Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев.
Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с:
ВТОРОТО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Има думата господин Николов да докладва законопроекта от името на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение на народния представител Стефан Стоилов да се създадат членове 16а, 16б, 16в и 16г.
"Чл. 16а. Реализираната от предприятията по чл. 3 печалба не се облага, когато е изцяло инвестирана за нови технологии, машини и съоръжения за производството.
Чл. 16б. Малките и средните предприятия в селищата с население под 5 хил. души се освобождават от местни и държавни данъци и такси за три години.
Чл. 16в. Кредитирането на субектите на дребното предприемачество се извършва при преференциални условия с компенсиране на съответната разлика в полза на кредитните организации със средства от фондовете на агенцията.
Чл. 16г. Малките и средните предприятия имат право да се ползват от ускорена амортизация на основни производствени фондове с прехвърляне на разходите към разходите за производство в размер, който два пъти надхвърля нормите, въведени за съответните видове основни фондове."
Комисията по икономическата политика не подкрепя тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Стефан Стоилов - вносител на предложението.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма да влизам в разглеждане на направените предложения. Тези, които проявяват интерес, са се запознали с тях. Искам обаче с няколко приказки да поставя един важен въпрос и по повод на приемането на този закон.
Ако ще се прави политика на подпомагане, на подкрепа, на стимулиране на малкия, дребния бизнес, би трябвало да се провеждат мерки, които можем да групираме: първо, като такива, които съветват, консултират, образоват и т. н. От този род неща в закона има. Предвиден е и някакъв ресурс и откъде да се набира.
Втората група действия, които имат основно значение за реализирането на една истинска силна активна политика на стимулиране на малкия и средния бизнес, са действията, които в рамките на възможното, при съществуващите условия и с оглед на онези цели, които си поставяме във връзка с развитието на малкия и средния бизнес, биха били в плоскостта на създаване на определени преференции.
Такива неща в закона няма, въпреки обещанията, които са правени многократно от тази трибуна от различни мнозинства, от представители на различни правителства, въпреки многото статии и изявления, които се появиха по време на работенето върху този закон, и особено когато започваше подготовката на правителствения проект. И понеже отсъства тази втора група действия, имаме всички основания, а това вече в пресата се появи и е неизбежно, да говорим, че и този закон до голяма степен прилича на законите, които създават една привлекателна законодателна фасада, но зад нея няма механизми, не са заложени възможности за действия, които да гарантират провеждането на една силна, активна политика. А иначе програмите са пълни със силни прилагателни и заклинания в положителен смисъл по отношение на малкия и средния бизнес. Аз тези неща ги говоря с убеденост.
С други думи, даже и онова, което беше на определени етапи обявявано като възможно, като такова, което ще бъде заложено в приеманите закони, и то си остана в сферата на приказките.
Много добре си спомнят колегите от Комисията по икономическата политика как депутати от мнозинството много активно се заканваха да направят редица предложения, заимствани от една развита, свръхразвита и свръхлиберална практика, каквато е американската, и в края на краищата в чл. 41, ал. 4 на Закона за обществените поръчки влезе един мижав текст, наистина мижав текст, който звучи, че при други равни условия ще бъде предпочетено малкото предприятие, ако то ангажира за подизпълнител малко или средно предприятие. Тоест големи закани, за да се приключи накрая с едно нищо.
И аз се обръщам към народните представители на мнозинството - този закон с всички основания ще бъде квалифициран като едно формално изпълнение на поет ангажимент към част от българската икономика, към част от българските предприемачи. И друга квалификация той не заслужава. Създаваме агенции, създаваме консултативни съвети. Вярно е, че част от тези хора, които ще се подвизават в споменатите структури, няма да получават възнаграждение, но така или иначе ние умножаваме бюрокрацията, администрацията в България, което гълта нарастващата част от увеличаващите се данъчни постъпления, а реални стъпки, каквато възможност ни предлагаше един закон за малките предприятия по посока на истинското им стимулиране, особено на старта... Всички знаят какви са възможностите за кредитиране у нас. Всички знаят, че има закони, текстове от които създават особено непреодолими проблеми на малкия и на дребния предприемач именно на старта, понеже го облагаме с данък добавена стойност. Вярно, че след три години при определени условия той може да си го възстанови, но след три години, ако оцелее. Тоест, приемайки закони, поправяйки закони, ние се движим встрани от онова, което сме обявили като цели по отношение на дребния и средния бизнес.
Приеманият закон е една брънка в такава една формална практика. Иначе мнозинството и правителството ще отчетат, че има приет Закон за малките и средни предприятия, но реална помощ тази част от българската икономика няма да получи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Николов.

НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз искам веднага да реагирам на изказването на господин Стоилов. Това е разликата между нас. Счита се, че данъчните облекчения за малки и средни предприятия са някакъв стимул, а ние смятаме, че средата, в която работят малките и средни предприятия, трябва да бъде насърчителна. А за да бъде насърчителна средата, това означава финансова стабилизация, каквато ние сме постигнали, и среда, в която не губят поради външно въздействие малките и средни предприемачи.
Този закон изповядва точно тази философия. Тук няма данъчни насърчения, но има грижа на държавата да реализира съответна политика с възможностите, които в момента има - например отсрочено плащане на обекта, когато единствен купувач е малко или средно предприятие за три години, е ясен стимул за придобиване на дълготрайни материални активи от малки и средни предприятия. Съвсем не е "мижав" текстът, който дава възможност на малките и средни предприемачи да бъдат насърчавани в участието им и достъпа до обществени поръчки. Това съвсем не е "мижав" стимул, напротив, той е много голям.
Философията, която ние изповядваме, е стабилна среда, защита на малките и средни предприемачи от рекет и престъпност и достъп до икономическа активност. Това е философията, която изповядва законът, която ние изповядваме, която сме обещали да следваме. Това е политиката, която сме обещали да следваме и която следваме, господин Стоилов.
Струва ми се, че другото - което Вие предлагате - първо, е неосъществимо и, второ, то не представлява насърчение за малките и средни предприемачи. Данъчните облекчения не представляват насърчение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Стоилов има думата за дуплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин Николов! Вие отново и отново се въртите около тази стабилизация. Стига толкова! Тя сама по себе си няма да реши проблемите на икономиката на България, в това число - и проблемите на дребния и средния бизнес. И това Ви е ясно на Вас толкова, колкото и на мен. Това е едно предварително условие за всичко - да дръпне цялата икономика. И въпреки това вече две години и половина тя не дръпва.
Когато се правят предложения за данъчни, капиталови, по отношение на амортизацията облекчения, не бива с лека ръка да се отмахваме и да смятаме, че те няма да работят, че са невъзможни. Напротив, те са възможни. Те са възможни, стига да има воля, както обикновено Вие обичате да казвате, когато правите изявления по едни или други въпроси. И много често съм съгласен с Вас. Така е и в случая. Стига да имаше политическа воля вие наистина реално да подпомогнете дребните и средни предприятия, можехте да направите нещо от това, даже противейки се и на Международния валутен фонд. Но обикновено правителството и мнозинството предпочитат меката позиция - изобщо да нямате противоречия, да нямате остри разговори с международните финансови организации. При това тук не става дума за милиарди в нови левове.
Така че законът е закон, в който можеше и трябваше да има и от този род преференции - не много големи, непровокиращи по размери, но такива, които да са едно допълнително условие.
Вие обикаляте страната като мен и не може да не сте слушали масови оплаквания на дребни и средни предприемачи, че те се задушават. А голяма част от тях на старта загиват, още при опита си да стъпят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Атанас Папаризов. Заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И аз съжалявам за това, че в този закон не намериха място финансови облекчения за малките и средни предприятия.
Но не мога да разбера дори в логиката на мнозинството, която изрази господин Николов, защо не се приема чл. 16г, който по икономическо съдържание точно съвпада с това, за което той говори. Ако купиш предприятие - сграда, имаш право разсрочено да го изплащаш, ако си малко предприятие. Но ако си купиш машина, с която да работиш, и понеже си малко предприятие и работиш с по-малко работници, можеш да произвеждаш по-евтино, същият представител на философията за подкрепа на предприятието не е съгласен това предприятие да начислява ускорена амортизация.
