Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Атанас Мерджанов и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 2 до 8 декември 1998 г.:
- проект за решение за забрана на организации, подкрепящи или свързани с терористични организации. Вносители - Ахмед Доган и група народни представители. Комисия по национална сигурност, Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
- проект за решение на Народното събрание за изменение на списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България. Вносител - Министерски съвет. Комисия по национална сигурност, Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол;
- законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител - Министерски съвет. Комисия по икономическата политика;
- законопроект за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция и на Протокола за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по енергетика и енергийни ресурси, а освен това - Комисията по външна и интеграционна политика;
- законопроект за ратифициране на Протокол № 6 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Вносител - народният представител Любен Корнезов. Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, а освен това - Комисия по външна и интеграционна политика, Комисия по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите;
- проект за декларация във връзка с 50-годишнината от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека. Вносители - Александър Томов и група народни представители. Комисия по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите;
- проект за решение за избиране на член на Комисията по икономическата политика. Вносител - народната представителка Светлана Дянкова;
- проект за решение за избиране на член на Комисията по национална сигурност. Вносител - народната представителка Светлана Дянкова;
- проект за решение за освобождаване на член на Комисията по труда и социалната политика. Вносител - народната представителка Светлана Дянкова;
- проект за решение за избиране на членове на Националния съвет за радио и телевизия. Вносител - народният представител Стоян Райчевски. Комисия по културата и медиите;
- законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител - народният представител Христо Иванов. Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
- законопроект за юридическите лица с нестопанска цел. Вносители - народните представители Екатерина Михайлова, Драгомир Драганов и група народни представители. Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и Комисия по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите;
- законопроект за деноминация на лева и за изменение в мащаба на цените. Вносител - Министерски съвет. Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол;
- проект за решение за избиране на членове на Висшия съдебен съвет. Вносител - народният представител Светослав Лучников. Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
- законопроект за изменение на Кодекса на труда. Вносител - народният представител Йордан Нихризов. Комисия по труда и социалната политика;
- проект за декларация във връзка с 50-годишнината от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека. Вносители - Касим Дал и група народни представители. Комисия по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите и
- законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител - народният представител Александър Каракачанов. Комисия по труда и социалната политика.
По дневния ред има предложения от парламентарните групи на Съюза на демократичните сили и на Народния съюз в дневния ред да влязат законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане - второ четене; проекти за решения за освобождаване и избиране на членове на постоянни комисии; законопроект за ветераните от войните; ново обсъждане на законопроекта за чужденците в Република България, върнат от президента на Република България с Указ № 407; законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното и териториалното деление на Република България - второ четене; законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс; проект за решение за избиране на членове на Висшия съдебен съвет; законопроект за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието; законопроекти за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд с вносители Дора Янкова и Кръстю Трендафилов, и Маргарита Петрова; парламентарен контрол.
Има предложение от народния представител Велко Вълканов също за законопроект за ветераните от войните.
Има предложение от Парламентарната група на Демократичната левица да бъде включена като точка в дневния ред проектодекларация на Народното събрание относно честването на 50 години от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека с вносители Георги Първанов, Александър Томов и група народни представители. По нея няма мнение на водещата комисия.
И последното предложение е от народния представител Любен Корнезов да бъдат включени като точки в дневния ред законопроект за публичност на доходите и имуществото на висшата администрация с вносител Велко Вълканов и група народни представители и законопроект за публичен регистър за имуществата и доходите на лица, заемащи висши държавни длъжности в Република България с вносител Екатерина Михайлова и група народни представители.
Въз основа на тези предложения е изготвен
Проект

ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание
за 9-11 декември 1998 г.

1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане - продължение.
2. Проекти за решение за освобождаване и избиране на членове на постоянни комисии.
3. Второ четене на законопроекта за ветераните от войните.
4. Ново обсъждане на Закона за чужденците в Република България, върнат от президента на Република България с Указ № 407.
5. Второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
7. Проект за решение за избиране на членове на Висшия съдебен съвет.
8. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
10. Парламентарен контрол.
По предложенията за дневен ред имат думата вносителите, а след това само предложения за отпадане или разместване, ако има такива.

Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за двата законопроекта за публичност на доходите и имуществото на висшата администрация. Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 186 народни представители: за 72, против 67, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 9 до 11 декември 1998 г.
Гласували 163 народни представители: за 126, против 19, въздържали се 18.
Седмичната програма е приета.

Започваме с една молба за прекратяване на пълномощията на народен представител.
"На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България, моля да бъдат прекратени пълномощията ми на народен представител поради назначаването ми на друга държавна служба.
С уважение: Здравко Зафиров, народен представител от Парламентарната група на СДС."

"Проект за решение
за прекратяване пълномощията на
народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

Прекратява пълномощията на Здравко Василев Зафиров, народен представител от 16.многомандатен избирателен район - Пловдив."
По този проект някой има ли желание да се изкаже?
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 156 народни представители: за 130, против 16, въздържали се 10.
Решението е прието.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ - продължение.
Има думата господин Йордан Цонев, председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Бяхме стигнали до § 7.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"§ 7. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 7 думите "за сметка на наема" се заменят с "отчетени като дълготраен нематериален актив".
2. В ал. 2, т. 8 думата "отписаните" се заменя с "разходите от", а думите "(без тези за сметка на персонала)" се заменят с "без начисления данък върху добавената стойност".
3. В ал. 2 т. 21 се изменя така:
"21. частта от разходите за ремонт на дълготрайните материални активи, превишаваща размера на начислените за тях през отчетния период амортизации на предприятието като цяло, с изключение на разходите за авариен ремонт."
4. В ал. 2, т. 23 след думата "счетоводство" се поставя запетая и се добавя "освен когато дълготрайният материален актив е отписан за сметка на капитала".
5. В ал. 3 се създава т. 11:
"11. разходите за придобиване на контролни апарати в случаите, когато държавата определя въвеждането им с нормативен акт".
6. Алинея 10 се изменя така:
"(10) За данъчни цели не се регулират разходите за ремонти, финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България."
Предложение на народните представители Венко Вълчев и Иван Бойков: в § 7, изменящ чл. 23, в ал. 2, т. 21 се изменя така:
"21. частта от разходите за ремонт на материалните дълготрайни активи, превишаващи размера на начислените за съответния актив през отчетния период амортизации на дълготрайните материални активи на предприятието."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: в чл. 23, ал. 3 се създава нова т. 11:
"11. изплатените суми от собствени средства и/или погашенията по банкови кредити за придобиване на дълготрайни материални активи за осъществяваната дейност в страната, налични в края на годината: сгради с производствено и търговско предназначение и за земя, и за отстъпено право на строеж за строителство на такива сгради, съоръжения, машини и оборудване; транспортни средства, предназначени за превоз на товари и за извършване на услуги, както и за превоз на пътници срещу заплащане; продуктивни и работни животни."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Йордан Цонев е прието.
Предложение на народната представителка Светлана Дянкова: в чл. 23, ал. 3 се създава нова т. 11:
"11. вноските от работодателите за допълнително доброволно пенсионно, здравно и социално осигуряване в размер общо до 30 хил. лева за всеки осигурен работник или служител, включително с договор за възлагане на управление."
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага следния окончателен текст за § 7:
"§ 7. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 7 думите "за сметка на наема" се заменят с "отчетени като дълготраен нематериален актив";
б) в т. 8 думата "отписаните" се заменя с "разходите от", а думите "без тези за сметка на персонала" се заменят с "без начисления данък върху добавената стойност";
в) точка 21 се изменя:
"21. частта от разходите за ремонт на дълготрайните материални активи, превишаваща размера на начислените за тях през отчетния период амортизации на предприятието като цяло, с изключение на разходите за авариен ремонт.";
г) точка 22 се изменя така:
"22. тридесет на сто от начислените разходи за провизии в нефинансовите предприятия."
д) в т. 23 накрая се добавя "освен когато дълготрайният материален актив е отписан за сметка на капитала;
е) създава с т. 24:
"24. начислените разходи за провизии в банките, когато кредитите, провизирани със 100 на сто провизия, превишават 10 на сто от общата сума на кредитния портфейл на банката.";
2. В ал. 3 се създава т. 11:
"11. разходите за придобиване на контролни апарати в случаите, когато държавата определя въвеждането им с нормативен акт."
3. Алинея 10 се изменя така:
"(10) За данъчни цели не се регулират разходите за ремонти, финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България."
4. Създава се ал. 11:
"(11) Положителните или отрицателни курсови разлики, възникнали в периода от записването на дялов или акционерен капитал в търговските дружества, и внасянето им в чуждестранна валута не се включват при определяне на облагаемата печалба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
По § 7, включително и по направените предложения, които не са приети, имате думата.
Господин Вълчев има думата.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, в нашето предложение няма никаква политика, аз мисля даже, че то може да се разглежда като редакционно. Причината, поради която направихме това предложение, е, че според нас при досегашната редакция не е много ясно дали става въпрос за размера на амортизациите на ремонтираните дълготрайни материални активи или става въпрос за размера на амортизациите на всички дълготрайни материални активи в предприятието. И със стремежа да го направим по-ясно сме предложили тази редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Светлана Дянкова има думата.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми колеги, предложението, което аз съм направила, искам да мотивирам с няколко аргумента, въпреки че не е подкрепено от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Аз смятам, че, първо, с това предложение ще се премахне в момента съществуващата неяснота по нормативната уредба на този въпрос в Закона за корпоративното подоходно облагане. И тази неяснота, която в момента е в закона, води до различни и често противоречиви и взаимно изключващи се тълкувания от данъчни органи и от експерти, от работодателите и от техните специалисти.
Причините според мен са, че вноските на работодателите за допълнително доброволно пенсионно, здравно и социално осигуряване на работниците и служителите не са посочени и не са предмет на преобразуването на финансовите резултати за определяне размера на облагаемата печалба, съгласно чл. 23 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Известно е обаче, че те не са и социални разходи по смисъла на чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда и не подлежат на облагане с еднократен данък при източника съгласно чл. 36, ал. 1 от закона, който в момента разглеждаме.
Същевременно по Закона за счетоводството, Националния счетоводен стандарт № 2 и Националния сметкоплан социалните осигуровки са определени като основни производствени разходи, при което не е въведено разграничаване между задължителното и допълнителното пенсионно и друго социално осигуряване.
Второ, според мен, ако се допусне целият размер на вноските на работодателите за допълнително доброволно осигуряване на работниците и на служителите да се облага с данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, то се получава двойно данъчно облагане при прилагането на чл. 26, т. 8 и чл. 29 от Закона за облагане на доходите на физическите лица.
И, третото, което искам да изтъкна пред вас като аргумент, е, че е необходимо да се постигне едно съгласуване между разпоредбите по този въпрос в закона, който сега гледаме, с тези, които вече са приети в други закони, а това са: Законът за здравното осигуряване, Законът за защита при безработица и насърчаване на заетостта и приетият вече на първо четене Закон за доброволното пенсионно осигуряване.
Това бяха основните мотиви, които аз имах, когато направих това предложение. И искам като обобщение да кажа, че смятам, че ако се приеме това предложение, направено от мен, ще се избегнат тези посочени вече от мен неясноти и противоречия, ще се поставят в равностойно положение работодателите и работещите в стопанските и нестопанските организации, ще се осъществи едно ефективно стимулиране на пренасочване на досегашната фирмена социална политика на текущо потребление към една такава социална политика с дългосрочен характер и спестовност с всички произтичащи от това икономически и социални последици.
Затова ви моля преди да гласувате да помислите върху аргументите, които ви изложих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Николов има думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз също подкрепям предложението на Светлана Дянкова, поради простата причина, че при допълнително пенсионно осигуряване, след това при получаване на пенсиите се облагат с данък. Значи на изхода се облагат с данък. Няма никаква логика средствата и на входа да се облагат с данък, това просто противоречи на каквато и да е икономическа логика.
И с този мотив аз ви предлагам да гласуваме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Госпожа Масларова има думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз заставам пред вас също в подкрепа на предложението на госпожа Дянкова в тази точка на чл. 23 - нова точка 11. Считам, че ние започваме една нова система за пенсионно осигуряване, всички ние сме убедени, че трябва да стимулираме допълнителното пенсионно осигуряване. И в същото време и на входа, и на изхода ние слагаме едно данъчно бреме в една такава система, която определено стимулира работодателите да направят една сериозна крачка за едно безспорно необходимо осигуряване на работещите в страната.
Така че настоятелно ви моля действително преди да гласуваме тази точка, независимо от становището на Бюджетната комисия, мисля, че не се касае за кой знае какво изменение и нарушаване на фиска, уважаеми господин председател на Бюджетната комисия, да помислим и подкрепим предложението на госпожа Дянкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги! Искам да взема отношение не само по моето предложение, но и по предложенията на колегите.
Най-напред по моето предложение. Това е един текст, който действаше доскоро и който беше отменен по времето на управлението на Жан Виденов, с което се намалиха възможностите на българската икономика да инвестира, да се капитализира. Оттогава насам започна един ускорен процес на декапитализация, от което всички ние страдаме и ще страдаме и за в бъдеще, защото без да имаме инвестиции, ние не можем да разчитаме, че ще имаме някакъв икономически растеж, макар че прогнозите на правителството са други, но най-простата световна практика показва точно това.
Този текст работеше няколко години и мисля, че имаше добри резултати. Вярно, че от Министерството на финансите могат да ви кажат друго - че се народиха мошеници, бандити и т.н., обаче аз пак ще кажа това, което казах вчера, което ще го казвам винаги тук: бандитите и мошениците са създадени от самата администрация. Тя ги е научила какво да правят, за да заобикалят закона.
И после, вместо да се пооправи малко законът, да се пипне нещо, както винаги този текст непрекъснато сме го оправяли, за да придобие този си вид, те отрекоха всякакви данъчни облекчения. А едно такова облекчение ще засили значително частните инвестиции в България и ще сложи икономическият растеж на здрави основи.
Така че аз ви моля да подкрепите това предложение. Пак казвам, то беше част от действащото законодателство в периода 1991 - 1996 г. Ако имаше някакви проблеми, тези проблеми би трябвало да се решат от самата администрация, а не ние законодателно да поправяме законите по този начин.
Моля ви да подкрепите това предложение. То е изключително важно от гледна точка и на бъдещи данъчни приходи и на бъдеща икономическа активност.
По следващите предложения.
Господин Цонев, искам да направя коментар по Вашето предложение. Сега говорих и с господин Савов. Вие щом сте написали, че "30 на сто от начислените разходи за провизии" минават в утежненията, това значи автоматически, че 70 на сто минават в облекченията.
Ако запишем в ал. 2 "30 на сто", това поне за мен означава, че в ал. 3, където са облекченията, минават 70 на сто. Вижте правия текст - в ал. 2 са утежненията, а в ал. 3 - облекченията. Значи 30 на сто тук, а оттатък трябва да се запишат 70 на сто задължително, за да няма тълкувание от страна на данъчните служители.
После, ако сте написали в т. 24 тези начислени разходи за провизиите в банките, в ал. 3 трябва да сложите симетрична точка, в която да кажете за останалите провизии, които не са отразени в т. 24 на предходната алинея. Иначе чисто и просто не може да стане. Ще им дадете възможност да тълкуват: да, вие тук имате утежнение, ама облекчението не ви го признаваме.
Аз мисля, че щом някъде има едно утежнение, на другата страна трябва да има облекчение.
Така че в случая Вашите предложения, поне тези, които се отнасят за нефинансовите предприятия, аз ги считам не като утежнение, а като облекчение, защото в следващата алинея трябва да се запише 70 на сто.
Така че ще го подкрепя при това условие. Консултирайте се с господата от Министерството на финансите и мисля, че е по-правилно да има симетричен запис - щом за нещо се казва 30 на сто, значи другите отиват там.
По предложението на госпожа Дянкова. По същия начин - ако има 30 хил., то тогава социалните разходи над 30 хил. ще минат в утежненията, тоест Вашето минава в ал. 3, значи в ал. 2 трябва да се пише останалата част, за да няма различно тълкувание.
Аз подкрепям Вашето предложение, защото вноските за доброволно пенсионно, здравно и другите осигурявания са по данък общ доход, когато е от страна на работника. От страна на работодателя също трябва да има някакви облекчения, за да прави. Аз мисля, че бюджетът няма кой знае колко много да загуби от това, защото работодателите не са се натиснали да правят вноски в доброволните фондове. Е, ако някой иска, нека да прави, нека да му дадем тази възможност и да видим дали такъв ще има. И после, следващата година бихме могли да реагираме. Защо? Защото всеки, който е на работа, ще предпочете в момента при неизяснената правна уредба на доброволните пенсионни фондове, например, той ще предпочете да даде парите на работника, работникът също ще предпочете да вземе пари на ръка, отколкото работодателят да му каже: аз ще ти правя вноски в един доброволен фонд, а утре ще почнеш да плащаш данъци. Ние ще се върнем и на това - когато започне да ти изплаща пенсия. Но за това ще говорим после.
Аз подкрепям предложението на госпожа Дянкова и мисля, че това трябва да залегне и в уредбата на онзи закон, който приехме на първо четене, за който кой знае защо няма никакво движение за второ четене.
Госпожо Дянкова, ще Ви помоля да упражните Вашето влияние този закон да влезе и да се оформи, има масова приватизация и т.н., а хората не знаят какво да правят. Първото четене мина не знам кога, второ четене още не е имало, а сега в данъчния закон се мъчим да уредим нещо, което не е уредено пък в специфичния закон.
Въпреки това, ще подкрепя Вашето предложение. И апелирам към господин министъра да не се притеснява и даде възможност на народните представители, а и той да подкрепи това предложение, и наистина да отворим една врата към вноски във фондовете, въпреки че още не знаем как ще се теглят парите оттам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Друг желае ли думата? Да, господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Аз искам, господин председател, да направя реплика на господин Венцеслав Димитров.
Става въпрос за това, което казахте господин Димитров, в т. 22 "30 на сто от начислените разходи за провизии в нефинансовите предприятия". Пред мен е законът и т. 22 е към ал. 2 - "Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с" - и т. 22 казва така, чета досегашният текст:
"22. Тридесет на сто от начислените разходи за провизии във финансови и нефинансови предприятия, с изключение на провизиите в банките, по ценни книги, издадени от държавата."
Ние предлагаме този текст в т. 22 да се измени така:
"Тридесет на сто от начислените разходи за провизии в нефинансовите предприятия".
Тоест отпадат провизиите във финансовите предприятия. Няма нужда да се слага другаде, защото тук е казано, че финансовият резултат се увеличава с това. След като отпада във финансовите предприятия, значи не се увеличава, съвсем ясно е.
Съвсем ясно е и от текста на ал. 2: "Финансовият резултат се увеличава с ..." и ние тук казваме, че се увеличава само с едно нещо, а другите две ги махаме. Толкова.
И по-нататък въвеждаме т. 24, където казваме, че във финансовите предприятия увеличаваме финансовия резултат само за тези, чиито сто на сто провизирани кредити са повече от 10 на сто от общата кредитна маса.
Съвсем ясно и точно сме го направили. Няма нужда да се добавя никъде. Ако искате, мога да ви дам да го сверите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Министър Муравей Радев има думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Този въпрос, който повдигате, за облагането на провизиите на банките, е много сериозен въпрос. Разбрах, че Вие се интересувате от него и ще дам малко пояснения.
Вярно е, че имахме сериозни преговори, даже спорове с търговските банки, включително и с Централното управление, по този въпрос, но в България това на този етап е необходимо да става, защото банковият риск не бива да бъде разпределян толкова сериозно между държавата и банковата институция, както биха предложили те.
От лошото банкиране, от неподходящия начин на управление на една банкова институция държавата няма нужда да страда като губи данъка, който й се полага. Затова стигнахме до това компромисно решение с търговските банки, а именно онази част от кредитите, която е 100 процента провизирана, тоест, това са лошите кредити, точно онези, които не е трябвало да се дават. Ако те са една величина, по-голяма от допустимото, както е прието средно в европейските страни, вие знаете, че 3 до 4 на сто лоши кредити за каквато и да е сериозна, стабилна банка означава катастрофа и за нея. До 10 процента стигна Японската банка и това в Япония беше едва ли не потоп.
Затова казваме, да, за всички банки, които работят добре, няма фактически да облагаме тези провизии, защото всъщност това е едно авансово облагане, тъй като след това, когато кредитът се възстанови, съответната провизия се реинтегрира в печалбата и по този начин се компенсира данъкът, който тогава авансово е бил взет. Тоест, той се неутрализира.
В този смисъл е необходимо над определен праг - в случая ние се договорихме този праг да е доста голяма величина - 10 на сто от масата на всички кредити, ако те са лоши, тоест 100 процента са провизирани, тогава вече по общия ред всички провизии, които банката е заделила, да се облагат със съответния комулативен процент - 34,5. Смятам, че това е съвсем резонно и добро условие за банките те още веднъж чрез този стимул да активизират своята дейност така, щото да не се стига до лоши кредити. И аз мисля, че това нещо не би трябвало да бъде възразявано от когото и да било за този достатъчно гъвкав и компромисен вариант, който избрахме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Друг желае ли да се изкаже?
Пристъпваме към гласуване.
Първо ще гласуваме предложението на народните представители Венко Вълчев и Иван Бойков.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 166 народни представители: за 54, против 79, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров.
Гласували 163 народни представители: за 65, против 72, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): Господин председател, мога ли да направя едно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Колеги, искам да добавя нещо, което съм изпуснала: "до 30 хил. лв. месечно...", защото така означава, че за цялата година им даваме тази възможност да правят 30 хил. лв. осигуровки, а не за месеца - просто за коректност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте това предложение с тази добавка.
Гласували 181 народни представители: за 178, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте § 7, както е предложен от комисията, с приетата поправка за нова т. 11.
Гласували 141 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 15.
Параграф 7 е приет.
Параграф 8, господин Цонев!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 8. В чл. 24 се създава ал. 3:
"(3) Недекларираните приходи от източници за формиране на собствения капитал и безвъзмездно финансиране се облагат по реда на чл. 44, ал. 1 и чл. 45."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
Параграф 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 8 някой желае ли думата?
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Уважаеми господин министър! Вижте какво са написали Вашите служители. Ние им обърнахме внимание в комисията на първо четене и мисля, че господин Цонев ги призова да поемат ангажимент да оправят малко тази редакция. Тя въобще в този член не може да работи, ако искате да има такъв: "Недекларираните приходи от източници за формиране на собствен капитал и безвъзмездно финансиране..."
Аз разбирам какво са искали да кажат, въпреки че съм против това. Искали са да кажат, че когато си увеличавате собствения капитал с неясни средства, с неясен произход и така нататък, може би така трябваше да го напишем, това нещо да се облага, тоест ако се перат мръсни пари или ако идват някъде пари и така нататък. Обаче те са написали такова нещо, което и аз не мога да го разбера. Най-напред, никъде не се декларират приходи, а се декларират доходи. Доходите са доходите на физическите лица и печалбата. Ето затова този закон се казва за подоходно облагане, а не - поприходно облагане. Вие искате да декларират приходите. Приходите са елемент на баланса. Има приходи и разходи. И вчера говорихме по този въпрос. За мен това е един неясно написан текст, който не знам как ще работи и който дава голяма възможност за тълкувания от страна на данъчната администрация.
По принцип аз желая този текст да отпадне. Ако не сте склонни обаче вие да гласувате този текст да отпадне, би трябвало някой от вас да направи предложение поне да отложим неговото гласуване дотогава, докато не се напише както трябва.
