Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Калчо Чукаров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Първо, искам да информирам Народното събрание, че Председателският съвет взе решение да подпомогнем семействата на загиналите миньори с 5 млн. лв. от фонд СБКМ, който фонд е на народните представители към Народното събрание.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 3 септември до 9 септември 1997 г.:
- проект за решение за избиране на Временна анкетна комисия за изясняване на случая "Мини "Бобов дол". Вносители: Осман Октай и група народни представители;
- законопроект за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Украйна. Вносител: Министерският съвет;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища. Вносител: Гиньо Ганев и група народни представители;
- законопроект за насърчаване на малкия и средния бизнес. Вносител: народният представител Яшо Минков;
- законопроект за местните финанси. Вносител: народният представител Цоньо Ботев.
Има постъпили предложения по дневния ред от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносител: Министерският съвет; първо четене.
2. Годишен доклад за състоянието на околната среда през 1995 г. Вносител: Министерският съвет.
3. Законопроект за изменение на Закона за държавните такси. Вносител: Министерският съвет.
4. Законопроект за ратифициране на рамково Споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка, регулиращо дейността на Европейската инвестиционна банка в България. Вносител: Министерският съвет.
5. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. Вносител: Министерският съвет.
6. Проект за решение за участие на Република България в увеличаването на капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие. Вносител: Министерският съвет.
7. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за околната среда, второ четене.
8. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве, второ четене.
Има постъпило предложение от народния представител Александър Каракачанов да се включи като точка от дневния ред първо четене на законопроект за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити, както и предложение, подписано от народния представител от Парламентарната група на ОНС Валентин Симов, за включване на проект за решение за сформиране на временна анкетна комисия за изясняване на случая "Мини "Бобов дол".
На Председателския съвет беше постигнато съгласие предложението за първо четене на законопроекта за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити да бъде поставено като точка трета от дневния ред. По отношение на сформирането на Временна анкетна комисия за изясняване на случая "Мини "Бобов дол" не беше постигнато съгласие с оглед на това, че беше назначена правителствена комисия, която вече привърши своята работа и излезе със становище както за причинните за аварията, така и за виновните лица.
Поставям на гласуване предложението за сформиране на Временна анкетна комисия за изясняване на случая "Мини "Бобов дол", а след това ще поставя на гласуване общо другото предложение, като искам да ви прочета и проекторешението, с което вие разполагате:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 30 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Временна анкетна комисия в състав от седем души народни представители за срок от две седмици за изготвяне на доклад по случая "Мини "Бобов дол" в следния състав..."
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 212 народни представители: за 87, против 94, въздържали се 31.
Предложението на се приема.
За отрицателен вот има думата народният представител Кемал Еюп.


КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз гласувах против, въпреки че това предложение за временна анкетна комисия по случая "Мини "Бобов дол" е по предложение на нашата парламентарна група. Господин председателят на Народното събрание обясни мотивите, така да се каже, защо на Председателски съвет не стигнахме до единно становище да влезе в дневния ред. Аз донякъде приемам тези мотиви, защото наистина изпълнителната власт състави комисия и след като ние се запознаем с резултатите от тази проверка, тогава можем по-точно да преценим дали има нужда от парламентарна анкетна комисия. Но съгласете се, че нормално е, да не кажа задължително, това влиза и във функциите на дейността на Народното събрание - да контролира изпълнителната власт. Но сто на сто съм съгласен с другите мотиви, които господин Соколов изтъкна на Председателския съвет, че проблемът не е проблем само в мини "Бобов дол". Проблемът е много по-голям. Проблемът касае цялата въгледобивна промишленост.
Аз предлагам на управляващите, тъй като това, което се предлага от другите парламентарни групи, или изобщо не се приема, или много малко се приема, те да поемат инициативата и да предложат временна анкетна комисия за изследване условията на труд и безопасността на труда във всички подземни мини във въгледобивната промишленост. Аз ги уверявам, че ние ще ги подкрепим. Похвално е, че ще предложат временна анкетна комисия за престъпността в България, но това, което става в мините, ми се струва, че граничи с престъпление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Еюп.
Има думата по процедура господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, внасям процедурно предложение за прегласуване. Много от хората не бяха ориентирани за същността на предложението. Лично аз го подкрепям, мисля, че и моите колеги от Демократичната левица, и внасям една добавка. Тъй като много от хората вероятно гласуваха против това предложение не за друго, а просто защото предлаганият състав от 7 човека е недостатъчен, затова предлагам изменение - 11 души, за да може 6-ма от Съюза на демократичните сили, 2-ма от Демократичната левица и по един от всяка останала парламентарна група. Така би се спазила парламентарната традиция за представяне на всички парламентарни групи.
Благодаря. Моля да бъде подложено още веднъж на гласуване предложението за създаване на временна анкетна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не подлагам на прегласуване предложението.
Чета програмата за работата на Народното събрание за 10 - 12 септември 1997 г.:
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители: Министерският съвет и народният представител Златко Златев.
2. Годишен доклад за състоянието на околната среда през 1995 г. Вносител: Министерският съвет.
3. Първо четене на законопроекта за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити. Вносител: народният представител Александър Каракачанов.
4. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за държавните такси. Вносител: Министерският съвет.
5. Първо четене на законопроекта за ратифициране на Рамково споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка, регулиращо дейността на банката в България. Вносител: Министерският съвет.
6. Първо четене на законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. Вносител: Министерският съвет.
7. Проект за решение за участие на Република България в увеличаването на капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие. Вносител: Министерският съвет.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.
10. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте!
Гласували 202 народни представители: 167 за, 13 против, 22 въздържали се.
Седмичната програма е приета.
Има думата господин министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правителството разпространи един документ, озаглавен "Сто от 1461 от дейността на правителството на Република България за периода 21 май - 31 август 1997 г.". Както беше решено, дебатът по този документ съвсем накратко трябва да бъде извършен днес. Аз ще представя само няколко опорни пункта, върху които искам да привлека вашето внимание.
Програмата, с която беше избрано правителството на Обединените демократични сили, по признанието на огромното мнозинство в Народното събрание отразява изцяло националните приоритети, които ни обединиха в Декларацията за национално съгласие, гласувана с впечатляващо мнозинство от народните представители на Тридесет и осмото Народно събрание.
През първите месеци на своето управление правителството на Обединените демократични сили стартира изпълнението на тази програма, в частност първата цел - финансовата стабилизация. Бяха поставени основи за нея с успешната реализация на споразумение с Международния валутен фонд и въвеждане на валутен борд в България. В момента ние виждаме, че за валутния борд няма рискове нито отвън, нито от гледна точка на платежния баланс, който никога не е бил толкова положителен, колкото е в момента, нито от гледна точка на впечатляващия валутен резерв на страната, нито от гледна точка на бюджетния дефицит, който е значително по-нисък от предвиденото дори в бюджетната програма, нито от гледна точка на функционирането на банковата система.
Ние считаме, че досега бордът дава добри резултати. Това се признава от нашите партньори по споразумението, в частност от господин Стенли Фишер - първи заместник-директор на Международния валутен фонд, който днес, както предадоха агенциите, казва, че "Международният валутен фонд е удовлетворен от хода на валутния борд в България и очаква стабилизиране на икономиката и растеж. Българската икономика се развива доста добре въпреки високата инфлация през последните два месеца. Инфлацията е очаквана и е свързана с програмата за реализиране на валутния борд. Икономическата стабилизация в България вече е забележима, а готовността на правителството да се справи с проблемите в производствения и банков сектор - впечатляваща."
По второто направление - структурната реформа - ние излязохме с нова програма за ускорена, но и прозрачна приватизация с включване на авторитетни чуждестранни консултанти при приватизацията на големите предприятия.

След близо 5-годишно затлачване България финализира Споразумението за финансово и структурно преустройство ФЕЙСАЛ със Световната банка. Само годишната сесия на банката и на фонда отлагат, пречат за одобряване на споразумението със Световната банка. То ще бъде одобрено в първите дни на октомври и ще стане факт.
Вярно е, че могат да се отправят претенции към приватизацията и към още по-бързото й ускоряване, но в рамките на сегашния закон и ако се отговаря на изискването за откритост, за честност - това е възможната скорост според нас.
Ние си поставихме и решихме проблема със зърното, като включихме всички възможни средства за неговото решаване. (Шум и реплики от опозицията.) Това постави край на затлачилата се в продължение на две години криза от хлебно и фуражно зърно в България. Осигури се изкупуването, финансирането на изкупуването, прибирането на реколтата. Ние сега сме доволни да съобщим, че както балансът на хлебно зърно, така и балансът на фуражно зърно показват, че могат да бъдат покрити нуждите на страната. Нещо повече, има известно количество зърно в повече, което може да позволи възстановяване на животновъдството в страната или да послужи за износ. (Шум и реплики от опозицията.)
За 100 дни... (Шум в залата.) За 100 дни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за внимание в залата!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз никак не разбирам, когато се говори за толкова важни неща откъде могат да произлязат апострофи в залата, но както и да е. Това може би ще се разбере от изказванията след това, което правя.
За 100 дни бе постигната промяна на съотношението на силите между държавата и престъпността, макар постигнатите успехи да са все още частични.
Искам тук да напомня Декларацията за национално съгласие, а именно обявената решителност от страна на всички народни представители да преодолеем политическата, икономическата и моралната криза на страната и в частност да подкрепим решителната борба с престъпността и особено с организираната престъпност и корупцията, независимо от политическия цвят на всички нива и власти в държавата.
Ясно е, че това е задача, която не може да бъде осъществена за 100 дни, но е ясно за 100 дни, че повече няма да има сепаративни мирни споразумения със силовите групировки. Ясно е, че държавата в лицето на политическата класа и в лицето на държавната администрация изгражда единен фронт срещу престъпността. Ясно е, че правителството е обявило твърдото си намерение да прекрати кражбите и корупцията, но ние очакваме вашата подкрепа и по-нататък, защото не считаме, че всички необходими мерки досега са приети, одобрени от Народното събрание и влезли в дeйствие.
Надяваме се, че ще има една много сериозна дискусия по този въпрос, която да убеди всички народни представители в необходимостта от засилване на координацията и единодействието по това най-важно направление на работата на изпълнителната и законодателната власт.
Беше представена програма за законодателните инициативи на правителството и Народното събрание и беше дискутирана с представители на политическите сили. Точно тази програма е дискусията по реформата, така наречената дискусия по дневния ред. Учудващо е, че някои от лидерите на парламентарните фракции не присъстваха в този час на политическа отговорност, когато се дискутираше точно този въпрос. Ние чухме от други представители на парламентарните фракции одобрения за този дневен ред, разбира се, и предложения за неговото усъвършенстване. Но по принцип никой не се обяви срещу програмата, която ние виждаме и която разработваме - и нещо повече, която изпълняваме и до голяма степен сме създали условия от страна на правителството да се работи ефективно, интензивно от Народното събрание веднага след неговата ваканция.
Ето защо аз си позволявам още веднъж да се обърна тук публично от трибуната не толкова да запозная народните представители с тази програма, колкото да покажа пред обществеността, че има пълна готовност с график за изпълнение на тези законодателни инициативи, които могат да бъдат внесени и приети в Народното събрание.
Ние ви предлагаме да подкрепите, и вече той е подкрепен на първо четене, Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, с цел да се ускори максимално хода на приватизацията. Радваме се, че този закон мина с такава висока степен на подкрепа в Народното събрание. Да се подкрепи нов Закон за чуждестранните инвестиции, който също мина на първо четене; Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда; Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд заедно със Закон за горите, който да даде гаранции, че горите няма да бъдат стопанисвани безотговорно; да бъдат приети и изменения, и допълнения в Търговския закон.
Такава програма за месец септември дава възможност да бъдат приети и други законодателни инициативи, които идват от Народното събрание, от народните представители, но приемането на целия този пакет, безспорно ще даде много силен тласък на структурната реформа в страната, ще снеме някои пречки пред структурната реформа и ще позволи да излезем на нов хоризонт в началото на септември и точно когато се очаква увеличаването на инвестициите от българските предприемачи и от чуждестранните предприемачи в България вследствие на устойчивото въздействие на валутния борд, ние да имаме и това стимулиращо законодателство.
Предлагаме месец октомври да бъде посветен на по-нататъшното изграждане на системите за сигурност и на съдебната система в страната.
По-специално в Министерския съвет мина Закон за специални разузнавателни средства, който очакваме да бъде гласуван през октомври; мина Закон за Министерството на вътрешните работи, който е внесен в Народното събрание; мина и Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
Предвидили сме и ще предложим на вниманието на народните представители Закон за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, с цел въвеждането на триинстанционния съд, както и Закон за Върховния административен съд; Закон за заетостта и защита от безработицата, по който закон ние виждаме инициативи и от страна на други парламентарни групи.
Налице са и други законопроекти и ще бъде много добре, ако този закон, който трябва да даде възможности да се справим със структурната безработица влезе в ход и стане реалност.
За месец ноември ние считаме и това е единственото време, когато може да бъде приета или започната данъчната реформа и да бъдат приети преди всичко данъчни закони, които да подготвят Народното събрание за приемането на Закона за държавния бюджет, тъй като според устройствения закон, както ви е известно, измененията на данъчните закони се правят преди внасянето и приемането на Закона за държавния бюджет, а не след, както беше правено няколко пъти в последните 4 години тук; Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху печалбата; Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност; Закон за подоходното облагане; Митнически закон, който мина в Министерския съвет и ще бъде представен на вниманието на Народното събрание, защото поради обемистия си размер, се нуждае от широко и детайлно обсъждане; Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, който правим и по желание на Националното сдружение на общините в Република България; Закон за здравноосигурителната система - един закон, който повече не може да бъде отлаган и за който много упорито работи Министерството на здравеопазването, както и по Закона за медицинските професионално-съсловни организации и Закон за защита на труда, по който отново има инициатива от различни места в Народното събрание.


През месец декември ви предлагаме да обсъдите и приемете Закона за държавния бюджет, който се надяваме, че ще можем да внесем до края на месец октомври, както е предвидено според устройствения закон за бюджета; освен него и Закона за бюджета на държавно обществено осигуряване, разбира се в комплект; Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета; Закон за алтернативната служба; Закон за социалните грижи; Закон за закрила на културата; Закон за електронните медии и Закон за премахване последиците от политическото насилие, или Закон за национално помирение.
Разбира се, това не може да стане без единство и национално съгласие. По повод на съгласието искам да кажа няколко думи. Съгласието е необходимо, защото ние не сме решили всички поставени от нас задачи в Декларацията за национално съгласие. Съгласието е необходимо на основата на взаимно доверие и лоялност, признаване на реалностите. От страна на управляващите досега непрекъснато е демонстрирана лоялност към всички политически формации в Народното събрание и към опозицията (протести от левицата), признавано е нейното право да критикува, да участва в политическия живот, винаги е била включвана в диалога, когато са решавани важни държавни задачи. Това поведение ще продължи и в бъдеще.
Разбира се, за да има съгласие, трябва да намалим малко степента на омраза, ненавист и озлобление, които все още царуват сред някои групи в Народното събрание. Не може да има единство на основата на негативни емоции. Не може да има единство в нацията на основата на предварително разделение на хората по един или друг принцип, по силата на един или друг класово-партиен подход. Ние се съгласяваме да приемем общи действия с всички не от гледна точка на някакви политически баланси на силите, не от гледна точка на необходимостта да отчитаме и едва ли не на тефтер да водим интересите на една или друга група в Народното събрание, тъй като ако запишем в началото на този тефтер интересите на мнозинството на Обединените демократични сили, няма да остане място да се дописват другите претенции.
Ето защо ще продължаваме да търсим националното съгласие и оттук нататък на една-единствена позиция - да бъдат решени националните въпроси, да бъдат постигнати висшите приоритети така, както са определени в Декларацията за национално съгласие. И ви призоваваме всички да подкрепите тези усилия на мнозинството и на правителството.
Някои много бързо се стремят да се върнат към стереотипа от миналото. На някои им се привиждат възможности да извлекат политически дивиденти от един жалък популизъм, за което ние видяхме да се правят опити в последно време. Това обаче е против съгласието, за което говоря, и за единството на нацията, което е необходимо. Единството е лесно тогава, когато нещата вървят добре, когато около нас има добри перспективи. Една нация обаче, едно Народно събрание, едно законодателно тяло трябва да бъдат единни в период на трудности, тогава, когато посрещат трагедиите, тогава, когато трябва да отвърнат на огромни предизвикателства. Това единство е нужно на нацията, а не риторика за единство и удари под кръста по това единство. В името на това политическо поведение ще продължим да изпълняваме стриктно, точно, последователно и динамично своята програма. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Понеже изказването на господин министър-председателя не е включено в дневния ред, може да има изказване само от името на парламентарни групи, разбира се, които желаят. (Протести от левицата.) Левицата много се вълнува, но тя пак като че ли не познава правилника. Хубаво е да се запознае вече с него.
Иска ли някой думата от името на парламентарна група?
Господин Георги Първанов има думата.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Вълнението на левицата не е обусловено от процедурни въпроси. Аз не бих искал да анализирам така наречения отчет. Според нас той е фрагментарен, с оскъдна информация. Материалът издава липсата на ясна законодателна философия и управленска стратегия. На всичко отгоре е подготвен и обидно небрежно, повърхностно и с много бели петна.
Аз възразявам срещу опита това, което правим сега, да бъде определено като дебат. Това просто е поредната имитация.
Кабинетът отчита успешното изпълнение на задачата за финансовата стабилизация. Налице са наистина определени резултати, които не бива да се пренебрегват (ръкопляскания от мнозинството) - нарастването на валутните резерви, връщането на доверието към лева и банковата система, намаляването на лихвения процент.
Възниква закономерният въпрос на каква цена се постигна този стабилизационен процес. Отговорът е: на основата на продължаващото свиване на стопанската активност и достигане на най-ниското средногодишно равнище на реалните доходи от началото на прехода. Забравена беше постигнатата договореност... (Протести от ОДС.) И аз, уважаеми господа, се питам както господин министър-председателят защо се вълнувате, когато се говори за толкова сериозни неща. Забравена беше постигнатата договореност за справедливо разпределение на тежестите, свързани с реформите, тази, на която се позова току-що министър-председателят. Няма да бъде пресилен изводът, че сегашната стабилизация е икономическа стабилизация на мизерията за 85 на сто от населението.
На фона на този тип финансова стабилизация все по-ярко изпъкват проблемите на преструктурирането на икономиката без ясна програма от страна на правителството и свеждането на процеса единствено до тотална приватизация и ликвидация. Този подход и идеята за приватизиране на всички индустриални търговски предприятия до края на 1998 г. са нереалистични и необосновани от гледна точка на нормалната икономическа структура на всяко модерно стопанство.

