Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Калчо Чукаров и Иван Бойков



ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме работата си по шеста точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Преди това от името на парламентарна група има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! От името на Парламентарната група на Демократичната левица правя това кратко заявление по повод годишнината от подписването на Конституцията на Република България.
Преди 7 години България въплъти своята воля за ново развитие в Конституцията, приета от Седмото Велико Народно събрание на 12 юли 1991 г. с едно внушително юридическо и морално мнозинство.
Конституцията, а не нещо друго, стана новият обществен договор за демократична, социална и правова държава, за граждански мир, за ненакърними човешки права, за единение на нацията.
Конституцията прокламира върховните правила за живота на държавата и обществото, за поведението на институциите, на политиците и на гражданите. Тя стана, според нас, пътния лист на България за Европа, даде посока на страната ни, за да утвърждава и развива своя принос в европейската цивилизация.
Приемането на новата Конституция във времена на радикални промени като днешното време на България е акт с определящо значение за развитието на една нация и критерий за нейната зрялост. Такъв беше актът от юли 1991 г. - не поради съдържанието на всеки ред или изречение в действащата Конституция, а заради големите достояния на хуманитаризма и на най-съвременните принципи на демокрацията, които тя освети.
Знае се, че всяка Конституция е текст, дух и практика. Текстовете на нашата Конституция ще живеят и ще работят в обща, а не в частична полза, само когато ги четем и прилагаме, проникнати от духа на конституционализма. Той трябва да се напомня всеки ден - толерантност, воля за разбирателство, съгласие да живеем заедно, зачитане на човешките права, готовност за служене на обществото. Практиката на институциите трябва да диша и да се приспособява към този конституционен климат. Той не е сезонен. Той е траен и несменяем като демократичния стремеж.
Аз смятам, че непрекъснато трябва да отдаваме почит към Конституцията заради защитения в нея принцип на разделението на властите. Парламент, правителство, президент, органи на правосъдието - всеки в предела на конституционните си правомощия върши определена дейност, но само всички заедно, включително и Конституционният съд, с взаимодействие, а не с някакъв или никакъв диалог осъществяват единна държавна власт.
Конституцията от юли 1991 г. създаде изключително важния баланс между разделените функции на тази единна власт. Той не позволява и няма да позволи на нито един, на нито една от разделените власти да узурпира територии на установените в Конституцията права на другите власти. В Конституцията няма място за борба за надмощие на правомощия.
И още - принципът на разделението на властите няма нищо общо с желанието на когото и да е за подялба на властта.
Една идея още искам да изтъкна - всеки парламент - това искане се предявява от Конституцията и към нашия, взема решенията си, разбира се, с количествения превес на гласовете, но това извежда на преден план проблема за отговорността на мнозинството. Мнозинството не би трябвало да има, което и да бъде то, излишно самочувствие и усещане за комфорт, като почти автоматично, или когато почти автоматично налага своята воля. В едно разединено общество, каквото е нашето, такова прибързано прибягване до гласуване не е най-доброто действие. Във времена на труден преход са нужни събраните усилия на всички. Зад един закон трябва да стои доброволното подчинение на колкото може повече хора и среди. Преди да бъде зала за гласуване, парламентът е място за търпеливо, често най-мъчително съгласуване на интересите на различните слоеве и групи. Затова търсенето на подходящ компромис в името на общото благо е проява на най-висш политически разум и той произтича пряко от конституционализма, щом в същността му стои готовността за разбирателство.
Разбира се, Конституцията не е вечна, но тя не е и подвижни пясъци, които променят формата си под стъпките на един или на друг, който и да е орган на властта или просто политик. Стабилитетът на държавата, чувството за сигурност за правата и свободите на гражданите искат конституционните промени да се правят само тогава, когато има добре осъзната и всеобщо призната обществена нужда. Те не могат да се раждат случайно и да се консултират толкова по стаите на парламентарните групи, а трябва да бъдат резултат на един мъдър и зрял, спокоен и всестранен обществен дебат. Но това може да бъде утре. Днес и сега Конституцията има нужда от волята, от позицията и гласа на всеки един от нас - гражданите, в защита на демократичния й дух и социалния смисъл на нейното съдържание против дискриминацията в правата, против ограничаването на местното самоуправление, против антипарламентарни тенденции, против корупция, против заграбване на плодовете на труда, против подаяния, заменили заслужено с труд възнаграждение и пенсия.
Господа, накрая искам да се върна към началото...
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): А дами няма ли?
ГИНЬО ГАНЕВ: Дами има, господине, но в обобщената формула няма и това е познато от световния парламентаризъм.
Демокрацията идва от идеала и стига до практиката за управлението на народа от самия него. Конституционализмът стои на страж на този идеал и на тази практика. През дeйността на институциите и поведението на гражданите той трябва да осигури неделимата власт на народа и върховния арбитраж на неговите избиратели.
Аз твърдя, че българската Конституция от 12 юли 1991 г. принадлежи на този дух и доказва тази своя неотстъпна принадлежност вече 7 години. Нека да я четем, но не само, а да я следваме. Защото тя преди всичко друго е институт на доверието между хората. Благодаря ви. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.

Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ, продължение.
Господин Николов, моля да докладвате.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 44. Създава се чл. 48в:
"Чл. 48в. (1) Летищно предприятие, както и оператор на летищна дейност може да извършва дейност по този закон след получаване на лиценз от министъра на транспорта.
               (2) Условията и редът за издаване на лиценз се определят от министъра на транспорта.
               (3) В случаите на предоставяне на концесии за летища с решението по чл. 18, ал. 2 от Законът за концесиите, Министерският съвет задължава концесионера да изпълни изискванията за получаване на лиценз."
Предложение на народните представители Румен Овчаров и Петър Мутафчиев - в § 44, чл. 48в, ал. 1 думите "министъра на транспорта" се заменят с думите "Гражданска въздухоплавателна администрация".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Румен Овчаров има думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, аз ще отнема съвсем малко време. Нашето предложение е свързано със създаващото се според нас противоречие на интересите. Не може органът, който създава нормативната база, органът, който издава документите, по които се издава разрешението, да бъде и самият изпълнител на своите решения. Поне в другите области, в които се процедира по този начин, това не е така. Например в атомната енергетика нормативните документи се издават от Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, докато самите лицензии и самите разрешения се издават от Инспекцията за използване на атомната енергия за мирни цели.
Поради тази причина ние предлагаме министърът на транспорта да бъде заменен със съответния орган, който е създаден именно за контрол и за издаване на лицензии в тази област. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Румен Овчаров и Петър Мутафчиев.
Гласували 163 народни представители: за 54, против 101, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 44 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 147 народни представители: за 111, против 28, въздържали се 8.
Параграф 44 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 45. Член 49 се изменя така:
"Чл. 49. (1) Въздухоплавателните средства извършват полети в обслужваното въздушно пространство на Република България по полетен план.
             (2) Министърът на транспорта определя правилата, регулиращи полетите в обслужваното въздушно пространство на Република България."
"§ 46. Член 50 се изменя така:
"Чл. 50. (1) Редовните международни въздушни превози до или от летища на територията на Република България подлежат на разрешителен режим.
             (2) Разрешението по ал. 1 включва изисквания и условия за одобряване на достъпа на авиационен оператор до всяка линия, съгласуване и одобряване на разписанието на полетите или други изисквания, определени в международен договор.
             (3) Нередовни търговски полети до или от летища на територията на Република България се разрешават от Гражданската въздухоплавателна администрация, а международни полети с търговска цел на български и чуждестранни държавни въздухоплавателни средства, за които не се изисква разрешение от Народното събрание или от Министерския съвет, се разрешават от министъра на външните работи.
             (4) Вътрешните обществени превози с въздухоплавателни средства се разрешават от ръководителя на Гражданската въздухоплавателна администрация.
         (5) Всички полети в обслужваното въздушно пространство на Република България, невключени в предходните алинеи, се разрешават от Ръководството на въздушното движение.
             (6) Министърът на транспорта определя условията и правилата за разрешаване на полетите на въздухоплавателни средства."
Предложение на народния представител Ивалин Йосифов, което е прието от комисията.
Предложение на комисията за текст на § 46:
"§ 46. Член 50 се изменя така:
"Чл. 50. (1) Редовните международни въздушни превози до или от летища на територията на Република България подлежат на разрешителен режим.
             (2) Разрешението по ал. 1 включва изисквания и условия за одобряване на достъпа на авиационен оператор до всяка линия, съгласуване и одобряване на разписанието на полетите или други изисквания, определени в международен договор.
             (3) Нередовни търговски полети до или от летища на територията на Република България се разрешават от Гражданската въздухоплавателна администрация, а международни полети с нетърговска цел на български и чуждестранни държавни въздухоплавателни средства, за които не се изисква разрешение от Народното събрание или от Министерския съвет, се разрешават от министъра на външните работи.
            (4) Вътрешните обществени превози с въздухоплавателни средства се разрешават от ръководителя на Гражданската въздухоплавателна администрация.
            (5) Министърът на транспорта определя условията и правилата за разрешаване на полетите на въздухоплавателни средства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване § 45 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 6.
Параграф 45 е приет.
Моля, гласувайте § 46 така, както е предложен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 5.
Параграф 46 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 47. Чл. 51 се изменя така:
"Чл. 51. (1) Отклонение на въздухоплавателно средство от плана за полетите се допуска само в интерес на безопасността и сигурността на полета.
      (2) В случай на отклонение по ал. 1 командирът на въздухоплавателното средство и службите за обслужване на полета взаимно се информират за взетото решение.
   (3) Чуждестранно въздухоплавателно средство, навлязло без разрешение във въздушното пространство на Република България, както и всяко въздухоплавателно средство, което ползва неправомерно въздушното пространство или нарушава правилата за полетите, се счита за нарушител."
§ 48. Член 54 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени предложения по тези параграфи.
Моля, гласувайте за параграфи 47 и 48 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 130 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 2.
Параграфи 47 и 48 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 49. В чл. 55 думите "от органите за управление на полетите" се заменят с "на Ръководството на въздушното движение".
Има две предложения на Ивалин Йосифов, които са оттеглени.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 49 се изменя, както следва:
"§ 49. В членове 55, 56 и 57 думите "от органите за управление на полетите" се заменят с "на Ръководството на въздушното движение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за § 49 така, както е предложен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
Параграф 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 50. Чл. 58 се изменя така:
"Чл. 58. Полети с изпълнение на фигури, както и изпитателни и спортни полети на граждански въздухоплавателни средства над населени места са забранени."
§ 51. В чл. 60 изречение второ се изменя така:
"Министърът на транспорта може да разреши такива действия за учебни и спортни цели."
§ 52. Чл. 61 се изменя така:
"Чл. 61. (1) Полети на въздухоплавателни средства без двигатели или без екипаж, включително за спортни цели във въздушното пространство на Република България, се разрешават от органа по чл. 50, ал. 4.
    (2) Полети с нерадиофицирани въздухоплавателни средства се разрешават от органа по чл. 50, ал. 5."
§ 53. В чл. 62 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Въздухоплавателно средство, което е навлязло без разрешение във въздушното пространство на Република България или е нарушило правилата на полетите, или е без държавен регистрационен отличителен знак, или не се подчини на указанията на органите, които ръководят и контролират полетите, се счита за нарушител и се принуждава да кацне."
2. В ал. 2, изречение първо думите "посоченото място" се заменят с "подходящо летище", а изречение второ се заличава.
3. Създава се ал. 3:
"(3) Редът за принуждаване на въздухоплавателно средство, нарушило правилата на този закон, да извърши кацане, както и редът за разрешаване продължаването на неговия полет, се определят с наредба на министъра на транспорта, министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи."
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 54. Чл. 63 се отменя.
§ 55. Чл. 64 се изменя така:
"Чл. 64. (1) Авиационните оператори подлежат на технически и финансов контрол за гарантиране на операциите им при стабилни икономически условия и високо равнище на безопасност на полетите.
  (2) Авиационните оператори са длъжни да създават условия за непрекъснат и цялостен контрол от страна на гражданската въздухоплавателна администрация с цел гарантиране безопасността на полетите.
 (3) В контролната си дейност гражданската въздухоплавателна администрация се ръководи от принципа на равнопоставеност на всички авиационни оператори.
 (4) Авиационните оператори извършват въздухоплавателна дейност само ако имат свидетелство за авиационен оператор и лиценз за съответната дейност или за съответната линия.
 (5) Гражданската въздухоплавателна администрация издава свидетелствата за авиационни оператори и лицензите за авиационна дейност на българските авиационни оператори.
  (6) Гражданската въздухоплавателна администрация признава валидността на издадено свидетелство на чуждестранен авиационен оператор от въздухоплавателна администрация на държава, в която съответните изисквания са еквивалентни на националните или ги превишават.
  (7) Условията и редът за издаване на свидетелствата и лицензите се определят от министъра на транспорта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени предложения по тези параграфи.
Моля, гласувайте за параграфи 50, 51, 52, 53, 54 и 55 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 138 народни представители: за 137, против няма, въздържал се 1.
Параграфи от 50 до 55 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 56. Създава се чл. 64а:
"Чл. 64а. (1) Минималният капитал при регистрация на авиационен оператор, който експлоатира въздухоплавателни средства за превоз на пътници с максимално излетно тегло над 970 кН или с пътниковместимост над 20 места, е 160 млн.лв.
  (2) Лицензът за авиационна дейност на български авиационен оператор се издава само ако:
1. има съдебна регистрация в Република България;
2. основният му предмет на дейност е съответната авиационна дейност;
3. представи обоснован бизнесплан за осигуряване на дейността;
4. има издадено свидетелство за авиационен оператор.
  (3) Авиационните оператори застраховат отговорността си в случаи на злополука - по отношение на пътниците, в случаи на липса или повреда - по отношение на багажи, товари и пощенски пратки, и към трети лица.
  (4) Не се разрешава монополно положение на авиационен оператор върху линия за редовни въздушни превози, освен ако друго не е предвидено в договор, по който Република България е страна. Когато в международен договор има изискване само за един български авиационен оператор, назначаването на въздушен превозвач (носител на националния флаг) по линии за редовни и нередовни международни превози се извършва чрез възлагане или с конкурс от министъра на транспорта.
  (5) Ръководителят на гражданската въздухоплавателна администрация може да отнеме лиценза на авиационен оператор при нарушаване на безопасността на полетите, на обслужването на пътници, товародатели и други клиенти и на финансово-икономическата му стабилност."
Има предложение на народния представител Даниела Николова, прието от комисията.
Второ предложение, което е оттеглено от вносителя.
Предложение на народните представители Румен Овчаров и Петър Мутафчиев - в § 56, чл. 64а, ал. 2 се създава нова точка 5:
"5. е с преобладаваща собственост на български физически или юридически лица."
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 56 се изменя, както следва:
"§ 56. Създава се чл. 64а със следното съдържание:
"Чл. 64а. (1) Минималният капитал при регистрация на авиационен оператор, който експлоатира въздухоплавателни средства за превоз на пътници с максимално излетно тегло над 97 кН или с пътниковместимост над 20 места, е 160 млн.лв.
  (2) Лицензът за авиационна дейност на български авиационен оператор се издава само ако:
1. има съдебна регистрация в Република България;
2. основният му предмет на дейност е съответната авиационна дейност;
3. представи обоснован бизнесплан за осигуряване на дейността;
4. има издадено свидетелство за авиационен оператор.
  (3) Авиационните оператори застраховат отговорността си в случаи на злополука - по отношение на пътниците, в случаи на липса или повреда - по отношение на багажи, товари и пощенски пратки, и към трети лица.
  (4) Не се разрешава монополно положение на авиационен оператор върху линия за редовни въздушни превози, освен ако друго не е предвидено в договор, по който Република България е страна. Когато в международен договор има изискване само за един български авиационен оператор, назначаването на въздушен превозвач (носител на националния флаг) по линии за редовни и нередовни международни превози се извършва чрез възлагане или с конкурс от министъра на транспорта.
 (5) Министърът на транспорта по предложение на ръководителя на гражданската въздухоплавателна администрация може да отнеме лиценза на авиационен оператор при нарушаване на безопасността на полетите, на обслужването на пътници, товародатели и други клиенти и на финансово-икономическата му стабилност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Мутафчиев, имате думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Повод да направя това предложение по § 56, ни дава Регламентът на Eвропейския съюз N 24-07 от 1992 г. със заглавие "За лицензиране на превозвачи по въздуха".
В чл. 4, т. 2 на този регламент, ще ви цитирам, е записано следното: "Предприятието ще бъде собственост и ще продължи да е собственост пряко или чрез мажоритарна собственост на страните-членки. По всяко време то ще се ръководи, контролира ефективно от такива държави или такива граждани."
В една от срещите през 1997 г. с господин Сьоренсен, шеф на отдел "Въздушен транспорт" в Транспортния департамент на Европейския съюз, в прав текст той е заявил: "Европейските страни не са заинтересовани под флаговете на страните-членки на общността да влизат американски или азиатски капитали и да се ползват от условията на общността."
Всички знаем и е обществена тайна, че при експертното обсъждане на закона господин Краус е бил категорично против промяна на този текст. Причината ние също добре я разбираме. Това е предстоящата приватизация на Авиокомпания "Балкан". Но за да не се стига наистина до пречки по реализирането на тази приватизация, ние сме направили предложение по § 93 от Заключителните разпоредби и там предлагаме да се създаде една нова ал. 4, че тези условия ще влязат едва тогава в действие, когато България стане равноправен член в Европейския съюз.
Така че няма основание да се смята, че с тази поправка в § 56 ще се създадат сериозни пречки за приватизацията на Авиокомпания "Балкан". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчев.
Има думата за реплика господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз благодаря за коректното излагане на мотивите за това предложение. Безспорно и ние искаме същото. Когато станем членове на Европейския съюз, за нас е приемлив варианта, който Вие предлагате. И това се уточнихме в комисията, че не си струва да записваме ограничения, на които могат да се позоват по-късно, да речем, администрация на Европейския съюз при продажбата, да речем, на Авиокомпания "Балкан", която очевидно ще запази националния флаг и по-късно, когато бъде продадена.
Така че на мен ми се струва, че сами да си вкараме такова ограничение в закона, пък даже и с възможността да влезе в сила точно това ограничение при влизането ни в Европейския съюз, просто не си струва да даваме такъв сигнал. Това беше и становището на комисията в края на краищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Овчаров има думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Това, което каза господин Николов е точно така. Обаче ние изпадаме в една друга опасност. В една ситуация, когато цялото ни законодателство трябва да бъде в съответствие с европейското законодателство, да отговаря на изискванията на европейското законодателство, ние съвсем умишлено и целенасочено приемаме клауза в новоприет закон или в поправки към закон, които са в грубо противоречие с изискванията на европейското законодателство и на Европейската комисия.
Затова ми се струва, че е по-добър вариантът, който все пак предлагаме ние с господин Мутафчиев. Запазвайки закона като цяло в пълно съответствие с европейското законодателство и исканията на комисията, оставяме тази вратичка отворена, така че да можем да си свършим работата в България и да защитим сега конюнктурните си интереси в този настоящ момент.
Затова много ви моля, помислете по какъв начин ще изгласуваме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
За реплика има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: И аз, като напълно се съгласявам с господин Овчаров, подчертавам, не е въпрос на синхрон на законодателството, а е въпрос на практика в Европейския съюз да предотвратят влизането, както и съвсем ясно е казано в цитираното мнение, на американски или други въздухоплавателни компании. Вие знаете онази война, която се води в началото на 90-те години за билета до Америка - колко ще струва билетът до Америка. Това беше една огромна война между европейските и американските компании.
Значи според мен не е въпрос на синхрон на законодателство, а е въпрос на това ние в нашето законодателство, в нашия закон да приемем една практика, за която настоява Европейският съюз, нещо, което ни ограничава в този момент. Безспорно, ако беше продадена Авиокомпания "Балкан", сигурно този текст щеше да си намери своето място. Но защо да даваме основания? Аз не напразно се поколебах какъв термин да използвам за евентуалния проблем, който ще ни бъде създаден. Но защо да даваме повод на европейската администрация да ни натяква, че ето, ние сме го записал, очевидно съобразявайки с това, че ще продадем може би не на европейска компания нашата Авиокомпания "Балкан". Така че не разбирам позицията ви. Напълно съм съгласен с нея, но не разбирам защо трябва да влезе точно сега в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Румен Овчаров и Петър Мутафчиев.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 55, против 66, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля гласувайте § 56 така, както е предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 104, против 13, въздържали се 5.
Параграф 56 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 57. В чл. 67, ал. 1, думите "министъра на транспорта" се заменят с "превозвача".
§ 58. Създава се чл. 70а:
"Чл. 70а. (1) Когато не по своя вина пътник не бъде превозен, той може:
1. да поиска възможно най-бързо превозване до летището на назначението;
2. да поиска по-късен превоз, в удобно за него време.
(2) Независимо от избора на пътника по ал. 1, превозвачът дължи на пътника обезщетение в размер не по-голям от цената на самолетния билет за полета до летището на назначението.
(3) Освен обезщетението по ал. 2 превозвачът поема издръжката на пътника до превозването му.
(4) Условията на този член се прилагат за всички случаи, когато превозвачът не е осигурил започване на превоза на пътника до 120 минути от началото на полета, обявено в билета, или ако закъснението при излитането е довело до пропускане на първата връзка, за която пътникът има валиден билет с потвърдена резервация, освен за случаите, изброени в чл. 69, ал. 1.
(5) Превозвачът не заплаща обезщетение, ако пътникът, който не е превозен, пътува безплатно.
(6) Превозвачът може да откаже едностранно превоз на пътник, без да дължи обезщетенията по предходните алинеи, когато е констатирана неизправност на личните му документи - паспорт, виза и др."

