Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателrтe Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Христо Димитров и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Господин Първанов има думата от името на парламентарна група.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! През последните седмици се отбелязва изостряне на българо-руските отношения. Редица висши държавни лица и политици от средите на управляващото мнозинство направиха непредпазливи и неуместни изявления, които внесоха напрежение между София и Москва. Прозвучаха обвинения в икономически рекет и в имперски амбиции, раздухва се шпионски скандал.
Правителството се опитва да превърне противоречията с "Газпром" в проблем на междудържавните отношения.
Сериозно напрежение предизвика непоканването на Русия за участие в срещата на министрите на отбраната от Югоизточна Европа.
Спряното излъчване на ОРТ бе обяснено с финансови аргументи, но и зад това действие прозират политически мотиви.
Многобройните негативни факти изразяват тенденцията към оформяне на една политика недалновидна, противоречаща и на традициите, и на добре осъзнатия национален интерес.
Демократичната левица е за равноправни, взаимноизгодни отношения с Русия. Тясното ни икономическо взаимодействие трябва да бъде необходим елемент от цялостната ни стратегия за вграждане в световния пазар. Ние сме убедени, че влошаването на отношенията между София и Москва не отговаря на националните интереси на България и поставя под пряка заплаха икономическата сигурност на страната, работата на редица структурообразуващи предприятия, снабдяването на промишлеността и населението с енергоизточници.
Повишената активност в сътрудничеството на България с Европейския съюз и НАТО не бива да бъде за сметка на отношенията ни с другите важни партньори на България, сред които е и Руската федерация.
БСП и Демократичната левица са убедени, че възприемането на подобна практика не само че няма да подобри позициите на България сред партньорите ни в Западна Европа и САЩ, но и ще намали шансовете на страната за успешно участие в европейската интеграция като основен наш приоритет.
Демократичната левица ще положи всички усилия, за да спре тенденцията за влошаване на двустранните отношения между България и Русия. Отношенията между двете страни не бива да стават заложник на конюнктурните интереси и пристрастия на управляващите.
Демократичната левица ще използва своите широки контакти сред отговорните фактори в Русия, за да се защити националният интерес на България (реплики в мнозинството), да се нормализира политическият диалог, да се гарантира развитието на взаимноизгодното сътрудничество между двете страни.
БСП ще настоява за изработването на дългосрочна единна стратегия, която да гарантира националните интереси на България в доставките и международния транзит на енергоресурси, за превръщането на страната в регионален енергиен център. Демократичната левица ще постави този въпрос за обсъждане в рамките на Консултативния съвет по национална сигурност.
В създалата се ситуация правителството на България дължи на обществото и на парламента обяснение относно състоянието и перспективите на отношенията с Русия.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС, от място): Вие трябва да дадете обяснение защо не отидохте там!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Парламентарната група на Демократичната левица подкрепя идеята да се проведе специално заседание на Народното събрание, посветено на тази тема (смях в мнозинството) и да се приеме декларация, която да изрази ясно виждане за българо-руските взаимоотношения. Благодаря. (Ръкопляскания в опозицията, реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
Има думата госпожица Екатерина Михайлова от името на парламентарна група.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата затова, защото изказването на господин Първанов тази сутрин мен лично ме разтревожи. Разтревожи ме, защото имам усещането, че от няколко дни съвсем целенасочено определени среди се опитват да създадат наистина проблем или поне да създадат илюзията, че има проблем в българо-руските отношения.
Само преди няколко дни се върна парламентарна делегация от Русия. В тази парламентарна делегация не участваше представителят на Българската социалистическа партия (ръкопляскания в мнозинството) и не можа да види какви са точно отношенията с руския парламент, с представители на правителството, с кмета на Москва. Вие не бяхте на тези срещи по официален ред.
Това, което най-много ме тревожи обаче от думите Ви, господин Първанов, днес казани в Народното събрание и това е причината да взема думата е, че вие ще търсите контакти, влияние, натиск сред руски среди за отношенията между България и Русия. Аз мисля, че най-нормалното нещо е български политик и българска политическа сила първо да търси и да защитава националните си интереси и първо да говори с българските политици (бурни ръкопляскания в мнозинството), а не с други политици! Това, което прозвуча днес тук, наистина е тревожно, защото първо ние сме български парламентаристи! Това е, което исках да кажа. (Продължителни ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.

Преминаваме към дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Има думата председателят на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя едно процедурно предложение, произтичащо от правилника за нашата работа, да гласуваме за присъствието на господин Георги Каркъмов, заместник-министър на земеделието, горите и аграрната реформа на нашето заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение някой ще се изкаже ли?
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: 145 за, 16 против, 1 въздържал се.
Предложението е прието. Квесторите да поканят господин Каркъмов да влезе в залата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, вчера гласувахме § 8 и сега трябва да започнем от § 9.
Чета предложението на вносителя:
"§ 9. В чл. 10б се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Собственици или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства или на други образувани въз основа на тях селскостопански организации, намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях, и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, се обезщетяват по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни фондове. Земите за обезщетяване от общинския поземлен фонд се определят с решение на общинския съвет. Поземлената комисия предоставя необходимата информация на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и на общинския съвет."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Собствениците на земи, конфискувани с присъда, която е отменена, се обезщетяват по реда на ал. 1, ако собствеността им не може да се възстанови по този закон."
Предложение от народния представител Владислав Костов:
В § 9, т. 1 от законопроекта относно чл. 10б, ал. 1 след думите "държавни земеделски стопанства" да се допълни с думите "независимо от това дали са били включени в тях".
Такъв текст ние приехме и в чл. 10.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Златко Златев:
"§ 9. В чл. 10б се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Собственици или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, се обезщетяват по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд, парично - по пазарната стойност на земите и/или с поименни компенсационни бонове. Земите за обезщетяване от общинския поземлен фонд се определят с решение на общинския съвет. Поземлената комисия предоставя необходимата информация на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и на общинския съвет."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Светослав Лучников:
Към чл. 10б, ал. 1 между думите "застроени" и "или върху тях" да се прибавят думите "съгласно чл. 2, т. 3 от този закон", а между думите "проведени мероприятия" и "които не позволяват" да се прибавят думите "съгласно чл. 2, т. 4 от този закон".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Моньо Христов:
По § 9 относно чл. 10б в ал. 1 думите "се обезщетяват" да се заменят с "имат право на обезщетение".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица:
По § 9. В чл. 10б, ал. 1 след думите "от общински" се добавя и държавен поземлен фонд". След "министъра на земеделието, горите и аграрната реформа се добавя "за държавния поземлен фонд и на общинския съвет за общинската земя".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Елена Поптодорова:
В чл. 10б, ал. 1 във втората част на първото изречение се прави следното допълнение:
"... се обезщетяват от общинския или държавния поземлен фонд, или с акции по чл. 18 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, или с поименни компенсационни бонове..."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Калчо Чукаров:
В § 9 (от проекта) относно чл. 10б, т. 1, ал. 1 след думите "с равностойни земи" текстът придобива вида:
"от държавния и/или общински поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Земите за обезщетяване от държавния поземлен фонд се определят със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, а от общинския поземлен фонд с решение на общинския съвет."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Руси Статков:
По § 9. В ал. 1 на чл. 10б да се направи следното изменение:
"(1) Собственици или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на ТКЗС, ДЗС или на други образувани въз основа на тях селскостопански организации, намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, се обезщетяват по тяхно искане с равностойни земи от държавния и общинския поземлен фонд или с държавни ценни книжа емитирани в 3-месечен срок от влизане на измененията на закона в сила."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 9:
"§ 9. В чл. 10б се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Собственици или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях, и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Земите за обезщетяване от общинския поземлен фонд се определят с решение на общинския съвет. Поземлената комисия предоставя необходимата информация на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и на общинския съвет."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Собствениците на земи, конфискувани с присъда, която е отменена, се обезщетяват по реда на ал. 1."
Тук би следвало да сложим точка, защото с приемането вчера на ал. 8 по чл. 10, с поправката на господин Калчо Чукаров втората част на изречението се обезсмисля и не трябва да я има, защото текстът вече е записан в ал. 8 на чл. 10. Затова предлагам тук да сложим точка на ал. 3 - след думите "ал. 1".
"3. Алинея 4 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Преминаваме към отделните предложения. Аз няма да поставям отделно на гласуване предложения, които са приети от комисията и са включени в предлагания от комисията текст. По тях ще се произнесем при гласуването на този текст.
Предложение от народния представител Златко Златев, което комисията не подкрепя.
Господин Златев, заповядайте.

ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз за пореден път излизам пред вас, за да припомня обстоятелството, че отново възниква въпросът собствениците на земеделски земи - български селяни, са ли български граждани по смисъла на чл. 25 и чл. 26 от българската Конституция?
Неотчитане значението на отговора на този въпрос противопоставя значими обществени групи в Република България, които иначе по силата на сега действащото българско законодателство, една част от тях имат възможността парично да бъдат обезщетявани. Познавайки добре този проблем, бих желал отново да обърна вашето внимание върху обстоятелството, че далеч не всички биха се възползвали от възможността парично да бъдат обезщетявани.
Уважавайки мотивите на тези, които в комисията и преди това при предварителните обсъждания са изразили негативно становище по този въпрос, бих желал да ви кажа, че би трябвало принципно да подходим към този въпрос - да предостави законодателят такава възможност, друг е въпросът кой от собствениците по какъв начин би предпочел да бъде обезщетен.
Затова ви моля отново да се замислите върху това предложение и ако го уважите, да гласувате за него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Златев.
По това предложение друг желае ли да се изкаже? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Златко Златев.
Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители: 69 за, 104 против, 12 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Светослав Лучников. Не го виждам. Някой друг желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Светослав Лучников, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 169 народни представители: 19 за, 54 против, 96 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение от група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица, най-общо казано, в чл. 10б, ал. 1 след думите "от общински" се добави "Държавен поземлен фонд".
Някой желае ли да вземе думата? Господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което сме направили, се мотивира със следното.
Първо, при една голяма част от местните планове за земеразделяне обезщетението на собствениците е станало за сметка на държавния фонд.
На второ място, ограничаването с реална земя да се обезщетят собствениците само от общинския фонд ще постави някои общини в невъзможност с реална земя да обезщетят собствениците при положение, че съществува държавен фонд на територията и землището на съответната община.
И заради това ние предлагаме, освен "общински поземлен фонд", да се добави и "държавен поземлен фонд", независимо че по принцип сме приели в законопроекта, че държавният фонд трябва да се съхрани за обезщетение при търговете с компенсационните бонове. Просто да не поставим в различно положение тези, които досега са обезщетени, и тези, които биха могли, но няма да имат право след тази промяна на закона да бъдат обезщетени и от държавния фонд.
Затова моля колегите да подкрепят това предложение. Разбира се, то ще стане със съответното разрешение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Господин Петко Илиев по същия текст.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук се говори, че трябва да има обезщетение и от държавния фонд, но ние не трябва да забравяме откъде идват тези земи, повечето в момента за държавния фонд. Когато са върнати земите на собствениците, когато се установи собствеността на общината, на църквата, на училището и останалата земя се прибавя към държавния фонд. Обаче ние изпускаме един факт, че след масовизацията на земята имаше периоди, когато имаше поголовно разораване на така наречените пасбища, мери, бузалъци, герени, които не бяха ничия собственост - нито държавна, нито църковна, нито на частници, нито общинска. Тя беше на всички в селото. Тя е селската мера. Тази мера беше разорана и сега е земеделска обработваема земя, а в същото време хората се лишиха от селището, за да могат да си пасат животните. И сега няма мера, има наличие на земя, а фактически се ощетяват жителите на селището.
Аз не знам защо комисията по този въпрос не е вземала отношение. Може би ще се наложи по-нататък да има поправка в този закон за възстановяване на селските пасбища, мери. Нека не се посяга на тази земя и да се счита за държавен фонд, за да бъдат обезщетени другите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Илиев. Други желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители, 52 за, 100 против, 14 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение от народната представителка Елена Поптодорова. Някой желае ли да се изкаже? Също не е подкрепено от комисията. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Елена Поптодорова.
Гласували 152 народни представители: 40 за, 87 против, 25 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Калчо Чукаров. Господин Чукаров има думата.

КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което съм направил по отношение на чл. 10б, е наистина обезщетението да става и със земи от Държавния поземлен фонд. Имайки предвид, че в региони на страната има голямо количество земя в Държавен поземлен фонд, но съобразявайки се с разискванията, които вчера водихмe тук, а и че във всички промени, които оттук нататък са приети, е заложено обезщетение само с компенсационни бонове, аз оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Чукаров.
Предложение от народния представител Руси Статков.
Господин Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложението, което съм направил, е свързано с проблеми, които действително са много остри не само в моя регион, а и в цялата страна. Тук вече се говори за това. Поставени са в неравностойно положение големи групи от хора, които не могат да ползват благата от своята собственост. В този смисъл ние закъсняхме много да намерим едно добро решение. Затова и в стремежа си именно за такова решение, ние сме предложили нещо по-радикално. Радикално, за да може да компенсира в известна степен тези блага, които не са ползвани през изминалите години, за разлика от онези собственици, които можаха да ползват своята собственост.
Конкретните ми предложения за обезщетяване са две. За едното вече се говори. Става дума за включване на възможност за обезщетяване от Държавния поземлен фонд. Аз бих добавил тук още един аргумент към онова, което налага такова използване, а именно, че мероприятията, които са били извършени, са от държавен характер, например язовири и летища, и те касаят не само една община, не само един окръг, а те касаят цялата страна. В този смисъл би било справедливо и обезщетяването да се извърши и от земи от този фонд. Мисля, че именно едно такова решение, за което господин Трендафилов говори, ще бъде най-доброто в момента.
Разбира се, предлагам и другото, което до този момент не беше предложено - да има възможност и обезщетяването да става и с държавни ценни книжа. Държавни ценни книжа, а не с предлаганото решение от комисията, защото това решение по същество няма да изиграе онази роля, която ми се струва, че то трябва да изиграе. Защото се говори за масова приватизация, а същевременно няма даже и срок в това решение, което комисията внася досега. Това означава, че няма да има време да се участва. Според мен държавните ценни книжа са тази възможност, която държавата ще даде на хората в известна степен да компенсират онова, което не са могли да ползват през годините.
Мисля, че тази позиция съм я поддържал и в предишния парламент и няма основания да бъда обвинен в каквото и да било - и популизъм даже. Струва ми се, че дори и тези договорености, които имаме с Международния валутен фонд, не са проблем от такъв характер, тъй като става дума именно за собственост и за права, които ще дадат възможност за развитие и на производството, и за по-добро положение на хората.
Разчитам не само на колегите от СДС от региона, а и на всички, които имат подобни случаи, да ме подкрепят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че господин Руси Статков и неговата парламентарна група имаха време преди 2 години, когато имаше внесени предложения за държавни ценни книжа, да решат този проблем. Тогава нямаше борд, нямаше такава тежка ситуация и спокойно можеха тогава да приемат направените предложения за държавни ценни книжа. Днес обаче да се предлага това, е вече трудно, господин Статков. Малко късно сте узрели и ако беше използван тогава моментът, може би наистина собствениците щяха да получат добро обезщетение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
Има думата господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато се поставя въпросът за обезщетения на собственици, на които не може да им се възстанови земята и където не достига нито общинска земя, нито от Държавен поземлен фонд, аз смятам, че трябва да се има предвид не кой го предлага, не кога е имал възможност и защо не го е направил. Ако мнозинството на господин Руси Статков не е искало и не го е направило, то не значи, че и сега ние трябва да подхождаме така към въпроса. Има региони в България и особено там, където колегата Моньо Христов е избран за народен представител - "Марица-Изток", където има унищожена земя на собственици над 80 на сто. И ако ние приемем сега поправката в закона - да се обезщетяват само с лични компенсационни бонове, за които не толкова ясно е казано за какво могат да послужат на хората, каква сигурност имат те да си възстановят собствеността - защото ако България има примерно 2 млн.дка Държавен поземлен фонд, дали ще бъде в Добруджа, дали ще бъде в Мизия - не е от значение, а има унищожена над 7 млн.дка земя, значи няма да стигне Държавният поземлен фонд за тези бонове. Говори се, че ще бъдат компенсирани и с горски фонд. Но не всеки би искал да се земени земята му с гора.
И аз мисля, че ние тук трябва добре помислим, защото има стотици хиляди собственици, чиято земя е унищожена над 50 на сто. И ако ние сега само обезпечим или възмездим хората с тези бонове, едва ли те биха останали доволни. Едва ли бихме защитили интересите им. Не може ли ние да помислим и да приемем едно такова решение: ако наистина в дадено селище на собствениците е унищожена земята до 20 на сто, нека да бъде с тези бонове. Но когато е над 50 на сто, над 80 на сто - не може ли да има процентно разделение? Нека да бъде от унищожената земя за компенсация 40 на сто с ценни книжа, 40 на сто с парично обезщетение и тези 20 на сто да бъдат с тези бонове.
Иначе ние ще постъпим несправедливо. Това е моето мнение. Аз съм от един такъв регион. Не че личният ми интерес е засегнат, но има много като мен, където над 80 на сто от земята им е унищожена и едва ли ще бъде справедливо да бъдат възмездени само с тези лични компенсационни бонове.
Затова аз подкрепям колегата Руси Статков, че наистина трябва да има и възмездяване с ценни книжа, и преди изказалият се колега - и за парични обезщетения, а да има известен процент и от тези лични бонове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Илиев.
Има думата господин Руси Статков.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Мисля, че вече е неуместно това, което направи и днес колегата Моньо Христов, а и някои други колеги се опитват да правят - да атакуваме по подобен начин предложения, които принципно предлагат по-добро решение. И в този смисъл, разбира се, аз благодаря на господин Петко Илиев, защото наистина той по-широко и по-аргументирано обоснова тази необходимост, която касае и неговия район. Разбира се, механизмът, който той предлага, е по-сложен. Аз съм предложил възможността, като съм оставил в правилника вече да се регламентира по-конкретно този механизъм.
Затова ми се струва, без да отричам необходимостта от механизъм, ние в закона трябва да възприемем този текст, който съм предложил, и след това вече с правилника да бъде регламентирано това решение.
Мисля, че независимо от изтъкването на трудните условия, нищо не бърка едно такова решение, господин Христов, нито валутният борд, нито каквото и да е. Става дума за решение в България, което по-радикално възстановява права и в известна степен компенсира пропуснати ползи на нашите съседи, приятели на българските граждани.
Разчитам, че ще подкрепите това предложение. Още веднъж призовавам всички в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата председателят на комисията господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми колеги, искам да кажа, че този въпрос беше много обстойно обсъден в комисията и комисията възприе подхода, че поради ред съображения - било то част от които изказа и колегата Моньо Христов, а също така и от съображението, че трябва да се даде еднаква възможност на тези хора, които притежават земеделска земя и на които по редица причини тя не може да им бъде възстановена в пълния размер, трябва да имат възможност еднакво да участват в три начина, което се възприе по принцип и при първото гласуване, забележете, то беше прието по принцип и при първото гласуване, а именно: да участват с така наречените поименни компенсационни бонове само притежатели на поименни компенсационни бонове в търгове за покупка на земя от Държавния поземлен фонд, за покупка на гори от Държавния горски фонд и в процеса на приватизацията. Този принцип беше възприет на първо четене и той е залегнал като нишка в целия законопроект. Затова комисията и не подкрепи тези предложения, които са в разрез с възприетия вече начин на обезщетяване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов. Няма други желаещи за изказване.
Моля, гласуваме предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 169 народни представители: 60 за, 72 против, 37 въздържали се.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на комисията така, както беше прочетено от председателя на комисията, с промяната в ал. 3 - думите след ал. 1, а именно: "ако собствеността им не може да се възстанови по този закон" се заличават. Моля, гласувайте!
Гласували 152 народни представители: 114 за, 4 против, 34 въздържали се.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 10. В чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 и в ал. 2 думите "със земя от държавния поземлен фонд и/или при условията и по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия" се заменят с думите "с поименни компенсационни бонове"."
Предложение от народния представител Красимир Каракачанов и Анатолий Величков - в § 10 относно чл. 10в се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 след новопредложените думи "с поименни компенсационни бонове" да се добавят думите "и/или със земя от Държавния и общински поземлен фонд".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от група народни представители от Парламентарната група а Демократичната левица по § 10: в чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 и в ал. 2 към предложените изменения вместо "поименни компенсационни бонове" да стане "държавни ценни книжа или парично обезщетение".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Калчо Чукаров: в § 10 от проекта относно чл. 10в, ал. 1, т. 2 в изречение първо думите след тирето се заличават и се заменят с "поименни компенсационни бонове".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, господин Калчо Чукаров оттегли предложението си, няма да го чета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, предложение от народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков. Някой желае ли думата?
Да, господин Величков, заповядайте.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Господин председател, колеги! Член 10в е един от най-изстраданите текстове в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Искам да ви кажа кратка предистория.
Във Великото Народно събрание този член беше конституиран така: обезщетяват се тези български граждани, чиито земи са послужили за погасяване на държавен дълг на българската държава със земи от Държавния и общинския поземлен фонд. В Тридесет и седмото Народно събрание мнозинството на БСП промени сериозно този текст като отряза общинския поземлен фонд. Остана само държавният. Днес ние правим нещо повече - компенсацията на тези български граждани, които са напуснали Беломорието, Тракия и Македония, да става само с поименни компенсационни бонове.
Сигурен съм, че предложението, което правим с господин Каракачанов, в никакъв случай не нарушава философията на закона, поправките на този закон, както и не променя механизма на глава пета, според който обезщетенията ще стават с поименни компенсационни бонове.
Именно затова смятам, че българският парламент дължи едно дори морално обезщетение на тези български граждани, които оставиха имотите си, с които българската държава през 1964 г. със спогодбата с Кралство Гърция изплати своите репарации. Нека за пореден път да не правим така, че тази категория български граждани, както и тези от Добруджа, да се чувстват ощетени от майката родина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата господин Каракачанов.

КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Господин председател, дами и господа народни представители! Аз, като вносител на това предложение, напълно го подкрепям, защото тук става въпрос най-вече за морал. В политиката, преди да има сметки колко и къде ще остане земя, трябва да има морал. Тези хора, които през 1944 г. се изтеглиха с отстъпващата Българска армия, за да запазят своето достойнство като българи и своето българско име, да не бъдат асимилирани от гръцката политика и с чиито земи българската държава си плати сметките, ние днес ще се опитаме за пореден път да ги унижим и ощетим. Крайно време е българската държава да бъде държава на всички българи, а не само държава на партиите, които заседават в този парламент.
Поименни компенсационни бонове - това е един балон, подобен на балона, наречен облигации, който вече десетилетия не се решава. Поименните компенсационни бонове ще създадат в хората същото впечатление, каквото създава и неизплащането на облигациите по "Моллов-Кафандарис".
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Платени са вече.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Платени са една част.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Всичко.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Една част от хората, които имат в къщите си камари от подобни облигации, сега ще им дадем камари от компенсационни бонове, които на практика дори не са и ценни книжа, за разлика от облигациите.
Именно поради тази причина аз призовавам колегите народни представители да подкрепят тази поправка. По-точно това не е поправка, а опит не да се даде право, а да се запази право. Защото в случая с новите поправки към Закона за земята ние отнемаме едно съществуващо до момента право на тази най-изстрадала категория български граждани. Аз предлагам да запазим това право, да не им го отнемаме. Призовавам ви още един път да гласувате за това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Заповядайте.
ОРФЕЙ ДУЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Разбира се, в началото искам да кажа, че не мога да се съглася с господин Каракачанов, че поименните компенсационни бонове са почти нищо, тъй като те имат своята стойност и е обяснено в текста какво представляват самите компенсационни бонове. Но веднага искам да кажа, че излизам тук, на тази трибуна, в подкрепа на предложението на господин Каракачанов и господин Анатолий Величков. Сега е моментът ние да се покажем истински българи и да обезвъзмездим нашите сънародници, които в смутните години след 1944 г. предпочетоха отечеството пред това да живеят добре, но да не се наричат българи. Моят избирателен район - град Петрич, е град на бежанци. Моето семейство също е наследници на бежанци, разбира се, от първата вълна, която не се визира в този текст. Животът ми е преминал в изслушване на разкази на тези многострадалци. Няма давност за униженията и за огорченията на българските бежанци от Беломорието, от Македония и от Тракия.
Случаите, за които говорим и които се визират в предложението на господата Анатолий Величков и Красимир Каракачанов, не са всички останали случаи. Те не могат да минат под тази рубрика. Това са наистина най-големите патриоти от тези години, които предпочетоха да се завърнат в България. И затова аз призовавам всички народни представители да подкрепим предложението на господата Величков и Каракачанов, тъй като там се предполага и една възможност да се обезвъзмездяват хората и със земя, или с компенсационни бонове. Благодаря за вниманието. Аз лично ще подкрепя предложението и призовавам всички да го подкрепим. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дуевски.
Други желаещи?
Пристъпваме към гласуване предложението на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: 152 за, няма против, 28 въздържали се.
Предложението е прието. (Ръкопляскания.)
Предложение от група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица. Някой желае ли да го подкрепи? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: 33 за, 106 против, 7 въздържали се.
Предложението не е прието.
Предложението на господин Калчо Чукаров е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, разбира се, с изменението в него, направено от народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков, което гласувахме преди малко.
Моля, гласувайте § 10 с приетото допълнение.
Гласували 150 народни представители: 127 за, няма против, 23 въздържали се.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 11. В чл. 11 се правят следните изменения:
1. Ал. 3 се отменя.
2. Досегашната ал. 4 става ал. 3 и в нея думите "14 дни от" се заличават."
Предложение от народния представител Моньо Христов по § 11 от проекта относно чл. 11, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи думите "17-дневен срок" да се заменят с нов "двумесечен срок".
Комисията приема предложението по принцип, но този текст фактически се инкорпорира по-нататък в Преходните и допълнителни разпоредби на този закон. Затова комисията подкрепя само по принцип това предложение, но не му е мястото да го гласуваме тук, защото отива в Преходните и заключителни разпоредби.
При това положение комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция за § 11:
"1. Ал. 3 се отменя.
2. В ал. 4 думите "14 дни от" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени писмени предложения по този текст.
Моля, гласувайте за § 11.
Гласували 132 народни представители: 123 за, няма против, 9 въздържали се.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 12. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 последното изречение се заличава.
2. В ал. 6 изречение първо, думите "или измени" се заличават".
Имаше предложение на народния представител Светослав Лучников, който го оттегли.
Има предложение от народния представител Димитър Абаджиев.
По § 12: в чл. 12, ал. 2 да се добави следното изречение: "При доказване на правото на собственост чрез писмени договори или други писмени доказателства, доказващи правното основание на началото на владението на земеделските земи, не се счита прекъсване на това владение включването на земите в организациите по чл. 10, ал. 1 с оглед придобивната давност".
Комисията не подкрепи това предложение с резервата, че като идея това звучи добре и може да се приеме, но трябва да се конкретизира и да се направи по-добра редакция на текста. Затова комисията не подкрепи предложението в тази редакция - правя това като допълнение към доклада.
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев:
В чл. 12 да се отмени ал. 5.
Комисията не подкрепи предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Абаджиев има думата.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението ми по чл. 12, ал. 2 е свързано с част от доказателствата, които са допустими по този член в този специален закон. Става въпрос за писмените договори, които са дали началото на едно давностно владение, което обаче не е продължило повече от 10 години до включването на земите в тези организации, което да даде основание да се приеме, че е налице придобивна давност. Известно е, че фактическата власт върху земите, която е основният елемент на владението, на практика е прекъсната не доброволно от включването на тези земи в организациите.
По този въпрос се прояви много разнопосочна съдебна практика в процеса на решаването на такива спорове. Налице бяха много парадокси при решаването от самите поземлени комисии. Те именно уважаваха заявленията, по които са приложени извлечения от ТКЗС, без да изследват дали тези земи са закупени с писмен договор и е изтекъл давностният срок, а когато е приложен такъв договор, те отказваха. Става въпрос за големи групи български граждани, които през 50-те години са се преселвали от южната в северната част на нашата страна и са закупували земеделски земи от изселващи се български граждани от турски произход. Тези, които са продали земите, нямат претенции към тях. Ако ние не решим принципно този въпрос, ще поставим в невъзможност цели села и големи групи от българските граждани да не могат да възстановят правата си, които те реално не са били загубили. Затова направих предложението - за да се прекъсне тази разнопосочност в съдебната практика.
След като изслушах възраженията на представителите на комисията, предлагам редакционна промяна на моето предложение, която по принцип не променя смисъла, а именно: "Придобивната давност, започнала да тече в полза на владелеца на земеделски земи, който основава владението си на писмен договор, доброволна делба или друг писмен документ, не се прекъсва с включването на земите в ТКЗС, ДЗС, АПК или други, образувани въз основа на тях организации. Това не е основание за отмяна на вече влезли в законна сила съдебни решения". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Давам думата на господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смятам, че този текст, който представи тук господин Абаджиев, до известна степен определя по-добре смисъла и основанията за предложената поправка, за предложеното изменение. Систематично това не може да бъде следващо изречение в ал. 2 на чл. 12, а ако пленарната зала приеме това предложение, предлагам да се създаде т. 3 към § 12 със следния текст:
"3. Създава се нова ал. 7 (тъй като чл. 12 има шест алинеи) и след това да се включи така прочетеният от господин Абаджиев текст. Смятам, че така ще бъде по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Абаджиев, по второто предложение?
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Най-напред ще гласуваме предложението на народния представител Димитър Абаджиев за т. 3: създава се нова ал. 7 към чл. 12. Моля господин Костов да прочете текста, за да знаят народните представители какво гласуват.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "3. Създава се нова ал. 7:
"(7) Придобивната давност, започнала да тече в полза на владелеца на земеделска земя, който основава владението си на писмен договор, доброволна делба или друг писмен документ, не се прекъсва с включването на земите в ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях организации. Това не е основание за отмяна на вече влезли в законна сила съдебни решения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате това предложение на народния представител Димитър Абаджиев.
Гласували 141 народни представители: 132 за, против няма, 9 въздържали се.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване текста на § 12, както беше докладван от председателя на комисията с току-що приетата т. 3, предложена от господин Абаджиев.
Моля, гласувайте § 12.
Гласували 139 народни представители: 128 за, няма против, 11 въздържали се.
§ 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Продължаваме с втората част на доклада.
"§ 13. В чл. 14 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 накрая се добавя "и удостоверение за правото на собственост по искане на собственика.