Впрочем хората справедливо препоръчват на господин Божков, съжалявам, че не го виждам тук, и на управляващите да приватизират най-напред построеното от вас в последните години, пък след това да мислите за раздържавяването на онова, което поколения българи са градили в последните десетилетия. (Ръкопляскания в опозицията. Реплики в мнозинството.)
Всъщност темповете на приватизация са доста ниски. На практика финализирате главно сделки, подготвени от правителството на Демократичната левица. Няма прозрачност в приватизационния процес. Сделките по линия на Агенцията за приватизация се реализират по метода преговори с потенциални купувачи. В повереното на господин Божков министерство трябва добре да знаят, че рано или късно истината за обслужването на тесноикономическите интереси ще излезе наяве и че носителите на разгърналата се широкомащабна корупция ще трябва да получат заслуженото.
Към всичко това трябва да се прибавят и горчивите изводи, обосновани в експертния анализ на БСП, раздаден ви предварително, че няма концепция и не са предприети ефективни мерки за развитието на българското производство, че продължава трупането на огромни загуби в неефективните предприятия, оздравителните програми не се изпълняват. Реална е тревогата, че безогледната приватизация ще засегне жестоко даже и военнопромишления комплекс.
И не на последно място, така и не бяхме залети от щедро обещаваните потоци от инвестиционни капитали.
Липсва концепция за реформа в земеделието, преди всичко виждания за развитието на поземлената реформа и за решаване на неотложните нужди на селското стопанство. Не могат да задоволяват резултатите по основния приоритет - за връщането на земята. Ако до февруари т. г. бяха върнати около 60 на сто, то за последните 5-6 месеца при служебния кабинет и правителството на ОДС бе отбелязан ръст на възстановяване на собствеността върху земеделските земи едва с 2,5 на сто.
С много шум беше прибрано засятото от други миналата година (смях и викове в мнозинството), но не се прави почти нищо за осигуряването на есенната кампания. Възниква въпросът, уважаеми дами и господа, дали подценяването на тези въпроси не изразява усещането на кабинета, че сегашните министри няма да са тези, които догодина ще прибират реколтата. (Шум и реплики в мнозинството).
Правителството не съумява да използва благоприятните условия за успешна борба с престъпността - съдействие на основните политически сили, подкрепа на общественото мнение и медиите.
Като национална отговорна сила Българската социалистическа партия и Демократичната левица оценяват положително намеренията и някои действия на правителството за по-твърди мерки в борбата срещу престъпността, за укрепване на дисциплината в органите на реда и усилията на МВР, за преодоляване на кризисните явления в икономиката. Българската социалистическа партия и Демократичната левица са длъжни да изразяват своята загриженост от нарастващата тенденция към ограничаване правата на гражданите и организациите, която се прилага под лозунга за целесъобразност и намира израз в серия от показни, но без сериозен резултат акции. Несвойствените функции, възлагани на МВР чрез промените в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, изразяват стремежа на министерството да се освободи от контрола на други институции и дори да ги подчини. Основателна е тревогата, че се появяват елементи на полицейска държава. В същото време независимо от премълчаването на данните трябва да констатираме, че е налице значително нарастване броя на регистрираните престъпления. За първото полугодие на 1997 г. те са с 40 на сто повече в сравнение с 1996 г.
Много въпроси и възражения предизвикват идеите и действията на мнозинството по проблемите на националната сигурност, в частност за развитието на българската армия. Недоумение буди стремежът да се ревизира приетият с консенсус в Тридесет и седмото Народно събрание Закон за отбраната и Въоръжените сили. Неприемливи са опитите за изместване на центъра на управлението на армията от Генералния щаб към министъра на отбраната. Докато офицерският състав на войската се съкращава, цивилният щаб на министерството се раздува до непосилни размери.
Демократичната левица категорично възразява срещу идеите за оголване на границата при дислоциране на гарнизоните от вътрешността на страната.
Във външнополитическата дейност на правителството може да се отбележи активизирането на контактите на високо ниво с определен положителен ефект. Трябва, разбира се, да се подчертае, че подобряването на международния имидж на България е резултат предимно на стабилизирането на политическата обстановка в страната след февруари т. г., принос за което имат всички парламентарни сили. В същото време кабинетът подмени комплексните усилия за гарантиране на националната сигурност с панацеята НАТО. Европейската интеграция като основен външнополитически приоритет беше изместена тихомълком от северноатлантическата ориентация на новото мнозинство.
Не е осъществено почти никакво придвижване в областта на социалната политика. Пазар на труда у нас на практика не функционира. Доминират административните методи за елиминиране на професионалистите. Вече за никого няма съмнение, че кадровият подбор се извършва на основата на политическа и лична преданост и на груби икономически интереси.
Равнището на безработицата е приблизително 4,5 на сто по-високо в сравнение със същия период на миналата година. Борбата срещу безработицата остава в сферата на кабинетните упражнения за програми за преквалификация и заетост. За отношението на мнозинството по този въпрос свидетелства и отсрочването на второто четене на законопроекта за почти неопределено време.
Въпреки въвеждането на валутния борд и тържествените обещания цените не бяха обуздани. Само за първите 20 дни на м. август цената на сиренето скочи с 34 на сто, на кашкавала - с 40, на олиото - с 34 на сто. Рязко спадна покупателната способност на населението. Непрекъснатият ръст на цените на хранителните продукти, електроенергията, отоплението и водата поставят голяма част от населението на прага на оцеляването през предстоящия есенно-зимен сезон.
Анализът може да бъде продължен и обогатен с още много факти и данни. Изводът и сега е ясен - мнозинството не съумя да използва изключително благоприятните условия, в които започна своята работа. Теснопартийният кабинет не оправда надеждите, показа много дефекти. Съюзът на демократичните сили не доказа, че може да управлява компетентно, разумно и демократично.
Това че сред управляващите доминира недемократичната тенденция беше показано в отношението към медиите. С поредица от действия беше наложен пълен контрол върху националните средства за масова информация. Мнозинството показа, че не може да търпи наличието на алтернатива. Страхува се дори от появата на по-изявен парламентарен и обществен коректив. За тази цел ви беше необходим пълен информационен монопол, абсолютен медиен уют. И затова през тези 6-7 месеца сякаш работеше само едно, да го наречем, мегаминистерство - министерството на истината, по израза на един класик, което трябваше да обоснове впечатлението, че мнозинството работи безупречно и че за всичко е виновна само опозицията. И въпреки престараването в тази насока изострените сетива на българина вече долавят фалшивия тон. Все по-неубедително и на моменти дори нелепо звучат опитите ви за оправдаване с наследството. Съюзът на демократичните сили показа, че не може да работи в условията на силна опозиционна среда (смях и реплики в мнозинството) и затова беше загърбена стратегията за търсенето на стабилност чрез максимално съгласие. Впрочем това трябваше да се очаква. Във вашата предизборна платформа, уважаеми дами и господа, никъде не се използваха ключовите думи на прехода - съгласие, единение, промяна, доверие. Изтървали бяхте дори съкровената думичка "демокрация". И затова даже залагате сега на добре познатата стратегия за постигане на парламентарна стабилност чрез дестабилизиране на опозиционните парламентарни групи. При това със средства, противоречащи на всякакви нравствени и политически норми. Успехите ви в тази насока могат да бъдат само временни. И в политиката, както и в природата, не може да има празно пространство и политическият ви натиск по-скоро ще катализира процесите на сближение и формиране на качествено нова опозиционност.
Следващите сто дни изтичат в дните около Нова година. И тогава може би все по-актуално ще звучи народното "Нова година - нов късмет!", адресирано по отношение на изпълнителната власт. Благодаря. (Ръкопляскания в опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министърът на вътрешните работи господин Богомил Бонев.

МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Тъй като знам, че уважавате правилника, вероятно ще ме слушате. Имам да ви кажа само няколко думи. (Неразбираеми реплики от блока на Демократичната левица.)
Не отговарям на въпроси, а се опитвам да защитя труда на служителите от МВР, който по политически съображения е поруган по един недостоен начин. Това са същите хора, които работиха и при господата Начев и Добрев. Това са същите служители на МВР. В момента те работят с пределни сили, при максимално натоварване. Затова са твърде несправедливи за тях - не за правителството, не за политическата сила, която управлява в момента - за тях, за обикновените служители на МВР едни такива оценки, които се разминават значително с истината. Това е една много спекулативна игра със статистиката в Министерството на вътрешните работи и аз тук ще ви приведа няколко цифри, които ще ви покажат защо е спекулативна.
Вие се опитвате да представите броя на заявителските материали, а не на регистрираните престъпления, господин Първанов, като нараснал с 40 на сто спрямо шестте месеца на миналата година. Знам, че патент на вашата политическа сила е да използва като политически ресурс внушаването на носталгия. Внушихте носталгия по времената на Тодор Живков, хората гласуваха навремето за тях, защото решиха, че вие ще възстановите същия ред от времето на Тодор Живков. Искам да ви кажа за вашите експерти, които не са ви уведомили, че вие сега внушавате носталгия по времето на Начев. (Ръкопляскания, смях и весело оживление в блока на СДС.) Всъщност, вие правите сравнение с шестте месеца на миналата година, когато министър на вътрешните работи беше Начев.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Лошият Начев. А сега добрият Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Пожелаваме ви и за в бъдеще да излъчвате такива министри.
Истината е тази - едно деяние е престъпление и се регистрира като такова тогава, когато има достатъчно данни за това. Тогава се образува следствено дело. Следствено дело по Наказателно-процесуалния кодекс се образува, когато има достатъчно данни, че е извършено престъпление. Това е истинската статистика. И понеже вие не сте си направили труда да се запознаете с тази статистика, макар че не е работа на МВР кои са криминогенните... Работа е на МВР, но МВР не е в състояние да премахне криминогенните фактори в обществото, или поне само не може да направи това. Но въпреки това, за да не спекулирате, ще ви кажа: броят на образуваните и разследвани следствени дела за шестте месеца е по-малък от миналата година с 10 000 броя. Десет хиляди броя, господин Първанов, а не 40 на сто увеличение. Това са истинските престъпления. За сметка на това броят на разкритите престъпления, който Вие, така, старателно премълчавате - и това са престъпления, разкрити от тези служители на МВР, които са деполитизирани - е с 20 000 бройки. Абсолютна цифра - 20 000 повече.
Бъдете така добри, дайте съвет на експертите си да не правят лоша услуга на политическата ви сила пред деполитизираните служители в Министерството на вътрешните работи. Лоша услуга, защото това са хора, които не би трябвало да се интересуват от политика. Но тогава, когато несправедливо ги обвинят, несправедливо ги наругаят, е съвсем естествено да се породят негативни асоциации, тенденции и настроения в министерството. Вие се опитвате да политизирате Министерството на вътрешните работи. (Възражения в опозицията.) Нещо, което просто не ви го пожелавам. Няма никакъв смисъл да го правите. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бонев.
Има думата министърът на търговията и туризма господин Валентин Василев. (Неразбираеми реплики в блока на Демократичната левица.)
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз нямах намерение да вземам думата и не знам защо се вълнувате. Взех думата, тъй като господин Първанов тук в изказването си засегна положението на вътрешния пазар, намаляването на покупателната способност и на реалните доходи на населението.
Взимам думата, господин Първанов, за да Ви кажа, че нашият отчет тук бе напълно добронамерен и не искахме да се връщаме на това, което вие ни оставихте преди да избягате от властта.
Когато човек критикува, когато човек търси някаква отговорност, той трябва да попита най-напред откъде сме тръгнали ние. Ние, господин Първанов, тръгнахме от напълно разрушен вътршен пазар - без борси и тържища, без никакъв контрол на пазара, с непрекъснати нарушения, с огромен незаконен износ и внос, със силови групировки в търговията и туризма. И тъй като Вие говорите за реална покупателна способност, аз тук съм Ви направил една табличка, която ще Ви предоставя. Сега ще Ви прочета само някои неща от тях.
През януари месец, говоря за минималната работна заплата, за най-засегнатите слоеве от населението, хората с минимална работна заплата... (Шум и неодобрителни реплики от блока на Демократичната левица.) Не се вълнувайте толкова, изслушайте цифрите!... През януари хората можеха да си купят 35 хляба, господин Първанов. Тридесет - февруари месец, сега - 65. (Неразбираеми реплики от блока на Демократичната левица.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Кажи за сиренето!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: За сиренето ще ви кажа. За сиренето - можеха да си купят 5 кг. През февруари - само 3 кг. Ето ви официалните данни. (Неразбираеми реплики от блока на Демократичната левица.)
Нали искате да слушате конкретни неща? Много ви боли. Изслушайте конкретни неща! (Шум и неодобрителни реплики от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Захар - 14 кг можеха да си купят хората с минимална работна заплата. През февруари - 7 кг. Тук господин Първанов сам каза, че има някаква стабилизация. Сега през септември - 36 кг.
Господин Първанов, кой от вашите народни представители дойде в министерството и в контролния орган по цените да каже през всичките тези месеци: "Господин Василев, в моя регион има спекула. Тази фирма нарушава правилата на вътрешния пазар, не договаря цени". Кой народен представител от вас дойде да направи такова нещо? Всички останали можеха да го правят това. Значи вие нямате никакъв интерес от стабилизацията на вътрешния пазар в тази страна.
Вие говорихте също така за престъпността. Аз искам да Ви кажа, че силовите групировки, които с ваше съгласие влязоха в туризма и търговията, почти са отстранени. (Смях и весело оживление в блока на Демократичната левица.) Точно така! Сега ще отстраним и останалите разсейки. Те просто няма да диктуват нещата във вътрешния пазар и в търговията.
Ние сме изготвили една програма, която се казва "Програма до 2001 г.". Нашата задача е стъпка по стъпка да вървим към стабилизация и подобряване на положението на българския народ. Всички конкретни данни са налице. И финансовата стабилизация е налице, и намаляването на инфлацията.
Икономиката, господин Първанов, ако не Ви е ясно, е една много голяма инерционна система, която не можете да спрете с магическа пръчка. Българският народ много добре помни вече вашите зими.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Ще видим и вашите.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Така че, много Ви моля, на всяко Ваше такова изказване ще последват конкретни обяснения от наша страна.
Ние даваме своя отчет. Ние казваме каква е нашата дейност. Българският народ е този, който ще оцени. Той веднъж даде тази оценка. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Василев.
Има думата за процедура господин Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата по процедурен въпрос, но преди това съм длъжен да кажа на господин Бонев, че критиката ми беше към министерството и към кабинета, а не към хилядите самоотвержени служители в това ведомство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Първанов, недейте излиза от процедурата, защото ще Ви прекъсна.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Протестирам срещу тази процедура! Протестирам срещу тази процедура, господин председател, защото, както виждате, ние нямаме възможност да се изкажем по същество. Вие отнемате думата на опозицията. Аз много моля или да влезем в предварително определената процедура, или ще си останете сами. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вече два пъти се изказвате, така че най-малко Вие имате основание да сте недоволен.
Има думата министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Върбанов. (Депутати от Парламентарната група на Демократичната левица напускат залата.)
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! (Шум и реплики.)
Аз първо исках да обясня на господин Първанов, че не той е засял, а са засели българските селяни. (Ръкопляскания от блока на СДС.) Всъщност да му кажа, ако се интересува има данни, че само за три месеца по времето на нашето правителство е върната земя, колкото през цялата 1996 г. За това има данни. (Ръкоплскяния от блока на СДС.)
В същото време са подготвени три законопроекта, с които изразяваме политическата си воля наистина с първия законопроект да върнем земята колкото се може по-бързо и с другите два - за горите и за реституцията на горите - да изправим, първо, една социална несправедливост и след това да регламентираме начина на ползване на горите, за да се знае, че ние не сме тръгнали хищнически спрямо този отрасъл от нашето стопанство.
И още нещо. Каза се, че не се мисли за есенната сеитба. Вчера на Управителен съвет на Държавен фонд "Земеделие" се взеха много важни решения относно есенната сеитба, относно кредитирането, обезпечаването и подпомагането на есенната сеитба. Следобяд ще дам една обширна пресконференция, за да оповестим на нашето общество какво прави правителството, за да подпомогне българския селянин и да му даде възможност той да засее.
Не искам да ви губя времето повече, защото явно, че няма да бъда чут. Все пак, благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Върбанов.
Други желаещи?
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (ДЛ, от място): Има още някои членове от Министерския съвет, нека да се изкажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: После ще започна да давам думата и на бивши членове на Министерския съвет. (Весело оживление.)
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин премиер-министър, господа министри, уважаеми колеги! Много е важно, когато днес, макар и в един по-ограничен вече състав, а и време, обсъждаме дейността на правителството, да си дадем сметка в какво състояние се намираше нацията през този период, страната през тези 100 дни. А истината е, че страната през тези 100 дни и през изминалите няколко месеца беше в крайно тежко състояние, беше в положение почти на границата на гражданската война, беше в изключително тежка ситуация.
Ето защо ние смятаме и от името на парламентарната група искам да изразя това мнение, че в такава обстановка е много важно човек да разбере същността на въпроса, а именно, че националното съгласие нямаше алтернатива. Единствената възможна политика в такъв период беше да се търси някакво единение - с компромиси, с трудности, но да се постигне това единение.
На мен ми се струва, че да се представя подобна политика за навеждане пред управляващите, за това, че е имало някакви договорки, задкулисни шашми, е просто несериозно и нечестно. Ако нямаме усет за положението, в което се намираме, и за изхода от него, ние никога няма да разберем в края на краищата отговорностите си и своите задачи. Мисля, че от постигнатото като национално съгласие, независимо от резервите от всички посоки, има няколко резултата, които вече са факт.
Първо, налице е по-голяма стабилност при провеждането на реформите и при изхода от кризата. Налице е по-голямо доверие към страната от страна на нашите външни партньори. Налице е гаранция за възможна бъдеща приемственост на реформите, а не за клатушкане, което наблюдаваме 7 години.
Ето защо за нас понятието "реформаторско мнозинство" не беше и не е подчинение на парламентарна група или партия, а отношение към самите реформи, последователна политика на търсене на съгласие за тяхното провеждане. От тази принципна позиция се определя и нашето отношение към изминалите 100 дни на кабинета.
Смятам, че няколко неща не могат да не бъдат отбелязани не за да правим реверанс пред правителството, не за да се докарваме пред тях, а защото просто трябва да покажем пътя на държавата към ХХI век. Мисля, че нещо, което приехме в Декларацията за национално съгласие почти единодушно, е вече факт.
Въведен е валутен съвет и е одобрено споразумение с Международния валутен фонд от страна на фонда, които през различни периоди бяха подкрепени от всички парламентарни групи. На тази основа е постигната, подчертавам тази дума, първична, само първична финансова стабилизация, но тя е достатъчно важна. Изразено е фиксиране на курса на лева, увеличаване на валутния резерв, намаляване на лихвените проценти и повишаване на капиталовата адекватност на банките. Като цяло има по-голямо финансово спокойствие и доверие към нашата страна.
Второ, с голямо мнозинство и по предложение на кабинета бяха приети и гласувани сериозни промени в наказателните закони. Създава се база, основа за битка с престъпността. Тя е в начална фаза и да се говори нещо повече, е рано. Но несъмнено е, че има уплаха, а в някои направления и разпадане на престъпни структури. Да се каже, обаче, че въпросът е решен, че сме прехвърлили хребета на отговорността си, е, разбира се, прибързано.
Трето, аз зная колко много критики се отправят по отношение на външната политика и т.н. Но има нещо, което е безусловно. Ще кажа и като икономист. Нашите ценни книжа практически са удвоили цената си за последните 6 месеца. Това може да се измери само по един-единствен начин - с повишаване на външния авторитет на страната и с това, че към нас има очакване. Не е вярно, че сме заслужили доверие, че сме влезли в Европа, че едва ли не всичко е решено. Далеч сме от тези неща, но има промяна, има много по-голямо очакване отпреди.
И накрая, последното - за България винаги през тези векове въпросът за зърното е бил изключително важен. Той е ключов въпрос. И който не го е разбрал, не е разбрал същността на политическата си отговорност.
През периода, за който говорим, бе прибрана по-голямата част от реколтата и бяха осигурени значително повече средства за селскостопанските производители, което не може да не се подкрепи. Това беше вярно и по принцип правилно, за разлика от други години, на които сме свидетели всички.
Разбира се, възниква въпросът къде е правителството в изпълнение на положението от Декларацията за национално съгласие, къде се намира в реализацията на общите реформи в страната? Аз мисля, а искам да кажа това и от името на нашата парламентарна група, че нашият извод е следният - най-трудното тепърва предстои. Кабинетът е създал основните финансови политико-организационни предпоставки, но главните трудни и решаващи за неговите отговорности действия са все още напред. От правителството и Министерския съвет ние очакваме, разбира се, и неща, свързани с преодоляването на някои възможни неблагоприятни тенденции, за които искам да говоря тук.
Първото нещо. Азбучна истина е, че валутният съвет и преходът към едно съвършено ново състояние на икономиката изисква максимално ангажиране на гражданското общество, максимално широка социална подкрепа. Министър-председателят току-що каза, че те се отнасят към всички парламентарни групи с лоялност и че той търси такова съгласие. Въпреки това това обаче искам да кажа, че решенията в редица области - в областта на приватизацията, въпреки уверенията за прозрачност, се вземат в доста ограничен кръг, което само по себе си означава забавяне на процеса. Редица кадрови промени и назначения не бяха белязани с белега на професионализма. Има назначения, правени по чисто партиен принцип, поради което те не могат да не бъдат комични. Много често принципната борба за реформи се подменя с уреждането на наши хора. Това не е правилно и то не може да доведе до успех.
Евролевицата винаги е давала и ще дава приоритет на гражданските структури в гражданското общество. Ние, разбира се, даваме правото на победителите в априлските избори да управляват държавната администрация с хора, на които вярват, но сме категорично против превръщането на парламентарната и правителствена власт чрез партийните структури по места във власт над гражданското общество. Такива опити в България вече имаше и те се провалиха с гръм и трясък.
Ако сегашният кабинет и мнозинството искат да заслужат уважение у нас и в чужбина, ако искат да бъдат верни на програмата си, трябва бързо да се съгласят и да се приемат закони - за националните медии, за което имахме договорка до октомври; за държавния служител, защото е необходима стабилизация на държавната администрация, особено на директорите; за основните социални фондове, чрез които да се даде повече и по-бързо власт на гражданското общество и да не се робува на остарели форми на социална политика. Отделянето от партийна опека и конюнктура на тези структури и служители ще повиши стабилността. Останалото означава страх от хората, страх от обществото, страх от дискусия.
Бих искал да спра вашето внимание на някои явления в икономиката.
Когато през май никой не ни вярваше, ние от Евролевицата предупредихме, че масата на широките пари расте много бързо, че това ще доведе до инфлация и по-големи очаквания на хората. Предупреждавахме публично да се внимава с курса на лева и степента на неговата фиксация. За нас за съжаление и за честния ни икономически екип прогнозата за скок на инфлацията през летните месеци се оправда. Това променя социалния праг на извършените от кабинета реформи, защото се повишиха главно цените на хранителните стоки, а някои от тях надхвърлиха международните. Много е важно да се знае, че ако цени на основни хранителни продукти дори за определени месеци надхвърлят съответни цени в съседни страни, това ще означава непризнаване, от страна на пазара, на фиксирания курс или с други думи на самия борд.
Но за да бъде избегната подобна опасност, е нужно правителството да направи допълнителни усилия за една стриктна и много безкомпромисна антиинфлационна политика. Подценяването на този въпрос, оставането му само на Централната банка, несъобразяването с това, което се случи през юли, че излязоха много пари, които досега не бяха в банките, на пазара по същество може да ни доведе до нови изненади в близките месеци.
Другият проблем е 5-кратното в сравнение с януари увеличение на определени доходи. Сам по себе си този акт трябваше да се приветства. И ние го приветствахме и сега казваме, че доходите трябваше да бъдат променени.
Но подчертавам отново, че това трябваше да бъде направено при много точен анализ на състоянието, в което се намира страната, и на възможностите, с които разполагаме, изричният оптимизъм, дори при сегашните първи успехи. Опитът на Аржентина и Естония доказа това. Не бива да бъде надхвърлен. Прекаленият оптимизъм може да доведе до грешки в бъдещето.
Към този факт трябва да се добави и недостатъчното взаимно вътрешно балансиране на цените. Цените на фуражите доведоха до промяна на структурите на производство на месо, мляко и яйца. Изкупните цени на зърното, цените на енергоносителите, непрекъснато засилващият се процес на интернационализация, на вътрешните цени, тепърва ще поражда допълнителни ценови промени.
Евролевицата иска от правителството да следи и управлява този процес и да сведе инфлацията до равнището от 1,5 на сто месечно, както е предвидено в макрорамката на бюджета. Ако това не стане, мисля, че ние ще имаме изненади. Това, което обаче най-много притеснява Евролевицата, е ходът на структурната реформа и в частност приватизацията. Както вървят нещата, програмата за приватизация, която с вас гласувахме, няма да бъде изпълнена. Налице е мудност и тромавост на тази система. Апелът "Всичко за продан!" намирисва на политика без ясни ориентири.
Задържа се въвеждането на стоковата борса. Но най-слабият момент е продължаващата откъснатост на нашата икономика от реалните центрове на власт на международните капиталови и инвестиционни центрове. Големите имена на световния бизнес ги няма в България и това е проблем, който вълнува всички ни.
Евролевицата е за много по-смела структурна реформа, като едновременно закрива губещи и открива ефективни работни места. В момента губещи са 1074 предприятия с обща сума на загубата 289 млрд. лв. Деветдесет и седем на сто от тази загуба обаче идва само от 100-те предприятия, а само 4 от тях формират около 70 на сто от загубата.
Ние в парламента не знаем каква е политиката по отношение на тези четири или тези сто предприятия. Ние не виждаме още трайни решения да се реши въпроса с губещите предприятия, както е залегнало в споразумението с фонда и очакваме критични бележки от мисията на фонда по този въпрос.
Същевременно от икономическия екип на Евролевицата предупреждаваме, че от 2685 останали предприятия, които приключиха полугодието с печалба или частична печалба, една част при новите ценови и финансови условия, главно енергоносителите, ще изпаднат в сложно положение. Реално погледнато само 8 на сто от тези предприятия, или 309 на брой, формират 96 на сто от съвкупната печалба на икономиката. Останалите са в едно средняшко положение, което при новите ценови механизми, могат да се окажат в много тежко положение.
Евролевицата предлага на правителството по-широка обществена дискусия за това как да се стимулира експорта на страната, как да се увеличат приходите от акцизите в бюджета, които са крайно недостатъчни до момента, как да се стимулира производство, чийто спад може да се окаже по-голям от предвидения в бюджета с около 1 на сто или да прехвърля рамката на 8 на сто спад за брутния вътрешен продукт за тази година.
През изминалите 100 дни от дейността на кабинета Евролевицата подкрепи идеята на министър-председателя законодателната програма на парламента да започне с приемането на законопроект за валутния борд и за борба с престъпността. Това беше правилно. Сега обаче ние сме против каквото и да е отлагане на пакета от социални закони или с други думи с реализирането на предложената от нас и приета т. 2 от Декларацията за национално спасение.
Всяко по-нататъшно разминаване, дами и господа, между финансовата стабилизация, рестрикцията на валутния борд и реформата на социалната държава, може да доведе до тежки последствия в социалния сектор.
Ето защо ние апелираме за много срочно приемане не само на законите, които бяха предвидени в правителствената програма, но и за Закона за допълнителното пенсионно осигуряване, за редица други социални закони, които предоставяме на мнозинството чрез нашата парламентарна група.
Евролевицата е против социалната политика да се основава на печатането на пари и разширяването на бюджетните разходи. Тя е за дълбока реформа на социалната държава и за промени в начините на финансиране на здравеопазване, пенсионно осигуряване и образование, за законови гаранции на социалните права.
Вероятно още много неща могат да се кажат за тези 100 дни и все пак това са само 100 дни. Ние сме против популисткото и елементарно противопоставяне на реформите на страната. Но заедно с това има нещо, което ни безпокои. Тезата, публично разпространена, включително от членове на кабинета, за това, че няма алтернатива в обществото, няма алтернативна политика, от това полза няма никой. Ако няма алтернативна политика, това означава, че в страната има еднопартийна система. Подобна тенденция е недопустима за едно плуралистично общество.
Алтернатива такава има и аз смятам, че ние можем да наречем такава алтернатива социалдемократическа, защото това е нормалното разделение на политическите организации в Европа, това е нормалното разделение на възгледите за промените в Европа.
Ще кажа само три момента и, господин председателю, една минута ми е необходима, които смятам, че подчертават такава алтернатива за бъдещето.
Значително по-различен модел на приватизация, който да доведе до превръщането на по-голямата част от народа в собственици и съсобственици на средства за производство.
Има начин, дами и господа, да направим по-голяма част от българите вградени в тази собственост и ние държим на такава политика - повече собственици, по-стабилен народ за бъдещето.
Второ, ние предлагаме активни и с небюдежтни средства програма за ново развитие или програма за нови работни места. Ако цикълът на затваряне на предприятия е структурна реформа, а не върви по паралелна програма за ново развитие и нови работни места, ние ще се окажем в много тежка ситуация с безработица в следващите 6 - 8 месеца.
И накрая, очертават се рамките за извършване на социалдемократически подход при извършване на реформите, свързвани с преустройството на социалната държава и мощна активна социална политика. Ако правителството приема нашите предложения, това ще означава допълнително стимулиране на реформите в страната. Ако не, това ще означава засилено съревнование и конкуренция в името на реформата.
Ясно е обаче едно: реформите в България не могат да бъдат спрени, а илюзиите, че може да се работи и живее постарому, както някога, трябва да бъде сложен край на подобни представи. Българският народ няма да ни прости, ако пропуснем шанса си. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Господин министър-председателят се извинява, че ще излезе, но има ангажименти с министър-председателя на Белгия.
Господин Луджев има думата.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател на Народното събрание, господа министри, дами и господа! Възложено ми е от името на Обединението за национално спасение да изложа нашето становище по изтеклите 100 дни управление на правителството на Обединените демократични сили.
Сто дни са твърде малко, за да се прави характеристика и оценка на едно управление, но са достатъчни да се проявят важни черти на неговия характер. Ние бихме искали да направим някои констатации в това отношение и доброжелателни препоръки, които се надяваме да бъдат чути.
В политически план управлението на Обединените демократични сили стартира с две основни идеи - за национално съгласие и за реформаторско мнозинство. Това предполагаше и се реализира в съвместни декларации, консултации, диалог и опит за разширяване на базата на парламентарната отговорност. На фона на яростната конфронтация и осъждането на всякакъв опит за консенсус в миналото това несъмнено е нов, изключително важен и положителен елемент в политическата линия на СДС, Обединените демократични сили и правителството.
Практическото приложение на тази линия обаче е доста двойствено и непоследователно. До голяма степен формалният характер на консултациите, силовото налагане на голяма част от парламентарните решения от така нареченото управляващо мнозинство, грубите нападки в медиите от най-висши негови представители специално към ОНС постепенно обезличиха политиката на консенсус и практически прекратиха мимолетното съществуване на така нареченото реформаторско мнозинство.
Оставаме с впечатление, че вместо трайна политика, става дума за някаква форма на политическа мимикрия. Обединението за национално спасение не може да приеме това и декларира своята позиция на необвързаност в своето намерение да следва напълно самостоятелно десноцентристка политика.
Същевременно ние се надяваме, че управляващите ще преразгледат своите позиции и ще потърсят сериозен диалог и партньорство с по-дълготраен характер.
През изтеклия начален период правителството демонстрира завидна законодателна инициатива и активност. Редица от приетите законопроекти като този за Българската народна банка, за банките и кредитното дело, за Гражданския и Наказателно-процесуалния кодекс, проектите за приватизацията и чуждестранните инвестиции и др., носят съществени положителни промени. Очевиден е стремежът към последователност и системност в законодателната дейност съгласно споразумението с Международния валутен фонд и Световната банка и изискванията на Европейския съюз.
Приемайки правото и отговорността на правителството да следва своята законодателна философия, Обединението за национално спасение не може да се ангажира изцяло с нея и предложи свои законопроекти, основани на различно либерално-икономическо и правно виждане. Ние предупреждавахме за негативните последици от валутния борд по схемата, с която се въведе, от административните ограничения върху търговските банки и застрахователните дружества, от недобре изработения бюджет, от явната полицейска тенденция в наказателните закони в ущръб на правата на гражданите и на независимата съдебна система. Нашите законопроекти предлагаха един далеч по-облекчен и опростен данъчен режим, който може да съживи частния бизнес и да подпомогне добре работещи държавни предприятия и кооперации. Като правило ние се стремяхме към екстрени мерки, които в границите на финансова стабилизация да поощрят предприемачеството, да предотвратят развитието на икономиката на дефицита и инфлацията, да защитят доходите на гражданите. Някои сведения, които имаме, показват, че правителството се ориентира към нова, по-либерална фискална политика и мерки за съживяване на банковата система, което смятаме за абсолютно необходимо.
Обединението за национално спасение внимателно следи действията на изпълнителната власт като висша държавна администрация. За разлика от законодателната дейност останалите мерки на правителството не се отличават със същата системност и реформаторска задълбоченост. По-определена последователност виждаме само в цялостната подмяна на административни и стопански кадри. Бихме искали да напомним думите на Демаседу, че преходът към демокрация е преход към нова, професионална политическа и управленческа класа. Демонстрираният кадрови подбор, основан единствено на лоялността към партията и нейното ръководство, никога не е водил към добро.
В икономическата сфера бихме препоръчали управляващите да избистрят своите виждания за банковата система и капиталовите пазари, за външнотърговската политика, за адаптацията към нормите и изискванията на Европейския съюз, за формите на протекция на българските производители, за насоките на приватизацията, като осигурят обещаната прозрачност и достъпност.
Очакваме те да предложат най-после мерки за подпомагане на малкия и среден бизнес и за възстановяване на селското стопанство, което единствено може да ликвидира икономиката на дефицита, а не а ла комунистически пропагандни клишета на тема: "Бий спекулантите!".
Опитите да се налагат централизирано цени, както в случая със зърното, само показа липса на достатъчно пазарно мислене.
Въпреки значителното подобрение на работата на Министерство на вътрешните работи, трябва да кажем, че телевизионните екшъни за залавянето на отделни престъпници не могат да обезпокоят незаконната дейност на едри нарушители, да спрат ширещата се корупция и партиен рекет, намесата на така наречените силови групировки с непозволени средства в стопанската дейност, особено в търговията и в селското стопанство.
Привличането на чужди капитали е необходимо, но основният неизползван ресурс, по наше мнение, са наличните замразени или скрити български капитали, които няма да се появят, докато играта на комар не се замени с прагматична политика на легализация, данъчна амнистия, на поощрение и доброжелателство към частната собственост.
Въвеждането на различни форми на аренда в земеделието не може да стане за сметка на отлагане процеса на възстановяване на частната собственост върху земята и на отлагане на по-системни мерки в политиката за подпомагане на фамилното частно стопанство и кооперации.
Българското правителство трябва да потвърди своята ангажираност към политиката на развитие на свободна пазарна икономика.
Твърде безразборни засега са мерките в социалната сфера. Крутите съкращения в здравеопазването и образованието не са съпроводени с някаква по-цялостна и обмислена програма за резерви и за реализация на кадрите от тези отрасли. Енергетиката остава изцяло бяло поле в дейността на правителството, което допусна един твърде значителен удар върху българските интереси, какъвто бе подписването на споразумението между руския "Газпром" и Турция - Турската газова компания.
Външнополитическите и външноикономическите действия на правителството все още са подчинени повече на пропагандния ефект, отколкото на добре осмислена политика. Драмата около приемането ни в НАТО само показа, че е необходим много професионален труд и решителност за реформи във въоръжените сили, цялостно уреждане на взаимоотношенията със съседите ни, утвърждаването на демократичните институции, правата на гражданите и малцинствата и други изисквания за нашето приобщаване към европейската система за сигурност.
В заключение трябва да кажем, че ние разбираме проблемите, с които се сблъсква една нова власт поради тежкото наследство, липсата на управленчески опит, отсъствието на ясни работни формули за решения, които предстоят да се вземат.
Това, което пожелаваме за в бъдеще, е декларираният реформаторски дух да се облече с повече практична плът, а желанието за съгласие - да доведе до партньорство и усъвършенстване управлението от страна на парламентарното мнозинство на СДС. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Луджев.
Има думата господин Стефан Савов от Парламентарната група на Народен съюз.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! За съжаление останахме малко в залата, а пък мисля, че един от най-важните моменти в работата на Народното събрание е да изслуша доклада на правителството, да изслуша съответно и критиките на различните парламентарни групи.
Аз искам да кажа от името на Народния съюз като негов съпредседател, че имам намерение да възразя на господин Първанов, който систематично говори за "правителството на СДС". Премиерът и всички министри много ясно говорят за правителство на ОДС. Тук не става въпрос, че аз искам да издигна ролята на Народния съюз. Тук става въпрос, че съществува една коалиция и това е много важно. Това е много важно за демократичния живот в страната и би трябвало добре и нашите приятели, и нашите опоненти да разберат това нещо - че има коалиция и тази коалиция е съставена от СДС и от Народния съюз.
Така че в никакъв случай не мисля, че са прави тези, като господин Първанов, които искат да внушат именно липсата на коалиция и оттам може би отиват до някои катастрофични видения като това, че въобще демокрация няма. Така поне го разбрах, мисля, че точно това бяха думите му. Има демокрация, господин Първанов. Вие отсъствате сега, но ще Ви се каже това, което казвам.
Бих искал да кажа, че между СДС и Народния съюз съществуват много проблеми и ние не ги крием. Но не тук, от трибуната, ние ще ги изнасяме поради това, че ние сме част от управляващото мнозинство, не от реформаторското мнозинство. Ние имаме нашите пътища, ние имаме министри в правителството, ние имаме възможност да говорим, въпреки че мога да ви кажа, без да разкривам някаква тайна, че според Народния съюз все още механизмът на взаимодействие, все още механизмът на сътрудничество не е достатъчно добър. Но ние няма тук да ги изнасяме тези неща и това е съвсем нормално като партньори. Защото ние сме партньори.
Така че не очаквайте от мен критика към правителството, след като в това правителство участват няколко души представители на Народния съюз и то заемат отговорни постове. Повтарям, нашите проблеми се решават на друго ниво. И това ниво е именно и естествено между партньори. Помислете малко, това е практиката в демократичните страни.
Вие да сте чули, че, да речем, свободните демократи в Германия критикуват от трибуната християндемократите или Християнсоциалния съюз? Не. Може по отделни въпроси да изнасят становища, но критиката се прави в друг кръг. Аз просто го казвам, затова защото това е нормално. Така беше и така е и в Демократичната левица. В края на краищата и там сигурно е имало проблеми и има проблеми. Но просто цялото ми изказване е насочено против тези, които се опитват непрекъснато да изместват въпроса. България се управлява от коалиционно правителство. И това е важно за страната. Още по-важно е обаче за международния имидж. Така че нека това да си го запишат добре тези, които биха искали да видят нещата по друг начин.
Народният съюз - и БЗНС, и Демократическата партия имат толкова богата история, че никога не биха се оставили да бъдат тъпкани, казано малко метафорично, картинно. Но когато са решили да работят заедно със СДС, дори в моменти, в които ние имаме, бих казал, сериозни противоречия, както ги имаме, и това е естествено, ние, слава Богу, не се опитваме да замазваме и да пеем някакви елейни песни, има си начин тези неща да се изравняват, да се изглаждат и това е, което всъщност е важното. За мене, ако има някакъв смисъл моето явяване на трибуната като съпредседател на Народния съюз, е само този - да кажа, че ние участваме в правителството, ние участваме в това, което се казва управляващо мнозинство, защото всяко правителство във всяка демократична страна е еманация на управляващото мнозинство. Така че няма да чуете от мене критики по този или по онзи въпрос. Ние много по-ефикасно и с много по-голяма тежест можем да защитаваме нашите проблеми на друго ниво. Но иначе смятаме и сме твърдо убедени, че катастрофичните, както казах вече, видения на господин Първанов не отговарят на истината. Ние не сме съгласни и с някои елейни слова, които тук чухме от някои министри. Сиренето си е сирене, повишава се и тъй нататък. Но смятаме, без да правим тази грешка, която Комунистическата партия и наследниците й правеха в продължение на 40 години - да говорят какво направили немците, защо в България не се ядяло, защото нямало, изнесено е всичко...
Разбира се, ние не казваме и не смятаме, че за всичко е виновно правителството на БСП. Ние смятаме, че има грешки. И така е в демокрацията. Признава се, няма защо да се правим непрекъснато на единствените пророци, единствените хора, които прозираме нещата такива, каквито са или такива, каквито бихме искали да бъдат. Смятаме и това е най-важното - пътят е верен. И този път ако успеем още една година да поддържаме, този верен път, аз съм сигурен, че действително и българският народ ще види по-добри дни. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Народен съюз.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожица Екатерина Михайлова от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Аз искам да започна своето изказване с това, че днес бяхме обвинени - за съжаление наистина останаха малко от депутатите от Демократичната левица в залата - за това, че не се провеждал дебат така, както те си го представяха или може би някои са си го представяли, за управлението на стоте дни на правителството. Искам обаче да върна нещата малко назад. Защото вярно е, че трябва да гледаме напред, да отчитаме и настоящето, но да не забравяме и какво се е случило дотук. Искам да припомня, че за първи път от новата история на България се прави подобно обсъждане. Искам да напомня, че господин Жан Виденов, предишният премиер на България, въобще не благоволяваше да идва в парламента, камо ли да отчете дейността си след стоте дни. Той написа една Бяла книга, в която обвини всички правителства преди това, за това как той управлява. Предишните премиери също не идваха в парламента. И според мене когато трябва да говорим и да отчитаме дейността на едно правителство, трябва да отчитаме нещата във всички посоки.
Разбира се, че не всичко е било блестящо и за сто дни не може да се свърши всичката работа, която има да се свърши. Обаче в тези сто дни може да се видят тенденциите. И аз искам да отчета нещо, което според мене е изключително важно, затова защото ние пък сме народни представители и има значение как взаимодействаме с изпълнителната власт. В тези сто дни за първи път - пак ще кажа - в новата история на България премиерът идваше често в парламента и разговаряше с народните представители. На всички тези консултации, за които се говори, че са имитация от страна на някои парламентарни групи на дейност, освен представители на парламентарните групи присъстваше и министър-председателят. Аз не си спомням, трети мандат депутат съм, била съм в ръководството на Парламентарната група на СДС и в трите мандата, такъв случай и такава загриженост от страна на изпълнителната власт за това какво става в парламента. Защото парламентът е този, който контролира изпълнителната власт, но трябва и да знае какво смята да прави изпълнителната власт и да не научава нещата в последния момент. Според мене - казвам го и от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили - взаимоотношенията в тази посока бяха добри. И ако нещо можем да поискаме и от правителството, то е да се засили още повече координацията между законодателната и изпълнителната власт, за по-голяма яснота преди нещата да стигнат да бъдат решавани в парламента. Тези консултации, които се проведоха миналата седмица, бяха също едно добро начало. Смятам, че имаме още много неща, които можем да обсъждаме, за да намерим по-добър синхрон между властите. Това е важно, за да може да работят добре и институциите, да знаем какво става в правителството, а и правителството да знае какво става в парламента и как работи парламентът и да не си представя, че нещата могат да станат за два часа или за два дни.
Тъй че когато говорим за принципи, за взаимоотношения и когато отчитаме стоте дни, аз смятам, че трябва да отчитаме и дейността на парламента, и взаимоотношението между властите. И не можем да се скриваме и да не отчитаме неща, които са очевидни факти, и да се отпращат само обвинения от страна на БСП за това, че липсва диалог, за това, че не се търси разбирателство. Политиката на национално съгласие беше положена с декларацията от 4 февруари. Тя беше продължена след това и в декларацията, която прие Народното събрание при откриването. И аз ще си позволя да напомня някои от принципите в тази декларация, за да видим дали сме си свършили дотук работата и дали се движим в правилна посока, защото това са основополагащите документи. Защото мога да заявя, че ние от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили не сме се отказали от принципите, залегнали в Декларацията за национално съгласие, както и от декларацията за принципите за излизане от кризата. И тази декларация от 4 февруари - аз съжалявам, че господин Първанов го няма в залата, защото той много често я цитира - и аз бих искала да я цитирам, защото не би трябвало само да се изопачават нещата, без да се казва истината.

