремонт на средства за измерване и за лицата, които опаковат продукти."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 60. Министерският съвет по предложение на председателя на Комитета по стандартизация и метрология приема наредба за реда и начина на даване на лицензии по чл. 43 и за издаване на разрешения за извършване на ремонт на средства за измерване."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Навсякъде дотук, където съм прочел думата "разрешения", да се замени с "лицензия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И редакционно навсякъде в текста, където е "лиценз" да стане "лицензия", където е "лиценза", както е чл. 49, ще стане "лицензията" и в множествено число ще стане не "лицензи", а "лицензии".
Ще гласуваме поотделно, защото в два текста - чл. 55 и чл. 57, има разлика между предложението на комисията и на вносителя.
Моля, гласувайте от чл. 49 до чл. 54 включително така, както са предложени от вносителя, с направените корекции за думите "лицензията", "лицензии" и навсякъде думата "разрешение" да се замени с думата "лицензия".
Гласували 118 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 5.
Членове от чл. 49 до чл. 54 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на комисията за текста на чл. 55:
"Чл. 55. (1) Директорът на дирекция "Мерки и измервателни уреди" се произнася по искането в 2-месечен срок от получаване на документите по чл. 53, ал. 2. Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в 7-дневен срок.
(2) Лицензия за извършване на ремонт на средства за измерване се издава за срок от 3 години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добавеното е, че заявителят се уведомява за взетото решение.
Моля, гласувайте чл. 55 така, както е предложен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 8.
Член 55 е приет.
Моля, гласувайте чл. 56 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 8.
Член 56 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на Комисията по икономическата политика за текст на чл. 57:
"Чл. 57. Отказът да се издаде лицензия, както и решението за отнемане на лицензията за извършване на ремонт на средства за измерване, подлежи на обжалване по съдебен ред пред окръжния съд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 57, както е предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 10.
Член 57 е приет.
Моля, гласувайте членове 58 до 60, така както са предложени от вносителя.
Гласували 128 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 8.
Членове 58 до 60 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава пета. Финансови разпоредби."
Комисията подкрепя заглавието на главата.
"Чл. 61. За изпитване за одобряване на типа и проверка на средства за измерване, за получаване на лицензия за извършване на проверка на средства за измерване, за получаване на лицензия за ремонт на средства за измерване и за справки по Държавния регистър на одобрените за използване в страната средства за измерване се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 62. (1) Към Комитета по стандартизация и метрология се създава фонд "Метрология".
      (2) Приходите във фонда се набират от:
1. суми, получени по договори за изследвания, изпитвания и калибриране на средства за измерване;
2. глоби;
3. лихви по сметките в левове и във валута на фонда;
4. дарения, доброволни вноски от физически и юридически лица, целеви преводи и помощи, включително по международни програми и договори;
5. други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет.
       (3) Средствата във фонда се разходват за:
1. разработване и усъвършенстване на средства за измерване от националните йерархични схеми;
2. финансиране разработването на проекти на нормативни актове на и български държавни стандарти по метрология;
3. усъвършенстване на условията за предаване размерите на единиците на величините;
4. за участие в национални и международни семинари, симпозиуми и конгреси;
5. други разходи, определени със закон или с акт на Министерския съвет."
Има оттеглено предложение.
Комисията подкрепя текста на Министерския съвет.
"Чл. 63. Остатъците от средствата по фонд "Метрология" в края на годината преминават като наличност за следващата година."
Комисията подкрепя текста на Министерския съвет.
"Чл. 64. Редът за набиране, разходване и отчитане на средствата по фонд "Метрология" се определя с наредба на министъра на финансите по предложение на председателя на Комитета по стандартизация и метрология."
Комисията подкрепя текста на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава пета и членове 61 до 64 включително, така както са предложени от вносителя.
Гласували 133 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 11.
Заглавието на глава пета и членове 61 до 64 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава шеста. Административнонаказателни разпоредби."
Комисията подкрепя заглавието на главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава шеста.
Гласували 108 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 5.
Названието на главата е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 65. Който произвежда или внася средства за измерване от неодобрен тип, които се използват в случаите по чл. 7, се наказва с глоба от 2 млн. до 15 млн. лв. или с имуществена санкция от 5 млн. до 18 млн. лв."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По време на разискванията в Комисията по икономическата политика между първо и второ четене беше отбелязано от членовете на комисията и присъстващите на заседанието, че в текстовете на глава шеста, касаеща административнонаказателните разпоредби, има едно несъответствие между предлаганите в по-голямата част от членовете на главата наказателни разпоредби и съдържанието на ал. 3 на чл. 74, където е отбелязано, че не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба до 300 хил. лв. включително, тъй като съгласно предходните членове такава глоба, с такъв размер е единствено предвидена в един от членовете и това е чл. 67, ал. 1. Беше направено предложение на вносителите да коригират членовете на тази глава с оглед от тази по-малка санкция да се "възползват" нарушители по различни наказателни постановления.
След съвместна работа с вносителите те предлагат някои промени в членовете на глава шеста "Административно-наказателни разпоредби". Ако ми позволите, при всеки един член на тази глава последователно ще направя съответните предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен съм, но тъй като това излиза извън нормалните процедури, искам съгласието на всички народни представители да процедираме тук с тези числа.
Не виждам възражения. Затова внимателно и точно ще цитирате числата.
По чл. 65 има ли предложения?
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (СДС, от място): Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи направеното предложение ще се отнася за следващите членове.
Моля да гласувате чл. 65 така, както беше предложен.
Гласували 107 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 5.
Член 65 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 66. Който не представи за първоначална или периодична проверка средствата за измерване, които се използват в случаите по чл. 7, се наказва с глоба от 1 млн. до 5 млн. лв. или с имуществена санкция от 3 млн. до 8 млн. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Може ли предложението да се чете така, както се предлага?
Моля да прочетете чл. 66 така, както се предлага.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 66. Който не представи за първоначална или периодична проверка средства за измерване, които се използват в случаите по чл. 7, се наказва с глоба от 300 хил. до 5 млн. лв. или с имуществена санкция от 3 млн. до 8 млн. лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този член? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 128 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 11.
Член 66 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 67. (1) Който използва средства за измерване в случаите по чл. 7, без да ги поддържа в изправност, и не спазва инструкциите за употребата им, се наказва с глоба от 300 хил. до 2 млн. лв. или с имуществена санкция от 800 хил. до 5 млн. лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата, съответно имуществената санкция, в двоен рзмер".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате съдържанието на чл. 67.
Гласували 133 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 6.
Член 67 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 68. Който ремонтира без разрешение средства за измерване, които се използват в случаите по чл. 7, се наказва с глоба от 300 хил. лв. до 5 млн. лв. и с имуществена санкция от 3 млн. до 8 млн. лв.".
Комисията подкрепя текста на вносителя, като думата "разрешение" се заменя с "лицензия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте чл. 68.
Гласували 131 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 5.
Член 68 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 69. Който опакова и/или продава предварително опаковани продукти, чието количество и отклонението от него, обявени върху опаковката, не съответстват на действително опакованото количество, се наказва с глоба от 3 млн. до 15 млн. лв. или с имуществена санкция от 5 млн. до 25 млн. лв.".
Комисията подкрепя текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте чл. 69 така, както е предложен.
Гласували 131 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 4.
Член 69 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 70. Произ-водител или вносител, който след одобряване на типа на средства за измерване не постави знак за одобрен тип, се наказва с глоба от 500 хил. до 3 млн. лв. или с имуществена санкция от 2 млн. до 10 млн. лв.".
Предложение на народния представител Йордан Нихризов:
В чл. 70 да се добави след текста "средства за измерване" текст "по чл. 7".
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 70. Производител или вносител, който след одобряване на типа на средства за измерване, които се използват по чл. 7, не постави знак за одобрен тип, се наказва с глоба от 300 хил. до 3 млн. лв. или с имуществена санкция от 2 млн. до 10 млн. лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този член? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 125 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 10.
Член 70 е приет.
От членове 71 нататък, които не се изменят, с изключение на долната граница, която става 300 хил. лв., така ще бъдат прочетени от господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 71. Който използва средства за измерване в случаите по чл. 7 с отрицателен резултат от първоначална или периодична проверка, се наказва с глоба от 2 млн. до 15 млн. лв.".
Комисията подкрепя този текст.
"Чл. 72. Който измени характеристики на средства за измерване, преминали метрологичен контрол, се наказва с глоба от 300 хил. до 10 млн. лв.".
Комисията подкрепя този текст.
"Чл. 73. Който унищожи, подправи или използва подправени знаците или документите по чл. 33, се наказва с глоба от 300 хил. до 8 млн. лв.".
Комисията подкрепя текста.
"Чл. 74. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от председателя на Комитета по стандартизация и метрология.
(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Комитета по стандартизация и метрология или от упълномощени от него длъжностни лица.
(3) Не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба до 300 хил. лв. включително.
(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В предложението на комисията чл. 73 завършва с: "ако деянието не съставлява престъпление".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате съдържанието на членове от 71 до 74 включително, с добавката в края на чл. 73 на думите "ако деянието не съставлява престъпление".
Гласували 116 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 5.
Членове от 71 до 74 включително са приети.
Преминаваме към "Допълнителна разпоредба".