2. В ал. 1 т. 2 се правят следните изменения:
а) думите "от изпълнител" се заменят с "от лицензиран изпълнител";
б) накрая се създават нови изречения:
"Редът за лицензиране на изпълнителите се определя в наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Не се обявява план за земеразделяне, разработен след анкета на по-малко от половината собственици или техните наследници. Необходимостта от преработката на плана се определя със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
3. В ал. 1 се създава т. 3:
"3. за признаване правото на гражданите по § 4а, ал. 1 да придобиват право на собственост върху ползваните земи при условията на този закон."
4. В ал. 3 се правят следните изменения:
а) създава се ново изречение четвърто:
"Делата се разглеждат по възможност в населеното място по местонахождението на имота;"
б) досегашното изречение четвърто става изречение пето.
5. В ал. 7, изречение първо, се правят следните изменения:
а) думите "Когато се установят закононарушения и/или открият", се заменят с "При откриване на";
б) след думите "по свой почин" се поставя запетая и се добавя "по искане на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа".
6. В ал. 7 се създават изречения второ и трето:
"Срокът от 2 години тече от влизането в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решенията на поземлената комисия по чл. 14, ал. 1, т. 1. При изтекъл срок поземлената комисия се произнася с решение да го измени в едномесечен срок от влизането в сила на този закон."
7. В ал. 7 досегашното изречение второ става изречение четвърто.
8. Досегашната ал. 7а става ал. 8.
9. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея се правят следните изменения:
а) в изречение първо думите "както и по чл. 12, ал. 6" се заличават;
б) в изречение второ думите "и е изтекъл 14-дневният срок за обжалване" се заличават.
10. Досегашната ал. 9 става ал. 10."
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В края на ал. 1, т. 1 на чл. 14 и в края на последното изречение на чл. 17, ал. 1 се добавя ново изречение: "Поземлената комисия може да предостави на собственика и проект за нотариален акт за собственост на възстановения му имот."
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Тук почти до края предложенията са идентични, т.е. "удостоверение за нотариален акт" да бъде заменено с "проект за нотариален акт по искане на собственика". Затова аз ще прочета, че ние приемаме по принцип предложението на народния представител Георги Агафонов, предложението на Владислав Костов се приема по принцип, предложението на Христо Стоянов и Иван Колев се подкрепя по принцип, предложението на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков се подкрепя по принцип, предложението на Елена Поптодорова се подкрепя по принцип.
Има предложение от група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица по § 13 - добавката в чл. 14, ал. 1, т. 1 "и удостоверение за правото на собственост" да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев:
В ал. 1, т. 2 към последните изречения се добавят думите "и проект за нотариален акт по искане на собствениците".
Към предложението на Министерския съвет за изменение на ал. 1, т. 2 в изречението "Не се обявява плана за земеразделяне, разработен след анкетиране на по-малко от половината собственици и техните наследници" се добавя "живеещи постоянно в населеното място, в чието землище е имотът, 2 месеца след публикуването на измененията на този закон".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложението на народния представител Владислав Костов по § 13 относно чл. 14, ал. 1, т. 3 е подкрепено.
Предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев беше оттеглено.
Предложението на народния представител Владислав Костов за чл. 14, ал. 3 е подкрепено от комисията.
Друго предложение на народния представител Владислав Костов:
По т. 5, 6 и 7 от законопроекта - чл. 14, ал. 7 да има следното съдържание:
"Чл. 14. (7) При откриване на нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал. 1, поземлената комисия по свой почин, по искане на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа или по искане на заинтересованите лица, се произнася с решение да го измени в срок до една година от откриване на новите обстоятелства или от новите писмени доказателства, но не по-късно от 2 години от влизане в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решение на поземлената комисия по чл. 14, ал. 1, т. 1. При изтекъл срок поземлената комисия се произнася с решение да го измени в едномесечен срок от влизането в сила на този закон. Този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение."
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народните представители Васил Клявков и Йордан Бакалов за § 13 относно чл. 14, ал. 7 също се подкрепя по принцип.
Предложение от народния представител Светослав Лучников:
В чл. 14, ал. 7 думите "по свой почин" да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев по § 13, т. 7:
В чл. 14, ал. 7 думите "и/или се открият нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение" се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Калчо Чукаров:
В § 13 относно чл. 14 да се създаде нова ал. 11 със следното съдържание:
"(11) Поземлената комисия е длъжна в 3-месечен срок от издаване на съдебното решение за възстановена земеделска земя да издаде скица за имота, а лицензионният изпълнител да въведе собственика в реален въвод."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 13.
"§ 13. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 се създава изречение четвърто:
"Поземлената комисия изготвя по искане на собственика и проект за нотариален акт за собственост."
2. В ал. 1, т. 2 се правят следните изменения:
а) думите "от изпълнител" се заменят с "от лицензиран изпълнител";
б) накрая се създават нови изречения:
"Редът за лицензиране на изпълнителите се определя в наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Планът за земеразделяне се разработва след анкета на не по-малко от половината собственици или техните наследници. Анкетата се провежда по ред и начин, определени с Правилника за прилагане на закона. Необходимостта от преработката на плана се определя със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
3. В ал. 1 се създава т. 3:
"3. за възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на § 4 до § 4м в срок до 31 януари 1998 г."
4. В ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се ново изречение четвърто:
"Делата се разглеждат в населеното място по местонахождението на имота."
б) досегашното изречение четвърто става изречение пето.
5. Алинея 7 се изменя така:
"(7) При откриване на нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал. 1, поземлената комисия по свой почин, по искане на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа или по искане на заинтересованите лица, се произнася с решение да го измени в срок до една година от откриване на новите обстоятелства или от новите писмени доказателства, но не по-късно от 2 години от влизане в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението на поземлената комисия по чл. 14, ал. 1, т. 1. Този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение."
6. В ал. 8 се правят следните изменения:
а) в изречение първо думите "както и по чл. 12, ал. 6" се заличават;
б) в изречение второ думите "и е изтекъл 14-дневният срок за обжалване" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Комисията не е подкрепила предложението на група народни представители от Демократичната левица. Някои от тях иска ли думата? Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението от група народни представители от Демократичната левица, което гласи: "По § 3 добавката в чл. 14, ал. 1, т. 1 "и удостоверение за правото на собственост" да отпадне.
Моля режим на гласуване за това предложение.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим, от място): По принцип и това предложение е взето в заключителното решение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз поставям на гласуване това, което комисията не е подкрепила. Другото, което по принцип е намерило приложение в крайния текст, не го поставям, за да пестим време.
ХРИСТО СТОЯНОВ: И това фактически е влезло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 122 народни представители: 33 за, 83 против, 6 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, което не е подкрепено от комисията е от народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
Искате ли думата, господин Стоянов, или направо да го гласуваме?
Става дума за предложението Ви към ал. 1, т. 2.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: За втория абзац. Може ли да допълня?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, допълнете. Защото така, когато се натрупат много текстове, депутатите не знаят за какво гласуват.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Става дума, господин Стоянов, за втори абзац на Вашето предложение, където Вие искате анкетата да стане само с живеещи постоянно в населеното място и т.н. Иначе първи абзац по принцип го приемаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата професор Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Това, което казвате, господин Костов, е така. И когато ние в комисията коментирахме, накрая аз се съгласих, че с една обстановка, с която даваме право само на живеещите да решат проблема, лишаваме от правото на другите собственици. И в такъв смисъл казах, че оттеглям тази част от предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А другата е инкорпорирана в окончателния текст.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Щом го оттегля, няма да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, няма до поставям на гласуване това предложение.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Моето желание беше, с оглед да улесня нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следващото предложение, което не е прието от комисията, е от господин Светослав Лучников: в чл. 14, ал. 7 думите "по свой почин" да отпаднат.
Господин Лучников, желаете ли думата? Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! За какво става дума? Става дума за изменение на планове за земеразделяне.
Тези планове за земеразделяне очевидно могат да се изменят по искане на заинтересованите лица. Могат да се изменят по искане на министъра на земеделието. Но по свой почин комисията сама да си изменя плановете, това създава абсолютен произвол и отменя всякаква сигурност. Ако някой е заинтересован от тази промяна, той ще си я поиска. Но самата комисия да иска да променя собствения си план, това на нищо не прилича! Моля да приемете предложението ми и думите "или по свой почин" да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Костов, желаете ли думата?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Аз бих предложил да вземе отношение и господин Каркъмов. Текстът на вносителя се прие и тогава той беше аргументиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Каркъмов, ако желаете да направите някакво разяснение? Заповядайте.
Има думата заместник-министър Георги Каркъмов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАРКЪМОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми народни представители!
Предложението на господин Лучников действително беше обсъждано много внимателно в комисията. Бих казал, че има основание предложението от логическа гледна точка, в смисъл, че поземлената комисия по свой почин може да прави предложение за промяна в плановете за земеразделяне. Но, тук би трябвало да разгледаме проблема в контекста по свой почин да променя решения, които поземлената комисия е правила и по които решения са възникнали някои нови обстоятелства.
Смятам, че би трябвало да дадем свобода на поземлената комисия по свой почин, при възникване на нови обстоятелства, но не и планове за земеразделяне, да можем да ускорим процеса, да не го застопоряваме.
Ето защо считам, че предложението на господин Лучников не би трябвало да се приеме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин заместник-министъра.
Думата иска господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): По принцип наистина предложението на господин Лучников има голяма логика, защото наистина поземлените комисии не могат по свой почин да вземат решения за отмяна на собствените си постановени решения за възстановяване на собственост. Обаче защо се стигна до тази ситуация? В 1993 г. имаше един министър на земеделието, който разпореди и на тази база поземлените комисии започнаха, без да изчистят балансите на землищата, да възстановяват и да признават всякакъв вид собственост. Неслучайно тогава този министър каза, че ще върне земята за три месеца. Става дума за Георги Танев.
На тази база беше възстановена, без да се огледат добре клетвени декларации, писмените доказателства, бяха направени и де факто много решения, които постановиха поземлените комисии. Съдържат в себе си голяма доза неистински свидетелства, лъжа, най-точно казано.
Сега ако ние отменим този текст по свой почин, това означава, че веднага той рефлектира при чл. 15, ал. 2, където даваме право пък на редукционен коефициент. Тоест ако отменим този текст поземлените комисии да вземат решения по свой почин, това означава, че всички решения, които те не могат да сменят, един вид, остават. Оттук нататък кой излъгал, кой не е излъгал, отива се към редукционния коефициент, който започва да се намалява пропорционално на базата на това колко земя не достига.
И от тази гледна точка ние сме изправени пред този избор, отнемаме им правото "по свой почин". Всички решения остават, означава общо намаляване на всички собственици на земята по чл. 15, ал. 2. Остане ли, пък от друга страна им даваме възможност наистина те да правят каквото си искат. И наистина това е едно голямо затруднение за всеки народен представител, който трябва да реши кое е по-доброто. Защото и в единия случай има добри елементи, и в другия, но има и лоши.
Аз лично споделям, че трябва да им отнемем тези права - "по свой почин". За да може наистина само при заинтересовани собственици, които атакуват поземлената комисия, да се произнасят те само върху тях, а не да остане "по свой почин" те да вземат решения.
Така че подкрепям предложението на господин Лучников.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Колеги! Аз напълно подкрепям предложението на господин Лучников. Моето предложение е в същия смисъл. Но считам, че предложението на господин Лучников е по-правилно, тъй като отнема само правото на поземлената комисия служебно да променя решенията. Затова аз ще оттегля моето предложение.
Призовавам всички колеги да подкрепят предложението на господин Лучников. Този текст, който беше вкаран в чл. 14, от юридическа гледна точка е една безмислица, тъй като решенията на поземлените комисии са стабилни административни актове. Не може органът, който е издал този акт по свой почин да го изменя. След като беше въведена тази възможност, аз бях свидетел, като съдия, на изключително много злоупотреби от поземлените комисии. Те започнаха през месец-два да си променят решенията по най-различни съображения, без да спазват предпоставките, които са посочени в съответния текст.
Затова смятам, че предложението е напълно удачно и трябва да бъде подкрепено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Има думата господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Аз не искам да кажа тук, че намирам за уместно това предложение да бъде прието, тъй като в края на краищата този, който е заинтересован, има право да сезира поземлената комисия и да представи съответните аргументи. А такава възможност при това положение вече се създава за поземлената комисия, да си промени решението. Ето защо мисля, че не е необходимо повече да дъвчем този въпрос. Ако няма някой да каже нещо по-съществено против това, предлагам да гласуваме. Мисля, че е коректно да приемем предложението на господин Лучников така, както е, тоест думите "по свой почин" да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Клявков.

ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз съм против предложението на господин Лучников и в Комисията по земеделието съм гласувал против това предложение. Предлагам ви ние да подкрепим мнението на комисията и това предложение да не го подкрепяме по причините, които господин Христов изтъкна, че наистина има много нарушения по времето на министър Танев в поземлените комисии и ако ние не дадем такава възможност на комисиите, това ще забави поземлената реформа или най-малкото ще остави у хората следата за една несправедливост, едно несъвършенство на поземлената реформа.
Смятам, че ние можем да имаме доверие в екипа на Министерството на земеделието и съответно на поземлените комисии, че няма да се злоупотребява с това право, но смятам че то трябва да остане в текста на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клявков.
Ще поставя на гласуване предложението на господин Светослав Лучников в чл. 14, ал. 7 думите "по своя почин" да отпаднат. Напомням, че и господин Костов, председател на комисията, подкрепи предложението. Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: 118 за, 21 против, 10 въздържали се.
Предложението се приема.
Господин Абаджиев оттегли своето предложение.
Следващото предложение е на народния представител господин Калчо Чукаров. Имате думата, господин Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! За да предложа създаването на новата ал. 11 съм изхождал от следното - в голямата част от страната плановете за земеразделяне все още не са направени, но в района, от който съм аз - Добруджа, този процес е приключил още през 1995 г.
Има много съдебни решения, които хората ги държат в ръцете си от две и три години и чакат момента, в който ще бъдат въведени реално във владение. Досега имаше такава възможност, но поземлените комисии по една или друга причина подбирателно действаха и въвеждаха само някой, който те смятат за необходимо.
Затова аз предложих такъв текст, в който да задължим поземлените комисии да издадат скици за имота и в същия момент лицензионните изпълнители пък да ги въведат в един тримесечен срок. Това, което гласувахме вчера и днес, което се прие тук, от залата, е обезщетяването да става само с поименни компенсационни бонове. Това изключва вече тази възможност, която аз тук предлагам. Аз не оттеглям предложението си, но казвам мотива, който ме е подтикнал да предложа тази алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чукаров.
Господин Лучников иска думата. Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа. Искам да отстраня едно недоразумение, което евентуално се дължи на пропуск. В първоначалния текст на ал. 7 на чл. 10 се говори: при установяване на закононарушения, и след това следват другите съображения. Нали така? - Нови обстоятелства и така нататък. Това основание за първото закононарушение е първото и основно основание за изменение на плана, нали? Закононарушението. Така. Обаче сега от последния текст, който ни се предлага това нещо е отпаднало. Говори се: при откриване на нови обстоятелства, нови писмени доказателства или от съществено значение. А закононарушението не е споменато. Аз смятам, че това е някакво недоразумение и трябва да се добави в текста - при откриване на закононарушения, както си е в първоначалния текст - на нови писмени доказателства от съществено значение.
Господин Костов, ще ми кажете, че се касае за съдебни решения. Оставете съдебните решения. Може да се открият закононарушения, които не са били предмет на съдебно нарушение, но въпреки това са флагрантни закононарушения и сега ние какво - ще накараме хората да отидат и да водят процеси, когато може направо да констатираме закононарушението и да го установим. Аз смятам, че това не е разумно.
Но тук текстът, когато вече се оформи окончателно нека да остане: по искане на министъра или на заинтересованите лица. Да, аз моля да остане в първоначалния текст. Впрочем, никой досега не е поискал, няма писмено искане да отпадне думата "закононарушение" и моля тази дума да остане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Клявков има думата.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Аз подкрепям току-що направеното предложение от господин Лучников. То се съдържа и в предложената от мен и господин Бакалов редакция на ал. 7 - при откриване на закононарушения, нови обстоятелства, нови писмени доказателства.
В комисията бе изтъкнато, че за закононарушение трябва да има съдебно решение. След като господин Лучников като юрист споменава, че това не е необходимо, аз подкрепям в текста да влезе и "закононарушения". Мисля, че това е резонно, тъй като наистина, ако трябва да пращаме хората на дела да доказват тези закононарушения, а може самата комисия да ги установи по искане на заинтересованите лица, или пък по искане на министъра, добре е тя да се произнесе.
Друго, което искам да спомена - в самата комисия, аз доколкото си спомням, ние подкрепихме изцяло, не по принцип предложението на господин Владислав Костов за редакция на ал. 7. Това предложение се различава от това, което е записано като предложение на комисията с едно-единствено изречение, в което се включва... (Реплики)
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (от място): Но този текст отива в допълнителните и заключителни разпоредби.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: Извинявам се. Може би допуснах техническа грешка, но държа този срок, едномесечния срок да се запази като възможност.
Благодаря на господин Костов. Значи, по този текст тогава нямам възражения, но държа още веднъж, споменавам, да подкрепим и предложението на господин Лучников да фигурира в текста на комисията: "при откриване на закононарушения" и така нататък.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Васил Клявков.
Господин Моньо Христов има думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): По принцип в закона досега има няколко текста, където съществува думата "закононарушения". Комисията по принцип осмисли нещата и "закононарушения" ще отпаднат от почти всички текстове на закона.
Аз съм съгласен, че разглеждайки нещата в контекста се разбира, че има нарушения по този закон. Комисията може да ги отстрани, но от друга страна какво означава думата "закононарушения"? Това означава, специално за мен, че всички закони са нарушени. Сега, ако искате да напишем "нарушения по този закон", добре. Но "закононарушения" означава, че има нарушения по всички закони и за мен специално звучи, че това трябва да отиде в съда, който е да определи дали е законосъобразно или не.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Съгласен съм да бъде "нарушения по този закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Костов има думата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Аз благодаря на господин Моньо Христов, защото ние не сме променяли текста на вносителя, а сме го приели така именно с това условие, че "закононарушения" не могат да бъдат установявани от поземлената комисия, защото закононарушенията - това е работа на съда да ги установява. Той е органът, който във всяка правова държава установява закононарушенията.
Ако вносителите имат някакви други съображения, ще ги помоля, господин Каркъмов, нека да ги изясните, защото тук действително става въпрос за неща, които вие може би като вносител или като представител на вносителите можете да ги обясните по-подробно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Текстът, който вносителят е предложил фактически не се различава от това, което предлага господин Лучников, господин Клявков и другите. Както виждам в текста на комисията в последната редакция е отпаднало понятието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (встрани от микрофоните): Вижте, господин председател, текстът на вносителя е думите "когато се установят закононарушения", "закононарушения" отпада, целият текст и продължава: "при откриване на нови обстоятелства" и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, ако господин Каркъмов смята, че е добре да даде разяснения...
Имате думата господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАРКЪМОВ: Внимателно беше разглеждано и това предложение за изменение в закона, но без да пледирам дълго и да аргументирам така предложения текст, аз смятам, че предложението на господин Моньо Христов може да се приеме. Защото основният мотив за искане да отпадне фразата "когато се установят закононарушения", беше точно това, което и той каза, че закононарушения въобще е проблем, който не е в прерогативите на поземлените комисии, но имаме действително практика, която показва, че има изключително много нарушения при прилагането на закона. Затова аз приемам редакцията на господин Моньо Христов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
При това положение ние отново стигнахме дотам, че обсъждахме предложението на господин Калчо Чукаров, отклонихме се, не сме гласували още неговото предложение, а започнахме да се занимаваме с нещо друго. Очевидно не внимаваме достатъчно в залата.
Затова най-напред ще поставя на гласуване предложението на господин Калчо Чукаров, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: 32 за, 46 против, 56 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложението, което беше направено от господин Лучников и променено в известен смисъл от господин Моньо Христов, поне както аз си отбелязах, е "при откриване на нарушение по този закон, на нови обстоятелства, нови писмени доказателства и т.н." В окончателния текст вече сме гласували отпадането на думите "по свой почин".
Имате думата, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Бих искал само да прибавя, уважаеми колеги, "при откриване на нарушения по този закон и Правилника за неговото приложение", защото това е много важно. Законът се прилага чрез правилника. Затова предлагам да се прибави и правилникът. Макар че тук "този закон" пак не е много коректно, защото този закон се отнася до този закон, който е приет през 1991 г., а Законът за изменение и допълнение...
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Ние не можем сега да редактираме предложението.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Добре, "при откриване на закононарушения по този закон и Правилника за неговото приложение, на нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване и т.н.", думите "по свой почин" отпадат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ние във всички случаи най-напред ще гласуваме добавката, която е следната: след думите "при откриване" се предлага да се добави "нарушения по този закон и Правилника за неговото приложение".
Моля, гласувайте за това допълнение.
Гласували 161 народни представители: 123 за, 25 против, 13 въздържали се.
Допълнението е прието.
Поставям на гласуване текста на § 13 така, както е докладван от комисията, с направените две корекции - едната, която гласувахме току-що, а другата, предложена преди това от господин Лучников.
Моля, гласувайте за текста на § 13.
Гласували 144 народни представители: 118 за, 5 против, 21 въздържали се.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 14. В чл. 15 се правят следните изменения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Когато поземлената комисия установи, че размерът на земеделската земя в границите на землището е намалял, съответно се намалява и подлежащата на възстановяване земя, с изключение на земите, които се възстановяват в стари реални съществуващи или възстановими граници. Съответно се намаляват и земите, чиято собственост подлежи на възстановяване в изпълнение на съдебно решение за признато право на възстановяване на собственост чрез план за земеразделяне."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите "държавният и/или общинският поземлен фонд и/или по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия" се заменят с "общински поземлен фонд и/или с компенсационни бонове", нещо, което вече приехме в предишните текстове.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите "в 14 дни от" се заличават и думите "ал. 2" се заменят с "ал. 3".
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5."
Предложение от народния представител Владислав Костов:
В § 14 относно чл. 15, ал. 2 да добие следното съдържание:
"Чл. 15. (2) Когато поземлената комисия установи, че размерът на земеделската земя в границите на землището е намалял, съответно се намалява и подлежащата на възстановяване земя, с изключение на земите, които се възстановяват в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници." Второто изречение го оттегля уважаваният народен представител Владислав Костов.
Народният представител Айруш Хаджи и група народни представители от ОНС предлага в чл. 15 да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Когато поземлената комисия установи, че размерът на земеделската земя в границите на землището е намалял, съответно се намалява и подлежащата на възстановяване земя, съответно се намаляват и земите, чиято собственост подлежи на възстановяване в изпълнение на съдебно решение за признато право на възстановяване на собственост чрез план за земеразделяне."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица:
По § 14. В чл. 15 предложението за създаване на нова ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция за § 14.
§ 14. В чл. 15 се правят следните изменения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Когато поземлената комисия установи, че размерът на земеделската земя в границите на землището е намалял, съответно се намалява и подлежащата на възстановяване земя, с изключение на земите, които се възстановяват в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници.Съответно се намаляват и земите, чиято собственост подлежи на възстановяване в изпълнение на съдебно решение за признато право на възстановяване на собственост чрез план за земеразделяне."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите "държавният и/или общинският поземлен фонд и/или по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия" се заменят с "общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове".
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите "ал. 2" се заменят с "ал. 3", а думите "14 дни от" се заличават.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложението на народния представител Айруш Хаджи и група народни представители няма желаещи да се изкажат.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Айруш Хаджи и група народни представители от ОНС.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: 25 за, 85 против, 42 въздържали се.
Предложението не се приема.
По следващото предложение - група народни представители от Демократичната левица, думата има господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Какво ми дава основание да предложа да отпадне новата редакция на текста? Вижте каква е редакцията: "Когато поземлената комисия установи, че размерът на земеделската земя в границите на землището е намалял, съответно се намалява и подлежащата на възстановяване земя, с изключение на земите, които се възстановяват в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници." Получава се така, че в едно землище хората, които ще получат своите земи по силата на земеразделителния план и в землището общо земята е намаляла, тяхната земя ще бъде редуцирана със съответен коефициент. Но това не се отнася за една категория хора, за които може във възстановими реални граници да получат пълния размер на земята си. Ние отстъпваме от един принцип, който приехме преди това, че там, където границата за възстановяване на земите в реални граници, както беше с отменените присъди и т.н., по-нататък се обезщетяват с компенсационни бонове. В случая ми се струва, че е несправедливо в едно и също землище хората да бъдат разделени на две категории.
И затова аз смятам, че коефициентът трябва да се отнася за всички, там където е намалял общо в землището, и ако трябва наистина да ги обезщетим, те да се обезщетят с поименни компенсационни бонове, така както приехме във всички останали членове и при всички случаи, когато се възстановява правото на собственост и не достигат реално земи за възстановяване на собствеността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Господин Моньо Христов има думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председателю, това предложение, което беше направено от Демократичната левица, беше отхвърлено, тъй като не става дума за две категории собственици, а всички са собственици. Но става дума, съгласно закона, който предхожда по-предните текстове, членове и алинеи, ние имаме възстановяване на собствеността по няколко начина - става дума за стари реални граници, за възстановими и за план със земеразделяне.
В тази връзка собствениците, а това са най-различни собственици, господин Трендафилов, няма да ги делим на цвят, и физически, и юридически лица, които доказват, че имат и могат да възстановят собствеността си в стари реални граници или доказват собствеността си във възстановими реални граници, те затова са изключени. Това не е толкова голям процент.
И, второ, Вашето предложение няма логика, защото на кого ще я дадем тази земя сега? Поземлената комисия му е възстановила собствеността на базата на по-предните текстове, че със стари реални граници възстановява, после казва: не, тази собственост, дето сме ти я възстановили, ние ще я вземем сега и ще дадем част от тази собственост на някого друг, защото не достига за всички. Мисля, че в едно землище почти всички собственици получават в стари реални граници или във възстановими. Те даже не ходят в някои райони дори да ги потърсят, защото това са преди всичко в полубалкански или по-високите места. Всички те търсят повече второто - чрез плана за земеразделяне, където е земеделската земя. Или това са граници там, където има по-голям интерес, които са близо до регулацията, там също има възможност за възстановяване. Но това става за тези, които могат да го докажат, където има стари планове, които дават възможност да докажат.
Така че не става дума за категории, става дума за собственици, които успеят да докажат тази собственост по този начин в стари реални граници или възстановими.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
Има думата за реплика господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Аз много уважавам защитата на господин Христов, но, вижте, не е все едно дали ще възстановим собствеността с реална земя и дали със съответен коефициент ще възстановим с компенсационни бонове на тези, на които е намаляла земята. Преди малко Вие тук защитавахте тезата, че там, където са унищожени земите, както е в Старозагорски район и на други места... Просто според мен е несправедливо на едни хора да възстановяваме напълно земята в реални граници, със земя, а на други да възстановяваме с компенсационни бонове и то в рамките на едно и също землище. Не са много малко тези хора, някъде над 18% от земята е върната в реални граници. Така че това никак не е малко.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): В определени землища те са много в стари реални граници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Поставям на гласуване предложението на група народни представители от Демократичната левица да отпадне предложението за създаване на нова ал. 2.
Гласували 163 народни представители: 57 за, 104 против, 2 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста на § 14 в редакцията, която ни предлага комисията.
Гласували 157 народни представители: 123 за, 34 против, няма въздържали се.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 15. В чл. 17 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а/ в изречение първо думите "при включването им в" се заменят с "притежавани и преди образуване на";
б/ накрая се добавя "и удостоверение за правото на собственост по искане на собственика".
2. Ал. 3 се заличава.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 3 и в нея текстът след думата "землището" се заличава.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 4 и в нея след думите "редът за изготвянето му" се поставя запетая и се добавя "както и към техническите дейности по неговото изработване и заснемането на имотите по чл. 14, ал. 1, т. 1".
5. Досегашните алинеи 6 и 7 стават съответно алинеи 5 и 6.
6. Досегашната ал. 8 става ал. 7 и се изменя така:
"(7) Влезлият в сила план за земеразделяне може да бъде преработен със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа при явна фактическа грешка".
7. Досегашната ал. 9 става ал. 8 и в нея думите "в нов тримесечен срок" се заменят с "пред поземлената комисия в нов едномесечен срок от влизането в сила на този закон".
Предложение на народния представител Моньо Христов - оттеглено.
Предложение на народния представител Светослав Лучников - в края на последното изречение да се прибави ново изречение за нотариален акт.
Комисията подкрепя по принцип предложението и на господин Лучников, и на господин Агафонов, и на господин Костов, и на Айруш Хаджи и група народни представители, господата Каракачанов и Величков, затова няма да ги чета, те са идентични.
Предложение от народните представители Христо Стоянов и Иван Колев - първото изречение на чл. 17, ал. 1 се изменя така:
"Чл. 17. (1) Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници се извършва върху равностойни по количество и качество земи, съответно намалени в случаите по чл. 15, ал. 2, групирани по собственици и земеползватели съгласно плана за земеразделяне, изработен по принципите на комасацията и съобразен според възможностите с изразените желания на собствениците или техните наследници".
Комисията не подкрепя предложението, описано в редакцията на чл. 17, ал. 1, изречение първо, а подкрепя по принцип предложението, изразено във втория абзац, което е за проект за нотариален акт.