Аз съжалявам, миналата седмица бях служебно зает в чужбина и на второ четене комисията не е проявила нужната настойчивост и не е накарала вносителите да оправят предложението. Моля Ви се, господин председателю, и за Вашата намеса, ако искате този текст да стане наистина действащ, да го пооправят малко. Въпреки че аз предлагам този член да отпадне.
Моите мотиви са следните. Най-напред, в други данъчни закони данъчната администрация и данъчното производство имат достатъчно възможности да проверяват всички недекларирани пари. Има и Закон против прането на мръсни пари, има и други постановки, които разрешават на данъчните органи да поискат отчетност от тези, които увеличават капитала, по отношение на произхода на капитала им. Нека този закон да не го утежняваме с такава провизия. И без това се опитваме да преизпълняваме всичко, което ни казва някой от някакви си американски институти, съветници и т.н. Неслучайно най-големите международни, чужди инвестиции отидоха в страните, в които не бяха приети такива постановки. А ние сме на едно от последните места измежду страните в Източна и Централна Европа по чужди инвестиции и сега пак искаме да ги ограничаваме. Да не говорим за факта, че нивото на националните инвестиции наистина е много малко.
Освен това на мен ми се струва, че тук се създава една неравнопоставеност, когато инвестициите идват от чужбина. Никой не ги проверява там. На мен ми казаха някои служители от Министерство на финансите, че финансовото разузнаване вече ходело да проверява. Как ще се проверят офшорките, да кажем, в Кипър или офшорката "Хардланд инвестмънт"? Кой ще я провери в Америка, ще разреши ли някой да влезе там и да я провери? Няма да я провери, естествено. Или на друго място.
Значи тези, които имат повечко пари и си имат офшорки, тях никой няма да ги проверява, а българите, които са тук, със седалище тук, които си водят редовно счетоводство и т.н., тях ще ги проверяват?! Е, какво, карате всички хора да направят по една офшорка и чрез нея да инвестират? Ама, те, както инвестират, така могат и да теглят пари и никой няма да ги знае кои са. И може тези хора, с които вие мирно и тихо си общувате всеки ден, които всеки ден ви говорят колко са лоши мръсните пари, те да си имат офшорки и да купуват чрез тях предприятията в България. А кажете колко от приватизацията в България в последно време се осъществява с офшорни фирми. Не, че съм против тях, обаче тях никой не ги проверява за деклариране на така наречените приходи.
Така че от тази гледна точка, колеги, аз мисля, че законът нищо няма да загуби, ако тази постановка отпадне, още повече, че е направена съвършено некомпетентно.
Затова моля ви да подкрепите моето предложение за отпадане на точката.
За да не взимам после думата, ако случайно това предложение бъде отхвърлено, нека някой от вас, господин Цонев, например Вие, направете предложение гласуването да се отложи, докато се направи по-смислен текст.
А пък ако искате да правите такива закони, в края на краищата вие носите отговорност. Но все пак мое задължение като народен представител е да обърна внимание на народните представители и на господин министъра, че това не е текст за закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Димитров, като шега, разузнаването трябва да действа там, където друг не може да влезе. То, ако всеки може да влезе, нямаме нужда от разузнаване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Много пари ще ни струва, за да влезем там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Няколко съображения само.
Вярно е, че отвън много често идват и капитали, които, образно казано, са мръсни. Но те идват отвън. Те са резултат на преразпределение на доходи някъде си. Да, може да излязат оттук и да се върнат отново, но все пак това са по-редките случаи. В случая българинът е много по-чувствителен, когато става дума за мръсни пари, създадени у нас, тоест, най-меко казано, необложени с данъци пари, тъй като това е преразпределение на доходи в страната. А девет години той е свидетел, почти ням свидетел, на едно такова гигантско преразпределение, разграбване. Този текст има моралното основание именно в този факт. Затова и аз, и други мои колеги го подкрепихме в комисията. Повтарям, тук има нещо, което фискът е задължен да направи в контекста на онова, което е действителност в България през тези девет години. Не че това ще бъде някакъв абсолютен бараж, но това все пак е един текст, който заставя органите, ако са на мястото си, ако използват всички възможни механизми и заинтересовано проверяват, толкова повече, че в Европа сега в банковата сфера знаете колко много намаляват прага на сумите, за които се прави контрол и се иска изясняване на източника им. Законодателно въведоха повече от половината страни в Европейския съюз, а може би има вече и една норма, която е валидна за територията на целия Европейски съюз.
Ето това са основанията за подкрепата на една подобна норма. Повтарям, вярно е, отвън идват и ще идват, но нашата чувствителност е десетократно по-голяма към онова, което става вътре в страната с формирането на такива неясни доходи, най-малкото необложени с данъци, неплатили това, което се полага на хазната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Първо гласуваме предложението на народния представител Венцеслав Димитров за отпадане на § 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 33, против 83, въздържали се 16.
Предложението за отпадане не се приема.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател. Мисля, че такъв текст трябва да има, но може би трябва малко да подобрим редакцията и затова предлагам да отложим гласуването на § 8 и да намерим по-точна редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря на господин Цонев.
Срещу това предложение има ли?
Моля, гласувайте предложението за отлагане гласуването на § 8.
Гласували 136 народни представители: за 134, против 1, въздържал се 1.
Предложението за отлагане на § 8 е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 9. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Алинея 1 се прилага и за лихвите, съдържащи се във вноските по договори за финансов лизинг и по банкови заеми."
2. Създава се ал. 5:
"(5) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат в случаите, когато за съответния данъчен период размерът на привлечения капитал е равен или по-малък от размера на собствения капитал."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - в § 9, ал. 5 след думите "по-малък" се добавя "от двукратния размер на собствения капитал".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 9 има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги! Това мое предложение е насочено към динамизиране на инвестиционния процес в страната. Вярно е, че то не отхвърля напълно принципа, заложен в закона, да се наказва, преносно казано, слабата капитализация, но все пак вдига летвата малко по-високо или по-ниско по отношение на това какво е слаба капитализация. Слаба капитализация е когато имате малко пари и вземате повече пари от банки, за да развивате бизнес. Естествено, вие може да развивате по-слабо бизнеса, ако някой ви казва колко пари да вземете от банките или ви ограничава колкото собствен капитал имате, толкова да вземате. И тогава вече допълнително привлеченият капитал, лихвите започват да се изключват от разходите.
Аз предлагам двукратно увеличаване на този размер. Имайте предвид, че едно просто правило в икономиката е, че по-бързо се развива бизнес с пари на заем. Е, не всички пари на заем, но поне да им разрешим двойно повече от собствения капитал да вземат на заем. Има страшно динамични икономики, например японската икономика, при която собственият капитал е не бих казал незначителен, обаче много по-малък от привлечените средства. Затова японските банки са толкова силни. Примерно, японските инвеститори, най-вече домакинствата, не инвестират в акции на предприятия, а инвестират в депозити в банки. Вярно е, че там лихвите са по-ниски, но мисля, че това не е основният проблем.
Ако приемете моето предложение, това ще позволи на по-малки фирми да се развиват по-бързо, да използват пазарни ниши, да правят инвестиции, да откриват работни места, без да се чувстват наказани от данъчното министерство и от обществото, т.е. от Народното събрание затова, че са взели пари на заем. В края на краищата вярно е, че трудно се вземат пари на заем, обаче ако могат да вземат пари на заем, нека да се възползват от тази възможност. Така че, колеги, аз ви моля да подкрепите моето предложение. Аз пак подчертавам, то не е против целия принцип на слабата капитализация, макар че съм правил друг път и такива предложения, нека щом е залегнал такъв принцип, да отхлабим малко примката от тези, които вземат пари на заем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Желае ли някой думата по този параграф? Няма желаещи.
Господин Димитров, само че за точност трябва "е равен" също да отпадне. Да стане: "привлеченият капитал е по-малък от двукратния размер на собствения капитал". Защото ако остане "равен или по-малък от двукратния" едното противоречи на другото.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не е така. Равен или по-малък от двукратния размер. Всичко трябва да остане. Сега е записано "от размера", аз предлагам: "от двукратния размер".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров.
Гласували 124 народни представители: за 33, против 78, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 9, както е предложен от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 5.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 10. В чл. 32, ал. 6 числото "21" се заменя с "20".
Предложение на народните представители Анатолий Величков и Красимир Каракачанов - в глава втора се създава нов раздел:

"Раздел VI
Специфични правила за определяне на облагаемата
печалба на лицата по чл. 4
Чл. 33. (1) Облагаемата печалба на данъчнозадължените лица по чл. 4 се определя на основата на положителния финансов резултат преди данъчното облагане и преобразуван по реда на ал. 2.
             (2) Положителният финансов резултат се преобразува като:
1. се намалява с финансовите приходи от лихви и с дивидентните суми от дяловото участие;
2. се увеличава с разходите (извън разходите за положен личен труд) в полза на участниците в управлението, на трети лица, или при сделки, които заобикалят закона."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 10 има думата господин Анатолий Величков.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Предложението, което сме направили с моя колега Каракачанов за нов раздел VI в глава втора се основава на следното. Не може да бъдат приравнявани сдружения с нестопанска цел на търговските дружества и на кооперациите. Тъй като и в настоящия действащ Закон за корпоративното подоходно облагане има специфични правила за определяне на облагаемата печалба на кооперациите, според мен по-логично е да следва да имат и специфични правила за определяне на облагаемата печалба за лицата по чл. 4. Ако ние не ги приемем, това означава, че определяме преобразуването на финансовия резултат на тези сдружения по същия начин, както се преобразува финансовият резултат и на търговските дружества, което е ненормално.
Следващата стъпка, след като вчера не се прие предложението те да не извършват стопанска дейност по занятие, остава да ги накараме да водят своята счетоводна документация по търговски начин, което е ненормално.
Още едно основание. Този текст, няма да скрия, беше едно към едно реципиран от предишния действащ закон - Закона за данъка върху печалбата. Този текст беше работещ.


Още едно основание ще приведа. Европейската комисия в своето становище по молбата на България за членство в раздела "Граждански политически права" ясно е казала (цитирам по памет): Данъчните условия за неправителствените организации следва да бъдат подобрени.
Накрая ще задам само няколко въпроса, на които бих искал да има един ясен отговор. Може би някой от присъстващите ще го даде:
1. Дали все пак сдруженията с нестопанска цел имат право на стопанска дейност, която да упражняват по занятие?
2. Дали следва техният положителен финансов резултат да бъде преобразуван по същия начин, както на търговците? Защото ако се приеме това, което предлага правителството, излиза, че точно по този ред трябва да бъде преобразувано.
На следващо място, следва ли те да водят счетоводната си документация като търговски дружества?
И четвърти въпрос, могат ли да бъдат обявявани в несъстоятелност? Защото ако това се приеме, може би логиката е да бъдат обявявани в несъстоятелност като търговци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Господин Величков, Вие можете да намерите отговор на Вашия въпрос, ако разгърнете законите отпреди 5 - 6 години. Имаше един уважаван юрист в Народното събрание, който беше предложил една формулировка, която беше залегнала в няколко закона, от която кой знае защо после от Министерството на финансите се отказаха. Цитирам и аз по памет, не съм юрист, но формулировката беше горе-долу такава: която би била стопанска, ако се извършваше по занятие. Точно така беше. И тази формулировка Вас щеше да Ви устрои, т. е., тя е точно това, което предлагате.
Затова аз призовавам колегите, за разлика от вчера, когато тяхното предложение беше малко в по-друга посока, днес да подкрепят предложението на господин Величков, да се създаде една глава, където лека-полека да започват да влизат европейските норми на данъчно третиране на сдруженията с идеална цел и фондациите. Пак подчертавам, нека да извършват стопанска дейност. Тази стопанска дейност, която е в помощ на достигане на техните цели и която не се разпределя за тяхното ръководство, за техните членове под формата на доход, трябва да бъде облагана примерно с половината от ставката, с която се облага печалбата.
Освен това, както казах вчера, тези сдружения, фондациите трябва да имат някакъв необлагаем минимум - точно това, за което мисля, че предложението на господин Величков дава основа, тоест необлагаемият минимум, че трябва да издържат примерно няколко души, които работят в това сдружение. По сегашната формулировка те няма как да го правят, защото нямат чак толкова приходи. А като имат и из един път да им ги обложите - защо? Вие по този начин слагате една пречка за тяхното съществуване. Не казвам, че това, което са направили господин Величков и господин Каракачанов, е най-доброто в момента, но би могло лека-полека, след като се сложи една такава глава, да търсим решение в бъдеще време.
Искам да обърна внимание и на Министерството на финансите, и на колегите, че в момента ние затормозваме развитието на целия този сектор с едни много, бих казал, тежки данъчни закони, особено със Закона за корпоративното данъчно облагане. Би трябвало да се премери къде има пране на пари, къде се краде и така нататък, но къде се помага да се развива гражданското общество. И на едното да се помага, а на другото да се пречи. Но за това трябва да има желание. В момента не виждам такова желание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Анатолий Величков и Красимир Каракачанов.
Гласували 111 народни представители: за 29, против 5, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 10, както е предложен от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 16.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 11. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Дивидентите и ликвидационните дялове, начислени от местни юридически лица и от неперсонифицирани дружества в полза на местни физически лица, местни юридически лица, които не са търговци, и чуждестранни лица, се облагат с данък, който се удържа при източника и е окончателен."
2. Създават се нови ал. 2 и ал. 3:
"(2) Когато дивидентите са начислени в полза на държавно или общинско юридическо лице (учреждение), което участва в капитала на дружеството на собствено основание (не като представител на държавата), данъкът по ал. 1 се удържа на общо основание.
(3) Разпоредбите на алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато разпределената печалба е под формата на дялове и акции по смисъла на чл. 12, ал. 1, точки 13 и 14 от Закона за облагане доходите на физическите лица."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея след думите "данъчно задължените лица" се добавя "и едноличните търговци"."
Няма предложения за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 11, както е предложен от вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 8.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 12. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Социалните разходи, направени от работодателите, независимо дали извършват стопанска дейност, включително за лицата, на които е възложено управлението, се облагат при източника с данък, който е окончателен."
2. В ал. 2 думите "по реда на ал. 1" се заменят със "с данък при източника, който е окончателен".
3. Създава се ал. 3:
"(3) Разходите за гориво и смазочни материали на леките автомобили, които се облагат по ал. 2, се документират по общия ред, независимо от това дали е издаден пътен лист".
Предложение на народния представител Руси Статков:
В § 12, изменящ чл. 36, се създава нова ал. 4:
"(4) Не подлежат на облагане по този член:
а) социалните разходи за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, извършвани от национално представените организации на и за инвалиди и специализираните предприятия, кооперации и производствени единици, членуващи в тях;
б) разходите за ремонт, поддържане и експлоатация на леки автомобили, заети със стопанска дейност и транспортно обслужване на инвалидите в национално представените организации на и за инвалиди и специализираните предприятия, кооперации и производствени единици, членуващи в тях."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светлана Дянкова:
В § 12, изменящ чл. 36, в новата ал. 1 накрая се добавя "с изключение на вноските за допълнително доброволно пенсионно, здравно и социално осигуряване до размерите, определени в чл. 23, ал. 3, т. 11."
Комисията не подкрепя предложението. Но тук трябва да уточня, че ние трябва да го приемем във връзка с това, че приехме вече предното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 12 има думата господин Руси Статков.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Ще се опитам още веднъж предложението, което направих на първо четене, да го аргументирам с оглед вашето разбиране и подкрепа.
Става дума за предложение, свързано с един от новите данъци, които ние приехме, приемайки Закона за корпоративното подоходно облагане - данък, свързан със социалните разходи. Разбира се, ние имахме своето основание да обсъждаме този въпрос и аз не бих се връщал на него, но при приемането му не отчетохме нещо много важно: социални разходи, които се извършват в една особена сфера - сферата на организациите и кооперациите на и за инвалидите.
В писмо до председателя на Народното събрание, на среща при господин Иван Куртев като заместник-председател и в Министерския съвет, а разбирам и последно при президента на Републиката, този въпрос е поставен от организациите на инвалидите във връзка с облагането, което реално се получава, на разходи, свързани с една специфична дейност по рехабилитация на инвалидите.
Имахме разговор с госпожа Дора Андреева. Тя не е в залата в момента. Опита се да обоснове, че в момента тези разходи не се облагат, но по същество претенциите на структурите на и за инвалидите са, че се облагат. Реално аз не мисля, че подлежи на съмнение информацията на тези, които са потърпевши.
Считам, че определено, за да няма разминаване и да няма двусмислие, ние трябва да приемем такъв текст - текст, който изключва от кръга на облагането с този данък организациите на и за инвалидите, за да не се получава така, че дори и субсидията,която ние гласуваме с вас за тези организации, да бъде облагана с 20 на сто и фактически да става някакво безсмислие - ние да отчитаме дейност, гласувайки такова нещо, а реално хората, за които е насочено, и структурите да не могат да реализират никаква, бих казал, дейност на базата на тези средства. Защото ежегодно 20 млн. например е за Съюза на кооперациите и тези 20 млн. се облагат с 20 на сто.
Затова, уважаеми колеги, ви моля да отидем на такъв текст, който наистина ще изключи категорично едно такова облагане и да си свършим работата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Йордан Цонев има думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че вече стана въпрос и с господин Статков, и с представителите на Съюза на инвалидите. Вземам думата, за да внеса пояснение, да не остане неясен въпросът.
Ние сме преотстъпили на кооперациите на инвалидите цялата печалба. Държавата не е сложила ръка върху една стотинка от това, което инвалидите си произвеждат и си печелят. Тяхното единствено задължение е да водят счетоводство и в края на годината да покажат колко им е печалбата и тя си остава при тях. По същия начин няма как да бъдат правени разходи в една кооперация на инвалидите отдругаде, освен от стопанската дейност. Няма откъде другаде да дойдат тия разходи за рехабилитация, интеграция и т.н., освен от стопанската дейност. Нали затова е кооперация? Представяте ли си как в една кооперация, която няма печалба, тя е на загуба, и се правят разходи и за социална интеграция и рехабилитация?! Откъде - от въздуха, отнякъде идват някакви пари и се правят такива разходи?
Значи тази кооперация си приключва на печалба. Цялата печалба ние затова и им я преотстъпваме - за да я инвестират в рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. При тази ситуация, когато печалбата им е преотстъпена, тези разходи не се облагат, защото те си ги разпределят, както намерят за добре. Те са си вече техни приходи, тяхно дарение от страна на държавата.
Така че ако има някакъв технически момент, който не е изчистен между тях и данъчните служби, това би могло да стане с едно писмо, с тълкувателно решение и т.н. на данъчното управление или на министерството. Но сега да въвеждаме такива текстове аз мисля, че е излишно. Съвсем ясно и категорично ние казахме, че всички преференции за инвалидите сме им ги оставили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, господин Статков, заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз мисля, че става дума за неразбиране. Ние сме преотстъпили, господин Цонев, наистина данък печалба. Но тук става дума за друг данък, който въведохме с корпоративното подоходно облагане. Освен печалба ние въведохме няколко други данъци и това е данък върху социалните разходи. Това е различен данък, който ние не сме го преотстъпили и по който, казах, се разходват средства за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, които са специфични средства.
Освен това, второто разсъждение на господин Цонев - за стопанската дейност. Ами вижте, аз казах: ние им даваме субсидии. Една част от тези субсидии се използват именно за тази стопанска дейност. Дори преотстъпен оня данък, ако има печалба, не изключва облагането на тези средства. Защото фактически се получава така, че именно тази субсидия, която даваме, когато се използва за рехабилитация на инвалидите, се облага. И аз именно за това пледирам. Но тук не става дума за техника, тук става дума за друг данък, по който наистина, господин Цонев, е нужно да вкараме специфична разпоредба. Именно затова и съюзите, и организациите на инвалидите настояват такъв текст да има. Разчитам на вас да го подкрепите, моля ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Аз излизам, за да подкрепя предложенията си за промяна на новия чл. 36 в новата ал. 1.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не е необходимо, това автоматично става!
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Да. Искам да кажа, че мотивите са същите, с които защитавах чл. 23, ал. 3, т. 11, която вече направихме, и би било нелогично, ако сега, след като казахме "а" в чл. 23, ал. 3, т. 11, да не кажем "б" в чл. 36, ал. 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Пристъпваме към гласуване първо на предложението на народния представител Руси Статков.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 58, против 53, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Светлана Дянкова.
Гласували 129 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 34.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте § 12 с приетата вече добавка по предложението на госпожа Светлана Дянкова.
Гласували 117 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 5.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 13. В чл. 38 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 числата "12" и "19" се заменят съответно с "17" и "22".
2. В ал. 2 след думите "следващата данъчна година" се поставя запетая и се добавя "включително при определяне на авансовите тримесечни вноски и", а думите "чл. 25" се заменят с "чл. 24, ал. 2".
По § 13 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 13 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 14. В чл. 44, ал. 1 числото "30" се заменя с "27".
Предложение на народните представители Венко Вълчев и Иван Бойков:
В § 14, изменящ чл. 44 в ал. 1 числото "30" се заменя с "25".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Луджев:
В чл. 44 ал. 1 числото "30" се заменя с "20".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В § 14, изменящ чл. 44:
1. В ал. 1 числото "30" се заменя с "25".
2. В ал. 2 числото "20" се заменя с "15".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов:
В § 14, изменящ чл. 44 в ал. 1 числото "30" се заменя с "22".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 14 имате думата.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Стигаме до въпроса за ставката на данъка. Вярно е, че ставката е важен въпрос, но за мен по-важен е въпросът за това какво точно ще облагате. Но, както и да е, това нещо вече го минахме - облекченията и утежненията. За мен беше по-важно да има облекчения за инвестициите, но след като те бяха отхвърлени, по-добре е по-ниска ставка.
Естествено, трудно някой може да предположи, че предложение различно от това на Министерството на финансите, може да бъде прието в пленарна зала, но ние затова сме тук, в парламента, за да дебатираме нещата, да създаваме настроение в определена посока и ако не сега, то в бъдеще, поне да знаем какво искаме.
За мен данък печалба или така нареченото корпоративно облагане в своята съвкупност не е нисък данък, както някой може да помисли, защото освен тези 30 или 27% има още 10% - вярно, те не стават 37 или 40, стават по-малко, защото 30-те процента са върху 90-те, но все пак 34-33%, колкото е сега данък печалба, не е малък данък. Освен това имайте предвид, че собственикът, който живее и който иска да взема доходи под формата на дивиденти от акционерно дружество или от ООД, с ограничена отговорност, трябва да плати още допълнителни 15% данък върху останалата сума, която се разпределя под формата на дивидент, така че съвкупният размер на данъка става 44%. 44% е вече нещо съществено - близо половината от създадения доход отива в полза на държавата. Естествено, ако искаме да търсим съживяване на икономическата активност, трябва да намалим някак си този данък.
Още миналата година предложих на Министерство на финансите да възприеме и да предложи на Народното събрание в този закон да бъде възприета европейската практика, тоест дивидентите наистина да се облагат, обаче под формата на данъчен кредит, а всеки, който е платил данък върху дивидент, да му се даде зачитане в съвкупността от данъка върху доходите, който той ще плаща в края на годината. За съжаление, това не беше възприето и се получава така, че от европейската практика ние вземаме само нещата, които утежняват облагането, които са в ущърб на този данъкоплатец, а това, което е в негова полза, ние някак си го забравяме.
Малко по-нататък, когато ще се спрем върху поправките в подоходния данък, както го наричахме досега данък общ доход, ще видите, че това нещо продължава. И ако искаме да отидем към Европа, ние наистина трябва да възприемем техните критерии за облагане, но все пак тъй като още сме далече, аз ви предлагам да подкрепите предложенията за намаляване на данъци.
