Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев

Секретари: Христо Димитров и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения:
- Законопроект за естествените монополи. Вносител - народният представител Александър Каракачанов. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Законопроект за ратифициране на Конвенцията за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на река Дунав. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по опазване на околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Постъпили са следните предложения за точки от дневния ред на седмичната програма:
- Предложение от народните представители Гиньо Ганев, Иван Генов и Евгени Киров, които предлагат като точка от дневния ред на Народното събрание за периода 10 - 12 март 1999 г. да се включи изслушване на правителството за неговите действия и непосредствени намерения във връзка с кризата в Косово.
- Предложение от народния представител Петър Мутафчиев да се включи проекторешение на Народното събрание за избиране на временна анкетна комисия за изясняване на условията, при които е допуснато облагодетелстване на фирми, занимаващи се с дистрибуция на цигари във връзка с Постановление № 275 на Министерския съвет.
- Предложение от народния представител Атанас Богданов да се включи законопроектът за преструктуриране и стабилизиране на стоманодобивния отрасъл с вносител същия народен представител.
- Предложение от народния представител Любен Корнезов да се включи законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с вносител господин Корнезов, и Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с вносител Министерския съвет.
И предложение от Парламентарната група на СДС:
1. Проект за решение за закриване на Славянския университет.
2. Законопроект за регионалното развитие - продължение.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
4. Законопроект за защита на потребителите и за правилата за търговия.
5. Проект за решение относно одобряване на Национална стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г.
6. Парламентарен контрол.
По предложение за точки от седмичната програма имат думата вносителите, както и предложения за отпадане или разместване.
Има думата господин Гиньо Ганев. Заповядайте.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа! За трети път този въпрос се повдига сега по реда на чл. 39, струва ми се, ал. 3.
Предложението е да се изслуша правителството за неговите действия и намерения по повод на кризата в Косово.
Аз искам да бъда много кратък в мотивите, но достатъчно ясен. Виждам в залата и някои лица помня не от днес. По време на Великото Народно събрание, господин председателю, тук се занимавахме с една процедура на изслушване четири месеца - дали да се повика Тодор Живков и да се слуша като обвиняем или пък не. Тук става дума за друг режим на изслушване. Става дума за една Конституция, която повелява, че България е парламентарна република и този парламентарен режим излъчва правителството на България. Но той не само го избира по Конституция. Парламентът упражнява и един контрол в широкия смисъл на думата над неговата дейност. И аз искам да кажа, че този контрол не може да бъде сведен до тези петъчни часове - от 11,00 до 14,00, когато тук слушаме едни предварително написани въпроси и още по-написани отговори. И става един театър, който не може да изчерпи същината на парламентарния режим.
Изслушването, за което става дума, в чл. 92 на правилника, интерпретиращо конституционен принцип, е това, за което ние говорим сега с нашето предложение. И отивам по-нататък. Известно е, написано е не в томове, а в тонове хартия, че при парламентарното управление всички въпроси, които представляват един обществен интерес, трябва да бъдат разисквани, за да бъде Народното събрание най-малкото информирано. И няма защо непременно ние да внесем законопроект, проекторешение, декларация или обръщение, трябва да знаем, че има дебати, които завършват без гласуване, дебатът без вот.
И че, второ, не става дума само за действия, а и за намерения на правителството.
Господин председателю, Вие сте познат франкофон...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ: ... що не прочетем "Дьо амель" - новия, "Дидие Мос". Там спор не може да има върху това - че правителството, когато въпросът е важен, трябва да дойде и да говори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганев, времето изтече.
ГИНЬО ГАНЕВ: И тук не става дума нито за обвинения, нито за подценяване на правителството. Но не може, господин председателю, на 16-и военното министерство получило писмо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганев, просрочихте времето с една минута вече.
ГИНЬО ГАНЕВ: Дано не го просроча, за да кажа само фактите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вече го просрочихте. С две минути разполагате.
ГИНЬО ГАНЕВ: Да кажа откъде идва това. На 18-ти заседава комисия в правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганев, времето изтече.
ГИНЬО ГАНЕВ: Ама, искате ли да чуете този аргумент, въпреки времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не искам да ги чуя. Аргументите се чуват в рамките на две минути.
ГИНЬО ГАНЕВ: А ако минат двете минути и ако има нещо важно да се каже?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако минат двете минути, Ви отнемам думата.
ГИНЬО ГАНЕВ: Искам да Ви чуя, дали председателството играе ролята на хронометър, или пък играе ролята на политически ръководител? (Ръкопляскания от ДЛ.)
На 23-и правителството....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Играе ролята на спазващ правилника.
ГИНЬО ГАНЕВ: ... гледа в Съвета за сигурност... (Народният представител продължава да говори при изключен микрофон, реплики и ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Господин Ганев, много пъти съм казвал - освен Конституцията, хубаво е да се познава и правилника.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Предпочитам да познавам Конституцията, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Атанас Богданов, който е вносител на предложение.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съществува един принцип, че от всяка безизходица има поне три изхода. Единият от изходите уважаваната от мен госпожа от телевизията в "Открито" Валя Ахчиева, заедно с господин Мартин Заимов показаха, че трябва да бъде ликвидацията на стоманодобива.
Аз искам да ви напомня, че още преди две години Съюзът на българската индустрия представи и господин Стефан Нешев внесе един проект за стабилизация и преструктуриране на индустрията. Моето предложение също третира този въпрос - за стабилизиране и преструктуриране на стоманодобива. Бих искал да разбера все пак българският парламент има ли волята да разгледа тези закони и действително в режим на диалог да се намери най-доброто решение по въпроси, които не търпят никакво отлагане, защото това, което се случва в Българска национална телевизия и в други масмедии, чрез които се стремим да убедим хората и да ги стреснем, че единственият изход е ликвидация, смятам, че българският парламент има възможностите, необходима е воля да намерим истинското решение, което може да доведе действително до стабилизирането на нашата индустрия, до стабилизирането на стоманодобива.
Ето защо на основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отново поставям въпроса в дневния ред на тази седмица да бъде включен въпросът по разглеждането на проектозакона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Богданов.
Има думата господин Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вече няколко седмици представители на Демократичната левица предлагат на вашето внимание проект за решение за избиране на временна Анкетна комисия за изясняване условията, при които е допуснато облагодетелстване на фирми, занимаващи се с дистрибуция на цигари във връзка с Постановление № 275 на Министерския съвет от 18 декември 1998 г.
Аз съм убеден днес, че вие, като мнозинство, ще подкрепите това предложение, защото имате сериозни мотиви за това. Първо, че във вашата "Програма 2001" обещахте да се борите срещу корупцията, а тук данните за корупция са сериозни. И второ, защото неведнъж и от тази трибуна сте изразявали становище, че вие сте за откритост на действията, за прозрачност пред вашите избиратели, за прозрачност пред целия български народ.
Какви са фактите? С Постановление № 275 на Министерския съвет от 18 декември 1998 г. се определиха цените на тютюневите изделия, с които се създават условия приближени до правителството фирми да получават завишени квоти за цигари с облепени бандероли със старите им цени и са предоставени възможности да ги продават по нови цени. Другият факт - средната консумация на цигари в България годишно е от 15 до 17 хил. тона. Седемнадесет хиляди тона е най-голямата консумация, която е осъществявана досега. За 1998 г. за вътрешния пазар са закупени 22 хил. тона цигари - близо 5 хил. тона повече. Можете да си представите колко пари са излезнали от българския бюджет най-вече по отношение на акциза и колко пари са загубили акционерните дружества към "Булгартабак холдинг".
Уважаеми господа, аз съм убеден, че днес вие ще разберете, че това е задача на Народното събрание. Свидетели сме няколко петъци, че министър-председателят обеща, че правителството ще се ангажира с изясняване на случая. За съжаление не ни беше даден дори списъкът от полицейското разследване. Ако вие като народни представители наистина сте против корупцията, ако наистина държите на своите думи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето свърши, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Приключвам, господин председателю. Ако наистина държите на своите думи, че няма сини чадъри над никоя фирма и над никой активист, то гласувайте. Гласувайте за това наше предложение. В противен случай целият български народ ще разбере, че тук се крие истината. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Има думата господин Любен Корнезов - също вносител на предложение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, предлагам в дневния ред за тази седмица да бъдат включени два законопроекта - Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен още през м. юли 1998 г. и със същото наименование законопроектът, внесен от Министерския съвет от 8 февруари т. г. Всъщност двата законопроекта са минали през Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, те уреждат една и съща материя, а именно изменението и допълнението на чл. 146 до чл. 148. Това са всъщност текстовете, касаещи обидата и клеветата.
И двата законопроекта са в една и съща насока - първо, промяната на наказанието лишаване от свобода и заменянето му с глоба, разбира се в различни размери, които се предлагат в двата законопроекта; и второ, престъпленията по чл. 148 от публичен характер, от общ характер да станат от частен характер.
Това е един общественозначим проблем. Виждаме, че и в нашата преса, а и не само в нашата преса много често се поставят въпросите, особено свързани със свободата на словото и в частност съденето на журналистите, упражняващи своята професия било то в медиите, било то в писмена форма. Така че и двата законопроекта стоят на дневен ред вече повече от месеци, особено първия законопроект. И вярвам, че народното представителство ще ги включи в програмата си тази седмица, аз даже предлагах това да бъде точка първа. Те са няколко текста, няма да ни отнемат много време, за да можем евентуално до края на месеца или началото на другия месец да приемем един законопроект, който ще отговаря на изискванията на днешното съвремие в България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз вземам думата, за да предложа отпадането на точка първа от дневния ред. Какви са мотивите на нашата парламентарна група? В четвъртък председателите на две парламентарни групи - господата Александър Томов и Георги Първанов, поискаха от министър-председателя господин Иван Костов спешна среща по повод предложението за закриване на Славянския университет. В този момент господин Костов не беше в България, така че въпросът за свикването на тази среща между тримата стои за тази седмица. Ние смятаме, че тя трябва да предхожда заседанието на Народното събрание, както и консултации между парламентарните групи.
Предполагам, че уважаемите колеги от мнозинството знаят становището на опозиционните парламентарни групи, не си правят илюзия, че това е лек за решаване въпрос. Предполагам много от тях и като преподаватели, и като родители, и като граждани съзнават, че не може с лека ръка да решим този въпрос. И затова нашето предложение е да започнем разговори и преговори. Затова спешното внасяне на този въпрос само би изострило допълнително обстановката.
Така че, уважаеми колеги, уважаема госпожо Михайлова, ние смятаме, че най-разумното е точка първа от дневния ред да отпадне за тази седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз също искам да направя процедурно предложение при обсъждането на предложения проект за дневен ред за работата на Народното събрание през тази седмица да отпадне проектът за решение за закриване на Славянския университет.
Така предложените аргументи на госпожа Шопова могат да бъдат допълнени и с факта...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Славов, не можете да допълните нищо. По нашия правилник няма разисквания по дневния ред. Може да се правят само предложения за отпадане...
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Аз искам да добавя още аргументи, които биха помогнали на народните представители да гласуват за това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Обяснявам Ви, че не можете да добавите аргументи. Господин Славов, нямате думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Тъй като госпожа Шопова засегна само един елемент от тази процедура, която в момента тече по обсъждането на проекта за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Славов, обяснявам Ви правилника. Изслушайте ме. Нямате думата по тази точка, по която вече имаше изказване. (Реплики от Демократичната левица.)
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Аз единствено искам да бъда полезен на народните представители с допълнителни аргументи, които да им помогнат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отнемам Ви думата. Обясних Ви, че допълнителни аргументи не може да слушаме.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Защото разполагаме... (Народният представител продължава да говори при изключени микрофони, реплики от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пак не познавате правилника.

Пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Гиньо Ганев, Иван Генов и Евгени Кирилов като точка от дневния ред да се включи изслушване на правителството за неговите действия и непосредствени намерения във връзка с кризата в Косово.
Гласували 212 народни представители: за 96, против 104, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Петър Мутафчиев като точка да се включи проекторешение на Народното събрание за избиране на временна анкетна комисия за изясняване на условията, при които е допуснато облагодетелстване на фирми, занимаващи се с дистрибуция на цигари.
Гласували 213 народни представители: за 92, против 107, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Богданов да се включи като точка от дневния ред законопроект за преструктуриране и стабилизиране на стоманодобивния отрасъл.
Гласували 205 народни представители: за 80, против 106, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов да се включат като точка от седмичната програма законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител народния представител Любен Корнезов и законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Министерски съвет.
Гласували 196 народни представители: за 77, против 90, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на заместник-председателя госпожа Петя Шопова за отпадане на точка първа от предложението на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили - проект за решение за закриване на Славянския университет.
Гласували 211 народни представители: за 88, против 121, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
За процедура има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Моето процедурно предложение е да стане пренареждане на програмата за работата на Народното събрание, като проектът за решение за закриване на Славянския университет да мине на пета позиция - преди парламентарния контрол. Кои са мотивите ми?
Мотивите ми са свързани с протеста, който ние правим, по отношение на становището на парламентарната Комисия по образованието и науката. В това становище има елемент на некоректност. Там се твърди, че "Никой от членовете на комисията не отрече и не оспори изложените по-горе констатации. От представителите на опозицията те бяха отминати мълчаливо или подценени и сведени до дребни нарушения".
Искам да ви представя и да видите, че това е протоколът от заседанието на комисията, в който протокол много ясно и много категорично представителите на опозицията подчертаха своите абсолютни несъгласия с редица пунктове от мотивите за проект за решение на Министерския съвет. Ето защо би трябвало комисията да направи едно коректно становище, да отрази в цялост предложенията и мненията на опозицията, след което вече становището да бъде раздадено на уважаемото народно представителство и тогава да се премине към разглеждането на този проблем.
Поради това настоявам, господин председател, и моля да подложите на гласуване пренареждането на дневния ред на Народното събрание и т. 1 да стане т. 5, тоест преди парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Станка Величкова т. 1 да стане т. 5 от седмичната програма.
Гласували 216 народни представители: за 91, против 120, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте седмичната програма така, както е предложена в проекта и в предложението на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
Гласували 210 народни представители: за 132, против 74, въздържали се 4.
Седмичната програма е приета.
От името на парламентарна група има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДИЖЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Демократичната левица - Българска социалистическа партия, Политически клуб "Екогласност" - искам да изразя пред вас своето отношение към начина, по който се формира дневният ред в този парламент, отношение към това дали този дневен ред съответства на дневния ред на страната, на проблемите, които вълнуват нашия народ, проблемите, които действително могат да решат нашето бъдеще, проблемите, които могат да запазят живота, здравето и достойнството на населението.
Парламентарната група на Демократичната левица счита, че обществеността чака от Народното събрание да се обсъдят много други въпроси. Обществеността чака Народното събрание спешно да обсъди подписаните или договорени споразумения с НАТО във връзка с военната или умиротворителна акция на НАТО в съседна Югославия спрямо провинция Косово. Не са малко вече информациите, че тези договорки се правят зад гърба на българския народ, зад гърба на Народното събрание и в крайна сметка включват, официално или не въвличане на България във военни действия. Няколко пъти и Демократичната левица, и другите парламентарни групи предлагат българското правителство да изрази своето отношение по тези въпроси. Не само българското правителство, но дори и специализираната парламентарна комисия не са запознати, нямат представа за това какво смята да прави нашето правителство. Вместо това ни се предлага закриване на Славянския университет.
Обществеността чака от Народното събрание да обсъди най-сетне какви са основните пунктове на военната доктрина на България - също важен въпрос, за който също специализираната Комисия по национална сигурност е в пълно неведение. Тя не е информирана, не е видяла една буква, един ред от този проектодокумент. Вместо това ни се предлага като най-важна основна точка закриване на Славянския университет.
Обществеността чака от Народното събрание да се обсъди състоянието на българската индустрия. Защо във всеки бивш окръжен или настоящ областен град за 6 месеца се закриха по един, два или три основни, структуроопределящи завода, заводи, които осигуряваха работа и хляб на населението.
Обществеността пита: какво ще стане с българската индустрия, какво ще стане с освободената работна ръка, защо някои разбират структурната реформа единствено като закриване на предприятия и тяхното приватизиране, а не като реформа, която трябва да осигури и създаване на работни места, реформа, която да осигури работа и хляб на населението. Вместо това ни се предлага закриване на Славянския университет.
Българската общественост чака от Народното събрание една ясна и справедлива данъчна система - нещо, което се обещаваше отляво и отдясно. Вместо това имаме една объркана система от данъци, чието приложение при това е свързано с обяснения, подобяснения, писма от министерството. Нямаме основните принципи, които биха дали живот на българския предприемач, на българската индустрия, на българските селяни. Вместо да погледне към данъчната система, фактически мнозинството се занимава със закриване на университети.
Българската общественост чака от Народното събрание да има най-после една законодателна система за културата, образованието, науката. Вместо това ни се предлага закриване на Славянския университет.
Българската общественост действително има какво да иска от българския парламент. Вместо това българският парламент предлага в дневния ред Закон за хазарта. Кое е по-важно? Университети или бингозали?! Но тук, в тази зала дълго се обсъждаше дали да има хотели към казината или да няма, дали да има проститутки или да няма..., дали тотото да бъде в хазарта или не - проблеми, абсолютно невълнуващи българския народ. Вместо насъщните проблеми на нашето общество ни се предлага амнистия за спекулантите, не само чрез предишния закон на господин Лучников, където имаше все пак и някои справедливи неща, но сега и със закона на Теодосий Симеонов практически се предлага хората, които са мамили държавата, които не са плащали данъците си, които са извършвали това, което по всички закони... Това беше във вашето предложение, господа от СДС, ние го прочетохме ясно снощи - те да бъдат оправдани.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): За тебе не се разкри, защото си с картонче.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: С какъв морал ние ще искаме сега българският предприемач, българският гражданин да плаща данъците си, след като хората са могли да бъдат освободени от това.
Вместо действително проблемите на българското общество, парламентът ни предлагаше дълго време лустрационни закони. Какво спечелихте от Закона за досиетата? Разкри ли се кой е действително агент на Държавна сигурност, кой не. Нищо не се разкри и няма да се разкрие! Прощавайте, защото вашите представи не съответстват на това, което е в действителността. Нещо повече, вие чрез това нанесохте един удар върху българската държавна сигурност.
Какво постигнахте, след като опитахте да лустрирате хората, които са членували в Българската комунистическа партия? Пак нищо не постигнахте! Но българското общество дълго време се занимаваше с този проблем в Закона за администрацията, а сега, както виждаме, искате да се занимаваме с този проблеми в Закона за спорта и в други подобни закони.
Уважаеми дами и господа, Парламентарната група на Демократичната левица - Българска социалистическа партия и Политически клуб "Екогласност" - апелира към вашата съвест да престанем да се занимаваме с псевдопроблеми. Действително, проблемът със Славянския университет засяга може би само около 10 хиляди души преподаватели и студенти.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Малко ли са?
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Но той засяга преди всичко и принципи на българското общество - българското дете, българската младеж трябва да учат, вместо да консумират дрога, вместо да се занимават с хазарт. А вие искате да предложите единствено и само ликвидация на българското образование.
Този дневен ред, който вие предлагате, не е дневният ред на българското общество. Излезте навън, вижте младите хора и ще се убедите в това. Трябва действително да се обърнем към истинските проблеми на нашето общество - проблеми, които да гарантират равенството, справедливостта, развитието на производството, стимулирането на нашата наука и култура. Вие това не го правите.
Ето защо от името на нашата парламентарна група и смятам, че и от името на много колеги - ако не ясно, явно, то поне вътре в душата си те са съгласни, че трябва да има нов, различен подход, че този дневен ред, който се предлага, не представлява никакъв интерес за българското общество. Нещо повече - той уврежда неговите интереси. И няма да бъде далеч времето, когато в крайна сметка ще ви каже: уважаеми господа, тези ваши проекти за дневен ред на парламента, вземете си ги, сложете си ги там, където слънцето огрява и вървете където искате! (Шум и тропане в залата.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Господин Гайтанджиев, искам да Ви прочета текста на правилника, който да го има предвид и Вашата парламентарна група:
"Чл. 40. (5) Председателят дава думата на председателите на парламентарни групи, а при тяхното отсъствие - на заместниците им или на упълномощен от тях народен представител, когато я поискат в рамките на дискусиите по дневния ред и времето, определено на парламентарните групи."
Тоест, Вие изядохте от времето на Вашата парламентарна група 7 мин. и 53 сек.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: А-а-а, не! Няма такова нещо! Не е започналата точка първа! (Силен шум в блока на ДЛ, свиркане, думкане по банките.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е започнала точка първа. Точка първа не е започнала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Къде е казано, че трябва да започне точка първа?
Моля за тишина!
За процедура - госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю! Не ни карайте да Ви наричаме "правилникът - това съм аз!". Има текст в правилника, който дава възможност на всяка парламентарна група веднъж в заседание на 10-минутна декларация, което направи и ПГДЛ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Извън дневния ред.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Извън дневния ред. И тази декларация беше извън дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Така че недейте да си тълкувате, вадейки отделни изречения, влиза ли нещо в дневния ред или не. Защото в противен случай каквато и декларация да бъде прочетена, Вие просто ще я вкарате в дневния ред, използвайки свободата на тълкуване, която сам си давате.
Не виждам защо и с какво право, след като сте депутат не знам кой по ред мандат, си позволявате да ни учите на това, което няма връзка с никаква демокрация и с никакъв парламентаризъм...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Във връзка с правилника.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: И не знам защо искате да ни научите, и не знам защо искате да формирате у нас не парламентаристи от някакъв друг калибър, а махленски балканци. (Ръкопляскания в блока на ДЛ. Възгласи: "Браво!")

