Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов



ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Най-напред едно съобщение: Парламентарната група на Демократичната левица уведомява, че на заседанието на общото събрание на групата на 6 юни 2000 г. е избрано ново ръководство на Парламентарната група на Демократичната левица в състав: председател: Георги Първанов; заместник-председатели: Георги Пирински, Емилия Масларова, Иво Атанасов, Любен Корнезов и Румен Овчаров; секретари: Евгени Кирилов, Иван Костадинов Иванов, Любомир Пантелеев и Михаил Миков.
За процедура има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение да отложим разискванията по текущата точка от дневния ред и да преминем към следващата точка от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: След приключването по нея се връщаме към т. 4 - Второ четене на законопроекта за достъп до обществена информация, нали?
ПЛАМЕН МАРКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от господин Пламен Марков.
Гласували 147 народни представители: за 140, против 2, въздържали се 5.
Предложението се приема.

Преминаваме към точка пета от дневния ред:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВЪРНАТ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С УКАЗ № 150 ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА.
Давам думата на господин Христо Бисеров - председател на Комисията по национална сигурност, да ни запознае с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, уважаеми колеги, докладвам ви становището на Комисията по национална сигурност относно Указ № 150 на президента на Република България, постъпил на 1 юни 2000 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, приет от Народното събрание на 17 май 2000 г. и мотивите към указа.
"Комисията по национална сигурност разгледа Указ № 150 на президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, приет от Народното събрание на 17 май 2000 г. и мотивите към указа на своето заседание на 7 юни 2000 г.
С указа е оспорен само § 62 в частта относно израза "а думите "9 месеца" се заменят с "6 месеца"."
Параграф 62 се отнася за чл. 98 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, чиято сегашна редакция е следната:
"Чл. 98. Наборната военна служба е 12 месеца, а за завършилите висше образование със степен "бакалавър" или "магистър" или приравнените на тях образователно-квалификационни степени - 9 месеца. Срокът на службата започва от деня на явяване на наборника на военна служба и издаването на заповед."
В доклада си за второ гласуване Комисията по национална сигурност подкрепи следната редакция:
"§ 62. Член 98 се изменя така:
"Чл. 98. Наборната военна служба е 9 месеца. Срокът на службата започва от деня на явяване на наборника на военна служба и издаването на заповед."
Тази редакция не беше приета в пленарната зала. Народното събрание прие § 62 в следната редакция:
"§ 62. В чл. 98 думите "12 месеца" се заменят с "9 месеца", а думите "9 месеца" се заменят с "6 месеца"."
Комисията по национална сигурност поддържа становището си, изразено в доклада за второ гласуване, което съвпада с изразеното от президента на Република България виждане и предлага § 62 да добие следната редакция:
"§ 62. Член 98 се изменя така:
"Чл. 98. Наборната военна служба е 9 месеца. Срокът на службата започва от деня на явяване на наборника на военна служба и издаването на заповед."
Докладът на комисията е приет на 7 юни 2000 г. с 9 "за", 4 "против" и без "въздържали се"." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Намираме се в ситуацията на чл. 71 от нашия правилник. Искам да напомня на народните представители каква е процедурата. Алинея 4 гласи, че Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители. Към днешна дата Народното събрание е в състав от 239 депутати, така че повече от половината са 120. Това е необходимото мнозинство. Алинея 5 гласи: "Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти". Фактически в сила в случая е следващата ал. 6: "Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 69, като се гласуват само текстовете, които са оспорени." Оспореният текст е § 62, който се отнася до чл. 98 от закона.
По процедурата има ли някакви неясноти? Ако няма, да преминаваме към гласуване. Няма неясноти.
Господин Сендов ме подсеща да поясня още един път начина на гласуване, за да няма объркване. Гласуването "за" означава отхвърляне ветото на президента. За да бъде отхвърлено, необходимо е да бъдат получени 120 гласа. Гласуването "против" означава подкрепа ветото на президента. Има ли още неясноти? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 197 народни представители: за 122, против 63, въздържали се 12.
Параграф 62 е приет.

Връщаме се към точката от дневния ред, по която прекъснахме работата, а това е второ четене на законопроекта за достъп до обществена информация.
Има думата господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Вчера приключихме с чл. 16 на стр. 25 от раздадения материал.
Следва раздел II "Достъп до друга обществена информация".
Комисията подкрепя заглавието на раздел II така, както то е предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля, гласувайте заглавието на раздел втори така, както е предложено от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 4.
Заглавието на раздел II е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва чл. 17 с текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя частично и предлага следната подобрена редакция и заглавие:

"Достъп до обществена информация, свързана с
дейността на други задължени за предоставянето
й субекти

Чл. 17. (1) Свободен е достъпът до обществена информация, свързана с дейността на задължените субекти по чл. 3, ал. 2.
 (2) Информацията по ал. 1, която представлява търговска тайна или чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля, гласувайте чл. 17 така, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 88, против 2, въздържали се 19.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По чл. 18 имаме редакцията на вносителя.
Господин Иво Атанасов предлага точки 1, 2 и 3 да отпаднат, в т. 4 предлага ново изречение второ: "Изявленията се правят ежегодно и се депозират в деловодството на СДС".
Има предложение на господин Иво Атанасов т. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията предлага следното съдържание на чл. 18 със заглавие:

"Достъп до обществена информация за
средствата за масова информация

Чл. 18. Обществената информация за средствата за масова информация е само информация относно:
1. лицата, които участват в управлението на съответното средство за масова информация или осъществяват ефективен контрол върху управлението или върху дейността му;
2. икономически свързани лица, които участват в управлението и на други средства за масова информация, което им позволява да осъществяват ефективен контрол върху тяхното управление или върху дейността им;
3. лицата, които са непосредствено заети в средството за масова информация и участват във формирането на редакционната политика;
4. направени изявления за обществените цели на средството за масова информация, както и принципите или вътрешните механизми, които прилага средството за масова информация за гарантиране на достоверността и обективността на изнасяната информация;
5. финансовите резултати на собственика на средството за масова информация и разпространението на неговата продукция."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, първите си три предложения поддържам.
Не ми е ясно... Впрочем, ясно ми е защо държите да има такъв строг регламент и за пресата.
Слушах някои от аргументите още на първото четене. Вие правите един паралел с електронните медии, където трябва да се доказва произход на капитала и т.н., но при електронните медии се борави с ограничен честотен ресурс и затова не само в нашето законодателство, но и в другите европейски законодателства регламентацията е по-строга, тъй като имаме определен брой честоти и затова нещата трябва да са по-ясни.

Не е така въпросът с печатните медии. И няма защо да се иска толкова строга регламентация. Достатъчно е тези, които издават вестниците и списанията, да спазват съществуващите досега закони, за да смятаме, че ситуацията там е нормална.
Вие предлагате един много по-строг регламент. Искате в т. 4 - медиите да правят изявления за обществените си цели. В първоначалния вариант това беше за политическата си ориентация.
Ясно е какви са намеренията ви. И затова аз бях предложил, разбира се, в една крайна форма, към т. 4 да се създаде изречение второ: "Изявленията да се правят ежегодно и да се депозират в Деловодството на СДС". Защото е ясно, че тези изявления се искат, за да послужат тъкмо на управляващата партия, а не на някоя друга политическа сила. Това предложение го оттегляте - по чл. 18, т. 4, изречение второ.
Но какво се опитвате да направите, като искате да видите кои лица финансират издаването на един или друг вестник? Вероятно вие искате да хванете мръсните пари и да не им давате възможност чрез вестниците да влияят върху формирането на общественото мнение.
Но, пита се, ако една власт си е на мястото, ще допусне ли тя въобще да циркулират мръсни пари в страната? Не са ли други законите, по които трябва да се води борба с мръсните пари? Защо трябва да се допуснат мръсните пари навсякъде, но тук, когато става дума за вестниците, да се въвеждат такива строги мерки?
Може би Вие знаете, господин Агов, че това е механизмът, по който ние бяхме свалени от власт преди три години? И сега се опасявате, че ще се удря с вашите камъни по вашите глави. Ако е така, кажете го ясно. Но в противен случай наистина не виждам някакви нормални съображения за създаването на такава строга регламентация по отношение на печатните медии. Още повече, че, дори чужденецът, според текста, който гласувахме вчера, може да дойде в България и да поиска от всеки вестник всякакви данни за неговото икономическо състояние, за това кой го финансира, за това каква му е политическата ориентация, какви са му обществените цели и т.н., и т.н.
Смятам, че сте довели законовия текст до един абсурд. И ви призовавам да подкрепите моите предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Атанасов, след като оттегляте, вече трябва да се коригира изобщо предложението, изобщо отпадане на чл. 18, целия текст.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Добре, добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Иначе остава, че подкрепяте т. 4, а Вие искате отпадането на целия член.
Има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата, за да кажа на господин Иво Атанасов, че ние ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ляков, на господин Атанасов няма да казвате, а казвайте на българския парламент.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Не, защото той е направил предложение да отпадне почти целия член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ясно, но се обръщайте към Народното събрание.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: И това, което е изразено в текста на чл. 18, дословно повтаря препоръката на Съвета на министрите на страните - членки на Европейския съюз, която е с № Р 81 (19) за достъпа до информация. Момент, значи Р 94 (13) относно мерките за осигуряване на прозрачност на средствата за масова информация. Тя е приета от Съвета на министрите на 22 ноември 1994 г. на 521-а сесия. В нея има конкретни мерки, които могат да гарантират прозрачност на печатните средства за масова информация - принцип шести - включване в националното законодателство на положения, задължаващи пресата да разкрие определени сведения в относително широк диапазон и с достатъчна степен на детайлизация на съдържанието. Този шести принцип - информацията, която подлежи на разкриване, е разделена на пет категории. Първата категория - за идентификация на лицата и органите, които участват в издателската структура на печатното предприятие, степента на участие на тези лица; втора категория - сведения за интересите на печатната структура или участващите в нея лица или органи, други средства за масова информация; трета категория - сведения, освен за непосредствено заетите в печатната структура и за лица, и органи, за които съществува вероятност, че могат да оказват съществено влияние на редакционната политика на изданието; четвърта категория - сведения за всякакви изявления, свързани с редакционната политика и с политическата ориентация на вестника или публикациите в него; и пета категория - сведения за финансовите резултати на издателската структура и за разпространението на нейната продукция. Тоест, този принцип, с петте категории препоръки, дават възможност да се направи пълна снимка, пълна прозрачност на това какво представлява едно печатно издание, което формира общественото мнение. И затова трябва да е ясно на обществото кой стои зад това печатно издание, с какви пари се прави, каква политика преследва и много други детайлни подробности.
Казах ви от кого е приета тази препоръка. И смятам, че след като тя се спазва в европейските страни, защото там хората имат утвърдена демокрация и много добре знаят какво могат да направят, говоря специално за вестниците, както и за електронните медии, където регламентът ясно е указан, така че не намирам, че с този текст от закона ние въвеждаме някакво извънредно положение и притискаме издателите на вестници или собственици на електронни медии да дадат пълни данни за това какво представляват.
Защо се прави в крайна сметка това? Ние казахме, че в този закон, който урежда достъпа до тази информация, хората, когато си съставят собствено мнение, всеки един от тях, в зависимост от интелектуалните си способности, трябва да знае кой му предлага информацията. И когато знае това, той съответно може да си състави мнение дали тази информация е достоверна или каква степен на достоверност съдържа в себе си - дали този вестник е тотално жълт и се чете само от хора, които гледат да си прекарат времето или се чете от хора, които въз основа на информацията във вестника, в която има и много голяма аналитична част, могат да си направят съответни изводи за дадено политическо явление, за политическа фигура, за политическа партия, за политическите взаимоотношения.
Затова е много важно, уважаеми дами и господа народни представители, ние да знаем зад всяко издание кой стои, каква политическа преследва. И неслучайно хората са го измислили. (Някой в ДЛ се смее.) Да, това е препоръка, не се смейте.
ГЛАС ОТ ДЛ: Ами, смешен си.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Това е препоръка, която се спазва в цяла Европа. Вие знаете това. Защо смятате, че някой в България трябва да прави изключение.
Така че, когато говорите, че сте за принципите, които са установени в европейските средства за масова информация, не ги защитавайте само на думи, а ги защитавайте на дело. И аз призовавам господин Иво Атанасов да си оттегли предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
За реплика има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Ляков, моите уважения към Вашето умение да направите пълна снимка на европейското законодателство. Само че, и това е нормално, във Вашата фотолента няма една-единствена поза, а 24 и 36. И Вие на едно и също законодателство правите толкова снимки, колкото Ви е интересно и от такива ракурси, от каквито Ви е изгодно. Не е само тази препоръка от Европа - да се осветяват медиите. Има и редица други препоръки, но вие оставате глухи за тях. Например, Европа ни казва: "Да се спази принципът на политически неутралитет при формирането на НСРТ".
ГЛАС ОТ СДС: Лъжа! Това е лъжа!
ИВО АТАНАСОВ: И каква е Вашата снимка на тази лента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ИВО АТАНАСОВ: 9 на 0 за управляващите. Европа ни казва: "Да се даде право на опозицията да представя своите мнения по националните медии". Каква е вашата снимка на тази фотолента?
ГЛАС ОТ СДС: Това е лъжа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоянов!
ИВО АТАНАСОВ: Никакви права на опозицията да представя своите становища! Така че Вие не може да се представите за европеец с този набор от снимки, който притежавате. Или ще спазваме европейските правила, или ще се съобразяваме с препоръките, които те ни предлагат, или не можем да правим това половинчато, както Вие настоявате.
Затова други намерения имате вие в случая. Не ни заблуждавайте, че ви боли за европрепоръките. Вашите съображения са други. Вие усещате, че губите почва под краката си и искате да хванете медиите в шепите си, за да не им позволите да действат в тази насока.
Що се отнася до това, господин Ляков, че има "жълти" вестници, аз смятам, че един "бял" човек не е задължен да чете един "жълт" вестник. И няма защо Вие да искате тази информация, която предлагате в закона, за да знаете дали да си купите този вестник или не. Аз смятам, че ако Вие действително сте "бял" човек, никога няма да си купувате "жълт" вестник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
За дуплика има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, това, което казахте за изискванията, е само по отношение на това, че тези медии трябва да бъдат отделени от държавата и да бъдат финансово независими. Тоест, не се вкарват държавни пари и оттам да се формира тяхната политика.
За вашето присъствие в електронните медии и във вестниците няма какво да говорим. Имаше статистика - оказа се, че вашата партия, въпреки че ние сме на власт, присъства много повече във всички, във всички... (Реплики в блока на ДЛ.) Ама не, има статистика! Или и на нея не вярвате? Вие нали си имате мозъчен център? Нали той ви прави анализи и ви прави справки колко време присъствате в централните емисии, в отделни предавания, в отделни телевизии и на страниците на медиите? И в момента съотношението е във ваша полза и просто е гавра да говорите, че ви няма в медиите и че вашата позиция не я чува обществото. Това изобщо не е вярно.
Затова, когато ние казваме, че българският гражданин може да търси, получава и разпространява информация, това се отнася за всички субекти, които са източници на такава информация. И не може една част, и то много съществена и важна част, която формира много бързо общественото мнение, да бъде изключена от този процес, конституционно определен. Не може да бъде изключена! Трябва да се знае какво представлява медията, кой стои зад нея, каква политика провежда. Това е от полза на всички. Защото, знаете, информираният човек е свободният човек. Той трябва да има колкото се може по-голям достъп до информация. И това е част от тази информация.
Аз ви казах, в закона няма никакво нарушение на конституционното право в чл. 41, ал. 1 и 2. И ако вие си позволите да го атакувате пред Конституционния съд, ще се убедите, че е така. Още повече, че вчера господин Тагарински ви чете тълкувателното решение точно на чл. 41, ал. 1 и 2.
Ние винаги сме защитавали свободата на медиите и ще я защитаваме, защото сме европейци не на думи, а на дела. (Ръкопляскания в мнозинството и в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов за отпадане на чл. 18.
Гласували 149 народни представители: за 41, против 103, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 18 така, както е предложен от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 107, против 22, въздържали се 11.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 19 - съдържанието, предложено от вносителя:
"Чл. 19. (1) Осигуряването на свободен достъп...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има на комисията, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Понеже има 2-3 предложения за отпадане...
Предложение на господин Едуард Клайн - ал. 1 да отпадне.
Предложение на Иво Атанасов - в чл. 19, ал. 1 да се създаде изречение второ:
"Когато това се окаже недостатъчно, гражданите са длъжни да приемат като собствено мнението на Пресслужбата на СДС."
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
"Чл. 19. (1) Осигуряването на свободен достъп до определената в чл. 18 информация за средствата за масова информация гарантира възможността на гражданите да си съставят собствено мнение за оценка на разпространяваната информация.
              (2) Достъпът до информацията по чл. 18 се осъществява при спазване и балансиране на принципите за прозрачност и икономическа свобода, а също така и за защита на личната информация, търговската тайна и тайната на източниците на средствата за масова информация, пожелали анонимност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Поддържам първото си предложение. Стана дума и вчера, че не може като критерий за това коя информация е обществена да се използва възможността на гражданите да си съставят собствено мнение. Гражданите са с различен потенциал. В парламента има не само професори и доценти, но и "бисери и менти" и не може за всеки от тях да е достатъчно едно и също количество информация, за да смятаме, че те вече могат да си съставят собствено мнение. А ако не си съставят собствено мнение, значи гражданинът може да иска още и още информация и така да разиграва органите до 101.
Затова критерият е много неясен, неточен и не дава възможности да се спазва самият закон. До голяма степен го и обезсмисля.
Освен това предвидили сте няколко начина да ограничавате и дори да забранявате правото на гражданина да иска информация.
Първо, това искане трябва да бъде в определена от закона форма. Ако някой от село Горно Уйно не е в състояние да напише в определената от закона форма своето искане, а го направи в свободна форма, вие няма да му дадете информация.
Второ, давате право за неясно формулиране на искането да не му се отговаря.
Трето, давате право да се отлага отговорът с толкова дни, че събитието, по което се иска информация, вече да не е актуално.
И забранявате да се иска информация за трети лица.
Как тогава гражданинът да си състави собствено мнение, след като има толкова много прегради пред правото му да получи тази информация? За да покажа абсурда на това положение, което предлагате, съм добавил изречение второ: "Когато това се окаже недостатъчно, гражданите са длъжни да приемат като собствено мнение мнението на Пресслужбата на СДС." Това предложение го оттеглям. Смятам, че сте разбрали абсурда на целия член.
Първото предложение го поддържам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Едуард Клайн.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложих да отпадне ал. 1 на чл. 19, тъй като текстът на тази алинея има декларативно-пожелателно-успокоителен характер, ако мога така да кажа. Всъщност в тази алинея се повтаря част от определението за обществена информация, което беше вече прието от Народното събрание. Повтарям, обществена информация е всяка информация, даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. След като това вече е прието, то естествено се отнася и за средствата за масова информация. Казано е какво се съдържа в обществената информация, която трябва да осигуряват средствата за масова информация. Ето защо не смятам, че е необходимо тук да се повтаря този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клайн.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да ви призова да подкрепите колегата Клайн, защото като се размислих и след като чух това, което каза, аз не виждам пък инструментариум за обратното. Как може и с какви средства ще се забрани това на консуматорите на информация? Един закон, когато повелява нещо, трябва да гарантира и средствата за изпълнението на разпоредителната норма. Обратното е невъзможно. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Аз ще се радвам, ако чуя господин Гоцев или господин Школагерски по текста на ал. 1. Бих искал да чуя юрист, защото, не искам да внушавам, но според мен той има чисто пожелателен характер. С този текст или без този текст законът нито ще спечели, нито ще загуби.
Има думата господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Преди да бъда поканен от председателя аз споделих с колегата Тоткова, че и с този текст, и без този текст все е същото. За мен закон е, когато има хипотези, диспозиция и санкции. Това означава да се каже при какви обстоятелства, като се случи нещо, какво ще бъде санкционирано от закона. Тук са добри пожелания - осигуряването на свободен достъп до определената информация за средства за масова информация, гарантира възможността на гражданите...
Да, така е. И аз това бих го поставил в мотивите на закона. Аз споделям това, което пише, че е така, но достъпът се осъществява при спазване и балансиране на принципите за прозрачност и икономическа свобода. Тези принципи са дадени в самия предшестващ текст, който гласуваме. Така че не знам какво да ви кажа, предложили са го, много текстове гласувахме, които нямат нормен характер, и този можем да гласуваме. Но с него и без него - законът ще бъде същият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
Поставям на гласуване предложението на господин Едуард Клайн за отпадане на ал. 1.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Алинея 1 отпада.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС, от място): Аз правя предложение за отпадане и на втората алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Аз възразявам и искам да обясня на уважаемите народни представители защо е добре да остане ал. 2, която се различава от пожеланията, които се съдържат в ал. 1. И ако споделям принципа за по-голяма прозрачност, включително и в медиите, тук трябва да останат част от посочените изисквания, каквито са например тези за търговска тайна и тайна на източниците на информацията. Тези принципи не трябва да бъдат нарушавани. В чл. 18 е показано коя информация трябва да бъде открита и да поставя медиите в условия на прозрачност и демократичност, която да гарантира обществените интереси. А чл. 19, ал. 2 гарантира вече интереса на медиите и на хората, които работят с тях, че това ще бъде правено при зачитане на определени условия. Затова е необходимо да остане ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За реплика има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Аз ще продължа това, което казах първия път. Какво значи достъпът се осъществява при спазване и балансиране на принципите за прозрачност? Ами просто едни думи, едни фрази. И икономическа свобода... Ако в предшестващия текст тези принципи са нарушени, както и да ги спазваш, те не могат да бъдат възстановени. Предшестващият текст, който гласувахме, спазва тези принципи. Следователно ще спазваш предшестващия текст и няма защо тук да слагаме едни пожелания, които кой ще ги контролира, как ще ги контролира. Целият текст е един пожелателен текст, който трябва да влезе в мотивите на закона. И ако има още техническа възможност, аз предлагам това нещо да влезе. Но не е текст, който има нормативен характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
За дуплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Вярно е, че текстът не предвижда ясен модел на поведение, но той не претендира за това. Той посочва принципи, макар и не в систематиката на другите принципи, които вече са приети и записани. Но аз ще дочета разпоредбата, че това включва и защита на личната информация - нещо, което можем да сметнем, че е направено, но тук се дава в друг контекст. И което е особено важно и не е споменавано в досега приетите текстове и в последващите, принципите на търговската тайна и тайната на източниците на средствата за масова информация, пожелали анонимност. По този въпрос не трябва да се спори, а той беше спорен. Затова е по-добре да се отхвърлят тези принципи така, както се приеха те в предходната разпоредба. И мисля, че този баланс е необходим по причините, които споменах.
Така че всеки един от народните представители мисля, че ще е в състояние да си формира мнение и да реши дали тези принципи заслужават равностойно уважение, както вече приетите, или пък има някакви други цели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Поставям на гласуване предложението на господин Васил Гоцев за отпадане и на ал. 2.
Гласували 108 народни представители: за 56, против 40, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Това означава, че отпада целият чл. 19.
Господин Иво Атанасов има думата.

ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми дами и господа, искам прегласуване, тъй като и аз в момента не успях да се включа в това гласуване, а предполагам, че има и други колеги. Някак си много набързо стана формулирането на предложението за гласуване, затова настоявам за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Набързо не е станало, защото при малко депутати в залата бързо трябва да се гласува. Но имате право да поискате прегласуване.
Поставям на прегласуване предложението на господин Гоцев за отпадане на ал. 2.
Гласували 125 народни представители: за 56, против 57, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 19, който ще се състои само от предложената ал. 2, без да има вече номерация на алинеите, така както е предложено от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 112, против 2, въздържали се 3.
Член 19 е приет.
Господин Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз Ви моля, господин председател, да се извините на народните представители. Преди малко Вие проведохте сегредация по образователен ценз. Липсата на правно образование не значи липса и на правна култура. Моля Ви! Това се доказа и от вота на народните представители. Достойнството изисква да се извините. Ако Вие не ме харесвате или не ме обичате, това е личен въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата заместник-председателят Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако трябва да се извиня, се извинявам. Но във всички случаи вчера заявих официално, а и днес го виждам във вестниците, признанието ми, че съм лаик в областта на правото. И то е така. Ние разчитаме тук на юристите да ни помогнат в случаи, когато се колебаем, така както разчитаме на финансистите да ни помогнат, когато е някакъв финансов въпрос, на специалистите във военната област да ни помогнат, когато е свързано с въоръжените сили. Ако в случая се е почувствал засегнат господин Нешев, моля да ме извини. Нямал съм желание да го засегна с нищо.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Приемам извинението. Достойно беше това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Джеров, продължавайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Следва предложение на господин Илия Петров за създаване на нов раздел III в глава втора. Господин Петров е оттеглил предложението си писмено.
Следва раздел III "Условия и ред за определяне на разходите за предоставяне на обществена информация".
Комисията подкрепя заглавието на раздел III, както е предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по названието на раздел III? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел III е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 20 - имаме текст на вносителя.
Господин Иво Атанасов предлага в чл. 20 алинеи 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Оттеглям предложението си.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Иво Атанасов оттегля предложението си.
Остава предложението на комисията, която предлага следното съдържание:
"Безплатен достъп и разходи по предоставянето на
обществена информация

Чл. 20. (1) Достъпът до обществена информация е безплатен.
 (2) Разходите по предоставяне на обществена информация се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето.
 (3) При поискване от страна на заявител се представят сведения за определянето на разходите по ал. 2."
Това е предложението на комисията, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 20 така, както е предложено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението на комисията за чл. 21 е:

"Задължение за информиране при подаване
на заявление за достъп

Чл. 21. Субектите по чл. 3 са длъжни да обявяват на мястото, където се подават заявленията, възможните форми за предоставяне на достъп до обществена информация, дължимите разходи и начините за заплащането им."
И чл. 22, тъй като и тук няма бележки:

"Безплатни поправки и допълнения на
предоставената информация

Чл. 22. Не се заплащат допълнителните разходи за поправяне и/или допълване на предоставената обществена информация в случаите, когато тя е неточна или непълна и това е поискано мотивирано от заявителя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По чл. 21 и чл. 22 има ли бележки? Не виждам.
Моля, гласувайте двата члена едновременно.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Членове 21 и 22 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има предложение на господин Иво Атанасов за отпадане на чл. 23.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага на уважаемите колеги следното съдържание:

"Приходи от предоставяне на достъп до
обществена информация

Чл. 23. Приходите от предоставяне на достъп до обществена информация постъпват по бюджета на съответния орган."
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Атанасов оттегля предложението си.
Други бележки има ли? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 23 така, както е предложено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Глава трета - "Процедура за предоставяне на достъп до обществена информация" и раздел I - "Искане за предоставяне на достъп до обществена информация".
Комисията подкрепя заглавията на глава трета и раздел I, както са предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по заглавията на глава трета и раздел I? Няма.
Моля да ги гласувате.
Гласували 103 народни представители: за 102, против 1, въздържали се няма.
Заглавията на глава трета и раздел I са приети.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следват чл. 24 и чл. 25. Член 24 в текста на вносителя:
"Чл. 24. (1) За предоставяне на достъп до обществена информация се подава писмено заявление.
 (2) Заявлението по ал. 1 може да бъде направено и по електронен път при условия, определени от съответния орган, като в този случай заявлението се счита за писмено."
Ще ми позволите първо да прочета съдържанието на чл. 25, защото имаме обединяване.
Член 25 така, както е предложен от вносителя:
"Чл. 25. (1) Достъп до обществена информация може да се предостави и въз основа на устно запитване.
 (2) Когато на заявителя не е предоставен достъп до искана обществена информация въз основа на устно запитване или той счита предоставената му обществена информация за недостатъчна, може да подаде писмено заявление."
Това бяха чл. 24 и 25 в редакцията на вносителя.
Господин Едуард Клайн предлага членове 24 и 25 да бъдат обединени в един, т.е. в чл. 24, който да има предложеното от него съдържание:
"Чл. 24. (1) Достъп до обществена информация се предоставя въз основа на устно запитване или писмено заявление.
 (2) Заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път при условия, определени от съответния орган.
 (3) Когато заявителят не е получил достъп до искана обществена информация въз основа на устно запитване или счита предоставената му информация за недостатъчна, той може да подаде писмено заявление."
Комисията подкрепя предложението и предлага на уважаемите колеги един обединен текст, т.е. - чл. 24 със следното съдържание:

"Заявление или устно запитване за достъп

Чл. 24. (1) Достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване.
 (2) Заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път при условия, определени от съответния орган.
 (3) Когато заявителят не е получил достъп до искана обществена информация въз основа на устно запитване или счита предоставената му информация за недостатъчна, той може да подаде писмено заявление."
Комисията предлага чл. 25 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Господин Клайн удовлетворен ли е от това? Напълно.
Моля, гласувайте обединения чл. 24, в смисъл, че чл. 25 отпада.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Член 24 е приет.
Член 25 отпада.
Член 26!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По чл. 26 има предложения на вносителя, предложения на господин Иво Атанасов.
Неговото предложение е следното:
Член 26 се изменя така:
"Чл. 26. Заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация е в свободна форма."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 26, който става чл. 25 със следната редакция:

"Съдържание на заявлението за достъп

Чл. 25. (1) Заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа:
1. трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя;
2. описание на исканата информация;
3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация;
4. адреса за кореспонденция със заявителя.
 (2) Ако в заявлението не се съдържат данните по ал. 1, т. 1, 2 и 4, то се оставя без разглеждане.
 (3) Заявленията за достъп до обществена информация подлежат на задължителна регистрация по ред, определен от съответния орган."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Иво Атанасов, заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! Поддържам предложението си, защото в този текст се съдържа една от възможностите, макар и не най-сериозната, да се ограничава достъпът до обществена информация. Затова предлагам заявлението да бъде в свободна форма. Тук има такъв строг регламент, все едно, че гражданинът ще си вади паспорт или виза за някоя страна от зоната на Шенген.
И сега се случва институциите дори на народни представители, вместо да изпратят отговори по въпроси, нещо, на което депутатите имат право според Конституцията, да ги препращат към страниците си в Интернет. Вероятно ще се наложи след приемането на този член, ако той се приеме, да се реституира професията прошенописец, само че в електронен вариант, за да могат и в Горно Уйно да си съставят собствено мнение по един или друг въпрос.
Смятам, че при растящата неграмотност в страната в условията на демокрацията една голяма част от гражданите няма да могат да спазят изискването, предвидено в чл. 26.
Затова, ако искаме да им даваме възможност, независимо от образователния им ценз, както преди малко господин Стефан Нешев направи една реплика, нека заявлението да бъде в свободна форма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки?
Има думата господин Едуард Клайн.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да отбележа, че съдържанието на този член е съобразено и с практиката в други страни, които вече са осигурили достъп до обществена информация.
Законът предполага, че хората, които ще потърсят такава обществена информация, няма да злоупотребят с нея. Това е едно изискване, т.е. те няма да използват тази информация в ущърб на трети лица.
Независимо от това, за да има някакви гаранции и за да може да се предотврати едно такова действие или последствията от едно такова действие, е необходимо тези, които искат информация, все пак да се легитимират, да си кажат къде живеят, как се казват. Аз мисля, че няма нищо лошо в това. Трябва да има реципрочност в тези отношения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Иво Атанасов за съдържание на чл. 26.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 36, против 91, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте съдържанието на чл. 26, който става чл. 25 така, както се предлага от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 102, против 1, въздържал се 1.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва чл. 27, предложен от вносителя. По него има предложения на господин Иво Атанасов, които се свеждат до отпадане на първите три алинеи. Нали така, господин Атанасов? Четвъртата алинея не атакувате? Говорим за чл. 27 на вносителя.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Оттеглям го.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз го докладвам, както е по материала.
Комисията не подкрепя предложението на господин Иво Атанасов.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 26 със следното съдържание:

"Форми за предоставяне на достъп до
обществена информация
Чл. 26. (1) Формите за предоставяне на достъп до обществена информация са:
1. преглед на информацията - оригинал или копие;
2. устна справка;
3. копия на хартиен носител;
4. копия на технически носител.
             (2) За достъп до обществена информация могат да се използват една или повече от формите по ал. 1.
             (3) Когато предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация е по ал. 1, т. 4, се определят и техническите параметри за запис на информацията.
             (4) Лица, които имат зрителни увреждания или увреждания на слухово-говорния апарат, могат да поискат достъп във форма, отговаряща на техните комуникативни възможности."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Атанасов, желаете ли да защитите предложението си?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте го.
Други бележки има ли по чл. 27, който става чл. 26? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на новия чл. 26, така както е представен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва предложения от вносителя чл. 28.
Господин Иво Атанасов предлага текстът на чл. 28 да свърши до първата запетая. Не бих могъл да изясня къде е първата запетая.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 28, който става чл. 27 със следната редакция:

"Задължение за съобразяване с предпочитаната
форма на достъп
Чл. 27. (1) Органите са длъжни да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация, освен в случаите, когато:
1. за нея няма техническа възможност;
2. е свързана с необосновано увеличаване на разходите по предоставянето;
3. води до възможност за неправомерна обработка на тази информация или до нарушаване на авторски права.
             (2) В случаите по ал. 1 достъп до информацията се предоставя във форма, която се определя от съответния орган."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Атанасов?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте.
Други бележки има ли по новия чл. 27? Няма.
Моля да го гласувате така, както е предложен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Член 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Раздел II - Разглеждане на заявленията и предоставяне на достъп до обществена информация."
Комисията подкрепя заглавието на раздел II, така както е предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по заглавието на раздел II? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел II е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към чл. 29 на вносителя. По него има постъпило предложение на народния представител господин Иво Атанасов - чл. 29 да се измени така:
"Чл. 29. Поисканият достъп до обществена информация се предоставя в посочения от заявителя срок."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 28 със следното заглавие и съдържание:

"Разглеждане на заявленията за достъп
Чл. 28. (1) Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране.
             (2) В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата народният представител Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, много е дълъг срокът, в който съответните органи трябва да дават информацията. Понякога се налага експресно, спешно, срочно да се получи такава информация. Трябва да се предвиди подобна възможност в закона, но не виждам такава.
Ако миналата година, по силата на този закон, трябваше например да питаме министър Бакърджиев дали е взел мерки за предпазване на населението от наводненията и трябваше да се спазва срокът от 14 дни, то отговорът на господин Бакърджиев щеше да дойде след потопа и никой нямаше да има нужда от него.
Случват се такива форсмажорни ситуации и други в живота, при които действително се налага в рамките на един ден даже да се получи такава информация, за да могат да се вземат съответни решения, а не само да се състави собствено мнение по определения въпрос.
Не виждам комисията да е предложила такава възможност и затова смятам, че предложеният от мен текст е един компромисен вариант, който може да се приеме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Не виждам.
Господин Атанасов, Вие държите на своето предложение?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на народния представител Иво Атанасов за предложеното от него съдържание на чл. 29, който става чл. 28:
"Чл. 28. Поисканият достъп до обществена информация се предоставя в посочения от заявителя срок."
Моля да гласувате.
Гласували 119 народни представители: за 31, против 78, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте съдържанието на чл. 28, така както се предлага от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 7.
Член 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 30 на вносителя.
Постъпило е предложение от господин Иво Атанасов - чл. 30 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 29 със следното заглавие и съдържание:
"Уточняване на заявлението за достъп
Чл. 29. (1) В случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация. Срокът по чл. 29 започва да тече от датата на уточняването на предмета на исканата обществена информация.
(2) Ако заявителят не уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни, заявлението се оставя без разглеждане."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Иво Атанасов по неговото предложение.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Поддържам предложението си, защото виждам в така формулирания от комисията текст възможност да се злоупотребява, да се ограничава и направо да се забранява правото на гражданина за достъп до информация.
И Конституцията дава безусловното право на народните представители да формулират питания и актуални въпроси към министрите, но мнозинството си прокара правилник, който дава възможност на председателя Соколов да връща такива въпроси. И по този начин - да накърнява едно конституционно право.
Всички знаят, че моя милост е по-добър редактор от господин Соколов, но той ми връща една голяма част от актуалните въпроси, тъкмо защото били неточно формулирани.
Смятам, че и в този член се създава такава възможност да се връщат масово въпросите на гражданите, тъй като са неточно формулирани. Кой ще преценява формулировката? Естествено този, който дава отговора, съответният задължен според закона орган, но не трябва според мен да се дава възможност да се отхвърли изобщо едно искане с тази мъглява формулировка. Нали преди два-три члена вече се съгласихме, че този закон ще наложи връщането на професията "прошенописец" в България, която е съществувала в началото на века, когато е имало такава неграмотност, каквато има сега. И при това положение може да се смята, че всички въпроси или голяма част от тях ще бъдат достатъчно ясно формулирани. И не виждам защо един гражданин ще иска да получи информация, но няма нарочно да я формулира достатъчно ясно.
Поддържам предложението. Смятам, че тук действително се крият възможности за големи злоупотреби с правото на гражданите на информация, ако се постъпва, както господин Соколов постъпва с правото на народните представители да задават актуални въпроси и питания към съответните министри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други изказвания по разглеждания член? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иво Атанасов чл. 30, който става чл. 29, да отпадне.
Гласували 110 народни представители: за 28, против 77, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Преди да гласуваме текста, предложен от комисията, има думата проф. Джеров - заместник-председател на Народното събрание, за редакционна поправка.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател! В чл. 29, ал. 1, второто изречение трябва да бъде:
"Срокът по чл. 28", а не "по чл. 29", както беше даден в текста. "Срокът по чл. 28 започва да тече..." и т.н. Благодаря Ви, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки? Няма.
Моля, гласувайте чл. 29 така, както се предлага от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 14.
Член 29 е приет.
Последен за днес чл. 31, който ще стане чл. 30.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 31 е по предложението на вносителя.
Господин Иво Атанасов предлага срокът по ал. 1 вместо 10 дни да бъде 3-дневен, което означава формално в чл. 31, ал. 1 числото "10" да се замени с "3".
Комисията не подкрепя предложението.
Има постъпило предложение на господин Едуард Клайн, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 31 да стане чл. 30 със заглавие и следната редакция:
"Допустимо удължаване на срока за
предоставяне на достъп
Чл. 30. (1) Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 10 дни, когато поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка.
(2) В уведомлението по чл. 29, ал. 1 се посочват причините за удължаване на срока, в който ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Господин Клайн? Няма.
Господин Иво Атанасов?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Не го оттеглям, но няма да се изказвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не го оттегляте, но няма да се изказвате и го поддържате.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов в чл. 31, ал. 1 числото "10" да се замени с "3". Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 30, против 74, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване съдържанието на чл. 30 - нова номерация, така, както се предлага от комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 13.
Член 30 е приет.
Почивка до 11,00 часа, когато започва парламентарният контрол. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 2 до 8 юни 2000 г.:
- питане от народния представител Веселин Бончев към Надежда Михайлова - министър на външните работи, относно пресконференцията на Посолството на Южна Корея във връзка с приватизацията на "Интерпред";
- питане от народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно действията на правителството на Република България за осигуряване на прозрачност и задълбочен контрол на приватизационните сделки и продажбата на държавното участие в акционерни дружества.
И на двете питания следва да се отговори в пленарно заседание на 16 юни 2000 г.
Има за връчване писмени отговори:
- от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Ангел Балтаджиев;
- от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от същия народен представител;
- от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков пак на народния представител Ангел Балтаджиев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов;
- от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов;
- от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева на актуален въпрос от народния представител Валентин Симов;
- от министъра на външните работи Надежда Михайлова на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на 2 актуални въпроса от народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински на актуален въпрос от народния представител Мария Брайнова;
- от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от същия народен представител;
- от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народния представител Александър Томов;
- от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Татяна Дончева;
- от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински на актуален въпрос от народния представител Методи Андреев.
Преминаваме към отговори на заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев.
Има думата народният представител Кирил Ерменков да развие своя актуален въпрос, относно съдбата на електромерното производство в България.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поводът за моя актуален въпрос към Вас, господин Жотев, е тревогата за състоянието и съдбата на българското производство и производителите на електромери.
Българските електромери са познати в над 40 страни в света, като са доказали и показвали своите технически и експлоатационни качества. Трябва да си припомним, че България беше специализирана за този вид производство. Създадени са и значителни мощности за производство. Условията на отворено пазарно стопанство създадоха възможност под формата на свободна продажба или на търгове на редица чужди фирми да се настанят на българския пазар. За съжаление, част от търговете, проведени от поделения на Националната електрическа компания, бяха спечелени от изделия на чужди фирми, по моя информация с по-ниско качество от българските аналози и цена, по-висока от предложените от българските производители, участници в тези търгове.
В последните 2 години в България се доставят основно електромери, внос от Турция. Турските заводи-производители на електромери купуват голяма част от основните части от България - магнитни спирачки и магнити, ротори, комплекти токови и напрежителни системи, лагери, които определят техническите характеристики на измервателния уред. Останалото е кутия. Оказва се, че качеството и нивото на елементната база не е достатъчна за гарантиране на параметрите и характеристиките на електромерите. В същото време българските производители намаляват обема на производство, съкращават част от персонала и търсят реализация в чужбина.
Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос към Вас е: каква е политиката на министерството и енергийния сектор за защита на интересите на българските производители на електромери и на работещите в този традиционен отрасъл на нашата икономика? Каква е системата на контрол при реализация на подобни търгове с цел създаване на нормална конкурентна среда?
Моля, освен това да бъде направена проверка за резултатите от проведени търгове в края на миналата 1999 г. и началото на тази година за доставка на електромери в клоновете на "Електроснабдяване" в градовете Стара Загора, Пловдив, Ямбол и Варна, за количествата, качествата и цените на договорените електромери, за което моля да информирате персонално мен и комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Ерменков! Разбирам, че поводът за поставения от Вас актуален въпрос е закупуването на вносни електромери от бившите електроснабдителни клонове на Националната електрическа компания чрез проведени търгове в края на 1999 г. и началото на 2000 г. Вие твърдите, че закупените електромери са с по-ниско качество и по-висока цена от тези, които се предлагат от българските производители и че това е довело до намаляване на обема на българското производство. Към актуалния си въпрос Вие не сте приложили документи, с които да се докаже това твърдение.
Затова ще Ви информирам, че закупените след проведените търгове електромери основно са по лиценз на фирмата "Сименс". Те са тип 7АА5045 - монофазни, двутарифни за номинален ток 10 ампера и максимален - 40 ампера. Произведени са от "ESEM A.S." - Турция и техен официален вносител е "Динамо-С" ЕООД - гр. София.
Тези изделия са одобрени от Национален център по метрология и са вписани в Държавния регистър на одобрените средства за измерване под № 2731, с удостоверение от 20 януари 1999 г. Притежават свидетелство за регистрация ЕИО № 2.33-97014729 на Физико-техническия федерален институт - "Брауншвайг и Берлин". Имат "Сертификат за системата по качеството на производството", отговарящ на DIN EN ISO.
Сега ще поясня защо тези електромери са предпочетени пред произвежданите в предприятието "ЕЛИА" - Никопол. Вносните изделия имат следните предимства:
1. клас на точност 2.0, гарантиран през целия гаранционен период, при диапазон 0,05 на сто от номиналния до максималния ток;
2. голям гаранционен срок - 5 години;
3. защита срещу въздействие на външни магнитни полета;
4. защита срещу обратен ход;
5. защита срещу нерегламентиран достъп до захранването на напреженовата бобина.
Освен посочените изделия, са закупени и чешки електромери "Крижик", които са с много високи метрологични характеристики - грешка 1 на сто, защитени са от въздействие на външни магнитни полета и нерегламентиран достъп до захранването на напреженовата бобина.
Действително цената на българските електромери е значително по-ниска. Те струват 32 лв. Цената на електромерите "Сименс" е 32 долара, а на електромерите "Крижик" - 44 лв.
По време на експлоатацията на българските електромери са установени следните основни недостатъци:
1. 10 - 15 на сто от тях още при първоначална проверка са негодни за въвеждане в експлоатация;
2. липса на защита срещу въздействие на външни магнитни полета и от нерегламентиран достъп до клемите;
3. след 3-месечна експлоатация показват недопустими отклонения на точността, което налага ремонтирането им;
4. поради ниското качество на вложените в изделието детайли, а също и на резервните му части, поддържането им в необходимия клас на точност изисква чести проверки и ремонти.
Разчетите показват, че средният годишен разход за поддръжка на един български електромер е около 18 лв.
Електроснабдителните предприятия считат за икономически по-целесъобразно да купуват вносни електромери, вместо традиционно използваните досега български. Причината е, че фирмите се стремят да намаляват разходите си за експлоатация, както и технологичните разходи на електроенергия от неточност и ненадеждност на средствата за търговско измерване. Цели се и да се възпрепятства неточното измерване от недобросъвестни потребители. В подкрепа на това е фактът, че на места, където е извършена масова замяна на българските електромери с вносни, е постигнато значително понижаване на технологичните разходи - предпоставка за тяхната подмяна с по-качествени, за да се повиши ефективността на дейността им. Това ще създаде пазар на значителни количества средства за търговско измерване.
Шансът на българските производители на електромери да се реализират на пазара е да предложат конкурентоспособни изделия, които отговарят на съвременните изисквания.
Що се отнася до развитието на производството на електромери в България, ще Ви информирам, че у нас са разработени електронни електромери:
1. на Техническия университет в София, с дистанционно отчитане и управление по радиоканал, тип PSE06;
2. на развойната база MPS на завод "Електроника" в София, които са микропроцесорни, с дистанционно управление и двупроводна интерфейсна линия за връзка.
Прототипи на новоразработените български електромери са внедрени експериментално в електроразпределителен клон - Пазарджик, в изнесени електромерни табла, за да се ограничи достъпът за кражби на електроенергия. Мнението на специалистите, които осъществяват тяхната експлоатация, е, че те показват много добри качества и надеждност. Този факт е доказателство за готовността на дружествата от енергетиката да приемат новосъздадените изделия на български производители, които отговарят на съвременните европейски норми и са конкурентни на вносните аналози.
Контролът при провеждането на търговете в дружествата от енергетиката се осъществява като се спазват изискванията на Закона за обществените поръчки. Разполагам с конкретни справки от проведените търгове и закупени електромери от клоновете на "Електроснабдяване" в градовете Стара Загора, Ямбол, Пловдив и Варна, които мога да Ви предоставя - на Вас и на цялата комисия на Народното събрание. Справките са потвърждение на изложеното от мен досега.
Искам в заключение да Ви уверя, че Министерството на икономиката и Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси са готови по всяко време да обсъждат въпроси - всички въпроси, които са свързани с енергийната ефективност и стимулирането на българските производители при представяне на конкретни документи и доказателства за нарушения при провеждане на търговете в дружествата от енергетиката. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
За реплика има думата господин Кирил Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин министър, аз благодаря за направената проверка и за резултатите, които сте получили при Вас. Естествено, ще се радвам да се запознаем с конкретните проверки, които са направени.
Моят въпрос беше насочен главно към това каква политика трябва да имат българското Министерство на икономиката и Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси в случая за защита на българското производство и българските производители и бих казал, господин министър, защита на програмата на правителството за осигуряване на повече работни места, а не за освобождаване на хора от вече действащи предприятия.
Естествено, това не трябва да бъде за сметка на качеството. В това отношение аз съм съгласен с Вас, но в България има няколко предприятия, които имат добре създадени - може би не най-съвременните мощности, но с възможности да произвеждат нови електромери. Това са "Драгоман - ЕЛ", "ЕЛИА" - Никопол, за който говорите, "Елвекс" - град София, "Екоел" - Плевен, "Елис Метри" - град София, "9М". Казвам, че е естествено да се претендира за качество и надеждност. Въпреки всичко смятам, че е необходимо принципно решение за защитата на интересите на българските производители, за оказване съдействие за внедряването на нови електромери с високи качества.
Тук става дума и за регламентиране и ефективна форма за контрол на търговете, които се провеждат за доставката, тъй като една част от тези доставени електромери - има протоколи от регионалните лаборатории - също са с качества, неотговарящи на българските стандарти. Освен това има и доставени електромери втора употреба от Словакия.
Аз си разрешавам да Ви връча писмото, което получих от ръководителите на тези български предприятия и естествено да продължим заедно да търсим нови производства и реализация на българското производство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Следващият въпрос е също Ваш, господин Ерменков.
Имате думата да го развиете. Той отново е към заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Жотев, колеги! Моят следващ актуален въпрос е свързан с персоналните промени на членове на Държавната комисия за енергийно регулиране. Както знаете, в Закона за енергетиката и енергийната ефективност са определени статута и функциите на Държавната комисия за енергийно регулиране като колегиален независим държавен орган към Министерския съвет. Членовете на комисията и председателят се определят с решение на Министерския съвет и се назначават за срок от пет години - глава трета, раздел I на закона.
Определени са изискванията за избор на членовете на комисията, а така също възможностите и мотивите за предсрочното им освобождаване. Освен това трябва да се има предвид, че експертите на Международния валутен фонд и Световната банка многократно обръщат внимание към необходимостта от силна и независима регулаторна комисия и ясни правила за функционирането й.
Във връзка с вече извършените персонални промени в състава на комисията моля, уважаеми господин Жотев, да отговорите на следния актуален въпрос:
Какви са мотивите на Министерския съвет за предсрочното освобождаване на членове на комисията? Съобразено ли е това решение на Министерския съвет с действащия Закон за енергетиката и енергийната ефективност? Отговарят ли на изискванията на закона новоназначените членове на комисията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Ерменков. Както знаете Държавната комисия за енергийно регулиране е определена като колегиален орган в Закона за енергетиката и енергийната ефективност съгласно чл. 12, ал. 1.
Ще припомня, че в ал. 2 на закона е определен петгодишен мандат за членовете на тази комисия, но в § 4 от Преходните и заключителни разпоредби е посочено изрично, че първият мандат на комисията е стъпаловиден - председателят и единият от членовете се избират за пет години, двама от членовете - за три години, а трима - за две години. По този начин се гарантира приемственост в работата на Държавната комисия за енергийно регулиране особено в началния етап на организирането на нейната работа, функции и задачи.
Тази разпоредба е приета без забележки както от парламентарната Комисия по енергетика и енергийни ресурси, чийто председател сте Вие, господин Ерменков, така и в пленарна зала при окончателното гласуване на Закона за енергетиката и енергийната ефективност.
Първият състав на комисията е определен с решение на Министерския съвет от 10 септември м.г. Професор Димитър Димитров е освободен от поста председател след избирането му за министър на образованието въз основа на подадена от него оставка на 23 декември м.г.
Със същото решение Министерският съвет определя господин Ангел Минев за заместник-председател на комисията, който тогава е бил заместник-председател на комисията, за да изпълнява временно длъжността председател на комисията.
Законът за енергетиката и енергийната ефективност предвижда да се освобождават членовете на Държавната комисия за енергийно регулиране по два начина - или по тяхна молба, или при допуснати груби нарушения, свързани с изпълнението на техните служебни задължения. Министерският съвет прие решение за освобождаването на Ангел Минев, Анжела Аршинкова, Тодор Иванов и Евгения Харитонова въз основа на подадени от тях молби за освобождаване.
Благодаря Ви за зададения въпрос, за да използвам трибуната на Народното събрание и по този начин да информирам обществеността, че и четиримата досегашни членове на комисията не са допускали нарушения при изпълнението на служебните си задължения. Имаше публикации в пресата, но ми се иска оттук да сваля всякакви обвинения и спекулации по техния професионализъм.
Член 13, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност изисква да се назначават нови членове в случаите на предсрочно прекратяване на мандата до края на първоначално определения мандат. Въз основа на тази разпоредба са определени господин Никола Стоичков за председател за довършване на петгодишния мандат на тази длъжност, господин Семерджиев за довършване на петгодишния мандат на освободения Ангел Минев, господин Тома Гьорчев за довършване на тригодишния мандат на мястото на освободената Анжела Аршинкова, господин Валери Влъчков - за довършване на петгодишния мандат на мястото на освободения Тодор Иванов и госпожа Нина Хаджиева за довършване на петгодишния мандат на мястото на освободената Евгения Харитонова.
От стария състав на комисията остават господин Славчо Нейков и господин Никодим Стамов с двегодишен мандат, като господин Стамов е определен за заместник-председател на комисията със същото решение на Министерския съвет. На лицата са издадени съответните заповеди за освобождаване и назначаване.
При извършването на тези персонални промени в състава на Държавната комисия за енергийно регулиране са спазени всички изисквания на закона за предсрочно освобождаване на членовете. Министерският съвет не може да откаже освобождаването на лицата, пожелали това. Именно затова правителството не е длъжно да мотивира решението си за промените, тъй като не е негова инициативата за предсрочното освобождаване. Мотиви биха били нужни, ако членовете на комисията се освобождаваха по чл. 13, ал. 3, точки 2, 3 и 5.
Решението на Министерския съвет е точно съобразено с разпоредбите на Закона за енергетиката и енергийната ефективност. При избора на новите членове са спазени изискванията на закона по чл. 13, ал. 1 и ал. 2, в които са определени условията за заемането на такава длъжност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Жотев.
За реплика, ако желае, има думата господин Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Благодаря ви, господин Жотев, за отговора, който дадохте, ако наистина всичко, което казахте е достатъчно достоверно.
Вие знаете, че при приемането на Закона за енергетиката и енергийната ефективност и колегите народни представители, ние се опитахме да защитим идеята за създаване на независим регулаторен орган. За съжаление, в комисията, и в Народното събрание не успяхме да договорим и приемем препоръките на Международния валутен фонд и Световната банка.
Вие, господин Жотев, съобщихте за дейността и кадровите проблеми на комисията от септември месец м.г. досега. Аз считам, че когато комисията и членовете на комисията конкретизираха функционалните си задължения и стартираха подзаконовите документи, тогава беше взето решение от Министерския съвет да извърши тези значителни персонални промени. Няма да повтарям и цитирам какво изисква или при какви условия предсрочно се освобождават членове на комисията, но все пак не мога да не си разреша да информирам народните представители - аз съм разтревожен и от друго, че първото предложение на Министерския съвет беше да се направят промените поради необходимост от екипност на комисията. Ако не е вярно, моля да ме поправите, господин Жотев, но то посрещна много отрицателни становища от Министерския съвет.
И второто, за което говорите, естествено е законът при положение, че са подадени молби, стига тези молби да не са подадени по Ваша молба, господин вицепремиер. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Руси Статков да развие своя актуален въпрос. Заповядайте!
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, колеги!
Конкретният актуален въпрос, който съм поставил е част от един много по-голям проблем - за вземанията, които се натрупаха в огромни размери през последните три години - публични и частни, части във връзка със състоянието и управлението на икономиката на България.

Повече от 6 месеца на срещи с господин Жотев, а и тук от парламентарната трибуна предлагам, на базата на закона изход от това положение. За съжаление такъв изход все още няма. Казвам за съжаление, защото потърпевшите са много, бих казал десетки хиляди, стотици хиляди както работещи, безработни, така и пенсионери. В конкретния случай става дума за това как ще се реализират публичните вземания в предприятията, свързани с ликвидация в миннодобивния отрасъл.
Разбира се, господин Жотев ще даде своя отговор, но бих искал да аргументирам няколко основни момента, които са важни, според мен.
На първо място, тези публични вземания са уредени с данъчно-процесуалния кодекс, който беше приет през м. ноември м.г. Има ред, по този ред трябваше вече да има значителни резултати.
Какво показва информацията на Националноосигурителния институт, господин заместник министър-председател? Показва, че към 30 декември 1999 г. има, вследствие на нереализирани вземания от бюджета на НОИ, недостиг на 160 млн. лева или 160 млн. марки. И ако беше приложен данъчно-процесуалния кодекс, трябваше да има спад в този недостиг. Но първото тримесечие само за стоте най-големи предприятия ръстът е значителен - още 8 млн. лева.
И затова с голям интерес, прочитайки актуализираната "Програма 2000", исках да зная какъв ще бъде механизмът ви, тъй като има такова задължение, за реализацията на тези вземания - нещо различно от Кодекса или нещо ново. Тези дни, тази седмица мнозинството, което ви е избрало, внесе предложения в Наказателния кодекс, които криминализират невнасянето на вноски при положение, че се плаща работна заплата.
Същевременно по повод на работната заплата аз ви цитирах международни документи, които са част от нашето законодателство, които вие признахте, че действат. Това го направи и министър-председателят.
В този смисъл как наистина вие ще реализирате държавните вземания? Защото става дума за огромни средства. Това, което споменах - 160 млн. лева, е едно плащане на пенсии, тоест една допълнителна пенсия за българския пенсионер.
И мисля, господин заместник министър-председател, че Вие ще споделите моето безпокойство и ще дадете един коректен отговор, няма да отклонявате темата в друга посока, когато не Ви прави, разбира се, на Вас чест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря ви.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Статков! Наистина с актуализираната програма "България 2001" поехме задължението паралелно с преструктурирането на неефективните и губещите рудници и мини от въгледобивния сектор да бъде създаден механизъм за покриване на техните задължения към Националния осигурителен институт.
Във връзка с това в момента се финализират действията по конкретизиране на отделните мерки за подготовката на въгледобивния подотрасъл за ускорена приватизация за периода 2000-2001 г. Изготвен е план, съгласно който въгледобивните дружества са диференцирани в две основни групи. В първата група са дружества, спрямо които ще се приложат саниращи мерки и мероприятия за повишаване на ефективността на тяхната дейност. Това са преди всичко дружества, добиващи енергийни въглища по открит способ, които нямат просрочени задължения към Националния осигурителен институт. Във втората група са дружества, към които ще се приложат преструктуриращи програми въз основа на технически, организационни и икономически мерки. Те са свързани с прилагането на процедури по отделяне и обособяване на отделни техни структури и осъществяване на действия по ликвидация или приватизация. Тази втора група от дружества обхваща въгледобивните предприятия, в които се добиват въглища по подземен начин, които са губещи и неефективни, и са основните носители на просрочените задължения към фонд "Обществено осигуряване".
Основен елемент в плана е уреждането на задълженията на подземните мини към Националния осигурителен институт. За целта е изработен съответният механизъм от експертите на Министерството на финансите и от Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси. Този механизъм предвижда уреждането на задълженията да се осъществи посредством целеви трансфери на средства от сметка "Резерв за неотложни и непредвидени разходи срещу отписване на задълженията по данък общ доход на въгледобивните дружества". Размерът на тези задължения, общо, главници и лихви, ще бъде фиксират към 31 декември 1999 г. и възлиза на около 45 млн. лева, като тази сума е натрупана в периода 1993-1997 г.
Този механизъм ще се прилага само за въгледобивните дружества, които са включени в Постановление на Министерския съвет № 147 от миналата година, и при наличието на едно от следните условия: първо, акт за обявяване на дружеството в ликвидация. За тези дружества средствата ще бъдат предоставени за ускоряване на осребряването на имуществото, пълното удовлетворяване на всички кредитори и приключване на ликвидацията. Или, второ, сключена приватизационна сделка с влязъл в сила приватизационен договор. Средствата ще се превеждат след джиросване на акциите или дяловете на новия собственик. Уреждането на задълженията към Националния осигурителен институт на дружествата, които ще бъдат обявени в ликвидация, ще стане след обособяването им в отделни стопански единици от състава на досегашните мини. Обособяването ще се извърши на основата на разделянето на активите и пасивите, в това число и задължения към Националния осигурителен институт. Точният размер на задълженията по данък общ доход на новосформираните дружества ще бъде уточнен веднага, след като се изготвят разделителните протоколи.
Налице е договорка със съответните институции до привеждането на този механизъм в действие въгледобивните дружества да представят пред съответните районни управления за социално осигуряване искания за приемане на погасителни планове за просрочените задължения. Целта е да не се блокира дейността им чрез запориране на банковите им сметки.
Що се отнася до задълженията на мините, които не са включени в Постановление № 147 на Министерския съвет от 1999 г., а такъв е случаят с "Чипровец" ЕАД, погасяването на дълговете им към Националния осигурителен институт ще продължи да се извършва по реда на Търговския закон с постъпленията от осребряване на тяхното имущество.
Причината за това е, че наличните средства по сметка "Резерв за неотложни и непредвидени разходи" са ограничени и критерий за тяхното отпускане е дружествата да са били обхванати от програми за финансово оздравяване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
За реплика, ако желае, има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, колеги! Изслушах с внимание Вашия отговор, господин заместник министър-председател. Разбирам, че само за въгледобива имате план, който решава проблемите. Но неслучайно Вие отговорихте за "Чипровец" ЕАД, аз съм го записал във варианта на въпроса, който съм Ви задал. Защото считам, че той е един от примерите, в които продажбата на активите при ликвидация няма да може да покрие задълженията както към публичните вземания, така и към частните вземания. Следователно, ние с Вас разговаряме отдавна по този проблем, трябва да се намери друг механизъм.
И без да се повтарям, тъй като няма парламентарно време, ще Ви припомня, че не е толкова малък резервът за структурна реформа - 250 млн. лева. Следователно, Вие наистина трябва да намерите друг подход, защото трябва да изпълните законите. А законите изискват както работната заплата да бъде осигурена на тези, които са я заработили, техните законови права да бъдат изпълнени, така и задълженията към общественото осигуряване и към другите публични вземания, да бъдат реализирани.
Така че, господин заместник министър-председател, има освен това и друг източник. Този източник се нарича вземания от онези щети, които само за миналата година, Държавният финансов контрол е установил, са над 350 млн. лева, нанесени от негодно, от престъпно управление. От тези 350 млн. лева, след 1997 г. са ревизиите, при вашето управление - на колегите от мнозинството, и разбира се, касаят и Вас в последните 7 месеца, господин заместник министър-председател. Вие трябва да си реализирате необходимите законови предпоставки, за да постъпват пари. И това са допълнително пари. И 100 млн. да реализирате, е нещо.
Така че, в края на краищата, няма я госпожа Дянкова, само от тези два източника на средства пенсионерите могат да получат 600 деноминирани лева или 600 млн., извинявайте, марки. А това са 5 допълнителни пенсии.
Ето, това е, господин заместник министър-председател, което трябва да направите, за да изпълните законите, вашите постановления и да защитите правата на хората. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Нансен Бехар да развие своя актуален въпрос.

НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В последно време, ние всички сме свидетели на това, в средствата за масово осведомяване, респективно в обществото, нараства напрежението относно приватизацията в банковата сфера и по-конкретно приватизацията на Булбанк. Това е напълно обяснимо, защото от една дестабилизация на банковата система ние имаме горчивия опит какво може да стане в страната ни от събития от близкото минало.
Всички ние сме заинтересовани от максимална прозрачност на процеса на приватизация и убеденост на обществото, че във всеки конкретен случай е избран най-удачният за страната ни вариант на приватизационна сделка. Вашето ведомство, господин министър, в последно време успешно постига прозрачност в някои приватизационни сделки. За съжаление, обаче, прозрачността в раздържавяването на големите стратегически предприятия не е доведена до необходимата степен. Това бе изтъкнато и от първия зам.-директор на Международния валутен фонд Стенли Фишер, който посочи, че "Процесът на приватизация в България бе помрачен от редица случаи на така наречените вътрешни сделки, което от своя страна води до обвинения в корупция".
Във връзка със зачестилите съобщения за неудачи в подготовката на приватизацията на Булбанк Ви моля да отговорите на следните въпроси:
Как ще се защитава българският национален интерес, при положение, че всички основни търговски банки в България преминават в ръцете на чуждестранни финансови групи? Как ще обясним парадокса, че и самата "Уни кредито Алианс", определена за предпочетен кандидат-купувач, има известен дял държавно участие?
Вторият ми въпрос е като подвъпрос към основния въпрос: няма ли опасност да се източат средства на Булбанк, особено след появилите се съобщения, че на българската банка е възможно да се отреди статут на клон на чуждестранна банка? Преди няколко дни това беше отречено в редица пресконференции във връзка с приватизацията на Булбанк, но все пак: каква е гаранцията, че няма да изтичат средства, и то български средства, и по линия на данъците, при наличието на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Италия и България, при положение, че Булбанк се превърне изцяло в чуждестранна банка?
И третият подвъпрос: колко живи пари ще влязат в бюджета, при положение, че "Уни кредито" предлага част от сумата за Булбанк да бъде блокирана по доверителни сметки, а друга част от акциите да бъдат продадени на открития пазар? При положение, че Булбанк е уникална във финансовата структура на страната и е една от най-добре печелившите банки в България, бихте ли посочили, господин министър, на колко годишни печалби на същата се равняват постъпленията по продажбата й?
Господин министър, надявам се, че с отговора на тези въпроси Вие ще допринесете за засилването на доверието на обществото в приватизационния процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Бехар, благодаря за възможността да отговоря на Вашите въпроси, свързани с приватизацията на Булбанк. Както сочите в актуалния си въпрос, напоследък се появиха доста негативни статии относно приватизацията на тази банка. Много от тези статии поставят под въпрос избора на Банковата консолидационна компания на "Уни кредито Италиано и Алианс" за предпочитан купувач на Булбанк.
Вашето запитване съдържа препратки и към някои изявления на господин Стенли Фишер - първи заместник-директор на Международния валутен фонд, отнасящи се до прозрачността при приватизацията на големи и стратегически компании в България.
На първо място, смятам, че по-голямата част от негативните публикации, които са свързани с избора на БКК за предпочитан купувач на Булбанк, бяха предизвикани от един от останалите потенциални купувачи на Булбанк. Поради тази причина от значение е да се запитаме за мотивите на тези, които стоят зад негативните статии.
На второ място, бих желал да Ви уверя, че голяма част от информацията, съдържаща се в тези съобщения, е изцяло невярна или е представена по такъв начин, че създава погрешно впечатление за действителните факти.
Що се отнася до коментарите на господин Фишер от Международния валутен фонд, напълно вярвам и съм сигурен, че тези коментари никога не са били адресирани директно до Банковата консолидационна компания и не са се отнасяли до която и да е банка, приватизирана от БКК, включително и Булбанк. Напротив, в края на тази година ще се проведе поредната годишна среща на Международния валутен фонд и Световната банка, на която Банковата консолидационна компания е поканена да изнесе голям доклад, за да покаже постиженията и начина, по който се извършва приватизацията на българските банки.
Няма непрозрачни процедури в целия две и половина години период, в който работя като изпълнителен директор на Банковата консолидационна компания.
БКК винаги е поддържала много добри взаимоотношения с Международния валутен фонд и поне по мое мнение всички висши служители на фонда, запознати с дейността на БКК, ще се съгласят, че консолидационната компания изпълнява своите задължения професионално и по най-успешния възможен начин.
Преди да дам конкретен отговор на зададените от Вас въпроси, бих желал да направя едно кратко представяне на процедурите, които БКК използва при приватизацията на Булбанк. Защото именно придържането към тези процедури, и то в много по-голяма степен, отколкото крайното решение само по себе си, гарантира прозрачността и честността на приватизационния процес. Не е нищо необичайно, когато двама души с определена степен на интелигентност не постигнат съгласие, когато разглеждат едни и същи факти. Някои могат да смятат, че БКК продава Булбанк твърде евтино, докато други могат да вярват, че за нея е постигната напълно справедлива цена. Някои могат да смятат, че един купувач е по-подходящ от друг, други могат да бъдат убедени точно в обратното.
В случая ние имаме трима потенциални купувачи:
Първият потенциален купувач, на който дадохме статут на предпочитан купувач, е консорциум, който включва "Уни кредито Италиано" - една от най-големите италиански банки, и "Алианс", която е една от най-големите в Европа застрахователна компании.
Вторият кандидат представлява консорциум от фирми, обединени около фамилията Вардиниянис, с малко участие на "Креди агрикол" от Франция.
И третият кандидат е една от най-големите белгийски банки - "Кей би си".
Междупрочем, наскоро получих писмо от "Кей би си". Това е фирмата, която представи третата оферта - офертата, класирана на трето място. В писмото категорично се изразява позицията на "Кей би си", че е участвала в една изцяло прозрачна приватизационна сделка. И, разбира се, там се изразява едно съжаление, че не са представили по-добра, не толкова консервативна оферта. Но няма абсолютно никакви забележки по отношение на приватизационния процес на Булбанк.
Въпреки това процесът на маркетинг и оценка, който БКК използва, включваше определени проверки и оценки, които имаха за цел да гарантират изцяло прозрачен и честен процес, който да доведе до избора на най-добрата оферта. БКК ангажира чрез финансовото посредничество на Европейския съюз, чрез своята програма ФАР, консорциум от инвестиционни съветници, включващ: "Кредитен щалд инвестмънд", "Кредис уисфърс - Бостън" и "Артурандесън", който да окаже подкрепа на БКК при приватизацията на Булбанк. Това беше своеобразна гаранция, че някои от най-добрите и опитни експерти в света бяха на разположение, за да подпомогнат БКК в няколко посоки:
Първо, при подготовката и провеждането на активна маркетингова кампания. Вероятно си спомняте, че имаше публикации преди време, че БКК не бърза с продажбата на Булбанк. Да, така беше, защото тогава имаше един-единствен кандидат. БКК желаеше и продължава да готви Булбанк по начин, по който около нея се генерира максимална конкуренция, за да може именно пазарът да определи справедливата цена на Булбанк.
Второ, при съставяне на инструкции и упражняване на контрол върху тръжните процедури отново ползвахме подкрепата на този консорциум, който споменах.
Консорциумът ни помогна и в още някои насоки: при изготвяне и оценка на Булбанк, при оценка и класирането на офертите, при договаряне на условията на евентуалните договори за продажби.
Освен това БКК ползва услугите на старши съветник, финансиран от Американската агенция за международно развитие, който също в голяма степен беше ангажиран във всички аспекти от приватизацията на Булбанк, включително в изготвянето на свой собствен анализ и оценка на всяка една от офертите.
Искам да подчертая, че окончателното решение на БКК бе взето от петчленния състав на Съвета на директорите на Банковата консолидационна компания, като всеки един от тях гласува свободно и независимо въз основа на тяхната индивидуална оценка на трите получени оферти. Независимата оценка, представена в писмен вид от консорциума, ръководен от "Кредитен щалд инвестмънд банк", класира офертата на "Уни кредито Италиано" на първо място, като превъзхождаща останалите две оферти. Независимата оценка на трите оферти, представена в писмена форма от старшия съветник на БКК, също класира офертата на "Уни кредито" и "Алианс" на първо място, пред поставените две оферти.
Петте члена на Съвета на директорите на БКК единодушно взеха решение, че офертата на "Уни кредито" и "Алианс" превъзхожда офертите на другите двама кандидати.
Бихте ли си задали следния въпрос: каква е вероятността официалните оценки на двама независими чуждестранни съветници, както и решението на всичките петима членове на Съвета на директорите на БКК, да стигнат до едно и също заключение, че най-добрата подадена оферта принадлежи на "Уни кредито" и "Алианс", ако в действителност твърденията в средствата за масова информация бяха верни? Смятам, че ще се съгласите, че подобна грешна от страна на трима независими един от друг лица и институции не е възможна. Когато приключи приватизационната сделка, ще дадем пълни подробности и за съдържанието на всяка една от офертите.
А сега пристъпвам към отговора на Вашите конкретни въпроси.
На първо място питате: как ще се защитава българският национален интерес, при положение, че всички основни търговски банки в България преминат в ръцете на чуждестранни финансови групи; как ще обясним парадокса, че самата "Уни кредито Алианс", определена за предпочитан купувач, има известен дял държавно участие?
Отговорът ми е следният. Погледнато в дългосрочна перспектива, вярвам, че интересите на България ще бъдат в значителна степен защитени благодарение на силното присъствие на чуждестранни банки в България. Дали българските банки се притежават от български или чуждестранни институции в действителност е от малко значение за икономическото развитие на България. Това, което е от значение, е тези банки да започнат да предоставят нисколихвени кредити на търговски потребители и индивидуални клиенти, с което да стимулират бъдещия икономически растеж на страната.
До известна степен чуждестранни банки могат да направят това много по-бързо поради факта, че те вече са разработили системите и процедурите, които да функционират максимално ефективно в условията на конкурентна пазарна икономика. Ще добавя, че за съжаление най-активно кредитиращите реалния сектор в България са именно чуждестранните банки, които работят у нас.
Въпреки че в България има много добри и талантливи банкови мениджъри, те досега не са разполагали с много време да развият тази опитност, необходима в сфери, като процедурите за анализ и оценка при кредитиране, оценка на продуктите, ефективни и управленски системи и контрол и др. Задайте си въпроса, попитайте Вашите колеги и бизнессъдружници колко добре държавните банки обслужваха бизнесобществото и останалите свои клиенти през последните няколко години. Мисля, че ще се съгласите, че отговорът на този въпрос ще бъде в най-добрия случай "не много добре".
Колкото до така наречения парадокс за държавното участие в офертата на "Уникредито Алианс" за "Булбанк", предполагам се основавате на подобни твърдения в пресата, според които "Булбанк" ще бъде продадена на италианското правителство. Поради факта, че БКК третира всяка една от офертите като конфиденциална, чувствам известно колебание да отговоря конкретно колко процента ще бъдат предоставени на всеки един от членовете на консорциума. Въпреки това мога да Ви кажа, че офертата на "Уникредито Алианс" включва възможността много малък процент от акциите на "Булбанк", уверявам Ви, че става въпрос за наистина много малък процент, който евентуално може да бъде предложен на акционерно дружество, в което има мажоритарно държавно участие. Мажоритарният дял ще се купи от "Уникредито Италиано", а това е предимно частна банка.
Вторият Ви въпрос беше следният: има ли опасност да се източат средства на "Булбанк" след появилите се съобщения, че на българската банка е възможно да се определи статут на клон на чуждестранна банка. Общо взето Вие сами си отговорихте на този въпрос. Пита се защо бяха необходими тези публикации? "Булбанк", искам да подчертая, е българска банка и ще си остане банка, която работи по правилата на управление "Банков надзор" на БНБ и всички нормативи и закони, които действат в банковата система.
Не смятам, че съществува по-голяма възможност за изтегляне на средства от България, ако "Булбанк" се притежава от чуждестранна банка или от българска институция. Опита в миналото от това кой колко е източвал от българските банки го имаме и той не е в полза на групировките, които контролираха преди няколко години голяма част от българските банки. По-скоро бих изказал предположението, че през последните няколко години имаше много по-голямо изтичане на средства от българските институции, отколкото от чуждестранните институции, които упражняват своята дейност в България. "Булбанк" ще продължи да извършва своята дейност в съответствие със същите тези закони и наредби, приложими спрямо всички банки в България, поради което няма да има по-голяма възможност да се теглят средства от нея, след като бъде приватизирана, отколкото днес.
По отношение на това дали "Булбанк" ще стане клон на чуждестранна банка, предложената структура не предвижда "Булбанк" да стане клон на чуждестранна банка, с което се надявам да престанат спекулациите по този въпрос.
Третият Ви въпрос: колко пари ще влязат в бюджета, при положение че "Уникредито" предлага част от сумата за "Булбанк" да бъде блокирана по доверителни сметки, а друга част от акциите да бъдат продадени на открития пазар? При положение че "Булбанк" е уникална във финансовата структура на страната и е една от най-печелившите банки в България, ме молите да кажа на колко годишни печалби на същата се равняват постъпленията от продажбата й. Отново в качеството ми на представител на БКК не мога на настоящия етап да разкрия поверителна информация относно специфични цени, тъй като, ако Ви кажа например колко е била печалбата на "Булбанк" през миналата година, това е публична информация, и Ви кажа, че примерно хикс пъти е цената, която ние ще получим, просто ще наруша споразумението за конфиденциалност. Което междупрочем, за съжаление, се нарушава от някои от участниците в конкурентния търг.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Печалбата е публичен факт.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Печалбата е публичен факт, но цената, която се предлага в момента, е конфиденциална. Излишни са репликите в този момент!
Колкото до първата част от Вашия въпрос, уверявам Ви, че размерът на средствата, които ще бъдат задържани в доверителната сметка при продажбата на "Булбанк", бяха твърде много преувеличени в повечето медии. Въпреки че преговорите все още не са приключили, с достатъчна степен на увереност мога да заявя, че действителната сума най-вероятно ще бъде по-малко от 5 на сто от цялата покупна цена.
Освен това в крайна сметка БКК ще получи цялата тази сума заедно с лихвите след определен период от време.
Защо се заделят тези пари по доверителна сметка е тема, която е много добре позната на хората, които се занимават с приватизация, но не бих искал да отнемам време, за да обяснявам, че всеки купувач трябва да има увереността, без да е имал възможност да работи в една банка дълго време, че продавачът гарантира основните документи, които формират активите на една банка. За един 14-дневен период, когато се извършва предприватизационното проучване, не може да се види всичко в една банка. И в едно предприятие не всичко се вижда, камо ли във финансова институция. При всички банкови приватизации БКК трябва да предостави на купувачите някои ограничени представителства и гаранции, за да получи максимално висока цена. Това е световно утвърдена практика. В случая с Българска пощенска банка нямаше повдигнати искове от страна на купувача след края на гаранционния период. Този гаранционен период изтече, освободени са вече средствата, които са в тази доверителна сметка. В случая на "Експресбанк" и "Хебросбанк" към настоящия момент няма искове по отношение на дадените от БКК представителства и гаранции. БКК ще се съгласи да заплати на "Сосиете женерал", купувачът на "Експресбанк", приблизително 28 000 щат. долара за направени разходи за ново компютърно оборудване, необходимо за преодоляването на "Проблем 2000" в "Експресбанк". От своя страна "Сосиете женерал" е заплатила около 232 000 щат. долара от разходите, чийто пълен размер възлизаше на приблизително 260 000 щат. долара.
Що се отнася до годишния приход на "Булбанк", разгледан в контекста на приходите от продажбата на банката, отново не бих могъл да Ви дам конкретен отговор, тъй като вече се позовах на причини, свързани с конфиденциалност. Въпреки това Вие разбирате, че печалбата на една банка може значително да варира от година на година, поради което сравняването на печалбите на банка за които и да е години, не би носило много голям смисъл, ако се опитваме да изчислим пазарната стойност на една банка.
По същия начин печалбата, натрупана през някоя година, може да включва значителен размер неоперативни приходи от еднократни сделки, като продажба на активи, счетоводни корекции, заделяне или възстановяване на провизии за загуби и т.н. Подобни позиции могат сериозно да изопачат размера на печалбата, която е възможно да бъде отчитана година след година.
Искам да кажа, че БКК получи качествен доклад с оценката на "Булбанк" и че покупната цена, която предлага "Уникредито Алианс", надхвърля оценката, получена в този доклад. Това стана възможно именно благодарение на конкуренцията, която успяхме да генерираме между трима много сериозни купувачи.
В допълнение бих желал да кажа, че освен покупната цена БКК ще получи и 98 на сто от печалбата на "Булбанк" за 1999 г. чрез дивиденти.
Надявам се, че коментарите ми ще предоставят на Вас и на останалите народни представители достатъчна степен на доверие в процеса на банкова приватизация в България. Убеден съм, че ако разговаряте с различни чуждестранни експерти, които са запознати с процедурите на БКК, те ще потвърдят, че продажбата на Българска пощенска банка, "Експресбанк", "Хебросбанк", както и настоящите процедури по продажбата на "Биохим" и "Булбанк" са довели до честен и прозрачен конкурентен процес на приватизация във всеки един от случаите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин Жотев, ние сме колеги, ценя Ви като икономист, но трябва да Ви кажа, че този път не съм доволен от Вашите отговори.
Първо, когато говорим за прозрачност, това не е само процедура, това не е само равен достъп до процедури, това е дългосрочна възможност за инвестиране в страната от страна на потенциалния купувач. Аз Ви питам какъв е делът на чуждестранните инвестиции на Италия изобщо, да не говорим за "Уникредито"? Аз съм за това да бъде избран най-добрият купувач, независимо кой е той, но нека да има ясни и точни, прозрачни критерии. Какъв е кредитният портфейл? "Кредиалерикол" е една от банките с най-голям кредитен портфейл, с най-голямо кредитно доверие в света, Вие го знаете по-добре от мен.
Също така някак си не отговаря на логиката това, което казвате, че като стане изцяло чуждестранна банката, ще се подобри веднага мениджмънтът. Добре, не може ли да предположим, че при определен дял държавна собственост в съответната банка тази част от банката, която е свързана с чуждестранния капитал, фактически ще осигури и това ноу-хау, за което говорим, ще подобри общата банкова ефективност. Защо е нужно да свързваме тези две неща? И мисля, че има и малко обида даже към българските банкови мениджъри, които в една трудна ситуация, при трудни условия показаха все пак, че могат да направят нещо.
Вие се позовавате на това, че трябва да има конфеденциалност, понеже е поет такъв ангажимент. Искам да Ви кажа, че в една пресконференция от вчера Александро Профуно отказва да посочи каква част от цената ще бъде оставена в "Доверителни сметки". Дори да предположим, че това са 5 на сто или 10 на сто, тогава цените на двамата първи купувачи се изравняват. Даже ми се струва, че може да се получи така, че вторият купувач може да има по-висок...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
НАНСЕН БЕХАР: Искам да Ви кажа, че процедурите в парламента са жестоки. Вие говорихте около 20 минути, а аз трябва да Ви отговоря за 2 минути, но това е положението.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Това е голям въпрос.
НАНСЕН БЕХАР: Аз Ви моля, господин председател, още една минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не може да Ви дам никакво време. Има си правилник.
НАНСЕН БЕХАР: Това е изключително важен въпрос за България, господа. Аз смятам, че трябва да се направи така, че процедурите да бъдат ясни и открити и да се получи определена конкурентност между купувачите в интерес на България. Нека в хода на самите преговори да се повишават...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приключвайте, господин Бехар. Всичко това, което говорите, го има. (Реплики от залата.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Това е ужасно поведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, тихо!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Вие не сте над нас. Вие сте министър-никой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тихо! Тихо! (Реплики от Жорж Ганчев.)
Както дойдохте в 11 ч., да не стане така, че в 12 ч. да си тръгнете. (Шум и реплики от опозицията.)
За дуплика има думата министър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Бехар! Стратегията за приватизацията на българските банки е написана преди повече от две години и половина. Там ясно са записани критериите, по които се извършва селекцията.
Първият критерий, основен критерий, това е кой е купувачът на българските банки. Стратегически купувач е необходим за всички български банки. Конкуренцията обаче е различна. За повечето банки за голяма радост се създаде такава конкуренция. Извършваме внимателна селекция, като подбираме преди всичко кой е кандидат-купувачът, какви са неговите възможности да подобри мениджмънта, какви са неговите възможности да инвестира в капитала на банката, ако е необходимо.
В случая за Булбанк трябва категорично да кажа, че този аргумент е ненужен, тъй като Булбанк е отлично действаща банка, която няма нужда от увеличение на своя капитал. Напротив, Булбанк е генерирала достатъчно печалби през миналите години. Тя е много добре капитализирана банка. Това е най-сигурната българска банка, най-добре работеща българска банка.
От трите възможни кандидатури кандидатурата на "Уникредито" и "Алианц", от гледна точка на стратегически купувач, е определено най-добрата. Вие се позовавате на участието на "Кредиагрикол". То е символично. Но дори и да беше мажоритарно, отново не може да се каже, че "Кредиагрикол" е банката, която превъзхожда "Уникредито" - Италиано.
Аз съм готов на всеки един народен представител, след като приключи приватизационната процедура, да дам всякаква информация. В случая няма никакво нарушение, както не е имало нито едно нарушение на процедурите за две години и половина.
В заключение трябва да кажа, че интересът се подклажда от хора, които не желаят да приключат успешно преговорите с "Уникредито" и "Алианц". Това не е случайно.
Също така ще кажа, че не намирам за редно да се отзова на поканата на господин Георги Първанов за среща с ръководството на Парламентарната група на БСП в скоро време, за да водя разговори за приватизационната процедура на Булбанк. (Реплика от ДЛ: "Защо?".) Защото аз в качеството си на изпълнителен директор на БКК съм само един експерт. (Смях и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не мога да приема в скромните зали на Банковата консолидационна компания цялото ръководство на БКК да ми се изсипе на главата. (Бурни реплики от ДЛ.) Когато имате проблеми с мен, задавайте ми въпроса от парламента, за да може целият български народ да чуе отговора ми.
В случая с Булбанк са защитени в максимална степен интересите на българския народ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
Има думата народният представител Михаил Миков да развие своя актуален въпрос.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Господин министър, моля Ви да не правите постоянно резерви, че сте експерт. Вие сте тук в качеството си на министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, не правете бележка.
МИХАИЛ МИКОВ: Вашите познания по материята ще покажат дали сте експерт или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, правя Ви бележка. Придържайте се към въпроса си.
МИХАИЛ МИКОВ: Господин Жотев, скандалите в приватизацията продължават. В скоро време сигурно ще има и други скандали. Но всички тези сделки, които олицетворяват приватизацията като корупция, като непрозрачност, като едни процедури, които българските граждани виждат от доста време, напоследък кристализират в няколко отделни случая. По-лошото е, че вече и в чужбина разбраха, че това, което Вие наричате приватизация, прозрачност, спазване на процедурите, всъщност е една заблуда, която държа влага три години, но вече и чуждата общественост... Ето, проф. Бехар спомена изявленията на Оливие Декам по въпроса, представителят на Евробанката, на която ние разчитаме да прави инвестиции в България. Част от тези скандали е и случаят с пилотните, да ги наречем, сделки, свързани с водноелектрическите централи.
Аз съм си позволил да Ви задам един въпрос и искам Вашия отговор като министър, разбира се, с цялото познание, което имате по материята като експерт, да ми отговорите: как се осигурява в тези процедури състезателността - на първо място? Как се прави така, че България да получи справедлива цена за един твърде ограничен ресурс, каквито са водноелектрическите централи, бих казал, ресурс с монополно значение? Как се осигуряват условия за участие на авторитетни и уважавани инвеститори - външни, по възможност европейски, които да дават свежи пари, а не квазикомпенсаторни пари, истински пари, които са крайно нужни на българската икономика. Как се прави така, че да е ясно какво се продава и приватизира? И как се прави така, че след приватизация България да има истинска пазарна среда, ангажименти, които ние постоянно поемаме, а вие се кълнете наляво и надясно в Европа, че твърдо ще спазвате и в процеса на присъединяването ни към Европа, ако щете и Уругвайският кръг "ГАТ" - наши ангажименти на страната.
Искам да чуя отговорите на тези въпроси. Тъжно е, че днес прочетох в печата, че и Надзорният съвет, уж независим орган на Агенцията за приватизация, и той чака отговор от Вас тук. Не знам дали тази агенция независим орган ли е или е подчинена? И какво правно значение и въобще значение за тяхната мотивация ще има Вашият отговор. Но явно и те ще слушат с интерес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев:
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Миков! Споменахте името на Оливие Декам, но вероятно сте сгрешили нещо. Господин Бехар имаше предвид господин Стенли Фишер от Международния валутен фонд. Това е може би за протокола, за да бъде по-точен. Не съм чул господин Оливие Декам, който е един от висшите служители на Европейската банка за възстановяване и развитие, да има такава публикация.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Негова е.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не е негова.
Както знаете, приватизацията в областта на енергетиката стартира с Решение на Министерския съвет № 937 от 1997 г. за ускорена приватизация на структуроопределящи предприятия. В списъка към това решение е включен ПУЛНЕК. Той се възлага за преструктуриране с мандат за последваща продажба на обособени части до 15 на сто от активите.
Решение на Министерския съвет № 244 от 1998 г. отменя Решение № 937 от 1997 г., като пулът е променен в НЕК - I етап, и включва единствено 22 водноелектрически централи, които са обособени части от НЕК. В изпълнение на това решение на Министерския съвет с Решение № 865 от 1998 г. Агенцията за приватизация открива процедура за приватизацията на 22 водноелектрически централи, които са включени в ПУЛНЕК - I етап. Те са обособени части от НЕК и са пилотен проект в областта на приватизацията в енергетиката.