Нека да ви прочета още веднъж чл. 16г:
"Чл. 16г. Малките и средните предприятия имат право да се ползват от ускорена амортизация на основни производствени фондове с прехвърляне на разходите към разходите за производство в размер, който два пъти надхвърля нормите, въведени за съответните видове основни фондове."
Какъв по-голям стимул от това малките предприятия да произвеждат ефективно? Защото, само когато произвеждат ефективно и при такава висока амортизация, могат да си продават стоките, това ще им дава възможност, от една страна, хем да създават нови мощности, хем да имат някакъв стимул да произвеждат добре и евтино и, от друга страна, загубата за републиканския бюджет ще бъде минимална.
Така че, приемайки логиката, че тук сега няма да въвеждаме специални норми за данък върху печалбата, други финансови облекчения, които би трябвало да се разглеждат в данъчни закони, не мога да разбера защо не трябва да приемем специално чл. 16г, който по същество не създава други облекчения, освен стимул за тези предприятия, ако могат при по-голяма амортизация да имат привлекателна цена и да си продават стоките, това нещо да им разрешат да го правят.
Призовавам мнозинството да приеме поне този член, който по същество не представлява директно данъчно облекчение, но е един действителен стимул за тези предприятия, макар че, разбира се, косвено ще се отрази на размера на данъка върху печалбата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз пък искам да призова господин Папаризов да седне до господин Стоилов и той да му обясни какво значи предложението му. Той предлага да има просто два пъти по-голяма норма на амортизация, което означава възможността да не плащаш данък печалба. И само с този текст вероятно няма да плащат. Той е напълно достатъчен, за да не плащат малките и предприятия въобще данък печалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Всъщност чл. 16 става чл. 15 по предложение на комисията. Това предложение и предложението на господин Стоилов са двете противоположни становища в Закона за малкия и средния бизнес. В едното се предлага да има нещо все пак за малкия и средния бизнес - това, което предлага проф. Стоилов и което беше в шестте закона, извън закона на Министерския съвет. Знаете, че този законопроект е сборен.
Това, което предлага комисията, всъщност е становището на правителството - какво отношение ще има правителството към малкия и средния бизнес. Това е гвоздеят на закона - ще има ли нещо за него или няма да има. Само ще бъде етикиран и картотекиран ли или ще има нещо за него, което ще произлиза от закона?
Аз не казвам, че Агенцията за малкия и средния бизнес по точката "Разработване и изпълнение на проекти и програми", няма да допринася нещо за малкия и средния бизнес. Но тук става въпрос за закона, а не за подзаконовите актове, не и за дейността на Агенцията за малкия и средния бизнес. Това е цялата философия на закона.
По това, което се прие в комисията, и по това, което влезе като сборен текст по чл. 16 в законопроекта на Министерския съвет и в обобщения законопроект, показва цялата философия на правителството към малкия и средния бизнес и потвърждава точно думите на заместник министър-председателя Божков, които той произнесе на форума за малкия и средния бизнес - че малкият и средният бизнес трябва да се пусне в кладенец с дълбока вода, със студена вода и каквото изплува и оживее, това ще бъде малък и среден бизнес. Тази философия точно отразява състоянието на малкия и средния бизнес в страната. Всъщност ние със закона, както го приемаме, не даваме нищо на малкия и средния бизнес, освен една агенция, която, дай Боже, да работи добре, и казваме какво е това малък и среден бизнес. Нищо друго! Всичко друго, което е написано тук, няма никакво пряко отношение към малкия и средния бизнес.
Така че аз предлагам да гласуваме за предложението на проф. Стоилов, поне тук, в залата, да вкараме нещо що-годе интересно.
А по отношение на ускорената амортизация, това е практика в целия Европейски съюз и се прилага точно за малкия и средния бизнес и се предлага точно за тези бързоразвиващи се предприятия и то не толкова в нормата, колкото в сроковете за амортизация. Тук не става въпрос за пари и за криене на печалба, а става въпрос, че един компютър, да кажем, който е модерен, бързоработещ и с който една малка и средна фирма си изкарва парите, трябва да се амортизира за две години. Програмата му трябва да се амортизира за една година, господин Николов, а не както е сега. За това става въпрос - не за пари, не за избягване на данък печалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Друг желае ли да се изкаже?
Предлагам да гласуваме предложението на народния представител Стефан Стоилов, така както беше предложено от господин Папаризов - чл. 16, буква "г" отделно.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Стоилов за създаване на членове 16а, 16б и 16в.
Гласували 164 народни представители: за 69, против 76, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Стоилов за нов чл. 16г.
Гласували 175 народни представители: за 80, против 88, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 17. За осигуряване финансирането на други дейности за насърчаване на малки и средни предприятия по държавни приоритети държавата може да предоставя средства, ако такива са предвидени със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година."
Комисията по икономическата политика предлага чл. 17 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 17.
Гласували 130 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 29.
Член 17 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 18 има направено предложение от народния представител Иван Бойков, което е оттеглено, и предложение на народния представител Панайот Ляков - в чл. 18 се създава ал. 1:
"Чл. 18. (1) "Насърчителна банка" АД гарантира кредитния риск за малки и средни предприятия по чл. 13, т. 2."
Комисията не подкрепя това предложение.
И предложение на комисията:
"Чл. 16. "Насърчителна банка" АД, в която държавата участва като учредител с парична вноска от 10 млн. лева, кредитира малки и средни предприятия при условия и по ред, определени в устава и в правилата за работа на банката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Панайот Ляков?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се.
Има думата господин Атанас Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз предлагам този чл. 16 в крайната редакция да отпадне, тъй като той нищо не казва. Има съвсем друг закон, с който се създава тази Насърчителна банка. Това, което ние казваме: "Насърчителна банка", в която държавата участва като учредител с парична вноска от 10 млн. лв., кредитира малки и средни предприятия при условия и по ред, определени в устава и в правилата за работа на банката", то това е определено не само в устава и в правилата, но е и в отделен закон. Може би поне него да цитираме.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Отпада този закон. Тя вече е създадена по общия ред.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Но така или иначе, ако е по общия ред, какъв е смисълът да има такъв текст в настоящия закон? Каква норма създаваме с чл. 16? Аз просто не разбирам. Затова предлагам да отпадне. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз разбирам предложението на господин Папаризов. То се отнася до това, че "кредитира малки и средни предприятия" не е достатъчно категорична форма. Нали това е идеята. Идеята на чл. 16 е да създаде норма специално за тази банка да кредитира само малки и средни предприятия и затова правя предложение да запишем: "кредитира само малки и средни предприятия".
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Това вече е друго.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Другите банки не могат ли да ги кредитират?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Другите също могат, но тази може само такива.
Моля, гласувайте чл. 18, който става чл. 16 така, както е предложен от комисията, като след думата "кредитира" се добавя думата "само".
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Новият чл. 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение на народния представител Юлий Славов за нов чл. 18а, което е оттеглено.
"Раздел III - "Програми за насърчаване развитието на малки и средни предприятия".
Комисията подкрепя заглавието на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел III така, както е предложено от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на раздел III е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 19 има направени три предложения от народния представител Панайот Ляков, от които първото е прието, второто и третото са оттеглени.
И предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 17. Министерствата и ведомствата съобразно своята компетентност предвиждат в отрасловите си програми мерки за:
1. увеличаване броя на заетите лица в малките и средни предприятия;
2. повишаване на експортната активност на малките и средни предприятия и тяхната конкурентоспособност;
3. насърчаване инвестирането в малки и средни предприятия;
4. подобряване информационното и консултантското обслужване на малките и средните предприятия;
5. повишаване на професионалната квалификация и придобиване на предприемачески умения;
6. увеличаване на броя на високотехнологичните малки и средни предприятия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 19, който става чл. 17 така, както е предложен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Новият чл. 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 20 има предложение на народния представител Юлий Славов - в чл. 20, ал. 2, т. 1 и 2 се обединяват.
