Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Петя Шопова
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Тодор Павлов - честитим му и му желаем всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам точка първа от днешния дневен ред да бъде:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРЕЛИТАНЕ ПРЕЗ ВЪЗДУШНОТО ПРОСТРАНСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ВОЕННОТРАНСПОРТНИ САМОЛЕТИ НА ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 154 народни представители: за 153, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Има думата председателят на Комисията по национална сигурност господин Христо Бисеров да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, госпожо министър, дами и господа, колеги! Докладвам ви становището на Комисията по национална сигурност относно проект за решение за даване на разрешение за прелитане през въздушното пространство на Република България на военнотранспортни самолети на Военновъздушните сили на Руската федерация, внесен от Министерския съвет на 7 юли 1999 г.:
"Комисията по национална сигурност разгледа предложения проект за решение на съвместно заседание с Комисията по външна и интеграционна политика на 8 юли 1999 г.
По реда на чл. 25, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в заседанието на комисията взеха участие заместник-министърът на отбраната господин Велизар Шаламанов и заместник-министърът на външните работи господин Владимир Кисьов.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и в съответствие с постигнатите договорености между НАТО и Руската федерация за участие на руски мироопазващи сили в състава на КФОР, да разреши прелитането през въздушното пространство на Република България на военнотранспортни самолети на Военновъздушните сили на Руската федерация без въоръжение и специална апаратура, превозващи части от руския контингент в КФОР, в състав и график съгласно ноти № 148 и № 151 на Посолството на Руската федерация в София от 1 и 6 юли 1999 г. по маршрута Москва - Прищина - Москва.
Становището е прието на 8 юли 1999 г. с 14 "за", 1 "против" и 1 "въздържал се"." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има и становище на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има думата господин Атанас Папаризов да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
относно проект за решение № 902-03-21 за даване на
разрешение за прелитане през въздушното пространство
на Република България на военнотранспортни самолети
на Военновъздушните сили на Руската федерация, внесен
от Министерския съвет на 7 юли 1999 г.

На свое извънредно заседание от 8 юли 1999 г., съвместно с Комисията по национална сигурност и с участието на заместник-министъра на отбраната Велизар Шаламанов и заместник-министъра на външните работи Владимир Кисьов, Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за решение за даване на разрешение за прелитане през въздушното пространство на Република България на военнотранспортни самолети на Военновъздушните сили на Руската федерация и прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и в съответствие с постигнатите договорености между НАТО и Руската федерация за участие на руски мироопазващи сили в състава на КФОР, да разреши прелитането през въздушното пространство на Република България на военнотранспортни самолети на Военновъздушните сили на Руската федерация без въоръжение и специална апаратура, превозващи части от руския контингент в КФОР, в състав и график съгласно ноти № 148 и № 151 на Посолството на Руската федерация в София от 1 и 6 юли 1999 г. по маршрута Москва - Прищина - Москва.
Становището бе прието с консенсус." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Някой желае ли да се изкаже по проекторешението? Господин Стефан Гайтанджиев има думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин председателю на Народното събрание! Знаете как гласувах по повод даването на коридори на натовски части за окупация практически на югославската провинция Косово. Моят основен мотив тогава и на "Екогласност" беше: това беше една агресивна, несправедлива война на Пакта НАТО срещу Югославия. Наложеният мир в момента е един несправедлив мир, от който последствията ще търпят за своята вътрешна сигурност и дестабилизацията на целия район като последствие всички останали балкански държави и Европа като цяло. В този смисъл, каквито и войски да пристигат за изпълнението на тази задача в състава на КФОР, те са постигнали своите цели, цели, които в крайна сметка Пактът НАТО наложи върху Югославия, върху международната общност, върху ООН, а именно - етническо прочистване, само че с обратен знак, да се прогонят православните славяни, сърбите, да остане там само албанската общност, да се създаде прецедент, в който вече и другите страни на Балканите да могат да бъдат дестабилизирани по същия начин.
Вярно е, че Русия би създала един баланс между тези мироопазващи части. Но смятам, че това е само една декларация. Русия, оказа се, че със своята политика, непоследователна, без съответен ресурс, няма да изпълни тази роля на необходим баланс. Трябва да е просто един етикет, който да наложи този несправедлив мир.
Политически клуб "Екогласност" смята, че това не е пътят за развитие на международната общност, това не е пътят за решаване на балканските проблеми.
Ето защо, така както заявих и на предишния дебат в парламента, така както гласувах против преминаването на натовски и други войски за Косово, така и сега ще гласувам "против" и призовавам и вие, уважаеми колеги, да проявите мъжество и национално достойнство и да гласувате по същия начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Гайтанджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже? Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Предстои ни да приемем решение за даване на разрешение за прелитане през въздушното пространство на Република България на военнотранспортни самолети на Военновъздушните сили на Руската федерация.
На пръв поглед въпросът изглежда прост. От няколко седмици насам, независимо че правителството под благовидни предлози отхвърляше исканията за прелитане над България, в общественото пространство витаеше въпросът защо работим с двоен аршин. Въпросът обаче ми се струва още по-сериозен.
Краят на ХХ век изненадващо за всички ни завърши с война на Балканите, която, резонен е въпросът дали свърши или едва сега започва? Независимо кой се е обявил за победител, струва ми се, че ние, българите, не можем да причислим себе си към победителите. Причината за това е, че не сме участвали и че няма никакво значение дали отборът, на който симпатизираме, твърди че е победил. В една война победители и победени няма. Тази война показа едно пренебрежение на свръхсилите днес към културата и стойността на балканските народи. И това е една от поуките, която трябва да си вземе всеки, живеещ на Балканите.
След този етап на войната, който може би можем да наречем етапа на въздушните удари, ние фактически сме отрязани от Европа - с прекъснатите мостове и с отношенията си със съседна Югославия. Това са проблеми, които не могат да бъдат бързо решени, дори с цената на бързо вдигнато петролно ембарго. (Министър Манева слиза от трибуната.) Бихте ли ми позволили, министър Манев, да говоря спокойно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева, говорете спокойно, говорете по проекторешението.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Когато прибягваме към едно или друго решение, трябва според мен да имаме предвид няколко обстоятелства. Международните отношения днес са изключително сложни. Онези суперсили, които са били водещи в продължение на десетилетия, изглеждат икономически слаби, но свръхвъоръжени. В тях се надигат тенденции на реваншизъм. Очевидно след тази война международното право беше сринато, а международното право е най-големият защитник на малките народи, които нямат на своята страна силата.
Ревизия очевидно предстои на принципа за зачитане на националния суверенитет и за правото на всяка страна да има свобода във вътрешните си работи. Щом под формата на международна общност може да се диктува дали някой да бъде президент на някоя страна, дали тя да се управлява по един или по друг начин, това може да засегне всяка, всяка малка страна.
Може да се спори защо на този етап войната изглежда приключена. Дали не защото Германия, Италия и Гърция отказаха категоричното си участие в сухопътна операция, което попречи за развитието на тези планове, които имаха горещи привърженици иначе. Но ситуацията в Косово вещае всичко друго, но не и спокойствие.
Ние напълно споделяме изразената тук от министър-председателя преди десетина дни голяма тревога от бавното разоръжаване на АОК и на другите паравоенни формирования. Тяхното невъоръжаване, ескалацията на напрежението в Косово, въпреки присъствието на войски, нееднозначното третиране на различните общности, очевидната нетърпимост вещаят нестабилност, която не може да бъде преодоляна със струпването на войски.
Двадесет и първи век ще бъде век на много предизвикателства, които запали тази война, предизвикателства, които ще доведат до нов световен ред. Но дали това ще бъде новият световен ред, който вещае НАТО и страната, която доминира НАТО днес? Или ще бъде нещо друго, родено от други геостратегически интереси, от други страни, това ще покаже бъдещето.
Днешното решение изглежда просто, но то е голямо предизвикателство към българското правителство, а и към нас, защото изисква мъдрост, деликатност и способност да погледнем напред във времето. (Шум и неразбираеми реплики от блока на СДС.) Начинът, по който процедираме, натоварвайки се на една каруца на онези, които ни изглеждат победители, е много глупав, господин Джаферов. Много глупав, защото след пет или след десет години това може да бъде много, много различно. (Неразбираеми реплики от блока на СДС.)
Какво показахме с това решение? Че пет пъти НАТО може да ни каже: "Давайте коридори" или "Не давайте коридори", "Давайте за два самолета, или за двадесет самолета".
Не може да идват и да ни говорят само за евроатлантически ценности, без да ни кажат какво те съдържат. Защото воденето на войни, разрушаването на една страна, струпването в нея на огромно количество войски, не влече нищо добро. И това не е ценност за никой народ и за никой човек в края на ХХ век, независимо кой го прокламира.
Не е далеч денят, струва ми се, когато международната общност ще трябва явно да направи ревизия, която до този момент върви подмолно, ревизия на своята позиция за тази война. Защото, в интерес на истината, тази война не само не реши нищо, тя разпали една етническа, верска и човешка нетърпимост, която не може да бъде преодоляна със струпването на войски и с никакви контингенти.
Нестабилността на Балканите няма да спре със струпването на тези войски.
Но това, което сме длъжни да направим днес, струва ми се, е да преценим деликатността на ситуацията, да спрем да действаме като марионетки и с двойни стандарти, независимо кой, какво и откъде ни поръчва. Защото не е труден анализът на последните 2 месеца, за да разберем, че Германия, която отказа категорично участието в сухопътна операция, сложи свой човек начело на щаба, който ще разпределя помощта за Балканите, и Гърция - членката на НАТО, която имаше най-категорична позиция против, получи седалището му, а следователно, парите и сметките.
Когато знаеш своя интерес и си достатъчно категоричен и гъвкав, ти би могъл да постигнеш много повече.
Това решение за даване на разрешение, което се бави вече три седмици и което отново изглежда достатъчно двусмислено, защото никой не даде, и вчера връчените ноти, които съдържат точното разписание на съдържанието на самолетите, а само поражда безпокойство, че правителството отново прави нещо задкулисно.
Посочените дати за преминаване - 6 и 7 юли, които очевидно са изтекли, та отиваме на последните резервни дати, днес сме 9-и, а последната дата е 10-и, а сега часът е 9,30 ч., докато това бъде отработено и технически оформено, вероятно ще изтече и 10-и. (Обаждания от мнозинството: "Няма да изтече".)
Това, което правим, да даваме уж на някого по нещо, ни прави васали. Ние трябва категорично да спазваме реципрочен подход, реципрочен подход към всички достатъчно влиятелни държави, съблюдавайки собствения си интерес.
Може би все повече оттук нататък ще разбирате, колко мъдрост има в позицията да кажеш: "Аз съм неутрален и не давам на никого за нищо коридори, територии и прочие неща".
Не може ние по отношение на Русия да искаме да преминат самолети без въоръжение и специална апаратура, а по отношение на Турция да ги пускаме с железниците, танковете, шосетата и т.н. И по отношение на Полша, и по отношение на други страни, които евентуално ще претендират.
Защото това днес вероятно няма да има никакво съществено значение. Но утре ще стане ясно, че тези страни, които днес разчитат на нашето правителство като добри партньори, ще трябва да ревизират позициите си. И това да рефлектира утре в сделки, в доставки, в пазари и т.н. (Обаждания от мнозинството.)
Разбира се, че това е право на всяка страна. Но аз говоря това, защото с това решение няма да се свърши. Защото предизвикателствата тепърва ни предстоят. И защото нашето правителство в тази война показа, че просто е само на вълната на международния туризъм, не е на вълната на международната дипломация. И докато нашите съседи активно водеха преговори и посредничеха в тях и в крайна сметка извадиха за страните си позитиви, нашата страна отново е на опашката. (Неразбираема реплика на Екатерина Михайлова.)
Предизвика ме госпожа Михайлова, макар че си извадих картата. Госпожо Михайлова...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, не влизайте в диалог с народни представители.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: ... стига, стига, стига... Моля Ви, не съм си прекъснала изказването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, ще Ви прекъсна, защото...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Стига с тези лични нападки! И не ни наричайте българомразци на никакво основание. И не ни наричайте българомразци по пропагандни схеми. Това, което можете да кажете за социалистите, е всичко друго, но не и това. (Шум в мнозинството и възгласи: "Е-е-е!")
Когато си направите труда наистина да присъствате някъде не като туристи, а в защита на българските национални интереси, с ясни позиции, които са добре и грамотно защитени, тогава ще можете да кажете, че обичате България. На този етап това не сте го доказали. Начинът, по който хората вървят и ви потупват по рамото за едното "Мерси", ще докара българският народ да ви каже "Мерси и от нас". Но не по този начин.
Когато нещо не можете, е по-добре да го научите, а не да идвате тук и да ни говорите (обаждания от мнозинството), че сме българомразци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, престанете с напътствията.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Моля Ви, имам 40 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма 40 минути. Няма да Ви слушаме напътствията. Говорете по проекторешението.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това, което ще направи Парламентарната група на Демократичната левица днес, е да подкрепи това решение..., (смях и възгласи в мнозинството: "Е-е-е!") давайки си сметка (оживление в мнозинството, обаждания), че вие отново ни теглите някъде, където ни завлече течението.
Не съм сигурна, даже напротив, сигурна съм, че мястото, където ще ни отвлече течението, е най-лошото възможно. За голямо съжаление! (Ръкопляскания в ДЛ. Смях и оживление в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата господин Веселин Бончев.
Да видим къде ще ни завлече течението.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители! Естествено, аз ще подкрепя днешното решение, защото се отнася за мира на Балканите, на които Балкани се намира и България.
Но аз имам едно обръщение по повод подкрепата, която ще направя днес към българското правителство. Вчера чухте всички тук, как господин Солана каза, че България се е държала достойно по време на кризата.
ГЛАСОВЕ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Точно така беше.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Имаше съобщение също и от Европейския съюз, че България се е държала достойно през време на кризата. България даде коридор на НАТО, сега ще даде коридор и на Русия. Но, ако погледнем състоянието, България даде всичко, а досега не е получила нищо.
И питам: кога България ще получи това, което даде?
Защото вие знаете, войната завърши преди един месец, господин Костов миналия петък ни каза, че България ще бъде поканена за възстановяването. Австрийската преса съобщи, че вече Панчево се възстановява, рафинерията там, от фирмата "Шел". Мостът при Нови Сад - от немски фирми. България досега няма нито една покана. Тоест, нищо не й се даде.
Ние не го искаме даром, искаме да излезем с нашата продукция и с нашата работна сила.
Второ. България се държа достойно по време на бежанския лагер. Дадохме и помощи, дадохме и къщи, дадохме и храни, дадохме и медикаменти. Следователно, и за това нищо не получихме.
Моята молба, уважаеми колеги, към правителството е: когато България се е държала достойно и даде - да получи.
Защото, вижте днешната преса - една гавра с България. Европейският съюз, държавите, които са членки на Европейския съюз - 60 на сто дават изявление, че не желаят България да влезе. А господин Солана потвърди, че сме се държали достойно. Вие знаете, само три държави, които са членки на НАТО, не са членки на Европейския съюз. Следователно, аз съм против тази гавра от страна на държавите на Европейския съюз, които 60 на сто не желаят една достойна държава да влезе в този съюз. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да започна с това, че Парламентарната група на Евролевицата акламира внесеното решение и ще го подкрепи. Казвам тия думи, защото ние добре осъзнаваме, че това е една мъдра политика да излезем от полюсите и от осите. Когато сме били в тях, винаги сме губили. Толерантното отношение към заинтересованите страни и великите сили е най-добрата позиция на една държава от мащаба на България. Именно заради това ние изказваме своята акламация към внесения проект за решение.
Искам да кажа и още нещо. Сложни са били отношенията на България с Русия, но рекапитулацията прави оценка, че България е получавала повече, отколкото е давала на Русия. Нека да запазим добрите си отношения с тази велика държава. Надявам се, че и за в бъдеще тя ще бъде добронамерена към нас. Благодаря ви. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Моля за тишина в залата!
Друг желае ли да се изкаже? Няма други желаещи.
Чета проекта:

"РЕШЕНИЕ
за даване на разрешение за прелитане през въздушното пространство на Република България на военнотранспортни самолети на Военновъздушните сили на Руската федерация

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и в съответствие с постигнатите договорености между НАТО и Руската федерация за участие на руски мироопазващи сили в състава на КФОР

Р Е Ш И:

1. Разрешава прелитането през въздушното пространство на Република България на военнотранспортни самолети на Военновъздушните сили на Руската федерация без въоръжение и специална апаратура, превозващи части от руския контингент в КФОР в състав и график съгласно ноти № 148 и 151 на Посолството на Руската федерация в София от 1 и 6 юли 1999 г. по маршрута Москва - Прищина - Москва.
2. Министърът на външните работи да съгласува по дипломатически път с руската страна графика за осъществяване на прелитанията."
Моля, гласувайте.
Гласували 215 народни представители: за 213, против 1, въздържал се 1.
Решението е прието.

Уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес се навършват три години от трагичната смърт на народните представителки от Тридесет и седмото Народно събрание Мария Захариева, Емилия Томова и Румяна Николова. Предлагам с едноминутно мълчание да почетем тяхната памет. (Всички стават прави. Едноминутно мълчание.) Благодаря.
В 16,30 ч. днес на лобното място ще бъде открита паметна плоча. В 14,00 ч. ще тръгне оттук рейс. Желаещите, които искат да присъстват, могат да отидат с рейса.
За процедура има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! На основание чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за извънредно заседание на 13 юли, вторник, от 15,00 ч. с дневен ред от две точки:
1. Законопроект за виното и спиртните напитки, с вносител Министерският съвет.
2. Второ четене на законопроекта за водите - продължение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 170 народни представители: за 114, против 49, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВОДИТЕ.
Има думата председателят на водещата комисия господин Лъчезар Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. Позволете ми да направя едно процедурно предложение - в залата да бъдат допуснати за гледането на този закон експертът от Министерството на околната среда и водите господин Пламен Джаджев и експертът Асен Личев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 114 народни представители: за 102, против 12, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Пламен Джаджев и господин Асен Личев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 44. (1) Разрешение за водоползване се изисква във всички случаи, освен когато се черпят води с дебит до 0,2 л/сек. за собствени нужди.
(2) Водоползването включва вземането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях.
(3) Изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водоползване на подземни води става без да е необходимо разрешително, но след като собственикът обяви в общинската администрация намерението си.
(4) Собственикът или ползвателят на имота, където е изграден кладенец при условията на ал. 3, е длъжен в тримесечен срок от изграждането му да го обяви в общинската администрация за нанасянето му в регистъра на кладенците.
(5) Когато имотът попада в границите на най-вътрешния и средния пояс на санитарно-охранителните зони около водоизточниците на минерални води, се изисква разрешително по реда на този закон."
Предложения на народния представители Тодор Павлов:
Първо предложение - в чл. 44, ал. 1, след "0,2 л/сек." да се добави "или до 10 куб. м на денонощие".
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага:
В чл. 44, ал. 1, след израза "0,2 л/сек." да се добави "но не повече от 10 куб. м на денонощие".
Второ предложение на Тодор Павлов - чл. 44, ал. 2 да се допълни, както следва:
"(2) Водоползването включва вземането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата."
Комисията подкрепя предложението.
Трето предложение на Тодор Павлов - в чл. 44 да се добави нова ал. 2а със следния текст:
"(2а) За преобразуване на енергията на водата без отклоняването й от водните течения в електрическа енергия чрез турбини с мощност до 20 киловата не се изисква разрешително по реда на този закон".
Комисията подкрепя предложението.
Четвърто предложение на Тодор Павлов - ал. 5 да се допълни, както следва:
"(5) Когато имотът попада в границите на най-вътрешния и средния пояс на санитарноохранителните зони около водоизточниците на минерални води, както и в райони с ликвидиран геотехнологичен добив на уран се изисква разрешително по реда на този закон."
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Им и предложение на Ангел Малинов по ал. 5 след думата "разрешително" да се добави "за водоползване".
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага следната редакция на ал. 5:
"(5) Когато имотът попада в границите на най-вътрешния и средния пояс на санитарноохранителните зони около водоизточниците и находищата на минерални води, както и в райони с ликвидиран геотехнологичен добив на уран се изисква разрешително за хидрогеоложко проучване, изграждане, ремонт и реконструкция на вододобивни съоръжения за подземни води и за водоползване по реда на този закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 44 някой желае ли да се изкаже?
Има думата заместник-председателят господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Бих помолил само за едно редакционно изменение в ал. 3 - изграждането на кладенец става без разрешение, след като "собственикът обяви в общинската администрация намерението си". Няма ли да бъде по-добре, ако кажем: "след като уведоми за това общинската администрация"? Смятам, че правно ще бъде малко по-точно и от тази гледна точка си позволявам да направя предложение за промяна на текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, по-разумно е.
Моля, гласувайте чл. 44 така, както е предложен от вносителя с приетите от комисията корекции, с редакционната поправка в ал. 3, края на изречението става: "..., но след като собственикът уведоми общинската администрация" и с предлагания заместващ текст на ал. 5. Алинеите се преномерират, за да няма ал. 2а.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, това се прави след края на обсъжданията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Член 44 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 45. (1) Водоползвателите са лица, включително собственици на водни обекти, които черпят води в съответствие с условията и изискванията на разрешителното за водоползване.
              (2) Разрешителното за водоползване се издава при условията и по реда, определени от този закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45.
По текста няма предложения.
"Чл. 46. (1) Разрешително за ползване на воден обект е необходимо за:
1. изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за:
а) регулиране на оттока;
б) линейна инфраструктура, пресичаща водни обекти - аквадукти, мостове, преносни мрежи и проводи;
в) проучване и добив на подземни води;
г) защита от вредното въздействие на водите;
д) заустване на води;
е) добив на пясък, баластра и други;
ж) отдих и воден спорт;
2. извършване на дейности, в това число промишлен риболов, риборазвъждане, добив и възпроизводство на аквакултури и други биологични ресурси, когато не се извършва водоползване;
3. други цели извън общото ползване, при постигането на които се въздейства върху естественото състояние на природните води във водния обект, включително и за изпускане на водите от водния обект.
     (2) Ползвателите на водния обект са лица, включително и собственици на водните обекти, които осъществяват дейността си по ал. 1 в съответствие с условията и изискванията в разрешителното.
               (3) Разрешителното за дейностите по ал. 1 се издава по реда на този закон, освен в случаите, в които се изисква оценка на въздействието върху околната среда съгласно Закона за опазване на околната среда, като решението по оценка на въздействието върху околната среда съдържа всички компоненти на разрешителното за ползване на воден обект по чл. 56.
               (4) Разрешителното по ал. 1, респективно положителното решение по оценка на въздействието върху околната среда - за случаите по ал. 3, е основание за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж."
Следват предложения - първо на Тодор Павлов - в чл. 46, ал. 1 т. 3 да се допълни, както следва:
"3. други цели, извън общото ползване, при постигането на които се въздейства върху естественото състояние на водния обект, включително за покриване на речни участъци, за изпускане на води от водния обект и за заустване на води в него."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Румен Такоров - в чл. 46, ал. 4 в началото да се добавят думите "представянето на" и думата "основание" да се замени със "задължително".
Комисията подкрепя и това предложение.
С тези две бележки комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз имам едно редакционна поправка.
Член 45, както сме го формулирали в ал. 1 сме изключили собствениците на кладенци като водоползватели. Аз предлагам да се добави: "в това число и тези по чл. 44", защото те работят без разрешително за водоползване, а са водоползватели. Просто сме ги изпуснали.
"В това число и тези по чл. 44" - те са водоползватели, а ние казваме в чл. 45 кои са водоползвателите и казваме само тези, които работят с разрешително, а тези по чл. 44 работят без разрешително, но също са водоползватели. Това е просто редакционно изменение.
Моето предложение е да се добави: "в това число и тези по чл. 44".
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Няма възражения от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 45 така, както е предложен от вносителя, като в ал. 1 накрая се добавят думите "както и лицата по чл. 44" и чл. 46 така, както е предложен от вносителя с двете приети предложения на народните представители Тодор Павлов и Румен Такоров.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Членове 45 и 46 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 47. (1) Особено право на водоползване на води - изключителна държавна собственост, може да се предоставя чрез концесия само за минерални води, когато водоползването е с постоянен режим, с търговска цел и е предназначено за:
1. бутилиране на натурална минерална вода и производство на безалкохолни напитки;
2. извличане на ценни вещества;
3. добив на хидрогеотермална енергия.
              (2) Концесия за минерални води се предоставя при отчитане на потребностите на публичните здравни заведения и на общото водоползване за пиене и водоналиване.
              (3) При предоставяне на концесия за минерална вода - изключителна държавна собственост част, но не по-малка от 30 на сто от концесионното възнаграждение, определена с решението на Министерския съвет по реда на Закона за концесиите, се заплаща от концесионера на общината, на територията на която се учредява концесионното право.
              (4) Концесия за ползване на водните обекти и свързаните с тях водностопански системи и съоръжения - публична собственост, може да се предостави за изграждане на нови хидротехнически, хидроенергийни, хидромелиоративни, водоснабдителни системи и съоръжения."
Предложение на народния представител Тодор Павлов.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция на ал. 4:
 "(4) Концесия за ползване на водните обекти и свързаните с тях водностопански системи и съоръжения - публична собственост, се предоставя за изграждане на нови хидротехнически, хидроенергийни, хидромелиоративни, водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения."
Предложение на Ангел Малинов, което не е подкрепено от комисията. Той заяви, че оттегля предложението си.
Следва второ предложение от ангел Малинов: в чл. 47, ал. 4 след думата "предостави" се добавя "и", а след думата "хидроенергийни" се добавя "хидротермалноенергийни".
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага: в чл. 47, ал. 4 след думата "предостави" да се добави "и".
Предложение на Румен Такоров, което е подкрепено от комисията: в чл. 47, ал. 1 да отпаднат думите "с постоянен режим".
Второ предложение на Румен Такоров, което не се подкрепя от комисията: в чл. 47, ал. 3 числото "30" да се замени с "50".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47 с така направените поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има само едно неприето предложение от комисията - на господин Румен Такоров.
Има думата господин Едуад Клайн.
ЕДУАД КЛАЙН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам една малка редакционна поправка в ал. 3 на чл. 47. Предлагам текстът да стане следния: "При предоставяне на концесия за минерална вода - изключителна държавна собственост, една част, която е не по-малка от 30 на сто от концесионното възнаграждение и е определена с решението на Министерския съвет по реда на Закона за концесиите..." Смятам, че по този начин изречението става по-стройно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Тошев, комисията приема ли тази редакция?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, стремежът към съвършенство е безкраен. Господин Клайн предложи всъщност да се добавят две думи: след думата "собственост" да се добави "една част" и след това вместо "но" да бъде "която е". Това е чисто редакционна поправка и не може да има възражение срещу нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но още по-добре ще бъде "една част не по-малка от 30 на сто".
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Румен Такоров в чл. 47, ал. 3 числото "30" да се замени с "50".
Гласували 107 народни представители: за 29, против 68, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 47, както е предложен от вносителя, с приетите и предложени от комисията поправки и с редакционната поправка в ал. 3 - "При предоставяне на концесия за минерална вода - изключителна държавна собственост, една част не по-малка от 30 на сто от концесионното възнаграждение..."
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Член 47 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
Чл. 48. (1) Водоползвателите и ползвателите на водни обекти имат задължение да:
1. използват икономично водните ресурси, като полагат грижи за опазване на околната среда;
2. използват водите и водните обекти в съответствие с целите и условията на тяхното предоставяне;
3. поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителното;
4. не допускат нарушаване на обществени интереси и съществуващи права;
5. определят с проект санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води и да поддържат в необходимото състояние определения най-вътрешен пояс и крайбрежните заливаеми ивици в съответствие с нормативните изисквания;
6. измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води, за отвежданите и изпусканите води, за нивата на подземните води, а при хидротехнически подпорни съоръжения - за водните строежи до максимално ниво, както и за замърсяващите вещества, според изрично посочените в разрешителното условия;
7. осъществяват технологични, хидротехнически, агротехнически, водоохранителни, санитарни и други мероприятия, когато това е предвидено в условията при предоставяне на използването;
8. осигуряват свободен достъп на държавните и общинските органи, оправомощени да прилагат разпоредбите на закона;
9. сключват договори с абонатите при предоставяне на водни услуги;
10. уведомяват своевременно абонатите за нарушаване на договорения режим на водоползването.
(2) Водоползвателите и/или ползвателите на водни обекти, които подлежат на интегриран контрол на замърсяването, са длъжни да отчитат нивото на развитие и най-добрите налични технологии в производствения процес и процеса на пречистване на водите и не изискват големи допълнителни разходи, както и възможностите за намаляване количеството на отпадъчните води."
Предложение на Ангел Малинов, подкрепено от комисията: в чл. 48, ал. 1, т. 5 изразът "около водоизточниците за минерални води" се заличава и на негово място се записва "и тези за минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди".

Предложение на Румен Такоров - също подкрепено от комисията, в ал. 1, т. 1, думата "икономично" да се замени с "рационално".
Комисията предлага:
1. В чл. 48, ал. 1, т. 1, след думата "ресурси" да се добави "намаляват загубите на вода".
2. В чл. 48, ал. 4 думата "съществуващи" да бъде заменена с "придобити".
С тези поправки комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 48 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте чл. 48 така, както е предложен от вносителя, с приетите поправки на народната представители Ангел Малинов и Румен Такоров и с двете предложения на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 4.
Член 48 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 49. (1) По смисъла на този закон обществени интереси се нарушават, когато в резултат на водоползване или ползване се създава опасност от:
1. ограничаване на общото водоползване или ползване;
2. застрашаване на отбраната и сигурността на страната;
3. нарушаване условията на плановете за управление на речния басейн;
4. негативни въздействия върху бреговете, върху съоръженията, върху влошаване качеството на водите и върху защитени територии или при разхищението на води.
(2) Съществуващи права са:
1. права на водоползване и ползване, за които са издадени разрешителни и които се упражняват по силата на този закон;
2. особени права на водоползване и ползване на водни обекти, за които е учредена концесия;
3. вещни права, учредени съгласно гражданското законодателство."
Има предложение на народния представител Тодор Павлов - в чл. 49 след ал. 1 да се създаде нова ал. 2 със следния текст:
(2) Обществени интереси се нарушават и при разпространение в търговската мрежа на бутилирани минерални води без съответния сертификат."
В такъв случай ал. 2 става ал. 3.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Ангел Малинов - в чл. 49 ал. 2 става самостоятелен член, а останалите членове се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението. Господин Малинов заяви, че го оттегля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Малинов вчера заяви, че оттегля всички предложения, които не са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Предложение на Янаки Стоилов - в чл. 49, ал. 2 се създава нова т. 4 със следното съдържание:
"4. права на водоползване на лицата и населените места, в чиито земи и землища се намират водоизточници, които са държавна или общинска собственост."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага в ал. 2 думата "съществуващи" да се замени с "придобити".
Комисията подкрепя текста на вносителя с така предложените поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 49 има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Не знам какви са мотивите на комисията да не възприеме това предложение, но мотивите, с които съм го направил, са следните. Целта е да се зачетат интересите на лицата, в чиито земи, в чиито имоти има водоизточници, които могат да не бъдат тяхна собственост. Същото се отнася и за тези землища, в които има водоизточници, които са държавна или общинска собственост. Защото в много случаи хората са ни поставяли основателно въпроса: след като при нас е водата, защо нашето водоснабдяване е по-лошо и организациите, които се занимават с тази дейност, осигуряват водоползването на много други лица и населени места, без да се отчита, че природният ресурс се намира на съответната територия.
В много случаи хората също казват: защо след като ние нямаме други ресурси за развитие на земеделска или промишлена дейност и въпреки че по гравитачен път се добива водата, понякога цената на водата е твърде висока и не съответства на това, че оттам се черпи вода за водоснабдяване и на други хора и населени места?
Ето това е идеята на т. 4, която ще стимулира организациите, които се занимават с водоползване, да се обръщат и към интересите на тези хора, на тези населени места, където се намира самият природен ресурс. Аз знам, че този природен ресурс не може да бъде третиран във всички случаи като собственост там, където е неговото местонахождение, но трябва да се потърси едно съчетание на тези интереси, които в много случаи се конкурират. Защото това, което се предлага, не се поглъща от т. 1 - именно тези лица и населени места, за които става дума, могат да нямат правата на водоползване във формалното им значение, което се включва в т. 1. Затова смятам, че е много необходимо, за да се намери това съчетание на интереси и за да отчитаме и стойността на природния ресурс, да бъде включено това допълнително право, което по-скоро прокламира един принцип, който тук и в други закони би задължавал съответните органи да намират решения, които не водят до конфликти, а до уравновесяване на интересите.
Смятам, че и оттегленото предложение е било уместно - този текст в сегашната ал. 2 да бъде самостоятелен, тъй като каква е връзката между първата алинея, която казва кога се нарушава общественият интерес, и другата алинея, която казва за съществуващите права.
Отделно е, че този текст юридически не е много сполучлив, защото докато в първата алинея се казва, че по смисъла на този закон - и се изброяват някакви основания - в ал. 2 се казва "съществуващи права" и, забележете, вещни права, учредени съгласно гражданското законодателство. Това е някакво универсално пожелание, което може да се запише във всеки закон, тъй като всеки закон трябва да зачита граждански права, които съществуват, по-специално, вещни права. Не става ясно в случая или може само да се подразбира, че това са вещни права, свързани с водоползването. Но аз обръщам внимание върху проблема по същество на предложението, което съм направил и което мисля, че няма никакви основания да бъде отхвърлено, освен ако не се чуят наистина аргументи за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Лъчезар Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател. При гласуването в комисията предложението на господин Стоилов не получи подкрепа от нито един член на комисията, тъй като всички се убедихме, че в т. 1 се описват на практика всички случаи, включително и всички възможности по силата на този закон. Те са описани подробно в закона и след като това е казано, намираме, че т. 1, ал. 2, дава един универсален текст, който включва всичко, за което може да става дума. И затова в комисията нито един глас, включително и от БСП, не беше даден в подкрепа на предложението на господин Стоилов, а целият текст е гласуван почти единодушно, само с 1 "въздържал се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Толкова по-зле за моите колеги, които мисля, че би трябвало да вникнат в смисъла на това предложение, което е продиктувано от живота. Аз казах, че този текст, който дава една специална уредба, не се поглъща, поне в повечето случаи, от т. 1. Защото правата на водоползване се предоставят по определен ред с някакво разрешение. Следователно, за да възникне това право, е необходимо едно последващо решение на съответния административен орган. Докато аз тук говоря за права, които признава самият закон и които вече задължават административните органи да предприемат определени действия и да се съгласят с тях. Нали разбирате, господин Тошев, фундаменталната разлика между това да се признаят едни права със закон и да се допусне една възможност по пътя на разрешение и преценка по целесъобразност такива права да бъдат признати. Така че съвсем не става дума за едно и също, въпреки че в някои случаи може да се стигне до удовлетворяване на такива претенции при условията на т. 1. Но това не дава никакви преки гаранции на хората, които се интересуват от тях.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Казано е "и които се упражняват по този закон", не "или".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Евдокия Манева.

МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Действително обсъждахме този въпрос и наистина първа точка изчерпва всички случаи, защото и в момента се издават разрешителни. Тоест и в момента, независимо от това къде се намира изворът, ние се съобразяваме с потребностите на съответното население и издаваме разрешително. И всъщност текстът, който сме приели, е, че всички разрешителни, които досега са издадени, ние ги признаваме, независимо от собствеността на земята, независимо от мястото на намиране на местоположение на водоизточника и издаваме по общия ред за всички неуредени случаи. Не трябва да се учредяват никакви привилегии извън това, което имаме предвид, когато издаваме разрешителни, предимно правилното разпределение на водните ресурси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Първо, искам да предложа една редакционна поправка - в чл. 49, ал. 1, т. 4 да отпадне думата "влошаване". Защото негативни въздействия може да има върху качеството на водата, а не върху влошаване качествата на водата. Абсолютно същото е, но смислово така е по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да отпадне "влошаване"?
ИВАН БОЙКОВ: Да, да отпадне думата "влошаване".
Бих искал да кажа няколко думи по това, което предложи колегата Стоилов. Всъщност, доколкото разбрах, той предложи някаква законова гаранция за местните интереси. Сега аз чета чл. 47, ал. 2, в която категорично са защитени местните интереси при предоставяне на концесии - като се отчитат интересите на публичните заведения и на общото водоползване за пиене и водоналиване. Това е, което приехме дотук. Това е чл. 47, ал. 2. Там са защитени интересите на публичните заведения, на водоползвателите към момента - общо.
Тук, в чл. 49, ал. 1 ги защитаваме втори път, колега Стоилов - пак общо. А Вие искате всъщност една гаранция, още една допълнителна гаранция за местните интереси - трети път. Значи да запишем трети път текст в закона. Смислово е така. И понеже законът в своето общо съдържание третира, че водата и водните ресурси са общодържавна или общинска собственост, значи един път са защитени по концесионен ред, втори път - като права, трети път - ако издава концесия общината, тя защитава по силата на чл. 47 пак местните интереси.
Мисля, че дотук в момента са защитени изцяло, генерално това, което Вие искате да кажете, в чл. 49, ал. 2. Не разбирам просто каква по-друга защита трябва да има? Не се различаваме от Вас в желанието си да защитим интересите на водоползвателите от някакви вмешателства. В закона има записани вече три защити.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
За реплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Това, което казва господин Бойков, е така в частта му за водоползването на минералните води.
Другото, което разисквахме, е за общия режим на водоползване. Следователно съществуват такива възможности. Но аз пак казвам, че това, което вие приемате в момента, утвърждава съществуващото положение. А разликата ни в оценката е, че съществуващото положение далеч не е завидно и съществуват много населени места и хора, които основателно казват: ние сме ощетени в редица отношения. Нямаме други ресурси, нямаме някакви икономически възможности. Защо в по-голяма степен не се съобразите с нашите интереси, когато се осъществява водоползването приоритетно да бъдат решавани нашите проблеми във водоснабдяването или пък когато се определят цените, да се зачита това, че водоизточниците се намират на нашата територия? Вие просто предлагате по-удобния вариант, който в момента виждаме, че не е достатъчно стимулиращ за органите на изпълнителната власт да постигне това съчетание. Никой не спори, че този ресурс е общонационален и никой не предлага да се промени титулярът на собствеността.
Но пак ви казвам, нека не заобикаляме проблема, а да го решим. Дори моето предложение не е финално решение, защото то по-скоро постановява един принцип, който създава условия да бъде развиван тук и в други закони, които съвместно третират обсъжданата материя. Но без него означава да останем в това положение, колкото и добре да звучат някои от разпоредбите, защото те не променят сегашния принцип на разрешителния режим и преценката по целесъобразност, а не в зачитането на едно законно признато право. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Колега Стоилов, сега ми стана ясно за какво пледирате Вие, обаче в случая има и обратна страна на въпроса.
Първо, ресурсът е общонационален и когато се появят във Вашия текст, ако мога така да кажа, се появат местнически интереси, а в момента ги имаме много - примерно имаме три села, а водоизточникът е в едното село и се водоснабдяват трите села, а водата не стига. Тук се получава вариантът, в който тези, при които водоизточникът е близко до тяхното село, трябва да имат предимство пред другите. Е, не може да има такова предимство, господин Стоилов. Поне аз не го виждам. Има ги тия случаи и в момента. Имаше ги и в пресата преди години, а и сега може би ги има.
Затова мисля, че трябва да стане наистина универсалната страна на въпроса, а другите неща да се разрешават по друга схема и по другите точки на този закон, който сме приели. Може би по-нататък ще се върнем към тези неща, защото имаме да приемаме още текстове в този смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов за създаване на нова т. 4 в ал. 2.
Гласували 130 народни представители: за 44, против 73, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 49, така както е предложен от вносителя, с приетите поправки и с отпадане на думата "влошаване" в ал. 1, т. 4.
Гласували 114 народни представители: за 80, против 9, въздържали се 25.
Член 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Глава четвърта - Разрешителен решим".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава четвърта.
"Раздел I - Общи положения".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
"Чл. 50. (1) Разрешителното се издава за водоползване и за ползване на воден обект.
(2) За издаване на разрешителните за водоползване и за ползване на воден обект се заплащат такси, определени с тарифа от Министерския съвет.
(3) Когато естеството на дейността, за която се иска разрешителното, включва едновременно водоползване и ползване на водния обект, се издава едно общо разрешително, съдържащо условията за водоползване и за ползване на водния обект.
(4) При разрешаване на водоползванията се спазва следният ред на удовлетворяване на исканията:
1. питейно-битово водоползване;
2. лечение и профилактика - само за минерални води;
3. селскостопанско водоползване;
4. други цели, включително промишлено водоползване, отдих и хидроенергетика.
(5) Приоритетите по ал. 4 се прилагат при спазване на екологичните изисквания."
Има предложение от народния представител Ангел Малинов, което не се подкрепя и е оттеглено от него, така че няма предложения по чл. 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50 така, както е.
"Чл. 51. За извършване на сондажна и/или минна дейност в райони, определени със заповед на министъра на околната среда и водите, се изисква съгласуване с Министерството на околната среда и водите по отношение на условията за ползване на водните обекти, съдържащи подземни води."
Предложение на Ангел Малинов, което по принцип е прието от комисията, с една редакция, която гласи:
"В чл. 51 след думата "райони" да се добави следният текст: "със значителни ресурси на подземни води"."
С тази бележка комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51.
"Чл. 52. (1) Разрешителното се издава от:
1. Министерския съвет - за нуждите на отбраната и националната сигурност;
2. министъра на околната среда и водите за:
а) водоползване и ползване на язовирите по Приложение № 1 към чл. 13, т. 1;
б) ползване на вътрешните морски води, на териториалното море и на р. Дунав, с изключение за ползването им за целите на водния транспорт;
в) прехвърляне на води между речни басейни чрез изградени деривации;
г) заустване на отпадъчни води, съдържащи опасни вещества, в земните недра;
д) хидрогеоложки проучвания и за изграждане, реконструкция и модернизация на водовземни съоръжения от подземни води;
е) завиряване на новоизградени водни обекти;
ж) водоползване в случаите, когато минерални води - изключителна държавна собственост, не са предоставени на концесия;
3. директора на басейновата дирекция за всички останали случаи за водоползване и ползване на води и водни обекти - публична държавна собственост, извън посочените в т. 2.
(2) Разрешителни за ползване на водни обекти - части от р. Дунав, вътрешните морски води или териториалното море, се издават след съгласие на Министерството на отбраната и на Министерството на транспорта."
Има предложение от Ангел Малинов, което не е подкрепено от комисията и което бе оттеглено от вносителя.
Комисията предлага в чл. 52, ал. 2 след думите "се издават" да се добави "от министъра на околната среда и водите".
Комисията подкрепя текста на вносителя с тази редакционна поправка в чл. 52.
"Чл. 53. Водите на комплексните и значими язовири съгласно Приложение № 1 се използват по ред и начин, установен със заповед на министъра на околната среда и водите по предложение на заинтересованите водоползватели."
Няма предложения по този член.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53.
"Чл. 54. Изграждането на деривации за прехвърляне на води между речни басейни може да бъде разрешено с решение на Народното събрание."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54, като предлага редакционно изразът "може да бъде разрешено" да се замени с думите "се извършва".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на глава четвърта, на раздел I и по членове от 50 до 54 включително някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Манева! Само една редакционна поправка бих предложил в текста на комисията по чл. 51 - думата "значителни" да се замени с "доказани ресурси".
Аз не знам как могат да бъдат значителни ресурсите, когато те не са доказани?
В предлаганата поправка от комисията след "райони" да се добави текст "със значителни ресурси" на подземни води. Аз мисля, че с "доказани ресурси" е по-точно.
Как ще са значителни, без да са доказани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата има господин Личев.
АСЕН ЛИЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Манева! Предложението на господин Такоров не може да се приеме. Съгласно закона, за да се издаде разрешително за водоползване или да се даде концесия за минерални води, ресурсите трябва да бъдат доказани. Тогава излиза, че това ще бъде отнесено за всичките подземни води в България. (Реплика от господин Такоров.) Това е за особени райони със значителни водни ресурси, които са от голямо значение за икономиката и за водоснабдяването на определени райони в страната. Значителни водни ресурси, а не доказани.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Как може да са значителни, без да са доказани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То всички ресурси трябва да са доказани. С предполагаеми ресурси мисля, че не боравим.
Господин Джеров предлага една редакционна поправка в чл. 50 в думата "разрешителното" да отпадне членът и да стане "разрешително".
Също така и в чл. 52 съответно.
Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта, на раздел I и членове от 50 до 54 така, както са предложени от вносителя с предлаганите поправки от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 110, против 4, въздържали се 16.
Заглавието на глава четвърта, на раздел I и членове от 50 до 54 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 55. При издаване на разрешителното органите по чл. 52, ал. 1 отчитат:
1. наличните водни ресурси;
2. потребностите на кандидата за водоползвател, съответно ползвател на воден обект;
3. състоянието на водния обект;
4. съществуващите права."
Предложение на Янаки Стоилов:
В чл. 55 се създава нова т. 5 със следното съдържание:
"5. права на собствениците на земи, съседни на язовира".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага редакционно в т. 4 думата "съществуващите" да се замени с "придобитите".
С тази поправка комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 55 има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Ето този текст отново потвърждава според мен основателността на това, за което говорих преди малко, тъй като чл. 55 е във връзка с чл. 49. И, забележете, при издаването на разрешително за водоползване се изисква органите, които издават това разрешително, да се съобразяват с посочените по-долу точки. Аз именно затова ви предлагах да включим и "права на водоползване на лицата и населените места, в чиито земи и землища се намират водоизточниците", защото в тези случаи изрично органът ще трябва да отчита и техните интереси и когато осигурява водоползването на един по-широк район, да зачете и необходимостта от решаване на проблемите на тези хора. Сега те няма на какво да се позоват, защото не са изброени в тези четири точки. И на тях спокойно могат да им казват: вие нямате някакви признати права, с които ние да се съобразяваме. Ще разчитате на нашата добра воля и на нашата преценка по целесъобразност.
Ето за това ставаше дума.
А сега по т. 5. В случая тя има по-скоро пояснителен характер. Защото аз смятам, че може при по-широкото тълкуване на т. 4 - "съществуващи права" - да разбираме и права на собственици на земи, съседни на язовира.
Но мисля, че с оглед на важността на опазването на земеделските имоти, необходимостта да бъде осигуряван винаги достъп до тези имоти и този, който ползва водният обект, да се съобразява с правата на тези лица, затова за по-голяма яснота и безспорност съм добавил т. 5. Въпреки че тя за мен би могла да бъде формулирана и по друг начин редакционно - в т. 4 да бъде "съществуващите права, включително правата на собствениците на земи, съседни на язовира". Дори бих предложил в този вариант да се гласува, защото смятам, че съществуващите права включват всички права, които визира и новата ал. 3 на чл. 49, която говори в т. 3 за вещни права, учредени съгласно гражданското законодателство.
След като тези права са придобити и учредени по общия ред, естествено е, че те трябва да бъдат зачитани. Но смятам, че това пояснение е необходимо, защото най-честият конфликт на интереси е между водоползвателите и между собствениците на земеделски земи в района на тези особено големи водни обекти, когато те не могат да ги обработват, да си осъществяват паша поради затруднен достъп или поради заливане на техни земи в резултат на неправилно използване на водните обекти.
Следователно, необходимо е да посочим и този факт.
Не съм сигурен, даже - напротив, смятам, че предложението на комисията да замени "съществуващите права" с "придобити права" пък ще се отклони от приетия вече текст на чл. 49. Там говорим за "съществуващи права". Нали така?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Не, заменихме го.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: И там го заменихме? В такъв случай няма значение употребяваният термин. Това не променя и не влияе върху дискусията по същество.
Но аз предлагам всички тези, които се чувстват защитници на правата на собствениците на земеделски имоти, да гласуват за това пояснение в рубриката на съществуващите права.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Лъчезар Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председател. В комисията предложението на господин Стоилов получи само един глас подкрепа. Аз бих искал да отбележа, че "придобитите" или "съществуващите" права е с пълен член, а това означава, че се включват всички права и с този текст се решава генерално въпросът.
А по отношение на първата пледоария, която беше развита тук от господин Стоилов, му напомням, че тези, които желаеха да защитят собствениците, вече го направиха с текста на чл. 35, където в ал. 6 се казва, че лицето, в чийто имот е извършено водозвемане, има право на безплатно водоползване, независимо, че друг е направил вземането, на 10 куб.м на денонощие.
Така че този въпрос е решен.
Аз бих искал, господин председателю, да направя редакционна поправка в този член, аналогична на вече направената при предишното гласуване - да бъде "разрешително", а не "разрешителното". Да не се членува тази дума. Това е същата поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Тошев нали вече достатъчно много говори и сигурно всички са разбрали, че става дума освен за защита правата на лицата, в чийто имот е водоизточникът, и за зачитане интересите на населението, в чието землище е водоизточникът. А този въпрос не е уреден изрично по начина, за който говоря, и казах, че отново ще се сблъскваме със същите проблеми, които съществуват и към момента.
Следователно, това е по-широкият предмет на предложението.
Виждам, че няма да ги приемете тези идеи, но едва ли е уместно да се опитвате да ги неглижирате и да казвате, че такъв проблем няма или че той е достатъчно добре решен, за да не се тревожат хората. Напротив, те ще се изправят пред същия род проблеми, пред които са изправени и вчера, и днес.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ще ги решаваме.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: И ще ги решаваме в резултат на Вашата добра воля, ако е налице. Но това не е достатъчно според нас не само като опозиция, но мисля, че даже и мнозинството трябва да търси гаранции, които надхвърлят добрата воля на тези, които издават разрешение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Дами и господа! Изказвам се не като реплика към колегата Стоилов.
В т. 4 са дадени придобитите права. Никой не казва "в самия имот", "до имота" или "по-далеч". Така че в тази точка според мен се обхваща и идеята, вложена в предложението на господин Стоилов. Според мен няма никакво основание да акцентираме върху субективните права, придобити в съседните имоти. Нека по-генерално да решим въпроса.
Според мен предложената т. 4 просто решава въпроса и затова няма защо да гледаме съседи, в самите имоти, по-близки, по-далечни. Има ли права? Има. Засягат ли се права? Засягат се. Ето това е темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джеров.
Има думата министър Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ЕДВОКИЯ МАНЕВА: Искам да отбележа една много съществена подробност. Правото на водоползване не е просто декларирано, а то е със съвсем конкретни параметри. Какво значи този израз "права на собственика на земи, съседни на язовира"? На достъп, на 20 литра в секунда, на 100 литра в секунда?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Става въпрос за запазване не на правата на водоползване, а за запазване правата върху имота.
МИНИСТЪР ЕДВОКИЯ МАНЕВА: Той си ги има тези права. А тук ние говорим за права за водоползване - как се дават права за ползване - като се отчитат наличните водни ресурси, потребностите на кандидата. Тук ние говорим за права за водоползване, едно право, което има съвсем конкретни параметри и не може просто да се заяви заради това, че той има земя, съседна на язовира, да придобива някакви права с неясни измерения.
Ако обърнете внимание, в чл. 62 и в останалите членове, в които се визират условията, при които се издава разрешително, там могат да се запишат определени привилегии за тези хора, които да се имат предвид, когато се издават конкретните разрешения. Но тук просто така да се декларират права, това нищо не означава. Това ще създаде невероятни проблеми при дефиниране на конкретните разрешителни.
Точно по тези причини не сме приели тук бележката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов в чл. 55, т. 4 след думите "съществуващите права," да се добави "включително права на собствениците на земи, съседни на язовира".
Гласували 157 народни представители: за 52, против 91, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 55 така, както е предложен от вносителя, с предлаганата корекция от комисията и редакционната поправка за отпадане на пълния член на думата "разрешително".
Гласували 120 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 26.
Член 55 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: (звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания в периода от 2 до 8 юли 1999 г.:
Питане от народния представител Румен Овчаров към Иван Костов - министър-председател на Република България, относно проверки по производството и дистрибуцията на цигари. Следва да се отговори на 16 юли.
Питане от Татяна Дончева към Иван Костов - министър-председател на Република България, относно намесата на изпълнителната власт в съдебната, включително и чрез злоупотреба със специализирани разузнавателни средства. Следва да се отговори на 16 юли.
Питане от народната представителка Елена Поптодорова към Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно актуване на общинска собственост в гр. Добрич. Следва да се отговори на 16 юли.
Питане от народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров към Иван Нейков - министър на труда и социалната политика, относно предприетите мерки, свързани със създаване на нови работни места и намаляване на безработицата в различните региони. Следва да се отговори на 16 юли.
Има за връчване писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Веселин Методиев на актуален въпрос от народните представители Станка Величкова, Донка Дончева, Пламен Славов;
- писмен отговор от министъра на вътрешните работи Богомил Бонев на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов;
- писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Мария Брайнова.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Искам думата, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят на Република България господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги министри! Средата на годината е подходящо време за междинен отчет на икономическите и финансовите показатели. Такъв отчет за изпълнението на най-трудната част на икономическата реформа бе направен от вицепремиерът Александър Божков на 30 юни пред Народното събрание. Днес ще отчета изпълнението на някои от най-важните финансови показатели на страната и ще направя произтичащите от това изводи.
Общо постъпилите приходи от началото на годината до 30 юни възлизат на 4 млрд. 170 млн. и 600 хил. нови лева или 50,6 на сто от записаното в Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г.
Извършени са разходи за 4 млрд. 103 млн. и 200 хил. лева, което е 46,2 на сто или малко повече от предвиденото в закона 90 на сто осъществяване на разходите и съобразно годишната програма гарантира изпълнението на всички предвидени разходи.
Реализиран е излишък в размер на 67 млн. и 400 хил. лева, при положение, че беше предвидено да имаме дефицит от 305 млн. и 700 хил. лева.
Фискалният резерв на правителството възлиза на 2 млрд. 49 млн. и 100 хил. лева, което е рекордно ниво за страната. Българските правителства досега не са имали въобще фискален резерв, а ние имаме такъв, който е достатъчен за посрещане на 10-12-месечно обслужване на външните плащания.
Продължава да се наблюдава положителната тенденция на много добро изпълнение на бюджета за 1999 г., при това независимо от военните действия в съседна Югославия, от прекъсването на транспортните коридори на България към Централна Европа, от надвишаващите вече 160 млн. лева преки и косвени загуби на външнотърговските фирми.
Много доброто изпълнение става, въпреки че не бе наблюдавана предвидената за полугодието 3,5 на сто инфлация. Вместо инфлация отчитаме 1,9 на сто дефлация на цените, което би трябвало да се отрази неблагоприятно на събирането на бюджетните приходи и да ни принуди да съкратим разходите. Това за радост не се получи. Сумарният ефект за полугодието е над 5 на сто по-голямо реално, подчертавам, реално нарастване както на постъпленията, така и на разходите на българския бюджет, което е значително повече от предвиденото.
Отчетът дава основание за следните изводи:
Първо, налице е положителен ефект в държавните финанси. През последните две години в България не само беше постигнато финансово оздравяване и стабилизация, но беше създадена здрава бюджетна и данъчно-административна конструкция, беше формиран значителен резерв. Точно те позволиха на страната да устои на външните сътресения.
Показателно е отразяването на ефекта от войната в Косово. Въпреки неблагоприятното й влияние върху нашата икономика, България за разлика от други страни в региона в ни най-малка степен не беше изведена от състояние на финансова стабилност и равновесие. Това ни позволи без повече отлагане да реализираме най-трудните задачи в програмата за структурната реформа. Това ни позволи също така със значително надвишаване да удовлетворим ключовите бюджетни критерии при сегашния преглед на тригодишното споразумение с Международния валутен фонд и ни прави спокойни за пълното изпълнение на споразумението до 2001 г.
Второ, положителният ефект в държавните финанси наред с другото е свидетелство за непозната досега коректност на българските фирми и граждани. Само за две години приходите на държавния бюджет бяха възстановени като относителен дял и от 33 на сто достигат трайно 38 на сто от брутния вътрешен продукт на страната.
Показателни за коректността и активността на данъкоплатците са внесените към средата на годината близо 90 на сто от приходите от извънтрудовите правоотношения, почти 70 на сто от имуществените данъци, в това число сто на сто от данъка върху недвижимите имоти и над 40 на сто от патентния данък.
Като се има предвид възможността за издължаването на патента на три равни части в годината, това свидетелства за много положително отношение на едноличните данъкоплатци, на малките и семейни фирми към данъчните им задължения и държавната хазна.

Може да се каже с пълно основание, че българските фирми и граждани имат ново отношение към данъчните си задължения и оттам към държавата. Поведението на българския данъкоплатец при сегашните трудности няма нищо общо с Андрешковщината и заслужава признание. От името на правителството отдавам това дължимо признание на българските фирми и граждани (ръкопляскания от СДС и НС) заради прекия им принос за повишаване на финансовата сила и стабилността на България. Поведението на данъкоплатците е свидетелство и за подкрепата им на избраното от тях мнозинство, на което са гласували доверието да управлява държавните пари. (Бурни ръкопляскания от СДС и НС, реплики от ДЛ.) Тази подкрепа доказва много по-надеждно от всички социологически изследвания, че Обединените демократични сили продължават да имат доверието на избирателите. (Ръкопляскания от СДС и НС, смях и реплики от ДЛ.)
Основният въпрос, на който трябва да отговорим с бюджетния закон за 2000 г. е какво да предприемат изпълнителната и законодателната власти по отношение на реализацията на положителния ефект в държавните финанси. Възможен е избор между увеличаване на разходите за държавните програми и намаляване на данъчните тежести. Въпреки изкушението от бързия и лесен ефект от увеличаването на разходите, сериозният анализ показва, че стратегически правилно е намаляването на данъчната тежест. Това с особена сила се отнася до конкретното състояние на България. По-нататък ще изложа аргументите на правителството:
Първо, само за две години страната увеличи публичните си разходи с над 10 на сто от брутния вътрешен продукт. За този период не само беше възстановено финансирането на държавните и общинските услуги, но бяха изплатени всички наследени от предишните години задължения. На практика няма нови възможности за ефективно нарастване на разходите. Нещо по-лошо: продължаващото помпане на разходите при поддържане на високо данъчно изземване, заплашва да превърне държавните и местни финанси в основен потенциал на корупция, на който трудно може да се противодейства.
Второ, независимо от сериозните усилия на правителството и местните власти и наличието на финансови възможности, обобщената публична инвестиционна програма за 1998 г. бе реализирана малко над 92 на сто. Допуснати са редица познати в миналото грешки в планирането. Едва след приемането на Закона за обществените поръчки ще започне да се формира отговарящ на строгите европейски критерии инвестиционен процес, който няма да допуска разхищаването на държавните пари. Но приложението на законите за администрацията и за държавния служител, създаването на компетентна администрация за управление и контрол на инвестиционния процес и по-общо - на всички държавни разходи, няма да стане бързо. В тази и следващата година няма да имаме потенциал за усвояване на увеличени инвестиции и други разходи.
От друга страна, на всички ни е ясно каква нужда имат фирмите от обновяване на техните продукти и услуги, както и за въвеждане на нови технологии. Това е единственият път за увеличаване на българската конкурентоспособност. Освен това техните инвестиции ще бъдат печеливши, а не консумативни и ще създават работни места без това да струва нови допълнителни разходи на бюджета. Фирмите имат и това предимство, че могат да усвоят много по-бързо и много повече нови инвестиции, без да имат административни проблеми от това.
Трето, този избор се потвърждава и от анализа на доходите, защото поради дефлацията реалното им нарастване надвиши прогнозите ни и създаде напрежение в изпълнението на тригодишната програма. Напрежението е напълно обективно и идва от това, че не е съпроводено със съответно бързо нарастване на брутния вътрешен продукт на страната. Общият ефект от по-нататъшното изпреварване растежа на доходите над растежа на брутния вътрешен продукт ще бъде бързо спадане на конкурентността на българската икономика.
Ето кратък преглед на динамиката на доходите:
Средната работна заплата през май 1999 г. в сравнение с декември 1998 г. нарасна номинално с 9,7 и реално с близо 8 на сто, докато за средната заплата в бюджетната сфера номиналното увеличение е 10 на сто. Добрите бюджетни показатели ни позволиха да реализираме предвиденото увеличение от 1 юли. С него заплатите в бюджетната сфера нарастват с още 7,5 на сто и постигат общо номинално увеличение от над 18 на сто, а заедно с дефлацията на цените - 20 на сто в реално изражение.
Увеличението на минималната заплата бе с 14,1 на сто на 1 януари и с 10 на сто на 1 юли, така че общото номинално увеличение е около 25 на сто, а реалното обещава да е 27 на сто. Тя значително изпреварва по темпове останалите доходи.
Всички пенсии бяха увеличени с 5 на сто на 1 януари и средната пенсия - с още 10 на сто от 1 юли, което обещава реален растеж на средната пенсия с над 17 на сто. Подчертавам, че 500 хиляди самотни пенсионери ще получат значително по-голямо увеличение - в размер на 20 на сто от пенсията на починалия съпруг, което ще причини обаче увеличение на другите пенсии с индивидуален коефициент от средно 7 на сто.
Тук е важно да подчертая, че както изпреварващото увеличение на минималната заплата, значително по-голямото нарастване на дохода на самотните пенсионери и по-бързото нарастване на заплатите в бюджетната сфера, които бяха най-ниски през декември 1998 г., са реализация на принципа от Декларацията за национално съгласие на Народното събрание за справедливо разпределение на тежестите на реформата и ние очакваме да бъдат възприети с разбиране от хората.
Искам специално да подчертая в скоби, че нововъведената вноска за здравно осигуряване от 6 на сто няма да причини намаляване на доходите на заетите и работодателите общо за годината. Това се постигна благодарение на компенсиращо снижение на други техни плащания към държавата: първо, намаляват вноските за пенсионното осигуряване общо с 3,3 на сто: 2,3 на сто по-малко от работодателя и 1 на сто по-малко от заетите; второ, намаляват вноските за защита от безработица с 0,5 на сто: 0,1 на сто по-малко от работодателя и 0,4 на сто по-малко от заетите. Намаля данъкът върху доходите на физическите лица, при това още от 1 януари с 2,1 на сто.
Правителството предвижда въвеждането на здравноосигурителната вноска да повиши рязко финансовата дисциплина по отношение на издължаването към Националния осигурителен институт. Очакваме далновидност и солидарност от осигуряващите се сами граждани, очакваме заетите да упражнят натиск върху работодателите коректно да внасят всички дължими суми, защото в противен случай ще поставят под неприемлив риск опазването на тяхното здраве.
Накрая, в заключение, по въпросите за поведението на изпълнителната власт в условия на постигната фискална консолидация, т.е. на бюджетна стабилност и равновесие, има огромен брой проучвания. Те са почти единодушни в своите изводи: данъкоплатците и бизнесът като цяло свързват стабилния бюджет с очаквания за намаляване на данъчната тежест. Противно на популизма, те са скептично и дори критично настроени към увеличаването на публичните разходи при положение, че се свързват с висока данъчна тежест.
Ето защо непосредствените задачи пред правителствената администрация сега са:
Първо, прилагането на мерки за строг контрол върху нарастване на разходите и за подобряване на тяхната ефективност.
Второ, предложение през есента към Народното събрание за намаляване на някои данъци, разбира се след предпазлива оценка за възможностите за това, защото трябва да сме сигурни, че последиците от войната няма да влошат приходите на бюджета през втората част на годината.
Благодаря ви за вниманието. (Бурни ръкопляскания от СДС и НС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
От името на парламентарна група има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги! Имам странното усещане, че българският парламент се превръща в нещо друго, но не и в български парламент. Всяка седмица, всяка седмица един от оракулите на правителството се явява в тази зала и започва просто да ни внушава колко добре се развива българската държава, колко добре живее българският народ, как ние ставаме все по-добри и по-добри.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Браво, бе!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това обаче ми напомня, това обаче ми напомня една българска поговорка: "Умря циганката, дето ни хвалеше, затова започнахме да се хвалим сами!"
РЕПЛИКА ОТ СДС: А коя е циганката?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз, уважаеми господин министър-председател... (Силен шум и неразбираеми реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз Ви слушах с много голямо внимание, уважаеми господин министър-председателю!
Аз, уважаеми господин министър-председателю, изслушах с много голямо внимание Вашия пореден отчет за големите успехи, които сме постигнали. И съм, честно да Ви кажа, изумен от наглостта, с която се явявате тук, за да ни кажете тези неща.
Нима Вие не знаете какво е състоянието на българския пенсионер, за който тук говорите? Нима Вие не знаете, че 500 хил. български пенсионери живеят с пенсии от 35 нови лева, което значи по 1 лев на ден. Нима Вие не знаете, че в нормалните държави, пък и в София отскоро, за кучетата се отделят по 3 лева на ден! За какво увеличение на пенсиите ми говорите, те между другото не са увеличени с 10 на сто, а от 1 юли увеличението е със 7,5 на сто, а от началото на годината - 4,5 на сто, за какво увеличение на доходите на тези хора говорите, когато за същия този период увеличихте цената на енергията с над 30 на сто, а следващата година ще я увеличите с още 39 на сто. Увеличихте цената на топлоенергията с 45 на сто. За какво става дума? За какви реални доходи? За каква финансова стабилизация ни разказваше миналата седмица тук господин Александър Божков? Когато на него му е ясно, че промишлените предприятия в България за първите три месеца са реализирали 180 млрд. лева загуби, при положение, че в края на годината са имали 250 млрд. лева печалби? За какви финансови оздравявания? Колко предприятия оздравихте, господин Божков? Колко от тях наистина са финансово оздравени? Защо това не кажете на българския народ? Вие не знаете ли, че промишленото производство в България за миналата година спадна с 9,5 на сто? Не знаете ли, че за първите пет месеца на тази година то спадна с нови 16 на сто? Не знаете ли, господин министър-председател, че търговският баланс на България е отрицателен? Над 300 млн. за петте месеца? И на какво отгоре е това хвалене? На какво отгоре, не мога да разбера?
РЕПЛИКА ОТ СДС: На данните!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Чували ли сте за оценката на Мерил - Линч, която ви предвижда дефицит в края на годината от 5 на сто от брутния вътрешен продукт? Не моя оценка. Мерил - Линч - приятелите на господин Александър Божков.
Аз не бих искал да продължавам с изреждането на цифри и на факти. Бих искал да помоля господин министър-председателя и господин председателстващия това заседание да пререди въпросите от днешния парламентарен контрол. И като първи да отговаря господин Муравей Радев, за да може да отговори на зададения му въпрос по отношение на общинските бюджети. Защото имам чувството, че голяма част от тази демагогия, която се излива тук през последните две седмици, е с една много ясна насоченост. И това са предстоящите избори. Предстоящите избори са все още много далече. Имате още прекалено много работа да свършите, за да отидете с поне някакъв частичен успех на тях. Затова, дайте сега, господин председател, думата на господин Муравей Радев да отговори на нашите народни представители за това какво е състоянието на общинските бюджети. Да видим дали и те са така цъфнали и вързали, както националният бюджет на България? Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин премиер, уважаеми господин Овчаров! Мисля, че всеки сериозен политик ще признае цифрите, които бяха казани. И не бива да се съмняваме, че увеличението на пенсиите от 1 януари беше точно 5 на сто. Увеличението на фонда, месечния пенсионен фонд от юли е точно 5 на сто. Не бива да се съмняваме в това, че изпълнихме искането на пенсионерите от четири години. За първи път преди четири години се появи искането за плащане на част от пенсията на починалия съпруг. Изпълнихме го. Хората от този месец ще започнат да си получават парите.
Искам да обърна внимание на нещо, господин Овчаров. Никой от правителството никога не е казвал, че пенсионерите са забогатели. Не го казваме, защото знаем какво им е положението. Защото всеки ден се срещаме с тях. Но нима можете с ръка на сърцето да кажете, че не правим всичко възможно, за да станат реални цените на електроенергията и на топлоенергията? (Силен шум от Демократичната левица.) Вие сте енергетик. Кажете, реални ли бяха цените тогава, когато хората плащаха само част от тях, а останалото потъваше в бюджета, изяждаше бюджета. Нима не е помощ за цялото общество да се плаща реалната цена? И едновременно с това подпомагаме 550 хил. души с енергийна помощ всяка зима? (Ръкопляскания от блоковете на СДС, НС и ОНС.) Нима това не е истинската стойност на пазара? Затова, когато говорим за ръст на доходите, ние говорим за поет ангажимент. Казахме, че най-бедните ще получават най-голяма защита. И на това ли не сте съгласни? Или трябва това да не бъде нашата политика? Смятаме, че всяко нещо, което сме поели по отношение на доходите, сме го изпълнили.
Да, българинът още не е станал богат. Хиперинфлацията не може да бъде преодоляна за две години. Убедих се в това нещо. Благодаря ви. (Силни ръкопляскания от блоковете на СДС, НС и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
За процедура има думата госпожа Масларова, ако наистина е процедура.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Искам да поставя един процедурен въпрос. Да попитам - ако днес ние правим дебат по изпълнението и финансовите резултати до момента на Република България, по социалните резултати в момента на Република България, много Ви моля, господин председател, обявете го, за да можем да слушаме не само министрите, а и доводите на народните представители по тези въпроси. Ако ли не, настоявам да започне парламентарният контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова. И за нея е време да научи кога се прави дебат, госпожа Масларова, по нашия правилник.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Не ме учете какво трябва да науча.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И недейте ме пита: "Ако това, ако онова?"
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Престанете да ме учите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Министрите съгласно нашата Конституция винаги имат думата. А Вие ако не разбирате това дебат ли е или не след толкова години парламентарна практика, просто това си е Ваш проблем!
Има предложение да преминем към парламентарния контрол. Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. (Смях в Демократичната левица.)
Аз направо предупреждавам, защото се злоупотребява с правото за процедура. Каква процедура беше това на госпожа Масларова? Какво беше процедурното предложение? Да ми се обяснява нещо, което е очевидно. Има ли дебат или не? Не разбирате има ли дебат или не? Ами, съжалявам. Отидете, прочетете правилника, научете го най-после, за да не губите времето и на Народното събрание, и на данъкоплатците с такива процедури.
Има думата за процедура господин Румен Овчаров. Да видим дали той е научил правилника.

РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Аз направих процедурно предложение още в първото си изказване. Искам обаче сега да се възползвам от възможността, за да кажа на господин Нейков...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не, това не е процедура. (Председателят изключва микрофоните.)
Това не е процедура, господин Овчаров. Нямате право. Кажете процедурата, да я чуем. Не да кажете на министъра. Първо кажете процедурата, за да видим, че е процедура, и ще Ви дам 2 минути да се обосновете.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Процедурата ми е следната. Аз Ви казах преди малко, предлагам, господин председател, редът на участниците в днешния парламентарен контрол да бъде пререден и първи да отговаря господин Муравей Радев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Също така бих искал да информирам уважаемите народни представители, че Националната електрическа компания беше на печалба още през 1996 г. - 28 млрд.лв. През 1997 г. тази печалба стана 600 млрд.лв. През 1998 г. тя е 300 млрд.лв.
Кого заблуждавате, господин Нейков, като ми разказвате, че с увеличаването на цените спасявате компанията? Компанията отдавна е спасена. Увеличенията на цените обаче са, за да може Вие да прибирате печалбите от един тотален държавен монополист. Благодаря. (Ръкопляскания и възглас: "Браво!" в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подреждането за днес е извършено в зависимост от това кога са получени актуалните въпроси. И понеже предишния път имаше искане да се отговори на изостанали въпроси, именно защото при досегашното подреждане има министри, които не са успявали да отговорят.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Трябва да подложите на гласуване това процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Поставям на гласуване процедурното предложение да започнем с отговори на министъра на финансите, господин Муравей Радев.
Моля, гласувайте.
Гласували 204 народни представители: за 80, против 107, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Започваме с отговори на министъра на здравеопазването Петър Бояджиев.
Има думата народният представител Панайот Ляков да развие своя актуален въпрос относно изпълняване на рецепти за безплатни лекарства в град Брацигово от незаконната аптека "Д-р Спасов".
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос действително е доста закъснял, по-точно отговорът, тъй като е от 14 май. Но аз зная, че имаше обективни причини, за да не бъде отговорено досега. И по информацията, която имам, той изобщо не е загубил своята актуалност.
Уважаеми господин министър, на 28 април комисия от Регионалния център по здравеопазване и ХЕИ - Пазарджик проверява аптека "Д-р Спасов" - Брацигово. Комисията констатира невероятни неща: аптеката е в павилион, няма водопроводна инсталация, липсва санитарен възел с изолационно преддверие и канализация. Складовото помещение също не отговаря на изискванията на Наредба № 25 за устройството, реда и организацията на работа в аптеките. Термолабилните лекарствени средства не се съхраняват в хладилник. Аптеката няма управител - магистър-фармацевт, няма разрешително за дейността си и от 2 месеца работи незаконно. Като пресметна и времето от 14 май досега, стават вече 5 месеца.
Въпреки това община Брацигово, респективно кметът Илия Калинов е определил този незаконен павилион с надпис "Аптека - д-р Спасов" да изпълнява рецепти по Наредба № 12, за безплатни лекарства за домашно лечение и ги изплаща редовно. Но не прави същото със законната държавна аптека, която трупа задължения и мисля, че даже вече не работи.
Предписанието на комисията е категорично: аптека "Д-р Спасов" да се запечати. Не зная дали това е станало, а Ви уверявам, че не е станало, защото последната ми информация е, че този павилион продължава да работи.
Но моят въпрос е: докога в подобни незаконни обекти ще се продават лекарства и ще се изпълняват безплатни рецепти? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата министър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Действително проверката е извършена от комисия на Районния център по здравеопазване и ХЕИ и е констатирала посочените от Вас данни. Тук аз даже бих прибавил и още нещо, че е бил издаден документ с невярно съдържание от бившия директор на ХЕИ - Пазарджик, който удостоверява, че няма никакви проблеми относно хигиенните изисквания на тази аптека. А както Вие споменахте, установиха се съвсем други неща.
Разбира се, че най-фрапиращ е фактът, че аптеката работи без разрешение на Министерството на здравеопазването за продажба на лекарствени средства в нарушение на сега действащия Закон за лечебните средства и аптеките в хуманната медицина. Накратко - това е нелегална аптека.
Със заповед на директора на ХЕИ аптеката "Д-р Спасов", град Брацигово е спряна от експлоатация. Съставен е акт на собственика за парична глоба и е сезирана прокуратурата, тъй като след тези действия се установи, както каза и господин Ляков, че аптеката продължава да работи.
Изпратено е и писмо до кмета на община Брацигово Илия Калинов незабавно да бъде спряно изплащането на безплатни рецепти в посочената аптека.
Аз не зная в момента какво е предприела прокуратурата, но по непотвърдени данни аптеката и в този момент продължава да работи. При положение че прокуратурата не е извършила съответните полагащи се от закона мерки, аз ще сезирам по-висока инстанция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бояджиев.
За реплика има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин министър.
Много ми е трудно да кажа какво би трябвало да се предприеме, след като такъв авторитетен орган и като Регионалният център по здравеопазване, и ХЕИ са издали предписание и собствениците на тази аптека не се съобразяват с това предписание. В разрез с всякакви законови разпоредби продължават да продават лекарства, все едно, че това са семки или фъстъци. Според мен може да се направи една аналогия, все едно на една открита сергия на пазара да се продават лекарства, които не са обикновена стока. И Вие много добре знаете това.
Но аз си мисля, че ако прокуратурата действително не се разпореди и не затвори тази аптека, може би в новия Закон за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина трябва да се предвидят категорично текстове за подобни ситуации.
Добре е, че има, аз не мога да си спомня, тъй като разглеждането между първо и второ четене доста се проточи, но явно има някаква законодателна празнота, която не позволява собственици, които не се съобразяват със законодателството и всъщност работят срещу здравето на хората, да не могат да бъдат спрени. И се надявам, че това няма да продължава, след като новият закон бъде приет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова, да развие своя актуален въпрос относно мерките на Министерството на здравеопазването и Окръжната районна болница - Русе, срещу епидемията от смъртоносния вирус "Херпес лабиален" в АГ-комплекса на болницата в Русе.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос беше действително актуален на 8 юни, когато го зададох. По независещи от мен и от господин министъра причини не можахме тогава да го коментираме. Той обаче не е загубил своята актуалност днес от гледна точка на изводите. Затова аз искам да припомня, че през юни възникна епидемия от херпес лабиален в АГ-комплекса в Русе, която предизвика смърт на новородени, създаде много сериозни тревоги и дори, бих казала, паника.
Зная, че регионалният център по здравеопазването, Министерството на здравеопазването направиха проверки. Това, което мен лично като народен представител много ме шокира, беше едно изявление на ръководителя на здравното заведение, че родилките, които имат съмнения за това могат ли да раждат там спокойно, нямат право да отидат на други места в страната, в други болници - нещо, което съвършено накърнява правата на човека и за мен беше странно. Освен това зная, че в Русе се създаде една психоза, която може би вече постепенно затихва - дали въобще животът на родилката и на бебето могат да бъдат гарантирани в условията на Обединената районна болница във връзка с възникналата епидемия.
Затова, господин министър, ще бъда благодарна и аз, а предполагам и всички русенци, да чуем изводите на Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата министър Петър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Шопова, да, както казвате, през юни в Обединената районна болница - Русе, бяха открити два случая на заболели новородени деца с диагноза херпес симплекс инфекция.
Веднага искам да подчертая, че не се касае за епидемия и това ще стане по-ясно в по-нататъшното ми изложение. Но мисля, че оправдано тези случаи придобиха популярност, макар и повече, отколкото трябваше, че действително се превърна в психоза, защото това се случи в Русе.
Аз много добре си спомням през 1986 или 1987 г., а може би и по-рано беше, имаше подобна действително епидемия в Русе, от същата инфекция и тогава загинаха около 40 и няколко деца. Така че безпокойството на хората в тази връзка е съвсем обичайно.
Сега нямаме епидемия, защото имаше само две деца разболели се. Може би защото са били взети мерки. Първото дете е недоносено, с тегло 1300 грама, тоест изключително рисково дете, при което се развива тежка генерализирана инфекция и то почина в болницата. Второто дете - също от патологична бременност, но доносено, заболява с идентична клинична картина и също почива на 1 юни 1999 г.
Както клиничната картина, така и патоморфологичната диагноза и при двете деца е идентична и типична за херпес симплекс генерализираната инфекция на новороденото.
Тази неонотална херпесна инфекция е много тежко заболяване, особено при рисковите случаи, за каквито се касае в случая, и завършва летално при висок процент от заболелите деца.
Контактните с тези деца са 27 новородени, които бяха поставени веднага под активно наблюдение след изписването им от родилното отделение и са клинично здрави до този момент.
Хоспитализирани бяха в отделен сектор още три други новородени с леко изразена, бих казал, съмнителна клинична симптоматика. Тези деца не са били в пряк контакт с починалите, но бяха изолирани и поставени под активно наблюдение.
Естествено, че бяха направени всички необходими вирусологични изследвания, да не ги изброявам, и беше доказано, че се касае за херпесна инфекция. Не можа със сигурност да се каже дали е от този тип или детето се заразява при преминаването му през родовите пътища. Тоест, когато майката е болна и детето се заразява в процеса на раждането.
Между другото, майката е с такава инфекция, това е доказано. Тя е от малцинствен произход. Не е ясно много движението и занятието й. Не е била подложена на предварителни прегледи, на женска консултация и така нататък и пристига по спешност за раждане в последния момент. И както виждате, едно недоносено дете на 1700 грама.
Във връзка със създадената ситуация бяха взети следните мерки на локално ниво, тоест в болницата:
- закрит беше интензивният сектор по неонотология за периода от 20 май до 30 май, за 10 дни, когато се направи щателна и основна дезинфекция на всичко, каквото имаше в това отделение;
- трикратен микробиологичен контрол на дезинфекцията, стерилизациите;
- микробиологично и венерологично изследване на персонала в неонотологичното отделение.
По-късно, на 5 юни, когато стана възможно, се затвори цялото неонотологично отделение. Разкри се отделен сектор към инфекциозното отделение за хоспитализиране на контактните деца, за които споменах преди малко. Разкри се едно изолационно отделение към АГ-комплекса, където да бъдат приемани именно такива случаи, както въпросния, и беше предписан на педиатрите един активен патронаж в домашни условия на децата, които бяха изписани от болницата.
Разбира се, направиха се и необходимите изследвания на тези три деца, които имаха съмнителна клинична картина, както и на техните майки, и се проведе едно превантивно лечение, без да бъде доказана диагнозата.
На национално ниво беше предприето следното. Веднага се изпрати консултация с републикански консултант по инфекциозни болести доц. Тихолова. Министерството на здравеопазването командирова в Русе за оказване на консултативна помощ на място републиканските консултанти по неонотология, епидемиология и инфекциозни болести. Съвместно с тях беше проведена среща с персонала на болницата, педиатрите от областта, на които бяха разяснени проблемите, свързани с херпесната инфекция, диагностиката, профилактиката, лечението и противоепидемичните мерки при нея.
В заключение мога да кажа, че бяха взети всички мерки, инфекцията се ограничи, епидемия не се разрази.
Искам също така да добавя, че точно в тези рискови отделения не е съвсем рядко, за съжаление, появата на подобни инфекции, които взимат и своите жертви. И така е в цял свят и от други инфекции, в това число. Но мисля, че тук и колегите, и министерството с мерките, които навреме предприе, можа да ограничи нещастието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бояджиев.
За реплика има думата госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин министър. Аз лично съм удовлетворена от отговора, който чувам. Знам, че обстановката постепенно се успокоява. Надявам се и в Русе всички да бъдат удовлетворени. Само искам да Ви кажа това, което се коментираше, що се отнася до първата майка, за която Вие говорихте и която сама е носила риска в себе си. Коментарът беше, че може би тя не е била навреме изследвана, за да се стигне до тези последици. Но виждам, че взетите след това мерки гарантират вече такова изследване, което да ограничава подобни инфекции и да не бъдат засегнати другите бебета и въобще да се създаде опасност за епидемия. Радвам се, че епидемия не се е създала и се надявам обстановката в Русе да бъде такава, че майките спокойно да раждат.
Мога да кажа пред колегите, че за първи път в Русе се забелязва едно покачване на раждаемостта и точно в този период русенки трябва да бъдат спокойни и да се раждат хубави бебета. Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата народният представител Кънчо Марангозов, за да развие своя актуален въпрос относно контрола над хранителни продукти от органите на хигиенноепидемиологичните служби към Министерството на здравеопазването.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители!
Тревогата, обхванала страната заради отровени с диоксин хранителни продукти не е отминала.
Известно е, че диоксините са химикали, увеличаващи вероятността за заболяване от злокачествени болести. Диоксините се пренасят години наред чрез майчината кърма, преминават през плацентата, имат теритогенно действие, т.е. раждане на уродства, увеличават разпространението на диабета и особено предразположеността към карценом на черния дроб. Диоксините попадат в мастните тъкани, устойчиви са в цялата хранителна верига. Намират се в месото, млечните продукти, в немити плодове и зеленчуци. Рибата акумулира диоксини чрез водата.
Казвам това, макар и накратко, защото Министерството на здравеопазването, неговите специалисти, Центърът по хигиена, хигиенноепидемиологичните инспекции трябваше с всички възможни средства, главно чрез масмедиите, да изяснят на населението компетентно, отговорно и авторитетно социалното зло, което дойде от вноса на хранителни продукти, поради ликвидиране на родното производство от сега управляващите.
Една от основните функции на хигиенноепидемиологичните инспекции е контролът за качеството и безопасността на храните. Днес не е известно за милиони тонове внесени яйца и млечни продукти дали е проведено през 1998 г. и в последните 5 месеца изследване за диоксини. Може би ще кажете - не е било нужно, но контролните органи трябва да знаят, че такава опасност винаги може да се появи и периодично да се провежда контрол независимо колко струва и колко време отнема, и да се изпращат проби в т.нар. акредитирани лаборатории в Европа.
Известно е, че диоксини са използвани във войната във Витенам, има ги край торови и химически заводи, при употребата на хербициди, значи възможно е да се появят и в България.
От 16 до 18 юни в Лондон се проведе Трета европейска конференция на ниво министри по програма "Околна среда и здраве". Предполагам, че и Вие, господин министър, сте участвали. Интересно би било да се знае в Лондон обсъждано ли е замърсяването на Балканите от войната в Югославия, включително с диоксини, разискван ли е въпросът с проникването на диоксини в хранителните продукти, дошли от Белгия и как са реагирали здравните министри в Европа.
При тази ситуация моят въпрос става все по-актуален независимо, че той е зададен още на 9 юни.
И така: каква е била дейността, господин министър, на хигиенноепидемиологичните служби по контрола на хранителните продукти от внос за съдържание на диоксин с цел защита здравето на населението? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Господин министър, моля, изчакайте.
Давам думата и на народния представител Христо Смоленов. Той има актуален въпрос по същата тема. Нека и той да го развие.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Бояджиев - министър на здравеопазването!
Зададох този въпрос със съзнанието, че Вашите личностни и професионални качества гарантират истинността на отговора. Очакваме да чуем тук истината по въпроса, може би не цялата, но нищо друго освен истината. Защото залогът в този случай е здравето на нацията, а всички ние сме заложници на новия отровен ред! Той започна с Чернобил и се глобализира с победата на тоталния пазар. Това, което стана сега е доказателство за перверзния характер на пазарния тоталитаризъм, който няма хуманитарни и екологични задръжки.
Преди десет години движението "Екогласност" си постави за цел да защитава човешкото здраве и живота сред чиста природа.
С разбирането, че не сме изпълнили докрай този наш ангажимент и че сме в дълг към онези, които са ни вярвали, аз питам: има ли пряка опасност за здравето на българските граждани от консумацията на вносните заразени продукти и до каква степен тази опасност може да се минимизира? Има ли готовност ръководеното от Вас министерство да организира профилактиката и евентуалната терапия на последиците от този брюкселски Чернобил? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Има думата министърът на здравеопазването Петър Бояджиев. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Марангозов и Смоленов!
Понятието "диоксини" се отнася за голяма група химически вещества, които се считат за глобален замърсител на околната среда. Те не се разтварят във вода, но са силно разтворими в мазнини и органични среди, съдържащи мазнини. Само при едно от тези вещества е доказано върху опитни животни, че има канцерогенен ефект, а хората по принцип са подложени на въздействието на смес от диоксинови съединения със значително по-ниска токсичност.
Наблюденията и изследванията показват, че диоксините не предизвикват остри ефекти, свързани с непосредствена опасност за съществени увреди върху здравето и живота на хората. Досега са описани единични случаи на бързопреходни и обратими кожни промени и промени в чернодробните ензими само при работници или население, попаднали в условия на крупни производствени аварии или инциденти, когато концентрацията на диоксини в околната среда е изключително висока.
В този смисъл консумацията на храни, съдържащи диоксини, не би могла да доведе до остри, повтарям - остри, непосредствени увреди върху здравето на хората. Това, разбира се, искам правилно да бъда разбран, не означава, че не би могло да има и по-късни последици и отражения върху здравето на хората.
Предвид на това, че експериментално е доказан, както казах, канцерогенният ефект на ТСДД, един само диоксин през 1997 г. и то, Международната агенция за изследване върху рака, а впоследствие и Световната здравна организация, класифицира този диоксин като канцероген за хората.
Диксините не са нормирани на европейско ниво. Световната здравна организация и европейските страни определят допустим дневен прием от 1 до 10 пикограма на килограм тегло за цялата популация като безопасен прием. Дозата е много консервативна и е предназначена, за да предпази хората от всички потенциални ефекти, доказани при опитни животни.
По отношение на т.нар. белгийски инцидент хронологията на събитията, както и мерките, предприети от Министерството на здравеопазването са, както следва:
В края на м. май 1999 г. белгийското правителство е информирало Европейската комисия за инцидент, свързан с използването на замърсен с диоксини фураж, както и за това, че в някои от изследваните проби от месо и яйца, добити от фермите, които са използвали този фураж е доказано наличието на високо съдържание на диоксини.
Европейската комисия излиза с решение за предприемане на ограничителни и забранителни мерки за Белгия по отношение на допускане на пазара, в търговията и износа в рамките на Европейския съюз и за трети страни на птиче месо и продукти от него, яйца и яйчни продукти, месо от прасета и говеда и продукти от тях, мляко и млечни произведения. С тези решения се задължават и останалите страни - членки да предприемат аналогични действия.
В решението е казано, че забраната не важи, ако продуктите произлизат от животни, които не са отглеждани в стопанствата, които са под възбрана от белгийските власти и второ - ако резултатите от анализа показват, че не съдържат диоксини.
Във връзка с така възникналата ситуация в България бяха предприети редица мерки след 31 май, когато за първи път постъпи информация в страната по случая. Първите мерки бяха предприети от органите на Националния ветеринарномедицински надзор предвид на естеството на продуктите, подложени на съмнение. Министерството се включи в процеса на 2 юни със съвместни действия по забрана на продажбата на животински продукти, както и по разработване и внедряване на метода за анализ в лабораторията към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Експерти от Министерството на здравеопазването и на Националния център по хигиена участваха в работата на междуведомствения съвет, създаден по случая към Министерството на земеделието, и в работата на междуведомствената комисия, определена със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
В допълнение към общите мерки е извършено и следното.
Със заповед на главния държавен санитарен инспектор бе създадена работна група от специалисти за анализ на ситуацията в динамика и предлагане на решение, свързано с опазване здравето на населението. На органите на ХЕИ бе разпоредено и те се включиха активно в проверките по отношение на продуктите от животински произход, определени в заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и в който списък са включени такива стоки, за които стана дума преди малко, според указанията на европейската комисия.
Беше разпоредено и се предприе възбрана и на други продукти, съдържащи продукти от животински произход от засегнатите страни. Изпратено бе писмо до Главно управление "Митници" за преустановяване вноса на храни, съдържащи продукти от животински произход от споменатите страни.
Извършени са редица запитвания до Световната здравна организация и мисията на България в Европейския съюз относно обхвата на наложената забрана, както и за забраната за конкретни продукти. С посолствата на Кралство Белгия и Кралство Холандия се поддържаше и получаваше по-подробна първична и текуща информация по случая. Ежедневно се събираше информация по Интернет за развитието на проблема.
Съгласно последните данни, с които разполагаме, представени ни от мисията на Република България към Европейската общност, националните ветеринарни власти на Холандия, Франция и Германия и ветеринарите на Европейската комисия дават гаранция, че в тези страни няма заразени продукти въз основа на проверките и резултатите от изследванията, извършени от тях.
На основание на тези данни, считано от 25 юни е вдигната забраната, наложена върху продажбата на храни, съдържащи суровини от животински произход от тези страни.
Що се отнася до продуктите от Белгия, към момента специализираните органи по Държавния санитарен контрол към Министерството на здравеопазването са поставили под възбрана наличните количества в търговската мрежа детски храни и продукти, съдържащи произведения от животински произход - супи, бульони, майонези, сосове, масла, маргарини и др., произведени в периода от 15 януари до 1 юни 1999 г. Забраната за внос на подобни храни от Белгия не е вдигната, но частично се прави една либерализация в смисъл, че може да се внасят храни само при условие, че тези храни се съпровождат с официален сертификат, одобрен от Европейската комисия, който се издава от оторизираните държавни власти.
Органите на Държавния санитарен контрол се включват и в комисиите, които се създават от областните управители на основание заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа за изземване от търговската мрежа на забранени количества суровини и продукти от животински произход, внос от Белгия, които подлежат на унищожаване. И както ви е известно, започна унищожаването на една част от тези храни, които досега чакаха, бяха поставени под възбрана и чакаха да се произнесат лабораториите и Европейската комисия.
Що се отнася до въпроса, който повдига доктор Марангозов - за лабораторните изследвания, за способността ни да извършваме текущ или периодичен химически контрол за диоксини, ние имаме много ограничени възможности. Това, което направихме, е, че обединихме възможностите си с Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, така че да имаме поне една лаборатория в страната, която може да изследва. Има проблем и с това, че за да бъдат достоверните резултатите, те трябва да бъдат потвърдени от една оторизирана лаборатория, референтна лаборатория, както Вие сам споменахте. Изключително скъпо е изследването. И в случая според мен проблемът с диоксините е повече концентрацията на диоксините в околната среда - нещо, на което досега не се обръща достатъчно внимание. Имам предвид във въздуха, защото те не се разтварят във водата. А що се отнася до контрола на хранителните продукти, тук този скандал стана поради заразяване или замърсяване на фуражи с масла в един завод за производство на фуражи, което е технологична грешка, нещастен случай или нещо друго.
Аз мога категорично да заявя, че в момента проблемът не съществува дотолкова, доколкото в нашата търговска мрежа няма продукти, които биха били опасни за здравето на хората. Между другото, трябва да ви кажа, че ние установихме, тъй като огромната част от работата се извърши от органите на ветеринарносанитарния надзор, ние установихме едно сухо мляко, внесено в посочения период от Белгия - 1000 кг, от една пернишка фирма. От тях обаче намерихме 850 кг. Тоест, 250 кг бяха изядени, за съжаление. Намереното количество бе поставено под възбрана и още е под възбрана. Вероятно ще бъде унищожено.
С всичко това искам да ви подскажа, че ние извършихме една доста голяма работа по това да открием всички възможни вносители по адрес, по количество, по вид на стоките в периода от 15 януари до месец юни, което също беше една доста трудна работа.
Що се отнася до последния въпрос на господин Смоленов - можем ли да гарантираме профилактика и евентуално лечение, за съжаление не съществува профилактика, не съществува и някакво специфично лечение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бояджиев.
Има думата за реплика господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа, господин министър! Става въпрос именно за това, за късните последици от вредата, която могат да нанесат диоксините на населението. От министерството, от главния държавен санитарен инспектор е издадено едва на 10 юни разпореждане за проверки, които следва да извършат контролните органи на ХЕИ. Научихме го от националното радио. На мен ми се струва, че това е било твърде късно. Оправдание може би има. Вие тогава сте бил в чужбина. Бяхте на работа на 10 юни, аз съм проверил това. Изглежда без Вас главният държавен санитарен инспектор не е могъл да вземе решение, свързано с опазване здравето на хората и веднага след като е дошло съобщението от Белгия, да предприеме тази мярка.
Възниква и друг въпрос. Вие сам казахте, че към Министерството на здравеопазването има Център по хигиена, в който работят между 700 и 1000 души. Вие казахте, че тези изследвания са скъпи. Но поне с научна цел някой можеше да направи това там. Знам, че там се пишат много дисертации. Още повече, че директорът на този център е химик по образование и би следвало да има насоченост в тази област. А и това, което стана в Югославия, бомбите в Югославия би следвало да му подскажат, че това може да се случи и в България.
Обобщавам: 28 хигиенноепидемиологични инспекции, мощен Център по хигиена, Хигиенноепидемиологично управление в Министерството на здравеопазването, пет катедри по хигиена в медицинските университети, токсикологични лаборатории. Никой ли не прояви интерес по този проблем? Вие сам казахте, че през 1998 г. той е разискван в Световната здравна организация. Това според мен е липса на елементарна информация, господин министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Христо Смоленов също за реплика, ако желае.

ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Аз бих добавил, че когато поставих проблема за профилактиката, имах предвид не само и не толкова медицинско-техническата профилактика, а организационната профилактика, която започва с един много силен контрол върху вноса на хранителни и други продукти откъдето и да било. Скандално беше, че ние свалихме нормата на тези вещества, които са на база на азота в зеленчуците и прочие - прословутите нитрати. Свалихме, подчертавам, многократно нормата, за да можем да внасяме от чужбина вредни за здравето на българския народ нитрати. В същото време нямаме възможността да окуражаваме достатъчно родното производство под здрав наш контрол, за да бъде добра храната на българския гражданин, да бъде и експортната способност на нашето земеделие много по-добра. Това са организационни въпроси, които, естествено не искам да натрапвам на Вашата компетентност, но които засягат във всеки случай организацията на това, което наричаме българска държава.
Що се отнася до попадналите в България храни, заразени с диоксини, неотдавна беше оповестено, че в Ямбол са намерени 800 кг пилешки будчета и друго месо, което предстои да бъде изгорено в "Кремиковци", защото диоксинът се разлага при 1500о температура. Този въпрос също е важен, тъй като имаме доказателства за това, че сме били отровени при този внос. Следователно можем и трябва да искаме под една или друга форма компенсации, обезщетения, в смисъл дори на формиране на една лаборатория, която да ги открива, или създаване на двустранни връзки с Кралство Белгия и другите страни, натоварени с подобна отрова, за повишаване на способността на българското Министерство на здравеопазването да реагира на подобни неща.
Препоръчвам Ви да поемете подобна инициатива. Пари въпреки хубавите думи не ни дават лесно, Вие можете да се преборите за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Има думата за дуплика министър Петър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин Марангозов, уважаеми господин Смоленов! Аз ще се спра само на вашите препоръки да се направят такива лаборатории, ако може повече и т.н. Да, хубаво е да имаме една или две такива лаборатории, но много лаическо е да си представяте, че бихме могли или че трябва всички хранителни стоки, които са от внос, а и не само от внос, включително и наши, биха могли и би трябвало да се изследват за диоксини. Вие виждате, че в самата Белгия, откъдето тръгват нещата, стана ясно и се установи наличието на диоксини, и въобще се разрасна скандалът, някъде 3 или 4 месеца по-късно, отколкото е станало самото събитие. Аз не си представям, че в Белгия няма достатъчно лаборатории.
Искам да напомня с други думи, че това просто не се прави - такова поголовно изследване на всички продукти. Второ, искам да припомня, че само една проба струва 3000 марки. Когато ние предложихме сега на някои търговци да направим изследване на тяхната стока, за да я освободим евентуално от възбрана, те изчислиха, че тяхната загуба, ако унищожим продукта, ще бъде по-малка, отколкото ако те заплатят тези 3000 марки. Но, разбира се, не цената е най-важното.
Тук отново се повдигна въпросът за нитратите и нитритите. Аз вече имах възможност да отговарям в Народното събрание на един актуален въпрос. Не за да се облекчи вносът се направи това, а защото вече никъде в света не се следи този показател, защото се доказа, че при определените и възприети от нас условия той няма влияние върху здравето на хората, с малки изключения, които ние сме включили в нашата наредба. Така че тук няма нищо общо вносът или износът с премахването на тези ограничения за концентрацията на нитратите.
Разбира се, тук реагираха най-много и това е естествено не толкова производителите и даже въобще не те, ами собствениците на лаборатории, които изследваха продуктите за нитрити. Но това е разбираемо и естествено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бояджиев.
Има думата народният представител Илия Баташки да развие своя актуален въпрос относно някои кадрови решения, засягащи управлението на районните здравни центрове.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колежки и колеги! Ако сте следили няколкото въпроса, които задавах, винаги се занимавам с кадрови проблеми. Вярвам, че това не Ви засяга, но в крайна сметка кадрите понякога са решаващи в работата на една администрация.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Както е казал другарят Сталин.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Да! И Вие го правите същото като него, защото сега ще Ви кажа какво правите.
Вече втора година в нашата страна се провежда тъй наречената здравна реформа, като се въвеждат нови методи за управление в здравеопазването - от управление чрез администриране към управление чрез договаряне със здравноосигурителната каса. След приемането на Закона за здравното осигуряване се започна и структурирането на Националната здравноосигурителна каса и на нейните по-нисши подразделения - областните и регионалните, които ще се превърнат, ако се превърнат, в основна управленска клетка на здравеопазването в България.
Загрижен за ръководните кадри в районните центрове по здравеопазване, Вие, господин министър, проведохте редица конкурси, с които много млади администратори навлязоха в управлението на здравеопазването в България. Но паралелно с това Вие сключихте временни трудови договори за директори на районни центрове по здравеопазване с някои пенсионери, които и до ден-днешен работят като такива.
Във връзка с това, господин министър, Ви питам има ли определена доктрина за кадровата политика на министерството относно ръководните кадри в районните центрове по здравеопазване и какво ще предприемете, за да се избегне бъдещо назначаване на хора в пенсионна възраст на ръководни длъжности? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Баташки.
Има думата министър Петър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Баташки! Да, вече втора година в нашата страна се провежда не така наречена, а реална здравна реформа, замислена и осъществявана с политическата воля на ОДС. Именно поради пропуснатите 8 г. в бездействие и интелектуален инфертелитет, днес правителството е изправено пред жизнената повеля не само да извърши тази реформа, но и да я извърши в изключително кратки за такива действия срокове. Правилно сте схванали, че Министерството на здравеопазването иска и съдейства в управлението на здравните структури да навлязат нови млади и енергични колеги, необременени с наслоенията от миналото. И това е линия, която министерството и аз като министър провеждаме и ще провеждаме.
Не приемам твърдението Ви, че са сключени временни трудови договори за директори на районните центрове по здравеопазване с пенсионери. Единственият случай, който Вие вероятно визирате, е директорът на Районния център в град Пловдив, който е на пенсионна възраст, но е хабилитирано лице и физическите му интелектуални данни му дават възможност да се справя прекрасно със своите задължения. Освен това е получено необходимото разрешение от Бюрото по труда.
Понеже и друг път сте ме питали за директора на РЦЗ - Пловдив, използвам случая да повторя отново от тази трибуна: той е един от най-добрите ръководители на районни центрове по здравеопазване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бояджиев.
Има думата за реплика господин Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, Вие сте прав, че новите колеги, които навлязоха в управлението на нашето здравеопазване, са млади и надеждни. Затова ще цитирам някои от тях. Ще започна с дамите, защото д-р Златка Танева е на 66 г. в РЦЗ - Бургас и е тоталитарен кадър, който от 1988 г. е пенсиониран и работи в момента в РЦЗ - Бургас, и ръководи не фиктивно това управление. А д-р Паздеров успя за 1999 г., месец май, да се сдобие със специалност, но фактически още управлява д-р Танева тази дирекция. Тя е отличник на Министерството на здравеопазването и е взела всички възможни награди до "заслужил лекар". Била е на много места на курсове като Москва, Пхенян, Хавана. Вие я използвате като млад кадър и много надежден.
Доктор Радева - 61 г. Една от съкратените от "Пирогов", която сте назначили за директор на Районен център - София, явно с велики реформаторски качества. Но какво да се прави? В тази столица няма други по-добри кадри.
Понеже казахте за доц. Николов, който е директор на Районен център по здравеопазване, аз ще Ви кажа, че той е един от виновниците някой от много добрите републикански анестезиолози да не работят в института в Пловдив, а да работят във филиала в Пазарджик, защото него активните борци го подкрепяха, а сега той е активен борец на вашата демократична държава. Но Ви казвам, че доц. Николов е в достатъчно достолепна пенсионна възраст. Ръководи здравеопазването в региона с вечно треперещи ръце, които са ярко свидетелство за достатъчно разклатено здравословно състояние. И като клиницист той сам може да си постави диагнозата.
Искам да Ви кажа още малко за някои такива млади кадри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да имате време.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Знам, господин председател.
Доктор Харизанова - на 60 г., която е шеф на ЦТЕЛК и създаде злополучният списък за болестите, неразрешаващи на инвалиди да продължат образованието си.
Доктор Кунева, която до ден-днешен работи там при Вас в министерството и се опитва да угоди на всеки един министър с каквато и проверка...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Но мога да кажа и за проф. Мирослав Попов - шеф на Центъра по здравеопазване, велик реформатор, съветник на всички министри от Кирил Игнатов до днес. И господин Крум Радев на 70... (Председателят изключва микрофоните на господин Баташки. Народният представител Илия Баташки продължава да говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Баташки. (Ръкопляскания от ДЛ.)
Има думата министър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Много благодаря на д-р Баташки, защото така разведри обстановката. Той винаги го прави така. Винаги е по-интересно с него да си говорим.
Д-р Баташки, има приемственост в кадрите, виждате. (Смях и весело оживление в ДЛ.)
Виждате, че няма синя метла. Че даже и завършилите в Москва нещо са научили. Но искам да Ви кажа друго. С Вашите непрекъснати атаки срещу доц. Николов от Пловдив няма да постигнете нищо. В това може да сте сигурен. И Вие сте сигурен.
Но аз искам тук, за да престанете да се отнасяте по този недостоен начин към един достоен човек, да Ви кажа защо този въпрос е толкова болен за Вас. Защото по нареждане на д-р Николов беше направена една много обстойна проверка и ревизия на ОРБ - Пловдив, за периода, в който Вие сте били главен лекар на тази ОРБ - Пловдив, и у мен са резултатите от тази проверка.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): И какво доказва това?
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Така че, д-р Баташки, отнасяйте се с уважение към своите колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бояджиев.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Какво доказва проверката? Че доц. Николов по поръчка е извършил проверката. Край! Излизам. Довиждане. (Народният представител Илия Баташки излиза от пленарна зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Край. Хубаво е да излезете доброволно. (Шум и реплики.)
Има думата народният представител Кънчо Марангозов да развие своето питане относно дейността на спешните центрове в страната.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа! Новата компютърна телефонна и радиосистема за спешна медицинска помощ, закупена още през 1993 г. не е монтирана по вина на няколко правителства. На всеки 6-10 месеца се обновяват техническите средства в областта на комуникациите и компютрите, а програмното осигуряване - на 10-18 месеца. Следователно системата е морално и физически остаряла преди да бъде внедрена. Но това е по-малкото зло. Договорът е тристранен: европейската общност, предоставила по програма "ФАР" 5 млн.щат.долара; френската фирма "Сажем" - "Сажем" е продал програмния си продукт; Министерството на здравеопазването е третата страна, която практически го финализира.
Според автора на проекта за създаване на модерна спешна помощ в България - доц. Миланов, за вестник "Труд", цитирам: "Беше предвиден подходящ софтуер от френско-белгийски тип. Директорите на няколко центрове за спешна помощ бяха командировани във Франция и Белгия за 3 месеца. Никой обаче не е потърсил мнението им. Всички ходове на министерството, освен плачевните резултати, си остават тайна. Замисленият софтуер е сменен и аз съм категоричен, казва доцентът, че трябва някои органи да се заемат със случая, да се заинтересоват защо се случи това и кой е виновен."
Очевидно е, че новата система е крайно необходима за България, но в този си вид не е съобразена с това, че се прави за първи път в мегаполюс като София. Не са отчетени спецификата и обемът на работа. Къде така по света спешната помощ обслужва извозване на трупове, на инфекциозно болни, болни за хемодиализа, обслужване на Националния център по трансплантология, участва в катастрофи, аварии, пожари, природни бедствия, прегледи по домовете, настаняване в стационар, оказване методична помощ на други здравни звена? Осемдесет на сто от разговорите чрез системата пропадат поради технически причини. Надеждността на системата е под всякаква критика. Програмният продукт не е подходящ за работната задача на спешната помощ. Или простичко казано, медицинският диспечер не може да уведоми едновременно всички екипи на линейки, където и да се намират те, само с едно повикване така, както е при полицейските, пожарникарските и таксиметрови екипи и коли. Дори експериментът с аварийния канал при бедствия в присъствие на французите не е сработил в нормалния режим. А в ежедневието при крупни инциденти трябва повече от час, за да се съберат екипите. Ами, ако някой среже телефонните кабели пред центъра, къде е аварийният вариант? Тогава "Бърза помощ" неминуемо ще трябва да се преименува на "Последна".
Проблемът в Софийския център е не системата, а лошото ниво на работа, твърди Вашият служител д-р Енчев. Да, известно ми е от комплексната финансова ревизия, че в центъра има пропуски и финансови нарушения, но това е друга опера. Медицинските диспечери са хора с професионален опит и желание за работа в съвременни условия. Ако те, като краен потребител, не бъдат доведени до състояние да не могат да си свършат работата без програмния продукт, значи нещо куца.
Да се твърди, че вината е в обслужващия персонал е признак на безизходица по други причини - бездарна безотговорност и нездрав хазарт. За труда си в сегашната екстремна ситуация при нарушени норми на наредби на Вашето министерство за осигуряване на здравословни условия на труд при работа с видеодисплей, само софиянци получават по петак на месец в днешни измерения, а в провинцията - само три нули. Не бих искал да лаская Вашия служител за това, че го цитирам, но точността го изисква.
В същия брой на вестник "Труд" д-р Енчев казва: "По пресиления, забележете, скандал заявявам, че навсякъде в страната са доволни от системата. Само в София се оплакват." И пак доц. Миланов пред журналистката Мира Радева: "Още при монтирането във Враца през 1997 г. се разбра за проблемите със софтуера. Според доклада на специалистите стана ясно, че грешките ще мултиплицират, което и се получи. В провинцията 80 на сто от компютрите не работят. Тази папка е пълна с изложения от колеги от "Спешната помощ", казва заместник-председателят на Лекарския съюз. Същата я има и при Игнатов."
Моето питане, господин министър, е: кои са причините според Вас затрудняващи осъществяването на своевременна комуникация между спешните центрове и гражданите особено в град София? Бих желал да разбера какви са задълженията на министерствата по договора и какви са констатациите на експерти - комплексно, поименно, кои, как, на кои работни етапи и в кои центрове? Разбира се, че ще бъдете по-убедителен, ако ми предоставите преписите по договора за покупката, проектирането, изграждането, експлоатацията на системата и счетоводната следа, която ми бе отказана от Вас с писмо на 16 юни и бяха нарушени правата ми на депутат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата министър Петър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯЖДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Марангозов! Някои от последните искания от мен на имена и справки не съм в състояние да ви предоставя, защото във Вашия въпрос никъде не се визира такова изискване. Вие сега го представяте за първи път.
Второ, което искам да кажа, е, че от това, което досега говорихте в продължение на пет минути, всичкото е абсолютно невярно. Ама абсолютно невярно, включително и тези неща, които Вие цитирате от вестниците. Единственото вярно нещо е, че има затруднения. Вярно е, че тези затруднения датират още при монтирането на първите станции и специално за това бяха извикани специалисти от "Сажем", които направиха преглед на системата и действително се откриха някои недостатъци, които бяха отстранени.
Що се отнася до това дали е морално остаряла или не тази техника ще ви кажа две неща.
Първо, при нашето правителство нашето министерство започна монтирането на тези станции, монтирането на антените и подготовката на помещението, така че нямаме никаква вина за забавянето. Но аз смятам, че никой няма вина за забавяне, моите предшественици също, защото срокът за изпълнение на тази част от договора - за монтиране и влизане в експлоатация на тези станции - е октомври 2000 г. Не е морално остаряла, а напротив, това е една от най-добрите телекомуникационни системи, каквито не само в България, но и в много страни в Европа няма.
Това, че има затруднения, има и те са от най-различен характер и не винаги са в самата телекомуникационна станция, а в немалко случаи е и в телефонните комуникации.
В София също преди няколко месеца беше направено едноседмично апробиране на станцията в присъствието на специалисти от България и от френската фирма "Сажем". Тогава също се установиха някои проблеми и бяха ликвидирани. Сега отново се появиха проблеми, както казвате Вие, и се оказа, след като се събра една експертна група, не мога да ви кажа имената, от БТК, от Столичната станция за телефони и телеграфи и от министерството и се установи, че телефонният кабел от централата в София до станция "Бърза помощ" не е прекъснат, а е повреден. И това води до множество лъжливи телефонни сигнали в станцията и блокира нейната работа. Това вече е ликвидирано, подменен е кабелът и работната група от експерти още работи, за да види и да проследи дали след възстановяването на този кабел ще се нормализират нещата.
Дължа да ви уведомя, че в много от центровете много добре работят тези станции. Дължа да ви уведомя, че някои от работещите, не глобализирам, и някои станции не са заинтересовани да проработят, защото тази система дава възможност на много строг контрол, на много строго проследяване на всички курсове на линейките, а това е неизгодно за някои от служещите в нашите центрове. Но, така или иначе, тази система трябва вече да бъде напълно синхронизирана до октомври 2000 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бояджиев.
Господин Марангозов има право на два уточняващи въпроса.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, дами и господа! Аз се присъединявам към констатацията на доц. Миланов, който казва, че положението с внесените центрове е повече от страшно и нещата са излезли извън контрол.
Това ме кара да Ви попитам, господин министър: бихте ли направил справка за номера на дипломата за специалност на д-р Енчев, лекар с около петгодишна практика в Софийския център за спешна помощ без специалност, успял като ординатор да пробута на центъра чрез частната си фирма "Медисерв" акумулаторни батерии за дефибрилатори с изтекъл срок, до вчера намиращ се в дългосрочна неплатена отпуска, разходил се и на държавна издръжка до Франция?
За какви професионални управленски умения сте назначили д-р Енчев, като главен експерт за сектор "Спешна медицинска помощ" за България в повереното Ви министерство? Давате ли си сметка каква лична отговорност сте поел с този хлъзгав избор с колега, който дори няма специалност?
Вторият ми въпрос е: бихте ли потвърдили изявленията на този ваш служител пред медиите, че софтуерът е дело на френската фирма "Сажем"? Той залива преса и радио с възторжени вопли за "успеха", с който софиянци вече се опариха, а всяко негово изречение започва и свършва с европейските стандарти, специализирани фирми, хули непрекъснато своите колеги. Нека уточним авторството на системата, която доказа, според мен, а и не само според мен, своята неефективност и несъстоятелност. Най-после ще създадем ли модерна спешна помощ или ще унищожим и това, което предстои да довършим докрай? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата министър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Марангозов! Двата Ви уточняващи въпроса бяха относно качествата на д-р Енчев. Това е мой проблем, а не Ваш. На какви квалификационни изисквания отговаря - също не смятам да Ви информирам, тъй като аз нося отговорността и аз назначавам моите сътрудници. Както виждате, не той отговаря, а аз отговарям пред Вас. Така че всякакви инсинуации не могат да минат тук.
Второ - кой е авторът за спешната помощ? Вие много добре знаете кой е авторът. Вие знаете, че с много неща не съм съгласен. Вие цитирате непрекъснато автора, който вече не е автор и няма нищо общо с реализацията на проекта, и е обяснимо негативното му отношение. Но това също не е наша вина.
Проектът има недостатъци, аз ги виждам и ще ги преодолеем. Но не в това са недостатъците, в което Вие виждате нещата. Не е недостатък системата. Тя е много сложна, много хубава, много модерна и аз се надявам, че към нея ще има възможност да се присъединят и някои други телекомуникации - например, като гледам тук министър Бонев, защо не и на полицията. Това е една превъзходна система за телекомуникации, която все още създава някои затруднения, които постепенно се премахват. Това няма нищо общо с качеството на проекта.
Трябва да ви припомня, че "Сажем", преди нашето време, е спечелила международен търг. Не някой министър, независимо кой е той, самоволно е избрал тази фирма, която, видите ли, според Вас не е добра. Напротив, това е международен търг и е избрана от Европейския съюз.