Предложение от народните представители Христо Стоянов и Иван Колев:
Параграф 15. Първото изречение на чл. 17, ал. 1 се изменя така:
"Чл. 17. (1) Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници се извършва върху равностойни по количество и качество земи, съответно намалени в случаите на чл. 15, ал. 2, групирани по собственици и земеползватели, съгласно плана за земеразделяне, изработен по принципите на комасацията и съобразен според възможностите с изразените желания на собствениците или техните наследници."
Комисията не подкрепя предложението, описано в редакцията на чл. 17, ал. 1, изречение първо, а по принцип приподкрепя предложението, изразено във втория абзац, което е за проект за нотариален акт.
Предложение от народните представители Христо Стоянов и Иван Колев:
Ал. 3 да не се заличава по чл. 17, т. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица:
По § 15. В чл. 17 предложението да се заличи ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица:
В ал. 4 след думите "земеразделяне на землището" се добавя второ изречение със следното съдържание: "Земеделски земи с трайни насаждения се разпределят пропорционално на собствениците, според притежаваната земя".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Агафонов:
В § 15 относно чл. 17, т. 4 да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Хидротехническите комплекси, хвостохра-нилищата и шамохранилищата се отразяват в плановете за земеразделяне като тяхната локална мрежа за измерване и следене на деформациите се привързва към държавната трингулачна и нивелачна мрежа."
Останалите алинеи от 5 до 8 да не променят номерацията си.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Айруш Хаджи и група народни представители е оттеглено.
Предложението от народните представители Рафаилов и Таракчиев също е оттеглено.
Предложение от народния представител Александър Каракачанов:
Към § 15 относно чл. 17 да се създаде нова ал. 8 със следното съдържание:
"(8) В селищата, в които не е изработен план за земеразделяне, собствениците, на които е възстановено правото на собственост с решение по чл. 14, ал. 2 и им е предоставено право за ползване и са въведени във владения при условията на предходната алинея, което е продължило повече от две години, могат да поискат от поземлената комисия да им определи правото на собственост с решение по чл. 17, ал. 1, в което се описват размерът и категориите на земеделските земи, тяхното местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. При окончателното изработване на плана за земеразделяне той се съобразява с тези решения."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 15:
"§ 15. В чл. 17 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в изречение първо думите "при включването им в" се заменят с "притежавани и преди образуване на";
б) накрая се създава ново изречение шесто:
"Поземлената комисия изготвя по искане на собственика и проект за нотариален акт за собственост."
2. Ал. 3 се отменя.
3. В ал. 4 текстът след думата "землището" се заличава.
4. В ал. 5 след думите "редът за изготвянето му" се поставя запетая и се добавя "както и към техническите дейности по неговото изработване и заснемането на имотите по чл. 14, ал. 1, т. 1".
5. Ал. 8 се изменя така:
"(8) Влезлият в сила план за земеразделяне може да бъде преработен със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа при явна фактическа грешка."
6. Ал. 9 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Във връзка с § 15 има твърде много предложения. Предложенията, които са оттеглени и тези, които са приети от комисията, няма да поставям на гласуване.
Господин Костов, според мен, първото предложение, което трябва да бъде поставено на гласуване, е предложението на господата Христо Стоянов и Иван Колев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, по отношение на изречение първо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първата част на чл. 17, ал. 1.
Има думата проф. Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, за онези, които са малко по-далеч от проблема, искам да кажа защо не оттеглям предложението си.
На практика онова, което представлява § 15, аз по същество го подкрепям изцяло, с тази промяна, която предлагам да има в първото изречение на чл. 17, ал. 1. Това на практика е буквално текстът, който е от закона от 1992 г.
РЕПЛИКИ: Не е така!
ХРИСТО СТОЯНОВ: Моля ви!
В продължение на 4 пъти този закон и тази точка претърпяха промени и на основата на тях, на практика се докара до едно сериозно раздробяване и преди всичко несъобразяване и негарантиране желанието на собствениците и на техните наследници. Това, че се добавя "притежавани и преди образуването на ТКЗС и ДЗС" и т.н., т.е. да се съобразяваме с нови реални граници, означава - в съответните местности.
Имам една справка, която ми показва, че в район, който има 28 хил. дка има 324 имена на местности. Тоест, добавянето на такъв текст - "притежавани и преди образуването" - означава отново раздробяване.
Това са съображенията, които ми дават основание да предложа текста да бъде гласуван. Нямам никакви други съображения.
Тъй като съм на трибуната ще изразя своето отношение и към ал. 3 - нашето следващо предложение.
Считам, че тази отмяна на практика лишава от възможности хората, които желаят по един или други начин да си групират земята. Лишаваме ги от това право. Мисля, че това е във вреда на самите собственици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоянов.
Други желаещи да се изкажат във връзка с това предложение? Няма.
Поставям на гласуване първото предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев, свързано с чл. 17, ал. 1, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: 47 за, 84 против, 22 въздържали се.
Не се приема предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
Поставям на гласуване второто предложение на същите народните представители - ал. 3 да не се заличава по чл. 17, т. 2. Прочетох дословно предложението.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: 38 за, 88 против, 7 въздържали се.
Не се приема това предложение.
Преминаваме към трето предложение, което е от Парламентарната група на Демократичната левица.
Има думата господин Трендафилов, за да защити предложението.

КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По същество вие предрешихте въпроса с това предложение, тъй като предложението на господата Стоянов и Колев беше същото, което правим и ние.
Аз мисля, че допускаме сериозна грешка, затова защото всички сме съгласни, че в бъдеще трябва в България да се прави комасация с оглед да се уедрят парцелите земи и да се създаде възможност за едно модерно съвременно земеделие. Сега, когато отделяме милиарди, някъде около 13 млрд. само тази година, за извършване планове за земеразделяне, защо изпускаме тази възможност да решим част от проблемите на комасацията, групирайки земите на онези, които искат, или на роднини, братя, сестри и т.н., които биха могли наистина да окрупнят парчетата земя, а да не се раздробяват максимално възможно, както е по заявените от собствениците земи в различните селища.
Отхвърлянето на ал. 3, тоест премахването на ал. 3, лишава от възможността земеразделителните фирми да се съобразят с едно такова желание и на нас ще ни се наложи задължително в следващите години отново да отделяме средства и отново да ангажираме професионалисти и техника за извършване на комасацията, което е един сложен, труден и продължителен процес, който аз съм убеден, че ще настъпи и ще започне в следващите години.
Така че това ми е предложението и аз отново се обръщам към вас да подкрепите ал. 3 да се запази в сегашния й вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Трендафилов. Други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на Парламентарната група на Демократичната левица в чл. 17 предложението "да се заличи ал. 3" да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: 57 за, 87 против, 11 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следва второ предложение на същата парламентарна група. Господин Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Тук вече става дума за трайните насаждения, които в последните години в България рязко намаляха, поради недоразумения около собствеността. Свързано е и с това, че това бяха огромни масиви, които не могат да се стопанисват така, както те са били замислени и както са били старите стопански организации, които са се занимавали с този въпрос.
Доскоро предложението беше да се заплащат подобренията, тоест трайните насаждения, които реално съществуват, и това сериозно затрудни голяма част от собствениците на земя, тъй като, когато са правени тези масиви, не са се съобразявали с границите на землищата, а са се съобразявали само с най-подходящите терени. Получава се така, че има землища, както примерно в село Ясен в община Ново село, където от 11 хил. дка земя 9 хил. дка са лозя. Явно е, че един селянин не е в състояние да заплати лозята, за да ги получи и да ги стопанисва, а и като ги получи, той няма да може да ги стопанисва, защото 100 дка лозя не биха могли да се стопанисват от едно семейство така леко.
И заради това сега се предлага да не се заплаща. Аз по принцип не възразявам против предложението да не се заплащат трайните насаждения, но има един проблем. Инвестицията, която е направена в трайните насаждения, е правена за сметка на всички селяни от територията на това землище. И сега изведнъж ще се получи така, че онези, на чиято земя има трайни насаждения, ще получат превилигировано, без да заплащат, трайни насаждения, тоест една крупна инвестиция, а онези, които са инвестирали реално, тоест техните съселяни, те просто ще получат само земя, без да имат право да участват в част от тази инвестиция.
Заради това ние предлагаме така: да не се заплаща, подкрепяме това предложение, но разделянето на трайните насаждения да стане пропорционално на притежаваната земя в землището. Тоест, всички в землището да участват в разпределението на трайните насаждения, където съществуват и са в добро състояние.
Така смятаме, че ще бъде справедливо, иначе облагодетелстваме наистина една част от хората, за сметка на друга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Трендафилов. Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване предложението на Парламентарната група на Демократичната левица за добавяне на едно второ изречение в ал. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: 50 за, 94 против, 6 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следва предложението на народния представител Георги Агафонов. То беше докладвано от председателя на комисията. Не виждам желаещи да се изкажат.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Агафонов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: 47 за, 105 против, 2 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следващите две предложения са оттеглени - на господин Айруш Хаджи и на господата Рафаилов и Таракчиев.
След него идва предложението на народния представител Александър Каракачанов.
Господин Каракачанов, желаете ли да вземете думата? Има думата народният представител Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението ми е по-скоро принципно. Въпросът е в следното. Не може да се каже каква компенсация ще направят реално компенсационните бонове, а да не говорим, че населението е доста разколебано по този въпрос вследствие на това, което става в приватизацията.
Смятаме, че би било по-добре, макар че това естествено няма да е лесно, компенсацията да се направи с ценни книжа. Това е смисълът на предложението. Нека Народното събрание да прецени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Александър Каракачанов.
Поставям на гласуване направеното от него предложение в съдържанието, което беше докладвано от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: 54 за, 60 против, 40 въздържали се.
Предложението на господин Каракачанов не се приема.
Моля да гласуваме за предложението на комисията по § 15, свързано с чл. 17.
Гласували 139 народни представители: 96 за, 36 против, 7 въздържали се.
Предложението на комисията е прието.
Почивка до 12,15 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме нашата работа.
Преди да продължим със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, господин Костов, ще направя съобщения за парламентарния контрол за утре, 10 октомври, петък.
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на актуални въпроси от народните представители Венко Вълчев и Руси Статков и на питания от народните представители Осман Октай и Руси Статков.
Министърът на транспорта Вилхелм Краус ще отговори на актуални въпроси от народните представители Драгомир Драганов и Кирил Ерменков.
Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на актуален въпрос от народната представителка Татяна Дончева.
Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на актуални въпроси от народните представители Кънчо Марангозов и Илия Баташки.
Министърът на отбраната Георги Ананиев ще отговори на актуални въпроси от народните представители Драгомир Драганов и Георги Пирински.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков - на актуален въпрос от народния представител Атанас Мерджанов и на питане от народния представител Свилен Димитров;
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев - на актуални въпроси от народните представители Златко Златев, Кънчо Марангозов и Атанас Мерджанов и на питане от народния представител Георги Агафонов;
- министърът на външните работи Надежда Михайлова - на актуални въпроси от народните представители Евгени Кирилов и Георги Пирински;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на питане от народния представител Любомир Божков.
Господин Костов, моля да продължите с докладване на законопроекта, по който работим.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 16. Чл. 19 се изменя така:
"Чл. 19. Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След изтичането на 10-годишен срок земите стават общинска собственост."
Предложение от народните представители Христо Стоянов и Иван Колев:
Параграф 16. Чл. 19 не се променя.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица:
По § 16. Предложеният нов текст да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов. По същество и двете предложения са еднакви - за отпадането на § 16.
Иска ли думата някой от вносителите? Не.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Христо Стоянов, Иван Колев и на група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица за отпадане на § 16.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: 34 за, 73 против, 1 въздържал се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 16 с текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: 93 за, 20 против, няма въздържали се.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 17. В чл. 19а се правят следните изменения:
1. Чл. 19а се изменя така:
"Чл. 19а. Условията и редът за обезщетяване със земи от общинския поземлен фонд се определят с правилника за прилагане на закона."
2. Алинеи 1, 2 и 3 се отменят."
Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев:
Параграф 17. Чл. 19а да не се променя.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Калчо Чукаров:
В § 17 относно чл. 19а да не се правят промени, да се запази старият текст.
Калчо Чукаров оттегли предложението си.
Предложение от народните представители Каракачанов и Величков:
Да се създаде нов § 17а относно чл. 21 със следното съдържание:
1. Към ал. 1 се създава нова точка 1 със следното съдържание:
"1. Лицата, имащи право на обезщетение по чл. 10в".
2. Точки 1, 2, 3 и 4 стават съответно 2, 3, 4, 5 и 6.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на господата Стоянов и Колев е фактически за отпадане на § 17, а господин Калчо Чукаров оттегли своето предложение.
Иска ли някой от вносителите да обоснове предложението си? Не виждам никой от тях.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев за отпадане на § 17.
Гласували 123 народни представители: 32 за, 87 против, 4 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте за това предложение.

