Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Васил Клявков и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили са две решения от Централната избирателна комисия.
"РЕШЕНИЕ
N 277
от 8 юли 1997 г.
На 3 юли 1997 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Юджел Наим Атилла, избран с листата на коалиция "Обединение за национално спасение - БЗНС "Никола Петков", Движение за права и свободи, Зелена партия, Партия на демократичния център, Нов избор, федерация "Царство България" в 29.многомандатен избирателен район - Хасково.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в 29.многомандатен избирателен район - Хасково, Валентин Симеонов Симов, ЕГН 5310086784, от коалиция "Обединение за национално спасение - БЗНС - "Никола Петков", Движение за права и свободи, Зелена партия, Партия на демократичния център, Нов избор, федерация "Царство България"."

"РЕШЕНИЕ
N 278
от 8 юли 1997 г.
На 4 юли 1997 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Стойчо Тодоров Кацаров, избран с листата на коалиция "Обединени демократични сили - СДС, ДП, БЗНС, БСДП" в 10.многомандатен избирателен район - Кюстендил.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в 10.многомандатен избирателен район - Кюстендил, Емануил Николов Йорданов, ЕГН 6008106509, от коалиция "Обединени демократични сили - СДС, ДП, БЗНС, БСДП"."
Моля квесторите да поканят новоизбраните народни представители, за да положат клетва.
(Всички народни представители стават. Валентин Симеонов Симов и Емануил Николов Йорданов застават на трибуната и повтарят клетвата след председателя Иван Куртев.)
ВАЛЕНТИН СИМОВ, ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се." (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Постъпили законопроекти и проекторешения от 2 до 8 юли 1997 г.:
1. Законопроект за разсекретяване на архивните документи, фактите и сведенията за дейността на правителството, държавните учреждения, политическите партии и религиозните организации в Република България. Вносители: Георги Димитров Дилков, Нансен Алфред Бехар и Христо Панчев Смоленов. Водеща комисия: Комисията по национална сигурност.
2. Законопроект за местните финанси. Вносител: Александър Томов. Водеща комисия: Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Освен това законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
3. Проект за решение за избиране на временна анкетна комисия за изясняване случая Ерджан Рашид - Роко. Вносители: Ахмед Демир Доган и група народни представители. Проектът за решение не е разпределен.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител: Михаил Райков Миков. Водеща комисия: Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител: Татяна Дончева Тотева. Водеща комисия: Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
6. Проект за решение за промени в ръководството на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Вносители: Благой Димитров и група народни представители от СДС. Водеща комисия: Комисията по културата и медиите.
7. Проект за решение за промяна на ръководството на Българската телеграфна агенция. Вносители: Благой Димитров и група народни представители от СДС. Проектът за решение е разпределен на Комисията по културата и медиите.
8. Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносител: Любен Андонов Корнезов и група народни представители. Законопроектът е разпределен на водещата Комисия по културата и медиите.
Предлагам на вашето внимание проекта за седмична програма за работата на Народното събрание за периода от 9 до 11 юли 1997 г.
1. Прекратяване пълномощията на народен представител.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите. Вносител: Министерският съвет на 25 юни 1997 г.
3. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за висшето образование. Вносител: Георги Панев и група народни представители, внесен на 13 юни 1997 г.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество във военното обучение. Вносител: Министерски съвет на 26 юни 1997 г.
5. Проект за решение за промени в ръководството на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Вносители: Благой Димитров и група народни представители на 8 юли 1997 г.
6. Проект за решение за промяна на ръководството на Българската телеграфна агенция. Вносители: Благой Димитров и група народни представители на 8 юли 1997 г.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител: Министерски съвет на 1 юли 1997 г.
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител: Министерски съвет на 1 юли 1997 г.
9. Парламентарен контрол по чл. 86 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
По дневния ред има думата господин Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители!
От името на нашата парламентарна група правя две предложения във връзка със седмичната програма и дневния ред на Народното събрание.
Първото от тях се отнася до точки 5 и 6 - проектите за решения, свързани с промени в ръководството на Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция. Както би трябвало да е известно на народните представители, парламентът за дълъг период запази своето правомощие да определя ръководителите на тези институции, приемайки правомощията, които имаше, на основание § 6 от Заключителните разпоредби на Конституцията, Великото Народно събрание.
След приемане на специалното законодателство, което урежда дейността на тези национални институции, Народното събрание вече няма такава компетенция. Проблемът, знаете, възниква от това, че във връзка с оспорването на текстове от този закон пред Конституционния съд и неговото съответно решение не е ясен редът, по който се формира Националният съвет, органът, който по закон и сега, в тази си част, трябва да определи ръководителите на тези институции.
Затова, за да бъдат действията на Народното събрание конституционосъобразни и да действа съгласно закона в частта му, която е в сила, би трябвало да постъпи по друг начин, като уреди именно този въпрос и тогава се пристъпи към излъчване на ръководители на тези институции по начина, по който споменах.
Във връзка с това правим предложение да отпаднат точки 5 и 6 от програмата.
Вторият въпрос е свързан с точки 7 и 8. Ние подкрепяме тяхното разглеждане през близките дни. Странно е, че Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията не приложи изискването на чл. 67, ал. 1 всички законопроекти по една материя да бъдат предоставени за общо разглеждане.
Аз смятам, че дискусията вчера в комисията на практика засягаше тези проблеми, които се съдържат и в законопроекти на народни представители от Демократичната левица и затова предлагам, господин председател, да се смята, че те по същество са обсъждани, както и беше и мисля, което няма да се оспори и да бъдат присъединени в рамките на дебата, който ще се състои утре или вдруги ден за необходимите промени в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Още повече, че това беше възприето по отношение на един от внесените законопроекти.
И мисля, че няма никакви основания всички тези предложения в рамката на предлаганите от правителството промени да бъдат разглеждани по същество и да бъдат в крайна сметка решени и в хода на обсъждането на законопроектите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има ли други изказвания по дневния ред? - Няма.
ГЛАС ОТ ДЯСНО: Има противно мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма противно мнение. Дневният ред се приема без обсъждане. Единствено може да се направят предложения за отпадане. И това предложение ще го поставя на гласуване.
А що се отнася до второто предложение, не е постъпило, господин Стоилов, в деловодството до 18,00 часа снощи, няма никакви предложения за включване в дневния ред на други проектозакони освен тези, които ви съобщих. Така че правилникът не ми ...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Те са включени в общия ред на работата на парламента, съгласно правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Редът за предлагане в дневния ред в седмичната програма на проектозакони и решения го знаете по-добре от мен. До 18,00 часа предишния ден не е направено такова предложение, направено е за законопроекти, предложени от Министерския съвет. Затова и ще гласуваме само първото Ви предложение, а второто няма как да го поставя на гласуване.
Моля да бъде гласувано предложението на господин Стоилов за отпадане на точки 5 и 6 от проекта за дневен ред. Това са проектите за решения за промени в ръководството на Българската национална телевизия и Българското национално радио и проекта за решение за промяна на ръководството на Българската телеграфна агенция.
Моля режим на гласуване за отпадане на тези две точки от седмичната програма.
Гласували 195 народни представители: 66 за, 118 против, 11 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване седмичната програма за времето от 9 до 11 юли, така както ви я предложих в началото.
Моля режим на гласуване за седмичната програма на Народното събрание.
Гласували 192 народни представители: 142 за, 31 против, 19 въздържали се.
Седмичната програма за работата на Народното събрание за времето от 9 до 11 юли е приета.
От името на парламентарна група ли искате думата, господин Ганчев?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Жорж Ганчев от името на Парламентарната група на Българския бизнесблок.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Съжалявам, че уважаваната от мен Екатерина Михайлова не е тук днес. Господин Благой Димитров е тук.
Желая, колеги, да ме чуете много спокойно. Атаката срещу Жорж Ганчев започва отново по всички ваши многотиражки с лъжи, клевети и измами, точно "Стандарт". А някой отзад вдига ръце. Господине, аз бях изваден от този парламент от ваши хора с лъжи, клевети и измами. Но този път, този път вие прекалихте. Когато нашето благородство към вас наистина ви подаде ръка за промени, които са добри за България, вие тръгвате с рогата с лъжи, клевети и измами, които са недопустими не само в този парламент, а и във всяка нормална държава.
Вчера във вестник "Стандарт" вие публикувахте, че Жорж е кредитен милионер. (Протестиращи гласове от дясната страна на залата.) Вие! Лъжата е, че господин Каракачанов никога не е направил това изявление! Лъжата е, че той се обади два пъти и гарантира, че ще се донесат магнетофонните записи на неговото изявление. Вие тръгвате с рогата, цитирайки наш депутат, че нашата парламентарна група е тръгнала срещу лидера си, което е подла лъжа!
Вие тръгвате да проверявате моя "Мерцедес", а не проверявате тези на вашите хора, специално на един господин с много големи размери, който замени, нарушавайки закона и правилника на това Народно събрание в ОССЕ делегацията мястото на Жорж Ганчев, председател на парламентарна група. Вие нарушавате на всяка стъпка етиката и отношението към една партия, която ви е подала ръка.
Второ. Вие се подиграхте с нашите помещения, вкарвайки "Пета колона" да ни разбиват офисите. И въпреки обещанията на господин Костов, въпреки обещанията на госпожа Михайлова, вече трети месец, три месеца и половина ни държите в абсолютна безтегловност. Това за нас е неприемливо.
Отгоре на всичко вашите многотиражки лъжат, че ние сме сключили някакво споразумение с БСП. Това е подла лъжа! Това е активно мероприятие! И, да, поддържам мнението си, че вие започвате да градите полицейска държава.
Ще ви кажа защо. Ще ви кажа защо! Не друг, а Българският бизнесблок и Жорж Ганчев поддържаха тези промени в Наказателно-процесуалния кодекс още миналия парламент. Не друг, а Георги Дилков - Лорда от БББ и Димитър Дичев се бориха тези неща да влезат в една нова законова форма.
Но когато вие започвате репресии срещу наши хора с качулати действия, с хора без абсолютно едно петно върху биографията им да вкарвате качулки и след това да не се извините даже, когато има един инвеститор от Индонезия с 15 млн. долара и вие бързате да закриете една банка, за да не може Българският бизнесблок и неговите хора да правят дребен, среден и семеен бизнес с една достойна подкрепа на една банка, вие, господа, искате цялата власт или "Вся власть советам!"
И ви казвам: бъдете осторожни, демокрацията е в опасност! (Смях в блока на СДС) Бъдете осторожни, не настройвайте всички срещу себе си! Подадената ръка от нас е знак на мъдрост и на обич към Отечеството, тъй като ние сме дошли да служим на него в тази зала. И ако продължите да се гаврите с имeто на Жорж Ганчев, искам да ви кажа: опитахте се във всички авенюта. Не ви се отвори парашутът, тъй като аз не съм взимал никога кредит в живота си. Второ, никога тази партия не можете да я разбиете, както разбихте миналата ни парламентарна група. И трето, ако сте вкарали една подводница при нас, една птичка пролет не прави. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.

