Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Анелия Тошкова и Калчо Чукаров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Има думата да докладва господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "§ 31. В чл. 84 след числото "34" съюзът "и" се заменя със запетая, а след числото "37" се добавя "и чл. 58".
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 31, като предлага следната редакция:
"§ 31. В чл. 84 след думите "чл. 34" съюзът "и" се заменя със запетая, а след думите "чл. 37" се добавя "и чл. 58".
"§ 32. В чл. 86, ал. 1 се създава т. 4:
"4. предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 32.
"§ 33. В чл. 90 след числото "25" съюзът "и" се заменя със запетая, а след числото "26" се добавя "и чл. 58".
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 33, като предлага следната редакция:
"§ 33. В чл. 90 след думите "чл. 25" съюзът "и" се заменя със запетая, а след думите "чл. 26" се добавя "и чл. 58".
Няма предложения по тези параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 31 така, както е предложен от комисията, § 32 така, както е предложен от вносителя и § 33 така, както е предложен от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 139, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 31, 32 и 33 са приети.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "§ 34. В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Радио- и телевизионната организация, която е осъществила първото излъчване или предаване на дадена програма, има изключително право да разрешава срещу заплащане:
1. преизлъчването по безжичен път или препредаването чрез кабел или друго техническо средство на програмата;
2. записването, възпроизвеждането и разпространението на записите от програмата;
3. предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до програмата или част от нея по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях."
2. Създават се ал. 3 и 4, както следва:
"(3) Когато радио- и телевизионната организация по ал. 1 или упълномощеното от нея лице ограничи кръга от лица, приемащи нейната програма, като кодира сигнала, който я съдържа, съгласието се счита за дадено само при условие, че декодиращото средство се осигурява от кодиращата организация или с нейно съгласие.
 (4) При всяко използване на програмата по смисъла на ал. 1 използващата организация е длъжна да съобщава по подходящ начин наименованието на организацията, която е осъществила първото излъчване или предаване на програмата."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 34, като предлага думата "кодиращата" в ал. 3 да се замени с "излъчващата".
"§ 35. Член 93а се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 34 така, както е предложен от вносителя с предлаганата корекция от комисията в ал. 3 и § 35 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 157 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 3.
Параграфи 34 и 35 са приети.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По § 36 има предложение от народния представител Стоян Райчевски, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на комисията по § 36, който става § 34:
"§ 34. Създава се глава десета "а":

"Глава десета "а"
ПРАВА НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ
Съдържание на правото
Чл. 90а. (1)  Продуцентът на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение има по отношение оригинала на филма и копията от него, получени в резултат на този запис, изключително право да разрешава срещу заплащане:
1. размножаването им;
2. публичното им прожектиране;
3. излъчването им по безжичен път;
4. предаването им чрез кабел или друго техническо средство;
5. възпроизвеждането им;
6. разпространението им;
7. превеждането, дублирането и субтитрирането им;
8. предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до филма или част от него, по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.
(2)  Продуцентът има право да изисква при използването на филма името или наименованието му да бъде посочвано по обичайния за това начин.

Времетраене
Чл. 90б. Правата на продуцента по тази глава продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на разгласяването на филма, а когато той не е бил разгласен - от началото на годината, следваща годината на създаването му.

Прилагане по аналогия
Чл. 90в. Разпоредбите на чл. 18, ал. 4, чл. 21, чл. 22, чл. 23, точки 4, 6 и 7, чл. 24 до чл. 26 и чл. 58 се прилагат съответно и за филмовите продуценти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава десета "а", членове 90а, 90б и 90в с техните заглавия, както са предложени от комисията, като в чл. 90, ал. 2 да отпадне членуването на думата "използването".
Гласували 144 народни представители: 143 за, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава десета и членове 90а, 90б и 90в са приети.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По § 37 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
"§ 37. В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, лицата по ал. 1 могат да искат вместо обезщетение:
1. приходите, получени вследствие на нарушението или
2. стойността на предмета на нарушението по цени на дребно или
3. от седемдесет лева до тридесет и пет хиляди лева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В ал. 2 - когато искът е установен в своето основание - правният термин е "по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер" и по-нататък следва текстът.
Моля, гласувайте § 37, както е предложен от комисията, като в ал. 2 думите "в своето" се заменят с думата "по".
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Параграф 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Ще прочета направо предложението на комисията по § 38:
"§ 38. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения:
1. След думата "произведение" запетаята се заличава, а думите "изпълнение, звукозапис, видеозапис, радио- и телевизионна програма" се заменят с "или обекти по чл. 72".
2. В т. 3 след думата "презаписващите" се поставя запетая и се добавя "декодиращите".
3. В т. 4, след думите "т. 2" се поставя точка и текстът до края се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 38, както е предложен от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 146, против няма, въздържал се 1.
Параграф 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По § 39 има предложение от народния представител Стоян Райчевски, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията по § 39:
"§ 39. Създава се чл. 96а:

"Обезпечителни мерки
Чл. 96а. (1) При нарушение на авторско или сродно на него право или когато има достатъчно основание да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът, по искане на носителя на съответното право или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някои от следните обезпечителни мерки:
1. забрана за извършване на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване на произведение или на обект по чл. 72;
2. задължаване на ответната страна на допусне ищеца за оглед на мястото, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушение, и за да заснеме и изземе всякакъв материал, който според него има доказателствено значение;
3. изземване на екземплярите от произведението, или обектите по чл. 72, за които се твърди, че са неправомерно възпроизведени, както и на негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите;
4. изземване от употреба или запечатване на оборудването, за което се твърди, че се използва или ще се използва за извършване на нарушения;
5. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушение.


(2) Допускането, налагането и отменянето на обезпечителните мерки става по реда на Гражданския процесуален кодекс (чл. 308-322), доколкото този закон не предвижда друго.
(3) По отношение на обезпечителните мерки по този закон чл. 317, ал. 2, изречение първо от Гражданския процесуален кодекс не се прилага.
(4) Когато е допусната обезпечителна мярка за предотвратяване на предстоящо нарушение, съдът не определя срок за предявяване на иск. Съдът отменя тази мярка по реда на чл. 321 от Гражданския процесуален кодекс. Ако се установи, че обезпечителната мярка е поискана неоснователно, ответната страна може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.
(5) Обезпечителната мярка забрана за извършване на дейността се налага със съобщаването й от съда.
(6) Огледът по ал. 1, т. 2 се извършва от съдия-изпълнителя със съдействието на ищеца. В деня на изпълнението съдия-изпълнителят съобщава обезпечителната мярка на ответната страна и съставя протокол за заснетия и иззетия материал.
(7) Обезпечителните мерки по ал. 1, точки 3, 4 и 5 се налагат от съдия-изпълнителя, който в деня на изпълнението ги съобщава на ответната страна. Иззетото имущество се предава по опис за отговорно пазене на ищеца, а ако той откаже да го приеме - на друго лице, назначено от съдия-изпълнителя.
(8) Обезпечителните мерки по ал. 1, точки 2, 3, 4 и 5 се налагат и изпълняват в тридневен срок от постъпване на молбата на ищеца до съдия-изпълнителя. Обезпечителна мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта й.
(9) При изпълнението на обезпечителните мерки съдия-изпълнителят може да иска съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи, които са длъжни да му го окажат".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз правя процедурно предложение да отложим разглеждането на този текст. Има много правни въпроси, които аз бях дошъл да ги кажа, но в това време председателят на Народното събрание същото го мисли. Има тук неща, които не са както трябва правно-технически - не може съдията-изпълнител да прави тези действия, които му се възлагат. Има противоречие между единия текст - огледът го прави ищецът, а пък после го прави съдия-изпълнител.
Аз предлагам да го отложим и да седнем няколко души юристи и да оправим текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема. Отлагаме разглеждането на § 39.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По § 40 има предложение на народния представител Стоян Райчевски.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията по § 40:
"§ 40. В чл. 97 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в точки 1, 2, 4 и 7 думите "с търговска цел" се заличават;
б) в т. 8 думите "разпространява или" се заличават;
в) създават се точки 9, 10, 11 и 12:
"9. възпроизвежда, разпространява или използва по друг начин компютърна програма;
10. възпроизвежда или разпространява произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти, фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
11. използва неправомерно произведение по чл. 3, ал. 1, т. 8;
12. възпрепятства изпълнението на обезпечителна мярка по чл. 96а".
г) накрая, след думата "наказание" се добавя "и предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи".
2. В ал. 2 след думата "нарушението" се поставя запетая и се добавя "независимо чия собственост е", а след думата "държавата" се добавя "и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи".
3. Създават се алинеи 5, 6, 7 и 8:
"(5) На лице, което произвежда, разпространява, рекламира или внася, както и притежава с търговска цел декодиращо средство, което може да осигури достъп до кодиран сигнал на лица, извън определената от излъчващата организация аудитория, се налагат санкциите по алинеи 1 и 2.
(6) На лице, което премахне, повреди, унищожи или разстрои, без да има право на това, технологични средства, които използват носителите на права, закриляни от този закон, за да затруднят нарушаването им, се налагат санкциите по ал. 1 и 2.
(7) Санкциите по алинеи 1 и 2 се налагат и на лицето, което без да има право на това и като знае или има основание да предполага, че това действие ще причини, позволи, улесни или укрие нарушение на закриляно от този закон право:
1. премахне или отмени представена в електронна форма информация за режима на правата върху обект на авторско или сродно на него право;
2. разпространява, включително и като внася с цел разпространение, публично изпълнява, излъчва по безжичен път или предава чрез кабел или друго техническо средство обект на авторско или сродно на него право, както и предлага достъп на неограничен брой лица до такъв обект по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, знаейки че представена в електронна форма информация за режима на правата върху този обект е била премахната или изменена без право на това.
(8) Информацията за режима на правата по смисъла на ал. 7 е информацията, позволяваща да се идентифицира обектът на авторско или сродно на него право, носителят на такова право, както и информация за условията за използване на такъв обект, а също и всякакъв номер или код, водещ до такава информация, при условие, че който и да е от тези елементи на информацията фигурира върху екземплярите от обекта или се показва при неговото разгласяване".
Има направено предложение от отдел "Правна и законодателна дейност" в алинеи 5, 6 и 7, където е казано накрая "по ал. 1 и 2" да бъде променено на "алинея 1 или 2", и на трите места.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 40 така, както е предложен от комисията, като в алинеи 5, 6 и 7 думите "по ал. 1 и 2" стават "по ал. 1 или 2".
Алинея 6 става "На лице, което премахне, повреди, унищожи или разстрои, без да има право на това технологични средства, които използват носителите на права, закриляни от този закон, се налагат санкциите по ал. 1 или 2".
Моля, гласувайте!
Гласували 121 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 16.
Параграф 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "§ 41. В чл. 98 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така:
"Установяване на нарушенията, съставяне на актове и издаване на наказателни постановления".
2. В ал. 1 накрая се добавят думите "със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи".
3. В ал. 4 след думите "чл. 97" се добавя текстът "постъпват по бюджета на министерството, отговарящо за културата, и".
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 41. В чл. 98 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така:
"Установяване на нарушенията, съставя не актове и издаване на наказателни постановления".
2. В ал. 1 накрая се добавят думите "със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи".
3. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Петдесет на сто от средствата от глобите, събрани на основание чл. 97, постъпват по сметката на Националния фонд "Култура", а останалите - по бюджета на Министерството на културата, и се изразходват за защита на авторското право, като условията и редът за разпределението им се определят от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 41 така, както е предложен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 3.
Параграф 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По § 42 има предложение на народния представител Стоян Райчевски.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията по § 42:
"§ 40. Създава се глава дванадесета "а":
"Глава дванадесета "а"
МЕРКИ НА ГРАНИЦАТА
Основания и приложно поле
Чл. 96б. (1) Носителят на авторско и сродно на него право, както и лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да поиска от митническите органи да задържат стоки, пренасяни през държавната граница на Република България, за които има основание да се смята, че нарушават закриляно от този закон право. За покриване на разходите по задържането се дължи такса, чийто размер се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(2) Когато молителят е с местожителство или седалище извън страната, той трябва да посочи съдебен адрес на територията на Република България.
(3) Разпоредбите на тази глава се прилагат и по отношение временния внос и износ.
(4) Не се задържат стоки, които се пренасят в малки количества с нетърговска цел от пътници или в малки пощенски пратки, както и транзитно преминаващи стоки.
Процедура по задържането
Чл. 96в. (1) Задържането се осъществява въз основа на писмена молба от лице по чл. 96б, ал. 1, придружена от доказателства относно правата на молителя и основанието да се смята, че те са нарушени.
(2) Когато установят, че са налице обстоятелствата по чл. 96б, ал. 1, митническите органи задържат стоките и определят на молителя парична или имотна гаранция, която да покрие евентуалната му отговорност в случай, че задържането се окаже неоснователно.
(3) Митническите органи уведомяват незабавно молителя, изпращача и получателя на стоките за задържането. Същите лица имат право да огледат задържаните стоки и да получат информация за тях.
(4) Ако в срок от 10 работни дни, след като е бил уведомен съгласно ал. 3 за съдържанието, молителят не представи доказателства, че е започната процедура пред съответния съд за решаване на спора по същество или че е допуснато обезпечение, митническите органи освобождават задържаните стоки при условие, че са спазени всички изисквания за редовен внос или износ. Освобождаването на представената гаранция става по реда на чл. 322, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс. По мотивирано искане на молителя срокът може да бъде продължен с още десет работни дни.

              (5) Компетентните органи, пред които е започната законната процедура по ал. 4, решават по молба на заинтересованата страна дали мерките по задържането следва да бъдат потвърдени, изменени или отменени.
              (6) Когато искането за задържане не е било последвано от процедура по ал. 4 или се е оказало неоснователно, засегнатата страна има право на обезщетение.

Действия по инициатива на митническите органи
Чл. 96г. (1) Митническите органи могат по своя инициатива или по искане на друг държавен орган да задържат стоки, за които имат основание да смятат, че нарушават закриляно от този закон право.
              (2) В тези случаи митническите органи уведомяват незабавно лицата по чл. 96б, ал. 1, изпращача и получателя на стоките и им дават възможност да огледат задържаните стоки. Митническите органи могат да поискат от носителя на авторски или сродни на него права всякаква информация за извършване на експертиза.
              (3) Решението по ал. 1 може да бъде обжалвано по реда на Закона за административното производство.
              (4) Ако в срок от 10 работни дни от задържането на стоките не последва процедура пред съответния съд за решаване на спора по същество или няма съдебно решение за допускане на обезпечение, митническите органи освобождават задържаните стоки, при условие че са спазени всички изисквания за редовен внос или износ.
              (5) Митническите органи не носят отговорност за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на стоките.

Допълнителна регламентация
Чл. 96д. По прилагането на тази глава Министерският съвет издава наредба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 42 някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте § 42, както е предложен от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 4.
Параграф 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "§ 43. В чл. 99 се създава ал. 3:
"(3) За произведения, създадени от граждани на чужди държави или за произведения, които са били публикувани за първи път в чужбина, времетраенето на авторското право се определя по съответния чуждестранен закон, ако той предвижда срокове на закрила по-кратки, отколкото този закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 43.
"§ 44. В чл. 101 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: "Приложим закон при записите, програмите и филмите".
2. Съюзът "и" след думата "звукозаписите" се заменя със запетая, а след думата "програми" се добавя "и филмите".
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 44, като предлага т. 2 със следната редакция:
"2. В текста думите "звукозаписите и радио- и телевизионните програми" се заменят с "обектите по чл. 72, т. 2, 3 и 4".
"§ 45. В чл. 102 съюзът "и" след думата "звукозаписи" се заменя със запетая, а след думата "организации" се добавя "и филмовите продуценти".
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 45.
"§ 46. В Допълнителните разпоредби се създава § 1а:
"§ 1а. (1) Не могат да се придобиват, да се отчуждават и да се държат с търговска цел трайни материални носители, съдържащи закриляни от закона обекти, които са възпроизведени в нарушение на закона.
          (2) Трайните материални носители по ал. 1 се отнемат в полза на държавата с акт на административнонаказващия орган или съда и се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 43, 44, 45 и 46, както са предложени от вносителя, с корекцията на комисията в т. 2 на § 44.
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Параграфи 43 до 46 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По § 47 има предложение от народния представител Младен Влашки, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение и от народния представител Стоян Райчевски, също подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 47:
"§ 47. В § 2 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
"3. "възпроизвеждане на произведение" е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му по дигитална форма в електронен носител."
2. Точка 5 се изменя така:
"5. "излъчване на произведение по безжичен път" е излъчването му по радио или телевизия по наземен път, както и изпращането му чрез сигнал до спътник и оттам обратно до земята с оглед то да бъде прието било пряко и индивидуално от публиката, било чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата."