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ЗАКРИВАНЕ НА СЛАВЯНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Сега минаваме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Я си седнете и не викайте от място! Сега минаваме, ама аз ви чета правилника, който не казва никъде минаваме или не минаваме на първа точка. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Защо не слушате, когато Ви чета поне правилника? Като не си го четете Вие, слушайте, когато друг ви го чете. Казано е: "когато я поискат в рамките на дискусиите по дневния ред", а не вътре в дневния ред. Вие поне сте юрист. (Обръща се към народния представител Любен Корнезов.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Вие го четете, както си искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо искаше думата за процедура господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! След като чухме дневния ред на обществото според Българската социалистическа партия и според господин Гайтанджиев и разбрахме къде слънцето не огрява, предлагам да минем към сериозната работа. И тъй като предстои изключително важна точка от дневния ред, която предизвиква изключителния ви интерес, и на основание чл. 37, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам пряко предаване по Българската национална телевизия на дебатите по тази точка от дневния ред - "Проект за решение за закриване на Славянския университет". Благодаря. (Ръкопляскания. Възгласи: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението за пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Гласували 210 народни представители: за 208, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Има думата госпожа Емилия Масларова за процедура.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Имайки предвид проблема, който днес ще обсъждаме като точка първа от дневния ред на нашия парламент, емоциите, вълненията, притесненията, бих могла да кажа дори и раните, които отваряме в снагата на българското образование, аз предлагам да бъде поканен да присъства в залата ректорът на Славянския университет проф. Никола Великов. (Единични ръкопляскания в блока на ДЛ. Шум и реплики в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Нашият парламент има практиката да каним при обсъждане всички онези, които имат отношение по въпроса, който се поставя. Така че аз настоятелно ви моля да присъства проф. Никола Великов. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа! Аз правя процедурно предложение да бъде поканен на дискусията и проф. Захари Захариев, който е алтернативен ректор на другия Славянски университет. (Силен шум в залата. Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението... (Шум и реплики.)
Моля за тишина! За противно становище има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. От емоции не можем да си чуем думата.
Аз правя противно предложение - да не каним ректорите, защото четейки ревизионния акт на този университет и нещата, които са извършени, и ако поканим ректорите, трябва да поканим и главния прокурор. (Весело оживление. Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Емилия Масларова да бъде поканен ректорът на Славянския университет господин Никола Великов.
Гласували 191 народни представители: за 72, против 90, въздържали се 29.
Предложението не се приема. (Шум и негодувания в блока на ДЛ.)
Моля за тишина!
Моля, гласувайте предложението на народния представител Благой Димитров да бъде поканен господин Захари Захариев.
Гласували 201 народни представители: за 93, против 73, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Иван Борисов Цонев. Заповядайте.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат председателят на Студентския съвет на Славянския университет Мария Крачолова. Смятам, че когато се решава такъв важен въпрос би трябвало тук, сред нас, да бъде представител на висшето учебно заведение. (Ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: Уважаеми колеги, спокойствие!
Смятам, че това е вярното решение. Смятам, че това е интелигентното решение. Това е справедливото решение! Нейното място е тук, в залата.
Господин председател, настойчиво моля да бъде гласувано моето предложение в залата да бъде допуснат председателят на Студентския съвет на Славянския университет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Срещу това предложение има ли някой? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението да бъде поканена в залата госпожа Мария Крачолова. (Шум и реплики в залата.)
Гласували 187 народни представители: за 70, против 88, въздържали се 29.
Предложението не се приема. (Шумно неодобрение от лявата страна на залата.)
За процедура думата има заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми студенти и преподаватели (ръкопляскания отляво, провиквания, шум и реплики в залата), уважаеми граждани, които ни слушате!
Аз се усмихвам,обаче излизам още веднъж на тази трибуна със свито сърце, защото смятам, че колегите от парламентарното мнозинство подценяват точка първа от дневния ред.
Аз предложих, уважаеми колеги, тя да не влиза в седмичната програма, но тъй като влезе в седмичната програма, а ние владеем процедурите добре, съгласно чл. 41, ал. 2, т. 4 аз предлагам отлагане на разискванията с аргументите, които вече посочих.
Изпратено е писмо до министър-председателя на Република България господин Иван Костов от председателите на две опозиционни парламентарни групи - господата Александър Томов и Георги Първанов, за да обсъдят тримата предложението за закриване на Славянския университет, което всички парламентарни групи от опозицията считат за недопустимо.
Вчера е имало заседание на Парламентарната група на СДС, но то е предхождало, а не е било свързано с тази среща.
Аз не мога да допусна министър-председателят да не се съгласи на такава среща. Той получи писмото по време, когато беше в чужбина. Днес е в атомната електроцентрала. Много скоро колегите от парламентарното мнозинство ще поискат преговори по какво ли не - преговори по атомната централа, по енергийната стратегия, преговори, изразяващи националното съгласие.
Уважаеми колеги, заявяваме ви днес откровено - ако искате национално съгласие, да го демонстрираме сега. Подкрепете моето предложение за отлагане на разискванията! (Шумно одобрение отляво, ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Срещу това предложение има ли някой?
Господин Борислав Китов има думата. (Силен шум в залата.)
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм против това предложение, защото ние сме парламентарна република и тук трябва да стават преговори, а не чрез изпълнителната власт! (Ръкопляскания от мнозинството, шум на неодобрение от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
Моля, гласувайте предложението на заместник-председателя госпожа Петя Шопова за отлагане на точка първа от дневния ред.
Гласували 209 народни представители: за 88, против 112, въздържали се 9.
Предложението не се приема.

Има думата председателят на водещата Комисия по образованието и науката господин Георги Панев да изнесе становището... (Силен шум в залата, реплики: "Има процедурно предложение!")
Вече съм дал думата! (Шумно неодобрение от опозицията.)
Момент, господин Панев...
Господин Драгомир Драганов има думата за процедура. (Шум и реплики в залата.)
Вие от левицата, дори не внимавате какво става в залата!
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Господин председател, в края на краищата поне професорите имат предимство пред доцентите! (Шумни провиквания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, нямат предимство! (Министър Веселин Методиев влиза в залата и заема мястото си.)
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Аз си оттеглям процедурното предложение, тъй като то щеше да бъде настоятелно да помолим господин Методиев да бъде в залата. Той вече е тук. Аз благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Георги Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по образованието и науката
относно проект за Решение № 902-03-4 за закриване на
Славянския университет, внесен от Министерския съвет

На свое заседание от 24 февруари 1999 г. Комисията по образованието и науката разгледа проект за решение № 902-03-4 за закриване на Славянския университет, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представители на студентите (председателят многократно отправя призиви за тишина в залата), на ръководството на Славянския университет, господин Веселин Методиев, министър на образованието и науката, и госпожа Анна-Мария Тотоманова, заместник-министър на образованието и науката, представители на Министерството на финансите.
На разположение на членовете на комисията бе основната документация по предложението на Министерския съвет за закриване на Славянския университет, предоставена от Министерството на образованието и науката и от Министерството на финансите.
В хода на петчасовата дискусия стана ясно, че повече от три години след влизането в сила на Закона за висшето образование, устройството и дейността на Славянския университет не са съобразени с неговите изисквания." (Реплики отляво: "Политически оценки! Това са политически оценки!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Липсва правилник за устройството и дейността на висшето училище съгласно чл. 37 и § 17 от Закона за висшето образование Провеждани са общи събрания и избори за ръководни органи в нарушение на изискванията на чл. 27, 28 и 29 от Закона за висшето образование.
На 8 май 1996 г. и на 10 май 1996 г. са проведени две различни общи събрания, на които за ректори са избрани съответно Захари Захариев и проф. Илия Конев. От този момент Славянският университет на практика има две ръководни структури, избрани от различни групи преподаватели, с присвоени права на Общото събрание по смисъла на Закона за висшето образование." (Реплики отляво: "Лъжа! Това е лъжа!".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина в залата!
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Създават се две администрации с две различни адресни регистрации, които организират две различни кандидат-студентски кампании, което води до: два различни по съдържание кандидат-студентски справочника, двоен прием на документи..." (Силен шум в залата, провиквания и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина! Някой ще бъде принуден да напусне залата!
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Все пак е добре да има тишина!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Двоен прием на документи от кандидатите по различаващи се съществено по брой и названия специалности; две изпитни сесии при различни процедури и начин на класиране, част от които в нарушение на държавните изисквания; дублирани комисии за провеждане на изпитите за класиране и прием на студенти; двойно класиране и дублирано записване на класиралите се в грубо нарушение на Решение № 557 на Министерския съвет.

Според решението на Софийския градски съд, потвърдено от Върховния административен съд, легитимен ректор на Славянския университет е проф. Кръстьо Горанов, избран на 11 ноември 1996 г.  След тази дата се провеждат незаконни общи събрания, на които за ректори се избират Михаил Петров, Евгени Александров и Никола Великов. При липса на правилник за устройството и дейността на висшето училище се създават основни звена в структурата на университета като филиали и колежи. Славянският университет приема студенти в нарушение на определения от правителството максимален прием съгласно чл. 9, ал. 3, т. 6 на Закона за висшето образование, като не са изпълнени: Решение № 557 на Министерския съвет от 1996 г.; Решение № 518 на Министерския съвет от 1997 г.; Решение № 273 на Министерския съвет от 1998 г. Приети са 3371 студенти над определения максимален прием. Нарушени са членове 49 и 50, ал. 2 на Закона за висшето образование относно провеждането на конкурси за назначаване на преподаватели.
По искане на главния прокурор на Република България са извършени финансови ревизии на висшето училище Славянски университет и на сдружението с нестопанска цел Славянски университет за периода от създаването им до 26 май 1998 г.
Съгласно решение на Софийския градски съд, потвърдено от Върховния административен съд, Славянският университет е самостоятелен правен субект, различен от сдружението с нестопанска цел Славянски университет. Налице са два самостоятелни правни субекта, две независими едно от друго юридически лица.
Извършени са две финансови ревизии поради разделението на Славянския университет на две части с различни ръководства, администрации и различни банкови сметки. Едната част Славянски университет с два факултета открива банкова сметка на името на Славянски университет, а другата част - Славянски университет с осем факултета, е използвала банковата сметка на друго юридическо лице, сдружението с нестопанска цел Славянски университет. Славянски университет с два факултета не е представил бюджет от момента на откриването до 30 септември 1997 г., а Славянски университет с осем факултета няма бюджет чак до 4 май 1998 г. в нарушение на чл. 30, ал. 1, т. 11 на Закона за висшето образование.
Липсва годишен счетоводен отчет за 1996 г. в нарушение на чл. 39 от Закона за счетоводството за 1995 и 1997 г., липсват първични счетоводни документи в нарушение на чл. 45 на Закона за счетоводството.
В Славянски университет с два факултета се съхраняват счетоводни документи само за периода от 15 октомври 1997 г.  до 4 май 1998 г., а в Славянски университет с осем факултета за периода от 23 март  до 4 май 1998 г. За периода от 1995 до 1998 г. спрямо броя на студентите трябва да е събрана сумата от 1 млрд. 366 млн. лв., а е събрана сума от 1 млрд. 046 млн. лв. Липсват документи за сумата от 319 млн. лв.
Допуснато е да постъпят суми в разплащателната сметка на друго юридическо лице - сдружение Славянски университет, в размер на 532 млн. лв., за които не е установено дали са изразходвани за дейността на Славянския университет. Ревизионните актове са изпратени на главния прокурор.
Никой от членовете на комисията не отрече и не оспори изложените по-горе констатации.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Не е вярно! Лъжец!
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: От представителите на опозицията те бяха отминати мълчаливо или подценени и сведени до дребни нарушения. (Шум и протестни реплики в ДЛ.) За такива нарушения според тях би трябвало да се търси отговорност, включително и съдебна, от ръководствата на Славянския университет, а не да се закрие университетът, като бе направена аналогия между дейността на един завод и на едно висше училище.
Поради системните в продължение на четири години нарушения на Закона за висшето образование и други закони на страната, което е сигурна предпоставка за некачествен учебен процес и деформирана академична среда, след проведеното поименно гласуване с 11 гласа "за", 7 гласа "против" и 1 глас "въздържал се" Комисията по образованието и науката предлага проектът за решение за закриване на Славянския университет да бъде приет в пленарна зала.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Позор! Позор!
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Господин председателю, мога ли да кажа две изречения по повод на ... (Шум и реплики в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не. После ще имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днешната дискусия освен дискусия по същество има и много морален характер, но и процедурни особености. Аз не зная какво е желанието на господин Методиев, дали той желае да говори като вносител, но разглеждайки правилника, установявам, че по чл. 73 във връзка с чл. 66, ал. 3 ние настойчиво можем да помолим вносителя да развие своите мотиви в рамките на десет минути.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Той е длъжен!
ПЕТЯ ШОПОВА: Надявам се, че господин Китов няма да възрази и Парламентарната група на Народен съюз, излъчила този министър, няма да сметне, че това е вмешателство на изпълнителната власт в работата на независимата законодателна власт. Защото аргументът, който изтъкна колегата Китов, че ние тук ще решаваме въпросите и няма да се съобразяваме с изпълнителната власт, е така безкрайно несъстоятелен, като имаме предвид, че инициатор за това решение е Министерският съвет. Надявам се колегата Китов в бъдеще да не развива такива тези, които засягат министри, излъчени от съответната парламентарна група. И настойчиво моля вицепремиера да развие пред пленарната зала мотивите, които правителството влага в този проект за решение. (Ръкопляскания в ДЛ и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Право на вносителя е и никой не може да го задължи дали иска да се изкаже или не.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Има правилник!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник министър-председателят господин Веселин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Шопова! Имах възможността на няколко пъти публично да заявя моето дълбоко убеждение като парламентарист, че въпроси, които законите решават да бъдат дискутирани и приемани или отхвърляни в пленарната зала, са дело на народните представители. Искам специално да се обърна към Вас, тъй като Вие повдигнахте въпроса процедурно, че наистина освен процедурите, освен спазването на законите в нашата зала трябва непрекъснато да уважаваме и спазваме духа на парламентаризма. Аз съм от тези народни представители, били в опозиция и в мнозинство, излъчен за министър, след като е избран за народен представител, който непрекъснато в своята дейност се стреми да защитава принципите на парламентаризма. И тъй като вие говорихте за нашата парламентарна група, аз бях длъжен да дам този отговор и дълбоко се надявам, че той ви удовлетворява.

Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! В продължение на три години и в продължение на управление на страната от три правителства, проблемът, който вие днес предстои да дебатирате и за който дебатът вече започна, е бил в центъра на вниманието на Министерството на образованието и науката. Наред със защитата на парламентаризма, аз мисля, че всички вие сте убедени от необходимостта да се защитава интересът и да се уважават държавните институции в страната.
Един от основните ми мотиви още в самото начало да се запозная подробно с проблемите около Славянския университет, бяха подсказани именно от моите колеги, с които аз разговарях преди да се закълна в тази зала, бивши министри на образованието.
В продължение на месеци сме дискутирали и коментирали проблема и това, което винаги е било поставяно като позиция пред мен, е, че Министерството на образованието и науката е институция, с която въпросния университет изобщо не е желал да се съобрази.
Провеждането на няколко срещи, подписването на споразумения в кабинета на министъра на образованието за решаване на конфликтите са били единствено и само параван, за да продължава нарушението на законите на страната.
Когато проф. Илчо Димитров отговаря в тази зала през септември 1996 г., загрижен за съдбата и на младите хора и за съдбата на едно висше училище, той не случайно казва, че крайната теза, че крайната мярка по законите на страната е закриването на Славянския университет, за което той смята да внесе предложение, дълбоко убеден, че след тази негова реч тук, в българския парламент, този проблем ще престане да съществува.
За голямо неговото съжаление, бих казал, за голямо съжаление и на следващия министър на образованието - проф. Лалов, и за голямо мое съжаление, този проблем не само не престава да съществува, а продължава да се задълбочава в годините.
Аз не мога да приема, че народни представители, избрани от хората, с такава лека ръка и с толкова голямо емоционално поведение ще кажат: добре, нека се нарушават решенията на три правителства на България. (Неодобрителни реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много ви моля!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Мисля, че всички ние, загрижени именно за конституционност и законосъобразност, уважение към институциите, не можем да си позволим това нещо дори и да го желаем. Не може в продължение на три години три правителства, трима министри на образованието да полагат усилия и тези усилия да бъдат съпроводени единствено с ирония и сарказъм. Не може в продължение на три години вместо да се вземат поне частични мерки за преодоляване на конфликтите и проблемите, единственото и само в центъра на вниманието да бъде събирането на таксите на студентите.
Понеже Вие, госпожо Шопова, призовахте да помислим малко и за моралната страна на въпроса, затова си позволявам да говоря тези неща.
Не може хора, които са уважавани български учени, да се процедира по този начин с тяхното мнение, според мен, в една правова държава. Не може, когато се разискват проблемите вътре в една професионална общност, да не се съобразяваме с мнението на тази професионална общност изобщо.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Защо не се съобразявате? Те не искат да ги съкращавате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Масларова, много моля!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не може да подминете с лека ръка мнението на ректорите на висшите училища в България. Не можете, според мен, да подминете с лека ръка факта, че в Съвета на ректорите има само един университет, който изобщо не е присъствал през тези години откакто функционира и това е Славянският университет. По простата причина, че не се е знаело кой е трябвало да присъства.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Какво следва от това, Методиев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще ви обясним накрая какво следва.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не може да подминете с лека ръка, според мен, факта, че в продължение на всичките тези години трима различни председатели на Съвета на ректорите и никой от тях не е успял да помогне да се реши този проблем. И това при условие на съхранена, запазена и развиваща се автономия на българското висше образование.
Всичко, което можех да направя аз като министър на образованието, се изчерпа на практика в края на предходната година. В началото на тази година единственото, което оставаше за мен, е да направя предложение към ректорите на висшите училища и да потърся и тяхното становище. Мнението на ректорите на висшите училища в България е, че такъв прецедент в историята на българското висше образование трябва да бъде прекратен. И тъй като най-много от всичко трябва да се уважава, според мен, това, което е писано, зад което човек е застанал с подписа си и с авторитета си, бъдете така добри да чуете мнението на председателя на Управителния съвет на ректорите проф. Камен Велев. Писмото е от 5 февруари тази година.
"Уважаеми господин министър,
Обезпокоени сме от развоя на събитията, свързани със Славянския университет. Продължилите недопустимо дълго време неразбории около легитимността на органите за управление на университета и системното нарушаване решения на Министерския съвет за прием на студентите е без прецедент в 110-годишната история на висшето образование в България. Загрижени сме за престижа на българското висше образование, за съдбата на студентите от Славянския университет, които при създадената неакадемична атмосфера не могат да получат качествено обучение, отговарящо на съвременните стандарти.
Във връзка с гореизложеното подкрепяме решимостта Ви да решите проблема като внесете предложение за закриване на Славянския университет. Едновременно с това декларираме готовността си да съдействаме обучението на студентите от Славянския университет да продължи и в другите висши училища без промяна на финансовите условия, при които са били приети.
За Управителен съвет на Съвета на ректорите:
(п) проф. Камен Велев, председател на Съвета
на ректорите."
Когато толкова много емоция се настани в пленарната зала и когато не искаме да чуваме всички тези гласове, ние можем да направим само едно - да направим рязък политически дебат, за който аз вече виждам, че има достатъчно основание и условията за това нещо са налице.
Няма да повтарям мотивите, които председателят на комисията прочете и които бяха дискутирани в комисията, защото вие вече сте запознати с тях. Но ще ви кажа само следното - от януари и февруари тази година има надпревара в производството на документи, доказващи стабилност, а не стабилност.
Въпросът, който се зададе и който доби популярност в нашето общество, и на мен, и на проф. Илчо Димитров беше - има ли гаранции? Нито аз, нито бившият министър на образованието, излъчен от вашата формация, БСП, не може да даде такива гаранции. Вие, уважаеми господа народни представители сте тези, които ще решите с вашата съвест. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на заместник министър-председателя Веселин Методиев.
Има думата господин Юлиян Буров.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Е,е,е....!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Масларова, накрая ще Ви помоля да напуснете залата. Няма да слушаме и да търпим тук Вашите викания.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер и министър на образованието и науката, уважаеми дами и господа народни представители! Както вече беше казано, на 21 юли 1995 г. Тридесет и седмото Народно събрание откри висше училище, на което присъди наименованието Славянски университет. Само след няколко месеца обаче в докладна записка до тогавашния министър-председател господин Жан Виденов, а по-късно и в отговор на питане на народния представител Велко Вълканов, тогавашният министър на образованието, науката и технологиите, господин Илчо Димитров, пише - ще го прочета дословно, тъй като някои колеги от лявата част на залата, когато бяха четени определени данни, подвикваха, че това са лъжи.
Чуйте ги:
"Налице е безпрецедентна ситуация, с която един университет има не само двама ректори, две общи събрания, два академични съвета, двойни декани, но и два различни по съдържание справочника за кандидат-студенти, двоен прием на документи от кандидатите по различаващи се съществено по броя и названия специалности, различни по размер такси за кандидатстване за обучение в университета, две изпитни сесии при различни процедури и начини на класиране, част от които в нарушение на държавните изисквания, дублирани комисии за провеждане на изпитите за класиране и прием на студентите, двойно класиране и записване на класиралия се в грубо нарушение на Решение № 557 на Министерския съвет."
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): За коя година говорите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева, не знаете ли кога е бил министър Илчо Димитров? (Шум и реплики от Демократичната левица.) За коя година може да говори господин Буров? За времето, когато управлявахте вие.
ЮЛИЯН БУРОВ: По-нататък: "И подронва авторитета не само на Славянския университет, но и на системата на висшето ни образование в страната и в чужбина. Ето защо възнамеряваме да изчакаме резултатите от предстоящото общо събрание и ако то не съумее да създаде предпоставките за отстраняване на допуснатите закононарушения, считаме, че в съответствие с чл. 18, ал. 1 от Закона за висшето образование, Народното събрание следва да обсъди възможността за закриване на Славянския университет."
Коя година е било това? Вие знаете, между другото, много добре. Проблемът е обаче, че след като пада правителството на Жан Виденов, ръководствата на Славянския университет имат възможност след своите многобройни подписвани решения и съглашения за правомерни действия, те не спазват в крайна сметка нито едно от тези решения и продължават и до днес по абсолютно същия начин.
Както вече беше казано, и днешната администрация, начело с министър Методиев, на питане на народния представител Драгомир Драганов в своя анализ и в своите изводи отговаря почти дословно същото, както и неговият предшественик.
Уважаеми дами и господа, в комисията аз направих моя избор, гласувайки и продкрепяйки предложението за решение на Министерския съвет.
Аз апелирам към вас да подкрепите също това решение. Дълбоко съжалявам, разбира се, за неудобството, което Славянският университет причинява на нашата общественост - на първо място, разбира се, на родителите и студентите, на университетската и академична общност, на правителството и несъмнено на Народното събрание. Но ние не можем да избягаме от нашето решение, криейки се и очаквайки някой друг да го реши. Съгласно Закона за висшето образование, Народното събрание открива и закрива университетите, закрива висшите училища. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Буров.
Има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми млади колеги! Днес пишем една от най-мрачните страници в историята на този парламент. Чета и препрочитам така наречените мотиви към проекторешението и се питам дали министър-председателят го е направил преди отговорно да сложи своя подпис под този документ? Повече от половината от материала разказва историята на проблема, която ние добре познаваме. Останалото са твърдения неверни, спорни или във всеки случай далеч недостатъчни, за да се предприеме тази драстична наказателна мярка.
Нямам намерение да търся оправдание за неуредиците в Славянския университет, дело на предишните ръководства. Те дълго ще носят своята морална и професионална отговорност за това. Но търсенето на мотиви в дейността на предишните ръководни екипи е несериозно. Днес Славянският университет има своето единно легитимно ръководство. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.) Има своите редовни, във всеки случай неоспорени досега от никого, документи. И най-сетне, има своя респектиращ Академичен съвет, в който влизат 5 академици, 7 член-кореспонденти, 26 професори, уважаеми дами и господа. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
Ние често злоупотребяваме с подкрепата на интелектуалците като ги записваме ту в сини, ту в червени подписки. Но зад десетте години на прехода едва ли има по-внушителна подписка от тази, с която и вие разполагате в подкрепа на Славянския университет.
Колцина от вас, уважаеми колеги, ще се отнесат с пренебрежение към тези десетки творци, към тези най-ярки имена на българската култура, наука и образование, изразили своята гражданска позиция и изказали се със своя подпис за съхраняването на Славянския университет.
В мотивите е поставен като основен и въпросът за превишения прием на студентите. Той беше основен и в изказването на министър Методиев. Но аз питам: дали министерството ще приложи тежестта на този критерий към всички онези 24 ВУЗ-а, за които през 1997 г. Сметната палата констатира подобни нарушения? От колегиалност няма да споменавам техните имена.
И най-сетне, по въпроса за финансовите нарушения, констатирани впрочем по инициатива на предишното ръководство на Славянския университет. Тук спор не може да има. Който е виновен, на чиято съвест тежат тези нарушения, да отговаря, включително и пред съда. (Ръкопляскания от Демократичната левица.) Но тук си струва да цитираме българския премиер, който по друг повод казваше: "Не бива заради бълхата да горим юргана".
По силата на каква логика, уважаеми дами и господа, вие ще прилагате принципа на колективната вина към тези 10 000 млади хора, към студентите и към техните родители? Защо заради нечии грешки, голяма част от които, както разбрахме, са вече преодолени, ще трябва да страдат всички те? Ясно ли е какво ходене по мъките ги чака при евентуално приемане на днешното проекторешение? Те не могат да си позволят обучение в чужбина, както дъщерята на премиера, на вицепремиера, на половината кабинет, на част от лидерите на сегашното мнозинство.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: А Вашите къде са?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Моите са си в България, скъпи приятелю.
Очевидно авторите са подходили пренебрежително, неубедително при оформянето на мотивите. Те са изхождали от принципното отношение на десницата към този парламент, основаващо се на разбирането, че независимо от развоя и изхода на дебата, чрез гилотината на гласуването мнозинството в крайна сметка решава. Всъщност председателят на парламентарната Комисия по образованието и науката, който сега ме репликира, произнесе присъдата, заявявайки пред студентите и преподавателите от университета: "Вие сте обречени". Затова и този колега сигурно ще остане в аналите на българския парламент, в аналите на българското образование, като екзекутора не само на професорите, но и на студентите. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)