Първа точка от нашата програма е:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Постъпило е заявление от Пламен Франчешков Минев - народен представител от 4.Великотърновски избирателен район:
"Моля на основание чл. 72, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България пълномощията ми като народен представител да бъдат предсрочно прекратени поради назначаването ми на друга държавна служба.
Моля също гласуването да бъде извършено в мое отсъствие по наложителни служебни причини.
Пожелавам на народните представители успешна законодателна дейност."
По тази молба на господин Минев има ли желаещи да вземат отношение? - Няма.
Проект за решение:

"Р Е Ш Е Н И Е
за прекратяване пълномощията на
народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Прекратява пълномощията на Пламен Франчешков Минев, народен представител от 4.многомандатен избирателен район - Великотърновски."

Моля, гласувайте за прекратяване пълномощията на господин Пламен Минев!
Гласували 193 народни представители: 160 за, 26 против, 7 въздържали се.
Решението е прието.

Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по икономическата политика.
Моля господин Николов да ни запознае със становището на Комисията по икономическата политика.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Така се разбрахме на Председателския съвет. Нямаше искане за повече време.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по Законопроект N 02-01-15 от 25 юни 1997 г. за
изменение и допълнение на Закона за концесиите,
внесен от Министерския съвет

На своето редовно заседание на 2 юли 1997 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите, внесен от Министерския съвет.
В дискусията беше посочено, че предложените изменения и допълнения в Закона за концесиите засягат три основни групи отношения: предоставянето на концесии върху обекти, които ще бъдат изградени със средства на концесионера; синхронизирането на режима на концесиите с този на приватизацията; прецизирането на някои разпоредби.
Народните представители обсъдиха с вносителя предвидената в законопроекта възможност да се предоставя концесия за дейности и разпоредбите на чл. 18, ал. 2 и 3 от Конституцията. Отстранено е драстичното разминаване между ограниченията на действащия закон с икономическите потребности. Дава се възможност да бъдат сключвани едни от най-стойностните концесионни договори за изграждане и последващо експлоатиране на нови обекти. Преодолява се колизията със Закона за държавните и общинските поръчки. Предвижда се в отделен закон по силата на специална норма, а така също и с норма в самия Закон за концесиите, да се дерогира общият ред за определяне на концесионер, тъй като предварително същият е известен.
С промените в закона се предвижда и пряко определяне на концесионер, който е търговско дружество, в което държавно предприятие е акционер или съдружник, като акционерното участие е не по-малко от 300 млн.лв. или 25 на сто.
Подчертана беше необходимостта концесиите да се предоставят на търг или конкурс и само в определен със закон случай - директно.
Препоръчано беше да се защитят правата на собствениците на земи, които са засегнати от упражняването на концесионно право.
Законопроектът е предпоставка за ускоряване приемането на специални закони за далекосъобщенията и подземните природни богатства.
Народните представители от всички парламентарни групи се обединиха около становището, че законопроектът е навременен и необходим, тъй като отстранява недостатъците на съществуващата правна уредба и създава реална възможност за прилагане на практика на режима на концесиите в икономиката на страната.
Достойнство на законопроекта е и разширяването на съдържанието на понятието "концесия". Създава се режим за финансиране на дейността по концесиите. Подчертано беше, че правно-техническото ниво на законопроекта е много добро, както и че мотивите му са пълни и ясни.
След проведено гласуване, Комисията по икономическата политика единодушно прие решение, с което подкрепя по принцип законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите и предлага на Народното събрание да бъдe разгледан и приет на първо четене." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Лучников, имате думата да прочетете становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
"На заседание, проведено на 3 юли 1997 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите.
След станалите разисквания комисията прие единодушно, че законопроектът за изменение и допълнение на Закона за концесиите е необходим и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
Комисията също така единодушно препоръчва при подготовката на закона за второ гласуване да се имат предвид следните нейни бележки:
1. Да се определи точно и конкретно в кои случаи концесионерът ще се определя без провеждане на търг или конкурс.
2. Да се уточни разпоредбата на § 2, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби. Лицата, получили разрешение за "търсене и проучване с цел добив" или "изграждане със собствени средства срещу ползване", имат право да сключват концесионен договор без търг или конкурс, само когато условията на концесията са договорени предварително с възлагане търсенето, проучването и изграждането.
3. Комисията обръща внимание върху ал. 1 на § 3 от Преходните и заключителни разпоредби - предлаганото ново изречение. Така както е предложен текстът, се създава възможност във всеки случай на предоставяне на концесия да се създаде еднолично търговско дружество с държавно имущество и да му се отстъпи ползване върху обекта, подлежащ на концесиониране, с акта за създаване на дружеството, без да се спазват изискванията на Закона за концесиите. Тази опасност съществува още повече при хипотезата на новия § 3б от Преходните и заключителни разпоредби.
4. Комисията счита, че в § 6а от Заключителните разпоредби думите в края "освен ако със закон е установено друго" трябва да отпаднат. Използването на обектите изключителна държавна собственост и приравнените към тях трябва задължително да се уреждат съгласно Закона за концесиите." Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля господин Кирил Ерменков да ни информира за становището на Комисията по енергетика и енергийни ресурси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"На свое редовно заседание, проведено на 2 юли 1997 г. и на извънредно заседание, проведено на 4 юли 1997 г., комисията обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите. На заседанието присъстваха представители на вносителя и представители на заинтересованите ведомства от енергийния сектор - Комитета по енергетика, Националната електрическа компания (НЕК), Комитета по геология и минерални ресурси, "Булгаргаз", "Топлофикация - София", които представиха свои мнения и препоръки по законопроекта.
Комисията по енергетика и енергийни ресурси подкрепя внесения законопроект и счита за необходими внесените изменения и допълнения с оглед улесняване на неговото практическо приложение, разширяване на обхвата на закона и премахване на ограниченията, които не отговарят на икономическите потребности за осъществяване на дейности по търсене, проучване и добив на подземните природни ресурси, за изграждане и последващо експлоатиране на магистрални проводи на енергоносители, за изграждане, развитие и усъвършенстване на транспортната инфраструктура.
Положителна стъпка в законопроекта е предложеният механизъм за финансиране на дейността по концесиите.
Целесъобразно е предложението за създаване на "Фонд за покриване на разходите по концесиите" и възможността за прякото му участие в приходната част на държавния бюджет.
Законопроектът предвижда ускоряване приемането на специални закони за енергетиката, за природните подземни богатства и други с оглед цялостното дефиниране и уреждане на спецификата при тяхното концесиониране.
В тази връзка комисията предлага да се преразгледат и прецизират още веднъж текстовете по т. 8 на чл. 4, ал. 1 на закона по отношение условията за концесиониране на магистралните, преносните и разпределителни проводи на енергоносители, като се съобразят с основните принципи на "Директивата на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г. за общите правила на вътрешния пазар на електроенергия".
Целесъобразно е освен това т. 10 на чл. 4, ал. 1 да се приведе в съответствие с приетия и действащ Закон за изменение и допълнение на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели (чл. 2, ал. 5) в обекта на концесия да се включат освен "ядрените съоръжения" и "специалния ядрен материал".
Комисията по енергетика и енергийни ресурси предлага законопроектът за изменение и допълнение на Закона за концесиите да бъде приет по принцип на първо четене, като се вземат предвид направените предложения." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Списъци с желаещи за изказване са ми дадени от парламентарните групи на СДС и на Демократичната левица. Моля и от останалите парламентарни групи да ми дадат списъците.
Ще помоля Народното събрание да гласува, за да бъде допуснат в залата заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Борис Милчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: 159 за, 2 против, 14 въздържали се.
Решението е прието. Моля да поканите господин Милчев в залата.
Има думата народният представител Димитър Иванов от Парламентарната група на СДС.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да защитя необходимостта от така предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за концесиите. През периода, в който действаше законът, очевидно стана ясно, че приетият преди почти две години закон не може да реализира основната си цел. Невъзможността да бъдат взети на концесия изградени със собствени средства на концесионера съоръжения загуби интереса и отне възможността на много от чуждите инвеститори - това са основните ползващи се от този закон партньори на българската държава, - разбира се, и крупни български капиталисти, които биха могли да изграждат тези големи съоръжения, представляващи публична държавна собственост. Но всички разбираме, че на този етап естествено чуждите крупни инвеститори биха получили достатъчните гаранции за себе си чрез законово уреждане на своята дейност. Сега предлаганите закони решават този проблем.
Но аз не бих искал да спра вниманието ви на целия инвестиционен процес, на цялата философия на закона, а да конкретизирам една от сферите, един от отраслите на стопанството, в който има чуждо инвестиране и който по принцип почти изцяло е свързан с действието на Закона за концесиите. Това е най-общо енергийното стопанство, енергетиката с нейните различни видове съоръжения - производствени, преносни, разпределителни и т.н. - във всичките й раздели - електропроизводство и газ, и, разбира се, топлофикационни съоръжения.