3. В т. 6 думите "концертни организации" се заменят с "организатори на концерти", а думите "производители на видеозаписи" се заменят с "филмови продуценти".
4. Точка 10 се изменя така:
"10. "декодиращо средство" е всяко устройство, апарат, механизъм или декодираща карта, които са конструирани или специално приспособени, за да позволяват самостоятелно или в комбинация помежду си достъп до кодиран сигнал във вида му отпреди кодирането."
5. Създават се т. 11 и 12:
"11. "кодиран сигнал" е всеки радио- и телевизионен сигнал, излъчван, предаван, преизлъчван и препредаван чрез каквито и да са технически средства, чиито характеристики са умишлено изменени с цел да се ограничи достъп до него само за определена аудитория.
 12. "аудиовизуални произведения" са поредици от фиксирани върху какъвто и да е носител свързани изображения, озвучени или не, възприемани като подвижна картина и използвани по какъвто и да е начин, които отговарят на общите условия по чл. 3, ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 47, както е предложен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Параграф 47 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение от народния представител Стоян Райчевски за § 47а, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение на комисията за § 47а:
"§ 47а. В § 3 от Допълнителните разпоредби думите "изпълненията, звукозаписите и радио- и телевизионните програми" се заменят с "обектите по чл. 72"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 47а, както е предложен от комисията, който ще стане § 48, а следващите параграфи ще се преномерират.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Параграф 47а е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "§ 48. В § 6, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби думата "видеозаписите" се заличава."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 48.
"Преходна разпоредба
§ 49. (1) Този закон се прилага и за произведенията, изпълненията, звукозаписите, филмите и радио- и телевизионните програми, създадени или осъществени преди влизането му в сила, ако не са изтекли предвидените в него срокове за закрила.
(2) Носителите на права не могат да предявяват претенции по повод използвания, станали по време, когато срокът на закрила на тези права е бил изтекъл по смисъла на действащия по това време закон."
Има предложение на народния представител Стоян Райчевски, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 49, като предлага заглавието да стане "Преходни и заключителни разпоредби", а в ал. 1, след думата "произведенията" запетаята да се заличи и думите "изпълненията, звукозаписите, филмите и радио- и телевизионните програми" да се заменят с "и обектите по чл. 72".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 48 така, както е предложен от вносителя, и § 49 така, както е предложен от вносителя, с предлаганите корекции от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 102, против 2, въздържали се 3.
Параграфи 48 и 49 са приети.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:
"Заключителна разпоредба
§ 50. Параграф 4 от Заключителната разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (обн., ДВ, бр. 10 от 1998 г.) се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 50, като предлага следната редакция:
"§ 50. Отменя се § 4 от Заключителната разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (обн. в ДВ, бр. 10 от 1998 г.)."
Предложение на комисията:
Създава се § 51 със следното съдържание:
"§ 51. Навсякъде в закона думите "министерството, отговарящо за културата" се заменят с "Министерството на културата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 50 и § 51 така, както са предложени от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
Параграфи 50 и 51 са приети.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Има предложение от народния представител Младен Влашки, което комисията приема по принцип.
Има предложения на комисията за параграфи 52 и 53. След като съгласувахме тези предложения с отдел "Правна и законодателна дейност", правя следното предложение, което не противоречи на предложението на комисията:
Параграф 52 от доклада да отпадне.
Параграф 53 да стане § 52 със следното съдържание:
"§ 52. (1) Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 8, който влиза в сила от 1 януари 2001 г.
(2) Министерският съвет приема наредба по чл. 26, ал. 7 от Закона за авторското право и сродните му права в шестмесечен срок от влизането на закона в сила и се прилага от 1 януари 2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 52 така, както беше прочетен от докладчика.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Параграф 52 е приет.
Давам 15 минути почивка, за да се уточни отложеният параграф. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Новопостъпили питания в периода от 25 февруари до 9 март 2000 година:
Питане от народната представителка Ева Жечева към Емма Москова - министър на културата, относно прекратяване на трудовото правоотношение между Министерството на културата и Васил Самоковлиев - сътрудник по културните въпроси в Българския културен институт в Прага. Следва да се отговори писмено до 14 март.
Питане от народната представителка Станка Величкова към Димитър Димитров - министър на образованието и науката, относно мерките на Министерството на образованието и науката и респективно правителството за предотвратяване на икономическите бариери, спиращи развитието на докторантурата в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 март.
Питане от народния представител Руси Статков към Муравей Радев - министър на финансите, относно извършените промени в Наредба № 4 от 1999 г. на Министерството на финансите за регистрирането и отчитането на продажбите в търговската мрежа. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 март.
Питане от народния представител Лъчезар Тошев към Венцислав Върбанов - министър на земеделието и горите, относно използването на генетично манипулирани растения в селското стопанство. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 март 2000 г.
Има за връчване писмени отговори:
Писмен отговор от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от същия народен представител.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Трендафилов. И още един писмен отговор от същия министър на същия народен представител.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Андон Данаилов.
Писмен отговор от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Благовест Сендов.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Христо Петров.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народните представители Донка Дончева и Свилен Димитров.
За процедура думата има господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Пета седмица имам актуален въпрос към министъра на финансите, свързани с подмяна на информация, от която се определя жизненият стандарт, икономическата и социалната политика на България.
Господин председател, пета седмица Вие подреждате така списъка, че той е винаги в зоната на здрача, тоест, времето не стига той да отговори на въпроса. Помогнете ми като човек, който съм в опозицията, какво трябва да направя, за да получа отговор на актуалния си въпрос. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев. Но аз не подреждам отговорите.
За процедура думата има господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Прочетох днес във вестниците, че вчера сте имали много ползотворна среща с ръководството на Парламентарната група на мнозинството с изпълнителната власт и че сте решили да засилите парламентарния контрол върху дейността на правителството. Това е изключително похвално, отдавна трябваше да го направите.
Днес ви предлагам да използвате първата възможност да докажете, че не само сте го решили, ами и ще го направите. Имаме 43 актуални въпроса и питания и аз ви предлагам да гласуваме удължаване на работното време до изчерпване на целия парламентарен контрол, но не повече от два часа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението за удължаване на работното време с два часа до изчерпване на отговорите.
Гласували 186 народни представители: за 116, против 48, въздържали се 22.
Предложението е прието.
За процедура думата има господин Жорж Ганчев.

ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): За процедурата предлагам, господин председател, да чуят и нашите колеги народни представители, вчера президентът на Република България при заминаването му е запитан как ще реагира на твърденията, че в Македония вече по всички площади твърдят, че в България имало три милиона македонци. Нашият президент отговаря: "Нямам коментар", и заминава в чужбина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Каква Ви е процедурата?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Процедурата ми е Народното събрание да му иска обяснение как може държавен глава на въпрос има ли три милиона македонци в България, да каже "Без коментар". Това е абсолютен скандал! Това е липса на отговорност!
Предлагам от Ваше име и от името на Народното събрание господин президентът да даде обяснение. Това е равно на национално предателство. Благодаря. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Пристъпваме към отговори на министър-председателя и министър на държавната администрация господин Иван Костов.
Има думата народният представител Евгени Димитров да развие своя актуален въпрос относно изпълнението на Закона за администрацията. Заповядайте.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин премиер, колеги народни представители! Уважаеми господин министър-председател, обръщам се към Вас във връзка с изпълнението на Закона за администрацията. Съгласно § 4 от Закона за администрацията, "Държавен вестник" бр. 130 от 5.11.1998 г. в срок от една година Министерският съвет трябва да преобразува съществуващите административни структури в системата на изпълнителната власт. В края на миналата година този срок изтече, но въпреки това Комитетът за младежта, физическото възпитание и спорта все още не е преобразуван съгласно Закона за администрацията.
В тази връзка моят актуален въпрос към Вас е: кога Министерски съвет ще изпълни законовите си задължения и ще преобразува Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта в съответствие със Закона за администрацията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господа и дами народни представители, уважаеми господин Димитров! Вашият въпрос действително e актуален, тъй като в съответствие със закона ние трябва да преобразуваме Комитета за младежта и спорта в държавна агенция за младежта и спорта. Нашият анализ показа обаче, че това може да стане, само ако бъде приет Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Без такава промяна това е невъзможно.
Ето защо създадох работна група с ръководител господин Александър Праматарски, която приключи подготовката на законопроекта и тези дни, няма да скрия, и активизирани от Вашия въпрос ние изчистихме последните спорни въпроси по отношение на това какъв статут ще има бъдещата държавна агенция за младежта и спорта. Мога тук да кажа, че решението е това да бъде второстепенен разпоредител към Министерския съвет. Вероятно за държавната агенция за младежта и спорта ще отговаря министър Александър Праматарски.
Освен това ние ще се опитаме с тази промяна да решим и всички въпроси, които са свързани с активизиране работата на досегашния комитет, който, както поради административни проблеми, така и поради нерешени въпроси в закона, не можа да се активизира и да работи убедително до настоящия момент.
Мога да ви кажа, че през този месец сигурно ще влезе законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта и ще бъде изпратен в Народното събрание. Вече в зависимост от скоростта, с която ще мине тук, ще бъдат решени и въпросите, които вие поставяте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя. За реплика има думата господин Евгени Димитров.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Аз Ви благодаря за точния и изчерпателния отговор, господин министър-председател, тъй като това е един закон с изключително голяма социална и обществена значимост. Знаем, че групата, която разработва законопроекта за младежта и спорта е в напреднала фаза и той ще влезе в пленарна зала. Моето конкретно предложение, а бих желал и вие да го приемете или просто със своята социална значимост, нека да разширим тази работна група. Нека това да бъде един от първите закони, който да бъде приет изцяло без възражения, без противоречия в пленарна зала. Желая успех на този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз веднага приемам това предложение и се връщам към всички народни представители, които проявяват интерес към решаване на сложните проблеми на спорта и на младежта да участват още на сегашната фаза. И ще задължа господин Праматарски да включи в тази група народни представители, за да осигурим такова бързо придвижване на закона в пленарна зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос относно отношението на правителството спрямо продажбата на БТК.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Преди мен колегите Пирински, Велко Вълканов и Стефан Нешев зададоха доста ясни въпроси на господин министър-председателя. Аз ще бъда позитивно настроен към него днес, тъй като той даде знаци, че разбира, че нашата национална сигурност наистина е заплашена, ако сделката попадне, мажоритарният пакет, в гръцки ръце.
Господин Евгений Бакърджиев направи през 1998 г. един меморандум в присъствието на госпожа Манева, Шиляшки, Краус, проф. Димитров, Ейвис Боулън, хвалейки Орекъл, че бил вторият след Бил Гейтс и взе някакви пари и дарения за няколко университета в България. Дотук - добре.
Но "Орекъл интерком" на Кокалис и "Оросолюшън" са свързани като ръка и ръкавица и се вижда, че брадата крие лицето и гръцките интереси както в Пощенска банка, така и тук се намесват чрез велможи или хора на високите етажи на властта, които лобират за тях.
Знам, господин министър-председател, че и Вие сте съгласни, че само един желаещ да участва в един търг не е резонно да се състезава за гигант като БТК.
Господин Бакърджиев е предлагал сделка, където се включва БДЖ, ръководство "Въздушно движение", Националната електрическа компания, националният кадастър на България - гащи долу от България! - ако го вземе гръцки собственик, благоустройството и най-вече БТК - монополиста по закон до 2002 г.
Знаете, че 1,50 долара е разговор оттук до Щатите, а само 34 цента от Щатите обратно. Следователно монополистите винаги дерат потребителя. И това ще е ужасна сделка за България.
Оттам вече господин Бакърджиев поставя България отново като парий в ръцете на гръцки интереси, и то частни интереси. Но не само частни, а и държавни, тъй като "ОТЕ" е държавна фирма. Господин Бакърджиев заминава с парите на милиардера Кокалис в Харвард през 1998 г. - в разгара на подготовката на тази сделка. И аз моля Вие да проверите това и наистина да обясните на Вашия съпартиец, че той наистина е нагазил лука в очите на българите, в очите на този парламент и в очите на закона. Това е напълно неприемливо!
Знаете, че господин Кокалис има три дела в Страсбург в момента. Едното дело е точно за фирмата "ОТЕ", която желае да купи БТК.
Фирмите "Гукис", "Глобъл уан" - на моя приятел Реймънд Мейсън от Флорида, който беше на гости при мен, "Сорос рила солюшънс" - всичко ще бъде подаръци от БТК към гръцката фирма-купувач. И повтарям: холандците са само брадата, а лицето е милиардерът от Гърция. Не е виновен този, който яде зелника, а този, който му го дава. Гърците не са виновни. Те желаят да вземат всичко на Балканите и да бъдат държавата, която ще поръчва музиката. Ние трябва да се защитим.
Смешно е БТК да бъде продадена за 510 кирливи милиона долара, когато тя има 30 процента печалба...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, отдавна Ви изтече времето.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: ... и ще изплати между три и четири години своята цена, която ще бъде дадена от ОТЕ и от KPN.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Цяла минута просрочихте.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Извинявайте, че просрочих с две секунди моето обръщение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Така просрочихте, че не си зададохте въпроса! (Смях в залата.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз го имам, уважаеми господин председателю, тук написан.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев! Аз искам да напомня историята, че решението за продажбата на БТК е взето още през 1996 г. Процедурата е открита през 1997 г. с няколко решения. През 1998 г. е решено да се продаде мажоритарен пакет от 51 процента. Едновременно с това са оповестени и условията на продажбата през месец август 1997 г. И, забележете, след избиране на консултант по сделката, Дойче морген гренфел, някои не разбраха, че аз говоря за Дойче морген гренфел, която впоследствие стана Дойче банк. И решиха, че говоря въобще за Дойче банк. Дойче морген гренфел като консултант... На обявената дата - 18 март 1998 г., постъпи една оферта. Обяснението е просто. На 25 март започнаха да падат бомби на запад от България, в непосредствена близост до страната. Кризата през месец март и кризата изобщо в началото на годината от месец декември, нарастващата конфронтация за Косово, депортирането на косовските албанци създаде много лоша ситуация за продажбата на Българската телекомуникационна компания. И за мен това е обяснението защо има само един купувач и защо се стигна до подаването само на една оферта. Тогава ситуацията беше такава.
Българската работна група, която води преговорите с консорциума, не е приключила тези преговори. Тя беше сериозно обновена след смяната на правителството. По този начин бяха преразгледани всички условия, беше изпратено едно писмо с 38 въпроса-позиции на българската страна, по които ние вече получихме отговора.
Аз искам да ви уверя в няколко неща.
Първо, ОТЕ не е свързано с Кокалис. ОТЕ е гръцка държавна телекомуникационна компания.
Второ, ОТЕ няма да има мажоритарен дял нито в БТК, нито във втория JSM-оператор. В продадената част от акциите ще бъдат разпределени в съотношение 40:20 за ОТЕ, специално за БТК. И по този начин тя няма да има мажоритарен пакет от Българската телекомуникационна компания. Там решаващ ще бъде гласът както на българската страна, така и на холандския участник KPN.
Освен това искам да Ви кажа, че много от въпросите, които Вие поставяте, се поставят в тези 38 позиции на българската страна. Ние например не бихме желали сделки за доставка на оборудване, на стоки за инвестиционно предназначение в БТК от страна на ОТЕ в бъдеще да попаднат в такива схеми, които бяха разобличени в печата, създадоха скандали в съседни нам страни. Ние настояваме да се гарантираме от тази гледна точка.
Преговорите са пред приключване. Аз считам, че всякаква нервност от българска страна в момента директно нанася щети на българските национални интереси.
На мен също не ми е добре, когато чувам примерно, че Словашката телекомуникационна компания ще се продаде за 700-800 млн. долара. Една Словакия, която е 5 милиона и която има по-малка телефонна мрежа на практика от Българската телекомуникационна компания. Болно ми е за това, но за мен обяснението е едно, и то е много просто. Ние сме оттатък войната, а те са отсам войната, гледано откъм центъра на Европа. За съжаление основната задача, която ние трябва да решаваме, е не как добре да преодолеем липсата на купувачи, а как да премахнем тази завеса, военна завеса или завеса на напрежението, която се спуска между България и европейските страни и която на практика създава тази тежка ситуация пред българската приватизация.
Искам да ви уверя, че и във външната си политика след последните успехи на българското правителство ситуацията се променя постепенно и ние се надяваме на положителни промени. Искам да ви уверя и в следното нещо накрая, че българското правителство няма да вземе рисковано решение за продажбата на БТК на KPN или на ОТЕ. При това решение няма да накърним националните интереси. Ще се консултираме, включително и с Народното събрание, ако сделката достигне такъв финал, който да изисква ангажирането на по-широка политическа подкрепа. Непременно ще го направим, както ще го направим и в правителството.
Но сега призовавам да не плащаме данък на вестниците, на различни провокации от различни места, а много хладнокръвно да доведем тези преговори докрай. Те ще приключат или с успешна сделка, или с раздалечаване на страните и с обявяване на нов търг. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви за отговора, господин министър-председател.