При приватизацията на каскада "Санданска Бистрица", каскада "Пиринска Бистрица", каскада "Искър", ВЕЦ "Самораново", ВЕЦ "Осогово", ВЕЦ "Лешница" и ВЕЦ "Петрово" в съответствие със Закона за приватизацията за метод за приватизация Агенцията за приватизация определя преговори с потенциални купувачи. Провеждането на тези преговори е регламентирано с правилата за водене на преговори с потенциални купувачи, които са одобрени от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, за който Вие споменахте, кой знае защо, със съмнение дали е независим орган или не. Тези правила са вътрешнонормативен акт на агенцията и гарантират равнопоставеност на всички участници в приватизационните процедури.
Съгласно изискванията на Закона за приватизацията решенията за откриване на процедури за приватизация и определяне на метода за приватизация са обнародвани в "Държавен вестник". На потенциалните купувачи агенцията предоставя информация съгласно наредбата за реда и условията за предоставяне на информация при продажба по реда на Закона за приватизация.
Приватизационните процедури за първите обявени за продажба ВЕЦ-ове са на следните етапи:
1. За каскада "Санданска Бистрица".
Предвид извършения анализ на подадените допълнения към офертите и експертна оценка на предложените основни финансови параметри - най-вече цена - Агенцията за приватизация изготвя класация на кандидатите, в резултат на което преговорите за каскада "Санданска Бистрица" продължават с класиране на първо място кандидат каскада "Санданска Бистрица" АД.
2. За каскада "Пиринска Бистрица".
По дадените допълнения към офертите и експертна оценка на предложените основни финансови параметри - отново най-вече цена, Агенцията за приватизация изготвя класация на кандидатите, в резултат на което преговорите за нея продължават с класиране на първо място кандидат "Пирин 2001" АД.
3. За каскада "Искър".
Провеждат се преговори с класирания на първо място потенциален купувач "ЛМ Импекс" ООД .
4. За ВЕЦ "Самораново".
Провеждат се преговори с класирания на първо място потенциален купувач ВЕЦ "Енергия" ЕОД.
5. За ВЕЦ "Осогово".
Провеждат се преговори с класирания на първо място потенциален купувач "Медиком Електрик" ООД.
6. За ВЕЦ "Лешница".
Провеждат се преговори с класирания на първо място потенциален купувач "Екоенерджи" АД.
7. ВЕЦ "Петрово".
Провеждат се преговори с класирания на първо място потенциален купувач "Ариел Тони Цветанов Йорданов".
На заседанието на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, което беше проведено на 7 юни 2000 г., са разгледани приватизационните сделки за каскада "Санданска Бистрица" и каскада "Пиринска Бистрица". За да се даде възможност за постигане на по-високо качество на офертите и за осигуряване на по-добри резултати от приватизационните сделки Надзорният съвет препоръчва още един кръг преговори.
Убеден съм, че Надзорният съвет на Агенцията за приватизация е взел под внимание писмото на министър-председателя Костов и моя доклад до министър-председателя.
В заключение искам да кажа, че правителството и занапред ще наблюдава много внимателно как се извършват приватизационните процедури в областта на енергетиката и ще настояваме приватизацията винаги да става така, че да са защитени максимално интересите на държавата. Тези интереси изискват стратегически инвеститори и сигурност за българската енергетика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Ще прочета на министъра вестника Оливие Декамп какво е казал.
"Приватизацията чрез РМД създава усещане за изкуствен успех, важното е не колко компании са продадени, а дали могат да бъдат развивани, каза представителят на Европейската банка за възстановяване и развитие" в днешния вестник, уважаеми господин министър.
Именно Оливие Декамп, а не Стенли Фишер. Това, първо.
Второ, уважаеми господин министър, като толкова много наблюдавате какво става в Агенцията за приватизация, забелязахте ли, че двете печеливши РМД-та са регистрирани на един и същи адрес: ул. "Струмица" № 8, община Средец, град София. Това дали го забелязахте? И как така става - от толкова кандидати точно тези, регистрирани на един и същ адрес, да спечелят? Толкова ли са стратегически?
Като експерт искам да ви прочета какво е обособена част, защото какво сте направили във Вашата агенция? РМД-тата са регистрирани още миналата година. Първо, обявила е процедура за обособени части, а в края на март целите каскади ги и направила обособени части. Чуйте по Закона за приватизация какво е обособена част:
Това е "структура в предприятието, което може самостоятелно да осъществява стопанска дейност в магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и други подобни".
Каскадите, господин министър, подобни ли са Ви на магазин, ателие, кораб, цех? Че Вие утре и АЕЦ ще го продадете като обособена част на НЕК по начина, по който така експертно тълкувате закона.
Но тази приватизация оттук-нататък ще поражда все повече въпроси и все повече тези въпроси ще бъдат поставяни и извън България. И в името именно на това в България да се извършва една нормална приватизация, да се създава някаква нормална икономическа среда ние заявихме своята готовност и още другата седмица ще внесем конкретни предложения в Закона за приватизация. Ще видим и Вашата позиция по тях, която наистина ще покаже доколко всичко, което заявявате от тази трибуна, отговаря на истината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика министър Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Искам да поясня позицията си за т.нар. работническо-мениджърски дружества в енергетиката. Никога не съм защитавал тезата, че в енергетиката има място за работническо-мениджърски дружества, особено за големите дружества в енергетиката. Това беше и духът на моята докладна записка, която изпратих до премиера, за да подчертая опасността от това да стартира погрешно приватизацията в енергетиката.
Разбира се, искам да уточня, че в България има десетки и стотици много добре работещи предприятия, които са приватизирани от работническо-мениджърските дружества. И на Пловдивския панаир, и в много мои срещи в провинцията се срещах с такива работническо-мениджърски дружества, които вече много добре управляват промишлени и други предприятия, правят инвестиции, изпълняват си ангажиментите по договора. Нека да не поставяме под един знаменател техниката, използвана при приватизацията, чрез работническо-мениджърски дружества. Това е метод, който има своето място. Не искам да бъда приеман нито в едната крайност, нито в другата крайност. В областта на енергетиката трябва да сме особено внимателни, особено в началото на приватизационния процес, когато светът гледа по какъв начин ще се извърши преструктурирането и приватизацията на енергетиката.
Но трябва да сме реалисти. Когато сред кандидатите има стратегически купувач, е добре. Когато обаче има фирми, които никога досега не са работили, с нищо не са доказали, че могат да управляват ВЕЦ-ове, тогава всъщност трябва да се прави избора в реалността, от това, което е налице. Ако е възможно, моята препоръка беше и си остава, да се водят преговори с всички потенциални купувачи. Дори бих предпочел да се направи още един кръг, при който да се направи още малко, за да се увеличи маркетингът, евентуално да дойдат и други потенциални купувачи.
Всички писма, които са получени в Министерството на икономиката, вече съм ги представил в Агенцията за приватизация с копие до Надзорния съвет на Агенцията за приватизация за допълнително постъпили оферти за участие в приватизацията на водноелектрически централи.
Това обаче не бива в никакъв случай да поставя под съмнение действията на Надзорния съвет, който, както се уверих от документацията, която прегледах, не е установил нарушение в приватизационната процедура на тези ВЕЦ-ове, в които до този момент върви. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Руси Статков да развие своя актуален въпрос. Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, моля да създадете нужния ред, за да мога да започна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев!
Заповядайте, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Повече от шест месеца поставям един проблем, който касае не само Монтанска област, но и Видинска, касае хиляди хора. Потърпевши са неполучилите своите възнаграждения повече от година и половина, работещи в "Пима" ЕАД - Монтана.
Господин заместник министър-председател, аз не бих искал да повтарям онази история на въпроса, която породи у Вас известно отношение, често пъти надминаващо в тази зала границата на допустимото. Но бих искал, изхождайки от значимостта на проблема, да повторя няколко от фактите.