Сегашните промени в закона отварят възможността чуждият инвеститор да се появи в България и да започне изграждането на енергийни обекти, изграждането на други съоръжения, които представляват действително значим както инвестиционен интерес, така и в тях се съдържа голям финансов резултат, защото са крупни по размери.
Премахването на 50-мегаватовата..., това беше атакувана рамка още миналия път, когато съществуваше законът, премахването на 50-мегаватовата стойност на електрически мощности, над която могат да се дават за концесии, е абсолютно положителна. Нямаше никакво основание именно 50 мегавата да се запишат в Закона за концесиите при неговото приемане, да бъде мярката, в която може някой концисионер да изгради мощности или да създаде концесия на вече съществуващи. И тогава стоеше въпросът какво ще стане с по-малките мощности именно в топлофикационните комбинирани производства с по-малки мощности, във водноелектрически централи, които понякога могат да бъдат каскади или единични мощности от няколко мегавата. Ето това е една конкретна стъпка към подобряване на действието на закона в един негов частен и ясен вид.
Аз обаче искам да спра вниманието и на един въпрос, за който стана дума и в становището на Комисията по енергетика успоредно с тези абсолютно положителни и нужни за действието на закона страни. Още при приемането на закона беше надълго и нашироко коментиран въпросът с концесионирането на магистралните енергопреносими системи или системите, които пренасят енергоносители - електричество, газ и други, които пресичат нашата страна. Това е националната магистрална електропреносна мрежа към Националната електрическа компания, това са газопроводите с високо налягане, които сега стопанисва и са в капитала на "Булгаргаз", това са магистралните газопроводи с високо налягане, които пресичат България и транзитират руски газ от северната ни съседка Румъния към трети страни на Балканския полуостров.
В закона е записан такъв текст, той не е изменен сега, продължава да съществува като една възможност. Имаше дискусия в Комисията по енергетика, споменават се различни мнения. Необходимо е сега, когато основно се ремонтира законът и се превръща в един действително действащ и полезен нормативен акт, този въпрос още веднъж да се прецизира, защото ние вече натрупахме доста възможности и познания за това на какъв етап се намира нашето стопанство, отношенията ни с трети страни по този въпрос, особено през последните няколко години.
Има известно основание да се смята, че отпадането на възможността да се създава концесия за тези съоръжения, говоря само за магистралните електро- и газопроводи, създава една по-голяма сигурност и стабилност на съответните национални компании във времето, в което се извършва основната стопанска реформа в България, във времето, в което се изгражда националната инфраструктура, така щото тя да задоволява възможностите ни или да изразява напълно възможностите ни като централно разположена на Балканския полуостров страна, да стане един преразпределител и дистрибутор на енергоносители за региона. Често пъти сме чували това от устата на министър-председатели, на министри, на водещи хора в държавата. Тази идея все още не е реализирана. Този потенциал - да експлоатираме ние географското си положение, така щото държавата да печели значителни средства, не е реализиран. Това нещо предстои да стане.
Разбира се, концесията не е начин, по който ще се отреже тази възможност ние действително да се превърнем, пак повтарям, ползвайки географското си положение, в значителен дистрибутор на енергийни носители за околните страни на Балканския полуостров. Но въпрос на преценка и въпрос на политика е дали ние ще реализираме това чрез чужди концесионери, от които получаваме такса, или ние ще оперираме чрез нашите национални компании с тази възможност. Ето това е големият въпрос, който сега е на дневен ред, свързан с тези промени.
Пак повтарям, промяна в тази позиция на закона няма, единствено сега е времето да се прецени дали нашата законодателна дейност не би била по-полезна, ако съхраним това положение. Ето защо между първо и второ четене е времето, когато това може да се прецизира и аз апелирам към господа народните представители да осмислят този въпрос и да бъде намерено най-правилното му решение, така щото следващите месеци и години нашата политика по отношение на реформиране на тази важна дейност, цялостната реформа в енергетиката, и взаимоотношенията ни с трети страни и като инвестиции, и като възможност за транспортиране на енергоносители да бъде така създадена, че да е най-полезна за националния ни интерес. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата народният представител Румен Овчаров за реплика.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, искам просто да продължа това, което господин Иванов каза, само за да стане ясен проблемът в цялата му същност.
Първо, бих искал да направя известна разлика между електроенергийната и газопроводната транзитна мрежа на България. Те са различни и ние не можем да ги поставим под общ знаменател. И по една елементарна причина са различни - газопроводната транзитна мрежа е абсолютно или би следвало да бъде абсолютно отделена от вътрешната мрежа на страната, докато електропроводната мрежа е една и съща. Ние по една и съща мрежа и транзитираме, и разпределяме енергията вътре в страната. Така че не можем да поставяме двата въпроса под един и същи знаменател. Казвам това, имайки предвид известен нюанс, който улових в думите на господин Иванов, че, видите ли, консеционирането на транзитните газопроводи и електропроводи може да доведе до невъзможност да използваме месторазположението си на Балканския полуостров и да бъдем енергиен център на страната. Според мен това е неправилно. Именно Законът за концесиите може да ни даде такава възможност.
Второ, бих искал да уточня също, че не беше причината в Закона за концесиите и в ограниченията с 50-мегаватовите мощности, която попречи на енергетиката да бъде приватизирана или отдадена на концесии. Доктор Иванов знае много добре, че това е ограничено от съществуващия в момента Закон за електростопанството, който е от 1977 г., без чиято промяна ние нямаме възможност да говорим за каквото и да било приватизиране, концесии и въобще за частен капитал в енергетиката.
И, трето, бих искал също да кажа, че същите юристи и юридически съветници, аз просто не искам да се правя на прекалено добър юрист по концесионно право, които при нашето правителство казаха, че съществуващият текст не пречи да се осъществи концесиониране и на новостроящи се обекти, малко по-късно, по време на служебното правителство обосноваха точно обратната теза - че той пречи и че това не може да бъде направено. Но в крайна сметка аз искам, така и така съм взел думата, да кажа, че по принцип промените в закона, които се предлагат, са целесъобразни. Те изясняват и уточняват неща, които по една или друга причина в предишния вариант на закона не бяха изяснени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Господин Иванов, имате думата за дуплика.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин Овчаров, далеч съм от мисълта да не правя разлика между електрическата и газовата транзитна система. Аз ги споменавам успоредно, за да не губя много време в дебата, просто да стане ясно дали ние ще използваме националните си компании, пак повтарям, да реализират преноса отвън за трети страни и от България за трети страни на електроенергия или газ. Нещата много се различават, но при така създадената възможност е възможно някой чужд концесионер да предложи и да изгради един магистрален електропровод в България и няма основание да му бъде отказано, независимо че съществува българска електропреносна мрежа.
Ще дам друг пример - някой концесионер, който наеме ТЕЦ "Варна", може да поиска освен това да изгради електропреносна система от Варна за трета страна, извън националната система, и по нея да си работи.
Има различни възможности на икономическо поведение, което ние не можем да отречем, когато законът го предвижда. Естествено, пак разрешението и търгът са в ръцете на правителството, но много по-голяма е колизията, когато законът ти дава една възможност да реализираш икономическа дейност, а ти започваш да я спираш със субективни административни решения, когато законът предвижда, че нещо може да се прави, ти да кажеш: не, няма да го направиш, защото еди какво си.
В такъв смисъл дали в един определен период от време, аз даже не смятам, че това е някаква много консервативна, спираща либералното поведение мярка, аз смятам в един определен период от време, когато ние изграждаме инфраструктурата си и си правим реформата, дали да не оставим да оперират националните компании.
А за 50-те мегавата трябва да ви кажа, че беше абсолютно неясно защо трябваше да бъде вписан този текст в закона. Той можеше да не бъде вписан в закона, той беше един абстрактен текст, просто безмислена беше тази цифра, затова го цитирах. Но той е едно от нещата, които се облекчават.
Тези поправки действително решават въпроса, върху който вие спорите. Ние не трябва да създаваме закони, които да изискват последващо юридическо тълкувание, ние трябва да правим едни сравнително безспорни закони. Така че този текст, тези промени са абсолютно безспорни и един вид откриват възможност за развитие на процеса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, по-голямата част от направените предложения са разумни, целесъобразни и няма никакви аргументи те да не бъдат подкрепени. Аз лично ще обърна внимание обаче на едно друго нещо, на което бих искал народните представители също да му обърнат внимание. Господин Лучников също го засегна бегло в доклада на комисията, там, разбира се, не е възможно просторно да се изложи този въпрос.
Става въпрос за предоставянето на концесии, без да се прилага конкурсното начало, без те да минават по процедурите на търг и конкурс. И ако за търговските дружества, чиито акции и дялове са държавни, това е необходимо от икономически създалата се ситуация и невъзможността да се разкъса търговското дружество от ползваното благо, то в ред други текстове като че ли се открива възможността да се избягва конкурсното начало при предоставянето на концесия - едно нещо, което не е в унисон и с европейските разбирания по този въпрос доколкото чрез концесията се създава своего рода монопол по отношение ползването на определено благо. И там, където се създава монопол, европейците в своите законодателства са предвидили именно това - предоставянето на ползването да става при стриктно спазване на конкурсното начало.