От какъв зор ние продаваме БТК? Има дупка във фискалния ни бюджет ли? От немай-къде ли продаваме БТК? Инвестирала е 150 млн. марки, печелеща годишно между 25-30 процента? Защо я продаваме? Защо не можем да си управляваме българските имоти както трябва? Мен не ме интересува Словакия в момента. Интересува ме нашата национална сигурност.
А схемата, за която говорим, е толкова проста. И ще Ви оборя с едно изречение, че разбира се, че ОТЕ е свързана с Кокалис. ОТЕ е свързана с Интраком индиректно, които са свързани с Орекъл, с Оръсолюшънс. И Кокалис седи отдолу. Всеки го знае това. И който има разведка, а вие имате такава, може да си го проверите. И съм сигурен, че сте добронамерен към България. И затова ще е в интерес на България, ако вие тръгнете със строева стъпка да проверявате как Кокалис е свързан с тази сделка. Съвсем ясно е!
Аз Ви призовавам Вие да търсите големи американски фирми. Призовавам Ви да търсите и други големи европейски фирми. Вие ми цитирате Дойче телеком. Извинявайте, Мениджмънт кансалтънси аз ги докарах KPMJ в България. Знаете Вие най-добре - 1990 г. направих семинара в "Шератон" с 260 генерални директора. И знаете, че тези хора, заедно с Прайс уотър хауз и всички други се напълниха с пари, български пари, и не направиха почти нищо за инвестициите от чужбина към нашето отечество.
За мен те са пиявици. Много приятели имам. Аз съм виновен пред народа си, че ги докарах пръв в България. И наистина Ви призовавам. Знам, че сте патриот. Не давайте БТК на съмнителни интереси, които застрашават националната сигурност на отечеството. България ще Ви бъде благодарна за това.
Накажете Вашия бивш вицепремиер, накажете го така, да Ви запомни. На прокурора го дайте даже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Моето време пред Вас винаги е изтекло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Винаги!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Аз тепърва тръгвам, господине, с Блока на Жорж Ганчев, тръгвам, и ще Ви смачкаме, центристкото движение на гражданските обединения. Защо? (Говори пред изключен микрофон.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Благодаря на Блока на Жорж Ганчев.
Има думата господин министър-председателят.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Има редица недоразумения в това, което казвате. Аз искам да декларирам тук още веднъж, че всички български позиции, специално по отношение защитата на националния интерес в сферата на Министерството на вътрешните работи и на отбраната, както и на правителството, така и на специалните служби са защитени още на това ниво, на което ние се намираме при преговаряне на сделката. Така че този въпрос, който толкова много вълнуваше обществото, е решен в положителна посока. Това мога да кажа сега без да навлизам и да издавам тайни от преговорния процес. Но мисля, че в това отношение вие можете да бъдете напълно спокойни.
"ОТЕ" е гръцка държавна фирма за телекомуникации. Тя може да е свързана с всякакви други фирми като доставчици, подизпълнители и т.н. Това с кого ще се свързва обаче БТК - аз на това обърнах внимание и настоявам да го повторя още веднъж - това, какви решения ще взима БТК зависи от собствениците, зависи от това как предварително се подпишат договорите и се поемат съответни ангажименти. Ние точно в това направление настояваме и искаме да получим сериозни гаранции. Не искам да навлизам повече в подробности. Но аз съм сигурен, че след една успешна сделка България няма да бъде изправена пред риска да преживее такива скандали, каквито видяхме в съседни страни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата народният представител Руси Статков да развие своя актуален въпрос относно приемане на Постановление за изпълнение на държавния бюджет за 2000 г.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател, колеги! Въпреки че е минал един месец, въпросът, който съм задал, е особено актуален, защото нарушението на законите няма давност. И то трябва да бъде поставено винаги, особено от народните представители, и да се търси отговорност. Става дума за процеса на съставяне и изпълнение на един от бюджетите, които Народното събрание приема. Или по-точно на два, защото са свързани със Закона за устройството на държавния бюджет. Това са Републиканският бюджет и този на съдебната система.
Вие всички в тази зала знаете, че вече четвърта година ние, като Народно събрание, сме пришпорвани да приемем в определена дата Закона за държавния бюджет за съответната година. И като по практика следва разкъсване на този процес, нарушение на този процес. Пришпорването има своята цена - мнозинството не разбира нашите предложения, мнозинството изкривява със своето гласуване още повече онова, което правителството внася като неверни данни за състоянието на приходите и прогнозата за реализацията по отделни дейности. От това страдат хората. Но още повече страдат, когато, закъснявайки с 10, с 20 дни в определения срок за това, за което съм запитал, с постановлението на Министерския съвет, се изкривява този процес по-нататък. И по-нататък следва приемане на още постановления на Министерския съвет, и още наредби, които още повече променят онова, което е било воля на Народното събрание.
Има ли в края на краищата, господин министър-председател, през тези години един път случаи, в които правителството да е приело навреме, съгласно закона, постановление? Има ли случаи, в които да не се оказало огромно изкривяването на Републиканския бюджет? Или Вие може би ще твърдите, като господин Муравей Радев в "Неделя 150", че господин Минесян е неграмотен? Аз смятам, че Вие не може повече да се доверявате на такива хора в правителството, които са или некомпетентни, или умишлено изкривяват тази информация, която приема Народното събрание. Още повече, повтарям, с постановления, които са на Министерския съвет, този процес се задълбочава.
Смятам, господин министър-председател, че Вие днес сериозно трябва да отговорите, въпреки че един месец не дойдохте в Народното събрание, Вие трябва да се отнесете към тези рецидиви, защото това е по същество престъпление, въпреки че сега се предлага в Наказателния кодекс във връзка с бюджетите на общините, разбира се отново целево, да се криминализира този въпрос. В края на краищата Вие, като министър-председател, сте длъжен да носите отговорност. Вашето правителство трябва да поеме тази отговорност, защото сега тези последствия, които са свързани не само с общините, а и с всички онези, които са ощетени и децата, и пенсионерите трябва някой да плати. И вчера на среща в Монтана хората попитаха...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Статков. (Председателят изключва микрофоните, ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
И Вие не си зададохте въпроса от много емоционални изказвания.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нека видим какво стои в основата на патоса на господин Статков.
Законопроектът за държавния бюджет беше публикуван на 4 януари 2000 г. и от този момент става факт за държавната администрация. Срокът е един месец. На 3 февруари постановлението, за което се задава въпросът, влезе и беше прието от Министерския съвет. Неговото излизане в "Държавен вестник" обаче е от 22 февруари и аз наистина в това отношение дължа обяснение за тези няколко дни.
Обяснението е просто. Обяснението се състои в това, че преди Коледа на 1999 г. в Народното събрания бяха направени промени на структурата на Министерския съвет. Това наложи, независимо от приетия законопроект за държавния бюджет, да се направят съответните промени, съответните преразпределения и актуализация на числата. И администрацията успя да се справи с този срок предлагайки постановлението, за което Вие питате, едва на 3 февруари. Аз мисля, че това не е некомпетентност, а промяна на обстоятелствата по такъв начин, че в последния момент се задава една задача пред администрацията, която тя очевидно има нужда от време, за да реши.
Освен това Вие се опитахте тук да насочите вниманието ни към общините. Всички знаете, че точно в този момент, в който Вие питате, правителството подпомогна съществено общините, отпускайки им по различни начини една огромна финансова помощ, приближаваща 200 млн. лв. и това стана с бюджетите през 1999 г. Освен това, отчитайки техните затруднения в първите дни на годината, впрочем тук мога да отворя скоба и да кажа, че те вече почти са наваксани, изоставането е наваксано в общинските бюджети, към началото на м. март беше около 2% в сравнение с държавния бюджет. Ние се надяваме, че през март цялото изоставане ще бъде компенсирано преди всичко благодарение на изключителната готовност на данъкоплатците да покриват своите задължения, за което и правителството, и общините дължат една голяма благодарност. Благодарение на тази наистина изключителна дисциплина и организираност на хората изоставането ще бъде преодоляно.
Но въпреки това изоставане аз държа да кажа, че ние изпреварващо отпуснахме пълните субсидии. И освен това променихме графика на отпускането на някои бюджетни субсидии. Например за топлофикацията, така че намалихме напрежението върху общините, което към края на този месец, пак твърдя, напълно ще бъде преодоляно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя. (Шум и реплики от ДЛ.)
Моля за тишина!
Има думата господин Руси Статков за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател! Аз съм удивен. Вие трябва да се качите в библиотеката и когато цитирате нещо, даже когато подписвате да видите какво подписвате. Постановлението сте подписали и решението на Министерския съвет е от 14 февруари т.г., а не от 3 февруари. Защо такива лъжи тук в залата? Или който Ви пише, Ви пише неграмотно.
Второ, Вие миналата година на същия въпрос се оправдавате, че имало някакви други промени, някакви други изисквания, които трябвало да отчетете. Ние много пъти Ви казвахме: дайте да не форсираме, дайте да не прибързаме с някои закони, защото после вие ги ремонтирате по сто пъти. И се оказа, че има функции, за които няма средства, от което отново страдат хората, отново страда българският народ.
По-нататък, какво сте дали на общините? Дали сте една малка част от онова, което трябва да бъде решеното в Народното събрание. Предстои срив в общинските бюджети и Вие го знаете много добре. Отново ли ще се дава незаконно субсидия? Защото миналата година така стана. Отново ли ще се бърка с постановление изпълнението на Закона за държавния бюджет? Защото миналата година с това постановление в края на годината се промени ред от устройството на държавния бюджет, което се издаде във връзка със структурната икономика. Или какво направихте за децата? От 1997 г. досега - 8,50 лв. са детските добавки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оставете децата, сега Вашият въпрос е за тазгодишното постановление.
РУСИ СТАТКОВ: Ама става дума за постановление, което е част от бюджета. И аз с това развих своя въпрос. Част от процеса, който вие изкривявате некомпетентно. Говорите за морал, говорите за ценности, говорите за държава. Ами вие не изпълнявате законите. Как данъкоплатецът ще плаща на другия ден лихва, а вие няма да платите като закъснявате 20, 30 дни, един месец? Как се издават наредби, това е практика и по другите закони, с месеци закъснение и във вреда на хората, които плащат, например ДДС и трябва да си получат възстановения кредит? Значи вие по цялата верига с това неизпълнение на законите от правителството и министри удряте българина. Удряте производителя, удряте децата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
Има думата за дуплика министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Нека обясня, господин председателю и уважаеми дами и господа народни представители, за да няма недоразумение, въпреки че аз допускам, че господин Статков вече познава процедурите на работата на правителството. След като един документ на правителството се гледа на 3 февруари и се приеме, за да се отразят направените предложения, корекции, изменения и допълнения вътре в текста, обикновено минават няколко дни. Администрацията на Министерския съвет приготвя приетото постановление за публикуване. Нищо чудно, че аз съм го подписал на 14 и нищо чудно, че е излязло на 22 февруари. Това е нормалната процедура, по която действа едно правителство. Тук няма нито лъжи, нито вещици, нито каквото и да било. Пак повтарям: това е една нормална, една регулярна процедура. Не може да става по-бързо.
Аз поех въпроса за забавянето и дадох абсолютно точен отговор. Не може да бъде корена една администрация за това, че в последния момент при подготвено постановление се появява нова структура на администрацията, на изпълнителната власт и тя трябва да отрази това. Това е толкова естествено и толкова нормално за всеки, който познава административните проблеми. Всеки, който знае това, ще разбере, че в това е проблемът.
Що се отнася до общините, общините направиха 13 на сто непокрити разходи, увличайки се по предизборната ситуация, поемайки разходи, които, ако поемат и тази година, наистина ще съсипят окончателно публичните финанси на страната.
Правителството направи огромни усилия, икономиса средства от своите програми, съкрати средствата, които министерствата реализират по собствените си бюджетни разходи и ги прехвърли на общините. Вие знаете много добре това нещо. Тези средства са близо 200 млн. лв. Ако това не е подкрепа на общините, аз си мисля, че просто ние не говорим за едни и същи неща.
И накрая, нямаше и Вие не можете да посочите нито един пример, в който държавата да е била некоректна, особено през януари и февруари, независимо от забавеното постановление за изпълнението на бюджета. По простата причина, че администрацията извършва тези дейности като абсолютно регулярни, рутинни. Тук има много силна традиция и практика, така че няма нужда тази администрация да получава задачите си конкретно от постановлението при положение, че има една стабилна практика, особено успешна през последните години. Благодаря ви. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата народният представител Велко Вълканов, за да развие своя актуален въпрос относно обезщетяването на лицата, пострадали от действието на Закона за реституцията.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председателю! В продължение на една година три пъти поставях пред Вас въпроса за приемането от Министерския съвет на Наредбата за приложението на § 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, който параграф предвиждаше парично обезщетяване на лицата, пострадали от действието на този закон. Всеки път Вие, господин министър-председателю, потвърждавахте намерението на Министерския съвет да приеме наредбата, но всеки път намирахте основание, претекст, предлог да отложите приемането й. Така дочакахме момента, в който Народното събрание прие внесения от господин Лучников законопроект, с който § 3 бе отменен.
Предполагам, че сте посрещнали с облекчение този факт. Допускам да сте сметнали, че с отпадането на § 3 ще отпаднат и неговите проблеми. Това би било, разбира се, дълбоко погрешно, защото проблемите във всички случаи остават. Остават хилядите български граждани, които в резултат от действието на една крайно несправедлива разпоредба останаха без своето единствено жилище. Вместо реално обезщетение, те ще получат компенсаторни записи, чиято действителна стойност е не повече от 10 - 15 - 18 на сто от номинала им. С тези записи гражданите не могат да отидат на реалния пазар. С тях не могат да закупят жилища - могат респективно да купят жилище само, продавано от държавата или от общините, доколкото последните все още разполагат с такива жилища за продан.
Така възникват и моите въпроси към Вас, господин министър-председателю:
Как смятате да гарантирате възможността на гражданите да получат срещу предлаганите от тях записи крайно необходимите им жилища?
Смятате ли за възможно правителството да осигури някакво особено предимство на гражданите с такъв вид записи при покупка на жилище от държавата или общината?
Какъв е броят на жилищата, с които държавата и общините разполагат и за които може да се предполага, че ще бъдат предложени за продан?
Достатъчен ли е този брой, за да се задоволят нуждите на всички граждани, притежаващи жилищни компенсаторни записи и ако той не е достатъчен, предвиждате ли мерки, насочени към строежа на нови жилища, с които да бъдат задоволени нуждите на тази категория български граждани?
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Вълканов! Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, обнародван в "Държавен вестник", бр. 9 от 2000 г. С него беше отменен § 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Съгласно ал. 3, 4 и 5 на новия чл. 9 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, лицата, осъдени по чл. 7 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, се обезщетяват, както впрочем много други категории български граждани, с жилищни компенсаторни записи.
В закона не е предвидено каквото и да било предимство при обезщетяването на тези лица. Предвид изложеното, правителството, което е само изпълнител на закона, не може да осигури някакво особено предимство на гражданите с такива записи за покупка на жилище от държавата или от общините. Лицата, осъдени по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, са равнопоставени в гражданския оборот с всички останали субекти, в това число и с онези лица, които са обезщетени с компенсаторни записи заради одържавеното или отчужденото им имущество, което не е било възстановено реално поради наличието на някои от посочените в закона условия.
Уведомявам Ви, че Министерският съвет в съответствие с чл. 9, ал. 1 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти със Заповед № 02-04-16 на главния секретар от 15 февруари 2000 г. е предприел действия за събиране на информация от министрите, ръководителите на ведомства и областните управители, че са задължени до 31 май т.г. да установят и представят на министъра на държавната администрация за обявяване на всички държавни неприватизирани и невключени в програмата за целева приватизация незавършени строежи, жилища, магазини, складове, ателиета, кантори, сервизи и парцели в границите на регулационните планове на населените места и всякакви други недвижими имоти, частна държавна собственост, с посочване на базисната цена, по която ще се проведат търговете за приватизацията им.
След обобщаване на получената информация тя ще бъде обнародвана в "Държавен вестник", за да се проведат търгове съгласно Закона за държавната собственост. Към настоящия момент са получени отговори от министерства, които уведомяват, че не разполагат с такива имоти, но очакваме изпълнението на заповедта до 31 май.
Предстои да се представи информация за жилищния фонд на общините. Според мен общините трябва да бъдат съпричастни към проблемите на гражданите, живеещи на територията им. Общинските съвети трябва да приемат конкретни програми и срокове за продажба на общински жилища или на терени, предназначени за изграждане на жилища срещу компенсаторни или жилищни компенсаторни записи.