Подкрепям предложението на Димитър Луджев "30" да се замени с "20", но ще подкрепя и всички останали предложения, които предвиждат по-голямо намаление от това, което е предвидило Министерство на финансите, защото ми се струва, че в тази пълна декапитализация на българската икономика, която тенденция се споделя от преобладаващата част български икономисти, включително и тези, които са близки до управлението, трябва да се направи нещо решително за повишаване на инвестициите в българската икономика.
Колеги, моля ви да подкрепите предложенията за намаление на ставката с повече от 3%.
Още повече, че ако погледнем колко пари ние събираме от корпоративно облагане, ще видим, че това е също така доста повече като процент и от общите данъчни приходи, и от приходите от този данък като процент от брутния продукт. И то доста по-висок относителен дял от страни с изключително силна икономика. Те затова имат силна икономика, защото данъците не са толкова големи. За съжаление, ние, които имаме толкова слаба икономика, се стремим да ги облагаме колкото си може повече. Така че в тази посока има още какво да се желае. Мисля, че е добре данъкът да бъде намален. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! Наистина по онова, което вече е гласувано, както подчерта и господин Димитров, няма какво да се направи, в смисъл, няма да се прегласува, но поне тук това е един съществен момент, свързан с данъчните размери, със ставката, по който ми се струва, че бихме могли да потърсим едно по-друго решение от това, което предлага вносителят.
Аз смятам, че с въвеждането на корпоративното облагане наистина много по-висока е общата данъчна тежест върху бизнеса, даже бих коригирал господин Венцеслав Димитров, от 44 на сто. Като погледнем колко са данъците, освен данъка върху печалбата, той спомена за данъка за общините в размер на 10 на сто, по отношение на дивидентите - 15 на сто, представителни разходи, дарения, спонсорство, отчетени като разходи - 25 на сто, социалните разходи - 20 на сто и т.н., ще излезе една много по-голяма сума от данъчната тежест от 44 на сто, господин министър.
Знам, че в управляващото мнозинство, или поне така беше демонстрирано, е имало една дискусия за съотношението данък добавена стойност - данък върху печалбата, че има поне няколко човека от тези, които са свързани с ръководството на Комисията по икономическата политика и Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, със становище, че трябва да променим по-сериозно данъка върху печалбата. Ето, сега е моментът ние да потърсим тази крачка, която според мен наистина трябва да направим. А тази крачка се отнася, от една страна, върху намаляване на размера на данъка върху печалбата на данъчнозадължените лица без банките и други финансови институции, когато тяхната облагаема печалба превишава 50 млн., от 30 не на 27 на сто, а на 25 на сто. Числото, което съм предложил, 25 на сто, е числото, което междупрочем споменават и господин Николов, ако не се лъжа и господин Йордан Цонев. Така че тук няма популизъм - в нещо, в което винаги е била подозирана опозицията, а има една грижа действително тази част от бизнеса да получи малко повече въздух в рамките на икономическата ни действителност, която не е мека, а е твърде сурова.
И ако по това предложение вие имате своите резерви, аз ще ви насоча и към второто ми предложение. И ви моля да отделите много повече внимание на него. Става дума за размера на ставката за облагане върху печалбата на онези данъчнозадължени лица, които имат облагаема печалба за текущата година, непревишаваща сумата от 50 млн. Тоест, става дума за мнозинството от българските стопански субекти. Това е малкият и среден бизнес. Сегашният размер е 20 на сто. Ще кажете, че това не е висок размер. Но от гледна точка на състоянието на икономическата среда, от гледна точка на необходимостта да подкрепим този малък и среден бизнес освен на думи и на декларации и с най-общи стратегии, ние трябва да направим нещо реално. И това реално нещо е свързано именно с намаляване размера на данъчната ставка. В този случай аз предлагам от 20 на 15 на сто. Тоест, резултатът да се облага с 5 на сто по-малко. Действително това е предложение, което не е правено от други. Може да се стори радикално на колегите от управляващото мнозинство, обаче при срещите, при разговорите с хората от малкия и среден бизнес то среща подкрепа.
Ето затова, тъй като става дума за две предложения, ще помоля господин председателят, когато ги подлага на гласуване, да ги прочете, за да могат колегите да се ориентират. И се надявам, разбира се, на подкрепа и по двете ми предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Думата има господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще продължа дискусията по ставката, добавяйки още съображения от позицията на връзката между различните данъци. Тази връзка винаги трябва да се има предвид, тъй като само тогава може да се постигне един баланс между интересите на хазната и на данъкоплатеца.
Ако бяха приети предложенията, направени от редица народни представители, за намаляване на ставката на данък добавена стойност поне до стартовото й равнище от 1994 г., аз веднага бих снел своите предложения за намаляване на ставката по корпоративния данък поради следната причина. Запазването на ставката по ДДС на равнище 20 на сто, т.е. с 2-процентни пункта по-високо от стартовата ставка след 2 години и нещо стабилизация, а през 1999 г. вече се натрупват 2 години и половина, означава, че се осигуряват допълнително дотолкова, доколкото всеки процентен пункт от данък добавена стойност носи със себе си 93-95 млрд.лв., около 190 млрд.лв. Ако погледнете на този ресурс като на резерв, в рамките на който може да се отиде към намаляване на корпоративния данък, то даже с половината от тази сума вие постигате 5-6-процентни пункта. Ще кажете, че е по-добре да се получават повече приходи и по линията на ДДС, и по линията на корпоративния данък. Това означава да изпаднете в един чист фискализъм, който пренебрегва интересите на икономиката, на доходите, съответно на потреблението и т.н. Тоест, напускате позицията на баланс между едните и другите интереси.
И дотолкова, доколкото ние с вас вече приехме по волята на мнозинството една ставка на ДДС от 20 на сто, то сега има възможност да се отиде към едно по-чувствително намаляване на корпоративния данък. Аз няма да се впускам върху следствията от едно такова решение, на които посветихме немалко време при гледането на закона на първо четене. Така че именно във връзка с отчитане на зависимостта между отделните данъци, аз ви призовавам да подкрепим едно по-чувствително намаляване на корпоративния данък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Преминаваме към гласуване.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Луджев числото "30" да се замени с числото "20".
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 27, против 80, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Стоилов - числото "30" се заменя с "22".
Моля, гласувайте това предложение!
Гласували 105 народни представители: за 18, против 75, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложенията на народните представители Венко Вълчев и Иван Бойков и на народния представител Руси Статков - в ал. 1 числото "30" се заменя с "25".
Моля, гласувайте.
Гласували 16 народни представители: за 44, против 80, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване т. 2 от предложението на народния представител Руси Статков - в ал. 2 на чл. 44 числото "20" се заменя с "15".
Моля, гласувайте!
Гласували 129 народни представители: за 43, против 79, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 14, както е предложен от вносителя.
Гласували 144 народни: за 96, против 4, въздържали се 14.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 15. Член 46 се изменя така:
"Чл. 46. Данъкът на лицата по чл. 2, ал. 3 е в размер 7 на сто, а за дейността животозастраховане е 5 на сто. Данъкът е окончателен."
Предложение на народния представител Валентин Симов - в § 15, чл. 46 се изменя така:
"Чл. 46. Данъкът върху застрахователните и презастрахователните премии е в размер 7 на сто и е окончателен. Той се начислява след приспадане на вноските в размер 1 на сто от внесените суми по застраховка "Гражданска отговорност"."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светлана Дянкова - текстът на новоприетия чл. 46 става ал. 1 и се създава ал. 2:
"(2) Вноските от юридически лица, извършващи застрахователна дейност, в размер 1 на сто от внесените суми от собственици на моторни превозни средства по застраховка "Гражданска отговорност" във фонд "Рехабилитация и социална интеграция" се признават за разход."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, моите мотиви да внеса това предложение са съгласувани с фонд "Рехабилитация и социална интеграция".
Искам да подчертая, че към момента освен целевата субсидия от държавния бюджет, която е определена за фонда, и до този момент има приходи от вноските по застраховка "Гражданска отговорност". На 20 юли главният прокурор е направил едно искане до Конституционния съд за отменянето на ал. 2 на чл. 50 от Закона за защита и социална интеграция на инвалидите. Комисията в Народното събрание, след като е разгледала искането и е дала становище, че искането на главния прокурор е неоснователно, с 15 гласа колеги са подкрепили това искане. Въпреки всичко Конституционният съд е решил, че трябва да се отмени ал. 2 и я е отменил.
Именно това са мотивите на колегите от фонд "Рехабилитация и социална интеграция" и моето предложение е да се приеме, за да се даде един вид преференция, за да може те да получават това
Разбира се, може би тук ще ме опонира господин министърът, който за съжаление излезе, че сумата, която е отпусната от бюджета, е доста голяма. Аз мисля, че тя не е никак голяма и сме до известна степен длъжници на фонд "Рехабилитация и социална интеграция" и затова ви призовавам да подкрепите моето предложение. Тъй като останалите доходи, които може да получи фондът съгласно чл. 50 от Закона за защита и рехабилитация на инвалидите, не са гарантирани. Благодаря ви
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Ставам, за да подкрепя предложението, което господин Симов е направил. Наистина ние с вас в последната година и половина направихме изменения в Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, по-скоро вие като мнозинство, в посока на стесняване на възможностите за финансиране на специализирания фонд, който се създава. И реално средствата, които се гласуваха миналата година, бяха изключително малко. Сега и тези, които са предложени във връзка с бюджета, също са крайно недостатъчни. Има предложение на фонда за двойно по-голяма сума.
Затова предложението, което е направил господин Симов, макар и частично, като компенсация едва ли ще удовлетвори, но все пак ще бъде нещо и по-скоро една демонстрация на българския парламент в посока на това, че ние търсим с корекциите, които правим в законите, не толкова да бъдат в ущърб на инвалидите, а определена доза реализъм. Ако това може да бъде прието като аргумент, миналата година изменението в отчислението, което се правеше от държавния бюджет, е до 0,01 на сто. Така че в случая става дума наистина за нещо крайно необходимо и аз ви моля да подкрепим предложението на господин Валентин Симов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата за реплика господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин Статков, репликата ми е свързана с една разлика, която искам да правим, която лично ние правим, а е Ваш проблем дали Вие я правите, когато говорим за това дали правим облекчения за инвалидите, дали не правим, дали мислим в посока те да получат по-големи възможности.
Ние правим разлика, господин Статков, между инвалидите и техните организации. Известна разлика правим. Така че винаги, когато Вие станете да защитавате инвалидите, защитавате само организациите на инвалидите. Има инвалиди, които не са в тези организации, а има средства, които не достигат до инвалидите чрез организациите, без да отричам организациите и без да казвам нещо лошо. Казвам, че има разлика, така че невинаги, когато говорите за инвалидите, не слагайте знак за равенство между организациите и самите инвалиди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Мисля, че господин Цонев бърка нещата. Става дума наистина за една последователна защита на всички инвалиди, не само на организациите и в това отношение винаги съм се стремил да бъда последователен.
Тъй като той фактически изнесе въпроса на друга плоскост, аз искам да ви върна отново към това, което се предлага от колегата Симов. Той предлага нещо, което е насочено с Фонда за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, който финансира всички инвалиди в определени дейности, и става дума за това към него да бъдат насочени повече средства.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Кой се разпорежда с фонда?
РУСИ СТАТКОВ: С фонда се разпорежда управителен съвет, в който влизат и представители на Министерството на труда и социалната политика, има ръководител, който беше сложен наскоро и който е един от последователните в тази материя.
А що се касае до контрола, уважаеми колеги, неслучайно, когато предлагах в предишния парламент изменение на Закона за печалбата, в преотстъпването на печалбата, аз предложих и се прие съгласуване на сметката за преотстъпване данък печалба с министъра на финансите, тоест да има контрол върху разходването на средствата. Така е и по другите неща. Ако ние се съмняваме, господин Цонев, в този контрол, то трябва да направим допълнителен механизъм, да го реализираме, но нека това да не бъде за сметка на парите, които отделяме, макар и малко, да ги направим още по-малко.
Ето затова още веднъж връщам разговора към същността му, а това е подкрепа на предложението на господин Симов, което се надявам, че вие ще гласувате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Тук имаме две идентични предложения - на Валентин Симов и на Светлана Дянкова. Това е този 1 процент от смесените суми по гражданска отговорност, които се внасят във фонда за инвалидите. Съжалявам, че господин Куртев и госпожа Дянкова ги няма. Става дума за този 1 процент да се смята като разход и това, което остава, то да бъде признато за премия. Долу-горе такъв принцип имаме малко по-рано, където го приехме, господин Цонев, където пише, че за разход се признават и средствата, които отиват за контролни апарати, задължително определени с нормативен акт от страна на държавата. Това е същото нещо, което им е отредено с нормативен акт, че 1 на сто от премиите трябва да отива във Фонда за рехабилитация на инвалидите. За мен е нормално той да се смята като разход. Нали това ви казвам, когато има приход, има и разход. Значи това на него не му е чиста премия, това му е брутопремия. И защо брутопремията ще облагаме, а не само чистата премия? Това е само 1 на сто, не е кой знае колко. Аз не мисля, че фискът кой знае колко ще загуби, ако направим това - 1 на сто да приспаднат и да облагаме от парите, от премиите за гражданска отговорност не 100-те на сто, а ще облагаме 99-те на сто с тези 7 на сто. Аз не виждам фискът кой знае колко ще загуби.
Мисля, че е нормално това нещо да се приеме, било във варианта на Валентин Симов, било във варианта на Светлана Дянкова.
Обаче, господин Симов, Вашето предложение трябва да продължи, защото, както Вие сте го направил, изглежда, че животозастраховането също ще бъде облагано със 7 на сто. Значи след точката трябва да продължи: "За дейността "Животозастраховане" данъкът е 5 на сто". Това трябва да остане. Вие сте изпуснали предвид това, че животозастраховането се предлага да бъде облагано с по-ниска ставка. Вярно е, че аз съм против и това 7-те на сто и 5-те на сто по този начин да се облагат печалбите на застрахователните компании, защото това не са печалби в края на краищата, това са техни брутоприходи, от които те имат разходи, и каквото остане, това би трябвало да се облага. Обясних на господин министъра, но както и да е, това се отхвърли и да не говорим сега за него.
Госпожо Дянкова, аз защитавам Вашето предложение било във Вашия вариант, било във варианта на господин Симов с това допълнение, че трябва да се добави, че животозастраховането ще се облага с 5 на сто.
Пак подчертавам, става дума, че не 100 на сто от премиите ще бъдат облагани, а ще бъдат облагани 100 на сто от всички други премии и 99 на сто от премиите по гражданска отговорност. Мисля, че ние бихме могли да приемем това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика думата има господин Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мислех да не взимам отношение, но тъй като и двамата колеги преди мен изказали се явно не са чели данъчното законодателство на страните от Европейския съюз, но точно по тази застраховка "Гражданска отговорност" данъкът е много по-висок. При нас е 7 на сто, колеги. Мисля, че не би следвало да се приспада от данъчната основа това 1 на сто, което заделят.
А това, което каза господин Симов, беше приоритет на колегите, тоест не на колегите, а на Българската комунистическа партия. Едно време вие създавахте закони и различни фондове и задължително карахте различни организации да заделят, да правят отчисления. Сега се намираме в пазарна икономика и не би било редно застрахователите да ги доим като дойна крава и непрекъснато с различни закони да ги караме задължително да правят такива отчисления. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
За дуплика има думата господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин Христов! Аз не защитавам ставките, които са в закона. Знаете, че аз изразих своето отношение. Аз искам само да помогна на вносителите да си оформят по-добре предложението и да помогна на народните представители да разберат за какво става дума. Не съм го измислил в момента това отчисление на един Фонд за рехабилитация на инвалидите. Не знам защо така са казали. Това го има в момента, това действа в момента.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): То е отпаднало.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, не е отпаднало. То съществува. Ето, госпожа Дянкова ще ви каже. Въпросът е да пригодим данъчните ставки така, че те да се съобразят с това 1 на сто. Процентът си е гласуван, той си действа, сега въпросът е как да третираме данъчно при действието на отчисленията за този фонд. В момента ние не дебатираме отчисленията за фонда, а ние дебатираме как да се събират данъчните приходи при съществуването на това 1 на сто.
Ако искате това 1 на сто да отпадне, то вие би трябвало да го предложите, обаче на друго място, знаете, че е в Закона за застраховането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Госпожа Светлана Дянкова има думата.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Колеги! Когато аз правех предложението по този член, имах предвид някои от всичките тези мотиви, които вече бяхме чули в залата от другите вносители на предложения.
Всъщност вноските по ал. 2 се правят действително на основание на чл. 50, т. 2 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите и се внасят във фонд "Рехабилитация и социална интеграция", който фонд е към Министерския съвет.
Правейки това предложение, моята идея беше да се направи това изменение с цел да се избегне двойното данъчно облагане на застрахователните компании.
Прав е господин Димитров, но е прав и господин Христов, който знае най-вероятно за решението на Конституционния съд, което мисля, че е отпреди десетина дни. Това решение на Конституционния съд всъщност ме кара да си мисля, че ние не бихме могли да настояваме сега за това предложение. То е точно във връзка с облагането с това 1 на сто от внесените суми от собствениците на моторни превозни средства за застраховка "Гражданска отговорност".
Аз продължавам да настоявам на предложението си, но си мисля, че влизаме в противоречие с решението на Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Пристъпваме към гласуване.
Първо ще гласуваме предложението на народния представител Валентин Симов с добавката в първото изречение: "а за дейността "животозастраховане" - 5 на сто". Другият текст се запазва.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 17, против 81, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Светлана Дянкова.
Гласували 114 народни представители: за 23, против 3, въздържали се 88.
И това предложение не се приема.
Моля, гласувайте § 15, както е предложен от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 4.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев за § 15а:
"§ 15а. Създава се чл. 46а:
"Чл. 46а. Данъкът по чл. 2а, ал. 1, т. 1 е 8 на сто върху направените залози, а данъкът по чл. 2а, ал. 1, т. 2 и 3 е 12 на сто върху направените залози, съответно върху увеличената цена на телефонния импулс. Данъкът е окончателен."
Комисията подкрепя предложението за § 15а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението за § 15а някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте предложения от народния представител Йордан Цонев § 15а, приет и от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 7.
Параграф 15а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 16. Член 54 се изменя така:
"Чл. 54. Данъкът, дължим от лицата по чл. 2, ал. 3, се внася ежемесечно до 15-о число на следващия месец и е окончателен."
§ 17. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите "чл. 35 и 36" се заменят с "чл. 34, ал. 4".
2. Създават се ал. 2, 3 и 4:
"(2) Платците на еднократни данъци при източника по чл. 35, 36 и 41, ал. 9 са длъжни да начисляват дължимите данъци и да ги внасят в бюджета до 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляването.
(3) Платците на еднократни данъци при източника по чл. 34 са длъжни да удържат дължимите данъци и да ги внасят до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти и ликвидационни дялове.
(4) Лицата, удържали данъка по ал. 1 и удържали и внесли данъка по ал. 3, декларират това обстоятелство пред данъчната служба по данъчната регистрация на платеца. Въз основа на декларацията данъчната служба издава удостоверение за платени данъци на чуждестранното лице. Образецът на удостоверението и декларацията се одобрява от министъра на финансите."
§ 18. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 накрая се добавя "в размер 20 на сто".
2. В ал. 6 думите "данъчната служба по местоседалището" се заменят с "данъчната служба по данъчната регистрация", а думите "по ал. 1" се заменят със "за периода от 1 април до 31 декември".
3. Създава се ал. 9:
"(9) Месечните авансови вноски на лицата по чл. 36, ал. 4 от Закона за облагане доходите на физическите лица са в размер 20 на сто, когато за предходната година облагаемият доход не превишава 50 млн.лв."
За § 16, 17 и 18 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 16, 17 и 18, както са предложени ото вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 5.
Параграфи 16, 17 и 18 са приети.
В 11,30 ч. в Клуба на народния представител ще се открие традиционната Коледна изложба на художниците от Клуба за демокрация. След това в Огледалната зала ще се открие още една изложба - на художничката Теодора Малешкова.
Народните представители се поканват на изложбите.
Давам половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Цонев, имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Във връзка с второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, господин председател, предлагам да поканим в залата господин Александър Колчев - експерт в Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли?
Моля, гласувайте процедурното предложение да бъде поканен в залата господин Александър Колчев.
Гласували 93 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 9.
Предложението се приема.
Моля квесторите да поканят господин Колчев в залата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Валентин Симов за нов § 18а.
"§ 18а. Член 59 се изменя така:
"Чл. 59. (1) Данъкът върху печалбата и данъкът за общините се преотстъпва на юридическите лица - специализирани предприятия, кооперации, обособени производствени единици и фирми, в които инвалидизираните лица от общия брой на персонала е:
1. за инвалиди от всички видове заболявания - не по-малко от 50 на сто;
2. само за слепи и слабо зрящи - не по-малко от 30 на сто.
(2) В случаите по ал. 1 данъчно задължените лица формират, но не внасят данък върху печалбата и данък за общините.
(3) Данъкът върху печалбата на юридическите лица се преотстъпва и когато броят на инвалидизираните лица е под нормите на ал. 1. Преотстъпването се извършва пропорционално на увредените лица към общия брой на персонала.
(4) Преотстъпените средства по предходните алинеи се изразходват за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Планирането, разходването и отчитането им се извършва с наредба на фонд "Рехабилитация и социална интеграция", съгласувано с Министерството на финансите."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народната представителка Светлана Дянкова за нов § 18а:
"§ 18а. В чл. 59 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1, 2 и 4 се изменят така:
"(1) Данъкът върху печалбата и данъкът за общините се преотстъпва на юридическите лица - специализирани предприятия, кооперации, обособени производствени единици и фирми, в които броят на инвалидизираните лица от общия брой на персонала е:
1. за инвалиди от всички видове заболявания - не по-малко от 50 на сто;
2. само за слепи и слабо зрящи - не по-малко от 30 на сто.
(2) В случаите по ал. 1 данъчно задължените лица формират, но не внасят данък върху печалбата и данък за общините.
(4) Преотстъпените средства по предходните алинеи се изразходват за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Планирането, разходването и отчитането им се извършва с наредба на Фонд "Рехабилитация и социална интеграция", съгласувана с Министерството на финансите."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев. Не виждам и двамата вносители в залата. Има ли изказвания по тези две предложения?
Поставям на гласуване най-напред предложението на господин Валентин Симов за нов § 18а.
Гласували 91 народни представители: за 11, против 53, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Светлана Дянкова за нов § 18а.
Гласували 88 народни представители: за 9, против 10, въздържали се 69.
И това предложение не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 19 няма да чета предложението на вносителя, защото има окончателен редакционен текст на комисията.
Ще чета предложенията.
Първо предложението на народния представител Димитър Луджев:
В § 19, в чл. 60:
1. В ал. 1 числото "5" се заменя с "10".
2. Алинея 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението по т. 1. Предложението по т. 2 не се подкрепя.

Предложение на народния представител Никола Николов - в чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "т. 1" да отпаднат.
2. В ал. 2 думите "последните 5 години" се заменят с "последните 3 години", а думите "всеки 3 календарни години" се заменят с "всяка календарна година".
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя предложението по т. 2.
Предложението на народния представител Руси Статков по принцип е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов, което комисията също подкрепя.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 19.