Иначе разумно е решението, което разтоварва Народното събрание от ангажимента всички процедури по концесия да минават през него. Това беше едно решение в досега действащия закон, което сами си представяте, че би било абсурдно да се проведе в практиката.
Но аз лично и моите колеги, подкрепяйки закона по принцип на първо четене, ще следим стриктно на второ четене за прокарване докрай на конкурсното начало при предоставянето на концесия. Не само поради съответствието с европейските разбирания в тази насока, а най-вече поради това, за да няма никакви съмнения при процедурите, които ще протичат в Министерския съвет, относно благосклонността или липсата на благосклонност към определени ползватели на изключителна държавна собственост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата за реплика господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин Миков, в досега действащите текстове на Закона за концесиите имаше една много сериозна празнота. Да допуснем, че инвеститор вкара огромни средства, да речем, в сондирането при търсене на някакво подземно богатство, да речем, нефт. Ето например едно такова съоръжение, една такава дейност изисква - аз ще ви кажа точно и порядъка, защото съм разговарял със специалисти - около 1 млн.долара. Предварително не може да бъде сключен концесионен договор, защото не е знайно има ли такова подземно благо или не. В момента, в който инвеститорът открие, че има, а вече е инвестирал много сериозни средства, ако отидем на търг, на базата на който да се сключи концесионен договор, има сериозна опасност друг да спечели този търг при вече вложени големи инвестиции. Ето така може да се интерпретира. Една от интерпретациите е тази възможност, която дава законът - без търг да се взима съответно и да се използва за определен брой години откритото подземно благо, откритото подземно богатство. Така трябва да се схваща идеята на вносителя на този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Има думата за дуплика господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Аз благодаря на господин Димитров, че поставя един конкретен казус в същия контекст, в който и аз говорих.
Тук няма никакво противоречие и няма никаква пречка да се дава концесия за проучване, която концесия, реализирана точно по начина при спазване на търга и конкурса, на конкурсното начало, при определено условие - под условие, че бъде открито търсеното благо, по-нататък да прерасне в концесия и на ползване. Но при всички случаи трябва да има конкурсно начало тогава при разрешаването на проучването. Това е единият вариант.
Другият вариант, който решава конкретният казус. Ами, разбира се, че може да има конкурс и след откриване на това находище, след като този, който е направил проучванията и е вложил определени пари в това, то държавата, след спечелването от друг на правото за добив, да възстанови и то в определени и много по-сериозни дори от вложените инвестиции средствата на този, който е направил добива. Ами, да! Но в крайна сметка тук става въпрос за държавния интерес, а не за интереса на определено юридическо лице, което е извършило предварителната и проучвателната дейност.
Аз не виждам някакво противоречие и пречка в практиката конкурсното начало да бъде проведено докрай. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата народният представител Петър Рафаилов от Парламентарната група на СДС.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, в моето изказване аз бих искал да приветствам не репликата, а изказването на колегата Миков, в смисъл, че той обоснова липсата на пречки предложените изменения на този закон да бъдат приети на първо четене.
Аз също споделям необходимостта от обмисляне и прецизиране на част от разпоредбите на второ четене, но тъй като сме на първо четене на този законопроект аз няма да си позволя да влизам в детайли.
За мен основният въпрос, който и колегата Миков в неговото изказване постави, това е- съществуват ли правно непреодолими пречки за приемането на този законопроект на първо четене? В този смисъл искам явно да изразя моето становище, а такова беше изразено от всички колеги в комисията - че такива пречки няма.
Нещо повече. Предложените изменения в законопроекта целят, от една страна, усъвършенстване на сега действащата нормативна уредба, а от друга страна, поставят изключително сериозни проблеми за разрешаване. Но тези проблеми са свързани предимно с изчистване на процедурата и облекчаване на тези кандидати, които ще поставят своите кандидатури за предоставяне на концесия.
В този смисъл аз основно ще се спра на съществения елемент от тези предложения, а това е именно новият момент, свързан с преодоляване на една правна празнота до този момент, а именно предоставяне на концесионера и на обектите публична държавна собственост, които той в концесионния договор ще се задължи да изгражда. Този момент е изключително съществен, бих казал, фундаментален в предложенията, които се правят, тъй като останалите, за мен, са предимно технически и усъвършенстващи действащото законодателство в тази насока.
Защото големият проблем досега беше този, че когато върху даден обект, който ще бъде предоставен на концесия, липсва съответен недвижим имот или друго съоръжение, което следва да се построи, кандидатът нямаше гаранция, че, ангажирайки се с договора за концесия, за договора за ползване на обекта, ще получи и възможността да ползва недвижимия имот, съоръжението, което той ще построи. Проблемът идваше оттам, че такава гаранция би могла да бъде дадена за кандидат за обект, който вече е построен, но не и за този, който тепърва ще строи.
Въпросът е важен затова, защото такива концесии ще се предоставят за строеж на пътища, за строеж на газопроводи, за строеж на тунели и никой инвеститор няма да се съгласи да участва и да даде пари при положение, че след построяването той отново ще трябва да участва на конкурс за вече построеното. И той няма гаранции, че ще спечели този конкурс, въпреки огромните инвестиции, които е реализирал.
Това за мен е едно от много важните предложения за изменения. Аз не чух в комисията някакви предложения или възражения срещу това и смятам, че колегите от Народното събрание трябва да подходят изключително отговорно и да приемат това предложение, което ще даде широк простор за преструктуриране както на пътната ни мрежа, така и на инфраструктурата ни, така и на съответните далекопроводи.
Също така в т. 1 от предложения законопроект се урежда един проблем, който досега не беше достатъчно добре изяснен, а именно, става въпрос за това, че нямаше възможност да бъдат предоставени концесионни права върху обекти, върху които държавата осъществява суверенни права. Сега в предложението се дава възможност и за предоставяне на концесии върху такива обекти по смисъла на чл. 18, алинеи 2 и 3 от Конституцията на Република България.
Това предложение действително избягва възможностите за спорове и за тълкуване на Конституцията в тази й разпоредба, тъй като то представлява по същество едно допълнение на Закона за собствеността, тъй като тези обекти имат преди всичко вещноправен характер.
Аз няма да се спирам подробно на всички предложения, тъй като в голямата си част, както казах преди малко, те предполагат предложения не толкова за законосъобразност, колкото за целесъобразност, или предложения, свързани с технически изменения.
Действително въпросът за конкурсното начало е важен, който би могъл да бъде разискван на второ четене.
Аз няма да отнемам повече време на народните представители, само ще ви призова с оглед на тези изменения да се осъзнае фактът, че тук не става въпрос за противопоставяне с оглед на принципа някой да бъде против, а тук става въпрос за едно разумно предложение, за едно необходимо предложение, с оглед предоставяне на по-големи възможности и развитие на частната инициатива при съответни гаранции на държавата за това.
Като завършвам, отново ви призовавам да гласувате за този законопроект, който да бъде приет на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Господин Христо Иванов от Българския бизнесблок има думата.
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма съмнение, че предложеният днес за обсъждане проект касае един от законите с много сериозни икономически импликации за нашата страна.
Предложените за обсъждане изменения и допълнения на Закона за концесиите са продиктувани от натрупания опит при учредяване на концесионни права върху публична държавна собственост до днес, като практиката несъмнено показа негативните икономически импликации от действащата нормативна база и потвърди необходимостта от улесняване на концесионните процедури и от разширяване на диапазона на обектите, върху които могат да се учредяват концесионни права. Знаем, че по силата на сега действащия закон предоставянето на концесии се простира само върху обектите и дейностите, посочени в чл. 18, ал. 1 и 4 на основния закон на републиката - Конституцията. Тоест априорно е изключена възможността за концесиониране на обектите, върху които съгласно чл. 18, алинеи 2 и 3 от Конституцията държавата осъществява суверенни права. Това са ресурсите от континенталния шелф и изключителната икономическа зона, международно регламентирания радиочестотен спектър на Република България и др.
В предложената нова ал. 2 на чл. 2 се предвижда и възможността за предоставяне право на ползване върху обекти, които в момента на сключване на концесионния договор не съществуват, а предстои да бъдат построени. Това касае особено, както отбеляза и колегата преди мен, пътища, мостове, нефто- и енергопроводи и т. н. Най-често инвестиращият такива обекти е икономически заинтересован от последващата експлоатация на изгражданите обекти, които придобиват статут на публична държавна собственост. Интересът от инвестиции естествено спада, когато по силата на сега действащия закон караме инвеститорът на общо основание да се явява на конкурс за експлоатация на изграждания от него обект.
Същите икономически съображения са продиктували и промените и допълненията към чл. 4 от стария закон, които се отнасят до концесионирането на подземните природни богатства, на ресурсите на континенталния шелф и изключителната икономическа зона, републиканските пътища, пристанища и гражданските летища, водите с национално значение. Съвсем логично е инвеститорът да се почувства насърчен, ако в концесионния договор се предвиди правото на добив и експлоатация още на предварителния етап на търсене и проучване на природните ресурси.
Малко неясни за мен са аргументите на вносителя, когато предлага в т. 3 на чл. 4 да се заличат думите "опазване и стопанисване". Става дума за опазване и стопанисване на ресурсите на континенталния шелф и изключителната икономическа зона от концесионера. Вносителят казва, че държавата не бива да се лишава от конституционното си право да опазва и стопанисва.
Мисля, че ще бъдем по-искрени, ако кажем, че за концесионера тази дейност не е икономически целесъобразна, че тя е неизгодна за него и ние я оставяме в ръцете на държавата. Ако е така, обръщам се към вносителя, не трябва ли все пак да запазим стария текст на закона.
Освен поправките към закона, които целят разширяване на кръга на обектите за концесиониране, позитивно трябва да се оценят и приносите на вносителя за синхронизиране на концесионирането с приватизацията. Една явна колизия в нормативната база, която пречеше досега за създаването на единен вътрешнонепротиворечив концесионно-приватизационен процес. Това касае промените в чл. 6 от стария закон.
Освен това в същия чл. 6 с отмяната на ал. 2 се предлага да отпадне необходимостта от съгласуване на решенията за предоставяне на концесия от Народното събрание.
Като се има предвид големият потенциален брой на обектите за концесиониране, това е целесъобразно. Но и тук искам дебело да подчертая, че предоставянето на тази дейност на изпълнителната власт трябва да стане при утвърждаване на конкурсното и тръжното начало, тъй като те гарантират не само прозрачност на процеса, а гарантират и икономическите интереси на държавата.
По-малко убедителен тук за мен е аргументът, че това се налага от конституционното изискване за разделение на властите.
Целесъобразни са и онези промени в закона, които засилват състезателното начало, които гарантират участието на повече конкуренти, а оттам и интересите на участващите и коректността на конкурсите.
Искам да се спра накрая на предлаганата нова глава пета с членове от 25 до 29. По силата на разпоредбите на тези членове се създава фонд за покриване разходите по концесиите, като режимът на финансиране предвижда във фонда да постъпват 15 на сто от приходите от концесиите, а останалите 85 да се вливат в Републиканския бюджет.
Очевидно е, че подготовката, а и контролът на концесиите се нуждаят от финансов ресурс, но аз предлагам на вносителите едно по-спартанско преразпределение на постъпленията, а именно: 90 на сто от приходите в Републиканския бюджет и 10 на сто във фонда за покриване на разходите по концесиите.
Уважаеми дами и господа, в заключение смятам, че вносителите предлагат икономически мотивирани, а и процедурно нужни поправки и допълнения към Закона за концесиите и в този смисъл изразявам надеждата, че Народното събрание ще подкрепи Закона за изменение и допълнение на Закона за концесиите на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Иванов. Реплики не виждам.
Господин Захари Желязков от СДС има думата.

ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изразявам личното си мнение, че пред нас е един перфектен законопроект и това е така по няколко причини.
На първо място, защото този законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите отговаря на едни насъщни икономически потребности в областта на концесионирането.
На второ място, защото той е изключително прецизен като нормативен акт.
И на трето място, защото е подкрепен с едни блестящи мотиви, нещо, което лично аз за първи път виждам. Всеки един от предложените текстове е подробно коментиран в мотивите и са изложени причините защо този текст се предлага.
С риск да повторя някои от нещата, които вече се казаха, ще започна с това, че законът отговаря на една икономическа потребност и попълва една празнота досега в нашето право, а именно обектите и дейностите по чл. 18, алинеи 2 и 3 от Конституцията. Тук преждеговорившите казаха, че става въпрос за континенталния шелф, за изключителната икономическа зона и радиочестотния спектър. Действително до този момент имаше празнота в правото - по какъв начин се учредяват права и по какъв начин се ползват тези обекти, включително имаше и въпроси дали пък тези обекти изобщо не са изключени от концесиониране и учредяване на права. В тази връзка - едно много точно изменение в Закона за държавната собственост, като в Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта, който ни се предлага, се предлага да изменим Закона за държавната собственост и да уточним, че този закон се прилага и за тези обекти, ако в друг закон не е казано друго. Така се попълва действително една голяма празнота в нашето право.
Съгласно сега действащия Закон за концесиите, концесия може да се отстъпва само за съществуващи обекти. Тук много неща се казаха вече. Искам само да се спра на това, че сега действащият Закон за концесиите безспорно не е съобразен със Закона за възлагане на държавните и общинските поръчки, който е приет по-късно. Действително се получава една колизия. Идва инвеститорът, ако той иска да изгради такъв обект, трябва да се яви на търг или конкурс по Закона за държавните и общински поръчки. След като изгради обекта, хвърли огромни средства, той отново трябва да се яви на конкурс за концесия, без никаква гаранция, че такава концесия ще му бъде учредена. И действително като разумни хора трябва да разбираме, че едва ли биха се намерили такива инвеститори и не случайно такива инвеститори не са се намерили. Аз доколкото знам, до този момент има учредени само две концесии.
Така че съвсем точно е предложението за изменение, с което се дава възможност концесията да се разпростира и върху бъдещи обекти и то само такива, които са публична държавна собственост. Това също е много важно да се разбере. Ако инвеститорът изгради обекти, които не са публична държавна собственост, то върху тях правата ще бъдат уредени с друг договор, а не с договора за концесия.
Искам да се спра на следното. Тук действително се отправиха доста критики и според мен те са без основание, че се дава възможност концесионерът да бъде определен пряко, без търг или конкурс, но забележете, това е само в случаите, когато това е предвидено в закон. Значи ние сме тези, които като законодателни ще преценим случаите, в които това може да става без търг или конкурс. И тук веднага искам да ви обърна внимание на нещо, на което ще се спра малко по-късно. Това са предприятията в процес на приватизация. Защо там да не се учреди без търг или конкурс концесия предварително и по този начин да се увеличи цената на това предприятие и то да стане по-привлекателно за инвеститорите? Така че тук смятам, че няма от какво да се притесняваме и да казваме, че едва ли не тръжното и конкурсното начало отстъпват при състезателността. Ние сме тези, които като законодатели ще преценим кога концесия може да се отстъпва без търг или конкурс.
И действително едно изменение, което аз лично приветствам, тъй като проявявам интерес към процеса на приватизация, към нормативната база, уреждаща този процес - това са дружества, за които има предложения за приватизация или са в процес на приватизация. Предвидени са едни относително кратки срокове и едни ясни процедури, при които концесия може да се учреди в полза на тези дружества преди приватизационната сделка и вие разбирате, че по този начин се решават много проблеми, повишава се цената на предприятието и привлекателността му за инвеститорите. Уредени са и залаганите случаи тогава, когато в едно предприятие по реда на масовата приватизация или по реда на чл. 18 от Закона за приватизация вече има частно участие, създава се една яснота. То и досега беше така, но се създава една яснота, че те продължават да ползват обектите, подлежащи на концесиониране, като в относително кратки срокове Министерският съвет трябва да учреди концесия върху тези дружества, в които вече има частно участие.
И нещо, което безспорно беше голям парадокс в действащия закон, знаете, че една голяма част от решенията за насрочване на конкурс за концесия тогава, когато касаеха обекти, изключително държавна собственост, трябваше да се одобряват от Народното събрание. Аз мисля, че това е една дейност, която трябва да бъде изцяло в прерогативите на изпълнителната власт. Това безспорно не е работа на Народното събрание и приветствам предложението този текст да отпадне.
В заключение искам да кажа, че ние трябва да подкрепим този закон за изменение и допълнение на Закона за концесиите и аз лично отправям едно пожелание към всички вносители на законопроекти в парламента да подготвят законопроектите така, както е подготвен този нормативен акт. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Желязков.
Има ли реплики? Не виждам.
Давам думата на народния представител Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Представен е един законопроект на Министерския съвет с една много добра аргументация по предложенията по отделните текстове.
Аз искам да ви върна, уважаеми колеги, тези от вас, които бяха в миналото Народно събрание, когато разглеждахме Закона за концесиите, и да си спомним, че имаше бурни дебати. Спомням си тогава от лявата страна госпожа Миленкова защитаваше някои текстове, особено по чл. 2, чл. 4, чл. 5 и впоследствие се оказа, че именно това са текстове, които се оказаха подводни камъни, които така или иначе спираха както чуждите инвестиции, така и подписването на концесионни договори и съответно липса на концесионни търгове. Може би година или година и половина след приемането на закона ние видяхме, че в Министерския съвет не беше подписан нито един концесионен договор.
Много съществени, кардинални, бих казал, са измененията в чл. 2 от внесения законопроект от Министерския съвет, в който се разширява концесията по смисъла на закона и разбира се, концесията по смисъла на този закон е разбита в три точки.
Аз обаче искам да кажа, че както и да се променя този закон, той като че ли е абсолютно зависим от чл. 18, алинеи 2 и 3 от Конституцията, която регламентира изключителното държавно право върху определени богатства. И тук стои според мен един теоретичен въпрос, който, разбира се, аз в Икономическата комисия го повдигнах и представителите на Министерския съвет се съгласиха и можем между първо и второ четене да помислим.
Става дума за разликата между "концесия" и "лицензия", между концесия и даването на разрешение. Българската дума всъщност е "разрешение".
Затова защото може би не толкова теоретично, но и в исторически план концесия се дава само на реално съществуващи обекти или пък на обекти, които тепърва ще бъдат изградени. Докато лицензията е едно разрешение за дейност. Тоест, концесията е вид вещно право в класическия смисъл на думата, за отдаване, за използуване на даден обект, изключително държавна собственост, за 35 максимум 50 години, както допуска законът, докато лицензията е даване от държавата на разрешение основно около монополни права, които са регламентирани по законодателен път.
Може би в този смисъл трябва между първо и второ четене да мислим по дефиницията в чл. 2. Разбира се, аз нямам кой знае какви забележки по измененията, които са направени от Министерския съвет по чл. 2, но още един път подчертавам, няма ясно отделно дефиниране на концесията и лицензията. Затова защото, когато погледнем например чл. 4, ако нямаме ясно дефинирано разрешението като такова, веднага ще видим, че на базата на чл. 18, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България, радиочестотният спектър и позициите на геостационарна орбита трябва да бъдат отдавани на концесия. И всъщност ал. 1 на чл. 4 от закона регламентира това в т. 4 и т. 5. Аз за т. 5 нямам възражения - "Национални пощенски и далекосъобщителни мрежи", но какво значи "радиочестотен спектър"?
Ами, радиочестотният спектър, господин председателю, мисля, че и Вие ще си спомните, когато с госпожа Миленкова в рамките на Тридесет и седмото Народно събрание говорехме, представлява виртуален обект. Него го има тогава, когато излъчваме, и го няма тогава, когато не излъчваме. Значи самият спектър не представлява някакъв физически обект.
Още нещо има: радиочестотният спектър на базата на Националния честотен план или Европейския честотен план може по отношение на честотния ресурс и по отношение на лицензионната мощност, мощността, с която е разрешено излъчването, непрекъснато да се променя от Женева. Тоест, какво ще стане, ако, да речем, дадем за 35 години една честота чрез концесионен договор, както сега регламентира законът, и установим, да речем, че след 3 години има изменение на Европейския честотен план? Тогава вече държавата изпада в едни много комплицирани отношения със съответния концесионер.
И друго нещо питам аз: радиочестотният спектър, например в областта на такива малки мощности, има по 50, по 100 вата мощности, които се използват, да речем, само за построяването на една сграда или пък само в момента за преместването на някакъв тежък обект, от тези мобилни телефончета тип "Уоки-Токи". Ами, концесионен договор ли ще иска този човек за използването, да речем, за две седмици на един такъв временен радиоканал? Естествено, че такова нещо не може да стане.
Или пък концесия ли ще иска всеки от вас, който има телевизионен приемник в инфрачервения сектор, използвайки тези дистанционни устройства?
Мисля, че в това отношение може би трябва да се помисли, но трябва да се помисли кардинално, ако въобще се стигне до това, тъй като говорим за чл. 18. Може би чл. 18 трябва да се промени в този смисъл. И аз говоря конкретно за радиочестотния спектър.
Разбира се, аз съм се консултирал с колеги - видни юристи, преди малко и с господин Лучников коментирахме този проблем. Може с един специален закон или тълкувателно да се излезе от това положение. И аз мисля, че тук, в момента, с тези изменения и допълнения се дава една такава възможност, да речем, със Закона за далекосъобщенията, който най-вероятно ще влезе през другата сесия, да се уредят тези въпроси.
Но все пак мисля, че този проблем съществува и трябва да бъде ясно регламентиран, и то в смисъла точно на чл. 2, там, където може, според мен, отделно да се определят концесията и лицензията, след което да стане разписа по-детайлно на чл. 4 и чл. 5.
И в този смисъл, например, чл. 5 дефинира "телекомуникационни услуги". А чл. 4 казва: "обществени далекосъобщителни мрежи".
В момента тази разлика е много размита и аз мисля, че в това отношение трябва да мисли вносителят на Закона за далекосъобщенията, за да не изпадаме в такива неприятни ситуации. Разбира се, пак още един път искам да спомена факта, че така или иначе около година и половина - две след приемането на Закона за концесиите не беше възможно и не стана факт един концесионен договор или, да речем, спечелването на един търг.
Аз не съм съгласен със становищата на колегите, които възразяват категорично на възможността за сключване на концесионен договор без концесионен търг. Разбира се, има опасност при липсата на прозрачност.
Но във връзка с приватизацията - това, което преди малко и господин Желязков, струва ми се, спомена, или пък във връзка с тези видове дейности, в които се изискват големи инвестиции - това, което преди малко чрез реплика към господин Миков споменах. Тогава, когато инвеститорът вкарва огромни средства, особено при сондажни работи, и крие риск да не спечели концесионния търг, мисля, че това е една удачна форма за гаранция на този човек. Ами, не дай Боже, да се случи това, което господин Миков преди малко спомена - дошъл чужд инвеститор, сондирал, осъществил сондажни работи, вкарал, да речем, 1-1,5 млн.долара и изведнъж се окаже, че друг е спечелил на търг и е подписал концесионния договор. В този случай, уверявам ви, поне един такъв случай, ако има, такъв прецедент, никой няма да дойде, няма да вярва на българската държава и да осъществява такъв вид инвестиция.
Така че това е една възможност, на базата на която се дава някакъв по-либерален режим, но той, според мен, създава една благоприятна инвестиционна среда и възможност за чужди инвеститори, които имат определени интереси или поне афишират такива интереси, могат да дойдат тук и да осъществяват такъв вид дейност. Още повече, че точно такъв вид дейност изисква сериозни инвестиции и може би този закон, наред, разбира се, с други закони, които влизат, които променяме, и Министерският съвет има виждания по този въпрос, ще дадат възможност за формиране в България на една благоприятна инвестиционна среда.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, мисля, че можем спокойно да подкрепим на първо четене Закона за концесиите, разбира се, с тези забележки. Между двете четения могат да бъдат отразени някои предимно технически неясноти, проблеми, за които е говорено в двете комисии, и наистина Законът за концесиите да бъде отражение на необходимостите в момента на страната по отношение на инвестиционната обстановка, на инвестиционната среда.
Аз още един път в заключение ви призовавам да подкрепите на първо четене законопроекта и да подчертая наистина, че законопроектът е в един много прецизен вид, доста колеги казаха, доста добре е обосновано всяко изменение, всяка промяна по съответните точки. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Димитров.
Парламентарната група на СДС е изразходвала 36 минути и половина. Остават й 3 минути и половина с продължението, да кажем - 4.
Давам думата на Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Самият факт, че няма дебати по този Закон за промяна Закона за концесиите показва, че действително предложените промени са тези, които, според българския парламент, са необходими. Разбира се, те са необходими, защото се променя един закон, който очевидно не е бил работещ.
Аз, имайки малко време, а и нежелаейки да повтарям това, което беше казано от преждеговорившите, ще се опитам да обобщя какви именно са промените, които се правят в този закон.
Първо, досега в закона концесионни права се учредяваха само за съществуващите обекти. С промените се дава възможност да се учредяват концесионни права и върху обекти, които ще бъдат изградени със средства и за сметка на концесионера, и които обекти ще останат публична държавна собственост. Върху това обръщам специално внимание - тези обекти остават публично-държавна собственост.
В концесионния договор се дава възможност всички останали обекти, които ще бъдат построени около основния обект и които няма да бъдат публична държавна собственост, специално да бъдат разписани, да бъдат описани и да е ясно какви са те. Те остават собственост на този, който изгражда обекта на концесия, който ще бъде публична държавна собственост. Това е първа, съществена и много сериозна промяна в досегашния Закон за концесиите.
Втора, много важна промяна, е и разширяване обектите на концесиониране. Както казаха и моите колеги преди това, това са обекти, върху които държавата осъществява суверенни права, посочени в чл. 18, ал. 2 и 3 на Конституцията. Аз върху това няма смисъл да говоря, защото моите колеги преди това говориха достатъчно.
Защо се налагат тези промени? Защото ограниченията на сегашния закон много драстично се разминават с икономическата реалност. Безспорно, изключително стойностни ще бъдат онези концесионни договори, които са договори за изграждане и последващо експлоатиране на нови обекти, които ще бъдат публична държавна собственост. Ето в това е логиката на желаните промени. Това е логиката на сегашното икономическо развитие на България.
Разбира се, спорове може би предизвика и в комисията, а и тук имаше изказване, което общо взето оспорваше възможността да се дерогира общия ред за даване на концесия, който е търг или конкурс. Но специално в закона е предвидено, че това ще става в специални норми на отделен закон, или в норми в самия закон.
Искам да ви кажа, че това е много важен момент, защото безспорно там, където е ясен концесионерът, няма нужда от провеждане на търг или конкурс, защото концесионерът вече работи. И това са случаите на приватизация, случаите на сливане, ликвидация на държавни дружества, които вече работят с концесия. Просто по този начин се дава възможност за облекчено получаване на концесионните права един път. И втори път, възможност за добро преструктуриране на някои дружества, особено на дружества, които ще бъдат ликвидирани, и даване на възможност за търсене на по-голяма икономическа целесъобразност в преструктурирането на тези дружества.
Така че само това и изключително това са случаите, в които отдаването на концесия ще става без търг или без конкурс.
И в този смисъл, аз приключвам, като призовавам да гласуваме на първо четене за тези промени в закона, като се надявам, че между първо и второ четене, ако има някои дребни промени, биха могли да бъдат направени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение към този закон?
Моля квесторите да поканят народните представители. Предстои да гласуваме Закона за изменение и допълнение Закона за концесиите на първо четене.
Моля да гласувате на първо четене Закона за изменение и допълнение на Закона за концесиите.
Гласували 186 народни представители: 184 за, против няма, 2 въздържали се.
Законът е приет на първо четене.

