Председателствали: заместник председателите Иван Куртев и Петя Шопова

Секретари: Анелия Тошкова и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 2 септември 1998 г. до 8 септември 1998 г.
Законопроект за изменение на Закона за застраховането - вносител Никола Николов. Водеща комисия е Комисията по икономическа политика.
Законопроект за ратифициране на Протокола между Република България и Република Австрия за прекратяване действието на Спогодбата между Народна република България и Република Австрия за взаимно предоставяне на клаузата за най-облагодетелствана нация от 28 юни 1973 г. - вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическа политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ползване и защита на българския език - вносител е Александър Пиндиков. Водеща комисия е Комисията по образованието и науката. Законопроектът е разпределен и на Комисията по културата и медиите.
Законопроект за допълнение към Кодекса на труда - вносители са Пламен Радонов и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика.
Предложение за дневен ред на програмата на Народното събрание за периода от 9 до 11 септември 1998 г.
От Парламентарната група на Съюза на демократичните сили е предложена точка първа - Законопроект за ратифициране на Споразумението за присъединяване на Република България към Централноевропейското споразумение за свободна търговия и на Централноевропейското споразумение за свободна търговия. Вносител е Министерският съвет.
Втора точка - Законопроект за радиото и телевизията - второ четене.
И трета точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт - второ четене.
Постъпило е предложение за точка в дневния ред от народния представител господин Руси Статков за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
Няма готовност обаче за второ четене комисията. Тя тази седмица ще се занимава с този законопроект, господин Статков.
Има предложение от Парламентарната група на Обединението за национално спасение, като предложението за дневния ред е подписано от господин Арлин Антонов, за точка в седмичната програма за Законопроект за допълнение на Кодекса на труда относно обявяването на 22 септември - Денят на независимостта, най-вероятно за официален празник, защото не е писано в предложението за какво е.
Има още един законопроект от група търновски народни представители. Днес на председателския съвет се споразумяхме Комисията по труда и социалната политика на заседанието си днес да гледа двата законопроекта, тъй като и този, въпреки че е внесен от месец май, няма становище на комисията. И в петък най-късно председателят на Народното събрание да внесе на основание чл. 39, ал. 5 тази точка в дневния ред като извънредна точка най-напред в петък да се занимаем с това предложение.
По дневния ред има ли някакви изказвания? Няма.
Поставям на гласуване програмата за работата на Народното събрание за периода 9 - 11 септември 1998 г.:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за присъединяване на Република България към Централно-европейското споразумение за свободна търговия и на Централноевропейското споразумение за свободна търговия - вносител е Министерският съвет.
2. Второ четене на Законопроекта за радиото и телевизията
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
4. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 137, против 13, въздържали се 10.
Седмичната програма е приета.

Точка първа e:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ И НА ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ.
По процедура думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Куртев! Аз мисля, че е редно министърът на търговията да присъства при обсъждането и приемането, затова да го поканим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Уведомете господин министъра с какво се занимава Народното събрание.
Моля, господин Николов, да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги!

"Становище
по Законопроект N 802-02-35 от 7 август 1998 г.
за ратифициране на Споразумението за присъединяване
на Република България към Централноевропейското
споразумение за свободна търговия и на
Централноевропейското споразумение за свободна
търговия, внесен от Министерския съвет

На редовното си заседание на 2 септември 1998 г. с участието на представители на вносителя Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за присъединяване на Република България към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписано в София на 17 юли 1998 г., и на Централно-европейското споразумение за свободна търговия, подписано в Краков на 21 декември 1992 г.
Подписаното от правителството на България споразумение за присъединяване на Република България към Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) е кардинална стъпка към приобщаване на нашата страна към европейските икономически структури и предпоставка за бъдещото ни членство в Европейския съюз. С този акт българското правителство регистрира успех в осъществяването на един от външноикономическите приоритети на България.
Споразумението предвижда включването на България в Зоната за свободна търговия на страните-членки на ЦЕФТА за периода до 1 януари 2002 г., в съответствие с чл. 24 от Генералното споразумение за митата и търговията от 1994 г.
В преамбюла на споразумението България потвърждава своята привързаност към принципите на демокрация и пазарна икономика, както и своето желание да допринесе за развитието на интеграционния процес в Европа.
Споразумението се състои от 12 члена, с които Република България се присъединява към ЦЕФТА, приема Централноевропейското споразумение с всичките му изменения и допълнения, приети преди присъединяването на България, създава протоколи 22, 23, 24, 25 и 26 за премахване на митата между България и всяка страна-членка, отменя разпоредбите на съществуващите споразумения за свободна търговия на България с Чехия, Словакия и Словения, като страните поемат същите задължения, но вече по линия на Многостранното споразумение.
По либерализацията на търговията със селскостопански стоки се създават протоколи 27, 28, 29, 30 и 31, всеки един третиращ предоставянето на взаимни концесии между България и съответно Чешката и Словашката република, Република Унгария, Република Полша, Румъния и Република Словения.
Разпоредбите на Споразумението за присъединяване на България към ЦЕФТА препращат към разпоредбите в Централноевропейското споразумение за свободна търговия, поради което ратификацията от Народното събрание следва да се извърши за двете споразумения едновременно.
Централноевропейското споразумение за свободна търговия е подписано от четири страни - Чешка република, Република Унгария, Република Полша и Словашката република. В последствие към него се присъединяват Словения и Румъния.
Глава I третира търговията с промишлени стоки. Страните се ангажират да премахнат в определен срок всички вносни и износни мита, както и такси с равностоен ефект, и да не въвеждат нови във взаимната търговия. Изпълнението на тези ангажименти се конкретизира по стоки и по срокове в двустранни протоколи между всеки две страни от ЦЕФТА. Понастоящем около 90 на сто от промишлените стоки в търговията между страните от ЦЕФТА са вече с нулеви мита, а останалите мита ще отпаднат в периода 1999 - 2002 г.
Страните се ангажират също в рамките на преходния период да премахнат количествените ограничения и мерките с равностоен ефект, като в отделни приложения са изложени конкретните ангажименти на всяка страна.
Глава II обхваща селскостопанските стоки. В тази област страните се ангажират да си предоставят взаимно концесии, като за целта подписват двустранни протоколи. В тях задължително се прилагат многостранно съгласуваните схеми за либерализация по три стокови листи. Първата листа съдържа стоките с нулеви мита, втората - стоките с намалени мита, а третата - стоките с намалени мита в рамките на квоти или без квоти.
Първа и втора стокови листи са договорени на многостранна основа, като вида стоки и митата са еднакви за всички страни.
За стоки, които не са включени и в трите листи, се прилагат митата за режим на "най-облагодетелствана нация".

Споразумението не ограничава правото на страните да провеждат собствена политика в селскостопанския сектор и да предприемат защитни мерки за най-чувствителните стоки, в случай че прилагането на споразумението води до смущения на техните пазари.
В глава трета са общите разпоредби, третира въпроса за взаимното поведение на страните по прилагане на споразумението, тълкувателни и административни разпоредби.
Правилата за определяне произхода на стоките са приложени в протокол към споразумението. Тези правила напълно съвпадат с протокола на Споразумението за асоцииране на България към Европейския съюз.
Страните от ЦЕФТА ще се въздържат от мерки от фискален характер, водещи до дискриминация на стоките, внасяни от други страни-членки.
Споразумението допуска изключения от поетите ангажименти и предприемане на защитни мерки, обосновани от гледна точка на морала, националната сигурност, защита здравето на хората, животните и растенията, на националните ценности, интелектуалната собственост, изчерпаемите природни ресурси, при дъмпинг, при сериозен дефицит, реекспорт или прекомерен внос, водещи до смущения на пазара, трудности в платежния баланс и др.
Всички тези мерки са съобразени с нормите на Световната търговска организация, като защитните мерки се прилагат след съответни консултации в Смесения комитет на ЦЕФТА.
Присъединяването на Република България към ЦЕФТА осигурява свободен достъп до почти 100-милионния пазар на страните-членки. От друга страна, либерализацията на търговията с тези страни ще бъде подготовка за бъдещето ни членство в Европейския съюз, за развитие в условия на международна конкуренция. България ще има възможност да предприема координирани действия спрямо трети страни, да участва във важни международни организации, да адаптира държавните решения към процесите на европейската интеграция.
Очакванията са, че премахването на бариерите в търговията ще се отрази благоприятно на нашия стокообмен със страните от ЦЕФТА. Това го доказват и досегашните двустранни споразумения за зони за свободна търговия със страните от ЦЕФТА.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за присъединяване на Република България към Централноевропейското споразумение за свободна търговия и на Централноевропейското споразумение за свободна търговия."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Агов, имате думата да докладвате становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика

ОТНОСНО: Проект за Закон N 802-02-35 за ратифициране на Споразумението за присъединяване на Република България към Централноевропейското споразумение за свободна търговия и ратифициране на Централноевропейското споразумение за свободна търговия, внесен от Министерския съвет на 7 август 1998 г.

На 3 септември 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Споразумението за присъединяване на Република България към Централноевропейското споразумение за свободна търговия и ратифициране на Централноевропейското споразумение за свободна търговия и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон:
1. Споразумението за присъединяване на Република България към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписано в София на 17 юли 1998 г.;
2. Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписано в Краков на 21 декември 1992 г., при условията на Споразумението за присъединяване на Република България към Централноевропейското споразумение за свободна търговия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Имате думата за изказвания.
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Смятам, че това, което правим в момента, е наистина значимо и изразявам съжалението си, че в момент на ратификация на толкова важен документ в залата има немного колеги.
Мисля, че присъединяването ни към ЦЕФТА е едно много важно събитие от гледна точка на общия ни интеграционен процес в Европейската общност. Реално това е първото голямо икономическо обединение - безмитно, интеграционно, в което ние влизаме. В този смисъл заслужават поздравления всички български правителства, които през този период направиха необходимото това да стане. Ние знаем, че не беше леко да се преодолеят пречките, които имахме с отделни държави. Не беше леко да се постигне всичко това, което днес е вече факт. От 1991 г., когато беше поставено началото на тези неща, през 1992-а, когато реално споразумението бе сключено по принцип, през трудните междудържавни преговори до днес, аз мисля, че се е случило нещо много важно. Ние правим една съществена крачка към адаптирането на страната към икономическите критерии на Европейската общност и това става, защото страни от Централноевропейската зона за свободна търговия са вече членове на общността.
Искам в тази връзка да изразя благодарността си към членовете на сегашния кабинет и господин министър Василев, които направиха необходимото, за да се стигне до днешната реализация. Заедно с това - към министри в тази зала, виждам господин Папаризов, и други, които също работиха в подобна насока. Мисля, че заслужаваше днес да се чуят и много повече съображения по тези предизвикателства, които подобно споразумение ще постави пред страната. Защото тези предизвикателства изискват ние да повишим конкурентоспособността на нашите стоки, да бъдем защитени при едни свободни или нулеви мита в близка перспектива от нахлуване на стоки и смачкване на наши производства. Дали сме готови за всичко това като страна и икономика? Заслужаваше днес да се направи една по-голяма дискусия по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тя сега започва, господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: От името на Парламентарната група на българската Евролевица искам да съобщя, че ние ще поздравим изцяло и безрезервно това решение, което се предлага в момента, и смятаме, че то е част от един много сериозен, задълбочен и некратък процес на интеграция на страната в Европейската общност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Господин Атанас Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз също бих искал да се присъединя към положителната оценка на споразумението, което трябва да бъде ратифицирано днес и което е пред нас, които току-що отбеляза господин Томов. Трябва да кажа и като него, че днешното споразумение е резултат от последователните усилия на редица български правителства и на непрекъснатите действия, предприемани от Министерство на търговията през последните години, за да може това днешно споразумение да бъде факт.
Както всички знаете, първоначално изискването, за да станем членки на ЦЕФТА, беше не само да сме асоцииран член на Европейския съюз, да имаме споразумение за свободна търговия, но и да влезем в Световната търговска организация и да подпишем двустранни споразумения за свободна търговия с всички страни, членки на ЦЕФТА. Първоначалните усилия за такива двустранни споразумения бяха извършени през 1995 - 1996 г., когато бяха подписани споразуменията с Чехия, със Словакия, а по-късно и със Словения. Това обаче изискване в последните години отпадна и даде възможност през 1997 г. усилията да бъдат съсредоточени единствено към многостранното споразумение. По този начин процедурата беше значително облекчена и имаше възможност преговорите да приключат през настоящата година, след като бяха решени редица проблеми, които бяха наследени от периода преди 10 ноември. Преди всичко става дума за така наречените дългове, които България имаше към някои от страните по стокообмена в преводни рубли. През годините от 1995 г. насам бяха положени особени усилия да бъдат решени тези въпроси с Полша и Унгария и мисля, че тези усилия, които се увенчаха с резултат, включително и по отношение на доларовия депозит с Полша, дадоха възможност сега да разглеждаме споразумението, което е пред нас.

Бих искал да кажа, че споразумението не само дава възможност за българските износители да бъдат на пазара на 100 млн. потребители, то също така е и голямо задължение за конкурентоспособността на българските производители. В този смисъл и дискусията, която следва да провеждаме периодично и в Икономическата комисия, и в пленарната зала - дали икономическото законодателство, което създаваме, спомага за тази конкурентоспособност, дали премахваме пречките пред нашите производители да се обновяват технологично, да развиват своите производства e дискусия, която трябва да бъде в центъра на вниманието на нашия парламент.
Бих искал да кажа, че действително това споразумение ще ни даде възможност да възприемем някои от процедурите, които са изключително важни за едно бъдещо членство в Европейския съюз. Особено важни са комулираните правила за произход, които съпътстват това споразумение и споразумението с Европейския съюз. Сега спокойно България може да участва в кооперационни производство с други източноевропейски и централноевропейски страни или със страни от Западна Европа и да изнася тези стоки на целия този огромен пазар - и на ЦЕФТА, и на Европейския съюз. В този смисъл споразумението е една възможност за производство в България, което е съобразено с много по-големия европейски пазар. И още днес на практика могат да се осъществяват такива сделки и такива доставки, които да отчитат цялостния европейски пазар - и този на Европейския съюз, и този на Централна и Източна Европа. В този смисъл споразумението е също така едно предимство за българските производители, но също така и едно предизвикателство за тях.
Бих искал да кажа от името на Парламентарната група на Демократичната левица, че ние ще подкрепим споразумението и разбира се ще приложим всички наши усилия като народни представители в пленарната зала и в комисиите да проследяваме и анализираме законодателството, което е необходимо да бъде прието, за да може това споразумение да бъде основа не само за много повече свободна търговия, но и основа за едно по-голямо, по-ефективно и по-конкурентноспособно производство. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз благодаря на своите колеги от опозицията за това, че те споделят, че подписаното споразумение от първото правителство на СДС през 1992 г. - Централноевропейско споразумение за свободна търговия и сега ратифицирането на споразумението, предложено ни от сегашния състав на Министерски съвет на Обединените демократични сили, е навременно, полезно за българската икономика, дава достъп до един голям пазар. И в същото време искам да отбележа, че освен всичко, което беше казано дотук - възможността да определяме произхода и приетите правила за определяне произхода на стоките ни дават достъп до един голям пазар, който е един преференциален пазар. В същото време втората глава на това споразумение, която касае селскостопанските стоки, ни дава възможност и не ни ограничава правото да вземаме специални мерки, когато се касае за чувствителни стоки за съответния пазар на страната, която е подписала споразумението.
Това е едно споразумение, което ни дава възможност за по-плавен преход към съвсем категоричните условия на Общия европейски пазар. В този смисъл искам да добавя и това, че аз също смятам, че това споразумения ще бъде подкрепено от всички народни представители и се надявам, че след гласуването на първо четене ще преминем към гласуване за второ четене на този Закон за ратифициране на споразумението за присъединяване на България към Централноевропейското споразумение за свободна търговия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз благодаря на всички вас, на всички парламентарни групи, които тук изказаха подкрепа по отношение ратификацията на това споразумение. Това показва, че когато става въпрос за национални интереси на България, ние всички можем да бъдем единни. Нека да следваме този път, защото наистина това споразумение е изключително важно за България. Тук се казаха някои от предимствата, които България ще получи от това споразумение. Всъщност от една година насам България направи още няколко важни крачки за либерализация на външната търговия. Беше въведен нов етап на либерализацията на търговията ни с Европейския съюз. Всички промишлени стоки вече се изнасят за Европейския съюз от България без никакви мита. Същото споразумение, същият етап беше въведен и със страните от ЕАСТ. Ние подписахме и споразумение за свободна търговия с Турция, което в скоро време ще ви предложим за ратификация.
Ние премахнахме много ограничения по отношение на външнотърговския режим като експортни такси, забрани, намалихме стоките, които трябва да бъдат регистрирани преди да се изнасят. Какви са предимствата на либерализацията на търговията? Само ще допълня някои неща.
Първо, членството ни в ЦЕФТА е не бих казал важна стъпка, а по-скоро бих казал задължителна стъпка към пълноправно членство в Европейския съюз, тъй като, за да бъдем пълноправен член, ние трябва да сме пълноправен член и на европейския пазар.
Второ, България получава, тук вече се каза, достъп за своите стоки до много нови пазари.
Трето, повечето пазари, до които има достъп България, е важно условие за привличане на инвеститори, тъй като всеки сериозен инвеститор, който идва в България, най-напред пита: "Добре, аз ако произвеждам в България, къде мога да изнеса своите стоки без мита или с намалени мита?" Веднага след подписването на споразумението през м. юли интересът на България от страна на други страни, извън Европа, от Близкия и и Далечния Изток тук стана много голям по отношение на някои, разбира се, засега по-малки производства, които да се организират от България, за да могат тези стоки да бъдат изнасяни зад граница.
Третото предимство е, че тази либерализация създава конкуренция вътре в страната, подтиква нашите производители да произвеждат повече и по-качествено, за да бъдат конкурентноспособни. Намалява се опасността от дефицити, намалява се опасността от наши вътрешни производители да диктуват монополно цени върху нашия вътрешен пазар, тъй като, ако надскочат определено равнище, явно, че някой ще внесе при облекчение мита от вън. Тоест, ние постепенно ставаме част от този пазар.
Много важно за мен е, че либерализацията на търговията води до намаляване на корупцията, за която всички ние говорим, тъй като корупция има там, където има големи мита, забрани и т.н. Никой не би плащал по митници, по граници за стоки, които минават свободно, за които не се плащат никакви мита, никакви такси.
Много важно за мен е, че България подобрява своето име в Европа. Тя става един надежден партньор. Тя беше страна, която дължеше пари например на Полша, на Унгария и т.н., неизпълнявала свои задължения, разбира се, поради трудната ситуация, в която сме били. Сега вече България е един надежден партньор и се е наредила сред страните, които първи започнаха преговори за пълноправно членство в Европейския съюз.