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Еталон" е средство за измерване или комплекс от средства за измерване, предназначени за определяне, реализиране, съхраняване или възпроизвеждане на единица на величина или на една или няколко известни стойности на величината с цел да ги предаде чрез сравняване на другите средства за измерване.
2. "Калибриране на средство за измерване" е съвкупност от операции, извършвани при установени условия с цел да се определи съотношението между стойностите, показвани от средството за измерване, и съответните известни стойности на измерваната величина.
3."Проследимост" е свойство на резултат от измерване да бъде свързан със съответния еталон чрез непрекъсната верига от сравнения и съответстващи неопределености.
4. "Йерархична схема" е официален документ, с който се установяват редът, средствата, методите и неопределеностите, с които се предава единицата на величината от изходен еталон до работните средства за измерване.
5. "Експертиза на средство за измерване" е съвкупност от действия на компетентен орган във връзка с решаване на спор за удостоверяване състоянието на средство за измерване и определяне на метрологичните му характеристики по отношение на изискванията на съответни нормативни актове, стандарти и методики.
6. "Предварително опаковано количество продукт" е продукт, поставен в опаковка в отсъствие на купувача, като количеството на продукта, съдържащ се в опаковката, има предварително обявена стойност и не може да се променя, без опаковката да се отваря или да претърпи забележимо изменение.
7. "Средство за измерване" е техническо средство, което се използва в процеса на измерване на физични величини, има нормирани и обявени метрологични характеристики и отчита резултатите от измерванията в единици на величините.
8. "Акредитирана лаборатория" е лаборатория с призната компетентност да калибрира средства за измерване."
Предложение на народния представител Александър Хаджийски:
1. Създава се нова т. 1:
"1. "Величина" е свойство на физическите обекти, обединяващо ги в качествено, но различаващо ги в количествено отношение, например дължина, маса, сила, скорост и т. н. Единица това е конкретна физическа величина, числовото значение на която е приета условно равна на 1."
2. Досегашните точки 1, 2 и 3 стават съответно точки 2, 3 и 4.
3. Създава се нова т. 5:
"5. "Метрологичен контрол" е съвкупност от дейности на компетентен орган за установяване на съответствието на използваните средства и методи за измервания с изискванията на този закон и предвидените в него наредби, както и съответствието между обявените и действителните количества на предварително пакетираните продукти."
4. Досегашните точки 4, 5, 6, 7 и 8 стават съответно точки 6, 7, 8, 9 и 10.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Величина" е свойство на тяло, вещество или явление, което може да бъде различено качествено и определено количествено.
2. "Еталон" е средство за измерване или комплекс от средства за измерване, предназначени за определяне, реализиране, съхраняване или възпроизвеждане на единица на величина или на една или няколко известни стойности на величината с цел да ги предаде чрез сравняване на другите средства за измерване.
3. "Калибриране на средство за измерване" е съвкупност от операции, извършвани при установени условия, с цел да се определи съотношението между стойностите, показвани от средството за измерване, и съответните известни стойности на измерваната величина.
4."Проследимост" е свойство на резултат от измерване да бъде свързан със съответния еталон чрез непрекъсната верига от сравнения и съответстващи неопределености.
5. "Метрологичен контрол" е съвкупност от дейности на компетентен орган за установяване на съответствието на използваните средства и методи за измервания с изискванията на този закон и предвидените в него наредби, както и съответствието между обявените и действителните количества на предварително пакетираните продукти.
6. "Йерархична схема" е официален документ, с който се установяват редът, средствата, методите и неопределеностите, с които се предава единицата на величината от изходен еталон до работните средства за измерване.
7. "Експертиза на средство за измерване" е съвкупност от действия на компетентен орган във връзка с решаване на спор, за удостоверяване състоянието на средство за измерване и определяне на метрологичните му характеристики по отношение на изискванията на съответни нормативни актове, стандарти и методики.
8. "Предварително опаковано количество продукт" е продукт, поставен в опаковка в отсъствие на купувача, като количеството на продукта, съдържащ се в опаковката, има предварително обявена стойност и не може да се променя, без опаковката да се отваря или да претърпи забележимо изменение.
9. "Средство за измерване" е техническо средство, което се използва в процеса на измерване на физични величини, има нормирани и обявени метрологични характеристики и отчита резултатите от измерванията в единици на величините.
10. "Акредитирана лаборатория" е лаборатория с призната компетентност да калибрира средства за измерване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По Допълнителната разпоредба има ли изказвания? Няма.
Моля да гласувате заглавието и § 1.
Гласували 127 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 3.
Допълнителната разпоредба и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. Трудовоправните отношения на работниците и служителите на Националния център по метрология и на регионалните центрове по метрология, създадени с Постановление N 121 на Министерския съвет от 1992 г. за определяне на основните функции и задачи на Комитета по стандартизация и метрология (обнародвани в съответните броеве "Държавен вестник") се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда."
Комисията подкрепя този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате § 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 3. В Закона за стандартизацията чл. 14а се изменя така:
"Чл. 14а. (1) Създава се фонд "Стандартизация" към Комитета по стандартизация и метрология при Министерския съвет за финансиране на разработки в областта на стандартизацията с национално значение.
(2) Средствата по фонда се набират от:
1. субсидии от Републиканския бюджет в размер, ежегодно определян със Закона за държавния бюджет на Република България;
2. лихви по сметките на фонда;
3. дарения, завещания, доброволни вноски и помощи, включително по международни програми и договори;
4. други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет.
(3) Средствата по фонд "Стандартизация" се разходват за:
1. финансиране на анализи и разработки на проекти на нормативни актове и на български държавни стандарти с национално значение;
2. създаване и поддържане на информационни системи за международни, национални и регионални стандарти, сертификати, атестати и други актове, свързани с функциите на Комитета по стандартизация и метрология при Министерския съвет;
3. други разходи, определени със закон или с акт на Министерския съвет.
(4) Редът за набиране, разходване и отчитане на средствата по фонд "Стандартизация" се определя с наредба на министъра на финансите по предложение на председателя на Комитета по стандартизация и метрология при Министерския съвет в съответствие с условията и реда, определени в Закона за устройството на държавния бюджет."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По § 3 има ли промени от комисията или остава така, както е предложен от вносителя?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Комисията по икономическата политика го подкрепя така, както е даден от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за § 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 124 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 3.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Александър Хаджийски:
1. Създава се нов § 3а:
"§ 3а. До 3 месеца след влизане на закона в сила Министерският съвет приема наредбите по чл. 25, чл. 60 и тарифите по чл. 61."
2. Създава се нов § 3б:
"§ 3б. До 3 месеца след влизане на закона в сила министърът на финансите издава наредба по чл. 64."
Комисията по икономическата политика подкрепя предложението и предлага § 4:
"§ 4. До 3 месеца след влизане на закона в сила Министерският съвет приема наредбите по чл. 25, чл. 42 и чл. 60."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложения от комисията § 4 има ли бележки?
Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 5.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 5. До 3 месеца след влизане на закона в сила министърът на финансите издава наредба по чл. 64."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване § 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 4.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 4. Този закон отменя Закона за мерките и измерителните уреди, обнародван..." в съответните "Държавни вестници".
Предлага се преномериране на този текст като § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следващият!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Следващият е § 5:
"§ 5. Изпълнението на закона се възлага на председателя на Комитета по стандартизация и метрология."
Предложението е този параграф да стане § 7.
Комисията подкрепя тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложените от вносители § 4 и 5, които се преномерират като § 6 и 7.
Гласували 122 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 4.
Параграфи 6 и 7 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Александър Хаджийски:
Създава се нов § 6:
"§ 6. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Хаджийски го няма, затова трябва да гласуваме неговото предложение.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Александър Хаджийски за създаване на нов § 6, което комисията не подкрепя.
Гласували 114 народни представители: за 27, против 17, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
С това е приет и целият Закон за измерванията.

