Председателствал: председателят Йордан Соколов
Секретари: Виктория Василева и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам днешното заседание.
(Народната представителка Донка Стефанова от Демократичната левица желае думата.)
Имате думата.
ДОНКА СТЕФАНОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател! Моля, преди да започне работа Народното събрание, да направим нужното към паметта на нашите три уважавани депутатки, които миналата година на този ден трагично загинаха - Мария Захариева, Емилия Томова и Румяна Николова.
Моля с едноминутно мълчание да почетем тяхната памет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да. Моля всички да станат.
(Всички народни представители и присъстващите в залата стават на крака и с едноминутно мълчание почитат паметта на трагично загиналите през миналата година народни представителки.)
Благодаря на всички.

Преминаваме към поредната точка от днешния дневен ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЕНИ В РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ И БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО.
Определям за дебати по 30 минути на всяка парламентарна група.
За процедура ли желаете думата? Имате думата.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Искам да направя две процедурни предложения.
Първо.  Моля в пленарната зала да бъдат поканени шефовете на трите национални медии, които според нас трябва да присъстват тук, когато се разглежда тяхната работа и въпросът за тяхното евентуално освобождаване.
Моля да подложите на гласуване това предложение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте за направеното предложение.
Гласували 198 народни представители: 158 за, 26 против, 14 въздържали се.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ДРАГОМИР ШОПОВ: И второто предложение, уважаеми господин председател - дебатите по този така важен въпрос да се предават директно по Българската национална телевизия.
Надявам се, че този път няма да ни обвините в това, че ще похарчим народни пари, както миналия път. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма. Моля, гласувайте.
Гласували 202 народни представители: 92 за, 49 против, 61 въздържали се.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Според нашия правилник всички проекти, уреждащи една и съща материя трябва да се разглеждат едновременно. Освен двата проекта, които са внесени от Съюза на демократичните сили има и проект от Демократичната левица - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за телевизията и радиото. Те са внесени в един и същи ден, на 8 юли.
Вчера нашата парламентарна група официално писмено е предложила на Вас, господин председател, включването на този Законопроект за допълнение на Закона за телевизията и радиото в дневния ред, съгласно правилника. И аз Ви моля да подложите на гласуване включването на този законопроект в днешния дневен ред, за да спазим правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Не, смятам това за излишно, защото текстът на правилника, който е добре да се знае, посочва, че се разглеждат едновременно повече от един законопроекти, уреждащи една и съща материя. Тук става дума за проект за решение, а не законопроект, който не може да бъде функция от бъдещ законопроект.
Становище на Комисията по културата и медиите.
Има думата господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Комисията по културата и медиите на извънредно заседание от 9 юли 1997 г. разгледа проекта за решение за промени в ръководството на Българската телеграфна агенция, Българската национална телевизия и Българското национално радио.
В разискванията бе изтъкнато, че предлаганите промени се налагат, с оглед на новите изисквания, при които тези национални институции ще осъществяват своята дейност.
Както е отбелязано и в мотивите на вносителите, тревожат и многобройните сигнали за нарушение в Българската национална телевизия и Българското национално радио. Констатира се и лошото състояние на финансовата дисциплина и отчетността.
След проведените дискусии бяха представени и новите кандидати за генерални директори на Българската телеграфна агенция, Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Комисията по културата и медиите след гласуване взе следното:

"СТАНОВИЩЕ

Подкрепя проекта за решение за промяна на ръководството на Българската телеграфна агенция: освобождаване на Милен Атанасов Вълков като генерален директор на Българската телеграфна агенция с 9 гласа за и 4 против.
Комисията предлага за генерален директор на Българската телеграфна агенция да бъде избран Панайот Владимиров Генев с 9 гласа за, 3 против и 1 въздържал се.
Подкрепя проекта за решение за промяна на ръководството на Българското национално радио: освобождаване на Вечеслав Ангелов Тунев като генерален директор на Българското национално радио с 10 гласа за и 3 гласа против.

Комисията предлага за генерален директор на Българското национално радио да бъде избрана Лиляна Иванова Попова - 10 гласа за, 2 против, 1 въздържал се.
Комисията предлага за генерален директор на Българската национална телевизия да бъде избран Стефан Михайлов Димитров - 10 гласа за, 3 против". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От името на вносителите? Да, господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители. Аз като член на Комисията по радиото, телевизията и БТА от миналото Народно събрание и във връзка с моите професионални занимания, това съм го доказвал в миналата комисия, мога да кажа, че имам поглед върху трите национални медии. Нееднократно, разбира се, сме споделяли с генералните директори състоянието на трите национални медии. Искам да подчертая, че и самите генерални директори са изразявали своята загриженост и тревога от състоянието както в структурно, така и във финансово отношение.
Щетите за Българската национална телевизия на базата на становище, което имаме от Министерството на финансите, е в размер на милиони долари. Аз имам такова становище, което е представено на министъра на финансите. Не искам в момента да цитирам конкретни текстове от това становище на Министерството на финансите, но мога да подчертая, че Българската национална телевизия е ощетена в размер на няколко милиона долара само в периода 1994-1995 г.
Искам да подчертая и това, че Българската национална телевизия и Българското национално радио са едни от най-големите длъжници на Българската телекомуникационна компания, а същата е в тежко финансово състояние. Аз например съм поставял този въпрос тогава, когато гледахме бюджета за 1994 и 1995 г., и с почуда констатирах, че даже в проектобюджета на Българската национална телевизия не е заложена сумата, с която тя трябва да се издължи на Българската телекомуникационна компания за това, че използва нейната фиксирана инфраструктура, тъй като знайно е, че както Българската национална телевизия, така и Българското национално радио, разбира се, в по-малка степен Българската телеграфна агенция, използват радиорелейната структура на Българската телекомуникационна компания и затова те трябва да си плащат.
Искам да подчертая, че около 30 на сто от общия бюджет на една електронна медия, която има национален радиоканал, Национална радиоканална мрежа, отива именно за използването на тази инфраструктура.
От друга страна, Българската национална телевизия от дълго време е без генерален директор с мандат. Сегашният генерален директор е изпълняващ длъжността, което прави институцията уязвима от външни влияния и на практика тя работи финансово неефективно. Можем да си спомним как 1994 и 1995 г. се управляваше телевизията чрез мобифон от така наречения господин Райдовски. Даже стана пословично това и точно тогавашното мнозинство смени генералния директор, който тя беше номинирала в Народното събрание, и не знам по какви съображения остави като и.д. генерален директор. В момента ние сме пред факта, че нашата национална електронна медия БНТ е с изпълняващ длъжността, т.е. генералният директор е без мандат.
На практика реално в момента, уважаеми госпожи и господа, много тревожен факт - работи само Регионалният телевизионен център - Варна, и то на базата на самофинансиране. Другите регионални телевизионни центрове ефективно не излъчват и не правят телевизионни продукти. Това е положението в момента в нашите две електронни медии.
По отношение на мотивите от юридическа гледна точка. Логиката е проста. Конституционният съд отмени 19 текста от Закона за радиото и телевизията, които бяха приети от миналото Народно събрание, включително и текстът, който урежда начина на конституирането на Националния съвет за радио и телевизия. Аз не искам да чета дословно мотивите, които сме изложили в един пространен вид, приложени към проекта за решение. Има, разбира се, Решение N 21 на Конституционния съд от 14 ноември 1996 г., "Държавен вестник" (тук е пропуснат броят) от същата година. Но логиката е проста. Отмяната на текстовете, включително текста за Национален съвет за радио и телевизия, създава един правен вакуум, който на практика ни отправя към § 6 от Заключителните разпоредби на Конституцията. Тоест, липсата на закон ни отправя към основния закон - Конституцията, а точно § 6 урежда начина на избор на генерални директори на трите национални медии. А съгласно § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията тримата генерални директори се избират от Народното събрание. Двамата генерални директори - да, наистина - на БНТ и на БНР, а съгласно статута на БТА също Народното събрание избира генерален директор на Българската телеграфна агенция.
Аз още един път, уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа, не искам дословно да чета мотивите, които в един добър вид са изложени, приложено към проекторешението, което ние с още 6 народни представители от Съюза на демократичните сили сме внесли в деловодството на Народното събрание. Но мисля, че е крайно време трите национални медии наистина да заработят с генерални директори с мандат, генерални директори, които да бъдат избрани от Народното събрание; генерални директори, които да имат тежест пред българското общество; генерални директори, които да не бъдат изпълняващи длъжността така, както в момента е с Българската национална телевизия, и които наистина да въведат трите национални медии (това е фундаментално важен въпрос за обществото) в едно наистина добро структурно и финансово отношение. Мисля, че ние сме длъжни да реагираме на тази нужда на трите национални медии да изберем генерални директори.
Аз вчера видях наистина, че има внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията и съм изненадан от реакцията на опозицията. Каква е формалната логика? На базата на двете решения, които правим за промяна на ръководствата на трите медии, изведнъж генерира опозицията един законопроект за изменение и допълнение... Ерго, такъв проблем за опозицията е нямало и той възниква тогава, когато ние вкарваме решение за промяна на ръководствата.
Мисля, че трябва по-отговорно да се държим, по-отговорно да оценяваме наистина реалностите и нуждите на националните медии. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за процедура господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Правя процедурно предложение да бъдат поканени в залата кандидатите за генерални директори на Българска национална телевизия и Българско национално радио. Към тях може да има и някакви въпроси, може и да се представят лично. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Изказване срещу това предложение има ли? (Шум и реплики в залата.)
Нищо не чувам, когато се провиквате от място. (Шум и реплики в залата.)
Моля, гласувайте за направеното предложение.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Кой да влезе? Кой?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението е да бъдат поканени предлаганите кандидати госпожа Лиляна Попова и господин Стефан Михайлов Димитров.
Гласували 155 народни представители: 138 за, 5 против, 12 въздържали се.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Стефан Димитров и госпожа Лиляна Попова в залата.
Досега съм получил списък за изказване само от Парламентарната група на Демократичната левица.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, сега дебатираме по точката от дневния ред за радиото и телевизията. Нали така, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
ИВО АТАНАСОВ: Този въпрос винаги е предизвиквал разгорещени дебати, уважаеми колеги. И това е разбираемо, защото нещо, което не е показано по телевизията и за което не е съобщено по радиото все едно, че не се е случило.
Медиите разполагат с огромни възможности за влияние върху общественото мнение, ето защо чувствителността на партиите към този проблем е обяснима. Конфликтната точка е в това кой да ръководи медиите, но спорът продължава вече 7 години, дори и сега, когато имаме Закон за радиото и телевизията. Защо? Очевидно, защото някой иска да има политически контрол върху медиите.
До миналата година нормативната уредба позволяваше политическото ръководство на медиите да се реализира по простата причина, че шефовете им се избираха от Народното събрание, а това даваше възможност на политическата сила, притежаваща парламентарно мнозинство да разпростре своето превъзходство и върху националните медии.
Сега ситуацията е коренно различна. Налице е Закон за радиото и телевизията, който е в сила. Надявам се, че никой няма да оспори това. Ето защо е повече от странно желанието на една сила, наричаща себе си демократична, да се върне към отдавна престаналия да действа Временен статут за радиото и телевизията. То не може да бъде тълкувано по друг начин освен като стремеж на тази демократична сила да узакони своя политически контрол върху Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Никак не е чудно в такъв случай, че обсъждането на проекторешението започна с драстични процедурни нарушения.
Искам да отговоря на господин Благой Димитров, че не е вярно, че Демократичната левица изведнъж и след това е внесла своя законопроект. Господин Димитров, трите проекта са внесени в един и същи ден - вашите два и нашият. Нещо повече, те са разпоредени от председателя в един и същи ден - на 8 юли и са със съседни номера. Вашият проект е с N 50-01-80 - това е за БТА. Този за радиото и телевизията е с N 50-01-81, а нашият е с N 50-01-82. Това показва, че председателят на Народното събрание, в случая господин Куртев - заместник-председател, ги е подписал едновременно.
Председателят на Комисията по културата и медиите обаче самоволно преценява да свика извънредно заседание за два от проектите и да елиминира третия. По какви съображения - само той си знае, но това е драстично нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Фрапантно се нарушава и Законът за радиото и телевизията.
Аз разбирам, че Съюзът на демократичните сили попада в собствения си капан, защото миналата година колегите отдясно внесоха искане до Конституционния съд за обявяване на определени текстове за противоконституционни. Поискахте 22 текста да бъдат отменени. От тях бяха отменени 15.
Вие вероятно не вярвахте, че толкова бързо ще се върнете във властта и че сами ще попаднете в своя капан. Сега чл. 15 от закона действа. Член 15 категорично казва, че шефовете на Националното радио и Националната телевизия могат да бъдат назначавани и уволнявани единствено от Националния съвет за радио и телевизия.
Този текст действа ли, господин Димитров? Действа.
Разбира се, отменен е чл. 9, който указва конституирането на националния съвет, т. е. това е българският § 22, който вие направихте, който вие сътворихте. Значи, от една страна, шефовете могат да бъдат сменени само от националния съвет, от друга страна, този национален съвет не може да се конституира, поради вашите съвместни действия миналата година с Конституционния съд.
Законът, уважаеми дами и господа, трябва да се спазва! Абсурдно е да се подсказва тъкмо на демократичните сили това. Още по-абсурдно е, че се налага.
Вие имате мнозинство. Най-простият път е да приемете един кратък закон - от няколко реда, с който да уредите конституирането на Националния съвет за радио и телевизия и нататък да карате по правилата на демокрацията. Защо не го правите? Очевидно вие не искате да се действа на една законова база. Очевидно вие искате да има хаос и в този хаос да реализирате своя политически контрол върху медиите.
Впрочем, някои дейци на СДС било поради неподготвеност, било поради прекалена самонадеяност и самоувереност не крият намеренията си за синьо политическо ръководство на медиите. Господин председателят на Комисията по културата и медиите господин Райчевски миналата седмица, мисля, че във в. "Стандарт" беше, директно каза в едно интервю, че въпросът за избора на генерални директори на тези медии е политически въпрос. Значи, политически въпрос е изборът на шефовете на независими институции. Това е вашето схващане за демокрацията.
Вчера в комисията не беше изтъкнат нито един аргумент срещу шефовете на тези медии в професионален план. Ама, нито един! Поне за кумува срама... Изтъкваха се аргументи, че в новите условия медиите, виждате ли, трябвало да подкрепят по-адекватно усилията на правителството, но това е една практика отпреди 1989 г. (Ръкопляскания от опозицията.) Вие ще започнете да викате шефовете на тези медии на заседанията на Министерски съвет ли, за да получават указания как да подкрепят усилията на правителството и как да пропагандират неговите постижения? Това е абсурдно в условията на една демокрация.
Четяха се биографии, извадени от кадровите папки на "Раковска" 134. Като главно достойнство на новите кандидати беше посочвано тяхното нечленуване в БКП.
Гаф допусна дори един обигран човек като министър Богомил Бонев. Ако си спомняте в неделя, в 19,30 ч. той каза, че и по "Канала", и по "Ефира" ще бъде излъчена определена информация. Откъде министър Бонев може да знае какво ще бъде излъчено по "Канала" и по "Ефира"? Или той е наредил да бъдат излъчени тези материали, или някой му е докладвал, че те ще бъдат излъчвани. И в единия, и в другия случай това се нарича цензура. (Ръкопляскания от опозицията.)
Не знам, господин Димитров, дали господин Бонев е направил това по мобифона на Райдовски или по някакъв друг канал, но това няма значение, защото е факт, че е налице цензура.
Очевидно тази практика се харесва на СДС. За нейното продължаване и задълбочаване колегите отдясно са готови да превърнат Народното събрание във филиал на "Раковска" 134. Нещо повече - да нарушават законите.
Вчера в комисията няколко пъти прочетох становището на Конституционния съд, според което Народното събрание сега няма правото да избира генералните директори на Националното радио и на Националната телевизия. Колегите от СДС или се правеха, че не разбират български език, или за n-ти път прочитаха мотивите от проекторешението сякаш той е по-значим документ от решението на Конституционния съд, или пък тълкуваха Конституцията - нещо, на което има право единствено Конституционния съд.
Ето защо се налага да кажа и в пленарната зала, че с влизането в сила на закона Временният статут за радиото и телевизията, по който СДС иска да вземе главите на шефовете им, отпада. Това е становището на Конституционния съд в решението му по искането за установяването на противоконституционността на отделни разпоредби от Закона за радиото и телевизията.