Председателят Соколов от своя страна разкрива истинските мотиви, като заявява в лицето на студентите: "За Славянски университет няма място в България!".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Първанов, не съм казвал никога това нещо. Не вярвайте на вестниците.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Имате възможност, господин председателю, за лично обяснение в края на парламентарното време. Не ме прекъсвайте. (Ръкопляскания, възгласи: "Браво!" от ДЛ.)
Случаен ли е фактът, питаме ние, че в момент, когато премиерът даде тон за една антиевропейска кампания, неговият заместник предлага ликвидацията на Славянския университет? Сега вече е безпощадно ясно, че политиката на това мнозинство е антиевропейска и антиславянска. Тя ни отдалечава от Европа и ни противопоставя на славянската общност. (Бурни ръкопляскания от ДЛ.)
И днес младите хора имат най-голямо основание да попитат къде отиваме, кои са тези нови външни приоритети, с които премиерът плаши Европа, плаши своите сънародници?
Политическите сили обикновено, уважаеми дами и господа, са много щедри, когато трябва да ангажират младите хора в една предизборна кампания. Сега е времето да се прецени доколко и в каква степен нашите действия отговарят на тези обещания, доколко са изпълними тези обещания и ангажименти. Дали искрено сме били заинтересовани от това младите да останат в България и да работят за нейното възраждане? Сигурно най-сетне ще познаете цитата от собствената си предизборна платформа, господа отдясно. Днес основателно младият човек ще попита защо няма достъпно образование? Защо не се направи нищо за професионалната реализация, за перспективата на младежта? Защо всичко това остана като предизборно клише в една позната предизборна платформа?
Младите хора на България бяха жестоко излъгани. В управленската ви програма "България 2001" обещахте тържествено, че правителството ще съдейства за оформяне автономността на висшите училища. Вместо това сме свидетели на възможно най-грубото вмешателство на изпълнителната власт, на администриране, каквото не познаваме в най-новата ни история. Вместо обещаното съгласие, това правителство наложи най-тежкото разделение на нацията. Наши и ваши е принципът, който доминира в управлението на индустрията, в културата, в спорта, а сега, както се вижда, и в образованието. Министерството не успя в идеята си за окрупняване, за обединение и очевидно е решило да ликвидира вузовете един по един.
Защо именно сега се предприема тази наказателна акция, сега, когато проблемите и нередностите вече са отстранени, сега, в разгара на учебната година? И най-сетне сега, когато обществото ни се раздира от други противоречия, когато политици и държавници сме затрупани с проблеми, чието нерешаване може да бъде фатално. Защото освен всичко друго, на кабинета му трябват отвличащи действия. Месеци наред премиерът Костов, който впрочем дори не отговори на искането на лидерите на опозиционните партии за среща по проблемите на Славянския университет, месеци наред той ни тика към дебати по периферни, по изкуствено създадени проблеми.
Аз питам какво стана с онези вузове, в името на стабилното висше образование, на които вие обещахте съхраняване на автономността, за да може да се гарантира националното достойнство и принципите на гражданското общество? Защо тези, които обещаваха, които гарантираха приложението на блестящите принципи, днес се превърнаха в терминаторите на българското образование и наука? Как стана така, че ликвидацията на икономиката, на земеделието, на образованието се превръща в управленска философия на това правителство? Това българският национален интерес ли е или пасва на новите приоритети, на мераците на новите покровители на България?
Днес студентите получават своя най-тежък, може би най-горчив урок. Неслучайно на един от студентските протести като на шега се яви сравнението на сегашните събития с тези от 1907 г., когато, освирканият от софийските студенти Фердинанд предприема жестоки репресии спрямо тях и Университета. Тази аналогия може би се е родила, защото младите колеги най-остро и най-болезнено са усетили сходствата между личния режим от началото на века и сега. Може би защото са разбрали смисъла на лозунгите от началото на 1997 г. и са осъзнали, че купонът просто свърши. Даже и президентът вече няма просълзен да поема гаранции за бъдещето на нацията.
И така, когато купонът свършва, време е да запитаме: по-добре ли живеят младите хора, удовлетворени ли са техните социални очаквания? Как ще се оправят с високите и непосилни такси те и техните родители? Как ще се оправят в бъркотията, която колегите, съпартийците на министър Методиев, създадоха в Студентския град? И най-сетне, какво инвестира настоящото правителство в интелекта, в квалификацията на младите хора? Всеки има право на образование и държавата трябва да осигури условия, за да реализира това право. Това е азбучна истина, която едва ли някой от вас ще оспори. Уви, днес получаването на висше образование става трудно, а за някои и недостъпно по финансови причини. Сериозна бариера са не само високите такси, но и самата издръжка на студентите. И когато ние ви предложихме система за кредитиране на студентите, за законодателно уреждане на този въпрос, вие отдясно не го приехте, захвърлихте първия вариант в парламентарния кош, а втория държите на най-високия рафт.
Колко студенти впрочем са ползвали вашата система на кредитиране, уважаеми господа? Ще ги преброите ли на пръстите на двете си ръце? Изобщо тежки и многобройни са проблемите на младия човек. Всички ние трябва да признаем - политици и държавници, че сме длъжници на българската младеж, че фактически в България няма младежка политика.
И накрая, уважаеми дами и господа, дебатът по неизбежност ще бъде емоционален, на моменти може да бъде и патетичен, но аз бих призовал и мнозинство, и опозиция да надмогнем своите идеологически пристрастия, своята политическа ориентация, да отидем към едно гласуване по съвест, така че да можем след края на този дебат, след гласуването честно, открито да погледнем младите хора и техните родители в очите.
Славянския университет ще има и след това Народно събрание, и след този кабинет. Нека обаче да не съсипваме бъдещето на тези млади хора. Благодаря. (Бурни ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Спокойно, ще Ви дам думата. Ако има реплика, тя ще бъде преди процедурата.
Има ли реплики? (Шум и реплики от ДЛ.)
Госпожо Масларова, накрая наистина ще напуснете залата.
Давам думата на заместник министър-председателя. (Шум и реплики от ДЛ.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Първанов! Много ви моля да направя само три поправки в името на коректността.
Първо, според решенията на Министерския съвет общият брой на приетите по редовен начин, според изискванията на закона студенти в Славянския университет е: за 1996 г. - 1123, за 1997 г. - 1182, или общо 2305 студенти. Това е общият брой на приетите студенти от Славянския университет. В момента там всички знаете, че не учат 2305 човека. В предложението за решение е предложено за всички студенти на Славянския университет да бъде осигурено тяхното образование занапред, а не само за тези 2305. И това е грижата, за която Вие говорите и която ще се изрази във вашето гласуване. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Дали се грижите за тях или не, за всички тези хиляди младежи, които са били фактически излъгани от тези ръководства на Славянския университет. (Реплики от ДЛ.) Това е моралният проблем.
Второ, господин Първанов. От лично уважение към Вас, от нашите колегиални отношения в годините, искам да Ви заявя: моят син учи тук. (Шум в блока на Демократичната левица.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): А на премиера?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моят син е роден в този град и учи тук.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): А на другите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, излезте навън. Госпожо Дончева, отстранявам Ви от заседанието.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Така че, когато говорите във Вашата група, когато си спомните как Вие учехте в България, а номенклатурата учеше навън, някакъв морал има ли в тази работа? Когато Вие учехте в България, господин Първанов, когато се злоупотребяваше само и единствено с това, че има политическа целесъобразност? Защо скачате в момента? Това е истината. И не атакувайте лоялността и почтеността в нашата България. Недейте. И стига с тази злоупотреба.
Господин Първанов, просто разместихте фактологията. Вие сте историк. След като господин министър-председателят е дал интервю пред "Ройтерс" и Вие тълкувате неговото интервю, и това е Ваше право как ще го тълкувате, аз съм взел решение да предложа на правителството да предложи на парламента да се закрие Славянският университет. Това е така фактологична грешка, че просто не може да се приеме. Предложението е 20 дни по-рано, а Вие казвате, че то е в резултат на интервюто на господин Костов пред "Ройтерс"! Недейте така, моля Ви.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Ти не си чул.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не съм ли чул? Добре, приемам, госпожо Дончева, че не съм чул.
И още нещо, с което искам да завърша репликата си към господин Първанов от уважение към лидера на българската опозиция.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Нямате право на реплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз познавам правилника на Народното събрание. Министърът има право да взема думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева, и Конституцията не познавате. Жалко, че сте юристка. Има право на изказване винаги, съгласно Конституцията.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не използвам процедурата като отношение към господин Първанов. Може. Благодаря ви много.
Последното, което искам да кажа. Няма такъв случай в историята на българското висше образование, когато в една учебна година 250 000 млади хора да учат. Няма такъв случай. Най-големият брой студенти в България го имаме днес. (Ръкопляскания от блока на СДС.) Ние имаме днес най-много студенти в цялата история на българското висше образование, от които половината - 49 на сто, са вашето платено обучение отпреди 3 години. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
За процедура има думата господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, моля съгласно чл. 50, ал. 2 от правилника, да дадете 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата господин Веселин Бончев.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Нали се предаваше по телевизията? Напомням.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предава се, разбира се. Имаме решение да се предава.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Председателят не контролира операторите.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители! Явно, че днес проблемът, който се дискутира, е много сериозен не само за Славянския университет, но и за България. Днес, със закриването на Славянския университет, се дискутира още един антибългарски проблем. Какво имам предвид? Да започнем от смешните мотиви: две ръководства и финансови нарушения. Вече няколко месеца, ако не и години, Българската православна църква има два синода. Никой не я закрива. Финансови нарушения бяха изнесени в десеторни размери за българските митници. На никой не му беше потърсена отговорност. Преди няколко дни прочетох публикацията на двамата американски експерти, които са били в България, по отношение на съдебната власт. Докладът гласи: "В България съдебната власт е корумпирана". Преди няколко дни цялата преса изнесе класификация: огромна корупция в изпълнителна власт, огромна корупция в МВР и полиция, тоест органите, които трябва да се борят с корупцията. Огромна корупция в приватизацията - хвърчат комисионни под масата и се продават предприятия. Огромна корупция, както казва пресата, във финансовата и данъчната система. Престъпността расте главоломно. Ето кои са проблемите на България, а не Славянският университет.
За каква Европа ще бълнуваме ние, уважаеми дами и господа, когато такива проблеми има България, че я изместват въобще от желаните страни в Европейския съюз. Продължават публикациите в пресата за цензура върху медиите и за натиск върху журналисти. Това ли е демокрацията и свободното слово? Или пак е причина Славянският университет?
Иска ми се да повторя един въпрос към уважаемия министър Методиев, който беше тиражиран (и с това завършвам) преди няколко дни в някои ежедневници: Господин Методиев, тези ли смешни причини Ви накараха да поискате закриването на Славянския университет, или това беше искане на вашия наставник Жорж Сорос? Благодаря. (Ръкопляскания от блока на БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата за реплика господин Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Господин Бончев, Вие българското образование, включително и Славянския университет, отъждествявате или правите аналогия с българската църква, с българската митница, с финансите и т. н. В действителност българското образование и българските университети са най-важната част от нашето общество, тъй като от тяхното възпитание, от възпитанието на младите хора ние просто няма да имаме корупция, не би трябвало да имаме две български църкви и т. н., и т. н. Следователно тук борбата със закриването на институции, включително и на университети, които не работят по законите на тази държава, целят именно това, за което Вие говорихте - корупцията, за която обаче не само това правителство е отговорно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Буров.
Има думата, ако желае, за дуплика господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми проф. Буров, знаете моето уважение към Вас и съм длъжен да отговоря на тази реплика.
Днес закриваме Славянския университет, а утре може би ще закрием някой друг университет. Питам Ви, уважаеми господин Буров, тези смешни мотиви, с които се закрива този университет, са далеч по-малки и те са вече решени, отколкото огромните проблеми, които е натрупала България. И затова няма защо да се чудим за нервната реакция на господин Костов, когато видя, че Европа и НАТО въобще няма да ни поискат при такива огромни проблеми. Един от примерите е закриването на Славянския университет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Методиев! Дотолкова доколкото съгласно Закона за висшето образование, сега действащият, пък и този, който сега ще променяме, решението за закриване на Славянския университет и въобще за закриване на висши училища подлежи на санкции от Народното събрание. Аз ще започна със становището, което ни прочете тук министърът на образованието и науката. Искам да кажа, че това не е становище поне на представител на Парламентарната група на Евролевицата, поне в комисията. Доколкото разбрах, от това становище се разграничават и колегите от Парламентарната група на БСП. И се разграничаваме не заради друго, а защото по-безумно, по-невярно, по-политизирано становище от това аз не съм срещал. Депутат съм вече във второ Народно събрание. Такова безумие наистина аз не съм виждал. Да оставим, че то е пълно с изцяло неверни данни.
Господин Панев, как можете да твърдите във Вашето становище от 4 март, че "липсвал правилник за устройството и дейността на висшето училище"? Това не е вярно. Такъв правилник има - от 13 февруари 1999 г.
ХРИСТО ВАСИЛЕВ (СДС, от място): От 2000 г.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Също не е вярно, че са провеждани общи събрания и избори за ръководни органи в нарушение на изискванията на членове 27, 28 и 29 от Закона за висшето образование. Напротив, никой не е протестирал спрямо законността и легитимността на Общото събрание на Славянския университет от 13 февруари 1999 г.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): 1999 г.!
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС, от място): От коя година?
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: От 1999 г. Казах. Господин Бисеров, да повторя още веднъж. Правите ли разлика, знаете ли...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: ...че в цялата страна, може би и в целия свят 13 февруари е преди 15 февруари и много преди 4 март. Знаете ли, даже и да го наложите с мнозинството, че ще ви се смеят, ако искате да обърнете датите. Не става! Нали, нещо в тази държава и в този свят не можете да обърнете. И това е хронологията на времето. След 13 февруари 1999 г. нищо от становището, подписано, измислено, съчинено от господин Панев, не е вярно. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): А преди това е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!