§ 59. В чл. 71, ал. 2, изречение последно се заличава.
§ 60. В чл. 72 след думата "сестра" се поставя запетая и се добавя "както и на роднини до втора степен по съребрена линия".
§ 61. В чл. 74, ал. 2 изразът "освен в случаите, когато намират приложение" се заменя с "и в съответствие с".
§ 62. В чл. 76 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, буква "а" думите "20 лв." се заменят с "40 хил. лв."
2. В ал. 2 думите "400 лв." се заменят с "800 хил. лв.".
§ 63. Член 83 се отменя.
§ 64. В чл. 85, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя "както и вида на опаковката".
§ 65. В чл. 103, буква "б" думите "20 лв." се заменят с "40 хил. лв.".
§ 66. Глава осма се отменя.
§ 67. Глава девета се отменя.
§ 68. Член 120 се изменя така:
"Чл. 120. (1) В летищата за обществено ползване летищната администрация събира такси за:
1. кацане на въздухоплавателните средства;
2. паркиране;
3. пътници, започващи пътуване от летището.
(2) За аеронавигационното обслужване на въздушното движение Ръководството на въздушното движение събира такси за:
1. използване на радионавигационни средства и полетно обслужване в зоната на летищата;
2. прелитане в обслужваното въздушно пространство на Република България.
(3) От заплащане на таксите по ал. 1, точки 1 и 2 и по ал. 2 се освобождават:
1. въздухоплавателни средства, изпълняващи полети за търсене и спасяване;
2. въздухоплавателни средства, провеждащи полети с хуманитарни цели;
3. държавни въздухоплавателни средства, които изпълняват държавни полети;
4. чуждестранни държавни въздухоплавателни средства при условие на взаимност;
5. въздухоплавателни средства, търпящи бедствие или подложени на незаконна намеса;
6. въздухоплавателни средства при провеждане на първоначално летателно обучение;
7. въздухоплавателни средства, използвани за облитане на аеронавигационните съоръжения;
8. въздухоплавателни средства в особени случаи, определени с акт на Министерския съвет.
(4) Гражданската въздухоплавателна администрация събира такси за административно обслужване за:
1. издаване на удостоверения на летища и летателни площадки;
2. издаване на лицензии на летищни предприятия и оператори на летищни дейности;
3. издаване на свидетелства на авиационен персонал;
4. издаване на лицензии за извършване на техническо обслужване или ремонт на авиационна техника;
5. издаване на лицензии на лаборатории за обективен контрол;
6. издаване на удостоверения за летателна годност на въздухоплавателно средство;
7. издаване на удостоверения за летателна годност на авиационно оборудване;
8. издаване на лицензии за авиационни учебни центрове;
9. издаване на свидетелства на авиационни оператори;
10. регистриране на въздухоплавателни средства или вписване на промени в гражданския регистър на въздухоплавателните средства и издаване на удостоверения за регистрация;
11. издаване на справки, свързани с въздухоплаването, с изключение на тези, издавани за нуждите на органите на държавната администрация.
(5) Таксите по този член не се облагат с данъци."
§ 69. Член 121 се отменя.
§ 70. Член 122 се изменя така:
"Чл. 122. Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и на министъра на финансите определя размера на таксите, реда и случаите, при които те се събират."
§ 71. В чл. 122а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) думите "приходите от" се заменят със "средствата по";
б) точка 1 се изменя така:
"1. таксите по чл. 120, ал. 2;"
в) създават се точки 3 и 4:
"3. лихви по депозити на собствени средства и по просрочени плащания;
4. помощи, дарения, обучение, квалификация и преквалификация."
2. В ал. 3 думите "набраните средства" се заменят със "средствата по фонда" и се създават точки 4 и 5:
"4. дейности по търсенето и спасяването;
5. погасяване на кредити."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По тези параграфи няма направени предложения.
Поставям на гласуване параграфите от 57 до 71 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Параграфи от 57 до 71 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 72. Създава се глава Хб.
"Глава Хб
ФИНАНСИРАНЕ ДЕЙНОСТТА ПО ОСИГУРЯВАНЕ БЕЗОПАСНОСТТА НА ПОЛЕТИТЕ И ПОДДЪРЖАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЛЕТИЩАТА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЗВАНЕ

Чл. 122в. (1) Финансирането на дейностите по осигуряване безопасността на полетите и поддържане и развитие на гражданските летища за обществено ползване се осъществява чрез бюджета на Министерството на транспорта.
(2) Дейностите по ал. 1 се осигуряват финансово чрез:
1. таксите по чл. 120, ал. 1;
2. 6 на сто от таксите по чл. 120, ал. 2;
3. таксите по чл. 120, ал. 4;
4. лихвите по депозити на собствени средства и по просрочени плащания.
(3) С набираните средства по ал. 2 се осигуряват разходите за:
1. издръжка на гражданската въздухоплавателна администрация;
2. безопасност на полетите: 6 на сто от таксите по чл. 120, ал. 1; 6 на сто от таксите по чл. 120, ал. 2; таксите по чл. 120, ал. 4;
3. летищата, на които е възложено изпълнението на държавните функции по чл. 48а, ал. 3, т. 1;
4. допълнително възнаграждение за специфични условия и изисквания към труда на инспекторите по въздухоплаване - по ред, определен от министъра на транспорта.
Чл. 122г. Летищните предприятия, които изпълняват функциите на летищна администрация, ежегодно изготвят програма, утвърдена от министъра на транспорта, за обосноваване на необходимите разходи за погасяване на получените кредити и за инвестиционните разходи за развитие на инфраструктурата им."
Предложение на народния представител Даниела Николова - в § 72 се създава нова ал. 4 на чл. 122в със следното съдържание:
"(4) Средствата по чл. 120, ал. 1, събрани от съответната летищна администрация, намалени с отчисленията по ал. 3, т. "б" на този член, се разходват съобразно чл. 122г за съответното летище. Неизразходваните средства през текущата година остават в набирателната сметка за ползване през следващи периоди."
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Румен Овчаров и Петър Мутафчиев - в § 72, чл. 122в се създават нови алинеи 4 и 5:
"(4) Средствата, събрани от съответната летищна администрация по реда на чл. 120, ал. 1, намалени с отчисленията по ал. 3, буква "б" на този член, могат да се изразходват само по предназначение за съответното летище. Неизразходваните средства през текущата година остават в набирателна сметка на Министерството на транспорта за ползване по предназначение през следващата година.
(5) Редът за изразходване на средствата по чл. 122в, ал. 1 се определя от министъра на транспорта и министъра на финансите."

Комисията по икономическата политика не подкрепя текста на вносителя.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 72. Създава се глава десета "Б":

"Глава десета "Б"

Финансиране дейността по осигуряване безопасността
на полетите и поддържане и развитие на летищата за обществено ползване.

Чл. 122в. (1) Финансирането на дейностите по осигуряване безопасността на полетите и поддържане и развитие на гражданските летища за обществено ползване се осъществява чрез бюджета на Министерството на транспорта.
(2) Дейностите по ал. 1 се осигуряват финансово чрез:
1. таксите по чл. 120, ал. 1;
2. шест на сто от таксите по чл. 120, ал. 2;
3. таксите по чл. 120, ал. 4;
4. лихвите по депозити на собствени средства и по просрочени плащания.
(3) С набираните средства по ал. 2 се осигуряват разходите за:
1. издръжка на Гражданската въздухоплавателна администрация;
2. безопасност на полетите: 6 на сто от таксите по чл. 120, ал. 1; 6 на сто от таксите по чл. 120, ал. 2; таксите по чл. 120, ал. 4;
3. летищата, на които е възложено изпълнението на държавните функции по чл. 48а, ал. 3, т. 1;
4. допълнително възнаграждение за специфични условия и изисквания към труда на инспекторите по въздухоплаване - по ред, определен от министъра на транспорта.
Чл. 122г. Летищните предприятия, които изпълняват функциите на летищна администрация, ежегодно изготвят програма, утвърдена от министъра на транспорта, за обосноваване на необходимите разходи за погасяване на получените кредити и за инвестиционните разходи за развитие на инфраструктурата им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложението на народната представителка Даниела Николова? Няма да се изказвате. Да го гласуваме ли?
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител госпожа Даниела Николова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 14, против 46, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господата Румен Овчаров и Петър Мутафчиев. Господин Мутафчиев, имате думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Николов! Аз разчитам, че специално в този член лично Вие ще ни подкрепите с господин Овчаров, тъй като когато приемахме § 42, касаещ доструктурирането на ръководството на летищната администрация, Вие твърдяхте, че това е едно търговско дружество, чието ръководство по принцип трябва да бъде назначено от принципала, т. е. от Министерството на транспорта.
Ако спазваме принципите в търговските дружества, то тогава средствата, които фактически са изработени в това търговско дружество, трябва да останат при тях. Така че, следвайки нормалната логика, мисля, че нашето предложение е удачно. В противен случай, ако приемем, че летищата наистина са за обществено ползване и трябва да има някакво преразпределение на средствата, аз ще ви предложа тогава да прегласуваме § 42, за да уеднаквим всички принципи в този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Румен Овчаров и Петър Мутафчиев.
Гласували 118 народни представители: за 42, против 67, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за § 72 така, както е предложен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 14.
Параграф 72 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 73. Член 139 се изменя така:
"Чл. 139. (1) Ръководството на въздушното движение, получило съобщение или узнало за състояние на заплаха или бедствие, свързани с въздухоплавателно средство, както и при авиационно произшествие, незабавно уведомява:
1. службата за търсене и спасяване или аварийно-спасителните служби в съответния район;
2. Гражданската въздухоплавателна администрация.
(2) Екипажът на въздухоплавателното средство, търпящо бедствие, уведомява Ръководството на въздушното движение, както и органите по ал. 1, т. 1 и 2, ако е в състояние да стори това."
§ 74. Член 140 се изменя така:
"Чл. 140. При произшествие с чуждестранно въздухоплавателно средство или с въздухоплавателно средство, на борда на което има чуждестранни граждани, станало в обслужваното въздушно пространство на Република България, ръководителят на Гражданската въздухоплавателна администрация уведомява Министерството на външните работи, откъдето се уведомява държавата на регистрация на въздухоплавателното средство, съответно посолствата на държавите, чиито граждани са засегнати от събитието."
§ 75. В чл. 141 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата "държавни" се добавя "и общински" и думата "началникът" се заменя с "ръководителят".
2. Създават се нови алинеи 2, 3, 4 и 5:
"(2) Противопожарните служби, гражданската защита, полицията и жандармерията провеждат аварийно-спасителни работи, свързани с авиационно произшествие по план, изготвен от:
1. летищната администрация - за произшествия в района на летищата;
2. летищната администрация съвместно с общините - за района с радиус 5 км от контролната точка на летището;
3. гражданската въздухоплавателна администрация, съвместно с органите за управление и силите на Гражданската защита и общините - за произшествия извън радиус 5 км от контролната точка на летището.
(3) Лицата, участващи в аварийно-спасителните дейности в летищата, подлежат на обучение и периодични тренировки.
(4) Редът, изискванията, отговорностите и задълженията, свързани с организиране на аварийно-спасителното и противопожарното осигуряване на полетите в района на летищата, се определят от министъра на транспорта.
(5) Условията и редът, както и изискванията към системата за търсене и спасяване при авиационно произшествие се определят с наредба на министъра на транспорта, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството;"
3. Досегашната ал. 2 става ал. 6.
§ 76. Член 142 се изменя така:
"Чл. 142. (1) Разследването на авиационното произшествие на територията на република България се извършва от комисия, определена от министъра на транспорта.
(2) Редът за организиране на разследването на авиационни произшествия, условията за провеждане, задълженията и отговорностите на участващите органи и лица се определят от министъра на транспорта."
§ 77. Член 143 се изменя така:
"Чл. 143. (1) Наказва се с глоба от 3 000 000 до 10 000 000 лв., който:
1. допусне да се извърши или извърши полет с технически неизправно въздухоплавателно средство;
2. допусне да се извърши или извърши полет с въздухоплавателно средство, което не е регистрирано или няма свидетелство за летателна годност;
3. управлява или участва в управлението на въздухоплавателно средство, без да притежава свидетелство за летателна правоспособност, както и този, който разпореди или допусне това;
4. допусне, управлява или участва в управлението на въздухоплавателно средство, след като е употребил алкохол или друго упойващо вещество;
5. обслужва или участва в обслужването на полети, след като е употребил алкохол или друго упойващо вещество;
6. извърши или допусне да се извърши полет с неподходящо гориво или смазочни материали;
7. разпореди да се извърши или извърши кацане на неподходящо летище, без да е принуден да прави това;
8. наруши или разпореди да се нарушат изискванията на санитарните норми за почивка на лицензирания персонал;

9. извърши, разпореди или допусне да се извърши полет с въздухоплавателно средство при условия, неотговарящи на експлоатационните му характеристики;
10. разпространи невярна информация, свързана с осигуряването на полетите.
(2) Независимо от наложената глоба, нарушителят се лишава и от правото да упражнява съответната професия или въздухоплавателна дейност, в случаите по точки 1, 4 ,5 и 9 за срок от една до три години, а в останалите случаи - до една година.
§ 78. Член 144 се изменя така:
"Чл. 144. Наказва се с глоба от 1 млн. до 10 млн. лв. който:
1. допусне да се използва летище или летателна площадка, преди те да са регистрирани;
2. не спази срока за вписване и отписване на въздухоплавателното средство в регистъра на Гражданската въздухоплавателна администрация;
3. разпореди или допусне да се извърши изменение на въздухоплавателно средство или използване на оборудване без разрешение на Гражданската въздухоплавателна администрация;
4. разпореди или извърши полет при непълен състав на екипажа;
5. наруши правилата на полетите;
6. не изпълнява изискванията на производителя и предписанията на компетентните органи по поддържане на летателната годност на въздухоплавателното средство;
7. нарушава правилата за движение на територията на летище, установени от летищната администрация;
8. с поведението или дейността си наруши безопасността на полетите или създаде опасност за живота на хората;
9. укрие информация за събитие или обстоятелство, свързани с въздухоплавателно средство, с което се създават условия за влошаване на безопасността на полетите;
10. не изпълни предписание на Гражданската въздухоплавателна администрация по чл. 47, ал. 3, за отстраняване на препятствие, свързано с осигуряване на безопасността на полетите;
11. извърши полет, без да носи на борда на въздухоплавателното средство документите, посочени в чл. 30 и в други нормативни актове;

12. разпореди да се извърши или извърши превоз по въздуха или друга въздухоплавателна услуга срещу заплащане, без да има право на това;
13. експлоатира съоръжение, сграда, машини или оборудване, които не отговарят на изискванията за безопасна работа."
§ 79. Член 145 се изменя така:
"Чл. 145. Лице, което не спазва определения ред във въздухоплавателното средство или на летище, се наказва с глоба от 50 хил. до 200 хил. лв."
§ 80. В чл. 146 думите: "от 200 до 500" се заменят с "от 4 млн. до 13 млн. лв." и текстът до края се заличава.
§ 81. В чл. 147 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и думите "до 50 лв." се заменят с "от 100 хил. до 500 хил. лв.".
2. Създава се ал. 2:
"(2) Ръководител или друго длъжностно лице, което нареди или съзнателно допусне негов подчинен да извърши нарушение по този закон, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение."
§ 82. В чл. 148 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя "а в случаите по чл. 145, ако нарушението е извършено на борда на въздухоплавателното средство - от командира на въздухоплавателното средство".
2. В ал. 2 думата "упълномощено" се заменя с "определено".
3. Алинея 3 се отменя."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя по прочетените параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов. Желаещи да вземат думата, въпреки че по тези текстове няма постъпили предложения? Няма.
Поставям на гласуване докладваните от господин Николов параграфи от 73 до 82 включително.
Гласували 120 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 4.
Параграфи от 73 до 82 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 83. В Особените разпоредби се правят следните изменения:
1. Заглавието "Особени разпоредби" се заменя с "Допълнителни разпоредби".
2. Досегашният чл. 150 става § 1 и се изменя така:
"§ 1. Инспекторите по въздухоплаване и служителите на службата по въздухоплаване при изпълнение на служебните си задължения пътуват безплатно с всички български въздухоплавателни средства при условия и по ред, определени от министъра на транспорта."
Има предложение на народния представител Даниела Николова, което е прието от комисията.
Има и предложение на народните представители Румен Овчаров и Петър Мутафчиев, което също е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическа политика:
Точка 2 от § 83 се изменя, както следва:
"2. Досегашният чл. 150 става § 1 и се изменя така:
"§ 1. Инспекторите по въздухоплаване и служителите на Гражданската въздухоплавателна администрация, при изпълнение на служебните си задължения пътуват безплатно с всички български въздухоплавателни средства по условия и по ред, определени от министъра на транспорта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има постъпили предложения, които са приети от комисията.
При това положение поставя на гласуване докладвания от господин Николов текст на т. 2 на § 83.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Точка 2 от § 83 е приета.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "3. Досегашният чл. 151 става § 2.
4. Досегашният чл. 152а става § 3 и се изменя така:
"§ 3. По смисъла на този закон:
1. "Авиационен персонал" е всяко физическо лице, което извършва дейност в гражданското въздухоплаване.
2 "Авиационен оператор" е търговец, получил лиценз по този закон, с предмет на дейност превоз по въздуха или други въздухоплавателни услуги, изпълнявани срещу заплащане, със собствено или наето въздухоплавателно средство, със собствен или нает екипаж.
3. "Безопасност на полетите" е свойство на въздухоплавателната система да осигурява безпрепятствено провеждане и извършване на полетите, запазвайки живота и здравето на участниците в тях, както и целостта на товарите и на въздухоплавателното средство.
4. "Въздухоплаване" е движението на въздухоплавателни средства, както и дейностите и действията на лица, свързани с осигуряването му във въздуха и на земята.
5. "Въздухоплавателно средство" е всяко средство, което може да получи поддържане в атмосферата за сметка на реакцията на въздуха, освен реакцията на въздуха от земната повърхност.
6. "Въздухоплавателна услуга" и услуга, извършвана с използването на въздухоплавателно средство срещу заплащане.
7. "Въздушно движение" означава всички въздухоплавателни средства в полет или движещи се по маневрена площ на летище.
8. "Държавен полет" е полет с нетърговска цел, изпълняван с държавно въздухоплавателно средство.
9. "Държавно въздухоплавателно средство" е въздухоплавателно средство, използвано за военни, полицейски или митнически полети, независимо от националността му.
10. "Инспектор по въздухоплаването" е лице, определено от министъра на транспорта с право да контролира спазването на този закон и издадените въз основа на него нормативни актове.
11. "Контролна точка на летище" е условна точка, определяща географското местоположение на летището.
12. "Летателна годност на въздухоплавателно средство" е комплексна характеристика на въздухоплавателното средство, определена от проектантите и реализираните принципи в конструкцията и летателните му качества, позволяващи да се извърши безопасен полет в очакваните условия и при установени методи за експлоатация.
13. "Летище" е определена част от земната или водната повърхност (включително всички здания, съоръжения и оборудване), предназначена изцяло или частично за пристигане, заминаване и движение по тази повърхност на въздухоплавателни средства.
14. "Летателна площадка" е определена част от съоръжение, земна или водна повърхност, предназначена за излитане и кацане на въздухоплавателни средства.
15. "Летищна администрация" е служба за управление на летище за обществено ползване.
16. "Летищно предприятие" е дружество, регистрирано като търговец, което ползва летище по силата на закона.
17. "Международен полет" е всеки полет, при който мястото на тръгването, на междинното кацане, ако има такова, или на местоназначението, се намират на територията на две или повече държави.
18. "Наземно обслужване" са дейности, извършвани в охраняемите граници на летище, свързани с предполетно или следполетно обслужване на въздухоплавателното средство.
19. "Обслужвано въдушно пространство" е въздушно пространство с определени размери, в границите на което могат да бъдат изпълнявани конкретни видове полети, за които са определени конкретни видове обслужване на въздушното движение и правилата на полетите. В състава на обслужваното въздушно пространство на Република България се включва и делегираното въздушно пространство по силата на международни договори.
20. "Охраняеми граници" са терените, обхванати от периметрова ограда на летище за обществено ползване.
21. "Оператор на летищна дейност" е търговец, осъществяващ авиационна стопанска дейност по наземното обслужване на територията на летище.
22. "Назначен превозвач (носител на националния флаг)" е авиационен оператор (независимо от националната принадлежност на капитала му), определен от министъра на транспорта, по силата на двустранни или многостранни спогодби за въздушни съобщения, да експлоатира или изпълнява редовни или нередовни международни линии за превоз на хора, поща, багажи и товари по въздуха.
23. "Препятствие" са всички неподвижни (временни или постоянни) и подвижни обекти или части от тях, които са разположени в зона, предназначена за движение на въздухоплавателни средства по земята, или които превишават определена повърхност, предназначена за осигуряване на безопасност на въздухоплавателното средство в полет.
24. "Лиценз за авиационна дейност" е документ, който потвърждава правото на оператора да извършва съответната дейност срещу заплащане или наем при гарантирана икономическа стабилност.
25. "Свидетелство за авиационен оператор" е документ, който потвърждава, че операторът притежава професионалните способности и организация за осигуряване на безопасна работа на въздухоплавателните средства за авиационните дейности, конкретизирани в свидетелството.
26. "Сигурност" е елемент на безопасността, който характеризира състоянието на защитеност на гражданската авиация от актове на незаконна намеса.
27. "Стандарт" е всяко изискване към физически характеристики, конфигурация, материал, състояние, персонал или процедури, еднообразното прилагане на което се признава за необходимо за осигуряване на безопасността или редовността на въздухоплаването.
28. "Съоръжение за излитане и кацане" е общ термин за означаване на пистата, пътеките за рулиране, перона, както и аеронавигационните средства на летище.
29. "Спортни и учебни въздухоплавателни средства" са въздухоплавателни средства, предназначени за спортни или учебни цели.
30. "Национален знак" е комбинацията от буквени или цифро-буквени символи, която е уникална за всяка държава-членка на ИКАО.
31. "Регистрационно-опознавателен знак" е комбинацията от буквени или цифрово-буквени символи, която е уникална за всяко въздухоплавателно средство на страна-членка на ИКАО."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Тук няма постъпили предложения. Желаещи да се изкажат не виждам.
Поставям на гласуване целия § 83, включващ и вече приетата от нас т. 2.
Моля, гласувайте целия § 83 със заглавие и с 31 точки.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Параграф 83 е приет изцяло.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 84. Създава се § 4:
"§ 4. Не се дължи данък добавена стойност при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с гражданското въздухоплаване, финансирани със заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България."
Има предложение на народния представител Даниела Николова, което е прието от комисията.
Има предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 4. Не се дължат данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с гражданското въздухоплаване, финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България и когато стойността на дължимите данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с гражданското въздухоплаване се признават от съответната финансираща организация за кофинансиране от страна на държавата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Предложението на госпожа Николова е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 84.
Моля, прекратете гласуването, господин Николов има някакво предложение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Накрая "държавата" да бъде заменена с "Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението е редакционно, то е: в края на § 4 вместо думата "държавата", да бъде "Република България".
Моля, гласувайте предложения от комисията § 84, с корекцията на председателя на Комисията по икономическата политика.
Гласували 121 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 3.
Параграф 84 е приет, с корекцията накрая.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 85. Пред заглавието "Заключителни разпоредби" се добавя "Преходни и".
§ 86. Досегашният чл. 152 става § 5.
§ 87. Досегашният чл. 153 става § 6 и се изменя така:
"§ 6. (1) За прилагането на този закон и на ратифицираните международни договори в областта на гражданското въздухоплаване министърът на транспорта издава наредби и инструкции.
        (2) Наредбите, нормите и стандартите по този закон трябва да бъдат съобразени със съответните изисквания на Международната организация за гражданска авиация и на Европейския съюз."
§ 88. Досегашният чл. 154 става § 7.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 89. Навсякъде в закона думите "Народна република България" се заменят с "Република България"; думите "свидетелство за летателна годност" се заменят с "удостоверение за летателна годност"; думите "Държавната въздухоплавателна инспекция" се заменят с "Гражданската въздухоплавателна администрация"; думата "вписване" се заменя с "регистриране" и думите "Главна дирекция "Ръководство въздушно движение" се заменят с "Ръководство на въздушното движение".
§ 90. (1) Летищата - публична държавна собственост, се изваждат от имуществото на търговските дружества с държавно имущество с влизане в сила на този закон.
        (2) Министърът на транспорта, упражняващ правата на собственост на държавата в дружествата по ал. 1, в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон да предприеме действия по намаляването на капитала им.
(3) Обектите по ал. 1 се ползват от търговските дружества в съответствие със Закона за концесиите (Обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г.; Решение N 2 на Конституционния съд на Република България от 1996 г. - бр. 16 от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 61 и бр. 123 от 1997 г.).
§ 91. Указ N 2227 за дисциплината на работниците и служителите от гражданската авиация (обн., ДВ, бр. 55 от 1985 г., изм., бр. 100 от 1992 г.) се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Николов докладва § 85, 86, 87 и 88. След това преминахме към Преходни и заключителни разпоредби.
Някой желае ли да вземе думата?
Не са постъпили никакви предложения, но тъй като имаме различни глави, ще разделя на две гласуването.
Първо, поставям на гласуване § 85, 86, 87 и 88, докладвани от комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Параграфи 85, 86, 87 и 88 са приети.
Поставям на гласуване заглавието "Преходни и заключителни разпоредби", заедно с § 89, 90 и 91 така, както те са предложени от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Преходните и заключителни разпоредби с § 89, 90 и 91 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 92. В Закона за Българските държавни железници (ДВ, бр. 53 от 1995 г.) в Допълнителните разпоредби се създава § 4а:
"§ 4а. Не се дължи данък върху добавената стойност при внос на стоки за изпълнение на проекти, финансирани със заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България."
Има предложение на народния представител Даниела Николова.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
В § 92 § 4а да добие следната редакция:
"§ 4а. Не се дължат данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с гражданското въздухоплаване, финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България и когато стойността на дължимите данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с гражданското въздухоплаване, се признават от съответната финансираща организация за кофинансиране от страна на държавата."
Тук просто...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, предложението на госпожа Николова...
Заповядайте, имате думата, госпожо Николова.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Моето предложение е прието, но после, при редакцията, в предложението на комисията някаква грешка е станала може би и фактически предложението на комисията, което сега трябва да гласуваме, не е точно. Не става въпрос за проекти, свързани с гражданското въздухоплаване, тъй като самото предложение се отнася за Закона за Българските държавни железници.
На две места в предложението на комисията, в оформения текст, фактически има грешка и е написано "гражданско въздухоплаване".
Коректният текст според мен трябва да бъде следният:
"В Закона за Български държавни железници (ДВ, бр. 53 от 1995 г.) в Допълнителните разпоредби се създава § 4а:
"§ 4а. Не се дължат данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с Български държавни железници, финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България и когато стойността на дължимите данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с Български държавни железници, се признават от съответната финансираща организация за кофинансиране от страна на Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да. Благодаря, госпожо Николова.
Ще моля господин Николов да даде точния текст, да го чуят народните представители. Става дума за две редакционни поправки.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Добре, чета текста, който трябва да гласуваме:
"§ 92. В Закона за Българските държавни железници (ДВ, бр. 53 от 1995 г.) в Допълнителните разпоредби се създава § 4а:
"§ 4а. Не се дължат данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с Български държавни железници, финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България и когато стойността на дължимите данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с Български държавни железници, се признават от съответната финансираща организация за кофинансиране от страна на Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване § 92 със съдържанието, което беше току-що прочетено от господин Николов, с три редакционни поправки.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграф 92 със съдържанието, което беше прочетено от господин Николов, е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 93. В Кодекса на търговското мореплаване (обн., ДВ, бр. 55 от 1970 г.; изм., бр. 56 от 1970 г.; попр., бр. 58 от 1970 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1975 г., бр. 10 от 1987 г. и бр. 30 от 1990 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се Допълнителна разпоредба:

"Допълнителна разпоредба

§ 1. Не се дължи данък върху добавената стойност при внос на стоки за изпълнение на проекти, финансирани със заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България.
2. Чл. 370 от Преходните разпоредби става съответно § 2."
Има предложение на народния представител Даниела Николова, което е прието.
Има предложение на народните представители Румен Овчаров и Петър Мутафчиев, което беше оттеглено.

Комисията по икономическата политика предлага следната редакция на § 93:
"§ 93. В Кодекса на търговското мореплаване се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се Допълнителна разпоредба:

"Допълнителна разпоредба

§ 1. Не се дължат данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с търговското мореплаване, финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България и когато стойността на дължимите данък върху добавена стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с търговското мореплаване, се признават от съответната финансираща организация за кофинансиране от страна на Република България."
2. Чл. 370 от Преходните разпоредби става съответно § 2."
Прочетох го така, както би трябвало да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата няма. Извинявайте...
Заповядайте, госпожо Николова, имате думата. Става дума за редакционно предложение, нали?
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Отново има редакционна грешка. По същия начин става въпрос за търговско корабоплаване, за търговско мореплаване...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Но то така беше докладвано.
Поставям на гласуване докладвания от господин Николов § 93.
Гласували 121 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 3.
Параграф 93 е приет.
И последният параграф...
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 94. Измененията на закона влизат в сила от 1 януари 1999 г."
Има предложение на народния представител Даниела Николова, което е прието.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 94. Законът влиза в сила от 1 януари 1999 г. с изключение на параграфи 84, 92 и 93, които влизат в сила от 1 януари 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 94 със съдържанието, което беше прочетено от господин Николов.
Моля да гласуваме за § 94 в прочетената от господин Николов редакция.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Параграф 94 е приет.
С това приехме целия закон.
Извинявайте за малкото забавяне, но все пак бяха останали само два текста...
Почивка до 11,00 ч., когато ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава с ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
За периода от 3 юли до 9 юли 1998 г. е постъпило питане от народния представител Румен Такоров към Валентин Василев - министър на търговията и туризма, относно прекратяването на трудовия договор на управителя на "Кръгозор" ЕООД, град Търговище.
Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 юли 1998 г.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов.
Започваме парламентарния контрол с актуални въпроси и питания към министър-председателя на Република България господин Иван Костов. Искам веднага да поясня, че двама народни представители са задали по същество един и същи въпрос - това са господата Жорж Ганчев и питане на господин Румен Овчаров. И двамата питат относно закриване на блокове в АЕЦ "Козлодуй". Имаме вече такава практика и по-рано, очевидно в случая един отговор ще последва от министър-председателя. Ще дам възможност и на господин Ганчев да си зададе актуалния въпрос, и питането на господин Овчаров, след което в съответствие с процедурата господин Ганчев ще има право само на реплика, а господин Овчаров съгласно правилника - на допълнителните два въпроса.
Господин Ганчев, имате думата за своя актуален въпрос относно позицията на правителството по отношение на натиск отвън за закриване на блокове първи, втори, трети и четвърти от АЕЦ "Козлодуй".
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председателю. Господин министър-председателю, отговаряте ми обикновено с междуметия, с "да" или "не". Тъй като в Република България парламентът управлява държавата, а не правителството, което ние сме избрали, знаете от Вашите приятели в английския парламент във всеки дебат колко остро се дуелират опозиция и управляващи и в какъв детайл се отговаря.
Има невероятни неща, които станаха в Комитета България - Европейски съюз, където СДС гласува за закриване даже по принцип на АЕЦ "Козлодуй", без да се е стигнало до точката за енергетиката, без господин Агов да е раздал текстовете на народните представители. Това е абсолютен скандал, това е абсолютно неприемливо, това е национално предателство! И аз Ви умолявам като председател на СДС да си усмирите гавазите да престанат да нарушават закона. Вие може да спирате Жорж Ганчев от телевизия и радио, Вие може да го изгоните от всички международни делегации на парламента, Вие може да разбиете партията му, може да направите всичко възможно да разбиете и парламентарната му група, но не може един народен трибун да го спрете да бъде заинтересован за бъдещето на България. А енергетиката е основен компонент в това бъдеще. От атомна държава ние не желаем да станем бананова или доматена република. (Реплики от СДС.) Господин Сунгарски, моля Ви, не ме прекъсвайте, тъй като когато Ви поканих да видите църквата в моята къща, Вие казахте, че не можете по политически причини. Малодушни хора не желая да ме адресират. (Реплика на Иван Сунгарски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля Ви, господин Сунгарски, не влизайте в диалог с господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Страшно важно е да престанете да апострофирате народни трибуни, когато те с пълно право задават въпроси за вашето управление, ако желаете да останете на власт.
Аз имам дълбоко уважение не само към министър-председателя и натиска върху него, имам огромно уважение към властта като такава. И с много голямо притеснение ви задавам тези въпрос. Със страхотно отговорно чувство за съпричастие желая да ви кажа, че в Комисията за външна и интеграционна политика стават неща, господин Агов прави такива неща - задайте му директно въпроса как в комитет "България - Европейски съюз" СДС ще гласува за нещо, до чиято точка още не е достигнато? Ще гласува за затваряне на българска атомна централа, докато чужденците ни казват да направим подобрение може би.
Искам да знам в разговора с господин Ванд ен Брук имало ли е натиск от негова страна в тази посока за закриване на централата или поне за блокове 1, 2, 3 и 4? Искам да знам дали лицето Александър Томов като вицепремиер на България в 1991 г. е сключило договор с Европейската банка за развитие и срещу 24 кирливи милиона долара, които се заработват за два дни от АЕЦ "Козлодуй", се е съгласил за затварянето от 1998 г. нататък на блокове 1, 2, 3 и 4 на същата АЕЦ? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Моля, квесторите да поканят господин Овчаров в залата. Аз разговарях преди 10 минути с него, предупредил съм го....
Господин Овчаров, имате думата за Вашето питане относно закриване на блокове в АЕЦ "Козлодуй".
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Господин председателстващ, аз вземам думата по процедурен въпрос. Възразявам против обединяването на двата въпроса - на питането и на актуалния въпрос на господин Жорж Ганчев. Нито в Конституцията, нито в правилника е предвидена такава възможност и аз държа на правото си господин министър-председателят да отговори на моето питане, така както е предвидено и по Конституция, и по правилник. Аз не съм народен трибун, искам да дискутирам тези сериозни въпроси сериозно и отговорно от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Овчаров, очевидно ще можете сериозно да ги дискутирате.
За да има яснота по въпроса, ще ви прочета и въпроса, и питането, те са съвсем кратки, за да видите какво питате и двамата.
Господин Ганчев пита: "След последните Ви разговори с комисаря на Европейския съюз господин Ханс Ван ден Брук се разбра за неговото твърдо настояване за закриване на блокове първи, втори, трети и четвърти на АЕЦ "Козлодуй". Какво е становището на Вашето правителство, имайки предвид, че в Съединените щати някои реактори са използвани повече от 40 години?"
Питането на господин Овчаров е: "На заседание на Съвместния парламентарен комитет България - Европейски съюз, проведено на 30 юни 1998 г., е приет текст в протокола от заседанието, в който се предвижда изработване на график за закриване на блокове в АЕЦ "Козлодуй".
Бихте ли изяснили истинската позиция на българското правителство по отношение на АЕЦ "Козлодуй"?"
Очевидно с малко различни думи, но въпросът е абсолютно един и същи. И ако няма да се възползвате от правото си да говорите пет минути, ще бъда принуден да дам думата на министър-председателя да отговори.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Да отговори на господин Ганчев. На мен как ще ми отговаря, аз не съм си задал въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми дами и господа народни представители, аз наистина не бих желал да засягам нито единия питащ, нито другия. Просто се чудя как да постъпя в случая, тъй като отговорът в действителност е един. Не може да се готвят по един и същ въпрос по съдържание два различни отговора. Ще започна да отговарям. Всъщност ще се опитам да намеря разликата в питането и да се ориентирам и в това, което попита господин Жорж Ганчев.
Република България с Решение N 217 от 7 юни 1993 г., на 16 юни 1993 г. подписва споразумение, с което се отпускат 24 млн. екю за изпълнение на краткосрочни мерки по подобряване на безопасността на блокове три и четири на АЕЦ "Козлодуй". Значи не е, както Вие се изразихте, лицето Александър Томов, а е министърът и кабинетът на господин Любен Беров. Те са поели този ангажимент. Те са взели тези средства. Планирано е завършване на изпълнението на програмата към 31 март 1995 г.
В това споразумение се предвижда очакван срок на спиране блоковете първи и втори към 1 април 1997 г. и за блоковете трети и четвърти - към 1998 г. Аз мисля, че Вие вече сте наясно къде точно е поет ангажимента и каква позиция се опитва да удържа българското правителство. Знаете стъпките на правителството в момента.
Ние изложихме в писма до канцлера Хелмут Кол и до комисаря Ван ден Брук една позиция, в която поискахме пред единия подкрепа за запазването и изчерпването на срока на действието на малките атомни централи в "Козлодуй", защото те са четири малки и две големи. Получихме тази подкрепа от канцлера Хелмут Кол. Поискахме от комисаря Ван ден Брук да се направи отново преглед на това, което е направено, тъй като е направено доста за техниката на безопасност. Инвестирани са по размер значителни средства за подобряване на тази безопасност. Решени са основни въпроси по подобряване на проекта в съответствие на международните препоръки. Постигнато е качествено подобряване на управленската практика и културата на безопасност. В ход е изпълнението на комплексна програма за по-нататъшно подобряване на безопасността. В частност това е постигнато и със средства, инвестирани от Националната електрическа компания. Получени са положителни оценки от експерти на Международната агенция по атомна енергия и Световната асоциация на атомните оператори.
Предвид постигнатото е поискана поддръжка на аргументите за продължаване на работата на блокове първи и втори до технологическия им срок и блоковете трети и четвърти, пак съобразно технологическия срок, който е с 5-7 години по-дълъг отколкото на първите два блока, при спазване на съответните международни стандарти за безопасна експлоатация. Считаме, че едни такива срокове са реалистични с оглед на безопасното спиране и извеждане от експлоатация техническите параметри на енергийната система и оптиматизационните разчети за поддържане на енергийния баланс на страната.
По-ранното извеждане, правителството счита, че позицията на Комитета по енергетика е достатъчно добре аргументирана, не бива да се прави, защото ще доведе до сериозни икономически и социални последици, за които и вие се тревожите, както се разбира. Това е позицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Ганчев, имате думата за реплика.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председателю. Господин министър-председателю, благодаря за отговора Ви. Има покъртителна разлика тогава между Вашето становище и становището на вашето правителство и лицето Асен Агов, който в комисията, за която споменах, с представители на Европейската общност, желае закриването. Дава знак на депутатите от СДС да гласуват невероятни неща. Не дава документацията на народните представители и т.н. Моля тогава накажете вашите представители в подобни комисии. Аз Ви умолявам да вземете драстични мерки, тъй като това, което Вие ми отговаряте е в пълен противовес с действията на Вашите представители в тези комисии.
Този, който даже не покани Жорж и Бизнесблока за консултациите за Косово при външната министърка. Ами този ваш господин, когото сте оторизирали на най-високо ниво, не може да не покани една партия, която е пратена с близо 280 хил. души българи с истински народен вот, където два пъти по 1 млн. души са гласували за партията БББ и Жорж Ганчев. Откъде-накъде?
Аз Ви умолявам също да обърнете внимание на Вашия господин и вашите колеги, които са гласували, че в САЩ реакторите по 40 години се експлоатират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Господин председателю, не ме прекъсвайте, времето ми е късо! А и по радиото и по телевизията вашите седесарски слугини в медиите редовно пускат музика, докато аз говоря, тъй че не ме прекъсвайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Използвайте си времето.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Господин министър-председателят трябва да знае и съм сигурен, че ще вземе мерки, имайки предвид. Ето, това е един аргумент - в САЩ седем реактора с по над 40 години експлоатация. Значи ние имаме казус, който вие трябва да отстоявате с Ван ден Брук и подобните нему.
И най-вече, моля Ви, когато Ваши хора гласуват антибългарски, когато тяхното поведение е в разрез с политиката на вашето правителство и Вашето мнение, което току-що много ясно изразихте, моля Ви за мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата за дуплика господин министърът-председателят.
Господин Ганчев, прекъснах Ви, защото отново се отклонявахте от въпроса си и говорихте за Косово, след като сте попитали за АЕЦ "Козлодуй". (Неразбираема реплика от Жорж Ганчев.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми господин Ганчев, Вие сте разбрали фактически само това, което сте искали да чуете. Ние, като правителство на демократична страна, сме задължени и поемаме всички споразумения, подписани от предишни правителства, и ги изпълняваме. Просто не може едно демократично правителство да казва по принцип, че поет ангажимент от предишно правителство, независимо какво е отношението му към предишното правителство, може да не изпълни. Искам много ясно да ме чуете, господин Ганчев.
Ние не поставяме под въпрос закриването на извеждането от експлоатация на атомните реактори. Аз много ясно го казах. Ние просто искаме при добро ниво на безопасност да отработят своя технологичен срок. Това искаме, а не казваме, че няма да изпълним.
Да ви кажа нещо за Съюза на демократичните сили. Аз не нареждам на никой в Съюза на демократичните сили как да си изпълнява задълженията и отговорностите. При нас не съществува такава партийна дисциплина, каквато в Българския бизнесблок. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, аз наистина разбирам затруднението да се отговоря два пъти по приблизително еднаква тематика, но ще се опитам да разгранича само това, което е различното от въпроса, който зададе господин Жорж Ганчев.
При завръщането си от Германия Вие, господин министър- председател, заявихте, че комисарят Ханс ван ден Брук и канцлерът на Федерална република Германия господин Хелмут Кол подкрепят българската позиция по отношение на АЕЦ "Козлодуй".
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не, не, не изкривявайте нещата, моля Ви! Току-що казах нещо.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз ще прочета изявленията Ви по вестниците.
Малко по-късно ние разбрахме, че има специално писмо на комисаря Ханс ван ден Брук, в което той не изразява такава подкрепа към позицията на българското правителство.
Без да повтаряте отново това, което току-що прочетохте, искам да знам, да потвърдите поне още веднъж, каква е истинската позиция на българското правителство: ние искаме да затворим блоковете в определените срокове, които току-що прочетохте - 2004 - 2005 г. - първи и втори...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не съм прочел никакви срокове.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Е, казахте ресурса, а ресурсът изтича през 2004 - 2005 година, господин Костов. Това са 30 години. Сметката е много елементарна.
Или има някаква друга позиция, която ние не знаем? Защото комисарят Ханс ван ден Брук не подкрепя тази позиция. Аз мога да Ви прочета текста от неговото писмо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Овчаров, много пъти ние тук дебатирахме с Вас по едни проблеми, по които трябваше да изглежда колко компетентен сте Вие като бивш министър на енергетиката, много пъти чувахме Ваши оценки по един много вълнуващ страната ни въпрос. Това беше за газоснабдяването и за транспортирането на газ. Вие генерално се оказахте неправ във всичките си тези.
Напомням това, за да кажа, че точно от такъв човек като Вас не бих желал да получавам вменени реплики, да ми се казва какво съм казал, след като аз все пак внимавам какво говоря от името на българското правителство.
След срещата ми с комисаря Ханс ван ден Брук аз казах, че съм получил подкрепа тук да дойде делегация от експерти, които отново да проверят нивото на безопасност, което ние сме постигнали, осъществявайки програма в атомната електроцентрала "Козлодуй". Това съм казал!
Между другото, това беше направено, такава група дойде, тя си свърши работата, върна се, докладва на комисаря и комисарят изпрати писмо. Това, което Вие казвате вече, е истина - натискът продължава. Ако това трябва да се каже, то е известно на всички.
Но позицията, зад която стои българското правителство, е тази, която аз прочетох. Аз просто не виждам какво мога да добавя, да Ви дам каква храна, какъв материал просто искате от мен в момента?
Значи много Ви се моля да не ме манипулирате. Просто моите изказвания са такива, каквито аз ги правя, а не каквито Вие считате, че съм ги казал или направил.
Ние отчитаме тези международни ангажименти, отчитаме енергийната стратегия на страната. България има в момента енергийна стратегия и за НЕК, и за топлоцентралите, и за добива на въглища. Тази стратегия искаме да е част от тригодишната програма с Международния валутен фонд. Водят се сериозни, много тежки преговори. За пръв път енергетиката е силно подготвена да защитава позициите си, за пръв път, откакто аз наблюдавам този процес - от 1991 г., даже от 1990 г. като председател на Икономическата комисия. И знам, че сега хората са достатъчно добре подготвени да защитят своите позиции.
Тригодишната стратегия не включва, ако това ме питате, идея за извеждане от експлоатация на атомни централи от Козлодуй. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Овчаров, имате думата за два уточняващи въпроса.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател, аз не съм тук, за да Ви доставям удоволствие и за да чуете от мен това, което Вие искате да чуете, а Вие просто трябва да отговаряте на въпросите, които са Ви зададени. Ако ме бяхте слушали, това, което Ви говорех по газовите проблеми, нямаше да изядете толкова жаби и да направите такива глупости, каквито направихте. (Смях и весело оживление в блока на СДС.)
Сега продължавате по същия път. Говорите за междудържавно споразумение. Господин Костов, споразумението от 1993 г. не сте си направили труда да проверите, че то формално не е влязло в сила от страна на българското правителство. То не е утвърдено от Министерския съвет, не е ратифицирано в парламента. Формално за България такова споразумение няма. Попитайте си чиновниците, които Ви готвят справките.
През този период от 1993 г. България и този парламент ратифицираха Конвенцията за ядрена безопасност. В тази конвенция ясно са показани правата на България като суверенна държава - да гарантира безопасната експлоатация на централите си. България ратифицира Виенската конвенция за ядрена отговорност. Там ясно е казано: отговорностите на тази държава, а не на Европейската комисия. Тези две конвенции са ратифицирани от всички европейски държави и господин Ханс ван ден Брук много добре го знае.
Вие сигурно ще си спомните политическия натиск през 1995 г. за спирането на първи блок. Обаче тогава българското правителство действително зае националноотговорна позиция. И блокът не беше спрян. През 1996 г. анализите, които бяха направени, подкрепиха тази позиция. И днес вече господин Ханс ван ден Брук не говори за това.
Трябва да Ви кажа, че това правителство - Вашето, е първото, което допуска в официален документ България да поема ангажимент за спиране на първи до четвърти блок. Нещо повече, уточняващият ми въпрос е: каква е причината в този график за спиране на блокове да се включват пети и шести блок, цялата атомна електроцентрала?
Някой може би ще ми обясни сега тук от тези, които викаха преди малко, че видни дипломати като Асен Агов много добре разбират принципите на интеграцията на България. Тях може да ги разбират, но от енергетика и ядрена безопасност те нищо не разбират. Аз се съмнявам дали разбират и от дипломация, като чух вчера как първо приказват, пък после търсят информация. (Шум и реплики в блока на СДС.) Та уточняващият ми въпрос е един: кое наложи, господин министър-председател, да включим в така наречения план за спиране на блокове в АЕЦ "Козлодуй" пети и шести блок? Докога ще продължават гафовете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Господин министър-председателю, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Вие отново си позволявате да казвате какво съм казал. Аз не съм казвал такова нещо за пети и шести блок.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Подписал го е Вашият съпредседател. И него ли искате да Ви покажа?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Вие задавате въпроси на мен, а аз отговарям за позицията, която съм изложил току-що преди малко пред Вас. Много Ви се моля да не ми задавате въпроси по слухове и т.н. Вие нямате предметен въпрос, на който да отговарям. Къде са Ви фактите? Може ли да бъдете така добър...
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Ето ги! Искате ли да Ви ги прочета?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Да, покажете ми.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място):На български или на английски?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не, моля. Благодаря. (Румен Овчаров идва до трибуната и показва документи.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Целият текст е там, брат ми!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ:  Значи Вие чухте моята позиция. Аз не съм казал нищо за пети и шести блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Имате думата да изразите отношението си към отговора, господин Овчаров. (Шум и реплики в залата.)
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател, Вие тук казахте много думи за това, че за първи път българското правителство имало стратегия, за първи път българското правителство имало политика. Аз ще Ви кажа, че за първи път българското правителство няма политика и стратегия по отношение на ядрената енергетика. (Оживление в залата.) И ще Ви кажа защо.
Защото първият Ви министър на енергетиката господин Георги Стоилов една седмица, след като стана министър заяви на всеослушание, че българската ядрена енергетика е опасна и блоковете в АЕЦ "Козлодуй" трябва да бъдат спрени. Вашият министър на енергетиката, който после стана председател на комитета Ви.
В "Програма 2001" по отношение на атомната енергетика вие записахте: "България трябва да се раздели с илюзиите за безопасна ядрена енергетика". Това е във вашата програма, а не в моята. Господин Божков, който стои тук, по време на дебатите за енергетиката през септември заяви, че той не е чувал за преговори с Европейската банка за отлагане на споразумението. Прочетете стенограмата, господин Божков.
Господин Кашиев - председателят на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, в едно интервю за всички вестници и списания онзи ден заяви, че в българската атомна енергетика стават гафове, стават ядрени аварии. После той обясни и аз разбрах, че не това е искал да каже. Но дали го разбраха другите?
И в същата тази ситуация господин Асен Агов си позволява, като председател на съвместния комитет, да запише текст, с който вкарва България в поредния кръг на - но не зная как да го нарека, според мен друг термин няма, освен - национално предателство. Става дума за спиране на атомната електроцентрала в Козлодуй. Вие поемате ангажимент да я спрете, да съставите график за нейното спиране, господин Костов. Няма друга държава в света, която да е поела такова нещо. За първи път Вашето правителство поема такъв ангажимент. Разбирате ли това, или не го разбирате?
Аз много пъти съм Ви казвал тук: слушайте от време на време какво Ви говори опозицията. Слушайте ни, защото Вие правите глупости. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ, ЕЛ и независимите депутати.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Актуален въпрос от народния представител Христо Стоянов относно държавната аграрна политика в сектора "Зърнопроизводство" в контекста на стопанската 1998-1999 г. към министър-председателя на Република България.
Но преди това имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, вземам думата, за да не останат слушателите на този дебат подведени от това, което чуха преди малко.
Българско правителство през 1993 г. е взело заем, изхарчило е парите срещу ангажимент за изваждане от експлоатация на атомни блокове от централата в Козлодуй. Само една глава, в която има комунистически мъгли, може да твърди, че парите могат да се вземат, а ангажиментите да не се изпълнят. И може да убеждава останалите, че това са ангажименти, които не са поети.
Знаете ли как се нарича в Европа такова поведение? (Реплики от ДЛ.) Кой е човекът, който поема ангажименти, взема пари, изхарчва парите и след това казва: не съм поел ангажименти. Познайте как се казва такъв човек? (Ръкопляскания от СДС.)
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Върнете парите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Стоянов, имате думата за Вашия актуален въпрос.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Въпросът, който поставям е актуален по две причини. Едната е, че по обем е значим. И втората актуалност е, че само след един месец започва новата производствена селскостопанска година.