ЮЛИЙ СЛАВОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Руси Статков - в чл. 20, ал. 2 се изменя така:
"(2) Насърчаване на развитието на малките и средни предприятия по ал. 1 се осъществява чрез търгове, конкурси или преговори с потенциален купувач, в който участват само малки и средни предприятия по смисъла на този закон при:
1. продажба на обособени части от държавни и общински предприятия;
2. продажба на държавни и общински предприятия;
3. продажба на общински нежилищни имоти, невключени в състава на общинските предприятия, които се използват за стопански цели;
4. отдаване под наем на държавни и общински предприятия и обособени техни части за срок до 25 години с клауза за изкупуване;
5. продажба на дялове или акции от държавни и общински предприятия;
6. отдаване за управление на държавни и общински предприятия с клауза за изкупуване."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Михайлов, Данаилов, Богданов и Карабашев - в чл. 20, ал. 2 се създава нова т. 6 със следното съдържание:
"6. предоставяне на оборудване чрез финансов лизинг;"
Комисията не подкрепя предложението.
И едно оттеглено предложение на народния представител Панайот Ляков.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 18. Агенцията за приватизация съвместно с Агенцията за малки и средни предприятия разработва в Годишната програма за приватизация раздел "Насърчаване на развитието на малки и средни предприятия" и дава предложения за насърчаване на създаването и развитието на малките и средни предприятия съгласно условията и реда, предвидени в раздел IV от глава втора на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 20 и предложенията по него има думата господин Георги Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Най-малко две са основанията, за да направим това предложение. Първото е, че четейки чл. 20 така, както е предложен от вносителя, логиката изисква да се продължи с това, което ние предлагаме. Тоест освен продажбата на обособени части от предприятията, продажба на акции, би трябвало да се насърчава и предоставянето на оборудване чрез финансов лизинг. И второто основание са разпоредбите относно държавното подпомагане на малките и средни предприятия на Европейската комисия, взето на 20 май 1992 г. и потвърдено на срещата в Кан през 1995 г. Цитирам: "Малките и средни предприятия трябва да бъдат подпомагани от държавата чрез придобиване на мощности, които са затворени или биха били затворени, ако не се придобият." Тоест ние даваме възможност тези, които изграждат малки и средни предприятия да могат да вземат оборудването на лизинг и в срок от пет или десет години съответно да го изплатят, като получат от това възмездие. И ние смятаме, че и държавата, и притежателите на малки и средни предприятия в случая ще бъдат облагодетелствани, тоест ще има полза и от двете страни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Михайлов.
Друг желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 126 народни представители: за 36, против 89, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Михайлов, Данаилов, Богданов и Карабашев.
Гласували 119 народни представители: за 25, против 90, въздържали се 4.
И това предложение не се приема.
Моля, гласувайте чл. 20, който става чл. 18, така, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 11.
Новият чл. 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 21 има предложение на народния представител Панайот Ляков.
Предложението е оттеглено.
Предложение на комисията: чл. 21 става чл. 19.
"(1) Общинските съвети в рамките на ресурсното осигуряване на регионалното развитие и в съответствие с плановете за регионално развитие:
1. разработват и изпълняват дългосрочни и средносрочни програми за насърчаване на малките и средните предприятия на територията на съответната община;
2. съдействат на малките и средните предприятия, на Националната служба по заетостта и на други организации за реализиране на програми за обучение и повишаване квалификацията на ръководителите и на заетите лица в малки и средни предприятия.
(2) Дейностите по ал. 1 се реализират съвместно с агенцията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 21, който става чл. 19, така, както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Член 21, който става чл. 19, е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 22. В програмите по чл. 17 и чл. 19 общинските съвети, министерствата и ведомствата конкретизират целевата насоченост на мерките и условията за участие на малките и средните предприятия."
Член 22 става чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 22, който става чл. 20, така, както е предложен от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Новият чл. 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение на народния представител Руси Статков за нов чл. 20а.
"Чл. 20а. Насърчаване на развитието на малки и средни предприятия се осъществява и чрез концесия на обекти само за участници малки и средни предприятия по смисъла на този закон."
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков за нов чл. 20а.
Гласували 121 народни представители: за 35, против 86, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел IV - Участие на малките и средните предприятия при приватизация на държавни и общински предприятия и предоставяне под наем на имоти - частна държавна и частна общинска собственост".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на раздел IV.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел IV така, както е предложено от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздел IV е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Яшо Минков - създава се нов чл. 23:
"Чл. 23. (1) Държавни и общински потребности от стоки и услуги, определени със списък от Министерския съвет, се задоволяват задължително с продукция и услуги, произведени от малките и средни предприятия по смисъла на този закон в случаите, когато качеството на местното производство е съизмеримо с това на вносните аналози и при условие, че цената им е не по-висока от 10 на сто от тази на вносните стоки и услуги.
(2)  За задоволяването на потребностите по ал. 1 се възлагат обществени поръчки на основата на конкурс.
(3) За задълженията по ал. 2 се сключват договори за срок не по-кратък от две години."
Комисията не подкрепя това предложение.
"Чл. 23. При приватизация на обособени части от държавни и общински предприятия, когато за купувача е определено малко или средно предприятие, същото има право да придобие собствеността при условията на разсрочено плащане на цената, като:
1. началната вноска се заплаща при сключване на договора и е в размер 50 на сто от цената;
2. разсрочването на плащането е за срок от три години."
Комисията подкрепя текста на вносителя, като чл. 23 става чл. 21.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Яшо Минков за заместващ текст на чл. 23.
Гласували 113 народни представители: за 18, против 95, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 23, който става чл. 21 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 7.
Новият чл. 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 24. (1) При приватизация на незавършени обекти на строителството, когато за купувач е определено малко или средно предприятие, същото има право на разсрочено плащане на цената за срок от 5 години. Първоначалната вноска е в размер 30 на сто от цената на обекта и се заплаща при сключване на договора.
              (2) Алинея 1 не се прилага за случаите по § 9б от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия."
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 24 ал. 1 се изменя така:
"(1) При приватизация на незавършени обекти на строителството малките и средните предприятия имат право на разсрочено плащане на цената за срок от 5 години след завършване на строителството. Първоначалната вноска е в размер 30 на сто от цената на обекта и се заплаща при завършването на обекта."
Комисията не подкрепя това предложение, подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Георги Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Ако погледнем предложението на господин Статков, ще видим, че разликата от вносителя е само това, че е записано "след завършване на строителството".
И наистина, ако приемем, че дадено физическо лице или даже юридическо ще закупува един незавършен обект, много важно е в каква фаза е този незавършен обект. Ако той е в начална фаза, разбира се, той ще плати по-малка стойност като цена, но ще му е необходимо повече време за завършване на обекта.
И според мен ние трябва да приемем предложението на господин Статков като допълним само "след завършването на строителството, съгласно проектосметната документация", за да не може това строителство да се проточва в годините и да дадем възможност на тези, които желаят да ползват незавършени обекти, наистина да започнат изплащането, след като приключат със строителството. Защото иначе се получава съвпадане на плащания. Трябва да се изплаща обектът, трябва да се дават пари за самото строителство и реално човек едва ли ще има толкова пари, за да може да извършва и двете плащания едновременно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков за заместващ текст на ал. 1.
Гласували 117 народни представители: за 50, против 64, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 24 така, както е предложен от вносителя и става чл. 22.
Гласували 110 народни представители: за 81, против 22, въздържали се 7.
Член 24, който става чл. 22, е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 25. (1) Правото на разсрочено плащане по чл. 21 и чл. 22 може да се упражни еднократно само при закупуване на един обект.
              (2) Членове 21 и 22 не се прилагат, когато определеният купувач е лице, отговарящо на изискванията по чл. 31 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия."
Комисията подкрепя текста на вносителя, като чл. 25 става чл. 23.
"Чл. 26. При продажба на акции и дялове, собственост на държавата и общините, малките и средните предприятия придобиват собствеността на акциите и дяловете при условията на чл. 25, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, в случай, че са единствен кандидат."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26, който става чл. 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 25 и 26, които стават съответно чл. 23 и 24 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 21.
Новите членове 23 и 24 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 27 има направено предложение от народния представител Яшо Минков, което е прието от комисията.