Следващата точка от програмата е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ. Вносител: Георги Панев и група народни представители.
Моля председателят на комисията господин Панев да докладва становището на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Комисията по образованието и науката на свое заседание от 25 юни 1997 г. разгледа законопроекта за изменение на Закона за висшето образование, внесен от Георги Панев и група народни представители.
Според § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование, висшите училища трябваше да въведат в срок до една година от влизането на закона в сила образователно-квалификационни степени, а Министерският съвет да утвърди единни държавни изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени по професионални направления и/или специалности. Това е един дълъг и труден процес и изисква задълбочена работа. Предвиденият срок се оказа недостатъчен за разработване и утвърждаване на тези държавни изисквания до началото на новата 1997/98 академична година. Ето защо законопроектът предвижда удължаване на срока с още една година.
Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя представения законопроект и предлага неговото разглеждане в пленарна зала.
Господин председателю, може ли като вносител да кажа няколко думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, имате думата като вносител.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Всъщност аз няма какво особено да добавя към становището на комисията, уважаеми колеги. Знаете, че Законът за висшето образование предвижда въвеждането на образователно-квалификационните степени "специалист", "бакалавър", "магистър" и "доктор", която не е новост за нашето висше образование, но останалите са. И въвеждането на тези степени предполага един регистър на специалностите, който е готов, и за всяка от тези специалности трябва да бъдат изготвени държавните образователни изисквания.
До момента са изготвени такива изисквания за повече от половината специалности в регистъра, които общо са около 170 на брой. Интензивно продължава работата за довършване докрай на изготвянето на държавните образователни изисквания. Но така или иначе в момента това не е завършено. Висшите училища не могат да приемат учебните си планове, съобразени с изискванията на закона за тристепенното обучение.