Някъде около 40 на сто от обработваемата ни земя е с есенни култури, а само след един месец започваме новите си проблеми. На нас ни предстоят в рамките на 3-4 месеца четири основни мероприятия - сега да приберем реколтата от есента, за което са ни необходими от порядъка на 140-150 млрд.лв.; да подготвим и засеем в приблизително това, което сме направили през миналата година ни трябват около 750-800 млрд.лв.; да приберем пролетниците - отново към 100 млрд.лв.; и да направим дълбока оран - пак около 100 млрд.лв. Тоест, 1 трилион лева.
Към това земеделецът в този момент има само едно място, откъдето да вземе средства. Това е прибраната реколта от есенниците, която аз съм изключително доволен, че е добра и очаквам, че ще бъде поне 4 млн.т, което, грубо казано, при една прилична цена, ще представлява 700-750 млрд.лв. Но в този момент той няма, а само му трябват. В същото време обявяваме една свободна пазарна система, в която има нерегламентираност в играта.
Това е проблемът, като към него добавим още един, че международната конюнктура в зърнопроизводството не е добра с обстоятелството, че има нови добри производители, в това число се очаква Китай да излезе с 40-45 млн.т, а цената по себестойност без рента, аренда и без печалба на производителя излиза около 70 долара на тон на нашия производител. Очакваната цена е някъде, евентуално по вижданията на стоковата борса, към 85 долара. Ето това е проблемът.
И в този смисъл аз се притеснявам и не искам моят въпрос да бъде въпрос, който да е лично за мен или за политическата сила, която представлявам, а по-скоро...
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Коя?
ХРИСТО СТОЯНОВ: Представлявам Евролевицата днес, ако това ви интересува.
Ще успеем ли да мотивираме земеделския производител, за да засее 1998-1999 г.?
И в този смисъл моят актуален въпрос е: какви мерки предвижда правителството за реализиране на зърното, имаме и старо, и новата реколта? Какви пазарни инструменти ще бъдат използвани с оглед да се мотивират земеделските производители да засеят и отгледат добра реколта 1998-1999 г.?
И пак казвам, смятам, че отговорът не е за мен, отговорът ще бъде изключително доволен, ако той удовлетвори нашите производители, а оттам и България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Стоянов! Ние всички знаем, че никой не е по-голям от хляба. Обикновено дискусиите започват с това заклинание. Но аз си спомням как господин Петко Илиев в едни много мрачни за България дни постави ето тук един хляб, от лявата страна го освиркаха, дюдюкаха, квесторите изхвърлиха хляба. И нарочно напомням тези много мрачни страници, за да напомня откъде тръгнахме да решаваме тези въпроси. И аз искам да подчертая тук, че ние тръгнахме да решаваме тези въпроси, като по част от тях имахме едно общо съгласие.
Вярно е, че на голямото разграбване на държавата, на ограбването на самите производители е сложен край. Преди всичко производителите бяха ограбвани чрез инфлацията, чрез непрекъснато разтварящата се ножица между цените на тяхното производство и цените на стоките, които са нужни, за да се произведе хлябът. Но все пак най-голямото разграбване вие си го спомняте - това беше износът на огромни и неконтролирани от държавата, всъщност нежелани от обществото, но и пропуснати от правителството количества зърно, които на практика съсипаха хлебния баланс и ни изпратиха в една невероятно тежка зърнена криза.
Винаги трябва да се повтарят тези неща, за да не забравяме на какво се крепи съгласието.
Ние например сме съгласни, че един от най-важните приоритети е производството на основни земеделски продукти, включително на хляб. Най-основното, разбира се, е хлябът. Това съгласие позволи през Народното събрание да минат няколко закона, важни за земеделците. Те бяха продукт на една добре премислена и силно подкрепяна от Народното събрание земеделска политика както на правителството, така и на Народното събрание, включително и Законът за зърнопроизводството, който в момента мисля, че се движи и среща подкрепата на народните представители. Аз ще се върна отново на него.
Често се спекулираше обаче с начина, по който започнахме да излизаме от кризата. Вярно е, че стреснато от катастрофата, в която ни вкара предишното правителство - на Жан Виденов, което почти насила разора големи площи през 1996 г., получи се една реколта, която не беше качествена и с която, за съжаление, ние отново, подведени и от липсата на точна информация и от създаваната - аз ще повторя това пред всички зърнопроизводители, надявам се, че ме чуват - нездрава атмосфера, ние не реализирахме една ефективна, насърчителна политика до сегашния момент, когато започва изкупуването на новата реколта. Една от причините, разбира се, бяхте и Вие. Искам да Ви напомня нашия спор, когато говорихме за това каква да бъде защитената цена. Подът дали да бъде 230 хил. Вие ми казахте: господин Костов, дайте 245 хил. и ще видите как всичко ще се разреши. Помните ли я тази реплика? Аз сега си представям с ужас, ако бяхме дали 245 хил., какво щеше да се случи. Защо? Къде изби нездравата атмосфера и ажуритажа около селското стопанство, около земеделието и производството на зърно?
Първо, беше укрито значително количество произведено зърно. Беше укрито от производителите с надеждата, че ще дочакат някаква тежка финансова криза, която ще споходи страната в последните месеци на миналата година. Тогава клюката, между другото, излизаше от народните представители от левия преден ъгъл, те ще получат по 500 хил. на тон и защо да се продава? Забави се изкупуването и се скри информацията. Това попречи на правителството да изгради една точна и вярна стратегия. Ние сега вече знаем каква беше най-вярната стратегия. Най-вярната стратегия беше по-бързо премахване на защитното експортно мито. Колкото по-рано бяхме премахнали това експортно мито, толкова по-бързо тези излишъци щяха да отидат на пазара. Първо, щяхме да ги знаем колко са, нямаше да достигнем недостиг на зърно, разбира се, и в никакъв случай и скок на цените, но щяхме да позволим да се изпразнят хамбарите и да не се трупат огромни разходи по съхранението на зърното, които в момента оскъпяват наличната реколта. Ето къде е грешката с тези 245 хил., за които говорим, господин професоре. Ето къде е грешката, която междупрочем и в подготвения доклад ми се обръща внимание на обстоятелството, че този ход на правителството не беше посрещнат със симпатия нито от производителите, нито от търговците. Може би частично от производителите и то само от тази част, която успя навреме да продаде реколтата и която не се подлъга по слуховете, които се носеха, а от всички останали не беше посрещнат добре, защото останалите не успяха да реализират по защитната цена своята реколта. Не беше посрещната добре, разбира се, от търговците на зърно, не беше посрещната добре тази намеса от мелничарите и т.н., и, разбира се, това доведе до налагането на пазара на една сравнително висока цена на хляба. Вие много добре го знаете това.
Накрая, ние сега действително се принуждаваме и изнасяме спешно значителни количества зърно, изкупихме и увеличихме държавния резерв и военновременните запаси, успяваме да подготвим пазара да не бъде в условия на свръхпредлагане преди посрещането на новата реколта.
На този пазар обаче самата Ваша сметка показа, че условията продължават да бъдат изключително благоприятни дори и при ниво на цена 80-85 долара, защото гарантират около 20-25 на сто печалба на производителите средно за страната. Някъде вероятно печалбата ще е по-висока, някъде - по-ниска.
Господин професоре, ние трябва да съберем с Вас куража като политици и да кажем на земеделците ясно и членоразделно: това е добра печалба, това е достатъчна печалба. Една печалба от 25 на сто наистина не позволява за една година да си купиш комбайн клас "Доминатор", но е една печалба, която много други отрасли на българската икономика не могат да си позволят. Нека да спрем да лъжем земеделците, че е възможно с едно засяване да се събере толкова зърно и да се получат толкова доходи, че следващата година да не се сее нищо и да се реши въпросът на семейството примерно с един удар. Няма такова нещо в света. Няма такова земеделие. Ето това е нездравата атмосфера, която ние създаваме.
Аз получих едно писмо от един земеделец, който ме кани заедно да направим сметката, от която се вижда, че той е в такъв район на страната, където има не 25, а 50 на сто печалба поради по-високите доходи очевидно. И той ми каза: ами откъде, след като съм взел парите назаем и ги върна, откъде да намеря пари отново да засея? Защото парите не му стигали отново, нямало да му остане печалба. Ясно е, че трябва да има оборот, ясно е, че този оборот е ключовият въпрос в политиката за зърното. Вие знаете и какво е решението, което ние предлагаме. Законът за зърното решава според нас този въпрос по един много добър, съвременен и взаимстван от страните с по-високоразвити пазарни отношения в тази сфера. Това е регламентирането на тези складови записки, които ще позволят, първо, реколтата да бъде приета и да бъде съхранена, а след това да бъде даден съответен документ, който ще позволи на производителите на части да заложат този документ или да изтеглят част от сумата, като оставят в момента за обезпечение, за да може да се осъществи оборотът на зърното.
Аз съм убеден, че този акт и приемането на закона, ще решат до голяма степен проблема с ритмичното изкупуване на реколтата. За мен цена от 80-85 долара, каквато действително се очаква като световна цена или като отражение на световната цена вътре в страната като изкупна цена, е една добра цена. Това е цената, която взимат всички фермери по света.
Ние, говорейки за членството си в Европейския съюз и за стремежа си да динамизираме българската икономика, се спираме на ключовия термин "конкурентоспособност". Конкурентоспособно ли е българското земеделие и производството на пшеница за хляб по отношение на света? Да, щом има такава печалба, за която говорите и вие, и ние. Не е необходимо да има по-добри условия. Може би може някак си да се създадат по-добри условия, но самият глобален баланс на зърното, който ние виждаме и който ми е представен на мен, показва, че се очаква благоприятна ситуация. Ние не очакваме спадане на международните цени на производството на хлебно зърно. Според мен ключово е посланието, което в момента трябва да приемат зърнопроизводителите. Първо, да не се поддават на паника. Да не продават продукцията си на безценица, да имат доверие в новия механизъм на търговия, който създаваме ние с вас, народните представители, да приемат Закона за зърното като едно разрешаване на всички натрупали се през последните години въпроси, да имат доверие на този закон.
Министерството на земеделието - аз декларирам оттук - ще изпълни всички свои, произтичащи от закона задължения и този път, без да се поддаваме на слуховете, да вярваме на финансовата стабилизация, защото тя е абсолютно гарантирана. Защото те могат отсега да планират разходите си за бъдещите периоди, още отсега могат да направят съответните инвестиционни програми за себе си с набавяне на нова земеделска техника. Те се намират в една устойчива, стабилна, дългосрочна финансова среда, която е решаваща за техния успех като производители. Те са в добра позиция, те са конкурентноспособни, с тях можем да влезем в Европейския съюз. Дайте да не им изпращаме погрешни послания. Ние сме на прага на изграждане на една много стабилна индустрия за производство на зърно. Защото България по всички световни критерии има качествата да има такава мощна индустрия за производство на зърно.
Аз си мисля, че това всички ни ще ни накара много бързо да забравим така наречения проблем със зърното, с изхранването и така нататък. Разбира се, искам да декларирам и за другите, които слушат отговора на този въпрос, че ако условията продължават да бъдат благоприятни и ние приберем тази реколта, която може би вие малко по-оптимистично я оценявате, ние малко по-песимистично, но ако ние приберем с високо качество тази реколта, ще имаме стабилни цени на хляба, ще имаме един проспериращ отрасъл за производство на зърно, за производство на брашно, за производство на хлебни изделия и България този въпрос ще го забрави. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Стоянов, имате думата за реплика.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател, благодаря, господин министър-председател. Аз съжалявам, че Вие използвахте моя актуален въпрос, за да отговаряте на някои други, а не конкретно на моя актуален въпрос. Защото моят актуален въпрос е за вашите механизми, пазарни инструменти, с които отново ще мотивираме земеделските производители да засеят тази 1998-1999 производствена година. Но в края на краищата Вие също имате право. Аз ще се възползвам пък друг път.
Дали сме направили грешка за миналата година. Аз Ви поздравявам и го заявявам публично и не за първи път. И на Вас Ви казах и продължавам да Ви казвам онова, което казах. Господин министър-председател, направете това в рамките на две-три години, защото това го считам като национален кредит, с който ще възстановим равновесието в земеделското производство и на първо време на зърното. Имаме ли зърно, започваме оттук нататък животновъдство, а то ще даде предпоставки да тръгнат и другите отрасли, защото заема 65 - 75 на сто от обработваемата земя. Ето, това е проблемът. Така че аз не отчитам тази грешка.
Грешката е друга - че сега се оттегляте и казвате: свобода. Аз бих приветствал тази либерализация. Но, господин Костов, когато аз скачам 1,20 и Вие ме накарате в този момент да скачам 1,50, аз мога да тренирам да скоча 1,25 - 1,27. Ако Вие ми предложите да скачам 1,70, аз се отказвам да участвам в състезанието. Защото утре, вече на другия ден на земеделския производител му трябват пари да сее. За това става въпрос. Вие му казвате: не купувайте, братя - имаше такава приказка, сега: не продавайте. Така е. Когато Попов каза: не купувайте, аз започнах да купувам по половин килограм месо, но ако кажете на земеделеца сега: не продавайте, той ще засее половината от това, което е сял досега. От това се тръгва. Това ми е по първия отговор на господин министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отново пресрочихте времето.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Добре, свършвам. Аз казвам: ще бъда изключително доволен не дали това, което съм искал да чуя, ме удовлетворява, а ако Вашият отговор удовлетвори нашите земеделски производители и създаде предпоставки и стабилност да засеят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Имате думата за дуплика, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин професоре, аз казвам: не продавайте на ниски цени. Казах много ясно какви са цените. Казах Ви какви са пазарните механизми, които ние пускаме в действие. Казах: не продавайте на ниски цени, чакайте международното или световното ниво на цените 80 - 85 долара за тон зърно. Това са цените, които на вътрешния пазар ще получи всеки земеделец не само в България, а навсякъде другаде по света. Затова казвам да не се поддават на паника, да не се създава паника от този тип: в България има натрупано зърно, няма да има кой да изкупи зърното, затова продавайте зърното на по-ниска цена от световната.
Затова отново повтарям: цена 80 - 85 долара за тон е цена, която няма как да не получат нашите земеделски производители, независимо, че правителството се изтегля от този пазар. Как ще стане този механизъм, ще го обясня още веднъж. След като има международна цена, след като има освободен пазар, след като в България има достатъчно зърно, което да гарантира със сигурност баланса на хлебното зърно, със сигурност ще се намерят механизмите, средствата и начините това зърно, което е излишно, в количествата, в които е излишно и които пазарят ще покаже, да бъде изнесено. Така отново ще се гарантира тази цена.
И другият инструмент, на който обърнах внимание на хората. Вие ме питахте как веднага ще получат парите си. Изкарайте веднага Закона за зърното, възможно до края на юли и те веднага ще започнат да работят със складовите разписки. Тях могат да ги залагат и с тях могат да получат кредити. Това е механизмът. Предостатъчно пазарни механизми пускаме в действие, за да гарантираме добрата рентабилност на производството на хлебно зърно. Това е една добра, здрава земеделска политика. С такава политика можем веднага да влезем в Европейския съюз. Това е най-сериозното послание, което изпратих сега до производителите от трибуната на Народното събрание. Това означава нещо много сериозно в бъдеще. Това означава, че каквото и да става утре, приемането на България в Европейския съюз за вас няма да бъде шок. За вас това ще бъде продължаване, стабилизиране на условията и създаване на една високопродуктивна машина. Това е изключително послание за българското земеделие. Това означава, че за България влизането в Европейския съюз е разтваряне на възможностите за зърнопроизводство. Това означава: вие сте конкурентни, вие и в момента сте конкурентни и можете да произвеждате повече. По-добро послание от това може ли да се отправи към българските производители на зърно!
И ви призовавам: недейте да създавате сред хората слухове. Българинът е изморен и измъчен от слухове. Ето, това е истината, това ги очаква - едно добро бъдеще, да продължат да развиват производството, да интензифицират производството. Защото българската земя може да произвежда както на Вас Ви е отлично известно, не очакваните от Вас 300 - 320 кг. зърно от декар, а 450 - 470 кг. И в момента, в който те постигнат тези 450 - 470 кг., нормата на рентабилност, печалбата веднага ще скочи значително. Ето, това е посланието ми към тях. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Актуален въпрос от народния представител Петър Димитров към министър-председателя господин Иван Костов относно средносрочно споразумение с Международния валутен фонд.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Моят въпрос към Вас беше за параметрите, по които се водят преговорите с Международния валутен фонд, и евентуално за проблемните области, които съществуват. Тъй като от задаването на актуалния въпрос досега минаха две седмици, през които ситуацията се измени, правителството предостави така наречената матрица, аз искам да конкретизирам въпросите си към господин Костов, като естествено ги стесня, за да не повтаряме това, което го има в матрицата.
Първият ми въпрос е: господин Костов, за да има споразумение, трябва да има ангажименти от другата страна. В матрицата, която получихме, не става ясно какво очакваме ние от фонда. Очевидно правителството е правило някакви разчети каква е сумата, финансовата подкрепа, която ни е необходима от фонда, за да можем ние да подпишем това споразумение. Разбира се, ако информацията е секретна, може би не бива да я обсъждаме. Но аз си мисля, че има числа, които могат да бъдат назовани в парламента.
Втори въпрос. Правителството декларира своето желание от процес на спад, от стагнация да минем към режим на икономически растеж. Бихте ли казали кои са политиките, които са заложени в това споразумение и които ще осигурят този растеж, тъй като предварителното мнение на болшинството експерти е, че в споразумението, поне досега, са заложени и политики, които ще осигурят стабилизация на стагнацията и няма да има никакъв растеж.
Освен това в споразумението липсват редица политики. Бих желал да кажете нещо и за тях. Няма я инвестиционната политика, няма я политиката в сферата на енергетиката. Така че, добре е да покажете на какво разчита правителството, за да осигури този икономически растеж.
И последният въпрос, който вълнува всички. В споразумението много ясно е казано, че през следващите три години ще трябва да продължим да затягаме коланите. Ще спрат да пътуват безплатно инвалиди, пенсионери, учащи се и т.н., ще се вдигне пенсионната възраст, отново ще затваряме болници и ще намаляваме болнични легла, ще приватизираме и ще ликвидираме предприятия, пак ще има ръст на безработицата и т.н. Значи това е нашата цена за подкрепата, която очакваме.
Въпросът ми е следният. Става дума за тригодишен период - какво ще получи българинът, как ще се промени пенсията, колко ще получава българинът догодина, следващата година, в края на тригодишния период, как ще се променят заплатите? Аз разбирам, че това е предварителният характер на информацията. Затова моят въпрос е не какво ще постигнем с фонда, а кои са изходните позиции на правителството, тоест какво отстоява българското правителство?
И последният ми въпрос е свързан с Вашия отговор на писмото на господин Първанов. Значи ли това, че Вие внесохте предварително материалите в парламента, че разчитате на консенсусна подкрепа и от страна на опозицията или все пак ще се придържате към първоначалното си становище, че това е право на правителството и само то ще води преговорите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров! Позицията на Конституцията е, че преговори се водят от правителството. Преговори не могат да се водят от всички. Дори да имаме желание, няма предвидена в Конституцията формула, при която правителствена делегация, заедно с народни представители от различни парламентарни групи договаря параметри по междудържавни споразумения. Такова нещо нашата Конституция забранява.
Ето защо аз казвам, че Вие не можете да настоявате, антиконституционно е, и това беше настояването в писмото на господин Георги Първанов, да водите преговори заедно с правителството. Просто такова нещо не се допуска.
Това не означава, разбира се, че правителството не очаква подкрепата на Народното събрание за едно споразумение. Напротив, няма споразумение, което да не потърси и подкрепа на Народното събрание, особено в тази си част, където споразумението предвижда вземането на нови кредити за запълване на дупката в платежния баланс, която ще се образува и която очевидно си я има поради много лошото споразумение, което се сключи по външния дълг на България. Това много лошо споразумение обрича страната да плаща едни огромни пари всяка година, тази година повече от 1 млрд. долара.
Вие знаете това отлично. Навремето, когато тук говорехме, че това споразумение е много лошо, Парламентарната група на БСП набързо го подписа, одобри го и го ратифицира. И неминуемо се появява тази дупка в платежния баланс.
Ето, такава е логиката. Значи, за да се запълнят тези празноти в платежния баланс, е необходимо да се вземат кредити. За да се вземат кредити, Конституцията повелява правителството да влиза в Народното събрание, да иска разрешение да преговаря за кредити, а след това да иска ратификации за сключените договори, за предоставените кредити.
Ето защо аз се надявам, че в Народното събрание, след като ние имаме по-голяма яснота по отношение на позициите, с които ще стартираме преговорите с Международния валутен фонд, ще има изложение на такива позиции и тогава ние ще очакваме Народното събрание действително, всички парламентарни фракции в него да обсъдят подробно тази информация, която ще бъде дадена, и по-точно ангажимента, който Народното събрание ще поеме, за да подкрепи тази тригодишна програма, която правителството ще се опита да реализира.
Тогава вие ще имате възможност да критикувате, да казвате за ли сте или сте против и т. н., тогава, когато се дебатира по отношение на това проекторешение.
В този смисъл, разбира се, аз веднага ще заявя, че най-добре за страната е да има консенсус по отношение на тази подкрепа. Най-силните постижения във всяка страна, особено в страни с валутен борд, ги има тогава, когато има национално съгласие.
Аз вчера, отварям една скоба, приех аржентинския посланик и той ми напомни отново тази рецепта - в Аржентина бордът и цялата тази политика, свързана с укрепването на финансовата дисциплина, на финансовите основи на страната, включително приватизацията, се извършва с пълно национално съгласие. Няма опозиция, няма управляващи по отношение на тази тема. Така го каза пред мен човек, който даже каза, че е от опозицията.
Ето защо ние, разбира се, ще бъдем много късогледи политици, ако се откажем и не пожелаем да участваме в такава дискусия. Правителството има желание да участва в такава дискусия, ще участва, ще защитава своите позиции и ще се старае да убеди Народното събрание за това, че тази подкрепа трябва да бъде получена.
При посещението на Мисията на Международния валутен фонд през м. май и юни бяха дискутирани основните насоки на тригодишното споразумение с Международния валутен фонд. Бяха проведени предварителни разговори, които да очертаят параметрите на споразумението от гледна точка на осигуряване на необходимите ресурси за реформиране на икономиката и постигане на среден и дългосрочен икономически растеж.
По време на разговорите бяха разгледани широк кръг от въпроси, с оглед идентифициране на основните цели на програмата, разполагаемите ресурси и политиката, която трябва да се провежда в основните сектори на икономиката. Формулирана бе и рамка от макроикономическа политика по програмата за средносрочното споразумение или така наречената матрица, с която вие сте запознати.
Заложените в матрицата предварителни условия и структурни програми бяха обсъдени в Министерския съвет, предоставени бяха и на социалните партньори за разглеждане. Подробна информация по този въпрос беше представена от министрите на промишлеността, на труда и социалната политика пред Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по икономическата политика. Вероятно Вие сте участвали в тази дискусия.
Същевременно се извърши огромна техническа работа по детайлизирането на всички мерки, заложени в програмата. Продължава и в момента разширяване и конкретизиране на тези мерки.
Нашите намерения са конкретизиране и опредметяване на всички ангажименти, които правителството ще поеме, или политика, с която ще се ангажира. Нашите намерения са програмата да бъде максимално подробна. От тази гледна точка обсъждането на програмата с предстоящата Мисия на Международния валутен фонд ще помогне мерките, заложени в матрицата, подробно да бъдат уточнени и разчетени финансово.
Основните акценти на предстоящите разговори ще бъдат свързани с окончателното уточняване на параметрите на: първо, плана за преструктуриране на енергийния сектор (който вече е изпратен, както ви е известно); второ, плана за действие за постепенно премахване на субсидиите в енергийния сектор; трето, средносрочната програма за публичните инвестиции; четвърто, основните елементи на социалната реформа.
Избраният подход позволява на базата на конкретните програми да се съгласува макроикономическата рамка до 2001 г. И ние се надяваме до края на този месец да успеем да съгласуваме тази рамка.