Има предложение от народния представител Панайот Ляков, което също е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 27 става чл. 25:
"Чл. 25. (1) Общинските съвети при определяне на реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинското имущество определят дела от имотите - частна общинска собственост, които се отдават под наем само на малки и средни предприятия при условията и по реда на чл. 14 от Закона за общинската собственост.
              (2) Срокът на наемния договор не може да е по-кратък от 2 години.
              (3) Имотите по ал. 1 не могат да се пренаемат за срока, за който са отдадени под наем, както и да се ползват съвместно по договор с трети лица, освен ако страна по последващия договор е предприятие, отговарящо на изискванията по чл. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 27 някой желае ли да се изкаже? Има две предложения, приети по принцип.
Моля, гласувайте чл. 27, който става чл. 25, както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 11.
Новият чл. 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 28 има предложение на народния представител Яшо Минков, което е оттеглено, и прието предложение на народния представител Панайот Ляков.
Предложение на комисията: чл. 28 става чл. 26:
"Чл. 26. (1) При повторен търг за отдаване под наем на имот - частна държавна собственост, предназначен за административни, производствени или стопански нужди, малките и средните предприятия имат право да го наемат при начална тръжна цена - 60 на сто от началната цена на предходния търг.
(2) Малките и средните предприятия ползват правото по ал. 1 при условие, че са единствен кандидат и първоначалният търг не е проведен поради неявяване на необходимия брой кандидати.
(3) Срокът на наемния договор, сключен при условията на ал. 1, не може да бъде по-кратък от две години.
(4) Имотите по ал. 1 не могат да се пренаемат за срока, за който са отдадени под наем, както и да се ползват съвместно по договор с трети лица, освен ако страна по последващия договор е предприятие, отговарящо на изискванията по чл. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 28, който става чл. 26, както е предложен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 107, против 3, въздържали се 7.
Новият член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Административнонаказателни разпоредби".
По чл. 29, който става чл. 27, има предложение на комисията:
"Чл. 27. Наемател, който наруши забраните по чл. 25, ал. 3 за пренаемане на имота или за съвместно ползване по договор с трети лица, се наказва с имуществена санкция в размер от 50 до 200 лв. по реда на чл. 80 от Закона за общинската собственост."
По чл. 30, който става чл. 28, има предложение на комисията:
"Чл. 28. Наемател, който наруши забраните по чл. 26, ал. 4 за пренаемане на имота или за съвместно ползване по договор с трети лица, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. по реда на чл. 87 и 88 от Закона за държавната собственост."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Административнонаказателни разпоредби" и членове 29 и 30, които стават съответно 27 и 28, както са предложени от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 7.
Заглавието "Административнонаказателни разпоредби" и новите членове 27 и 28 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 1 на Допълнителната разпоредба има предложение на народния представител Юлий Славов, което е оттеглено; предложение на народния представител Йордан Нихризов, което е прието по принцип, и предложение на народния представител Руси Статков:
"1. Точка 4 да придобие следната редакция:
"4. "независимо предприятие" е едноличният търговец, както и предприятие, в което не повече от 25 на сто от капитала или от броя на гласовете в общото събрание се притежават от юридическо лице или едноличен търговец, които не отговарят на изискванията за малки и средни предприятия."
2. Създава с т. 8:
"8. "незавършени обекти на строителството" са тези, в които не са изпълнени строително-монтажни работи в размер, не по-малък от 40 на сто от стойността им."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Предприятие" е всяко лице - търговец съгласно чл. 1 от Търговския закон.
2. "Сдружения, подпомагащи малки и средни предприятия", са сдруженията, регистрирани по Закона за лицата и семейството, чиято регистрирана цел е оказване на подкрепа и съдействие на малки и средни предприятия, независимо от формата за осъществяването им или сдружения, на които повече от две трети от членовете са малки и средни предприятия или повече от половината от реализираните от тях проекти и програми са насочени към малки и средни предприятия.
3. "Браншови камари и съюзи" са сдружения, регистрирани по Закона за лицата и семейството, чиито членове осъществяват сходна стопанска дейност в един и същ отрасъл на икономиката.
4. "Независимо предприятие" е едноличният търговец, както и търговско дружество или кооперация, в което не повече от 25 на сто от капитала или от броя на гласовете в общото събрание се притежават от лице, или лица, които не отговарят на изискванията за малки и средни предприятия.
5. "Новообразувани малки и средни предприятия" са малки и средни предприятия, за които са изтекли до 12 месеца от вписването в Търговския регистър при съответния окръжен съд.
6. "Средносписъчна численост на персонала" е средносписъчният брой на наетите лица по трудов договор за периода на предходната финансова година, включително лицата, които работят по договор за управление или контрол на едноличните търговски дружества, и/или по решение на общите събрания на търговски дружества. В средносписъчния брой се включват и лицата, които осъществяват дейност като едноличен търговец, полагат труд като член-кооператор по реда на Закона за кооперациите или като земеделски стопани. За предприятия, които нямат предходна финансова година, средносписъчният брой се определя за периода от образуването им до подаване на заявление за вписване в регистъра на малките и средните предприятия към агенцията.
7. "Годишен оборот" е оборотът от всички сделки и услуги, осъществен през предходната финансова година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По Допълнителната разпоредба и § 1 някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 113 народни представители: за 27, против 83, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието "Допълнителна разпоредба" и § 1 , както са предложени от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 7.
Заглавието "Допълнителна разпоредба" и параграф 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Преходни и заключителни разпоредби"
§ 2. Активите, пасивите, както и другите права и задължения на Агенцията за малки и средни предприятия към Министерството на промишлеността, преминават към Агенцията за малки и средни предприятия към Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 2, както са предложени от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 3 има предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 3. (1) Считано от 1 януари 1999 г. се закрива фонд "Малки и средни предприятия" към Агенцията за малки и средни предприятия към Министерството на промишлеността и извънбюджетната сметка за финансиране дейността на Агенцията за малки и средни предприятия.
(2) Средствата и вземанията по закритите фонд и извънбюджетна сметка по ал. 1 се превеждат по бюджета на Агенцията за малки и средни предприятия."
По § 4 има предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 4. Този закон отменя Закона за Държавната банка за инвестиции и развитие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 3 и § 4, както са предложени от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 6.
Параграфи 3 и 4 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 5. В чл. 2, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се създава т. 7:
"7. насърчаване развитието на малки и средни предприятия."
"§ 6. В чл. 10, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта накрая се добавя "и обучение за развитието на малки и средни предприятия"."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за параграфи 5 и 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 5 и § 6, както са предложени от вносителя.
Гласували 131 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 12.
Параграф 5 и параграф 6 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 7 и ма направено предложение от народния представител Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 7. В срок от един месец от влизането в сила на закона Министерският съвет приема правилник за прилагането му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте параграф 7, както е предложен от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 10.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 8. (1) Министърът на финансите да възложи извършването на ревизия на Българската стопанска камара при условията и по реда на Закона за държавния финансов контрол.
(2) Ако при ревизията по ал. 1 бъдат установени вземания и средства на държавата по фонд "Малки и средни предприятия" към Българската индустриална стопанска асоциация (Българската стопанска камара), те се предоставят на Агенцията за малки и средни предприятия."
Има предложение на народния представител Панайот Ляков...
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Оттеглям ги всичките.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 8, както е предложен от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 8.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 9. Параграф 3 влиза в сила от 1 януари 1999 г."
Комисията по икономическата политика предлага § 9 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 9.
Гласували 107 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 8.
Параграф 9 отпада.
С това е приет целият Закон за малките и средните предприятия.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР.
За процедура има думата господин Велислав Величков.

ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение по тази точка от дневния ред - Законопроект за кадастъра и имотния регистър - в залата да бъде допусната госпожица Златка Русева - зам.-министър на правосъдието и правната евроинтеграция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 108 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Квесторите да поканят госпожа Златка Русева в залата.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията - господин Светослав Лучников да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно Законопроект за кадастъра
и имотния регистър, № 902-01-49,
внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 1 юли 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди Законопроект за кадастъра и имотния регистър, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от госпожа Ваня Зегова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Принципни разяснения по закона даде и министърът на правосъдието и правната евроинтеграция господин Васил Гоцев.