Освен това при изготвянето на регистъра на специалностите, съвсем разумно беше подходено към това специалностите да бъде окрупнени. Те и сега са много на брой - около 170, но в този процес част от специалностите в регистъра бяха и са атакувани от висшите училища. Предлагат се и някои нови специалности, за които има достатъчно основание да се смята, че са разумни и трябва да залегнат като специалности в съответните висши училища.
Всичко това наистина изисква време, като се има предвид, че цялата тази система е нова за нашето образование. Това всъщност е основанието ми да предложа удължаване на срока за въвеждане на държавните образователни изисквания във висшето образование с още една година.
В комисията наистина имаше пълно единодушие по въпроса, тъй като вече в продължение на повече от две години се работи по Закона за висшето образование и тези неща са известни, затрудненията също. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Имате думата за изказване по законопроекта.
Госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Както господин Панев коректно каза, комисията единодушно прие това предложение. То е безкрайно необходимо, защото става въпрос за държавните образователни изисквания, а те по същество са жалонът за учебния процес - за това да се знае във всяко едно висше учебно заведение какво ще се учи и колко ще се учи в съответната образователна степен. Доколкото в закона е предвидена агенция за оценяване и акредитация на висшите училища, необходимостта от държавните образователни изисквания на съответните специалности е изключително важният фундамент за една точна и обективна акредитация.
Още когато работихме закона, много от депутатите смятаха, че срокът от една година не е достатъчен. Действително практиката показа, че наистина не е възможно да се спази този срок. Господин Панев правилно отбеляза, че висшите училища сега предлагат и някои нови специалности, които по своему са важни, необходими и отговарят на обективните потребности на развитието на страната ни в новите социално-икономически условия. Но за да могат тези специалности да станат факт и да се води легитимно обучение, а студентите да получат легитимна диплома, е необходимо действително тези специалности да получат своето място в държавния регистър и да се изработят необходимите държавни образователни изисквания за тези специалности.
Това е главната причина, поради която комисията настоятелно моли уважаемите народни представители да се присъединят в гласуването с един положителен вот. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Други изказвания има ли? - Няма.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение на Закона за висшето образование, внесен от господин Георги Панев и група народни представители.
Моля, гласувайте!
Гласували 160 народни представители: 157 за, против няма, 3 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение думата има господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Както беше видно от становището на комисията, така и от настоящото гласуване, тази промяна не се оспорва. Тъй като е необходимо тя да се направи сега, в момента - да се удължи срокът, за да се развържат ръцете за тези действия, за които стана дума, предлагам законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Противно становище иска ли някой да изрази? - Не.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Георги Панев законопроектът да се гласува и на второ четене в днешното заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: 153 за, против няма, 2 въздържали се.
Процедурното предложение е прието.
Моля господин Панев да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Заглавие: "Закон за изменение на Закона за висшето образование".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на закона има ли някакви предложения? - Няма.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 154 народни представители: 153 за, против няма, 1 въздържал се.
Наименованието на закона е прието.
Докладвайте параграфа.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Параграф единствен. В § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за висшето образование числото "1" се заменя с числото "2", а думата "година" се заменя с думата "години".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки по този текст? - Няма.
Моля, гласувайте текста на параграф единствен от Закона за изменение на Закона за висшето образование.
Гласували 157 народни представители: 155 за, 1 против, 1 въздържал се.
Параграф единствен, а с това и Законът за изменение на Закона за висшето образование е приет.
Преминаваме към точка четвърта от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ВЪВ ВОЕННОТО ОБУЧЕНИЕ.
От името на Комисията по външна и интеграционна политика има думата господин Камов да докладва становището.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На свое заседание на 3 юли 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за решение и прие следното