Позицията на българската страна в провежданите преговори произтича от:
1. Програмата на правителството "България 2001";
2. от разбирането, че цялата отговорност за воденето и резултатите от преговорите се носи от правителството;
3. от намерението постигнатите договорености да бъдат направени публично достояние. Тоест, ние не искаме да водим скрита политика.
Това е качествено нов подход на взаимоотношения на Република България с международните финансови институции, чието начало беше поставено с подписването през 1997 г. и успешното приключване на едногодишното стабилизационно споразумение с Международния валутен фонд - впрочем първото успешно изпълнено споразумение с Международния валутен фонд.
Необходимо е да се посочи, че всички предишни споразумения се подписваха без ясно и категорично поети средносрочни ангажименти пред обществото, без ясна и категорично поета политическа отговорност за постигнатите резултати и липсата на каквато и да било откритост на договорените икономически и социални параметри.
Правителството, имайки предвид досегашния опит, съзнавайки цялата си отговорност и придържайки се стриктно към правилата за воденето на подобен род преговори, включително и изискванията за конфиденциалност преди тяхното приключване, е с твърдото намерение да направи широко публично достояние както меморандума за икономическата политика, така и окончателно приетата матрица за мерките и структурните критерии от 3-годишното споразумение с Международния валутен фонд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За реплика имате думата, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви за отговора, господин министър-председател, макар че не отговорихте на конкретните въпроси, които Ви зададох.
Аз искам да напомня една оценка на проф. Марко Семов, която стана популярна в общи линии, че имаше Трета световна война и Източният блок изгуби тази Трета световна война. В този смисъл ние сме победена страна и Вие сте премиер-министър на победена страна. Разбираме го това, разбираме го с болка, носим и своята отговорност. Но сами разбирате, че няма да бъде добре, ако споразумението, което ще се подпише, прилича на безусловна капитулация на държавата пред победителите.
Затова и въпросът беше ние да знаем нашата позиция, с какво влиза правителството в преговорите. И аз не виждам тук причини да няма консенсус. Предложението беше - затова се водеха и разговорите с госпожа Ан Макгърк, те не възразяват - от всички политически сили в България да се създаде работна група, която в никакъв случай не може да подмени правителството в преговорите. Тоест, да отидем към един предварителен консенсус на нацията, тъй като разбираме, че нацията е в тежко състояние, а не един консенсус насилствен, дефакто споразумението е подписано, или трябва да се отнесете положително към него, или в общи линии няма да има споразумение.
Затова, господин Костов, Вие и днес не отговаряте. Това е нещото, което ни интересува - какви ще бъдат пенсиите през следващите години, какви ще бъдат заплатите през следващите години, ще може ли да се живее през тези години. (Шум в блока на мнозинството.)
Тук прозвуча една оценка за това как е изпълнено едногодишното споразумение. Не е изпълнено, господин министър-председател, не е! Вие поехте ангажимент да завършите приватизацията до края на 1998 г. - не е изпълнено. Банките трябваше да бъдат приватизирани - не е изпълнено. Вие виждате, че голяма част от мерките повтарят това, което беше в едногодишното.
Искам да завърша с пожелание: след споразумението да се явите в парламента и като лорд Дизраели с достойнство да заявите: нося ви споразумение с чест. Искам го това нещо, искрено го искам, тъй като ако споразумението е без чест, озлочестената ще е България, няма да е само управляващият екип. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин министър-председателят има думата за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Аз взимам думата само да отстраня още една неправилна представа, която може да се получи от един човек, който слуша в момента дебата в Народното събрание.
Неправилната представа се състои в това, че фондът ни дава заплати. Фондът не дава заплати и фондът не дава пенсии. Нито фондът, нито международните финансови институции!
Българите трябва да разберат, че заплатите и пенсиите зависят от самите нас, от успеха на политиката, която водим, от успеха на политиката за икономически растеж. Ако има бърз икономически растеж в страната, политиката на заплатите ще резултира в много големи завишения; ако има умерен, ще бъдат умерено нарастващи; ако има нова стагнация, ще има стагнация на заплатите. В този смисъл нека да не караме хората да гледат все някъде извън България за нивото на своите доходи, а да се вгледат там, където тези доходи действително се създават, а това е производството на страната.
Така че, ако всички разбираме това нещо, ако всички разбираме, че успехът на политиката за растежа зависи от усилието на всеки един от нас, на всеки бизнесмен, на всеки работник, на всеки служител, тогава аз мога да се ангажирам тук и с много големи очаквания за покачване на заплатите и на пенсиите. Но всичко зависи от нас. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Актуален въпрос от народния представител Георги Божинов относно защита на международния научен авторитет на Република България към Иван Костов - министър-председател.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е само от едно изречение - и това намирам за съвършено достатъчно - към министър-председателя. Но за аудиторията бих искал да поясня следното.
В началото на м. април 1998 г. нашият посланик във Франция, който е и представител на България в Юнеско, е бил уведомен, че акад. Благовест Сендов е номиниран за член на Управителния съвет на новосъздаващия се Институт на ЮНЕСКО по информационни технологии в образованието.
Смятам, че акад. Сендов е номиниран не защото е политически благонадежден или не, не защото е народен представител или не, не защото е заместник-председател на този парламент или вече е бил председател на българското Народно събрание, а защото акад. Сендов е световно известен учен и е признат от световната научна общност. (Реплики от мнозинството.)
Не подвиквайте, господа! Атестат за това са само следните факти:
Акад. Сендов е бил председател, а в момента е почетен президент на Световната асоциация на университетите. Бил е председател на Международната асоциация по обработка на информацията. Бил е заместник-председател на програмата на ЮНЕСКО по обработка на информацията и е бил един от тримата основни докладчици на Световния конгрес по информатика на ЮНЕСКО, който между другото е взел решението за създаването на този Институт по информационни технологии в областта на образованието.
Управителният съвет, уважаеми колеги, се състои от 11 световноизвестни учени, които се събират един път в годината и определят научната политика на института. Въпреки че номинацията на този съвет е индивидуална, а не е квота за българската държава, българското правителство е отклонило кандидатурата на акад. Благовест Сендов и на негово място е предложило кандидатурата на друг български учен, чието име не бих желал да спомена, за да не уронвам неговия авторитет и престиж. В резултат на това никой от България не е включен в този престижен състав.
Смятате ли, уважаеми господин министър-председател, че беше защитен авторитетът на българската държава с отхвърлянето от Вашето правителство на кандидатурата на акад. Благовест Сендов за член на Управителния съвет на Международния институт за информационни технологии в образованието? Надявам се, че Вашият отговор ще бъде честен и искрен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! На българското правителство не е правено официално предложение и не е искано официално становище по каквато и да е било кандидатура, поради което не е имало акт на правителството или акт на оторизиран държавен орган, с който да е дадено становище по която и да било кандидатура. Това, за което Вие говорите, е един неофициален сондаж - както е направен, така е отговорено.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Неофициално отрицателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За реплика имате думата, господин Божинов.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Аз смятам, господин министър-председател, че Вие намерихте начин да отговорите честно, макар и отговорът да е труден за Вас. Аз разбирам... (Смях, шум и реплики от мнозинството.)
Не се смейте, господа, защото българският посланик е бил попитан... (Силен шум в залата, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, разходете се малко по кулоарите...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ... дали правителството на Република България би имало възражение. Разбирам от Вас, че на този неофициален въпрос Вие сте отговорили отрицателно, като не сте казали, че нямате възражения за тази кандидатура. Още повече сте издигнали - Вие това заобиколихте и не казахте - друга кандидатура от българска страна.
Точно така, както през 1992 г. отклонихте кандидатурата на световноизвестния учен член-кореспондент Александър Янков, предложен за член на Международния съд и понеже го отклонихте, България няма и няма да има в следващите сто години свой представител.
Отклонявайки най-видните учени за световните и международни организации с този политически подход вие стигате дори до детските градини и началните училища и в актуален въпрос към вашия заместник министър-председател след малко ще стане ясно, че както отклонявате световноизвестните учени за представители на България в международните организации, така определяте точно кой по политическа причина трябва да бъде директор на детско учебно заведение и може да възглави средно училище. Този подход има висока цена за България, за достойнството на кадърните, на умните и на способните българи. (Шумно неодобрение от мнозинството, частични ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
РЕПЛИКИ ОТЛЯВО: Да отговори! Да отговори!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Какво да отговаря?! Господин Божинов си казва това, което си е подготвил. Ако иска дуплика - министърът има право на дуплика, ако не иска - не я ползва.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Възразявам на това: "което е подготвил"!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Питане от народния представител Иван Генов относно кризисната ситуация в Косово и политиката на правителството към господин Иван Костов - министър-председател на Република България.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Официалното отношение на Република България към кризата в Косово, към начините за намиране на трайно и справедливо решение, за да не станем съучастник в игра на домино на Балканите, е емблематично за цялостната политика на нашата страна. Правителството ръководи и осъществява тази политика, негова е и отговорността.
На 1 юли т.г. аз ви депозирах лаконичното питане: каква е политиката на правителството към Косово и дали тя гарантира националната сигурност на страната.
Актуалността на моето питане почива на обективни факти, а именно: кризата в Косово е основна тема в международния дневен ред. Тя е и съдбоносна тема за дневния ред на българското общество. В същото време кабинетът е неясен, като че ли нещо скрива, като че ли нещо подготвя не в реда на нещата.
Не друг, а вашият коалиционен партньор господин Стефан Савов по време на консултациите в Народното събрание с министъра на външните работи преди два дни изрази безпокойството си с резонните въпроси: каква е точно политиката на България по Косовския проблем; какво го очаква обществото; защо още няма национална балканска политика, а се работи на парче, ад хок? Повтарям, това са въпроси на ваш съюзник.
Като представител на главната опозиционна сила имам правото и съм длъжен да продължа по-нататък: когато говорим за Косово, господин премиер, трябва да мислим най-напред за България. Дъгата на нестабилност в региона, въпреки днешното етнорелигиозно спокойствие у нас, може да запали и българската черга. Непредпазливи са вашите изявления, че ние сме на светлинни години от подобна ситуация. Ако това е гледната ви точка, смятам, че сте далече от България, от реалностите в Югоизточна Европа.
Нима не разбирате, че решаването на Косовския конфликт ще бъде модел, матрица, която ще се използва и занапред, без да изключвате която и да е балканска държава? Ето защо подценяването на заплахата Косово, нейното постоянно квалифициране само и единствено като непряка за националната ни сигурност, е недалновидно. Заемането днес на двусмислена или на елементарно припяваща позиция може утре да ни постави на колене. Косово е ново измерение на югокризата, умишлен пропуск в Дейтън.
Още през 1992 г. ние инициирахме изработването на консенсусна политика по взривоопасното положение на Балканите. С Декларацията на Народното събрание от 29 април 1993 г. бе легитимирана политиката за ненамеса на България във военни действия в бивша Югославия под каквато и да било форма - нито пряко, нито косвено. Това бе вярна и успешна политика, оценена от света като приносна и генерираща сигурност в региона.
Демократичната левица е убедена, че кризисната ситуация в Косово не налага промяна в тази политика. Нещо повече, нужно е нейното препотвърждаване, за да се елиминират навреме намеренията на някои да бъдем военно въвлечени в конфликта. Превантивната дипломация е силната и спасителна за България дипломация.
Вие готов ли сте, господин министър-председател, тук и сега да заявите, че правителството няма да ревизира посочената политика? Съгласен ли сте, че локализирането на конфликта в Косово е първостепенна задача? Съгласен ли сте, че са нужни предели на интернационализирането, за да не се подменят преките участници в конфликта и за да не се разпространи самият конфликт? Съгласен ли сте, че България следва да има равнопоставен подход към двете страни в конфликта, когато се осъжда прекомерната употреба на сила и нарушенията на правата на човека?
Според нас трайното и справедливо решение може да бъде само мирното, на маста на преговорите, без предварителни условия и в пълно съответствие с принципите на международното право и международно признатите граници.
Напоследък не се изключва международно военно силово решение на конфликта, но нашата и всяка друга съседна страна трябва да се въздържат от военни призиви и инициативи. Те нямат право, ако искат да гарантират националната си сигурност, да бъдат фактор при евентуално военно уреждане на кризата. Така биха станали част от нея. Търпеливите и настойчиви дипломатически усилия са за предпочитане пред какъвто и да е военен изход, който неминуемо ще заложи нови мини и ще бъде непосредствена заплаха за съседите.
За нас е безумие, когато председателят на Външната комисия на парламента допреди броени дни пледира за военно решение на кризата...
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Това не е вярно! Не е вярно!
ИВАН ГЕНОВ: ... за второ ниво на военно планиране на срещата с делегацията на ЗЕС, господин Агов, понеже на 90 процента били изчерпани мирните възможности!
Вашият министър на външните работи, господин премиер, при поредното си завръщане от чужбина, заяви на 11 юни, че ако бъде поставен въпросът за българско участие при евентуална военна намеса в Косово, то той ще бъде обсъден много сериозно. Вие наистина ли допускате подобно участие, макар и косвено? Не разбирате ли, че във военната теория и практика особено при съседни държави няма ясна демаркационна линия между косвено и пряко участие във военни действия? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Генов.
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, благодаря ви.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Генов! Много е лесно да се отговори на въпрос, зададен от един изявен специалист във въшнополитическата област, тъй като той по презумпция познава позициите на българското правителство. И тъй като ключовият момент на моя отговор е, че в кризата около Косово няма настъпили съществени, качествени изменения, които да налагат да бъде променяна българската позиция - позицията на българското правителство - то тази позиция остава непроменена. Тя ви е позната в детайли и много подробно. Вероятно външният министър на консултациите, които бяха проведени тези дни, е говорил много по-подробно и с много повече факти по отношение на тази позиция. Аз знам, че Вие сте бил сред най-усърдните слушатели. Ето защо не искам да повтарям позициите, които Вие сте чули, не искам и да правя обект на публичен дебат част от тези позиции, които ми се струва, че една националноотговорна опозиция, както и националноотговорни управляващи, не биха желали да дебатират публично. Вероятно има и такива неща, които са казани и които Вие знаете, и които просто не е добре да се дебатират.