В т. 17 от решението си конституционните съдии са записали, цитирам: "След влизането на Закона за радиото и телевизията в сила това правомощие е в изключителната компетентност на създадения със закона независим орган - Националния съвет за радио и телевизия. Запазването му в една или друга форма от Народното събрание противоречи на § 6, господин Димитров, който Вие цитирате, от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията". Край на цитата. Кратко и ясно и разбираемо дори за демократи. (Ръкопляскания в опозицията.) Говорите ли български, господа? Трябва ли да го прочета още веднъж?
Държавата има конституционното задължение да гарантира независимостта на средствата за масова информация. Ако Народното събрание си позволи да избере генералните директори на Националното радио и на Националната телевизия, то обезмисля принципа, върху който се изгражда конституирането на независим орган, в случая Националния съвет за радио и телевизия и прехвърля това важно правомощие в ръцете на един държавен орган. Резултатът е очевидно противоречие между конституционното изискване за независимост на средствата за масова информация и фактическото подчинение на Българското национално радио и Българската национална телевизия на Народното събрание чрез избирането от него на генерални директори.
Тълкуванието е отново на Конституционния съд, но то явно вече не ви върши работа.
Важна конституционна гаранция за функционирането на демокрацията е принципът на политическия неутралитет при формирането на независими органи. Той повелява да се изключи възможността една или повече политически сили да институционализират своето предимство в Националното радио и в Националната телевизия. Изборът на генералните директори пряко от Народното събрание поставя двете медии под пълно и директно подчинение на парламентарното мнозинство и на правителството, които са поначало идентични политически - изразът е на Сдружението "Свободно слово".
Така Националното радио и Националната телевизия се поставят в пряка зависимост от политическата партия, която има парламентарно мнозинство към момента на избирането на генералните им директори - тълкуванието отново, господа, е на Конституционния съд и отново не ви изнася.
Впрочем защо точно сега се иска смяна на шефовете? Ако е във връзка с приемането на Закона за радиото и телевизията, то действайте по закона. Ако пък е по политически мотиви, това погазва Конституцията. Имало хаос в радиото и телевизията. Чрез какво новите директори ще го преодолеят? При 15 отменени законови текста? С нищо! Ако Съюзът на демократичните сили е притеснен от някакъв хаос в националните медии, нека да използва своето мнозинство и нека приеме тези текстове, които са отменени от Конституционния съд. Приемете ги по ваш тертип. Ние не ви оспорваме това право, вие сте спечелили изборите и имате това право. Но да потъпквате закона, не е добър тон. Народното събрание може да изменя, да отменя и да допълва закони, но не и да ги нарушава.
В сегашния парламент вие не склонихте да бъде създадена комисия по телевизия и радио. Нещо повече, не позволихте дори създаването на подкомисия по телевизията и радиото към Комисията по културата и медиите. С това вие мълчаливо се съгласявате, че, да, Законът за радиото и телевизията действа. В същото време се стремите да заобиколите този закон. Очевидно на вас не са ви необходими независими медии, очевидно ви е нужен политически контрол.
Според вашето виждане Националното радио и Националната телевизия трябва да създават една втора действителност, която да ни показва колко е хубаво, че живеем лошо и с това да помага за укрепването на вашата власт. Имаме един абсурден случай, в който демокрацията се демонтира от демократи. Това не вещае нищо добро за България. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата за реплика господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин Атанасов, Вие говорите за това, че някой в момента генерирал хаос, искал хаос. Вие в рамките на миналото събрание генерирахте хаос с два разиграни фарса. Вие разиграхте фарс с така наречения конкурс за генерален директор на Българската национална телевизия. Вие бяхте член на комисията и си спомняте, предварително знаехте, че няма да има избор на генерален директор, но вие обидихте над 30 български интелектуалци с така наречения конкурс. Предварително вие знаехте, че няма да бъде избран генерален директор на базата на този конкурс. Вие искахте на хората пакети документи, хората писаха схеми, писаха документи, попълваха папки. Комисията прие папките и въобще не се състоя такъв конкурс. Вие трябва да отговорите на тези хора защо разиграхте този фарс, господин Атанасов.
Вие разиграхте в тази зала и втори фарс - избрахте първо Гранитски за генерален директор, разбрахте че Гранитски не слуша Райдовски и след което за изпълняващ длъжността назначихте Токаджиев. (Ръкопляскания в мнозинството.) И аз съм чувал точно от Вас, че било изгодно на левицата да има изпълняващ длъжността, за да слуша човекът и да няма статут, и да няма от Народното събрание съответно мандат. Ние в момента искаме трима генерални директори с мандат от Народното събрание. А мандатът дава отговорност.
Ние искаме да пресечем тези фарсове и тези хаоси, които в момента се мъчите да създавате, да генерирате. И аз ще ви кажа защо искате вие да има хаос, да продължава хаосът - за да може да бъдат декапитализирани и трите национални институции, електронни медии. Тъкмо затова. Защото в становището, което имаме, господин Атанасов, от Министерството на финансите, става дума за декапитализация на Националната телевизия над 2 млн. долара. Аз ще ви го покажа това, има документ, който имаме от Министерството на финансите. Недейте да заблуждавате обществеността, оставете наистина да се назначат трима човека с мандат, за да свърши този хаос в националните медии, да свърши декапитализирането. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За втора реплика има думата господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колега, Вие току-що преди малко казахте, че това, което се предлага като решение, противоречи на Конституцията и в мотивите на Конституционния съд това ясно е казано. Аз сега няма да се впускам в подробности, само ще ви докажа, че това, което Вие предлагате във вашия законопроект, именно то противоречи на Конституцията и именно него изрично е изтъкнал Конституционният съд като норма, която е противоконституционна. Става въпрос за чл. 9, където Конституционният съд в мотивите си казва: предвижда се общ текст в предложението за Закона за радио и телевизия, където в този комитет участват от 11 членове, избрани от Народното събрание, от които 7 се предлагат от Народното събрание пропорционално на състава на представените в него парламентарни групи. Това, което вие предлагате. Очевидно този начин на съставяне осигурява предимство за парламентарното мнозинство и излъченото от него правителство. Възприетият критерий за разпределение, цитирам, пропорционално на състава на представените парламентарни групи, е политически по своя характер и дава предимство на една или повече политически сили.
Тоест, господине, самият начин на конституиране във вашия проект означава въздействие на държавните органи, върху свободните радио и телевизия.
Така че този проект е противоконституционен и това изрично го е казал Конституционният съд. Справка - мотивите на Конституционния съд. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за трета реплика господин Влашки.

МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Това, което прочете господин Атанасов, разбира се, е част от един цялостен текст. Текстът в т. 17 от решението на Конституционния съд разсъждава върху заключителните параграфи от Закона за радиото и телевизията.
Той разсъждава върху това дали Народното събрание има право да избира директори на националните медии за определен срок. И казва много точно следното. Цитирам текста:
"Ето защо, право на избор на генералните директори на БНР и БНТ за определен срок Народното събрание няма."
А не казва, че няма право да ги избира. И по-надолу. (Смях и весело оживление в блока на Демократичната левица.)
Все пак това е точният текст, който не беше прочетен.
Поради което, в крайна сметка, онова, което отменя Конституционният съд е именно тази сроковост на мандата на генералния директор. Това отменя!
А в предходно решение на Конституционния съд, и то е Решение N 16 от 1995 г., Конституционният съд казва, че не намира посочените разпоредби от Временния статут на Българското национално радио и Българската национална телевизия за противоконституционни. Тоест, това са в абзац 9, буква "а" и "б", където Народното събрание има право да избира тези директори.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): На базата на него ли избира? Кажете!
МЛАДЕН ВЛАШКИ: Аз просто цитирам два текста от решенията на Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Влашки.
Има думата за дуплика господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Колеги, и вчера го казах пред комисията - подготвяйте се малко за дебатите! В Тридесет и шестото Народно събрание вие идвахте тук и в комисиите готови. Сега сте легнали на машинката за гласуване. Няма да стигнете далеч така.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): С този стил вие стигнахте до това, че минахте в опозиция.
ИВО АТАНАСОВ: Аз не смятам, че господин Димитров ми направи реплика. По-скоро той репетираше своите мемоари за миналото Народно събрание. Но това, че е загледан в миналото, не ме изненадва, защото идеалът за вашата политическа сила е 1939 г., когато българинът беше вързан за ралото и за бобената чорба. Погледнете малко напред, оттук нататък какво ще направите! (Шум и неодобрителни реплики в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
Господин Атанасов, през 1939 г. България е на 10-о място по стандарт в Европа. (Ръкопляскания и неразбираеми реплики от блока на мнозинството.)
ИВО АТАНАСОВ: Остава да попитаме дядовците си дали са живели хубаво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не. Дядо Ви едва ли е бил извън стандарта.
ИВО АТАНАСОВ: Но, господин Рафаилов, и тъмносиньото сдружение "Свободно слово" предлага в своя законопроект, който внесе наскоро, шефовете на телевизията и радиото да се избират от Национален съвет за радиото и телевизията. Тоест, вашите собствени клакьори вие вече не ги слушате. Каква е тази паника? Това са ваши хора. От какво се боите толкова? Създайте го този съвет и карайте по демокрацията, спазвайте законите! Не ги заобикаляйте!
Аз просто съм удивен от това, което господин Влашки каза. Значи той твърди, че според Конституционния съд Народното събрание няма право да избира генерални директори дори за срок. А според Вас значи има право да ги избира доживот, така ли? Аз не знам каква е тази логика?! Наистина се извинявам. И аз оставам с убеждението, че действително не говорите български. (Неразбираеми реплики от блока на мнозинството.)
Господин Димитров, вече втори мандат сте депутат. Времето се отчита и след като е извадена картата. Научете някои неща! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Когато за освобождаване от длъжност се набелязват известни личности, то този акт би трябвало да бъде придружен с ясна мотивировка за това какво го е предизвикало. Да се посочат сериозни, нетърпящи възражения и причини, поради което се прибягва до такова действие. Примерно: доказано несправяне с работата; нанасяне на вреди на държавата; използване на служебното положение за лично облагодетелстване и много такива. В противен случай, а такива случаи в последните месеци дал Бог в прекалено голямо количество, опираме до разправа, именно до разправа с хора, по чисто политически причини. Наистина, жалко за тези, които, упражнявайки властта, я използват и за подобни действия.
Не е редно да се освобождават съвестни служители, изявени професионалисти, хора, добре познати в съответните професионални среди, познати не от днес и от вчера. Хора, които не са допускали провали там, където работят.
Не знам как да ги наречем - "синя метла" ли, "синьо перце" ли - да ме извини господин президентът, задето го цитирам - "син тайфун" ли, все едно. Важно е, че след такива поръчани и реализирани акции, зейват опасни празнини, които в повечето случаи е трудно да бъдат запълнени. Защото добрият професионалист не се създава с магическа пръчка за ден или два. Защото, което е още по-очевидно, едно е да викаш и да подскачаш по митингите, а друго е да работиш и да носиш отговорност пред обществото, пред България.
С такива мисли посрещам новата поредна проява на нашата тъжна демокрация - смяната на ръководителите на три от най-важните институции у нас - Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция. С такива именно мисли, защото добре познавам тези ръководители и тяхната работа, знам какво са успели да извършат през времето на своя мандат и в никакъв случай не мога да намеря дори следи от разум в предприетата акция срещу тях.
Далеч съм от мисълта, че няма неща, за които не биха могли да се отправят и някои упреци, но това съвсем не е достатъчно основание да бъдат освободени от заеманите длъжности.
И понеже споменах, че познавам работата на тези три медии, бих желал съвсем накратко да се спра на някои моменти от дейността на Българското национално радио през последните две години, за да се убедите, уважаеми колеги, как се е работило и заедно с това да се убедите в липсата на каквито и да е сериозни основания за смяна на генералния директор господин Вечеслав Тунев.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. В условията на реална и постоянно увеличаваща се конкуренция през последните две години Българското национално радио запази място в челната петица на ползващите се с най-високо обществено доверие институции в нашата страна. По нарочни социологически проучвания програма "Хоризонт" запази лидерското си място по брой на радиослушатели, а програма "Христо Ботев" от традиционните преди две години около 5 на сто слушаемост скочи на над 10 на сто. Радио "България" осъществява предавания за чужбина на 12 езика и запознава света с това, което България върши в сферата на политиката, икономиката, културата, историята и прочие.
Регионалните радиостанции и по-специално тези, които бяха на 13-часов излъчвателен режим в Пловдив, Шумен, Благоевград и Стара Загора преминаха на 18-часов режим с оригинална програмна схема. Това ги направи не само по-конкурентоспособни, но и допринесе за по-хармоничното им интегриране в националния радиоорганизъм.
В голяма степен бе придвижена програмата за компютъризиране на Българското национално радио и по-специално за изграждането на Единния информационен център.
Бяха увеличени, уважаеми колеги, функционалните възможности на Първо студио на Българското национално радио, както и на музикалните студиа в Стара Загора и Шумен.
През периода на управление на сегашното ръководство на радиото бе премахната практиката на кратките срочни договори, като със синдикатите бе подписан нов колективен трудов договор, въвеждащ система на срочни и безсрочни договори за работещите в радиото в зависимост от техния трудов стаж и професионални изяви.
През последните две години в радиото 9 пъти са актуализирани заплатите, което е заслуга на сегашното ръководство. А за същия период от време - тези две години, средствата, уважаеми колеги, отделяни за поевтиняване на храната на служителите в Българското национално радио, са нараснали 15 пъти.