Изработването на кадастър и имотен регистър е абсолютно необходимо и дори закъсняло за въвеждане сигурност относно основните характеристики и правния режим на недвижимите имоти в страната. Огромното разнообразие на хоризонтално разпределение на земите между отделни собственици, придружено и с вертикално разделение на собствеността, не би могло да се обхване по друг начин.
Изискванията на кредита за неговото обезпечаване с ипотеки също така налага въвеждането на имотния регистър.
Необходимо е да се приложат на всяка цена съвременни информационни технологии както в областта на кадастъра, така и на имотния регистър.
Основната цел на законопроекта по отношение на кадастъра е да се създаде и поддържа надеждна информация за местоположението, границите и площта на всеки недвижим имот, както и за изясняване на неговата собственост и обремененост с ограничени вещни права и ипотеки.
Законът урежда реда, по който заинтересованите лица могат да организират събирането на специализирани данни, необходими за дейността им.
Кадастърът е основен акт за характеризиране на недвижимата собственост. Въз основа на неговите данни и като негова специализирана част се създава имотният регистър.
В закона са уредени подробно основните елементи на кадастъра и на имотния регистър и се установява процедурата за внасянето и използването на данните по него.
Въвеждането на реалната система на вписване ще се извърши през по-продължителен период и на етапи, като съставянето на имотния регистър по реалната система ще следва изготвянето на кадастъра за недвижимите имоти в района.
След станалите разисквания комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроект за кадастъра и имотния регистър, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет." Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Да, има думата господин Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! За обсъждане на устройството и функциите на един модерен законопроект за кадастър и имотния регистър в Република България бяха проведени редица семинари и срещи с експерти и специалисти от висшите учебни заведения, Българската академия на науките, Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, фирми от частния и държавния сектор, представители на Международния валутен фонд, Международната банка и други.
Бяха дискутирани и направени редица препоръки и изводи за институционалните, законодателните и технологически рамки на единната цифрова система за кадастър и регистрация на недвижими имоти в България, като това дори беше записано и в иновационната матрица за 3-годишното споразумение с Международния валутен фонд. Това означава Законът за кадастъра и имотния регистър да предвижда изграждането на база от данни за местоположението, границите и размерите на поземлените имоти и сградите върху тях, на техническата инфраструктура, на правото на собственост и вещни права, на държавните граници, на административно-териториалните единици и други. И всичко това с оглед на трансформация на административната дейност в система за услуги на гражданите. Тоест клиентите - юридически или физически лица, общини или държавни ведомства и други да могат да получават включително и от дома или от офиса си всички услуги, свързани с:
1. издаването на актове за признаване, прехвърляне и учредяване на правото на собственост или друго вещно право върху недвижими имоти;
2. създаването и поддържането на регистрите на държавна и общинска собственост;
3. фискът, планиране и реализация на данъчното облагане, включващо и намаление на данъчната тежест;
4. регионалното развитие, териториалното и селищно устройство, благоустрояване и техническа инфраструктура;
5. управление на земеделското и горскостопанско производство;
6. комасация на земеделските земи с оглед използването на високи технологии и намаление до 5 - 7% на земеделските производители у нас, опазването и възпроизводството на околната среда;
8. чуждите и нашите инвестиции и инвестиционни проучвания;
9. създаването и поддържането на специализирани карти, регистри и информационни системи;
10. банково кредитиране и още много други.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният на вашето внимание Законопроект за кадастъра и имотния регистър притежава много от изброените вече качества и представлява един важен напредък за изграждането на една модерна система, а именно: имотен регистър, основан на регистрацията на правата върху недвижимите имоти въз основа на изграждането на кадастър за цялата територия на страната, подчинени на един общ закон, като връзките между двете системи - регистрация на права и кадастрални данни - се осъществява с двустранна връзка на обща информационна система.
Днес информационно-комуникационните технологии дават възможност за изключителна гъвкавост в организацията на работата, като огромната база от данни на кадастъра и имотния регистър могат да бъдат включени и се включват в мрежа, като се както централизират, така и разпределят по места и актуализацията може да се извършва от всеки оторизиран агент или съдия по вписванията, независимо къде се намира той, а използването на кадастъра и регистрите може да става от всеки клиент на мрежата както у нас, така и от чужбина.
Разбира се, в предложения законопроект има и неща, които могат да бъдат подобрени на второ четене и аз не се съмнявам, че това с общи усилия ще стане. Също така този законопроект представлява просто и един етап в изграждането на модерната визия на една обща бъдеща кадастрална система от типа на интернационалната разработка "Кадастър 2014". Ето защо аз ще подкрепя духа на закона на първо четене като гласувам "за" и ви моля и вие, колеги, да подкрепите закона на първо четене.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Буров.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата заместник-председателят господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Благодаря, господин председател, за дадената ми дума.
Уважаеми господин председател, дами и господа! Става дума за един извънредно важен законопроект, който е предмет на нашето внимание.
За да обоснова именно това свое виждане, аз ще мина малко назад, без, разбира се, да отегчавам вашето внимание.
Думата "кадастър" или "кадастъра" е нещо, което е било известно, бих казал, даже хиляди години преди Христос. Кадастърът е нещо, което е било известно във всички цивилизации, които ние познаваме в исторически план, защото още древните хора са разбрали, че без кадастър не може да има устройване на територията. Не е било само до наводненията, не е било само до данъчната политика, въобще кадастърът е може би едно от най-старите понятия, които ние познаваме.
България още при освобождаването си от турско робство е преценила необходимостта от такъв кадастър и аз бих казал, както винаги съм подчертавал, че България още след Освобождението си има едно съвършено законодателство. Ако погледнем в исторически план, ще видим, че още в 1880 г. имаме Закон за кадастъра на Източна Румелия, следва Закон за благоустройството - 1888 г., следва Закон за кадастъра - 1908 г., следва Закон за кадастъра и комасацията - 1941 г., следва Законът за плановото изграждане и през 1979 г. имаме Закон за единния кадастър - тогава - на Народна република България. Този закон действа и все още. Или с други думи, сега представения, изработен от Министерския съвет законопроект, е нещо много полезно, много навременно.
Така се получи, че съм бил участник и при изработване на Закона за единния кадастър, 1979 г. Бях също така включен и в работната група по изработване на този законопроект, който сега е предмет на вашето внимание и затова мисля, и имам правото да кажа пред вас, да изразя молбата си, да гласуваме единодушно в полза на този законопроект.
Какви са полезните страни на така представения ни законопроект?
Имаме два момента - кадастърът като принципно понятие се разделя на два момента - едното е кадастралната карта или графическото изображение на хоризонталните проекции, както нашите колеги от геодезията се изразяват и имотния регистър.
Кадастър е имало, кадастър ще има и, както виждате, кадастърът е предмет на нашето внимание. По-скоро ценното, което е изработено тук и което е новост за България, това е имотният регистър, имотната ведомост, в някои от европейските държави, не франкофонски, а от германската група, така нареченият "грунд бух". За първи път в България имаме реална система.
Два момента ще ви дам като пример за необходимостта от действително истински кадастър. Защо го казвам това? Защото Законът да единния кадастър е една хубава теория. Той остана във въздуха. Никой не го е прилагал въобще, той си остана в чекмеджето като закон. Защо не се прилага? Не поради неговата неефективност, а просто поради това, че бюрокрацията не искаше да влезе в действие.
Когато имаме един истински кадастър, тогава аз, който търся, примерно, един парцел, който да отговаря на някакви мои изисквания, благодарение на кадастъра мога да преценя кой имот какви нужди задоволява, не само свързано с техническата инфраструктура, но и със сигурността в собственика.
И какво се получава при липсата на практически резултати в кадастъра? По време на строителството на жилищните блокове на много места, когато трябваше да се разкопае, за да се създаде нулевият цикъл, багерът хващаше някой електропровод с високо напрежение и разбирате какви са последиците. Също така, пак при строителството на жилищните блокове поради практическа липса на кадастър, много пъти водопроводни линии бяха хващани от багерите и беше прекъсван един основен водопровод. Разбира се, това е техническата страна - инфраструктурата, защото истинският кадастър може да ми покаже на картата къде какъв провод минава и съобразно него, когато започна да копая, аз мога да преценя дълбочината или накъде да изместя копането.