Правителството не предвижда мерки, насочени към строежа на жилища, тъй като вече не стори жилища, които да се купуват с жилищни компенсаторни записи. Това трябва да бъде задача на общините, тъй като е дейност с общинско значение и тъй като по-голямата част от недвижимата собственост ще премине, ако не е преминала вече, към общините.
Проблемът би следвало да се обсъди и от Националното сдружение на общините, в частност заедно с проблема за лихвоточките, който нашумя напоследък и който също има този адрес за решение от Националното сдружение на общините в България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата за реплика господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Костов! Искам най-напред да изкажа своето огорчение от застъпената от Вас теза, че не бива да се прави разлика между категориите лица, които ползват компенсаторните записи. Лицата, пострадали от действието на Закона за реституцията са в 99 на сто от случаите са останали без всякакво жилище. Останалите пък, тези - бенефициерите на Закона за реституцията обикновено имат вече едно жилище и получават този компенсаторен запис като добавка, която ще увеличи тяхното имущество. Правете тази естествена, очевидна разлика! Искам по-нататък да отбележа, господин министър-председател, че Вие в продължение на три години се въздържахте да приемете тази наредба. Не бих казал, че това е коректно поведение на един държавник. Вие просто нарушавахте - продължавам - един много съществен закон.
Искам да Ви призная, че аз не съм изпитвал и не изпитвам никакви симпатии към Вас, но Ви смятах за човек, който държи на дадената дума, но ето вече три пъти Вие обещавахте да приемете този закон и не го приехте. Това не е поведение на човек, който държи на думата си.
И най-после ще кажа, господин министър-председател, струва ми се, че Вие действате не като министър-председател на България и на целия народ, а като министър-председател на една част от нашия народ. Вие действате като човек силно заинтересуван от това да се обогати само определена част от нашето общество, като председател на едно класово правителство.
Извинете, преди време един държавник каза, че е седесар и с това искаше да обясни цялото си абсолютно неприемливо поведение. Вие към тази ли философия се придържате - аз съм седесар и ще правя каквото изискват интересите на СДС? Вие сте министър-председател на България и това изисква да мислите за всички граждани по един и същи начин.
Изтече ли времето?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Така че, господин Костов, настоятелно Ви моля да не бъдете седесар в тези случаи, когато сте действащ като министър-председател. И, направете каквото можете за решението на този проблем на хората останали без жилище по вина на един очевидно некоректен закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Иван Костов за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз бих приел Вашия упрек, господин Вълканов, ако Вие отправите същия упрек към моя предшественик - господин Жан Виденов, който също не изпълни този закон.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Отправял съм го!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Който също в продължение на повече от година не приведе в действие тази наредба. И да си поставите, и да отговорите на въпроса защо двама души, ако приемем, че са ръководители на класови правителства - единият "за", а другия "против", не решават един въпрос. Очевидно, защото задачата е зададена толкова трудно на правителството, че или почти е нерешима, или изисква такава мобилизация на средства, с които ние не разполагаме в момента. Заради това ние потърсихме все пак някакво решение. И аз си мисля, че Вие трябва да влезете и в положението на едно правителство, което действа в условията на силно съкратени ресурси.
Аз, разбира се, имах цялото желание да приведа в действие тази наредба, това нещо да започне да се решава, защото разбирам проблемите на тези хора и мога да кажа, че се чувствам министър-председател на Република България и въобще ми е чуждо класовото мислене.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Тогава не правете разлика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точно. Не трябва да прави разлика!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Точно - не трябва да правим разлика! Ние можем да се отнасяме с тази разлика към хората, която предвиждат законите. В случая законът предвижда те да бъдат обезщетени по определен начин и това нещо трябва да бъде изпълнено. След това да се направят търговете, да им се предложи за покупка срещу тези записи съответно имущество, както междупрочем се прави и със земя, с потопени земи, с какво ли не - с предприятия и с най-различни неща, които ние се опитваме да уредим в нашата страна и да завършим тази част от реформата, която създава най-много проблеми.
Аз съм съгласен с Вас за това, че това са най-трудните и най-болезнено приложими към обществото мерки. Аз съм абсолютно съгласен! И едновременно с това просто Ви моля, ако изоставим този класово-партиен речник, да се вгледаме реално във въпросите от гледна точка на естеството на задачите, които се поставят пред правителството и ресурсите, с които то разполага за изпълнението им, за да видите, че правителството не разполага с текущи доходи, както Вие искахте това нещо да стане - те да бъдат обезщетени с живи пари, а да бъдат обезщетени с имущество, което аз много пъти съм Ви казвал - че това е единственото нещо, което ние можем да преразпределим, и то да се откажем от държавно такова в полза на частни лица, но това е механизъм, който, между другото и твърде дълго време минаваше през Народното събрание.
Аз продължавам да считам, че това е механизмът, защото няма живи пари. Аз по-добре сигурно от Вас съзнавам финансовите ограничения на една власт, който е крайно ограничена точно в боравенето с наличните пари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата народният представител Лютви Местан, за да развие своя актуален въпрос относно Постановление на Министерския съвет № 209 от 1999 г. Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател!
Преди повече от две години - на 4 декември 1997 г. ръководеният от Вас Министерски съвет с Постановление № 449 създаде Национален съвет по етническите и демографските въпроси и съответно Правилник за неговото устройство и организация на работа.
От внимателния прочит на чл. 2 от правилника, който определя предмета на дейност на Националния съвет се вижда, че на този орган се възлагат отговорни и изключително големи по обема на изпълнението им задачи като: разработване на стратегии за демографската политика и миграционните процеси в страната, разработване на конкретни мерки за запазване на етническата толерантност и разбирателство, подпомагане на значими проекти на неправителствени организации, осъществяване на контакти със сродни държавни органи в чужбина и международни организации, координира - на това бих искал да обърна вниманието Ви - конкретните мерки за изпълнението на международните задължения, поети от Република България по отношение на малцинствата, изготвя становища, има изследователска дейност и други.
Във връзка с изпълнение на задачите му към Националния съвет освен секретар бяха назначени още трима служители, между които представител на ромското малцинство, което беше широко разгласено по медиите.
Надявам се да споделите оценката ни, че на този малоброен състав не е и не може да бъде по силите да се справи с толкова широк обем дейности, които не случайно изредих.
Притесненията ни в тази връзка се засилват от Постановление на Министерски съвет № 209 от 25 ноември 1999 г. за приемане на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, тъй като съгласно чл. 88 и приложението към този член за работа в съвета се предвижда само една щатна бройка - на неговия секретар. Не става ясно с какъв екип ще работи този секретар, колко ще бъдат щатните бройки към него и какъв ще бъде статутът на останалите служители, ако ще има такива, при положение, че не са включени в общата численост на служителите в администрацията на Министерския съвет?
Не на последно място бих искал да знам каква ще бъде съдбата на досегашните служители.
Вярвам, че ще ме разберете, ако Ви попитам дали не смятате, че ще бъде правилно етническият състав на работещите служители в съвета да се разнообрази, защото предполагам, че споделяте мнението, че не е възможно политика по отношение на малцинствата без участието на самите малцинства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Местан! В момента за дейността на Националния съвет по етнически и демографски въпроси, наистина структуриран в Министерския съвет, отговаря министър Александър Праматарски.
Предизвикани от Вашия въпрос, ние обсъдихме неговата работа. И последното решение на моя кабинет е от него да бъдат извадени няколко бройки и да бъдат прехвърлени в Националния съвет по етнически и демографски въпроси. И там наред с господин Йосиф Нунев и с господин Петър Атанасов да могат да посрещат своите задачи.
Аз не съм съгласен с едно - че това са огромни по обем задачи. Неправилно е да се счита, че задачи от типа разработване на стратегии за демографската политика и миграционните процеси, разработване на конкретни мерки, тоест създаване на програми и планове за действие, подпомагане на значими проекти, очевидно не чрез финансиране, контрол върху инвестиционни проекти или контрол върху финансирането и т. н., а подпомагане преди всичко, морално и идейно, с познание на ситуацията и с участия, както и координиране на конкретни мерки за изпълнение на международни задължения, което впрочем успешно се прави от господин Петър Атанасов, и изготвянето на становища могат да бъдат наречени кой знае колко отговорни задачи. В никакъв случай не Ви съветвам по този начин да се отнасяте към една администрация, която има точно тези функции, които са дефинирани.
Тежките и отговорни задачи, ако питате мен, са поддържането на вътрешния ред и сигурността. Тежка и отговорна е задачата на министъра на правосъдието в местата за лишаване от свобода. И други такива. Но наистина много тежки и отговорни. Тежко и отговорно е да стои и съдбата на младите войници върху раменете ти. А все пак да изготвяш становища, да даваш препоръки, да поддържаш контакти с международни организации и т. н., в никакъв случай не може да бъде наречена кой знае колко сравнима с тези, които изброих, а и не само с тези, с многобройни други функции на администрацията. Има степенуване в дейността на администрацията.
Аз се боя, че господин Петър Атанасов малко не разбира естеството на тези неща. Имам предвид сегашния ръководител на Националния съвет. Трябва да ги разбере, като проследи отговора, който аз давам пред Народното събрание. Защото от моята позиция неговите задачи, които може и сигурно му изглеждат много тежки и отговорни, защото аз зная колко лични усилия влага той, колко лично участие влага. Но не бива по никакъв начин това да бъде стимул едва ли не към създаване на раздута и безсмислена администрация. Аз мисля, че този съвет може да работи активно, ако бъде подкрепен от структурите на гражданското общество, които изразяват интересите на хората от различни малцинствени групи и общности. Тогава той ще бъде силен. Той ще бъде силен с общественото действие и с обществената морална и друга подкрепа.
Един съвет от този тип, с тези задачи не може да бъде превърнат в министерство, не може да бъде превърнат в разпоредителен или контролен орган. Той обаче е предназначен да поддържа тази жива връзка със структурите на гражданското общество.
И аз си мисля, че в тази посока е истинската перспектива на неговата дейност, както и да се отвори за тези структури. Тоест, ако се приеме моето предложение от вчера да увеличим състава на Националния съвет, вътре да има представителност на организациите, да има известна подкрепа чрез тази представителност за самите организации.
Много може да се направи, много може да се направи в сегашната ситуация от хора, които мислят творчески, които не чакат някой да им поставя задачи, а които сами търсят и атакуват проблемите. За съжаление ние не сме направили още, не сме разгърнали целия този потенциал.
Аз Ви уверявам в следното. Ако увеличим щата, аз ще настоявам господин Праматарски да поиска точно определени конкретни задачи за всеки един от хората, които ще работят в Националния съвет. Тоест, да не забравяме онази препоръка - от всеки лев, от всяка стотинка да има ефект, ако се харчат от публичната администрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата за реплика господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря, господин председател. Благодаря и на Вас, господин министър-председател за отговора. За съжаление аз нямам еднозначно отношение към Вашия отговор. Признавам, че съм доволен от първата част от Вашия отговор, защото тази част ме убеди за необходимостта наистина ние в петък да имаме и парламентарен контрол. И когато въпросите се поставят добронамерено, някои от тях могат да намерят и своето решение. Удовлетворен съм, че съставът на този орган ще се разшири, по всяка вероятност, за да не се представлява само от неговия секретар.
Но Вие събудихте моето любопитство към личността на господин Петър Атанасов. Аз досега не съм имал възможност, за съжаление, да го познавам и ще потърся контакт с него.
Що се отнася до отговорностите на органа, този въпрос е регламентиран в правилника за устройството и дейността на органа. И аз прочетох фактически членове и алинеи от този правилник, който е гласуван от Министерския съвет. И в никакъв случай не бих надценил отговорностите на този специализиран орган, но не мога и да ги подценя. Защото ако поддържането на вътрешния ред и сигурността наистина са по-важни задачи, то аз мисля, че те са и функция на всичко онова, което специализирани държавни органи за работа с малцинствата би трябвало да направят, за да осигурят така необходимия междуетнически баланс и толерантност като най-важно условие за гражданския и социалния мир в страната.
В заключение. Не случайно изграждането на такъв орган получи положителната подкрепа от съдокладчиците за България - господата Аткинсън и Гелерод в първия раздел на техния втори информационен доклад, т. 6 - като нови положителни събития четем именно сформирането от страна на Министерския съвет на този специализиран орган. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата отново народният представител Лютви Местан да развие своя актуален въпрос относно изпълнението на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! На 18 февруари 1999 г. Тридесет и осмото Народно събрание ратифицира Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Независимо от закъснението, забележителен е фактът, че решението бе взето с едно значително, квалифицирано мнозинство от 162 гласа "за", което лично Вие, господин премиер, много сполучливо определихте като европейско мнозинство. И то не само заради откровено европейската ориентация на политическите сили, подкрепили ратификацията, но и защото това е едно от стратегическите решения за нашето демократично развитие, което трасира пътя за ускореното присъединяване на България към европейските и евроатлантическите структури.
От акта на ратификацията измина повече от една година. Този едногодишен период е достатъчно време, за да можем днес да Ви попитаме какво конкретно е направено от страна на Република България за изпълнение на задълженията й, произтичащи от конвенцията.
Имам и формален повод за актуалния ми въпрос, защото, съгласно самата Рамкова конвенция, предстои в най-близко бъдеще нашата страна да предостави на генералния секретар на Съвета на Европа "пълна информация за законодателните и други мерки, приети от нея за осъществяване на принципите, провъзгласени в тази Рамкова конвенция".
Ние ясно съзнаваме, че Министерският съвет не е единственият държавен орган, отговорен за изпълнението на Рамковата конвенция. Но смятаме отговорността на Министерския съвет за безспорно най-голяма.
Уважаеми господин министър-председател, доколкото съществуват две категории права, които представляват абсолютния минимум за порядъчно отношение към малцинствата - първо, културното им самоопределение, и второ - пълноправното им участие в приемането на решения на местно и централно равнище, ние се чувстваме задължени да Ви попитаме какви законодателни инициативи е предприел и възнамерява да предприеме Министерският съвет и какви конкретни практически мерки е осъществил за реализиране на принципите, заложени в Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и на произтичащите от тях за нашата страна задължения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Местан, Република България е ратифицирала всички международни конвенции, засягащи правата на малцинствата, включително Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация на ООН и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа, за съжаление, без да има пълен консенсус в тази зала.
Както Ви е известно, Рамковата конвенция за защита на националните малцинства не се прилага пряко, а е приложима чрез националното законодателство и подходяща правителствена политика. След подписването й, значително преди нейното ратифициране, българското правителство предприе следните действия.
На 4 декември 1997 г. към Министерския съвет бе създаден Национален съвет по етнически и демографски въпроси, за който говорихме досега. Той е орган за консултации, за сътрудничество и координация между държавните институции и неправителствените организации за формиране и прилагане на националната политика по етническите и демографските въпроси. Вече говорихме, че в момента господин Александър Праматарски е на Ваше разположение и на всички, които се интересуват от тези въпроси. Той отговаря директно за работата на този орган. Този орган е гаранция за директните връзки на неправителствените организации на малцинствените общности с правителството. В съвета са представени 11 министерства на ниво заместник-министри и 4 държавни агенции, включително Националната служба по заетостта, представени от директори. От друга страна, членовете на Националния съвет по етнически и демографски въпроси са представители на неправителствените организации на традиционно живеещите на територията на Република България етнически малцинства - турци, роми, евреи, арменци, власи, каракачани и татари. Всички членове на съвета се ползват с еднакви права, като държа да подчертая, че това е отворена структура за диалог и консултации за всички организации на малцинствените общности у нас. Присъствието на представителите на неправителствените организации е гаранция за участието им в процесите на управление по всички въпроси, които пряко ги засягат.
Националният съвет съществува само две години, но за този период е помогнал за решаването на проблеми, засягащи различни етнически групи, като най-важните от тях са подписаните споразумения с Федерацията на културно-просветните дружества на каракачаните, компенсациите за отнетите по време на комунистическия режим овце, споразумението с Асоциацията на власите за стартиране на съвместна работа между български и румънски експерти за възстановяване на българското училище в Букурещ и на румънското училище в София. Двете училища започнаха да функционират през септември 1999 г. Румънското училище в София бе открито от тогавашния министър господин Веселин Методиев.
Националният съвет разработи специфична рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, отговаряща на потребностите на ромската общност от интеграция при пълно зачитане на законните права и културните им особености. Изключително ценно в тази насока е, че програмата бе подготвена съвместно с експертите на организациите на ромската общност, в тясно сътрудничество с групата специалисти по ромски въпроси към Съвета на Европа и при участието на експерти от Испания. Отчетен беше и опитът на другите страни, разработвали подобни програми. Програмата бе подписана тържество на 7 април 1999 г. на Национална кръгла маса с участие на представители на правителството и на основните ромски организации. Тя бе приета от Министерския съвет на 22 април 1999 г. с протоколно решение № 18 от същата дата. Предстои продължителна и сериозна работа по осъществяването й на всички равнища.