Утвърди се и се разшири международният радиообмен, като нашето радио най-активно участва в програмата на Европейския съюз за радиоразпръскване по линията на така наречените "розови оферти" - приемане и излъчване на музикални спектакли и концерти. В рамките на тази дейност Българското национално радио обслужва и някои съседни балкански страни, като само от Румъния през този период бяха излъчени пет концерта от симфонична музика.
Укрепнаха накрая и се активизираха двустранните и многостранни връзки на радиото ни с радиостанции в Европа и на Балканите, като сътрудничество с тях се осъществява не само в професионалната област.
Така например, благодарение на Българското национално радио през трудните зимни месеци на тази година Гръцкото национално радио и международната неправителствена организация "Лекари на света" организираха мащабна хуманитарна акция за населението на България. През месеците май и юни тази година на два транша бяха доставени храни, лекарства и консумативи за 40 социални домове и 4 болници в България, като общата стойност на помощта надхвърля 1 млн. долара. Предстои доставката на лекарства за още четири болници на стойност над 300 хил.долара.
Това е, уважаеми колеги, както казах в началото, една бегла справка за стореното в националното радио през последните две години. Но макар и бегла, тази справка е достатъчно красноречиво доказателство за това, което е постигнато в професионално-техническо отношение в този важен медиен институт.
Има ли според вас, честно казано, достатъчно сериозни причини, за да бъде освободен генералният директор Тунев - основният фактор, заедно с неговия екип, за постигането на тези успехи, за които вече споменах? Ако тази нова ваша акция не е подигравка, не е гавра с професионализма, ако не е драстично предизвикателство към всички, които са работили и работят с ум и сърце през последните години, кажете ми тогава какво е?!
Във всички случаи, господа управляващи, време е сериозно да се замислите, ако наистина не сте решили твърдо и неотстъпно да съсипете този път окончателно България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата за първа реплика има господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Господин Шопов, когато казахте как добре се е работило в миналото Народно събрание, най-напред си задайте въпроса защо се стигна до тези митинги, които цитирате.
И на второ място, искам да Ви кажа, че наистина имаше гавра с професионализма в националните институции, в националните медии - и в Българската национална телевизия, и в Българското национално радио. Но гаврата с професионализма стана по време на миналото Народно събрание, когато действаше така нареченото "мобифонно право" и Вие много добре знаете, че не толкова народните представители, колкото изявени журналисти от тези национални медии протестираха срещу това, че се отнема тяхната свободна журналистическа изява и на тях им се заповядва какво да правят в тези медии.
И ако има някаква причина да се стигне до днешното положение, когато трябва да се чудим какво да правим, това е приетият от вас Закон за радиото и телевизията. Този закон, известен повече като "гордостта на Клара", съвсем естествено е, че трябва да бъде отменен и трябва да бъде приет нов закон, който да регулира тези отношения, за да може политиката действително напълно да излезе от националните медии.
И такъв закон ще бъде приет, господин Атанасов, аз мога да Ви уверя в това. Но същевременно до неговото приемане ние не може да приемем, че несигурността и хаосът са тези, които трябва да командват в националните ни медии. И когато говорим за правни неща и за решения на Конституционния съд, Вие много добре знаете, че с отменените текстове от Закона за радиото и телевизията те вече не могат да регулират обществени отношения съгласно Конституцията. Тоест не може да бъде избран Национален съвет за радио и телевизия. Оттам не могат да бъдат избрани управителни и програмни съвети, нито генерални директори. Тоест Вие поддържате мнението, че в момента ние трябва да се съобразим с една законова празнота. Но съгласно Конституцията законова празнота не може да има, тъй като отмяната на определени текстове като противоконституционни връща към предишната правна уредба по въпроса. А предишната правна уредба е точно § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията.
И затова ние държим, господин Атанасов, действително, съобразявайки се със законовата база в България, в момента да уредим въпроса по сега съществуващата правна уредба, след отмяната на тези противоконституционни текстове, а след това да се приеме Законът за радиото и телевизията, който действително да бъде един надпартиен закон, а не партийните поръчения, които вие осъществявахте в миналото Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
За втора реплика господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми господин Шопов, Вие на няколко пъти във Вашето слово споменахте думата "обслужва". Сега ние не искаме Българското национално радио да обслужва някого или нещо. Ние искаме то да служи на обществото, уважаеми господин Шопов.
Така че може би трябва наистина, в това отношение аз знам Вие сте така епистоларно ангажиран човек, по-прецизно да употребявате думите.
Точно по време на сегашното ръководство на националното радио бяха изхвърлени такива професионалисти, като господин Ясен Бояджиев и госпожа Райна Константинова. В момента ние искаме да възстановим справедливостта и точно това в момента иска българското общество.
Българската национална телевизия поиска за този бюджет 15 млрд.лв. Ние не можем спокойно да гледаме, сами изчислете какво е във валутен еквивалент - някъде от порядъка на около 9 млн.долара, ние не можем спокойно да гледаме как се декапитализира телевизията и това нещо да става на базата на народна пара, това нещо да става от разходната част на бюджета. Трябва да има назначен генерален директор на телевизията, трябва да има генерални директори с мандат от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За дуплика господин Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Ами пълно безсилие, уважаеми господин председател! Нищо от това, което аз казах като фактология, не беше оборено, защото то не може да бъде оборено. Това би било връх на нахалността и на наглостта, ако се обори. Аз боравя с конкретни факти. Ако вие сте добре подготвени и ако вие знаете за какво пледирате в тази зала в момента, вие ще съумеете да представите своята позиция по-зряло, а не да говорите непрекъснато за закона. Вече се каза по този въпрос. Не да говорите за мобифони, за Клара и т.н.
Вие не сте били, уважаеми господин Величков, в миналия парламент и не знам откъде сте така осведомен. Трябва по-добре да се подготвяте. Трябва Ви време, за да се понаучите на някои неща. Аз Ви уверявам в това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Шопов, недейте си позволява Вие да поучавате.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Господин Димитров, ние с Вас се познаваме добре и сме работили добре, надявам се пак да работим добре, но моля Ви позволете ми аз да си служа с българския език по-добре, отколкото някои други хора, така че мисля, че думата "обслужва" съм я употребил съвсем на място. Не искам да говоря, да се задълбочавам в тази насока, защото ще стане неудобно за аудиторията, но... (реплики от мнозинството), така че много добре знам тази дума и други думи.
После, имайте предвид и с това завършвам, ясни са целите, ясни са мотивите. Това, което Вие излагате като мотиви, е съвършено несъстоятелно.
И аз просто апелирам към Вас: подготвяйте се по-добре, за да не излагате своята организация. (Частични ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шопов.
Думата има господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Оставам на съвестта на господин Атанасов неговото изключително нагло изказване, което е повторение на вчерашното му изказване в комисията. Всички вини, които бяха прехвърлени върху нашата глава, са всъщност вини на мнозинството, което гласува един абсолютно негоден, един закон недоносче и затова голяма част от него беше съвсем справедливо отменена от Конституционния съд. Това е един мъртъв закон.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Няма такова понятие.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Има. И Вие много добре го знаете. И факт е, че чл. 9, който всъщност е разковничето на правния казус, не действува. Оттам нататък всичките ви аргументи просто висят във въздуха.
Но аз не искам да продължавам юридическия спор. Ако смятате, че решението, което днес ще приеме Народното събрание, е в някакво нарушение, можете да се обърнете към Конституционния съд и да получите съответния отговор.
Аз обаче искам да продължа и да изтъкна някои аргументи освен това, което беше споменато - за правото на една политическа сила, спечелила парламентарните избори, да направи своя политически избор, защото решенията, които взима Народното събрание са политически решения, но има разлика между политически и партийни решения. Партийните решения, господин Атанасов, ги взимахте вие и затова назначавахте на тези длъжности хора, които не само, че не са професионалисти, но които никога не са имали нищо общо с тези професии. Защото защитаваният от господин Шопов генерален директор, е човек, който преди това не беше стъпвал в радиото. Какъв професионалист е той и какво мислите, че е направил за тези две години?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Какво не е направил?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Абсолютно нищо. Аз ще ви кажа сега какво не е направил и какво трябваше да направи. И двете институции - имам предвид Българска национална телевизия и Българско национално радио, продължават да бъдат едни тоталитарни структури. Те са изградени в предишния модел държава. Нищо от тях не е променено.
Искам да направя едно отклонение и да кажа, че на вчерашното заседание на комисията господин Вълков, генерален директор на БТА, се държа изключително достойно, прие много мъжки и изтъкна и логични доводи за това, че правото е на политическата сила да вземе своето решение и каза нещо много важно - че човекът, който се предлага, е абсолютен професионалист. Тоест, една нормална смяна на ръководството.
Но не е така за двете останали институции. Това изобщо не е така.
За Българското национално радио. Две години, през които господин Вечеслав Тунев е генерален директор, в Българското национално радио не е извършена никаква структурна промяна. Там продължава да има абсолютно паразитни звена и да работят хора, които не знаят за какво получават заплата. Освен това има хора, които пък получават заплата и от други места. Но при всички случаи тези структури като редакции, направления, отделни програми, се нуждаят от едно много сериозно преустройство. Но това преустройство може да бъде направено само от професионалист. В тази структурна промяна не трябва да има това механично съкращение на 10-те процента, а трябва да има съкращения на функции, обединяване на звена, избистряне на програмни концепции, създаване на нови програмни концепции. Защото, господин Шопов, хвалената от Вас програма "Христо Ботев", за която не е вярно, че се слуша от над 10 на сто, слуша се между 2 и 8 на сто и която има всъщност 4 пъти по-малко слушатели от програма "Хоризонт", има 10 души повече персонал и има 17 говорители. Пълен абсурд! Това е програма, която се нуждае от радикално преустройство.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Закрийте я!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: И това може да бъде направено само, казах, от хора, които са професионалисти.
Вторият момент е свързан с техническото преустройство на Българското радио. Закупуването на модерна компютърна техника, която ще позволи съкращаване на част от техническия персонал и много по-професионално изработване на продукта, който се предлага в българския ефир. В момента се купува техника на парче, остарели модели, които не могат да изпълняват тези технически функции и позволяват да се държат много излишни хора.
Рекламна политика - много важен момент. Рекламната политика на Българското национално радио позволява в момента да се сключват договори, които директно ощетяват радиото. Схемата е много проста. Фирма, която дава реклама, посредническа рекламна агенция, която прибира тлъста комисионна. Но не нормалната комисионна, защото това е обикновена практика, а комисионна от порядъка на 50 на сто. И знаете ли коя е една от най-облагодетелствуваните? На Аглая Шамлиева - "А-Я", предаването на Мико Петров "Неделя 150", фирми като "Кнес" и т.н. И по този начин българското национално радио се лишава от хиляди долари за сметка на частни агенти и рекламни къщи.
Втори вариант, при който се изпомпват пари от Българското национално радио, е когато е сключен договорът и рекламата започва да тече, посредникът прибира парите, но не внася необходимата сума в Българското национално радио, а я внася, примерно, след 6 месеца. Вие знаете какви бяха лихвите през миналата година, как се менеше курсът на долара и каква печалба може да се направи от няколко хиляди долара.
Ето това нещо е хаосът и беззаконието в една национална институция, който трябва да бъде пресечен и да спре облагодетелстването на приближени на вашата партия хора, част от които пари вероятно отиват и във вашата партийна каса.
Мисля, че тези аргументи са достатъчни, за да бъде извършена смяната и в Българското национално радио, и в Българската национална телевизия. Защото тази структура, абсолютно неефективна, тромава, при това даваща възможност за безброй комбинации за корупция, тъй като всяка усложнена структура дава възможност за такива комбинации, в много по-големи мащаби действува и в Българската национална телевизия. Там порядъците вече на тези комбинации с рекламни къщи са няколко пъти по-големи и оттам също се ограбват десетки хиляди долари. Господин Благой Димитров ви каза становището на Министерство на финансите въз основа на финансови ревизии, извършени и в Националното радио, и в Националната телевизия.
Затова мисля, че решението, което днес ние ще вземем, ще позволи, първо, в двете институции...
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Това не е законно.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Дали е законно - аз ви казах, има процедура, изпълнете я. Ще се произнесе Конституционният съд.
И в двете национални институции трябва, първо, да отидат хора, които са абсолютни професионалисти и смятам, че тези, които ние предлагаме, са точно такива. Защото нямаше никакви възражения вчера в комисията по отношение професионализма на кандидатите, които ще оглавят и трите национални институции.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Това не е вярно.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Това е вярно. Има протокол, може да го прочетете. Това беше потвърдено и от реакцията на работещите в националните институции, тъй като тези хора не са като господин Тунев, които за пръв път стъпват там и които са от породата на цивилните изкуствоведи, както ги наричахме едно време в журналистическото братство, т.е., хора на двойно подчинение. Това са хора, които са работили в тези институции, ползват се с доверието на своите колеги и ще получат тяхната подкрепа. Те ще направят структурната реформа, те ще въведат ред в националните институции и те ще помогнат на тези национални институции действително при своята работа да защитават и да открояват най-важните обществени интереси, а няма да изпълняват политическите поръчки по начина, по който работеха по време на вашето управление. И това е ясно на цяла България.