Преминаваме към точка седма от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Моля господин Светослав Лучников да докладва становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
"На заседание, проведено на 26 март 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон N 802-01-17, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха госпожица Златка Русева, заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, и госпожа Пепа Стоянова от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
Госпожица Русева представи обстойно законопроекта и аргументира неговата необходимост с оглед ускоряване и повишаване ефективността на производствата по несъстоятелност с оглед по-добра защита на кредиторите.
В направените изказвания се изразиха някои съмнения по отношение ангажирането на отговорността на едноличния притежател на всички дялове и акции в едно дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество при увреждане интересите на кредиторите.
Изказаха се съображения, че тази цел би могла да бъде постигната с използване на специалните отменителни искове, съответно на общата възможност за отменяне на действия във вреда на кредиторите по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите.
Направиха се и други бележки по някои текстове на законопроекта и се предложи те да бъдат разгледани по-подробно при подготовката на законопроекта за второ гласуване с оглед направените предложения от народните представители.
В заключение комисията реши с 8 гласа "за" и 1 "въздържал се" да предложи на народните представители да приемат законопроект N 802-01-17 за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет на първо гласуване."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Васил Гоцев като представител на вносителя.
Господин Гоцев, съгласно промяната в правилника вносителите вече разполагат само с 10 минути.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Това за този закон никак не е малко. Ако ще говоря за други, това няма да бъде добре.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложените в законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон текстове са насочени към подобряване работата във връзка с несъстоятелността, към гарантиране правата на кредиторите и баланс с правата на длъжниците, както и с ускоряване на това производство, за да може то по-ефикасно да действа.
Общо практиката показва, че сегашните разпоредби на глава четвърта от Търговския закон не могат да изиграят тази роля, която всички ние - и отляво, и отдясно - желаем да бъде така.
В правилата на глава четвърта от Търговския закон за несъстоятелността, няма директиви от Европейския съюз. Как да се реши въпросът за несъстоятелността е предоставено на законодателствата на всяка една от страните. Ние при разработката на текстовете сме се съобразили с европейските стандарти и с онези закони, които са прототип на онова, което сме имали при съставянето на Търговския закон.
Извън току-що казаното имаме и една промяна с новия чл. 70а от Търговския закон, в който се вменява в едноличното дружество с ограничена отговорност да носи отговорност не само дружеството, като дружество, а и физическото лице, което съставлява едноличното дружество. По този начин ще се прекъсне възможността да може зад едно дружество да се крият задължения на лица, които не отговарят със своето имущество, макар че онова, което е взето и което остава невърнато към кредиторите, е влязло в техния патримониум.
Предложените разпоредби могат да бъдат групирани в няколко направления - разпоредби, които са свързани с прецизиране на настоящата уредба, отстраняване на празноти и преодоляване на противоречивата съдебна практика. Това е предвиденият нов чл. 607а и измененият чл. 608, с който неплатежоспособността и свръхзадължителността се обособяват като самостоятелни основания за откриване на производство. Вече се предвижда, че неплатежоспособността ще е налице щом длъжникът не е в състояние да изпълни свое парично задължение повече от 30 дни. Предвиден е един разумен срок, в който длъжникът следва да се опита да се справи с проблемите си, или да се споразумее с кредиторите. Ако това не бъде постигнато и двете заинтересовани страни могат да поискат съответно в 15-дневен срок за длъжника и в 30-дневен срок за кредитора откриване на производство по несъстоятелност. Смятаме, че с това изменение се постига баланс между интересите на длъжника и кредитора, стават всъщност 45 дни, което е напълно достатъчно.
С предлагания нов чл. 611 се предвижда възможност за откриване на производство по несъстоятелност и за заличен в търговския регистър едноличен търговец. Тоест, при смърт или при заличаване. Тази разпоредба е повлияна от едно определение на Върховния касационен съд от 1997 г., Пето гражданско отделение, което и при наличните законови разпоредби приема същото, тъй като всъщност вие знаете, че смъртта не е причина да се прекратят вземанията на кредитора, както и синхронно заличаване на търговеца тогава, когато има имущество, не бива да бъде причина да се преустанови търсенето на вземанията, които има.
Допълнителният чл. 705 урежда изрично въпроса относно начина на утвърждаване на плана за оздравяване, като с проекта се отстраняват непълноти, засягащи вида на акта, с които съдът следва да се произнесе, като изрично е уреден и редът за неговото обжалване.
Поредица разпоредби оптимизират с оглед бързината на производството по несъстоятелност. Измененията, които се предлагат във връзка с въведеното триинстанционно производство са решенията и определенията на съда в това отношение да подлежат пряко на обжалване по касационен ред, като се прескочи апелативната инстанция. Това нещо не е единственото изключение. Ние имаме подобни примери. Следователно това също ще доведе до бързо решаване на споровете.
Предвижда се изменение и в начина, по който се назначава временният синдик. Вие знаете, че временните синдици сега се назначават от съда. Искаме начинът, по който става това назначаване да се осигури от Централната банка и да се направи един списък към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, който министърът на правосъдието и правната евроинтеграция да утвърждава и от този списък да се назначават синдиците, за да се избегне произволно назначаване на хора, които някога биха имали някаква заинтересованост от службата, която ще вършат.
В това отношение искам да поставя на вниманието ви един въпрос, който не е решен с проекта, но който стои за решаване. Вие може да помислите между първо и второ четене. Това е за организацията и работата на синдиците.
Европейската практика сочи, че синдикът е част от една организация, едно съсловие, между което единствено съдът може да назначава синдиците. Тогава няма да има и нужда от никакви списъци. Но влизането в това съсловие е подчинено на правила, както влизането в Адвокатурата, както влизането в Нотариалната камара. След предварителни изпити, след предварително поети ангажименти. Тогава, когато синдиците изобщо бъдат създадени по този режим, нещата ще бъдат улеснени и пак повтарям, тогава няма да има нужда от списъци, а самото съсловие е това, което ще следи за добросъвестното изпълнение на задълженията от тях.
Въведени са изменения и в чл. 666 и чл. 667, с което се цели въвеждане на изискванията за по-прецизен предварителен подбор на синдиците с оглед осигуряване качеството и добросъвестността при изпълнението на тяхната работа. В новосъздадения чл. 743а се предвижда възможност в масата на несъстоятелността да бъде включено секвестируемо имущество на длъжника, който е осъден за банкрут, както и налагане на предварителни обезпечителни мерки върху това имущество. Следват поредица разпоредби, които обезпечават по-добрата защита на интересите на длъжника.
Измененията в чл. 608, с който се предвижда срок, в който длъжникът следва да се опита да уреди задълженията си. Едва след изтичането на този срок ще се приеме, че е налице неплатежоспособност. Заедно с това вече не само синдикът, но и длъжникът ще може сам да урежда задълженията си с всички кредитори, за да може наистина да осъществи правата си такива, каквито той прецени, че са най-уместни за определения от него случай.
Това са в най-общи линии предложенията, които се правят. Аз ви приканвам да ги приемете, защото наистина проблемите около несъстоятелността са нещо, което е живо свързано както с икономиката, така и със сигурността, и в последна сметка с борбата срещу престъпността. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за изказвания.
Господин Емануил Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Смятам, че предлаганото изменение на Търговския закон е навременно и много необходимо. Най-положителните черти, които забелязвам в него са това, че на много места вече се определят ясни и конкретни срокове, в които съдът, който се занимава с производство по несъстоятелността, би следвало да постанови свой акт.
Другите положителни моменти са, че на много места е определено в кои случаи с какви актове се произнася съдът, как една от страните в производството може да атакува тези актове. Определени са също така и срокове за обнародване в "Държавен вестник" там, където законът предвижда такова обнародване. Всичко това улеснява и ускорява производството по несъстоятелност, което, по мое мнение, е в интерес както на длъжника, така и на неговите кредитори. Всички, които са се занимавали професионално с тези въпроси знаят, че понастоящем производствата по несъстоятелност продължават твърде дълго време. В тях обикновено всички губят, защото тогава, когато стане възможно да се събере едно вземане или сумата вече не е същата, или когато по една или друга причина вземането е частично удовлетворено, то не може да донесе същата полза на кредитора, каквато би имал той при едно реално изпълнение на задължението.
Един от съществените въпроси в този законопроект е въпросът за синдиците. Действително синдикът е една изключително важна фигура в производството по несъстоятелност. По мое мнение, положително е решението, че би следвало синдиците да се избират от една определена категория лица, които да отговарят на определени условия. Струва ми се, обаче, че тези условия трябва да бъдат ясно и категорично определени в един отделен закон. Систематичното място на подобни правила, ми се струва, че не е в Търговския закон. Търговският закон би следвало да урежда единствено правилата за производство по несъстоятелност в тази насока, а правилата, които касаят статута, придобиването на правоспособност на синдиците и изискванията към тях, да бъдат в друг закон.
При евентуалната разработка на подобен закон би следвало да се имат предвид аналогични закони, които съществуват в други държави, като, естествено, ние би следвало да се съобразяваме и с конкретните условия в България така, че тези текстове да имат нормалното си практическо приложение. Струва ми се, че изискванията трябва да бъдат еднакви както за временните синдици, така и за останалите синдици.
Аз бих предложил между първо и второ четене да отпадне възможността юридическите лица да бъдат синдици в производството по несъстоятелност. Считам, че една подобна колективна отговорност не води до нищо друго, освен до безотговорност и до едно излишно забавяне и некачествено провеждане на производството по несъстоятелност.
Имам известни резерви единствено по отношение на предлаганата нова разпоредба на чл. 70а относно отговорност на едноличните дружества с ограничена отговорност. Струва ми се, че ако ние приемем този текст, не по-късно от един месец след това в България няма да остане нито едно дружество с ограничена отговорност. Просто тези дружества ще бъдат пререгистрирани и текстът ще остане без приложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз в комисията подкрепих внесения проект именно поради причините, поради които и господин министърът каза, че той е внесен за отстраняване на някои непълноти в една материя, която е относително нова за нас и като практика, пък и като законова уредба, за решаване на някои проблеми по тълкуването и за ускоряване на процедурата и сроковете.
Но и днес в изложението на господин министъра аз усещам, че се акцентува върху няколко пункта, които и в Правната комисия, и след това в разговори с колеги и от факултета, и от практиката все повече се убеждавам, че ако ние приемем в тоя вид, това ще бъде едно лошо изменение на Търговския закон.
Похвално е все пак намерението на вносителя да поправи някои поправки от преди няколко месеца, които създаваха повече проблеми, отколкото решиха. От последните изменения в бр. 124 от миналата година се вижда, че вече от някои виждания, когато тогава тук, от залата, бяха приети, сега се отстъпва.
Но аз искам основно да се спра на два проблема, които проблеми, ако няма една ясна заявка от страна на вносителя и едно по-широко обсъждане най-вече в средите на юристите в парламента, аз мисля, че ще мотивират по-скоро промяна на моя вот от този, който изразих в комисията.
Първият въпрос е вече коментираният чл. 70а. За какво става въпрос, колеги? За нещо, което никой не мисля, че може да намери отнякъде по света, че го има. Става въпрос за разбиване на разбирането за капиталово търговско дружество такова, каквото то съществува от 100 години и в Европа, и в Америка. И всякакви благовидни мотиви за по-добра реализация на правата на кредитора ще доведат с едно такова решение само до миниране на цялата част от Търговския закон, касаеща капиталовите търговски дружества.
Аз съм изключително доволен, че господин министърът в своето изложение спомена за банкрутството и едно изменение, което може би между първо и второ четене ще стане, защото то не беше внесено в проекта (аз виждам, че и колегите от министерството са отворили Наказателния кодекс), и че тия въпроси на недобросъвестните длъжници се решават не само в Търговския закон, а се решават от главата "Банкрутство" на Наказателния кодекс. Друг е въпросът доколко практиката е прочела, изградила вече свои виждания и прилага тези текстове.
Така че категорично, ако едно такова решение минира теорията за капиталовите дружества, аз ще гласувам против.
Другият въпрос, който силно ме смущава, е започналият от вчера по-засилен коментар на тая материя за синдиците и изложеното в проекта разбиране, че синдиците трябва в много висока степен, или техният списък да бъде лимитиран предварително от министъра на правосъдието. Защото има една сериозна опасност обществото да ни обвини отново, че ние даваме възможности за намеса на изпълнителната власт в работата на съдебната власт. И възниква простичкият въпрос: добре, ако един синдик от списъка, който е предложил господин министърът, се окаже, че престъпно върши делата на частно- правния субект, който е в процедура по несъстоятелност, ще носи ли господин министърът - не той, а държавата, която представлява, когато определя списъка - някаква гражданска или друга отговорност, че е подал на съда такова лице? Нека да се замислим по тоя въпрос, защото е много хубаво тези лица да бъдат контролирани, наблюдавани, изследвани по някакъв начин относно тяхната грамотност, почтеност, не дай си Боже благонадеждност или нещо друго.
Така че едно решаване на този въпрос в тази насока крие една друга опасност - до едно капсулиране и затваряне на тази гилдия, но не от самата нея чрез вътрешните й правила, а отгоре, административно. Ние направихме опит по отношение на една друга гилдия, имаща съприкосновения със съдебната власт - Нотариата - и ефектът се видя.
Така че след като чуя аргументите и на колегите-юристи най-вече, аз ще гласувам по съвест, така че да не създаваме повече проблеми пред правораздаването, отколкото решаваме с приемането на Търговския закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин министър Гоцев има думата.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Благодаря Ви, господин председателстващ. Аз взимам думата не за да репликирам срещу всеки, който говори, но по два въпроса, които са важни.
Единият беше за чл. 70. Да, чл. 70 е нестандартен и той беше предмет на много, много сериозно обсъждане както в Министерството на правосъдието, така и в Министерския съвет дали да се приеме. И това, което се каза, всъщност беше споделено и от други, които имаха отношение към приемането на закона.
Ние обаче смятаме, че в настоящия момент, когато всички знаем как, ще употребя тази дума, защото тя стана модерна, как се перат пари, когато всички ние знаем как се прехвърлят задълженията, които са взети и се размиват в много дружества - за този критичен период от време, в който е нашата икономика и нашето състояние на престъпността, приемането на един такъв нестандартен текст ще бъде важно. Той, да ви кажа, в някои случаи ще засегне и предприятия със 100 на сто държавно участие, защото и те могат да бъдат длъжници. Тогава ще се прехвърли задължението директно към държавата. И това го имахме предвид. Но смятаме, че на този етап е полезно да се приеме.