Гласували 108 народни представители: 5 за, 62 против, 41 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 17 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 130 народни представители: 100 за, 26 против, 4 въздържали се.
Параграф 17 е приет.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 18. Заглавието на глава трета се изменя така: "Земя на държавата, общините и юридическите лица".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: След доклада на председателя на комисията, подлагам на гласуване предложението за заглавието на глава трета.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: 121 за, няма против, 4 въздържали се.
Предложението за заглавието се приема. Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 19. В чл. 25, ал. 2, думите "разсадници, полезащитни горски пояси и гори със специално предназначение" се заменят с "разсадници и полезащитни горски пояси".
Предложение на група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица по § 19: в чл. 25, ал. 2, думите "разсадници, полезащитни горски пояси и гори със специално предназначение" се запазват. Да отпадне предложението, записано в законопроекта.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Има постъпило предложение на Парламентарната група на Демократичната левица във връзка с § 19. Кой иска думата? Господин Трендафилов, заповядайте.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Основанието да направя предложение да се добави освен "разсадници, полезащитни горски пояси" и "и гори със специално предназначение", е, че понятието "гори със специално предназначение" все още не е формулирано достатъчно точно, включително сега вече и в новопредложения проект на Закона за горите, а тук става дума за гори, които са във вододайните зони около язовирите, които запазват язовирите от затлачване. Става дума и за някои специални гори, които са уникални от гледна точка на горските видове и са защитени от международни споразумения. Става дума и за гори, които са в други защитени паркове, ловни стопанства и т.н.
И заради това аз предлагам освен "разсадници, полезащитни горски пояси", да се добави "и гори със специално предназначение", а в Закона за горите, като се формулира това понятие, то ще бъде изчистено и няма да създава прецеденти с този запис в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Господин Костов иска думата. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми колега, правя една реплика към Вас. Вие знаете, че в чл. 24, ал. 4 на действащия закон е записано категорично:
"Не се възстановяват правата на собственици върху земеделски земи, включени в резервати, определени по реда на Закона за защита на природата, както и другите защитени природни територии с национално и международно природоохранително значение, включително земите под и върху които се намират неотделими от тях археологически обекти и паметници на културата..." и т.н., тоест всичко това обхваща тази материя и няма опасност от този ефект, който Вие изтъквате.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Да, в такъв случай оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Други реплики? Няма. Господин Трендафилов оттегля предложението си и в такъв случай трябва да преминем към гласуване на предложението на комисията във връзка с § 19.
Моля, колеги, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 138 народни представители: 120 за, против няма, 18 въздържали се.
Предложената от комисията редакция на § 19 е приета.
Господин Костов, по § 20, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 20. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 4 се отменя.
2. Досегашната ал. 5 става ал. 4.
3. Досегашната ал. 6 става ал. 5 и в нея се правят следните изменения:
а/ в изречение първо думата "безвъзмездно" се заменя с "възмездно" и се създава изречение второ:
"Размерът на наема се определя от областния управител";
б/ в т. 1 думата "десет" се заменя с "три".
4. Досегашната ал. 7 става ал. 6 и в нея думите "по ал. 6" се заменят с "по ал. 5"."
Предложение от група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица по § 20: в чл. 27, ал. 4 да се запази както е в сега действащия закон.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Моньо Христов в § 20, относно чл. 27, ал. 5 думата "безвъзмездно" да остане...
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Оттеглям предложението си.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Господин Моньо Христов оттегля предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Кое предложение? Първото ли? Да, първото предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Създава се второ изречение от проекта: "След този срок земите се ползват възмездно, като размерът на наема се определя от областния управител".
Комисията не подкрепя предложението.
Второ предложение на господин Моньо Христов: в ал. 6 на чл. 27 да се създаде ново второ изречение със следното съдържание:
"В този случай лицата, станали собственици на сградите, ползват правото на обезщетение отделно от своите сънаследници в размер на съответните им права".
Да се създаде нова ал. 7 със следното съдържание:
"(7) Лицата, внесли дял в кооперация или търговско дружество по чл. 27 от закона, при напускане на кооперацията или търговското дружество имат право да получат дял от имуществото на организациите по § 12 в размер, съответстващ на дяловете".
Комисията не подкрепя предложението, защото това е предмет на Устава и Закона за кооперациите, а не на този законопроект. Затова и комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Стоянов и Иван Колев в § 20, чл. 27 да не се променя.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 20:
"§ 20. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 4 се отменя.
2. В ал. 6 се правят следните изменения:
а/ в изречение първо думата "безвъзмездно" се заменя с "възмездно" и се създава изречение второ:
"Размерът на наема се определя от областния управител";
б/ изречение второ става изречение трето;
в/ в т. 1 числото "десет" се заменя с "три";
г/ т. 2 се отменя.
3. Ал. 7 се отменя."
Това е предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Костов.
Имаме четири предложения извън предложението на комисията. Ще започна с последното, не на комисията, разбира се - предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев. Те предлагат отпадане на предложението. Поради това трябва на първо място да го поставя на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Също и първото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: То е частично.
Професор Стоянов, желаете ли да вземете думата? Не желаете, но подкрепяте предложението.
Поставям предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев на гласуване. Цитирам го: "Чл. 27 да не се променя". Моля, гласувайте!
Гласували 144 народни представители: 46 за, 79 против, 19 въздържали се.
Предложението на господата Христо Стоянов и Иван Колев за отпадане на параграфа не се приема.



Първото предложение, докладвано от господин Костов, е предложението на Парламентарната група на Демократичната левица. Господин Трендафилов?
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Трендафилов го поддържа.
Поставям на гласуване предложението на Парламентарната група на Демократичната левица. Моля да гласуваме.
Гласували 153 народни представители: 47 за, 96 против, 10 въздържали се.
Не се приема предложението на Парламентарната група на Демократичната левица.
В поредността идва първото предложение на господин Моньо Христов в две части. Изцяло ли го оттегляте, господин Христов? Заповядайте, имате думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз го оттеглям, обаче поглеждайки текста на комисията, той става така, че възмездно се дава за срок от една година, защото са сменени само думите "безвъзмездно" с "възмездно". Срокът от една година не е отпаднал.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): В това време трябва да се уреди.
МОНЬО ХРИСТОВ: Ако така се получи - да, правилно. Но оттук нещата продължават по-нататък. В срок от една година, докато излезе планът за земеразделянето. А ако не излезе?
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Ще се удължи. Нали приехме правото на комисиите да удължават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля Ви, без реплики със залата.
МОНЬО ХРИСТОВ: Това ми беше забележката. Затова използвах повода. Смятам, че е нужна редакционна поправка в текста на комисията. Иначе по принцип оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Владислав Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми колега Христов, действително в текста на вносителя е променено само това, че лицата, които са придобили собственост върху сгради от имуществата на организациите по § 12, могат да ползват "безвъзмездно" - в стария текст на закона - в срок от една година от влизане на плана за земеразделяне в сила. Тук вече текстът на вносителя казва, че безвъзмездно не може да се ползва, трябва да е възмездно. И той запазва срока от една година, докато се уреди цялостно прехвърляне на имуществата. Вие искате да го съкратите на три месеца, обаче това на практика е едно добро пожелание, което няма да стане. И тогава комисията прие и се съгласи с предложението на вносителя: "безвъзмездно" да стане "възмездно", а срокът да остане една година. Това е основанието. Вие присъствахте на това заседание и знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
В такъв случай не поставям на гласуване предложението на господин Моньо Христов поради оттегляне.
Следва отново предложение на господин Моньо Христов. Ще го помоля да вземе думата във връзка с предложението му по алинеи 6 и 7.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз повече ще се спра за създаването на новата ал. 7. Тъй като съгласно предложението на вносителя, ал. 4 отпада от чл. 27, а тази алинея досега е позволявала, въпреки че наистина стана дума за имущество, за дялове и трябва да има текстове в Закона за кооперациите, но в този закон досега е имало текст, включен именно за това какво става с имуществото. Отпадайки ал. 4, ние вече имаме създадените в практиката случаи, в които купюрите на хората са в тези кооперации. И на мен ми се струва, че е нормално в този текст, в този закон също да има текст, който да дава възможност на лицата, правоимащите да запазят своите дялове в тези кооперации.
Защо съм записал точно "да запазят своите дялове"? Масова практика в момента е ръководства на кооперации или определени групи лица, които са около ръководството на кооперацията, да изнудват по най-различни начини във връзка с неизвършване на услуги, във връзка с какво ли не членове на кооперация да напускат именно тези кооперации. Напускайки кооперацията, те им изплащат купюрите, получени при оценка 1992 г., при което стойността на тогавашната оценка е в рамките на, в зависимост от труда или собствеността на земята, се движат най-различно, така или иначе става дума за стойност между 10, 15, 20 или 1000 хил. лева, които днешни пари са нещо съвсем друго.
Каква е логиката, когато ръководствата на тези кооперации правят това? Логиката е следната. Намаляват членовете на кооперацията, на тези, които са членове. Имуществото обаче остава. Колкото намаляват членовете на кооперацията, толкова имуществото се разпределя повече между тези, които остават.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Не е така.
МОНЬО ХРИСТОВ: Точно така е, господин Трендафилов. Когато напуснат кооперацията получават стойността си. Той напуска и получава стойност 10, 15 или 20 хил. лева. Делът му е изплатен де факто, но имуществото в кооперацията си остава. И в един радостен ден за тези 30 или 50 души, те могат да разпуснат кооперацията, законът им го позволява, ще си назначат ликвидатори, да си разпределят имуществото и да станат собственици. И тъй като това е било дадено като възможност и много хора станаха с това имущество членове на кооперация, затова настоявам този защитен текст, именно върху техните права, да остане в закона и по този начин да имат възможността при излизането да запазят дяловете си. Масова е практиката, още един път искам да повторя, че кооперациите не преизчисляват в момента своите дялове, т. е. не ги актуализират, водят се с уставен капитал, който е от 1992 г. И това наистина облагодетелства определен кръг лица. Затова настоявам да се запази ал. 7.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Тоест оттегляш предложението за ал. 6?
МОНЬО ХРИСТОВ: За ал. 6 - да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Реплика от господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Мисля, че господин Христов влиза в една друга тема, която е много съществена, тъй като сегашните основни фондове в кооперациите, не само в кооперациите, но и в сдруженията са по оценки от Постановление N 179 от 1992 г. Това не само ощетява хората, когато ще напуснат, защото се изплаща стойностно делът такъв, какъвто е внесен в кооперацията, но то много сериозно ги ощетява и при плащането на данъците, защото амортизационните отчисления, да не изреждам по-нататък, се получава така, че вместо 6,5 на сто данък в общините те внасят по тази причина 26 и 30 на сто.
Така че тук наистина стои въпросът за преоценка на основните фондове, но не зная как би могло да се защити това нещо с този текст, който Вие предлагате. Защото в крайна сметка там има неделима собственост, която трябва да се изплати стойностно, не може да се делят керемидите и тухлите от една сграда. Ако е техника, или нещо друго, би могло наистина да се даде този дял в натура, но в друг случай не виждам как би могло да стане това и дали този текст го урежда. Това е, което Вие поставяте като проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Господин Христов, ако искате, имате право на дуплика.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Значи Вие, господин Трендафилов, сте съгласен с мен и с това, което казах по принцип.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): По принцип приемам, но не виждам как го урежда този текст.
МОНЬО ХРИСТОВ: Урежда го със запетайката, ако прочетете по-нататък "съответстващ на дяловете". Така че е много ясно, че ако делът е в стойност на един болт, или на някаква част, много ясно, че това не може да стане. Но тук е записано "съответстващ на дяла". Това означава, че наистина той би могъл да получи сумата, съответстваща на дела му.

Но аз пак искам да подчертая и да редактирам някои неща от текста, което пропуснах да направя първия път. Преди всичко бих предложил да отпадне търговското дружество, защото нещата са уредени в Търговския закон. Предлагам корекция в моето предложение.
Другото, което искам да коригирам, е да се каже "бившите организации по § 12", тъй като ги няма в правния мир сега. Те не съществуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Христов, бихте ли дали точната предложена от Вас редакция на ал. 7, за да знаем какво гласуваме?
МОНЬО ХРИСТОВ: "Лицата, внесли дял в кооперация по чл. 27 от закона, при напускане на кооперацията имат право да получат дял от имуществото на бившите организации по § 12 в размер, съответстващ на дяловете."
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Няма да коментирам предложението на господин Моньо Христов, но искам да кажа, че точка 3 от предложението на комисията би следвало да бъде:
"3. Ал. 7 се изменя:
"(7) Лицата, внесли дял в кооперация по чл. 27 от закона, при напускане на кооперацията имат право да получат дял от имуществото на организациите по § 12 в размер, съответстващ на дяловете им". Тези организации не са бивши - те са организации по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря за уточнението, което направи господин Костов.
Погледнах действащия закон - правилно е предложението. Ако залата приеме съдържанието, което беше допълнително уточнено от господин Костов, това означава да се каже, че ал. 7 се изменя и се дава новото съдържание, което току-що се предложи.
Поставям на гласуване направеното предложение за изменение на съдържанието на ал. 7.
Моля да гласуваме.
Гласували 153 народни представители: 113 за, 28 против, 12 въздържали се.
Предложението за изменение на ал. 7 е прието - това всъщност е точка 3 от § 20.
Приключихме с отделните предложения и ще поставя на гласуване предложението на комисията, модифицирано в точка 3 от току-що приетото от уважаемите народни представители.
Моля, гласувайте редакцията на § 20 с току-що приетото допълнение.
Гласували 144 народни представители: 113 за, 22 против, 9 въздържали се.
Приета е новата редакция на § 20 с допълнението, гласувано във връзка с предложението на господин Моньо Христов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 21. Чл. 30 се изменя така:
"Чл. 30. Имуществото на заличените организации по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби, което лицата по чл. 27, ал. 1 не желаят да получат в дял и което не може да бъде продадено, се предоставя безвъзмездно на общината, в която то се намира".
Предложение на група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица: предложението за нов текст на чл. 30 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 21:
"§ 21. Чл. 30 се изменя така:
"Чл. 30 Имуществото на заличените организации по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби, което лицата по чл. 27, ал. 1 не желаят да получат в дял и което не може да бъде продадено, се предоставя безвъзмездно на общината, в която то се намира. При наличие на държавно имущество, общините са длъжни да предоставят същото на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Има предложение на Парламентарната група на Демократичната левица. Господин Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Комисията не прие да отпадне тази нова редакция на чл. 30. Аз си поставям обаче следния въпрос: всъщност кой може да докаже, че стотиците собственици са се отказали до един от собствеността си върху този имот и това не е ли изземване на собственост на частни, на физически лица от държавата за сметка на общината? Ако не се приеме предложението въобще да отпадне този текст, може би колегите юристи трябва да кажат, но бих приел новата редакция, която се предлага от комисията, с едно допълнение: "Имуществото на заличените по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби организации, които не желаят ..., се предоставя за стопанисване безвъзмездно на общината". Но не в собственост, защото в един момент този имот може да се продаде и собствениците да си получат онова, което са притежавали, или да се предявят претенции към тази собственост. Предлагам да се представи безвъзмездно за стопанисване на общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията, тъй като съобразно резултата ще се реши и този въпрос.
Моля да гласуваме § 21, както е предложен от комисията.
Гласували 147 народни представители: 105 за, 15 против, 27 въздържали се.
Приема се § 21 в редакцията, докладвана от господин Костов.
По § 22, който е доста дълъг, имате думата, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 22. В чл. 31 се правят следните изменения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, съгласувано с министъра на финансите, одобрява тарифа за държавните такси за издадените удостоверия за правото на собственост върху земеделски земи, за поддържане и осъвременяване на плановете за земеразделяне и за извършването на други административни услуги от органите на поземлената собственост. Таксите се внасят в извънбюджетната сметка на Фонд "Поземлена реформа"."
Тук редица народни представители са направили предложение текстът "издадените удостоверения за правото на собственост" да се заменят с "изготвените проекти на нотариални актове". Затова аз ще ги обединя, господин председател.
Предложението на народния представител Георги Агафонов се подкрепя по принцип от комисията.
Предложението на народния представител Владислав Костов се подкрепя по принцип от комисията.
Предложението на господин Айруш Хаджи и група народни представители от Обединението за национално спасение се подкрепя по принцип от комисията.
Предложението на народния представител Моньо Христов се подкрепя по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението и на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
Предложението на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков се подкрепя по принцип от комисията.
С други думи, комисията предлага следната редакция на § 22:
"§ 22. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, съгласувано с министъра на финансите, одобрява тарифа за държавните такси за изготвени проекти за нотариални актове за собственост, за поддържане и осъвременяване на плановете за земеразделяне и за извършването на други административни услуги от органите на поземлената собственост. Таксите се внасят в извънбюджетната сметка на Фонд "Поземлена реформа"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов. Съгласно неговия доклад всички направени предложения във връзка с § 22 са възприети от комисията. Въпреки това има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Господин Костов, тук всъщност няма предложение, което комисията да е отхвърлила.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да. Фактически предложението, което е ново, е, че държавните такси за удостоверения се заменят с държавни такси за проекти за нотариални актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: След като няма желаещи за изказване, поставям на гласуване предложеното от комисията съдържание на § 22 за изменения в чл. 31 от закона.
Гласували 138 народни представители: 129 за, 9 против, няма въздържали се.
При това положение § 22 така, както беше докладван от господин Костов, е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Има предложение на господин Айруш Хаджи, което не е формулирано за създаването на нов параграф в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, но предлага буквално:
"В чл. 33 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да се направят следните изменения и допълнения:
1. Да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Поземлената комисия взема решение в състав най-малко от трима членове", нещо, което е въпрос на правилника.
"2. Да се създаде нова ал. 6 със следното съдържание:
"(6) При финализиране на поземлената реформа поземлената комисия се преобразува в служба "Поземлена собственост".
Комисията не подкрепи и двете точки за изменение на чл. 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи от Парламентарната група на Обединението за национално спасение или други народни представители да защитят предложението? Не виждам желаещи за изказване.
При това положение поставям на гласуване предложението на народните представители от Обединението за национално спасение, което не е подкрепено от комисията. Моля да гласуваме.
Гласували 142 народни представители: 39 за, 91 против, 12 въздържали се.
Предложението на народните представители от Парламентарната група на Обединението за национално спасение не се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 23. Създава се чл. 34:
"Чл. 34. (1) Земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината от лицата, които ги ползват без правно основание, по предложение на председателя на поземлената комисия.
(2) Заповедта на кмета, както и отказът му да издаде такава заповед, подлежат на обажалване по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.
(3) Заповедта на кмета се изпълнява по административен ред със съдействието на органите на Националната полиция.
(4) Лицата, отстранени от ползването на имота по този ред, нямат право на обезщетение."
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
Предлаганата редакция на чл. 34, ал. 1 да се промени така:
"(1) Земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината от лицата, които ги ползват, и се предават на собствениците по тяхно искане."
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев:
"§ 23. В предложения от Министерския съвет чл. 34 се допълват думите: "при писмена жалба от собствените му до поземлената комисия"."
Комисията също вкарва този принцип в своето предложение накрая.
Има предложение на група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица:
Предложеният нов текст на чл. 34 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 23:
"§ 23. Създава се чл. 34:
"Чл. 34. (1) По искане на собствениците земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им.
(2) Заповедта на кмета, както и отказът му да издаде такава заповед, подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