Завършвайки искам да ви кажа, че е крайно време да спрем със запазването на номенклатурни оазиси, които може би сега вече са номенклатурни приюти, и когато хората отиват в една национална институция действително е по-добре да идват от вестник "Демокрация", отколкото от Държавна сигурност. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Реплика, заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Реплика към господин Ляков.
Многоуважаеми господин Ляков, очевидно и Вие, както господин Влашки вчера, не дооценихте деликатния хумор и ирония на господин Вълков, но аз искам да обърна внимание на Вашето удивително твърдение вчера - че в новата си продукция и трите национални медии за в бъдеще трябва да се съобразяват и да акцентуват на новите моменти, на новото време, което е дошло след изборите на 19 април. Благодаря ви. (Шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мерджанов.
За реплика ли? Втора реплика.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Господин Ляков е от моя избирателен район - тринадесети, фатален, Пазарджишки район.
Аз слушах с интерес това, което той говори. Говори го много добре, с апломб и всичко, което казва, според него е истина. Но понеже тези, които са на власт, наистина имат право, нека да го направят. Но нека, господин Ляков, не говорим, че това, което Вие правите е най-правилното. Ще видим след една или две, или след колко години, че това, което сте правили, ще бъде също така лошо, както ние сме го правили преди това. (Смях и оживление в блока на СДС.) И ние не сме го правили с цел да бъде лошо. Ще видите, че вие ще бъдете в същата позиция, и то в най-скоро време.
Искам да ви кажа и още нещо. Когато Вие прохождахте в журналистиката, аз сега няма да казвам тук по какъв начин е станало и как е станало, но мога и друг път да го кажа. Искам да Ви кажа: Вие тогава велик професионалист ли бяхте? И смятате ли, че това, което Вие ръководите в момента, е суперпрофесионално и нямате никаква политическа нотка и оцветка в това, което правите във Вашата журналистическа дейност?
Всеки един субект, поставен в условията на политическа обстановка, не искам да кажа сега, че се конфронтираме, защото то е ясно, взема някакви решения. Въпросът е, че невинаги могат да бъдат правилни. Това е. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Баташки.
Реплика на господин Ляков ли искате? А, реплика на репликата не може.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Аз нарочно засегнах в своето изказване, от чисто журналистическа гледна точка, дейността на трите национални медии. (Реплика на Иво Атанасов от място, която не се разбира.)
Така ли мислите, господин Атанасов? Мога да Ви говоря, знаете ли колко много? И много по-професионално. Защото аз съм бил действащ журналист.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ЛЕВИЦАТА: Къде?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Във вестник "Орбита".
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ЛЕВИЦАТА: В ЦК на Комсомола.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Вестник "Орбита" беше издание на ЦК на ДКМС, да, но беше един от най-популярните и уважавани вестници в България. (Шум и оживление в блока на левицата, ръкопляскания и възгласи: "Браво!")
Така че един професионален журналист може да дава професионални оценки за разлика от Вас, който няма нищо общо с журналистиката, по същия начин както двамата генерални директори нямат нищо общо с дейността на тези институции.
Но искам да Ви кажа това: тези проценти, които цитира господин Шопов за програма "Хоризонт", знаете ли откога са? Те са отсега. Но през месец март и февруари знаете ли колко беше рейтингът на програма "Хоризонт"?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Това е положително, че се е вдигнал.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Вдигнал се е, да, защото се върнаха професионалистите там. Затова когато се цитират такива проценти, нека все пак да се казва обективно какво състояние на съответната програма и радио отразяват.
И накрая, действително има важни обществени проблеми, които, аз вчера казах, са най-добре отразени в Декларацията за национално съгласие. Тези неща трябва да присъстват неотменимо в информацията, която се излъчва по националните медии. Това е номер едно в обществото в момента и ние всички го приехме заедно тук. Не може една национална медия да се прави, че такъв документ не съществува и да прави герои мутрите и хора като Роко, а да не прави герои тези, които се борят срещу тях. Благодаря ви.(Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Благодаря Ви, господин председател. Моля се Богу, че това, което ще кажа, ще помогне и от ляво и от дясно да решим казуса колкото се може по-бързо и да не харчим народна пара в празни приказки.
Уважавам Благой Димитров, той го знае това, уважавам господин Райчевски, с който, надявам се, сме приятели, но днес направихме сверка с Конституционния съд, с Пенчо Пенев. Елементарен е казусът. Не искам да ви губя времето, затуй ще ви прочета два реда:
"Правилното решение е да се предложи и гласува нов текст в Закона за радио и телевизия, уреждащ процедурата по избор на националния съвет, отменен и с решение на Конституционния съд".
Две изречения само. Това е казусът. Друг казус няма.
Сега, уважавам Стефан Димитров и госпожа Лили Попова, нямам нищо против тях и се моля Богу да помогнат и на България, и на журналистиката, но тръгнем ли срещу законите, срещу Конституцията, правим ли подобни прецеденти, нагазваме вода, в която наистина никой няма полза.
Когато аз бях председател на управляващата комисия, единствената управляваща комисия в миналия парламент, се знаеше, че нито Клара, нито вашият Евгений Михайлов можеха да вдигнат глава в нарушение на една точка от закона и Конституцията, тогава временния статут. Не можеха и да мечтаят.
Второ. Някои момченца, които тогава откраднаха няколко милиона долара, щяха сега да лежат в затвора. Това го знаят и кучетата на село.
Частушката: "Хайде тръгвай си към Правец/дето сред бръшлян и здравец/на баща ти посред двора/те очаква прокурорът" (Смях и весело оживление в блока на мнозинството.)
Само че не ми беше позволено. Знаеше се, че аз уважавам журналистическата професия извънредно много. Това е четвъртата власт. Това трябва да бъде пръстът върху пулса на хората и спазването на закона. Спазва ли закона нашата журналистика в момента? Тя е слугиня на управляващите - и червени, и сини! Това е фактът! Това е фактът!
Когато тръгнете вие да плюете нашата партия и моята личност, ние не ви водим гарес по простата причина, че в света има нещо, познато като благородство - служба на Отечеството. Това е причината ние да не ви отвръщаме на цялата ужасна сволач, която беше отправена срещу мен и срещу тази партия, наречена БББ.
Затуй моля се Богу днес да се реши този казус. Трябва да се избере национален съвет и този национален съвет законно да избере ново ръководство. Благодаря. (Единични ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев. Има думата господин Стоян Райчевски.


СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата, за да добавя още няколко щрихи в мотивите, които наложиха смяната или промяна в ръководството на българските национални медии. Преди това съм длъжен да отговоря на някои отправени обвинения и упреци върху начина, по който беше проведено последното заседание на Комисията по културата и медиите.
Първият въпрос: защо не се гледа едновременно с двата проекта за решение и законопроектът, внесен от Демократичната левица?
Много просто, защото те са внесени по различно време. Когато ние определихме нашия дневен ред, имахме само два проекта за решение за промяна в ръководството на Българската телеграфна агенция - първия, а втория - за промяна в ръководството на Българската национална телевизия и Българското национално радио. След това дойде законопроект - този на Демократичната левица, който предвижда промени в Закона за радиото и телевизията. Дори и едновременно да бяха пристигнали, те не могат съобразно нашия правилник и нашата практика да бъдат гледани едновременно и не може едновременно по тях да се взимат становища или каквито и да било решения, тъй като Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание съвсем изрично уточнява и повелява всички текстове по някой законопроект да се гледат едновременно и да се излиза с единно становище по тях.
Ще припомня на господин Атанасов, който отправи този упрек, че ние имаме и други законопроекти...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Райчевски, извинявайте. Законопроектът, внесен от господин Корнезов, не е предмет на разглеждане тук.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Именно заради това обяснявам защо не беше гледан в нашата комисия. Той ще бъде гледан тогава, когато ние на някое следващо заседание взимаме становище по всички законопроекти, отнасящи се до промени в Закона за радиото и телевизията, а освен това ние вече имаме предложение и за нови закон.
По втория упрек, който засяга моята позиция относно това кое налага смяната или промяната в ръководствата на националните медии. Това не е политически въпрос, както господин Атанасов твърди. Защо той не цитира моите думи и моите изказвания по време на дебатите? Там такава позиция не съм заемал, защото това не е мое убеждение.
Цитирано е интервю във в. "Стандарт" по съвсем друг повод и в съвсем друг смисъл. Тогава към мене се отправяха въпроси защо все още не се сменят ръководствата на българските национални медии. И отговорих, че това не е въпрос, който ще решаваме ние, а се водят политически консултации между политическите сили. Това беше тогавашното ми становище.
Относно това каква трябва да бъде телевизията - тя трябва да бъде обществена и разбира се обществен съвет ще решава въпросите за нейното ръководство. Но това е предмет на новия закон, който ние ще приемем. Дай Боже, това да стане до края на годината, каквато е нашата програма и каквато е нашата воля.
И по прословутия § 6 от Конституцията.
Вие се позовавате на национален съвет, който не съществува. Ние нямаме избран Национален съвет за радио и телевизия, който би трябвало да назначава. Ние не можем да го изберем поради решението на Конституционния съд. Следователно ние не можем да седим в правен вакуум и се позоваваме съвсем основателно на нашия основен закон - Конституцията.
Сега ще ми позволите да ви запозная и с още няколко аргумента към мотивите, поради което ние поискахме промяна в ръководствата.
В комисията бяха атакувани текстовете, които говорят за новите условия. Бяха задавани много въпроси към мене и към колегите ми какви са тези нови условия, при които в момента трябва да работят националните медии.
Аз се изненадвам, че въобще може да бъде зададен такъв въпрос. Новите условия са ясни. Новите условия са условията, в които трябва да работим - в ограниченията на валутния съвет. Новите условия са приоритетите, които ни поставя програмата на правителството за борбата с организираната и неорганизираната престъпност. Новите условия са усилията ни за изграждане на гражданско общество. Има и още нещо, което засяга имиджа на България в света.
Промените в ръководствата на Българската телеграфна агенция, Българското национално радио и Българската национална телевизия се налагат и поради факта, че днес трябва да се започне изграждането на новото лице на България пред света. Всички помним последните две години от управлението на страната. Нима някои от нашите чуждестранни партньори ще повярват докрай на сегашното желание за нова работа при положение, че институциите, които са призвани да променят образа на страната, се ръководят от старите ръководители по стария модел и стария начин.
Поставя се въпросът, че терминът нови условия бил общо понятие. Нима досега някой в България е работил при условия на валутен съвет? Не изисква ли тази особено важна и сложна ситуация нови хора, с ново виждане, с ново мислене и най-вече с хъс за подкрепа на промените към гражданско общество?
Смятате ли, че ръководители, работили години в едно друго по стил и маниер управление, биха подкрепили докрай и биха имали сили да извършат тези промени? И най-важното е: този път наистина тези институции трябва да бъдат превърнати в национални медии - медии, които представят лицето на България, новото лице на България.
Обществена тайна доскоро бе наложената цензура в националните медии, която за съжаление се превърна в автоцензура сред много от журналистите, които действат и до днес. Нима това особено опасно поведение би могло да се пресече, оставяйки нещата постарому? Не може журналистът да работи по нов начин със старо ръководство. И за какво стабилно ръководство можем да говорим специално в Българската национална телевизия, когато доста дълго време тя се управляваше от изпълняващ длъжността?
Тази обстановка на несигурност в трите най-важни национални медии рефлектира и у нас, и в чужбина. Колкото по-бързо се създаде работна атмосфера за деловитост и професионализъм, толкова по-бързо нещата в тези информационни институти ще тръгнат наистина по нов демократичен начин. А това ще донесе единствено полза на държавата и на обществото.
Неслучайно медийната политика на страната е сред приоритетите на правителствената програма, защото, за да докажем, че цивилизованият ни избор е европейски, трябва да започнем именно от представянето на самите себе си по нов начин пред света. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! След всичко казано дотук не е необходима кой знае каква проницателност, за да се проумее, че вашите мотиви са изсмукани от пръсти, а там - уверявам ви - няма нищо друго, освен онова, което е под ноктите. (Оживление сред левицата.)
Съвсем ясно е също така, че вашите действия в случая са подчинени не на закона, а на голата политическа целесъобразност. А както е известно, за политическата целесъобразност - гола или облечена - няма забранени демократични територии и всяко парламентарно решение, взето под неин натиск, поражда необходимостта от ново такова. Днес вие сваляте директори, утре - уверявам ви, защото нещата пак няма да вървят, ще сваляте завеждащ отдели, а вдругиден ще замените и обикновените репортери. И накрая, като няма кой друг, ще започнете да подозирате и своите и по политическа целесъобразност ще разчистите и тях. Междупрочем такива примери вече има.
Наистина всяка власт сменя част от хората, но само умната власт променя паралелно с това и правилата на играта. А правилата се съдържат в Закона за радио и телевизия, който вие се опитвате всячески да заобиколите.
Съжалявам, но вие вероятно не съзнавате, че ако оставите без законов регламент, макар и за няколко месеца, новите директори, те ще имат съдбата на своите предшественици и бъдете сигурни - ще танцуват само едно лято или най-много до края на есента.
Аз се отнасям с дълбоко разбиране и дори със съчувствие към притесненията на господин премиера от тоталната позитивна пропаганда, която ентусиазирано се излива от радио-телевизионния ефир. Както сам господин Костов каза, по-добре е нещата да се правят с вкус, със съвременни средства, а не да наподобяват плакат от близкото минало. Но за това е необходима професионална свобода, а не политически диктат и цензура. Необходими са професионалисти, а не клакьори.
Бих желал да греша, но с необмислените си действия вие само ще замените агитплаката от близкото минало с някакво посттоталитарно, може би живо дадзибао, което обаче ще може да прави само две неща: да ръкопляска и да казва "Браво!". Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Има думата господин Яшо Минков.