А за второто - за вместването на съдебната власт с тези списъци. Ами кой дава списъците за счетоводните експертизи? Нали ми дават непрекъснато да подписвам едни списъци, които се предлагат от съдилищата, за счетоводители и нали съдиите само по тези списъци назначават? Ами графологичната експертиза? Та нали тя пък е и служба към Министерството на правосъдието. А колкото се касае до отговорността, нашите закони за отговорността на държавата и Законът за задълженията и договорите доста добре определят кога и в какви случаи би се носила отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз приветствам внасянето на подобен законопроект и благодаря на вносителите за тази инициатива, която е изключително навременна.
С предложения законопроект за първи път се прави опит и бих казал - един много добър опит, за превръщане на производството по несъстоятелността в едно оперативно производство, в едно производство, което да протича максимално бързо във времето. И нещо, което за мен е изключително важно - при изключително засилени гаранции за кредиторите. Тези лица са най-много заинтересовани от този процес. Такива лица и такива кредитори са и всички български граждани, които често остават излъгани.
С предложените изменения този процес се усъвършенства и се предвиждат механизми, които дават достатъчно гаранции. Аз няма да влизам в подробности, тъй като законът в момента е на първо гласуване. Но бих казал, че при разглеждане на проекта - и тук ще направя преход към казаното от колегата Миков - се установи и аз съм един от тези хора, които установихме, че един от участниците в този процес по несъстоятелността, а именно синдикът, няма уреден статут, тоест предложените изменения определят самия процес на несъстоятелността. Но един от много важните участници не е уреден като начин на получаване на тази правоспособност, на назначаване и липсва устройствен закон.
Защо аз съм от хората, които подкрепят тази теза, и заявявам, че ще започна усилено да работя за внасяне на подобен специален законопроект. Защото аз съм против принципа, който действа до момента в България - синдици да бъдат хора от всякакви професии. И аз съм привърженик на тезата, че синдикът трябва да бъде професия, такава професия, каквато е професията на експерт-счетоводителите. Разбира се, няма нищо лошо в това механизмът за регистрация или за одобряване на списъка на синдиците да бъде към Министерството на правосъдието. Първо, това е логично, второ, е правно издържано, тъй като Министерството на правосъдието ще осъществява контактите със съдебната власт, а синдикът ще комуникира основно в съдебната зала.
Що се отнася до предварителната регистрация, аз бих искал да кажа, че мисля, че подходът ще бъде обратен. Министерството на правосъдието и съответно органите на банковия надзор ще определят условията, при които дадено лице може да бъде вписано и да попадне в списъка на синдиците. Гаранцията за добросъвестността на синдика е неговият професионализъм. Проблемът е, че този професионализъм не е издигнат като изискване в специален закон, който да задължи такива професии да се упражняват от лица, които са действителни професионалисти.
Искам да ви кажа също така, че трябва да се скъса с порочната практика синдици да се назначават с единствената цел да преразпределят имуществото на свои хора и по този начин да се търсят синдици, които са близки на този или на онзи. Синдикът трябва да се превърне в една професия, тъй като синдикът е гробарят на фалиралите предприятия. И не е без значение както за кредиторите, така и за държавата като един от най-големите кредитори на тези предприятия, не само държавни, а и частни, как ще стане разпределянето на това имущество и дали то ще бъде справедливо.
Аз ще спра дотук за синдиците, тъй като за мен единственият начин е специален закон, а той не е предмет на обсъждане.
Действително споделям казаното от господин Миков и бих отправил забележка по чл. 70. Имам молба към вносителите, ако е възможно, между първо и второ четене да намерим пътища за усъвършенстване на този текст или да помислим дали е възможно тази редакция да бъде променена. Но това е единственото нещо, което бих искал да обмислим още веднъж.
Останалите текстове просто изразяват волята, която би трябвало да бъде воля и на Народното събрание, за усъвършенстване и за гаранция при несъстоятелността за кредиторите. Защото именно гаранцията на кредиторите ще доведе при нас чуждестранните инвестиции. Никой няма да инвестира в България, ако знае, че може да бъде измамен и може да не получи вземането си или може да сключва сделки с недобросъвестен длъжник, който, отчуждавайки имуществото, да го остави с отворена уста.
В този смисъл аз приемам този законопроект и като стъпка за подобряване на инвестиционния климат и на чуждестранните, и на българските инвеститори в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
За реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Първият предмет на моята реплика е свързан, господин Рафаилов, с въпроса за оперативността. Защо тогава такъв срок 30 дни? Нека го скъсим още. Но въпросът за оперативността в никакъв случай не трябва да минира конституционосъобразността на закона, както това е сторено в чл. 613а, където се предвижда директно прескачане на част от триинстанционната система. И мотивите на вносителя са, че в Закона за банките и кредитното дело има такъв случай. Че нали и там бяхме преди една година в чрезвичайна обстановка и все още сме? Е, нещо това реши ли? Но то при всички случаи е противоконституционно, защото имаме триинстанционна система и защото въззивното производство ще изчезне в този случай. И защото правата дори на този длъжник - и най-големия престъпник, са права и трябва да бъдат равни с всички останали права. Защото другият вариант е затворът за кредиторите да го създадем, познат най-добре в немската практика през ХVI и ХVII век. Няма никакъв проблем. Това е просто решение, ефективно, бързо и оперативно.
В крайна сметка, пак по въпроса за синдиците. Нека да не професионализираме нещо, което е по-скоро фигура на Търговския закон. Синдикът в никакъв случай аз не бих го сравнил с експерт-счетоводителя или с тези, които дават експертизи на съда. Него бих го сравнил с управителя на търговското дружество, освен ако нямаме идея и управителите, и политиците, както има такива виждания, да стават все професионални. Зад тази идея се страхувам, че може да прозре друго нещо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колега Миков! По първата част от репликата Ви бих могъл да кажа, че законът е на първо четене и принципите, които са заложени в него, са оправдани с оглед постигане на целта.
Що се отнася до възраженията за противоконституционност, това е теза, която може да обсъждаме на второ четене. И аз не бих искал в момента да занимавам залата с тези и антитези по този въпрос. За мен са важни принципите на внесения законопроект. А отделни текстове могат да бъдат коментирани на заседания в комисията, в които заедно с Вас участваме и то, бих казал, доста добре.
По отношение на втората Ви реплика за синдиците, бих искал само да отбележа че, напротив, тази дейност по много добър начин и много близко е до дейността на експерт-счетоводителите по простата причина, че управителят управлява едно дружество, което е в цветущо здраве. Лицата, които са принудени да разпределят имуществото, да го продават и да удовлетворяват кредиторите, би трябвало, според мен, да обладават малко по-особени качества. А ако това пък се отнася за банки, още повече.
Ето защо мисля, че в този закон би трябвало тези лица да се разделят на банкови синдици и на други синдици, което ще видим в законопроекта и ще го обсъдим, предполагам, заедно с вас.
Но аз ви казах моята теза. Аз съм против това лица, непритежаващи никакви специални познания, да получават права, да разпределят огромни имущества на базата на различни критерии от това професионализъм и законност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър. Аз мисля, че внесеният от Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон идва в един изключително навременен момент, да не кажа че може би е малко закъснял във времето. Поначало в Търговския закон въпросите на несъстоятелността бяха уредени в един доста късен период от време, когато вече в нашата икономическа и стопанска сфера имаше случаи на фалити, някои случайни, наложени от обстоятелства, други умишлени и т.н. Но така или иначе, чрез тези фалити и сравнително късното уреждане на несъстоятелността се стигна до едни определени противоречия в развитието на икономическата и стопанската сфера в България и до изтичане на огромни парични средства.
Същевременно, обаче, уреждането на несъстоятелността, колкото и да е много като текстове и като членове в Търговския закон, не успя да покрие целия спектър на възможно възникващите противоречия при прилагането на производството по несъстоятелност. В това отношение дадените идеи от Министерския съвет чрез законодателната инициатива в Закона за изменение и допълнение на Търговския закон идват наистина съвсем на място.
На първо място искам да взема отношение по чл. 70а, за който тук се повдигна една дискусия, да се съглася и с господин Рафаилов, който спомена, че все пак ни предстои детайлно разглеждане на текстовете между първо и второ четене, където тези текстове могат да бъдат усъвършенствани.
Но аз наистина не мисля, че тази уредба може да остане във вида, в който тя е досега. Защото действително фирмите, еднолични търговци, дружества с ограничена отговорност и т.н., стана практика да се използват за едно умишлено скриване на възможности за обезщетение. Президентите на фирмите най-общо се криеха зад тази ограничена отговорност, която е заложена в закона колко е и избягваха да изпълнят това, което изисква от тях производството по несъстоятелност.
В това отношение смятам, че е правилно да се помисли за разширяване на отговорността на лицата, учредили еднолично дружество с ограничена отговорност или са придобили всички акции в едно акционерно дружество, или пък всички дялове в едно дружество с ограничена отговорност, ако те умишлено извършват действия, с които увреждат интересите на кредиторите. Защото кредитор може да бъде държавата, кредитори могат да бъдат и частни фирми и лица. И ако те не срещнат една адекватна законова защита, съвсем естествено е, че ще настъпят големи катаклизми оттук нататък в развитието на пазарния сектор.
В това отношение текстът трябва да бъде обмислен преди първо и второ четене. Но аз поддържам идеята, че трябва да бъде разширена отговорността на тези ограничено отговорни лица, за да не могат те да се крият зад това, което им дава законът вътре, като ограничен дял. В крайна сметка един човек, който води умишлено нещата за увреждане интересите на кредиторите, трябва да бъде отговорен дори и със своето имущество, а не само с това, с което е ограничено отговорен във фирмата.
На второ място. Мисля, че е много навременно предложението за обособяването на свръхзадължеността, като отделно самостоятелно основание за откриване на производство по несъстоятелност. И поставянето на срок, в случая 30-дневен срок, в който, ако едно изискуемо и безспорно парично задължение не бъде платено, да става откриване на производство по несъстоятелност.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): 15.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Може и 15. Съгласен съм да говорим за това между първо и второ четене. Но липсата сега на срок в законовата уредба на практика можеше да протака нещата с месеци, а и с години. А и една свръхзадълженост на едно търговско дружество в крайна сметка трябва да бъде обособена като самостоятелно основание за откриване на производство.
На трето място. Много навременна е хипотезата за откриване на производство и по отношение на едноличен търговец, който е заличен в търговския регистър. Защото това е също една много често използвана форма за укриване от тези производства по несъстоятелност и понасянето на отговорността от фалита на съответната фирма.
Много навременно е и предложението за даване на конкретни срокове за извършване на редица процесуални действия и едновременното вписване в съдебния регистър и обнародването на решенията в "Държавен вестник" за откриване на производство по несъстоятелност, за да има действително една публичност по време на това производство.
Предварителните обезпечителни мерки, които са приложими преди постановяване на решението за несъстоятелност. На практика масови са случаите, в които еднолични търговци или неограничено отговорни съдружници използват тази разтеглива форма, за да извършват умишлено сделки и разпореждане с имущество, с което увреждат интересите на кредиторите след откриването на това производство или преди неговото откриване, но когато вече имат данни, че това ще стане.
И в такъв смисъл въвеждането на предварителни обезпечителни мерки много добре балансира интересите на кредитора и длъжника, тъй като е казано, че ако кредиторът иска да бъдат наложени такива обезпечителни мерки, съдът, след неговото искане, може да постанови внасянето от него на обезпечение, което да осигури интересите на длъжника, ако все пак такова производство не бъде открито. И мисля, че това е един много навременен текст.
Тук широко се дискутира и въпросът за фигурата на синдика. Аз лично мисля, че липсва добрата правна уредба на фигурата на синдика в момента. И това, което каза колегата Йорданов, и колегата Рафаилов, мисля че е много правилно. Не може синдици да бъдат по съвместителство. Примерно, преподавател и синдик, общински съветник с не знам си какво образование и синдик в дадена фирма. Защото той в крайна сметка разпределя, отговаря за разпродажбата на огромни имущества. С тези имущества трябва да бъдат удовлетворени интересите на кредиторите. Ако той няма необходимите професионални познания или ако няма необходимите морални качества, ще се стигне до една значителна злоупотреба с интересите на кредитора, независимо дали той е частен или кредитор е държавата.
И специално държавата е свидетел на много големи такива злоупотреби към момента. Да не говорим, че има случаи на синдици, които с някакви абсолютно необосновани аргументи или въобще без аргументи разсрочиха за години напред задълженията на дадени фирми и групировки към определени банки, без да се съобразяват въобще с държавния интерес.
И в това отношение поставянето на новите изисквания за необходимия професионален опит и образование на синдиците е много навременно.
Но аз мисля, действително, това което каза и колегата Рафаилов, че трябва да стане, да се премине към една детайлна законодателна уредба на фигурата и статута на синдика, на неговите правомощия, задължения, контрола над неговата дейност, неговата оперативна самостоятелност и т.н.
И мисля, че ако Търговският закон, част четвърта урежда подробно въпроса за несъстоятелността, би било добре да се разработи една специална законова уредба, уреждаща статута на синдика, където могат да се кажат всичките за и против, къде той да бъде подчинен, от кого да бъде контролиран, какви да бъдат изискванията за заемане на длъжността "синдик", каква да бъде същността на неговата професионална гилдия. Но така или иначе, синдиците, които се явяват една от най-важните, да не кажа най-важната фигура при откриване на производство по несъстоятелност, мисля че в момента не разполагат с една добра правна уредба. И дори и самите те признават, че има неяснота около техните правомощия.
И мисля, че би било добре да се помисли върху разработването на един специален закон за статута на синдика, разбира се след приемането на сегашните предложени изменения в Търговския закон.
В заключение ви призовавам да подкрепим предложените изменения и допълнения на Търговския закон, които касаят най-вече част четвърта "Несъстоятелност" като много навременни и отчитащи развитието на пазарния процес в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
За реплика думата има госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Вземам тази реплика, за да обясня на залата, че правото е точна наука - точна като математиката и физиката. И когато се обяснява принципът на действие на една машина, а той се откъсва от законите на физиката, това е сигурна гаранция, че вашата машина никога няма да сработи.
Всичко, което господин Величков каза за чл. 70а и сложи едно мото на това, което каза: "Защо пък не и такава уредба на капиталови търговски дружества", ме кара само да си мисля дали не е необходимо за юристите на парламента господин Лучников, който е учен отпреди 9-и септември, от него и от най-големите български юристи и специалисти по търговско право, да вземе и да направи един кратък курс. Не можем да хвърлим на стопанския живот в България и на нашите колеги, които ще прилагат чл. 70а от Търговския закон и тези изменения, които сега им предлагаме, подобно творение с думите "Защо пък не и това". Защо пък да не закачим вместо главата на жирафа, глава на зебра? Ама, щяло да се получи нещо... Защо пък не, да не се опита. Така че свободата на словото е много хубаво нещо, обаче не знам дали господин Величков си взе изпита по търговско право. Ако си го е взел - добре, ама господин Лучников е все пак по-добре да направи един курс. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева. Депутатите не се обучават в парламента, а преди да дойдат в него!