Тогава, когато, преди малко, както казах, искам да купя един недвижим имот, аз мога да преценя каква е захранващата инфраструктура.
Има и още нещо друго, което е много по-важно и колегите юристи много добре го знаят - когато трябва да купя един недвижим имот, аз не мога да бъда сигурен, че при сега действащата в България френска система, въведена след Освобождението, дали лицето, което е срещу мен, е истинският собственик. Защо? Защото нотариалният акт се вписва при нотариус, а сега - при съдията по вписванията. От този нотариален акт аз мога да извадя не 10, а 20, 50 копия и мога да обиколя днес и утре, и вдругиден нотариусите. С едното копие мога да продам при единия нотариус на лицето хикс, а с другото копие да отида при другия нотариус, да му продам същия апартамент, същия парцел, без това да може да бъде засечено в момента.
Също така не мога да бъда сигурен, когато правя проверка при сега действащата система - първо, както казах, дали лицето хикс, което е срещу мен е собственикът днес, към момента и второ, дали има действително съответни ипотеки.
Ето, виждате, основните въпроси, които се поставят именно пред този законопроект, който ние сега в момента разглеждаме.
И последният плюс, разбира се, на този законопроект - аз казах минусите, за да разберем колко важно е именно да бъдат уредени тези въпроси по един нов начин, които да гарантират публичността, а и не само публичността, а истинското положение към сегашния момент. Всеки имот има идентификатор, както всеки български гражданин има ЕГН и не може да стане грешка именно с конкретното лице, така вече и конкретният имот ще има идентификатор. Той създава връзката между кадастралната карта и имотния регистър и тогава, когато за нас е необходимо да знаем нещо за конкретния имот, хващайки иденфикационния номер, ние можем да бъдем гарантирани, че онова, което е вписано от гледище на графическото изображение, от гледище на собствеността е факт и е точно така, както ние можем да го видим.
И последното нещо - със Закона за нотариусите, който беше гласуван от предишното Народно събрание се създаде съдия по вписванията - една новост в българското право. Сега вече съдията по вписванията получава истинските си права, истинските си възможности, а същевременно, получавайки той истинските си права, дава възможност на всеки български гражданин, който се интересува от правната характеристика на един недвижим имот, да може да отиде при него и да проучи истинското положение.
И последното, на което бих искал пак като плюс да наблегна на този законопроект - става дума за вещни права, които се отразяват при съдията по вписванията - всяка една промяна, всяко едно движение - и регулационно, и правно. Тогава, когато би се засегнало някакво право на един гражданин, той има право и по пътя на възраженията, да оспори едно вписване, също така може и по исков ред да установи своите права и тогава, когато има нещо нередно, неточно, непълно, да коригира.
С тези няколко думи исках и от моя гледна точка да представя законопроекта на Министерския съвет. Става дума действително за един много добър законопроект, много добре разработен, на много съвременно равнище. Предлагам на уважаемите колеги единодушно да гласуваме в полза на този законопроект.
Аз съм убеден и в нещо друго, че след като мине на първо четене, много малко ще бъде необходимо за доработване или за даване на предложения. Аз съм почти убеден, че така предложения законопроект - не го казвам като императивност, но съм убеден, че този законопроект ще мине и на второ четене в даден момент през пленарната зала, без в него да има съществени промени. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на заместник-председателя господин Джеров.
Друг желае ли да се изкаже? Не виждам.
Пристъпваме към първо гласуване на законопроекта за кадастъра и имотния регистър, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет.
Гласували 115 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО ОБСЛУЖВАНЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ И ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Има думата председателят на водещата Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Най-напред съм длъжен да ви предам извиненията на министър Тагарински, който е на заседание на Министерския съвет и за съжаление няма да може да присъства на представянето на законопроекта.
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроект за административното обслужване на физическите и юридическите лица, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 2 септември 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за административното обслужване на физическите и юридическите лица, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха госпожа Златка Русева, заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция и госпожа Мария Атанасова от Правния отдел на Министерския съвет. Законопроектът беше представен от госпожа Мария Атанасова.
След станалите разисквания се установи, че не са изяснени достатъчно следните принципни въпроси:
1. Не е изяснено съотношението между този законопроект и Закона за административното производство.
2. Не е изяснено обжалването на отказите за извършване на административни услуги по чл. 23 и чл. 33 на закона.
3. Не е изяснен достатъчно обхвата на приложение на закона по отношение административните услуги, извършвани от органите на съдебната власт.
Въпреки това поради необходимостта от приемането на такъв закон и правилното решаване в проекта на по-голямата част от неговия предмет комисията реши с 6 гласа "за", 1 "против" и 2 "въздържали се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за административното обслужване на физическите и юридическите лица, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет.
Бележките по неговото доуточняване да се направят преди приемането му от комисията за второ гласуване чрез предложения на народни представители и допълнителни уточнения от вносителя." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Имате думата за становища по законопроекта.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Първият въпрос, на който трябва да отговорим при обсъждането на внесения законопроект, е дали е необходимо освен сега съществуващата уредба на издаване на административни актове и допълнително уреждане на въпросите, които се съдържат в представения законопроект за административното обслужване на физическите и юридическите лица.
Налага се да си спомним една дискусия поне сред част от юридическата общественост, развила се в средата на 80-те години, когато беше създадена за първи път правна уредба на административните услуги в предлагания засега за отмяна едноименен указ. Тогава част от юристите изказаха съмнение, дори възражение, че пренасянето на проблема за признаването и защитата на правата на гражданите на плоскостта на услугите в някаква степен принизява тяхната юридическа роля. Това бяха разсъждения към един друг момент при една по-различна правно- икономическа ситуация.
Какво е днес положението? Констатираме, че дори такива ценности като здравето и образованието днес са поставени на масата и грубо казано всичко е за продан, всичко може да бъде оценявано като една или друга услуга, която се оказва при определени условия в много случаи срещу заплащане от страна на потребителя. При тази ситуация едва ли вече днес е актуално, въпреки новите проблеми, които възникват, да се връщаме към тази страна на дискусията, която отбелязах. Следователно могат да се намерят аргументи, че с оглед на търсенето на допълнителни гаранции за осигуряване на правата и законните интереси на гражданите, въпреки редица неудобства, е по-добре да съществува изричен ред, който предвижда действията на длъжностните лица - държавните органи и организациите, по предоставянето на такива услуги и възможностите, които гражданите и юридическите лица притежават, за да изискват извършването на тези действия и да атакуват с юридически средства действия и бездействия, които не ги удовлетворяват.
Сега по съдържанието на предлагания законопроект. Без да се спирам на въпросите, които той решава, искам да отбележа само няколко принципни въпроса, които нямат отговор или този отговор не е достатъчен. Някои от тях са отбелязани и в становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, което преди малко ви бе представено.



Член 3, въпреки опита да направи разграничение на административните услуги по смисъла на този закон от издаването на административни актове по Закона за административното производство, не е достатъчен, за да въведе практически критерии за разграничаване на тези актове, които ще продължават да се издават по реда на Закона за административното производство и тези, които изцяло попадат под действието на настоящия закон. Същият проблем възниква и в друга посока - за разграничаването на някои от актовете, които издават съдебните органи и органите по реда на осъществяването на административни услуги. За пример само ще посоча, че административна услуга по смисъла на този закон е издаването на актове, с които се признава или отрича съществуването на права и задължения. Но това е една от функциите на съдебната власт, на съдилищата. Следователно трябва да се потърсят допълнителни разграничителни признаци, за да не възникват неясноти и затруднения пред гражданите по кой ред трябва да предявят своите искания.
Възниква и въпросът дали този законопроект би трябвало да се прилага за административните услуги, оказвани от органи не само на изпълнителната власт, но и от съдебни органи, когато извършват такава дейност. Като че ли идеята на вносителя на законопроекта е той по-скоро да ограничи приложното му поле само в сферата на администрацията и да изключи действията на съдебна администрация, когато те се извършват от споменатите органи, когато органи в системата на съдебната власт също участват в административното обслужване на гражданите, когато става дума за актове, които не са актове на правораздаване или някакви други особени производства.