В тази декларация се казва, че всички политически сили, на всички партии и формации на гражданското общество, ще положат съвместни усилия за постигане на стабилизация, икономически растеж и за деклариране на тяхната готовност да споделят отговорностите за социалната цена на прехода.
Още на 4 февруари всички политически сили приеха да няма популизъм, да не се използват трудностите на прехода, да се казва истината и когато има трудности, това да не се използва, за да се прави чисто политическа пропагандна атака. Това е записано в тази декларация и ако трябва да я четем, трябва да я четем цялата, защото там има наистина и важни неща, които след това също са залегнали в Декларацията за национално съгласие. Има го и в частта за политическото съгласие, има го и в частта за икономическата реформа. Това, което направи парламентът в първата сесия, беше част и от тази декларация.
А това, което предстои, това са законите, които пак са въз основа и на тази декларация от 4 февруари, и на Декларацията за национално съгласие, с която стартира Тридесет и осмото Народно събрание. Защото какво пише там: "Ускорена и прозрачна приватизация при благоприятни за страната условия".
В момента гледаме Закона за приватизацията, именно за да постигнем едни по-добри условия, при които да се извършва приватизацията. Този закон беше приет с едно много голямо мнозинство на първо четене от Народното събрание. Предстои второ четене, когато всички предложения ще бъдат видени от народните представители и ще бъде дадена една възможност на правителството да направи по-добра приватизация, по-бърза, по-прозрачна.
Ние също искаме още по-голяма прозрачност при извършването на приватизацията. Тоест, това се прави, но не може всичко за 100 дни да се направи, след като трябваше и валутен борд, трябваше и основата за борбата с престъпността.
Другото, което е записано в декларацията от 4 февруари, е привличане на стратегически и чуждестранни инвеститори - изключително важно нещо за България. Но за да привлечем чужди инвестиции, зависи от много неща. За да привлечем сериозни чужди инвестиции, се иска и политическа стабилност, иска се и икономическа стабилност, плюс законова. Нещата не стават за два дни нито за три.
Вярно е това, което каза господин Томов. В момента има едно добро очакване за нас от останалите европейски и други развити страни. Има очакване, защото виждат първите стъпки. Но рано е да се говори, че трайно сме постигнали пълно доверие сред всички. Ние трябва да докажем и да продължаваме да доказваме, че сме страна, която е решена да направи всичко това, което е необходимо, за да станем пълноправни членове на Европейския съюз. Никой няма да дава кредит на доверие. Това зависи от нас - дали ще направим структурната реформа, дали имаме волята. И ако в този момент аз искам нещо да поискаме от правителството, то е наистина една още по-голяма решителност.
Ние не може да отлагаме, макар и трудни решения, защото отлагането на трудни решения е свързано след това с още по-трудни дни. Не бива да отлагаме това, което трябва да бъде направено, защото сме видели отлагането вече седем години.
Вярно е, в петък една от основните теми, която беше разисквана на консултациите между парламентарните групи, беше въпросът за социалните закони. Тук аз искам да заявя от името и на парламентарната група, че ние също настояваме в момента, в който са готови тези закони, да влязат в пленарна зала. Те са записани като приоритети в законодателната програма и на правителството, но действително трябва да положим огромни усилия и това ще го направим. Аз вярвам, че парламентът ще направи това, което е нужно, от своя страна, да приемем колкото може по-бързо и тези закони, защото те също са много необходими.
Именно затова след приключването на консултациите ние решихме да се създаде към Комисията по труда и социалната политика, госпожа Светлана Дянкова ще бъде инициаторът, но към цялата комисия, един консултативен съвет, където наистина въпросите по социалната политика да се дискутират сериозно сред експерти, сред всички заинтересовани и да може да имаме едни качествени и работещи закони, защото в тази посока имаме наистина още много, много да направим - и правителство, и ние като Народно събрание. Затова приоритетите, които имаме в тази сесия, са насочени пак въз основа на тези две декларации.
И тук завършвайки ми се струва, че е излишно да отговарям на дребнавите заяждания, които бяха направени от лидера на БСП, дори и думи, които ми се струва, че не беше съвсем нормално да се използват. Няма да отговарям и на закачката за "Нова година - нов късмет", защото късметът може да е за други и да имаме една по-качествена опозиция, нещо, което никак не е лошо. Може би късметът ще е на нас като управляващи мнозинство, но нека не се заяждаме. Макар че критиката - да, разбира се, нека си казваме истината.
Аз мисля, че този дебат, макар и в рамките на изказвания само от името на парламентарни групи, беше полезен и за правителството, и за съвместната ни дейност оттук нататък. Националното съгласие ни е необходимо по най-важните, по принципните неща. Затова Съюзът на демократичните сили ще положи усилия именно в тази посока - в посока да търсим съгласие сред всички за най-важните неща, за борбата с престъпността, и то сериозна борба на ниво и изпълнителна, и законодателна, и съдебна власт, за това да бъде направена структурната реформа, за това да се предприемат социалните приоритети, за това да се намерят най-добрите решения, за това да се намери диалогът между институциите, а и между парламентарните групи. Диалогът да бъде по-спокоен, по-откровен. И аз се надявам, че повечето народни представители в българския парламент желаят това, защото и българското общество желае това - желае ясни правила, желае истината, а не само да подхвърляме заяждания един към друг.
Това, от което се нуждаем, е да си свършим работата и да представим нещата на страната така, че да могат хората да живеят по-нормално. Но това е дълг на абсолютно всички. Просто само да се удряме по кокалчетата не е вече нужно никому. Вярвам, че повечето хора са го разбрали и че в тази насока ще бъде работата на есенната сесия на Тридесет и осмото Народно събрание. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Екатерина Михайлова.
Давам тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.

Пристъпваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Вносители: Министерският съвет от 27 август 1997 г. и народният представител Златко Златев от 25 юли 1997 г.
Моля председателят на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа господин Владислав Костов да докладва становището на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи N 02-01-29, внесен от Министерския съвет на 27 август 1997 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи N 54-01-60, внесен от Златко Тонев Златев, народен представител
на 25 юли 1997 г.

Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа на свое заседание, проведено на 3 септември тази година обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи N 02-01-29, внесен от Министерския съвет на 27 август 1997 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи N 54-01-60, внесен от народния представител Златко Тонев Златев на 25 юли 1997 г.
В обсъждането на двата законопроекта взеха участие представители на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и нотариалната камара.
В хода на обсъждането народните представители, взели участие в дискусията подчертаха, че приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е наложително и навременно с оглед успешното и бързо приключване на поземлената реформа, както и отстраняването на несъвършенствата в сега действащия Закон за собствеността и ползването на земеделските земи.
По законопроекта, внесен от Министерския съвет:
Една от целите на законопроекта е да се разширят правата на собствениците на земеделски земи, като се премахва срокът за подаване на искове за възстановяване правото на собственост от граждани, пропуснали да направят това. Създава се правна възможност на собствениците да обжалват плановете за земеразделяне в нов срок. Предлага се нова административна процедура в полза на собствениците срещу граждани, които ползват земеделските им земи без да имат правно основание за това. За целта местните органи на властта се задължават да изпълняват закона чрез засилени административно-наказателни мерки като се определят глоби за нарушителите.
Със законопроекта се предвижда създаването на нова глава "Обезщетяване". С нея се цели справедливото обезщетяване на тези собственици на земеделски земи, на които не може да бъде възстановена земята.
С проекта се предлага въвеждането на поименни компенсационни бонове, чрез които собствениците по свое желание могат да участват както в приватизацията, така и да купуват чрез търг държавни земеделски земи.
Законопроектът цели също ускоряване на аграрната реформа, която продължава повече от шест години. Предвижда се един кратък срок - до 31 декември 1997 г. за приключване на дейността на определените лица от общото събрание на правоимащите за разпределение на имуществото на заличените организации.
С цел намаляване и ограничаване на случаите, в които се налага преработване на плановете за земеразделяне поради допуснати явни фактически грешки се засилва отговорността на длъжностните лица, които са допуснали приемането на план за земеразделяне в нарушение на закона или на подзаконов нормативен акт. Предвижда се такива лица да бъдат наказвани със значителни по размер парични санкции.
За подобряване организацията на финансирането на поземлената реформа като важна предпоставка за ускоряване на процеса по възстановяване на собствеността върху земеделските земи се предвижда създаването на фонд "Поземлена реформа".
Премахва се изискването собствениците да заплащат стойността на трайните насаждения преди въвеждането им във владение. С тази разпоредба се цели спиране на повредите или дори унищожаване на цели масиви, заети с трайни насаждения.
Със законопроекта се предвижда създаването на реални предпоставки за пазар на земята чрез премахването на ограничението юридически лица с чуждестранно участие, регистрирани в България, да притежават земеделска земя.
Притежателите на компенсационни бонове също ще бъдат участници на пазара на земя.
Предвижда се да отпаднат ограниченията при определяне на купувача на земята, което също е предпоставка за развитието на пазара.
Законопроектът предлага актуализиране на правната уредба, отнасяща се до отношенията между собствениците и ползвателите на земеделски земи на основание на актовете, посочени в § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на закона.
По време на дискусията народните представители, взели участие в нея изразиха мнение относно подобряване, детайлизиране и конкретизиране на някои от текстовете, съдържащи се в законопроекта, внесен от Министерския съвет. Те ще имат възможност, разбира се, да направят конкретни предложения по законопроекта във времето между първото и второто му гласуване."
По законопроекта, внесен от народния представител Златко Златев:
Със законопроекта на народния представител Златко Златев се предлага освен обезщетение с инвестиционни бонове по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия да се предвижда и възможност за парично обезщетение по пазарната стойност на земята.
Народните представители, разглеждайки този втори законопроект изтъкнаха, че с проекта, внесен от Министерския съвет се предвижда именно обезщетяването да се извършва с поименни компенсационни бонове, което на практика инкорпорира предложенията на господин Златев, които могат да се използват за изкупуване чрез търг на земеделски земи от държавния поземлен фонд и на гори от Държавния горски фонд, както и за участие в приватизацията.
В проекта, внесен от Министерския съвет, се определят и условията, сроковете и редът за издаване на поименните компенсационни бонове. С горното се създава един по-прецизно разработен режим на обезщетяване.
След станалите разисквания и на основание на чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното становище:

"СТАНОВИЩЕ

Първо. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи N 02-01-29, внесен от Министерския съвет на 27 август 1997 г. и
Второ - предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи N 54-01-60, внесен от народния представител Златко Златев на 25 юли тази година.
Това становище бе гласувано с 20 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма.
Председател на комисията - Владислав Костов".
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще представи председателят на комисията господин Светослав Лучников.
Моля междувременно парламентарните групи да дадат списък със своите оратори.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Становище
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроекти за изменение и
допълнение на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи N 02-01-29, внесен от Министерския
съвет, и N 54-01-60, внесен от Златко Златев

На заседание, проведено на 4 септември 1997 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесени от Министерския съвет и народния представител Златко Златев.
По законопроекта, внесен от Министерския съвет, народните представители направиха редица забележки, касаещи отношенията между собственици и ползуватели, начина на обезщетяване на собствениците, нецелесъобразността обезщетяването да става чрез общините, ограничените възможности за прехвърляне на компенсационните бонове и непрактичността на редица предложения за уреждане правата на собствениците. С оглед на това комисията реши с 11 гласа за и 3 въздържали се да предложи на народните представители да приемат законопроекта на първо гласуване.
Поради тясната обвързаност на конкретните разпореждания на закона с чисто правни проблеми комисията препоръчва гледането на законопроекта за второ гласуване да бъде извършено на съвместно заседание на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа и Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Комисията реши да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроекта, предложен от народния представител Златко Златев, тъй като въпросите, повдигнати в него, се намират в решенията, представени от Министерския съвет. При това положение няма смисъл да се разглеждат два законопроекта, да се приемат два законопроекта. Ако има някакви различия, народният представител да ги направи като предложения за второ гласуване."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Определям за Парламентарната група на Съюза на демократичните сили 45 минути, за Парламентарната група на Демократичната левица - 40 минути, и за останалите групи - по 30 минути.
Като вносител думата има господин Златко Златев.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Излизам пред вас, за да изразя подкрепата си към неотложната потребност от корекции и допълване на нормативната основа, свързана със собствеността и ползване на земеделските земи. В този смисъл подкрепям основната част от мотивацията на внесения от правителството законопроект.
Налага се обаче към нея да добавя и тази, свързана с внесения от мен законопроект, отразяваща конкретните проблеми на няколко десетки хиляди собственици и техните наследници на земи, отнети по една или друга причина за задоволяване на неотложни държавни нужди. Уважавам формалното основание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, свързани с това, че в мотивите за внесения от мен законопроект не е посочен начинът за финансиране на предвидените действия на държавата и общините при обезщетяване на собствениците според парламентарния правилник и неговия чл. 62, ал. 2. Такъв конкретен начин обаче не е посочен и в мотивите към законопроекта на Министерския съвет.
Принуден съм да припомня на народните представители, че вече няколко години съответният Закон за държавния бюджет осигуряваше в разходната си част финансови средства, свързани с така наречената реституция върху градската собственост. И в приетия наскоро Закон за държавния бюджет за 1997 г. са предвидени средства за помощи и обезщетения.
Като се позовавам на чл. 6, ал. 1 от Конституцията на Република България, според който всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, в този дух е и текстът на ал. 2, считам, че с обсъждане успоредно на двата законопроекта се предоставя още една възможност на собствениците да бъдат обезщетени по един справедлив начин. Затова ви моля да допуснете на първо четене и внесения от мене законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Златев.
Господин Клявков има думата.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа депутати! Вземам отношение по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тъй като като народен представител от Пловдивски окръг голяма част от проблемите на хората, с които се срещам, са именно в тази област. И трябва да ви кажа от опита си от срещите си с тях, че един такъв закон е много необходим и много навременен. Просто 80 на сто от всички питания към мен са свързани именно със Закона за земята и с проблеми по връщането на земята. Просто констатирам редица нарушения, извършвани досега от поземлените комисии, и редица неща, които се правят законово, но не се връща справедливо земята. В този законопроект тези неща са изчистени.
Основните цели, както е писано в мотивите на правителството, това са: разширяване на правата на собствениците, ускоряване на реформата, създаване на пазар на земята. И аз мисля, че те достойно са защитени в самия законопроект. Мога да дам и конкретни примери по текстовете в него.
Още в началото в § 2 се отменя ограничението юридически лица с чуждестранно участие да закупуват земя. Това е първата крачка към пазара на земята.
Друго важно нещо - за срок от 5 години се освобождават от местни и нотариални такси доброволните делби на собствениците. Това създава условия за доброволна комасация на земята.
Друг важен проблем, който се решава, това е в § 5. С изменението на чл. 8 вече не се дава възможност земята да се връща по блокове на орсовите кооперации, на техните членове, чрез което се правеха най-големите несправедливости в досега действащия закон при връщането на земята.
Отменя се чл. 9а. Това е една много важна промяна, с която реално се освобождава пазарът на земята. Знаете този член какъв несправедлив ред създаваше, по който хората трябваше най-напред да предлагат земята си на съседа, на общината, на държавата, а не можеха свободно да продадат собственото си имущество. С този текст това се премахва.
Правят се и други важни изменения, както да речем в начина на признаване на документи - не се признава вече документът с последен срок, а документът с по-голяма юридическа тежест, което е много важно според мен в реда за връщане на земята.
Едно от най-важните мнения това е, че се дава едномесечен срок за обжалване на влезли в сила поземлени планове и се премахва срокът за търсене на земи, които не са заявени, примерно не е имало документи. Това увеличава справедливостта в процеса на връщане на земята.
Също така се премахва ал. 4 от чл. 27, с което се премахва възможността оттук нататък имуществото на бившите организации по § 12 да бъде давано целокупно на орсовите кооперации, което беше една практика в досега действащия закон и е основа на много манипулации и нарушения.
В чл. 31 се правят изменения, с което се създава фонд "Поземлена реформа". Според мен това е много важно за ускоряване на самата реформа, тъй като ще осигури финансирането й, донякъде, разбира се.