През изминалата година Националният съвет започна изпълнението на програмата на областно равнище. Целта е да се осигури участието в процеса на вземане на решения и на най-малките организации на етническите области, включително до читалищно настоятелство. Започна създаването и функционирането на областни съвети по етническите и демографски въпроси във всички 28 области. Досега в 17 областни администрации има назначен експерт по етнически и демографски въпроси, като в някои от тях вече са учредени и са започнали да функционират областни съвети по етническите и демографски въпроси - в Разград, Кърджали, Добрич, Шумен, Смолян, Ямбол, Стара Загора и Русе, по подобие на Националния съвет.
Тъй като проблемите на ромите повсеместно са най-тежки, експертите по етнически и демографски проблеми към областните администрации са от ромски произход. В районите, където има предимно население от турски произход, председателят на областния съвет е етнически турчин, а секретарят - етнически ром, с цел гарантиране на турците и на ромите достъп до вземането на решения, които засягат преди всичко тях. Изключително насърчаващ е фактът, че в много от общините вече се назначават експерти по интеграцията на ромите в българското общество и те също са от ромски произход. Те търсят постоянна връзка, съгласуват своята дейност и получават методическа помощ от екипа на Националния съвет. Това говори, че политиката на българското правителство за диалог и сътрудничество с гражданското общество, и особено на представителите на различните етнически общности, среща разбиране както на областно, така и на общинско равнище.
Необходимо е също така да се отбележи, че ще продължи политиката на интегриране на малцинствените общности чрез включването им в държавната администрация, армията и полицията. Многобройни са назначенията и в администрацията, и в полицията. Конкретен израз на това е проектът за стимулиране на интеграцията на ромите по програма ФАР, разработен и управляван от екипа на Националния съвет по етнически и демографски въпроси, както и задачите, залегнали в раздел "Социална политика" на актуализираната програма на правителството за периода 2000-2001 г.
В заключение бих искал да подчертая, че независимо от съществуващите проблеми, се създават необходимите административни и политически условия за активно участие на традиционните за България малцинства в процеса на вземане на решения по въпроси от национално и местно значение. Освен това правителството полага много усилия, за да популяризира положителния опит на българския етнически модел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата за реплика господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател, Вашият отговор беше пронизан от идеята в България най-сетне да се реализира принципът на субсидиарността, тоест решенията да се вземат възможно на най-ниско ниво. Трябва да Ви кажа, че това е един от основните въпроси, от които зависи истинският преход към демократично гражданско общество. За да се реализира този принцип обаче, едва ли ще бъдат достатъчни примерите за едни или други козметични назначения в йерархията на държавната власт. Вие посочихте примери за определени назначения. Да, но могат да се посочат и много други примери за отсъствие на представители на малцинствата от определени структури на властта, най-вече от така наречените силови структури.
Не за това беше моят въпрос. По-важно е да има цялостна стратегия и концепция от страна на Министерския съвет за решаване на тежките проблеми на малцинствата. Убеден съм, че независимо, че Рамковата конвенция за защита на националните малцинства не е документ, чиито текстове имат пряко правно действие, то духът и принципите на тази конвенция биха могли да се използват като общ методологически принцип за решаване на тези въпроси. Много е интересен например чл. 4 от Рамковата конвенция, който изисква от страна на правителствата да предприемат специални мерки за осъществяване на пълно и ефективно равенство във всички сфери на икономическия, социалния и културния живот. Аз не смятам, че това пълно ефективно равенство в България е постигнато, защото все още нямаме предавания по Националната телевизия на езиците на малцинствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбирам, господин председател, но искам само да завърша с две неща. Бихме искали много по-решителни мерки за адекватна политика за депресивните райони, в които живее смесено по своя етнически и конфесионален състав население, където кризата наистина се усеща най-интензивно.

Молбата ми е да не ме обвините в популизъм и в правене на политика. Всъщност аз с последното ще се съглася, аз наистина правя политика и ви призовавам да обединим усилията си да правим заедно тази политика, тъй като това е наистина един от стратегически важните за страната проблеми - въпросът с интеграцията на малцинствата в гражданското общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Местан, аз искам да обърна внимание на това, че принципът на субсидиарността, споделената общинска власт, участието на малцинствата в общинската власт като лидери на властта, като управляващи, наред с представителството им в Народното събрание са двата основни стълба на българския етнически модел. Съгласен съм, че може много да се желае както в кадровата политика на общините, управлявани от хора от българския етнос, така и сред общините, управлявани от други етноси, в частност турския.
По отношение на това дали се дават еднакви права, дали се подхожда към другите без сегрегация, без предубеждение, но и без привилегии, т.е. дали реализираме ние тези принципи, аз си мисля, че има какво да се желае, но ние сме много далеч от някакъв сериозен сблъсък или от някаква конфликтна ситуация, каквато за съжаление наблюдаваме около нас. И в това отношение продължавам да настоявам, че приложението на българския етнически модел преди всичко в защитата на правата на малцинствата, малцинствените групи и общности чрез принципа на субсидиарността от местните власти е един от основните.
На поставения от Вас въпрос за икономическото състояние, за усилията, които ние дължим на тези хора, намиращи се в най-трудно състояние, най-трудно положение, десетте района, които са с най-тежка икономическа ситуация и сред тях са всички смесени райони за съжаление, ние ще се опитаме да дадем отговор в актуализираната Програма "България-2001". Ще приложим в тази програма и тези неща, които поиска ръководството на Движението за права и свободи, и ще се ангажираме с тяхното приложение. Имаме много свои идеи, които ще представим за обсъждане, и се надяваме, че правителството заедно с общинските власти ще съумее да се справи с този изключително важен въпрос.
Едновременно с това, пак основавайки се на принципа на субсидиарността, искам да кажа, че основната задача на местните политици, основната задача на местната власт е икономическото въздигане на техните региони. Те са хората, които трябва да търсят развитие на икономиката и да създават средства за стимулиране на това развитие. А ние като изпълнителна власт и вие като законодателна власт трябва да увеличим степента на самостоятелност на общините, да им предоставим тези инструменти, с които те могат да реализират своята политика по стимулиране на бизнеса, разбира се, успоредно със съзряване на техните възможности да сторят това успешно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата народният представител Асен Христов да развие своя актуален въпрос относно Рамковата програма за интеграция на ромите в българското общество.
АСЕН ХРИСТОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Миналата година през месец април над 75 неправителствени ромски организации, включително и аз като народен представител, подписахме Рамкова програма за интеграция на ромите в българското общество. За колегите, които може би не са наясно с нейното съдържание, ще кажа, че тя обхваща сфери от социалния живот, жилищната политика, образованието, културата и работната заетост на ромите в момента и начините за разрешаване на проблемите в тези сфери.
От страна на Министерския съвет програмата беше подписана от министър Веселин Методиев. Това двустранно подписване на програмата даде някакъв стимул, че нещата в посока на интеграционните процеси ще вземат положителна насока. Надеждата сред ромите в България се покачи и доверието към правителството нарасна. Но еуфорията премина и, както казва Мопасан, нещата си дойдоха на място.
Какво имам предвид?
Господин премиер, почти една година оттогава нищо повече не се чу за програмата и какво е отношението на правителството към нея не е ясно. Моят добър приятел от ромски произход инж. Петър Костов от Сливен в такива случаи казва: "Изтъкаха си платното, ритнаха ни кросното".
Господин премиер, моите въпроси към Вас са следните: влязла ли е Рамковата програма за работа с ромите за разглеждане в Министерския съвет и ако е влязла, в момента къде се изпълнява? Какво е отношението на правителството към нея? Станала ли е тя работен документ на кабинета? Какво е отношението на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на културата и Министерството на образованието и науката към проблемите, които са залегнали като основа в програмата и които трябва да се разрешават чрез нейното осъществяване на практика? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Христов! Изминалата 1999 г. безспорно ще остане година на предприетите сериозни действия за реална интеграция на традиционните етнически общности, живеещи на територията на страната ни, и особено за интеграцията на ромското население у нас. Приетата Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, за която досега се говори, е ключов момент за 1999 г. Тя е съобразена с Международната конвенция, както вече беше казано, и с премахване на всички форми на расова дискриминация. Разработването на конкретни механизми и средства за реализиране на изложените в този документ основни принципи ще се осъществява от група експерти, представляващи ромската общност и държавната администрация. Крайната цел на програмата беше, цитирам: "Ромите от пасивен обект на въздействие да бъдат активен субект в публичната сфера."
Усилията на Националния съвет по етнически и демографски въпроси бяха насочени към създаване на административни предпоставки за изпълнение на програмата. За първи път роми бяха назначени за щатни експерти съответно в Министерския съвет, Министерството на културата, Министерството на труда и социалната политика и в Националната служба по заетостта. Поради все още продължаващата административна реформа, не са назначени за щатни експерти роми в други приоритетни министерства, без участието на които изпълнението на Рамковата програма би било невъзможно. За сметка на това обаче, както казах, в 17 от 28 областни администрации вече са назначени щатни експерти за координация. При назначаването им стремежът беше да са добри професионалисти, без оглед на политическите им пристрастия, тъй като нашата идея е тази програма да има траен общонационален характер, базиращ се на максимално широк консенсус. Така например в областната управа на област Кюстендил е назначен експерт от ромски произход от партия "Свободна България".
Съобщавам това неслучайно. Ние си даваме ясна сметка, че едва ли можем да говорим за сериозна политика за интеграция на ромската общност в българското общество, ако най-достойните представители на самите роми не бъдат включени в процеса на изпълнение на Рамковата програма.
В областните центрове по подобие на Националния съвет се формират областни съвети по етнически и демографски въпроси, оглавявани от областния или заместник-областния управител. Ромски представители в областния съвет могат да формират работна група на ромите в рамките на този съвет при третиране на специфичен проблем в областта, която засяга само ромите и не ангажира вниманието на останалите малцинствени общности. Председател на тази работна група е щатният експерт от ромски произход в областната администрация.
Друга основна задача на областните управи е привличането на извънщатни експерти от ромски произход, които заедно с упълномощени щатни експерти ще изпълнят със съдържание програмата на областно ниво.
На 6 и 7 септември 1999 г. във Виена се проведе среща на представителите на страните-членки на ОССЕ на тема "Човешките измерения. Проблеми на рома и синти". На тази среща политиката на нашата държава по решаване на проблемите на ромската общност беше представена за първи път в историята на българската дипломация от етнически ром господин Йосиф Нунев - главен експерт в Националния съвет по етническите и демографски въпроси към Министерския съвет. Докладът беше разпространен на ромски и английски език и беше възприет много добре от присъстващите официални лица.
През 1999 г. също така по предложение на Съвета на Европа България беше определена за домакин на осмата работна среща на групата специалисти по ромските въпроси към Съвета на Европа. Домакин беше Секретариатът на Националния съвет по етнически и демографски въпроси,подпомогнат от Националната служба по заетост. Определянето на страната ни за домакин на тази среща е признание за усилията на правителството да реши положително проблемите на ромската общност. Надяваме се тази година да бъде по-успешна за работата на Националния съвет по етнически и демографски въпроси по изпълнение на Рамковата програма за интегрирането на ромите поради следните причини: той е спечелил проект по програма ФАР за 500 хил.евро., които реално ще постъпят в бюджета ни през пролетта на т.г. Проектът се състои от три компонента: достъп до образование - първи. В него се предвижда да се валидизира постът на помощник-учителя, да се осъвременят съществуващите притурки към учебниците по история, разказвайки за ромската история и култура, да се подпомогнат училищните настоятелства в техните инициативи, по-специално в смесените училища да се организират кандидат-студентски курсове за тези, които нямат средства за това, но имат желание да продължат обучението си във висшите учебни заведения.
Средствата по втория компонент са предвидени за благоустройство на ромски квартали. Предвид отпуснатите средства ще се работи по пилотни проекти в няколко града.
В третия компонент се предвижда насърчаване наемането на роми в полицейските структури на работа с осигурено финансиране на тяхното обучение.
Второ. Пред финализиране е проект за помощ - ГРАНТ от 500 хил. щатски долара от Световната банка, който е предназначен за институционално укрепване на Националния съвет по етнически и демографски въпроси и на новосформираните областни съвети за обучение в административни умения на щатните експерти от ромски произход, както и за привличане на извънщатни експерти - роми.
Трето. Във връзка с първия приоритет на Рамковата програма за защита от дискриминация в сътрудничество с Британската комисия за расово равенство се предвижда съвместно сътрудничество, обмяна на опит, проучване на английското антидискриминационно законодателство и установяване на преки двустранни взаимоотношения в тези области.
В заключение искам да припомня, че при посещението си в България през декември м.г. господин Романо Проди в речта си пред Народното събрание изрично посочи като сериозно постижение на българското правителство приемането на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество и да изразя надежда, че ромите няма да гледат на себе си като слой, който се нуждае по дефиниция от социално подпомагане, а ще поемат и сами отговорността за своето битие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика има думата господин Асен Христов.
АСЕН ХРИСТОВ (СДС): Благодаря, господин председател!
Господин премиер, Вие говорите, че в момента има назначени експерти роми в областните управи, че такива има и по общините. Това административно е вярно. Но възниква въпросът: дали тези експерти знаят, че са експерти и докъде им се разпростират пълномощията?
Мога да Ви заявя най-отговорно, че при моите обиколки из страната, по-точно в отдалечените от общинските и областни центрове населени места ромите въобще не знаят, че имат представители в администрацията. Бихте отговорил, че това е проблем на експертите роми, които сигурно не си гледат добре работата. Бих Ви заявил с най-голяма сериозност, че така наречените експерти по интеграционните процеси, тоест чиновниците-роми въобще не се чувстват такива, поради това, че по администрациите не им се предлагат нужните условия за нормална работа. Повече от половината от областните управители са заявили, че в техните ведомства няма такива щатни бройки и с това оправдание прикриват своето нежелание за работа с ромското малцинство. Има областни управители, които най-открито заявяват, че с роми до себе си не искат да работят. Същото е положението и по общините. Там се назначават някакви лица повечето послушни на управляващата общината партийна сила, които даже нямат кабинети.
Господин Костов, много пъти съм заявявал, че Вашите усилия в посока на интеграционните процеси се рушат по места както от партийните централи на СДС, така и от администрациите, независимо какъв цвят са те. С една дума, Вашите усилия за приобщаване на ромското малцинство към гражданското общество дружно се игнорира както от наши, така и от чужди, както по хоризонталата, така и по вертикалата на нашата партийна политика.
Господин премиер, уважаеми колеги! При моите обиколки из страната и многобройните ми срещи с ромите аз се нагледах на социално-битови ужасии и кошмари, които са се превърнали в техен начин на живот. Вярно е, че пазарът на труда в България е в стагнация, но все ми се струва, че безработицата сред ромското население е вече достигнала 100 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
АСЕН ХРИСТОВ: Искам да завърша със следните думи. Ромите са нахранени само тогава, когато има избори. И аз от днес нататък ще се моля на Бога нека всеки 15-и ден в България да има избори, че ромите да не гладуват. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.) Въобще не ми ръкопляскайте, защото положението на ромите не е за ръкопляскане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата за дуплика министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Аз искам да обърна внимание, че всичко това, което Вие говорите, изисква много труд, иска много усърдие, много усилия. В това Народно събрание има депутати, по-точно имаше депутати, които по-отблизо можеше да се каже, че изразяват интересите на ромите в България. За съжаление тяхното неубедително поведение в Народното събрание, тяхната недобра съдба на част от тях, а след това и отказът да се работи за хората, сривът - емоционален, духовен и в работоспособността, който ние виждаме, пречи на много хора да се поставят и решават въпросите. Трябва да знаете, че зад всяко човешко нещастие има като причина обърнат гръб преди това. Някой се е отказал да носи отговорности, някой се е отказал да работи, някой се е отказал да решава въпросите и заради това въпросите са ни залели и застанали пред всички ни.
Аз призовавам цялото Народно събрание, а и Вас самия, много повече от емоции да давате от трибуната на Народното събрание. Ние чакаме от Вас конкретни идеи, конкретни проекти и ще застанем всички зад тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Следват две питания от народния представител Лъчезар Тошев към министър-председателя.
Първото е относно свързване на българската енергийна система и електропреносна мрежа с тази на Европейския съюз. Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми господин министър-председател, моето питане е свързано с постигнатото споразумение с Румъния за свързването на българската и румънската електропреносни мрежи с цел по-нататъшно свързване на електропреносните ни мрежи с тези на Европейския съюз. Това е питане в светлината на желанието ни да се интегрираме в Европейския съюз и затова моля да ми отговорите: какви етапи следва да се преминат, за да се постигне свързването на електропреносната мрежа на България в единна система с тази на Европейския съюз и в какви срокове реално да бъде постигнато това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Създадени са няколко големи обединени енергийни системи, обусловени от политически и географски условия в Европа. Това е Обединената европейска енергийна система, обхващаща областта от Западна Европа, без Великобритания, Ирландия и Исландия; Обединената скандинавска електроенергийна система; обединените енергийни системи на държавите от Централна и Източна Европа, включващи някои области от бившия Съветски съюз - електроенергийните системи на територията на бившия Съветски съюз.