И като оставим всичко настрана, остава следният въпрос, който вие задавате: подкрепя ли правителството политиката на едно правителство отпреди пет години в онзи вид, в който тя е била заявена от парламента преди пет години. Естествено, отговорът е учудване, тъй като Вие като специалист по външна политика знаете, че за пет години нещата се променят силно динамично. Една позиция, макар и много завоалирана, обтекаема, във всички случаи търпи промяна във времето. И вероятно и тези промени, които е претърпяла и позицията на България, са лесно обясними на фона на наистина бързо и драматично променилите се условия.
И, накрая, искам да ви обърна внимание, че лидерът на парламентарната група на Демократичната левица господин Първанов участва в работата на Консултативния съвет по национална сигурност при президента. Това, което Вие упреквате като позиция, тъй като това не Ви се струва достатъчно аргументирано, е позиция на целия Консултативен съвет по национална сигурност, включително на господин Първанов, по която част той не е изразил особено или специфично мнение. Става въпрос в каква степен Консултативният съвет оценява като непосредствени заплахите и от какъв вид вижда заплахите от Косово.
Така че, вън от тази позиция аз като участник в Консултативния съвет, разбира се, не мога да изляза. Вие като народен представител можете и имате право, но първият въпрос, който трябва да си изясните, е с господин Първанов - него попитайте защо той подкрепи тази позиция при президента. И като си изясните с него нещата, можете да ги направите публично достояние. Аз обаче в никакъв случай няма да влизам в дебат по позиция на орган, който дълбоко уважавам и който считам, че е основа на сигурността на страната. На мен тази позиция ми се струва много добре претеглена, много внимателна, тя не е позиция с недомлъвки, напротив, тя е една честна позиция, ясна позиция, между другото, добре оценена от всички наши съседи.
Така че това е моят отговор на Вашия въпрос. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За два уточняващи въпроси има думата господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Господин председател, тези, които ръкопляскат, очевидно гледат на Косово като на извънземно събитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Опитайте се 9да бъдете сериозен.
ИВАН ГЕНОВ: Първият уточняващ въпрос, господин премиер е за Вашата конкретна оценка на внесената от Парламентарната група на Демократичната левица проектодекларация за мирното решаване на проблема в Косово. В кой пункт от нея имате съмнение, че се напускат пределите на националните интереси. С коя постановка се връзват ръцете на правителството? В своята цялост приемането на тази декларация не би ли гарантирало по най-отговорен политически начин националната сигурност на страната?
Предложената от Демократичната левица позиция е 100 на сто българска и който твърди друго, не осъзнава добре международното положение на страната. Ние не работим за втора позиция на България, а за единна националноотговорна политика. Жалко е, че сме единствената парламентарна политическа сила с разгърната позиция за мирното уреждане на кризата. Удовлетворени сме, че вчера най-после с титанови усилия започнахме дебати в Комисията по външна и интеграционна политика по проекта на Демократичната левица, който с консенсус се оцени като база за всеобхватна позиция на Тридесет и осмото Народно събрание.
Във връзка с това, господин премиер... Крайно невъзпитано е, когато Ви задават въпроси народните представители, да говорите с други народни представители. Мога да изчакам, господин председател, разговора...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И аз ще изчакам, господин Генов.
Господин Генов, може да продължите.
ИВАН ГЕНОВ: Във връзка с това, господин премиер, можете ли да снемете напрежението в българското общество, като заявите, че вашето правителство не е поемало и няма да поеме ангажименти за предоставяне на летища, въздушни коридори, използване на наши комуникации, извършване на ремонт на военна техника, пропускане на войски, транспортиране на военни материали, участие в умиротворителни сили?
Вторият ми уточняващ въпрос е следният: ще разсеете ли обществените съмнения, че общата дебалансираност и неефективност на външната политика на кабинета пречи за изработването на солидна българска позиция по Косово. Вие, господин премиер, до неотдавна твърдяхте, че България е шлагерът на Европа. Как стана обаче, че под Ваше управление страната отиде на опашката - от 11 кандидати на 11-то място за членство в Европейския съюз.
Твърдите, че проблемът Косово трябва да се решава в рамките на Концепцията за националната сигурност. Но очевидно не сте информиран, че американският Сенат с резолюцията си от 29 април тази година погреба, поне засега, основната презумпция на концепцията за трансформирането на НАТО от система за колективна отбрана в система за колективна сигурност.
И само поради неудобство няма да се спирам на неевропейския Ви език и поведение в ПАСЕ, в Залцбург, в София на СПК и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Генов, но двата уточняващи въпроса наистина трябва да бъдат два, те бяха поне 22.
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Аз също чувствам провокиране на дебат, от който България няма нужда. Господин Генов сигурно го съзнава, но очевидно не си дава сметка, че с това, което прави в момента, въвлича всички ни в едни хипотези, в едни предположения, които могат само да създадат проблеми на страната, а не да ги решават.
Когато няма качествена промяна в обстановката, не се налагат действия от страна на Народното събрание. Нито едно от народните сърбания в региона не е реагирало, господин Генов, на ситуацията в момента по въпроса за Косово. Провокирането на акт на българския парламент вече само по себе си влиза в противоречие с това, което Вие самият казахте в началото, твърдейки, че позицията ни трябва да е сдържана и благоразумна. Когато не те пипат, не отговаряш.
Вие обаче искате да питате и сте прав като народен представител да питате. Аз не съм чул обаче след консултациите вашата парламентарна група да е настоявала отново за декларацията си. Ако настоява, ще има нов дебат и той ще бъде открит. Не въвличайте Народното събрание и най-малко правителството във вашите сфери на разсъждение. Те просто не са полезни.
Второ, правителството не е било консултирано, от него не е искано съгласие. Между другото, като сте толкова компетентен и толкова ги разбирате тези неща, можете ли да ми кажете как едно правителство може да даде съгласие без парламента? Очевидно нещо сте се объркали генерално и Ви куца елементарната логика. Аз не знам как един човек без логика може да бъде специалист по нещо, но в случая Вие трябва да си отговорите на простичкия въпрос: правителство, което не е питало парламента, което не е обсъждало на свой дневен ред каквото и да било искане, може ли по някакъв начин да се е обвързвало?
Вие всъщност търсите под вола теле. И това не е в полза на нашата страна.
Ето Ви двата отговора на двата въпроса.
Що се отнася до моя език и до позициите, които съм изразявал, това са отговорни позиции на българското правителство. Може да са били малко по-остри, може на не всеки изтънчен слух да са прозвучали добре, но това бяха честните и категорични ясни позиции на България както по въпроса за европейското разширяване, така и по всички въпроси, по които съм вземал думата. Благодаря. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Господин Генов, имате възможност да изразите отношението си към отговора на министър-председателя.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер! От Вашите недостатъчно отговорни и недостатъчно аргументирани преценки и размишления следват няколко извода.
Първо. Кризата в Косово е поредната Ахилесова пета за външната политика на кабинета Ви. Засега вие се лутате и не успявате да предложите напълно адекватна позиция поради всеобщата хаотичност в следваната политика. Консултативният съвет при президента беше на 3 юни. Вашият министър на 13-и поиска ново заседание. Друг лидер на несъстоялото се реформаторско мнозинство също поиска такова заседание. Очевидно има някаква промяна. Едва след това ние предложихме проектодокумент. И Вие постоянно заобикаляте парламента по основни въпроси на външната политика.
Второ. Очевидно е, че кризата в Косово се употребява от официалните власти като допълнителен мотив за ускорено членство в НАТО. Това е аморално и цинично, контрапродуктивно и нелогично. България я няма във втората вълна и освен това ще има немалка пауза след първата вълна.
Трето. Колебливото ви отношение към кризата в Косово, опитите да се подготвя почвата за някаква форма на военно въвличане на страната, създава впечатление, че режимът търси опасно убежище за себе си. Не подбирате и средствата. Вчерашната провокация с Копенхаген максимално ви унижи.
Четвърто. Набиват се на очи двете принципни разлики между нас. Вие сте за това България да бъде въобще част от каквото и да е решение. Ние сме за това България да бъде част само от мирното решение. Вие споделяте теорията за управление на конфликтите, която надскача ръста на страната. Ние твърдо стоим зад дипломатическата наука за мирно уреждане на конфликтите, което е по мярката и достойнството на всяка страна. (Шум и неодобрителни реплики от СДС.)
И последно, господин министър-председател, крайно време е вашият режим да разбере, че в международните отношения няма братовчеди. (Неодобрителни реплики и възгласи: "У-у-у! У-у-у! У-у-у!" от СДС.) Там действат интереси и геополитика. Антинационално е да позволявате с българската карта да играят чужди ръце. Бъдете сигурни, че падането ви от власт ще стане не само заради бездарна и корумпирана вътрешна политика, но и заради аматьорско и провинциално международно поведение, заради външнополитическа неефективност на вашия режим. (Неодобрителни възгласи и реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Генов, днес нещо не бяхте уцелили времето на няколко пъти. Друг път успявате да се вместите.
Има думата министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Генов! Като министър-председател на България, избран от парламента, аз протестирам срещу наричането на правителството "режим". Вие очевидно се бъркате с един друг режим, с който сте в приятелски отношения.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС, от място): Точно така! (Ръкопляскания от СДС.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: И цялата тази пледоария, която изнесохте тук, беше в полза точно на този друг съседен режим. Когато си разрешите проблема с режима, тогава, според мен, можете да претендирате за каквото и да било в политиката - и във външната, и във вътрешната. Протестирам остро, господин председателстващ, срещу такова вулгарно отношение към българската политическа действителност. Просто това е недопустимо за един сериозен народен представител. И Вие претендирате за компетентност! Това наистина е обидно за българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин министър-председателю.
Има думата от името на парламентарна група госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! Вземам думата от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, тъй като ми се струва, че в тоя момент е нужно България от името на всичките си институции да дава положителни сигнали към цялата общност за това да се решават проблемите по най-добрия начин и да се защитават българските интереси на всички нива.
Именно затова взех думата, защото това, което чух преди малко, не беше позитивен сигнал, който се даде. Аз дълбоко се надявам, че бяха изказвания и термини, и думи, и позиции само от името на един депутат от Парламентарната група на Демократичната левица, а не се защитават всички тези неща, които се казаха, от всички народни представители от опозицията.
На консултациите преди два дни ние постигнахме съгласие в един спокоен диалог да търсим позиция, да намираме сближаване на позициите си, така че да отстояваме всички интересите на България. Аз много се надявам, че този тон ще го намерим повечето народни представители в този парламент, а няма да раздухваме истерия и да даваме лоши сигнали. Защото това, което преди малко беше направено от господин Иван Генов, бяха лоши сигнали. Сигнали, които не са в интерес на страната ни. Не са в интерес на всеки един български гражданин, независимо от това за кого гласува и чий привърженик е. Ние сме длъжни да отстояваме българска позиция, а не да настройваме хората срещу страната си и да проваляме интересите в дипломатическите ни стъпки. Именно затова взех думата.
Искам да заявя, че позицията, която ние ще отстояваме, от страна на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, е да има постоянен диалог в комисиите, с представители на изпълнителната власт и изработване на адекватна позиция във всеки един момент, в който е наложително да се изработва стъпка по стъпка и да даваме позитивни сигнали. Това ще е позицията, която ние ще отстояваме, а не раздухването на омраза от трибуната на Народното събрание. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Преминаваме към питанията към заместник министър-председателя господин Александър Божков.
Първото питане е от народния представител Иван Бойков относно състоянието на предприятията, в които има преобладаваща държавна собственост.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Напоследък в редица свои изказвания Вие, господин Божков, определяте процеса на приватизация като труден и признавате, че има определено забавяне. Същевременно в около 70 на сто от промишлените предприятия продължава да има преобладаваща държавна собственост. На Вас, като министър на промишлеността, е поверено стопанисването и управлението им. До момента тази собственост се управлява по един изключително неефективен начин, създаващ корупция и водещ към обезценки и в крайна сметка до фалити на тези фирми.
Аз си спомням нашата първа среща с Вас, господин Божков, в Икономическата комисия преди година и половина, при която влязохме в един спор. Вие казахте, че държавните предприятия ще си отидат след една година, ще станат частни и въпросът ще се разреши от само себе си в ликвидността на управлението. Това не стана.
Искам да ви прочета няколко данни, които аз имам и които Вие може би ще оспорите, а може и да ги приемете. В приоритета на промишлеността през петте месеца на тази година продажбите са намалели с 1,5 на сто. Най-голям е спадът в производството на рафинирани нефтопродукти - 21 на сто; на химикали и химически продукти, синтетични и изкуствени влакна - с 19 на сто; кожарската, кожухарската и обувната промишленост - с 15 на сто. В сравнение с май 1997 г. производството на рафинирани нефтопродукти на "Нефтохим" е спаднало с 35 на сто; металолеенето и металообработването, производството на машини и оборудване - с 27 на сто. Производството на химикали, химически продукти, синтетични изкуствени влакна е намаляло с 23 на сто. "Кремиковци" от месеци е в депресия и вече сви производството с повече от 50 на сто. Подобна е ситуацията и в "Стомана" - третият комбинат от стоманодобива "Промет" на практика не работи. ДЗУ, за който аз имах възможност да питам господин Радев, има 5 млрд. лева загуба за последните три месеца.
Въпреки всичко Вие, господин Божков, наследихте една система на управление на държавните предприятия, която беше изключително неефективна, и не направихте никаква, ама никаква промяна в начина на управление на тези предприятия. Промяната се осъществи само в това да смените директорите и бордовете на тези предприятия с хора, за които Вие казвате, че имате доверие. Много въпроси Ви бяха зададени тук, в тази зала, защо сменяте този или онзи директор. Аз си спомням много добре Вашия отговор - за това нося отговорност аз. Аз приемам такова отношение. Разбира се, че Вие носите отговорност за хората, които Вие назначавате, и за начина на управление на тези предприятия.
Изчаках година и половина може би вече да реализирате своите права и тази своя отговорност. От това, което виждам към момента, не мога да дам никак добра атестация за начина на управление на тези предприятия.
Втората теза, която развихте в срещите ни с Вас, е, че държавни фирми не могат да се управляват ефективно. И това не е вярно, господин Божков. По света навсякъде има държавни фирми. Единствената сто процента частна икономика е в САЩ. Ако се бъркам, можете да ме поправите. И след осъществяване на "Програма 2001" в България пак ще остане държавна собственост. Пак ще има държавна собственост. Тя пак трябва да се управлява ефективно. За година и половина Вие не предложихте никакъв начин за ефективно управление на тази държавна собственост. Казахте, че пазарът и приватизацията ще оправят всичко.
Аз Ви посочих един път пример как през 1936 г. са създадени мини "Перник" като държавна собственост и как са управлявани ефективно. Има такива примери в Италия, във Франция. В Италия например нефтопреработвателната им компания е държавна собственост и тя работи ефективно и има печалба.
Моето питане към Вас, господин Божков, е как виждате своята отговорност в този процес, след като приватизацията по Ваши изказвания ще се забави? Смятате ли да промените начина и формата на управление на предприятията, които са от Вашата компетентност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Александър Божков.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бойков! Преди всичко искам да разсея една заблуда, която се промъква във Вашия въпрос - твърдението, че в около 70 на сто от промишлените предприятия преобладава държавната собственост, не отговаря на истината. За Ваше сведение от общ брой 1650 бивши държавни предприятия в системата на промишлеността само 754 или 46 на сто от всички търговски дружества са с преобладаващо държавно участие. Сто на сто държавни са само 620 или 38 процента. И това са само търговските дружества, които са започнали съществуването си на база на бивши държавни предприятия.
За голямо съжаление, статистиката все още не може да ни предостави данни за търговските дружества, занимаващи се с производствена дейност, създадени на основата на имущества на бивши ТКЗС-та, чрез изцяло ново строителство, чрез отделяне на обособени части от бивши държавни предприятия.
Предполагаме, че техният брой е над 2000, което означава, че държавата е мажоритарен собственик в не повече от 20 на сто от промишлените предприятия.
Същевременно достатъчно надеждна е информацията, че вече 52 на сто от заетите в материалната сфера, са заети в частния сектор и че близо 60 на сто от брутния вътрешен продукт се произвежда от частния сектор. Онези 70 на сто държавна собственост, за които говорите, са вероятно активите на дружествата с преобладаващо държавно участие, както и на едноличните държавни дружества. При това трябва да се има предвид, че значителен брой от дружествата със 100% държавна собственост са свързани с дейности, неподлежащи на приватизация или подлежащи на концесиониране - добивна промишленост, пътища, водни ресурси и производство на специална продукция. Доскоро отдаването на концесии беше на практика нормативно невъзможно. Сега, най-после, с промените в Закона за концесиите и Закона за приватизацията, с променяне Правилника за приложение на Закона за концесиите процесът се отпуши и това ще доведе до скорошната приватизация, съчетана с концесиониране на голяма част от собствеността на тези дружества.
Въпросът Ви за отговорността на министъра за управлението на държавното участие в търговските дружества беше поставен доста общо. Най-лесното за мен е да Ви затрупам в отговор с наименования, номера на нормативни документи, които уреждат ролята, правомощията, делегирането на власт на принципала, какъвто се явявам аз в момента по силата на закона за държавното участие в промишлени предприятия и да Ви заявя, че виждам своята отговорност в светлината и в съответствие с тези документи. Знам, че не това искате да чуете.
Разсъжденията и встъплението към въпроса показват една загриженост, която аз напълно споделям. Нека да видим обаче защо тази държавна собственост се управлява неефективно, защо това управление е добра хранителна среда за корупция и за съсипване на предприятия.
Има няколко причини за това състояние, както има един известен виц: генералът обяснявал на своя цар защо е паднала крепостта и започнал да изрежда причините. След като казал първата - че е свършил барутът, царят го прекъснал и му казал: тази е достатъчна, останалите нямат никакво значение.
Така че и за неефективното управление на държавното участие на предприятия в периода на прехода имам много отговори, обаче има един основен и аз го повтарям, въпреки че съм го казвал многократно пред вас. Най-важният отговор е, че този тип управление на държавна собственост в периода на преход продължи твърде дълго.
С приемането на Търговския закон и Закона за преобразуване - забележете, преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия през лятото на 1992 г. беше сложен край на прякото държавно управление на предприятията. Те бяха преобразувани в търговски дружества с едностепенна или двустепенна система на управление, акционерни или с ограничена отговорност. Оттам-нататък влезе в сила за тези дружества Търговският закон и съветите на директорите или едноличните управители получиха сериозни правомощия да управляват и да се разпореждат с една собственост, притежание на един имагинерен собственик, олицетворяван от държавния чиновник на средно ниво в съответното министерство, който държавен чиновник е дваж по-немотивиран от директора на предприятието да опазва и да се грижи за ефективното управление на държавната собственост.
Приемането на Закона за преобразуване и приватизация на държавни общински предприятия отвори тази Кутия на Пандора, само че мнозина вече забравиха - малко са тук депутатите от Тридесет и шестото Народно събрание, че в приетия тогава закон имаше текст, който повеляваше, че приватизацията или ликвидацията на хилядите преобразувани предприятия трябва да приключи до 5 години, т.е. до май 1997 г. Законодателят ясно е признавал тогава необходимото зло на корпоратизирането на държавната собственост, но е дал срок това ненормално положение да приключи относително бързо. Само две години по-късно има ново мнозинство в същото Тридесет и шесто Народно събрание, което отмени този текст и превърна приватизацията в процес без край или по-точно в процес, който да продължи докато безотговорното стопанисване на държавни предприятия ще бъде удобно на тези, които междувременно го разграбват.
Още две години по-късно - през 1996 г., едно ново Тридесет и седмо Народно събрание и едно правителство, оглавявани от още по-безотговорни и алчни хора, намери нов начин за разформиране на собствеността и отговорността в търговски дружества, провеждайки една масова приватизация, която превърна повече от хиляда предприятия не в частни - хубаво щеше да бъде, ако бяха станали 100 на сто частни, а в дружества със смесена собственост, в които държавното участие най-често остана под 50 на сто, а там, където стана над 50 на сто - законовата уредба и практика даде на приватизационните фондове всякакви възможности да пречат на ефективното управление на предприятията.
Днес е 1998 г., шест години след приемането на Закона за приватизация. Има ли, господин Бойков, друга държава от бившия соцлагер, където така нагло и безогледно да беше блокиран процесът на приватизация и където така нагло и безогледно да беше съсипана и разграбена държавната собственост? Май няма.
Затова нашето правителство се нагърби с изпълнението именно на тази най-трудна задача - да завърши възможно по най-бързия начин процесът на приватизация, да бъде пресечена възможността да продължи доразграбването.
Същевременно в Министерството на промишлеността бяха направени сериозни анализи на състоянието на всяко от дружествата, такива, каквито ги заварихме, на компетентността и досегашната работа на всяко от ръководствата на дружествата.
Първото нещо, което направихме, беше да се разделим с тези ръководители на дружествата, които явно или скрито, с активни действия или чрез демонстриране на пасивност бяха позволили през предишния период предприятията им да бъдат съсипани.
Разделихме се и с тези, които макар и компетентни като ръководители, разбираха управлението на държавната собственост като борба срещу бъдещата приватизация.
Но най-важното, което направихме, господин Бойков, беше рязко да ускорим темпа на приватизация, за да премахнем корена на злото.
Вие цитирате мое изказване, че приватизацията се забавя. Да, темповете на приватизацията са по-бавни, отколкото ние бихме искали, именно защото искаме да премахнем причината за разграбването и неефективното управление. Затова всякакви темпове ще ни се струват бавни.
Същевременно бих Ви помолил, а понеже съм на тази трибуна, се обръщам и към всички, които непрекъснато повтарят моята крилата фраза "приватизацията се бави", да не превръщат моите самокритични думи в свое пропагандно оръжие. Защото когато се говори за конкретни неща, добре е да се говори с конкретни числа, а числата показват къде е истината за хода на приватизацията. Истината е, че никога, в никой период откакто съществува Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, не е имало толкова много процедури, толкова много сделки, толкова много инвестиции, колкото при управлението на Обединените демократични сили.