"§ 19. Чл. 60 се изменя така:
"Чл. 6. (1) Дължимият данък върху печалбата се намалява с 10 на сто от сумата на вноските за учредяване на дружество или за увеличаване на дружествения капитал, използвани за придобиване или за подобрения, модернизация и реконструкция на дълготрайните материални активи, определени в чл. 22, ал. 2, т. 1. Правото се ползва и за годината на извършване на разхода за целите на предходното изречение, като с разрешеното намаление се намалява годишният данък по годишната данъчна декларация на лицето. За следващите данъчни години лицата ползват намалението при определянето и на авансовите вноски.
(2) Намалението по ал. 1 се ползва само за инвестициите, попадащи изцяло в административните граници на общини, в които за последните три години преди текущата има безработица 1,5 пъти по-висока от средната за страната за същия период, съгласно приложението. Списъкът се актуализира след изтичането на всяка календарна година по предложение на Министерството на труда и социалната политика.
(3) Размерът на намалението по ал. 1 се отчита като резерви. Когато размерът на намалението е по-голям от дължимия данък върху печалбата за съответната година, с разликата се намалява изцяло или на части дължимият данък през следващите 5 данъчни години.
(4) За инвестициите и разходите по ал. 1, извършени през повече от една данъчна година, разпоредбите на ал. 3 се прилагат като се спазва поредността на възникването им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Луджев и господин Николов също ги няма в залата.
Поставям на гласуване предложението на господин Димитър Луджев - ал. 2 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 6, против 80, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, което комисията също не подкрепя, е на народния представител Никола Николов - в ал. 1 думите "т. 1" да отпаднат.
Гласували 90 народни представители: за няма, против 6, въздържали се 84.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 19 така, както е предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 20. Създава се чл. 61а:
"Чл. 61а. Преотстъпва се данък върху печалбата на земеделските производители - юридически лица, за не преработената растителна и животинска продукция, в т.ч. от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното. Преотстъпеният данък се отчита като резерви и не може да се разпределя като дивидент през следващите три отчетни години."
Предложение на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено.
Предложение на комисията за окончателна редакция на § 20.
"§ 20. Създава се чл. 61а:
"Чл. 61а. Преотстъпва се данък върху печалбата на земеделските производители - юридически лица, за непреработената растителна и животинска продукция, в т.ч. от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното. Преотстъпеният данък се отчита като резерви. Преотстъпването на данъка е валидно ако отчетените като резерви преотстъпени средства се инвестират в посочените по-горе дейности."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 20 така, както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 8.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 21. В чл. 64 думите "на невнесения данък" се заменят с "2 000 000 лева".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 21 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 7.
Параграф 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев за § 21а:
"§ 21а. Създава се чл. 67а:
"Чл. 67а. (1) Предприятие по чл. 2а, ал. 2, което не удържи и не внесе данъка по чл. 46а, се наказва с имуществена санкция в размер на невнесения данък.
(2) При повторно нарушение по предходната алинея имуществената санкция се събира в двоен размер, а министърът на финансите отнема правото на предприятието да отпечатва или внася документите за участие в игрите по чл. 2а, ал. 1."
Комисията подкрепя предложението за § 21а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за § 21а така, както е предложен от господин Цонев и е подкрепен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Параграф 21а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 22. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 9 се изменя така:
"9. "Възнаграждения за технически услуги" означава плащания с източник Република България за всякакви услуги от консултантско и техническо естество, включително поддръжка и инсталиране, извършени от чуждестранно лице, освен ако извършителят на услугата не е служител на лицето, плащащо възнаграждението, или услугата е извършена чрез място на стопанска дейност. Договорите за управление не се смятат за технически услуги."
2. Точка 12 се изменя така:
"12. "Данъчен кредит" е правото при определените по този закон условия да се признае вече платен в чужбина данък върху печалбата или дохода от определения данък върху печалбата на данъчнозадълженото лице от източници в страната и в чужбина."
3. В т. 25 се създава изречение второ:
"Не са разходи за ремонт по смисъла на закона разходите за техническото обслужване на транспортните средства и машините."
4. В т. 26 накрая се поставя запетая и се добавя "при условие, че са в патримониума на данъчния субект повече от една година".
5. Създават се точки 27 и 28:
"27. "Дейност по занятие" във връзка с прилагането на чл. 36, ал. 2 е извършването на производствена или търговска (включително услуги и сервизна) дейност, доколкото леките автомобили не се използват за обслужване на административно-управленския персонал.
"28. "Привлечен и собствен капитал" във връзка с прилагането на чл. 26, ал. 5 е определеният от Закона за счетоводството и нормативните актове по прилагането му."
Има предложение на Йордан Цонев, което е прието.
Предложение на народния представител Никола Николов:
В новата точка 27 думите "доколкото леките автомобили не се ползват за обслужване на административно-управленския персонал" се заменят с "включително леките автомобили, които се ползват за обслужване на административно-управленския персонал".
Това предложение не е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 22:
Подкрепя текста на вносителя, като в т. 27 думите "управленски персонал" се заменят с "управленска дейност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Поставям на гласуване предложението на господин Никола Николов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 10, против 12, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 22, както е предложен от вносителя, с промяната в т. 27, направена от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 23. В § 2 ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби думите "т. 1." се заменят с "т. 3.".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 23, както е предложен от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 4.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 24. Има две предложения - на колегата Руси Статков, което той оттегля, и на Христо Христов, което е подкрепено от комисията. Затова ви чета окончателното предложение на комисията:
Предложените параграфи 16, 17 и 18 стават параграфи на Преходни и заключителни разпоредби на този закон със следната номерация и съдържание:
"§ 24. Данъчнозадължените лица, ползващи данъчни облекчения по отменени разпоредби на този закон, имат право да изберат за следващи данъчни години дали да продължат използването на данъчните облекчения по отменените разпоредби, или облекчението по чл. 60.
§ 24а. Заварените от този закон лица, ползващи облекчението по чл. 87, ал. 6 от Указ № 56 за стопанската дейност (отм., ДВ, бр. 59 от 1996 г.) и по глава пета от Закона за данък върху печалбата (отм., ДВ, бр. 115 от 1997 г.), прилагат разпоредбите на закона до изчерпване на загубите или до изтичане на петгодишния срок от възникването им.
§ 24б. Дължимият данък, определен по реда на Указ 56 за стопанската дейност (отм., ДВ, бр. 59 от 1996 г.), във връзка с необложените резерви в лицата по чл. 2, ал. 3, отчетени като разход при формиране на финансовия резултат преди данъчното преобразуване, се внася на седем равни части до 2005 г. включително. Разсрочването на данъчните задължения не се прилага за дружествата, които се преобразуват или се прекратяват с ликвидация или при несъстоятелност, като върху него не се начисляват лихви по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте параграфи 24, 24а и 24б, както са предложени от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 4.
Параграфи 24, 24а и 24б са приети.
Има думата госпожа Дора Андреева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители! Станала е, мисля, техническа грешка. Прочетете § 24б. Последният текст, последното изречение "като върху него не се начисляват лихви по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания" се отнася за разсрочените вноски на дружествата, които ще внасят тези вноски до 2005 г. включително, а не за тези, които се преобразуват или се прекратяват с ликвидация или при несъстоятелност. Мисля, че вие разбирате и логиката на това, че тези, които се прекратяват поради несъстоятелност, при тях няма разсрочване на задълженията и няма защо да се начисляват лихви върху нещо, което няма за кога и за къде да се разсрочва.
Молбата ми е да прочетете още веднъж текста. Мисля, че е станала техническа грешка при вписването на предложението на народния представител, което по принцип беше прието. И ако е възможно, да преразгледате, за да не нарушим логиката и смисъла на това, което е предложил господин Христов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Андреева.
Но процедурата е такава, че само народен представител може да поиска прегласуване и преди прегласуването евентуално да конкретизира какъв да бъде точно текстът.
Господин Христов има думата.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително е станала техническа грешка и аз предлагам да бъде прегласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прегласуване. И да ми кажете какво ще прегласуваме, какъв ще бъде текстът.
Преди да направим прегласуване, моля господин Цонев да уточни окончателния текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение за прегласуване, като уточнявам текста на § 24б:
"§ 24б. Дължимият данък, определен по реда на Указ № 56 за стопанската дейност (отм., ДВ, бр. 59 от 1996 г.), във връзка с необложените резерви в лицата по чл. 2, ал. 3, отчетени като разход при формиране на финансовия резултат преди данъчното преобразуване, се внася на 7 равни части до 2005 г. включително, като върху него не се начисляват лихви по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Разсрочване на данъчните задължения не се прилага за дружества, които се преобразуват или се прекратяват с ликвидация или при несъстоятелност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте отново § 24б така, както беше докладван от председателя на комисията господин Цонев.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Параграф 24б е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не е правилно това заглавие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Венцеслав Димитров има думата. Отменете гласуването.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Това заглавие не е правилно, защото не става дума за промени в този закон, а за промени в други закони. Жалко, че го няма господин министърът, аз му казах още одеве, че целият този закон е израз на юридическата немощ на неговите юридически съветници. Не става дума за данъчните служители или за данъчните специалисти, но на тези, които са оформили техните идеи като закони. Става дума за промени в други закони.
Не знам каква е практиката, то такава практика въобще не би трябвало да има, но ако трябва някакво заглавие, може да се каже: "Изменения в други данъчни закони". Не става дума за Преходни и заключителни разпоредби на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Практиката е точно такава. Винаги когато в един закон сме изменяли друг закон, това е ставало в Преходните и заключителните разпоредби. Така че практиката е точно тази.
Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби".
Гласували 109 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 3.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 25. В Закона за чуждестранните инвестиции (обн., ДВ, бр. 97 от 1997 г.; попр., бр. 99 от 1997 г.; доп., бр. 29 от 1998 г.) се правят следните изменения:
1. Членове 14, 15, 16, 17, 18, 19 и 20 се отменят.
2. В чл. 21 думата "приоритетни" се заменя с "определени" и накрая се добавя: "и които могат да бъдат признати от Министерския съвет за приоритетни"."
Предложение на народния представител Димитър Луджев - в § 25 т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте предложението на господин Димитър Луджев т. 1 да отпадне.
Гласували 108 народни представители: за 6, против 83, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 25 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 7.
Параграф 25 е приет.
За процедура има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателстващ, колеги, господин Цонев! Пристъпваме към дебата по § 26. Това е една извънредно сложна процедура именно поради факта, който отбелязах преди малко - че само в един параграф се прилагат ред изменения в цял един закон, какъвто е Законът за облагане на доходите на физическите лица.
Господин Цонев, аз не съм доволен от подреждането, което Вие сте направили на предложенията по този параграф. Аз Ви предлагам точките в този параграф да бъдат гласувани, все едно че гласуваме отделни членове в закон или отделни параграфи в закон, защото и за това става дума. Ето, вижте, всички мои предложения например, с изключение на 2-3, са направени, след като на практика се прогласуват всички останали предложения, едва ли не накрая.
Аз настоявам, където имам предложение по първа точка, то да се дебатира заедно с първа точка. Предлагам да се гласува тогава. Ще стигнем до куриоз, че с едно гласуване ще приемем цял закон или поправките за изменение и допълнение на цял закон, какъвто е Законът за облагане на доходите на физическите лица.
Аз ви предлагам друга процедура - да гласуваме точка по точка. Прочетете, ако искате, всички промени, предложения и т.н. и после да пристъпим към гласуване: значи, в § 26 първо - т. 1 и които предложения се правят, после когато се прави предложение, а аз съм направил предложение за т. 1а или 1б, то да влезе на мястото си, защото такава e логиката на закона, че всеки следващ текст трябва да отразява направените вече промени, иначе всяко едно от предложенията, които са направени, както сте ги строили така - накрая, губи смисъла си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров, ще поставя Вашето предложение на гласуване. (Шум и реплики в залата.)
Народното събрание обсъжда и приема законопроекти на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст и начинът, по който се обсъжда и гласува, се приема от Народното събрание, а не от господин Цонев или от председателя, така че поставям на гласуване процедурното предложение на господин Венцеслав Димитров, който предлага точките последователно една след друга да бъдат обсъждани и гласувани.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Осем са точките, не са кой знае колко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Материалът всеки го има пред себе си.
Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров.
Моля, гласувайте!
Гласували 120 народни представители: за 29, против 67, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Продължаваме да процедираме по начина, по който досега работихме.
Моля да докладвате § 26.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 26. В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г., Решение № 6 на Конституционния съд на Република България от 1998 г. - бр. 35 от 1998 г.; изм. бр. 71 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6 се създава ал. 3:
"(3) За целите на ал. 1, т. 2 денят на излизане и денят на влизане се смятат за един ден на пребиваване в страната. Броят на дните се определя на базата на печатите в паспорта на лицето за влизане и излизане от страната."
2. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1, т. 2 думата "пенсиите" се заменя със "сумите, получени от задължителното пенсионно, здравно и социално осигуряване";
б) създава се нова ал. 3:
"(3) Не се облагат с данък доходите на земеделските производители - физически лица, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за непреработената растителна и животинска продукция, в т.ч. за пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство, без декоративното."
3. В чл. 19, ал. 2:
а) в т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя "както и стойността на безплатната храна на дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в здравните заведения, на операционните екипи и на екипите по кръвонабиране";
б) в т. 4 числото "215" се заличава.
4. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2 думите "в общ размер до 30 на сто от минималната месечна работна заплата за страната" се заличават;
б) създава се ал. 5:
"(5) Обезщетенията по чл. 237, алинеи 1, 2, 3 и 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и по чл. 261, алинеи 1, 2, 3 и 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи се прибавят към данъчната основа, определена по реда на алинеи 1 и 2 и подлежат на общо облагане по чл. 35 в месеца на изплащането."
5. В чл. 22, ал. 1, т. 2 думите "в общ размер до 30 на сто от 12-те минимални работни заплати за страната" се заличават.
6. В чл. 24, ал. 5 накрая се поставя запетая и се добавя "за които е ползвано данъчно облекчение. Не се дължи данък по тази глава, когато наследниците продължат дейността на предприятието на едноличния търговец."
7. В чл. 26 се създава т. 8:
"8. доходи от доброволно, социално, пенсионно и здравно осигуряване".
Предложение на народния представител Васил Клявков.
Предложението се подкрепя от комисията, няма да го чета.
Предложение на народния представител Димитър Луджев:
В § 26:
1. Точка 8 да отпадне.
2. В точки 9 и 10 - необлагаемият минимум и по двете таблици да бъде увеличен двойно със съответно двойно качване на етажите на таблиците.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Никола Николов:
1. В чл. 12, ал. 1, точка - няма я точката - накрая се добавя:
"и пенсиите по старост от доброволно пенсионно осигуряване на лица, навършили 65-годишна възраст".
2. Създава се чл. 20а:
"Чл. 20а. (1) Облагаемият доход на физическите лица, работещи в чужбина по трудови договори или по линия на специализации и професионално обучение се определя от брутното месечно възнаграждение на работника, намалено с необходимите разходи за собствена издръжка при пребиваването в чужбина, равни на дневните пари за командировка в съответната страна, определени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
(2) Данъкът се внася от работодателя."
3. В Допълнителните разпоредби се създава нова т. 34:
"34. "Стипендии" по смисъла на този закон са необходимите средства за издръжка на местни физически лица за учение в страната и в чужбина, включително и родителска издръжка."
4. В § 47 от Преходни и заключителни разпоредби в т. 1 след думите "§ 22, т. 2" се добавя "и чл. 20а".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В § 26 предложената т. 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следва т. 8 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз предлагам да гледаме предложенията дотук - до т. 7. Има няколко предложения, както и от вносителя. После ще продължим с т. 8. Ще гледаме т. 8 - след това - т. 9. Само че по-нататък има... (Шум и реплики в залата.)
Добре, ще продължа да ги чета:
"8. Таблицата към чл. 35, ал. 1 се изменя, както следва:".
Господин председател, материалът с таблиците е раздаден, народните представители го имат. Аз ще го приложа към стенограмата и таблиците няма да ги чета, те са разпечатани.
Това е т. 8: "Таблицата към чл. 35, ал. 1 се изменя, както следва". Това е на стр. 18 от материала.
Следват таблиците на вносителя.
Следва таблица на народния представител Васил Козалиев. Тя не е подкрепена от комисията.
Има таблица - предложение на народния представител Венцеслав Димитров. Тя не е подкрепена от комисията.
Венцеслав Димитров има предложение за създаване на ал. 4 към същия този чл. 35:
"(4) Дължимият данък се намалява със сумата от 360 хил. лева за всеки неработоспособен или безработен член на семейството (съпруг или съпруга, деца под 18 години, когато те са на държавна издръжка), неполучаващ пенсия."
Комисията не подкрепя това предложение.
Следва таблица.
Има предложение на народния представител Йордан Цонев: таблицата към чл. 35, ал. 1 се изменя, както следва. Дадена е таблицата.
...
Комисията подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Руси Статков т. 9 да се измени така:
"9. В чл. 35:
1. Таблицата към ал. 1 се изменя в съответствие с изменението на таблицата към чл. 38, ал. 1.
2. Създава се нова ал. 3:
(3) Главата на семейството подава приложение за семейно облагане към данъчната декларация за доходите, придобити през предходната година за всички членове на семейството, като се посочи размерът на начисления и внесен данък за облагане на физическите лица за периода. Сумарният доход, получен от членовете на семейството, се дели на броя на членовете му и по така получената сума се изчислява следващият се данък за облагане по таблицата на чл. 35, ал. 1. След приспадане на внесените през годината задължения по данъка от членовете на семейството се установява размерът на данъчното задължение. Приложението за семейно облагане към данъчната декларация се попълва по образец, утвърден от Министерския съвет.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
"(4) От определения данък по ал. 1 се приспада данъкът, удържан по глава седма, и данъкът, удържан и/или внесен авансово през данъчната година. При надвнесен данък по ал. 1 същият се възстановява на данъчно задълженото лице или се прихваща от други данъчни задължения с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период. При инфлация за годината по-голяма от 10 на сто надвнесеното се коригира с индекс на инфлацията, равен на процента на инфлацията. В приложението към данъчната декларация данъчно задълженото лице изрично посочва кой от изброените по-горе два начина избира - прихващане или възстановяване. Сумата на внесения данък се възстановява в едномесечен срок от подаване на данъчната декларация. При неспазване на посочения срок сумата се възстановява с наказателна лихва, равна на 1,365 от основния лихвен процент плюс 0,1 на сто на ден закъснение. Надвнесеният данък се възстановява на данъчно задълженото лице по посочена от него банкова сметка от данъчната служба по местоживеене."
Комисията не подкрепя предложението.
9. Таблицата към чл. 38, ал. 1 се изменя, както следва. Следва таблицата, която предлага вносителят.
...
Има предложение на народния представител Васил Козалиев. Предложението е относно таблицата по чл. 38, ал. 1. Таблицата също се прилага към стенограмата.
...
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров по същия член и алинея. Следва таблица.
...
Още едно предложение - за създаване на нова ал. 2а:
"(2а) Дължимият данък се намалява с 30 хил. лв. за всеки неработоспособен или безработен член на семейството (съпруг или съпруга, дете под 18 г., ако не е на държавна издръжка), неполучаващ пенсия."
Комисията не подкрепя предложението.
Следва предложение на народния представител Йордан Цонев с таблица по същия член и създаване на нова т. 11а със следното съдържание:
"11а. В чл. 42, ал. 1 след числото "5" се добавят думите "с изключение на освободените по реда на чл. 12, ал. 3 (нова).
Комисията подкрепя това предложение.
Следва предложение на народния представител Руси Статков с таблица, която също се прилага към стенограмата.
...
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов по същия член, също с таблица.
Комисията не подкрепя и това предложение.
10. В чл. 39, ал. 2 след думите "по ал. 1" се добавя "и по чл. 38".
11. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 34:
"34. "Основна дейност" във връзка с прилагането на чл. 33, ал. 2 е тази, която има най-голям относителен дял в приходите за предходната данъчна година."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров за § 26:
1. По т. 1: в чл. 6, ал. 1, т. 2 се променя, както следва: "които пребивават в България повече от 183 дни през всяка календарна година."
2. Създава се т. 1а:
"1а. В чл. 9, ал. 4 т. 10 да отпадне."
Създава се т. 1б:
"1б. В чл. 10 т. 18 да отпадне."
4. В чл. 12, ал. 1 се добавя нова т. 15:
"15. Премиите и наградите на спортисти, получени за призови места на световни, олимпийски и европейски първенства, както и за съответни рекордни постижения."
5. По т. 3: в чл. 19, ал. 2 се създава нова т. 7:
"7. Разходите за придвижване от местоживеенето до работното място и обратно по фактически направените разходи (отчетени документи - карти и билети) с обществения и частен масов транспорт (без таксиметровия). При използване на собствен транспорт, ако маршрутът в една посока е по-дълъг от 2 км, се признават разходи в размер, равен на една десета от стойността на литър бензин Н95 за всеки пропътуван километър."
6. По т. 8 думата "здравното" да отпадне, а преди началото да се добави "една четвърт от доходите".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 26.
"§ 26. В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., "ДВ" бр. 118 от 1997 г., Решение № 6 на Конституционния съд на Република България от 1998 г. - бр. 35 от 1998 г.; изм., бр. 71 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6 се създава ал. 3.
"(3) За целите на ал. 1, т. 2 денят на излизане и денят на влизане се смятат за един ден на пребиваване в страната. Броят на дните се определя на базата на печатите в паспорта на лицето за влизане и излизане от страната."
2. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1, т. 2 думата "пенсиите" се заменя с "сумите, получени от задължителното пенсионно, здравно и социално осигуряване";
б) Създава се ал. 3:
"(3) Не се облагат с данък доходите на земеделските производители - физически лица, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за непреработената растителна и животинска продукция, в т. ч. за пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното."
3. В чл. 19, ал. 2:
а) в т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя "както и стойността на безплатната храна на дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в здравните заведения, на операционните екипи и на екипите по кръвонабиране";
б) в т. 4 числото "215" се заличава.

4. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2 думите "в общ размер до 30 на сто от минималната месечна работна заплата за страната" се заличават;
б) създава се ал. 5:
"(5) Обезщетенията по чл. 237, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и по чл. 261, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи се прибавят към данъчната основа, определена по реда на ал. 1 и 2, и подлежат на общо облагане по чл. 35 в месеца на изплащането".
5. В чл. 22, ал. 1, т. 2 думите "в общ размер до 30 на сто от 12-те минимални работни заплати за страната" се заличават.
6. В чл. 24, ал. 5 накрая се поставя запетая и се добавя "за които е ползвано данъчно облекчение. Не се дължи данък по тази глава, когато наследниците продължат дейността на предприятието на едноличния търговец".
7. В чл. 26 се създава т. 8:
"8. доходи от доброволно социално, пенсионно и здравно осигуряване".
8. В чл. 31, ал. 1, т. 7, буква "с" - "група/лв. в групи III, IV, V, VI, VII и VIII се правят следните изменения:
В III - 800 000; в IV и V - 600 000; в VI, VII и VIII - 300 000.
9. В чл. 33 се създава нова ал. 4:
"(4) Лицата, извършващи дейност по чл. 31, ал. 1, т. 7, букви "а", "б", "в", "г", "д", "е", "ж", "к", "л", "н", "о", "п", "р", "х", "ч", "ш" и "я", които са пенсионери, упражняват дейността лично и не наемат работници, заплащат 60 на сто от определения окончателен годишен патентен данък за съответната дейност.
10. Таблицата към чл. 35, ал. 1, се изменя, както следва:".
Таблицата се прилага към стенограмата. (Приложение)***
"11. Таблицата към чл. 38, ал. 1, се изменя, както следва:"
Таблицата е приложена също към стенограмата. (Приложение)****
12. В чл. 39, ал. 2 след думите "по ал. 1" се добавя и "по чл. 38".