(3) Заповедта на кмета се изпълнява по административен ред със съдействието на органите на Националната полиция.
(4) Лицата, отстранени от ползването на имота по този ред, нямат право на обезщетение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Този текст в същност съответства на подобни текстове в Закона за държавната собственост и общинската собственост.
Господин Трендафилов, желаете ли да вземете думата? Има предложение на вашата парламентарна група?
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Единственото смущение, което имам, е дали кметът е в правото си да решава един гражданско-правен спор, който би могъл да се яви в случаите, когато трябва да се издаде тази заповед. И заради това съм предложил да отпадне този текст. Защото вкарваме местната власт в решаването на проблеми, които ще ги изправят пред много сериозни трудости.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Проф. Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Благодаря ви. Уважаеми господин Трендафилов, Вие сте прав по Вашето предложение, така както беше дадено в първоначалния вид. Но при положение че се приема нашето предложение с господин Колев, в което казваме "по искане на собствениците", текстът вече придобива съвсем друг смисъл. В този смисъл аз бих помолил всички да подкрепим този текст, както е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви. Поставям на гласуване предложението на Парламентарната група на Демократичната левица за отпадане на предложения нов чл. 34.
Моля да гласуваме.
Гласували 132 народни представители: 32 за, 93 против, 7 въздържали се.
Не се приема направеното предложение за отпадане на текста.
Следва да гласуваме за предложената редакция на § 23, с който се създава нов чл. 34.
Моля да гласуваме. Това е предложението на комисията.
Гласували 130 народни представители: 100 за, 23 против, 7 въздържали се.
Приема се § 23 с новия чл. 34.
Господин Костов, тук има едно допълнение -§ 23а.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага да се създаде § 23а, съответстващ на § 26, т. 1 от законопроекта, който има следното съдържание:
"§ 2 се изменя така:
"§ 2 (1) За изготвяне на удостоверение за право на собственост от поземлената комисия, собственикът или неговите наследници заплащат такса, съгласно тарифата по чл. 31, ал. 2.
(2) Когато с решението на поземлената комисия са възстановени правата на наследниците, както и в случаите, когато собственикът е починал след издаване на решението за възстановяване на собствеността, поземлената комисия издава на наследниците удостоверение за правото на собственост."
(Този § 2, ал. 1 и ал. 2 са взети от § 26, т. 1 от предложението на вносителя. Просто систематично се предлага да се създаде един нов § 23а.)
Предложение от народния представител Георги Агафонов.
В § 26 относно § 2, ал. 1 от Допълнителните разпоредби да придобие следната редакция:
"(1) За изготвяне на проект за нотариален акт за възстановено право на собственост върху земеделски земи, собственикът или неговите наследници заплащат такса, съгласно тарифата по чл. 31, ал. 2."
Комисията подкрепя предложението по принцип, защото то е инкорпорирано в текста на ал. 1.
Предложение от народния представител Айруш Хаджи и група народни представители от ОНС.
В § 2, ал. 1 думите в началото на изречението "За изготвяне на удостоверение" да се заменят с думите "За изготвяне на проект за нотариален акт".
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Същото е предложението и на господин Моньо Христов.
Подкрепя предложението по принцип.
Предложението на господин Христо Стоянов и Иван Колев беше оттеглено.
Предложението от Каракачанов и Величков в същия смисъл, за изготвяне на проект за нотариален акт комисията подкрепя, по принцип.
Предложение на народния представител Георги Агафонов:
Към § 2 да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Когато с решението на поземлената комисия са възстановени права на наследниците на починал собственик, както и в случаите, когато собственикът е починал след издаването на решението за възстановяване собствеността, нотариалният акт за възстановено право на собственост се издава общо за всички наследници, без да се посочват идеалните части (квоти) на всеки от сънаследниците."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Айруш Хаджи също се касае за издаване на нотариален акт за правото на собственост. Това предложение се подкрепя по принцип от комисията.
Господин Моньо Христов предлага същото. Предложението се подкрепя по принцип от комисията.
Господин Каракачанов и господин Величков също искат да се заменят думите "с нотариален акт за правото на собственост". Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага вече окончателния текст. Комисията предлага да се създаде § 23а със следното съдържание:
"§ 23а. Създава се чл. 34а.
"Чл. 34а (1) За изготвяне на проект за нотариален акт за възстановено право на собственост върху земеделски земи, собственикът или неговите наследници заплащат такса съгласно тарифата по чл. 31, ал. 2.
(2) Когато с решението на поземлената комисия са възстановени правата на наследниците, както и случаите, когато собственикът е починал, след издаване на решението за възстановяване на собствеността, поземлената комисия изготвя на наследниците проект за нотариален акт по тяхно искане".
Това е текстът на § 23а за създаване на чл. 34а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Всъщност започвате от идеята за създаване на § 2 и се минава към предложения за създаване на нов чл. 34а.
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа. Озадачен съм от редакцията на ал. 2 на новопредлагания чл. 34а.
Какво е положението? Наследници искат да им се възстановят известни имоти всъщност. Това няма да бъде само един имот. Така е обикновено. Или собственикът, на който са възстановени имотите е починал и е оставил наследници. Сега се казва, че комисията трябва да издаде на наследниците проект за нотариален акт. Какъв проект за нотариален акт ще им издаде - общо на всички наследници, или на всеки наследник поотделно? Очевидно е, че второто е невъзможно да стане, защото това означава да се направи една делба, макар и доброволна делба. Значи, трябва да се подчертае, че се издава проект за общ нотариален акт. Не може актът да се издаде на всеки наследник поотделно. Това значи комисията да започне да извършва делба, което не може да стане. Тя е с различни квоти и това не може да стане, така че или трябва да отпадне изобщо алинеята или трябва да се пише, че ...
Смятам, че господин Джеров, също е специалист в тази област. Не може да се прави делба по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нямам думата, за съжаление. Ако взема думата, трябва да сляза на другите микрофони.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Трябва да помислим - или да кажем: проект за издаване на общ нотариален акт или пък тогава въобще да отпадне алинеята. Не знам какво ще каже господин Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Костов има думата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, господин Лучников има право. Аз искам да обърна внимание, че този текст комисията го прие поради това, че няма тук думите "на всички наследници", а казва: "на наследниците проект за нотариален акт". Тук не е употребено множествено число. Комисията издава един нотариален акт, единствено число е. Това нещо бихме могли да го оставим така и после ако има някакъв проблем, да го сложим в този правилник за приложение, който ще се изработи. Мисля, че това е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля ви да спазваме правилника.
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Може би, като приемем, че се издава общ нотариален акт, хората като четат разискванията и мотивите и при тълкуванието, което ще се даде, може би в един статии, които ще се пишат, да се разяснят, да се изяснят проблемите по закона може да се обясни това нещо, защото иначе може да се създаде недоразумение. Може да помислят поземлените комисии, че ще правят делби, което ще бъде нещо скандално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Лучников, да създадем база и на теорията да поработи малко.
На мен ми се струва, че би могло - извинявайте, че си позволявам да взема думата, но наследниците на лицето Х без да се прави делба... Аз не го схващам като делба, защото такава е недопустима да се прави от административен орган, но няма никаква пречка да се издаде един нотариален акт на името на Иван Георгиев, ако е жив, или ако той е починал, на наследниците на Иван Георгиев. Те ще се легитимират кои са те. Извинявайте за това вметване, но господин Лучников ме предизвика.
Господин Костов, нямате повече забележки? - Добре. Има ли желаещи да вземат думата? - Няма.
В такъв случай така както докладва господин Костов, по принцип всички предложения са приети с изключение на предложението на господин Георги Агафонов. Него не го виждам в залата, за да защити предложението си. След като то е факт и не е прието от комисията, аз го поставям на гласуване. Моля, гласуваме във връзка с предложението на народния представител Георги Агафонов, което не е прието от комисията.
Гласували 136 народни представители: 18 за, 101 против, 17 въздържали се.
Предложението не се приема.
Господин Лучников, да считам ли, че Вие правите предложение за отпадане на ал. 2?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Да!
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: На цялата ал. 2?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: След като има предложение за отпадане на ал. 2, ще го поставя на гласуване. Аз затова и запитах господин Лучников, за да изясни становището си.
Моля, поставям на гласуване предложението на господин Лучников за отпадане на предложената ал. 2.
Гласували 143 народни представители: 37 за, 31 против, 75 въздържали се.
Предложението не се приема.
При това положение поставям на гласуване предложението на комисията да се създаде § 23а със съдържанието на нов чл. 34а в две алинеи. Това е предложението на комисията. Моля, гласувайте!
Гласували 145 народни представители: 126 за, против няма, 19 въздържали се.
Предложеният § 23а е приет от народните представители.
Господин Костов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Сега сме на стр. 50. Комисията предлага да се създаде § 23б, съответстващ на § 26, т. 3, който има следното съдържание:
"§ 2а (1) Към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа от 1 септември 1997 г. се създава фонд "Поземлена реформа"
(2) Средствата на фонда се набират от:
1. държавни такси за изготвяне на удостоверения за възстановено право на собственост върху земеделски земи, на проекти за делби, поддържане и осъвременяване на плановете за земеразделяне, за извършване на други административни услуги от органите на поземлена собственост и в другите случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет, съгласно тарифа, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и съгласувана с министъра на финансите;
2. лихви и финансови операции със средства по фонда;
3. средства от държавния бюджет;
4. дарения, завещания, доброволни вноски и помощи, включително и по международни програми и договори;
5. глоби и имуществени санкции.
(3) Средствата по фонда се разходват за:
1. дейности във връзка с прилагането на този закон, включително данък върху добавената стойност и индексация;
2. техническо оборудване, стаи за съхраняване на материали, консумативи;
3.  финансова помощ за поземлените комисии;
4. дейности, за които това е предвидено със закон или с акт на Министерския съвет.
(4) Набраните във фонда суми се съхраняват в отделна извънбюджетна сметка в Българската народна банка.
(5) Приходите и разходите на фонд "Поземлена реформа" се утвърждават ежегодно от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, съгласувано с министъра на финансите.
(6) Неизразходваните средства в края на годината остават по сметка за следващата година и се разходват по предназначението им."
Господин Айруш Хаджи имаше предложение, което оттегли.
Предложение от народните представители Христо Стоянов и Иван Колев, което комисията подкрепя по принцип.
Друго предложение на народния представител Айруш Хаджи, което той също оттегли.
Следващо предложение от народните представители Христо Стоянов и Иван Колев, което комисията подкрепи по принцип.
Предложение на народния представител Калчо Чукаров.
В § 26, т. 3 на § 2а в ал. 2 се създава нова т. 6 със следното съдържание:
"6. Един процент при покупко-продажба на земеделска земя."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 23б със следното съдържание:
§ 23б. Създава се чл. 34б:
"Чл. 34б. (1) Към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа се създава фонд "Поземлена реформа".
(2) Средствата по фонда се набират от:
1. държавни такси за изготвяне на проекти за нотариални актове за възстановено право на собственост върху земеделски земи, на проекти за делби, поддържане и осъвременяване на плановете за земеразделяне, за извършване на други административни услуги от органите на поземлена собственост и в другите случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет, съгласно тарифа, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и съгласувана с министъра на финансите;
2. лихви и финансови операции със средства по фонда;
3. средства от държавния бюджет;
4. дарения, завещания, доброволни вноски и помощи, включително и по международни програми и договори;
5. глоби и имуществени санкции.
(3) Средствата по фонда се разходват за:
1. дейности във връзка с прилагането на този закон, включително данък върху добавената стойност и индексация;
2. техническо оборудване, стаи за съхраняване на материали, консумативи;
3. финансова помощ за поземлените комисии;
4. дейности, за които това е предвидено със закон или с акт на Министерския съвет.
(4) Набраните във фонда суми се съхраняват в отделна извънбюджетна сметка в Българската народна банка.
(5) Приходите и разходите по фонд "Поземлена реформа" се утвърждават ежегодно от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа съгласувано с министъра на финансите.
(6) Неизразходваните средства в края на годината остават по сметка за следващата година и се разходват по предназначението им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Костов. Съгласно Вашия доклад, направени предложения са оттеглени. Естествено, че няма да ги поставям на гласуване. Други предложения са приети по принцип. Тях също така няма да поставяме на гласуване.
Единственото предложение, което не е прието, това е на господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Чукаров оттегля предложението си.
В такъв случай имаме само една задача и тя е да поставим на гласуване § 23б за създаване на нов чл. 34б, както беше докладвано от господин Костов от името на комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 131 народни представители: 107 за, няма против, 24 въздържали се.
Параграф 23б, с който се създава нов чл. 34б, е приет.
Според мен щеше да бъде по-правилно да имаме не обозначения "а", "б", защото те натежават, но просто трябваше да имаме последователни текстове, защото вече мястото в закона тук е празно. Но това е вашето предложение.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: § 24. Създава се нова Глава пета "Обезщетяване".
"ГЛАВА ПЕТА
ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ
Чл. 35. (1) Обезщетяването на собствениците на земеделски земи и на гори и земи от горския фонд, които подлежат на възстановяване по този закон, когато собствеността не може да се възстанови по другите начини, определени със закон, се извършва с поименни компенсационни бонове.
(2) По искане, заявено писмено пред поземлената комисия, правоимащите лица могат да получат поименни компенсационни бонове и в случаите, когато има възможност да бъде възстановено правото на собственост със земеделски земи, гори и земи от горския фонд или да бъдат обезщетени по други начини, предвидени в закон.
(3) Поименните компенсационни бонове не са ценни книжа по Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Те могат да се ползват само за изкупуване чрез търг на земеделски земи от Държавния поземлен фонд и на гори и земи от горския фонд, както и за участие на притежателите им в приватизацията.
(4) Поименните компенсационни бонове не могат да се прехвърлят на други лица освен еднократно между съпрузи, както и на роднини по права възходяща и низходяща линия.
(5) Поименните компенсационни бонове могат да се наследяват.
(6) Поименните компенсационни бонове не могат да служат за обезпечение и като платежно средство, освен в случаите по ал. 3.
(7) Поименните компенсационни бонове имат номинал от 1000 единици всеки един. При определяне размера на обезщетенията чрез поименни компенсационни бонове на правоимащите лица, както и на плащанията с тях в случаите, посочени в ал. 3, всяка единица от номинала им се равнява на 1 лев.
Чл. 36. (1) Поземлените комисии определят паричния размер на дължимите обезщетения и броя поименни компенсационни бонове, които се полагат на правоимащите лица по чл. 35, ал. 1.
(2) Паричният размер по ал. 1 се определя по цените съгласно Наредбата по чл. 9.
(3) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа може със заповед да определи за отделни землища до 20 на сто по-висок размер на цените за изчисляване на полагащите се обезщетения.
Чл. 37. Условията, сроковете и редът за издаване и получаване на поименните компенсационни бонове, както и редът за тяхното прехвърляне между лицата по чл. 35, ал. 4 и заплащанията с тях се определят с наредба на Министерския съвет."
Предложение на народния представител Руси Статков:
В Глава пета "Обезщетяване" навсякъде се извършват изменения и вместо "поименни компенсационни бонове" да се запише "държавни ценни книжа".
Освен това в чл. 35 се извършват следните изменения: в ал. 1 се заменя "поименни компенсационни бонове" с "държавни ценни книжа". Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Руси Статков:
В ал. 2 се извършва същата замяна.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 35, ал. 3 да отпаднат думите "не" между "бонове" и "са" и думите "по Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества". Накрая на алинеята думите "в приватизацията" да се заменят с "във всички видове приватизационни сделки".
Аз не виждам господин Лучников в залата. Той може би щеше да оттегли своето предложение.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Петко Проданов беше оттеглено.
Предложението на народния представител Моньо Христов е оттеглено във втория вариант.
Вариант първи: в § 24 относно чл. 35, ал. 3 след думата "горски фонд" изречението се изменя така: "за участие в приватизацията, ползване на кредити от Фонд "Земеделие".
Комисията не подкрепя предложението по вариант едно.