Създава се нов чл. 34, с който наистина се прави една процедура, по която се отнемат земите, които са ползвани неправомерно. Това е много важно, тъй като има много нарушения в тази област и на последната си приемна имах много примери за такова нещо в моя избирателен район.
Създава се глава пета - "Обезщетяване", която според мен е много важна, независимо че може би много колеги ще кажат: компенсационните бонове е нещо като една студена вода, но не съм съгласен, тъй като при положение, че земя липсва, не може да се възстанови със земя това, което е отнето, има унищожена, трябва да се намери друг вариант и той е намерен. Мисля, че в правилника може по-точно да бъде направено това.
Една от най-важните промени е в глава "Административно-наказателни разпоредби", с което наистина ще се налагат глоби на закононарушителите по този закон.
И последно, на което искам да обърна внимание, това са измененията, които се предлагат по отношение на имуществото на организациите по § 12, че се дава срок до 31 декември да приключи. Това според мен е много положително, там могат да се прибавят и още проблеми, но мисля, че това трябва да бъде направено на второ четене. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клявков.
Има думата господин Кръстьо Трендафилов от Демократичната левица.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Преди да пристъпя към моето изложение, искам да изразя неудовлетвореност от начина, по който се подработи законопроектът. Ние го получихме на 3 септември сутринта и следобяд трябваше да го обсъждаме, без да имаме възможност да се запознаем сериозно с един законопроект, който наистина е необходим и трябва да влезе час по-скоро в сила, за да разреши трудните проблеми, които съществуват в аграрната реформа.
Целта на поредното изменение и допълнение на този изстрадал закон е в крайна сметка ускоряване на аграрната реформа, разширяване правата на собствениците и създаване пазар на земята. Това изменение би трябвало да премахне недостатъците на сега действащия закон, видян в практиката на поземлените комисии, на съдилищата и органите на изпълнителната власт. Тези недостатъци и грешната философия на аграрната реформа, заложени през 1991-1992 г., доведоха до разруха на селското стопанство в България, до рязко намаляване на доходите на селскостопанските производители, до трудности по изхранване на населението, до намаляване износната квота на земеделската и селскостопанската продукция.
Смятам, че България може да излезе от кризата, ако се опре на труда на българския народ. Селското стопанство е отрасъл най-малко зависим от външни фактори. Имаме плодородна земя, добри климатични условия, традиции и огромен кадрови потенциал, силна селскостопанска наука. Българският селянин трябва да бъде мотивиран да произвежда не само за да живее, но да произвежда, за да продава на външния и вътрешния пазар, да получава високи доходи и да живее добре.
Селското стопанство трябва да осигури полезни стоки за износ, за да внасяме онова, което е жизнено необходимо, онова, което природата ни е лишила - първични енергоносители, онова, което нямаме - нови съвременни технологии и високопроизводителна техника.
С новото изменение на закона се прави опит да се решат проблемите, но в повечето случаи несполучливо. Какво имам предвид?
Първо, по разширяване правата на собствениците. Като подкрепям по принцип текстовете, които разширяват и защитават правата на собствениците, текстовете, с които се прави опит да се решат някои процедурни въпроси, и в същото време имам сериозни възражения и несъгласия, които влизат в противоречие с декларираните намерения в самия закон.
Съгласно предложения законопроект всички собственици справедливо ще получат правото на собственост върху притежаваната от тях земя до влизането в ТКЗС и други организации, като остават в сила ограниченията по закона за трудово-поземлената собственост от 1946 г.
В същото време тези ограничения не се отнасят за земи, конфискувани с присъда и присъдата е отменена. Поземленият фонд, създаден от тези земи, послужи за оземляване на стотици безимотни и малоимотни селяни, част от които вече са получили право на собственост върху тях. Те отново ли ще останат без земя? Когато се установи, че в границите на землищата земеделската земя по различни причини е намаляла със съответен коефициент, се намалява и правото на собственост на собствениците. Но това не се отнася за тези, които са получили земята си във възстановими реални граници. Следователно една част от нашите правоимащи отново е ощетена. Отново с § 4 и многобройните текстове, които се предлагат, се създава напрежение между близо 1 млн. и 200 хил. ползватели, ако не и повече, и над 300 хил. собственици.
В правителствената програма беше записано, че този въпрос ще се решава с отделен закон и аз подкрепям това предложение. Част от тези земи не са типично земеделски земи. Някои от тях са оформени като вилни зони. Други са защитени с други нормативни актове. Въвеждането отново на 600 квадратни метра за земи, на които са построени къщи, и 1000 квадратни метра за незастроени с трайни насаждения, ни връща на изходна позиция от 1992 г., и ако се отнася само за неуредените спорове досега, отново ще бъдат облагодетелствани онези, които досега са си решили въпроса и вече имат нотариални актове, по различни причини, заплатили са съответната цена или са извършили сделки с тези имоти.
В момента се сочи като добро решение правото да се обжалва пред комисиите и съда плановете за земеразделяне. Всички признаваме, че над 60 на сто от земята вече е върната. Това отново ни връща в позиция да се преразглеждат решения, по силата на които собствениците вече притежават своята земя. Казва се, че при явна фактическа грешка министърът ще разпореди преразглеждането на тези решения. Това понятие не е дефинирано в закона. Как ще се тълкува и от кого, и как ще се прилага? Въпросът е много сериозен.
Аз питам: а онези 3 млн. и 200 хил. дка земеделски земи, признати от съда по силата на така наречените клетвени декларации, вкарани в закона през 1992 г.? Това явна фактическа грешка ли е или просто престъпление по смисъла на закона? Тази земя просто я няма в България. За чия сметка тези хора ще бъдат обезщетени?
Премахването на чл. 9а и редица други текстове, тук току-що господин Клявков се изказа по този въпрос, подсказва, че с изменението на закона се цели окончателно раздробяване на земята на милиони парчета, така както е била до 1944 г. Липсата на възможност да се окрупняват земите, да се създават крупни стопанства, противоречи на тенденцията в земеделието в Европа и света, противоречи и на практиката, която се налага в нашата страна. Това, че вие наричате кооперациите орсовки, мен не ме смущава, защото кооперациите, които са създадени, сдруженията, които са създадени, са продиктувани не от това, че в Народното събрание е имало Орсов, който е предлагал някакви текстове, а са създадени поради това, че хората се сдружават, за да обработват земята си - така, както става навсякъде по света.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Никъде! Няма такова нещо!
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Аз много се извинявам, запознайте се с практиката в Европа и ще видите, че само във Франция има над 3 хил. кооперации за производство на земеделска продукция и повече от 12 хил. и 800 кооперации за механизирани услуги, за снабдяване, за изкупуване и т.н., и т.н. (Шум и реплики в блока на мнозинството)
Това е тенденция в Европа и в света. Земите се окрупняват, защото не може да се произвежда на съвременно ниво конкурентноспособна селскостопанска продукция, ако се върнем на малките парчета земя, а в България те ще бъдат от порядъка на 15 дка.
Не е решен добре и проблемът с трайните насаждения. Това, че се предлага да не се заплащат подобренията върху трайните насаждения, все още не значи,че тези собственици ще стопанисват добре трайните насаждения, тъй като масивите са изграждани по друга философия и на друг принцип. Има селища в България, в които цялото землище е трайни насаждения. Отделни хора ще получат цялата си земя в трайни насаждения. Те няма да са в състояние да осигуряват обработката на масивите, така както изисква съвременната агротехническа наука, и това означава, че тези трайни насаждения ще продължават да се унищожават, така както и в последните години.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Има го вътре. Трендафилов, поне си бил министър, прочети го!
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Има, но това не е решението на въпроса.
По въпроса за пазара на земята. Нашата позиция за продажбата на земя на чуждестранни юридически и физически лица е известна. Ние сме против заобикалянето на Конституцията с този текст, който се предлага в закона и който ни се предложи и в Закона за чуждестранните инвестиции. Оправданието, че това ще привлече инвестиции в страната според мен не е достатъчно добре защитено. Онези страни, които сочим като отличници - Полша, Чехия, Унгария - имат много инвестиции, без да имат право чужденците да закупуват земя в тези страни. А има достатъчно нормативни механизми, които биха защитили правото на собственик - чуждестранно физическо или юридическо лице, което иска да инвестира в обработката на земята в България. Такива примери има и в настоящия момент. Още повече, че всички проучвания, които се правят в България, показват, че над 75 на сто от българите не приемат това решение на проблема. Следователно ние влизаме в противоречие с една голяма част от българския народ.
За мен лично българската земя е не само земеделска земя, тя е просто българска територия. И тя според мен не бива да се продава.
В закона са предвидени много функции на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа - подготовка на правилника, редица наредби - в твърде съкратени срокове. Аз лично съм притеснен, че тези срокове могат да се спазят. Даже примерът със създаването на фонд "Поземлена собственост" с дата 1 септември просто не е възможен.
Ангажирането на местната власт е правилно и наложително, но задачите, които й се възлагат по оценката на имотите, по създаването на предпоставките и кадастрите, заснемането на имотите, особено в имотите по § 4, ще бъдат непосилни за тези органи на власт, при условие че там не се създадат специализирани структури от професионалисти, защото това е една огромна по обем работа, изискваща висок професионализъм и опираща до конкретните интереси на хората. Става дума и за оценките на къщите, и за оценките на имотите, и редица други проблеми, които ще възникнат чисто технологично в прилагането на този закон.
Не искам да отварям дума за определението, че от 250 квадрата може да се създаде парцел. Това все още не решава проблема, тъй като твърде сложни са взаимоотношенията в кой край, как ще се решават тези въпроси. Тоест ще се създадат наистина неимоверни трудности на местните органи на власт.
Тъй като, отново повтарям, времето за подготовката ни за участие в дискусията по този законопроект беше твърде кратко, аз приемам с благодарност предложението, което прави комисията на господин Лучников. Смятам, че наистина ние трябва заедно да седнем да работим по тези въпроси и предлагам срокът за второ четене да бъде удължен поне на две седмици. Защото бързането в този случай отново ще ни доведе до решаване на един проблем, който няма да помогне за ускоряването на поземлената реформа, напротив, с редица текстове ние отново ще задълбочим тези процеси и отново ще обречем българското селско стопанство на вегетиране. А вместо това ние можем и трябва да разчитаме на българското селско стопанство да помогне на България за излизането от тежката криза, в която се намира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов. Ще ви моля, господин Трендафилов, процедурното си предложение да направите след приключване на дебатите, когато гласуваме закона.
Има думата за реплика господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Трендафилов! Аз споделям Вашето мнение, че Орсов нямаше нищо общо с тези кооперации. Но идеологът им беше също комунист - проф. Ганев. Аз не мога да се съглася с Вас, че тези кооперации бяха наложени за това, че хората искаха да си обработват земята заедно. Те бяха принудени, защото когато получиха, макар и временно земята си, нямаха възможност сами да я обработват. Но Вие говорите за кооперации, образувани от собственици. Как се образуваха тези кооперации, когато те не бяха собственици? Когато се събира група хора да извършват някаква дейност, стопанска или не, първо те трябва да станат собственици. И понеже нямаше и все още няма Закон за кооперацията, кооперацията като форма е добро нещо, но не тези, които вие предлагате по тип и образец, подобни на ТКЗС, та понеже нямаше такъв закон, вашият идеолог и вашите хора по места направиха така, че приеха устав, който отне фактически възможността на хората, участващи в тези кооперации, да се чувстват собственици. Какво значи това ако той иска да напусне, ще си вземе земята не в реалната част, в която той я е внесъл, защото той не е собственик, а в идеални части. И сега какво наблюдаваме? Понеже тези кооперации отново повтарят ефективността на ТКЗС и хората искат да излязат от тях, те казват: няма! Вие повтаряте същата форма, която беше през 50-те години за хората, които не искаха да влязат в ТКЗС. Ти излизаш от кооперацията, няма да си вземеш тази земя, която фактически е твоята, а ще те пратим на чукарите. Както правехте през 50-те години. И сега хората искат да напуснат тези кооперации, обаче или въобще не им се дава земя, или им се дава в идеални граници, защото така пише в устава и той се е съгласил с този устав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Илиев.
Има думата за реплика господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин Трендафилов. Кооперациите, за които Вие говорите, съществуват в няколко страни в света - Северна Корея, Куба и така нататък. Никъде няма кооперации в модерните държави с обща собственост върху земята. И това Ви е ясно много добре. Хората се сдружават след това да я обработват или да разпределят продукцията, да правят сдружения за пласирането на пазара, да правят инвестиции. Но това е нещо съвсем различно. Защото една кооперация, където земята е в един общ блок, не е кооперация от собственици. Там няма собственик. И затова вашите кооперации, дето сте ги създали, ще загинат, защото няма истински собственик. И техните председатели продължават да крадат, както едно време крадяха председателите на ТКЗС.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Ти от опит ли го знаеш?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: От опит го знам много добре, да!
А в тези страни, за които вие говорите, знаете какво е равнището на селското стопанство и до какво състояние са стигнали - че в момента не могат да си изхранват народа и едва ли не са изяли всички кучета и котки, ядат трева, защото са стигнали дотам.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Вашата политика също ще ни доведе дотам.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Нашата политика е нещо съвсем различно. Собствениците могат да се сдружават на другите принципи. Пазарът на земята ще играе много важна роля за окрупняване на парцелите, за което Вие сте прав, но това ще стане естествено, а не насилствено и по изкуствени схеми. Бъдете убеден в това! И тогава ние ще имаме наистина едно ефективно земеделие с достатъчно селскостопанско производство, защото в България наистина има условия за това. Но условията ще бъдат само тогава вкарани в действие, когато собственикът стъпи на земята си. Разберете, това е всичко! Собственикът! (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Трета реплика - господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Господин Трендафилов, репликирам Ви по няколко основни въпроса и мисля, че Вие добре знаете тези основни въпроси и не можах да разбера защо Вие ги представихте по начин, по който не е такъв, какъвто трябва да бъде или какъвто е отбелязан в закона.
Оставям настрана идеологемата за разрухата на земеделието през 1992 г. Този брадат довод вече не играе, просто не играе и това говори за криза в жанра, дето се казва. Криза в жанра. Измислете някакъв по-добър аргумент или нещо по-атрактивно, или нещо, което публиката ще го приеме.
Преди малко дори някой каза, че 45 години се оправдавахте, че германците ограбили през Втората световна война България. Просто репликата, нали знаете, е такава, че нямаше да го казвам това, ако не бях предизвикан в това отношение.
Що се касае обаче до някои земи по трудовопоземлената собственост, с които са оземлени гражданите, никъде в закона не се казва, а напротив, запазва се разпоредбата на чл. 10, ал. 11, където се казва изрично:
"Възстановява се правото на собственост на лицата, оземлени по Закона за трудовата поземлена собственост".
Откъде го измислихте това, че се отнема? Няма такова нещо. (Реплика от Кръстьо Трендафилов.) Ще го уточним в комисията, но този член се запазва. Така че не е вярно това.
Не съм съгласен, че се създава напрежение по § 4. Параграф 4 в момента дава възможност общините и общинските поземлени комисии да не действат като два коня в един впряг. И по този начин действително и 600 кв. м - това, което се прие с измененията на Тридесет и седмото Народно събрание, не можеха да останат така, защото се ощетяват собствениците. А преди всичко със закона ние не създаваме нова собственост, а възстановяваме собствеността. Раздробяване на земите не може да има, защото в плановете за земеразделяне е заложено преди всичко да бъдат по възможност съединени земите в плана за земеразделяне и това не би могло да стане, не трябва да стане. И затова ще променяме някои планове за земеразделяне, които не са в съответствие със закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
За дуплика имате думата, господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Благодаря за репликите, които се направиха.
Уважаеми колеги, аз имам такъв въпрос: ако бяха чакали хората да се върне земята в реални граници, да получат документ за собственост и едва тогава да се сдружат, за да обработват земята, какво щеше да стане с нашата земя? Това, което стана със седем милиона и половина, които сега в момента пустеят. Това са фактите.
Аз не съм против, напротив, аз казвам категорично, че съм за това, че кооперацията трябва да бъде класическата кооперация, която в България традицията е от началото на века. И в никакъв случай не смятам, че кооператорите са хора с общо ползване на земята без да имат собственост. В никакъв случай не искам това да кажа. Но тук става дума за това, че, решавайки въпроса за собствеността, трябва да мислим и как ще се произвежда в България. Ако ние се върнем на примитивно земеделие, тогава земеделецът наистина, както много пъти е казвал, той ще умре последен, защото ще произвежда за себе си, а няма да произвежда за пазара, няма да произвежда за онова, което е необходимо на държавата.
Аз защитавам да се върне в срок и справедливо земята, но аз съм категорично против това да се ограничават възможностите на хората да се сдружават. За това става дума.
Господин Костов, аз съм икономист по образование и когато говоря нещо, говоря с цифри. Ако Вие сте в състояние от този микрофон да кажете на българския народ, че до 1989 г. е произвеждал по-малко селскостопанска продукция, отколкото сега, аз ще кажа, че Вие сте прав. Ако Вие можете да докажете, че до 1989 г. нямаше в България 8 млн. овце, че нямаше 4 млн. свине, че нямаше млечно говедовъдство, което ни позволяваше да изнасяме хиляди тонове селскостопанска продукция, аз ще се съглася, ако Вие това можете да го докажете. Аз не вярвам, че сте в състояние да го докажете. (Ръкопляскания от БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има думата господин Осман Октай от ОНС.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Първо искам да изразя личното си съжаление и съжалението може би на Парламентарната група на ОНС, че не се получи нормален дебат за обсъждане на стоте дни на това правителство, където може би един от въпросите, който щеше да засегнем и това щеше да бъде от полза и за министъра на земеделието, и за Министерския съвет като цяло, аз не зная защо се бяга от възможността примерно... Искам да припомня думите на Васил Левски, извинявайте, че се отклонявам малко, историческите думи: "Байно, да си кажем кривиците и да вървим напред". Защо бягаме да си казваме кривиците? Аз мисля, че над този отговор ще се замислят моите колеги от парламентарното мнозинство.
И сега по същество.
Възстановяването на собствеността върху земеделските земи е въпрос от изключителна важност и затова ще си позволя да насоча вниманието ви към следните проблеми.
I. Общи изводи и фактическо състояние на поземлената реформа.
1. Идеология на поземлената реформа.
Шестгодишното провеждане на поземлената реформа, мнението на най-добрите специалисти, публикациите в пресата и личните ми наблюдения дават основание да направя отговорния извод, че нейната идеология в голяма степен е погрешна.
Основният проблем е в сложността на избрания модел за реституция на земята - модел неадекватен на необходимостта от бърза промяна на формата на собственост в българското село.
Този извод най-добре се илюстрира от факта, че бившите соцдържави Чехия, Унгария, Румъния и ГДР, които тръгнаха по друг път, приключиха процеса за около две години.
В резултат на погрешно избраната идеология селското ни стопанство изпадна в колапс - нарушиха се инфраструктурните връзки, разпадна се вътрешния пазар и загубихме голяма част от традиционните си външни партньори, настъпи тежък срив в материално-техническата база. По този начин бяха ликвидирани в голяма степен икономическите и материалните предпоставки за развитие на малкия и среден бизнес в областта на селското стопанство.
2. Анализ на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Законът за земята трябваше да бъде повратен момент в дейността за смяна на обществената система. За съжаление той в голяма степен не постигна тази цел. За шест години Народното събрание, ако не се лъжа, измени закона тринадесет фатални пъти. Това вече е четиринадесети път. Въпреки това, а може би и точно поради това, той ставаше все по-неприложим.
Най-съществени проблеми при реализирането на закона възникнаха след неговото изменение и допълнение през месец май 1995 г. С тази промяна в голяма степен се промени неговата първоначална логика - от закон, насочен преди всичко към бързо възстановяване на собствеността върху земеделските земи, той се превърна в закон за организацията на стопанисването на земята, облагодетелстващ една група собственици за сметка на други.