ЯШО МИНКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважеми колеги. Искам от името на нашата парламентарна група да изразя аргументите защо ние считаме, че това, което в момента върши Народното събрание, е противозаконно. Не можем да приемем това, че с отмяната на чл. 9 от страна на Конституционния съд се отваря празнота в останалите действащи текстове от Закона за радиото и телевизията. Съгласно § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията до създаването на нова законодателна уредба за Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция, Народното събрание осъществява правомощията си, които Великото Народно събрание е имало по отношение на тези национални институции. Това е факт. Но такава законодателна уредба вече съществува, тя е създадена - това е влезлият в сила на 13 септември 1996 г. Закон за радиото и телевизията. От тази именно дата правомощията на Народното събрание по отношение на националните медии вече са прекратени безусловно. Според новия закон генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио се избират от предвидения в този закон Национален съвет за радио и телевизия. И този закон е в сила, той действа, колеги.
Тъй като между влизането на закона в сила и конституирането на новите органи, в това число на Националния съвет за радио и телевизия, минава време, в Преходните и заключителни разпоредби - § 4, ал. 2, се казва, че до създаването на новите органи всички длъжностни лица в досегашните органи на Българското национално радио и Българската национална телевизия продължават дейността си, а заварените генерални директори продължават да изпълняват функциите си. И никой не може да упрекне специално Парламентарната група и партия Български бизнесблок в прекалени симпатии и любов към сега действащите генерални директори. Това многократно е заявявано като наша позиция. Но това е законовият факт, това е статусът. Тази част от текста не е отменена от Конституционния съд, въпреки че тя беше атакувана именно от вас тогава. Органите по нея, включително и Националният съвет за радио и телевизия, още не са създадени. Следователно заварените генерални директори трябва да бъдат оставени да продължат и да изпълняват своите функции. И никой освен Националният съвет за радио и телевизия няма право да ги сменя. Този текст в закона също е в сила, не е отменен. Още повече, че това грубо нарушение на закона, а ние сме институция, която е създадена да създава, да генерира, а не да нарушава законите, няма да бъде погледнато добре и от страна на Европа, към която толкова много се стремим.
Искам в потвърждение на това, което казах, да ви прочета няколко текста от препоръка N Р-96-10 от Комитета на министрите на Съвета на Европа, с която - предполагам - всички вие поне формално и официално би трябвало да се съгласите. А там се казва: "Подчертавайки значението и уважението на тази независимост по-специално от страна на правителството". Преди малко вие говорихте за мобифони, сега какво - да говорим направо за директиви? Вярно е, тогава са се управлявали националните медии телевизия и радио по мобифони, а сега по нареждане на правителството, може би.
"Потвърждавайки жизнената функция на публичното радио- и телевизионно разпространение като важен фактор на плуралистичните осведомителни средства, достъпни за всички на национално и регионално ниво." А само преди по-малко от час вие не позволихте този дебат да бъде излъчен пряко по Българската национална телевизия. Защо? Говорим за плурализъм - препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа!
Малко по-нататък. Управлението на финансовите средства. Добре, аз съм съгласен с господин Благой Димитров, надявам се, той разполага с достатъчно факти за финансовите злоупотреби. Но аз питам дали единствено със смяната на генералните директори, на които вие даже няма да позволите да си назначат собствен екип, а вие ще им го определите, ще се управляват много по-качествено, много по-добре финансовите средства?
Искам тук да обърна внимание, че в законопроекта, който ние сме внесли, третиращ тази тема за националните медии, е засегната много сериозно и страната, която касае управлението на извънбюджетните средства. Господин Димитров може би знае много добре, че именно там са големите злоупотреби - в извънбюджетните сметки.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Големи злоупотреби - 3 млн.долара!
ЯШО МИНКОВ: Съгласен съм с Вас, надявам се, разполагате с факти.
"Правилата, уреждащи статута на управителните органи на публичните радио- и телевизионни организации и по-специално тяхното образуване, би трябвало да бъдат дефинирани така, че да изключват всякакво политическо и друго вмешателство в тяхната работа." А преди малко господин Ляков, бивш журналист мисля, че беше, ако не се лъжа, каза, че именно това е политическото вмешателство.
И още нещо. "Не могат да получават мандат, нито да получават инструкции от лица или инстанции извън органите и лицата, натоварени с тези функции" - именно Националният съвет.
Аз мисля, че това са препоръки, които е нормално едно демократично мнозинство, за каквото ОДС има претенции да бъде, да се вслуша, ако иска наистина да направи добро впечатление.
И накрая, позволете ми да завърша с това. Ние нямаме нищо против смяната на генералните директори, ако наистина вие като мнозинство решите, че тя е необходима. Казах преди малко, че не се славим като големи любители на сегашните директори. Но имайки предвид тези аргументи от чисто юридическа страна, това, което искам да кажа, е, че ние участваме в дебатите, за да изразим своята позиция, но няма да участваме в гласуването, защото за нас гласуването "за" или "против", ще означава единствено участие в нарушаването на закона, който все пак е в сила. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Панчо Панайотов за реплика.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Уважаеми дами и господа. Аз твърдя, че това, което става тук, е един цирк, смешен цирк. След това се сърдим на журналистите, че описват депутатите такива, каквито са. Виновни са журналистите. Цирк е, защото едната част от парламентарната зала протестира срещу другата.
Уважаеми дами и господа. Тези, които имат основание да протестират, са журналистите в тази страна. Тези, които имат основание да протестират, са 8-те милиона българи в тази страна. И те имат основание да протестират не срещу когото и да е, а срещу този парламент, който 7 години спа и дремеше и освен многото други работи, които не свърши, не си свърши и тази работа. Днес има очевидната потребност да се сменят директорите. Аз казвам моя мотив.
Уважаеми дами и господа. Българската национална телевизия за тази година се финансира от бюджета на Република България, за чието изпълнение отговорност носят управляващите Обединени демократични сили. Те носят отговорност. В контекста на това ще повторя за сетен път - никой не може да им отнеме правото да правят онова, което считат за добро за себе си, за своето управление и добро за гражданите на страната.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Пак политическа зависимост!
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ: Иво, по отношение на твойте идеи и тези за професионализъм, уважаеми дами и господа, нека да бъдем малко по-скромни. В тази зала никой няма право да определя професионализма на журналистите или на управляващите медиите. Никой няма право. Професионализмът в Америка се определя от пазара, в Северна Корея се определя от депутатите. А по отношение на това, което сте го измислили с този закон, да се въведе бързо общественият съвет, Иво, след това може да полюпите семки отвън пред парламента. Аз ще ви обясня, че това е въпрос, който просто в момента не може да стане. Знаеш ли защо? Защото общественият съвет е несъвместим с бюджетно финансиране на телевизията. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Госпожи и господа!
Относно споровете дали това е конституционносъобразен проект или не, не Народното събрание е тази институция, която може да казва кой нормативен акт е съобразен с Конституцията. Има една институция, която се нарича Конституционен съд, която единствено е призвана, съгласно Конституцията, да определя конституционносъобразността на даден нормативен акт.
Искам да се спра, обаче, на някои мотиви, които се изложиха тук срещу проекта за решение. Най-напред се твърди, че е нарушена процедурата. Аз твърдя, че процедурата е перфектна, защото чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание казва точно: "Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя." А не всички проекти, въведени в деловодството, със съседни входящи номера. В деловодството наистина има проекти, но те касаят две различни материи, едното - законопроекти за промяна на сега съществуващия закон и вторият тип проекти - това са проекторешения, които предвиждат смяна на ръководствата на трите национални медии.
В едно е прав господин Атанасов, че ние бихме могли много бързо да променим сега съществуващият закон и да определим такъв национален съвет, който на нас ни изнася, дори назначен изцяло от министър-председателя, президента или председателя на Народното събрание, който национален съвет да назначи такъв управителен съвет на националните медии, такива генерални директори, които на нас ни изнасят. Но точно че ние не го направихме, е доказателството, че ние сме демократична политическа сила и не искаме да се движим според този калпав антидемократичен закон, който вие приехте в миналото Народно събрание. Защото този калпав и антидемократичен закон превръща националните медии в институции, в държавни институции, подчинени на управляващата политическа сила и на правителството на управляващата политическа сила.
Да, ние ще променим закона, но ще направим и националните електронни медии такива институции, които да не бъдат зависими от управляващата политическа сила и от държавата.
Такъв закон ще има и той ще бъде добър. А ние няма да вървим и да искаме националните медии да са подчинени на държавните институции, така както вие искате.
Второ. Твърди се, че нямало сериозни мотиви относно искането за смяна на генералните директори. Ами мотивите са много прости и ясни - възстановяване на една справедливост. Защото една справедливост беше нарушена с политическия акт, политически акт на миналото Народно събрание. Защото политически акт беше назначаването на досегашните генерални директори.
Нормално е тази справедливост да бъде възстановена. И това може да бъде единственият мотив, не е необходимо да се посочват каквито и да е други мотиви, възстановяването на справедливостта е достатъчен мотив за тези проекторешения.
Що се отнася до професионализма и политическата ангажираност на предлаганите кандидати, в техните биографии е казано точно. Те не са членове на нито една, подчертавам, на нито една политическа сила или партия, не само на БКП, а на нито една.
Що се отнася обаче до техните политически убеждения, те са достатъчно интелигентни хора, а всеки един интелигентен човек в България има свои политически убеждения и тези политически убеждения го карат да симпатизира на тази политическа сила, която е призвана да извърши демократичните промени в страната. Само един, поне средно интелигентен човек, може да има такива политически убеждения.
Що се отнася до рейтинга на Националното радио и на Националната телевизия. Данните, които бяха цитирани, са точно така, верни са. Но те са верни, защото се прави съпоставка на рейтинга между държавните институции. Ами 1960 г., естествено, че между държавните институции при правителство на Жан Виденов, при парламент на БСП, при полиция на Добрев, при държавни институции, подчинени на БСП нормално е телевизията и радиото да имат висок рейтинг. Че и пожарната ако беше включена в тези въпроси, и тя щеше да има по-висок рейтинг от вашето правителство.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Ще видим вашето.
САШО СТОЯНОВ: Но... когато ние говорим за рейтинг на националните медии, националните медии трябва да имат рейтинг на базата на това, което отразяват, на базата на информацията, на базата на това, което излъчват. Защото националните медии могат да имат рейтинг само тогава, когато в тях няма цензура. А цензура до ден днешен имаше. Защото, нека да не забравяме, че новините и схемата на "По света и у нас" в Националната телевизия се изпращаше в 18 ч. на "Позитано" N 20. И след одобрение новините бяха сглобявани. Самият аз бях свидетел. Бях в Шесто студио на телевизията, когато дойде представител на Висшия съвет на БСП да цензурира не какво да е, а социологически проучвания, които не се харесаха на управляващите.
ГЛАС ОТ ЛЯВО: Вие сега не го ли правите?
САШО СТОЯНОВ: Така че, така че... за цензура... когато говорим за рейтинг на националните медии, да, националните медии ще имат този рейтинг, този авторитет, който заслужават. В националните медии работят професионалисти. В националните медии работят много свестни и сериозни хора. Националните медии ще бъдат ръководени от професионалисти, от сериозни, известни хора, благодарение на които те ще имат достатъчно добър, достатъчно висок, полагащ им се висок рейтинг. Това просто ще стане. Благодаря. (Ръкопляскания в дясната страна на залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата за реплика господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин Стоянов, това, което казахте, просто не е точно. От 19-и, когато беше избрано правителството, до днес, примерно, в "По света и у нас" по телевизията са дадени точно 57 репортажа на Съюза на демократичните сили. На Българската социалистическа партия за същия период от време - само 7. Мога да Ви дам данни. Ето данните тук: предавания, дата по дата, час по час, участие по участие.
За същия период от време преди две години при предишното правителство в "По света и у нас" е имало 15 предавания на Българската социалистическа партия срещу 12 на Съюза на демократичните сили. Точно така е по "Панорама". Така е в предаванията по Българското радио.
Още нещо ще ви кажа и ще приключа. Ето, тук са подписите на Петър Стоянов - президент днешен, Иван Костов - премиер днешен, Йордан Соколов - председател на Народното събрание. Те са подписали на 17 септември 1996 г. искането до Конституционния съд. И в това искане изрично е посочено, че не може и не трябва генералните директори, въобще управителните тела да бъдат избирани от парламент и парламентарно мнозинство. Защото тези медии действително трябва да бъдат свободни и българската журналистика да бъде свободна.
Как може само за няколко месеца да промените становището си на 180 градуса? Благодаря ви. (Ръкопляскания и възгласи: "Браво!" в лявата страна на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата за дуплика господин Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Моята дуплика е проста. Съжалявам, ние тук не сме бакалница, за да мерим на кантар минутите, още повече, че посочените данни не зная откъде са взети, но те са неверни, най-меко казано. Ако вие смятате СДС - правителството на България, ако вие смятате СДС - президента на България, то тогава отиваме много далече. Защото ако тръгне един репортер с една камера и един микрофон из страната и пита обикновените хора, също ще включите тяхното мнение за СДС. Защото българският народ каза ясно какво иска. Да, българският народ е дал волята си, българският народ подкрепя СДС, българският народ подкрепя Обединените демократични сили и всичко, което става.
Българският народ не подкрепи вас. И колкото и да ви е трудно, колкото и да ви е мъчно, това е факт. И естествено е вие да не присъствувате не само на екрана и в ефира. Много скоро вие няма да присъствувате в политическия живот на страната. Благодаря. (Смях в лявата страна на залата, ръкопляскания в дясната страна на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата господин Димитър Луджев.

ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, господа депутати- На консултациите, които проведохме с представители на правителството и на Съюза на демократичните сили, ние се съгласихме с това, че ръководствата на националните медии се нуждаят от промяна и поддържаме това искане и ще поддържаме промяната, която се предлага днес с решението, което се внася.
Аз мисля, че тук пренията влязоха в една сфера, която, разбира се, си заслужава. Но едно нещо е ясно - че след като в страната ни е извършена промяна, сериозна промяна, трябва да се спре и малко с демагогията.
Нашето предложение беше и си остава. Има противоречия, които възникват от отмяната на някои разпоредби от закона от страна на Конституционния съд. Затова ние предложихме и съжаляваме, че не е прието в решението на Народното събрание да се включи точка, която да предвижда спешно приемане на нови, съответстващи на решението на Конституционния съд текстове на действащия закон, или нов закон, което е по-добре. Даже се договорихме, че с избора на новите ръководители на телевизията и радиото ние ще възложим в определен срок от време, не по-късно от края на тази година, те да съдействат за изработването на новия закон.
Искам да кажа на господата отляво, че решението на Народното събрание също е закон (също е закон!) и когато съществува празнота в законовата уредба, Народното събрание е в състояние да вземе решение по въпроса.
Мисля, че не е необходимо да се минава през сложни юридически прения, но препоръчваме на управляващото мнозинство действително да фиксира в решението една воля, един текст, едно задължение към избраните от нас нови ръководители на държавните медии, с които действително да устроим съществуващата законова празнота.
Колеги, проблемът е действително дали ние ще ставаме цивилизована държава или няма да бъдем такава. Четири години и нещо, доколкото си спомням, се управлявахме от временен статут, след това от един закон, изработен по определен тертип, поръчка.
Много важно за нас като граждани, за нашето общество, за идеите, които проповядваме, за независимостта на медийните институции от държавната власт, много важно за нашата интеграция в Европа е действително в най-скоро време, във възможно най-скоро време ние да имаме един нормален, цивилизован закон. И като заявяваме подкрепата на Обединението за национално спасение към решенията за промяна на ръководствата и към предложените кандидатури, ние просто внасяме като предложение: ако е възможно, с един прост текст тук, може би от два реда, да се фиксира срокът, в който задължаваме ръководствата на Българското национално радио и Българската национална телевизия да внесат проекта за закон или текстовете към този закон, с които да уредим съществуващата празнота. Това е от полза на всички ни. Това просто ще снеме от нас една голяма отговорност и ще даде перспектива най-после в страната ни да се реши един огромен проблем, огромен проблем, без който няма да има гражданско общество, няма да има демокрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Луджев.
Има думата господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги. Аз няма да използвам трибуната за оправдаване на мнозинството във взетото решение, което, надявам се, в скоро време ще бъде факт. Ще се спра за кратко на това, което беше наречено "параграф 22" от господин Атанасов. Кой създаде параграф 22 не само в телевизията, а и в държавата, е безкрайно ясно на всички.
Беше използвана пак от лявата страна на залата думата "тоталитарна" или "тоталитарни". Да, Българското национално радио, Българска национална телевизия и Българска телеграфна агенция бяха тоталитарни организации, защото бяха създадени по времето и с ясното съзнание на управляващите, че трябва да манипулират общественото мнение в определена посока. Точно тази конструкция, която целеше да заблуди и българското общество, и целия свят, защото излъчвахме информация навън, за успехите на комунизма в България, превърна тези три националноинформационни системи в тоталитарни формации, превърна ги в едно гнездо на оси, в което професионалисти заставаха срещу професионалисти и професионалисти заставаха срещу собствената си професионална съвест, за да изпълнят политическите поръчки. И поради тази причина промените, които настъпиха след 1989 г., най-много бодяха очите на тези, които ги формираха по този начин.
Никой не може да отрече факта, че след 1989 г. българите престанаха да гледат преди това разчупената руска телевизия и започнаха да гледат нашата. Никой не може да отрече факта, че след края на 1992 и началото на 1993 г. българите отново започнаха да превключват телевизорите си на други канали, в това число и на руската теливизия отначало. Никой не може да отрече факта, че след появата на "Дарик радио" в националния ефир аудиторията на "Хоризонт" и на "Христо Ботев" рязко падна.
Аз говоря като консуматор на информация от тези електронни медии. Аз и всички, които мислят като мен, сме на мнение, че трябва от тези три националнозначими медии да има информация обективна, вярна и точна. Аз нямам никакво основание да се съмнявам, че хората, които ние предлагаме за ръководители на тези медии, няма да се справят с тази задача. Напротив! И смятам, че един от ангажиментите на пленарна зала е да ги чуем тях, а не ние непрекъснато да се наддумваме. А истината за това какво се предлага на обществото като информация личи от ефира, от екрана и от това, което чужбина научава за нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, искам да кажа, че нямах това намерение, но тонът и разговорът, който водим тук, ме накараха да изляза пред вас, за да изкажа своето мнение. И първото е една попътна реплика, господин председателю, към Вас, защото Вие няколко пъти споменавате стандарта за 1939 г. Вярно е това нещо. Вярно е, че България по тези стандарти се нарежда в десятката на света. Но може би има и нещо друго вярно, което в тоя стандарт не е включвано. Аз си спомням, че в моето село бяхме 72 ученика във втори клас и само на Гергьовден и на Великден родителите ни даваха възможността да пием една лимонадка, и само на 24 май следобед събувахме галошките, цървулите и на 15 септември ги обувахме отново. А това бяха 75 процента от децата на България. Така че може би в тоя стандарт 75 на сто от децата на България не бяхме включвани.
Това е моята реплика, на която не държа да получа отговор, но понеже няколко пъти го казвате.
Уважаеми колеги, от това което чух идвам до извода, че под синьото небе - нищо ново. И като го казвам, това няма нищо общо със синята идея или с моя син костюм. Просто, нищо ново не сме научили от онова, което стана и от което държавата ни изстрада.
Аз не мога като специалист да изразя своето становище за ръководителите на трите медии, които формират наистина общественото мнение. Търся аналог, с който да направя своя извод и естествено своето поведение. И може би, ако тази смяна днес ставаше не на един друг фон, щях да имам и друго поведение.
Но, вземете един пример. Говорим за трите медии - за БТА, за радиото и телевизията. Радиото и телевизията са в основата си на държавна издръжка. А БТА не е на държавна издръжка. Там се дават 15-25 на сто само за обновяване. Останалото всичко е на заплати, които са на самоиздръжка. И аз не чух, примерно някой да каже нещо против тази институция, но в същото време това го слагаме в един кюп. Ето това е нещо, което ме подразни, защото по този начин сме правили нещата или са правени преди нас нещата по същия начин.
И тъй като казах, че търся аналог - аналогът намирам в доста големия процент на освобождаване на хора в областта, която познавам аз, селското стопанство. Аз нямам намерение да казвам, че всички, които се освобождават са най-добрите или добрите. Нищо подобно. Между тях има хора, които много отдавна трябваше да бъдат освободени. Има и хора, които са не много добри, а отлични, и ги сменяме по същия начин. Ето това ме кара да се страхувам, че днешното поведение е нещо близко до онова.
Понеже някои колеги казаха за мобифони за управление - не виждам един наш колега, който направи по мобифона съобщение на един такъв освободен отличен специалист да излезе от кабинета си, защото трябва да влезе новият, преди този човек да си е получил заповедта от министъра. Ето това ме плаши и затова излязох, за да ви го кажа.
Колеги, едно такова поведение води до едно натрупване на едно потенциално напрежение, на една потенциална енергия в нацията. Идва момент, когато се намира някой бимбашия, който хваща ключа и завърта алтернатора и повежда страната към лоши пътища... Не допускайте това напрежение да става.
И това ме кара да се върна към един такъв случай, от който цялата ни родина изстрада. Аз помня 1942 до 1944 г. и помня след 1944 г. В резултат на тази двуполюсност, на това разделение на нашето общество видях майки с черни забрадки от тези най-добри мъже преди Девети септември и видях черни забрадки на тези чудесни мъже след Девети септември. Ето това ме смущава във вашето поведение на еднаквост на поведението към всеки, който тук ние разглеждаме...
Разбира се, най-малкото мисля, че е дошло времето на черните забрадки и че ще има такива, но защо трябва пък да се връщаме на известните, описани добре методи на Алеко за омаскаряването? Защо ще трябва да правим един геноцид на най-доброто, което имаме? Нека по достоен начин да освобождаваме - поотделно всеки човек да освобождаване. Поотделно всеки човек да назначаваме, ако трябва ние да назначаваме, не по този начин, който ни се предлага.
И затова искам да ви кажа, че вие всички знаете, че повторението е майка на знанието, но повторението на грешките не е майка на демокрацията. И затова искам да ви помоля - казвам: помолвам ви - тъй като в тази зала се правят закони, нека от тази зала да не се допуска неспазването на законите. Моля ви за това нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христо Стоянов. (Шум и реплики в залата.)
Няма време за реплика. Времето на Парламентарната група на СДС е изконсумирано.
Господин Георги Първанов има думата.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес е един тъжен ден за българската демокрация. (Оживление в залата.)
Днес наистина много отчетливо се видя, че в СДС нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили.
Вземам думата не само заради правото, което го позволява на всяка парламентарна група, не само заради политическото право на опозицията да каже ясно и отчетливо своята дума по един такъв немаловажен въпрос. Имам и моралното право да се изкажа, тъй като, уважаеми господа, бях един от онези, които в Парламентарната група на Демократичната левица бяха против прибързаните, необосновани и в крайна сметка неубедителни и недостатъчно резултатни промени, правени в ръководствата на националните медии при управлението на Демократичната левица. Нека си припомним, че ние от парламентарната група подкрепихме връщането на Диляна Грозданова на екрана. А и нека да си спомнят уволнените от радиото каква беше позицията ни при обсъждането на този въпрос в Комисията по радио и телевизия.
Време беше, уважаеми господин Димитров, и Българската национална телевизия, и Българското национално радио да станат наистина и български, и национални - така както е записано в наименованието им; тяхната национална програмна философия и политика да се съобрази с националните приоритети; да се гарантира на работещите в тях журналисти необходимата свобода на словото и професионална независимост.
Като истински национални институции те трябва да формират онова необходимо единение, да внесат така необходимия разум в раздираното от противоречия българско общество. След седем години мъчителен преход беше крайно време националните медии да се издигнат над противопоставянето и партизирането. И БНТ, и БНР трябваше да станат не източник на напрежение, а генератор на стабилност на националноотговорни послания и идеи.
Вместо това от няколко месеца насам, особено в днешния ден сме свидетели на един нарастващ груб политически натиск спрямо тях от страна на новото мнозинство. И ние искаме да има едно работещо, професионално, силно ръководство. Отдавна можеше и трябваше ръководните екипи на радиото и телевизията да бъдат укрепени, да бъдат засилени. Днес обаче с това решение вие ни тласкате тъкмо в обратната посока. Това е най-съкратената, най-грубата процедура на смяна на генерални директори от 1990 г. насам. Във всички случаи досега ние сме минавали през няколко етапа - на изслушване на претендентите, често пъти повече от един, на обосноваване на концепции, на виждания за програмни схеми, ако щете.
Днес не се разбира нито защо освобождавате досегашните шефове, нито в името на какво назначавате, именно назначавате, новите.