И за да можем истински да сравняваме и да оценяваме, можете да си запишете, ще ви припомня числата на приватизацията:
През цялата 1993 г. са сключени 63 сделки; през 1994 г. са сключени 64 сделки; през 1995 г. са сключени 309 сделки.
През 1996 г. са сключени 515 сделки, като забележете, че бройката е сравнително висока, защото Веселин Благоев тогава с целия потенциал на Агенцията за приватизация се занимаваше главно с продажбите на магазинчета, кафенета и складове - такива бяха 90 на сто от приватизационните договори през 1996 г.
През 1997 г. - почти 600 сделки, а само за първото полугодие на 1998 г. сделките са 438 - повече отколкото за първите три години взети заедно.
Дотук цитирах данни за всички органи по чл. 3, но не мога да не похваля специално приватизаторите от министерството, което аз ръководя.
Ето каква е кривата на продажбите в промишлеността:
През 1993 г. - 5 сделки; през 1994 г. - 19 сделки; през 1995 г. - 23 сделки; през 1996 г. - 54 сделки. Това е върхът до 1996 г.
За целия период 1993 - 1996 г. са сключени общо 101 сделки в Министерство на промишлеността. През 1997 г. само са сключени 108 сделки в Министерството на промишлеността, а за първите шест месеца на 1998 г. са сключени 117 сделки. Това са фактите.
През 1997 г. ръководеното от мен министерство е сключило 108 сделки - повече, отколкото през всичките предишни четири години взети заедно, и само за първата половина на 1998 г. - повече сделки, отколкото през цялата 1997 г.
Вие това забавяне на приватизацията ли го наричате? Приватизацията е по-бавна, отколкото би ни се искало, но темповете на увеличаване на скоростта на приватизацията са очевидни и аз ви давам цифрите.
Аз бих ви добавил, за да стане още по-красноречиво, и какви са финансовите резултати от приватизацията.
Договорените плащания по години изглеждат така: през 1993 г. - 44 млн. долара, говоря в долари, тъй като това е единственият показател, който е останал непроменен при инфлацията през всичките тези години; през 1994 г. - 144 млн. долара; през 1995 г. - 113,7 млн. долара; през 1996 г. - 174,7 млн. долара. Значи 1996 г. - последната година на управлението на Жан Виденов - 174 млн. долара.
През 1997 г. - 571,8 млн. долара или над три пъти повече от предходната година. И за първото полугодие на 1998 г. - 255,6 млн. долара. Като общ финансов резултат хронологията на приватизацията изглежда така: значи включваме в нея не само плащанията, а и инвестициите и поетите задължения: през 1993 г. - 131 млн. долара; през 1994 г. - 434,5 млн. долара; през 1995 г. - 333,8 млн. долара; през 1996 г. - 587 млн. долара; през 1997 г. - 1 млрд. 499,3 млн. долара. И само за половината на 1998 г. дотук - 450,7 млн. долара.
Тук не са включени предстоящите сделки, подготвени от авторитетни международни консултанти, за авиокомпания "Балкан", за БТК, за "Нефтохим", за "Булгартабак", за "Булбанк", за "Петрол", за първите обособени части от НЕК. Приватизацията на тези основни стълбове на българската икономика през тази и следващата година ще създаде нов облик на страната ни, та дори и в числово изражение процентът на активите в частни ръце и постъпленията от приватизация ще бъдат гаранция за успеха на реформата.
Искам да Ви обърна внимание на това, което казахте специално във въведението към въпроса си. Да, в много европейски страни има все още държавна собственост. Тя е концентрирана в най-големите им предприятия. Държавна обувна фабрика в Италия няма, нали? Обаче има държавна нефтена компания, имаше 100 на сто държавна телекомуникационна компания. Същото беше и във Великобритания, и във Франция, в Германия. Вие виждате, че всички тези страни, независимо кой ги управлява - ляво или дясно правителство, в момента провеждат активна полиитика на приватизация на тези големи държавни предприятия, останали на пръстите на едната ръка във всяка от тези страни. Практически икономика на малки, средни и нормални големи предприятия, оставям гигантите настрани, в държавни ръце в цивилизования свят няма.
Така че ние очевидно трябва да отидем към пълна приватизация на всички предприятия в България, като следвайки опита на страните, които очевидно постигат успехи в развитието си, отидем и към приватизация на големите монополи чрез тяхното ефективно приватизиране и демонополизиране - това, което става навсякъде по света.
Но аз ще се върна към същината на въпроса Ви: как ще спрем корупцията и безхаберието на държавните директори, докато приключи процесът на приватизация?
Първо, чрез постоянен и ефективен контрол, доколкото е възможно, на техните действия от страна на принципала, тоест Министерство на промишлеността.
Второ, чрез активното им ангажиране в процеса на подготовка за приватизация.
Трето, чрез подбирането на подходящи хора за подходящите места.
Това се изразява в редица действия на министерството, които са обект на ежедневната ни работа, но аз пак Ви повтарям, главното е да съкратим оставащото време до ликвидирането на самия проблем до минимум. Благодаря ви.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА ДЛ: Стига с тази ликвидация!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Ликвидиране на проблема, уважаеми господа, не предприятията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на министър Божков.
Господин Бойков, имате право на два уточняващи въпроса.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божков, уважаеми колеги! Аз имах идеята следващия път да Ви питам за приватизацията, пък Вие изместихте въпроса.
Цифрите ми са коректни, защото аз говоря за 75 на сто собственост в предприятията, в които има над 50 на сто държавни активи. И Вие го потвърдихте.
Но друг е моментът тук. За друго Ви питам аз. Питам Ви как тази собственост я управлявате в момента? Кой може да промени нормативните документи? Ами, вие! Вие внасяте нормативните документи. Вие заварихте едни нормативни документи, които и на мен не ми харесват, обаче продължавате да ги прилагате, и то с успех. Защо е така?
Вие говорите, че ще направите така, че да се управляват ефективно държавните предпирятия. Ами, господин Божков, имам тук една папка, аз от уважение към Вас ще Ви кажа само за вашето министерство. Аз си извадих "Булстад" от официалната статистика, която далеч не е вярна, извадих информация вашите заместник-министри в колко фирми са участници в бордове. Значи Вие управлявате пряко тези предприятия, господин Божков! Защото те са назначени от Вас. И чрез Вас управляват в тези предприятия. А тези предприятия имат загуби, не са ефективни. Смятате ли тази практика да я продължавате? Преди един месец се заклехте тук и Вие, и министър-председателят по пресата, че ще премахнате тази порочна практика. Нищо не се промени, напротив, продължавате да назначавате зам.-министри, не Вие специално, а правителството, отново в бордове. Аз съм против тази практика! Това е практиката на правителството на Жан Виденов. Е, как няма да има корупция!? Може ли един заместник-министър да бъде в 12 борда? Каква заплата получава той?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Няма такъв заместник-министър!
ИВАН БОЙКОВ: Как да няма такъв заместник-министър, господин Божков? Във Вашето министерство има един заместник-министър - Ставрев, който е в повече от десет борда.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Това изобщо не е вярно.
ИВАН БОЙКОВ: Добре, аз ще Ви оставя папката. Не е вярно! Добре, не е вярно! В пет борда да е, по три работни заплати, колко заплата получава той? Как ще го приватизира това предприятие? Как го управлява?
И искам да Ви насоча към двата уточняващи въпроса: ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Хайде, кажете ги!
ИВАН БОЙКОВ: ... сменете нормативните документи, сменете Търговския закон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божков има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Бойков, аз наистина много Ви уважавам, не бих искал по никакъв начин да изрека дума по Ваш адрес, но все пак Вие не сте "Нощен труд", Вие сте български народен представител. Имате достъп не само до остаряла информация, която акумулира участието на господин Ставрев в различни бордове в различни етапи от времето, когато той е бил служител на министерството. Нека да не забравяме, че господин Ставрев не е парашутист в това министерство. Той е стар служител на министерството и в периода от 1990 до 1998 г. е преминал през различни съвети на директорите, назначаван от различни правителства, и за да влезе в нов е излизал от стар. Така че в момента господин Ставрев е председател на съвета на директорите на "Химко" и на "Асарел" - Медет, с тенденцията да излезе от един от двата през следващия месец-два, когато има общо събрание, тъй като ясна е моята заповед в министерството - всеки служител на министерството, включително и заместник-министрите, да членуват само в един борд.
Така че да твърдите от трибуната на Народното събрание на базата на информация, която можете да получите ежедневно в Министерстото на проимишлеността, а не сте си направили труда да я потърсите... Направили сте си труда да отидете до "Булстад" да вземете информацията, а не сте си направили труда да вдигнете един телефон и да ме питате в края на краищата в колко борда участва Стефан Ставрев - един човек, който просто не заслужава такова отношение от трибуната на Народното събрание. Това е заместник-министър на промишлеността. Да се изнасят за него абсолютно неверни факти е, мисля, под Вашето достойнство и много Ви моля да си коригирате отношението към един заместник-министър от правителството.


А по отношение на това, какво сме направили конкретно за мениджмънта, ще ви кажа съвсем точно.
Първо, въведоха се нови договори за възлагане на управлението и контрола на държавните предприятия, в които ясно са разграничени правата, задълженията и отговорностите на мениджърите. С тях до голяма степен се засилва превенцията по отношение дейността и поведението на държавните мениджъри.
Второ, засилен е текущият и последващ контрол на резултатите от управлението. На основата на изградената нова управленска структура на министерството непрекъснато се следи поведението на ръководените екипи в държавните фирми при изпълнението на задълженията им. Периодично се анализира финансовото и икономическо състояние на дружествата, извършват се проверки по отношение на спазването на трудовото законодателство, осигуряване на безопасни условия на труд и по постъпили сигнали за действие на мениджърите, извън делегираните им права.
В областта на спазването на финансовата дисциплина, министерството определя одиторите на държавните фирми за заверка на годишните им счетоводни отчети, като след съответната заверка приема отчетите и взема решение за освобождаване от отговорност на ръководните им екипи.
Отчитайки факта, че голяма част от мениджърите в държавните предприятия исторически нямат нужната подготовка за самостоятелно управление в пазарни условия, само за една година членовете на управленските екипи на 30 на сто от предприятията с преобладаващо държавно участие, са преминали през организираните от министерството различни форми на обучение.
Съществени промени настъпиха в механизма за определяне на възнагражденията на управителните и контролните органи на държавните предприятия, преустанови се порочната практика за определяне на тези възнаграждения в процент от средната работна заплата в съответното дружество, които тласкаше ръководителите им към необосновано увеличение на заплатите, водещо в крайна сметка и до увеличаване на тяхното възнаграждение.
С въведения нов механизъм възнагражденията на управителите се диференцират преди всичко в зависимост от резултатите на мениджмънта, рентабилност на продажбите, изменение на финансовия резултат, изменение на обема на продажбите на едно лице по съпоставими цени, обслужване на задълженията на дружеството. Това безспорно създава нова мотивация на членовете на управителните и контролните органи на държавните предприятия за подобряване на финансовото състояние на дружеството.
За съжаление на този етап, в условията на действащ валутен борд, е невъзможно да осигурим адекватни стимули за постигнати добри резултати от държавните мениджъри, за разлика от тези частни предприятия, което често е причина за загуба на много ценни кадри, намиращи реализация на качествата й в частния бизнес.
Министерството възприема решителни мерки за незабавна смяна на некомпетентни, компрометирани и корумпирани ръководители на държавни предприятия на основа на обективни анализи на резултатите от управлението им. Всъщност основните ни изисквания към директорите на държавните предприятия са компетентност и качества за самостоятелна дейност при пазарни условия, доказани с положителни резултати в мениджмънта, защита на интересите на собственика - държавата, и стриктно спазване на закона и задълженията по договорите.
Господин Бойков, искам да ви кажа, че наистина имаме един проблем, заради който се забавихме. Ние сме си говорили с Вас по този въпрос и аз не се притеснявам да го изкажа пред Народното събрание. В Постановление N 7 Правилникът за управление на държавната собственост е писано и правено във времето, когато нямаше смесена собственост за предприятията. И то се отнася за управителите и управителните органи на едноличните дружества. В момента има сериозно разминаване между варианта 100-процентово държавно участие и смесено участие, още повече там, където членовете на Съвета на директорите, представителите на държавата представляват по-малко от 50 на сто от собствеността. За тази цел ние сме подготвили промяна в правилника, разработихме я много внимателно, малко се забавихме - тук съм съгласен, че малко се забавихме, но практически вече сме готови с промяната и в най-скоро време ще я внесем в Министерския съвет. Много е важно да регламентираме по-ясно правата и задълженията на представителите на държавата в предприятията. Много е трудно, защото се опитваме да правим много неща наведнъж, но това е нещо, за което аз и в отчитането на годишнината от работата на правителството отбелязах, че имаме закъснение, че в Програмата "България 2001" ние бяхме записали като ясен приоритет подобряването качеството на управлението на държавните предприятия и това включваше и промяна в правилника. Но за голямо съжаление, наистина сме се забавили и то сериозно, което смятам че ще компенсираме още в следващите месец - два. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Има думата господин Бойков, за да изрази отношението си към отговора.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Божков! Аз съм готов да се извиня на заместник-министър Ставрев, ако Вие ми предоставите тази информация. Аз съм работил с официалната статистика. Тя може би не е вярна, може би не е точна, но имам тук и други данни, няма да говоря за тях. Това не е същината на моя въпрос.
Същината на моя въпрос беше това, което Вие отговорихте най-накрая. "Програма 2001" я подкрепих и аз, като народен представител и моят въпрос е свързан именно с това - как изпълнявате Вие тази програма. Аз имам огромна тревога. Цифрите, които Ви цитирах, отчетите, които Ви цитирах, говорят точно за обратното, че тя не се изпълнява в тази й част. Очаквах от Вас да ми кажете какви мерки ще вземете днес - утре, за да се промени това нещо, тъй като в матрицата на правителството, която гледахме в сряда беше, че приватизацията ще продължи от 2000 г. Аз от Вас в тази зала чух, че тя ще завърши 1998 г. Значи в този период от 1998 до 2000 г. ще има държавна собственост, и то сериозна. И тя трябва да се управлява ефективно.
Оттук исках да чуя какво ще направите Вие в тази област, защото това, което е в момента, просто е нетърпимо. Това е един начин на управление от тези седем години, който смело може да кажем, че е корупция. Пряка корупция. И то не се оправя с хора, с кадрови въпроси и административни мерки, а се оправя с приватизация, както казахте Вие, с частна собственост и с ефективен начин на управление на държавната собственост. По Конституция тя е равнопоставена, за съжаление при Вашето правителство се оказа, че не е равнопоставена на частната собственост. Това исках да чуя от Вас.
Аз мисля, че не сте ми отговорили напълно на моето питане и се надявам, че в близките дни и седмици ще можем с Вас да проведем един разговор и да ми отговорите окончателно във време и в срокове как ще реализирате това, което казахте от трибуната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря да господин Бойков.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ, от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По процедура ли?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ, от място): От името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От името на Парламентарна група няма да мога да Ви дам думата, защото в днешното заседание вече се ползвахте от това право. Господин Гиньо Ганев в началото на пленарното заседание поиска думата от името на парламентарна група. И това право днес вече е използвано от вашата парламентарна група.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата за процедура, стига наистина да бъде за процедура.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Преди минути министър-председателят грубо излъга от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отнемам Ви думата, господин Първанов. (Ораторът говори при изключени микрофони, реплики от ДЛ.)
Отнех Ви думата, господин Първанов, това не е процедура. Вие започнахте с обидни квалификации, които няма да позволя да използвате в залата. (Реплики от ДЛ.)
Можете да поискате думата накрая за лично обяснение, ако се чувствате лично засегнат с нещо, но не и под формата на процедура. (Реплики от ДЛ.)
Да чуем тогава процедурата.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Имам ли вече думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате я, ако е за процедура. Иначе пак ще Ви я отнема.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Господин председателстващ, много Ви моля да не ме прекъсвате, защото не искам думата за лично обяснение, независимо че тук, от тази трибуна беше използвано моето име съвсем манипулативно. Министър-председателят преди малко тук се опита да се скрие зад гърба на Консултативния съвет, да се скрие със собственото си бездействие и със собствената си безпомощност. Съветът за консултации за национална сигурност при президента не е обсъждал въпроса, за който стана дума тук в питането на народния представител Иван Генов. Там констатирахме, че външна заплаха за България наистина няма. Но толкова.
Къде е решението в документите на Консултативния съвет, в което става дума за намесата или ненамесата на България във военния конфликт? Тук, от тази трибуна, за пореден път стана ясно, че правителството ни и мнозинството като цяло нямат своята позиция по проблема за Косово. Нещо повече...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И каква е процедурата, господин Първанов?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Сега ще Ви кажа, господин председател, не ме прекъсвайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прекъсвам Ви, защото правите политическа декларация.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Процедурата е това, че седмици наред вие, мнозинството, се опитвате да скриете въпроса за Косово; вие седмици наред се опитвате, прикривайки се зад правилника, който обикновено фетишизирате, да скриете декларацията на Парламентарната група на Демократичната левица. В тази ситуация за всички е очевидно, че българското правителство и мнозинството нямат официална позиция. Ние ви предложихме тази позиция. Тя съдържа три основни елемента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (изключва микрофона на трибуната): Отнех Ви отново думата и окончателно, защото това не е никаква процедура, а политическа декларация. Такава вече в началото на днешното заседание беше направена. (Георги Първанов продължава да говори пред изключен микрофон.) Моля Ви да си седнете на мястото, господин Първанов. Моля Ви да си седнете на мястото. Координирайте си по-добре действията в парламентарната група, не четете повече от една декларация на ден и няма да имате проблеми. (Георги Първанов продължава да говори при изключен микрофон.)
Благодаря на господин Първанов. Питане към заместник министър-председателя господин Александър Божков от народния представител Пламен Славов относно намеренията на правителството и Министерството на промишлеността за преструктурирането и раздържавяването на "ВМЗ" АД - Сопот.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божков! Акционерното дружество "Вазовски машиностроителни заводи" - Сопот, е основно предприятие в системата на военната промишленост в държавата. Специалното производство на дружеството в продължение на десетилетия беше източник на значителни финансови постъпления в държавния бюджет и основа за икономическия и социалния просперитет на много общини и хиляди семейства. Днес ситуацията е съвсем различна. Производството непрекъснато намалява, продава се стара продукция, използват се материали отпреди години, липсват иновации. Задълженията към бюджет и доставчици нарастват лавинообразно. Одобрената от правителството на Обединените демократични сили програма за преструктуриране на отбранителната промишленост не посочва в какви срокове да се извърши подготовката на раздържавяването, а отговорностите на държавата във военнопромишления комплекс остават нерегламентирани. Това е недопустимо, защото правителството пряко отговаря за управлението на държавната собственост, както и за резултатите от това управление.
Остро стои въпросът за изработване на програма за алтернативна заетост в районите с предприятия от военната промишленост. Особеното място на специалните военни производства в тези предприятия изисква специален статут в хода на приватизацията при ясни правила и принципи, които ще се реализират в хода на преструктурирането и раздържавяването.
Неизвестността, породена от липсата на точна, пълна и достоверна информация за намеренията на правителството и на Министерството на промишлеността относно целите и принципите на преструктуриране и раздържавяване е причината за оправданата тревога у работниците, специалистите и служителите във "Вазовските машиностроителни заводи" в Сопот, техните семейства и ръководството на община Карлово.
Господин заместник министър-председател, моето питане към Вас е: какви са досегашните резултати и по-нататъшните намерения на правителството и на Министерството на промишлеността за преструктуриране и раздържавяване на акционерното дружество "Вазовски машиностроителни заводи" - Сопот, и как те се отразяват на заетостта на работната ръка в общината и района? С каква социална цена са свързани тези промени? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов. Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Благодаря Ви за изразената загриженост към "Вазовските машиностроителни заводи" - Сопот, водещо дружество в отбранителната промишленост и индустрията на Република България.
Действително специалното производство не само във "Вазовските машиностроителни заводи", както пишете Вие, но и в подотрасъла беше източник на приходи, доходи и постъпления в бюджета. Повече от половин десетилетие обаче производството и реализацията на тази продукция е съпътствано с постоянни колебания, с видима тенденция за намаляване на обемите, намаляване на заетостта, увеличаване на задълженията, в това число към данъчната администрация, към едно хронично социално напрежение.
За периода 1992 - 1996 г. постъпленията от износ във "Вазовските машиностроителни заводи" АД са намалели с известни колебания през годините с общо 40 на сто. За съжаление през 1993 г. беше наложен мораториум върху раздържавяване на дружествата от военнопромишления комплекс, допринесъл до голяма степен за негативните днешни резултати. В последните няколко години в дружеството не са усвоявани нови изделия, не се произвеждат някои интелигентни и мощни боеприпаси, които са търсени на световния оръжеен пазар. Иновационната програма на "Вазовските машиностроителни заводи" се нуждае от сериозно финансиране, което не е по възможностите на дружеството.
Отчитайки значението на предприятието и някои от основните проблеми, за които Ви информирах в предходно изложение, предложихме и Министерският съвет с Протоколно решение от 30 март 1998 г. утвърди следното:
В дружеството и в още четири предприятия от отбранителната промишленост държавата ще запази дялово участие в капитала - 34 на сто. Тези дружества осъществяват между 75 - 80 на сто от износа на специална продукция. За 1997 г. това са 83 на сто.
Решението на Министерския съвет е базова програма за запазване възможното на този етап държавно капиталово участие в отбранителната промишленост и освобождаване на квоти за раздържавяване на специалното производство и обособените части от тези предприятия, специализирани в гражданска продукция, с неясна продуктова ориентация или нефункциониращи в момента.
Програмата на Министерския съвет съвсем съзнателно не е ограничена със срок, тъй като тя е свързана с подготовката на конкретна схема за поетапна приватизация на дружеството и обособените части, отчитаща и съществуващия инвеститорски интерес, предложена от органите по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, в случая Министерството на промишлеността и Агенцията по приватизация.
Второ. Паралелно с действията по т. 1 - разработване, допълнение и изменение на нормативни актове в отбранителната промишленост и програма за алтернативна заетост по съгласуван със заинтересованите компетентни ведомства и утвърден вече график.
За Ваше сведение, по двете очертани направления е извършена подготвителна работа по разпределение на задачите между органите по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятияпо определянето на инвестиционни посредници, по промяна на режима за достъп до дружествата от отбранителната промишленост от потенциални купувачи и техни пълномощници при откриването на процедура за приватизация.
Процесът на приватизация във "Вазовските машиностроителни заводи" започна с обособяването в отделни дружества на Машиностроителен завод - Разлог, ООД, Машиностроителен завод - Калояново, ООД, за които вече има сключени приватизационни сделки. В съответствие с програмата ще се осъществи концентрация на свързаните технологически мощности по специалното и някои граждански производства на площадката в гр. Сопот. В списъка на обособените части, Приложение 2 на одобрената програма, на база предложението на Съвета на директорите на дружеството фигурират 19 отделни производствени единици, които следва да бъдат раздържавени изцяло, при наличие на инвеститорски интерес. За 6 от тях Министерството на промишлеността вече е дало разрешение.
Поделенията Машиностроителен завод - Баните, Машиностроителен завод - Девин, и Машиностроителен завод - Мадан, предвид високата безработица в Родопския регион, ще бъдат раздържавени само при спазване на изискванията за запазване на максимална заетост и доказване на перспективна инвестиционна програма от потенциални инвеститори. Независимо от възникването на инвестиционен интерес за тях, съвместно с ръководството на "Вазовските машиностроителни заводи" се подготвят оздравителни програми, които ще се съчетаят с комплексни мерки по алтернативна заетост и развитие на предприемаческа активност по програмите на Международната финансова корпорация към Световната банка за постконверсионна продуктоориентация и кредитиране на малките и средни предприятия.