Следователно днес, към 10 март, господин Панев, Вие с това становище искате да подведете цялото Народно събрание. И ако наистина Вашите колеги от мнозинството подкрепят предложението и това становище, това ще бъде прецедент въобще в парламентарната история на Република България от 1990 г. Няма по-фалшив документ от това становище! И дотолкова, доколкото това становище, вероятно поради бедността на фантазията на неговия създател, е изцяло мотивирано върху предложението на Министерския съвет, аз искам да ви кажа, дами и господа народни представители: внимавайте, подвеждат ни! Отговорността за решението ще бъде наша. Тоест, ние, 240 народни представители, ще носим морална и всякаква друга отговорност за това, че подкрепяме един документ с невярно съдържание...
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Стига глупости!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Глупости сте написали Вие, господин Панев, и тези глупости ще се четат така, както се четеше още Вашият прословут закон от 1992 г. Нали? И ще се множат вероятно.
Между другото, след като казвате за глупости, аз да Ви кажа, че Ви искам оставката като председател на комисията. На мен ми е неудобно и срамно да работя с такъв председател на комисия. (Ръкопляскания от ДЛ.) Така че, много Ви моля, ще направя подписка за Вашата оставка, още повече че Вие не спазихте - и тук, господин председателю, моля да вземете съответните мерки - господин Панев не спази едно от базисните изисквания на правилника, че когато повече от 1/3 от членове на комисия поискат нещо, той е длъжен веднага да свика заседание по дневния ред. Той отказа да свика това заседание. Защо? Защото се страхуваше, че ще се проточи историята със Славянския университет, а тя работи изцяло във Ваша вреда.
Дами и господа! Два месеца, откакто тръгна идеята за закриването на Славянския университет, два месеца, откакто се заговори за закриването на Славянския университет, ние, опозицията, умишлено не политизирахме този въпрос. (Шум в мнозинството.) Два месеца ние се надявахме, че поне у част от вас ще се появи поне капчица здрав разум. С днешното си инатчийско поведение вие показахте, че гледате на решението на този въпрос от чисто политическа гледна точка. Мотивите ви за закриването са политически и те са пределно ясни. Вие закривате Славянския университет и пряко инжектирате Новия българския университет. Всички знаем кой седи зад него. Всички знаем с какви пари стои този зад него.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Кой? Кой?
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Вижте, това е парламент, не е ПУЦ, за да ви ограмотявам. Ако искате, след това ще ви дам една кратка лекция с информация - пари и т.н., всичко. Всички знаем какви цели преследва закриването на Славянския университет и прякото инжектиране на Нов български университет. Целите са деславянизация и деевропеизация на висшето образование в България срещу неговата съмнителна американизация.
Славянският университет, дами и господа народни представители, който вие очевидно сте решили да ликвидирате, е нашата жива връзка със славянския свят и със славянството. Не забравяйте, че на огромна част от това славянство, от тази общност ние сме дали и азбуката. Посягайки на Славянския университет, вие посягате и на нашите приноси в историята на славянството въобще. Много ще бъде жалко, ако го направите със същата безотговорност, с каквато господин Панев изложи мотивите в своето становище.
Вие плачете за източни пазари. Вие преди десетина - петнадесет дена скачахте от радост, че Русия ни е дала някакви преференции за четири или за шест месеца за източните пазари. Какво правите с това сега? Вие закривате и интелектуалната връзка между България и източните пазари. (Смях в блока на мнозинството.)
Да, вярно, господин Сунгарски, но ще се опитам да го кажа по-просто, за да го разберете и Вие. (Смях в блока на СДС.) Не можеш тук да заемаш една откровено антиславянска, освен антинационална, позиция и в същото време да твърдиш, че искаш да развиваш добри отношения със славянството. Разбирате ли или още по-просто да го обясня? (Шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Добре, да ви го кажа най-просто: днес закривате науката, утре ще поискате да закриете държавата. Който днес закрива науката, закрива бъдещето на държавата си. Запомнете го това от мен! Но така както, колкото и да ви се иска, няма да можете да закриете България, аз също ще ви кажа: Славянският университет е практически незакриваем. Ако трябва, ще създадем първи частен нелегален славянски университет (силен смях) и пак ще съществува, така както много скоро ще създадем първа, чиста от сини шмекери и братовчеди държава. И това ще стане много по-скоро, отколкото вие предполагате. (Ръкопляскания от ДЛ и ЕЛ. Възгласи "Браво, Драго!".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Драганов, проблемът със Славянския университет не стои от два месеца, а той стои от три години, от четири години дори. И ако не знаете, има внесена докладна от бившия министър на образованието господин Илчо Димитров именно в правителството на Жан Виденов за закриването на Славянския университет. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
КАЛЧО ЧУКАРОВ: А той беше представител именно на тази част от залата. И не е закрит тогава, защото не ви достигна куражът.
И другото - тук обвинявате нас, от мнозинството, че сме били против славянството. Това е абсолютен фалш. Къде е единият от ректорите на Славянския университет Захари Захариев? Защо се намира в неславянска държава, а не тук, в България? (Викове в блока на ДЛ.) Да, къде е заедно със семейството си? (Шум и реплики в блока на опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Чукаров.
За дуплика има думата господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Методиев! Абе, какво сте се влюбили толкова в Илчо Димитров? Дайте да го върнем за министър, щом толкова ви харесва! (Единични ръкопляскания в блока на опозицията.) Дайте да го сложим, защото изведнъж се оказва, че във всичко друго вие хулите, клеймите предишното правителство, когато обаче стане дума за Славянския университет, вие сте готови да се преместите от тоя страна на залата. (Посочва лявата част на залата.) Абе, дръжте си малко на авторитета и на политическата позиция! Недейте така! Това - от една страна.
От друга страна. Вижте, уважаеми колега, аз това искам да Ви кажа: аз като историк работя с хронология. Значи мога да Ви кажа: закъсняха с два дена. Закъсняха. Решението е от 15 февруари, а на 13 февруари има фактическа промяна в статута на Славянския университет. Ами да си понесат вината от това закъснение - нищо друго! Просто да си посипят главата с пепел и да кажат: мотахме се, колебахме се... Но не го правят. Защо не го правят - нали знаете? Защо не го направиха? Предложихме в комисията: изберете по-елегантен начин, като сте решили да бастисате университета. Изчакайте да минат промените в Закона за висшето образование, па назначете си политически послушна акредитационна комисия, па тя да му отнеме акредитацията или да не му даде акредитация и тогава го направете. Недейте така - боси през полето да ходите, защото доникъде няма да стигнете. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Димитър Стефанов.
Моля за тишина!
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Обсъждаме един въпрос, свързан със сложното състояние на висшето образование в България, което по като че ли общо съгласие се нуждае от оптимизация. Обсъждаме един особено драстичен случай, особено интересен случай и отново след 1-2 часа се оказваме в разгара на един по същество политически дебат. Говорим за финансови нарушения, за организационни нарушения, за подвеждане на хиляди млади хора, в очакването им да получат добро образование и призната диплома и евентуална реализация. Сега отидохме на славянството, отидохме на американците, на Европейския съюз.
Да, наистина всичко това са проблеми, които касаят България, но извинете, нима славянството е ляво, нима славянството е дясно?! Това беше! Господин Драганов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Драганов го няма.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ: Господин Драганов като историк според мен... (Провиквания и реплики от ляво.)
Той прояви анахронизъм - може ли да бъде вярно, че този, който е против така наречения Славянски университет в България е против славянството? И ако славянството трябва да бъде защитавано, как става така, че славянството се защитава само от ляво? Къде славянството днес е ляво и само ляво, а не и дясно?! (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ: Това - настрана.
Очерта се една мрачна картина на нашата страна. В момент, в който се нуждаем от законодателство по еди-какво си, ние закриваме. В момент, в който се нуждаем от законодателство против корупцията, за енергетиката, данъчно законодателство - ние закриваме. Е, добре, когато се нуждаем от законодателство по това... да кажем: грабете, ограбете 319 милиона, ограбете още 532 милиона! Така ли? Да се възползваме от този хаос, да поощрим всички пирамиди!...
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: Говорите, защото не влязоха във Вашия джоб!...
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ: Е, във Вашия ли влязоха тогава?! Къде са? Щом толкова сте загрижени за тези пари, да не се говори... Какво искате всъщност - да кажем да няма законност?
Тези драстични нарушения, установени по проверка на прокуратурата от овластени финансови органи да бъдат забравени? Защото никой не бил мислил за децата, които след това какво щели да правят. Този въпрос е разрешен напълно! Министърът прочете писмо от председателя на Съвета на ректорите. Те ще бъдат приети при финансовите условия, при които са били приети в Славянския университет. Те ще продължат обучението си по програми, максимално близки, а често идентични с учебните програми на специалностите, в които са били приети.
За какво става дума? Защо подвеждаме още обществеността и младежите? Интересите на младежите са напълно защитени. Те трябва да бъдат освободени от това бреме, в което са били въвлечени чрез тази измама. Славянският университет практически е функционирал като една пирамида. И тези игри сега с 13 февруари, със 17 февруари... Ами, това е смешно! Естествено е, че в последния момент, когато те са разбрали, че Министерският съвет взема най-после някакви мерки, те са предприели набързо.. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ: Има технологично време! Нужно ли е на някого да бъде обяснявано това? Става смешно. Става като в комичните филми. Имаше един филм с Лаурел и Харди - един сечеше едно пиано с голям размах, за да отмъсти на един съсед. Като дойде един полицай и като го видя, той поприбра така треските, за да изглежда по-прилична цялата работа, целия хаос!... (Шумно одобрение, ръкопляскания от мнозинството.)
Колеги, тук говорим за много сериозни неща!
Разбирам колко е голямо изкушението да се политизира, да се използва популизъм по този въпрос, защото по отношение на децата, по отношение на образованието, българинът е много чувствителен. Но смятам, че приканвате към една голяма безотговорност Народното събрание с аргументите си против закриването на този университет. Това безобразие, ако не бъде прекратено, ще излъчим крайно негативен сигнал. Ще оставим още много звена в нашето образование да действат безотговорно и в драстично предизвикателство със законодателството в тази държава и с регулиращата роля на правителството във висшето образование.
Приканвам всички към трезва оценка на ситуацията, към изтегляне от политизираното мислене и към вярното решение на представяния ни днес въпрос - закриването на Славянския университет в този му неприемлив вид. (Ръкопляскания от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стефанов.
За реплика има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, господин Стефанов! Когато ни призовахте за трезв разум и за морал искам да ви задам следния въпрос - ние с вас сме членове на Комисията по образованието и наука. През 1998 г., през месец март на нашето внимание се даде доклад на Сметната палата за състоянието на висшето образование и за проверките им в държавните висши училища. Тогава ние с Вас се запознахме с факта, че 3 млрд. по този документ са нарушенията на висшите училища; че Законът за образованието се нарушава; че няма правилници и един куп други документи. Тогава Вие не се втрещихте, не се притеснихте и когато министър Методиев внесе своето становище, и когато господин Панев си поръча този ревизионен акт, който ние безспорно не оспорваме - по него има отговарящи страни, кога Вие бяхте морален? Кога Вие заехте моралната позиция и за какво говорим всъщност тук - за двоен стандарт ли, за отношение ли или за поведение? Какво беше нашето отношение към другите висши училища? Какво препоръчахме, какво направихме ние?
И сега изведнъж един случай, подобен на всички описани в този доклад ние го вземаме. Това ни кара да мислим, че вие имате политическите мотиви. (Ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
За дуплика има думата господин Стефанов.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема колежке Янкова! Става въпрос за разлика в степени!
Действително бяха изнесени обстоятелствата, които съобщихте. За част от тях по-късно получихме уверения, че парите са отчетени с редовни документи. (Шумно неодобрение отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ: Тук обаче - по отношение на Славянския университет - говорим за един особено драстичен случай.
Отново ще прочета изречение от изказването на министър Илчо Димитров... (Шумна реакция от лявата страна на залата.)
"Създадената ситуация е абсурдна и подронва авторитета не само на Славянския университет, но и на системата на висшето ни образование в страната и чужбина!". Още през 1996 г. е направена тази преценка. И тя е направена по отношение на Славянския университет, а не на останалите учебни заведения, които Вие цитирате. Тъй като несъмнено нарушения и нередности има и в други университети, аз смятам, че задължение на това Народно събрание, на Комисията по образованието и науката, на правителството е да вземат отношение и към тях. Смятам за напълно естествено в рамките на нашата Комисия по образованието и науката или пък по друг начин, който Народното събрание предпочете, да бъде създадена една целева комисия за обследване на нередностите в учебните заведения. Това обаче не значи, че днешният случай, който ни е представен в една завършена цялост, трябва да бъде подминат.
Повтарям, очевидно става дума за най-драстичното системно нарушение, дръзко предизвикателство към реда в страната въобще. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стефанов.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата госпожица Виктория Василева.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги народни представители! Едва ли някой може да се усъмни, че като млад човек и като връстник на протестиращите студенти мога да не съм съпричастна с тяхната болка. Наистина много боли, когато разбереш, че си бил лъган и то системно. Но щом си повярвал, трябва все пак да имаш силата и куража да поемеш своята част от отговорността. Страшно е, когато млади хора са готови да гласуват за отстояване на своята истина. Но по-страшното е, че в България все още има хора, които толкова лесно и безотговорно си играят със съдбите на тези няколко хиляди младежи, на които, убедена съм, че единственото им желание е все пак да завършат и да получат своето образование и своята реализация тук, в собствената им страна.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Все пак!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля, стига с тези обаждания от място! Когато ваши оратори се изказват, други не се обаждат така, както вие се обаждате на всяка дума! И наистина ще започна да отстранявам от заседанието. Няма цял ден да се надвикваме тук!
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Последните години ни научиха на много неща. Но ни научиха да казваме истината. Не половинчатата и изкривена, а цялата истина, колкото и болезнена да е тя.
По време на едни други протести обещахме на младите хора на България никога повече да не ги лъжем, за да могат поне те да изживеят живота си без заблуди и без илюзии. Днес ние казваме истината. Повечето от колегите, които говориха преди мен, изнесоха всичките факти - юридически и финансови. Колкото да е трудно за някои хора да ги приемат, те просто нямат друг изход. Аз питам къде са хората, които толкова дълго са крили от студентите истинските факти и сега вместо да се изправят пред тях и да кажат: уважаеми млади хора, ние системно нарушавахме законите на тази страна, системно не изпълнявахме решенията на Министерския съвет и злоупотребихме с милиони лева ваши пари и на вашите родители?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Докажи го!
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: А използват сега младежкия им порив и енергия, за да прикриват собствените си меркантилни намерения! Защо използват младите хора за параван и невинно лице на собствените си злоупотреби! Надявам се, че на същите тези хора ще бъде потърсена отговорност и те няма да се разминат само с моралната присъда на излъганите студенти на общественото мнение. Нали се опитваме да изградим една нова България, в която особено у младите хора да възпитаме уважение към законите и институциите в тази страна! Нека да започнем да ги възпитаваме още днес, като ясно им обясним кой е истинският виновник за тяхното положение и че въпреки грешките на същите тези хора сегашното правителство им дава шанса да получат едно наистина качествено образование в други висши учебни заведения на страната и то при същите финансови условия. Това е достатъчно доказателство, че искаме да изпълним със съдържание твърдението, че младите хора са бъдещето на тази страна.
Искаме да им покажем и че държавата иска да бъде тяхна майка, а не тяхна мащеха.
Искам да попитам и студентите, които така или иначе цяла седмица използват демократичното си право да протестират, кой и как успя да ги накара да протестират пред това Народно събрание и да търсят сметка от сегашния министър на образованието, а не да търсят сметка например на господин Захари Захариев, който, докато те ще гладуват пред Народното събрание, той сигурно ще си похапва специалитети в някой френски ресторант в Париж? (Ръкопляскания в мнозинството.) Защо не потърсят сметка от хората, които ги превърнаха в тухлички от поредната си куха финансова пирамида? Сигурна съм, че същите тези студенти, които днес протестират, ще завършат своето образование и ще се реализират професионално. И един ден, когато на самите тях като на политици и държавници вече ще им се наложи да вземат трудни решения, те ще знаят вече как се вземат верните решения!
Сигурна съм, че те ще разберат още едно: днес ние не закриваме просто Славянския университет, ние закриваме един университет на лъжите. Но не за да открием другия, не да градим палаткови лагери на истината, а да открием онзи другия и големия университет на истината, за да развенчаем веднъж завинаги мита, че в България все още може едни да лъжат и да крадат, а други, макар и невинни, да изкупуват греховете им. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Василева.
За реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър-председател! Мила госпожице Василева, имам три неща, на които искам да ви обърна внимание. Никога не говорете за абсолютната истина. Такава няма. Затова нека да търсим относителната истина такава, каквато е обществено потребна.
Второто, което искам да ви кажа: няма предприятие, в което да има начет на финансов надзор и да е поискано затварянето на предприятието. От тези, които са извършили нарушенията, се търси съдебна отговорност. Защото не бива да се нарушават интересите на тези, които са служили добронамерено в предприятието, и на тези, които са участвали в учебния процес добронамерено и не са виновни за финансовите нарушения. Аз съм за това да бъдат наказани онези, които са ги извършили, а не тези, които са потърпевши от тях. Това е несправедливо - да наказваме потърпевшите.
И третото, което искам да ви кажа: аз съм впечатлен от това, че един пълномощен министър ни обърна внимание, че ние не уважаваме славянската ценностна система, която се култивира чрез този тип образование. Внимавайте за това, защото по кръв ние сме славяни и брат брата помага. Не се обръщайте натам, откъдето няма да дойде помощта! Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Нешев.
За дуплика има думата госпожица Василева.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА (СДС): Уважаеми господин Нешев, по въпроса за истината съм съгласна. Наистина няма абсолютна истина. Но все пак има една истина и точно нея се опитваме да изложим днес в залата. Но понеже правите поредното сравнение между университетите и заводите, искам да Ви припомня едно друго сравнение, което направи опозицията, внасяйки Закона за кредитиране на студентите, в който в мотивите много странно защо сравняваха студентите и инвестирането в младите хора и студентите с инвестициите в свинете! Това бихте ли ми го обяснили?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Къде, бе момиче! (Шум и реплики в опозицията.)
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Явно не аз, а някой друг не може да направи разликата между инвестициите в младите хора и инвестициите в нещо друго. (Шум и реплики в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Василева.
Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Висшите училища имат задължението да подготвят специалисти за различните области на обществения живот. Академичните ръководства трябва да създават условия за изпълнението на тази социална мисия. Ето защо заслужават упрек онези, които допуснаха разединението в ръководството на Славянския университет. Неговият ректор проф. Великов пред Парламентарната комисия по образование и наука заяви, че в това се крие коренът на нелицеприятната ситуация, която нашата общественост наблюдава през последните две-три години. Но въпреки тази неблагоприятна обстановка в Славянския университет се провеждаше ритмичен учебен процес. Преподаватели и студенти работиха за утвърждаването на университета. Те станаха двигатели за преодоляването на конфликта, за свикването на законно Общо събрание, което прие Правилник за устройството и дейността на висшето училище и избра съответните органи за управление. Това стана на 13 февруари 1999 г. Два дни по-късно Министерският съвет гласува проект за решение за закриване на университета.

По мотивите на вносителя.
Първо. Славянският университет нямал Правилник за устройството и дейността си, както и избрани по законосъобразен ред органи за управление. Липсата на единен, на общ правилник не означава, че двете ръководства са работили без правилник. Напротив, ползвани са така наречените Временни правила. Освен това на 10 март 1998 г. е приет правилник от Общото събрание, който не е оспорен от никоя от спорещите страни. В този смисъл, според мен даже не беше необходимо да се приема нов правилник. Доброто в случая е, че новият правилник отразява единността на университета, и най-важното - приет е от легитимно Общо събрание. Абсурд е двойният стандарт на вносителя.
В доклада на Сметната палата за държавните висши училища е констатирано, че през 1997 г. все още има държавни училища, които не са приели правилник за дейността си. Но към тези висши училища санкция не е упражнена за разлика от Славянския университет.
Второ. Вторият аргумент в мотивите е неправомерното съществуване на филиали в страната поради липса на въпросния правилник.
Не мога да се съглася с подхода на вносителя не само защото елиминира факта, че е имало правилник. Несъгласието ми е продиктувано от двойнствения режим, в който е поставен университетът. Вносителят сякаш забравя, че става въпрос за частно висше училище, което може да се ползва от възможностите на чл. 36 от Закона за висшето образование. А това означава, че частните университети могат да имат и друга структура, и друг начин на управление и определяне на ръководните им органи. Законодателят е дал свобода на частните университети и те могат да имат свои филиали.
Питам тогава: защо съществуващите филиали да са неправомерни, след като те са създадени по силата на въпросния чл. 36? Отговорът за мен е, че вносителят преднамерено внушава вина. Отново Министерският съвет проявява двоен стандарт. Както вече посочих, без правилници, по данни на Сметната палата, са били и редица висши училища, главно държавни, някои от които въпреки това имат филиали и колежи в страната.
Трето. Вносителят намира за незаконосъобразен приемът на студенти. Тук въпросът е: направил ли е Славянският университет нарушение, след като те са приели повече студенти от утвърдените им бройки? Да, според мен, това е нарушение. Но не може за това нарушение да се прилага най-крайната и тежка санкция - закриването на университета. И тук се сблъскваме с едностранчивия и преднамерен подход на Министерския съвет. Членовете на парламентарната комисия знаят от доклада на Сметната палата, че от проверените 27 държавни висши училища в 24 броят на студентите I-ви курс е нарушен. Той значително надвишава утвърдените по държавна поръчка и тези, които се учат срещу заплащане. Кое от тези 24 държавни висши училища е санкционирано с предложение за закриване? Тук не става въпрос, че това нарушение трябва да предизвика предложение за закриване на държавните училища, а напротив, става въпрос, че Министерският съвет мери с различни мерки едно и също нарушение.
Четвърто. Следващият аргумент в мотивите на Министерския съвет е, че Славянският университет са обучавали в нарушение на единните държавни изисквания и по невключени в държавния регистър специалности. В представената от университета справка е видно точно обратното. И още нещо, в § 16 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование се постановява, че в срок до 3 години след влизането на закона в сила висшите училища могат да провеждат обучение и по неакредитирани специалности. Тоест, става дума до края на 1998 г. Следователно, дотогава Славянският университет няма нарушение в този пункт. Няма и сега, защото голяма част от специалностите, по които се обучават студентите във висшите училища, все още не са получили своята програмна акредитация.
И още един детайл, показващ двойния стандарт на Министерския съвет. В доклада на Сметната палата е установено, че в редица държавни висши училища е допуснато приемане и записване на студенти по неутвърдени от Министерския съвет специалности и форми на обучение. И отново за тях няма санкции, и отново за Славянския университет се предлага най-тежката санкция - неговото закриване. Сравнението между Славянския и другите университети го правя, не за да ги противопоставя, а още повече, за да търся виновност. Целта ми е да покажа селективния, преднамерения подход на Министерския съвет и опита да абсолютизира в различни случаи един и същ пропуск.
Що се отнася до посочените финансови нарушения, не е работа на законодателя да влиза в ролята на прокурор и съдия. Затова не мога да разбера ненужния патос на колежката, която говореше преди мен. Ако има нарушения, колежке, и съдът ги установи, то само той, на Вас Ви казвам, и никой друг ще посочи виновният и ще го санкционира според доказаната виновност. Защо тогава Министерският съвет привежда тези аргументи? Явно, уважаема колежке, те са му нужни, за да прикрие своята управленска немощ, проявявайки грубо администриране на всяка цена.
Аз изразявам своя най-категоричен протест, че Министерският съвет се мъчи да превърне в съд Народното събрание, независимо че само то по закон има правото да закрие висшето училище. За да бъде Народното събрание на висотата на своите задължения, а не съд, то народното представителство трябваше да има оценката на Националната агенция за акредитация за Славянския университет. Такава оценка депутатите нямат, защото в момента университетът се намира в процес на акредитиране, искано по негова собствена воля. Вместо да се изчака една обективна оценка от този държавен орган, който единствено може да акредитира или да не даде акредитация, Министерският съвет бърза да закрие Славянския университет. Така без тази оценка на агенцията, Министерският съвет ни въвлича в спор между него и университета, като принуждава Народното събрание да стане конвент и да пусне гилотината над университета.
Трябва да знаете, колеги, че по закон министърът също има право да сезира Агенцията за акредитация за всяко висше училище. Вече 2 години той не направи това. Изпусна тази възможност и е необяснимо защо след обединението на университета се пристъпва към неговото закриване. В случая не могат да бъдат избегнати внушенията за преднамереност. Всъщност, налице е краен подход, двоен стандарт, достигащ до незаслужена тежка санкция. Нека не забравяме, че мотивите на вносителя не само са едностранчиви, но даже и като такива те са остарели към деня на внасянето на проекта за решение. Това означава, че са отпаднали основанията за подобно решение.
Уважаеми колеги, преди да пристъпите към гласуването, ви моля да обърнете внимание на факта, че с този проект се вменява колективна вина. Вината винаги е персонална и студентите и преподавателите не трябва да станат изкупителна жертва. Другият факт, който моля да отчетете, е, че с това решение се погазват правата на студентите за избор да учат където искат и заради това са техните протести.
Закриването на Славянския университет ще бъде прецедент, срамен акт на Народното събрание. Унищожава се... (Неразбираема реплика от народния представител Христо Христов.)
Господин Христов, който ми крещите от мястото, и продължават да Ви пазят някакви полицаи и в къщи, и пред къщи Вас и Вашата приятелка, слушайте внимателно.
Унищожава се образователна институция и то, когато са започнали обединителните процеси в учебното заведение. Вместо да се даде шанс на обединението, вносителят прави точно обратното. И това е така, господин Христов, защото правителството явно иска българската младеж да тъне в невежество, а България да бъде обгърната в нищета и мрак. И то във времето, когато мнозинството от българските деца гладуват, а много от правителствените чеда вече учат в чужбина. Изглежда, че целта на управляващите е не да създават равни условия на всички да учат, а далеч да надминат онези, срещу които пропагандираха, че се борят.
Нека не забравяме, колеги, че демократичността и хуманността са най-същностните черти на образованието. Който политик пренебрегне това и действа антидемократично, антихуманно, упражнявайки силово властовите си пълномощия, вменявайки колективна вина на студенти и преподаватели, той се превръща в политически труп рано или късно.
И затова днес съвсем правилно навън студентите скандират: "Ако ни закриете, господа депутати, ще се затриете!". Помислете върху техните думи.
В днешните трудни икономически години, когато българското семейство полага изключителни усилия да изхрани и образова децата си, нека да не допуснем ликвидаторите да унищожат българското висше образование.
Призовавам ви да гласувате против решението на Министерския съвет за закриване на Славянския университет, против ликвидирането на българската духовност. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
За реплика има думата господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Госпожо Величкова, вярвайте, че действително изпитвам към Вас и цялата дейност, която ние заедно все пак прекарахме, симпатия. И нямаше да взема думата, която ще бъде съвсем кратка, ако не беше патосът, с който Вие говорихте. И второ, това, че много млади хора все пак не знаят историята. Аз всеки ден се сблъсквам с нещо, което, бих казал, много тежко ми нанася удари, че неща, които са се случили в България преди 20-30 години, днес като че ли не се знаят.
И тъй като би трябвало да се предполага, че днес слушат млади хора, аз ще си позволя само едно изречение към Вас, госпожо Величкова. Знам, че не сте виновна. Сега на тези млади хора, на които едва ли не им се отнема правото да следват, което не е вярно, на тези хора им се дава възможност да продължат своето образование.
Но, госпожо Величкова, Вие си спомнете, че не сто, не хиляда, а на няколко хиляди души им беше отнето правото от вашата партия... (Реакция от ДЛ.) Моля ви се, това е така, защото историята трябва да ви учи. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
За дуплика думата има госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Господин Савов, може би действително говоря с патос, но това е така, защото повече от тридесет години съм била преподавател в училище и във висше училище. И никога не съм смятала, че училището е архивна единица, а е жив организъм. Там има и смях, и плач, но най-важното, там има труд. Децата трябва да се учат. И когато им се отнема това право, аз ще реагирам, та дори и с патос. Аз не съм финансов чиновник от времето преди 9 септември, нарочно употребявам тази дата, за да си сложа ръкавелите и да гледам съдбата на българските деца с ръкавелно спокойствие.
Второ, що се отнася до това, че българските младежи днес не знаят добре историята, онова, което е станало преди 20-30 години, навярно имате основание и предполагам, че ще съдействате, когато се обсъжда учебният план, затова защото в предложението е часовете по история да бъдат изключително малко, тоест въпросът да не бъдат отцеругатели е поставен в момента на изпитание от проекта, който министерството е направил.
Понеже пак говорите за моята партия, която е отнела правата да учат, питам: защо толкова народ сега тук от вашите политически сили са с висше образование, с научни степени и то без да се финансират по друг начин, освен от държавата. И щом ще си говорим за партии, как вашата партия е реагирала в 1907 г.,  когато Фердинанд прави скандалната тъпотия да закрие Софийския университет? (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Моето изказване е от името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение. Ние внимателно разгледахме и доста сериозно обсъждахме проекторешението за закриване на Славянския университет и стигнахме до някои важни позиции, които аз съм оторизиран да изложа.
Ние не можем да приемем формалните мотиви, с които се иска закриването на Славянския университет. Без да влизам в подробности, те се касаят до неговата институционалност, тоест наличие на ръководство, правилници и т.н., до неговата програмна качественост или акредитация, каквато все още няма, или така да се каже, качество на преподаването и до така наречените финансови далавери или проблеми. За последното си има съд. Съдът не се е произнесъл, както не се е произнесъл и за много други обвинения и дела.
За първите две - за институционалната и програмна акредитация, доколкото ни е известно, днес е оторизирана Комисията за акредитация на висшите учебни заведения. Тази комисия не се е произнесла, поне формално, нито пред Министерския съвет, нито пред комисията в Народното събрание, нито пред нас, като народни представители. Аз не виждам по-компетентен и по-оторизиран орган, законово създаден орган, който трябва да се произнесе по този въпрос. И не смятам, че тук всички ние, както някои мислят, може би като възпитаници на Харвард и ЕЛ, ще се произнесем какви са нашите университети.
Публична тайна е в момента, че по-голямата част от българските учебни заведения не отговарят на предвидените изисквания за акредитация. Знаят се и трудностите. Знаят се проблемите с качеството на преподавателския състав във всички университети. Знае се през какви перипетии преминаха почти всички новосъздадени частни университети. Наблягам на думата "частни университети". Господа, тук някои имат големите претенции, че в България е извършен преход към друг тип икономика и общество. И както срещат немалки затруднения в създаването на частната пазарна икономика, така мога да си представят, че Лондонското висше училище за икономически науки не може да възникне в България за два дена. И ние се питаме по какъв начин българската държава и българското правителство подпомага, съдейства, насърчава, облекчава и т. н. формирането, стабилизирането на новосъздаващите се частни университети у нас.
По тази причина ние смятаме, че, за да имаме отношение по въпроса какво е качеството на Славянския университет, би трябвало да спазим изискването на закона - Комисията по акредитация да се произнесе, да сложи срокове, ако все още не е сложила срокове и ако те не са спазени, и да поиска от всички учебни заведения - държавни и частни, да спазват онзи минимум от критерии, които ще бъдат условие за тяхното функциониране.
Питаме защо например не беше постъпено по един много по-прост начин - да се постави изискване пред Славянския университет, няма да говоря за Нов български университет, защото той е от друго качество...
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: С политически чадър.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: ... примерно до началото на новата учебна година да приеме всички тези изисквания, които се полагат по закон или които агенцията ще настоява да има. Какъв беше проблемът? Аз нямам отговор на този въпрос. Примерно мога да се догаждам, че някои от сините шамани, които преподават на друго място, биха искали...
РЕПЛИКА ОТ НС: А ти какъв беше? Не беше ли син?
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Само че не съм бил в червени дантели. ...биха искали в момента в така наречения частен сектор да се утвърди още един монопол. Да имаме не само държавен монопол, а да имаме и частен монопол. Защо да нямаме? Частен монопол върху духовното обучение и просветление на нацията и частен монопол върху прибирането на парите на нацията. (Ръкопляскания от ДЛ.) Можем да се догадим и за това нещо.
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Не случайно беше комсомолски ръководител.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Господин Савов, нали няма да си говорим за биографиите си. Нали знаете, че и аз знам биографии. И ще Ви стане доста неудобно на тази маса.
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Аз Ви я припомних единствен. Единствен Ви казах в лицето кой сте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Нас не ни интересува в случая дали университетът е червен, син или оранжев. Нас ни интересува, че вие създавате един антидемократичен прецедент, че превръщате този парламент в конвент, който ще се произнесе утре дали Софийският университет е демократичен или не е демократичен, ако не ви отърва. (Ръкопляскания от ДЛ.) Това ни интересува нас. Ние сме защитници на елементарните граждански права, които са записани в Конституцията на тази държава. Ние сме защитници на тази автономия, за която вие толкоз много говорите - автономия на университетите, на правото на избор, на правото на самостоятелно развитие, ако щете дори на експериментално развитие на учебните заведения в България. Защото не ми е ясно по какъв начин ние ще се променим, ще се приспособим към модерната цивилизована система на образование и мислене, ако всичко ще трябва да минава по решение на парламента и Министерския съвет. За това става дума, господа, че в момента не е проблемът какво се закрива сега, че в момента вие допускате един прецедент, който е антидемократичен. Аз не се съмнявам в добрите намерения на Министерството на образованието, но това не може да стане по този начин. Този начин е много опасен. Този начин може да се експлоатира утре от други хора.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Посочи начина.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Аз мисля, че го посочих и пак ще ви го припомня накрая.
А ако някой пък въобще го дразни, че този университет се казвал славянски и че там имало, примерно, заложено, както казват някои лица, заложено прекалено голямо предпочитание, примерно, към руската култура, това е много жалко вече за нас. Аз съм един от хората - тук има хора от Благоевград - който е съдействал за създаването на Американския университет в България. Но нямам нищо против в България да има университет и в университетите да се преподава колкото се може повече руска култура, руски езици, славянска култура и т. н. Това е едно от нещата, от които ние само губим. Но надявам се, че поне това не е вашият мотив.
В този смисъл аз от името на парламентарната група искам да ви призова за малко по-спокоен поглед върху нещата, да призова и Министерския, съвет, и Министерството на образованието, преследвайки своите цели, да се внесе известен ред във висшето образование, да се внесе известно качество, да подходят по един начин, който е по-скоро съдействащ, подпомагащ. Може би, както ние предлагаме, да се отложи това решение, да се даде възможност на Агенцията за акредитация да постави своите изисквания в определен срок, да направи своите констатации пред Министерския съвет и тогава, ако някой в някакви позиции не е спазил изискванията, вече можем да размишляваме и можем да стигнем до решение за закриване и откриване. Много добре го каза вчера един мой колега: "Университетите не се закриват и не се откриват, те се раждат и умират". И в целия Западен свят, на който ние подражаваме, е точно така. Така е било и така е. Така е! Разбира се, че държавата трябва да се грижи за онзи минимум от принципи, от знания, който тези университети трябва да преподават, но има и нещо друго - категоризацията на тези университети на Запад не се прави от държавата. Тя се прави по един друг път, по един естествен път. И това, че има разлика между Харвард и Минесота съвсем не означава, че трябва да закрием Минесота. Има други критерии, господа, които не са критериите на централизираната власт. И би трябвало вие всички да го знаете. Има критериите на обществото, на пазар, на самите хора, които оценяват тези или други образователни начала.
От такава гледна точка съм упълномощен да заявя от името на нашата парламентарна група, че ние ще гласуваме против подобно решение и ви призоваваме да го отложите и да следваме законовия път за решаване на проблемите в нашето образование. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС, ОНС и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Луджев.
Има думата заместник министър-председателят господин Веселин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само с две неща ще си позволя да подпомогна дискусията.
Първото е, че в момента в България действат 42 университета, с които Министерството на образованието се стреми и успява да партнира.
И второ, тъй като много се спекулира с темата за славянството, искам да кажа, че миналата година аз съм провел срещи и с посланика на Русия в България, и с народни представители от руския парламент, за да може да изградим един истински, научнообоснован и сериозен проект за изграждането на Руски университет в България, по който работим. (Ръкопляскания от СДС, реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Методиев.
Има думата народният представител господин Христо Стоянов.

ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да ви призная, че на тази трибуна излизам пет години и в тези пет години не съм се чувствал по-развълнуван от този момент. И ще ви кажа защо.
Първо, аз съм член на Славянската академия. Ако не знаете, има Славянска академия за наука, изкуство и култура почти във всички страни, в т.ч. и в страните, които не са славянски. Тя се оглавява от господин Романов. Може би името Романов ви подсказва кой е. Господин Романов е този, който може би има право да бъде цар на Русия. Поделения на тази академия, повтарям, има във всички страни, в т.ч. и в Америка.
Уважаеми колеги, вие ме върнахте в Тридесет и седмото Народно събрание. И това е повод да изляза, за да кажа моето мнение, както колежката каза, истината такава, каквато аз я считам от своята позиция. Вие ме върнахте към онзи случай, когато тогавашната опозиция в лицето на Съюза на демократичните сили поиска вот на недоверие на тогавашното правителство на Жан Виденов. Поводът беше смъртта на 14 войника, на 14 български деца. Помня изказването на господин Костов, след което бяха бурни ръкопляскания. Помня след това, че думата взе господин Премянов - бурни ръкопляскания, бурни ръкопляскания на гърба на 14 български деца!
Днес правителството и вие, господа от мнозинството, предлагате един закон отново с нещо аналогично, със смъртта на един университет, в който учат хиляди български деца. И когато господин министърът показа своето отношение и даде своето мнение по повод на искането за обосновката, отново настъпиха ръкопляскания. Настъпиха ръкопляскания и когато и от лявата, и от другите страни се изказваха. Искам да ви кажа, че моят морал ме е научил, че когато става въпрос за смърт, мога да стоя само мирно и да премълча. Затова аз ви казвам, че днес ние гледаме един аналогичен случай, което не прави чест - да търсим в този случай в това число и политически дивиденти.
Затова искам да ви помоля за нещо. Искам да ви кажа, което Конфуци е казал преди повече от 2000 години. Той казва, че човек генетично е нагласен за търсене на власт, за търсене на лична изява. Но той съветва, когато човек има тази власт, да разбира, че това е един човешки нагон и трябва да съумее да подтисне този човешки нагон. И че ако той не подтисне този нагон, това води до всевластие и диктатура.
Затова искам да ви помоля, уважаеми колеги от мнозинството, уважаеми господин министър, като вносители - подтиснете днес този нагон, подтиснете нагона, за да продължим да бъдем демократична страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина доста емоционално се развиват споровете. Но аз ще се опитам да дам друга плоскост на нещата.
Вярно е наистина, че университети се раждат и умират. Но според нашето законодателство те се откриват и закриват. И за най-голямо съжаление в миналия парламент и ние, тези, които бяхме в него, станахме акушери на доста мъртвородени подобни заведения. Вярно е, че трябва да има пазар. Вярно е, че пазарът се определя от институционализма на едно заведение, от качеството на неговото образование. Никой тук не говори за качеството на нашето образование и не само в Славянския университет, разбира се. Ние акуширахме преди три години, когато създадохме тези еди-колко си университета, пирамиди, пирамиди не само финансови, какъвто е Славянският университет, а и пирамиди в образователното отношение на нашите деца. Дали някой си е направил труда да провери колко от тези деца са били приети примерно в други университети, а са отишли в Славянския? Направихте ли си труда да видите това? Защо тук всеки говори за финансови възможности? Това са само деца, които си плащат образованието, защото не могат да бъдат приети там, където не се плаща. Това е истината. (Възражения от блока на Демократичната левица.) Това е истината. И коректно или не - тя е ясна.
Аз съм абсолютно точен, може да видите справките. Но не е там въпросът. Въпросът е, че вие се опитвате да поставите нещата на славянски и на американски. Естествено, че трябва да има Славянски университет, но той трябва наистина да отговаря на законите в тази държава.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): И Вие да го управлявате.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Никой не говори за управление, господин Корнезов, защото университетът се управлява в науката. Но никой тук не казва, че 80 на сто от преподавателите не само в Славянския университет, а и в другите, като Нов български университет, като Свободния бургаски университет не са на трудов договор. Това са гастролиращи преподаватели. А Господ да пази децата от гастролиращи преподаватели. Защо никой това не го каза? Защо не каза, че това е нормално, че в малка България са прекалено много тези университети? Това е истината - прекалено много са. И ако се допусне те да станат освен образователни - и финансови пирамиди, такава, каквато направи Славянският университет, оттук насетне ние вдигаме зелена улица. Но така, както стана с другите финансови пирамиди, след време върху нас пак ще се изсипе огънят. И рано или късно трябва да се вземат мерки по този въпрос. Аз съм съгласен, че аршинът трябва да бъде един. Две мнения по този въпрос няма. Съгласен съм, че трябва да бъде един. И аз с удоволствие ще гласувам за закриването на всички други университети, които са финансови и образователни пирамиди. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Аз съм замаян от цялата престрелка от ляво и от дясно за нещо, което е съвсем очевидно. Още Гьобелс при хитлеризма, който се опитваше да затваря университети и учебни заведения, и Пиночет в Чили паднаха. Паднаха. И сега или историята ги съди, или Международният съд ги съди. Защо паднаха? Защото младите хора в една страна, която Бог е поставил в Европа, наистина желаят да имат своя избор, наистина настояват за своя избор.
Когато славянството, православието и много други неща в Източна Европа започнаха да страдат от удари на диктатори, на корупция, на невалидни системи като комунистическата и т.н., младите хора в тези държави имаха един предвкус на решаване на собствените си съдбини. В България младите хора решават да отидат в чужбина. А тези благородни млади хора, които са останали тук и търсят кариера в отечеството, трябва да бъдат поощрявани, трябва ръка да им бъде подадена - и финансова, и организационна, и най-вече ръката на свободния избор.

Като дълбоко православен християнин аз се учудвам как и кому е нужно да се тръгне срещу Славянския университет? Корупцията, която я имаше там, ако я изкоренена - добре, ако не е изкоренена - да отиват на съд. Но да дойдат прекрасните академици, прекрасните международни кореспонденти, професори и да оглавят едно учебно заведение, с което не само България, но и цялото славянство може да се гордее.
Питах ги след нашата среща защо нямате повече чуждестранни студенти, защо нямате повече чуждестранни преподаватели, защо нямате повече чуждестранни инвестиции във вашето учебно заведение? Там трябва да ви бъде насочена енергията, там трябва да бъдат инвестирани вашите усилия. И оттук вече, просто искам да ви кажа един пример в Гърция за господин Арсенис - бившият министър на отбраната - човекът не се пребори със Симитис за министър-председател, защото вместо 4 на сто за другите министерства има 24 на сто от бюджета, за да задържи младите хора в Гърция, младите менажери, за да построи баскетболните зали, за да направи учебните заведения привлекателни, за да може тези хора да упражняват кариерата си в отечеството.
Какво правим ние за тези млади хора? Ние се превръщаме в страната на оплакващите се.
В Ню Йорк сити един бродяга най-много да ти поиска една цигара. Аз получавам 300 писма седмично за ключа от квартирата ми и за колата ми и за какво ли не. Това е срамно за една нация. Нация с просешки манталитет. Оттук вече младите хора могат да изведат България и ние само можем да им предадем щафетата. Ние 10 години тъпчем на едно място и разбихме държавицата си. Затуй всички носим отговорност и затуй аз давам пълно рамо с цялото си сърце на всяко едно подобно достойно учебно заведение, което трябва да бъде оставено да решава съдбините си само съгласно закона. Законът е най-голямата свобода - от президента до ваксаджията. Само законът може да бъде истинската свобода! И затуй с много тъжно чувство виждам, че господин Соколов излиза точно преди да изляза на трибуната, за да не му кажа, че той отказа мой въпрос към министър-председателя за неговите остри изявления спрямо Европа. И съм нямал право аз на родния трибун да питам министър-председател на парламентарна република. Но, въпреки неговото отсъствие, с моето уважение към парламентаризма, ето Стефан Савов доста дълго време ни учи на парламентаризъм, един Гиньо Ганев доста дълго време ни учи на парламентаризъм, но ние, явно сме бавни ученици. (Шум в залата.)
Защо ви говоря тия неща? Защото вие днес имате възможност да дадете на славянската идея, на славянската култура, на славянския университет да се състезава с Американския университет в Благоевград. Аз съм за конкуренция. Аз съм либералдемократ и вярвам в конкуренцията като единственото стъпало пред нашето гражданско и демократично общество. Конкуренцията, всичко друго е приказки. Всичко друго е едноличният режим на лицето Иван Костов и на фашизираната олигархия, която ръководи България днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
За процедура иска думата господин Христо Петров.
ХРИСТО ПЕТРОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Взимам думата по процедурен въпрос. Нямах намерение да се изказвам. Но след като чух този народен трибун, тоест народен разбойник...
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): По-високо!
ХРИСТО ПЕТРОВ: ... тоест народен побойник, а не народен трибун, искам да ви информирам какво стана преди 15 минути в залата, а не в стаята на независимите народни представители, защото това утре може да се случи и с вас.
Преди по-малко от 15 минути този народен представител Жорж Ганчев, когото аз наричам народен разбойник, се нахвърли отгоре ми с юмруци, събори на земята и започна да ме рита. Няма да се обръщам да видите какво представляват дрехите ми. Ето това е този народен трибун. (Ръкопляскания от блока на БСП, викове "У-у-у!" от блока на СДС.) Всички заплахи, които бяха отправени досега, вече са реалност. И той не напразно цитира Гьобелс. Той се учи от него. Той е негов ученик - на Гьобелс и на Хитлер, само че порасъл, в малко по-голям вид - ето това е господин Ганчев!
Дами и господа народни представители, днес това се случи с мен, утре това може да се случи с вас. Искам също така да припомня, че в предишното Народно събрание господин Ганчев също така нанесе побой над един депутат. Много съм притеснен, че на този депутат впоследствие му взривиха колата. Вие знаете много добре, че на мен ми беше открадната едната кола, срязани маркучите на другата. Аз много се притеснявам от този човек.
Господин председател, молбата ми е за хулиганската постъпка на господин Ганчев той да бъде отстранен от залата. А вас колеги искам да помоля да подкрепите подписката, която сме пуснали за освидетелствуването на този човек. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров. Дължа отговор на господин Петров, защото той поиска от мен да отстраня господин Ганчев от залата. Аз не мога да го отстраня от залата, господин Петров, но мога да призова не само господин Ганчев, но и всички народни представители да се държат като такива в българския парламент, а не по недостоен начин.
Господин Бончев има думата за процедура.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Аз тръгвам от думите на господин председателя - господин Куртев, че наистина трябва да се държим коректно в залата. Искам да ви кажа, че най-после председателят трябва да спре такива нагли лъжи, които прави Христо Петров, който за две години излиза един път на трибуната и господин Бонев го направи за смях. И второ - за това, че прави тези циркове - на първи март цялата преса публикува, че той и неговата жена са разследвани за далавери в Шумен и лично на това разследване е бил генерал-майор Божидар Попов. Затова са тези циркаджии, които прави той. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев и го наказвам със забележка, защото нямаше никаква процедура в случая. Никой не е давал разпореждане никога за никакви действия на полицията. Полицията се ръководи от съответния министър, това го знаете по-добре от мен.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми народни представители! Ние тук и сега дебатираме върху проблема "не" или "да" за закриване на един правен субект. Ето защо трябва да се постараем да разберем е ли той достатъчно правен. Изместването на темата, като съзнателно се акцентира върху целесъобразността на просветния елемент в статута на този субект не може да даде законосъобразна характеристика на юридическата фигура. Ние сме законодателна власт и като такава сме абсолютно задължени да фокусираме вниманието си върху противозаконовите елементи, които съдържа дейността на тази енигматична структура. Ако старателно вникнем в организма й, ще установим че от мига на нейното появяване сме изправени пред едно порочно зачатие.
Така нареченият и Славянския университет е създаден с решение на Тридесет и седмото Народно събрание на 21 юли 1995 година. Обаче още на 6 юли същата година в достатъчен срок, преди да бъде гласувано това злополучно решение, някаква искра на прозрението е събудила добросъвестността на професор Мръчков - по това време председател на Съвета по законодателството към Министерството на правосъдието, който е сезирал председателя на Народното събрание за това си становище и председателя на Комисията по образованието и науката, обосновано в седем пункта и без апелативно решение към него.