За друга реплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Аз ще бъда по-прагматичен и ще ви кажа, че и Кацаров, и проф. Таджер, и проф. Герджиков, и други хора, които с това си вадят хляба по света, никога не са допускали в главите си такава идея като тази по чл. 70а. И аз виждам, че тук категорично работата отива натам. Добре, тези, които я гласувате, ще се знае кои сте.
Второ, господин Величков, значи от чл. 655 до чл. 668 са описани изискванията към синдиците: назначаването на синдика, освобождаването на синдика, правомощията на синдика, отчетността на синдика, дължимата грижа на синдика, възнаграждението на синдика, ограниченията на синдика, отговорността на синдика, отчет на синдика при прекратяване на дейността, предаване на търговските книги и имуществото и прочие. Просто трябва да се прочетат тези цитирани текстове от Търговския закон и да прецените каква друга, по-различна уредба и материя ще направите в специални закон. Но иначе, направете го. В законодателното поле, не само в мандата на този парламент, всякакви измислени закони се търкалят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Други реплики има ли? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожице Дончева! Оценката ми по търговско право е отличен (6).Аз съм учил търговско право с част четвърта - "Несъстоятелност". Вие сте учили търговско право без "Несъстоятелност".
Когато си говорим какъв курс трябва да се прави за юристи и така нататък, искам да ви питам - много юристи минаха в този парламент при много мнозинства и най-вече ваши, защо е това нещо в законодателството, че на практика е осигурено едно безконтролно разграбване на държавата? Защо е позволено това законодателство да бъде направено така, че законът да бъде точно "врата у поле"? Питам ви вас?! Ако тези толкова кадърни юристи, които са работили тук, са работили абсолютно добросъвестно, много любопитно защо се стигна до това безнаказано ограбване на държавата?
Аз казах, че между първо и второ четене по чл. 70а може да се работи. Там е моментът, господин Миков, да си направите Вие своите конкретни предложения и да обмислим заедно конкретния текст. Но аз пак твърдя, че трябва да има разширяване на отговорността за хора, които абсолютно умишлено увреждат интересите на кредиторите, криейки се зад някакъв свой хипотетичен дял, в рамките на който само отговарят, в това дружество.
Господин Миков, знам колко страници има за синдика в Търговския закон, но много любопитно защо дори няма изисквания на какво трябва да отговаря синдика, на какви условия, за да заеме тази длъжност и в момента слагаме изисквания за подходящо образование и опит? И Ви питам, господин Миков, защото аз съм видял с учите си като общински съветник синдици, които са със средно образование, или със земеделско образование и отиват да ликвидират една фирма с огромни капитали... И Ви питам... (Шумно неодобрение от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов, правя Ви забележка за нарушаване на реда в залата.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: По този начин не е ли създадена възможността за едно безконтролно ограбване дори на държавата там, където се явява тя кредитор? И това ограбване не е ли факт дори в момента? И да си говорим колко е хубава законодателната уредба на несъстоятелността или на статута на синдика и същевременно пред очите ни да виждаме какво става, това означава да изпаднем в позата на една известна птица. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател! Господин министър!
Аз имам голяма симпатия към моите млади колеги - и Величков, и Рафаилов, тъй като тяхната енергия е заразителна. Такава енергия бих поощрил във всички колеги в парламента.
Искам също да им напомня, може би ще си вземат поука. Аз ще говоря по-общо, тъй като специалистите не могат да бъдат преборени от лаици като мен в една точна материя.
В политически аспект. Искам да припомня на младите колеги, че Френската революция беше изпълнена от адвокати на върха и всичките те минаха през гилотината и платиха скъпо за техните експерименти. Тъжно, но факт!
Искам също да им припомня - аз съм абсолютно сигурен в тяхната добронамереност и затова така им припомням някои неща - нека да припомня, че вчера беше пуснат един от най-големите източвачи. Беше освободен от отговорност вчера един банкер - един от най-големите източвачи точно на това държавно или народно имущество. Искам да ви напомня, ако това продължи така и с друг банкер, и с трети банкер, и с четвърти банкер, вашата добронамереност да търсите престъпниците и да ги наказвате няма да хване декиш в народното сърце и в народното съзнание. Те знаят, че този банкер е оставял във вашия вестник "Демокрация" по цели страници с години реклами и когато съсипа една банка, отиде в друга и помагаше за изборната ви кампания - една, пък втора, пък трета...
За същия този банкер ние предупредихме службите, че източва от България пари в Кипър, от Кипър - в Цюрих! (Реплики от мнозинството: "Кой е той? Кажи името му!")
Вие си го знаете и нарочно няма да му споменавам името, за да се коригирате преди да започнем да му споменаваме името.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС, от място): Има съдебна система!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Не ми говори ти за съдебна система, колега! Ти, който служеше на комунистите дълго време! Ти не ми говори за съдебна система! Аз говоря тук на хора, които съм сигурен, че имат ответственост и отговорност, и с уважение им говоря!
Страшно важно е също да си спомните някои синдици, които си прихванаха чрез други бизнесмени, които също си прихванаха, от дълговете на някои банки и изпратиха парите в чужбина. Такива синдици трябва да се наказват. И съм съгласен с Вас, господин Величков, че не трябва да работят на три места. Съгласен съм, че те трябва да бъдат старателно избирани, със силни биографични данни, които гарантират тяхната неподкупност. Напълно съм съгласен!
Пак в духа на добронамереност ви казвам: не можем да оставим държавата да се разграбва. И виждате, че тук няма вече червени и сини, а има интереси. Тези интереси в момента препират пари от България, оставили са ги в чужбина дълго време и чрез "чуждестранни" фирми, някакви офшорни нещастници, които никой не познава, купуват големи национални обекти, купиха и ЦУМ. Това са български пари.
Ние поне в информацията сме силни и знаем кой какво прави. Господине, бъдете сигурни, че информацията ни е от първа ръка и рано или късно и червени, и сини, и зелени, и оранжеви, ние ще отговаряме. А рано или късно негово величество законът ще дойде с пълната си сила. Ето един доайен на закона, господин Лучников, много добре знае за какво говоря. Рано или късно народът ще упълномощи някого от нас да потърси истината и да накаже виновниците. В това можете да бъдете сигурни. Това мога да Ви го гарантирам. Ако не е днес, ще е утре. Ако не е утре, ще е вдругиден. Ако не е догодина, ще е по-догодина.
И затова най-добронамерено ви казвам: вие сте на власт в момента, направете нужното да няма никакви преференции, да няма абсолютно никакви добронамерени жестове към хора, които са нарушили закона. Вашият министър на МВР в момента пета седмица го търсим с един куп документи за едно момченце, което нарушава закона на всяка крачка и трябва да бъде в затвора. Той не ни отговаря даже на телефонните обаждания. Документите си стоят. Давам ви само един малък пример. Ако бяха червените на власт, щях да им кажа на тях: господа, нагазвате лука, защото такива момченца трябва веднага да бъдат санкционирани. Не ме интересува червени ли са, сини ли са, оранжеви ли са.
Затова, прав сте, господин Величков, прав сте, господин Рафаилов, че трябва да има промени в Търговския закон. Прав сте и, господин министър. Много щателно погледнете и да направим едно споразумение, да има консенсус в тази зала за истинското подобряване на този закон. Тогава нашите избиратели наистина ще знаят, че не си хвърляме времето, енергията и интелекта залуду.
Благодаря ви за екстравремето, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев. Господин Иван Димов и господин Абаджиев не ги виждам в залата.
Думата за изказване има госпожица Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа! Споделям тревогата на господин Величков за сегашното положение на българските синдици, за тяхното влияние върху българската банкова система и намирам, че въпросът е изключително актуален. Защото да публикуваме списъци на кредитни милионери, които взели кредити преди 5-6-7 години и които днес нямат на свое име нищо, е празна работа. Но не е празна работа да знаем какво правят синдиците в банките, които в момента подлежат на ликвидация. Защото процесите там са прелюбопитни. И ако продължим да не поглеждаме какво става там, рискуваме след сигурно година време да се окаже, че от тези банки, които в момента са в процес на ликвидация, няма нищо нито за вложителите им, нито за акционерите им.
Обаче защо смятаме, че ни е крив законът? Кой назначава синдиците в България? Централната банка. Кой избра ръководството на Централната банка? Вие! Пречи ли ви нещо да попитате господин Заимов, госпожа Емилия Миланова защо има синдици на 26 години? Мислите ли, че техните професионални познания стигат, за да се справят с тези дебри, или може би някой ги сложи, защото трябва да се отчисляват част от доходите за нещо или за някого, или за някои фондации, гравитиращи към някои политически сили?
Ако ще си говорим за нещата едно към едно, можем да си говорим. Но недейте вини Търговския закон за това. За кадровата политика, която се провежда в държавата, по никое време не са виновни законите, а само волята на ония, които правят кадровата политика. Нищо не пречи на управляващата политическа сила да въвежда високи професионални критерии, когато слага хора на такива места. Но и нищо не й дава право да обвинява закона и основни правни принципи, останали откакто има търговско право, за това което прави с кадровата си политика.
Ние споделяме тревогата за състоянието на синдиците, за проблемите, които се създават, за работата по приключване на фалиралите банки, както имахме тревога за работата на квесторите. Защото е публична тайна, че тече ново източване с хонорари за консултантски услуги, с двойни и тройни финансови операции за прихващания на дългове и на други неща, в които, като се зарови човек вижда, че накрая пак няма да стигнем до парите. И от това ще пострадат вложителите и българските данъкоплатци.
Но не знам защо някой си разрешава да бута в Търговския закон по начин, по който само да създава проблеми. Също така не знам какво се печели от този върл популизъм, в който хора на два петъка, запленени от актуалната идея, идват да говорят по въпроси, които никога не са виждали на практика. Това само ме връща към думите на Йордан Радичков "Араламбене му е майката!"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Господин Руси Статков има думата за реплика към госпожица Дончева.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Правя реплика на своята колежка, защото тя беше много мека в аргументите си, които трябваше да бъдат изтъкнати.
Уважаеми дами и господа, освен това, което каза госпожица Дончева, ние имаме парламентарна комисия, която се занимава с финансов контрол. Многократно аз предлагам в рамките на тази комисия да се заслушат и Централна банка, и т.н. Защо след като наистина синдиците се назначават - каза вече колежката, - те не са контролирани? Защо наистина вие търсите с простата подмяна на някои неща в закона своето оправдание за действие или бездействие?
В края на краищата наистина в тази зала трябва ясно да се каже: законите или не ги приемате добре, или не ги контролирате и се опитвате с други средства за подменяте действителността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това не беше реплика.
Думата за втора реплика има господин Емануил Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Колежке Дончева, няма да Ви питам как сте си взела изпита по търговско право, защото когато аз и Вие бяхме студенти, такова право нямаше. Указ 56 го нямаше даже. Така че наложително е тези закони, които съществуват сега, да бъдат усъвършенствани. И в това няма спор. А да си задаваме въпроси кой бил назначен и как бил назначен при действието на един несъвършен закон е смешно. Не бива така. Просто нашата работа тук е да усъвършенстваме законите доколкото е възможно това. Защото както знаете наши колеги - връщам се към миналото - са казали, че много по-лесно е да се приеме един нов закон, отколкото да се измени стар. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов. Искам само да напомня, че от 15 минути вече не говорим за закона, а говорим за балкона.
Още една реплика - от господин Манов.
ГЕОРГИ МАНОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като изслушах изказването на госпожица Дончева аз останах с впечатлението, че има нещо сбъркано. Първо, от цялата тази работа чух всичко за кадровата политика, но не и за предлагания законопроект.
Второ, като слушам, оставам с впечатлението, че тези 14 банки като че ли са фалирали при друго управление, а не при управлението на БСП. Също така оставам с впечатлението, че след като именно това правителство стабилизира финансовата система и след като още веднъж подготвя и предлага законопроект, с който стабилизацията да продължава, атаката срещу този законопроект за мен е просто сбъркана реакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Имате думата за дуплика, госпожице Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Да се говори експертно по един закон, който има изключително правно приложно поле, е работа, достойна за адмирация. И както ни напомни уважаваният от мен господин председател, да говорим за закона, а не за балкона. Но понеже така или иначе работата тръгна накъм балкона, ние просто бяхме принудени да се съобразим с новите реалности. Ако вие вярвате, че това, което приемаме днес, подобрява закона, аз го оставям на вашето юнашко доверие. Но аз като човек, който работи с тази материя, ви казвам, че това, което правим, не е особено читаво. Ако вие, понеже сте коалиционен партньор на правителството, желаете да подкрепите всяка правителствена идея, защото е правителствена, това е ваш проблем. Ние правим нещо обратно, защото не искаме да свързват имената ни с едни изменения, които не са много домислени, и с техните последици.
Що се отнася до финансовата система и до отговорността, не искам да гледам назад, защото не харесвам този стил. Защото тогава ще трябва да видим по времето на кой финансов министър и по чии идеи се прие Законът за банките и кредитното дело, какво ставаше с българската банкова система в тези 7 години, когато два пъти сегашният министър-председател беше финансов министър и даваше акъл за това, което трябва да стане. Питахте ли го тогава какво е неговото отношение към капиталовата адекватност на банките, към това с какви пари се създават банки в България, как се поддържа псевдоконкуренция? Може би ще трябва да попитате за още много неща, касаещи банковата система, а не да се успокоявате, че понеже имало известно стабилизиране за няколко месеца, то ще бъде вечно. Да си даваме популистки аргументи е хубаво нещо, но дава дивиденти за кратко време.
Що се отнася до това, което колегата Емануил Иванов каза, колегата Миков ми даде да ви прочета Закона за синдика, чл. 655. Но аз мисля да не отнемаме времето тук, а да ви го прочета в Правната комисия. Защото когато говорите за колективна отговорност, все пак трябва да се съобразим с някои основни търговско-правни конструкции на видове търговски дружества и техните особености. Защото за голямата част от аудиторията това може да е непознато, но на нас, дето имаме дипломи за завършено висше образование, трябва да ни е познато.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
Гласували 172 народни представители: за 115, против 43, въздържали се 14.
Законопроектът за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет, е приет на първо гласуване.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Ще направя едно съобщение:
Днес от 14,00 ч. в зала "Запад" ще има среща на членовете на Групата за приятелство България - Македония с посланика на Македония господин Никола Тодорчевски. Председателят на групата господин Илиян Попов моли за присъствието на членовете.
Има думата за процедура господин Емануил Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Правя процедурно предложение в залата да бъде поканена госпожица Златка Русева, заместник-министърът на правосъдието и правната евроинтеграция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте за процедурното предложение на господин Емануил Йорданов.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожица Русева в залата.