В крайна сметка какъв е мандатът, който им дава "Раковски" 134? Господин Благой Димитров заяви, че сега Българската национална телевизия е без генерален директор с мандат. Ние питаме какъв е мандатът, който даваме сега на новите генерални директори, кои са новите изисквания, за които говорите в становището на комисията? Този въпрос не получи отговор дори и в дискусията, в която Парламентарната група на СДС участваше само символично. Което впрочем също е показателно.
Няма съмнение, че и вие добре разбирате, че става дума за един недемократичен акт, че това е част от цялостната ви политика на реванш във всички сфери. Днес вие погазихте закона. За всички е ясно, че това, което става тук, не е законност, а целесъобразност. Как ще изискваме от хората да се придържат към законите, след като ние не спазваме онова, което творим? Добър или лош, законът е факт и това, че го подминавате, прави решението нелегитимно. Очевидно в крайна сметка по този въпрос ще трябва да се произнесе и Конституционният съд.
Тази смяна има връзка, тя се вписва точно в обявените от отговорни представители на СДС намерения за тотална приватизация, включително и на националния ефир. Няма съмнение, че смяната ще бъде нова стъпка към разрушаването на националния кадрови потенциал. Преди време господин Асен Агов материализира постановката си, че телевизията върви след победителите с уволнението на около 800 души. Колко ли сега ще бъдат жертвите на синята метла?
Очевидно е, че с днешния акт вие искате да наложите пълен контрол върху националните средства за масова информация, да установите пълен монопол върху информационното пространство, абсолютен медиен уют. Но това е измама. Както се вижда, ние имаме достатъчно законни, политически, професионални и морални мотиви да не подкрепим това предложение. Нещо повече, ние няма да участваме в това порочно, антидемократично гласуване.
Парламентарната група на Демократичната левица ще напусне залата за тези две точки, които сериозно накърняват престижа на Народното събрание.
И накрая, уважаеми дами и господа, когато по подобен силов начин в Тридесет и шестото Народно събрание СДС реши този проблем, господин Александър Йорданов подхвърли назидателно и бих казал ехидно в залата: четири години ще бъде така! Четири! Само след броени месеци беше опроверган. На път сте да повторите горчивата истина, но този път като фарс. Благодаря ви. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
(Депутатите от Демократичната левица напускат залата. Ръкопляскания в мнозинството.)
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Когато започна работата на този парламент, всички ние имахме надеждата и аз в частност, че това ще бъде един друг тип парламент, такива, каквито познаваме. Днешното заседание обаче отново показва, че ние правим обсъждания, каним се да вземаме решения, напускат се зали - неща, които сме слушали много дълго време.
Съжалявам, че ги няма колегите, които току-що напуснаха залата, но аз задавам въпроса: нима това, което днес става в залата, не сме го гледали много пъти? Нима всеки път, когато идваше някоя нова сила на власт, не започвахме по същия начин? Върнете се към изказванията, аз съм 7 години в политиката и 5 години в парламента - едни и същи изказвания, едни и същи аргументи. И всеки казва: ето, идва моят професионалист, най-добрият, той ще оправи нещата. А аз задавам въпроса: нима за това всички ние влязохме в политиката и говорихме на митинга на хората? Нима точно за такива неща и за такъв стил се борихме?
Има два типа общества в днешния свят, дори когато има формално многопартийни - или са общества граждански, в които има независими структури, които не се подчиняват на властта такава, каквато е, а са коректив на властта, или има нещо друго - замяна на еднопартийната тоталитарна система с двупартийна, трипартийна или петпартийна тоталитарна система, или полутоталитарна система. Казват, днес журналистите следвали победителите. Ами поставете се на тяхно място! Какво да правят журналистите, когато трябва да гледат да си пазят хляба! И това ефирно време, което им дава престиж, богатство и не знам още какво... Докога ще поставяме всички тези хора в унизително положение?
И, после, казват: ама това били само националните медии. Не, не са само националните медии, защото оттам върви модата навсякъде. Защото всеки гледа да получи за сметка на бюджета и на данъкоплатците влияние в политиката. Няма да има гражданско общество, докато ние продължаваме с дебати като днешния.
Аз питам когото и да е от лидерите на политическите партии имаше ли за тези 5 или 7 години един път случай да не направим това, което става днес? Сваляхме Агов, сваляхме Хачо Бояджиев, сваляхме Гранитски, сваляхме кого ли не и качвахме. И резултатът е един и същи. Телевизията и радиото следват победителите. Стигнахме до парадокса накрая да определяме с теснопартийни решения и пленуми кой да ръководи националните медии. А те, дами и господа, не са наши. Те са на обществото, защото данъкоплатецът плаща за тях. И аз твърдя, че няма политик, който има полза от такъв тип структура. Каква огромна полза имаше Жан Виденов от Гранитски или от Хачо Бояджиев? Че нима хората не виждат, нима хората не могат да сравняват! Ние имаме нужда от обществени национални медии. И за съжаление трябва да кажа, че и днес този въпрос не се решава, при пълното ми уважение към хората, част от които познавам, част от които не познавам, предлагани днес.
Бих искал да се спра накратко и на правната страна. Парламентарната група на Евролевицата предложи два варианта при дискусиите по този въпрос.
Първият вариант е да приемем закон, закон такъв, какъвто трябва и какъвто Конституционният съд няма да върне. Можем да приемем този закон. Даже още в началото на м. юни можехме да го направим. Добре, нямаше възможност, защото имахме борд, има престъпност. Но аз ви моля, ако искате подкрепа и ако искате тези хора, които са тук и ни гледат отзад, кандидатите, да не бъдат унижавани, да поемем ангажимента и ние само при това условие се ангажираме - че преди края на тази година ние ще имаме европейски закон, който ще превърне националните медии в независими, гарантирани. Ако може, нашата позиция е още до края на септември такъв закон да влезе в сила, за да не подлагаме тези хора, които са тук, на унижение.
По време на този дебат, дами и господа, и на дискусиите около кандидатурите много кадърни хора се отказваха. Казваха: защо за 4-5 месеца ще ходя на тази работа? Да извършвам мръсната работа, да уволнявам, да правя структурни промени и след това да ме изгонят, да ми кажат, че съм неудобен или че съм свършил черната работа. Хайде да бъдем откровени. Не е позиция това. И междупрочем аз смятам за лицемерно това напускане, знам, че ме гледат сега отвън моите бивши съпартийци. Същото нещо го правеха те преди една година. Е, с какво основание тогава? И тогава ние сме били на различна позиция, и сега сме на тази различна позиция.

На нас ни трябва закон. Закон по европейски стандарти. Има различни модели, но всички са сходни и този закон е ключът.
Вторият вариант. Почти съм убеден, че сценарият днес ще бъде следният. Днес ще утвърдим уважаемите колеги. Ще има до 10 дни внасяне пред Конституционния съд. Вероятно Конституционният съд ще потвърди или отхвърли - нямам идея. Но във всички случаи ще има нестабилност, правна нестабилност!
Ние предложихме днес да има отделно решение - предложихме го на мнозинството - с което целият стар закон да бъде отменен. Казаха, че имало правни трудности. Мисля, че бяха много по-малки, отколкото в сегашното положение.
Защото, макар че чл. 9 действително е отменен и то справедливо отменен, има редица други текстове, които са свързани с материята на чл. 9. Които поставят цялата правна конструкция и я правят уязвима. И ние обръщаме, уважаеми дами и господа, внимание върху тази страна на въпроса.
Какво да правим оттук? Аз смятам, че имаше един въпрос, по който сигурно трябваше да стане дебат. Обикновено, когато един субект на власт, какъвто се явява залата в момента - нашият парламент, той не се занимава с това само да обвинява другия, както тук стана днес отново - тоя виновен, оня виновен, този професионалист, онзи непрофесионалист, а се занимава с това какво да правят хората, които сме поканили тук, в залата, и които, очевидно, ще бъдат избрани днес.
Приехме бюджет. Аз ви питам - ами, не е ли ясно, дами и господа, от този бюджет, че в телевизията, в Националното радио трябва да се извършат изключително тежки структурни промени? И не просто съкращения. Ясно е от само себе си. Е, добре, тогава аз се обръщам и питам - нима не трябваше темата на днешната дискусия да бъде тази? Защото аз много се надявам, че господин Стефан Димитров и цялото това ръководство, което днес се предлага на Националната телевизия, няма да погледнат на задачата си тясно и въобще политически.
В Българската национална телевизия са необходими крупни, принципиални структурни промени. Необходими са промени в структура, в характер на работа и в това да имаме конкурентоспособна телевизия. До 1 - 2 години ще има частни канали. Не е вярно, че хората вече гледат повече българска телевизия, отколкото руска телевизия. Хората гледат вече много повече сателитни канали, отколкото българска телевизия. Нашата телевизия не отговаря конкурентно на това, което идва от света, като динамика, като средства, като техника, като подходи, като начин на управление. И ако има някакъв мотив за търсене на промяна днес е дали хората, които се ангажират са решени и решими да извършат тези промени. Ние ще останем наистина без национално културно лоби. И ще останем без национално културно присъствие в собствената си страна, ако продължаваме така.
Ние имаме смешни предавания. Ние не показваме живота такъв, какъвто е. Та даже ще кажа нещо, което не ми отговаря на интереса - в света много по-малко се приказва и се показва политика и политически разправии, отколкото при нас. И много повече култура, много повече живот такъв, какъвто е. Ние имаме точни съображения в тази насока и ще си ги кажем с ръководствата, които ще бъдат избрани днес. Но аз смятам, че във всички национални медии трябва да започнат два типа реформи. Едното е те да бъдат превърнати в обществени, независими от политическата конюнктура, каквато е - в звена.
И затова аз искам да помоля официално, от името на Парламентарната група на Евролевицата, упълномощени представители на мнозинството да заявят от тази трибуна, че поемат ангажимент закон, който да отговаря на критериите на нашата Конституция, на нашите права и на европейските стандарти, да бъде приет не по-късно от края на тази година, а по възможност до края на месец септември. Ако това бъде направено, много неща биха се успокоили в страната много скоро. Никога нямаше да има и днешният дебат, а щяхме да говорим съдържателно и по същество.
Завършвам своето изказване с един апел - нека Българската национална телевизия показва животът какъвто е и нека да бъде най-малко политическа! Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, квесторите да поканят народните представители, които са извън залата.


                   "Проект!

Р Е Ш Е Н И Е
за промени в ръководството на
Българската национална телевизия и Българското
национално радио

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България, във връзка с правомощията на Великото Народно събрание, съгласно абзац 10 от Основните положения на Временния статут на Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция, и във връзка с Решение N 21 на Конституционния съд от 14 ноември 1996 г. по конституционно дело N 19 от 1996 г., "Държавен вестник", бр. 102 от 29 ноември 1996 г. и Решение N 22 на Конституционния съд от 31 октомври 1995 г. по конституционно дело N 25 от 1995 г., "Държавен вестник", бр. 105 от 1995 г.

Р Е Ш И:

1. Освобождава Вечеслав Ангелов Тунев, като генерален директор на Българското национално радио.
2. Избира:
а) Лиляна Иванова Попова за генерален директор на Българското национално радио;
б) Стефан Михайлов Димитров за генерален директор на Българската национална телевизия."