В становището си проф. Мръчков заявява ясно и категорично, цитирам: "Проектът за решение за създаване и преобразуване на висши училища на Народното събрание посочва като материално правно конституционно основание за приемането на това решение чл. 53, ал. 5 от Конституцията. Използването на чл. 53, ал. 5 от Конституцията за приемането на това решение не е обосновано по две съображения:
1. Член 53, ал. 5 от Конституцията предвижда създаването на училища от граждани и организации по ред - обърнете внимание, по ред! - определен със закон. (Изречение първо.) И необходимостта обучението, създаваните по този ред училища да съответства на държавните изисквания. (Изречение второ.)"
А всички ние знаем, че Законът за висшето образование бе приет от Тридесет и седмото Народно събрание в края на 1995 г., ако не се лъжа, на 27 декември.
"И второ - продължава проф. Мръчков - чл. 53, ал. 5 от Конституцията визира създаването и обучението в недържавни висши училища, а внесените проекти за решение се отнасят само за държавни висши училища."
Ако този факт не говори нищо на колегите неюристи, то онези, доказали своята чувствителност към конституционосъобразността на всяка буква от законите би трябвало да експлоадират от гняв за извършеното, меко казано, безобразие.
И все пак ще продължа да цитирам от този брилянтен документ на правната почтеност:
"Проектите за решения се внасят от народни представители, които не разполагат с възможности за необходимите всестранни, задълбочени и обективни проучвания и анализи. Остава открит и въпросът дали по този начин Народното събрание действа съобразно с принципа на разделението на властите, чл. 8 от Конституцията." Край на цитата.
Ето защо в заключението е заявено категорично: "Съветът по законодателство е на мнение, че е оправдано да се отложи приемането на проекторешението на Народното събрание и да се изчака приемането на второ гласуване на новия Закон за висшето образование и неговото влизане в сила, след което въз основа на установените в него ред и критерии да се пристъпи към създаването на висши училища." Край на цитата.
Уважаеми колеги, не буди ли у вас тревожно съмнение това бързане тогава да се създаде Славянският университет, без фундаментална законова основа за изграждане на правната конструкция? В такъв случай не блясва ли пред вас златният въпрос: какъв е интересът от това? Защото всички знаем, че там, където няма закон, тъмните сили витаят благополучно. След като правителството на Жан Виденов не се вслушва в перфектните становища на своите юристи, то де факто и де юре действа в съучастничество с престъпните намерения на титуловани фараони, които предлагат лесни дипломи срещу скъпо заплащане.
Но да продължим с железните правни аргументи:
"В съответствие с чл. 37 от Закона за висшето образование и съобразно с § 17 от Преходните и заключителни разпоредби това учебно заведение е следвало в едногодишен срок - повтарям, в едногодишен срок - да изработи и приеме свой правилник. А този измислен университет няма и до този момент правилник, приет от - моля, обърнете внимание! - легитимно свикано и проведено общо събрание."
Преди малко се изказа становище, че никой не бил възразявал по отношение на легитимността на общото събрание. Е, как и кой би възразил, когато има интерес от това да бъде създаден набързо един вътрешен акт и с това да легитимира своите нелегитимни действия до този момент? Защото такова е проведено мимоходом през февруари 1999 г., когато е скалъпен правилникът от страх пред закриване, пред ликвидиране на тази далавера зад маската на благородно просветно дело.
Следователно, 3 - 4 години след изискването на закона, уважаеми народни представители, ние тук, от тази трибуна и пред тези микрофони можем да говорим всичко, което е плод на политическите ни чувства, но нямаме право да бъдем безотговорни, когато се предизвиква съвестта ни на законодателите. Моля ви, направете си труда да вникнете в анализа на експертите, оценявали същността на правните действия на двете кохорти от алчни просветители в това училище, и ги съпоставете с изискванията на Закона за висшето образование и пред вас ще блесне елементарната тайна на Фокс. Изборът на органите на управление е извършван в драстично нарушение с членове 27, 28 и 29 от Закона за висшето образование, третиращи въпросите за общото събрание на университета, неговия състав, начина на свикване и провеждане и начина на избор на ръководство.
Защо тези рицари на академизма са се самоклонирали в две тела междувременно? Защо тези кавалери на просветата четири години не са си направили правила на играта? Защо в крайна сметка не кажат на своите студенти каква е същността на тяхната взаимна гавра? И не толкова взаимна, колкото гавра с тези чудесни, беззащитни в случая и амбициозни млади същества, които са били мамени от тях. Защото те са влагали потните пари на своите родители в образователна структура, която е формирана с научно-преподавателски кадри в нарушение на чл. 49 от Закона за висшето образование.
Ние нямаме право да водим емоционален махленски спор. Ние нямаме право да внушаваме илюзии. Ние нямаме право да пренебрегваме безспорните юридически аргументи, които трябва да обосноват предстоящото ни закъсняло решение. Защото, както разбрахме, един странен субект се ражда в мъгла, живее в мъгла, но ние не трябва да позволим да умре в мъгла. Тук и сега разумното общество на нашия народ трябва да узнае уродливата истина за този пореден феномен, рожба на нечистоплътни помисли. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
За процедура има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време във връзка с течащата първа точка - "Проект за решение за закриване на Славянския университет", с вносител Министерският съвет, тъй като има още от всички парламентарни групи оратори, които не са се изказали, а трябва да гласуваме и решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли?
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма. Имането е с вдигане на ръка и заставане на трибуната. Ето, господин Сендов знае правилника.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Аз изказвам противното мнение да приключим в 14 часа. Това ще бъде най-меката форма управляващите да се съобразят поне малко с това, което искат останалите. Това ще ви даде възможност, без да се нарушава ни най-малко вашето високо самочувствие, да се отложи това гласуване.
Просто аз не виждам защо сте влезли в този тунел и не виждате, че вървите срещу идващия влак? Аз просто не мога да ви разбера! Кой ви кара да си правите излишни трудности? Ако един университет не струва, той си отива без такива санкции.
Много ви моля, гласувайте против това процедурно предложение, защото просто имате шанс да се отложи това гласуване и малко, малко да се измие вашият позор. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Благой Димитров.
Гласували 172 народни представители: за 99, против 73, въздържали се няма.
Предложението е прието и работното време е удължено до приключването на тази точка от дневния ред в рамките на два часа.
Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Изправени сме пред едно изключително явление - за първи път в нашата най-нова история се иска закриването на едно висше учебно заведение. Това е наистина небивало! Не се закриват хазартни домове, не се ликвидират мафиотски свърталища, не се разбиват наркобанди, а се закрива висше училище! За какъв грях то трябва да бъде постигнато от тази зла съдба?
Били допуснати - казвате - нарушения на закона. Няма да отрека правото на държавата да закрива училища, включително и висши, но неизбежно се поставя въпрос за какви наистина нарушения на закона може да се иска прилагането на тази възможно най-строга мярка. Мисля си, че абстрактно погледнато тези нарушения трябва да са такива, че да са променили самата същност, самата природа на съответното висше училище. То трябва в резултат на нарушенията да е престанало да бъде висше училище. Очевидно е, че случаят със Славянския университет не е такъв.
Славянският университет в нито един момент не е загубил своето качество на напълно успешно действащо висше учебно заведение. Славянският университет още не е получил своята акредитация от съответния държавен орган, но той има вече все пак възможно най-високата си акредитация от своя собствен преподавателски състав. В него преподават 12 академици и член-кореспонденти, между които срещаме такива имена, като Заря Поликаров, Петко Близнаков, Борис Спасов, Добрин Спасов и още много други, 53-ма професори, доценти, стотици други преподаватели.
Тази сутрин, сега скоро, беше цитиран проф. Илчо Димитров. Нека и аз да си позволя да цитирам част от неговата статия, публикувана днес във вестник "Монитор". Той пише - буквално цитирам - "Бях впечатлен от високото научно и преподавателско качество на новоизбрания Академичен съвет. Може да се предполага, че са налице обективни и субективни условия за издигане на равнището на университета за достойни специалисти, излизащи от него".
Славянският университет получи своята възможно най-висока акредитация и от студентите, които се обучават в него. Десет хиляди студенти се вдигнаха като един, за да защитят от гибел своето висше училище. Те не биха бранили с такава пламенна енергия своето учебно заведение, ако то не бе оправдало техните очаквания.
Към Славянския университет се отправят обвинения за съществени нарушения на закона, но анализът на претендираните нарушения показва, че нито едно от тях не би могло да оправдае предложената най-висока санкция - закриването на университета. Една част от тези нарушения изобщо не са нарушения, както се разбра. Например, това се отнася до правилника. Друга част от нарушенията съвсем не са такива, че да оправдаят тази висока санкция. Това се отнася, например, до високия брой студенти, приети през годините.
Трета част от нарушенията следва да се вменят във вина не на университета, а на отделните служители в него. Това се отнася до финансовите нарушения.
По тези въпроси редица мои колеги взеха вече отношение, затова аз няма да се спирам на тях.
Ще спра вашето внимание обаче на онзи порок в системата на университета, който в най-голяма степен всъщност се отрази на неговото развитие, на неговия социален статус. Става дума за раздвоението в ръководството.
Възможно е, уважаеми колеги, да се мисли за проява на зла воля, довело до разцеплението в ръководството на Славянския университет, но според мен основната причина е не толкова в субективните фактори, колкото в самото законодателство - в Закона за висшето образование, който не е решил по един достатъчно ясен начин въпроса за взаимоотношенията между учредители и академическа общност.
Позволете ми да задържа вашето внимание върху чл. 14, ал. 2 от Закона за висшето образование, който гласи буквално следното: "Учредителите - става дума за учредителите на частните училища - носят отговорност за цялостната дейност, управлението и финансовото състояние на откритото по тяхно искане висше училище". Обърнете внимание на този израз: носят отговорност за управлението на съответното висше училище. Ето ви действителния източник на конфликта. При този текст може наистина да се питаме кой в частност управлява съответното висше училище? Кой, другояче казано, назначава и освобождава ректора и т.н.? Едни колеги от Славянския университет са на мнение, че управлението по смисъла на чл. 14, ал. 2 означава учредителят, респективно учредителите, назначават, например, ректора, а други обаче се придържат към тезата, че управлението не може да засяга вътрешната автономия на висшето училище, че не друг, не учредителят в частност, а Академичният съвет е този, който може и трябва да избира ръководните органи на висшето училище.
Трябва, следователно, уважаеми колеги, да признаем и своята вина за възникналия в Славянския университет конфликт и вместо да търсим удобния момент, в който да закрием Славянския университет, ние трябваше със съответна законодателна промяна да преодолеем възникналия конфликт. Нека да кажа, че подобни конфликти все върху тази зле изработена законодателна основа възникнаха и в някои други висши училища, но слава Богу, не бяха подложени тези училища на подобни репресивни мерки.
Уважаеми колеги, всичките тези нарушения, колкото и да са неприятни, а някои от тях - съществени, са вече минало. Славянският университет е вече консолидиран. Той е стъпил на здрава основа. Неотдавна легитимно проведено Общо събрание е решило по възможно най-добър начин всички съществени въпроси на своята организация и дейност. Ние днес, когато решаваме проблема, трябва да го решаваме с оглед на статуса към момента, сега, а този статус разкрива едно здраво вече, стабилно висше училище.
Уважаеми колеги, закриването на Славянския университет би било, ще бъде, пряко посегателство върху правата на студентите. Те имат право не просто на образование, а правото на избор на висшето училище, в което да се обучават. Закриването на Славянския университет посяга и на правото на десетки, стотици преподаватели. Те няма да могат да реализират огромния научен потенциал, който носят в себе си.
Закриването на Славянския университет има и своите международни аспекти. Славянският университет поддържа връзки с 27 висши училища в чужбина. Тези извънредно полезни за страната ни връзки ще бъдат напълно разрушени.
Закриването на Славянския университет е посегателство върху самата славянска идея. Славянският университет е символ на една култура, която е дала и ще дава своя изключителен принос за развитието на общочовешката култура. Недопустимо е в страната на Кирил и Методий, в най-славянската страна да няма Славянски университет. Може, излиза, да има всякакви университети, включително и Американски, но Славянски университет не бива да има в България. Или, както е казал господин Йордан Соколов: за Славянския университет няма място в България!
Искам да ви съобщя, уважаеми колеги, че на адреса на Славянския университет се получиха много протестни писма от чужбина, от славянска чужбина, в частност например от патриарх Алексий - московски и всеруски, от Съюза на писателите - голяма група писатели начело с Распутин и от много още други места. Те възразяват против, срещу това посегателство на едно славянско образование.
Уважаеми колеги, някога Талерон изрече парадоксалната фраза, когато коментира едно от събитията на Великата френска революция. Той изрече следните думи по съответния повод: "Това беше повече от престъпление, това беше грешка!". Искам да повторя по съответен начин тези думи на Талерон - закриването на Славянския университет ще бъде и престъпление, и грешка!
Не бива да забравяте, уважаеми колеги, че носим всичките отговорност и за грешките, и за престъпленията. За грешките ще носим отговорност пред обществото, за престъпленията си - пред съда.
И накрая, призовавам ви, уважаеми колеги, не допускайте Славянския университет да стане жертва на позорната, мерзката, недостойната паневщина! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
За реплика има думата господин Димитър Стефанов.
На Демократичната левица остават 4 минути... (Шум на неодобрение от опозицията, реплики и провиквания.)
Аз съм отчел времето, през което е говорил господин Вълканов и без да гледам на таблото какво е означено, го съобщавам. Това какво тече сега на таблото, няма никакво значение, аз съм ви казал колко минути ви остават.
Имате думата, господин Стефанов.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми проф. Вълканов, моята реплика е не към Вашето изказване, а към една тема в него, която се пое от мнозина изказали се тук, а и от мнозина взели отношение по проблема на Славянския университет в последните дни чрез медиите и изобщо в обществеността.
Първа точка е обсъждане на законопроект за закриване на Славянския университет. Славянския университет - две понятия: университет и славянски. Славянски е прилагателно. Обсъждаме процедурата за установяване на законността на учебното заведение университет. Оказва се, че разговаряме за славянство, за история, стихийни обобщения за това какво е култура, кой може да има монопол върху славянството. Трудносмилаеми са някои претенции, колеги, върху монопол над славянството. Славянството да принадлежи на левицата. Често пътувам за Бургас и минавам през Стара Загора. Булевард "Леонид Илич Брежнев" днес се нарича булевард "Славянски". Извинявайте, не това е славянството, не това беше славянството, което през много десетилетия на този век установи монопол върху славянството действително лявата идея, но не това е духът на славянството. Познавам и лично споделям голямо възхищение към славянската култура в нейния истински, класически вариант. Това изкривяване на идеята за славянството е престъпление. Недейте да спекулирате с него! Никой не е против славянството и това е лоша защита на славянската идея и на славянския дух въобще, ако трябва чрез този престъпен университет то да просъществува!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефанов.
Искате ли дуплика, господин Вълканов? Имате думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Господин председателю, отказвам се от дуплика. Не си струва!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът, който си задавам от вчера и особено днес е кое налага да се бърза толкова с решаването на закриването на Славянския университет? Не мога да намеря отговор на този въпрос. Това е въпрос, който може спокойно чрез консултации, за които ние призоваваме, да бъде решен разумно. Ние предлагахме и продължаваме да предлагаме две процедури и дано от кабинета на господин Костов ме чуват, защото той днес не е в София. Може да съм непоправим оптимист, но аз все си мисля, че днес крайно решение няма да се вземе. И затова се обръщам лично към министър-председателя и му заявявам, че заявяваме добрата воля на Парламентарната група на Евролевицата да се проведат разговори между лидерите на опозиционните парламентарни групи и него лично като министър-председател за обсъждането на този въпрос. Заявявам готовността на нашата парламентарна група да започнем консултации с Парламентарната група на мнозинството и смятам, че и колегите от другите опозиционни парламентарни групи ще участват в тези консултации. Ден, два или седмица няма да пререшат този въпрос.
Така че първият въпрос, който задавам, уважаеми колеги, към вас днес, е защо бързаме?
Вторият въпрос, който ви задавам, е защо въпросът за Славянския университет се поставя и в правителството, и в пленарната зала тогава, когато вече е започнало неговото решаване? Ако вицепремиерът и министър на образованието господин Методиев беше поставил този въпрос пред нас преди една година, аз смятам, че нямаше да има никакви сериозни аргументи срещу това, че в университета няма ред и че държавата трябва да вземе някакви мерки. Точно тогава, когато започна консолидацията на университета чрез огромните усилия на хората, които желаят да се запази един нормален университет чрез избора на единното ръководство, чрез консолидацията около проф. Великов, когото аз лично не познавам и не съм се срещала със студентите умишлено, за да не им се внушава, че има политическо влияние, за което ще говоря след малко, точно в този момент министерството поставя въпроса пред Министерския съвет и пред Народното събрание. Колеги, страхувам се, че ни поставят в ситуация, в която нещо не е ясно. Случва се нещо различно от онова, което изисква обективното развитие на ситуацията. И тогава започват големите съмнения.
Какви са мотивите, които водят господин Веселин Методиев, ръководеното от него министерство, за да поставя Министерския съвет в тази ситуация и за да ни постави нас в тази ситуация? Аз не искам публично тук да съобщавам моите съмнения за тези мотиви, но в обществото и в пресата се изразяват две съмнения и аз искам да ги заявя съвършено ясно. Защото преди малко господин Сунгарски ме питаше за моралната страна на въпроса. Какви са съмненията за това, че се бърза и че въпросът се поставя тогава, когато е започнало неговото решаване? Нека да бъдем откровени. Първото съмнение е свързано с движение на средства, тъй като става дума за платено обучение. И второто съмнение е свързано с движение на студенти, защото това е един много сериозен ресурс. Казвам това пред вас съвършено откровено. Затова искаме и консултациите с министър-председателя, и консултациите между парламентарните групи. Не може парламентарното мнозинство да остане глухо към тези две съмнения.
Също така искам да кажа и на студентите и преподавателите на Славянския университет, че в желанието си да не политизират въпроса те не пожелаха да се срещнат с парламентарните групи. Уважаеми млади дами и господа, парламентът е политически орган, в който се съчетава волята на обществото чрез изразяването на тази воля в парламентарните групи. Ако парламентарните групи нямат своята позиция, значи избирателите, които са ги изпратили тук, нямат своята позиция. Ние имаме своята позиция от нашата парламентарна група, така е и с всички колеги. И съчетаването на волята на всички ще даде резултат. Не вярвайте на тези, които ви казват, че ако се срещате с отделни парламентарни групи, това е политизация на въпроса. Не, това е парламентаризъм! Ние затова сме тук, за да изразим волята на тези, които представляваме, а, надяваме се, и общата воля на всички избиратели. Отвън младите хора казват: ние гласувахме за вас! Аз знам към кого е отправен този апел, знам, че сред избирателите на Евролевицата има много млади хора, има студенти. И затова днес се чувствам отговорна. Вероятно част от тези студенти са в Славянския университет. Но искам да напомня, че съгласно социологическите проучвания много от избирателите на Съюза на демократичните сили са студенти. Колеги, отвън младите хора искат да ви чуят вас, да разберат какво мислите и да разберат защо мислите така.
Освен това аз зная, че сред вас има хора много подготвени по този въпрос, защото или преподават, или са близки до преподаватели, или техните деца се учат в Славянския университет. Хайде да си сложим ръката на сърцето!
Първият въпрос, който искам да развия пред вас, е въпроса за съотношението между автономията на висшите учебни заведения и регулиращата функция на държавата.
Скъпи колеги, от създаването на Народното събрание след демократичните промени има един бум на висши учебни заведения в България. Аз никога не съм била привърженик на този бум, но съм го разбирала. Аз съм възпитаник на Юридическия факултет на Софийския университет и трябва да ви кажа, че във времето, когато имаше университет в София и университет във Велико Търново, ние не разбирахме защо да няма други университети. Някои наши професори казваха така: право може да се преподава само в София в Юридическия факултет. И ни го внушаваха, и ни възпитаваха така. Това не е демократичен принцип и за това след като започна Великото Народно събрание, другите парламенти, държавата реши да даде свобода, един либерализъм, една възможност за създаване на висши учебни заведения. И знаете ли какво ставаше в тази зала, поне в Тридесет и шестото Народно събрание? Имаше състезание между народните представители не от различните парламентарни групи, а от един и същи регион в тези региони да има висши учебни заведения. Тогава аз бях народен представител от Пазарджик и с един колега от Ямбол се смеехме, че само Пазарджик и Ямбол не са населени места, в които има висши учебни заведения.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Имаше.
ПЕТЯ ШОПОВА: Може и да е имало. Нещо сме пропуснали. Но ние гледахме отговорно на този въпрос и аз не разбирах защо парламентът непрекъснато трябва да създава нови и нови висши учебни заведения и да създава нови и нови илюзии.
Но, уважаеми колеги, какво са виновни студентите и младите хора? Всички вие, всички ние сме участвали в този процес - предишните парламентарни групи на СДС, предишните парламентарни групи на БСП, предишните парламентарни групи на центристките партии, в които ние участвахме. Ние сме съучастници в процеса на създаването на много висши учебни заведения. Това е факт.
Възниква вторият въпрос - за автономията на висшите учебни заведения. Дълбоко съм убедена, че автономията не може да бъде безкрайна. В Тридесет и шестото Народно събрание поставих този въпрос. Имаше един прецедент с висшето образование в Пловдив. Беше се стигнало до такъв абсурд, че единният технически университет чрез диктата на Общото събрание диктуваше само това, което е полезно за София, но не онова, което е полезно за Пловдив. И аз като народен представител, изразяващ тези интереси, се чувствах безсилна да повлияя по друг начин, освен чрез пледоарии в пленарната зала, след което се приеха законите и продължават да се приемат.
Ако ние сме правова държава, ние ще решаваме тези въпроси не чрез еднократни актове, а ще ги решаваме чрез законодателство и ние сме го направили. Това сме направили - има Закон за висшето образование, има Закон за акредитацията, и те дават правилата, по които се регулира тази материя. Мисля, че колегата Китов говори именно затова, че има правила и тези правила трябва да се спазват.
И тъй като са създадени толкова висши училища, искам да ви кажа и нещо друго. В този бум на създаване на висши училища има нещо хубаво. Българският народ винаги е бил настроен така - да има повече училища, включително и висши. Българското семейство е настроено така - детето трябва да завърши висшето си образование. И ако имаме някакъв много сериозен национален ресурс в целия период на прехода, в целия преход на реформите, в целия период на присъединяването ни към Европейския съюз, това е нашият интелектуален ресурс и той във висша степен е във висшите учебни заведения. Извинявайте за тавтологията, но е така.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Не е така.
ПЕТЯ ШОПОВА: Защото ителектът на нашите млади хора се развива във висшите учебни заведения и след това ние трябва да мислим и как те с професията и образованието, които имат, ще продължат да живеят в България и да се чувстват добре, да работят добре.
Зная за строгите критерии в медицината. Зная защо колегата Китов реагира. Знам колко е несправедливо да се приемат малко млади хора в тази специалност и в България, която има силна школа в медицината, да няма достатъчно възможност да се обучат тези, които желаят. Знам колко конкурентоспособни са нашите лекари навън и ние трябва да запазим това.
Славянският университет е един хуманитарен университет, както много други висши учебни заведения, в който са се случили неща, които се дължат и на това, че ние с вас сме вземали подобен тип решения тук, в сградата на това Народно събрание, макар и в предишни легислатури на Народното събрание.
Веднага искам да ви кажа, че първите сигнали, които съм получавала за това, че има корупция, за това че се приемат неограничен брой студенти, за това че самите студенти искат проверка на финансовото състояние на висшето учебно заведение, не е от София. Сега не искам да съобщавам откъде е. Ако Комисията по образованието и науката се интересува, ще дам сигналите, които бяха дошли при мен от студентски организации. Тези сигнали са от един друг град в страната, в който студентите се бориха три години, за да отиде там ревизия. Слава Богу, че Сметната палата най-накрая започна проверката на висшите учебни заведения. Но това е едната страна на въпроса и тази болест не е болест на Славянския университет. Тя е болест на всички висши учебни заведения и на сложността на прехода, който правим от пълната централизация към пълния либерализъм. Сега искаме съчетаване на автономията с регулиращата функция на държавата. Мисля, че това искаме. И мисля, че колегите от СДС няма да отрекат, че ние се стремим да съчетаем двата принципа.
И тъй като аз съм юрист и преподавам право, когато говорим със студентите за това в какво се състои ролята на държавата, за да бъдат прилагани правните норми, ние казваме, че държавата чрез своята принуда се намесва само тогава, когато по друг начин не могат да бъдат регулирани съответните отношения.
Връщам се на основния въпрос - отношенията в Славянския университет по повод на ръководството, имам предвид на избора му, и на това ръководство, което да организира работата на студентите е решено без държавната принуда. Единното ръководство е избрано, избран е професорът, който е ректор на университета, консолидирали са се, забележете, всички факултети, макар че и преди това казват, че е било виновно ръководството само на един от факултетите, и учебните занимания протичат нормално. Значи без да е необходима държавната принуда този въпрос е бил решен. Тогава питам отново: защо Министерството на образованието, което знае всички казуси, знае проблемите на всички учебни заведения, поставя за решаване въпроса на Славянския университет чрез принуда, когато той вече предварително е решен със силите на преподавателите и студентите от самия Славянски университет? Аз не мога да намеря отговор на въпрос. И тъй като това е така, тъй като не е необходима принудителната сила на държавата, в случая в лицето на парламента, не разбирам защо вие ще подкрепите това решение?!
Другият аргумент е свързан с финансовите нарушения, а може би и престъпления. Мисля, че е очевидно за всички - за студентите, естествено, а най-вече за правораздавателните органи, че те трябва да бъдат сезирани и съм сигурна, че са сезирани. Чрез прокуратурата и наказателния процес тези въпроси ще бъдат решени. Аз вярвам не само по повод на тези сигнали, а и на сигналите в други висши учебни заведения.
Първият въпрос - за ръководството и регулирането на учебната дейност е решен. Вторият въпрос - за финансовите нарушения, се решава по друг ред, тъй като има разделение на властите в страната. Тоест, казус липса на ръководство и нормална дейност на Славянския университет не съществува.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Вече, ако това е вярно.
ПЕТЯ ШОПОВА: Вече, точно така. Благодаря на господин Панев. Е, след като господин Панев ме подкрепя, аз просто не виждам защо цял ден бяхме толкова темпераментни в пледоариите си. Безкрайно му благодаря за тази подкрепа, за тази реплика.
Уважаеми колеги, акредитацията на висшите учебни заведения не е никак прост процес. Аз съм народен представител от Русе. Там има висше училище и съм разговаряла многократно с ръководството. Зная за какво става дума. Уверявам ви, че и ръководствата на висшите училища си дават сметка какво представлява акредитацията. Ние по закон сме предвидили това да бъде следващата процедура.
Затова се обръщам и към вицепремиера Веселин Методиев, който смятам за добронамерен в тази ситуация, обръщам се към парламентарното мнозинство, обръщам се специално към колегите от "Народен съюз" и ви казвам, че нашата реакция днес не е самоцелна. Тя е реакция на разума, свързана с това, че казусът вече е решен.
Затова ние предлагаме и подкрепяме предложението на колегите от Парламентарната група на Обединението за национално спасение да бъде отложен този въпрос. Да се изчака акредитацията и ако процесите продължат, липсва доказателство, че това ръководство ръководи съгласно изискванията на закона и университетът не може да покрие изискванията на акредитацията, тогава, след като сме изчерпали тези възможности, да поставим въпроса отново.
Използвайки и парламентарната трибуна, говорейки по същество, аз, господин председателю, ако Вие не възразите, искам да направя моето процедурно предложение - да отложим гласуването на този въпрос за един следващ момент тогава, когато той действително ще съществува като казус в нашето Народно събрание.
Древните римляни са казвали: Вокс попули, вокс Дей! Аз зная, че ако парламентарната опозиция днес каже, че изразява интереса на народа и представлява гласа на народа, мнозинството ще се усмихне. Но искам да ви кажа, че нямам това самочувствие. Все си мисля, че гласът на народа е гласът на студентите. Послушайте студентите от Славянския университет. Подходете добронамерено.
Смятам, че ако днес въпроса се реши по един цивилизован начин, това ще бъде голяма инвестиция, включително и по отношение на всички парламентарно представени политически сили. Ако днес ние направим това парламентарно усилие, вярвам, че студентите ще повярват много повече в българския парламент.
Желая ви да направим това усилие. Желая на мнозинството да надскочи обикновения маниер на всяко мнозинство и да покаже, че то може да бъде различно.
Уважаеми колеги от Обединените демократични сили, днес и в този момент е вашият шанс. Не го изпускайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата за реплика господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, госпожо Шопова! Правя тази кратка реплика, като не възразявам срещу изказването Ви, а имам само една бележка, за да Ви предпазя от излишна наивност, а може би немалка част от студентите и преподавателите от Славянския университет. Проблемът не е в това, че справедливият Иван Костов не се е произнесъл по въпроса. Въпросът е, че той е разпоредил на синята парламентарна група да гласува единодушно за закриването на университета. Известно ли ви е това? (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За дуплика има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин Стоилов! Вие сложихте пръста в раната. На колегите от СДС и на самия министър-председател е известно моето отношение към него. Аз приветствах много от действията му, които той извърши през последните политически дни и седмици, и го направих на 3 март в чест на националния празник. Ако той не е разбрал и ако разбира опозицията, той не може да даде такава заповед.
Призовавам ви да отложим гласуването, за да гласуваме този въпрос с неговото участие. Аз не възразявам.
Използвах камерите преди малко и се обърнах към него, вероятно гледа телевизия, когато има време вечер и когато се прибере късно, и го призовах отново към консултации.
Колеги, ако има въпрос за вот на недоверие, страхувам се този въпрос да не стане такъв. Не го правете. Не го правете, тук не става дума за самоцелно противопоставяне, а тук става дума за решаване на вече решен казус. Не постъпвайте по този начин. Не използвайте гилотината на мнозинството. Игнорирайте решението на парламентарната група, ако има такова решение. Добрият политик е добър, когато умее да отстъпва и умее да чува другите, които участват в политическия процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Аз няма да се изказвам, господин председателю, само искам да дам разяснения, тъй като госпожица Дончева от тази трибуна преди известно време оповести за едва ли не насилия на полицията над студентите и преподавателите пред университета. Помолих да бъде направена проверка и се оказа, че няма нищо такова. И в момента студентите и преподавателите са пред университета, държат се повече от коректно тези хора и не създават никакви проблеми на полицията. През деня единствено е имало два случая с пияни, които не са били нито студенти, нито преподаватели, и които са били отстранени от полицията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Има думата народният представител Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожа Петя Шопова няколко пъти по време на днешната дискусия говореше за морал. Но, когато говорим за морал, сме длъжни да кажем, че тук става дума и за много пари. Става дума за парите на 8000 млади българи и на техните родители. В тази връзка аз искам да обърна внимание на груби финансови нарушения, които са извършени от двете ректорски ръководства.
Аз искам да обърна внимание, уважаеми госпожи и господа, на факта, че за първи път през пролетта на 1996 г. възниква финансов конфликт, възниква конфликт по отношение на парите на тези млади хора и на техните родители. Възниква конфликт, който малко по-късно прераства в един обществен скандал и във връзка с това тук са налице два признака на една образователна пирамида, бих казал. Доста колеги споменаха за финансови пирамиди и може би прецедент е Славянският университет, че за първи път в България той представлява една образователна пирамида. Защо? Защото има схема за събиране на пари. Аз искам да се обърна тук към тези млади хора - студенти на Славянския университет, че простата схема за събиране на пари е превишеният прием. Тоест всяка година, независимо от решенията на Министерския съвет, се приемат между 1500 и 2000 човека. В момента налице са между 8 и 10 000 студенти. Даже никой не може да каже точно каква е бройката на студентите.
Междувременно лицето Захари Захариев е осъществило и схема за източване на пари. Забележете, по Закона за лицата и семейството е регистрирано дружество с идеална цел, наречено също "Славянски университет". Аз искам да кажа, че това лице Захари Захариев, което впрочем в момента не е в страната, има определен опит и с банка "Славяни". Десетки хиляди хора чрез пирамидата банка "Славяни" са ужилени тук в София. Ние не можем да стоим и да гледаме спокойно как същата схема се разиграва и със Славянския университет.
Искам да ви кажа, че от ревизионния акт е видно, че 532 млн. лв. са източени през банковата сметка на това сдружение с идеална цел. И всъщност около тази операция, проведена от проф. Захари Захариев, се оказва, че той във връзка с този опит, който има с банка "Славяни", прилага същия този опит и в Славянския университет. Тоест имаме, още един път споменавам, схема на приход в пирамидата и схема на разход.
Нещо повече, в резултат на скандала, който възниква между двете ректорски ръководства, е сезирана Главна прокуратура, която разпорежда финансова ревизия. Аз искам да прочета набързо ревизията за груби нарушения по Закона за счетоводството. Извлечение от ревизионния акт:
"Не са изготвени бюджети за 1995 и за 1996 г. Изготвен бюджет за учебния период 1997/1998 г. на една част от университета. Той е съставен в нарушение на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството. За периода 1995 - 1998 г. спрямо броя на студентите трябва да е събрана сумата от 1 млрд. 366 млн. лв., а е събрана сумата от 1 млрд. 046 млн. лв."
Тоест 319 млн. лв. наред с тези източените 532 млн. на практика са изчезнали, уважаеми госпожи и господа народни представители.
За събраните такси от кандидат-студентските кампании за 1996 и 1997 г. за сумата от 10 млн. лв. няма съответствие между касовата книга и изготвената равносметка. Направени са преводи на стойност 6 млн. лв., за които няма оправдателни документи.
В момента пред съвестта на всеки от нас възниква въпросът: ще допусне ли държавата, след като финансовите пирамиди, строителните пирамиди ужилиха десетки и стотици български граждани, ще допусне ли съвестта на всеки от нас, уважаеми госпожи и господа народни представители, да оставим в тази деликатна сфера - сферата на висшето образование, да работи такава финансова пирамида? Аз мисля, че това на практика стои пред съвестта на всеки от нас и това ще стане ясно и видно след малко при гласуването на решението.
Ще допуснем ли ние да продължава източването на парите на студентите и на техните родители без гаранция за нивото на обучение? Аз не съм наясно на 10 хиляди студенти какви възможности за ефективно обучение се предлагат. Ще допуснем ли и нещо друго - да се употребява славянската идея за нечисти политически цели? (Ръкопляскания от СДС.)Много пъти беше казано за славянската идея. Не може да се употребява славянската идея за нечисти политически цели.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): За парични цели.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Още повече - аз благодаря на господин Ганев - наистина за парични цели на хора с нечисти помисли, които употребяват младите хора, техните пари и парите на техните родители. И аз мисля, че ние трябва да отговорим на този въпрос чрез гласуването.
Уважаеми госпожи и господа! Аз призовавам всеки от вас да подкрепи предложението на Министерския съвет за закриване на Славянския университет. То ще стане решение след малко, аз съм убеден, защото разумът ще надделее.
И нещо друго, още една спекула във връзка с това решение. Съдбата, творческата съдба на тези млади хора във връзка с това решение е решена. Тези млади хора ще бъдат приети в осем висши учебни заведения. Ние чухме от писмото на Съвета на ректорите, прочетено от председателя на Комисията по образованието и науката, че тяхната творческа съдба на практика е решена. Те ще получат своето образование. Недейте да спекулирате - още един път казвам - в тази деликатна сфера, обществена сфера. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! Не в защита на сдружение "Славянски университет", но искам като народен представител да коментирате следния текст шести от същия този доклад на Сметната палата, където от държавни висши училища са допуснали да се извършва в структури извън тяхната система - ООД, сдружения, асоциации и други, в размер на 352 хил. щатски долара, което по сегашния курс е около 5 млрд. и 81 млн. лв. Тогава, когато това влезе в Народното събрание, защо Вие така не реагирахте и не се изказвате за същите тези сдружения? Кога Вашият морал е еднакъв? - пак Ви питам. Защо тук не кажете, че Вие имате политически мотиви, а просто превръщате Народното събрание в един конвент за Славянския университет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
За реплика има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Господин Димитров набързо разсея всичките ми илюзии. Добре, ще работим вече без илюзии.
По първия въпрос. Всичко, което съобщавате, сигурно е вярно. Ако ние тук бяхме органът, който трябва да реализира отговорността, това щеше да има значение. За нас има морално значение. Всички тези данни трябва да отидат в Прокуратурата и виновните лица да понесат своята отговорност.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): И да се докаже.
ПЕТЯ ШОПОВА: И да се докаже, разбира се.
Второ. Аз ви казах, че има сигнали за такива случаи в другите висши учебни заведения. Ще продължим ли на същото основание да закриваме следващите висши учебни заведения?
Трето. Трябва ли да се търси вина и да носят отговорност студентите? Защото в края на краищата потърпевшите са те.
И четвърто. Защо поставихте въпроса за това, че имало някаква политическа ситуация в университета? Аз ли не Ви разбрах, Вие правилно ли не се изразихте? Ако има такива съмнения, те трябва да бъдат изказани и доказани. И аз смятам, че Вие ще го направите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За трета реплика има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, аз мисля, че Вие сте сбъркали залата. Това, което четохте, е за някаква стая или зала в Държавен финансов контрол, то може би е за някаква зала в съдебната палата, където Вие да се изживявате като прокурор, обвинител и т.н. Ние сме парламент. Ние обсъждаме съдбата на един университет. Как не чух и от Вас, пък и от всички останали, които се изказаха от вас, една дума за това какво е равнището на обучението там, оплакват ли се студентите или са доволни. Защо така представяте нещата? Да не би някой да е бил тези осем хиляди души или с камшик да ги е закарал да си плащат и вие сега сте се загрижили за техните пари? Има ли оплакване в тази насока? Няма такова нещо. Защо? Вие нанасяте обида на цялото Народно събрание, като искате да ни превърнете в нещо като съд или прокуратура, или ДФК, или някаква ревизионна комисия. Моля Ви, наистина влезте в час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
За дуплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Янкова, Вие не схващате разликата между целесъобразност на разходите и законосъобразност на разходите. Констатациите на Сметната палата са по отношение на целесъобразността на тези разходи, тоест, пренасочване в друго перо. Аз Ви говоря за ревизионен акт, предизвикан от Главна прокуратура. Става дума за законосъобразност на тези близо 5 милиарда или малко повече.
Уважаема госпожо Шопова, Вие говорите за виновни лица. Аз всъщност тук искам да вържа и нещата, които каза господин Драганов.
Впрочем, господин Драганов, недейте да обиждате младите хора - бил ли ги е някой да отидат. Вие ги обиждате в момента. Аз мисля, че трябва да се върнем към проблема на финансовите пирамиди. Защото Вие вероятно пак по същия начин сте говорили на хората - бил ли ви е някой да си давате парите. (Шум в залата.)
Аз искам да Ви обърна внимание, че държавата е всъщност субектът, който трябва да регулира обществените отношение. И ако ние, народните представители, в момента не реагираме, тогава ще стане по-лошо. Защото тогава, когато тези деца и техните родители дойдат да ни питат как сме реагирали на тези престъпления на лицето Захариев, не знам Вие какво ще им отговорите.
Така че мисля, че трябва да бъдем адекватни в момента при своето решение, отговорни пред родителите на тези млади хора и пред самите тях. Затова защото инвестициите в обучението на младите хора в България е най-сериозната инвестиция на българското общество. Ето, пред това предизвикателство трябва да бъдем отговорни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Школагерски, който разполага с цяла минута. (Шум в блока на ДЛ.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Три минути и половина! Сега направихме справка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Справката ви е грешна, защото имаше реплика, която също влиза.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Точно 47 секунди е репликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Школагерски. Престанете да спорите. Излишен спор е този.

ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Предостатъчна е едната минута за това, което искам да кажа. Това, което искам да кажа, има значение за председателя, за професор Джеров и за още 5-6 колеги, които са в залата.
Уважаеми колеги, когато решавате един въпрос, решавайте го според закона, според текста на закона. Всичко, което казахте досега, е вярно. Приемам, че е имало такива нарушения, какви ли не и сто. Но вижте какво ви казва законът, по който се внася решението: "когато висшето училище нарушава изискванията" и ви задавам въпроса кога ги нарушава - когато постановявате решението? Всичко, което е в минало време - разбории, неразбории, разправии, финанси, са за други места. Сега в момента, когато постановявате решението, има ли нарушение на закона или няма? От всички, които се изказаха, даже и от господин Панев разбрах, че няма. Имат правилник и сега, в момента. Щом имат правилник в момента, хайде постановявайте решението и очаквайте Конституционния съд. (Бурни ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Школагерски.
Има думата господин Христо Смоленов - независим депутат.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители! След казаното за една минута от господин Школагерски, аз не бих могъл да добавя по съществото на въпроса нищо ново и заявявам, че се солидаризирам с него и че съм против закриването на Славянския университет.
Мотивите, които много от моите колеги изложиха, заслужават да бъдат погледнати аналитично и спокойно. Аз бих изложил тук един мотив, който ще напомни на някои от вас как започнаха много от нещата в тази страна, в нашата страна България. Хиляда деветстотин осемдесет и осма година точно по това време представителите на една друга власт обсъждаха как да се справят с генератора на идеята за Русенския комитет и с тези, които подкрепиха идеята, а именно хората от Института по философия към БАН. Някой ги посъветва да ликвидират този институт. И те го направиха. Направиха го с акция, която по-късно беше окачествена като репресивна. Много хора загубиха работата си, но не се отказаха от правотата си по повод на това, че един български град трябва да бъде защитен екологично. И направиха след време "Екогласност". Подчертавам, точно преди 11 години. Дебатът беше в ход. Не става дума да отъждествявам мотивите за едното и за другото. Искам да ви обърна внимание, че ликвидацията като способ, като начин на решаване на проблеми не е най-доброто. Ликвидацията на едно академично звено или на едно висше учебно заведение изобщо не е решаване на проблема. Ваше право е, право на всички - подчертавам - и засегнати родители, ако има такива, и хора от Сметната палата, и хора от Прокуратурата, право е на тях да изяснят нещата до корен и да потърсят, ако ще, и съдебна отговорност за нарушенията. Но не е нормално ние тук, законодателите, да се занимаваме с ликвидиране на едно висше учебно заведение. Аз се чувствам дискомфортно в тази ситуация. Аз не искам да потриваме ръце ние, от опозицията, че вие правите една крупна грешка. Защото от такива злорадствания няма полза страната.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Никой не злорадства.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Аз говоря за тази част. Ако вие направите тази грешка, тя ще бъде по-късно изтъквана като акт на ликвидация, както бяха ликвидирани много други важни звена в структурата на нашата Татковина.
Аз лично ви съветвам да не го правите. Откровен съм. Смятам, че това ще бъде за добро както на парламентарния живот, който не бива да се превръща във форма на узаконяване на ликвидационни съвети, и ликвидационно съветската стратегия и тактика. Аз лично ви съветвам да помислите, защото, както някои казаха, а господин Бехар ще ви го каже отново, който ликвидира наука, след време може да ликвидира и държава.
Убедено ви заявявам: няма да подкрепя идеята за ликвидиране на едно висше учебно заведение. Забележете, не намесвам тук термина "славянски". Може много неща да се говорят на тази тема и "за", и "против", и за панславизъм, и за истинска славянска солидарност. Може да се каже кой навремето е изобратил панславизма, в коя западна страна като форма на диверсия спрямо една или друга от интегративните тенденции в Източна Европа. Но това са неща, които не бива да се намесват в ясния като бял ден казус дали да вървим по линия на отдаване дължимото чрез законите на нашата страна, на тези, които са го нарушили, и формата на едно колективно наказание, каквото е ликвидирането на един така или иначе съществуващ, динамичен, подчертавам, частен университет.
Колеги, остават ми още 15 секунди и аз резюмирам: не правете грешката, която направи онова правителство, защото след ликвидацията на Философския институт на БАН последва падане на същото това правителство, което го ликвидира. Не бих искал да правя тази аналогия.
Още веднъж, колеги: нека да бъдем на висотата на нашите ангажименти като законодатели. Ние не сме съдии. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ и независимите депутати.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Има думата народният представител Велислав Величков. (Реплики от ДЛ.)
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Да му дадем право да завърши в Славянския университет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пантелеев, напуснете залата. (Реплики от ДЛ.) Напуснете залата. Три пъти Ви правих бележка.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Аз само апелирах да завърши в Славянския университет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, аз апелирам да напуснете залата.
Имате думата, господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз, между другото, по репликата на господин Пантелеев, освен като народен представител, заставам в момента на тази трибуна и като студент. И държа да го подчертая. (Възгласи и ръкопляскания от ДЛ.) Благодаря за аплодисментите.
Заставам тук освен това да заявя, че така, както ме призоваха някои от студентите, които са отвън пред Народното събрание, аз днес ще говоря по съвест, а след това и ще гласувам по съвест, обаче според своите вътрешни убеждения, а не според това как някой се опитва да ми внуши, че трябва да гласувам или трябва да действам.
И понеже господин Школагерски започна с това кой закон и какво е нормативното основание в случая, за да има намеса на Народното събрание, той прекрасно знае, че това е Законът за висшето образование. Но аз искам да цитирам чл. 18, ал. 1: "Висшите училища се закриват от Народното събрание:
1. когато висшето училище нарушава изискванията на този закон или други нормативни актове, регулиращи висшето образование;"
За колко нарушения на закона и на нормативните актове, регулиращи висшето образование, можем да говорим и откъде тръгват те? Неслучайно днес, в началото на дебата, беше припомнено, че още в Тридесет и седмото Народно събрание уважаемият професор Мръчков изказва едни много големи съмнения относно акта, с който тогава учредява Славянския университет тогавашното ваше мнозинство. Неслучайно вашият министър на образованието Илчо Димитров казва: "Лаконичният текст на решението на Народното събрание създаде основата на развиващия се вече няколко месеца конфликт." Той вече продължава няколко години. И понеже господин Първанов говореше за мрачните картини във висшето образование и по-скоро за мрачните картини в Славянския университет, ние трябва да тръгнем оттам, откъдето се роди проблемът. Проблемът се роди от вашето мнозинство и от вашето безотговорно гласуване през 1995 г. по този въпрос.
Малко по-късно академик Илчо Димитров си разбира грешката. Много добре я разбира. И именно в отговор на актуален въпрос на уважаемия господин Вълканов, който вече се изказа, той изрежда крупните нарушения на закона и на нормативните актове, които са допуснати. И казва, че университетът де факто има две ръководни структури, избрани от различни групи преподаватели с присвоени права на общо събрание по смисъла на Закона за висшето образование. Налице е безпрецедентна ситуация, в която един университет има не само двама ректори, две общи събрания, два академични съвета, двойни декани, но и два различни по съдържание справочника за кандидат-студенти, двоен прием на документи, различни по размер такси, две изпитни сесии при различни процедури, при грубо нарушение на държавните изисквания, дублирани комисии за провеждане на изпитите за класиране и прием на студенти, двойно класиране и дублирано записване на класиралите се, грубо нарушение на решенията на Министерския съвет. И заключава: "В своята дейност Славянският университет нарушава грубо Закона за висшето образование и подзаконовите нормативни актове." Ето оттам започват нарушенията.