Ние няма да разрушим това, което беше, защото то не беше нищо. Знаете ли какво беше? Линейки, в които здрав човек да сложиш, се сваля болен. За първи път се оборудва нашата система за спешна помощ с най-модерна апаратура, както в транспортните средства, така и в центровете. За първи път по улиците на България, в селищата, се движат модерни, хубави, човешки и модерно оборудвани превозни средства - санитарни линейки. Непрекъснато увеличаваме броя на филиалите на центровете по спешна помощ. И сега се сещам, че вчера беше открит в с. Сатовча, Гоцеделчевско, един нов, модерно оборудван център с нова линейка, което беше възприето с голяма благодарност от населението.
Ние продължаваме тази линия и тази политика и ще я осъществим, разбира се, с трудности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бояджиев.
Има думата господин Марангозов да изрази отношението си към отговора.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа! В министерството има куп жалби и в тях потърпевшите не се оплакват от лоша телефонна връзка, а от отказ да им бъде изпратена линейка или за закъснение на лекарския екип, непрекъснато така отговаря въпросният д-р Енчев.
Но аз ще цитирам два случая.
Първият случай. Наложи се на мой близък със стенокардия 20 минути да върти телефон № 150. Момичето, което най-сетне се обади, каза, че телефонът не е звънял, а на мониторния екран не е изписано повикване. Нямам основание да не вярвам, защото проверих след това.
Случай с Ваша служителка, господин министър. След две лекарски посещения се налага отново намесата на спешния център. След три часа неуспешни опити за връзка с телефон № 150, синът на пациентката отива за лекар в центъра със собствената си кола. Това не е импулсивен телефон за телевизионна игра. Загубените минути, всички знаят, до какво водят.
На 10 юни от 11,00 ч. до 13,15 ч. всички телефони на спешния център в София не работят. Добронамерени специалисти от Софийския технически университет не обвиняват, а обясняват и препоръчват какво още би могло да се спаси, за да заработи системата. Трябва да се извърши основно проучване и проектиране с декомпозиция на цялата система и отчитане на основното изискване - стабилност и надеждност, да се осъществят всички режими на работа със съществуващото в момента радиооборудване.
Да се надяваме, че ще се стане.
Какъв ще бъде Вашият статистически отчет, господин министър, за несъстоялата се животоспасяваща помощ? Как ще се изчисляват жертвите - по тримесечие, по полугодие или до октомври 2000 г., когато се предвижда приемането на системата в София? Кой ще плати пропилените пари на европейските данъкоплатци? Вие, авторите, главният Ви експерт или потърпевшите и техните пациенти?
А колкото до колите, господин министър, никой не отрича доставянето на коли, въпреки че моето мнение е, че точно тези коли не са най-удачни за условията и пътищата на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата министър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Благодаря. Аз ще бъда съвсем кратък.
Сега разбрахме, че и колите не са добри по мненията на д-р Марангозов. Моето уважение към неговото мнение.
Искам да уведомя всички, че тази наша система, която сега изграждаме, се планира да бъде една част от обща информационна система № 112, която ще обедини в един център информацията за бърза помощ, полиция, бедствия и аварии и пожари и пр. Работи се по такъв проект, за който, както ви казах, и нашата част ще бъде интегрална съставка на този цялостен проект и дотогава действително ще имаме една много модерна връзка между нуждаещите се и тези, които трябва да реагират. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бояджиев.
Преминаваме към отговори на министъра на вътрешните работи Богомил Бонев.
Има думата народният представител Цветелин Кънчев да развие своя актуален въпрос относно незаконосъобразни действия на РДВР - Хасково, по повод образуване на следствено дело по преписка за извършване на кражба в особено големи размери.
Заповядайте.
ЦВЕТЕЛИН КЪНЧЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На 29 септември 1998 г. от град Истанбул, Република Турция, Минко Стефанов Куртев, други 28 български граждани от ромски произход и четирима български граждани, работещи с турски фирми, купуват стока за около 400 хил. дойче марки. Стоката е натоварена на камион, собственост на турска фирма и е нает от Иван Димитров Адамов, известен на органите на РПУ - Свиленград, Бонка Иванова Колева и Стефанка Дянкова Христова - и двете от Стара Загора, посредници на собственицата на стоката по извозването и обмитяването й.
Посредниците се задължават да превозат стоката, собственост на 32 души, от град Истанбул, Турция, Еминет парк до България - Стара Загора. Собствениците на стоката заплащат на посредниците си сума за обмитяване на товара в размер на 8 хил. дойче марки. Камионът със стоката преминава през ГКПП - Капитан Андреево в България. След влизането на товара на територията на Република България при един от посредниците за превоза и обмитяването на стоката - Бонка Иванова Колева, е бил на разговор Дениз Юревич Тюркмен - Димата, известен на органите на МВР и РДВР - гр. Хасково. Несосредствено след проверката на товарите на ГКПП, той е пътувал със собствения си автомобил - джип, след камиона. Свидетели на разговора са лицата Иван Адамов, Валентин Петров Петров от Стара Загора, Христо - добър приятел на Иван Адамов, Димо и синът му Красимир, всичките установени от предварителната проверка.
На българска територия целият товар заедно с камиона мистериозно изчезват. Кражбата е извършена на 29 срещу 30 септември 1998 г. Собствениците на стоката подават жалба в РДВР - Стара Загора, откъдето са препратени в РДВР - Хасково с жалба № 16190 от 16.12.1998 г.
По данни на различни източници Дениз Тюркмен в съучастие с Иван Димитров Адамов и други лица са съорганизирали кражбата. При последната проверка от страна на потърпевшите собственици на стоката докъде е стигнало следствието по случая, им е съобщено, че камионът със стоката е напуснал България през ГКПП - Русе. Същата информация е потвърдена и от Иван Димитров Адамов, който е представил документи за напускане на ТИР-а през Русе, след признанието му, че кражбата е извършена от неизвестни за него лица.
Уважаеми господин министър, до момента не са установени извършителите на кражбата, както и не е открита нито част от стоката. В районната прокуратура в град Свиленград е подадена тъжба от двама от собствениците на стоката - Минко Куртев и господин Василев, както и от две от посредниците по превозването и обмитяването на товара - Бонка Колева и Стефанка Дянкова - всички от Стара Загора. Тъжбата е против Иван Димитров Адамов, обвинен, че същият е съдействал в съучастие с други лица при извършване на кражба в особено големи размери по условията на чл. 195, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Въпросът ми към Вас, господин министър, е защо предварителната проверка, извършена по преписка № 16190 - РДВР - гр. Хасково, в която тъжителите предоставят достатъчно данни за извършеното престъпление, включително и посочване на евентуалните извършители, не е предадена на следствените органи за образуване на следствено дело?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кънчев.
Има думата министър Богомил Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Кънчев! Най-напред искам да отбележа, че субективните усещания на тъжителите, че са дали всички данни на полицията, много често се разминават с истината.
На 16 декември в РДВР - Хасково, както и Вие отбелязахте - наистина е постъпила жалба на лица от ромски произход, търгуващи със стоки, закупени от Република Турция. Същата е заведена под номера, който споменахте - 16190. Те се жалват за това, че не са си получили стоката, която на 29.09.1998 г. са закупили от Република Турция.
От проверката се установи следното. Жалбоподателите и лицата, присъствали на товаренето на стоката в Република Турция на 29.09.1998 г. не могат да посочат точно описание и регистрационните табели на товарния автомобил, името на шофьора, както и фирмата-декларатор на стоката при вноса й в Република България.
На 29.09. срещу 30.09.1998 г. през ГКПП - Капитан Андреево по подадените от тях общи белези - цвят, марка и турска регистрация на МПС отговарят два автомобила. И двата са марка "Мерцедес", червени на цвят с регистрационни табели, както следва - дадени са табелите, мога да ви ги дам след това. Същите влизат в Република България като стоката, транспортирана в тях, е декларирана под митнически режим "Транзит" за Република Румъния - ГКПП Йовково - ГКПП Кардам. Като контрагенти по приложените към транзитните листове фактури са вписани турски и румънски фирми.
През ГКПП - Кардам по данни от системата "Скреч" преминава товарен автомобил с регистрационен номер, който също ще Ви дам, с шофьор Акиф Нуриев Алиев, същият с двойно гражданство. Няма данни в системата за това, че товарен автомобил с регистрационен номер 34 МCZ 54 - един от тези, с които е влязъл, с шофьор Банко Енчев Филипов, също с двойно гражданство, да е напускал страната по посока на Румъния през ГКПП - Йовково. Същият товарен автомобил напуска България на 11 октомври 1998 г. през КПП Капитан Андреево като транзитен лист от 30 септември 1998 г. към настоящия момент не е приключен в митница - Свиленград. Тоест той е влязъл, оформил е стоките като транзит, след това е излязъл, без да е приключил транзита.
В хода на проверката не може да се установи по безспорен начин, че стоката в един от двата товарни автомобила, цитирани по-горе, е на жалбоподателите, тъй като липсват документи, потвърждаващи горното.
Имайки предвид, че стоката е оформена под митнически режим "транзит", както и липсата на данни за редовен внос от фирма-декларатор, може да бъде направен изводът, че е имало предварителен замисъл същата да бъде внесена в страната по незаконносъобразен начин, избягвайки заплащането на изискуемите митнически сборове. Отклонението от митнически режим "транзит" не е съставомерно по смисъла на Наказателния кодекс, а представлява административно нарушение по Закона за митниците и Правилника за приложението му и ние в момента сме внесли предложение в изменението на НК това да стане престъпление.
В хода на проверката не се установиха конкретни данни на чия територия е отклонен товарният автомобил - в Република България или в Република Турция, както лица и фирми, свързани с жалбоподателите, осъществили редовен внос на 29 септември 1998 г. срещу 30 септември 1998 г. Полагат се усилия с цел установяване на евентуални преминавания на шофьора на товарния автомобил Банко Енчев Филипов, номерът на автомобила го споменах преди малко, с цел снемане на обяснения и оказване на съдействие на митницата в Свиленград за съставяне на акт за митническо нарушение във връзка с неприключил транзитен лист.
От 30 септември 1998 г. до 10 октомври 1998 г., това са 10 дни, жалбоподателите не са потърсили съдействие на органите на МВР, а са провери собствено разследване и са търсили съдействие от лица, гравитиращи около силовите групировки с цел получаване на информация и връщане на стоката. Това сам разбирате колко затруднява нашата работа. От 10 октомври до 16 декември 1998 г. по същия случай е работено и в РДВР - Стара Загора, но без резултат, който да удовлетворява жалбоподателите. Затова не сме предали материалите на следствието, защото не сме събрали достатъчно данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бонев.
За реплика има думата господин Кънчев.
ЦВЕТЕЛИН КЪНЧЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин министър.
Предполагам, че разбирате, че сумата от 400 хиляди дойче марки е върнала на нулево положение тези тридесет и двама български търговци. Трябва да Ви кажа, че при разговора ми с тях, забелязах невиждано отчаяние. Тези хора бяха готови да предприемат потресаващи протестни действия, като например самозапалване в центъра на град Хасково.
Успях да ги убедя, че не трябва да се бърза и не това е начинът, като се мотивирах с бързите и ефективни действия от ваша страна по отношение на бандата, която върлуваше в Ловешка област. И тук, в този случай, Ви моля по същия начин да наредите намеса на служби от подчиненото Ви министерство с компетенцията да работят на територията на цялата страна. Явно нивото трябва да се повдигне малко, предполагам, че нивото на РДВР - Хасково, е недостатъчно, тъй като е очевидно, че тези лица не действат само на територията на Хасковска област.
Уверявам Ви, че ще наблюдавам своевременно и ще се информирам за развитието на този случай. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кънчев.
Има думата народната представителка госпожа Татяна Дончева да развие своя актуален въпрос относно кражбата, извършена в хотел "Самоков" - курорта "Боровец", на 12 юни 1999 г.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! На 11 юни по време на петъчния парламентарен контрол в отговор на питане на народния представител Драгомир Драганов министър-председателят ни ощастливи с една пространна реч, посветена на успехите на правителството в борбата с престъпността. След такива бомбастични словоизлияния беше закономерно да се запитаме какво следва. Следваше семинар на СДС в Боровец, като на 12-и сутринта министър Васил Гоцев трябваше да изнесе един още по-пространен доклад на тема огромните успехи на правителството в борбата с престъпността. Точно срещу изнасянето на доклада обаче се оказа, че са извършени серия кражби от самите депутати. (Смях и оживление в залата.)
Последва скандал в течение на две седмици кой е отговорен за това, кой, кого, доколко и защо трябвало да охранява. Разбира се, опозицията от любов към вътрешния министър не пропусна да зададе още във вторник актуален въпрос какви действия извършва МВР по разкриване на извършителите.
Така или иначе, министърът много се не забърза, най-напред се записа 18-и по ред, за да може да не му стигне времето дори и до 16 ч. да продължи контролът. Миналата седмица беше намерен друг благовиден предлог отново да не отговаря, и независимо че това са доста рутинни упражнения, при които всеки един министър, който се чувства изложен на удари, се слага обикновено в последните на парламентарния контрол, днес това е министър Муравей Радев, разбрах с удоволствие в събота сутринта, че накрая МВР е посочило извършители, които са задържани. Днес от страниците на вестник "Труд" разбрах, че е задържан и тарторът на бандата.
Много се надявам, че наистина това са извършителите, че действията са професионални. Но тъй като няма нужда да повтаряме вече известни от вестниците неща, аз бих помолила министърът на вътрешните работи да ни запознае с малко повече подробности, които не се съдържат във вестниците, които вярвам, че ще интересуват и колегите, какво е направено до момента за разкриване на кражбата, защото аз разбрах от тях, че вече една седмица никой не ги е повикал поне да си разпознаят вещите, които са им откраднали, а това е за половин час работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожице Дончева! Отново се убеждавам, че имате удивителната способност да поставяте неподходящи въпроси за Вас самата.
За Ваше сведение разкрихме кражбата и намерихме вещите. Защо не са предявени още на тези, които са пострадали, е въпрос, който може да се отправи към един друг Ваш любимец. И там аз не мога да Ви кажа. Но със сигурност знам, че по показанията на задържаните лица вещите са намерени, пистолетите също са намерени, серийните номера съвпадат, така че аз нямам никакво съмнение в това, че и следователите, и оперативните работници са си свършили професионално работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бонев.
За реплика има думата госпожа Дончева
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Аз, както обикновено, съм особено доволна от отговора на министър Бонев. Вероятно за колегите ще представлява също така интерес кого търсиха служители на служба "СОТИ", които, както е известно, се занимават с подслушване, и кого точно охраняваха на Боровец? Те под каква форма бяха в охранителния екип? Защо Вие, преди да задържите тези лица, искахте задържането на други, които очевидно не са извършители? Защо не сте особено активни в разкриване на извършителя на кражбата на колегата Ангел Найденов, който също има откраднати пистолет и пари през ноември м.г. и за които до момента Вашите служители не са си мръднали пръста, дори в момента не знаят къде е преписката?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте задава нови актуални въпроси. Следващият път можете да си зададете въпрос за колегата ангел Найденов.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Може ли да не ме прекъсвате, господин председателю?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може, защото имате актуален въпрос...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: И да спрете да говорите от името на депутатите, когато ние говорим. Много Ви моля да спазвате някакъв етикет на председател на Народното събрание, да не ни поучавате непрекъснато. Не сте ни детска учителка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз спазвам правилника и ще си го спазвам винаги.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Та господин министър, службата СОТИ е ясна. След като опропастихте случая с Ани Заркова, който използвахте за пропагандни цели, случая с атентата на "Труд", където кой знае защо един Ваш агент и един Ваш заместник се мотаха там по време на уж атентата,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева, правя Ви втори път бележка. Развивайте си репликата по актуалния въпрос.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: ... след като опропастихте маса други случаи, за да прехвърлите отговорност на други лица, бихте ли ми казали защо накрая Ви беше необходим този конфликт с генерал Владимиров и защо смятате, че ще си решите някакви Ваши си кадрови въпроси за пореден път? След като изчистихте Славчо Босилков без да има някаква вина за оня случай в Сливен, генерал Манчев, шефа на инспектората за това, че бил назначил...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отнемам Ви думата, изключвам Ви микрофона.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: (Продължава да говори на изключен микрофон. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, аз съм пораснал достатъчно, така че не се притеснявайте за мене. (Шум и реплики от ДЛ.)
Има думата министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаема госпожице Дончева! Никога няма да се уморя за помагам Вие да се ограмотите по това какво представляват структурите на МВР. Ние с Вас имаме друг разговор май...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Има, има, да - за Вашата оставка ще стои въпросът другата седмица, не се притеснявайте.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Да, добре, с удоволствие.
Става въпрос за това, че в служба СОТИ един от секторите се занимава с обезвреждане на взривни вещества, с проверка на помещения за взривни вещества. Специалистите от СОТИ са точно от този сектор и никога през живота си не са се занимавали с подслушване. Вижте Закона за МВР и вижте с какво се занимава СОТИ. Така че има нужда, господин Костадинов, да се занимаваме с ограмотяването на някои депутати, когато има закон, който определя структурата на МВР.
Що се отнася до останалия изблик на емоции от госпожа Дончева, аз наистина не знам на кой от всичките въпроси да отговоря. Може би на този, който е използван в един вестник некоректно и днес за политическа атака - случая Ани Заркова. Минала е само първата инстанция. Вие сте юрист и знаете, че във въззивната инстанция се събират доказателства. Нека изчакаме съдът да си свърши работата докрай. От вчерашното или онзиденшното решение още никакъв извод не може да се направи. Още повече, че там бяха хвърлени недостойни упреци срещу следователя, който е работил по делото. Познавам следователя, много професионално си върши работата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Бонев.
Следващият актуален въпрос е от народния представител Велко Вълканов - също към министър Бонев - относно отнемането на задграничен паспорт на български гражданин.
Заповядайте, господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, на 3 май т.г. господин Иван Дионисиев - журналист от гр. Пловдив, е пътувал за Съюзна република Югославия, командирован от в. "Марица днес". На границата в Калотина неговият задграничен паспорт е иззет и пътуването му - осуетено. В служебната бележка за иззет задграничен паспорт е отбелязано, че паспортът е иззет във връзка с наложено ограничение по чл. 75, т. 1 от Закона за българските документи за самоличност, тоест поради наличието на достатъчно данни, че с пътуването си господин Дионисиев застрашава непосредствено сигурността на страната.
Моля Ви, господин Бонев, да ми отговорите на следните въпроси:
1. По какъв начин пътуването на господин Дионисиев е застрашило сигурността на страната ни?
2. Не смятате ли, че приложената срещу господин Дионисиев обща формула би могла да се използва, за да се ограничи правото на придвижване на всеки български гражданин?
3. Смятате ли, че е допустимо едно конституционно право, каквото е правото на придвижване, закрепено с чл. 35 от Конституцията, да бъде ограничено с акт на административен служител какъвто и да е неговият ранг и равнище?
Искам господин Бонев, да ми позволите да изпреваря Вашия отговор и да Ви кажа, че ми е известно това, че паспортът е върнат преди два дни може би, но тези въпроси, които се поставят в случая, остават независимо от върнатия паспорт.
Моля за Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Вълканов.
Думата за отговор има министърът на вътрешните работи господин Богомил Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълканов! Със Заповед № 609 от 27 април 1999 г. на директора на Национална служба "Сигурност", е наложено временно ограничение за издаване на документи за задгранично пътуване или издадените да се отнемат на българския гражданин Иван Дионисиев Николов - роден на 15.10.1923 г. в гр. Пловдив, живущ в гр. Пловдив... Заповедта е издадена на основание чл. 75, т. 1 от Закона за българските документи за самоличност.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): От Вас?
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Издаден е от директора на Националната служба за сигурност. Временното ограничение е за срок до 23 юли 1999 г.
Заповедта на директора на Националната служба за сигурност е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2 от Закона за административното производство. Издадена е от компетентен орган в кръга на правомощията му при спазването на материално-правните и процесуално-правните предпоставки за издаването й, като е съобразена с целта, която преследва Законът за българските документи за самоличност.
Съгласно чл. 78 от Закона за българските документи за самоличност министърът на вътрешните работи или упълномощени от него лица налагат принудителни административни мерки по чл. 75 и чл. 76 от този закон. Със заповед № I-В-145 от 1999 г. аз съм упълномощил длъжностните лица, между които и директорът на НСС, за налагане на посочените мерки. Заповедта е изпълнена от органите на Национална служба "Полиция", Управление "Паспорти и визов режим" и Национална служба "Гранична полиция" - началника на Граничния контролно-пропускателен пункт - Калотина, съгласно чл. 16 от ЗАП и е доведена до знанието на санкционираното лице в предвидения в чл. 17 от ЗАП срок.
Господин Николов е имал възможността да обжалва цитираната заповед както по административен, така и по съдебен ред. В Закона за българските документи за самоличност е посочен редът за обжалване, а и в самата заповед на директора на НСС е посочена изрично тази възможност, от която господин Николов явно не се е възползвал.
Фактическото основание за налагането на принудителната административна мярка по чл. 75, т. 1 от Закона за българските документи за самоличност е следното:
На 20 април 1999 г. група от 16 мъже прави опит да премине в Югославия през ГКПП - Калотина, като декларира, че отива на погребение на свой близък в Югославия. Установено е, че повечето от лицата в групата носят със себе си военноотчетните си книжки и възнамеряват да участват като наемници в части на сръбската войска, действащи в Косово. Инициатор, организатор и водач на групата е Иван Дионисиев Николов, който заедно с югославски граждани е обещавал на българските граждани парично възнаграждение в размер на 2 хил. германски марки месечно за участие във военните репресии срещу други югославски граждани, каквито са етническите албанци в Косово. Част от фактическата обстановка е и рискът български гражданин да се постави в услуга на чужда войска, което при определени обстоятелства може да повлече и наказателна отговорност.
Стремежът за печалбарство на отделни лица или групи в конкретната обстановка непосредствено застрашава националните интереси и сигурност и е в противоречие с външнополитическата позиция на Република България за ненамеса в конфликта в Косово, изразена и в декларация на Народното събрание. Пребиваването в Югославия през визирания период на лица с посочените комерсиални цели - бих добавил и политически - пряко застрашава и личния им живот и здравето им.
На 3 май 1999 г., когато е наложена принудителната административна мярка на господин Николов, от югославска страна границата е била затворена за влизане на чужди граждани с мотива, че не може да се гарантира сигурността им в Югославия. В случая преценката на българските и югославските органи за сигурност е напълно идентична и показва, че е реална опасността упражняването на правото на придвижване в този момент да доведе до поредица от тежки инциденти с български граждани.
Що се отнася до това, че е нарушено конституционното право за придвижване, чл. 35 от Конституцията сочи, че това право може да се ограничи със закон. Наложената принудителна административна мярка на господин Николов, както е видно от изложената фактическа обстановка, е в съответствие с целта на Закона за българските документи за самоличност. Тя е в съответствие и с разпоредбите на чл. 2, т. 3 от Четвъртия протокол към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която по смисъла на чл. 5, т. 4 от Конституцията на Република България е част и от вътрешното ни право. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Бонев.
За реплика има думата народният представител Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Бонев, за отговора. Но позволете да изразя свои колебания относно достоверността на фактите, които твърдите, че са съпровождали събитието. Имам друга информация. Аз познавам господин Дионисиев. Зная, че той е един много добър журналист. И той пътува единствено и само с оглед на това да събере информация за нашата страна, за своя вестник. Ето аз Ви приложих и заповед за командироването на господин Дионисиев от в. "Марица днес". И това показва цялата сериозност на въпроса, който е имал да решава господин Дионисиев като журналист.
Освен това, да, аз съм готов да приема, че в случая формално нарушение на закона няма. Но Вие знаете много добре, че един закон може да бъде превратно, превратно прилаган. Да има превратно използване на властта. И на мен ми се струва, че в случая тъкмо това всъщност е станало. Под формата на законност се нарушават много съществени права на един наш гражданин.
Искам да посоча, господин Бонев, че освен нарушаване на правото на придвижване, в случая е много съществено нарушено едно друго право на господин Дионисиев - правото на труд. Защото той е журналист. И след като Вие вече му отнемате правото да пътува, следователно той не може да упражни своята професия.
И още едно много съществено право е нарушено - това е правото по чл. 41 от Конституцията на Република България - правото на информация. Той пътува, за да информира нашата държава, нашата страна, нашите граждани за това, което става в Югославия. Ние се нуждаем от тази информация. И Вие с този акт лишавате и него, и всички нас от правото ни на информация. И аз всъщност се боя, че това е смисълът на упражненото право да му се отнеме паспортът. Извинете, Вие сте член на правителството, но аз не изпитвам доверие към правителството в това отношение. Аз смятам, че то съзнателно търси да ограничава правата на гражданите да получат една достоверна информация по такъв много съществен за нас въпрос.
Така че аз, като Ви благодаря за отговора, искам да заявя своето несъгласие с Вашите мотиви.
И за да приключа, да се спра на този Ваш довод, че той не е обжалвал. Какво да обжалва, след като пътуването му вече е осуетено. Той не е могъл да пътува, когато е имал възможност. Сега вече, и да пътува, правна възможност има, но вероятно вече няма да има материална възможност да направи това. (Неразбираема реплика от блока на СДС.) Остава да се запитаме дали по-нататък, господин Бонев, подобен вид събитие няма да бъдат наблюдавани в отношенията с МВР. Много бих се радвал това да бъде един изолиран случай, защото наистина, ще бъде безкрайно неприятно, ако това се повтаря. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Вълканов.
За дуплика има думата министърът на вътрешните работи господин Богомил Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин Вълканов. Нашите гранични власти, както и службата за сигурност не са спрели нито един български журналист да отразява събитията в Югославия. По-скоро се наблюдаваше обратния процес - бяха спрени журналисти, не бяха допуснати на територията на Югославия от югославските власти. Тоест, ние не сме ограничили правото за информиране на никой.
Самият господин Иван Дионисиев аз лично не го познавам. Независимо от Вашето отношение към правителството, аз искам да Ви кажа, че имам доверие на директора на Националната служба за сигурност. Той не би спрял човек, просто защото е от в. "Марица". От който и да е вестник, на това основание никой не може да бъде спрян. Но, доколкото Националната служба за сигурност разполага с данни за това, че тези лица са се готвели да се поставят в услуга на сръбската държава, да участват в прочистване в Косово, съгласете се, че...
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Сериозно ли приемате това, господин Бонев?
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Напълно сериозно. Вие тогава си спомняте, че вестниците описаха този случай. Тази група беше върната от нас. Те декларираха, че отиват с такава цел. Освен това лицата бяха разпитани на границата. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Бонев.
Следват отговори на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов.
Първи актуален въпрос към него ще зададе народният представител Стефан Стоилов относно възстановяване правото на собственост върху земеделска земя.
Има думата народният представител Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Това е един от хилядите случаи, когато правата на гражданите остават незащитени. Това е случай от район, в който са много селата, където хората са недоволни от начина, по който се осъществява така наречената аграрна реформа, т. е. възстановяването на правото на собственост.
На господин министъра аз многократно съм предоставял материали, като сме се договаряли да бъде търсено решение, без да разискваме тук, в залата, и да търсим пропагандни или политически ефекти. За останалите случаи нищо не се получи, за съжаление. И хората недоволстват, ругаят, псуват, независимо от коя политическа партия са.
Този случай, който предоставям на вниманието Ви, е за прието решение от Районния съд в Радомир, изпращани писма от Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа и - никаква реакция, никакво изпълнение на приети решения.
Този случай на гражданина Йонов е типичен за положението с правата на десетина граждани от това село. И аз се надявам, че Вие ще ми отговорите по начин, който ще покаже, че в края на краищата този състав на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа ще предприеме стъпки приети вече решения да бъдат изпълнени. Признавам, че и при стари състави на Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа тези въпроси са били поставяни и не са намерили решение.
Иска ми се да се надявам, че сега, в края на краищата, след като и българският съд има становище, ще намерим сполучливо решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Стоилов.
За отговор има думата господин Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаема госпожо председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Цитираното от Вас решение под № 151 от 3 май 1996 г. на Районен съд - гр. Радомир, е изпълнено от поземлената комисия. С Решение № 3 от 21 юни 1996 г. същата е признала правото на собственост в стари реални граници върху 5 дка и 6 ара земеделска земя в областта "Татарка" на господин Йордан Йонев. И той е уведомен по реда на Гражданскоправния кодекс. Като от обратната разписка е видно, че съобщението е получено на 25 юни 1996 г. Тъй като дейностите по възстановяването собствеността на земеделските земи в землището на с. Борнарево, община Радомир, са били приключили, и същото е в режим на поддържане на кадастъра, собственикът следва да подаде молба за попълване на кадастъра, след което получава и скицата на имота. Това задължение произтича от чл. 10 на Наредба № 33 от 4 декември 1995 г. След проверка на място, след като Вие ми зададохте въпроса, се установи, че върху терена има извършено строителство от Главно управление на строителни войски. От писмото на генерал Пешлеевски, приложено и от Вас към актуалния въпрос е видно, че проблем всъщност не съществува, тъй като е разпоредено да се предприемат необходимите действия за освобождаване на имота, като се бракуват водещите се по балансова стойност сгради, временно строителство, а владението на терена да се предаде на лицата, които докажат правото си на собственост.
В заключение бих казал, че Поземлената комисия в гр. Радомир е изпълнила задълженията си. И остава собственикът да изпълни своите задължения, произтичащи от Наредба № 33. И ще получи скица за имота си, след което ще бъде въведен в този имот. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Върбанов.
За реплика има думата народният представител Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин министър, аз разбирам Вашия отговор в смисъл, че гражданинът Йонов трябва да се обърне към органите на Министерството на земеделието, така ли?
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Трябва да попълни една молба до Поземлената комисия, за да бъде въведен.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Добре, аз ще съобщя още утре това становище на този гражданин и на още десетина, които са в неговото положение и ще Ви моля, ако възникнат проблеми, да разчитам на намесата на органите на Министерство на земеделието. Да? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Стоилов.
Следващият актуален въпрос към министър Венцислав Върбанов е от господин Румен Такоров относно кредитирането на земеделските производители и кооперации от държавния фонд "Земеделие". Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Върбанов! Аз нямаше да започна така аргументацията на моя въпрос, но просто бях принуден от хвалебственото слово на господин Иван Костов днес, да кажа няколко думи за земеделието в национален мащаб.
Уважаеми господин Върбанов, политиката на правителството на Иван Костов и респективно Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа през последните две години, води единствено до задълбочаване на разрухата в земеделието. Тази политика не отговаря не само на националните интереси, но и противоречи с основни принципи на общата селскостопанска политика.
Но, да не бъда голословен, ще съобщя няколко цифри. В сравнение с 1990 г. 32 на сто от плодородната земя пустее, 72 на сто от сградния фонд е ликвидиран, само 3 на сто от земята е поливна, с 58 на сто са намалели тракторите, с 63 на сто - комбайните, 47 на сто от овощните градини и лозята са ликвидирани. Броят на животните намаля поголовно, на говедата с 63 на сто, на овцете - с 62 на сто, на свинете - със 66 на сто, на птиците - с 55 на сто.
"Програма 2001" на правителството за възраждане на българското земеделие си остава едно четиво без никаква реализация, въпреки изминалите две години. Няма ги преференциите в земеделието, няма го възстановяването и развитието на планинското земеделие, няма ги финансово-кредитните, ценови и данъчни механизми за оздравяването на земеделието.
Това защо не каза господин Костов?
И ето, аз ще премина вече конкретно към въпроса. Всичко е насочено към създаване на пречки към едва дишащите земеделски кооперации и земеделски производители. За една от тях е и актуалният ми въпрос.
Уважаеми господин Върбанов, моля да ми отговорите за обезпечаване на кредитните линии за тор - какви количества тор карбамид, амониева селитра и др. и за каква стойност са фактурирани от държавен фонд "Земеделие" до 17 февруари 1999 г.? И не считате ли, че земеделските производителни кооперации са ощетени от тези кредитни линии? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За отговор има думата министър Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Такоров, аз много съжалявам, че Вие се държите като чужденец за нашата страна. И просто това, което току-що казахте, изобщо не отговаря на истината. Съжалявам не само, че не ми бяхте поставили така въпроса, за да мога да се подготвя и да Ви изнеса реалните данни. Но и на децата вече е ясно, че състоянието на земеделието е по-добро, отколкото беше преди две години. Поне хляб има достатъчно.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Същото направи и Иван Костов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: И в магазините има всичко, което е необходимо на потребителите, и то на много по-ниски цени, отколкото през времето на вашето управление. Но това е една дълга тема. И аз, между другото, съм винаги готов да беседваме по нея. Ако искате, знаете какъв е начинът да ме провокирате, за да мога да Ви изнеса една цяла лекция за състоянието на българското земеделие. Искам само да Ви кажа, че такъв евтин популизъм вече не минава на българския избирател.
На конкретния Ви въпрос. До 17 февруари 1999 г. са фактурирани количества азотен тор - карбамид на стойност 3 млрд. 300 млн. 5 хил. 978 лева. И не считам, че по някакъв начин са ощетени интересите на българските производители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Върбанов.
За реплика има думата народният представител Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Господин Върбанов, ако приема, че за 3 млрд. лева е фактуриран карбамид - амониева селитра до 17 февруари, вие сте нанесли щети на българското земеделие в размер на 600 млн. лева.
И къде е Иван Костов да дойде да каже с тези 600 млн. какво щеше да построи, какво щеше да направи? Защото аз не зная на кого да вярвам.
Господин Матров казва, че до 17 февруари държавен фонд "Земеделие" не е регистриран по Закона за данък добавена стойност и всички кооперации, земеделски производители, които са теглили по кредитната линия за карбамид, не могат да си възстановят данък добавена стойност.
Това ли казвате, че не е в тяхна вреда? И не е нанесена вреда на земеделските кооперации? Вижте циничното му писмо, в което той казва, че "същевременно до 17 февруари 1999 г. сме заплатили на "Химко" карбамида по цени, с включен ДДС". Тоест ДДС е оставало за наша сметка, без да можем да го теглим.
Считам, че помощта, която фондът оказва на земеделските производителни кооперации с кредитните си линии, по една от които и вие сте получили тор, не е малък.
Това е цинизъм, господин Върбанов! И Вие казвате, че земеделските производители и кооперации не са ощетени.
Това, което казвате, въобще не мога да го приема. Защото аз пак Ви казвам, ако цифрата Ви е вярна, минимум със 600 млн. лева са ощетени земеделските производители и респективно милиони потребители в нашата страна.
Но единственият коментар, който мога да направя тук, и на базата на писмото, и на Вашето кратко изказване е, че това е може би стил на работа на вашия кабинет. И това е генетично заложено в него. Защото не може да получиш нищо, без да ти вземат нещо, дори и това да е правото да си възстановиш данъчния кредит.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Такоров.
За дуплика има думата министър Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Такоров, цинизъм е от трибуната на Народното събрание да се произнасят толкова неверни неща. Ако Вие не знаете как да си формулирате въпросите, за това не Ви е виновен нито министър-председателят на Република България, нито министърът на земеделието. (Народният представител Румен Такоров занася писмото и го поставя пред министър Венцислав Върбанов .) Явно, че се впускате в материя, която изобщо не разбирате. Това ще си позволя да Ви дам малко повече яснота по въпроса.
Но искам само да Ви кажа, че Вие така сте ми задали въпроса, че трябваше да Ви отговоря с едно изречение. Тъй като Вие ме питате според мен нанесени ли са щети на производители и кооперации и молите да Ви кажа на каква стойност са фактурирани от държавен фонд "Земеделие" до 17.2.1999 г. И аз Ви отговорих с едно изречение.
Ще Ви отговоря още веднъж, дано разберете за какво става дума. Защото най-вероятно Вие в момента не знаете за какво говорим. До 17 февруари 1999 г. са фактурирани количества карбамид на стойност 3 млрд. 300 млн. 5 хил. 978 лева. След прекратяване на сключването на договори по кредитната линия и получаване на договорените количества, на 16 март 1999 г. между държавен фонд "Земеделие" и "Химко" АД, Враца е съставен приключителен протокол, с който са констатирани издължени количества азотен тор - карбамид, на обща стойност 10 млрд. 386 млн. 259 хил. 626 лева. Това са над 40 хил. тона.
Към 20 май 1999 г., след подписване на анекси към договорите за получаване на амониева селитра, са фактурирани количества в размер на 2 млн. 923 хил. 350 кг на стойност 70 млн. 766 хил. 478 лева.
Уважаеми господин Такоров, категорично не считам, че земеделските производители са ощетени от тези кредитни линии. Откриването на финансова кредитна линия за стоков кредит азотен тор - карбамид, дава възможност на земеделските производители да освободят паричен ресурс, който да насочат към други технологични мероприятия.