През периода 1991 - 1995 г. настъпиха следните структурни промени: през 1995 г. електроенергийните системи на Чехия, Словакия, Полша и Унгария образуваха обединението "Сентрал" и се присъединиха към електроенергийната система на Обединената европейска енергийна система.
През 1994 г. електроенергийната система на Румъния, а през 1996 г. и на България преминаха по силата на временно споразумение към Обединението на страните от Балканския регион - Гърция, Сърбия, Черна гора, Македония и Албания.
През февруари 1997 г. България представи официална молба за присъединяване на електроенергийната система на страната към мрежата на Обединената европейска енергийна система.
През април 1997 г. беше взето решение за създаване на Технически комитет "Обединена европейска енергийна система в България и Румъния", който да координира и направлява дейността на електроенергийните системи на страните-кандидатки, свързано с тяхната подготовка за присъединяване към мрежата на Съюза. Одобрена беше и съвместна процедура за присъединяване на България и Румъния чрез съответно адаптиране на двете системи към Обединената европейска енергийна система.
През 1999 г. Техническият комитет състави каталог от мерки за интегриране на електроенергийните системи на България и Румъния.
Основните етапи, които следва да бъдат изпълнени от енергийните системи на страните-кандидати, са следните:
Първи етап - експлоатационни изпитания за доказване на определени показатели на електроенергийните системи на България и Румъния, когато само двете работят паралелно, отделени от останалите партньори в обединението. Тези изпитания се провеждат в два периода - зимен и летен, с продължителност от 12 седмици.
Втори етап - експлоатационни изпитания за доказване на определени показатели, когато електроенергийните системи на страните-кандидати работят паралелно с мрежата на Обединената европейска енергийна система. Тези изпитания се провеждат по същия начин.
Преди да се пристъпи към първия етап всяка електроенергийна система трябва да докаже изпълнението на определени предварителни изисквания към генериращите мощности, преносната мрежа и управляващите системи. За енергийната система на България очакванията са тези предварителни изисквания да бъдат изпълнени в рамките на тази година - 2000-та. Това би дало възможност първият етап да се реализира през 2001 г. След това резултатите се оценяват от съответните инстанции на съюза. След положителна оценка, която очакваме, се дава разрешение за изпълнението на втория етап, за който споменах. Оптимистичният срок за този етап е 2002 г.
След окончателно становище на електроенергийните системи на страните-кандидатки се приемат за асоциирани членове, като работят паралелно с Обединената европейска енергийна система. На по-късен етап страните се приемат за пълноправни членове на съюза. Оптималният срок за преминаване на електроенергийните системи на България и Румъния на постоянна паралелна работа със синхронната зона на Обединената европейска енергийна система в качеството на асоцииран член е 2002 - 2003 г.
На 11 и 12 февруари тази година, по време на проведените в Букурещ разговори, от наша страна беше отправено предложение към Румъния за реализиране на съвместен проект за модернизиране на електроенергийните ни системи и за кандидатстване за неговото финансиране и от Пакта на стабилност на страните от Югоизточна Европа. Всичко това ще ускори процесът на присъединяване на българската електроенергийна система към европейските системи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Има думата господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря на господин министър-председателя за изчерпателния отговор и смятам, че с реализирането на това присъединяване всъщност нашата енергийна система ще заработи наистина така, както трябва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И имате думата да развиете следващото си питане относно продължаване изследванията за хромозомни аберации на работниците от АЕЦ "Козлодуй".
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър-председател, аз се сблъсках с проблема за хромозомните аберации на работещите в АЕЦ "Козлодуй" още когато бях студент, преди 20 години, по дисциплината "Цитогенетика". И тогава имахме възможност в Софийския университет да разглеждаме препарати, на които имаше всички видове хромозомни промени. Хромозомите впрочем са пакетирана ДНК, носители на наследствена информация, така че повредите в този апарат имат влияние върху състоянието на клетките и в крайна сметка животът и здравето на хората, които са подложени на определени вредни въздействия. Едни от тях са йонизиращите лъчения или, казано на обикновен език, радиация. Така че моят въпрос към Вас е свързан с известен скептицизъм и на ръководството на АЕЦ "Козлодуй" да продължи тези дългогодишни изследвания на хромозомни аберации на работещите в АЕЦ "Козлодуй", които през миналата година не бяха проведени и които следва да бъдат провеждани, както е редно и занапред.
Аз съм убеден, че Министерският съвет смята, както е и в съответствие и със Закона за използване на атомната енергия за мирни цели, че животът и здравето на работещите в АЕЦ "Козлодуй" е над всички други приоритети. И затова моят въпрос към Вас е: смятате ли да инструктирате ръководството на АЕЦ "Козлодуй" да организира продължаване на изследванията за хромозомни аберации на работещите там под ръководството на Националния център за радиобиология и радиационна защита. И очаквам, господин министър-председател, отговорът да е "да". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Първите изследвания за честота на хромозомните аберации на работниците в АЕЦ "Козлодуй" са започнати в секретна обстановка през 80-те години в Научния институт по радиационна хигиена, сега Национален център по радиобилогия и радиационна защита към Министерство на здравеопазването.
През периода 1992 - 1993 г. в рамките на договор между този Национален център и АЕЦ под ръководството на проф. Донка Бенова са извършени цитогенетични изследвания на ограничена група работници. Резултатите са посрещнати негативно от тогавашното ръководство на АЕЦ "Козлодуй".
Отчитайки обществената значимост на проблема през 1994 г. Комитетът за използване на атомна енергия за мирни цели сключва Договор № 116 с Националния център по радиобиология и радиационна защита за цитогенетичен мониторинг при работниците от АЕЦ "Козлодуй" за оценка на евентуалната опасност от появяване на късни радиационни ефекти. Това е цитат.
Не е дадена гласност на резултатите и изследванията не са продължени. Всъщност темата е разработена през 1996 г., крайният отчет е приет, но не е дадена гласност и в резултат изследванията не са продължени.
От двата посочени по-горе договора в края на 1996 г. са изследвани общо 116 работници от реакторните цехове на АЕЦ "Козлодуй", някои от които по 4 - 5 пъти. Подбрани са лица с по-високо акумулирано облъчване. Изследванията показват, че за около 60 на сто от тях статистически е регистрирана повишена честота на хромозомните аберации в сравнение с избраната контролна група от 63 лица от административния персонал на централата.
Към края на 1999 г. при трима от работниците с повишена честота на хромозомните аберации са констатирани злокачествени заболявания.
В края на 1997 и през 1998 г. проф. Донка Бенова, като директор на Националния център по радиобиология и радиационна защита, неколкократно е провела разговори с ръководството на АЕЦ "Козлодуй" за продължаване на цитогенетичните изследвания с използване на нов научен метод и евентуално участие на западни лаборатории.
През март 1999 г. от Националния център по радиобиология и радиационна защита са представени няколко проекта на договори за различни изследвания. Всички са одобрени и подписани, с изключение на този за цитогенетичен мониторинг на стойност около 40 хил. деноминирани лв.
За продължаване на тази дейност през 1999 г. Комитетът за използване на атомната енергия за мирни цели е възложил на Националния център по радиобиология и радиационна защита Договор № 240 "Оценка на радиационния риск при работници от зона със строг режим в АЕЦ "Козлодуй" въз основа на системен цитогенетичен мониторинг", който е в процес на изпълнение. Предвижда се да се направи статистическа обработка на наличните данни с цел установяване на определени зависимости, например доза-ефект.
Освен това през 1998 г. Комитетът за използване на атомната енергия за мирни цели е възложил на Националния център по радиобиология и радиационна защита и на Военно-медицинската академия с договори № 218 и № 222 провеждане и на други специализирани радиационни изследвания на работещи в АЕЦ "Козлодуй".
Трябва да се изтъкне, че получените резултати за работещите в АЕЦ "Козлодуй" са близки до тези, публикувани за работещи в западни АЕЦ. Доказването на повишена честота на хромозомни аберации не означава увреждане на организма на работещите. Това обаче е критерий, показващ повишаване на риска за получаване на по-късни ефекти, например злокачествени заболявания.
Провеждането на цитогенетични изследвания е отдавна възприета в света практика при определени физични, химични и радиационни фактори. Необходимо е да се продължи извършването на повишен медицински контрол и дълготрайна целенасочена профилактика на работниците с повишена честота на хромозомни аберации, което значително намалява риска от появата на късни ефекти.
Правителството на Република България още веднъж заявява, че при използването на атомна енергия смята за свой висш приоритет опазването на живота и здравето на населението и на околната среда, както се изисква от националното законодателство и международните договори. Дадени са указания на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси да организира продължаване на изследванията за хромозомни аберации на работещите в АЕЦ "Козлодуй". Така че отговорът е "да", господин Тошев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Господин министър-председател, аз Ви благодаря изключително за този отговор и за инструкцията, която е дадена от правителството. Смятам, че това е моралната позиция - да се продължават изследванията за въздействието върху здравето на работещите в среди, свързани с различни видове вредности и специално с йонизираща радиация. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Поисках я преди да започнат въпросите към господин Жотев, защото процедурата има отношение към него.
Аз при предишен контрол бях помолила да ми предостави едни копия от договори на завода в Добрич, Обувния завод в Добрич. Искам да му благодаря за експедитивността. Точно днес получих копието от тези договори. Мога само да съжалявам, че неговият предшественик господин Божков за година и половина не успя да го направи.
Така че, благодаря Ви, господин заместник министър-председател! Запазвам си правото, може би в писмен вид, на обратен коментар, след като с помощта на специалисти се запозная по същество с тези договори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Преминаваме към отговори на заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев.
Има думата народният представител Станимир Калчевски да развие своя актуален въпрос относно състоянието на фирмата "Елпром - ЕТ", ЕАД, град Добрич.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Жотев! Аз също искам да благодаря. И затова не искам процедура. Тъй като преди два петъка аз отложих този проблем по служебни ангажименти, молбата ми беше уважена, за което безкрайно Ви благодаря.
И така, въпросът ми засяга състоянието на фирмата "Елпрпом - ЕТ, ЕАД, град Добрич.
Уважаеми господин Жотев, така назованата фирма беше едно от престижните предприятия в град Добрич преди години. През месец април 1999 г. са уволнени поредната партида работници съгласно приложения списък, с които аз се срещнах и беседвах. Фирмата е длъжница на тези хора по отношение възнагражденията им за месец февруари, март и частично за месец април. Докъде е стигнала приватизацията в това предприятие - въпрос, по който никой никъде не говори. Състоянието на нещата е тревожно. Въпросът за изплащане на възнагражденията трябва да бъде решен, господин Жотев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Калчевски.
Има думата заместник министър-председателят господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Калчевски! Поставеният от Вас въпрос всъщност съдържа един въпрос и една молба за изясняване на проблема изплатени ли са възнагражденията на работниците.
Дружеството "Елпром - ЕТ", ЕАД, град Добрич е с предмет на дейност производство на електротабла, метални конструкции, комплексни трансформаторни подстанции и електронни възли. Задълженията към дружеството към 30 юли 1999 г. към Добруджанска търговска банка са били в размер на 71 хил. 583 деноминирани лева, към доставчици - 113 хил. лв., към персонала - 52 хил. лв. Има и задължение към бюджета - около 95 хил. лв. Общо задълженията са в размер на 673 хил. лв.
Процедурата за приватизация, за която питате, е открита от Агенцията за приватизация на 10 юни 1998 г., като със заповед на министъра на промишлеността от 1 декември 1998 г. е определен метод за продажба чрез конкурс. За това предприятие не се е явявал нито един кандидат. С втора заповед от 7 юли 1999 г. на министъра на промишлеността е обявена продажба чрез преговори с потенциални купувачи. В определения със заповедта срок, който е бил 28 юли 1999 г., е била закупена информационна документация и е било подадено предложение за участие в преговорите само на "Елпром" - Електрически табла инвест АД, град Добрич, което представлява работническо-мениджърско дружество.
След проведените преговори със същото дружество, на 11 август 1999 г., е подписан договор за продажбата на 75 на сто от акциите на "Елпром". Съгласно този договор купувачът е поел следните ангажименти:
Първо, да запази предмета на дейност в продължение на 3 години, да разшири дейността с нови дейности и производства и да обслужва съществуващите големи задължения на предприятието, които са били, както казах, около 673 хил. лв. към 30 юли 1999 г.
Вторият ангажимент е свързан с инвестициите. Инвестициите до 2001 г. са в общ размер от 50 хил. щат. долара, разпределени съгласно приложена инвестиционна програма.
Трети ангажимент - оптимизиране на средносписъчния състав на работниците по следния начин: до края на 1999 г. - 56 души; през 2000 г. - 35 души и през 2001 г. - пак 35 души.
Съгласно договора за приватизация до 31 март 2000 г. трябва да бъде представен отчет за изпълнение задълженията на купувача.
Във връзка с втората част на въпроса Ви - за изплащане на трудовите възнаграждения на съкратените работници от "Елпром", представлявани от инж. Капралова и инж. Тодорова, в Министерството на икономиката вчера беше получен факс, подписан от изпълнителния директор на дружеството. В него той декларира, че дължимите трудови възнаграждения за месец февруари 1999 г. вече са изплатени. Заплатите за месец март 1999 г. ще бъдат изплатени през месец март тази година.
Никъде в исканията на съкратените работници от предприятието, които се представляват от госпожа Капралова и от госпожа Тодорова, не са предявявани претенции за възнагражденията за месец април миналата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
Има думата за реплика господин Станимир Калчевски.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Да, господин Жотев, така стоят нещата. Отговорът Ви е коректен. И наистина за изтеклите 10 дни бяха изплатени възнагражденията за месец февруари на служителите. Остава месец март. Разбрах, че скоро и те ще бъдат изплатени. Но, ето на Вашето внимание ще оставя едно писмо за нова порция съкратени служители от горепосоченото предприятие - 14 души на брой. И всичкото това, което казахте, аз го свързвам със следприватизационния контрол.
Много Ви моля, господин Жотев, упражнете следприватизационен контрол в това предприятие!
Нещата не са никак оптимистични. Твърдо вървим към 1 000 000 безработни в България. При нас, в Добружда, такова чудо не е имало от 10 години. Два милиона и половина пенсионери са на шията на тези, които работят. Седемстотин хиляди млади хора емигрираха в чужбина. Обстановката е много тежка! И тъй като следващия петък аз ще задам моя въпрос за подобна ситуация в едно от тервелските предприятия, където от цяла Добруджа в град Тервел работят само две предприятия, там ще разговаряме за тази ситуация, която се създава. Трябва да се овладеят нещата чрез следприватизационния контрол. Там е моят апел, там е моята молба към Вас. Благодаря Ви.
Аз съм доволен от отговора Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Калчевски.
За дуплика има думата заместник министър-председателят господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Благодаря Ви, че приемате отговора на Вашия въпрос.
Тъй като поставихте въпроса за следприватизационния контрол, бих искал да кажа няколко думи как процедира Министерството на икономиката в момента.
Тъй като има определени забележки към някои от работническо-мениджърските дружества, които са купували предприятия в миналото, вече може да се каже в повече от 10 случая отказах подписването на анекси към договори на такива предприятия, където в договора са записани амбициозни задачи първо, по отношение на инвестиционната програма, и второ, по отношение на определен брой работни места. Просто само в порядъка на изключения, които са диктувани от обективните реалности, Министерството на икономиката прави такива анекси към договорите. Защо? Защото, ако се направят такива анекси, и се намали ангажиментът по отношение на работниците например, след това ще трябва Министерството на икономиката със свои специалисти да отива и да разглежда социалните проблеми. Така че в една посока са нашите разсъждения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народната представителка госпожа Ева Жечева да развие своя актуален въпрос относно нарушаване на процедурата по приватизацията на "Чаталка" ООД, град Сливен.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Жотев, уважаеми колеги! Повод за моя актуален въпрос е жалбата на 25 работници на "Чаталка" ООД, Сливен до Вас, господин Жотев, от 14 февруари 2000 г. Трудовият колектив твърди, че е нарушен чл. 3, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за придобиване при облекчени условия на дялове и акции, собственост на държавата и общините, и за безвъзмездно получаване на акции, собственост на държавата. Не са приети заявленията на лицата по чл. 5, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Не е изготвена справка по чл. 5 от цитираната по-горе наредба, а след подаването на декларации се изготвя справка, в която не е изчислен правилно стажът на лицата. Нарушен е и чл. 10 от наредбата, не е проведено събрание на лицата по чл. 5, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
На 4 януари 2000 г. на мястото на директора Маргарит Рафаилов, подал оставка на 1.12.1999 г., като директор, но останал в Надзорния съвет на РМД, стоящият начело на приватизираното предприятие Антон Господинов назначава господин Злати Златев, който веднага съкращава 12 работници, а обяснението му пред тях е, че не е знаел за тези съкращения.