Къде обаче те продължават? Дава ли се шанс на Славянския университет тогава, когато говорим за шансове? Дава се. Има ли решение на Министерския съвет от 1996 г.? Има. Отменено ли е това решение? Отменено е. Дава ли се път, дава ли се нов шанс на Славянския университет? Дава се. Има ли второ решение през 1997 г. относно бройките на приетите студенти? И второ поредно правителство начело с господин Софиянски дава ли втори шанс на Славянския университет? Дава. Спазено ли е това решение или са приети много повече от студентите, които са посочени в бройките, което е груба подигравка с държавните институции. Така става, нали? Има ли решение през 1998 г. - трети шанс за Славянския университет, което обявява нулев прием, но не предлага закриване на университета? Има. Дава ли се трети шанс? Дава се. Има ли нулев прием? Има по документи, но няма де факто. Напротив - над 1000 студенти са приети при грубо нарушение на решенията на Министерския съвет и на Закона за висшето образование. Тоест, ние вече говорим за три последователно дадени шанса на Славянския университет. Говорим за гавра с висшето образование, за гавра с държавните институции и за подигравка с тези хора, с тези студенти и с техните семейства, които са грубо лъгани и манипулирани, че учат в едно легитимно учебно заведение. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
И аз затова искам да се обърна към вас, уважаеми дами и господа, най-вече от левицата, когато говорим за двойните стандарти. Защо стандартът на вашия министър на образованието е бил един, а сега вашият стандарт е друг? Защо вие отричате дадените шансове на Славянския университет и казвате, че трябва да се дават нови и нови шансове! И тук стигаме до генералното споразумение от 13 февруари, за което говори проф. Драганов. Има такова споразумение. Той каза дали 13-и е преди 15-и. Тринадесети е преди 15-и, но 13-и е след 9 февруари.
Какво става на 9 февруари? Министерството на образованието и науката внася в Министерския съвет проект на решение за закриване на Славянския университет Това вече става известно на двете спорещи и дори стигащи до бой и до окупация ръководства на Славянския университет и те, опитвайки се да изиграят цялата държавна власт и опитвайки се да изиграят за пореден път студентите, свикват на 13 февруари, събота, общо събрание... (Силен шум в залата.) Аз мога и да чакам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Така че, дами и господа, когато говорим за генерални споразумения, да видим от какво те са били предизвикани? Тогава, когато дамоклевият меч е стоял за четвърти път над главата на ръководството на Славянския университет, тогава се появяват тези споразумения. И неслучайно има едно първо споразумение, първо генерално, от 10 юли 1996 г. Излъган е вашият министър на образованието и това споразумение не е спазено. И вие прекрасно го знаете. За няколко години - няколко споразумения - резултат никакъв. И всички шансове - пропилени. И аз затова искам да поставя въпроса така - да дадем нов шанс днес. Но да дадем шанс на истината - не превратната истина, такава, каквато е описана от единия от спорещите ръководители, а на истината на аргументите и фактите. Да дадем шанс на авторитета на висшето образование, на принци4пността на държавните институции. Да докажем, че има законност и държавност.
И тук съм съгласен с госпожа Величкова. Госпожо Величкова, няма колективна вина. Студентите от Славянския университет са абсолютно невинни. И именно затова трябва да бъде осигурено продължаване на тяхното образование в стабилни университети, където ще се получат сериозно образование, легитимни дипломи и ще могат да се реализират в живота. Но не трябва да даваме шанс на една шайка самозабравили се и абсолютно самозвани така наречени "ръководители", които си направиха кариера на гърба на младите хора от Славянския университет. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на СДС, независими и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата за процедура господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (НС): Господин председател, господа народни представители! От името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение искам почивка и предлагаме на ръководствата на парламентарните групи да проведем консултации. Даже предлагаме в нашата стая да направим последен разговор, пък можем и да се разберем - живот и здраве. Така че искаме почивка от 30 минути. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Давам 15 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата народният представител Стефан Нешев от Парламентарната група на Евролевицата. Разполагате с пет минути.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заставам на тази трибуна, за да маркирам три неща, които ме притесняват от всичко това, което слушах днес по време на дебатите.
Първото е, че не може да има наказание с обратна сила. Вие искате да накажете един институт за това, че преди това са извършени в него нарушения. След като са отстранени не смятам, че имаме право да искаме това наказание.
И мисля, че господин Школагерски достатъчно убедително ви говори по този въпрос - ще бъдем подсъдни като политическа класа и като личности, ако не спазим този основен принцип в политическата демокрация. Не можем да наказваме за нещо, което вече не е факт, което е отживяло, което е отшумяло, което е отстранено, а може да се накажат физическите лица, които са го предизвикали.
Второто, на което искам да ви обърна внимание - вие говорите за пазарна икономика, вие говорите за пазар, но забравяте, че пазарят е пазар на стоки, пазар на финанси, пазар и на работна сила. И географският пазар е различен. Географският пазар може да бъде в рамките на една държава, може да бъде в рамките на един континент, а може да бъде и в рамките на Земята. Ние нямаме право да лишаваме от възможността нашето младо поколение, което сега се създава, да бъде конкурентноспособно на големия географски пазар. То иска да се подготви. То иска да се квалифицира, то иска да се конкурира с останалите в продажбата на своята работна сила. И ликвидирайки възможността да се квалифицира, ние може би посягаме на неговото конкурентно право за квалификация, защото вие тук говорите - каква е квалификацията, която получава? Каква е възможността да се реализира? Колко са студентите? Нека да оставим пазара да определи това нещо. Самият пазар ще покаже има ли нужда от университет или няма нужда от университет; има ли нужда от 10 000 студенти или няма нужда от 10 000 студенти и защо вие отново предрешавате? Поучавате другите какво да правят, къде да учат, кога да учат, как да учат. Това е един увреден манталитет на едно отминало политическо време, ми се струва.
И другото, за което исках да пледирам пред вас - за свободата на личността, свободата човек сам да избира при кого да учи. Аз бих желал да уча в Оксфорд, но нямам възможност. Ще се задоволя да уча в друг университет, а не да ми се натрапва къде да уча. Защо вие натрапвате на тези млади хора къде да отидат да учат? Те са избрали като най-добра възможност за квалификация с оглед на бъдещото си развитие Славянския университет. Защо отнемате това право на младия човек сам да избира? Защо отново връщате диктата на държавната машина - ние решаваме, ние ви казваме къде да учите. Не ви ли притеснява това като чувство за свобода на личността? Той трябва да има правото да избере как да се подготви, къде да се подготви и срещу какви средства да се подготви. И вече ние възстановяваме отново диктата на държавата. Аз вече чувствам, че към това се стремим - да научим другите какво да правят. Оставете ги те сами да избират. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата народният представител Нансен Бехар, независим.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, аз винаги от тази трибуна съм бил против политизирането на един или друг въпрос и затова призовавам вече към края на това заседание, към края на този дебат, да проявим известен разум, доколкото е възможно това.
Много неприятно прозвучаха всички тези изказвания, които са свързани с политизиране на въпроса или пък противопоставянето на славянството, на американизма и така нататък, защото Славянският университет още не е славянството.
Аз лично смятам, че ние трябва тук по същество да обсъдим въпроса добър жест ли е за една страна закриването на университет по принцип. Аз не мога да се съглася с мотивите, с които се предлага това решение. Липса на правилник - оказа се, че такъв правилник е приет. Неразбории в ръководството - ами, защо не оставим студентите, които са част от Академичния съвет - има определена квота - също да изразят своето мнение и да подскажат едно изправяне на нещата, да подскажат една по-рационална форма на управление на университета.
Аз не чух нищо по отношение на качеството на преподаването. Вие ще кажете, че това е въпрос на акредитацията. Не чух една лоша дума да се каже за това, че в университета съществува един или друг преподавателски състав. Аз смятам, че неговото качество е много високо.
Има финансови нарушения, които са доказани. Разбира се, тук ми се струва, че има една манипулация - говори се за огромни суми. Аз имам пред себе си ревизионния акт. Става въпрос за 90 млн. лв. Не са малко пари, огромна сума е, но нека тези, които са виновни, да бъдат строго наказани, а не да изпадаме в положението на този, който застрелял тъща си, която се порязала пръста, за да не се мъчи. (Весело оживление в залата, ръкопляскания.)
Искам да кажа, че действително опитът показва, че този, който закрива наука и образование, утре може да прецени да закрие друго учебно заведение, друга система на образование, друга система на науката. Имаше такива идеи и за БАН едно време, бих казал налудничави идеи. Аз много се притеснявам от това, че тук патетично се извършват определени манипулации. Говори се от хора, които едва ли биха имали право да говорят за науката и образованието, говори се за това, че се били грабили родителите на студентите, студентите и т. н. и им се предлага друго образование. Но не се казва, че засега в тази друга образователна система образованието е много по-скъпо. Направете едно сравнение между Нов български университет и Славянския университет и ще видите къде засега образованието е по-евтино.
Накрая искам да кажа, че европейският резонанс от това действие ще бъде изключително негативен. Защото никой не обича, когато се закрива интелект.
Искам да кажа нещо също и за една манипулация. Когато се говори много за Илчо Димитров, в една негова статия той казва: "Надявам се, че Славянският университет ще намери сили да преодолее трудностите и да стане едно модерно учебно заведение". А заглавието на статията е, че когато се закрива университет, се закрива български интелект.
Университетът има отношение с над 30 научни институции - университети и научни институти, в света. Какво ще обясним на тези хора? Те няма да се интересуват от това, че има финансови нарушения, че няма правилник и пр. За тях е важен фактът, че България закрива университет. Помислете само за този резонанс.
Пак повтарям: много строго искам да бъдат наказани тези, които са извършвали нарушения, но недейте закрива университета, недейте лишава студентите от правото на избор - това, за което говори и господин Нешев.
Обръщам се и към колегите от дясната страна: нека да помислим за баланса между негативите и пасивите на едно такова решение. Защото на мен ми се струва, че негативите ще бъдат много повече. Благодаря. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Думата за реплика има господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми проф. Бехар, ползвам правото на реплика, позовавайки се на Вашите думи, че финансовото нарушение е съвсем минимално. Аз няма да споря за това какво е финансовото нарушение и дали точно едно финансово нарушение е причината за искането за закриване на Славянския университет. Аз съм дълбоко убеден, проф. Бехар, че всяко финансово нарушение може да бъде отстранено без едно - онова финансово нарушение, което е заложило бомба със закъснител, онова финансово нарушение, което превръща една финансова структура във финансова пирамида.
Аз съм дълбоко убеден, анализът на фактите показва, че този университет е превърнат в пирамида. Не коментирам дали образователна, защото, както Вие подчертахте преди няколко заседания, не съм хабилитиран. Но смея да коментирам, че това е финансова пирамида. И главното доказателство за това е, че всяка година се приемат все повече и повече студенти. Защото ако бъде приет нормалният брой студенти, няма да могат да бъдат компенсирани онези присъщи разходи с набраните средства. Така се прави при всяка финансова пирамида, така е направено и тук. И ако тук за една или две години се получи нулев прием или прием на точно толкова студенти, колкото са били приемани преди това, този университет ще рухне като издръжка. И тогава ние ще бъдем отговорни пред тези млади хора и пред техните родители, които отделят от залъка си, за да ги пратят там.
Бидейки отговорни пред тях, ние предприехме такива действия, щото със същите такси те да могат да продължат образованието си в по-престижни български университети (реплики на недоволство от левицата) - подчертавам го - защото един Софийски университет, който е дал съгласието си да приеме тези студенти при същите условия, го знаят в цяла Европа - един университет, който има вековна история.
Така че аз ще гласувам с чиста съвест за това, за да не ме питат родителите и студентите след една-две години защо не сме взели мерки, както ни питат ужилените от пирамидите, защо не сме взели мерки, когато трябваше. Аз ще гласувам за закриването на този университет с ясното съзнание, че гласувам тези млади хора да отидат да участ в по-престижни учебни заведения, при същите условия.
(Ръкопляскания от мнозинството и реплики на недоволство от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
За дуплика има думата господин Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин Цонев, струва ми се, че тук отново има едно объркване. Доколкото е известно още от Монтескьо, съдебната власт е една независима власт. Това, че има нарушения и това, че конкретно са посочени лицата, които са извършили тези нарушения, това е въпрос на последващи мерки. Нека тези лица да бъдат строго наказани.
Но аз Ви моля в духа на нашите приятелски отношения, покажете ми този нормативен акт, който казва: университет, в който са открити финансови нарушения, се закрива. Ако Вие ми посочите такъв нормативен акт, тогава аз ще приема цялата Ваша патетика за ощетените студенти, за техните нещастни родители, за късането от залъка и пр. Никой не може да накара насила един студент да се запише някъде, без той да иска да се запише там.
Повтарям, не считам, че Славянският университет е нещо чисто, нещо кристално, но самият факт, самото действие на закриване на висше-образователно заведение мене ме тревожи. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Има думата последният записал се оратор господин Георги Панев. Той разполага с четири минути. (Реплики и свиркане от левицата.)
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В продължилата вече пет часа дискусия стана ясно, че нито едно от приведените нарушения на законите на страната в дейността на Славянския университет е отречено. (Реплики и подвикване от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Никой не отрече нито един факт, нито едно нарушение. Стана ясно, че са давани многократно шансове на Славянския университет, но тези шансове са били безотговорно пропилени. (Шумът, репликите, подвикването и свиркането от левицата продължават.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пантелеев аз Ви отстраних за едно заседание, сега Ви отстранявам за още едно заседание. (Смях и свиркане от левицата.) Напуснете залата!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Този път не бях аз, аз си мълча.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие мълчите, но удряте по банката. За мен това е достатъчно. Аз Ви видях много добре. Вече сте отстранен за две заседания.
Господин Панев, продължете.

ГЕОРГИ ПАНЕВ: Стана ясно, че многократно са били дадени шансове на Славянския университет, но тези шансове са били пропилени и ръководствата на Славянския университет са се отнесли безотговорно към съдбата на хиляди млади хора, негови студенти. Стана ясно, че това е един прецедент, който застрашава самата държавност, уважаеми дами и господа! Защото става въпрос за многократно драстично нарушаване на законите на страната.
Фактите от становището също не бяха отречени. Какво ни остава? Пред наличието на тези факти остава ни единствено дълбоката загриженост и (шум и тропане по банките в опозицията) отговорност за съдбата на младите хора в този университет, за тяхното бъдеще, за тяхната успешна реализация в жизненото поприще. Именно водено от тази дълбока загриженост, правителството чрез внесеното решение предлага студентите от Славянския университет да бъдат разпределени в осем висши училища. Те са: Софийският университет "Св. Климент Охридски", Стопанската академия "Д. Ценов" - Свищов, Лесотехническият университет - София, Шуменският университет "Константин Преславски", Пловдивският университет "Паисий Хилендарски", Бургаски свободен университет, Нов български университет.
И още нещо. Съветът на ректорите заявява, че във връзка с гореизложеното, а изложеното беше в пленарната зала и стана ясно за какво става дума, "Във връзка с гореизложеното подкрепяме решимостта ви да решите проблема, като внесете предложение за закриване на Славянския университет". Едновременно с това, и нека ни слушат внимателно всички слушатели и зрители, едновременно с това декларираме готовността си... (Шум и реплики в опозицията.) Едновременно с това декларираме готовността си да съдействаме обучението на Славянския университет да продължи в другите висши училища без промяна на финансовите условия... (тропане по банките и скандирания в опозицията).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Панев. (Председателят изключва микрофона. Народният представител Георги Панев продължава да говори пред изключен микрофон.)
Времето изтече, господин Панев, няма да се надвикваме!
Чета проекта за решение:
"Народното събрание на основание чл. 18, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование реши:"
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Процедура! (Шум и викове в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Процедура не може да има, когато аз съм в средата на един документ, който чета! Като реагирате със закъснение, ще си носите последиците. След това ще Ви дам думата за процедура.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Напротив, навреме вдигнах ръка! Вие не гледате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:
"1. Закрива, считано от началото на учебната 1999-2000 г. Славянския университет със седалище София. (Тропане по банките и викове в опозицията: "Оставка!", "Оставка!")
2. Министерският съвет да уреди правоотношенията, свързани със закриването на Славянския университет. (Тропането по банките в опозицията и скандирания "Оставка!", "Оставка!" продължават през цялото време на четенето на решението.)
3. Студентите от закрития Славянски университет могат да продължат обучението си в далите съгласие за тяхното прехвърляне висши училища: Софийския университет "Св. Климент Охридски", Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", Новия български университет, Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", Стопанската академия "Д. А. Ценов" - Свищов, и Лесотехническия университет - София.
4. Министерският съвет да определи условията и реда за продължаване обучението на студентите от закрития университет във висшите училища по т. 3.
5. Студентите от закрития Славянски университет могат да продължат обучението си в други висши училища извън посочените по т. 3 при условия и по ред, определени в правилниците им."
Има думата госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Аз подновявам процедурното си предложение за отлагане на гласуването със следните мотиви.
Току-що по предложение на Парламентарната група на ОНС се събрахме с представители на ръководствата на всички парламентарни групи. Разговорът беше много интересен, но, както каза госпожа Мозер, като че ли се оказа малко късен. Аз смятам обаче, че преди да е взето едно решение в парламента, никога не е късно да се употребят всички усилия, за да бъде то справедливо и разумно решено.
Господин вицепремиерът Веселин Методиев е информиран за това предложение на колегите от ОНС, което има освен процедурен и същностен характер и смятам, че ако днес отложим гласуването на решението, консултациите продължат с активното участие на господин Методиев, ние ще можем да излезем от тази ситуация с чест като български парламент, като парламентарни групи, които са се обединили около определено решение.
Така че, като апелирам и към господин Методиев, който е човек на консенсуса, да подкрепи това мое предложение, предлагам, господин председателю, да гласуваме отлагане на гласуването съгласно нашия правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението за отлагане на гласуването.
Гласували 223 народни представители: за 95, против 125, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
За процедура има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, моля да подложите на повторно гласуване това предложение на госпожа Шопова. Още повече, че мисля, че имаме шанс да решим по един по-разумен и достоен начин съдбата на Славянския университет. Нищо лошо няма да се случи, ако отложим гласуването и консултациите продължат. И нека мнозинството да не мисли, че по този начин ние искаме да бламираме решението на Министерския съвет. Не, тъкмо обратното, стремим се чрез консултациите да се намери един добър изход за Славянския университет.
Моля, господин председателю, ако обичате, подложете на повторно гласуване предложението на госпожа Шопова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Поставям на прегласуване предложението на заместник-председателя госпожа Петя Шопова за отлагане на гласуването по проекторешението.
Гласували 223 народни представители: за 95, против 123, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
За процедура има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): От името на парламентарна група и на основание чл. 52, ал. 2, т. 3 искаме поименно гласуване на решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Госпожо Дончева, по коя точка на чл. 52?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): По т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "3. Поименно прочитане имената на народните представители (устно);".
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 223 народни представители: за 95, против 118, въздържали се 10.
Предложението не се приема. (Неодобрителни скандирания и възгласи от Демократичната левица.)
Има думата господин Пламен Славов за процедура.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Недоумявам защо отхвърлихте едно предложение, което беше прието, когато се гласуваше проекта за решение в Комисията по образованието и науката?! Там всеки един от народните представители лично изрази своя вот - "за", "против" или "въздържал се". Не виждам причина останалите народни представители да се страхуват тук, в пленарна зала, всеки лично да заяви начина, по който гласува.
Затова, господин председател, предлагам да подложите на прегласуване направеното предложение от госпожица Дончева и се надявам, че колегите от мнозинството няма да се страхуват открито да изразят своя начин на гласуване по този проект за решение. (Възгласи: "Браво! Браво!". Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Поставям на прегласуване предложението на госпожа Татяна Дончева за гласуване чрез поименно прочитане имената на народните представители (устно).
Гласували 221 народни представители: за 94, против 121, въздържали се 6.
Предложението не се приема. (Скандиране от ДЛ: "Подлеци! Подлеци! Подлеци!")
В проекта за решение в началото преди думите "на основание чл. 18, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование" се прибавя "Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България" и чл. 18, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование, реши.
Моля, гласувайте проекта за решение. (Неразбираеми реплики от Демократичната левица.)
Гласували 224 народни представители: за 129, против 88, въздържали се 7.
Решението е прието.
За процедура има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Господин председателю, моля да разпоредите прегласуване затова, защото на народното представителство не е ясно кой внася тези допълнителни изменения и в името на какво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на прегласуване проекта за решение.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Кой прави това допълнение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прави го Конституцията. (Шум и неодобрителни реплики от ДЛ.)
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 224 народни представители: за 130, против 85, въздържали се 9.
Решението е прието.
На таблото е показан един вот "за" от Демократичната левица. (Весело оживление в мнозинството.)
Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Любен Корнезов.
Господин Корнезов, не сте гласували Вие този един "за"?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Не съм, господин председателю. Гласувах с червено.
Благодаря Ви, господин председателю. Гласувах против, защото за мен днес е срамен ден за българския парламент. Бих казал, позорен ден. Българският парламент и депутатите от СДС и "Народен съюз" се опозориха с решението, което гласуваха преди минути.
В историята, господа, остават тези, които съзидават, тези, които раждат нещо ново. Остават строителите, а не рушителите като вас. Ликвидаторите се презират.
След като СДС ликвидира селското стопанство, ликвидира индустрията, днес посегнаха и на висшето образование. Синята талебанщина помете днес Славянския университет, но това е пирова победа, господа. Временна победа на синьото невежество. А невежеството, както е казал един гений, е демонична сила, която може да доведе до много трагедии за българския народ.
Обръщам се към студентите - горе главите, млади приятели! Заедно с вас в крайна сметка ще победим. България ще има Славянски университет! Няма да позволим славянската култура да се сорутизира! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата за обяснение на втори отрицателен вот господин Зънзов.

ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Българки и българи, аз ви говоря като народен представител и като президент на Международната славянска академия в България. Аз съм славянин и българин и днес това, което стана тук, независимо от самодоволните усмивки на някои, е една дело, което не е достойно за уважение. Ние бяхме свидетели на абсолютно единство от другата страна, не можаха ли и 1-2 поне да имат различно становище, което говори в полза на това, което беше съобщено.
Аз искам, господин председател, да Ви питам дали всичко около закриването на Славянския университет беше прозрачно? Имам присантимана, че информацията, с която разполагам, ще излезе точна.
Господин председател, има ли намеса и на други сили, които са извън България? Ще бъде ли създадено нещо ново, нещо друго и дали то ще е така ефективно и полезно за студентите, както беше досега Славянският университет? Има нарушение, но имаше и голямото желание от някои среди на България този университет да бъде заличен.
Славянството е дало 90 на сто от ноу-хауто на света. За ваша информация - 60 на сто е на българите. И аз смятам, че това, което свършихме днес, беше едно срамно дело. Тези, които познават историята, казват, че Народното събрание е построено върху стари гробища. Като че ли ние взехме да загробваме България.
Но аз искам да пожелая на всички онези, които се чувстват истински българи от всички парламентарни групи, да надживеят своите групировки и да заработят за България, за просперитета на нашата страна. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За трети отрицателен вот думата има Бойко Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-жалкото е, отделихме още един цял парламентарен ден с неговото предложение и то за ликвидация. Не за съзидание, а го отделихме отново за ликвидация и то от вашето мнозинство - ликвидация, която е грубо посегателство. И тук ще цитирам Илчо Димитров, уважаемият наш академик, с когото вие твърде много спекулирахте днес, който заявява: "че е посегателство върху интелекта и престижа на българската нация".
За пореден път се погазват права от нашето Народно събрание, в случая права на няколко хиляди студенти и стотици преподаватели, за които вие нищо не казвате - висококвалифицирани специалисти, част от които ще останат и без работа. За пореден път в противоречие с основни принципи на правото вие вменявате колективна вина, така както го направихте със Закона за лустрацията.
И тук, господин министър, Вие имате особен дял. Вие бяхте един от най-активните и тогава, когато се готвеше Законът за лустрацията, и тогава, когато се готвеше Законът за досиетата, и сега отново Вие участвате в това посегателство във висшето образование. Въпреки настойчивите опити, Вие не чухте гласа на студентите, които станаха гарант на единството и стабилността на Славянския университет. Нито президент, нито министър-председател, нито Народно събрание чуха българските студенти.
Мотивите категорично не отговарят на истината и вие това добре го разбирате. Основната причина, заради която аз гласувах "против", е, че вие закривате Славянския университет по политически причини, прикрити зад нарушения, които могат да бъдат санкционирани, без да се стигне до ликвидация на Славянския университет.
Започнах с ликвидацията, ще завърша с нея. Обществото очаква от вас, господа, да спрете да ликвидирате, защото това се превърна във ваша политическа практика - ликвидация, която започнахте от 1995 г., продължихте през 1998 г., продължава и през 1999 г. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля за внимание за няколко съобщения:
Комисията за противодействие на престъпността и корупцията ще проведе заседание на 11 март от 17 часа.
Комисията по местно самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе своето заседание половин час след приключване на пленарното заседание.
Комисията по правата на човека ще проведе своето заседание веднага след края на пленарното заседание.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта днес от 15 ч., значи веднага след заседанието.
Заседанието на Комисията по икономическата политика, насрочено за днес, се отлага.
Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще проведе извънредно заседание на 11 март от 15 ч.
Следващото заседание е утре от 9 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,37 ч.)


Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председател:

Иван Куртев

Секретари:

Христо Димитров

Калчо Чукаров