13. В чл. 42, ал. 1 накрая се добавят думите "с изключение на освободените по реда на чл. 12, ал. 3".
14. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 34:
"34. "Основна дейност" във връзка с прилагането на чл. 33, ал. 2 е тази, която има най-голям относителен дял в приходите за предходната данъчна година".
Има едно предложение в Преходните и заключителните разпоредби за § 5а. Той е във връзка с данъчните декларации, по които се ползва преференция:
"§ 5а. За 1999 г. срокът по чл. 41, ал. 3 и по чл. 44, т. 2 е до 28 февруари 1999 г."
Това е във връзка с това, след като бъдат отпечатани декларациите, хората да имат време да ползват тази преференция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
За процедура има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, аз влязох преди 15 минути в залата и чух, че тук се чете един доклад като Библия. Това прави невъзможно обсъждането на конкретни текстове, числа и прочие. Ако трябва, ще удължим времето, но да бъде както трябва, за да може Народното събрание да работи нормално.
Това процедурно предложение е по-скоро към Вас: моля Ви, да се чете на кратки пасажи, за да може...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Аз го предложих, но го отхвърлиха.
МИХАИЛ МИКОВ: Така ли? Но това не е никаква работа, което правим в момента. Приемаме данъчни закони, дайте да работим като хората. Това е просто циганска работа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Миков, наистина скоро сте влезли в залата, защото втори ден работим по този начин. И ако ме убедите, не само мен, но ще Ви дам да прочетете тук, та и тези, които ни слушат, да чуят, ако ме убедите, че това, че ще се прочете "от 900 000 до 1 200 000 - 20 на сто...", че някой в залата или навън ще разбере нещо повече, аз съм съгласен с Вас. Всички вие имате материалите пред себе си, виждате ги и с нищо не се затруднява работата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не, той не иска това. Протестът е на по-къси пасажи да се чете, за да може да се обсъжда текст по текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И това сме го решили.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Вие сте го решили и сега разбрахте, че сте сгрешили, защото хората не знаят за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За втора процедура думата има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Миков, стори ми се, че направи процедурното предложение, но не го направи отчетливо и ясно. И в тази връзка процедурното ми предложение, господин председателю, е за удължаване на работното време днес с 2 часа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли?
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на работното време с 2 часа.
Гласували 106 народни представители: за 83, против 19, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Ще работим до 16,00 ч. Ако приемем по-рано закона, ще продължим с другите точки от дневния ред.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Ние ще работим, но ми се струва, че нямаме кворум.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): По кой член ще дадете сега думата за изказване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще направя малко разяснение, защото господин Миков основателно задава въпроса. В доклада са подредени предложенията по точките, като само последното предложение на господин Венцеслав Димитров, което се отнася и до т. 1, и до други точки, е сложено по-назад. Така че докладът ни облекчава във вида, в който е представен.
И тъй като предложенията са много, най-лесно ще бъде по всяко едно от направените предложения да се направят изказвания, да се гласува и по този начин да се изчистят нещата.
Започваме с предложението на господин Димитър Луджев - за отпадане на т. 8 и за двойно увеличение на необлагаемия минимум от двете таблици в т. 9 и т. 10.
Има ли изказвания по тази точка?
Заповядайте, господин Димитров.(
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Аз искам да се изкажа само по т. 1 от предложението на господин Луджев, което касае т. 8 от предложението на вносителя. Тоест, доходите от доброволно социално и пенсионно осигуряване да не влизат в облагаемия доход. Това е неговото предложение. Защото предложението на вносителя е те вече да влизат.
Когато дебатирахме в комисията, оказа се, че са приели принципа на входа те вече да не се облагат, въпреки че се направи едно ограничение. Обаче се оказа, че част от доходите вече ще се облагат и на изхода, когато са над 30 000 лв. Ето това е грешката.
Каква е другата грешка? Вижте моето предложение, аз ще ви го кажа, после ще го гласуваме, но за да не вземам отношение по него по-нататък, ще ви го кажа сега. То е на стр. 22 горе. Ясно е, че тези доходи трябва да се облагат някъде, не могат да бъдат оставени съвсем необлагаеми. Щом се приеме на входа да не се облагат, на изхода трябва да се облагат. Обаче моето предложение е да не се облагат с цялата си сума, а да се облагат само с една четвърт от облагаемата сума. Защо? Защото това по принцип след време са доходи от капитал, те не са доходи от текуща дейност. Доходите от капитал или прираст от капитала, който те реализират тогава, не би трябвало да се облагат по таблицата за общ доход, а съгласно възприетата международна практика с една много по-занижена ставка. Тази занижена ставка в някои случаи е 10 на сто, в някои случаи е 15 на сто.
Аз знам, че няма готовност, тъй като законите още не са готови. Но ако приемем засега тази постановка, впоследствие естествено може да се коригира, но тя ще даде една гаранция на всички хора, които очакват след време да получават доходи от пенсионните фондове и от другите, че те ще имат полза да внасят пари там. На практика сега те нямат никаква полза да внасят пари там, като се има предвид, че винаги съществува един риск от фалиране на тези фондове, след 15-20 години, когато те ще започнат да ги ползват.
Така че, не съм съгласен точно с предложението на господин Луджев, но искам да обърна внимание, че направеното предложение за точка 8 от страна на вносителя също не е перфектно. Аз не знам какво ще каже госпожа Дянкова дали са обсъждали в Социалната комисия, исках да видя доц. Китов и дали в Здравната комисия са обсъждали, но за мен категорично необходимо е поне думата "здравно" да отпадне там. Какво значи "доходи от здравно осигуряване"? Ние, като се мъчихме в комисията да го разтълкуваме, се оказа, че доход от доброволно здравно осигуряване, утре, когато отидете и задължителната здравна осигуровка не ви стига, примерно, да си направите една операция от сърце и това ще ви го смятат за доходи. Една операция, която струва 10 или 20 хил. долара, ще кажат: плащайте тук по най-високата ставка 40 на сто. Откъде ще намерите тези пари? Това има характер на едно случайно събитие, на едно събитие, което е свързано и със застраховането, и т.н. Чисто и просто доходи от здравно осигуряване ние не можем да ги третираме, както се третират другите парични доходи. Чисто и просто не може да стане.
Ето, господин Цонев казва: като ти блъснат колата и ти я поправят, да ти вземат 40 на сто от цената.
Мисля, че това не е дообмислено от Министерството на финансите. Мисля, че и господин Нейков не е наясно точно как трябва да бъдат облагани тези доходи. Аз мисля, че тук съществува един сериозен проблем и ние сега, ако го пуснем така, ще дезинтересираме всички, които биха желали да се включат в създаването на тези фондове - както работниците, така и работодателите. Още повече, както ви казах, ние нарушихме с гласуването на предложението на госпожа Дянкова принципа на входа да не се облагат, като на входа започват да се облагат тези на работодателите над 30 хил. на месец.
Така че за мен е ясно, че точка 8 в предложението на вносителя не може да мине в този си вид. Мисля, че има време, докато обсъдим окончателно варианта и на вносителите, и другите предложения, които са направени, за да бъде коригирана тази точка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров, но той говори по точка 7 и предполагам, че господин Луджев е сбъркал. Точка 8 е съвсем друго. Това е точка 7, която създава точка 8 в чл. 26, а не в § 26 тук и предполагам, че имахте предвид точно точка 7.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Да, точка 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Луджев предлага точка 8, но предполагам, че и той е предлагал точка 7 да отпадне, а не точка 8. Няма го в залата, затова аз не мога да променям неговото предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): И 8 е точка, и 7 е точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Едното е от закона, а другото е от законопроекта за изменение и допълнение.
Поставям на гласуване предложението на господин Димитър Луджев.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Те са две предложения, макар че са написани като едно предложение. Аз на това исках да обърна внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Абсолютно прав сте.
Гласуваме първото предложение за отпадане на точка 8.
Гласували 98 народни представители: за 16, против 64, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Луджев е за промени в т. 9 и т. 10.
Гласували 107 народни представители: за 20, против 69, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Следва предложението на господин Никола Николов. Няма го в залата.
Моля, гласувайте предложението на господин Никола Николов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за няма, против 15, въздържали се 87.
Предложението не се приема.
Господин Статков, Вашето предложение за отпадане на точка 8 се отнася наистина за точка 8, а не за точка 7, така ли?
Имате думата. Защото, поради изписването се е стигнало до това заблуждение, в което е изпаднал и господин Луджев.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Вижте законопроекта на първо четене, както е внесен - точка 8 на § 26 е именно тази, която аз и господин Луджев сме писали:
"8. Доходи от доброволно социално и пенсионно осигуряване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Точка 8 е таблицата към чл. 35 и ал. 1 се изменя, както следва...
РУСИ СТАТКОВ: Ето законопроекта, който е бил на първо четене. Това е законопроектът, който е внесен, точка 8 от него е тази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре. Значи говорим тогава за точка 7, а не за точка 8.
РУСИ СТАТКОВ: Мисля, че някаква грешка има при написването в комисията. Предложенията сме ги правили по законопроекта на първо четене и точка 8 от него е именно това, което господин Луджев е предложил и аз съм предложил, а точка 9 е друго вече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако е за отпадането на точка 8, това вече го гласувахме и тогава повече няма да дебатираме.
РУСИ СТАТКОВ: Аз щях да си оттегля предложението, но исках да се изясни, за да не се бъркат нещата - спазвали сме законопроекта, както е бил внесен на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Дайте да го видя по- отблизо и ще Ви отговоря дали се спазва или не. Прав сте, има разминаване, защото таблицата е друга, правилно.
Следващото предложение вече по точка 8 е от господин Козалиев, който предлага друга таблица, и от господин Венцеслав Димитров - също друга таблица.
Господин Козалиев тук ли е?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин Козалиев го няма, но използвам, че се връщам за картата си, за да кажа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата.
РУСИ СТАТКОВ: Поддържам предложението на господин Козалиев, независимо от това, че съм направил и собствено. Смятам, че всяко едно по-решително намаляване на необлагаемия минимум, нали, говоря в подкрепя на господин Козалиев, е крачката, която ние трябва да направим. В случая това именно е направил господин Козалиев.
Струва ми се, че днес ние не успяхме за съжаление да бъдем чути по много от нещата. Тук е едно от най-възловите, защото се касае за физическото оцеляване на хората, касае се за това, което колегите от мнозинството, на базата на проучванията в собствените им институти, много добре знаят, а именно, че 150 хил. лв. са нужни минимум за физическото оцеляване на един човек.
При положение, че досегашният необлагаем минимум е 60 хил. лв., предлага се 70, а комисията подкрепи предложение на господин Цонев за 75 хил. лв., значи 50 на сто от останалите средства за физическото съществуване на всеки един се облага. Това е подход, който праща мнозинството от българите на опашките за социално подпомагане. Това е унизителен подход. Ние с вас днес трябва да решим: ще продължим ли този подход или ще вдигнем необлагаемия минимум. По този начин за 10-15 хил. лв. хората няма да ходят на опашки, а същевременно ще могат със собствените си средства, без да се унижават, да се мъчат да съществуват в тези условия.
Ето затова подкрепям предложението на господин Козалиев, независимо от това, че се различава от моето в размера на необлагаемия минимум. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Преди да дам думата на господин Димитров ще гласуваме предложението на господин Козалиев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Васил Козалиев за друга таблица по т. 8 от номерацията, която имаме в предложения материал.
Гласували 126 народни представители: за 30, против 75, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Венцеслав Димитров.
Имате думата, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Господин Цонев, аз Ви предлагам да гласуваме не тези точки, които се оказва, че са объркани в предложението за изменение и допълнение, а направо Вие да обявявате какво поправяме, примерно, чл. 38, ал. 1 - поправяме таблицата в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В момента сме на таблицата по чл. 35, ал. 1.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Член 35, да, точно така.
Значи когато сме на чл. 35, да кажете, че поправяме чл. 35. Защото иначе една точка или друга - в протокола може да се получи някаква неточност и да се създаде хаос в закона.
Колеги, аз сходни таблици съм предлагал винаги - един необлагаем минимум, после има един интервал, който е равен на два пъти необлагаемия минимум, следващият интервал е равен на два пъти предишния интервал, тоест на четири пъти необлагаемия минимум. Така че математиците ще разберат, че тази таблица е много по-издържана от гледна точка на нарастването на доходите, отколкото другите таблици, които са предложени.
Уважаеми колеги! За съжаление виждам, че някой е манипулирал моята таблица и неправилно е отразена в раздадения ви текст. Вижте, господин Цонев, тъкмо щях да кажа, че моята таблица се различава от всички други таблици по това, че последният етаж се облага с 36 на сто и изведнъж виждам, че някой ми е написал 40 на сто. Става дума за годишната таблица по чл. 35. Последният етаж е 36 на сто. Защо 40 на сто? Последното число не е 40, а е 36. Моля ви се. По това се различавам. Така че, имайте предвид, че "40 на сто" трябва да се замени с "36 на сто". Иначе числата са такива, те не са измислени. Направена е грешката по инерция, тъй като всички останали колеги са предложили най-горния етаж да е 40. Аз ви предлагам да е 36. Защо? Защото таблицата не се състои само от необлагаемия минимум и етажите, тя съдържа и максималната, пределната ставка. Тя не трябва да е много висока, защото тя създава, бих казал, освен другите фактори, създава черна икономика. Защо? Публична тайна е, че една част от фирмите, особено частните фирми, в България плащат ниски заплати, а на тези служители, които получават повече пари, те не им ги дават под формата на заплата, а под някаква друга форма, за да не плащат както данък общ доход, така и социалните осигуровки. От това държавата губи.
Така че, ако намалим малко пределната ставка, аз мисля, че държавата ще спечели. Те ще влязат в закона и ще се намали сенчестата икономика.
От друга страна, хората с по-високи доходи - сигурно има и такива, да не мислите, че всичките тези доходи те ги изяждат, изпиват ги, изиграват ги в казина и т.н. Те са тези, които извършват спестяванията в България, които активно участват в инвестиционния процес. Защото ако дадете пари на бедните - не че не трябва да се дадат - но ако се оправят ниските етажи - не че не трябва да се оправят - те ги изяждат. Това е потребление. Потреблението е хубаво, но до известна степен. Само с потребление растеж не може да се осигури. За да има растеж, трябва да има инвестиции. Държавата отдавна вече се оттегли от инвестиционния процес. Вижте колко пари са предвидени за държавни инвестиции в държавния бюджет - два и половина или нещо такова, а ни трябват поне двадесет, за да закрепим инвестициите на едно ниво, за да не се декапитализира държавата. Е, това ще стане от тези хора, които ще спестяват.
Затова апелирам към вас да подкрепите моето предложение.
На практика аз имам две предложения, ще се изкажа и по второто, за да не злоупотребявам с времето.
Сходни предложения съм правил и предишни години, въпреки че те са били отхвърляни. Предложението на господин Статков има наченки, макар че не са изпипани, на въвеждането на семейно облагане. Щом отиваме към Европа, трябва по някакъв начин този проблем да бъде решен и у нас. Не може ние да взимаме от другите страни само утежненията за хората, за данъкоплатците, а облекчения, където, каквито има, ние да ги зарязваме и да гледаме да съберем повече пари. Едно от тези облекчения е възможността за семейно деклариране, за семейна декларация. Отворете данъчните таблици в Германия и ще ги видите различни - ще ги видите за семейство без деца, за семейство с едно дете, за семейство с две деца и т.н. и освен това допълнителни облекчения, ако гледате неработоспособен член, ако жена ви работи и т.н.
Аз знам, че всички тези работи не могат да се добавят мимо волята на Министерството на финансите и на правителството. Затова предлагам само един елемент с надеждата в бъдеще тази тенденция да се разширява. И аз ще настоявам винаги ние лека полека да въвеждаме семейни и социални аспекти на тези за облагането. Защото, уважаеми колеги, извинявам се, господин председател, че говоря повече от 5 минути, но все пак са две предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По един член - общо пет, но аз не Ви прекъсвам, довършете си изказването.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз имам десет предложения, значи трябва да говоря по половин минута за всяко.
Уважаеми колеги, едно е на човек да му дадеш детска надбавка, той се чувства зависим тогава от държавата, а другото е той да има чувството, че той си изкарва тези пари и държавата му взима по-малко данъци. Защото на практика то е и така. Затова трябва да му дадем и тази възможност - да знае, че той се грижи за семейството, а не, че някой отгоре му дава някакви подаяния. Не че надбавки не трябва да има, трябва да има, но трябва да има и такъв елемент.
Затова апелирам към вас да подкрепите моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Най-напред поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров за друга таблица по чл. 35, ал. 1. Това е т. 8 от този параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 52, против 66, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Второто предложение е за създаване на нова ал. 4 - също на господин Венцеслав Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 64, против 69, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура господин Венцеслав Димитров.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Правя една процедура за облекчаване на гласуването, а не за да го затормозим.
Ясно е, че едната таблица - по чл. 35, и тази по чл. 38, са аналогични, чисто и просто числата от едната се умножават по 12 и се получават числата от другата. Така че аз предлагам да не се гласуват допълнително онези таблици в чл. 38, които са производни на таблиците, които току-що гласувахме. Така ще икономисаме две-три гласувания. Мисля, че никой няма да протестира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Следва предложението на народния представител Руси Статков по точка 9.
Имате думата, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложението, което съм направил по точка 9, е свързано с чл. 35 - таблиците по ал. 1. Аз имах възможност по повод предложението на господин Козалиев, което подкрепих, да кажа за минимума. Само бих добавил, за да не отнемам време, още две неща специално за необлагаемия минимум. Господин Козалиев предлагаше 90 хиляди, аз предлагам 100 хиляди необлагаем минимум.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защо не предложи 200 хиляди?
РУСИ СТАТКОВ: Господин Цонев, не предложих 200 хиляди, защото смятам, че трябва да се държи сметка за фиска и за другите неща, които всички ние като народни представители трябва да знаем и да ги отчитаме. Но след като Вие репликирате така, ще припомня, че 150 хиляди лева е това, което вашите - на СДС, на ОДС, институти са определили като минимум необходими средства за оцеляване на хората. Синдикатите говорят за 220 хиляди даже на човек. Ние облагаме в момента 60 хиляди лева. Вие предлагате да не се облагат 75 хиляди. Къде са 150 хиляди?
Така че тук не става дума просто да си предлагаме, а да държим сметка тези, които са ни избрали, дали могат да живеят. И аз ще потретя, ако трябва, не да ги насочваме към социалното подпомагане, както говори тук колегата Димитров и аз преди това, да ги унижаваме - след като имат пари, да им ги вземем и да ги пратим да си ги търсят отново - 10 или 15 хиляди, а да им дадем самочувствие, че със собствените си пари и доходи те живеят.
Какво е неразбираемо? И 100 хиляди, според мен, е една абсолютно приемлива, нормална сума, която трябва да бъде видяна от всеки като минимум, който да не се облага.
Позволих си, въпреки декларацията, че няма да отделям време на това, да го кажа, провокиран, а сега ще продължа по-нататък от гледна точка на таблицата, която съм предложил.
Аз предлагам повече етажи. Предлагам повече стъпки при облагането и тук, за разлика от господин Венцеслав Димитров, насочвам вниманието към хората, които са най-бедни, към хората, които в момента облагаме с много висока, непоносима данъчна тежест. И нека да не се разбира като политизиране, но ще кажа следното: всички ние с вас гласувахме Декларация за националното съгласие, в която писахме, че ще има социално поносима цена на прехода, тежестта ще бъде поносима. А тя не е поносима за тези, които в момента сме обложили, с ниски и най-ниски доходи. Затова една от техниките - законодателни, данъчни и съдържателно като предложение, е свързана с увеличаване на етажите. Аз съм предложил повече етажи и съм започнал от 18 процента облагане, продължавайки по-нататък с 20, 22, 24, 26 и отивам на 31. За да може действително тези, които са под средната работна заплата, да бъдат обложени относително по-справедливо.
И това, което е записано тук във връзка с чл. 35. Действително това не е пълна схема на семейно облагане, господин Димитров е прав, защото аз не включвам възрастните хора. Но аз съм насочил вниманието към семействата с деца, защото наистина най-справедливото е това, отново се връщам, семейството да издържа децата си от собствените си доходи, а не да търси допълнителна помощ.
И тъй като тази финансова година не стана, поне до този момент, промяна и в семейното подпомагане, и не се очертава да има такава, най-добре е именно тук да бъде подкрепено това предложение. Най-простият механизъм фактически като обяснение е следният: общо доходите на родителите се делят на броя и фактически се попада в същата таблица, в която ние сме, като необлагаем минимум или облагане съответно по етажа на годишния доход, който се облага. И съответно приспадане или прихващане, в зависимост от схемата, която ще изберем. Тук господин Цонев отчете, не искам да губя време, механизма, със съответно отчитане на инфлацията, ако има повече от 10 на сто, или пък ако държавата се забави с възстановяването с, така да се каже, санкционираща лихва. Неща, които наистина не са най-пълният механизъм, обаче, повтарям, правят една крачка, която трябва да направим.
Ето затова, надявам се, уважаеми колеги, ние не си губим времето тук, не говорим неща, които са извън живота, а са в реалния живот, необходими неща, ще вникнете в тях и ще подкрепите такива предложения. Моля ви, днес поне десет пъти се стремих да насоча вниманието, молейки за нещо, което мисля, че сме длъжни да направим даже, но се мъча с един тон на учтивост да привлека вниманието за нещо, което сме длъжни, повтарям, да го правим. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Руси Статков.
За реплика има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Господин Статков, и аз ще се опитам да не политизирам дебата, защото виждам, че има желание да не бъде политизиран, но направи ми впечатление това "моля ви, моля ви, моля ви", като че ли ние тук сме някакви, дето не искаме да видим лошото положение на хората, че не искаме да им помогнем, че те са много зле, че трябват 150 хиляди лева минимум.
Ако мен питате, трябват 250 хиляди минимум, не 150 хиляди. Мен, ако питате, минимумът трябва да бъде много по-голям от този. Ако трябва да задаваме въпроси към мнозинството, към икономистите, и Венцеслав Димитров сигурно ще ме подкрепи тук, според мен заплатата в България трябва да бъде 2000 долара, колкото е в Европа, а пенсиите трябва да бъдат 800 - 1000 долара. Трябва ли да си задаваме въпроси защо не са? Трябва ли да си задаваме въпроси защо си самонахлузихме валутния борд? Трябва ли да си задаваме въпроси защо тогава, когато можеше приходите в бюджета от данъци да бъдат драстично намалени за сметка на кредитите, които бюджетът можеше да тегли и да попълва тези празнини, не беше направено? Трябва ли да си задаваме всички тези въпроси?
Не го правя с цел да политизирам, нито да връщам топката назад. Правя го, провокиран единствено от изключително умолителния Ви тон. Просто бях силно впечатлен. И аз Ви моля, и аз Ви моля по същия начин. Трябваше ли да не бъдат използвани всички тези механизми и това всичко, за което сега се молим, да не бъде направено? Не трябваше, но стана! Нашата задача тук е сега да държим сметка и за фиска.
Смятам, че предложението Ви за 100 хиляди необлагаем минимум, затова така си позволих да Ви репликирам от място, за което се извинявам, кореспондира с фиска точно толкова, колкото едно предложение за 350 хиляди. Точно толкова кореспондира! То просто не отговаря на възможностите на страната в момента - на това, което произвеждаме, на това, което събираме, на това, което разпределяме, и още повече на това, което има нужда да бъде разпределено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
За дуплика има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! От това, което, макар и противоречиво, господин Цонев каза, аз разбрах, че той де факто признава необходимостта от много повече средства, които са необходими на хората.