Предложение на народните представители Стоянов и Колев - § 24. В предложения от Министерския съвет чл. 35, ал. 3 във второто изречение се изменя: "Те могат да се ползват за изкупуване чрез търг за земеделските земи от Държавния и общинския поземлен фонд, горите и земите от горския фонд, както и като платежно средство при всички предвидени от закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия форми на приватизация".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Каракачанов и Величков - в § 24 относно чл. 35, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
Второто изречение на ал. 3 да придобие следната редакция:
"Те могат да се използват само за изкупуване чрез търг на земеделски земи от Държавния и общински поземлен фонд, на гори и земи от горския фонд, за участие на притежателите им в приватизацията и за изплащане на земеделски земи, придобити чрез оземляване."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Александър Каракачанов - към § 24 относно чл. 35, ал. 3 да се измени както следва:
В изречение първо изразът "не са ценни книжа" става "са ценни книжа".
В изречение второ думата "само" да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Статков - в ал. 3 отпада първото изречение и се допълва второто изречение с "преференциално участие на притежателите им в приватизацията по ред, определен с правилника за прилагане на закона".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Светослав Лучников - ал. 4 на чл. 35 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Петко Проданов, което е оттеглено.
Предложение на господин Моньо Христов, което той оттегли.
Предложение на народния представител Руси Статков - в ал. 4 да отпадне "не" в първото изречение и съответно вместо "поименни компенсационни бонове" се запише "държавни ценни книжа".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников - ал. 5 на чл. 35 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков - в ал. 5 вместо "поименните компенсационни бонове" се запише "държавни ценни книжа".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников - ал. 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Калчо Чукаров - в § 24 относно чл. 35, ал. 6 да се измени така: "Поименни компенсационни бонове".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков - в ал. 6 да се извърши следното изменение: "Държавните ценни книжа, издадени за обезщетение на собственици на земеделски земи, могат да служат за обезпечение и за платежно средство".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков - ал. 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников - в чл. 36, ал. 2 да се прередактира така:
"(2) Размерът на обезщетенията по ал. 1 се определя по текущи пазарни цени въз основа на заключение на лицензирани експерт-оценители".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников - чл. 36, ал. 3 да се прередактира така:
"(3) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа утвърждава до 31 октомври 1997 г. списък на лицензирани вещи лица-оценители, и определя методически указания за извършване на оценките".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Васил Клявков и Йордан Бакалов да се създаде нов чл. 38 е оттеглено.
Има предложение за създаване на чл. 39:
"Чл. 39. При участие на притежатели на поименни компенсационни бонове в приватизацията те имат право да закупуват акции на предприятия по тяхната номинална стойност".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 24:
"§ 24. Създава се нова глава пета "Обезщетяване":
"Глава пета
Обезщетяване

Чл. 35. (1) Обезщетяването на собствениците на земеделски земи и на гори и земи от горския фонд, които подлежат на възстановяване по този закон, когато собствеността не може да се възстанови по другите начини, определени със закон, се извършва с поименни компенсационни бонове.
(2) По искане, заявено писмено пред поземлената комисия, правоимащите лица могат да получат поименни компенсационни бонове и в случаите, когато има възможност да бъде възстановено правото на собственост със земеделски земи, гори и земи от горския фонд или да бъдат обезщетени по други начини, предвидени в закон.
(3) Поименните компенсационни бонове не са ценни книжа по Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Те могат да се ползват само за закупуване чрез търг на земеделски земи от Държавния поземлен фонд и на гори и земи от горския фонд, за участие на притежателите им в приватизацията, както и за придобиване на собственост на земите по чл. 27, ал. 6. Участници в търговете за земеделски земи от Държавния поземлен фонд и на гори и земи от горския фонд могат да бъдат само притежатели на поименни компенсационни бонове.
(4) Поименните компенсационни бонове не могат да се прехвърлят на други лица освен еднократно между съпрузи, както и на роднини по права възходяща и низходяща линия.
(5) Поименните компенсационни бонове могат да се наследяват.
(6) Поименните компенсационни бонове не могат да служат за обезпечение и като платежно средство освен в случаите по ал. 3.
(7) Поименните компенсационни бонове имат номинал от 1000 единици всеки един. При определяне размера на обезщетенията чрез поименни компенсационни бонове на правоимащите лица, както и на плащанията с тях в случаите, посочени в ал. 3, всяка единица от номинала им се равнява на 1 лев.
Чл. 36. Поземлените комисии определят паричния размер на дължимите обезщетения и броя поименни компенсационни бонове, които се полагат на правоимащите лица по чл. 35, ал. 1.
Чл. 37. Условията, сроковете и редът за издаване и получаване на поименни компенсационни бонове, както и цените на земите, по които ще се определя паричният размер на дължимите обезщетения, се определят с наредба на Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Костов. Това е един много тежък текст, защото по него има деветнадесет предложения, които ще трябва да гласуваме, а след това ще гласуваме и предложението на комисията. Това означава двадесет гласувания. Предлагам да започнем да гласуваме и съобразно времето, с което разполагаме, да отхвърлим поне част от работата.



Първото предложение, което трябва да поставя на гласуване, е от народния представител господин Руси Статков.
Има ли желаещи да вземат отношение по предложението на господин Статков, което не е прието от комисията? Няма.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 150 народни представители: 38 за, 99 против, 13 въздържали се.
Не се приема първото предложение на господин Руси Статков.
Второто предложение на господин Руси Статков - "в ал. 2 се извършва същата замяна".
Има ли желаещи да вземат отношение по предложението? Няма.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: 42 за, 102 против, 6 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следва направеното предложение от господин Светослав Лучников за отпадане и замяна на някои думи, както беше докладвано от господин Костов.
Предложението не е прието от комисията.
Моля, гласувайте за предложението на господин Светослав Лучников.
Гласували 150 народни представители: 17 за, 48 против, 85 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следва предложението на господин Моньо Христов.
Господин Христов, желаете ли да обосновете предложението си?
Предложението на господин Моньо Христов е: в § 24, относно чл. 35, ал. 3 след думите "горски фонд", изречението се изменя така:
"За участие в приватизацията, ползване на кредити от фонд "Земеделие".
Заповядайте, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Благодаря Ви, господин председателю.
Колеги, аз съм оттеглил второто си предложение, където искам да бъдат "ценни книжа". Изобщо, главата става добре подредена във връзка с обезщетенията, но считам с оглед на това, че трябва да дадем възможност, особено на хора, които се занимават със земеделие, и както вчера говорих, че ще се получат от самите бонове на обезщетение доста големи стойности, защо да не използваме един вариант, в който те да получат кредити от фонд "Земеделие"? Те не са платежно средство освен по чл. 35, ал. 3.
В чл. 35, ал. 6 пише така:
"(6) Поименните компенсационни бонове не могат да служат за обезщетение като платежно средство, освен в случаите по ал. 3."
Моето предложение е точно за ал. 3. Така че, ако ние го приемем, те са такова средство пред фонд "Земеделие". Съответно обаче искам да поясня.
Това е текст, който е малко прагматичен във времето, тъй като това означава, че съответни корекции в самия Закон за защита на земеделския производител и текстове, свързани със самия фонд. Но кога ще заработят поименните компенсационни бонове? Те по принцип, като възможност ще бъдат в по-късен срок. Няма да станат тази година, а, да кажем, догодина, в рамките на възможното. Същевременно поименните компенсационни бонове ще бъдат получени от една част от собствениците, където има вече план за земеразделяне и е уточнена собствеността, и е уточнена възможността за получаване на тези бонове. Тоест, знае се коя е земята за обезщетение.
Аз мисля, че не трябва да изпускаме тази възможност - да дадем възможност на тези хора, които искат да закупят техника, животни или други неща чрез фонд "Земеделие", тези компенсационни бонове да послужат пред тях.
Надявам се, че ще подкрепите предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
Заповядайте, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Идеята на вносителя, която беше подкрепена и от комисията, е, че поименните компенсационни бонове не могат да служат за обезпечение като платежно средство.
Господин Моньо Христов, казвайки ни какво представлява ползването на кредити от фонд "Земеделие", забравя все пак, че това е един кредит. Тоест, тук става въпрос за получаване и връщане на пари. Именно това е смисълът на тези бонове - че те не са пари, не са ценни книжа. Ето защо, аз лично - правя изказване, за да не ви дам възможност да имате дуплика - при това положение, уважаеми колеги, тук ние отиваме на един друг режим на поименните компенсационни бонове. Именно това, което е заложено в закона да не бъдат те. Тоест, те не са ценна книга. Ние вече гласувахме това. Те не са и платежно средство, фактически под формата на някакви парични знаци.
Ето затова съвсем точно и ясно трябва да кажа, че подкрепям, категорично поддържам предложението на комисията. Аз няма да подкрепя многоуважаваният от мен народeн представител господин Моньо Христов - неговото така добре изглеждащо предложение във вариант първи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Напротив, господин Костов... (Неразбираеми реплики.)
Правя реплика на господин Костов.
Тези компенсационни бонове остават, именно при този кредит. И да вземем случая, че този, който е ползвал кредита, загуби боновете. Тоест, боновете остават собственост на Държавен фонд "Земеделие". Тогава, господин Костов, Държавен фонд "Земеделие" също може да го допуснем да играе на търг за земя.
Аз предлагам този текст именно от тази гледна точка, че имайки предвид това, което ще извършваме с обезщетенията - де факто Държавният поземлен фонд ще изчезне изцяло. И давам възможност фактически на държавата отново да получи държавен фонд, държавни земи.
Мисля, че има смисъл в това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Подлагам на гласуване предложението на господин Моньо Христов, съдържащо се в неговия вариант първи, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 165 народни представители: 42 за, 48 против, 75 въздържали се.
Предложението на господин Моньо Христов не се приема.
Преди да закрия заседанието, ще направя няколко съобщения:
1. Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес, 9 октомври 1997 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала 248.
2. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол отменя обявеното за днес заседание.
3. На 10 октомври 1997 г., петък, от 15,00 ч. в зала 126 временната Комисия по проблемите на борбата с престъпността и корупцията ще проведе редовно заседание.
Утре редовното заседание започва от 9,00 до 11,00 ч. - законодателна дейност. От 11,00 ч. - парламентарен контрол.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
   Йордан Соколов


Заместник-председатели:
              Иван Куртев

   Александър Джеров


Секретари:
          Христо Димитров

Иван Бойков