Необходимо е също да се види в каква степен този закон се прилага към актове, които издават длъжностни лица в местната администрация и в каква степен той може да има разграничителни признаци, за да отговорим едновременно на две изисквания - да се запази автономността на местното самоуправление и заедно с това да се създадат гаранции, но при стриктно определени условия, че ако лица в състава на местната администрация не осъществяват необходимите действия за оказване на административно обслужване, те могат да бъдат контролирани и извън системата на органите, които попадат в местната администрация. Този въпрос обаче е подценен и той също остава в значителна степен открит.
Следващ проблем, на който трудно днес можем да намерим отговор чрез текстовете и мотивите на законопроекта, е какъв е кръгът на законопроектите, които оказват обществени услуги. Правилно в законопроекта се дава определение в допълнителните разпоредби на това какво е обществена услуга и по този начин се дава възможност на гражданите и юридическите лица да отправят свои искания, които са свързани с техни права и законни интереси в областта на образование, здравеопазване, получаване на услуги, когато става дума за топлоснабдяване, електроснабдяване, телекомуникации и т. н. Може да се смята, че въпреки подробното изброяване, това изброяване не е изчерпателно и това е по-доброто за увеличаване на възможностите за защита на правата и законните интереси на гражданите. Но остава открит въпросът този закон ще важи за случаите, когато такива обществени услуги се осъществяват от органи и организации, създадени от държавата, или той ще има амбицията да засяга всички възможни форми на оказване на такива услуги. В закона е казано, че правната форма на институцията, която оказва услугата, не е от значение. Тоест това може да бъде и търговско дружество. Но възниква въпросът ако държавата, ако местните власти нямат никакво участие при създаването на такива дружества, възможно ли е дейностите, осъществявани в областите, които споменах, и други, които са изброени в закона, да бъдат обхванати от този законопроект.
Ще ви дам един пример, за да се разбере практическото значение на този въпрос. Не трябва да буди съмнение фактът, че ако става дума за едно държавно или общинско училище, или за подобни здравни заведения, независимо от различния правен режим, по който те по-нататък ще действат, че лицата трябва да могат да получават информация, да предявяват своите искания за услуги, когато те отговарят на съответните условия. Но ако става дума за едно изцяло частно образователно или здравно заведение, ще могат ли лицата във всеки един момент да искат да получат обслужване от тези заведения, ако те не отговарят на някои други условия. Според мен има основание да бъдат включени всички субекти, които оказват такива услуги, но да се направи едно стесняване, че по отношение на тези, които са извън обсега на държавата и на местните власти, това може да става само ако те предявяват свои права и по този начин могат да черпят последващите от тях права. Примерно, ако едно лице е осигурено, е отговорило на предварително поставени изисквания, то трябва да има същите възможности спрямо частната организация, както и спрямо организациите, създадени от държавата и от общините. Но в други случаи тези организации трябва да запазват определена автономност било в начина, по който те решават да оказват услугите, или може би дори в степента на общодостъпната информация, която трябва да предоставят лица, извън кръга, за който споменах.
Следователно тук разграничението между придобитите вече права и един по-общ законен интерес е необходимо, за да разширим приложното поле, каквато идея изглежда е заложена в законопроекта по отношение на оказваните услуги. Но същевременно да не лишим от практически смисъл този закон и да не засегнем пък интересите на други лица - физически и юридически, които ще бъдат обвързани с искания, които едва ли могат да бъдат предявявани към тях на общо основание.
Следващ проблем е много усложненият и неясен ред за обжалване на отказите за извършване на административни услуги. Трудно е да разберем точната връзка между чл. 23 и чл. 33, тъй като в първия текст в една от алинеите се споменава, че отказът на длъжностното лице да извърши административна услуга може да се обжалва пред ръководителя на администрацията или организацията, към която то принадлежи. В следващата алинея се постановява, че отказът на административен орган да извърши административна услуга може да се обжалва пред непосредствено по-горестоящия административен орган. От този запис обаче е неясно дали тези две възможности са паралелни или пък е възможно двустепенна система на административно обжалване, когато не е получено исканото разрешение по ал. 1, да се атакува този отказ или съдържанието на акта и пред административния орган.
От своя страна пък чл. 33 също е посветен на обжалването пред органа на изпълнителната власт и предвижда всяко заинтересовано лице, на което е отказано административно обслужване от организация, овластена да извърши административна услуга, да обжалва пред орган на изпълнителната власт, ако отказът не е обжалван пред съд.

Последният въпрос, който предизвиква противоречиво тълкуване, е уреждането на обжалването, когато то се отнася до съдържанието на издаваните актове.
Член 22 и чл. 25, ал. 2 допускат по административен ред да се оспори и съдържанието на документ, който удостоверява факти с правно значение или в който се признава или отрича съществуването на права и задължения.
Ясното разграничение е в това, че по съдебен ред не може да се обжалва съдържанието на такъв документ. Но чл. 33, ал. 3 постановява, че с жалба до орган на изпълнителната власт не може да бъде оспорено съдържанието на документа. Тоест остава неясно в сферата на самата администрация кои актове могат да бъдат оспорвани по своето съдържание и кои не могат.
Мисля, че това са въпросите, които остават недоизяснени. Поисках в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията от вносителя да ни представи официално становище, което да дава отговорите на тези въпроси, преди окончателно да формираме своята позиция по законопроекта. На този етап обаче поставените въпроси остават открити. И поради липсата на отговор на такива принципни въпроси, въпреки целесъобразността от приемането на закон в посочената материя, смятам, че те не ни дават достатъчно основание за подкрепа на този етап на предложения законопроект.
Смятам, че стоят открити още много въпроси и се съдържат някои противоречия, които, ако не бъдат решени, могат да предизвикат значителни затруднения и силно да снижат ефективността на такъв закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг желае ли думата?
За процедура думата има господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съгласно чл. 41, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ви предлагам със ставане на крака и едноминутно мълчание да почетем паметта на загиналите в антифашистката съпротива български граждани. Защото антифашистката борба в България беше неразделна част от европейски народни против кафявата чума, защото тези, които проляха кръвта и отдадоха живота си, го направиха в името на свободата, демокрацията и социалната справедливост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз предлагам да почетем паметта на всички загинали българи - и в антифашистката борба, и от комунистическата диктатура.
(Всички депутати, станали прави, почитат паметта на загиналите българи.)
Благодаря ви.
За процедура думата има госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател! От името на Парламентарната група на Демократичната левица отправям към Вас една покана, имайки предвид Вашето пламенно слово при честването на победата на антифашисткото въстание в Банска Бистрица. Ние Ви каним тази вечер да бъдете заедно с нас при честването на антифашистката победа в България. Ще се радваме заедно да отдадем своята почит към антифашистите в Република България. Заповядайте. (Връчва му покана.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
Друг желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроект за административното обслужване на физическите и юридическите лица № 902-01-60, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 95, против 3, въздържали се 44.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СМЕТНАТА ПАЛАТА.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Има думата господин Цонев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-01-35 от 19 май 1999 г.
за изменение на Закона за Сметната палата, внесен от Министерския съвет
На заседание, проведено на 27 май 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за изменение на Закона за Сметната палата, внесен от Министерския съвет.
Настоящият законопроект предвижда размерът на глобите да бъде определен като абсолютна сума, а не в зависимост от установената за страната минимална работна заплата. Същевременно с определянето на глобите в абсолютна сума посочените в законопроекта промени са в съответствие с изискванията на Закона за административните нарушения и наказания, като размерът на глобата от определяем се превръща в определен. В период на финансова стабилизация и преодоляване на негативните инфлационни процеси от миналото не се налага плащанията да бъдат обвързани с минималната работна заплата.
Въз основа на проведеното гласуване, на което с 9 "за", без "против" и "въздържали се" Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за изменение на Закона за Сметната палата на две четения в едно заседание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Всъщност се променят два текста, като "3 до 6" или "три минимални месечни работни заплати" се заменят с цифрите "70 до 190 000", но ще трябва да ги деноминираме и ще стане "190 до 400" и "70 до 190 лв.".