Продължаваме със следващата точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ И НАЦИОНАЛНОТО ЗНАМЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Господин Лучников, имате думата да докладвате законопроекта за държавния печат и националното знаме на Република България.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!

"Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроект за държавния
печат и националното знаме на Република България
N 802-01-2, внесен от Министерския съвет

Този проект за второ четене беше приет от комисията в присъствието на представители на вносителя, в лицето на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, и на представители на Президентството, което също искаше да изкаже известни съображения. Затова законопроектът, който ще ви докладвам, е съгласуван и с тези институции.
Заглавие: "Закон за държавния печат и националното знаме на Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки по заглавието? Няма.
Моля да гласувате заглавието на законопроекта така, както беше предложено от председателя на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Глава първа
ДЪРЖАВЕН ПЕЧАТ

Чл. 1. Държавният печат на Република България има кръгла форма. В средата е изобразен гербът на Република България. Около герба в горната половина на кръга е написано "Република България", а в долната половина - "държавен печат".
Чл. 2. (1) Държавният печат може да бъде восъчен, релефен печат, който се полага върху червен восък, и сух релефен печат.
          (2) Случаите, в които се използва съответният по вид печат, се уреждат с този закон.".
По чл. 1 и 2 няма направени предложения и комисията предлага да се гласуват, както са предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване заглавието на глава първа и членове 1 и 2 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 8.
Наименованието на глава първа и членове 1 и 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 3. (1) За държавния печат се изработват пластичен еталон и пластични металически носители в единични бройки, които се използват за полагане на восъчен или на сух релефен печат, по предвидения в този закон ред.
(2) Графичното изображение на държавния печат с определяне на вида и размера на шрифтовата гарнитура, описание на композицията, начина на полагане на восъчния и на сухия релефен печат, съгласно приложението, са неразделна част от този закон".
Предложение на народния представител Гиньо Ганев:
Да се внесат изменения в приложението към чл. 3, ал. 2, при които да се увеличи размерът на държавния печат и изображението на държавния герб да бъде четимо и да съответства напълно на графичното изображение на герба на Република България, прието със Закона за герба на Република България.
Комисията приема по принцип предложението на господин Гиньо Ганев и предлага в края на ал. 2 на чл. 3 думите "съгласно приложението, са неразделна част от този закон" да се заменят със "съгласно Приложение N 1, което е неразделна част от този закон".
Аз смятам, че е редно да приемем още сега и Приложение N 1, което е прието единодушно на едно допълнително заседание на комисията.
Чета:
"Приложение N 1 към чл. 3, ал. 2:
1. Държавният печат на Република България има кръгла форма с диаметър 55 мм - известно увеличение, спрямо първоначалния проект - и композиция, която включва пластичен герб в голяма форма и текст: "РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДЪРЖАВЕН ПЕЧАТ", изпълнен в шрифт "ВИОЛ".
2. Графичното изображение на държавния печат на Република България е, както следва: - Имате го в раздадените приложения.
3. Восъчният релефен печат се полага ръчно върху червен восък.
4. Сухият релефен печат - блинд, се полага чрез специална преса за преге печат върху хартия, картон или пергамент".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Ганев, приемате ли редакцията?
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): В приложението на т. 1, когато се казва: "композиция, която включва пластичен герб", да се каже, че това все пак е герб на Република България.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Нямам нищо против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: След думата "герб" да се добави "на Република България".
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Поставям на гласуване чл. 3 така, както е предложен от вносителя, с добавката, предложена от господин Ганев и приета от комисията в ал. 2, както и Приложение N 1 към чл. 3, ал. 2 с направената от господин Гиньо Ганев добавка след думата "герб" да се добави "на Република България".
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Член 3 и приложението към ал. 2 на чл. 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 4. Държавният печат на Република България се пази от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, на когото в това му качество се дава названието "пазител на държавния печат".
Чл. 5. (1) Пластичният еталон по чл. 3, ал. 1 заедно с електронен запис на магнитен носител на държавния печат се съхранява в Българската народна банка в специален сейф, ключът от който се пази от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
          (2) Восъчният и сухият релефен печат по чл. 3, ал. 1 се съхраняват по ред, определен със заповед на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
Чл. 6. (1) Восъчният и сухият релефен печат по чл. 3, ал. 1 се подновяват при необходимост по нареждане на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
           (2) Подменените печати по ал. 1 се унищожават по ред, опредeлен със заповед на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, за което той съставя протокол.".
По членове 4, 5 и 6 няма направени предложения и комисията предлага да се гласуват, както са предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване членове 4, 5 и 6 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 131 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 4.
Членове 4, 5 и 6 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 7. (1) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция след подписване от председателя на Великото Народно събрание на оригиналите на актовете на Великото Народно събрание.
(2) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция след подписване от председателя на Народното събрание на оригиналите на приетите от Народното събрание актове:
1. Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България;
2. решение за произвеждане на избори за Велико Народно събрание;
3. решение за насрочване на избори за президент и вицепрезидент на републиката;
4. решение за произвеждане на национален референдум;
5. решение за избиране и освобождаване на министър-председателя и на Министерски съвет, както и за извършване на промени в правителството;
6. решение за създаване, преобразуване и закриване на министерства;
7. решение, с което се избират членове на Конституционния съд от квотата на Народното събрание;
8. решение за избиране на членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание;
9. решение за избиране и освобождаване на ръководителите на Българската народна банка, на Сметната палата и на други държавни служители, определени със закон;
10. решение, с което се дава съгласие за сключване на договор за държавен заем;
11. решение, свързано с решаване на въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;
12. решение, с което се разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната;
13. решение за обявяване на военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея.
(3) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция подпечатва с восъчен релефен печат приета нова Конституция на Република България, както и Закон за изменение и допълнение на Конституцията и решение за произвеждане на избори за Велико Народно събрание. В останалите случаи по алинеи 1 и 2 той подпечатва съответните актове със сух релефен печат."
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага да се създаде ал. 4 на чл. 7 със следното съдържание:
"(4) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция не по-късно от три дни след получаването на актовете по алинеи 1 и 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По чл. 7 има ли някакви бележки? Няма.
Моля да гласувате чл. 7 така, както беше докладван от председателя на комисията, с предложената от комисията нова ал. 4.
Гласували 115 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 4.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 8. (1) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция след подписа на президента на републиката върху оригиналите на указите за:
1. насрочване на избори за Велико Народно събрание или за Народно събрание, определяне границите на избирателните райони и утвърждаване на избирателните книжа;
2. свикване на новоизбрано Народно събрание на първо заседание;
3. разпускане на Народното събрание, назначаване на служебно правителство и определяне дата на изборите за ново Народно събрание;
4. определяне на дата за произвеждане на национален референдум и утвърждаване образците на книжата за референдума;
5. насрочване на избори за органи на местното самоуправление;
6. утвърждаване промени на границите и центровете на административно-териториалните единици;
7. наименуване на обекти с национално значение и на населени места;
8. обнародване на закон;
9. връщане за ново обсъждане на приет от Народното събрание закон;
10. назначаване или освобождаване от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации;
11. назначаване и освобождаване на висшия команден състав на Въоръжените сили и удостояване с висши военни звания;
12. назначаване на съдии от Конституционния съд от квотата на президента;
13. назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор;
14. назначаване и освобождаване от длъжност на държавни служители, когато това е определено със закон;
15. награждаване с ордени и медали;
16. обявяване на обща или частична мобилизация;
17. обявяване положение на война или друго извънредно положение.
(2) В случаите, когато се изисква приподписване на издадения от президента указ от министър-председателя или от съответния министър в съответствие с чл. 102, ал. 2 от Конституцията на Република България, държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция след извършване на приподписването.
(3)  Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция подпечатва указите на президента за насрочване на избори за Велико Народно събрание с восъчен релефен печат. В останалите случаи по ал. 1 той подпечатва съответните укази със сух релефен печат."
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага да се създадат и алинеи 4 и 5 на чл. 8 със следното съдържание:
"(4) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция не по-късно от три дни след получаването на указите.
(5) В случаите на издаване на укази по ал. 1, точки 8 и 9, срокът по чл. 88, ал. 3 от Конституцията за обнародване на законите се разпределя така:
1. Народното събрание изпраща на президента на републиката законите за обнародване не по-късно от три дни след приемането им;
2. президентът на републиката изпраща на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция указите по ал. 1, точки 8 и 9 за полагане на държавния печат не по-късно от осем дни след получаването на законите;
3. министърът на правосъдието и правната евроинтеграция полага държавния печат върху указите на президента по ал. 1, точки 8 и 9 не по-късно от два дни след получаването им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 8 така, както е предложен от вносителя, с предложените нови алинеи 4 и 5 от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 111, против 9, въздържали се 6.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 9. (1) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция върху оригиналите на документите за ратификация, утвърждавани, приемани или присъединявани към международен договор, изготвен въз основа на приет от Народното събрание Закон за ратификация или акт от Министерския съвет, с който Република България се обвързва с международен договор.
(2) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция върху оригиналите на документите, с които се акредитират ръководителите на дипломатическите представителства и на постоянните представители на Република България при международни организации."
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага да се създаде и ал. 3 на чл. 9 със следното съдържание:
"(3) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция не по-късно от 3 дни след получаване на документите по ал. 1 и 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 9 така, както е предложен от вносителя и с новата ал. 3, предложена от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 12.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 10. (1) Полагането на държавния печат има удостоверително значение. Чрез него се заверява истинността на подпечатаните актове.
(2) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция удостоверява с подписа си полагането на държавния печат върху съответния акт с изключение на чл. 8, ал. 1, т. 10 и чл. 9."
Предложение на народните представители Гиньо Ганев и Янаки Стоилов:
Чл. 10 се изменя така:
"Чл. 10. (1) Полагането на държавния печат е условие за действителността на акта, върху който се полага.
(2) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция удостоверява с подписа си полагането на държавния печат върху съответния документ, което той трябва да направи не по-късно от 3 дни от представянето му с изключение на случаите по чл. 8, ал. 1, т. 16 и 17, при които държавният печат се полага незабавно.
(3) Отказът на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция да положи държавния печат в сроковете по предходната ал. 2, не спира влизането в сила на съответния акт, докато спорът не се реши от Върховния административен съд по искане на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция."
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага ал. 1 на чл. 10 да се измени така:
"(1) Полагането на държавния печат има удостоверително значение. Указите, които не се приподписват от министър-председателя или съответния министър, влизат в сила от момента на постановяването им от президента на Републиката, а всички останали - след тяхното приподписване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Господин председател, господа! Това е най-трудният въпрос в законопроекта - какъв е смисълът и правното значение на държавния печат.
Комисията възприе, изправена пред много фактически трудности, разрешението, според което полагането на държавния печат има само удостоверяваща стойност.
Като правник и гражданин аз това не мога да приема. С други думи, както е казано и в текста накрая, един указ на президента може да влезе в сила без да е положен държавният печат. Само за себе си това придава една чисто декоративна стойност на този печат, който е държавен.
Предложенията, които бяхме направили с господин Стоилов - да има един спор пред Върховния административен съд, не е най-доброто разрешение. Аз това не поддържам сега. Но ще се въздържа да подкрепя текст, в който на държавния печат се отделя една такава правно-незначителна или бих казал, правно-несъществуваща роля. Това не е удостоверяващата функция на една нотариална заверка, а става дума за нещо много по-голямо, част от символите на държавата по смисъла на Конституцията на Република България.
Благодаря ви за това, че се чухме по този начин. Нека всеки от вас да решава какво да се възприеме. Но в новото предложение на комисията се казва изрично, че една определена категория укази на президента, които не се приподписват от министър-председателя или съответно друг министър, те просто влизат в сила веднага с неговия подпис, без да чакат полагането на държавния печат. Аз това не мога да си го обясня. България живее в един демократичен ритъм години наред вече. Никъде в другите юридически разрешения няма такова нещо. Нищо не се пише по този въпрос. Но е немислимо там да си помисли някой, че при положен подпис на президент или под приет закон министърът, който е пазител на печата - но той не го пази само, а го пази, за да го полага, няма да положи този печат. Този министър е избран от този парламент, от българския парламент. В неговата длъжностна характеристика и в политическата му отговорност влиза задължението по Конституция и по закон да полага този печат. Той просто не може да не го положи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
Поставям на гласуване предложението на господин Гиньо Ганев и господин Янаки Стоилов за изменение на чл. 10.
Гласували 140 народни представители: за 29, против 89, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 10 с редакцията на комисията за ал. 1 и с текста на вносителя за ал. 2.
Гласували 134 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 29.
Член 10 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 11. (1) Восъчен релефен печат се полага от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция непосредствено под подписа, който се удостоверява.
(2) Сух релефен печат се полага от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция върху подписа, който се удостоверява."
По чл. 11 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 11 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 140 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 9.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 12. При фактическа невъзможност на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция да упражнява лично правата си по тази глава Министерският съвет с решение упълномощава друг министър за това."
Комисията предлага следната нова редакция на чл. 12:
"Чл. 12. Министерският съвет определя министър, който да полага държавния печат при отсъствие или невъзможност на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция да го положи."
Новият текст има по-широкообхватен характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 12 в редакцията, която ни предлага комисията.
Гласували 136 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 5.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 13. (1) В Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция се води специален регистър, в който се вписват по реда на постъпването им всички актове, върху които е положен държавният печат.
(2) Документите, върху които е положен държавният печат, носят и номера, съответно датата на записването в регистъра."
По чл. 13 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля гласувайте за чл. 13 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 4.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 14. Препис от документ, който носи държавния печат, се заверява в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, което удостоверява, че първообразът носи държавния печат."
Комисията подкрепя текста на вносителя като предлага досегашният текст на чл. 14 да стане ал. 1 и да се създаде ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Оригиналът на акта или документа, върху който е положен държавният печат, се съхранява в Народното събрание, съответно администрацията на президента. Заверено копие на оригинала, от което се заверяват преписите по ал. 1, се съхранява в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за чл. 14, като текстът, предложен от вносителя, става ал. 1 и ал. 2 с текста, който ни предлага комисията.
Гласували 135 народни представители, за 129, против няма, въздържали се 6.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Глава втора
НАЦИОНАЛНО ЗНАМЕ
Чл. 15. (1) Националното знаме на Република България е национален символ, който изразява независимостта и суверенитета на българската държава.
(2) Националното знаме на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено поле, поставени водоравно от горе надолу. При поставяне на националното знаме във вертикално положение на носещо тяло цветовете се подреждат от ляво на дясно - бяло, зелено, червено, гледано срещу знамето.
(3) Националното знаме има правоъгълна форма. Полетата на отделните цветове са еднакви по размер и са разположени по хоризонтала на правоъгълника.
(4) Размерите на националното знаме, структурата на плата, качествените и колористичните характеристики и изискванията към материалите се определят с Български държавен стандарт "Национално знаме на Република България"."
Предложение на народния представител Гиньо Ганев - в чл. 15 ал. 4 се изменя така:
"(4) Размерите на националното знаме, структурата на плата, качествените и колористичните характеристики и изискванията към материалите се определят в приложение, което е неразделна част от този закон.".
Комисията приема по принцип предложението и предлага ал. 4 на чл. 15 със следната редакция:
"(4) Размерите на националното знаме, структурата на плата, качествените и цветовите характеристики и изискванията към материалите се определят в Приложение N 2, което е неразделна част от този закон.".
Следвайки същата логика, трябва да прочетем и Приложение N 2:
"Приложение 2
НАЦИОНАЛНО ЗНАМЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ

1. Националното знаме на Република България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен, червен, разположени водоравно отгоре надолу. Цветните полета са еднакви по форма и размери:
1.1. Форма - правоъгълна със съотношение на широчина към дължина - 3:5.
Стандартна пропорция:
широчина - 1 м
дължина - 1,66 м
широчина на цветните полета - 0,33 м
Фигура на Национално знаме на Република България.
При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини.
1.2.  Размери: 18 см х 30 см, 24 см х 40 см, 90 см х 150 см, 129 см х 215 см.
Националното знаме на българското морско и речно плаване е със съотношение на широчината към дължината 2:3 и има следните размери:
- за плавателни съдове над 5000 дедуейт тона - 124 см х 210 см
- за плавателни съдове от 1000 до 5000 дедуейт тона - 90 см х 135 см
- за плавателни съдове до 1000 дедуейт тона - 60 см х 90 см
- за спасителни лодки - 40 см х 60 см
Забележка: допускат се по изключение и други размери на националното знаме при спазване на съотношението широчина към дължина 3:5.
1.3. Цветове:
- бял - със степен на белота не по-малка от 80 на сто;
- зелен - номер 17-5936 ТС по скалата на Пантон-текстил;
- червен - номер 18-1664 ТС по скалата на Пантон-текстил.
За провеждане на масови мероприятия националното знаме може да се печата върху хартия с размери 18 см х 30 см и цветове:
- бял - със степен на белота не по-малка от 80 на сто;
- зелен - номер 347 U по скалата на Пантон;
- червен - номер 032 U по скалата на Пантон.
Забележка: стандартни образци за цветовете на националното знаме се съхраняват в Комитета по стандартизация и метрология.

2. Материали.
2.1. Текстил - тъкан плат сплитка лито. Платът е изтъкан от основни и вътъчни нишки с еднаква дебелина от 100 на сто химична коприна (полиестерна - ПЕК, или полиамидна - ПАК, или вискозна - ВИК).
Минималните изисквания, на които трябва да отговаря платът, са дадени в Таблица N 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, таблицата, както и да я прочетете, няма да може да бъде разбрана от никого, както и чертежите. Затова просто да се прибавят към стенограмата таблиците, които следват оттук нататък, и чертежите.

(Таблиците и чертежите се прилагат към стенографския протокол.)