Добре, господин Цонев, като е абсолютно, ще се възползвам от Вашия подход, говорейки за данък печалба, да направим една стъпка, която да доближи хората до физическото оцеляване. И ако аз поясних защо казвах "моля" и след това се разграничих, че трябва да го направим императивно даже, то беше да привлека вниманието, но наистина този въпрос не може да се отлага.
И вие предлагате 75 хиляди. Между 75 хил. и 100 хил. има само 25 хил. Аз искам тези 25 хиляди да не бъдат получавани от социалното подпомагане, да не бъдат получавани с унижаващ хората подход, а да си ги получат тук. И затова многократно насочих вашето внимание. Те няма да се явят на опашката, ще си бъдат тук. За това става дума. И не е нещо, което да е невъзможно. Напротив, това е подходът, според мен - достойният, човешкият.
Що се отнася до борда и другите неща, това, бих казал, е друга история и тя е обща.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тъжна история.
РУСИ СТАТКОВ: Тъжна, обща за всички ни в тази зала. Защото когато се предложи бордът през лятото на 1996 г., бяха изчерпани всички възможни средства за обуздаване на онези, които разграбиха националното богатство.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Кои са те?
РУСИ СТАТКОВ: На онези, които ви подкрепиха после, господин Цонев. Затова не бива да страдат хората, които нямат вина. А това са мнозинството от хората - по този начин, с този данък. Не бива да страдат мнозинството от хората, които не могат да живеят сега за сметка на онези. Говорейки за борда, цената трябва да бъде наистина справедлива и поносима. И това не е популизъм, това са реалности, след като и вие ги признавате.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Очаквах, че и вие ще признаете.
РУСИ СТАТКОВ: И, повтарям, признаваме всичко онова, за което си понесохме и си носим политическата отговорност. А тези, които са престъпници, да си ги съдят и да ги съдим. Дайте да не се репликираме в движение. Никой от нас не е имал друга позиция. Напротив.
Връщам се отново на това, което предлагам. Подход - различен от унизителния за 20 - 25 хил. лева да си ги получиш от заплатата или да отидеш на опашката за социално подпомагане. За това гласуваме днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Искам да взема отношение по другата част от предложението на колегата Статков. Нещо, което и уважаемият народен представител Димитров е предложил в предишното предложение.
Става въпрос за семейното облагане. Какъв е смисълът на това семейно облагане, когато всички тук знаем, че от години демографският ръст в България е отрицателен. И всички много плачем по конференции и в предизборни обещания как ние сме много загрижени за демографското състояние на страната. Ето простия пример: уважаемият народен представител Руси Статков е с три деца и ще плаща такъв данък, какъвто ще плащам и аз, който нямам да издържам няколко деца. Ето, чуйте простия пример, за да разберете за какво става въпрос. И защо тук ви се говори за семейния принцип в облагането, макар и да се въведе постепенно. Съвсем ясно, нагледно за какво става въпрос. И моля всеки народен представител, когато натиска бутона за гласуване, да осъзнае, че става въпрос за това. Защото детските надбавки, които се дават, всички тук 240 души не вярвам на някого да не е ясно и някой да смята, че тези детски надбавки компенсират нещо на тези родители, които в тези тежки времена са се заели с това да създават работници, войници и хора в тази държава, която се обезлюдява и умира. Ето това е истинският показател за отношението към въпроса. И няма нищо политическо в него. Той не е нито син, нито червен, нито пембен. Гласуването по този въпрос е това изпитание - имате ли това разбиране или не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И аз Ви благодаря.
Не мога да си спестя един коментар, господин Миков. Никой родител в тази държава не създава работници и войници.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): То вече няма работещи и войници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е начин на мислене, ако някой смята, че в семейството си създава работници и войници.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): А емигранти ли създаваме, господин Куртев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Емигрантите да не кажем кой ги създаде от Одер до Владивосток. Защото ви слушам и едвам се въздържам, защото няма на кого да оставя председателството, за да взема думата аз. Защото колко е заплатата и в Молдова, колко е и в Сибир, колко е и в Румъния, и навсякъде? И сте седнали да плачете за нещо, за което, ако не Вие, то Вашите предшественици са виновни. Жалко, че няма заместник-председател, да взема за малко по-дълго думата. (Ръкопляскания от СДС.)
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков...
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Нямам ли право на дуплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нямате право, не съм ви правил реплика.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за друга таблица към чл. 38, ал. 1, защото предложението му тук е по т. 9, но поставя в зависимост тази таблица от другата. Затова поставям на гласуване таблицата от чл. 38, ал. 1, предложена от господин Руси Статков.
Гласували 159 народни представители: за 61, против 86, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за нова ал. 3 в чл. 35.
Моля да гласувате.
Гласували 148 народни представители: за 55, против 92, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
И третото предложение на господин Статков е за нова ал. 4 към чл. 35. Моля да гласувате.
Гласували 136 народни представители: за 54, против 76, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Козалиев към т. 9.
Господин Козалиев, Вашата таблица тук е за месечния доход. Вече беше отхвърлена за годишния, така че е безпредметно сега да я поставяме на гласуване. Не възразявате, нали?
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Моята също. Но на Стефан Стоилов е различна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И господин Димитров не възразява. Както и предложението му за ал. 2а също става безпредметно за гласуване, тъй като е функция от предишното му предложение, което не беше прието.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: На господин Стефан Стоилов обаче таблицата трябва да я гласуваме и той има думата сега, защото по чл. 35 той нямаше предложения.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Основният мотив за предложената от мен таблица е да не се допусне увеличаване на сумарното данъчно бреме. Тоест същинският данък общ доход плюс осигурителните плащания, които влизат в сила от 1 юли 1999 г. Повтарям, това е основното ми съображение.
Ако наистина ще говорим, че в България не се увеличава данъчното бреме за доходите по трудовоправни отношения, трябва да променим предложената от Министерския съвет таблица. Аз съм ви предложил таблица, която отговаря на това изискване.

По предложената от Министерския съвет таблица сумарното данъчно бреме - повтарям, за да бъда точен, да няма различни тълкувания - от 1 юли 1999 г. е 20,3 на сто при сегашните доходи, от една страна - много се говори, че са ниски, никой от присъстващите не е виновен. Същевременно много се разчита на доходите като фактор за стимулиране на потреблението и оттам достигане на някакъв растеж. Ако всичко това е така - и приемаме, че е така - не трябва да се отива към увеличаване на сумарното данъчно бреме върху гражданите. Числата са ясни и неслучайно аз два пъти публично предизвиках Министерството на финансите в лицето на неговия ръководител да излезем пред гилдията на журналистите и да направим сметка върху една черна табличка, с каквато си служат учениците от отделенията.
Фактът на увеличаване на данъчното бреме е безспорен. Аз смятам, че мнозинството не е заинтересовано да пълни хазната по този начин. Това е в разрез с цялата философия, която е в основата на макрорамката за 1999 г. Права или крива, но това е в основата на тази философия. И ако много от нещата, които бяха предлагани, макар и разумни, бяха отхвърлени, според мен политическият дивидент ще бъде за правителството. Но мен повече ме интересува това хората да не бъдат натоварени с допълнително бреме, тъй като наистина в голям процент от гражданите на страната в гръдните им клетки е останал само остатъчен въздух. И това се признава от всички парламентарни групи. И не оспорвам намеренията на правителството да придаде нещо към тези намиращи се на мизерно равнище доходи. Но същевременно с едно нараснало данъчно бреме ние изяждаме значителна част от разполагаемия доход.
Затова, господин министър, ще бъде акт на една разумна данъчна политика, работеща и за увеличаване реално на доходите, а чрез това и на потреблението, и на спестяванията като източник за инвестиционен ресурс, на което толкова много ние разчитаме, да се приеме една таблица, която заковава сумарното данъчно бреме на равнището, на което то е в 1998 г. Аз не предлагам намаление. Давам си сметка, че влизат в действие тези допълнителни осигурителни вноски. Не предлагам намаление, но не и увеличение.
Това е моето предложение. Това е характерно за таблицата, която ви предлага Стефан Стоилов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Стоилов за таблицата по чл. 38, ал. 1.
Гласували 144 народни представители: за 49, против 89, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Идваме до предложенията на господин Венцеслав Димитров.
Има думата господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Аз ви предлагам да гласуваме предложенията едно по едно и аз да кажа по няколко думи за всяко едно от тях преди гласуването, за да не се объркаме. Още повече, че реших да оттегля първите си три предложения.
Започвам с четвъртото ми предложение:
В чл. 12, ал. 1 се добавя нова т. 15. Между другото този текст важеше по едно време кои доходи не се облагат - "премиите и наградите на спортисти, получени за призови места на световни, олимпийски и европейски първенства, както и за съответни рекордни постижения".
Мисля, че няма смисъл да развивам своето предложение. Това е, че тези пари много трудно се събират и по-добре да не се облагат, за да имат наистина някакъв стимулиращ ефект. Те не са и чак толкова много, не бих желал да кажа вече, дано да са повече. Но мисля, че това, което са събрали държавата или други организации, по-добре да не се облагат. Защото все пак за нашите размери това не са доходи, които се облагат с нормален данък, те се облагат с пределния данък - близо 40 на сто, и чисто и просто държавата или друга организация трябва да им събере доста по-голяма сума, за да изиграе целият стимулиращ ефект. А знаем, че нашите премии в сравнение с тези в други държави, даже най-просто да отидем в Турция, са нищожни. Макар че не е кой знае какво, мисля, че може да се подкрепи това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване т. 4 от предложението на народния представител Венцеслав Димитров.
Гласували 121 народни представители: за 42, против 66, въздържали се 13.
Точка 4 не се приема.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): По т. 3 от предложението на правителството - в чл. 19, ал. 2 се създава нова т. 7. Това са онези разходи, които се приспадат от облагаемия доход и на практика не се облагат, за хората, които работят над трудови правоотношения. Между другото, подобни предложения съм правил и преди. Такива постановки съществуват в данъчните закони на нормалните страни и липсата на подобни ни отклонява от нормалните страни.
Мисля, че най-накрая финансовото министерство, управляващите - мисля, че и господин Радев, когато беше в опозиция, ме подкрепяше - трябва да разберат, че транспортните разходи за придвижване на работника до работното място не са доходи, които да се облагат, а те са разходи. Чисто и просто трябва да се извадят от доходите, защото работникът не може да взима тези доходи и работната си заплата, без да се придвижи до работното място. Както и да го разглеждате, те са присъщи разходи и би трябвало да му се приспадат.
Така че, колеги, не искам повече да ви убеждавам, но искам да ви кажа, че тук, в предложенията на страница 21 е допусната една грешка. Не е "честен" масов транспорт, може и да има такъв, а става дума за "частен" масов транспорт.
Това за придвижването, понеже някои се придвижват със собствени средства, да не казват, че депутатите имат привилегии, съм взел от правилника на Народното събрание как се възстановяват транспортните разходи, макар и не до сградата на Народното събрание, а до избирателния район или в командировки. Но мисля, че ние сме длъжни поне едно малко облекчение за транспортните разходи на работещите на трудов договор да дадем в данъчния закон.
Аз знам, че управляващите и лично господин Муравей Радев не може да каже нищо против това предложение. Сега не мога да апелирам към него да го подкрепи, обаче самото негово мълчание показва, че той вътрешно е "за", макар и да не го е предвидил в бюджета.
Така че, колеги, призовавам ви да подкрепите това предложение. Ако не, ще го предлагам всяка година, докато най-накрая се намери финансов министър, който да каже "да".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз мисля, че с това предложение господин Венцеслав Димитров прави една много сериозна крачка, която ние трябва да подкрепим не само по отношение на облекчение на това, което се облага, а най-вече заради хората, които пътуват до селата, като учители, лекари, хората, които оказват най-належаща помощ и решават държавни, бих казал, задачи. Общините не са в състояние на повечето места да заплащат тези разходи, които правят, не само за тези професии, има и други професии. И мисля - тук не е въпросът да провокираме министъра на финансите - че поне в някои от тези наистина съществени предложения, свързани с ежедневието на хората, трябва да се направи крачка.
Подкрепям предложенията на господин Димитров. Мисля, че тук може да се направи тази крачка. На другите места имахте толкова сериозни аргументи и сметки, които разбира се аз не можах да чуя, за съжаление, и да бъда убеден, когато не ме подкрепихте. Затова още веднъж призовавам, наистина това предложение заслужава подкрепата на всички ни и то без никакво колебание. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте т. 5 от предложението на народния представител Венцеслав Димитров.
Гласували 131 народни представители: за 36, против 79, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
И точка 6.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Последното ми предложение. Аз имах възможност вече да говоря макар и по повод предложението на господин Луджев. Все пак аз настоявам думата "здравно" да отпадне, защото други провизии в закона позволяват като доход да се тълкуват не само паричните доходи, госпожо Андреева и господин Савов. Има провизии, които позволяват не само паричните доходи да се таксуват като доходи. Аз разбирам, ако го изплатите, примерно да си прекрати здравната осигуровка и изплатите парите на този, който е направил доброволно осигуряване, тогава може да бъде включен от тази гледна точка. Но трябва да бъде с изрична уговорка, че става дума само при прекратяване на здравната осигуровка...
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Затова е казано "приходи", защото другото е разходи.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, аз знам, че навсякъде са объркани тези неща, но тук трябва да има по-голяма яснота. Аз ви казах какъв е примерът. Правят ви една сериозна операция и после данъчните идват и ви облагат за това, че сте получили нещо повече, отколкото сте внесли. Това е за първата част. На практика те са две предложения. Но по-важна е втората част, според мен, защото първата ще бъде ясна. Аз знам, че дори да има един, два, три или пет случая, ще се създаде обществена нетърпимост към тази практика и тя по-късно ще отпадне.
По-важно е друго, обаче: още сега това нещо да се направи - че в данъчната основа влиза само 1/4 от доходите. Тоест, не се облагат с пълния размер на ставката, на данъка, а се облагат с един доста по-нисък размер.
Каква е логиката? Вярно, ще кажете: в тези фондове ще отиват необлагаеми доходи, които не са обложени. И след това доходите трябва да бъдат обложени. Там е работата, че при тези условия на осигуряване човек започва да ползва облагите след 15, 20, по някой път 30, 40 години. И това, което е отишло като главница, е станало многократно по-голямо. Тоест, има натрупване следствие прираст на капитала. Този фонд, ако го е инвестирал в добри инвестиции, той ще му донесе и доста добри доходи. Обаче това ще бъдат доходи не които се облагат по смисъла на Закона за данъка върху общия доход, а това ще бъдат на практика доходи от капитал.
Съгласно международната практика, доходите от капитал, тук съм подчертавал, се облагат с доста по-ниска ставка, отколкото с данъка върху общия доход. И там няма таблица, минимум и т.н., има една твърда ставка. Естествено, може да има за доходи от лихви някакъв необлагаем минимум, но има обикновено една твърда ставка и тя е или 10, или 15 на сто.
Така че, ако го оставим така, както е предложило правителството, ние ще дезинтересираме всички онези, които биха внасяли пари в тези фондове. Много е важно в момента обаче да се създадат тези фондове. Оказва се, че държавата не може да инвестира. Частниците също много трудно инвестират, защото нямат средства. Трябва да се създават допълнителни източници на инвестиции, които са мощни и които могат да търсят печелившата инвестиция. Ето, това са здравни фондове, пенсионни фондове. Такава е и практиката в различните страни. И за да бъдат стимулирани работниците и работодателите да внасят в тези фондове, те трябва да знаят, че няма да бъдат обложени с най-високата ставка, какъвто е случаят.
Вярно, че не е уреден още проблемът с пенсионните фондове, но нека ние тук да сложим една добра основа. Затова настоявам да се гласува и ви призовавам да гласувате още преди началото на текста 1/4 от доходите, като здравното отпадне и остане само пенсионното и социално осигуряване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Моля, гласувайте т. 6 от неговото предложение.
Гласували 129 народни представители: за 28, против 69, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 26 както е предложен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 104, против 16, въздържали се 5.
Параграф 26 е приет с една добавка, която е прочетена.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 27 има само едно предложение - на народния представител Йордан Бакалов, което е прието. И чета целия параграф, както е предложен окончателно от комисията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Влашки иска думата. Заповядайте.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Има предложение, направено от Васил Клявков и Младен Влашки, което е обсъждано в комисията, но просто не е попаднало по технически причини в текста, който в момента ви е раздаден. Това предложение е свързано с промяна на раздел четвърти в Закона за местните данъци и такси и по-специално раздела за курортни такси.
Нашето предложение по принцип е следното - тази такса да се увеличи като курортна и туристическа такса, т.е. да се добави "туристическа такса" и така да се променят текстовете на членове от 93 до 96, че в населените места, в които има археологически и исторически резервати, да се събира такса по същия начин, както за курорт, която да служи за поддръжка на тези паметници на културата.
Сега ще прочета текста на предложението, тъй като той липсва. Текстът е следният:
В § 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 29а - тя вече няма да съответства на тази номерация, но е около 29 - със следния текст:
"Заглавието на раздел четвърти се изменя така: "Курортна и туристическа такса".
1.2. Създава се нова т. 29б със следния текст: "В чл. 93, ал. 1 в края на изречението се добавя текстът: "и недвижимо културно-историческо наследство", а в ал. 2 след думата "курортни" се добавя "и туристически".
1.3. Текстът на т. 30 се допълва, както следва: "и на тяхно място се добавят и населените места, на чиято територия се намират културно-исторически резервати, обявени по съответния ред".
2. Създава се нова т. 32 със следния текст: "В чл. 96 след думата "курортна" се добавя "и туристическа", а в т. 1 и 2 след думата "курорти" се добавят "и населени места, на чиято територия се намират културно-исторически резервати".
Това е предложението, което сме направили. Аз го предлагам с една редакция - там, където пише "културно-исторически резервати" да бъде написано "архитектурно-исторически и/или архелогически", тъй като това е по-прецизно. Резерватите в България от 1956 г. досега са определени с различни актове на Министерски съвет и терминологията е страшно различна. По този начин няма да имаме терминологични проблеми при съгласуването на различните актове.
Резерватите в България са 42. Онези, които ще се засегнат от този закон всъщност на практика са около 20, тъй че има и населени места като Несебър, които освен архелогически резервати са и курорти, т.е. те вече влизат в този обхват. Това е нашето предложение за разширяване базата за тази такса, която, разбира се, е в полза на съответните архитектурни резервати.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Влашки.
По това предложение някой желае ли да се изкаже?
Имате думата, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, колега Влашки, в комисията беше гледано предложението. То беше отхвърлено, не беше прието. Доколкото тогава разбрахме от господин Клявков той каза, че ще го оттегли в такъв случай, с мотивите, да не утежнява доклада допълнително. Ако искате някъде да се включи - гледано е в комисията, гласувано е "против".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Клявков и Влашки, което току-що беше прочетено от господин Влашки.
Гласували 106 народни представители: за 38, против 5, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 27... Не, параграф 26 така, както е предложен...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Гласуваме § 27.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Ако гледаме § 27, то аз искам да се изкажа! Искам думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отменете гласуването!
Господин Лучников, само че текстът на параграфа не е прочетен, така че нека първо господин Цонев да го прочете и след това вече ще имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията, в което е отразено и приетото предложение на народния представител Йордан Бакалов за § 27:
"§ 27. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм. бр. 71, 83 и 105 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 11, ал. 2 след думите "общински парцел" се добавя "или дворно място", а след думата "парцела" се поставя запетая и се добавя "съответно дворното място".
2. В чл. 17 се добавя изречение второ:
"Данъкът се внася в сроковете по чл. 28 в данъчната служба по местонахождението на имота, съгласно декларираните данни."
3. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
"(2) При поискване от данъчните органи на данни и доказателствен материал за имотно състояние (копие от кадастрални и други карти и планове, компютърни модели, регистри и други) съответните служби на бюджетна издръжка са длъжни да ги предоставят безвъзмездно в 7-дневен срок.
4. В чл. 19 ал. 2 се отменя.
5. В чл. 21, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя "а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно Приложение № 1".
6. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1:
1. в т. 1 накрая се добавят думите "за имотите - публична общинска собственост";
2. в т. 2 след думата "държавата" се добавя "за имотите - публична държавна собственост";
3. точка 3 се отменя;
4. точка 6 се отменя;
5. в т. 8 думите "Българската академия на науките" се заменят с "академиите за учебен процес и научна дейност";
6. точка 11 се отменя;
7. в т. 16 накрая се добавят думите "за период от 5 години, считано от датата на издаване на първоначалното удостоверение";
8. създава се т. 17:
"17. недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години, считано от датата на издаване на първоначалното удостоверение или от датата на първоначалното предявяване на съдебен иск данъкът върху горепосочените недвижими имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи от лицата по чл. 11 за сметка на ползвателите."
б) алинея 2 се изменя така:
"(2) Освобождаването по ал. 1, т. 1, 2, 4, 7, 8 и 9 е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им дейност."
в) Създава се нова ал. 3:
"(3) Данъкът, дължим за сградите - паметници на културата, се отстъпва на собствениците срещу задължението да го използват за поддръжката и ремонта им. Данъкът не се отстъпва, когато сградата - паметник на културата, се използва със стопанска цел."
г) Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите "ал. 1 и 2" се заменят с "ал. 1, 2 и 3".
7. В чл. 26, ал. 1 се изменя така:
"(1) Гражданите в срок до 28 февруари подават в данъчната служба по местоживеенето си декларация, в която посочват притежаваните към 1 януари на текущата година недвижими имоти на територията на страната. Когато към 1 януари на годината няма промени в декларираните данни, декларация не се подава.
8. В чл. 28, ал. 1 след думата "срокове" се добавя "от 20 януари" и се добавя изречение второ:
"Допълнителният данък се плаща в срок до 30 юни на текущата година."
9. В чл. 34, т. 3 думите "шест средни месечни работни заплати за страната, определени към момента на откриване на наследството" се заменят с "един милион лева".
10. В чл. 46, ал. 2, т. 1 думите "по пазарната им стойност" се заменят с "по уговорената цена".
11. В чл. 48, ал. 1, т. 1, буква "б" накрая се добавя "и домовете "Майка и дете"."
12. В чл. 55 се правят следните изменения:
 а) в ал. 3 думите "за мотоциклети се заплаща следния данък" се заменят със "за мотопеди се заплаща данък 2000 лв., а за мотоциклети, както следва:";
 б) в ал. 9 след думата "други" се добавя "специални автомобили, без тролейбусите".
13. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
 а) алинея 1 се изменя така:
"(1) За корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите, се събират по 500 лв. за всеки започнат бруто тон."
 б) в ал. 2 след думите "за корабите" се добавя "без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите", думите "бруто тонаж до 40 бруто тона включително и по 50 лв. за всеки бруто тонаж или за част от него над 40 бруто тона" се заменят със "започнат бруто регистър тон до 40 бруто регистър тона включително и по 50 лв. за всеки започнат бруто регистър тон над 40 бруто регистър тона".
 в) в ал. 3 думата "джетовете" се заменя с "един джет", а числото "50 000" се заменя със "100 000";
 г) създават се ал. 4, 5 и 6:
"(4) За ветроходни и моторни яхти се заплаща данък по 10 000 лв. за всеки започнат бруто регистър тон.
 (5) За скутери  се заплаща данък по 1000 лв. на к. с.
 (6) За влекачи и тласкачи се заплаща данък по 100 лв. на к. с."
14. В чл. 58, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) точка 1 се изменя така:
"1. държавните и общинските органи и организации на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, както и линейки и пожарни на други лица;"
б) точка 4 се изменя така:
"4. лекият автомобил - собственост на инвалид, с обем на двигателя до 1800 куб.см и мощност до 100 к. с."