Моля, гласувайте за това решение.
Гласували 144 народни представители: 143 за, няма против, 1 въздържал се. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
Решението е прието.
Преди да дам почивка - в почивката ще бъдат избрани ръководства на групите за приятелство с Швейцария, Армения, Индия, Индонезия, Ирак, Полша, Република Корея, Швеция, Финландия, Чехия, Словакия и Украйна.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред...
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте. И за последен път Ви давам думата по риза в тази зала.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Господин председателю, мисля, че Ви обясних, че спрямо възприетите принципи след 1 юни в северната химисфера това е възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това Вие ми обяснихте, но аз не го приемам. Така че по-важно е това, което аз Ви обяснявам.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Но за друго взимам думата, господин председателю.
Господа народни представители. При предишното гласуване констатирах, че твърде малко хора са в пленарната зала, нямаше и 121 души. Явно е, че хора гласуват с чужди карти.
Ето защо на основание чл. 38, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на Парламентарната група на Демократичната левица моля да се извърши преброяване чрез квесторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нареждам да бъде извършено поименно прочитане имената на народните представители, за да бъде проверен кворумът. Моля един от парламентарните секретари да заповяда да прочете списъка на депутатите.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА (СДС): Чета списъка на депутатите по азбучен ред:
1. Айруш Ибрахим Хаджи, ОНС - да
2. Александър Асенов Джеров, НС - не
3. Александър Василев Лилов, ДЛ - не
4. Александър Великов Маринов, СДС - да
 5. Александър Иванов Хаджийски, СДС - да
6. Александър Йорданов Александров, СДС - да
7. Александър Манолов Праматарски, НС - да
8. Александър Николов Златанов, СДС - да
9. Александър Панайотов Каракачанов, ОНС - не
10. Александър Трифонов Томов, ЕЛ - не
11. Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер, НС - не
12. Анатолий Методиев Величков, СДС - командировка
13. Ангел Борисов Малинов, СДС - да
14. Ангел Господинов Такев, ДЛ - не
15. Ангел Петров Найденов, ДЛ - не
16. Андон Стоилов Данаилов, ДЛ -не
17. Анелия Василева Тошкова, СДС - да
18. Арлин Григоров Антонов, ОНС - не
19. Асен Димитров Гагаузов, ДЛ - не
20. Асен Иванов Агов, СДС - не
21. Атанас Атанасов Папаризов, ДЛ - не
22. Атанас Борисов Богданов, ДЛ - не
23. Атанас Тодоров Мерджанов, ДЛ - да
24. Ахмед Демир Доган, ОНС - не
25. Ахмед Юсеин Юсеин, ОНС - да
26. Благовест Христов Сендов, ДЛ - не
27. Благой Николаев Димитров, СДС - да
28. Бойко Кирилов Радоев, ЕЛ - да
29. Бойко Стефанов Великов, ДЛ - не
30. Борислав Димитров Китов, НС - не
31. Борислав Иванов Джолев, СДС - да
32. Валентин Симеонов Симов, ОНС - да
33. Ваньо Митков Цонов, СДС - да
34. Васил Йорданов Клявков, СДС - да
35. Васил Недялков Козалиев, ДЛ - не
36. Васил Панчев Мандев, СДС - не
37. Василка Добрева Папломатас, СДС - да
38. Велислав Величков Величков, СДС - да
39. Величко Георгиев Йонов, СДС - да
40. Велко Вълканов Иванов, ДЛ - не
41. Венко Стоянов Вълчев, ЕЛ - да
42. Венцеслав Асенов Димитров, ОНС - не
43. Веселин Милков Чолаков, СДС - да
44. Веселин Стоянов Бончев, БББ - не
45. Виктория Димитрова Василева, СДС - да
46. Владимир Стоянов Джаферов, НС - да
47. Владислав Борисов Костов, СДС - да
48. Ганчо Добрев Стоянов, СДС - да
49. Георги Великов Карабашев, ДЛ - не
50. Георги Георгиев Пирински, ДЛ - не
51. Георги Димитров Дилков, БББ - не
52. Георги Димитров Михайлов, ДЛ - не
53. Георги Йорданов Манов, НС - да
54. Георги Любенов Хубенов, СДС - не
55. Георги Николов Колев, СДС - не
56. Георги Пинчев Иванов, СДС - да
57. Георги Седефчов Първанов, ДЛ - не
58. Георги Симеонов Агафонов, БББ - не
59. Георги Стефанов Панев, СДС - да
60. Георги Тодоров Божинов, ДЛ - не
61. Георги Христов Джоджев - СДС, да
62. Гиньо Гочев Ганев, ДЛ - не
63. Господин Тончев Тонев, СДС - да
64. Григор Димитров Шишков, СДС - да
65. Гюнер Бахчет Тахир, СДС - да
66. Даниела Йорданова Николова, СДС - да
67. Димитър Владимиров Петров, СДС - да
68. Димитър Георгиев Стефанов, НС - не
69. Димитър Иванов Абаджиев, СДС - да
70. Димитър Иванов Димитров, СДС - да
71. Димитър Лазаров Игнатов, СДС - не
72. Димитър Николов Димитров, ДЛ - не
73. Димитър Петров Луджев, ОНС - не
74. Димитър Точков Божанов, СДС - да
75. Димитър Цонков Иванов, СДС - не
76. Димо Василев Димов, ЕЛ - командировка
77. Димо Петров Петров, СДС - да
78. Донка Стефанова Дончева, ДЛ - не
79. Дора Илиева Янкова, ДЛ - не
80. Драгомир Георгиев Шопов, ДЛ - не

 


 81. Драгомир Павлов Драганов, ЕЛ - да
 82. Дянко Георгиев Марков, СДС - да
 83. Ева Димитрова Жечева, СДС - не
 84. Евгени Захариев Кирилов, ДЛ - не
 85. Евгени Стоянов Димитров, ЕЛ - да
 86. Едуард Ханс Клайн, СДС - да
 87. Екатерина Иванова Михайлова, СДС - да
 88. Елена Бориславова Поптодорова, ЕЛ - да
 89. Емануил Николов Йорданов, СДС - да
 90. Емел Етем Тошкова, ОНС - да
 91. Емилия Радкова Масларова, ДЛ - не
 92. Жеко Стоянов Иванов, СДС - да
 93. Жорж Ганчев Ганчев, БББ - не
 94. Жулиета Любомирова Калчева, СДС - да
 95. Захари Нанев Желязков, СДС - не
 96. Захари Петров Холевич, СДС - да
 97. Звездалин Векилов Кафеджиев, СДС - не
 98. Здравко Василев Зафиров, СДС - да
 99. Златко Тонев Златев, ДЛ - не
100. Иван Атанасов Колчаков, СДС - да
101. Иван Борисов Цонев, ДЛ - не
102. Иван Василев Николов, СДС - да
103. Иван Георгиев Генов, ДЛ - не
104. Иван Георгиев Иванов, СДС - да
105. Иван Димитров Бойков, ЕЛ - да
106. Иван Димов Зънзов, ДЛ - не
107. Иван Драганов Шиляшки, СДС - не
108. Иван Запрянов Глушков, СДС - да
109. Иван Иванов Димов, СДС - да
110. Иван Иванов Сунгарски, СДС - не
111. Иван Колев Димитров, БББ - не
112. Иван Костадинов Иванов, ДЛ - не
113. Иван Людмилов Симеонов, СДС - не
114. Иван Милков Куртев, СДС - да
115. Иван Милков Чомаков, СДС - да
116. Иван Николаев Иванов, СДС - не
117. Иван Николов Иванов, ДЛ - не
118. Иван Тодоров Кирилов, ЕЛ - да
119. Иво Първанов Атанасов, ДЛ - не
120. Илия Атанасов Баташки, ДЛ - не
121. Илия Иванов Масларски, СДС - да
122. Илия Петров Петров, СДС - да
123. Илиян Страхилов Попов, СДС - не
124. Йордан Ангелов Нихризов, СДС - да
125. Йордан Георгиев Соколов, СДС - да
126. Йордан Иванов Бакалов, СДС - да
127. Йордан Кирилов Цонев, СДС - не
128. Йордан Кирилов Школагерски, ДЛ - не
129. Калчо Петров Чукаров, НС - не
130. Камен Костов Костадинов, ОНС - не
131. Касим Исмаил Дал, ОНС - не
132. Кемал Еюп Адил, ОНС - да
133. Кети Костадинова Граматикова, СДС - да
134. Кирил Андреев Баев, СДС - не
135. Кирил Ерменков Найденов, ЕЛ - да
136. Кирил Петров Йорданов, ДЛ - не
137. Константин Иванов Дочев, СДС - да
138. Красимир Божидаров Каменов, СДС - да
139. Красимир Дончев Каракачанов, СДС - не
140. Красимир Милчев Симов, БББ - да
141. Кръстю Параскевов Трендафилов, ДЛ - не
142. Кънчо Иванов Марангозов, ДЛ - не
143. Лъчезар Благовестов Тошев, СДС - да
144. Любен Андонов Корнезов, ДЛ - не
145. Любомир Пенчев Пантелеев, ДЛ - да
146. Любомир Петров Божков, ДЛ - не
147. Людмил Асенов Маринчевски, ЕЛ - да
148. Людмил Любенов Бешков, СДС - не
149. Лютви Ахмед Местан, ОНС - не
150. Маргарита Василева Петрова, СДС - да
151. Маргарита Милетиева Борисова, СДС - да
152. Мария Иванова Спасова-Стоянова, СДС - да
153. Мария Светлозарова Брайнова-Доксимова, СДС - да
154. Методи Борисов Андреев, СДС - да
155. Минко Найденов Христов, СДС - да
156. Мира Иванова Радкова, СДС - да
157. Михаил Петров Карафезов, СДС - не
158. Михаил Райков Миков, ДЛ - не
159. Михаил Рашков Михайлов, СДС - да
160. Младен Цветанов Влашки, СДС - не
161. Моньо Христов Христов, НС - не
162. Мюмюн Сюлейман Емин, ОНС - не
163. Найден Маринов Зеленогорски, СДС - да
164. Нансен Алфред Бехар, БББ - да
165. Неделчо Крумов Беронов, СДС - да
166. Никола Джипов Николов, СДС - не
167. Никола Петров Койчев, ДЛ - не
168. Николай Апостолов Апостолов, СДС - не
169. Николай Георгиев Камов, ЕЛ - да
170. Николай Иванов Христов, НС - да
171. Николай Кирилов Добрев, ДЛ - не
172. Николай Недков Ангелов, СДС - да
173. Николай Томов Томов, СДС - да
174. Орфей Димитров Дуевски, СДС - да
175. Осман Ахмед Октай, ОНС - да
176. Панайот Борисов Ляков, СДС - да
177. Панчо Любомиров Панайотов, СДС - да
178. Петко Илиев Пенев, СДС - да
179. Петко Райнев Проданов, СДС - не
180. Петър Василев Мутафчиев, ДЛ - не
181. Петър Владимиров Димитров, ДЛ - не
182. Петър Георгиев Башикаров, ДЛ - не
183. Петър Димов Георгиев, СДС - да
184. Петър Кръстев Стоянов, СДС - да
185. Петър Стоянов Рафаилов, СДС - да
186. Петя Борисова Шопова, ЕЛ - да
187. Пламен Василев Славов, ДЛ - не
188. Пламен Георгиев Радонов, СДС - да
189. Пламен Димитров Стоилов, СДС - да
190. Пламен Иванов Иванов, СДС - да
191. Пламен Иванов Марков, СДС - да
192. Раденко Николов Пресолски, СДС - да
193. Рамадан Байрамов Халилов, ОНС - да
194. Ремзи Дурмуш Осман, ОНС - да
195. Росица Георгиева Тоткова, СДС - не
196. Румен Иванов Такоров, ДЛ - не
197. Румен Стоянов Овчаров, ДЛ - не
198. Руси Иванов Статков, ДЛ - не
199. Сашо Начев Стоянов, СДС - да
200. Светлана Григорова Дянкова, СДС - не
201. Светослав Денчев Лучников, СДС - да
202. Свилен Колев Димитров, ДЛ - не
203. Симон Николов Спасов, СДС - не
204. Станимир Калчев Калчевски, ДЛ - не
205. Станка Янакиева Величкова, ДЛ - не
206. Стефан Веселинов Гайтанджиев, ДЛ - да
207. Стефан Димитров Савов, НС - не
208. Стефан Илиев Стоилов, ДЛ - не
209. Стефан Марков Нинов, ДЛ - не
210. Стефан Николаев Мазнев, СДС - да
211. Стефан Петров Личев, НС - не
212. Стефан Станчев Нешев, ЕЛ - да
213. Стоян Чилов Райчевски, СДС - да
214. Татяна Дончева Тотева, ДЛ - не
215. Теодосий Стефанов Симеонов, СДС - да
216. Тодор Венелинов Янев, СДС - не
217. Тодор Димитров Великов, СДС - да
218. Тодор Здравков Павлов, СДС - не
219. Тодор Иванов Костадинов, ДЛ - не
220. Тома Борисов Деспотов, СДС - да
221. Хасан Ахмед Адемов, ОНС - да
222. Христо Борисов Войняговски, СДС - не

223. Христо Дамянов Бисеров, СДС - не
224. Христо Иванов Димитров, СДС - не
225. Христо Иванов Иванов, БББ - не
226. Христо Кирилов Петров, БББ - не
227. Христо Николов Стоянов, БББ - не
228. Христо Панчев Смоленов, БББ - не
229. Христо Станиславов Таракчиев, СДС - да
230. Цветан Иванов Димитров, СДС - да
231. Цоньо Георгиев Ботев - командировка
232. Юлий Владимиров Павлов, СДС - не
233. Юлия Кузманова Янева, СДС - да
234. Юлия Манук Берберян, СДС - не
235.Юлиян Иванов Буров, СДС - не
236. Юнал Саид Лютфи, ОНС - да
237. Юрий Иванов Александров, СДС - да
238. Янаки Боянов Стоилов, ДЛ - не
239. Яшо Димитров Минков, БББ - не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: След поименната проверка в залата се намират 119 депутати. Няма кворум. Отсъстващите, които, разбира се, са без уважителни причини, ще бъдат санкционирани. Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

СЕКРЕТАРИ:
Виктория Василева
Атанас Мерджанов