"С Т А Н О В И Щ Е

1. Споразумението съставлява неразделна част от комплекта междуправителствени и междуведомствени спогодби в областта на военното сътрудничество между Република България и Република Турция.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8, във връзка с чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество във военното обучение, подписано на 31 март 1992 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От името на Комисията по национална сигурност има думата господин Иван Глушков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Комисията по национална сигурност разгледа предложения законопроект на своето заседание на 2 юли 1997 г.
"Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество във военното обучение, подписано на 31 март 1992 г.
Становището на комисията беше прието на 2 юли 1997 г. с 15 гласа за, без против и 2 въздържали се."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата по законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество във военното обучение. Няма желаещи за изказване.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество във военното обучение.
Гласували 152 народни представители: 140 за, 2 против, 10 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение има думата господин Николай Камов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, предлагам законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно предложение? Няма.
Моля да гласувате процедурното предложение на господин Камов законопроектът да бъде приет на днешното заседание и на второ четене.
Гласували 147 народни представители: 136 за, няма против, 11 въздържали се.
Процедурното предложение е прието.
Моля господин Камов да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: "Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество във военното обучение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки по заглавието на закона? Няма.
Моля да гласувате заглавието на законопроекта.
Гласували 157 народни представители: 146 за, няма против, 11 въздържали се.
Наименованието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: "Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество във военното обучение, подписано на 31 март 1992 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По текста на член единствен има ли изказвания? Няма.
Поставям на гласуване член единствен от законопроекта.
Гласували 161 народни представители: 142 за, 4 против, 15 въздържали се.
Законът е приет на второ четене.
Тъй като програмата за днешния ден е приключена, ще ви направя няколко съобщения.
Моля членовете на групите за приятелство с Португалия, Турция, Япония, Македония, Русия, Унгария и Албания да останат в залата след закриване на заседанието, за да бъдат избрани ръководствата на тези групи за приятелство. А след като приключи изборът на ръководството на тези групи за приятелство, една група от най-изтъкнатите и добри български художници ни кани в Клуба на народния представител за откриване на изложба и да ни почерпят с чаша шампанско по случай откриването на изложбата.
Съобщения:
Комисията по културата и медиите ще проведе извънредно заседание днес, 9 юли 1997 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 134 при следния дневен ред:
1. Проект за решение за промени в ръководствата на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
2. Проект за решение за промяна на ръководството на Българската телеграфна агенция.
Комисията по икономическата политика няма да заседава днес, 9 юли 1997 г.
Комисията по външна и интеграционна политика отлага насроченото за утре, 10 юли 1997 г., четвъртък, от 15,00 ч. заседание.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес, 9 юли 1997 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 142.
Следващото заседание е утре, 10 юли 1997 г., четвъртък, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



Закрито в 11,00 ч.



ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
         Иван Куртев

         Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ:
     Васил Клявков

      Камен Костадинов