Оттук нататък на нас ни предстоят още няколко по-малки стъпки по отношение на либерализацията на търговията със страни, които вече имат подобни споразумения с Европейския съюз. Това са Прибалтийските републики, с които сме започнали разговори, това е Израел - също са започнали разговори, и Мароко като страна, която също има митническо споразумение с Европейския съюз. Нашето намерение е да проведем ускорено тези преговори и до края на следващата година да имаме подобни споразумения и с тези страни, да станем част от целия този европейски пазар.
Министерството на търговията и туризма предвижда за улесняване на всички производители и търговци да предложи всички тези споразумения за свободна търговия в едно специално издание. Всичко това, което се предлага по отношение на Европейския съюз, ЕАСТ, ЦЕФТА, Турция. По-нататък ще допълним и със страните, които изброих. Ще се опитаме чрез Центъра за насърчаване на износа и Агенцията за експортно застраховане също да насърчим българския износ.
Още веднъж ви благодаря за подкрепата. Да си пожелаем по-често в този парламент да бъдем така единни по отношение на важни за България дела. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Ако няма други изказвания, да преминем към гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на споразумението за присъединяване на Република България към Централноевропейското споразумение за свободна търговия и на Централноевропейското споразумение за свободна търговия.
Гласували 169 народни представители: за 169, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин председателю, господин министър, колеги. След този резултат предлагам и на второ четене да гласуваме законопроекта за ратифициране на споразумението за присъединяване на Република България към Централноевропейското споразумение за свободна търговия и самото споразумение. Мисля, че и дебатът по тази тема би бил полезен за обществото, след като вече един път сме го гласували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище? Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин Куртев, смятам, че сме изправени пред едно споразумение, което е доста по-различно от ратификациите, които правим. Самият факт, че на последната страница пише, че то е внесено на 7 август, големият обем от приложения и внасянето му на 2 септември - на първия работен ден до днес и така бързо да приемем нещо толкова важно и на второ четене, ще ни постави в една твърде деликатна ситуация, за която загатна господин Александър Томов.
Колкото и добро желание да имаме за отварянето на нашата търговия, ние много сериозно още веднъж и в Икономическата комисия, и в залата трябва да обсъдим въпросите за това отваряне в условията на отрицателен външнотърговски баланс. Това отваряне в условията на различни митнически ставки със самите страни от ЦЕФТА и невъзможност за изравняване на тоя режим, за преходния период - все въпроси, които касаят много българските производители.
За това ви предлагам в един по-разумен времеви порядък да обсъдим законопроекта за второто четене. През следващата седмица, ако трябва, още веднъж да го гледаме в Икономическата комисия. Волята е налице за преминаване през този преходен режим, защото няма какво да се лъжем: това е един преходен път към Европа, не е нещо трайно. Нека да си свършим работата добре.
Благодаря ви и предлагам да не гласуваме днес на второ четене законопроекта, а да го гледаме още веднъж в Икономическата комисия и през следващата седмица да го приемем на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Никола Николов законопроектът да бъде гледан на второ четене в днешното заседание.
Гласували 155 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Моля господин Николов да докладва законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението за присъединяване
на Република България към Централноевропейското
споразумение за свободна търговия и на Централно-
европейското споразумение за свободна търговия

Чл. 1. Ратифицира Споразумението за присъединяване на Република България към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписано в София на 17 юли 1998 г.
Чл. 2. Ратифицира Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписано в Краков на 21 декември 1992 г., при условията на Споразумението за присъединяване на Република България към Централноевропейското споразумение за свободна търговия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Имате думата.
Господин Миков, ако искате, може да вземете думата, защото имахте възражения...
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Не съм подготвен за днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не сте подготвен? Добре.
Моля, гласувайте заглавието и чл. 1 и чл. 2 на закона така, както е предложен от вносителя.
Гласували 158 народни представители: за 157, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ четене. (Ръкопляскания.)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Господин Райчевски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предстои да се произнесем по чл. 45 от законопроекта за радиото и телевизията, но ще се възползвам от възможностите, които ми дава правилникът, да поискам прегласуването на текста на чл. 44. Искам да припомня какъв е случаят, но е ваша воля - вие ще решите.
От залата бе направено редакционно предложение за замяна на текста на вносителя, който предвиждаше да се гарантира разпространяване на програмите на БНТ и БНР на цялата територия на страната, като беше предложено изразът "за гарантиране" да се замени с израза "който гарантира".
Уважаеми дами и господа народни представители, аз ви моля още веднъж да се замислите и да разсъждаваме върху този по-императивен текст. Има сериозни опасения, че ако оставим текста, както го променихме и който да звучи "която гарантира", това натоварва държавата с по-големи отговорности и задължения, отколкото е редно по отношение на тези, които получават лиценз. Има сериозни опасения, че по този начин ние ще създадем една ситуация, в която ще може да се спекулира по отношение претенциите към държавата.
Помислете още веднъж. Аз правя своето процедурно предложение да прегласуваме това наше решение и да оставим текста на вносителя, който звучи така: "Държавата осъществява лицензионна политика в областта на далекосъобщенията за гарантиране разпространението на програмите на БНТ и БНР на цялата територия на страната".

Текстът е много ясен, той гарантира всички страни. Мисля, че не бива да оставяме отворена врата за допълнителен натиск към държавата и нейните възможности, по-голям от този, който тя реално може да поеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Райчевски, Вашето предложение противоречи на чл. 57, ал. 2 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и аз не мога да го поставя на гласуване.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Там изрично е казано, че се оспорва веднага след приключването, а ние сме вече следваща седмица.
Моля да докладвате чл. 45.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 45. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия въвеждат и предлагат нови телевизионни услуги.
(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават условия за развитие и прилагане на цифрови технологии в радио- и телевизионната дейност."
Предложение от народния представител Панайон Ляков:
След думата "нови" се добавя "радио- и" и текстът продължава.
Комисията приема предложението.
Предложение от народния представител Сашо Стоянов:
Пред думата "телевизионни" да се добавят думите "радио- и...".
Комисията приема предложението.
Предложение от народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов, което се приема от комисията.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В члeн 45 ал. 1 отпада.
В член 45, ал. 2 след думата "цифрови" се добавят думите "и други авангардни".
Комисията приема предложението по принцип.
Становище на комисията:
Член 45 се изменя, както следва:
"Чл. 45. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия въвеждат и предлагат нови радио- и телевизионни услуги.
(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават условия за разпространение и прилагане на цифрови и други нови технологии в радио- и телевизионната дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата иска господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, вие вече приехте чл. 32, ал. 1, т. 9, според която Националният съвет за радио и телевизия дава становище относно измененията на размера на таксите за ползване на радио- и телевизионни услуги.
Според логиката на тази точка радио- и телевизионните услуги се заплащат. Означава ли това, че Българската национална телевизия и Българското национално радио са търговски дружества? Ако отговорът е "да", то чл. 45, който разглеждаме в момента, влиза в противоречие с приетите досега членове от закона, според които Българската национална телевизия и Българското национално радио категорично не са търговски дружества.
Ако все пак тези нови услуги ще се заплащат, наистина ли, господин Райчевски и господин Димитров, смятате Националният съвет за радио и телевизия да определя цените? Доколкото ми е известно, в неговия състав няма нито един себестойчик, ценовик, финансист или друг някакъв икономист. Не е ясно в коя сфера се предвиждат новите услуги - в производството, в излъчването или в продажбите.
Няма ли опасност обществените Българска национална телевизия и Българско национално радио да се превъплатят като разпространители на продукция на подбрани, избани и затова разбрани търговски оператори?
Ако и тук отговорът е "да", значи вие съвсем неслучайно отклонихте по предишни членове всички наши предложения да се запише изрично, че Българската национална телевизия и Българското национално радио не само подготвят за излъчване, но и създават съответно радио- и телевизионни продукти. По този начин вие предвиждате обезличаване на Българската национална телевизия и Българското национално радио и откривате широки перспективи пред медийните братовчеди да продават своята продукция, добра или напротив, на обществените радио и телевизия.
Разбира се, може и да не е такъв замисълът, аз затова помолих за разяснение по този член. Но тук отново го няма вносителят, който да ни разкрие своите законодателни намерения.
И тъй като вие няма да го призовете в залата, може би е редно все пак да се намери някой Фортинбрас, който да каже: "Изнесете проектозаконовите трупове!".
Но дори и подписалият законопроекта Костов да има най-светли помисли, текстовете и на двете алинеи имат не само пожелателен, но и много общ характер, без никакъв смисъл за реалния мениджмънт.
Така че моето предложение е не само ал. 1, но и ал. 2 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Ще Ви дам думата, господин Димитров, само искам да напомня, че чл. 32, ал. 1, т. 9, която сме приели вече, съвсем не дава право на Националния съвет за радио и телевизия да определя таксите. Той има право само на становище и не е органът, който ги определя.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТОРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов, аз мисля, че и двете алинеи на чл. 45 много ясно чрез текстовете си показват какво е имал предвид вносителят.
Нека първо да спра вашето внимание на ал. 2. Алинея 2 споменава за нови видове технологии - цифрови и други технологии, които дават възможност за нови видове услуги.
Тук боравим все пак с технологична проблематика. Нови видове услуги, на базата на цифрови технологии има вече на някои пазари. Това е допълнителна информация, която чрез уплътняване на един цифров сигнал може да бъде предлагана на потребителите, т. е. в комплектния телевизионен сигнал наред с, да речем, програмата, която тече по този телевизионен канал, може примерно да има чрез добавена стойност на услугата, да речем, точно време или някакви съобщения.
Забележете, технологиите вече предполагат, разбира се, на базата на по-високи технологични нива, така наречената интерактивна телевизия.
Вие, господин Атанасов, може да си поръчате от вкъщи по един телевизионен канал, да речем, конкретен филм. Интерактивната телевизия има много широки възможности.
Ако ние не заложим на базата на тези технологични очаквания за развитие възможности, ще ограничим Българската национална телевизия, включително и Българското национално радио, да не могат да използват тези технологични възможности, а, да речем, техните конкуренти - частни телевизионни оператори, да ги използват.
Ето, това простичко нещо е имал предвид вносителят в чл. 45. Значи тук не става дума за някакъв подтекст. Даже, ако искате, не става дума и за това какъв юридически субект е - дали е акционерно дружество или не е акционерно дружество. Тук аз не виждам никаква връзка между чл. 45 и другите неща, които Вие споменахте. Аз Ви призовавам да подкрепите и двете алинеи, защото това дава възможност на двете национални медии да работят в една пазарна среда, с напреднало технологично ниво, по един адекватен начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Пантелеев.

ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз приемам за разумно да се регламентира едно такова право, макар и в най-общо пожелателен характер, на Българското национално радио и Българската национална телевизия, макар и да съм изпълнен с подозрение, че те ще имат тази финансова възможност с оглед на това, че ще разчитат в съвсем скоро време единствено на субсидиите от Републиканския бюджет. Постъпленията от реклами, както предполагам, че ще се случи, след като прогласуваме членовете 90-и, кой беше още не си спомням, рязко ще спаднат. Така че на хартия те вероятно ще имат това право и не е лошо ние все пак да им го дадем.
Според мен две алинеи са напълно излишни в този закон. Бихме могли да ги сведем до една, като запишем, че Българското национално радио и Българската национална телевизия въвеждат и предлагат нови радио- и телевизионни услуги, като развиват цифрови и други авангардни, както ние сме предложили, технологии в радио- и телевизионната дейност. Мисля, че така текстът става по-компактен, избягват се един куп повторения и той по същество ще включва в съдържателен план абсолютно същите неща, които има и сега.
Така че моето предложение, повтарям го още веднъж, се свежда до това да оставим чл. 45 с една алинея, като прибавим: "като развива цифрови и други авангардни технологии в радио- и телевизионната дейност".
Тук, между другото, има и някаква техническа грешка в ал. 2, тъй като "и" трябва да е не след "други", а след "цифрови", но я приемам за несъществена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И аз Ви благодаря. Но Вашето предложение няма как да бъде гласувано, защото то не е редакционна поправка, а вече е промяна и на брой на алинеи. Става и смислова промяна, защото казвате "развива", а тук се говори за създаване на условия. Аз Ви разбирам и напълно споделям дори това, което казахте, само че не можем, нямаме право сега, на второ четене, да направим тази промяна и ще трябва да си останат двете алинеи, ако ги приемем, разбира се.
Има думата за реплика господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин Пантелеев, прави ми впечатление поведението Ви въобще при гледането на второ четене. Първо, имате в писмен вид предложение за отпадане на член или на алинея. И след като Ви се обясни за какво става дума - това няколко пъти Вие го правите конкретно - не стига че приемате предложението, ами развивате в някакъв по-силен смисъл предложението. Ами вижте сега, недейте да импровизирате в пленарна зала! Подгответе се предварително, прочетете текстовете. Ако искате, елате да изпием по едно кафе и да Ви обясня за какво става реч и да не се държим така, бих казал, деструктивно в залата. Не е добре това нещо, не е професионално, ако искате, олекваме пред публиката.
Аз Ви моля! Това стана миналия път, на миналото гледане и за предложението във връзка с гаранциите с лицензионната политика. Един път предлагате текстът да отпадне, втори път, след като стане ясно за какво става дума, предлагате по-силен текст. Аз лично не мога да приема такъв вид, бих казал, несериозно отношение към тази значима материя. Ние тук гледаме сериозни неща.
Затова, уважаеми господин председателю, наистина, независимо от това, че нямат формално право в момента господин Пантелеев и господин Атанасов, в частност господин Пантелеев, аз мисля да се гласува чл. 45 така, както е, с неговите ал. 1 и 2, тъй като нещата са обмислени, минали са през комисия, огледани са и се предлагат на пленарната зала в един завършен вид. Няма смисъл непрофесионално да се импровизира тук и да създаваме общо взето пред обществеността впечатлението, че в пленарната зала има несериозен подход към медийната материя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За дуплика ли, господин Пантелеев? Имате право на дуплика.
Господин Димитров, в предложението на господин Атанасов нищо не противоречи на правилника. Отпадания на цели текстове могат да бъдат предлагани и в пленарна зала.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Обаче един път отпада, после ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това си е право на народния представител.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! Вие, разбира се, имате правото да квалифицирате моето поведение както намерите за добре. Аз в случая няма да Ви противореча. Просто ще Ви приканя към повече последователност в оценката на подобен тип изказвания, тъй като, ако не ме лъже паметта, тъкмо Вие и представители на вашата парламентарна група направиха безброй предложения, които оттеглиха на второ четене, без дори да ги дискутирате. Това продължава и до този момент.
Аз не правя по-силно предложение, по-силно в съдържателен план, а правя предложение да бъдат съкратени текстовете, уповавайки се само на едно-единствено нещо. Аз съм сигурен, че каквито и предложения да направим, вие няма да ги приемете. След като разбрах, че това става така и след като разбрах, че те няма да бъдат приети, аз действам по целесъобразност и предлагам една възможност да усъвършенстваме текста и да го направим по-кратък. Това е истината.
Аз не вярвам - и обясних в началото - че дори да дадем тази възможност, тя е само на хартия. Телевизията няма да разполага - тя и сега не разполага - когато ползва постъпленията от реклама в праймтаймите. Тя и сега не разполага с тези средства. Няма да ги има и занапред. Така че нещата ще останат само разписани. Но и вие не давате никакви гаранции за това, а формално предоставяме едно право. За това става дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Господин Райчевски има думата.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател! Искам процедурно да взема думата и същевременно да приканя колегите просто да се въздържаме от персонални упреци, защото текстът е голям, ще имаме много дебати и нека да се концентрираме върху него. И тъй като спорът върху този текст вече почти е завършил, ще Ви моля процедурно да прекратите изказванията по него, тъй като те вече не са по същество, а да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз не виждам и нови желания за изказване. Така че и без да гласуваме процедурно, минаваме към гласуване.
Първото предложение, което трябва да гласуваме, е за отпадането на целия член 45, направено от господин Иво Атанасов.
Гласували 126 народни представители: за 29, против 83, въздържали се 14.
Предложението, господин Атанасов, въпреки моята подкрепа, не беше прието.
Предложението на господин Атанасов за авангардния е прието по принцип.
Поставям на гласуване чл. 45 така, както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 12.
Член 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 46. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да сключват договори за закупуване на готови аудиовизуални произведения.
(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да сключват договори с други радио- и телевизионни оператори за доставка, препредаване или обмен на програми."
Предложение от народния представител Панайот Ляков:
В чл. 46, ал. 1 след думата "произведения" се добавя "и аудиопродукти".
Комисията по културата и медиите приема предложението.
Предложение от народните представители Райчевски, Влашки, Жечева и Стоянов:
В чл. 46, ал. 1 след думата "готови" да се добави "аудио и". Комисията по културата и медиите приема предложението.
Предложение на народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев:
В чл. 46, ал. 1 в края се добавя "и аудиопродукти".
Комисията по културата и медиите приема предложението.
Предложение от народния представител Сашо Стоянов:
В членове 46, 47, 51, 73 и във всички други членове, засягащи едновременно БНР и БНТ думата "аудиовизуален" да бъде заменена с израза "адио- и аудиовизуален".
Комисията по културата и медиите приема предложението.
Становище на комисията:
"Чл. 46 се изменя както следва:
"Чл. 46. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да сключват договори за закупуване на готови аудио- и аудиовизуални произведения.
(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да сключват договори с други радио- и телевизионни оператори за доставка, препредаване или обмен на програми."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Димитров. Вярно е, че ние сме направили доста предложения по Законопроекта за радиото и телевизията, но не повече от тези, които са направили колегите от СДС. Вярно е, че по някои членове имаме по повече от едно предложение. И това сме направили, не само защото правилникът не го забранява, а защото разглеждаме пленарната зала като едно поле за диалог, защото смятаме, че диалогът е духът на парламентаризма, така както съгласуването на интересите е духът на политиката. Смятаме, че пленарната зала не е спортна арена, на която едните трябва да победят другите, а тя е едно място, където ние трябва да съгласуваме интересите на своите избиратели.
Предполагам, че вие не се придържате към класовия подход, според който едната класа трябва да срази другата. От този подход сме се отказали всички, следователно нашата задача е да съгласуваме интересите на своите избиратели - на вашите и на нашите, а това няма по какъв начин да стане освен като дебатираме в пленарната зала. Нека да приключим с тази тема, но не виждам какво ненормално съзирате в това, че имаме много предложения по законопроекта. Единствената задача, единственото намерение ни е да го направим по-добър. Разбира се, имаме няколко варианта, тъй като не знаем кой от нашите варианти вие бихте одобрили. И това, че в процеса на дебатирането, примерно, господин Пантелеев е минал на друга позиция - ами, това е постигането на съгласието в парламента, иначе другото е машината за гласуване, която не води до нищо добро.
Конкретно по чл. 46 - не става ясно, колеги, какъв процент от програмното време би могъл да се запълни с такъв продукт, за който става дума.
По-нататък в един от следващите членове и то във варианта за първо четене се отбелязва, че най-малко 10% от общото годишно време на Българската национална телевизия и Българското национално радио трябва да се отделят за външни продуценти. Обаче, в този член - в чл. 46, дори това не е споменато. Няма нито долна, нито горна граница. Абсурдно е да се допусне, но законът позволява такова освобождаване на производството, че Българската национална телевизия и Българското национално радио да спрат изцяло да произвеждат и тъй като сега са монополисти, а утре ще са сред малкото оператори с национален обхват, да не правят нищо друго, освен да излъчват готови програми и да заприличат на сегашните кабелни телевизии с купища готови външни програми и веднъж - два пъти дневно с новини, собствено производство.
Текстът на чл. 46 не е добре прецизиран. Той отваря широко вратите за раздробяване на националния ефир и за отстъпването му срещу много по-ниска цена в услуга на външни спрямо Българската национална телевизия и Българското национално радио търговски и не само търговски интереси. Ето защо по-добре е този член да отпадне. Правя това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Сашо Стоянов има думата.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Аз съм против отпадането на този член точно защото този член създава възможности телевизията и радиото, говоря за БНТ и БНР, да изпълнят задължението си за минимум 10-процентна външна продукция и моля колегите, когато се опитват да оспорват текстове от закона, поне да го правят грамотно и аргументирано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов. Господин Пантелеев има думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. В две поредни изказвания - на господата Димитров и Стоянов, се отправят упреци за непрофесионализъм и неграмотност.
По-калпав закон от този ние досега не сме гледали. Вие знаете, че 90 на сто от неговите текстове подлежат на редакция. Фактът, че вие сте направили стотици предложения за тяхната промяна и други десетки бяха направени в пленарната зала, са едно абсолютно потвърждение на този факт. И тук да си играем на грамотност и неграмотност - ето го текста! Той е направен от вас, не от някой друг, по ваша поръчка. И се вижда, че гъмжи от неточности, от глупости, да не говоря за неговата антиевропейска, антиконституционна и всякаква друга насоченост.
Какъв е смисълът тук след всяка втора дума да си казваме кой колко е неграмотен и непрофесионален, а като се върнем назад в текста ще извадим хиляди примери в тази посока. Мисля, че е съвсем излишно! Както и, разбира се, е спорно и това предложение, което сте направили - да се изписват по този тромав начин "аудио- и аудиовизуални продукции".
Какво искате да кажете сега, че аудиопродуктите са предназначени единствени за радиото и затова трябва да бъдат разграничени, а аудиовизуалните продукти са за Националната телевизия? Това е една доста голяма безсмислица, защото ако регламентираме това така излиза, че телевизията не може да купува, да речем, ако би желала, чисти аудиопродукти.
Ако вземем да влизаме в такива подробности просто доникъде няма да я докараме. Затова аз ви приканвам още веднъж да се придържате към апела, който направи тук господин Райчевски за щяло и нещяло да не говорим за неграмотност и непрофесионализъм.
Обстоятелството, че сте още в парламента е едно силно доказателство за това, тъй като и вие и двамата минавате за специалисти в определени сфери, но до този момент не сте оглавили нито една от тях. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пантелеев, и Вие нищо не предложихте. Досега единственото конкретно предложение е ... (Шум и реплики от опозицията.)
Става безсмислица работата. Само господин Иво Атанасов е направил конкретно предложение за отпадане на целия член 46. Поставям на гласуване предложението на господин Иво Атанасов.
Гласували 138 народни представители: за 35, против 100, въздържали се 3.
Предложението на господин Атанасов не се приема.
Моля, гласувайте чл. 46 така както е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 133 народни представители: за 101, против 22, въздържали се 10.
Член 46 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 47. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да бъдат продуценти на своите програми и предавания или да възлагат създаването им на външни продуценти.
(2) Продуценти на новини, икономически и политически предавания могат да бъдат само БНР и БНТ.
(3) Създаването на аудиовизуални произведения от външни продуценти се извършва чрез конкурс и сключване на договор с БНР и БНТ.
(4) Времетраенето на всички предавания, създадени от външни продуценти, не може да бъде по-малко от 10 на сто от общото годишно време на БНР и БНТ. От него се изключва времето на новините и спортните предавания, радио- или телевизионните игри, рекламите и телевизионния пазар.
(5) Принципите на отношенията и редът за провеждане на конкурса и за сключване на договора с външни продуценти се уреждат в правилник."
Предложение от народния представител Панайот Ляков.
В чл. 47, ал. 1, след думата "продуценти" се добавя "копродуценти" и текстът продължава.
В чл. 47, ал. 3 след думата "произведения" се добавя и "аудиопродукти" и текстът продължава.
Комисията приема предложението.
Предложение от народния представител Сашо Стоянов:
В чл. 47, ал. 1 да придобие следния вид:
"(1) БНР и БНТ имат право да бъдат продуценти на своите програми и предавания, да ги създават чрез съвместна дейност или да възлагат създаването им на външни продуценти."
В чл. 47, ал. 5 да добие следния вид:
"(5) Принципите на отношенията и редът за производство на съвместна продукция, за провеждане на конкурси и за сключване на договори с външните продуценти се уреждат в правилник."
Комисията приема предложението.
Предложение от народните представители Райчевски, Влашки, Жечева и Стоянов.
В чл. 47, ал. 1 да се редактира така:
"(1) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право сами да създават програми и предавания или да възлагат създаването им на външни продуценти, както и да участват в копродукции."
В чл. 47, ал. 3 след думите "създаването на" да се добави "аудио- и".
Комисията приема предложението.
Член 47, ал. 4 да отпадне.
Комисията приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев.
Член 47, ал. 1 в края се добавят думите "и да създават съвместни продукции".
Комисията приема предложението.
В ал. 3 след думата "произведения" се добавят думите "и аудиопродукти".
Комисията приема предложението по принцип.
В ал. 4 думите "по-малко от 10 на сто" се заменят с думите "повече от 30 на сто".
Комисията не приема предложението.
Предложение от народния представител Младен Влашки.
Член 47, ал. 2 придобива следната редакция:
"(2) Продуцентите на новини и актуално-публицистични предавания с политическа и икономическа тематика, излъчвани в програмите на БНТ и БНР, могат да бъдат само БНР и БНТ."
В ал. 5 се добавя изразът: "приет от управителния съвет".
Комисията приема предложението.
В ал. 3 думите "чрез конкурс" се заменят с "по правила, утвърдени от управителния съвет".
Предложението се оттегля от вносителя.
Предложение от народния представител Иво Атанасов.
В чл. 47 се създава нова ал. 2:
"(2) Външни продуценти на БНР и БНТ не могат да бъдат политически партии и организации, синдикални и религиозни организации."
В ал. 3 след думите "се извършва" се добавят думите "чрез възлагане или".
Комисията не приема предложенията.
Предложение от народния представител Димо Димов.
В чл. 47, ал. 4 след думите "на БНР и БНТ" да се добави "когато това е възможно".
Комисията не приема предложението.
Становище на комисията:
Член 47 се изменя както следва:
"Чл. 47. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право сами да създават програми и предавания или да възлагат създаването им на външни продуценти, както и да участват в съвместни продукции.
(2) Продуценти на новини и актуално-публицистични предавания с политическа и икономическа тематика, разпространявани в програмите на БНР и БНТ, могат да бъдат само Българското национално радио и Българската национална телевизия.
(3) Създаването на аудио- и аудиовизуални произведения от външни продуценти се извършва чрез конкурс и сключване на договор с Българското национално радио и Българската национална телевизия.
(4) Принципите на отношенията и редът за производство на съвместни продукции, за провеждане на конкурси и за сключване на договори с външните продуценти се уреждат в правилник, приет от управителния съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Райчевски.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Обърнете внимание, че понятието "външен продуцент" не е изяснено. Обърнете на Допълнителните разпоредби в края на законопроекта и ще видите, че там няма дешифровка на това много важно понятие, от което могат да произлязат проблеми. За Българската национална телевизия и Българското национално радио например външните продуценти могат да бъдат български или чуждестранни. Чуждестранните са свързани и с чл. 51, в който се определя най-малко 50 на сто от годишното време за българска и европейска продукция. Това налага за външните продуценти, особено за чуждестранните, също да бъде фиксиран процент в закона. В приетия на първо четене вариант вносителят беше записал времетраенето на всички предавания, създадени от външни продуценти, да не е по-малко от 10 на сто от общото годишно време. Тази формулировка обаче не бе добра, защото позволяваше на външните продуценти да се разпрострат дори върху 100 на сто от годишното времетраене, тъй като нямаше горна граница.
Ето защо внесох предложение времето на външните продуценти да не бъде повече от 30 на сто. Във варианта за второ четене са отпаднали всякакви проценти, дори 10-те процента. Разбира се, не става дума за ония 10%. Защо? Това отваря широко вратите пред напиращите за изява външни производители. Открива се опасност търговските интереси да надделяват над елементарните естетически изисквания. В това отношение опитът от досегашните прониквания в националните медии, особено в Българската национална телевизия, е горчив. Но мнозинството очевидно не иска да си извади поука, с което рискува да превърне Българската национална телевизия и Българското национално радио не в обществени, а в търговски оператори.
По ал. 2. Не е ясно защо мнозинството отхвърля предложението ми политическите партии да не могат да бъдат външни продуценти. Колегите от мнозинството ограничават партийната намеса само в политическите и икономическите предавания, според предложения от комисията текст на ал. 2. Значи в останалите може. Но аз не мога да си представя да речем СДС да бъде външен продуцент на Българската национална телевизия ако не за друго, то поне за това, че Иван Костов каза, че СДС няма пари нито да купува телевизионен канал с национално покритие, нито да прави свои програми. Тогава защо не приемете моето предложение да се ограничи всякакъв достъп на политически партии като продуценти в Националната телевизия и в Националното радио? Още повече, че това е предложение на "Свободно слово". Аз съм взел този текст от техния законопроект, който беше внесен в деловодството на Народното събрание от господин Сашо Стоянов от СДС. И аз не мога да разбера вие по-свободни ли сте от "Свободно слово", че отхвърляте това предложение.
По ал. 3. В експертизата по законопроекта от Съвета на Европа се казва, че не е необходимо непременно да се настоява за конкурс за външни продукции. Това трябва да е въпрос на вътрешноредакционно решение на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля да се съобразите с тези становища и поддържам всички предложения, които съм направил в лично качество и заедно с двамата мои колеги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Други желаещи за дискусия по чл. 47? Не виждам.
Ще подложа на гласуване най-напред предложението за заместващи текстове и след това текста, който предлага комисията.
Най-напред подлагам на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев в чл. 47, ал. 4 думите "по-малко от 10 на сто" да се заменят с думите "повече от 30 на сто". Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 14, против 98, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Думата за процедура има народният представител Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, на основание чл. 50, ал. 2 моля за 20-минутна почивка от името на Парламентарната група на Демократичната левица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: По искане на Парламентарната група на Демократичната левица обявявам 20 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Стигнахме до предложението на господин Иво Атанасов за ал. 2.
Поставям на гласуване предложението за нова алинея на господин Иво Атанасов.
Гласували 102 народни представители: за 33, против 63, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господин Атанасов е в ал. 3 след думите "се извършва" да се добавят думите "чрез възлагането или".
Поставям на гласуване това предложение на господин Иво Атанасов в ал. 3.
Гласували 120 народни представители: за 34, против 80, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Димо Димов - в ал. 4 след думите "на БНР и БНТ" да се добави "когато това е възможно".
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Димо Димов.
Гласували 112 народни представители: за 36, против 71, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 47, така както е предложен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 93, против 24, въздържали се 8.
Член 47 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 48. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да излъчват безплатно репортажи с времетраене до 3 минути от събития, за които друг радио- или телевизионен оператор има изключителни права на отразяване.
 (2) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да включват безплатно в новините си информация с времетраене до 1 минута за събития, за които друг оператор има изключителни права на отразяване, като задължително обявяват източника на информация."
Предложение от народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов - в ал. 1 след думата "репортажи" да се добавят думите "в съответствие със Закона за авторското право и сродните му права"; думите "с времетраене до 3 минути" да се заличат.
В ал. 2 след думата "отразяване" да се добавят думите "в съответствие със Закона за авторското право и сродните му права"; думите "с времетраене до 1 минута" да се заличат.
Комисията приема предложенията.
Предложение от народния представител Димо Димов - оттеглено.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - в чл. 48, ал. 1 в края се добавят думите "като задължително обявяват собственика на правата".
Комисията приема предложението по принцип.
Становище на комисията - чл. 48 се изменя, както следва:
"Чл. 48. Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да включват безплатно в новините си репортажи и информации за събития, за които друг радио- или телевизионен оператор има изключителни права на отразяване, в съответствие със Закона за авторското право и сродните му права, като задължително обявяват източника на информация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Господин Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми дами и господа, аз подкрепям текста на чл. 48, но имам някои уточнения. Защо да е безплатно включването в новините на информацията за събитията, за които друг има изключителни права? Вие вероятно се позовавате на евродокументите. Ето я Европейската конвенция за трансгранична телевизия. Член 9 препоръчва, когато някой предаващ упражнява изключителни права за предаване и препредаване на събития от голям обществен интерес, да се избегне рискът правото на публиката на информацията да бъде застрашена от това. И вие се опитвате да приложите този чл. 9 от Европейската конвенция, която между другото още не е валидна за България, тъй като външният министър не е представил ратификационен документ при генералния секретар на Съвета на Европа.
Тук има две важни неща. Едното е събитието да е от голям обществен интерес. А така както е предложен членът на законопроекта, се разбира, че става дума за всяко събитие, не само за събития от голям обществен интерес.
Второ, Европейската конвенция не предвижда това да става безплатно. Наистина, защо да е безплатно? Мисля си, че или сте в едно объркване и не си давате сметка какво правите, или просто имате нечисти помисли. От една страна, режете рекламите по Българската национална телевизия в най-гледаното време, уж за да нарушите монопола й и да насърчите частните телевизии. От друга страна, давате право на Българската национална телевизия и на Българското национално радио да отразят всяко събитие, което си пожелаят, макар че вече някоя мастна медия може да е откупила авторските права върху него. Какъв тогава е вашият принцип? Дали самите вие не сте в час или това са само маневри от ваша страна с цел опонентите ви да не са в час? Предложеният от вас текст гази правата на частниците. Ако дадена частна електронна медия например си е платила авторските права за някое уникално събитие или е единствен негов свидетел, вие с вашия чл. 48 давате право и дори задължавате националните медии да им го откраднат. При това съвършено безплатно. Може би като компенсация за това, че Българската национална телевизия и Българското национално радио са проспали събитието не за друго, а защото са бдели да не изтърват n-тата мъдра дума на премиера Костов, поредният китарен акорд на Петър Стоянов, авиостоповете на Надежда Михайлова или новите килограми на двама от вицепремиерите и на министъра на почивните станции. Ако е така, то вашият закон разпорежда на Българската национална телевизия и на Българското национално радио да експроприират собствеността на частника, макар и наречена авторски интелектуален продукт. Съвсем по Маркс! Личи си, че вносителят на закона премиерът Костов си е вадил хляба с марксистко-ленинското учение. Но дали е така, както би запял Васил Найденов, ако имаше кой да спонсорира концерта му? Няма ли най-сетне да дойде вносителят и да каже какво е имал, а може би още има в главата си? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Вие нищо конкретно не предложихте, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ: Поддържам предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Благой Димитров има да направи предложение за редакционна поправка.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Господин Атанасов се мъчи по един много интересен начин да губи времето на парламента. За какво става дума, господин председателю? Много малка редакторска промяна към чл. 48 - става дума за изключителни права за отразяване, а не на отразяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров, забележката му е основателна.
Моля, гласувайте чл. 48, така както е предложен от комисията, с редакционната поправка на господин Димитров - вместо "на отразяване", да бъде "за отразяване".
Гласували 117 народни представители: за 89, против 21, въздържали се 7.
Член 48 е приет.

ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение на народния представител Младен Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Влашки оттегля предложението си.
Преминете към раздел II, господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Раздел II - Програми на БНР и БНТ".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел II така, както е предложено от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 4.
Заглавието на раздел II е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 49. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия подготвят и създават национални и регионални програми.
(2) Националните програми на БНР и БНТ се излъчват на официалния език съгласно с Конституцията на Република България.
(3) Регионалните програми отразяват събития от местно значение. Те се подготвят и създават от местни радио- и телевизионни центрове и са предназначени за населението от съответните райони.
(4) Регионалните програмни схеми и участието на радио- и телевизионните центрове със собствени предавания при подготвянето и създаването на националните радио- и телевизионни програми се утвърждават от управителните съвети на БНР и БНТ.
(5) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да подготвят и програми, предназначени за чужбина, включително за българите зад граница."
Предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Гюнер Тахир - в чл. 49 ал. 1 се изменя както следва:
"(1) Българското национално радио и Българската национална телевизия подготвят и създават национални и регионални програми; предавания за чужбина, включтелно за българите зад граница; предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език."
В чл. 49 ал. 5 отпада.
Комисията по културата и медиите приема предложението.
Предложение от народния представител Сашо Стоянов - в чл. 49 ал. 1 и ал. 5 се обединят в една със следното съдържание:
"(1) Българското национално радио и Българската национална телевизия подготвят и създават национални и регионални програми, както и предавания за чужбина, включително за българите зад граница."
Комисията приема предложението.
Предложение от народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов:
В чл. 49, ал. 1 думите "подготвят и" да отпаднат.
В чл. 49, ал. 3 думите "подготвят и" да отпаднат.
В чл. 49, ал. 4 думите "подготвят и" да отпаднат.
Комисията приема предложението.
В чл. 49, ал. 5 вместо думата "подготвят" да се запише думата "създават".
Алинея 5 отпада.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - чл. 49 ал. 1 и 5 се обединяват със следния текст:
"(1) БНР и БНТ създават национални и регионални програми, както и предавания за чужбина, включително и за българите зад граница."
Комисията приема предложението по принцип.
Член 49, ал. 3 - нова редакция:
"(3) Регионалните програми се създават от местни радио- и телевизионни центрове - поделения на БНР и БНТ, и са предназначени за населението от съответните райони. Регионалните центрове на БНР са в Благоевград, Варна, Пловдив, Стара Загора и Шумен, а на БНТ - в Благоевград, Варна, Пловдив и Русе."
Член 49, ал. 4 - нова редакция:
"(4) Регионалните програмни схеми и районите на тяхното разпространение, както и участието на радио- и телевизионните центрове със собствени предавания при създаването на националните радио- и телевизионни програми се утвърждават от управителните съвети на БНР и БНТ."
Комисията не приема предложението.
Предложение от народните представители Димитър Луджев и Лютви Местан - чл. 49, ал. 2 да се измени и придобие следния вид:
"(2) БНР и БНТ излъчват националните си програми на официален български език, като наред с това излъчват специални програми, предназначени за етническите малцинства, включително и на техния малцинствен език."
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Мария Брайнова...
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Доктор Брайнова оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение от народния представител Младен Влашки - в чл. 49, ал. 3 думата "местни" се заменя с "регионални".
В чл. 49, ал. 4 след думата "схеми" се добавя "и районите на тяхното разпространение, както".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков - чл. 49, ал. 5 след думата "телевизия" отпада "могат да" и текстът продължава.
Алинеята отпада.
Становище на комисията:
Член 49 се изменя както следва:
"Чл. 49. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия подготвят и създават национални и регионални програми; предавания за чужбина, включително за българите зад граница; предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.
(2) Националните програми на БНР и БНТ се излъчват на официалния език, съгласно Конституцията на Република България.
(3) Регионалните програми отразяват събития от местно значение. Те се създават от регионални радио- и телевизионни центрове и са предназначени за населението от съответните региони.
(4) Регионалните програмни схеми и участието на радио- и телевизионните центрове със собствени предавания при създаването на националните радио- и телевизионни програми се утвърждават от управителните съвети на БНР и БНТ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, моето безкрайно учудване от работата по този закон, разбира се, продължава. Накратко ще ви кажа защо.
Сега сме на 80-81 стр. от глава трета, а моите предложения са дадени накрая под звездички на 105 стр. Значи като мине всичко - прието, отхвърлено и т.н., тогава вече ще е, както казва нашият народ: "След джъд качулка". Тогава ще се види, че се отхвърлят моите предложения.
Аз не знам защо именно по такъв примитивен начин се е подходило при подготовката на този проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Шопов, извинявайте, но съм принуден да Ви прекъсна. Подходено е по този начин, защото сте отсъствали от предишното заседание. Цялата глава, която сте предложили, преди да бъде поставена на гласуване главата на вносителя, беше гласувана и беше отхвърлена. Така че това, което сте предложили от 105 до 108 стр. включително вече е гласувано.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Но то се гласува сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не се гласува сега. Моля Ви, изслушайте ме само за секунда.
Заместващите текстове се гласуват преди текстовете на вносителя. И тъй като Вие предлагахте заместваща глава трета, тя беше гласувана в заседанието от миналия четвъртък.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Добре, може, аз не съм бил миналия четвъртък. Но, вижте, все пак тази практика продължава. Аз имам неща и нататък и искам да предпазя евентуално от подобни грешки.
Отхвърля се конкретно мое предложение - "Българското национално радио и Българската национална телевизия създават и излъчват програми с национален, районен и местен обхват".
Това се отхъврля, а то е включено в предложението на комисията.
Второ, уважаеми господин председател, и с това ще завърша.
"Националните програми на БНР и БНТ - в моето предложение - се излъчват на официалния език, съгласно с Конституцията на Република България".
Това е отхвърлено от моето предложение, но го има конкретно в това, което предлага комисията. Разбирате ли?
Става дума за нещо, което мен действително ме смущава като маниер на работа, като подготовка на тези текстове - нещо, което се отхвърля, Вие казвате, че е прочетено и отхвърлено, но ето, че то фигурира. Аз се опасявам от това да няма оттук нататък подобни нежелателни моменти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви и аз. Сигурно ще има и те не са нежелателни. Напротив, отхвърля се цялата глава, отделни неща от нея са взети предвид и влизат в окончателния текст. Тук няма нищо, което да противоречи на правилника, а напротив.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Понеже работата ми тук е да седя мълчаливо и търпеливо и да слушам целия този дебат, искам да ви помоля и отляво, и отдясно, да разберете едно - каквото и да приемате днес, а това, което приемате, е наистина скандално, фактите говорят, че абсолютна олигархия по отношение на медиите цари в България и от двадесет месеца някои политици нямат достъп даже и до вестниците. Да не говорим за радио, да не говорим и за телевизия, така че цялата тази демагогия... (Реплики от мнозинството.) Слушайте ме внимателно, защото вие ще берете плодовете на действията си. Ето давам ви елементарен пример - 152-ма висши аристократи от цял свят бяха на моя рожден ден в Ирландия и нито едно радио, нито телевизията, нито вестниците отказаха да го публикуват.
Значи има пълна олигархия в тази държава, има пълен терор по отношение на медиите и това, което си говорите тук, и това, че си подавате топката с тази фиктивна опозиция, е пълна демагогия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И аз Ви благодаря, господин Ганчев.
Очевидно телевизията и радиото пренебрегват на всички депутати рождените дни. Моето впечатление е такова, не само Вашия рожден ден.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми колеги, искам да кажа няколко думи по предложенията, които съм направил. Прави впечатление, че досега отхвърлихте текста, който казва колко програми да има Българската национална телевизия и Българското национално радио, отхвърлихте предложението, което казва кой да взема решение за приватизация на програмите на БНТ и БНР, отхвърлихте предложението, което показва до какъв процент от общогодишното времетраене на БНТ и БНР могат да бъдат готовите програми, отхвърлихте текста, който казва в колко процента от общогодишното времетраене може да се дава на външни продуценти. Сега, разлиствайки законопроекта, по-нататък видях, че пада и текстът, който предвижда най-малко 50 на сто от общото годишно време да бъде предназначено за българска и европейска аудио-визуална продукция. Имам усещането, че приемате не закон, а матрица. Това усещане се допълва и от факта, че комисията не е приела предложението ми по чл. 49, ал. 3 да се фиксират градовете, в които има поделения на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Искам да ви кажа, че този текст е предложен от господин Александър Момчилов, който е шеф на Регионалния телевизионен център в Пловдив, и беше одобрен от една дискусия в този град, в която участваха редица представители на държавните медии и собственици, и журналисти от частните медии. Казвам ви го за информация, за да не го отхвърлите инстинктивно това предложение, тъй като аз съм го направил, а то е породено от желанията на редица медийни специалисти, мнозина от които са тъкмо ваши привърженици.
Така че поддържам това предложение и моля да се гласува.
Прави ми впечатление в текста, който предлага комисията за ал. 1, а там е записано, че Българското национално радио и Българската национална телевизия подготвят и създават еди-какви си програми. Тук думата "подготвят" е излишна, тъй като всяка програма, за да се създаде, трябва да се подготви.
Така че предлагам да отпадне думата "подготвят" в ал. 1.
Още повече, обърнете внимание, че в ал. 3 е използван само глаголът "създават". Тоест, когато става дума за Националното радио и Националната телевизия, те подготвят и създават, а когато става дума за регионалните, те само създават. Мисля, че не може в един член да има такава разлика в терминологията.
Така че моето предложение е думата "подготвят" да отпадне в ал. 1.
Поддържам предложенията, които съм направил писмено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Местан, ще направим една малка почивка и след това ще Ви дам думата.
Давам редовната почивка до 12 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Господин Местан има думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние предлагаме промяна в чл. 49, ал. 1, защото така, както е предложен от Министерския съвет, и за съжаление, подкрепен от народните представители от СДС и БСП в Комисията по културата и медиите, той определено дискриминира малцинствата и де юре прави невъзможно излъчването на програми на техния език по националните програми на БНР и БНТ.
Смятаме, че това е израз на една непоследователна, дискриминационно опасна и национално безотговорна политика. Практически с този текст, ако се приеме така, както е предложен от Министерския съвет, ние ще обезсмислим текста на чл. 12, който вече има характер на норма, на закон, в който се говори за възможността да има предавания за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език. Ще се обизсмисли и текстът на ал. 1 така, както се предлага от Комисията по културата и медиите.
Съжалявам, че госпожица Михайлова я няма, защото аз се изкушавам да се обърна към нея с въпрос: къде ще се излъчват тези програми, за които тя твърди, че може и да ги има по БНР и БНТ, предаванията, предназначени за малцинствата, включително и на техния език? Къде ще се излъчват тези програми при положение, че ал. 2 де юре забранява излъчването им по националните програми на БНР и БНТ? Къде? Някъде в необятното пространство? В Космоса или някъде другаде?
Въпросът ми е съвсем конкретен. Оставам с впечатление, че целта ви не е да решите проблама, а по-скоро да замажете очите на Европа и на малцинствата с рекламен шум около наглед добри и по тази причина подкрепени и от нас текстове, които фактически обаче се обезсмислят с една друга норма и практически стават недействащи текстове. Нека оставим настрана логическите фигури на различните норми и формулираме ясно въпроса. Защото отговорът на този въпрос малцинствата чакат вече осем години преход към демокрация. Смениха се четири парламента и осем правителства. И въпросът е: ще има ли предавания за малцинствата, включително и на техния език, по националните програми на БНР и БНТ? Това е въпросът. Отговорът ви, заложен в ал. 2, е "не". Другото е демагогия.
Аз не мога да разбера какви са ви притесненията. Защо по този начин отново се отдалечаваме от Европа? Вижте, в една Германия има три програми за гражданите от Турция, които живеят там, и с това по никакъв начин не се застрашава националният интерес на Германия. Да не даваме и други примери от Европа. Това, разбира се, че е вярно.
Ако все пак предвиждате някаква, макар и скрита, възможност тези предавания да се излъчват по регионалните програми, защото явно това е логиката на предложенията ви, аз се чувствам задължен да ви предупредя, че това ограничаване на правото малцинствата да гледат програми на своя език единствено по регионалните програми на БНР и БНТ е опасно и национално безотговорно поради няколко причини. Присъствието на малцинствата върху териториално-административната карта на България не е регионално определено. Малцинства живеят не само в Разград, Шумен, Кърджали. Живеят и в София. Как ще се задоволи тяхната потребност - на тези примерно, които живеят в София и Видин, ако подобни предавания се излъчват само в определени региони и в определени регионални програми на БНР и БНТ? Как ще се задоволи тази потребност на арменците, които пък въобще не са регионално представени?
Второ, и това, което е по-важният въпрос, подобен подход според нас води не до интеграция, а точно до обратното - до дълбока дезинтеграция, обособяване и капсулиране на малцинствата в определени региони - и с това приключвам, защото ви питам: не се ли стига до парадокса именно управляващото мнозинство и Министерският съвет да чертаят етнически територии чрез радиосигнал? Именно затова наричам тази позиция национално безотговорна. И в зависимост от това как ще гласувате този текст - дали ще подкрепите нашето предложение, за нас това ще бъде ясен критерий за готовността ви да подпишете и рамковата конвенция. Защото интеграцията е процес, който изисква конкретни действия, а не семинари и голи декларации, уважаеми господа! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Местан, в ал. 1 в предложения от комисията текст много ясно е казано и е даден отговор на въпроса, който Вие поставяте. Вие доста патетично се изказахте и човек, ако няма възможност да прочете текста, ще остане с впечатление, че проблемът не е решен.
Затова аз съм изкушен да прочета текста на ал. 1, предложен от комисията.
"(1) Предавания, предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език."
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС, от място): А ал. 2?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Това изречение в ал. 1 урежда въпроса, за който говорите.
Така че аз не виждам по някакъв начин да имате основание за тревоги. Въпросът е решен. Аз нарочно прочетох текста, за да не се създаде впечатление у слушателите и въобще в обществото, че въобще по някакъв начин се гони - Вие споменахте, "дълбока дезинтеграция". Това абсолютно не е вярно. Идеята е да се отива към една интеграция - едно интегриране на отделните етнически представителства.
Аз ще Ви помоля да не спекулирате - добронамерено Ви го казвам, с предложения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за втора реплика господин Сашо Стоянов.