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "2.2. Шевни конци - състав, еднакъв с този на плата. Свиваемост и устойчивост на обагрянията, еднакви с тези на плата.
2.3. Носещо тяло - дръжка за носене, стойка, напречник за вертикално окачено знаме, въже за пилон.
Дръжката за носене, стойката и напречникът се изработват от твърда широколистна дървесина, без чепове, байцвана с орехов байц и лакирана, или от подходяща метална тръба, боядисана с бяла боя. Те имат в горния край, за напречника от двете страни, специални накрайници, които се изработват от материали, използвани за направа на носещото тяло. Закрепването им се осъществява посредством винт. Формите на накрайниците са показани на фигури 2, 3 и 4, а размерите са дадени в Таблици 2, 3 и 4."
Също ще го приложим към стенограмата.
"3. Изработване на националното знаме.
Бялата, зелената и червената ивица от плат се съединяват с шев по такъв начин, че двете страни на знамето да са равностойни. Това се отнася и за случаите, когато лицевите страни на националното знаме са изработени от два отделни плата. В левия край на знамето по цялата му широчина се прави подгъв, отговарящ на диаметъра на носещото тяло. На останалите три страни се прави подгъв с широчина от 0,7 см до 1,0 см.
За осигуряване на по-добра стабилност и здравина се допуска влагането на подложка в подгъва от лявата страна и на хастар по цялата площ на знамето, когато лицевите страни са изработени от два отделни плата.
Трите свободни края на националното знаме могат да бъдат обшити с ресни - цвят злато, номер 15-0927 ТС по скалата на Пантон-текстил. Ресните са от същия текстилен материал и в зависимост от размера на знамето имат дължина от 3 см до 6 см.
4. Закрепване.
Закрепването на текстилната част на знамето към носещото тяло трябва да се извършва по начин, който да осигури достатъчна стабилност. Закрепването може да бъде по цялата широчина на лявата страна или в горния и долния й край, за вертикално окачено знаме в горния край или в горния и долния край.
5. Допълнителни изисквания към производителя.
5.1. Информационна карта с препоръки за поддържане на знамето:
а) пране;
б) химическо чистене;
в) сушене;
г) гладене;
д) съхранение.
5.2. Други данни:
а) наименование и адрес на фирмата-производител;
б) вид на плата;
в) размери на знамето;
г) срок на гарантирана годност;
д) дата на производство.
ЗАБЕЛЕЖКА: Недопустимо е използването на националното знаме за фирмена реклама."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
По заглавието на глава втора, по чл. 15 и по Приложение N 2 има ли някакви изказвания?
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Нали падна това задължение само лицензирана шивачница да го шие?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: До това още не сме стигнали. То е в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В приложението нямаше такова нещо.
Щом няма бележки, поставям на гласуване заглавието на глава втора - "Национално знаме", чл. 15 така, както е предложен от вносителя, с променената от комисията редакция на ал. 4, както и Приложение N 2.
Гласували 142 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 6.
Заглавието на глава втора, член 15 и Приложение N 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 16. (1) Националното знаме на Република България е постоянно издигнато на:
1. сградите, където се осъществява основната дейност на Народното събрание, на Президентството, на министерствата и другите държавни учреждения, на регионалните структури на министерствата и областните администрации, на Конституционния съд, на органите на съдебната власт, на Българската народна банка, на Българската национална телевизия, на Българското национално радио, на общините, районите и кметствата, както и на държавните и общинските училища;
2. входните и изходните контролно-пропускателни и на митническите пунктове;
3. пристанищата, железопътните гари и аерогарите.
(2) Националното знаме на Република България се издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание или заседания на общинските и районните съвети, международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания от национално значение - през времетраенето им.
Чл. 17. Националното знаме на Република България се поставя в предната част вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато там се намират президентът на републиката, вицепрезидентът, председателят на Народното събрание или министър-председателят.
Чл. 18. Националното знаме на Република България се издига в предната част на:
1. морските и речните кораби и други плавателни средства, вписани в корабните регистри на българските пристанища;
2. закупените от Република България кораби от чужбина - с разрешение на съответния български дипломатически или консулски представител, до вписването им в корабните регистри на българските пристанища.
Чл. 19. Националното знаме на Република България се издига на българските дипломатически и консулски представителства и се поставя върху превозните средства на българските дипломатически и консулски представители при условията, определени от международните договори и обичаи.
Чл. 20. Националното знаме на Република България се издига в частите на Българската армия и на корабите на Военноморския флот съгласно военните устави.
Чл. 21. (1) При издигане на националното знаме заедно със знаме на друга държава, почетно място се дава на националното знаме на Република България, което се поставя от лявата страна на сградата, гледано срещу нея.
            (2) При издигане знамената на няколко държави, националното знаме на Република България се поставя в средата, ако броят на останалите знамена е четен, или в началото и в края на реда, ако броят на останалите знамена е нечетен. Знамената на чужди държави се подреждат на еднаква височина по азбучен ред съобразно българската азбука.
    (3) При официални посещения в Република България на държавен глава, министър-председател, ръководител на парламент или на правителствена или парламентарна делегация на чужда държава, почетно място се дава на знамето на съответната чужда държава, което се поставя от лявата страна на сградата, гледано срещу нея.  

Чл. 22. При обявен от Министерския съвет траур националното знаме се спуска наполовина на носещото тяло
Чл. 23. (1) При движение развятото знаме се носи на лявото рамо и се държи с лявата ръка, опъната по дръжката.
(2) При преминаване в тържествен марш знамето се носи отпред с изправена дръжка, която се придържа отдолу с лявата ръка на височина под пояса, а по средата се придържа с дясната ръка, която е на височината на рамото.
Чл. 24. Знамената се поддържат в изряден естетичен вид и се подменят съгласно изискванията, предвидени в стандарта по чл. 15, ал. 4.
Чл. 25. Редът за изобразяване на националното знаме или на възпроизвеждането му се определя от Министерския съвет."
По членове 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24 и 25 няма постъпили предложения.
Комисията предлага да се гласуват така, както са предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за изказване господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Текстовете, които се прочетоха, уважаеми господин председател, за мен не будят съмнение. Но се питам напоследък, от мига, в който ние сложихме българското национално знаме в тази зала. В чл. 21 на проекта, който предстои да гласуваме, се казва, че когато има повече от едно знаме, разбира се, там става дума за държави, почетното място принадлежи на националното знаме на Република България и то се поставя от лявата страна на сградата или на помещението, гледано срещу нея, ако е сграда или стена. Аз не знам, понеже в много министерства знамето на Европейската общност вече стои и това е добре, виждам една много шарена практика. На много места е така, както тук, тоест в несъответствие с бъдещия чл. 21, ал. 1, а на други места е различно. И понеже това са две знамена, не може да се приложи и този текст, според който, когато те са повече от едно и са нечетен брой, почетното място е на последното на реда. Но такъв аргумент не може да се почерпва, защото тук не са много знамена, а са само две. Мисля си не толкова по текста, колкото по практиката, която трябва да променим в тази зала.
И второ, чисто граматически. В чл. 24 е записано: "Знамената се поддържат в изряден естетичен вид и се подменят съгласно изискванията, предвидени в стандарта по чл. 15, ал. 4".
Но ние в изменението, господин Лучников, на чл. 15 премахнахме термина "стандарт". Той стоеше, когато нямаше приложение. Струва ми се, че вероятно трябва да кажем "предвидени в приложението на чл. 15". Благодаря ви много, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
Господин Лучников, да вземете отношение по "стандарта", защото другото не е част от закона. А знамето, което е тук, зад мен, не е знаме на друга държава, а е знаме на Европейския съюз, нещо, което го няма в закона. В закона се говори за знамена на други държави.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Не точно с това обяснение трябва да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да сте го направили в комисията. Да сте се съобразили, че оттук нататък ще има знаме и на Европейския съюз, а един ден, дай Боже, и на НАТО.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предлагам да бъде "предвидени в приложение N 2 към чл. 15, ал. 4".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников. Поставям на гласуване членове от 16 до 25 включително, така, както са предложени от вносителя, с редакционната поправка в чл. 24, където след думите "предвидени в" отпада "стандарта" и текстът продължава "приложение N 2 към чл. 15, ал. 4".
Гласували 134 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 6.
Членове от 16 до 25 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Разходите за изработването на еталона на държавния печат, на восъчния и на сухия релефен печат, с които си служи министърът на правосъдието и правната евроинтеграция при изпълнение на правомощията си по този закон, както и на електронния запис на магнитен носител по чл. 5, ал. 1, са за сметка на държавния бюджет.
§ 2. Производителите на национални знамена се лицензират от Министерския съвет по ред, определен от Министерския съвет."
В качеството си на народен представител правя предложение § 2 да отпадне. Писна ни вече от лицензиране и от привилегии на специални хора да вършат специални дейности. Изискванията към националното знаме са посочени много ясно в приложение 2. Всеки, който ги спазва, може да произвежда национални знамена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников. Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Господин председател, подкрепям без никаква уговорка предложението на господин Лучников. Място за лицензирани шивачи няма. И без това това приложение 2 за знамето се превърна в един курс по шев и бродерия. Всичко е толкова точно написано. Нека всеки, който изпълни тези изисквания, да има право да шие знаме и да го развява. Дай Боже това да бъде повече и по-често.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев. Други изказвания няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Лучников за отпадане на § 2.
Гласували 146 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Параграф 2 отпада.
Моля, гласувайте заглавието "Допълнителни разпоредби" и § 1 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 3.
Заглавието "Допълнителни разпоредби" и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3. Този закон отменя Закона за държавното знаме на Народна република България (Обн., ДВ, бр. 48 от 1967 г.; изм., бр. 95 от 1975 г.).
§ 4. В Указа за печатите (Обн., ДВ, бр. 69 от 1965 г.; изм., бр. 26 от 1988 г.) чл. 2 и 5 се отменят."
По § 3 и § 4  от Заключителните разпоредби няма постъпили предложения. Комисията предлага да се гласуват така, както са предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за предложените от вносителя § 3 и § 4, които се преномерират на § 2 и § 3 поради отпадането на § 2.
Гласували 133 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 7.
Параграфи 2 и 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 5. В чл. 10 от Закона за "Държавен вестник" (обн. ДВ, бр. 89 от 1995 г.; попр., бр. 92 от 1995 г.; изм., бр. 123 от 1997 г.), се правят следните изменения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) За обнародването на актовете, за които със Закона за държавния печат и националното знаме на Република България е предвидено да бъдат подпечатани с държавния печат, се изисква документ, издаден от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, че оригиналът на акта е подпечатан с държавния печат и е регистриран. Регистрационният номер по чл. 13, ал. 1 от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България се обнародва в "Държавен вестник".
2. Досегашните алинеи 2, 3 и 4 стават съответно алинеи 3, 4 и 5."
Комисията предлага § 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По молба на вносителя предлагаме да се предвиди нов § 4:
"§ 4. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник"."
Молбата на вносителя е за удължаване на срока, за да може да се подготвят съответни образци на държавния печат и на знамето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли възражения по това предложение? Няма.
Моля, гласувайте за предложения от господин Лучников § 4.
Гласували 135 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 5.
Параграф 4 е приет, а с това е приет и целият Закон за държавния печат и националното знаме на Република България. Да ни е честит и на нас, и на страната! (Ръкопляскания в залата.)
Съобщение за парламентарен контрол.
На 10 април 1998 г., петък, от 9,00 ч., така както вчера приехме, ще започне още от 9,00 ч. парламентарният контрол:
- Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители: Емилия Масларова, Велко Вълканов, Драгомир Шопов, Веселин Бончев и Румен Овчаров, и на три питания от народните представители: Дора Янкова, Петър Мутафчиев, Жорж Ганчев и Румен Овчаров.
- Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на три актуални въпроса от народните представители: Иван Бойков, Кънчо Марангозов и Арлин Антонов.
- Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на питане от народния представител Елена Поптодорова.
- Министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Калчо Чукаров и на питане от народния представител Яшо Минков.
- Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Петко Проданов.
- Министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
- Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на три актуални въпроса от народните представители: Красимир Каракачанов, Георги Манов и Кирил Йорданов, и на питане от народния представител Дора Янкова.
- Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители: Емилия Масларова, Иван Борисов Цонев, Бойко Великов и Иван Бойков.
- Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители: Кънчо Марангозов, Илия Баташки, Петър Мутафчиев и Асен Гагаузов, и на питане от народния представител Кънчо Марангозов.
- Министърът на транспорта Вилхелм Краус ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Михаил Миков и Иван Борисов Цонев.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев - на питане от народния представител Жорж Ганчев.
- Министърът на външните работи Надежда Михайлова - на питане от народния представител Иван Генов.
- Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева - на актуален въпрос от народния представител Александър Каракачанов.
- Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на два актуални въпроса от народния представител Любомир Божков.
- Поради отсъствие от страната министърът на външните работи Надежда Михайлова не може да отговори на актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев и на питане от народния представител Жорж Ганчев.
- Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев не може да участва в заседанието на парламентарния контрол поради излизане в отпуска.
Две съобщения:
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание на 9 април, четвъртък, от 15,00 ч. в зала N 248.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе извънредно заседание на 9 април, четвъртък, от 15,00 ч. в зала N 232.
Дневният ред е изчерпан.
Следващото заседание е утре, 10 април, от 9,00 ч. с парламентарен контрол.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 13,24 ч.)




Председател:
  Йордан Соколов



Заместник-председатели:
   Благовест Сендов

  Иван Куртев



Секретари:
         Васил Клявков

        Атанас Мерджанов