Уважаеми господин министър, направена ли е проверка в "Чаталка" ООД и какви са резултатите от нея?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Жечева.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, госпожо Жечева! Договорът за приватизация на 80 на сто от регистрирания капитал на "Чаталка" ООД, гр. Сливен, е сключен на 22 юли 1999 г. Дружеството е приватизирано на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 2, т. 2 от Закона за приватизацията, а не по реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 от закона. Купувач е "Еспулар" - АД, гр. Сливен, дружество от работници и служители по чл. 25, ал. 3 от Закона за приватизацията. Купувачът заплаща цената по договора, както следва: 10 на сто от цената са платени в деня на подписване на договора, останалите 90 на сто от цената ще бъдат платени при разсрочена схема на плащане на осем равни годишни вноски, след изтичане на едногодишен гратисен период. Първата вноска следва да бъде платена до 22 юли 2001 г. За обезпечаване на неизплатената част от цената по договора е учреден залог върху приватизираните дялове. Купувачът е поел задължението да запази и поддържа съществуващия средносписъчен брой на персонала в дружеството от 36 човека за срок от три години, считано от датата на подписване на договора. В приватизационния договор е записано, че до 31 януари на следващата година купувачът трябва да представи отчет за изпълнение на задълженията по договора за предшестващата година. Във връзка с изискванията на Закона за счетоводството този срок за всички приватизирани дружества се удължава до 31 март т.г. Затова сега не мога да Ви дам информацията, която искате. Това може да стане след изтичането на м. март.
При неизпълнение на задължението за подържания брой на договаряните работни места ще бъдат начислени предвидените в договора неустойки. Освен това искам да Ви припомня, че в приватизационния договор потенциалният купувач е поел задължение за поддържане на определен средностатистичен състав на персонала. Възникналият между работниците и управителя на дружеството спор е трудовоправен и съкратените работници трябва да потърсят правата си по съдебен ред.
Във връзка с възникналите проблеми в приватизираното дружество и с изпълнение на задълженията по договора мога да Ви уверя, че комисия на Министерство на икономиката ще извърши проверка в "Чаталка" гр. Сливен. Останалите 20 на сто от капитала на дружеството са заделени за лицата по чл. 5, ал. 2 от Закона за приватизацията. Законоустановеният тримесечен срок за подаване на заявления от лицата по чл. 5, ал. 2 от закона е изтекъл на 23 август миналата година. С писмо от 30 юли 1999 г. Министерството на промишлеността е уведомило правоимащите за броя на дяловете, които им се полагат за закупуване при преференциални условия, цената на един дял и срока за представянето на исканите от министерството документи и за закупуването на общ дял при облекчени условия. До момента тези лица по чл. 5, ал. 2 от Закона за приватизацията не са представили необходимите документи по закупуването на общия дял при облекчени условия. Министерство на промишлеността е уведомило купувача с писмо от 20 декември 1999 г. за допуснати нарушения при изготвянето на справките за закупуване на общия преференциален дял. Справките не са представени в Министерството на икономиката и следователно не може да се установи има ли нарушение при изготвянето им. Срокът за представяне на справките за изкупуване на общ дял при облекчени условия е изтекъл миналата година на 10 ноември, поради което лицата по чл. 5, ал. 2 от Закона за приватизацията са загубили правата си.
Съгласно т. 3 и т. 13 от Договора за приватизация на "Чаталка" гр. Сливен, неусвоеният от лицата по този чл. 5, ал. 2 общ дял в размер на 20 на сто от капитала на дружеството, ще бъде предложен за закупуване от "Еспулар" - АД, гр. Сливен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Имате думата, госпожо Жечева, за реплика.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря, господин Жотев, за изчерпателния отговор. Надявам се, че в някаква степен той ще удовлетвори и работниците в "Чаталка" ООД, за съжаление повечето от тях вече бивши.
Както Вие споменахте за проверката, която ще бъде направена след изтичане на законния срок, аз ще Ви моля да получа резултатите от тази проверка в "Чаталка" ООД и се надявам по някакъв начин да можем да отговорим и на хората, които толкова години са оставили зад гърба си в това предприятие защо бившият БКП-кмет на Сливен преди 1989 г. господин Антон Господинов се държи по начин, който ни е достатъчно познат отпреди десет години.
Благодаря Ви за този отговор и се надявам, че ще получа резултатите от проверката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Жечева.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Петър Мутафчиев относно приватизацията на "Химик" ЕАД, Асеновград.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател! Моят актуален въпрос към Вас е: преди сключване на сделката за продажба на 75 на сто от капитала на "Химик" ЕАД, осъществена през декември 1999 г. и публикувана в "Държавен вестник" бр. 6 от 21 януари 2000 г., проявен ли е интерес от чужди фирми за закупуване на акционерното дружество?
А също така: извършена ли е проверка за произхода на парите, с които са платени банковата гаранция за водене на преговорите и първите вноски по договора за закупуване? Проверени ли са приватизационните документи в частта числен състав на работещите в завода и какви ангажименти е поел купувачът за увеличаване на работните места и за запазване възнаграждението на работниците в "Химик" ЕАД, Асеновград.
Какво ме накара да Ви задам този въпрос? "Химик" ЕАД и технологията, по която работи, е не само рентабилно, но и от важно значение за екологията в страната. Той е единственото предприятие на Балканския полуостров за регенериране на полиестеролни, ПВЦ-отпадъци и за производството на суровина и продукти от тях. Интересът на западните фирми и инвеститори към подобни технологии е голям и мен ме учудва фактът, че Агенцията по приватизация не е предприела необходимите действия за привличане на чуждестранни инвеститори по продажбата на "Химик" - ЕАД. Учудва ме и фактът, че заводът е продаден на сформираното РМД, наречено "Химик 2000" - АД. По принцип то повече прилича на еднолично търговско дружество, тъй като там 71 на сто от акциите са собственост на управителя Красимир Кацаров и на трима-четирима негови приближени.
Спорен е, според мен, въпросът дали сключената сделка е в интерес на държавата, а също така и на работещите в него. Защо казвам това?
Първо, за времето, в което "Химик" ЕАД се управлява от господин Кацаров и неговия мениджърски екип, заводът през 1998 и 1999 г. за първи път е бил без печалба от производството. През това време мениджърският екип е продавал, може би с цел да се закупи по-евтино предприятието, на определени фирми продукция на цена под себестойността.
Господин вицепремиер, при сформирането на работническо-мениджърското дружество са допуснати и немалко нарушения:
Първо, по сроковете за организиране на събранието и набиране на акционерите.
Второ, трима от основните акционери са внесли сумите на РМД след изтичане на обявения срок.
Работници, участници в РМД, се съмняват, че банковата гаранция за водене на преговорите за приватизация и първоначалната вноска са изплатени от средствата на завода.
Озадачаващ е още един факт: как така е поет ангажимент за увеличаване броя на ангажираните работници в дружеството от 150 на 200, след като там са ангажирани 374 работници в момента?
В момента там социалното напрежение расте. Господин Кацарски си позволява да налага административен рекет над работниците, като ги принуждава да подпишат бланка-молба, първо, за намаляване възнаграждението им на минимално, а след това и преподписване на безсрочните договори в срочни, без дори да се споменава срокът, за който се сключва срочният договор. Работници, които не подписват този договор, не биват допускани до работа.
Господин министър, това още веднъж ме кара да мисля, че сделката, която е сключена, нарушава интересите както на държавата, така и на обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми народни представител, господин Мутафчиев! Процедурата за приватизация на "Химик" еднолично акционерно дружество - Асеновград, е била открита за първи път с решение на Агенцията за приватизация през 1994 г. С решение в началото на 1996 г. агенцията е определила метода за приватизация - продажба на 75 на сто от капитала на дружеството. Методът е бил преговори с потенциални купувачи. Тогава не е сключена приватизационна сделка.
През 1998 г. Агенцията за приватизация е упълномощила "Филомбарда" АД - Милано, да подготви приватизационната сделка до етап сключване на договор за приватизация. С решение от 30 декември 1998 г. агенцията за приватизация е определила метода за продажба на пакет акции, представляващи 75 на сто от капитала на дружеството, отново като преговори с потенциални купувачи. До 19 февруари 1999 г. е бил срокът за закупуване на документация за участие в преговорите и за подаване на оферти.
Вие питате защо не са търсени възможности да се привличат чуждестранни купувачи. Документация за участие в преговорите е закупена от "Изола България инвестмънт", представлявана от господин Никола Зикатанов - изпълнителен директор, както и още една документация, закупена от "VIР" ООД, представлявана от Валентин Цветков - директор.
До крайния срок за набиране на офертите, такива отново не са получени.
С решение от 4 март 1999 г. Агенцията за приватизация е удължила срока за подаването на оферти за закупуване на 86 хил. броя акции, съставляващи 75 на сто от капитала на дружеството. Този срок е бил 16 април 1999 г. На 30 март 1999 г. документация е била закупена от работническо-мениджърското дружество "Химик 2000" АД от Асеновград. До крайния срок за подаване на офертите е била получена само една оферта - на РМД "Химик 2000". Депозитът за участие в преговорите е бил в размер на 80 хил. щатски долара.
С решение на Агенцията за приватизация от 12 август 1999 г. "Химик 2000" АД е бил определен за ексклузивен купувач в преговорите с потенциални купувачи за продажба на тези 86 хил. броя акции. Приватизационният договор е бил подписан на 3 декември 1999 г. Цената по договора, постигната в резултат на проведените преговори, е 700 хил. щатски долара. Според договора началната 10-процентна вноска се плаща със средства на "Химик 2000" АД, а останалите вноски се плащат от печалбата от бъдеща производствена дейност на приватизираното предприятие. Началната вноска е приспадната от внесения депозит за участие в преговорите, който, както вече казах, е бил в размер на 80 хил. щатски долара.
Във връзка с § 9, ал. 4 от Закона за приватизацията декларация за произхода на средствата не е подадена, тъй като приватизацията е извършена по реда на чл. 25, ал. 3 от същия закон. Съгласно чл. 24 от приватизационния договор купувачът се задължава в качеството си на основен акционер на дружеството да поддържа средносписъчна численост на персонала за срок от 3 години съгласно следната програма: през 2000 г. - 150 човека, през 2001 г. - 180, през 2002 г. - 200 човека. Всяка календарна година купувачът се задължава да изготвя за своя сметка и да представя в Агенцията за приватизация писмен отчет за изпълнение на програмата за трудова заетост. Отчетът трябва да бъде представен до края на март т. г.
Първата отчетна година е 2000-ната и първият отчет всъщност би трябвало да бъде представен до края на март 2001-та година. В случаите на неизпълнение от страна на купувача, купувачът дължи сериозни парични неустойки.
Изпълнителният директор е подписал справка за средносписъчната численост на персонала. Според нея персоналът на предприятието към 1 януари 1999 г. е 374 човека. Съгласно чл. 3, ал. 1 от приватизационния договор, купувачът се задължава да извърши в дружеството инвестиции в дълготрайни материални активи, свързани с основния предмет на дейност на дружеството. Тези инвестиции трябва да бъдат в размер на 530 хил. щатски долара за срок от пет години от датата на придобиване на собствеността върху акциите. Двадесет на сто от тези инвестиции трябва да бъдат извършени със собствени средства на купувача.
За обезпечаване изпълнението на задълженията на купувача за заплащане на дължимата покупна цена и за изпълнение на инвестиционната програма купувачът е учредил в полза на Агенцията за приватизация залог върху акциите, които са предмет на покупко-продажбата.
Когато развивахте въпроса, Вие на практика предоставихте множество нови данни, които не фигурираха в писмения Ви въпрос. За да получите отговор и на тях, молбата ми е да ми ги предоставите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин заместник министър-председател.
За реплика имате думата, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, независимо от Вашия обстоен отговор, аз оставам с убеждението, че и Вие не сте сигурен дали е защитен държавният интерес при сключването на тази сделка.
Първо, по отношение на чуждите инвеститори. Проверете дали е пристигало в Агенцията за приватизация писмо от фирмата "Хайкълс" - Германия, за това да се проведат преговори за закупуване на завод "Химик".
Второ, с продажбата на завода на работническо-мениджърското дружество и най-вече на господин Кацарски Вие отново сте нарушили държавни интереси и ще Ви кажа защо. На събрание на акционерите господин Кацарски казал пред работниците: Господа, съгласете се да ви намаля заплатите на минимални, а аз ще намеря начин да изплатя вашите възнаграждения, без да плащам данъци на държавата... Кажете ми такива хора могат ли да защитават държавния интерес? Според мен, не.
Спомням си как преди броени дни всички ние застанахме да защитим интересите на българските граждани в Либия. Това е добре. Но си задавам един друг въпрос: кой ще защити интересите на българските граждани в България? Как така Агенцията за приватизация е дала съгласие работническо-мениджърското дружество да съкрати 150 човека? Това е половината от персонала. Да ги изхвърли на улицата - нови безработни!?.... Това в интерес на държавата ли е, в интерес на хората ли е? - Разбира се, че не е.
Кой ще ги защити? Изпълнителната власт? - Не. Синдикатите? - Съмнявам се, тъй като в момента господин Желязко Христов като председател на КНСБ не е помогнал на тяхната синдикална организация да премине в преговори с ръководството на "Химик" ЕАД и на тях непрекъснато им се отказват преговорите.
Инспекцията по труда? Господин Нейков е тука. Та от две седмици аз съм подал молба за проверка как така се нарушава трудовото законодателство и все още такава проверка не е направена. Явно само опозицията може да защити техните интереси, но ние нямаме властта, господин вицепремиер.
Затова аз настоявам пред Вас: направете проверка на тази сделка. Настоявам и пред министър Нейков, понеже е тук: проверете дали се спазва трудовото законодателство в "Химик" ЕАД и нека да се вземат най-строги мерки спрямо този управител. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
За дуплика има думата господин заместник министър-председателят.

ЗАМЕСНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не мога да приема обвинението Ви като, обръщайки се към мен, Вие казвате, че не съм защитил интересите на държавата. Не съм участвал в приватизацията. Това е сделка, която е извършена от Агенцията по приватизация. И аз се опитах да Ви отговоря коректно по въпроса, който Вие поставихте.
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: А контролът?
ЗАМЕСНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Моля Ви се, мога ли да продължа? Благодаря.
Вярно е, че Агенцията по приватизацията е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, а Министерството на икономиката отговаря за тази дейност.
Пак ще повторя, отговорих коректно на всичките въпроси, които бяхте задали.
Мисля, че е ненужно да получавате такива сравнителни предимства, когато доразвивате въпроса с информация, която не сте представили. Всъщност, ще се наложи вероятно, ако поискате, да Ви отговоря втори път.
Министерството на икономиката извършва всички проверки, които трябва да извършва по всички сигнали, при които има съмнение за коректно извършени сделки. За да стане тази проверка обаче дайте информацията, с която разполагате.
В заключение - не мога да коментирам последните Ви думи, където се опитвате да ме прехвърлите в ролята на политик. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Питане към заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев от народния представител Руси Статков относно състоянието и перспективите на "Пима" ЕАД, Монтана.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Преди да започна своето питане, господин председател, ще Ви помоля в ролята си на председател да въведете ред в електронната уредба, която отчита времето на народните представители, защото вече имах възможност при питането към министър-председателя да не си контролирам времето, защото не работи уредбата. И господин Соколов да ми реже времето без да знам какво въобще става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Работи уредбата! И на всички ви давам повече време. Току-що на господин Мутафчиев от вашата парламентарна група му оставих три минути повече.
РУСИ СТАТКОВ: Правя това уточнение, защото на два пъти господин Соколов ме прекъсна без да работи уредбата пред мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За да не Ви отнемам от трите минути, сега започвайте защото времето тече.
РУСИ СТАТКОВ: От 5-те минути! От 5-те!
Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател, господин министър, колеги! Питането, което съм направил, господин Жотев, за едно от най-големите предприятия в моята област - Монтанска, а и не само в нея, а и във Видинска, защото на площадката на Горни Лом има поделение на "Пима" ЕАД, е резултат, за съжаление от Ваше бездействие, господин Жотев.
На среща през януари тази година в Монтана Вие поехте ангажимент да проверите всички предприятия, за които аз като народен представител Ви казах, че има ревизионни актове или сигнали за престъпления.
Принудихте ме, след като бездействахте, след като разбрах, че и народен представител от СДС, от висшето ръководство на СДС би трябвало да Ви предостави материал, с който Вие да предприемете проверка, но може би този материал не Ви е предоставен, колегата се е изплашил или е свързан с някого, затова днес аз съм принуден, повтарям, да поставя този въпрос.