Всичко това не само не реши правните и инженерни проблеми при прилагането на закона, но създаде и нови, социални. Подобно заключение се потвърждава най-красноречиво от факта, че две последователни програми на тогавашното Министерство на земеделието и хранително-вкусовата промишленост за ускоряването на реформата, тези през 1995 - 1996 г., се провалиха. Особено показателен е провалът през 1996 г., когато средногодишният темп на реално възстановените земи спадна на около 8 на сто. Опитите, които се правеха през тези две години от някои държавни служители и политици да оправдаят собствените си слабости и слабостите на променения от тях закон с намесата на Конституционния съд и други, по същество са опити за бягство от отговорност. Фактическото състояние на поземлената реформа към средата на м. февруари 1997 г.- съжалявам, че нямам последните данни, господин министър, независимо от официално обявените цифри - над 80 на сто, към 31.12.1996 г. реално е върната с извършен въвод във владение по чл. 27 от закона 47,25 на сто. Към средата на м. февруари 1997 г. количеството на възстановената земя не е било променено значително. Поземлената реформа е изпаднала в дълбока законодателна, информационна и кадрова криза. Изчерпани са били всички субективни възможности за ускорено възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Напълно е ликвидирана икономическата мотивация за работа на фирмите, изпълнителки на техническите дейности. Сключените през 1992 - 1993 г. договори с фирмите са били на цена 1,5 - 3,5 щатски долара или при тогавашния курс - 30 - 65 лв. на един декар. А към м. февруари 1996 г. цената е паднала на 0,08 щатски долара при тогавашния курс. Фактите показват, че ръководството на Министерство на земеделието и хранително-вкусовата промишленост и неговите политически покровители последователно са провеждали неофициална политическа линия за блокиране на реформата с всички произтичащи от това отрицателни последици за авторитета на министерството, на интересите на отделните собственици и на държавата като цяло.
С цел да прикрият собствените си слабости и тези на ръководените от тях звена отговорни фактори в Министерство на земеделието и хранително-вкусовата промишленост - тогава, са издигнали лъжата в ранг на ведомствена политика.
Какво беше направено в областта на поземлената реформа по време на служебното правителство?
Първо, за около 60 работни дни реално са възстановени над 8 на сто от общото количество на признатите земеделски земи, т. е. толкова, колкото през цялата 1996 г.
Второ, в голяма степен е намерено решение на почти всички хронифицирани проблеми на поземлената реформа, без да се променят законът и правилникът за неговото приложение.
От събраната информация би могло да се направи изводът, че количеството на реално върнатата земя - 8 на сто, по време на служебното правителство е занижено с 4 - 5 на сто, т. е. то е около 12 - 13 на сто. Същите не са отчетени, защото не са били заплатени и са останали като първоначален допинг за новото правителство.
Състояние на поземлената реформа в настоящия момент.
За първия месец от управлението на правителството не е отчетено ново възстановяване на земеделска земя. По неофициална информация във връзка с предприети кадрови промени в Главно управление "Поземлена собственост" и по други субективни и обективни причини там отново е възникнала ситуация, близка до тази през 1995 - 1996 г. Сред фирмите, изпълнителки на техническите дейности, лавинообразно назрява недоволство от загубата на темпото, получено по време на служебното правителство, както и от факта, че реформата отново изпада в тежка финансова криза. Последната ми информация е, че 2 млрд. са осигурени за фирмите, на които се дължат около 2 милиарда.
Възприетият подход в главно управление по време на служебното правителство, поземлените комисии да се преструктурират и от тях да се освободят кадрите с доказана професионална непригодност след комплексна проверка, до голяма степен е заменен с уволнения, носещи белези на политически.
Какво би следвало да се направи по законодателен път за ускоряване връщането на земеделската земя?
По отношение на промяната в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - да се извърши при пълно зачитане и съобразяване с мнението на технократите. Така нареченият политически подход в законодателната дейност, прилаган през последните няколко години, доказа своята житейска несъстоятелност. Промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи би следвало да се насочат към ускорено възстановяване на собствеността върху земеделските земи чрез опростяване на бюрократичните процедури, максимално информационно, програмно и техническо осигуряване и създаване на предпоставки за привличане на чужди инвестиции в селското ни стопанство.
Отношение на Парламентарната група на ОНС към промените на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
При определяне на политическото отношение и поведение на парламентарната ни група към предлаганите промени в закона би следвало да се отчетат следните фактори. В момента реално е възстановена около 55 на сто от земеделската земя. Остатъкът от 45 на сто би могъл да се възстанови, ако за това има необходимата политическа воля, до края на 1998 г.
По реда на чл. 17, ал. 8, т. 2 от закона и чл. 26 от Правилника за приложението му поради наличие на явни фактически грешки или закононарушения са атакувани над 90 на сто от влезлите в сила планове за земеразделяне. Поради сложността и противоречията на действащия закон и по редица субективни причини всеки един план за земеразделяне би могъл основателно да се атакува и промени. Практиката е показала, че специалните комисии на Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа по чл. 26 удовлетворяват около 40 на сто от исканията за промени на влезлите в сила планове за земеразделяне, като 5 - 6 на сто от случаите са за пълна преработка на тези планове. Тоест, обект на нова преработка биха могли да бъдат около 1000 - 1200 влезли в сила планове за земеразделяне. В момента Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа по информация на негови служители - информацията ми е от тях, е в състояние на окупация от народни представители и инициативни комитети, които искат промяна на влезлите в сила планове за земеразделяне, в т. ч. и масови уволнения в поземлените комисии.
По груба сметка средствата, необходими за извършване на тези промени, ще са 3 до 5 млрд. лв., а срокът за извършване на поземлената реформа ще се отдалечи към 2000-та година и след това.
Изводи:
Измененията и допълненията на закона, които се предлагат, ще разширят или ще запазят сегашната възможност за преработка по административен ред на влезлите в сила планове за земеразделяне, ще отдалечат края на реформата за около една четвърт от страната към 2000-та година, ще създадат на правителството редица финансови, социални и политически проблеми с труднопредвидими социални последици. Сериозно ще се затрудни приложението на Закона за арендата и привличането на чуждите инвестиции.
Второ, измененията и допълненията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които ще ограничат и ще премахнат възможността за преработка по административен ред на влезлите в сила планове за земеразделяне, ще създадат на правителството редица проблеми във връзка с предизборните ангажименти на почти всички депутати. Ще "циментират" допуснатите по обективни и субективни причини слабости в плановете с всички произтичащи от това социални и политически последици. В големи землища ще нараства социалното напрежение и ще се изостря политическата конфронтация.
Трето, посочените по-горе два проблема са основни. Всички други изменения и допълнения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в някаква степен са тяхно следствие. С оглед на изключителната важност на проблема "поземлена реформа" и прякото му влияние върху почти всички сфери на икономическия и политическия живот в страната, от името на Парламентарната група на ОНС ще внесем конкретни предложения преди второто четене, виждания на Обединението за национално спасение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Октай.
Има ли народни представители, които да искат да направят реплика? Няма.
В такъв случай думата има госпожа Елена Поптодорова, представителка на Евролевицата.

ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателстващ. Най-напред бих искала да напомня критериите, по които Евролевицата оценява както действията на изпълнителната власт, така и предложенията в законодателното поле. Това са два критерия - ефективност на реформата и движение към пълноправно членство в Европейския съюз. Ето защо подходът ни, афористично казано, е не радикална критика, а радикална реформа. И нека това да бъде възприето като политическа емблема за работата на Евролевицата в Тридесет и осмото Народно събрание. На тази основа преценяваме и внесения законопроект за поправки и изменения към Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Самият закон, който беше приет в началото на 1991 г. и претърпя наистина фатален брой поправки за 6 години, най-ясно илюстрира блатното състояние на българския преход. Рязко конфликтните гледни точки, които търсеха утвърждаването си с всяко ново мнозинство, не позволиха да се изработи, от една страна, стратегически ориентирано, а от друга, съобразено с местните реалности виждане за аграрната реформа. "Липсата на общ консенсус по елементарната нормативна база на стопанската дейност и по главните насоки на икономическата политика създават климат на несигурност" - се казва в становището на Европейската комисия по молбата на България за членство в Европейския съюз. Това е диагноза, валидна за целия 7-годишен период, която не може да бъде отречена. Вярно е, че в историята и в политиката няма "ако". И все пак, ако през 1991 и 1992 г. бе постигнато съчетано извършване на реституция и приватизация, ако връщането на земята бе извършено успоредно с преобразуване, а не чрез ликвидиране на произвеждащите звена в селското стопанство, както това бе направено в други страни в преход, България днес нямаше да е последна от страните, с които имаше равен старт през 1990 г. И отговорността е тук, в тази зала. Надделяваше било инстинктивен, било съзнателен стремеж за възпроизвеждане на икономически схеми и подходи от минали периоди, надделяваше и страхът от реформи, които предполагаха промяна в дългогодишни нагласи и навици. Нямаше политическа партия, която да търси синтез на позициите, ориентиран към бъдещето на страната. Имаме нужда, нацията има нужда от реабилитация на политиката и на политиците в тяхната способност да взимат предсказуеми и дългосрочни решения.
Казах всичко това дотук, защото въпросът за земята е на първо място политически. Той най-критично фокусира в себе си традиции, манталитет, готовност за модернизиране на държавата и оттам става примамлив терен за експлоатиране на емоциите и страховете на хората от различни политически посоки. Според Евролевицата основната цел на аграрната стратегия и политика на България е създаване на конкурентоспособни и експортноориентирани земеделие и хранителна промишленост, които да доведат до постигането на относителна икономическа съвместимост с нормите на Европейския съюз и създаване на възможности за поемане на членските задължения.
Искам да подчертая, че липсата на съпоставимост на основните икономически параметри ще затрудни практическата интеграция на микроикономическо равнище и по този начин ще намали възможностите на страната да се възползва от предимствата на общата аграрна политика на Съюза и на вътрешния му пазар. Важен елемент от цялостното преструктуриране на земеделието е поземлената реформа. Нейното приключване ще доведе до създаването на трайни стопански субекти в сектора с предсказуемо поведение и ще повиши инвестиционната и стопанската активност на производствените структури.
Предлаганият законопроект има амбицията да улесни и ускори връщането на земята чрез опростяване и съкращаване на административната процедура, както и приключването на поземлената реформа. Разбира се, той е отворен и за дискусия, и за критика, въпреки че беше единодушно подкрепен на първо четене. Мисля си, че полезният подход ще бъде общ опит на всички парламентарни групи, представени в комисията, да усъвършенстваме този законопроект такъв, какъвто е.
Ще призная и едно свое опасение. Мисля си, че с този законопроект ние няма да сложим край на законодателното гарантиране на аграрната реформа в страната. Може би даже беше добре да се приеме един изцяло нов закон, защото кърпежите в тези 6 години наистина го направиха трудноразбираем и трудноприложим. Но така или иначе ние сме изправени пред императива и от страна на времето, и от страна на икономическите реалности в страната.
Евролевицата също ще подкрепи на първо четене по принцип законопроекта, като, разбира се, имаме свои бележки и свои предложения, които ще внесем в периода между първо и второ четене. Накратко ще кажа в кои части на законопроекта ще искаме да има по-детайлна, по-подробна дискусия в самата комисия, както и намеса от страна на министерството с надежда да бъдат решени тези открити въпроси.
Най-напред по връщането на земята. Аз се солидаризирам с опасенията на колеги, говорили дотук, че особено една ревизия на поземлените планове ще затрудни и ще усложни процеса на връщането на земята. Не е изключено едно такова ревизиране да ни препрати едва ли не в един ако не начален, то скоро след началния етап на целия процес. Във всички случаи тази тема за преработката на поземлените планове обаче стои и тя е особено ясно изразена в земеделските райони на страната. Аз ще призная, че говоря и като представител на Добруджа и имам преки впечатления от такива искания от страна на цели селища и цели общини в района. Тъй че по този въпрос очевидно е необходимо да намерим един ефективен механизъм, който, повтарям, да не затрудни бюрократично приключването на тази процедура.
Що се отнася до другото предложение, което се съдържа, казвам най-общо предложение, въпреки че то е разбито в няколко законодателни текста, за опростена административна, съдебна и бюрократична процедура, мисля, че това беше отдавна необходимо. И пак ще кажа - всеки в своя избирателен район е изслушал многократни оплаквания на хората от много тежката бюрократична процедура, която съществуваше досега във връзка с узаконяване правото на собственост върху земята.
В предложения законопроект е въведен един нов - да го нарека термин и той е удостоверение за собственост. Разбира се, ако това удостоверение изцяло решава въпроса с формалното признаване на правото на собственост, не бихме имали никакви затруднения. Но ми се струва, че и министерството, и ние като законодатели имаме ангажимента да гарантираме на собствениците, че това удостоверение няма да означава за тях следващи разходи при издаването на нотариален акт. А това не става напълно ясно от законопроекта. Ето защо - обръщам се и към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, и към колегите от комисията, пак повтарям, между първо и второ четене се надявам да внесем повече яснота, за да не стане така, че чрез тези поправки реално натоварваме селянина, натоварваме собственика с нови хиляди и десетки хиляди лева, за да получи в крайна сметка нотариалния акт, който реално му дава правото на собственост и реално може да го направи участник в пазара на земята.
Похвални са усилията да се отприщи най-сетне пазарът на земята. Ние без това очевидно не можем да минем. Земеделието, селското стопанство не може да прави изключение от една обща стопанска рамка, която поне публично и официално не е имала противници досега. Така че този стремеж трябва да бъде подкрепен.
Тук искам да кажа няколко думи по поправката, която се предлага в чл. 3, ал. 3, за заличаване на думите "юридически лица с чуждестранно участие". Казах няколко думи за изкушението да се експлоатират някои въпроси предвид съществуващи трайни нагласи. Това е въпросът, който имах предвид. Не мога да приема еднозначното отхвърляне на предложената поправка. Не мога да я приема по няколко причини. Първо, поради това че така или иначе забранителен текст в закона остава. Ще припомня на народните представители, че по същество чл. 3, ако бъде приета тази поправка, ще гласи: "Чуждестранни юридически лица и чужди граждани не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи". И бих помолила да няма спекулация с разговорна парафраза на самата поправка, която се отнася единствено до практически смесени дружества, регистрирани по българския закон, плащащи данъци в България и държащи се като стопански субекти по правилата, които им предписват българските закони. За съжаление такива спекулации - пак казвам - са налице. Те имат за хранителен терен някои вестници и някои автори, които са се самонарекли журналисти след 1990 г.
Нямаме полза, повтарям, като държава и като парламент нямаме полза от извличане на евтин политически дивидент от този въпрос. Аз не считам, че това е панацея, не считам, че това е чутовно средство, което веднага ще повлече огромни средства в страната, огромни чужди инвестиции. Разбира се, че не е така. Това е елемент от общото приспособяване на страната, общото адаптиране на страната към един отворен поглед към икономиката. Така и тълкувам направената поправка. Не мисля, че е бягство от Конституцията. Нека да я наречем съобразяване с Конституцията. И аз бих искала точно по този начин да я тълкуваме.
Защо не приемем например, че тази поправка ще даде възможност на български пари, на български инвестиции да влязат отвън? Това също е вариант и не бива да считаме, че само едностранно ще бъдем изложени на регионален риск, ако бъде приета поправката, тъй че аз изразявам и общата позиция на Евролевицата в полза на поправката, която се предлага по чл. 3 - ал. 3 на чл. 3.
Казвайки всичко това обаче, минавам към следващото съображение. Разбира се, ние не можем да очакваме нагласи и манталитет да се сменят само с едно гласуване на закон в залата. Ясно е, че съществуват страхове. В част от гражданите на България те са и основателни. Пак казвам: ясно е, че ако не се изкушим от спекулации по темата, тези страхове даже ще бъдат раздухани.
Ето защо Парламентарната група на Евролевицата ще иска изрични гаранции за това при какви условия ще се продава земя на такива смесени дружества. Ние ще внесем и конкретни предложения между двете четения в този смисъл. Част от тях са напълно известни. Те фигурират даже в друг текст, който по същество вече беше приет на първо четене в Закона за чуждестранните инвестиции и този текст визира крайграничните територии. Това може да бъде един вид ограничител.
Друг е въпросът кой ще трябва да определи такива защитени територии. Може би не е зле да се помисли парламентът да определя такива територии под особен режим що се отнася до сделки с дружества със смесено участие.
Друг вид гаранция, по който ще внесем предложение, е гаранцията за употребата на земеделската земя по предназначение. Това е текст, който ние считаме, че трябва да влезе в заключителните разпоредби на предлагания законопроект, като направи препратка към Закона за опазване на селскостопанските земи. Тук ние можем да прибегнем до разнообразен инструментариум, разбира се с едни завишени санкции, с един по-строг режим на контрол върху начина, по който се употребява земята.
Това може да бъде елемент и от начина, по който се извършват сделките. Ще предложим да се изисква бизнесплан от дружеството, което желае да закупи земеделска земя, в който бизнесплан то да докаже не само целта на закупуване, не само ангажимент по отношение на нейната употреба, на нейното използване, но също така ангажимент и по отношение на екология, по отношение на мелиорации. С една дума, гаранция, която в много случаи може да бъде по-строга, по-взискателна, отколкото към местния собственик и местния ползвател.
Освен това земи, които не се използват по предназначение и са оставени пустеещи, също ще трябва да бъдат предмет на една по-строга санкция - завишено данъчно бреме, което е познато от европейското законодателство и което да стимулира собственика към използване на земята по предназначение.
Иска ми се да кажа и няколко думи по този сложен § 4. Наистина и той има съдбата на целия закон от 1991 г. насам. Вярно е, че въпросът е много противоречив. Той е сложен от гледна точка на правата на гражданите, които визира и които в много случаи са конфликтни. Аз мисля, че предложените текстове са крачка напред. Те наистина търсят едно решение на този оставен в продължение на години висящ, открит проблем.
Но тука ми се иска да кажа нещо по отношение на специални райони в страната - нека да ги наречем слабопродуктивни или изоставени земи, защото истината е, че под § 4 попадат и такива земи, които реално са били обект на облагородяване от страна на ползвателите им. Там именно има такива трайни насаждения, които могат да останат без грижа и без защита, ако не се намери верният режим, по който да се регулират тези терени. Затова ние ще имаме предложение със съответен текст специално за земи, които не са от класическия тип вилни зони или земи във вилни райони, а по обективни икономически и агрономични критерии са слабопродуктивни и изоставени.
Това са с няколко думи посоките, в които ние ще допринесем - повтарям - към едно - надяваме се - още по-прецизно изработване на текста на този законопроект. Има един проблем обаче, по който трябва да се съгласим, че към момента като че ли трудно можем да намерим удачно решение и това е проблемът със земите по клетвените декларации. Аз мисля, че тук нямаме различия в общото си притеснение, че не е възможно като че ли този въпрос да намери своето справедливо решение. Ако се ревизира самата постановка за клетвените декларации, това наистина означава връщане на реформата в самото й начало, а това е гибелно за България и за нейното селско стопанство.
Ето защо може би си заслужава специално да посветим едно заседание на комисията с участие на господин министъра и на експерти от Министерството на земеделието, за да имаме и по този въпрос една взаимно договорена и не искам да употребявам думата единна, но най-малкото съгласувана позиция. Истината е, че по такива чувствителни въпроси - и ще завърша с едно повторение - спекулативността е много лесна. Тя е едно политическо изкушение, но тя няма да ни доведе до резултат, към какъвто надявам се всички ние се стремим.
И ще завърша с това, с което започнах. Отговорността ни е на първо място политическа. Разбира се, има и икономически измерения, разбира се има и социални измерения, но ние трябва да знаем като политици каква стратегическа цел формулираме за България, за нейното селско стопанство. Пак повтарям, жалко е, че в тези седем години не се появи политическа партия, която да се постарае да направи този синтез между конфликтните позиции. Завършвам с това, за да си позволя накрая една шега. Това е може би, защото я нямаше Евролевицата. (Оживление.) Вече я има и ние сме готови да сътрудничим, да обсъждаме всички предложения, които са насочени именно към ефективна реформа в селското стопанство и към ясно и нееднозначно приближаване към членството ни в Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Елена Поптодорова.
Има думата господин Калчо Чукаров от Народния съюз.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Преди да започна изказването си, ще кажа на госпожа Поптодорова: нека да не забравя каква позиция заемаше тя в предишния парламент, когато я нямаше Евролевицата... (Оживление.)
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Днес ние за осемнайсети път ще се занимаем с този закон - един злощастен закон, който е публикуван на 1 март 1991 г., и досега толкова многото намеси в него говорят за това, че той наистина е много важен, но в същия момент показват, че и трудно се работи с този закон, той трудно се прилага от тези, които трябва да го прилагат след толкова много поправки. Да се надяваме, че тези поправки, които сега правим, ще доведат до това в близките шест години да няма нови поправки, за да може наистина амбициозната програма, която си е поставило правителството на Обединените демократични сили - до края на 1998 г. да бъде завършена поземлената реформа, да се реализира.