Средствата от приватизирането на обособени части ще останат на разположение в дружеството за инвестиране в нови производства, разкриване на нови работни места и финансово оздравяване.
В Министерството на промишлеността се осъществява актуализиране и приемане на двустранни програми по промишлено техническо сътрудничество по специалното производство с традиционни партньори, участници в инициативата "Партньорство за мир" и страните-членки на НАТО.
По време на изложението "Хемус`98" беше подписано подобно споразумение с Украйна.
В тематичната част на споразуменията са предвидени сериозни проекти и иновационни задачи за дружеството. В тази връзка при редуцирането на държавното участие до предвидената в програмата квота ще се отчита възможността за съучастие на перспективни партньори - юридически и физически лица, готови да поемат сериозни ангажименти по реанимирането на иновационната програма, както и възстановяване на изгубените пазарни позиции на Вазовските машиностроителни заводи.
От своя страна държавата е предвидила сериозно участие в дружеството в размер на 13 млн. щатски долара, разчетени в програмата за публични инвестиции по специалното и гражданското производство до 2001 г.
В заключение, като изразявам още един път съгласие с вас по проблемите по износа на специална продукция във ВМЗ - Сопот, дължащи се на ниската активност на търговските централи, се надявам на един по-нататъшен конструктивен диалог. Проблемът е наистина сериозен. Ние полагаме огромни усилия да изведем отбранителната промишленост на едно модерно, ново, високо ниво и чрез приватизация, и чрез преструктуриране, и чрез отделяне на производствата, които не са специфични за предприятието. Изобщо полагаме усилия - тези усилия, които българската отбранителна промишленост заслужава и които тя не получи през последните години, за голямо съжаление.
Надявам се, че съм отговорил изчерпателно на въпроса Ви. Той беше ясно свързан с преструктурирането и приватизацията на Вазовски машиностроителни заводи. Информирах Ви изцяло. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на заместник министър-председателя.
За два уточняващи въпроса, имате думата, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Господин Божков, въпреки Вашето схващане, че сте отговорили достатъчно ясно на поставените проблеми в питането, аз все пак не можах да разбера на този етап Вие как оценявате бъдещата социална цена на преструктурирането и раздържавяването и това, което изключително много засяга интересите на работещите във ВМЗ и на техните семейства - как конкретно ще се отрази това на заетостта на работната ръка?
В тази връзка бих искал да Ви попитам дали правителството и Министерството на промишлеността са готови с програма за алтернативна заетост в Карловската община и другите райони с предприятия от военната промишленост?
Вторият уточняващ въпрос е свързан с финансовите резултати на ВМЗ - Сопот за 1997 г. - дали те са по-добри от тези за 1996 г.? В тази връзка първото шестмесечие на 1998 г. какви тенденции показва - на подобрение или на влошаване?
И още един въпрос в тази връзка - с финансовите резултати, които се планират за тази година. Договорната обезпеченост за 1998 г. гарантира ли доходи на дружеството, заетост и доходи на работната сила поне равни на тези през 1996 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов. Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Въпросите Ви са напълно оправдани и съвсем точно насочени.
По отношение на социалната цена на преструктурирането и приватизацията мога да ви кажа, а аз ви казах, вероятно не сте обърнали внимание, че в момента заедно, в отговора си казах: "Останалите ведомства", а сега ще бъда по-конкретен: с Министерството на труда и социалната политика, с Министерството на финансите, с Министерството на околната среда подготвяме цялостна програма за алтернативна заетост в страната и в частност, конкретно, за Карловския район. Тя е свързана с освобождаването на определен брой хора.
Колко хора ще бъдат освободени, каква ще бъде заетостта на работната ръка зависи до голяма степен от процеса на приватизацията на обособените части, който започна вече да се извършва и който ще увеличи темпото още през, бих казал, следващите месеци.
Тук искам да ви обърна внимание, че освен в отдалечени райони като Мадан, Девин, Малко Търново, Петрич, Садово, има и обекти, които са в непосредствена близост със сегашната основна площадка. Това са Домостроителният завод - Карлово, Кинокомплексът в Сопот - вижте какви неща има във ВМЗ! - предприятието за автосвещи в Хисаря, за велосипеди в Сопот, за спортни обувки в Сопот, за компресори и хладилници, леярният цех в Карлово, инструменталният цех в Ръжево Конаре, абразивният цех в Сопот, за производствената площадка в Садово вече ви казах, Дървообработващият завод в Клисура, за който се вдигна толкова шум... Това са все предприятия, отделни дейности, които ние в момента отделяме като юридически лица и ги подлагаме на бърза приватизация. Към тях има определен интерес. Вече, както ви казах, две от тях продадохме.
С приватизацията им голяма част от работната ръка ще се насочи към тези вече много по-ефективни производства, които ще могат да развиват дейности извън рамките на ВМЗ, а и самите Вазовски заводи ще могат да концентрират своята дейност върху основното си производство, така че ще има очевидно намаление на персонала във Вазовските заводи, но ще създадем възможност за алтернативна заетост дори в рамките на бившите поделения.
По отношение на финансовите резултати за 1997-1998 г. и специално за 1997 г. - има снижение. Имаме данни съвсем точно. Има снижение и през 1998 г. нещата не са станали по-добри.
Аз в момента извършвам, по моя заповед се извършва много сериозна проверка на работата на управителните органи на Вазовските заводи - Сопот, тъй като до края на 1997 г. са натрупани сериозни нови задължения. Имаше затруднения с фонд "Работна заплата". Имаше известни социални напрежения там. По тази причина очаквам в рамките може би на една седмица - до края на следващата седмица, може и по-рано, да получа доклада от проверката с конкретни предложения за извършване на активни действия в предприятието за промяна на ситуацията.
Аз не съм доволен от състоянието на предприятието в момента. Категорично - там има нужда от подобрение на работата. Как ще бъде извършено това, надявам се експертите на министерството и голямата група, която работи по този въпрос, да представи съвсем конкретни предложения.
Надявам се, че и дружествата, занимаващи се с търговия на специална продукция с променените си ръководства да имат и по-тесни и сериозни взаимоотношения с ВМЗ - Сопот, и да подпомогнат износа на тази продукция, така че още през следващата седмица, надявам се, като народен представител от 17. Пловдивски избирателен район вие ще научите за предприетите конкретни действия във ВМЗ - Сопот. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Славов, имате думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божков! Бъдещето на Вазовските машиностроителни заводи в Сопот и на Военнопромишления комплекс би трябвало да е политика на държавата, адекватна на нуждите на военната промишленост и на националната сигурност. До този момент държавата и правителството на Обединените демократични сили не застават зад военната промишленост, макар че съгласно Конституцията на Република България производството на оръжие е държавен монопол.

В момента държавата и правителството провеждат политика на практика на ликвидиране на традиционните за военната промишленост пазари. В случая може да се посочи, че дори работата на Българо-руската комисия за сътрудничество във военнотехническата област на практика е замразена.
Стремежът да се разпродадат предприятията от военнопромишления комплекс ще се отрази крайно отрицателно на националните интереси и на националната сигурност. Ще има изключително неблагоприятни последици от икономически и социален характер не само за Карловската община, а и за останалите общини, на чиято територия има предприятия от военнопромишления комплекс, както и за страната. Това ще доведе до социални сътресения и вълнения.
На специалисти и работещите във ВМЗ е ясно, че при адекватна и националноотговорна политика на правителството, при която то не се занимава с политически назначения, а стимулира производството и износа, ВМЗ - Сопот, може да съществува и да се развива.
В тази връзка аз се обръщам с предложение към Комисията по национална сигурност и Комисията по икономическата политика, към техните председатели господин Христо Бисеров и господин Никола Николов да се проведе съвместно заседание на двете комисии на територията на ВМЗ - Сопот, с участие на представители на изпълнителната власт.
През последната година и половина Парламентарната група на Демократичната левица многократно е изразявала своето отношение към приватизационната политика на Съюза на демократичните сили и на кабинета "Костов". Главното различие между Българската социалистическа партия и СДС се запазва и сега. СДС официално продължава да разглежда приватизацията като панацея, способна да реши всички проблеми на икономиката.
Приключвам, господин председател.
Вече втора седмица нашата парламентарна група предлага парламентът да изгради временна парламентарна комисия, която да поеме контрола върху приватизацията и върху следприватизационните промени в раздържавените предприятия. Целта на подобна комисия в никакъв случай не е да се пречи на приватизацията или тя да се забавя. Точно обратното - ефективното функциониране на подобна комисия ще осигури действителна прозрачност на приватизацията, ефикасна борба с корупцията, ефективна защита на националните интереси в процеса на раздържавяването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Господин заместник министър-председателят има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Искам да обърна внимание върху един единствен факт и той е, че идеята, че чрез неприватизиране на предприятията от отбранителната промишленост ще се спаси нещо и те ще станат по-добри, ще станат по-печеливши претърпя пълен крах в периода от 1993 до 1997 г., когато имаше мораториум върху тяхната приватизация. Ако запазването им като държавна собственост щеше да доведе до нещо добро, то да беше довело от 1993 до 1997 г.
Военнопромишлените предприятия... Аз категорично отказвам да използвам думата "военнопромишлен комплекс", тъй като тя отдавна е загубила значението си. Тя беше "военнопромишлен комплекс" на България в рамките на Варшавския договор, защото произвеждахме конкретни неща по конкретни заводи за целите на Варшавския договор. Това са предприятия, машиностроителни предприятия, които произвеждат продукция, част от която е военна продукция. Превръщането им в свещени крави, които не трябва да бъдат докосвани, понеже ако бъдат пипнати, ще се наруши националната сигурност, показва такова късогледство, което не е присъщо на нито един политик в България, включително и на политиците, мисля, от Демократичната левица.
Няма свещени крави в България! Предприятието е акционерно дружество. Неговата цел по Търговския закон е да произвежда печалба. Ако то не произвежда печалба, трябва да бъде преструктурирано така, че да произвежда печалба. Ако не може да бъде конкурентноспособно в едно, ще произвежда нещо друго. Ако собственикът му - в случая държавата - не може да намери начин да го управлява добре, всички се надяваме, че отговорният собственик оттук нататък след приватизацията му ще намери начин да го управлява по-добре.
По отношение на нуждите на Българската армия неслучайно правителството в Програмата за приватизация на предприятията от военноотбранителната промишленост намери начин да запази интересите на държавата и на Българската армия и на националната сигурност, гарантирайки с 34-процентово представителство и с бъдещите устави на тези предприятия техния ангажимент към Българската армия и към снабдяването й с оръжие, части и боеприпаси.
Изказването на тези от трибуната на Народното събрание за това, че трябва да се запази 100-процентова държавна собственост върху предприятията от отбранителната промишленост си има своя отговор в реалността. А реалността никак не е добра и ние сега трябва да се оправяме с нещо, което, ако беше оставено да се развива по нормален път, днес тези предприятия нямаше да бъдат в това състояние.
А колкото се отнася до Българо-руската комисия, тя е блокирана от доста време, още от правителството на Жан Виденов, кой знае защо... Ние в момента правим огромни усилия да разблокираме работата там и мисля, че много скоро ще покажем успех на тези усилия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Има думата за процедура господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, правя формалното предложение да гласуваме удължаване на работното време до изчерпване на питанията, предвидени в дневния ред.
Мотиви: има много остри и актуални въпроси, на които министрите, възползвайки се от правото си за отлагане, не отговориха миналия петък. Днес поради процедурни причини отговорите ще се отложат отново и това не е добре.
Ето защо призовавам мнозинството да подкрепи нашето предложение и да гласуваме за удължаване на работното време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов, но ще го поставя, само ако се съберат достатъчно народни представители в залата. Защото същия проблем имахме и миналия петък и ако си спомняте...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ето ги, влизат народни представители...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Чакам ги, чакам ги. Миналия петък ме аплодирахте, когато ви казах, че с една четвърт депутатите не могат да взимат решения.
Ще изчакам. Моля, поканете народните представители в залата!
За да не губим време, ще дам думата на господин Божинов да си зададе въпроса и след това, ако се съберат народни представители в залата...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Вие сте длъжен, господин председателю, веднага да поставите на гласуване. Вижте правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Веднага няма да го поставя на гласуване, защото в залата в момента са по-малко от 80 души.
Ето и другите колеги ми помогнаха в броенето и ме поправиха, че няма и 80, а са по-малко.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Поискайте проверка на кворума!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поискайте проверка на кворума - веднага ще го направя поименно, обещавам ви. (Шум в блока на ДЛ.) Не го искате. (Шум в залата.)
Господин Божинов, имате думата за актуалния си въпрос към заместник министър-председателя Веселин Методиев.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, моят въпрос е относно провеждането на конкурси за заемането на длъжности директори на държавни и общински училища.
Уважаеми господин Методиев! В страната се провеждат конкурси за заемане на длъжността директори на държавни и общински училища, детски градини и други учебни заведения. Конкурсите са организирани и се провеждат в съответствие със закона, Ваши заповеди и утвърдения от Вас правилник. Станаха известни първите неудачи, възражения и протести на учители, директори, общественици и кметове.

Надявам се, че сте добре запознат с декларацията, аргументите и фактите, които предлагат на Вашето внимание всички 11 кмета от Врачански регион.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: Запознати ли сте с порочната практика на Врачанския регионален инспекторат и на неговия ръководител? Съпричастен ли сте към това, което се прави, или фарсът, за който Ви уведомяват кметовете, се провежда въпреки Вашата воля и Вашите добри намерения?
Искам в подкрепа да прочета част от текста на декларацията, подписана от кметовете на община Борован, община Бяла Слатина, община Враца, община Кнежа, община Козлодуй, община Криводол, община Мездра, община Мизия, община Оряхово, община Роман и община Хайредин.
Нарушенията Ви, пишат те, господин министре, започват още с назначаването на членовете на комисии, а за региона - от областния управител, некомпетентно лице, което участва в конкурси. Те стигат до разигралия се фарс при провеждането на самите събеседвания и интервюта.
Комисията пренебрегва разработените от кандидатите програми, съгласувани със съответните общини, и поставя акцента върху събеседване, забележете, господин министър, на предварително подготвени въпроси с кандидатите, посочени от списъка на дадена политическа сила. В резултат на това досега в региона няма победител нито един кандидат, вън от списъка на Съюза на демократичните сили.
В своето писмо кметовете настояват да се спре този фарс, да се спре този театър, разиграван във Врачански регион и да се осигури нормално, безпристрастно и без политически поръчки провеждане на конкурсите. В противен случай, кметовете ме уведомяват, че снемат от себе си всякаква отговорност за бъдещите неуспехи и провали в учебното дело на региона и допуснатите от назначените отгоре некомпетентни директори на учебни заведения действия.
Моля за Вашия отговор, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Господин вицепремиер, имате думата.
(Народният представител от ДЛ Любен Корнезов желае думата.)
Господин Корнезов, след като завърши отговора министърът, може да поискате отново думата за процедура. И ако тогава има хора в залата, достатъчен брой депутати, ще гласуваме, ако не, засрамете се от хората на балкона и те ви преброиха колко сте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Кой да се засрами? (Шум в Демократичната левица.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Ние сме тук, защо да ни е срам? Ние сме тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин вицепремиер, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): От какво да се засрамя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От искането си.
Господин вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов! Съгласно чл. 37, ал. 6 от Закона за народната просвета Министерството на образованието и науката провежда конкурси за заемането на длъжност - директор на държавно или общинско училище. Конкурсите се провеждат в съответствие с разпоредбите на чл. 96 от Кодекса на труда и утвърдените правила. В съответствие с тези нормативни актове са назначени комисии по допускане на кандидатите до конкурс и комисии по провеждане на конкурсите, в които са включени представители на Министерството на образованието и науката, Областната управа, общинските администрации и представители на учителските колективи.
Запознах се с декларацията на кметовете на общините от Врачански регион, част от която Вие тук прочетохте и която съдържа само общи твърдения и оценки относно провеждането на конкурсите за директори на общински и държавни училища, без да посочва конкретни факти и обстоятелства за извършени нарушения.
Така например, в декларацията се твърди, че комисиите по провеждането на конкурсите, цитирам част от нея, поставят акцента върху събеседването с кандидатите по предварително подготвени въпроси и т. н., да не цитирам и Вас.
Съгласно т. 22 от утвърдените Правила за провеждане на конкурс и заемане на длъжност "директор", е утвърдена и конкретната процедура:
а) проверка на кандидатите чрез средства и казуси;
б) защита на проектопрограма за развитие на учебното заведение и интервю.
Съгласно оценъчна карта N 3 към т. 23 от правилата крайната оценка на кандидатите се формира като средноаритметична от оценката от проверката чрез тест, защитата на програмата и интервюто. Така правилата не предвиждат приоритет на никоя от оценките.
С оглед правилното и законосъобразно провеждане на конкурсите съм назначил комисия за разглеждане на възражения относно извършени нарушения при провеждането на конкурсите за заемането на длъжността "директор", в съответствие с предвидената в т. 38 от правилата възможност за анулиране на конкурс или сключване на трудов договор с класиралия се на второ място кандидат при констатирани процедурни нарушения.
В регион Враца са обявени конкурси за заемане на длъжността "директор" в 76 училища, като до 9 юли, т. е. до вчера след обяд, са проведени 70 от тях. До тази дата в Министерството на образованието и науката е постъпило само едно възражение от некласирал се кандидат, в което не се посочва процедурно нарушение при провеждането на конкурса.
Господин Божинов, от всичко изложено дотук смятам, че странно и само политически звучи оценката, която аз поставям в кавички, за "порочна практика". Абсолютно неверни са твърденията, че всички спечелили конкурси директори до момента, са излъчени единствено и само от една политическа сила. Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Абсолютно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Имате думата за реплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Методиев, тогава директно и направо. Има изготвен списък от Координационния съвет на СДС за всяко училище - кое лице трябва след конкурса да заеме длъжността"директор". Списъкът е изготвен и подписан от шефа на Регионалната организация на СДС. Същият човек е шеф и на Регионалния инспекторат. Същият човек е назначен от Вас и за шеф на комисията. Тоест едно лице, което без конкурс, по политически причини (шум в мнозинството) е назначен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ... ще Ви изпитва и ще провежда конкурси. Досега назначените от Вас членове на комисията, назначеният физкултурник от областния управител за провеждане на конкурсите имат едно притеснение, господин министър, а то е, че има още един човек в комисията и този човек е представител на общините. И това прави фарса публичен.
Затова назначените от Вас изпитвачи и тези, които трябва да спечелят конкурсите, стигат до блатото, в което правят онова, за което добрите учители пишат единици и на едната, и на другата страна, защото се срамувам да го нарека - как двата списъка си подготвят въпросите и отговорите, за да не се изложат пред външния човек от този фарс.
И аз мисля, че това е дъното, господин министър! Но има по-дълбоко падение. На 1 юни вечерта, във Враца, в присъствието на областния управител и кмета на община Борован Вие ме уверихте, че още един път ще помислите преди закриването на училището в Нивянин. Три дни по-рано Вие сте подписали били заповедта за закриването на това училище. И причината е една, господин министър, и не са Ви я казали, когато сте подписвали. Тя е, че там не можете да смените директора, защото е спечелил конкурс (смях в СДС) и затова Вие закривате, по внушение на същия лидер на СДС, училището за сираци в Нивянин. И тези сираци, след Вашата заповед, нито сте посочили къде отиват, нито кой ще ги приюти, нито в кое училище ще бъдат. Значи Вашето падение няма дъно и няма край, господин министър! (Ръкопляскания в Демократичната левица и възглас: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Докато дойде министърът за дуплика, ще Ви информирам, че регионалният шеф на СДС във Враца не е шеф на инспектората, а е господин Красимир Каменов и е тук, народен представител е, в залата е. (Шум в мнозинството.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Става дума за Румен Петков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Божинов, според мен е срамно, след като Вие водите тук изключително и само политически разговор, на всичко отгоре да влизате и в съдбата на сираците. Грехота е, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Аз Ви питах знаете ли това. Кое е грехота?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Парламентарният контрол приключва, тъй като приключва и работното ни време.
Две съобщения за заседания на комисии.
(От място искат думата за процедура народните представители Любен Корнезов и Георги Божинов.)
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание в сряда, 15 юли, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа също на 15 юли, сряда, от 14,30 ч. ще има заседание в зала 238.
Имате думата за процедура, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, моля на основание на чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване предложението на парламентарната група и моето лично предложение за удължаване на работното време до приключване на отговорите на въпросите на министрите, зададени от народни представители.
Защо, господа, се страхувате от нашите въпроси? Затова ли, че е станало 14,00 ч.? (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов, ако искате, елате заедно да преброим колко народни представители има в залата. (Шум в малцинството.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Вие сте длъжен да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма достатъчно народни представители, за да поставя на гласуване Вашето процедурно предложение.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде на 15 юли от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,00 ч.)


Заместник-председатели:
   Иван Куртев

  Александър Джеров

Секретари:
         Калчо Чукаров

        Иван Бойков