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение на Закона за Сметната палата № 902-01-35, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на току-що гласувания на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението за преминаване към второ четене на законопроекта.
Гласували 126 народни представители: за 112, против 10, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"З А К О Н
за изменение на Закона за Сметната палата"

Следва обнародване в "Държавен вестник".
"§ 1. В чл. 32, ал. 1 думите "от 3 до 6 минимални месечни работни заплати" се заменят със "190 лв. до 400 лв.".
§ 2. В чл. 33 думите "една до три минимални месечни работни заплати" се заменят със "70 лв. до 190 лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и § 1 и 2 така, както са предложени от вносителя, с деноминирането на сумите в тях.
Гласували 119 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 10.
Законът е приет и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО.
Вносител е Министерският съвет.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 902-01-36 от 19 май 1999 г.
за изменение и допълнение на Закона за
счетоводството, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 27 май 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, внесен от Министерския съвет.
Настоящият законопроект предвижда размерът на глобите да бъде определен като абсолютна сума, а не в зависимост от установената за страната минимална работна заплата.
Същевременно с определянето на глобите в абсолютна сума посочените в законопроекта промени са в съответствие с изискванията на Закона за административните нарушения и наказания, като размерът на глобата от определяем се превръща в определен.
В период на финансова стабилизация и преодоляване на негативните инфлационни процеси от миналото не се налага плащанията да бъдат обвързани с минималната работна заплата.
Въз основа на проведеното гласуване, на което с 9 "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за изменение на Закона за счетоводството на две четения в едно заседание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Имате думата.
Няма изказвания.
Моля, гласувайте на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на току-що гласувания на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля господин Цонев да докладва законопроекта за второ гласуване.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството", следва изброяване на обнародванията в "Държавен вестник".
"§ 1. В чл. 51, ал. 1 след думата "гражданин" се добавя "с висше образование и професионален стаж".
§ 2. В чл. 52, ал. 1, т. 5 се правят следните изменения:
1. В буква "а" думите "към 1 януари на годината на съставянето му - 5000 минимални месечни работни заплати за страната към същата дата" се заменят с "от предходната година - 300 хил. лв.".
Тук деноминирам сумите, дадени в предложението на вносителя, тъй като законопроектът е внесен и приет в комисията преди извършване на деноминацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Направо четете новите суми.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, чета новите суми.
"2. В буква "б" думата "отчетна" се заличава, а думите "10 хиляди минимални месечни работни заплати за страната към 31 декември" се заменят с "600 хил. лв.".
§ 3. В чл. 53, ал. 7 думите "една минимална месечна работна заплата за страната и годишни такси в размер три минимални месечни работни заплати за страната към датата на плащане" се заменят с "80 лв. и годишни такси в размер на 250 лв.".
§ 4. В чл. 56 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "пет минимални месечни работни заплати" и "десет минимални месечни работни заплати към датата на нарушението" се заменят съответно с "300 лв." и "600 лв.".
2. В ал. 2 думите "5 до 50 минимални месечни работни заплати" и "100 минимални месечни работни заплати към датата на нарушението" се заменят съответно с "300 лв. до 3000 лв." и "6000 лв."
3. В ал. 3 думите "50 до 100 минимални месечни работни заплати" и "100 до 200 минимални месечни работни заплати към датата на нарушението" се заменят съответно с "3000 лв. до 6000 лв." и "6000 лв. до 12 000 лв.".
§. 5. В чл. 57а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "50 минимални месечни заплати" се заменят с "3000 лв.".
2. В ал. 3 думите "20 до 60 минимални месечни работни заплати" се заменят с "1200 лв. до 3600 лв."."
Няма направени предложения по параграфи от 1 до 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за тези параграфи и за заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли изказвания по заглавието на законопроекта и по параграфи от 1 до 5 включително?
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и параграфи от 1 до 5 включително, така както са предложени от вносителя и с корекцията в числата, която беше направена от господин Цонев.
Гласували 114 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 4.
Заглавието на закона и параграфи от 1 до 5 са приети.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ.
Моля господин Цонев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 902-01-39 от 19 май 1999 г. за изменение            на Закона за митниците, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 27 май 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за изменение на Закона за митниците, внесен от Министерския съвет.
Настоящите промени са наложени от разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г., а именно:
1. първостепенен разпоредител с бюджетните кредити е Министерството на финансите, а не както е посочено в чл. 7, ал. 4 от Закона за митниците - Главно управление на митниците;
2. въз основа на § 9 от Преходните и заключителни разпоредби от 1 януари 1999 г. се закриха извънбюджетните сметки и фондове, в това число и извънбюджетната сметка "Финансово обезпечаване на борбата с контрабандата и наркотрафика, квалификации и стимулиране на митническите служители и развитие на инфраструктурата на ГКПП" и извънбюджетната сметка за финансиране и отчитане на извънбюджетните средства от издателската дейност на сп. "Митническа хроника". С настоящата промяна средствата по тези сметки ще се администрират от Главно управление на митниците.
Въз основа на проведеното гласуване, на което с 9 гласа "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за изменение на Закона за митниците на две четения на едно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение на Закона за митниците.
Гласували 116 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на току-що гласувания на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Йордан Цонев.
Гласували 112 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 3.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"З А К О Н
за изменение на Закона за митниците
(обн., ДВ...)", следва изброяване.

"§ 1. В чл. 7 се правят следните изменения:
1. В ал. 4 след думата "лице" запетаята и думите "първостепенен разпоредител" и "със самостоятелен бюджет" се заличават.
2. В ал. 8 след думите "печатни издания" се поставя точка и текстът до края се заличава.
§ 2. Член 14 се изменя така:
"Чл. 14. (1) Главното управление на митниците е администратор на:
1. приходите по чл. 12;
2. приходите по чл. 13;
3. 90 на сто от приходите по чл. 240, ал. 2;
4. приходите от експлоатация на недвижимо имущество - частна държавна собственост, и от предоставяне на данни;
5. 20 на сто от събраните глоби за митнически и валутни нарушения;
6. приходите от печатните издания по чл. 7, ал. 8;
7. приходите от ползване на почивната база.
(2) От приходите по ал. 1 могат да се разходват средства за развитие на материалната база и за борбата срещу митническите и валутните нарушения и престъпления, за стимулиране на митническите служители и за възнаграждения на участниците в борбата срещу митническите и валутните нарушения и престъпления по ред, определен с наредба, издадена от министъра на финансите. Сумите за материално стимулиране и за възнаграждения на едно лице за една календарна година не могат да превишават 24 месечни брутни работни заплати.
 (3) В чл. 240, ал. 2 думите "в извънбюджетната сметка на Главното управление на митниците" се заменят с "като приходи"."
Няма направени предложения по заглавието и по параграфи от 1 до 3. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте заглавието на закона и параграфи от 1 до 3 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 125 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 7.
Заглавието на Закона за изменение на Закона за митниците и параграфи 1, 2 е 3 са приети.
И благодарение на ефективната и интензивна работа на народните представители, предвидената в седмичната програма работа приключи.
Съобщения за парламентарния контрол на 10 септември 1999 г.:
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Татяна Дончева.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Станка Величкова и Донка Дончева.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Петър Мутафчиев, Драгомир Шопов, Донка Дончева, Пламен Славов, Руси Статков, Илия Петров и Петър Димитров.
Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Дилков-Лорда.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Йордан Нихризов и на питане от народния представител Руси Статков.
Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Христо Иванов и Ангел Найденов.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Иван Борисов, Лъчезар Тошев и Валентин Симов.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговаря на два актуални въпроса от народните представители Веселин Бончев и Иван Борисов и на питане от народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов е поискал отлагане със седем дни на отговора на актуалния въпрос от народния представител Янаки Стоилов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на транспорта Вилхелм Крауз.
Комисията по икономическата политика ще заседава извънредно днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 10 септември, от 9 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,34 ч.)



Председател:
      Йордан Соколов


Заместник-председател:

   Иван Куртев


Секретари:
Виктория Василева

Ивалин Йосифов