Създават се условия площите да бъдат торени в оптимални срокове с необходимите им торови норми. От друга страна се подобрява храненето на растенията и се преодолява съществуващият дисбаланс в почвения поглъщателен комплекс.
Повишава се плодородието на слабопродуктивните почви и коефициентът на използване на азотните торове.
Интересът на земеделските производители към отпуснатия стоков кредит за азотни торове е голям. За да може да се отговори на този интерес, с решение, взето на заседание на управителния съвет на фонд "Земеделие", състояло се на 30 март 1999 г., е одобрено пускането на допълнителен паричен ресурс по финансовата линия в размер на 2 млрд. лв. Задължението на земеделския производител при отпускането на този стоков кредит е да се възстановят на фонда по фактурна стойност с ДДС на получения азотен тор заедно с 2 на сто такса за обслужване.
Относно обезпечаването на кредитната линия за карбамид е необходимо физическите и юридическите лица да застраховат посевите, които са обект на договора, в полза на Държавен фонд "Земеделие" срещу застрахователни събития, като: измръзване, изтегляне, градушка, буря, пожар. Застраховката покрива фактурната стойност на получения азотен тор. По желание на земеделския производител може да застрахова и срещу други рискове в зависимост от предлаганите оферти на лицензираните застрахователни компании.
С предоставянето на стоковия кредит става възможно отглеждането на есенниците и пролетните култури съобразно агротехническите изисквания и се стимулира производството на зърно за реколта 1999 г.
Издължаването на кредитополучателите се осъществява при изгодни за двете страни условия и то в регламентираните срокове, даващи възможност за прибиране на реколтата и на нейната реализация.
Уважаеми господин Такоров, в подкрепа на това, което Ви казах, ще си позволя да Ви прочета едно писмо от Селскостопанската академия. Чета Ви:
"Уважаеми господин министър,
Решението на фонд "Земеделие" да разреши стокови кредити за карбамид и за семена от пшеница се отрази много благоприятно на земеделските производители и на звената на Селскостопанска академия, производители на семена. Определено считам, че тази практика трябва да продължава да се разширява. С това се постига тройна цел: заводите успяват да пласират торовете, институтите и станциите да продават семената и да си помогнат за издръжката, а производителите да засеят с качествени семена и да подхранят посевите си и в крайна сметка да получат и по-добри добиви.
Подпис: заместник-председател на Селскостопанска академия ст.н.с. д-р Димитър Славов".
Благодаря ви за вниманието. Дано сте разбрали за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Следващият актуален въпрос към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа е от народния представител Пламен Славов относно плана за земеразделяне на село Караджово, община Садово.
Давам думата на господин Славов да развие своя актуален въпрос.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Вече няколко години не се решава въпросът със земеразделителния план на село Караджово, община Садово. Това породи недоволство и създаде напрежение сред собствениците на земя и техните наследници. Справедливите им искания, изложени в жалби и писма до Вас, областната земеделска служба и общинската поземлена комисия, останаха без последствия.
Какви са фактите?
Първо, въз основа на бележките и предписанията в резултат на проверка от назначена комисия на Министерството на земеделието е издадена заповед от 15 декември 1998 г. за преработка на 2435 декара от плана за земеразделяне.
Второ, преработката се извършва от същата фирма "Кояк", срещу чиято работа има сериозни възражения.
Трето, преработката на плана фактически се извършва само на книга. При това не се спазват изискванията и предписанията на комисията, отбелязани в протокола. Отново се допускат груби фактически грешки, не се зачитат правата на собствениците, нарушават се интересите на жителите на Караджово с начина, мястото и размера на определените пасбища.
Всичките тези нови нарушения от страна на поземлената комисия и фирма "Кояк" са изложени в нова жалба от 15 март тази година, адресирана до Вас, областния управител в Пловдив, областната земеделска служба, фирма "Кояк".
Независимо че са изпратени две жалби - втората е от 14 април 1999 г., досега има отговор само от поземлена комисия - Садово, и то формален, неверен и неточен, без да засяга всички повдигнати проблеми. И възниква естествено въпросът: защо не се изпълняват изискванията и предписанията на комисията и заповедта на министъра на земеделието?
Следващото, което вълнува собствениците на земя и техните наследници от село Караджово, е спазването на Закона за земята и Правилника за неговото приложение в два изключително важни аспекта:
Първо, в закона и правилника изрично се посочва редът за оповестяване на плана за земеразделяне, както и правата и редът за неговото обжалване. В посочените вече по-горе жалби точно са описани грубите нарушения от страна на поземлената комисия, а именно: планът за земеразделяне е изложен само три часа и то на неподходящо място и не е спазено изискването за изработката му, след като не са анкетирани повече от половината собственици.
Второ, като естествено следствие на горните нарушения идва и неспазването на чл. 17 от Закона за земята и членове 32 и 33 от Правилника за неговото приложение. В тях изрично се указва, че въводът във владение става след прибиране на реколтата, освен ако собственикът е изплатил обезщетение, както и че е необходимо да се направи и огласи график при спазване на съответни срокове.
Нито едно от горните законови изисквания не са спазени. Ето защо в тази връзка задавам към Вас следния актуален въпрос: какви мерки ще предприемете, за да бъдат защитени интересите на собствениците на земя и техните наследници в село Караджово, община Садово, при явните нарушения, свързани с изготвянето на земеразделителния план?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Славов.
Думата има министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Планът за земеразделяне на село Караджово и изработването на техническите дейности по възстановяването на собствеността са приключили. В § 31 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обнародван в "Държавен вестник", бр. 98 от 1997 г., бе дадена възможност на всички собственици, недоволни от влезлите в сила планове за земеразделяне, да ги обжалват в нов едномесечен срок, който изтече на 30.11.1997 г. В този срок са постъпили 41 броя възражения, от които комисията е уважила 13. Въз основа на уважените възражения е решено да се извърши частична преработка на плана за земеразделяне за масиви на обща площ 1013 декара, за което е издадена и моя заповед РД 46-10-32 от 12 май 1998 г.
Независимо от горното, във връзка с подадена жалба до министерството е проведена втора комисия по чл. 26 от Правилника за закона, която е предложила да бъдат преработени допълнително масиви на обща площ 2435 декара, вследствие на което е издадена моя заповед под № 46-21-10 от 15 декември 1998 г.
На основание на горните заповеди, планът за земеразделяне е коригиран и обнародван в "Държавен вестник", бр. 18 от 26 февруари 1999 г. Срещу нещо са постъпили 6 броя възражения до окръжния съд, окомплектовани със скици и проект за изменение. Трасирането на имотите и въводът във владение вече са извършени.
От гореизложеното е видно, че на собствениците многократно са давани възможности да обжалват местоположението на имотите си в плана за земеразделяне, не са констатирани явни фактически грешки и няма основания за нови преработки на влезлия в сила план за земеразделяне.
А Вие ми четете стария закон. Така че аз Ви моля да си направите сверка с последните изменения в Закона за земята. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Върбанов.
За реплика има думата народният представител Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин министър, за пореден път аз се убеждавам, че Вас постоянно Ви подвеждат подчинените Ви длъжностни лица от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, които не Ви дават точна, достоверна и вярна информация, а правят точно обратното и Ви злепоставят не само пред хората, които постоянно се жалват, не само пред собствениците на земя и техните наследници, а и пред всички, които са зрители и слушатели на парламентарния контрол.
Истината е, че в село Караджово са облагодетелствани шепа хора с плана за земеразделяне, а огромното мнозинство собственици на земя и техните наследници продължават да недоволстват. И Вие няма как да избягате от това недоволство, то е факт.
Това, което Ви предлагат, повтарям, Вашите чиновници, е невярна и неточна информация. И ако Вие искате да изглеждате действително сериозен и отговорен министър пред очите на тези ощетени хора направете така, че информацията за пореден път да бъде проверена. Проверете я на място, за да се убедите, че те не Ви лъжат, а напротив, очакват от Вас едно справедливо разрешаване на техните болки и проблеми.
Следващото, което създава много проблеми на жителите на Караджово е, че с цялата тази работа на фирмата "Кояк", на общинската поземлена комисия, както и некачествената работа на Вашите съветници и длъжностни лица в министерството, жителите на Караджово остават без пасбища, което обрича на бавна смърт животновъдството в селото. Редукционният коефициент, против който те протестират, е нереален и няма как да действат по друг начин, защото с очите си виждат, че се отнема земя от тяхното землище и преминава в землището на съседни села.
Затова, господин министър, за пореден път се обръщам към Вас - когато заставаме на тази трибуна ние изразяваме болките и очакванията на избирателите от нашия избирателен район. Вслушайте се в тях. Не се предоверявайте на Вашите съветници и на Вашите помощници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Славов.
За дуплика има думата министър Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Славов, много лесно е да се отправят обвинения, които не са доказани, срещу служителите на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Много лесно е да се търсят проблеми, гледани само от позицията да се направим на много добри пред хората.
Още веднъж Ви казвам, че всичко, което е трябвало да бъде направено в законните срокове е направено. Само 9 жалби има, които са подадени, даже не са 9, а са само 6 - 6 възражения има, постъпили до Окръжния съд, които са окомплектувани със скици и проект за изменение и не може, когато има само 6 такива жалби да се говори от името на цялото село.
Искам на още нещо да Ви обърна внимание - землищните граници са подписани още през 1990 и 1991 г., така че не може да ме обвинявате мен, ако има някакви проблеми със землищните граници.
Искам просто да кажа една истина - само във Вашия избирателен район постоянно възникват нови и нови проблеми и нови, и нови недоволства, което ме кара да мисля, навява ме на мисълта, че Вие, обикаляйки като депутат, за да си вършите работата из района постоянно създавате едно напрежение между хората и им давате празни надежди, че те може да променят нещата по някакъв такъв начин - с масови подписи или с такива събрания, с избиране на инициативни комитети. Никъде в закона не е записано, че такива инициативни комитети могат да събарят планове за земеразделяне и аз просто искам да се обърна към всички хора, които евентуално са недоволни от плановете за земеразделяне - нека добре да се консултират със законните разпоредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Преди да продължим нататък искам да уведомя народните представители и колегите от Парламентарната група на ОНС, че след министър Върбанов ще отговаря министър Георги Ананиев, който отдавна е тук. Моля господин Каракачанов да бъде предупреден.
Следва питане от народния представител Панайот Ляков относно преструктуриране на "Напоителни системи" ЕАД към министър Венцислав Върбанов.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. (Шум и реплики от опозицията.)
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз съм кратък, както винаги. Нямам нужда да ми напомняте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Не, те искат процедура, но след като Вие приключите цялата процедура, така че, продължавайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Уважаеми господин министър, поливното земеделие в България предстои да претърпи доста сериозни промени и развитие. То е свързано с дружеството "Напоителни системи", което включва централно управление и отделни клонове в областните центрове.
Това е 100 на сто държавна собственост, т.е. според мен продължава да работи една остаряла социалистическа структура, в която печелившите поделения издържат централата и губещите. Дружеството всъщност е изолирано от пазарните механизми и в него няма никакви стимули за развитие, за инвестиционна политика и т.н. Структурната реформа не е засегнала или слабо е засегнала поливното земеделие и това особено се чувства в моя избирателен район.
Според мен се налага спешно трансформиране на "Напоителни системи" АД като клоновете придобият икономическата самостоятелност на търговски дружества, които стопанисват и поддържат големите язовири и главната канална мрежа. Те ще запазят и други основни функции - да доставят и продават водата за напояване, но всъщност този пазар ще претърпи съществено развитие и вследствие на него ще се появят кооперации за напояване или както са били наречени в миналото - водни синдикати, които ще се формират по естествен начин от собствениците на земя.
Между другото, господин министър, на много места и специално в Пазарджишка област такива синдикати вече се формират, тъй като се оказа, че голяма част от документацията и картографският материал на водните синдикати са запазени, а също така и голяма част от собствениците пазят документи и този процес, според мен, много бързо може да доведе до формирането на тези нови дружества. Аз ги наричам сдружения, които ще получават водата по преференциални цени, на едро, срещу задължението да поддържат вътрешноканалната мрежа.
При тази пазарна схема се очаква цената на дребно на поливната вода да се намали поне два пъти, а Вие знаете, че цената на поливките е един винаги много болен проблем - всяко лято това тормози земеделските производители и затова от тяхно име Ви питам кога ще започне преструктурирането на "Напоителни системи" АД?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Ляков.
За отговор има думата министър Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков!
Преструктурирането на "Напоителни системи" ЕАД е една от приоритетните задачи на нашето министерство. То е заложено в разработената от дружеството Програма за оздравяване и преструктуриране на управлението на напоителните системи в България, в Стратегията за развитие на поливното земеделие в условията на пазарната икономика, възложена на министерството. Задачите, поставени там, са съобразени със сегашното състояние на изградените предимно през 60-те години напоителни системи, чието предназначение е било да обслужва нуждите на ТКЗС-тата и АПК-тата. Именно с тази цел са били изградени високоенергоемки помпени станции, огромни канали и тръбна мрежа, обслужваща големи масиви.
При сегашните условия на пазарната икономика и обновени стъпки в частното земеделие не може с лека ръка да се изоставят хиляди съоръжения, разположени на територията на цялата страна извън населените места, които струват милиарди. Именно затова преструктурирането на управлението на напоителните системи в България, което започна, е един труден и тежък процес. Той включва няколко етапа, които ще се извършат в следната последователност:
Първо, преоценка на икономическата и социалната ефективност на съществуващите хидромелиоративни системи с оглед ненужните да бъдат бракувани, което ще намали разходите на клоновете и би довело до тяхната финансово-икономическа стабилизация. Това е задължителна предпоставка за бъдещото им самостоятелно функциониране.
Второ, предаване безвъзмездно за ползване на хидромелиоративни съоръжения на организации на водоползвателите.
Трето, преструктуриране управлението на напоителните системи на технологичен принцип по пътя на водата.
Четвърто, продажба на обособени части.
Пето, намаляване на заетия персонал във връзка с изпълнените мероприятия.
Шесто, финансово стабилизиране на отделните губещи понастоящем клонове.
До настоящия момент е извършено следното - извършва се преоценка на икономическата ефективност. До края на месец септември тази година ще бъде завършена и пилотната разработка за напоителните системи в районите на Русе, Тутракан, Разград и Силистра, която ще бъде разгледана от експертен съвет в министерството, и ще се вземат съответните решения за по-нататъшното разпореждане с дълготрайните материални активи.
По този модел в срок от 6 месеца след приемането на пилотната разработка ще се извърши преоценка на останалите клонове на дружеството със загуби в дейност "Напояване".
Досега са предадени на организации на водоползвателите вътрешноканална мрежа от 1 млн. и 100 хил. дка. Дал съм указание да им се предадат безвъзмездно за ползване и съоръжения от капитала на "Напоителни системи" ЕАД, като досега са предадени главна мрежа и съоръжения върху 245 хил. дка. До края на годината ще бъдат предадени още 150 хил. дка.
Тази програма е в унисон с проекта на Световната банка за преструктуриране и приватизация на напоителните системи в България.
Завършен е първият етап от технологичното преструктуриране на управлението на напоителните системи в областите Пловдив и Пазарджик. В ход е и продажбата на дълготрайни материални активи на два клона, които ще бъдат закрити до месец октомври на настоящата година.
След извършване последователно на стъпките по структурирането като резултат ще имаме независими от финансово-икономическа гледна точка клонове, прерастващи в търговски дружества, обединени в холдинг. С оглед провеждането и съгласуването на общите за поливното земеделие проблеми тези дружества ще стопанисват главните хидромелиоративни фондове, а вече уедрените и стабилни сдружения на водоползвателите ще се грижат за вътрешноканалната мрежа и съответно приспадащата им се част от довеждащите и водовземните съоръжения.