Поправките, които се предлагат, са много и те наистина целят това. Затова всички ние, когато между първо и второ четене трябва да внесем конкретните си предложения, трябва да изхождаме от това да не политизираме текстовете, а да направим така, че една справедливост да възтържествува, тоест земята, която е била собственост, да бъде възстановена на тези, които са я имали. В нашата страна повече от 90 на сто от населението ни е засегнато от този закон и се вълнува от него.
Аз няма да правя просторно изказване, а само ще се спра на някои от текстовете, които смятам, че са добри, но ще подчертая и тези, които трябва да се пипнат и трябва още да се доусъвършенстват.
С поправките, които сега се предлагат, примерно в чл. 10, отпада един израз, в Тридесет и седмото Народно събрание ние много се борихме против това, с който се казваше, че се възстановяват земите на собствениците, които са ги притежавали и са били включени в ТКЗС. В момента това - "и включени в ТКЗС" - отпада и се третира въпросът, че се възстановяват земите, които са притежавали собствениците преди образуването на ТКЗС.
От този член на закона са засегнати изключително много граждани, които досега недоумяваха защо е въведен. Няма да се спирам как и кой го защитаваше.
В чл. 14 е добре това, че е застъпено, че изпълнителите на плановете за земеразделяне ще бъдат лицензирани и те ще бъдат съставени едва след като е проведена анкета с най-малко една втора от собствениците на земи. Досега това беше залегнало и в сега съществуващия закон, по-точно в правилника към този закон, но това не бе спазвано, което доведе до много жалби. Както тук се спомена от преждеговорившите, цели селища и цели общини имат претенциите, че плановете за земеразделяне не са изготвени както подобава. Именно въвеждането на това изискване вече в закона, че една втора най-малко от собствениците на земя трябва да бъдат анкетирани преди да се изработи планът, ще доведе до отпадането на значителен брой от жалбите.
В последно време, много преди да влязат тези поправки, които ще правим в закона, много се спекулираше с въпроса за продажбата на земи на чуждестранни граждани. Както сте запознати със закона, наистина на чуждестранни физически лица продажба на земя не се разрешава, а само на юридически лица със смесено участие. И въпреки това се намират все още някои хора и групи от парламента, които да пледират и да говорят, че и това дори не е трябвало да се допуска. Аз ще дам един пример и ще попитам как ще ми отговорят тези, които са на тази позиция, как биха дошли у нас чужди инвеститори, и то специално не само в селското стопанство, а въобще. Бихте ли поканили вие някого на гости и когато ви дойде гостът, да си седнете на стола, а той да стои зад вратата прав, без да му посочите къде трябва да заеме своето място? Ами той ще стои може би от уважение, но повече няма да повтори. А и след това, което ще разкаже как го посрещат, други няма да дойдат у вас.
С тази поправка, която се въвежда в чл. 3, с която отпада текстът "юридически лица с чуждестранно участие", ние се надяваме, че наистина в страната и специално в земеделието, в земеделското стопанство ще постъпят доста инвестиции.
Много се говори за това, че земята, която се възстановявала, била много раздробена. Ами щом е така, а то наистина е така, защо бяха въведени онези ограничения за пазара на земята? Нали тогава, когато има пазар, ще има възможност да се уедрява? Затова в момента с тези поправки, с които се предлага отпадането на чл. 9а, който създаваше изключително големи затруднения, дори мога да кажа, че блокираше пазара на земята, една от целите е и уедряването на парцелите, които ще се създадат.
Много важно, съществено значение за реалното получаване на земята е и отпадането на термина "гори със специално предназначение". Досега там, където имаше земи, които са залесени и самозалесили се, след тях имаше и един термин, че не се възстановяват земите в гори със специално предназначение. Това в сегашния чл. 10 отпада и благоприятства за възстановяването на земите в тези райони. А те преди всичко касаят планинските и полупланинските райони.
У мен се породи недоумение с поправката, посочена в чл. 10, ал. 8. В чл. 10, ал. 8 се добавя едно второ изречение, което буквално ще ви прочета и ще разсъждавам на глас по него:
"Ограничението за размера не се отнася за случаите, когато земеделската земя е конфискувана с присъда и присъдата е отменена".
Да, това трябва да стане, но защо ограничението да не се отнася?... Това означава, че примерно някой е имал 2000, 3000, 5000 дка земя, присъдата му отпада, тя ще се възстанови цялата. Това означава ли, че трябва да му възстановим цялата земя? Това противоречи на философията на този закон, в който е казано, че се възстановяват земи до 200 дка и до 300 дка в Добруджа, в петте бивши околии. С възстановяването на тези земи би трябвало да се разшири обхватът на възстановяването. Защо само на тези, на които са конфискувани земите с присъда? Тук не е третиран въпросът по доста други нормативни актове, които и сега все още са в сила и не се възстановява земята. Имам предвид, че с решение на Народното събрание от 1992 г. е наложен мораториум за земи, отнети по следните нормативни актове, които и досега не се възстановяват. Това са: отнети земи по Закона за конфискуване на имуществата; отнети земи по Закона за събиране на данъците от 1948 г.; Наредба за събиране на данъци и такси от 1952 г.; Наредба за събиране на държавни вземания от 1963 г.; Наредба за Закона за снабдяване и цените от 1945 г. Всички тези наредби все още съществуват и засега поземлените комисии не възстановяват земите на тези, които са засегнати от тях. А не е непознато на всички ни тук как тогава са конфискували земята за неиздължени данъци от селскостопанските производители. Срокът на мораториума е изтекъл на 1 юли 1993 г., но до настоящия момент все още по тези наредби не се възстановяват земи.
Мисля че в поправките на закона изрично трябва да сложим и един текст, който аз ще представя между първо и второ четене, това е въпросът, третиращ замените на земите. Наистина законът позволява тогава, когато има възможност, когато има държавна или общинска земя хората, които живеят далече от мястото, в което имат земя, да направят замяна. Досега обаче този процес е спрян и аз въобще не зная случай, в който той да е бил изпълнен. Ето защо това може да се предложи като специален текст. Между двете четения ще се опитам да го направя.
Подчертавам този въпрос като доста важен, изхождайки от района, в който живея. В Добруджа на 7 септември 1940 г. по силата на Крайовската спогодба са заселени 67 хил. българи от Северна в Южна Добруджа. Те са разпръснати из цяла Добруджа според това на коя влакова композиция са били качени. И така са разделени братя и сестри, родители от децата си, като са разпръснати в Тутраканско, Исперихско, Добричко, Тервелско, Балчишка и Каварненска община. Впоследствие много от тях са се преселили и са образували компактна маса население. Говоря конкретно за Балчик и Каварна. Там са се изселили около 400 семейства, на които земите в момента са в Исперихско и Тутраканско. Вече шест години тези хора искат да извършат замяната с държавна земя, като оставят своята, законът им позволява това. Но то зависи и от изпълнителната власт, от желанието на тези, които прилагат закона.
Но за да бъде подсилено, за да бъде гарантирано това, аз ще предложа конкретен текст по този въпрос.
В поправките, които сега са представени, има две нови глави - "Обезщетяване" и "Административно-наказателни разпоредби". Обезщетяванията са необходими. Въвежда се ново понятие - компенсационни бонове, които ще бъдат давани на тези, на които не може да се възстановят земите.
Да, но защо да не помислим тези компенсационни бонове да бъдат ценни книжа. В поправките е записано, че те не са ценни книжа.
Този въпрос заслужава дебат. И конкретно, когато стигнем до второ четене, ще се опитам аз и моите колеги от Народен съюз да обосновем защо имаме това желание.
Относно компенсационните бонове в предложението за поправка е записано, че могат да се използват при приватизацията. Но само преди една седмица ние разглеждахме тук Закона за изменението на Закона за приватизация на общински и държавни предприятия. В него няма такъв текст, където да е упоменато, че компенсационните бонове могат да бъдат ползвани за участие в приватизацията. Този въпрос заслужава да бъде обсъден и да бъде записано именно в този Закон за приватизацията, че компенсационните бонове ще се използват и при приватизацията. Това не може да стане и в този момент, тъй като терминът все още не е узаконен, законът не е приет. Но може би в един следващ период трябва да пипнем и този въпрос.
С отпадането на заплащането на трайните насаждения всички ние разбираме, че се долавя желанието, това прозира много открито, тези огромни масиви, които ги имаше и които останаха необработваеми, някои от тях с изтекла годност, други обаче със съвсем млади насаждения, останаха именно поради това, че бяха поставени високи цени на трайните насаждения. И тези, които трябваше да ги заплатят, поради липса на средства, не взеха насажденията. Вярно е, че сега може да има недоволство в известна част от хората, на които земите не са с трайни насаждения, но по-добре е да бъде така, вместо да оставим тези земи пустеещи.
По отношение на Административно-наказателните разпоредби. Аз съм на мнение, че са изключително ниски. Какво означава 150 хил. лв. санкция за физическо лице, което е заграбило земеделски имот? Значи аз ще експлоатирам 50 дка. земя или това да бъдат кооперации, което става най-често, някой иска да напусне кооперацията, обаче председателят или Управителният съвет не му разрешават да си вземе земята. Така те незаконно експлоатират земята му. Ще го експлоатират и ще бъде глобен само 150 хил. лв. 150 хил. лв. са 500 кг зърно, което той ще изкара само от един декар.
Ето защо моето предложение е тези цифри да бъдат значително завишени и да не са в цифрово изражение, а да се приведат към бройки минимални или средни работни заплати. Тъй като ако днес 100 хил. лв. са нещо, след две години може да не бъдат това, което са сега. (Неразбираема реплика от залата.)
Тук някой отправя реплика, че с въвеждането на валутния борд това не може да стане. Въпреки това аз държа на своята теза, че те трябва да бъдат съизмерими с минималните работни заплати.
И на последно място, направи се една крачка да се отстранят недомислиците, които наложиха в предишния парламент някои хора. Те силно политизираха закона. Става дума за въвеждането на тричленките. Те трябваше да бъдат избирани от 1000-2000 души, а на практика се събират 20 души и избират тричленките, без да се определя срок, в който да приключат своята дейност.
С тези поправки, които се предлагат, се определя такъв срок - 31 декември. Аз се надявам, че всички ние ще го гласуваме, защото всички ние се срещаме с негодуванието на хората, на собствениците. Те питат: докога ще стоят тези хора там? Нищо не вършат, не разпределят имуществото, а и не си отиват. Това сега ще бъде отстранено.
Завършвайки, правя едно процедурно предложение: срокът за подаване на конкретните поправки между първо и второ четене да бъде удължен, предвид важността на материята, която разглеждаме. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чукаров.
Това предложение беше направено и от господин Кръстьо Трендафилов. Но е редно да ги направите тогава, когато ще бъдат гласувани двата проектозакона на първо четене, а именно веднага след това.
Преди да ви прочета съобщенията, мисля че няма да възразите, ако от името на всички народни представители пожелая тази вечер успех, победа на българските футболисти. (Ръкопляскания в залата.)
Няколко съобщения.
Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще има заседание днес от 15,00 ч. в зала 456. Вицепремиерът господин Евгений Бакърджиев ще докладва за резултата от работата на правителствената комисия.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
Заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, насрочено за днес от 15,00 ч. се отменя поради отсъствието на вносителя на проектозакона за детето, госпожа Анастасия Мозер.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание утре, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание утре, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 232.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре, 11 септември 1997 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Иван Куртев
Александър Джеров

СЕКРЕТАРИ:
Калчо Чукаров
Атанас Мерджанов