15. В чл. 62 се добавя изречение второ:
"Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване."
16. В чл. 63 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 след думите "отпадъци и" се добавя "/или";
б) алинея 2 се изменя така:
"(2) Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честота на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година."
17. В чл. 65 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите "30 октомври" се заменят с "31 ноември";
б) в ал. 3 думата "предприятието" се заменя с "лицето".
18. В чл. 66 се създава ал. 3:
"(3) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година."
19. Досегашният чл. 67 става ал. 1, с изключение на изречение второ на т. 2, което става ал. 2.
20. Член 71 се изменя така:
"Чл. 71. Не се събира такса за:
1. сметосъбиране и сметоизвозване - за имотите, които не се обслужват, за което общината уведомява данъчната служба; за имотите, които няма да се ползват през цялата година и е подадена декларация за това в данъчната служба по местонахождението им от собственика или ползвателя до края на предходната година;
2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината;
3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива."
21. В чл. 75 думите "будки и павилиони" се заличават, а накрая се добавя "или на месец в размер от 3000 до 15 000 лв.".
22. В чл. 81, ал. 1 се правят следните изменения:
а) запетаята след думата "такси" се заличава и думите "определени в процент от минималната работна заплата в страната" се заменят с "в следните размери";
б) в т. 1 думите "от 20 до 60 на сто" се заменят с "от 10 000 до 30 000 лв.";
в) в т. 2 думите "от 10 до 40 на сто" се заменят с "от 5000 до 20 000 лв.";
г) в т. 3 думите "от 5 до 20 на сто" се заменят с "от 2500 до 10 000 лв.".
23. В чл. 84, ал. 1 думите "от 2 до 4 на сто от минималната месечна работна заплата за страната" се заменят с "от 1000 до 2000 лв.".
24. В чл. 85, ал. 1 думите "от 10 до 25 на сто от минималната месечна работна заплата за страната" се заменят с "от 5000 до 12 500 лв.".
25. В чл. 91 думите "от 5 до 10 на сто от минималната месечна работна заплата за страната" се заменят с "от 2500 до 5000 лв.".

26. В чл. 92 след думите "10-о число" се поставя запетая и се добавя "а тези по чл. 86 - до 25-о число".
27. В чл. 94 думите "на почивка или курортно лечение" се заличават.
28. Член 95 се изменя така:
"Чл. 95. (1) Не заплащат такса лицата до 18-годишна възраст, редовните студенти, жените над 55 и мъжете над 60 години.
(2) За лицата по ал. 1 се записват данните, удостоверяващи съответното им качество."
29. В чл. 124 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 числото "50 000" се заменя с "10 000";
б) алинея 2 се отменя.
30. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения:
а) в т. 6 думите "§ 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност" се заменят с "смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане";
б) точка 7 се изменя така:
"7. "Битови отпадъци" са тези, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, дворните места, в административните, социалните и други обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговските обекти, занаятчийските дейности, обектите за отдих и забавление, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите."
31. В Приложение № 1, чл. 3, ал. 3, т. 2 се правят следните изменения:
а) в буква "а" думите "Смолян, Търговище" се заличават;
б) в буква "б" след думата "Свищов" се добавят "Смолян, Търговище".
32. В Приложение № 2 се правят следните изменения:
а) в чл. 10, ал. 1 числото "10" се заменя с "5";
б) в чл. 22 думите "раздел шести" се заменят с "раздел четвърти"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами господа! Правя предложение в точка 6, подточка 8 да отпадне - за създаването на точка 17 към чл. 24.
За какво става дума? Със Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, чл. 6, ал. 11, беше разпоредено следното: освобождават се от данък върху недвижимите имоти, сградите, дворните места и парцелите, собствеността върху които е възстановена по този закон и по Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, но които не са в състояние да бъдат използвани. Данъкът върху недвижимите имоти, които се използват от държавата, общините и обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи и се заплаща от ползвателите, които го прихващат от дължимия наем на собствениците.
Сега, без да се споменава, че се отменя този текст, се преурежда въпросът със споменатата точка 17 по следния начин, който съвършено изопачава основния смисъл на разпоредбата:
"17.  недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години, считано от датата на издаване на първоначалното удостоверение или от датата на първоначалното предявяване на съдебен иск."
На мен не ми е известно някъде да се издава първоначално удостоверение за възстановяване на собствеността.
Също така абсолютно произволно е да се счита датата на предявяването на иска, защото тези процеси обикновено траят годни и в това време собственикът няма никакво отношение към имота, до който той няма достъп. А ние му вменяваме във вина, така да се каже, че не го е привел в състояние да бъде използван. Единственото нещо, което аз бих се съгласил да приема като разумно, това е в края на краищата да се ограничи периодът на освобождаване от данък, да кажем, до 5 години. Срокът е разумен. Но да се иска началното поставяне на този срок с издаването на някакво удостоверение, което изобщо не се издава и с което данъчната администрация ще злоупотребява или пък първоначалното завеждане на иска е съвършено неоснователно.
Особено жестоко е изопачен смисълът на закона с второто изречение. Каква беше идеята и тя продължава да бъде и сега в сила? Възстановява се на гражданина даден имот, който се ползва от държавно предприятие, държавно учреждение и т.н. Отива гражданинът да сключи наемен договор, иска да му се плаща данък върху възстановената собственост, казват му: гледай си работата! Или сключва договор, но изобщо не му плащат. Затова ние постановихме данъкът върху сградите, които се ползват по този начин, да се дължи от ползвателите и те да го прихващат от наема, който дължат на собствениците. Което беше абсолютно справедливо и практически осъществимо. Сега отново се връща данъкът в задължение на собствениците, които хем няма да получават наем от своите държавни ползватели на имота, хем пък ще бъдат длъжни да плащат данък. Ами ние сега, като им възстановяваме собствеността, искаме да ги накажем ли за това, че сме им възстановили собствеността или да им дадем възможност справедливо да я ползват?
Затова аз, понеже нямам вече възможност да предложа редакционна поправка на второто изречение, тоест да стане пет години от въвода във владение, аз бих приел първото изречение да бъде пет години от въвода във владение. Ако може да се приеме с тази редакционна поправка, бих приветствал текста. Но второто изречение във всички случаи трябва да отпадне. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Лучников, аз правя следното предложение: в първото изречение да отпаднат думите "считано от датата на издаване на първоначалното удостоверение или от датата на първоначалното предявяване на съдебен иск"; второто изречение да остане, като отпаднат думите "лицата по чл. 11 за сметка на" и ще остане, че данъкът върху посочените недвижими имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизирани, се дължи от ползвателя.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз съжалявам, че толкова много промени се натрупаха и сме пропуснали, поне аз, много съществени предложения, които според мен се нуждаят от дискусия.
Ще започна с това, което господин Лучников постави, тъй като и аз си бях набелязал предложения в този смисъл. Господин Лучников има своята теза и тя е законът, който приехме. Мисля, че той има основание да постави въпроса. Но аз използвам случая да поставя отново въпроса за това, че ние поставяме в неравностойно положение онези, които също имат имоти по селата, като не са използвани. Значи тях ги облагаме, въпреки че също не са използвани, без да имат преференция съгласно закона, а тук правим една неравностойна преференция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От кого не са използвани?
РУСИ СТАТКОВ: Има хора, чиито къщи и имоти пустеят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ама то си е тяхно!
РУСИ СТАТКОВ: И тук си е тяхно. Нали е възстановено.
Друго. Считам, че в т. 17 има две различни неща. Едното е първото изречение, а другото е, което касае ползвателите. По същество този имот се ползва и след като се ползва, общините ще си плащат данъка. Следователно тук тази точка най-малкото трябва да се раздели надве.
Връщам се отново към онова, което държа да подчертая - че според мен ние не трябва да правим такъв неравностоен данъчен режим.
Виждам, че желанието и на данъчната администрация е с въвеждането на някакъв срок да се възстанови наистина това, което е данъчен принцип - за всеобщност на облагане при имоти и доходи.
Разбирам, че ще има засегнати тези, но считам, че след като ние твърдим, че данъчната реформа ще се развива в тази посока, така трябва да го направим. Защото тук срокът 3 или 5 години, според мен е условен. Защото някой ще попита защо 5, а не 2. Според мен, принципът трябва да бъде възстановен - имот ще се облага.
Още едно предложение, което искам да направя, за отпадане на конкретен текст. Предлага се в чл. 18 да се включи нова ал. 2. Досегашният член всъщност е само една разпоредба без алинеи и гласи следното:
"Данъчният орган проверява данъчните..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Коя точка?
РУСИ СТАТКОВ: Извинявайте, господин председател, т. 3. При мен е на стр. 24. Аз гледам това, което е внесено в парламента. Господин Цонев, даже имаше отново несъответствие на някои точки по предложенията, които Вие четяхте и това, което имаме ние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вижте дали го има в предложението на комисията и в коя точка.
РУСИ СТАТКОВ: Аз имам предложение по т. 3. Отново повтарям, досегашното решение, което е в закона, е, че данъчният орган проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда и чрез измерване на имота от техническите органи на общината.
Това, което се предлага, е нова ал. 2, която има следното съдържание:
"(2) При поискване от данъчните органи на данни и доказателствен материал за имотно състояние (копие от кадастрални и други карти и планове, компютърни модели, регистри и др.) съответните служби на бюджетна издръжка са длъжни да ги предоставят безвъзмездно в седемдневен срок."
Уважаеми колеги, опитът, който имаме и то твърде печален от тази година по прилагане на Закона за местните данъци и такси показа, че не защото не желаят, а защото нямат нито финансовите, нито кадровите ресурси. Общините специално не бяха в състояние да решават тези въпроси. Даже те още не са решени.
Ще дам пример от моите общини в региона. И Берковица, и Вършец искаха от двете министерства - на земеделието, горите и аграрната реформа и на регионалното развитие и благоустройството допълнителни средства, които, за съжаление, не бяха дадени, за да могат да направят тези копия. Ако ние поставим такъв седемдневен срок с тази нова алинея и с такъв обем, дори и новата служба, която се създаде към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, няма да е в състояние да го направи. Нека не поставяме невъзможни неща с разпоредби и самите да се блокираме. Защото, повтарям, опитът, който имаме тази година, просто показа именно такива неща.
Затова, господин председател, предлагам конкретно - тази нова алинея да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Ще поставя на гласуване предложенията по реда, по който са в текста на комисията.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков в т. 3 отпадане на буква "б" - създаване на ал. 2 в чл. 18.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 45, против 69, въздържали се 16.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Светослав Лучников по т. 8 - в т. 17 в първото изречение да отпаднат думите: "считано от датата на издаване на първоначалното удостоверение или от датата на първоначалното предявяване на съдебен иск", а във второто изречение - думите "лицата по чл. 11 за сметка на".
Гласували 128 народни представители: за 87, против 27, въздържали се 14.
Предложението за отпадане е прието.
Моля, гласувайте § 27, както е предложен от комисията, без отпадналите думи в т. 8.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: И още една добавка, господин председател. В т. 19, досегашният чл. 77 да се чете: "досегашният текст на чл. 67 става ал. 1", защото самият член не може да стане. Това е редакционна бележка. Това е на стр. 30, т. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре - "досегашният текст на член...".
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 104 народни представители: за 89, против 3, въздържали се 12.
Параграф 27, с тези корекции, е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 28 има предложения от народния представител Йордан Цонев, които са подкрепени от комисията.
Чета предложението на комисията с отразените предложения на народния представител Йордан Цонев.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 28:
"§ 28. В Закона за данъчното производство (обн., ДВ, бр. 61 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 20 от 1996 г., бр. 51, 115 и 117 от 1997 г. и бр. 59 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 6 се изменя така:
"Чл. 6. (1) Лицата по чл. 5 и 5а се регистрират по ред, определен в наредба на министъра на финансите.
(2) Заварените към 31 декември 1998 г. лица по чл. 5 и 5а подават декларация за регистриране съгласно наредбата по ал. 1, ако имат задължение за това."
2. В чл. 11а се правят следните изменения и допълнения:
а) Досегашният текст става ал. 1 и в т. 2 накрая се добавя: "Данъчнозадължени лица, които са свързани с електронна система със съответната данъчна служба, могат да изпращат по електронен път на данъчните органи декларациите и справките, които са длъжни да представят в определените за това срокове. В седемдневен срок от датата на изпращането, данъчнозадължените лица по предходното изречение представят или изпращат и подписани и подпечатани декларации и справки. В случаите когато няма разлика между данните, изпратени по електронен път, и декларациите и справките, за начало на срока се приема датата на изпратеното съобщение по електронен път".
б) Създава се ал. 2:
"(2) За целите на данъчната статистика, планирането и анализът на прилагането на данъчното законодателство началникът на данъчната администрация определя кръга на данъчнозадължените лица, които да предоставят информация по образец, утвърден от министъра на финансите."
3. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 т. 9 се отменя;
б) създава се ал. 3:
"(3) В случаите по ал. 2 актът за констатации изпълнява функциите на мотиви за издаване на данъчен облагателен акт."
4. Членове 13 и 14 се отменят.
5. В чл. 15, ал. 1, изречение първо се изменя така:
"С данъчен облагателен акт се определят, коригират и/или прихващат данъчни задължения, както и се възстановяват внесени суми, данъци и резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон."
6. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
а) Алинея 1 се изменя така:
"(1) Началникът на съответната данъчна служба издава данъчен облагателен акт след преценка на акта за констатации и доказателствата към него. Към данъчния облагателен акт се прилага актът за констатации, които изпълнява функциите по чл. 12, ал. 3 и е негова неразделна част."
б) Алинея 3 се изменя така:
"(3) Заварените към 31 декември 1998 г. производства по издаване и обжалване на данъчно облагателни актове се прикрючват по досегашния ред."
7. В чл. 17 се правят следните изменения:
а) В ал. 1 думите "в подадената декларация са" се заменят с "има данни за", а думите "отчетността не е редовна" се заменят с "липсва редовно счетоводство съгласно Закона за счетоводството и/или воденото счетоводство не дава възможност за текущ и последващ контрол, или данъчнозадълженото лице не е открито на декларирания пред данъчната администрация адрес".
б) Алинея 3 се изменя така:
"(3) Когато имущественото и финансовото състояние на данъчните субекти за съответния данъчен период не съответства на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал и/или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност, данъчният орган задължително прави оценка и облага по реда на съответния закон недекларираните печалби и доходи."
8. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 3 след думата "ревизия" се добавят думите "и издава данъчен облагателен акт, с който уважава или отказва да уважи молбата";
б) алинея 5 се изменя така:
"(5) Актът по ал. 3, както и заповедта на началника на данъчната служба за спиране или възобновяване на срокове, за възстановяване на срокове, за възстановяване по Закона за данък върху добавената стойност, подлежат на обжалване по реда на чл. 23 - 26."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 28, както е предложен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 9.
Параграф 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 29 има направени две предложения - едното е подкрепено, а другото не е. Има окончателен текст на комисията за § 29.
Предложението на народния представител Йордан Цонев няма да го чета, тъй като е подкрепено и е отразено в предложението на комисията.
Ще ви прочета предложението на народния представител Руси Статков, което не е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Руси Статков:
"В § 29:
1. В предложеното изменение на чл. 4:
а) думите "и отговаря на изискванията за работа в данъчната администрация" да отпаднат;
б) алинея 2 да отпадне.
2. В предложеното изменение на чл. 15 т. 2 да отпадне."
Комисията не подкрепя предложението.
Чета предложението на комисията за окончателен текст на § 29:
"§ 29. В Закона за данъчната администрация (обн., ДВ, бр. 59 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1996 г. и бр. 21 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 4 се изменя така:
"Чл. 4. (1) Данъчен служител може да бъде дееспособен български гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, не е лишен по съдебен ред от правото да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в данъчната администрация.
(2) Изискванията за работа в данъчната администрация, организацията на работа, условията и редът за професионалната оценка и израстване на данъчните служители се уреждат с правилник за вътрешния ред, който се издава от министъра на финансите.
(3) Служителите на данъчната администрация, на длъжности, определени със заповед на началника на Главно управление на данъчната администрация, периодично полагат професионален квалификационен тест и подлежат на експертна психологична оценка. Психологичната оценка се ползва единствено за служебни нужди от лица, определени със заповед на началника на Главно управление на данъчната администрация, при условията на чл. 14, ал. 2.
2. В чл. 9, ал. 2 думата "управлението" се заменя с "данъчната администрация".
3. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
а) Създава се нова ал. 3:
"(3) Редът и начинът за съхраняване и неразгласяване на обстоятелствата и фактите по ал. 2, както и отговорните длъжностни лица, се определят със заповед на началника на Главно управление на данъчната администрация. Нарушенията се санкционират по чл. 31 от Закона за данъчното производство, а отговорните длъжностни лица се уволняват дисциплинарно."
б) Досегашната ал. 3 става ал. 4.
4. Член 15 се изменя така:
"Чл. 15. Служителите на данъчната администрация не могат:
1. Да са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници или да участват лично или чрез подставени лица в органите на управление на търговски дружества, кооперации и други организации със стопанска дейност;
2. Да сключват допълнителни трудови договори и да работят под каквато и да е форма извън системата на данъчната администрация освен с писменото съгласие на началника на Главно управление "Данъчна администрация" или на упълномощено от него лице;
3. В случаите на т. 2, когато дейността е свързана с дейността по основния трудов договор на данъчните служители, то писменото съгласие се дава, когато в договора е вписана клауза за задължително даване на писмени становища, както и имуществената отговорност за дадените становища."
5. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
а) Алинея 1 се отменя.
б) Алинея 2 се изменя така:
"(2) Средствата, набрани от отчисления в размер 25 на сто от допълнителните приходи за бюджета, представляващи данъци, такси и други държавни вземания, установени и събирани върху укрити и/или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и имущества, постъпват като собствени приходи в бюджета по чл. 2."
в) Алинея 3 се изменя така:
"(3) Средствата по предходната алинея се начисляват и разходват само за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на данъчната администрация, по ред, определен с наредба, издадена от министъра на финансите."
6. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
а) Параграф 4 се изменя така:
"§ 4. В срок до 31 януари 1999 г. наличните остатъци по извънбюджетната сметка на ГУДА "Материална база, квалификация и стимулиране" се превеждат в бюджета по чл. 2, от който се финансират разходите по чл. 17."
б) Параграф 5 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Руси Статков има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Агов, добре дошъл от чужбина. Мисля, че ще бъде полезно да послушаш малко в залата, не те изтезавам. Ще бъде полезно и за нашето законодателство - да се сравни с европейското на базата на Вашия опит. Аз очаквах от Вас предложения във връзка с европейското законодателство и хармонизиране, а не реплики от този сорт за заболяване и т. н. Защото елементарните предложения, които сме направили, са именно в тази посока - за европейското законодателство.
Изненадан съм от това, което се внася от името на господин Цонев. Признавам, че действително много съм изненадан, защото в комисията, когато се обсъждаше, предложение бях направил само аз. И предложението, което бях направил, е свързано именно с предложените изменения, господин председател. Става дума за две изменения. Едното - предлага се да се промени чл. 4 от Закона за данъчната администрация, в който досегашният чл. 4 гласи така:
"Чл. 4. Не могат да бъдат данъчни служители лица, осъждани като пълнолетни на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер."
Това, което ни се предлага от вносителя, е следното изменение:
"Данъчен служител може да бъде дееспособен български гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, не е лишен по съдебен ред от правото да заеме съответна длъжност" - и новото, което е: "и отговаря на изискванията за работа в данъчната администрация".
Аз предложих да отпадне "и отговаря на изискванията за работа в данъчната администрация", защото смятам, че след като ние не сме регламентирали изисквания със закон, не бива да оставаме субективно да се търсят решения. Няма да скрия от вас, имах предвид писмо на "Подкрепа" - на Федерацията на работещите в сферата на услугите във връзка с това, което като преговори една година се води между данъчна администрация и синдиката. Изразени са опасенията - това е писмото - във връзка с незавършване на преговорите и проблемите на хората, които работят в системата на данъчната администрация.
Аз смятах, че след като ние нямаме предложени текстове, които да регламентират законово, по-добре е да отпадне едно такова нещо, защото може да доведе до влошаване на положението, вместо до неговото подобряване. Това е едното предложение, което съм направил, и мотивите, за да го направя.
Второто предложение, което съм направил, е свързано с новата алинея, която се предлага - ал. 2, а именно:
"Изискванията за работа в данъчната администрация, организацията на работа, условията и редът за професионалната оценка и израстване на данъчните служители се уреждат с правилник за вътрешния ред, който се издава от министъра на финансите."
Отново воден от това да се намери законово регламентиране, което да бъде ясно обсъдено и решавано тук, в пленарна зала, предложих ал. 2 да отпадне.
По-нататък - тъй като предложението е в един блок - следващото предложение, което съм направил, е свързано с изменението, което се предлага в чл. 15. Досегашният чл. 15 от Закона за данъчната администрация е свързан именно с това какво не могат служителите на данъчната администрация. Тук са регламентирани в две точки следните забрани:
1. служителите да сключват допълнителни трудови договори и да работят по граждански договори освен като сътрудници в научни институти и преподаватели в учебни заведения;
2. да се регистрират като еднолични търговци или да участват лично или чрез подставени лица в управлението и дейността на търговските дружества, кооперации и други организации.
Това, което ни се предлага, е една промяна на чл. 15 в неговите две точки, а именно промяната в т. 1 - еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници или участват лично или чрез подставени лица в органите на управление на търговските дружества, кооперации и други организации със стопанска дейност. Това е първата точка.
Втората: "Да сключват допълнителни трудови договори, да работят под каквато и да е форма извън системата на данъчната администрация освен с писмено съгласие на началника на Главно управление "Данъчна администрация" или на упълномощеното от него лице".
Защо предлагам да отпадне това предложение от вносителя? Защото смятам, че досегашният чл. 15 регламентира много точно и ясно забраните. Има едно разрешение и то е свързано с един подход, който сме възприели в други закони - и в Закона за Централна банка - ставаше дума за членове на управителния съвет да работят като сътрудници в научни институти и преподаватели.
Сега с тази т. 2 за разрешаване от Главно управление "Данъчна администрация" аз пак ще повторя това, което казах и преди. Не става дума в момента за хората в администрацията. По принцип ще има изкушение, ще има субективизъм. Защо да допускаме този субективизъм? Защо да не регламентираме и да реализираме подхода, какъвто е в другите закони?
И две думи по предложението на господин Цонев, защото повтарям, аз не съм бил на заседание, на което е било обсъждано. Очевидно в тази посока, в която аз направих предложението да отпаднат, господин Цонев е потърсил решение тук в закона - да изясни тези моменти, което само по себе си като позиция, разбира се, е правилно.
Друг е въпросът за характера на промените, които предлага. Мен лично ме смущават два неща. Смущава ме това "периодично". Във всяка една професия си има изисквания, разбира се, но те трябва да бъдат наистина прецизирани. Смущава ме и "експертната психологическа оценка".
Признавам си...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По-кратко, ако обичате, защото времето изтече.
РУСИ СТАТКОВ: Само още десет секунди.
Признавам си, лично съм притеснен по отношение на стимулите. Разбира се, да, данъчната администрация трябва да има стимули и мисля, че в това отношение неговото предложение, свързано с ал. 2, е добро. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Асен Агов.
Асен Агов (СДС): Благодаря Ви, господин председател! На мен ми се струва, че наистина господин Статков трябва да ме замести и да започне той да пътува в чужбина. Аз съм готов веднага да му отстъпя всичките пътувания, които иска да направи. И ще има полза поне една за България - че няма да прави такива предложения за промени в законите. Аз съм сигурен, че ще е така.