Ако допуснем хипотезата за незабавно отделяне на клоновете и трансформирането им в търговски дружества, то това няма да ги доведе автоматически до икономическа самостоятелност. Напротив, по-голяма част от клоновете ще фалират, което ще доведе до масово изоставяне и разграбване на хидромелиоративните фондове, струващи милиарди левове. Ето защо провежданата понастоящем политика на дружеството за поддържане на губещите от напояването клонове за сметка на използване на вътрешния ресурс от други дейности извън напояването няма друга алтернатива.
Основните цени на водата за напояване през настоящата година са средно с 20 на сто под тяхната себестойност. Практически цените не са увеличени в сравнение с миналата година, като се има предвид увеличението на електрическата енергия, горивата, материалите, ревалоризацията на дълготрайните материални активи с 30 на сто и др. Като се има предвид и фактът, че средната заплата в дружеството е под средната в страната, предложените цени са най-ниските възможни.
Уважаеми господин Ляков, ние сме започнали и ще довършим докрай преструктурирането на "Напоителни системи", като се стараем да запазим и да използваме и в бъдеще ефективната част от съществуващите в момента 174 язовира, над 750 помпени станции, трансформаторни подстанции с инсталирана мощност над 700 хил. квт, 14 хил. 296 км главни канали и тръбопроводи с хиляди съоръжения по тях и няма да допуснем тяхното ограбване и унищожаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Върбанов.
За два уточняващи въпроса думата има народният представител Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Аз Ви благодаря, господин министър, за изчерпателния отговор. Радвам се, че насоката на преструктуриране съвпада с моята теза. Всъщност тя не е моя, а е на хилядите земеделски производители, които по естествен начин са стигнали до едно разумно решение за създаването на тези сдружения, които ще поемат голяма част от структурата на поливното земеделие.
Аз споделям също така Вашия основен извод, че тази много сложна система не трябва да бъде оставена без контрол и преходът трябва да бъде постепенен, а не внезапен, за да не се получи ограбване на тези скъпоструващи съоръжения. Може би Вие сте избрал най-прагматичния и правилен подход.
Все пак бих искал да разбера, тъй като това не би трябвало да бъде отлагано много дълго във времето, това, което споменахте специално за Пазарджик, че там е завършил първият етап, в какво по-точно се изразява този първи етап от преструктурирането. Това е единственият ми уточняващ въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Ляков.
Думата има министър Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Ляков, в изпълнение на проект на Световната банка за преструктуриране и приватизация на напояването в България и националната стратегия за развитие и използване на водните ресурси и опазване на водите в Република България се изготви проект за преструктуриране на управлението на напоителните системи на териториите на областите Пловдив и Пазарджик. Този проект бе обсъден и приет на експертно-техническо икономически съвет с участието на широк кръг специалисти. Изготвянето му изхожда от технологичния принцип за подаване на водата за напояване, съчетано с оптимизираното управление и експлоатация по линията водоизточник - водопотребител.
Съобразявайки се с организационната и стопанската дейност на съществуващите клонове на дружеството, бе решено да се създаде един нов клон - "Пловдив-юг", като се изменят границите на основните два клона. Основните цели, които се постигнаха с преструктурирането е, на първо място, промяната на съществуващите административно-хидротехнически райони, което се съобрази с хидрогеологичните басейни и обслужването на един водоизточник за поливни площи. На следващо място, общото ползване на водата от един и същи водоизточник се явява като обединяващ фактор при създаването на сдруженията на водоползвателите. Създава се възможност за преразглеждане на ценовата политика с оглед на създаване на стимули за отглеждане на поливни култури, осигуряващи добра икономическа възвръщаемост. Подобрява се и отчетността на "Напоителни системи" ЕАД пред сдруженията на водоползвателите. Това преструктуриране ще послужи за модел при преустройството на управлението на напоителните системи, при които пътят на водата от водоизточника до водопотребителя трябва да се управлява от един клон на дружеството. Типичен пример бяха бившите структури на клоновете в Пловдив и Пазарджик. Водоизточниците се обслужваха от клона в Пазарджик, който подаваше натоварена с разходи вода на клон - Пловдив.
При осъществения първи етап на преструктуриране се прекъснаха всички конфликтни точки с изключение на язовир "Тополница", стоящи по линията водоизточник - водоползвател. На следващия етап, може би догодина, ще бъде премахната и тази конфликтна точка и всеки клон ще отговаря директно пред водоползвателите за направените разходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Върбанов.
Има думата господин Ляков, за да изрази отношението си към отговора, ако желае. Благодаря, господин Ляков е доволен.
За процедура има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Искам да изразя чрез Вас, госпожо председател, към парламентарното ръководство недоволството си и възмущението си от начина на водене на парламентарния контрол. Парламентарният контрол не е ПУЦ. Парламентарният контрол не е място, където се правят обширни отчети. Имаме правилник, в който ясно, точно и недвусмислено е посочено, че това са актуални въпроси и питания, които касаят проблеми, свързани с различни региони или граждани от тези региони. Вече месеци наред, или седмици, се забавят актуални въпроси и се задават въпроси, на които обширно, напоително, дълго и бавно се правят разяснения, които всеки, който иска, може да отвори едно учебно помагало и да ги научи.
Моля, госпожо председател, правя процедурно предложение Председателският съвет да вземе мерки относно провеждането на един стегнат, ясен и целенасочен парламентарен контрол.
И още едно процедурно предложение. Тъй като се бавят нещата, аз предлагам да продължим времето на парламентарния контрол с още два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Масларова.
По първия въпрос - препоръката може да се отправи към 240-те народни представители. Председателският съвет не е орган, който да рецензира актуалните въпроси. Ако има съмнения по характера им, това го прави председателят, а народният представител и министрите отговарят във времето, определено в правилника.
По втория процедурен въпрос - госпожа Масларова предлага удължаване на работното време с два часа. Има ли противоположно становище? Не виждам.
Моля, гласувайте това предложение на народната представителка Емилия Масларова за удължаване на работното време до приключване на парламентарния контрол.
Гласували 137 народни представители: за 57, против 79, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Сега би следвало да отговаря министър Георги Ананиев, министър на отбраната. Тази промяна беше направена по съобщение на отдел "Правна и законодателна дейност". Беше отправена и към Парламентарната група на ОНС, но народният представител Александър Каракачанов не се появи в залата. Извинявам се пред министър Ананиев за поведението на народния представител.
Остават две минути, така че с цялото ми уважение към господин Вълканов, не мога да му предоставя думата, тъй като ни трябват поне 12 минути за отговор на един актуален въпрос.
Благодаря и на министър Нейков и съжалявам, че се получава така.
Съобщения за следващата седмица:
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовното си заседание на 14 юли, сряда, от 15,00 ч. в зала 248 на площад "Батенберг".
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе своето заседание на 14 юли, сряда, от 15,00 ч. в зала 142 на "Батенберг".
Следващото заседание на Народното събрание е във вторник, 13 юли, от 15,00 часа. Това е извънредно заседание на парламента.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Петя Шопова

Секретари:
Виктория Василева

Камен Костадинов