САШО СТОЯНОВ (СДС): Аз мисля, че няма основание за тревоги, има едно неразбиране. Националните програми, програмите, които имат покриваемост или се излъчват на територията на цялата страна, е нормално и те се излъчват на официалния език. Но това не означава, че предавания на майчиния език на граждани или на групи граждани, на които българският не е майчин език, не могат да гледат и да слушат предавания. Защото и във Видин, и в София, и в Пловдив, и в Разград, и където и да е се излъчват предавания и могат да се излъчват предавания и по телевизия, и по радио на езика на хора, за които българският език не е майчин. Тук е въпрос на съобщения, а не на програма. Така че аз не виждам никакво основание за тревоги. Програмата на Радиотелевизионния център в Пловдив може да бъде излъчвана на територията на цяла България или на територията, да речем, на цяла Южна България, както и програмите на Радиотелевизионния център във Варна може да бъдат излъчвани и във Видин. Така че тук въпросът е за съобщителна дейност, а не за програма.
А наистина в целия свят националната обществена телевизия се излъчва на официалния език. Говоря за програмата на националната обществена телевизия, която се излъчва на територията на цялата страна. И Благой Димитров беше много прав - след като в ал. 1 този въпрос се регламентира и че трябва да има такива предавания за всички български граждани и за групи български граждани, за които българският език не е майчин, няма основание за тревоги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
За дуплика има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров, господин Стоянов! Така както вие прочетохте текста на ал. 1, нека аз ви прочета ал. 2: "Националните програми на БНР и БНТ се излъчват на официален език". Това означава само на официален език.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Съгласно Конституцията.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Съгласно Конституцията, благодаря Ви за напомнянето, защото ако Вие ми покажете норма от българската Конституция, която да урежда точно тази материя, и ако тя прави невъзможно излъчването на програми на друг език, то същата логика би трябвало да важи за регионалните програми, за регионална телевизия - Пловдив, примерно.
Така че, моля ви, нека се позоваваме на Конституцията едно към едно така, както са записани текстовете в нея. Там се говори, че българският език е официален. Това е чл. 3 на българската Конституция. Няма специални норми, които да уреждат въпроса с езика по програмите на Националната телевизия и Националното радио.
Освен това, господин Стоянов, финансовото състояние и материално-техническата база на регионалните телевизии е направо окаяно. Те нямат нито финансовия, нито кадровия ресурс да решат тази национална задача, защото въпросът с интеграцията на малцинствата, бидейки национална грижа, не е регионален проблем. Това е национален проблем. И това не е проблем, бих искал да разбием най-сетне този мит, че това едва ли не е огромният проблем, че заинтересованата страна е единствено ДПС. Напротив, с оглед на евроинтеграционните процеси, които протичат в нашата страна, това е проблем преди всичко на правителството. Защото политиката на интеграция на малцинствата се превръща в основен критерий за евроидентичността на политиката на едно или друго управляващо мнозинство. Струва ми се, че с тези текстове като на ал. 2, няма да получите тази идентичност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Зная, че господин Местан трябва да си върши работата, разбирам го защо прави това изказване. Понеже зачекна евроинтеграцията и конвенцията, подписването на рамково споразумение и влезе много надълбоко в един дебат, на който в момента не му е времето, аз не мога да премълча и да не ви обърна внимание, господин Местан, че Турция, Гърция, Македония, Югославия и Румъния са страни, в които има български национални малцинства и никой не признава езика им там и не са подписали тази рамкова конвенция.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС, от място): И Македония ли?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Искам да продължа с Конституцията на България: "Всички граждани са равни пред закона, не се допускат никакви ограничения на правата, привилегиите, на основание на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положения или имуществено състояние". Ние сме една от най-свободните демократични страни в това отношение, най-добре интегриралите малцинствата си.
И накрая, с ратифицирането на конвенцията, която вие предлагате, и това мнозинство ще я приеме, това мнозинство е клекнало пред всички международни попълзновения и наистина ще я приеме, и това ще бъде национално предателство, но ще продължа малко по-нататък. С ратифицирането на конвенцията се създават възможности за противоконституционни действия на отделни лица или групи български граждани от небългарски етнически произход и неправославно вероизповедание да спекулират с разпоредбите на конвенцията, да предявяват неоснователни претенции за признаването им за национални малцинства. Ескалирането на тези претенции води до искания за културна автономия, административна автономия, териториално-административна автономия. Това ще бъде само началото. Ние казваме: "Не!" на такива попълзновения, тъй като нашата Конституция е наистина демократична. Тя се радва, че всички етноси обогатяват българската култура, обогатяват българската държава. Аз съчувствам на дядо Осман, който има същия проблем с тютюна, както дядо Иван има същия проблем със зеленчука на борсата в момента. И ви казвам - и двамата са ми близки до сърцето, но дайте да не делим България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата за реплика господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин Ганчев, като народен представител в Тридесет и осмото българско Народно събрание споделям Вашата загриженост за съдбата на българските граждани, които са останали извън териториалните граници на Република България. Именно с оглед необходимостта и по въпросите за правата и свободите им в страните, в които живеят, да се решат по европейския модел, аз Ви призовавам към разбирането първо вътре в нашата страна ние по адекватен начин да решим въпроса с малцинствата, които живеят тук, за да имаме още един аргумент при защита на българските граждани, които живеят извън пределите на страната. И разбира се, не зная колко пъти трябва да казваме: "Не на всякакво дезинтегриране и разединение!". И затова Ви призовавам - недейте ограничава възможността предаване за малцинствата да има само в определени регионални програми, защото именно това води до обособяване, защото именно по този начин, чрез радиосигнал, чертаем етнически територии. Затова обявих позицията на мнозинството по този въпрос, по-скоро за по-безотговорно, защото моята позиция - на Лютви Местан - е национално отговорна. Тя води до интеграция. А този въпрос може да се реши именно чрез предавания по националните програми на БНР и БНТ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан. Има думата за втора реплика господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Ганчев, искам да Ви репликирам. От началото на този парламент Ви наблюдавам. Някой път взимате много на остро нещата. Днес пак постъпихте по такъв начин. Аз зная от пресата, че сте били в Англия и в Америка. Аз не зная в тези страни как живеят малцинствата. Сравнете техния живот с живота на малцинствата в България. Това е едното.
Второ, що се отнася до Македония, Македония е ратифицирала рамковата конвенция и в македонската държавна телевизия албанците и турците имат по 4 часа телевизионно време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юсеин.
Господин Ганчев, имате думата за дуплика.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин Юсеин, Вие не чухте какво Ви говоря. Аз уважавам абсолютно всички, абсолютно всички хора в България - български граждани. Шефът на Меджлиса, моят приятел Хикмет Четин, когато му зададох въпроса на частна вечеря пред Виктор Вълков защо 15 милиона кюрди нямат права, защо на техния език не се говори, защо ги гонят от парламента...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ОНС: Хикмет Четин не е български гражданин.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Какво каза Хикмет Четин? Няма никакви други граждани в Турция, освен турски граждани, само на турски се говори. Приключи разговорът по тази точка и сменихме темата!...
Специално патриотичният център - Българският бизнесблок, няма никога да клекне пред идеята, че всички сме равни пред Конституцията и закона, всички уважаваме, за всички трябва да има работа и трябва да има достъп до медиите: с официалния език на Република България! Уважавам религиите, всички религии. Покланям се и на Мохамед, покланям се и на еврейската тора, и на Бахау, и на зенбудизма, и на когото кажете, защото с личния си пример тези велики водачи са наложили техните религии да бъдат важни в живота на големи групи хора.
Но ние сме официално православна държава с малък процент мюсюлмани в България и 20 000 евреи. Затова винаги протекцията към религиозните права, към тези хора ще бъде близко до нашето сърце и никога не можете да изкарате българите националисти. Българите позволиха най-достойната интеграция на всички етноси на Балканите. Затова кажете едно "благодаря" и бъдете така добри да живеем заедно в мир и любов, но не искайте прекалено много, тъй като нашата национална сигурност ще бъде застрашена.
И не съм цитирал Македония. Македония е на колене пред американските си господари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Господин Гюнер Тахир има думата.
ГЮНЕР ТАХИР (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз лично
смятам, че се проведоха излишни половинчасови дебати по този въпрос. Може би нетолкова излишни за тези, които се изказаха, но не споделям първо опасенията на господин Жорж Ганчев поради много причини, защото може много лесно да се говори за всичко онова, което дебатирахме, но в крайна сметка трябва да се признае, че сме още твърде далече от Европа, към която сме се отправили, по отношение на правата на малцинствата.
Що се отнася до загрижеността на колегите от Парламентарната група на Обединението за национално спасение, аз споделям тяхната загриженост, но споделям и онова, което каза господин Сашо Стоянов, че има възможност въпреки този текст на ал. 2, чрез друг канал да се предават програми, които са подготвени от Националната телевизия и Националното радио, за да може всички граждани, които представляват различни етнически малцинства в страната, да видят тези програми, независимо на коя територия, в кой регион на страната се намират.
Смятам, че този текст, който ние сме предложили с госпожица Екатерина Михайлова, е всеобхватен и засяга не само малцинствата в страната, но и програмите, които са предназначени за българите зад граница. От тази парламентарна трибуна още през миналото събрание, когато обсъждахме тогавашния Закон за радио и телевизия, съм казал онова, което казах и в тогавашната Комисия по радиото, телевизията и БТА. Тогава мнозинството от лявата страна на парламента не подкрепи нашите предложения от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Смятам, че сегашното мнозинство и тогава чрез своите представители в Комисията по радиото, телевизията и БТА, и сега подкрепя подобен текст и смятам да призова всички вас да подкрепите предложението по ал. 1, както и останалите членове, които са одобрени от Комисията по културата и медиите. Смятам, че всичко друго ще бъде чисто технически въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гюнер Тахир.
За реплика - господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Тахир, след като внесохте с голям медиен шум тези предложения, ние се зарадвахме. Ние се зарадвахме действително. Аз имах намерение да стисна ръката на председателката на Парламентарната група на СДС госпожица Екатерина Михайлова. Но аз не мога да стисна ръката на госпожица Михайлова и лично твоята ръка, защото чл. 49, ал. 2 гласи: "Националните програми на Българското национално радио и Българската национална телевизия се излъчват на официалния език".
Ние нямаме нищо против. Точно така трябва да бъде, но трябва да има половин час. Не може в Кипър, където е най-невралгичният пункт на Балканския полуостров, в турската част да има половин час новини на гръцки език, а в гръцката част - половин час новини на турски, ние да сме тръгнали за Европа и да слагаме такива ограничителни членове. (Оживление.) Това е едно.
Второ, аз съм данъкоплатец, както и вие, както и всички български граждани. Откакто е започнало излъчването на Българската национална телевизия имало ли е предаване за малцинствата в България? Защо само те са данъкоплатците? Така ли трябва да бъде? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юсеин.
Господин Тахир, ако иска, има правото на дуплика.
ГЮНЕР ТАХИР (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Юсеин! Нашите мнения напълно съвпадат. Аз напълно споделям като депутат и гражданин на тази страна всички онези опасения, за които Вие споменахте преди малко. Ние нямаме разминаване. Аз също ще бъда разочарован, ако се приемат тези текстове от закона, а в крайна сметка това не се осъществи навреме. Аз също ще бъда разочарован като един от вносителите на тези промени в този закон.
Но аз съм убеден, че ще можем да реализираме това, защото в крайна сметка не трябва да бъдем и черногледи, тъй като по принцип всички онези права на малцинствата, за които говорим, ще решаваме крачка по крачка и стъпка по стъпка. Друг път просто няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тахир.
Господин Младен Влашки има думата.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че този спор се разрасна изключително много и в известна степен доста неоснователно. Най-голямата цел на този закон е създаването и на други, т.е. не национални, както вие ги наричате "държавни" телевизии, а на частни телевизии. За тях това ограничение за официален език не важи. Следователно ние в медийното пространство като национални програми ще имаме поне три възможности. И ако в едната от тях върви изискването за официален език, то в другите две не върви.
Освен това има чисто технически неща. Примерно, националната програма на БНТ би могло да не бъде 24 часа и на същата честота да се излъчва програма на майчин език, която да има национален обхват, но да не е наречена национална програма, т.е. това са неща, които законът, след като с ал. 1 на този член регламентира, няма да бъдат провалени от ал. 2. И политическата воля, заложена в ал. 1, както каза господин Димитров, е изключително ясна. Страховете са неоснователни.
Аз обаче искам да прекратя този спор и да премина към нещо друго, което е свързано с мое предложение. То е свързано точно с регионалните центрове. Отхвърлено е предложението да бъдат определени регионите на тяхното действие. То беше отхвърлено най-вече поради технически неща, свързани с честоти. Аз обаче държа на моето предложение, като, разбира се, ще предложа една редакция, която е свързана със следното:
Аз държа Управителният съвет на БНТ да бъде задължен от закона да определи регионите, в които действат тези регионални центрове. Дали ще бъдат само тези, които са сега, или ще се създават и нови, това е друг въпрос. Но той трябва да определи регионите, за да не се харчи енергия. И когато има събитие, което е в определения на Пловдивския център регион, да не отиват хора от Варна или от София, тъй като това всъщност е разхищение на средства.
Въз основа на моето предложение, което не е прието от комисията, към чл. 49, ал. 4 правя следната редакционна промяна. Предлагам в ал. 4 на предложеното от комисията да добавим фразата "обхватът на регионите, регионалните програмни схеми...". Този текст, "обхватът на регионите", ще конкретизира фразата от по-горната алинея - "съответните региони". Това е моето предложение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Влашки.
Има думата за реплика господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин Влашки, даже да оставим настрана конкретния спор за предаванията за малцинствата или на техния език, ал. 2 ще породи и други проблеми. Защото аз вече Ви казах, че чл. 12 е приет от нас. Там пише, че Българската национална телевизия и Българското национално радио подготвят програми. И вижте т. 3 - "за слушатели от чужбина". В този смисъл националната програма на БНР излъчва предавания за Франция, например.
Аз питам: това регионална програма на БНР ли прави или самото национално радио? Как ще се върже този факт с ограничението на ал. 2, че националните програми се излъчват единствено на официален език?
Освен това в ал. 1 веднъж говорим за предавания за чужбина, а в чл. 12 вече сме възприели термина "програми за чужбина". Има и едно терминологично несъответствие. Това също ще породи проблеми.
И второ. Моите притеснения идват от друго. Нека да отидем в Югоизточните Родопи. Ще видите какъв огромен процент от хората, които живеят там, са насочили своите сателити към чужди радио- и телевизионни станции, че хората не слушат Българското национално радио и не гледат Националната ни телевизия, защото тя не задоволява една тяхна елементарна човешка културна потребност - да видят програми и предавания и на своя майчин език. И затова задоволяват тази своя потребност с чужди радио- и телевизионни станции и програми.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Маанета слушат.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Нека да върнем българските граждани пред българския телевизионен екран и пред българските радиоапарати.
Как ще решим тази задача? Кой е виновен за това тяхно откъсване? Би било елементарно да обвините нас, напротив. Това е проблем на цялото правителство, това е проблем на цялото българско общество. Обективно протичат едни дезинтеграционни процеси. И именно чрез тяхната културна интеграция преди всичко ще решим тези въпроси.
Така че, не съм съгласен, че няма основание за притеснение, господин Влашки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата за дуплика господин Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Местан! Член 12 не регламентира дейността на БНТ и на БНР, той регламентира дейността на всички оператори. Така че, няма да изпаднем в противоречие.
Още веднъж припомням това, което казах, не съществува, нека да не размесваме "национални програми" и "предавания". В рамките на националната честота би могло да има предавания, просто няма пречка. Наистина няма пречка и няма основания за страхове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Влашки.
Думата за процедура иска господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, аз взимам думата, за да предложа да прекратим този дебат. Искам обаче да направя само няколко уточнения.
Първо, в становището на комисията е прието предложението да отпадне думата "подготвят", направено от господин Иво Атанасов. И аз ще помоля, когато го приемаме, това да се има предвид. Просто е изписано погрешно в ал. 1.
Колеги, мисля, че прекалено много страхове и недоверия се създават, не зная по какви причини. Авторът на законопроекта и авторите на законопроекта съвсем ясно са изразили волята да бъдат гарантирани културните потребности и правата на всички български граждани, независимо каква етническа и верска принадлежност имат те.
В законопроекта ясно е указано, че в региони, където има по-компактно население от български граждани, които имат друг майчин език, освен българския, ще имат възможност да слушат и да гледат тези програми по-наситено от трети райони. Законът ясно гарантира разпространяването на тези програми по цялата българска територия. Това е просто технологически процес, а не е проблем, който ние тук трябва да решаваме.
И последно, във връзка с направеното предложение и настояването от господин Атанасов точно да се фиксират регионалните центрове, т. е. тяхното местонахождение. В законопроекта това не е указано съвсем съзнателно, защото ние не знаем догодина, по-догодина или след повече години кой център какви условия може да предложи. Това е вътрешен проблем на Националното радио и на Националната телевизия в условията на конкуренция. Ние не искаме да ограничаваме, да лишаваме един град от възможности да създаде по-добри технологически условия той да поеме това домакинство. С това завършвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски. Има ли противно становище по неговата процедура? Има думата господин Иво Атанасов за противно становище по процедурата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, аз бих ви помолил да изслушате още две кратки изказвания на господин Благой Димитров и Тоето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие се изказахте вече по този проблем, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ: И след това да гласуваме за прекратяване на изказванията. Още повече аз исках да подкрепя господин Младен Влашки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Но Вие се изказахте преди почивката още.
ИВО АТАНАСОВ: Добре, щом буквата е по-важна от духа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Поставям на гласуване процедурното предложени ена господин Стоян Райчевски за прекратяване на разискванията по този член.
(Неразбираема реплика на господин Жорж Ганчев.)
Господин Ганчев, научете правилника. Както виждате, има... Освен д-р Янев и господин Благой Димитров, все са от СДС. Аз спазвам правилника дори тогава, когато не е в интерес на СДС.
Поставям на гласуване предложението на господин Райчевски.
Гласували 147 народни представители: за 110, против 19, въздържали се 18.
Предложението на господин Райчевски е прието.
Първото предложение, което ще гласуваме, е на господин Иво Атанасов, за нова редакция на ал. 3 и ал. 4 на чл. 49.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни предсатвители: за 39, против 94, въздържали се 21.
Предложението не се приема.