На първо място "Пима" ЕАД - Монтана е била през последните 3 години в план за оздравяване. По-късно, в края на миналата година и в началото на тази година е обявена в ликвидация. Когато е била в план за оздравяване, съгласно Закона за държавния бюджет за миналата и за тази година, онези, които са ръководили тази дейност, са били длъжни да осигуряват възнагражденията на работещите там. И средства за това е имало.
Получава се така, че година и половина една голяма част от работещите не получават своите възнаграждения. Освен това при ликвидацията не са получили и обезщетенията от 1 млн., от втори милион, а срокът по Постановление № 100 на Министерския съвет е бил 14 дни.
Тези хора, господин заместник министър-председател, питат непрекъснато с какво да живеят, как да живеят семействата им. И действително Вашият отговор, който на няколко пъти получавахме, тъй като многократни бяха запитванията, особено последният, създаде известни надежди - че от продажбата най-после на активи и обособени части те ще получат своите пари. Но вече 8 дни от тази продажба няма нито лев за хората, които всеки ден се чудят как да съществуват физически. Защото, повтарям, година и половина те са без никакви финансови средства. А Вие поехте такъв ангажимент. Писменият Ви отговор е пред мен. Разбира се, в него има и прояви на некомпетентност на онези, които са Ви го писали, но в главното той е категоричен: постъпват пари и те ще бъдат разпределени за хората, които се нуждаят от тях.
Мисля, господин заместник министър-председател, че наистина отговорността пред хората налага най-после не само отговорност от Ваша страна и почтеност, а и действително конкретни мерки, за да се реши този проблем. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Статков! Както вече знаете, на 29 и 30 май 2000 г. беше обявена продажбата на 11 обособени части и групи от дълготрайните материални активи на "Пима". Въпреки че бяха закупени 10 информационни меморандума, реално бяха подадени оферти само за две обособени части. Това са производствената площадка за промишлени взривни вещества в село Горни Лом и обособена част от площадката в град Лом.
В резултат от проведените преговори са избрани купувачи на тези активи. Към изповядване на сделките обаче ще се пристъпи едва след пълното изплащане на уговорените по тях цени. В съответствие с условията по подписаните предварителни договори досега са изплатени 55 на сто от цената за производствената площадка в село Горни Лом и 30 на сто от цената за обособената част от площадката в град Лом.
Разпределението на тези средства все още не е започнало, тъй като, както знаете, "Пима" има публични държавни и общински задължения в размер на почти 3 млн. лв. Това са задължения, които съгласно Данъчния процесуален кодекс ликвидаторът трябва да погаси преди всички други. Предвид големия размер на тези задължения и липсата на средства за незабавното им изплащане ликвидаторът на "Пима" е поискал с писма от 9 май тази година разрешение от Териториална данъчна дирекция "Големи данъкоплатци" - град Враца, и от Регионално управление "Социално осигуряване" - град Монтана, част от постъпленията от извършените продажби да бъдат използвани за изплащане на дължимите възнаграждения и обезщетения на работниците и служителите на дружеството.
От получения отговор става ясно, че такова разрешение ще бъде дадено само след представяне на друго обезпечение, каквото е изискването на чл. 191, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс.
Във връзка с това в момента активно се изготвя опис на дълготрайни материални активи, които да послужат за такова обезпечение. Целта е това да са такива активи, блокирането на които няма да възпрепятства обявените вече продажби и постъпленията от тях.
В 10-дневен срок след получаването на поисканите разрешения, ликвидаторът на дружеството ще пристъпи към изплащане на дължимото към работниците и служителите на "Пима". Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
За реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Господин Жотев, ако правилно съм чул, Вие обещахте в 10-дневен срок този проблем да бъде решен и 600-те хиляди лева - задължения към работниците, да бъдат изплатени.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не сте ме разбрали добре.
РУСИ СТАТКОВ: Значи, ако не съм Ви разбрал добре, в такъв случай искам да Ви напомня още веднъж, че когато Вие писахте отговора на моите писма и на протестиращите, поехте ангажимент. И този ангажимент беше свързан именно с постъпления от плащанията. До този момент Вие уверявахте, че плащанията ще бъдат ефективни, говоря за отговора на писмото, и въпреки че изрично Ви предупреждавах, че имам съмнения в ефективността, и това беше още на срещата при областния управител през януари, Вашите очаквания се оказаха нереалистични. Затова Ви предлагах и друг механизъм, който Законът за държавния бюджет за тази година не само позволява, но и Ви задължава в такъв случай - тези плащания да се осигурят от резерва. Защото отговорът на господин министър-председателя във връзка с този проблем е, че приема цитираната от мен конвенция, която защитава работната заплата, и в частта й, че привилегировани кредитори са и хората. Разбира се, има го това противоречие с Данъчно-процесуалния кодекс, но след като Вие многократно поемате ангажименти, сте длъжни не защото това е нещо, измислено от мен, а защото това са законни права на хората, това са техни изработени заплати, година и половина неполучавани, да ги осигурите.
Мисля, че има известно противоречие в отговора Ви и спрямо Данъчно-процесуалния кодекс, защото чл. 147 забранява да се дават средства, но в края на краищата щом са се разбрали, аз няма да протестирам. Друг е въпросът, че хората повече не могат да чакат. И Вие най-после това трябва да го разберете, не заради мен, а наистина заради хилядите хора. И в Чипровци всички са засегнати, Вие знаете. Отговаряхте ми на предишния въпрос. Там не са си получили парите от мината, не са си получили парите от цеха на "Пима" ЕАД - Монтана. И в Монтана е така, и във Вълчедръм е така, и във Видинско е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече. Времето изтече, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, в Горни Лом... (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
Има думата господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Статков! Не влагайте в устата ми думи, които не съм казал. Не създавайте впечатление оттук, чрез телевизията, че хората след 10 дни ще си получат заплатите. Спазвайте изискванията на Търговския закон. Ако не сте разбрали това, което Ви казах, ще помоля господин председателят да Ви даде в писмен вид отговора, който Ви представих, защото в противен случай създавате напрежение в този регион - нещо, което правите от много отдавна.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Кой създава напрежение? Те няма с какво да живеят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Като се изпълнят законите, господин Статков. А не като се нарушават законите.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Не се изпълняват законите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Предприятието е в процедура по ликвидация, извършва се продажба на обособени части и с постъпленията от продажбата се удовлетворяват различните видове кредитори. Кредиторите са разделени на четири групи, моля прочетете Търговския закон, съответната част за ликвидация. Прочетете как се извършва ликвидацията, как несъстоятелността и тогава задавайте по такъв начин въпросите.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Вие не сте го чели, защото обещавате. И не само него, а и Законът за държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, Вие сте си забравили въпроса. Какъв държавен бюджет, като въпросът Ви е какво е разпределението на средствата от продажба на обособените части. И Ви се отговори, че средствата се разпределят съобразно закона. Ако Вие искате да се нарушава законът, няма да стане.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): В това писмо той поема ангажимента да върнат парите от обособените части.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И да наруши закона?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Ами, подписал го е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подписал го е така, както Вие си го тълкувате.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Ами, и хората го имат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви се, господин Статков. Хората...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): На хората обяснете как да живеят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие ще отидете да им обясните, че се спазват законите в България, а не че Вие искате да се нарушат.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Но вие не ги спазвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви се.
Има думата народният представител Стефан Нешев. Това е последното питане към господин Петър Жотев. Заповядайте.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Господин Жотев, като цяло за периода 1989-1997 г. индексът на инфлацията доближи 2200, казано иначе - надхвърли 220 хил. на сто. Сравнявайки брутния вътрешен продукт на България за същия период, като вземем за база 1989 г. с брутен вътрешен продукт 40 млрд. лв. и при индекс на инфлация за целия период 2200 пъти, не е трудно да изчислим, че брутният вътрешен продукт за България за 1997 г. в съпоставими цени е намалял 5,19 пъти, като размерът му за 1997 г. е 7,77 млрд. лв. по цените от 1989 г.
Според данни от Националния статистически институт потреблението на електрическа енергия през 1989 г. е било 46 млрд. квтч. През 1997 г. потреблението е 44 млрд. квтч. С прости аритметични действия можем да установим, че през 1989 г. икономиката е потребявала 1,15 квтч, за да произведе 1 лев брутен вътрешен продукт, а през 1997 г. икономиката потребява 5,66 квтч за производство на 1 лев брутен вътрешен продукт.
За да оценим размера на икономиката в сянка, ще използвам и критерия "енергийна ефективност". Това се получава, като разделим потреблението на електрическа енергия за дадена година с произведения брутен вътрешен продукт през същата година. Не е трудно да се заключи, че ако намалим делимото, т.е., брутния вътрешен продукт 5 пъти, показателят или частното за енергийна ефективност ще се увеличи, т.е., в режим на икономика ще се влоши също 5 пъти.
С други думи, ако само 20 на сто от цялата икономика дава принос в брутния вътрешен продукт, т.е., ако официалната икономика е само 20 на сто от цялата икономика, показателят за енергийна ефективност ще се увеличи 5 пъти, а това означава, че икономиката в сянка е 400 на сто. Доказателство за това е и фактът, че делът на частния бизнес в осигурителните фондове е само 6 на сто, а по последни данни от статистиката частният бизнес формира около 80 на сто от брутния вътрешен продукт.
Икономиката в сянка е основният механизъм за преразпределение на националния капитал, водещ до бързо обогатяване на ограничена група от хора, което е за сметка на драстичното обедняване на около 80 на сто от българите. Икономиката в сянка криминализира бизнеса и това е най-голямото основание за настаняването на корупцията в политиката, съдебната власт, медиите и т.н.
Това ми дава основание да ви задам въпроса: какви конкретни управленчески мерки ще взима правителството, за да ограничи икономиката в сянка до приемливите за световната практика размери.
Искам да Ви уверя, че искам да подходим като националноотговорни политици, а не да правим политически заяждания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Нешев, преди да отговоря на въпроса Ви за конкретните мерки, които предприема правителството за ограничаване на икономиката в сянка, искам да Ви припомня, че методът на енергийната ефективност е само един от методите за оценяване на сивата икономика. Основната концепция на този метод се състои в следното. При хипотеза, че потреблението на електроенергия на единица брутен вътрешен продукт е постоянно, то промяната на реалния брутен вътрешен продукт приблизително съвпада с промяната на потреблението в страната на електроенергия, измерена в квтч. Тук обаче има един проблем - трябва да се отбележи, че този метод за оценка дава добри резултати само в условията на стабилно развиваща се икономика, с бавно променяща се структура. Този метод има методически недостатък, ако се прилага в страните в преход, в страни, в които няма продължителен икономически тренд, където няма стабилност. Този метод дава много съмнителни резултати за държава като България, тъй като през последните няколко години България премина и през хиперинфлация или през ситуация, близка до хиперинфлация, така че за такъв икономически тренд не може да се говори. Очевидно това условие следователно не е в сила за нашата икономика.
Според мен, господин Нешев, допускате и някои други грешки при използването на този метод за оценка на сивата икономика.
През 1989 г. произведената в страната електроенергия по данни на Националния статистически институт е била около 44 млрд. квтч. В същото време износът е бил 710 млн. квтч, а вносът - около 5 млрд. и 400 млн. квтч. От този баланс следва, че потребената в страната електроенергия е била около 49 млрд. квтч.
За 1998 година съответните числа са: произведени 41 млрд. и 600 млн. квтч, износ - 4 млрд. и 200 хил. квтч и внос - 564 млн. квтч. От баланса следва, че потребената в страната електроенергия през 1998 г. е била около 38 млрд квтч. Следователно, намалението на потребената в страната електроенергия през 1998 г., в сравнение с 1989 г., е 22,4 на сто. По данни на Националния статистически институт за същия период - 1989 - 1999 г. брутният вътрешен продукт е спаднал с 30,7 на сто. Голямата разлика между оценката на статистиката и оценката на господин Нешев, както твърди господин Нешев - намалението е около 5,19 пъти по отношение изменението на реалния брутен вътрешен продукт се дължи на неправилното дефиниране на брутния вътрешен продукт при прилагането на тази методика. Господин Нешев използва за дефлиране базисния индекс на инфлация в края на периода. По тази причина идва заключението, че спадът на реалния брутен вътрешен продукт е 5,19 пъти, което не е вярно. Защото по общоприетата методология на националните сметки съотношението между номинален и реален брутен вътрешен продукт се нарича дефлатор. Това е средногодишен ценови индекс и не съвпада с индекса на инфлация в края на периода. Така че, ако се съпоставят числата за спада на потреблението на електроенергия от 22,4 на сто за периода 1989 - 1998 г. и спадът на реалния брутен вътрешен продукт от 30,7 на сто за същия период, оценката по този метод за размера на сивата икономика би трябвало да бъде едва около 8 на сто за 1998 г.
Ето го един от абсурдите, когато един по принцип теоретичен верен метод се използва в условия, които не могат, не са адекватни и в които този метод не може да се прилага.
Разбира се, може да се прилага всяка една аритметична сметка, може да се прилага всеки един метод, но би трябвало поне в някаква система от показатели да се направи опит за измерване на икономиката в сянка.
Националният статистически институт, между впрочем, на базата на много по-широк кръг показатели оценява размера на сивата икономика между 23 и 25 на сто. Разбира се, за всеки един от Вас и за мен това е едно субективно усещане - толкова ли е реалният размер на сивата икономика. Ако някой знаеше колко е процентът на сивата икономика, най-вероятно щяха да се вземат мерки, за да няма сива икономика.
Затова бих Ви помолил, господин Нешев, да уточните какво означава според вас дефиницията "приемливи за световната практика размери на сивата икономика". Според мен няма приемливи размери на сивата икономика. Но всяко едно правителство, всяко едно общество живее с това, че не успява да ограничи до минимум или да обезличи значението на сивата икономика. Защото, както е факт това, че във всяка една икономика има икономика в сянка, така е и известно, че и всички правителства вземат мерки за ограничаването й, независимо от размерите й.
Мерките, които българското правителство предприема за ограничаване на сивата икономика, са в няколко посоки.
Първо, чрез своите контролни органи то осъществява контрол върху икономическата активност на стопанските субекти. Така например, контролните органи на всички министерства провеждат съвместни тематични проверки по цялостната верига от производството и вноса до крайното потребление. Такива проверки бяха направени и по веригата зърно-брашно-хляб. В момента тече проверка по така наречената верига добив на мляко- изкупуване-преработка и реализация на млечните продукти. Проблема го знаете всички. Знаем и причината защо са толкова ниски изкупните цени на млякото и т.н.
В резултат на общонационалните проверки и ревизии са установени нарушения в 42 фирми за производство и търговия със спирт и спиртни напитки, на които са съставени данъчнооблагателни актове на стойност 8,7 млрд. лева, както и нарушения на 57 фирми-дистрибутори на цигари. Данъчнооблагателни актове са съставени на стойност 1,5 млн. лева.


Освен това за периода 1 януари - 30 април т.г. органите на Данъчна администрация, съобразно своите компетенции, са извършили 6 хил. и 700 бр. ревизии по Закона за данъка върху добавената стойност. Общата сума на предотвратеното възстановяване на неоснователно предявен ДДС за възстановяване е 24 млн. и 700 хил. лева. След приключване на ревизиите данъчноревизионни преписки с отказан данъчен кредит за 15 млн. и 900 хил. лв. са предоставени на прокуратурата.
Второ направление, втора насока. Предприемат се други мерки от Данъчната администрация, други действия срещу икономиката в сянка, в това число системни проверки по търговските обекти с цел контрол върху реалното отчитане на оборотите в търговската мрежа, което на практика пресича възможностите за "легализиране" на продукцията на сивата икономика на пазара. Това бе и целта на засилената в началото на тази година кампания по въвеждането на касови апарати в търговските обекти. За периода 1 януари - 15 май тази година са направени общо 205 хил. и 895 проверки в търговски обекти - на открито, на закрито, складове, обекти за търговия с метали и обекти за хазартна дейност. Регистрирани са 73 хил. 230 касови апарати с фискална памет. Санкционирани са 14 хил. 731 лица, като наложените глоби са в размер на 1 млн. и 16 хил. лева.
Трета насока. Органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол по време на своите проверки са разкрили и затворили 13 нерегистрирани, работещи без издадено ветеринарно-санитарно разрешително предприятия, добиващи или преработващи продукция от животински произход. За тези нарушения е уведомена прокуратурата. Органите на ДВСК продължават проверките в цялата страна. До края на август ще приключи проверката на всички предприятия, преработващи продукция от животински произход.
Четвърто. Комисията по търговия и защита на потребителите от своя страна извършва ежедневно проверки на търговци в магазинната мрежа. При тези проверки контролните органи изискват и документ за произход на стоките в обекта и проверяват за наличието на касов апарат и съответното маркиране на продажбите. Само през 1999 г. комисията е извършила 38 хил. 472 проверки в магазинната мрежа и е съставила близо 10 хил. акта на нередовни търговци. Издадени са над 8 хил. наказателни постановления. По тях са постъпили над 960 хил. лева. Към 20 май тази година броят на проверките, извършени от комисията, възлиза на 15 хил. 165.
И още една насока. В изпълнение на Решение № 687 на Министерския съвет от ноември 1999 г. беше направен пълен преглед на прилаганите в страната разрешителни, лицензионни и съгласувателни режими. Целта на прегледа е да се подобри бизнесклимата, като се намалят ограниченията чрез отмяна, където е възможно, на действащи режими, или чрез опростяване на процедурите по издаване на разрешителни или лицензи.
В резултат на прегледа вече са отменени 11 нормативни акта, на чието основание са се прилагали разрешителни режими. Предстои да се предприемат и други действия в посока на облекчаване на административните процедури. Например в процес на подготовка е ново постановление за мерките на търговската политика, свързани с вноса и износа. Предвижда се да отпадне напълно прилаганото съгласуване на сделки срещу внос и износ на някои стоки преди разрешаването им от Министерство на икономиката. В бъдеще разрешаването на сделките ще се извършва само от едно ведомство, на което със закон са възложени контролни функции по отношение на вноса и износа на съответна стока. Това ще доведе до намаляване на бюрократичните процедури и облекчаване дейността на икономическите оператори.
В заключение искам да кажа, че в програмата на правителството - "Програма 2001" на правителството е предвидено намаляване на вноските мита на някои стоки с цел ограничаване на нелегалния внос. Вчера завърши едно съвещание по проблемите на цените на природния газ и по проблемите на потребителите на природен газ. Министерството на икономиката ще подготви мерки, с които да защити потребителите и производителите на керамика, фаянс и т.н. от нелегалния внос на съответните продукти от съседни на България страни. Тази задача се изпълнява, като се отчитат както интересите на българските производители, така и поетите международни ангажименти. България е член от 1996 г. на Световната търговска организация, но без да нарушаваме тези ангажименти ние ще защитаваме българските производители.
Средноаритметичните ставки на митата за промишлените и селскостопанските стоки след 2000 г. са намалени с около 1,5 на сто в сравнение с предходната година. От началото на следващата година предстои допълнително намаление на средноаритметичната ставка за селскостопански стоки. Ще се намали с 2 на сто и ще стане 22 на сто, а на промишлените - с 1 на сто, за да стане 10 на сто. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Жотев.
Има думата господин Нешев за два уточняващи въпроса.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, господин Жотев! Първият ми въпрос е имате ли оценка на несъбраните вземания и недоборите в резултат на икономиката в сянка каква сума могат да предоставят в отрасъл "Селско стопанство" за възстановяване на неговата жизнеспособност?
И вторият ми въпрос е имате ли информация в кой отрасъл на българската икономика икономиката в сянка има най-голям относителен дял? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Нешев! Аз бих отговорил по-общо на въпроса. Макар че имаме информация, че в сферата на търговията са много големи оборотите, които се крият, макар че имаме информация, че в много други сектори на икономиката има неплащане на данъци, въпросът трябва да се постави по-общо. Няма никакво значение в кой сектор на икономиката се намира сивата икономика. Първо, трябва да кажем, че по принцип това, което върши сивата икономика, не би трябвало правителството да воюва срещу него. Единственото, което трябва да направим и което правителството прави особено в началото на тази година, но за което има нужда от подкрепата на всички, на цялото общество е с комбинация от административни и икономически мерки постепенно да намалява тази икономика. Защото всеки един български гражданин плаща за това, което не е обявено от сивата икономика. Затова е толкова непосилно бремето. За да можем да пристъпим през следващата година, а дори и по-рано - защо не? - към намаляване на данъците, е необходима енергична битка срещу икономиката в сянка. Защото бизнесът на тази икономика е нещо, което трябва да се заличи от Земята. Ние искаме обаче всички да излязат на светло и да си плащат задълженията, да си плащат данъците, да отчитат всяка една покупко-продажба. Тогава всъщност ще се облекчи дейността на българския производител.
Един пример. В момента тече огромна по обеми куфарна търговия. Тя течеше и през всички тези десет години на преход. На пръв поглед: е, какво толкова? - човек с куфар, два. Но това е ежедневен процес, който идва от Турция, от другите страни на запад от България, който идва от Румъния, чрез Румъния от страните на бившия Съветски съюз. И този процес уврежда всеки ден интересите както на българските потребители, така и на българските производители. Затова няма да се примиря, докато не се свие тази икономика. А свиването, не е важно колко е процентът, ние ще усетим, че водим успешна борба срещу икономиката в сянка само тогава, когато се наберат достатъчно средства в държавния бюджет, за да може да се премине към намаляване на данъчните ставки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Жотев.
Има думата господин Стефан Нешев да изрази отношението си към отговора.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, господин Жотев! Съвсем бегло искам да спомена встъплението Ви за методиката за оценка и икономиката в сянка. Тъй като е нямало научен съвет, на който да третираме този въпрос, е въпрос на оценка.
Другото, което искам да Ви отговоря по същество и то най-добронамерено. Ефективност от работа или коефициент на полезно действие означава от положената енергия за извършване на един процес, какъв е положителният ефект. Вие ми казахте за много свършена работа от администрацията, но естествено ефектът от моя гледна точка е незадоволителен. Защото тя съществува, защото 70 на сто се формира в частния сектор, а постъпленията за социална издръжка са 6 на сто. Това е сериозен аргумент.
Другото, което искам да споделя с Вас. Един известен американски сенатор и икономист беше казал: "Не е достойнство да си платиш данъците, грижа на държавата е да си ги прибере".
Следователно, там липсва оня ефективен резултат от извършване на една държавнополезна дейност.

Още нещо искам да споделя с вас. Бях чел, че американският президент всяка сутрин получава два доклада: единият е за външноикономическата обстановка, а другият - за обстановката в страната, в резултат на което взима своите управленски решения. Вие казахте, че се правят редица опити да се пресече вносът с недостатъчно събрани митнически такси като се създаде необходимата икономическа среда, в която инициативната личност да не крие своята дейност, а да я декларира и да участва в процеса за събиране на приходите на държавата. Къде е ролята на специалните институции, които трябва да ви дадат информацията - и аз очаквах да чуя това от Вас, въз основа на която трябва да се вземат важните управленски решения? Мисля, че това пречи да вземем важни управленски решения, защото нямаме необходимата информация за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Следват актуални въпроси и питания към министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев.
Първият актуален въпрос е от народния представител Панайот Ляков относно построяването на отклонение от автомагистрала "Тракия" към с. Мало Конаре, община Пазарджик.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! При едно от посещенията си в с. Мало Конаре, кметът на селото господин Стоимен Спасов, както и много жители, ми поставиха въпроса за това отклонение от автомагистралата към с. Мало Конаре, което е най-голямото в общината - има обширна територия - 42 370 дка земеделски земи. Има също така развита инфраструктура, включително и второстепенно летище. Мало Конаре е център на богат земеделски район с плодородни почви, в който се отглеждат всички видове зеленчуци и плодове. Автомагистрала "Тракия" минава през землището на селото - на 200 м от покрайнините му, но по различни причини то не е било включено към нея, въпреки че е имало проект, разработен от Главно управление "Пътища".
Изграждането на това включване или на полудетелина може да бъде улеснено от съществуващия надлез и общинската собственост на земята около него. С тази връзка би се открило и стратегическото направление към община Брацигово през селата Огняново, Исперихово и Бяга, както и към община Карлово.
Затова уважаеми господин министър Ви питам: Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще се ангажира ли с изпълнението на проекта на Главно управление "Пътища" и ще помогне ли за ускореното икономическо развитие не само на Мало Конаре, а и на районите на споменатите общински центрове? Също така мога да Ви уверя, че община Пазарджик е готова да съдейства и да участва в изграждането на този обект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Ляков! Автомагистрала "Тракия" в изградения си участък от София до Пловдив е част от трансевропейската транспортна магистрала и по-точно транспортни коридори № 4 и № 8, пресичащи територията на България. Тяхното изграждане трябва да се разглежда като конкретна форма на реализация на политиката на България за интеграция в Европейския съюз чрез бързо развитие на инфраструктурата, определяща особеното място на страната ни като важно средище за връзките между отделните части на континента и тяхното естествено продължение към Азия и Близкия Изток.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез Главно управление на пътищата насочва голямата част от средствата, предназначени за транспортната инфраструктура, осигурени от международните финансови институции, към реализирането на транзитните направления. В момента по изградения участък от автомагистрала "Тракия" функционират 9 пътни възела за транспортни връзки на автомагистралата с пътищата от републиканската пътна мрежа. Местоположението на пътните възли се избира в зависимост от характера на терена и необходимостта за връзки с населените места. Те трябва да са на достатъчно разстояние помежду си за осигуряване на предвидената проектна скорост и безопасността на движението на транспортния поток. Проучват се възможностите за отдаване на автомагистралата за доизграждане и експлоатация на концесионен принцип, което от своя страна ще доведе до прецизиране и оптимизация на местоположението и броя на пътните възли.
За връзка с населените места на територията на община Пазарджик са построени два пътни възела: пътен възел "Калугерово" - на километър 80+100, и пътен възел "Пазарджик" на километър 90+200. Следващият пътен възел в направлението към Пловдив е "Цалапица" на километър 112+300.
Село Мало Конаре е разположено вдясно от направлението на автомагистрала "Тракия" и е почти в средата между пътен възел "Пазарджик" и пътен възел "Цалапица". Транспортната връзка до населеното място се осигурява по един от двата пътни възела на автомагистралата: път 1-8 и четвъртокласните пътища на територията на община Пазарджик.
Уважаеми господин Ляков, в заключение в отговор на Вашия въпрос искам да заявя, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството се ангажира с решаването на поставения ми от Вас въпрос и възложи на Главно управление на пътищата проучването в най-кратки срокове на техническата възможност за реализиране на подходяща връзка на с. Мало Конаре за максимално благоприятно включване до съществуващите два пътни възела, които са на разстояние около 22 км един от друг и построените три подлеза на пресичащите пътища от местно значение с оглед включването на този проект в актуализацията на плана за регионално развитие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев от народния представител Валентин Симов относно незаконни строежи в района на промишлената зона на гр. Констинброд.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Моят повод да се обърна към Вас е незаконното строителство на територията на птицекланицата в Костинброд, която е собственост на Централния кооперативен съюз. Извършени са редица незаконосъобразни действия, включително и строежи и тъй като преди малко бях свидетел тук на един диалог между колегата Руси Статков и заместник министър-председателя господин Жотев, чух как господин Соколов призовава да се спазват законите и искам от тази трибуна да Ви питам: Вие ще вземете ли отношение тези незаконни строежи, построени върху друга собственост от човек, който няма никакво право на това, най-накрая да бъдат съборени, защото според последната справка, която получих от Министерството на околната среда, там положението е трагично. От тези незаконни строежи е последвало такова замърсяване на района, каквото изобщо никой не може да си представи. Вярно е, че са дадени предписания, но до ден-днешен нито едно от тези предписания не е направено.