Защото, господин Статков, наистина е добре да се направи справка с европейското законодателство и да се види, че всички държавни служби, административни служби определят своите правилници сами. Законът определя функционирането на административните служители, на публичната администрация. Но оттам нататък какъв е редът да се организира тази служба, е работа на самата служба. И така е в цяла Европа.

И за да не се спекулира наистина с тези европейски законодателства, аз ще ви помоля, идете в библиотеката тук, няма нужда да ходите в чужбина, съвсем наблизо е, просто един етаж по-нагоре, и ще видите, че точно така е уредено и в администрацията на Европейската комисия, и в повечето администрации на европейските правителства.
Затова аз смятам, че такова предложение не трябва да се приема и ако наистина искаме този закон да бъде съобразен с европейското законодателство, е добре да подкрепим предложенията на вносителя. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Може ли реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може, да.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Благодаря, господин Агов, радвам се, че ангажирах Вашето внимание по едно предложение, но Вие не сте изслушали цялата аргументация и явно аклиматизацията става по-бавно. Цитирах предложения на Федерацията на работещите в сферата на услугите към КТ "Подкрепа". Цитирах го като пример за една ненормална ситуация. И в този смисъл подчертах, че подходът, който господин Цонев се е опитал да реализира, сам по себе си е правилен дотолкова, доколкото в тази ситуация, макар и различно от това, което сигурно съществува, аз не го поставям под съмнение, за съжаление трябва да бъде реализирано, за да няма недоверие в тези, с които ние се срещаме и работим.
Вярно е, трудови конфликти са, но, казвам, има много натрупано напрежение, което трябва да бъде преодоляно по този начин и господин Цонев се е опитал. И аз казах, че има две неща, които ме смущават там, нищо повече. Защото това не беше обсъждано на едното заседание на комисията, а ето, на другото той го е направил, постарал се е да предложи някакво решение.
Що се отнася до пътуванията, разбира се, че трябва да се черпи опит и аз ще се радвам много, ако Вие носите повече информация, да я споделяте и ще бъде полезно за всички нас, за да правим и по-добри предложения, разбира се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване неговите предложения. Те са две. По т. 1 в чл. 4 думите "и отговаря на изискванията за работа в данъчната администрация" да отпаднат, както и цялата предложена ал. 2.
Моля да гласувате.
Гласували 118 народни представители: за 19, против 91, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
И второто му предложение, в предложеното изменение на чл. 15 т. 2 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 19, против 94, въздържали се 10.
И това предложение не се приема.
Моля, гласувайте § 29, както е предложен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 11.
Параграф 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 30 - чета предложението на комисията, тъй като има само едно друго предложение - на народния представител Руси Статков - § 30 да отпадне. То не е подкрепено от комисията.
"§ 30. В чл. 1, ал. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания числото "0,1" се заменя с "0,05".
Това е редакцията на § 30. Народният представител Руси Статков предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложеното изменение е свързано със Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Предлага се по същество неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но не внесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер да се събират с лихва една триста и шестдесета част от основния лихвен процент за съответния период, като тук досега законът казваше плюс 0,1 на сто за всеки просрочен ден. Предложението е да стане 0,05.
Смятам, че ние навлизаме вече в сферата на закони, които се изменят, и това не са редакционни изменения, а са изменения, свързани с философията на закона. В този случай философията е санкциониране на тези, които не са изрядни данъкоплатци. И независимо от това, че имаме промяна в инфлацията и т.н., аз смятам, че тази санкция трябва да си остане. След като не плаща, след като не е изряден - да си плаща или да се научи. Затова предлагам и отпадане на това предложение на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков § 30 да отпадне.
Гласували 112 народни представители: за 17, против 93, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 30, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 96, против 4, въздържали се 6.
Параграф 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 31. В чл. 59 от Закона за Българската народна банка се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният чл. 59 става ал. 1 и накрая се добавя "само във връзка с основната си дейност и въз основа на план-сметка, утвърдена от министъра на финансите".
2. Създава се ал. 2:
"(2)  Изискването по ал. 1 не се прилага при внос и износ на ценни книги, банкноти и ценни метали."
Предложение на народния представител Руси Статков - в § 31, изменящ чл. 59, ал. 1 думите "и въз основа на план-сметка, утвърдена от министъра на финансите" да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Действително в стремежа да променим колкото се може повече закони, ние наистина посягаме на философията на тези закони. Миналата година с вас приехме Закон за Българската народна банка. Сега ни се предлага този закон да бъде изменен. Аз разбирам едното съображение. И то е желанието на международните финансови институции да се ограничи до максимум възможността за някакво изтичане на средства, за по-малко средства към фиска. В случая това е направено, като досегашният чл. 59, който гласи следното: "Българската народна банка се освобождава от заплащане на държавни и местни данъци и такси, както и мита по вноса и износа" се променя. Променя се, като освобождаването остава само във връзка с основната дейност.
Добре, да кажем, че това е допустимо. Обаче намесата и на министъра на финансите, тоест с план-сметка, утвърдена от него, според мен е противно на всичко онова, за което ние говорим. Какво означава това? Че ние нямаме доверие на управлението на банката, която избрахте? Че план-сметката трябва да се утвърждава, след като е ясно казано, че за основната дейност няма смисъл от план-сметка.
И затова моето предложение е свързано с отпадането на такава план-сметка, утвърдена от министъра на финансите. Няма смисъл. Бърка се в самостоятелността на една институция, каквато е Централната банка, която и без това е орязана. И ако има някои, които си спомнят в предишния парламент колко много говориха за това, че се реже самостоятелността на банката, то нека да си го припомнят днес. Затова аз съм направил такова предложение за отпадане на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на думи в § 31.
Гласували 115 народни представители: за 12, против 96, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 31, както е предложен от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 99, против 4, въздържали се 7.
Параграф 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 32. В Закона за гарантиране на влоговете на банките чл. 7, ал. 3 накрая се добавят думите "само по операциите по гарантиране на влоговете".
§ 33. В Закона за Държавната банка за инвестиции и развитие чл. 24 думите "дейността й" се заменят с "пряката й дейност"."
По тези два параграфа няма предложения и комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте параграфи 32 и 33, както са предложени от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 8.
Параграфи 32 и 33 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 34. В Закона за изпълнение на наказанията чл. 64, ал. 2 се изменя така:
"(2) Приходите по фонд "Затворно дело", пряко свързани с подобряването на условията в местата за изтърпяване на наказания, се освобождават от данъчно облагане."
Предложение на народния представител Руси Статков - § 34 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34 със следната редакция:
"§ 34. В Закона за изпълнение на наказанията (Обн. ДВ, бр. ...) чл. 64б, ал. 2 се изменя така:
"(2) Приходите по фонд "Затворно дело", пряко свързани с подобряването на условията в местата за изтърпяване на наказания, се освобождават от данъчно облагане."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Досегашният чл. 64б, ал. 2 гласи следното: "Приходите от фонд "Затворно дело" се освобождават от данъчно облагане". Освобождават се. А сега това, което ни се предлага, е в посока на онова, което ви казах и преди малко - на ограничаване, което иска Международният валутен фонд, поне както ме информираха. И тук ни се предлага текст: "Приходите по фонд "Затворно дело", пряко свързани с подобряване условията на местата...", пряко свързани.
Вижте, аз съм предложил отпадане, защото всички приходи, които са посочени, те са пряко свързани с подобряване на условията. И да си играем на думи, няма смисъл поне тези, които са изброени в закона. А те са: "Набират се от приходи от стопанска дейност, от приходи от отдаване под наем и аренда, от неполагащите част от трудовото възнаграждение, иззети предмети...". Господин Цонев, просто аз не виждам смисъл от такава разпоредба. Няма от тези приходи такъв, който да не се... Всъщност, ето използването. Използват се за: изграждане и подобряване на битовите и производствени условия и оборудване с охранителни и технически съображения - това не е ли пряко подобрение на условията? Второ, оборотен капитал с производствено предназначение - това е за превъзпитаване, не е ли пряко? Пряко е. Трето, подобряване на медицинското обслужване. Не е ли пряко? Четвърто, финансиране на изследователската и издателска дейност. Не е ли пряко? Пряко е. Пето, подготовка и професионална квалификация. Пряко е. Шесто, културна и спортна дейност. Също пряко. Седмо, стимулиране на лишените от свобода и служители. Също. Осмо, стимулиране на гражданите, оказали съдействие. Девето и десето. Всички те са пряко. Защо е нужно да пишем още едно прилагателно към тези десетте? Няма смисъл. Затова съм предложил отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Защо и аз апелирам да подкрепим предложението на моя уважаван колега Руси Статков? Комисията "Мартинес" при последното посещение в българските затвори направи доста нелицеприятни изводи за състоянието на затворното дело у нас. Аз разбирам изискванията на Международния валутен фонд, но ние, когато гласуваме... И аз още веднъж апелирам да подкрепим това предложение за неограничаване на възможността затворите сами да намират средства за тяхното издържане.
Има още един факт. С рязкото увеличаване на безработицата все по-трудно лишените от свобода могат да намират място за някаква реализация, все по-трудно може да се реализира това оригинално българско решение да се съчетава лишаването от свобода с обществено-полезен труд и все по-малко са приходите в затворите по тази линия. Ефектите от това са два: рязко влошаване на състоянието в българските затвори, местата за лишаване от свобода, по-точно казано, и второ, натоварване на бюджета, респективно и данъкоплатците, с издръжката. Те са престъпници, те са в затвора, но те там трябва да имат някакъв нормален начин на живот, даже не нормален, но поносим, да останат живи от затворите.
Така че ви моля, уважаеми народни представители, когато гласуваме този текст, да имаме всичко това предвид, за да не се получи така, че тук в Преходните и заключителни разпоредби ние да посягаме в много сфери, много сфери в Закона за корпоративното подоходно облагане - ползвам случая да благодаря на господин Цонев, но не съвсем за Закона за местните данъци и такси, там нашият закон с Пантелеев не знам защо не е внесен за освобождаването. Но това е стандартна употреба на правилника, не в духа му. Но това е една много важна сфера. Разберете, че орязването на тези приходи на затворите ще постави още един сериозен проблем в това отношение, което е един от съществените критерии за нашия път към Европа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател. Господин Миков, коректна е Вашата забележка, но в комисията ние решихме, тъй като нямаме време да правим отделни закони, да предадат на не членовете на комисията който има друг, да ги направи под формата на предложения, ще ги разгледаме. Това за местните данъци и такси може да бъде направено под формата на предложение, както мои колеги направиха, и ние това уточнение го направихме. Съжалявам, че се е получило така.
Не мисля, че сте прави, колеги, защото тук изобщо не става въпрос за някакво посягане върху тези приходи. Напротив, става въпрос те да бъдат насочени чрез освобождаването от данъци към най-наложителното в тези места за изтърпяване на наказанията, а това е материалната база.
Аз съм абсолютно съгласен с господин Миков, дори ще отида по-напред - не да излязат живи от затвора, затворът, доколкото на мен ми е известно, е място освен за изтърпяване на наказанието и за превъзпитание, то има и такава функция. Не могат да те превъзпитат, като живееш като животно. Напротив, точно обратното - излизаш още по-лош.
Идеята е приходите в този фонд да бъдат насочени първо към подобряване на материалната база, т.е. да е ясно, че не за персонала и за това, и за онова, защото примерно в момента и това било нужно. В момента на нашите затвори е нужно първо подобряване на материалната база, след това всички други неща. За да ги насочим към тази първа цел, защото не можеш да си купиш диван и да живееш в подлеза с този диван, така ли е, господин Миков? Както и не можеш да играеш баскетбол, да имаш спортна площадка, или тенис, а да се прибереш да спиш в кочина.
Първо, трябва да подобрим условията вътре и след това - всички онези неща, за които Европа ни препоръчва и които ние също искаме да изпълним.
По тази причина ние не посягаме на приходите. Ние казваме, че когато тези приходи са насочени към подобряване пряко на материалната база, се освобождават от данъци. И мисля, че сме прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
За реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Благодаря и на господин Цонев. Но дайте текста да го видим - "приходите, пряко свързани с подобряване на условията, се освобождават от данъчно облагане". Добре, аз питам: пряко ли са свързани с подобряване на условията тези приходи, когато се извършва някаква стопанска дейност, от която затворът печели?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Ако тези приходи се разходват за това, се освобождават.
МИХАИЛ МИКОВ: Едно такова тълкуване свива възможността затворите, тези места за лишаване от свобода - по-точното понятие, да развиват такава дейност. Свиват. Така излиза. Аз разбирам, че когато се каже "пряко", значи свива се тази възможност за ползване на данъчни облекчения. Затворите не са място за извършване на стопанска дейност. И ако се върши някаква стопанска дейност, нейният смисъл в затворите е друг. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин Миков, точно това, което казвате, е вярно, но просто не го тълкувате правилно. Приходите от стопанска дейност няма да се облагат, ако отиват за материалната база. Приходите от - сетете се още нещо, от всичко, ако отиват за разход за подобряване. Така се пише - приходите не се облагат, когато са насочени там. Това е правилният текст от счетоводна, от финансова, от данъчна гледна точка. Вие не разсъждавате професионално в тази материя, както аз не разсъждавам в правото. Вие може би искате да бъде написано така: това, което се разходва за еди-кое си, а всички приходи си влизат там. Не, приходът се облага или освобождава, не се освобождава разходът. Приходът се облага или освобождава. Всички приходи могат да влизат в този фонд и няма да бъдат обложени, ако отидат за материалната база. Всички от всичко. Точно това, което вие искате. (Реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за отпадане на § 34.
Гласували 123 народни представители: за 17, против 99, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 34, както е предложен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 108, против 2, въздържали се 8.
Параграф 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 35. В Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите се правят следните изменения:
1. В чл. 23, ал. 1 т. 1 и ал. 2 се отменят.
2. Чл. 26 се отменя.
3. Чл. 37 се отменя."
Предложение на народния представител Руси Статков:
В § 35, чл. 26, т. 1 и чл. 37, алинеи 1 и 2 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Изменението, което се предлага, свързано със Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, касае членове и разпоредби, които са изключително важни и са част от скелета на закона, който междупрочем ние с господин Куртев заедно създадохме в предишния парламент. Аргументите за тези изменения са, че има пренасяне в други закони на тези преференции или пък облекчения и т.н.
Справката, която направих, показва, че това не е точно така. За да бъдат гарантирани тези преференции, след като не са пренесени в другите закони, най-добре е да си останат. А отмяната фактически ги лишава от действие.
В този смисъл аз предлагам чл. 37 да си остане, а не да отпадне. Да остане - явно някаква грешка има - заедно с другото предложение, което поддържам, тъй като в Закона за облагане на физическите лица няма този текст, който се предлага да отпадне на чл. 26, ал. 2. Затова, господин председател, още веднъж предлагам чл. 37 да си остане. Ако искате, ще ги прочета.
За чл. 23 е вярно това, което е предложено. Данъкът за печалбата се преотстъпва и го има в корпоративното облагане. Другото, което го няма, си остава - това е добре. Но за чл. 26, т. 2 освобождаване от данък върху общия доход на доходите от двойния размер на необлагаемия доход по Закона за данък върху общия доход го няма там и би трябвало да си остане тук, след като го няма.
И чл. 37 изцяло не е пренесен никъде и няма смисъл да го махаме. Няма основание да бъде махан, защото той гласи следното:
"Чл. 37. (1) Работодателите, които са платци на данък върху печалбата, при определяне на облагаемата печалба намаляват финансовия резултат, установен като разлика между общите суми на приходите и разходите, съгласно Закона за счетоводството, с предоставените средства за допълнително доброволно пенсионно и здравно осигуряване и застраховане на инвалиди в размер до 1 на сто от положителния финансов резултат. С правото на ал. 1 се ползват юридическите лица, които привличат инвалиди по договора."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков. Но и той се умори и по чл. 26 от Закона за инвалидите допусна едно разминаване.
Аз ще поясня. Не т. 2, а т. 1 е онази, която на всяка цена трябва да остане, защото тя гласи, че "Инвалидите с трудови доходи получават пълния размер на пенсията си" и това не е отразено другаде.
Така че в писменото предложение на господин Статков правилно е казано да отпадне от този закон сега т. 1. Така ли е, господин Статков? Но Вие се уморихте и разменихте т. 1 и т. 2. В реда на нещата е, 16 часа без нещо е.
Аз преди малко говорих и с госпожа Дора Андреева. И тя е съгласна с това нещо. Наистина, просто не е обърнато внимание.
От чл. 26 т. 1 си остава в Закона за инвалидите. Така че отмяната на чл. 26, т. 2 - във Вашето предложение, господин Цонев. А в чл. 26 си остава с т. 1. Вярвам, че Вие няма да възразите, защото чухте какво гласи текстът.
Други изказвания има ли?
Господин Статков, за т. 26 няма да поставям на гласуване, защото и комисията го приема.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Нека да си остане цялата, дори и да го има някъде другаде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, Вие искате да бъде гласувано за чл. 26, т. 2.
За т. 1 няма да има проблем.
Член 26, т. 2 от Закона за инвалидите - господин Статков предлага да остане в Закона за инвалидите, което означава т. 2 от този закон да бъде отменена.
Поставям на гласуване предложението на господин Статков. Защото т. 2 третира целия чл. 26.
Гласували 121 народни представители: за 18, против 94, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Статков да отпадне от § 35 т. 3, която се отнася за чл. 37.
Гласували 121 народни представители: за 18, против 90, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 35 така, както е предложен от вносителя, като т. 2 ще гласи: "Чл. 26, т. 2 се отменя".
Гласували 105 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 6.
Параграф 35 е приет с направената корекция в т. 2.
За процедура има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председателю, правя процедурно предложение за свикване на извънредно заседание днес, 9 декември, от 16,00 ч. с единствена точка в дневния ред: "Продължение на второ чете на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното облагане", до приключването на тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Друго становище има ли?
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Цонев, което на практика означава да може да приключим малко след 16,00 часа този закон.
Гласували 126 народни представители: за 107, против 19, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да докладвате § 36.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 36. В Закона за народната просвета чл. 44 ал. 7 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вие гласувате и отменяте, без да държите сметка, че отменяте собствените си разпоредби. Това е отново разпоредба, която внесе колега от СДС, и аз очаквах, че той ще предложи отпадането на такова предложение. Свързано е с фонда, който се създаде миналата година, за стимулиране на хората в образованието. И след като сте решили така, в края на краищата все някой трябва да го каже.
Вижте за какво става дума. Предлагам да отпадне това, което предлагат вносителите, тоест да си остане фондът за стимулиране на учителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване § 36 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 131 народни представители: за 90, против 38, въздържали се 3.
Параграф 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 37. Чета текста на комисията, тъй като няма предложения, а има само редакция на комисията.
"§ 37. В Закона за паметниците на културата и музеите в чл. 29, ал. 1, изречение трето и четвърто се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване § 37 така, както е предложен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 103, против 9, въздържали се 2.
Параграф 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 38. В Закона за пенсиите чл. 53 думата "данъци" се заличава".
Няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за § 38 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Параграф 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 39. В Закона за подпомагане на земеделските производители се правят следните изменения:
1. В чл. 14, ал. 1 т. 6 се изменя така:
"6. вноски в размер 2 на сто върху нетния размер на приходите от продажби на продукцията от предприятията на хранително-вкусовата промишленост. Вноските са за сметка на печалбата след данъчното й облагане."
2. Член 28 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 39 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Параграф 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 40. В Закона за стоковите борси и тържищата чл. 63 се отменя."
Предложение на народния представител Руси Статков:
Параграф 40 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който - добавям - се отнася за преотстъпване 50 на сто от дължимия данък за развитие на тържищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложението, което съм направил, е свързано с чл. 63. Господин Цонев започна да ви го чете, а аз ще ви го прочета целия:
Член 63 от Закона за стоковите борси и тържищата: "На лицата, извършващи дейност като стоково тържище, се преотстъпва 50 на сто от дължимия данък върху печалбата при следните условия:
1. Преотстъпеният данък върху печалбата се отнася във Фонд "Развитие на тържищата" - забележете - и
2. Средствата по фонд "Развитие на тържищата" се използва за инвестиционни цели, свързани с дейността на стоковото тържище".
Така че, уважаеми колеги, ние говорим за това, че пазарна икономика ще правим и ще съдействаме тя да стане. В случая на един нов закон се мъчим да променяме философията и реално средства, които ще бъдат насочени за инвестиции и които са оставени да се преотстъпят 50 на сто, премахваме въобще това преотстъпване. Ами, не може да бъде подкрепено подобно нещо и затова съм предложил да отпадне. Ако искате, вие си го отменете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за отпадане на § 40.
Гласували 129 народни представители: за 22, против 105, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 40 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 102, против 12, въздържали се няма.
Параграф 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 41. В Закона за творческите фондове чл. 6 се отменя".
Предложение на народния представител Руси Статков:
Параграф 41 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
И за да улесня колегата Статков, който е уморен вече, ще ви прочета чл. 6: "Имотите, стопанисвани от творческите фондове и доходите им от вноски и отчисления, предвидени в чл. 4, буква "а" до "и" се освобождават от всякакви данъци и такси".
При положение, че не направихме същото за никакви организации с нестопанска цел, в това число и фондации, в това число и както предложи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Цонев, изказване отделно можете да направите. Сега нека чуем най-напред господин Статков.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Извинявайте. Аз мотивирам решението на комисията, господин председател, и мисля, че имам право да мотивирам решението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложението, което се прави, е свързано с един закон за творческите фондове и преференциите, които са дадени във връзка с развитието на творческата дейност. Става дума да бъде променен чл. 6.
Тук господин Цонев прочете част от този член, обаче не и целия, за да можете да получите пълна представа за какво става дума.
Значи, повтарям отново: "Имотите, стопанисвани от творческите фондове и доходите им от вноски и отчисления - забележете - предвидени в чл. 4, букви "а" до "и" се освобождават от всякакви данъци и такси".
Кои са тези букви от "а" до "и" в чл. 4? Това са, значи, говорим за средствата - това е чл. 4, за творческите фондове се набират от следните източници: подточка "а" - отчисления в размер на 2 на сто от брутните авторски, изпълнителски и други възнаграждения за творчески труд; подточка "б" - вноски от издателства и други организации с издателска дейност върху продажната цена на всички издадени в страната произведения на литературата, изкуството и науката от български и чуждестранни творци за оригинални произведения; подточка "в" - вноски от издателства и други организации с издателска дейност в размер на 5 на сто върху продажната цена на всички издадени в страната произведения на литературата, изкуството, от български и чуждестранни автори; подточка "г" - ...
Въобще, това са неща, които са отчислени и се вземат, за да се съберат в този фонд, фактически става едно двойно и тройно облагане. Вие въпреки всичко... Предлагаме фактически едно облекчение, което го има в т. 6, да отпадне. Аз това не мога да го разбера.
И когато говорихме в комисията, беше използван този аргумент, че след като за другите махаме, трябва да махнем и тук, но ми се струва, че ние не можем да махаме просто, без да държим сметка за това, което става в страната. Това е свързано с хората на изкуството, на културата. И без това говорим за недостиг краен на средства. И без това говорим за сериозни проблеми. Защо не се замислим и да спрем някъде все пак? Аз мисля, че именно това предложение - да отпадне, както съм го направил, е крачката, която трябва да направим, за да спрем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Следващото извънредно заседание на Народното събрание ще се проведе днес от 16,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 15,58 ч.)



Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Атанас Мерджанов
Калчо Чукаров