Поставям на гласуване предложението на народните представители Димитър Луджев и Лютви Местан за изменение на ал. 2.
Гласували 130 народни представители: за 20, против 65, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Младен Влашки в ал. 3 думата "местни" да се замени с "регионални".
САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): То е заменено. То се съдържа в предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли го в предложението на комисията? Добре.
Тогава следващото предложение е на господин Влашки, той малко го трансформира, в ал. 4 да се добавят в началото думите "Обхватът на регионите"...
САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): "Територията" е по-правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: "Територията на регионите".
Предложението на господин Влашки е ал. 4 да започне с думите "Територията на регионите", запетайка и следва текстът на комисията, който тя предлага.
Поставям на гласуване това предложение на господин Влашки.
Гласували 128 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 21.
Предложението се приема.
Предложението на господин Иво Атанасов за отпадане на думите "подготвят и" е било прието от комисията, но не е отразено тук.
Така че поставям на гласуване чл. 49 така, както е предложен от комисията, с приетите две корекции: едната - от ал. 1 да отпаднат думите "подготвят и", и с тази, която преди малко приехме - предложената от господин Влашки корекция.
Моля, гласувайте чл. 49.
Гласували 118 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 5.
Член 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 50. Българското национално радио и Българската национална телевизия изготвят програмната си политика в съответствие с изискванията за национални обществени оператори за радио- и телевизионна дейност."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми гиосподин председателю.
Уважаеми колеги, тъй като господин Миков ме попита на тръгване към трибуната какви са тези изисквания и кои са... Очевидно това е не само негов въпрос.
Тук става дума за нещо много важно - за програмната политика на Българската национална телевизия и Българското национално радио и може да се попита вносителят или господин Райчевски, или господин Благой Димитров какви гаранции се дават за свободата на словото в този член. Според мен никакви. Препращате към други членове, в които са формулирани изисквания за обществените оператори.
Но кои точно членове са обект на вашето внимание и с какво го заслужават? Припомнете си, че вече отхвърлихте чл. 41. Следователно, доколкото може да се гадае за намеренията ви, вероятно имате предвид чл. 6 и чл. 7. Ако разтворите брошурите си, ще се уверите, че двата члена са почти идентични. Но въпреки сходното им по характер и съвсем немалко като обем съдържание, двата члена страдат от един и същи порок. В тях се пренебрегва плурализмът на мненията и се фаворизира позицията на държавата, като под "държава" се разбира главно правителството и още някои партийно подчинени на Иван Костов участници в политическия процес.
Тук трябва да има и в този член "трябва да се включат много категорични гаранции за плурализма, защото става дума за власт, различна от другите. Тя се нуждае от точни регламенти, за да изпълнява своята първа роля на посредник между гражданското общество и държавата, както и втората - да представлява гражданското общество пред държавата, а не държавните институции да командват посредника и да деформират цялата схема, докато правителственото мнение стане държавно, държавното - обществено, а общественото изчезне."
Последните две изречения, уважаеми колеги, са цитат от Желю Желев, тогава президент, думи, които той каза по повод уволнението на седем журналисти от Българското национално радио в края на 1995 г. и които аз в момента споделям.
Ако си спомняте, при преместването на "Отзвук" след филма, в 22,30 ч., госпожа Надежда Михайлова, сега министър на външните работи, каза, че всяко катастрофирало управление посяга първо на медиите. Аз бих я попитал, ако е тук, дали и сега споделя това становище.
Тъй като в този член не се дават гаранции за свободата на словото, за свободата на двете национални електронни медии, според мен е по-добре той да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Аз имам мотиви...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Още мотиви? Имате думата, но ще Ви моля наистина по темата да бъде, защото иначе се отклоняваме.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Куртев.
Подкрепяйки направеното предложение за отпадане на чл. 50, ще представя на вниманието на народните представители още мотиви. Ако има някакви изисквания за националните обществени оператори за радио- и телевизионна дейност, те са записани някъде в закон и е абсолютно безсмислено...
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): В същия, в същия.
МИХАИЛ МИКОВ: Ами щом са в същия, абсолютно е безсмислено в някой текст да записваме, че трябва да се спазват всички текстове на закона. Щом тези изисквания са създадени в друг текст, господин Ляков, просто е излишно законодателно разхищение на време, на място и на разправия тук от тези микрофони. Държавата има и по-важни проблеми от радиото и телевизията.
И следващият въпрос - програмната си политика. Ами програмната политика е свързана с конкретното ръководство на радиото и с конкретното ръководство на телевизията, един текст, който няма абсолютно никакво значение, никакъв смисъл няма в този текст, нищо не дава повече. Там ги назначават, те си правят програмна политика и тази програмна политика може да се сменя, но тя трябва да държи сметка за изискванията на закона. И сега тук за един текст се разправяме и се мотивираме.
Подкрепям това предложение. Много такива текстове има в тоя закон и пак ще предлагам да отпадат, защото той просто не прилича на закон. Той е свързан с тълкувания, с указания и пр. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване предложението на господата Иво Атанасов и Михаил Миков за отпадане на чл. 50.
Гласували 126 народни представители: за 36, против 82, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 50 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 85, против 13, въздържали се 6.
Член 50 е приет.

ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: За чл. 51, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, обръщам ви внимание, че становището на комисията е чл. 51 да отпадне, тъй като този текст вече е приет към чл. 10. Ако настоявате, аз ще го изчета с предложенията, но същият текст вече е гласуван и приет и е отнесен към чл. 10.
Тези неща са дебатирани и вече са гласувани в чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Независимо че са приети, ние трябва да гласуваме тяхното отпадане.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 51.
Гласували 117 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Член 51 отпада.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 52. Българското национално радио и Българската национална телевизия са длъжни незабавно и безвъзмездно да предоставят при поискване програмно време за служебни съобщения на представители на държавни органи в случаи на бедствие или на непосредствена заплаха за сигурността и здравето на населението."
Становище на комисията:
Има предложение да се добави, освен "за сигурността и здравето на населението" и "или на отделни лица". Това е въпрос все пак на известен дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов, имате думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, когато се приемаше ал. 8 на чл. 7, а именно "Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят на гражданите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот", ние предложихме това право да се даде и на опозицията, поне на парламентарната. Зад нас застана Съветът на Европа. Въпреки това нашето демократично предложение беше отхвърлено от демократичното мнозинство.
В пленарната зала аргументи не се чуха, но в комисията доцент Огнянова, авторката на законопроекта, каза, че идеята на вносителите е това право да се използва при бедствия и аварии. Но ето сега всички виждате, че това задължение - да се предоставя ефир при бедствия, при заплаха за националната сигурност или за здравето на гражданите, се урежда в чл. 52.
В такъв случай какво се получава? Излиза, че Иван Костов е бил прав, когато заяви: има ново мнозинство, което иска да чува и да вижда своите послания към обществото. За съжаление, българските държавни медии не проявяват достатъчно дълбочина. Те разбират това нещо недотам задълбочено. Не разбират категоричния избор, който обществото и политическата класа направиха в посока към това, което ние наричаме национални приоритети.
Това изявление на премиера Костов е от юни миналата година - преди смяната на генералните директори на Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция. Сега вече със сигурност може да се твърди, че тези думи на господин Костов са били пътеводни при съставянето на разглеждания закон. Узаконява се господството на така нареченото реформаторско мнозинство в медийното пространство. И тъй като реформаторското мнозинство отдавна се сви като шагренова кожа и се сведе до управляващото мнозинство, то цялата опозиция стана медиен аутсайдер, чието послание не бива да стига до обществото.
Тъй като вече има прецедент с прегласуването на чл. 23, макар и с друг номер, предлагам или прегласуването на чл. 7, ал. 8 - предложението, което ние сме внесли писмено, или този член да отпадне, тъй като тази ситуация, тази хипотеза, когато определени лица, длъжностни органи трябва да имат правото да се появят по радиото и телевизията и да съобщят, че има бедствие или че има заплаха за националната сигурност или за здравето на гражданите, вече е уредена в ал. 8 на чл. 7. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Думата има господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, разрешете ми съвсем накратко да аргументирам внесеното от народния представител Сашо Стоянов и от мен предложение за една по същество редакционна, но доизясняваща добавка към основния текст на чл. 52.
Член 52 съдържа една изключително важна провизия - възможност представители на държавните институции, на официалната власт да имат невъзпрепятстван, непосредствен достъп до националните медии, когато е застрашена сигурността, здравето на населението, В разговори с експерти на министерството, с членове на неговото ръководство, няма да скрия, че ние имахме среща и с родители на отвлечени деца, членове на Асоциацията за защита на децата в България, и стана ясно, че никак няма да е лошо, ако в този текст, който според експерти в ниален вид се съдържа възможността за защита и на отделни лица, явно се вкара тази формулировка, защото съгласете се, че опасността, която грози нацията като цяло, е приоритетна, но ние трябва да бъдем не по-малко разтревожени, тогава когато става дума за отвличането на едно дете или на един български гражданин. Това е само един от онези драстични примери, които бих желал да визирам, които ние имаме предвид за текста, за края на текста и след думите "заплаха за" предлагаме да се прибави "живота, сигурността и здравето на населението или на отделни лица". Благодаря ви много.
Разчитам, че тук ще бъдем всички надпартийни и обединени и ще подкрепим това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
Поставям на гласуване предложението на господин Иво Атанасов за отпадане на чл. 52.
Гласували 134 народни представители: за 32, против 98, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване това предложение накрая точката да бъде заменена със запетая и да се добави: "или на отделни лица". Вашето предложение го поставям на гласуване, господин Стоянов.
Значи, в края на изречението текстът става: "заплаха за живота, сигурността и здравето на населението или на отделни лица". Гласуваме така да звучи краят на този член.
Гласували 116 народни представители: за 113, против 3, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте за чл. 52, така както е предложен от вносителя и с направената току-що редакционна корекция.
Гласували 103 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 2.
Член 52 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 53. (1) Право на обръщение по Българското национално радио и Българската национална телевизия имат президентът на Републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, главният прокурор и председателите на Конституционния съд, на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд.
(2) По решение на Народното събрание Българската национална телевизия и Българското национално радио са длъжни незабавно да предоставят програмно време за пряко предаване на пленарни заседания.
(3) Предоставянето на програмно време по алинеи 1 и 2 е безвъзмездно."
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев.
В чл. 53 се създават нови алинеи 2 и 3:
"(2) Изявления до 5 минути два пъти седмично по реда на ал. 1 могат да правят и упълномощени представители на парламентарно представените партии и коалиции.
(3) Програмното време по ал. 1 и ал. 2 не може да бъде преотстъпвано."
Комисията не приема предложенията.
Предложение от народния представител Димо Димов.
По чл. 53 да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Право на обръщение по БНР и БНТ имат и председателите на парламентарно представените партии."
Комисията не приема предложението.
Становище на комисията: подкрепя текста на вносителя по чл. 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! "Сега в границите на България съществуват две държави. Едната е телевизионната държава. В нея хармонично и всестранно развити министри коват успех след успех, разхождат се по света и у нас и заслепяват всичко живо. Като загаси синия екран, българинът се озовава в истинската си държава, която го мачка всеки ден и в която той едва-едва преживява." Цитатът е от в. "168 часа" от 27 юни миналата година, автор е Паун Цонев. Прав е Паун Цонев, чието първо изречение аз пропуснах, а то е: "Ситуацията наистина е комична". Но по-нататък той казва нещо още по-вярно: "Този абсурд е колкото комичен, толкова и трагичен. Той ще разсипе и правителството, и реформата, и борда, и въобще цялата епохална декларация на политическите сили за национално съгласие точка по точка. В цялата телевизия няма кой да каже една не лоша, а просто критична дума за кабинета. Това е убийствено както за кабинета, така и за телевизията. При тази мизерия на народа му трябва отдушник. Иначе той ще експлодира". Край на цитата, както би казал господин Жорж Ганчев.
Предлагайки този член, уважаеми колеги, смятате ли, че отдушникът е Иван Костов? Такъв по-скоро е Тончо Токмакчиев. Смятате ли, че отдушникът е Йордан Соколов? Такъв по-скоро е Камен Воденичаров. Смятате ли, че отдушникът е Петър Стоянов? Такъв по-скоро е Виктор Калев. А може би смятате, че отдушникът е Татарчев, та и на него сте предвидили програмно време? Очевидно не смятате. Защо тогава вместо да осигурите отдушник за народа, давате възможност на тези, които го задушават с управлението си, да правят това и с медийните си изяви? Нима смятате наистина, че народът няма нужда от отдушник? Ако така считате, това не е добре за вас.
Предоставяте време на шест лица. И шестте избрани от или по предложение на СДС. При това не се казва колко време. Може би по вдъхновение. В такъв случай най-големи шансове за най-дълги медийни изяви има президентът Петър Стоянов, тъй като неговите речи са най-дълги. Предоставяте време на Народното събрание "незабавно" по ал. 2. Но когато запишете "незабавно", това означава да се прератят програмите на БНТ и БНР като при извънредни обстоятелства. Това означава да уплашите народа с такова незабавно включване. Може би тук е нужен някакъв разумен срок. И предоставяте програмното време безвъзмездно. Може би трябва да има някакъв регламент, примерно до 5 минути, до 3 минути. Петър Стоянов може да говори 50 минути. Няма ли да се заплаща това време? Може би над определен лимит нагоре времето трябва да се заплаща. И всичко друго предоставяте незабавно, без ограничение във времето, безвъзмездно, само на вашите парламентарни партньори не предоставяте нищо. Не им давате никаква възможност да кажат две думи по националната телевизия и по националното радио. Ако това е вашето разбиране за демокрация, то няма да ви доведе до добър път. Благодаря.
Поддържам предложенията, които сме направили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов. Но Вие не предложихте поне отпадането на ал. 1, а говорихте само по нея. Не говорихте по своята, освен ако наистина предлагате вместо "президент на Република България" да запишем "Петър Стоянов", вместо "председател на Народното събрание" - "Йордан Соколов" и т.н. А предполагам, че не прилагате това.
Господин Иво Атанасов, правя Ви напомняне, че трябва да се говори по конкретния член и конкретния текст, а не само да се упражняваме в ораторско майсторство, което никой не Ви отрича.
Господин Ганчев, имате думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Жорж Ганчев, патриотичен център, Български бизнесблок.
Важен е този член, затова вземам думата. Господа управляващи, нищо не ви пречи и нищо не ви заплашва да дадете думата и на вашите колеги. И затова, господин председател на медийната комисия, бъдете така добър и наложете спиране на политизирането във вашата комисия - нищо не ви коства - по две причини: едното е, че е нужен отдушник, за което говори Иво Атанасов, второ, народът е хитър и си знае, че когато криете някой, този някой е опасен, този някой има да каже неща, които ще ви изобличат. Този някой може да вземе властта след вас. Този някой при най-малкото връщане на международното положение и при най-малката икономическа криза, този някой ще дойде с голямата тояга и ще въведе ред и спокойствие. Следователно този някой е опасно да го криете, защото този някой може да наговори куп глупости и да му падне репутацията, например. Ето, във ваша полза е. Проявете малко психология и разбиране в случая. На нас не ни трябват генерални като Лебед. На нас не ни трябват крути мерки. На нас ни трябва демократичен баланс в държавата. Следователно по-умно е от ваша страна ... Ето сега едно младо момче ме репликира, вместо да ме слуша внимателно. (Смях.) А бе, човек, преди 20 минути ти казах, дойдоха най-висшите политици от Англия и от Ирландия, даде ми и вечеря за 12 души министърът на отбраната сър Арчибълд Хамилтън, а вие криете събития, които касаят България. Аз се боря за 2 млрд. долара дълг да върнем от Ирак тук и продължавам да се боря с днешна дата, а вие не ми давате 30 секунди по радиото и по телевизията да съберем поощрения от нашия народ в обща борба за връщането на тези 2 млрд. Само ви давам един черезвичаен пример.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, какво ще ни кажете по чл. 53?

ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Вие, когато дръзвате да прекъснете народен трибун като мен, трябва да знаете, че вашето членченце е много по-маловажно от това, което ви казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, тъй като не говорите по същество, Ви отнемам думата. Вие не говорите по чл. 53, нито сте направили писмено предложение, нито подкрепяте някого от изказалите се.
Моля, напуснете трибуната! Справете се с правилника и ако имате да ни кажете по чл. 53, заповядайте. (Господин Куртев изключва микрофоните. Народният представител Жорж Ганчев завършва изказването си при изключен микрофон.)
Благодаря Ви, господин Ганчев.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Позволих си за изляза на трибуната, за да подкрепя предложението, което е направил професор Димо Димов, поради физическата му невъзможност сам да го защити.
Искам да ви напомня една сентенция на Волтер, който е искал да изрази демокрацията като възможност всеки да изкаже становището си в определена сфера на отношенията. А особено в политиката. Той казва: аз мога да не съм съгласен с теб, но ще направя всичко възможно, за да можеш сам да кажеш това, което мислиш.
С това, което вие правите сега, вие подсказвате, че сте не Съюз на демократичните сили, а някакъв съюз на чисто тоталитарен тип управление. Истина е, че сте управляващи, истина е, че имате възможност да вземете следващ мандат, но истина е, че ако има демокрация, трябва да има и опозиция. А още по-голяма истина е, че тази опозиция също носи някаква ценностна система и някакви идеи, които трябва да интерпретира в обществото, и в конкуренцията да се получат приоритети на тези идеи, които, изложени пред народа, ще допаднат на неговите интереси. Как да ги направи опозицията, ако вие не приемете предложението, което професор Димо Димов ви прави - всички водачи на парламентарно представени партии да имат право на изява по националните медии. По какъв начин ние ще можем да кажем това, което мислим, и да ви конкурираме с идеите си? В цял свят виждате, че християндемокрацията се редува със социалдемокрацията в управлението. Но никой не е казал, че идеите на едните или на другите са порочни или са вредни за обществото.
Аз ви питам: а когато слезете от власт и отидете в опозиция, не се ли страхувате, че същата дискриминационна мярка, която се опитвате да наложите, ще санкционира и вас? Ако сте демократи, сега е времето да покажете уважавате ли принципа на Волтер или сте измамни демократи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Нешев.
За реплика има думата господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Репликата ми е към господин Нешев и всички колеги, които биха защитавали този принцип: господин Нешев, ние много искаме да има такъв текст в този закон, вярвайте ни, но този принцип е отречен, отменен от Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сашо Стоянов.
За дуплика има думата господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, господин Стоянов! Аз не зная за такова решение на Конституционния съд, вие не го и посочихте, поне да си направя труда да го прочета, но в Конституцията на България, под която съм се подписал, такава мярка на политическа дискриминация на управляващи към опозиция не е записана! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Евгени Кирилов има думата.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател. Аз ще се стремя доста точно да коментирам нещата от гледна точка на вече приетия и снетия от конфиденциалност, тоест предложен вече за публичен дебат доклад на Комисията по проверка на задълженията на страните-членки на Съвета на Европа. И ще го цитирам, именно защото той визира в § 75 точно и е обърнат към чл. 53, тъй като при по следното посещение докладчиците взеха законопроекта. Те дават становище тъкмо по това и ето какво казват те по този член: "Колкото до правата на президента, на председателя на Народното събрание, на министър-председателя и други представители на властите да се обръщат към публиката на Българското национално радио и Българската национална телевизия, на тях се гледа като на положения, които стигат изключително далеч и може лесно да бъдат използвани да поставят в опасност баланса на достъпа до електронните медии между управляващите и опозицията."
В тази връзка те смятат, че упражняването на тези права трябва да бъде ограничено и да се даде възможност и за изразяване на мнението на опозицията. Това естествено е съобразено и в предложението, което господин Иво Атанасов е направил. Всъщност там точно това се визира.
Аз говоря от позицията, изразена в доклада. Искам спокойно да обясня, колеги, че в Съвета на Европа ние вече сме изправени пред един реален проблем. От началото на годината ние говорихме по тези въпроси и вътре в делегацията към Съвета на Европа, и по отделни въпроси, които бяха поставени в първоначалния доклад, бих желал да кажа, в много по-мека форма. И на всичкото отгоре той беше конфиденциален, за да не се злепоставя България пред другите страни в Европа. Сега ще ви съобщя една новина. Този доклад като междинен информационен доклад вече стана публичен, именно защото имаме проблем. Още една новина - този доклад вече е изпратен в Европейския парламент. Тоест на този етап ние можем да констатираме, че имаме реален проблем като държава, която е тръгнала по пътя на интеграцията към Европа. Става дума, пак повтарям, за политическите критерии на тази интеграция.
Това е - що се отнася до международната част.
Много колеги изтъкнаха това и аз още веднъж ще го кажа: вижте, няма как да преодолеем в нашата страна тази огромна бездна от конфронтация, ако ние не поемем европейските ценности. Сега е времето да го направим. Да заковем това, та, както обясниха и други колеги, който и да идва по-нататък в управлението на тази държава, да осигурим този баланс, това спокойствие в обществото, това доверие, което е изтъкнато и тук като проблем - че го няма между управляващи и опозиция.
Апелирам към вас в много конструктивен дух да разберете реалния проблем, пред който сме изправени в момента. Злепоставя се България, но най-много се злепоставяте вие, управляващите, които твърдите, че имате безрезервна поддръжка. Нито десните, нито левите сили в Европа няма да дадат тази поддръжка, ако не се основава на всеобщо валидните за Европа демократични ценности. Тази препоръка е много важна, тъй като е адресирана точно към този член, който в момента се обсъжда.
Още веднъж смятам, че е редно да проявим здрав разум! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кирилов.
Има думата за реплика господин Младен Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя реплика за протокола. Това наистина е информационен доклад и в § 70 се казва, че в по-сетнешните параграфи, от които беше цитиран § 75, и той е в преизказно наклонение, е по експертизата, която са правили двама човека. В преизказното наклонение се съобщава какво има в тази експертиза без това да има статута на задължение. Това е информация, която трябва да бъде дискутирана, тъй че все още не сме стигнали до онзи толкова опасен момент така, както бяхме уверявани тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Влашки.
Има думата за дуплика господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Влашки, частично бих могъл да възприема Вашите думи, тъй като наистина имаше един етап, когато ставаше дума за експертна оценка. Този доклад вече е приет в комисията. Тук става дума вече за политическа оценка, което значи, че се е базирал на най-различни експертни оценки на разговори докато са били тука, включително и с видни представители на изпълнителната власт. Това е едно много по-силно положение. Ако беше само до някакво лично мнение на някои експерти, нещата са съвсем други. Но това вече е доклад на комисията. Тук е голямата разлика. А комисията точно по този въпрос, когато беше тука, разговаря с всички - както знаете и с Вас, и с министри, и т.н. И въпреки това това положение е вкарано в доклада и е одобрено от комисията. Тоест, етапа, за който говорите, вече мина и сега всичко това излиза вече на публично обсъждане в един доклад, зад който стои цялата комисия. Това трябва да разберете.
Аз участвам в различни комисии и когато се обсъжда по всички текстове от този род се правят предложения, гласуват се, правят се поправки и т.н. На ниво комисия той вече е приет и влиза така да се каже на общо основание на всички депутати в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Затова казвам, че проблемът е ясен. Той е реален и ние няма защо да се заравяме в пясъка. Просто нещата са пределно ясни. Казвам го това с грижа за България.
Може би от гледна точка, както скоро една журналистка се опита да ме уязви в един от ведущите вестници, може би, ако желаех политически дивиденти, сега трябваше да мълчим по тези въпроси. И след което законът се приема, този член се приема. Оттатък, естествено, в комисията виждат, че никой не се съобразява с тези положения. Тогава вече ние гоним политически дивиденти. Тук ние се мъчим да направим нещо за доброто на България, пак казвам, за да премахнем това недоверие и тази конфронтация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кирилов.
Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Смятам, че се намираме в един от най-политическите текстове в приемането на този законопроет. Смятам, че това ще бъде едно от най-силните доказателства, че управляващото мнозинство минава и потъпква всичко, което ни води към Европа. Това, господа отдясно, е толкова ясен знак, толкова непротиворечиво доказателство за това, че вие не искате демокрация, че аз ви се чудя на акъла. Чудя ви се на акъла! Аз съм се чудил на акъла и отляво преминалото, затова сега още повече ви се чудя. (Неразбираеми реплики от мнозинството.)
Има един знак, който показва има ли това мнозинство желание да върви по демократичен път или не. Запушвате устата на опозицията и си мислите, че с това сте решили въпроса. Според мен, въпросът е толкова сериозен - аз се възхищавам на господин Кирилов, но той е дипломат, говори толкова спокойно - това е крещяща стъпка в посока на запушване устата на всеки, който може да противоречи на това правителство.
И защо ще има право да говори съдия и прокурор? За какво ще говори? Той ще има право да говори, а един лидер на 20 или 30% от представителите в Народното събрание няма да може да си каже думата. Това са неща, които аз не мога да ги преглътна.
Как ще излезем ние пред Европа, когато казваме - "В България няма опозиция"? Твърдите, че няма опозиция. Как го доказвате? Ами опозицията въобще не се обажда, защото й е затворена устата.
Смятам, че правите една от капиталните грешки в своя път към полицейска държава.
Чета днес по вестниците, че било смешно да се говори за преминаване към полицейска държава. Това е полицейска държава. Полицейска държава е там, където държавата запушва устата на хората.
Смятам, че вие трябва да помислите малко и да си направите заключенията, че това е грешка. Изключително голяма грешка в политическото развитие на България. И това е най-голямата спънка за нашия път към Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Има думата за реплика господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Сендов! Мисля, че малко по-спокойно трябва да се подхожда към чл. 53. В репликата си искам да кажа няколко основни неща, чрез които да докажа, че Вие волю или неволю, може би емоционално, говорите неистини.
Първо, президентът на Републиката може да не е от една политическа сила с министър-председателя. Това нещо трябва да се каже с ясен глас. Това, че чрез ал. 1 се запушва устата на някаква политическа сила или на някаква политическа доктрина не е вярно. Теоретически и фундаментално не е вярно.
Второ, има решение на Конституционния съд точно във връзка с този текст. Тук се цели едно балансирано представяне, в медиен смисъл, на отделните видове власти. Това е смисълът примерно на ал. 1, че дава възможност на главния прокурор, на председателите на Конституционен съд, на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд да правят изявления по националните медии. Това е смисълът на равнопоставеност между властите. Отворете решението на Конституционния съд по този въпрос и ще видите че там така се интерпретира проблемът.
И друго не е вярно. Чрез Народното събрание, чрез парламентарен контрол, впрочем тук всъщност не е уреден този въпрос, но въпросът се урежда чрез Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, също отделните политически парламентарно представени сили имат възможност за медиен достъп. Според мен трябва по-спокойно да се интерпретират смисълът на ал. 1 и ал. 2 на чл. 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за дуплика господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Господин Димитров, благодаря за апела Ви - "По-спокойно", но все пак аз съм млад човек и съм емоционален. Като дойдете на моите години и Вие ще се успокоите. Смятам, че имате достатъчно чувство за хумор, за да ме разберете.
Това, което казвате, Вие говорите спокойно, защото аргументите Ви са много слаби. Не може да говорите - "Ами президентът може да не бъде от същата политическа сила". Ами, ако Вие очаквате той да мине в друга политическа сила, аз съм съгласен. (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За сегашния ли става въпрос?
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ами ние говорим за сегашния. Ние говорим за конкретни въпроси, защото този закон сигурно ще бъде изменен, когато президентът мине в друга политическа сила.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Говорим по принцип.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Именно по принцип говорим. По принцип сега опозицията е със затворени уста в масовите медии. (Реплики от СДС.) Не ме убеждавайте и не ми доказвайте неща, които нямат доказателствена сила. Това, което ви казва и Съветът на Европа, това, което ви казват наблюдателите, послушайте ги, защото ще сбъркате.
Беше казано тук, че ние като опозиция получаваме един много силен аргумент. Ние не искаме този аргумент да бъде оръжие срещу България. Затова ви молим да помислите. А решението на Конституционния съд е било за някакви текстове, които са от един друг закон. Нямат никаква сила сега. (Реплики от мнозинството.) Никаква сила нямат сега. Защото ние правим един нов закон с един нов контекст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Господин Стоян Райчевски има думата.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да направя едно предложение във връзка с това, за което толкова много се говори тук, искам още веднъж да подчертая, че в този чл. 53, ал. 1 се изброяват органите на държавната власт по техния статут и ранг така, както е изискването на Конституционния съд. Не е пренебрегнат никой. И тъй като дебатите върху това дали тези възможности и права са неограничени, и тъй като ние имаме и препоръките на комисията, и препоръките на експертите, аз правя едно предложение ние да дадем ясно доказателство, че поставяме определен лимит на тази възможност и предлагам правото на обръщение да бъде определено до 10 минути като знак, че това право не е неограничено.
Това са изисквания, които мисля, че народните представители ще подкрепят и това е доказателство срещу онова, в което ни обвинявате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз не виждам как мога да поставя на гласуване предложението на господин Райчевски. Извинявайте, че правя забележка на всички народни представители, работили по този закон, но след толкова време по същество предложение в залата да правите, след като по повече от 100 предложения сте направили, е просто несериозна работа. Има ли сте възможност по всеки един член да си направите предложения. Предложение по същество в момента не мога да допусна да се гласува.
Думата за реплика на господин Райчевски има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин Куртев! Вие сте много прав и все повече става ясно за народното представителство, че затъваме в една каша след всеки нов текст, а като го приемете целия, ще видите вътрешните противоречия на този закон, но това по-нататък.
Аз искам да взема отношение по това Конституционният съд какво е казал и какво не е казал. Ние сме народни представители и не може Конституционният съд да определи кой ще говори по радиото и телевизията. Разберете го това и не го ползвайте за аргумент.
Конституционният съд може, господин Димитров, единствено като ние приемем тази работа, а тя несъмнено ще стигне до него, да се произнесе дали ние правилно или не сме разбрали повелите на Конституцията. И всякакви аргументи, защото сега и господин Райчевски преди малко каза: ама Конституционният съд. Ама по какъв повод се е произнесъл Конституционният съд?
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: По същия.
МИХАИЛ МИКОВ: Ама по същия, ама не може да се произнесе, защото досега такъв закон не е имало.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Имало е.
МИХАИЛ МИКОВ: Не е имало Закон за радиото и телевизията, в който те да са уредени и Конституционният съд може да каже: скъпи народни представители, тук като сте дали право на този, този и този, сте нагазили този текст на Конституцията или международните актове, по които България е страна. (Реплики от СДС.) Ама не може да е казал по този закон, защото той още не е приет, разберете. И престанете да вадите аргументи, че Конституционният съд тълкува Конституцията. Оттам могат да се вземат мотиви, но те не могат да ни ограничат в никакъв случай в разширяването на кръга. Единствено, ако го разширяваме така, че това разширение на кръга на тези обръщения влезе в разрез с Конституцията, и той ще ни го каже като го поискаме от него.
Така че няма ограничение от Конституционния съд този кръг от лица и права да се дадат и престанете да спекулирате с неговото решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата за реплика, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, аз съм малко смутен от това, което чух от господин Райчевски. Преди малко аз, а мисля, че и акад. Сендов пледирахме за плурализма в политиката, а той говори за държавна власт. И това не беше коректно, което каза, защото ставаше дума за два вида власти, които са с правомощия в ефирното време - за изпълнителната и за съдебната власт. Това не е държавна власт. Има съдебна власт, има и изпълнителна власт. А ние апелираме към вашето демократично чувство да се даде възможност за плурализъм и в политиката, за изказване на политически идеи от разнопосочни спектри в политическия живот и те да бъдат гарантирани, за да няма апокрифни средства за водене на политически маньоври. За това става дума. Искаме плурализъм и демокрация в политическия изказ. И никакъв Конституционен съд, не ставайте смешни, не е давал такова тълкуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За трета реплика думата има господин Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз приветствам репликата, която Вие направихте, господин председател, към господин Райчевски, но в случая той предлага днес да се направи това изменение за 10 минути, а имаме предложения конкретни, депозирани в съответния срок, които Вие въобще не искате да дебатираме и да приемете.
А що се отнася до тези 10 минути, господин Райчевски, аз ще Ви кажа, че това също е смешно, защото поне трябва да кажете ежедневно ли, ежеседмично ли, ежемесечно ли, защото отделните представители на това мнозинство могат да си говорят всеки ден по 10 минути. Така че смешни са тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дилков.
Но, господин Дилков, не е коректно към хората, които са цял ден в залата, да дойдете и да кажете, че не дебатират. От час и половина това дебатират, а Вие сега влизате и ги обвинявате, че не дебатирали чл. 53.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ, от място): Как ще влизам сега!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е коректно към онези, които цял ден заседават.
Господин Райчевски, искате ли дуплика или не?
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Съвсем накратко ще отговоря, че предложението, което направих, се отнася към конкретен текст, именно към ал. 1 на чл. 53, където се изброяват представители на изпълнителната и на съдебната власт. Предложението за поставяне на някакъв лимит на изказванията до 10 минути, т.е. правото на обръщение и на президента, и на министър-председателя, и на представителите на съдебната власт, е продиктувано единствено от съображение на това, че такъв лимит е препоръчителен от всички видове законодателства от този характер в Европа, които съществуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Господин Пантелеев има думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да се върна, първо, към онова, което говори тук господин Благой Димитров, като той направи едно предположение, примерно, че ако президентът принадлежи на опозицията, то тогава тя би имала думата. Тя тогава няма да е опозиция. Тя ще участва или ще владее една от властите. Проблемът тук се свежда до това, че вие давате дума само на властите в тази страна, а не и на опозицията. И това е толкова ясно.
Аз мисля, че няма никаква логика в това, което тук ни предлагат като хипотеза, както и в онова, което обяснява господин Сашо Стоянов, че от членовете на Националния съвет за радио и телевизия само двама били афиширани като членове на политическа партия. Проблемът е, че законът допуска всичките седем да са членове на една и съща политическа партия, а не каква е конкретната ситуация в момента.
САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): Естествено е, че ще допуска.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Вие очевидно не разбирате за какво става дума - да са предложени и избрани от една политическа сила. За това става дума.
Аз не знам защо, след като разрешаваме на председателя на Народното събрание, който не е упълномощен единствено и във всичко да представлява Народното събрание или ако е упълномощен да излага определена позиция, това трябва да става със съответното решение, защо не разрешим и на заместник-председателите примерно? Те имат точно такива права. Именно. Да не говорим за отделните народни представители.
Аз мисля, че този член в крайна сметка отразява съвсем точно не само антидемократичното и антиконституционното поведение на СДС, но и една нова линия - антиевропейска. Тя добре се очертава, след като ние многократно предложихме да настъпят промени в този член.
Ето защо ние нямаме много възможности. Аз ви предлагам този член да отпадне. Мотиви за това съзирам дори в изказването на господин Костов миналата година, в което каза, че той не иска телевизионните програми да приличат на плакат от миналото. Начинът, по който сега ще се строи програмната политика, включително давайки думата единствено на властите в България, ще я оприличи не точно на плакат от миналото, а на едно живо пропагандно синьо дадзибао.
Ще се върна още веднъж на онова, което заяви министър-председателят при откриването на политическия сезон. Той каза, че реформата в радиото и телевизията трябва да приключи, като след това ние ще имаме едни забавни ефирни медии. Според него реформата ще се заключи в това да имаме интересни и забавни ефирни медии. Мисля, че като давате думата само на тези хора да правят изявления по радиото и телевизията, нищо забавно и нищо интересно няма да се случи по тях.
Така че вслушайте се в аргументите на министър-председателя. Това е цитат. Това каза министър-председателят. А министър-председателят каза, че иска медиите да бъдат забавни и интересни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
За първа реплика давам думата на господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Господин Пантелеев беше точно демонстрацията на "Преклонена глава сабя не сече" и абсолютна демонстрация на двуполюсния модел, размивайки със зам.-председателя на Народното събрание правото на председатели на парламентарно представени партии, избрани от народа, еманацията на народния вот тук.
Вие, господа, сте си подали ръчица от кръглата маса и вие, господа, нямате право да взимате думата на останалите политически сили тук и да ги режете. Това го знаете много добре. Това, че вашият Георги Седефчов Първанов е клекнал на СДС и на Иван Костов, предал му е щафетата без бой и му е предал властта по робски, за да оцелеете, това е друг въпрос. Но когато тук, от трибуната, вие размивате нашето право да контактуваме с народа, да правим контрапункт, да даваме наистина достойни съвети на управляващите, защото те се нуждаят от тези съвети, тогава, господа, вие лъсвате като една абсурдна опозиция, като едни васали и като хора, които желаят да предадат щафетката, да бъдат управлявани. А останалите - "вълци ги яли". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
Има думата за втора реплика господин Стоян Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В разгорещените дебати, които правим тук, ние като че ли говорим на различни езици. А аз мисля, че когато се каже "а", трябва да се каже и "б". Създава се впечатление у тези, които ни слушат, че този законопроект отнема правата на опозицията да говори, да изказва становища по националните медии. Това не е така. Обърнете внимание за какво става въпрос. Става въпрос не за изявления, става въпрос не за интервюта, става въпрос не за новини, не за присъствие в новините и в предаванията, независимо какви са те. Става въпрос за обръщения. А обръщенията не са политически. Става въпрос за обръщения на отговорни държавни институти по отговорни проблеми, които засягат нацията и обществото. За това става въпрос.
Така че мисля, че малко се спекулира тук и нека да прекратим с това.
Не правя процедурно предложение за прекратяване, а апелирам просто да назоваваме нещата с истинските думи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Господин Пантелеев, имате думата за дуплика.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз, разбира се, не приемам аргументацията на народния трибун Жорж Ганчев, който в някои случай, както и в днешния, е трибун, само защото обича да излиза на трибуната.
Но изцяло съм съгласен с неговата принципна аргументация, която между другото, изцяло се покрива с предложението, което ние сме направили в писмен вид, и то гласи, че ние искаме по два пъти седмично по реда на ал. 1 да могат да се правят обръщения и от упълномощени представители на парламентарно представените партии и коалиции, а не само от председателите.
Така че очевидно не съвсем добре е разбрал господин Ганчев това, което казах. Аз просто предложих една допълнителна възможност, защото ние се намираме в капан - или да гласуваме този член, или да не го гласуваме. Аз предложих една трета възможност - той да отпадне и да оставим вратата отворена за по-нататъшни промени. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Поставям на гласуване предложението на господин Пантелеев за отпадане на чл. 53.
Гласували 179 народни представители: за 72, против 104, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Господата Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев имат две предложения. Аз ще ги поставя отделно на гласуване, защото третират различна материя. Не възразявате, нали?
Най-напред поставям на гласуване предложението на тримата народни представители - Атанасов, Мерджанов и Пантелеев, за създаване на нова ал. 2, която предвижда по пет минути два пъти седмично упълномощени представители на парламентарно представените партии и коалиции да имат право на обръщение.
Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители: за 78, против 104, въздържали се 3.
Предложението не се приема.

Следващото предложение е на тримата народни представители и аз ще ви го прочета. Ще ви помоля да слушате внимателно това, което ви чета. То е за създаването на нова ал. 2, която гласи:
"(2) Програмното време по ал. 1 не може да бъде преотстъпвано."
Поставям на гласуване предложението на господин Иво Атанасов, господин Мерджанов и господин Пантелеев с текста, който ви прочетох.
Гласували 170 народни представители: за 97, против 69, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Има думата господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Правя предложение за прегласуване. Голяма част от колегите не разбраха кое предложение гласуваме. (Весело оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на прегласуване предложението на господин Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за създаване на нова алинея с текст, че програмното време по ал. 1 не може да бъде преотстъпвано.
Гласували 192 народни представители: за 90, против 87, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Димо Димов за създаване на нова ал. 2.
Гласували 175 народни представители: за 71, против 92, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 53 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 170 народни представители: за 111, против 59, въздържали се няма.
Член 53 е приет.
Виждам, че по чл. 54 ще има изказвания и няма да ни стигне времето, затова ще остане за утре.
Съобщения:
1. Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес, сряда, от 15 ч. в зала 142.
2. Комисията по икономическата политика ще заседава днес, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
3. Комисията по труда и социалната политика ще заседава днес, сряда, от 15 ч. в зала 238.
4. Комисията по културата и медиите ще проведе заседание утре, 10 септември, четвъртък, от 15 ч. в зала 134.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 10 септември, от 9 часа. Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)



Заместник-председатели:
Иван Куртев

Петя Шопова


Секретари:
Анелия Тошкова

Пламен Костадинов