Моят актуален въпрос към Вас е: Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще се разпореди ли в крайна сметка на Дирекцията за строителен контрол да бъдат съборени тези сгради и да може собственикът спокойно да си влезе във владение там? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Симов! През м. октомври 1999 г. са извършени проверки от Дирекцията за национален строителен контрол, при които на територията на Птицекомбинат - Костинброд, е установено незаконно строителство и ползване на следните обекти:
Първо, колбасарски цех с долепено до него ниско тяло с констативен акт № 67 от 15 октомври 1999 г.
Второ, разширение на съществуващата сграда - магазин и склад, констативен акт № 65 от 15 октомври 1999 г.
Трето, преустройство на трети етаж на съществуваща административна сграда в жилища с констативен акт № 62 от 15 октомври 1999 г.
Четвърто, фуражен цех и разтоварище към него с констативен акт № 64.
Пето, сграда за разтоварване на фураж с констативен акт № 66.
Шесто, надстрояване на административна сграда, изградена зимна градина с дървена покривна конструкция, покрита с бетонови керемиди, констативен акт № 63.
Паракотелно в първи център с долепено до него ниско тяло с констативен акт № 69 от 15 октомври 1999 г.
Установеното от Дирекцията за национален строителен контрол незаконно строителство е извършено от акционерно дружество "Джиев", с управител Благо Димитров Джиев без изискващите се строителни книжа, одобрени проекти и разрешения за строеж.
По повод сигнал на Централния кооперативен съюз още през ноември 1996 г. тогавашният кмет на община Костинброд е декларирал, че ще предприеме всички необходими мерки за спиране на незаконното строителство. Това е видно от представените през октомври 1999 г. в държавната инспекция писмо-отговор на Централния кооперативен съюз.
От 1996 г. до проверката на Дирекцията за независим строителен контрол през 1999 г. обаче от страна на общинските органи не е направено абсолютно нищо.
Констатациите на Дирекцията за национален строителен контрол безспорно установяват незаконен строеж. Срещу "Джиев" АД е образувано административнонаказателно производство. Въз основа на съставените констативни актове са издадени 7 наказателни постановления с номера от 596 до 602 за налагане на икономическа санкция общо в размер на 3 хил. и 500 лева.
За обектите в строеж до момента на проверката са издадени 3 заповеди за спиране на строителството с номера 191 до 193 от 25 октомври 1999 г. на началника на Софийската регионална дирекция за национален строителен контрол.
За завършване на незаконните строежи е издадена заповед № 714 от 25 октомври на Главния държавен инспектор за забрана ползването и експлоатацията. Съответно е разпоредено спирането на доставките на електрическа енергия и вода при условие, че не се засяга нормалната експлоатация на законноизградените сгради и съоръжения.
При констатиране на незаконен строеж, съгласно Закона за териториално и селищно устройство действия за неговото премахване без да се допуска изследване за узаконяване се предприемат, когато са налице едновременно три предпоставки: липсва предвиждане на подробния градоустройствен план, липсва одобрен проект и липсва разрешение за строеж.
Разпоредбите на закона в тази насока са категорични и строежите при тези условия задължително се премахват.
В конкретния случай незаконните строежи са извършени в терен, предвиден за птицекомбинат, тоест не са налице всички предпоставки на закона за безусловното им премахване, защото сградите съответстват на предназначението на терена. Теренът е държавна собственост и е приложим чл. 173 от Закона за териториално и селищно устройство, съгласно който незаконните строежи се отнемат в полза на държавата.
Във връзка с това държавната инспекция със свое становище от 2 февруари тази година на основание чл. 311, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство е дала съгласие на главния архитект на община Костинброд да бъдат предприети действия за изследване на възможностите за узаконяване на незаконното строителство по реда на чл. 162 от Закона за териториално и селищно устройство на името на собственика на терена, а именно - държавата.
При установяване на възможностите за узаконяване, те се съобразяват с действащите нормативни разпоредби по териториално и селищно устройство и наличието на констативни становища, доказващи по безспорен начин сигурността на носещите конструкции на сградите в съответствие с действащите нормативни актове по проектиране. Процедурата по чл. 311 от Правилника за приложение на ЗТСУ предвижда в 60-дневен срок след заснемане и конструктивна експертиза общината да се произнесе дали са спазени изискванията на закона. Ако се установи, че не са налице условията за узаконяване, общината трябва да откаже и незаконните строежи да бъдат премахнати. Ако те или част от тях са узаконими ще бъде направено предложение до областния управител да бъдат отнети в полза на държавата. Срокът за произнасяне от страна на общинските органи е изтекъл на 2 април т.г. Липсата на произнасяне обаче блокира възможността да се предприемат по-нататъшни действия спрямо незаконните строежи от страна на контролните органи.
Уважаеми господин Симов, от изложеното дотук според мен става ясно, че на този етап колегите от Държавната инспекция по национален строителен надзор са предприели всички необходими в съответствие със закона и своята компетентност мерки спрямо незаконното строителство на територията на Птицекомбинат - Костинброд. За окончателното решаване на проблема с това незаконно строителство е необходимо община Костинброд по най-бързия начин да си свърши работата в съответствие с нормативните разпоредби в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин министър.
Имате думата за реплика, господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз съм доволен от обстойния отговор на моя въпрос от Вас и само искам да изразя недоумението си, че едно лице, една фирма, която незаконно стои там, строи незаконно за сметка на друг собственик било това държавата, било това Централния кооперативен съюз. И се радвам, че ако час по-скоро въпросът бъде решен, толкова по-добре за държавата, толкова по-добре и за Централния кооперативен съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Актуален въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев от народния представител Пламен Славов относно създаване на община Сопот.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър!
През м. септември 1999 г. на същия актуален въпрос министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Бакърджиев отговори - цитирам: "На практика ние сме на края на процедурата и аз ще внеса предложението на Министерския съвет за обособяване на новата община и се ангажирам в следващите няколко седмици общината да бъде факт".


На 23 септември 1999 г. Българското национално радио и Българската национална телевизия многократно в своите емисии информираха, че въпросът за създаването на нова община с център гр. Сопот е включен в дневен ред на предстоящо заседание на правителството. Какво е решено на правителственото заседание не стана известно. Стана известно, че точката е отпаднала от дневния ред. Какви са причините - също до този момент не са известни и не се знаят нито от гражданите на Сопот, нито от народните представители от 17. Пловдивски многомандатен избирателен район.
В момента сопотските граждани не могат да допуснат, че този законосъобразен вот, който те изразиха по време на проведения референдум, е обречен на неуважение и че ще бъде пренебрегнат. Известно е, че гр. Сопот в своето многовековно съществуване е бил винаги самостоятелна община. И той е заслужил това си право като духовно средище на националното ни възраждане и заради богатото си героично минало, и като родно място на патриарха на българската литература Иван Вазов, чиято юбилейна 150-годишнина от неговото рождение цяла България ще чества на 9 юли т.г. Именно затова потомците му в гр. Сопот очакват от Министерския съвет и от президента на Република България указ за възстановяване на община Сопот.
Във връзка с гореизложеното отправям към Вас следния актуален въпрос: какви са причините до момента процедурата за обособяване на община Сопот да не е доведена докрай?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Славов, във връзка с отговора на Вашия актуален въпрос бе извършен цялостен преглед на преписката, образувана за създаването на нова община Сопот. Констатацията от проверката е, че са изпълнени ангжиментите, поети от министъра на регионалното развитие и благоустройството в лицето на господин Бакърджиев, в отговора на поставения му актуален въпрос през м. септември миналата година.
С писмо № 030785 от 2 юли 1999 г., окомплектована и съответно съгласувана с администрацията на президента на Република България, преписката е изпратена в Министерския съвет от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В доклад на заместник министър-председателя Евгений Бакърджиев е направено предложение за създаване на нова община Сопот и промяна в границите на съществуващата община Карлово. Направен е проект за решение на Министерския съвет и проект на указ в съответствие с изложеното в доклада. Приложено е и становището на министерството, изготвено в съответствие с т. 6 на чл. 9, ал. 1 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
В становището е констатирано, че са спазени законовите условия, както и редът за извършване на административно-териториална промяна, свързана със създаването на нова община, предвиден в Закона за административно-териториалното устройство на Република България. На това основание е предложено Министерският съвет да вземе решение за извършване на исканата промяна.
След извършване на предварителното междуведомствено съгласуване проектът за решение е внесен в заседание на Министерския съвет на 30 септември 1999 г. При проведеното обсъждане на заседанието са изказани сериозни възражения против създаването на нова община Сопот главно в две основни направления:
Първо, с отделянето на гр. Сопот и с. Анево в самостоятелна община ще се наруши административната цялост на община Карлово, тъй като ще бъде прекъсната директната транспортна връзка на селата от състава й - Московец, Певците, Игнатово, Карнаре, Христо-Данево, Столетово, Слатина, Розино и Клисура, с общинския център. При това положение правилно би било да се извършат предвидените в Закона за административно-териториалното устройство на Република България процедурни действия с оглед да се установи дали тези населени места биха искали да се присъединят към община Сопот и едва тогава да се пристъпи към извършването на административно-териториалната промяна.
И второ, към момента на внасяне на преписката е било изпълнено условието на т. 5 от чл. 8 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България за размера на собствените приходи. Като аргумент против е изтъкнато обаче влошаващото се икономическо състояние на Вазовските машиностроителни заводи, които са основен източник на приходи на община Карлово. Това създава реална опасност както новата, така и остатъчната община да са в невъзможност да се самоиздържат. Необходимо е да се направят подробни финансови разчети, за да може да се прецени целесъобразно ли е от една община в добро финансово състояние да се създадат две в лошо.
На основание на всичко казано дотук Министерският съвет не взема решение за създаване на нова община.
Уважаеми господин Славов, за да се продължи работата по процедурата за обособяване на община Сопот и да се доведе докрай, са нужни две неща:
Първо, да се извършат от Инициативния комитет за създаване на община Сопот и кметовете на населените места изискващите се процедури, предвидени в чл. 9 на Закона за административното и териториално устройство на Република България, за включване в предлаганата нова община на населените места, които остават без директна транспортна връзка с общинския център Карлово.
И второто, финансовата служба на община Карлово със съдействието на териториалната данъчна администрация да извършат и представят към преписката подробен анализ на финансовите възможности за задоволяване в достатъчна степен със собствени приходи както на новосъздаващата се община Сопот, така и на община Карлово. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, господин министър! Ще си позволя отново да цитирам казаното от господин Евгений Бакърджиев на 10 септември тук, в пленарна зала:
"На практика сме накрая на процедурата и аз, след като получа всички мнения на отделните министри, ще внеса предложението на Министерския съвет за обособяване на новата община и се ангажирам с това в следващите няколко седмици общината да бъде факт."
След казаното от Вас, господин министър, аз ще си позволя отново да повторя това, което заявих на 10 септември, тъй като става дума за принципи и става дума за една практика, която Министерският съвет налага в решаването на еднотипни проблеми, свързани с обособяването на нови общини на територията на Република България, по различен начин.
Истина е, че Министерският съвет действа избирателно в случаите, когато явно иска да реализира други цели и други интереси. Повод за това ми дава начинът, по който Министерският съвет реагира, взе решение, предложи на президента и той издаде указ за обособяването на новите общини Стамболийски, Кричим и Перущица.
Затова аз отново смятам за важно тук да бъде заявено, че е редно по един и същи начин Министерският съвет да се отнася към желанието за обособяване на общини, независимо в кои избирателни райони са, независимо в коя част на България са. Защото това е право на българския избирател, а правата на българските избиратели, на българските граждани са еднакви на територията на цялата страна независимо в кое населено място живеят те и независимо дали референдумът, който те са провели, и обещанията, които министърът е поел публично от името на Министерския съвет тук, от тази трибуна, е в навечерието на избори за местни органи на самоуправление или той прави изявление, след като изборите са приключили и те са факт. Защото подозренията и съмненията в такъв случай остават напълно основателни.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Питане към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Евгени Чачев от народния представител Иван Борисов, относно Националния план за регионално развитие за периода 2000-2006 г.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги народни представители! Моето питане е внесено през месец февруари т.г., т.е. преди четири месеца. Разбира се, министър Чачев няма абсолютно никаква вина за това, че вместо за две седмици, както е по правилника, се отговаря след четири месеца.
Господин министър, моето питане е свързано с Националния план за регионално развитие 2000-2006 г., приет с Постановление на Министерския съвет № 208 от 28 ноември м.г.
Целите, които се поставят с Националния план, са преодоляване на регионалните различия, намаляване на броя на общините, достигнали критично равнище на бедност, безработица и обезлюдяване, прилагане на диференциран регионален подход в структурната реформа.
В Националния план правилно е записано: "Северозападният район се очертава като най-проблемният район".
Господин министър, имам всички основания да твърдя, че с този Национален план Северозападният район е пренебрегнат, балансът между отделните райони е силно нарушен. В диагнозата за състоянието, направена в Националния план, цифрите за Враца, Видин и Монтана са направо шокиращи.
Ще подкрепя своето твърдение, като ползвам цифри и данни от Националната програма:
1. "Република България регистрира през последните години отрицателен прираст от 0.4 за 1990 г. до 7 на сто през 1998 г. Бързото намаляване на броя на населението доведе до обезлюдяване на цели територии в страната, най-вече Северозападна България".
2. "Гъстотата на населението е със силно изразени териториални различия. Най-високата стойност на този показател е за Югозападния район - 105 души на кв.км, а с най-ниски за Северозападния - 56 души на кв.км." Разликата е два пъти. Да, гъстотата на населението в Северозападна България е 56 души. Но в Предбалкана живеят под 20 души на кв.км. Този район се превръща в пустиня.
В Националния план само се констатира, че тенденцията на обезлюдяване в нашия район е факт. Нищо обаче не се предприема да се спре катастрофалното обезлюдяване на този район.
3. "Различията по отношение на приходите на един жител са значително по-силно изразени. Съотношението между водещия и най-слабия - Северозападния район, е 3,7 пъти. Стойностите за отделните райони се движат от 43 до 159 на сто спрямо средните за страната. Най-ниски са стойностите за Северозападния район - 43 на сто".
Господин министър, отново става дума за разлика в пъти, в случая - 3.7 пъти.
4. "Заетостта на населението и безработицата също варират в широки граници. Разликата между района с най-ниско и района с най-високо равнище на безработица е Северозападният - 2.5 пъти".
В Националния план е записано, че безработицата във Видин и Враца е 19 на сто, а в Монтана - 20 на сто.
Тези числа отдавна не са актуални. За 6-те месеца от приемането на програмата досега безработицата в нашия район беше рязко увеличена - от 19 е скочила на 30 на сто. За някои общини безработицата е 70 на сто. Скоро бях при кмета на Хайредин Димитър Крумов. С огромна тревога той сподели с мен, че безработицата в Хайредин е 90 на сто. Деветдесет на сто! Господин министър, да не сте на мястото на този кмет!
По индекс на човешко развитие нашият район отново е на последно място в страната.
Ето още числа. На 1000 жители в нашия район се падат 6.2 малки и средни предприятия. В другите райони това число е 14.9. Отново разлика в пъти, много пъти.
Катастрофално е положението с гъстотата на пътната и железопътната мрежа.
И накрая, в таблица № 8 на Националния план са посочени финансовите ресурси за обезпечаване на програмата. За нашия район са предвидени само 522 млн. лева. Това са само 3.9 на сто от средствата за страната. По области те се разпределят така: за Видин - 1.3 на сто, за Монтана - 1.5 на сто, за Враца, забележете - само 1.1 на сто. Това са най-ниските стойности за цялата страна. Тук разликата е около пет пъти. А става дума за средства за период от седем години. Нямаме информация при какви обстоятелства колегите, по-скоро областните управители на Видин, Враца и Монтана са приели тези цифри.
Господин министър, моето питане е: Ще бъде ли актуализиран Националният план за регионално развитие 2000-2006 г. за Северозападния район? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Борисов.
Има думата господин министър.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Борисов, Вашето питане на практика съдържа два подвъпроса. Първият се отнася до Националния план за регионално развитие и неговата актуализация, а вторият - до Северозападния район за планиране, един от шестте планови района, дефинирани в Закона за регионалното развитие.
Разпределението на финансовите ресурси между районите за планиране е изключително сложна система. Тя отчита много фактори като степен на проблемност на всички области, които попадат в отделните райони за планиране, равнища на частните и на чуждите инвестиции, броя и обхвата на стартиралите и на очакваните за реализация проекти и т.н.
За илюстрация на това колко разнородна е картината в различните райони, бих дал само един пример. Ако изчислим общите финансови ресурси на човек от населението в лева по райони, изчисление, чрез което бихме получили възможно най-точна представа за действителното състояние на нещата, се получава следното. С най-висока осигуреност е Югозападният район - с 260 лв. на жител. В него попада и столицата София. Втори по същия показател е Южният централен район - с 220 лв. на жител. Следват три района, това са Югоизточният, Северозападният и Североизточният - със 180 лв. на жител. И накрая Северният централен район - със 140 лв. на жител.
Делът на държавния бюджет във финансовото осигуряване по районите за планиране, изчислено пак на човек, поставя на първо място Северозападния район - с 86.5 лв. на жител. Следват Южният централен - с 62.1лв., Югозападният район - с 52.8 лв., и т.н.
Двата вида данни доказват, че Северозападният район за планиране не е пренебрегнат, както и че се създават предпоставки за балансирано развитие на отделните райони в страната. Самият държавен бюджет осъществява специална политика за подпомагане на най-проблемните общини, области и съответно райони.
Във връзка с въпроса за актуализацията на Националния план за регионално развитие бих искал да ви информирам за следното. Както предвижда Законът за регионално развитие, Националният план се актуализира задължително за всяка планова година. Тази процедура е необходима заради динамичните проблеми във вътрешната и външна среда. Актуализацията дава възможност за детайлизиране на проекти в различни фази на тяхното осъществяване, както и за вземане на най-точни, съответни на ситуацията управленски решения.
Уважаеми господин Борисов, Северозападният район за планиране, както казахте, е един от двата пилотни района, определени от българското правителство в отговор на искането на Европейския съюз да бъдат посочени два различни вида райони - един проблемен и един за развитие, които да бъдат финансирани безвъзмездно от Програма ФАР по Финансов меморандум'2000. Северозападният район за планиране бе определен като най-проблемен заради ниската степен на своето икономическо развитие, заради слабата инфраструктурна изграденост, заради влошените демографски условия и не на последно място - заради изключително високото равнище на безработица.