Поставил съм го вече от тази трибуна на господин Муравей Радев през 1998 г., защото действително заетостта на не 200, не 300, а над 1100 човека и техните семейства, тоест няколко хиляди човека в избирателния ми район зависи от "Пима" ЕАД.
Господин Радев тогава от тази трибуна уверяваше не само мен, но и хората от моя избирателен район, че прави необходимото. На въпросите, които му зададох - има ли стратегия за преструктуриране на икономиката, за Военноотбранителния комплекс, за пазара и така нататък, за мерките, които предприема Министерство на финансите, за инициативата му с други министерства, отговорът му беше: да, да, "Пима" все по-успешно се развива и ще излезе в края на годината - пред мене е стенограмата - извън предприятията, които са в онзи Закон за оздравяване, тъй като тя беше в Закона за оздравяване.
Това обаче, господин министър, Вие вече с информацията, с която разполагате, знаете, че не се случи. Напротив, "Пима" е обявена миналата година в ликвидация.
И, ето, към Вас са насочени много информации в последно време, за които споменах, за злоупотреби на ликвидатора, за умишлена съсипия, за лишаване на поредното предприятие от пазари. Например, предприятието в Горни Лом има сключени договори с Гърция, с Македония, тоест вместо да се печелят пазари, ще се губят пазари; вместо да се печелят нови пари, бих казал - свежи, ще се загубят неустойки; вместо да се разкриват допълнителни работни места, ще се ликвидират работни места; вместо общините да имат допълнителни средства в бюджетите, за да могат да решават проблемите, няма да ги имат, а може би са планирани за тази година?
Колко време имам, господин председател, защото не работи уредбата отново?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Две минути!
РУСИ СТАТКОВ: И, действително се създават изключителни затруднения с това, което в момента правите.
Господин министър, пред мен е един договор, който в продължение на 8 години не е изпълняван - от 1992 г. до 1999 г. относно разделянето на бившето предприятие, на бившия комбинат "Аврам Стоянов" в Михайловград тогава на две - на "Пима" - ЕАД, и на "Акумулатори".
От 1992 г. всъщност има решение за разделяне. Това разделяне е през 1997 г. с някакви протоколи, формално отново е направен опит да се направи, за да се стигне до 1999 г. И може би в уточняващите въпроси, след като чуя Вашия отговор и видя Вашата реакция ще Ви ги задам.
На 12 декември 1999 г. се прави една спогодба между вече частната фирма, която е приватизирала Акумулаторния завод с все още държавната в ликвидация. И става дума за много милиони, които се подаряват на частната фирма. Подаряват се с тази спогодба, господин министър!
Вие споменахте в едно свое изявление тук, че № 1, приоритет на правителството е борбата срещу сивата икономика. Вие този сигнал го имате. Вие имате този документ, тази спогодба. Аз с интерес ще очаквам да чуя от тази трибуна какво ще кажете, защото наистина да подаряваш държавно имущество, когато хората не са си получавали от "Пима" заплатите - пет или шест месеца, когато децата им гладуват, това е престъпление на квадрат или на куб, както щете го наречете!
Затова чакам и Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин заместник-министър председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Статков! Няма нужда да ме чакате за отговор. Аз съм пред Вас - втори път, трети път, винаги, когато зададете въпрос съм пред Вас, само че не виждам смисъл от този апломб в думите Ви.
"Пима" беше едно от дружествата, с чиито проблеми се сблъсках още в първите дни, когато бях назначен за министър на икономиката. Това беше един от поводите за посещението ми заедно с Вас в Лом и Монтана.
Вие, господин Статков, и аз, сме добре запознати с проблемите на дружеството, но въпреки това ще направя кратък преглед назад.
"Пима" ЕАД в ликвидация - град Монтана, е еднолично търговско дружество с 100 на сто държавно участие. Основният предмет на дейност е производството и търговията със специална машиностроителна продукция и промишлени взривни вещества. Във връзка с формирани негативни финансови резултати и висока кредитна и обща фирмена задлъжнялост дружеството попада под действието на Закона за финансово оздравяване на държавните предприятия. За срокът на действието му министърът на финансите е органът, упражняващ правата на собственост на държавата. През този период с Решение 645 от 27 ноември 1997 г. Агенцията за приватизация е открила процедура за приватизацията на две обособени части от "Пима". Това са клон "Бързия" в село Бързия и Механичен цех в село Винище. Продажбата е осъществена само за обособената част в село Бързия. С Решение № 75 от 10 август 1998 г. Агенцията за приватизация е открила процедура за приватизация на цялото дружество. Обявени са за продажба 75 на сто от акциите, но оферти за покупката им не са постъпили. На 13 април 1999 г. със Заповед № 164 министърът на финансите прекратява чрез ликвидация "Пима". Това става на основание на чл. 6 от Закона за финансовото оздравяване на държавните предприятия, а именно - не постигане на финансовото оздравяване в предвидените по програмите срокове.
За ликвидатор е назначен последният изпълнителен директор Светлин Гогов. Той не е предприел никакви действия за реалното спиране на дейността на дружеството и е продължило изпълнението на неизгодни договори. Не са взети предвидените в закона мерки за съкращаване на излишния персонал в дружеството. Не е изготвена цялостна експертна оценка и правен анализ на активите на дружеството.
От 1 юли 1999 г. упражняващ правата на собственост на държавата в "Пима" е министърът на промишлеността. Предвид на сериозните пропуски в процедурата по ликвидация със заповед от 20 октомври 1999 г. той освобождава Светлин Гогов и назначава за ликвидатор Младен Младенов. Новият ликвидатор е възложил спешно изготвянето на експертна оценка и правен анализ на активите на дружеството. Предприел е необходимите действия за прекратяване дейността на "Пима", като по този начин е спряно натрупването на нови загуби за дружеството. Направен е разчет за необходимия персонал за осъществяване на процедурата по ликвидация. Към съкращаване на работници обаче не е пристъпил.
На проведената от мен среща в гр. Лом две работническо-мениджърски дружества - "Атлантик 2000" ООД, от Лом, и "Пима 98" АД, от Монтана, заявиха своето желание да участват в приватизацията на дружеството. Вие сте информиран за това.
В тази връзка разпоредих действията по съкращаване на работниците да бъдат преустановени, за да се даде шанс на двете дружества да осъществят преговори с Агенцията за приватизация. Те трябваше да докажат сериозността на своите намерения пред Агенцията за приватизация.
В резултат от проведените между двете дружества срещи с Агенцията за приватизация в писмо от 4 февруари 2000 г. господин Захари Желязков ме уведоми за нецелесъобразността от възобновяването на процедурата за приватизация на дружеството.
Не приемам обвиненията Ви, че Министерството на икономиката е стояло със скръстени ръце. С решение № 1017 от 1 март 2000 г. процедурата за приватизация бе закрита. Защо беше закрита? Просто защото няма купувач.
От 28 февруари ликвидаторът е започнал планово освобождаване на 217 работника, като тяхното разпределение по места е, както следва: в гр. Монтана - 137 човека, в Лом - 201, в Чипровци - 77, а в с. Горни Лом - 102 работни места. До момента от изброените по-горе съкращения са извършени 268.
През ноември 1999 г. по иска от Първа земеделска инвестиционна банка, в несъстоятелност, в Окръжен съд - Монтана, е образувано гражданско дело за обявяване на "Пима" в несъстоятелност. Към настоящия момент делото е висящо.
В случай, че за дружеството не се открие производство по несъстоятелност, ликвидацията ще продължи с най-бързи темпове. Представени и приети са оценките на четири обособени части. Предстои приемането на оценките и на останалите обособени части.
В Министерството на икономиката и при ликвидатора вече има заявен интерес за закупуване на обособените производства в Монтана, Лом, Чипровци и Горни Лом.
Що се отнася до повдигнатия от Вас въпрос за разпространяващата се информация за злоупотреби от предишни ръководства и от сегашния ликвидатор, бих искал да Ви кажа следното.
Първо. Извършената финансова ревизия за периода от 1 октомври 1991 г. до 31 декември 1997 г. е приключила с ревизионен акт, който е констатирал нанесени щети в размер на 11 млн. и 200 хил. деноминирани лева по вина на бившите изпълнителни директори Павел Павлов и Михаил Йорданов - главни счетоводители и други материалноотговорни лица. Копие от този ревизионен акт е предоставено на Окръжна прокуратура - Монтана.
Второ. По искане на новия ликвидатор е назначена финансова ревизия на "Пима", която започна на 1 февруари тази година и ще обхване периода от 1 януари 1998 г. до 31 декември 1999 г. Ще се ревизира както дейността на бившия ликвидатор господин Готов, така и дейността на сегашния - господин Младенов. Самият той е поискал тази ревизия. В случай, че бъдат констатирани злоупотреби, веднага ще сезирам компетентните органи.
И трето, до момента не е издавано разрешение за разпореждане с активи на дружеството, поради което сегашният ликвидатор не е предприемал такива действия.
И в заключение мога да кажа, че ще продължа да следя пряко бъдещето на "Пима", какъвто и ангажимент поех, когато провеждах срещите с бивши и настоящи работници и служители.
Мога да кажа също, че има сериозен интерес към тези четири площадки, за които говорих. И затова съм убеден, че някои от тях ще продължат своята дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За два уточняващи въпроса има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, колеги! Аз с внимание Ви изслушах и Вие не може да ме укорявате в апломб и друго, когато сам, след като се чуете отстрани, може би на запис, и се убедите в толкова много нарушения, които са извършени, толкова престъпления и засегнатите хиляди хора, бихте си отговорили сам - спокойно ли тук, с безгрижие ли, с безотговорност ли от тази трибуна трябва да се говори или с гняв и болка? Или с търсене на отговорност?
Господин министър, господин заместник министър-председател, аз искам да Ви погледна в очите и Вие да ме погледнете и мен. Вие току-що обявихте, че сте взели мерки и че няма разпореждане с активи на предприятието.
И първият ми уточняващ въпрос е следният: аз Ви споменах спогодба на 10 декември 1999 г., когато трябваше висш функционер на Парламентарната група на СДС да Ви я даде. И ако я нямате, сега ще Ви я връча. Тя е точно за разпореждане с активи от държавната към частната фирма за десетки милиони деноминирани лева, подарък, на базата на този стар договор за разделяне, който седем или осем години не е изпълняван. Така че разпореждане има, защото това е спогодба, която е заверена от нотариус. Когато, повтарям, заплатите на хората не се дават, когато хората са изправени пред унижението да съществуват или не, децата им да продължат образование или не, от нашия регион. Защото Вие споменахте Чипровци, Вие споменахте Горни Лом, Вие споменахте площадка "Монтана", където безработицата е огромна, господин министър! Как да стои човек спокоен, когато се изправя очи в очи с хората и те питат: защо? Защо това правителство вече четвърта година не прави нищо? Защо престъпниците са на свобода? Защо това правителство ни лъже? Спечелиха местни избори с лъжи вашите хора там. И Вие искате спокойно тук да говоря или да мънкам от тази трибуна.
Второ. Относно приватизацията. Имате проекти и тях ще Ви ги дам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Господин Статков, имахте да зададете два уточняващи въпроса. Двете минути изтекоха, Вие не си зададохте въпросите. Благодаря Ви.
РУСИ СТАТКОВ: Уредбата не работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Човек най-напред си задава въпросите, после ги аргументира, а Вие не го направихте, така че, благодаря Ви.
Поради това, че не работи уредбата, след като приключи отговорът на господин министъра, ще дам техническа почивка за оправяне на уредбата.
Моля, довършете с въпросите. (Уредбата вече работи.)
РУСИ СТАТКОВ: Моят въпрос е: господин министър, Вие лично запознахте ли се с предложенията на работническо-мениджърските дружества, които искат да защитят старите пазари и да завоюват нови? Или умишлено се ликвидира по-нататък предприятието?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
РУСИ СТАТКОВ: Заповядайте папката и се надявам, че този път ще я прочетете. (Народният представител Руси Статков връчва папката на заместник министър-председателя Петър Жотев.)

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Господин Статков, има процедура, по която се предоставят материалите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, оттеглете се от трибуната.
РУСИ СТАТКОВ: Ще го изпратя и писмено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, изпратете го както искате. Сега се оттеглете и оставете господин заместник министър-председателят да отговори на Вашите въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Статков, пак Ви моля, спазвайте процедурата, по която Министерството на икономиката трябва да представя материалите и ме оставете да Ви отговоря на въпроса. Дали ще развиете въпросите си с гняв или с точност на професионалист, ако имате изобщо отношение към проблемите на чипровци и на производството в Монтана, е Ваш проблем. Моят тон не е Вашият тон, просто се разминаваме, съжалявам. С моя тон, опитвам се да бъда професионалист и да разграничавам реалните възможности за приватизация на едно предприятие и ако такива възможности няма, да се използват възможностите на ликвидация, така че наистина да се даде хляб на хората поне в четири площадки. Точни тези площадки, за които Вие споменавате - Чипровци, Горни Лом, Монтана. Водил съм разговори с потенциални купувачи на всяка една от тези площадки. Но не твърдя, че непременно ще приключи успешно ликвидацията на тези четири площадки, така че да се появят реални инвеститори, които да сключат договор. Това е процес, при който има рискове.
По въпроса, който поставихте за това дали съм запознат с предложенията на двете дружества, които водиха преговори с Агенцията за приватизация Ви отговарям положително. За голямо съжаление в процедурата по приватизация трябва да се поемат значителни стари задължения. Много по-лесно е при ликвидацията в този случай, когато няма сериозен инвеститор, който да разполага с пари в брой, да запази обособени части от тези площадки.
Така че не бива да се нагнетява напрежение в този регион допълнително. Вярно е, абсолютно сте прав за високата безработица. Тъкмо затова Министерството на икономиката се отнася с особено внимание към този регион. Не е вината на Министерството на икономиката, не е моя вината, че се е стигнало дотук по отношение на финансовото състояние на това предприятие. Не бих искал да влизам в чужди територии и търсене на възможности за алтернативна заетост и тъй нататък.
По отношение на допълнителната информация, която ми давате, ще я проуча и след като се запозная с нея, а и след като скоро ще излязат резултатите от тази ревизия, ще преценим дали наистина има нарушение от страна на ликвидатора господин Младенов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин заместник министър-председателя.
Имате думата, господин Статков, да изразите отношението си към отговора.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господа министри! Аз не съм започнал оценка на тона, Вие започнахте, говорихте за апломб, провокирахте нещо, което всъщност не е важно. По-важен е действително проблемът и състоянието на това изключително централно за нашия регион предприятие.
Господин министър, Вие току-що обявихте от тази трибуна, че се отнасяте професионално към проблема. Защо тогава, след като не може да се приватизира цялото предприятие, Вие говорите за обособени части, които обаче първо сте подписали да се ликвидират, хората да отидат на улицата при положение, че предприятието "Горни Лом" работи и е самостоятелно, има сключени договори с Македония и с още няколко страни? Къде е този професионализъм? Дявол да го вземе, говорим от тази трибуна, министри се бият в гърдите, а същевременно хората са на улицата. И Вие искате ние тук да ръкопляскаме, когато се обещава за пореден път. Защото Вие за пореден път, както и Вашите предшественици, обещавате. Три години на мен ми се обещаваше от тази трибуна от министър Муравей Радев. Прочетох ви стенограмата. А фактически се получава пълен разгром на икономиката в нашия регион, пълен разгром! Защото безработицата отдавна е минала критичните 25 на сто. За повечето от общините е 50 на сто, 60 на сто. Вие не предприемате нито една крачка за създаване на заетост. А сте длъжни при такива масови уволнения и ликвидации да имате такава алтернативна заетост. Къде ви е професионализмът, къде ви е отговорността по законите? Това за мен е изключително безотговорно! И не са тежки думи, защото хилядите хора в нашия край са без работа и в отчаянието си питат докога и кой. Вие казвате, че не искате да ги лъжете. А това правителство, това мнозинство обеща, че може да реши проблемите. За четири години нищо не реши. Безработицата нараства. Това е поредната голяма ликвидация.
Повече не може така да продължава! Или вие действително ще предприемете нещо, или си отивайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Преди да продължим, пет минути техническо прекъсване, за да опитаме да оправим таймера, за да няма недоволство. (Звъни.)




(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Регистрацията върви, вече наближава 121, но господин Сендов току-що ги преброи, в залата са 38 души. Така че очевидно няма кворум, за да продължим.
Съобщения:
Съветът по европейските въпроси ще проведе заседание на 15 март от 15,00 ч. в зала "Запад".
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание на 15 май, сряда, от 15,00 ч. в зала 232. (Шум и реплики на недоволство от БСП.)
Вярвам на очите си, а не на електронната система. Парламентарният контрол не е телевизионна рубрика, а е действие на парламента, което се извършва от депутатите. След като депутатите ги няма...
Следващото заседание е на 15 март от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,55 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
      Анелия Тошкова

   Калчо Чукаров