Като район на развитие бе посочен Южният централен. Сред аргументите за този избор е наличието на големите териториални диспропорции между високоразвитите области в района, като Пловдив, Стара Загора и Хасково, и родопските области Кърджали и Смолян. Решението бе взето въз основа на сравнителен социално-икономически анализ за шестте района на планиране по четири групи показатели: икономическо развитие, социален статус, техническа инфраструктура и териториално-демографски параметри.
Финансирането по Програма ФАР '2000 за двата района предвижда да бъдат разработени следните проекти: инвестиране в развитието на туризма, малките и средни предприятия и семейния бизнес; финансиране на системи за управление на качеството; безвъзмездни схеми за разкриване на нови работни места и професионално обучение; възстановяване на културни паметници; и не на последно място инвестиции в изграждането на технологични паркове и бизнесинкубатори.
Общото финансиране по Програма ФАР '2000 възлиза на 59.4 млн. лева, от които 45.2 млн. - от Европейския съюз по приоритет социалноикономическо сближаване на Европейския съюз. Тези средства са допълнителни спрямо Финансовата програма за регионално развитие на въпросните два района.
Вече са факт и още две важни решения, свързани с развитието на Северозападния район, които са елемент на националната стратегия за инфраструктурно изграждане. Имам предвид, на първо място, постигнатото споразумение за Дунав мост-2 с основно външно финансово участие около 190 млн. щ.д. за строителството на моста и за изграждане на прилежащата към него инфраструктура на българска територия. Знаете, че преди два дни министър Михайлова подписа Техническото споразумение за това. И, на второ място, през настоящата 2000 г. Европейският съюз ще отпусне безвъзмездно и 30 млн. евро за основен ремонт на участъка от еврокоридор № 4 Видин - Монтана.
Уважаеми господин Борисов, всичко, казано дотук за Северозападния район, ми дава основание да не се съглася с Вашето твърдение, че този район е пренебрегнат. Налага се и известно уточнение по тезата за нарушаване на баланса между отделните райони. Нарушаване на баланса между отделните райони в България има, но причината не е в Националния план за регионално развитие. Северозападният район за планиране се очертава като крайно проблемен още от средата на 70-те години. Оттогава насам положението там непрекъснато се влошава и нито едно правителство не направи каквито и да било усилия за разрешаване на сериозните социални и икономически проблеми на Северозападния район. Първите действия в тази насока се правят именно чрез Националния план за регионално развитие, който създава реални условия за преодоляване на посочените от Вас негативни тенденции. Ние сме дълбоко убедени, че хората от този район имат нуждата да почувстват съпричастността и солидарността на правителството, обществото и нацията. Без съмнение, както показват и Националният план за регионално развитие и актуализираната "Програма 2001", ние сме отворени към решаване на тези проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За два допълнителни въпроса има думата господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, разбира се, че благодаря за изчерпателния отговор, който Вие дадохте. С много от казаното от Вас съм съгласен, разбира се, не с всичко съм съгласен. С едно обаче не мога да не се съглася с Вас - става дума за една фраза, която се ползва често в нашия край - край, забравен от хора и от Бога. Така казват нашите хора. В случая "от хора" се разбира "от правителството". Вие тази теза я развихте, аз няма да я продължавам.
Моите уточняващи въпроси са два. Задавайки първия въпрос, отново ще цитирам Националния план за регионално развитие: "Северозападен район. Очертава се като най-проблемният район. Възможностите за трансгранично сътрудничество и развитие с Република Югославия са блокирани и на този етап импулси за развитие не могат да се очакват."
Господин министър, колко ще продължи този етап? С Националния план за регионално развитие Вие предопределяте, че този етап на развитие, т.е. на неразвитие с Югославия ще продължи поне седем години.
И още един цитат: "Районите за трансгранично сътрудничество, определени със съответните споразумения със съседните страни, включват: граничен район с Република Гърция, граничен район с Република Румъния, с Македония и с Турция." Както се вижда, трансгранично сътрудничество в седемгодишната програма с Югославия не се предвижда.
Моят уточняващ въпрос е: господин министър, не считате ли, че е наложително преразглеждане на тази част от програмата? Значи ли, че 300-километровата граница с Югославия ще я зачертаем за седем години?
И вторият въпрос. Въпреки че Северозападният район е традиционно лозарски и овощарски, в програмата не е предвидено съживяване и на двата отрасъла. За винарството - също. Знаете, че до неотдавна и в Горни Вадим, в Ново село, и в Лобушна, и в Роман имаше огромни масиви лозя и овошки. Масивите от лозя "Врачански мискет" и вината "Врачански мискет" са известни в цяла Европа. Въпросът ми е: не е ли редно с Националния план за регионално развитие за Северозападния район да се осигурят средства за възстановяване на лозарството и овощарството? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Борисов.
Имате думата, господин министър, да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин Борисов, напълно съм съгласен с това, което казахте. Що се касае до трансграничното сътрудничество с Югославия, това е един акт, който не зависи само от България, той зависи в основна степен от Европейския съюз.
Във връзка с това бих искал да добавя към моя отговор нещо, което пропуснах - това е Програмата за трансгранично развитие с Румъния, която започва да действа от тази година. Действително сумите, предвидени в нея, не са големи по размер - 9.8 млн. евро за настоящата 2000 г., като за следващата година тази сума ще бъде удвоена.
Що се касае до изграждането на трите гранични контролно-пропускателни пункта с Югославия, за които имаше питане от Ваша страна преди няколко месеца, бих желал да Ви информирам, че вече сме в интензивни разговори с югославската страна, така че те да бъдат придвижени по възможно най-бързия начин. Разбира се, на този етап както в регионалния план, така и в бюджета пари за тях няма предвидени. След подписване на споразумението и това ще бъде направено.
Вторият Ви въпрос - относно възраждането на лозарството във Вашия регион. В актуализацията на регионалния план това е предвидено, предвидени са и средства от Програма САПАРД на Европейския съюз, които също не са залегнали в цифрите, които Вие цитирате в първоначалния вариант на Националния план за регионално развитие. Сумите също не са големи, касае се за 5.4 млн. евро, но са едно добро начало, което с усилията на живеещите в този регион смятам, че българското лозарство там действително може да бъде възродено.

В актуализирания вариант на Националния план за регионално развитие има заложени, аз Ви казах, грантови схеми за разкриване на нови производства не само в областта на индустрията, но и в областта на селското стопанство, включително и нови култури, както и развитие на лозарството, което ще спомогне до голяма степен за премахване на тези диспропорции, които съществуват в момента.
Аз дълбоко си давам сметка, че това няма да стане за година или две, но смятам, че е поставено едно добро начало за тяхното преодоляване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Борисов, имате думата да изразите отношението си към отговора.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Господин министър, относно уточняващите въпроси благодаря, има движение, има развитие. Хубаво е, че част от моите предложения към Вас бяха приети.
По цялостното питане.
Господин министър, през април 730 000 българи в активна възраст бяха без работа. Това е 19 на сто официална безработица. Рекорден ръст на безработица регистрира Бюрото по труда във Враца. С близо 50 на сто е увеличен броят на незаетите спрямо същия период на миналата година. Над 11 000 човека са регистрирани на трудовата борса във Враца към 30 април, като само 26 на сто от тях имат право на обезщетение. Бюрото по труда отчете, че критичната граница на безработица е преминала и община Враца, и община Криводол. Бедствено е положението в Криводол, където безработицата надхвърля 33 на сто. Ситуацията се влошава, тъй като през април изтече срокът на програмата за временна заетост, осигуряваща по 400 места средномесечно. За едно работно място сега в Бяла Слатина чакат над 1000 човека, в Оряхово - 280 и т.н. Не е случайно това, че първият кмет, за който общинският съвет гласува недоверие, е пак в нашия район - Брусарци.
Само преди 2 дни в тази зала беше гласуван закон: кметовете - в затвора. Все по-често се питам: накъде отива България? Към Европа или в Диарбекир?
Преди 5 дни Муравей Радев заяви пред безработните във Видин: "Да спасиш "Видахим", все едно е да извадиш умрелия от гроба." Много оригинално!
Господин министър, обръщам се към Вас с голяма тревога. Северозападна България загива! Помогнете! Хората не вярват на програми. Те имат нужда от работа и хляб сега. Познавам десетки и стотици семейства в нашия край, където и двамата не работят. Те няма какво да сложат на масата пред децата си. Така е от години. Перспектива няма.
Преди седмица бях във Вашия кабинет, господин министър, благодаря Ви, че проявявате разбиране по проблемите на Северозападна България. Говорихме там и за пътя Враца - Оряхово, Враца - Мизия и Враца - Видин, разбира се, и за Дунав-мост. Но кога ще започне неговото строителство? Хората имат нужда от работа сега, а не след години.
Така че, изразявайки отношение към Вашия отговор, приемете моето отношение към незадоволителния отговор не към министър Чачев, това е програма на цялото ваше правителство. За Северозападна България тази програма не е добра. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Борисов.
Господин министър Чачев има думата.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин Борисов! Бих искал да не се съглася с последните Ви изречения, с факта, че работата по изграждане на втори Дунав-мост ще започне до края на месец юли. Като начало ще бъдат създадени от порядъка на 250 до 300 нови работни места. Същото се отнася и за рехабилитацията на пътя Враца - Оряхово и останалите отсечки, включени в програмата на Главно управление "Пътища". До края на годината във Вашия регион ще бъдат създадени минимум 1500 нови работни места по инвестиционната програма на правителството.
Аз го казах и пак ще го кажа, че си давам сметка, че тези 1500 нови работни места няма да решат изведнъж проблема с безработицата, но това е едно добро начало и ние действително сме съпричастни към тези хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Последното питане към министър Чачев е от народния представител Стефан Мазнев относно инвестиционната програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за Старозагорска област.
Имате думата, господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Чачев, уважаеми колеги! Инвестициите са най-динамичният фактор за развитието на икономиката и обществото. С актуализираната програма "България 2001" правителството пое конкретни ангажименти за финансиране с бюджетни средства обекти с национално значение. През периода 2000-2001 г. се предвиждат разходи в публичния сектор в размер на 4 млрд. 430 млн. лв. С тези средства ще бъдат създадени десетки хиляди нови работни места. Основните приоритети ще бъдат насочени към изграждане на обекти от Националната транспортна система, които са и структурни елементи на европейските пътни и железопътни мрежи.
Конкретно за Старозагорска област се предвижда завършване на строителството на участъка Оризово - Чирпан от автомагистрала "Тракия", както и финализиране на проектирането и продължаване строителството в участъка Чирпан - Стара Загора на същата магистрала. Заложена е пътна рехабилитация на път "1-5 - Казанлък - Стара Загора". На 16 април тази година Вие направихте и първа копка за цялостния ремонт на пътя Гълъбово - Надлево. Очаква се и безвъзмездна финансова помощ от предприсъединителните фондове на Европейския съюз за градските пречиствателни станции за отпадни води в Стара Загора.
Уважаеми господин министър, моля да ми отговорите: какви ще бъдат инвестициите по отношение на тези и други обекти, заложени в програмата на повереното Ви министерство за Старозагорска област? Какви са сроковете за тяхното реализиране и какъв е очакваният брой на създадените нови работни места?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Чачев, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Мазнев! Напълно съм съгласен с Вас, че инвестициите са най-динамичният фактор за развитието на икономиката и обществото. В плана за действие на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по актуализираната програма "България 2001", като първа и основна цел е заложена подкрепата на икономическия растеж на страната и на тази основа нарастване на заетостта и доходите на населението.
Интензивната строителна програма на съвременна инфраструктура има мултипликационен ефект, като създава временни и постоянни работни места, стимулира строителната индустрия, ускорява процесите на функциониране на икономиката.
В програмата на МРРБ за Старозагорска област са заложени за изпълнение следните инфраструктурни обекти:
1. Автомагистрала "Тракия" в участъка от Оризово до Стара Загора с обща дължина 41,8 км и по-точно:
- Участък от километър 167 + 500 до километър 171 + 360, с обща стойност 16,500 млн. лв., което в момента се изпълнява от "Пътни строежи" - Пловдив. Срокът за изпълнение на обекта е месец октомври тази година. В състава на фирмата работят над 500 работника и са открити 70 нови работни места.
- За участъка Оризово - Чирпан от километър 167 + 500 до километър 171 + 300 е завършено проектирането и в момента се провеждат отчуждителните процедури. До края на месец юли се предвижда да бъде подписан договорът за заем с Европейската инвестиционна банка в размер на 100 млн. евро, за съфинансиране на участъците Оризово - Стара Загора - 50 млн. евро, и Карнобат - Бургас - също 50 млн. евро.
- За участъка Оризово - Стара Загора се предвижда строителството да започне в началото на 2001 г. и да завърши през 2003 г. За периода на строителството ще бъдат разкрити до 1000 постоянни и временни работни места.
Второ. Автомагистрала "Тракия" за участъка Стара Загора - Нова Загора, с обща дължина 32,4 км през настоящата година ще бъде проведена процедурата за възлагане на обществена поръчка за изготвяне на работен проект и тръжна документация. В началото на 2001 г. ще бъде проведена тръжната процедура по възлагане на строителството, което се предвижда да се реализира в периода 2001 - 2003 г. В процеса на изпълнение на строителството се очаква да бъдат разкрити около 700 постоянни и временни работни места.
Участъците Казанлък - Стара Загора и обходният път на Стара Загора с обща дължина 62,9 км ще се изпълняват по програмата "Транзитни пътища 3" с финансиране от програма ИСПА, Европейската инвестиционна банка и от държавния бюджет. Предстои обявяването на международен търг за строителството на пътните връзки. Съгласно разчетите строителството ще продължи 15 месеца и ще бъдат разкрити близо 900 временни и постоянни работни места.
През м. март тази година, както посочихте, започна изграждането на участъка Стара Загора - Димитровград и Раднево - Гълъбово с обща дължина 52,1 км. Съгласно контракта общата стойност е в размер на 9 млн. и 470 хил. щатски долара. Срокът за изпълнение е м. юли 2001 г. и са разкрити до момента 180 нови работни места.
В ремонтната програма на Главно управление на пътищата са включени и редица по-малки съоръжения и обекти като участъка Връх Шипка - гр. Шипка с дължина 13,1 км, участъкът Нова Загора - Раднево, връзката на път II-66 със Старозагорските минерални бани с дължина 15,2 км, участък Калофер - Казанлък с дължина 6 км и други подобни обекти.
Ще продължа с проекта за пречистване на градски отпадъчни води в басейна на р. Марица. Той включва едновременното изграждане на пречиствателни станции за отпадни води на градовете Стара Загора, Хасково и Димитровград. Проектът е залегнал в средносрочната инвестиционна програма на правителството за периода до 2001 г. и е включен в Националната програма за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води.
Общият бюджет на проекта възлиза на 57 млн. евро за трите станции, като финансирането ще бъде осигурено по следната схема:
- 28 млн. евро кредит с държавна гаранция от Европейската инвестиционна банка. Договорът за кредита е подписан и се очаква ратифицирането му от Народното събрание;
- 26 млн. евро ще получим от финансовия инструмент на Европейския съюз - ИСПА;
- 3 млн. евро - от Националния фонд за опазване на околната среда.
През настоящата година ще приключи изготвянето на тръжната документация на обектите, след което ще бъде обявен международен търг за главен изпълнител и независим строителен надзор. Строителството ще започне през първото полугодие на 2001 г. По предварителни разчети то ще продължи около три и половина години и ще се разкрият минимум 1000 временни и постоянни работни места.
По Споразумението за заем между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие през 1999 г. бе подписано споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и "Водоснабдяване и канализация" - Стара Загора, на обща стойност 3 млн. и 920 хил. щатски долара. С тези средства "Водоснабдяване и канализация" - Стара Загора, изпълнява инвестиционна програма на обща стойност 5,6 млн. щатски долара, като останалата част от необходимите средства се съфинансират от собствени на дружеството средства и от държавния бюджет.
По-важни обекти от тази програма са: реконструкцията на магистралния водопровод "Дунавци", на стойност 1 млн. щатски долара; реконструкцията на главния водопровод Ягода - Стара Загора - 600 хил. щатски долара; реконструкцията на главен водопровод Марица - Чирпан - 120 хил. щатски долара; реконструкцията на главния водопровод Землен - Раднево - също 120 хил. щатски долара; реконструкцията на главния водопровод Гълъбово от водоснабдителната група Главан за 60 хил. щатски долара; реконструкция на разпределителната мрежа на гр. Стара Загора на стойност 920 хил. щатски долара.
Със средства по Инвестиционната програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изграждане на водоснабдителни обекти с регионално значение се изпълнява освен това и водоснабдителната система "Марица-изток". Системата обхвата минноенергийния комплекс "Марица-изток", 18 населени места в Сливенска и 27 населени места в Старозагорска област. Общата дължина на водопроводите е 215 км; отклонението на водоснабдяване за с. Мъдрец, с. Главан, с. Помощник и с. Скрица с обща дължина 9,8 км, а също така и отклонение на водоснабдяване за с. Полски Градец с дължина 8,5 км.
Уважаеми господин Мазнев, с изложеното дотук смятам, че отговарям на питането Ви относно строителните обеми, които се изпълняват на територията на Старозагорска област и очакваните нови работни места, които ще се разкрият при изпълнението на строителната програма на основни инфраструктурни обекти в системата на Министерството - имам предвид Главно управление на пътищата, ВиК, а също така и предприятията, изграждащи пречиствателните станции, за които говорих, включени в Националната програма за пречистване на водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За процедура ли искате думата?
Има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, тъй като почти завършва времето на пленарното заседание, предлагам то с малко да бъде удължено, тъй като министър Чачев пространно отговаря и за да може да завърши нормално процедурата по започналото питане и тъй като министър Върбанов е тук, това удължаване да засяга отговора на министър Чачев и отговорите, които има министър Върбанов. Защото сроковете на много от въпросите изтичат, хората искат да чуят тези отговори, а и да не се губи времето на министъра, който се е отзовал на предвидения регламент на парламентарния контрол, моля колегите, които са тук, да гласуват това удължаване, което няма да бъде много - до завършване на процедурата по питането и отговорите, които има министър Върбанов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако при гласуването се съберат необходимото количество гласове.
Има предложение за удължаване с не повече от 2 часа, до изчерпване на отговорите на министър Върбанов, но не повече от 2 часа. Господин Върбанов има да отговаря на един актуален въпрос и на три питания.
Моля, гласувайте удължение на работното време.
Моля, гласувайте!
Гласували 147 народни представители: за 58, против 43, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Има думата господин Мазнев да зададе два допълнителни въпроса.
СТЕФАН МАЗНЕВ (СДС): Аз Ви благодаря за отговора, господин Чачев, макар че беше разпокъсан.
Само един допълнителен въпрос бих Ви задал. Възможно ли е по принцип чрез тези програми, които Вие споменахте - ИСПА и ФАР, да се осъществи изграждане на канализация за отпадни води в квартали на гр. Стара Загора, които нямат такива?
Това е принципен въпрос. Много Ви моля да дадете кратък отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин министър Чачев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин Мазнев, отговорът ми е съвсем кратък. Възможно е и ние това сме го предвидили в актуализираната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Мазнев има думата, за да изрази отношението си към отговора.
СТЕФАН МАЗНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Благодаря Ви за отговорите, господин министър. Програмата Ви наистина е амбициозна и аз най-искрено се надявам, че ще бъде реализирана, което ще доведе и до развитието на този регион и Ви желая успех. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Съобщения:
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 14 юли 2000 г., сряда, от 14,30 ч. в зала 130.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 14 юни, сряда, от 15,00 ч. в зала 142.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Благовест Сендов

Секретари:
Виктория Василева

Ивалин Йосифов